Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Димитър Делчев и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Днешното извънредно пленарно заседание съгласно приетото решение е със следния дневен ред:
1. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях. Вносители – Михаил Миков и група народни представители.
2. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с продължителност до 19,00 ч. на днешния ден.
Едно съобщение: с писмо от 13 февруари 2015 г., на основание чл. 82 от Правилника, е оттеглен внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-21. Писмото до мен съдържа подписите на всички вносители – Валери Симеонов и народни представители от групата на Патриотичния фронт.

Точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ И ЕФЕКТИВНОСТТА НА НАДЗОРА ВЪРХУ ТЯХ.
От името на вносителите – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Надявам се, че ще се увеличат случаите, в които Народното събрание показва, че можем да работим заедно по значими проблеми на нашите избиратели, на българския народ. Един от тях е несъмнено проблемът с използването на пенсионните фондове. Всеки български гражданин се интересува къде са неговите средства, каква доходност носят, каква е гаранцията за средствата, които с десетилетия се натрупват в тези фондове.
Във връзка с необходимите реформи в пенсионната система и дискусията, която започна, мисля, че ще бъде от голяма полза на Народното събрание парламентът, съответната Временна комисия да направят задълбочен анализ на данните, с които разполагаме, да изискат допълнителни данни, да се срещнем с абсолютно всички заинтересовани среди, да си свършим работата. И тук, в пленарната зала, а преди това и в комисиите, да предложим на народните представители систематизирана информация, алтернативни решения, така че да улесним работата на парламента при вземането на стратегически решения, касаещи и цялостната реформа на социалната сфера, и съдбата на пенсионните фондове, и тяхното използване.
В тази връзка бих предложил в консултация с нашите партньори, ще очаквам Вашето становище, да направим важна редакция във втората част на името на тази Временна комисия и целите, които тя си е поставила.
Предлагаме във втората част да кажем, че тази Временна комисия ще проверява ефективността върху приложимия регулаторен режим. И обяснявам – не заради друго, а защото, за да определим ефективността на самите фондове, ще трябва да разработим система от количествени и качествени показатели, което, първо, ще изисква изключително много време и, второ, е възможно да има конфликт в някои от разпоредбите на Европейския съюз и задачите на надзора на Европейския съюз.
Тъй като нашата основна задача в парламента е да усъвършенстваме законодателството, така че да направим работата на заинтересованите институции по въпроса за пенсионните фондове по-ефективна, предлагам да направим такава редакция в наименованието на Временната комисия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да дадат знак за това. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Относно предложения Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях ние от Движението за права и свободи сме на мнението, че такава комисия трябва да има, за да има повече прозрачност върху дейността на частните пенсионни фондове. Във връзка с дискусията около промените в пенсионната система, приети в края на миналата година, след срещите и изслушванията в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, с представителите на Комисията за финансов надзор и на частните пенсионни фондове възникнаха няколко въпроса и очевидно Комисията трябва да излезе с окончателен продукт, в който трябва да има предложение за усъвършенстване на законодателната рамка.
Това, което каза господин Гечев, е изключително важно, защото по начина, по който сега е написано в проекта – тази Комисия да проверява ефективността на надзора на Комисията за финансов надзор, очевидно е, че няма как – по начина, по който е записано в заглавието, тази Комисия да си свърши работата, така че да прецени ефективността от дейността на Комисията за финансов надзор.
Ние като законодателен орган сме в състояние да предложим промени в законодателната рамка, за да може Комисията за финансов надзор, държавният регулаторен орган и частните пенсионни фондове да могат да извършат своята дейност съгласно новите разпоредби.
Това, което излиза на преден план от дискусиите в Комисията по бюджет и финанси, е, че трябва да има задължително усъвършенстване на регулаторната рамка, задължителни промени както във фазата на натрупване на финансови средства в частните пенсионни фондове, така и във фазата на изплащане, тоест важно е да бъдат въведени изискванията на Директива „Платежоспособност І”.
Какво имам предвид? На първо място е необходимо въвеждането на така наречената „многофондова система”. Тази многофондова система ще даде възможност за допълнителен информиран избор на осигурените лица в България, за да може в крайна сметка да има възможност за по-ефективен и качествен избор.
На второ място, намаляване на таксите и удръжките.
Уважаеми колеги, Комисията по финансов надзор отдавна е предложила в проекти, които са изготвени от тях съвместно с частните пенсионни фондове, промени в законодателната рамка, за да може на базата на актюерски разчети да се предложи намаляване на таксите и удръжките, които сега действат в българското законодателство.
На трето място e идеята за създаване на гаранционен фонд, централизиран гаранционен фонд, който да реши проблемите с фазата на изплащането, защото усъвършенстването на фазата на изплащането на натрупаните средства е задача номер едно, тъй като само след няколко години частните пенсионни фондове ще започнат да изплащат пенсиите на осигурените лица.
Нашата парламентарна група ще подкрепи създаването на тази комисия с надеждата да има повече прозрачност, повече яснота и по-добра регулаторна рамка за контрол на дейността на частните пенсионни фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Има ли други народни представители?
Госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, вземам думата, за да кажа, че така предложената Комисия – инициирана от БСП, подкрепена от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт, от АБВ, без да бъде предложено на другите парламентарни групи да преценят дали да се присъединят, да участват в това формулиране на целите на Комисията, за мен, уважаеми дами и господа, е излишна.
Има Бюджетна комисия и когато имаме тема, която е в прерогативите и в рамките на дейността на една комисия, не виждам причина защо да продължаваме порочни практики от предходни парламенти – да създаваме други комисии: анкетни, временни и не знам си какви, които дублират дейността на основната комисия.
Като се сетя кога и по какъв повод бяха създавани подобни комисии в предходни парламенти, техните цели тогава бяха изключително и само популистки, и да служат като ятаган, боздуган срещу определени длъжностни лица или определени институции.
Нашият парламент си е обещал да не прави подобни неща и затова за мен беше чудно защо е предложена тази комисия и още по-чудно ми беше формулировката на задачата на тази комисия.
Радвам се, че господин Гечев е претърпял катарзис и е разбрал, че тази формулировка не е правилна, защото законодателният орган – той затова е законодателен орган, за да прави законодателни промени и идентифицирайки проблеми – да ги поправя чрез законодателството, само че аз искам да попитам: кому е нужна една комисия от осем човека, по един представител от всяка парламентарна група, за да идентифицира проблеми и да предложи законодателни промени?
Бюджетната комисия, уважаеми дами и господа, на която членове са господин Гечев – основно от тези, които се изказаха, е Комисията, която от няколко седмици се занимава с проблема „пенсионни фондове, Комисия за финансов надзор и надзор над тях”.
Тук съм извадила ето тази папка (показва я), в която са всички материали, които са представени, разгледани и коментирани в Комисията по бюджет и финанси. Аз съм я приготвила тази папка, за да я дам на председателя на новата временна комисия, за да не губи той време да изисква отново от Комисията за финансов надзор, тук има сериозни материали от пенсионните фондове, от пенсионноосигурителните дружества, има материали от пресата, въпроси, касаещи темата и излизащи в медийното пространство, и отговорите към тях.
Използвам случая и ще я дам тази папка на председателя на комисията, както и ако тази комисия днес бъде избрана, разбирам, че тя ще бъде избрана. Между другото аз също бих призовала нашите колеги да я подкрепят, защото в противен случай утрешните заглавия ще бъдат „ГЕРБ прави чадър над КФН“, а такова нещо няма.
Бих поканила комисията, която ще бъде избрана, в четвъртък първото си заседание да направи съвместно със заседанието на Бюджетната комисия, на което отново ще бъдат Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове, на което заседание, дами и господа, ние ще разгледаме законодателни предложения по идентифицирани вече от Комисията проблеми. Част от тях господин Адемов тук спомена, но има още. Ние сме ги идентифицирали – над десет проблема, които трябва да намерят своето законодателно решение. В четвъртък ние ще получим предложения и от пенсионните фондове, и от Комисията за финансов надзор.
Така че аз бих предложила на бъдещия председател на тази нова временна анкетна комисия първото си заседание да го направи в четвъртък при нас, като дотогава ще могат да се запознаят с тези материали, всички от комисията. Те, между другото, са качени на сайта на Комисията в първия момент, в който са получени от Комисията и са със свободен достъп. И след това също да бъдат канени членовете на Бюджетната комисия на съвместни заседания, за да можем да си продължим работата без да губим времето с паралелни заседания на фондовете, които ще каним, на експертите от Комисията, които ще каним, както и на много неправителствени организации, които вече присъстваха и ще продължат да присъстват на тези заседания.
Радвам се, че тук, от тази трибуна, господин Гечев като вносител направи тази корекция в заглавието, която наистина връща законодателния орган към неговите функции – да поправя законодателството, за да бъде то по-ефективно и не само в частта на управлението на фондовете, но и в частта на надзорните функции и там, където това е необходимо; там, където това се изисква по директива; там, където това е идентифицирано от проверките, които са извършвани от органи на Европейската комисия, от Комисията за финансов надзор.
Всички тези материали, отново Ви казвам, са тук. (Показва папката.) И ние сме ги обсъждали, само че на последното заседание, което беше изцяло посветено на дейността на Комисията, господата от БСП, представители в Бюджетна комисия, не присъстваха. Господата от Патриотичния фронт също си излязоха. Господата от Реформаторския блок им доскуча и си тръгнаха. Ами, ако така ще се работи във въпросната комисия, явно няма да постигнем резултата, който всички се надяват да има тя. (Шум и реплики.)
Виждам гора от ръце за реплики – чакайте, още не съм завършила! Имам време.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, призовавам Ви да подкрепим въпросната Временна комисия, въпреки моето изказване, за да не получим утре заглавия: „Единствени ГЕРБ се опитват да правят чадър над КФН”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Местан, но от БСП определят другите двама, защото повече от четири човека вдигате ръце. Разберете се помежду си.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, преди малко получихте аплодисменти на парламентарната си група за една теза, която е класически пример за популизъм. Вие преди малко дадохте един класически пример за това каква е разликата между едно отговорно политическо поведение и популисткото поведение.
Ако Вие сте дълбоко убедени, че няма нужда от тази Комисия, ще гласувате против, без страх от утрешните заглавия във вестниците. Когато едно управление следва страха от утрешните заглавия във вестниците, то не е отговорно, а популистко.
Освен това поехте още един риск – тезите, които изразихте по принцип срещу създаването на подобна Комисия, ще бъдат абсолютно приложими и утре, и вдругиден, когато ще обсъдим аналогични идеи за други комисии, вече по Ваше предложение, макар и по други теми. Аз призовавам за повече политическа последователност, за повече отговорно политическо поведение, защото популизмът наистина е път към блатото, а ние имаме по принцип дълбоки съмнения, че управлението Ви като цяло ще е по-скоро популистко, отколкото отговорно. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Разбираеми са аргументите на госпожа Менда Стоянова. Ако Вие чувствате недостатъчно подкрепа и доверие, може да си подадете оставката, нямаше нужда да правите тази тирада тук от парламентарната трибуна.
Аз гледам на създаването на тази Комисия като възможност постоянната парламентарна Комисия по бюджет и финанси да има повече време да се занимава с изключително важните въпроси по поемането на нов външен дълг на Република България и да си влезе реално във функциите, да се опита да формира една политика на насърчаване на икономически растеж.
Всичките тези Ваши доводи можеха и да имат някакво основание, госпожо Стоянова, преди няколко дни, но след тежкия рецидив, който беше направен под Ваше ръководство в Комисията по бюджет и финанси – да манипулирате вземането на решението за одобрението на подкрепата за Договора за споразумение за агентство с външния дълг, няма как от тук нататък ние да имаме доверие в това, че Вие можете да работите и да ръководите тази Комисия, включително и начина, по който включвате такъв тип важни и значими въпроси в последния момент като извънредни точки. Това беше и причината нашите представители да напуснат заседанието, за което Вие говорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Стоянова, мисля, че напипахте проблема. Искам да го доразвия. Проблемът се казва политическият чадър, който е сложен над ръководителите на редица ведомства, отговорни за надзора на финансовата система в България.
Започвам с гуверньора на Централната банка Иван Искров – назначен с гласовете на ГЕРБ, в момента пазен от ГЕРБ. Някой от Вас има ли някакво съмнение, че ако ГЕРБ наистина искаше да махне Иван Искров, щеше да го махне (шум и реплики от БСП ЛБ), а не да обяснява как ще седим и ще го чакаме до октомври месец да си подаде оставката, при загубени 3,7 млрд. лв. в КТБ?!
На второ място, Стоян Мавродиев, бивш народен представител от ГЕРБ, тръбящ навсякъде, че продължава да бъде от ГЕРБ. Някой има ли съмнение, че Комисията за финансов надзор се провали тотално в надзора срещу КТБ и че тяхната отговорност е не по-малка отколкото на БНБ?! Да, те нямат отговорност по банков надзор, но имат отговорност по редица други неща като поднадзорно лице към КТБ.
На трето място, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – госпожа Ваня Донева, бивш народен представител от ГЕРБ. Някой има ли съмнение, че Комисията се провали тотално?
Вижте какво се случи с лиценза на КPMG? Спасиха им лиценз за 80 хил. лв. глоба. Извинявайте, някакъв сайт във Враца има 100 хил. лв. глоба, дето никой от нас не го е чувал, а те с 200 хил. лв. глоба, от които 100 хиляди за предприятието, което е застраховано и изобщо не го интересува колко ще му е глобата, щото ще си ги вземе от застрахователя, и 100 хил. лв. там за някакви одитори, дето също не ги интересува, защото глобата им ще падне в съда. Ето за това става въпрос.
Тази Комисия е вот на недоверие срещу Бюджетната комисия. Тази Комисия – нова, специална, е и вот на недоверие срещу начина и хората, които ГЕРБ избира за тези ръководни институции. Когато се научите да избирате правилните хора, за да не потъват 3 млрд. 700 млн. лв. и никой да не е виновен в крайна сметка, тогава няма да има такива комисии, тогава ще признаем, че Бюджетната комисия си върши работата. В случая Бюджетната комисия абсолютно и стопроцентово не си върши работата.
Хората от БСП напуснаха тази Комисия заради Вас лично, защото манипулирахте вота. Вотът беше девет на девет. Аз бях там като гост, седях до края, и ще седя на всички следващи комисии, за да гледам какво правите. Изманипулирахте един вот само и единствено, за да излезе, че Комисията е гласувала за външния дълг, което не е вярно. Същото нещо, ако правилно разбирам, се е случило и в Комисията по външна политика. Това какво е? Вот на недоверие към Вас лично и към ГЕРБ. Това е тази Комисия, нека да я гласуват всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Местан, Вие сте прав, че това е популизъм, но аз не искам да карам колегите да се отличават от общия тон на този парламент. Затова правя изказване, за да изразя и своята позиция по това.
Колкото до другите комисии, бих подкрепила, господин Местан, всяка една такава допълнителна комисия, ако тя обхваща тема, която е в прерогативите на няколко други парламентарни постоянни комисии и по този начин се налага примерно да се обобщи тяхната дейност. Това е разликата между моето мнение за тази Комисия и за някои други комисии, евентуално бъдещи, които Вие визирате.
Колкото до изказването на господин Бойчев, аз няма да се спра, защото след изказването и на господин Кадиев разбирам, че има сериозна атака от ляво срещу мен. Няма да отговарям на нея, това за мен е комплимент. Когато опозицията те атакува, означава, че си силен.
На господин Бойчев само трябва да припомня следното. Предметът на Бюджетната комисия, господин Бойчев, не е да формира политика на икономически растеж, има други функции. Има и други комисии, които трябва да се занимават с подобни теми. Това обаче за Вас едва ли има кой знае какво значение, важното е да изнесете каквито и да било аргументи за тезата си.
Господин Кадиев, не Ви прави чест изказването, поставяйки под общ знаменател всички регулаторни органи без доказателства. Не Ви прави чест да обвинявате мен персонално в манипулиране, и аз държа да чуе залата, че ставаше дума за това, че на Бюджетна комисия господин Търновалийски отсъстваше поради болест. Предполагам, че той си е представил и болничен лист. Господин Гечев настояваше неговият глас да бъде отчетен, независимо че той не присъства и не е бил на работа, в противовес на това, че член на Комисията от ГЕРБ имаше разрешение да отсъства и писмено заявление за вота си. Ако това е манипулация, тоест спазването на правилата е манипулация, така го отчетете и Вие.
А колкото до атаката, още един път благодаря за комплимента. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Мартин Димитров. След него господин Байрактаров. Записали са се още господин Караджов, Настимир Ананиев от Реформаторския блок. При желание на народни представители от други парламентарни групи съответно ще редуваме реда за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Парламентът освен законодателни има и контролни функции.
Целта на тази Комисия не е вот на недоверие на Бюджетната комисия, господин Кадиев. Ако направите още няколко такива изказвания, Комисията с основание няма да бъде подкрепена. Не, не става въпрос за политическа игра, каквато БСП вижда за пореден път, и не може да става въпрос за политическа игра. Става въпрос за изясняване на истината за работата на Комисията за финансов надзор като надзор – дали си изпълнява адекватно задълженията, да проследим какви са проблемите с пенсионните фондове, доколко те се отклоняват от правилата, има ли отклоняване от правилата, има ли проблеми със законодателство. Понеже тук чух една много грозна спекулация, искам да кажа следното нещо.
Извинявайте, колеги от БСП. Знам, че демагогията е Ваша втора природа. Ама Вие избрахте също и Искров. Вие гласувахте тук, пред очите ни за него. Вие гласувахте за него, въпреки че тогава десните станахме, въздържахме се, не гласувахме и Ви предупредихме да не го правите. Казахме, че Иван Искров не трябва да бъде избран за управител на БНБ. От тази трибуна тук Ви предупредихме. И Вие гласувахте за него. Извинявайте, пък сега да казвате, че той бил натрапен отнякъде другаде и че Вие нямате никаква отговорност, е много грозно.
Пак казвам, че демагогията е Ваша втора природа, но това на мен ми идва повече, защото аз Ви гледах от там. (Сочи дясната страна на залата.) От там станахме и Ви предупредихме: „Не избирайте Иван Искров за управител на БНБ”. Съвсем аргументирано го казахме тогава. Избрахте го и дойде КТБ. Е, кой е виновен за КТБ? БСП носи персонална отговорност. Това Ви го казвам – да си го знаете!
После избрахте и Гунев – пак с Вашите гласове. Подуправителят на банковия надзор беше избран персонално отново и от Вас, и от други хора. Надявам се, че не се гордеете с този Ваш акт.
Така че в момента някои да твърдят как те били най-принципните, искали промяна в регулаторите, пък някой друг им ги бил избрал – извинявайте, много е грозно!
Ако някой твърди, че тази Комисия е вот на недоверие на Бюджетната комисия, ние не можем да подкрепим. Така че отказвайте се от такива тези. Няма такива вотове. Има друго – има търсене на истината. Спрете с тази демагогия! Тази Комисия не трябва да се занимава с политиканство. Тя трябва да провери подробно за всеки фонд как работи надзорът, дали работи системно добре, дали тези фондове са проверявани всеки един на място, всяка година, дали е имало такива проверки, какви са резултатите от проверките, има ли необходимост ние като парламент да променим законодателството, та контролът да бъде по-добър, да бъде на място. Да не се окаже, че контролът пак е бил дистанционен и че за някои фондове е имало контрол, а за други е нямало. Да не се окаже така. Това е целта на тази Комисия – да видим дали става въпрос за човешки грешки, или за системен проблем, който може да бъде решен законодателно. За това и за нищо друго!
В крайна сметка контролните правомощия на парламента трябва да бъдат използвани. Те неслучайно са дадени от Конституцията. Ние не просто приемаме закони. Ние проверяваме след това как те се изпълняват. Контролираме как се изпълняват! Това, че през годините не всички временни анкетни комисии са били успешни, не означава днес да не приемем тази Анкетна комисия.
Призовавам колегите от ГЕРБ. Да, колеги, грешка е, че не бяхте включени в самата подписка. Също има голямо лицемерие в това, че точно БСП инициира тази Комисия. Аз разбирам, че се дразните, но и аз се дразня. Така е, дразнещо е, защото точно тези хора твърдят, че те се борят за промяна в регулаторите и за принципност, при положение че назначиха и шефа на ДАНС, който е пропуснал тези 5 милиарда, че ДАНС са пропуснали тези 5 милиарда, източени от КТБ, не са разбрали за тази работа...
И сегашното мнозинство се колебае дали да ги сменя! А те да казват, че са най-големите борци за промяна в контролните и регулиращите органи в България, наистина е обидно за управляващото мнозинство в момента.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Увлече се! Давай нататък!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но ние трябва да постъпим принципно. Не трябва да се подвеждаме по емоциите. Когато и финансовият министър – спомняте си, от тази трибуна – ни каза, че са необходими промени в българската пенсионна система и предложи текстове, които бяха гласувани на парче, тогава от неговите думи разбрахме, че под повърхността той вижда, вероятно с основание, проблеми, които ние трябва да дефинираме много точно.
Тази парламентарна анкетна комисия и грам не трябва да се занимава с политиканство и с подобни неща, които слушахме досега. Но трябва да изясни фактите. Най-важният въпрос е: имаме ли ефективен и работещ надзор над пенсионните фондове и над публичните компании? Ако не – защо? Ако не – как той да бъде коригиран, как да бъде възстановен, как да бъде поправен, включително законодателно, включително персонално?
Предлагам следното. Както променихме Закона за Сметната палата и въведохме публичност на решенията, въведохме индивидуална отговорност, да помислим много отговорно за подобен подход и в други контролни регулаторни органи, за подобен подход в Комисията за финансов надзор, да въведем персонална отговорност и публичност на решенията. Така да променим Закона, че да не може да излиза който и да е председател и да казва: „Аз за тези глоби, с които бяха санкционирани от КФН много компании, много медии...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Една! Една!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...не знаех”. Така каза. Каза, че не знаел. Давам пример за врачанския сайт. Той не знаел.
Трябва да е ясно кой взема решенията в даден регулаторен орган, как всеки е гласувал, протоколът да е публичен. Тази промяна, която сегашното мнозинство започна да прави, да продължи нататък. Не е достатъчно да спрем само със Сметната палата. Не е достатъчно да спрем само с ДКЕВР. Този подход трябва да бъде въведен навсякъде и да е ясно – който е член на регулаторен орган, да е ясно как е гласувал, да носи персонална отговорност и протоколите да бъдат публични. Да не може да излиза който и да било от КФН и да казва: „Ама аз не знаех. Други хора взеха такива решения”. Аз чух такива неща, за съжаление, от сегашния председател – „Това не е мое правомощие. Другите хора взеха тези решения”. Не може по този начин да продължава!
Най-накрая, колеги, призовавам Ви да подкрепим заедно и аргументирано тази Комисия, да забравим и да спрем всички спекулации, които са много дразнещи – от БСП, но целта на Комисията е друга. Тя не е политиканстване, не е вот на недоверие към Бюджетната комисия. Тя е търсене на истината и подобряване на надзорните функции на Комисията за финансов надзор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за първа реплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Господин Димитров, защо се правите, че не разбирате за какво става въпрос?! Естествено, че е вот на недоверие към Бюджетната комисия! Самият факт, че създаваме друга комисия, която да върши дейност, която е в обхвата на Бюджетната комисия, какво означава? Нашето недоверие към Бюджетната комисия! Точка по въпроса!
Съмнявате ли се, че има чадър над определени ръководни лица в надзорни институции? Аз не се съмнявам. Ако Вие се съмнявате, тогава не гласувайте за тази Комисия. Моля Ви се, изобщо няма да Ви моля да гласувате за нея. Напротив, тази Комисия е важна, защото Бюджетната комисия не си е свършила работата. Изключително важно е тази Комисия да бъде на паритетен принцип и още по-важно е ръководството на тази Комисия да бъде от опозицията. Защото ако ръководството пак е от ГЕРБ или от Реформаторите, забравете! Покриването на КФН ще бъде същото, каквото беше досега.
Госпожо Менда Стоянова, искам да уточня за манипулацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В реплика сте към господин Мартин Димитров. Не намесвайте други лица.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Имаше отсъстващ от Бюджетната комисия – Владо Николов, който беше на изложение на пчеларите в Плевен и отсъстващ болен от БСП. И двамата отсъстваха на Бюджетната комисия, и на двамата няма да приемете гласовете, както никога досега на Бюджетна комисия не са се приемали гласове на отсъстващи. (Силен шум в ГЕРБ.) Това беше прецедент във Ваша полза – само и единствено! Никога не са се приемали! Ще ми кажете, че изложението на пчеларите е по-важно от 16 млрд. лв. дълг?! (Силен шум и реплики в ГЕРБ.) Какви са тези пчелари?! Много хубаво, уважаваме ги...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ама репликата към
кого е?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, нямам спомен господин Димитров да е говорил за пчеларите в своето изказване. Имате реплика към него.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Цачева, и Вие май сте били на това изложение, ако не се лъжа. Нали? В Плевен беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете справка кой къде е бил в пленарния ден. Има стенограма.
Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, видяхте ли в каква демагогия се вкарахте? Видяхте ли с неясен предмет колко ясен резултат ще получите още от старта на тази Комисия? Не усещате ли тенденцията да се работи с чрезвичайни комисии? Не Ви ли притеснява това, че в първата редакция на онова, което сте подписали, е дерогирана компетентността на европейски институции? Зачеркнати са четири директиви, които са с пряко действие по отношение на нашето законодателство.
Да, приятно бях изненадан от маскировката, която единият от вносителите се опита да направи.
Искам да попитам: кое по-точно ще проверяваме – пенсионните фондове или КФН, или законодателството? Редно е да се самопроверим. Редно е да погледнем истината в очите и да кажем, че ако има проблеми в работата на пенсионните фондове, тези проблеми са заложени със законодателството, което не ние, а предходни наши колеги са постановили.
Признавам, че бях дълбоко изненадан като видях предложението за въпросната Комисия. Признавам, че само от партийна дисциплина ще гласувам за нея. Иначе моето дълбоко убеждение е против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Имам съвсем конкретно предложение към управляващото мнозинство. Колеги, наша трябва да бъде инициативата и ние трябва да правим тези комисии, защото необходимост от ревизия има и не само в тази сфера. Не трябва да оставяме някой друг, особено някой, който е предложил и избрал Пеевски, особено някой, който е избрал Иван Искров, особено някой, който е избрал Цветан Гунев, да твърди, че може да бъде председател на такава комисия и че може да направи истинска ревизия на пенсионните фондове. Има нужда от това и ангажиментът трябва да бъде наш. Тоест, колеги от ГЕРБ, не просто подкрепете, ангажирайте се.
Ясно е, че без най-голямата партия в парламента такава ревизия не може да бъде направена. Нека това да започне да става ангажимент на управляващото мнозинство. Ще искаме ревизия в енергетиката – това сме подписали вече и ние, и реформаторите, и ГЕРБ, и АБВ, и патриотите. Трябва да се направи комисия за КТБ, в която отново ГЕРБ и цялата управляваща коалиция трябва да бъдат ангажирани, разбира се, и опозицията да участва. Тук грешката е следната: грешката е, че БСП – съмнявам се, че искат да вземат инициативата по тази тема, за да няма истинско разкритие какво се е случвало и как е работила Комисията за финансов надзор.
Правилната позиция в случая е следната. Въпреки това политиканство, въпреки, госпожо Стоянова, несправедливите обвинения към Вас – те са несправедливи, подчертавам, и от Реформаторския блок виждаме това – да се ангажира и групата на ГЕРБ, за да може да бъде направен пълен анализ и да видим как да променим законодателната рамка – управляващото мнозинство, така че надзорът да стане по-добър.
Извинявайте, вчера в нашия дори не заден, а преден двор се случи КТБ. Няма как Комисията по финансов надзор – ама тя нямала нищо общо, нямала никакво отношение... Не може това да е вярно, колеги! Специално се обръщам към партиите от управляващото мнозинство: нека тези инициативи да бъдат наши, ние да работим по тях, защото знаем кой може да прави реформи, знаем и кой, не само че не може да прави реформи, знаем кой има да пази статукво. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Стоянова, господин Николов, господин Кадиев.
Отворихме личните обяснения.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Длъжна съм да направя лично обяснение, защото господин Кадиев продължава нагло от трибуната да отправя персонални обвинения към мен и не мога да не се защитя.
Предлагам преди да правите подобни изказвания, господин Кадиев, да се справите с текстовете в Правилника, в правилата за работа на комисиите и да обясните на колегите народни представители как един народен представител, който има ангажимент в избирателния си район, може, допустимо е по Правилника, да уведоми ръководството на Народното събрание и ръководството на Комисията, в която той е член, за това свое отсъствие, като се води всъщност на работа и покаже писмено как желае да бъде зачетен неговият вот и между това народен представител да е в болнични и да изисквате той също да участва в гласуването, без дори предварително да си е направил труда да заяви това чрез думите на друг негов съпартиец. (Реплики от БСП ЛБ.)
Няма как правилата да бъдат променяни по желание на един или друг народен представител, господин Кадиев. Престанете да се опитвате да манипулирате залата по тази тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, поисках думата за изказване, защото при толкова сериозна тема да превръщаме парламента в място за махленски разправии най-малкото е несериозно. Несериозно е от ситуацията, в която ние трябва да подходим, на първо място, от позицията на прозрачност. Наше задължение като народни представители е да върнем доверието в пенсионната система.
Позицията на Патриотичния фронт е принципна и последователна. Уважаеми колеги, през последните два месеца в публичното пространство се изприказваха толкова много приказки какви са пенсионните фондове – пирамиди ли са, не са ли пирамиди, имат ли доходност, нямат ли доходност, кой как прилага закона? Всичко това раздели обществото. Обществото вече няма доверието, което трябва да има, а именно парламентът е институцията, от която трябва да лъха доверието.
Конституцията не Ви разделя, уважаеми колеги, на опозиция и на управляващи народни представители. Конституцията Ви е вменила задължение да представлявате всички граждани на Република България, без значение каква партия са подкрепили те. Всъщност тази Комисия е необходима, защото, пак казвам, тази Комисия ще даде възможност за прозрачност.
Обезпокоително е, че през последните месеци получаваме документи, на които стои гриф „Секретно!”. От къде накъде публична информация ще се засекретява? Кой е разрешил да се засекретява? Кой има основание да прави това нещо и от какво се притеснява? Още по-обезпокоително е, когато получаваме документи, с които се виждат действията на друга институция, отговаряща сега за събирането на парите в КТБ, че тази институция всъщност не желае да събира тези пари.
Уважаеми колеги, трябва да Ви припомня, че парите, които са дадени от бюджета на Фонда за гарантиране на влоговете, са заем и ние трябва да искаме тези пари да се върнат, защото това са пари на българските граждани. Именно затова Патриотичният фронт има своята принципна и последователна позиция, и считам, че тук няма нормален народен представител, който да е против прозрачността, който да е против това да има доверие в системата и най-важното – хората, наистина да имат правото на този информиран избор, от което започна цялото това упражнение. Естествено, и до ден-днешен не сме получили отговор на въпроса: кое наложи упражнението за тази трансформация и движение на едни парични потоци, съставляващи, по официална информация, 8 млрд. лв. от така наречената „частна пенсионна система” или втория пенсионен стълб към Сребърния фонд.
Колеги, нима не знаете, че три години подред Сребърният фонд не е реaлизирал една стотинка доходност?! Нима не знаете, колеги, че Сребърният фонд три години поддържа 2 милиарда и половина, дори без да реализира приход от лихви?! Той обаче е създаден именно с цел да подпомага пенсионната система, а всъщност той не е в състояние да извърши дори и тази помощ, защото тези 2 милиарда и половина няма да стигнат дори и за месец и половина-два.
Нима не знаете, че същият този управител на БНБ е втори мандат управител? Той е избран и от едните политически сили, и от другите политически сили, и всички заедно са си затваряли очите за дейността на така наречения „банков ненадзор”, защото видяхме, че такъв просто не е съществувал. Големият въпрос обаче сега е: съществува ли и финансов надзор, какъвто трябва да осъществява Комисията за финансов надзор? Или и там в един момент ще се натъкнем, че също няма такъв?! Ето за това става въпрос.
Затова Ви призовавам всичките да подкрепите създаването на такава комисия, която, мисля, че ще свърши немалко работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Преди моето изказване искам да заявя категорично, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така направеното предложение за създаването на тази временна комисия. Но Парламентарната група на ГЕРБ се противопоставя на популизма, който наблюдаваме от началото на днешния парламентарен ден.
Господин Димитров, това, което целяха от ляво, го постигнаха – да се създаде усещането,че тази комисия се създава като вот на недоверие на председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова.
Искам само да припомня на всички тук присъстващи, които са били в Четиридесет и първото, Четиридесет и второто и сега, в Четиридесет и третото народно събрание: в Четиридесет и първото народно събрание председател на Бюджетната комисия беше Менда Стоянова. В Четиридесет и първото народно събрание в края на 2009 г. бюджетният дефицит беше в размер на 900 млн. лв. след управлението на БСП, ДПС и НДСВ. Това, което мога да Ви заявя категорично, че в края на мандата на Четиридесет и първото народно събрание бюджетът, който беше приет точно в този парламент с председател Менда Стоянова, беше 0,45%. Нали разбирате каква е разликата? Говорим за 400 милиона дефицит и то в условията на тежка финансово-икономическа криза. Така че подобни твърдения и внушения, които се правят днес от пленарната зала, това е само и единствено о, за да може действително да има систематичен подход за атаки срещу председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова.
Господин Димитров, това, което мога да Ви заявя категорично: ако бяхте искрени и коректни, можеше просто да потърсите съдействието за събирането на подписите от Парламентарната група на ГЕРБ и те щяха да бъдат дадени. Защото в инициативата на БСП, председателят на парламентарната група Михаил Миков, и на второ място – председателят на Реформаторския блок, сами разбирате, че вече ние сме създали интригата и внушенията, които наблюдаваме в продължение на близо час.
Парламентарната група на ГЕРБ категорично заявява, че няма да допусне да има подобен подход за атаки към един достоен човек, който в годините през мандата на Четиридесет и първото народно събрание е отстоявал принципни позиции и бюджетният дефицит на страната е бил в граници, допустими за една страна – членка на Европейския съюз.
Нека само да Ви припомня, че точно в края на мандата на Четиридесет и второто народно събрание и в управлението на БСП, ДПС и „Атака” бюджетният дефицит за 2013 г. приключи в размер на 3 млрд. лв., което означава 3,7% дефицит.
Уважаеми представители от ляво, Вие ли ще давате оценка за управлението, което имаме днес за председателя на Бюджетната комисия, който е бил в периода 2009-2013 г., и когато правителството на ГЕРБ успя да извади държавата и да върне доверието към Европейския съюз? Защото знаете, че 2007 г., когато станахме страна – членка на Европейския съюз, 2009 г. заради несъответствия бяха спирани оперативните програми.
Вие го повторихте много умело и в началото на 2014 г., когато също заради несъответствия спираха тези оперативни програми.
Само да Ви припомня, че с председател на Бюджетната комисия Менда Стоянова и с правителството с министър-председател Бойко Борисов в края на 2014 г. тези оперативни програми бяха разблокирани и бяха усвоени над 1 млрд. лв. пари по оперативните програми от Вашето управление.
Моля Ви, нека все пак да имаме морал, когато излизаме от тази парламентарна трибуна! Категорично заявявам, че Парламентарната група на ГЕРБ стои зад Менда Стоянова и ще продължи да стои в мандата на Четиридесет и третото народно събрание и тя ще бъде председателят на Бюджетната комисия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Подобни твърдения и внушения могат само да бъдат в услуга, господин Димитров, на БСП и на ляво.
Категорично можем да заявим, че Парламентарната група на ГЕРБ ще предложи председателят на тази временна комисия да бъде от БСП, от най-голямата парламентарно представена група от опозицията, защото не искаме в никакъв случай да има каквито и да било съмнения, че Менда Стоянова е в състояние да манипулира каквото и да било. Това са документите, които тя остави тук, (показва документите) и очаква с нетърпение да бъде избран председателят на тази временна комисия, за да може да вземе тези документи и да може да се запознае, за да може по-бързо да бъде финализирана тази временна комисия и ако има разумни предложения за законодателни промени, те ще бъдат взети предвид от нашата парламентарна група.
Затова, моля Ви, нека спрем с тези лични нападки от парламентарната трибуна, а да вървим по същество, защото в днешният извънреден ден за парламентарен контрол ние всъщност отново се отдалечаваме от същността за днешното заседание.
Затова предлагам да спрем с този популизъм и да преминем към гласуване за това, което Вие сте внесли – Вие, господа от ляво и от Реформаторския блок. ГЕРБ ще подкрепи и стоим твърдо за този вариант – за председател да бъде от Парламентарната група на БСП. Заповядайте, господа от БСП, да управлявате тази комисия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Реплики?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Цветанов, уважаеми колеги, Вие няколко пъти повторихте, че са били отправяни лични нападки към госпожа Менда Стоянова. Да Ви напомня малко от историята.
През 2005 г. госпожа Менда Стоянова като директор на Териториална дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” в Пловдив беше уволнена от Пламен Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма връзка с обсъжданата тема.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз тогава застанах в нейна защита.
В 2009 г., когато Тошко Тодоров трябваше да бъде уволнен, аз застанах в негова защита. Тоест доказал съм, че заставам зад хора, които стават. Госпожа Стоянова става.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: За какво става?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не съм я обвинил нито за момент за периода между 2009 - 2013 г. Но това, което направи на последната Бюджетна комисия, беше абсолютна и 100-процентова манипулация и абсолютно безсмислена, защото няма никакво значение как Бюджетната комисия гласува в крайна сметка. Решението за дълга се взима в залата.
Защо беше необходимо да го правите това, госпожо Стоянова? Ето затова е вотът на недоверие към Вас – защото не можете да признаете вота на един човек, който е отишъл на изложението на пчеларите – да са ни живи и здрави, а да не признаете вота на друг човек, който е болен. Затова става въпрос, а не за 2009 - 2013 г. Да не говорим, че 2009 г., когато имаше дефицит, предните години пък имаше по 6% излишък и онези дългове, които изплащахме 2005 2008 г., доведоха дотам, че дългът от 20 и няколко процента през 2005 г., 2008 г. беше 12,5, а сега в момента пак е на 27% и с новия дълг ще отиде на 33%. Занапред влизаме в една спирала на постоянно трупане на нови дългове. Тогава кой ще е виновен? Кой ще е виновен? Тогава ще обясняваме как госпожа Менда Стоянова си е вършила добре работата. С кое? –С 16 млрд. лв. нов дълг!
Единственото положително във Вашето изказване е, че дадохте правото на опозицията да ръководи тази нова комисия. Дали ще е БСП, дали ще е друга партия, няма значение. Важното е да е опозицията, за да няма никакви съмнения в чадър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев. Други реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Не мога да разбера защо господин Кадиев постоянно се опитва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата е към господин Цветанов, а не към господин Кадиев.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да, господин Цветанов, обръщам се към Вас. (Смях и весело оживление.) Слушах внимателно Вашето изказване и едни колеги се опитват да го манипулират. Един от тези колеги преди малко се изказа и манипулира залата.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Кой? Кой?
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз писмено съм заявил как трябва да бъде това гласуване, а Вие, колега, не сте и член на тази комисия, защото Вашата група не Ви оказа доверие да бъдете член на Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Николов, репликата е към господин Цветанов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Така че, когато не сте член на Бюджетна комисия, не давайте оценки, защото явно и Правилникът не знаете. Не знаете Правилникът по какъв начин стават гласуванията, по какъв начин един човек се освобождава, когато е ангажиран. А аз къде присъствам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Николов, репликата е към господин Цветанов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Когато има черно на бяло моят вот какъв да бъде, Вие не го оспорвайте, защото Вие дори не гласувате. Разбирате ли? Вие там сте един гост. Може да давате становища, може да си говорите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: ...но не гласувате, защото Вашата група не Ви оказа доверие да бъдете в Бюджетната комисия. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Председателят изключва микрофоните.)Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за трета реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Цветанов, аз приемам Вашия упрек към нас и не трябваше по този начин да подкрепим тази Комисия. Трябваше действително, по смисъла и на коалиционното споразумение, да седнем заедно с ГЕРБ, да обсъдим нещата и да не даваме възможността на БСП да изземва инициативата за нещо толкова важно и нещо, което хората очакват от нас. Така че в този смисъл аз приемам упрека към нас.
Обаче искам да Ви обърна внимание, тук вече Ви призовавам заедно да го направим – законодателната инициатива, която ние подготвяме от Реформаторския блок, а тя е за промяна на Закона за Комисията за финансов надзор по начина, по който променихме Закона за Сметната палата. Тоест да има индивидуална отговорност, да има публичност, да има прозрачност, за да се знае тази Комисия какви решения взима, кой ги взима, кой ги гласува, кой ги подкрепя, как ги взимат тези решения – всичко това да излезе на светло. Предлагам Ви това наистина вече като законопроект заедно да го внесем. Ние сме почти готови с него и мисля, че можем да го направим заедно и нещата да станат ясни, защото с такава Комисия очевидно нищо няма да се получи. Само вижте как е зададено името на Комисията – Анкетна комисия за проучване на надзора върху еди-какво си. Отсега е ясно, че тя нищо няма да проучи. На практика на всички ни е ясно, че този надзор въобще не е бил добър, особено при казуса КТБ и при последиците от него. Очевидно това няма да свърши работа, трябва да направим другото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За дуплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което мога да заявя категорично, че само с гласовете на ГЕРБ може да бъде избрана такава Временна комисия. Точно затова Ви призовавам да спрем с тази негативна енергия, която лъха от парламентарната трибуна, да минем конструктивно към гласуване и да дадем възможност тази Временна комисия да осъществи своята работа.
Аз искам да благодаря на реформаторите за оценката, която дадоха и че действително можеше да избегнем този безсмислен дебат на грешни внушения, които се правят от страна на БСП. Убеден съм, че заедно сме много по-силни, отколкото всеки един поотделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Господин Кадиев?! (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Лично обяснение няма как да Ви дам. (Силен шум и реплики от ляво.)
Няма как да Ви дам лично обяснение. Ако искате друга процедура – може, но лично обяснение няма как. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Следващият, който се е записал, е господин Караджов. (Силен шум и реплики от ляво.)
Да Ви припомня, че имаше апел от страна на господин Цветанов, да се прекратят дебатите. Това може да бъде само Ваше желание – дали да се съобразите, или не, тъй като не мога да го подложа на гласуване.
Заповядайте.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да се съглася с това да прекратим дебата по следната причина. Тук на няколко пъти от леви и либерални политици се говори за демагогия и поради неясна за мен причина не се сваля маската на тази демагогия, не се показва в залата и на всички останали, които евентуално ни гледат и слушат от камерите и микрофоните, къде всъщност е тази демагогия. Тази демагогия е у вносителя.
Вие, дами и господа либерали и левичари, сте записали следната формулировка... (Силен шум и реплики от ляво. Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Моля да не ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля не се обаждайте от залата!
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: ...на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях: къде тук е включен вотът на недоверие или вотът на доверие?
Вие се криете зад тази благовидна формулировка, за да атакувате достоен човек – в лицето на Менда Стоянова, за да атакувате Бюджетната комисия. Тоест Вашата цел не е да стигнете до основата на това каква е доходността на пенсионните фондове, а оттам ерго и на всеки един. На Вас не Ви е интересно, Вие не искате да знаете как Комисията за финансов надзор контролира тези фондове. На Вас Ви е интересно да направите политическо шоу, да си играете със страховете и с надеждите на хората. Това се нарича демагогия, отворете си речника. (Силен шум и реплики.)
И накрая, вот на недоверие ли?! Вот на недоверие към Вас, уважаеми леви и либерални политици! (Реплики от ДПС.) Вот на недоверие ще бъде гласуването на тази Комисия – гласовете на Реформаторския блок, на ГЕРБ, на Патриотичния фронт, на АБВ ще бъдат гласове на вот на недоверие към БСП и ДПС! Това е. (Шум и реплики от ДПС. Частични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Караджов.
Реплики?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Караджов, ще рече човек, че не сте се подписали Вие от реформаторите под това искане за създаване на анкетна комисия. Изобщо, ако сега някой дойде за първи път в залата, ще помисли, че това е предложение на ДПС и на БСП, а то е предложение на БСП и на Реформаторския блок.
Ние от ДПС споделяме виждането – и д-р Адемов каза, че работата се препокрива с тази в Бюджетната комисия. Споделяме виждането, че Бюджетната комисия си върши акуратно работата – изслушва, дори позволява на заинтересовани медии и на един политикоикономически кръг, чийто очевидно говорители, представители и ментори сте Вие –така излиза от всичко, което говорите, но въпреки всичко смятаме, че работата се върши правилно, акуратно, в интерес на всички български граждани – да се види какво е състоянието на пенсионните фондове.
По тази причина ние заявихме и заявяваме, въпреки че е излишна тази Комисия, ние ще я подкрепим и ще искаме да видим какво е истинското състояние на пенсионните фондове, пак казвам, въпреки че това се вижда ясно от работата на Бюджетната комисия.
Само да Ви припомня, че регулаторът е оглавяван от Стоян Мавродиев, избран през 2010 г. от ГЕРБ – той е техен член, не е избран от ДПС, не е член на ДПС, първо.
Второ, аз се чудя на решението на ГЕРБ по отношение на тази Комисия, но това си е тяхно суверенно право. Защото спокойно от тази трибуна мога да отправя към тях и едно друго обвинение, че когато те дойдат на власт, започва масова смяна на регулатори. Така направиха през 2010 г. – смениха Петър Чобанов, който беше в началото на мандата си, против всякакви европейски правила, и сега започва нова процедура в тази посока. Обаче няма да направят това, защото истината е, че трябва да видим как стоят нещата в пенсионните фондове. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Втора реплика? (Народният представител Росен Петров иска думата за процедура.)
Нека да завършим с процедурата по реплики и дуплики и тогава. (Реплика от народния представител Росен Петров.)
Няма как да предположите прекратяване на дебата в този етап, в който сме.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте, господин Караджов, за дуплика.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Реформаторският блок не е подписвал това предложение. (Силен шум и реплики от ДПС. Реплика от народния представител Хасан Адемов, който размахва документа.)
Подписал го е Радан Кънев. (Частични ръкопляскания. Оживление. Смях. Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Дайте го. (Народният представител Хасан Адемов отива до трибуната и показва документа на народния представител Гроздан Караджов. Силен шум и реплики. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Караджов, времето Ви тече.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Ама той не знае, той не знае... (Силен шум и реплики. Смях. Оживление.)
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Да, извинявам се. (Възгласи: „Аааа!”. Силен шум и реплики от ДПС. Възгласи: „Ееее!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата! (Силен шум и реплики.)
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Отново ще повторя защо...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: (ДПС, от място): Лъже от трибуната!
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: ...се създава тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място!
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Тази Комисия се създава, защото ни интересува единствено и само доколко фондовете спазват закона и доколко има реална доходност от управлението на техните средства. Нас ни интересува дали не се отклоняват средства от фондовете, дали Комисията за финансов надзор не извършва своята дейност през пръсти – това е намерението на Реформаторския блок, тоест зад формулировката, която Вие сте дали, ние заставаме, но зад формулировката, която днес се опитвате да продадете – демагогската формулировка, че това е вот на недоверие, не заставаме. Това е отговорът ми към господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Заповядайте по начина на водене, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Обръщам се към Вас във връзка с това, че когато на тази трибуна излязат хора и се докаже на трибуната, че лъжат, просто да им отнемате думата, за да не продължават да лъжат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Ще се опитам да го приложа. (Народният представител Десислав Чуколов иска думата за изказване.)
Господин Емил Димитров – за следващо изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Защо искаме такава комисия? Очевидно – основната не работи, липсва диалогичност, вотът се манипулира, хората нямат доверие – значи е време да го изградите. Това направете, вместо да заставате като матросовци!
Не трябваше ли Вие – ГЕРБ, да инициирате тази комисия? Можеше, ама не искате! Защо ги няма Вашите подписи? БСП са готови с това предложение от Нова година.
Преди три седмици в Комисията – лично го казах в стенограмите, единственото, в което съм убеден е, че моите пари веднага ще ги преместя другаде – няма да казвам къде, за да не въздействам.
Второто е, че трябва да има Временна комисия, защото очевидно постоянната не може... Даже, вместо да кажа Временна, казах извънредна и ми беше направена забележка – Временна се казвало. И после сме изненадани от тази комисия.
Три седмици и нищо – от Нова година, нищо! А можеше да се реши всичко в Бюджетната комисия.
Показвате папка, госпожо Стоянова, но защо сега? Защо я няма при мен? Аз съм заместник-председател. Защо я няма в БСП – и там има заместник-председател?
В Комисията се показаха някакви справки, които ги имаше в един екземпляр, а имаше други, които били секретни – не били за показване. Тогава за какво са тези справки? Сега на кого да ги даваме?
Какво очакваме? Яснота, ясен отговор! За КТБ – девет месеца нямаме. Три групи хора са знаели – надзора на БНБ, одиторите, мениджмънта. Държавна агенция „Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи е трябвало да установят тези неща. За девет месеца дете може да се роди, а ние досега нямаме ясен отговор. Хората искат да знаят – 200 хил. души са загубили парите си, а ние сега ги убеждаваме, че няма и виновен. Трябва да има! Не може да чакаме все прокурорът да свърши нашата работа.
Имаме ли сигурност към днешна дата, че ако някой реши да повтори проблемите, ние ще ги избегнем? Или било, каквото било, от сега нататък пак същото.
По отношение на зачитането на гласовете. Имаме един депутат в Плевен в избирателния район, един в Пловдив – на единия се зачита, на другия не. Истината е, че Владо Николов пред мен заяви на Менда Стоянова, че държи неговият глас да бъде зачетен по точно определения начин, но тогава трябваше и на другия да се зачете. Владо Николов в случая направи абсолютно всичко възможно в Комисията.
Защо искаме тази Комисия? За да внесе прозрачност в пенсионно-осигурителните компании и дружествата, за да могат хората, на които служебно парите се прехвърлят да имат правото на един информиран избор – харесва ли им да бъдат парите им там, искат ли да бъдат преместени, къде да бъдат преместени, пазят ли се, увеличават ли се, намаляват ли? Нима това е нещо лошо?
Надяваме се да получим достатъчно информация и за работата на Комисията по финансов надзор. В тази връзка сме готови с номинация.
Благодаря, че имате съгласието да основем такава Комисия. Можеше да го решим и в постоянната, но нещата са така. В два случая се прави временна комисия – ако въпросът е твърде важен и значим и отнема от дейността на постоянната и тя не може да върши основната си дейност, и когато постоянната не може да се справи – се налага да правим временна.
Съжалявам, че се стига до тази стъпка. От Нова година предупреждавах, че това ще се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Димитров, много правилно казахте – групата на БСП беше готова с тази Комисия от Нова година и в момента всички са изненадани. Как няма да са изненадани, като самият господин Гроздан Караджов, който е подписал за тази Комисия, сега излиза и обяснява как Реформаторският блок, видиш ли, не се бил подписал за Комисията? Той лично го е подписал. Да не говорим за Радан Кънев, да не говорим за Корман Исмаилов и ред други хора. Те не знаят какво подписват. Какви комисии подписвате като реформатори, каква реформа ще правите? След това излизате и обяснявате тук как това не било вот на недоверие – Вие не знаете какво подписвате! Какво правите? Излизате тук и ни говорите някакви смешни неща. Поне знайте какво подписвате, като излизате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втора реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, най-добронамерено искам да Ви запитам: какво означава, че след като Бюджетна комисия не реши въпроса, трябва да има Временна анкетна комисия? Какво трябваше да реши Бюджетната комисия? Да смени ръководството на независимия регулатор ли? Да кажете точно какво трябваше да реши.
Същия въпрос отправям и към господин Кадиев и колегите от ляво. Какво не е свършила Бюджетната комисия, че това да се брои за вот на недоверие?
Първо, в Бюджетната комисия тече процедура по обследване на финансовото състояние на пенсионните дружества. Тази седмица ще имаме ново заседание по тази тема.
Второ, тече процедура по изслушване на регулатора на зададени въпроси от кръга „Капитал”, народни представители и други медии. В Бюджетната комисия продължава да тече тази процедура.
Знаете ли какво означава за мен това, което Вие казахте: „В Бюджетната комисия не беше свършена работата и по тази причина това е вот на недоверие”? Да кажеш, че не е свършена работата, при положение че тя е в ход, при положение че се работи активно и нито един въпрос не е бил прикрит, че се дават писмени и устни отговори, означава, че сте очаквали от Бюджетната комисия, очаквате това и сега от новата комисия – да излезе с решение за смяна на регулатора, без това да е аргументирано. Може да има смяна на регулатора, може да поискаме такова, може от ДПС да застанем зад такова искане, но трябват аргументи, трябват факти, а процедурата е в ход. Вие тук – от двете страни, казвате едно и също: „Не се свърши работата!”, но тя не е приключила!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика има ли?
Колеги, очаквам от изказващите се редакция на Проекта за решение. В този вид, в който е редактиран, няма да свършим работа да го гласуваме. Вижте диспозитива му – какво е внесено от вносителите.
Господин Димитров, имате възможност за дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, използвам случая да отговоря на господин Цонев. Проблемът беше в изземването на инициативата и воденето на дебатите в строго определена посока. Аз не искам оставка на никого. Това място е определено за ГЕРБ – дали ще бъде Менда Стоянова или който и да е, тяхно е. Аз лично не виждам необходимост от смяна. Просто трябва да градите мостове и да изграждате доверие, а не да го рушите.
Защо трябва да има яснота? Искам да знам, като дам 100 лв. в банката, че следващата година са 104 лв., по-следващата година са 110, а на третата година са 120 лв. Искам да знам, като моите пари отидат, а някой служебно е решил преди 12 г. да ми ги мести, че те стават 105 лв., 106 лв., или стават 80 лв., обаче аз трябва да си ги броя за
120 лв., защото индексът бил такъв, коефициентът бил друг, а методиката била трета. Хората искат да знаят тези пари, които им се взимат и служебно всеки път се прехвърлят, увеличават ли се, намаляват ли се, там ли са, откраднати ли са, или не са, за да направят своя информиран избор – да ги оставят там, да ги преместят в друг фонд или да отидат в НОИ.
В момента, в който се постави въпросът от управляващото мнозинство, че може да отидат и в НОИ – едно добро решение да се движат парите, изведнъж скочиха и започнаха някакви нападки.
Аз не атакувам нито едните, нито другите. Не можá да се реши в Комисията. Твърдите, че много важна работа е свършила, аз не останах с такова впечатление. За да я искат тази Комисия, явно не е могло да се реши там. Не вадя политически дивиденти и не искам такива да бъдат вадени.
Между другото аз няма да участвам в тази Комисия, за да не помислите, че съм пристрастен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Чуколов, след него господин Настимир Ананиев.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, още в самото начало казвам, че ние от „Атака” сме категорично „за” създаването на тази Комисия. Все пак, както и Вие, госпожо Председател, казахте – да си спомним за какво дебатираме в момента, а именно за създаване на Временна комисия за проучване финансовото състояние на универсалните пенсионни фондове и ефективността на надзора върху тях.
Помните, в края на миналата година, когато тук се обсъждаха едни промени в законите, които по някакъв начин ще ударят частните пенсионни фондове, какъв ентусиазъм имаше в тази зала. Дори от Реформаторския блок бяха организирали дежурни с платен митинг пред сградата на Народното събрание, понеже засягаме интересите на частните пенсионни фондове.
От „Атака” от самото ни създаване сме казвали, че ние сме против съществуването на частни пенсионни фондове в България. Трябва да е ясно това. Частните пенсионни фондове всъщност са едни структури, които получават дежурни пари, просто ей-така, без никой от нас да знае, че отиват дори тези пари, там те ще ги получават. Вместо тези пари например да отидат в Сребърния фонд или на място, което ще се грижи тези пари да работят в полза на българския пенсионер или на човека, който ще се пенсионира.
Частните пенсионни фондове по цял свят са просто един инструмент. В Латинска Америка например се използват за пране на пари, в Съединените американски щати например се използват, за да бъдат напомпани и след това фалирани. Като наблюдавам как в България определени политически сили гледат към тези пенсионни фондове, просто започвам да се плаша. Плаша се, защото – да, те са създадени по времето на Иван Костов, а като знаем какво е направил Иван Костов, нямам надежда, че те работят за българския народ.
Частните пенсионни фондове и контролът върху тях трябва да бъде наистина ефективен. Ние сме за създаването на тази Комисия, но днес това, което виждам в пленарната зала и това лицемерие е уникално. Вносителите от БСП променят нещо по текста, след това от Реформаторския блок излиза тук господин Караджов: „О, неразумни Гроздане, защо не помниш, че си се подписал.” (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.) Не помните, че Вие сте се подписали, от Патриотичния фронт излизат по темата да се обърнат към ГЕРБ: „Ама, Вие пък защо не се подписахте?” Вие използвахте този дебат, за да си оправите вътрешнокоалиционните взаимоотношения.
И нещо друго. Къде е прокуратурата в цялата работа? Нали тя също трябва да следи има ли контрол върху тези фондове.
Ние от „Атака” сме „за” създаване на такава Комисия – колкото повече контрол, толкова по-добре. Дано за един месец интензивно да се работи и да може наистина да излезе истината за тези пенсионни фондове. Никой досега не е насочвал пряко погледа си върху тях – нито прокуратурата, нито Народното събрание, нито Финансовата комисия, нито който ще да е. Нека направим това, обаче наистина да се работи в тази Комисия и да излезе истината наяве. А тя ще е, че, да, тези фондове са създадени по времето на Костов; да, години наред те са прибирали пари от всеки българин, дори без да знае; и да, може би има и политическо влияние там, има и корупционни процеси.
Виждам, колко се разводни дебатът. Просто и медиите ще хванат това – как това е поредната Комисия, която нищо няма да свърши. Нека това да е Комисията, която ще свърши нещо.
И моля Ви без това лицемерие повече – да излизате и да казвате: „То няма нужда от тази Комисия, обаче аз ще гласувам „за”. И от ГЕРБ го казаха, чух го и от Реформаторския блок и от други партии. Нека спрем с това лицемерие, нека да вършим работа и да видим кой е крал парите на българския пенсионер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чуколов? Няма.
Думата за изказване има господин Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тази Комисия е за ефективността на контрола. Това всъщност е един от основните проблеми в България – надзорът, контролът, спазваме ли правилата. Правилата не се спазват, затова имаме нужда от тази Комисия.
Ние имаме един малко по-друг проблем. С втората част на Комисията като заглавие аз съм съгласен. С първата – защо само пенсионните фондове? Нека да добавим „и банките”. До два или три месеца ще имаме банка, обявена официално във фалит. Нека да добавим – ето, правя редакционно предложение: „пенсионните фондове и банките”. Имаме основен проблем, който трябва да бъде решен, който остана преди самите пенсионни фондове и ние нищо не правим по този въпрос. Нека проверим какво е състоянието на банките, надзорът изпълнява ли се върху тях. Защото има конкретни факти и ги виждаме с КТБ, че надзорът не е бил изпълнен. Мисля, че това е много важно – да проверим банковата ни система стабилна ли е, има ли други банки, които са в подобна ситуация, като КТБ, какво става с КТБ, къде са парите на КТБ, да се предприемат действия за разследваща фирма, която да проследи какво се е случило в тази банка, а не да чакаме първо да бъде обявена във фалит, прокуратурата и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Ананиев! Вие повдигате друга важна тема, но според мен е опасно, ако в рамките на предмета на тази Комисия, който е достатъчно широк, се включи още една голяма и сложна тема. Тази Комисия ще трябва да провери, някой каза: „дейността на универсалните пенсионни фондове”. Няма такова ограничение. Там е казано да се провери дейността на пенсионните фондове. Защо да не проверят и дейността на професионалните фондове, които вече няколко години не плащат, въпреки че това трябваше да бъде факт? Така че тя трябва да провери дейността на всички пенсионни фондове и наистина да види каква е комуникацията между органите, които се занимават с този надзор и тези фондове, какви са регулаторните правила.
Идеята, която предлагате, според мен, заслужава да бъде обмислена, но използвайте Вашата дуплика – наистина да споделите, надявам се, това, което аз казвам като резерви в този момент. И заедно с това да кажа, че ако Вие инициирате Комисия, която да провери състоянието на банките и дейността на Българската народна банка, не виждам пречка да не се подкрепи такова предложение. Но направено между другото и смесено с дейността на пенсионните фондове означава, че тази комисия най-вероятно няма да даде резултат нито в едното, нито в другото направление.
Така че, обръщам се към Вас, може би и колегите Ви от Реформаторския блок, обмислете такова предложение, направете го самостоятелно, за да можем и самостоятелно по него да вземем решение в духа, в който предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Танчев, трета реплика – господин Цонев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, колко човека има тук, които са сертифицирани одитори, анализатори – хора, които наистина могат да вникнат в тази тема и да вземат някакво образовано становище? Кой ще носи отговорността, ако излезе тази Комисия и каже, че даден пенсионен фонд не диверсифицира риска или не управлява добре парите и този фонд фалира?
Мисля, че в Европа има, особено от 2008 – 2009 г. насам, откакто се случиха тези неща в банковите среди, откакто фалира „Лимън Брадърс” много ясни правила кой, по какъв начин и как да разследва тези органи и кой да дава становища. Не сме ние органът – нито имаме експертизата, нито познанията, за да се произнасяме по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев – трета реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ананиев! Използвам правото на реплика, за да се опитам да върнем наистина дебата в полето на полезността при създаването на тази Комисия и евентуално – на резултатите от нея.
Искам да Ви попитам за следното. Смятам себе си за добър познавач на тази материя, но не мога да намеря в себе си достатъчно знания, за да определя термина „ефективност на надзора”. Ефективността на каквото и да било предполага критерии, дори коефициенти, точно определени взаимодействия, наречени „формули” или „алгоритъм”. Не зная какво точно ще изследва тази Комисия като ефективност на надзора – това, първо.
Второто, за което искам да попитам, имайте предвид, че питам съвсем добронамерено, е следното. Целта на питането и репликата ми към Вас е да установим какво точно включва ефективността и как точно ще я измерим, или ще я измерят колегите от Комисията. Не ми е известно да има такъв термин, такова понятие в европейското законодателство.
Втората част от въпроса и репликата ми е: вносителите направихте ли си труда да прочетете европейските директиви и документи за контрола върху независимите регулатори? Ако сте си направили този труд, щяхте да видите, че те се проверяват от два независими европейски органа, създадени с тази цел – да проверяват независимите регулатори, за да не ги проверяват политическите органи в съответната страна и да им оказват влияние.
Това не означава, че Народното събрание не може да проведе такава проверка, но означава, че предметът на дейност, както предложи господин Гечев, който е вносител, но си е направил труда да прочете тези документи и коригира предмета на решението с оглед на тези документи. Смятам, че беше прав, като коригира предмета на дейност (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), без това да засяга проверката на регулатора, да бъдем внимателни към европейските документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Там е работата, че е коригирано само заглавието, господин Цонев, което не кореспондира с предмета на дейност в диспозитива.
Аз продължавам да очаквам от народните представители, които вземат думата, редакционни промени и по съдържанието на самото решение. Това е проблемът.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, встрани от микрофоните.): Да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да го направят, очаквам.
Дуплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Господин Стоилов, във връзка с Вашата реплика, бих казал: ако има желание, можем да го направим и сега. Няма нужда да чакаме, да обсъждаме, да се прави отделна Комисия и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но има Ваша инициатива от групата Ви за такава нарочна Временна комисия. Надявам се да сте уведомени. Тече подписването на проекта за решение.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да, но въпросът е, че предложението е за осем членове на Комисията, а можем да ги направим 16. Половината да проверяват банките, другата половина – пенсионните фондове. (Шум и реплики.) Това не е проблем. Въпросът е има ли желание да се направи такова нещо, но не виждам много голямо желание, особено от лявата страна. Разбирам защо – защото КТБ се случи по време на техния мандат, но трябва да получим отговори на много въпроси и по този начин ще ги получим. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата не за подробно изказване, тъй като се изразиха много становища, а само за да направя предложение за редакционни изменения в проекторешението.
Беше отчетено и коментирано приложението на четири директиви по отношение на независимия контрол върху надзорните институции. Няма да чета кои са директивите.
Бяха дефинирани също така кои са органите на Европейския съюз, които извършват такъв контрол. (Уточнение между председателя госпожа Цецка Цачева и народния представител Данаил Кирилов.)
По тази причина предлагам текстът на точка първа да придобие следния вид: „Създава се Временна комисия – както е наименованието – със срок на действие един месец”. Отпада частта „и ефективността на надзора върху тях”.
Пак подчертавам, че това е с оглед прякото приложение на европейските директиви, включително и дейността на европейския надзорен орган и европейския орган за ценни книжа и пазари.
Като аргумент в плюс ще посоча и това, че изследвайки поднадзорните субекти, аргументите за качеството на осъществения надзор идват от изследване на дейността на поднадзорните субекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Шум и реплики.)
Реплики на господин Кирилов?
Заповядайте, господин Цонев, слушаме Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Бидейки съгласен с това, което каза господин Кирилов, а той каза да отпадне „и ефективността, и надзора върху тях”, аз предлагам в съответствие с предложеното от господин Гечев в заглавието тук да бъде „финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на регулаторната рамка върху тях”.
Защото да обследваме регулаторната рамка, означава да видим какви възможности дава цялото законодателство да бъдат регулирани и контролирани тези пенсионни фондове. Регулаторната рамка категорично включва и самия надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев, понеже говорите по точка първа, заглавието говори изобщо за пенсионните фондове. Решението по точка първа говори за универсалните пенсионни фондове.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те универсалните фондове са част от пенсионните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът е какъв е предметът – общо, всички фондове или само универсалните?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всички фондове. Според изказващите се дотук – всички фондове, в тях – и универсалните.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Всички ли? А доброволните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, надявам се господин Гечев да внесе яснота.
Втора реплика на господин Кирилов? (Шум и реплики.) Няма.
Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, не възразявам по отношение на уточнението, което направихте, нищо, че това не е постоянна работа, защото тази преценка трябва да правим постоянно, още повече когато има такава временна група.
Колегите правилно отбелязаха, че има несъответствия в понятията, свързани с пенсионни фондове, както в заглавието, така и в задачата, поставена в точка едно. Може би е редно колега от Комисията по бюджет и финанси да направи изчерпателно предложение – дали е за универсалните фондове, дали за абсолютно всички фондове, да се даде точната редакция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, предлагам 15 минути почивка, защото бяха направени много редакционни предложения. Убеден съм, че никой от Вас не може да повтори всичките. Ние трябва да се обединим около консенсусно предложение.
Моля за 15 минути почивка, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, ще дам почивката, но се надявам в диспозитива на Решението да има място, където поименно да изберем членовете и те да бъдат отразени.
Ако гласуваме в този вид Проекта за решение, ще го направим, но няма поименния състав на Комисията. Абсолютно негоден Проект за решение в тази част. Надявам се, като го обсъждате, да се съобразите и с това и да предложите валиден Проект за решение.
Петнадесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемем местата си – заседанието продължава.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! След направените уточнения предлагаме окончателната редакция на Проекта за решение. Ще го прочета изцяло:
„Решение за създаване на Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка”.
Същият текст трябва да бъде възпроизведен в т. 1, като към него се добави „със срок на действие един месец”.
„2. Комисията се състои от 8 членове, по един от всяка парламентарна група, в това число – председател и заместник-председател.
3. Избира за председател на Комисията Корнелия Нинова, за заместник-председател – Настимир Ананиев, и за членове – Владислав Николов, Йордан Цонев, Димитър Байрактаров, Чавдар Пейчев, Любомир Владимиров и Мариана Тодорова.”
Включени са всички парламентарни групи с по един представител, така както изисква т. 2. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли някакви реплики към това изказване-предложение? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Господин Гечев, когато представи Проекта за решение от името на вносителите, не прочете самия проект със съответните основания.
Господин Янаки Стоилов предложи редакционни промени, които ще се гласуват, но съм длъжна да изчета Проекта за решение, така както е внесен, заради основанията, на които се създава тази Комисия.
Първоначален вариант, който след гласуване ще претърпи промяна в редакцията:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за проучване финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за проучване финансовото състояние на универсалните пенсионни фондове и ефективността на надзора върху тях със срок на действие един месец.
2. Комисията се състои от 8 членове, по един от всяка парламентарна група, в това число председател и заместник председател.”
Поставям на гласуване предложението, което бе обективирано от господин Янаки Стоилов, за наименование на Решението. Гласуваме предложението на господин Стоилов за наименование на Решението за Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 154, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Диспозитивът на Решението, т. 1 – „Създава Временна комисия”, възпроизвежда се заглавието на Решението, „със срок на действие един месец”, така както предложи господин Стоилов. Гласуваме т. 1 в редакцията на господин Стоилов, плод на усилията на всички колеги по време на почивката.
Гласували 159 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Стоилов за нова т. 3 с персоналния състав на Комисията – един председател, един заместник-председател и шестима членове – общо 8, по един от всяка парламентарна група. Гласуваме новата т. 3, която се предлага към Решението.
Гласували 162 народни представители: за 159, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега гласуваме цялото Решение с неговото наименование, основанието, на което то се приема, с неговите две точки – първата, променена редакционно, и новата т. 3, която току-що приехме като нарочно решение. Гласуваме пълната редакцията на Решението.
Гласували 159 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преди да преминем към следващата точка за предвидения до края на днешното заседание парламентарен контрол, искам да Ви запозная с писмо на генералния директор на Българската национална телевизия от 12 февруари 2015 г.:
„Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас по повод затрудненията, които възникват във връзка с редовния и извънредния парламентарен контрол, който БНТ излъчва пряко от пленарната зала на Народното събрание.
Събитията, които ще посоча по-долу, са свързани с предстоящите заседания на Народното събрание, в които се провежда парламентарен контрол. По конкретно, непосредствен проблем съществува за следните дати:
На 17 февруари, днес, се предвижда извънредно заседание с голяма продължителност. Съобразно взетото от Вас решение то най вероятно ще продължи до 19,00 ч., а това ще доведе до сериозни промени не само в дневната, но и във вечерната програма на БНТ 1. Ще бъдем изправени пред решението да намалим сериозно времетраенето на новинарските и актуално-публицистични предавания в този часови пояс, както и да се лишим от няколко рекламни блока в най-гледаното време.
На 27 февруари 2015 г. сме изправени пред аналогична ситуация – от 10,45 ч. до 12,30 ч., съгласно Договор за отразяване на спортно събитие от международно значение, по програмата на БНТ 1 трябва да бъдат излъчени стартовете от Световната купа по ски в град Банско.
По тези причини възможност има Българската национална телевизия да предава Контрола, както и друг път се е случвало, по БНТ 2, където има възможност за излъчването му.”

Първи в днешния
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
ще бъде госпожа Лиляна Павлова, но още малко търпение, за да връчим писмените отговори.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Иван Димитров;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Христо Гаджев, Валентин Радев, Пламен Манушев и Михо Михов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Ковачев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Красимир Богданов.
Първи ще зададе своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Вили Лилков относно обществена поръчка за укрепване на свлачището на бул. „Велики Преслав”, град Шумен, участък от път със съответен номер, местност „Пети километър”, Шумен – Дивдядово.
Слушаме Ви, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема министър Павлова, уважаеми колеги! Въпросът, който съм задал, е действително с тази тема, която прочете председателя на Народното събрание.
Всъщност той се свежда до следното: защо една обществена поръчка, която е обявена като укрепване на свлачище, в крайна сметка се превръща в обществена поръчка за изграждане на мост над свлачище?
Всеки инженер, който е работил в тази област веднага ще наостри уши и ще каже: „Абе, тук нещо не е наред!” Всъщност, кое не е наред и защо задавам своя въпрос?
На 30 юли 2014 г. община Шумен обявява обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изпълнение на строеж за обект” – забележете – „Укрепване на свлачището в пътния участък на бул. „Велики Преслав”, град Шумен от участъка Шумен – село Дивдядово”.
Във връзка с този проект е проведено предварително инженерно-геоложко проучване от „Геотехника АБС” ООД, което – забележете, е финансирано от МРРБ, за да се укрепи свлачището и изводът на фирмата е, че системата, по която трябва да се постигне тази задача, е укрепителна система анкеропилотна.
В т. 6.3 обаче от документацията, която община Шумен разработва, е записано: „Основната цел на обществената поръчка е отстраняването на неподходящ и дефектирал материал от пътното платно”, тоест да се изгребе свлачището, а в т. 6.4 е добавено: „Предмет на обществената поръчка е изграждането на две мостови съоръжения”.
Още тук се вижда, че не е взето предвид експертното становище на фирмата, която е избрана и на която е платено от МРРБ да каже по какъв начин трябва да се изпълни тази обществена поръчка.
Участвали са три фирми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Обединение „Бондинг инженеринг”, „Мостостроене” – град Варна, и консорциум „Хидроалианс” – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, задайте си въпроса. Изтече времето. Дадох Ви звуков сигнал.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Комисията по защита на конкуренцията спира обществената поръчка, тъй като тя е с неясни условия.
Освен това, заявено е от прегледа на обществените поръчки, които са извършени от специализирания вестник „Строител” на много такива обществени поръчки, че в тази обществена поръчка липсва компетентност.
Много интересно е, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лилков, ще Ви отнема думата. Минаха двете минути. Дадох Ви знак, Вие продължавате каквото сте си написали.
Министърът го има, дайте във времето, което имате, да си зададете въпроса.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Добре.
Приемате ли естествено, че община Шумен е пренебрегнала препоръките на „Геотехника АБЦ”?
Защо мостовите конструкции, които са действително скъпи и недопустими в случай на укрепване на свлачищата в района, са препоръчани от Комисията и в разрез на Наредба № 12 на МРРБ, която е задължителна за проучване, проектиране и укрепване на свлачища?
Ще предизвикате ли проверка на тази обществена поръчка поради явните нарушения на огласяване на условията, за да бъде спечелена от фирма, която се занимава с мостово строителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Минута и 25 секунди сте извън времето. Толкова ще Ви удържа от репликата. Ще имате 30 секунди за реплика.
Слушаме Ви, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, както коректно отбелязахте, ситуацията с обществената поръчка за укрепване на свлачището в град Шумен е притеснителна.
Притеснителна е, защото – няма да изчитам цялата хронология, която имам по казуса, въпреки осигуреното финансиране и дадените от страна на Министерството предварителни инженерни, геоложки проучвания на трасето като препоръка какви са необходимите дейности по укрепване на това свлачище, в обявената обществена поръчка, която е за проектиране и укрепване на свлачището, ние виждаме различни по своя смисъл, по своя обект и съдържание дейности на обществената поръчка.
Още през месец юни миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отправило запитване към кмета за причините, както и за искане на обяснение по темата, като му е обърнато специално внимание, че съгласно писмото на „Геотехника АБЦ”, който е автор на проведеното през 2010 г. инженерно-геоложко проучване, чийто възложител е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е изразена позицията, че предвидените в идейния проект и в обществената поръчка дейности няма да гарантират укрепване на свлачището.
Отговор до този момент в Министерството няма.
Миналия месец отново изпратихме писмо с искане за информация от общината, за предоставяне на информация, както и гарантиране, че ще бъдат спазени условията, ще бъдат спазени препоръките от геоложкото проучване.
До този момент, за съжаление, и до ден-днешен отговор на това писмо няма.
Съгласно Вашето запитване и Вашия въпрос, ние ще препратим това запитване и към Агенцията за държавен финансов контрол, която има ангажимент да следи прилагането, съгласно Закона за обществените поръчки, а от наша страна – Министерството ще инициира процедура за проверка спазването на Закона за устройство на територията.
Това са възможностите, с които ние разполагаме.
Разбира се, и Вие имате тази възможност да сезирате компетентните органи, които също да направят необходимата проверка, тъй като, пак казвам, община Шумен, кметът не дава отговор на поставените въпроси към настоящия момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам само да допълня министър Павлова, че в момента фирмата, която е спечелила обществената поръчка, преработва своя проект като предвижда към мостовите конструкции да се добави и анкернопилотна система, което означава над 160 хил. лв. допълнителни разходи.
Това за мен е една обществена поръчка – нагласена, при която не е избрано най-доброто инженерно-геоложко решение, така че аз ще сезирам Прокуратурата по този въпрос.
Призовавам и Министерството на регионалното развитие и благоустройството също да се намеси с всички възможни законови механизми, за да прекрати тази обществена поръчка и да се премине към нормален избор на изпълнител. Тази поръчка е била нагласявана в интерес на фирми, които изпълняват мостови съоръжения, за съжаление. Благодаря Ви за отговора.
Извинете, госпожо Цачева, че наруших регламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но вече влязохте в график, господин Лилков, за което Ви благодаря.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Павлова? Не.
Следващият въпрос е на народните представители Явор Хайтов и Христо Тодоров относно законност на джамията „Абу Бекир” в град Пазарджик.
Въпросът ще бъде развит от господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан със законността на новопостроената джамия „Абу Бекир”, която се намира в ромската махала на град Пазарджик, и по-конкретно: кой е собственик на имота; има ли издадено разрешение за строеж; има ли издадено разрешение за ползване, така нареченият Акт 16; както и начинът на придобиване на имота? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, уважаеми господин Хайтов, в отговор на Вашия въпрос конкретно по темата.
Първо, собствеността на парцела – този урегулиран поземлен имот, на чиято територия е изграден молитвеният дом, е собственост на Янко Димитров Мишев на основание на договор от 2001 г. за продажба на общински имот чрез търг.
По отношение на разрешението за строеж, има действащ Подробен устройствен план, който е одобрен със заповед на кмета на община Пазарджик през 2001 г., като съгласно този Подробен устройствен план имотът е отреден за молитвен дом. По молба на собственика на имота през 2001 г. е издадена скица с виза от главния архитект на общината за проектиране на молитвен дом. Също така главният архитект на община Пазарджик е издал и разрешение за строеж № 134 от 2002 г. за молитвен дом въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и решение на експертния съвет по устройство на територията на община Пазарджик. Разрешението за ползване и Акт 16 са издадени през 2011 г. отново от главния архитект на община Пазарджик. Той е издал и удостоверение № 215 за въвеждане в експлоатация на строежа „Молитвен дом”, който е четвърта категория строеж по смисъла на Закона за устройство на територията и е изцяло в компетенциите на община Пазарджик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате, съответно няма и дуплика.
Третият въпрос е на народните представители Димитър Дъбов и Манол Генов относно необходимост от извършване на спешни ремонтно-възстановителни работи на пътно съоръжение – мост над река Марица, по Републикански път ІІІ-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Нашият въпрос с колегата е относно необходимостта от извършване на спешни ремонтно-възстановителни работи на пътно съоръжение – мост над река Марица, по Републикански път ІІІ-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград.
Уважаема госпожо Министър, цитираното по-горе съоръжение от посочения републикански път се намира в тревожно състояние. Немалка площ от асфалтовата настилка е износена и се виждат множество дупки и набраздявания, отделно са налични отвори по част от носещата конструкция. Това състояние на моста го прави изключително опасен за преминаващи моторни превозни средства. Трябва да се има предвид фактът, че това е единственото съоръжение над река Марица, свързващо населените места между северния и южния бряг на реката, и единствената връзка в района от град Пловдив до град Димитровград между първокласен път І-8, автомагистрала „Тракия” и автомагистрала „Марица”.
Съоръжението е от изключително важно значение и за част от съседните общини Асеновград – Чирпан – Садово – Брезово и други. Интензивността на движението на моторни превозни средства по моста е голяма и моментното състояние създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
Ето защо, уважаема госпожо Министър, нашият въпрос към Вас е следният: имайки предвид настоящия зимен сезон, планирате ли да извършите съответните спешни действия, касаещи привеждането на моста в нормално експлоатационно състояние и ако планирате, в какъв срок те ще бъдат извършени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, уважаеми господин Дъбов, във връзка с Вашето запитване искам да дам малко история по отношение на мостовото съоръжение, което Вие визирате. Този мост е строен през 1928 г. Неговото експлоатационно състояние наистина е много лошо, включително този мост позволява движение само в една посока, с изчакване преминаването.
Направено е детайлно обследване на съоръжението за това какви са неговите характеристики, как и по какъв начин те биха могли да бъдат подобрени. Становището на експертите в резултат на проведената експертиза и потвърдена на експертния съвет през месец ноември 2012 г. е, че на мостовото съоръжение прекалено е утежнена конструкцията и не може да бъде приведено в такова състояние, че да позволява преминаването през него на тежкотоварен трафик над 12 тона. Именно затова е взето решението, като препоръка на експертния съвет, този мост да бъде изведен от експлоатация в бъдеще и да бъде изградено ново мостово съоръжение, което да връзва третокласния път, който Вие визирате, Плодовитово – Първомай – Асеновград.
В момента имаме разработено ново техническо решение за това мостово съоръжение. Необходимо е да бъде разработен и парцеларен план, защото мостът, който може да бъде изграден в съседство, трябва да бъде привързан към съществуващия път, за което трябва да има все пак и отчуждаване на имоти, изработване и съгласуване на парцеларен план. Към момента индикативната стойност на ново мостово съоръжение е от 8 млн. лв. За съжаление, тази сума не е предвидена в бюджета. Това, което обаче имаме предвидено в бюджета, е ремонт на моста, така че той да позволява преминаването и неговото използване, но с ограничението до 12 т. Превозните средства над 12 т ще трябва да ползват обходния маршрут, който е даден, а това е пътят през Поповица, за да гарантираме безопасността на движещите се. Той ще остане и ще бъде ремонтиран след приключване на зимния сезон – през пролетта до май месец тази година, за да осигурим безаварийно пътуване на леките автомобили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплики – господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър. Много е добре, че един месец след нашето питане, което е от 9 декември 2014 г., Вие сте издали заповед за изработване на парцеларен план, но както сама потвърдихте, мостът е в окаяно състояние.
Малка легенда е в община Първомай, че бившият Вермахт – Федералното министерство на отбраната, преди десет години е написало писмо на собственика, че мостът е излязъл от експлоатация. Тогава, 1992 – 1993 г., е правен частичен ремонт. Гледам, че Министерството е започнало със скорост процедурата по изработване на парцеларния план, но нека да побързаме, докато господин Божидар Димитров не е взел в музея този мост, защото той наистина ще остане музеен експонат, ако не бъде отремонтиран навреме.
Давам Ви едни актуални снимки от моста. Вие и пеша няма да преминете през него. Заповядайте. (Дава снимките на министър Лиляна Павлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Разбирам, че няма да ползвате.
Следващият въпрос е на народния представител Корнелия Маринова относно политиката на „ВиК” АД – Ловеч, по събиране на просрочените към дружеството задължения.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос касае политиката на „ВиК” АД – Ловеч, по събиране на просрочените към дружеството задължения.
В рамките на Четиридесет и второто народно събрание поисках справка за длъжниците на „ВиК” – Ловеч, физически, юридически лица, бюджетни организации. От отговора с Ваш изх. № 02-02-88 от 23 юни стана ясно, че броят на длъжниците към дружеството възлиза на 41 хил. 813 абонати, с обща сума на задълженията 3 млн. 75 хил. лв., от които 2 млн. 230 хиляди са просрочени задължения.
Същевременно по моя информация в края на 2013 г. са сключени споразумения за доброволно издължаване с някои от длъжниците – юридически лица, до края на месец април
2013 г., но видно от справките, които се прилагат, към 31 май 2014 г. всъщност задълженията остават. Фирма, условно да я наречем „номер едно”, при сума от 41 036 лв. към края на май остава да дължи 40 324 лв., друга такава – със сума за издължаване 117 696 лв. по погасителен план, остава да дължи близо 60 хил. лв.
В тази връзка, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да ми бъде отговорено на следния въпрос: колко и кои са абонатите на ВиК АД – Ловеч – юридически лица, бюджетни организации, с просрочие на задълженията към 1 декември 2014 г. повече от два месеца? Каква е общата сума от недобори на дружеството към същата дата? Какви ефективни мерки ще предприеме ВиК АД – Ловеч, за събиране на задълженията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Маринова.
За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Маринова, със сигурност финансовото състояние и на ВиК – Ловеч, и на голяма част от ВиК дружествата на територията на цялата страна не е добро. Предстои през следващите месеци да направим цялостен анализ на тяхното състояние за 2014 г., както го правим в началото на всяка календарна и финансова година. Конкретна детайлна справка можете да получите от Министерството в рамките на възможностите, които предоставя Правилникът за писмени въпроси, тъй като информацията е детайлна с цифри и числа. Аз ще кажа само няколко обобщения.
Общият брой на абонати – юридически лица, които към 1 декември 2014 г. имат просрочено задължение към дружеството с повече от 2 месеца, е 635. В това число са и 29 бюджетни организации. Общият размер на просрочените задължения към датата, към която е Вашето запитване, е 454 хил. лв., от които 180 хил. лв. са задължения на бюджетните организации.
По отношение на недобора, за който питате, общата сума на всички недобори на дружеството към 1 декември възлиза на 2 млн. 200 хил. лв., в това число 1 млн. 600 хил. лв. са от физически лица и 636 хил. лв. – от юридически лица.
Какво трябва да направи ВиК дружеството? Безспорно трябва да има много сериозна политика по отношение на събирането на вземанията, първо – по реда на законно уведомление на абонатите, след което да пристъпи към граждански дела за установяване на тези просрочени задължения и изпълнителни дела за принудително събиране на задълженията. Това е нашата инструкция, която сме дали към това ВиК дружество и към останалите ВиК дружества за предприемане на всички необходими действия за събиране на задълженията, които са просрочени с повече от два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Министър.
Защо зададох този въпрос? Аз и не очаквах да получа отговор в положителна посока по отношение на размера на събираемост на просрочените задължения. Не го очаквах по няколко причини. Първо, защото в края на 2013 г. беше проведено Общо събрание на дружеството и избран нов съвет на директорите. За изпълнителен директор беше избран човек с образование на текстилен инженер. Нищо лично, но тук става дума за експертност, става дума за управленски опит, става дума за необходима обща култура за сектора, която за съжаление изпълнителният директор не притежава.
Другото, което ме притесняваше през целия този период от време след 29 май 2014 г., беше промяната в структурата на ВиК АД – Ловеч, и отпадането на отдел „Реализация и контрол”, който отговаря за дейностите по вземанията, за действията по жалби от граждани и фирми. Безспорно това е важен отдел в структурата на дружеството, който е имал за цел да работи за минимизиране на просрочените задължения, за тяхното събиране. Още повече че служителите от този отдел да изработвали ежедневни отчети за събраните суми от просрочените задължения. Трябва дебело да подчертаем, че задълженията на физическите лица са с 3-годишен давностен срок и след изтичане на срока те се погасяват по давност, което води до директни загуби на дружеството, а и за редовните платци чрез цената на водата.
Удовлетворена съм от Вашия отговор по отношение на мерките. Един апел във Ваше лице – да не се стига до подобни крещящи примери на професионална некомпетентност и професионална непригодност, на каквито при предишния мандат на управление бяхме свидетели. Ловеч бе една от жертвите на подобен случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма.
Въпрос на народния представител Николай Александров относно ВиК дружествата с преобладаващо държавно участие.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е насочен към доста широка тема, към която има доста широк обществен интерес. Упоменал съм го и в писмен въпрос. Става въпрос основно за три дружества – ВиК в Шумен, Търговище и Варна. Във въпросните дружества има много интересни практики. Например в Търговище и Шумен ако има теч, могат да Ви го отстранят след разкопаването с високотехнологичното сечиво – забиване на дървен клин и засипване с пръст.
Във Варна, където живея – до Колхозния пазар, е нормално един път седмично да няма вода за по няколко часа. Има ред такива интересни неща. Ако във Варна има дъжд, каналите връщат около 15 см, а в някои случаи, когато дъждът е повече, каналът може да върне и повече.
Именно с оглед на това и да преустановим тези практики, тъй като на територията на тези ВиК дружества са може би най-високите цени на водата, която плащат хората – в Търговище е близо 3 лева, в Шумен – също, то въпросът ми към Вас е: кога ще се преустанови практиката на декапитализация на дружествата? Кога ще се насочват реални инвестиции в тези дружества, за да не бъдат хората потърпевши от тази политика? Знаете, че миналата седмица в Шумен имаше протест срещу това, че се пие кална вода. Същото е положението и в Търговище. Ако там направите опит с водата, ще Ви кажат, че е непригодна за пиене и не се препоръчва за къпане, тъй като можете да получите кожни заболявания. Във Варна, ако сте предразположен като бисерна мидичка, заради варовика можете да стигнете и до това положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, безспорно темата с ВиК дружествата, тяхното финансово положение, както и необходимостта от реформа в управлението на сектора и влагане на повече инвестиции за подобряване на водната инфраструктура, е важна тема. Тя е приоритетна в рамките на ангажиментите, които има Министерството по отношение на инвестициите във ВиК сектора.
От тази гледна точка по отношение на по-общото запитване по темата за декапитализацията на дружеството и възможностите за инвестиции – темата е актуална, доколкото знаете, че в рамките на реформата, в която вървим стъпка по стъпка, за окрупняване, регионализация на сектора и осигуряване на възможност за целенасочени инвестиции за неговото развитие, в момента правим преглед на активите на всяко дружество. Тези активи трябва да бъдат описани и поддържани в специален регистър, за да може тяхното управление да бъде предоставено чрез асоциациите по ВиК на тези оператори с ясния ангажимент за инвестиции, каквито трябва да бъдат възложени. Знаете, че през месец юни започва новият регулаторен период, за който всяко от ВиК дружествата, включително и трите ВиК дружества, които споменахте – Шумен, Варна и Търговище, трябва да предложат следващата 5-годишна инвестиционна програма.
По отношение на конкретната декапитализация. Ние чрез отписването на активите ще направим необходимото, за да предприемем финансово счетоводни операции, та това да не повлияе отрицателно и да не дакапитализира дружествата. В момента ползваме експертизата на Световната банка, с която да изработим конкретния финансово-счетоводен модел.
От друга страна, безспорно сте прав, че трябва да направим всичко необходимо, но така, че не само в тези ВиК дружества, а и във всички останали да насочим повече инвестиции за подобряване на водопровода и канализацията, да няма загуби на вода, за които говорим. Там ангажимент за дъждовната вода и каналите, за които споменахте, имат ангажименти и самите общини.
Това е, което правим в рамките на изискванията, разбира се, и на регламентите, на законите, и макроикономическите условности към България, за да може България да усвои осигурените инвестиции по линия на Програмата за околна среда в размер на над 2 млрд. лв. и средствата, предвидени по Програмата за развитие на селските райони – около половин милиард лева, като възможност за инвестиции във водопровод и канализация. Тези средства обаче имат своите условия – да имаме регионализирано, укрупнено управление на ВиК дружествата на областно ниво, разработени регионални инвестиционни и прединвестиционни проучвания, за да е ясно именно какви са нуждите, а не просто да инвестираме средства по преценка на отделните общини или ВиК-дружества.
Това, което имаме като план за действие и като Министерство с отговорност за координация на мерките за реформата, е да направим необходимото тези 2,5 млрд. да бъдат насочени в следващите години – до 2020 г., за подобряване на инфраструктурата по места.
За отделните ВиК може би в отделен въпрос, тъй като времето не стигна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата, госпожо Павлова.
Реплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Много Ви благодаря, госпожо Министър, за отговора.
Надявам се обаче да не се стигне да чакаме до 2020 г., макар и още 5 години. Мисля, че не е редно жителите на Шумен и на Търговище пет години да продължават да пият кална вода или да се опитват по някакъв начин да си пречистват водата.
Също така се надявам, че тези градове, както и други общини в съответните области, могат да се сдобият с пречиствателни станции за питейна вода, както и за отпадните води, защото и това се явява проблем. Може би ще трябва действително да се погледнат и водоизточниците, откъдето черпят вода съответните общини, тъй като и там има проблем. Но с това ще Ви запозная в следващия ми въпрос малко по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма.
Въпрос от народния представител Димитър Байрактаров относно актуализацията на изборните списъци и изчистването им от така наречените „мъртви души” в тях.
Слушаме Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, години наред в публичното пространство, както знаете, се дебатира темата с така наречените „мъртви души” – доколко избирателните списъци са актуални и дали въобще има такива „мъртви души”.
Във връзка с обществения интерес и задължението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да ръководи организационно-техническата подготовка на изборите, както и с изнесените данни в медиите, че в избирателните списъци съществуват 800 хил. „мъртви души” – трябва да отбележа, че от изнесената информация се оказа, че Република България е на едно от първите места по броя на живите столетници – 668 на брой, от тях 56 души са на повече от 110 години, уважаема госпожо Министър, тази информация, кара обществото да се съмнява в достоверността на избирателните списъци, поради което имам следните въпроси към Вас: кога за последно са били актуализирани избирателните списъци от Главна дирекция ГРАО? Какъв е броят на избирателите на възраст над 110 години? Имам предвид живи такива. Какъв е броят на избирателите, живеещи в чужбина?
Надявам се наистина да дадете точен и ясен отговор, който е важен най-вече за обществото и най-после да се спре със спекулациите по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, темата с така наречените „мъртви души” е актуална особено в изборна година. Преди да дам конкретен отговор на Вашите въпроси искам още веднъж да направя едно уточнение.
Съгласно Изборния кодекс избирателният списък за всички избори, разбира се, ако има някакви специални изисквания, както е с така наречената „уседналост” за местни избори, трябва да включва всички български граждани, които имат лична карта, независимо дали живеят на територията на страната, или живеят където и да било по света.
Темата има или няма „мъртви души” в избирателните списъци – това, което Вие казвате, над 800 хил. – няма как да бъде потвърдена, тъй като това са живи хора, български граждани, притежаващи лична карта и живеят на територията на която и да било държава, в която са преценили. Това е тяхно право.
Друг е въпросът, че Изборният кодекс регламентира, че всички български граждани, регистрирани в Националния регистър на населените места, в Национална база данни „Население” предвижда да бъдат отпечатани в така наречените „избирателни списъци”. С промяна в Изборния кодекс това може да бъде променено и тогава изискването ще бъде само така наречената „активна регистрация” – само тези, които са се регистрирали с желание да гласуват на съответните избори, ще бъдат съответно публикувани в избирателния списък. Това е въпрос на преценка и въпрос на промяна на Изборния кодекс. Така че „мъртви души” в този смисъл няма в избирателните списъци или вероятно изключенията, които и Вие споменахте, за лицата, които са над 110 години – да, така е!
Съгласно актуални данни на Национална база „Население” към месец януари 51 човека са столетниците, именно тези, които са над 110 години. Дали те са живи, или не са, аз не мога да кажа, ние не можем да преценим. Служителите на ГРАО нямат право да отписват лице, който и да било български гражданин от Национална база данни „Население”, ако за това лице не е предоставен акт за смърт. Дадем ли такова правомощие на чиновник, много български граждани могат да бъдат отписани от Национална база „Население”. Това е причината.
Със законодателна промяна би могло да се промени това изискване и да се даде възможност за тези лица, ако са починали, ако за тях няма акт за смъртност или са починали не на територията на страната и съответно българските власти не са уведомени, по служебен ред на основание други документи да бъдат отписвани. За момента законът не позволява да отписваме тези лица, а и нямаме правомощия да проверяваме, и не проверяваме дали тези лица са живи, или не са живи.
На третия Ви въпрос: колко са българските граждани, регистрирани в чужбина? Това са 521 920 съгласно актуалната справка на Национална база данни „Население”. Вероятно тяхното число е много повече, тъй като регистрацията е доброволна. Когато те заминат в чужбина, трябва да се дерегистрират и да се регистрират по настоящ адрес на територията на страната, в която живеят. Много често се случва да не го правят. Това е причината вероятно този брой да не е актуалният брой на български граждани в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, който, между другото, ни вкарва в още няколко хипотези, които, смятам, че сама разбирате, че е така. Какви са хипотезите?
Първо, има много сериозно разминаване между официалните данни от МВР, натоварено със задачата по издаване на лични карти, а именно, че по избирателни списъци имащите право избиратели да гласуват са 6 млн. 900 хил. – по памет цитирам. Хората с издадени лични карти са 5 млн. 900 хил. Иначе казано, само тук имаме разлика от 1 милион.
Неслучайно съм засегнал въпроса със столетниците, защото там пък отиваме в друга хипотеза, а именно, че тези хора съгласно Закона за българските документи за самоличност не са длъжни да се снабдяват с лични карти. Някои от тях действат още с онези паспорти – зелени на цвят, някои от колегите може би си ги спомнят. Иначе казано, и те изпадат от тази хипотеза.
Третата хипотеза, която мисля, че е много добра за рекламна дейност – България спокойно може да се обяви в рекордите за Гинес като страна на столетниците. Ясно Ви е и аз самият съм правил проверки, дори съм откривал надгробните плочи на хора. Наистина там вече има и криминален проблем – някой се възползва от мъртвите хора и получава на техен гръб дори пенсия. Мисля, че този въпрос е много сериозен. Той е въпрос на синхрон между съответните институции.
Въпреки всичко, доволен съм от Вашия отговор и Ви благодаря, че наистина сте се потрудили. Надявам се от тук нататък да последва инициатива от Ваша страна за синхрон, защото се злоупотребява и с пенсиите на умрелите хора. Много от кметствата и общините не си вършат работата по правилно водене, въпреки че те самите знаят, че тези хора са починали, особено в малките населени места. Мисля, че трябва да се промени тази система за почерняне на личния картон, ако мога така да го нарека, по гражданска регистрация. Ако хората не знаят, той се води с молив. Този картон може да бъде променян от един кмет, когато си иска и по което си иска време може да Ви превърна в мъж, жена. Такива случаи сме ги показвали много пъти, повярвайте ми. (Оживление, шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Байрактаров, все пак трябва да направим едно уточнение, за да сме коректни. Национална база „Население” е електронен регистър и не се поддържа с молив, а е електронна база данни. Тази база данни се актуализира ежедневно с базата данни на МВР, така че не е толкова лесно един български гражданин да бъде променен от жена – мъж и обратно, и това, което казвате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Ако искате, ще Ви покажа.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Друг е въпросът обаче, безспорно че актуализацията на тази база данни може би трябва да бъде направена по друг ред и най-вече за изборни цели с промяна в Изборния кодекс, ако преминем към така наречената „активна регистрация”.
Друго уточнение, което искам да направя. Хората с така наречените „зелени паспорти”, които споменахте, или тези, които нямат лична карта, живеят в чужбина, но имат международен паспорт, също са част от тази база данни, така че недейте… Този един милион българи, който Вие споменахте, това са българи, живеещи в чужбина. Те може да не притежават лична карта, но притежават български паспорт. Този паспорт също е коректно отразен и се взима предвид в актуалната справка от Национална база „Население” за това колко е населението на България, независимо че част от тези хора не живеят на територията на страната.
Иначе сте прав, съгласна съм, има необходимост от законодателни промени, с които да се регламентират редът и начинът за формиране на избирателните списъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питането на госпожа Манолова и госпожа Янкова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за санирането на жилищните сгради.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, предизборната кампания на ГЕРБ за местните избори вече започна. Открихте я, както обикновено шумно и фанфарно с тържествено обявената Национална програма за саниране на жилища или както вече е известна сред хората Национална програма за купуване на местни избори. И както всяка предизборна кампания, промотирана от ГЕРБ, и Националната програма за саниране на жилища е обрасла с митове, с голи обещания, с елементи на далавера.
Първи мит – санирането е безплатно. Само че, както се разбра, този обяд не е безплатен. Той ще струва 1 млрд. лв., които ще бъдат изтеглени от една българска банка, а след това и дългът, и лихвите ще плащаме всички ние, българските граждани. За Вас на фона на 24-те милиарда външен дълг, които смятате да изтеглите, сигурно 1 млрд. лв. е дреболия, но за хората не е така. Тези, които живеят в бедстващите райони без покрив над главите, се питат защо трябва да плащат санирането в големите градове на хора, които не са социално слаби, или поне една част от тях, и сигурно сами могат да си платят ремонтите?
Втори мит – критерият 36 апартамента за саниране на блок е справедлив. Изобщо не е така, защото това изключва на практика много сгради, които отчаяно се нуждаят от саниране и изцяло малките общини, в които сградите са с под 36 апартамента.
Трети мит – принципът първи по време, първи по право е обективен и справедлив. Който пръв подаде заявление, той ще бъде саниран. Обещание за наивници, защото кметовете на ГЕРБ много отдавна разполагат с Методическите указания за саниране на жилищни сгради. Имат ги месец преди официално да бъдат обявени на страницата на Вашето Министерство. Разполагам с този проект от първите дни на януари (показва проект). Даден ми беше от кмет на ГЕРБ, да кажем най-общо, от Североизточна България. Така че кметовете на ГЕРБ вече знаят и кои блокове, и кои райони, тоест избирателни секции ще бъдат санирани и колко гласове ще получат.
Четвърти мит – санирането щяло да подкрепи местния бизнес. Вярно е, само че наполовина, защото санирането ще подкрепи фирмите на ГЕРБ, след което те с 15% от стойността ще спонсорират местните избори по схемата: „Санирай и спонсорирай”, или казано с други думи: „С чужда пита помен прави”. С нашите пари ще купувате Вашите избори.
Това е моето питане, това е и питането на българските граждани. Моля, обяснете Вашата политика за саниране с включените в нея критерии и с участието на кметове и депутати от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор в рамките на пет минути – министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Янкова! Митовете и легендите, госпожо Манолова, Вие сте специалист по митове и легенди и не само, но аз на тази тема няма да се спирам, защото считам, че е важно да бъдем коректни към всички български граждани и широко прокламираните от Вас митове и легенди да бъдат изяснени веднъж завинаги от тази парламентарна трибуна.
Първото и много важно, което трябва да отбележим, е, че Националната програма за саниране на многофамилни жилищни сгради е отворена за всички български граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна или партийна принадлежност или симпатия. Националната програма е валидна за абсолютно всички български общини, на територията на които има панелни, многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ. Тя не е направена само за едни общини. Всички 265 общини могат да получат финансиране, стига на територията на общината да има този тип сгради, които отговарят на изискванията.
Също много важно уточнение, което трябва да направим, е, че освен че тя е за всички общини – нека не забравяме, че не всички общини имат кметове на ГЕРБ. Факт, като доказателство, с който оборваме Вашите митове и помпозни изказвания, че дори първата община, която успя да регистрира сдружение, да сключи договор и вече да има предстоящ договор за финансиране с българската Банка за развитие е община Враца, която не се управлява от кмет на ГЕРБ, но, слава Богу, кметът, за разлика от Вас, е ангажиран с това да направи необходимото всички живеещи на територията на общината да имат шанс, възможност да получат финансиране по тази Национална програма, която е аполитична. Тази Национална програма е към българските граждани.
Разбирам Вашето притеснение, защото може би, ако бяхте Вие, щяхте да я направите партийно ориентирана. Ако бяхте Вие, щяхте да я направите да разпределя по секции, гласове и гласуване и да бъде на принципа, който казахте – вероятно това е принципът, който само познавате: „Санирай и спонсорирай”.
Нашият принцип не е такъв – за всички общини, за всички кметове, за всички български граждани, които живеят. Милион и сто хиляди домакинства живеят в панелни сгради. Това са над два милиона и половина българи, които имат възможност да получат финансиране по тази програма, без да има дискриминация за тях, А Живеещите в по-малките сгради, под 36 апартамента, от януари следващата година ще могат също да кандидатстват и да получат финансиране. Така че програмата освен всичко е насочена, пак казвам, максимално солидарно, социален модел, който се опитваме да предложим по най-добрия, най-прозрачния начин, по който е възможно.
По отношение на фирмите, които ще изпълняват. Фирмите, които могат да участват, ще бъдат избирани в изпълнение на Закона за обществените поръчки с открита процедура от всеки един кмет, независимо от коя политическа партия е издигнат или избран. Фирмите, които могат да участват, са всички малки и средни фирми, които работят на територията на цялата страна. След среща с Камарата на строителите, това са над 2500 фирми, които имат възможност да участват. Поставили сме изричното условие фирми, които са малки и средни, и фирми, които искат да кандидатстват, да отговарят и на условието една фирма да поеме ремонта на една сграда, за да може във всяка община всички сгради, които се ремонтират, да бъдат ремонтирани от отделни фирми. Това дава гаранция, първо, за капацитета, който има фирмата – да сме сигурни, че има достатъчно работници, които да работят. Това ще даде възможност на по-голям брой малки и средни фирми, които да участват в този процес. Това осигурява заетост, това ще даде възможност и за по-ниско квалифицирана работна ръка – Всъщност най-големият процент безработни са именно тези, да участват в този процес и в тази програма. Така че наистина ще има шанс и възможност за много на брой фирми, което е една добра възможност за икономиката на общините и регионите да могат да се случат.
Госпожо Манолова, разбирам Ви, че сте притеснена. Разбирам Ви, защото по принцип отива повече на едно ляво правителство да провежда толкова социална политика. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предполагам, че много Ви е яд, че ние провеждаме такава качествена социална политика, която включително ще доведе до икономическото развитие на регионите.
Аз апелирам към Вас – Вие като отговорен човек, присъединете се, подкрепете тази програма, защото тя е за всички български граждани, без да ги делим по политическа принадлежност. Това е социално отговорно поведение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашето поведение, което се опитвате да нагнетите, създава страх и ужас в хората – единствено и само от политически, бих казала, егоизъм, а не от нещо друго. Недейте да бъдете егоисти. Разбирам, че започнахте Вашата кампания, но нашата кампания е насочена към гражданите, а не към това да целим едни или други избори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Доказателство за това е, че програмата ще функционира поне още две години. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Министър Павлова, след месец януари – след обявяването на Националната програма, гражданите на България дискутират и това е добре. Дискутират отговорно, дискутират и с грижа към бюджета на държавата и за това, което ще се случва в държавата.
Първият въпрос, за който ме питат и ме помолиха от трибуната Вие да отговорите, е: как правителството на България, представлявано от Вас сега в залата, вижда солидарния модел с реализирането на тази програма? Защото, хората казват: „Ние ще плащаме заедно един милиард. Целевата група по тази Програма е един милион и седемстотин хиляди български жители. Шест милиона български жители ще плащат също.”
Въпросът, който върви като дискусия, има и друг ракурс, който госпожа Манолова засегна. От статистиката и от Програмата, приета от правителството на Сакскобургготски през 2005 г., е видно, че в четири града – София, Пловдив, Бургас и Варна, са съсредоточени 50% от панелните сгради. Принципът на случайния подбор – случаен ли ще бъде, или ще бъде разпределено за тези градове? Направете една прогноза как се очаква да бъдат подадени тези документи. Аз не виждам нищо лошо, че кметът на Враца – един добър кмет на Българската социалистическа партия, е подал първи документи, защото и в управлението на Смолян от петдесетте блока по Програмата за ООН, десет блока се реализираха през моя мандат и Вие много често давате Смолян като пример. Това са два въпроса, които звучат.
Ще изкажа и едно мнение: внесете в парламента Национална програма за сградния фонд на България. Учителите питат, лекарите питат и всички, които са ангажирани с публичния сектор, питат: защо няма справедлива програма с пътна карта и с решение на всички проблеми на страната по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова, благодаря за коректно отправените въпроси. Ще отговоря конкретно на зададените от Вас въпроси.
Първо, по отношение на солидарния модел. Да, солидарният модел изисква понякога, Вие много добре знаете – дали е в пенсионната сфера, в социалната сфера, а в случая е като инвестиция в жилища – често се случва, че плащаме повече хора за по-малък брой хора тогава, когато те се нуждаят от такъв вид подкрепа. Но нека да кажем, че този един милиард не покрива всички жилищни сгради и тези един милион и сто и двадесет хиляди домакинства, което означава над два милиона и половина български граждани, които живеят в тези сгради, но това е само началото. Защото Вие знаете – както споменахте и Програмата на ООН, така и Програмата за регионално развитие, че в Оперативна програма „Региони в растеж” имаме допълнителни 300 млн. лв., които има предвидени от следващата година за всички останали и по-малки сгради – панелни и не само панелни, и тухлени, за да можем в максимална степен да покрием всички многофамилни жилищни сгради, без значение дали са с 36, или са с под 36 апартамента.
Когато говорите как един милиард ще бъде платен от бюджета – този един милиард инвестиция си заслужава. Заслужава си, защото колкото повече сгради направим, както и Вие казахте, толкова по-добре. И не само това. Нека не забравяме, че един милиард дава възможност за инвестиции, за икономика и икономическо развитие.
Мога да дам един много ясен пример. Той е свързан отново с Вашия регион, който Вие също споменахте. Един милиард беше инвестиран в „Цанков камък” – един милиард изваден по Ваше решение, инвестиран в „Цанков камък”, който произвежда 80 мегавата електроенергия – едва 3% от електроенергията. С този милиард инвестиция в подобряване енергийната ефективност на жилищни сгради ще се спести много повече електроенергия и българските домакинства ще усетят реално по джоба си, по бюджета си от това, че сметките им ще бъдат намалени драстично.
Вие много добре знаете, защото споменахте десетте сгради в Смолян. Те са изключително успешен модел. Хората от Смолян, Вашите съграждани потвърждават и го потвърждават всеки ден –60% паднаха сметките на десетте сгради в Смолян. Нали госпожо Янкова? (Реплика от народния представител Дора Янкова.)
Това е огромно количество спестена електроенергия, така че този милиард си заслужава. Даже заедно трябва да направим необходимото и да осигурим още няколко милиарда, защото тази инвестиция е много по-смислена и по-разумна, отколкото мегаломански енергийни проекти без ясен краен резултат.
Това е правилният подход и аз съм съгласна, че трябва да има обща национална програма за подкрепа, обновяване на жилищния фонд на територията на цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Павлова, слушам Ви и не мога да се начудя кога бяхте искрена – онзи ден в Пловдив, когато заявихте: „Внимавайте за кого гласувате, ако искате санирането да Ви е безплатно!”, или днес в парламента, когато обяснявате, че няма да прилагате партийни критерии.
И още, не разбирам защо депутатите на ГЕРБ са се превърнали в рекламни лица на кампанията (шум и реплики от ГЕРБ), плъзнали са по панелните квартали и обясняват на гражданите: „Ако искате да Ви санираме безплатно, гласувайте за ГЕРБ!” (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако бяхте сред хората, сигурно щяхте да знаете и вицовете за санирането, които вече се разказват. Например този как Лиляна Павлова и Бойко Борисов в един софийски квартал между четири панелни блока...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В режим на парламентарен контрол сте, ако искате да ни разказвате вицове, ще дам почивка...
МАЯ МАНОЛОВА: Ще разкажа вица след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вземете пример от госпожа Янкова –сериозният начин, по който се отнесе към питането.
МАЯ МАНОЛОВА: Не ме учете по какъв начин да изразя отношението си към демагогския отговор на госпожа Павлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само Вие така сте го схванали.
МАЯ МАНОЛОВА: За Ваша информация вече фирмите на ГЕРБ по региони са получили указания да регистрират по 5-6 малки фирми, за да могат да участват в санирането и след това по принципа – санирай, спонсорирай, да спонсорират предизборната капания на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Затова гражданите предлагат – това са техните пари и те са против това с техните пари Вие да купите Вашите избори, настояват да бъдат създадени граждански комитети по наблюдението, защото не Ви вярват, защото искат да проверят как ще се мери времето на първите по време, как ще се оценяват строителните дейности, колко точно ще ги надуете и по какви критерии ще бъдат избрани фирмите изпълнителки? (Реплики от ГЕРБ. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всъщност, тъй като и народните представители се интересуваме от тази тема, настояваме и внасяме (показва папка) за разискване по това питане и Проект за решение – Националната програма за саниране на жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Времето изтече...
МАЯ МАНОЛОВА: Ще искаме промяна в критериите и граждански контрол в опита на ГЕРБ да си купи местните избори. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народните представители Радослав Стойчев и Кирил Добрев относно ремонт на второкласен път ІІ-62 Дупница – Самоков – Ихтиман.
Заповядайте, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Пътят ІІ-62 Дупница – Самоков, който след Самоков преминава в път ІІІ-82 и води до град Ихтиман, а оттам и до автомагистрала „Тракия”, е част от републиканска пътна мрежа. Този път свързва новоизграждащата се автомагистрала „Струма” и автомагистрала „Тракия”. Същият път е в много компрометирано състояние и по него стават много често пътнотранспортни произшествия.
През 2014 г. бяха осигурени средства в размер на 35 млн. лв., без ДДС, което беше прогнозната стойност за рехабилитацията на път ІІ-62 Дупница – Самоков, а за път ІІІ-82 средствата за възлагане на проектиране за рехабилитация, вследствие на което беше започната процедура по избор на изпълнител за рехабилитацията на пътя в частта Дупница – Самоков, като дори на 10 юни 2014 г. бяха отворени ценовите оферти в Агенция „Пътна инфраструктура”. Същата процедура беше спряна неясно защо от служебния кабинет на Георги Близнашки.
Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: какви са причините за спирането на рехабилитацията на път ІІ-62 Самоков – Дупница – Самоков, както и изготвянето на проектна документация за рехабилитацията на път ІІІ-82 Самоков – Ихтиман? Какви са Вашите намерения за реализирането на рехабилитацията на тези важни пътища за транзитния трафик през България през 2015 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойчев, уважаеми господин Добрев! По отношение направлението Дупница – Самоков – Ихтиман включва два пътя: 38 км участък на второкласния път Дупница – Самоков и 37 км от третокласния път Самоков - Ихтиман. Те са били предвидени първоначално да бъдат включени в Проект „Транзитни пътища V”, като добавяне на лот 23 и лот 24 от съществуващите участъци, които се рехабилитират в изпълнение на програмата.
Както споменахте в средата на 2014 г. има обявени тръжни процедури за лот 23б, който е участъка Дупница – Самоков, и по лот 24 за участъка Самоков – Ихтиман. В последствие Пътната агенция е възложила препроектиране на участъка Дупница – Самоков поради факта, че са установили, че тръжната процедура е обявена с техническо задание, което е неактуално и не предвижда актуалното състояние на пътя, не включва необходимостта от изграждането на допълнителна в някои участъци трета лента, за която няма изработен и утвърден парцеларен план, и не са извършени необходимите отчуждения, въпреки че има частично дарение на земи от Община Дупница.
По отношение на лот 24 анализът на двете процедури показва, че те са обявени като, за съжаление, в бюджета няма предвиден ресурс за конкретното финансиране и изплащане вече на бъдещите сключени договори. Това е първият аргумент, който имаме в доклада от Пътната агенция, която в рамките на служебния кабинет, както Вие коректно отбелязахте, прекрати тръжните процедури по двата лота. За лот 24 също така в обявената процедура са установени ограничителни условия, свързани с избора на изпълнител. Това е и причината тези две процедури да бъдат прекратени, за да може първо да бъде довършено проектирането, парцеларния план и актуализирането на проекта Дупница – Самоков, а за участъка Самоков – Ихтиман да бъде преодоляна санкцията за наличните ограничителни условия.
Това, което мога да кажа, е, че за 2015 г., за съжаление, лимита на средства, с който разполагаме за изплащане в рамките на взаимното споразумение по „Транзитни пътища”, не ни дава възможност за включване на нови обекти. Това е причината, която е към момента, за да не обявим наново тръжните процедури.
Това, което направихме обаче, е да предвидим участъци от тези два пътя в новата ни Програма „Региони в растеж 2014 - 2020”, която се финансира по линия на Оперативна програма „Региони” в Европейския фонд за регионално развитие с безвъзмездно финансиране, тъй като Вие знаете, че средствата, за които говорих до момента, са средства със заем. Именно затова сме предвидили три участъка от пътя Самоков – Дупница да бъдат включени и финансирани по линия на Програма „Региони в растеж 2014-2020”, както и участъци от Костенец до Самоков, също да бъдат предвидени и финансирани в рамките на Програмата „Региони в растеж” в оста, която финансира републикански пътища на територията на цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Министър.
От Вашия отговор разбрах, че има доста неясноти по отношение на цялата процедура, която е провеждана, както и че е проведена процедура по избор на изпълнител, без да е осигурено финансиране. Също така, че има проблеми в проектно-сметната документация, която следва.
Вие казахте, че предстои включването в новия програмен период на рехабилитацията на този път, включително и на пътя Самоков – Костенец. Това означава ли, че вече са изчистени техническите проблеми по отношение на проектните документации и че реално може да се започне кандидатстване за тези пътища в новия програмен период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, това, което казахте и обобщихте, е коректно. Има необходимост от актуализация на проектите. Тя е текуща. Както знаете, очакваме до месец юни тази година да бъде одобрен окончателният вариант на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.”, след което ние ще отправим възможността управляващият орган – Пътната агенция, да кандидатства със своите проекти така, както са актуализирани по списък.
За тези от тях, както са тези два участъка, които споменахте, нямаме пълна проектна готовност Агенция „Пътища” ще възложи в рамките на бюджета на Агенцията за проектиране актуализацията на проектите, за да може да кандидатства с готовите технически проекти. Реалното изпълнение на тези проекти може да започне през 2016 г. след, разбира се, успешно провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Борислав Иглев е отложил въпроса си.
Следващият въпрос е на народния представител Магдалена Ташева относно Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Преди това – във връзка с постъпилото на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение за разисквания по питане, № 554-05-8, от 21 януари 2015 г., внесено от народните представители Мая Манолова и Дора Янкова до министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова относно политиката на МРРБ за санирането на жилищни сгради, заедно с Проект на решение заявявам, че искането е подписано от 50 народни представители, тоест изпълнено е условието на Правилника една пета и повече народни представители да имат правото да поискат такива разисквания. Към него е приложен Проект за решение, подписан от същите народни представители.
По реда на нашия Правилник условията са изпълнени и на това основание обявявам, че следващият ден за парламентарен контрол – 20 февруари 2015 г., петък, от 11,00 ч. ще се проведе разискване и гласуване по постъпилите проекти за решения.
Госпожо Ташева, имате възможност да развиете въпроса си.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Министър! Първо, защо само Сдружението на собствениците по чл. 25 от Закона за управление на етажната собственост може да кандидатства за 100% безвъзмездна – подчертавам тази дума, финансова помощ по тази програма, която стана популярна като Програмата за саниране?
На какво основание от тази възможност е изключено Общото събрание на собствениците по чл. 11 от същия Закон, което съгласно чл. 17, ал. 2, т. 5 от Закона за управление на етажната собственост може да вземе решение за обновяване, за извършване на основен ремонт, за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, за безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други източници на финансиране, при това с мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части?
Второ, в Пловдив на 7 февруари 2015 г. пред 400 души заявихте, че Сдружението на собствениците – юридическото лице, поема всички разходи по конструктивното укрепване на сградата, ако енергийният оценител прецени, че такова е нужно. На въпроса защо в типовите договори между тези сдружения с общините за безвъзмездно финансиране не е включена думата „безвъзмездно”, тоест такова условие няма, Вие казахте, че това се подразбирало. На въпроса – какво ще стане, ако следващото правителство не подразбере така договора и накара сдруженията да си покрият разходите за саниране, Вие казахте: „Внимавайте за кого гласувате.”
Аз лично не се изненадвам, че Вие и Вашето правителство обявява финансирането за частично безвъзмездно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и то само до следващите избори. Моля, отговорете кой ще плаща разходите за саниране. Примерно кой ще изплаща заемите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека без пояснения, задайте въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ...които Вие ще теглите, за да санирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ташева! Конкретно ще отговоря на Вашите въпроси. За съжаление трябва да отбележа, че тълкувате моето изказване и начина, по който го тълкувате и го цитирате, е некоректен и неверен. Но аз още веднъж за целите на яснотата ще подчертая по всеки един от Вашите въпроси какъв е отговорът, който съм дала тогава и който ще дам днес, и той е абсолютно равностоен.
Първо, по отношение на това кой може да бъде получател, кандидат, съответно бенефициент на финансирането, което държавата предоставя чрез тази национална програма. Както е записано в Постановлението на Министерския съвет за определяне на реда и условията, както и лицата, които участват в тази програма, там е регламентирано, че получател на безвъзмездното финансиране по смисъла, включително на Закона за предоставяне на допустими минимални държавни помощи, е юридическо лице с нестопанска цел, а именно Сдружение на собствениците, целево регистрирано сдружение с ограничени правомощия, именно затова и в указанията изрично е казано, че това Сдружение на собствениците се регистрира в изпълнение само на чл. 25, ал. 1, където изрично е указано, че това е сдружение с ограничени правомощия, което е целево, за кандидатстване, получаване на безвъзмездното финансиране от държавата. Това е причината да се изисква. Защото държавата като предоставяща минимални държавни помощи трябва да има своя получател в рамките на това юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона.
Безспорно сте права, че Общото събрание на една сграда има възможност, както е регламентирано в закона, да управлява етажната собственост, да стопанисва сградата, да решава проблеми, свързани с общите разходи с общите идеални части, но правомощията и целта на това сдружение е то да е ограничено и да управлява само проекта като такъв.
Общото събрание обаче е задължително условие то именно да се съгласи изобщо да вземе решение с минимум 67% от собствениците на идеални части изобщо да участва в такъв проект, да регистрира сдружение и да върви по стъпките в изпълнение на реда и механизма и условията. Така че, да, без Общото събрание не може. То ще продължи да функционира по смисъла на цялостното управление на етажната собственост и на сградата. Но за целите на проекта на нас ни трябва това сдружение с нестопанска цел, за да може то да е получател, включително впоследствие, тъй като се спомена и темата за гражданския контрол, но тук е темата с контрола, приемането на извършваните строително-монтажни работи, то ще е и получател на бъдещите гаранции от изпълнителите за добро качество и изпълнение, включително за да може, ако се наложи впоследствие, ако има някакви проблеми или дефекти, да предявява тези гаранции и да бъдат отстранявани дефектите.
По отношение на конструктивното обследване, категорично е записано в указанията, и моят отговор беше, че конструктивното обследване, както и мерките за конструктивното укрепване на сградата, когато касаят нейната конструктивна устойчивост, са част от Програмата и се финансират за сметка на програмата.
По отношение на третия въпрос (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ако позволите само още 30 секунди – безвъзмездното финансиране се регламентира на ниво договор между общината, като довереник на етажната собственост, областният управител и банката, където изрично вече е указано с подписа от областния управител, от името на държавата, че финансирането, което се предоставя, е безвъзмездно за сметка на държавата. Там е регламентирано именно това, което Вие казахте като безвъзмездно. Това, което казах за следващото правителство касае темата, че следващо правителство може да реши да не продължи програмата. Това не означава, че тези, които ще имат сключени договори с банката, няма да ги довършат по реда и условията на безвъзмездното финансиране. Това, което казах, е, че следващо правителство може да реши да преустанови в бъдеще да няма нови проекти, да няма ново финансиране и да не продължи действието на Програмата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Госпожо Ташева, имате думата за реплика в рамките на две минути.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Министър, Вие не отговорихте на въпроса ми. Казахте, че било регламентирано юридическо лице да бъде бенефициент на помощта, а моят въпрос беше защо юридическо лице, а не Общото събрание на собствениците, което законът е осигурил възможността да бъде такова. Вие не отговорихте на този въпрос.
Второ, искам само да Ви кажа, че макар юридическото лице да се създава, както Вие твърдите, само за нуждите на Програмата – извинете, но това е юридическо лице, може много лесно да бъде обременено с дългове, доведено до несъстоятелност и ликвидирано, забележете, не по членове от този закон, а по членове от друг закон, от Търговския закон. Прочетете чл. 37 и ще видите как се ликвидира Сдружение на собствениците на етажна собственост. Там ни препращат към Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който закон ни препраща към Търговския закон. Тоест тези сдружения на собствениците чисто и просто биват тълкувани като търговски фирми, щом се ликвидират и прекратяват по Търговския закон.
Искам и още нещо да добавя. Говорите за солидарен модел, за спестяване на енергия, за социална политика. Не, това не е социална политика. Ако беше такава, Вие щяхте да поставите приоритети. Вашата програма няма приоритети. Например започваме с най-старите панелни блокове, защото те имат най-голяма нужда от саниране – тези, които са строени 60-те години. Или, започваме с най-бедните социални слоеве, например кипърските общежития в „Люлин 1”, където хората нямат и никога няма да имат възможност да санират жилищата си. Трето, ако наистина се пестеше, защото живея в такова жилище, не забравяйте, и имам преки впечатления какво представляват, ако се пестеше енергия, Вие щяхте да започнете, както повелява и съответната Европейска директива, от първичния, след това вторичния и накрая третичния сектор – частния жилищен фонд. Първо щяхте да санирате и енергийно да облагородите държавните и общински жилища, след това – бизнес сградите и промишлените халета и накрая, след като всичко това свърши, след като всички училища, болници и така нататък са санирани и блестят, да минете към частния сектор. Вие нямате приоритети, поради което Вашата програма не е социална. Няма нищо солидарно в нея. Става дума за гешефт.
Не отговорихте и на още един въпрос – кой ще изплаща заемите, които срещу гаранция от 1 милиард Вие ще теглите от Световната банка или от друга банка? Кой ще ги изплаща и как ще става изплащането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ташева, първо, искам още веднъж да изясня, че съгласно закона Общото събрание продължава да функционира, да управлява и стопанисва функциите на сградата. Сдружението, което се регистрира по чл. 25, ал. 1, е целево, с ограничени правомощия, с нестопанска цел. То не се ликвидира, както Вие казахте, по смисъла на Търговския закон, като търговско дружество, защото то не е търговско и няма да оперира по този смисъл. Недейте да тълкувате закона по този начин. Нека да бъдем коректни. Това дружество няма тези финансови правомощия и ангажименти. То няма да поддържа счетоводство и съответно няма да има необходимост да върви по процедурата за ликвидация, която Вие споменахте.
Когато говорим за енергийна ефективност на сгради, независимо дали са публични или частни, трябва да положим усилия в две посоки – и публичните, и частните сгради да бъдат енергийно обновени. Некоректно беше Вашето изказване по отношение на това, че държавата и правителството не инвестират в енергийна ефективност на публични и общински сгради. Напротив, само по Програмата за регионално развитие, а тя не е единственият източник на такъв тип финансиране, има финансирани и изградени над 1500 сгради – училища, детски градини, болници и други социални, културни и здравни институции, които получиха безвъзмездно финансиране за обновяване и енергийна ефективност. Програмата върви и в момента.
Новата Програма „Региони в растеж” също включва инвестиции за енергийна ефективност.
Същото важи и за малки и средни предприятия и фабрики. Те също получават безвъзмездно финансиране по линията на Програмата за конкурентоспособност на българската икономика, където отново има целева бюджетна линия за енергийна ефективност за сградите на предприятия, малки и средни фирми, фабрики и така нататък.
Такава финансова линия има предвидена и в новата програма за новия програмен период 2014 – 2020 г.
Именно защото има програми за публичните сгради, има и програми, които финансират частните сгради, затова беше коректно и редно, защото ние от всички страни членки от бившия социалистически блок, в които има панелни сгради, сме последната и единствената държава, в която няма целеви програми, с които да се обнови сградният фонд на панелните сгради и сградите, построени по индустриален способ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народните представители Манол Генов и Радослав Стойчев относно прилагането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А това какво беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е поредица от въпроси. Преминаха едно питане и един въпрос, така че темата върви. Това дори не е последният въпрос.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Нашият въпрос с колегата Стойчев е относно прилагането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Според Закона за местните данъци и такси – чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 „се освобождават от данък сгради собственици на жилища, получили сертификати с клас на енергопотребление В, С и D”.
Направен ли е анализ с колко ще намалеят приходите на общините от този данък? С колко това би влошило финансовата стабилност на някои от тях? Предвидени ли са мерки за компенсирането им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов, уважаеми господин Стойчев! Запозната съм със детайлното предложение, становището и позицията на Националното сдружение на общините, което изрази желание в рамките на Програмата за енергийна ефективност за сградите, които бъдат обновени с публични средства, да не се ползват възможностите, предвидени в Закона за публичните финанси, най вече в Закона за местните данъци и такси, където се казва, че сгради, които бъдат обновени и бъдат енергийно ефективни, могат да ползват данъчни облекчения.
Лично моето мнение, а и след консултация с моя колега финансовия министър, смятам, че това предложение трябва да бъде подкрепено, тъй като в противен случай тези, които получат публичен ресурс, публични средства за обновяването на сградата, няма как да получат два пъти облекчения, като втория път получат облекчение в местните данъци и такси.
Именно затова екип и с Министерството на финансите подготвя, разбира се, ще бъдат предоставени на Вашето внимание за дебат и гласуване, промени в двата закона, с които да регламентираме, че когато мерките за енергийна ефективност са финансирани с публичен ресурс, в тези случаи собствениците на сградите не могат да ползват данъчни облекчения.
Ако остава малко от времето, искам да добавя, че дори ако не ползваме тези данъчни облекчения, данъкът след обновяването на сградата не се увеличава драстично. Казвам това, за да уведомим онези български граждани, които искат да участват в програмата.
Изчисленията по съществуващия софтуерен модел за изчисляване на местни данъци и такси показват, че при обновяване, изолация, конструктивно укрепване и подмяна на дограма средногодишното увеличение на данък сгради, който се дължи за 80 квадратни метра апартамент, изчислението е правено за аналогични такива в София и Благоевград, средната стойност на увеличението е около 1,60 лв., а ако жилището е единствено, тази сума се намалява с 50%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Попова.
Господин Стойчев, заповядайте за реплика към отговора.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Казахте, че се подготвя такава законодателна инициатива от Ваша страна и от Министерството на финансите за промяна в Закона за местните данъци и такси, по-точно в чл. 24. Кога по-точно ще влязат тези промени в пленарната зала, за да бъдат гласувани, тъй като програмата доста напредва и самото саниране вече чука на вратите на хората. Искаме да знаем кога ще влезе това в пленарната зала, за да бъдат направени тези промени, следствие на което хората да знаят ще бъдат ли освобождавани, или не от този данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за този въпрос. Нека да уточним, че промяната в законите, свързани с местни данъци и такси, трябва да бъде направена през тази година, а влизането в сила на тези промени ще бъде в сила от 1 януари 2016 г. Дори за тези сгради, които бъдат обновени през
2015 г., ще се дължи данък чак през 2016 г. Именно затова ние не можем и не е редно да изменяме в средата на годината данъците. Те няма да са дължими тази година.
Ще направим необходимото в графика, в рамките на законодателната програма на това Народно събрание до лятото тези промени да бъдат разгледани и да влязат в сила от месец януари 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Към същата тематика има още един въпрос от народния представител Манол Генов относно публикуван Проект на Методически указания за Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Заповядайте да развитие Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, Програмата вече е приета от Министерския съвет, защото въпросът беше зададен по времето, когато беше публикувана за обсъждане.
Госпожо Министър, в Програмата, а и в Методиката е написано, че могат да кандидатстват сдружения на собственици на многофамилни жилищни сгради, в които има не по-малко от 36 самостоятелни обекта, 36 апартамента в една сграда.
Моят въпрос е изключително конкретен: по какви критерии е определен броят на самостоятелните обекти в една сграда да бъдат точно 36?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, да чуем математическата формула на това решение.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, да, Вашият въпрос беше зададен, когато Проектът на „Методически указания” беше публикуван на сайта. Съжалявам, че я няма госпожа Манолова, защото тя се опитваше да разказва как има апокрифни версии и текстове на тези „Методически указания”, давани на едни, пък недавани на други. Това не е вярно.
Както сам коректно отбелязахте, те бяха публикувани на сайта на Министерството, след което всички кметове, без значение дали са от ГЕРБ, БСП, ДПС, или от която и друга политическа партия да са издигнати, бяха поканени за обсъждането на този Проект на „Методически указания”, ведно с реда и условията, както и областните управители.
По отношение на Вашия конкретен въпрос. Именно тези обсъждания, които сме правили, когато се регламентираха редът и условията, и именно защото ресурсът от 1 милиард не е достатъчен да покрие в момента, веднага всички жилищни сгради, както и опитът, който имаме, включително и Програмата на ООН, чрез която имаме реализирани над 50 сгради с енергийна ефективност и мерки, показват, че най-трудно е да се направи обновяване на сгради, които са с много на брой входове, блок секции и на много етажи, защото най трудно е събирането на собствени средства, собствен ресурс или съфинансиране от собствениците на тези сгради.
Затова целта беше в първата година на Програмата да дадем превес, повече възможности именно на най-големите сгради, в които има най много входове, най-много живеещи, с това 100-процентно безвъзмездно финансиране, оттам нататък поетапно, от следващата година да включим и по-малките сгради. Това беше причината.
Защо 36? 36 дойде по предложение на архитектите, конструкторите, познаващите този тип панелни сгради горе-долу как са проектирани. Те вървят на този принцип. Това беше причината да се започне от минимум шестетажни сгради, защото тези, които имат 36, са средно шестетажни сгради, с три апартамента на етаж и два входа – оттам да започнем и да разширяваме.
Използвам случая да кажа още нещо. Именно за да получим целостта на Програмата и нейната всеобхватност, освен изискването за 36 апартамента като минимум в една сграда, имаме изискването когато сградата има няколко блок секции и няколко входа, те да бъдат включени общо, заедно, а не поотделно отделните блок секции да кандидатстват – отново да не се получи саниране и обновяване на сградите и на блоковете на парче. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Господин Генов, имате думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Павлова, не съм доволен от Вашия отговор. Преди малко в дебата, който беше около питането на колежката, казахте, че вратата е широко отворена. Напротив, тези 36 самостоятелни обекта толкова плътно притварят вратата, че в крайна сметка имам опасенията, че тази Програма ще се окаже един балон.
Няколко пъти чувам и чета Ваши медийни изяви, че опозицията била срещу това. Не, опозицията не е срещу това.
От тази трибуна казвам, че ние го подкрепяме, но не подкрепяме начина, по който това се случва. Един път противопоставяме определена група хора, които живеят в сграда с 36 апартамента. Ами онези с 25? Втори път противопоставяме пак частна собственост – според Конституцията тя е равнопоставена, хора, имащи частна собственост в други сгради, строени не по индустриален начин.
Вярно, Програмата обещава догодина или пό догодина, но, разберете, народът не вярва на обещания.
Другата заблуда е, че обхваща територията на цялата страна, всичките 265 общини. Не е вярно. Направих си труда – в Пловдив област има 18 общини. Само седем от тях имат такива сгради, които биха били допустими за финансиране по тази Програма.
Надявам се в дебата, който ще направим в петък, има и други въпроси по отношение на методиката, по отношение на договорите, това, което смущава хората, да го изясним от тази трибуна, наистина Програмата да заработи и в крайна сметка да се постигне тази ефективност, това енергопотребление да бъде намалено, както казахте, с 60%. Силно се надявам това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Павлова? Няма да се възползвате от дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Айхан Етем, относно републикански път ІІІ-101, в отсечката Враца – Криводол.
Заповядайте да развиете въпроса.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Както на всички ни е известно, Северозападният регион е с преобладаващи трайни, хронични икономически проблеми. Във връзка с това републикански път ІІІ-101, който е третокласен, от националната пътна мрежа на България на територията на областите Враца и Монтана има важно социално икономическо значение за хората, живеещи на тази територия.
Моето питане към Вас, госпожо Министър, е: в какви срокове и по какъв начин ще осигурите финансирането за ремонтиране на републикански път ІІІ-101, в отсечката Враца – Криводол и разклонението до село Ракево? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Етем, пътят, който Вие цитирате – ІІІ-101, Враца – Криводол, безспорно, е в крайно незадоволително състояние. Именно затова този път отговаря на критериите и е включен като приоритетен за финансиране по линия на новата Програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.”, където е предвиден неговият ремонт. Тези 19 километра от пътя са включени. 19 километра, защото включва и пътните връзки, и пътните възли, които Вие споменавате.
Индикативната стойност за ремонтните дейности, ведно с всички съпътстващи мерки за строителен надзор, мерки за публичност на информацията съгласно европейските изисквания са на приблизителна стойност 12 млн. лв. Този път е в утвърдения списък, така че след одобряването на Програмата Пътната агенция ще има възможност да кандидатства за вече реалното му финансиране. Неговата рехабилитация обаче ще може да започне едва през 2016 г., след провеждането на всички процедури по обществени поръчки.
Именно затова за най-тежките участъци от този път след приключване на зимния сезон, както всяка година, се прави анализ и аварийно изкърпване на най-критичните участъци, тези дупки по тях, които да осигурят сравнително добро, то не може да е добро, но сравнително добро преминаване през пътната мрежа, докато дойде времето за цялостната рехабилитация и реконструкция на този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за отговора.
Заповядайте за реплика, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, това, което споменахте, е светлина в тунела и независимо от трудностите, които предстоят, в решаването и проектирането на тази пътна отсечка, се надявам да направите всичко възможно този път да бъде включен в рамките на 2015 г., защото, както и Вие се съгласихте, неговото състояние е доста тежко.
Моят въпрос неслучайно е зададен по това време на годината –предстои строителният сезон на пътищата. Моята препоръка към Вас е да сигнализирате в Областно пътно управление – поне в участъка, разклонението за село Ракево, да се погрижите да бъдат закърпени дупките, защото наистина пейзажът там е един лунен пейзаж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Николай Александров, относно цената на водата за питейни нужди в община Търговище.
Имате две минути да поставите Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с цената на водата за питейни нужди в Търговище, тъй като, както казах и по-рано днес, тя е една от най-високите в страната. Мисля, че пълната й стойност, с ДДС е 2,74 лв. за куб. м, като по данни тази вода е тотално непригодна за питейни нужди, както и не се препоръчва да се къпете с нея. Такова е положението в момента на територията на Търговище. Има и редица други проблеми, свързани с това.
Пак се връщам на по-ранния си въпрос от днес, че ако Ви се спука тръба пред блока, ще дойдат, ще я закърпят с едно велико откритие – „дървен клин”, след това ще зарият тръбата, което допълнително води до притесненията за влошаване качеството на питейната вода.
Оттук минаваме и през това, че Търговище черпи вода от язовир „Тича”, който някога е строен, но не за питейни, а за поливни нужди, откъдето черпят вода и Шумен, и Велики Преслав, и Върбица, но липсва пречиствателна станция към него, което също се явява проблем. Казах и по-рано, в Шумен имаше протест – около 200 души, които бяха срещу това, че не искат да пият тиня от водата си. Същото е положението и в Търговище.
Отделно ВиК дружеството в Търговище има една добра практика, ако се запуши канала пред блока Ви, идват и Ви събират по 30 лв. на вход, за да могат да Ви отпушат канала, като по данни поне на хора, с които съм се срещал, това се случва може би в рамките на десетина до петнайсет дни веднъж, тоест два пъти в рамките на месеца, което допълнително води до допълнителен приход.
От друга гледна точка се получава така, че ако живеете в Търговище, в сметката Ви към ВиК има една допълнителна графа, където пише „От общ водомер” или това е вода, която Вие не сте потребявали, но във входа Ви има един общ водомер, по който Ви се начислява на Вас. Аз ще Ви предоставя една сметка на един възрастен господин, но това вече ще го доразвия в реплика, така че моля да ми отговорите: какво налага тази най-скъпа вода и най-непригодна за ползване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
Всъщност, въпросът се поставя по-широко и освен за цената на водата, и за нейното качество.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, по отношение на ситуацията с водата за питейни нужди в Търговище – тя е тясно свързана и с качеството на водата и в Шумен, тъй като и Шумен, и Търговище се водоснабдяват от язовир „Тича”. За разлика от Шумен обаче, макар и много стара, в Търговище има пречиствателна станция строена през 1979 г. – пречиствателна станция, която има нужда от сериозно обновяване и ремонт, така че да отговори на изискванията за пречистване. Тя е включена и в така наречения „Генерален план за развитието”, за инвестициите, необходими в област Търговище.
Надявам се, че вече в рамките на прединвестиционното проучване и проектиране на нуждите и на инвестициите, които да се финансират по линия на Програмата за околната среда, ще включим и ремонта, и обновяването на тази пречиствателна станция.
Това, което Вие казахте обаче за качеството на водата не отговаря съвсем на ситуацията, тъй като за тази вода имаме становището на РЗИ (Районна здравна инспекция), в което не се забранява нейното пиене или къпането, както Вие казахте, а в него се казва, че не се препоръчва за пиене, а инструкцията, която от РЗИ е дадена към съответното ВиК, е да бъде увеличена хлорта, за да бъде направено необходимото обеззаразяване на водата.
Факт е, че водата е мътна.Тя се замърсява допълнително при обилни валежи или при снеготопене, така че това са в момента инструкциите, които са подадени. Това е, което изпълнява съответно ВиК дружеството по отношение на качеството на водата, за да може тя да е безопасна, както Вие казахте, поне за къпане.
Тъй като тук имаше реплика от колеги в залата, които са все пак специалисти в този сектор, нека още веднъж да кажем становището на РЗИ, че тя не е опасна, а само не се препоръчва за пиене. За къпане не е опасна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Александров, за реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз не знам становището на РЗИ за това колко не е опасна. Аз Ви казвам какво казват хората.
Ако РЗИ смята, че е толкова безопасна, аз ще се помъча лично да им осигуря да продължат да се къпят в такава вода, но мисля, че колкото това, аз Ви казах и по-рано днес: дайте да направим така, че хората не в 2020 г., не в
2018 г., а в 2015 г. да са си европейци, да пият чиста вода.
Това, че има пречиствателна станция от 1979 г., не значи, че в днешно време в Търговище се пие чиста вода. Даже не се и пие такава, отделно пък на ръка, ако сложим, че към цената на водата им се пресмятат и кубици, които те не са използвали, от общ водомер, отделно за тези пък, които не са използвали тази вода, а също им се взема и такса за пречистване на отпадните води.
Все пак действително, ако вървим в посока даже на развитие на регионите, това е един регион, който според статистиката в 2018 г. ще бъде с най-застаряващо население, с най-бедно население, един от регионите в България с най-ниски доходи.
Тези инвестиции са необходими сега. Аз Ви апелирам към това да не правим инвестициите постфактум, вече когато няма да са ни необходими, а превантивно, ако можем да ги направим на момента, за да може да се осигури по-добро място като местообитание, за живот на хората там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към последния въпрос към министър Павлова от народните представители Николай Александров и Калина Балабанова относно изграждането на околовръстно шосе в град Провадия.
Госпожо Балабанова, заповядайте да поставите въпроса.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Вследствие на срещи, проведени от мен и колегата ми от Политическа партия „Атака” господин Александров в град Провадия, област Варна, получихме запитване кога ще бъде изградено околовръстното шосе на града.
Това е необходимо, тъй като в момента големите товарни камиони преминават през центъра на града, поради липса на такова шосе, и води до редица рискове, както и замърсяване, и шум от преминаващите камиони.
Вие, разбира се, сте добре запозната с проблема и като кандидат народен представител от Партия ГЕРБ на 3 МИР – Варна.
Още на 16 април 2013 г. Вие казвате пред жители на град Провадия, цитирам: „Желанието ни е да работим по развитието на интегрираните проекти в следващия програмен период, те да включат едновременно околовръстния път, туристическия маршрут и атракции”. Изказването Ви е отразено както от местни, така и от национални медии.
След изборите на 5 октомври миналата година Вие бяхте избрана за народен представител от област Варна. Малко след това бяхте избрана за министър на регионалното развитие и благоустройството, което съответно Ви дава и възможността да реализирате обещанието, което лично сте дала пред жителите на град Провадия.
В тази връзка моля да ни отговорите: кога възнамерявате да изпълните личния си ангажимент, който сте поела и правителството да изгради околовръстното шосе на град Провадия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за отговор, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балабанова, уважаеми господин Александров! Изграждането на обхода на Провадия е един проект, един много стар проект, свързан с развитието на пътната инфраструктура в региона, проект, по който има започнало строителство през 1984 г. и е преустановено в 1991 г., като компонентите, на които тогава е започнало изграждането, това е едно голямо пътно съоръжение, един мост, който да включва този обходен маршрут. Оттогава строителството е спряно.
В изминалите 25 години такава инвестиция не е правена, поради факта, че, както често се случва, както и в момента секторът за развитието на пътната инфраструктура е крайно недофинансиран. Изграждането на такъв обходен път, както и цялостния ремонт на прохода – Айтоският проход, който дава връзката между Северна и Южна България, като част от проходите на Републиката, са важни и трябва да бъдат предприети мерки за тяхното обновяване, за тяхното привеждане в добро експлоатационно съдържание.
Факт е, че в разговори – така, както и Вие правите срещи, така и аз правя срещи, и преди, и сега с живеещите и в Провадия, и не само в този регион, този път е важен и за него се надявам във времето да осигурим достатъчен финансов ресурс, за да бъде доизграден.
Това, което предвиждаме, като първи етап е рехабилитация на Прохода и привеждането му в добро експлоатационно състояние, след което вече да се направи прединвестиционното проучване за това какви са необходимите средства за довършването на обхода на Провадия.
Това са финансовите възможности, с които разполага към момента Пътната агенция и това е проектът, по който е предвидено да работим през тази и следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Александров, за реплика имате думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз си спомням, имаше една песен, ако не се лъжа, в началото на 90-те години, където се пееше: „Сънувам аз нощно време, че копая метрото от „Младост” до „Люлин”. Сега е същото положението горе-долу с околовръстния път на Провадия.
Дайте да го направим, за да не го сънуват провадийци докога ще прокопаят тунела отдолу под Калето, а действително да заложим едни срокове.
Ще Ви помоля тук, от трибуната, да излезете и да кажете какви са тези срокове: докога ще бъде срокът за финансовата оценка, откога може да бъде включен, откога предвиждате евентуално ремонтните дейности?
Защото, той, Проходът, е хубав. Има едно място обаче където могат да се разминат автомобил и 25% от друг автомобил, едно стеснение, но действително преминаването на тежкотоварни камиони през Прехода, както и преминаването през Провадия, е много интензивно.
Даже имаше на моменти през лятото и забрани за преминаване и в разрез, тоест с нарушение преминаваха автомобили с по-голям тонаж, отколкото е разрешен, така че това нещо трябва да го преустановим и най-малкото да дадем глътка спокойствие на провадийците, че ще имат вече модерна инфраструктура и градът може действително да тръгне да се развива отново, както е бил някога. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, приключваме с въпросите към Вас. Благодаря за участието Ви в контрола.
Сега преминаваме към въпросите към Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Красимир Янков относно недопускане съкращаване на специалисти в ТЕЦ „Варна”.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, предвид забавянето на отговора на въпроса – той е от 18 ноември 2014 г., може би трябва да го доразвием – за недопускане съкращаване на специалисти в ТЕЦ „Варна” – тези 85, които са останали, и тези, които са регистрирани на трудовата борса.
ТЕЦ „Варна” беше втората по големина топлоелектрическа централа в България и на Балканския полуостров с обща инсталирана мощност 1260 мегавата – 6 блока по 210 мегавата. В централата към момента, към който съм задал въпроса, работят над 300 души, отделно са ангажирани над 700 служители от външни обслужващи фирми. Основната пречка централата да продължи да работи след 31 декември 2014 г. е липсата на сероочистващи инсталации. Висококвалифицирани енергетици протестираха и очакваха намесата на управляващите сектора, за да не загубят работните си места.
Конкретният въпрос към Вас: какво предприема държавата в лицето на Министерството на енергетиката, за да продължи работа ТЕЦ „Варна” като важна производствена мощност в енергийната система? Какви мерки ще предприемете за създаване на възможност за разкриване на нови работни места, а не да се съкращават и да остават специалисти без работа?
В интерес на истината по Ваше изявление в момента работещите в централата са 85 и има готовност за аварийното й включване. Излезе информация, че е продължила и работата на централата след 1 януари, но към Вас въпросът е: какво ще направите по отношение на сектора, за да не губим висококвалифицирани специалисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Министерството на енергетиката положи сериозни усилия за разрешаване на този казус. Проведени бяха серия от срещи с ЧЕЗ, включително и на най-високо ниво – с ръководството на компанията, с настояване и апел към ЧЕЗ за полагане на максимални усилия за спасяването на ТЕЦ „Варна”. Но както добре знаете, тук говорим за едно изцяло частно дружество, в което държавата на практика няма никакво участие и не би могла с някакви механизми да контролира процесите в това дружество по отношение на вземането на определени управленски решения.
ТЕЦ „Варна”, да припомним, беше приватизирана в края на 2006 г. и в приватизационния договор за купувача ЧЕЗ по отношение на тези задължения, свързани със спазване на екологичното законодателство, е предвидено задължение да извърши всички зависещи от него действия с цел дружеството да приведе дейността си в съответствие с Директива 2001/80 на Европейския съюз за големи горивни инсталации до края на 2014 г. Но за неизпълнението на това задължение липсва съответната санкционираща клауза в този приватизационен договор.
Факт е, че тази, така да кажем, недотам изгодна сделка се е случила и е минала през съгласуване и с тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката на страната, но следва да споменем и това, че след като в този приватизационен договор няма предвидена санкция за неизпълнението на практика на това задължение, купувачът ЧЕЗ практически е изпълнявал ангажиментите си към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като централата през последните седем години е била на разположение за енергийната система, нямало е демонтирано основно оборудване, нито е разпродадена. Поддържан е и необходимият за експлоатацията персонал, като всяка година е изключван по един неприведен в съответствие с екологичните норми енергиен блок. Изключение правят единствено първите три инсталирани блока, които са получили през 2009 г. разрешение от Европейската комисия за ползване на допълнителна дерогация с ограничение за работа не повече от 700 часа на година до 2015 г. Така с изтичането на 2014 г. се стигна до пълното спиране на ТЕЦ „Варна”, придружено и от съкращаване на съответния брой обслужващ персонал.
Понастоящем в ТЕЦ „Варна” са останали на работа, както и Вие правилно отбелязахте, 85 души за поддръжка на блокове номер четири до шест и в готовност за евентуален пуск при възникнала извънредна необходимост.
Какво направи българското правителство за последните два месеца? Трябва да отбележа, че българското правителство положи максимални усилия да осигури продължаване на работата на централата, тъй като Вие знаете, че ТЕЦ „Варна” е включен в критичната инфраструктура на страната и е изключително важен за нашата енергийна структура и сигурност.
По този повод имахме активна комуникация със заместник-председателя на Европейската комисия господин Шефчович. Отправихме официално писмо с молба да бъде преразгледано състоянието на ТЕЦ „Варна” и да бъде дадена дерогация по отношение на работата на VІ блок и на сгуроотвала. Получихме отговор от Европейската комисия, но за съжаление в него се казва, че не е налице основание към този момент да се прави компромис с екологичното законодателство и блоковете. Така или иначе ТЕЦ-ът трябва да бъде спрян, след като не отговаря на екологичното законодателство.
Но беше обърнато внимание, в случай че се стигне до критична ситуация – тъй като в нашето писмо това и споменахме, че ТЕЦ-ът е в критичната инфраструктура на страната и за нас е изключително важно той да работи – в писмото беше споменато: в случай че настъпи такава критична ситуация и ние се обърнем отново към Комисията, те са склонни да преразгледат своето решение.
Това са накратко действията, които предприехме. Продължаваме да водим активни преговори с ръководството на ЧЕЗ и да обмисляме вариант за търсене на някакви компромиси във връзка с централата, тъй като осъзнаваме колко важна е тя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Янков, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, всъщност Вие не отговорихте на въпроса така, както го зададох. Аз очаквах във Вашия отговор да кажете какво се случва като приемственост по отношение на Вашата работа с работна група между Българския енергиен холдинг и ЧЕЗ като собственик на ТЕЦ „Варна” по отношение на варианти, обсъждани, за изграждане на сероочистващи инсталации. Може би в дупликата ще използвате възможността да кажете предвиждате ли, или само срещите, които правите с ръководството на ЧЕЗ, смятате, че са достатъчни?
Всъщност в първите сто дни на управлението на това правителство за сектора, за който Вие отговаряте, ще трябва да впишем и спирането на термичната централа „Варна” като изключена и от енергийната система, и като резултат безработни висококвалифицирани енергетици.
Моят въпрос към Вас е точно по отношение на хората. Хората, госпожо Министър! Тези, които имат опита и професионализма и могат да бъдат полезни! Хората – тези, които в момента са на трудовата борса, а утре ще бъдат без работа и без компенсации от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на репликата с дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Янков, аз не по-малко съм загрижена от Вас за хората, и наистина смятам, че те са най-важните в случая. Важна е, разбира се, и централата, тъй като, както вече имах възможност да спомена, тя е включена в критичната инфраструктура на страната. Но, за съжаление, както и от моя отговор стана ясно, за хората някой не е помислил, когато е приватизирано дружеството. Това е краят на 2006 г.
Не знам дали е случайно или не, но в приватизационния договор липсва санкционираща клауза, в случай че купувачът честно изпълни своя ангажимент.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Вие в момента какво правите?!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ние, господин Янков, направихме следното. Както споменах, това е изцяло частно дружество. Но тъй като става въпрос за хората и за много важен елемент от енергийната структура на страната, ние направихме съвместна работна група с ЧЕЗ. Колеги от Министерството на енергетиката и от Българския енергиен холдинг работят съвместно с колегите от ЧЕЗ, тъй като имахме готовност, ако отговорът на Европейската комисия е положителен, веднага да се стартира процедура за доставка на въглища, та централата да започне да работи. Отговорът е отрицателен, защото собственикът на централата не е изпълнил своите ангажименти. Отрицателен е, защото не е спазено екологичното законодателство.
Господин Янков, обсъждали сме варианти с колегите от ЧЕЗ. Вариантите са няколко. Ние не само се събираме и виждаме, но и говорим по конкретни техни предложения. Има два варианта, които са обсъждани и които ЧЕЗ предлага. Единият вариант е да се създаде съвместно чешко-българско дружество, което да управлява по някакъв начин централата. Вторият вариант е централата да ни бъде продадена.
Към настоящия момент ние не можем да вземем подобно решение. Изчакваме. Трябва да анализираме ситуацията. Знаете, че такива решения не се вземат лесно.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Какво да кажем на хората – да си търсят работа ли?!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Янков, аз вече Ви казах – за хората е трябвало да бъде помислено през 2006 г. Ние мислим за хората и затова правим всичко това.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Вие сте на власт!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ами и Вие бяхте на власт допреди една година, всъщност допреди два месеца, но това не промени по никакъв начин нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, моля, ограничете обажданията от залата.
Благодаря, госпожо Министър.
Към Вас има и втори въпрос от народния представител Десислав Чуколов, но той е поискал отлагане. С това въпросите към Вас са изчерпани и Вашето камерно участие за днес приключва, за което Ви благодарим.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на здравеопазването доктор Москов. Не го виждам обаче в залата.
Обявявам 15 минути почивка. (В пленарната зала влиза министър Петър Москов.)
Оттеглям почивката. Продължаваме в работен режим. Доктор Москов вече е тук.
Преминаваме към поредица от въпроси и питания.
Започваме с питане от народния представител Георги Недков Кючуков относно лечение на пациентите в онкологичните и хематологични клиники на Република България при състоянието „аутпейшънт”, тоест при незадължително постоянно пребиваване в болница.
Заповядайте, господин Кючуков. Имате три минути да развиете своето питане.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Ще се вместя и в по-малко минути, тъй като ще се опитам да представя моето питане по начин, по който и колегите, които не са медици, да го разберат.
В последните 20 години в добрата производствена практика широко навлязоха биотехнологиите, които позволиха създаването на тъй наречените „таргетни молекули” – на продукти, които атакуват единствено и само злокачествените клетки при болни с хематологични и онкологични заболявания.
В тази връзка, като се има предвид силното повишаване на сигурността на болните при химиотерапевтичните схеми, в целия свят тези схеми се изведоха на преден план при здравеопазването, тоест в доболничната помощ или в болничната помощ с минимален или никакъв болничен престой. Системата „аутпейшънт” представлява следното. Пациентът постъпва сутрин в съответното хематологично или онкологично заведение, правят му се всички необходими изследвания, повтарям – абсолютно всички изследвания, правят се вливанията или съответните схеми. Прави се няколко часа наблюдение и вечерта той е свободен да преспи в дома си. С това се икономисват няколко неща.
Първо, ненужен болничен престой.
Второ, труд на медицински персонал, който е ненужен за вечерта.
Трето, стресът на самия пациент.
Четвърто, рискът от вътрешноболнични инфекции, като се има предвид, че тези болни са особено податливи на вътрешноболнични инфекции поради срив на имунната им система.
Това е залегнало и в стандартите по онкология и хематология, подписани от предишен министър на здравеопазването и публикувани в „Държавен вестник” – съответно през 2010 и 2009 г. За съжаление, в договора на Здравноосигурителната каса се говори само за хоспитализация, макар че според юристите тълкуванието на хоспитализация не означава преспиване в болницата.
Известно ми е, господин Министър, че Вие не определяте правилата за действия на Касата, но Вие като гарант подписвате Националния рамков договор за спазване на тези правила.
Какви са Вашите виждания и какво ще предприемете за премахването на тази порочна практика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кючуков.
Господин Министър, заповядайте. Имате пет минути, за да отговорите на питането на народния представител господин Кючуков.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Кючуков, в отговор на питането Ви за лечение на пациентите при състояние „аутпейшънт” ще кажа следното.
Напълно подкрепям визията Ви за развитие на онкологичната и хематологичната помощ по отношение на извършването на дейности, които не изискват продължителен болничен престой.
Бих желал да направя някои пояснения относно понятието „дневен стационар”. В Наредба № 30 от 15 юли
2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт, който Вие цитирахте – „Медицинска онкология”, не съществува понятието „дневен стационар”. Но има изисквания за дневно лечение. Това е разминаване.
В Наредба № 8 от 23 март 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „клинична хематология” понятието „дневен стационар” съществува, въпреки липсата на законова дефиниция в Закона за лечебните заведения от
2010 г. Това понятие има исторически характер. Придобива гражданственост, поради което не се отъждествява от обществото с новите форми на аналогично клинично поведение, които са въведени с нормативни актове, които утвърждават основния пакет болнична помощ, които НЗОК заплаща. Това е Наредба № 40 от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК. В нея през 2012 г. е въведено понятието „по клинична процедура”, която следва да замести понятието „дневен стационар”, излязло от употреба в правния ни мир.
Цитирам Наредба № 40: „Клиничната процедура” е система от изисквания и указания за извършването на повтарящи се еднотипни медицински дейности, при които назначената терапевтична схема и състоянието на пациента не налагат престой в същото лечебно заведение – изпълнител на медицинска помощ, по-дълъг от 12 часа”. Това е разписано в понятието „клинична процедура”.
За пациентите за всички онкологични заболявания са въведени три клинични процедури: за системно лекарствено лечение, за диспансерно наблюдение и за проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицел на перорална противотуморна или перорална химиотерапия.
Същевременно обаче съществуват и клинични пътеки за болнична онкология и онкохематологични заболявания, които предвиждат по-дълъг болничен престой, тъй като има по-тежки случаи, които изискват активно наблюдение и лечение в болнични условия.
Не трябва да забравяме и обстоятелството, че онкологичната и онкохематологичната помощ не са развити навсякъде и повечето пациенти се лекуват не в родните си места, не в местата, където живеят. Липсата на възможност за болнично лечение по клинична пътека за тези хора е непосилно. То е свързано с пътни, хотелски и други разходи. Ето защо въвеждането единствено и само на дневно стационарно лечение не е целесъобразно от моя гледна точка поради изложените обстоятелства.
Успоредно с дефинираните клинични процедури в Наредба № 40, медицинските стандарти въвеждат изисквания към структурите по медицинска онкология и клинична хематология – за наличие на обособена част с легла за дневна система „противотуморна терапия” с краткосрочен престой до 12 часа. Тоест процесът на дневното стационарно лечение на практика е обвързан с изисквания за структурата, която го извършва. Друг е въпросът, че изискванията имат нужда от доразвиване, особено по отношение на осигуряване качеството на живот, на психосоциална подкрепа на болните и техните близки. Факт е, че базата на лечебните заведения, които осъществяват този вид медицинска дейност, се нуждае от качествена промяна, от хуманизация.
Приемам твърдението Ви, че се наблюдава нарастване броя на леглата с онкологична насоченост от 1217 през 2013 г. спрямо 1103 за 2012 г., както и лечебните заведения, които оказват онкологична помощ. Тази констатация не следва да се прави обаче изолирано от данните за онкологичната заболеваемост и смъртност.
Ще Ви цитирам данни за новооткритите случаи, които са показателни. През 2013 г. новооткритите случаи със злокачествени заболявания нарастват катастрофално – 461,9 на 100 хил., при 432 на 100 хил. през 2012 г. В абсолютна стойност – 33 хил. 555 човека повече, при 31 хил. 558 през 2012 г. Съобщавам тези данни за тези две години, за съжаление, това е трайна тенденция, която бележи драстичен ръст. Нещата, които обсъждаме заедно с Вас и в Здравната комисия – целта е да се противодейства адекватно.
Във връзка с въпроса Ви: какво бих направил като гарант на Националния рамков договор? Сега е моментът за реализация на мащабна промяна по отношение на инструментите на министъра на здравеопазването – Наредба № 40 и медицинските стандарти. За мен въпросът за хората с онкологични заболявания има нужда от радикална промяна във философията –качествен подход, като осигуряване както на качествено, така и на очовечаване на това лечение. Това е една от целите, които сме си поставили в концепцията на мнозинството за реформи в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Москов.
Господин Кючуков, може да фокусирате Вашето питане под формата на два конкретни въпроса към господин министъра.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, ние всъщност казахме едно и също нещо, но направихме различни заключения в него. По принцип това, което казахте и за честотата, и за очовечаването, съм абсолютно съгласен с него. Не мога да се съглася обаче с препоръката Ви да се ползват медицинските процедури. Процедурата е само процедура, тя включва едно вливане и нищо повече. В така наречения „дневен стационар” се включва пълната гама от изследвания – ПЕТ скенер, резонанс, скенер, лабораторни изследвания. Те няма как да бъдат покрити, не се покриват от съответната процедура. Ако тези болни минат по процедура, това значи, че те просто ще отидат, ще получат една система и ще си заминат, което категорично ще влоши качеството на лечение.
За другото, също съм съгласен, но имам предвид, че има хора от различни места, които няма как да използват „дневен стационар”. Имам предвид, че все пак 30-40% от хората могат и искат да го използват. Смятам, че това трябва да бъде променено, а пък последното – най-глупаво ми се струва, мотивът на Касата, че това го нямало записано в Закона. Ами то няма записано в Закона и че всеки лабораторен или рентгенолог трябва да пише собственоръчно името си и да се подписва, но те санкционират за това. За някои неща може, за други – не може. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, имате възможност да отговорите. Не искате.
Благодаря на народния представител господин Кючуков.
Продължаваме с въпросите към министъра на здравеопазването господин Москов.
Въпрос от народния представител Антони Тренчев относно ограничение на износа на лекарствени продукти.
Заповядайте, господин Тренчев, за Вашия въпрос.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В „Държавен вестник”, бр. 18 от 2014 г. бяха обнародвани промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка с така наречения „паралелен износ на лекарствени продукти”. С новата Глава 9б бяха въведени ограничения на възможностите за паралелна търговия с аргументи за недопускане на недостиг на лекарства на българския пазар.
Приетият закон бе върнат от президента за ново обсъждане с аргументи за нарушаване на Конституцията и на правото на Европейския съюз. Ветото обаче беше преодоляно от Народното събрание. Част от разпоредбите след това бяха оспорени пред Конституционния съд. В началото на 2014 г. Европейската комисия също образува процедура срещу България във връзка с предприетите законови промени, ограничаващи правилата за паралелния износ на лекарствени продукти.
Коректността изисква да кажа, че през месец януари 2015 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен чл.217в от Закона, като противоречащ на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Не оттеглих обаче въпроса си, защото останалите да действат разпоредби продължават да повдигат редица въпроси. С решението си Конституционният съд основателно обяви атакуваните разпоредби за противоконституционни, като нарушаващи свободната стопанска инициатива. След отмяна на правото на отказ на изпълнителния директор в нормативната уредба остава изискването търговците на едро да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за всеки конкретен случай на износ. При отсъствие на възможност за отказ обаче, така уреденият уведомителен режим остава лишен от смисъл. Той единствено засилва бюрократичната тежест върху търговците на едро, възлагайки им административно задължение, което е непропорционално спрямо възможните положителни ефекти от него и без да може да гарантира постигането на иначе легитимната цел за предотвратяване на недостиг на лекарства на българския пазар. Той необосновано поставя в неравнопоставеност субектите, имащи право да извършват износ – търговците на едро, за които се прилага уведомителният режим, от една страна, и производителите на лекарства, за които не важи изискването да предоставят уведомление при износ, от друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Тренчев, времето Ви изтече. Моля завършете изречението и задайте конкретен въпрос.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Толкова рядко се радваме на присъствието на здравния министър, секундичка само.
Във връзка с изложеното дотук искам да попитам: каква е позицията на новото ръководство на Министерството на здравеопазването по повдигнатите проблеми? Предвиждате ли да инициирате законодателни промени в режима за износ на лекарствени продукти и ако да – какви? В какви срокове предвиждате това да се случи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря на народния представител господин Тренчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тренчев, рядко ме питате, затова рядко ме виждате.
Уважаеми господин Тренчев, във връзка с Ваше питане, постъпило в Министерството на 4 декември – по процедура е зададено преди решението на Конституционния съд, което не означава, че адекватността му към момента не е наистина висока.
Компетентните български институции ще изпълнят препоръките на Европейската комисия с цел премахване на ограничителни мерки при паралелното инвестиране на лекарствени продукти в България. Съгласно изискванията на Комисията, Министерството на здравеопазването ще подготви нормативни изменения на Глава 9б „Износ на лекарствени продукти” от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти ще бъде нотифициран в предварителен порядък до Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз, в съответствие на Директивата на Европейския парламент и на Съвета, установяваща процедура за предотвратяване на информация в сферата на техническите стандарти, регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Извън този технически отговор, да кажем, че паралелният износ съществува. Паралелният износ е законна практика, но тя трябва да бъде наистина контролирана от държавата – тук виждам доктор Райнов, който беше автор на тези текстове.
Ситуацията е следната. От гледна точка на ценовата политика на най-ниска възможна цена, на която се регистрират медикаментите в България в сравнение с околните държави, държавата ни става подходяща, добра дестинация за осъществяването на този паралелен износ, добра база.
В промените, които подготвяме, ще се съобразим с Решението на Конституционния съд, но ще търсим гаранцията за това, че пред българските граждани няма да настъпи дефицит от най-често неслучващи се в аптечната мрежа медикаменти. Това е свързано, разбира се, и със съвсем различния режим и активност на контрол в аптеките. Но като цяло, извън това, че ще спазим и Директивата, и Решението на Конституционния съд, трябва да се работи и от гледна точка на гарантирането, че българските граждани ще имат достъп до медикаменти, които са регистрирани за продажба в България на първо време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря господин Министър.
Господин Тренчев, отказвате реплика.
Продължаваме със следващото питане от народния представител Настимир Ананиев относно прилагането на забраните, ограниченията за тютюнопушенето, въведени със Закона за здравето.
Заповядайте да изложите Вашето питане, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз зададох моя въпрос преди повече от два месеца – 5 декември. Разбира се, то е питане във връзка с политики, но е много адекватен и към днешния момент.
Питането е свързано с нашата реформаторска заявка да правим промени и да налагане спазването на законите и правилата.
Вие, господин Министър, наложихте високо реформаторско темпо в Министерството на здравеопазването с Вашата заявка за въвеждане на електронна здравна карта, реформа в „Бърза помощ”, реформиране на ТЕЛК-те, решаване на проблемите с неплащането на здравните осигуровки. Сигурен съм, че ще се предложат и въведат адекватни мерки за решаването на тези проблеми. Но те не биха променили нищо, ако след въвеждането им не се спазват правилата и законите, с които са регулирани.
Моето питане засяга Закон и Наредба, които вече са гласувани и приети в парламента, но не се спазват и се нарушават ежедневно. Този Закон не е кой да е, а Законът за здравето и по-конкретно в частта му, свързана със забраната за тютюнопушене на публични места. Непрекъснато получавам сигнали за неспазването на тази забрана. Затова в моето питане зададох няколко конкретни въпроса, които ми се иска да дадат малко повече информация какво се прави по контрола, свързан с тази забрана. Конкретно въпросите са:
Какви мерки са предприети за спазването й?
Колко глоби са наложени на физически лица по тази забрана за периода от 1 януари 2014 г. – 1 декември 2014 г.?
Колко глоби са наложени на юридически лица по тази забрана за периода 1 януари 2014 г. – 1 декември 2014 г. и за периода от 1 януари 2014 г. до 1 декември 2014 г. колко сигнала за нарушаване на забраната са получени на телефоните за тази цел в страната и колко юридически или физически лица са били глобени след тези сигнали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ананиев, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ананиев, във връзка с отправения от Вас въпрос относно прилагане на забраните и ограниченията за тютюнопушене, въведени със Закона за здравето, Ви уведомяваме следното:
Министерството на здравеопазването чрез своите структури, съответно 28-те Регионални здравни инспекции (РЗИ), извършва държавен здравен контрол за спазване на установените с нормативен акт здравни изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите за жизнената среда, съгласно чл. 11 от Закона за здравето.
Съгласно Закона за здравето – чл. 2, т. 3 и чл. 29, Министерството на здравеопазването има ангажимента да осъществява профилактичните мерки за предотвратяване на рисковите за здравето фактори, а също така носи отговорност за провеждане на политики за здравословен начин на живот.
Политиката по отношение ограничаване на тютюнопушенето в Република България се осъществява чрез реализиране на дейностите по национална програма и извършването на държавен здравен контрол.
През 2013 г. с Решение № 538 от 12 септември 2013 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести с хоризонт 2020 г. Програмата има за цел редуциране на нивото за общите за хронични незаразни болести, най-често срещани рискови фактори: поведенчески, биологични и психосоциални, чрез намаляване на разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаването на физическата активност.
Програмата в частта „Тютюнопушене” е съобразена с Препоръка 2003/54 на Европейския съюз за предотвратяване на тютюнопушенето и за инициативи за подобряване на контрол върху тютюна с Европейската стратегия за контрол на тютюна на Световната здравна организация и Рамковата конвенция за контрол на тютюна, ратифицирана от Република България със Закона за ратифициране на Рамковата конвенция. Тя е в сила за страната от 5 февруари 2006 г. Там се съдържат комплекс от мерки в различни направления – социални, икономически, законодателни, чиято цел е да доведат до ограничаване на тютюнопушенето.
Министерството събира ежеседмично и обобщава постъпващата информация от районните здравни инспекции за извършен здравен контрол в страната по спазване изискванията на Закона за здравето относно ограничаване на тютюнопушенето в закрити обществени места и в някои открити обществени места.
С цел осъществяване на контрол по въведената забрана за тютюнопушене в закритите обществени места и на някои открити обществени места, за периода от 1 януари 2014 г. до 4 декември 2014 г. от 28-те регионални здравни инспекции в страната са извършени общо 184 хил. 528 броя проверки – дневни и нощни, на 182 хил. 791 обекта, в работни и почивни дни. Издадени са 363 предписания, съставени са 784 акта за констатирани нарушения и са издадени 679 наказателни постановления на обща стойност 394 хил. 800 лв.
В получената информация се съдържат и данни за лицата, на които са наложени глоби и имуществени санкции по Закона за здравето. За периода от 1 януари 2014 г. до 4 декември 2014 г. на физически лица са съставени 653 акта за констатирани нарушения и са издадени 590 наказателни постановления. На юридически лица, в това число и на еднолични търговци са съставени 236 акта за констатирани нарушения и са издадени 95 наказателни постановления.
За горепосочения период в РЗИ в страната са получени 1238 сигнала по телефона за нарушаване на забраната за тютюнопушене. Извършени са 1533 проверки в 1238 обекта – всеки един от обектите, за които е получен сигнал. За констатирани нарушения са съставени 370 акта за административно нарушение, от които 321 на физически лица, 49 на юридически лица, в това число и еднолични търговци. Издадени са 242 наказателни постановления, от които 221 на физически лица, и 21 – на юридически лица, в това число и еднолични търговци, на обща стойност 129 хил. 300 лв.
Въпреки извършената значителна по обем контролна дейност, опитът през изминалия период от две години и половина, считано от 1 юни 2012 г., след промяната на Закона за здравето и въвеждането на забраната за закрити места показва належаща необходимост от прецизиране на някои от текстовете на Закона, с оглед постигане на по-висока ефективност на извършвания контрол и по-висока степен на опазване на общественото здраве.
Същевременно за целия период на прилагане на Закона за здравето в тази област в Министерството на здравеопазването постъпват множество жалби и сигнали, които съобщават, че забраната за тютюнопушене на закрити обществени места системно се нарушава. Всички постъпили сигнали на граждани по електронен път и по пощата се препращат от Министерството на здравеопазването до съответната регионална здравна инспекция с разпореждане за предприемане на адекватни и ефективни мерки за преустановяване на нарушенията. В голяма част от случаите обаче за един и същи обект постъпват неколкократно сигнали за неефективен контрол и продължаване на тютюнопушенето. Също така контролните органи срещат редица практически трудности при прилагане на Закона за здравето, включително невъзможност да се търси отговорност на собствениците, управителите и други длъжностни лица в обектите, в които се установява тютюнопушене от физически лица. Законът не предвижда отговорност за допустителство от страна на управителите и други длъжностни лица в съответния обект; невъзможност за спиране дейността на обект в случаите на констатиране на системни нарушения, с които са наложени най-високите възможни глоби по едно нарушение от 5 до 10 хил. лв.; липса на възможност здравният инспектор да изисква лични документи от физически лица, което налага постоянна необходимост от съдействието на органите на МВР; липса на ясна дефиниция на „закрито обществено място” и други.
Съществена част от проблемите по прилагането на Закона (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и в частност цитираните по-горе, са пряко свързани с липсата на определени нормативни изисквания в действащия Закон за здравето, за което е нужно да бъдат предприети необходимите действия за подобряване и усъвършенстване на законодателството.
Министерството и занапред ще продължи да следва принципна и последователна политика в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Министър, благодаря за бързо речевия отговор.
След възможността за два въпроса на народния представител господин Ананиев, имате възможност също да отговорите, надявам се, с по-спокойна артикулация, защото виждам, че стенографите също се затрудняват. Благодаря.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър, радвам се, че потвърждавате, че всъщност към момента не се прави достатъчно за имплементирането на тази забрана и че Министерството ще подготви изменения, за да се подобри всъщност контролът върху тази забрана и имплементирането.
Исках да Ви попитам, тъй като беше подадено към мен като сигнал, че има едно споразумение между Министерството на здравеопазването и Сдружение „България без дим”, което е за сътрудничество точно при проверките в тази забрана. Оказва се, че последните няколко месеца това споразумение, което е подписано между Сдружението и Министерството, не се спазва. Интересно ми е защо това е така и може ли да ми кажете?
Също така дали всъщност е адекватен броят на инспекторите, които правят тези проверки? Вие казахте 28 регионални здравни инспекции. Ще Ви дам пример – Бургас, където знаем там колко хотели и курорти има – голям град по принцип, има само шест човека. Това значи три екипа по двама, които би трябвало да следват всички тези забрани. Съгласете с мен, че това не е адекватно, за да се провери Бургас и всичките райони около него – Слънчев бряг, Несебър, големите курорти, които особено през лятото са пълни със заведения, с туристи и така нататък.
Вие споменахте, аз съм съгласен с това, че не е ясно в Закона какво е открито и какво е закрито помещение. Това трябва да бъде разяснено.
Мисля, че трябва да помислите и в друга насока (сигнал от председателя, че времето е изтекло) – да потърсите съдействие и от други агенции, като например Агенция по храните и Инспекцията по труда. Може заедно да имплементирате тази забрана.
Надявам се да отговорите на съпътстващите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпросите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, констатациите Ви са, повече или по-малко, точни. От гледна точка на числеността на екипите и на контролиращите органи: такава е числеността на районните инспекции по здравеопазване. Ако това е приоритет за парламента, аз се надявам, че Вие и парламентът ще лобирате за различен бюджет на Министерството на здравеопазването за следващата година, за да можем да наситим с допълнителни хора тези структури, защото те са натоварени не само с това, а и с още много неща по опазване на общественото здраве. Да не говорим, че са натоварени с допълнителен контрол по отношение на изпълнителите на лечебна дейност, тоест това наистина са едни много натоварени хора, които са извършили всичката тази почтена дейност през това време. Това, с което не съм съгласен, е да казвате, че не е извършена качествена работа. Тя винаги може да бъде подобрена и затова можем да мислим заедно.
Относно сътрудничеството с неправителствените организации. Винаги сме отворени за сътрудничество с всяка една от неправителствените организации, нямаме фаворити сред тях. Твърдо вярваме, че това е добър подход.
От друга страна, когато една от тези неправителствени организации през изминалата седмица ни представи искане ние да финансираме – няма значение с колко пари, сума за такъв горещ телефон, на който хора, заели се с проблема като Вас, да могат да съобщават за нередности, се оказа, че това е телефон, базиран в Министерството на здравеопазването и на него отговарят служители, които получават заплата. Тоест и там нещата трябва да бъдат достатъчно прецизни и да бъдат в името на общата цел – наистина да намалим вредностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин народен представител, имате възможност за отношение към отговора на господин министъра.
Заповядайте, имате до две минути.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, искам да уточня, че за това споразумение, за което говорим, с Министерството и Сдружение „България без дим” – там изрично е записано, че телефонната линия се поддържа от Министерството на здравеопазването, за която Вие споменахте. Надявам се, че ще си партнирате с подобни неправителствени организации и особено с такива, с които вече Министерството има подписано споразумение за сътрудничество.
Надявам се, и ще разчитам на Вас, да поемете инициатива и това да стане един от Вашите приоритети – едни от реформите, за които всъщност ние от Реформаторския блок да се борим, защото те са свързани с цялата Концепция за спазване на правилата. Спазваме ли правилата, или не ги спазваме? Какъв пример всъщност даваме на по-младите? Ние даваме един пример, че е нормално да не се спазват правилата. След това тези хора, като растат по този начин и виждат, че правилата не се спазват, съвсем нормално е едно такова малко нарушение да доведе до по-голямо и до по-голямо. По този начин налагаме модел в обществото, който за мен лично не е приемлив.
Мисля, че решаването на този проблем е важна стъпка и всички останали реформи, които Вие сте предприел, зависят от решаването на тази стъпка. Защото всяка една реформа е свързана със законодателство, а след това, ако не го спазваме, защо правим само реформи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Настимир Ананиев.
Преминаваме към въпрос от народния представител Валентин Любенов Павлов относно престъпното посегателство върху лекари и медицински лица, работещи в сферата на спешната медицинска помощ от лица, незачитащи лекарската професия.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа народни представители! Моят въпрос е свързан с посегателството и разправата с лекарите както в спешните центрове, така и с лекарите, работещи в Бърза помощ в цялата страна.
Много колеги в резултат на изживения стрес са на ръба дали да продължат да работят в Спешна помощ или въобще в сферата на здравеопазването. Този проблем довежда до огромна загуба за българското здравеопазване както за пациентите, така и за работещите в спешните центрове поради напускането на квалифицирани кадри.
Саморазправата с медицинските специалисти е една от причините за намаляване броя на хората, които работят като лекари, медицински сестри и помощен персонал в различни звена на спешната медицинска помощ. Законът за допълнение на Наказателния кодекс урежда защитата при нападение на медицински лица. Съгласно този закон всички лица, работещите в сферата на здравеопазването, получават по-добра степен на защита. Ако се прилагат разпоредбите на този закон с цялата си сила, мисля, че това ще накара всеки един гражданин на Република България, и особено тези от ромски произход, да се замислят, когато посягат на тези, които спасяват живота им.
В този ред на мисли е и моят въпрос: има ли наказания по смисъла на този Закон на хора, употребили насилие над медицински лица и, ако има, имате ли сведения за техния брой и вида на наложените наказания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Павлов, във връзка с представения от Вас въпрос относно престъпните посегателства върху лекари и медицински лица, работещи в сферата на Спешната медицинска помощ, от лица, незачитащи лекарската професия, заявявам следното.
По информация на Центровете за спешна медицинска помощ инцидентите на агресия над медицински екипи от Спешна помощ за 2013 г. са 145 броя, за 2014 г. – 227 броя. Пострадалите медицински специалисти не във всички случаи са подавали оплаквания в полицейските управления. Независимо от влязлата на 9 юли 2013 г. в сила промяна на Наказателния кодекс, се забелязва нарастване на инцидентите през последната година.
От момента на приемане на промяната в чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, инкриминираща причиняването на телесна повреда на медицински специалист при или по повод изпълнение на службата или функциите му, постановените по чл. 131, ал. 2 присъди са следните: има четири ефективни присъди – една с глоба от 1000 лв., една лишаване от свобода за шест месеца, една лишаване от свобода за една година и четвъртата е лишаване от свобода за три месеца. Има една условна присъда за три години с изпитателен срок от четири години. Три досъдебни производства и едно дело са завършили без осъдителна присъда поради липса на достатъчно доказателства.
По данни на Министерството на вътрешните работи сигналите, подадени към тях за периода 2010 – 2014 г., са общо 115 за посегателства над лекарски екипи по време на изпълнение на служебните им задължения и са образувани 66 досъдебни производства.
Отделно от водените досъдебни производства са наложени 23 административни наказания, свързани с посегателства спрямо лекарски екипи.
Разликата на информацията от ЦСМП и МВР се дължи на факта, че при словесни атаки от страна на пациенти, както и при посегателства без физическо нараняване, екипите не търсят съдействие от страна на органите на МВР и тези атаки не се регистрират в МВР. В ЦСМП всеки инцидент с екипа на Центъра се регистрира.
Извън статистиката, за която Вие питате във въпроса си, ще кажа, че вследствие на предприетите мерки – и от страна на активната обществена позиция на народните представители, и от страна на действията на правителството, и на базата на ясни договорености, които имаме с прокуратурата, ние сме в процес на изработване на споразумение между Министерството на здравеопазването и прокуратурата наистина за преки, бързи, хоризонтални връзки и уведомявания, за да може тези отвратителни – ще го кажа отново, стига някой да иска да го чуе – нечовешки и скотски постъпки, независимо от това кой ги извършва, да бъдат прекратени.
От започването на офанзивата, която всички ние предприехме, за да спрем това, институциите работят добре. В последните два случая от края на миналата година Вие видяхте ясно как в рамките на 48 часа полицията, прокуратурата и шефът на ЦСМП се изправиха на пресконференция и обявиха резултата от добрата работа. Така трябва – трябва да е ясно, че има държава, която защитава почтените си служители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Павлов, заповядайте за реплика. (Реплика от народния представител Валентин Павлов.)
Отказвате се от нея.
Продължаваме със следващия въпрос, който е от народния представител Димитър Ангелов Горов относно задълженията на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев Стоянов” – град Ловеч.
Заповядайте, господин Горов, да изложите своя въпрос.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е свързан със състоянието на ловешката болница и продиктуван от това, че малко след Нова година се разбра, че болницата е в изключително тежко финансово състояние.
С писмо от 16 декември 2014 г. „Овергаз” са предупредили болницата, че ако не изплащат договореното вече споразумение за разсрочено плащане по отношение на задължения към фирмата, ще им бъде спряна газта.
На 3 януари – малко след Нова година, кметът на общината разбира, че в болницата вече е настъпил този момент и практически тя е със спряно газоподаване.
На 5 януари се събират председателят на общинския съвет и директорът на болницата в момента, който е прокурист – д-р Минкова, за да се търси някакво решение от тази ситуация, като общината поема ангажимент да изплати вноската, която е в размер на малко над 51 хил. лв.
Независимо от това се развиват неприятни ситуации, тъй като видимо проблемът се използва от народни представители от ГЕРБ за политически дивиденти. Колежката Маринова в интервю в Ловеч – вместо да търсим решение, представя пред обществото проблема, че едва ли не кметът е разпоредил, след като не се плаща от страна на болницата да бъде спряна газта, което е меко казано несериозно.
Искам да отбележа само, че тази болница освен че обслужва жителите на община Ловеч, обслужва и цялата Ловешка област. Всеки един от нас, няма значение от коя партия е – дали от ГЕРБ, дали от БСП, той или родителите му се лекуват в тази болница.
Поради тази причина е моят въпрос към Вас: бяхте ли информиран навреме и какви действия сте предприели в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Горов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Горов, уважаеми госпожи и господа народни представители! По повод постъпилия в Министерството на здравеопазването въпрос относно спиране на газоподаването на МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов” в Ловеч Ви уведомявам следното. Това е една от 26-те болници с държавно участие. Държавното участие възлиза на 68,96 на сто от капитала – търговско дружество, като държавата, представлявана от министъра на здравеопазването, е акционер наред с още осем общини акционери.
На конкретния въпрос: дали съм бил запознат с извънредната ситуация, отговорът е да – от писмото на прокуриста на лечебното заведение д-р Минкова, постъпило в Министерството на здравеопазването на 5 януари 2015 г. В него се посочва, че заради посочени задължения на болницата към фирмата доставчик, в размер на 51 хил. 489 лв., е спряно газоподаването, съответно отоплението на болницата. Тоест, уведомяването за кризисната ситуация е направено постфактум.
Тъй като държавата, съответно Министерството на здравеопазването, не може да погасява задължения на лечебни заведения спешно бе потърсено и намерено адекватно решение на проблема, като беше изплатена авансово изравнителна субсидия за медицински дейности по договора с Министерството на здравеопазването. Отоплението беше възстановено и кризисната ситуация овладяна.
Всъщност дали съм запознат или не с извънредната ситуация не е толкова важно, по-важно е избраният управителен орган, а именно Съвета на директорите и изпълнителният директор да си вършат добре работата, а част от работата е да се взимат правилни и навременни управленски решения, в съответствие с нормативната уредба и договора за управление.
Доброто управленско решение е да не бъдат допускани просрочени задължения или да бъдат приоритизирани закъснелите плащания така, че да не се допускат подобни кризисни ситуации. Това не е било направено в лечебното заведение. Не са известни мотивите, поради които досегашният изпълнителен директор е депозирал оставката си в началото на ноември 2014 г. и е назначен прокурист до провеждането на Общо събрание и избирането на нов изпълнителен директор, но е очевидно, че в лечебното заведение има управленски вакуум, който е в основата на влошаване на финансовото състояние.
Предстоят консултации с останалите акционери, главно с Общинския съвет в Ловеч, за насрочване на Общо събрание и за определяне на кандидати, които да се нагърбят с управлението на болницата, след като пристъпим към свикване на Общото събрание.
Към настоящия момент лечебните заведения са в процес на приключване на финансовата 2014 г. – това е писано тогава, и проверка и заверка на годишните финансови резултати. Официалната информация, с която разполагаме към 9-месечието на 2014 г., е, че МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов” има счетоводна загуба от 583 хил. лв.
В заключение – с решаването на критичната ситуация на спирането на отоплението в началото на януари не считам, че проблемите на лечебното заведение са приключили или ще приключат. Надявам се да бъде направен анализ на досегашното състояние и да бъдат отстранени слабите места. Министерството като главен акционер в това дружество ще направи нужното.
По първата част от коментара наистина няма да влизам в дебат, защото не мисля, че в болницата, където се лекуват твоите деца или децата на някой друг човек, е важно коя политическа сила какво е направила.
Само да кажа със сигурност следното, когато аз контактувах персонално с представителя на фирмата-доставчик на газ, на въпроса ми – толкова ли е страшно това задължение от 50 хил. лв., че се спира посред зима газта? – ми беше казано, че след осъществен контакт с кмета на общината и съобщен фактът, че има задължение от 50 хил. лв., отговорът е бил: „Ами като има задължения и не се плаща, спирайте!” Нито оправдавам, нито обвинявам когото и да било. Казвам го от гледна точка на фактическата истина, която съм чул с ушите си от представителя на газоподаващото дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин министър, времето Ви напредна. В дупликата може да развиете тезата си.
Заповядайте за реплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Аз ще почна отзад-напред, като Вас. Имам писмо от същия този изпълнителен директор, което е подписано и подпечатано от него – господин Владимир Илиев, който в прав текст заявява, че такъв отговор от господин Казанджиев никога не е последвал в какъвто и да било разговор между тях. Още повече, че има и друга кореспонденция между общината и болницата, с което се заявява желанието тези 51 хил. лв. да бъдат предоставени като безлихвен кредит на болницата, за да се реши този проблем.
Именно поради тази причина виждам, че или Вас са Ви подвели, или има някаква друга ситуация. Едва ли Вие ще бъдете човекът, който така лековато да хвърля думите си в такава посока, но пак казвам, че тук имам писмо от изпълнителния директор (показва писмото), който категорично заявява, че такова нещо не се е случвало.
Колкото до бъдещето на ловешката болница – вярно е, че има управленски вакуум, това е факт. Факт е обаче, че има проблем, който е свързан с управлението на собствеността на болницата и начинът, по който функционира тя. Ако ловешката болница беше единствената болница в България със задължения, щях да приема, че това ръководство е сбъркало, че има някакъв проблем в Ловешка област, който трябва да се решава, но е видимо, че това не е така – задълженията на болниците в България са някъде около 500 милиона, което практически показва, че има друг проблем, не е персонално управленския.
Поради тази причина Ви предлагам няколко варианта за излизане от тази ситуация: или държавата като мажоритарен собственик да стане изцяло – 100%, собственик на капитала на дружеството, или държавата като мажоритарен собственик да предостави дяловете си на Ловешката община, която да влезе в управление на ловешката болница, но това безвластие, което имаме от различни собственици в момента, води единствено и само до напрежение между отделните съсобственици и нерешаване на проблемите и прехвърляне не отговорността един на друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Имате възможност за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Горов, дами и господа народни представители! Ще се помъча, за да мога да го кажа максимално меко.
Има две хипотези. Едната хипотеза е, че нещо се е случило, защото се е случило и така е трябвало да се случи, малко библейско обяснение. Другото е, че от гледна точка на това, че след 6-8 месеца има местни избори, е възможно със силата на административните си и политическите си лостове да предизвикаш криза посред зима, след което да излезеш като спасител от кризата. Коя от тези две хипотези е по-вярна? Аз сега не бих искал да говоря.
Аз знам какво казвам обаче, независимо от документа, който имате, защото съм чул с ушите си определени неща.
Иначе, важно е принципното решение на проблема. Съвсем скоро, още в рамките на този месец, екипът на Министерството заедно с Финансовото министерство – в момента работим, по комплексно решение на проблема със задълженията на болниците и въобще ангажимента на собственика към инфраструктурата на съответното лечебно заведение. Благодаря Ви, че поставяте това, защото е извън препирнята кой ще спечели местните избори в Ловеч и то е важното нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас от народния представител Настимир Ананиев – за втори път днес, относно бъдещето на държавните санаториуми.
Заповядайте, господин Ананиев, да развиете своя въпрос.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! На 26 ноември 2014 г. Министерският съвет одобри изменения и допълнения в Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ. Един от предложените от Вас акценти е оптимизиране на леглата в болниците за активно лечение и прехвърлянето им в структури за продължително лечение в определени области на медицината.
Немалка част от заложените в актуализираната Концепция идеи са смели, реформаторски и заслужават подкрепа. В същото време те повдигат някои въпроси, на които аз бих искал да получа Вашия отговор. Част от тези въпроси засягат статута и бъдещето на действащите болници за рехабилитация, които по правно-организационна форма са търговски дружества с държавно участие. В капитала на тези дружества са всички така наречени „санаторно-курортни и лечебно-възстановителни заведения”, или за краткост държавните санаториуми.
През 2000 г. в съответствие със Закона за лечебните заведения съществуващите публични санаторно-курортни и лечебно-оздравителни здравни заведения са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество, чийто принципал е Ваша милост, министърът на здравеопазването.
Широко известно е, че това са активи, които са разположени в райони, разполагащи с природни ресурси с лечебно-възстановителни свойства, което ги прави особено интересни от инвестиционна гледна точка. Не е тайна, че към немалка част от имотите има заявен инвеститорски интерес. В същото време държавата в лицето на Министерството на здравеопазването през годините неведнъж е заявявала, че не разполага с необходимия финансов ресурс, за да поддържа и модернизира санаториумите, поради което голяма част от имотите са в лошо материално положение и състояние. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще премина направо към въпросите.
Въпросите, които имам към Вас, са:
Разполагате ли с информация какво е станало с прехвърлените на общините имоти и ще възложите ли проверка на действията на предходния екип относно разпореждането с активи, включени в капитала на специализираните болници за рехабилитация? Като упражняващ правата на държавата ще възложите ли анализ на състоянието на тези дружества? Каква е позицията на екипа на Министерството на здравеопазването за статута и бъдещето на санаториумите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Във връзка с постъпилия въпрос, Ви уведомявам за следното.
Министерският съвет прие изменения на Концепцията за преструктуриране на болничната помощ на 26 ноември 2014 г. Вярно е, че един от акцентите в нея е заявената воля за преструктуриране на леглата за активно лечение в МБАЛ, на държавни лечебни заведения и създаване структури за осъществяване на продължително лечение. Става въпрос за развитие на продължително лечение след периода на активното болнично лечение за хора, които имат нужда от по-продължителни медицински грижи в болнично заведение. В случая не се касае за рехабилитация, която се изпълнява в специфичните специализирани болници за рехабилитация, част от които са държавни лечебни заведения, в които министърът управлява правата на държавата в капитала. Следва да се прави разграничение между продължителното лечение и рехабилитацията, което не отменя смисъла на въпроса Ви.
По принцип в отделенията и клиниките за долекуване и продължително лечение се извършват дейности за продължаване на лечението на пациенти, на които острата фаза на заболяването е осъществено в друго отделение или клика на лечебно заведение или друга болница за активно лечение. Някои от рехабилитационните методи могат да съпътстват и са елемент от това продължително лечение, разбира се.
Същевременно следва да се има предвид, че физикалната и рехабилитационна медицина се осъществяват в рамките на всички видове активно лечение. Тя включва профилактика, диагноза и терапия, самостоятелно и в комбинация с фармакологични и други средства от медицинската според вида и фазата на основното заболяване и съпътстващите заболявания. Тоест тя има специфика и обхват като останалите медицински специалности. По тази причина съгласно класификацията на Евростат леглата за дългосрочна грижа и продължително лечение се класифицират отделно от леглата за рехабилитация, които са в рубрика „Други” заедно с леглата за дневен стационар – тук е това, за което си говорехме с професора.
При разработването на Националната здравна карта ще бъдат взети под внимание тези обстоятелства и ще се определят потребностите при различните видове легла, включително и дейностите по физикална и рехабилитационна медицина. При изготвяне на задължителната карта ще се приемат критерии за България за осигуреност, ще се изготвят областна и национална здравни карти, тоест ще бъдат съпроводени с анализи за състоянието и нуждата от преструктуриране на леглата в системата на здравеопазването съобразно заложените критерии. Това касае и рехабилитационните легла като елемент от общия брой болнични легла, както и тези за продължително лечение.
Що се отнася до специфичните мерки по отношение на рехабилитационните лечебни заведения в държавната структура. Ръководството разгледа на 4 февруари 2015 г. въпроса относно бъдещи мерки от страна на Министерството на здравеопазването за популяризиране на възможностите от страна на развитие на балнеологията и рехабилитацията. Взето е решение да се създаде работна група с участието на водещи специалисти, като се проучи международния опит и се приложат мерки за бъдещото развитие. Предложенията на тази група ще се вземат в съображения при изготвянето на Националната здравна карта, както и по отношение на конкретни бъдещи инвестиционни намерения на специализираните болници.
По отношение на разпоредителни сделки, извършени от предходното правителство с имоти – собственост на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, се установи, че това е прехвърляне в собственост на община Велинград на водопреносно съоръжение, част от топлопровод „Чепино” с помпена станция, Решение № 487 от 10 юли 2014 г. на Министерския съвет. Касае се за част от съоръжение, което не обслужва филиала на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД във Велинград. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз имам доста да чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Можете да се възползвате след това в дупликата, за да развитие Вашия отговор, а господин Ананиев сега ще Ви даде повод за нея под формата на реплика.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Аз не довърших изложението си, съжалявам, времето не стигна.
Както знаем, всички специализирани болници за рехабилитация са в Забранителния списък по Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Предходното правителство обаче, заобикаляйки тази забрана, малко преди да подаде оставка успя да се разпореди с отделни имоти от капитала на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД – дружеството, стопанисващо най-голямата част от санаториумите, като ги прехвърли на съответната община. Струва ми се, че е съвсем ясно какво ще се случи с тези имоти. Така, макар без формално да се нарушава забраната за приватизация чрез декапитализация, държавата би могла да прехвърли най-привлекателните имоти, оставяйки кухо дружество и практически обричайки го на фалит.
Аз единствено това искам – от двата въпроса, които не засегнахте, заради времето разбира се: разполагате ли с информация какво е станало с тези активи и каква е позицията на екипа на Министерството на здравеопазването и Вашата лична, разбира се, за статута и бъдещето на санаториумите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за реплика – можете да развиете и отговора си в нея.
Заповядайте!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, Господин Ананиев, дами и господа! Първото Решение № 487, за което говорихме, отново казвам, касае се за част от съоръжение, което не обслужва филиала на Рехабилитационния център във Велинград и необосновано товари дружеството с разходите по поддръжката. След изявено желание от община Велинград са предприети действия по прехвърлянето му в собственост на общината. Следва да се има предвид, че преписката е започнала през 2012 г.
При втория случай с Решение № 421 от 23 юни 2014 г. Министерският съвет е разпоредил на министъра на здравеопазването да намали капитала на посоченото държавно дружество чрез обезсилване на акции, съответстващи на стойността на правото на собственост върху имоти, находящи се в с. Шипково, община Троян.
Със същото решение имотите, които след извеждане от капитала и са трансформирани в частна държавна собственост, са прехвърлени безвъзмездно на община Троян. Процедурите по намаляване на капитала са осъществени при стриктно спазване на нормативно установените изисквания и имотите са били неоперативни активи на лечебното заведение, а дружеството не е разполагало със средства за тяхното поддържане. Общините са делегирали искане за безвъзмездно придобиване, обективирано от решение на съответния общински съвет. Проектите са съгласувани с останалите министри, както и изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, както е изискването на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Въпросите, свързани с последващите действия, следва да се отправят към настоящите собственици, а именно – общините.
За да кажа ясно какво правим – в момента текат два процеса. Единият процес е на инвентаризация на всичко, с което разполага като мощност за балнеолечение и рехабилитация държавата ни. Убеждението на правителството е, че такова направление на България – не просто като курортен, а медицински туризъм, би следвало да бъде отправено, след като сме си структурирали къщата като приоритет на европейско ниво, защото това е една от спецификите, с които разполагаме – сравнителни предимства спрямо останалите европейски държави. Този процес е в ход. Окончателният доклад ще бъде гледан в края на месеца от ръководството на Министерството.
Второто нещо, което е предприело Министерството, е, че Международният ни отдел в момента е във връзка с всяка една от държавите – членки на Европейския съюз, и с географски заобикалящите ни държави, за да се изследват разпоредбите, възможностите и изискванията, за да може граждани на тези държави, финансирани от техните социални и здравни фондове, да пребивават на територията на България от гледна точка на качеството и вида на такава рехабилитация, балнео- и калолечение, каквото могат да получат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Едно изречение. Това не е свързано с въпроса на господин Ананиев.
В последния един месец огромна част от заниманията на всевъзможни лобисти – казвам го на всички, са свързани не какво става с болниците, поликлиниките и пациентите, а какво става с въпросното СБР (Специализирани болници за рехабилитация). Това СБР ще остане активно, ще се структурира като държавно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е второ изречение. Моля да го развиете и завършите. Благодаря ви за разбирането.
Преминаваме към последния въпрос към Вас за днес. Той е от народния представител госпожа Корнелия Петрова Нинова относно качеството на питейната вода в град Благоевград. Това е въпрос към министъра на здравеопазването.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Да, към министъра на здравеопазването е, в неговата компетентност е, но не е за Благоевград, а за Ботевград. Има техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: При мен пише Благоевград, но приемаме, че е Ботевград.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Надявам се министърът да е получил правилният въпрос, защото ще си говорим за Ботевград. Това е община в моя избирателен район – София област.
Господин Министър, питам Ви: става ли за пиене водата, която тече от чешмите в Ботевград?
Защо? Какви са причините да Ви питам?
Първо, многократно бях сезирана от жителите на община Ботевград, а и с очите си съм виждала, че качеството на водата, която тече от чешмите, не отговаря на представите за питейна вода. Да кажем обаче, че това е субективно впечатление, може би грешим, аз и хората, които са ме сезирали.
Разполагам обаче с документи и с експертизи, които ме притесняват. Затова Ви питам от мое име и от името на тези хора.
Документите са: жалба от „Напоителни системи” ЕАД – София клон, което е 100% държавно дружество, колеги, до главния прокурор на Република България. В тази жалба изпълнителният директор на „Напоителни системи“ сезира главния прокурор за нарушения в законодателството и казва, че: „През годините на язовир „Бебреш” са изградени връзки, така наречените байпаси директно към мрежата на Ботевград и се подава вода на населението, без да се измерва и пречиства”. Това го пише държавен орган!
Той пита главния прокурор: „Как се отразява подаването на непречистена вода по изградените отклонения на водопреносната мрежа върху населението?”, защото има предвидено престъпление по Наказателния кодекс за тези деяния.
Във връзка с тази жалба е назначена експертиза – това е по-важното. Ето лицензът на фирмата, направила експертизата, това са хора с правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, ориентирайте се към приключване на въпроса, имате 10 секунди.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам.
В експертизата се казва, че: „По този начин организирано водоподаването от кмета на Ботевград създава риск от хигиенно-епидемиологична гледна точка, като използването на тези води за питейни нужди е опасност за развитие на различни инфекциозни болести на населението“.
Господин Министър, питам Ви: така ли е?! Заплашени ли са хората в Ботевград от тази вода? Ако „да“, какво ще предприемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Министър, заповядайте да отговорите. Става въпрос за Ботевград.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, ще прочета само конкретния отговор на въпроса, защото Вие го знаете. Аз уважавам Вашите позиции и дължа отговор, особено по този въпрос – дали пият качествена вода, или не.
Преди това обаче да кажа, че моят отговор ще бъде в противоречие с Вашето твърдение и на базата на това ще Ви предоставя и съответните документи от проверката на Министерството на здравеопазването.
Чета, за да не ми свърши времето.
През 2014 г. не са постъпвали сигнали от физически и юридически лица, включително и от „Напоителни системи“ АД – клон София, относно влошено качество на водата в Ботевград. Не са постъпвали в Министерството на здравеопазването и в Районната здравна инспекция – София област.
Водоснабдяването на Ботевград с питейна вода се извършва от ВиК „Бебреш“ ЕООД. Водоснабдителното дружество използва водата от язовир „Бебреш“ за питейно битово водоснабдяване на град Ботевград и по необходимост – на селата Скравена, Врачеш и Литаково. За използване на водите на язовир „Бебреш“ за питейно-битови цели ВиК „Бебреш“ ЕООД има издадено разрешение за водовземане от Басейнова дирекция. Целта е вода за питейно битови нужди.
В изпълнение и съгласно изискванията на наредбата повърхностни води, категория А-2 могат да се използват за питейно-битово водоснабдяване след съответното пречистване и обеззаразяване. В изпълнение на горепосочените изисквания за водоснабдяването на град Ботевград са изградени и функционират две пречиствателни станции за питейни води. Едната се нарича „Чеканица“, модул 1, има съответно и модул 2. В пречиствателната станция „Чеканица”, модул 1 постъпват водите от язовир „Бебреш“ посредством стоманен водопровод с Ф-200-426, с дължина 8000 м, както и води от речното водохващане от Чешковица.
На площадката са изградени 5 броя бързи пясъчни филтри, озонаторен блок и резервоар от 6500 куб. м. След пречистването й водата се обеззаразява на изход на пречиствателна станция с натриев хипохлорид и се подава във водопроводната мрежа на Ботевград без кв. „Изток“.
Модул 2 пречиства водите от речното водохващане от Меча долина и речното водохващане от Букатин дол и ги подава във водопроводната мрежа на кв. „Изток“, град Ботевград.
Съгласно § 1, т. 9, буква „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето водоснабдителните обекти и съоръжения за питейно битово водоснабдяване, каквито са пречиствателните станции, са обекти с обществено предназначение и подлежат на държавен здравен контрол. Преди се е водил и поддържал публичен регистър на обектите с обществено предназначение съгласно изискванията на чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.
Пречиствателна станция „Чеканица“, модул 1 и модул 2, като обекти с обществено значение, са вписани в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, водени от Районната здравна инспекция – София област. За 2014 г. инспекцията е извършила 4 проверки на пречиствателните станции, при които е констатирано, че използваните методи за пречистване и обработка на суровата вода от язовир „Бебреш“ отговарят на изискванията на Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 12.
От извършения микробиологичен контрол за качеството на суровата необработена вода е установено, че водата отговаря на изискванията на категория А-2 съгласно посочената наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Министър, виждам, че имате още доста, но за съжаление времето изтече. В дупликата можете да доразвиете отговора си, защото виждам, че проявявате компетентност по отношение на околна среда, регионално развитие и явно въпросът е доста комплициран.
Госпожо Нинова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, не приемам отговора Ви за верен и точен ще Ви кажа защо.
Не нося червената папка там (показва към банката), защото е много обемна. Има доказателства, че до Вас многократно са пускани жалби.
Първото Ви твърдение беше, че до Министерството на здравеопазването не са пускани сигнали и жалби. Може би не персонално до Вас, откакто Вие сте министър, но преди това са пускани жалби. Набързо като прегледах, има пускани и в периода на това правителство. Ще Ви ги предам после. Проверете си в архивите: има подадени жалби!
Не знам къде сте мерили качеството на питейната вода. В отговора си казвате, че сте го правили на пречиствателната станция. Пречиствателната станция в Ботевград не работи и никога не е работила. Тя не е пускана в експлоатация. Тя е изградена и не е пускана в експлоатация, така че каква вода мерите на пречиствателната станция не знам! От там вода не минава.
Не знам и защо се съмнявате в експертизата, която върви към делото в прокуратурата. В тази експертиза има скица. Тук е пречиствателната станция, ето, господин министър и колеги, 9 незаконни байпаса, които експертите са показали къде са. (Показва скица.) Няма квартал „Изток“, няма Зелин, Трудовец и така нататък. Всичко това е по схема, която е от лицензирани експерти и е назначена във връзка с жалба до главния прокурор. В тази схема се описва кои квартали с каква вода се захранват.
Работа на прокуратурата е да каже кой е извършил престъплението. Аз твърдя, че това е кметът на Ботевград и няма да спра, докато този човек не си понесе отговорността, че трови населението.
Моля Ви обаче Вие да проверите втори път, докато тече делото в прокуратурата, докато се търси наказателна отговорност за тези безобразия, има ли опасност наистина за здравето на хората? Ако има, да вземем някакви мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Нинова, ако има и най-малкото съмнение, че качеството, химичният и бактериологичният състав на водата представляват проблем или заплаха за здравето на хората, които я ползват, няма причина, поради която да го скрия и не бих го скрил. Напротив, в две-три други такива места, където органите на Министерството на здравеопазването са установили концентрация на манган и други вещества, предприемаме активни мерки, независимо от цвета, политическата принадлежност на кмета.
Иначе за да бъдем коректни един към друг, последното изречение, което трябваше да кажа – за 2014 г. от извършените анализи на питейната вода в Ботевград и трите села, при крана на потребителя по показатели на постоянния и периодичния мониторинг не са установени отклонения от изискванията на качеството.
Не знам какви са схемите, които ми казвате, но разполагам с един топ документи – заверени, подпечатани, подписани от органа по контрол от вид А, а именно Регионалната здравна инспекция. Сега ще Ви предам всички тези неща – те са надлежно… Всички химически елементи, които са изследвани във водата – цвят, мирис, плътност, нитрати, хлориди, желязо, манган, специфична електропроводимост и всичко останало, което е нужно. Ако има съществено разминаване между това, защото аз не знам документите, които Вие показвате, къде са, но това са държавните служби, които са натоварени, съм готов да инициираме повторна проверка и ако има разминаване, да изясним истината. Но нямаме никаква причина да се съмняваме в многократните проверки, които са извършвани, и качеството на тази вода е показано като годна за пиене.
Ще Ви ги връча, госпожо Нинова. (Предава ги на народния представител Корнелия Нинова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, министър Москов. С това Вашето участие в днешния парламентарен контрол приключи, с което изпълнихте конституционните си задължения.
Контролът продължава с отговори на министъра на образованието и науката господин Тодор Танев.
Първият въпрос, на който той ще отговаря, е от народните представители Иван Валентинов Иванов и Димитър Дъбов – относно откриване на филиал на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, в град Шумен.
Заповядайте да развиете своя въпрос, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, от години сред шуменската общественост се дискутира възстановяването на една важна както за града, така и за региона обществено значима дейност, а именно обучението на кадри като медицински сестри и акушерки.
В тази връзка през 2013-а и 2014 г. бяха направени първите и основни стъпки по откриването на филиал на Медицинския университет – Варна, с такъв профил най-вече поради факта, че това учебно заведение има авторитет сред шуменската общественост на база успешното функциониране на Медицинския колеж в периода 1950 – 2005 г., отново в структурата на Медицинския университет – Варна. Не е за подценяване и фактът, че здравните кадри в Шумен са предимно възпитаници на Медицинския университет във Варна. Университетът продължава да бъде територия и за тяхното следдипломно обучение по редица специалности в сферата на здравеопазването и здравните грижи.
За реализиране на тази цел бяха проведени редица срещи между ръководството на община Шумен и областния управител на област Шумен, като бяха предприети и конкретни действия – договорено и осигурено беше учебният процес да започне в базата на Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания, като същевременно започна и процес по акредитация на бъдещия филиал, който завърши с положителна оценка. Процесът стигна до етап съгласуване между министерствата, преди гласуване на постановление на Министерския съвет.
Нашият въпрос е: на какъв етап е стигнала до този момент гореописаната процедура и какво е мнението, становището на сегашното ръководство на Министерството на образованието и науката по откриването на филиал на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, в град Шумен? Ако е положително, в какъв срок виждате приключването на този процес и гласуването му в Народното събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще отговоря накратко, тъй като Вашето запитване е доста отдавна – от началото на декември 2014 г.
Министерството на образованието и науката подкрепя проекта всецяло. Нямаме абсолютно никакви други инициативи или идеи, освен да поддържаме пряко връзка със съответните отговорни лица. С тях бях във връзка тази сутрин за пореден път.
Министерският съвет е този, който ще получи предложение от Министерството. Това се отнася до регулирани професии, затова то трябва да бъде много стриктно, след положителната оценка на Националната агенция, на НАОА, която доста отдавна е получена, още през септември – октомври това нещо е било направено. Положителна е оценката на Акредитационната комисия. От него, разбира се, не произтича непременно и непосредствено задължение министърът да предприеме процедура по откриване на визирания филиал, но в добавка към това искам да отговоря на част от Вашия въпрос – министърът желае да направи това.
Към момента обаче в Министерството не е постъпило искане от ректора за откриване в Шумен на филиал на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна. Щом такова пристигне, то веднага ще бъде разгледано и ще бъдат предприети съответните действия. Това е потвърдено в телефонен разговор с ректора тази сутрин. Все още не е пуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Ще се възползвате ли от правото на реплика?
Заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В унисон с онова, което казахте, искам само да отбележа, че това е проект, който е подкрепян от всички политически сили, представени в града. За Ваша информация, тъй като изискването на Медицинския университет, за да пусне такова писмо към Вас, беше да се направи съответно предаване на имуществото между община Шумен и Университета, тази сутрин присъствах на сесията, поради тази причина и закъснях, не пристигнах своевременно на работа, за да присъствам на гласуването на Общинския съвет, с което се взе решение да се предаде имуществото, както е поискано от Медицинския университет. Така че в най-кратък срок би трябвало да очакваме съответното писмо от Медицинския университет да пристигне при Вас, за да тръгне процедурата.
Винаги откриването на учебно заведение е било кауза на всеки български гражданин, защото образованието не е стока, не е нещо, което може да бъде заменено с каквото и да било.
Приветствам Вашето съгласие в тази посока и очаквам в най-скоро време Народното събрание да гласува откриването на филиал на Медицинския университет във Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика ще желаете ли, господин Министър? Не.
Продължаваме с въпрос на народния представител Калина Балабанова – относно нерегламентирана дейност при събиране на парични средства за охрана на общински училища в град Добрич.
Заповядайте.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Като народен представител бях информирана за нерегламентирана дейност при събиране на парични средства за охрана на общински училища в град Добрич. Тази практика има задължителен характер, а не доброволен дарителски, въпреки че училищата са второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Бях информирана, че със събирането на средства са натоварени класните ръководители, а не избран от родителите представител. Липсва изградена система за издаване на квитанция към приходен касов ордер в момента на плащането. Обичайно се води списък от класния ръководител, а не се издава протокол или акт за дарение на всеки вносител.
На въпрос от общински съветници от „Атака”, касаещ гореописаната практика, кметът на град Добрич госпожа Детелина Николова отговаря, че в някои училища се сключва договор между училищното настоятелство и лицензирана охранителна фирма. Оказа се обаче, че много от настоятелствата нямат актуална регистрация. Оказа се също така, че събирането на задължителни дарения се извършва и на територията на детските градини в град Добрич.
По случая има инициирана подписка от 700 родители, които се обвяват твърдо срещу практиката да се събират парични средства за охрана в училищата в град Добрич.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво е Вашето мнение за практиката да се събират тези парични средства от родителите? Възнамерявате ли да сезирате органите, подчинени на Министерството на образованието и науката, по случая и да назначите независими проверки на контролни органи от друг град?
Към въпроса съм приложила, предполагам че сте получили, подписката на 700 родители от Добрич, които се обявяват срещу събирането на средства, копия от жалби, копие от отговора на кмета на град Добрич, както и други документи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Балабанова, в нормативната уредба на Министерството на образованието и науката не е регламентирано правото на училищните ръководства и педагозите в училищата да събират парични средства от ученици и техните родители. Събирането на парични средства за охрана от родителите не е законосъобразно поради това, че не всички родители и ученици са членове на училищното настоятелство към съответното училище.
Като отговор на част от Вашия въпрос казвам, че такава проверка в община Добрич е извършена вече и е установила следното: в една част от училищата охраната е организирана и се извършва със собствени сили и средства, на самите училища, от бюджетите им и длъжностните лица съответно извършват тази охрана. Мога в писмена форма да Ви дам списъка на тези училища.
В друга група училища охраната се осъществява от лицензирана фирма, въз основа на сключен договор между директора на училището и фирмата. Имам списъка на тези училища.
В трета група училища: „Хан Аспарух”, „Христо Ботев”, „Стефан Караджа”, „Любен Каравелов”, „Климент Охридски”, „Дора Габе”, „Славейков”, „Гео Милев”, „Кирил и Методий”, охраната се извършва от лицензирана охранителна фирма, на основание на сключен договор между училищното настоятелство и фирмата.
Избран от родителите представител за всяка паралелка внася събраната от дарителските вноски на родителите сума в касата на училищното настоятелство срещу издадена квитанция към приходния касов ордер.
Училищното настоятелство превежда ежемесечно договорената с фирмата сума срещу издадена фактура. Размерът на дарителските вноски в отделните споменати училища за една година е различен и варира между 16 и 25 лв.
В тази връзка решението за осигуряване на охрана, взето от управителния орган на училищното настоятелство, не може да бъде задължително за всеки родител.
Има възможност при доброволно дарение на средства за осигуряване на охрана да се оформи документ, акт или протокол за дарение, като всеки вносител на дарение следва да получи екземпляр от документа, в това число и квитанция от счетоводен документ, приходен касов ордер за внесената парична сума в касата на училището. Събраните суми от дарения за охрана следва да се осчетоводят като приход по бюджета на училището и съответно да се предвидят бюджетни кредити за разходи по охраната до размера на събираните средства.
Във връзка с поставения от Вас въпрос е разпоредено на Регионалния инспекторат – Добрич, като териториална администрация към министъра на образованието и науката за осъществяване, управление и контрол на системата на народната просвета, да извърши още една проверка в училищата в град Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Приключихте ли с отговора си?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз наистина не мога да разбера защо ми цитирате нещо, което аз съм Ви приложила към моя въпрос. Това е документ, който аз лично съм Ви изпратила и Вие го цитирахте едно към едно какво е установила проверката в Добрич.
Питам Ви дали ще направите независима проверка.
Тази практика, която изложих пред Вас преди малко, съществува от години и това дори е признато в този документ, който Вие ми цитирахте от кмета на град Добрич госпожа Детелина Николова, въпреки че училищата са второстепенен разпоредител на бюджетни средства и би трябвало да се предвидят пари за охрана в училищата. Вместо това се получава така, че училищата рекетират родителите. И сега си представете какво означават 30 лв. дарение за една самотна майка, която получава средно 450 лв. заплата в Добрич. Това са много пари за такъв човек.
Даренията трябва да са доброволни, както казахте, и за тях трябва училището да издаде акт или протокол за дарение. Това не се случва на практика. Седемстотин родители – ето я подписката, изпратила съм Ви я и нея. Седемстотин родители от Добрич стоят зад този въпрос, който Ви задавам. Те не искат да дават тези пари и питат къде досега са отивали паричните им средства.
Направете нужните независими проверки, например от Варна. И спрете тази практика, защото в документа, който Вие цитирахте, също се потвърждава, че тази практика от години и никой нищо не прави по въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Мисля, че не съществува документ, в който Министерството на образованието и науката е задължавало родители, под една или друга форма, да плащат. Има ли такъв документ или няма?
Второ… (Реплики на народния представител Калина Балабанова от място.)
Извинявайте, не Ви чух. Малко недочувам. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин министър, моля Ви, не влизайте в дебат със залата. Отговорете на въпроса.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ще направя необходимата проверка и ще Ви се обадя в момента, в който стане готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Бойка Маринска относно финансиране на висшето образование в Република България.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в Народното събрание е внесен проект на „Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г.”, която беше разгледана в Комисията по образованието и науката и започна нейното обсъждане в залата.
Въпреки че в Стратегията са отразени редица идеи, които заслужават подкрепа, тя не дава отговор на някои основни въпроси, свързани с развитие на висшето образование в България и ще спомена само някои от тях.
Твърде пестеливо е засегнато управлението на висшите училища. Този въпрос практически е сведен до идеята ректорът да се включи в Съвета на настоятелите.
Видовете висши училища са само изброени без, поне най-общо, да са посочени критериите, които ги разграничават помежду им, както и последиците от получаване на съответния статут.
Наред с това Стратегията е твърде колеблива по отношение на механизмите за постигане на желаните резултати. Немалка част от дейностите са предвидени алтернативно, внушавайки сериозна доза несигурност относно съдържанието на политическата воля, която стои зад заложените мерки в нея.
Като цяло към проекта може да се отправи общата препоръка за повече конкретика и повече смелост в реформите.
Моето питане ще се фокусира върху една част от Стратегията, която обаче до голяма степен би определила успеха на всички останали мерки, а именно моделът на финансиране на висшите училища. Ако Стратегията има претенцията за реформиране на висшето образование, тя би трябвало много по-детайлно да описва модела на финансиране –моделът, към който се стремим, както и да съдържа много по-категоричен ангажимент за увеличаване на разходите за висше образование.
Проектът не само не засяга основни компоненти на модела на финансиране на висшето образование, каквито са например таксите за обучение, но и не предлага дори индикативна стойност на размера на разходите за висше образование към края на срока на изпълнение на Стратегията.
Въпреки че проектът на Стратегия за развитие на висшето образование не е подготвен и внесен от настоящия екип на Министерството на образованието обстоятелството, че тя не беше изтеглена показва, че Вие и Вашия екип стоите зад нея.
Надявам се Вашите отговори на поставените от мен въпроси да попълнят част от празнините в Проекта, което би ни позволило да формираме адекватна позиция за окончателната подкрепа на Стратегията в пленарната зала.
В тази връзка питам: първо, предвиждате ли да се запази моделът на споделено финансиране на висшето образование и ако – да, какво ще бъде съотношението между таксите за плащане от студените и диференцираните нормативи за издръжка на обучението по професионални направления?
Второ, смятате ли да запазите така нареченото „платено обучение” и ако да, докога? Припомням, че платеното обучение беше въведено като антикризисна мярка.
Трето, към какъв дял от брутния вътрешен продукт на разходите за висше образование към края на периода на изпълнение на Стратегията се стремите, като по отношение на финансирането на науката например Стратегията съдържа една индикативна цел с 1,5% от брутния вътрешен продукт?
Четвърто, ще има ли разлика във финансирането на различните видове висши училища и ако да, в какво ще се изразява?
Пето, какви са конкретните намерения за реформиране на начина на управление на висшите училища – съотношение и компетентност на Общото събрание, ректор, Академичен съвет, Съвет на настоятелите, и как ще се осигури взаимен контрол между тези органи, както и защита на обществения интерес от страна на държавата в лицето на Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите?
И последен въпрос, в какви срокове ще предложите необходимите законодателни промени, отразяващи вижданията Ви като министър, с оглед отговорите на зададените по-горе въпроси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Маринска, просрочихте времето с минута и 30 секунди, но въпросите бяха много важни. Ще Ви отнема това време от правото Ви на отношение.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, госпожо Маринска! Министерството на образованието и науката в този си екип е взело решение да подкрепи Стратегията, внесена от предния състав на Министерството, и тя да бъде внесена в Народното събрание. Решението вече е взето, и тя е тук по няколко причини.
Едната от тях е, че ние правим разлика между Стратегия и това, което следва след Стратегията – нейната операционализация, което са съответните планове и евентуално нова законодателна рамка с промени в Закона за висшето образование.
Другата причина е, че Стратегията беше неделима част от изискванията за приемане на Оперативната стратегия за наука и образование за интелигентен растеж. Все още обаче не сме изпълнили това условие.
Тъй като всъщност Вие зададохте шест въпроса – всеки един е с качеството и тежестта на въпроси, които се задават тук, аз не мога да се вместя в рамката, но ще Ви предложа писмено всичко това. Мога обаче да скицирам това, което биха били моите отговори, за да се вместя във времето.
По първия Ви въпрос – за споделеното финансиране. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от Закона за висшето образование студентите, докторантите и специализантите заплащат такси. Министерството на образованието и науката не предвижда промяна в момента на този модел. По силата на същата разпоредба таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. За някои категории студенти и докторанти Академическият съвет може да определи такива такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет, но този размер не може да надхвърля две трети от диференцирания норматив по съответното професионално направление.
В контекста на политиката на Министерството в следващите години да се увеличава делът на субсидията за обучение въз основа на качеството и намаляване дела на субсидията за брой студенти, може да се каже, че в рамките на академичната автономия държавните висши училища, отчитайки полученото финансиране за издръжка, биха могли да диференцират споделеното финансиране в степен на символични такси за обучаване в професионалните направления, получили висок размер субсидия в зависимост от оценката за качество на обучението, до степен на такси, покриващи почти изцяло издръжката на обучението на един студент за тези направления, които не са получили, или са получили нисък размер на субсидия за качество. Това е право на Академическия съвет.
Отговорът на втория Ви въпрос – дали се запазва платеното обучение? Висшите училища при институционална акредитация „добра” и „много добра” имат право след решение на Академическия съвет да извършват обучение срещу заплащане в бакалавър и в магистър след придобито средно образование по специалността от професионалните направления и от регулираните професии. Обучаването се извършва при условия, определени в Правилника за дейността на съответното автономно висше училище, и при наличие на договор между студента и висшето училище. Доколко ще се възползва от тази възможност и за кои професионални направления, в зависимост от утвърдения му от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет, от потребностите на пазара на труда и от финансовите ресурси, с които разполага. При ниска оценка за качество на обучението към увеличение на таксите за обучение на практика платеното обучение ще се регулира от търсенето на пазара за висше образование.
На третия Ви въпрос – какъв дял от брутния вътрешен продукт. В Стратегията за развитие в Глава седма „Очаквани резултати” по отношение на цел 6 е записано, цитирам: „Достигнат процент от брутния продукт до 2020 г. в размер на 1,5, отделен за наука, и увеличени средства за висше образование”.
Вие сте права в това отношение – така пише в Стратегията.
В Плана за действие на мерките по Стратегията в цел 6, дейност 1 е планирано ежегодно повишаване на размера на финансовите средства за висше образование и научни изследвания като дял от ВУЗ-а, без да е посочена ценовата стойност. Индикативният размер на процента от БВП за висше образование, към който се стремим, би следвало да се определи въз основа на средносрочен анализ на икономическото състояние и бюджетните възможности на Република България към 2020 г.
Четвъртият Ви въпрос – ще има ли разлика във финансирането на различните видове? И в момента има разлика в размера на трансферите, тези по 11-те критерия, а също така и в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението. Целта е в периода до 2020 г. да се повиши ефективността на използването на средства за висше образование чрез утвърждаване на новия модел на финансиране, който се изразява в значително диференциране на финансирането според качеството. Въвеждането на модела започна още през 2009 г. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и с всяка следваща бюджетна година усилията ни са насочени към увеличаване.
За съжаление, времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: В рамките на отговора на допълнителните въпроси може да доразвиете своя основен отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Много се извинявам. Въпросите са важни и Ви благодаря за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Аз също съобразих това нещо и повече от минута просрочихте времето.
Заповядайте за два допълнителни въпроса според регламента, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Един е допълнителният ми въпрос, но преди да го задам – нямам нищо против господин Министърът писмено да ми отговори на всички въпроси, както той сам предложи, малко по-обстоятелствено, за да се внесе малко повече яснота.
В Проекта на стратегия за висше образование е заложено оптимизиране на мрежата на висшите училища. Как се вписват, господин Министър, в тази цел предстоящите да бъдат разгледани от Министерския съвет предложения на Министерството на образованието и науката за преобразуване на четири самостоятелни колежа в специализирани висши училища, два от които са в едно и също населено място и обучават в едни и същи или близки професионални направления?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Моят отговор е такъв. Вярвам, че има съгласие сред академичната общност и сред народните представители, сред които и представителите от Реформаторския блок, че известни промени в Закона за висшето образование предстои да се направят, най-малкото с оглед на необходимостта да се изясни и да се сложи най-после ясна финансова рамка на това как ще бъде финансиран в бъдеще процесът на висше образование в България съгласно изискването това да става нарастваща степен по качеството. Как ще се измерва качеството?
Както е известно, качеството e не само по рейтинг, но рейтингът съдържа в себе си много елементи на изследователските университети. Тоест, това ще бъде по посока на тези, които могат да съчетават в себе си науката и образованието, а евентуално и изграждането на технологии. В този смисъл много от учебните заведения, които не отговорят още и няма да могат да отговорят в бъдеще на тези изисквания за качество, а също така и не съумеят да се освободят от специалности, които не съответстват на изискванията на пазара на труда, ще бъдат принудени да ограничат своята дейност.
Министерството на образованието и науката към днешно време няма основание да спира това, което е законосъобразно – тоест искането на тези колежи да прераснат във висши училища. То е законосъобразно.
Сбъркана е цялата система в последните двадесет години за това, че ние схващахме колежите като подставка, единствено като подставка на висшето образование и никога не обърнахме внимание на това, че имат друга дефиниция – паралелно и едновременно съществуваща за колеж – която е надставка на средното образование. Това са „комюнити колиджис” и така нататък, които съществуват. Те трябва да бъдат развити.
Смятам това да го развия специално в скоро време и да го представя на парламентарна група. Надявам се, че за Северозападния район можем да направим много в тази посока.
Тези колежи, които са тръгнали да бъдат висши учебни заведения, нека станат висши учебни заведения и да видим тогава, когато бъде финансирано качеството, какво могат да предложат като качество, да оцелеят и дори да се развиват. Ако това не може да се случи, много съжалявам. Министерството и бюджетът в момента нямат възможност да помагат. Няма да имат и в бъдеще. Това не е по оперативната програма. На нас ни трябват съвършено нов тип колежи.
Това е моят отговор. Нека да ги създадем. Нека да създадем първо законодателната рамка на това, което наистина се нарича колеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
За отношение по отговорите на допълнителния въпрос, заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, моят въпрос беше много конкретен и аз исках по конкретен отговор. Не ме удовлетворява начинът, по който ми отговорихте. Смисълът на моят въпрос беше: след като в Стратегията, която Вие внасяте и очевидно стоите зад нея, се говори за оптимизиране на мрежата на висши училища. А ние правим точно обратното – трансформираме частни колежи и им даваме възможност да станат специализирани висши училища.
И на този въпрос ще Ви помоля да ми отговорите писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Продължаваме с два въпроса на народния представител Иван Станков.
Първият от тях е относно увеличаване на възрастта за пенсиониране на хабилитираните преподаватели.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е посочено, че при навършване на 65-годишна възраст се прекратяват трудовите договори на хабилитираните преподаватели – професори и доценти. Това е единствената категория, на която е наложено ограничение във възрастта за пенсиониране. Парадокс е, че нехабилитираните преподаватели – асистентите, а също така и служителите, имат право да продължат да работят, и то доста след навършване на пенсионна възраст, а ограничението е единствено и само за хабилитираните.
Този проблем е обсъждан в Съвета на ректорите, обсъждан е в синдиката и в много от университетите, но по необясними причини не се решава. Въпреки че се предоставя възможност на професорите да работят допълнително три години и на доцентите – две години, това не се случва във всички университети. В някои университети, какъвто е Тракийският университет, на който все още съм ректор, пенсионирането категорично става на 65 години. Считаме, че това е несправедливо за хората, които са положили толкова много труд и усилия, за да се хабилитират, да защитят дисертации, някои от които и за доктор на науките, като държавата е харчила средства за научното им израстване, да бъдат единствено ограничавани във възрастта за пенсиониране.
Въпросът ми към Вас е: кога ще се постави на обсъждане проблемът с пенсионирането на хабилитираните преподаватели? И не е ли редно, както при всички останали групи и категории, да отпадне това ограничение? Ако това е невъзможно, не е ли целесъобразно възрастта за пенсиониране на професорите и на доцентите да бъде увеличена още известно време?
Изпълнявам тук задължението да Ви връча подписката на 297 преподаватели, които са представили своите искания – да се разгледа този въпрос. (Предоставя папката с подписката на министър Тодор Танев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, проф. Станков.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Станков, законът, за който Вие говорите, съществува отдавна и ще съществува изглежда още известно време. По него бяха пенсионирани всички мои учители и аз не бях съгласен с това. По този закон вероятно, ако съм жив, ще бъда пенсиониран и аз. По този закон беше пенсиониран баща ми. Знам за какво става дума. Имам голяма отговорност точно в тази посока. Ще Ви представя писмено за какво става дума, но ще кажа заключението.
Кадровата политика за развитие на академичния състав е право на автономните висши училища. Министърът на образованието е науката не би следвало да повлиява на решението на органите за управление на висшите училища. Целесъобразността и условията на възможността на промяна на разпоредбата на цитирания от Вас и известен на всички чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда за увеличаване на възрастта за пенсиониране на хабилитираните преподаватели следва да бъдат най-широко обсъдени в академичните среди. Министерството на образованието и науката изразява пълна готовност за активно участие при тези обсъждания.
Благодаря за тази подписка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За реплика проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря за отговора, господин Министър.
Аз съм удовлетворен, но искам да кажа и това, че наистина е много несправедливо да има единствено ограничение само за хабилитираните преподаватели. При всички останали категории това е отпаднало. Много от университетите настояват – тук има пет или шест университета, на които сме представили подписката – които настояват този въпрос да се разгледа в Министерството на образованието и науката, а също и в парламента и да се търси решение – или да отпадне това ограничение, или да се увеличи до 70 години. Аз предлагам до 68 години – поне три години, както беше предвидено – с три години увеличение за професорите и две години за доцентите.
Считам, че ще бъде справедливо това ограничение да отпадне и тази възраст на пенсиониране да се вдигне по-нагоре. Доказано е, че продължителността на живота се увеличава с няколко години. Така че е целесъобразно и това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, проф. Станков.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Колега Станков, когато казах, че Министерството ще помага активно, имах предвид съвсем конкретно нещо и сега ще го кажа. Мисля, че единственият начин този въпрос да бъде докаран до по-справедлив, по-морален и свързан с качеството на образованието вид, е Народното събрание. За да влезе в Народното събрание, искам да помоля Съвета на ректорите и Вие като негов член да участваме активно в изготвянето на законопроект за изменение в Закона за висшето образование. Това е най-краткият и най-точният път, а не да се прави на парче, защото тук не става дума за парче, а става дума за основа. Едно от основните пера в този закон са промените, които трябва да настъпят. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е отново от народния представител Иван Станков относно неадекватността на срока за придобиване на образователна и научна степен „доктор”.
Заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, съгласно § 5, ал. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България лицата по ал. 4, т. 2 на длъжност „старши асистент” и „главен асистент” се преназначават на академична длъжност „асистент“, ако в срок от четири години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен „доктор”.
Презумпцията на Закона беше ясна – да се активизират всички, да разработят дисертации и да се развиват успешно по-нататък – да се хабилитират. Считам, че Законът даде известно положително влияние, защото се защитиха немалко дисертации, но има някои направления, както е в „аграрни науки”, „здравеопазване и спорт”, „ветеринарна медицина“, за които този срок е недостатъчен. Много от колегите не успяха да защитят своите дисертации и спазвайки стриктно закона в нашия университет и в много други университети ние понижихме главните асистенти в асистенти.
Смятам, че това също е доста несправедливо, защото има някои, които са отчислени с право на защита. Поне те трябваше да бъдат пощадени, но в Закона никъде не е посочено, че трябва да се направи такова ограничение.
Въпросът ми е: какво е становището на Министерството на образованието и науката и ще се предложат ли корекции за решаването на този проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители, уважаеми колега! В Министерството на образованието и науката бяха получени много писма от висши училища, научни организации, синдикати, включително и от отделни хора с питания и предложения за удължаване на срока, за който Вие говорите. При анализа се оказа, че има немалко преподаватели – главни асистенти, които по обективни причини не са успели да придобият образователна и научна степен „доктор”, повтарям, по обективни причини. Това не е болест, а характер на научната специалност също така. Евентуалното им преназначаване на длъжност „асистент” ще наруши баланса в първичните звена и ще застраши успешното провеждане на учебния процес, както и личното им кариерно развитие. Имаме пълно разбиране по този проблем.
Поради това Министерството изразява становище, че удължаването на този срок е уместно и целесъобразно, и изцяло подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесен от група народни представители от Реформаторския блок и от ГЕРБ, сред които Борислав Великов, Бойка Маринска, Милена Дамянова и така нататък.
С предлаганото изменение се удължава срокът с една година, в който лицата, които все още не са придобили образователната научна степен „доктор”, да приключат това, което се изисква от тях до момента. Това е нашето становище.
Мога да добавя, че, за съжаление, тръгваме да правим нещата със Закона за развитието на академичния състав, а майката закон все пак е Законът за висшето образование, който би следвало да бъде подкрепящ. Той трябва да бъде общата рамка за конкретния случай, за който говорим – в смисъл, не сме уточнили каква е ролята на практиците, които също трябва да могат да преподават без сега съществуващите ограничения. На тези, които са просто добри преподаватели, но не са непременно изследователски учени, не сме направили тази промяна в законодателната рамка. Това предстои и аз като представител на тази общност, освен като министър, настоявам това да стане по-бързо, разбира се, ако народните представители имат разбирането за важността общо на проблема за висшето образование, още повече с оглед на необходимостта да догоним качеството и да отговорим на изискванията на оперативната програма, която толкова много искаме да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Само няколко думи. Изключително съм Ви благодарен, господин Министър, за отговора, който дадохте. Смятам, че младите колеги ще бъдат удовлетворени от това, защото наистина това създаде много голямо напрежение сред асистентския състав. Аз казах, както е в аграрната наука – имам докторант, който се занимава със селекция. Една бременност ще е девет и половина месеца при кравите, като се сложат още няколко години до получаване на продукция, това са 5-6 години. Така че наистина има специалности, където процедурите са утежнени.
Смятам, че в Закона за развитието на академичния състав има много големи несправедливости – облекчени процедури за хабилитиране, лесно хабилитиране в някои от университетите, където са си поставили по-ниски критерии и прекалено тежки процедури за асистентите. Защо е необходимо? След като са положили изпит да станат асистенти, в много университети продължава тази практика, след това те са длъжни да защитят дисертация, за да станат доктори, за да отидат в групата на главните асистенти. Полагат изпит за кандидатски минимум, където има и основна дисциплина по специалността и след това отново трябва да полагат изпит, да кандидатстват отново за главен асистент. Считаме, че това също трябва да бъде коригирано, защото наистина много утежнява процедурите и то на асистентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Имате възможност за дуплика. Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на образованието господин Тодор Танев от народните представители Димитър Танев и госпожа Бойка Маринска относно разпределението на средствата, предвидени за национални програми за развитие на средното образование.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, с Постановление № 8 от 16 януари 2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2015 г. са предвидени 41 млн. лв. за изпълнение на национални програми за развитие на средното образование. Националните програми са важен инструмент на политиката в областта на образованието, тъй като позволяват да се насочват целеви средства за решаване на конкретни проблеми на системата. Те дават възможност за по-голяма целенасоченост на разходите и гарантиране на резултати, които биха били трудно постижими, ако средствата бяха планирани по бюджетите на детските градини и училищата.
Средствата за изпълнение на национални програми през тази бюджетна година са два пъти по-малко от предвидените за 2014 г., което означава, че те няма да бъдат достатъчно за всички политики, които се нуждаят от финансиране.
През 2014 г. Министерският съвет е одобрил 10 национални програми с различни модули. Това изправя Министерството на образованието и науката пред предизвикателството или да намали съразмерно средствата за всички дейности и мерки, или да изведе приоритети в разходите за 2015 г., като предпочете едни политики пред други.
Тъй като Постановлението за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2015 г. възлага на министъра на образованието и науката в срок до 15 април да предложи на Министерския съвет одобрените проекти на национални програми, моля да получа отговор на следните два въпроса: какви политики ще подкрепи екипът на МОН, които да бъдат финансирани със средства от националните програми за развитие на средното образование? Как ще бъдат разпределени предвидените 41 млн. лв. по отделните приоритети и какви политики ще покрият? Ще предложите ли за финансиране през 2015 г. Национална програма за въвеждане на ИКТ в училище и ако „да“ – възнамерявате ли да включите като мярка закупуването на нови компютри и образователен софтуер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Маринска и колега Танев, въпросът е доста обширен, изисква по-дълъг отговор, но ще отговоря така:
До края на месец март тази година ще бъдат разработени, според установения срок, ще бъдат и представени съответно за съгласуване националните програми за развитие на средното образование за тази текуща година със съответния финансов ресурс за всяка от тях, както споменахте, от 41 милиона, колкото са средствата, определени с Постановлението за изпълнението на бюджета за 2015 г., одобрен от състава на това Народно събрание.
Все пак да споменем, че заложените 96 млн. лв. в бюджета за 2014 г. бяха в обстановка, която е различна от тази година. Имам предвид, че този бюджет беше разработен при нереалистична приходна част и заложени дефицити в разходната част едва в последния месец на 2014 г. Сегашният състав на Министерството на образованието и науката с помощта на Министерството на финансите, за която много благодарим, успя да финансира дефицитите в разходите, поне що се отнася до обезщетенията при пенсиониране на персонал, транспорта на учениците и спорта в детските градини.
От друга страна, бюджетът 2015 г. е разработен на стабилна основа, което създава някаква предвидимост за обезпечаване на текущите разходи в системата. Увеличени са средствата:
1. по единните разходни стандарти;
2. средствата за транспорт на ученици и учители;
3. целодневната организация на учебния ден;
4. извънучилищната дейност.
Това обаче пък ограничи възможностите през 2015 г., както и Вие отбелязахте, за инвестиционна насоченост, каквито бяха през 2014 г. – Националната програма „Модернизация на материалната база в училище” и особено Националната програма „Информационни и комуникационни технологии в училище”.
Първо, предвиждаме от реализираната през 2014 г. Национална програма „Модернизация на материалната база в училище” да бъде запазен само Модулът „Достъпна архитектурна среда”, който е съществувал и като самостоятелна програма през преходните години и подпомага усилията на образователните институции за изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Второ, за Националната програма „Информационни и комуникационни технологии в училище” предвиждаме същата да бъде запазена, но с намален размер спрямо 2014 г. Тук следва да се отбележи, че през миналата, 2014 г., заради неизпълненията на приходната част на бюджета и последвало от това намаление на бюджета на всички министерства, направено в предпоследния ден на предходното Народно събрание, бяха намалени разходите по национални програми и конкретно тези за Националната програма „Информационни и комуникационни технологии в училище”. Така че когато се правят съпоставки, следва да имаме предвид непременно това. По тази програма предвиждаме финансиране за 2015 г. в размер на около 7 млн. лв., от които 5 милиона за подпомагане на усилията на училищата за обновяване на хардуера в кабинетите за компютърно обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Заповядайте за реплика, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора, господин Министър. Вие изброихте някои национални програми, които биха получили финансиране през текущата 2015 г., но не можах да разбера Национална програма „Оптимизиране на училищната мрежа” и мярка „Обезщетение на персонала” предвидени ли са обезщетения не само за учители от училищата, но и за учители от детските градини? Това не успях да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Госпожо Маринска, напълно съм информиран и знам за този голям проблем, който съществува с персонала на детските градини, които съвсем неоправдано не получават това, което получават всички, които са в системата на образованието – основно и нагоре, за голямо съжаление. Това е една несправедливост, която непременно трябва да намери решение, и то по възможност тази година. Ние ще направим всичко възможно това да остане и да бъде включено.
До края на март ние трябва да направим бюджетната рамка на Министерството. Не сме готови с това, тъй че аз не мога да кажа какво и в каква степен. Вероятно ще говорим за степен на решаване на този въпрос, но ще има движение по него, съобразно възможностите на бюджета. Лично аз се чувствам много задължен към тази група, както и Вие. Разбирам напълно въпросът Ви, за което Ви благодаря. Дано да успеем повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преминаваме към въпросите към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Първият въпрос е от народния представител Методи Андреев относно установени незаконосъобразни действия и заповеди на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проф. Пламен Моллов.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, госпожо Министър, колеги! На 31 юли 2014 г. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проф. Пламен Моллов е издал заповед, с която без никаква мотивация и доказана необходимост отнема дейността на държавните лаборатории за изследване на определен вид болести и ги прехвърля на частна лаборатория Сливен, собственост на „Биофарм-инженериг” АД. В продължение на тази политика на проф. Моллов неговият заместник господин Карабаджаков е издал друга заповед, с която задължава всички държавни лаборатории да изпратят за своя сметка до 30 септември 2014 г. диагностикомите, с които разполагат, на същата частна лаборатория в Сливен. Озадачаващо в случая е, че тези диагностикоми се произвеждат именно от „Биофарм-инежеринг” АД, собственик на лабораторията в Сливен. Стойността на прехвърлените към частната лаборатория диагностикоми около 1 млн. лв. От казаното дотук са налице следните факти:
Нарушен е Закона за обществените поръчки като частна лаборатория в Сливен е избрана без да е обявена такава поръчка.
За сведение, стойността на прехвърлените към тази частна лаборатория дейности, заедно с диагностикомите, е над 8 милиона годишно.
Освен това в съответствие с разпоредбите на чл. 46г от Закона за ветеринарното дело тези изследвания се заплащат на контролиращи лаборатории с пари от Държавен фонд „Земеделие” и представляват държавна помощ за животновъдите. В случая става ясно, че това е една нерегламентирана държавна помощ за една частна лаборатория.
Другото, което става ясно, е, че едноличното решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за предоставяне на милиони левове държавни пари без конкурс на една частна лаборатория лишава от възможност акредитираните държавни лаборатории да кандидатстват за тези дейности като заплашва по-нататъшното им акредитиране, а оттам и института им на референтни лаборатории.
На лице е тежък конфликт на интереси, тъй като в резултат от действията на проф. Пламен Моллов „Биофарм-инженериг” като производител на диагностикомите, финансиран от държавата, се явява единствената фирма в България, която може да ги прилага чрез собствената си лаборатория в Сливен.
Ето и моите въпроси:
Не считате ли, че са налице достатъчно факта и обстоятелства за опит от страна на изпълнителния директор на БАБХ да бъде заобиколен Законът за обществените поръчки с цел да бъде осигурена нерегламентирана държавна помощ на частна лаборатория?
Второ, считате ли, че при така изнесените факти, проф. Пламен Моллов, въпреки че в държавата има мнение за него, че е добър специалист, може да продължи да заема поста „изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
Абревиатурата БАБХ означава Българска агенция за безопасност на храните.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Андреев!
Първо, уважаеми колеги народни представители, на подмятанията, че лабораторията е в Сливен – не съм виновна, че съм родена в Сливен. Гордея се, че съм родена в Сливен. Нямам нищо общо с лабораторията, ако това намеквате.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Засега.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Практики от Ваши парламентарни групи не ги привнасяйте на наши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Министър, нека да се концентрираме към отговора!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, отговарям на подмятанията в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Недейте да отговаряте на подмятанията.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Андреев! Уведомявам Ви, че правомощията ми като министър на земеделието и храните са започнали на 7 ноември 2014 г., като цитираните от Вас документи са от по-предишен период.
В отговор до Министерството на земеделието и храните Българската агенция по безопасност на храните информира, че до провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки не се стига, тъй като Държавен фонд „Земеделие” финансира държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните съгласно утвърдената тарифа с определени цени, поради което липсва финансов критерий за обявяване и провеждане процедура за възлагане на обществена поръчка.
Българската агенция по безопасност на храните, както знаете, функционира съгласно специалния Закон. Всичко това да беше се случило във време, в което вече съм в мандат като министър на земеделието и храните, отговорността по спазване на Закона за обществените поръчки и съответните процедури е изцяло и лично на изпълнителния директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Андреев, заповядайте за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз също искам да кажа, че подмятанията в залата въобще са неоснователни. Мога да кажа само, че това, което министър Десислава Танева каза, е точно така – че по време на нейния мандат не би се случило това, което се е случило по време на Вашия мандат – точно Вие, които подмятате.
Истината е, че това, че няма точно разработени критерии за обявяване на обществени поръчки, въобще не сваля отговорността от факта, който тук беше изтъкнат. Повече от 8 милиона лева на година е направил опит проф. Пламен Моллов да бъде прехвърлен в частна полза. Това нещо, ако се случи в Румъния, най-вероятно на другия ден той щеше да бъде арестуван, както са арестувани много министри вече, които не са зачитали законите за обществените поръчки.
Още веднъж призовавам, че в Българската агенция за безопасност на храните зад лустрото на нейния председател стои всъщност една добре организирана схема, която прехвърля държавни пари към частни лаборатории. Това го има в Пловдив, добре знаете какъв е там проблемът, как за една директорка два пъти се създават отдели – един път в ОДБХ – град София, сега в ОДБХ – град Пловдив, само и само тя да остане в системата на Българската агенция по безопасност на храните. Смятам, че за тази Агенция трябва да бъде направен един много сериозен контрол, защото всички ние всеки ден се храним с храна, която се изследва от хора, които са уличени в корупционни практики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народните представители Бюнямин Хюсеин Хасан, Айдоан Муталиб Али, Хамид Хамид относно протеста на работниците и служителите на териториално поделение Държавно и горско стопанство Върбица.
Заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Актуалният въпрос, към Вас, госпожо Министър, беше зададен преди повече от два месеца, но поради различни обстоятелства се случва днес да отговорите на въпроса, който зададохме с колегите.
Задаваме този въпрос сега малко по-късно. Считаме, че проблемът, който касае, продължава да е актуален.
Уважаема госпожо Министър, работниците и служителите на териториално предприятие Държавно горско стопанство Върбица протестираха в продължение на повече от 45 дни и не допускаха новоназначения директор на Стопанството Хълми Амза да встъпи в длъжност. Протестът е израз на опасенията на хората, че това назначение ще навреди на добрата работа и развитие на предприятието. Основанията за това са сериозни. Същото лице на два пъти е участвало в управлението на предприятието, когато е имало и сериозни проблеми. Има и проведено разследване за нарушение от негова страна.
Не приемат и откровената арогантност и закани за уволнение на новия директор. За съжаление тези уволнения вече са факт.
Много важно е да посочим и факта, че Хълми Амза е собственик на фирма за дърводобив и дървопреработване „Имелос” ООД, която се намира в съседство с административната сграда на Горското стопанство. Независимо че фирмата е прехвърлена на сина на Амза, хората подозират, че лошите практики за преследване на лични бизнес интереси ще продължат.
Още по-важно е обстоятелството, че много голяма част от населението подкрепя протестите.
Според спецификата на общината хората са много чувствителни към дейността на това горско стопанство.
Уважаема госпожо Министър, искаме да ни информирате какви са мерките, които ще бъдат предприети от Ваша страна за решаването на този казус и включват ли те освобождаването на директора на Държавно горско стопанство – Върбица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хасан.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Хасан, уважаеми господин Али, уважаеми господин Хамид! Директорът на Държавно горско стопанство – Върбица притежава висше лесовъдско образование със степен магистър, специалност „горско стопанство”. Считано от 15 ноември 1995 г. до 9 октомври 1997 г. е заемал длъжността началник на горски стопански участък към териториално поделение Държавно горско стопанство – Върбица, а от 9 октомври 1997 г. до 2 януари 2002 г. е назначен за директор на същото горско стопанство. След освобождаването му през 2002 г. до 1 август 2012 г. не е работил в стопанството. За периода от 3 януари 2012 г. до 24 април 2012 г., както и от 1 август 2012 г. до 24 юли 2013 г. въпросното лице заема длъжността заместник-директор на Държавното горско стопанство – Върбица, от което е освободен на 24 юли 2013 г. На същата дата той е постъпил на работа с трудов договор като лесничей в дружество с ограничена отговорност град Върбица. Трудовият му договор от дружеството е прекратен към 12 ноември 2014 г., от която дата е назначен за директор на Горското стопанство – Върбица съгласно сключен Договор за управление № 35.
Относно заявеното наличие на свързаност с дружеството с ограничена отговорност град Върбица, от направената проверка в търговския регистър от 11 февруари 2008 г. е установено, че лицето е заличено като собственик и управител на въпросното дружество и не притежава дял в него. За периода, през който същото лице е изпълнявало длъжностите заместник-директор и директор на териториално поделение Държавно горско стопанство – Върбица, той не е бил управител и не е притежавал дялово участие в дружеството, а също така не е бил в трудови правоотношения с търговеца.
По отношение на твърденията, че лицето преследва личните си интереси, следва да се отбележи, че от 2010 г. до момента дружеството с ограничена отговорност няма сключени договори с Горско стопанство – Върбица за добив и закупуване на дървесина. От датата на назначаването на въпросното лице за директор на Държавно горско стопанство – Върбица до момента е установено, че е налице прекратяване на трудовите правоотношения с трима служители. Единият от тях е заемал длъжност „горски стражар”, а договорът му е прекратен на 27 ноември 2014 г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда по инициатива на работодателя до изтичане на срока за изпитване. Страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие в срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Другите двама служители са заемали длъжността ръководител на горско-стопански участък, а договорите им са прекратени на 25 ноември 2014 г. на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, когато служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 226, ал. 2 и поради сключване на договора за управление на предприятието. Считано от 16 декември 2014 г. на основание влязло в сила определение на Върховния касационен съд е възстановен на работа дисциплинарно освободеният главен счетоводител на Горско стопанство – Върбица, поради което се освобождава служителят, назначен на тази длъжност.
По отношение на мерките, които са предприети, Ви уведомявам, че към настоящия момент е приключила извършената от Североизточно държавно предприятие – град Шумен пълна проверка в териториално поделение Държавно горско стопанство – Върбица, от която не са установени нарушения от страна на директора и няма основания за неговото освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За реплика – господин Хасан, заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря за Вашия отговор. Разбира се, Вие изредихте доста голяма фактология по отношение на този случай, но аз искам да Ви уверя, че проблемите в това стопанство няма да приключат, те са перманентни и всеки момент могат пак да ескалират. Факт е, че вече са уволнени 15 служители и работници от това предприятие. В това наше предположение ние се оказахме прави и се надявам, че няма да се окажем прави и в предположението, че в дейността на това предприятие ще има и доста злоупотреби точно по повод на личните интереси на новия директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хасан.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос – обединени са два. Първият е въпросът на народния представител Мартин Димитров и Петър Славов относно продажба на земи от Министерството на земеделието и храните, попадащи в трасето на проекта „Южен поток”, а другият въпрос е народния представител Мартин Димитров и Петър Славов относно продажбата на 358 дка от горския фонд на проектната компания „Южен поток България”АД на изключително ниска цена.
Кой ще развие въпроса?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос касае действително продажбата на земи от тогавашното ръководство на Министерството на земеделието и храните по време на правителството Орешарски, които са продадени за целите на проекта „Южен поток” и по данни, които се появиха в медиите, на значително занижени цени.
Уважаема госпожо Министър, в отговор на наше запитване по Закона за достъп до обществена информация, Министерството на земеделието и храните, или по-скоро тогавашното му ръководство, ни уведоми със свое писмо от 17 септември 2014 г. за извършени на 21 юли 2014 г. разпоредителни сделки с 358 дка земи държавна собственост в полза на „Южен поток България”. Земите се намират в землището на град Варна и попадат в района на местността „Паша дере”. Цената на сделката и то след като само шест дни по-рано статутът на земите е бил променен, и то за сметка на държавата – от горска територия в урбанизирана територия, тук подчертавам, урбанизирана територия не за какво да е, а именно за строителство на газопровод и нищо друго – цената е 13,2 млн. лв., или около 37 лв. на кв.м.
Същевременно в редица медийни публикации бе цитирана сделка със 165 дка в непосредствено съседство със земите и то за земи обаче горска територия, тоест неурегулирани имоти, като постигнатата цена е била над 100 млн. лв., или около 600 лв. на кв.м неурегулиран имот – близо 20 пъти по-висока от постигнатата от тогавашното ръководство на Министерството на земеделието и храните цена на квадратен метър цена.
Във връзка с гореизложеното моля, уважаема госпожо Министър, да отговорите на следния въпрос: налице ли е ощетяване на държавата от цената, на която ръководството на Министерството на земеделието и храните от кабинета Орешарски е продавал земи частна държавна собственост на проектната компания „Южен поток” и каква би била сумата, която щеше да постъпи в държавата от продажбата на имотите по пазарни цени, и допълнително каква щеше да бъде сумата, която щеше да постъпи в държавата от таксите за промяна на статута на земята, ако промяната на статута от горска територия в урегулиран поземлен имот за строителство на газопровод бе извършено не за сметка на държавата, както казах, няколко дни преди сделката, а за сметка на купувача и то след сключването на договор за покупко-продажбата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Байрактаров, имате ли какво да допълните?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Всъщност това, което искам да допълня към въпроса на колегите, тъй като и аз съм Ви задал аналогичен въпрос, е: кое е налагало спешната продажба на тези 358 дка от държавния горски фонд, след като по това време практически е бил замразен проектът „Южен поток”?
Каква е методиката на прилаганата оценка на земята, при положение че точно в същия период една от известните банки е закупила земя в същия този район на цена от 207 лв., обявена в официалните регистри? Иначе казано, държавата в лицето на министъра на земеделието и храните е изтъргувало държавна собственост на почти шест пъти и половина по-ниска стойност.
Смятате ли да сезирате прокуратурата за тази сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Госпожо Министър, заповядайте за общ отговор на поставените два въпроса от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, от една страна, и Димитър Байрактаров, от втора.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, господин Славов, господин Байрактаров, във връзка с изграждането на национален обект, обявен с Решение № 876 от 2 декември 2011 г. на Министерския съвет, комисия в Изпълнителна агенция по горите извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Закона за горите. Подробният устройствен план – парцеларен план на обект „Преносен газопровод „Южен поток” на територията на Република България” за имотите е одобрен със заповед от 24 март 2014 г. от министъра на регионалното развитие, влязъл в сила на 12 юни 2014 г.
С Решение от 11 юли 2014 г. на комисията в Изпълнителната агенция по горите е променено предназначението на 17 броя поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост на територията на град Варна. Тези имоти са с обща площ 358,6 дка, необходими за технологични площадки и довеждаща инфраструктура, представляващи част от обект „Газопровод „Южен поток България”.
Промяната на предназначението на поземлените имоти в горски територии е извършена възмездно, като заявителят е заплатил в законовия срок цена, възлизаща общо на 7 млн. лв. по банковата сметка на Министерството на земеделието и храните.
За извършване на компенсационно залесяване „Южен поток България” АД е внесъл в законовия срок по банковата сметка на „Североизточно държавно предприятие” – Шумен, средства в размер на 377 хил. лв.
На 21 юли 2014 г. на основание чл. 79, ал. 2, т. 1 от Закона за горите и Решение от 16 юли 2014 г. на комисия, назначена със Заповед от 12 ноември 2013 г. на министъра на земеделието и храните, е сключен договор за покупко-продажба между „Южен поток България” АД и Министерството на земеделието и храните.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срок, се продават на лицето, по чието искате е станала промяната на предназначението.
В края на мандата на кабинета Орешарски е изготвена пазарна оценка на 17-те броя имоти от независим оценител, за придобиването на които заявителят е заплатил общо 13 млн. 200 хил. лв. с ДДС.
При вземането на решенията от страна на Министерството на земеделието и храните са спазени и всички законови изисквания и процедури. Взето е предвид и Решение № 876 от 2 декември 2011 г. на Министерския съвет, с което газопроводът „Южен поток” в отсечката, в която ще се изгради на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение и за национален обект, и като такъв същият е изключен от наложения с Решение на Народното събрание от 11 юли 2013 г. мораториум по отношение на имотите, попадащи в границите на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
За реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Аз внимателно проследих Вашия отговор и ако съм Ви разбрал правилно излиза, че 7 млн. лв. са платени за смяната на предназначението на земята, което означава, че ако общата сделка е на стойност 13,2 млн. лв., само 5,2 млн. лв. са платени за самата земя. Тоест, ако сме Ви разбрали правилно, излиза, че земята струва по-малко отколкото смяната на нейното предназначение – така се е сключила сделката от страна на Вашите предшественици в рамките на кабинета Орешарски.
Госпожо Министър, имате основание за две действия.
Първото, за сезиране наистина на прокуратурата за сериозна проверка по този повод.
Второто, ако се окаже, че получим официална информация от руската страна за прекратяване на проекта „Южен поток” имате основание да потърсите законовите механизми за разваляне на тази сделка, която изглежда, че е в ущърб на националния интерес на България и възстановяване на тези земи в полза на държавата.
Отправям към Вас тези уточняващи въпроси. Надявам се да се ангажирате с тях, защото подобни сделки не могат да останат да не бъдат разгледани. Очевидно е нарушаването на обществения интерес, очевидно е, че данъкоплатците имат пряка загуба от подобни сделки. Още повече, че тогава „Южен поток” е бил в процес на спиране или спрян малко преди това, с изрично волеизявление на министър-председателя тогава Пламен Орешарски.
Госпожо Министър, няма как смяната на предназначението на една земя да струва повече от земята. Няма икономическа логика в това нещо! Няма как, ако едно реформаторско мнозинство сега е на власт, да не потърси преразглеждането на подобни сделки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Господин Байрактаров, заповядайте да отправите реплика към госпожа министъра.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, искам да Ви кажа, че аз изобщо не съм доволен от Вашия отговор. Не съм доволен, защото днес, уважаеми колеги, се оказа, че българската държавна земя и българската гора не е никакъв проблем да се разпродават на безценица.
Неслучайно Ви попитах по каква методика е оценяван този български държавен имот? Има ли оценител, който да застане зад оценка, която вече, както разбирам от Вашия отговор, не е 7 пъти, а става 14 пъти по-ниска от реалната пазарна цена?
Уважаема госпожо Министър, знам, че Вие не сте виновна за тази сделка, но в крайна сметка Вие сте днес този министър, който трябва да защитава българската държавна собственост.
Днес аз настоявам незабавно да сезирате прокуратурата, за което да бъда уведомен писмено, че това е сторено. Ако това нещо не бъде сторено, ще го направим ние! Трябва да защитаваме българската собственост и тези средства, защото сделката е изповядана на 22 юли, а ако не ме лъже паметта това беше денят, в който Орешарски си подаде оставката.
Е, кое е налагало това бързане, че да се продава тази ценна българска земя? Тя е почти на първа линия във Варна. Ценна българска земя! Утре тази земя ще бъде изтъргувана не по 200 лв. на квадратен метър, а по 200 евро и тази разлика ще стане вече 30 пъти.
Нима държавата няма нужда от тези пари? Нима тези пари, както е записано по закон, не трябваше да влязат една голяма част в Сребърния фонд за подпомагане на пенсионната система?!
Госпожо Министър, наистина настоявам да сезирате прокуратурата, за да изпълните и Вашия дълг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Министър Танева, заповядайте за обща дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Байрактаров! Аз прочетох каква е хронологията. Под тази оценка някой със сигурност си е сложил подписа и е направена от независим оценител, съгласно съответната наредба.
При условие, че народните представители са категорични в мнението си, че има данни за извършено престъпление, нямайте съмнение, че това, което искате от мен – да сигнализирам прокуратурата, ще го направя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от народни представители от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Мустафа Фахри Ахмед и Ердинч Исмаил Хайрула относно протест на 2 декември 2014 г. пред Държавно горско стопанство – Момчилград и декларация от членовете на Ловно рибарско сдружение „Родопи” – Момчилград и членовете на Ловно рибарска дружина – Равен.
Заповядайте, господин Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! На 2 декември 2014 г. се проведе протест пред Държавно горско стопанство – Момчилград, на който членовете на Ловно-рибарско сдружение „Родопи” Момчилград – в него членуват 720 души, и членовете на Ловно-рибарска дружина – Равен, връчиха декларация на директора на Държавно горско стопанство – Момчилград.
Протеста произтича от изпратено писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите с изх. № ИАГ 31436/12.09.2014 г., където е записано да се преустановят всякакви действия по стопанисване на дивеча в бившия Ловно стопански район „Биволяне”.
Тези действия от страна на директора на Изпълнителна агенция по горите – София, създадоха съмнения в членовете на Ловно-рибарска дружина – Равен, че се предприемат отново действия за разделяне на ловно-стопанския район, което доведе до напрежение и последващи протестни действия.
Цялата фактология на случилото се във времето е описана в декларацията изпратена и до Вас, която отново прилагаме за сведение.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е следният: предприети ли са вече действия за разделяне на Ловно-стопанския район „Равен”, съответно без становище на Националното ловно-рибарско сдружение, каквото е изискването по правилник, и ако не са стартирали действия за разделяне, то какво ще предприемете за отмяна на писмо с изх. № ИАГ 31436/12.09.2014 г., което доведе до протести и готовност за гражданско неподчинение на ловците от сдружението и дружинката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайрула.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ахмед, уважаеми господин Хайрула! Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеч и чл. 3 от правилника за прилагането му, границите на ловно стопанските райони се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Изпълнителният директор на Агенцията изготвя предложение въз основа на мотивирано писмено предложение от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. В разпоредбите на Закона за лова и опазването на дивеч и правилника за неговото прилагане няма изискване промяна на границите на ловно стопанските райони и на ловните дружини да става след представяне на становище от Националното ловно сдружение.
По отношение на конкретния въпрос дали има стартирала процедура по разделянето на Ловно стопанския район „Равен” Ви информирам, че в Изпълнителната агенция по горите е получено предложение за промяна на границите на Ловно стопански район – „Равен” от директора на Държавно горско стопанство – Момчилград. Предложението е върнато, защото не отговаря на изискванията на чл. 3а от правилника за прилагане на закона.
Изпълнителната агенция по горите е изпратила писмо на 2 септември 2014 г. до директора на Държавно горско стопанство – Момчилград, и директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, да бъдат преустановени всякакви действия по стопанисването и опазването на дивеча в бившия селскостопански район „Биволяне” до второ нареждане, с цел опазване на дивеча в района и преустановяване на създалото се напрежение между ловците от двете ловни сдружения „Родопи” и „Ахрида”.
На този етап няма предпоставки за предприемане на действия по отмяна на писмото. Същото се налага, тъй като съществува напрежение между двете ловни сдружения, което не само че не е преустановено, но в последно време ескалира, видно от декларацията на Ловно-рибарско сдружение „Родопи” – Момчилград.
Искам да Ви уверя, че ще бъде организирана среща през този месец с представители на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите със заинтересованите страни от региона с цел разрешаване на възникналите проблеми и потушаване на създалото се напрежение.
Уважаеми господин Ахмед, уважаеми господин Хайрула! Груповият лов на дива свиня приключи на 11 януари 2015 г., а той е най-масовият лов в страната, което дава предпоставка за анализ и допълнително обсъждане преди следващия ловен сезон.
Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите и в бъдеще ще продължат да упражняват контрол по спазване на разпоредбите на Закона за лова и опазването на дивеча с цел коректните отношения, свързани с опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов, както и недопускането на инциденти по време на ловните излети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплики към министъра?
Заповядайте, господин Ахмед.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз лично, като народен представител от Кърджали, не съм доволен от отговора, да Ви кажа честно. Смятаме, че това, което се извършва в ДГС – Момчилград, е безпрецедентно погазване на законността и политическа репресия към определена група граждани и определена етническа група.
Напомням Ви, че като длъжностно лице носите наказателна отговорност пред съответните органи и съдебната власт и Ви уверявам, че като народни представители с моя колега от 9. многомандатен избирателен район ще следим отблизо казуса и при следващи нарушения, разбира се, ще сезираме и прокуратурата. Ще използваме всички правомощия, дадени ни от Конституцията на Република България, за да може да възстановим справедливостта и спазването на законите в Република България.
В репликата си искам да Ви кажа няколко неща, които са се случили, и ще Ви дам необходимите доказателства и документи, за да видите със собствените си очи и прочетете какво се случва.
Държавно горско стопанство – Момчилград, както Вие казахте, е пратило вече такова писмо, което е върнато. Това показва, че всичко, което се прави, е репресия и незаконосъобразно се иска да се раздели този ловен район. Дали знаете вече, че ДГС – Момчилград, е загубило всички дела от края на 2014 г. въз основа на издадените заповеди за спиране на ползването на дивеч в районите в село Равен и в село Нановица и че директорът на ДГС – Момчилград, не изпълнява решение на съда. Сигурно вече започва и прокурорска проверка по неизпълнение на съдебно решение. Имаме информация, госпожо Министър, че Ловно-рибарско сдружение „Родопи” – Момчилград, ще има претенции за пропуснати ползи за периода на спиране на този лов.
Смятате ли, че директорът на ДГС – Момчилград, е компетентно лице и трябва да продължи да заема тази длъжност или да бъде освободен от длъжност за злоупотреба със служебно положение и неспазване на съдебно решение и на законите на Република България?
Аз като народен представител ще Ви дам решенията на съда днес и ще ги покажа тук, за да ги видят гражданите и колегите (показва ги), без право на обжалване на последна инстанция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ахмед.
Министър Танева, заповядайте за дуплика. (Народният представител Мустафа Ахмед оставя на банката на министъра ксерокопия от документи.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин народен представител, искам просто все пак да кажа, че ловът е хоби.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС, от място): Да.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Осъзнавам отговорността, която нося съгласно Закона. Но също така осъзнавам, че преди хобито най-важното е здравето и животът на хората и че понякога някои влечения по съответното хоби водят до такива конфликти, които наистина аз, която не съм ловец, се чудя докъде могат да стигнат. Затова сме предприели всички мерки да опазим първо здравето и живота на хората, чието хоби е ловът, за всички останали действия ще приложим просто Закона.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС, от място): Но съдебното решение трябва да се изпълни. То не е изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката на правителството за опазването, контрола и възстановяването на българската гора.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете своето питане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Госпожо Министър, питането ми е каква политика възнамерявате да провеждате по отношение на българската гора? Факт е, че години наред, независимо от това коя политическа партия е управлявала, гората се сече безконтролно, краде се и се изнася безконтролно от България. Като резултат, заради натрупванията в годините на тези процеси, виждаме в последните може би година-година и половина какво се случва – наводненията и свлачищата са пряка последица от безконтролното изсичане на гората.
Знам, че ние тук с Вас имаме различия. От БСП лява България твърдим, че изсичането на гората е причина за наводненията. Чухме Вие или може би заместник-министърът беше казал, че това не е причина за наводненията и причините са други. В този спор може би най-обективна е преценката на прокуратурата.
Колеги, има доклад на Главна прокуратура вследствие на мащабна проверка на всички наводни територии в България и този доклад казва какви са причините и дава препоръки как да се отстранят.
Първата причина е безконтролното изсичане на гората и една от основните препоръки е ние тук да си свършим работата и да направим законодателни промени така, че да засилим контрола и това да спре.
От БСП лява България, госпожо Министър, внесохме предложения за промени в Закона за горите. Те са много, но основно са две неща. Първо, налагаме забрана върху износа, освен в изключителни случаи министърът да прецени. Второ, за контрол върху транспортирането на дървесината – на камионите да се сложат електронни устройства, които да проследяват движението на превозните средства.
Получихме от Вашето Министерство отрицателно становище, но с много несериозни, бих казала, аргументи. Те са: „Предложените промени в Законопроекта не съответстват на духа на Закона за горите”. Няма как да съответстват! Досегашният Закон за горите и духът му показаха, че не работят и че съсипахме гората, а оттам държавата и народа си, като го издавихме.
Вторият аргумент: „Противоречат на основните принципи и политики, залегнали в досегашния Закон, и в политиките, провеждани от държавата”. Ние това искаме – да въведем нови политики. Ясно е, че досегашната не работи и води до това, което стана.
Питането ми е – ясно е, че имаме различия. Ние предлагаме две неща конкретно, Вие ги отхвърляте. Моля да кажете какво възнамерява да прави правителството, защото знам, че има внесени такива законопроекти от други парламентарни групи, включително от партии, които участват в управлението, по-конкретно за мораториум върху износа на дървесината. Моля представете виждането на правителството, надявам се не само в този разговор днес, в парламентарния контрол, а изобщо и занапред да намерим общ език по тази тема, защото е национална кауза повече от всичко друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нинова! Когато слушах началото на Вашето питане, исках да започна с това, че независимо че сте опозиция, в момента съвсем коректно започнахте питането, че състоянието на българската гора и проблемите с нея са вследствие на манталитет на нейното управление в последните 20 години, бих казала аз, а не хвърлихте вината върху последните три месеца. Казвам го обективно. От там насетне после ще коментирам и Вашия извод относно какви различия имаме в това отношение по повод Законопроекта, който Вие внесохте и който бившият ни колега Димчо Михалевски, Бог да го прости, също беше предложил, в Четиридесет и първото народно събрание мисля, че беше.
Политиката на правителството на Република България в областта на опазването, контрола и възстановяването на българската гора се съобразява със заложените приоритети и мерки в Националната стратегия за развитие на горския сектор 2013 – 2020 г., която е приета от Министерския съвет през есента на 2013 г., и включените оперативни цели и действия в Стратегическия план за развитие на горския сектор 2014 – 2023 г., приет през месец август 2014 г. Те са съобразени с приетата от Европейската комисия през месец септември 2013 г. нова Стратегия на Европейския съюз за горите и сектора на горското стопанство.
Двадесетте оперативни цели от Стратегическия план покриват и конкретизират заложените в Националната стратегия мерки. Тук посочвам само някои по-важни от тях.
Основната цел, свързана с възобновяването на горите, оперативна цел № 1 е увеличаване на площта на горите, на дървесния запас и запаса на въглерод в горските територии. Целта е ориентирана към увеличаването на залесената площ на страната, поддържане и повишаване на запасите от дървесина и въглерод, като същевременно се осъществява устойчив годишен добив на дървесина и дървесни продукти.
Предвидени са 4500 хектара ново залесяване, 80 хил. хектара устроени и самозалесили се площи, възстановяване, реконструкция и поддържане на 1500 хектара полезащитни пояси.
Оперативна цел № 2, подобряване на стопанисването и използването на горите, ориентирано към създаване на условия за провеждане на необходимите действия, насочени към формиране и поддържане на жизнени многофункционални горски екосистеми, увеличаване на продуктивността на горите и подобряване на тяхната устойчивост на болести, вредители, природни бедствия и други биотични и абиотични фактори.
Предвидени са: подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на 400 хил. хектара гори, регулиране на дървесния състав, подобряване на растежните условия, изграждането на 600 км нова горска пътна мрежа, подобряване състоянието на 2400 км от наличната горска пътна мрежа.
Относно контрола и опазването на българската гора е заложена оперативна цел № 3, повишаване на ефективността, на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите. Целта е ориентирана към създаване на условия за повишаване на ефективността на превенцията за горските пожари, оптимизиране на системата за контрол, опазване на горите и дивеча.
Предвидени са: укрепване на капацитета и подобряване на взаимодействието между институциите по предотвратяването и разкриване на незаконни действия в горски територии, изграждане и оптимизиране на Единна национална електронна система за контрол върху добива, транспортирането и преработването на дървесните ресурси, засилване на наблюдението и контрола от страна на местната изпълнителна власт върху дейностите в земеделските територии по време на пожароопасния сезон, изграждане на Единна система за наблюдение, ранно откриване и оповестяване на горски пожари и така нататък.
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на Закона за горите по отношение на всички дейности в горските територии.
Няколко са новите момента, които новият ръководен екип на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите са си поставили като приоритет по отношение подобряването на контрола върху горските територии.
Първо, в ход е процедура по въвеждане на Електронна система за контрол на движението на дървесината в страната. Създаден е софтуерен продукт за отчитане в реално време на издаването на превозните билети и отчитане на цялото движение. Срокът, в който тази система трябва да се внедри във всички предприятия, е есента.
Второ, сформирани са нови 173 мобилни екипа от по двама експерти, които да извършат проверки на ротационен принцип по опазване и контрол в горските територии на страната.
Трето, подписано е споразумение между Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи за взаимодействие при контрола, опазването на горите, дивеча и рибните ресурси.
Четвърто, осигурена е публичност на провежданите сечи в горите чрез информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Пето, приоритетно се провежда политика на разширяване на горите със специални защитни функции. Преди седмица увеличихме защитните гори с нови 103 хил. хектара, които са строго индивидуализирани горски територии и се намират на територии до водосборните басейни. Новият начин на експлоатиране на тези защитни гори е да предпазват от съответните бедствия при наводнения.
Подготвени са промени в нормативната уредба в сектора, като до края на месец март ще бъдат приети две наредби относно дейностите в горите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Седмо, в хода на обсъждането има предложения за промяна на текстове в Наказателния кодекс, на чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания.
Осмо, подписано е споразумение от 16 юни 2014 г. между Изпълнителната агенция по горите и Агенция „Митници”, свързано с прилагането на Регламент ЕС 995/2010, съгласно който се забранява пускането в Европейския съюз на незаконно добит дървен материал.
Министерството на земеделието и храните и Министерството на финансите провеждат обсъждане и на други финансови мерки относно контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ориентирайте се към приключване на отговора. Ще имате възможност в отговор на двата допълнителни въпроса също да продължите, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава да завърша със следното изречение. Ние като екип и Министерството на земеделието и храните ще изпълним и всяка друга мярка, приета от Народното събрание или от съответен орган по отношение на контрола на горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Два уточняващи въпроса, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо министър, наистина започнахме колегиално, но май няма така да свършим – в такъв тон, защото съм изненадана от отговора. Половината беше следният: приоритети, стратегии, оперативни цели, действия в Стратегическия план, нова Стратегия на Европейския съюз, 12 оперативни цели на стратегическия план, многофункционалната система, устойчивостта на гората. Ако някой в залата е разбрал нещо, да каже, аз не съм!
Не мога да предположа пък зрителите какво са разбрали от изреждането на тези купешки думички на един прост въпрос: ще подкрепите ли мораториум върху износа на дървесина? Ще подкрепите ли слагането на електронни устройства върху камионите?
Всичко, което след това конкретно изредихте, е борба с последиците на проблема. На нас ни се иска да ликвидираме причината за проблема. Една от сериозните причини е износът на дървесина. Точно там обаче Вие не искате да ни подкрепите и да приемем тези промени в закона.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Напротив, казах, че Ви подкрепям.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Що се отнася до електронните билети. Колеги, с един електронен билет можеш да превозиш три-четири камиона, естествено, да мамиш, да правиш корупция и така нататък.
Ние искаме не с един билет да правиш тези неща, а върху всяко превозно средство да има електронно устройство, което е засиленият контрол.
Не приемам също и тезата Ви: „Ще изпълняваме всичко, което приеме парламентът”. Министерският съвет е този, който има законодателна инициатива по различните политики, включително и тази, която е изключително наболяла през последните месеци. Не да казвате: „Каквото Вие приемете, ние ще го изпълняваме”, а тук се знае, че мнозинството не подкрепи нашите предложения.
Очакваме Вие да поемете инициативата, за да внесете законодателни промени.
Двата ми конкретни въпроса са следните. Ще има ли мораториум върху износа на дървесина? Ще има ли електронно проследяване, като контролен начин за ограничаване на злоупотребите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това са конкретните Ви въпроси, защото питането Ви е формулирано, припомням точно: „Политиката на правителството за опазването, контрола и възстановяването на българската гора”.
Редакцията: „Уважаема госпожо Министър, каква е политиката на правителството по отношение на опазването, контрола и възстановяването на българската гора?”
Не подвеждайте зрителите, че не е отговорено на въпрос, който Вие сега поставяте като конкретен по темата за мораториума.
Сега отговорете на конкретните въпроси, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще отговоря на конкретните въпроси.
Да, имаме право на законодателна инициатива. Както обявих в отговора си, готвим такива в Министерството на земеделието и храните и ще ги представим.
По отношение на законодателните инициативи, инициирани от съответните парламентарни групи, решението е тук, в парламента. Затова казах, че каквото решение се приеме, ще го изпълним.
Искам да отговоря конкретно на втория въпрос – по отношение на електронната система. Госпожо Нинова, ако бяхте ме слушали, това беше една от точките и казах крайния срок за въвеждане на Електронната система за проследяване движението на дървесината. Тя е пилотна, не чрез билети, чрез електронна система за движение. Билетът е само една съставна част от цялата електронна система, която проследява движението на дървесината от добива, временен склад до краен потребител. Аз съобщих това.
Изисква се във всеки един от обектите, в които отива дървесината от сечта до преработката, но трябва време за инсталирането на този продукт и задължения на съответните оператори в сектора. Аз казах това, просто го повтарям.
Искам също да отговаря на Вашите допълнителни въпроси. Държавните гори са до 70% от всички горски територии и Вие го знаете. Най-големите нарушения, които се откриха, картините и снимките, които ни показват по телевизията, обикновено са в райони, където има концентрирано възстановяване на частна собственост, където горският имот е по-малък и съгласно сегашното действащо законодателство режимът на сечите до 2 хектара е много по-облекчен. Това допусна провеждането на сечи, които в общ план, на база на общия размер концентрирана възстановена площ, създаде тези проблеми. В тази посока безспорно трябва да се промени законодателството по отношение на контрола.
Най-големият проблем остава не износът на дървесина. Колко се изнасят – от 6,4 млн. кубика 900 хил. кубика се изнасят за Турция и Гърция. Останалите 84% се реализират на вътрешния пазар.
Уважаема госпожо Нинова, важни са мерките, които ще се вземат, така че ползването и сечта да са законни.
Това, че ще се ограничи износът 16%, ще го приемем, но остава въпросът останалите 84%, които се добиват, да се добиват по законен начин и контролът да е ефективен. Този проблем остава. Мораториумът, предложен тук, не е да се спре дърводобивната дейност, а да се спре износът, който е 16%.
Знам, че Вие сте прекрасен политически оратор – няма как в това отношение да Ви бъда конкурент на трибуната. Но мога да кажа фактите, такива каквито са, и да ги обясняваме, такива каквито са, и на обществото.
Проблемът е в контрола. Проблемът е: какъв пакет от мерки? Аз изредих седем мерки, които сме взели за първите три месеца, и ги прилагаме със сроковете на техните изпълнения.
Какви още допълнителни мерки да вземем, така че да минимизираме субективния фактор или лицето горски стражар, да бъде контролът обективен с минимизирано субективно отношение?
Знаете, че в населени места, където има висока безработица, населението е бедно, горските предприятия са единственият работодател и там корупционните практики са най-лесни. Това е ясно за всички. Нарушенията там са най-много.
Откакто сме встъпили в мандат, като министър съм реагирала на абсолютно всеки един сигнал за незаконна сеч! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мога да Ви дам пример – как горски стражари от шуменското предприятие отказаха да влязат на проверка по сигнал в Омуртаг, защото се страхуваха вечерта, като се приберат по къщите, какво ще им се случи.
Така че проблемът не е да спреш 16% от търговията. Проблемът е пакетът мерки, който се прилага, да минимизира субективното влияние на лицата, които ще извършват контрола! Ние приемаме всички такива мерки, включително по отношение въвеждането на електронната система за движението на дървесината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Танева, улових няколко противоречия в думите Ви. Първото, що се отнася до частните собственици и тези два хектара, за които говорите. В Законопроекта, който предлагаме, в § 1, ал. 2 пише...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законопроектът ще бъде тема на друг дебат – в законодателната дейност. Тук сме в парламентарен контрол, госпожо Нинова. Ще имате възможност да защитите предложението си по съответния ред.
Ако продължите със Законопроекта, който предлагате, просто ще Ви отнема думата, защото е извън реда за парламентарен контрол.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Цачева, оспорвам това твърдение, защото законите са част от провежданата политика, а питането ми е каква...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Контролът не е място за предварителна презентация на законодателна инициатива на народни представители! Има ред за това.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожа министърът коментира този Законопроект и тези два хектара и аз отговарям, че тук ние предлагаме това да отпадне – Вие не сте го приели. Тук е първото противоречие.
Второто, казвате, че ограничаването на износа не е проблем, не е това същината на проблема. В писменото становище, което сте ми дали, пишете, че това е проблем, проблем на Световната търговска организация, нотификация на Европейската комисия и междуправителствени споразумения между Република Турция и България и Република Македония и България. Значи това е проблем – не го отричайте.
И последно, аргументът за ораторски качества не е силен и не му е тук мястото. Всеки си има и слабости, и плюсове – и в говоренето, и в поведението. (Реплика от министър Десислава Танева.)
Наистина повече от всичко по тази тема бихме искали да предизвикаме национална енергия и политическо съгласие между всички ни, за да решим проблема, който, казвам отново обективно, се трупа с години. Натрупвайки се, доведе до тези наводнения, свлачища, смърт и отнемане на къщи на хора. Крайно време е да спрем с някакви лични аргументи и оценки и да намерим общо съгласие, национална енергия да го решим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Следва въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев относно санкции, наложени на България по Програмата за развитие на селските райони.
Господин Данев ще развие въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Да преминем от сферата на горите в сферата на усвояване на европейските фондове.
В резултат на неефективен контрол върху проекти на общини и фирми по седем схеми за подпомагане в периода 2010 - 2013 г. страната ни е санкционирана с 60 млн. евро. Съществува потенциална опасност санкциите да достигнат 250 млн. евро – такива корекции са направени от Европейската комисия. Основно загубите идват от проблеми с обществените поръчки по общински проекти от системата за идентификация на земеделските парцели, загуби в директните плащания, от мерките по неземеделски дейности и така нататък.
Окончателната загуба за 2014 г. „N+2” – годината на одобрение, и двете години за реализация, е около 55 млн. евро. Или общо загубите за 2014 г. са за около 115 млн. евро.
Уважаема госпожо Министър, какви конкретни стъпки е предприело Министерството на земеделието и храните за минимизиране на загубите по Програмата за развитие на селските райони в резултат на санкции по директните плащания и мерките, касаещи изпълнението на общинските проекти? Кои са най-проблемните проекти по различните мерки, довели до тези загуби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Данев.
За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, господин Данев, в момента по Програмата има пет неприключили одитни процедури от службите на Европейската комисия, по които няма крайно решение за налагане на финансови корекции. По тези процедури наистина е направено предложение за налагане на корекции, като техният размер не само се оспорва от страна на Министерството на земеделието и храните, но и се работи активно в посока на тяхното отпадане.
Предприетите от Министерството на земеделието и храните действия за минимизиране на риска от налагане на финансови корекции са свързани основно със:
Създава се механизъм за възстановяване на лихвите по изплатени авансови плащания. Създаде се механизъм за възстановяване на част от авансовите плащания, които след промяна на Договора за безвъзмездна финансова помощ надвишават допустимия лимит за авансово плащане до 50 на сто от стойността на одобрената финансова помощ.
Съгласно приложимото европейско законодателство, чл. 71 от Регламент на Съвета № 1698/2005 крайният срок за извършване на плащане по Програмата за развитие на селските райони е 31 декември 2015 г. С цел създаване на условия за своевременно провеждане на процедурите за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки е ускоряването на процеса на изпълнение на проектите. На финала на прилагане на Програмата се въведе срок, до който ползвателите на безвъзмездна финансова помощ, които са възложители съгласно Закона за обществените поръчки, трябва да публикуват решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнители.
За да се гарантира успешно изпълнение на договорите и намаляване на процента на финансови корекции, се въведе задължение получателите на финансова помощ да спазват указанията, които Разплащателната агенция дава при предварителна проверка върху процедури за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки.
Също така се предприеха и следните действия от компетенцията на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция. Въведена е система за наблюдение на изпълнението на текущи проекти чрез постоянен контакт с бенефициентите и отразяването на резултатите в ИСАК. Служителите на Фонда оказват пълно съдействие на бенефициентите по отношение отстраняването на открити пропуски или несъответствие на подадените заявки за плащане.
Тъй като съм обявявала публично процедурите, които са в ход, искам да кажа, че от началото обявените в момента успяхме да защитим и отпадна предложената финансова корекция в размер на 96 млн. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, трябва да Ви кажа, че тези финансови загуби, които допълнително бяха наложени от Европейската комисия или финансови санкции, които имаме, ни дойдоха в повече предвид факта, че почти през целия период на прилагането на Програмата ние имахме проблем с усвояването на средствата и това стана след 2009 г. Ежегодно от програмата по правилото N+2 се връщаха средства в Европейската комисия.
Вие отговорихте коректно, че одитни мисии предстоят. Те ще предстоят за целия програмен период и се надявам Вашият екип да успее да убеди представителите на Европейската комисия, че допуснатите грешки, като първи програмен период за България, са нещо, което те съответно трябва да имат предвид и да успеете да коригирате, да минимизирате тези загуби за бюджета.
В края на краищата, пак говорим за Програмата за развитие на селските райони. Притесненията са и за 2015 г. относно усвояването на средствата по Програмата като последна за програмния период.
Както знаете, ние трябва да усвоим до края на 2015 г. около 750 млн. евро, които се формират горе-долу по следния начин: около 470 млн. евро е индикативният бюджет за
2013 г. Тук имаме едни 183 млн. евро, които са дадени като аванси на общините. Пак отново се връщаме към темата „общини”, които трябва да покажат, че са усвоили средствата, за да не върнем и тези 183 милиона. Това, предполагам, че ще е един сериозен проблем и предизвикателство пред Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”. И съответно, прехвърлянето на средствата от Гаранционния фонд към Програмата, за да не бъдат изгубени и тези приблизително 100 млн. евро.
Много ми се ще да успеете в усилията да минимизирате загубите от Програмата за развитие на селските райони, но тези мерки, които Вие подчертахте: система за наблюдение, пълно съдействие на бенефициентите, те винаги са се изпълнявали, но не са показали ефективност. По-скоро трябва и друга система на контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Бъчварова, само по-скоро като фактология.
Към момента по старата Програма за развитие на селските райони, по правилото N+2 или неусвоени средства от всички години от нейното прилагане до 2013 г., включително
2014 г. – миналата година 51 млн. евро знаете, се загубиха, по-скоро не се усвоиха и беше намален бюджетът, е 130 млн. евро.
Надяваме се в тази година, предвид ангажиментите, които имаме, на практика няма как този размер в никакъв случай да се увеличи като статистика за цялата стара Програма за развитие на селските райони.
Отделно от това е глобата от 60 млн. евро, която дойде миналата година по пропуски. Половината са за директни плащания, малко по-малко от половината, а останалата част – тази глоба за следващите три години ни се прие предложението, че ще се удържа от възстановяванията на суми, които са разплатени. Останала част са по така наречените „общински проекти”.
Към момента в процедури, при които е изискана финансова корекция от средствата, подлежащи на възстановяване, има 120 млн. евро, които пак касаят 321-ва и 322-ра Мярка или така наречените „общински мерки”, като проблемът при тях основно е свързан с неприемане на съответни или бележки по прилагането на правилата по съответните обществени поръчки, по Мярка 123 – 2,9 млн. евро и 28 млн. евро, които за Мярка 311 и Мярка 312, тоест тези процедури са в ход. Министерството на земеделието и храните защитава тезата как, разбира се, ние не дължим такива санкции.
Общата стойност е 151 млн. евро, по които има процедури в момента, но те са за поискани финансови корекции.
Относно за мерките, за които казахте – да, по отношение на разплащанията общинските проекти и общините имат наистина да свършат много спешна работа, тъй като, използвам случая да отговоря на предишно задаван при Вас въпрос, няма да се приеме вероятно, такова е становището, знаете, че имаше искане от други страни членки, да се удължи периодът с шест месеца на разплащането, тоест до края на годината ще трябва да приключат всички проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Господин Хайтов помоли да бъде последен, тъй като има ангажимент в момента.
Въпрос на госпожа Светла Бъчварова относно доставката на ваксина за болестта „син език” по Закона за обществените поръчки от Българската агенция по безопасност на храните.
Слушаме Ви, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! През 2014 г. в България бе установена болестта „син език” и общо-взето загубите за земеделските производители, които бяха реализирани, се оценяват на близо 100 млн. лв. предвид факта и последствията от тази болест.
След като фермерите загубиха хиляди животни, през последните месеци се разрасна скандалът около избора на фирма, която ще достави ваксина срещу заразата.
Нека да припомним, че от заразното заболяване бяха засегнати 37 566 животни, от които броят на овцете е 36 252.
Ангажимент на Министерството на земеделието и храните бе не само да организира изплащането на обезщетенията, но и в същото време да договори с Европейската комисия финансова помощ за закупуване на ваксини за 2015 г. и съответно да организира процедура за тяхното навременно доставяне.
Такъв беше отговорът и на министър Грудев в първия парламентарен контрол, който имахме, който обясни, че и в трите направления се работи, като тогава надеждата съответно беше Европейската комисия да възстанови 75% от разходите за ваксината.
Така или иначе, обществената поръчка имаше много проблеми. Хронологията е следната: тя беше обявена на 8 декември 2014 г. – много късно в сравнение с поетия ангажимент това да се случи през месец октомври или ноември. И тя е за доставка на ваксина без обявление и покана за участие на пет фирми в началото на 2015 г.
Българската агенция по безопасност на храните спря процедурата за доставка на ваксина и съответно очакваше произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с постъпили жалби по доставката.
Разправията достигна и до Брюксел, тъй като една от фирмите, съответно внесе сигнал до представителството на Европейската комисия с твърдението, че заложените технически изисквания към ваксината, която трябва да се достави, са дискриминационни и са направени така че да отговарят на характеристиките на само един продукт на пазара.
Моят въпрос към Вас: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието и храните за навременното доставяне на ваксина в страната, като се има предвид становището на специалисти от сектора, че ваксинацията на болестта „син език” трябва да стартира най-късно до 20 февруари – 1 март. Това е срокът.
Осигурени ли са финансови ресурси за нейното закупуване и направена ли е организация за изпълнение и поставяне на ваксината? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, тъй като цитирахте данни за болестта, малко хронология за развитието и разпространението на болестта „син език”.
На 29 май 2014 г. на територията на Гърция е констатирано заболяването „син език”, а на следващия ден страната уведомява Световната здравна организация по здравеопазване на животните.
На 30 юни 2014 г. в село Мандрица, Хасковска област, на границата с Гърция е регистрирано наличие на болестта „син език” в България.
За периода 30 май 2014 г. – 30 юни 2014 г., Българската агенция за безопасност на храните предприема необходимите мерки за извършване на бариерна ваксинация, с което да се локализира заболяването и да не се позволи неговото разпространение на територията на цялата страна.
Своевременно предприемане на процедури по дезинсекция и дезинфекция на оборите, торищата и местата на местообитанията на преносителя на заболяването в пограничните райони, засилени превантивни мерки по ограничаване на нелегалното вътрешно общностно движение на възприемчиви животни от Гърция.
На 4 юли 2014 г. е издадена заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните за обявяване на първично възникнало огнище и прилагане на подробни мерки за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването.
На 3 септември 2014 г. в Брюксел е проведена техническа среща с експерти на Генерална дирекция САНКО на Европейската комисия, на която е препоръчано на страната ни да предприеме действия по ваксинация на възприемчивите на болестта животни.
С цел ограничаване и ликвидиране на заболяването следва да се съобрази с препоръката на Европейската комисия за ваксинация на животните.
С Решение от 8 декември 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните е обявена процедура на договаряне без обявление с предмет: „Доставка на инактивирана моновалентна ваксина серотип – 4 срещу болестта „син език” по преживните животни”.
Същата е прекратена на 2 февруари 2015 г. с решение на възложителя, тъй като кандидатите не могат да доставят ваксината в заложения в поръчката срок, видно от доклада на Българска агенция по безопасност на храните до мен.
На 16 февруари 2015 г. е обявена нова обществена поръчка за закупуване на ваксината. За тази цел Министерският съвет прие Постановление № 26 от 10 февруари 2015 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните в размер на 4 млн. 625 хил. лв. за закупуване на ваксина за ваксинация срещу болестта „син език” на всички овце и говеда на територията на Република България, което днес е публикувано в „Държавен вестник”.
В горецитирания доклад е посочено също така, че ваксинацията ще започне в началото на март 2015 г.
Междувременно днес съм говорила с директора на Българската агенция по безопасност на храните, който ме увери, че от 1 март има организация и готовност за започване на ваксинацията. Тя ще се извърши от 1008 регистрирани ветеринарни лекари, предложени от Българския ветеринарен съюз по утвърден ваксинационен план. Нямам повод да се съмнявам в този доклад и считам, че всичко следва да бъде изпълнено по Закона и от 1 март да започне ваксинацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Госпожо Министър, за да се осъществи ваксинация от 1 март, просто ваксината трябва да е произведена. За да е произведена, трябва има сключен договор с фирмата доставчик. Аз не чух кой е спечелил обществената поръчка и на каква база е одобрена фирмата – единствената, която още от месец октомври – ноември се казва, че е уникална и единствено тя може да произведе ваксината?
Освен това ваксината не съществува, докато няма подписан договор, няма преведен аванс. Така че аз силно се съмнявам, освен ако няма някакво друго споразумение, че ваксина има, тя ще бъде доставена и от 1 март ще започне нейното използване в животновъдството в България и преодоляване на проблема, който е още по-сериозен през 2015 г., защото това означава, че няма да остане едно животно в България, ако съответно имаме същия начин на управление и борба със заболяванията. Както със „синия език”, така имате проблеми сега и с „птичия грип”, но там сякаш нещата са малко по-подредени от гледна точка на технология, която се изпълнява.
Много голяма част от животните в сектор „Животновъдство” не са регистрирани. Там как ще бъдат обхванати животните? Защото ако се изпуснат животни, това означава, че няма никаква полза от прилагането на ваксинациите. Искам да Ви уверя, че проблемът е изключително сериозен и това разтакаване, което се появи от октомври до декември с обявяването на обществената поръчка, създава усещането, че не сме готови да проведем тази профилактика и да защитим българските животновъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Ще искате ли дуплика, госпожо Министър? Заповядайте, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, само да допълня отговора си по повод евентуалната помощ от Европейската комисия. След разговори, които съм провела с комисаря по здравеопазването на един от Съвета на министрите, който беше, съм получила уверение, че ще бъде възстановена половината от стойността на ваксината, за чието закупуване Министерският съвет е взел решение и е осигурил средствата.
По отношение на производителя на ваксината, когато има издаден официален документ за приключването на процедурата, разбира се, ще бъде направено обществено достояние от Българската агенция по безопасност на храните. На мен ми е докладвано с официален доклад от директора на Агенцията по повод установени производители с налична ваксина, така че да няма повод за притеснение, че на 1 март тя не може да бъде доставена и да е налична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, госпожо Министър.
Продължаваме с втори Ваш въпрос, госпожо Бъчварова. Виждам, че след това имате и трети.
Вторият въпрос е свързан с проблеми при прилагането на Закона за посевния и посадъчен материал.
Заповядайте да зададете Вашия въпрос към министъра на земеделието и храните.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросите бяха зададени в различно време и сега техните отговори са се натрупали.
Моят въпрос е свързан с проблеми, които се появяват при прилагането на Закона за посевния и посадъчния материал. Съгласно действащия Закон, според изискванията на чл. 29 за всеки земеделски производител е необходимо да се осигури пространствена изолация за производство на семена. Тази императивна норма обаче в Закона съответно поставя кметовете на общините в много тежко положение, защото е необходимо да издадат заповед за пространствена изолация. Но най-често, особено в района на Добрич искам да кажа, в рамките на пространствената изолация попадат масиви, които се обработват от съседи, съседни на този, който е заявил пространствената изолация, и съответно навлизат в пространството, в което земята се обработва от други фермери. В по-голямата си част тези други фермери имат подписани и утвърдени планове за въвеждане на сеитбообращение на площите, включени в направление по Мярка 214 от агроекологичните плащания.
Следва да се отбележи, че съгласно тълкуването на чл. 29 от Закона кметът няма право на преценка дали да издаде съответната заповед за пространствена изолация, като се посочва единствено, че заявлението на заинтересованото лице трябва да бъде придружено от разрешение от директора на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, както и скица на земеделската земя за производство на посевния материал.
Моят въпрос е: какъв контрол осъществява и упражнява Министерството на земеделието и храните върху дейността на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол по отношение на разрешителните за производство на семена, най-често хибридни, тъй като наличието на документ от тази Агенция е единственото и достатъчно условие, основание за производство на тези семена? Правят ли се проверки за границите и собствеността на имота, когато се дават тези разрешителни, за да няма проблеми и атакуване на заповедите на кметовете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова! Съгласно чл. 29 от Закона за посевния и посадъчен материал заповед за пространствена изолация се издава от кмета на общината на основание подадено заявление за това, придружено от разрешението за заготовка и търговия на посевен и посадъчен материал по чл. 28, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчен материал, издавано от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, и скица на земеделската земя за производство на посевен и посадъчен материал, издадена от съответната общинска служба по земеделие.
Решението за пространствена изолация се взема от кмета при условията на обвързана компетентност. Той не е оправомощен да прави преценка за допускането на пространствена изолация, при условие че са представени горецитираните документи. От тях единствено разрешението е от компетентността на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Решаващ административен орган е кметът на общината. Това законово положение е мотивирано от факта, че местната власт има най-пълно покритие върху територията на страната и е в състояние да предостави административно обслужване в най-голяма близост до заявяваните семепроизводствени площи.
За издаване на разрешението заявителят представя документите, сред които са и такива, удостоверяващи правното основание за ползване на имота. По този начин се гарантира, че към момента на заявката за разрешение заявителят действително е в състояние да извършва производство на посевен или посадъчен материал. Разрешението е безсрочно, за издаването му се изискват доказателства за собственост върху производствените площи или тяхното ползване на друго правно основание.
Собствеността или другите вещни и облигационни права върху семепроизводствените площи могат да се променят във всеки един момент. Затова за издаване на заповедта заявителят прилага и актуална скица на земеделската земя за производство на посевен и посадъчен материал, издадена от съответната общинска служба по земеделие. Следователно, поради изискването на чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона, за представяне пред кмета на актуална скица на земеделската земя за производство на посевен и посадъчен материал, наличието на разрешение за семепроизводство от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е необходимо, но недостатъчно основание за издаване на заповед за пространствена изолация.
При съмнение в достоверността на представените документи кметът може винаги да разпореди проверки на място, както и да изиска допълнителни доказателства за правата върху производствените площи и техните граници.
Заповедта на кмета може да бъде обжалвана в административно производство. След издаване на заповедта за пространствена изолация същата подлежи на оспорване по общите правила на АПК пред областния управител или пред Административния съд по избор на заинтересованото лице. Следователно заинтересованите лица разполагат на общо основание с всички възможности за участие в производството за защита на своите права и законни интереси преди, по време и след издаване на крайния административен акт. Действащото законодателство не предвижда участие на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол като страна в това производство.
Професор Бъчварова, в отговор на Вашия въпрос: дали се правят физически проверки за границите и собствеността на имотите за семепроизводство, бих искала да Ви уведомя, че това като проверка е от компетентността на местните власти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, трябва да Ви кажа, че Вашият отговор не ме удовлетвори от гледна точка на това, че в него освен описание на законовите постановки в Закона за посевния и посадъчния материал не намери отговор въпросът какво правим, когато целенасочено и тенденциозно фермери, които заявяват площи и пространствени разстояния, навлизат в личното пространство на съседни фермери. А това се прави масово – не само в района на Добрич, а и в района на Разград и Търговище. От тук нататък въпросът е как да се ограничат тези злоупотреби, защото засегнатите фермери при всички положения, оспорвайки заповедта, тя ще отпадне. Това е процедура, с която създаваме предпоставки за проблеми на двете страни и не решаваме по никакъв начин проблема. Затова Изпълнителната агенция по семеизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) трябва да има представа къде се намира този имот, който трябва да бъде ограничен пространствено и тогава да дава тези разрешения. На практика кметовете нямат абсолютно никакви права.
Очаквах от Вас да поемете ангажимент за промяна на нормативната уредба в тази посока, защото в противен случай ние рискуваме много от фермерите да имат проблеми с осигуряване на пространствената изолация и производството на хибридни семена, а не само да внасяме в България такива от други, основно европейски държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря за репликата.
Министър Танева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, Вие като народен представител сте в правото си да инициирате законодателна промяна. В отговора си аз казах, че при всякакво нарушение на заповедта, която е издадена, има ред, по който всяко заинтересовано лице може да обжалва и да се промени заповедта, та на никой да не бъдат нарушавани правата. Съмнявам се, че Изпълнителна агенция ИАСАС може да осъществява и влияе върху решенията на местните власти. Пак казвам – въпрос на законодателна инициатива е и ако законодателят реши така, по съответния ред може да се приеме промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме с поредния въпрос от народния представител госпожа Бъчварова относно управлението на професионалните гимназии към Министерството на земеделието и храните и вижданията на Министерството за тяхното развитие.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с управлението на професионалните гимназии към Министерството на земеделието и храните и вижданията на Министерството за тяхното по-нататъшно развитие и укрепване.
По моя информация, която е може би отпреди няколко месеца, към Министерството на земеделието и храните има функциониращи 78 професионални гимназии. Те са гръбнакът на българското земеделие от гледна точка на това, че в тях се подготвят кадри, които след това могат активно да бъдат ангажирани в земеделското производство.
Покрай дебатите, свързани със Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за народната просвета, който Българската социалистическа партия внесе в парламента, и при много от срещите представителите на професионални гимназии в Министерството изразят своята тревога от гледна точка на тяхното бъдеще и как трябва да се развиват те, за да могат да изпълняват успешно своите функции, още повече, че през новия програмен период обучението на кадрите и квалификацията им е един от важните стълбове на общата селскостопанска политика.
Отделно от това искам да Ви кажа, че в периода 2010 – 2013 г. Министерството на земеделието тогава е разработвало функционален анализ на професионалните гимназии и е предложило в значителна част тези професионални гимназии да преминат към общините, което е част от стратегията тогава на Министерството за решаване на проблемите в тази област, тоест решаваме, че не е необходимо да финансираме тази дейност чрез държавния бюджет, а прехвърляме всичко това на общините.
Моят въпрос е: какво е виждането на Министерството относно подкрепата на професионалните гимназии? С какви мерки ще се подпомогне секторът за осигуряване на техническа база на тези професионални гимназии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, училищната мрежа към Министерството на земеделието и храните обхваща 76 институции на отрасловото професионално образование и обучение. Към настоящия момент учениците в училищата, финансирани от Министерството, се обучават по дванайсет професионални направления, от които преобладаващи са растениевъдство и животновъдство, горско стопанство, ветеринарна медицина, хранителни технологии. За учебната 2014/2015 г. се обучават общо 21 130 ученици, в това число във вечерна, самостоятелна и задочна форма се обучават 6500 ученици. Като интегрирани ученици със специални образователни потребности за първа квалификационна степен се обучават 120 ученици. Основната цел на Министерството на земеделието и храните е съвместно с Министерство на образованието и науката да се създадат условия за успешна професионална подготовка на бъдещите кадри, основана на знанията и на добро качество на образованието.
За ръководството на Министерството на земеделието и храните е ясно, че в аграрния отрасъл все повече нараства нуждата от високо квалифицирани специалисти със специфични новаторски умения. В срок до 14 април 2015 г. ще бъде извършен цялостен анализ на мрежата от професионални гимназии, специалностите, професиите, състоянието на училищните бази, брой ученици, съществуващи връзки и съвместна работа на професионалните училища и бизнеса, което е първа стъпка за утвърждаване на адекватна образователна система.
Работи се съвместно с Министерство на образованието и науката в посока за промяна на съществуващото законодателство по отношение на професионалното образование и обучение, по-добро финансиране от делегираните бюджети и включване в различни европейски програми, както и засилване на връзката между браншовите организации и образованието.
Работи се също така и в посока за осигуряване на възможност за организиране на професионално образование и обучение чрез работа – тъй нареченото „домно обучение”. Това е форма на партньорство между професионалните гимназии и работодателите. Този подход ще осигури възможност за плавен преход между училище и работно място. Ще се подобри и улесни достъпът до образование. Не на последно място – ще бъде ефективният инструмент срещу младежката безработица.
Стратегията на Европейския съюз за интелигентен и приобщаващ растеж „Европа 2020” поставя образованието, научните изследвания и иновациите във фокуса на своята политика за конкурентноспособна икономика, растеж и заетост. Предвижданата финансова подкрепа за тяхното развитие е 80 млрд. евро за седем години. Усилията на Министерството са за създаване на условия и подпомагане на образователните и научните институции, а също така и за използване на възможностите на приетата през 2011 г. Стратегия на Европейския съюз за Дунавския регион.
Професор Бъчварова, по новата Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. са предвидени възможности за подкрепа на професионалните гимназии към Министерството на земеделието и храните, Мярка 1 – „Трансфер на знания и действия по осведомяване”, и три под мерки. Това е една перспектива за повишаване на качеството на професионалното обучение, като по Подмярка 1.2. гимназиите ще имат възможност за закупуване на земеделска техника и оборудване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Аз не чух императивно какво е становището на Министерството на земеделието и храните относно професионалните гимназии и дали те ще останат в Министерството на земеделието и храните като второстепенни разпоредители. Това очаквах като отговор.
Още повече, че този функционален анализ, който в момента се прави и срокът му е 14 май, вече веднъж е направен. Вие имате приемственост. Със заповед от 14 май 2010 г. е формирана постоянна работна група – „Аграрно образование и наука”, която е направила този анализ. Аз цитирах част от него, а именно, че професионалните гимназии следва да преминат към общините.
Това означава, че ние няма да имаме професионални гимназии, защото адекватното финансиране на тези училища няма да осигури условия за тяхната професионална реализация.
Днес прочетох едно изследване, че всеки четвърти излиза без професия от професионалните гимназии. Причината обаче не е в лошото преподаване, а затова, че няма изградена материална база, тоест няма достатъчно инвестиции в тези гимназии, за да имат материална база, която да им доведе до това да има достатъчно професионални умения.
Препоръчвам Ви, когато създавате поредните работни групи, да видите какво е правено преди това и в никакъв случай да не считате, че преминаването към общините на професионалните училища – в повечето страни от Европейския съюз те са към Министерството на земеделието – ще реши проблема и въпроса, свързан с обучението и качеството на образование в тези училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Възможност за дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, в отговора си аз изложих какви са възможностите на професионалните гимназии в момента в системата на Министерството на земеделието и храните относно обезпечаването с необходимата техническа база и оборудване. Това е Програмата за развитие на селските райони.
Какъвто и анализ да направим, група да създадем, други възможности по отношение на това – много добре сте наясно и с възможностите на националния бюджет, е трудно да си представим, че ще има.
По отношение на визията за преминаване на професионалните гимназии към общините. Да, има общини, които са проявили интерес към това. Целият въпрос обаче по отношение на мястото на професионалните гимназии следва да бъде разгледан и в контекста изобщо на образователната система в България. Ние, като Министерство на земеделието не можем да бъдем изключение от това, от общата визия за образованието в страната. Смятам, че няма нищо лошо в това, напротив, винаги говорим, знаете, за децентрализация, местните власти и местните общности имат най-добрата представа и най-доброто виждане какво им е необходимо в региона. Една от стъпките към това образованието да дава това, което иска бизнесът, е именно местните власти да влияят върху определянето на тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Борис Янков Ячев относно ограничаване на незаконната сеч на горите.
Заповядайте, господин Ячев, да развиете своето питане. Припомням, че може да бъде в рамките на 3 минути, след това ще имате възможност за два допълнителни въпроса.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, по предложение на Патриотичен фронт в Програмата на правителството за стабилно управление като един от основните приоритети беше записано: „Въвеждане на мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори, както и намаляване на обема на търговията и спиране на износа на сурова дървесина”. Записано е също, че при необходимост правителството може да наложи мораториум върху сечта – приоритет 14.3.
Безспорно е, че поголовното изсичане на горите има пряка връзка с природните бедствия. Една от най-често сочените причини за опустошителните свлачища и наводнения, сполетели страната ни, е именно масовата незаконна сеч, която обезлесява огромни терени и ги прави податливи на ерозия.
Във връзка с това питането ми към Вас е: за близо трите месеца на управление какви ефикасни мерки са приложени за ограничаване на незаконната сеч и за намаляване на търговията и износа на сурова дървесина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, на подобно питане на госпожа Нинова вече отговорих, някои неща сигурно ще ги повторя.
В Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г., като приоритет е определен извършването на действия и мерки срещу незаконната сеч в българските гори. Тези мерки са приоритет и в дейността на Министерството на земеделието и храните, като преките функции и отговорности в тази насока са в съответствие със Закона за горите и са възложени на Изпълнителната агенция по горите. Нещо повече, нашият политически кабинет с Министерството на земеделието и храните обяви своята програма в началото и първите мерки, които бяха предприети, бяха точно за горския сектор. Знаете какво беше изоставането на Програмата за развитие за селските райони и подготовката на кампанията за директни плащания. Въпреки това, първите мерки бяха точно в горите.
От 1 декември 2014 г. към държавните предприятия бяха сформирани допълнителни 173 мобилни екипа за опазване на горските територии. До настоящия момент същите са извършили общо 23 160 проверки. Проверени са 2227 обекта за добив на дървесина, 7481 превозни средства, 11 415 физически лица и ловци.
Съставени са 942 броя актове за установяване на административни нарушения, като са задържани 593 пространствени кубика дървесина и 76 броя каруци. Целта на засиления контрол е да се подобри превенцията и като резултат от тези проверки наказателните постановления да стават все по-малко.
За да бъде защитена горската пътна инфраструктура от разрушаване, с моя заповед е ограничено използването на държавни горски пътища за извоз на дървесина, когато те са преовлажнени. За минимизиране на нарушенията върху горските екосистеми с тази заповед се налагат промени в горскостопанските планове на държавните горски и ловни стопанства. Ограничава се горната граница на интензивност на възобновителните сечи до 20% от запаса на насажденията, а при отгледните сечи ползването е ограничено до 30%.
Искам да припомня също така, че с друга моя заповед вече е забранено площта на сечищата в държавните гори при провеждане на окончателни фази да надвишава 2 хектара.
Всички тези ограничения сега влизат и в Наредба за сечите, която предстои да бъде приета и в момента е на обществен дебат.
Във връзка с необходимостта от предприемане на допълнителни мерки по защита на населението и инфраструктурата от природни бедствия Министерският съвет прие на свое заседание от 11 февруари тази година доклада за възлагане на министъра на земеделието и храните да предприеме увеличаване на защитните гори със 103 хил. хектара държавни и горски територии. Това е двойно увеличение на в момента действащия режим на защитни гори. Тези гори са разположени на силно наклонени терени, около водни течения, инфраструктурни съоръжения и населени места. Те са строго индивидуализирани територии. Това е превантивна мярка за недопускане възникването на бедствени ситуации и човешки жертви при наводнения.
Изпълнителната агенция по горите трябва да предприеме необходимите действия по реда на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Проведена е процедура за изработване на електронен дневник за постъпилата в обектите за преработване на дървесина. Подготвя се заданието и процедурата за въвеждане на електронни превозни билети за транспортиране на дървесината до края на месец юни 2015 г. С това ще се завърши процесът за разработването и въвеждането на цялостна система за онлайн контрол на издадените електронни билети за транспортиране на обла и преработена дървесина. Ще се позволи проследяването на продуктите на дървесината от временния склад в гората до излизането и от обектите за преработване.
Изпълнява се утвърден от ресорния заместник-министър времеви график за въвеждане на маркиране с допълнителни пластини с уникален идентификационен номер. Стартирахме тази процедура още в края на месец ноември – началото на декември. С него се предвижда мярката да обхване първоначално добиваните в държавните гори асортименти, а впоследствие в общинските и недържавни гори.
През месец януари и началото на месец февруари тази година в 18 държавни горски и ловни стопанства пилотно се проведоха процедури и бяха сключени договори за дългосрочно отдаване на обекти за добив на дървесина. Целта е подобряване на условията на труда и технологичното обновление в горите и намаляване на сивия сектор. Процесът продължава и със сигурност ще доведе до повишаване на сигурността за бизнеса, което ще възпрепятства развитието на познати досега порочни практики в сектора.
В заключение искам да отбележа, че ръководството на Министерството на земеделието и храните взе също така решение да ускори процеса на сертифициране на държавните гори. Целта е делът на сертифицираните гори да достигне до 80% в края на настоящата година от в момента сертифицираните 25%. С това действие държавата като собственик на гори доброволно допуска независим международен екологичен контрол за качеството на дейностите в горите по обективни, прозрачни принципи и измерими индикатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър, за отговора.
Борис Ячев, имате възможност да конкретизирате до два въпроса към министъра на земеделието и храните.
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, госпожо Министър. Моето питане беше отправено в началото на месец февруари. Дни след това излезе и отчета на Министерството на земеделието и храните, в което беше сведена тази статистика, част от която чухме преди малко. По отношение на този отчет имам няколко конкретни въпроса, които са:
Имате ли виждане за увеличаване на мобилните екипи – в момента те са 173, и повишаване на тяхната ефективност? Екипите, които правят проверки и се борят срещу незаконната сеч?
Имате ли виждане по отношение на проблема за увеличаване на наличните горски инспектори – около 400 на брой, и повишаване на тяхната квалификация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само да припомня, че въпросите могат да бъдат до два. Ако може да ги обедините.
БОРИС ЯЧЕВ: Те са свързани. Това е един тематичен въпрос, свързан е с мерките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След като госпожа министърът приема, продължете.
БОРИС ЯЧЕВ: Вие отчетохте, че са правени проверки в обектите за добив на дървесина. Ще бъдат ли правени или правени ли са проверки и в обекти за обработка на дървесина, което всъщност е един проблем, който е тясно свързан и с незаконната сеч? Това е първият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев.
Заповядайте за отговор госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Ячев, в отговор на тези два допълнителни въпроса по-скоро искам да кажа следното. От мерките, които изредих, по принцип едните са свързани с увеличаване на човешкия ресурс за контрол върху дейностите. Там обаче сме ограничени с възможностите за заплащане на тези горски инспектори. Вторият момент това са местните зависимости, особено в бедните райони, между отделните власти, което пречи на ефективния контрол.
Знаете, че преди една година беше закрито мобилното звено за контрол, което беше към Изпълнителната агенция по горите и което ходеше по места като абсолютно независим орган и непознаващ местните зависимости. Смятаме да го възстановим.
По отношение на Изпълнителната агенция по горите за горските инспектори. Там проблемът е, че заплатите наистина са абсолютно немотивиращи за независим контрол и търсим по-скоро възможности за актуални заплати с оглед на риска, който поемат горските инспектори, тъй като понякога се налага да се обръщаме и към органите на реда, за да можем да осъществяваме контрол.
Вторият пакет мерки, което се опитах да обясня, е свързан с внедряване на технологии, които да елиминират субективния елемент пред контрола, за да може той да бъде ефективен, а именно тази електронна система, с която ще се проследява онлайн по всяко време движението на дървения материал, електронните и превозни билети. Те ще са част от тази система и цялата система по отношение на електронното проследяване и маркирането на дървения материал и дървесината, която се добива.
Още веднъж искам да подчертая, че в България, по моя преценка, държавните гори по принцип са най-добре контролираните и управлявани. Статистиката показва какъв процент дървесина се добива, съгласно лесоустройствените планове, и тя е по-малко отколкото е планът по тези стопански планове.
Проблемът е в районите, които са по-икономически изостанали, проблемът е и във фирми, които се ползват понякога с протекции, този добив да бъде осъществяван така, както е по лесоустройствен план. В момента с готвените наредби ние ще ги направим два пъти по-малко интензивни и със сигурност няма да имаме одобрение от съответните оператори, които работят. По важно е после това да бъде проведено по начин, който не допуска изсичане на горите в степен, в която това вече влияе върху съответната инфраструктура и населението. Като общ обем и като добив 6,4 милиона кубика годишно, 900 хиляди кубика е този, който се изнася. Ние можем да ограничим с много мерки размера на тази добивана дървесина и пак остава въпросът тя да бива добивана съгласно лесоустройствените планове и по начин, по който не унищожава гората. Това е основният проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ще искате ли да изразите отношение към отговора, господин Ячев?
Заповядайте, имате две минути.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Удовлетворен съм даже повече от отговора на допълнителния въпрос, защото в конкретика стана ясно, че действително онова, което е свършено за тези три месеца, просто е една подготвителна работа и сериозният анализ, сериозната работа по отношение на конкретни мерки, които вече реално да ограничат незаконната сеч, предстоят. Както Вие посочихте, те са свързани и с човешкия фактор, с административния капацитет, с повишаване на квалификацията и, разбира се, с намирането на съответни финансови средства, за да бъдат извършени тези реформи.
Онова обаче и то не е въпрос, тъй като вече изчерпах възможността за въпроси, онова, което бях засегнал в питането като втора част, е свързано и с контрола върху износа на незаконната сеч. Припомням, че само в рамките на два дни на практика три от осемте парламентарно представени политически формации в Четиридесет и третото народно събрание внесоха предложения, които са свързани със законодателни инициативи във връзка с ограничаване износа на дървесина. Патриотичният фронт внесе само преди седмица Проект за решение на Народното събрание за налагане на тримесечен мораториум върху износа на необработена дървесина. Впоследствие и колегите от ГЕРБ също оповестиха, че готвят законодателни инициативи, които ще бъдат внесени като законопроект. Реформаторският блок буквално на следващия ден също внесе Проект за решение на Народното събрание за мораториум. В същото време беше оповестена и позиция на Вашето министерство и Ваша лична позиция, че не смятате, че мораториумът върху износа на дървесина ще реши въпроса с незаконната сеч.
Тъй като нямам възможност да задам въпрос, все пак го изразявам като мнение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече. Ако може накратко.
БОРИС ЯЧЕВ: Считате ли, че ако все пак Народното събрание вземе подобно решение Вие, като министър, бихте подкрепили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само да припомня, Вие трябва да изразите отношение. Госпожа министърът не може да Ви отговори. Може би впоследствие в кулоарите може да зададете въпроса.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ячев.
Продължаваме със следващия въпрос. Той е от народния представител Стефан Георгиев Кенов относно спиране на дейността на териториални поделения на ЮИДП Сливен – предполагам това е Югоизточно държавно предприятие Сливен, и ДГС – може би държавно горско стопанство Звездец, Малко Търново и Граматиково.
Заповядайте, господин Кенов, да зададете Вашия въпрос.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря.
Уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Министър! От медиите през изминалите седмици стана ясно, че се спира работата в три от териториалните поделения на Югоизточното държавно предприятия Сливен, а именно държавните горски стопанства Звездец, Малко Търново и Граматиково. Годишните приходи на трите стопанства са между пет и шест милиона лева. Разбираме, че мотивите за спиране на сечта и транспорта на територията на стопанствата, че така тировете, които возят дървесина от тези райони, няма да разбиват и калят пътищата. Като се има предвид, че най-големи щети на селата се нанасят именно през летните месеци, а доколкото разбрах, е обявено спирането точно, мисля, че до края на май. (Реплика от министър Десислава Танева.)
Със спирането на работата около 150 човека ще останат без възнаграждения, защото се говореше за неплатена отпуска; десетки малки фирми ще останат без работа.
Районът на Странджа е един от най-слабо развитите в страната и всяко такова действие може да доведе до колапс в икономиката на този район. Такова действие не може да не окаже и въздействие върху икономиката в Бургаска област.
Като министър на земеделието и храните Вие упражнявате правото на собственост на държавата в държавното предприятие. Моля да ми отговорите какво е довело до необходимостта на спиране на работата на три горски стопанства? Какви ще бъдат загубите за периода за държавното предприятие? Какви действия сте предприели по отношение на разпорежданията на директора на ЮИДП Сливен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кенов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кенов, в отговор на засиления обществен интерес през по-миналата седмица, включително и подаденият сигнал от кмета на община Малко Търново за безконтролен дърводобив, разрушаване на общинските пътища на Странджа Министерството на земеделието и храните обяви допълнителни мерки за устойчиво и многофункционално стопанисване на горите. С моя заповед от 9 февруари 2015 г. са въведени ограничения за използването на горските пътища, когато те са преовлажнени. Указано е транспортирането на дървесината, добита от горските територии – държавна общинска собственост, да се извършва преимуществено само в периоди, в които това няма да доведе до повреждането и унищожаването на трайни горски пътища без настилка.
С предприетите досега мерки се цели да се засили контролът от компетентните органи – ИАГ и нейните структури, както и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите върху стриктното прилагане на изискванията на чл. 232 от същия при извършване на сеч и извоз на дървесина до временен склад. Не се допуска също така използването на техника, която не е регистрирана и не е преминала съответните задължителни прегледи съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Вследствие на предприетите от Министерството на земеделието и храните мерки на основание на чл. 172, ал. 1, т. „в” от Закона за горите, на 10 февруари 2015 г. директорът на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, издава заповед за спиране работата в дърводобивните обекти на територията на Държавно горско стопанство Звездец, Малко Търново и Държавно горско стопанство – Граматиково, при подвоза и транспортирането на дървесината до второ нареждане, в зависимост от метеорологичната обстановка в региона.
Следва да се отбележи, че издадената заповед на директора на Югоизточно държавно предприятие в град Сливен има временен характер и при подобряване на условията за транспортиране на дървесина тя ще бъде отменена или видоизменена. Икономическите загуби на трите териториални поделения от временното спиране на добива и транспортиране на дървесината за възстановяване и ремонт на разрушената горско-пътна мрежа след извоз и транспортирането на дървесина по преовлажнени горски пътища могат да са многократно по-големи спрямо тези, които потенциално се акумулират за краткия период на спиране на дърводобивната дейност.
Считам, че действията на директора на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, са законосъобразни и са свързани с провежданата от Министерството на земеделието и храните политика по отношение на устойчивото и многофункционално стопанисване на горите, както и запазване на съществуващата пътна инфраструктура.
Между другото заповедите относно забраните за ползването на горската инфраструктура, когато е с преовлажнени почви, за да не се разрушава, важи за всички. Това го въведохме след последните валежи.
Освен това лично кметът на община Малко Търново от камерите на Националната телевизия призова да се спре, така че моля да се уточним какво трябва да правим, в кръга са шегата.
Смятам, затова казах и в отговор на предишния народен представител: много е ясно, уважаеми колеги, ясно да осъзнаваме като вземаме решения те до какво водят. Нашата цел е горите да се използват професионално, съгласно лесоустройствените планове, така че да няма незаконни сечи, да няма нерегламентирано ползване. Всяка година по принцип обемът на дървесината се повишава поради по-малко сеч, но в територии, които са достъпни, включително и организирани групи за незаконен добив, които са близо до инфраструктурни места, които са територии със защитни функции. Там трябва дърводобивът и дейностите да са щадящи природата, съответно имуществото и здравето на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Кенов, имате възможност за реплика.
Това е въпрос, не питане, така че трябва да репликирате.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми госпожи министри!
Госпожо Министър, може би не цялата страна, но много голяма част от хората в тази зала, може би и голяма част от Министерството и Изпълнителната агенция по горите знаят защо се стигна до този проблем. До проблема в Малко Търново се стигна, защото държавата си възстанови горите, които бяха възстановени с решение на Поземлената комисия на община Малко Търново. Кметът пое една акция срещу държавата, като беше орезилена цялата работа на лесничеите в Странджа, масово всички лесничеи, които работеха в Държавната агенция, които работят в държавните предприятия, частните лесовъди са обявени за част от някаква горска мафия.
В същото време за последните две-три години тези горски стопанства усвоиха десетки хиляди кубици снеголом. И това наистина беше постижение, защото тази счупена дървесина можеше да остане в гората, да изгние, а тези хора реално извадиха дървесината, продадоха я и реализираха печалба за държавата. И вместо да бъдат похвалени, че осъществиха това, ги развяваме напред и назад, включително и колеги политици, по медии, че това е горската мафия в България и колко зле те си вършат работата.
Считам, че както политиците, така и обществото са длъжни на тези хора. Лесовъдите в България не експлоатират, те за последните 130 години са създали българската гора. На тези хора никой не им е благодарил по отношение на времето нито за извънредния труд, който не им се плащаше, нито за ненормирания работен ден, нито за ниските възнаграждения през годините. Преди малко казахте, че проблемът е за 20 години. Не е проблемът...
Проблемът дойде от 2009 г. В момента изкупувате чужди грехове и изпълнявате една реформа в горския сектор, която беше направена от Вашия предшественик Найденов и по всичко личи, че тя не работи. Няма как това нещо – от едната страна да вземаш, от едната ръка да си контролираш... От там идва проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Най-добрият контрол беше по времето, когато...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече!
СТЕФАН КЕНОВ: ...когато ген. Борисов беше главен секретар на МВР! Вземете пример от тогава, когато жандармерията беше с горските стражари по улиците и наистина имаше контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кенов.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първо, уважаеми господин Кенов, само да кажа, че в горската територия на община Малко Търново държавата управлява по силата на съдебно решение, както знаете, така че ние нищо не сме взели, просто изпълняваме съдебно решение по дело, което е било заведено и е приключило.
Радвам се, разбира се, че има колега народен представител, който на фона на много колеги, обхванати от едно обществено говорене, което понякога не кореспондира с науката и фактологията, защитава и добрите неща, които са направени.
Искам само да допълня, че по повод и затрудненията, които срещаме при контрола върху дейностите в горските територии в някои райони в България, сключихме споразумение с Министерството на вътрешните работи точно с идеята и вече имаме такава практика, обръщали сме се към Жандармерията за помощ за съвместни проверки в тези райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме със следващия въпрос. Той е от народния представител Корман Якубов Исмаилов относно обособяване на Общинска служба „Земеделие” в град Сърница.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! С Указ № 177 от 22 юли 2014 г. на президента на Република България, влязъл в сила от 1 януари 2015 г., град Сърница, заедно със селата Медени поляни и Побит камък са обособени в община Сърница. Административнотериториалната промяна цели максималната отдалеченост на населените места от обединяващия център да не е повече от 40 км. За да се подобри качеството на административното обслужване на населението по тези населени места в сектор „земеделие” изисква обособяване на Общинска служба „Земеделие” в новосъздадената община Сърница.
Уважаема госпожо Танева, какви действия са предприети от повереното Ви Министерство за обособяването на Общинска служба „Земеделие” в град Сърница с цел подобряване качеството на административното обслужване на населението в сектор „земеделие” в новообразуваната община?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Исмаилов, за стегнатия въпрос.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Исмаилов, както знаете с Указ № 3 на Президента на Република България от 13 януари 2015 г. са насрочени нови избори за общински съветници и кмет на община Сърница, които ще се проведат на 15 март 2015 г.
Общата площ на трите землища от община Сърница – това са град Сърница, землище на село Побит камък и село Медени поляни, са 198 хил. дка, от които 185 хил. дка са държавна и общинска собственост, предимно горски фонд. В селскостопанския фонд са 19 хил. дка.
В трите землища на новообособената община през 2014 г. са регистрирани общо 87 броя земеделски производители, от които 79 броя в град Сърница и 8 броя в село Медени поляни. В село Побит камък няма регистрирани земеделски производители. Разбира се, това не означава, че няма лица, които живеят там и извършват земеделска дейност. Както знаете, задължението за регистрация като земеделски производител влезе в сила за тази компания за тези земеделски стопани, които желаят да кандидатстват за европейски субсидии по директните плащания.
Общо са регистрирани 624 броя животновъдни обекти, в които се отглеждат 1150 говеда, 413 дребни преживни животни, 35 коня.
Обособяването за ново административно звено в град Сърница ще породи необходимостта и от увеличаване на щатната численост на Областна дирекция „Земеделие” – град Пазарджик, което, разбира се, е свързано и със средствата за издръжка и работни заплати.
Град Сърница, село Побит камък и село Медени поляни отстоят съответно на 46, 35 и 45 километра от досегашния общински център град Велинград, където е седалището на общинска служба по земеделие – Велинград. Категорично разстоянието е достатъчно голямо и с цел добро и ефективно обслужване на земеделските производители е добре да се обособи Общинска служба „Земеделие” към Областна дирекция „Земеделие” – град Пазарджик.
Ще проведем съответните разговори и с представителите на местната власт, така че това звено да бъде в численост и състав, който няма да повлияе върху дейността на останалите общински служби, а в същото време ще е достатъчно за обслужване на земеделските производители, които изредих и се намират в общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
За реплика, уважаеми господин Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, една от целите на въпроса ми беше да привлека Вашето внимание към общината. Тоест, за да може Министерството адекватно и навреме да се подготви, защото процесите напредват, а населението на тази община, както цялото българско население във всички общини, очаква адекватно обслужване – близко, компетентно и качествено. Така че ще наблюдаваме Вашите действия в тази посока. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Искате ли дуплика? Не.
Благодаря.
Продължаваме с въпрос от народния представител Мая Божидарова Манолова относно кандидатстване на земеделски стопани за плащания по Схемата за единно плащане на площ през 2015 г.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете Вашия въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Танева, с промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които направихме в предния парламент и които Вие също подкрепихте, земеделските производители, които искат директни плащания на площ, трябва да минат през предварителна регистрация. Тоест да заявяват имотите, за които ще искат единно плащане на площ, като при тази регистрация посочват и правното основание на своето искане. Смятам, че това беше правилна стъпка, защото по този начин ще бъдат прекратени злоупотребите с чужди земи и буквално с източване на Фонда за плащания на хора, които ползват имоти без правно основание.
Само че до 1 октомври трябваше да бъде изготвен един Единен регистър, в който да бъдат включени всички имоти. Поради бездействие на служебното правителство това не се случи и земеделските производители в началото на тази година се оказаха в хипотезата, в която не са в състояние да регистрират до края на месец февруари правните основания на своите искания за единно плащане на площ.
Защо това е проблем?
Например в Кюстендилска община само в землищата на едно село – давам за пример село Шишковци, има 2 хил. имота с различни собственици и кметът, за да подпомогне земеделските производители, трябваше да издаде 2 хил. удостоверения за наследници. Например един земеделски производител, който обработва 1000 дка площ, е в хипотезата само за един от масивите от 160 дка да представи 70 удостоверения за наследници, защото тези 160 дка са разпределени в 95 имота, които имат 70 различни собственици...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, въпросът, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...или за всичките си 1000 дка той трябва да представи удостоверения за наследници на 500 имота (сигнал от председателя, че времето е изтекло), действие, което се оказва невъзможно за земеделските производители.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да стане възможно заявяването от страна на земеделските производители на техните искания за директни плащания за площ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз няма да представя подготвения ми отговор, тъй като с Вас за въпроса, който ми задавате, говорихме преди да ми дойде реда за парламентарен контрол.
Може да проверите, че специално за конкретния казус ние сме издали съответните указания, за да облекчим и премахнем задължението за издаване на удостоверения на наследници, сега за регистрирането на правните основания, като сме приложили една декларация със съответните текстове и после при проверка вече ще може да се изискват.
Искам да кажа няколко думи по принцип като реплика и коментар на Вашето изложение във въпросите. Да, така е, правното основание бе прието миналата година и бе подкрепено от нас като ГЕРБ, като опозиция. Това наистина беше належащо, трябваше да стане рано или късно.
Искам само да кажа защо беше важно това. По предварителни изчисления и анализи за миналата кампания – 2014 г., за първото плащане, което знаете, че се плати сега месец януари, между 85 милиона и 100 млн.лв. са платени субсидии на земеделски площи, за които няма правно основание, или за които не се плащат съответните рентни възнаграждения. Това поставя в неравнопоставеност земеделските производители, които са с правни основания – плащат си рентите и тези, които не плащат такива.
В същото време за 2014 г.бяха заявени за подпомагане 3,8 млн. хектара площи при заявени в Брюксел 3,49. Това до какво доведе? – до намаление на ставката за съответната площ с близо 3 лв.
Какво е състоянието в момента, от началото на нашия мандат, когато казахме, че ние ще приложим гласуваното миналата година във Вашия мандат правно основание и ще следва да наваксаме процеса по регистрация на правните основания? Към вчерашна дата, когато на обучение в Министерството на земеделието и храните бяха всички директори на областни дирекции „Земеделие” и някои общински ръководители, са регистрирани малко над 3,3 млн. хектара земеделски площи, като ние сме започнали с доста под 3 млн. хектара тази дейност.
Натоварени са службите, това е факт, но това е работа, която трябваше да бъде извършена в течение на цяла година. Просто всеки си е мислил, че отново и за пореден път правното основание като критерии за подпомагане и заявяване на площи за подпомагане ще бъде отложено. Така че този обем работа следва да се навакса.
Използвам случая, за да благодаря на всички народни представители затова, че Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи беше гласуван в парламента, което позволи удължаването на срока за регистрация на правните основания до последния възможен ден – 27 февруари.
Мисля, че по отношение на това, че трябваше в този вид да се проведе кампания, имаме и Вашето съгласие, пък в крайна сметка и Вие бяхте инициатори за подкрепата му. Инициирахме указанията и те се прилагат от общинските служби по повод облекчения за изискването на удостоверения за наследници. Ако има друг такъв случай и не се спазват тези указания, когато ме уведомите, знаете, че веднага ще взема мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ползвахте повече време, но ставаше въпрос за благодарност към народните представители и смятам, че това беше добре.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика, макар че разбирам, че в кулоарите сте получили някакъв отговор.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Танева! Факт е, че проведохме с Вас този разговор преди месец, тъй като беше важно да се реагира в подкрепа на земеделските производители, които искат да се регистрират по Схемата за директни плащания на площ. Факт е, че Вие и ресорният заместник-министър реагирахте своевременно, за да бъде решен този огромен проблем, особено за земеделските производители от райони като Кюстендилския, в които земята е достатъчно раздробена и беше достатъчно невъзможно своевременно да се снабдят с необходимите удостоверения за наследници.
Искам обаче да Ви обърна внимание на нещо, което вчера земеделските производители ми посочиха. Факт е, че Вие сте променили вътрешното разпореждане за представяне на удостоверение за наследници с декларация за наследници, което донякъде облекчава процедурата, но, ако сравните тази декларация за наследници (показва формуляри на декларация и искане) с искането за издаване на удостоверение за наследници, на практика те са с идентично съдържание. Тоест един наемодател на имот е длъжен в тази декларация на практика да посочи всички данни, които съдържа удостоверението за наследници, всички наследници с ЕГН-тата, с адресите, с акта за смърт, като декларира, че за неверни данни ще носи наказателна отговорност. Според земеделските производители в Кюстендилска община това не е възможно.
Молбата е, ако искате да съдействате да бъдат изрядни земеделските производители, тези декларации да бъдат под формата на декларация за наследствена връзка, тоест наемодателят на имот на земеделски производител, или този, който предоставя такъв за ползване под аренда, да се ангажира в декларация, да заяви, че той е наследник на собственика на въпросния имот.
Много често посочването на пълния набор данни се оказва невъзможно и най-малкото тези хора ще бъдат в хипотезата да са принудени да декларират данни, за които не са сигурни, под страх от наказателна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, ориентирайте се към приключване.
МАЯ МАНОЛОВА: Сроковете са изключително кратки и ако искате до край да сте в полза на земеделските производители може да промените изискванията към тази декларация. Благодаря Ви за бързата реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Манолова, сега като се прибера оттук в Министерството на земеделието и храните, ще видя в какъв вид може да облекчим данните в тази декларация, но винаги трябва да изхождаме от това, че трябва да имаме съответните данни, включително и заради това да избегнем да са с невярно съдържание от земеделски стопани, които не са добросъвестни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Завършваме с последен въпрос към Вас от уважаемия народен представител Явор Илиев Хайтов относно стопанисване на земеделска земя от Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”, град Бяла Слатина.
Заповядайте, господин Хайтов, да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги народни представители! Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”, град Бяла Слатина до месец септември 2013 г. е обработвала 600 дка земя, необходима за провеждане на производствената практика на учениците. От тази земя 74 дка са предоставени на училището от Държавен поземлен фонд със заповед № РД-46-432 от 1 юни 2012 г. на министъра на земеделието, а останалата е общинска собственост и е ползвана за нуждите на училището в продължение на 15 години.
От месец септември 2013 г. Община Бяла Слатина отказва да поднови договора за ползване на земята, която е общинска собственост.
За периода септември 2013 г. до септември 2014 г. е водена писмена кореспонденция с Областна дирекция „Земеделие” град Враца и Министерството на земеделието и храните – като искане описаните по-долу имоти в община Бяла Слатина, които могат да се използват за осъществяване на производствената практика в Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”, съгласно чл. 47, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, да бъдат предоставени за нуждите на училището.
Няма да чета подробно всеки един от имотите, но в общи линии те са около 120 дка в землището на село Бърдарски геран и около 230 дка в землището на село Попица.
Моят въпрос, госпожо Министър, е: съществува ли възможност посочените терени или други такива от Държавен поземлен фонд да бъдат предоставени за ползване от Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров” град Бяла Слатина, с които учениците наистина да се обучават как се обработва земя, а не да се учат на селскостопанска наука пред черната дъска с тебешира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! На основание разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 24б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в правомощията на министъра на земеделието и храните е да предоставя със заповед за безвъзмездно ползване земеделски земи – собственост на Държавния поземлен фонд. Тези земи се предоставят на научни, научно – производствени и учебни заведения, на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства, както и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, доколкото са необходими за тяхната дейност.
Учебните заведения, в това число Професионална агротехническа гимназия в град Бяла Слатина, са от кръга на субектите, на които, при необходимост и наличие на свободни земи от Държавния поземлен фонд, може да се предоставя за безвъзмездно ползване.
Следва да отбележа, че основното предназначение на земите от Държавния поземлен фонд е ползването им за земеделски нужди. Свободните от разпореждане имоти се предоставят ежегодно за възмездно ползване под наем или аренда, чрез търг или конкурс. Право на участие в търга имат всички физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители и отговарят на всички други изисквания, визирани в чл. 47в, ал. 1 от Правилника за прилагането на закона.
По повод постъпилото на 4 декември 2014 г. писмо в Министерството на земеделието и храните от директора на гимназията с искане да бъдат предоставени за нуждите на гимназията в село Бърдарски геран 118 дка и в село Попица 228 дка от Държавния поземлен фонд, е възложено на Областна дирекция „Земеделие” – Враца, извършването на проверка на състоянието и ползването на подробно описаните в писмото имоти.
В становището си от 15 декември 2014 г. Областна дирекция „Земеделие” – Враца посочва, че имотите – обект на искането на гимназията, са предоставени под наем, след провеждането на търг – първа тръжна сесия, с тайно наддаване за отдаването на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд в област Враца, за стопанската 2014/2015 г.
Имотите в землищата на село Бърдарски геран и село Попица, община Бяла Слатина, към настоящия момент не са свободни. Те могат да бъдат предоставени по реда на чл. 24б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за нуждите на професионалната гимназия в град Бяла Слатина, след изтичането на стопанската година.
Областната дирекция „Земеделие” – Враца е информирала Министерството на земеделието и храните за състоянието на конкретните имоти, които са поискани.
По принцип няма проблем за други свободни имоти, а не тези –описаните, да се предоставят за ползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Уважаеми господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, преди да станете общественик, политик и министър, установих, че Вие сте успешен мениджър. Човек не може да е такъв без да образован, без да е надлежно подготвен.
Аз считам, че по най-бързия начин трябва да бъде намерена възможност тази Агротехническа гимназия да получи земята, която й се следва. Истина е, че в Северозапада земеделският бизнес остана един от малкото, в който хората могат да работят и да търсят някакво препитание. Вероятно интересът и от арендатори, и от други съвети е огромен. Но всички ние говорим за грижата за Северозапада, в частност тя е отбелязана и във Вашата управленска програма и Вие като министър на земеделието и храните имате шанса да демонстрирате една грижа, една наистина обществена ангажираност към проблемите на този район, защото това е едно от малките училища, в които се подготвят специализирани кадри в сектор „Земеделие”. Тази гимназия, бъдете уверена, има нужда от тази земя и след края на стопанската година аз ще следя внимателно и ще входирам всякакъв тип документи, които са необходими наистина учениците и ръководството на гимназията да получат тази земя, за да не ставаме за смях. Защото наистина земеделие не се учи с тебешир пред черната дъска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Госпожо Министър, получихте и комплименти – можете да завършите парламентарния контрол за днес с дуплика към господин Хайтов.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Хайтов, аз казах, че земите, които са поискани, просто не са свободни. Ние имаме два варианта – да изчакаме да изтече стопанската година и в края на годината да отдадем исканите имоти, или да потърсим други, на друго място, където има свободни. Така че е въпрос на искане и на самата директорка. От Министерството на земеделието и храните ще има воля да се изпълни желанието за това, което е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, Министър Танева – с това въпросите към Вас са изчерпани. Желаем Ви спокойна вечер!
Продължаваме със следващия набор от въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос е от народния представител Филип Стефанов Попов относно Проект за воден цикъл на град Видин.
Заповядайте, господин Попов, да зададете Вашия въпрос към министър Василева.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Видин е достолепен, благороден и красив град. Видин е врата на България от Европа и към Европа. За съжаление обаче тези мои твърдения не отговарят на фактическата обстановка в момента в град Видин. Моето желание, а и на всички видинчани, е Видин наистина да има един европейски облик.
За съжаление в момента улиците на града са в безобразно състояние, същите са разкопани, без да бъдат възстановени пътните настилки. В момента улиците са кални, с дупки, трудно е да се стигне от една част на града до друга, а когато времето е сухо и топло, е невъобразим прах, който дишат всички видинчани и всички деца във Видин.
Затова моят въпрос към Вас е – на какъв етап е Проектът за изграждането на Воден цикъл и пречиствателна станция? Кога ще бъде завършен? Има ли опасност община Видин да не успее да реализира проекта и да загуби европейските средства и по какви причини? На последната част от въпроса ми вече е отговорено, а именно – с тези разкопани улици ли ще навлезем в зимния период, а той вече е в своя край, и е очевидно, че с тези разкопани улици ще навлезем и в летния период. Това е моят въпрос към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Проект „Рехабилитиране и разширяване на водоснабдителната и канализационната система във Видин” се изпълнява съгласно подписан договор за безвъзмездна финансова помощ от 26 ноември 2012 г. на обща стойност 72 млн. лв., който е с първоначален срок на изпълнение 27 месеца от датата на подписване, тоест до 26 февруари
2015 г.
Проектът се изпълнява от община Видин, подписани са девет договора с изпълнители, от които два договора за строителство – за строителство на ВиК-мрежи и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води, както и договори за упражняване на строителен надзор, авторски надзор, външна техническа помощ за управление на проекта, публичност и одит.
Към договора за безвъзмездна финансова помощ е подписано Допълнително споразумение от 17 декември 2014 г. за удължаване на първоначално предвидения срок за изпълнение на дейностите по проекта до 31 октомври 2015 г. и съответно приключване на договора за безвъзмездна финансова помощ до 31 март 2016 г. Удължаването на срока ще допринесе за цялостното реализиране на Проекта в сроковете за допустимост на разходите по Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и ще намали риска от загуба на европейски средства.
По отношение на възстановяването на пътната настилка, съгласно условията на поканата, по която е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда”, са допустими средства за възстановяване на настилка в рамките на траншеята. Възстановяването се извършва на финален етап от завършване на всички предвидени строително-монтажни работи в даден участък. Подадените за възстановяване към този момент разходи по Проекта са в размер на 39,4 млн. лв., като към момента възстановената на общината сума е 35 млн. лв., тоест 51% от договорената безвъзмездна финансова помощ. Разходите в размер на 1,9 млн. лв. са в процес на обработка и предстои финализирането и разплащането към бенефициента.
Поради напредналия зимен сезон и естеството на оставащите строително-монтажни дейности, не е възможно същите да бъдат изпълнявани в периода на зимни условия поради спазване на технологичните правила за строително-монтажни работи, както и наличие на изрични забрани, произлизащи от техническата спецификация на Агенция „Пътна инфраструктура”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, надявам се това удължаване на срока за изпълнение на този проект да е последно и Вие като министър на околната среда и водите да следите и контролирате отблизо процеса и неговото изпълнение, разбира се, да покажете своята, на Министерството и на държавата загриженост към гражданите на Видин, защото има едно чувство във Видин, че Видин е оставен извън България. Надявам се да засилите своите контролни функции по изпълнението на този проект и наистина той да бъде завършен така, както трябва и подобава за един такъв достоен град като Видин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! Безспорно Проектът е изключително важен, безспорно е един от проектите, който ще допринесе за постигането на целите на държавата ни за съответствие с екологичното законодателство, създаване на по-добри условия на гражданите ни и, разбира се, подобряване на икономическата среда. В този смисъл както този, така и всички останали проекти, които се изпълняват по Оперативна програма „Околна среда” се наблюдават непрекъснато от Министерството и от управляващия орган полагаме всички усилия да компенсираме заедно с общините забавянето, което се случи поради спирането на Оперативната програма. Провеждат се непрекъснати срещи с екипите за управление на проектите и с общината. Последната такава с община Видин е проведена в края на месец януари, така че следим напредъка и наистина се надяваме, че съвместните ни усилия ще доведат до успешното финализиране на Проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Янаки Стоилов относно изграждане на клетка в депото за битови отпадъци в град Пазарджик.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър! Проблемът с депото за твърди битови отпадъци край Пазарджик е хроничен – изчерпан обем, запалвания, самозапалвания. Положението на живеещите в околните населени места, особено в село Капитан Димитриево, е нетърпимо. Отделят се отровни газове, повишава се заболеваемостта, включително от онкологични заболявания.
Два мандата на местната власт в Пазарджик са пропилени за решаване на този въпрос. Безвъзвратно е пропусната възможността за европейско финансиране. Хората плащат за фиктивна система за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците – един национален проблем, тоест те си плащат, за да бъдат тровени. Специално съм използвал цветен принтер, за да видите епизоди от това какво представлява сметището, как периодично хора с каруци влачат боклуци и как те преминават даже отвъд шосето, което вече е граница на депото. (Показва снимки.)
Доколкото ми е известно, напоследък е направено предложение за финансиране по линия на ПУДООС за клетка и кантар, разбира се, с обичайното за такива случаи завишаване цената на проекта. Не знам дали в него се включва и рекултивация.
Този въпрос е поставян и от мои колеги и в предишния парламент, но той се намира точно в същото състояние, в което и аз сега го задавам.
Затова бих искал съвсем определено да кажете ще се предприемат ли някакви действия за изграждането на клетка и кантар в депото за твърди битови отпадъци? Предвиждат ли се средства за рекултивация на депото? Има ли сила в България, която по някакъв начин да въздейства за решаването на този въпрос, защото знам, че той е и регионален, и общински, и държавен! Вие добре знаете какви са последствията от това, че той продължава да бъде в това състояние.
Бих искал да чуя Вашето мнение и какви действия да бъдат предприети от всички нас за решаването на този проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Безспорно хроничен проблем.
Кратка хронология.
През месец юли 2008 г. в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пазарджик е внесено уведомление за инвестиционно намерение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, площадка № 16, село Алеко Константиново”.
През 2012 г. е издадено положително решение по оценка на въздействието върху околната среда. Искам да Ви уверя, че от стартирането на проекта за изграждането на регионалната система до този момент Министерството на околната среда и водите оказва непрекъснато съдействие на всички общини, включително на община Пазарджик, която е водеща община за изграждането на тази регионална система, за осъществяването на инвестиционното намерение.
Проектът за регионалната система за управление на отпадъците за регион Пазарджик, който включва общините Пазарджик, Пещера, Белово, Лесичово, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград, беше предвиден за финансиране по Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. Предвид на голямото закъснение при подготовката на необходимите документи за кандидатстване по Оперативната програма, проектът бе изключен от списъка за финансиране поради невъзможност да бъдат изпълнени дейностите в рамките на сроковете за допустимост.
С цел осигуряване обаче на необходимите финансови средства, като израз на подкрепата от страна на държавата за решаването на този проблем, за реализирането на проекта на 27 февруари 2013 г. Управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда взе принципно решение – с национални средства да бъдат финансирани една клетка, кантар и необходимата обслужваща инфраструктура на няколко регионални депа, в това число и за регион Пазарджик.
Закъснението при подготовката на проектната документация се дължи, от една страна, на забавяне на община Пазарджик и избраните от нея консултанти при разработване на документацията, от друга страна, на несъгласието на жителите от село Капитан Димитриево и община Пещера.
Тези площадки в Капитан Димитриево – площадка № 4, поделението, и площадка Капитан Димитриево, югоизток, които са били оценени съответно на първо и второ място в доклада за резултатите от предварителната селекция за потенциални площадки, подходящи за изграждане на депо, не са били подкрепени от местната общественост. Това забавяне, генерирано във времето, доведе до повече от пет години недостигане до финалния етап и намиране на площадка за изграждане на регионално депо.
Към настоящия момент е издадено разрешение за строеж с дата 25 юли 2014 г. за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, първа клетка и съпътстваща инфраструктура.
Община Пазарджик е депозирала в ПУДООС заявление за финансиране и работен проект с наименованието „Работен проект за регионално депо за неопасни битови отпадъци, регион Пазарджик на площадка в землището на село Алеко Константиново”, който е съгласуван и одобрен по реда на Закона за устройство на територията. Заявлението е в процедура за извършване на предварителен контрол. Очаква се финално одобрение от ПУДООС на представената документация и след това – решение за финансиране на депото, след което ще бъде обявена процедура за избор на изпълнител от страна на общината.
По отношение на средствата за рекултивация, предвид факта, че проектите за рекултивация на депа няма да бъдат финансирани по новата оперативна програма, е необходимо да се осигурят национални средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Стоилов, заповядайте за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър! Случаят с депото в Пазарджик може би е между емблематичните как важни за хората проблеми се протакат и не се решават. Ако има някакво оправдание, то е в противоречивите интереси на общините, тъй като става дума за регионално депо. Знаете, че там често възникват конфликти къде да бъде разположено то, как да се организира дейността.
Изглежда обаче немалък дял имат и различните интереси, защото в това как те да бъдат осъществени се пропиляват и европейски, и национални средства и сега възниква въпросът кой ще плаща за просрочието, защото България е под риска не само за това депо, но и за много други да започнат да се плащат наказателни глоби.
Трябва да се предприемат такива действия, защото това, за което говорите, ще отнеме между една и две години, дори да се придвижи и одобри проектът, за съжаление, с национални пари, тъй като трябва отделно пари за клетката, отделно пари за рекултивацията. Жителите на околните села обаче не могат да кажат и трябва да се предприемат действия поне за съхраняване на тяхното здраве.
Те са писали няколко жалби. Има приета декларация от Общинския съвет в община Пещера. Ще се организират най-вероятно и протести, ако продължават обгазяванията.
Тогава аз ще застана на страната на тези хора, само че вероятно всички граждани трябва да се мобилизират и в този случай да принуждават институциите да вършат работа, защото иначе се принуждават да стават жертва на тяхното бездействие или на други интереси, които диктуват тяхното поведение.
Това правя като общо заключение, което далеч не се отнася само до сегашната ситуация, а за години назад във времето и обяснява ситуацията, в която се намираме.
Бих искал да чуя от Вас накрая дали сте готова да прекратите тези практики, защото имаме фиктивна система за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, хората плащат няколко пъти, а най-накрая всичко се изсипва на тези сметища, където се извличат вторични боклуци, знаете с какви примитивни методи, а вероятно някои от тези хора разчитат на най-бедните да бъдат обслужвани техните интереси с оглед на други техни нужди, които трябва да удовлетворяват по този мизерен начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Стоилов, безспорно проблемът стои в регионите, където не са положени достатъчно усилия. Безспорно проблемът е исторически, както и тук стана ясно. Този проект обаче е стартирал през
2008 г. Към настоящия момент нещата не са се случили, така че да има модерно и отговарящо на изискванията регионално депо.
Усилията на Министерството на околната среда и водите са в посока засилване на контрола по отношение на действията, които трябва да бъдат предприети от общините. Институциите, които отговарят за провеждането на политиката за управление на отпадъците на местно ниво, осигуряват средства да бъде финансирано изграждането на тези съоръжения както по Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г., така и по новата оперативна програма, където отново има заложени близо 400 млн. лв. за надграждащи съоръжения, които целят постигането на по-амбициозни нива по отношение на рециклирането и предварителната преработка на отпадъците.
Усилията са насочени и към това темпото по изпълнение на тези проекти да се ускори, защото безспорно имаше забавяне, особено през изминалата година. Това забавяне по Оперативната програма, по която се изграждат 20 регионални системи в продължение на година, трудно може да бъде компенсирано в рамките на два месеца, но всички усилия са насочени към това да се стесняват графиците, да се работи заедно с общините, за да може навреме да приключат строителните дейности. Аз се надявам, че цялото ни общество, всички институции ще подпомагат тези процеси, за да се справи държавата ни с тази сериозна задача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Последният въпрос към госпожа Василева – министър на околната среда и водите, в днешния парламентарен контрол е от народния представител Петър Петров – относно екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! В местността „Коилица”, в землището на село Драговищица, община Кюстендил в слабо охранявани и без никакъв контрол складове се съхраняват стари, с разграждащи се вече опаковки отровни пестициди. Въпросните складове са пълни с такива пестициди с изтекъл срок на годност, някога използвани в селското стопанство. Предвид старите опаковки и разлагането им, пестицидите започват бавно да навлизат в почвата, а от там и във водата. Най-странното е, че складовете са без гръмоотводи – това са стари селскостопански сгради, и ако случайно попадне гръм върху такава постройка, тя може да се взриви с много екологични последици.
Общото количество на пестицидите е около 130 тона, съответно около 265 куб. м. Местната областна управа и общината са действали по този проблем, но предвид бързите смени на правителства и областни управители, не са стигнали до решаването му. Имало е някакво очаквано финансиране до края на 2014 г. от швейцарска фирма за обезвреждането на тези пестициди, но още нищо не се е случило и никой нищо не предприема.
Общината не може да поеме разходите по обезвреждането на тези опасни отпадъци.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки са предприети за ликвидиране на възможността от авария?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, контролът на складовете за залежали пестициди се осъществява от регионалните инспекции по околната среда и водите, със съдействието на Министерството на земеделието и храните, чрез Българската агенция по безопасност на храните и областни дирекции по безопасност на храните, областните и общински управления, представители на службите по „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи.
Съгласно заповед на областния управител на Кюстендил през 2013 г. е извършена проверка на склада в село Драговищица, община Кюстендил от междуведомствената комисия с представители на съответните администрации. При проверката е установено, че пестицидите се съхраняват в масивна и обезопасена сграда. Складът е денонощно охраняем, сградата е от четвърта степен на огнеустойчивост.
Установено е, че част от опаковките са разкъсани, но тъй като подът е бетониран, няма замърсяване на почвата. В сградата за съхранение на препаратите за растителна защита и помещението на охраната няма изградена електрическа инсталация.
Във връзка с констатирани несъответствия са дадени предписания от Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”, „Контрол по общоопасни средства” при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, и Инспекцията по труда – Кюстендил. Предписанията са изпълнени.
Министерството на околната среда и водите не е компетентен орган по въпросите, които касаят пожарната безопасност.
В изпълнение на националната политика по опазване на околната среда и устойчиво управление на отпадъците Министерството на околната среда и водите разработи проект, с който кандидатства за финансиране по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Проектът за екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита вече е одобрен от страна на Швейцарската конфедерация и предстои подписване на споразумение за реализиране на превантивните дейности, които възлизат на стойност 38 млн. лв. В рамките на проекта ще бъдат преопаковани и изнесени с цел обезвреждане близо 4 хил. 380 тона пестициди от държавни или общински складове.
Съгласно предпроектното проучване, извършено през 2013 г., са инвентаризирани 323 склада за съхранение на негодни за употреба пестициди на територията на страната. Извършена е оценка на риска за всеки един склад и приоритетно ще се обезвреждат пестициди с изтекъл срок на годност в общински и държавни складове, с най-висок риск за замърсяване на околната среда и здравето на населението.
Складът в село Драговищица, община Кюстендил е инвентаризиран в рамките на предпроектното проучване. Същият е общинска собственост и е включен в обхвата на проекта. Проектът стартира тази година и е със срок за изпълнение до 2019 г., като целта е прочистването на територията на цялата страна от излезлите от употреба пестициди. До реализацията му отговорна за поддържане на състоянието на склада в съответствие с изискванията за безопасност е община Кюстендил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, колега Петров, за реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (БДЦ): Благодаря, госпожо Министър, за добрия отговор. Надявам се, че моите избиратели от село Драговищица ще бъдат спокойни както за своето здраве, така и за сигурността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
С това кръгът въпроси към министър Василева е изчерпан. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговори на въпроси към Веселин Вучков – министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Петър Славов – относно регистрираните опити за незаконно преодоляване на съоръжението от препятстващ тип, изградено на границата с Република Турция.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос касае регистрираните опити за незаконно преодоляване на съоръжението от препятстващ тип, изградено на границата с Република Турция, от нелегални имигранти, в това число и чрез нарушаване на неговата цялост – разрязване, преодоляване, както и възможностите да се ограничат тези практики.
Уважаеми господин Министър, в редица медийни публикации бе тиражирана информация, че изграденото и много скъпоструващо съоръжение от препятстващ тип често е обект на набези от нелегалните имигранти, които се опитват да го преодолеят с всички възможни средства, в това число и чрез неговото разрязване на определени места, повдигане на мрежата с цел промушване под нея, поваляне на дървета върху него с цел прескачане и така нататък – все действия, които го увреждат.
От друга страна, служителите на Гранична полиция често не успяват да реагират навреме на подобни набези и нерядко намират само следите на вече преодолелите незаконно държавната граница имигранти. Като вероятна причина се сочи, че самото съоръжение не е снабдено със сензори и/или камери, които да отчитат всеки опит за интервенция по него, съответно за своевременна реакция и пресичане на тези опити навреме. Граничните полицаи се опитват да го контролират чрез жива сила и посредством камерите за наблюдение по вътрешния периметър по границата, което обаче невинаги е възможно.
В тази връзка Ви моля, уважаеми господин Министър, да отговорите на следния въпрос: какъв е броят на регистрираните опити за незаконно преодоляване на съоръжението от препятстващ тип на част от границата с Република Турция, при които последното е било увреждано по един или друг начин, в това число разрязвано, изкривявано, частично изкъртвано, затискано с паднали дървета и така нататък? Ще се повиши ли ефективността му, ако на самото съоръжение бъдат инсталирани сензори и камери, позволяващи незабавно известяване и реакция на силите на Гранична полиция още при първия досег при посегателства на нелегални имигранти върху него? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, изграденото инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип при българо-турската граница, както е добре известно, е с дължина 30 км. След неговото изграждане се отчита рязко намаляване – до седем пъти, на опитите за незаконно пресичане на територията на страната в този участък от държавната ни граница.
Има установени 49 опита. Повтарям – 49 опита за незаконно навлизане на територията на страната, чрез различни способи за преодоляване на това съоръжение, като само в четири от тях лицата не са били заловени.
По-конкретно случаите и способите са следните: чрез срязване – 21 случая, чрез покриване с дрехи – 8, чрез използване на клони и дървета – 13, и чрез използване на стълба – 7 случая.
За ефективността на възпрепятстващото съоръжение спомага получаването на изпреварваща информация чрез вече изградените елементи на интегрирана система за наблюдение. Повтарям, това е много важен допълнителен елемент на сигурност – интегрираната система за наблюдение. Тя се използва от граничните полицейски управления в Свиленград, Елхово и Болярово. Включва две сигнално-охранителни системи, разположени успоредно на държавната граница в непосредствена близост до инженерното съоръжение. Режимът за наблюдение е непрекъснат и е реализирано изместване на зрителното поле на част от термовизионните камери с цел установяване на по-точен периметър за наблюдение.
Останалите мерки, които се изпълняват към настоящия момент и спомагат за по-ефективна охрана при съоръжението, са: по-голям брой мобилни патрули, разполагане на секретни постове и постове за наблюдение, използване на патрулни и служебни кучета, стабилизиране на пътищата, разположени непосредствено по линията на държавната граница.
Към момента изходното задание за проектиране на новото инженерно съоръжение по българо-турската граница с дължина 131 км е изготвено и са нанесени отделни корекции в конструктивната част, повишаващи възпрепятстващите функции на съоръжението. Системи за наблюдение чрез сензори и камери са особено полезни за целите на сигурността, но затова се изисква голям финансов ресурс и не са включени в заданието за новото съоръжение. Не се предвижда оборудването със сензори и за настоящето.
Изграждането на системи, включващи сензори и камери към тях може да бъде реализирано след финансовото обезпечаване на редица сложни въпроси като липса на източници за захранване на инсталираното оборудване, изключително трудното реализиране за безжично предаване на информацията, поради пресечения терен, голямото разстояние между инженерното съоръжение и местоположението на структурите на Главна дирекция „Гранична полиция”, за да се изградят постоянни кабелни трасета за предаване на информацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Министър, за подробния отговор. На практика той потвърди моите опасения и информацията, която имах, че са налице доста опити и посегателства върху самото съоръжение. Това обаче, което отчитам като положително във Вашия отговор е, че, както Вие казахте, мисля, че само четири случая не са били спрени, което е една много добра новина – добра новина за това как се пази държавната граница на Република България и че органите на МВР и Гранична полиция полагат наистина огромни усилия в това отношение.
Това, което обаче аз си мисля е, че ако съоръжението във вида, в който е било проектирано и изградено, всички си спомняме навремето неприятните ситуации и информацията, която беше изнесена, че не е проведена редовна обществена поръчка, че едва ли не в интернет, там някой си е подбирал фирмите, пък после се оказа, че е имало и съответна близост до общински председател на БСП, тоест много подозрения имаше, че съоръжението не е направено по начина, по който трябва да бъде направено, вероятно нямаше да ги има всичките тези опити за посегателство, тъй като то щеше да е снабдено с камери и органите на Гранична полиция щяха много по-бързо да могат реагират и да спират тези опити за посегателство.
Казвам това, защото си мисля, че снабдяването на бъдещото съоръжение, което ще бъде изградено всъщност, може да е с такива камери и сензори и всъщност може би ще се окаже по-икономично за държавния бюджет, отколкото да бъде поправяно постоянно съоръжението, тъй като очевидно веднъж разрязано или повредено, то трябва да бъде възстановено в предишния му вид, за да бъде ефективно.
Това е просто като препоръка, може би да се има предвид, при изграждане на новото съоръжение да се помисли дали действително няма да се окаже по-добре то да бъде снабдено с такива камери и сензори и че това на практика ще икономиса средства, които в крайна сметка биха направили съоръжението хем по-ефективно, хем и по-икономично за държавата от гледна точка на поправка на повредите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов. Уложихте се точно в лимита на изказването – две минути.
Заповядайте за дуплика - нямате.
Преминаваме към следващ въпрос.
Той е от народния представител Валентин Николов относно отпускане на средства, необходими за почистване на речното корито на река Краневска, село Кранево след голямото водно бедствие от 19 юни 2014 г.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, измина повече от половин година след ужасното наводнение, което сполетя курортното селище Кранево, област Добрич. Това бедствие се случи на 19 юни точно преди туристическия сезон.
С много усилия хотелиерите, засегнати от наводнението, успяха да отворят туристическите си обекти. Наводнението причини огромни материални щети на имотите, които се намират в близост до реката. Наводнението, заедно с кризата в Украйна и Русия, допринесоха за над 10% спад на туристическите посещения.
С тежка техника се поразчисти част от коритото на Краневска река, което беше доста козметично. Стихията разруши и двата пешеходни моста, които свързват двете части на селото. Същите все още се намират в коритото на реката. Сериозно е напукването на основния мост, по който минават ежедневно моторни превозни средства, както и жители.
След проведена от мен среща с кмета на община Балчик, бях информирал, че няма отпуснати необходимите средства за почистване и възстановяване на коритото на реката до този момент, въпреки своевременното поискване на такива.
Жителите на село Кранево са силно обезпокоени от ново наводнение, ако не се вземат необходимите мерки.
Господин Министър, ще вземете ли необходимите мерки за решаването на поставения от мен проблем с цел жителите на село Кранево да посрещнат спокойно новия туристически сезон, имайки предвид, че това е единственото препитание в този район? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за отговор, министър Вучков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, в началото на месец октомври 2014 г. кметът на община Балчик внася искане за финансиране в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Пълното наименование на това искане е: „Корекция на речното корито на река Краневска, включително прилежащата инфраструктура, мостови съоръжения и пасарелки”.
Заявените средства са в размер на 764 540 лв., от които 752 540 лв. – за строителство, и 12 хил. лв. – за проектиране.
Искането не е обсъждано в Комисията през 2014 г., поради изчерпване на бюджетните средства към момента на внасяне. Заседанията са били и временно преустановени, поради смяна на правителството в края на годината.
Предвид обстоятелството, че наводнението е наложило на територията на община Балчик да бъде обявено бедствено положение искането за финансова помощ днес сутринта под мое председателство бе разгледано с приоритет на първото заседание на Комисията за тази година.
Не бяха изказани никакви възражения срещу финансирането на обекта и предстои, съобразно процедурата, да бъде одобрено с акт на Министерския съвет в съответствие с чл. 43 от Закона за публичните финанси.
Освен това при оценката на преките щети, причинени от наводнението в период 19 – 21 юни 2014 г. в Североизточен и Северен централен район, са включени и подадените от областния управител на област Добрич данни за нанесени щети на инфраструктурата в областта и в частност за корекция на река Краневска в община Балчик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ПФ): Господин Министър, аз съм изключително удовлетворен от отговора Ви и се радвам, че наистина днес сте разгледали това искане и ще бъдат отпуснати средствата.
Само искам да Ви кажа, Вие, разбира се, съм убеден, че сте запознати – за осем месеца, от юни досега, курортния комплекс „Албена” също три пъти беше наводняван. Щетите са над 15 млн. лв. Освен това да благодарим на Бога, че там не станаха нещастни случаи, както в „Албена”, така и в Кранево, защото 19 юни, разбирате, че това е в началото на туристическия сезон.
Така че ще Ви бъдем много благодарни – ние и жителите на село Кранево, и на област Добрич, ако това нещо се случи и бъде възстановено и почистено коритото.
И за Ваша информация още нещо искам да Ви кажа, че миналата седмица, когато валяха два дена проливни дъждове, само 20 см трябваха отново да се повтори бедствието, така че наистина жителите са силно притеснени и вярваме, че наистина Вие ще вземете необходимите мерки и ще направите всичко възможно да бъде предотвратено бъдещо бедствие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Ще ползвам правото на дуплика, за да Ви информирам, чрез Вас и всички избиратели, областни управители, общини на територията на страната, да имаме предвид някои факти. Не за първи път председателствах тази Междуведомствена комисия. Аз съм пръв между равни. Смятам, че министърът на вътрешните работи може би не е много редно да я председателства.
Годишният бюджет на Комисията, която председателствам в момента, е 70 млн. лв. Към днешна дата исканията, уважаеми народни представители, всички са неотложни и почти всички са представени като животоспасяващи, а вероятно е така, са за 448 млн. лв. Много е трудно да се направи приоритет – всички са важни, и затова отговорността тук и на областните управители е още по-голяма, за да си построят приоритетите в съответните области, за които отговарят. Във всички случаи, разбира се, даваме приоритет на превенцията и за най-неотложните разходи на публична инфраструктура, подчертавам – общинска или държавна, но публична. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Кадиев относно бездействие на служител на Министерството на вътрешните работи, станал свидетел на нападение над ученик в град София.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! На 13 януари 2015 г. около обяд в двора на 23-то основно училище „Фредерик Жолио-Кюри” в София нахлуват три лица с маски и започват саморазправа с ученици в училището. По данни на свидетели на събитието, на излизане от двора на училището едно от маскираните лица нанася два удара с палка на намиращо се наблизо момче, ученик в ІХ клас в училището, след което лицата избягват. Момчето изпада в безсъзнание, глътва си езика и само благодарение на бързата намеса на намиращи се наблизо свидетели не се е стигнало до фатални последици.
Този случай сам по себе си поставя въпроси относно сигурността на учениците в училищата и ролята на МВР за гарантиране безопасността на тези деца, както и тревожните данни, че извършители на това деяние са също непълнолетни лица.
Но редом с това, изключително обезпокоителни са и други обстоятелства. Поне двама свидетели на инцидента заявяват, че в непосредствена близост до инцидента се е намирал униформен полицай, който става свидетел на случая, но не реагира по никакъв начин. Според свидетелите нападателят е изтичал покрай полицая, който през това време е продължил да говори по мобилния си телефон. Полицаят не се намесва при нахлуването на маскираните лица в двора на училището, не се намесва при нападението над деветокласника, не се опитва да задържи нападателите, нито оказва първа помощ на пострадалия. След като на място пристига патрул, който снема показания на свидетелите, тези показания не се включват в показанията, описващи бездействието на униформеното лице.
Това говори за безотговорност на служителите на МВР, за неизпълнение на основни служебни задължения и прикриване на провиненията на полицая от колегите му. Поставя се под въпрос авторитетът на институцията МВР и се будят съмнения в колко още случаи престъпления са били извършвани в присъствие на полицаи и колко още провинения са прикривани от солидарност на други служители на системата?!
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси: как Вие като министър оценявате ситуацията и реакцията на служителите на МВР по случая? Какви санкции са наложени на полицая, който не е предотвратил извършването на престъпление и не е реагирал на побой над дете ІХ клас? Каква е причината поне двама свидетели – ученичка в същото училище и служителка на заведение в съседство, да споменат липсата на реакция от намиращия се наблизо полицай и свидетелствата им да не бъдат включени в показанията, описани от полицаите, пристигнали на мястото на инцидента? Какви санкции са наложени на служителите, които са прикрили провинение на свой колега, като са пренебрегнали свидетелствата за липсата на реакция от негова страна? Какви мерки е предприело Министерството на вътрешните работи за охрана на учебните заведения на територията на град София и страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! В Столичната дирекция на вътрешните работи е извършена проверка по случая, която установява следното. На 13 януари тази година младши полицейски инспектор, териториално обслужващ жк „Редута”, е посетил 23-то СОУ и е извършил проверка на физическата охрана на училището. След неговото оттегляне на разстояние от 30 – 40 м от училището, служителят е чул викове и е видял струпване на деца. Връщайки се на място, е забелязал на земята момче в безпомощно състояние, а други две – едното с маска и палка, да бягат в посока подлеза на гара Подуене. Записите от камерите, които осъществяват видеонаблюдение при училището, показват, че нападението е станало извън двора.
Първоначално полицаят е предприел действия за залавяне на лицата, но виждайки, че пострадалото момче е изпаднало в тежко състояние, е останал в близост до него и незабавно е организирал оказване на неотложна медицинска помощ чрез телефон 112, видно и от изисканата справка. На мястото на инцидента е пристигнал и втори полицейски служител, който е докладвал за обстановката в оперативната дежурна част на районното управление, след което са предприети първоначални действия за установяване свидетели очевидци и по техни данни са идентифицирани нападателите. Образувано е и досъдебно производство, номерът му е 88/2015 г. Действията по разследването се ръководят от наблюдаващ прокурор. В хода на проверката е установено, че служителите на реда са предприели необходимите действия в помощ на пострадалия ученик, както и мерки за разкриване извършителите и тяхното последващо залавяне.
Охраната на училищата не е задължение само на МВР и се осъществява по реда на Закона за частната охранителна дейност от търговци, предоставящи услугата „частна охранителна дейност”. Училищата в качеството им на юридически лица, получили лиценз за извършване на такава дейност по самоохрана, също могат да извършват охранителна дейност.
Мерките, които предприема ежедневно МВР, за да не се допускат инциденти с ученици в периметъра на учебните заведения, включват обособяването на така наречените „установъчни пунктове” в районите на всички учебни заведения в столицата. Осигурява се засилено полицейско присъствие в пиковите часове – между двете смени на учениците и в началото, и в края на учебния ден.
Служителите на реда редовно участват в заседанията на местните комисии за обществен ред и сигурност към общините, където се изготвя ред за взаимодействие между институциите в полза на децата, набелязват се мерки по опазване на обществения ред и пътна безопасност в районите на училищата. Проведени са срещи, конкретно и по този повод, от служители на І РПУ с кмета на район „Слатина”, директорите на училищата и управителя на охранителната фирма, обслужваща 23-то СОУ, свързани с безопасността на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, в своя въпрос аз споменах наличието на двама свидетели, които разкриват съвсем друга картина от тази, която Вие казахте. Според тези двама свидетели – единият от тях ученичка от същото училище, а другият служителка на близко заведение, полицаят е бил в непосредствена близост, като през цялото време е говорил по телефона – и в момента на нахлуването на тези нападатели, и в момента на побоя, и в момента на тяхното бягство.
Тъй като най-вероятно тези свидетелства изобщо не са взети под внимание и не са докладвани на Вас, тъй като мой парламентарен сътрудник се срещна с един от тези свидетели, аз съм готов да Ви предоставя самоличността на свидетеля и очаквам от Ваша страна Министерството на вътрешните работи да разпита и него, да чуе неговата версия, и след това да потвърдим каква е истината в случая.
От останалата част на отговора Ви съм доволен. Наистина сигурността и безопасността на училищата не е дело само и единствено на Министерството на вътрешните работи, а е дело и на всички надлежни органи, както и на Столична община. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Валентин Николов Иванов – зададен е разбирам.
Остава въпросът на народния представител Светослав Белемезов относно ефективност по превенция на терористични актове, противодействие на престъпността и опазването на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и в областта на железопътния транспорт.
Заповядайте.
Колеги, това ще бъде последният въпрос в днешния контрол, тъй като след отговорите, госпожа Мая Манолова и Кристиан Вигенин имат въпрос към министър Вучков, който отлагат.
Следваха отговорите на въпроси към министър Христо Иванов. Обади се, че е възпрепятстван по здравословни причини. До него бяха поканени министрите според изчислението на времето, което остава, така че поради отсъствието по уважителни причини на министър Иванов и отлагането на въпроса на госпожа Манолова, последният въпрос за днес е на господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С Постановление на Министерския съвет № 207 от 18 юли 2014 г. беше приет Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, влязъл в сила от 22 юли 2014 г. Според него специализираното звено, отдел „Транспортна полиция” и неговите 8 на брой териториални звена, районни управления „Транспортна полиция”, които към онзи момент са щатно структурирани към тогавашната Главна дирекция „Национална полиция”, бяха закрити.
Към момента охранителният състав е пренасочен към дирекция „Жандармерия” при Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, а оперативният състав и разследващите полицаи са прехвърлени към областните дирекции на МВР в страната, с което, държа да подчертая, не се изчерпват направените промени, а напротив, задълбочават се проблемите. Практически за една и съща територия по охранителна линия отговаря дирекция „Жандармерия”, а дейността по пресичане, предотвратяване, разкриване и разследване се извършва от 27 самостоятелни основни структури, а именно областни дирекции на МВР. Отварям скоби и подчертавам, че те са 27, а не 28 поради причината, че Областната дирекция на МВР – Смолян, няма жп линия. Това означава, че липсва централизирана структура, която да осъществява превенция по терора като цяло, както и да координира и ръководи дейността по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в цялата страна.
Нещо повече, по охранителна линия и към момента няма създадена организация и ясен регламент кои жп гари се покриват от силите на жандармерията и кои следва да се покриват и обхождат от районните управления на МВР, на областните дирекции на МВР, като за последните никой не им е предвидил дори и щата.
Уважаеми господин Министър, след закриването на Транспортна полиция се откроиха множество въпросителни, кореспондиращи с широкия обществен интерес. Липсата на адекватна алтернатива и на яснотата относно функционалната ниша, освободила се с разформироването на горепосоченото звено, изискват разясняване на комплексната ситуация.
В тази връзка моите въпроси към Вас са следните:
Първо, след закриването на Транспортна полиция, която между другото е отдел с дългогодишна история, опит и традиции, на коя структура от МВР е възложена дейността по превенция на терористични актове, противодействието на престъпността и опазването на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и в областта на железопътния транспорт в страната?
Второ, не считате ли, че е занижена ефективността от този акт на разформироване на специализираното звено – отдел „Транспортна полиция”?
Трето, има ли актуализация на плановете за взаимодействие и координация на първоначалните и неотложни действия при получен сигнал за терористичен акт или терористична заплаха, за поставено самоделно взривно устройство и при получено злонамерено анонимно телефонно обаждане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Белемезов, след закриването на отдел „Транспортна полиция”, както правилно посочихте – към Главна дирекция „Национална полиция” и неговите осем териториални структури, служителите на сектори „Противодействие на обща престъпност” са преназначени в състава на областните дирекции на МВР, СДВР и Главна дирекция „Криминална полиция”. Служителите от секторите „Охрана на обществения ред” са преназначени в състава на дирекция „Жандармерия” към Главна дирекция „Охранителна полиция”. Районните управления „Транспортна полиция” – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Горна Оряховица, Мездра и Русе са трансформирани в сектори „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт” към зоналните жандармерийски управления в София, Пловдив, Варна, Бургас, Кърджали, Монтана и Горна Оряховица на териториален принцип.
За изпълнение на дейностите на МВР в сферата на железопътния транспорт и железопътната инфраструктура са създадени съответно отдел „Противодействие на престъпления в транспорта” към Главна дирекция „Криминална полиция”, състоящ се от два сектора – „Противодействие на криминалната престъпност” и „Противодействие на икономическата престъпност”; и на второ място – отдел „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт” при дирекция „Жандармерия” към Главна дирекция „Охранителна полиция”.
Пресичането на терористични актове, реакциите при кризисни ситуации, в това число получаването на злоумишлено телефонно съобщение или поставено самоделно взривно устройство и опазването на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт се осъществяват от органите на дирекция „Жандармерия”. Всяко денонощие съобразно оперативната обстановка се охраняват около 65 подвижни влакови състави и 23 гари, като от особена важност от тях са София, Пловдив Горна Оряховица, Мездра, Варна, Бургас, Русе, Свиленград, Димитровград и Стара Загора. Действията на служителите при посочените ситуации се извършват в съответствие с разпоредените с министерска заповед процедури от 18 юли 2014 г., където ясно са разписани конкретните мерки, които следва да се предприемат. Противодействието на престъпления в транспорта се осъществява и координира от служителите на отдел „Противодействие на престъпления в транспорта” в Криминална полиция, от служителите при съответните областни дирекции и СДВР.
Относно въпроса, който повдигате за ефективността на работата след преструктуриране на Транспортна полиция, ще припомня, че имах възможност да говоря по този въпрос на едно изслушване във Вътрешната комисия в парламента. Предстои обнародване на промени в Закона за МВР, може би до края на тази седмица, съответно и промяна в действащия Правилник за устройството и дейността на Вътрешното министерство. Тогава ще продължим със своя анализ, за да преценим дали трябва да се коригира нещо като правна норма и като организация, но на това мисля, че отговор на този етап все още не можем да дадем, защото сме обвързани от някои бюджетни ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателния отговор.
Аз ще си позволя да направя своята реплика по повод на казаното от господин министъра в обратен ред спрямо хронологията на неговите думи. По-скоро ще се опитам да изразя отношение към поставения въпрос от мен и взетото отношение от негова страна.
Смятам, че въпросът не търпи някаква бюджетна обремененост с оглед на това, че всички служители, включително и на оперативно, включително и на работно ниво са били предислоцирани в други отдели в Министерството на вътрешните работи. Реално погледнато дали техните заплати се изплащат от дирекция „Жандармерия” или от областните дирекции на МВР – смятам, че е въпрос, който много бързо би могъл да бъде решен.
Аз Ви благодаря за това, че Вие ще инициирате продължаването на разговорите и предприемането на аналитични действия с оглед дали е целесъобразно да бъде възстановена Транспортна полиция. Знаете, че ние поставихме този въпрос именно на заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Тогава аз успях да изразя своето отношение и благодарност към Вас за това, че Вие като цяло сте може би положително настроен към възстановяването на Транспортна полиция, включая, че този въпрос е от компетенцията на много сериозни анализи.
В подкрепа на това, което искам да кажа, е, че различните структури, които в момента отговарят за превенцията по недопускането на терористични актове, за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, са изключително много поради простата причина, че всички тези отговорности до момента са били от прерогативите на един-единствен отдел – „Транспортна полиция”. Според мен това създава ситуацията и хипотезата – когато липсва координация и ефективност между службите, се разминават отговорността, вземането на решенията и развитието на експертизата – нещо, което е изключително важно.
По отношение на втория въпрос, който поставих – относно плановете и дали има актуализирани планове, бих могъл да кажа, че доколкото имам информация – това е предмет на допълнителна проверка – последните планове датират от функционалното съществуване на Транспортна полиция.
Искам само да допълня, че всичко това, за което си говорим, формира и два обезпокояващи факта.
Първият от тях е как е организирано наблюдението и оперативното обезпечаване на криминалния контингент по линия на железопътния транспорт, като част от контингента, забележете, е преминаващ на територията на няколко общи дирекции на МВР в страната и множество районни управления на МВР?
Вторият обезпокояващ факт за мен лично е как е организирано регистрирането, движението и разкриването на подадените съобщения и сигнали за извършени престъпления от гражданите, станали жертва на престъпленията и пътуване в пътническите влакове и в района на пътническите гари?
Завършвам, господин Председател. Извинявам се, че Ви отнемам повече от времето.
Парадоксално е, че всяко престъпление, извършено на територията на железопътната инфраструктура, в повечето случаи се констатира и се вземат мерки в някои от последващите или може би една от последните гари. По този начин има размиване на информация, бягане на отговорност между самите районни полицейски управления и по никакъв начин не се защитават интересите на гражданите.
Относно ефективността, с което бих искал да приключа, изключително важно е да бъде направен прецизен анализ, но по отношение на ефективността следва да се изведе единствено след извършен основен анализ на състоянието и динамиката на тези процеси. Постигнатите резултати със съответните количествени измерители дават обективната оценка от ефективността на предприетите мерки и дейности за периода, през който „Транспортна полиция” е закрита.
Истински вярвам, че ако имаме възможност да продължим диалога с Вас, господин Министър, за което още веднъж Ви благодаря като проявено отношение от Вас, ще имаме възможност да намерим балансиращите точки, и балансиращите принципи, чрез които да възстановим „Транспортна полиция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, господин Белемезов.
Пресрочихте времето с повече от 2 минути.
Беше интересен този извод, но добрината ми не е безгранична.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Сигурен съм, че е бил интересен, господин Председател, още повече, че заседанието се води от бивш заместник-министър на вътрешните работи. Тези проблеми съм сигурен, че са стояли и преди 15 години на Вашето внимание. Проблемът с РУ „Транспортна полиция” периодично през годините търпи различно развитие.
Сега има благоприятна нормативна обстановка, така да се каже, че сме преди влизането в сила на промени в Закона за МВР, които Вие така любезно гласувахте миналия четвъртък, нов Правилник за устройство и дейността.
Изключително много и задълбочени анализи правим в момента. Подготвяме промени и в Правилника. Предстои изграждането на нова Главна дирекция „Национална полиция”, където евентуално този проблем трябва да бъде обсъден и предложен за решаване, включително и от новоназначения директор – нов, на Главна дирекция „Национална полиция”, какъвто трябва да има.
Има искания обаче, господин Белемезов, за създаването на доста структури, включително и централизирани във Вътрешното министерство. За огромно съжаление, ние като политически екип сме обвързани от бюджета. Това е единственият проблем. Имаме гласуван бюджет за заплати и осигуровки 935 млн. лв. за 2015 г., с който можем да плащаме заплати на не повече от 46 500 – 47 000 човека.
Да, вероятно структурирането отново на „Транспортна полиция” като по-самостоятелно и централизирано звено няма да влече със себе си завишаване на разходите, но със сигурност такова завишаване ще има. Така или иначе с Вас ще обсъдим допълнително този въпрос в един разговор и с други депутати, които се интересуват от структурните промени във Вътрешното министерство.
В следващите три, не повече от четири седмици и този въпрос трябва да намери своето решение. В крайна сметка като отчитаме, разбира се, важното условие да не застрашаваме сигурността на страната и да имаме подготвеност по отношение на всички престъпни прояви на територията на страната в жп инфраструктурата и, разбира се, по отношение на потенциални терористични рискове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Следващо редовно заседание – утре, сряда, от 9,00 ч.


(Закрито в 18,44 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Явор Хайтов

Секретари:
Димитър Делчев

Юлиан Ангелов