Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Красимир Каракачанов

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Декларация от името на парламентарна група – заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Навършиха се 142 години от обесването на Апостола на българската свобода Васил Иванов Кунчев. Според легендата Дякона от Сопотския манастир „Свети Спас”, ръкоположен с името Игнатий, получава псевдонима си Левски в Белград по време на участието си в Първата българска легия на Георги Сава Раковски. Нарекли го Левски заради силата, храбростта и уменията му, които демонстрирал при подготовката за битките.
За България обаче Левски е много повече от еталон за физическа сила. Със своите стратегически виждания за това как трябва да се води борбата за освобождение Васил Кунчев се превръща в идеолога на националноосвободителното движение. Именно пътят, предначертан от него, довежда до извоюването на свободата и независимостта на България.
Левски обаче не е само стратег. За по-малко от десетилетие той успява да изгради мощна, работеща революционна структура, която продължава да действа и след смъртта му. В тъмните времена на страх и безпросветност, с цената на много лишения и пълно себеотдаване Апостола на свободата успява да привлече към общото народно дело хиляди млади български мъже и жени. На по-късен етап това са хората, които организират и провеждат Априлското въстание, участват в българското опълчение и в крайна сметка – извоюват свободата ни. Те са ядрото на българския следосвобожденски елит, поставил основите на Третата българска държава.
Цялата тази организационна дейност Левски извършва при строга и редовна отчетност и отговорност към обществените средства – пример, който е особено актуален в наше време.
Особено значимо качество на Васил Левски е неговото държавническо мислене. Макар и да не успява да доживее свободата, в мислите си той вижда родината си свободна и изпреварва с цели векове своето съвремие.
На първо място, Дякона съзнава, че освобождението трябва да бъде дело на самите българи, защото „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби.” – истина, която историята доказва впоследствие.
Впечатляваща е и концепцията на Апостола за върховенството на закона в българската държава: „Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът – и за турчина, и за евреина, и прочие каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!” – пише Левски в писмо до Любен Каравелов през 1871 г.
Днес, близо век и половина по-късно, все още има наши сънародници, които поставят този основен държавнически принцип под въпрос и търсене на лични облаги и политически дивиденти.
Васил Левски обаче стига още по-далеч, виждайки България като равноправна част от обединена Европа: „Нашето драгоценно Отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни и на другите европейски народи. От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.” – заявява той преди много години, много преди страната ни да поеме по пътя към европейската интеграция, по който все още вървим неуверено.
И ако има нещо особено ценно в личността Васил Левски, което да ни дава пример и до днес за малко повече смирение, то е, че въпреки суровата действителност, в която живее, Дякона успява на първо място да остане човек. Воден от желанието за свобода и равноправие, Апостола проявява принципност в своите действия и решения, неизпитвайки омраза дори към своите убийци. Единствените, които той презира истински, са предателите на Отечеството.
Днес, 142 години след обесването на Васил Левски, ние от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ се обявяваме категорично против всички опити за пренаписване на учебниците и преиначаване на историята. Вярваме, че нашите деца, както и бъдещите поколения, имат право да знаят истината за миналото на България такава, каквато е, а наше фундаментално задължение е да я запазим за тях. Не приемаме опитите на различни политически сили и неправителствени организации да лобират за преиначаване на исторически факти с цел политическа коректност или електорални и материални дивиденти.
И нека да помним може би най-важното послание на Апостола на свободата Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Колеги, преминаваме към седмичната ни програма.
Процедура – господин Симеонов.
Да припомня, че във вчерашния ден стигнахме до разисквания по Законопроекта за ратифициране на двата договора и Акта за поемане на дълг. Днес трябва да продължим с дебатите.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 52, ал. 2, т. 4 отлагане на разискванията. Считам, че вземането на решение на всеки един от нас е изключително отговорна задача и ние можем да вземем решение, след като изключително добре се запознаем с основанията за искането на този дълг и налагането му на родината.
Не беше направено необходимото за разясняването на основанията, така че аз предлагам да се спре с първосигналните реакции, с първосигналното тълкуване (шум и реплики от БСП ЛБ) и да отложим разискванията, докато имаме възможност да получим становищата както на вносителя, така и на специалисти, и да си изгради отговорна позиция всеки един от нас. Това е нашето предложение. (Шум и реплики. Народният представител Десислав Чуколов отива към трибуната и подава на народния представител Валери Симеонов плакат.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, ще Ви отстраня от заседание! (Силен шум и реплики.)
Господин Чуколов, обръщам Ви официално внимание! (Силен шум и реплики.)
Господин Чуколов, за нарушаване на реда в залата – последно предупреждение, ще Ви отстраня от заседание. (Шум и реплики. Народният представител Десислав Чуколов настоява да връчи плаката на народния представител Валери Симеонов, но се намесват квесторите и той напуска пленарната зала. Оживление.)
Обратно становище?
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, искам да изкажа обратното становище и да Ви помоля да гласуваме да продължим дебатите за 16 млрд. лв., тъй като българският народ чака да види и да чуе нашето решение. Това, което се случва в момента, е грозен алъш-вериш – покупка и продажба на цели парламентарни групи. И нямате нужда от цяла седмица, за да Ви купят или да Ви продадат. И когато финансовият министър не Ви е обърнал внимание и Ви е отделил вчера 15 минути, господин Симеонов, както казахте, отделил Ви е за 16 млрд. лв. дълг по една минута на един милиард (силен шум в ГЕРБ), тогава Вие трябва да застанете срещу него и да гласувате срещу него! Защото тези дългове ще ги плащат и Вашите деца, и моите деца, и децата на всички Вас. Изобщо няма нужда да го подкрепяте в това нещо.
Уважаеми колеги, предлагам да продължим дебатите днес, да гласуваме „против” и ако трябва да се ходи на избори – ще се ходи на избори! По-добре така, отколкото дългове за децата ни! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов – на основание чл. 52, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по т. 5 от седмичната програма – Законопроект за ратифициране на двата договора и акта за поемане на задължение.
Режим на гласуване.
Гласували 187 народни представители: за 118, против 68, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Народните представители от Парламентарната група на „Атака” скандират: „Оставка! Оставка!”.)
Колеги, напишете в писмен вид оставките си и ги депозирайте в Деловодството на Народното събрание! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.)
Прегласуване. (Народният представител Йордан Цонев се запътва към трибуната.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Това е цирк! Пълен цирк!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие се явявате говорител на левицата ли, господин Цонев? Защото Ви суфлират какво да кажете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): В какво качество? Не знам как да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност да ми отговорите както пожелаете – същото, което Ви подвикват от място.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам, госпожо Цачева, кога съм дал повод да смятате, че съм говорител на когото и да било, освен на собствената си партия и на собствената си съвест! Но щом ме питате, ще Ви кажа, че не съм говорител на левицата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги правя процедура за прегласуване.
Освен с мотива, че има колеги, които не успяха да гласуват, ще се мотивирам и с обратното на становището, което изказа господин Симеонов. Господин Симеонов, имаше достатъчно време всички да се запознаем. Ние от Парламентарната група на ДПС се запознахме. От 15 минути – министърът на финансите не ни е отделил и една минута. Въпреки всичко сме прекрасно запознати с всички елементи на този договор. Имаме становище!
Господин Симеонов, един политик трябва и да чете, не само да говори глупости! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване!
Гласували 176 народни представители: за 115, против 59, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпил е Проект за решение с мотиви към него.
От името на вносителите Проектът на решение ще бъде предложен от господин Цочев. Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката и причините, довели до дисбаланса в нея към 31 януари 2015 г.
Преди да прочета решението, ще прочета мотивите към Проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.:
„Енергетиката е един от най-важните сектори в икономиката на страната и елемент от националната сигурност. В последните години тя функционира, както и цялата икономика –в условия на криза. Но тежката ситуация, в която се намира, се свързва повече с липса на прозрачност при вземане на решения, с лошо управление на държавните дружества и неупражнен финансов контрол, в много случаи – с надмощие на частни и корпоративни интереси над държавната политика и професионалната логика.
В българското общество, включително и между политическите сили, се формира един парадоксален обществен консенсус – всички отчитат ситуацията в енергийния сектор като изключително трудна, тежка, изискваща спешни и адекватни действия за стабилизиране, рестартиране, реанимиране, но въпреки това няма радикални и решителни действия за реформиране на сектора и оздравяване на държавните енергийни дружества. Като че ли липсва желание за промяна, въпреки декларациите за готовност за приемане на актуализирана стратегия за развитие на българската енергетика в средносрочен и дългосрочен план и законодателни мерки за цялостното въвеждане на европейските правни норми и такива, отчитащи национални и регионални интереси.
Нужен ни е реален, стабилен консенсус по основните направления на енергийната политика и Националната стратегия с приоритети като основа за вземане на решения и за реализиране на необходимите оздравителни мерки.
От друга страна база за всички програмни и законодателни инициативи трябва да бъдат ясната оценка и анализът на провежданата досега политика, постигнатите резултати и специфичните проблеми в енергийния сектор.
Влизането на американски експерт като съветник в българското Енергийно министерство, участието на външни представители в работна група по енергийна сигурност са допълнителни обстоятелства, които също обуславят необходимостта от установяване и обявяване на текущото състояние на сектора и на големите енергийни проекти, в които България участва. Един пълен преглед и оценка на причините за нереализирането на някои големи проекти ще даде възможност да бъдат направени заключения как са анализирани разходи и ползи и доколко прозрачни и мотивирани са били решенията за избор на проекти и инвестиране.
Преди да се утвърждават планове за бъдещето, трябва непременно да се даде отговор на въпросите какво е състоянието на българската енергетика, кои са причините за това състояние и адекватно ли е било управлението на сектора като цяло и на енергийната система на страната.
Това са въпроси от висок обществен интерес, които ни мотивират да предложим създаването на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката и причините за дисбаланса в нея към 31 януари 2015 г.”
В тази връзка, господин Председател, внасяме и
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
2. Комисията се състои от 8 (осем) народни представители, избрани на паритетен принцип – по един от всяка парламентарна група.
3. Избира ръководство и състав на Временната анкетна комисия, както следва – ще Ви прочета предложенията на отделните парламентарни групи.
4. Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
В оперативен порядък е съгласувано с всички парламентарни групи, с изключение на „Атака“, които казаха, че техен представител ще бъде предложен в залата.
Чета Ви предложението за състава на Временната анкетна комисия:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Валентин Николов от Парламентарната група на ГЕРБ, Таско Ерменков от Парламентарната група на БСП ЛБ, Рамадан Аталай от Парламентарната група на ДПС, Мартин Димитров от Парламентарната група на Реформаторския блок, Валери Симеонов от Парламентарната група на Патриотичния фронт, Георги Недев от Парламентарната група на БДЦ, народен представител от „Атака“, който не е посочен и Лъчезар Никифоров от Парламентарната група на АБВ за членове на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България и причините за дисбаланса в нея към 31 януари 2015 г.”
Като вносител на този Проект за решение предлагам за председател на Временната комисия Лъчезар Никифоров от Парламентарната група на АБВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да се промени решението. Комисията да бъде от 9-членен състав, като от всяка парламентарна група да има по един представител и един от независимите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков за включване на още един член в състава на Комисията – народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Гласували 131 народни представители: за 46, против 77, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя предложение по състава на Комисията.
За председател на Временната комисия предлагам господин Валери Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други предложения?
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, господин Председателстващ, колеги, от името на Парламентарната група на партия „Атака“ предлагам Магдалена Ташева за член на Комисията, чийто състав... (Реплики и възгласи.)
Извинете! Предложението ни е за председател. (Реплики и възгласи. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, други изказвания по разискванията във връзка с Проекта за решение? Няма. Няма предложения за редакционни промени.
Съставът от осем членове е предложен.
Първо ще гласуваме състава, след което, по причина, че има две номинации за председател... (Реплики.) АБВ нямат предложение. (Реплики от АБВ.) Кой е предложен? (Реплика от народния представител Кирил Цочев.)
Колега, станете и кажете кого предложихте Вие?
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, Вие бяхте в залата, когато предложих състав на Временната комисия без „Атака“ и за председател предложих представителя на АБВ Лъчезар Никифоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Проект на решение ведно с осемте номинирани колеги, по един от всяка парламентарна група, за членове на Комисията, след което ще има отделно гласуване за председател.
Гласуваме Проект на решение ведно с осемте членове на Комисията, по един от всяка парламентарна група, които са безспорни.
Гласували 142 народни представители: за 140, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имаме три предложения за председател на Комисията. По реда на тяхното постъпване ще бъдат подложени и на гласуване, тъй като няма нарочни процедурни правила, в случаите когато има повече от един номиниран, поради което няма и ограничение в това народните представители колко пъти за колко от кандидатите могат да гласуват. Приемаме, че за всеки един от кандидатите тече самостоятелно гласуване. Тоест, народните представители имат право да гласуват и по отношение на трите кандидатури.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирил Цочев членът на Комисията от групата на АБВ господин Лъчезар Никифоров да бъде председател на тази Комисия.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 14, въздържали се 94.
Предложението не е прието.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ, от място): Искаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, господин Цочев?
Имате думата, направете искане за прегласуване. Не става от място.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, извинявайте, че предложих от място. Много колеги влязоха след гласуването и да им дадем правото отново да гласуват.
Повторно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректно е предложението Ви, господин Цочев.
Подлагам на прегласуване предложението Комисията да бъде оглавена от господин Лъчезар Никифоров от групата на АБВ.
Режим на гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 45, против 15, въздържали се 94.
Предложението не е прието.
Покажете резултата по групи.
Поставям на гласуване предложението на господин Ячев за председател на Комисията да бъде избран господин Валери Симеонов – член на Комисията.
Гласуваме предложението за председател на Комисията да бъде избран господин Валери Симеонов.
Гласували 152 народни представители: за 93, против 42, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да прегласуваме това решение, защото си давате сметка, че днес, в този ден... (Шум и реплики.)
Да, те осигуриха кворума, разбрахме това, въпреки че ги призовах.
Но днес, в този ден, когато всички медии са насочени към това каква сделка се прави, дали беше бременна снощната нощ или ще бъде бременна седмицата, сега тук ни доказвате, че поредната сделка е осъществена. Българската енергетика ще бъде в ръцете на този бургаски олигарх. (Ръкопляскания от „Атака”.) Дайте си сметка какво гласувате! Дайте си сметка какво гласувате!
Искам прегласуване от името на Парламентарната група на партия „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Поставям на прегласуване предложението за председател на Комисията да бъде избран господин Валери Симеонов.
Гласували 153 народни представители: за 92, против 43, въздържали се 18.
Предложението е прието. (Шум, реплики и възгласи от „Атака”.)
Колеги от „Атака”, при следващо подобно подвикване, а не скандиране, при подвикване ще има санкционирани с освобождаване от пленарната зала. (Възгласи от „Атака”: „Оставка! Оставка! Оставка!”.)
Напишете си я, колеги. Чакам да я депозирате.
Покажете резултатите по групи! (Шум и реплики.)
Вие не успяхте ли да ги депозирате при предишното излизане? Нали излизахте за малко? (Председателят се обръща към лявата страна на залата. Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)
Сега следва да гласуваме предложението на господин Нотев за председател на Комисията да бъде избрана госпожа Магдалена Ташева.
Режим на гласуване. (Шум и реплики.)
Моля за ред в залата!
Гласували 151 народни представители: за 38, против 106, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Покажете по групи! (Шум, реплики и възгласи.)
Сега гласуваме в Решението на съответното място за председател господин Валери Симеонов, с оглед резултатите от трите отделни гласувания. (Възгласи от „Атака”: „Ууу!”, ръкопляскания от ПФ.)
Гласуваме за председател към Решението господин Валери Симеонов.
Гласуваме пълната редакция на Решението с председател Валери Симеонов.
Гласували 148 народни представители: за 96, против 39, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са докладите от Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Докладът на Комисията по енергетиката ще бъде представен от господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да прочета доклада, правя процедурно предложение за допускане в залата на Антон Павлов – заместник-министър, Александрина Димитрова – началник-отдел, Валентина Илиева – държавен експерт, Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 107 народни представители: за 99, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7,
внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015г.
На свое редовно заседание, проведено на 05 февруари 2015г,. Комисията по енергетика обсъди Законопроект за енергийната ефективност, внесен от Министерски съвет на 28.01.2015г.
На заседанието присъстваха господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” и други представители на Министерство на енергетиката. От кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическа политика присъстваха госпожа Гергана Митрева – главен експерт и господин Стефан Илиев – парламентарен секретар, от Агенцията за устойчиво енергийно развитие – господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор, от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници – господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Жечо Станков. Новият Закон за енергийна ефективност е разработен във връзка с транспонирането на Директива 2012/27 на Европейския съюз относно енергийната ефективност.
От вносителите на законопроекта бе заявено, че политиката по енергийна ефективност и хоризонтална политика е необходимо да бъде интегрирана във всички секторни политики. В тази връзка са въведени правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на икономиката и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да провеждат секторни политики. В законопроекта е регламентирано и разработване на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийната ефективност, свързано със сгради – държавна собственост. Въвежда се изискване и към предприятията, които не са малки или средни, да се подлагат периодично на енергийни обследвания, и то поне веднъж в рамките на четири години. Изпълнението на новите изисквания, въведени с новия Закон за енергийната ефективност ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ще се намалят емисиите на парниковите газове и ще доведат до подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
В подкрепа на законопроекта за енергийната ефективност изразиха становища представителите от кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическа политика и от Министерството на транспорта, информационните, технологии и съобщенията.
Представителите на Агенцията за устойчиво енергийно развитие изразиха подкрепа към новия Закон за енергийна ефективност, като споделиха мнение, че представеният законопроект въвежда изискванията на Директива 2012/27 ЕС от гледна точка на определянето на националната цел за енергийни спестявания, прилагането на схемата за задължения по енергийна ефективност.
От Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници също дават положително становище с препоръки за прецизиране на частта, която регламентира дейността на фонд „Енергийна ефективност”.
В хода на дискусията участие взеха представители от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Те изразиха несъгласието си с въвеждането на срока на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, независимо от факта, че в законопроекта се предлага увеличаване на срока на валидност от 3 на 5 години. Обърнато бе внимание на необходимостта от законова регламентация на провежданите обучения за квалификация, като бяха дадени примери за съществуваща в момента практика.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от бързо приемане на законопроекта, като бе обърнато внимание и на стартиралата процедура срещу България за неизпълнение на задълженията си да транспонира в срок Директива 2012/27/ЕС.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народно събрание да приеме на първо четене Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще Ви запознае председателят на комисията народният представител Найден Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин председател, колеги!
„На редовно заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2015 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Министерството на енергетиката, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на граждански организации.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на енергетиката.
Проектът e разработен във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Документът съдържа мерки за повишаване на усилията на държавите членки за по-ефикасно използване на енергията на всеки един етап от енергийната верига – от преобразуването, през разпределението до крайното потребление на енергия. Той се основава на съществуващите директиви за комбинираното производство на енергия и енергийните услуги, като ги обединява в широкообхватен правен инструмент, третиращ енергийната ефективност при предлагането и крайното потребление на енергия.
Със законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г. За подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия. Целта на законопроекта е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната ще се включи активно в усилията на ЕС за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.
За изпълнение на индивидуалните цели е предвидена възможност задължените лица да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други финансови посредници, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Въвежда се задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 процента от общата им разгъната застроена площ. Регламентира се изискването всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. Въведена е възможността за издаване на сертификат на отделни части в сгради, в случай че тези части имат различно предназначение.
С цел намаляване на административната тежест срокът на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, е увеличен от 3 на 5 години.
При изпълнението на мерките на произтичащите от проекта на закон дейности се очаква собствениците на сградите да постигнат спестявания на енергия, съответно намаляване на разходите за енергия, които с всяка следваща година ще се увеличават. Заинтересованите министерства, ведомства и други държавни структури и общините ще осигуряват изпълнението на мерките и дейностите, предвидени в Законопроекта, в рамките на определените им бюджети. Освен това ще се използват и възможностите за финансиране със средства по европейските програми и други действащи финансови инструменти.
В преходните и заключителни разпоредби са предложени изменения и допълнения на Закона за енергетиката, свързани с въвеждане на разпоредбите на гореспоменатата Директива на ЕС.
По време на обсъжданията представителите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране изразиха несъгласието си с въвеждането на срок на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, независимо от факта, че в законопроекта се предлага увеличаване на срока на валидност от 3 на 5 години. Обърнато бе внимание на необходимостта от законова регламентация на провежданите обучения за квалификация, като бяха дадени примери за съществуващи в момента порочни практики. Направени бяха и предложения за намиране на възможност специалистите със средно образование да продължат да осъществяват дейността си.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от бързо приемане на законопроекта, като бе обърнато внимание и на стартиралата процедура срещу България за неизпълнение на задълженията си да транспонира в срок Директива 2012/27/ЕС. На 27 ноември 2014 г. част от изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за становището на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като обърнаха внимание на необходимостта между двете гласувания на законопроекта да бъдат намерени адекватни законодателни мерки за разрешаване на съществуващите проблеми.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за енергийната ефективност № 502-01-7, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Зеленогорски.
Продължаваме с доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев, да изразите становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари
2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за енергийната ефективност.
На заседанието присъствахa: от Министерство на енергетиката – Жечо Станков – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”; от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране – Костадинка Тодорова – член на комисията и Анелия Петрова – старши експерт в отдел „Правен”; от Агенция за устойчиво енергийно развитие – Красимир Найденов – главен директор „Координация и управление на енергийната ефективност и възобновяеми източници на енергия”; представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, КНСБ и други.
Законопроектът, представен от заместник-министър Жечо Станков, e разработен във връзка с въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. С него се регламентира определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г. За подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между:
1. крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
2. топлопреносните предприятия и доставчиците на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. кубически метра годишно;
4. търговците с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно – с изключение на горивата за транспортни цели;
5. търговците с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
Предвижда се възможност задължените лица да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Въвежда се задължение във всички отоплявани или охлаждани сгради – държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 на сто от общата им разгъната застроена площ.
Въвежда се и изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на четири години.
Дава се възможност за издаване на сертификат на отделни части в сгради, в случай че тези части имат различно предназначение.
С цел намаляване на административната тежест, срокът на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, е увеличен от 3 на 5 години.
Предвидено е изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки да издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства, закупуване или наемане на сгради с високи показатели за енергийна ефективност.
Изпълнението на закона е възложено на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За въвеждането на изискванията на Директива 2012/27/ЕС са предложени изменения и допълнения в Закона за енергетиката. С цел гарантиране на ефективни и адекватни мерки за защита на правата на потребителите на енергийни услуги е предвидена изрична законова разпоредба относно възможността при промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, потребителите едностранно да прекратят договора, ако не приемат новите условия или цени, както и относно избор на метод на плащане, периодичност на предоставяне на информация за фактурирането, предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури, достъп до данни за потреблението.
Очаква се изпълнението на новите изисквания, въведени със законопроекта, да доведе до повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Продължаваме с доклада на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране господин Искрен Веселинов като председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 февруари 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР разгледа Законопроекта за енергийната ефективност.
На заседанието присъствахa: Александрина Димитрова – началник-отдел в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, Валентина Илиева – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, всички те представители на проектовносителя Министерството на енергетиката
Законопроектът e разработен във връзка с въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.
С него е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., за подпомагане изпълнението на която се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия.
Заложено е разработване на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийната ефективност за 2020, свързан със сгради – държавна собственост. Въвежда се изискване и към предприятията, които не са малки или средни, да се подлагат периодично на енергийни обследвания, и то поне веднъж в рамките на четири години. Изпълнението на новите изисквания, въведени с новия Закон за енергийната ефективност ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ще се намалят емисиите на парниковите газове и ще доведе до подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
За изпълнение на индивидуалните цели е предвидена възможност задължените лица да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други финансови посредници, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Въвежда се задължение във всички отоплявани или охлаждани сгради – държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики.
Въвежда се и изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на четири години.
Дава се възможност за издаване на сертификат на отделни части в сгради.
С цел намаляване на административната тежест, срокът на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, е увеличен от 3 на 5 години.
Предвидено е изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки да издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства, закупуване или наемане на сгради с високи показатели за енергийна ефективност.
Фактът, че изпълнението на Закона е възложено на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подчертава значимостта на политиката по енергийна ефективност и необходимост от нейното интегриране във всички секторни политики.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за енергийната ефективност № 502 01 7, внесен от Министерския съвет на 28 януари
2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Уважаеми колеги, преминаваме в режим на дебат.
Моля, изказвания по Законопроекта.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на БСП лява България искам да декларирам подкрепата ни на този Законопроект на първо четене. Разбираме необходимостта от разработване на нов Закон за енергийна ефективност. Стартиралата процедура за нарушение от Европейската комисия заради неизпълнението на задълженията си да транспонираме Директива 2012/27 на Европейския съюз е само едно от нашите основания. За нас водещо е, че тук става дума за закон, уреждащ обществените отношения по формиране и приложение на политиката за енергийна ефективност.
Със Законопроекта е регламентирано и определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г. Ние се нуждаем от работеща и ефективна система за енергиен одит на сгради и промишлени системи, както и за енергийно сертифициране на сградите в съответствие с европейските директиви, определянето и прилагането на схема за задълженията по енергийна ефективност и избора на задължените по тази схема лица.
Същевременно искам да заявя, че имаме и много забележки към Законопроекта. В предложения текст има множество неясноти, нелогична обвързаност, объркване на функции и понятия. Приет в този вид, може да бъде поредният закон, който няма да бъде възможно да се прилага, а само ще отчете пред европейските ни партньори, че сме транспонирали поредните директиви. Затова искам да заявя, че между първо и второ четене ще направим редица предложения.
В първоначалния Законопроект за енергийна ефективност се регламентираше разработването и приемането на Закон за Камарата на консултантите по енергийна ефективност. В новата редакция на настоящия Законопроект ще предложим да бъдат включени текстове, които ще институционализират Браншовата професионална камара на консултантите по енергийна ефективност. С предложенията ни ще се опитаме да разработим широкообхватна нормативна уредба за повишаване на енергийната ефективност. Изпълнението на новите изисквания, въведени с проекта на новия закон, ще трябва да доведат до повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на жизнения стандарт на хората.
Отчитайки и сложността на материята, обсъждана в Закона за енергийна ефективност, ще предложим между първо и второ четене максимално дълъг срок за обсъждане на предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики на изказването на народния представител господин Бойчев? Не виждам желаещи.
Продължаваме с изказванията.
Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, от името на Движението за права и свободи декларирам, че ще подкрепим Законопроекта на първо четене поради няколко причини. Първата и основната причина е, че закъсняхме с транспонирането на Директива 2012/27 на Европейския съюз. Смятам, че все още не е късно и наказателните процедури, които вече са обявени, с приемането на закона ще намерим начин как да бъдат спрени.
Този Законопроект дълго време се разработваше от предишното управление, но, уважаеми колеги, трябва да сте наясно – тези, които не са чели Законопроекта, че всички онези критерии и условия, които са залегнали в този закон, ще доведат до сертифициране не само на обществените сгради, а би трябвало да започнат да се сертифицират и съответните производства с една-единствена цел – не само повишаване на конкурентоспособността, а и увеличаване на енергийната ефективност на съответните предприятия.
Колеги, това означава, че борбата ни с намаляване на вредните емисии, въвеждането на зелената енергия и на сертифицирането на съответните сгради, ще накара определени предприятия да инвестират. Това означава, че те трябва да намерят определени средства и в тази тежка финансова икономическа ситуация няма да им е лесно.
Разбира се, след като сме членове на Европейския съюз, ние трябва да направим всичко възможно тези директиви – освен че трябва да бъдат транспонирани, те трябва да бъдат и спазени.
Не знам дали сте наясно, но България е може би единствената страна, която най-сериозно и в най-голяма степен е транспонирала всички директиви, но спазването на законите след тяхното транспониране става много по-трудно и много по-тежко.
От гледна точка на повишаване на усилията за по-ефективно въвеждане на дейности и мерки на енергийната ефективност този Законопроект въвежда изискване не само при крайните потребители, каквато цел имаше предишният закон, но и определянето на националната цел за енергийните спестявания – прилагане на схемата за задължения по енергийна ефективност и избор на задължените по тази схема лица, както и преразпределението на задълженията, в съответствие с променящите се условия на пазара за енергийни услуги.
За да се повиши възможността Законът за енергийната ефективност да изпълнява своята положителна роля по същество, е необходимо да се направят още промени, допълнения и уточнения. Например трябва веднага да хармонизираме Закона за енергетиката и да се дефинират по еднакъв начин и някои от термините, които са пропуснати в този Закон. Трябва да се дефинират термините за енергийните услуги, дружествата за предоставяне на енергийни услуги и доставчици на енергийните услуги, сертификати за произход и гаранции за произход и други термини, на които между първо и второ четене трябва да наблегнем, за да могат да бъдат уеднаквени.
Колеги, друго съществено в този Законопроект е, че се променя начинът на изчисляване и разпределение на новата национална цел за енергийни спестявания. Какво обаче се случва с ангажиментите на държавата съгласно трите тригодишни плана, които приключват през 2016 г., също не е ясно. Как ще бъде отчитано тяхното изпълнение? В предложения Законопроект липсват ясни текстове за приключването на тези 3-годишни планове до 2016 г.
Сериозен пропуск на Проектозакона е липсата на механизъм за идентифициране на кръга от задължени лица, между които трябва да се разпределя националната цел. Липсва подробно разписан механизъм за верифициране на изпълнената цел и контрол върху задължените лица и реализираната от тях продажба на енергия. Виждам, че част от вносителите са тук, и смятам, че ще чуят и ще обърнат внимание в тази част на Законопроекта.
Следващото, което е съществено в Законопроекта, е, че не е разписан пазарен механизъм за търговия с ценни книжа, издавани въз основа на удостоверенията на енергийните спестявания, всъщност така наречените „бели сертификати”. Такъв механизъм би облекчил натиска върху продажните цени на енергията, продадена от направените инвестиции от търговците с енергия. Могат да бъдат посочени и други неточности.
В този Законопроект можем да намерим пропуски, но, колеги, както започнах – призовавам Ви да подкрепим на първо четене Законопроекта, за да може между първо и второ четене да изчистим недоразуменията и да сме в крак с директивите на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването на народния представител господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Предстои гласуване.
Моля, квесторите, да поканите народните представители от кулоарите.
Заповядайте за процедура, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Докато чакаме колегите да се върнат в пленарната зала, правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на две седмици – да стане две седмици, така сме се разбрали с колегите от водещата Комисия, тъй като наистина ще има доста предложения.
Използвам тази възможност, за да благодаря на всички парламентарни групи за конструктивното отношение и конструктивните изказвания. Надявам се винаги да успяваме да намерим същия положителен тон, който намерихме с приемането на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Добрев.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Последният, който би трябвало да дава съвет, съм аз като лекар, но все пак мисля, че Законопроектът трябва да се приеме на първо четене и тогава да се поиска удължаване на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точно така е.
Понеже изчакваме да влязат народните представители, първо ще гласуваме Законопроекта, след което ще гласуваме и процедурата за удължаване на срока.
Колеги, на първо четене гласуваме Законопроект за енергийна ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2015 г.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващото гласуване, което е свързано с процедура за удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта. Предложението е да бъде две седмици.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, с което приключваме тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 502-01-5.
Внесен е от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
Предстои доклад от Комисията по бюджет и финанси, която е водеща.
Заповядайте да изразите становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, преди да прочета доклада, бих желала да помоля да бъдат допуснати в залата следните представители на Министерството на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Анна Андонова и Петя Никифорова – експерти в същата дирекция, както и представители на Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – член на Комисията, Валентина Стефанова и Веселина Мандаджиева – началници на отдели в дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има предложение за допускане в залата на изброените лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.

На заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Анна Андонова и Петя Никифорова – експерти в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – член на комисията, Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология и жалби” в дирекция „Правна” и Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност” в дирекция „Правна”; на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници: Любомир Бояджиев – председател на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен директор на инвестиционен посредник „БенчМарк Финанс”.
Законопроектът беше представен от госпожа Михайлова.
Целта на предложения Законопроект е транспониране в българското законодателство на изискванията, касаещи дейността на инвестиционните посредници, в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО и създаване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.
Основните положения в Законопроекта са:
1. Предложено е изменение на разпоредбите относно изискуемия начален капитал за получаване на лиценз от инвестиционните посредници като размерът на капитала остава непроменен, но е предложена редакция на текстовете, които регламентират капиталови изисквания с цел осигуряване на възможност за последващо изпълнение на актовете по прилагането им, които са под формата на регламенти с пряко действие.
2. Доразвити са изискванията към управителните органи на инвестиционните посредници, като са добавени тези, произтичащи от Директива 2013/36/ЕС.
3. В отделен раздел на Закона са въведени изискванията за разкриване на информация от страна на Комисията за финансов надзор във връзка с изискванията за капиталовата адекватност и ликвидност. С оглед на увеличения обем на надзорни дейности директивата предвижда държавите членки да осигурят надзорните органи да разполагат с експертни познания, ресурси, оперативен капацитет, правомощия и независимост, които са необходими, за да изпълняват функциите си по пруденциален надзор и недопускането на надзорен арбитраж.
4. Със Законопроекта се въвеждат нови принудителни административни мерки и административни наказания, произтичащи от изричното изискване на Директива 2013/36/ЕС за наличието на такива санкции в законодателствата на държавите членки.
5. Със Законопроекта са доразвити разпоредбите, касаещи надзора на консолидирана основа, функциите и задълженията на консолидиращия надзорен орган, участието в надзорни колегии, уредени са отношенията на обмена на информация и сътрудничеството между надзорните органи, предоставянето на информация на Европейската комисия, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския банков орган във връзка с пруденциалния надзор.
6. С промените в Закона за Комисията за финансов надзор се предвижда правото на комисията да публикува резултати от проведените от нея стрес тестове във връзка с капиталовата адекватност на инвестиционните посредници, да създаде ефективни и сигурни механизми за уведомяване на надзорните органи от служители на инвестиционния посредник за нарушения или потенциални нарушения, както и за тяхната защита.
Прилагането на новите разпоредби ще се отрази на дейността на инвестиционните посредници, като обемът на извършваните от тях дейности, с цел спазване на разпоредбите на закона ще се увеличи, което ще доведе до увеличаване на разходите за извършване на дейността им и косвено на цената на предлаганите от тях услуги.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 9 народни представители, без „против”, „въздържали се” 3.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Предстои Доклад на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 4 февруари 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Карина Караиванова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари”; от Комисията за финансов надзор – Владимир Савов, член на комисията, Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология и жалби”, Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност”.
Законопроектът бе представен от Карина Караиванова – заместник-министър на финансите.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е транспониране в българското законодателство на изискванията на Директива 2013/36/ЕС и създаване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно дейността на инвестиционните посредници. Регламент (ЕС) № 575/2013 установява единни и пряко приложими изисквания към елементите на капитала и разумни изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.
Изискванията на Директива 2013/36/ЕС, които се транспонират със Законопроекта, се отнасят за дейността на инвестиционните посредници, както и за задължение за Комисията по финансов надзор за издаване на наредба за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници.
Със Законопроекта са направени промени в административнонаказателните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти чрез въвеждане на нови принудителни мерки и административни наказания, произтичащи от изричното изискване на Директивата за съществуването им в законодателствата на държавите членки.
С Преходните и заключителни разпоредби се правят съответстващи промени в Закона за комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Според вносителя прилагането на разпоредбите на Законопроекта ще се отрази на дейността на инвестиционните посредници, като обемът на извършваните от тях дейности ще се увеличи съществено, което ще доведе до увеличаване на преките им разходите и ще рефлектира косвено върху цените на оказваните от тях услуги.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 16 народни представители, без „против и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 21 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Преминаваме в режим на дебат.
Моля за изказвания по въпросния законопроект. Не виждам желаещи.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, с което приключваме дебата по тази точка.

Преминаваме към следващия законопроект от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
Законопроектът е разпределен на две комисии.
Моля докладчик от Комисията по бюджет и финанси да представи накратко дебата в Комисията.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, на предишната точка предложих да бъдат допуснати в пленарната зала Карина Караиванова и Цветанка Михайлова. Освен тях, за тази точка предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала и Снежанка Колева – експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и представители на БНБ – Тихомир Тимнев – директор на Дирекция „Правно обслужване и административни дейности”, и Мирослава Димова – експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата на изброените лица.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете изброените лица в пленарната зала.
Госпожо Ангелова, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежанка Колева – експерт в същата дирекция, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките: Борислав Стратев – член на Управителния съвет на Българската народна банка, Венцеслав Аспарухов – експерт в дирекция „Международни отношения” на Асоциацията на банките в България, Ирина Марцева – главен секретар.
Законопроектът беше представен от госпожа Михайлова.
Законопроектът транспонира в българското законодателство Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити, с която се въвеждат правила за по-добра защита на вложителите в банки чрез по-голяма унификация на правилата за гарантиране на влоговете в Общността, а именно: ясен обхват на гаранцията, по кратки срокове за изплащане, по-добра обмяна на информация и строги изисквания за финансиране.
Основните положения в Законопроекта са:
Първо, в българската система за гарантиране на влоговете се предвижда да участват всички банки на територията на Република България, техните клонове в други държави членки, както и клоновете на банки от трети държави, когато в държавата по седалището няма система за гарантиране на влоговете или когато размерът и обхватът на гаранцията са по-малки от тези, предвидени в българския закон.
Второ, действащите норми относно Фонда за гарантиране на влоговете в банките се запазват и доразвиват, като се предвижда възможност Фондът да участва в алтернативни мерки за превенция и подпомагане с цел предотвратяване на по-големи разходи по изплащане на гарантираните влогове. Управленската структура и представителството на Фонда, както и контролните му функции в производството по несъстоятелност не се променят.
Трето, обхватът на гаранцията по отношение на вложителите се запазва, тоест гарантирани са всички физически и юридически лица, с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация. Отпадат от действащия закон изключенията за лица, на които са предоставени привилегировани лихвени условия, за лица, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката, за членове на управителния и надзорния съвет, за физически лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, както и за съпрузи и роднини по права и по съребрена линия до втора степен на изброените вече лица, тъй като тези изключения са отпаднали от допустимите изключения от обхвата на Директивата.
Наред с това Директивата изисква всяка държава членка да предвиди в рамките на кратки срокове (от 3 до 12 месеца) по-висока защита за определена категория влогове, свързани с важни социални събития от живота на човека – продажби на имоти за жилищни нужди, развод, пенсиониране и други. Размерът на тази по-висока защита следва да е съобразен със стандарта на живот в съответната държава членка. Предвид това Законопроектът предвижда праг на гаранцията за тези видове влогове до 250 000 лв. и максимален срок на защита три месеца.
Четвърто, с оглед разпоредбите на Директивата Законопроектът предвижда да отпаднат встъпителните вноски на банките. Основните източници за набиране на средства във Фонда са премийните вноски – годишни и извънредни, доходите от инвестиции и средствата от разпределение на осребреното имущество на банка в несъстоятелност. Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. Това ще позволи отразяването на рисковите профили на отделните кредитни институции, включително техните различни бизнес модели, и ще насърчи прилагането на бизнес модели, характеризиращи се с по ниска степен на риск. Методологията за изчисляване на рисково базираните премийни вноски ще се прилага от Фонда и ще бъде одобрявана от Българската народна банка.
В съответствие с Директивата и като се отчитат спецификите на българската икономика и опитът на Фонда, Законопроектът предвижда няколко способа за финансиране на недостига на средства и за осигуряване на ликвидност – извънредни премийни вноски, заеми, включително емисия на дългови ценни книжа и заеми от държавния бюджет по облекчена спрямо сегашния ред процедура, като се предвижда заемът за Фонда да се одобрява от Министерския съвет.
Пето, Директивата предвижда поетапно намаляване на срока за изплащане, като към 1 януари 2024 г. той ще е седем работни дни от датата, на която депозитите са станали неналични. С предложения Законопроект съкратеният срок за изплащане – седем работни дни, се въвежда с влизането в сила на Закона, като България няма да се възползва от преходния период, с което правата на депозантите ще бъдат гарантирани в максимална степен.
При определени и посочени в Закона условия средствата на Фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция с цел предотвратяване на изпадането на банки в неплатежоспособност. Тези мерки обаче ще се предприемат в съответствие с ясно определена рамка и следва във всички случаи да са съобразени с правилата за държавната помощ. Разходите за мерките, предприети за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, не могат да превишават разходите за изпълнение на задължението на Фонда по защита на гарантираните влогове в банките.
Шесто, Директивата предвижда средствата на схемите за гарантиране на влогове да се инвестират „нискорисково и достатъчно диверсифицирано”. Във връзка с това в Законопроекта е предвидено разширяване на обхвата на инструментите, в които могат да се инвестират средствата на Фонда, при спазване на изискванията за ликвидност и минимален риск.
Седмо, с оглед на по-широките функции и отговорности на Фонда в Законопроекта са включени текстове, насочени към подобряване на обмена на информация с банките и с другите участници в системата за финансова стабилност.
Вложителите вече ще бъдат по-добре информирани по въпроса дали депозитите им са гарантирани и как функционира системата за гарантиране на влоговете.
В заключение, следва да се има предвид, че предвид стартирала процедура за нарушение № 2014/2240 по отношение неизпълнение на задълженията, произтичащи за Република България съгласно чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1, ал. 1 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО и по отношение неспазване на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз Директивата следва да бъде транспонирана в изключително кратки срокове.
Предложеният Законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, „против” – 3 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Моля да прочетете доклада на Комисията по бюджет и финанси по втория идентичен законопроект по тази тема.
Законопроектът е за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-41, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.
Заповядайте с доклада по втория законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-41, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.
На заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Снежанка Колева – експерт в същата дирекция, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките: Борислав Стратев – член на Управителния съвет на Българската народна банка, Венцеслав Аспарухов – експерт в дирекция „Международни отношения” на Асоциацията на банките в България, Ирина Марцева – главен секретар.
Законопроектът беше представен от народния представител Румен Гечев.
С предлагания Законопроект се въвеждат нови мерки, с които да се уреди финансирането на недостиг на финансови средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Законопроектът предвижда, че ако финансовите средства на Фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по Закона за гарантиране на влоговете в банките, тогава Управителният съвет на Фонда трябва в тридневен срок от установяването на недостига да приеме решение за покриването му чрез увеличаване на годишната премийна вноска до 2 на сто от общия размер на влоговата база на всяка банка за срок до три години. Управителният съвет на Фонда ще изисква от банките да изплатят авансово тези годишни премийни вноски в определен срок и с увеличен размер. Сумата, изплатена авансово от всяка банка, ще бъде приспадната от дължимата годишна премийна вноска за следващите години. По този начин ще се осигури необходимата стабилност и безотказност в работата на Фонда, който ще може да привлича допълнителни средства за сметка на бъдещи годишни премийни вноски.
Освен това, Законопроектът предвижда, че при допълнителен недостиг на средства и след прилагането на посочената по-горе мярка Българската народна банка трябва да покрие допълнителния недостиг в срок до 10 дни. Българската народна банка е длъжна да предостави кредит на Фонда в размера, необходим за покриването на допълнителния недостиг на средства, и с лихва, равна на действащия към момента на предоставяне на кредита основен лихвен процент. Кредитът ще бъде предоставен от финансовите средства на управление „Банково” и от „резерва” на Българската народна банка.
С тези промени Законопроектът цели елиминиране на опасността от натоварване на бюджета с извънредни разходи, които могат да доведат до нарушаване европейските изисквания за бюджетна стабилност и бюджетен дефицит до 3 на сто годишно.
В хода на дискусията беше изтъкнато, че в становището си от 9 декември 2014 г. Европейската централна банка подчертава, че с така предложения Законопроект се нарушава чл. 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз – забраната на централните банки за финансиране на публичния сектор; накърнява се институционалната и финансова независимост на Българската народна банка, тъй като отпускането на подобен кредит може значително да ограничи финансовите средства в Българската народна банка и нейните резерви, като по този начин се поставят под заплаха изпълнението на задачите на Българската народна банка, свързани с Европейската система на централните банки, както и стабилността на валутния борд в България, а следователно и правомощието на Българската народна банка да поддържа ценовата стабилност.
Освен това, предлаганите изменения са в противоречие с Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити, която се транспонира в българското законодателство с предложения от Министерския съвет Законопроект за гарантиране на влоговете в банките.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 3 народни представители, „против” – 9 народни представители, и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-41, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
По Законопроекта, внесен от Министерския съвет, имаме и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев не го виждам в залата. Моля някой от заместниците да заповяда.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„На редовното си заседание, проведено на 28 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие:
- от Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник-министър, госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, госпожа Цветанка Михайлова – началник-отдел в същата дирекция, и госпожа Снежанка Колева – държавен експерт в същата дирекция;
- от Фонда за гарантиране на влоговете в банките: господин Радослав Миленков – председател на Управителния съвет, и господин Борислав Стратев – член на Управителния съвет;
- от Българската народна банка: госпожа Мирослава Димова – началник-отдел „Правно обслужване” в управление „Банков надзор”, и господин Венцислав Аспарухов – старши юрисконсулт в дирекция „Международни отношения”.
I. С настоящия Законопроект се цели въвеждането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Директивата е обнародвана в „Официален вестник” на Европейския съюз на 12 юни 2014 г., като срокът за транспонирането й е 3 юли 2015 г. Тя заменя Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО.
Във връзка с множеството значими промени вносителят предлага действащият Закон за гарантиране на влоговете в банките да бъде заменен с нов. Същевременно разпоредбите от него, които са в синхрон с Директивата, ще бъдат отразени и в новия закон. С транспонирането на новата Директива 2014/49/ЕС следва да се постигне по-добра защита на вложителите в банки, ясен обхват на гаранцията, по-кратки срокове за изплащане, подобрена обмяна на информация и строги изисквания за финансиране.
II. В съответствие с Директивата Законопроектът предвижда всички банки, включително техните клонове в други държави членки, да участват в системата за гарантиране на влоговете. Това се отнася и за клоновете на банки от трети държави, когато те нямат система за гарантиране на влоговете или когато размерът и обхватът на гаранцията са по-малки от тези, предвидени в българския закон.
Съществуващите норми относно Фонда за гарантиране на влоговете се запазват и доразвиват, включвайки и алтернативни мерки за превенция и подпомагане с цел предотвратяване на по-големи разходи по изплащане на гарантираните влогове.
Максималният обхват на гаранцията и размерът на покритието – 196 хил. лв., които са въведени с транспонирането на Директива 94/19/ЕО в действащия сега закон, се запазват.
В допълнение, в съответствие с разпоредбите на новата Директива се предвижда по-висока защита – до 250 хил. лв., в срок от 3 месеца за определена категория влогове, свързани с важни социални събития от живота на човека – продажба на имоти за жилищни нужди, развод, пенсиониране и други.
III. Законопроектът, в унисон с Директивата, предвижда отпадане на встъпителните вноски на банките във Фонда. Разписани са и способите за финансиране на недостиг и осигуряване на ликвидност на Фонда.
Освен това, във връзка с разпоредбите на Директивата се разширява обхватът на инструментите, в които Фондът може да инвестира своите средства. За да бъдат вложителите максимално защитени, Проектът на закон предвижда изплащането на гарантираните депозити от Фонда да става в срок от 7 работни дни спрямо датата, на която те са станали неналични. Това е най-краткият срок, предвиден в Директивата, която дава възможност за постигането му от държавите членки до 1 януари 2024 г. Проектът на закон въвежда и разпоредбите на Директивата, насочени към подобряване на сътрудничеството между схемите за гарантиране на влоговете и осигуряване на по-добра защита на вложители в клонове на банки в различни държави членки.
IV. Не на последно място, поради стартирала процедура за нарушение № 2014/2240 по отношение неизпълнение на задълженията, произтичащи за Република България съгласно чл. 1, параграф 3 и чл. 10, параграф 1, ал. 1 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО и по отношение неспазване на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2014/49/ЕС следва да бъде транспонирана в българското законодателство възможно най-скоро.
С приемането на настоящия Проект на закон тази цел ще бъде изпълнена, с изключение на разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Директивата, касаеща процедурите за обмен на информация между схемите за гарантиране на депозитите на държавите членки, която ще бъде въведена с приемането на вътрешни процедури и подписването на междуинституционални споразумения.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Тошев, за представеното становище на Комисията.
От името на вносителя на Законопроекта – Министерския съвет, някой иска ли да го аргументира, да се изкаже? Не виждам желаещи.
По другия Законопроект, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители?
Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Предлаганият от нас Законопроект има съвсем тясно поле на правна регламентация и наистина обхваща само хипотезите на временен недостиг на средства по Фонда.
Няма да скрия, че на база на опита на КТБ, ние се стремим да регулираме тези отношения, а именно – отношения между Фонда, между банките, между други лица и БНБ, по-точно с цел да се гарантира сигурност и стабилност в тези кризисни ситуации.
С предлагания Закон за изменение се цели допълнително регулиране на тези отношения, като стъпваме на сега съществуващата регулация, всъщност по същество ние не правим особени изменения, а само променяме размера на привличаните средства от Фонда в случай на тази хипотеза на временен недостиг от банките. Сега, в момента, той е 1,5%. Ние предлагаме да се повиши малко таванът и да стане 2%, да може Фондът да изисква тези годишни вноски от банките за тригодишен период авансово, съобразно конкретната ситуация.
Предвиждат се в тази връзка нови задължения на Управителния съвет на Фонда, който следва да е оправомощен за тези действия. Така ще се осигури необходимата стабилност и безотказност в работата на Фонда, който ще може да привлича допълнителни средства – забележете, от банките, а не да се налага бюджетът да покрива подобен недостиг, както стана в случая с КТБ.
С новата регулация се дава възможност и на БНБ да кредитира покриване на временен недостиг на средствата по Фонда със средства от резерва на управление „Банково”.
Законопроектът ни цели и премахване на опасността да се натоварва бюджетът, и това е основната ни цел, с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит на 3% годишно. Затова аз не виждам някакво противоречие със съществуващите европейски и български регулации. Считам, че основанията, които са записани в становището на Комисията, са несъстоятелни.
Ние не правим някаква нова регулация, а само изменяме параметрите и даваме допълнителни правомощия на Управителния съвет на Фонда. Затова аз Ви моля да подкрепите и този Законопроект, който наистина има за предмет на регулация един съвсем частен случай, частна хипотеза – хипотезата на временен недостиг на средства по Фонда за покриване на гарантираните влогове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев, за аргументацията от името на вносител.
Сега преминаваме в режим на дискусия.
Моля, изказвания по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз кратко ще се изкажа и по двата законопроекта.
Първо, по Законопроекта, предлаган от Министерския съвет – на Комисия ние, от Реформаторския блок, го подкрепихме, тъй като в него има доста добри неща, които виждаме, и те са съвсем навременни като предложения.
На първо място оценяваме положително предложението да се определя съобразно риска премийната вноска, която всяка банка прави в този Фонд. Така на практика по-рискови банки ще трябва да внасят повече. За сметка на това банки, които са по-стабилни и които по-добре се грижат за своите вложители, ще правят по-малки вноски и ще може да има повече средства на практика за техните вложители – за лихви и за други плащания. Така че това го оценяваме положително.
Положително оценяваме и предвидената завишена гаранция в някои хипотези за физически лица, както е, примерно, когато физическо лице е продало недвижим имот или е получило някакво застрахователно плащане и то е над размера на 196 хил. лв. В тази хипотеза тримесечния срок, който е предвиден допълнително за гаранция до този размер е нещо съвсем разумно, и нещо, което защитава гражданите, защото, съгласете се, не всеки ден се правят такива сделки. На практика те могат да са изключително важни за даденото лице.
Хубаво е също така, че така наречените „цесии” – този проблем с цесиите, който имахме и който ударно трябваше да решаваме по казуса КТБ, също е намерил място и е отразен, така че да не се допускат подобни сделки след налагане на мярка от Българска народна банка. Надявам се да няма такава хипотеза, разбира се, но в случая, че банка е в тежко състояние и се наложи да бъде под особен надзор или такава мярка да бъде приложена, такива сделки няма да са допустими след налагане на мярката.
Има и още едно добро нещо и това е по отношение на срока, в който започва изплащането на защитените влогове. За да не изпадаме пак в хипотеза да се чакат четири-пет и повече месеца БНБ да се начуди дали да отнема лиценза или не, тук вече ясно е разписано, че в рамките на седмичен срок, даже пет дни мисля, че беше предложението, това нещо трябва да се случва. И вече защитените вложители наистина да могат да имат достъп до средствата си.
Но има и едно „но” в този Законопроект, на което обръщам внимание и което също ще настояваме между двете четения да бъде коригирано: в чл. 23 е предвидено Фондът да има възможност практически да кредитира банки, да изпълнява квази-кредитна дейност при определени хипотези, но въобще тази възможност на Фонда на практика противоречи на неговата същност и на неговата цел. За нас това е нещо недопустимо, което на практика може да обезсмисли самото му съществуване.
Замислете се – в хипотезата, в която дадена банка е в затруднено положение и тя бъде финансирана от Фонда със средствата, които всъщност са там, за да гарантират средствата на вложителите и, не дай си Боже, въпросната банка в края на краищата фалира, а междувременно средствата на Фонда са изконсумирани. Тогава възниква въпросът: на практика с какви пари ще се плати на вложителите в същата тази банка? На практика публичният ресурс ще бъде необходим. Публичният сектор ще трябва да плаща два пъти, така че такова нещо за нас е недопустимо, донякъде даже може да се каже, че това е някакъв вид и заобикаляне на принципите на валутния борд и че те биха били нарушени по този начин. Ще настояваме това нещо да отпадне.
По Законопроекта на БСП, което мен лично ме учудва е, че, така или иначе, не го оттеглиха поне до момента, като имаха тази възможност, но аз и на Комисия имах възможност да обясня на господин Гечев, сега не го виждам в залата, че това, което искат, а именно БНБ да финансира Фонда, е нещо, което е недопустимо, което противоречи на Договора за Европейския съюз.
Тук ми се струва, че той ме е чул може би, защото не той аргументира Законопроекта на БСП, тоест, надявам се това нещо най-после да го е разбрал и да го е възприел, още повече, че ако си спомняте, миналата година лично тук подуправителят на БНБ дойде и по настояване от наша страна излезе на тази трибуна и обясни, че такова нещо нито Европейската централна банка допуска, нито Договора за Европейския съюз допуска, въобще подобно финансиране от Централната банка на публична институция, пък била тя и Фонда за гарантиране на влоговете, е недопустимо и не може да бъде правено, но то продължава да фигурира в Законопроекта на БСП и да се настоява за неговото приемане.
Това очевидно няма как да бъде прието и там ние ще гласуваме „против”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря да изказването.
Реплики на господин Славов?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Въпросът дали този Законопроект, който ние предлагаме, нарушава първичното право на Европейския съюз, е значително дискусионен и спорен. Разберете, има правила, по които можем да определим даден субект за публично-правен.
Фондът няма тези характеристики на публично-правен субект, но не искам сега тук да влизам в този спор.
Становището на Европейската централна банка, ако сте го прочели, господин Славов, не е категорично. Напротив, там има текст, който казва, че приветства подобни мерки, които ще стимулират отговорността на банките и солидарността между тях в случай на хипотезата за временен финансов недостиг и банката приветства това другите банки да са отговорни за попълване на този недостиг в тази хипотеза, така че становището на Европейската банка не е категорично и не дава основание да считаме, че този Законопроект не се възприема и от Европейската централна банка в другите му части.
Аз не искам да споря за хипотезата, при която БНБ като краен кредитор, както е по Закона за БНБ, в случай че всички останали възможни източници – и кредити от банките, и кредити от други лица, и остане някакъв недостиг, няма възможност да попълни този недостиг чрез предоставяне на кредит за Фонда. Ако това Ви притеснява, ние това бихме могли да го преразгледаме и да се откажем от него, но другите мерки, които предлагаме, напротив, се приветстват от Европейската централна банка. Затова Ви моля да подкрепите този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика, заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Георгиев, Вие сте юрист. Аз виждам, че сте затруднен да аргументирате това, на което обърнах внимание, че противоречи на Договора за Европейския съюз. Вие също отлично разбирате, че е важно противоречието с Договора, а не становището на един или друг орган.
Пак Ви обръщам внимание, тук лично дойде подуправителят на Българската народна банка и каза, че това нещо противоречи и на Договора. Има становище към Вашия Законопроект, което беше цитирано и в доклада на Комисията, че Европейската централна банка е изразила същото негативно становище. Вече не виждам кой друг да питаме, за да Ви каже, че това нещо противоречи на Договора за Европейския съюз и е недопустимо, но, както се казва, Вие в БСП си знаете. Това нещо няма как да бъде подкрепено.
Но виждам, че има едно неразбиране, и може би то води на практика до този проблем. Очевидно има неразбиране, че БНБ може да финансира само банка, и то при наличие на системен риск за банковата система, тоест това е извънредна мярка в изключително тежка ситуация и случай. БНБ не може да финансира публични организации, какъвто е Фондът, той не е банка. А че е публична организация, дайте да не изместваме дебата и да го коментираме. Това е ясно и безспорно – той е създаден със закон, служи за обществена функция и на практика гарантира влоговете на гражданите в банките. На заседание на Комисията имаше изказвания от типа, че едва ли не той бил частна организация, което просто е абсурдно и не виждам смисъл да го коментирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Следващото изказване е на народния представител господин Байрактаров.
Заповядайте на трибуната.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законът за гарантиране на влоговете е изключително важен Закон, който всъщност гарантира стабилността в държавата. Само че аз се надявам повече от Вас да са положили усилия и да са чели внимателно и Законопроекта на Министерския съвет, и Законопроекта на колегите от БСП лява България.
Ще направя изказване и по двата законопроекта, тъй като по същество Законопроектът на БСП лява България не предвижда кой знае какви промени, но има момент, който може да се отрази негативно на българските граждани, и това е именно моментът с даване възможност за повишаване на вноските от банките към Фонда за гарантиране.
Този момент, уважаеми колеги, дава възможност за спекулация от страна на банките и повод за повишаване на лихвите, тъй че го имайте предвид. Това вече става пазарен инструмент за спекулация. Тук трябва много внимателно да се подходи, тъй като е много лесно да кажете: да, ще повишим вноските в условия на застрашена банка. Само че аз ще Ви попитам: а защо не потърсим отговорност преди това на банковия надзор, на дирекция „Финансово разследване”, и тогава вече да се прилага някакъв такъв краен инструментариум по повишаване на вноските, който, пак казвам, дава възможност за спекулация на пазарите и повишаване на лихвите?
България е държавата с най-високите банкови лихви. Трябва да Ви кажа, че ние все още не можем да развием бизнеса си, тъй като лихвите са по-високи от нормата на печалба. И ако трябва да направим още една възможност да не можем въобще пък вече да вземаме кредит, защото практически няма да можем да го изплатим с печалбите си, повярвайте, няма да съм аз този, който ще го гласува. Това по Вашия Законопроект трябва много внимателно да се прецени.
Сега отиваме на Законопроекта на Министерския съвет.
Уважаеми колеги, на 20 декември 2014 г. гласувахме бюджета на Република България. Тук е редно да Ви припомня, че една част от политическите партии отидоха да спят, а друга част бяха пияни. (Смях и оживление.) Това искам да Ви го припомня, да не го забравяте. Защо Ви го припомням? Защото в този Законопроект, и по-точно в приемането на Закона за държавния бюджет, направихме една поправка в Закона за гарантиране на влоговете. Тя беше мотивирана, че трябва да се даде оперативност на правителството, тъй като ситуацията е изключително сложна, шест месеца на хората не бяха изплащани парите по този закон от обявената в несъстоятелност банка КТБ. Всъщност това, което направихме, е, че отнехме функциите на парламента да разрешава отпускането на заеми. България е парламентарна република и никой не може да отнема функциите на парламента той да решава какъв заем ще се отпусне, на кого ще се отпусне и за какво.
В предлагания Законопроект на Министерския съвет в чл. 18, ал. 2, т. 2 вече се оказва, че това намерение не е било временно, а става постоянно. Иначе казано Министерският съвет ще е този, който ще решава какъв заем, в какъв размер да отпуска в такива кризисни състояния на Фонда за гарантиране на влоговете.
Между другото тук вече става спорен въпросът – този Фонд наистина частен субект ли е, или е публичен субект, при положение че в крайна сметка, така да се каже, държавата плаща, държавата гарантира със закон и държавата трябва да осигурява средства, както стана и в случая с КТБ.
Уважаеми колеги, Патриотичният фронт няма да подкрепи Законопроекта в този формат по отношение на чл. 18, ал. 2, т. 2, тъй като, пак повтарям, в България има разделение на властите. Тя е парламентарна република, парламентът е върховната власт, след което следват съдебната и изпълнителната власт. Тук Ви казвам – да помислите добре, да си върнете старото, защото има нарушение и на Конституцията.
А най-малкото повод ми дава да казвам това нещо и създалата се ситуация по отношение на ратификацията на емисия на дълг, която видяхте какви поводи за популизъм от знаещи и незнаещи хора развихри. Единият дори вече купува оръжие. Не знам с кой ще воюва само, дано да си е взел някаква будьоновка, като е ходил в Крим.
Помислете много сериозно, за да не се получават такива подобни ситуации за спекулации, пък и най-малкото този подход иззема възможността и за прозрачност, тъй като никой няма да знае вече какви вътрешни дългове се движат, няма да е длъжен да уведомява парламента. Благодаря Ви, надявам се да помислите сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Реплики, уважаеми колеги, на изказването на господин Байрактаров?
Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Колега Байрактаров, наистина сте прав. Трябва в действията, които предприемаме, да отчитаме риска от това да не даваме поводи банките да вдигат лихвените проценти с някакви обяснения, че ето, има нови тежести върху тях и това води до необходимостта да повишат лихвите по кредитите.
Но сериозно ли считате, че ако увеличим само с 5 хилядни тяхната тежест, подчертавам, 5 хилядни, или половин процент, това е наистина основание за някакво прекомерно вдигане на лихвите по кредитите? Според мен не. И сега има възможност Фондът да наложи мярка, която да изиска по процент и половина завишена вноска от банките, а ние предлагаме малко да се повиши тази граница и да е 2%.
Всъщност зад целия този спор се крие основната разлика между дясно и ляво виждане за това кой трябва да носи бремето и тежестта в хипотезата на недостиг на средства по Фонда. Ясно е, десните мислят, че това трябва да е държавата и тя да покрива, както Вие казвате, безобразията и на „Банков надзор”, и на самите управления на банките. Тук не сте прав, че само „Банков надзор” е виновен – и самите банки трябва да си отговарят.
Лявото виждане е, че това трябва да е солидарна отговорност на всички банки, тъй като те са системата, която отговаря за някакъв провал вътре в системата. Това е нашето разбиране. Ние на това настояваме.
Вашите аргументи, които са срещу това да не се прехвърлят прекалени правомощия към Министерския съвет, ние ги разбираме и вероятно ще ги подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Втора реплика към господин Байрактаров? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Георгиев, благодаря, че внимателно сте слушали моето изказване. Благодаря предварително и за подкрепата, която ще окажете по отношение на чл. 18, ал. 2, т. 2.
Искам да внеса малко яснота, защото ми се струва, че недобре сте ме разбрали. Искам да кажа, че ляв и десен патриот няма. Има български патриоти, каквито сме ние от Патриотичния фронт. Не ме интересуват нито леви, нито десни уклони. Интересуват ме обаче българските граждани. Точно на този акцент обърнах внимание. Ако Ви направи впечатление, аз не съм коментирал дали сме „за” или „против”. Казах Ви, че трябва много внимателно да се прецени, тъй като това създава предпоставка за спекулация. А спекулацията ще я извършат не българските граждани, а банките! Те ще извършат тази спекулация за повишаване на лихвите. Между другото те и сега вече се опитват да извършат тази спекулация, след като внесохме Законопроект за изменение на чл. 417 и поискахме да отпадне и да бъде отменена т. 2, която дава възможност за банков произвол. Казвам Ви го точно – банков произвол! Защото стотици хиляди честни и почтени граждани попаднаха под ударите на този член – за незабавно изпълнение, без банката да има въобще възможността да докаже, че има такова вземане на базата – забележете, Вие сте юрист – на извлечение от счетоводните книги. А знаете ли, че такъв термин не съществува, дори в Закона за счетоводството?! Няма такъв термин! Няма нормален човек, който разбира от счетоводство, да Ви каже, че това е официален документ. И на този абсурд стотици хиляди хора загубиха имотите си. Сега, ако дадем възможност и за следващи спекулации, извинявайте, аз няма да съм участник в това. Както казах и преди Нова година – не мога да бъда участник и да нося отговорност за това, че трябва да плащаме дълговете за КТБ – 4 млрд. лв., че трябва да плащаме дълга по актуализацията на бюджета с 3,7% дефицит. Само че популизмът, който го движите, сега забравяте да го обясните на хората, че Вие ни вкарахте в дългова криза – управлението на тройната коалиция: „Атака”, ДПС и БСП. Всъщност не знам дали е и БСП, защото се оказа, че Орешарски се отказа от БСП и никога не бил член на БСП.
Това е истината и тези факти трябва да се казват, защото народът плаща днес тези дългове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Има думата за изказване народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Няма да подкрепим Законопроекта на БСП, защото те са упорити в сериозната икономическа грешка, която искат да допуснат, разрешавайки Българската народна банка да финансира Фонда за гарантиране на влоговете. Ние се опитахме да бъдем максимално полезни на Българската социалистическа партия. Поканихме подуправителя Димитър Костов, който би трябвало да им е близък по сърце по много причини, за да им обясни как това нарушава Договора за функциониране на Европейския съюз. Той очевидно не се е справил със задачата.
След това прочетоха и позицията на Европейската централна банка, но и това очевидно не е било достатъчно. Сега получавам от тяхна страна отговор, че в крайна сметка, ако бъдат подкрепени на първо четене, между първо и второ четене били готови да редактират този текст. Логичният въпрос е: хора, защо досега не го редактирахте? Видяхте с основание, а и международни институции казаха, че БНБ не може да финансира подобна организация като Фонда за гарантиране на влоговете. Един от юристите на БСП, да не го споменавам поименно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: …поставя въпроса дали тази организация е публичноправна или частна. Извинявайте, организация, която е създадена със закон, чието ръководство се избира от участието на Министерския съвет и БНБ, наивно е да бъде определяна като частна. Очевидно е публичноправна. Ако беше частна, как нейното ръководство ще бъде определяно с участието на Министерския съвет и БНБ?! Така че този спор изглежда вече безсмислен. Има хора, които и каквито и аргументи да видят… Има хора, които гледат слънцето и казват убедено: „Нощ е.” За такива хора е трудно в един момент да им бъдат представени аргументи.
Обяснявам чисто колегиално защо няма да подкрепим Вашия законопроект.
Колкото до това да има различна вноска от страна на банките в зависимост от риска, е нещо, което отдавна трябваше да бъде направено, колеги, по следната причина. Банките се управляват по различен начин. Когато има добро управление, съответно нисък риск, то нисък риск означава, че няма да се налага Народното събрание – живот и здраве – да гласува заеми към Фонда и Фондът за гарантиране на влоговете да се намесва и да изплаща гарантирани депозити, какъвто е случаят с КТБ, тоест банките, които се управляват по-нискорисково, трябва да имат по-ниска вноска. Логично е. Банките, които имат по-висока степен на риск в своето управление, е логично да имат по-висока вноска. Тази вноска трябва да зависи от степента на риска. Това ще подкрепим, защото е правилно. Ако го няма, се получава следният парадокс.
Колеги, няма значение колко рисково се управлява една банка, вноската си е такава. Тя не се променя. Тоест до момента е било така. Както и да се управлява банката, колкото и по-висока степен риск да поема, вноската, която тя плаща във Фонда за гарантиране на влоговете, е същата. Този подход не е добър и трябва да включва индивидуалната оценка на риска. Дадена банка трябва да е наясно, че при поемане на по-високи рискове в своето управление, ще плаща и по-висока вноска.
Единственият въпрос е защо чак сега го правим. Това е мярка, която е трябвало да бъде въведена още преди години. Логична е. За мен ние трябва да я подкрепим, още повече след много неприятната история с КТБ. Подобен подход ще бъде сигнал към гражданите и обществото. Те могат да гледат дадена банка каква вноска плаща във Фонда за гарантиране на влоговете и да преценяват естеството на риск за дадената банка. Това е важна информация. Още повече, че тази вноска ще важи по пазарен критерий, който е интересен. Вероятно може да се измисли и по-добър критерий, но този, който сега е предложен, признавам, е доста интересен. Оценката е пазарна. Оценката е поведението на вложителите, поведението на хората.
Ние ще подкрепим Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Вероятно ще имаме някои редакционни предложения между първо и второ четене.
Ще призова колегите, които имат забележки – не да отхвърлят Законопроекта на Министерския съвет, а заедно да помислим за редакционни предложения между първо и второ четене, които да бъдат подкрепени. Както се казва – не целия юрган заради бълхата.
Чухме колегата Байрактаров – има възражения. Те могат да бъдат обсъдени и предложени между първо и второ четене. Колеги, има необходимост от промени, което означава Законопроектът на Министерския съвет да мине на първо четене, за да може между първо и второ четене да бъде направен в по-добър вид и да могат колегите от всички парламентарни групи да направят своите предложения.
Ако той бъде отхвърлен, въпросът приключва днес, а това не би било добра атестация по тази тема, по този важен за всички нас въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Не виждам.
Следващи изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебата по двата законопроекта.
Преминаваме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-41, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 59, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на втория законопроект по точката – Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
Уважаеми колеги, моля гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 91, против 21, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – проф. Гечев.
Заповядайте, проф. Гечев, за отрицателен вот.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Току-що беше направена паралелна Централна банка – нещо, чудо невиждано в практиката на Европа.
Даваме възможност, срещу която аз и моите колеги сме категорично против – този Гаранционен фонд да изпълнява функцията на една банка с празен чек. И винаги, когато някоя от частните търговски банки закъса, да могат да теглят заеми и да попълват разликата.
Това означава, че в момента Вие взимате решение, давате индулгенция на частните банки да правят каквото си искат – някои да крадат колкото си искат, да докарват до фалит колкото си искат. Вие им гарантирате, че българският народ винаги трябва да извади от джоба си, да попълни разликата и да плати на финансовите акули, които са изиграли българския народ, както го направиха с КТБ. (Реплики от ГЕРБ.)
Честито! (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Срам и позор! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Втори отрицателен вот? Не виждам.
Оттегляме се на заслужена почивка.
Обявявам почивка до 11,55 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля заемете местата си, продължаваме пленарното заседание.
Квесторите, поканете народните представители в залата.

Следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ.
Законопроектът е № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае нейният председател народния представител Петър Кънев.
Господин Кънев, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 46... – не знам налага ли се да гласуваме състава, който беше по предишните два закона, тъй като е абсолютно същият?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма смисъл, ако са допуснати в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма смисъл. Пак са представители на Министерството на финансите и на Комисията за финансов надзор. Вече гласувахме за тях.
Започвам с доклада:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 януари 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите –Карина Караиванова – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари”; от Комисията за финансов надзор – Владимир Савов – член на комисията, Десислава Ласкова – началник на отдел в дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност”, и Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност” в дирекция „Правна”; от Асоциация на индустриалния капитал в България – Васил Велев – председател на Управителния съвет.
Законопроектът, представен от заместник-министър Карина Караиванова, въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за изменение на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на предоверяването на кредитни рейтинги.
Въвеждат се задължения за управляващите дружества, както и за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да използват адекватни методи за оценка на рисковете и да не се доверяват единствено и механично на кредитни рейтинги. При преценката за спазването на изискването за избягване на предоверяването на кредитни рейтинги, надзорният орган взима предвид естеството, мащаба и сложността на колективната инвестиционна схема.
Предвидени са съответни изменения и в Кодекса за социално осигуряване, като независимо от обстоятелството, че адресат на Директива 2003/41/ЕО са институциите за професионално пенсионно осигуряване, законопроектът разпростира изискванията за избягване на предоверяването на кредитни рейтинги по отношение на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
Допълват се съществуващите изисквания към правилата за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързани с инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, така че да осигуряват надеждно управление на риска в съответствие с естеството, мащаба и сложността на инвестициите на фондовете.
Въвежда се задължение за пенсионноосигурителните дружества да използват адекватни методи за оценка на рисковете, като не се доверяват механично на кредитни рейтинги. Усъвършенстват се процедурите по управление на риска на пенсионноосигурителните дружества като те се задължават да приемат и преразглеждат инвестиционната политика на съответния пенсионен фонд, с минимално съдържание, определено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”. До този момент в законодателството не е налице изрично задължение за тяхното изготвяне и представяне по отношение на универсалните, професионалните и доброволните пенсионни фондове.
Допълнени са и процедурите по издаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, като е предвидено представяне на инвестиционните политики и правилата за управление на риска.
В хода на дискусията народният представител Жельо Бойчев попита кое налага изменението, предвидено в § 2 от Законопроекта, което не е изискване на посочената директива и предвижда Комисията за финансов надзор да отнема издаден лиценз, ако от осъществяваната дейност на управляващо дружество е видно, че основната част от дейността се извършва на територията на друга държава членка или на територията на трети държави, а е получен лиценз от комисията с цел да се избегнат по-строгите изисквания към управляващите дружества в друга държава.
От Комисията за финансов надзор отговориха, че изменението е продиктувано от констатирани такива случаи в практиката и би улеснило работата им по прилагането на закона.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Госпожо Ангелова, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнен на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Анна Андонова и Петя Никифорова – експерти в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – член на Комисията, Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност" в дирекция „Правна”.
Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за изменение на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлим ценни книжа и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на предоверяването на кредитни рейтинга. Управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове следва да използват адекватни методи за оценка на рисковете и да не се доверяват единствено и механично на кредитни рейтинга като надзорният орган взима предвид естеството, мащаба и сложността на колективната инвестиционна схема.
Със Законопроекта се предвиждат изменения и в Кодекса за социално осигуряване, които също са насочени към въвеждане на настъпилите промени в законодателството на Европейския съюз. Промените се отнасят не само до фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, но и до фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и доброволните пенсионни фондове.
Законопроектът усъвършенства процедурите по управление на риска на пенсионноосигурителните дружества и по този начин способства за повишаване на качеството на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Независимо, че пенсионноосигурителните дружества вече имат изградени системи за управление на риска, е възможно въведените със Законопроекта задължения да бъдат свързани с допълнителни разходи за тях, но не се очаква те да бъдат прекомерни.
Предвид необходимостта от оценка на позоваванията на кредитни рейтинги в инвестиционните политики в чл. 175а от Кодекса за социално осигуряване изрично е регламентирано задължение на пенсионноосигурителните дружества да приемат и преразглеждат инвестиционната политика на съответния пенсионнен фонд с минимално съдържание, определено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”. С цел обезпечаване на надзора върху спазването на новите изисквания в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предвидено и задължение на пенсионноосигурителните дружества да представят в Комисията за финансов надзор правилата за управление на риска и инвестиционните политики на управляваните от тях фондове в определен срок след влизането в сила на Закона.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 14 народни представители, без ,.против”, „въздържал се” 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни представи господин Гечев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по труда, социалната и демографската политика за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
В заседанието участваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Анна Андонова и госпожа Петя Никифорова – експерти в Министерството на финансите, господин Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Владимир Савов – член па Комисията за финансов надзор и експерти от нея и представители на пенсионноосигурителни дружества.
Законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. Той посочи, че разглеждания законопроект транспонира текстове от Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2014 г., с която се изменят текстове на други три директиви: Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. И с трите директиви се установяват пруденциални изисквания по отношение на управлението на риска от институциите за професионално пенсионно осигуряване, от управляващите или инвестиционните дружества, които управляват предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, или съответно от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Директива 2013/14/ЕС изменя членове от изброените директиви само по отношение на предоверяването на кредитни рейтинги.
С този Законопроект вносителят – Министерски съвет, предлага да се въведат задължения за управляващите дружества, както и за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да използват адекватни методи за оценка на рисковете и да не се доверяват единствено и механично на кредитни рейтинга при извършването на инвестициите си в дългови инструменти. Общият принцип срещу предоверяването на кредитни рейтинга следва да бъде заложен в методите и системите за управление на риска на управляващите или инвестиционните дружества, като бъде съобразен с характерните им особености.
Законопроектът предвижда разширяване на задълженията от Директива 2013/14/ ЕС не само върху институциите за професионално пенсионно осигуряване (в съответствие с Кодекса за социално осигуряване това са фондовете за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми), но и върху фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и доброволните пенсионни фондове. Вносителят намира, предвид размера на управляваните активи и броя на осигурените лица, че е от особено значение повишаването качеството на инвестициите и защитата на интересите на инвеститорите в професионалните, универсалните и доброволните пенсионни фондове.
Също така беше подчертано, че Законопроектът има за цел да се усъвършенстват процедурите по управление на риска на пенсионноосигурителните дружества и по този начин също да се способства за повишаване качеството на инвестициите на управляваните от тях фондове за допълнително задължително и доброволно осигуряване.
По отношение на измененията в Кодекса за социално осигуряване, които са залегнали в Законопроекта, вносителят посочи, че те имат за цел изричното регламентиране на задължение на пенсионноосигурителните дружества да приемат и преразгледат инвестиционната политика на управляваните от тях фондове за задължително допълнително и доброволно осигуряване. Предвид необходимостта от оценка на кредитния рейтинг и оценка на риска, Комисията за финансов надзор ще изработи необходимите актове, които дружествата ще прилагат в своята дейност.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор господин Ангел Джалъзов представи пред Комисията по труда, социалната и демографската политика становището на Комисията, с което се изразява подкрепа за Законопроекта. По отношение промените, които се отнасят до пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, той съобщи, че дружествата и към този момент вече разполагат с вътрешни правила, които изпълняват, въпреки, че не е било изрично задължението да го правят, поради отсъствие на законови текстове.
Представителите на пенсионноосигурителните компании също заявиха подкрепа за транспонирането на Директива 2013/14/ ЕО. Те заявиха, че без да са били законово задължени са се придържали към добри европейски практики в своята дейност с цел високо качество на инвестициите и разумно управление на риска, които в крайна сметка да носят добра доходност на осигурените лица.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 16 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2014 г.
На редовното си заседание, проведено на 28 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на финансите – госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник-министър на финансите, госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, госпожа Цветанка Михайлова – началник отдел в същата дирекция и госпожа Снежанка Колева – държавен експерт в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор – господин Владимир Савов – изпълняващ длъжността заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, госпожа Десислава Ласкова – началник отдел в същото управление и госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел в дирекция „Правна”.
I. С настоящия законопроект се цели въвеждането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за изменение на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на предоверяването на кредитни рейтинги.
II. Проектът на закон предлага въвеждането на задължения за управляващите дружества, както и за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да оценяват и анализират адекватно рисковете, а не да разчитат само на кредитните рейтинги за тази цел. В съответствие с чл. 51, параграф 3а от Директива 2009/65/ЕО се предвижда, че естеството, мащаба и сложността на колективната инвестиционна схема ще бъдат отчитани от страна на надзорния орган, когато той формира преценката си дали изискването за избягване на предоверяването е спазено.
III. Законопроектът предвижда още изискванията за избягване на предоверяването на кредитни рейтинги, чиито адресат съгласно Директива 2003/41 са институциите за професионално пенсионно осигуряване, да обхванат всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване. В тази връзка с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения в Кодекса за социално осигуряване. С тях се цели усъвършенстване на процедурите по управление на риска на пенсионноосигурителните дружества, а с това и повишаване на качеството на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Допълнени са и процедурите по издаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, като е предвидено представянето на инвестиционните политики и правилата за управление на риска.
IV. Не на последно място, във връзка с ефективността на надзора върху спазването на новите изисквания, в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвижда пенсионноосигурителните дружества да представят в Комисията за финансов надзор своите правила за управление на риска и инвестиционните политики на управляваните от тях фондове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – с 12 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Откривам дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, вносител – Министерският съвет.
Моля, който е „за”, да гласува. (Смях и оживление.)
Не видях желание за изказвания, вероятно няма колеги, които са „против”.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Караджов, за да ни запознаете с доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в пленарната зала на господин Красимир Симонски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Караджов.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Караджов, с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 4 февруари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.
На заседанието присъства господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и Законопроекта.
С предложените изменения и допълнения в Закона за достъп до пространствени данни се осъществява пълно транспониране на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) в националното законодателство.
С определени текстове от Законопроекта се осигурява техническа възможност за органите на публичната власт, а при определени условия и за трети лица, които поддържат масиви от пространствени данни, да свържат своите масиви от пространствени данни и услуги с мрежата от услуги. Регламентирани са и задължения на органите на публична власт за обмен на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни, включително въз основа на споразумения, когато достъпът до такива данни и услуги и обменът и ползването им са необходими за изпълнение на публични функции на органите, които могат да имат въздействие върху околната среда.
Със Законопроекта се прецизират и текстовете, свързани с изискванията към съдържанието на метаданните за масивите от пространствени данни, по отношение на идентификацията на субектите, отговорни за създаването, управлението, поддържането и разпространението на тези масиви.
Прецизирани и допълнени са разпоредбите, отнасящи се до услугите за пространствени данни. Поставени са редица изисквания към предоставянето на тези услуги, като те трябва да са лесни за ползване и да отчитат съответните изисквания на потребителите.
В Законопроекта са предвидени и механизми за координация между различните нива на управление, на участието на лицата, заинтересовани от ползването на техните инфраструктури за пространствена информация.
При представянето на Законопроекта представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обърнаха внимание на членовете на Комисията, че приемането на Законопроекта има за цел да повиши качеството на пространствената информация: създавана, събирана, поддържана и разпространявана по реда и при условията на Закона за достъп до пространствени данни. Като друга основна цел на Законопроекта бе посочено и подобряването на координацията между потребителите, доставчиците на услуги за пространствени данни и услуги с добавена стойност и лицата, които посредничат при предоставянето на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Караджов.
От името на вносителите иска ли някой думата? Не виждам желаещи.
Откривам дебата за изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни с вносител Министерският съвет.
Гласували 89 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 27 октомври 2014 г.; Волен Сидеров и група народни представители 27 октомври 2014 г.; Лютви Местан и група народни представители 27 октомври 2014 г.; Министерският съвет, 9 декември 2014 г.; Цецка Цачева и група народни представители, 19 декември 2014 г.; Петър Славов, 5 януари 2015 г.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Представени са докладите по тези законопроекти.
Господин Данаил Кирилов ще ни запознае с докладите по шестте законопроекта, изготвени от водещата Комисия по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД”
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври
2014 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19 декември 2014 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 5 януари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите, които посочих току-що.
На заседанието присъстваха: господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Катя Хаджиева – експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи.
По Проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, в Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието и Върховния касационен съд.
От името на Прокуратурата на Република България главният прокурор изразява отрицателно становище по Законопроекта, което е аргументирано с несъобразяването му с правото на живот, регламентирано в чл. 28 от Конституцията на Република България, като основно право на човешката личност, както и с поетите ангажименти на държавата по силата на международни актове и актове на Европейския съюз (чл. 6, ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права; чл. 2, алинеи 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; и чл. 2, т. 1 от Хартата на основните права в Европейския съюз). Главният прокурор изтъква, че неизбежната отбрана не представлява право на неограничено засягане на нападателя, в какъвто смисъл е и Решение № 19 от 1997 г. на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите, разширяващи приложното поле на неизбежната отбрана.
Според Министерството на правосъдието уредбата на института на неизбежната отбрана в законодателството ни е ясна и достатъчна и не е налице необходимост от законодателни изменения.
Върховният касационен съд изразява отрицателно становище по внесения Законопроект, като излага доводи, че предложената промяна би довела до дисбаланс на двата правно защитени интереса – на отбраняващия се и на нападателя.
По Проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, в Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието и Върховния касационен съд.
Прокуратурата на Република България поддържа отрицателното си становище, изразено по законопроекта в същия смисъл, внесен в Четиридесет и второто народно събрание. Становището е аргументирано с несъответствието на Законопроекта с основното начало за равенство на всички хора по достойнство и права, прогласен в чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България и създаването по този начин на условия за дискриминация по защитен признак (сексуална ориентация). В становището се сочи противоречие на внесения Законопроект с конституционно прогласените права на гражданите по чл. 39, ал. 1 и чл. 43 от Конституцията на Република България. Отбелязва се несъответствие и с поетите от държавата ангажименти по силата на международни актове и актове на Европейския съюз (Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и Хартата на основните права в Европейския съюз).
Министерството на правосъдието изразява становище, че приемането на така предложения текст би било в противоречие с Конституцията на Република България и вътрешното законодателство, както и с международните договори и общоевропейското право.
Според Върховния касационен съд предложеният текст е в противоречие с правото на неприкосновеност на личния живот, с правото на свободно сдружаване, с правото на изразяване на собствено мнение и с правото на участие в митинги и манифестации и приемането му би довело до дискриминация, основана на сексуална ориентация. В становището се сочи несъответствие на предложението с действащата нормативна уредба и международните задължения на Република България.
По проектите на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители, и на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов, в Комисията по правни въпроси е постъпило становище от Министерството на вътрешните работи, което изразява подкрепа за двата законопроекта. Според МВР предвиждането в първия от двата законопроекта на по-високи санкции при квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 3, чл. 343б и чл. 343в от Наказателния кодекс цели засилване на превантивния ефект и постигане на по-голяма адекватност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието и неговите последици.
За илюстрация на тежките последици, настъпили в резултат на пътнотранспортни произшествия, е приложена справка, съдържаща подробни данни относно броя и вида на пътнотранспортните произшествия и броя на загиналите и ранени граждани през 2012, 2013 и 2014 година.
По отношение на втория Законопроект, с който се предвижда включването на нови квалифициращи обстоятелства в чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс, МВР изразява становище, че предложените изменения отчитат високата обществена опасност на деянието и са насочени към постигане целите на наказанието съгласно чл. 36 от Наказателния кодекс.
От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., беше представен от господин Илиан Тодоров. Законопроектът предвижда разширяване на приложното поле на неизбежната отбрана. Господин Тодоров обоснова внесеното предложение с необходимостта от осигуряване на възможност за адекватна защита на лицата в условията на динамичната и изключително усложнена криминогенна обстановка в страната и посочи, че неясните и пестеливи формулировки в Закона създават опасност от наказателно преследване за лицата, които са защитили собствен или обществен интерес, но това е довело до вредоносен резултат за нападателя, който е действал противоправно. Според вносителите това налага разширяване на приложното поле на института на неизбежната отбрана, включително и за случаите на предварително взети мерки за защита срещу евентуално нападение, най-често чрез технически средства.
От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, беше представен от господин Илиан Тодоров. Със Законопроекта се предвижда създаване на нов състав на престъпление, с който да се криминализира публичното манифестиране на хомосексуална ориентация или принадлежност чрез организация или участие в митинги, шествия и паради, или чрез средствата за масова информация и интернет. Господин Тодоров обоснова внесеното предложение с необходимостта от закрила на традиционните български ценности, традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и защитата на гражданския мир и обществената безопасност.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от Лютви Местан и група народни представители, беше представен от господин Четин Казак. Със Законопроекта се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване и изпълнението на наказанието по отношение на редица престъпления, описани по глави и раздели, които са извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим, след 9 септември 1944 г., включително и свързаните с така наречения „възродителен процес”. Господин Казак посочи, че с предложението се цели да възтържествува справедливостта и да бъдат овъзмездени всички жертви на тези престъпления.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Петко Петков. Законопроектът включва четири групи предложения за изменения и допълнения.
Първата група е свързана с транспонирането на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета, срокът за въвеждането на която е изтекъл на 18 декември 2013 г.
С втората група предложения се цели изпълнението на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (МОНИВАЛ) към Съвета на Европа за привеждане на националното законодателство в съответствие с международните стандарти относно престъплението „финансиране на тероризъм”.
Третата група предложения е свързана с привеждане на Наказателния кодекс в съответствие с Допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, а четвъртата произтича от стартирала Процедура за нарушение № 2012/2085 по описа на Европейската комисия във връзка с неизпълнение от страна на Република България на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители, беше представен от господин Димитър Лазаров. Със Законопроекта се предвижда увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода” за престъпленията по чл. 343, ал. 3, чл. 343б и чл. 343в от Наказателния кодекс, а в част от хипотезите и кумулативно налагане на наказанието „глоба”. Господин Лазаров обоснова необходимостта от завишаване на санкциите при наличието на квалифициращи обстоятелства с невъзможността предвидените към момента по-ниски наказания да изиграят превантивна роля за понижаване ръста на тези престъпления, които са с изключително тежки последици. Драстичното увеличаване на ръста на посочените престъпления и стремежът към ефективност на наказателната политика налагат необходимостта от законодателна намеса с цел осигуряване на превенция.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Славов, беше представен от вносителя. Със законопроекта се предвижда допълване на разпоредбата на чл. 343, ал. 3 с нови квалифициращи обстоятелства, като по този начин се регламентира по-тежка наказуемост и за деяния по чл. 342 от Наказателния кодекс, които са извършени на площи, предназначени само за пешеходци или в паркове, градини и детски площадки в населените места, на територията на които движение на моторни превозни средства не е разрешено.
Господин Славов мотивира внесеното предложение с необходимостта от привеждане на наказанието в тези случаи в съответствие с обществената опасност на деянието и осигуряване на превантивен ефект, предвид зачестилите инциденти с пешеходци на територията на пешеходни зони, паркове, градинки и детски площадки.
В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Филип Попов, Димитър Лазаров, Явор Нотев, Петър Славов, Емил Димитров, Димитър Делчев и Христиан Митев.
Господин Филип Попов отбеляза, че ще се въздържи да подкрепи Законопроекта, внесен от народния представител Петър Славов, поради изпадането в казуистика, което не е добра законодателна техника. По отношение на Законопроекта, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, той изрази становище, че само по себе си увеличаването на санкциите не би изиграло превантивен ефект за ограничаване на тези произшествия. Господин Попов отбеляза, че предложеният текст в Законопроекта, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители, няма обратно действие, такова е недопустимо, поради което няма да го подкрепи.
В подкрепа на Законопроекта, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, господин Димитър Лазаров отбеляза ужасяващата статистика за пътнотранспортните произшествия и даде примери за неефективността на предвидените към момента наказания.
В подкрепа на законопроектите, внесени от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, господин Явор Нотев отбеляза, че те касаят обществено значими проблеми, които са силно наболели и изискват решителен отговор, както и че предложенията са в съответствие с европейските практики. Предвид тревожната ситуация във връзка с пътнотранспортните произшествия и необходимостта от адекватна реакция, господин Нотев изрази подкрепа за Законопроекта, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, като обърна внимание върху обстоятелството, че трябва да се съобразят съответно и наказанията, предвидени при умишлено извършените деяния, които следва да са по-високи от тези при непредпазливите. По отношение на Законопроекта, внесен от народния представител Петър Славов, господин Нотев отбеляза, че казуистичният подход не е добър, изброяването никога няма да бъде изчерпателно и правнотехнически предложението следва да се коригира.
В подкрепа на внесения от него Законопроект, народният представител Петър Славов обърна внимание върху обстоятелството, че част от пешеходните зони са улици и дори и един конкретен случай със смърт на дете изисква да се мисли за необходимите мерки, включително за законодателна промяна.
Народният представител Емил Димитров обоснова съмненията си относно ефективността при възприемане на казуистичния подход.
Относно Законопроекта, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, насочен към разширяване на приложното поле на неизбежната отбрана, господин Димитър Делчев отбеляза невъзможността да подкрепи същия поради наличието на неясни формулировки, като същевременно акцентира върху необходимостта да се търси максимално добрият начин да се реши съществуващият проблем с нападенията. Относно внесения от народния представител Лютви Местан и група народни представители Законопроект той отбеляза, че изключването на давността създава състояние на правна несигурност, а по отношение на внесения от Министерския съвет Законопроект посочи, че по принцип го подкрепя, но има някои текстове, които биха създали проблеми в правоприлагането и следва да бъдат коригирани.
Относно внесения от народния представител Волен Сидеров и група народни представители Законопроект, целящ разширяването на приложното поле на неизбежната отбрана, господин Христиан Митев отбеляза, че безспорно е необходима промяна в тази насока, но това трябва да стане след широко обсъждане и при съобразяване с решението на Конституционния съд, за да не се стигне до накърняване на други права.
По втория, внесен от народния представител Волен Сидеров, Законопроект, господин Митев изрази становище, че наказателната репресия е твърде крайна мярка.
Относно Законопроекта, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители, той изрази становище, че институтът на давността не следва да бъде променян с мотиви, които имат по-скоро политически характер.
Господин Митев изрази подкрепа за Законопроекта, внесен от Министерския съвет и за двата законопроекта, свързани с пътно-транспортните произшествия, като по отношение на тях отбеляза необходимостта от прецизиране.
След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 4 гласа „за”, без „против“ и 13 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
- с 1 глас „за”, без „против“ и 15 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври
2014 г.;
- с 9 гласа „за”, 6 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27 октомври 2014 г.;
- с 14 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 09 декември 2014 г.;
- с 14 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- с 11 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-1, внесен от Петър Славов на 5 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов, за стоическото изчитане на доклада в рамките на почти 25 минути.
Продължаваме със следващия доклад. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за директно излъчване на дебатите и евентуалното гласуване по настоящата точка по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Александров, за предложението.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Александров за излъчване на дебата по настоящата точка по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте.
Гласуваха ли всички?
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 74 народни представители: за 27, против 33, въздържали се 14.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Не успяхте да гласувате ли?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Правя процедура по прегласуване, тъй като имаше още движения в залата в момента, в който казахте да се прекрати гласуването. Смятам, че имаше колеги, които не са гласували. (Народният представител Красимир Каракачанов влиза в пленарната зала.)
Ето, господин Каракачанов е за пример. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Така беше, господин Александров.
Моля, прегласуване на предложението за излъчване на точката по националните медии.
Гласували 87 народни представители: за 37, против 35, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Продължаваме с доклада от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Кой ще докладва от Комисията? (Реплики: „В резюме! В резюме!”.)
Забележката е правилна. Ако обичате, в резюме. Правилникът позволява следващите доклади да бъдат в резюме.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.
От името на вносителите, Законопроектът бе представен от заместник-министър Петко Петков.
Според вносителя целта на горепосочения Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, чиито срок за транспониране е бил 18 декември 2013 г.
В хода на дискусията народните представители изразиха необходимостта от прецизиране на някои от текстовете, особено тези, които са определени като дискриминационни по полов признак. Във връзка с тези забележки, вносителите увериха, че тези разпоредби ще бъдат уредени с предстоящата цялостна промяна на държавната наказателна концепция по този раздел.
В края на обсъждането членовете на Комисията се обединиха около необходимостта от приемането на предложените законодателни изменения, предвид значимостта на приоритетния за страната ни характер на въпроса, относно въвеждането в националното законодателство на Директива 2011/92/ЕС.
Въз основа на проведеното обсъждане бе извършено гласуване при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се”, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Чолаков.
Господин Караджов, заповядайте да ни запознаете с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 19 декември 2014 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 януари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 19 декември 2014 г.
На заседанието присъства господин Антон Антонов – заместник-директор на дирекция „Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” към Главна дирекция „Охранителна полиция” в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Иван Вълков.
Според вносителите основната цел на Законопроекта е предприемането на адекватни мерки за ограничаване на неблагоприятните последици, причинени от тежките пътно-транспортни произшествия, както и постигане на превантивен ефект и по-голяма адекватност на наказанието спрямо резултата от деянието и обществената му опасност.
При представянето на Законопроекта вносителите изразиха мнение, че предвидените наказания в сега действащия Наказателен кодекс за деянията по чл. 343б и чл. 343в не са изиграли своята превантивна роля, поради което се предвижда завишаване на санкцията при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, или при управление без съответното свидетелство за правоуправление.
Въпреки действията на органите на Министерството на вътрешните работи, през последната година е ясно очертана тенденцията за увеличаване на жертвите от такива произшествия и с оглед на това е необходимо да се предприемат и сериозни законодателни мерки.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е постъпило становище от Министерството на вътрешните работи в подкрепа на Законопроекта.
В хода на дебатите по Законопроекта представителите на Министерството на вътрешните работи обърнаха внимание на членовете на комисията, че жертвите на катастрофи по пътищата в страната са се увеличили значително, като основните причини за това са употребата на алкохол и наркотици.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 19 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Караджов.
Продължаваме с Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова. Днес Вие представлявате Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието, и Александър Стефанов – началник отдел в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” в Министерството на правосъдието.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Петков – заместник-министър на правосъдието. Законопроектът включва четири групи предложения за изменения и допълнения.
- Първата група е свързана с транспонирането на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета, срокът за въвеждането на която е изтекъл на 18 декември 2013 г.
- С втората група предложения се цели изпълнението на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (МОНИВАЛ) към Съвета на Европа, за привеждане на националното законодателство в съответствие с международните стандарти относно престъплението „финансиране на тероризъм”.
- Третата група предложения е свързана с привеждане на Наказателния кодекс в съответствие с Допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията.
- Четвъртата група предложения произтича от стартирала процедура за нарушение № 2012/2085 по описа на Европейската комисия във връзка с неизпълнение от страна на Република България на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Не се налага финансиране от страна на държавата, за да бъдат извършени предлаганите промени в Наказателния кодекс.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане.
Беше разяснено, че Европейската комисия счита за неподходящи и несъразмерни по отношение на обществения интерес поддържаните от българските власти наказателни санкции и конфискацията на имущество по силата на чл. 251 от Наказателния кодекс към всички случаи на неспазване на задължението за деклариране, включително и когато това се случва и по вътрешните граници на Европейския съюз, както и това, че употребеният термин „особено големи размери” за предмета на престъплението в сега действащия чл. 251 от Наказателния кодекс е понятие, което не е дефинирано в закона и така поражда правна несигурност. В Наказателния кодекс липсва и законова дефиниция на понятието „Големи размери”. Съдържанието на последните досега се извличаше от прилаганото от години Тълкувателно Решение № 1/98 г. на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд.
Предвид на това:
С § 17 от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлага изменение в чл. 251, ал. 1, като се инкриминира единствено недекларирането на границата на страната, когато същата се явява външна граница на Европейския съюз. Така в случай на неспазване на режима за деклариране на вътрешните граници на Европейския съюз ще се налага единствено административна санкция (по Валутния закон), но не и наказателноправна в съчетание с конфискация.
С § 2, т. 3 от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се създават съответно нови т. 30 „Големи размери” и т. 31 „Особено големи размери” в чл. 93 от Общата част на Наказателния кодекс.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
С това представихме докладите на комисиите.
Преминаваме към представяне на законопроектите от името на вносителите им.
Първият Законопроект е от 27 октомври 2014 г. на господин Волен Сидеров и група народни представители с № 450-01-114. Той ще бъде представен от името на вносителите от господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги! Предложението, което правим, се състои от едно основно нещо – който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност чрез организация или участия в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 1000 до 5000 лв.
Ще Ви запозная и с мотивите на направеното от нас предложение.
Под диктовка отвън различни гей организации и лобистки групи всяка година планират да провеждат свои гей паради в България. Това чуждо на националните ни традиции и морал уродливо явление се състоя за пръв път през 2008 г. и оттогава до днес се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции. Всяка година преди и по време на така наречените „шествия за гей права” българското общество бива дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из улиците неприкрит разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост.
На този фон не по-малко притеснения будят и идеите, които гей активистите лансират в публичното пространство като легализиране на бракове между еднополови двойки и осиновяване на деца от същите.
През всичките тези години – от 2008 г. насам, редица граждански сдружения, патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква са изказвали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които то крие. Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа от цялото общество, а миналата година беше реализирана подписка срещу подготвения гей парад, събрала подписите на десетки хиляди граждани.
Важно е да се спомене, че традицията на този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 г., когато в нюйоркския квартал Гринич Вилидж избухват така наречените „стоунуолски бунтове”. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които продължават няколко дни и завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад – както в чужбина така и у нас, от което те черпят своеобразна историческа легитимация. Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подобните й, са не просто опасност за традиционните български ценности и покушения срещу обществения морал, но също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени действия.
Чрез предложената поправка считаме, че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и за защита на гражданския мир и обществената безопасност.
Уважаеми колеги, аз четох доклада на прокуратурата на Министерството на правосъдието и наистина не зная – да плача ли или да се смея. Казвам Ви го съвсем откровено. Тези хора или са неграмотни, или просто заблуждават цялото българско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Тодоров, ще имате възможност да направите коментара когато се открият дебатите. Сега само представете Вашия законопроект, защото има общо шест законопроекта. Тогава ще започне дебатът.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Добре. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Процедура – господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя процедурно предложение: на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим със седем дни срока за предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ четене по този законопроект.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следва да чуем от името на вносителите – господин Сидеров и група народни представители, мотивите по Законопроект № 454 01 24.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с мотивите към него. Всъщност с това наше предложение искаме да направим така, че всеки български гражданин да може да защитава собствеността си по адекватен начин. Това искаме да постигнем чрез промяна в Наказателния кодекс, чл. 12, ал. 3. Тя да се измени по следния начин: „Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, който е защитавал, или намирайки се в тях е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя.”
Както знаете, тази тема вълнува българското общество. Затова сме внесли точно тази промяна – за да отговорим на този повик на българския народ. Знаете, че в последните години, а можем да обобщим даже и годините на прехода, се случи така, че битовата престъпност, както много от Вас я наричат – ние предпочитаме да я назовем с истинското й име: „циганска престъпност” – тормози бедния обикновен българин.
Получава се така, че всеки, който реши да нападне, да влезе в имот, да ограби, да открадне нещо, просто е безпрепятствен. Влиза, взема, а след това – ходи го гони. Всеки български гражданин има право да защитава себе си, достойнството си, имота си, близките си. По време на предизборна кампания, когато се срещате с избирателите, сигурно Ви поставят и този въпрос. Нека да можем да се защитаваме адекватно от тези, които ни нападат!
Например за село Мечка – Плевенско, знаете, че това село стана нарицателно за кражбите, които се вършат там. Когато сме ходили и продължаваме да поддържаме връзка с представители на обществеността в това село, хората там ни се оплакват, че има вечери, в които ги обират по два пъти на вечер. Чувстват се абсолютно незащитени. Всички опити да има полиция, да има инсталирани видеокамери, просто не работят. Знаете – да отворя една скоба, в Плевенско, когато министър Петков беше министър, и той не можа да се справи в собствения си избирателен район с тази престъпност. Знаете, че през годините имаше граждани, които са взели собствената си защита в собствени ръце. Известен е случаят на иконописеца Йордан Опиц, който беше застрелял един нападател, влязъл му в имота. Да, застреля го.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Застреля го на улицата.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Ако ме питате мен – правилно е постъпил.
В Съединените американски щати – страната с либерална демокрация, която всички посочват за пример – как хубаво се провеждали нещата там, как там демокрацията е работеща... (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Не ми подвиквайте от залата, ако обичате!
Съединените американски щати – държавата, която най-много държи по целия свят да се спазват правата на човека, прави доклади кои права са спазени и кои не са спазени. Там, в Съединените американски щати това съществува. Който влезе в имота ти, можеш да постъпиш както сметнеш за правилно, преценявайки дали той има работа там или не, дали ще те убие, дали ще открадне и така нататък.
Затова предлагаме това да се случи и в България, ползвайки – казвам го с известна ирония – челния американски опит. Някои от Вас биха казали, че Конституционният съд има свое решение от 1997 г. Уверявам Ви, че когато сме писали тези промени в Наказателния кодекс, изцяло сме се съобразили с това решение на Конституционния съд. Изцяло сме се съобразили! Ако има юристи от Вас, които желаят, по време на дебатите да дойдат тук и да посочат своите аргументи в посока, че това не отговаря на такова решение. Сигурен съм обаче, че господин Нотев ще отговори подобаващо и ще обори тези аргументи. Съобразили сме се с това решение.
Тук няма смисъл да говорим. Тази техника се използва често. Нека да поставим този въпрос на широк обществен дебат. Общественият дебат, пак припомням, през годините го е имало – и за случая с Опиц, и преди това имаше възрастни хора, които направили по ограда им да тече ток, та да бранят поне малкото от онова, което имат и което още не им е откраднато. Наш дълг пред тези хора е да им дадем тази възможност, за да могат да се защитават по адекватен начин.
Нещо друго, когато нападателят, когато този крадец знае, че има такава вероятност, че законът позволява да се защитиш и да използваш оръжие и каквото може, но по адекватен начин, тогава доста ще се замисли господин престъпникът дали да влезе да обере за пореден път дадена къща.
Защо в Япония всички се кланят, когато се видят? Защото е имало години, през които почти всеки е носел меч. И така са изграждали взаимно доверие и респект един към друг.
Това искаме да направим с тези промени – да позволим на българския гражданин да се чувства господар в собствения си дом. Това искаме да направим.
Молбата ми към Вас е да приемем това. Уверявам Ви, съобразено е с Конституционния съд, нека да го съобразим и с желанието на нашите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Ще чуем представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-26, внесен от господин Лютви Местан и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
От името на вносителите – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният от нас Законопроект преповтаря едно към едно, дума по дума окончателния текст, който беше приет в Комисията по правни въпроси в предходното Народно събрание и който текст беше обсъден дори в пленарната зала. За съжаление, той не можа да стигне до гласуване, тъй като Народното събрание беше разформировано. Така или иначе това е текст, който вече е преглеждан няколко пъти от гледна точка на неговата правнотехническа издържаност. Това е текст, който е обсъждан неколкократно в Комисията по правни въпроси.
За какво става дума? Става дума за една идея, която не е само на Движението за права и свободи, това е идея, лансирана навремето и от представители на други политически сили, свързани най-вече с дясното, Съюза да демократичните сили. Няма да скрия, че основен вдъхновител на подобен род идея е бившият народен представител от Съюза на демократичните сили Лъчезар Тошев, който в предходни народни събрания е внасял подобни законопроекти.
За нас от Движението за права и свободи този Законопроект е особено важен, тъй като той цели да предотврати опасността делото за така наречения „възродителен процес” да бъде покрито по давност, както, за съжаление, вече е обявено, че е прекратено по давност и така нареченото „дело срещу лагерите”.
За съжаление, заради мудността, заради процесуалните изисквания, налагани през годините от българския съд, заради неизпълнимите задължителни предписания и указания, които съдът е давал на прокуратурата през годините, нито делото за лагерите, нито делото за така наречения „възродителен процес”, нито което и да е друго дело, свързано с престъпленията, извършени от така наречения „комунистически режим”, можаха да стигнат до своя финал и да получат възмездие всички жертви на тези престъпления.
Аргументите, които се изтъкват като оспорващи нашата теза, нямат своето правно основание. Нито в Конституцията, нито в който и да е друг международно приет нормативен акт не се забранява на законодателя да възкресява вече изтекла давност за престъпления, които са били престъпления и към момента на тяхното извършване. Има абсолютна забрана, приета и в международното право, да се окачествяват и да се преследват като престъпления и деяния, които към момента на извършването им на са били такива, тоест да няма ретроактивност на наказателния закон към деяния, които не са били престъпления, когато са извършени. Никъде обаче няма забрана да се възкресява изтекла давност за деяния, които са били престъпления, но които, за съжаление, в периода, в който е могло да бъдат преследвани, по една или друга причина процедурата не е била финализирана, и е допуснато изтичане на тази давност.
За съжаление, българският законодател досега не направи нищо, за да възкреси тази давност или да я удължи за този род престъпления. Затова и жертвите на комунистическия режим през всичките тези години, на престъпленията на комунистическия режим, останаха неовъзмездени.
От Движението за права и свободи държим най-после виновниците или поне тези от тях, които са още живи, най-после да бъдат изправени пред съда. Виновниците, инициаторите, вдъхновителите на така наречения „възродителен процес” – те са ясно упоменати в така нареченото „Дело № 1”, което беше започнато през 1990 г., което след дълги години и протакания, прехвърляне на топката от един съд на друг, от една прокуратура на друга, в крайна сметка в момента е в пълна безизходица заради, както казах, издаването на абсолютно неизпълними указания на съда – да бъдат разпитани всички жертви, пострадали от възродителния процес. Само на това основание вече сме на прага на изтичане на абсолютната давност и по това дело, а и по други дела.
Обръщам се към всички народни представители от целия политически спектър, които наистина биха споделили нашето желание, нашата воля престъпленията, извършени от комунистическия режим да бъдат наказани рано или късно. Тази наша позиция в миналия парламент беше споделена от колегите от ГЕРБ. Надявам се тази позиция да бъде споделена и от други политически сили.
За съжаление, в Комисията по правни въпроси този законопроект не беше подкрепен от представителите на Реформаторския блок. Изразявам своето учудване и се надявам представителите на тази политическа сила да коригират своето поведение и тук, в пленарната зала, да подкрепят този Законопроект. Както казах, този Законопроект, част от него, идеите в него са били споделяни и дори материализирани в конкретни законодателни инициативи именно от представител на Съюза на демократичните сили. За нас е необяснимо поведение от страна на представители на дясното пространство, които да не подкрепят подобен законопроект.
Обръщам се още веднъж към съвестта на всички народни представители. Разчитаме на Вашата подкрепа. Ако има някакви забележки от правно-техническо естество, естествено, ние сме готови да ги чуем. Пак повтарям, този Законопроект доста дълго време е бил разглеждан, прецизиран в Комисията по правни въпроси и в миналия парламент, така че той е достатъчно добър и заслужава да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предстои представянето на ЗИД на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2014 г.
Има ли кой да го представи от името на Министерския съвет? Няма.
Законопроект, № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 19 декември 2014 г.
Не виждам господин Лазаров. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Законопроект, № 554-01-1, внесен от Петър Славов на 5 януари 2015 г.
Господин Славов, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда доста по-кратък от преждеговорившите. Няма да повтарям това, което чухме и в становището на Комисията, което беше много подробно и на практика обърна внимание и на елементите на противоконституционност в някои от предложенията, и противоречието с редица норми на международното право, които очевидно няма как да подкрепим.
По отношение на Законопроекта, който съм внесъл и който ще подкрепим от Реформаторския блок – използвам възможността да благодаря на колегите от Патриотичния фронт и от ГЕРБ, които също подкрепиха, като използвам също възможността да кажа, че ще съобразя разумните им бележки, които поставиха. Между двете четения наистина можем да прецизираме текста.
Той касае извършените престъпления с МПС, тоест когато е бутнат пешеходец или дете, или въобще, не дай Боже да се случват такива ситуации на площи, които са предназначени само за пешеходци – така наречените „пешеходни зони”, или ако това се случи в парк или в детска градинка.
Колеги, обръщам Ви внимание – мисля, че 2012 г. бяха направени промени, които тогава инициираха колеги от ГЕРБ. По този ред беше включен квалифициран състав за подобни деяния, извършени на пешеходна пътека. Както виждаме, това започва да дава резултати и вече водачите се съобразяват с пешеходците на пешеходни пътеки и наистина спират. Така че очевидно има начини тези норми да работят.
Това, което ние предлагаме, е по същия ред, по този квалифициран състав да се санкционират по-тежко отколкото по общия ред и подобни произшествия, при които е имало телесна повреда или, не дай си Боже, е имало жертва в пешеходните зони, в парковете, градинките или детските площадки. Тоест в места, където въобще не трябва да има превозни средства и, ако въобще се намират, създават една много висока степен на обществена опасност, тъй като хората просто не очакват там да има превозни средства и дори не са настроени от това, че трябва да се пазят от тях. Това е и основният смисъл на предлаганите промени.
Силно се надяваме да даде силен превантивен ефект и всички ние като водачи, всички водачи на превозни средства да не си позволяват да карат колите из пешеходните зони, да не ги паркират в детските площадки и градинките, защото, както знаете, децата нямат спирачки. Аз не мога да си представя за себе си някой шофьор да иска да бутне умишлено дете, но много често в тези зони те просто не ги виждат и, за съжаление, се стига и до много неприятни инциденти. Така че най-добре е там да няма превозни средства, както между другото е написано и в Закона за движение по пътищата, но, за съжаление, не се спазва. Да го запишем и тук като квалифициран състав и да се надяваме, че ще даде желания резултат.
Последно, по отношение на казуистиката, което беше коментирано тук няколко пъти – че се получавала казуистика и не била добра законодателна техника.
Колеги от ляво, аз се съгласявам. Сигурно има и по-добра законодателна техника това да се формулира и даже можем да го направим заедно между двете четения. Но в случая тук е важен крайният резултат. Ако тази законодателна промяна създаде желания резултат и наистина няма да има повече инциденти на тези места – на пешеходните зони, в детските площадки и така нататък, аз Ви предлагам да го приемем и подкрепим просто в името на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем представяне на Законопроект с № 454-01-71, внесен от Цачева и група народни представители. Ще ни го представи господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал да кажа, че в по-предишния мандат на Народното събрание – Четиридесет и първото народно събрание, в периода 2009 – 2013 г. бяха започнати, внесени и приети законодателни промени, с които можем да отчетем много добър резултат вследствие на тях, а именно от 1200 загинали през 2008 г., загиналите през 2013 г. бяха под 600 човека. Има спад с 50% благодарение на законодателните промени, които бяха приети тогава.
Тези законодателни промени, които госпожа Цачева и други колеги, сред които съм и аз, предлагаме в момента именно целят подобряване, още по-добро въздействие и превантивни мерки, а и по-добро наказване на виновните лица, които са извършили пътно-транспортни произшествия при употреба на алкохол, наркотични вещества и така нататък. Досега в част от промените, които правим, се въвежда долна граница за наказване. Това нещо го нямаше досега и имаше възможност нарушителите да се измъкнат от това да понесат строгостта на закона, от една страна. Това е за нарушителите, които са употребили алкохол или упойващи вещества, както и се завишават санкциите за нарушители, които например, след като им е отнето свидетелството за управление, продължават да управляват моторни превозни средства без да имат право на това.
Надявам се този Законопроект да бъде подкрепен от всички. Има положителни становища от институциите в страната. Пак казвам, този Законопроект ще внесе още по-добро прилагане на мерките, чиято строгост трябва да доведе до още по-голямо намаляване на жертвите по пътищата. За съжаление, миналата година жертвите на пътищата за първи път от години наред, както казвам, имат увеличение. Това беше вследствие на едни мерки, които бяха предприети от държавни органи, които отмениха и електронния фиш, и така нататък. Пакетът от мерки в момента е пред нас. Това е част от него. Правим промени и в други закони. Целта е една: да се намалят жертвите по пътищата.
Затова се надявам всички да подкрепите внесения от нас Законопроект. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законопроектите са представени.
Откривам дебатите по шестте законопроекта общо.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като остават около 12 мин. до края на пленарния ден, а все пак говорим за шест законопроекта от изключителна важност за българското общество, Ви предлагам да оставим разговорите по тези теми за първа точка от дневния ред в утрешния ден.
Предлагам го за гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има резон в това предложение, колеги.
Подлагам на гласуване предложението да бъдат отложени разискванията за утрешния пленарен ден, 9,00 часа.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Сега в малкото останали минути до края на днешния пленарен ден преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Преди това ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да ни представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 ноември 2014 г.
На заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Снежанка Колева – експерт в същата дирекция; на Фонда за гарантиране на влоговете в банките: Борислав Стратев – член на Управителния съвет; на Българската народна банка: Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, на Асоциация на банките в България: Ирина Марцева – главен секретар.
Законопроектът беше представен от народния представител Петър Славов.
Със законопроекта се цели да се осигури по-голяма прозрачност, контрол и защита на обществения интерес в следните няколко направления:
1. Част от правомощията на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките като: одобряването на бюджета относно разноските в производството по несъстоятелност и на програмата за осребряване на имуществото на банката; предявяването на отменителни искове; даването на предварително разрешение на синдика за извършване на извънредни разходи да се осъществяват от управителния съвет на Фонда. Одобряването на бюджета и на програмата са актове с принципно и дълготрайно значение и надхвърлят оперативното администриране, което е функция на председателя на управителния съвет. Интересът на обществеността към работата на Фонда ще бъде изключително голям, поради което колективното обсъждане, публичността и вземането на решения по посочените по-горе въпроси ще минимизира рисковете от вземането на еднолични решения.
2. Предвижда се по-голяма отчетност и публичност за редица контролни функции на Фонда, включително чрез предоставяне на получаваната от него информация на ресорната комисия в Народното събрание.
3. С оглед по-голяма публичност и прозрачност на дейността на Фонда и на неговия управителен съвет се предлага в Закона за гарантиране на влоговете в банките да се направят промени в управленската структура на Фонда, а именно: един от двамата членове на управителния съвет, които към настоящия момент се определят съвместно от председателя и от заместник председателя на Фонда, да се избира от Народното събрание.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, без „против” „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 ноември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Димитров ще ни представи Законопроекта от името на вносителите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – става въпрос за повече публичност и прозрачност в работата на Фонда за гарантиране на влоговете. Особено след ситуацията „КТБ”, а и преди нея, не е редно председателят на Фонда самостоятелно да взима важни решения. Въвеждаме режим, в който Управителният съвет като колегиален орган заедно трябва да гласува и да се ангажира с решения, които касаят работата на Фонда за гарантиране на влоговете.
Освен това сме въвели и един принцип: докладите, които Фондът изработва, да идват до ресорната Бюджетна комисия в парламента за сведение на народните представители. Това е ключов въпрос, защото, уважаеми дами и господа, оказва се, че Народното събрание получава много малко информация за работата на Фонда за гарантиране на влоговете. Аз проверих случаи на фалирали банки преди години с отнет лиценз – публичната информация е изключително оскъдна, а това, което постъпва като доклад от страна на Фонда за гарантиране на влоговете, отива единствено в Българска народна банка. Дори първоначалната идея на Реформаторския блок беше докладите на Фонда да бъдат обявени на страниците на Фонда за гарантиране на влоговете в интернет, тоест да има интернет достъп и пълна прозрачност на решенията. Обаче поради наличието на търговска и служебна тайна преценихме, че това предложение ще бъде възпрепятствано и затова решихме, че вариантът, който може да бъде работещ, е ресорната Бюджетна комисия да получава копие от тези доклади за сведение. Забележете, тя няма да ги обсъжда, няма да има гласувания по тези доклади, но всеки народен представител, независимо дали е член на Бюджетната комисия, или проявява интерес към темата, ще може да прочете във всеки един момент на месечна база какво прави този Фонд – и по отношение на КТБ, и по отношение на други случаи.
Уважаеми колеги, след като парламентът е дал толкова голям заем на Фонда за гарантиране на влоговете, редно е вече да имаме ангажимент и на друго ниво да следим работата на тази институция – какво се случва. Да можем на месечна база да реагираме, ако видим, че очакванията, които има парламентът, за активна работа на Фонда за гарантиране на влоговете, за контролни функции от негова страна и така нататък – дали се изпълняват съгласно това, което парламентът има като очаквания.
Във връзка с това предлагаме парламентът да избира един такъв свой представител във Фонда за гарантиране на влоговете. В момента знаете, че съставът на Фонда се избира с решение на Министерския съвет, БНБ, Асоциацията на търговските банки и после двама членове със съвместно решение. Ние предлагаме българският парламент да излъчи един свой представител. Това е напълно логично, най-малкото поради това че, давайки огромен държавен заем на Фонда за гарантиране на влоговете, е редно Българският парламент да прати свой представител, който на регулярна база след това да се отчита пред Бюджетната комисия за свършената работа, за развитието, включително по въпроса какво става с КТБ, по въпроса как и кога ще бъде върнат държавният заем изцяло или частично. Тоест въвеждаме много повече прозрачност и много повече контрол в работата на гарантиране на влоговете.
Искам да благодаря на Бюджетната комисия, която със сериозно мнозинство подкрепи тези мерки за прозрачност и отчетност. Смятам, че вече се получава една традиция на това управляващо мнозинство да подкрепя и да въвежда подобна отчетност и прозрачност. Започнахме със Сметната палата – примерът беше добър, днес ще продължим с ДКЕВР на Енергийна комисия, а тук са предложени и подобни текстове за Фонда за гарантиране на влоговете, с които подобни публично-правни организации наистина стават много по-отчетни и много по-прозрачни за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дебатите и по този Законопроект ще бъдат в утрешното пленарно заседание, тъй като предстоят съобщения за парламентарен контрол на 20 февруари 2015 г., петък, от 11,00 ч.
Започваме с разисквания по питането на народните представители Мая Манолова и Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за саниране на жилищни сгради.
Следват отговори на въпроси и питания от народни представители към членове на кабинета.
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Мая Манолова.
2. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Корман Исмаилов, и Джейхан Ибрямов и на едно питане от народния представител Петър Славов.
3. Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на един въпрос от народния представител Илиан Тодоров.
4. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Славов, Борис Ячев и Христиан Митев, Георги Андонов, Велизар Енчев, и Мартин Димитров.
5. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на шест въпроса от народните представители Методи Андреев, Петър Славов, Волен Сидеров, Михо Михов, Христо Гаджев, и Ангел Найденов.
6. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на едно питане от народния представител Борислав Великов.
7. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Велизар Енчев.
8. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Станислав Станилов (два въпроса), и Джевдет Чакъров.
9. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Емил Райнов, и Велизар Енчев.
10. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Георги Божинов (два въпроса), Христо Гаджев и Александър Ненков.
11. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов, и Десислав Чуколов.
12. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 6 въпроса от народните представители Борислав Иглев, Михаил Миков, Жельо Бойчев и Георги Свиленски – общ, Петър Славов, Вили Лилков, Мая Манолова, и Корнелия Нинова.
13. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на шест въпроса от народните представители Станислав Станилов, Димитър Шишков, Джевдет Чакъров (два въпроса), Джейхан Ибрямов, и Георги Кадиев.
14. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Борислав Иглев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Петър Петров, Калина Балабанова, Валентин Николов Иванов, и Любомир Владимиров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Иванов, Иван Вълков – два въпроса, и Кристиан Вигенин;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Емил Райнов, и Галя Георгиева, Ирена Коцева и Петър Беков;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на три въпроса от народните представители Емил Райнов, Валентин Николов Иванов, и Кристиан Вигенин и Емил Райнов;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на четири въпроса от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, Милен Михов, Калина Балабанова, и Кристиан Вигенин и Мариана Бояджиева;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос с писмен отговор от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на три въпроса от народните представители Георги Божинов и Стоян Мирчев, Славчо Бинев, и Любомир Владимиров;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Красимир Янков, и Корнелия Маринова, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Божинов;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на питане от народния представител Георги Божинов.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- въпрос от народните представители Мая Манолова и Кристиан Вигенин към министъра на вътрешните работи Веселин Вучков;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Тук явно има някаква грешка, защото госпожа Манолова има питане към господин Борисов – няма как едновременно и да пита, и да отсъства;
- въпрос от народния представител Красимир Богданов към министъра на отбраната Николай Ненчев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на правосъдието Христо Иванов, министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради служебен ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на външните работи Даниел Митов.
Закривам пленарното заседание. Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов


Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова