Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Алиосман Имамов, Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Димитър Делчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Съобщения.
На 4 март 2015 г. в Народното събрание са постъпили:
- Отчет за степента на изпълнение на провежданите политики и програми и разходите за тяхното изпълнение на Министерството на околната среда и водите към 31 декември 2014 г.; и
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2014 г.
Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Днес продължаваме с темата за горите, която започнахме вчера. Темата е достатъчно сериозна, затова по нея има и съответно количество законопроекти.

Точка пета е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Вносителите са Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.; Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.; Димитър Делчев и група народни представители на 12 февруари 2015 г. и отново Волен Сидеров и група народни представители на 24 февруари 2015 г.
С докладите на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае нейният председател Румен Христов.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на Вашето внимание два доклада.
„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и храните относно два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите - № 454-01-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., и № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 28 януари 2015 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите – № 454-01-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., и № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.
В работата на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните: Георги Костов – зам.-министър, и Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване”; От Изпълнителната агенция по горите: Тони Кръстев – изпълнителен директор, Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор, Валентин Чамбов – началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавно участие”, и Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правнo-административни дейности и човешки ресурси”. Присъстваха и представители на неправителствени и браншови организации.
Първият Законопроект беше представен от народния представител Николай Александров.
Законопроектът предлага вещи, послужили за извършване на нарушение, и вещите – предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, дали са използвани против волята на техния собственик и дали тяхната стойност съответства на характера и тежестта на административното нарушение.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя законопроекта.
В последвалата дискусия беше отбелязано, че Административнонаказателните разпоредби в Закона за горите са приложими единствено в случаите, в които деянието не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Предложената разпоредба противоречи на принципа за съразмерност при определяне на наказанието за извършеното нарушение и би довела до необосновано отнемане на вещи. Освен това мярката не би постигнала декларирания ефект за ограничаване на незаконната сеч, тъй като на практика е неприложима.
Вторият Законопроект беше представен от народния представител Светла Бъчварова.
Предлагат се следните промени:
По отношение на инвентаризацията и планирането на горските територии се предлага горскостопанските планове да се изработват за всички горски територии – държавна, общинска или частна собственост, без значение какъв е техният размер. За държавните гори изработването на плановете задължително ще се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии. За горски територии частна собственост планирането ще се финансира от държавния бюджет.
Предлага се в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения площите да бъдат стопанисвани като гора и се забранява усвояването на дървесина от тях.
Списъците на физическите лица, които имат право да закупуват дървесина, ще се изготвят от дирекциите “Социално подпомагане”, а не от кметовете на съответните населени места.
Предвидено е процедурите за сключване на дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина да се провеждат отделно за всяко държавно горско и държавно ловно стопанство, а за продажба на технологична дървесина по изключение ще може да се провеждат в държавните предприятия.
Износ на необработен дървен материал от определени дървесни видове и размери и на диворастящи гъби ще може да се извършва със заповед на министъра, но само по изключение и за не повече от 3 месеца.
Отменя се възможността арендатори или наематели да поискат въвеждане на ограничения или забрани за достъп до арендуваните или наети от тях площи в държавни и общински гори.
Въвеждат се изисквания по отношение на товарните средства, превозващи дървесина и други недървесни горски продукти, включително да бъдат снабдени с изправни GPS устройства за проследяване.
Предлага се районите на дейност на държавните предприятия да се определят с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните.
Въвеждат се изисквания за минимален стаж за лицата – лесовъди.
Отпада забраната за употреба на необработен дървен материал от определени категории за производство на енергия от биомаса. Паралелно с това в Закона за енергията от възобновяеми източници се въвеждат ограничения за използване на необработен дървен материал при производството на електроенергия с преференциална цена.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя Законопроекта.
В последвалата дискусия част от предложенията бяха принципно подкрепени, по отношение на други имаше редица резерви.
Несъгласие беше изразено по отношение на промяната на реда за изготвяне на горскостопанските планове, във връзка с въвеждането на изискуем стаж за лицата, практикуващи лесовъдна дейност, забраната за износ на необработен дървен материал и във връзка с предложението списъците на физическите лица, имащи право да закупуват дървесина, да се изготвят от дирекциите „Социално подпомагане”.
По отношение на ограничението за използване на необработен дървен материал при производството на електроенергия на преференциална цена беше отбелязано, че предложението следва да бъде обсъдено с водещото ведомство, а дискусията да се проведе в Комисията по енергетика.
Въвеждането на изисквания към товарните средства, превозващи дървесина, срещна принципна подкрепа, но беше подчертано, че предстои промяна в подзаконовата нормативна база, която ще осигури всеобхватен контрол благодарение на електронните превозни билети.
След проведените разисквания:
1. С 4 гласа „за”, 10 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
2. С 4 гласа „за”, 8 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Христов.
Моля, прочетете и втория доклад, който има отношение и към другите два внесени законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-31, внесен от народния представител Димитър Делчев и група народни представители на 12 февруари 2015 г., и № 554-01-39, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители
на 24 февруари 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 26 февруари 2015 г., на което продължи обсъждането, започнало на заседанието, проведено на 24 февруари, на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-31, внесен от народния представител Димитър Делчев и група народни представители на 12 февруари 2015 г., и разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-39, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 24 февруари 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните: Виржиния Хубчева – директор на дирекция „Развитие на горския сектор” и Магдалена Дакова – директор на дирекция „Административно и правно обслужване”; от Изпълнителната агенция по горите: Тони Кръстев – изпълнителен директор, Валентин Чамбов – началник на отдел в дирекция „Търговски дружества и държавно участие”, и Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнo-административни дейности и човешки ресурси”.
В началото на заседанието народният представител Румен Христов заяви, че е подал декларация за наличие на конфликт на интереси и няма да участва в гласуването.
Със Законопроекта на народния представител Димитър Делчев и група народни представители се въвежда изрична забрана за износа на необработена дървесина за страни извън Европейския съюз и същевременно се дава възможност на Народното събрание със свое решение паралелно с министъра на земеделието и храните да може временно да забранява износа на необработен дървен материал и на диворастящи гъби.
Със Законопроекта на народния представител Волен Сидеров и група народни представители се предлага отпадане възможността забраната за износ на необработен дървен материал и на диворастящи гъби, която министърът на земеделието и храните може да налага, да бъде само временна.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта, внесен от народния представител Димитър Делчев и група народни представители, а по Законопроекта на народния представител Волен Сидеров и група народни представители няма постъпило становище.
В проведените дискусии народните представители като цяло бяха единодушни, че проектът за решение, забраняващ износа и изпращанията на необработен дървен материал, около който Комисията се е обединила и смята да предложи на Народното събрание, отразява предложените в двата законопроекта промени. Освен това налагането на постоянни ограничения без това да е придружено с допълнителни законодателни и организационни мерки за подобряване на контрола и за ограничаване на незаконните дейности в горските територии, би могло да има непредвидими последици за целия сектор. В тази връзка народните представители решиха в най-кратки срокове да бъдат предприети по-цялостни законодателни промени.
След проведените разисквания:
1. С 1 глас „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-31, внесен от народния представител Димитър Делчев и група народни представители на 12 февруари 2015 г.
2. С 1 глас „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-39, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 24 февруари 2015 г.” Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Христов.
Продължаваме със следващия доклад на Комисията по труда, социална и демографска политика, който ще бъде представен от народния представител господин Адемов.
Само да Ви припомня, че съгласно чл. 77, ал. 3 докладите, извън водещия, могат да бъдат представени в резюме и Ви моля да се възползвате от тази възможност.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите,
№ 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов
и група народни представители
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 28 януари 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията за социално подпомагане, на Министерство на земеделието и храните.
Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков.
Според вносителите целта на Законопроекта е да се създадат предпоставки за оптимизиране на управлението на горите и отстраняване на редица недостатъци, появили се в хода на прилагането му. Вносителите изтъкват, че предлаганите промени няма да окажат пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В сферата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика попада предложеният § 4 за изменение на чл. 111, ал. 5 от Закона за горите. Вносителите считат, че така ще се гарантира получаване на дърва за огрев от социално нуждаещите се, чрез определяне на техния обхват от компетентните служби.
Предлага се дирекциите „Социално подпомагане” да изготвят списъци на физическите лица, които имат право да закупуват дървесина от горските територии, вместо досега действащата разпоредба, според която списъците се изготвят от кметовете на общините или от директора на съответното териториално поделение на държавното предприятие или учебно-опитно горско стопанство, в зависимост от собствеността на горската територия.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 3 гласа „за”, 1 глас „против” и 11 гласа „въздържал се” Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Преминаваме към следващия доклад, който е от Комисията по енергетика.
Има ли представител на Комисията по енергетика? Виждам, че народният представител господин Добрев не е в залата.
Заповядайте, господин Ненков.
Докладът е достатъчно кратък, но може и в резюме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика
На свое заседание на 22 януари 2015 г, Комисията по енергетика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
На заседанието присъстваха: Теменужка Петкова – министър на енергетиката, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите беше представен от народния представител Таско Ерменков. Предлаганият Законопроект цели въвеждане на ограничение за използването на необработен дървен материал при производството на електроенергия с преференциална цена.
Министерството на енергетиката не подкрепя предложените изменения и допълнения. Предвижданите изменения няма да ограничат, а ще стимулират използването на такава дървесина, също така ще направят контрола неефективен и този контрол ще доведе до сложни взаимоотношения между субектите, ангажирани в процесите по производство и преференциално изкупуване на енергия. В Закона за горите има забрана за производство на електроенергия от трупи, а с предложения Законопроект се предвижда забраната да отпадне и да важи само за продажба по преференциална цена.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание с 4 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се” да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Следващият доклад е на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите,
№ 454-01-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди горния Законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Илиан Тодоров. С предложеното изменение се цели прекратяване на порочната практика на заобикаляне на Закона от лица, които извършват незаконна сеч, като използват чужди вещи при извършване на нарушението, за да не бъдат отнети в полза на държавата.
В обсъждането на Законопроектa взеха участие народните представители Явор Нотев и Емил Димитров.
В подкрепа на Законопроекта господин Явор Нотев отбеляза, че последствията от незаконната сеч са видими за природата, те оказват влияние и за настъпването на природни бедствия. Целта е да се преодолее начинът за заобикаляне на конфискацията, който се е превърнал в масова практика.
Господин Емил Димитров обърна внимание върху възможността за извършване на подобни престъпления чрез използване на различни видове превозни средства.
След проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 4 гласа „за”, 3 гласа „против” и 9 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Кирилов.
Продължаваме с изказвания и аргументация на законопроектите от името на вносителите. По хронологичен времеви ред ще Ви дам възможност, ако има желаещи.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Има ли желание някой да представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще представя и двата законопроекта от името на Политическа партия „Атака”. С първия по време наш Законопроект, внесен на 27 октомври 2014 г., целим действително възпрепятстване, когато се извършва незаконна сеч посредством собственост на други хора, тъй като доста често сме ставали свидетели на това. Поне такива случаи са ни били разказвани при нашите срещи по места, че когато се извършва незаконна сеч, обикновено се казва: виждате ли, извършителите на деянието са заимствали някакви вещи на трети лица, а те не знаели за това.
По същия начин и в горите – случвало се е така, че включително собственици на имоти да извършват незаконна сеч в техните места, техните землища и когато Агенцията по горите установи такъв случай, те да кажат: „ние не знаехме”, и да им се възстановява дървесината примерно, която те вече да препродават, тъй като самата отрязана дървесина няма как да бъде реализирана по друг начин, ако е в големи количества.
Именно във връзка с това ние сме предложили промяна в Закона, с която целим да се въведе мярка по отнемане на предмета на деянието, тоест самата дървесина, както и инструментите, с които е извършено – най-вече моторни резачки и превозни средства, с които се извозва дървесината от сечта към първичната станция.
Това нещо го представихме на няколко комисии – не срещнахме според нас необходимото внимание, с което да бъде подходено, да бъде обърнато съществено внимание върху проблема. Да, от един ден вече имаме Мораториум върху износа на дървесина, но това, колеги, няма да реши проблема. Решаването на проблема минава през по-високите санкции, както и през възпрепятстването на извършването на деянията.
В нашата народопсихология такова възпрепятстване на извършване на деянието става, когато този, който извършва деянието или този, който му помага по един или друг начин, знае, че ще загуби прекалено много, ако бъде заловен самият извършител. Ако ние не възприемем съвсем други мерки от тези, които в момента действат в нашето законодателство, ще оставим положението, както си е в момента.
Дали ще спрем незаконната сеч? Не, няма да го направим, но трябва да започнем да се борим срещу това.
Другият ни Законопроект се съдържа в едно изречение – в чл. 126, ал. 6 думата „временно” да отпадне. С това постигаме следната редакция на текста:
„Министърът на земеделието и храните със заповед може да забрани износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и диворастящи гъби”.
По този начин искаме да помогнем на един министър на ГЕРБ, избран от Вас в тази зала, да може да върши по-ефективно работата си. Ако Мораториумът, който е за три месеца, не свърши работа или Изпълнителната агенция по горите, както и министърът видят, че не са постигнати необходимите резултати, да не се минава през пленарната зала, а министърът да може със своя заповед да удължи това действие и Мораториумът да се продължи до придобиването на реална ефективност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тоест Мораториумът да бъде безсрочен.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (встрани от микрофоните): Няма да бъде безсрочен – това ще е по заповед на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К.ИВАНОВ: Благодаря.
Продължаваме хронологично със следващия Законопроект, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Заповядайте да аргументирате Законопроекта от името на вносителите.
Имате думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Не знам защо в такива случаи тук не присъства поне министърът на земеделието и храните – въпросите са важни и би трябвало да чуем и становището на Министерството. В доклада на водещата Комисия с едно изречение е казано, че Министерството не подкрепя Законопроекта, без никакви аргументи. Не знам дали такива аргументи са били дадени в дискусията в специализираната Комисия.
Няма да представям изцяло съдържанието на внесения от нас Законопроект, тъй като това беше направено от Комисията по земеделието и храните – ще обърна внимание само на това, което мисля, че в момента интересува най-много хора и отчасти вече беше предмет на дискусия и на решение.
Законопроектът, който внасяме от името на „БСП лява България” е в изпълнение на наши предизборни ангажименти. Още по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори ние казахме, че ще реагираме на ситуацията в българската гора, в която сечта все повече се разраства, включително и незаконна, и то най-често в участъци, където има лесоустройствени планове, но покрай тяхното изпълнение на редица места далеч се надвишават количествата и начинът, по който се добива и обработва дървеният материал.
Това го направих и в Пазарджишкия регион, тъй като тази тема е чувствителна в Родопите, особено в тези общини, където е съсредоточена голяма част от добива на дървен материал и което трябва да съдейства за увеличаване на заетостта и за създаване на добавена стойност чрез добива на този ценен природен ресурс.
Ще обърна внимание на това как виждаме защитата на българската гора и повишаването на контрола в горския сектор. Това може да се подобри чрез получаване на информация в реално време за движението на транспортните средства, с които се превозват отсечените дървета, с поставяне на системи за GPS, за да не бъдем свидетели, както и преди няколко дни видяхме – да се изкарват камиони с дървен материал, чиито шофьори понякога изчезват и се оказва, че няма хора, които са извършили този добив или извършват този превоз.
Ние предлагаме Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните да определя границите на държавните горски предприятия и по много обсъжданата тема за това да се въведе забрана – промяната в чл. 126 в Закона за горите, за износ на необработен дървен материал.
Ние предлагаме най-радикалното решение на въпроса, като въвеждаме разрешителен режим – по изключение министърът за срок до три месеца през годината да може да разреши износа на такъв материал, а по принцип да действа забрана за износ на необработена дървесина. Това е много важно и това е един голям проблем на цялата българска икономика.
И тук използвам случая да кажа, че той се отнася не само за горите. В България има добив на редица изкопаеми. Вземете много от кариерите, където се добиват ценни материали. Те, вместо да бъдат обработвани, се изнасят често на големи блокове от такива именно находища и това не е включено като изискване към концесионерите.
Казвам го, защото ако не се промени тази политика на варварска експлоатация и унищожаване на природата, ние след години няма да имаме не само какво да добиваме, но и безработицата ще се увеличава и нашата икономика все повече ще се примитивизира, така че случаят с горите е част от темата, но той е повод да се вгледаме много по-сериозно в редица закони, включително и в този за полезните изкопаеми, за да може на територията на България най-рационално да се използват природните богатства и колкото е възможно по-голям дял от тях да се обработват, което създава добавена стойност, заетост и доходи на хората.
Това са нашите основни предложения. Тук използвам случая да поставя и юридическия въпрос за честото прибягване към мораториума като средство за отлагане решаването на някакъв въпрос.
Мораториумът по същество представлява суспендиране на закона, тоест обявяване на някакъв период, в който съществуващите законови разпоредби няма да действат. Възниква въпросът, тъй като това е част от темата за действието на закона във времето и от въпроса за върховенството на закона, допустимо ли е използването на мораториума като средство за суспендиране на действащото законодателство?
Вероятно има житейски ситуации, които налагат и такива решения, но те обикновено се прилагат при преходи от една правна система към друга, от един политически режим към друг, когато има значителна разлика в принципите и нормите на действащите законодателни системи, а ние в един режим, който би трябвало да дава законодателния процес в неговото обновяване, прибягваме към такива средства. И сега вероятно това ще послужи като основание за отхвърлянето на Законопроекта, защото вчера Народното събрание с общата подкрепа въведе този мораториум.
Пак казвам, ние предлагаме решение, което според мен беше достатъчно добра основа за обсъждане и за търсене на законодателна промяна чрез процедурата на две четения, а не на еднократно отлагане на въпроса с очакването, че след три месеца ще бъде предложено решение, което преодолява сегашните проблеми.
Също така ние сме за осигуряване на свободен достъп до горите. Редица арендатори и наематели се възползват от възможността да не допускат дори собственици на имотите и по този начин затрудняват тяхното използване като пасища или пък за използване на плодовете от гората.
Незаконно се поставят примки за залавяне на животни и те се вкарват в такива заградени пространства, което нарушава възможността за извършване на ловна дейност от масовите членове на ловните сдружения и така всъщност най-богатият ресурс на горите се вкарва в такива заградени, обособени територии.
Ние предлагаме да отпадне възможността в горите да се правят заграждения. Такова изключение и сега е възможно по отношение на дивечовъдните стопанства, където трябва да се развъждат, да се отглеждат диви животни и по този начин да се подобрява популацията в българските гори.
Това са основните предложения, които се съдържат в нашия Законопроект, заедно също с това, че в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения площите да бъдат стопанисвани като гора и да се забранява усвояването на дървесина от тях.
Мисля, че нашият Законопроект, независимо дали ще бъде подкрепен или отхвърлен днес, изигра в голяма степен своята роля.
Използвам да кажа, че ролята на опозицията е, освен да бъде конструктивен фактор в законодателния процес, което ние доказваме чрез това наше предложение, е също да дава тласък на решения от управляващите. Това беше един от първите законопроекти в тази тематика, който, позволявам си да кажа, урежда редица от откритите въпроси за разлика от много други инициативи, които тук бяха упражнени. Ние по този начин мисля, че упражнихме натиск и след нас да се изредят няколко парламентарни групи, които да предложат поне временно решение на въпроса, докато се намери трайна постановка, която да подобри състоянието в горския сектор.
И тъй като наскоро чествахме националния празник на България, въпреки че това е твърде хиперболизирано да правим такова сравнение, този наш Законопроект изигра ролята на едно малко Априлско въстание по отношение на въпроса за горите (оживление, провиквания от ГЕРБ: „Ееее!”, реплика от ГЕРБ: „Може би на Октомврийска революция!”), защото без него Вие нямаше вчера – говоря за мнозинството или поне за водещите в мнозинството, нямаше да приемете тези решения. Затова ние сме дали тази посока и този тласък, а днес можете да подкрепите Законопроекта.
Ако не го направите ще трябва тази дискусия да я водим след изтичането на трите месеца и тогава отново ще поставим въпроса: а какво става след тези три месеца, ще се спре ли варварското използване на българската гора? Ще се обогатява ли българската природа? Ще се развива ли икономиката на България в интерес на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стоилов. Побрахте се точно в предвиденото време.
Остава още един Законопроект, който трябва да бъде представен – на група народни представители начело с господин Делчев.
Кой ще представи Законопроекта?
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Реформаторският блок внесе Законопроект, с който се предвижда въвеждане на забрана с неопределен срок за износа на необработена дървесина, от една страна.
На второ място предвиждаме възможност Народното събрание да взема решение за мораториум в случай, когато това не се прави от министъра на земеделието и храните.
Ние смятаме, че от една страна това е по-добра юридическа техника, тъй като налагането на решение, на мораториуми по начин, по който се забраняват действията на закон, по принцип не е изчистена юридическа техника. Освен това смятаме, че това може да реши въпроса по един относително траен начин.
Въпреки това вчера от Реформаторския блок подкрепихме Решението, което беше подкрепено и от останалите парламентарни групи, с което се въвежда тримесечен мораториум за износа на дървесина. Подкрепихме го, защото проблемът е налице.
Колеги, безчинствата в гората, които се случват от десетилетия, са национален проблем. Според данни от различни неправителствени организации на година стотици хиляди кубически метра, а някои твърдят, че са милиони кубически метра на година, се изсичат незаконно в българските гори.
Аз лично като депутат от София област получавам ежемесечно сигнали за нарушения, за престъпления, които се извършват в горите над Самоков, в горите над Ботевград, за тежки нарушения, които има и в Ихтиман, и в Средногорието, и по-конкретно в Копривщица.
Колеги, ако не предприемем ефективни действия тези престъпления да спрат, днес-утре това ще се превърне в бедствие. Този проблем ще доведе до това, че цели екосистеми на българска територия ще бъдат променени завинаги.
Гората, колеги, е българско национално богатство и тъй като през последните 25 години много национални богатства бяха откраднати по най-мафиотски начин, ние от Реформаторския блок решително заявяваме, че няма да допуснем тази участ да сподели и българската гора и затова много се радваме, че този дебат беше подхванат така сериозно и ще предложим конкретни законодателни мерки в Закона за горите.
Забраната за износ на необработена дървесина сама по себе си няма да реши проблема с незаконната сеч, и ние си даваме сметка за това, но то е един сигнал. Истината е, че до голяма степен проблемите в горите са причинени или от бездействия, или от престъпни обвързаности между местните органи на власт, между контролните органи, които трябва да контролират ситуацията в горите, и между, разбира се, нарушителите. Ако не се предприемат промени в най-кратки срокове, това нещо ще продължи.
Тук държа да подчертая работата на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата. Колеги, ако всичките тези слухове за затворени очи от страна на органите на реда, за бездействие от страна на прокуратурата, за непредприемане на действия продължават и се окажат истина и органите на реда не предприемат действия по отношение на ситуацията в горите, каквито и действия да се предприемат от горската администрация, от Министерството на земеделието и храните биха били абсолютно безрезултатни, тъй като в крайна сметка, ако няма кой да задържи престъпниците, ако няма кой да отнеме имуществото и средствата, които те са ползвали с цел незаконно посичане на дървета, просто ние плащаме данъци за органите на реда без абсолютно никакъв смисъл. Затова смятаме, че подобряването на координацията между органите на МВР, прокуратурата, от една страна, и горската администрация, от друга страна, ще осигури взаимен контрол между тези две институции, които трябва да контролират горите, и ще подобри ситуацията в гората.
Безсрочният мораториум, който внесохме, е с мотив, че всъщност не е ясно какъв срок е необходим на Министерството на земеделието и храните и на полицията, за да се справят с този проблем. Ние смятаме, че тримесечният срок може и да се окаже недостатъчен. В българската гора трябва да се направи цялостна ревизия и на държавния, и на общинския, и на частния фонд, за да е ясно до каква степен и до каква дълбочина е стигнала незаконната сеч, защото в момента има различни данни, но няма конкретни и категорични данни. В крайна сметка трябва да се предприемат редица нови законодателни промени, администрацията да затегне контрола – това нещо ще отнеме време. Затова, ако след изтичането на този тримесечен мораториум не видим резултат, ще предложим той да стане с неопределен срок.
Уважаеми колеги народни представители, в края на изказването си искам да изразя своята искрена надежда, че вчера и днес ние предприемаме първите стъпки по борбата с един от най-големите проблеми и по спасяването на едно от най-големите съкровища на България – българската гора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Делчев.
Уважаеми колеги, откривам дебата по четирите закона.
Ще Ви припомня само времето, без удължаванията, което има всяка парламентарна група: ГЕРБ – 30 минути; БСП лява България – 18 минути; ДПС – 17 минути; Реформаторски блок – 13 минути; Патриотичен фронт – 12 минути; Български демократичен център – 11 минути; „Атака” – 10 минути; АБВ – 10 минути; независимите – 5 минути.
Заповядайте за изказване.
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В моето изказване ще направя някои възражения относно докладите на Комисията, които бяха представени, и възраженията, които съответно при обсъжданията и в Комисията по земеделието и храните, а освен това и Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по енергетика са направили по този Законопроект.
Така или иначе вчера приехме мораториум. Той трябваше и трябва в тримесечен срок да даде законовата база за промяна на лошите корупционни практики в горите, свързани най-вече с незаконната сеч. Това е на повърхността, но в същото време Законът за горите се нуждае от значително по-драстични промени поради факта, че неговото приемане през 2011 г. и, забележете, липсата на Правилник за прилагането на Закона и изискването единствено наредбите да бъдат тези, които ще регулират обществените отношения в горския сектор, създаде повече проблеми, отколкото реши какъвто и да е проблем. Затова предложенията, които сега правим, са продължение от Четиридесет и второто народно събрание, когато имаше промяна в Закона за горите. Той беше с акт на Министерския съвет.
Искам да припомня, че и тогава имаше сериозна съпротива, заради която съответно не бяха достигнати целите, които бяхме набелязали за промяната в този Закон, и с предложението, което сега правим, даваме следващата стъпка в нашите виждания за това какво трябва да се промени в горския сектор и как той да бъде управляван ефективно.
Първо по отношение на възражението, че ние предлагаме само да се разработват горскостопански планове. В Комисията по земеделието и храните този въпрос беше дискутиран – вземали сме едва ли не хляба на малките лесовъди, които правят програмите. Извинявайте, обаче липсата на планове въобще за горската територия създава предпоставки да нямаме абсолютно никаква визия за това какво очакваме от тази територия като цяло.
Вчера също беше казано, че инвентаризацията предстои. От 2011 г. досега нямаме наредба за инвентаризация. Мисля, че няма и да има, защото отново имаме ужасната съпротива това нещо да се случи в българската гора и вижданията ми са, че през следващите месеци такава наредба няма да излезе от Министерството на земеделието и храните.
Това, което предлагаме тук – разработването на горскостопанските планове, не може да се изпълнява и с инвентаризация, а задължително двете дейности да бъдат в комплект, защото в противен случай, пак казвам, не знаем какво правим в гората, нямаме абсолютно никаква реална представа предвид факта, че вече имаме и различни собственици. Държавата е основен собственик на Горския фонд, но имаме общински гори, имаме и частни гори и е необходимо именно тази картина да бъде пълна що се отнася до горскостопанските планове.
Беше направено и възражение срещу Закона за това, че чрез Агенцията за социално подпомагане да се предостави кръгът от лицата, които имат право съответно да добиват дървесина. Тук обаче се смесват, поне както беше представен докладът на Комисията, две неща. Първо ние говорим само за промяна на този член от Закона, който касае възможността за добив, извършван от физически лица, които купуват стояща дървесина на корен за лична употреба. Не отменяме правото на кметовете да правят списъци и да има съответно ред и начин, който и досега действа. Той е добре сработен, добре мотивиран, работещ механизъм е – кметовете да осъществяват тази дейност, тоест доставката на дървен материал. Но когато става въпрос за възможността да се извършва добив от физически лица, искаме още един коректив, тоест Агенцията за социално подпомагане да предостави списъка на лицата, които могат да осъществяват тази дейност. Иначе това е широко отворена врата, която дава възможност едва ли не всеки да се възползва от нея безконтролно, защото контрол няма в горите. Това вече всички го обясняваха по няколко пъти – контрол няма за това, което е маркирано, за това, което се изнася, за това, което се преработва, за това, което се транспортира.
Връщаме се и на темата за транспортните средства. Може би това е единственият сектор в България, в който няма абсолютно никакъв контрол за това какво се транспортира и съответно как се управлява този процес, а без него колкото и горски стражи да бъдат назначавани, колкото и мобилни екипи да има, няма как да се случи, защото това е гора. Не е затворено помещение, в което ще направим тотален контрол. Изискването – дали ще бъдат GPS устройства, но въпросът е Изпълнителната агенция по горите да си направи труда да си разработи информационни системи и продукти, които да й дават възможност по всяко време да контролира движението на транспортните средства и съответно по този начин да има достатъчно ясна информация какво се случва в българските гори.
Колеги, готвейки се по темата, трябва да Ви кажа, че срещнах пет или шест становища колко е незаконната сеч в България. Започва от 1 милион, от 2 млн. 400, 4 милиона, 5 милиона. Това са данни, които излизат от неправителствения сектор. Вероятно наблюденията, които те правят непрекъснато в продължение на дълги години, създават предпоставка да имаме усещането, че контролните органи не знаят какво се случва в българската гора и наистина не знаят колко е незаконната сеч. Това което ние предлагаме, не представлява какъвто и да било разход за фирмите, които ще го правят, но ще създаде основания наистина да имаме възможност да проследим и контролираме процесите.
В изказването и на господин Стоилов беше казано, че има редица проблеми при провеждането на търгове и сключване на договори за дървесина, които се провеждат от страна на предприятията. Всяка година системата е различна, тъй като в Закона нямаме какъвто и да било императив. Това се произвежда от държавните предприятия по чл. 163 или може да се провежда от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.
Тази година търговете са централизирани. Следващата година могат да станат на местно ниво съответно с възможността да участват местни фирми и да има възможност за контрол. Този пропуск в Закона създава проблем. Претенцията е, че в Закона има много текстове, които не създават правила, а създават непрекъснато изключения и администрацията според това какво е политическото направление и задачата, която му е дадена, може да реагира по различен начин. Дългосрочните договори са също възможност за контрол кой маркира, кой сече и съответно какво е количеството дървесина, което излиза от съответното предприятие.
Колеги, до 2009 г. съществуваше Държавна агенция по горите. Тази Държавна агенция по горите беше към Министерския съвет и като самостоятелно ведомство тя имаше много повече възможности да управлява горския сектор именно в интерес и включително на българското общество. Така или иначе през 2010 г. стана Изпълнителна агенция със силно ограничени функции и с възможността на ниво министър на земеделието горските стопанства да си определят включително и границите, и териториите, които могат да имат, или които придобиват. Ние предлагаме да се издигне равнището, което да взема решение по този въпрос, защото има много необясними решения. Всички в залата може би са наясно какви странни решения има по отношение на горските територии и кое стопанство към кого е ориентирано според някакви интереси.
Сериозни критики бяха отправени в Комисията по земеделието и горите относно възможността и изискването лицата, които извършват лесовъдна дейност, да имат поне две години стаж. Извинявайте, колеги, лесовъдната дейност, както е описана в Закона, е много сложно и отговорно мероприятие. Какво правим? Завършваме с някакъв курс или завършваме висше образование на банките и в същото време същите тези хора се назначават и започват да работят по едни сложни мероприятия, които водят след себе си и действия. Затова двете години стаж са нещо, което навсякъде би следвало да бъде като норма, която създава възможности и предпоставки наистина да има квалифицирани кадри и те да знаят за какво са ангажирани в горското стопанство. Включително и приетият Закон в миналия парламент за дуалната система на обучение създава предпоставки в рамките на обучението да се изпълнява или да се обръща особено внимание за дейности, които могат да бъдат изпълнявани във връзка с изпълнение на тези изисквания на Закона.
Много ми се ще този въпрос също да се преосмисли, защото неквалифицирани кадри, които влизат в горския сектор веднага след завършване, създават и може да създадат проблеми.
Най-накрая искам да се обърна и към предложението или доклада на Комисията по енергетика, която категорично отхвърля предложението, като ни препраща в Закона за горите, където има забрана – вярно е – за производството на електроенергия от трупи. Ние не променяме Закона за горите в тази част, но искаме да направим необходимите стъпки, за да се контролира как се произвежда електроенергия от дървесина. Няма определение за биомаса, няма кой да контролира какво е биомаса и дали биомасата се използва за производство на електроенергия. Такава клауза в Закона въобще липсва. Как ще определим? Затова следва и в тази посока да се разглежда Законът за горите, но ние не предлагаме това, което Комисията по енергетика е написала в своите доводи, че, виждате ли, ние разрешаваме едва ли не производството на електроенергия от дървесина, от трупи.
Тази теза или това становище на Комисията е силно озадачаващо, но отново се връщаме към темата „контрол“. Контрол няма! Контролът, изпълняван от Изпълнителната агенция по горите, е недостатъчен, недофинансиран и няма да създаде правилата, които всички ние искаме да има в горския сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики има ли? Няма.
Преди да дам думата на господин Симеонов, постъпи предложение от Комисията по земеделието и храните да бъдат допуснати в залата представители на изпълнителната власт, които биха могли да вземат отношение в дебатите по четирите закона.
Това са инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, госпожа Магдалена Дакова – директор в дирекция „Административно и правно обслужване” в Министерството на земеделието и храните.
Моля режим на гласуване за допускане в залата.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля уважаемите представители на изпълнителната власт да заемат местата си в залата.
Думата има господин Симеонов за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение по двата законопроекта: 01-15 на „Атака”, свързан с промяната на чл. 273, и предложението на БСП ЛБ, изложено от господин Стоилов.
По първия законопроект, на „Атака”, направихме бързо обсъждане. Мнението на юристите е, че предлаганите санкции за ограничаване на незаконната сеч и най-вече за износа на такава дървесина от районите, където се извършва тази сеч, е непропорционална – такова е мнението на юристите, тъй като тя дава възможност да се конфискуват превозни средства на стойност многократно надвишаваща стойността на незаконно изсечената дървесина.
Сигурно в този юридически аргумент има много сериозно основание, но лично аз не го споделям. Цялата история на човечеството е показала, че са постигнати резултати по отношение спазването на законността във всяка страна, само когато и най-вече санкциите са непропорционални на извършеното закононарушение. Мога да дам много примери както от българската, така и от световната история. Мисля, че в случая с това безобразно опустошаване, унищожаване на българската гора ние трябва да допуснем определени мерки в тази посока.
В тази връзка призовавам на първо място моите колеги от Патриотичния фронт на първо четене да подкрепят Законопроекта, а също така и останалите колеги, като между първо и второ четене се внесат промени в тази посока, че да бъде невъзможно конфискуването на превозните средства, които са били предмет на противозаконно отнемане, с други думи откраднати. Това може да бъде установено със съответните законови мерки. Да не говорим, че и в момента действащият чл. 273 има добре формулирана теза и аргументация в тази посока. С други думи този Законопроект според мен би трябвало да бъде приет, тъй като би трябвало да наложим доста сериозни, бих казал направо репресивни мерки срещу унищожителите на българската гора и съответно тези, които осъществяват износа от районите на незаконна сеч. Това е моят призив.
По отношение на Законопроекта на БСП ще си позволя да изразя едно не особено компетентно юридическо становище, но мисля, че биха ме подкрепили голяма част от юристите, че налагането на мораториум, което извърши Народното събрание вчера, всъщност не е суспендиране на Закона, както беше казано не само в изказването на господин Стоилов, а и на някои други народни представители, тъй като действащият в момента Закон позволява налагането на мораториум и спирането на износа с решение на министъра, в случая това е законова норма. Така че не може да се спекулира, че това е едва ли не суспендиране на Закона. Извинете, не сме съгласни с това.
Също така би се изразило несъгласие с налаганата от господин Стоилов теза, че едва ли не те са били първите, които са предизвикали останалите законопроекти. Господин Стоилов, струва ми се, че това е една тежка партийна мегаломания. Вие какво искате, да ни лишите от нашата законодателна инициатива ли, от правото на законодателна инициатива? Не съм съгласен с този подход. Кой към кой момент е внесъл законопроект е един въпрос.
Искам да Ви припомня, не познавам Вашата програма, но в нашата програма – на Патриотичния фронт, ние сме заложили при необходимост налагане на мораториум върху сечта и износа на дървесина. Не познавам Вашата програма, но просто Ви информирам, че в нашата доста преди да внесете Вашия Законопроект, сме заложили това задължение към нашите избиратели.
И най-накрая, струва ми се, че е нелепа аналогията, която правите с исторически събития, в случая Априлското въстание. Да, разбирам, че може би искате да внушите, че българската гора е изтезавана и страда от репресиите едва ли не на турците, но няма такова нещо. От репресиите на кръговете на ДПС страда, от обръчите от фирми на ДПС, които захранват икономически тази противозаконна партия.
Така че внимавайте с историческите аналогии! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Реплики?
Лично обяснение? Няма.
За изказване има думата госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател и колеги, бих искала да Ви дам още един аргумент да подкрепите предложенията, които правим от БСП лява България, за промени в Закона за горите. Този аргумент е пряката връзка между поголовното изсичане на горите и последвалите природни бедствия и наводнения. Имаме позиция на Министерството на земеделието в лицето на заместник-министър Костов, който твърди, че между изсичането на гората и последвалите наводнения няма пряка връзка.
Вие си спомняте, че след като от БСП лява България сигнализирахме на министър-председателя тук за едни незаконни язовири, той свика заседание на Министерския съвет, покани Главна прокуратура и започна действия по отстраняване на тези проблеми. Вследствие на тези действия Главна прокуратура и по-точно Върховна административна прокуратура направи проверки, изиска експертни становища и представи доклад.
Колеги, в този доклад, с който разполагам, Върховната административна прокуратура сочи шест причини за наводненията в България. И ето коя е една от тях. Върховната административна прокуратура констатира и при други свои проверки, и при други експертни становища, давани по повод проверките пред прокуратурата, че поголовното изсичане на горите води до сериозни проблеми при бедствени ситуации и аварии, при дъждове и при топене на снегове, невъзможност да се задържат водите, вследствие на което следват тези катастрофи. В продължение на заседанието на Министерския съвет министър-председателят разпорежда да се изготви Законопроект за промени в Закона за горите и да бъде внесен в парламента до края на декември. Изпълнителната власт не внесе такъв Законопроект и не подготви такъв Законопроект.
Министър-председателят казва следното в тази стенограма: „Моля Ви, дайте Закона. Влизаме в парламента и казваме: ето ги препоръките на прокуратурата – да го променим, да ни отвържете ръцете, да си свършим работата. Вярвам, че опозицията ще ни подкрепи”.
Нещо повече – и към господин министър-председателя, и към Вас, колеги: не само ще Ви подкрепим, ние свършихме Вашата работа, защото законопроект от изпълнителната власт и от управляващото мнозинство до ден-днешен няма. Ние внесохме тези промени, които са обсъждани на Министерския съвет и които са препоръчани от Върховната административна прокуратура, за да се отстрани поне една от причините за наводненията и за последвалите трагедии в множество български семейства.
Затова апелът ни днес към всички Вас е: нека да подкрепим тези законопроекти, които са внесени от три-четири парламентарни групи, за да не губим време; между първо и второ четене да ги обединим, да си дадете и Вие Вашите бележки, предложения за промени, поправки, така че накрая с общи усилия и съгласие да изведем един добър законодателен продукт, общ Закон за горите, с който да решим въпроса веднъж завинаги, да ограничим безконтролната сеч, да засилим контрола, да забраним износа – една от причините, която води до тази безконтролна сеч, защото това е една от темите, по които трябва да търсим национално съгласие.
Сечта на гората в този вид, в който се случва в момента, в годините назад, в които се е случвало, води до загуба за българската природа, но вече сме свидетели и на страшни катаклизми и природни катастрофи, които заляха половин България, засегнаха милиони български семейства, в крайна сметка доведоха до човешки трагедии, за които ние тук сме отговорни като начало от веригата на действия – законодателни промени, следва контролът, за да има накрая и ефекта, към който се стремим всички.
Така че още веднъж моля: подкрепете всички законопроекти с намерение да ги променим, да ги подобрим между първо и второ четене и да излезем с едно разумно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Няма.
Има думата господин Славов за изказване, след това – господин Желев.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Ще апелирам към колегите да подкрепят Законопроекта, внесен от Реформаторския блок, като между двете четения могат да бъдат допълнени тези неща, които считат за важни и които ще бъдат в посока на целите, които Законопроектът си поставя.
Всъщност вземам думата за нещо по-важно, което искам да кажа, и то защо не мисля, че може да бъде подкрепен Законопроектът на левицата. Не знам дали сте забелязали, колеги, но ако погледнете Преходната и заключителна разпоредба, всъщност половината Законопроект представлява изменение в Закона за възобновяемите енергийни източници.
Нямам претенции да съм голям експерт по гори, но от енергетика нещо разбирам. Спомням си как има-няма две седмици, приехме промените в Закона за енергетиката. Тук сега виждам опит през Преходните и заключителни разпоредби на този Закон да се възстановят редица преференции, които на практика Народното събрание реши да отпаднат, за да може да се санира този дефицит в НЕК, който е натрупан. Това е § 15 от техния Законопроект. Ако го отворите, ще видите как се възстановяват преференциите за водно електрически централи до 10 мегавата, как се възобновяват преференциите за ВЕИ-та, които ползват биомаса и така нататък, и така нататък.
Тук за мен логичният въпрос е какво е общото на практика между Закона за горите и Закона за възобновяемите енергийни източници, освен, може би, някои лобистки интереси, не знам как иначе да си го обясня. Но за да не всявам съмнения в добрите намерения на колегите от БСП, аз също не се съмнявам, може би мъничко, бих предложил просто да бъде подкрепен нашият Законопроект и тогава те да внесат между двете четения нещата, които наистина се отнасят към Закона за горите, а другото, на което наистина не му е мястото тук, просто да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Румен Желев.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Напоследък по студията и страниците на електронните и печатни медии, а оттам и в кулоарите на парламента и в пленарна зала усилено се коментират българската гора и начинът, по който тя се стопанисва. Най-после българската гора влезе във фокуса на общественото внимание. Отдавна беше време това да се случи. Това е най-големият национален ресурс, с който нашата страна разполага, при това възобновяем. Българската гора заема 37% от територията на страната, 41 хил. кв. км. Лесистостта е 33,5 – една от най-големите в Европа. 33,4% от територията на България попадат в екологичната мрежа „Натура 2000”. От горските територии този процент скача на 60. Само дървесината, която в момента е около 700 млн. плътни кубика, по сега действащите пазарни цени е на стойност над 50 млрд. лв. Като прибавим към това климатоопределящата, средообразуваща, водорегулираща, почвообразуваща, противоерозионна и какви ли не щеш други роли, които гората притежава и изпълнява, това я превръща в един безценен национален ресурс, който няма цена, тъй като дарява живот.
Гората осигурява освен въздух за дишане, вода за пиене и топлина, и прехрана за много хора. Съпричастни и вадещи си хляба от гората в България са стотици, стотици хиляди хора. България освен това е втората или третата, все още не е съвсем уточнено, страна в Европа, най-богата по биоразнообразие.
Казвам всички тези данни, за да разберем за пореден път колко е важна материята, с която днес боравим и работим. Много изказвания се чуха от тук, много оценки се дадоха, много съм щастлив от факта, че голяма част от обществото задава въпроси. Според мен неправилно обаче голяма част от същите тези хора, които наистина не са наясно с лесовъдската професия, и както беше казано от преждеговорившите пред мен, тя е една доста сложна професия, си позволяват не само да задават въпроси, но да дават оценки и да произнасят присъди. Дори и днес от тази трибуна звучаха думи като варварска, безогледна и така нататък, но те са просто едни внушения, които все пак трябва да се докажат.
Проблемите в горите са много, както са много проблемите и във всички други сфери на нашия обществен живот. Нима някой може да ми посочи сфера от обществения живот, където всичко е наред? Как би могъл човек да внесе ред в тази огромна територия, за която Ви казах преди малко, още повече, че в голяма степен лесовъдската колегия е изоставена сама да се бори с проблемите в горите и не срещна нужната подкрепа нито от органите на МВР, нито от органите на прокуратурата, за които има стотици хиляди примери, и те са документирани.
Лесовъдската колегия е оставена сама да се бори и с горските пожари, защото като лесовъд по професия знам колко малко външни хора помагат и там сме само горските работници и огнеборците. Изведнъж всички започнахме да надаваме неистови писъци и крясъци колко ни е мила българската гора. Да, тя би трябвало да ни е мила. Защото преди да е имало черна и цветна металургия, преди да е имало индустрия, преди да е имало интернет и каквото искате още, е имало гора и в нея хората са намирали препитание, закрила. Затова трябва да я опазим на всяка цена.
Защо няма да подкрепим внесените законопроекти? Не защото в тях няма рационално мислене, а защото искаме да избегнем това, което се случва с много други закони. Наскоро за пореден път изменихме и допълнихме Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, приет за първи път 1991 г. и до наши дни променян над 70 пъти, средно по четири пъти на година, кръпка до кръпка. Това говори, че не се обмислят добре законовите текстове, прибързва се и се налага на всеки три-четири месеца да се променят. Как се работи с такива закони? Всички се възхищаваме на държави, които имат сто- и двестагодишни закони. Трудно е да бъдат прилагани на практика.
От меморандума, който гласувахме вчера и който сам по себе си...
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Мораториума, бе!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Мораториума, прощавайте, лапсус.
Най-важният извод, щях да го кажа и вчера, е това, че се задължава изпълнителната власт в лицето на Министерството на земеделието да предприеме необходимите законодателни инициативи, като към това, разбира се, ще се прибавят усилията на всички народни представители за промени в Закона за горите, които по-комплексно да се справят с опазването на горските ресурси.
В горите има много проблеми. Някои от тях бих искал да споделя с Вас сега.
На първо място ще започна с нещо като самокритика за консервативността на системата. Всяка сеч, дори и най-добре изведената от най-компетентния лесовъд, за нелесовъда може да изглежда като беззаконна, безконтролна и варварска, защото всяка сеч изглежда като едно бойно поле, на нея са нападали трупове, а няма нищо красиво в един повален труп. Но няма друг начин. Това се прави навсякъде по света, дори и в богати и силно развити страни като Швейцария, Германия, Австрия.
Колегията не е направила достатъчно, почти нищо, така че да преведе на разбираем език за обществото същината на своята дейност. Пример за това са същите тези страни, които изброих, където се започва образователна дейност за необходимите дейности в горите още от детската градина.
Трудно приемаме чуждо мнение. Едва от февруари тази година в Лесотехническия университет се въведе дисциплината „Горска педагогика”, която се преподава от десетилетия в Западна Европа. Непознаването на точните параметри, вече стана въпрос за тях, също е факт, но Наредбата за инвентаризация на горите ще бъде факт, защото тя е в много напреднал стадий, проф. Бъчварова, а работната група работи много усилено и е в края на нейното изготвяне. Досега също имаше данни, но те бяха вадени от лесоустройствените проекти, които се работят в десетгодишен период и това правеше данните от тях неточни, тъй като за тези десет години параметрите се променяха.
Инвентаризиран е само основният дървостой. Оценено е биоразнообразието и недървесните горски продукти. Говореше се, че лесовъдството е работа за компетентни хора. Преди години имаше няколко горски техникума, които произвеждаха висококвалифицирани средни техници. В момента над 30 училища в страната произвеждат неграмотници с дипломи. Те притежават диплома за завършено средно образование със специалност „техник-лесовъд” и трета квалификационна степен, което е изискването на закона за започване на работа. Стигна се дори до там, че напоследък има професионални курсове, като тази диплома получаваш само в рамките на два месеца. Кому е нужно това и как тогава ще се чувстват стимулирани младите хора да учат четири или пет години във Велинград, след като може да се докопат до същия документ само за два месеца? Нивото на компетентност е потресаващо ниско.
Става въпрос за слаборазвитата пътна мрежа в горите. В момента в България има не повече от 7-7,5 км пътища на хектар, от които не повече от 4 км реално ползваеми. Минимумът, който се изисква по всички нормативи на световната лесовъдска наука, е поне 15 км на хектар, за сравнение в Германия е 30-35.
Стана въпрос преди малко, проф. Бъчварова, за допускане на физически лица в горите. Това е недопустимо и по сега действащия закон. В гората може да влизат, да се извършва сеч само от правоспособни лица. На много места обаче и в много райони под натиска на политически сили се допуска сеч от местно население по тарифа на корен, защото обслужваме интересите на местния електорат, а това е в нарушение на Закона за горите и на Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите и има членове, в които се предвижда глоба. Такава, естествено, не се налага, защото има чадър.
В горите не се работи достатъчно със специализирана горска техника. Това също е проблем, който трябва да се оправи. Видяхме всички на какво приличат извозните пътища от тежките камиони – триоски, виетнамки и така нататък. Вече е разработена много добра техника с широки балонни гуми. За да не се изразявам в цифри, които надали някой ще разбере, ще Ви кажа, че натискът, който такава гума на такова подвозно ремарке упражнява върху горската постилка и подраста, е по-малък, отколкото натискът, който оказва един велосипедист, тоест минава и подрастът се изправя. Просто трябва да започнем да ги вкарваме. Има добра воля за това, работи се по въпроса. Имаме бавни темпове на налагане на световни признати горски стандарти, доказващи екологичното, социално отговорно и икономически ефективно използване на горските ресурси.
Несъвършена система на контрол за проследяване на дървесината от временния склад в гората до крайния клиент – слава Богу, и по този въпрос се работи. Въвежда се онлайн система с електронни носители, терминали, баркодове, пластмасови чипове и базирана система в Изпълнителната агенция по горите, която много се надявам да сложи край на превозването на дървесина – с един превозен билет няколко курса, която на къси извозни разстояния е факт.
Ако успеем да сведем до минимум и намесата на политиците в работата на лесовъдите, смятам, че работата в горите ще се подобри значително. За никой не е тайна, че в момента директорът на Горското стопанство на много места нито може да назначи, нито може да уволни дори един горски, защото той работи по указание свише. Тоест там не действат лесовъдските закони, а политическите. Вярно, всичко е политика в този живот, но все пак нека да е в рамките на някакъв допустим минимум.
Искам да развенчая един мит, който много често слушам. Всеки запознат с лесовъдската практика знае колко несъстоятелно е твърдението: секат, а не залесяват. Ако един лесовъд си е свършил работата правилно, няма нужда от залесяване. Ако е извел правилните отгледни и възобновителни сечи, обърнете внимание на думите, гората се самовъзобновява със страшна сила. Залесяването е едно скъпо струващо лесовъдско мероприятие, което трябва да се налага само там, където няма никакъв шанс гората да се самовъзобнови. Швейцарските лесовъди, а това е една от водещите лесовъдски школи, твърдят, че търпението е по-евтино от залесяването и ако имаш пари, а нямаш търпение – залесявай, а да не говорим колко по-устойчиви са естествените гори от изкуствено привнесените. Наистина в България е имало период от време, в който усилено се е залесявало, но това е било впоследствие на прекомерната вандалска и безотговорна сеч, която се извършва в България, но не в наши дни. В наши дни гората се увеличава. Може да Ви звучи като ерес, но това е истинският факт – нейното състояние се подобрява.
На много места има ужасни гледки, на много места има апокалиптични картини, но това е в локален план. Глобално за страната, а с това и започнах – първите думи, които Ви казах, че в крайна сметка българската гора се увеличава, въпреки всичките й душмани, въпреки това, че тя е изоставена на произвола и не е срещнала необходимата подкрепа от обществото. Затова се радвам, че този дебат започва и сега слагаме само началото.
Другото невярно твърдение е за прокламираните навсякъде санитарни сечи. Санитарните сечи не се изучават в Лесотехническия университет. Те са следствие, пази Боже, да се стигне дотам. Ако се е стигнало дотам да се проведат санитарни сечи, значи пак някой не си е свършил работата. Ако не си извел необходимите отгледни сечи, следва поваляне от снеголом, ветролом, ледолом – нещо, което се наблюдава в момента и се стига вече до извеждане на санитарни сечи, за да се отстранят последствията от повредите, нанесени от биотични и абиотични фактори.
Мисля да прекратя с лекцията по лесовъдство. Искам да Ви кажа още няколко данни, защото според мен са важни. Прирастът на гората в България е около 14 млн. плътни кубика. В годишен план се изсичат, с всичките твърдения за законни и незаконни сечи, казах Ви, че тези от порядъка на 2 милиона са силно преувеличени и не може да се получи на практика. Разберете, не може да се получи на практика.
Много би било лесно и аз да стана участник в общия хор и да започна да хуля. Много лесно, но много нечестно и неправилно. Тези внушения са неправилни и вменяваме на обществото тревоги, които са в пъти завишени. От тези 7 или 8 млн. кубика дървесина годишно над 3 млн. плътни кубика отиват за отопление. Това е неимоверен лукс. Няма страна в Европа – в европейското семейство, към което принадлежим и към стандарта, към който се стремим, в която половината от лесосечния фонд на една държава да отива за отопление, и то, забележете, при ефективност 27%, коефициент на полезно действие – 27%! А допълнително това, че замърсяваме атмосферата, защото дървесината е фиксиран – в резултат на фотосинтезата въглерод, който се връща обратно да отоплим небето и да увеличаваме парниковия ефект.
Това е посока, в която трябва да мислим и да работим. Когато говорим за програми за енергийна ефективност, ето една такава – да се помогне на населението да се оборудва с отоплителни уреди, чийто коефициент на полезно действие е над 85%. Това е направено в много европейски държави. По този начин ще спасим и много гори, защото на едно семейство, ако сега са необходими, както каза и господин Байрактаров, 8 или 10 пространствени кубика, тогава ще му бъдат необходими три и дървесината ще отива за преработка и ще остава налична, защото всяко дърво е склад на въглерод. Това е начинът, по който съвременните страни се борят с глобалното затопляне. Изгаряйки го, ние го връщаме обратно в атмосферата, защото единственият познат процес, в който в атмосферата се освобождава кислород, това е великото природно тайнство фотосинтеза, за което са необходими светлина, топлина, влага и хлорофил. Всички други консумираме кислород – растенията са единствените, които освобождават такъв.
Накрая да се върнем обратно на Закона. На този етап ние не подкрепяме предложенията за промяна в Закона не защото, както казах и в началото, в тях няма много истина или рационалност, а защото искаме да направим една по-концептуална и глобална промяна на Закона, която да обхване много по-широк спектър от проблемите в горите. Всеки може да участва в изработването на този Закон, текстовете ще бъдат прегледани и прецизирани.
По отношение на това защо не се приеха тези текстове. Аргументите бяха дадени в писмен вид от Министерството на земеделието и горите и всички се съгласихме с тях. Призовавам на този етап да не се приемат тези закони, да изчакаме времетраенето на мораториума и да направим една промяна в Закона за горите, приет за първи път през 2011 г. и променян един или два пъти, така че тази промяна да устои по-дълъг период от време. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Стефан Кенов, заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът за горите на България стана един от най-коментираните и скандални телевизионни случаи през последните седмици. Всичко тръгна от моя избирателен район – Малко Търново, където един кмет отправи остри критики към лесовъдството като цяло, работата на няколко горски стопанства и тази тема се превърна в шлагер на всички сутрешни блокове и предавания. Показваха се изсечени територии и се обвиняваха в безогледни сечи, престъпни сечи, крадене на дървесина, а в крайна сметка много от тези територии и снимки, които се показваха, бяха поразени от снеголом или други природни бедствия.
Както каза колегата инж. Румен Желев: „Българската гора въпреки всичко това расте”. Незаслужено всички ние, като част от българското общество, обвинявахме българските лесовъди през тези седмици, а защо не и години. Пришивахме им термина „горска мафия”, обвинявахме ги в кражби, като през същото време държавата не оказа никакво внимание на тези хора – оставяха ги да работят на ненормиран работен ден през годините, не се заплащаше извънреден труд, през определени години липсваше с месеци работно облекло, с което да работят хората.
В крайна сметка днес имаме един проблем и това е контролът в горския фонд, не само в държавния, но в общинския и в частния горски фонд. Горските територии държавна собственост се опазват и охраняват от Изпълнителната агенция по горите. Системата, която беше въведена на управление от държавни горски предприятия и контрол от Изпълнителната агенция по горите, може би е само мое мнение в тази зала, но за мен е неефективна. Този начин на управление на горите на държавата е неефективен. Защо смятам, че е така?
На първо място, липсата на достатъчно човешки ресурс. Няма как да пратиш двама горски стражари с една Лада Нива да залавят банда с 15-16 каруци, с по двама човека на каруца в гората. Те не са супермени или някакви супер герои.
Преди години, когато наистина беше ползотворно сътрудничеството между МВР и Национално управление на горите, Държавната агенция по горите през различните периоди, и когато с тези двама горски стражари влязат и две камионетки с жандармеристи, картината изглежда коренно различна. Аз смея да твърдя, че днес го няма това нещо и няма сътрудничество между контрола в горите и органите на МВР.
Може би трябва да се помисли за приоритизиране на охраната в горския фонд. Мястото й на Изпълнителна агенция по горите в Министерството на земеделието е неефективен способ за управление. Защо да не се подходи на варианта Изпълнителната агенция да се върне обратно като Държавна агенция към Министерския съвет? Ако всички Вие смятате, че това е приоритет, не би следвало да приемаме вчера с огромно мнозинство Мораториум за износ, при положение че износът не е проблем на българската гора. Изнасяме 16% от дърводобива, от които за Република Турция, които са най-големият проблем според Народното събрание, изнасяме дърва от бук, габър и нискокачествена иглолистна дървесина, която няма пазар в България. Или ние си изнасяме боклуците общо взето, които не можем да продадем на българския пазар, и в същото време го ограничаваме през период, когато това е единственият поминък на дърводобивните фирми и държавните горски предприятия.
Аз вчера гласувах „против”, но днес ще гласувам „за” основно за Законопроекта на БСП лява България. Защо? Защото това е първото нещо, което наистина има мерки по отношение повишаване на контрола. Защото в крайна сметка трябва да говорим за контрол, за опазване на държавните горски територии, а не да забраняваме за три месеца, да отлагаме и да влезем в същата хипотеза, в каквато бяхме по отношение на пенсионната система между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за тази година. Отложихме един проблем с пенсионната система – да го решаваме до 31 март. И какво се получава? Към 31 март няма да имаме нищо готово за гласуване. Ние няма да имаме дори нищо готово за обсъждане в парламента, защото това, което ще се случи на срещите при уважавания от мен министър Калфин, е една голяма говорилня. Всеки се надприказва и в крайна сметка там няма да излезе нищо конструктивно. Така ще стане и със законодателството по време на Мораториума – три месеца са крайно недостатъчни, но и това време не трябва да се проспива.
Аз съм „против” част от предложенията на БСП ЛБ по отношение на Закона за горите, и именно в частта им, че дърва за местното население трябва да получават само социално слабите. Българският народ е достатъчно беден. Държавните и общински горски предприятия имат един сигурен пазар за дървата за огрев, като с тяхната дейност снабдяват местното население.
Изразявам своята принципна позиция в подкрепа на първо четене на Законопроекта, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители. Запазваме си възможността да внесем предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Господин Румен Христов – за изказване.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз ще напомня това, което прочетох в докладите за четирите законопроекта. Решението на Комисията – в интерес на истината и в четирите законопроекта има рационални неща. На дебатите обаче в Комисията по земеделието, които в рамките на по-малко от месец бяха три, свързани с развитието на горите, проблемите в горите и горския сектор, ние решихме, че ще отидем към комплексно изменение на Закона за горите.
Ще Ви напомня само, че вчера с Решението за налагане на Мораториум за износ на дървесина ние вменихме на Министерството на земеделието задължението в рамките на този тримесечен срок да предложи законови промени – цялостни, на Закона за горите и промени в подзаконовите нормативни актове.
Неслучайно Комисията по земеделие – погледнете как е гласувано там, всички парламентарни група са гласували, не подкрепи и четирите законопроекта с идеята, че в общия Законопроект, който чакаме от страна на Министерството на земеделието и от предложенията на група народни представители от парламентарните групи, ще направим цялостна промяна в Закона за горите.
В този смисъл аз смятам, че народните представители трябва да се вслушат в мнението – разбира се, това е тяхно право дали ще се вслушат, или не – на специалистите и да търсим една цялостна промяна на Закона за горите. В интерес на истината, в Министерството на земеделието, в рамките на няколко месеца се работи много активно, работят активно и отделни парламентарни групи, така че тези рационални неща могат да бъдат включени в общия Законопроект, който предстои да разгледаме в най-скоро време, и действително да отговорим на очакванията на обществото.
Напрежение по отношение на това, което се случва в горите има, общественият интерес е повишен, но с вчерашното решение за налагане на Мораториум аз смятам, че нещата се поуспокоиха.
Още веднъж призовавам, нека да се вслушаме в решението на специализираната комисия, а именно Комисията по земеделието и храните, която препоръчва четирите законопроекта да не бъдат подкрепени на първо четене с цел да разработим един общ такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Иван Станков. (Министър-председателят Бойко Борисов влиза в пленарната зала.)
Добър ден, господин Министър-председател. (Народният представител Иван Станков разговаря с председателя Димитър Главчев.)
Господин Министър-председател, имате думата за изказване.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Винаги съм смятал, че когато има да се казват важни неща или да се коментира нещо важно, касаещо цялата държава, всички нас, редното е да се направи в парламента и от трибуната на парламента. С цялото си уважение!
Вчера беше важен ден – важен ден, тъй като не всеки ден директорът на Федералното бюро за разследване идва в България. Това са неща, които се планират от 3-4 месеца. Не всеки ден идва президент на държава, важна в стратегически план за енергийната независимост, за диверсификацията на България.
Винаги съм казвал, че за стабилността в България в тези няколко месеца, особено до местните избори, след неколкократното превъртане на служебни правителства с други такива, е жизнено важно да има това спокойствие. Затова винаги с много уважение и с много благодарност съм се отнасял към опозицията и към тези, които по една или друга причина си ни подкрепяли. Затова най-толерантно винаги съм благодарил и на колегите от БСП и ДПС, и, разбира се, на четирите партии, които ни подкрепят, за всяко действие, което е било важно.
Смятал съм, че стабилността в сферата за сигурност, доверието и невръщането на държавата във времето, когато полицейщина, съмнения за подслушване при много правителства досега, които силно бяха заподозрени, че се прави и от моя министър Цветанов, преди това от ген. Атанасов, а по-преди от кого ли не, когато има такъв баланс в службите, това носи повече сигурност и повече спокойствие.
За мен беше крайно изненадващо точно във време, в което по покана на ДАНС и на Писанчев е дошъл директорът на ФБР, в него ден, в 10,00 ч., преди обяда, който той му дава в ДАНС, да се иска неговата оставка, преди срещата в 15,00 ч. при министъра на вътрешните работи въобще да се говори на тази тема, в него ден. Защото, повтарям, коректното беше ние да изпратим писмо и да отложим поканата и идването на господин Коми.
Винаги пред своите колеги – и от ГЕРБ, и от Реформаторския блок, с тях поне сме говорили често, съм казвал, че политиците, премиерът, министрите носят отговорност за службите и за това какво правят те. От тук нататък има орган, казва се прокуратура, който разследва, ако някой нарушава закона.
Затова за мен беше голяма изненада точно вчера министър Вучков да постъпи по този начин – демонстративно ми даде оставка, която съм бавил около пет секунди, докато напиша „Да!”. Смятам, че това е изключително некоректен акт към мен и към правителството във вчерашния ден. Както виждате, в днешния ден в средствата за масова информация няма акцент какво сме постигнали с директора на ФБР или с президента Алиев. Темата изцяло беше изместена от акта на господин Вучков. С цялото ми уважение към него! Работил е абсолютно комфортно през тези три месеца и съм му казвал: когато ми дадете достатъчно мотиви и във времето, в което ние сме правителство, аргументи. В сегашното положение на държавата нито има свещени крави, нито има имена, нито личности, които могат да застрашават стабилността. Какво значи личността на Вучков или на Писанчев, или на Лазаров на базата на това да останат на даден пост, да се тресе държавата или да се превръща в политическа криза?
Обръщам се към моите приятели и партньори в двустранната коалиция – от Реформаторския блок и за това, за което ни подкрепят колегите от Патриотичния фронт и АБВ: некоректно към ГЕРБ е това, че Вие във важните гласувания не бяхте в залата и създадохте усещането, че ДПС подкрепя ГЕРБ. Аз съм коректен човек и съм им благодарил винаги, когато в тези моменти са постъпвали държавнически. Това за мен е политическа култура, това е да оцениш, когато някой ти е помогнал в труден момент.
Уважаеми колеги, ако не беше минал плоският данък, ако се беше приело това, което господин Миков, тогава мисля, че БСП предложи – да падне плоският данък, ГЕРБ нямаше да остане в правителството. Отдавна Вие щяхте да сте по родните домове, нямаше да сте тук! Що за нахалство е да ми го слагате това като брошка, а ДПС да излиза като някакъв задкулисен играч, който ме крепи, държи и с какво ли не може да ме манипулира?! Откъде-накъде?!
Предварителното отчуждение – законът, който от БСП бяха любезни да преправят в миналия мандат, вследствие на което инфраструктурите проекти забуксуваха. Ако не бяха приети отчуждителните процедури, нито една програма на ГЕРБ в строителството нямаше да се случи, нито един инфраструктурен проект. Нещо повече, щяхме да върнем парите за „Струма” и „Марица”. Ако ние, четирите партии, подкрепящи правителството, бяхме в залата, какво значение има как щеше да гласува ДПС? Никакво! Нула! Само че те гласуваха, помогнаха ни и, хайде, пак задкулисието се явило! Не беше ли същото и по другите изключително важни гласувания?! Абсолютно същото! Изведнъж се получава някаква нова маневра, че Борисов пази Писанчев и Лазаров не заради стабилност, а защото е зависим.
Колеги, една година не само бях разследван – от фаянса, от плочките вкъщи, дърветата ми броиха – кое е садил баща ми, кое съм купил, улуците ми разглобиха, за да видят дали са от месинг, бронз или са ламаринени. Ако е имало нещо, въобще нямаше да ми простят, бъдете сигурни! И нямаше, повярвайте ми, такива могъщи служби изобщо да дойдат да седнат с мен на една маса, камо ли да дават изявления или да ме канят от Берлин до Белия дом.
Разбирам тази опорна точка! Не се сърдя на опозицията, те си имат своята игра, играят си я, те трябва да спечелят колкото се може повече гласове на изборите. Защо ние си причиняваме това? Защо?
Аз знам, че нямам абсолютно никаква зависимост! Абсолютно никаква! Единствената ми цел е било тази част от парламента (сочи вляво) да бъде спокойна, че няма да има пак ченгеджийски номера – „лиани”, „галерии”, „червеи”, „маймуни” и всичко останало.
Излиза, че господин Писанчев, за когото между другото директорът на ФБР даде отлична оценка, английските служби – отлична оценка, излиза, че опитвайки се да правя това нещо за спокойствието в службите, аз съм зависимият човек в държавата. Въпросът е: кой управлява държавата, кой управлява Борисов?! Всеки, който ме познава, знае, че съм неуправляем. (Смях и оживление.) Това е истината.
Снощи се видях с Радан Кънев и с Петър Москов, същото им казах и на тях. Казах: „Колеги, утре ще отида в парламента, ще искам оставките на Писанчев и Лазаров, ще им благодаря, че три – четири месеца работиха лоялно и почтено, с добри оценки от моите партньори, за да няма никакво съмнение и шанс да се мисли по тази тема”.
Оттук нататък обаче моля тези, които са се подписали под споразумения, коалиции и всичко останало, да бъдат в залата, за да не се налага тези колеги да проявяват политическа и държавна отговорност да ни подкрепят, както вчера е станало например – да се броите за по един глас! Това е нестабилността на правителството, а не Писанчев и Лазаров. Те, ако искат, ще си дадат оставката, ако не – да ни съдят, ако искат, каквото искат, да правят. На следващия Министерски съвет аз ще го предложа, защото ситуацията, която в момента тече извън тази зала, е, че има задкулисие. Глупости! Това просто ме изважда от равновесие! Може би целта вчера е била точно тази – да ме извадят от равновесие и да тръгна в тази посока. Ако това са пресметнали, правилно са го пресметнали – не мога да го понеса. ГЕРБ можа да понесе много неща, но има граница, която не може да се мине и това е границата в момента.
От тази трибуна аз им искам оставките.
Ще предложа за министър човек, който поне ще гарантира спокойствието и гражданската квота във Вътрешното министерство.
Ще положа огромни усилия по никакъв начин милиционерски номера да не минават повече.
Дано колегите от БСП, ДПС и „Атака“ ме разберат правилно. Ще положа огромни усилия виновните да бъдат разследвани. По никакъв начин обаче да няма гонения или друго на когото и да било.
Щеше да бъде прекрасно, ако имахме политическа култура, сега да седнем и заедно – парламентът с опозицията, на тези важни места да се поставят хора действително професионалисти, които да гарантират не на нас, като партийци и политици, а на хората, че там има истинско професионално ръководство, защото следват тежки месеци, тежки времена. Всяко сътресение в службите е пагубно. Не че те са силни, не че те са много добри. За тези години те са разграждани, разграждани, за което и ние, разбира се, имаме своите вини. Безспорно това е факт.
Ще предложа вицепремиера Бъчварова за вътрешен министър, така че се надявам и ГЕРБ, и реформаторите да оценят жеста, че искам гражданско начало – да гарантираме на обществото максимално. Надали някой от опозицията би се съмнявал, че тя ще тръгне да прави операции по тях и да ги тормози. Да не се спекулира и с имена, защото като слушам какви имена се предлагат и какво се говори... Надявам се с това да спрат манипулациите, на които услужливо много хора се поддават.
Да се надяваме, че хората от БСП и ДПС във важни моменти няма да се поддават на това кой с какво ще ни закичи като коментар. Ще се опитаме да направим така, че държавата да е добре.
Господин Главчев, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Считам, че това е мястото, където трябваше да изговоря тези неща. Да Ви уверя, че въпреки принудата – точната дума, аз съм принуден от начина, по който всичко се случи, да постъпя по този начин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Вътре или отвън?
МИНИСТЪР-ПРЕСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Отвътре или отвън, отвсякъде – както искаш, го разглеждай. Фактът е факт!
Да благодаря, изгубих Ви времето. Лек ден! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и РБ, единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин министър-председател.
Благодаря Ви още един път за проявеното разбиране.
Продължаваме с разискванията по законопроектите.
Професор Станков, имате думата.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! (Народните представители от БСП ЛБ стават и разговарят, събрани на група. Народните представители от ДПС излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата! Имайте уважение към оратора.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми колеги народни представители! Трудно е да се говори след премиера, но ще се опитам и ще бъда много кратък. Искам да кажа няколко неща, надявам се, съществени неща. (Шум и реплики.)
Наистина проблемът с българските гори е много сериозен, затова нещата трябва да се разглеждат не на парче, а смятам да се поработи много сериозно през тези три месеца, през които е мораториумът, и да се подготви един... (Част от народните представители от БСП ЛБ, застанали прави, продължават да разговарят, реплики и шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля Ви да си седнете на местата. Давам си сметка, че сте впечатлени от казаното от премиера, но нека да уважаваме един професор, оратор, който коментира Закона, разискван в момента. (Шум и реплики.) Не коментирайте от място!
Моля Ви да имате търпение и да запазите внимание.
Господин Божинов, и за Вас се отнася, ако обичате.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми колеги, през тези три месеца наистина трябва да се поработи и да предложим по-пълен и по-всеобхватен законопроект, защото по цялата верига – в горското стопанство, в горите, има проблеми. Има проблеми с лесовъдите, всички ние ги знаем; има проблеми с дърводобива, с дървопреработката.
Тук има представители на Министерството на земеделието и храните. Предлагам в най-скоро време да се съберем в Министерството – в големия колегиум, да се направи сериозно обсъждане и анализ, да се поставят на масата всички проблеми, които трябва да се включат по-нататък в новия законопроект.
Съгласен съм с казаното от господин Румен Желев, че гората се самовъзстановява. Има обаче такива участъци в България, където при всички случаи трябва да предприемем залесявания. Това също е важно и трябва да го имаме предвид.
Много са проблемите с дърводобива, и то с нерегламентирания дърводобив, така че и в тази посока трябва да поработим.
Нещо, което беше подценено досега, и то в продължение на много години, е дървопреработването. В Министерството на земеделието и храните преди две години направихме няколко срещи, като имаше представители на всички по веригата. Трябва да кажа, че и тогава, и в момента малките производители изпитват остра нужда от материал – не само от чамов материал, но и буковият материал също е много нужен за дървопреработвателната промишленост.
Има предприятия в България, които мога да посоча конкретно, като „Средна гора“, която е пред спиране, „Троян“ и други.
Трябва да направим всичко, да направим максималното, за да обезпечим българското дървопреработване и оттам нататък да мислим за експорта, защото пак ще продължим да изнасяме.
Нашата парламентарна група не е „против“, защото в предложените законопроекти има много рационални елементи. Ние обаче не сме и „за“ в този момент и на този етап, така че ще гласуваме с „въздържал се“. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Има ли желаещ да направи реплика? Няма.
Има думата за изказване народният представител Славчо Бинев.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законът за горите е свързан с един също така основен проблем. Както вече казахме, една от основните причини за тежките последствия от природните бедствия през последните години са в сериозните сечища в горските територии, като много от тях, разбира се, са незаконни. Не трябва да се забравя, от друга страна, че огромна част от дървесината се изнася за Гърция и Турция, а в повечето случаи в схемите за измами се изнася именно ценната качествена дървесина, която се декларира като по-ниско качествена. Никакъв контрол, пълно нехайство до този момент.
Във вътрешния пазар на обла дървесина цари пълно безредие. Липсва какъвто и да е контрол.
Тези, а и много други факти показват, че българската държава тотално неглижира толкова сериозен проблем. Липсва стратегия, план за справяне с тези процеси. Очаквам да се обединим около този проблем и така, както предложи господин Христов и както каза, че са казали специалистите, наистина трябва да се направи един общ законопроект, неразделен партийно, защото това е обща тема, национална тема, в която ще си проличи кои се интересуват и вълнуват от националните проблеми и кои ги вълнува нещо друго.
Смятам, че тук трябва да бъдат подкрепени най-радикалните мерки в момента, тъй като действително проблемите с българската гора са големи и специално с дървесината. Само в страните от третия и четвъртия свят се изнасят суровини и от това се хранят държавите. Както много добре знаете, в Германия правят Мерцедеси, ние изнасяме скрап. Разликата е в 100 хил. евро, защото в едното е вкаран интелект, а в другото не е вкарано нищо. То е просто суровина.
По тази причина смятам, че ние наистина трябва да се обединим и от това гласуване, и от мерките, които ще бъдат предложени за второ четене, ще се разбере кои са се интересували от националните ни проблеми и кои са се интересували от някакви други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Желаещи за изказване? Няма записани други оратори.
Преустановяваме дебатите по тази точка.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като предстои гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме четирите внесени законопроекта по реда на постъпването им.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 59, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 62, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото гласуване и то е по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-31, внесен от народния представител Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 12 февруари 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 37, против 10, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване последния дебатиран днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 554-01-39, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 24 февруари 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 35, против 77, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене по Закона за енергийната ефективност с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, часът е 11,10. Предлагаме сега да направим почивка.
Обявявам 30 минути почивка.
В 11,40 ч. продължаваме работата с т. 6 от предвидената седмична програма.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, продължаваме днешното заседание.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.

Следващата точка по дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ДВАМА ЧЛЕНОВЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
С доклада на Бюджетната комисия ще ни запознае нейният председател госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Проект за решение за приемане на
процедурни правила за условията и реда за предлагане на
кандидати за председател, заместник-председатели и
двама членове на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с влезлия в сила Закон за Сметната палата, който в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби предвижда в срок от един месец от влизането в сила на Закона Народното събрание да избере председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси, с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за
предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и
двама членове на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата и представяне на документите им.
1. Предложение за кандидат за председател на Сметната палата се прави от парламентарните групи или от народни представители, нечленуващи в парламентарна група. Предложението се внася в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложението за кандидати за заместник-председатели се прави от председателя на Сметната палата. Управителният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, съответно Управителният съвет на Института на вътрешните одитори в България прави предложение до председателя на Сметната палата за кандидат за член на Сметната палата в 5-дневен срок от решението за избиране на председател. Предложението за заместник-председатели и членове се внася в писмена форма от председателя на Сметната палата до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от решението за избиране на председател.
Предложението за кандидат за председател на Сметната палата, за заместник-председатели и за членове се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към Решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”;
г) свидетелство за съдимост;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за професионален стаж в областта на одита, административното и финансово право, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от 15 години;
e) декларация по образец – Приложение № 2 към Решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за Сметната палата;
ж) предложение от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, съответно от Управителния съвет на Института на вътрешните одитори в България по чл. 15, ал. 1 от Закона за Сметната палата – за членовете на Сметната палата. Към предложението се прилага извлечение от протокола на заседанието на съответния управителен съвет за вземане на решение за предлагане на кандидат за член на Сметната палата.
II. Публично оповестяване на документите.
Предложението, заедно с приложените към него документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването.
Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени.
Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси или по електронен път на имейла на Комисията. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Изслушване на кандидата.
1. Преди да изслуша предложения кандидат, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на Сметната палата с оглед на длъжността, за която е предложен – до 10 минути.
5. Представяне в резюме на становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са представени – до две минути всяко.
6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
7. Въпроси от страна на народните представители – до две минути.
8. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси – до 10 минути.
9. Комисията може да изиска допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
11. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидата. Ако са изслушани няколко кандидати за дадена длъжност, Комисията изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект за решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в дадения държавен орган.
IV. Избор на кандидат за председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно – чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
Към Решението има Приложение № 1 и Приложение № 2 – декларации, които се попълват от кандидатите. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания.
Госпожа Мая Манолова.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, и за непросветените по темата „Сметна палата” е ясно, че правилата, които разглеждаме, са за отбиване на номера, от лицемерно разбиране за благоприличие на управляващата партия и управляващото мнозинство, за публиката. Просто да има някакви правила, по които на ужким да избираме членовете на Сметната палата.
Ясно е защо е така – защото позициите в Сметната палата са пет и отдавна са разпределени между четирите партии в управляващата коалиция, плюс един бонус за парламентарната група, която подкрепя управляващото мнозинство в решителни моменти, така че формулата „4 плюс” се нанася в структурата на Сметната палата по същия начин: „4 плюс” – „4 плюс 1 равно на 5”.
Може би това е и обяснението, че авторите на тези правила даже не са си направили труда да им придадат някакъв пò така – юридическиобразен вид, поне да не са във фрапантни нарушения и с парламентарния правилник, и изобщо със самата специфика на процедурата по избор на Сметната палата, а тук е попреписано от това какви други процедурни правила са съществували в този и в предни парламенти.
Авторите абсолютно игнорират факта, че структурата на Сметната палата, според новия закон, е сложна, тристепенна. Първо се избира председател, след това по предложение на председателя – двамата заместник-председатели, след това по една особена процедура – от две неправителствени организации от средите на частния бизнес, се избират и двамата членове на Сметната палата, но тази специфика отсъства в тези правила, просто защото те са правени на коляно, набързо и се разчита на това, че публиката вече се е примирила, че управляващото мнозинство си е разпределило позициите в Сметната палата, така че да не се престарават особено много в детайлите.
Обръщам внимание на следните конкретни недомислици в тези процедурни правила.
Първо, има откровено нарушение с парламентарния правилник, който изисква в стандартната процедура – погледнете чл. 89 от Правилника на парламента, документите на кандидатите за публични длъжности, които се избират от парламента, да бъдат огласени 14 дни преди изслушването на съответния кандидат. Срокът тук удобно е направен на седем дни – колкото по-бързо мине цялата процедура, толкова по-добре.
Второ, липсва абсолютно изискване за представяне на декларация за имуществено състояние на председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата.
И, трето, макар да става дума за концепция, която ще се обсъжда по време на обсъждането – изискване за представяне на писмена концепция, поне от председателя за работата на Сметната палата, липсва.
Затова преди да анализирам тези „пропуски”, ще направя три конкретни предложения по правилата, които моля да бъдат гласувани отделно и ще ми бъде любопитно какви ще бъдат аргументите тези мои предложения да не бъдат подкрепени от управляващото мнозинство.
Първото предложение е за добавяне в Раздел първи на буква „з” – „декларация за имуществено състояние на кандидата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е в т. 2 ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Това е в т. І, в т. 2, след буква „ж” следва буква „з”, която да гласи: „Декларация за имуществено състояние на кандидата, която се попълва по образец, приложим към лицата, които подават декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
Господин Председател, ще Ви го предам в писмен вид.
След това – т. „и”: „Концепция на кандидата за председател за дейността на Сметната палата”.
И във второ (римско) цифрата „7” в първото изречение да бъде заменена с числото „14”, за да има съответствие с изискванията на парламентарния Правилник, който, за юристите е ясно, мисля, че и за госпожа Стоянова е ясно, има ранг на закон, според едно тълкуване на Конституционния съд, така че, искаме или не, трябва да се съобразим с това, което е записано в парламентарния Правилник и гласувано от същото това мнозинство.
Особено е важен въпросът с имуществената декларация на членовете, на кандидатите и за членове, и за председател, и за заместник-председатели, защото аргументът, че след като бъдат избрани, те ще подадат имуществена декларация, е повече от несъстоятелен.
Важно е, когато избираме членовете на върховния одитен орган на държавата предварително, при обсъждането на техните кандидатури, да сме наясно с тяхното имуществено състояние, както и с възможните несъответствия в него. Вече имахме маса такива неблагополучия с други кандидати за публични длъжности.
Фактът, че след като бъде избран председателят или заместник-председателите, или членовете, ще подадат декларация за имуществено състояние пред самата Сметна палата, в случая е неуместен този аргумент, защото декларациите за имуществено състояние на Сметната палата ще се подават пред кого? Пред Сметната палата. Ще ги проверява – кой? Сметната палата.
Нека публиката да е наясно предварително какво е имущественото състояние, какви са им доходите и има ли там някакви въпросителни, които могат да будят притеснение.
Още по-интересна е темата с избора, изобщо процедурата по изслушване, предлагане, номиниране, движение на двамата члена на Сметната палата. Обръщам внимание, че тези двамата, така както е прието в Закона, ще продължат да извършват своята частна дейност, тоест те ще продължат да си работят часпром, докато са членове на Сметната палата. За тях беше измислена и една сложна процедура как те се предлагат от две неправителствени организации.
Това, което липсва в тези правила, е следното: няма публичност на предложенията от двете неправителствени организации.
Приема се априори, че председателят на Сметната палата, който трябва да ги предложи, буквално ще се съгласи с предложенията на двете неправителствени организации, тоест предварително се залага, че председателят на Сметната палата, който ще избере управляващото мнозинство, ще бъде един послушко, един пощенски гълъб, който от точка „А“ – централата на ГЕРБ, до точка „Б“ – парламента, ще пренесе предложенията на двете неправителствени организации.
Ами, ако не се окаже така? Ако се окаже, че изберете един председател на Сметната палата – скрит Вучков, който има собствено мнение и не е готов да се съгласява с всяко предложение на неправителствена организация? (Шум и реплики.)
И този Вучков-2 в Сметната палата реши, че не е съгласен с тези предложения, защото те не отговарят на изискванията или са в конфликт на интереси, или има някакво друго съображение, така че за хората, за публиката, за българските граждани трябва да е ясно какво са предложили неправителствените организации, съгласил ли се е председателят на Сметната палата, не се ли е съгласил, какви са му мотивите, защо едни е отказал да внесе, защо внася други.
Идваме до най-интересната част в тези процедурни правила, която, уважаеми колеги, пряко кореспондира с едни правила, които са си разписали двете неправителствени организации по номинация на членове на Сметната палата.
Обръщам Ви внимание, макар че става дума за избор на председател, двама заместник-председатели и двама обикновени членове, двамата обикновени членове всъщност са необикновени по две причини: първо, защото ще могат да работят и частно, и като върховни одитори. И, второ, защото техните гласове ще бъдат решаващи за актовете на Сметната палата.
Само припомням, че решенията в Сметната палата се вземат с четири от пет гласа, така че тези двамата реално ще определят някои много важни неща, например: кои организации ще бъдат одитирани, какъв ще бъде редът на провеждане на публичните одити, кой – първи, кой – втори? Те ще гласуват одитните доклади, така че тези двамата члена, макар да са обикновени членове, са изключително важни и е прелюбопитен начинът, по който ще бъдат номинирани от двете неправителствени организации и след това гласувани удобно от парламентарното мнозинство.
Затова Ви обръщам внимание какви процедурни правила са си избрали двете неправителствени организации, и за да спестя време, ще се съсредоточа само върху процедурните правила на едната от двете организации.
Това е Институтът на вътрешните одитори в България. Какви изисквания те си залагат? Те си залагат изискване хората, които ще номинират, човекът, който ще предложат, да бъде техен член, да е плащал членски внос и, забележете, ако бъде избран въпросният член на Сметната палата, трябва да подпише едно споразумение с тази неправителствена организация.
В това споразумение той се задължава да работи за интересите на Института на вътрешните одитори на България и за укрепване на вътрешния одит, тоест един член на Сметната палата, който ще продължи да извършва частна одитна дейност, консултантска и друга, ще продължи да бъде член на една неправителствена организация, поема ангажимент, че бивайки член на Сметната палата, той ще работи за интересите на тази неправителствена организация, която го е издигнала.
Има и други много любопитни моменти в тези правила. Например конфликтът на интереси, който е изключително важен. Когато сме позволили едно лице хем да работи консултантска и друга дейност, хем да бъде член на одитния орган, е много интересно какви мерки се вземат за това то да не попада в конфликт на интереси. Тоест да не получава пари от две места – от този, който ще бъде одитиран, и от този, на който той ще преценява как му е извършен одитът.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): А адвокатите защо работят на две места?
МАЯ МАНОЛОВА: Какво казва Институтът на вътрешните одитори? Впрочем поздравявам ги за честната позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само за момент, госпожо Манолова. Обсъждаме правилата на Народното събрание, а не на Института на вътрешните одитори. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но това е изключително важно за конфликта на интереси. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Те казват следното: „Кандидатът за член на Сметната палата не трябва да бъде в ситуация на сериозен конфликт на интереси”. Тоест той може да бъде в ситуация на несериозен конфликт на интереси. (Смях и оживление.) И по-надолу обясняват защо може да е в несериозен конфликт на интереси, съвсем честно. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Институтът казва: „Трудно може да се намери идеален кандидат, по отношение на който няма да е налице форма на свързаност по смисъла на Закона за конфликт на интереси. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Затова изключения от горните положения са допустими по отношение на кандидати, за които са налице единични или изолирани случаи на наличие на подобен конфликт”. Тоест при несериозен конфликт на интереси, при единични или изолирани случаи на конфликт въпросното лице може да бъде предложено и парламентът удобно да го гласува за член на Сметната палата. (Смях и оживление.)
Да, смешно е. Всъщност би било смешно, ако не беше трагично, защото ние тук избираме не някаква помощна комисия към парламента, която да се занимава с увеселителната част в Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ние избираме членове на Сметната палата, които трябва да осъществяват обективен, независим, безпристрастен одит, а не хора, които може да са в конфликт, може да не са в конфликт, могат да работят частно, могат да работят в Сметната палата – въпросът е просто да бъдат предложени правилно, издигнати правилно и правилно гласувани от управляващото мнозинство.
Аз Ви предлагам, уважаеми колеги, тези процедурни правила да бъдат върнати на уважаемата Бюджетна комисия и на уважаемата председателка госпожа Менда Стоянова, да се преработят и в един по-сериозен вид да се предложат на пленарната зала. Ясно е, че сте се разбрали и за председателя, и за заместник-председателите, и за членовете, но все пак трябва да имаме някакво уважение към тази зала, някакво уважение към Народното събрание, някакво уважение към юристите в Народното събрание, или поне към тези от управляващото мнозинство, защото тези правила за избор на членове на Сметната палата, този подход е обиден поне за юристите в управляващото мнозинство. Ако не за българските граждани и за българските институции, за всички субекти, които ще бъдат обект на одит, извършван от Сметната палата, защото това, което им казваме, е: избираме Ви един орган, който няма да е независим, който няма да е безпристрастен, който много вероятно да е в конфликт на интереси в една или друга ситуация, така че внимавайте как се държите по отношение на властимащите.
Правя и процедурно предложение – тази точка, разискванията да бъдат прекратени, а предложението на госпожа Менда Стоянова и на Бюджетната комисия да им бъде върнато за преработване, с препоръка за по-сериозно отношение към избора на Сметна палата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, не се чувствам обиден от предложения Проект за процедурни правила, напротив – смятам, че те съответстват в огромната си степен изцяло на досегашната практика по отношение на обсъждане и приемане на процедурни правила.
Много искам да направя аналогия с процедурните правила за избор на членове на ЦИК и на двете квоти. Като правим такива разсъждения за симетрия на, да кажем, гражданската квота, спомнете си какъв беше проблемът и драмата с това кой и как изслушва така наречената „президентска квота” от членовете на ЦИК и какъв хаос създаде това назад във времето.
Като говорите за конфликт на интереси, също така ще Ви помоля да си припомните какво стана с правилото за независимия орган ЦИК и за адвокатите, които са членове на ЦИК. Уж нямаше да бъде допустимо адвокати да бъдат членове на ЦИК. Продължава да е недопустимо, в интерес на истината, но Ви моля да проверите в сегашния ЦИК колко от членовете не са си прекратили адвокатските права и дали е налице конфликт на интереси? Защото май има конфликт на интереси.
Човек като съди, би трябвало все пак да се съобразява с някакъв стандарт и критерии. Затова Ви предлагам, първо, не бива да се съди, но като ще съдите, вземете за стандарт и критерии процедурата, която беше по ЦИК.
Също така спомнете си там дали гледахме декларации за имущественото състояние на кандидатите.
Единствено ми се струва, но, пак казвам, като форма на правна дискусия, доколко да се дискутира 7-дневен или 14-дневен да бъде срокът, защото нормата да седят книжата, качени на обособения сайт на Народното събрание по този въпрос... Последната алинея на чл. 89 казва изрично, че Народното събрание за всеки такъв избор приема отделни правила. Но приемам и Вашата теза, че в ал. 1 е заложено едно правило, което може би трябва да го приемем като принципно и че там срокът е 14-дневен.
Извинявам се за времето, господин Председател, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика – господин Петър Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз много внимателно Ви слушах, даже си записвах, да Ви кажа.
Обаче имам много голяма молба към Вас. Отдавна си мисля да я изкажа, и все така се въздържам, ама днес наистина ще го направя. Много Ви моля от тази трибуна говорете като пред парламента, а не като пред партийно събрание в Кюстендил! Тук има хора колеги, които са отворили Закона, прочели са правилата, нещата все пак са ясни.
Ще карам едно по едно горе-долу, за да не бъда голословен.
На първо място, коментирахте липсата според Вас на декларация за имуществено състояние. Пределно е ясен Законът за публичност на имуществото, че такава декларация по отношение на членовете на Сметната палата, заместниците и председателя се подава, когато бъдат избрани. Подобен тип предложения на предварителен контрол, или не знам как да го направя, едно време ги правеше Яне Янев, ако си спомняте. Но той, слава Богу, не е в тази зала в момента. Не виждам как, като го няма в Закона, ние да го напишем в правилата и да кажем: дайте сега и декларация за имуществено състояние. Това просто не е възможно, сама го разбирате, няма как да стане. Ако искате вече да променим Закона и да има подобен реквизит при избора, знаете процедурата за законодателни изменения.
После, за срока – че бил седем дни. Колко пъти сме намалявали срока за предложения между двете четения по законопроект, или сме ги удължавали, и въобще нужно ли е да припомням?! Няма никакъв проблем с решението си Народното събрание да измени срока. Това също много добре го разбирате, не виждам да е проблем. Седем дни не е никак кратък срок, на мен ми се вижда достатъчен. Още повече че все пак целта е да бъде избрано в един момент това ръководство на Сметната палата, освен, разбира се, ако Вашата цел не е да не бъде избирано такова ръководство и да си караме със старото, защото и такива подозрения има.
После, за двете организации и Института на вътрешните одитори. Тук очаквах пак да ни обясните за американската конспирация – как ще предлагат член на Сметната палата. Слава Богу, този път не ни обяснихте това.
Да Ви кажа, на сайта на Института на вътрешните одитори въобще не видях такива работи, за които говорите. Поне ги раздайте на колегите, за да видим откъде са. Ако сте ги прочели във вестник „Кюстендилски глас”, това е друга тема.
Завършвам с това, че в Раздел ІІІ „Изслушване” много подробно е описано как се изслушват предложенията за членове и за заместник-председатели. Така че има публичност на процедурата, няма никакъв проблем и с това. Не сте права и тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Иванов, заповядайте за трета реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз също си водих записки, защото Вие на шега прескачахте от тема в тема, засегнахте много теми.
Госпожо Манолова, не бяхте ли Вие борецът за това да има прозрачност, да се даде шанс на неправителствени организации, на организации, които работят в определена сфера, да имат своите представители в определени структури, които се избират от парламента на Република България? Вие бяхте този човек! Защо сега отричате толкова силно защитавани от Ваша страна неща? Това не ми ясно. Ако може да ми го обясните.
Да се върнем на това, което казахте. Когато говорихте за двете организации, госпожо Манолова, в България организациите са две, няма трета, няма коя друга да бъде. Това на Вас Ви е пределно ясно! Защо спекулирате с това? Две са организациите, които са от този сектор, които работят и имат своите представители. Тези две организации изпращат своите представители, за да може да има прозрачността, за която Вие се борите, за която обаче Вие се борите само на думи, а ние я осъществяваме на дела. Това е разликата.
Предлагате да бъде прекратен дебатът, да бъдат преработени правилата. Защо? За да може деветте членове, които избрахте, да продължат да си получават заплатите и да оказват политически натиск върху определени хора. Това Ви е целта в момента. Вас това Ви боли, не нещо друго.
Пак Ви питам: защо избрахте 9 члена, след като Сметната палата, доколкото знам, нека колегите ме поправят, прави четири одита. За какво? За да може да угодите на партийните послушковци, които да продължават да си взимат големите заплати.
Говорите, че те щели да работят на две места. Ами как работят адвокатите? Седят тук в залата, коват закони, а след това ходят да защитават по съдилищата. Така ли е? Така е!
Моля Ви се, малко по-сериозно! Не принизявайте дебата толкова много. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, които ми направихте реплика! Разбирам, че ситуацията е повече от неудобна, тя си е направо конфузна, защото правилата, които една от неправителствените организации е оповестила за предложение за член на Сметната палата, са публично известни. Мога да Ви ги разпечатам, ако искате, можем заедно да ги свалим от интернет страницата.
Ситуацията е конфузна, защото самата организация, за разлика от депутатите от мнозинството, не може да каже на бялото черно и е признала, че въпросното лице, което ще предложи, няма как да не бъде в конфликт на интереси. Тоест ръководството на Института на вътрешните одитори е постъпило по-достойно от представителите на мнозинството, като е признало, че кандидатът, който ще излъчи, ще бъде в ситуация на конфликт. И се опитва този конфликт да не бъде сериозен, да бъде единичен, да бъде изолиран. Както са могли, така са го написали. Тези правила са факт и това е най-голямата и най-точната оценка за Закона, който сътворихте и който е абсурден.
Всъщност тези организации вече не са и неправителствени, те са проправителствени, защото на практика техни представители влизат в един орган, който има претенциите да е върховен одитен орган на българската държава. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Изобщо не правете никакви аналогии с избора на членове на ЦИК, защото там имаше реална конкуренция. За местата в ЦИК се конкурираха два пъти повече предложения, направени от различни неправителствени организации. Там зад тях застанаха конкретни политически партии, които ги предложиха и конкретни организации, които ги издигнаха. Факт! (Реплики.)
В случая се прави една срамна игра. През Института се пробутват предложения на партиите от управляващото мнозинство – един за реформаторите, един за АБВ – не знам как сте си ги разпределили точно.
Не знам и защо се притеснявате от декларирането на имущественото състояние на кандидатите. Извинявайте, подобно изискване има за редица публични длъжности: за главен инспектор, за членове на Висшия съдебен съвет, за различни важни публични длъжности. И тук също знаем отговора, защото един от кандидатите за висока позиция има необясними неща в имущественото си състояние. (Реплики и възгласи.) Това тепърва ще стане ясно! Само че Вие предпочитате постфактум, след като бъдат избрани, тези декларации да се пуснат пред Сметната палата и те сами да проверят себе си. Ако не се притеснявате от нищо, включете това изискване в публичните правила. Това няма да бъде прецедент. Това е стандартната практика на Народното събрание.
Що се отнася до репликата на господин Славов, ще Ви кажа, че на партийни събрания хората идват по-подготвени от Вас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не говорят откровени глупости, защото това, което е написано в парламентарния Правилник, е императивно – 14-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което се случва с предложенията между първо и второ четене, е съобразено с парламентарния Правилник. Могат да бъдат намалени дните до три и до 28 – максималният срок за предложения. Тук имаме ясен срок, който няма как да нарушавате, ако искате все пак това да е парламент, а не сбирка на управляващата коалиция по избор на кадри. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Предложението, което направихте по процедура, беше за отлагане на разискванията ли?
Госпожо Манолова, за отлагане на разискванията ли Ви е предложението?
Обратно становище?
Заповядате, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Процедурата, която предложи колежката Манолова, беше за прекратяване на разискванията и връщане на Бюджетната комисия за преработване на правилата, които трябва да приемем. Няма такава процедура по нашия Правилник.
Моля да не я допускате до гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, прекратяване или отлагане на разискванията искате? (Реплики.)
Проверявам в момента стенограмата.
Прекратяване няма как да подложа на гласуване.
Има ли други изказвания? Няма.
Да започнем с другите предложения.
Първото предложение е за добавяне на букви „з” и „и” в I, т. 2 на Проекта за решение.
Буквата „з” гласи следното: „Декларация за имуществено състояние на кандидата, която се попълва по образеца, приложен към лицата, които подават декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
Буквата „и” – концепция на кандидата за председател на дейността на Сметната палата.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Мая Манолова за добавяне на нова буква „з” в I, т. 2 на предложените Правила.
Междувременно направихме справка със стенограмата и искането е било за прекратяване на разискванията, така че няма как да се подложи на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 92 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението за буква „и”, което Ви прочетох, отново на народния представител Мая Манолова – гласувайте буква „и” в I, т. 2, нова буква „и”.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Имаше още едно предложение в т. II – първото предложение, числото „7” се заменя с числото „14”.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 55, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и гласуваме Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, заедно с приложените декларации – Приложение № 1 и Приложение № 2 към Решението.
Самият проект беше представен от председателя на Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Проектът за процедурни правила е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ИНСТИТУЦИИ, КОИТО Е СЛЕДВАЛО ДА УПРАЖНЯТ КОНТРОЛ И ПРОТИВОДЕЙСТВАТ НА ИЗТОЧВАНЕТО НА КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА В ПЕРИОДА 2009 – 2014 Г.
От вносителите – заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009–2014 г.
Източването на КТБ, довело до фалита й, е най-мащабната финансова измама в новата история на България. В резултат бяха изразходвани близо 4 млрд. лв., средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в едно с допълнителни средства и от държавния бюджет за изплащане на защитените депозити, а много вложители изгубиха безвъзвратно депозирани в тази банка средства.
Във връзка с това от критично значение е да се проследи навременността и адекватността в действията на държавните институции, които следва да имат превантивно действие и да не допускат подобни грабежи от данъкоплатците.
На първо място е ключовата роля на Банковия надзор към Българската народна банка, който би следвало, посредством редовен дистанционен контрол и проверки на място, да следи отблизо спазването на добрите финансови практики и да вземе незабавни мерки още при първите симптоми за слабости. И до момента не е ясно дали става въпрос за индивидуални грешки на ръководители или системни проблеми в начина на работа на надзора.
Корпоративна търговска банка е публична компания и по тази причина би следвало да бъде стриктно следена и от КФН. До момента не е ясно дали КФН е предприела каквито и да е действия.
Източването на повече от 5 млрд. лв. би следвало да бъде спряно и виновните лица веднага да бъдат подведени под отговорност от ДАНС и финансовото разузнаване. Ако ДАНС няма капацитета да се намеси решително при мащабни финансови измами, е заплашена националната сигурност.
Парламентът като висша законодателна и контролна институция трябва да се ангажира със създаването на анкетна комисия за изясняване на горните факти и обстоятелства, включително за да установи дали са необходими законови мерки за затягане на контрола с цел недопускане на подобни афери в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, твърдо подкрепям създаването на подобна анкетна комисия. Огромен брой български граждани и фирми понесоха доста сериозни щети вследствие на случилото се миналата година около тази банка. Много от хората в България искат истината – цялата истина, не някаква заметена и опакована в луксозен пакет полуистина, а истината, колкото и да боли.
Смятам, че покрай цялата дискусия не се обърна достатъчно внимание на няколко факта, които истински се надявам тази Временна комисия да не подмине.
Първо, видяхме, че предварителният и текущ контрол в банковия и капиталовия сектор са равни на нула – нито БНБ, нито Комисията за финансов надзор са си свършили работата, не покривайки дори най-ниските критерии за качество и надеждност. Вследствие на това всички български данъкоплатци ще трябва да плащаме години наред взетите от държавата пари назаем.
Второ, никой от ръководителите не пое лична отговорност за огромните грешки, допуснати в работата им. Щом те не признават грешките си, защо ние не им търсим отговорност докрай, за да не се повтарят никога повече тези проблеми, тъй като търсенето на отговорност има и превантивен ефект?
Трето, очаквам Временната комисия да излезе с конкретни предложения за промени в настоящата правна уредба, която явно има много несъвършенства.
Не смятам за нормално през месец май банката да е в отлично състояние според Комисията за финансов надзор и Българската народна банка, а месец след това да се окаже, според двете институции отново, че е в крайно окаяно състояние.
Българският народ заслужава да разбере истината, така че, колеги, очаквам наистина реални резултати, а не хвърляне на прах в очите на хората от тази Временна анкетна комисия.
Твърдо заставаме зад нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение.
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на
държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на
Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.”
Гласуваме т. 1.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Точка 1 е приета.
„2. Комисията по т. 1 се състои от народни представители от всички парламентарни групи, като броят им се определя на пропорционален принцип.”
Гласуваме т. 2.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Точка 2 е приета.
Заповядайте за процедура, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предлагам да отложим т. 3 за състава на Комисията, защото все още нямаме готовност. Мисля, че и другите колеги ще се съгласят – за другата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Правя обратно предложение – да се приеме съставът на Комисията, защото както сами разбрахте, и гласуването показа важността да има такава Комисия. Несериозно е да ми казвате, че не сте готови. Този дебат се води вече две седмици в кулоарите, така че бъдете така добри да си предложите кандидатура и тази Комисия да работи по възможно най-бързия начин.
Най-малкото това Народно събрание пое ангажимент и гласува решение, с което да бъде избрана международна фирма, която да проследи паричните потоци в Корпоративна търговска банка. Не можем да се мотаем и да изчезват и капиталите на КТБ неизвестно къде и накрая да не можем да съберем нищо. Просто това нещо е несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Гласуваме процедурното предложение на госпожа Цвета Караянчева за отлагане гласуването на т. 3 и целия Проект за решение за следващата седмична програма.
Гласували 84 народни представители: за 62, против 15, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Искам процедура по прегласуване, защото мисля, че настъпи едно объркване в залата.
Господин Байрактаров, не става въпрос за един член. Пропорционален е принципът, по който трябва да бъде избрана, а това означава, че трябва да направим разместване на някои от колегите в комисиите, което се случи тази седмица.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Тя е Временна комисия. Какво разместване?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вижте, не може да се натоварват хората просто така. Трябва тези, които влязат там, да свършат своята работа, а не да фигурират просто като фигуранти.
Затова мисля, че няма никакъв проблем да се отложи приемането на т. 3 за другата седмица, за да може всички политически сили да излъчим своите представители. Представители, които ще могат да свършат работата, за която са изпратени там, а не да губим времето на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 84 народни представители: за 66, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, моля за тишина и ред в залата!

Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - продължение.
Вносител е Министерският съвет.
Становищата по Законопроекта са изчетени. Виждам, че има стенограма с изказвания от различни народни представители.
Продължаваме в режим на дебати по внесения Законопроект.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, за пореден път дойде ред да гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в отстраняването на една слабост на Закона, защитавайки теза, която е била пропусната и при писането на Закона, и когато през 2010-2011 г. ние направихме големи корекции по него. Казвам „за пореден път”, защото точно тази теза, която се надявам днес да приключим, поне на първо четене, стои на вниманието на Народното събрание вече трета година в три парламента, по едни или други причини, свързани не със самия закон, а с работата на Народното събрание и неговото прекратяване – в Четиридесет и първото и Четиридесет и второто му издание не успяхме да стигнем до гласуване на закона.
В началото на своето изказване искам да Ви кажа, че в двете водещи комисии, това са Комисията по отбраната и Комисията по външна политика, тези промени, предложени от Министерския съвет, са приети абсолютно единодушно.
Сега възникна въпросът защо трябва да водим продължителни дебати, за да обосновем необходимостта Народното събрание да одобри на първо и второ четене тези промени.
Касае се за два казуса. Единият казус е за службата на български офицери, сержанти, войници и цивилни служители в организации на НАТО на територията и извън територията на Република България.
Вторият казус е за срока на служба на хабилитирани военни лица.
Аз ще взема подробно отношение и по първия казус. Това се налага, защото в общественото пространство многословно, многостранно и напълно невярно бяха изложени виждания, които едва ли не подчиняват българския генералитет, българските офицери, сержанти и войници на офицери от други армии – членки на НАТО. Искам тук ясно да кажа, че и в момента ние имаме всички категории български военнослужещи, които служат под командване на офицери от други страни, чиито армии членуват в НАТО. От друга страна, наши офицери вече повече от 10 години командват в такива международни формирования – офицери, сержанти, войници и цивилни служители на други страни – членки на НАТО, включително и американци.
Защо се налага да правим промени в чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, за да отстраним този недостатък? Когато е писан и коригиран Законът, казусът за български военнослужещи и цивилни служители да служат в щабове на НАТО на територията на Република България не е съществувал и това не е отразено в Закона. Парадоксално, но е факт, който сега ние искаме да отстраним – в Закона пише, че всички тези категории български граждани могат да служат в щабове на НАТО, но извън територията на страната. Разбира се, аз се надявам, че този правен пропуск с пълното съгласие на всички парламентарно представени политически сили, включително и тези, които го атакуваха извън парламента, ще бъде отстранен. Искаме да дадем правни основания на всички български военнослужещи и цивилни служители, включително и от други министерства, извън структурите на Министерството на отбраната, да могат да служат в тези щабове.
В чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили е подробно разписано към настоящия момент къде и как протича службата на българските граждани – мъже и жени, в структурите на Министерството на отбраната, на Въоръжените сили, на Българската армия и не е записано, че те имат право да служат в състава на многонационални формирования на длъжности, съответстващи на званието им, в международни организации или в други международни инициативи, какъвто е предметът на този Законопроект.
Аз искам да Ви кажа, че и към момента – изключвам празноговоренето, че ще се създават щабове, едва ли не бойни формирования на НАТО на територията на България – и в момента в България съществува такъв щаб, казва се Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствията. Той и в момента съществува. Наши военнослужещи и цивилни граждани служиха в такива формирования и при кризата в Косово, и така нататък.
Приключвайки своето изказване, аз искам да призова абсолютно всички народни представители в Народното събрание на Република България да дадат възможност, с тази промяна в Закона, на български граждани от и извън структурите на Министерството на отбраната да служат във формирования на НАТО, на което ние вече 11-та година сме членове, и на територията на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Реплики?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Преди това само да изчакаме реплики.
Има ли реплики на изказването на господин Тошев? Не виждам.
Заповядайте за процедура, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, от името на Парламентарната група искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря.
Обявявам 15 минути почивка.
Уважаеми колеги, в 13,15 ч. продължаваме заседанието.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията по Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България на първо четене.
При мен има три заявки – на народните представител Янко Янков, господин Кънчо Филипов и господин Пламен Манушев.
Господин Янков, заповядайте за изказване.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Качествената и пълноценна интеграция на България в системата на НАТО е основен приоритет, свързан с националната сигурност на страната. От тази гледна точка позицията на Движението за права и свободи е категорично ясна: ние винаги сме подкрепяли всичко, което води до нашата пълноценна интеграция в системата за колективната сигурност. Това е още от времето преди България да стане член на НАТО. Знаете, че ние бяхме един от основните фактори, който настояваше в тази посока.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи настоящия Законопроект, защото той дава възможност за още по-качествена и пълноценна интеграция както на действащите военнослужещи в системата на Въоръжените сили, така и на офицерите от резерва.
Уважаеми колеги, в интерес на истината трябва да отбележим, че настоящият Законопроект има доста дълга история. За първи път той беше внесен от колегите от ГЕРБ в лицето на народния представител Доброслав Димитров и група народни представители. Тогава всъщност ние не го приехме, но не поради неговата философия, а защото всъщност на експертно ниво се разбра, че е възможно да бъде реализирана много по-добра и качествена правна техника, която да постигне същата цел. Мисля, че този Законопроект беше внесен от колегите през месец ноември 2013 г. След това от Министерския съвет през месец юни 2014 г. беше внесен законопроект, който ние в Комисията по отбрана единодушно приехме.
Сега всъщност това е третият Законопроект, тъй като вторият законопроект не можа да мине поради приключване дейността на Народното събрание. Това е третият Законопроект, който ние определено считаме, че трябва да бъде подкрепен от всички парламентарни групи.
Защо? На първо място, както казах, той дава възможност за по-пълноценна и качествена професионална реализация на българските военнослужещи. Тяхната реализация е много необходима, защото досега беше доста ограничена, а сега може да бъде реализирана и в системи и колективни органи, по които България е член или страна. Това е жест към нашите млади кадри, които ще могат да намерят своята пълноценна професионална реализация.
Уважаеми колеги, в интерес на истината е важно да отбележим тук, пред всички народни представители, че навсякъде, където нашите военнослужещи служат и работят, получават изключително високи оценки, и то – заслужено.
Уважаеми дами и господа, няма да се спирам подробно на тази тема, защото колегата, който се изказа преди мен, господин Тошев, подробно я разви.
Искам обаче да добавя още нещо, което считам за важно. Ние получаваме възможност за ефективна реализация и на нашите офицери от резерва в системата на Конфедерацията на офицерите от резерва на страните – членки на НАТО – CIOR.
В качеството си на председател на Комисията по отбрана в миналото Народно събрание бях в трудната ситуация многократно да се срещам с тези хора и много трудно да им осигурявам необходимия финансов ресурс, за да могат примерно да присъстват в Париж на конгрес на Конфедерацията. Знаете, че избраният през 2014 г. председател на тази Конфедерация е българин. Това е голям престиж за България, уважаеми колеги!
От тази гледна точка определено смятаме, че сегашният Законопроект дава възможност Министерството на отбраната много по-свободно да реализира този интерес на офицерите и сержантите от запаса в България за участието им в международните структури чрез бюджетните инструменти, с които то може да разполага и да управлява.
Уважаеми колеги, има обаче нещо, което считаме за недостатък на предложения Законопроект. Разговарях с колегите и ще се опитаме да променим този недостатък между първо и второ четене като правна техника. Става дума за срока, за който могат да бъдат назначавани българските военнослужещи – три години плюс удължаване една година. Смятаме, че не е необходимо това да се фиксира в Законопроекта. Трябва да дадем възможност на субекта, който извършва назначаването, да прецени съгласно действащите в момента закони или съобразно конкретния повод за назначението и да определи срока за назначаване на нашите военнослужещи. Защо три плюс една години?! Може да се наложи повече.
Има изключително сериозни експертни длъжности в системата на НАТО, за чието професионално овладяване се изисква доста време и много усилия – интелектуални и професионални.
Според нас това трябва да бъде възможност за преценка на субекта, който извършва назначаването.
Сериозен плюс на Законопроекта е възможността, по която цивилните служители в системата на Министерството на отбраната могат да намерят по-добра професионална, а от там и по-добра материална реализация.
Уважаеми дами и господа, не искам да бъда многословен. Законопроектът на този етап има предимства, които заслужават подкрепа. Те са плюс за българските военнослужещи, за интеграцията на България в системата на НАТО и затова, пак казвам, нашата парламентарна група, такъв е и призивът ни към всички колеги от парламентарни групи, ще подкрепи Законопроекта. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики към изказването на господин Янков?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Председател, радвам се, че моето изказване предхождаше това на господин Янков. Аз също призовах цялата зала да гласува, за да не излезе някаква теза, видите ли, за съглашение или лобиране.
Господин Янков, искам обаче да Ви опонирам по отношение на Вашата забележка за срока на службата. Трите години плюс една година допълнително, ако не е фиксирано нещо друго в други закони, по които ще се служи навън или тук, в България, са в пълно съответствие основно със Закона за дипломатическата служба, както и с правилниците, по които служат нашите военнослужещи в чужбина. Надявам се да напишем и правилници, които касаят службата тук, в България. Ако променим обаче този срок в по-големи граници, ще поставим в неравностойно положение всички, които са служили досега, които служат сега или евентуално по други линии ще служат в нашите задгранични представителства.
Смятам, че би трябвало да обсъдим въпроса в Комисията и тогава да видим как ще подходим по този въпрос.
По отношение на правната техника сте прав – в Четиридесет и първото Народно събрание имахме спорове, но по същество нищо не се е променило. Сега техниката е изгладена. Мисля, че и юристите от всички групи нямат бележки по този закон.
Господин Янков, ако направите дуплика, искам да заявите, както и аз заявявам, че в момента поради това, че за лобиране не може да става въпрос по каквито и да е други причини, освен за националната сигурност, така че, колеги, в момента ние лобираме за България, за националната сигурност на България. Кой каквото друго каже, нека да излезе и го заяви тук, за да можем да отговорим на всички други въпроси по тази тема, които не са ясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Тошев.
Втора реплика? Не виждам желаещи.
Господин Янков, заповядайте за дуплика.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, така е, абсолютно съм съгласен, че по Закона за дипломатическата служба нещата са така, но не е ясно по-нататък как ще се развият събитията и всъщност конкретно в какви международни структури нашите военнослужещи ще могат да служат. Може някъде те да не са пряко свързани със Закона за дипломатическата служба. Всъщност смисълът на всеки един законопроект е да регулира определени обществени отношения за дългосрочен период от време. От тази гледна точка аз имах предвид да го обсъдим. Казвам това не напразно, консултирал съм го и с експерти в системата на Министерството на отбраната. От тази гледна точка идеята е евентуално само да подобрим Законопроекта, а не по някакъв начин да пречим с нещо.
Що се отнася до лобирането, аз смятам, че чест и достойнство за всеки български офицер, независимо дали е действащ или от резерва, е да лобира за националната сигурност. Дали лобира правилно или не зависи от неговите аргументи. Аз смятам, че всичко, което звучи от трибуната, като наши аргументи в тази посока, няма никакви тясно политически измерения, а конкретни инструменти и механизми, които единствено и само засягат българската национална сигурност като цяло, за цялата българска нация, за целия български народ, за цялата българска територия. И това е изключително важен въпрос, по който ние ще бъдем твърди, последователни и никога няма да променим курса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, господин Янков.
Продължаваме със следващите изказвания. Има заявка от народния представител Кънчо Филипов.
Заповядайте, господин Филипов.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз също искам да заявя от името на нашата парламентарна група, че ще подкрепим предложените в проекта изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, защото, както казаха и колегите преди мен, наистина е най-нормално всички да подкрепим промени, които са в интерес на нашата национална отбрана, на нашите въоръжени сили. И ние ще го подкрепим най-малко по три причини, които намират отражение в предлаганите промени.
На първо място, с Проекта се предлага създаване на правна възможност, както подчертаха и колегите преди мен, международна организация на територията на страната да се комплектува с български военнослужещ и цивилен състав от граждани на Република България.
На второ място, регламентират се условията и редът за командироването на цивилни служители на територията на страната и извън нея, както и в задгранични представителства.
Също така за нас е особено важно, че с предлаганите промени се прецизира и разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили с оглед постигане на яснота при прилагането й спрямо офицерите във военните академии и висшите военни училища и научни организации, които заемат длъжностите доцент и професор, и тези, които заемат ръководни длъжности, за които се изисква да има хабилитирани лица.
Според нас предлаганите промени в Закона за отбраната и въоръжените сили са навременни, необходими, целесъобразни. Подчертавам още веднъж – ние ще си подкрепим. Призовавам и всички в тази зала да ги подкрепим, за да подобрим условията, при които работят нашите Въоръжени сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Филипов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Господин Пламен Манушев желае да направи изказване.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказалите се преди мен колеги доста обстойно мотивираха важността на този закон и спешността му. Аз искам да добавя само няколко думи защо е спешно да го направим и защо е важно да направим тези поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили – за да уредим една празнота, която беше в нашето законодателство, уреждаща службата ни в международни военни формирования и организации на нашата територия.
Господин Янков каза историята на този Законопроект. Тя е вече от няколко години, но най-вече правенето на тези корекции и измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили наложи създаването през ноември 2012 г. на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване способностите на НАТО за управление на кризи.
По този въпрос доста е работено от Министерството на отбраната, за да бъде изграден такъв Център на нашата територия, тъй като подобен център има в Холандия. Имаше неголямо желание от командването на НАТО да бъде изграден този Център, а ние смятаме, че третата мисия на Българската армия, също така и третата мисия на НАТО, стратегическата концепция на НАТО за управление на кризи, е изключително важна, особено в променящата се природа и променящият се климат на Земята, особено на територията на България – неща, които досега не бяха виждани и не са виждани от стотици години. Така че този Център има точно такива задачи – да изследва, да изгражда и усъвършенства способностите за управление на тези кризи.
Този Център ще бъде на методическото ръководство на Съюзното командване по трансформациите в Норфолк и в този център две държави са изразили съгласие да участват – това са Полша и Гърция. Приемането на тези поправки в Закона ще дадат възможност Центърът наистина да заработи. Той е създаден 2012 г. с Постановление на Министерския съвет, вече сме 2015 г. и дойдоха писма, в което Съюзното командване по трансформациите иска Центърът наистина да заработи, а той може да заработи когато хората, които работят в него, са на законово основание там на служба. Този Център тържествено беше открит миналата година, така че важността на това изменение на Закона и неговата спешност се обуславя най-вече от всичко това, което току-що Ви казах.
Този законопроект урежда още няколко неща, които не бяха уредени в нашето законодателство и особено в Закона за отбраната и въоръжените сили, а това е службата на цивилни служители, недържавни служители и служители в Министерство на отбраната по трудови взаимоотношения. В тези промени на Закона са уредени нещата по командироването на тази цивилни служители в служба в такива организации на нашата територия, също така тяхното финансиране и тяхната дисциплинарна отговорност. Това нещо не беше уредено в Закона за отбраната и въоръжените сили и в другите закони, касаещи работата и службата на граждани на Република България в международни организации и структури и задгранични представителства.
Също така в този Законопроект в заключителните си разпоредби урежда службата на служители на Министерството на вътрешните работи, на държавни служители, на служители на Министерството на вътрешните работи в подобни международни организации или международни формирования на нашата територия. Този проблем също не беше уреден и по този начин в този Център за изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи, в неговия състав има и ще има представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването. В състава му от 50 човека само 27 са за Министерството на отбраната, 10 са за служители от Гърция и Полша, а останалите са за останалите министерства и институции в България. Този Център може само да бъде полезен не само за изграждане на тези способности и усъвършенстване на НАТО, но също така и за изграждане и усъвършенстване на способности на нашата държава, на нашите институции и на населението на България да реагира при бедствия, аварии и катастрофи.
Колегите преди мен говореха за CIOR. Искам да Ви кажа защо е важно. Защото го преживяхме този срам – има и президент на CIOR, това е Междусъюзническа конфедерация на офицерите от резерва на страните – членки на НАТО. В нея има членуващи и други държави. Поемайки президентството, финансово не го бяхме осигурили и беше изключително трудно на министър Ангел Найденов да осигури средства за него. Беше голям срам, че не можеше да отиде президентът на Конфедерацията на конгрес на Конфедерацията. Дотам бяхме стигнали.
Този Законопроект – изменението в § 10, което се предлага, урежда финансирането на това президентство за 2015 – 2016 г. Иначе, повярвайте, наистина беше голям срам – за първи път в историята на тази организация, а тя е повече от 60 години, президентството ще се провали по финансови причини, тоест неосигуряване финансирането от държавата председател, имайки тя президент. Така че е важно и това изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Разбрах, че нашата група ще подкрепи. Предлагам всички да подкрепим този Законопроект, който е важен за дейността на Министерството на отбраната и на останалите институции по отношение на службата в международни организации и формирования на нашата територия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, адмирал Манушев, за изказването.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Сидеров вдига ръка.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): „Мараба, аскер” – този поздрав ще чуват българските военнослужещи, след като приемете тези позорни поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това ще се чува за българските военнослужещи! Няма кого да заблуждавате, няма кого да лъжете със сладките, медени приказки, които се леят от тази трибуна.
Шесторната коалиция се готви да приеме поправки, с които български военнослужещи на българска територия ще бъдат командвани от турски офицери!
Моят съвет към българските военнослужещи, колко са останали от тях все още, е да започват учат турски, тъй като ще ги командват на турски език. Братята по оръжие от НАТО ще ги командват и ще им казват какво да правят.
Тези поправки се приемат бързо, спешно, пожарно – няма да кажа „пожарникарски”, защото така искат от Вашингтон! И докога военният министър и други представители на управляващата шесторна коалиция ще ходят по студията на телевизиите и ще лъжат, че Сидеров плаши някого с война, а то нямало нищо подобно?! Че Сидеров казвал, че тук ще се открие Военен център на НАТО, че ще има и база на НАТО и че сме на фронтовата линия – това изобщо не било вярно!
Добре, че Вашите господари от Вашингтон Ви опровергават, цитирам: „Пентагонът ще използва България за възпиране на Русия” – това заяви заместник военният министър на САЩ Кристин Уормът по време на изслушване в Конгреса.
Вашите началници от Пентагона го казват, дами и господа от управляващата шесторна коалиция. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
По думите на Уормът, САЩ вече са предприели редица мерки, включително са осигурили същественото си военно присъствие в страните на Балтика, Полша, Румъния и България. Трикратно се е увеличило присъствието и така нататък.
А какво казва любимият Ви Кери, който идва тук? Не актьорът Джим Кери, а Джон Кери, който беше тук също наскоро. Какво той казва на разгорещено заседание и дискусия във Външната комисия на Конгреса? Казва следното нещо: „България е на огневата линия” в отношенията – разбирайте асиметричната война между Вашингтон и Москва. На огневата линия, заедно с някои други държави, които посочих.
В заключение, още една информация от българските информационни средства – не знам дали не сте я видели, НАТО разполага Военен комуникационен център във Варна. Във Варна, не в София!
Добре, когато говорех, че в Шабла ще се направи такъв Център, че той ще координира засиленото военно присъствие на НАТО тук, че всичко това е насочено срещу Русия и че ние, България, сме в плановете за възпиране на Русия, както казва госпожа Уормът... Какво точно ще възпираме и как ще възпираме Русия?
Този отговор моля да ми дадете, когато заставате тук да пледирате за тези поправки в Закона.
Тези поправки в Закона превръщат България окончателно в абсолютно несуверенна държава – от доста отдавна не сме такава, но най-важното е, че ни правят безропотен изпълнител на военни заповеди, които ще обслужват американските интереси. Ние ставаме фронт, ние сме на огневата линия. Това Ви го казват началниците от Вашингтон.
Затова Парламентарната група на „Атака” ще гласува „против”. Призовавам и останалите да гласувате „против”, ако е останало все още някакво здраво мислене у Вас. Защото стъпките, които сега предприемате с тези поправки, са много, много опасни за България. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров. Успяхте да вкарате енергия в дебата.
Виждам, че има желание за реплики.
Адмирал Манушев, Вие пръв поискахте реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Сидеров, дами и господа народни представители! Само по част от Вашето изказване ще направя реплика. Ако по цялото Ви изказване направя такава, трябва дълго да говоря.
По това, което прочетохте – че се изгражда Комуникационен център край Варна, искам да Ви дам разяснение. Това е по плановете на НАТО за изграждане на средствата за управление от 2006 г. За Военноморските сили е планирано да бъде направен такъв център, за да управляваме нашите сили на море. От 2006 г., не е отсега! А в момента се намериха пари и обявата в сайта на Министерството на отбраната е да се търси надзор за това как ще бъдат изградени. Този Комуникационен център включва средства за управление на кораби на НАТО и българските кораби, тъй като комуникационните им системи са идентични, за да могат да действат на море на отдалечени разстояния, а не само край брега. Така че този Център е много отдавна направен. Че сега се случва – струва ми се, че е случайност, би трябвало доста по-рано да стане, но той е важен и за управлението на нашите бойни кораби, и за управлението на... (Реплики от центъра: „И руските!”.)
Не, руските кораби не са съвместими – някои от техните средства. Но за тези години ако друго не се изгради и нямат някакви сериозни бойни възможности корабите, имат комуникационни средства, за да се управляват и да действат съвместно в единни корабни бойни групи или за кораби за осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Втора реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Сидеров, специално за себе си говоря, имам поне една причина повече от Вас да се считам за по-патриот, защото съм си вадил и хляба с професионален патриотизъм. Аз съм офицер, полковник от Българската армия, от Българската армия! И в никакъв случай не бих си позволил да Ви поздравя с „Мараба, юруш!” или със „Здравствуйте, солдаты!”. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
Ние сме в българския парламент! Една тема, която толкова безспорно е ясна и толкова време я говорим – трета година вече, Вие да я обръщате в евтин популизъм и празно говорене: как турски офицери...
Да, турските офицери – не знам дали някои от Вашите хора, Вие със сигурност не сте били там, но аз съм работил с тях. Те са прекрасно образовани във Франция, в Англия, в Америка. И са говорещи няколко езика, освен турски, който Вие лошо владеете, както и ние.
Недейте да политизирате тема, която е много над партия „Атака”, над партия ГЕРБ и която и да е партия в България, не само в парламента. Това е националната ни сигурност и националното ни самосъзнание, а че ние сме на фронтова линия – да. Тук е и Северна Африка, тук е и Близкият изток. За съжаление, нашата прекрасна държава винаги е била на фронтова линия.
В момента ние сме пред исторически избор най-после да си определим правилния съюзник в нашата история. И тук това зависи от нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Добре, че не зависи само от Вас! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Тошев.
Трета реплика?
Господин Сидеров, имате възможност за дуплика.
Уважаеми колеги, само Ви напомням, че поздравите и обръщенията в българския парламент стават на български език!
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): На господин Манушев първо да кажа, че този команден център, че ще командва български кораби, аз виждам възможност такава единствена, ако командва риболовни кораби. Това ще увеличи улова на сафрид, със сигурност. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Аз мога да го поздравя, но ние просто нямаме военни кораби вече. Уви, за съжаление. Така че отново се опитвате да отместите истината, но тя не може да се отмести, защото накрая лъсва.
Колкото до господин Тошев за това, че ние сме на фронтовата линия и винаги сме били, не означава, че трябва да вземем грешно решение. Вие сам го казвате: трябва да изберем правилния съюзник.
Аз точно на тази тема съм готов наистина да направя широка дискусия – ако искате тук, в парламента. Ако искате, където кажете, в която да спорим дали това е верният съюзник, дали вървите в правилна посока. Това е много важна тема. Разберете, че има огромен интерес от обществото. И аз, когато говоря тук, изразявам тревогите на много, много българи.
Направете дискусия, направете обществена дискусия. Защо бягате от това? Защо дори не искате телевизиите да се включат тук, когато се обсъждат тези теми? Понеже то било нещо рутинно. Не е рутинно!
Това, което подготвяте в момента, е ескалация във военното напрежение. И България участва в тази ескалация. Ако за това кажете, че то е нещо рутинно, обичайно и няма нищо лошо, можем да спорим. Не бягайте от спор. Няма нужда да си разменяме...
Може да се упражняваме, разбира се, в художествени образи и в ирония. Няма проблем. Важното е, че Вие отивате към едно съществено решение, една съществена стъпка и това става без обществена дискусия, без широка обществена дискусия. И го представяте като нещо невинно.
Не отговорихте. Всъщност Вие се съгласихте, че във Варна ще има база, нали, господин Манушев? Съгласихте се, че сме огнева линия. Тогава защо го отричате по телевизиите и казвате: „Сидеров лъже!”. Не, Сидеров не лъже. Подготвяте тук ескалация на военното напрежение. Просто това трябва да признаете. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Други изказвания?
Господин Байрактаров.
Излизате на трибуна и с техническа подготовка. (Оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Правилникът не забранява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не забранява, стига да се вместите във времето и да не ангажирате...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, тъй като Правилникът не забранява използването на технически средства, за да бъда максимално точен, ми се налага да ползвам това техническо средство, наречено „компютърен таблет”. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, по темата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, наистина този Законопроект е много важен. От разнопосочните изказвания обаче аз започнах да се обърквам и за да разберете защо се обърквам, ще си позволя да Ви прочета една статия от в. „Демокрация“, написана през 1991 г. (Шум и реплики, провиквания от „Атака”.)
Статията е с наименование...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, ако няма отношение по темата, ще Ви прекъсна. Ще Ви слушам внимателно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Отношение по темата има.
Господин Председател, не ме прекъсвайте. (Оживление, силен шум в залата.)
Има точно отношение по темата.
Статията е с наименование: „Да освободим Альоша от наряд!”. (Оживление, смях, депутати от „Атака” заобикалят трибуната.)
„Съветската армия е страж на мира”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров! Моля, последно предупреждение. Моля по темата да се изказвате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Председател, много Ви моля! Това е по темата. (Народни представители от „Атака”, застанали пред трибуната, се провикват, репликират изказващия се. Народният представител Десислав Чуколов: „Предател!”, хвърля срещу изказващия се листове бяла хартия. Депутати от други парламентарни групи също заобикалят трибуната. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН П. ИВАНОВ: Квесторите, намесете се!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Председател, ако обичате!
ДИМИТЪР ЧУКОЛОВ (Атака, встрани от микрофоните): Мараба, аскер! Козирувай на турския аскер!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Председател! Господин Председател, нямате право... (Силен шум и реплики.)
Отнемате ми възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прекъсвам заседанието. (Силен шум и реплики.)
Прекратено е заседанието! (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:
Димитър Главчев

Алиосман Имамов

Иван К.Иванов

Явор Хайтов


Секретари:
Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев