Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов

Секретари: Димитър Делчев и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.

Уважаеми народни представители, днес продължаваме с разискванията по:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – продължение.
Във вчерашния ден част от народните представители, които заявиха желание да се изкажат, го направиха. Припомням времето, с което до момента разполагат парламентарните групи, като пояснявам, че до момента нито един народен представител от името на парламентарна група все още не е искал удължаване на времето.
В рамките на редовното време за дебата групите разполагат със следните минути: ГЕРБ – 26 минути и 23 секунди; БСП ЛБ – 5 минути и 30 секунди; ДПС – 2 минути и 45 секунди; Реформаторски блок – 8 минути и 22 секунди; Патриотичен фронт – 3 минути и 49 секунди; БДЦ – 11 минути; „Атака” – 10 минути; АБВ – 10 минути; нечленуващ в парламентарна група народен представител – 5 минути.
Преди да дам думата на проф. Станков от Парламентарната група на АБВ, искам да Ви припомня, че в 10,00 ч. президентът на Републиката господин Плевнелиев ще направи обръщение към Народното събрание по повод приключилия месец на политически консултации. Ако дотогава, което най-вероятно ще се случи, не сме приключили с разискванията, в 10,00 ч. ще бъдат прекъснати, за да чуем президента. След това ще продължим с дебатите по Законопроекта.
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от Парламентарната група на АБВ не като медик, но като работещ с медици, да изразя нашето становище по предлагания Законопроект.
С голяма убеденост посочваме, че промените в досегашната здравноосигурителна система са абсолютно наложителни. Те трябва да осигурят по-справедливо разпределение на обществените фондове, по-добро медицинско обслужване на нуждаещите се и по-рационално използване на финансовите средства. Система, при която както изпълнителите, така и ползвателите на финансиращите органи са недоволни от статуквото, очевидно се нуждае от промени. В този смисъл предложенията на екипа на Министерството на здравеопазването са навременни и очаквани. Смисълът на тези промени може да се систематизира в няколко точки.
Първо, подобряване събираемостта на вноските в Здравната каса. В Законопроекта се предлагат редица мерки в това направление. Те засягат както работодателите, така и индивидуално осигуряващите се. За последните се предвижда при невнасяне на здравни вноски лицата да възстановят здравноосигурителните си права, ако заплатят вноските за три години в рамките на шест месеца след приемане на тези поправки. След този срок за ползване на здравните фондове неосигурените би трябвало да заплатят всички вноски за 15 години. Това може би е справедливо, но противоречи на редица закони, определящи давност за държавни и общински вземания от пет години. Тези текстове най-вероятно ще бъдат отменени от Конституционния съд и би трябвало да се изтеглят, тъй като създават ненужно напрежение в системата.
Във връзка с това се явява крещящо противоречие в логиката на предлаганите промени. Известно е, че в момента държавата изплаща половината от минималните вноски на лицата, които осигурява. Предлага се да се увеличат нейните вноски с 5% годишно, така че през 2025 г. да се изплащат пълни вноски. Не е ясно по каква причина се прави опит да се дисциплинират всички индивидуални вносители, а да се дава индулгенция на най-големия длъжник, при това цели 10 години.
Второ, възстановяване на договорното начало. Мерките, които се предлагат в това отношение, се приветстват от всички участници в системата. Трябва много внимателно да се преценят участниците в договорния процес. В момента редица съсловни организации имат претенции за такова участие. Считаме, че в процеса би трябвало да се включи само организацията на определящите фактори, тъй като безкрайното увеличение на преговарящите неминуемо води преговорите до провал.
Трето, три са стълбовете на здравното обслужване. Това е революционната промяна в нашата здравноосигурителна система. Поради липсата на опит у нас в това отношение съществуват редица спорни моменти и неясноти. Спешната помощ е приоритет на държавата и е достъпна за всеки. Тази аксиома е водеща във всички системи и осигурява базисна грижа за всеки нуждаещ се. Тук трябва да се отбележи, че е необходимо ново дефиниране на понятието „спешност”. В различните помагала влизат редица признаци, които са нерелевантни за нуждите на специалистите, които трябва за минути да вземат решение, например определението, базиращо се на възможните последици в рамките на 24 часа. При липса на ясни критерии Спешната помощ може да се окаже вратичка за обслужване на здравноосигурени, здравнонеосигурени и източване на Касата.
Втори стълб – обхваща значимите заболявания. При този стълб се осигурява безотказна медицинска помощ на всички здравноосигурени. Този стълб би бил напълно осигурен от Националната здравноосигурителна каса. За преценка на предложението би трябвало да се представи списък на тези заболявания. Очакваме, че във връзка с него биха настъпили основни дискусии. Задължително в изготвянето му трябва да има представители на научните дружества по отделните специалности – Лекарският съюз и пациентските организации. Не е ясно къде остават някои редки заболявания, които не са социално определящи, но изискват продължително и много скъпо лечение.
Трети стълб: обхваща заболяванията, които могат да се лекуват в отложен порядък. За страдащите от тези заболявания се създава лист на чакащите, въпросът е колко време – или се използват допълнително здравни осигуровки. Според нас последното нарушава един от основните признаци на здравното осигуряване – солидарността. Много трудно би се обяснило на здравноосигурените лица необходимостта от отлагане на лечението им при налична леглова база и апаратура. По този начин отпада едно от малкото предимства на нашето здравно обслужване – своевременността.
Четвърто. Увеличаване състава на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се Надзорният съвет да бъде увеличен с двама представители на държавата. Този текст срещна единодушно неодобрение. Това е своего рода одържавяване в една обществена институция. Като се има предвид, че държавата е най-нередовният платец, това звучи дори цинично. Смятаме, че този текст трябва да бъде оттеглен.
Пето – арбитражни комисии. Всички изпълнители на медицинска помощ приветстват възстановяването на реално действащи арбитражни комисии. За да бъдат те ефективни и за да се ползват с доверие, съставът им трябва да бъде определен така, че да няма болшинство от представителите на санкциониращите органи. В противен случай решенията стават предрешени, а наличието на самите комисии вече е спорно.
Шесто. В Законопроекта не се указват мерките срещу лечебните заведения, които действат избирателно и не оказват медицинска помощ в пълен обем съгласно лиценза за дейност, акредитацията на лечебните заведения и изискванията на стандартите по отделните дисциплини. Масова практика е отказ от обслужване на спешни болни и такива с ресурсоемки болести.
Като цяло предложените промени са стъпка в правилната посока. Парламентарната група на АБВ ще ги подкрепи на първо гласуване. Същевременно съществуват редица слабости и нерешени проблеми, поради което си запазваме правото да предложим някои поправки между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, проф. Станков.
Има ли реплики на това изказване? Не виждам, уважаеми колеги.
Продължаваме с изказване от господин Абу Мелих от Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Мелих. След него е Георги Гьоков, след което господин Тунчер Кърджалиев.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министърът излезе някъде, но имам няколко въпроса към него в духа на това, което се случва.
Уважаеми народни представители, реформата в контекста си като реформа по принцип в какъвто и да е отрасъл търси два показателя да увеличи: първото е справедливостта, да има по-голяма справедливост в системата и второто е ефективността – системата да работи по-ефективно. Това е целта от всяка една реформа.
Затова моите въпроси към министъра за реформата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинявайте, господин Мелих.
Господин Министър, към Вас има въпроси. Моля за внимание!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Въпросите ми към министъра се делят на две части. Едните са глобални, а другите са локални.
Първо глобалното. Като направим тази реформа, ние от ГЕРБ ще я подкрепим и много други партии ще я подкрепят, обаче какво ще постигнем след десет години, като коя европейска държава ще станем? Здравните показатели на българина къде ще стигнат? Ще се увеличи ли средната възраст? Ще паднат ли детските заболявания и така нататък. Това са глобалните въпроси, защото имаме реформа в здравеопазването.
Локалните въпроси: първо, относно Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса поема вече основния стълб на всички български граждани. Въпросът ми е следният: щом аз ще имам допълнителна застраховка, щом ще имам втори стълб, Националната здравноосигурителна каса в бъдеще ще продължава ли да взима отчисления процент от моята заплата, или ще е фикс плащане, както е при застрахователните премии? Това е много важно като въпрос. Знам, че тази година или следващата, когато тръгне реформата, това не може да се случи, но трябва отсега да знаем накъде отива бъдещето. С две думи: ако аз с една застраховка за втория стълб ще платя примерно 20 лв., защо за първия стълб, където е също фикс, не платя 50 или 100 лв. и това да дойде от работодателя? Това са въпроси, на които може не веднага да се отговори, но да се види в какъв хоризонт и къде отиваме.
Второ, относно Националната здравноосигурителна каса. След въвеждането на реформата – ключов въпрос: ще отпаднат ли лимитите, защото те са предварително продадена стока от държавата на болниците и стоката е пациентът! Лимитите са най-сладкият параф за крадене от Здравната каса и за източването й! Знам, че в момента, днес, докато се въвежда реформа, това е неизбежно – трябва да се сложи финансова рамка, но какво ще е бъдещето – пак с лимити или те отпадат? Има разлика между листа за чакащи и лимити. Лимити е това, което болницата го решава сама по себе си, а листът за чакащи е външна институция, която казва: не, няма да бъдеш опериран днес, ще бъдеш опериран след шест месеца и така нататък.
Следващият ми въпрос: държавата си увеличава бройките на хората с два броя в Управителния съвет на Здравната каса с презумпцията – вчера чух много внимателно министъра, че държавата винаги дотира Касата в края на годината, като се актуализира бюджетът. Затова държавата заслужава по-голямо присъствие.
Не искам да играя ролята на опозиция, но тази теза не е правилна, защото по принцип държавата взе милиард и половина от Здравната каса и сега ги връща. Това са пари за здраве, които са в бюджета. Никой не е дал от данъци. Значи тази теза не е правилна.
Това, което ме притеснява, не че имам нещо против да влязат двама от държавата, но естеството, духът на Здравната каса отпада и става държавна институция, а тази държавна институция няма връзка с обществени пари. Институцията не харчи държавни пари от данъци, а харчи едни пари от специализирана такса – специализирана, за здраве! Тук е големият въпрос каква е целта и какво ще постигнем, ако вкараме още двама? Ако е в полза на реформата, аз съм съгласен. Но ако е просто така, за да си увеличим влиянието, какъв е смисълът? Това е съществен въпрос.
Следващият ми въпрос е относно правата на потребителите изобщо. Ние реформата не я правим заради министъра или народните представители. Реформата я правим заради пациентите – да се лекуват по-добре и да са по-доволни от здравната система. Тяхната роля в Закона за здравното осигуряване е почти нищожна, даже не я виждам. Дори удовлетворението, което приветствам за него, не го определя самият пациент, а ще го определя пак държавна институция. Затова тук приветствам, ще имаме ангажимента да вкараме между първо и второ четене механизми в Закона, където да дадем преки права на пациента на потребителя на системата, той да си контролира процеса на лечение, какво се случва с него. Това идея си нямате колко пари ще спести на държавата, защото два милиона хоспитализирани ще станат два милиона контрольори, които работят без пари! Два милиона ще контролират цялата система! И това е механизъм, който не се ползва..., ние тук да сме си го измислили. Това е механизъм, който се използва масово на Запад. Така.
Следващото – относно застрахователите, които ще се вмъкнат във втория стълб. Приветствам, така е правилно, така се прави. Ще има ли контролен орган, държавен, който да контролира действията на застрахователите? Защо? Защото застрахователите може да започнат да отказват застраховки! Идва един млад човек, при който вариантът да се разболее е почти нулев. Ще му кажат: да, добре дошъл си, да, дай си парите. Ще влезе един възрастен с диабет и ... ще му кажат: извинявай, но не ни трябваш, ти си разглобен целият, ще фалирам заради теб. Да, така е! Това са проблеми, които американците имат.
Затова ще има ли контролен орган, както в Холандия, който задължава застрахователите да не отказват застраховка – първото, и, второто, най-странното, дава фикс цена за застраховка! Става като гражданската – знае се, че, общо взето, е в тези рамки, а не е разтеглива цифра, която може да започне от един лев и да стигне хиляда.
Следващият ми въпрос. Управлението на държавния ресурс като лечебни заведения е една от причините да имаме проблеми в здравната система. Не казвам, че частните болници са добри – категорично не, но имаме огромен ресурс от държавни лечебни заведения, които ако не се разформират, ще рефлектират върху, язък, хубавата работа, която се предлага тук. Сериозно ще рефлектират! След време ще видите, че тук ще има катаклизъм между едните и другите, и двете са в сферата на държавното.
Последно завършвам така – реформата наистина трябва да е глобално приета от цялото Народно събрание. Вчера забелязах, че дори левицата не тръгнаха с върла опозиция срещу министъра или срещу това, което се предлага от правителството, защото те знаят, че това е изходът. Друг изход освен втори стълб да се пусне няма. Другият изход е да се увеличи вноската, вместо 8% да стане 12 примерно, но това е ефективното. Всички знаят, че това е решението!
Проблемът е следният: в този му вид – първи стълб и втори стълб, първият стълб, който има определени диагнози, опасността е единствено да има проблем в бъдеще и да дойде някое си правителство, където популизмът е по-завишен като доза в него, и да каже примерно: „В първия стълб включваме всичко”. И тогава ще стане хей така. (Показва с ръце.)
Затова според мен трябва в закона да има механизъм, който да регулира тези неща. Иначе идеята е перфектна, правилна, в правилна посока вървим.
Искам отговори за глобалното – как ще ни се подобри здравето, какво гоним? Здравето на кой: на французина, на англичанина, на холандеца, на чехите – на кой точно гоним? И какво ще се случи със средствата, които влизат в Националната здравна каса, и как прозрачно ще се харчат? Тук също има един ключов момент. От 2012 г. не се публикува колко се плаща на болниците, няма го като информация. Вие като народни представители можете да я получите, но ако пуснете въпрос към министъра, а това е обществен ресурс. Защо се крие тази информация?!
Ето Ви много неща, които влияят върху една реформа да се случи. Тези фини настройки трябва да се направят между първо и второ четене.
Апелирам към всички народни представители от всички политически сили да го подкрепят – това е правилната посока. Нека всеки да си даде мнението по тази тема и да стигнем до консенсус, където след десет години да е едно и също и да не се променя. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Мелих.
Реплики? Не виждам.
Следващото изказване е на народния представител Георги Гьоков от Парламентарната група на БСП лява България.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, първо искам удължаване на времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Добре.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Представяте ни този Законопроект като част от концепцията за реформи на правителството. Аз не го разглеждам като реформи в здравеопазването, а като крачка назад.
Господин Министър, вчера с 22-минутната си реч се опитахте да ни убедите, че едва ли не всичко в здравеопазването ще се подрежда отлично от тук нататък, но да си припомним 1999 г., когато стартирахте здравната реформа – пак Вашата партия, макар и под друго име, пак суперлативи, обещания и перспективи, а сега се налага да реформираме реформата, така че няма как да Ви вярваме сега (реплики от БСП ЛБ), макар че в предложенията Ви има рационални зрънца, но те никак не са много.
Изговори се много, но няма как да не спомена някои факти, които будят притеснения у мен, а би трябвало да будят притеснения у всеки здравомислещ българин.
Започвам от това, което българските граждани много ги притеснява. В Закона всяка една от съсловните организации в здравеопазването вижда по нещо, което й харесва, но ги няма пациентите. Имам чувството, че се опитвате да правите здравеопазване без пациенти.
Сигурни ли сте, господин Министър и господа вносители, и колеги, подкрепящи Законопроекта, че с разделянето на пакета от здравни услуги, че с въвеждането на листата на чакащите и с друга голяма част от непремерените предложения, ще накарате пациентите да изпаднат в състояние на див възторг или че по някакъв начин ще се почувстват удовлетворени?
Сега Касата покрива един основен пакет, в който влиза лечението на всички заболявания. Няма как да бъде прието без сериозни опасения разделянето на този пакет от здравни услуги, заплащани от Касата на спешен, основен и допълнителен. Идеята е: в основния пакет да попадат всички тежки и социално значими заболявания и към тяхното лечение да се насочи финансовият ресурс, а в допълнителния трябва да попаднат болести, които не застрашават живота. Финансовият ресурс за тях ще е ограничен, което означава, че за достъп до безплатно покриване от Касата лечение ще се чака. Ще има листа на чакащите. Ако здравноосигуреният не желае да е в листата на чакащите и иска незабавен достъп до лечение, ще трябва да си го плаща или да разчита на допълнително здравно осигуряване. По този начин официализирате платеното здравеопазване в рамките на услугите, които здравноосигурените лица трябва да получават безплатно, поради това, че са се осигурявали.
Още повече, че не представяте тези пакети като разработени пакети от дейности, а само с общи приказки. Предлага се сериозна промяна в здравноосигурителния модел, а липсва каквато и да било яснота за методологическата база за това разделяне и критериите за включване или невключване на медицински дейности в така наречените от Вас „пакети”. Не е ясно какви са причините за разделянето и какви са очакваните финансови и обществени резултати.
Въпреки настойчивите питания вчера от трибуната, не получи отговор въпросът: ще плаща ли въобще Националната здравноосигурителна каса за допълнителния пакет? Моите подозрения, които ще се превърнат в реалност, ако Законопроектът се приеме, са, че здравноосигурените лица срещу парите си от осигурителни вноски ще получават по-малко здравни услуги, отколкото са получавали сега и все по-трудно ще ги получават. Това ли е реформата, която предлагате?
Според българския тълковен речник значението на думата „реформа” е преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново и нещо по-добро. Какво по-добро за българина въвеждате с тези предложения? Здравната реформа трябва да води към добра здравна грижа и към разширяване на обхвата на предоставените здравни услуги, а не към ограничаването и стесняването им и затрудняване на достъпа до тях.
И стигаме до едно от най-противоречивите предложения – увеличаване на квотата на държавата в управлението на Касата. Така грубо се погазва трипартийният принцип на управление на Касата. Членовете на Надзорния съвет ще носят отговорност за състоянието и ефективността от работата на Касата и като носещи отговорност трябва да разполагат с механизми за ефективно въздействие върху решенията на Надзорния съвет, а с тази промяна практически това става невъзможно. Това не е европейски модел. Обществените фондове в Европа и цивилизования демократичен свят не се управляват от държавата.
Мотивите, с които е обосновано това предложение, са неоснователни и неприемливи, защото, каквото и да ни обещавате с увеличаване квотата на държавата, се осигурява мнозинство за вземане на решения, без да се зачитат становищата на останалите групи. Най-често ползваният термин за това Ваше предложение от хората и в медиите е „одържавяване на Националната здравноосигурителна каса”, а принципът трябва да е да се търси баланс на интересите.
Защо не видите един добър пример в Надзорния съвет на НОИ? Ако бъде допуснато държавата да има решаващ глас в Надзорния съвет, от институцията на практика няма смисъл. С това предложение превръщате Касата в нещо като филиал на Министерството на здравеопазването.
Господин Министър, в момента двама от Вашите заместници са в Надзора на Касата. Искате да вкарате и третия там ли? И главния си секретар или началника на кабинета?
Няма да се спирам на 2010 г., когато 1 млрд. 400 млн. от сметките на Касата преминаха в централния бюджет. Само ще обърна внимание, че сега при превес на държавата в Надзорния съвет такова решение ще може да се взема съвсем лесно – само с решение на този съвет, да речем по предложение на министъра на финансите или на министър-председателя.
Да Ви припомня, господин Министър, че на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на предложените промени в Законопроекта всички партньори заеха единна позиция и категорично се противопоставиха на намерението Ви да увеличавате държавната квота в Надзорния съвет.
Не Ви ли плаши, господин Министър, писмото до медиите на четирите национално представени работодателски организации и двете синдикални, че ще преразгледат участието си в Надзорния съвет на Касата в знак на протест срещу готвените от Вас промени, предвиждащи увеличаване на държавната квота в този Надзорен съвет?
Ние от Парламентарната група на БСП лява България имаме огромно желание да сме конструктивна опозиция, но няма как да подкрепим този Законопроект. Можем да си сътрудничим с Вас, като управляващи, в името на отрудените хора в България, но само като запазим същността на това, което е в нашата програма и нашите ангажименти към хората, които ни дадоха подкрепа. В здравеопазването тези ангажименти са: здравеопазване, което засилва обществения характер на системата чрез по-силно ангажиране на държавата; здравеопазване, което изравнява достъпа в различните региони; здравеопазване, което въвежда ясни стандарти за медицински дейности и равностойни финансови условия за различните лечебни заведения.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще ангажираме ли държавата, или няма да я ангажираме?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ще я ангажираме.
За съжаление, в предлагания на първо гласуване Законопроект,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Министър, по-късно ще имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: ...внесен от Министерския съвет, не виждаме никоя от тези политики, затова няма да го подкрепим.
Господин Министър, да не си изяждам от времето, ще Ви отговоря, че ще ангажираме държавата, но като си плаща всички дължими осигуровки към Касата, а не...
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Държавата няма да контролира разходите, но ще я ангажираме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, после ще имате възможност да отговорите.
Реплики на изказването на народния представител господин Гьоков? Не виждам.
Продължаваме със следващото изказване – господин Тунчер Кърджалиев.
Имаме заявка от трима народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, след малко ще Ви дам думата – стремежът е да редуваме парламентарните групи.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Очевидно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е първият пилотен реформаторски законопроект. Напоследък сме свидетели, че Министерството на здравеопазването изнася новите идеи, за съжаление във фрагментиран и неоформен вид.
Вярно е, че здравеопазването е отражение на актуалното състояние в държавата, но споменатият подход, според мен той касае и този Законопроект, е неефективен и нецелесъобразен. Дори нещо повече, според мен граничи с популизма. Примерите са много. Макар че ще се отклоня от темата на Законопроекта, се изкушавам да ги спомена, защото наистина без никакво обсъждане на никакво ниво, те бяха подхвърлени в медийното пространство. Темите са онези атаки срещу договорите с кардиологични лаборатории, твърдите бюджети на болниците, отпадането на хартиените направления, доставката на 400 плюс 200 линейни, режимът за вредните храни, идеите за реорганизации на ТЕЛК и така нататък, и така нататък, включително последните закани за смяна на недисциплинираните ръководители на МБАЛ. Според мен е смущаващ този подход на министъра при представяне на идеите.
Господин Председател, трябваше да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, удължено е пропорционално на всички групи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Такава координация обаче няма, за съжаление, не само с опозицията, което можем да приемем като естествено явление, но такава координация очевидно няма и с политически сили от управляващото мнозинство. На този етап с тих глас техни представители споделят тези свои опасения, че са заобиколен фактор.
През последните години се убедих, че всеки значим фактор в Министерството на здравеопазването разбира, че една реформа в тази система не е по силите на един-единствен субект, независимо дали е човек, или политическа партия. Една реформа, която би била ефективна, с визия за бъдещето, би се получила, когато има поне минимален консенсус между представителните политически сили в Република България. Във века на информационните технологии, както знаем, има два вида невежи. Едните са самодоволни невежи, а другите са четящи невежи. Аз виждам, включително и в този парламент, много хора от втората група, което би трябвало да е в основата на здравната реформа.
В крайна сметка трябва да обобщим, че България е парламентарна република и трасето, по което ще се движи здравната реформа, трябва да е в Комисията по здравеопазването и в тази заседателна зала, а не на други места.
На всичко отгоре, както вчера д-р Адемов изтъкна, не беше потърсено мнението и на Съвета за тристранно сътрудничество с участието на синдикати и работодатели, което е законово регламентирано, включително в Правилника на Народното събрание.
НЗОК също има учудваща, за мен, позиция. НЗОК буквално не прие този Законопроект. Аз се учудих на крайното становище по отношение на закупуването на медицински услуги, разпределянето на базовия и допълнителен пакет, прекратяването на договори заради неудовлетвореност, а също увеличаването на броя на представителите на държавата в Надзорния съвет.
Преди два дена новият управител на НЗОК каза, че поне с една трета от новите промени в Закона за здравното осигуряване той няма как да се съгласи.
Учудващо е поведението и на Българския лекарски съюз, но в случая то е конформистко. Такова мнение ние сме наблюдавали и друг път, когато се инициира едно управление. Явно традиционните претенции към Министерството на здравеопазването, към този етап, са погасени с назначаването на подуправител от тази среди.
В крайна сметка трябва да кажем, че има приемливи идеи и ако бяха представени по подходящ начин, ние също бихме ги подкрепили. Тук говоря за договорното начало, за арбитража, за контрола с някои забележки, за централизираното договаряне, за здравните технологии и така нататък.
Общо взето Законопроектът очертава, според мен, мъгляв силует на реформа – без маркери, без ясна цел и в крайна сметка без посока към тази цел.
Ще се спра по-подробно на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото вчера д-р Адемов посочи нашите забележки по отношение на основния закон – Законът за здравното осигуряване. Там ми се иска само няколко въпроса да засегна.
Първо, възстановяването на арбитражните комисии. Това е полезна реабилитация, имайки предвид предходната уредба. Но там, ако се взрем в детайли, ще установим, че няма общо между новото статукво и това, което е било преди съществуването на арбитражните комисии. Какво точно имам предвид? Там мнозинство ще имат представителите на РЗОК и РЗИ – забележете – в сравнение със съсловните организации, което би довело до конфронтация и неефективност в дейността на арбитражните комисии. Преди време уредбата не беше устроена по този начин.
Съвместните проверки са похвална идея, но там също има представители на РЗИ. Не виждам какво ще проверява РЗИ в тези съвместни проверки за добра медицинска практика?
Предложението за проучване на удовлетвореността на пациенти и прекратяване на договори съдържа в себе си сериозен заряд популизъм, според мен. Това е така, защото винаги ще има хипотеза на предубедено отношение и субективизъм, ще има ръст на неоснователни жалби и клевети, а също дори опит за рекет.
По-нататък ще се оформят очевидно листи на чакащите. Ако в това се състои здравната реформа, това е напълно непозната ситуация и се опасявам, че особено за някои заболявания, ако не са включени в основния списък, примерно онкологичните, това ще значи смъртна присъда. Листите ще компрометират и правото на избор за предпочитано лечебно заведение – когато се изчерпи ресурса в една болница, пациентът ще бъде принуден да търси друга болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Накрая само това искам да спомена. Накратко, този Законопроект не е очакваният, полезният за българското здравеопазване. Той решава конюнктурни проблеми, а не съдържа в себе си ефективна визия за обозримо бъдеще.
Надеждата за корекции между първо и второ четене, надеждата за подзаконова корекция с наредби за подобряването на този Законопроект, според мен, е илюзия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Кърджалиев. С това времето на Парламентарната група на ДПС за изказвания изтече.
Реплика? (Реплики от ДПС.) Това е право на народния представител – заповядайте за реплика.
Заповядайте!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кърджалиев, не можах да разбера последно – ще подкрепите ли, или няма да подкрепите?!
Това, което се предлага в този Закон, е едно към едно това, което Вие предлагахте миналия мандат (щум и реплики от ДПС), моля Ви се, в Стратегията за развитие на българското здравеопазване. Същото е! Това го има в архивите на Народното събрание. (Шум и реплики от ДПС.) Вие щяхте да направите същото, но не Ви стигна времето – хората Ви махнаха. Нищо повече, нищо по-малко!
Вие знаете, че това е единственото решение за нашето здравеопазване. Ако не съм прав, изкарайте Вашата стратегия, която Вие и Ваши експерти правиха, и ме оборете. Моля Ви се!
Там пише за допълнително финансиране и така нататък – същото, никаква разлика няма. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Това, че не сте на власт, означава ли винаги да сте против? Нали искате консенсус?! (Шум и реплики от ДПС.)
Добре, искате министърът да комуникира с Вас – хубаво. Вие искате ли да комуникирате с него? Това поведение за комуникация ли е? Или – грешка, грешка, грешка и така нататък!
Вие влизате в роля на класическа опозиция, никаква градивност няма. Някакви детайли за логистиката на реформата да бяхте казали! Няма!
Повтарям: Вие знаете, че това е единственото решение и друго решение няма. Номерът е да се обединим всички един път завинаги и да тръгнем в правилната посока! Утре ако не е министър Москов, ако Вие сте министър, пак да вървим по същия път – разбирате ли ме?!
Не ме карайте накрая да мисля следното – реформата в истинския си смисъл е насочена към тези, които не си плащат и се правят на тарикати в нашето общество, да тръгнат да си плащат и да са равни с останалите. Да не вземе да стане така, че примерно Вашите избиратели не са си платили вноските и сега да се чудите какво да им говорите на следващите избори! Това ли е причината?! Ако това е причината, вместо кюфтета и кебапчета, ще им плащате осигуровките – пак имате решение. (Смях, оживление.) Недейте с не, не, не. Иначе къде ще отидем?! Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Този извод от миналия мандат ли е? (Размяна на реплики между народните представители Хасан Адемов и Абу Мелих.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Мелих.
Втора реплика – господин Байрактаров.
Дежурно ще повторя: моля да се концентрирате върху темата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кърджалиев, господин Министър, естествено, че този Законопроект не е очакваният от ДПС по простата причина, че не е дадена възможност на ДПС да разпределя обществените средства.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Точно така!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е простата и елементарна истина.
Господин Кърджалиев, тъй като години наред, дори в новообразуваната община Сърница Вие не сте си направили труда един медицински пункт да направите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, придържайте се към темата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е точно по темата.
Нямате абсолютно никакво морално право да критикувате този Законопроект, а още повече – да коментирате несъстоятелни тези, които наистина не Ви прави чест да коментирате. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Кърджалиев – дуплика.
Виждам, че господин Министърът иска да се изкаже. Ще Ви дам думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Абу Мелих, прав сте, аз мисля като Вас. Неслучайно ние имаме диалог с Вас, господин Абу Мелих. Смятам, че темата „Здравеопазване”, сферата на здравеопазването е надпартийна категория. По тази причина, ако се сещате (ръкопляскания от народния представител Абу Мелих), предишния мандат върху всеки един въпрос, който предлагаше бившият министър на здравеопазването Таня Андреева, персонално се обаждах на няколко човека от Вас, за да питам за Вашето мнение. Така трябва да се прави.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Какво предлагаше ти?!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ние не изпитваме ревност. Заради това нямаме и агресивен подход, за който Вие намекнахте, нито към министъра на здравеопазването, нито към институцията, която представлява и предлага тези промени.
Що се отнася до реформата, за която всички говорим, Вие знаете много добре, че Движението за права и свободи застава зад радикалния модел, зад холандския модел, зад пълната демонополизация. В това срещаме много сериозен резонанс с част от представителите в Комисията по здравеопазване, особено тези от Политическа партия ГЕРБ. Примерно днес в Комисията по здравеопазване ще разгледаме Програма „Здраве 2020”. Бъдете сигурен, че аз ще я подкрепя. Запознах се с нея. Това е начинът, това е консенсусният подход, за да има реформи в българското здравеопазване.
Що се отнася до репликата на господин Байрактаров, ще кажа следното. Господин Байрактаров, аз спазвам един принцип и не излизам често на тази трибуна, а само когато се чувствам адекватен на темата. Принципът е следният: когато казваш нещо и то не подобрява тишината, по-добре си мълчи. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кърджалиев.
Господин Министър, имате думата. Моля да бъдете по-кратък. Има записани доста други изказвания.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще се опитам.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Виждам един – не знам, купешката дума е „дуализъм”, медицинската дума е друга.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Медицинската дума я знаем.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не казвам каква е медицинската дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в диалог помежду си.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Но когато едновременно казваш, че си записал в програмата си „Увеличаване на ролята на държавата”, но в същия този момент си срещу увеличаване ролята на държавата в органа, който контролира начина, по който се изразходват парите на българските данъкоплатци, няма да го нарека с медицинската дума, има разминаване между предизборната програма и това, което говориш сега.
Когато говориш за консенсус, но наричаш всяко различно от твоето мнение, записах си: „неразбираемо, конформистко, неправилно, грешно, популистко”, това също е, как да кажа?! Или искаш консенсус, или наричаш всеки, който мисли различно от теб, с някакъв вид обидна дума. (Реплики от ДПС.) Толкова по принципа.
Радвам се на последните думи на господин Кърджалиев, защото той каза, че днес в Здравната комисия екипът на Министерството ще представи концепцията на правителството за реформа в здравеопазването „Цели 2020”. Това отговаря по някакъв начин на сериозната част от аргументацията, с която Движението за права и свободи каза, че няма да подкрепи Законопроекта.
Вие казахте, че нещата са фрагментирани. (Шум и реплики от ДПС.) Казвам, съвсем спокойно се опитвам да отговоря. Казвате, че е фрагментиран, че не е концептуален.
Всяко едно от нещата, които Вие, господин Кърджалиев, изредихте като отделни идеи, всъщност е част от последователно изпълнение на концепция 2020. И ако Вие наистина подкрепяте такъв вид концепция, за което благодаря, тогава би трябвало да подкрепяте и отделните механизми за нейната реализация!
Сега по много важен въпрос, който повдигна господин Абу Мелих. Той е коренът на самата концепция: какво постигаме, когато правим дадена реформа? Мисля, че и колегите питаха за това нещо.
Затова правителството е заложило цели, към които се стреми, заложило е стъпки и лакмуси за постигането на тези цели в Програма 2020. Целите са единствените, които може да заложи една система на здравеопазване пред себе си, а тя е намаляване на отделните показатели в отделните възрастови групи на заболеваемост и обща смъртност на населението. Ако тези цели не са били поставяни досега, това е ясният отговор защо вкарваме все повече и повече пари в системата, а здравният статус на българите става все по-лош и по-лош в сравнение със средноевропейските показатели.
Следователно, господин Абу Мелих, дами и господа народни представители, целите са тези, ясно записани в Стратегията: до 2020 г. във всяка една възрастова група процентно да намалим заболеваемостта, да увеличим преживяемостта, произтичащи от важните социално значими заболявания.
Тук е отговорът на въпроса какъв е основният пакет на Касата. Това са заболявания, които в 95% от случаите водят до тези лоши здравни показатели. Целта за приемането на концепцията, част от реализацията на която са и промените в Закона за здравното осигуряване, е именно постигането на тези реални здравни показатели на нацията. Те са ясно разписани в концепцията и са ясно проследими като успеваемост на екипа на Министерството и на мнозинството, което подкрепи концепцията и тези програми.
Тук има нещо друго, което се каза пак от... – упорито го наричам доктор, но както и да е. Всъщност това е едната част от промяната на системата. С влизането на задължителната здравна карта, тоест на болничната инфраструктура, и с промяната на заплащането на лекарския труд по квалификационна скала, както е в целия нормален свят, а не на ишлеме, както е в момента, защото на някого му се е видяло много пазарно, това, заедно с промените в ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), ще затвори причините ние през цялото време да търсим, да контролираме количествени критерии, за да обосноваваме качество.
Това ли беше въпросът Ви?
Правейки тези две неща, следващата разумна стъпка, защото това дава параметрите на нуждата на системата – другата седмица тук ще бъдат шефовете на фондове в сериозна част от европейските държави и за мен ще бъде удоволствие да ги изслушате в Комисията по здравеопазването, да Ви обяснят. На въпроса: възможно ли е да откриеш нова болница, те ще Ви изгледат с учудване и ще Ви кажат: „Разбира се, че е възможно, но няма абсолютно никаква възможност тази болница да сключи договор със солидарен фонд”, просто защото там има яснота какви нужди има пациентът и как те биват задоволени.
Тоест като затворим тези два крана, оттам нататък идва реалната промяна в стандартите, по които работи българското здравеопазване, българските лекари. Те ще се изчистят от количествените показатели. В годините ние слагахме административни, апаратурни, количествени изисквания за бройки лекари с цел да ограничим разходите. Категорично погрешна позиция! Но за тази цел трябва да зададем макрорамката, от която всички да сме съгласни, че няма да излезем.
Нещо, с което категорично не мога да се съглася и ще го кажа: да наричаме „популизъм” това, че мнението на пациентите за удовлетвореността от онова, което получават, ще бъде част от оценката за работата на лечебното заведение – подход, който категорично не приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Сега по списъка е Вяра Церовска.
Доктор Церовска, заповядайте.
ВЯРА ЦЕРОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бих искала да взема отношение по някои безспорни предимства на предложения Законопроект.
На първо място – възстановяване на договорното начало между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. Без този диалог няма как да има доверие в системата на здравеопазването, няма как пациентът да вярва, че Националната здравноосигурителна каса, освен финансиращ и контролиращ орган, е партньор на тези, които се грижат за здравето на пациента.
Вторият много важен момент в Законопроекта е възстановяване на ролята на арбитражните групи. Арбитражните групи ще помагат в много голяма степен на Здравната каса, защото се знае и е безспорен факт, че Националната здравноосигурителна и регионалните каси не разполагат с професионален потенциал, който да може точно да се намеси, когато е необходимо да се реши спор от контролиращата институция. В медицината никога две и две не е четири и независимо от ясно разписаните правила за индикация и, да речем, за хоспитализация и дехоспитализация, отделният медицински случай би могъл да получи точна и правилна оценка само с намесата на профилен специалист.
Изключително важно е участието в тези арбитражни групи – освен специалистите от Здравната каса, да имат и здравните специалисти, специалистите по дентална медицина, специалистите по медицински грижи и фармацевтите.
Друг много важен момент в предложения Законопроект е повишаване ролята на държавата, като повишава здравноосигурителните вноски с 5% от януари 2016 г. Да, именно това за определени групи самоосигуряващи се лица ще покаже, че ролята на държавата е толкова важна, за да може да се преодолее дефицитът в здравната система и да се напълни изпразненият джоб на Здравната каса.
Няма как ние, уважаеми колеги, да не вземем становище по това как да се подобрят мерките за събираемостта. Това е наша изключително важна задача не само на думи, а с конкретни мерки, които са заложени в този Законопроект. Право на всеки гражданин в клинично здраве е да направи точно това – своето самоосигуряване, за да може да ползва модела на солидарния принцип тогава, когато има нужда.
Бихме могли да разсъждаваме върху това дали е необходимо, примерно както в Германия, да има определени гратисни периоди, в които определени социални групи за един по-кратък период да могат да платят здравноосигурителните си вноски, да речем, както е сега – за три години.
Но без такива изключително сериозни и отговорни мерки, за които дотук само се говори, няма как и тези български граждани, които имат възможност да плащат здравните си осигуровки, а по някаква причина не го правят, да разберат, че това е изключително важно и държавата има много сериозно отношение по този въпрос.
Изключително важно е, че в предложения Законопроект се въвежда задължително централизирано договаряне на отстъпките за лекарствени продукти. Ефектите са много: на първо място, борба с корупцията; на второ място, прогнозируемост на средствата. Няма как да ръководим една система и да искаме тя да бъде стабилна, ако не можем сами да направим сметка какви средства са необходими и как ще се равняват.
Бих искала също да подчертая, че е изключително важно въвеждането на алгоритми за лекарствена политика в рамките на три месеца след приемане на Проекта. Да, научните дружества имат своята отговорност към пациента, защото само така всеки български гражданин, независимо в коя точка на страната се намира, ще бъде сигурен и спокоен за себе си, че ще получи тази лекарствена политика, тези медикаменти, с които се лекува всеки българин, който се лекува в най-добрата университетска клиника.
Има много какво да се допълни по предложения Законопроект, но за това има време между първо и второ четене. Вярвам, че ние ще подкрепим този съвременен прочит и ще направим необходимото Законопроектът на второ четене да бъде още по-добър. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д р Церовска.
Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на изявлението на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Караянчева обръщението на президента на Републиката към Народното събрание, което се очаква да започне в 10,00 ч., да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Президентът на Република България Росен Плевнелиев влиза в пленарната зала. Народните представители от центъра и от дясно стават. Ръкопляскания.)
Гласуват 121 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.
Господин Президент, имате думата.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! По утвърдена традиция се обръщам към Народното събрание след приключилия месец на политическите консултации. Благодаря на политическите партии, които участваха, за проявената политическа отговорност и институционална култура. Заедно с Вас обсъдихме ключови реформи и важни задачи за решаване.
Обединихме се, че е необходимо да осигурим политическа стабилност и да надграждаме по националните приоритети. Политическото многообразие, което формира Четиридесет и третото народно събрание, е добра основа именно за това – въпреки различията да подкрепим смислени и националноотговорни действия.
Политическите консултации, които проведохме през изминалия месец, доказаха, че има потенциал за постигане на политическо съгласие. Надявам се през годината да дадем на българския народ достатъчно примери за политическа принципност и отговорност. Уверен съм, че от това ще спечели политическата система като цяло. Ще укрепим доверието на гражданите в институциите на парламентарната демокрация.
Вярвам, че сме оставили зад нас един период на тежко политическо противопоставяне и сме си взели поука от това. Четиридесет и третото народно събрание започна своята работа, демонстрирайки подход на уважение към парламентаризма и принципен сблъсък на идеи и решения. Искрено се надявам да запазим този дух, като Ви пожелавам успешен мандат.
България има свой план за действие – Националната програма за развитие „България 2020”. По нейните приоритети постигнахме пълен консенсус. Имаме и инструмента, който ще ни осигури необходимия ресурс, за да изпълним заложените цели – Споразумението за партньорство с Европейската комисия до 2020 г. Предстои най-важното – доброто изпълнение. Българският народ не очаква от политиците чудеса, очаква посветеност и работа в правилната посока. Така ще дойдат и резултатите. Четиридесет и третото народно събрание и правителството могат да обърнат спиралата на общественото доверие. Това е възможно само чрез принципен подход и постигането на прогрес по националните приоритети.
Консултациите показаха, че няма спор за това – кои са секторите, които следва да реформираме. И политици, и граждани сме наясно – реформи ще се правят. Има и ресурс, и съгласие за реформи. Реформите се базират на политически диалог. Реформи се постигат чрез политически кураж и широко политическо съгласие за националноотговорно действие.
Икономиката е в основата на решението на всеки от проблемите, с които се сблъскваме. Големият проблем вече седма година са ниските инвестиции и растеж. За да дойдат инвеститорите обаче, а не олигарсите (силен шум и реплики от БСП лява България), трябва правна сигурност и работещи регулатори. Държавата трябва да може да гарантира справедливост и равенство пред закона за всеки.
Българското общество посочи системата на правораздаване като ключов приоритет. Политическите партии поеха немалко ангажименти за реформа в този сектор, а Четиридесет и третото народно събрание демонстрира високо ниво на политическа отговорност, одобрявайки Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система. (Шум и реплики от БСП лява България.) Всичко това носи позитивни очаквания, но нека не се заблуждаваме – резултатите не идват автоматично. Не е достатъчно само да имаме стратегия, нито само да променим законите, които сме набелязали.
Независимостта и ефективността на съдебната система се отстояват ежедневно. Народът е жаден за справедливост. Когато не я получава, попада в клопката на безперспективността и популизма. По крещящи престъпления като възродителния процес, фалита на банките от 1997 г., аферата САПАРД, аферата КТБ няма нито един наказан и нито един върнат лев до момента. От изчезнали тефтери до неслучайно разпределение на делата – системата произведе достатъчно скандали. Време е за промяна. Нека покажем, че съдебната система може да работи за доверието на гражданите и да раздава справедливост. Реформата не може да бъде отлагана повече. Народът няма да ни прости, ако безобразията просто се замитат, както досега. Нека последваме примера на европейските държави, където институциите се ползват с доверието на хората, а правилата важат за всички.
По време на политическите консултации многократно бе поставяна темата за необходимостта от промени в Конституцията, които да позволят много по-пълна и качествена реформа на правораздавателната система. Няма съмнение, че Конституцията, като всеки един нормативен акт, може да бъде променяна, но е важно да проведем цялостен и задълбочен анализ, да направим дебат, да използваме целия научен потенциал на нацията и, разбира се, предложението за промени в конституционни текстове да стъпи на оценка за устойчивост на промените и оценка на въздействието.
Уверен съм обаче, че дотогава нямаме нито времето, нито правото да чакаме. Има много добри идеи, които могат да се реализират и без конституционна промяна. Конституцията не е пречка пред магистратите да правораздават по съвест и по закон. Дори и най-качествената конституционна норма не е в състояние сама по себе си да гарантира независимостта на съдебната система. Независимостта от икономически кръгове, от силните на деня се отстоява и от политиците, и от институциите, и от гражданите, и от съдиите, които да вярват и да действат така, че върховенството на закона да е над всичко и над всеки.
Работим заедно, за да се присъединим към свободното Шенгенско пространство. Политическата воля и общественият консенсус са налице. Да бъдем част от това пространство, в което няма граници, е висша форма на политическо доверие. Трябва да покажем ясни резултати в съдебната реформа, да покажем устойчивост на промените и да гарантираме тяхната необратимост – така се работи за доверие. За доверието на гражданите, които ще преминават свободно през границите, но и на инвеститорите, които искат да са сигурни, че на наша територия господства правото, а не интересите.
Налице е пълен консенсус относно коректното управление на еврофондовете и възможността да се възползваме максимално от европейската солидарност. Нека 2015 г. бъде рекордна за България по усвояване на еврофондове. Нека ускорим модернизацията на страната. Нека приемем и да заработи Закон за еврофондовете, който да премахне административните пречки и да заложи електронното кандидатстване за проекти, както и по-ефективен контрол на системата. През 2015 г. можем да приемем и нова Стратегия за борба с корупцията. Народът очаква резултати.
Благодарение на европейската солидарност се изпълняват хиляди обекти за обновяване на училища, детски градини, публични сгради, паркове, пътища, пречиствателни станции и много други. Държавата и общините са възложили обществени поръчки за почти 10 млрд. лв. за 2014 г. За съжаление, възложителите избягват всячески електронния търг, въпреки че европейското законодателство предписва поне 30% от обществените поръчки да са електронни. Нека приемем нов Закон за обществените поръчки, който да доведе до масовото използване на електронни обществени поръчки.
Който иска да пребори корупцията, трябва да въведе:
Първо, типови и стандартизирани обществени поръчки.
Второ, електронни обществени поръчки.
Трето, електронни услуги за гражданите.
Четвърто, електронна карта на пациента.
И пето, енергийна борса с либерализация на пазара, като контрапункт на безотговорните действия на група хора в енергетиката, която е доведена до предфалитно състояние и е символ на непрозрачност, неефективност и огромна корупция в системата.
Проблемът в българската енергетика е държавата и начинът, по който тя действаше досега. (Шум и реплики от БСП лява България.)
Проблемите на сектор „Енергетика” са много и трудно разрешими. Години наред този сектор трупаше проблем след проблем върху финансовата стабилност на държавата и се е превърнал в сериозен риск пред социалната стабилност и националната сигурност. Има широко политическо съгласие за провеждането на реформа в сектор „Енергетика”. Важно е да се фокусираме върху принципите, които ще подобрят системата. Сега, когато Европа изгражда своя енергиен съюз, ние нямаме право да пропуснем този шанс.
Трябва да се разделим с подхода да разрешаваме всеки проблем сам за себе си и да погледнем върху цялата енергетика като система.
Три са стълбовете, върху които ще бъде изграден Европейският енергиен съюз – диверсификация, либерализация и енергийна ефективност. Това трябва да е основният фокус и на нашите усилия. Всичко останало – големите газови проекти, ядрени мощности, са единствено средства, инструменти за постигане на целите. Не е толкова важно колко газ транспортираме, а каква цена плащат българските фирми и домакинства. България е с най-високата цена на газа от десетилетия. Справедлива цена се постига обаче само чрез конкуренция, чрез либерализация на пазара. Първите стъпки в тази посока вече са направени. Първите стъпки са факт, но и консенсусът е факт, че енергийната либерализация както за бизнеса, така и за гражданите ще бъде приоритет през 2015 г. Българите заслужават да получат свободата да избират доставчик на ток от свободния пазар.
Енергетиката е един от най-важните стълбове на националната сигурност. Сигурност няма как да има, когато зависим от един единствен доставчик, който и да е той. Имаме шанса именно в контекста на Европейския енергиен съюз и възползвайки се от европейската солидарност да преодолеем своята слабост, като свържем своите мрежи с тези на съседите. Това ще ни направи по-свободни, по-независими, по-сигурни и ще даде импулс за нови инвестиции.
В енергетиката на първо място поставяме ефективността. Няма да се уморя да повтарям, че най-евтината енергия е спестената. Енергийната ефективност вече се превръща в национален приоритет. Сигурен съм, че осъществяването на приетия мащабен план за енергийна ефективност и саниране на българските жилища (реплики в БСП ЛБ: „Браво, браво!”) ще осигури на милиони българи и на икономиката много по-големи видими ползи, отколкото всеки един от проектите на големия шлем. Съгласихме се, че политическата стабилност е тази здрава основа, върху която можем да стъпим, за да реформираме важни обществени системи.
Постигнахме стабилност. Дотук – добре. Но стабилността не може да е трайна, ако не се извършат реформи, без значение кои са управляващите и кой е в опозиция. Ясни са областите и има съгласие от нуждата за качествена промяна в здравеопазване, пенсионна система, образование, административна реформа, водна реформа, сектор „Сигурност” и енергетика. Това са области, в които българското общество очаква да бъдат съсредоточени усилията на правителството и на парламента. Първите стъпки са налице. Нека през годината видим и първите резултати.
Знам, че предстоят местни избори и съзнавам колко трудно се правят тежки реформи в година на избори. Но избори ще има и занапред, а българските граждани ще оценят принципността и отговорността при решаването на проблемите.
Всяка една система може да бъде подобрена. Обществото очаква искреност. Да покажем истината и разчетите за състоянието и на болниците, и на Спешната помощ, и на осигурителната, и на пенсионната система, да обсъдим в най-широк публичен формат всичко, което планираме да свършим, с реалистични очаквания и оценка на въздействието. Тогава и най-тежките реформи ще бъдат възможни, защото ще разполагаме с най-ценния ресурс – обществената подкрепа. (Реплика от БСП ЛБ: „Доверието!”)
Тежкият удар, който пое българската финансова система – фалитът на четвъртата по големина банка, трябва да ни покаже колко важно е да осигурим финансовата стабилност и сигурността на гражданите и на държавата за техните финанси. Това може да стане само чрез работещи регулатори. Важно е не просто да се справяме с кризите, а да погледнем напред, да създадем надеждни механизми, които да ни предпазят от повтаряне на грешките.
В месеца на политическите консултации, уважаеми народни представители, постигнахме пълен консенсус за присъединяването на България към Единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз. Аз благодаря за това. Това членство носи със сигурност финансова стабилност и сигурност за гражданите и икономиката. България е страна с най-нисък дълг на Балканите и една от трите държави с най-нисък дълг в Европейския съюз. (Шум и реплики в БСП ЛБ.) Това преимущество трябва да се запази.
Икономиката през 2014 г. постигна ръст от 1,7%, което е над очакванията, но е недостатъчно, за да го усетят хората. Има раздвижване в повечето сектори на икономиката. Усилията за постигане на стабилност вече дават резултати. Да се надяваме, че сме в началото на позитивен процес. Реформите ще отпушат още повече потенциала. През годината планираме консервативно растеж от 0,8%, но можем да реализираме ръст и до 2%, а през 2016 г. – дори над 3%. (Оживление в БСП ЛБ.) Инвестициите в инфраструктура трябва да се форсират. Те водят до растеж и намаляване на регионалните дисбаланси. Националната програма за саниране и енергийна ефективност също подкрепя решително растежа, потреблението и повишаването на качеството на живот на българските граждани. Ще се създадат десетки хиляди работни места за малки и средни предприятия.
Каквито и реформи да правим, без фокус върху образованието няма да успеем. Необходима е базова компетентност за всеки. Качественото образование и неговите съвременни форми са стратегически приоритет и плод на широко политическо съгласие за действие. Има пълен консенсус и за въвеждането на дуалната система на обучение, за да може нашите деца да получат освен знания, но и умения. Те трябва да знаят, но и да могат.
Мерките в подкрепа на малките и средни предприятия, финансиране на стартиращи предприятия, фокусът върху намаляването на младежката безработица се ползват с пълно политическо съгласие и очакване за действия и резултати.
Българският зимен туризъм има огромен потенциал. Нека дадем перспектива за развитие на българските ски дестинации съобразно европейските екологични стандарти. През 2015 г. можем да приемем принципни промени в Закона за туризма, които да поставят туристическата индустрия на здрави основи и да дадат устойчива перспектива за развитие.
За съжаление, международната среда за сигурност е силно и негативно променена. Много от принципите, с които бяхме свикнали и които приемахме за даденост, са застрашени. България е член на Европейския съюз – уникален и демократичен съюз, в който държавите не се делят на малки и големи, на силни и слаби (шум и оживление в БСП ЛБ), а гласът на всеки тежи. Той е равен на другите.
Мирът и просперитетът са невъзможни без върховенството на закона. Спазването на правилата е истинската гаранция за мир. Балканите и Европа са съсипвани многократно, именно защото някой е решил, че може да наложи целите си чрез силата на оръжието. Оръжието обаче е доказателство за липса на аргументи. В ХХІ век, учейки се от грешките на предците, ние сме единни (шум и оживление в БСП ЛБ), че няма алтернатива за разрешаване на конфликта Русия – Украйна, освен мирния път на дипломацията. Не бива за пореден път да делим българите на фили и фоби, мотивирани единствено от очаквания за тясно партийни ползи. Българското общество от своето Възраждане насам подкрепя европейския път на развитие, и то не по географски съображения. Европа е нашият цивилизационен избор, защото избираме международния правов ред, защото уважаваме суверенитета и териториалната цялост на всяка държава, защото избираме човешките права и свободи и върховенството на закона, които са в основа на европейския проект и формират българските национални идеали.
Променената среда за сигурност поставя по нов начин и въпроса за изграждане капацитета на нашите Въоръжени сили, за да бъдат адекватни на рисковете. Националната сигурност е гарантирана единствено и само като част от системата за колективна сигурност на НАТО.
България е длъжна да бъде партньор, на който може да се разчита, като изпълнява поетите ангажименти. Всички осъзнаваме финансовите трудности през последните години, но сигурността няма цена. Липсата на достатъчно средства не е оправдание. Българската армия се нуждае от разумен и достоен бюджет, а инвестициите в отбрана са инвестиции в националния суверенитет и спокойствието на гражданите. (Шум в БСП ЛБ)
България трябва да се придържа стриктно към поетите ангажименти от срещата на върха на НАТО в Уелс, като изразявам надежда, че народните представители и правителството ще осигурят необходимия допълнителен ресурс. Сигурността струва пари, но мирът и свободата са безценни.
Уважаеми народни представители, вече повече от 20 години в центъра на политическите дебати в страната стои изборното законодателство. Даваме си сметка, че ние нямаме два последователни избора, проведени по един и същи закон. За да постигнем устойчивост на демократичната традиция и изборен процес, инициирах провеждането на национален референдум по изборните права на гражданите.
Силата на пряката демокрация е именно в това. Ще създадем тези норми, които са скрепени не само с волята на управляващите, а и на народа. Уверен съм, че пряката демокрация ще укрепи демократичната ценностна система на обществото, ще ангажира в много по-голяма степен потенциала на нацията, ще направи възможните политически решения далеч по-легитимни. Пряката демокрация може да лекува представителната демокрация. Целта на референдума е да се укрепи многопартийната система, като се съхрани интересът на партиите като носител на парламентарната демокрация.
Ще упражня конституционното си право и ще инициирам национален референдум по изборните права на българските граждани. Има съгласие националният референдум да се проведе заедно с предстоящите местни избори. Нека работим за това.
Уважаеми народни представители, в месеца на политическите консултации се обединихме, че трябва да си поставяме амбициозни, но постижими цели. Нека се обединим около постигането на четири приоритетни цели до поемането от България на председателството на Европейския съюз, които да мотивират политиците, институциите и администрацията, и да задълбочат европейската интеграция на страната.
Първа цел – влизане в Шенген.
Втора цел – влизане в преходния валутен механизъм ERM ІІ на Еврозоната.
Трета цел – влизане в единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз.
Четвърта цел – задействане на Европейския енергиен съюз в България чрез постигане на заложените критерии – минимум три независими източника на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за Югоизточна Европа.
Осъществяването на тези цели ще създаде качествено нова среда, ще повдигне самочувствието и амбициите на българите да изковем своето достойно място в семейството на европейските народи. Нека през годината дадем нов тласък на интеграционни процеси и национално отговорни дейности.
Позволете ми да обобщя: има много смислена работа за вършене. Нека 2015 г. е година на стабилност и на реформи, година на прогрес по националните приоритети. Благодаря Ви за вниманието.
Пожелавам Ви успешна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Президент. (Президентът се ръкува с председателя на Народното събрание и със заместник-председателите.)
Моля, камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат изключени – продължава заседанието.
От името на парламентарна група думата иска господин Миков. (Шум и реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, добре че се изключват камерите, за да не чуе президентът, разбира се, и българските граждани – никакъв коментар по широко коментираната думичка „консенсус”.
Уважаеми народни представители, не може да има консенсус в една страна, в която бедността все повече тормози хората! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Не може да има консенсус, когато в една страна – и самият президент преди малко каза – икономиката има предвиден два пъти по-малко ръст, отколкото през миналата година, която беше политически нестабилна. Такава политическа стабилност е ненужна за българските граждани, за българската икономика и за перспективите пред България.
Говори се, че има потенциал за политическо съгласие. Може би има потенциал за политически сделки зад гърба на българските граждани. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Когато президентът отива в Уелс със служебния кабинет и поема ангажименти, които не са достояние на Народното събрание, на българските граждани, не може да има консенсус по такъв тип тайни договорки!
Уважаеми народни представители, държавата трябва да гарантира справедливост и равенство пред закона и по този въпрос всички сме съгласни. Не може обаче да има върховенство на закона, идващо само от реформи в съдебната власт. Не може да има върховенство на закона, когато върховният законодателен орган преправя законите според интересите на бизнеса, на лобистите и на други държави! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Не може да има върховенство на закона, когато Конституцията се погазва, когато изпълнителната власт блокира прилагането на приети от Народното събрание закони! Не може да има върховенство на закона, когато в отделни министерства непровеждането на обществени поръчки се превръща в практика за обслужването на конкретни бизнес интереси, свързани с властта!
Уважаеми народни представители, народът е жаден за справедливост, но не вижда в днешната среда реализация и опит за справедливост. По отношение на здравеопазването – днес в Народното събрание се обсъжда как да чакат гражданите, за да получат здравни услуги, дори и заплащащи здравните си вноски.
Каква реформа в образованието, когато предлаганите промени в законодателството, свързано със средното образование, предвиждат ново разделяне на българските деца – на тези, които имат, и на тези, които нямат; на тези, които могат да бъдат в частните училища и да бъдат подпомагани от държавата, и на тези, чиито родители се чудят откъде да намерят средства, за да ги облекат, камо ли да им осигурят възможност за нормално образование в XXI век.
Уважаеми народни представители, приказките за консенсус не пораждат никакво доверие в българските граждани. Консенсусът се превръща в една изтрита мантра на прехода – на прехода, който увеличи неравенствата, на прехода, който внесе несправедливост. И българските граждани на последните избори показаха ясно – половината от тях казаха: „Ние няма да гласуваме!”
Заблудата, че имаме широко партийно представителство в днешния парламент не може да подмени реалността, че българските граждани нямат доверие към актовете на властта, включително и на законите, които приемаме.
Абсурдно звучат приказките за икономическо развитие, за растеж от 2 – 3% догодина, пò догодина и в същото време планираните бюджетни дефицити от два милиарда годишно, покривани с нови външни дългове.
Много е хубаво, че България беше страна с най-нисък дълг в Европейския съюз, само че заминалият си президент не коментира как се отразява на този външен дълг ангажиментът от 16 млрд. лв., който по един скандален начин беше приет от Народното събрание и без никакво бавене – в същия ден, без прочитане на стенограмите, изпратен за публикуване от българския президент.
Къде е искреността на президента пред Народното събрание?! Това че го излъчват по Националната телевизия няма да даде повече достоверност на неговите приказки.
Уважаеми народни представители, за БСП лява България има различни цели от тези, които президентът чертае. Ние искаме по-справедливо заплащане на труда и по-справедливо данъчно облагане в България и ще продължим да отстояваме тази позиция. Ще настояваме за по-справедливо отношение към здравето на българския гражданин, а не ново разделяне на тези, които имат пари, и тези, които нямат възможност да се лекуват, защото дори и неолибералните апологети не могат да си представят как в най-бедната държава могат да се прилагат тези твърди неолиберални правила; за едно друго образование, което дава възможност на българските граждани да развиват качествата на децата си, а не да ги превръщат в нископлатени работници в Европейския съюз. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Уважаеми народни представители, пряката демокрация е важна, но употребата на пряката демокрация за реализация на индивидуални или групови политически цели я обезсмисля. Това предлага днес президентът, заблуждавайки, че при него е постигнат консенсус за провеждане на референдум заедно с местните избори. Такъв консенсус, такова съгласие поне от страна на БСП лява България няма и истината трябва да бъде казана на българските граждани! Защото обещанията, заблудите са част от постоянно генерираното недоверие към политическата система.
Уважаеми народни представители, разбирането, че със средствата от Европейския съюз България ще може да постигне икономическо развитие, е погрешно. България трябва да развива своя икономически потенциал, трябва да води политика, която да увеличава ръста на брутния вътрешен продукт, а европейските средства да бъдат допълнителни, добавяни, надграждащи в отделните сектори. Погрешното разбиране, че средствата от Европейския съюз могат да решат проблемите на икономиката, проблемите на образованието, проблемите на здравеопазването, е дълбоко сгрешено и тласка страната в друга посока от тази, която дори и самата Европа има като разбиране за смисъла на европейските средства.
И понеже са толкова важни европейските средства, защо никой не коментира колко програми за този програмен период са забавени. Защо, кои са причините? (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.) Кои са причините? При 80% постигнато одобряване на програмите…
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Как не те е срам!
МИХАИЛ МИКОВ: …по регионално развитие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за ред в залата!
МИХАИЛ МИКОВ: …България все още да няма одобрена програма? Кои са причините за забавянето в момента на одобряването на тези програми? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И ревовете на Караянчева и си е по никакъв начин не променят фактите.
Що се отнася до енергетиката, хубаво е да се говори за диверсификация, либерализация, енергийна ефективност. Истината е много по-различна. Истината е, че провежданата политика в този сектор ще доведе в крайна сметка до оскъпяване на цените за българските граждани и те го усетиха веднъж, ще го усетят в средата на годината пак. Защото, уважаеми народни представители, хубаво е да се затварят заводските централи, които генерират около 2 – 3% от електроенергията в България. Но още по-важно е да се погледне за едно по-справедливо отношение при изкупуване на електрическата енергия на фаворитите на българската енергетика. Защото когато президентът говори, че в енергетиката проблемът е държавата, защо приватизацията на електроразпределителните дружества не даде резултат? Защо миналата седмица България затъна в преспите и енергетиката ни беше пред колапс по изявление на министъра на енергетиката? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В крайна сметка, уважаеми народни представители, хубаво е да се говори за консенсус, но още по-добре е да се гледа към проблемите на гражданите, защото те, рано или късно, хубавите чуждици в българския език ги оценяват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има председателят на групата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи вижда много разумност в идеята за провеждане на месеца на политическите консултации – една инициатива на държавния глава, която се реализира може би вече трета поредна година. Днес господин президентът звучеше бодро, оптимистично. Чухме много добри намерения от него и може би това също е естествено – кой друг, ако не президентът, трябва да звучи бодро и оптимистично? Кой друг ще зареди българското общество с необходимата доза оптимизъм?
Но оставаме с впечатление, че българското общество отдавна е уморено от приказки, с които се изразяват добри намерения. Време е да поставим големия въпрос: какво се промени от месец март 2014 г. до месец март 2015 г.? В името на какви цели през лятото след проведените европейски избори се стигна до едно трудно съгласие страната да върви към предсрочни парламентарни избори? Аз ще припомня тази цел – плавен преход към политическа стабилност, в резултат на който ще има благоприятна среда за провеждане на ключовите реформи, от които България се нуждае. Мисля, че това съгласие, което бе постигнато на консултации при него, имаше няколко елемента.
Първо, да не се повтарят отречени модели на власт и, второ, наистина да се върви към съгласие без реваншизъм.
Ние днес очаквахме да чуем оценката на държавния глава дали тези два елемента, които са в основата на решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори, са изпълнени. Категоричната оценка на Парламентарната група на ДПС е, че не – и двете условия са нарушени.
Ние смятаме, че тази формула на властта бе отречена вече от българските граждани, поне в тази посока бяха критиките на тогавашната позиция.
Чухме от господин президента, че сме били обсъдили ключови реформи. Да, вярно е. Само че при това управление думата реформа все по-упорито започва да губи собствения си смисъл и може би е време да припомним каква е речниковата статия на думата „реформа”. Това е преустройство, изменение, преобразуване на елементите на една система, за да се въведе нещо ново или, ако не се въвежда нещо ново, се повишава ефективността на функционирането й. Това е реформа.
Изреждането на оперативни цели, задачи на едно или друго министерство не е реформа! Когато вчера чуваме с един много силен апломб от министъра на здравеопазването, че вече НАП ще уведомява по ЕГН българските граждани за техните дължими здравни вноски, това не е реформа! Това е една административна процедура. Ако това е разбирането Ви за реформи, ние в продължение на години, ако кабинетът има такъв живот, ще се наситим на говорене за реформи, без реформи. И в образованието дебатите за голямата реформа ще са започнали, ако имаме ясното съзнание, че проблемът на проблемите е в ранното отпадане от училище. Докато не се постигне съгласие, че проблемът с ранното отпадане се решава чрез 100% обхващане на всички деца, в това число и тези от ромските квартали, във формите на предучилищна подготовка и възпитание, никаква реформа няма да сме направили! Искам още по-силно да го заявя това днес! И аз ще знам, че нещо се случва в образованието, ако много хубавите новини за поредната нова детска градина, открита в центъра на София или в центровете на другите големи градове, бъде поне веднъж съчетана с новината, че е открита детска градина и в Сливенския ромски квартал, където за 20 хил. жители няма нито една детска градина. Ето това е езикът на реформите. Това е конкретното говорене за реформи.
Чухме още, че има потенциал за съгласие, защото тежкото политическо противопоставяне било останало зад нас. Извинете, но това твърдение е минимум неточно. Защото езикът на политическия диалог, който се задава от две от управляващите партии в четворната коалиция, е всичко друго, но не език на политическо съгласие. Напротив, това е ярък пример за самоцелно политическо противопоставяне. Това е езикът на остракирането.
Уважаеми госпожи и господа, много по-интересен е въпросът от тази гледна точка за отсъстващите теми по време на тези консултации. Най-силно кънти отсъствието на най-важната тема демократична ли е днешната власт, демократична ли е формулата на днешното управление.
Президентът бяга от тази тема. Днешната власт несъмнено е избрана демократично. Но демократичността на процедурата не предпоставя непременно демократичен резултат. Историята помни безброй случаи на установени, в това число и на диктаторски режими, с избори, дори с пряка демокрация чрез референдуми. Ако едно управление не е демократично, то не може да произвежда демокрация. В основата на всяка демокрация е толерантността.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Политическият антоним на толерантността е езикът на омразата. В две от партиите на тази управляваща коалиция ние чуваме непрекъснато езика на остракирането, езика на омразата. Положителен факт е, че чухме най-сетне премиера господин Бойко Борисов по тази тема. По му отиваше на господин президента да издигне високо глас срещу езика на омразата. Президентът мълчи по тази тема, премълча я, за съжаление, и днес.
Чудесно е, че постави въпроса за едно от двете много тежки външнополитически предизвикателства за българската национална сигурност, постави въпроса за Украйна. Но очаквах да чуя коментар защо Четиридесет и третото народно събрание не набра смелост да чуе предложението на Движението за права и свободи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за обща декларация на Четиридесет и третия парламент по повод бруталното убийство на руския политик-либерал Борис Немцов. (Реплики от дясно.)
Чуваме възгласи „Стига бе”. Ако тези възгласи се чуваха само от тази партия, българският евроатлантизъм нямаше да има проблем. Но премълчаното съгласие с тези възгласи е друг ключов проблем на това управление и президентът е длъжен да изрази отношение по тази тема. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Може ли да продължим с дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване?
Преди това от името на Парламентарната група на ГЕРБ – господин Цветанов – председател на групата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че при днешното изказване на президента на страната трябваше поне да имаме малко уважение към президентската институция! Недопустимо е това, което видяхме като поведение от ляво, като неуважение към президентската институция и, разбира се, президентът на страната е избран пряко от българските избиратели. Дали ни харесва или не, трябва да се съобразим с това, което имаме днес като президентска институция, и да не забравяме, че точно президентската институция в лицето на българския президент Росен Плевнелиев имаше сложната задача да съставя служебни правителства поради липсата на политически консенсус и невъзможност да се формира парламентарно мнозинство, което да поддържа българското правителство. Точно затова трябва да отдадем заслуженото за тези политически консултации, които бяха направени с всички парламентарно представени партии в днешния Четиридесет и трети парламент. Смятам, че всеки един от нас е допринесъл, за да има действително тази толерантност, която дава възможност Четиридесет и третото народно събрание да работи, да бъде формирано парламентарно мнозинство, което да осъществи възможност и българското правителство да работи и да върне страната към единствения възможен път – това е европейският.
Понеже се говореше за това дали европейските фондове са гаранция за просперитет на страната.
Уважаеми дами и господа от ляво, много добре знаете, че ако нямаме тази инфраструктура и не ползваме тази европейска солидарност, днес страната ни щеше бъде още по-зле и щяхме да имаме още по-негативни тенденции за висока безработица и за политики, които ще ни отдалечават от европейското ни членство.
Искам да заявя категорично, че по теми като реформи в образованието, в енергетиката, в съдебната система, в сектор „Сигурност” като цяло постигаме обществен и политически консенсус и тук действително трябва да се придържаме към този конструктивен диалог, който да дава възможност да решаваме проблемите, а не да задълбочаваме проблемите, които наблюдавахме в Четиридесет и второто народно събрание.
Говори се как безработицата се увеличава и нищо не се прави за определени населени места. Уважаеми представители от ляво, Вие бяхте мандатоносителят и в рамките на близо две години имахте възможността да управлявате и действително да осигурите това, което декларирахте в началото на Вашия мандат, а Вие декларирахте създаването на нови 250 хиляди работни места. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Само да припомня, че Вие всъщност увеличихте безработицата с още 40 хиляди и не допринесохте за нищо добро за българските избиратели и граждани, които действително искаха да имат своята перспектива. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Да Ви припомня, че в рамките на близо година и повече имахме метални заграждения и Вие с цената на всичко искахте да браните тази власт, но това не кореспондираше с очакванията на хората. Вие знаете много добре, че това, което... (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви без подхвърляния от място. (Реплики от БСП ЛБ.) Не пречете на представител на парламентарна група да довърши изявлението си.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Единственото, което искам – към Вас от ляво, поне проявявайте поведение, което проявява Парламентарната група на ГЕРБ към Вашия лидер, когато говори, и Вашият председател на парламентарна група. (Шум, оживление и реплики от БСП ЛБ.) Смятам, че това е нормалното и всеки тук може да изрази своето различно мнение, а не да подвикваме от залата и да показваме точно тази нетолерантност, за която всеки един от нас говори.
Това, което искам да заявя категорично, е, че Парламентарната група на ГЕРБ ще участва активно в конструктивен диалог с всички парламентарно представени партии за осъществяването на истинския политически консенсус и, разбира се, възможности, които можем да осигурим за реализирането на тези реформи, за които и Вие също постоянно алармирате и искате да бъдете част от тях.
Аз искам да благодаря на тези, които участват активно във всички дебати и гласувания, които се правят в сегашния парламент. Мога категорично да заявя и да Ви припомня, че поведението на днешната Парламентарна група на ГЕРБ е много по-различно от това, което наблюдавахме в първия мандат, защото бяхме новосформирана парламентарна група, за първи път влязохме в управлението, в изпълнителната власт, но това, което искаме да показваме днес като манталитет на поведение, е да бъдем действително истински европейци и нека всеки един от нас да извлече поука от поведението си, да ограничим тази агресия, която може да ни отдалечи от това, което всеки един от нас иска да реализира.
Искаме да заявим категорично, че работим за обществена подкрепа за реални реформи. Ние работим за обществена подкрепа и в местната власт, защото знаем, че без местна и изпълнителна власт няма как да има просперитет, ако го няма този диалог и ако го няма конструктивния диалог по места.
Затова днес се обръщам към Вас от тази парламентарна трибуна и искам да Ви призова: на местните избори, които предстоят само след няколко дни в Сърница, просто провокирайте и Вашите избиратели да отидат и да упражнят правото си на глас, защото показахте много ясно каква е Вашата оценка за политическия живот в една община, в която в момента се провеждат местни избори. Там всички основни политически формации, които издигнаха своите кандидати, получиха сериозна обществена подкрепа. Ние разчитаме и на Вашите 27 гласа, които получихте в Сърница. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нека това да бъде Вашата промяна, но аз от сърце Ви желая да имате по-сериозно присъствие и в местната власт, защото с подобно присъствие не искам левицата да я няма в България. Ние искаме да има ляво и дясно, да има център, за да може действително в диалог и в конструктивизъм да решаваме проблемите, които имаме днес. Благодаря Ви много.
Надявам се, че, когато идва президентът на страната, действително ще изразяваме подкрепа към президентската институция и, разбира се, към личността, която днес е на тази позиция. Благодаря Ви. Желая успех. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можем ли да преминем към дебатите? Да.
Има записани народни представители.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Почивката е в 11,30 ч., колеги.
Думата има господин Валентин Павлов от Реформаторския блок, след него госпожа Мая Манолова. (Възгласи: „Ооо!” от ГЕРБ и РБ.)
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Чухме различни мнения – повечето „за” и по-малко „против”, по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Ще бъда максимално кратък и ще се спра на няколко основни пункта от него.
Първо, изключително важно е връщането на договорното начало между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса при определяне на методиката за остойностяване и заплащане на медицинските дейности. Това, разбира се, ще засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултатите от извършеното лечение. Защо, уважаеми колеги от ляво, не върнахте това договорно начало, когато имахте тази възможност?
Второ, не по-малко важно – възстановяване на арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, изпълнители на медицинска помощ, в случаите на констатирани нарушения на НРД, дават възможност случаите да се обсъждат от практикуващи специалисти в съответните области, което ще доведе до реални резултати от проверките на качеството на медицинските дейности. Пак питам: защо, уважаеми колеги от ляво, Вие не възстановихте арбитражните комисии, като имахте тази възможност?
И не на последно място, уважаеми колеги народни представители, това е контролът. Онзи контрол, за който всички говорим, но никой не смее да осъществи. Онзи контрол, който е заложен в промените на ЗЗО и ще се осъществява от съвместните проверки на районните здравноосигурителни каси, Изпълнителната агенция „Медицински одит”, районните здравни инспекции и съсловните организации за спазване на точно регламентираните правила. Онзи контрол, който ще се осъществява от пациентите с тяхната удовлетвореност. По точни и ясни критерии ще се оценяват както единичните кабинети, така и големите болници. Онзи контрол, който ще доведе до прекратяване на договорите между НЗОК и лечебните заведения. Защо, уважаеми колеги от ляво, Вие не въведохте този контрол?
Отговорът на този и на други въпроси, които Вие зададохте, е само един – изисква се смелост. Смелостта да се назоват проблемите с истинските им имена. Смелостта да може да прекратиш договора между болниците и НЗОК тогава, когато има отрицателна оценка от пациента.
Чуха се от тази трибуна и доста въпроси, зададени от опозицията по повод на проектозакона. Нима, ако това не са реформи, щеше да има толкова много въпроси? Нима, ако това не е промяна, щяха да се появят толкова въпросителни? Да, колеги, това са част от реформите.
Зададе се и въпросът: с какво ще остане министърът в историята? Господин Министър, Вие ще останете в историята като такъв, който не се страхува, има смелостта да доведе нещата докрай. Вие ще останете в историята като министър, знаещ проблемите, имащ решението на тези проблеми. (Ръкопляскания от народния представител Мая Манолова.)
Ние от Реформаторския блок ще подкрепим на първо четене Законопроекта, защото цялостната философия на тази промяна е да се заплаща и да се оценява резултатът, а не просто дейността, защото пациентът е в центъра на реформата и в центъра на системата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д-р Павлов.
Реплики? Няма.
Госпожа Мая Манолова има думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Москов! След вчерашния дебат, Вие си избрахте любим цитат, любима фраза, достатъчно помпозна, както Вие оценявате своите действия, а именно „генерална промяна в здравноосигурителната система”.
Днес аз ще Ви предложа една друга фраза, която едва ли ще Ви стане любима, но е вярна и това е моята оценка за Законопроекта, който предлагате. С този Законопроект Вие не правите нищо – не реформа, не правите абсолютно нищо! Защото нагаждате модела към парите, а не парите към модела.
Вие правите опит да направите модификация на един провален модел, като го стъкмявате към 3-те милиарда в здравеопазването, вместо да предложите как тези 3 милиарда да направят модела добър за България. А „добър” означава достъпно и качествено здравеопазване. Всъщност Вие нагаждате модела към парите по най-лесния начин, като ограничавате достъпа на гражданите до здравеопазване. Точно това постигате с разделянето на пакета, който се поема от Касата, на основен и допълнителен. На практика Вие разделяте здравеопазването на здравеопазване за бедни и здравеопазване за богати. Защото както се разбра от Вашето обяснение, парите от Здравната каса ще стигат само за заболяванията от основния пакет, а за заболяванията от допълнителния пакет, ако човек има нещастието да се разболее от тях, ще чака – ще чака за лечение или ще плаща. Ако имаш пари, ще плащаш и ще се лекуваш; ако нямаш пари – ще чакаш.
Тук идва Вашата любима идея за листите на чакащи, с която със сигурност ще останете в историята. Но ако мислите, че сте новопроходец, ще Ви разочаровам. Ще Ви припомня, че листи на чакащите имаше и преди 1989 г. в „Мототехника”. Там правиш вноска и чакаш автомобил. Сега правиш здравна вноска и чакаш здравна услуга. Но ако за автомобила това не беше фатално, за здравната услуга може и да се окаже, защото става дума за здравеопазване. Освен това едно време от вноската можеха да се възползват внуците, а сега няма как да се случи и това. (Оживление и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Освен това Вашето предложение с листите на чакащите – на тези, които са си платили здравните вноски, според мен има проблем и с Конституцията. Ако ние двамата с Вас си плащаме здравните вноски, но Вие се разболеете от заболяване, включено в основния пакет, а аз – от такова от допълнителния пакет, Вие ще се лекувате безплатно, а аз или ще плащам, или ще чакам. Според мен в Конституцията е казано, че гражданите имат равни права и ако ще си плащаме вноските, трябва да ползваме здравната услуга поравно.
Освен това аз наистина не разбирам с какво разделянето на пакета на основен и допълнителен ще подобри здравеопазването? Вие казахте, че ще се подобри здравният статус на гражданите. Според мен това може да стане, ако здравеопазването стане по-достъпно и по-качествено. За достъпа вече приказвахме, а за качеството – тук стигаме до най-смешните текстове в Законопроекта, според които Вие въвеждате като критерий за качество нивото на удовлетвореност или на неудовлетвореност на пациента. Извинявайте, по този начин след въвеждането на купуването на избиратели, Вие въвеждате купуването на пациенти. Защото да, ще си плащат да има удовлетвореност или не, и да бъдат прекратени договорите на конкурентите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето на групата изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ... И последно изречение.
Аз ще подкрепя Вашата идея в шестмесечен срок гражданите да си платят здравните вноски, но ще предложа и една друга идея – и гражданинът Владислав Горанов да върне дължимото на Здравната каса, а именно този 1 млрд. 400 милиона, които отнеха преди две години в здравеопазването. Мисля, че това ще улесни промените, които се опитвате да направите. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата – господин Лъчезар Иванов го няма в залата, Дарин Димитров също го няма в залата.
Има ли други народни представители от парламентарни групи, които разполагат с време?
(Народният представител Дарин Димитров влиза в пленарната зала.)
Господин Дарин Димитров има думата.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изслушах с внимание изказванията на колегите от опозицията. В много от тях имаше доста конструктивни предложения, които ми направиха добро впечатление. За съжаление, не знам защо Вие виждате чашата винаги наполовина празна. Знам, че е трудно да се критикува, но, повярвайте ми, много по-добре е да се кажат добрите неща за Законопроекта. Затова аз предпочитам да кажа някои добри неща и някои други забележки по него.
Да, добре е връщането на договорното начало, въпреки че е трудно. Ние си спомняме колко трудно беше договарянето преди години. Аз съм бил член и на Управителния съвет на Лекарския съюз, договарянето отиваше с месеци. Трудно е, но е демократично, а в демокрацията лесни работи няма – ще има договаряне на цени, на обеми, на методики за остойностяване, на санкции. Смятам, че това е добра посока.
По отношение на арбитражите, те са добра идея, въпреки че и тях ги преживяхме. Трудно беше, когато повечето арбитражи завършваха с 3:3. Сега с промените в този Закон няма как да стане. Проблем ще бъде за Лекарския съюз, защото лекарите, участващи в самите арбитражи, трябва да бъдат добре подготвени. Това означава, че Лекарският съюз трябва да организира курсове за лекарите, които са в арбитражните комисии, а да не говорим за лекарите, които са не в медицинския арбитраж, а във финансов арбитраж. Там нещата са още по-сериозни. Трудно е да се намерят лекари за арбитражи, понеже колегите са много заети, а и наистина подготовката им трябва да бъде много добра, за да могат да опонират на специалистите от Касата и РЗИ.
По отношение на съвместния контрол, това също е добра идея – съвместен контрол на НЗОК, на медицинския одит, на РЗИ и на Българския лекарски съюз. Смятам, че така ще бъдат по-добре преценени грешките и проблемите в здравеопазването.
По отношение на качеството на медицинската помощ, тук много важни ще бъдат подзаконовите нормативни актове, защото конкуренцията между лечебните заведения е голяма и става все по-голяма и изострена. Това може да доведе до некоректни оплаквания от страна на пациенти, лекувани в едно лечебно заведение и в друго лечебно заведение.
По отношение на пакетите. Разбрахме, че базовият пакет гарантира изцяло лечението на всички социално значими заболявания. Интересен е допълнителният пакет. Говорим за листи на чакащите. И сега съществува листа на чакащите. Бих искал да призова, че не би трябвало да има листа на чакащите в здравно заведение, в което лекарите и операционните са свободни, само заради финансирането от Здравната каса. Това трябва да го осмислим.
По отношение на увеличаването на осигурителните вноски. Да, малко е 5%, но знаете ли от колко време се борим? Лично аз съм свидетел минимум 15-20 години да говорим по този въпрос. Смятам, че това е една малка победа на господин министъра, защото наистина може да е 5% , но е победа, господин Министър.
Уважаеми колеги, моето мнение е, че за да осигурим качествено здравеопазване, ние трябва да дадем реална оценка на лекарския труд. Затова трябва да мислим за бъдещето.
Ако имаме реална оценка на труда на медицинските специалисти, тогава ще можем да определим точно финансирането и как да определим реалното финансиране на труда в здравеопазването. Тогава вече можем да изискваме и добро качество на медицинските услуги. Наистина това според мен е бъдещето и ние трябва да работим за това. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики? Няма.
От записаните народни представители до момента думата не е взел господин Лъчезар Иванов. Приканвам го, ако е в кулоарите, да заповяда.
Дотогава има думата министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За втори път вземам думата. Надявам се, че след това ще следва и формалната процедура по гласуването. Вземам думата, за да опонирам на едно твърдение, което е изцяло невярно.
Тук се каза следното: имало сбъркан модел, с който правителството и мнозинството искали нещо да нагаждат.
Да припомня, че моделът на здравно осигуряване, такъв, какъвто е като философия, работи във всяка една от държавите в Европа и в света, с много малки изключения и работи добре. Не моделът е сбъркан, а начинът, по който дълги години той е изкривяван и прилаган лобистки, спекулативно и без никакво отчитане на възможния финансов ресурс, който обществото може да отдели.
Това правим в момента – да приведем модела към смисъла му, да върнем отново Здравната каса не като защитник на интересите на определено лечебно заведение, а на интереса на здравноосигурените.
Наистина се удивявам точно на БСП, защото по този Законопроект вече има постъпили конкретни предложения от народни представители за обсъждане между първо и второ четене за още по-сериозна роля на пациентите. По същество ние превръщаме два милиона български граждани, които са претърпели хоспитализация през миналата година, в контрольори на Касата, защото Касата е тяхна, тя не е моя, не е на държавата. И да наричаме това „смешно”, „популистко” и така нататък, наистина е или неразбиране, или краен лобизъм, но не в полза на пациентите, а в полза на тези, които източват Касата не заради пациентите, а заради собствените си джобове.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Точно така е! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това променяме, променяме основното, коренът на законопроекта е тази промяна. Касата от името на пациента при най-добри условия за него договаря и купува от изпълнителите на лечебна дейност и медицинска дейност услуги, което е било философията и е философията на здравноосигурителния модел във всяка една държава. Това, че сме превърнали Касата в плащач на фактури – който и да ги издаде, е грешка не на модела, а в начина на прилагането му тук, в България. Не искам да се връщам назад и да кажа кой приложи този модел за първи път по такъв начин. (Шум и реплики от КБ.)
Благодаря на всеки един народен представител и на всяка една от парламентарните групи, която декларира подкрепа за Законопроекта, внесен от правителството.
Много разумни предложения се чуха, включително от страна на опозицията. Надявам се, че в конструктивен разговор и в Комисията по здравеопазване ще стигнем до подобряване на текстовете.
Моля Ви за философията, за това, че системата трябва да бъде справедлива, тоест да се разшири базата на плащащите, да е ясно, че този, който плаща, ще има различни права от този, който не плаща, че Касата трябва да се върне към функциите си, че лекарствената политика трябва да отговаря на критериите за лекарствена политика навсякъде в другите европейските държави, а не на интересите на фармацевтичните фирми, че договорното начало трябва да бъде спазено, защото когато говорим, че някой окачествява Законопроекта като лош, трябва да кажем, че съсловни организации, пациентски организации, медицински съвет го окачествяват като добър. Тогава нека народен представител не си позволява да говори от името на народа.
Моля за подкрепа на Законопроекта! И още веднъж – благодаря! (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Имаш я!”, ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, Министър Москов.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията? Няма.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в залата, предстои гласуване.
Квесторите, моля, направете и Вие същото – поканете колегите в залата.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Гласували 142 народни представители: за 100, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
За отрицателен вот – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Тези ръкопляскания са израз на подкрепа за това, което се случва в здравеопазването, а то е, че от 1999 г. досега средствата за здравеопазване, официално даваните, се увеличиха точно с 1004%. 47% се плащат извън тези средства.
Днес с това гласуване, посрещнато с ръкопляскания от дясно, Вие всъщност ръкопляскате за това българските граждани освен здравноосигурителни вноски, да плащат и допълнително.
Вие ръкопляскате за това, за да могат българските граждани да чакат и администрацията да решава дали те са болни, така че държавата и Здравната каса да поемат тяхното здравеопазване, или да си плащат.
Вие ръкопляскате за това още веднъж да разделим хората на такива, които имат средства да си плащат за здраве, и такива, които няма да се лекуват и ще умират.
Това да се нарича „здравна реформа” е цинизъм! Това са промени, които задълбочават разликите в достъпа до здравеопазване според имущественото състояние на гражданите. Ето затова гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Аз гласувах „против” направените предложения за промени в Закона, защото тази стъпка задълбочава дефектите на реформата в здравеопазването, предприета от същата партия, на която днес господин Москов е министър. Те се явяват на поправителен изпит пред българските граждани в момента, защото преди години създадоха такава правнонормативна уредба на българското здравеопазване, която доведе до необходимостта от тази реформа.
Стои въпросът има ли моралното право тази партия, която днес се явява под бленда Реформаторски блок...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Маскировка!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ... има ли тази партия моралното право да се заема за втори път с този въпрос?! Няма, господин Москов! Няма, защото Вие продължавате същата философия. Вие не променяте онова, от което са недоволни гражданите. Вие задълбочавате дефектите на тази система. (Министър Петър Москов излиза.)
Правите така, че самата здравноосигурителна система да дискриминира гражданите. Това беше подчертано не само от моите колеги от Българска социалистическа партия лява България, но и от колеги от други политически групи. Този тип дискриминация е абсолютно неприемлив, защото нарушава конституционните изисквания за всеобщност, достъпност и безплатност на здравеопазването.
Колегите от дясно карате българския народ да плаща допълнително за здравеопазване, да се подрежда на опашки пред болниците и го правите по-болен. Ето това предлагате. Това не е реформа, това е обратното на реформа! (Единични ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Преди да преминем към следващата точка, искам да поздравя младежите от Стара Загора, които са гости на Народното събрание и наблюдават нашата работа от балкона на пленарната зала. (Ръкопляскания.)

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Разпределен е на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Представени са доклади.
Първо ще чуем доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката – Любен Петров – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”, и Лъчезар Борисов – началник на отдел в същата дирекция; от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – Емил Караниколов – изпълнителен директор, и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с получено Мотивирано становище C (2013) 1550/21.03.2013 на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2012/4002, касаещо разпоредбата на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 72 от 2006 г., изм. бр. 65 от 2008 г. и бр. 18 от 2010 г.), която не съответства на заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи на свободно движение на капитали и свобода на установяване.
В § 8 е предвидено право на държавата, при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори, да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество. Възприетото законодателно решение е продиктувано от съображения за оптимизиране на осъществявания следприватизационен контрол и за реализиране на целите, залегнали в чл. 2, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
В полученото мотивирано становище Европейската комисия поддържа позицията си, че разпоредбата на § 8 нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз. Според правния анализ, направен от Европейската комисия, с прилагането на тези ограничителни разпоредби България нарушава правата, с които се ползват инвеститорите от Европейския съюз съгласно чл. 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предвижда възможността при неизпълнение на задълженията по приватизационен договор държавата да учреди ипотека и да наложи други обезпечителни мерки, не само върху имуществото на купувача, но и върху имуществото на приватизираното дружество. Предвидената в § 8, ал. 1 и 2 възможност държавата да обезпечава вземанията си чрез учредяване на ипотека върху активи на приватизираното дружество заради задължения на лице, различно от собственика на приватизираното дружество, засяга икономическите интереси на останалите акционери и нарушава тяхното право на установяване и ограничава свободното движение на капитали. Същевременно инвеститорите от Европейския съюз, придобили контролен дял от приватизирано дружество в България, могат при неспазване на приватизационно задължение от друг акционер да бъдат възпрепятствани да вземат управленски решения и да се разпореждат с активите на дружеството. Европейската комисия счита, че разпоредбата не може да се разглежда като подходяща и пропорционална мярка, приета във връзка с легитимна цел от общ интерес.
Въз основа на това е направен изводът, че България не е изпълнила задълженията си по чл. 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и приканва страната в двумесечен срок от датата на получаване на мотивираното становище да предприеме необходимите мерки, за да отстрани несъответствията с европейското право.
Аргументите на българската страна в защита на действащата разпоредба на § 8 не са приети за основателни от Европейската комисия.
С приемането на Законопроекта констатираното от Европейската комисия несъответствие с изискванията на правото на Европейския съюз ще бъде отстранено, а стартиралата срещу България процедура за нарушение – прекратена.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Сега ще чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Георг Георгиев ще го докладва.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г.
На заседание, проведено на 18 март 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Любен Петров – заместник-министър на икономиката, госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, и господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
I. Проектът на Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с получено на 21 март 2013 г. Мотивирано становище C (2013) 1550 на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2012/4002. Мотивираното становище се отнася до разпоредбата на § 8 от Преходните разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която според Европейската комисия не съответства на заложените в Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) принципи за свободно движение на капитали (чл. 63 от ДФЕС) и свобода на установяване (чл. 49 от ДФЕС). Представените от българска страна аргументи в защита на действащата разпоредба не са приети за основателни от Европейската комисия.
II. Параграф 8 от Преходните разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол предвижда правото на държавата да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизационните дружества при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори. В свето становище, което повтаря изразената в Официалното уведомително писмо С (2012) 3366 final от 31 май 2012 г. позиция, Европейската комисия посочва, че разпоредбата от § 8 въвежда специално държавно право, което нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз, не отговаря на изискванията за пропорционалност и е неподходящо за постигането на целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
III. Предложеният Законопроект предвижда отмяна на § 8 от Преходните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с което се цели констатираното от Европейската комисия нарушение да бъде отстранено и да бъде постигнато съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на свободното движение на капитали и свободата на установяване, а стартиралата срещу България процедура за нарушение да бъде прекратена.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Да. Това обаче ще се случи след почивката. (Смях, оживление.)
Обявявам 30 минути почивка.
След почивката продължаваме от 12,00 ч. с изказвания на господин Слави Бинев и господин Димитър Байрактаров.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата. Времето за прекъсване изтече.
Квесторите, с молба за съдействие от Ваша страна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура, госпожо Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Допускам, че по процедурата, която ще предложите, ще има поименна проверка. (Реплики.)
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, аз съм уверен, че интересът на народните представители към този изключително важен въпрос ще ги върне в залата. Когато прецените, че има достатъчно кворум да вземем решение, предлагам да вземем следното решение: в залата да има легитимен представител на вносителя на този изключително важен въпрос, тъй като има три проблема, без отговор на които Народното събрание не може да вземе меродавно решение.
Първият въпрос е вносителят – Министерският съвет, когато е приел този Закон, бил ли е запознат с тълкувателно Решение на Върховния касационен съд на Република България от 15 юни 2010 г. относно характера на приватизационните сделки?
Второ, без което не можем да вземем решение: дали в диалога с Европейската комисия е отговорено достатъчно компетентно, че в българската практика досега няма нито един случай, в който на миноритарния купувач на дялове от приватизирано предприятие или части от предприятие не е налаган запор върху имуществото на цялото предприятие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие говорите по същество, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, някой трябва да дойде да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах предложението Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И последно, госпожо Председател, някой трябва да отговори: ако се изпълнява лобистка поръчка, и тя е да се отмени § 8...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ако не е по същество, здраве му кажи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Абсолютно по същество, за да дойде човек, който може да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме. Като дойде, ще му зададете въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чуйте ме, госпожо Председател. Защото отменя § 8 от Министерския съвет (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и остават § 11г и § 11д, които имат същата сила, като § 8, само че за приватизационни сделки в друго време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов. След това ще вземете думата за изказване. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще дойде ли човек, който може да отговори на тези въпроси?
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ, от място): Те са тук и чакат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Слави Бинев има думата за изказване. (Реплики.)
Господин Бинев, слушаме Ви.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Продължаващи реплики от ПГ на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, дисциплинирана група – направете същото и за Вашата.
Нека да чуем господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Още веднъж – уважаема госпожо Председател, колеги! В Закона, който сега заличаваме, е предвидено правото на държавата при неизпълнение на задълженията по приватизационните договори да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество. След като § 8 не съответства на заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз точки, ние трябва да го премахнем. Но, премахвайки го, лишаваме държавата от един защитен механизъм срещу некоректните приватизатори.
Смятам, че ресорният министър трябва да предложи допълнителни мерки, за да защити интереса на държавата, респективно на данъкоплатците.
Цитираната алтернатива на § 8 – § 11д, не е добър заместител, защото важи за в бъдеще, а, както знаем, приватизационният процес е свършил почти изцяло!
След отмяната на § 8 ще бъдат заведени множество съдебни искове за отпадане на наложените обезпечения. Защо въобще е приет такъв законов текст, който противоречи на европейското право?! Защо това не е забелязано по-рано, а чакаме Европейската комисия да се намеси? Това не е ли работа всъщност на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до този момент?
Още един въпрос имам, на който трябва да си отговорим – както виждам, вълнува абсолютно всички: няма ли да се потърси отговорност на хората, които са направили тази грешка? Няма ли веднъж завинаги да започне да се носи отговорност за грешките, които са допуснати? Смятам, че трябва ресорният министър да предложи възможност интересите на държавата и на данъкоплатците на Република България да бъдат защитени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бинев.
Реплики? Няма.
Господин Стоилов, преди изказването господин Кънев ще направи процедура за допускане в залата, за да удовлетворим искането на господин Божинов.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Предлагам процедура за допуск в залата – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Лъчезар Борисов – началник отдел, и Десислава Георгиева – началник отдел. Това е дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване така направената процедура за допускане в залата.
Колеги, коректно е да допуснем представители от името на вносителя, за да дадат отговор на въпросите, които се поставят.
Гласуваха 72 народни представители: за 68, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Янаки Стоилов има думата за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя моето изказване с отчитане важността на темата, която обсъждаме. Тя е сложна вероятно за много от народните представители, тъй като в нея се преплитат икономически и юридически проблеми. Има свое почти 10 годишно развитие във времето. Както разбрахте, има становище от името на Европейската комисия, което оспорва споменатия параграф в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Но аз заставам и с определено вълнение, защото част от текстовете са внесени преди години по мое предложение, заедно с господин Йордан Цонев. Те бяха предизвикани в резултат на една политическа дискусия, която ние в БСП водихме, и се установи, че при много от приватизационните договори впоследствие има значителни неизпълнения.
В същото време, когато е приеман Законът за приватизацията, не са предвидени необходимите гаранционни механизми, които да защитят интересите на продавача, тоест на държавата и на цялото общество. Затова първоначално през 2006 г. беше предвидена възможността да се учредява законова ипотека, която да гарантира изпълнението на поетите от приватизаторите обещания. Искам да подчертая, че не става дума за никакви нови задължения, тъй като договорите трябва да се изпълняват такива, каквито са подписани от двете страни. И тук всеки един трябва да знае, че никой не се е намесил в промяна на съдържанието на договорите между продавач и купувач. Единствено, макар и по-късно, но в съответствие с принципите на правото, с цел да се защитят именно тези интереси, за които говоря, се учредяват законни ипотеки и други обезпечения, които да стимулират към добросъвестно изпълнение на поети в приватизационните договори задължения.
Искам да Ви кажа какъв е финансовият резултат от тези мерки. В определени периоди към тях имаше колебание, те бяха променяни, но от 2006 г. до 2010 г. държавата е успяла да събере около 500 млн. лв., като около 200 милиона са реални финансови постъпления, другите плащания са с допусканите компенсаторни инструменти.
ГЕРБ е продължил тази политика и последните няколко години допълнително са събрани, по мои данни, 214 млн. лв., като 80% от тях са в резултат на действието на отменяния сега § 8.
И за да бъде пълна картината, да Ви кажа какво предстои. Към сегашния момент има ипотеки, които осигуряват вземанията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за над 120 млн. лв. Ако днес гласувате за отмяната на § 8, ние доброволно се отказваме да търсим тези средства, а да очакваме, че те ще бъдат изплатени без наличието на такъв гаранционен механизъм, мисля, че ще бъде проява на една крайно необоснована наивност.
Сега ще попитате: добре, това, което казвате, е така, но какво решение можем да предприемем, когато е задвижена процедура от Европейската комисия, подлагаща на оспорване обсъждания параграф?
Парламентите се сменят, политиката продължава. В миналото Народно събрание тогавашното правителство, отново по предложение на Икономическото министерство, внесе абсолютно същия Законопроект. Той отново беше подкрепен от Икономическата комисия. На мен и на няколко души ни костваше големи усилия това да не бъде допуснато за окончателно решение в пленарната зала. Оказва се, че при цялата си противоречивост, в миналото Народно събрание е имало хора, които си дават сметка за интересите на държавата, задълбочават се върху юридическата и икономическата проблематика, а днес тази инерция отново се налага и ние сме на прага на одобрението на този текст.
Затова се обръщам към всички депутати, които имат съзнание за българските интереси, обръщам се към всички юристи, за да си дадат сметка, че България е в състояние да води равностоен диалог с Европейската комисия. Смятам, че даже ако ние се явим на дело пред Съда в Люксембург, ако позицията бъде защитавана от подготвени юристи, тя има шанс да успее, но в краен случай можем да направим поне промяна в този текст, вместо неговото отпадане.
Тук се твърди, че, виждате ли, се засягали интересите на мажоритарни собственици, защото заради неизпълнение на задължения на миноритарни такива съдружници са предвидени обезпечения. Ако някой знае един такъв случай, нека да излезе и да го съобщи. Тук има представители на Министерството на икономиката, на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, нека да дойдат и да кажат – има ли случаи, когато такива ипотеки ощетяват мажоритарните притежатели на акции в дружества?
Европейската комисия ни атакува и на друго основание – че мярката е непропорционална. Защо е непропорционална? Защото засягала интересите на големи инвеститори, които по този начин не могат да оправдаят своите инвестиции и да управляват дружествата по ефективен начин. Но ние неслучайно сме предвидили тези тежести да засягат не само имуществото на купувача, но и имуществото на придобиваното дружество. Та нима България в последните две десетилетия не се превърна в шампион по законодателно и всякакво друго заобикаляне на законодателството?!
Нали знаете част от тези прословути инвеститори, които нямат капитал, но придобиват такъв и ако ние по някакъв начин сложим възбрана и тежести върху тяхното имущество, утре държавата какво ще получи? Те ще разпродадат на части това, което са купили, и накрая активите пак ще са за тях, а пасивите – за всички останали. Затова именно е предвидено, за да не може да се получи това заобикаляне, мерките да засягат имуществото на купувача, в случая юридическо лице, тъй като те не купуват като физическо лице. Те физически са богати, а като юридически лица често са много бедни. Но тези бедни юридически лица купуват много апетитни дружества, които са богати.
През тези години примерите не са изключение. Те даже, за съжаление, започнаха да получават пандемията на масова практика – или да се разсипват и затварят определени предприятия, или да се присвоява това, което е получено, срещу неизпълнение на хубавите обещания, които са давани, когато на изгодни цени те са придобивани.
По тази причина не трябва да допускаме това да се случи. Защо парламентът с общо съгласие подкрепи необходимостта да се предприемат допълнителни законодателни мерки по отношение на фалита на КТБ? За да не могат да се правят последващи цесии, за да може Фондът за гарантиране на влоговете да определи временен синдик, а този Законопроект ни изправя пред подобни проблеми за защита на имущество в интерес на обществото, но се предлага обратната мярка – да се снемат всички досегашни задължения. Къде е съответствието между тези два подхода? Това именно показва, че тази мярка от Европейската комисия вероятно е наложена след активно лобиране от собственици на такива дружества, които са намерили каналите, и поради свойственото бездействие на властите в България или при недостатъчен капацитет на тези, които трябва да формират позиция, е успяло да се придвижи до фазата, в която се намира и на която ние в момента търсим решение.
Защото част от тези хора, наричани чуждестранни инвеститори, за хората вече са придобили прозвището на грабители. Те често са регистрирани в офшорни зони. Това са подставени лица, свързани с български и други икономически интереси с неясен икономически капацитет. Те идват като някакви външни благодетели, придобиват активи и след това ние трябва да плащаме сметките. Докога ще продължава тази работа?! Докато всичко бъде съсипано окончателно!
И тук сутринта слушаме пак някакви речи за икономически растеж, който незнайно откъде ще се получи, за който ще дойдат някои благодетели и пак ще ни помогнат да си решим собствените въпроси. Докато ние не решаваме тези въпроси, няма откъде да чакаме спасение!
По този текст ние ще гласуваме „против” по изложените мотиви, защото няма почти никакви аргументи за неговата подкрепа. Искам обаче да Ви обърна внимание, че ако се формира мнозинство за неговата подкрепа, ние ще търсим решение не за отпадането, а за коригирането на текста – тоест да се предвиди, че тези обезпечения могат да бъдат налагани в случай на неизпълнение на купувачи, които притежават по-малко от 50% от капитала в дружеството. В тази посока трябва да стане изменението, за да се въведе изключение, като се предвиди, че в случай на неизпълнение от страна на купувачи, които притежават по-малко от 50 на сто от приватизираното дружество, Агенцията да няма право да налага обезпечения върху имуществото на приватизираното дружество. Въпреки че има ли някоя сериозна фирма, която участва в приватизацията, без да прави така наречения „дю дилиджънс”, тоест да проучи изцяло състоянието на дружеството?! Защото в много случаи става дума за задължения на последващи купувачи. Ще го илюстрирам, за да е разбираемо за повече хора: ако Вие имате едно жилище с ипотека и го продавате, означава ли това, че новият собственик е освободен от ипотеката? В правото действа принципът, че това, което се купува и се продава, върви с всички активи, с всички тежести, които го съпътстват. Така че този, който го е купувал, много добре знае какво купува и няма защо да се прави на ударен, или както има една поговорка, подходяща за случая – „Кьорав карти не играе”. Тези хора не са били със затворени очи, но на тях им е удобно да кажат, че видите ли, върху тях се налага мярка, която те не са поемали. Те не са я поемали, но когато те купуват дружество от този, който не си е изпълнил задълженията, трябва да се знае, че върху тях преминават всички права и задължения, с които това дружество се движи.
Другото, което може да се предвиди, е преходен режим. Защото ако сега просто отпадне § 8, дори допускам, че с активните адвокатски кантори – тези, към които е била предявена мярката на § 8, ще започнат да съдят държавата за причинени вреди, тъй като основанието е отпаднало и те ще кажат: „Не е имало основание за нас да бъдат създавани подобни тежести”. Те могат даже да изискват да им се плати за цялото това упражнение.
Така че с две-три разпоредби ние можем да излезем от ситуацията, но тя е много показателна. Затова смятам, че в това Народно събрание трябва да се отнасяме със сериозно отношение. Казах го няколко пъти досега, но, за съжаление, не виждам резултатите. Трябва да се формира някакво национално мнозинство в този парламент, което да има икономическите, юридическите и социалните аргументи да провежда политика, която е в интерес на икономическото развитие и в интерес на българските граждани. Иначе ще ни подхвърлят тук всякакви законопроекти, всякакви лобисти ще тичат по нашите министерства и по Европейската комисия, а българските граждани ще остават с впечатление, че ние сме статисти в Европейския съюз, които чакат по някой фонд да им прехвърлят поредните средства, те да бъдат изхарчени отново в ползата на някакви групи, а не в интерес на мнозинството от гражданите.
Ето, това е този Законопроект. Той ни изправя пред много по-голямата тема от § 8, който сега, тук, някак между другото и без особено вълнение трябва да бъде подкрепен и да отпадне от Закона.
Затова Ви призовавам да не бъде подкрепян този Законопроект. Ако трябва, той да бъде внесен с посочените корекции и наистина да се покаже, че ние едновременно сме готови да продължим диалога с Европейската комисия, че отговаряме на поставения проблем, но не сме наивници, за които да се твърди, че видите ли, под лозунга за свободното движение на капитали в България са възможни всякакви злоупотреби, които обаче българските граждани охотно ще продължат да плащат със своята мизерия! Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, въпросният Законопроект наистина е с изключителна важност и в същото време материята е доста сложна. Убеден съм, че не всички колеги са наясно какво точно става с отмяната на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Господин Стоилов, напълно споделям това, което казахте до момента, с някои малки изключения. Ще обясня нещата, които не споделям чисто прагматично.
Колеги, темата за приватизацията е изключително ранима тема. Но тук трябва да кажем, че през годините бяхме свидетели не на купуване на български предприятия и български мощности, а на подаряване на такива и на разграбване. Това е нещото, с което се различаваме. Всъщност за голяма част от тези предприятия изобщо нищо не е плащано. Това е факт!
От друга страна, голяма част от средствата, които се събират, уважаеми колеги, от приватизация, отиват в Сребърния фонд. Всъщност днес ние не просто трябва да защитим националния интерес, трябва да защитим интереса на нашите майки и бащи. Пълната отмяна на § 8 означава пълна национална безотговорност от страна на всички нас – народните представители. Това означава да оставим Агенцията за следприватизационен контрол без никакъв механизъм за осъществяване на такъв.
Да, приватизацията е приключила, но не е приключил процесът на следприватизационен контрол. Всъщност само на първо четене – държа пред себе си и становището на Агенцията по приватизация, която напълно споделя това, което днес казвам пред Вас, което каза и колегата Янаки Стоилов – още на първо четене, с отмяната на § 8 ще загубим около 200 млн. лв. Считам, че България не е толкова богата държава, за да се отказва от 200 млн. лв.
Да, безспорно в текстовете на § 8 се съдържат нарушения на два члена на Договора за функциониране на Европейския съюз, но това не означава, че ние не можем да направим съответните корекции, с които да избегнем нарушаването на тези два члена и в същото време да защитим нашия национален интерес. Ние смятаме, че това е правилният подход.
Колеги, моля Ви да подходите много сериозно, защото, пак казвам, има правилно решение, но то не е в пълната и цялостна отмяна на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Нещо повече, дори съм леко разочарован, защото беше редно Министерството да представи поне финансова обосновка към този Законопроект – какво ще ни струва отмяната на този § 8. Такава няма.
Да, абсолютно реална е опасността да завалят дела. Друг е въпросът дали тези искове ще бъдат уважени в съда, или не. Все пак има едно реално, тълкувателно съдебно решение, което ние не трябва да отхвърляме хей така. Ще предоставя на колегите това тълкувателно решение – да се запознаят, защото там има неща, които ние трябва да изясним. Всъщност тук не става въпрос за търговски сделки – и Вие го знаете, господин Стоилов, нали така? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Точно така!
Въпросът е изключително сериозен, изключително важен. Пак казвам: тук има два елемента. Първият елемент е, че ние трябва да защитим държавния интерес, и вторият елемент, че тези пари по закон отиват в Сребърния фонд за подпомагане на пенсионната система, сиреч в помощ на нашите майки и бащи – пенсионери, които мизерстват с тези смешни пенсии. Ние носим отговорност да попълваме този Сребърен фонд именно по този начин – чрез правилна приватизация и ефективен следприватизационен контрол.
Колеги, моля Ви наистина да подходите с отговорност, за да вземем възможно най-правилното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, сложен казус се поставя с въпросния Законопроект. Предходните оратори обясниха голяма част от правните и фактическите детайли, свързани с това специфично обезпечение.
Искам да подчертая следното. Безспорно е, че трябва да търсим балансирано решение. Безспорно е, че обезпеченията, които досега са били учредявани, са в полза на стабилността и правилността на изпълнението на приватизационния договор. Подчертавам, че трябва да съобразяваме следното: това са обезпечения. Тези обезпечения би трябвало да гарантират на българската държава като продавач, че условията по приватизационния договор ще бъдат изпълнени. Вероятно по тази причина, колега Байрактаров, и Агенцията за приватизацията, и Министерството на икономиката, не могат да дадат числов показател на конкретни суми, защото това са обезпечения, които гарантират например запазването на работни места, запазването предмета на дейност. Всички други условия, съобразно Закона за приватизация и следприватизационен контрол, респективно съобразно договора, би следвало в течение на времето да бъдат изпълнявани.
Прекалявала ли е българската държава с това обезпечение? С оглед констатациите за пороците в приватизационния процес няма да влизам в коментари и описание в детайли. Да, вероятно българската държава, съобразно негативния си опит, в един момент е прибягнала до един по-силно интензивен способ да защити интересите си като продавач.
Тъй като коментирате, че има и съдебна практика по случая, позволявам си да напомня на всички колеги юристи, че съобразно константната съдебна практика се приема, че страните по приватизационните договори в тези случаи са равнопоставени субекти, тоест те действат наравно. Затова и Върховният административен съд отказва да гледа на актовете в приватизационното производство като на индивидуални административни актове. Съдът приема, че това е воля на едната страна – продавач, която е българската държава в момента.
Ще кажа нещо и за ипотеката. Всички колеги знаят, че ипотеката е реално обезпечение. Ипотеката е тежест върху конкретен недвижим имот. Подчертавам това, за да го съобразим със следното обстоятелство. Мнозинството от приватизационните договори имат за предмет не имоти, те имат за предмет акции или дружествени дялове от доскоро държавни търговски дружества. В този смисъл бихме казали, че нямаме пряка връзка между предмета на приватизационната сделка и един определен актив от имуществото на дружеството – недвижимия имот, върху който последващо е вписана законната ипотека. Да, законна е, защото законът е дал възможност на българската държава като продавач да ползва този, бих казал, по-икономичен процесуален способ.
Възможно е българската държава като контрагент и с оглед обстоятелството, че регулира дейността си чрез специфичен закон, действително да е излязла извън предмета на приватизационния договор. Тук също така ще подчертая, че самият приватизационен договор е консенсуално, двустранно правоотношение, тоест двете страни са се съгласили. Ако приватизаторът не иска да дава такива обезпечения чрез законна ипотека на имущество, което ще придобие – да, той няма да сключи въпросния приватизационен договор. Но и друго е вярно. Вярно е, че в практиката си органът по приватизация би следвало винаги да предпочита и да изтегля гаранциите да бъдат, първо, реални и второ, да бъдат на първо място от страна на субекта – купувач, и чак резервно, и в краен случай да прибягва до обезпечение чрез активи на приватизираното дружество.
Позволих си да изкажа всички тези аргументи не за да Ви отегчавам, а за да покажа в колко, бих казал, сложна и противоречива правна обстановка би следвало да вземем настоящето решение.
Аз мога да споделя, защото не съм член на комисиите, които са обсъждали Законопроекта, моето виждане и становище. Безспорно е, че трябва да вземем балансирано решение. Безспорно е, че трябва да изпълним предписанията, указанията на Европейската комисия в тази връзка. Добре би било обаче да ги изпълним, не бих казал... Направо ще кажа: трябва да ги изпълним творчески и правилно, тоест да защитим правата на третите лица съакционери или съдружници, които не са страни в приватизационния договор, респективно не са участвали в приватизационната процедура, но без да намаляваме обема на обезпеченията и взискателността си в това обезпечително производство, което е особено и специфично.
Ще гласувам „за” на първо четене, като с оглед изявленията на предходните оратори, че ще предложат не абсолютното отпадане, а редакции в нормата на § 8, се надявам тези редакции наистина да бъдат удовлетворителни както на изискването на Европейската комисия, така и за защита на държавата ни като приватизационен продавач. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Бяха поставени въпроси в изказванията на народните представители, на които пожела да отговори заместник-министър Любен Петров.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да Ви уверя, че седейки отзад с експертите от Министерството на икономиката, които са експерти дълги години в Министерството на икономиката, слушам коментари и се убеждавам в това, което и те ми твърдят, че виждаме едно дежавю, което е коментирано дълги години само по този § 8. Реално аргументите, които се коментират тук, в момента, в пленарна зала, нашите експерти, не експертите от това правителство, а експертите на Министерството на икономиката са опитвали да защитят българския интерес пред Европейската комисия нееднократно. Всички тези аргументи, които съвсем логично и аргументирано се изнасят пред Вас, са така. Твърдя на базата на колегите, че тези аргументи са представени пред Европейската комисия, но те не са одобрени и не са приети. Това на практика реално означава, че ако § 8 не бъде приет, рискуваме наказателната процедура да стартира, към момента стартира с около над 800 хил. евро. Ако България бъде осъдена, поне това, което коментирам с колегите, е, че няма поне за момента практика в Европейския съюз, която те да знаят, която и да е било държава да спечели срещу тези аргументи в Европейския съд, което означава, че след това между 30 и 60 хил. евро всеки ден до отстраняването на това нарушение България ще трябва да плаща. Всеки един от Вас може да си направи сметка какви санкции ще поеме България и ще трябва да плати. Накрая пак отново ще бъдем принудени да приемем § 8.
Така че призовавам наистина колегите без да влизаме в детайли, че някой нещо ни бил казал на нас като българи. Аз всъщност съм човек, който уважава всеки един български експерт и съм последният човек, който би казал дайте да гласуваме нещо, защото така са ни казали. Ако нашите експерти не са убедени в това нещо, наистина мога да дам думата в детайли и колегите да Ви разяснят къде какво сме се опитали през различните години това нещо да се случи от 2011 г. колегите твърдят, че са правени всички възможни опити и постъпления пред Европейската комисия това нещо да бъде направено така, че да не е необходимо § 8 да отпада. Това не е едно правителство, не е един екип на Министерството на икономиката, не е сегашният министър, нито пък сегашното ръководство. И фактът, че тук седим зад парламентарната опозиция и чувам подмятания дори от народни представители отляво, че наистина нещата се повтарят и повтарят, и повтарят, и ако искаме България да върви напред, лично моето убеждение е, че § 8 е необходим. Параграф 8 е за едни сделки, които са сключвани преди повече от 15 години. Отменянето на § 8 няма да породи действия със задна дата, а оттук нататък нещата в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол са напълно защитени с новите му разпоредби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър.
За изказване има думата народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително удовлетворен от днешния дебат, защото той показва едно доста сериозно единомислие в основните оратори до момента. Действително имаме една сложна история на приватизацията в България, история, каквато едва ли Европейската комисия може да подозира, че може да има. След 2002 г. има голямо количество сделки, които са сключвани без необходимите обезпечения за неизпълнение по тях.
Бих искал да задам един основен въпрос: всъщност колко като бройка, като стойност са тези договори, които остават към момента необезпечени по способите на действащото законодателство? Всъщност това е може би основният въпрос – за какво спорим.
Казано ни беше колко ще ни струва неизпълнението на препоръките от Европейската комисия. Остава висящ обаче въпросът какво може да ни струва сляпото изпълнение. В този дух важно е да има такава информация и може би вносителят беше редно да я обобщи, да я предложи още с внасянето на самия законопроект за първо четене. Според мен няма сериозна опасност правните последици да са такива, че да доведат до отмяна на сега наложените ипотеки по действащия закон. Просто правото действа занапред, то няма задна сила.
В този дух ние решаваме някакъв проблем с отмяната, но създаваме друг, който не знаем как би следвало да се реши – това е въпросът за контрола. Контролът между 2002 г., когато е приет новият закон, и реално погледнато до момента, в който Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е успяла да обхване тези договори, които не са били обезпечени. Това е за мен основния въпрос – какво е количеството договори, по които може да има неизпълнение за в бъдеще, на каква стойност са, какви могат да бъдат щетите за държавата.
Ние категорично – Патриотичният фронт като група, заявяваме, че текст трябва да има, § 8 трябва да съществува под някаква форма. Той може би трябва да урежда дори случаите, за които се намеква в това становище, когато заради неизпълнение на минотарен акционер се налагат обезпечителни мерки на цялото дружество. Ние сме и за това, но важно е да гарантираме онова, което държавата трябва да вземе от приватизацията, защото епохата на безотговорност в приватизацията на държавно общинско имущество според нас трябва да бъде прекратена и всички законови механизми, които гарантират изпълнението на договорите със запазването на работните места, съответно изплащането на сумите, за които са подписани тези договори, трябва да бъдат отстоявани.
В този дух между първо и второ четене Патриотичният фронт ще направи своите предложения за изменен текст, който се съобразява с препоръките на Европейската комисия, но запазва контролните механизми на държавата върху сключените вече приватизационни сделки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Моля за удължаване на времето.
Уважаеми господин Председател, въпреки твърдението на уважавания заместник-министър моята основна теза е, че диалогът с Европейската комисия не е и не трябва да бъде прекратен. Оттук е първият мой въпрос: Вие говорите за сериозни експерти, аз Ви питам: има ли едно-единствено писмено становище на българската страна до Европейската комисия, което да се позовава на това – споменато преди мен от ораторите, тълкувателно решение на Върховния касационен съд на Република България, според което приватизационните договори не са търговски сделки? Позовахте ли се на това становище на Върховния касационен съд, за да предложите интерпретация на нашата позиция, че този тип договори не попадат в приложното поле на Европейската комисия и на нашия предприсъединителен договор?
Второ, щом Европейската комисия твърди, че с този § 8 се нарушават интересите на инвеститорите в Европейския съюз, аз поставям въпроса: на коя група инвеститори? Затова Ви питам, въпреки че Янаки Стоилов постави въпроса и даде отговора: има ли един-единствен случай в практиката на нашата Комисия за следприватизационен контрол, на който на мажоритарен собственик на акции или дялове е наложен запор по реда на този член върху цялото имущество? Отговорът е – нито един! И дори тези компромисни случаи, които предлагате, да запишем, че в § 8 запор се налага само, ако си придобил повече от половината, ще бъде формална и куха фраза.
Трето, питам Ви: като толкова държите България да не бъде наказана ще ми отговорите ли как по случаите на § 11д, който не предлагате да бъде отменен, а отменяте § 8, България няма да бъде санкционирана срещу 800 хиляди на ден? Чели ли сте какво пише там? Ами той повтаря § 8! И като толкова са се вгледали някои лобисти в § 8 защо не видяха § 11д? Няма да го чета.
Господин Янаки Стоилов постави много важен въпрос: колко струва онова, което не е платено и онова, което е запорирано? Явно е, че когато продаваш онова, което не е платено или има запор, струва много по-евтино. Ако парламентът снеме запора, става по-скъпо и такива инвеститори стават много по-богати.
Обаче, уважаеми колеги, които са се вгледали само в § 8, § 11г на същия закон казва, че от 2006 г. насам никой, който не е изпълнил своите задължения по приватизационния договор не може да продава акции и дялове без разрешение на Комисията за приватизация и следприватизационен контрол. Питам: има ли поне едно разрешение и защо за такава продажба на акции и дялове, когато не си си платил задълженията? Ако отговорът е не, кого облекчаваме ние? Значи няма нито един случай, който да е миноритарен дял и никой не може да продава акции и дялове от дружество, което не е разплатено. За кои ипотеки плаче вносителят?
Уважаеми дами и господа, има една тънкост, която моля уважаемите представители на вносителя, които вече са тръгнали към трибуната, да ми отговорят: няма ли двоен подход? Онези сделки, преди 2006 г., за които едва ли важи 11г, за тях ли плачат лобистите? Защото след 2006 г. вече не може, не по силата на § 8, а по силата на 11г и 11д.
Защо разделяте длъжниците на българската държава на две? Едни, на които ще им снемете ипотеките, и на други няма. Няма да давам конкретни примери, но има едно такова дружество, на което служебното правителство опрости 150 милиона, а сега дължи още 20. И тези спорове около КТБ. Питам Ви: ще ми отговорите ли по какъв критерий са тези двойни стандарти, по които оставате 11г и 11д и то важи след 2006 г., махаме § 8 и една група приватизационни сделки остават в бедствено положение.
Уважаеми дами и господа, предлагам диалогът с Европейската комисия да продължи по силата на тълкувателното решение на Върховния касационен съд.
Второ, да се каже, че няма нито една сделка, по която е наложен запор на миноритарен собственик.
Трето, да се каже, че който си е купил евтино дялове и акции от дружество, което не се е изплатило в противоречие на закона, да бъде така добър да съучаства в този запор, защото не може за сметка на българския народ да правим европейски играчи много по-богати, отколкото са в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Божинов?
Информира ме господин Главчев, че господин Божинов е поставил въпроси към вносителите.
Заповядайте за отговор.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с поставените въпроси, първо по отношение на тълкувателното решение искам да Ви уверя, че Европейската комисия е информирана и това решение й е изпратено за сведение. Послужило е като един от аргументите в защита на § 8.
За първи път въпросът е поставен пред българската държава още през 2011 г., след което през 2012 г. сме получили официално уведомително писмо от Европейската комисия – това е стартирането на наказателната процедура срещу България, а през 2013 г. вече сме на етап мотивирано становище, което е финалният етап от тази досъдебна фаза.
Българската държава по процедура трябва да изпраща отговори мотиви в опит да защити оставането на разпоредбата и на всички тези етапи сме се опитвали да защитим § 8, като аргументацията е подготвена от страна на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол.
Пак казвам, със сигурност понеже тази аргументация е минавала и през мен, това тълкувателно решение е пращано на Европейската комисия и въпреки това Комисията не е възприела аргументите на българската държава. Точно за това, а и не само заради това, а защото сме проучвали практиката на Съда на Европейския съюз, ние считаме, че ако се стигне до дело българската държава няма да успее да спечели това дело и това, което ще постигнем като резултат е плащане на едни финансови санкции, след което отново ще бъдем принудени да отменим § 8, защото той въвежда едно специално държавно право, което, според тълкуването на Съда на Европейския съюз, противоречи на договора за функциониране на Европейския съюз.
Всяка една държава от Европейския съюз, която се е опитала да защити пред Съда запазването на такова специално държавно право, не е успяла и е осъдена, така че алтернативата, която Вие предлагате със запазване на § 8 няма да ни послужи в тези сделки, които касаят един минал период, което трябва да подчертаем. Тоест отмяната на § 8 ще има действие занапред, тя няма да наруши правото и действието на този параграф, което е било със задна дата.
По отношение на това дали се прави разлика между инвеститорите, Комисията не разглежда въпроса от тази гледна точка. В случай че е постъпила жалба, тя проучва ситуацията и следи за спазване на правилата на Договора за функциониране на Европейския съюз. Тук въпросът не е дали защитаваме определени инвеститори, още повече че страни по приватизационния договор, които може да не изпълняват тези задължения, може да не са чуждестранни инвеститори, а български предприятия. Така че не мисля, че е удачно да се разглежда въпросът по този начин.
Тъй като става въпрос за договорни отношения, следва също да се подчертае, че в българското законодателство има и други механизми, които дават възможност да се защитят интересите на държавата по отношение на тези несъбрани до момента вземания. Искам да подчертая, че дори при действието на § 8, който искаме да отменим, който действа от 2006 г. насам, тези вземания не са събрани. Вероятността тепърва да ги съберем е минимална и почти граничи с нулата. Очевидно и при действието на § 8 с този механизъм не сме успели да съберем тези вземания. Аз бих ги класифицирала в графата „несъбираеми”.
По отношение на въпроса за § 11д, той наистина дава възможност Агенцията да налага законни ипотеки. Този въпрос беше поставен и от нас на Агенцията по приватизация. Уверенията са, че всъщност те прилагат § 11д, като залагат тази възможност в самите приватизационни договори при сключване на договорите. По този начин от 2006 г. насам защитават приватизационните сделки.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): А за старите – „пито-платено”.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: За старите не е „пито-платено”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да не репликират от място представители на вносителя.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Може да се използва § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов! (Реплики на народния представител Георги Божинов.)
Извинявайте!
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: А всички останали начини за търсене на обезпечителни мерки по чл. 397 от ГПК или по Закона за задълженията и договорите, който също урежда възможност и регламентира режима за налагане на залог и ипотека, продължават да съществуват. Това е общо зададен ред, който също може да се прилага, независимо че не е изрично вписан в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Надявам се, че успях на отговоря на поставените въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): А § 11г?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля не злоупотребявайте с търпението на вносителя.
Участвали ли сте в Комисия, там поставяли ли сте тези въпроси?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Не сме членували в Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защо не е отразено в доклада на Комисията?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Не сме членували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всеки народен представител, който се интересува от даден законопроект, би могъл да бъде в Комисията, при такъв детайлно...
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: В случай че има допълнителни въпроси, можем да отговорим и да предоставим допълнителна информация, след като ни бъдат зададени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Карадайъ има думата за изказване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние от Движението за права и свободи ще подкрепим предложения Законопроект. С това искам да започна, но искам и да разясня някои неща, които са от наша гледна точка.
Първото, които бихме искали да кажем, е, че § 8 беше закъснял текст в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, защото онази крадлива приватизация, която породи необходимостта от този текст в § 8, беше извършена много назад във времето, за да се стигне до онази ситуация... (Народни представители от БСП ЛБ разговорят с госпожа Десислава Георгиева на пътеката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Карадайъ!
Моля гостите да заемат местата, определени за тях!
Частни консултации – извън пленарна зала! Господин Гечев!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Частни консултации има в процедурата, а тук няма частни консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, да си продължа мисълта от ситуацията, че периодът, в който се извърши крадливата приватизация, за да се стигне дотам, че да не се изпълняват задълженията по приватизационните договори и да се търсят различни варианти за обезпечение, защото онези, които купуваха дялове и акции и бяха съставени особени залози върху тези дялове и акции, зад които не седеше нищо друго, те разпродаваха имуществата на приватизираните дружества и все повече забогатяваха.
От тази гледна точка се наложи да се приеме текстът, който в момента е в § 8 – поне имуществата на приватизираните дружества да служат като обезпечение, за да може да се събират вземанията на държавата по приватизационните договори в случаите на неизпълнение на тези договори.
От тази гледна точка, доколкото успя, § 8 си свърши работата. Държавата там, където все още имаше какво да учреди като обезпечение, като ипотеки, даде своя резултат и си събра вземанията.
След като имаме вече и процедура от Европейската комисия, тъй като § 8 в момента вече не върши работа, тъй като Законът, който разглеждаме днес, ще действа от днес занапред, а § 8 беше основно с идеята за договори, които вече са сключвани, от тази гледна точка считаме, че няма да има такъв ефект, за който беше приет и от тази гледна точка ние ще подкрепим неговото отпадане.
Нещо повече, видяхме, че в § 11б е записано, но дори и да не е записано, какви ще бъдат обезпеченията за бъдещите договори, тези обезпечения могат да бъдат част от бъдещите договори, а не да бъдат като в онези договори, в които дори нямаше никаква форма на обезпечение.
Затова ние от Движението за права и свободи ще подкрепим направените предложения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебатите? Няма желаещи.
Закривам разискванията, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г.
Гласували 109 народни представители: за 79, против 25, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото приемането на този текст означава, че ние работим против интересите на българските данъкоплатци и българското общество. Да не се връщаме назад. Първо, така наречените „купувачи” получиха активите за милиарди левове, силно обезценени при така наречената „оценка”. Второ, теглиха пари от банки, които не върнаха, съсипаха и банковата система, обезцениха парите. И втори път, при втора безценица купиха активите.
Накрая идваме на трета инстанция – ние опрощаваме част от тези разбойници, които и жълтите стотинки не искат да върнат на българската държава! Това искаме да направим.
Народните представители нямаме право да лишаваме държавата от приходи, в това число, както основателно беше казано от колеги, и за Сребърния фонд.
Да, трябва да се преговаря с Европейската комисия.
Отсега казвам, че между първо и второ четене като народен представител искам цялата документация на преговорите, преписките между Министерството на икономиката и Европейската комисия, тъй като от това, което чувам, излиза, че не сме защитили българския интерес! Всъщност какво е защитила тази комисия при преговорите? Вие чухте ли нещо да е защитено? Нула! Нищо не сме получили! Никаква модификация на текстовете. (Реплики от ГЕРБ.)
Така че българският интерес не е защитен и тук ние сме непоследователни. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Търговските вериги – защитаваме чуждите търговски вериги, а тъпчем българските производители.
Сега лишаваме българската държава от приходи в хазната!
Уважаеми колеги, накрая, онзи ден нали постигнахме политически консенсус за КТБ – да опитаме да защитим интересите на българската държава? Нали така? За да събере българската държава средствата от КТБ. А тук опрощаваме средствата, които вместо да влязат в касата на българската държава, ще останат да си дрънкат в джобовете на тези, които получиха като подарък огромно национално богатство.
Трябва да направим всичко възможно между първо и второ четене – имаме още шансове да защитим българския интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот има ли, колеги? (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
Заповядайте на трибуната, не подвиквайте от място.
Има ли втори отрицателен вот? (Продължаващи реплики от народния представител Цветомир Михов.) Не.
Процедура – госпожа Дариткова.
Господин Михов, дайте възможност да чуем процедурата на госпожа Дариткова. (Продължаващи реплики от народния представител Цветомир Михов.)
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ.
Европейски закон с необходимост от транспониране на европейски норми.
С доклада за второ гласуване ще ни запознава господин Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Слушаме Ви, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, първо искам да направя процедура по чл. 46, ал. 2 за допускане в залата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Ирина Иванова – началник-отдел в същото Министерство.
Моля да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2014 г., приет на първо гласуване на 18 февруари 2015 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация”.
Тук има една особеност, госпожо Председател. Той е от два параграфа, обаче ако в залата вторият не се приеме, както е по гласуването на Комисията, тогава заглавието ще звучи по друг начин – в смисъл, че няма да има „допълнение”, а ще бъде само за „изменение” на Закона.
Затова предлагам, колеги, заглавието да го гласуваме накрая, в зависимост от това как ще се гласуват първите два параграфа.
Чета § 1:
„§ 1. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дали е единствен, ще зависи от това дали ще се подкрепи в залата § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Изказвания?
Господин Антонов има думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Промените, които предлага вносителят, на този Закон са във връзка със синхронизиране на европейско законодателство.
Но смятам – стана въпрос в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, че с приемането на поправката ще нарушим един от основополагащите принципи на правосъдието – ответникът да доказва своята невинност в залата. Считам, че по този начин ще създадем прецедент и в голяма степен ще доведем до значителен брой необосновани молби по въпросите на дискриминацията.
Ето защо правя следното предложение – ясно е, че ние няма да подкрепим предложението, което е направено от вносителя – за корекция по този текст: фактически да отпадне тази част, която е след „факти” в чл. 9.
Чета: „...факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация”. Забележете израза „направи предположение” – де факто с „направи предположение” ние вкарваме в съдебната зала и принуждаваме ответника да защитава позиции по направени предположения. Това е нонсенсът, който имам предвид.
Фактически изразът „факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация” да бъде заменен с „факти за очевидна дискриминация”.
По този начин текстът става следният. Чета го изцяло, за да не се объркаме:
„В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти за очевидна дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.”
Смятам, че така, както е направено, е коректно, и моля колегите да подкрепят тази промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мога ли да направя реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика можете, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Имахме достатъчно време между първо и второ четене да се направят писмени предложения. Никакво такова предложение не беше направено и не е коректно към Комисията да не разгледаме в нея едно такова предложение.
Бяхте се въздържали при гласуване тогава на тази точка в Комисията, нищо не казахте, не внесохте никакво предложение, така че не намирам основание да се променя текстът и то, както се казва, в дванадесет без пет в залата. Би трябвало да се представи, да се обсъди. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моята реплика към колегата е, че правото не борави с принципи като „очевидно”. В случая „очевидно” ще бъде крайно некоректно и двусмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И ще има дискриминация по отношение на незрящи граждани.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, абсолютно коректна забележка.
Бих Ви предложил, колеги, да помислим за термина, с който правото работи. Той се казва „обосновано предположение”, тоест преди „предположение” да добавим и „обосновано”. Очевидно това е хипотезата на текста – да се представят факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение за наличие на дискриминация.
Начинът, по който разбирам тези законодателни промени, е, че ако примерно имате класическия пример на дискриминация, който се коментира напоследък – мъж и жена, които са на една и съща позиция, служба и квалификация, но получават различен доход и на мъжа е по-висок, тогава жената да може да представи фиша за заплатата си и този на въпросния мъж на Комисията и да каже: „Ето, вижте, тук са налице данни и очевидно има разлика в доходите ни. Ние сме с еднаква квалификация. Моля проверете и установете дали наистина е налице дискриминация.” Вече съответният работодател ще трябва да докаже, че въз основа на обективни критерии има разлика в доходите на двамата служители, а не само за това, че единият е мъж, а другият е жена.
Това е моето предложение – нека да бъде „обосновано предположение” като редакционна промяна, ако го приемате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Антонов, аз съм изцяло за текста на вносителя, не заради това, че се е подписал господин Томислав Дончев от името на министър-председателя, не заради това, че Министерският съвет го внася, поради друга причина. Причината е, че този Законопроект всъщност допълва, и то в актуален порядък, имайки предвид конюнктурни, явно, предизвикателства в Закона за защита от дискриминация, и освен това той изпълнява повелите на няколко европейски директиви, които го правят вече и от тази гледна точка хармонизиран текст с европейското право.
Това по същество, което Вие предлагате, може, разбира се, да го разглеждаме, ако беше редакционна поправка според нашия Правилник. При условие че между първо и второ четене в писмен вид нямаше предложение към Комисията по вероизповеданията и правата на човека като основна Комисия, при условие че то не беше разгледано, не беше направено и устно по време на обсъждането на заседание на тази Комисия, мисля, госпожо Председател, че няма нужда дори да разглеждаме това предложение, а също и предложението на предния репликиращ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Желанието ми в залата с предложението, което правя, е не всъщност да търся поводи, с които опозиционно да противопоставям друго мнение, а съответно правя конкретно редакционно предложение, с което смятам, че текстът става по-добър и безспорен.
Другото, което е – до голяма степен фактически затруднява българското правораздаване. След него, имайки предвид нашите нрави, това ще доведе до сериозни натрупвания на жалби и съответно на такива отговори, така че моля колегите народни представители още веднъж да вникнат в моето предложение. Смятам, че с това правим Закона по-добър.
Моето предложение наистина е редакционно, господин Велчев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тук проблемът е в промяната на доказателствената тежест и доказването на отрицателни факти. Има тълкувателно решение на ВКС – № 1 мисля, че беше – с което се отклонява този въпрос, но друг е въпросът как се доказват отрицателни факти в практиката, допустимо ли е това в съда. Говоря за гражданския съд. Дори ако изхождаме от презумпцията в наказателното право, че всеки е невинен до доказване на противното, то тук отново обръщаме тази презумпция и трябва да се доказват отрицателни факти. Всъщност прокурорът хипотетично следва да докаже, че виновният е виновен, тоест положителен факт, а не, че е невинен. Това е недопустимо според мен. Би следвало да се измисли по-добра формула в тази връзка, поради тази причина колегата предложи редакцията. Просто няма да работи това в нашата съдебна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Без да съм юрист, ще направя само едно кратко пояснение – и в момента съдебната практика е такава, че човек трябва да доказва, че не е налична дискриминация, но това не е доказване на отрицателни факти, а доказване на равно отношение, разликата е голяма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Моята дуплика ще бъде съвсем кратка. Не може да се доказват отрицателни факти – това е. Как ще се докаже отрицателен факт, с какви способи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Лазаров – от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! С оглед на допълване на дискусията бих споделил следното. В момента нашето законодателство предвижда и двете страни да докажат това, което твърдят. Така казва Законът за защита от дискриминация. Решението на съда, което беше цитирано, показва нещо друго. То твърди, че доказателствената тежест е съразмерно разпределена между двете страни – ищец и ответник. Съдът е преценил и осъдил точно така, както е предвидило българското законодателство. Големият проблем е, че българското законодателство противоречи на четири директиви точно в тази област. Точно тези четири директиви твърдят (силен шум в залата), че целта е да се въведе по-особен режим за доказателствената тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за ред в залата!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Всъщност ищецът по тези четири директиви е освободен от възможността да доказва. Той само представя факти. Това са четирите директиви. По две от тях ние имаме започнати такива процедури с Европейката комисия, която преценява дали държавата е изпълнила своите задължения. Всъщност добавената стойност на директивите е, че освобождава ищеца да доказва тези факти, а доказателствената стойност и възможност е прехвърлена на ответника. В този смисъл са всички становища на Европейската комисия, всички становища на адвокатите от Съда на Европейския съюз.
Ако се приеме предложението на народния представител господин Антонов, тогава ние ще бъдем в процес по десинхронизация на българското законодателство с европейското. Този текст е работен в продължение на две години заедно с широка група от специалисти в областта и на правораздаването, и на нормотворчеството. Той удовлетворява Европейката комисия. Ако България не предприеме действия до 31 март 2015 г., ние ще навлезем в наказателна процедура, която е свързана с особено щекотлива тема – рубриката „Права на човека”. По тази процедура Европейската комисия определя санкции. Те биват два вида – периодични имуществени санкции или еднократна парична сума. С оглед правата на човека обикновено съдът присъжда периодичните имуществени санкции.
Всъщност бих искал да отбележа, че добавената стойност на четирите директиви е обръщането на доказателствената тежест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мисля, че е ясно, колеги, това, което обясни господин Лазаров. Очаквам от народните представители, които предложиха редакционни според тях промени, да ги оттеглят, защото те противоречат на философията на гласувания на първо четене Законопроект.
Господин Антонов, очаквам да оттеглите предложението си. То противоречи на философията – това, заради което парламентът в момента се занимава с този Законопроект – синхронизирано европейско законодателство. Много добре чухте, какво каза заместник-министърът. Точно това предлага.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Чух го, госпожо Председател. Нямам никакви разминавания с Вас и със заместник-министъра. По принцип ние не спорим за синхронизацията на европейското законодателство и предложените промени, а напротив, правим този процес по-лек с предложението си. Виждате, че още тук, в залата, когато четем законодателната поправка, имаме толкова спорове. А начинът по тълкуване ще ни вкара в още по-големи небивалици. Фактически с тези корекции ние правим предложения – ответникът да не доказва своята вина. Нека да я доказва, когато има вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такова производство вина се доказва в наказателно производство и в някои хипотези на ЗЗД за неоснователно обогатяване.
ВАСИЛ АНТОНОВ: В такъв случай предлагам да го гласуваме, госпожо Председател. Няма да оттегля своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
По време на дебата са направени две предложения, които според народните представители са редакционни. След обясненията на заместник-министър Лазаров стана ясно, че предложението на господин Васил Антонов не е редакционно, тъй като променя философията на гласувания на първо четене Законопроект, поради което същото не следва да бъде допускано до гласуване.
Тъй като предложението на господин Славов бе направено във връзка с направеното предложение на господин Антонов, при положение че то не се допуска до гласуване, отпада необходимостта... (Народният представите Петър Славов заявява, че оттегля предложението си.)
Вие оттегляте Вашето предложение, господин Славов.
Поставям на гласуване § 1 по вносител, подкрепен от Комисията. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 72, против 12, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Параграф 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 17:
„17. Признакът „пол” по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! На първо четене, когато беше предложен този Законопроект, аз казах доста неща по този текст. С риск да се повторя, ще ги кажа пак, защото смятам, че е важно. Все пак когато има европейски разпоредби и чиновниците ги подготвят, трябва да е ясно дали са направили правилна експертна оценка или някои чиновник се е престарал, за да се покаже по-европеец от европейците и да внася в нашето законодателство неща, които са ненужни.
В крайна сметка се оказа, както споменах и в изказването си на първо четене на Законопроекта, че това не е задължително изискано от Европейския съюз нито като директива, нито като нищо.
Затова Ви призовавам, колеги, не подкрепяйте този текст, защото в чл. 4 на Закона за защита от дискриминация ясно е казано по кои принципи... там е споменато „и пол”. Не виждам защо трябва допълнително да въвеждаме отново думата „пол” в чл. 4, дори и да е сменен. Тогава трябва да въведем и хората, които са с еднакви полови белези – мъжки и женски. Те може би също са дискриминирани. Защо ги няма?! Защо не се въвеждат и не са изискани от Министерството други директиви и решения на ООН, които имат срокове до 2016 г. и които трябва да бъдат приети до 2016 г. в този закон, а се вкарват такива неща, които по някакъв начин смятам, че работят, за да се руши всичко традиционно, всичко, което се е случвало като правила в живота на българите?!
Никой на никого не е забранил да бъде от първия, втория, третия, четвъртия, петия или шестия пол ли станаха вече – не знам.
Призовавам колегите от всички парламентарни групи и най-вече колегите от ДПС, защото в Комисията, пак ще припомня, бяха много активни в защита на това да влезе текстът с промяната на пола, поне пред Вашите избиратели да обясните Вашата мотивация, че го подкрепяте, защото не можете да спрете еволюцията.
Каква еволюция е това? Това е много либерално, но, за съжаление, избирателите на ДПС в страната, а и особено в Сърница, не вярвам да харесват да има подобни неща в българските закони.
Затова призовавам най-вече народните представители от ДПС – не подкрепяйте този текст, защото отново ще се изложите и пред Вашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Мартин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Първо, искам да поздравя Комисията и нейния председател, че е отхвърлила този текст и това не е случайно. Ако днес от парламента излезе съобщението: „Народните представители се събраха и решиха, че когато хората си променят пола, трябва да ги предпазваме от дискриминация. Това им беше днешната работа”, атестацията за мисленето, морала и ценностите на това Народно събрание няма да бъде добра.
Колеги, ние нямаме друг подход освен категорично да застанем зад становището на Комисията, защото в крайна сметка става въпрос за ценности, които, имам чувството, че някой ни ги пробутва, като уж европейско законодателство, макар че това не е така. По тези въпроси всяка страна сама трябва да взима своите решения, извинявайте. Тук не можем да говорим за еволюция. Някой се опитва да ни откаже от традиционни християнски ценности, каквото е семейството, и не трябва да го допускаме.
И за да не говоря повече, не искам да се разраства голям дебат, категорично подкрепям становището на Комисията и ценностите, които ние трябва да предадем на нашите деца – християнските. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Дарин Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „за” в Комисията за тази точка и искам да обясня на колегите народни представители защо. Ще кажа и някои медицински термини, и нека те да си направят сметка, и решат как да гласуват.
Правото на телесно модифициране е призната от закона възможност и всеки човек може да разполага с тялото си като променя външния му вид по начин, отговарящ на неговите убеждения и преценка за идентичност. Най-често промяната на външния вид се извършва от естетични съображения и тогава ни харесва – козметичните операции, и все по-често се обосновава с желанието на лицето да изрази своята уникалност.
Дебатът обаче поражда друг въпрос – когато детето се е родило с хермафродитизъм? Тогава се определя някакъв пол от родителите, а след развитието на това дете се установява, че всъщност при него половите белези са на другия пол. Защо това дете да бъде дискриминирано? То не е виновно за това.
Има две виждания – дали полът да се определя след раждането от родителите и от медицинския персонал, или след порастването на детето. Това обаче ще се решава в бъдеще.
За да се разбере правната същност, ще Ви кажа колко вида пол има. На първо място е генетичният пол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Димитров, но дебатът не е дали да има възможност да си сменят пола, а дали, когато човек си е сменил пола, подлежи на дискриминация. Ако отхвърлим предложението на вносителя, излиза, че при сменен пол можем да дискриминираме човек по признака „сменен пол”. Това е дебатът.
ДАРИН ДИМИТРОВ: От една страна, правото на промяна на пола дава възможност на хората, които не се възприемат като рожден пол, да се освободят от него и с промененото си тяло да се впишат в своята идентичност.
От друга страна, обаче срещу допускането на промяна на пола се посочва и опасността да се доведе до полова динамичност в обществените отношения – да има хора, които да искат да си сменят пола няколко пъти. Полът е в основа на редица правни неща – робство, майчинство, брак, трудова закрила, закрила на бременните, донорство.
Искам да кажа, че възможността за промяна на пола е призната от българското законодателство в чл. 9, ал. 1 от Закона за българските лични документи, който предвижда смяна на българските лични документи при промяна на пола. Нека народните представители сами да преценят и да решат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики?
Господин Славов – първа реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Много кратък ще бъда. Колеги, в момента в чл. 4, ал. 1 от Закона, мисля, че беше, много ясно е казано: дискриминация по отношение на пол, раса, етническа принадлежност и така нататък, тоест говори се за пол. Очевидно, ако има смяна на пола, лицето пак има пол. Не мога да разбера какъв е смисълът от този текст, освен да разпали абсолютно ненужен дебат, или иначе казано, той е абсолютно ненужен. В момента това е уредено в Закона. Щеше да има нужда от това, ако примерно чрез операция се създаваха някакви безполови същества, не знам как да ги нарека, но това е абсолютно ненужно в момента. Мисля, че няма такава хипотеза, така че и аз подкрепям Комисията това нещо да отпадне. Предлагам да го гласуваме и да приключваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, точно искам да допълня изказването на колегата Славов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите реплика на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, не споря с господин Славов, само казвам, че наистина в някои европейски държави – членки на Европейския съюз, проблемът със смяната на пола не е решен, докато в България този проблем е решен. Не е забранена, разрешена е смяната на пола, за което говори и доктор Дарин Матов. Въпросът е за какво изрично ще включваме думата „пол” в закон, който не виждам смисъл да се разисква и да се разчопля нещо, което изобщо няма никакъв смисъл, след като е решен този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Процедура – заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, вземайки от колегата Михов положителен опит, предлагам да прекратим дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Заявени са изказвания.
Думата обаче иска господин Лазаров, който може би ще ни ориентира и след това ще пусна гласуването. (Реплики от БСП ЛБ.) След това ще бъде безсмислено неговото изказване. Нека да го чуем и него, няма да има повече дебати и ще закрием дебата, но все пак да ориентира народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволих си да взема думата преди гласуването на процедурата, защото в противен случай нямаше да имам възможност да се изкажа.
С оглед на дебата, който водим, бих искал да споделя следните неща. Беше изказано мнение, че не е задължително да бъде гласуван такъв текст. Напротив, задължително е! Задължително е, защото в самата директива, ползвайки се и позовавайки се от правото на съда на Европейския съюз, е описано: „Съдът е признал, че обхватът на принципа на равното третиране на мъжете и жените не може да бъде ограничаван по дискриминация, основана на факта, че дадено лице е от единия или от другия пол. С оглед на неговата цел и характера на правата, които той цели да защитава, той се налага също и към дискриминация, основана към промяна на пола на дадено лице”.
Това категорично задължава България да въведе това изискване в своето законодателство. От 2003 г. България е въвела това изискване по начин, по който в момента съществува. Ние твърдим, че в Кодекса на труда сме създали всички възможни предпоставки лицата да нямат дискриминация по отношение на пол и твърдим, че и в случаите на промяна на пола, това се прилага.
Също така сме приложили Закона за гражданската регистрация, съобразно който в резултат на определени интервенции, ако лицето промени своя пол, да има възможност да направи това по съответния ред чрез съдебно решение. (Силен шум, оживление и реплики.)
Също така сме дали възможност при промяна на документите за самоличност в Закона за българските документи за самоличност определен срок лицето да реагира при промяна на своите обстоятелства. Това са част от аргументите, с които ние…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изложили сте ги в Комисията, народните представители са наясно с тях, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Не, госпожо Председател, твърдя, че Европейската комисия не признава нашите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Наясно съм с това. Има писмени документи, но бяхте длъжни да представите тези документи в Комисията, да знаят народните представители, че подкрепяйки решението на Комисията, влизаме в наказателна санкция. Това са неща, които са изговорени на първо гласуване.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Всичко съм представил. Да, благодаря Ви. Само искам да споделя, че всъщност се смесиха множество понятия. (Силен шум, оживление и реплики.) Смесиха се понятия между полова идентичност, физически белези и самия пол. (Ръкопляскания.)
Твърдя, че повечето държави от Европейския съюз са малко по-напред и вървят с полова идентичност, а ние говорим само за промяна на пола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров, за поясненията.
Поставям на гласуване предложението за прекратяване на разискванията.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, ще Ви дам процедурата, но сме в процедура. (Реплики.) Давам, защото Вие ми ръкопляскате, когато укорявам гостите, че присъстват и не взимат думата, а когато искат да вземат думата, също сте недоволни.
Днес е един хубав ден. Гостите участват активно в дебата, взимат отношение, което поведение мисля, че трябва да подкрепим.
Гласуваме предложението за прекратяване на разискванията. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Ще Ви дам процедура.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега имате процедура по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, не смятам, че е редно, когато е поискана процедура от народен представител, да бъде прекъсната и да се даде право на заместник-министър Лазаров да обясни така на народните представители и да внесе заблуда. Това, което каза той, просто не е вярно. Вие допуснахте да дойде да манипулира залата. Той манипулираше и Комисията. На първо четене, когато беше в Комисията, аз му казах, че не е прав, но той твърдеше, че не е вярно, че било задължително. Къде е задължително?
Моля Ви, спазвайте Правилника, когато има процедура – просто не давайте думата на никого. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангелов, както Комисията не се е поддала на манипулации, така мисля, че в случая и пленарната зала по разум – всеки един от народните представители, ще подкрепи Законопроекта. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Вие искахте думата за прегласуване?
Имате думата за прегласуване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз исках думата за прегласуване поради простата причина, че не успяхме да гласуваме всички. И аз не успях да гласувам, защото тук се развиваше един дебат: кое се гласува, как се гласува, а още народни представители искат да се изказват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Колеги, процедура по прегласуване предложението за прекратяване на разискванията по § 2.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Дебатите са прекратени.
Предстои гласуване.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 74, против 13, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Господин Казак, искате прегласуване?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Отрицателен вот. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Веднъж може да се иска прегласуване, господин Кирилов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, то бива, бива странна коалиция, странно коалиционно поведение, но това да бламираш по този начин собственото си правителство, което е внесло този Законопроект, ми се струва прекалено.
Нещо, което е внесено – този текст, както и предходният § 8, ни се налага по линия на членството ни в Европейския съюз, така или иначе, волю-неволю ще трябва да приемем рано или късно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете каква е процедурата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Правя предложение за прегласуване, като се обръщам с апел към всички, които са излъчили това правителство – накрая ще остане само, че ДПС ще подкрепя това правителство. Какво правите Вие?! (Силен смях, шум и оживление. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 103 народни представители: за 66, против 18, въздържали се 19.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е 68, а гласовете „за” предложението на Комисията са 66. (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ДПС.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Изказвания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По кое?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Изказванията са прекратени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В режим на гласуване сме.
Отпада предложението на Комисията, която не подкрепя текста на вносителя. Така че сега трябва да подложа на гласуване § 2. (Шум и реплики от ДПС.)
Колеги, предложението по Доклада на Комисията за отхвърляне на § 2 не е прието.
Параграф 2 гласи следното:
„В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 17:
17. Признакът „пол” по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола”.”
Гласуваме предложението за редакция на § 2 по вносител. (Шум и реплики.)
Колеги, моля, съсредоточете се върху гласуването, което върви – предложението на Комисията за отхвърляне, не е прието. Всеки един текст обаче се гласува на две четения – текстът на вносителя, ако не е отхвърлен, трябва да бъде подложен и на второ гласуване. Сега в момента върви това второ гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 18, против 57, въздържали се 30.
Предложението не е прието, § 2 не е приет. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
Процедура – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В желанието си да Ви спася от поредния конфуз – да бламирате собственото си правителство (викове от ГЕРБ: „Ееее!”) и за да Ви дам възможност да проведете допълнителни консултации с Вашите министри и заместник-министри, на които да Ви изяснят какво точно гласуваме и защо трябва да се гласува, правя процедурно предложение за отлагане на точката от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Сега е гласуване, как ще я отлагаме?
ЧЕТИН КАЗАК: За отлагане на разискванията и гласуването по тази точка.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Гласувахме вече.
ЧЕТИН КАЗАК: За да може да се консултирате с Вашето правителство. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Много пък сте се загрижили за нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не сме гласували още заглавието, така че предложението е резонно.
Има ли обратно становище?
РЕПЛИКИ: Да, да, има!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето за удължаване – по процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, нали сме в режим на гласуване в момента? Имаме минало гласуване – първо, с някакъв резултат. Сега единствената допустима процедура е за прегласуване. Не мога да си представя, че между първото гласуване и прегласуването може да има някаква друга процедура по Правилника, който всички сме приели.
Нека да си свършим работата с прегласуването, ако има такава процедура, макар че досега не съм чул да е направено такова нещо, или ако няма процедура, да продължим нататък с приключване на работното време, както забелязвате. Благодаря Ви. Имаме взето решение вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли искане за прегласуване?
Господин Казак, това, което Вие направихте като процедура, не е за прегласуване. Така ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): За отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То вече е гласувано, то не е подкрепено и е отпаднало, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не сме приключили Законопроекта.
Има ли други параграфи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай по § 2 по вносител има проведено гласуване.
Вие какво искате, господин Кирилов?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – заповядайте!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя искане за прегласуване на § 2.
Обръщам внимание на всички колеги, че въпреки изложените становища, има активна процедура по този въпрос.
По същество аз изцяло поддържам мнението, така както го е защитавала българската държава. В Закона ни се включва, според мен, и тази хипотеза в понятието „сексуална ориентация”, но след като сме давали многократно тези обяснения и те не са приети, би следвало да изпълним изискването. Днес се очерта като ден на изпълнение на европейските изисквания. Запознах се и със съдебните решения, които са приложени. Мисля, че натоварваме това понятие със съвсем, съвсем различно съдържание, излизаме от контекста и влизаме в едни не знам какви тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, след гласуването на § 2 по вносител, направено до 14 ч., във времето, определено за днешното пленарно заседание, има направена процедура за прегласуване. Но тъй като вече е след 14,00 ч., а няма искане за удължаване на времето, тази процедура по прегласуване ще се проведе в следващо пленарно заседание (шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ. Поради това следва да Ви съобщя Парламентарния контрол и да закрия днешното пленарно заседание, а в следващо ще продължим с този оспорван Законопроект.
Съобщения за Парламентарен контрол на 20 март 2015 г., петък, 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на два въпроса от народните представители Мартин Димитров, и Слави Бинев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на десет въпроса от народните представители Мая Манолова, Корнелия Нинова, Петър Иванов Петров, Валентин Николов Иванов, Калина Балабанова, Чавдар Георгиев, Вили Лилков, Дурхан Мустафа, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, и Мариана Георгиева.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Борислав Иглев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на шест въпроса от народните представители Станислав Станилов, Десислав Чуколов, Красимир Янков, Корнелия Маринова, Любомир Владимиров, и Янаки Стоилов.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Валентин Николов Иванов, и Слави Бинев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Славов и Иван Пенков Иванов и на едно питане от народните представители Петър Славов и Вили Лилков.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Волен Сидеров, Михо Михов, Петър Славов и Атанас Стоянов.
Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на три въпроса от народните представители Борислав Иглев, Вили Лилков, Славчо Атанасов и на едно питане от народния представител Димитър Делчев.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на четири въпроса от народните представители Калина Балабанова, Пламен Манушев, Красимир Петров и Павел Христов, Борислав Иглев, Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев и на две питания от народните представители Бойка Маринска и Иван Пенков Иванов.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса, Джейхан Ибрямов и Владимир Тошев – два въпроса.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Славчо Атанасов и Слави Бинев.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на осем въпроса от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса, Димитър Делчев, Борис Ячев, Стефан Кенов, Светла Бъчварова и Корнелия Нинова.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева – на питане от народния представител Магдалена Ташева;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Стефани Михайлова;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Стоян Мирчев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на три въпроса с писмен отговор от народния представител Илиан Тодоров, и на питане с писмен отговор от народните представители Искрен Веселинов и Красимир Каракачанов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Красимир Янков и Георги Божинов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народните представители Бойка Маринска и Димитър Шишков;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Мая Манолова и Чавдар Георгиев – два общи въпроса, и Драгомир Стойнев;
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, както и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради предварително поет ангажимент от международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на външните работи Даниел Митов.
Поради предварително поет ангажимент, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Утре редовно пленарно заседание, начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов

Секретари:
Димитър Делчев
Чавдар Пейчев