Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Преди да продължим, позволете да Ви прочета едно съобщение.
На 5 март 2015 г. в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените области на политики и бюджетни програми на Министерство на финансите за 2014 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Позволете ми също така да Ви поднеса извинението на ръководството на Народното събрание за това, че вчера не успяхме да прочетем списъка за парламентарен контрол. Надявам се, че той е достигнал до всички по пътя на парламентарните групи. Има го и на интернет страницата.
Всичко това се случи заради събития, които видяхте в края на заседанието, които, според ръководството на Народното събрание, са абсолютно недопустими. Смятам и се надявам, че всички народни представители мислят по този начин. Такива действия, които се случиха вчера в края на пленарното заседание, не допринасят в никакъв случай за повишаване авторитета на Народното събрание, а тъкмо обратното.
В тази връзка: отнемам думата на народния представител Димитър Байрактаров, а на народния представител Десислав Чуколов налагам дисциплинарната мярка „порицание”.(Оживление и реплики.) Моля, не се обаждайте от залата!
За в бъдеще от името на ръководството заявявам, че ще се придържаме стриктно в пълен обем към Правилника и особено към Раздел ІІІ „Парламентарно поведение” и санкциите, които са предвидени, когато народен представител се отклонява от това поведение, което е описано в този раздел.
Процедура.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, вземам думата за процедура по един въпрос, който вече засяга цялото Народно събрание и авторитета на Народното събрание. Видно е, че стана практика… (Реплики от залата: „Не се чува!”)
Не чувате ли? Усилете малко микрофоните, колегите, защото в дъното не се чува.
Казвам: видно е, че става практика в това Народно събрание колчем някой от Патриотичния фронт вземе думата, в един момент се изправя една групичка и започва да обижда, да крещи, да предизвиква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е процедурата?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Изслушайте ме и ще Ви кажа.
Тези сценки, тези ексцесии не водят до нищо добро, освен до сваляне на авторитета на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно с това започнах.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Не мога да разбера обаче защо налагате наказание на господин Байрактаров, при положение че той по никакъв начин не е предизвикал никого, освен да прочете част от писанията, които са били публикувани в един вестник.
Сега ще Ви предложа нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако видите чл. 54 на Правилника, ще видите, че не му е наложено наказание.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Господин Председател, много Ви моля, изслушайте ме.
Затова аз призовавам оттук нататък, когато налагате наказания, тези наказания да бъдат адекватни.
Аз призовавам също да прецените не само Вие, но и госпожа Цачева ситуацията, в която всички ние изпадаме, защото тези фашизоидни прояви не водят до никъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква Ви е процедурата?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Моята процедура е, когато се стигне до такива ексцесии, просто отстранявайте от заседание тези, които непрестанно нападат и обиждат. Защото наказанието трябва да бъде явно, категорично спрямо тези, които в продължение вече на мандати действат по един и същи начин. В противен случай…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви. Видът наказание се определя от председателя на парламента.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Нека да довърша... (Председателят изключва микрофоните, ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Реплики: „Времето!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, приемам Вашето мнение, че такива прояви наистина са недопустими.
Само едно изречение имам да кажа – ако спрете да говорите лъжи по наш адрес, ние ще спрем да говорим истини по Ваш адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това към мен ли е?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (встрани от микрофоните): Те знаят към кого е. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защото взехте процедура по начина на водене.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 132, против 7, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Отрицателен вот – господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, за този закон гласувах „против” като патриот, като националист. Националист не е странна дума. Искам да знаете това. Много отвътре някой път Ви идва да кажете: „Ама, той бил националист, той бил еди-какъв си.” Когато кажеш това, когато го споделиш с чужденец, той казва: „Чакай, във Вашия парламент всички трябва да бъдете патриоти, трябва да бъдете националисти, трябва да си отстоявате Вашето.”
С това гласуване не си отстояхме нашето, колеги. Напротив –тук си дадохме суверенитета. С този Закон позволихме да идват чужди управляващи, военни и да командват нашите войски. Направихме така, че както вчера каза и господин Сидеров, ще дойде турският генерал тук, ще поздрави нашата войска с „Мараба, аскер” и те би трябвало да му отвърнат. Естествено, че сме против това. (Оживление.)
Не се смейте, не го преувеличавайте. Някой ден така ще се смеете, че ще Ви изстине усмивката. (Реплики от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Разбирате ли какво направихте току-що? Предаваме суверенитет, даваме си ей-така суверенитета – който дойде тук, да ни командва.
Да, от ДПС съм го очаквал, от ГЕРБ съм го очаквал, но от Патриотичния фронт не очаквах това, колеги. Не го очаквах. Наистина не очаквах това.
Да, вчера тук си мислех, хвърлих Ви хартии и такива неща Днес си мислех, че поне малко от малко ще се замислите за какво става въпрос. Малко от малко ще си дадете сметка - това не е патриотично. Не е! Да го знаете това. Поредната стъпка, с която ей така България отново я харизваме някой друг да я управлява. Естествено, че от „Атака” ще бъдем против това. Няма как да гласуваме по друг начин. Няма как. И на второ четене ще гласуваме по този начин. Дано до второ четене, дето се казва до второ пришествие, ако щете, ей така малко от малко да Ви дойде, да Ви светне за какво става въпрос. Предаваме си държавата. Поредното предаване на България. Позор и срам за Вас! (Реплики от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Процедура – заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 80, ал. 1 предлагам съкращаване срока между първо и второ четене на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля да гласуваме предложената от народния представител Владимир Тошев процедура за съкращаване на срока.
Гласували 161 народни представители: за 135, против 24, въздържали се 2.
Предложението за съкращаване на срока на три дни е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.... (Шум и реплики.)
Заповядайте за процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен с още седем дни срокът по Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложената от народния представител Диана Йорданова процедура.
Гласували 153 народни представители: за 146, против 7, въздържали се няма.
Предложението за удължаване на срока е прието.

Сега вече можем да преминем към следващата точка от дневния ред, а тя е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИСКАЛЕН СЪВЕТ И КОРЕКТИВНИ МЕХАНИЗМИ.
Вносител: Министерският съвет на 9 февруари 2015 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае заместник-председателят й Диана Йорданова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Процедурно предложение за допуск в зала.
Моля да бъдат допуснати госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, и госпожа Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля по така направеното предложение – режим на гласуване.
Колеги, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите на определените за това места.
Госпожо Йорданова, заповядайте за доклад.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
по Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми,
№ 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г.
На заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Фискален съвет и корективни механизми, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взе участие заместник-министърът на финансите Карина Караиванова, която представи Законопроекта.
Със Законопроекта за Фискален съвет и корективни механизми се транспонират част от разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С Директивата се въвеждат определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила. За спазването на последните Директивата предвижда, че трябва да има ефективно и навременно наблюдение, извършвано от независими институции, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки.
Законопроектът урежда създаването, функциите, съставът и дейността на Фискалния съвет, както и въвеждането и прилагането на автоматични корективни механизми по смисъла на чл. 23, aл. 3 от Закона за публичните финанси.
Със Законопроекта се определят основните цели на новия независим орган, а именно: независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси и повишаване качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии, както и повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната.
Дефинирани са основните принципи, въз основа на които Фискалният съвет ще осъществява дейността си: независимост и публичност, обективност и прозрачност, равнопоставеност на неговите членове.
Основната функция на Съвета ще бъде наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление” и консолидираната фискална програма. Съветът ще изготвя становища относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и на законопроекта за държавния бюджет, както и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Съветът ще изготвя и мотивирано становище по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и останалите социално-осигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът предвижда, че наличието на значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или отстъпката за нейното постигане се установява от един или повече от следните органи: Европейската комисия, министъра на финансите – в рамките на бюджетния процес и Фискалния съвет.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 14 народни представители, „въздържал се” 1 народен представител, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
От името на Комисията – госпожо Хубенова, обикновено Вие представяте докладите.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г.
На редовното си заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за Фискален съвет и корективни механизми, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник-министър на финансите, господин Методи Методиев – началник отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите, и госпожа Соня Димитрова – главен експерт в същата дирекция.
Проектът на закон е разработен в съответствие с Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С Директивата се въвеждат определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила. За спазването на последните Директивата предвижда, че трябва да има ефективно и навременно наблюдение, извършвано от независими институции, които разполагат с функционална автономност по отношение на фискалните органи на държавите членки. Следва да се има предвид, че крайният срок за въвеждане на разпоредбите й в националното законодателство на държавите членки е изтекъл на 31 декември 2013 г. Поради предсрочното разпускане на 42-ото народно събрание, Законопроектът за Фискален съвет не бе окончателно приет от него (приет на второ четене в Комисията, но не достигнал до разглеждане в пленарната зала). В тази връзка Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение спрямо Република България – уведомително писмо № 2014/0025. С приемането на Проекта на закон се създават условия за прекратяването на тази процедура.
Законопроектът е в изпълнените и на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ИПС), който постановява, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Самият Договор за стабилност, координация и управление в ИПС e подписан от 25 държави – членки на Европейския съюз, в това число и България, през март 2012 г. и е ратифициран от Народното събрание на 28 ноември 2013 г.
С настоящия Проект на закон за Фискален съвет се създава независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. По този начин се транспонират разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС, както и се изпълняват изискванията на Договора за стабилност, координация и управление на Европейския съюз по отношение на независимите фискални институции. Останалите разпоредби на Директивата, както и разпоредбите на Дял III „Фискален пакт” от Договора са транспонирани с приетия през месец януари 2013 г. Закон за публичните финанси.
С предложения Проект на закон за Фискален съвет се създават условия за независимо наблюдение и анализ на бюджетната политика на страната и за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност, което пряко е свързано с целите на Европейския семестър в Европейския съюз. Основна функция на Съвета ще бъде наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление” и консолидираната фискална програма.
Предвижда се Фискалният съвет да се състои от петима членове, в това число председател, които ще бъдат избирани от Народното събрание за срок 6 години. Законопроектът предоставя също така възможност за членове на Съвета да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство. Подобна практика се наблюдава в съответното законодателство на редица държави членки, създали независими фискални институции, и допринася за повишаване на независимостта и международното признание на работата на институцията.
В заключение следва да се отбележи, че с Проекта на закон за Фискален съвет се постига съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз по отношение на независимото наблюдение и анализ на бюджетната политика. Това е важно условие за постигане и поддържане на дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри и за създаването на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Няма постъпили други доклади на комисии.
Откривам дебата.
За изказване – господин Славчо Бинев.
Заповядайте.
СЛАВЧО БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, подкрепяме създаването на Фискален съвет и корективни механизми. Има само няколко въпроса и добавки, които трябва да бъдат направени. Въпросът е защо чак сега трябва да се приема, след като отново сме в процедура по нарушение, на базата на това че всичко това трябваше да се случи още до края на 2013 г.? Няма да питам кой е виновникът за това, защото на този въпрос никога не можах да получа отговор, и се съмнявам, че и този път ще се случи. Но има няколко детайлни момента, които би трябвало да бъдат преразгледани, и това е липсата на яснота по тези въпроси.
Първо, пред кого се отчита този Фискален съвет? На мен специално не ми стана ясно пред кого се отчита. Какво става, ако не заседава, какво се случва?
В ал. 1 на чл. 13 пише, че Съветът може да получава оценка от други независими организации за фискално наблюдение, може и да не получава. Това е първо.
Второ, не разбрах кои са тези организации, от които може да получава? Те трябва да бъдат ясно описани – какви санкции могат да налагат при неизпълнението на тези задължения.
Трябва ли да получава оценки на три години? Там разбрах, че може да получава оценки на три години, но не разбрах може ли и да не получава тези оценки?
И третият ми въпрос е: защо точно на 3 години, тъй като мандатът е 6-годишен? Това означава, че за един мандат на практика този Фискален съвет ще получи оценки точно два пъти. Мисля, че е крайно недостатъчно, ако наистина искаме това да не бъде декоративна структура.
Смятам, че поне по тези въпроси между първо и второ четене трябва да се вземат мерки, за да може този Закон да бъде действащ, а да не бъде декоративен, каквито са много от законите, които до този момент са приети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Реплика? Не виждам.
Друг народен представител за изказване? Няма.
Колеги, закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте да представите доклада, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се допуснат в залата господин Ангел Рачев от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” и госпожа Красимира Стоянова от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, режим на гласуване по направеното предложение.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 февруари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.
На заседанието присъства господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи Законопроекта.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се предлага да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план за полети извън контролираното въздушно пространство.
При представянето на Законопроекта от вносителите бе заявено, че причината за съществуването на изискването за провеждане на вътрешни полети в неконтролираното въздушно пространство само с полетен план се основава на изискването за осигуряването на дейностите по търсене и спасяване в случай на инцидент или катастрофа. Изменението на Закона за гражданското въздухоплаване в тази му част е в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 г. на Комисията от 26 септември 2012 година за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010.
Със Законопроекта се предлага метрологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Като мотив за отпадането на този текст от Закона бе изтъкнато, че по този начин ще се елиминира съществуващото дублиране с предмета на дейност на Българския институт по метрология.
Друга основна промяна в Закона за гражданското въздухоплаване се отнася до предложението Министерският съвет да приема Национален план за търсене и спасяване при авиационни произшествия извън района с радиус от 5 км от контролната точка на летището. Разходите за дейностите, включени в плана по търсене и спасяване, е предвидено да бъдат включвани в националната разходна база на пътните такси за прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.
Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обясниха, че необходимостта планът да бъде приет от Министерския съвет произтича от необходимостта да бъдат включени отговорните ведомства и организации, имащи компетентност и ресурси за извършване на дейностите по търсене и спасяване при авиационни произшествия. Те подчертаха, че това са структури на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и други.
Със Законопроекта се изпълняват и препоръки, дадени в резултат от проведените сертификационни проверки от страна на Европейската агенция за авиационна безопасност, на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, като по-конкретно се въвежда административно-наказателна разпоредба, която предвижда налагане на административни наказания за неизпълнение на Регламент (ЕС) № 255/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за определяне на общи правила за управление на потоците въздушно движение.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Караджов.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Ще докладва госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” и началник-кабинет на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Георги Пеев – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
С проекта се предлагат следните изменения и допълнения:
Предлага се да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план за полети извън контролираното въздушно пространство, с което ще се увеличи капацитетът и ефективността на органите за обслужване на въздушното движение; ще се запазят нивата по безопасност на полетите и ще се подобри бизнес средата за развитие на авиацията с общо предназначение и полетите за авиационно-химическа работа.
Предлага се метрологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, в резултат на което ще се елиминира съществуващото дублиране с предмета на дейност на Българския институт по метрология.
Предлага се Министерският съвет да приеме Национален план за търсене и спасяване при авиационни произшествия, което произтича от необходимостта да бъдат включени отговорните ведомства и организации, имащи компетентност и ресурси за извършване на дейностите по търсене и спасяване при авиационни произшествия. С плана ще се осигурят средства за дейности, свързани с подобряването на съществуващите и развитието на допълнителни способности на органите и структурите, описани в него, за операции по суша, въздух и вода, както и за изпълнение на специфични дейности във връзка с търсенето и спасяването при авиационни произшествия.
Със законопроекта се изпълняват препоръки, дадени в резултат от проведените сертификационни проверки от страна на Европейската агенция за авиационна безопасност, на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържал се” - един народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502 01 11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
С резолюция на председателя на Народното събрание този Законопроект е разпределен и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Такъв доклад не е постъпил своевременно.
Обръщам внимание на ръководството на Комисията в срок да представя своите доклади.
С това докладите на комисиите са изчерпани.
Обявявам отворен дебат. Моля за изказвания по внесения Законопроект.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! От докладите на комисиите стана ясно, че в по-голямата си част предложените промени в Законопроекта касаят въвеждане на различни европейски регламенти и не става ясно какво прави именно в този Законопроект отпадането в чл. 53 на ал. 2, т. 6. Става въпрос за метрологичната лаборатория на „Ръководство на въздушното движение” (РВД). Този опит лабораторията да бъде извадена от основната дейност се прави може би за трета или четвърта година – тук колеги народни представители с по-голям опит ще кажат, доколкото имам информация, и в Четиридесет и първото, и в Четиридесет и второто, а и сега в Четиридесет и третото народно събрание. Не мога да разбера какъв е интересът към тази лаборатория, тъй като в аргументите на вносителите – не виждам директора на „Ръководство на въздушното движение”, но има представител, който се надявам да даде отговор пред народното представителство – единственият аргумент за отпадането на тази дейност е дублирането на дейността на лабораторията с Българския институт по метрология (БИМ). И се цитира чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за измерванията:
„Разпоредбите на Закона за измерванията се отнасят за средства за измерване, които се прилагат в случаите по
чл. 5 – здравеопазване, обществена безопасност, защита на околната среда, държавни и общински вземания и търговски плащания, и са определени в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол съгласно чл. 6, ал. 2 и чл. 28”.
В тази Наредба не са включени средствата за измерване на електрични и радиотехнически величини, експлоатирани в РВД. Тоест те не са в законово регулираната област.
Българският институт по метрология не извършва калибриране на средства за измерване на радиотехнически величини, които са преобладаващи за РВД. В структурата на БИМ няма отдел „Радиотехнически и високочестотни измервания”. Това е и една от причините да бъде създадена лабораторията за калибриране, която да осигурява метрологична проверка на тези средства за измерване, експлоатирани в РВД.
Между другото, поисках становище на Българския институт по метрология и от разглеждането на Законопроекта в Комисията до ден-днешен такова становище не е получено. Тоест ако ние закрием тази лаборатория или я изведем от дейността на РВД, Българският институт по метрология е ли във възможностите да изпълнява тези дейности? И ще Ви кажа, че не е във възможностите, тъй като това не му е по принцип предмет на дейност.
Ако лабораторията бъде закрита и бъде изведена от дейността на РВД, вариантът е само един – калибрирането и проверката на уредите на РВД да бъдат изпращани в чужбина.
Тук ще помоля отново представителят на РВД да каже колко пъти по-скъпо ще струва това калибриране в чужбина и за колко по-дълъг период от време ще се извършва.
При наличието на собствена лаборатория това нещо става в рамките на ден до седмица, а при наличието на лаборатория в чужбина, тъй като такава има само там – в България не съществува друга, освен тази на РВД, уредите ще трябва да се изпращат на проверка в чужбина.
Колко време и колко пари би отнело? Тъй като и финансовите аргументи, които се опита да представи директорът на РВД, също не издържат на истината – той твърди, че тази лаборатория е на загуба, а ако трябва да бъдат правени тези проверки и измервания в чужбина, по мои справки сумите са над 350 хил. лв.
Молбата ми е представителят на РВД от тази трибуна да разясни каква е целта на промяната в Закона – че трябва да бъде изведена тази дейност като основна от „Ръководство на въздушното движение”, за да могат народните представители да знаят какво гласуват.
Иначе по другите текстове и по другите предложения от Законопроекта нямам абсолютно никакви притеснения и бих ги подкрепил. Но това нещо ме притеснява и поради тази причина няма да подкрепя предложения Законопроект на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Реплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, заседанието ще продължи в 11,00 ч. с Парламентарен контрол. Първи ще отговаря господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Следват отговорите на: господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, министъра на финансите господин Владислав Горанов, господин Божидар Лукарски – министър на икономиката, господин Николай Ненчев – министър на отбраната, господин Христо Иванов – министър на правосъдието, господин Тодор Танев – министър на образованието и науката, д-р Петър Москов – министър на здравеопазването, господин Вежди Рашидов – министър на културата, госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните, госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта.
Обявявам почивка до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители!
Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 27 февруари – 5 март 2015 г., от:
- народния представител Петър Владиславов Славов и Вили Младенов Лилков към Вежди Рашидов – министър на културата, относно политиката на Министерството на културата по отношение паметниците от епохата на комунизма, възможности за тяхното съхраняване в Музея на социалистическото изкуство към Министерството на културата, в това число и на Паметника на Съветската армия в град София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2015 г.;
- народния представител Бойка Грозева Маринска към Тодор Танев – министър на образованието и науката, относно статута на допустимостта за заемане на ръководни длъжности и участие в общите събрания на висшите училища на преподаватели, хабилитирани лица, ненавършили 65-годишна възраст. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2015 г.;
- народния представител Вили Младенов Лилков към Николай Ненчев – министър на отбраната, относно заплаха за националната и международната сигурност в използване на малки безпилотни летателни апарати (дронове). Следва да се отговори писмено до 18 март 2015 г.
Писмени отговори на въпроси от:
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Илиан Тодоров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Вълков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Здравко Тодоров;
- министъра на вътрешните работи Веселин Вучков на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Добромир Проданов.
Сега пристъпваме към парламентарния контрол и първи ще отговаря Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Манол Трифонов Генов относно наложени финансови корекции по Проект „Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на град Сопот” и на Проект „Инженеринг – работно проектиране, съгласуване и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на град Сопот” по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” с бенефициент община Сопот.
Заповядайте, господин Генов, да развиете въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос към вицепремиера Томислав Дончев е относно наложени финансови корекции по Проект „Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на град Сопот” и на Проект „Инженеринг – работно проектиране, съгласуване и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на град Сопот” по Оперативна програма „Околна среда” с бенефициент община Сопот.
Уважаеми господин Вицепремиер, община Сопот изпълнява проект по Оперативна програма „Околна среда и води” за „Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на град Сопот”.
Със свое писмо от 29 януари 2015 г. управляващият орган ОПОС уведомява бенефициента за наложена окончателна финансова корекция в размер на 5% от стойността на договор с изпълнител Обединение „Сопот Конструкшън груп” на стойност 25 млн. 994 хил. 123 лв. Според констатациите на органа наложената корекция е поради незаконосъобразно отстраняване на кандидат, непокриване на изискванията относно ключов експерт на фирмата, избрана за изпълнител и некоректно изискване в обявлението и документацията за участие в процедурата.
Същото нарушение в процедурите е допуснато и при Проект „Пълен инженеринг – работно проектиране и съгласуване, организация на строителството и строително-монтажни работи, доставка на технологично оборудване и монтаж, изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и довеждащ колектор на град Сопот, обучение на персонал и пуск на станцията”, за изпълнението на който има наложена финансова корекция отново в размер на 25%, или 4, 5 млн. лв., която заедно с лихвите надвишава 6 млн. лв.
В отговор на мой въпрос министър Ивелина Василева пояснява, че към настоящия момент не са възникнали нови факти и обстоятелства, които да доведат до отмяна на наложената финансова корекция.
Уважаеми господин Заместник-министър председател, моля да ме информирате какви мерки и действия е трябвало да предприеме община Сопот за излизане от създалата се ситуация? При невъзможност да се приключат проектите в посочените срокове, какви ще бъдат последствията за община Сопот? Каква е отговорността на община Сопот по наложените корекции по проектите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, Вие очевидно сте запознат с предисторията на изпълняваните от община Сопот проекти, както и наложените финансови корекции, така че не мисля да преповтарям известна вече информация. Ако имате нужда допълнително от повече технически детайли, включително хронология – няма проблем подобна информация да Ви бъде предоставена по писмен път, защото тук времето е твърде кратко, за да отделям внимание. Ще се опитам да Ви дам принципен отговор на въпросите, които бяха зададени.
Какви мерки и действия е трябвало да предприеме община Сопот за излизане от създалата се ситуация?
На първо място е редно да отбележим, че основният пакет мерки, които е било редно да се предприемат, е на фазата на възлагане да не се допускат нарушения и да не се създават предпоставки за финансова корекция. След като корекцията така или иначе е наложена, има мерки в няколко посоки.
На първо място е създаването на всички възможности проектът, който тече, въпреки че на него му е наложена корекция, да бъде приключен. Обяснявам защо: един неприкючил проект, незавършен, който не изпълнява целите си – за него цялото финансиране трябва да бъде възстановено обратно. Това е дори много по-страшно от налагането на финансова корекция. Затова има създадени механизми, във времето назад общините, които са изпадали в подобна нужда – ликвиден проблем, нямат средства да довършат проекта, са можели да ползват средства от ФЛАГ – нисколихвени кредити. От около два месеца съществува подобна възможност при още по-атрактивни условия ползването на безлихвен кредит от Министерството на финансите за общини, които са в подобна ситуация.
Относно самата корекция съществуват различни възможности. Ако съответният бенефициент, в случая община, счита, че корекцията му е наложена неправомерно, той да си търси правата, използвайки процедурата за възразяване пред управляващите органи или пред одиторите, в зависимост от това кой е предложил корекцията.
На второ място, не може по никакъв начин да бъде изключена възможността бенефициентът да си търси правата по съдебен път, което, за съжаление, в конкретния случай община Сопот не е направила.
На трето място, новосъздаденият Методически съвет в Министерския съвет, който няма право да преразглежда наложената корекция от управляващ орган или от одитор – това е суверенно тяхно право, но той има задачата да обследва дали корекцията не попада в тези категории случаи, където имаме основание да мислим, че корекцията трябва да е въпрос на споделена отговорност. Давам Ви пример с подобни категории – случаи, където имаме споделена отговорност и когато изпълнителят де факто е избран от Върховния административен съд, вследствие процедура по обжалване.
Община Сопот е подала искане до Методическия съвет, признавам си, не мога да кажа дали по отношение на по-старата корекция, датираща от 2009 – 2010 г., или по отношение на новата, и той ще се произнесе в рамките на месец и половина.
Колкото до съдебна процедура – нямам информация да има заведено дело по ГПК. Подобни дела трудно се движат по АПК, което определено е пропуск в преследването на интересите на съответната институция.
Обобщавайки, най-важният приоритет е завършването на проекта. Един незавършен, нефункциониращ проект, с неизпълнени цели означава, че финансирането трябва да бъде възстановено обратно, първо, от бенефициента, второ, от страна на държавата към Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник министър-председател.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми министър Дончев, не съм се съмнявал, че няма да се справите с отговора на този въпрос. Доколко той е бил изчерпателен и с гаранции за търсени и поети съответни отговорности, е друга тема. Аз Ви гарантирам, че ще продължа да я следя.
Държа обаче да Ви кажа, че в правомощията на Вашия ресор са също така и задълженията да следите изкъсо такива калпави бенефициенти в държавата, както е случаят с община Сопот и нейния кмет, разбира се. Най-малко две са причините за това. Поредна община е застрашена от фалит, практически тя се намира във фалит. Цялото имущество на общината е в разпореждане на съдия изпълнител.
Подобен сюжет – убеден съм, че и Вие ще го споделите, има изключително лош имидж за това как нашата страна усвоява европейските средства, на които се надяваме изключително много. Те предполагаемо трябва да бъдат 30-40% от цялата сума, която е необходима за провеждане на Стратегията във водния сектор.
В крайна сметка какъв ще е този сигнал към европейските партньори, когато има случаи с такива общини? Не Ви ли смущава фактът за повторяемост на тези нарушения? Ще сезирате ли компетентни органи, извън тези, които са наложили корекциите? Трябва да намерите и измислите механизъм – да, знам за Методическия съвет, но случаят тук е много тежък. Няма основание да бъдат поети корекциите от държавата.
Искам да Ви припомня един случай с друга община от област Пловдив – община Садово, където бившият кмет, който вече е в затвора, как от един проект за техническа помощ през комина се изпариха 1 млн. лв., буквално изчезнаха.
Надявам се Сопот да не го последва и Ваша отговорност и ангажимент е, наистина да вземете мерки да не бъде увеличаван този списък с други общини. И ако синдромът Сопот се окаже безконтролен от страна на държавата, трябваше да зададем и въпроса, някой трябва да отговори: защо в крайна сметка има и министерски пост с ресор усвояване на европейски фондове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Генов, аз не можах да разбера последната закачка, но изцяло споделям загрижеността в тона Ви по отношение на общините, които са в подобна ситуация.
Безспорен факт е, че част от финансовите корекции, които те понасят, в една част от случаите се дължи на дефекти при възлагането. Много тежка е ситуацията, когато имаме серия от подобни случаи – една-две-три финансови корекции. В интерес на истината в редица категории случаи нямаме основание да индивидуализираме отговорността по отношение на крайния бенефициент. Давам Ви пример: имаме случаи, където даден проект е понесъл финансова корекция вследствие на несинхронизирано навреме законодателство, което е по-скоро ангажимент на Народното събрание, Министерския съвет и така нататък.
Аз самият съм имал много нервни разговори с кмета на Сопот, но наред с това не бих давал етикети оттук кой е добър и кой е лош – това го решават избирателите по време на избори – vox populi.
Самият аз съм ходил на заседания на Общинския съвет в Сопот, разговаряйки с общинските съветници, предлагайки им решения, които са приложими по една или друга причина. Голяма част от предложенията, които бяха направени тогава, не бяха възприети от съответните органи на местното самоуправление. Те са независими, това е гарантирано от Конституцията.
Но заедно с Вас, имам предвид Народното събрание, имаме следната отговорност – това до голяма степен е свързано и със Закона за еврофондовете, който ще бъде представен на Вашето внимание. Когато имаме подобни нарушения и ясни белези за индивидуализиране на вината, аз мога да допусна съответен политически ръководител, служител, експерт в администрацията да носи своята отговорност – политическа, административна, ако трябва наказателна. Това го приемам!
Това, което не мога да приема, е общността, която плаща местните данъци и такси, да плаща за нечии други грешки. Това е една неприемлива хипотеза. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник министър-председател и за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващият въпрос по програма е към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, но той е съобщил, че е възникнал някакъв ангажимент при него и малко ще закъснее. С пожелание да подобри организацията на работата си, когато участва в парламентарен контрол – мисля, че можем да влезем в положението му.
Преминаваме към въпроси към финансовия министър Владислав Горанов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Иванов Андонов относно отпуснати средства за национална туристическа реклама.
Заповядайте, господин Андонов, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, господин Министър!
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с много актуална тема по отношение на рекламата в сектор „Туризъм”. С Решение от 7 ноември 2014 г. Народното събрание прие структурата на Министерския съвет на Република България и за първи път там има отделно Министерство на туризма. Това е един огромен ангажимент от страна на Министерския съвет, в частност на премиера, по отношение на този много сериозен и важен за икономиката бранш и сектор.
На всички срещи с представители на браншовите организации една от най-важните теми и най-важният въпрос, който се поставя, е именно необходимостта от реклама на България като туристически продукт и дестинация.
Основен ангажимент на държавата е провеждане на националната реклама, съгласувана с големите туроператори, работещи на целеви за България пазари, както и цялостната комуникационна политика за позициониране и промоция на България като атрактивна туристическа дестинация. Отпуснатите средства за национална туристическа реклама в тазгодишния бюджет са малко над 5 млн. лв.
За сравнение, господин Министър, само искам да Ви дам някои данни от съседни нам държави, които са отделили доста по-сериозна сума за маркетинг. В Унгария например за реклама като туристическа дестинация стойността на възложената субсидия е 13,6 млн. евро; в Гърция парите, отделени за реклама, са 11,5 млн. евро; в Турция са 130 млн. евро; в Полша са 17 млн. евро; в Чехия – 13 млн. евро, в Кипър – 23,2 млн. евро.
Въпросът ми е: смятате ли, че отпуснатите средства на фона на цялата добавена стойност, която придава към брутния вътрешен продукт сектор „Туризъм”, са достатъчни? Мислите ли, че трябва да се обърне едно по-сериозно внимание от страна на Министерството на финансите, в частност Министерството на туризма и Министерския съвет по отношение увеличаване на субсидията за реклама на България в сектор „Туризъм”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Андонов.
Министърът на финансите господин Горанов има думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Андонов, директният отговор – дали смятам, че са достатъчни, е „не”. Но понеже сте дали статистика, ще представя гледната точка на Министерството на финансите.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. по бюджетите на всички министерства и ведомства са включени разходи, които до 2014 г. традиционно са били планирани по централния бюджет.
В бюджета на Министерството на туризма за 2015 г. са разчетени 7 млн. лв. за национална туристическа реклама, като до 2015 г. средствата за нея са били предвиждани в същия размер, но по централния бюджет. Така че средствата от държавния бюджет за тази цел не са намалени.
Въпреки че предоставените в номинално изражение във Вашия въпрос разходи за реклама на определени страни са значително над тези, които заделя Република България, съотносимо като процент от брутния вътрешен продукт са по-високи от тези на Полша, Чехия и Гърция и по-ниски от тези на Унгария, Кипър и Турция. Процентът на разходите за туристическа реклама спрямо брутния вътрешен продукт в България е над средното ниво от изброените от Вас страни – членки на Европейския съюз. За Кипър отрасъл „Туризъм” е със значително по-голям дял от този на България като процент от брутния вътрешен продукт и е нормално да инвестира за рекламирането му повече от България като процент от брутния вътрешен продукт. От друга страна, процентът на отрасъл „Туризъм” на Гърция е по-висок към брутния вътрешен продукт в сравнение с България, но въпреки това разходите за реклама като процент от брутния вътрешен продукт са под тези на нашата страна.
Дали заради провежданата национална туристическа реклама или поради други фактори, броят на туристите, посетили страната ни, през последните години нараства. От компетентността на министъра на туризма е да създаде организация за ефективно разходване на предвидените средства, така че да се постигне максимален ефект и да се продължи тенденцията за доброто представяне на българския туристически сектор.
Иначе, в най-добронамерен тон, господин Андонов – не министърът на финансите отпуска средства, а ги определя Народното събрание с годишния Закон за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Андонов – реплика.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, господин Министър! Предполагах, че отговорът на въпроса ще бъде приблизително на това, което Вие дадохте като данни, особено в крайната част, че отговорността попада към Народното събрание. Все пак Народното събрание няма функция да изготвя и внася бюджет на Република България, нали така – това е по Конституция?
Идеята на този въпрос не беше да провокирам някакво заяждане или отношение към министъра на финансите, защото наистина той, като ковчежник, е длъжен да спазва това, което се гласува от Народното събрание по държавния бюджет, да бъде изразходвано точно в същия размер.
Идеята на този въпрос, господин министър, беше да акцентирам на голямата нужда България да бъде рекламирана като туристически продукт. България има доста голям капацитет да се развива като туристическа дестинация и вниманието и ангажиментът на финансовия министър спрямо нуждите на този сектор и спрямо това да се отделят повече пари за реклама, мисля, че са важни, защото той реално решава какви да са параметрите на националния бюджет.
Аз ще съм много доволен от тук нататък министърът на финансите съвместно с министъра на туризма и ние, като народни представители, да направим всичко възможно България да заделя доста по-голяма част от това, което е в момента, за реклама като туристическа дестинация. За мен лично това е един от секторите, които имат голям капацитет за развитие и един от секторите, който може да добавя доста към брутния вътрешен продукт на страната. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря на господин Андонов.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, отново към министъра на финансите Владислав Горанов.
Въпрос от народния представител Мартин Димитров относно системата за автоматичен обмен на информация между КАТ и данъчните служби.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Аз си спомням, господин Горанов, Ваши изявления отпреди няколко дни от тази трибуна, когато казахте, че финансовият министър винаги е лошият, а другите министри често раздават пари и са добри. С този въпрос Ви давам шанс да бъдете добър пример за реформи, да направите нещо, което не е свършено години наред в България и да бъдете в другата група – не лошият финансов министър, а министърът, който в своя мандат заедно с управляващото мнозинство, е направил съществена модернизация на администрацията.
За какво става въпрос? Ако купувате или продавате кола, отивате в КАТ, подавате всички необходими документи, там има големи афиши, на които се казва, че няма нужда след това да ходите при данъчната администрация. Подавайки веднъж в КАТ необходимите документи, регистрацията или съответната дерегистрация в данъчната служба трябва да става в автоматичен режим.
В Парламентарната група на Реформаторския блок получихме редица оплаквания, че този автоматичен режим, който на думи го има, на практика го няма. По тази причина, господин министър, се обръщам към Вас заедно да свършим работа, която ще бъде помнена от хиляди български граждани, и да направим така, че да няма нужда за една и съща услуга да ходиш първо при една администрация, да подаваш всички документи, да чакаш на опашка, после за същата услуга да отиваш в друга администрация, там пак да чакаш на опашка. Да въведем режим на служебно движение на подобни преписки, на подобна информация, така че българските граждани да няма нужда няколко пъти да губят своето време за услуга, която би трябвало да се случва по автоматичен режим и начин и за която би следвало висшите държавни служби да обменят служебно информация.
Моят настоятелен въпрос, господин Горанов, към Вас е в рамките на Вашия мандат да подкрепите и да бъдат предприети необходимите действия, и то за цялата страна, не само за София, да няма такава необходимост и отивайки веднъж човек в КАТ, регистрирайки или дерегистрирайки автомобила, оттам нататък всичко да става по служебен път.
В момента не просто тази модерна услуга не работи, а по-лошото е, че хората са подведени. Те отиват в КАТ – София, гледат на стената големия афиш, че няма нужда да ходят в данъчната служба, после се оказва обаче, че по служебен път не им излиза данъкът и по-късно отиват в данъчната служба, защото виждат, че услугата не се случва. Тоест не само нямаме облекчение за гражданите, а те са подведени и неполучавайки известие за дължимия данък, се оказва, че системата като цяло не функционира по адекватен начин.
Господин Горанов, от Вас зависи да можете от тази трибуна да кажете, че ще се вземат мерки за модерна администрация, за намаляване на бюрокрацията, да не се губи излишно времето на хората и да получават бързи услуги. Това може да бъде направено с Ваше съдействие. Можете да подкрепите администрацията и в София, и в цялата страна тази услуга да се случва по този начин. Тогава ще се уверите, че министърът на финансите може да бъде реформатор, може да въвежда успешни модерни практики и може подобно на други министри да претендира за свършена работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Искам само да се обърна към колегите народни представители, които задават въпроси, да спазват Правилника – толерантен съм, отпускам 20 – 30 секунди отгоре, но повече не бива, защото по този начин ще има въпроси, на които няма да може да се отговори.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, благодаря за въпроса и възможността да кажа, че от доста години се работи върху централизирана информационна система, свързана със събирането на местните данъци и такси и подобряване дейността на общините в този смисъл.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се приеха промени, които са в сила от 1 януари 2015 г. С тях се въведе нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.
Основната цел на промяната, от една страна, е намаляване на административната тежест и разходите на бизнеса и гражданите, и административните разходи на общините, от друга страна, е повишаване на приходите по общинските бюджети чрез предотвратяване на възможността за недеклариране на придобити превозни средства и укриване на данък върху превозните средства.
За реализирането на новия режим се използват електронни услуги за автоматичен обмен на информация за регистрираните, отчислените и спрените от движение пътни превозни средства, включително и информация за екологичната категория. Ежедневно Министерството на вътрешните работи предоставя по електронен път на Министерството на финансите данните от регистъра на пътните превозни средства, които Министерството на финансите предоставя на общините ежедневно чрез изградена и функционираща автоматизирана система между Министерството и съответната община или ежемесечно на електронен носител. Общините получават в реално време информацията за регистрираните пътни превозни средства, както и данни, необходими за определянето на размера на данъка, мощността и обема на двигателя, коефициента – в зависимост от годината на производство на автомобила, общото тегло, броя места за сядане, технически допустимата максимална мощност, броя оси и вид на окачването.
След получаването на информацията от съответната община размерът на дължимия данък се определя от служител на общинската администрация въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси е запазено задължението за подаване на декларация при придобиване на пътни превозни средства при следните хипотези:
- пътното превозно средство е придобито по наследство;
- пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;
- собственикът или собствениците на пътното превозно средство няма или нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
- налице са основания за предявяване на право на освобождаване от данък или ползване на данъчно облекчение;
- налице са основания за ползване на данъчни облекчения с изключение на облекчението по чл. 59, ал. 2 и 3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.
Допускам, че е възможно и ще анализираме, и ще работим в тази посока – част от тези изключения също да бъдат премахнати, но вероятно проблеми на някои граждани в общините са свързани с тези хипотези на изключения, които цитирах пред Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, доволен съм от Вашия отговор, но е необходимо да извършите проверка, която да установи следното.
Става дума за София, където би трябвало и съм убеден, че има най-качествената администрация, защото градът е голям и има повече служители.
Хора, които са били в КАТ и са дерегистрирали своите автомобили или са купили нов автомобил, се оказва, че след това трябва да посетят и данъчната администрация, за да повторят подаването на същите документи, макар че по закон Вие казахте, че има само няколко изключения. За всички останали случаи няма изискване, след като са се регистрирали в КАТ или са дерегистрирали автомобила, да посещават данъчната администрация.
Предлагам Ви на извадков принцип да проверите всеки 50-и – няколко случая, за да видите, че има нужда от Вашето съдействие тази услуга да стане работеща. Да подкрепите администрацията не само в София, но и в цялата страна услугата да стане модерна, работеща и българските граждани да разберат, че няма смисъл физически да ходят в няколко учреждения, а информацията ще бъде придвижвана по служебен път, както е записано и в закона, но в момента не се изпълнява – това казвам. За съжаление, няма изпълнение на тези норми, така че разчитам на Вас.
Това е тема, по която след време ще можете да кажете, че Вие сте направили тази реформа, разбира се, с подкрепата на мнозинството, и сте я направили работеща. За съжаление, в момента тя не е работеща. Хората, които са дерегистрирали своя автомобил пред КАТ, се оплакват, че продължават да получават данъчни известия за дължим данък, дори и за лихва.
Можете на извадков принцип да направите проверка и да се убедите, че има нужда от Ваши действия в тази насока, които да направят услугата, която я има в закона, наистина да работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Коректно отбелязахте, че процесът се администрира от службите за местни данъци и такси към общините, които са независими функционално и методологически от Министерството на финансите, респективно от министъра.
Поемам ангажимент да уведомя Столична община и лично кмета Йорданка Фандъкова за забелязаните проблеми. Все пак трябва да отчитаме, че това е добра мярка, която стартира съвсем скоро, и се надявам да улегне и да се напасне с темите, така че отделните териториални звена на системата за местни данъци и такси, тоест отделните териториални служби на местната администрация да нямат проблеми. Ангажирам се Столична община да провери конкретния казус и за какво става въпрос.
Само да припомня, че преди години, допреди сегашният екип на Столична община да поеме ангажимента за внедряване на безплатната и поддържана от Министерството на финансите система за местни данъци и такси, не можехте да отидете и си платите данъка в отделно териториално звено. Стъпките са в правилната посока. Благодаря, че ме провокирахте да разясня това.
Ще помоля госпожа Фандъкова да провери как работи механизмът. Ако има слабости, свързани с посредническата функция на Министерството на финансите, която в момента изпълняваме, уверявам Ви, ще бъдат отстранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия последен въпрос към министъра на финансите Горанов.
Въпросът е от народните представители Стефан Георгиев Кенов и Румен Маринов Йончев относно несъответствие в предоставянето на ваучери по държавна помощ с намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери за гориво.
Господин Кенов, заповядайте, имате две минути, за да развиете Вашия въпрос.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ни е породен от факта, че земеделските производители бяха обвинени, че са основните търговци на безакцизно гориво в страната.
Той е и във връзка с кореспонденция, от писмо до госпожа Румяна Ангелова – председател на Управителния съвет на Национална асоциация на зърнопроизводителите в България, с изх. № 15-50 от 26 януари тази година на Министерството на земеделието и храните става ясно, че през първия етап на помощта са заявени общо 151 млн. 970 хил. л газьол, като прогнозно годишно потребление на гориво, което би трябвало да е малко над 250 млн. л газьол за цялата година. Проста сметка по декарите обработваема земя дава резултата, че това е коректната сметка.
В същото време обаче в предоставените данни от Националната агенция за приходите, която отговаря с писмо до госпожа Ангелова, с изх. № 15-00-2 от 30 януари 2015 г., се твърди, че през 2014 г. земеделските производители са получили ваучери за гориво за 983,5 млн. л по схемата за намалена акцизна ставка за газьол. Очевидно има огромна разлика.
Тъй като помощта се предоставя под формата на ваучери за гориво с предварително фиксирано количество гориво и номинална стойност, моля да ни отговорите на следните въпроси. Колко ваучери са отпечатани и колко са раздадени? Къде е разликата и кой е придобил стойността на акциза върху 700 млн. л газьол?
Молим Ви да ни предоставите списък на земеделските стопани, получили ваучерите, и количеството, което те са получили. Към въпроса си сме приложили цитираните писмени документи от Националната агенция за приходите и Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Господин Министър – за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Кенов! Не виждам господин Йончев.
От 1 януари 2014 г. е въведена нова данъчна преференция – намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери за гориво.
Преференцията е схема за подпомагане на земеделските производители, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, и е въведена в националното законодателство чрез промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за акцизите и данъчните складове.
Съгласно разпоредбата на чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители общата номинална стойност на ваучерите (общата стойност на държавната помощ) се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
С разпоредбата на чл. 58 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. по схемата за държавна помощ за 2014 г. са утвърдени ваучери за гориво за земеделски производители на обща номинална стойност до 84 млн. лв. Следва да се отбележи, че независимо от количеството гориво, декларирано и използвано от земеделските производители, общата стойност на акциза по ваучерите за гориво не може да надхвърля 84 млн. лв. Количеството гориво оказва влияние само върху стойността на отстъпката за литър гориво – с по-малки количества отстъпката е по-голяма, при увеличаване на количеството тя намалява, защото общият й размер не може да надхвърли 84 млн. лв.
Държавната помощ се предоставя под формата на ваучери за гориво с предварително фиксирано количество гориво и номинална стойност. Съгласно чл. 47к от Закона за подпомагане на земеделските производители издател на ваучерите е, забележете, Министерството на земеделието и храните. Ваучерите за гориво се предоставят на земеделските производители на два етапа: след подаване на декларация за определяне на първоначална и окончателна индивидуална квота по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
Съгласно разпоредбата на чл. 47л от Закона за подпомагане на земеделските производители Министерството на земеделието и храните създава и поддържа електронен регистър за предоставяне на земеделските производители на ваучери за гориво.
Съответната информация по поставените от Вас въпроси относно отпечатаните и издадени ваучери за гориво на земеделските производители за 2014 г. бихте могли да получите от Министерството на земеделието и храните.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за държавните помощи министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище, с изключение на схемите за помощи и индивидуални помощи в областта на земеделието и рибарството.
Администратор на схемата за държавна помощ в областта на земеделието е министърът на земеделието и храните.
Вие цитирате едно писмо на Националната агенция за приходите, което не е приложено тук, но го отворих и видях, че то се позовава също на данни на Министерството на земеделието и храните. Можем да продължим да изследваме това несъответствие, но цялата информация, свързана с подпомагането на земеделските производители за ползването на горива с намалена акцизна ставка във Вашия въпрос, е по данни на Министерството на земеделието, макар в едно от писмата да се цитира Националната агенция за приходите, която също се позовава на Министерството на земеделието и храните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Кенов – реплика.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В крайна сметка от това, което беше дадено като кореспонденция до Асоциацията на зърнопроизводителите в България сметнахме, че писмото от Министерство на земеделието и храните е с коректни данни. Това, което беше притеснително, беше от кореспонденцията на НАП и затова отправихме въпрос към Вас, господин Горанов. Счетохме също, че ако има злоупотреби вътре в Министерството, точно Вие като орган би трябвало да контролирате през НАП как са разпространявани тези ваучери. От собствени проверки, които сме направили, става ясно, че схемата с предоставяне на ваучери, без да има правно основание, явно е била практика в течение на времето.
Обръщам се към Вас със следната молба: наистина да проследявате този процес, ако може по-осторожно през Национална агенция по приходите. А иначе, въпросът ми с поименната справка ще бъде зададен и към министъра на земеделието и храните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Ще се ползвате ли от правото на дуплика, господин Министър?
Това бяха въпросите към Вас. Благодаря Ви за отговорите и Ви желая приятна работа.
Преминаваме към отговори на въпроси от народни представители към министъра на икономиката господин Божидар Лукарски.
Първият въпрос е от народния представител Николай Веселинов Александров относно икономическото развитие на областите Търговище и Шумен.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е насочен към икономическото развитие на областите Шумен и Търговище, тъй като по статистика през 2018 г. това ще бъдат едни от областите в държавата с най-слабо икономическо развитие, най-слаб ръст на икономиката. Към 2020 г. се очаква включително областите Силистра, Шумен и Търговище да бъдат след Видин по работна заплата, както и по икономическа перспектива пред населението и прочие.
Именно в тази връзка аз Ви задавам въпроса: какво прави Министерство на икономиката в насока развитие на съответните региони?
Тук може би трябва да имате и по-добра комуникация с госпожа Павлова, която също е министър в този кабинет, тъй като съществено рискуваме да загубим чисто икономически и вече демографски съответните региони заради обезлюдяването им. Благодаря Ви. Втората част ще развия след отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Министър, имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, преодоляването на регионалните диспропорции и насърчаването на икономическия растеж в изоставените региони са едни от ключовите приоритети на правителството и на Министерството на икономиката. Министерството работи по редица мерки за стимулиране на българската икономика, ефектът от които би следвало да рефлектира включително и върху посочените от Вас региони. Разработената от нас програма включва няколко основни приоритета, имащи за цел да подобрят бизнес средата и да намалят административната тежест, бизнесът да диша по-свободно, а администрацията да го подпомага, без да създава допълнителни режими и пречки. Това е важно, защото условията, в които работи бизнесът, са основен фактор за неговата конкурентоспособност.
Друг наш основен приоритет е поставянето на акцент върху малките и средни предприятия, включително и в тези региони, като предвиждаме насърчаване на експорта посредством подобряване на достъпа на малкия и среден бизнес до пазарите на трети страни.
Разширяването на международните позиции на българските компании е наш приоритет, като през новия програмен период българските предприятия ще могат да се възползват от редица мерки за подкрепа в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Подобряването на новата оперативна програма върви по график и трябва да се отбележи, че се предвижда прилагане на териториален подход за региони с изостанало развитие. Бележките от Европейската комисия са отразени. Очакваме официално одобрение на оперативната програма през настоящия месец.
По-конкретно за визираните от Вас региони.
Инвестициите в общини с висока безработица, каквито има в областите Шумен и Търговище, се насърчават приоритетно по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Например за получаване на сертификат за клас инвестиции за ползване на насърчителни мерки се прилага по-нисък размер на инвестицията в сравнение с изискването в общия случай. Насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите включват ускорените срокове за предоставяне на административни услуги, придобиване на имоти държавна или общинска собственост при облекчени условия, финансова подкрепа за инфраструктура, за обучение на персонала, и за частично възстановяване на направените задължителни осигурителни вноски. В такива общини по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане инвеститорите могат също така да ползват възможността да им бъдат преотстъпвани до 100% от дължимия корпоративен данък за инвестиране в нови производствени дейности.
В рамките на общата политика по насърчаване на инвестициите предстои да бъде инициирано разширяване на тези възможности за насърчаване на инвестиционните процеси в региони с по-висока безработица, каквито са визираните от Вас по-слабо развити райони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Александров – за реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз много Ви благодаря за казионния отговор и за обясняването на законовите процедури, както и това, което е записано в законите. Въпросът обаче е реално какво ще свършим, защото аз съм го казвал и друг път в тази зала, ще го кажа и сега –хората от цялото това цитиране нищо няма да разберат. Те искат да знаят ще има ли някакво икономическо развитие или няма икономическо развитие, как ще се борим с безработицата и реални мерки за борба с тази безработица. Ако ще излезнете и кажете: „Ауди” може примерно да дойде да направи завод в Северозападна България”, кажете, примерно: „БМВ” може да дойде да направи завод в Източна България”.
Аз очаквам нещо от този род от Вас, защото действително в тези региони положението е много зле.
Ако ще инвестираме в инфраструктура – чудесно! Тези области там, включително и Варна, имат нужда от много големи инвестиции в инфраструктурата. Ако ще стимулираме износа, ще изнасяме какво от там, защото въпросът е първо да го произведем, за да го изнесем. И съответно кои са тези трети страни, към които ще изнасяме?
В момента ние сме затворили икономически Русия, която е един пазар от 150 милиона души, огромен пазар, затворили сме го за износ на наши стоки. Накъде ще изнасяме? Кои са тези трети страни, които ще го искат?
Разберете, че в тези региони в близко бъдеще действително ще бъде много трагично, ако мога така да го нарека, икономическото състояние на хората. И ако не приемем мерки оттук насетне в това правителство и действително да подходим с реформи в сектор „Икономика”, ние няма да постигнем нищо, освен да ги обезлюдим и тези хора действително да нямат никаква друга икономическа алтернатива в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров! Като говорим за трети страни, а трети страни са всички извън Европейския съюз, не само Русия. Понеже казвате, че отговорът на въпроса е казионен, явно не сте го слушали внимателно. Отговорът съдържа всички видове мерки, които българската икономика и в частност Министерство на икономиката трябва да развива не само за визирания от Вас регион. Той е част от България. Тези мерки ще бъдат и за този регион, и за България. Това че „Ауди”, както Вие казвате, въпреки че още не е подписан договор, ще инвестира в Северозападна България, естествено не пречи. Ние се борим навсякъде, във всички изостанали региони – не само в Северозападна, не само в Североизточна България, и в Странджа положението не е много по-цветущо. Борим се за цялата страна еднакво. Това е, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на икономиката господин Лукарски е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно изграждането на София Тех парк, финансиран по Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Заповядайте, господин Божинов, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В моя писмен въпрос констатирам, че в последно време се работи изключително активно на този голям обект. Отбелязвам, че крайният срок е 16 ноември 2015 г.
И конкретизирам въпроса си така: ще завърши ли този обект в посочения срок? Как и в каква насока ще продължи работата над този грандиозен проект?
Уважаеми господин Министър, задавам въпроса към Вас, защото Вие сте представител на едноличния собственик на капитала в това дружество. Знам от Ваш предшественик, че има 10 такива парка в Европа и само три са успешни. Другите в една или друга степен не са оправдали своето създаване. Идеята за такъв парк не е Ваша. Идеята е на един виден български строител, за да не кажа предприемач.
Ако трябва да бъда докрай откровен, истинските цели, три в едно, са следните. Първо, в никакъв случай да не се пропуснат едни 312 дка – златни за строителство терени. Второ, точно определен кръг лица и фирми да усвоят огромни суми по Програма „Конкурентоспособност” за българската икономика. И трето, същият кръг лица и фирми след изграждането на активите да ги управляват, контролират и евентуално възползват.
В последните месеци се работи изключително активно, защото срокът е този, който посочих. Проведени са 50 обществени поръчки, през декември – само 14, за три дни през януари – 17. Спечелени са вече поръчките за самолетните билети – 250 хил. лв., за охраната – 630 хил. лв., за всякакви консултантски услуги, административни, финансови, икономически, всички по над 200 – 300 хил. лв. Проведени са поръчки за мероприятия, събития.
Нямам никакво притеснение, че тези пари ще бъдат усвоени, включително че ще бъдат доставени петте хиляди шапки за бейзбол, десетте хиляди химикалки и така нататък.
Тревогата е за онези 64 милиона, за които са сключили договор за строителство на принципа на инженеринга – проектиране и строителство. Ако не бъдат завършени до тази дата, не бъдат верифицирани разходите и не бъдат получени парите, ще трябва да ги загубим от Европейския съюз, да ги плащаме най-вероятно от дълга и най-вероятно от тези, които ни слушат и гледат в момента, и от тези, които вече не искат да ни слушат и гледат – сериозен проблем.
Затова Ви питам: ще кажете ли твърдо „да”, или „не”? Ще завърши ли всичко по този проект на 16 ноември? И ако кажете „да”, с какво ще се занимава тази камара от стъкло, бетон и желязо и какво по-различно ще се прави там от това, което би могло да се направи по-рационално в институтите на БАН, в лабораториите и сградите на техническите учебни заведения на България, ако ефективно използваме ресурса по Програма „Конкурентоспособност”? Това са двата нюанса на моя въпрос, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Министър – за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, ще Ви отговоря на въпроса, така както сте го задали по Правилник, без два нюанса. Ако искате, втория нюанс си го развийте в репликата, а аз ще Ви отговоря в дуплика.
Изпълнението на проекта „София Тех парк” е в съответствие с одобрения план-график. Проведени са подбори за персонал и е сформиран екипът за изпълнение на проекта. Приключени са дейностите, свързани с предпроектните проучвания и подготовката на документите за изграждането на обектите. Приключило е разчистването на терена на обекта „Научнотехнологичен парк”. Сключени са договорите с избраните изпълнители след проведените обществени поръчки за шестте инженеринга – проектиране и изграждане, по проекта на обща стойност 49 млн. 447 хил. 148 лв.
Към настоящия момент се изграждат следните обекти: „Площадкова техническа инфраструктура и парк”, „Инкубатор”, „Иновационен форум”, „Лаборатории”, „Музей/Експериментариум и посетителски център с пешеходен мост” и „Етажен паркинг”. Всички договори за инженеринги са със срок за изпълнение от порядъка на 430 дни, като най-късната дата за предаване е тази на обект „Етажен паркинг” – на 14 ноември 2015 г.
Екипите на Управляващия орган на Оперативната програма и на бенефициента „София Тех парк” АД координират работата на изпълнителите по инженеринг на обектите по проект „Научнотехнологичен парк”, в част „Проектиране” и на техническите дейности в част „Строително-монтажни дейности”.
Провеждат се ежемесечни работни срещи. Обектите се изграждат в съответствие с линейните графици за строителство, така както са зададени по Програмата.
Успоредно с това тече провеждането на открити обществени поръчки за доставка на специализирано оборудване за научноизследователска и развойна дейност в лабораторния комплекс.
Доставката на оборудване, съоръжения и софтуер е предвидено да се случи чрез 33 открити, съгласно методологията на ЗОП, процедури за избор на изпълнител на обща стойност около 20 млн. лв.
Относно бъдещото развитие на този проект. В Стратегията на новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г. и във финансовата обосновка за разпределение на помощта по тематични цели и инвестиционни приоритети е обърнато специално внимание на подкрепата за развитие на благоприятна среда и инфраструктура за изследвания и иновации за нуждите на бизнеса.
В тази връзка в новия програмен период ще бъде осигурена възможност за подкрепа в областта на иновационните дейности на предприятията, включително надграждане на проекта „София Тех парк”.
В Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г. също са предвидени средства, свързани с научноизследователската дейност, която ще развиват екипите от консорциума, включващ Софийския университет „Климент Охридски” – отговор на втория нюанс на въпроса Ви, Техническия университет, Медицинския университет и БАН. Това всичко – в рамките на Научнотехнологичния парк. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Божинов – реплика. Две минути имате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, ще Ви предам два документа. Единият е писменият текст на въпроса, за да видите, че в едно изречение, в което Ви питам, се съдържат и двата нюанса: ще завършите ли до 16 ноември всичко, като условие да бъде платено с европейски пари и да не се изразходват 100 милиона от дълга, платени от българския народ?
И втората част на изречението е: какво ще правите в този грандиозен обект? Ето го. Ще Ви го дам да прочетете, че няма нищо различно.
Второ, ще Ви представя журналистическо разследване на един много достоен журналист – Светла Василева, която е извадила всички зависимости между назначените не от Вас, а отпреди Вас лица, които да ръководят този грандиозен проект без конкурс и спечелилите десетки обществени поръчки фирми, вързани в своята предистория и бизнес живот помежду си, за да разберете колко съм прав, когато Ви казвам, че истинската цел не е конкурентоспособност на българската икономика, а усвояването на огромни средства по добре измислена схема, без да се търси онзи общественозначим за българското общество и икономика резултат. И това е най-масовата беда на България днес – майсторлък при усвояването на парите, без да се търси общественозначимият резултат от тях.
Кой е този виден строител? Това е лицето Росен Плевнелиев, който през 2012 г. в Съединените щати заявява: „Започнах да рисувам лично аз мастерплана на „София Тех парк”! Малко хора в България ги разбират тези работи. Аз вече съм ги правил.”
Знаете кои са другите два проекта, в които той така мащабно усвои обществен ресурс и много пари. Той, по думите на Вашия предшественик служебния министър Асен Василев, е главният двигател на този проект.
Добре е да прочетете материала, да видите връзките между фирмите и лицата, които усвояват тези пари, да седнете с новата министърка на вътрешните работи и с госпожа Кунева, която разработва Стратегията за борба с корупцията, и да видите как не един, а стотици милиони, без да е корупция, заминават някъде, без да може да се съди някой, защото всичко е планирано. (Народният представител Георги Божинов подава папка с документи на министър Божидар Лукарски: „Ето, вижте ги тези неща.”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Дуплика на министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, мисля, че отговорих конкретно на
въпроса Ви.
Благодаря за изследването, което ми предоставяте, но Ви обръщам внимание, казах Ви каква дейност ще се развива. Обръщам Ви внимание, че „София Тех Парк” не са просто едни сгради. Целта е този технологичен парк да се превърне в инфраструктура с подходящ капацитет за привличане на международни, регионални, местни учени, изследователи, иновативни предприятия, давайки пример и създавайки условия за икономиката на знанието в България.
Научно-технологичният парк трябва да подкрепи конкурентоспособността на науката и предприемачеството в България чрез подобряване на обмена на знания между академичните среди и бизнес общност, подпомагайки стартиращи дружества и иновативни идеи, катализирайки процеса на комерсиализация на научните изследвания.
Пак Ви обръщам внимание – не говорим за просто строителство и за едни прости сгради. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Божидар Лукарски отново е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно участието на Министерството на икономиката при изготвяне на Индикативния списък за участие на страната в конкурса за разпределение на средствата по Плана „Конкурентност и заетост” – Планът Юнкер.
Господин Божинов, само искам да Ви напомня да се придържате към Правилника. На първия въпрос си позволих да удължа времето поради интересния Ви въпрос, но Ви моля, все пак има и други колеги, които чакат.
Имате две минути, за да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Този въпрос засяга възможността и шанса на България да участва в състезанието за разпределяне на 315 млрд. евро с цел повишаване конкурентоспособността на европейската икономика и заетостта в страните – членки на Европейския съюз.
Зададох го, господин Министър, когато видях с какъв списък от проекти възнамерява да участва България. Този списък е предизвикал снизходителни усмивки в бюрокрацията на Европа, за да не кажа нещо по-тежко, затова си позволих да Ви попитам нещо, което вече знам със сигурност днес. И въпросът ми беше: участвало ли е Министерство на икономиката при изготвянето на предварителния списък от проекти, с които държавата възнамерява да участва в този конкурс?
Няма гарантирани квоти за България. Само конкурентоспособността на проектите, борещи се за конкурентоспособност на икономиката, ще ни отреди дял
или не.
Само искам да отбележа, че в този списък забелязах седем проекта за закриване на депа. Нали разбирате, че няма нищо общо с конкурентоспособността на българската икономика, и затова аз смятам, че Вие в тези дни след моя въпрос в този индикативен списък вече ще сте се намесили и сте внесли нови проекти, конкурентоспособни, интегрирано включващи наука, природните ресурси на страната, потенциала, възможността за включване на публични финанси, частни средства, пари от еврофондовете, което дава възможност самата логика на Проекта.
Интересно ще ми бъде да Ви чуя, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, искам да Ви благодаря за поставения въпрос.
Споделям напълно Вашето виждане, че проектите, с които България участва в така наречения „План Юнкер”, трябва да отговарят на нуждите на бизнеса, актуалната икономическа обстановка и конкурентоспособността.
На 13 януари 2015 г. Европейската комисия представи законодателното предложение относно създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции. В момента специална работна група с включени представители от всички държави членки уточнява конкретните разпоредби на проекта на регламент, като се очаква той да бъде одобрен до средата на годината.
Българската страна е представена от Министерството на финансите, което е координиращото ведомство на институционално ниво за България.
Министерството на икономиката участва активно във всичките формати, в които се дискутират и изготвят националните позиции относно Европейския фонд за стратегически инвестиции.
Както Вие загатнахте, на своето първо оперативно заседание през месец ноември 2014 г., настоящият Министерски съвет одобри списък с проекти, които да бъдат представени за финализиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Веднага бих искал да Ви поясня, че българското правителство трябваше да реагира в рамките на един ден, в който изтичаше срокът за представянето на тези проекти. Поради това ние считаме, че този списък не е изчерпателен и окончателен.
В този смисъл Министерството на икономиката предприе действия за селектиране на проекти, които едновременно да отговарят както на характера на инструментите и целите на Плана Юнкер, така и на нуждите, които Вие подчертахте – нуждите на България и на български бизнес, и на характерната за България среда.
По-конкретно – проектите, с които Министерството на икономиката предлага да бъде допълнен първоначалния и вече предложен и одобрен от Министерския съвет списък са три: Летище Стара Загора – развитието му като международен авиационен и карго център, свързващ Азия с Европа; „Тракия –икономическа зона” – доразвиване потенциала и институционализиране на един от най-значимите икономически проекти в България, съдействащи за индустриализацията и икономическото развитие на страната ни, и Автономен генипоничен комплекс „Зелена алтернатива” в село Синитово, град Пазарджик, който проект има за цел да внедри генипоничните технологии, гарантиращи продукция с високо и доказано качество.
И трите проекта представляват съчетание на компонентите, които Вие казахте, и предвиждат публично-частно партньорство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря на министър Лукарски.
Господин Божинов – реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, за този отговор искам да Ви благодаря.
Да Ви благодаря и за това, защото когато преди месец-месец и нещо Ви зададох този въпрос, Вие изпратихте свой сътрудник. Ние разговаряхме по основанията за въпроса и възможностите България да има друго поведение и друг списък. И това Ви прави чест.
Този човек стои на балкона, този човек го виждам сега. Това е добре, това са вече различни проекти от онова, което беше изпратено в първи списък.
Между другото, в разговор с министър-председателя и той реагира адекватно и каза: „Абе, това е такъв индикативен списък. Дайте да видим какво ще правим.” Трябва да го правим така, защото само ще Ви прочета за какви проекти за отивали парите по конкурентоспособност в България.
Под етикета „Развитие на икономиката, базиране на знанието”, пари са отивали за следните работи. Аз се извинявам, че ще го прочета, ама е така: „дъвки с пълнеж”, „бонбони”, „летящи чинии”, „виртуални молове”. Ще спра дотук.
И само – за какво са отивали парите по направлението „Финансиране на благоприятна бизнес среда”. Тук е измислено да имат думата „клъстър”. Човекът, като го чуе, може да хлъцне с глава и каже: „Абе, тук се правят клъстъри!”, но ако Ви прочета имената на клъстърите, ще потънем от срам. Да чета ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате още тридесет секунди, четете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да ги чета, господин Председател. Те са смехотворни.
Затова, господин Министър, Ви поздравявам, че в резултат на този диалог има разработки на нови проекти, които са по-конкурентоспособни.
А първият ми въпрос беше, заради това че тези 100 милиона отиват на вятъра. Не е бетон, желязо и стъкло. Лабораториите на БАН, празните технически вузове, потенциалът там, по тези принципи – частно-публично, публично-частно партньорство може да отидат много по-ефективно. На двеста фирми по 500 хил. лв., ако бяхте дали, които водят, щеше да има ефект, вместо това строително чудо на входа на София, но нека да говорим така, за да има резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Следващият въпрос към министъра на икономиката Божидар Лукарски е от народните представители Христо Георгиев Гаджев и Александър Руменов Ненков, относно политиката на икономиката за насърчаване на предприемачеството и конкурентоспособността на малките и средните предприятия.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Основният елемент в икономиката ни са малките и средни предприятия. Чрез улесняване на процедурите за започване на собствен бизнес и за стимулиране на предприемачеството може настина много бързо да се постигне развитието на икономическата активност в страната, което от своя страна ще доведе и до така желания растеж.
Подобна политика е също така в унисон с провежданите на европейско ниво политики от страна на Европейския парламент и на Комисията, която цели насърчаване на конкурентоспособността на цялата европейска икономика.
Особено внимание също така трябва да се обърне и на мерките за насърчаване на младежката заетост и още повече, и по-конкретно за младежкото предприемачество.
Възможностите за предоставяне на информация относно създаването на бизнес план, улесняване на процедурите за регистрация на компании, за това как да създадеш свой бизнес – с две думи, би могло да допринесе много повече за самото създаване на подобни компании. По този начин би могло да се допълни развитието на икономиката, но най-вече да се преодолее в случая с младите хора страхът от провал, който ги спира да започнат свой бизнес и да се пробват да развиват своето бъдеще тук.
Също така трябва да се отбележи, че една от най-големите пречки за развиване на бизнеса в страната е и административната тежест, която изпитват малките и средни компании, особено тези, които стартират своя бизнес.
В тази връзка е и нашият въпрос с колегата Ненков: какви мерки предвижда Министерството на икономиката за стимулиране на предприемачеството и най-вече при стартиране на собствен бизнес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, уважаеми господин Ненков! Не виждам господин Ненков тук. В началото искам да Ви благодаря за този въпрос, защото той е изключително резонен. Подкрепата за предприемачеството се предоставя и в момента, като по инициативата „Джереми” за иновативни стартиращи бизнеси са финансирани над 150 стартиращи предприятия и са създадени над 300 нови работни места.
Именно в подкрепа на предприемачеството и малкия и среден бизнес с новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г. са предвидени средства на стойност 114,3 млн. евро. Този ресурс ще се предостави в рамките на инвестиционния приоритет „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството”, като по него ще се изпълняват две мерки: Развитие на финансови инструменти в подкрепа на предприемачеството – Фонд за начално финансиране 55 млн. евро, и Фонд за рисков капитал – 25 млн. евро. Фондовете ще осигуряват начален капитал или капитал за стартиращи предприятия и такива, намиращи се в ранни фази на развитие, насърчаване в предприемачески идеи в области, свързани с европейски и регионални предизвикателства и секторите на Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 34,3 млн. евро.
Подкрепа ще получат иновативни предприятия – предприятия, разработващи нови продукти и услуги. Предвижда се и подкрепа на идеи, които ще се реализират от жени предприемачи, стартиращи предприемачи – обърнете внимание – лица до 29-годишна възраст, и за лица над 50-годишна възраст, които стартират собствен бизнес.
В допълнение, един от приоритетите на нашето Министерство е насърчаване въвеждането на дуалната образователна система. Тази форма на обучение не само ще може да подготвя по-добре младите хора за пазара на труда, но ще им дава практически умения и знания за стартиране на собствен бизнес. Ние ще стимулираме предприемачеството и чрез осъществяване на реформи, които, както е записано в Програмата на правителството, ще съкратят срока за регистрация на собствен бизнес до 3 дни, а издаването на всички лицензи и разрешителни – до 1 месец.
В допълнение, за да се прекрати лошата практика на честа и нежелана промяна на нормативната уредба, в ущърб на малкия бизнес, Министерството на икономиката е подготвило концепция за МСП-тест и е излязло с предложение за промени в Закона за нормативните актове в тази насока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гаджев, имате право на реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз съм много доволен от отговора, който дадохте, особено в частта за създаването на фондовете за развитие на предприемачеството, тъй като един от основните проблеми, който стои също така особено пред младите хора, които се опитват да стартират свой бизнес, е и липсата на финанси, които да ги подпомогнат да стартират своя бизнес. СД капитал е много важна част, както и самата дуална система, тъй като в момента нашата образователна система подготвя теоретично много добре кадри, но практично, на моменти – не. Съчетанието между практически стаж и научни знания винаги води до много по-добри резултати.
Също така бих искал и да Ви попитам: има ли предвидени някакви конкретни мерки за тази година, които биха започнали да се развиват още през 2015 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, благодаря Ви, и ще направя следното уточнение. Към момента Министерството изпълнява четири проекта за насърчаване на предприемачеството и обучение по предприемачество, които са: проектът „Старт”, проектът „Брандико”, „Th13teen Arts” и проектът „Техностарт”. Те имат за цел да създадат тренировъчни предприятия в различните училища, да насърчават учениците да създават собствени търговски марки и да ги защитават като марки на Общността – изключително ценна практика, която улеснява стъпването на единния пазар в реалния стопански живот.
Резултатите от горецитираните проекти са, че до момента са създадени 20 тренировъчни предприятия и са обучени или са в процес на обучение общо около 1900 ученици от цялата страна. До момента за две поредни години в „Th13teen Arts” са включени 28 предприятия. По проекта „Техностарт” е финансирано създаването на 19 стартиращи предприятия от български студенти на обща стойност близо 400 хил. лв. Целта е да се насърчи създаването на нови предприятия в приоритетни сектори именно от младите хора, какъвто е въпросът.
Понеже и господин Божинов е тук, използвам случая, тъй като в тази дуплика ще кажа нещо, което касаеше и предишния въпрос. През месец април тази година предстои да проведем работна среща със заместник-председателя на Европейската комисия и комисар с ресор „Работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност” господин Катайнен. В рамките на неговата визита ще имаме възможност да обсъдим съвместно сътрудничество по изключително значимите теми като растеж, инвестиции, конкурентоспособност, в това число и ще обсъждаме конкретни проекти по плана „Юнкер” и насоки за кандидатстване. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Ще Ви поканим, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Лукарски.
Това беше последният въпрос към министъра на икономиката Божидар Лукарски. Благодаря му, пожелавам му приятна работа!
Преминаваме към следващите въпроси, които са осем на брой, към министъра на отбраната господин Николай Ненчев.
Първият въпрос към министъра на отбраната е от народния представител Методи Борисов Андреев относно оказване на граждански контрол върху служба „Военна информация”.
Заповядайте, господин Андреев, да развиете Вашия въпрос.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Министър, въпросът, който задавам, е всъщност една втора серия въпроси. Такъв въпрос е бил зададен и в пò предишния парламент, когато народният представител Иван Николаев Иванов е питал Вашия предшественик Аню Ангелов какъв е командният и ръководният състав на служба „Военна информация” и колко служещи и офицери има в този команден състав, които преди 1991 г. са работили в същата служба „Военна информация”? Отговорът, който е получил тогава господин Иванов, е: 44% от общия команден състав на служба „Военна информация” към 2012 г. са били хора, които са били и в тази служба преди въпросната дата, от която влиза в сила така нареченият „Закон за досиетата”.
Идеята на този въпрос и на двата въпроса, които сега ще Ви задам, е да видим в тези години на преход как нашите служби, особено службите, които са за разузнаване и сигурност, са променили своя професионален състав, своя офицерски състав, защото е много важно да се знае каква е мотивировката на хората, които работят там. Когато едни хора са били обучавани по едни системи и по едни правила за сигурност, и когато се сменя официално курсът на държавата и политическата насоченост за работа на тези служби, би трябвало и хората, които се вземат, все повече и повече да са хора, които споделят този курс, които притежават съответни качества и умения. Тоест да се търсят млади хора. Такива хора с езици, с компютърни умения, с добро образование има и сега.
И ето сега какви са двата ми въпроса.
Какъв е процентът на офицерите в служба „Военна информация”, които към днешна дата заемат командни, ръководни длъжности и са назначени преди 16 юли 1991 г. в тази служба?
И вторият въпрос: какъв е процентът на офицерите от ръководния команден състав на служба „Военна информация”, които са преминали специални школи в бившия Съветски съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър – за отговор, имате три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, въпросите бяха конкретни и ясни, ще отговоря по същия начин съвсем накратко.
Офицерите, които към момента заемат ръководни длъжности в служба „Военна информация” и са назначени преди 16 юли
1991 г., са 39% от ръководния състав на Службата.
И на втория въпрос – 6% от този състав е минал през специални школи в бившия Съветски съюз.
Смея да Ви уверя, че аз също съм силно обезпокоен от това състояние на нещата в Службата. 39 процента е твърде сериозен процент и очевидно е двойно по-голям от оповестените от Комисията данни за останалите разузнавателни служби. Искам да Ви уверя, както и Вие сам разбирате, имам нужда и от Вашата подкрепа, че в тази Служба е необходимо да се извърши много сериозна реформа – нещо, което аз вече съм започнал, имаме конкретни идеи в тази посока. Проведох разговори с млади офицери и трябва да Ви уверя – Вие загатнахте във Вашия въпрос, имаме изключително добре подготвени млади момчета и момичета, които биха могли да поемат отговорности за бъдещето на Службата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Министър, аз не се съмнявам в тези Ваши намерения и изцяло ги подкрепям.
Само ще Ви кажа, че началникът на службата господин Веселин Иванов е един от хората, които попадат в тези 39%. Даже разполагам с един много интересен документ – примерно как господин Веселин Иванов – началник на служба „Военна информация”, e получил софийско жителство. Това е станало чрез съдействието на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП другаря Милко Балев. Ето го документа (показва го), разсекретен от Комисията по досиетата. И аз се чудя как може през 2015 г. служба, която работи в държава – членка на НАТО, член на Европейския съюз, да има началник, който е получил софийско жителство от члена на Политбюро на ЦК на БКП господин Милко Балев! Останалото оставям без коментар. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Вторият въпрос към министъра на отбраната господин Ненчев е от народният представител Петър Владиславов Славов относно разходите за поддръжка на самолетите изтребители от Военновъздушните сили и възможността за придобиване на нови съвременни самолети, отговарящи на стандартите на НАТО.
Заповядайте, господин Славов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Председател, както споменахте, моят въпрос касае Българските военновъздушни сили и изтребителите, които са все още на въоръжение там и които са на въоръжение още от времето на Съветския съюз.
Моят въпрос е следният. Уважаеми господин Министър, неотдавна командирът на Българските военновъздушни сили алармира, че поради липса на средства за скъпоструващи ремонти на морално остарелите изтребители „МиГ-29”, които ремонти се извършват в Русия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Колеги, ще Ви помоля за тишина в залата. Хубаво е, че присъствате на парламентарния контрол, но Ви моля да спазвате реда.
Прощавайте, господин Славов. Продължете.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Неотдавна командирът на Българските военновъздушни сили алармира, че поради липса на средства за скъпоструващи ремонти на морално остарелите изтребители „МиГ 29”, които се извършват в Русия, е налице реална опасност българската военна авиация да остане само с два пълноценно функциониращи изтребителя след месец май 2015 г.
Същевременно по оценки на експерти необходимата сума за поддръжка на самолетите, които са на въоръжение от времето на бившия Съветски съюз, ще възлезе на над 1,6 млрд. лв. до 2020 г. За същата сума, отново по оценка на експерти, би могло да се закупи цяла ескадрила от 16 малко ползвани или дори нови изтребители, отговарящи на всички изисквания на НАТО, чиято поддръжка ще бъде десетки пъти по-ниска. Само за сравнение ще посоча, че ако за един „МиГ-29” на всеки 300 часа се налага да му се прави подмяна на основни компоненти от двигателя, при съвременните изтребители часовете са близо 3 хиляди, тоест 10 пъти по-дълъг срок, без да се налага такъв сериозен ремонт, съответно разходите за него.
Допълнителен аргумент за придобиване на нови и малко ползвани изтребители по стандартите на НАТО, които да заменят морално остарелите МиГ-ове от времето на СССР е, че последните се ремонтират в Русия, което допълнително се затруднява понястоящем от наложените санкции от Европейската комисия и демонстративното отношение на замразяване на сътрудничеството с НАТО.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: на колко се очаква да възлязат разходите по поддръжка и ремонт на изтребителите „МиГ-29” на ВВС до 2029 г. и обмисля ли ръководството на Министерството на отбраната да придобие в рамките на тези средства и при разсрочено плащане нови или малко ползвани новоцелеви бойни самолети, които да отговарят на всички изисквания на НАТО и чиято надеждност да бъде многократно по-висока, а поддръжката – в пъти по-ниска? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, на първо място трябва да призная, че констатациите Ви във въпроса, който зададохте, са точни. Вярно е, че във Военновъздушните сили съществува сериозен проблем с летателната годност на изтребителите „МиГ-29” и „МиГ-21” и съответно с осигуряването на бойно дежурство в рамките на интегрираната противовъздушна отбрана на НАТО. При определени обстоятелства наистина може да се окаже така, че в скоро време да разполагаме само с два самолета, способни да носят бойно дежурство. Имам предвид, че за останалите ще бъде изтекъл ресурсът на двигателите, както и на самолетния агрегат. Тъй като въпросът с годините е пряко свързан с броя на полетите и летателните часове, сами разбирате, че сме в незавидно положение, що се отнася и до летателната подготовка на пилотите.
Не на последно място бих искал да изтъкна още едно обстоятелство, което има отношение към казаното дотук. Поради липса на финансови ресурси изпитваме сериозни затруднения с доставката на резервни части и ремонта на наличните радиолокационни съоръжения. Разбира се, всичко това са проблеми, натрупали се през годините. Днес променената стратегическа среда за сигурност и необходимостта от модернизация на Българската армия изисква те да бъдат решавани далновидно посредством дългосрочно планиране и чрез прилагане на проектния принцип. Да, ремонтите на наличните МиГ-ове ни излизат скъпо и прескъпо и Вие тук сте прав. Това е и числото, което цитирахте – 1,6 млрд. лв. ще ни излезе тяхната поддръжка до 2029 г. По този въпрос в Министерството на отбраната имаме детайлни разчети. Разполагам с тях и в случай, че проявите интерес и поискате повече информация, готов съм да Ви ги предоставя.
Във връзка с всичко това според мен най-правилното решение е да следваме заложеното в Националната програма „България в НАТО” и „Европейската отбрана 2020”, по-конкретно тази нейна част, която се отнася до превъоръжаването и замяната на „МиГ-29” с нов боен самолет, съобразен със стандартите на НАТО, както и доставка на крайно необходимите съвременни 3D-радари като част от интегрираната противовъздушна отбрана.
Мога да Ви уверя, че в Министерството на отбраната вече има изготвен инвестиционен проект за придобиване на ескадрила нови бойни самолети. Вече имах възможност да съобщя, че той заедно с още осем други проекта, включително Проекта за придобиване на нови 3D-радари, ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет. При положително решение от страна на правителството проектите ще залегнат в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., която ще бъде внесена за разглеждане и евентуално приета от Народното събрание.
Очевидно ще има някакъв преходен период. Това означава, че още известно време ще се наложи да поддържаме и да направим всичко възможно да осъществим необходимата поддръжка на „МиГ 29”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Славов.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, благодаря за коректния и откровен отговор.
Използвам възможността за реплика, за да обърна внимание на практика и на обстоятелството, че може би може да се мисли и за възможно сътрудничество и евентуална подкрепа от евроатлантическите ни партньори за придобиване на подобни самолети под една или друга форма, а защо не и под формата на дарение към нас от тяхна страна, защото ситуацията очевидно е тежка. Най-малко простата икономическа логика говори, че е абсурдно да се похарчи такава колосална сума за ремонт и поддръжка на морално остарели изтребители, които на всичко отгоре не са добре съвместими с бойната авиация на НАТО. Същевременно през 2029 г. на практика техният остатъчен ресурс ще изтече изцяло и те ще бъдат абсолютно непотребни.
Радвам се, че в Министерството на отбраната сериозно се мисли по проблема и как на практика тази морално остаряла техника да бъде подменена по най-добрия начин за българския данъкоплатец.
Използвам случая да Ви попитам, тъй като въпросът е зададен преди доста време, но оттогава досега Вие бяхте на визита в Полша, където се коментираше темата евентуално за извършване ремонт там или за ползване под наем на двигатели за „МиГ-29”, собственост на Полските военновъздушни сили. Молбата ми е ако може тук да кажете: има ли някаква възможност да се намалят разходите за поддръжка, защото доколкото ми е известно, само за тази година, ако не се предприеме нищо по-различно от обичайното, близо 30 милиона от предвидените средства за капиталови ремонти на Министерството на отбраната ще трябва да бъдат дадени само за пет от тези на практика морално остарели изтребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, абсолютно точни са Вашите констатации. Само да изразя едно несъгласие – Вие казвате, че не са особено адаптирани към стандартите на НАТО. Не особено, а никак не са адаптирани. Това е един от сериозните проблеми.
Що се касае до въпроса дали има вероятност да придобием такъв тип многоцелеви самолет – да, има такава вероятност. Такива разговори сме водили, но неведнъж съм заявявал оттук, и пред Вас включително, че съм особено внимателен към всичко онова, което се предлага. Преди всичко бих искал да зная колко ще струва тяхната поддръжка, колко ще струва обучението на нашите пилоти, бих искал да зная също и дали те ще бъдат в състояние веднага да започнат да извършват съответните полети, или ще бъде необходимо да направим някакви конкретни ремонти и след като зная всички тези подробности в цифри, тогава ще предложа и решението на Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър. (Реплика от народния представител Десислав Чуколов.)
Господин Чуколов, заповядайте – от името на парламентарна група.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ето, вижте, предният въпрос отново доказва нашата теза, това, което говорим от толкова много време – този заем, който взимаме, всъщност за какво ще се използва? Шестнадесет милиарда заем пое България! И тук, под формата на парламентарен въпрос, легитимирахме как ние трябва да си подновим авиацията. Тридесет минути след като беше гласуван заемът в тази зала ген. Радев, който е командващ на Военновъздушните сили на Република България – да, имаме такива Военновъздушни сили, представете си – беше казал, че спешно трябва да купим нови изтребители. Нови за българската армия, втора употреба – за американската армия. Трябва да купим тук спешно такива, които колко струват – 700 милиона?!
Ние си говорим за какво ще отидат тези милиарди, че имало 2 милиарда, които не знаем къде ще отидат, тогава го казахме. Този въпрос преди малко доказа къде ще отидат тези милиони и милиарди. Тази безродна политика и всъщност това извращение, което зрителите гледат и го наричаме парламентарен контрол, извинете!
Господин Министър, господин Славов, Вие сте от една партия, от една коалиция, прекрасно си говорите и тук в пленарната зала, и в кулоарите. Тези въпроси може да ги задавате един на друг, където пожелаете, но да играете този театър тук, в българския парламент, за нас от „Атака” това е недопустимо. Това е недопустимо, защото по този начин Вие легитимирате точно този заем!
Във вчерашния ден господин Сидеров от тази трибуна каза – да, думите на заместник-министъра на въоръжените сили на Съединените американски щати, който казва как тези усилия, които те полагат, България да бъде в бойната зона тук, на бойното поле – да, това се случва! Кери каза: България на огневата линия – това се случва! Вие тук говорите за изтребители, за артилерия и за какво ли не – това се случва! Прекратете това! Това не е в интерес на нашата нация. Попитайте Вашите избиратели, за нашите избиратели е ясно – избирателите на „Атака” казват, че това е недопустимо и не трябва да воюваме срещу страната, която ни е освободила. Моля Ви прекратете това!
Министърът от Реформаторския блок Тодор Танев – моята молба към Вас е: просто оттеглете този министър. Приберете го някъде на тъмно, на сянка и на хладно! Приберете го този човек! Не го излагайте пред българските граждани да говори простотиите, които му идват в главата. Моля Ви не го правете това! Днес, представете си, Вашият министър на образованието, е казал следното: „Трябва да мислим европейски и по въпроса с предложението на Лютви Местан майчиният език да се изучава задължително в училищата.” Вие съгласни ли сте с това?! Приемате ли го това?
Ние от „Атака” казваме, че трябва в училищата да се изучава задължително религия, православие, вероучение – не майчин език. Тук съм си разпечатал поредната му издънка, чак изпитвам някакво неудобство да прочета, че след Ломоносов и Жолио-Кюри – министър Танев развенча и Наполеон. Хайде стига се е развенчавал този министър, приберете го някъде на топличко! Недейте, моля Ви, спрете с това!
Така се получи тази ситуация, която имаме в момента, и това правителство, което имаме – да, случи се – Вие го подкрепяте, сложихте си кадри! Моля Ви, моля Ви, умолявам Ви не заради „Атака”, не заради някой друг, а заради българския народ! В момента извършват нещо кощунствено. Ето, ей така някои хора, случайно попаднали на постове, които никога не са си мислили, че ще бъдат на тези постове, са попаднали на тези постове и в момента нанасят ужасни щети на България. Оттеглете ги тези хора и просто се засрамете! Това е България! Това е България и трябва да работим за България! (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Продължаваме с парламентарния контрол. (Реплика от народния представител Петър Славов.)
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз няма да използвам възможността на лично обяснение, за да се заяждам. Ще обърна внимание, защото явно господинът не е слушал добре, но много ясно обясних във въпроса си, който зададох, че разходите за поддръжка на самолети от СССР, което, между другото, тях би трябвало да ги вълнува и да ги радва, е 1,6 милиарда до 2030 г. Тоест тези пари българската държава трябва да ги даде, ако иска да има оперативна бойна авиация.
В този смисъл моят въпрос беше: не може ли тези пари да не се дават, или да се дадат по-малко пари, а най-добрият вариант евентуално да ни бъдат дарени изтребители от нашите евроатлантически партньори и българският данъкоплатец да не плати нищо? За никакви заеми не е ставало дума – нито за военни, нито за каквито и да било други.
Наистина не е лошо, а тук може би като упрек към Вас по начина на водене, да не се използва и да не се злоупотребява с възможността за изявления от името на парламентарна група, когато националните медии предават заседанието на парламента, за да се говорят всякакви неща, по всякакви теми, които нямат нищо общо нито с дневния ред, нито с програмата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Славов, аз като водещ заседанието не мога да откажа на парламентарна група да направи изявление, а тя в него може да говори каквото иска. Вие също имахте възможност да кажете своето мнение под формата на лично обяснение.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Продължаваме със следващия въпрос и той е от народния представител Волен Сидеров. Разбрах, че въпросът отпада.
Преминаваме към въпрос към министъра на отбраната господин Ненчев от народния представител Красимир Илиев Богданов относно съдбата на имотите на закритото през 2012 г. военно поделение 52380 в град Враца.
Заповядайте, господин Богданов, да развиете Вашия въпрос.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Моят въпрос е относно съдбата на закритото поделение 52380 в град Враца.
От 1 юли 2012 г. военното формирование 52380 в град Враца не функционира. То беше закрито с решение на Министерството на отбраната. Кадровият състав и имущественото бяха пренасочени към други гарнизони. Община Враца прояви интерес към базата на бившето военно поделение, като бяха обсъдени различни проектни решения за обновяване и целесъобразно използване на посочената база.
Желанието на община Враца да придобие имотите на поделението бяха подкрепени и с решение на Общинския съвет. Започнаха преговори с Министерството на отбраната, които доведоха до постигане на съгласие и стартиране на процедури по прехвърляне на имотите на община Враца.
Уважаеми господин Ненчев, в свое изявление Вашият колега министърът на вътрешните работи в оставка господин Вучков заяви, че във връзка с очакваното засилване на бежанската вълна към Европа, в България ще се търсят свободни бази на закрити поделения, с цел оборудването им като бежански центрове. Заедно с това изтече информация, че Министерството на отбраната спира всички процедури по промяна на собствеността на имоти, които са собственост на Министерството на отбраната.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е: спрени ли са процедурите за отдаване на имотите на бившето поделение 52380 на община Враца и има ли постъпило искане до Вас за предоставяне на базата на същото за изграждане на Център за настаняване на бежанци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Богданов, благодаря за този въпрос. В отговор на Вашия въпрос бих искал да споделя следното.
Депозираното искане на кмета на община Враца е от 2012 г. и касае части от войскови район 1143, освободени от бившите военни поделения 52380 и 36530. През 2012 г. Министерството на отбраната е изразило принципно положително становище до общината за подпомагането й в областта на социално-икономическите дейности, като й предостави части от освободената инфраструктура след извършване на съответните технически и административни дейности от двете страни.
Междувременно обаче във връзка с необходимост за обезпечаване на възникнали потребности на военни формирования от Сухопътни войски от Министерството на отбраната са предприети приоритетно действия за удовлетворяването им, включително и чрез кадастрално обособяване на имотите. Два от имотите са предоставени и предадени с министерска заповед през 2014 г. в управление на Сухопътни войски за обезпечаване на дейността на военните формирования от състава им. Останалите два имота са обособени в нови – общо 6 кадастрални единици. Два от тях също са предоставени и предадени на Сухопътни войски с министерски заповеди през 2014 г. Третият имот се съхранява излишно – движимо имущество на Министерството, което подлежи на разпореждане.
Реално освободени и с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната са три имота с идентификатори, както следва: 12259.1008.393; 12259.1008.396 и 12259.1008.398.
В Министерството на отбраната не е постъпило искане от Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет за настаняване на бежанци в посочените три свободни имота. Поради това община Враца следва да посочи към кои от тях конкретно проявява интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Желаете ли възможност за реплика?
Заповядайте, господин Богданов. Имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Министър, приемам Вашия отговор като коректен. Наистина базата, която в момента, да не кажа, че е изоставена на произвола на съдбата, реално не се ползва, с изключение на единия от имотите, който споменахте, служи като склад за различни пособия, които Министерството на отбраната ползва. Смятам, че процедурата по отдаването на тези имоти с оглед и на вече задействаните проектни решения в тази посока трябва да се ускори.
Надявам се също на Вашия коректен отговор по отношение на въпроса за настаняването на бежанците, изграждането на бежански център, още повече че един регион от страната като Северозападна България с тежки демографски социални проблеми, първо, няма тази възможност да поеме такъв поток, и второ, смятам, че ще се отрази изключително зле върху цялостната ситуация в региона.
Ще продължа да задавам въпроси към Вас и ще настоявам за бързи отговори, ако постъпят такива предложения, за да може в крайна сметка да се вземе точното решение и да не се допусне такова настаняване на бежанци във Врачански регион. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Ще бъда особено съпричастен към района. Вие вероятно знаете, че в края на миналата година бях там, поех един конкретен ангажимент – да възстановим поделението, което получи много сериозно одобрение както от страна на кмета, така и на областния управител.
Разбира се, това е Вашата работа – да задавате въпроси, а аз коректно ще Ви отговарям.
Още веднъж да отговоря на Вашия въпрос, свързан с бежанския център – не е постъпило такова искане, не работим в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е предвидено да бъде зададен от ген. Михо Михов, но поради неговото отсъствие, той няма да се възползва от тази възможност.
Продължаваме нататък.
Въпрос от народния представител Христо Георгиев Гаджев относно бъдещото развитие на Силите за специални операции.
Заповядайте, господин Гаджев. Имате думата.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Събитията, особено през последното десетилетие, показаха защо е необходимо да се развиват Силите за специални операции, като не са малко примерите за тяхната ефективност при високо рискови операции и хибридни военни действия.
За да се постигне по-висока бойна готовност, те следва да бъдат ясно структурирани и финансирани, но най-вече да имат възможност да провеждат специфичната си тренировъчна програма, съобразно широкия спектър от задачи, които следва да изпълняват. Това би се постигнало и чрез коренна промяна на философията за тяхното структуриране и ползване като сили за незабавен отговор с характерни специфични задачи.
Още повече трябва да се търси съвместимост в командващата структура с тази в НАТО. Особеностите на специалните операции изискват такава система за командване и управление, която да осигурява максимално къса командна верига от най-високото до най-ниското ниво на командване и управление.
През 2012 г. бе започната подготовката за създаване на нова концепция за Силите за специални операции, като обособен елемент в състава на Българската армия. Следва да се постигне много по-голяма интеграция при съвместните операции на видовете въоръжени сили и по този начин да се постигне по-ефективно изграждане и използване на способностите на Силите за специални операции, особено според съвременните стандарти на НАТО – един алианс, към който принадлежим и с който трябва да сме готови да реагираме.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е визията на ръководството на Министерството на отбраната за развитие на Силите за специални операции? Планира ли се тяхното преструктуриране, и ако да, в какви срокове? Много Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Гаджев, уважаеми госпожи и господа народни представители! В отговор на зададения от Вас въпрос относно визията на ръководството на Министерството на отбраната за развитие на Силите за специални операции, планира ли се тяхното преструктуриране и в какви срокове, Ви информирам за следното.
Съгласно поетите ангажименти по пакет „Цели за способности 2013 г.” Българската армия изпълнява три цели в интерес на Силите за специални операции на НАТО.
В тези рамки изграждаме тактическа група за специални операции на Сухопътни войски на основата на 68-ма бригада „Специални сили”, едно тактическо авиационно формирование за специални операции на основата на авиобаза Крумово.
Планира се изграждането на морска тактическа група за специални операции. Това обаче е свързано с увеличаване числеността на Военноморските сили и с необходимост от допълнителни финансови средства, които, за съжаление, не са осигурени.
Проведеният преглед на способностите показва, че изградената в съответствие с Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България, приета с Министерско постановление № 333 от 2010 г. функционална и организационна структура на Силите за специални операции, осигурява изпълнението на задачите им, произтичащи от мисиите на Въоръжените сили.
В процес на подготовка е Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., която ще даде повече яснота на бригадите за специални сили.
Според приемане на програмата от Народното събрание ще бъде разработен и План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., в който ще бъде определена организационната структура, органите за управление, числеността и дислокацията на Силите за специални операции, съобразно наличните финансови ресурси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Следва да се отбележи, че с една част от тези документи, така като виждам, ще бъде запознато Народното събрание, когато станат готови.
Бих искал да кажа и каква е визията, която ние като парламентарна група и като правителство, което беше през периода 2009 – 2013 г., следвахме и това най-общо казано е да бъде запазен сегашният състав на 68-ма бригада, който да включва и Алпийския батальон в Смолян.
Специалните отряди, както и Вие казахте, на Военновъздушните сили и Военноморските сили следва да се развиват по специфичен начин и имат своите задачи във видовете въоръжени сили, следва да има възможност за оперативно съчетаване с 68-ма бригада, особено по време на тренировки и проведена операция, за да има съвместимост между тях.
В този контекст и при планирането и провеждането на операции следва да има участие и съвместното командване на силите, предполагам, че това е, което Вие също планирате, да има структура за планиране на използването в СКС.
Също така най-важното е все пак доктрината, която споменахте, да бъде в унисон с основните документи на НАТО по въпроса, така че нашите специални сили да бъдат съвместими с тези на нашите съюзници, така че да могат да работят заедно все пак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Гаджев, използвам случая, за да благодаря както на Вас, така и на останалите членове на Комисията по отбраната. Изключително съм доволен от Вашата работа, от съпричастността, която имате към всеки един от конкретните въпроси, по които ние работим. Искам и да Ви уверя, разбира се, че вероятно още в рамките на този месец ще получите новата програма и план за развитие, който, надявам се, ще Ви удовлетвори и ще даде отговор на всички представени от Вас въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
Разбирам, че искате думата от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Ангелов – имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господа министри, искам да изразя позицията на Патриотичния фронт по повод дадените медийни изявления от министъра на образованието и де факто подкрепата му, която в тези медийни изявления, е оказал към предложенията на господин Местан за задължителното изучаване на турски език в българските училища. Ние от Патриотичния фронт се обявяваме категорично против подобно нещо.
Трябва да припомним на министъра на образованието, че има подписана Програма за управление на страната от четирите парламентарни партии в мнозинството, в която ясно и категорично Патриотичният фронт е заявил, че сме против новините на турски език и против задължителното изучаване на турски език в българските училища. Според нас Българската конституция е достатъчно категорична, че българският език е официален в България, което ще рече, че е официален и в българските училища.
Обявяваме се категорично против допълнителното турцизиране на български територии. Въвеждането на подобен задължителен предмет в българските училища и най-вече в общини, където управляват ДПС, а знаем те как управляват – феодално, ще задължи всички на територията на тези общини да учат турски език, включително българите мохамедани, включително циганското население, включително и българите християни.
Затова призоваваме господин министъра на образованието проф. Танев да преразгледа позицията си и да се съобразява с договорките, направени при формирането на българското правителство, което ние сме подкрепили, включително и него. Вярно е, че той не е присъствал на разговорите за формирането на политиките и договорките в Програмата за управление, но в крайна сметка е длъжен да знае какво са се договорили партньорите от мнозинството и какви позиции се отстояват.
Затова от Патриотичния фронт призоваваме парламентарните групи в българското Народно събрание да не подкрепят подобно безумие, което Лютви Местан и ДПС предлагат.
Господин Министър, надявам се, че наистина ще преразгледате тази Ваша позиция и ще отстоявате това, за което сте избран. Благодаря. (Единични ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Министър Танев, понеже сте тук, при желание мога да Ви дам думата. Виждам, че тръгвате към трибуната, заповядайте да коментирате изказването.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми народни представители, уважаеми народни представители от Патриотичния фронт! С най-дълбоко уважение към Вашата кауза искам да кажа съвсем ясно, че това, какво пише, не съответства на истината винаги. Всеки един от политиците рано или късно е попадал в такава ситуация, в която нещо е тълкувано по някакъв начин.
В момента по тези микрофони стига до широк кръг от населението в България тревожната новина, че един министър си разрешава лукса да погазва договорки, които съществуват отдавна и са направени по всички конституционни и така нататък начини, с някакво своеволие към една отделна политическа партия.
Повтарям най-тържествено и много Ви моля да схванете това като истина – никога под никаква форма не съм говорил за задължително изучаване на турски или какъвто и да било друг език.
Съвсем друго е положението, че примерно еврейската общност изучава в едно училище иврит, има възможности в арменски училища да се изучават като избираеми форми – и това се прави избираемо с майчиния език, какъвто е случаят с турския. Това отдавна е влязло във всички закони.
Къде и кога съм внасял такъв закон? Кога сте ме чули да говоря това нещо? Кой е свидетелят на всичко това?
Много моля да повярвате на своя министър! Думите ми са окончателни, няма значение какво е писано.
Чрез тези микрофони искам да се обърна към всички! Такова нещо – Министерството на образованието или министърът да настоява и да има мнение под някаква форма за задължително изучаване няма. Нека да продължи по начина, както е в европейските норми. Както е редно, народните представители ще кажат по какви форми, ако трябва въобще по-нататък да се развива този въпрос.
Министерството на образованието и науката в момента не е ангажирано с този въпрос. По време на моя мандат и до този момент в него не е пристигал никакъв документ и аз не съм имал никакви основания да изразявам подобно мнение. Възможно е да е станала някаква грешка. (Единични ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега продължаваме отново с въпросите към министъра на отбраната господин Ненчев.
Следващият въпрос е от народния представител Ангел Найденов относно План за развитие на Въоръжените сили.
Заповядайте, господин Найденов, да зададете Вашия въпрос.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Моят въпрос по-скоро има за цел, министър Ненчев, да изясните Вашите намерения относно приключването на прегледа на структурите на Въоръжените сили, евентуалното разработване на някакъв междинен документ – най-вероятно политическа рамка, и въз основа на тези два документа съответно план или програма за развитие на Въоръжените сили.
Искам веднага да добавя, че това не е единствено и строго професионален въпрос, който интересува само Командването на Въоръжените сили или ръководството на Министерството на отбраната. Освен хората и институциите, които са пряко свързани и имащи отношение към въпросите на националната сигурност, това е въпрос, който със сигурност трябва да интересува всеки български гражданин, дори и само като данъкоплатец, който има правото да знае за какво и къде отива частта от неговите данъци, заделена за отбраната и сигурността на страната.
Важно ли е да има такъв план? Според мен, безспорно да, дори и заради факта, че той щеше да направи в някаква степен излишен въпроса на колегата относно, да кажем в случая, специалните сили. Щеше да се види и да се знае къде може да се прочете намерението или съответно бъдещето на вид въоръжени сили или род войска.
В случая е важно да се отбележи, че планът, господин Министър, е основен елемент, макар и не единствен. Той е пряко свързан с военното планиране, и то в двата компонента – отбранително планиране и съответно оперативно планиране. Всъщност без наличието на този план на практика не може да бъде осъществена цялата процедура, свързана с планиране, програмиране и съответно осигуряване на необходимия ресурс под формата на ежегоден бюджет.
Кое прави актуален този въпрос? Факт е, че Планът за развитие на Въоръжените сили беше с краен срок края на 2014 г. Въпросът ми е какви са Вашите намерения относно разработването и представянето на този план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Аз смятам, че с отговора на въпроса ще дам повече светлина и на този, който ми зададохте преди това.
В отговор на Вашето питане относно представянето на нов План за развитие на Въоръжените сили след 2014 г., използвам случая да припомня, че предвид изтичането в края на миналата година на срока на действие, Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България е одобрен с Постановление № 333 от 29 декември 2010 г. на Министерския съвет. Със Заповед на министъра на отбраната, № ОХ-848 от 16 декември 2013 г., беше стартиран Преглед на структурата на Въоръжените сили. Резултатите от Прегледа трябваше да имат като резултат изработването на този План за развитие на Въоръжените сили. Както вече е известно, Прегледът се предвиждаше да приключи до 30 юни 2014 г. В изпълнение на Ваша Заповед, № ОХ-405 от 11 юни 2014 г., срокът беше удължен до 30 септември 2014 г. Резултатите от Прегледа бяха обсъдени на Съвет по отбрана на 21 октомври 2014 г. На него се очерта необходимостта те да бъдат доразвити. В тази връзка, съгласно Заповед на министъра на отбраната, № ОХ-794 от 30 октомври 2014 г., през ноември – декември 2014 г. се проведе Преглед на отбранителните способности, резултатите от който ще послужат като основа за изготвяне на нов План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г.
Известно Ви е, че през 2014 г. изтече срокът на действие на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, на Указанията на министъра на отбраната по отбранителна политика, 2011-2014 г., и по-голямата част от Плана за развитие на Въоръжените сили. За запълването на този вакуум в кратки срокове, след като поех поста си в Министерството на отбраната, с моя заповед ОХ-81 от 28 януари 2015 г. обявих за изпълнение Указания на министъра на отбраната по отбранителна политика, 2015-2018 г., които осигуряват условия за разработването на необходимите стратегически документи, както следва.
Първо, Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., която ще замени Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили от 2010 г.
С моя заповед ОХ-113 от 13 февруари 2015 г. вече е сформирана работна група за подготовка на Програмата с ръководител заместник-министъра на отбраната. Поставена е задача на групата до 16 март 2015 г. да ми предостави Проект на програмата за одобрение и последващо приложение. Разбира се, ще бъде необходимо тя да бъде внесена в Народното събрание по установения ред.
Второ, План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., който ще бъде изготвен в срок до 1 месец от приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. Планът ще бъде представен за приемане от Министерския съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора.
Желаете ли реплика, господин Найденов?
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворен съм в някаква степен от отговора, който давате, а със сигурност и всеки един, независимо дали е участник в парламентарната Комисия по отбрана, или не, дори само заради факта, че подчертахте необходимостта от разглеждане и съответно – одобрение в пленарната зала на един основен документ, какъвто е Програмата.
В откритата част бих настоявал в Народното събрание или най-малко в Комисията да се разгледа и Планът за развитие на Въоръжените сили.
Всъщност държа да подчертая, че Вие сте направили голяма крачка с приключването на прегледа на структурите на Въоръжените сили и последващата подготовка на разработването на Програмата и Плана, но това, което е направено до момента, е само една крачка. Предстоят Ви и още няколко големи крачки. Опасявам се, че всяко забавяне, тъй като има различни условности, поне по начина, по който формулирахте Вашия отговор, които ни приближават до времето, в което стартира бюджетната процедура за следващата година. Влизайки в тази процедура, без наличието на програма и на план, Вие се изправяте пред два големи риска, които държа да кажа в пленарната зала.
Първият риск е да не можете да защитите Вашата претенция за определен финансов ресурс, като бюджет на отбраната за следващата година, защото няма да имате основата, върху която да обосновете отговорите на въпросите какво, защо, как и кога.
Още по-голямата опасност е, че на практика без подобен план или програма ще направите абсолютно ненужна цялата система за управление и развитие на Въоръжените сили в нейните три основни подсистеми – оперативните способности, системата за управление на ресурсите за отбрана и системата за придобиване и интегриране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата, господин Найденов.
Желаете ли дуплика?
Да, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Найденов, благодаря за препоръките Ви.
Вече споменах, че Програмата за развитие на отбранителните способности ще бъде завършена в срок, тоест до 16 март. Непосредствено след тази дата ще започна консултации с всяка една от парламентарните групи в Народното събрание, а преди това, разбира се, с Комисията по отбрана, за да получа Вашата подкрепа, надявам се. В много кратки срокове – още в рамките на следващия месец, се надявам да приключим, пак казвам, с Вашата решителна подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Последният въпрос към Вас за днес е от народния представител Славчо Атанасов относно статута на военноинвалидите първа група с придружител и тези с ТЕЛК.
Господин Атанасов, заповядайте да формулирате Вашия въпрос.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Преди да задам въпроса си, ще използвам възможността да кажа едно-единствено изречение към министър Танев: поздравления за достойната му позиция пред българския парламент, който по категоричен начин развенча спекулациите по една толкова болна за българския народ тема.
„Уважаеми господин Министър, от години наред българските военноинвалиди са ощетени. Националното ръководство на военноинвалидите многократно е поставяло жизненоважните въпроси на тези хора както към Социалното министерство, така и към Министерството на отбраната, но, за съжаление, е оставало без отговор и решение на поставените въпроси.
Военноинвалидите първа група и тези с ТЕЛК, между които има и такива с психически отклонения, други са без крайници и в инвалидни колички, получават пенсии в размер на 130 лв. Нашето предложение и желание е тези хора да бъдат приравнени с фронтоваците, които ползват привилегии, а именно: не плащат лекарства, не плащат разходи при почивка в специализирани почивни станции, спешното им лечение също се поема от държавата.
Уважаеми господин Министър, като гражданин и народен представител искам да попитам: какво може да се направи в помощ на тези български граждани? В какъв срок да бъдат предприети съответните действия? С уважение – Славчо Атанасов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Атанасов, преди конкретно да отговоря на Вашия въпрос, бих искал да Ви уверя в пълната си съпричастност към тези хора. Да Ви уверя още, че ще направя всичко възможно те да се чувстват добре и, разбира се, да получат всичко онова – в сферата на здравеопазването и във времето, в което искат да починат, ще имат моята пълна подкрепа и съпричастност.
По отношение на отговора на въпроса.
Във връзка с направените от Вас предложения мога да Ви уведомя за следното.
Първо, към настоящия момент въпросът с освобождаване на военноинвалидите с инвалидност 50 и над 50% от заплащане на необходимите им лекарства е уреден в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Второ, по отношение на предложението Ви спешното им лечение да бъде за сметка на държавата, Ви информирам, че както всички български граждани, същите се ползват от безплатна медицинска помощ при спешни състояния по силата на чл. 35, т. 3 , чл. 64а, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето.
Съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, те са освободени от заплащане на суми за посещения при лекар и на част от сумите за оказаното болнично лечение.
Трето, по повод предложението Ви тези лица да не заплащат разходи за почивка в специализирани почивни станции, бих искал да Ви уведомя за следното. В настоящия момент чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите регламентира правото им да ползват почивни бази, както и болнични бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към отделни ведомства, като заплащат само 25% от стойността на отдиха. За сравнение, ветераните по чл. 4, ал. 1 от специалния Закон имат право на безплатен отдих и лечение само в санаториумите на съответните ведомства.
Ето защо въпросът за изравняване на правата на двете категории лица по посочените закони ще бъде обсъден на изнесено заседание на председателствания от мен Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войната.
В заключение, искам да Ви уверя, че Министерството на отбраната има готовност да формира междуведомствена работна група за обсъждане както на направените от Вас предложения, така и на такива, предлагани и досега от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, при наличие на планирани и осигурени за тази цел държавни средства. Благодаря Ви, господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): По-скоро, господин Председател, няма да е реплика, а задоволство от отговора на господин Министъра, защото господин Министърът пред трибуната на Народното събрание пое ангажимента да бъде подобрено положението на тези хора, съответно да бъдат приравнени като военноинвалиди и да ползват безплатни лекарства. Засега те плащат частично за тези лекарства.
Като офицер от резерва на Българската армия поздравявам господин Министъра с ангажимента, който предприема. Аз съм убеден, че той ще приеме ръководството на военноинвалидите, за да ги уведоми лично за тези наистина достойни действия, които той предприема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Желаете ли да споделите задоволството под формата на дуплика, господин Министър? Не желаете.
Парламентарният контрол и въпросите към Вас за днес са изчерпани. Желая Ви ползотворен ден нататък.
Сега преминаваме с въпрос към господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Благодаря на госпожа Манолова за търпението и за това че изчака идването на господин Калфин. Имате възможност да зададете Вашия въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Калфин, през последните дни името Ви нашумя сред възрастните хора в България с две скандални решения – с поемането на 16-милиарден дълг от правителството на Бойко Борисов 2, който Вие подкрепихте пламенно и с огромен ентусиазъм, и скандалната идея да се обложат работещите пенсионери с нов 10-процентен данък върху пенсиите.
Двете решения, макар и различни, са свързани помежду си, защото и двете решения бъркат дълбоко в и без това опразнения джоб на българския пенсионер. Защото, уважаеми господин Калфин, в България пенсионерите работят, защото получават минимални пенсии, защото едва свързват двата края. Работят, за да си купуват хляб, лекарства, за да си плащат сметките за ток.
Не знам дали си представяте каква е ситуацията на един пенсионер, който получава пенсия под 200 лв. и алтернативата е или да рови в кофите за боклук, или да изкарва допълнително, работейки на граждански или на трудов договор, обикновено с минимално възнаграждение. Така че идеята, която Вие обяснихте, че не би било лошо да бъдат обложени с данък пенсиите на пенсионерите, защото така щели да се създадат нови работни места, звучи абсурдно. Според пенсионерите звучи цинично, защото това означава, че Вие имате разбиране, че едва ли не инвестиционната програма на правителството трябва да се попълва с мизерните левчета на пенсионерите.
И тогава, питам аз, защо Ви беше този 16-милиарден дълг? Защо натоварихте държавата с 16 милиарда, ако ще пълните инвестиционната програма с мизерните левчета на българските пенсионери? Според Вас – защото така сте спасили България от финансова катастрофа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате въпроса, госпожо Манолова, времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Но сега дългът е поет. Ако мога да използвам терминологията на премиера Бойко Борисов – каручката на държавата е натоварена с 16 милиарда дълг. С 16 милиарда в хазната, мисля, че всеки може да дърпа каручката и не се налага да впрягате в нея българските пенсионери. Така че очаквам Вашия ясен отговор, по-точно пенсионерите го очакват: ще ги товарите ли с нови данъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, Вие добре говорите от името на всички пенсионери. Хубаво беше и миналата година да го правите и да отговаряте на подобни въпроси. Това, което питате, разбира се, няма нищо общо с това, което сте задали като писмен въпрос, но въпреки това, въпреки че сте опитен депутат и знаете процедурите, очевидно искате да кажете нещо от трибуната. Имате тази възможност. Ще Ви отговоря.
Със Закона за държавния бюджет, който, доколкото зная, Вашата парламентарна група, защото голяма част я нямаше, когато се гласуваше, за тази година е решено да се поеме 8 млрд. 200 млн. дълг. Пак казвам – декември месец на миналата година. Този дълг отива за плащане на стари задължения, натрупани до тази година. За да се вземе този дълг, трябва да има посредник. Това, за което стана въпрос и Вие абсолютно популистки размахахте тук доста некомпетентно експертно, че се взима някакъв нов дълг, е всъщност наемането на посредници, с които това, което е решено от месец декември – тогава, когато Вас Ви нямаше в залата, защото не искахте да влезете и Ви беше късно заседанието, когато Вие го приехте на практика. Така че половината от тези 16 милиарда тази година отиват за разплащане на вече поети, включително от Вашето правителство, задължения. И това трябва да е ясно. Това го показват числата.
Що се отнася за данъка върху работещите пенсионери – също въпрос, който няма нищо общо с истината. Разбирам желанието да говорите по този начин от трибуната, но нека да погледнем каква е истината.
Аз се занимавам с нещо, с което досега никой не се е занимавал, включително предишното правителство на господин Орешарски, което Вие горещо защитавахте – с това в максимално широк диалог да се обсъди как да се стабилизира пенсионната система. Защото и вчера внасяте един законопроект, който гарантира на пенсионерите мизерни пенсии. Да, зная че са мизерни. И с Вашия законопроект, който, слава Богу, беше отхвърлен, би се гарантирало за дълго време още същата мизерия на пенсионерите. Така че когато говорите за резултатите от тази дискусия, нека да ги видим в парламента. В момента всеки идва и дава предложения.
Предложението за облагане с данъци на работещите пенсионери не е мое. Включително, ако Ви е останало време и за следене на политическия живот извън контактите с пенсионери, сигурно сте видели, че аз много ясно казах – моето мнение е, че не мисля, че хората, които получават ниски пенсии и ниски заплати, трябва да се облагат допълнително. Така че това, че е постъпило предложение от един от участниците в дискусията – там участват, напомням, работодатели, синдикати и парламентарните групи и Вие имате представител, който може да потвърди това нещо, това дойде като предложение и всички предложения са отворени.
Моя ще бъде отговорността тогава, когато аз внеса пакет от предложения в Народното събрание. Тогава аз ще нося отговорност за този пакет. Сега че има дискусии и различни предложения е добре. На Вас може да не Ви харесва, само че е факт, че пенсионната система в момента е такава, че гарантира ниски пенсии на хората. И вместо да дадете идеи за по-добро облагане, Вие ми разправяте и ми вкарвате в устата думи, които никога не съм казал. Даже съм казал точно обратното. Но понеже желанието Ви е да го кажете от трибуната – ето, имате тази възможност. Аз отново Ви казвам: не е моя идеята и не поддържам това на хората с ниски пенсии и ниски доходи да им бъдат облагани пенсионните доходи. Това кажете във Вашите контакти с Пенсионерския клуб в Кюстендил, за който скоро говорихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Калфин. Времето изтече. Благодаря за отговора.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика. Все пак се придържайте към темата за работещите пенсионери.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Калфин, мисля, че е крайно време да спрете да се държите като министър на задлъжняването и да започнете да се държите като министър на социалната политика. Защото контактите с пенсионери са моя отговорност като народен представител, но като социален министър Вие би следвало да се интересувате много повече от хората, които са в затруднено социално положение и които имат нужда от подкрепа от българската държава.
Разбира се, че поемането на 16-милиарден дълг е мярка, която удря жестоко и работещите пенсионери, и неработещите пенсионери, и всички български граждани. И е абсурдно, че именно социалният министър, който при това произлиза от една партия, която до вчера се водеше за лява, е подкрепил това обременяване на българската държава.
Всъщност, уважаеми господин Калфин, Вие превърнахте собствената си партия в заложник на собствената си политическа кариера. Ако не можете да се преборите за пенсионерите, ако се срамувате да се борите за пенсионерите, ако се срамувате от левите избиратели – от тези, които гласуваха за Вас да сте народен представител и социален министър, тогава вземете пример от господин Вучков – подайте си оставката, а не превръщайте своята оставка в средство за шантаж на собствената си парламентарна група, която заради Вашата политическа кариера беше принудена да подкрепи скандалното решение за поемане на 16-милиарден дълг, която онзи ден беше принудена да гласува „против” гъвкавото пенсиониране, което впрочем е предизборно обещание на Политическа партия АБВ.
Вие предавате не просто АБВ, не просто левите избиратели. Вие предавате бедните хора в България. Така че днес на форума, който ще започне след 10 минути, човекът, който трябва да си подаде оставката, със сигурност не е председателят на Вашата партия, а Вие. Имате светлия пример и на господин Вучков в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаема госпожо Манолова, аз се въздържам да давам съвети във Вашата партия – кой да си подаде оставката. Може би Вие не трябваше да се кандидатирате и да кажете на Вашите избиратели, че правителството на Орешарски остави държавата в ситуация, в която тази година трябва да плати 8 милиарда стари, натрупани от Вас задължения. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Стари, натрупани от Вас задължения!
И сега много красиво играете едни сценки – нов дълг. Това е дълг, натрупан от Вас!
Миналата година дефицитът на държавата, оставен от същото правителство на Орешарски, е 2 млрд. 600 – 700 млн. лв. Откъде да се покрие той?! От дълг.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): А 16 милиарда?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Ето, Вие го оставяте – той трябва да се плати. Това е Ваше наследство – отпреди няколко месеца.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): И ние сме плащали стари дългове!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: И сега какво правим? Вие казвате: „Няма повече дълг”. Какво значи „Няма повече дълг?” Дефицит – нула.
Вие, госпожо Манолова, защитавате това, срещу което уж се борихте – политиката на господин Дянков. Да се свалят дефицитите, да няма дефицит в държавата и да има нулев дълг. Ето това правите в момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Напротив!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: И Вие искате моята оставка! Не, Вашата оставка трябва да бъде там! Вие трябва да обясните на избирателите си – държавата задлъжня при правителството на Орешарски. Тази година тя има да връща 8 милиарда стари задължения, догодина – два, пò догодина – три. Ние оставихме 2 млрд. 600 милиона дефицит в държавата.
Като кажете тези неща, не е хубаво да се появявате пак в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, господин Калфин, с което въпросите към Вас за днес са изчерпани. Благодаря Ви за присъствието на парламентарния контрол.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Искате да използвате техниката „по начина на водене”, за да ни кажете нещо.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вземам процедурата по начина на водене, защото считам, че председателят е този, който трябва да държи така управлението на заседанието на Народното събрание, щото когато от трибуната се леят явни лъжи, той да ги спира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ерменков, аз няма как да знам кое е лъжа. Както знаете, нямам...
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Как няма да знаете кое е лъжа, когато Вие също участвахте – аз ще Ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Нямам барометър за това да меря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, нека да не влизаме в диалог – после ще имате възможност по начина на водене да изкажете Вашето мнение за онова, което съм казал.
Явната лъжа беше, че ние не сме гласували дълг. Напротив, ние гласувахме ратификация на три документа: Договор за дилърство, Договор за агентство и Акт за поемане на задължение от България за емитиране на 8 милиарда евро дълг! Това не е ли задължение?!
Втората лъжа, която беше – Вие знаете много добре: правителството на Орешарски не е задължило България с 8 милиарда лева! Това го знаете всички! И когато един вицепремиер лъже, той или не е честен, или се опитва да заблуждава, или се оправдава, защото се чувства гузен в своята политика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
В случая няма как да претегля кое от това, което Вие казвате, или господин Калфин, е лъжа. Така или иначе става въпрос за дебат по тази важна тема.
Благодаря Ви за участието днес, господин Калфин. Това беше единственият въпрос към Вас.
Продължаваме със следващата поредица от въпроси към господин Тодор Танев – министър на образованието и науката.
Първият въпрос е от народния представител Милен Василев Михов – относно реда и условията за прием във висшите училища в Република България.
Заповядайте, доцент Михов, да развиете Вашия въпрос.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Почитаеми господин Председателстващ, високоуважаеми господин Министър! Моят въпрос е следният.
В средствата за масова информация се появиха сведения за планирана промяна на начина за прием в българските висши училища със специален тест, който ще е еднакъв за всички учебни заведения. Същевременно беше изразено становище, че матурите трябва да отпаднат като вход за висшето образование.
Редът и условията за прием в българските университети се определя в Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. Тази Наредба е приета през 2000 г. и последователно е променяна в годините, като последната промяна е през 2004 г.
Уважаеми господин Министър, изказаното от Вас мнение очевидно изразява желанието на Министерството на образованието и науката за законодателни нормативни промени, засягащи реда и условията за прием във висшите училища в Република България.
В тази връзка моят въпрос е: какви промени в Закона за висшето образование и/или в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България предвижда да внесе Вашето Министерство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Михов.
Господин Министър, заповядайте за отговор. Имате до три минути.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Михов, искам накратко да кажа като отговор на Вашия въпрос, че за текущата 2015 г. няма никакви промени, нито има време, нито има планове за такива, нито се разглежда въпросът за каквито и да били промени.
Вероятно повечето от журналистите, които са слушали неколкократните ми изяви по този въпрос, правилно са отразили това, че може да се помисли за следващите години, особено ако ние се договорим, всички – Съветът на ректорите, Парламентарната група по образование и профсъюзите, да въведем някои промени в Закона за висшето образование, което е доста неотложна задача, предвид на идващата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Във връзка с нея трябва да има някои синхронизации с изискванията на Европейската комисия, съответно за приема на студенти.
Имам писмен отговор тук, който обяснява, че промените могат да бъдат предприети евентуално от Народното събрание, след като вече Стратегията за развитие на висшето образование е приета. Това стана преди десетина дни. Аз не виждам никаква възможност оттук нататък да прибързваме нещата – никакъв смисъл няма. Не сме го обмисляли.
Що се отнася до моето лично мнение, следва да помислим за някои проблеми – за това, за което и вчера на блицконтрола стана дума, за това, което професор Статев по един начин нарече „държавни поръчки” и така нататък. Има какво да мислим. Със сигурност матурите ще станат обект на обсъждане следващата година, тъй като ще има нови образователни стандарти в 18 области. Може би ще им се увеличи броят. Възможно е да се обсъди това, да се синхронизираме с други държави, които имат тест по общо образование, който е валиден за цялата страна. Но това са неща, които още не стоят въобще като актуална задача. Надявам се обаче при първа възможност да започнем да ги обсъждаме, щото догодина да имаме прогрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Доцент Михов, заповядайте за реплика.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Моят въпрос имаше две задачи: първо, да се каже ясно, отговорно и да се разсеят опасенията за евентуални бързи промени, засягащи кандидатстването на нашите деца и работата на университетите. Втората причина за този въпрос е да Ви привлека вниманието към тази Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, която е приета през 2000 г. и която е архаична, остаряла. Последните промени в нея са от 2004 г.
Оттогава до днес се случиха няколко много важни неща. Ще маркирам две от тях: първо, ние станахме член на Европейския съюз – там приемът на студенти, живеещи българи в Европейския съюз, се урежда по ред и с термини, като „кандидат-студенти от чужда страна”, „от чужбина”. На следващо място, беше променен Законът за висшето образование и матурите станаха вход за висшите училища.
Така че тази Наредба е на дневен ред – да бъде рационализирана, реформирана, направена и адаптирана, така че да може да работи в новите условия, при новите моменти, свързани с проблемите, които стоят пред българските висши училища. Това беше втората ми задача. И аз се надявам, че Вие и Вашите служители от Министерството ще погледнете към този необходим въпрос – да се преразгледа, реформира или да се направи нова, съобразена вече и със Стратегията за развитие на висшето образование, която приехме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Михов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря за това разширение, което направихте.
Въпросът го виждам по същия начин, както Вие, и предполагам и като всички, които са в залата, за които висшето образование е много важен приоритет.
Хиляда и шестстотин години след откриването на първия университет – Андидактиона, наречен „Магнаурска школа”, и хиляда години след откриването на първия западноевропейски университет – Болонския университет, толкова много години, хилядолетия, университетите са били производствено… Те са произвеждали наука и са произвеждали кадри. Едва в последните 20-30 години на нас ни се наложи да живеем във време, когато те станаха обект на пазар, на пазарни отношения, пазар на образователни услуги, както се казва.
За съжаление, устремът в тази посока в последните двайсетина години в България доведе до такова законодателство, което по-скоро създава тази нова роля или облекчава тази нова роля на университетите.
Наша задача обаче е да филтрираме крайностите. Ние трябва да върнем, да изтъкнем на първа позиция производствената част на университетите, което неминуемо ще ни накара да послушаме тези, които са успявали да съчетават образователния бизнес с истинското развитие на науката както университетите, които сме имали над 100 г. и са го доказвали, не само Софийският университет, Университетът за национално и световно стопанство, Музикалната академия „Панчо Владигеров” и така нататък, толкова много висши учебни заведения.
Делото е общо, делото не е само на Министерството на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, всъщност това е питане от народния представител Иван Славов Иванов относно действия за ускорено осигуряване на материална база за целодневно обучение на деца в предучилищна възраст.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, отминалото широко публично обсъждане на Закона за училищното и предучилищното образование логично предпостави критичен анализ и на резултатите в образователната подготовка на учащите се. В редица от училищата на страната ни те са тревожни, а за не малко от учениците са под изискванията на образователния минимум. Всеобщо е мнението, че между основните причини за това е невъзможността да се осигурят условия за обхват и да се провежда системна обучаваща и възпитаваща подготовка за децата от предучилищна възраст.
Няма съмнение, че образованието и грижата за децата в ранна детска възраст допринасят за преодоляване на разликите в уменията и съдействат за познавателното, езиковото, социалното и емоционалното им развитие. Осигуряването на обучение, възпитание, грижа в ранна детска възраст обещава прекъсване на порочния кръг на ниски постижения и загуба на интерес, който често води до напускане на училище, а оттам и до предаване на състоянието на бедност от поколение на поколение.
Като адмирирам факта, че един от първите, най-важни закони в Четиридесет и третото народно събрание е този за училищното и предучилищното образование, което пък тълкувам като силно доказателство за приоритетите на правителството, Ви моля, уважаеми господин Министър, да ми отговорите: какви действия предприемате в качеството Ви на министър и член на правителството на стабилността за ускорено осигуряване на необходимата материална база, сграден фонд, за оптимален обхват на подлежащи на предучилищна подготовка в целодневно обучение деца?
Поставям питането си и защото по неофициални данни над 8000 деца в София, някъде към 1500 в моя избирателен 21. Сливенски район и хиляди още други деца в страната остават необхванати години наред в целодневни детски градини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Още в началото искам да отговоря, уважаеми господин Иванов, с това, че Министерството на науката и образованието има ограничени възможности в това отношение.
От друга страна, обаче Министерството е направило повече, отколкото са неговите правомощия.
Обяснявам: според Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от 5 октомври 2010 г,. с въвеждане на двегодишния предварителен курс на деца над петгодишна възраст, наистина рязко се увеличи броят на децата, които следва да посещават подготвителните групи, при това в среда, съобразена с възрастовите особености на децата.
Според § 9 от Допълнителните разпоредби към този закон е предвидено в срок до началото на учебната 2012/2013 г., тоест по-миналата учебна година общините да създадат необходимите условия за осъществяване на задължителната предучилищна подготовка. Повтарям – общините. Това е по закон.
Видно от този закон е това, че общините са собственик на сградите. Държавните детски градини са изключение – общо седем на брой, и то всичките към Министерството на отбраната, предназначени за обучение и възпитание на техния контингент.
Подобно почти е положението и в училищата, в които се извършва предучилищна подготовка. В общия случай те са общински, ползващи сгради общинска собственост, а държавните училища, в които се извършва предучилищна подготовка са изключение и са свързани преди всичко с професионалните гимназии.
Приоритетът на ускореното осигуряване през 2010 - 2012 г., според изричната законова норма, се вменява на общините.
Министерството, независимо от това, в периода
2010 - 2012 г. оказа финансова подкрепа на общини за изграждане и преустройство на материално-техническата база в началния период. Мога да Ви кажа сумата. Това са били 4 млн. 82 хил. 700 лв., съответно за отделните общини го имам като разбивка. Това е, което ми е подадено.
В целодневна организация понастоящем са обхванати 84% от децата на задължителна предучилищна подготовка и 16% от децата са включени в полудневна подготовка към днешно време. Тъй като отговорът е от четири страници, мога да Ви го предоставя в писмена форма. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, професор Танев, за разбирането.
Заповядайте, господин Иванов. Можете да зададете до два въпроса в следващите до две минути.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър, нямайте съмнение, че познавам задълженията на общините, така както и на държавата. Именно заради това изтъкнах в поставянето на въпроса си, похвално е, че в новия закон, и въобще като приоритет държавата ясно оценява значението на предучилищното образование за подготовката на децата като определяща подготовка за по-нататъшното им развитие в училище.
Трябва да си дадем заедно с това сметка, че условията, в които една не малка, нарастваща група деца, които се развиват в първите години на детството си, е неравностойна спрямо останалите.
Дълг на държавата е да подкрепи онези общини, на които е много трудно да се справят сами, тъй както тези дни прочетох информацията, че през тази година Столична община ще задели 12 милиона за материална база на детските градини, но държавата ще я подпомогне с 18 милиона. След като една Столична община разчита на почти два пъти по-сериозна подкрепа от държавата за изграждане на материалната база, да си дадем сметка колко по-малко са възможностите на по-малките общини.
И защото проблемът е не на общината, а на държавата, и защото България е част от Европейския съюз, а пък Стратегия „Европа 2020” извежда като приоритетни две основни цели – едната е за осигуряване под 10% отпадане на обучаващите лица в училище, и втората е – осигуряване на постепенен спад на бедността в общините, в това число и в България, то аз смятам, че условието за решението на проблема е това – осигуряването на целодневно обучение на децата, така че те да бъдат при равни условия в подготовката си в училище. Това е, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще имате ли допълнителни въпроси, или с това изказване изчерпвате въпроса?
ИВАН С. ИВАНОВ: Очаквам Министерството да заяви готовността си, че ще изведе подкрепата за предучилищното образование като свой приоритет, особено в целодневното обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Желаете ли да отговорите?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Съвсем накратко, аз споделям Вашата загриженост напълно. Предучилищното обучение по принцип не е равнопоставено с началното и средното образование. Имаме много проблеми с неговата еманципация.
Друг голям проблем е неравнопоставеността между отделни райони на страната. Това го знаем добре, всички го знаем. Напоследък ние обсъждаме възможности за някои форми, които да бъдат тествани в Северозападния район. Да започнем отнякъде, за да видим кое как може да работи, за малко по малко прибиране на ножицата в разликите, включително в областта на целодневното образование, което е толкова
важно там.
Мога да гарантирам, че екипът, който сме в момента, много отговорно гледаме на тази задача. Гарантирам за това. Но решението, което Вие казахте за 18-те милиона в София, беше на Министерския съвет, не точно на Министерството на образованието и науката. В такъв смисъл, то е имало някакви мотиви, за да се направи по този начин. Нека да не гледаме толкова в София, сега да се обърнем най-напред към районите, които са в най-неравностойно положение. От Видин до Дуранкулак в Северна България в момента правим такива, и в Разград, и на други места търсим тези възможности, дано и да ги открием.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Можете да вземете финално отношение, господин Иванов.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, ще се възползвам от това си право.
Аз точно това очаквам – Вие да направите така, уважаеми господин Министър, Министерският съвет да вземе решение, както наскоро стартирахме програмата, и слава Богу, за саниране на собствените жилища на хиляди български семейства, така и правителството да приеме програма, с която да осигури условия за обхват и пълноценно подготвяне и възпитание на децата в предучилищна възраст. Благодаря Ви. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов, за отношението.
Преминаваме към последния въпрос. Той е зададен от трима народни представители – Пламен Манушев, Красимир Петров и Павел Христов, относно необходимостта от изграждане на мултифункционална спортна площадка, адаптирана за деца със зрителни увреждания, чиито ползватели ще бъдат 153 незрящи ученици от СОУ „Проф. д-р Иван Шишманов” – град Варна.
Кой ще зададе въпроса от тримата колеги народни представители? Сякаш не виждам никой в залата. Когато са трима, така се случва често – прехвърля се отговорността и никой не я поема, тоест този въпрос се отлага.
Господин Министър, въпросите към Вас за днес за изчерпани.
Очакваме министъра на здравеопазването Петър Москов да се появи в залата, за да преминем към следващите въпроси към него.
Благодаря Ви, господин Министър на образованието, за участието Ви днес.
Имаме ли информация за министър Москов? В сградата ли е? Моля проверете! (Шум и реплики.)
Добре, изчакваме го. Най-вероятно е време за рекламна пауза. (Смях и оживление.)
Имаме ли информация дали е в сградата? До една минута ще бъде тук – моля, засечете времето.
Първият въпрос към него ще бъде от народния представител проф. Станилов относно законовата защита на лекари срещу лица, които не зачитат достойнството и професионализма им.
Към министър Москов всъщност има 11 въпроса, два от които са отложени.
Имаме ли информация от квесторите?
Господин Главчев, имаме ли информация за министър Москов? (Реплика от народния представител Димитър Главчев.)
Надяваме се, че е в добро медицинско здраве.
Предвид невъзможността министър Москов да отговаря на поставените въпроси, те ще бъдат отложени за следващия парламентарен контрол.
Следващото заседание на парламента ще бъде на 11 март
2015 г. от 9,00 ч. Съответно на 10 март до 18,00 ч. ще разберем каква ще бъде програмата.
Благодаря Ви, уважаеми колеги. (Шум и реплики.)
Току-що е минал през вратата.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,51 ч.)




Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Явор Хайтов


Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова