Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Явор Хайтов и Явор Нотев
Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, както обявих и на Председателския съвет във вчерашния ден, във връзка с очакваното към онзи момент, а днес вече прието Решение за предсрочно прекратяване мандата на народен представител на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам като точка първа днес да обсъдим промени в комисии. Тъй като има и постъпило предложение от Парламентарната група на АБВ за промяна в парламентарна делегация, общо точка първа да бъде: Промени в постоянни комисии и парламентарни делегации. Свързано е с избирането на ръководство на овакантения пост на Комисията по здравеопазването.
Режим на гласуване.
Гласували 159 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕЛЕГАЦИИ.
С вх. № 554-02-19 от 25 февруари 2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Цветан Цветанов и група са внесли Проект за решение за промяна в ръководствата на Комисията по здравеопазването, Комисията по културата и медиите и в състава на Комисията по външна политика.
„Моля, Проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.”
На Вашето внимание конкретните проекти за решения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството и попълване състава
на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Даниела Анастасова Дариткова-Проданова като заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Даниела Анастасова Дариткова-Проданова за председател на Комисията по здравеопазването.
3. Избира Кирил Добрев Добрев за заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
4. Избира Вяра Михайлова Церовска за член на Комисията по здравеопазването.”
Съгласно разпределението председателското и зам.-председателското място е от квотата на ГЕРБ – госпожа Дариткова се предлага за председател, на нейно място господин Добрев, който е досегашен член на Комисията, става заместник-председател. Новият избор е на госпожа Вяра Церовска за член на Комисията по здравеопазването.
Дебати, изказвания – има ли мнения на народни представители? Не.
Моля да гласуваме Проекта за решение.
Гласували 162 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Вяра Михайлова Церовска като член на Комисията по външна политика.
2. Избира Красимир Петров Петров за член на Комисията по външна политика.”
Това решение е предизвикано по причина на вече приетото, тъй като госпожа Церовска става член на Здравната комисия – освобождава поста на Външна, и там избираме господин Красимир Петров.
Режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството
на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Кирил Добрев Добрев като заместник-председател на Комисията по културата и медиите.
2. Избира Красимира Пенева Анастасова за заместник-председател на Комисията по културата и медиите.”
Припомням, господин Добрев вече е член на Здравната комисия.
Режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С вх. № 554-02-14 от 19 февруари 2015 г. господин Михо Михов – заместник-председател на Парламентарната група на АБВ, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правни въпроси.
Самият Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лъчезар Стаменов Никифоров за член на Комисията по правни въпроси.”
Господин Никифоров заема мястото на госпожа Росица Янакиева.
Режим на гласуване.
Гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следващото предложение от господин Михо Михов като заместник-председател на Парламентарната група на АБВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лъчезар Стаменов Никифоров за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.”
Поводът и основанието са същите.
Режим на гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Последен
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Костадинов Станков като член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.
2. Избира Георги Недков Кючуков за член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по фронкофония.”
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г.
Припомням, че това е продължение от дебата, който започна на 15 януари 2015 г.
Заповядайте за процедура, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на срока за писмени предложения с две седмици по Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е приет на първо четене на 19 февруари 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване постъпилото предложение за удължаване срока на предложения между първо и второ четене на конкретния законопроект.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията по Проекта за решение за приемане на Стратегия за висшето образование?
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По темата се изказаха много народни представители. В голямата си част те акцентираха на проблемите в системата на висшето образование. Казаното от тях потвърждава на практика анализа в Глава втора на Стратегията и изведените трудности, свързани с достъпа до висше образование на някои социални групи; трудностите пред качеството и съвместимостта на висшето образование с европейските системи за висше образование; липса на връзка между висшето образование и потребността на бизнеса, и на публичните институции; недостатъчна връзка между обучението и научните изследвания; недостатъци в действащия модел на финансиране; недостатъчни възможности за учене през целия живот и други.
Няма как да не подчертая изключителната важност на Стратегията. От една страна, тя очертава приоритетните области за развитие на висшето образование, и втори път, го разглежда като двигател на развитие на икономиката за формиране на общество, основано на знания и технологичен напредък.
Стратегията ясно формулира задачата да се ускори и завърши започнатия процес на структурни реформи като се преодолее изоставането спрямо водещите европейски страни, от една страна, а от друга, да се осъществи стратегическата трансформация на висшето образование от допълваща, обслужваща сфера да прерасне във фактор за печелене на предимство в европейски и глобален план.
Важен позитив на Стратегията е задачата, която си поставя, свързана с научните изследвания, поставени като основен приоритет, но изключително важния ракурс за това как научните изследвания ще се използват за икономическо развитие. Те понастоящем са част от функцията на университетите, но недостатъчно застъпена, недостатъчно защитавана. Една от причините финансирането на научните изследвания да стои на заден план в бюджетите.
И още, защо Стратегията е важна? Един чисто прагматичен отговор – изключително важна е като предпоставка за получаване на финансиране в рамките на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Както бе казано и в доклада на Комисията по образованието и науката една от големите заслуги на Стратегията е тази, че „тя съставлява успешен – цитирам – но рядък пример как по един важен за страната проблем може да се работи последователно при различни правителства, и при различни състави на Народното събрание”.
Изготвяне на база съхраняване на националните традиции, Стратегията е насочена към приобщаване, търси резултатност и устойчивост. Към нея има подробен план за действие. Търси растеж на базата на приемственост и способност за развитие, отвореност на системата на висшето образование към социално-икономическата среда.
Проектът на стратегия, поставен на вниманието ни днес, е минал през множество обсъждания с участието на всички партньори и от тази гледна точка основните постановки в нея имат много широка подкрепа. Такава подкрепа бе засвидетелствана и на заседанието на Комисията по образованието и науката по време на обсъждането, от Съвета на ректорите, преподаватели на академичната общност, синдикат „Висше образование и наука”, работодателски организации.
Споделям напълно идеята, застъпена в Стратегията, за това пазарът да определя финансирането на висшето училище като възможност за реална конкуренция на всички нива и двигател за по-добро качество. В този смисъл поддържам мнението, изразено в Комисията на проф. Анастас Герджиков, че двата най-важни проблема на Закона за висшето образование, в случая на Стратегията, качеството на образованието и финансовият механизъм се подпомагат взаимно. Като провеждане на една последователна идея е и предлагането на диференциране на заплащането според качеството на образованието, диференциране според резултатите от научните изследвания, диференциране вътре във висшите училища между преподаватели и изследователи според постигнатите лични резултати, дори диференцирането на студентските стипендии.
В Стратегията се отчита необходимостта от обновяване на учебните програми, отделя се внимание на връзката с бизнеса като взаимодействие и отговорности, търси се баланса по отношение на централизация и автономия.
Уважаеми колеги, през последната година Стратегията за развитие на висшето образование е обсъждана многократно и всеки път част от недостатъците бяха изглаждани. Недостатъци, но не съществени има и сега. Отчитайки, че това е един дългосрочен документ, който има отворен характер и търпи актуализация, съобразно динамиката на системата и на обществено-икономическия живот, Ви предлагам да приемем внесената от Министерски съвет Стратегия.
Междувременно в хода на обсъждането й няма как да не кажем и това. В Комисията по образованието и науката бяха направени редица бележки, а и тук в залата, които просто трябва да бъдат отчетени.
Бих искала да завърша с уверението, дадено ни от заместник-министър проф. Николай Денков в Комисията по образованието и науката, че, цитирам: „МОН без никаква загуба на време в един кратък срок в рамките на 2015 г. ще направи всички съществени стъпки по конкретизиране на Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав, механизъм за промяна на финансирането, какъвто понастоящем липсва”.
Силно се надяваме, че това ще се случи през 2015 г., а ние ще следим с внимание как Министерството на образованието и науката реализира този поет ангажимент, както и всички останали с плана за действие, така че Стратегията да се превърне в един работещ документ, каквото смятам, че е нашето общо желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Реплики? Няма.
Искам да припомня какво е времето, с което разполагат парламентарните групи: ГЕРБ след това изказване има 33 минути; БСП разполага с 11,33 минути; ДПС – 15,40 минути; Реформаторите – 4,15 минути; Патриотичен фронт – 8,55 минути; БДЦ - 14 минути; „Атака” – 13 минути; АБВ – 6,10 минути; независимите – общо 5 минути.
Да припомня кои народни представители са се изказали до момента в предходното пленарно заседание на 15 февруари 2015 г. Това са госпожа Мариана Георгиева, Бойка Маринска, Валери Жаблянов, Иван Станков, Милен Михов и Борислав Великов.
Има заявка от госпожа Дукова и от проф. Бъчварова.
Предлагам да се редуваме, но Вие вече излязохте – заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се постарая да бъда максимално кратка по два проблема и по два аргумента. Първият е, че не можех да не стана, защото участвах в едно изключително важно съвещание преди Стратегията да бъде приета, на което заявихме политическата готовност и подкрепа на Политическа партия ГЕРБ за този стратегически документ и това е важно да се каже.
Вторият ми аргумент е, че колегата Корнелия Маринова изказа доста сериозни аргументи. Но не мога да не кажа няколко неща, които трябва да се повторят. Процесът на обсъждане и анализ на тази Стратегия беше изключително динамичен и с един изключително добър финален резултат, а именно политически и академически консенсус за ресурс за приемане на тази Стратегия.
Не мога да не кажа и това, че в многобройните изказвания, които се направиха от различните колеги от парламентарните групи, в Стратегията и в текстовете звучат доста аргументи, които са от много „за” до „да, но”. Въпреки това има аргументи в нейната неподкрепа или поне в нейното неприемане. Бих казала, че един от най-важните въпроси, за който стана въпрос – ще прескоча много неща, защото бързам, е този, че са очертани ключовите приоритети в Стратегията и желанието да се увеличи броят на завършилите висше образование и достигане на равнище 36% за възрастта между 30 34 години за 2020 г. е изключително важен.
Ще спестя всички аргументи, които каза Корнелия Маринова, и ще кажа, че проблемът, на който беше акцентирано от тази трибуна, беше финансирането на Стратегията. Смятам, че няма статистически документ, който да е на 100% идеален. Стратегията е такъв вид документ, който ще бъде една отворена система и ще даде подходите за развитието на следващите документи, които трябва да се направят.
Следващият момент беше анализът на финансиране на Стратегията. В този смисъл аз само накратко ще припомня откъде ще дойдат средствата за финансиране на системата. На първо място, програмно финансиране от националния бюджет 2014 – 2020 г., средства от европейските структурни фондове по Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж”, както и чрез финансови инструменти като Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, приоритетна ос 2 – „Регионална образователна инфраструктура”, „Регионално развитие” и донорска помощ.
Бързам да завърша с това, че Стратегията е отправна точка за нов Закон за висшето образование, един динамичен продукт, защото няма статични обществени политики. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Реплики? Няма.
Професор Бъчварова има думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да припомня, че приемането на Стратегия за висшето образование е необходимо условие за страната, за да може да стартира Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г. Това вече е факт. Европейската комисия одобри Програмата и трябва да кажа, че това е изключително голямо постижение, че Народното събрание обсъжда Стратегия за висшето образование и с нейното приемане ние ще направим първите крачки за реализиране на едно по-модерно, качествено висше образование и финансирането му чрез европейска програма.
Искам да кажа няколко общи думи по отношение на представяния документ. На практика две трети от обсъждания документ представлява систематизирани по различен начин документи на Европейската комисия, Световната банка, изследвания на наши университети. В себе си той съдържа правилни констатации какво е висшето образование в България и накъде трябва да вървим по отношение на неговото качество.
Това, което може би интересува всички, е какво ще се прави оттук нататък и как ще се реализира Стратегията. Много от колегите разискваха по въпросите, свързани с предложенията за промяна във висшето образование. Аз обаче искам да акцентирам основно върху два въпроса.
Първият въпрос е свързан с ангажимента, поет от Стратегията, за изпълнение на една от основните цели във висшето образование, а именно развитието на научните изследвания в университетите. Много скромно се казва, че университетите ще си сътрудничат с представителите на научната общност – Българската академия на науките и Селскостопанска академия. Оставам с впечатлението, че висшите учебни заведения ще работят в една научна област, а останалите научни структури ще имат съвсем друг приоритет.
Във връзка с това искам да припомня, че в началото на стартирането на Народното събрание ни беше предоставена Стратегия за развитие на научните изследвания. Тя не е разглеждана, но би следвало да се помисли и се направят необходимите стъпки тя също да стане част от обсъжданията в Народното събрание, защото без нея няма да имаме цялостна възможност да създаваме научни изследвания, колективи, които да отговарят на европейските изисквания, съответно инфраструктура за тяхното осъществяване.
Пак във връзка с научните изследвания в Стратегията е казано, че в България има и вузове, които имат богата научна дейност, и други без никаква научна дейност. Затова в Стратегията е предвидено и е записано висшите училища да се разделят на два вида – едни ще бъдат изследователски, ще обучават докторанти и ще получават средства от държавата за научна дейност; а другите няма да имат докторски програми и субсидии за наука, без това да пречи на участието им в научни колективи, формиращи се по изпълнение на определени направления.
Подобно разделение съществува в почти всички страни от Европейския съюз, но много ми се иска това да се случи на практика, защото на този етап за финансирането на научните изследвания във висшите училища е записано императивно, че 10% от средствата отиват за научни изследвания. На практика обаче всички вузове получават не за научни изследвания, а преди всичко за изследователска дейност. Реализирането на научна продукция и развитието на научните изследвания обаче е свързано не само с участие в програми и финансиране на научните колективи, но и с изграждане на подходяща инфраструктура, която за съжаление не само във висшите училища, но и в Българската академия на науките и в Селскостопанска академия е далеч от онова, което се изисква за участие в международни програми.
Вторият въпрос, който искам да поставя, беше поставен и от колегите от ГЕРБ, е за финансирането на образованието и науката. Трябва да кажем, че в това, което четем като документ, Стратегията за висшето образование е бюджетно неутрална, тоест няма абсолютно никакви количествени показатели. Не говорим тук да определим точните параметри за подпомагане и развитие, но все пак да се придържаме към някакъв ангажимент, че средствата, предвидени за развитие на висшето образование, в това число за науката, ще бъдат с възходяща тенденция, а не, както се случи в Бюджет 2015 г.
В заключение, искам да кажа, че ще подкрепим Стратегията, като необходим документ за по-нататъшно развитие на българското висше образование и с кредит, че следващите необходими стъпки, тоест промените в Закона за висшето образование, в Закона за развитие на академичния състав, трябва да бъдат реализирани в кратък срок, защото те ще бъдат пречката за реализирането и на Стратегията, която като документ създава предпоставки на първо време да бъдат създадени правила и наистина качествените висши учебни заведения да получават по-добро финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Професор Станилов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прочетох внимателно Стратегията и смятам, че тя има фундаментален вид, макар че не отговаря на няколко въпроса, изключително актуални за нашето общество.
Първо, не можах в текста и в контекста да прочета как ще спрем изтичането на най-качествените мозъци от България, които отиват в чужди учебни заведения и чужди икономики и никога не се връщат.
В последната година от управлението на ГЕРБ миналия мандат бях поискал и ми предоставиха статистика през последните десет години колко от децата, които печелят големите награди от конкурси по биология, физика, химия и математика, остават да се учат във висши учебни заведения в България, колко заминават навън и колко от тези, които завършат висше образование навън, се връщат обратно? И знаете ли какво се получи? Нищо, никой не се връща, всички остават там! Тоест най-качественото, което ражда България, което създава българинът като биология, като висша материя, отива навън. Така да се каже, това е един кръвен данък, който неолиберализмът взема от българите.
В Стратегията такова нещо не се споменава, а би трябвало ясно да бъде казано с какъв материал работим и какво е нашето бъдеще в този смисъл.
Не може да има Стратегия, която не гарантира по никакъв начин бъдещо нарастващо финансиране. Това винаги се говори и се изказват такива намерения, тук също се изказаха такива. Няма обаче надежда, че ще бъде изпълнено подобно нещо.
Спомням си Лисабонската стратегия, според която навремето Европейският съюз трябваше през 2015 г. да е достигнал технологично Съединените щати и Япония. Това не се случи. Зададох въпрос на представител на Европейския съюз, примерно на съветничката на господин Барозу по науката, която беше тук, защо Стратегията не е изпълнена. Тя не можа да ми отговори. Каза просто „Не знам, никой не я изпълни и никой не поиска сметка.”.
Апропо, ще Ви попитам за следното. Има ли някой в тази зала, който да излезе и да каже от над 2000 стратегии в България, които са били приети от 1990 г. насам досега, тоест за 25 години, коя от тях е била изпълнена? Никой от Вас няма да излезе, защото няма такава! Всички стратегии, които са приемани досега, са оставени на произвола на съдбата и не са изпълнени.
Тази Стратегия, която сега ще гласуваме, аз ще гласувам за нея, защото отговаря на всички критерии, които бих изисквал от такъв документ, но не виждам смисъла, след като тя не отговаря на философията, с която се управлява нашето общество.
Според нея трябва да имаме икономика, която постъпателно и на високо ниво да развива индустрия и високи технологии. Във всички правителства, управлявали през последните 25 години България, няма правителство с такава програма. Няма правителство, което да има такъв акцент в дейността си и това да бъде на първо място. Е, как ще напасваме Стратегията към политиките и философията, с които се управлява страната?!
Това е просто поредният тривиален документ, който Европейският съюз изисква да направим. Ние сме го направили, сега ще го гласуваме и от него нищо няма да излезе.
След две-три години ще изляза на трибуната, ще задам въпроса какво е направено по тази Стратегия и отговорът ще бъде същият, както беше по десетилетието за ромското включване, когато го гласувахме в тази зала. Тогава казах, че то никога няма да бъде изпълнено. Когато тук преди известно време д-р Москов каза няколко думи срещу циганската престъпност в България, някой в залата се сети да пита за десетилетието за ромското включване, което струваше 1 милиард, но от него не е изпълнено абсолютно нищо. Такава ще бъде съдбата и на тази Стратегия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Реплики? Няма.
За изказване – проф. Вили Лилков.
Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото искам да кажа, че Стратегията е добра и нашата парламентарна група ще я подкрепи.
Бих отчел обаче един дефект в Стратегията, който се изразява в следното. В нея няма да срещнете думата „спорт”. Недопустимо е Стратегия за развитие на висшето образование да не включва в себе си думата „спорт”, политики за спорта и изобщо дейности, посветени на спорта.
Ако прочетете изречението, което посочва визията на висшите училища и висшето образование, казано е следното: „Превръщането на висшите училища в научни и духовни центрове с общокултурна мисия”. Бих допълнил тук и бих препоръчал на хората, които ще доразработват тази стратегия и ще разработват и плановете за действие да включат и думата „спорт”, защото точно там е мястото, където наистина спортът може да се развива и да се реализира в най-чистия му вид.
Това е една моя препоръка, която ще следя дали ще се изпълни в следващите документи, които ще съпровождат тази стратегия в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Реплики? Не виждам.
Господин Методи Андреев – за изказване, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители, Стратегията за висшето образование, която обсъждаме, е изключително важна за развитието на науката и на образованието в нашата страна за десетилетия напред, но е особено важно да знаем, че всяка една стратегия може да бъде обсъждана и да бъде развивана само в един случай – ако държавата разработи стратегия за финансиране на развитието на науката и на висшето образование. Защото със стратегия без подсигурено финансиране, стратегия, каквато досега сме виждали – държавата да замита винаги образованието под килима, да отпуска сравнително ниски и малки средства за развитието на науката и на образованието, ние няма да постигнем този ефект, който си поставя тази Стратегия.
Ще Ви дам пример в момента с едно висше учебно заведение, в което аз работя. Там имаше една Програма за развитие на академичния състав. Програмата беше много хубава. Тя стимулираше на книга развитието на академичния състав, но ние трябва да знаем, че живеем в пазарна икономика. В крайна сметка това какво е постигнал един човек се измерва и с това какво заплащане той получава. Защото в момента трябва да си признаем, че българските професори получават около 1000 – 1200 лв. заплата. Пред един такъв човек има следните два възможни пътя: той да остане верен на науката и да се занимава пряко с нещата, които му възлага неговата длъжност – да обучава студенти, да обучава докторанти, да участва в научноизследователски програми, но за това той не получава нищо повече над тези 1200 лв. Другият вариант е, както правят повечето мои колеги, започват да се занимават с дейности, които отговарят на тяхната експертиза и тяхното научно ниво, но те не са свързани с тяхната пряка дейност като преподаватели, защото те трябва да издържат своето семейство.
Значи основен момент във всяка една стратегия е финансовото обезпечаване и диференциацията в самия академичен състав. Защото ако един професор обучава един докторант – това е негово задължение; ако обучава двама докторанти – това е вече по-добре; ако обучава трима докторанти – още по-добре; ако той участва в научноизследователски задачи и развива науката, в която той е специалист, е най-добре. Затова този човек трябва да получава бонуси, той трябва да получава кредити.
Идеята е в тази Стратегия да помислим за това, което е в основата на пазарната икономика – за конкуренцията. Един човек, който развива своята експертиза като преподавател, като учен във висшето учебно заведение, трябва да може да получава по-голяма заплата от този негов колега на същата длъжност, но който не се занимава пряко с преподавателската си дейност. Тоест ние във висшето учебно заведение трябва да създадем вътрешна диференциация на заплащането на академичния състав. Само по този начин можем да повишим и нивото на самото образование. Защото, когато един човек е осигурен финансово, той се отнася по друг начин, той се отнася стратегически към своята професия, а не просто да се яви там, да си прочете лекцията и да отиде в частната си фирма да си изкара някой страничен лев за издръжката на своето семейство. Това е истината за по-голяма част от българските висши учебни заведения.
Трябва да знаем и нещо друго. В момента държавата отпуска едни изключително малки средства във фонд за научни изследвания. Миналата година мисля, че бяха 15 милиона. Вижте, развитието на науката, особено научно-приложните дисциплини, е изключително важно за технологичното развитие на държавата и за нашето образование. Този фонд „Научни изследвания” стана обект на твърде интересни и не дотам здрави интереси от фирми, които минаха покрай това, че тези били свързани с научни изследвания. Знаете как се работеше – взема се един хабилитиран преподавател в една фирма и фирмата започва да работи и да взема средства от този фонд. Да не говорим, че един университет, известен в последно време със своето бурно развитие – Университетът по библиотекознание, в последните няколко години по 3 – 4 пъти спечели 3 – 4 програми. Това не може да става така. Не може големи университети като Техническия университет, като Университета по архитектура, строителство и геодезия, като Софийския университет да имат по-малко на глава преподавател спечелени програми, отколкото този университет. Явно тук нещо трябва да се коригира, трябва да се напасне.
Другото нещо, което е много важно – важно е и финансирането на институтите и на висшите учебни заведения. Имам чувството, че финансирането на някои висши учебни заведения е извадено пред скоби. Общо взето знаем какво е дереджето в бюджетно отношение на висшите училища, но защо стана така, че точно Университетът по библиотекознание отново за този бюджет има 20-процентно увеличение на своя бюджет? Това е странно!
По отношение на начина, по който се създават висшите кадри на България от нашето висше образование. Известно е, че ние имаме една традиция в това да създаваме безработни висшисти. Трябва да се напасне необходимостта на държавата, на бизнеса, на отраслите от висши кадри. Трябва да има много по-добър синхрон между това, което произвеждат висшите училища, и нуждите на държавата от такива специалисти. Защото иначе сега става така че има твърде големи обществени и държавни поръчки, които се запълват с някакви студенти и после тези хора няма къде да работят. Това е изключително голям проблем на съвременното ни висше образование.
И най-важното – според мен трябва категорично да скъсаме със социалистическата форма на работа на висшите училища. Моделът на нашето висше образование в момента е на конус, насочен с върха надолу. Тоест ние много трудно допускаме студенти във висшите училища чрез сложни приемни изпити, но един път влезнал студент той няма как да не завърши. Ние трябва да обърнем този конус. Трябва приемът да се улесни, но завършването на студента да бъде резултат от неговия ежедневно полаган труд, да се въведе час по-скоро така наречената система на акредитация. Тоест за всяка дейност на студента, в която той подпомага своето развитие, той да получава бонус. За мен тези важни проблеми трябва да ги имаме предвид.
И най-важното, накрая, пак да повторя – държавата трябва да погледне стратегически по отношение на финансирането на висшите училища и да престане да създава нови висши училища. Защото и тези, които съществуват, и те имат сериозни бюджетни затруднения. Вярно, че това нещо не отговаря на пазарните условия, но в крайна сметка ние трябва да заложим на сигурното, трябва да заложим на това, което е изпитано през годините и там да съсредоточим нашите интелектуални и финансови усилия, за да стане тази стратегия факт и тя да помогне за развитието на българското висше образование.
Иначе аз не съм много съгласен с проф. Станилов, че ние няма да изпълним тази Стратегия. Ние трябва да вярваме, че в България може да има качествено и добро висше образование. И когато вярваме, че това ще се случи – то ще е случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Андреев.
Реплики?
Господин Нотев иска да репликира господин Андреев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Взимам реплика по повод изказването на господин Андреев. Внимателно изслушах проблемите, които той вижда в образованието, за да изведе накрая извода, че проблемите, посочени от проф. Станилов, някак си не заслужават внимание, или пък не трябва да бъдат споделени във връзка с липсата на вяра в това, че нещо ще се получи в резултат на стратегията. Изслушах и изказалите се представители на академичната общност досега.
Уверявам Ви, че ако проблемите се търсят в това, че липсата на достатъчно финансиране не обезпечава работата на академичната общност, а не в това какво е качеството на хората, които влизат в учебните заведения на входа, тоест като продукт, като резултат от средното образование, от началното образование и вече обратно на изхода, няма как да решим проблема. Наистина ще се сблъскаме с тази пирамида, за която Вие говорите, господин Андреев. Не можем да хванем този проблем от краката, а не от главата.
Изключително е прав проф. Станилов с тези силни и болни думи за кръвния данък, който плащаме с това изтичане на млади хора – способни, обучени, добре обучени и намерили своето поприще някъде навън, без да могат да се върнат в България и да дадат своя дан, но, така или иначе, проблемите няма да се решат с тази Стратегия. Всъщност, този спор или тази реплика вземам с идеята, че по-скоро тя би довела до това наистина да си припомним за този дебат и след време да дадем един ясен и точен отчет направено ли е нещо по Стратегията.
Безпредметните и безсмислени стратегии наистина са бич за начина, по който се опитваме да управляваме определени сфери на обществения живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Втора реплика? Няма.
Преди да дам възможност на господин Андреев, ако желае да ползва дуплика – не желаете, преди да обявя следващото изказване, а то е на господин Росен Петров, уважаеми колеги, моля да приветстваме на балкона на пленарната зала парламентарната делегация от парламента на приятелска Грузия, водена от председателя на парламента господин Давид Усупашвили. (Депутатите стават, ръкопляскания.)
Нашите приятели са тук на официално двудневно посещение. Във вчерашния ден имахме среща с делегацията. Днес им предстоят срещи с Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Да пожелаем ползотворна работа и приятно прекарване в приятелска България!
Думата има господин Росен Петров, след него – господин Борис Станимиров, след него – господин Божинов. Това са записалите се до момента народни представители.
Слушаме Ви, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Стратегия за висше образование наистина е хубаво да има, макар че в последните месеци много стратегии се появиха. Имам чувството, че сме на война. Мисля, че е по-хубаво да се появяват и закони за тях.
Стратегията е хубава. Хубаво е, че се обръща внимание на висшето образование, но в нея аз не видях нито дума за частните ВУЗ-ове. Какво правим с тях? Там обучението е най-качествено, няма какво да се лъжем.
На консултациите при президента Росен Плевнелиев той зададе въпроса: какво качество на образование очакваме – при 50 хиляди кандидат-студенти, трябва да се приемат 72 хиляди тази година?
И тук е прав господин Андреев: какви хора ще влязат във ВУЗ-овете, с какви оценки? На две трети си готов.
Ние ще подкрепим Стратегията, защото виждаме, че такъв е духът в Народното събрание – да има съгласие, но ако се появи актуализация, надявам се, ще държим на тези неща.
На първо място е това – да се обърне внимание на частните ВУЗ-ове. С какво те са по-лоши? В Закона за предучилищна и училищната възраст не делим децата по признак къде учат. Защо ги делим в Стратегията за висше образование?
Освен това, монополното положение на Националната агенция по оценка и акредитация. Извинявайте, но тази Агенция създаде толкова ВУЗ-ове, че скоро на един човек ще се падат по два, ВУЗ-ове, които не са способни да извършват качествена подготовка на студенти.
Аз също така съм съгласен с проф. Станилов, че по някакъв начин ние станахме донори на далеч по-развити от нас икономики. Ние финансираме, разбира се, с европейски пари, те после си ги изкарват в Европа.
Ние сме „за” с тези препоръки. И се надяваме Стратегията да бъде актуализирана по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Аз вярвам, че има смисъл от Стратегията за висшето образование. Тя не е общи приказки, а е именно един стратегически документ, който при отговорно отношение от всички нас, в следващите години може да даде добър резултат.
Има обаче две важни неща, които аз лично не видях в Стратегията или поне не са посочени, а според мен са важни като проблеми.
Единият е в акредитацията на университетите като изискване да е заложен достъп на университета, на студентите и на учените до електронните бази данни с научни публикации в тяхната сфера. Това е нещо, което в момента много куца в българските университети – възможността студентите да се подготвят или да правят научни разработки, ползвайки съвременните публикации и статии, които ги има в международните електронни каталози. Дори и тези университети, които имат някакви абонаменти за някакви бази данни, най-често не ги поддържат достатъчно актуални. Студентите се принуждават да четат от учебника, написан от преподавателя или от някакви по-стари публикации.
Ако искаме качество на научната дейност, на научната продукция, задължителният абонамент за световните каталози трябва да е изискване за акредитация, особено при природните и точните науки.
И другата тема отново е в областта на софтуера и касае доста наболелия и коментиран в обществото въпрос с плагиатството. Световна практика е университетите да разполагат с компютърна система, в която се налива всяка една научна публикация преди да излезе на хартия и системата да я проверява за плагиатство. Това гарантира качеството на научната продукция и това че научният продукт на изхода ще бъде наистина качествен, а няма да е просто симулиране на научна дейност.
Считам, че това изискване за софтуер за борба с плагиатството трябва също да залегне в Стратегията и в нормите за акредитация и то също ще гарантира високо качество на висшето образование и на научната продукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Станимиров?
Професор Бъчварова има реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Станимиров, като се съгласявам с по-голямата част от Вашите констатации, искам да Ви кажа, че пак опираме до въпроса за това какви средства се отделят, защото и в Бюджет 2015 са заложени едни скромни 8 млн. лв., които да подкрепят научните изследвания в университетите. Те се дават на всички университети независимо от това дали те осъществяват научна дейност или не осъществяват научна дейност и това най-често отива за издателска дейност, а не за такива изследвания, за които ние говорим.
Затова нашата претенция е, че в Стратегията трябва да има и количествени показатели, които да показват развитие на подкрепата в областта на научните изследвания и това, което Вие говорите, за възможността да се сравняват различните изследвания и да не се получава това плагиатстване, а вече се говори, че включително една докторска дисертация може да бъде написана в рамките на няколко месеца, благодарение на чужди информационни източници, до които някой е достигнал под някаква форма.
Затова нашата претенция е, че Стратегията трябва да има финансови измерители и оттам нататък ангажимент на държавата е до 2020 г. в съответствие с програмата, която Европейската комисия е одобрила, да даде възможност университетите да натрупват знания, опит и умения в стратегически научни изследвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика? Не.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предстои да гласуваме стратегически документ. Когато се приемат стратегии се формират надежди и очаквания, че ще бъдат извършени действия и ще се получат резултати.
Тази Стратегия е готвена от предишно правителство, доразвита е от служебното правителство, вероятно се подкрепя искрено и от сегашното правителство. Ще бъде подкрепена и от нашата парламентарна група. Скритите и явни мотиви са, че без тази Стратегия няма да имаме достъп до европейските средства, до усвояването на пари.
Преди мен народни представители говореха за финансиране. Аз ще поставя въпроса така: ако дадем на инженерните вузове например толкова пари, колкото поискат, ако тази Стратегия позволи да усвоят максимума от европейските пари, които ни се предоставят, ще имаме ли добро инженерно образование след всичко това? Моят отговор категорично днес от тази трибуна е „не”. И не само поради формализма, който съпътства нашите усилия.
Спомням си, че тук имаше един народен представител Панев, който се прочу със Закона за лустрацията. Приложихме го. Имаше един министър, който не можеше да стане доктор на науките. Постави си за цел Закона за академичното развитие. Резултатът от първия закон беше, че бяха отстранени тези, които пречеха на амбициозните, а вторият закон даде възможност на всички амбициозни да станат професори на вузовете си, а не в съответствие с критериите. Те са удовлетворени. Всеки ден се раждат професори и доценти. Станаха хиляди, обаче нивото на образованието не е налице.
Аз съм завършил и съм бил преподавател във Висшия химико-технологически институт. Когато завърших, имах самочувствието, че съм инженер. Твърдя, че огромната част от днешните възпитаници на моя университет нямат основание да смятат, че са инженери.
Ще се върна на тезата си, че каквото и да направим за доброто финансиране, няма да го има резултата, защото хората, които постъпват в тези университети, нямат нито мотивацията, нито подготовката да станат инженерно-технически кадри.
Една друга европейска страна преди 15 години, когато търсеше своето стратегическо развитие – това е Полша, когато искаше да се развива с машиностроене, металургия, химия и други индустриални направления, изследва причината за спада в инженерното си образование. И знаете ли къде откри причината? Не в парите или не в това дали преподавателите са били комунисти или не, дали са мераклии да стават професори или не, а ги откри в психологическата бариера. Годни и способни да станат инженерни кадри младежи постъпват във вуза. Бариерата откриха поляците – че е в неподготвеността и страха...
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Времето!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Времето свърши ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, господин Божинов. Завършете си мисълта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Завършвам.
Те установиха, че ако не засилят математическата подготовка в средното образование...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Времето. Моето време ще свърши...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не влизайте в диалог, защото то още повече свършва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Завършвам. Те въведоха задължителна матура по математика, за да преодолеят психологическата бариера у младежите. Когато това с течение на годините стана, вече влизат хора, които не се страхуват от математиката, а не искат да станат висшисти. Днес Полша има такова инженерно образование. Има металургия, има машиностроене. Ние ще имаме инструмент за усвояване на европейски пари, но няма да имаме реални резултати и след тази Стратегия. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Божинов.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Огледайте се и си задайте въпроса – днес обсъждаме Стратегия за развитие на висшето образование. Срамно е, колеги, срамно е когато се обсъжда бъдещето на нацията и неговото развитие, залата да е полупразна!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: И министърът го няма!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, няма го и министърът. Както знаете, там една крякаща партия, вижте, един човек стои от нея. На балкона има млади хора. Нека ни видят резила, защото не може да се обсъжда Стратегия за висше образование на полупразна зала, която показва пълна незаинтересованост!
За какво обаче иде реч? Когато говорим за стратегия, трябва да си кажем първо истината такава, каквато е в дадения момент – какво произвеждаме като висшисти, къде отиват тези млади хора. Никъде не засегнахме момента, уважаеми колеги, че на първо място е нарушена връзката между науката и бизнеса. На първо място!
Според последните проучвания, уважаеми колеги, 68% от висшистите до 30 години практически работят в частния бизнес. Някой от тук ще каже: „Да, това е чудесно”. Само че 24% от тези млади висшисти въобще не работят, само 7% имат собствен бизнес, и забележете – 42% от висшистите не работят по специалността си. Тук възниква големият въпрос – всъщност как са обучавани тези хора, след като 42% изобщо не могат да упражняват професията си?! За какво са влагали средства техните родители и какъв е крайният резултат?! Вижте, учебни заведения много от отдавна работят в условия на конкуренция.
Само че, уважаеми колеги, една стратегия не е достатъчна, за да изчисти административните недъзи. С административни недъзи ние не допускаме наши български деца, които са завършили средното си образование, дори в Европейския съюз, да могат по общоустановения ред да кандидатстват в нашите висши учебни заведения. Срам! И защо? Защото никой не си поставя за цел, че административната уредба практически ги стопира. Вместо да привлечем тези наши деца тук, в нашите висши учебни заведения, ние ги изпращаме някъде другаде.
Няма как да не обърна внимание – права сте, професор Бъчварова, 8 млн. лв. за научни изследвания е смешно ниска сума. Само че и тук има нарушена връзка, защото голяма част от науката всъщност обслужва тесни корпоративни интереси, и то не български, което не е добре. Източването на потенциал от България е един от най-страшните проблеми и ние не трябва да си затваряме очите пред него. На това нещо българският народ му казва „изтичане на мозък”, а ние стоим, гледаме.
Хубаво е, че след като направих забележка, лека-полека залата започна да се понапълва.
Искам пак да Ви обърна внимание, колеги, не трябва да си затваряме очите пред този изключително опасен процес на изтичане на потенциал от българската държава. Не е далеч моментът, когато ние ще изпитваме остра нужда от висококвалифицирани кадри за икономиката ни. Този момент трябва да бъде заложен в тази Стратегия – неговото решаване, отстраняването на този проблем.
Стратегията наистина има много пропуски и не е много обективно това основание, че ние трябва да я подкрепим безусловно, защото трябва да получим възможността да усвояваме европейски средства. Само че усвояването, а много често и присвояването на европейски средства, в последно време не води до никакъв ефект – нито в българското образование, нито в българската икономика, нито по отношение на развитие на бизнеса в България. Патриотичният фронт дори и да подкрепи тази Стратегия я подкрепя със своите особени резерви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След последното изказване, на което правя реплика, се убедих, че ще подкрепя Стратегията. Ще я подкрепя, за да може да няма оратори, като току-що говорилия пред Вас, който към своите опоненти в българския парламент се обръща с квалификации, които не подхождат на отношения между цивилизовани хора, още по-малко образовани, още по-малко преподаватели, както знам, че включва професионалната биография на оратора. Не съм склонен да приема тези квалификации, както за цялостната работа, политика и отношение към Стратегията, която беше заявена от парламентарната група и която вероятно визираше ораторът.
На следващо място, госпожо Председател, позволявам си да припомня едно предложение на лидера на Партия „Атака” към Вас за организиране на курсове по правоговор. Имам повод в същото изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Проф. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, моята реплика към колегата Байрактаров е свързана с това – може би той не знае, че министър проф. Танев беше тук и пак ще се върне. Предварителен ангажимент с НОИ и подписване на важен документ го принуди за малко да напусне.
Искам да защитя нашия министър. Той не подценява този въпрос, още повече че е от сферата на висшето образование. Проф. Денков е тук – също много компетентен човек, който осъществява една приемственост още от служебното правителство. Поне в тази част бих казал, че не е много правилно да бъде атакуван министърът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател!
Колега Нотев, аз не съм си позволил да обидя никого и да отправям персонални квалификации към когото и да било. Това с правоговора е много добра идея, само че не знам как ще решите проблема с диалекта. Така че не се опитвайте да се заигравате с тематика, която определено не Ви е ясна, а фактите са налице – Партия „Атака” е на работа само в петък от 11,00 ч., когато се излъчва парламентарният контрол по телевизията, защото това ги интересува.
Не знаех, че така стоят нещата с господин министъра, но и Вие ще се съгласите, че е редно, когато се обсъжда Стратегията, тя да е на преден план, защото е по-важният документ. Надявам се, че ще се съгласите с мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
В пленарното заседание на 15 януари в своето изказване народният представител доц. Милен Михов направи предложение за редакционно допълнение. Ще го припомня на народните представители.
В Раздел VІ на Стратегията, наименован: „Дейности и мерки за постигане на конкретните цели”, в подточка 6.1 – „Подобряване на достъпа и увеличаване дела на завършилите висше образование”.
Той предлага да бъде добавена т. 4. До момента са 6.1 – 1, 2 и 3, той предлага т. 4 и тя да звучи, както следва: „Усъвършенстване на нормативна база и активна политика за привличане на студенти от българите, живеещи в Европейския съюз и българските общности в трети държави”.
Подлагам на гласуване това редакционно допълнение, което е коментирано в Комисията, има подкрепа и от страна на Министерството. В пленарната зала беше подкрепено от господин Жаблянов на предходното пленарно заседание.
Режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване следния Проект на решение, който беше представен, но поради отдалечеността във времето ще го припомня още веднъж на народните представители.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование
в Република България за периода 2014 – 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование

РЕШИ:
Приема Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г.”
Подлагам на гласуване Проекта за решение, ведно с току-що приетото от нас решение за допълнение в съдържанието на самата Стратегия.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Кой ще докладва?
Господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А каква е ползата от допуснатите в залата, господин Добрев?
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър въпрос, госпожо Председател.
Това е парламентарна практика и налага моето предложение: Мирослава Христова – директор на дирекция „Правна”, Димитър Кишкилов – началник-отдел „Сигурност на електроснабдяването”, Николай Налбантов – директор на дирекция; Явор Стоянов – държавен експерт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Загуба на работен ден в съответното ведомство или учреждение.
Допускам до гласуване направеното предложение за гости в залата.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2014 г., приет на първо гласуване на 15 януари 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 21:
„21. издава съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.)”.
2. Досегашната т. 21 става т. 22.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да декларирам нашето намерение да неподкрепим така предложеното допълнение за редакция на този член.
По същество, колеги, става въпрос да бъде променен досегашният модел и така наречената „такса задължение” към обществото по досега съществуващата практика да бъде поемана според това кой колко енергия консумира, ще се предвиди да се направи облекчение за големите индустриални потребители.
Няма как да приемем такъв подход без да ни е ясно какъв ще бъде ефектът от това решение, без някой да е направил необходимите финансови разчети, каква ще бъде ползата за бизнеса, когото ще стимулираме с това, и най-важното за нас – знаете, че моделът в енергетиката е такъв, че тези икономии, които ще спестим на големите индустриални потребители на електрическа енергия, трябва да бъдат разхвърляни върху останалите потребители – имайте предвид, че това означава битовите потребители. Без да знаем какви ще бъдат измененията и какво ще бъде отражението върху цената няма как да гласуваме подкрепа на този текст, още повече че в момента вървят преговори по официална информация от Министерството на енергетиката и за предоговаряне с американските централи, очаква се либерализация на пазара към края на годината – все мерки, които ще имат пряко отражение върху пазара. Струва ми се, че без тези разчети и без това няма как да бъде подкрепен този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, това е един от потенциалните скандални текстове на този закон и много държа министъра на енергетиката да каже нейното лично мнение за него.
Аз ще Ви преразкажа малко от историята. Тази такса „задължение към обществото”, която е около 19 лв. на мегават час, се плаща от всеки български гражданин и от всяко българско предприятие – малко, средно, голямо, няма значение какво, всички плащаме една и съща такса, както всички плащаме 20% ДДС.
Преди няколко години така наречените „големи консуматори в България”, това са основно металургични и химически предприятия решават, че тази такса им е прекалено голяма. Правят предложение да се сложи таван, като го вкарат в закона, тоест плащаме 19 лв. на мегават, но не повече от примерно 1 млн. лв. на година. Сумата, която електроенергийния системен оператор събира от тази такса е около 400 млн. лв. на година, а от тях около 100 млн. идват от тези големи предприятия.
Първоначалните разчети за загубата показваха, че ако се сложи таван по начина, по който те си го представяха, загубата за ЕСО ще бъде около 40 млн. лв. Тези 40 млн. лв. трябва да бъдат разхвърляни и компенсирани от българските семейства. Имате около 3 милиона семейства – битови потребители, по един лев на месец са 3 млн. лв. по 12 месеца са 36 милиона. Ето Ви ги! Четиридесет милиона компенсирани срещу 36.
Сега стигаме до големия въпрос: трябва ли българските битови потребители да компенсират нежеланието на големи потребители да плащат наравно с всички други, абсолютно справедливо? Те, разбира се, ще излязат с тезата от тяхната гледна точка, вероятно права, че са големи работодатели, че са енергийно много ефективни, че са големи консуматори и трябва да има някакво облекчение за тях. И сигурно трябва да има! Само че за един български пенсионер, който е на минимална пенсия 156 лв. този един лев има значение, а в България пенсионерите, които са на минимална пенсия са 300 и няколко хиляди. Те не са просто един лев, който му е дошъл в края на сметката. Ние му вдигнахме пенсията с два лева и петдесет стотинки в края на миналата година, а сега ще му вземем един лев оттук, утре ще му вземем един лев от друго място. Тръгна този спор!
След това се появи втора идея – няма да го компенсират битовите потребители, ще го компенсират средните и малките фирми. Добре, ние нали искахме да развиваме малките и средните фирми, нали искахме да развиваме семейния бизнес, нали искахме този потенциал да го развиваме, за да станат и те големи? Те какво са виновни, че не са големи енергийни потребители, за да може за тях да няма тази преференция, а да я има само за големите? Нямаше никакъв отговор на този въпрос.
Затова, госпожо Министър, това, което се появява сега като текст не е този таван, за който Ви говорим. Тъй като се изплашиха от тази дискусия, те вкараха текст, който е много завързан – делегираме правото на министъра на енергетиката, министъра на финансите, министъра на икономиката да предложат мерки за компенсиране на тези фирми. Делегираме им правото да се корумпират – ето това правим! Каква Ви е гаранцията утре коя фирма ще отиде при кой министър, каква преференция ще поиска, за кой сектор, колко ще струва това и кой ще го компенсира? Никаква! Отделно, че Европейската комисия няма да го разреши, защото това е потенциална държавна помощ. Така ли се прави в закон?
Затова Ви предлагам този член да не бъде гласуван и ако бъде внесен конкретен текст, с конкретни тавани или облекчения за големите фирми, тогава да бъде много ясно казано и кой компенсира това нещо, защото ние не сме съгласни да се компенсира нито от битовите потребители, нито от малки и средни фирми, които всъщност искаме да станат големи фирми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, аз не виждам в предложения текст аргументи за това, което говорите. Предложеният текст касае компетентност на министър – възлагат му се правомощия. В конкретния случай с предложения текст се възлага на трима министри да изготвят такъв нормативен документ. Какъв ще бъде нормативният документ, какъв ще бъде регулаторният режим по отношение на тази такса, не следва от този текст. Изненадан съм от тълкуването, което направихте. Ще използвам случая и за следното – да припомня правилото на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Николов, ще ползвате ли? Изказване ще имате.
Дуплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Кирилов, с този текст ние делегираме правото на трима министри да предлагат мерки за компенсация. Това е все едно да приемем текст в Закона за ДДС, с който делегираме правото на министъра на финансите да предлага намалени такси на ДДС за определени стоки по негово усмотрение. Абсолютно същата работа е, едно към едно. Колко ще струва? Кой ще го компенсира? Говорим за 3 млрд. лв. задължения на НЕК и сега изведнъж правим предложение, което ще свали 30 милиона, 10 милиона или 50 милиона, няма значение колко. Тези неща се уреждат в закон, те не се делегират на министри. Пак Ви казвам, така или иначе, този текст ще падне. (Реплика на народния представител Данаил Кирилов.)
Европейската комисия няма да го одобри, защото това е държавна помощ парекселанс. Няма абсолютно никакъв смисъл от този текст. Няма смисъл от тази практика, която въвеждате – министри сами да решават кого да компенсират и с колко. Утре някой ще поиска, пак Ви казвам – всеки един министър, било на финансите да компенсира определени стоки с намалена ставка на ДДС, било министърът на икономиката да компенсира намалена ставка на корпоративен данък за предприятия, които за него са важни.
Измислете нещо друго, измислете някакви критерии, които са правилни. Какво значи критерият „голям консуматор на енергия”? Ако „Кремиковци” днес беше живо, щеше да е най-големият консуматор, на него ли щяхме да дадем тази преференция? Защо – че е много енергийно ефективен?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, моля при изказванията по този Законопроект да приложите чл. 143 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание и всеки изказващ се да декларира конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров. За същото призова и господин Кирилов. (Реплика на народния представител Данаил Кирилов.)
Служебно няма как да следя, просто нямам информация за наличие или не на конфликт на интереси. Но моля народните представители да спазват Правилника. Това е наше задължение, колеги.
Господин Николов има думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, не съм съгласен, че предлагаме текст, който дава възможност да корумпира министъра. Ако разсъждаваме така, няма смисъл да има министри и всичко да се решава от Народното събрание, за да не ги корумпираме, защото имате бюджети, вземате доста важни решения. Не може по презумпция винаги да мислим, че корумпираме някого с някой текст. Мисля, че това не е състоятелно.
Относно предвидимостта, която слагаме в този § 1 и която липсва в момента, за да могат големите консуматори или така наречените „големи индустриални потребители” да направят своите прогнози във връзка със себестойността на своята продукция и във връзка със своето производство, мисля, че е едно добро решение. Такова решение има в Германия, има в Австрия, има в доста държави в Европейския съюз. Тоест ние не сме първите, които го правим.
Знаете, че през 2013 г. е обявено, че вече сме изпълнили своите цели, които сме приели пред Европейския съюз, за достигане на нивото на възобновяеми източници към 2020 г., тоест ние предсрочно сме ги изпълнили. Ако сложим в момента едно такова решение във връзка с предвидимостта, от тук нататък да не нараства тази такса към обществото, в този случай индустриалните потребители ще могат да направят своите прогнози.
Знаете, че има големи предприятия, които искаха да инвестират в България, но не инвестираха в България, а другаде, именно поради тази непредвидимост, именно защото през последните години тази такса растеше доста бързо и главоломно. Те не знаеха до каква степен може да достигне и не можеха да направят своите прогнози. Те, разбира се, не само не инвестираха, а някои предприятия се изнесоха от България.
Ние говорим за реиндустриализация, ние говорим за насърчаване на бизнеса. Това е една от мерките.
Аз мисля, че ако се сложи границата в момента, тоест да не се преразпределя сегашната такса, а да се сложи една граница, при която да не нараства таксата, и предвид факта, че няма да има нови възобновяеми източници на база по-нататъшните предложения – ще видите в този закон, аз мисля, че именно това ще е балансът, който ще се намери, за да могат нито обикновените потребители да не поемат тази тежест, но големите индустриални потребители на ток също да направят своите анализ, своята предвидимост и да могат да инвестират в България. Мисля, че това е едно добро решение, което трябва да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики?
Заповядайте!
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, понеже ми омръзна разни хора да се упражняват на мой гръб, визирам колегата Байрактаров от вчера, обявявам конфликт на интереси поради факта, че съпругата ми е търговец на електроенергия – абсолютно легитимен, лицензиран, през цялото време под окото на всевъзможни контролни органи. Ако има някакви нападения срещу нея и някакви нейни прегрешения, тя си носи отговорност, както и аз в политически план.
Сега обаче искам да Ви прочета, нямах намерение, но ще го направя специално заради Вас, да Ви прочета кореспонденция между КРИБ и Асоциацията на енергийните консуматори, за да видите как аз, видите ли, според Вас, съм в конфликт на интереси.
Чета имейл, изпратен от господин Делисипов – ако не се лъжа, председател на Асоциацията на енергийните консуматори: „Колеги, във връзка с изявлението на Георги Кадиев предлагаме „Енерджи съплай” – търговец на ток на Кадиеви, да бъде разлепена из предприятията като нежелан партньор. Клиентите на „Енерджи съплай” да си потърсят разликата от увеличение на цената на задълженията на обществото и пропуснати ползи”.
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: „Предлагам КРИБ и СИЕК – това е тази, на енергийните консуматори – да излязат с остра декларация срещу Кадиев и неговите популизми. Спешно! До Делян Добрев, министъра на икономиката, енергетиката, БСП и така нататък”.
Ето Ви го конфликтът на интереси! Ако аз исках да обслужвам тях, щях ли да влизам в това нещо днес?
Единственото, на което бих се съгласил в този текст и съм го казал на Делян Добрев, е ако ние сложим таван, който е равен на днешната консумация на тези предприятия. Тоест ако те наемат повече хора, развиват производство, произвеждат повече, нека в бъдеще да имат някакво облекчение. Но за да нямаме загуба в моментното състояние, за да не товарим домакинства, средни и малки фирми с потреблението, което те правят, да си плащат за това, което е към момента.
Делегацията, която правите в този текст, няма нищо общо с тази идея. В този текст всъщност давате отворен чек (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на трима министри да правят каквото искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, разбрахме тезата Ви, господин Кадиев.
Втора реплика?
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Николов, нищо лошо няма да се стимулират българските производители, но измислете друг начин и друг подход.
Мога да Ви предложа да се присъедините към редица законодателни инициативи, които сме правили в тази посока, но досега не сте ги подкрепяли.
Предложените промени, съжалявам, че го казвам, изглеждат лобистки и в интерес на няколко определени големи индустриални консуматори на електрическа енергия.
Второ, самата Германия, която давате за пример, вече преразглежда своя модел.
Тъй като в Комисията се наслушах на много статистики, си позволих да направя справка в Евростат относно цената на електрическата енергия. Република България има най-ниската цена на електрическата енергия за битови потребители – 0,08 лв. и съответно най-ниската цена за промишлени потребители. Мога да Ви я предоставя, тя е официална статистика на Евростат.
Доводът, че конкурентно не сме сравними, особено със съседните страни, в момента не издържа. Има много начини и причини една инвестиция да не се случи.
Затова моята молба към вносителите е да оттеглят своя текст, за да не изпада Народното събрание в ситуация да изглежда, че обслужваме големите индустриални потребители за сметка на цената и товара, който ще прехвърлим върху обикновените потребители. Колеги, за съжаление, по статистика в България 60% от тях попадат в категорията енергийно бедни. Не е справедливо, било с малко, както Вие твърдите, да прехвърлим на всеки един от тях тежестта, която ще бъде компенсирана от големите индустриални потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, да, запознат съм с тази статистика, но тя не изразява действителните отношения между производителите или търговците на ток, примерно в Германия, и потребителите. Там има дългосрочни договори и търгове. Статистиката не отразява тези търгове.
Мога да Ви покажа диаграма, за съжаление не е в мен, от която да видите, че за големите консуматори поради факта, че купуват голямо количество ток, и второ, имат дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, цените са дори по-ниски от българските.
Пак казвам: проблемът не е в цената на тока, който купуват. Проблемът е в предвидимостта.
Ние не искаме да намаляваме в момента цената, по която купуват тока. Искаме да знаят в дългосрочен или в средносрочен план, че цената именно на база на тази надбавка няма да се вдига.
Пак казвам: възобновяемите енергийни източници към края на 2013 г. в България са изпълнени. Това е писмо на министъра на енергетиката в края на 2013 г. Предполага се, че ако до 2020 г. не променим Закона, тази надбавка няма да нараства. Ако тя се фиксира, ето Ви средносрочен план, в който консуматорите ще знаят, че това няма да се случва и до 2020 г. тази надбавка няма да се променя. Това е един от вариантите, при който има предвидимост, тоест те ще могат да си направят разчети и да инвестират в България. Мисля това за добро предложение.
Относно другото – дали мястото на този текст е точно в този параграф, или не, мога да кажа, че има доста страни, в които законите са от по 20 текста и всичко се решава с поднормативни актове. Нека дадем възможност на министъра на база на анализи и произнасянето на експертите да направи тези поднормативни актове. Те ще решат въпроса.
Мисля, че по този параграф до 2020 г. няма да се промени нищо за дребните потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
По начина на водене, заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя процедура по начина на водене, тя не е към Вас, а към водилия преди Вас председател.
От къде накъде не прекъснахте колегата от БСП, защото не виждам каква беше репликата му към изказването на господин Николов преди малко?
Той направи реплика де факто на говорещия преди него Байрактаров по отношение на неговия конфликт на интереси, защото съпругата му има фирми, свързани с енергетиката, и продава ток.
Къде е моралът този колега да се изявява постоянно от трибуната, когато говорим за енергетика, и да казва, че това са фирми на съпругата му. Ами, Вие къде ходите?!
Мисля, че точно в този момент е нужно да седнете и да си замълчите, защото имате пряк интерес и при коментара на този Закон е нужно по-малко да говорите. Декларираното във Ваша декларация за 14 милиона от дялове в дружества, свързани с продажбата на ток, говори много неща. Това не правят обикновените хора, които не са в Народното събрание, а го правите Вие, защото от доста години сте в това Народно събрание. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Призовавам прежде председателстващия Народното събрание да следи какъв е дебатът, кой какви реплики прави и в какви случаи прави реплики. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Наличието на конфликт на интереси не е основание да се отказва думата на народен представител.
Наистина обаче е въпрос на морал, когато се обсъжда даден законопроект, дали точно колеги с конфликт на интереси трябва да бъдат основни говорители по него.
Заповядайте, господин Кадиев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Той се е разпознал по декларацията, цитирахте какво е декларирал.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Първо, такава декларация няма.
Господин Николов, когато ходите на пчеларски конгреси, се чувстваме по-добре в целия парламент, отколкото глупостите, които говорите тук. (Реплики от народния представител Владислав Николов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев, неуместна е бележката Ви, мисля, че по-интелигентно можехте да се изкажете. (Реплики от народния представител Владислав Николов.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Моят конфликт на интереси всъщност е в това, че тези компании купуват от моята съпруга. Аз би трябвало да обслужвам тях, а вместо това заставам срещу тях!
Знаете ли защо? Знаете ли защо пишат тези писма? Пишат, защото имат лобистки интерес този текст да мине. Това нещо ще бъде прехвърлено.
О`кей, казах, съгласен съм на таван на сегашното ниво, за да няма загуби. Нека в бъдеще да има такава компенсация, нека да има стабилността, за която говорим. А приходите, които се събират, да се събират сега, а не да се прехвърлят към бъдещето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама, Вие се изказвате по същество, господин Кадиев. Направихте това с второто по време изказване на господин Бойчев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ами, защото излиза човек, който ми обяснява как съм в конфликт на интереси. Моят конфликт на интереси не е в този текст на Закона. Моят конфликт на интереси е по презумпция, че съпругата ми се занимава с това нещо.
Хубаво, на Делян Добрев баща му има предприятие за пелети. Той в конфликт на интереси ли е, или не е?! (Шум и реплики.)
Примерно, половината от Вас, които са лекари и са в Здравната комисия, в конфликт на интереси ли са, или не? Ами другите, които са пакистари и са в Транспортна комисия, в конфликт на интереси ли са, или не?! Какво правим?! Значи, всички нямаме право да говорим, така ли?!
И ще излиза тук някакъв човек и ще ми говори за 14 милиона! Какво си чел, бе, колега?! Къде си видял? В коя декларация си видял 14 милиона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля в кулоарите да се разберете кой какво е чел.
Нека се върнем към дебата. (Силен шум и реплики.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не може ли да отидеш на Конгрес на пчеларите и вечно да седиш там?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Прекаляваш!
Лично обяснение?
Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, моля, колеги!
Не мога да дам лично обяснение по повод процедура по начина на водене. (Шум и реплики.)
Колеги, спокойно!
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може лично обяснение, господин Николов. По повод на процедура по начина на водене спечелихте лично обяснение от господин Кадиев.
Сега думата за изказване има господин Делян Добрев. (Продължаващи шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предлагам да върнем дебата в неговата професионална плоскост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз призовавам към това, господин Добрев. Надявам се с Вашето изказване да върнем дебата там.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще се опитам.
Предложението се основа на новата европейска политика за преоценка на рисковете от прекомерната тежест на пакета „Климат – енергетика” върху индустриалната активност. Какво означава това? В целия Европейски съюз всички държави се тревожат, че ангажиментите на Съюза по отношение на зелената енергия са неблагоприятен фактор върху конкурентоспособността на предприятията. Казано по-просто, зелената енергия, която плащат индустриалните консуматори в Европа, е толкова висока заради ангажиментите, които всички сме поели, че тези предприятия започват да затварят и същите компании да разкриват предприятия извън Европейския съюз. Това е европейска политика, направена в повечето държави в Европейския съюз.
Текстът, който днес сме предложили, е министърът на енергетиката съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката да проучат възможностите за ограничаване на този риск за българските предприятия. Забележете – да нотифицират Европейската комисия, Съвместно с нея да измислят механизъм, с който да запазим работните места в България.
Плъзнахте се по една плоскост за обикновените семейства, които щели да плащат този разход. Вижте, ако този проблем ескалира в България, ще се окаже така, че работни места и заплати няма да има, за да има откъде да се плаща тази зелена енергия. Така че нека да върнем дебата в неговата професионална плоскост, да спрем с дребните закачки.
Става въпрос за Закон за енергетиката и ние сме все още на § 1. Предложеният текст предвижда министърът на финансите, съвместно с министъра на енергетиката и министъра на икономиката да проучат възможността да създадат наредба, която да нотифицират в Европейската комисия и да съгласуват за ограничаване на тежестта на тези европейски ангажименти по отношение на опазване на климата върху индустрията. И това би трябвало всички да го подкрепим, защото всички в тази зала говорят за реиндустриализация.
Лайтмотивът на правителството Орешарски беше реиндустриализация на България, само че по грешния начин – ще даваме стотици милиони държавни пари за да купуваме фалирали предприятия и тези фалирали предприятия да реиндустриализират България. Не е това начинът. Начинът е като създадеш условия, при които тези индустриални предприятия в България да работят. И в България има случаи на предприятия, които не работят в момента, а работят гръцките аналози на същите юридически лица, защото в Гърция вече има такава наредба и този риск е ограничен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Това, което каза в последните си изречения моят приятел Делян Добрев, беше много вярно и аз се захващам за него само да кажа 3 – 4 изречения.
Това за реиндустриализацията беше много хубаво и беше вярно. Само че във Вашата програма и във Вашата философия няма, например, да намалите ДДС върху производителите и да го качите върху търговците, да го увеличите, за да го компенсирате, а следвате неолибералната доктрина, според която ДДС трябва да бъде еднакво за всичко. В никоя европейска държава това го няма. Има го само при такива като нас – догонващи икономики, които представляват икономически пустини. В нашата програма на няколко места е разработено. Казва се реиндустриализация с финансови инструменти. Не се казва държавата. На друго място има за държавата. Финансов инструмент е данъкът, финансов инструмент са преференциите и това може да стане с реиндустриализация и България да стане съвсем друга държава. Но Вие нямате желание да го направите и напразно спорим тук. Извинявайте още веднъж, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за репликата на многоуважавания от мен проф. Станилов. Всъщност правителството в своята програма дори в сектор „енергетика“ полага огромни усилия за подкрепа на индустрията в България като цели да намали разходите за енергия, които са основната пречка пред бързото развитие на индустрията. И в тази връзка знаете, че е записано в програмата, която правителството изпълнява, проучване на дълбоко Черно море за нефт и газ, което е едно от най-важните неща за стимулиране на индустрията в България. Конкурсите за „Терес” и за „Силистар” получиха решение на Министерски съвет през месец декември. Обявите от Министерството, доколкото знам, са изпратени вчера или миналия ден в официалния вестник на Европейската комисия. Очаква се до 10 дни те да бъдат публикувани, с което ще се стартира самият конкурс.
Откриването на нефт и газ в българско Черно море, за което ние сме много оптимистично настроени заради всичката информация, с която разполагаме, ще бъде този стимул за индустрията, който е необходим в България – много по-голям, отколкото каквато и да е диференцирана ставка по ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз също призовавам да преминем към професионално обсъждане на нещата, защото дребните политически закачки, персонални нападки и опит за политизиране няма да ни доведат до добро. Едва ли за състоянието, в което се намира енергетиката днес, ще се получи нещо полезно от дебат, който се пренася от професионална на личностна основа.
В тази връзка искам да използвам това изказване, че оттук нататък се надявам и всички колеги да бъдат конструктивни и да търсят общите решения за благото на българската енергетика, а не да търсим някакви лични облаги, корист или популистки резултати.
Напълно съм съгласен, че големите потребители на енергия са всъщност и големите работодатели. Няма спор за това нещо и няма спор, че създаването на по-благоприятни условия за тези големи потребители създава предпоставки, но, забележете – създава предпоставки, не гарантира това, че ще има повече работни места във връзка с повишена конкурентоспособност и така нататък.
Напълно съм съгласен, че в Западна Европа, тоест в другите страни, развитите страни – членки на Европейския съюз, подобни мерки се търсят. Но, забележете, тези мерки там се търсят, защото вече потенциалът за енергийна ефективност е изчерпан до голяма степен. Защото там се използват модерни технологии, защото там инвестициите, които са могли да доведат до спад на потреблението на електроенергия, до голяма степен вече са изчерпани като възможности.
В тази връзка, ако ние приемем този текст във вида, в който е тук, без да поставим никакви условия, без да поставим поне законови рамки, в които може да се развива това нещо, можем да доведем нещата дотам, че ще имаме едно екстензивно развитие на големите потребители, тъй като те ще бъдат облекчени и няма да имат даже никакъв стимул да въвеждат и мерки за енергийна ефективност, защото вече са си получили съответните облекчения чрез цената на електроенергията.
Моята молба е да оттеглим този текст в момента, да седнем и да си помислим как можем да обвържем възможността за намаляване на тежестта на цената на електроенергия върху цената на крайната продукция заедно с мерки за енергийна ефективност и стимулиране. И така на първо четене ми идва идеята, че, примерно, така наречените „доброволни споразумения”, които съществуват по линия на Закона за енергийна ефективност, един от стимулите, за да бъдат сключени такива доброволни споразумения, което на практика означава, че потребителите доброволно поемат ангажимент да намалят относителния разход на електроенергия, да бъде обвързан с такова облекчение за въвеждане на таван. Тоест този, който подписва доброволно споразумение за намаляване потреблението на електроенергия и повишаване на своята енергийна ефективност с определен процент като стимул, а не като даденост, да получи тази възможност. И тогава вече ще сме в тон и със съвременната европейска политика, тогава ще сме в тон с това, което и вчера заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по енергетика каза, че енергийната ефективност става ключова в енергийната политика.
Много моля още един път – нека да оттеглим това нещо, да си помислим дали не можем да го оптимизираме и тогава да го подложим на обсъждане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков?
Господин Добрев – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, не сте прав с това, че ние не поставяме никакви критерии.
Ще прочета отново втората част на т. 21: съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014-2020 г.
Ако прочетете насоките ще видите, че в тях има един цял раздел, който поставя редица условия и ограничения за това каква може да бъде тази подкрепа, така че ние изрично сме цитирали Насоките за държавната помощ, за да насочим към това, че трябва да се спазват условията и ограниченията по раздела в Насоките за държавната помощ.
Не сте прав и с внушението, че даваме на министрите едва ли празен чек. Първо, те трябва да следват Насоките и ние сме го записали, че трябва да ги следват, и, второ, те нотифицират тази помощ, тази подкрепа, тези условия, тези критерии с Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Слушаме дупликата Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Добрев, аз не исках да давам онези ограничения, които сте записали, защото те са иманентно задължение на държавата по повод държавна помощ и спазване на тези Насоки. Те няма как да не бъдат включени. Аз не говоря за тези ограничения, които са свързани с държавна помощ.
Аз говоря още един път за обвързване на един стимул, който се нарича „облекчаване на цената на електроенергията” с мерки за енергийна ефективност – най-добрият начин, по който можем да направим това нещо. В противен случай наистина се създава впечатлението, че с приемането на текста по начина, по който е, има лобистки интереси, които обслужват без...
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Еееее!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Пак казвам, без...
Извинявайте, нека да не влизаме в диалог. Ще ми направят забележка веднага.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ама аз нищо не съм казал!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да въведем поне това задължение на големите потребители, които наистина да предприемат мерки по енергийна ефективност, защото, извинявайте, но големите потребители са и най-големите разхитители на енергия, ако погледнете статистиката. Че там почти няма мерки, които да са изпълнени в последно време за енергийна ефективност. Постоянно се плаче за това, че цената на електроенергията е висока, в същото време, когато има задължения, които трябва да бъдат изпълнени за намаляване на относителното потребление на електроенергия върху единица продукция не се прави нищо.
Затова моята молба беше: дайте пак да погледнем и да обвържем, ето, сега е моментът да покажем, че наистина провеждаме европейска политика, насочена и към приоритетите „енергийна ефективност” и да обвържем това, този таван, с това изискване към тези предприятия.
Иначе, пак казвам, даваме им една възможност без да искаме от тях каквото и да било. Даже не искаме от тях и задължение да увеличават продукция, да увеличават работни места. Една препоръка, една предпоставка, която я стане – я не стане, ако не е заложена законово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Много приятно ме изненадахте с господин Добрев – спазвате Правилника стриктно. Заслужавате адмирации.
Господин Ненков има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вчера много се изговори относно поемането на новия дълг и Споразумението, което вчера ратифицирахме. Ако внимателно, загърбвайки чисто политическите си интереси, бяхме се вслушали в думите на министъра на финансите, а именно големият въпрос „за” или „против” сме да трупаме дефицит сега и за следващите години, то отговорът на въпроса е, че ако не искаме да имаме дефицит, то трябва да развиваме индустрията, трябва да развиваме икономиката.
Ние се нуждаем спешно, не след няколко години, а на мига, от сериозен икономически растеж, ако искаме да достигнем средноевропейски държави, за които много обичаме да говорим, но нищо не правим.
Безспорно аз смятам, че и текстът, както е залегнал в законопроекта, който сме внесли с колегите, именно цели точно това – да даде възможност не на едно министерство, а на три министерства заедно с Европейската комисия да разработят методология, по която да компенсират именно тези така наречени „големи енергийни консуматори”.
Аз смятам и съм убеден, че именно експертизата, с която разполагат в тези министерства, ще бъде много по-точна, много по-конкретна от какъвто и да било таван, който ще бъде плод на някаква политическа договорка, която може да гласуваме в тази зала. Още повече, че не смятам, че по презумпция трябва, едва ли не, да обвиняваме едно бъдещо решение на тези министерства за това, че били подкрепили една индустрия или друга индустрия. Има много точно разписани правила на Европейската комисия, които казват кои части от индустрията могат да бъдат подкрепени и по какъв начин.
Естествено, в тази наредба, в този поднормативен акт ще има достатъчно възможност да се обоснове при какви условия те ще получават тази подкрепа, дали са изпълнили мерки за енергийна ефективност, дали назначават нови хора, нови работни места. Разбира се, че това ще бъде много точно направено в една такава наредба.
И аз не смятам, че ние трябва да се срамуваме тук, в тази зала, да се наречем „лобисти на индустрията”. И без това тези енергийни предприятия, така наречените „големи енергийни консуматори”, не са станали толкова много в тази държава. И реиндустриализация не означава, да изкупуваме закъсали предприятия и да наливаме държавни пари в тях, а именно да търсим механизми, с които да направим за бизнеса, за индустрията да е по-предвидима средата, в която искат да инвестират.
Това, колеги, е най-големият ни проблем в момента. Никой не иска да инвестира в държава, в която – първо, че имаш политическа нестабилност, която е факт в последните години, и, второто е, че нямаш никаква предвидимост за това какво ще се случи, за какви нови регулаторни режими ще има в държавата, така че е безспорно, и съм убеден в това, ще подкрепя този така внесен § 1 и наистина да не се срамуваме от това да се наричаме „защитници на индустрията”. Това е всъщност смисълът и това ще гарантира за в бъдеще устойчиво развитие на държавата и не да се чудим как бедните хора да си плащат тока, а да стимулираме така големите предприятия, че да дават повече работа и хората да могат да си позволят цената на електроенергията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики? Няма желаещи.
Господин Димитров има думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Има две тенденции, които са проблематични за България. Едната е, че индустриални производства вече се насочват извън Европейския съюз, защото екологичната политика на Европейския съюз, която ние всички подкрепяме и е правилна – оскъпява тези производства и вече има тенденция част от европейската индустрия да се изнася извън Европейския съюз.
Втората тенденция, която е още по-обезпокоителна за България, е, че новите индустриални предприятия в последните години в България са малко, тоест няма голям интерес от европейския бизнес да се инвестира в България.
В този смисъл мярката, която се предлага е в правилната посока. Не че не може да бъде опорочена, както казаха колеги, но ние сме точно затова, за да проследим.
И аз Ви предлагам следното нещо: да подкрепим този текст, да дадем възможност за такава наредба, която да създаде добри условия за индустрията и след това на Енергийна комисия да поканим министъра на енергетиката, да видим текста на наредбата и ако има забележки да ги отправим на място.
Ако искаме да блокираме всяка такава идея – стоим на място и нищо не правим. Въпросът е следният: хората ни питат за нови, добре платени работни места. Ако не предприемем такива действия няма да има нови, добре платени работни места. Това искат от нас хората от всяка една парламентарна група. Като отидем да се видим с тях те ни питат: кога ще има нови, добре платени работни места?
Искам да Ви дам две статистики, които са важни. Те са много прости.
Първата е следната: от членството на България в Европейския съюз досега България е постигнала 8% конвергенция с Европейския съюз. Тоест, от 2007 г. досега има 8% конвергенция. Как се изчислява това? Европейският съюз е 100%, колко сме се придвижили напред за тези години.
Румъния за същия период има 17% конвергенция – два пъти по-бързо от България за един и същи период. Какво означава това? Че трябва да предприемем подобни мерки за насърчаване на индустрията.
Аз изслушах внимателно колегите от ляво. Разбира се, че всяка идея може да бъде опорочена. То няма идея, колкото и да е добра, която да не може да бъде опорочена, но това не може да бъде причина ние да не опитаме сега да насърчим българската индустрия и да създадем предпоставки за нови, добре платени работни места, което се иска от много български граждани от Българския парламент.
Така че Ви призовавам да прекратим дебата. Призовавам Ви да прекратим дебата. Не правя процедурно предложение обаче. Призовавам Ви просто. Да подкрепим тази мярка и след това в Енергийна комисия да поканим енергийния министър, когато е готова наредбата, да я прочетем внимателно, да отправим нашите забележки. Няма значение, че това е подзаконов нормативен акт. Думата на Народното събрание винаги тежи, когато е отправена по разумния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата иска министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя становището на Министерството на енергетиката. Ние подкрепяме направеното предложение. Изразили сме нашето становище, обективирано в официално писмо.
Съвсем накратко бих искала да представя пред Вас мотивите на Министерството на енергетиката в подкрепа на това предложение.
Защо подкрепяме предложението? Подкрепяме го, първо, поради една основна причина, свързана с промяната на европейската политика по отношение на рисковете от прекомерната тежест на пакета „Климат – енергетика” върху индустрията. Тази промяна на политиката безспорно е намерила своето отражение, обективирана в Насоките относно държавната помощ по отношение на околната среда и енергетиката. Тези Насоки са в сила от 31 юли 2014 г. В Насоките ясно са определени случаите, ясно е дефинирано, че е възможно и Европейската комисия допуска предоставянето на помощ под формата на намаляване на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници. Тоест нашите опасения дали Европейската комисия ще се съгласи с подобен текст, отпадат, защото това е визията на Европейската комисия.
В Приложение № 3 към тези насоки ясно са посочени секторите, за които може да има такава държавна помощ. Тези сектори са изчерпателно изброени. Там попадат химическата промишленост и редица други индустрии. Така че не съществува възможност някой да подбере в наредбата определени сектори и да прокарва някакви лобистки интереси. Смятам, че всякакви опасения по отношение на това дали тази промяна е в съответствие с европейската практика и законодателство, отпадат.
Що се отнася до наредбата, която трябва да изготвят трите министерства – на енергетиката, съвместно с това на финансите и икономиката, смятам, че няма нищо по-логично от това, тъй като тези три министерства имат пряко отношение към тези промени. Знаете, че в Министерството на финансите се намира дирекцията, която се занимава с държавните помощи. Там е цялата нормативна уредба по отношение на държавните помощи. Министерството на енергетиката от своя страна трябва да вземе отношение по цената на електрическата енергия. Министерството на икономиката е заинтересовано да се развива индустрията – нещо, около което смятам, че всички трябва да се обединим. Тук нямаме различия.
Това са причините, уважаеми дами и господа, поради които Министерството на енергетиката подкрепя предложения текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Петкова.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията по обсъждания § 1?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Председател, ако бяхме спазили Правилника и ако тези текстове ги имаше на първо четене, тогава, сигурен съм, щеше да има този политически дебат и всеки можеше да изкаже становището и мнението на съответната политическа сила – дали поддържа развитието на индустрията в България, дали даването на възможност на определени сектори в индустрията да могат да се възползват от онези насоки, които Европейският съюз дава в последно време, вече признавайки грешките си от предишните директиви, като поема един обратен курс за възстановяване на баланса или равновесието между индустрията и тежестта, която индустрията поема във връзка с плащанията от възобновяемите енергийни източници.
Колеги, убеден съм, че няма народен представител, който да не иска да се развива индустрията в България, също така няма народен представител, който да не е против да се натоварва населението или крайният потребител с онази част, която индустрията ни трябваше да плати заради тежестта, с която Европейският съюз ни натовари във връзка със съответните директиви за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Колеги, днес имаме възможност да подкрепим това предложение с ясното съзнание, че спазвайки още веднъж насоките и директивите, които Европейският съюз ни дава като възможност – да преценим и да направим така, че да намалим тежестта в определени сектори, за да могат те наистина да започнат да се развиват, още повече и да очакваме нови инвестиции от гледна точка на тези сектори на индустрията.
Колеги, ако ние не променим структурата на икономиката в България, ако все още смятаме, че България трябва да се развива само в рамките на земеделието и туризма, да си закриваме всички производствени мощности от тежката металургия до химията, аз не съм от тези хора, които подкрепят тази идея.
Трите министерства, уповавайки се на всички тези изисквания, би трябвало да намерят основния баланс – къде и с колко ще намалят тежестта от индустрията и с колко ще натоварят крайния потребител, за да могат да се покрият тези разходи, които ние трябва да платим от възобновяемите енергийни източници.
Колеги, нека в момента да преминем към другите предложения. Ще видите, че има много сериозни предложения във връзка с намаляване тежестта откъм кафявата енергия към крайния потребител, обаче нямаме онова очакване, с което би трябвало да натоварим онези възобновяеми енергийни източници, от които можехме да намалим още средства, за да намалим, госпожо Министър, дупката, загубата в Националната електрическа компания.
Убеден съм, че това е добро предложение, колеги. Да подкрепим и да проследим оттам нататък, спазвайки насоките на Европейския съюз, спазвайки онези изисквания на левицата – да видим колко работни места ще се открият и по какъв начин ще се спазват изискванията за енергийната ефективност. Ако това нещо не го гласуваме днес, няма да имаме възможността да искаме от индустрията да разкрива нови работни места. А индустрията работи ли, разбира се, че тези хора ще получават заплати и ще имат възможност да си платят и тежестта, която ще се получи във връзка с развитието на икономиката.
Колеги, смятам, че това е целта, насоката, в която трябва да намерим баланс като политици, и да приемем това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Аталай, Вие сте прав. Ние всички искаме да подпомагаме индустрията. Мисля, че сме го доказвали назад във времето. През 2005 г. аз заварих в Министерството на финансите корпоративен данък 15%. Той падна на 10%, само че важеше за всички, а не само за големите, за малките или за средните. Осигуровките паднаха с девет пункта. Важеше за всички, не само за малки, големи или средни.
Знаете ли как се казва големият печеливш от този текст? „Лукойл Нефтохим”! Просто защото са най-големият потребител на енергия в България. Вие убеден ли сте, че искате да дадете преференция на „Лукойл Нефтохим” и да натоварите 3 милиона битови потребители, да Ви питам?! И след това тръгват всичките – металургични, химични и всякакви други компании. Аз не съм убеден! Ето, за това става въпрос – кой ще плати сметката! Хубаво, нека им дадем преференция, но кой ще плати сметката, тези загуби?! Нямам никакво желание да ги разхвърлям нито върху малки и средни фирми, от които искам да станат точно толкова големи, колкото са Лукойл и всички останали, нито върху битови потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Вземам тази реплика, за да се опитам да опровергая внушението, че тези, които няма да подкрепят този текст, са против индустриализацията на държавата, че са против развитието на икономиката, против индустрията.
Не, не сме, но искаме да се създадат условия по този начин да се случат нещата и по този начин да бъдат записани в Закона, за да бъдат обвързани с едно ефективно развитие на тази индустрия, а не екстензивно. Да бъдат направени така промените в Закона и така да бъдат обвързани задълженията, че не да бъдат свързани само с насоките за държавна помощ и опазване на околната среда, а да са обвързани с изискванията на пазара на труда, тоест с развитие на работни места, с по-ефективно използване на ресурсите. Тогава вече ще постигнем онази цел, която тук наистина е много добра. Ние не възразяваме против принципа, но този принцип не може да бъде едностранен, той трябва да бъде комплексен, трябва да обхване всичките аспекти.
Това трябва да бъде записано в закон, а оттам нататък въз основа на тези законови изисквания господа министрите да имат възможност да направят своите наредби. Защото, извинете, но когато ние им делегираме правата да направят наредби, колкото и да ги обсъждаме после в парламентарната комисия – все пак този, който има юридическото право да приема наредба, е Министерският съвет и ние можем да изкажем само свое мнение по въпроса. Нека да не обвързваме начина на гласуване по този текст с желанието за индустриализация ли сме, или против нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ерменков, не, Вие не сте против индустриализацията и такова нещо не съм казал, но Вие сте против да продължаваме да приемаме този Закон. Вие знаете, че Законът е извървял определен път и е стигнал до залата, няма как и защо да предлагате да се оттегли този Законопроект.
Тези Ваши добри намерения – разбира се, в тях има много добри намерения, много хубави виждания и бих Ви попитал: защо не ги направихте като предложения, а не да останат само предложенията на господин Добрев, за да ги обсъдим и тях? Дайте Вашите предложения, когато ще разглеждаме Закона за енергетиката и съм убеден, че ще има и добри неща, от които ще се възползваме, защото знам, че Вие не гледате пчели.
Господин Кадиев, терминологията, която ползвате, че се дават преференции – не се дават преференции, а се намалява тежестта от онова, с което Европейската комисия ни натовари от 2008 г. досега поради грешната политика на Европейския съюз, че възобновяемите енергийни източници трябва да се наложат масирано навсякъде. След като се видя, че обществото няма възможност да посрещне тази тежест, написаха тези насоки, с които се опитват да поправят политиката си. И не се дават преференции, ще се опитаме с този текст да се намали тежестта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Аталай. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Процедура – господин Михов, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Вече доста време ставаме свидетели на сблъсъка на колосите в енергетиката. Мисля, че могат да продължат дебата извън залата. Затова предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма други заявили желание за изказване, господин Михов. (Шум и реплики.)
Колеги, има ли някой, който желае изказване, за да пусна процедура по прекратяване? След като няма желаещи, закривам дебатите и преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1, в редакцията на този параграф по доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Велизар Енчев:
Създава се нов параграф:
„§... В чл. 7а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „като консултативно звено” се заличават.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Общественият съвет разглежда проблеми от специалната компетентност на министъра на енергетиката по ал. 1. Предложение за провеждане на Обществен съвет с определен дневен ред могат да правят и двете страни.”
3. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) При изготвянето на програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката, както и за даване на разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси, задължително се провежда широк обществен дебат и допитване до обществеността.
(6) При приватизация на търговски дружества от стратегическо значение, важни за националната сигурност: „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, „НЕК” ЕАД, ВЕЦ-ове собственост на „НЕК”, ПАВЕЦ „Чаира”, „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, „ЕСО” ЕАД, електропреносната мрежа с принадлежащите й подстанции високо и средно напрежение, миноритарния държавен дял на Марица изток 3, както и отдаването на концесии на „Мини Марица изток” ЕАД и шистов газ, решенията се вземат съвместно от министъра на енергетиката и Обществения съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Комисията естествено няма да подкрепи предложението, тъй като съществуване на Обществен съвет към този енергиен орган не е в интерес на управляващите, които да са те.
Кои са мотивите, за да предложа такъв Обществен съвет? Неправителствените организации и гражданите, колеги, нямат законови права да въздействат на Комисията да изпълнява своите конституционни задължения. Смятам, че промяната в Закона за енергетиката по отношение на тези изисквания ще обслужи едиствено обществения интерес. Предлагам този Обществен съвет да съществува, да се създаде, той да има и контролни функции.
Защото, вижте това, което се казва: „При приватизация на търговски дружества от стратегически важни за националната сигурност...” – всички знаем какво представляваше приватизацията в България преди петнадесетина години, и масовата, и работно-мениджърската. Едва ли някой от Вас ще ме оспори и ще каже, че това не беше пладнешки грабеж. Именно, за да предотвратим очертаващ се, може би, в бъдеще грабеж под формата на приватизация – защо не на „Марица изток”, не забравяйте договорите на Мариците с двата американски ТЕЦ-а изтича след 7 8 години. Именно, защото трябва да има обществен контрол върху енергетиката, именно, защото трябва да запазим останалите ресурси на енергетиката от евентуална приватизация или пък нещо, което също е толкова странно и бих казал на ръба на закона – концесиониране, тъй като знаем какво означава в България концесиониране, трябва да има Обществен съвет, а такъв Обществен съвет е едно от изискванията и на Европейската комисия.
Чудя се, че досега в парламента този въпрос не се поставя – Обществен съвет, граждани, които да контролират работата на държавния регулаторен орган, като, разбира се, добавим не само граждани, а и неправителствени организации. Давам си сметка, че думата „НПО” е натоварена с доста негативно съдържание, но това е нещо, което съществува в гражданското общество и ние трябва да гледаме не различните негови неприятни изяви по улиците, а гражданското съдържание на подобна структура.
Затова аз смятам, пледирам, настоявам и, разбира се, не крия, че това, което внасям, представлява интересите на няколко граждански организации с десетки експерти в енергетиката от тях, които настояват за създаване на такъв Обществен съвет, който да контролира и който по възможност да налага своите решения. Тук много добре е казано: решенията да се вземат съвместно от министъра на енергетиката и Обществения съвет.
От какво се страхувате? Защо не желаете гражданите да участват, при положение че не винаги ще имат блокираща квота, поне да изразяват своето мнение. Ако искате променете този абзац. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Донякъде съм съгласен с Вас.
Достатъчно бях обстоятелствен, повтарям още веднъж, смятам, че неправителствените организации и гражданите в момента нямат законово право да въздействат върху работата на Комисията и по този начин да контролират тази работа и в крайна сметка губим всички ние гражданите, потребителите на електроенергия.
Моля Ви, подкрепете този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 70, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Вече е 11,30 ч. – обявявам 30 минути почивка.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканвам народните представители да влязат в залата.
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Квесторите, приканете и Вие народите представители в пленарната зала.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 1 – предложение от народните представители Рамадан Аталай, Ахмед Ахмедов, Венцислав Каймаканов, Джейхан Ибрямов, Мустафа Ахмед и Митхат Метин:
„В § 1 т. 1 и 2 се изменят така:
1. В ал. 2, т. 2 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно регулиране”.
2. В ал. 4 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно регулиране”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашето предложение е във връзка с основната философия на Законопроекта. Всъщност идеята на вносителите още в началото беше да има промяна в състава, дейността, отговорностите и решенията, които ще взема Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Уважаеми колеги, всички политици знаем за намесата на всеки министър или на всяко едно управление в дейността и работата на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от последните години. Няма изпълнителна власт, която да не се изкушава, да даде определени съвети и наставления на тази Комисия при определяне на цената на енергийната услуга – дали е електро-, топло- или за газта.
Ако не беше така, колеги, нямаше как днес цената на електроенергията, която достига до крайния потребител, да бъде по-ниска от себестойността, по-ниска от разходите, които се правят за производството на енергията.
В същото време, ако искаме онези протести, които се случват против цените на енергията, да се случат пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, или пред Комисията по енергийно и водно регулиране, да не се случват пред Министерския съвет или пред парламента, днес Народното събрание трябва да вземе отговорно решение.
Според Движението за права и свободи отговорното решение е да натоварим Комисията и затова сме предложили да има два състава – Комисия за енергийно регулиране и Комисия по водно регулиране. Двата състава да носят отговорност за определянето на цената на електроенергията и на водата. Същевременно да има Комисия за водно регулиране под юрисдикцията или по законите на Министерството на регионалното развитие. Предлагаме го с ясната цел, че щом тази Комисия ще носи отговорността и вече политиците или изпълнителната власт няма да се намесват в дейността на Комисията, те да имат отговорност и за последващ контрол.
Ние предлагаме Комисията, която ще създадем по енергийно регулиране, да има постоянен одит и надзор над електроразпределителните предприятия и електроснабдителните предприятия, включително и на газоразпределителните, които се занимават с доставките или обществения доставчик.
Колеги, предлагаме го с идеята да върнем доверието на обществото към тази Комисия или по този начин ще върнем доверието на обществото и към политиците, съответно и към изпълнителната власт.
Ако преди три години, когато имаше бунтове на Орлов мост, отговорността за цената на електроенергията и за определянето на цената й впоследствие, и Държавната комисия носеше отговорността и за контрола, нямаше да има 45-дневни отчети и хората щяха да бъдат удовлетворени, че инвестициите, които са определени от Държавната комисия, за да се осъществят в електроразпределителните предприятия или в другите дружества, са реални и нямаше да има оспорване. Това е нашата идея, уважаеми колеги.
Смятам, че двата състава с председател на Комисията по енергийно регулиране със седем члена и състав на Комисия по водно регулиране с пет члена ще бъдат достатъчно натоварени от страна на възможности за запознаване с предложенията за цената на енергията и за последващия контрол.
Убеден съм, че това наше предложение ще има и опоненти. Някой сигурно ще каже, че искаме да увеличим броя на администрацията, но увеличението на броя на администрацията с пет човека няма да е чак толкова фрапиращо, колкото да дадем възможност на обществото да се успокои и да върне доверието към институциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Реплики?
Първа реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз взимам думата за реплика, тъй като останах силно изненадан от това, което чух от господин Аталай. Като го слуша човек остава с впечатлението, че едва ли не от ДПС са измислили тези промени, които се предлагат в Закона и са предложение на вносителя – Министерски съвет, да има разделяне на Комисията на два състава и тя да заседава в два отделни състава.
Ако наистина тези неща ги бяхте измислили, господин Аталай, да бяхте ги предложили в предишния мандат и да бяхте ги реализирали. Сега просто кажете: „Да, ние подкрепяме предложението на вносителя и ще подкрепим, разбира се, и това дейността на Комисията да стане по-прозрачна и отчетна” и така нататък, тоест нещата, които ще говорим по-нататък, но не ги представяйте едва ли не като Ваше изобретение, все едно Вие сте ги внесли.
Нека бъдем коректни, да спазваме и уважаваме добрия тон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Господин Славов, ще Ви помоля да влезете в час. Аз защитих моето предложение. Не разваляйте авторитета на баща си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по предложението? Не.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Рамадан Аталай и група, което Комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 9, против 47, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1, който става § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, колеги, на тези, които подкрепиха, и на онези, които се въздържаха. Явно е, че идеята все още не е узряла.
Госпожо Председател, от тук нататък текстовете, които са свързани с разделянето на Комисията на два състава като вносители ги оттегляме, за да не се удължава времето с четенето им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това всички текстове до края на доклада ли са или има и такива, които не оттегляте?
РАМАДАН АТАЛАЙ: До края на доклада има текстове, свързани с този текст за разделяне на Комисията в два състава. От тук нататък да се смята, че ги оттегляме, да не ги чете господин Добрев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, благодаря Ви. Ще разчитам от място също да ми давате знак.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Аталай, че оттегли предложенията, които след като не се прие първото предложение, изгубиха своя смисъл. Това ще спести четене.
Процедурното ми предложение е за удължаването на времето на днешното заседание до приемане на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението на господин Добрев.
Гласували 101 народни представители: за 80, против 10, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 2.
Предложение на народните представители Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 3.
Предложение от народни представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Казвайте „и група народни представители”, защото губим време в четене на имена. Всички имаме доклада пред себе си, или поне тези, които се интересуваме от него.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, госпожо Председател.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители:
„Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
„(1) Регулирането на дейностите в енергетиката и в областта на устойчивото енергийно развитие, както и във водоснабдяването и канализацията, се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисия за енергийно и водно регулиране”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността й се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Комисията се отчита за дейността си пред Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Ерменков и Бойчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 18, против 61, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 4.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Кирил Цочев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Велизар Енчев:
„В чл. 11 се създава ал. 6:
„(6) Към Комисията се създава Обществен надзорен съвет от неправителствени и синдикални организации с право на еднократен вот при общественото обсъждане на предлаганото решение. Членството е доброволно и при регистрационен принцип. Обществен надзорен съвет работи по устройствен правилник, одобрен от самия съвет, като:
1. Общественият надзорен съвет има право да поиска информация за технико – икономическите показатели, за всяко енергийно и водно дружество от Комисията;
2. Общественият надзорен съвет, с мотивирано становище, може да поиска от Комисията да направи одит на всяко енергийно и водно дружество;
3. Общественият надзорен съвет може да поиска от Комисията да започне процедура за отнемане на лицензията на всяко енергийно дружество по чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, както и за водни дружества, когато не изпълняват условията по издадените им лицензи и концесии.
4. комисията се отчита за дейността си пред обществения надзорен съвет, най-малко веднъж в годината, както и при вземане на решения с голямо обществено значение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението за броя на членовете, а в останалата част е оттеглено.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
„2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председателят, зaмeстник-председателите и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание.”
3. В алинея 4 думите „един член” се заменят с „четирима членове”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 4 и не го подкрепя по т. 2 и 3.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев:
„Параграф 4 се изменя така:
„§ 4. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 11 членове, включително председател и двама заместник-председатели, които отговарят съответно за сектор „Енергетика и устойчиво енергийно развитие” и за сектор „Водоснабдителни и канализационни услуги”.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание, и полагат клетва.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 цифрата „7” се заменя с „9”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председателят и останалите членове на комисията се избират и освобождават от Народното събрание.”
3. Алинея 4 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Изборът на нови членове на комисията се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване в длъжност на новите членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Жалко, че когато Комисията отхвърля предложение, не дава мотивите за това отхвърляне.
Затова ще започна с въпрос. Не виждам какво лошо има в това общественият надзорен съвет да има еднократен вот при общественото обсъждане? Какво лошо има общественият съвет да иска информация за технико-икономическите показатели на всяко енергийно и водно дружество и във всеки момент да знаем в какво състояние е то? Какво лошо има да се иска одит от този надзорен обществен съвет за всяко енергийно дружество, за да знаем много неща. На първо място, дали то не изнася капитали от страната? Не виждам какво престъпно има в това този обществен съвет, който Вие изобщо не одобрявате, да иска започване на процедура за отнемане на лицензия? Това може да се поиска в парламентарна комисия и, доколкото си спомням, беше поискано от представителите на партия „Атака“. Естествено, не беше прието, тъй като енергийната олигархия няма да го позволи. Какво лошо има освен в парламентарна комисия, това да се случва и в обществен надзорен съвет, който да иска от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да започне процедура по отнемане на лиценз при доказани нарушения.
Знаете какво се случи само преди месец и половина в Източна България, където едно електроразпределително дружество, да не споменавам името му, извърши истински енергиен терор над българските граждани. Защо се страхувате от всичко това – гражданите да искат информация, одит, процедура по отнемане на лиценз, ако – едно много важно уточнение – съществуват много сериозни доказателства за това.
И най-важното: къде е тук престъпното, спорното, юридически неиздържаното Комисията най-малко веднъж в годината – Комисия, избирана от всички нас, да се отчита пред този обществен надзорен съвет, по-точно, да се отчита пред българските граждани? Не виждам нищо нередно, нищо спорно.
Затова ми е много странно, че в тези конкретни случаи Комисията не излиза с аргументация за своя отказ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Славов, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тук вече стигаме до съществената част от Закона, уважаеми колеги. На практика виждаме и променения модел на работа на Комисията за енергийно и водно регулиране, която трябва да престане да бъде прост валидатор на решенията на изпълнителната власт, а да се превърне в обществен регулатор по начина, по който го очакват българските граждани от нас, и по начина, по който сме го записали в програмата си ние от Реформаторския блок.
На първо място, виждате, че се предвижда изборът на Комисията да се осъществява от Народното събрание и тя да бъде отчетна пред Народното събрание.
По-нататък ще стане ясно, че личната отговорност на членовете на Комисията е засилена и те вече не могат да гласуват „въздържал се“ по дадено решение, а от тях се изисква ясно да кажат дали са „за“ или „против“ дадено предлагано решение, това се отразява в публичен протокол и всички да могат да видят кой как е гласувал и с какви мотиви. Тук е истинската отговорност, прозрачност и обществен контрол върху работата на един регулатор. Не се преповтаря един обществен съвет, какъвто и в момента има разписан в Закона за енергетиката, но се вижда, че като консултативен орган той не е достатъчно ефективен.
Това не пречи някои колеги да го предлагат на няколко места в Законопроекта – да го има за всеки случай, ако някъде мине. Тук малко се отклоних от темата.
За да се върна към нея, това е начинът Комисията да бъде наистина обективна, да служи на обществения интерес, работата й да бъде прозрачна и вземаните решения да бъдат прозрачни, публични и в обществен интерес. Да бъде ясно какво е мотивирало тези решения да бъдат взети, да бъде ясно чии интереси членовете на тази Комисия защитават.
Ние от Реформаторския блок ще подкрепим предложенията на вносителя.
Бяхме направили и собствени предложения дори за задълбочаване на тази лична отговорност, като за всеки член на Комисията се предвиждаше да има отговорност за определен ресор да кажем ресора „Електроснабдяване“ или ресора „Отговор на жалби на гражданите“, за да е ясно действително кой с какво се занимава и каква работа върши.
Това не се възприе на този етап, но считаме, че подходът е правилен и това е начинът, по който регулаторът ще стане обществен и ще служи на обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя съвсем кратко изказване по този и по всички останали текстове, свързани систематично с нашето предложение.
Става дума за въвеждане на нов принцип за избор на заместник-председатели на Комисията и съответно – за ресорна отговорност на тези заместник-председатели.
На първо място, нашето виждане е, че в момента в ДКЕВР има буксуване на работата. Това се наблюдава чисто оперативно. Причината до голяма степен е прекаленото многото еднолични отговорности, с които е натоварен председателят. Метафорично казано, скоростта на една армада се равнява по скоростта на най-бавния кораб.
В случая предлагаме да има разтоварване на председателя и насочване на конкретни компетентности към заместник-председателите, които да имат своята оперативна самостоятелност в съответните ресори. Това ще направи работата им далеч по-продуктивна. Мисля, че в този план имаме примерите на Българска народна банка, Комисията за финансов надзор и други институции, организирани по този начин. Смятаме, че това ще бъде полезно като цяло за функционирането на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Други народни представители по обсъжданите текстове?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, позволявам си с две думи да аргументирам нашето предложение.
Ние също подкрепяме и възприемаме оттук нататък Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избирана от Народното събрание и отчитането, и нейната работа да бъдат достатъчно публични.
В стремежа да укрепим състава на Комисията и да повишим ефективността от работата й, сме направили предложение съставът й да бъде от 11 души. То не е подкрепено от работната група. Виждаме, че другата концепция – за две отделни комисии – сектор „Води“ и сектор „Енергетика“, не се възприе. Виждаме, че има нужда от укрепване на капацитета. Такива бяха аргументите за предложението и ресорното разпределение на заместник-председателите, отговарящи за единия и другия ресор. Считаме, че така работят редица такъв тип институции, избирани от Народното събрание. Взаимствали сме този модел от там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Рамадан Аталай и група народни представители. (Реплики от докладчика Делян Добрев.) То е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 77, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители в частта, която не е подкрепена от комисията. Това е по точки 2 и 3, които той защити преди малко.
Гласуваме неподкрепена част от предложението на народните представители.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 32, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господата Стойнев, Ерменков и Бойчев в частта, в която Комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за редакцията на § 4, който става § 5.
Гласуваме § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 5 има предложение от народните представители Борислав Великов и група:
„В § 5, ал. 1, т. 2, буква „б” думата „двама” се заменя с „четирима”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Кирил Цочев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и т. 2 и го подкрепя по принцип в останалата част:
„В § 5, чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2, буква „а” след думата „които” се добавя „двама с опит в електроенергетиката, един с опит в топлоенергетиката”.
2. В ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. на заместник-председателите – 89 на сто от три средни месечни заплати на наети лица по трудово и по служебно правоотношение в сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, съобразно данни на Националния статистически институт;”
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. Създава се нова ал. 7:
„(7) За заместник-председателите се прилагат съответно изискванията:
1. по ал. 1, т. 1, б. „а” или б. „б” и т. 2 – за заместник-председателя, отговарящ за сектор „Енергетика и устойчиво енергийно развитие”;
2. по ал. 1, т. 1, б. „в” и т. 2 – за заместник-председателя, отговарящ за сектор „Водоснабдителни и канализационни услуги”.”
Предложение от народния представител Георги Недев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
„(1) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани, които:
1. имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
2. притежават добра професионална репутация и професионален стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 7 години:
а) стаж в областта на енергетиката – за четирима от членовете на комисията;
б) стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – за двама от членовете на комисията;
в) юридически стаж – за един от членовете на комисията;
г) стаж в областта на икономиката – за един от членовете на комисията;
д) стаж в областта на енергетиката или в областта на водоснабдяването и канализацията – за председателя на комисията;
3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Членовете на комисията не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(3) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен по международни проекти и програми, свързани с дейността на комисията, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Великов, Добрев, Веселинов и Цочев, което комисията не подкрепя.
Гласуваме неподкрепено предложение от сборна група народни представители.
Гласували 97 народни представители: за 12, против 52, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Искрен Веселинов и група в частта, в която не се подкрепя от Комисията. В останалата част е подкрепено по принцип.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 44, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Стойнев, Ерменков и Бойчев в частта, в която не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за редакцията на § 5 по вносител, който става § 6 по доклада на Комисията и в съдържанието от този доклад на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 6 има предложение от Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Кирил Цочев:
„В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Предложения за назначаване на членове на комисията до народните представители и парламентарните групи могат да правят:
1. българските юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза в сферите, регулирани по този закон, по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и по Закона за защита на потребителите;
2. национално представените организации на работодатели и на работниците;
3. експерти, заявили желание да кандидатстват и отговарящи на условията за заемане на длъжността по член 12.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на юридически лица с нестопанска цел или национално представена организация на работодателите и на работниците и служителите, това се отбелязва в предложението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велизар Енчев:
„В чл. 12а, ал. 2 след думата „обществена” се добавя „и частна”, след думите „работниците и служителите” се добавя „НПО и граждани” и се създава изречение трето: „50% от членовете на Комисията да бъдат избирани по предложения на НПО и гражданите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и група народни представители:
„В § 6 се правят следните допълнения:
1. В чл. 12а след думата „председател” се добавя „заместник-председатели”.
2. В чл. 12б след думата „председател” се добавя „заместник-председатели”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стойнев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Създават се чл. 12а и 12б:
„Чл. 12а. (1) Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура.
(2) Предложения за избор на членове на комисията могат да правят народните представители и парламентарните групи.
(3) Народното събрание избира поотделно председателя и останалите членове на комисията.
(4) Членовете на комисията полагат пред Народното събрание клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Чл. 12б. (1) Пълномощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при несъвместимост;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
4. когато e осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила акт;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
7. при смърт.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 4, 6 и 7 основанията се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.
(3) В случаите на предсрочно прекратяване на пълномощията на член на комисията нов член се избира в двуседмичен срок от влизането в сила на решението за прекратяване по ал. 1, т. 2, 3 и 5, или от обявяването по ал. 1, т. 1, 4, 6 и 7. Новоизбраният член довършва мандата на лицето, на чието място е избран.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Процедура – заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само редакция, ако позволите.
Прочел съм „в двуседмичен”, а става въпрос за двумесечен срок в ал. 3 в основния текст на Комисията.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): С оглед предходно гласуване, което отхвърли модела със заместник-председатели, оттук до края нашите предложения, където се третира темата за заместник-председатели, ги оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за коректността, господин Веселинов.
Господин Енчев, имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! А сега добре си отворете ушите, тъй като всички твърдите и се кълнете в европейската интеграция. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, моите уши са отворени. Ако продължите с тази лексика, ще затворя нещо друго.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Извинявам се.
По Третия енергиен проект на Европейската комисия е приета Директива през 2009 г., която е влязла в сила от 2011 г. Тази Директива гласи, че структури като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да са граждански форум, а не политически орган, какъвто е в момента.
Много Ви моля да имате предвид тази Директива от Третия енергиен пакет на Европейската комисия. Днес сме 2015 г. – с четири години закъсняваме за съобразяването с тази императивна препоръка на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Имайки предвид, че, наистина, за съжаление, не беше приет вариантът с двама заместник-председатели да бъде Комисията за енергийно и водно регулиране, което в крайна сметка по-нататък ще видите, че ще доведе до състояние, когато въпросите, свързани с водния сектор, ще могат да бъдат решавани само от един комисар, който е компетентен по този въпрос, но, както и да е, вече сте го взели това решение.
В тази връзка ние оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков. Коректна постъпка.
Изказвания? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат думата? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирил Цочев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Велизар Енчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 66, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители, но то е оттеглено, след като беше докладвано.
Остана да гласуваме основния текст по доклада на Комисията – редакцията на § 7.
Гласуваме § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 7 – предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4 и не го подкрепя в останалата му част.
По т. 1 и по т. 3 предложението е оттеглено, затова ще прочета т. 2, която не е оттеглена към момента:
„В § 7, чл. 13, ал. 1-5 се правят следните изменения и допълнения:
...
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Заседанията на Комисията са редовни, ако присъстват две трети от нейните членове. Решенията се приемат с две трети мнозинство”.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители:
„Параграф 7 се изменя така:
„§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват не по-малко от:
1. седем от нейните членове, от които не по-малко от трима от членовете, отговарящи за сектор „Енергетика и устойчиво енергийно развитие“, както и заместник-председателят, отговарящ за този сектор – при упражняване на правомощията й по този закон;
2. петима от нейните членове, от които не по-малко от един от членовете, отговарящ за сектор „Водоснабдителни и канализационни услуги, както и заместник-председателят, отговарящ за този сектор – при упражняване на правомощията й по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.”
2. Алинеи 2 – 5 се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2 и го подкрепя по принцип в останалата му част:
„В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заседанията на Комисията са редовни, ако присъстват две трети от членовете й, и решенията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове на Комисията”.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Заседанията на комисията са открити когато:
1. се обсъждат със страните в производството заявления или искания, свързани с издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия или с утвърждаване на цени;
2. се постановяват решения във връзка с осъществяване на правомощията на комисията по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдяването и канализационните услуги”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от членовете.
(2) Комисията разглежда и решава въпросите, свързани с регулиране на цените в енергетиката и на ВиК услугите и постъпилите жалби в два състава, както следва:
1. състав „Енергетика”, който включва председателя, членовете със стаж в областта на енергетиката, както и членовете, които са юрист и икономист;
2. състав „Водоснабдяване и канализация”, който включва председателя, членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, както и членовете, които са юрист и икономист.
(3) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от членовете, от които поне:
1. двама от членовете със стаж в енергетиката – при упражняване правомощия на комисията в енергетиката;
2. един от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – при упражняване правомощия на комисията във водоснабдяването и канализацията.
(4) Въздържане от гласуване не се допуска. Начинът на гласуване на всеки гласувал и мотивите на всеки гласувал против се отразяват в протокол към решението.
(5) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани със:
1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия;
2. утвърждаване на цени;
3. други въпроси във връзка с осъществяване правомощията на комисията.
(6) В случаите, когато се оповестява защитена по закон информация, заседанията на комисията по ал. 5 се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.
(7) Решенията на комисията по ал. 5 и 6 се вземат в закрито заседание и се обявяват по ред, определен в правилника по чл. 16, ал. 1.
(8) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи - правилата на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо ще започна с оттегляне на нашето предложение, тъй като Вие вече сте гласували съвсем друг брой членове на Комисията. Няма смисъл да си губим времето за неща, които вече са решени.
Искам да се изкажа по същество по онова, което ни се предлага като текст – редакция на Комисията.
Имайки предвид § 8, чл. 13, нашите забележки основно са към ал. 2 на чл. 13 нов: „Комисията разглежда и решава въпросите, свързани с регулирането си, в два състава”. Това, което не можем да приемем в момента, е, че един колективен орган може да заседава в два отделни състава. Тук стигаме до нещо, което противоречи на идеята, която по-рано сте възприели – че Комисията няма да бъде разделена на две, а ще бъде една комисия. Затова много Ви моля, ако ал. 2 отпадне и редакцията на Комисията остане само с алинеите 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, ние ще подкрепим това предложение, но ако оставите да има два състава, няма да го подкрепим по една-единствена причина. Не мога да си представя как един председател на Комисия за енергийно и водно регулиране ще играе ролята на „Фигаро тук, Фигаро там”. Как ще прави заседания на един състав, а после – на друг състав? Как този председател ще има компетентност да ръководи и двата състава, имайки предвид, че в състав ВиК се допуска да има само един специалист по ВиК, когато се вземат решенията. Какъв ще бъде органът и какъв ще бъде методът, по който това решение ще може да бъде независимо, от един човек. Разбирате какво имам предвид.
Затова много Ви моля, дайте да оставим Комисията да си решава нещата както сега – в пълен състав. Нека да отпадне ал. 2, за да подкрепим и нещата да вървят нататък.
Съгласни сме, че има въпроси, а и Вие сигурно сте съгласни, че въпросите за ценообразуването на услугите за вода и канализация до голяма степен са свързани с въпросите за цената на електроенергията. Нека не правим изкуствени разделяния. Още веднъж призовавам – оттеглете ал. 2. В този случай ние ще подкрепим целия параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Ерменков, логиката Ви е добра, но той няма да бъде един. Там ще бъде председателят, ще бъде икономистът, ще бъде и юристът. В сегашния си състав какво се случва? Компетентният пак може да бъде един. Другите няма да бъдат професионалисти точно в тази област. Така че не виждам проблем при вземането на решенията. Няма разлика между сегашния начин на управление на Комисията, при вземането на решение, и това, което даваме ние. Просто даваме възможност на Комисията да бъде по-оперативна по нещата, по които може да вземе решение и които сме написали в този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, заседанията в двата отделни състава са ограничени само за някои от правомощията на Комисията, по-точно по отношение на жалбите и на ценообразуването. Относно Вашето изказване, че само един специалист във ВиК сектора е достатъчен, за да се вземе решение, и в съществуващия Закон е така. Там няма промяна. Не се прави нещо по-различно.
Но там, където се гледат жалби, няма нужда целият състав на Комисията да ги разглежда в единия от секторите – във ВиК или в „Електро”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Преди мен господин Николов и господин Добрев до голяма степен обясниха нещата. Това, което бих добавил към казаното от тях, е, че никъде не се изисква тези два състава да заседават едновременно. Няма никакъв проблем едни и същи хора да участват в двата състава и да участват в заседания на тези два състава.
Смисълът, за да го разберете всички колеги, е Комисията да бъде много по-ефективна. Тоест по решения, които касаят енергетиката, и не е необходимо да присъстват хора с компетентност по ВиК сектора, в същото време те да могат да работят в рамките на дейността на другия състав, та работата да върви практически по две направления.
Няма проблем, че едни хора ще участват и в двата състава. Както се обърна внимание, икономистът и юристът, които ще бъдат членове на Комисията, участват и в двата състава. Решения няма да се вземат само от един експерт. Ще има юрист и икономист, както и председател на Комисията, който ще участва във всяко заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Колеги, много внимателно чух какво казахте. Всъщност не ме убедихте защо трябва да има два състава. Ние не възразяваме против това Комисията да се произнася с мотивирани решения, както е в ал. 3, и начина, по който се вземат нещата. Вече не възразяваме, защото Вие не приехте бройката, която беше предложена. Но не виждам смисъл да ограничаваме възможността на членове на Комисията да участват в дейността на Комисията при условие, че извършват една и съща дейност. Това е Комисия за енергийно и водно регулиране. Съюзът „и” е съединителен съюз. Той не е изключващ съюз – „или”.
Затова Ви моля още веднъж – нека не правим излишни разделяния, уж че ще подобряваме работата. Принципът на вземането на решения много добре сте го описали в ал. 3.
Алинея 2 в дадения случай само въвежда излишно сегментиране на Комисията, което няма да допринесе за нейната ефективност. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Няма да доведе, господин Иванов – извинявайте, че влизам в диалог с Вас. Няма да доведе, напротив, ще доведе до усложнение за това как и по какъв начин да се съчетават дейностите и как да заседават съставите, за да може председателят на Комисията да бъде или в единия, или в другия. Още веднъж казвам, че това е безсмислено, няма смисъл да го правите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа! Дебатът се отклони от най-важните въпроси и ще Ви върна към най-положителното, което правим в този параграф. България има проблеми със своите контролни и регулаторни органи. Този проблем до голяма степен се дължи на това, че не се знаеше кой, как е гласувал, каква позиция е заел. В предишни народния събрания сме правили такива предложения и те са били отхвърляни.
Вижте какво се е получавало. Събира се ДКЕВР – и не само, а и други регулатори, правят открито обсъждане пред хората и после казват: „Чакайте, сега ние ще отидем тайно да гласуваме”. Никога не е ставало ясно кой, как е гласувал. Години наред не можеше да се провери кой, как вътре в ДКЕВР какво решение е взел. Тоест най-голямата или една от най-съществените промени, които правим сега и казваме, че няма открити, няма закрити заседания, накрая протоколът става публичен. Той трябва да бъде на интернет страницата на ДКЕВР и вътре да можем да проверим за всяко ключово решение – кой, как е гласувал.
Тази промяна, която е очевидна, дълги години, докато бяха наши речовити колеги на власт, не я възприемаха и тя не ставаше факт, а това е много голяма промяна. Вече всеки български гражданин ще знае за всяко взето решение от ДКЕВР – кой го е взел, кой е гласувал за даденото решение, кой е застанал зад него и кой е бил „против”. Забележете, мотивите за гласуването „против” също ще бъдат публични. До момента беше ясно само, че едно решение е взето с пет на три гласа примерно, а не беше ясно кой е гласувал „за” и кой е гласувал „против”.
Ние не трябва да спрем с тази промяна до тук. Въведохме я в Закона за Сметната палата, въвеждаме я сега в Закона за ДКЕВР. Тя трябва да бъде въведена навсякъде, където говорим за регулаторни и контролни органи. Няма причина всеки, който иска да бъде член на регулаторен орган, да знае, че неговото решение вече не може да бъде тайна. Не може, както стана с една комисия, която скоро разглежда отнемането на лиценза на Кей Пи Ем Джи, не можахме да разберем кой е гласувал така, че този лиценз да не бъде отнет. Тази практика трябва да бъде прекъсната веднъж завинаги. Ако искаме реформа в България и промяна на работата на регулаторните контролни органи, това, което сега правим, което вече го направихме в Сметната палата, което днес правим в ДКЕВР, трябва да се случи навсякъде, където става въпрос за регулаторен и контролен орган – лична отговорност.
Накрая отново подчертавам, че хората от ДКЕВР, които гласуват „против”, не просто ще се вижда, че са гласували „против” в протокола, а и техните мотиви ще бъдат публични. Ще е ясно защо е имало хора, които са гласували „против” – с какви мотиви и какви причини. Между другото това е и хубав критерий за хората, които искат да работят в такива регулаторни органи. Те отначалото трябва да знаят, че не могат да бъдат анонимни, не могат да се крият вече зад председателя, а ще заемат лична отговорност и лична позиция по всеки един такъв въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Господин Димитров, извинявайте, не можах да разбера какво Ви даде основание да считате, че някой е против това да се вземат решенията, както са описани. Мисля, че много ясно и точно изразих позицията на Парламентарната група на БСП лява България, която беше, че ние подкрепяме изцяло този параграф, но не можем да подкрепим разделянето на Комисията на два състава – една алинея, а не целият параграф.
Мисля, че бях изключително ясен за това нещо. Всичко друго си остава, както е по редакция на Комисията. За нас този текст не само че не помага, той пречи за ефективната работа на Комисията – имам предвид ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев – втора реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, принципно ние подкрепяме всички контролни органи да действат при максимална прозрачност, с ясна отговорност на решенията, които взимат, с ясна персонална отговорност на всеки един от членовете на тези контролни органи.
Опасявам се, че Вашите призиви за максимално, ефективно и прозрачно решаване на въпросите са по-скоро някаква привидна фасада и няма да се реализират на практика, включително и по текстовете, които сега предлагате. Вижте, че тук пак остават закрити заседания, пак има разлика в заседанията и момента на вземане на решения. Защо това е необходимо? След колко време Комисията ще се произнася след като е проведено откритото заседание? Някой казва ли? Няма ли в този срок да има въздействие върху членовете на контролния орган? Затова ние бихме приветствали всички нормативни решение, които са наистина към прозрачност, към открито и ясно решаване – да се знае кой член, какво е решавал.
Опасявам се обаче, че тази редакция, която всъщност е много неясна, споделям и подкрепям колегата Ерменков: за какво ни е нужен двоен състав, ние от един орган правим два органа или не? Защо е необходимо да има ал. 2?
Моля Ви, разберете, излишна е тази алинея. Нека Комисията си заседава и ако ще разглежда въпроси на енергетиката, ще участват едни от нейните членове – не са длъжни всички да участват. Ако ще разглеждат въпроси на ВиК сектора, ще участват други членове – има си ред в ал. 3. Моля, нека да отпадне ал. 2 – правя такова предложение, но след това може би ще се изкажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има направено такова предложение, ще го подложа на гласуване.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Интересно е, когато чуя колеги, които казват, че много подкрепят дадени решения, а са били на власт по три-четири пъти минимум и не са ги въвели – това винаги ме е учудвало, озадачавало, не съм го разбирал. Понеже не искам да развалям добрия тон и конструктивния диалог, който спазваме, а тези предложения ние сме ги правили преди и те не се били подкрепяни и мога да Ви кажа кой не ги е подкрепил, но няма да развалям конструктивния тон, колеги.
Специално проверих и сега говорих с колегите – в чл. 15 беше текстът, в който се казва, че гласуванията и протоколите се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР. Това касае и гласуванията, които са и от открити, и от закрити заседания. Това е много важно уточнение, което юристът от една лява парламентарна група не беше констатирал като факт, тоест заседанието може да е закрито, но протоколът от гласуването е публичен и той е на интернет страницата на ДКЕВР. Това е много голяма промяна, колеги, много по-голяма прозрачност и отчетност на ДКЕВР като регулаторен орган, която ние трябва днес категорично да подкрепим.
Призовавам всички парламентарни групи не да си търсят причини да не подкрепят, а да тръгнем по правилния път – регулаторните органи през отчетност да станат други в България, да функционират по-добре и да станат истински регулаторни органи, каквито виждаме в много европейски страни, в много утвърдени демокрации. Така че Ви моля да не бъркате – заседанието може да е закрито, но начинът на гласуване е публичен, няма значение, че самото заседание е било закрито. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Аталай е първи, след него господин Бойчев.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз все пак благодаря, че господин Димитров най-после прочете члена, по който дойде да се изказва, защото от първото му изказване се разбра, че той не знае, че ще има открити и закрити заседания. Добре, че господин Симеонов, доколкото видях, му подшушна там и той разбра за какво иде реч. (Смях и оживление.)
Господин Димитров, Вие бяхте председател на Енергийната комисия, когато същата Комисия работеше, същите неща се случваха в България и сега и изведнъж, когато станахте реформатор открихте топлата вода.
Господин Ерменков, няма как да отпадне ал. 2 – когато се съставя закон, има философия, има логика. Когато Ви предлагах да разделим Комисията на две – да има Комисия по енергетика и Комисия по водите, тогава можехте да пледирате да има различни състави, както те искат в момента. Не знам как ще работи тази Комисия с трима – юрист, икономист и председател, ако, не дай си Боже, не дойде и експерта по водите, случи им се нещо и три месеца не се появят.
Тогава и открито заседание да има няма да могат да вземат решение, господин Димитров. Знам, че четете много, но многото четене понякога вреди. Благодаря Ви. (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Лично обяснение – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, много внимавам да не нарушавам конструктивния тон, но искам да Ви припомня следното нещо. Когато бях председател на въпросната Комисия предложих гласуванията да бъдат публични, да е ясно всеки как е гласувал в ДКЕВР, но за съжаление не получих подкрепа от тогавашните колеги.
Спомням си, че дори колегата, който сега отправи форма на лично обръщение към мен, не беше от подкрепящите, а беше от тези, които добре се бяха укрили по темата. Защото регулаторните органи и техните решения да не бъдат публични вършеше много добра работа на редица партии през годините, които дълго време управляваха. Това предложение съм го правил, колега, видях, че се обръщате към мен и, за съжаление, не бях подкрепен тогава. За съжаление и ГЕРБ не ме подкрепиха.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е възможно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така е, господин Добрев. Само, защото господин Добрев е бил министър тогава, не беше в залата да окаже съдействие – вероятно това е била причината.
За съжаление, когато направихме това предложение и имаше бурен дебат в залата, ДПС удобно се беше скрило от тази тема. Също така ДКЕВР да бъде избирана от парламента пак съм предлагал, пак сме предлагали, но уви не сме намирали необходимата подкрепа, включително от Вас, колега.
Надявам се, връщайки се към конструктивния разговор тези неща да бъдат забравени и днес да направим важна крачка регулаторните органи да бъдат реформирани, да бъдат друг вид регулаторни органи – по-отговорни, по-отчетни, по-прозрачни.
И да не спрем с ДКЕВР, да не спрем със Сметната палата, утре да направим следващите крачки, като например Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията.
Там сигурно ще кажете, колеги, че също винаги сте ни подкрепяли. Дано да е така и заедно да продължим същия правилен път към отчетност, прозрачност и лична отговорност в работата на регулаторните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господни Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Колега Аталай, още един път искам да кажа, че когато се пише закон има логика в него – Вие сте прав тук.
Сигурно правилният начин беше да има два регулаторни органа, но от БСП лява България се опитахме да влезем в онзи израз „обувките на ГЕРБ”, да не ги караме при тези финансови рамки, които са в държавата, да правят още един орган, с още една администрация и така нататък, затова бяхме направили един компромисен вариант, в който да има заместник-председатели, по-широк състав, който да може да работи. За съжаление нито едното, нито другото нещо минаха.
В момента сме в ситуацията, в която имаме девет члена – това е, не можем да мърдаме от там, но пак Ви казвам, разделянето на съставите, господин Аталай, е избягващо и необходимо, защото в противен случай наистина имаме опасност някои от заседанията да не се състоят поради липса на кворум, а и поради липса на начин, по който те да бъдат проведени.
Мисля, че в ал. 3 много точно и ясно е разпределено по какъв начин се вземат решенията, кой трябва да присъства. Нека да не ограничаваме правото на член на Комисията да присъства на заседание по въпроси, касаещи дейността й. В крайна сметка тя не е дейност на Комисията и не е Комисия по енергийно-водно регулиране, а е дейност на Комисия по енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Друга реплика на изказването на господин Аталай? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин Ерменков, още веднъж ще кажа, че логиката и рамката на този закон в Комисията е така, както я приехме. От тук нататък Вашето предложение е да нарушите по-нататъшната схема на работа на закона.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Не е вярно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не се опитвайте! Дайте, както е обсъдено – с експерти, с министъра, с всички колеги, които бяхте в Комисията, както е прието да върви по реда си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте за изказване, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз искам да декларирам желанието на Парламентарната група на БСП лява България регулаторите в България и този важен регулатор, какъвто се явява Комисията за финансов надзор, да работят по един открит, публичен начин, в който ще бъде ясна и позицията на всеки един от техните членове.
Между другото, господин Димитров, готов съм и чакам Вашите предложения като представител на мнозинството в Закона за работата на Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията, за да имам възможност да ги подкрепя.
Това обаче, с което не сме съгласни в предлагания ни параграф, е след като не се прие предложението на господин Аталай да имаме по същество два регулатора, след като отхвърлихте предложението функционално да имаме двама отговарящи заместник-председатели, Вие ни предлагате Комисията да работи в режим на два състава.
Искаме да Ви предпазим от създаването на хаос в работата на регулатора. Освен това какви въпроси ще разглеждат и ще бъдат обект на тези състави? По същество се получава така, че не са равнопоставени дори отделните членове. Вижте – председателят, юристът и икономистът, ще участват и в двата органа. Те ще бъдат доста по-ангажирани с работата в тази посока.
От тук нататък предстои и никак не е маловажна реформата в сектор ВиК, а решенията за този сектор могат да бъдат взимани само с един комисар, който е с такъв тип специализация. Това, че досега го е позволявала дейността на Комисията, не означава, че, приемайки този закон – нали това е целта – по същество да коригираме част от нейната работа.
Затова искаме просто да Ви предпазим от възможността Комисията да бъде упрекната или да се създаде хаос в нейната работа. Ако искате да решите някакви въпроси, не ги решавайте в закона. Нали Комисията приема Устройствен правилник за своята работа? Ако е нужно там да оптимизира по някакъв начин тази си дейност и да работи по-ефективно, тя може да го реши с Правилника, който приема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплика? Не виждам.
Колеги, закривам дебата по този текст.
Подлагам на гласуване § 7.
Прочетете го, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група народни представители по т. 2, която вече прочетох, неподкрепена от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 37, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Искрен Веселинов и група народни представители оттеглиха предложението си.
Господин Драгомир Стойнев и група народни представители оттеглиха предложението си.
Предложението от народните представители Георги Недев и група народни представители в частта, която не е подкрепена от Комисията следва да гласуваме, тоест точки 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме предложения текст, който не е подкрепeн от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 14, против 34, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, моля сега да подложите на гласуване процедурното предложение, което направи господин Таско Ерменков за отпадане на ал. 2 в редакцията на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да гласуваме предложения текст, който не е подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 15, против 51, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на Комисията в редакцията по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група:
Създава се нов параграф:
„§... Създава се нов чл. 13а:
„Чл. 13а. (1) Към Комисията се създава Обществен съвет от представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, представляващи неправителствени и синдикални организации на гражданското общество. Членството в Съвета е доброволно и при регистрационен принцип. Обществен съвет работи по устройствен правилник, предложен от самия него и съгласуван с Комисията.
(2) Общественият съвет има право на еднократен отлагателен вот при общественото обсъждане на предлаганото решение.
(3) Общественият съвет има право да иска информация за технико – икономическите показатели, за всяко енергийно и водно дружество от Комисията
(4) Общественият съвет може да предлага на Комисията да започне процедура за отнемане на лицензията на всяко енергийно дружество по чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за енергетиката, както и за санкции на водни дружества, когато не изпълняват условията по издадените им лицензи и концесии.
(5) Отчетът за дейността по чл.20а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се предава в Народното събрание и се публикува след съгласуване с обществения съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: По този текст има ли изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Не мога да разбера защо се страхуваме да създадем Обществен съвет към регулатора? Това не мога да разбера! Имам предвид, че всички тук в тази зала се кълнем, че слушаме гласът на гражданското общество, че ще развиваме гражданското общество, че то ще има определяща роля в определянето на политиките и ние не искаме да създадем Обществен съвет към дейността на може би най-чувствителния регулатор, който е и това е Комисията за енергийно и водно регулиране, по новото й наименование. При това, забележете, този Обществен съвет и начина по който го предлагаме, не може и под никаква форма няма възможността да саботира работата на Комисията. Той има чисто формално възможността да наблюдава нейната дейност и чисто формално да слага еднократно отлагателно вето за неща, които според Обществения съвет, който е изразител на гражданското общество, не са достатъчно обосновани.
Мисля, че когато говорим тук за откритост – колегите от Реформаторския блок, когато говорим, че нещата трябва да са прозрачни, когато говорим, че трябва да работим в името и в полза на нашите избиратели, няма нищо по-естествено от това да им дадем достъп чрез този Обществен съвет до работата на Комисията по енергийно и водно регулиране.
Много Ви моля, дайте да подкрепим това нещо, защото, пак Ви казвам, то нито ще попречи на работата, а само ще увеличи нейната прозрачност, само ще даде възможност на хората официално, организирано и институционализирано да изказват своето мнение чрез този Обществен съвет. Иначе рискуваме пак да търсим други отдушници и хората да си ги намират не в обществените сгради, където се вземат решенията, а да ги търсят по улиците на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики на изказването?
Заповядайте, господин Веселинов, след това господин Ненков, трета реплика – господин Добрев.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Ерменков, по принцип подкрепяме идеята за публичност и да има отдушник за общественото напрежение, възможност за граждански контрол върху работата на органите в енергетиката.
Ще се въздържим обаче по Вашия текст, защото смятаме, че не е достатъчно прецизен. На практика остава неизвестно кои са организациите, начинът на формиране.
Мисля, че ние предлагаме по-добър текст малко по-късно в предложенията по закона. Призовавам Ви да го подкрепите, защото там правомощията и начинът на действие са разписани по-прецизно. Има представителство на всички институции, свързани с темата. Ще създадем не само обществен, но и съвет с голяма експертна тежест, който би могъл да има наистина нужното влияние и да осъществява необходимия граждански контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Господин Ненков – втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Ерменков, по принцип бих се съгласил със създаването на обществени съвети, но когато говорим за политически органи.
Идеята на Комисията за енергийно и водно регулиране не е такава. Аз разбирам Вие като човек да не сте запознат с нейната работа и да предлагате такива обществени съвети може би донякъде с популистки намерения, но в случая като членове на Енергийната комисия, на която една от основните задачи е да направим тя да бъде независима в своите решения, вземани не на база на политическата конюнктура, а на чистата експертиза, която има в нея, да създаваме обществени съвети, без да е ясно по какъв начин ще бъдат сформирани, какви хора ще бъдат, кои неправителствени организации ще участват в тях, смятам за крайно непродуктивно.
Ако правим обществени съвети, то трябва да бъде именно в Министерството на енергетиката, което е политически орган. Към парламента също е хубаво да има такива неща.
Като обаче говорим за такава изключително специализирана комисия, с много сериозен подбор на нейните комисари, избирани от Народното събрание, с увеличаване на стажа и квалификацията, които те трябва да имат, мисля за достатъчно Комисията да работи добре. Мисля, че такъв орган, който за мен е паразитен, по-скоро ще блокира работата, отколкото да подобри нейното качество и вземането на решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Трета реплика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колегата Ненков каза част от мотивите. От една страна, създаваме независим орган; от друга страна, слагаме консултативен или обществен съвет с участие на най-различни неправителствени организации, които да контролират и насочват дейността на Комисията.
Господин Ерменков, не сте прав и дори си противоречите, като казвате: какво толкова, той ще стои там, ще наблюдава и няма да има никакво отношение, няма да взема никакви решения. Ако ще е така, защо ще го правим?
От друга страна, не е така, както сте го записали в текста. В него не пише това, което казахте. Тук пише, че, първо, имат право на отлагателен вот; второ, имат право да искат информация за технико-икономическите показатели и така нататък; трето, могат да искат отнемане на лицензията. Ами, отнемането на лицензията става, ако са изпълнени определени условия, ако има определени нарушения?!
Освен това този обществен съвет от 100 неправителствени или граждански организации може през цялото време да иска справки за технико-икономическите показатели и регулаторът да потъне в предоставяне на справки на обществения съвет.
Според нас текстът, въпреки че на повърхността звучи добре и много е лесно да се плъзнем към популизма – нека да направим обществен съвет, за да е по-прозрачно, за има повече информация и решаваме проблемите в рамките на обществения съвет, ако го приемем, се опасявам, че ще блокираме работата на регулатора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, не можах да разбера...
Съгласен съм с казаното от господин Искрен Веселинов, че нещата при тях са по-добре развити. Може би, ако бяхме се ограничили до тук, щяхме да спрем да гласуваме предлаганото от нас и да преминем по-нататък – към гласуване на тяхното предложение.
За съжаление обаче следващите две реплики бяха против създаването на такъв обществен съвет, и то с интересни аргументи, които някак си влязоха в противоречие. Дори господин Ненков влезе в противоречие със себе си, когато защитаваше и казваше, че е горд да бъде лобист на българската икономика, но се оказва, че не е гордост да бъдеш лобист на българския народ. Така ли е?! Защото Вие в момента не искате чрез излъчен обществен съвет но начин, който може би наистина не сме доработили, затова казах, че на Искрен Веселинов е по-добро предложението, този народ да има поглед, съвсем институционализиран поглед върху дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Иначе, да се обвиняваме в популизъм, защото защитаваме интересите на народа, а да се гордеем с популизма, че защитаваме интересите на едрите, на големите производители, ми се струва, че въвежда дисбаланс.
Притеснявам се, че без такъв обществен съвет същият дисбаланс ще го има и в решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това е единствената ни задача – да балансираме интересите на промишленост, производство и обществото, което е основният потребител и чиито интереси ние тук защитаваме като народни представители,.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Енчев, Вие вдигахте ръка?
Заповядайте за процедура, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, вземам думата за процедура, защото същият този текст, по който господин Енчев иска да се изказва, е негово предложение от страница шеста. Ако прочетем предложението за редакция в чл. 11 – създаване на нова ал. 6, и новия чл. 13а, те са дума по дума едно и също нещо. Явно са дадени от едно и също място. Не намирам логика в това – за текст, за който по същество веднъж се е изказвал господин Енчев, сега да взема думата и отново да се изказва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев за създаване на нов параграф към чл. 13а.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 51, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Преминаваме към § 8.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 8 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Кирил Цочев:
„В чл. 14, ал. 5 т. 3 се изменя така:
„т. 3. консултират се с неправителствени (граждански и браншови) организации, като преценяват ползите и вредите от своите решения и проекторешения;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители:
„В § 8, чл. 14, ал. 5 и 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Комисията извършва своята дейност в съответствие с правомощията си по този закон, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт за интереси и други национални и европейски нормативни актове, имащи отношение към нейната дейност.”
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Комисията спазва държавните политики в областта на енергетиката и общите политически насоки, които не са свързани с нейните регулаторни правомощия и задължения.”
3. Създава се нова ал. 7:
„(7) Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия и задължения си сътрудничи с органите на държавната власт, на местното самоуправление и неправителствените организации.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велизар Енчев.
„В чл. 14 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „общи“ се добавя „и индивидуални”.
2. В ал. 2 след думите „организации на потребители“ се добавя „НПО и граждани“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев:
„В § 8, чл. 14 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Комисията и администрацията към нея работят при спазване на законността – по безпристрастен и прозрачен начин, гарантиращи стриктно изпълнение на регулаторните функции и приемането на решения, които не са обусловени от пазарни интереси или от преки инструкции, дадени от органи на изпълнителната власт или от други публични, или частни лица.”
2. Алинея 6 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Защо предлагам да се добавят тези две думички „НПО и граждани”, неправителствени организации и граждани? Защо смятам, че в сега съществуващия текст интересите на гражданите не са защитени във вече упоменатите понятия браншови организации, клиенти, пряко свързани с изготвяния проект и организации на потребителите? Ето защо.
По Закона за енергетиката, не знам дали знаете, граждани, които водят дела в съда, често пъти, ако не винаги, получават отговор, че нямат правен интерес. Сиреч хората, които плащат сметките за ток и вода, оказва се и това е юридически морален абсурд, нямат правен интерес от воденето на подобни дела. Веднага ще възразите за това, което казах в началото – да, но в текста има, защо предлагате НПО и гражданите да се включат, след като има такива понятия като „организация на потребители”, „клиенти, пряко свързани с изготвения проект” и „браншови организации”? Ще Ви отговоря веднага защо тези така описани субекти не изразяват и не могат да защитят интересите на потребителите на електроенергия, на вода и на водни услуги.
Първо, браншовите организации, публична тайна е, че по същество защитават интересите на бизнеса. Добър или лош, но на бизнеса, не на гражданите. Често пъти техните интереси се разминават.
Второ, организациите на потребителите – да, съществуват такива организации, в много случаи те защитават интересите на гражданите, но публична тайна е, че тези организации на потребителите се финансират или от държавата, или от външни фактори, или от двата такива случая. А имаше един случай, да не споменавам името на един много уважаван наш колега, който работеше в такава организация на потребителите и по време на протестите срещу ЧЕЗ се оказа, че той бил шеф на тази организация на потребителите, а в същото време е бил на заплата на електроразпределителното дружество от Чехия. Мисля, че си спомняте много добре този случай.
По Закона за потребителите, уважаеми колеги, тези организации, наречени потребители, които искат да водят дела, има едно изискване, което ги ограничава, а то гласи, че трябва да имат офиси в цялата страна и други процедурни – къде основателни, къде не изисквания, които ограничават също тези организации и на потребителите. А когато става дума за клиенти, пряко свързани с изготвяния проект, това не са гражданите. Често пъти това са физически и юридически лица.
Така че, моля Ви да подкрепите включването на тези две думички НПО – неправителствени организации, и граждани, тъй като, не дай Боже, всеки един от нас, от Вас утре може да се окаже в съда да съди водно или енергийно дружество и да му се отговори, че няма правен интерес. Това е предложение в интерес на гражданите.
И да добавя нещо важно, да повторя още веднъж – по Третия енергиен пакет на Европейската комисия, по директива на Европейската комисия, приета 2009 г., а трябваше да влезе в сила 2011 г., тук подкрепям отново господин Ерменков и моето старо предложение, тези комисии – държавни комисии за енергийно и водно регулиране, или няма да ги наричаме държавни, комисии за енергийно и водно регулиране, трябва да са граждански форуми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирил Цочев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 39, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Аталай и група.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 58, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Стойнев, Ерменков и Бойчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 56, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Велизар Енчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 11, против 62, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 8 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 9 има предложение от народните представители Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Комисията публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия и на ВиК операторите за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни, протоколите от проведени открити и закрити заседания и обществени обсъждания, решенията на комисията, включително начина, по който са гласували членовете на комисията и мотивите на всеки гласувал против, приетите нормативни актове, правила, методики и указания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 10 има предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Георги Недев и група.
„В чл. 16, ал. 2 думите „устройствен правилник, приет от Министерския съвет” се заменят с „правилник за дейността, приет от Народното събрание”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 16 се изменя така:
Чл. 16. (1) Комисията приема правилник за дейността си, който се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) При осъществяване на дейността си комисията се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по ал. 1.
(3) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(4) За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Господин Добрев, искам с цел икономия на парламентарно време да оттегля предложението си, след консултация с колегите, по § 10, чл. 16, ал. 2.
Освен това и по още предстоящият за обсъждане § 12, чл. 20а, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недев.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Неподкрепеното предложение беше оттеглено, поради което отпада необходимостта да бъде подлагано на гласуване.
Гласуваме § 10 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. (1) Създава се Обществен консултативен съвет по устойчиво енергийно развитие като съвещателен орган на комисията, наричан по-нататък „Съвета”.
1. Основните цели на съвета са:
а) да следи и предлага решения на комисията с цел поддържане на баланс между интересите на потребителите и на енергийните дружества;
б) да съдейства за осигуряване на условия за устойчиво развитие на енергийния пазар чрез оценка на състоянието и развитието на енергийната система и енергийните пазари в страната и региона;
в) да оценява потенциалното влияние на външни и вътрешни фактори върху развитието на енергийния пазар и икономиката и предлага решения на комисията за оптимизирането им;
2. Членовете на съвета имат право да участват във всички открити заседания на комисията и на състава и да представят становище на съвета по обсъжданите въпроси.
3. Съветът има следните задачи:
а) наблюдава и анализира системните рискове за стабилността на националната енергийна система и обсъжда и предлага мерки за въздействие, в случай на заплаха за стабилността на енергийния пазар или енергийна криза;
б) обсъжда и приема предложения към комисията за възстановяване на баланса на интересите на потребителите и енергийните дружества, като отчита техническите, юридически и социално-икономическите фактори, свързани с това;
в) предлага и участва в обсъждания за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на енергийните пазари и съдейства за усъвършенстване и повишаване на ефективността на контрола върху участниците на енергийните пазари;
г) отправя предложения и препоръки към комисията по защита и поддържане на стабилността на енергийната система, за предотвратяване и управление на енергийни кризи.
4. В изпълнение на своите правомощия съветът приема решения. Решенията се приемат единодушно.
(2) Съветът има право на отлагателно вето на решения и административни актове на комисията, които представляват особен обществен интерес.
1. Решението за налагане на вето се приема с единодушие от членовете му.
2. Решението за налагане на вето се съпровожда от подробен икономически и технически анализ, обосноваващ ветото, приет единодушно от членовете на съвета.
3. Комисията е задължена в срок до 1 месец да преразгледа решението си и да се произнесе по мотивите към ветото.
4. Съветът има право да обжалва решения на комисията пред Висшия административен съд на България на базата на анализа по т. 2.
(3) Съветът е в състав от 12 специалисти: един представител на омбудсмана; по един представител на две национално представителни работодателски организации; по един представител на две национално представителни синдикални организации; по един представител на две неправителствени организации в обществена полза и с дългосрочна ангажираност в сектор „Енергетика”; по един представител на две научни организации или университети; по един представител на Комисията за защита на потребителите и на Комисията за защита на конкуренцията, както и Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, който председателства Съвета.
1. Членовете на съвета се назначават със заповед на министъра на енергетиката, след обявена публична процедура и оценка на квалификацията на предложените представители, съответстващи на изискванията към членовете на комисията.
2. Право да предлагат членове на съвета имат лицата, представляващи съответните институции и неправителствени организации.
3. Състава на съвета подлежи на актуализиране веднъж годишно, като на местата на освободените с обосновка от министъра на енергетиката се предлагат нови членове при запазване на представителността на институциите.
4. Участието в съвета е на доброволни начала. Подготовката и организацията на заседанията на съвета се извършват от комисията. При изпълнение на функциите си съветът се подпомага от секретар.
5. Съветът приема Правила за дейността си. За заседанията на съвета се води протокол.
6. Съветът може да създава работни групи с привличане на външни експерти.
7. Решението за публично оповестяване на информация във връзка с работата на съвета се приема с единодушие.
(4) Всички държавни органи и длъжностни лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на съвета и да му предоставят необходимата информация при осъществяване на неговите функции.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е третото поредно гледане всъщност на форма на обществен контрол.
Смятам, че в нашия случай наистина ние положихме един голям труд, за да направим – първо, механизмът работещ, второ – това да не е механизъм за един чист популизъм, трето – да се наблегне на професионалните качества на хората, които ще влязат в този съвет.
И не на последно място – да се наблегне на институционалните качества, защото виждате – петима представители на работодателски организации, на синдикати, на различни органи на администрацията, които са свързани със сферата на енергетиката.
Освен това въпросното отлагателно вето тук не може да бъде произволно налагано и е свързано – първо, с единодушие в съвета, второ – с едни големи, със значими обществени потребности, тоест аз смятам, че тук ние имаме работещ механизъм, при който органът да не е орган на, как да кажа, на войнстващия популизъм, да бъде професионален и същевременно да отразява необходимостта върху тази Комисия, която е към Народното събрание вече, да има необходимия граждански контрол.
Призовавам Ви да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 18, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 11 – предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 20 т. 4 се изменя така:
„4. внася ежегодно в Народното събрание доклад за дейността на Комисията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за редакция на § 11.
Гласували 91 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 12 – предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вероятно ще бъде оттеглено това предложение. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, оттегляте ли това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е на стр. 36.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Оттеглено е предложението.
Има предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители:
„В § 12, чл. 20а ал. 1 се изменя така:
„(1) Комисията за енергийно и водно регулиране приема в общ състав:
1. правилника по чл. 16, ал. 2;
2. годишен бюджет, финансов отчет и отчет за своята дейност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма. (Реплики.)
Хубаво, ще го гласуваме, щом не го оттегляте и държите на него.
Други народни представители? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стойнев, Ерменков и Бойчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 12 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 13 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 13, ал. 2.
Предложение от народните представители Георги Недев и група:
„В чл. 21 т. 21 се изменя така:
„21. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, с изключение на високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от производители по реда на чл. 162, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Цялото предложение се оттегля.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”.
2. В т. 32 думите „и отчет” се заменят с „и доклад”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна електрическа енергия нямат разполагаемост по смисъла на чл. 21, т. 21 и за тях Държавната комисия не определя такава по силата на дадените й правомощия.
Според разпоредбите на чл. 162, ал. 1 произведената от тях високоефективна електрическа енергия се изкупува задължително.
Правим това предложение, защото считаме, че всяко друго действие би довело до нарушаване на лицензионните задължения на дружествата, произвеждащи топлинна и електрическа енергия, които предоставят услуга от обществен интерес и обезпечават снабдяването, непрекъснатостта и качеството на доставяната на потребителите енергия.
Държим това да бъде отразено – те да бъдат отделени като специфичен вид производители на енергия – електро- и топло- едновременно. Още повече, че записът в чл. 21 кореспондира директно с чл. 93, който все още не сме разгледали. Там трябва всичко да е пределно ясно, тъй като става въпрос за действия от страна на обществения доставчик спрямо производителите на енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Недев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатите са закрити.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Недев и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 54, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Има оттеглени предложения.
Гласуваме предложението на Комисията за § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 13, ал. 2.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители.
Оттегляме това предложение.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 26 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.
(4) Бюджетът на комисията следва да гарантира нейната независимост и административен капацитет и в резултат на това възможността й да изпълнява ефективно задълженията си, вменени от националното и европейско законодателство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители:
„Създава се нов параграф:
„§ …. Член 26 се изменя така:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Комисията за енергийно и водно регулиране има самостоятелен бюджет.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.
3. Досегашната ал. 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 13, 14 и 15:
„§ 13. В чл. 27, ал. 1, т. 2 думата „двадесет” се заменя с „тридесет”.
§ 14. В чл. 31а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „право” се добавя „при необходимост”, а след думата „период” се добавя „но не по-често от веднъж на календарно тримесечие”.
§ 15. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ал. 2, т. 1” се заменят с „ал. 1”.
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Днес правим сериозна крачка с решението – Комисията и комисарите да бъдат избирани от Народното събрание. Колеги, ако не решим въпроса с бюджета, това по никакъв начин няма да се отрази на нейната ефективност на работа и няма как да говорим, че един независим регулатор може да бъде ефективен и полезен, ако неговият капацитет и независимост не бъдат бюджетно обвързани. Такъв е бил смисълът на нашето предложение.В работната група ни беше казано, че Комисията не може да има самостоятелен бюджет по Конституция. Да, разбира се, тя е първостепенен разпоредител. Нейният бюджет е отделен, отделна част от бюджета на Република България.
Иска ми се, правейки този дебат днес, да се обединим около ясното разбиране, че досегашната ситуация, в която ние сме делегирали възможност на Комисията да определя и събира такси – приходът е около 12 милиона, същевременно с гласуването и приемането на бюджета за 2015 г. ние даваме по-малко от 4 милиона. Сами разбирате, че няма как да имаме сериозни очаквания за нейната работа.
На нея й се налага да води дела. Мога да дам пример с процедурата по отнемане на лиценз с електроснабдителните дружества. Знаете, от едната страна стоят юристите на Комисията – сещате се какви са техните възнаграждения, от другата страна стоят правни кантори, големи компании и сами виждате, че няма как да очакваме и сериозен резултат в тази връзка.
Затова ми се иска с днешния дебат и гласуване Народното събрание ясно да покаже ангажимента си към осигуряване работата на Комисията. В тази връзка считам, че ако не подкрепите нашето предложение, добра е редакцията и бих подкрепил, ще помоля и колегите да подкрепят, предложението на колегите Искрен Веселинов, Христо Митев и Валентин Касабов. Там също по един приемлив начин са описани тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Реплики?
Господин Ненков – за реплика, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Бойчев, абсолютно съм съгласен с Вас. Естествено, че Комисията, за да бъде такава, каквато ни се иска и да работи експертно, да има възможност да си върши работата, естествено, че финансовата й обезпеченост трябва да бъде на достатъчно добро ниво.
Има няколко условности на това, което Вие предлагате. Първо, че по Конституция ясно е разписано кои органи могат да имат самостоятелен бюджет. Още повече че ние в нашето предложение даваме наистина стъпка напред в това самата Комисия да бъде по-добре финансово обезпечена, тъй като променяме досегашните 20% с 30% от приходите, които събира на година – Вие казахте долу-горе колко са ориентировъчно, ще остават в бюджета на Комисията и тя ще има възможност да ги разходва. Това със сигурност е добър стимул за самата Комисия, за да си върши работата по-ефективно. Говорим и за санкции, говорим и за лицензи, така че мисля, че това е един добър стимул за Комисията.
Последно, но не по важност място, в крайна сметка ние всяка година като народни представители гласуваме Закона за държавния бюджет и в самия проектовариант на бюджета можем да правим промени и изменения, така че можем да направим бюджета на Комисията пъти по-голям, отколкото е за 2015 г. Достатъчно механизми има, не бива да нарушаваме нормите на Конституцията и в бюджета за 2016 г., ако виждаме, че Комисията не може да изпълнява по обективни причини своите ангажименти, може да се направят необходимите корекции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други реплики? Няма.
Господин Бойчев, имате думата за дуплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Ненков, точно заради това беше изказването ми днес тук, в залата, за да имам възможността, живот и здраве, когато се приема бюджет за 2016 г., да Ви припомня тези Ваши думи и тази Ваша декларирана подкрепа за бюджета на Комисията. (Шум и реплики.)
Затова повдигам този въпрос тук, тъй като гласувайки бюджета, предложен от правителството за 2015 г., Вие по никакъв начин не изразихте това отношение, въпреки нашето направено предложение – да завишим бюджета на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и ще Ви го напомня следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласувайте предложението от Искрен Веселинов, Христиан Митев, Валентин Касабов, Полина Карастоянова и Димитър Байрактаров, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 24, против 16, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев, Таско Еременков и Жельо Бойчев, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев, което по принцип е подкрепено от Комисията и Комисията предлага да се създадат нови параграфи 13, 14 и 15 със съдържанието, което беше докладвано от председателя на Комисията.
Моля, гласувайте за съдържанието на трите нови параграфа – 13, 14 и 15.
Гласували 83 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Имате думата за прегласуване.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги. Понеже удължихме времето и някои колеги не разбраха, че продължаваме работа, така че се надявам да проведем ново гласуване, с което ще можем да постигнем кворума. Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подлагам на прегласуване параграфи 13, 14 и 15. (Шум и реплики.)
Да, това е предложението на Комисията, аз го обявих още преди гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението .
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 36а, ал. 3 думите „в средствата за масово осведомяване” се заменят с „на интернет страницата си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма други предложения.
Гласувайте § 16.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по чл. 38е, ал. 1, чл. 38ж, ал. 2 и 3 и чл. 38з, ал. 1 и не го подкрепя в останалата част.
Изчитам неподкрепените предложения:
„§.... В Глава трета, Раздел VI се създават чл. 38е – чл. 38з:
(2) В случаите по ал. 1 операторът на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа може да поиска да се извърши метрологична експертиза на средството за търговско измерване на клиента от Българския институт по метрология по реда на Глава пета от Закона за измерванията. Средството за търговско измерване се демонтира и съхранява от оператора, който осигурява изпращането му в Българския институт по метрология, запечатано с пломбите и стикерите, записани в констативния протокол, съставен при демонтажа. Разходите за метрологична експертиза на средството за търговско измерване са за сметка на оператора. Операторът уведомява клиента за резултата от извършената експертиза.
(3) В случай че експертизата установи неизправност на средството за търговско измерване, крайният снабдител възстановява на клиента сумата, изчислена на база консумираната електрическа енергия или природен газ за предходен период, но не по-дълъг от времето до последната дата на извършена метрологична експертиза на средството за търговско измерване.
Чл. 38ж. (1) Крайният снабдител няма право да преустанови снабдяването на клиента с електрическа енергия или природен газ при оспорване от клиента на стойността на сметката за електрическа енергия или природен газ, до приключване на проверката. Клиентът е длъжен да заплаща останалите свои задължения, които не са предмет на оспорването.
(4) При нарушаване на условията за качество и надеждност на снабдяването с електрическа енергия или природен газ за период по-дълъг от 10 дни в един календарен месец, доказано от изправни регистриращи апарати, монтирани на мястото на измерване, клиентът не дължи заплащане на сумите за консумирана електрическа енергия или природен газ за съответния месец. Операторът на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа дължи обезщетение за всички вреди, които клиентът е претърпял от некачествено снабдяване с електрическа енергия или природен газ. Исканията за обезщетение се предявяват в срок до 60 дни от настъпване на събитието. Клиентът може да предяви искането за обезщетение и пред съд.
(5) Операторът на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа няма право да съставя протоколи за коригиране на количествата измерена електрическа енергия или природен газ без присъствието на клиента или на посочено от него лице.
Чл. 38з. (2) В случаите по ал. 1 при преустановяване на снабдяването с електрическа енергия или природен газ поради неизпълнение на задължение за плащане по договор за продажба на електрическа енергия или природен газ, операторът на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа възстановява снабдяването след извършване на плащането и без допълнително заплащане на цена за възстановяването. Възстановяването на снабдяването се извършва в срок до 6 часа от подаване на искане за това в рамките на работния ден, но не по-късно от 12 часа̀ на следващия ден.”
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В Глава трета, Раздел VI се създават чл. 38е, 38ж и 38з:
„Чл. 38е. Крайният снабдител информира клиента, заедно с фактурата за последния месец на всяко шестмесечие, когато отчетената консумация на електрическа енергия или на природен газ на крайните клиенти за това шестмесечие е по-висока с над 50 на сто от отчетената консумация за съответното шестмесечие на предходната календарна година.
Чл. 38ж. (1) Клиентът може да поиска от оператора на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа да се извърши метрологична експертиза на средството за търговско измерване. Експертизата се извършва от Българския институт по метрология по реда на Глава пета от Закона за измерванията. Средството за търговско измерване се демонтира и съхранява от оператора, който осигурява изпращането му в Българския институт по метрология, запечатано с пломбите и стикерите, записани в констативния протокол, съставен при демонтажа.
(2) Разходите за метрологична експертиза на средството за търговско измерване са за сметка на:
1. оператора на електроразпределителната, съответно на газоразпределителната мрежа, в случай че експертизата докаже неизправност на средството за търговско измерване;
2. клиента, в случай че експертизата докаже изправност на средството за търговско измерване.
Чл. 38з. Когато по инициатива на крайния снабдител ще бъде преустановено снабдяването на клиента с електрическа енергия или природен газ, крайният снабдител е длъжен да уведоми клиента, по заявен от него начин, не по-късно от три дни преди датата на преустановяване на снабдяването. В случай че клиентът не е заявил начин за уведомяване, той се уведомява по начин, определен от крайния снабдител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Добрев.
Предлагам да направим почивка до 15,00 ч. След това ще чуете аргументите на вносителите на предложението.
Почивка до 15,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си в залата.
Продължаваме заседанието.
Обявих, господин Бойчев има думата за изказване.
Заповядайте, господин Бойчев, и нека да няма правостоящи в залата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз знам, че днешният ден стана доста дълъг като работа, но в момента сме може би на едни от основните членове, които променяме в Закона за енергетиката, а именно текстовете, отнасящи се до правата на обикновените, крайните потребители – една битка, която бих казал ние представителите от БСП водим в рамките на миналото Народно събрание. Радвам се, че работната група, мога да кажа, е подкрепила половината от нашите предложения.
Затова подкрепените предложения няма да коментирам, но ще си позволя да поставя на Вашето внимание три от неподкрепените предложения и да помоля да бъдат подкрепени.
За какво става въпрос? В многобройните си срещи с гражданите много често ни е поставян въпроса за една порочна практика – електроснабдителните дружества да съставят така наречените „констативни протоколи”, с които коригират количеството на измерена, ако даваме примера, електрическа енергия, да говорим за нея – без крайният потребител да присъства. Нали разбирате, че се намираме в една изключително странна ситуация, в която даденият уред за търговско измерване е собственост на електроснабдителното дружество? В много голяма степен гражданите дори не знаят къде се намира той и в една немалка степен от случаите нямат достъп и да бъдат свидетели на ситуации, в които някой съставя констативни протоколи без тяхното присъствие, след което съответно това се калкулира в техните сметки. Считам, че това няма никакъв аналог с каквато и да е правна и юридическа логика. Така че молбата ми е да подкрепите и това наше предложение.
Другото ни предложение, което работната група не е подкрепила, касае възможността операторът, който възстановява електроснабдяването, да взима повторна такса. Искахме да отпадне тази такса, още повече вече има решение на Пловдивския съд в посока, че електроснабдителното дружество неоснователно начислява тази услуга. За колегите, които имат опасенията, че това щяло да се прехвърли като цена върху останалите, коректните потребители, искам да кажа, че регулаторът може да не признае този разход.
Още едно важно предложение, което не сте зачели, касае даването на повече права пак на обикновения, на крайния потребител – да има възможност да изрази претенция относно качеството на предоставената услуга. Мога да дам пример с моя избирателен район – 23. избирателен район в София, и то в София, където от миналата година поставям въпроса, и медиите вече го направиха широко достояние, с Лозен. Виждате, че там буквално сме като на дискотека – токът спира по няколко пъти в денонощието. Там проблемът за хората е, че спирането на тока води до спиране на водата, след което спират и помпите. Съвсем нормално е тези хора да имат възможност да предявят и заявят своята претенция. Съвсем нормално е те да имат възможност за обезщетения по този въпрос. Знам, че много от Вас ще ми отговорят, че в общите условия на договорите има редица такива възможности, но със Закона ние не само, че ги разширяваме, а ги задължаваме. Отделно искаме и срокът за предявяване на тези претенции да бъде увеличен.
Молбата ми е тези три съществени поправки, които в голяма степен ще балансират отношенията между големите енергоснабдителни дружества и крайните потребители, да бъдат подкрепени. Мисля, че това ще бъде един много силен знак към обществото и ще бъде много голям стимул за възстановяване на доверието, което е ключово, за да излезем от тежката ситуация, в която се намира българската енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Има ли реплики към изказването? Явно убедителен е бил господин Бойчев, няма възражения срещу неговата теза.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев в частта, която не е подкрепена от Комисията, Вие имате възможност да направите това.
Гласувайте!
Гласували 80 народни представители: за 21, против 49, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Таско Ерменков – за прегласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Колеги, не се заяждам. Молбата ми е все пак като гласуваме такива неща, свързани с интересите на потребителите, първо да включим малко съчувствие към тях, и, второ, все пак да увеличим малко кворума, защото вземаме важни решения на границата на този кворум. Това е! Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
Как беше в миналото Народно събрание – чия грижа е кворумът?! (Смях и оживление от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля за прегласуване на същия текст.
Гласували 83 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 17.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Добрев, за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 18 и 19:
„§ 18. В чл. 39, ал. 4 се създава т. 5:
„5. производство на електрическа енергия само за собствено потребление.”
§ 19. В чл. 40 се създава ал. 8:
„(8) Лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 се издава и на лице, на което е предоставена концесия или притежава право на ползване и експлоатация върху енергийни обекти за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, при условията на ал. 1 – 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Гласувайте направените предложения за създаване на нови параграфи 18 и 19.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители:
„Създават се нови параграфи:
„§ … В чл. 53, ал. 1 се създават изречения второ, трето и четвърто „Сделката на разпореждане се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на представителите на страните. Към нея се прилага опис на имуществото по счетоводни данни. При непълноти или грешки в описа от значение за придобиването на собствеността е фактическото използване на определено имущество за осъществяване на дейността по лицензията.
§ … Член 55, ал. 1 се изменя така:
1. В т. 1 думите „включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, при условията на чл. 53 се заличават.
2. Създава се нова т. 5:
„5. при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията.
§ … В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделката на разпореждане, комисията назначава особен управител с правомощия по ал. 6, който продължава от името и за сметка на лицензианта осъществяването на лицензионната дейност до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. Когато за особен управител са назначени повече от едно лице, те упражняват правомощията си съвместно, освен ако комисията не реши друго.”
2. В ал. 5 думата „търговски” се заличава.
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Особеният управител представлява лицензианта и има правомощията на неговите управителни органи, но може да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти, да сключва договори за особен залог, да сключва договори за залог на вещи, чрез които се осъществява лицензионната дейност, да сключва договори за кредит, да поема менителнични задължения, да обезпечава чужди задължения и да извършва други действия и сделки, посочени в решението за назначаването му, само след предварително разрешение на комисията. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено. Особеният управител има право и:
1. на неограничен достъп и контрол върху помещенията на лицензианта, счетоводната и друга документация, неговото имущество и дъщерните му дружества, като по негово искане прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му оказват съдействие за това;
2. да прекрати пълномощията на всички лица, които могат да задължават или да извършват каквито и да са действия от името и за сметка на лицензианта, и да упълномощи други лица;
3. да прекрати плащанията, независимо от основанието им, на акционери, съдружници или свързани лица с лицензианта, както и плащания на администратори, освен на дължими трудови възнаграждения или възнаграждения за извършени от тях по негово искане услуги на лицензианта;
4. да свиква заседания на органите на лицензианта по определен от него дневен ред;
5. на достъп до всички документи за заседанията на органите на лицензианта, да присъства на тези заседания и да предлага включване на въпроси в дневния ред;
6. да възлага на специализирана служба за вътрешен одит извършването на проверки по определени от него въпроси;
7. да промени реда за влизане в сградите и помещенията на лицензианта;
8. да промени пароли за достъп до компютрите на лицензианта и да предостави достъп само на ограничен брой служители;
9. да издаде нов вид пропуски за влизане в помещенията на лицензианта на оправомощени служители и да контролира достъпа на другите служители до тези помещения.”
4. В ал. 7 думата „търговски” се заличава.
5. В ал. 8 думата „търговски” се заличава, а след думите „сделка на разпореждане по ал. 3” се добавя „Ако те не сключат сделката до три месеца от вписването на особения управител в търговския регистър, тя се сключва от него по цена не по-ниска от определената от независими оценители по чл. 5 от Закона за независимите оценители, назначени от комисията. В случаите по чл. 57, ал.2 и чл. 59, ал. 6 тримесечният срок по предходното изречение започва да тече от влизане в сила на решението на комисията за определяне на нов лицензиант. В тези случаи особеният управител сключва сделката по цената за придобиване на имуществото, чрез което се осъществява лицензионната дейност, определена в решението на комисията за определяне на нов лицензиант.”
6. В ал. 11:
а) в текста преди т. 1 думата „търговски” се заличава, а думата „лице” се заменя с думите „физическо лице”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. да не се намира с лицензианта, с член на неговите управителни и контролни органи, с лица, които притежават повече от 5 на сто от капитала му, както и с негов длъжник или кредитор, в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговата безпристрастност.”
§ ... В чл. 57, ал. 2 думите „чл. 56, ал. 4, 5, 6 ,7, 9“ се заменят с „чл. 56, ал. 4 – ал. 9”.
§ ... В чл. 59, ал. 1 се създава нова т. 5:
„5. при системно нарушаване на условията за непрекъснатост на електроснабдяването и доставката на природен газ, както и на качеството на доставяната електрическа енергия или природен газ.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Ще обосновете ли Вашето предложение? Не.
Преминаваме към гласуване на предложението, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 55, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 14 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 20:
„§ 20. В чл. 69а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”.
2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
„(3) Предприятията по ал. 1, които не правят инвестиции на своите площадки, са длъжни да правят месечни вноски по сметка „Национален план за инвестиции“ на Министерството на енергетиката.
(4) Вноските по ал. 3 се определят в размер на една дванадесета от изчислената годишна вноска, която се определя за всяка календарна година, като произведение на референтната цена на тон емисии и предвидените за оператора безплатни квоти за същата година. Вноската се преизчислява при промяна на референтната цена на тон емисии.
(5) Вноските по ал. 3 се внасят до 15-то число на текущия месец. За невнесените в срок вноски се дължи законна лихва.
(6) Вноските по ал. 3 са публични държавни вземания. Неплатените в срок вноски подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Предложението на Рамадан Аталай и група народни представители е оттеглено, няма да го гласуваме.
Преминаваме към гласуване на подкрепения по принцип текст на вносителя и предложението на Комисията за редакция на § 14, който става § 20.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. Създава се чл. 80а:
„Чл. 80а. (1) Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция осъществяват последващ контрол на енергийните предприятия, осъществяващи дейности при регулирани, включително при преференциални цени на електрическа енергия. Контролът обхваща финансово-стопанската и отчетната им дейност при регулирани, включително преференциални цени.
(2) Не подлежат на контрол по ал. 1 производители на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1, за които се прилага Законът за държавната финансова инспекция, подлежат ежегодно на контрол от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в рамките на финансова инспекция.
(4) Енергийните предприятия по ал. 1, за които не се прилага Законът за държавната финансова инспекция, подлежат ежегодно на контрол от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция чрез последващи проверки.
(5) Заповедта за извършване на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се издава от директора на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица и не подлежи на обжалване.
(6) Министърът на енергетиката може да поиска от Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши финансова инспекция или последваща проверка по конкретен случай.
(7) При извършване на проверките по ал. 4 органите на Агенцията за държавна финансова инспекция имат право:
1. на свободен достъп до проверявания обект;
2. да проверяват цялата документация, свързана с финансово-стопанската и отчетната дейност при регулирани цени, включително преференциални цени;
3. да изискват от длъжностните лица в проверяваните обекти документи, сведения и справки във връзка с проверката.
(8) Лицата в проверяваните обекти са длъжни да оказват съдействие на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, да осигуряват свободен достъп до служебните помещения и до цялата документация и да предоставят в определените срокове необходимите документи, сведения и справки, свързани с проверката. Документите на чужд език се представят заедно със заверен превод на български език. Лицата нямат право да отказват достъп до информация, като се позовават на своя или чужда търговска или банкова тайна, както и на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.
(9) При извършване на проверките органите на Агенцията за държавна финансова инспекция са длъжни да:
1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;
2. отразяват точно резултатите от контролната дейност;
3. не разгласяват и не разпространяват информация, станала им известна при извършване на проверките.
(10) За резултатите от извършена проверка органите на Агенцията за държавна финансова инспекция изготвят доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства.
(11) Докладът по ал. 10 се връчва на лицето, което представлява енергийното предприятие. След връчването на доклада лицето може да даде писмено становище в 14-дневен срок от връчването. Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се произнасят с мотивирано писмено заключение в 7 дневен срок от получаване на становището.
(12) При данни за извършено престъпление материалите от проверката се изпращат на прокуратурата.
(13) Докладът по ал. 10 заедно с мотивираното писмено заключение и писменото становище по ал. 11 се изпраща в 7-дневен срок от изготвянето му на министъра на енергетиката и на комисията.
(14) Докладът по ал. 10 заедно с мотивираното писмено заключение и докладът за извършена финансова инспекция по ал. 3 заедно с мотивираното писмено заключение се публикуват на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция в 7-дневен срок от изготвяне на заключението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, един въпрос, който по-скоро касае юристите. Ние ще подкрепим така предложения параграф, но искам да задам въпрос може ли министърът на енергетиката директно да иска от Агенцията за държавна финансова инспекция да извършва проверки или все пак трябва да запишем „чрез министъра на финансите”, за да спазим йерархията?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да спазим йерархията, не за друго. Питам чисто юридически дали може.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Може.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако може – няма проблеми. Това ми беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Ерменков, няма юридическа йерархия между членовете на кабинета, а функционално дали е необходимо във всеки случай. Това поне нормативно не е необходимо, така че няма противоречие, въпрос на целесъобразност.
Искате ли, госпожо Петкова? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, по повод това, което Вас Ви притеснява, само да поясня следното – не е необходимо изрично да се посочва, че възлагането на тези проверки трябва да стане чрез министъра на финансите, тъй като това е специално правомощие, което е уредено в Закона за енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други въпроси?
Господин Симеонов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колежки и колеги народни представители! С извинение на членовете на Комисията аз отново ще поставя на разискване и гласуване в зала една редакционна поправка в ал. 2, който гласи, че „Не подлежат на контрол по ал. 1 производители на електрическа енергия, притежаващи централа със собствена инсталирана електрическа мощност до 1,5 мегавата” да бъде 1 мегават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: До 1, така ли?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До 1, точно така. Това е моята редакционна поправка.
Все пак от информацията, която получихме от Министерство на енергетиката, става въпрос за около 200 или 300, 380 такива обекта, които могат да бъдат също обект на проверка. В противен случай буди малко съмнение, подозрение основно в опозицията, която съм сигурен, че ще подкрепи моето предложение, в голямото разминаване и голямото отваряне на ножицата между първото предложение, което е за проверки на над 200 киловата, и това предложение чак на 1,5 мегавата. Доста голям брой производители на електроенергия ще бъдат освободени от такава ежегодна проверка. Това е моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, господин Симеонов. Редакционно е предложението, ще го подложа на гласуване.
Госпожо Петкова, Вие имате ли някакви мотиви към границата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Симеонов, както имахме възможност да направим коментар и по време на Комисията по енергетиката, когато обсъждахме Проекта на закон, тогава всъщност една от причините беше, че Агенцията за държавна финансова инспекция не разполага с такъв административен капацитет, който би й позволил да обхване, говорим за качествена проверка, така че да може да обхване всички тези енергийни предприятия, които са малко над 380. Това беше един от основните аргументи.
Тук все пак говорим за ежегоден контрол. Това е един ангажимент, който Агенцията ще поеме и трябва да изпълни.Всяка година тя трябва да осигури ресурса – и административен, и финансов, така че да може да проверява всички тези енергийни предприятия. И целта е да ги провери качествено. Но затова пък се изисква и време, и ресурс. От тази гледна точка това беше нашето мнение по въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за разяснението.
Господин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя колегата Валери Симеонов с много важен аргумент.
Работната група беше предложила да става въпрос за 1 мегават, тоест всичко над 1 мегават да бъде обект на контрол. И по време на обсъждането в Комисия се появи предложение този праг да бъде повишен. Тоест, след като работната група, в която участват представители на Министерство на енергетиката, представители на парламента са имали първоначално тази идея и са я подкрепили, явно има капацитет тя да бъде реализирана. Така че аз смятам, че има логика тези от нас, които искаме повече контрол в енергетиката, да застанем зад това предложение.
По-нататък, колеги, съвсем накратко, аз ще предложа, но не сега, на базата на селекции тези под 1 мегават също да подлежат на контрол.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има го този текст.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Каза ми колегата Добрев, че този текст и сега фигурира, ще го обсъдим. Редно е да затегнем сериозно контролът в енергетиката.
Така че в предложението на колегата Валери Симеонов не става въпрос за нещо, което да не е обсъждано. Напротив, това беше предложението на работната група. То е било подкрепено от всички и после, заради безпокойството на колеги по време на самото заседание, че се обхващат твърде много предприятия, се повиши прагът. Но, колеги, ако искаме засилен контрол, предложението за 1 мегават е добро предложение и следва да бъде подкрепено. Спирам дотук, тъй като имаме много работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Все пак от трибуната на Народното събрание се изказа теза за моментната снимка или моментното състояние на Агенцията за държавна финансова инспекция като капацитет. Този закон нали не смятате, че ще действа в рамките на тази година и следващата година ще проверяваме дали Агенцията има капацитет? Не е проблем на нас като народни представители дали има капацитет. Смятам, че съвсем разумно и аргументирано звучи предложението в т. 2 „1,5 мегавата” да бъде променено на „1 мегават”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аргументите, че искаме колкото се може по- сериозен, съществен контрол в енергетиката, са състоятелни.
Възниква въпросът обаче: защо когато предлагаме Държавната комисия за енергийно и водно регулиране или Комисията за енергийно регулиране да има ежемесечен контрол над всичко това, което се случва, не го приемете? Защо не искате да натоварим Комисията по енергийния контрол – ежемесечен одит на ЕРП-тата, освен на електроснабдителните предприятия, и на 200-киловатовите фотоволтаици? Защо не искате на всичко онова, което стана с ветрогенераторите: от 250 – 200 киловата нагоре?
Защо, господин Мартин Димитров, заедно с президента, все още защитавате ВЕИ-тата, фотоволтаиците и не казвате, че не желаете те да бъдат контролирани, а излизате и оттук казвате „1 мегават”, гледайки тавана?
И тогава Ви попитах: защо, колеги, 1 мегават? Защо не е 200 киловата? Защо не е 250? Защо не от 30 киловата нагоре? Нямате аргументи! Единственият аргумент, който Ви витае в главата, е, че ДПС предложиха до 1,5 мегавата – защото ДПС го предложи, ние сме „против”!
Става въпрос за енергетиката. Ако искате финансовата инспекция да бъде съществена и да извърши контрола, говорете със заместник-министъра на финансите. Те предлагат от 5 мегавата нагоре да направят съществения контрол.
Така ли е, госпожо министър? (Утвърдителен знак от министър Теменужка Петкова.) Ами тогава недейте да мълчите! Искате от 1 мегават, за да увеличим броя на всички енергийни или тези фирми, които са включени, да не могат да бъдат контролирани както трябва! Да ги натоварим с такава непосилна задача!
Затова, колеги, такова емоционално излизане на трибуната – аз искам от 1 мегават, искам 1,5 мегавата; не искам, защото Аталай го е предложил, не е сериозно.
Господин Димитров, не е сериозно. Господин Димитров, по принцип знам, че сте сериозен човек, но не в залата.
Колеги, ако от ГЕРБ прецените, че 1,5 мегавата не е необходимо, имате предложение от 200 киловата! Вземете 200 киловата! Или ако искате пък да сте сериозни и преценявате, че логиката, философията – всичко, което върви в този закон, да го приемем, така както са го приели министърът, председателят на Комисията и голямата част от Комисията, поддържайте предложението, което е прието. Както прецените.
Но ако ще се подложи и не приемете за 1,5 мегавата, ще предложа веднага да слезем на 200 киловата, даже до 30 киловата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Аталай, сега не правите предложение. После ще гласуваме наличните предложения.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Чакам господин Делян Добрев, чакам министър Петкова, чакам енергетиците от тази зала да вземат отношение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава под формата на реплика ще си направите предложението.
РАМАДАН АТАЛАЙ: ...искам ДФИ да влезе на проверки – от 30 киловата на 5 киловата на покривите.
Господин Велчев излезе и каза, че има конфликт на интереси – разбира се, че го представи иронично – с 5-те киловата. По Закона за конфликт на интереси всеки, който кара кола, не би трябвало да гласува по Закона за движението по пътищата, да не говорим за ловците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Реплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Аталай, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председателстващ! Моето предложение не е базирано върху някаква емоция и добре би било, когато се обсъждат, репликират или коментират предложения, да се базираме на някакви аргументи, а не на квалификации.
Аз мога да припомня – Комисията знае, но залата не знае, че предложението от 1 мегават да стане 1,5 беше Ваше и никой в Комисията не Ви обвини, че това е някакво емоционално Ваше предложение. По-скоро Ви обвиниха в някакво възможно лобиране, но това няма кой знае какво значение. Важни са аргументите при защитата на едно предложение.
Неслучайно попитах уважаемата госпожа министър за какъв приблизителен брой производители на такава електроенергия става дума. Получихме информация. Естествено, бихме могли да минем и на 200 киловата, както е първоначалното предложение.
Аз правя предложение за 1 мегават, тъй като смятам, че този брой от 380, 350 – няма значение колко проверки, могат да бъдат изпълнени, реализирани с цената на увеличение на съответния състав на Комисията, която ще проверява – Финансовата комисия. Това може да стане.
Като бизнесмен, за разлика от Вас като политици, едно съм разбрал в живота – като ти влязат данъчни на проверка, няма как да не излязат с някакъв акт и с някакви пари. Сигурен съм, че колкото и да се увеличи броят, а той няма да е кой знае колко, заплатите ще бъдат покрити, ще бъдат покрити разходите и в държавния бюджет ще постъпят сериозни средства. Иначе съм готов да обсъдя и още по-ниска граница, но не бих се осмелил да го правя, както казвате Вие, под емоция, спонтанно. Първо бих изслушал капацитетите по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Дуплика? Няма.
Изказвания?
Господин Николов има думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Само искам да изясня за какво става дума. АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция) ще влиза в тези енергийни предприятия, които влизат в енергийния микс и ще проверява разходите, които са декларирали пред ДКЕВР. Понеже ДКЕВР няма възможността да провери дали тези разходи са действителни, тя ще работи с документи. И понеже не става дума само за ВЕИ-та, а говорим за всички, които влизат в този енергиен микс, тук ще влязат когенерациите – не само държавни, а и частни. Влизат съответно АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица изток 2”, въобще всички предприятия, които са в този енергиен микс и които са декларирали конкретни разходи.
Ако поискате разходите на един фотоволтаик от 1 мегават, със сигурност кой знае колко няма да затрудни АДФИ. Но частните когенерации, които правят големи разходи, съм сигурен, че ще изискват доста време. Тоест между различните обекти има голяма разлика. Ако влезем в тази полемика – да си мерим енергийните обекти, общо взето, можем да създадем доста голям проблем, а ние искаме за една година да се проверят!
Всъщност какво ще се окаже във възобновяемите източници? Там разходите, които те ще покажат пред АДФИ, няма да коригират техните цени, но това ще ни даде възможност за анализ дали тези разходи обуславят възвръщаемостта, която ДКЕВР им е дала! Оттам нататък ще последват действия от наша страна вероятно – на база този анализ.
Докато в другите предприятия, в които всяка година се определя цена от ДКЕВР, на база тези анализи могат да се коригират цените, могат да възникнат обосновани предположения и за престъпления! Така че не е необходимо тук да мерим точно колко е. Госпожа министърът е достатъчно компетентна, била е председател на АДФИ – мисля, че тя ще каже какъв е капацитетът за тази година поне или следващата, когато ще направим този анализ, за да бъде анализът пълен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплики няма.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
В резултат на тази дискусия беше направено едно редакционно предложение от господин Валери Симеонов, което първо ще гласуваме – в § 21, ал. 2 числото „1,5” да се замени с „1” („до 1 мегават”).
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 75, против 11, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Сега преминаваме към гласуване на целия § 21, както е предложен от Комисията, с вече гласуваната промяна. (Шум и реплики.)
Искате прегласуване ли, господин Аталай? (Народният представител Рамадан Аталай говори встрани от микрофоните.)
Изрично попитах дали правите предложение. Вие казахте, че ще прецените.
Сега по кое искате да направите предложение? Нали отиваме към гласуване на целия текст? Аз затова Ви подсетих, ако имате предложение, да го направите в изказването или да използвате реплика. Сега към кое да направите предложение? (Шум и реплики.)
Добре, но текстът е приет.
Господин Аталай, това, което мога да направя, е да подложа на прегласуване приетия текст и ако не се приеме, тогава да предложа Вашето предложение за 200 мегавата, защото, при положение че има прието предложение за 1 мегават, няма как да гласуваме и за 200 киловата.
Искате ли прегласуване?
Добре, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, предлагам прегласуване, защото това, което преди малко господин Николов изказа от тази трибуна, неговото мнение беше, че това, което до тук ще се проверява, задължителната проверка е към всички производители на електроенергия. В момента с приемането на „200 киловата” ние ще слезем и ще включим онези фотоволтаични централи, които са всъщност гръбнакът, през който идва недостигът или дупката в Националната електрическа компания.
Ако това не искате да контролираме, ако не искате фотоволаиците да контролираме, не е необходимо тогава... (Шум и реплики.)
Финансовата инспекция по всяко време може да отиде и да влезе в другите институции и без да пишем в този Закон. По-добре да отпадне този текст тогава.
Затова Ви казвам, колеги, моето предложение е: прегласуване, ако не се приеме, тогава аз ще знам, че Вие не сте искали да слезем и да проверяваме фотоволтаиците. Благодаря Ви. (Министър Теменужка Петкова иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Петкова, това е процедура на прегласуване.
Нека да гласуваме текста и след това ще Ви дам думата.
Подлагам на прегласуване предложението за промяна на числото „1,5” с „1” – това, което вече гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като аз ще съм последният човек, който иска да остане някаква нотка на съмнение по отношение на контрола, който трябва да бъде осъществяван, ще си позволя да споделя с Вас следното.
Тъй като Министерството на енергетиката ще подготви текст и предложение, с което бихме могли да предложим на Вашето внимание в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност да бъде направена промяна и да бъде предложен текст, съгласно който на база оценка на риска биха могли да бъдат обект на проверка всякакви енергийни предприятия, независимо от съответните киловати, мегавати и така нататък, така че ако това би успокоило страстите, Министерството на енергетиката ще направи такова предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за разяснението.
Сега остана да гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 21 с направената редакционна промяна.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 21 е приет.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители – предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители – Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители:
„В чл. 84, ал. 6, т. 1 след думите „Раздел VІІ” се добавя „или в резултат на сключени договори на пазара на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и 5”.
2. В ал. 6, т. 2 след думите „оперативен контрол” се добавя „чрез предаване на данни в реално време за производството на топлинна и електрическа енергия”.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Условията и начинът на изпълнение на задълженията по ал. 6 се определят с наредба на министъра на енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Някой от вносителите на предложение?
Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да обоснова записа, който ние предлагаме в чл. 84, ал. 6, т. 2. Като цяло той е приет от Комисията по принцип, но от записа, който Комисията предлага на нашето внимание, нещата се разминават с онова, което ние предлагаме.
Става дума за следното: ние не считаме, че е допустимо преносният оператор и операторите на електроразпределителните мрежи да регулират електрическите и топлинните товари на всички централи и особено на тези, които произвеждат комбинирано електро- и топлоенергия и то на преценки, които не само че няма да отговарят на изискванията за определяне на ефективност на годишна база, защото това сега в момента така се прави в Комисията за енергийно и водно регулиране, но и ще създаде условия за причиняване на вреди на инсталациите за комбинирано производство, защото ще има намеса в техните технологични режими и ще постави под съмнение изпълнението на техните ангажименти към обществото.
Подчертавам и опасението, че въвеждането на подобно право на операторите да оценяват вида на произведената електроенергия и топлинна енергия в добавка с продължаващите практики на обществения доставчик да ограничава регистрираните графици за производство на електрическа енергия от централи с комбиниран цикъл ще засили наличието на ограничаващи и съгласувани практики между оператора на преносната мрежа и лице, което търгува с електрическа енергия.
Всъщност пределите на тези правомощия на оператора за контрол, които могат да се упражняват от него, са свързани с изискванията на Директива 2009/72 на ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.
Тази директива поставя абсолютно забранителни правила на операторите на преносни мрежи да извършват каквито и да било дейности, свързани с намеса в производствените отношения, допълнителни изисквания и гаранции за тяхната функционална независимост от вертикално интегрираните предприятия са и задълженията на тези оператори да бъдат отделени и независими от дейностите, свързани с производството и доставката съответно на електрическа енергия.
И докато предаването на онлайн данни за производство на електрическа енергия е действително необходимо за оператора на преносната мрежа, тъй като той има задачата да регулира производството на електроенергия, така че електрическата мрежа да няма проблеми, то предвид неговите функции, предаването на онлайн данните за производство на топлинна енергия влизат в противоречие най-малко с два мотива. Първият е, че Държавната комисия определя на годишна база ефективността на производството и никой не може почасово, ежеминутно или на 15 минути да каже дали определен производител на електро- и топлоенергия едновременно произвежда високоефективно или не произвежда високоефективно.
След това топлинните, респективно електротоварите на тези производители, силно зависят от атмосферните условия. Така че топлинните товари определят и електрическите.
Освен това изискванията на Закона, свързани с процедурите за сертифициране на енергията от високоефективно комбинирано производство, са регламентирани в чл. 21 и не следва тези правомощия на независимия държавен орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да бъдат делегирани на търговско дружество, чиито цели са да осигурява прозрачен и недискриминационен достъп до електропреносната мрежа на произвежданата електрическа енергия при спазването на изискванията за сигурност.
Ето защо поддържаме нашето предложение по този член, ал. 6, т. 2 – да се предават онлайн данни, но за произвежданата електроенергия, което напълно ще съвпадне с функциите и принципите за регулиране на производството на електроенергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Недев и група народни представители, дадено в началото на страница 54 на Доклада, което Комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 55, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В чл. 92 се създава т. 10:
„10. оператор на борсов пазар на електрическа енергия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за § 23, докладван от господин Добрев.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Георги Недев и група народни представители:
„В чл. 93а ал. 3 се изменя така:
„(3) В случаите по ал. 2 общественият доставчик определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите с определена разполагаемост от Комисията, с изключение на производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества са задължителни за производителите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 24 и 25:
„§ 24. В чл. 100, ал. 1 след думите „последна инстанция” се поставя запетая и се добавя „операторът на борсовия пазар на електрическа енергия”.
§ 25. В чл. 102 се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „последна инстанция” се поставя запетая и се добавя „операторът на борсовия пазар на електрическа енергия”.
2. В т. 1 след думите „крайните снабдители на електрическа енергия” се поставя запетая и се добавя „оператора на борсовия пазар на електрическа енергия”.
3. Създава се т. 4:
„4. информират участниците за сключените сделки на организирания пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Недев и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 78, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега поставям на гласуване предложението на Комисията за параграфи 24 и 25 със съдържанието по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Георги Недев и група, подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде § 26:
„§ 26. В чл. 119, ал. 2 накрая се добавя „като в този случай средствата за търговско измерване се изграждат и монтират за сметка на производителя или търговеца и са негова собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група.
Комисията не подкрепя предложението за изречение второ и го подкрепя за изречение трето.
Изречение второ, неподкрепено от Комисията:
„В чл. 123, ал. 2 се създава изречение второ: „Правото на доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия да преустановявят временното снабдяване с електрическа енергия на крайните клиенти, които ползват електроенергия за битови нужди, възниква при просрочие на плащането за потребената електрическа енергия за срок повече от един месец или в случай че размерът на дължимата сума надвишава с 25 на сто размера на минималната работна заплата, установена за страната.”
Комисията предлага да се създаде § 27:
„§ 27. В чл. 123, ал. 1 се създава изречение второ: „Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Колеги, ако бяхте приели нашето предложение за това, когато се оспорва някаква сметка да не бъде плащана, сигурно сега нямаше да взема отношение по този въпрос, но при условие че Вие задължихте хората да плащат, независимо от това дали се съмняват в сметката или не, дали я оспорват или не, няма как да премълчим това, което се опитваме да направим в момента с изречение второ.
Ако перифразираме изречение второ, на практика звучи така: забранява се на електроразпределителните предприятия да Ви спират тока, ако сте просрочили с два дни сметката си или не сте платили четири лева, примерно. Тук това е смисълът, тоест ние въвеждаме една от двете хипотези: или един месец си просрочил плащането си – което може да се случи на всеки, примерно бил съм в чужбина и не съм могъл да си изплатя сметката, или тя надхвърля с 25 на сто размера на минималната работна заплата, което на практика означава, че което и от двете да се случи, сметката е дължима.
Много Ви моля, подкрепете го, защото тук не става въпрос за някакви дребни сметки, а става въпрос да защитим онези хора, които по някакви причини – било обективни, било здравословни, било служебни, не са могли да спазят срока за плащането, което, разбира се, не се отнася, ако тази сметка е била над 25% от минималната работна заплата.
Призовавам Ви още веднъж: нека да покажем малко съчувствие към хората и да подкрепите това наше предложение в изречение второ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити, предстои гласуване.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев в частта, в която Комисията не го подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 52, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 27 – нов, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Георги Недев и група. Редица предложения, които са оттеглени – от стр. 57 до стр. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И първото неподкрепено е на господин Валери Симеонов и група.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов и група – създава се нов параграф:
„... В чл. 153 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато собственик, притежаващ самостоятелен обект или обекти в сграда – етажна собственост, присъединен/ни към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желае да бъде клиент на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, той е длъжен да декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването, но не по-късно от тридесет календарни дни от датата на подаване на заявлението за прекратяване по ал. 2.”
1. Алинея 6 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Ще се опитам да се аргументирам за предложението, което сме направили с моите колеги. То е продиктувано от възможността да бъдат рекетирани българските граждани, които имат нещастието да живеят в отопляеми сгради. Повтарям, които имат нещастието да живеят в отопляеми сгради, а не такива, които имат договор с Топлофикация, или имат радиатори. Независимо от това те са принудени по силата на досега действащите закони – Законът за енергетиката, а също и Законът за етажната собственост, ги принуждават да заплащат тази неползвана топлоенергия.
В случая предложението е мотивирано от следното: досегашният чл. 153, ал. 2 определя, че всеки собственик, който притежава самостоятелен обект в сграда може да се откаже от услугите на Топлофикация само в случай, че успее да убеди две трети от етажната собственост. Това за нас не е нормално, не е демократично и най-малкото не е европейско.
Алинея 3 определя, че начинът на отказване, всъщност на изключване на тези, които са се отказали, е само един: тогава, когато им бъде прекъснато топлоподаването. Това е парадоксален текст, такъв друг текст в друг закон няма. Значи отказването е от датата, когато те изключи Топлофикация. Не е определено дали трябва да има някакъв срок на това изключване, така че има теоретична възможност да те изключат след една година, за който период дължиш суми на Топлофикация за парно.
Смятаме, че това са доста дискриминационни текстове и би трябвало да се даде възможност на българските граждани, които не желаят да ползват услугите на Топлофикация, да бъдат освободени от своето крепостническо робство и да могат да направят това. Това е смисълът на предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Симеонов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф на господин Валери Симеонов и група, което Комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 28, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, тъй като уважаемите колеги явно въобще не разбират в случая какво гласуват и какво правят.
Колеги, през месец ноември 2013 г. срещу България беше открита наказателна процедура точно по тези текстове, след което благодарение на Европейската комисия беше променен Закона за защита на потребителите. В случая с Вашето гласуване Вие поставяте България за пореден път срещу нея да бъде открита процедура за наказание и за неспазване на европейското законодателство.
Нещо повече, Вие поставяте монополиста в привилегировано положение в ущърб на българския гражданин. Никой не може да Ви нарежда и да Ви налага да ползвате услуга. Гласувате дори срещу собствения си интерес.
Питам Ви: Вие кой защитавате днес тук – монопола, енергийната мафия или българския гражданин?
Моля Ви, преосмислете много бързо гласуването си и подкрепете евроатлантическата позиция, за която много се говори в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 95 народни представители: за 21, против 16, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. В чл. 162 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на Глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия. Количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на количествата, определени с решение на Комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите.
(2) Производителят може да продава количествата електроенергия извън тези по ал. 1 по свободно договорени цени по реда на Глава девета, раздел VII или на балансиращия пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 28 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29:
„§ 29. В чл. 185 се създава ал. 4:
„(4) Клиентите, присъединени към газопреносната или газоразпределителната мрежа, са длъжни да предоставят достъп на упълномощени представители на оператора на газопреносната мрежа до собствените си съоръжения или до съоръженията на оператора, монтирани в техни имоти, за ограничаване или преустановяване на преноса на природен газ, в случаите, предвидени в този закон или в договорите за пренос и/или доставка на природен газ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29 – съдържанието му, по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Току-що го оттеглиха колегите.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 30:
„§ 30. В чл. 203, ал. 1 думите „пред Върховния административен съд” се заменят с „по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Има грешка в доклада – Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 31-35:
„§ 31. В чл. 206, ал. 1 думите „20 000 до 1 000 000 лв.” се заменят с „200 000 до 1 000 000 лв.”.
§ 32. В чл. 207б, ал. 1 думите „или чл. 38г” се заменят с „чл. 38г, 38е, 38ж или 38з”.
§ 33. В чл. 208 ал. 1 се изменя така:
„(1) На енергийно предприятие, което не предостави информация в случаите, предвидени в този закон, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му и поискана от министъра на енергетиката, председателя на Комисията, органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и от лицата по чл. 78, ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.”
§ 34. Създава се нов чл. 209:
„Чл. 209. На енергийно предприятие, което предостави невярна информация в случаите, предвидени в този закон, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му и поискана от министъра на енергетиката, председателя на Комисията, органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и от лицата по чл. 78, ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 100 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
§ 35. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „а за нарушенията по чл. 208 и чл. 209 и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Наказателните постановления по чл. 208 и 209 се издават от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или от оправомощени от него длъжностни лица, в случаите когато нарушението е установено от органите на агенцията при проверките по реда на чл. 80а.”.
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи с номера от 31 до 35 включително.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 15.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Валери Симеонов и група:
„В § 1:
1. Точка 39 се изменя така:
„39. „Отопляем обем на общите части” е сумата от обемите на помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с монтирани и работещи отоплителни тела.”
2. Точка 66б се изменя така:
„66б. „Услуга от обществен интерес” е транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от Комисията методика и договорни други условия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народни представители Рамадан Аталай и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и група:
„Параграф 15 се допълва така:
„41е. „Професионален опит в електроенергетиката” е теоретичния и практически опит, придобит в областите: планиране на развитието и практическото управление на експлоатацията и поддържането на силови електрически мрежи и системи, развитие на пазарите на електроенергия и задълженията на страната, произтичащи от договора с Европейския съюз и директивите на Европейската общност, възобновяеми енергийни източници, нови стратегии и енергийни технологии за електропроизводство, както и други.
41ж. „Професионален опит в топлоенергетиката” е теоретичният и практически опит, придобит в областите: планиране на развитието и практическото управление на експлоатацията и поддържането на топлосилови енергийни съоръжения, устойчивото развитие и енергийната ефективност, нови енергийни технологии за производство на топлинна енергия, контрол и отчитане на емисиите на парникови газове и търговията с тях, както и други;
41з. „Професионален опит в газоснабдяването” е теоретичният и практически опит, придобит в областите: планиране на развитието и практическото управление на газопреносни и газоразпределителни съоръжения и хранилища, стратегия за диверсификация на доставките на природен газ, развитие на пазара на природен газ и регионалните газови интерконектори, задълженията на страната, произтичащи от договора с Европейския съюз и директивите на Европейската общност в областта на природния газ, както и други.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип в останалата част. Оттегля се неподкрепената част.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 36:
„§ 36. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 59 и 59а се изменят така:
„59. „Стаж в областта на енергетиката” е служебен и/или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавни или общински органи за управление на енергетиката, в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства, както и при осъществяване на научна или преподавателска дейност, свързана с управлението на дейностите в енергетиката.
59а. „Стаж в областта на водоснабдяването и канализацията” е служебен или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавни или общински органи за управление на дейностите по водоснабдяване и канализация, в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и при осъществяване на научна или преподавателска дейност, свързана с управлението на дейностите по водоснабдяване и канализация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Симеонов, след него господин Искрен Веселинов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, нека да дадем шанс на господин Симеонов! Моля Ви!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, 4-5 изречения. Няма да Ви досаждам като предния път.
Предложението е продиктувано единствено от здравата логика. В момента „общи отопляеми части” са тези, в които по проект има монтирани радиатори. Ако смятате, че законът трябва да остане така, не подкрепяйте моето предложение, което е да се приемат за отопляеми общи части само тези, в които има монтирани и работещи радиатори. Надявам се, че го разбрахте. Извинявайте, че Ви откъснах от другите занимания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте предложението.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на господин Валери Симеонов, Христиан Митев, Петър Петров и д-р Султанка Петрова за промени в § 1 от закона, т. 39.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 26, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Веселинов и група народни представители е оттеглено; следващото предложение е на господин Драгомир Стойнев и група народни представители и е оттеглено; предложението на Мартин Димитров и Петър Славов е оттеглено.
Стигаме до предложението на Комисията за редакция на § 15, който става § 36.
Гласуваме § 36 по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 37 и 38:
„§ 37. Параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
§ 38. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр...) в § 198, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „чл. 162, ал. 2, т. 1” се заменят с „преференциални цени”.”
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок параграфи с номера 37, 38 и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепени от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 16.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група. Предложението беше оттеглено.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група. Оттеглено е предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 39:
„§ 39. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира председателя и останалите членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Мандатът на заварените при влизането в сила на този закон членове на Комисията се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Създава се § 38.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. В едномесечен срок от избора на членовете Комисията за енергийно и водно регулиране приема Правилник за дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 17 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Предложението се оттегля.
Предложение от народния представител Георги Недев и група народни представители.
Предложението се оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 41:
„§ 41. (1) Комисията през първия мандат се обновява по жребий. Председателят на комисията не участва в жребия.
(2) След изтичането на три години от избирането й комисията се обновява с четирима членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 41 по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 42:
„§ 42. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители на електрическа енергия, крайните снабдители на природен газ, операторите на електроразпределителни мрежи и операторите на газоразпределителни мрежи правят предложение до комисията за изменение на общите условия по договорите в съответствие с разпоредбите на чл. 38е – чл. 38з.
(2) До одобряване на проектите на общи условия по ал. 1 се прилагат действащите общи условия.
(3) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон клиентите може да заявят начина на уведомяване по чл. 38з.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 43:
„§ 43. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. …), в чл. 5, ал. 1 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме § 43.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 19 има предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 44:
„§ 44. Издадените актове от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по прилагането на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги запазват действието си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 45 – 52:
„§ 45. Наредбата по чл. 4, ал. 2, т. 21 се издава в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон при спазване на изискванията за държавните помощи.
§ 46. Разпоредбата на чл. 69а, ал. 6 се прилага и за неплатените вноски по чл. 69а, ал. 3, които енергийните предприятия са били длъжни да правят в периода от 1 януари 2013 г. до влизането в сила на този закон.
§ 47. Неплатените вноски от енергийните предприятия по чл. 69а, ал. 3, дължими за периода от 1 януари 2013 г. до 1 април 2014 г., се внасят до 31 декември 2019 г. по реда, определен с наредбата по чл. 69а, ал. 2.
§ 48. Лицензията за производство на електрическа енергия само за собствено потребление, издадена на производител до влизането в сила на този закон, запазва действието си до изтичането на срока, за който е издадена, освен ако лицензиантът направи искане за прекратяване на лицензията.
§ 49. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 10б, ал. 3, т. 4 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)”.
2. Навсякъде в закона абревиатурата „ДКЕВР“ се заменя с „КЕВР”.
§ 50. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (обн., ДВ., бр. …) в чл. 37 навсякъде думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”.
§ 51. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. …) в чл. 35, ал. 5 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”.
§ 52. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (обн., ДВ, бр. …), в чл. 2, ал. 1 се създава т. 13а:
„13а. председателят и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Симеонов, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Внасям една редакционна поправка в § 47. Вероятно има допусната някаква техническа грешка:
„§ 47. Неплатените вноски от енергийните предприятия по чл. 69а, ал. 3, дължими за периода 1 януари 2013 г. до 1 април 2014 г., се внасят до 31 декември 2019 г. …”
Предполагам, господин Добрев, че е объркано малко.
Предлагам да сложим истинската дата 2016 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за пояснение – става ли дума за техническа грешка, или за нещо друго?
Реплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Симеонов, благодаря, че обръщате внимание, но всъщност текстът не е грешка. Всъщност, такъв е принципът на генериране на тези средства, защото те касаят дерогацията за квотите за въглеродни емисии, която е за периода 2013 – 2019 г. В този период енергийните предприятия нямат ангажимент да правят инвестициите на годишна база, а те се засичат за периода, за който трябва да се направят, затова датата е изписана коректно – до 2019 г..
Тези текстове са съгласувани няколко пъти между Народното събрание и Министерството на енергетиката. Имаме дори официално писмо от Министерството на енергетиката, че текстовете трябва да бъдат точно такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Държите ли да го подлагам на гласуване?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не.
Други народни представители? Няма.
Гласуваме, колеги, параграфи с номера от 45 до 52 включително по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Валери Симеонов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
„Създават се нови §§…
„§ ... В Закона за управление на етажната собственост се правят следните изменения:
В § 1. т. 11 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„11. „Разходи за управление и поддържане” са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Такива разходи са и тези за отопление на общите части с монтирани и работещи отоплителни тела по смисъла на § 1, т. 37 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.”
§ ... В срок от два месеца след влизане в сила на този закон Министърът на енергетиката изменя и допълва Наредба №16-334 за топлоснабдяването, като актуализира нормите относно договорните отношения свързани с прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване в сгради в режим на етажна собственост съобразно приетите изменения и допълнения на закона.”
Предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Венцислав Каймаканов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 53 и 54:
„§ 53. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) в текста преди т. 1 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)”;
б) точка 2 се изменя така:
„2. определя с методиката по чл. 35, ал. 5 от Закона за енергетиката разпределението на разходите, произтичащи от задълженията за закупуване по преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система;”.
2. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) създава се нова т. 2:
„2. приоритетно оставяне в работа от оператора на преносната или разпределителната мрежа на електропроизводствените мощности на енергийните обекти по чл. 24, т. 3 с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто и с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство, при спазване на баланса между производството и потреблението при излишък, след изчерпване на заявките за балансиране надолу и без ограничение на работните часове през годината на съответната централа;”
бб) досегашните т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
б) в ал. 2 думите „т. 5, 6 и 7” се заменят с „т. 6, 7 и 8”;
в) в ал. 4 навсякъде абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”;
г) в ал. 6 накрая се добавя „и 3”.
3. В чл. 24 т. 3 се изменя така:
„3. с инсталирана електрическа мощност до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, и с инсталирана електрическа мощност до 500kW за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони.”
4. В чл. 30:
а) в ал. 1 и 2 абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”;
б) алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:
„(4) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW осигурява предаването на данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в мястото на присъединяване електрическа мощност, както и дистанционно управление на тази мощност. Операторите на разпределителната електрическа мрежа предават на оператора на преносната електрическа мрежа обобщени данни в реално време за доставената в точките на присъединяване на електрическа мощност по райони на присъединяване от различните видове възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW.
(5) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа ограничава дистанционно или по диспечерско разпореждане подаваната към електрическата мрежа енергия, в случаите когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен или в случаите по чл. 73 от Закона за енергетиката.
(6) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по начин, определен в договора за достъп, производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници за предстоящи ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват.”;
в) в ал. 7 абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”.
5. В чл. 31:
а) в ал. 5, т. 1 се създава изречение второ: „За обектите по чл. 24, т. 3 определената средногодишна продължителност на работа не се прилага.”;
б) навсякъде абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”.
6. В чл. 32:
а) в ал. 1 и 4 думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”;
б) в ал. 6 абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”.
7. В чл. 60, ал. 1 , т. 1 думите „ал. 1, т. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, т. 1 и 3”.
8. В останалите текстове на закона думите „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с „Комисията за енергийно и водно регулиране”, а абревиатурата „ДКЕВР” се заменя с „КЕВР”.
§ 54. Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Оттеглям нашето предложение, тъй като то се обезсмисли с неприемането на т. 39, която беше свързана с разходите на общите отопляеми помещения.
И като последно изказване искам да изразя своето разочарование от това, че тези важни за българския народ текстове не бяха приети. Разбирам поведението на условно управляващата коалиция. Не мога да разбера поведението на опозицията. Очаквах да ме подкрепи Волен. Къде е Волен? (Оживление.) Очаквах да ме подкрепи Лютви. Къде е Лютви? Михаил къде е? Къде сте? Къде са Вашите гласове? Съжалявам. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване по оттегления текст?
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моето питане е по текста в точки 2 и 3 на въпросния параграф, става дума „за мощности 1,5 мегавата…”, пропускам голямата част от текста, „с комбиниран цикъл, индикирано използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство”.
Моето питане е: специално ли е тук думичката „собствено”, тъй като ние имаме проблем, както е известно, със селскостопанските отпадъци и тяхното оползотворяване. Сламата е особен случай, което е един огромен ресурс, който се похабява. Нещо повече, тя е източник на парникови газове и знаем, че след 2017 г. има възможност за наказателни процедури в тази посока.
Питането ми е: случайно ли е думата „собствено” като ограничение? И в случай че няма някакъв особен замисъл, аз предлагам по реда на нашия Правилник като редакционна поправка да бъде заличена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А питането Ви към кого е? От кого очаквате отговор?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От госпожа министъра и от председателя на комисията, тъй като не съм участвал в работата на Комисията и не съм наясно с мотива точно тази думичка да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, очаквам под формата на реплика отговор на въпроса.
Постъпи въпрос в текста на § 53 на стр. 86, т. 3 по средата на текста. Там е казано: „с комбиниран цикъл индиректно използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство”. И какво питахте – защо собствено?
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, точно така, госпожо Председател. Това не е грешка. Причината да пише думите „собствено земеделско производство” е, за да може да се стимулират земеделските производители, а не компании за инвестиции в производство на електроенергия от биомаса, които да обикалят и да изкупуват отпадна селскостопанска продукция и да развиват само този бизнес. Нарочно е записано „собствена земеделска продукция”, защото считаме, че така е по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поддържате ли искането си да отпадне или получихте удовлетворителен отговор?
Господин Ерменков иска думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Спазвайки Правилника на Народното събрание, декларирам, че нямам конфликт на интереси – по повод предложението, което ще направя в момента.
Понеже не искам да вляза в категорията на „мразещи инвеститорите”, Ви предлагам едно редакционно изменение в § 54 по редакцията на Комисията. Именно: „възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация” – след запетаята да напишем „които са в стартирала процедура за въвеждане в експлоатация”.
Ще Ви обясня за какво става въпрос – за обекти, които вече са построени, готови са за въвеждане в експлоатация, чиито документи вече са подадени в ДНСК, за да получат разрешение за въвеждане в експлоатация. Тоест тук допълнителни инвестиции не се правят – те са направени. Не става въпрос, доколкото съм запознат, за огромно количество обекти – мисля, че са три или четири. Става въпрос, пак Ви казвам, за нещо, което вече е готово и е само в документална фаза на одобряване.
Така че предлагам изразът след запетаята „които са въведени в експлоатация” да бъде заменен с израза „които са в стартирала процедура за въвеждане в експлоатация”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В текста, така както го чета, става дума за отношения, които са след това:
„Насърченията по” еди-кои си текстове „от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този Закон...”!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие искате „...които са в стартирала процедура за въвеждане в експлоатация”.
Но за да бъдат въведени по силата на този Закон, означава, че имплицитно в него се съдържат и тези, които са със стартирала процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, за съжаление, не са включени – за това става въпрос. Предполагам, че господин Добрев ще даде по-добро обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искам да ме ориентирате, за да се убедя, че поправката е само редакционна.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, да, редакционна е поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е изказване.
Реплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Изказване.
Така предложеният текст ми се струва, че не е изцяло коректен. Какво означава „стартирала процедура по присъединяване”? Представете си ситуация, в която след като допуснем това изключение, всички, които са започнали изобщо някаква инвестиция, подадат молби в ДНСК, която трябва да приеме обекта, запазят един номер и кажат: „Ето, ние стартирахме процедурата, а те са в начална фаза на инвестицията”.
Опасността, гласувайки такъв некоректен текст, да ни доведе до големи главоболия е много голяма. В Комисията ние разисквахме подробно този въпрос и стана ясно, че има 40 мегавата биомаса, които чакат да бъдат присъединени и са в различна фаза на изграждане. Както и повече от 40 мегавата вода, над 160 мегавата вятър и така нататък. Само от първите два източника на възобновяема енергия допълнителният дефицит на Националната електрическа компания ще бъде над 200 милиона. В този смисъл не съм сигурен, че този текст е коректен и няма да ни създаде проблеми.
Ако имате по-правилна редакция.
Мисля, че това не е съвсем редакционно предложение, защото променя изцяло смисъла на текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И няма подобно предложение в Комисията, което да е обсъждано.
Други народни представители?
Имате възможност за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Разбрах Ви, господин Добрев.
Приемам, че не е изчистено като текст. Все пак трябваше да проявим загриженост за онези, които са си завършили обектите и няма опасност да злоупотребят с тях. При това положение оттеглям предложението, което направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за разбирането, господин Ерменков.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
По този текст има предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители – Комисията не го подкрепя. Предложението е оттеглено.
Всички други текстове са подкрепени по принцип.
Гласуваме параграфи с номера 53 и 54 по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение. Тъй като в дневния ред на утрешното заседание има гласувана т. 1, да направим следното разместване в програмата, която следва по вече гласуваната Програма за работа през тази седмица, а именно т. 8 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, да стане т. 2 за утрешния ден. След това – точките от вече гласуваната и приета Програма за работа през тази седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението за промяна в реда на включените в седмичната ни програма законопроекти, а именно утре след т. 1 – Проект на решение за избиране на състава на Комисията по политиките за българите в чужбина, като т. 2 да бъде Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 4, а по т. 3 е оттеглено.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 55 – 57:
„§ 55. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 7д се изменя така:
„Чл. 7д. Дейности, свързани с експлоатацията на даден географски район, са:
1. добив на нефт или природен газ;
2. търсене, проучване или добив на въглища или други твърди горива;
3. експлоатация на летища, пристанища или други терминални бази, използвани при превоз по въздух, по море или по вътрешни водни пътища.”
2. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 19:
“19. договори за застраховка, покриващи отговорност за ядрена вреда, в изпълнение на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, съставена във Виена на 21 май 1963 г. (ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр...) и Закона за безопасно използване на ядрената енергия.”
§ 56. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр...) в чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Приходите от продажбата на квотите по ал. 1 се трансферират по бюджета на Министерството на енергетиката и се разходват съгласно чл. 35, ал. 6 от Закона за енергетиката.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 57. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 55 до 57 включително.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това е приет и Законопроектът на второ четене. (Ръкопляскания.)
Министър Петкова иска думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на всички колеги и от управляващото мнозинство, и от опозицията. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не съм обявила края на заседанието. Ще има изненади. (Оживление. Смях.)
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да губя Вашето време. Исках само да Ви благодаря за това, че подкрепихте и приехте толкова важните за нас промени в Закона за енергетиката.
Конструктивният дебат, на който станахме свидетели днес, ме прави оптимист и показа, че спасяването на българската енергетика, нейното стабилизиране е наша обща кауза, за което Ви благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря за участието, госпожо Министър.
Съобщения за парламентарен контрол на 27 февруари 2015 г., петък, 11,00 ч.:
- министърът на вътрешните работи Веселин Вучков ще отговори на един въпрос от народните представители Мая Манолова и Кристиан Вигенин;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Велизар Енчев;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на шест въпроса от народните представители Станислав Станилов – два въпроса, Джевдет Чакъров, Георги Божинов и Стоян Мирчев, Славчо Бинев, и Любомир Владимиров и на едно питане от народния представител Георги Божинов;
- министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на четири въпроса от народните представители Велизар Енчев, Кирил Калфин, Стефан Кенов, и Мая Манолова, и на едно питане от народния представител Димитър Делчев;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на четири въпроса от народните представители Милен Михов, Петър Славов и Мартин Димитров, Калина Балабанова, и Кристиан Вигенин и Мариана Бояджиева, и на едно питане от народния представител Борислав Великов;
- министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на осем въпроса от народните представители Методи Андреев, Петър Славов, Волен Сидеров, Красимир Богданов, Михо Михов, Христо Гаджев, Ангел Найденов, и Славчо Атанасов;
- министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на пет въпроса от народните представители Станислав Станилов, Десислав Чуколов, Валери Жаблянов, Кристиан Вигенин, и Волен Сидеров;
- министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Станислав Станилов, Димитър Шишков, Джевдет Чакъров – два въпроса, Джейхан Ибрямов, Георги Кадиев, Кристиан Вигенин и Емил Райнов, Валентин Николов Иванов, Емил Райнов, Георги Търновалийски;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Георги Божинов – два въпроса, Христо Гаджев и Александър Ненков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Станислав Станилов, Десислав Чуколов, Красимир Янков, и Корнелия Маринова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 10 въпроса от народните представители Борислав Иглев, Михаил Миков, Жельо Бойчев и Георги Свиленски, Петър Славов, Вили Лилков, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Петър Иванов Петров, Калина Балабанова, Любомир Владимиров, и Валентин Николов Иванов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса от народните представители Здравко Димитров, Иван Вълков, Чавдар Георгиев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Христов Петров;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос от народните представители Стефан Кенов и Румен Йончев;
- заместник министър-председателят и министър по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народните представители Пламен Манушев, Красимир Петров и Павел Христов и на питане от народния представител Иван Славов Иванов;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Валентинов Иванов, и Илиан Тодоров.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Мартин Димитров към министъра финансите Владислав Горанов;
- въпрос от народния представител Георги Андонов към министъра финансите Владислав Горанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Поради провеждане на заседание на Министерския съвет министър-председателят на Република България Бойко Борисов няма да участва в заседанието за парламентарен контрол.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Без отложените от народни представители въпроси, необходимото парламентарно време за контрол отново набъбна на 10,03 часа.
Утре – редовно пленарно заседание със законодателна част.
Начален час – 9,00.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 17,07 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Янаки Стоилов

Явор Хайтов

Явор Нотев


Секретари:
Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев