Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, моля, регистрация! Има кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Предлагам на Вашето внимание Проекта за седмична програма за времето от 25 – 27 март 2015 г.:
„1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител – Министерски съвет. Продължение на второто му гласуване от предходната пленарна седмица.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители – първи законопроект, и втори – Данаил Кирилов и група народни представители, също продължение от миналата седмица.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители – Министерски съвет, втори законопроект с вносител Димитър Байрактаров и група народни представители, трети законопроект – Данаил Кирилов и група народни представители, четвърти законопроект – Мая Манолова и група народни представители.
4. Първо гласуване на Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители – вносители са Мая Манолова и група народни представители.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители – Димитър Лазаров и група народни представители. Предвижда се това да е точка първа за четвъртък, 26 март 2015 г.
6. Избор на председател на Сметната палата – втора точка за четвъртък. Процедурата на избора е по правила, приети с решение на Народното събрание от 5 март 2015 г.
7. Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2015 г. Вносител – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни. Вносител – Министерски съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
10. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна.
11. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г. Вносител – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
12. Годишен отчет за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г. Вносител – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. Вносител – председателят на Българската академия на науките.
Последната точка е парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Моля да гласуваме.
Гласували 171 народни представители: за 155, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника господин Чавдар Георгиев – народен представител от Парламентарната група на БСП лява България, предлага като точка в седмичната програма да се включи Законопроект за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен на 23 януари 2015 г. от Михаил Миков и група народни представители.
Господин Георгиев, заповядайте да защитите предложението си.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предложение за включване като точка от предстоящата програма на приемане на Законопроект за тълкуване на отменения чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Член 22б бе отменен с гласовете на дясното мнозинство, пренебрегвайки изключително важното му социално и регулативно значение. Това създаде предпоставки за неизпълнение на Закона и за ограничаване правата на стотици хиляди, работещи на минимална работна заплата. Сега тече данъчната кампания и е изключително важно този тълкувателен закон да бъде приет, за да има непротиворечиво и еднакво прилагане на Закона и за да няма ограничаване на правата на хората с минимални трудови доходи.
Става въпрос за около 400 лв. годишно за 2014 г., които държавата трябва да върне на тези хора, или 1,12 лв. на ден. Сума, пренебрежимо малка за мнозина, но за хората с най-ниски доходи тези лев и дванадесет стотинки представляват цената на ежедневния хляб, необходим за семействата им.
Ето защо ние от БСП лява България предлагаме приемането на кратък тълкувателен закон, който ще улесни и данъчните органи при прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014 г. Така ще дадем ясен знак на обществото, че държавата не е забравила гражданите с минимални доходи и не се стреми само да взима от тях, а може и да дава на тези, които се нуждаят от данъчна помощ. Това ще е израз на реално проявление на социалната и правова държава, на социалната справедливост и солидарност, които така много липсват на нашето общество днес.
Призовавам всички народни представители да подкрепят това предложение за тълкувателен закон, защото става въпрос за хляба и оцеляването на нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Гласуваме.
Гласували 171 народни представители: за 79, против 53, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване и още веднъж подчертавам – разберете, сега тече данъчната кампания и този Закон е изключително необходим, за да може да се приложи Законът за данъците върху доходите на физическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 179 народни представители: за 93, против 63, въздържали се 23.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за тази подкрепа. Предлагам Законопроектът да бъде точка първа от заседанието в петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението – включената с наше нарочно решение точка в седмичната програма да бъде точка първа от заседанието в петък.
Гласували 184 народни представители: за 88, против 78, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Колеги, при докладване на програмата съм обявила номер на точка, а съм прочела съдържанието на следваща точка, затова, за да сме коректни, от десета точка назад ще повторя така, както Ви е раздаден проектът за програма:
10. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Монголия, от друга страна. Вносител – Министерският съвет.
11. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г. Вносител – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
12. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни.
13. Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г. Вносител – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
14. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. Вносител – председателят на Българската академия на науките.
Точка 15 ще стане току-що приетото решение за включване в програмата ни – Законопроект за тълкуване на чл. 22б, нов. Вносители – Михаил Миков и група народни представители.
16. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 18 до 24 март 2015 г.:
Законопроект за публичност на лобизма. Вносител – Георги Ковачев и група народни представители. Водеща – Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси; Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект за решение за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по отбрана, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители – Димитър Лазаров и група народни представители. Водеща – Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители – Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Вносители – Иван Станков, Кирил Цочев, Михо Михов и Лъчезар Никифоров. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Съпътстващи – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Валентин Николов Иванов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за отмяна на Решение за спиране на износа и изпращанията на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по Комбинираната номенклатура съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г. за изменение на Приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 312/1 от 31 октомври 2014 г.) от 4 март 2015 г. Вносители – Стефан Кенов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения. Вносители – Димитър Шишков и група народни представители. Ще бъде разпределен на Комисията по здравеопазване.
Законопроект за Европейската заповед за защита. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската федерация. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика и Комисията по икономическата политика и туризъм.
Едно съобщение.
В Народното събрание са постъпили Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на здравеопазването за 2014 г., Отчет на изпълнението на политиките и бюджетните програми за 2014 г. и резюме към него на разделеното Министерство на икономиката и енергетиката. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси, на съответните комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от програмата ни:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ – продължение.
В пленарното заседание на 19 март 2015 г. по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминацията отложихме гласуването на наименованието на закона, тъй като дали ще бъде Закон само за изменение, или и за допълнение, зависи от това дали ще остане само с един приет параграф – § 1, който е гласуван на второ четене и е приет от народните представители. Докладван е § 2. Закрити са дебатите по него. Проведено е гласуване и сме в процедура на прегласуване по § 2.
Вицепремиерът и министър по демографската и социалната политика господин Калфин иска думата във връзка с този текст.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще си позволя съвсем накратко да се опитам да Ви обясня логиката на една промяна в закона, която не променя по същество права или задължения на някого, а по-скоро дава яснота, тъй като очевидно, че има различно тълкуване по действащото законодателство.
Става въпрос за Закона за защита от дискриминация, където в чл. 4, ал. 1 се казва: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна”.
Откъде се появява въпросът? Въпросът с различното тълкуване е свързан с това дали забраната за дискриминация по пол включва и забрана за дискриминация при промяна на пола. Веднага искам да кажа, че с това пояснение, което предлагаме, не се променя по никакъв начин редът за промяна на пола и това не е тема, която обсъждаме.
В България това е уредено с отделен закон. По принцип в Закона за гражданската регистрация се казва, че законът допуска възможност за промяна в данните за гражданското състояние на лицата в съставени актове за гражданското състояние, като изрично постановява, че промяна в пола може да се извърши само по съдебен ред – това е чл. 76, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация. Има действаща процедура. Въпросът е, че при тази действаща процедура, без да я променяме, това, което би трябвало да поясним в закона, е, че и при такава промяна лицето не подлежи на дискриминация.
Защо се налага внасянето на този Законопроект? Той е доста многострадален, защото се е появявал няколко пъти и е внасян и в предишен парламент. Има една кореспонденция – тя започва от 2012 г., с Европейската комисия, която по така наречената „пилотна процедура” пита дали в България е уреден въпросът с липса на дискриминация при вече сменен пол. Отново казвам, тук не се третира процедурата за това нещо.
България през 2012 г. е отговорила, че според нашето тълкувание законът, след като казва, че няма дискриминация по пол, покрива този въпрос, след което Комисията е изпратила ново писмо през 2013 г., на което се позовава и на решение на Европейския съд, който казва, че принципът на равно третиране на мъжете и жените не може да бъде ограничен до дискриминация, основана на факта, че дадено лице е от единия или другия пол. С оглед на неговата цел и характера на правата той се прилага също така и към дискриминация на промяна на пола на дадено лице. Това е решение на Европейския съд от 2006 г., влязло в съответната директива, която трябва да се приложи, така че от Комисията ни казват: „Въпреки че това е Вашето разбиране, необходимо е ясно да го поясните”.
През 2013 г. правителството на господин Орешарски е подготвило законопроект и е казало на Европейската комисия: „Да, ние ще променим този Закон”. Внесло го е в парламента като е поело ангажимент до края на 2013 г. той да бъде приет. В края на 2013 г. не е бил приет, което води до нова кореспонденция през 2014 г. Ще я спестя. На 22 август 2014 г. Комисията още веднъж поставя въпроса и през месец февруари тази година в писмо, изпратено до Министерството на труда и социалната политика, казва, че очаква да се изпълни новият срок до 31 март 2015 г. за промяна на закона, иначе ще започне процедура по неспазване на европейското законодателство.
Всички тези документи са тук пред мен. Отново казвам, става въпрос за тълкувание и изясняване на тълкуванието, а не за нови процедури, различни права или някакви други съществени промени в закона.
Доколкото този въпрос е изключително чувствителен, свързан е с права на човека и за институциите в България и в Европейския съюз, и за политическите семейства в Европейския съюз аз Ви моля да подкрепите тази промяна, която, отново казвам, ще поясни един текст, който съществува в Закона, без да създава от него нови права или нови процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Колеги, обявявам прегласуване на § 2 от Допълнителните разпоредби.
Припомням какво гласи той: „Точка 17. Признакът „пол” по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола”.
Режим на прегласуване.
Гласували 139 народни представители: за 93, против 23, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Параграф 2 е приет. (Ръкопляскания от ляво.)
Моля председателят на Комисията – господин Велчев, да докладва наименованието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като § 2 беше гласуван с „въздържали се”, Комисията беше предложила друг текст за закон, но сега заглавието остава същото – за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Това ще гласи и трябва да гласуваме заглавието на Закона.
Моля, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законопроектът влиза с наименование Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Тъй като Комисията не беше подкрепила § 2, тя предлага в доклада да се наименува законът само за изменение на Закона за защита от дискриминация. Факт е вече, че е гласуван § 2.
Председателят на Комисията предлага да бъде по вносител.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване...
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Изказвания няма ли да има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате изказване?
Отменете гласуването.
Заповядайте за изказване, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да, за заглавието също трябва да има изказвания.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! В петък щяхме да направим поредния гаф, който щеше да компрометира европейския път на Република България.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е по заглавието.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Аз щях да настоявам и тогава заглавието да е по този начин, както е внесено от вносителя, защото това е императивна разпоредба. Имайки предвид и наказателната процедура, която би извървяла България, ако не се приеме този Законопроект в този му вид, това нямаше да се отрази добре на имиджа и на правителството, което внася Законопроекта, и на Република България.
Смущаващо е обаче конюнктурното интерпретиране на тази тема от двете партии, които миналата и тази година имат различни позиции – в зависимост от това кой е на власт, се гласува „за” или „против” тези теми.
Миналата година в ситуацията на ГЕРБ беше БСП и тези, които подвикват сега, трябва да им припомня, че заради само девет народни представители от БСП не беше приет Законопроектът и затова извървяваме още една процедура.
Искам и нещо друго да кажа, а именно отношението към сексуалните различия в България. Както в Европа, така и в България този проблем очевидно трябва да се решава с нов поглед, интерпретацията на тази тема трябва да излезе от сферата на предубеждението. Трябва да констатираме, че светът върви напред по отношение на тълкуването на тези теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев, излизате извън темата на заглавието. Това е тема в българското законодателство, което е признало...
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: И то въпреки волята на народния представител…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …равенството на пола.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Завършвам, госпожо Председател.
Волята на българския народен представител е дали ще следва този свят, или ще остане на нивото на своите предубеждения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване…
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики преди това към изказването на господин Кърджалиев?
РЕПЛИКА: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега разбирам, че няма реплики.
Имате думата за изказване, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и по това гласуване, което мина току-що, и по това гласуване, което тепърва предстои, за пореден път ще видим как групата на ДПС подкрепя групата на ГЕРБ в трудни моменти. Това трябва да е ясно също. Това трябва да е ясно!
Както трябва да Ви е ясно и на Вас какво гласуваме в момента, уважаеми колеги. Какво гласуваме в момента? За пореден път тук промяна на пол, трети пол. Давате ли си сметка за какво става въпрос? Тук обсъждаме, че има хора, които решават да си сменят пола!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е това предмет на целия Законопроект, господин Чуколов!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Точно така, това е заглавието. Да, и се изказвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е и по съдържанието, извън съдържанието сте на двата параграфа.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Госпожо Председател, моля Ви, не ме прекъсвайте! Моля Ви, спазвайте Правилника!
Уважаеми колеги, за това гласуване, което ще направите, ей така, виждам Ви, имате деца, а някои от Вас имат и внуци – бихте ли им обяснили това нещо по един адекватен начин? Бихте ли им го обяснили така, че те да го разберат? Всъщност искате ли те да мислят по тази тема?
Тук казвате за европейския път, Европа щяла да ни наложи санкции. Какви санкции ще ни наложи? Ще ни бомбардира Европа ли? Ако не го изпълним, какво ще стане? Кажете, какво ще стане, ако не хармонизираме за пореден път европейското изискване? Хайде да не го направим и да видим какво ще стане. Няма да ни бомбардират, повярвайте.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това е така.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Всички тези неща, които наричат европейски ценности, не се чудете, че Вашите избиратели ги наричат „еврогейски” ценности. И ние от „Атака” сме против това и ще гласуваме „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване наименованието на Законопроекта, както е по вносител, а именно „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация”.
Гласували 136 народни представители: за 107, против 16, въздържали се 13.
Предложението е прието, а с това на второ четене въпросният Законопроект. (Част от народните представители на Патриотичния фронт напускат залата.)
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Движението за права и свободи спечели частичните избори за кмет в община Сърница. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не са частични, основни са.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Това е изненада само за лидерите на онези политически сили, които виждаха ДПС в кривото огледало на политическото си пристрастие и безпомощност едновременно. ГЕРБ и Реформаторският блок се оказаха в свой паралелен свят, където политиката е сведена до аритметичен сбор, с който се надяват да печелят избори и да изтръгват ДПС от местната власт. Големият урок на сърничани, който едва ли ще научат, е за тях.
На първо място, политиката не е аритметика. Едно плюс едно в политиката не само, че не е две, а рискува да е по-малко от едно. С други думи искам да кажа, че Бойко Борисов би спечелил повече, ако бе се явил сам на балотаж. Тази ремарка е за Вас, господин Цветанов!
На второ място, политиката е искреност, а не елементарна манипулация на показно открита общинска земеделска служба и в последния момент отклонена от друга община линейка.
На трето място, политиката не е подтисничество на държавните служители, основно лесничеите и превръщането им от служители на българската държава в партийни насилници, които спират тока на неправилно гласувалите.
ДПС на тези избори се яви единствено с магията на идеите си, защото кметовете и на трите населени места са от ГЕРБ. На ГЕРБ и Реформаторския блок е и цялата държавна власт, превърната в репресивна машина. Срещу всичко това, освен на идеите си, ДПС разчиташе на още нещо – разчиташе на достойнството на изнурения, но горд родопчанин.
Взех думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, за да сторя поклон пред стоицизма и достойнството на всички избиратели от община Сърница, които победиха страха и гласуваха съобразно свободната си воля, съвест и разум. От тази гледна точка победата на Неби Бозов, победата на ДПС е победа на демокрацията над репресията, победа на свободната воля над агресията.
Надяваме се от Сърница да тръгне и процесът на оздравяване на българската политика, за да се върне тя към базовата ценностна система на евроатлантизма.
За Неби Бозов и ДПС голямата победа на сърничани е преди всичко отговорност. Затова се обръщаме с призив към всички жители на Сърница, Медени поляни, Побит камък, махала Селище и Горелска махала, включително и към тези, които гласуваха за нашите политически опоненти, да обединят усилия, за да превърнат Сърница от формално учредена в по европейски модерна община. В това число адресат на този призив са и кандидатите за кметове на нашите опоненти – Мустафа Аликанов, Кемал Кинев и Кемал Байрактаров.
Обръщаме се с призив, шест месеца преди местните избори, управляващите да намерят сили да не прибегнат до изкушението да впрегнат държавната машина за натиск върху българските граждани.
Припомням, че именно отговорното държавническо решение на ДПС след европейските избори направи възможно днес да сте на власт, за да я ползвате срещу нас толкова недопустимо брутално.
Ние можем да простим какво ли не, в това число и манипулации, но, господин Цветанов, последният ден Вие изрекохте една клевета, която няма как да простим, защото тя засяга съкровеността ни.
Обвинихте чрез съзнателна лъжа ДПС, че е нарекло Мустафа „друговерец”. Нима допускате, че Мустафа ще нарече Мустафа „друговерец”? (Ръкопляскания от ДПС.)
Съзнателно прибягвам до синонима, защото думата, която използвахте, е толкова грозна, че нито аз, нито който и да е друг депесар би я изрекъл като цитат.
Все още имате шанс да поднесете извинение. Извинете се и заради Мустафа Аликанов, който поздрави след вота победителя Неби Бозов. И така Сърница даде още един урок по политическа култура.
В противен случай ще се наложи да докажете клеветническото си твърдение пред българския съд. (Шум и реплики.) Ако е необходимо, и пред Европейския съд. Обещавам Ви го от името на стотиците хиляди избиратели на ДПС, които са засегнати от тази клевета. Сега имате шанса да подплатите думите на лидера си за ново качество на политическия диалог. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Господин Цветанов – лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не смятах да се изказвам, но бях провокиран от тези твърдения, които бяха направени тук, от тази трибуна.
Все пак нека да знаем, че до местните избори има достатъчно време и нека да не бъдем тези, които да провокираме изкуственото напрежение, което бихме създали за хората, които живеят в смесените региони.
Отнасям се с огромно уважение и респект към всички български граждани. Ние може би сме единствената национално отговорна партия, която има своите представители във всичките местни власти в страната и, разбира се, и в изпълнителната, и в законодателната.
Това, което мога категорично да заявя, че от вчерашния си разговор при тази позиция, която беше изразена от Движението за права и свободи, потвърждавам това, което съм казал, защото това ми е предадено от нашите структури в община Сърница.
И дори ще бъда по-точен, за да не изпадаме отново в някакви тълкувания на думите, които са казани: в предпоследния петък, когато имаше предизборни срещи на представителите от Политическа партия ГЕРБ с избирателите в Сърница, и по-специално в Медени поляни, след като е приключило партийното мероприятие на ГЕРБ, е имало партийно мероприятие на Движението за права и свободи. Тогава нашите представители от структурите се оттеглили към Селище и тогава всъщност са се обадили от Медени поляни и са казали какво са провели като агитация от Движението за права и свободи. И там са изречени тези думи.
Всички ние знаем, че когато има кампания, когато има висок градус на напрежение, аз смятам, че ние като отговорни политици и заставайки пред парламентарната трибуна, трябва да говорим точно за намаляване на подобно напрежение. Убеден съм, че ние трябва действително да разговаряме постоянно с нашите структури, за да не се достига подобен висок градус на напрежение в предстоящите местни избори, които наближават – само след няколко месеца.
Това е, което исках да кажа, и не бих искал да влизам в някакво противоречие с когото и да било. Затова просто Ви умолявам: нека да бъдем над всички тези дребнотемия, които някой иска да развива като тема в българския парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уверявам Ви, че всички жители – дали са от Сърница, дали са от която и да било друга българска община, хората искат да могат да си говорят нормално, да може да се провежда нормална предизборна кампания. Смятам, че в Сърница нямаше нормална предизборна кампания и съм убеден, че всеки един от нас трябва да си извлече поука и действително да дадем тон за поведение в предстоящата кампания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
От името на група – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път бяхме свидетели на едно изключително арогантно и нагло изказване от името на Парламентарната група на ДПС. (Шум и реплики от ДПС.) В лицето на новия оратор виждаме новото попълнение от безотговорни и арогантни политици – такива, каквито се генерират определено на килограм в сараите на Доган. (Шум и реплики от ДПС.)
Не може да ни поучавате тук на завален български език, да ни предавате уроци по европеизъм и демокрация. Това преминава просто всякакви граници. Точно Вие ли ще говорите за демокрация?! Вие ли ще говорите за икономическо потисничество?! Вие?!
Нима има една община, управлявана от Вас, която да не стене от икономическа репресия на Вашите кметове и на Вашите общинари? (Шум и провиквания от ДПС: „Докажи! Докажи! Стига празни приказки!”. Няколко народни представители от ПГ на ДПС излизат от залата.)
Вие ли ще говорите за прогрес и европейски ценности? Мога ли да Ви попитам аз: защо след приключването на изборния ден по време на зарята виеше ходжата от минарето? Има ли разделение в Сърница между вероизповедание и политика? Има ли за Вас Конституция на Република България, или се водите от някоя друга Конституция?! (Силен шум и реплики от ДПС.)
И какво виеше тоя от минарето?! Може би поздравления на неразбираем език? (Реплики и провиквания от ДПС.)
Искам да Ви кажа в заключение: научете се на възпитание, на култура, което Ви липсва явно. (Шум и реплики от ДПС. Част от народните представители от ПГ на ДПС излизат от парламентарната зала.)
В заключение – няма да губя времето на останалите колеги, искам да Ви кажа, че на всички тук ни е ясно, че става въпрос за една безмислена от административна гледна точка процедура по създаване на нова община, която, сигурен съм, че много скоро ще бъде ликвидирана, както и редица други общини, които абсолютно безсмислено съществуват и товарят допълнително държавните и общинските бюджети. Поне на нас ни е ясно, че създаването на тази община беше абсолютно самоцелно и беше стратегическо мероприятие на ДПС. (Шум в залата.)
И накрая – за магията на идеите. За каква магия? За какви идеи ми говорите? Вие ли, които печелите изборите само с купуване? Вие купихте тези избори с магията на армаганите си и на поредните пари, с които платихте на Вашите избиратели, само че такива ли са Ви армаганите? (Показва стенен часовник.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвам.
Ето го часовника, с който купувахте Вашите избиратели. (Вдига високо стенен часовник.) Вижте как върви часовникът. Часовникът Ви върви назад. Вижте секундарника! (Оживление, смях от ГЕРБ. Ръкопляскания.)
Алиосмане, виж накъде върви часовникът. (Показва часовника на заместник-председателя Алиосман Имамов.)
Така че, ето една аналогия! Ето, този часовник, тези часовници, които подарявате, вървят назад. Откак спечелихте изборите времето за Сърница върви назад! (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики, народни представители от ДПС излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Имамов – лично обяснение. (Силен шум, ръкопляскания от ГЕРБ, реплики и провиквания от ДПС.)
Моля за ред в залата!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател!
Валери, имаш огромно желание да ме предизвикаш. Не зная каква е причината, но един човек да заяви, че свещеникът на една религия вие, очевидно той е много далеч от европейските ценности. Много, много далеч. Все едно аз да кажа, че попът в църквата вие! И никой от моите колеги няма да го каже. Или свещеникът в Синагогата вие. Вие виете, защото не сте част от цивилизацията. (Силен шум, реплики, провиквания, ръкопляскания от ДПС.) Виете!
И не подценявайте помаците. Те могат да Ви дадат много уроци. Достатъчно е Вие да ги научите, ако сте достатъчно грамотен. (Единичния ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Имамов.
Други изказвания от името на група? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Данаил Кирилов и група народни представители.
На предишното пленарно заседание бяха прочетени докладите на комисиите, на които е разпределен Законопроектът.
Сега – становище от вносител. Няма.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на първо гласуване... (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Бинев. (Народният представител Мая Манолова репликира председателстващия от място.)
От една минута питам има ли някой да се изкаже? (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
Прочетени са на миналото заседание. Съобщих го това. Не следите какво се случва в залата, госпожо Манолова. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Бинев, имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Смятам, че макар и забавени, тези промени са крайно нужни. На това място желая отново да изтъкна нуждата от допълнителни реформи.
В последните години ставаме свидетели на това как рецидивисти отново и отново извършват престъпления. В момента те напускат предсрочно затворите и продължават с извършването на престъпления. Примери мога да дам за Велико Търново, Хасково и много други.
Това състояние на законовата уредба е нетърпимо за обществото и лично аз, и мисля, че всички хора, които искат да има закон в нашата страна, настояваме за промени в тази посока.
Също така искам да попитам: кога ще се приемат стъпки за адекватни наказания за престъпления като съвременния тероризъм, измамите с онлайн банкирането, престъпленията с акцизите, престъпленията срещу културните ценности?
Огромен проблем съществува с така наречената „кражба на фирми”. Бизнесът и без това е на дъното, а сега дори трябва да се бори с престъпници, които не без помощта на някои съдии присвояват дружества. Мога да дам няколко примера.
Настоявам за жестоки наказания за членовете на съдебната система и съдебната власт при нарушения на закона. Очаквам задълбочено разследване и при доказване на вина – най-сериозни наказания за съдийката, отстранена скоро от съдебната система.
Крайно време е да започнем отнякъде с корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама, това е извън двата законопроекта, които обсъждаме. Ние сме на НПК!
СЛАВИ БИНЕВ: Трябва да помислим за приемането на нов Наказателен кодекс и дебат за действие на новия НПК, както подчерта и Европейската комисия. Надявам се да не чакаме този път отново санкции или предупреждения от Европейската комисия преди да вземем мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване?
Господин Атанасов, след него госпожа Манолова.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, аз ще подкрепя на първо четене, разбира се, този Законопроект, защото той е нужен, но искам да обърна внимание на уважаемите народни представители и декларирам от парламентарната трибуна, че аз ще направя предложения между първо и второ четене по този Законопроект, защото освен Наказателнопроцесуалния кодекс, се предлагат изменения и в Закона за специалните разузнавателни средства.
Предлага се разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на сигнали за магистрати да се дават от председателя на Върховния касационен съд, което може би е правилно, но, забележете, също така се предлага, че единственият орган, който може да иска прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на магистрати, да бъде главният прокурор.
Искам да Ви обърна внимание, че съгласно Закона заявителят на едно специално разузнавателно средство е органът, който след това получава резултатите от неговата експлоатация. Ако бъдат приети тези текстове и на второ четене, това означава, че главният прокурор по цял ден трябва да чете разпечатки от разговори, провеждани между магистрати. И това не му е работа.
Отделно от това – стеснява се по този начин кръгът на органите, които биха могли да водят разработки и съответно разследвания, за сигнали срещу магистрати, тоест съсредоточава се цялата тази дейност само в една точка и това е главният прокурор.
Това няма да доведе до добри резултати, убеден съм в това, макар че аргументите, които се поднасят, а именно – стесняването на кръга от лица, които да имат отношение по тези сигнали, давало възможност, тоест възпрепятства изтичането на информация, не е толкова солиден аргумент, за да ограничим всички онези институции и служби, които би могло да бъдат разработки по отношение на сигнали за корупция от магистрати.
Исках да обърна внимание на този детайл от предлаганите промени.
Аз мисля, че на второ четене ще направим дебат по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики към неговото изказване? Няма желаещи.
Думата има госпожа Манолова за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! И аз, и моята парламентарна група ще подкрепим и двата внесени законопроекта – първият, който е изготвен от съдии от Върховния касационен съд с цел да разтовари Върховния съд от дела, които могат да бъдат разгледани и решени, без това да накърни принципите на наказателния процес и от апелативните съдилища.
Този Законопроект беше внасян и в предходното Народно събрание. Беше подкрепен от нас, но поради липса на време, желание и политическа воля в крайна сметка не стана факт, така че той ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група.
По отношение на втория Законопроект, аз съм сред неговите вносители, но трябва да подчертая, че той не е резултат от труда, усилията и законодателната дейност на народни представители от нито една парламентарна група. Той е изработен от експерти и прокурори под ръководството на Върховната касационна прокуратура и на главния прокурор и решава проблеми, които наистина са наболели както за наказателния процес, така и за българското общество. С една дума, ако трябва да бъде обяснен този Законопроект, той създава механизми – тези, които са хванати и осъдени в България, колкото и трудно да е това, да бъдат прибрани и да изтърпят своето наказание.
Дали това е реформа, когато една абсолютно нефункционираща система се превръща във функционираща, може да се спори, защото държава, която осъжда, но не прибира и не осигурява възможности осъдените лица да изтърпяват наказанията, се превръща в съучастник в престъпления, които същите тези лица извършват впоследствие. Тук можем да спорим доколко превръщането на една нефункционираща система във функционираща е реформа, но пък и главният прокурор се държи далеч по-скромно от правосъдния министър и в своите думи, и в своите действия.
Мисля, че тук е моментът да попитаме много говорещия правосъден министър, който от сутрин до вечер обещава реформи, къде са му законопроектите? Той отдавна не е протестър и не е достатъчно да изрича заклинания и голи обещания, че ще има съдебна реформа в България, а да облече своите намерения в конкретни законопроекти, както прави прокуратурата. Казвам това, защото имам моралното право да попитам правосъдния министър къде са законопроектите, обещани от неговия екип за правосъдна реформа, и защото подкрепих тази реформа, бивайки опозиция и разбирайки, че съдебната реформа не е партиен проблем. Тя е национален проблем. Тук спекулирането, празното говорене не прави чест нито на министъра на правосъдието, нито на ресорния вицепремиер. Те прекалено много се заиграха в празни приказки, голи обещания и различни пиар-акции.
Що се отнася до Законопроекта, друг негов основен акцент са мерките за процесуална принуда. Тук трябва да призная и аз като юрист, че промените, които се предлагат, са повече от наложителни и необходими. Признавам си, макар да съм дългогодишен адвокат, никога не съм се занимавала с наказателни дела, но аз също се изумих, че например мярката за процесуална принуда „подписка” така или иначе се оказа, че не е свързана с полагането на подпис от лицата, които са в нейния обхват, пред никакъв орган и в нито един момент. Тук контрол върху това – как се изпълняват мерките за процесуална принуда, трябва да има чрез подходящ регистрационен режим, който би следвало да бъде до усъвършенстван при промените между първо и второ четене.
Трябва да признаем, че въвеждането и на институтите на заместващите документи, и на електронните средства за проследяване също са необходими, но се нуждаят от допълнително прецизиране. Ще дам един дребен щрих, който се отнася например за така наречените „заместващи документи”.
Днес в Правната комисия ще бъдат разгледани поредните препоръки на международни организации, включително на ОССЕ за приложението на изборните правила и за тяхното съответствие с европейските изисквания. Отново една от препоръките, една от основните критики се отнася за това доколко е осигурено активно избирателно право за всички български граждани, включително и за тези, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода”, включително за тези, които са поставени под запрещение. Въвеждането на заместващи документи трябва да бъде изписано в съответните закони и нормативни актове например по начин, който да осигури участието на лицата, които имат такива документи, най-малкото в изборния процес. Освен това навлизането в тяхната лична сфера чрез така наречените „заместващи документи” трябва да бъде минимизирано и разпоредбите, които иначе ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група, трябва да подлежат на по-нататъшна детайлизация и доразписване в други нормативни актове, които третират тази тема.
Безспорно е, че трябва да се поработи по текстовете между първо и второ четене, като част от тях, макар да съм вносител, който е подкрепил предложенията на прокуратурата, казвам ясно от тази трибуна, че няма да подкрепя при конкретното им обсъждане на второ четене. Например това са част от текстовете, които се отнасят до прилагането на специалните разузнавателни средства. Няма как да бъде подкрепена, или поне с аргументите, които са изложени, възможността за използване на специални разузнавателни средства със съгласието на свидетел по едно наказателно производство. Аз лично, а и моята парламентарна група няма да подкрепим тези текстове.
Впрочем има доста въпроси, които са поставени и от институциите, които подкрепят тези законопроекти. Освен прокуратурата, това е и Върховният касационен съд, това е Висшият съдебен съвет, това са други съдебни органи. Има доста критики, които са отправени и от Висшия адвокатски съвет и които със сигурност би следвало поне да бъдат обсъдени между първо и второ четене на Законопроекта, давайки си сметка, от една страна, че става дума за двете страни в наказателното производство, които е нормално да имат различно виждане и различни интереси, които да следват в наказателния процес, но от друга страна, трябва да си даваме сметка, че това не е Законопроект, който да натежава везните в една или в друга посока. Това е Законопроект, който няма да обслужва нито прокуратурата, нито адвокатите. Той ще бъде в интерес на българските граждани поне по отношение на проблемите, в чието съществуване се убедихме през последния период.
Ако този Законопроект беше приет и беше факт, най-малкото ужасното престъпление във Велико Търново нямаше да бъде извършено и нямаше да се чудим по отношение на подсъдими по дела от висок обществен интерес къде се намират, дали са в България или в чужбина, така че промените са своевременни, те са необходими. Ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група и ще участваме активно в тяхното прецизиране и подобряване между двете четения на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Умишлено се въздържах да взема думата от името на вносител и по двата законопроекта, защото и в двата законопроекта инициативата произхожда, в единия случай, от главния прокурор, в другия случай – от Върховния касационен съд, но подчертавам, че и в двата случая колеги от Правната комисия от различни политически сили изразихме подкрепата си към тях и ги внесохме с обща политическа воля.
Вярно е, че от тази трибуна би следвало изрично да се подчертае инициативата на главния прокурор на Републиката по проблем на наказателната политика, която е изключително наболяла в последно време. Тоест по един от проблемите в наказателната политика, които са, бих казал, предмет на обострен анализ и на силна обществена реакция – резултатността на наказанието и ефектът на принудителните мерки.
Благодаря на всички колеги за тази подкрепа.
Правната комисия организира инцидентно, адхок обсъждане на предложените промени, още преди да бъдат гледани в Комисията. Тоест изслушахме възможно най-отрицателните аргументи срещу предложените мерки. Тогава подчертах, а и сега ще използвам случая да кажа, че не следва тази инициатива да се ограничава, потъпква или отказва с технически или чисто теоретични аргументи. Има остра нужда от тези мерки. Винаги може да се намери аргумент „против” в някаква посока. За сметка на това, ако имаме добра воля, ще намерим точните механизми за гарантиране на тяхното прилагане и за обезпечаване на правата на всички страни в процеса.
Каня Ви да подкрепите и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, групата на Патриотичния фронт ще подкрепи и двата внесени законопроекта. Както каза уважаемият господин Кирилов, те са плод на политически консенсус. Има вносители от всички парламентарни групи, представени в настоящия състав на Народното събрание.
По отношение на Законопроекта, внесен на 17 февруари 2015 г. по инициатива на Върховния касационен съд, смятаме, че по този начин не толкова и не само ще разтоварим Върховния касационен съд да извършва тълкувателна дейност – ние ще му осигурим тази възможност, но и ще осигурим по-голяма бързина на наказателното производство в случаите, когато имаме възобновяване на това производство при решения на районен съд като първа инстанция. Смятаме, че в този случай би следвало това да е водещият мотив, а не толкова, че ще осигурим възможност Върховният касационен съд да се занимава с тълкувателна дейност, което е допълваща опция.
По отношение на по-големия обхват на Законопроекта, внесен по инициатива на главния прокурор, също подкрепен от всички парламентарни групи, ние го приветстваме и смятаме, че засилването на мерките за процесуална принуда и подобряването на тяхната ефективност е не само навременно, но дори може да се отчете като закъсняло в определен смисъл, доколкото в обществото станаха публично известни случаи на лица, осъдени на втора инстанция, с влязла в сила присъда, неподлежаща впоследствие на касационен контрол, които избягват наказателното правосъдие, избягват справедливото наказание, което им е наложил съдът, и по този начин се ерозира вярата на гражданите и на обществото, че държавата може да проведе ефективна наказателна политика и че лице, което е извършило престъпление, доказано в хода на наказателния процес на две инстанции, може да избегне следващото му се наказание.
Смятаме, че от една страна измененията на мерките за процесуална принуда в хода на съдебното производство, както и мярката за забрана за напускане пределите на Република България чрез издаването на заместващ документ, ще способстват за ограничаване и премахване на възможността за лица, които са извършили престъпление, когато това е доказано и има влязла в сила осъдителна присъда, да могат да избегнат следващото им се правосъдие.
Тук следва да посочим, че по отношение на заместващия документ следва да бъдат направени промени в Закона за българските лични документи, за да имаме адекватна правна уредба.
Ще се спра и на няколко други момента, засегнати от настоящия Законопроект за изменение на НПК. Вярно е, че фокусът е върху мерките за неотклонение и процесуална принуда, но според мен е не по-малко важно да отбележим и останалите промени.
Въвежда се възможност следователите, чийто ресурс в момента не се използва достатъчно адекватно, да имат възможност да извършват разследвания на тежки умишлени престъпления против личността, извършени от непълнолетни, съсредоточаване подсъдността на Специализирания наказателен съд само върху престъпления, свързани с дейността на организирани престъпни групи и такива по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс. Възможността за реформа е в досъдебната фаза при спазване на съответни гаранции за защита на правата на гражданите – да се изисква горестоящият прокурор да мотивира писмените си указания към подчинения прокурор, което е още една гаранция, че без да има ясни мотиви и обосновка няма да има произволни указания, които да водят по този начин до евентуален неоснователен акт на съответната прокуратура.
Тук следва да се отбележи възможността за последващ съдебен контрол при условията на отложеност за задържане и изземване на кореспонденция – въпрос, по който гражданите и техните защитници са изключително чувствителни.
Всички тези промени, които смятаме за адекватни в тези два законопроекта, ще ги подкрепим, като си запазваме правото между първо и второ четене по определени разпоредби, които смятаме, че могат да бъдат усъвършенствани, да направим нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, четейки направените и внесени проекти за промени в НПК, още веднъж си давам ясна сметка, че ние приехме актуализирана Стратегия за съдебна реформа, която всъщност нищо не говори и не носи никакви позитиви за правната реформа у нас, защото по същество тази Стратегия беше без срок, без ясен бюджет в нея, и не на последно място – без ясно кадрово обезпечаване.
Ние от нашата парламентарна група ще подкрепим тези предложения за промени в НПК, първо, защото те наистина са наложителни.
На следващо място, направените предложения за промени в мерките за неотклонение са необходими.
И не на последно място, те се правят от прокуратурата, а ние всички сме наясно, че тя е органът, който получи – нека да си го кажем открито – най-добри думи по отношение на Доклада за мониторинг, направен от европейските служби.
Между първо и второ четене ще направим предложение по отношение на натовареността на следователите. За колегите искам да кажа, че в момента в България има около 420 следователи. Те разглеждат, представете си, по едно-две, максимум три дела годишно. Това е ненужно харчене на средства и ненатоварване на абсолютен професионален капацитет. Нашето мнение е, че прокуратурата, окръжните прокуратури много по-лесно и с много по-ясни текстове в Закона трябва да възлагат разследване на следователите, а не само на разследващите полицаи, каквито са в ГДБОП или в Главна дирекция „Национална полиция”.
Още веднъж заявявам подкрепата си към направения и предложен Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, изнесоха се основните становища, които чухме и обсъдихме при разглеждането на законопроектите за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс в Правната комисия.
На първо място, искам да благодаря на господин Хайтов за думите, с които припомни позициите, които заеха отделните парламентарно представени политически сили по време на обсъждането на Стратегията, която беше гласувана в Народното събрание. Това, което днес чухме, напълно съвпада, напълно оправдава и обяснява позицията на Партия „Атака” при гласуването на Стратегията за съдебната реформа. Тя наистина беше освободена от съдържание – не като качество, а като неин дефект и недостатък. Сега имаме възможност да се върнем към конкретиката на проблемите, които би следвало да залегнат в Стратегията, и да запълним със съдържание намерението да се проведе съдебната реформа, която, разбира се, най-вече е очаквана, посочвам на първо място интересите на българските граждани и заради това най-вече очаквана от българските граждани. Да оставим натиска от Европа, да оставим докладите, оценките, които така или иначе са следствие, а не причина да работим съвестно и в интерес на българските граждани, както сме се заклели при приемането на дълга си като народни представители.
Обединяващото в двата законопроекта е, че се поставят важни въпроси, по които следва да се отвори дискусия и тя да намери най-доброто решение на тези въпроси. Те ще бъдат подкрепени вероятно в залата, ще ги подкрепим и ние. Няма защо да бягаме от поставянето на въпросите, така че те да намерят своето решение по законодателен път.
Що се отнася до конкретните решения, които се предлагат, разбира се, на второ четене в залата ще можем да дадем ясна оценка, становище и подкрепата си за едно или друго решение в предложенията за изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В частност в първия Законопроект, който е по инициатива най-вече на съдии от Върховния касационен съд, има аргументи „за” и „против” неговата подкрепа и той може да се разгледа като опит за разтоварване от несвойствена и ненужно натоварваща работа върховните касационни съдии – работа по възобновяване на дела, които са с характеристика, която ги прави подсъдни като първа инстанция на районните съдилища, непреминали през касационна проверка и като че ли незаслужено достигнали до най-високите етажи на съдебната системата.
От една страна, това може да звучи логично, от друга, обаче такова решение би довело до прекъсване на връзката с живия живот на върховните касационни съдии. Струва ми се, че тази връзка е нужна, за да поддържа тяхното усещане и професионален рефлекс да не потвърждават несправедливи и незаконосъобразни решения. Така или иначе самите те предлагат да се приеме такова законодателно решение, което най-вероятно ще доведе до по-добър баланс в натоварването на съдиите – друг наболял въпрос на системата – натоварване на инстанции, които към момента не са натоварени, и респективно, освобождаване капацитета на върховните касационни съдии за тяхната основна и сериозна работа по издаване на тълкувателни решения.
Дали обаче освободеното време, освободеният капацитет ще бъдат употребени за това, дали да повярваме, че това ще се случи – аз наистина не мога да дам съвет в тази посока. В залата например повярвахме на финансовия министър, че той няма да се докосне до едни 2 милиарда. Ако сме толкова доверчиви на думи и казани обещания, защо да не повярваме, че върховните касационни съдии ще употребят времето си именно за тази наистина много полезна и основна дейност по издаване на тълкувателни решения.
Между първо и второ четене ще можем да коментираме по-задълбочено евентуални гаранции за това, което ще се опитаме да възложим на върховните касационни съдии с очакване. На този етап Законопроектът заслужава подкрепа именно за да се отвори дебатът и да се позволи той да добие по-съвършен и по-завършен вид.
Следващият Законопроект, за който се казаха добри думи, по инициатива най-вече на главния прокурор на Република България, заслужава също сериозно внимание. Той принципно може да бъде подкрепен дори само заради това, което се предлага в него като решение на големия въпрос за осигуряване възможността за привеждане в изпълнение на тежки присъди, свързани с лишаване от свобода.
Опитите на лица, осъдени от български съд, да се отклонят и, за съжаление, в голяма част от тези опити забелязваме резултати и успех на усилията на тези лица, заслужават реакция и отговор, така че занапред тази практика да бъде прекратена. В този смисъл има предложения в Законопроекта и това заслужава да бъде прекратено.
Остават обаче множество въпроси, които ще трябва да бъдат професионално, задълбочено, конкретно коментирани и те се отнасят до предложената подсъдност на дела, по които подсъдими са лица с имунитет, забележете, става дума за принципна промяна, при която се прави недопустимо смесване на подсъдността, определена по предмет на делото и по персонална принадлежност на подсъдимото лице. Дали ще следваме докрай предметната подсъдност, при което би следвало изцяло да отпадне възможността лицата с имунитет да бъдат насочени към определени компетентни съдилища, или пък ще се съобразим с досега действащия принцип на персонална подсъдност на лицата с имунитет, единствено и само пред Софийски градски съд, е въпрос на наше решение, но то трябва да има обясними изключения, а не както тук е предложено – малко произволно и неубедително.
Можем да спорим по текстовете, които коментират начина, по който могат да бъдат прилагани специалните разузнавателни средства. По отношение на свидетел, който е заявил съгласие, че той ще бъде обект на специалните разузнавателни средства, така че тези резултати да могат да бъдат ползвани и по отношение на друго, се отваря темата за евентуалния провокатор, който би могъл да се съгласи да бъде разследван трети нищо неподозиращ обект и да бъде провокиран към съответни изявления и към съответно поведение – така да се събират доказателства за неговата противозаконна дейност. Тук трябва да бъдем особено внимателни. Без нужните гаранции, че няма да бъде злоупотребено с този инструмент, няма как да оставим този текст да бъде приет, съобразно проекта на вносителите.
За да не губя времето Ви, тук наистина става дума за един прокурорски проект. Мисля, че отдавна мина времето, когато законопроектите трябваше и можеше да се делят на адвокатски, прокурорски и на каквито и да било други по заслуги и по признак професионални гилдии.
Тук трябва да гласуваме като граждани на страната, които не знаем какво ще поднесе бъдещето пред тях, пред техните близки и околни, пред които сме отговорни. Става дума, че трябва да се заложат регламенти на отношенията в наказателния процес, които да съдържат гаранции за всички участници и всички лица, оказали се в кръга на заинтересованите от обективното и вярно прилагане на законите в рамките на наказателния процес. Това е водещото при решението на депутатите от „Атака”, които ще подкрепим на първо четене тези два законопроекта със заявките, които направихме за работа, при която ще се търси и вярвам, ще се намери гаранция за създаване на условия за защита правата на българските граждани, когато по отношение на тях ще бъдат прилагани нормите, които днес обсъждаме и вероятно ще приемем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебатите? Няма.
Закривам разискванията.
Предстои гласуване – моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 13 февруари 2015 г.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 554-01-35, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 17 февруари 2015 г.
Гласуваме, колеги.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, всъщност искам да направя две процедурни предложения.
Първото касае удължаване на срока с една седмица за внасяне на предложенията по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс – този, който сме внесли с дата 13 февруари 2015 г.
Второто процедурно предложение...(Уточнение между председателя и народния представител Данаил Кирилов.)
Колеги, извинявайте! Оттеглям първото предложение с оглед технологични и процедурни въпроси и главно с необходимостта да се изготви общ законопроект.
Второто процедурно предложение е да бъде гласувано допускането в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Абсолютно е сигурен в това предложение.
Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госпожа Мичева.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
По тази точка на нашето внимание са четири законопроекта.
Има представени доклади от Комисията по правни въпроси, на която са разпределени. Предстои да ги чуем.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието господин Петко Петков – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”, и госпожа Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Законопроектът беше представен от господин Петко Петков.
Предложеният Законопроект предвижда изменения, свързани с Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст), който се прилага от 10 януари 2015 г. Предлагат се изменения в Гражданския процесуален кодекс, с които да се премахне междинното производство за признаване и изпълнение на съдебни решения, да се разшири обхватът на правилата за компетентността като те да се прилагат по отношение на спорове с ответници от трети държави, да се повиши ефективността на споразуменията за избор на съд и други.
Втората група изменения са свързани с Регламент № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, който се прилага от 11 януари 2015 г. и предвижда постановените мерки за осигуряване на защита да бъдат признати във всички държави членки посредством опростена процедура.
В хода на дискусията господин Делчев повдигна въпроса относно това, че предложената разпоредба на чл. 23 от Закона за защита от домашното насилие предвижда процедура пред Софийския градски съд за признаване на мерките за осигуряване на защита, въпреки изискването на Регламент № 606/2013 това да става автоматично. В отговор, госпожа Елена Дойчева обясни, че Регламентът не отменя напълно процедурата по съдебната част от признаването на мерките за защита и че процедурата в Закона за защита от домашното насилие до голяма степен е формална и не се изискват по-специални мерки.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, ще позволите ли да представя и следващия доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте по доклада по отношение на Законопроекта, който е с № 554-01-9.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
На свое заседание, проведено на 12 февруари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди вече цитираните три законопроекта.
На заседанието присъстваха: от Върховния касационен съд – съдия Таня Райковска – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Търговската колегия, и съдия Красимир Влахов – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия, както и представители на професионални и граждански организации.
Законопроектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители, беше представен от народния представител Димитър Байрактаров. С него се предвижда отмяна на някои от основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С цел да бъдат защитени правата на правните субекти се предлага в случите, в които вземането се основава на административен акт, документ или извлечение от счетоводни книги, акт за установяване на частно държавно или общинско вземане или акт за начет, да не се пристъпва към изпълнение преди съдът да се произнесе.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 06 февруари 2015 г., беше представен от заместник-председателя на Върховния касационен съд – съдия Красимир Влахов. С цел да бъде намалена натовареността и облекчена работата на Върховния касационен съд, Законопроектът предлага определенията, постановени от апелативен съд, да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, а тези, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд (чл. 274 от ГПК). Освен това се предлага решенията по търговски дела с цена на иска до 20 хил. лв. и решенията по определени граждански дела с по-малка правна сложност да не подлежат на касационно обжалване (чл. 280, ал. 2 от ГПК). Предлага се и изменение по отношение на обжалването на решенията на дисциплинарна комисия за налагане на наказание на нотариус пред Върховния касационен съд поради отпадане на правораздаването в 5-членни състави по отменения Граждански процесуален кодекс.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители, беше представен от народния представител Мая Манолова. Той предвижда широк кръг от изменения, които обхващат режима за уведомяване по чл. 47 от ГПК, подсъдността по отношение на искове, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, режима на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 от ГПК, изпълнителното производство и други.
В дискусията участие взеха народните представители Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов, Християн Митев, Петър Славов, Явор Нотев, Филип Попов, Четин Казак, Славчо Атанасов, Мая Манолова.
В хода на дискусията народният представител Чавдар Георгиев отбеляза, че постигането на равнопоставеност на страните може да доведе до натоварване на съда и подчерта, че в изпълнителното производство трябва да се намери баланс, при който да се даде възможност както да се защитят и да се реализират правата на кредитора при неблагоприятно развило се правоотношение, така и да се защитят правата на длъжника.
Господин Митев изрази подкрепа за представените законопроекти, тъй като според него те решават съществени въпроси и ще подобрят действащата нормативна уредба.
Господин Славов също посочи, че ще подкрепи законопроектите, но отбеляза, че ако отпадне т. 2 на чл. 417 от ГПК, банките ще заменят този способ с т. 3, а именно нотариална заверка на подписа за всички договори за банков кредит. Той постави въпрос на представителите на Върховния касационен съд относно предложението за създаване на т. 9 в чл. 303 от ГПК, което създава възможност за отмяна на влязло в сила решение при противоречие с тълкувателно решение. В отговор съдия Райковска и съдия Влахов отбелязаха, че това ще заплаши правната сигурност и ще допусне да се преразглеждат съдебни спорове, приключили преди десетилетия.
Господин Казак изрази безпокойство по отношение на отпадането на някои основания по чл. 417 от ГПК, които касаят правомощия на държавата и на общините и с които ще бъде засегнат предвиденият за тях облекчен режим. В отговор господин Митев отбеляза, че общините могат да се ползват от реда на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и следващи.
Господин Кирилов се присъедини към останалите народни представители и изрази подкрепата си за внесените законопроекти. Той подчерта обаче, че също има някои опасения по отношение на някои текстове, като едно от тях е, че не би следвало държавата и общините да бъдат лишавани от един по-икономичен способ да събират вземанията си.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21 януари 2015 г.;
- с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06 февруари 2015 г.;
- с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Няма постъпили други доклади от комисии.
Обявявам дебата за открит. Има ли желаещи за изказвания?
Господин Байрактаров, заповядайте от името на вносителя.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, от името на вносител искам да Ви обърна внимание на Закона за изменение на Гражданския процесуален кодекс, в частност отмяната на четири точки от мракобесния чл. 417 от ГПК. За мен, между другото, е неразбираемо, че по тази толкова важна тема в момента има толкова малко народни представители в залата, тъй като този член буквално съсипа живота на стотици хиляди честни и почтени български граждани и в същото време на още хиляди такива животът е, така да се каже, поставен на карта, особено що се касае до аферата „швейцарски франкове”, която е на дневен ред.
Но за да бъда мотивиран и обоснован, ще разделя моето представяне на два основни фрагмента: първият, който касае нашето вътрешно законодателство, и вторият, който касае европейското законодателство.
Добре би било да Ви върна назад във времето, колеги, в 2007 г., когато Правната комисия е трябвало спешно и доста натоварено да изготвя новия Граждански процесуален кодекс. При разговор участници в тази Комисия признаха, че колегите са били изключително натоварени и е нормално да допуснат и грешки. Все пак една от формулировките, която е мотивирала да бъде приет чл. 417, е била тази, че това е било изискване на Европейския съюз, на Европейската комисия. Такова изискване никога не е имало, то не съществува и към днешна дата.
Сред основните мотиви за приемането на действащия в момента Граждански процесуален кодекс е било бавното и неефективно правораздаване, което позволявало на голям брой граждански дела с принципно ясни и еднотипни казуси да задръстват, така да се каже, съдилищата, а веднъж като завършат с осъдително решение след многократни и дългогодишни протакания, да се сблъскат с напълно неефективно изпълнително производство, неспособно по никакъв начин да защити интересите на кредиторите. Това са били едни от основните мотиви.
Една от ключовите иновации на новия Граждански процесуален кодекс през 2007 г. беше така нареченото „заповедно производство” по чл. 410 и неговият по-голям брат – незабавното заповедно производство по чл. 417. Концепцията на заповедните производства е да се въведе формален съдебен способ за осъждане на длъжника и привеждането му към принудително изпълнение като се спестят неудобствата, разходите и забавянето на едно класическо исково производство.
Мотивиран от стремежа да форсира осъждането на длъжника и пристъпването към ефективно принудително изпълнение, законодателят се е увлякъл доста сериозно и достига доста далеч отвъд състезателното начало – равнопоставеността на страните в процеса и тяхното право на защита – все принципи на правото, които са закрепени в Конституцията на Република България, а така също и в редица общопризнати европейски норми.
Съгласно чл. 417 от ГПК, чиито четири точки ние искаме да бъдат отменени, длъжникът разбира за това свое осъждане едва когато получи призовка от съдебния изпълнител за доброволно изпълнение. По този начин длъжникът се лишава от основните права, признати в Конституцията според чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1, които са в сила за всички български граждани, лишава се от правото му на равенство пред закона като се нарушава, както вече казах, и състезателното начало. Възможността кредиторът да осъди длъжника по бърза процедура без да го известява за това, без да му дава възможност дори да бъде изслушан и да се защити, нарушава и основни правни принципи.
В хипотезата на чл. 417 държавните учреждения и общините действат като обикновени гражданско-правни субекти, като липсата на властови правомощия при банките, които по същество са частно търговски субекти, е още по-очевидна.
Допускането вземания на държавни учреждения, общини и банки да се събират по ускорена процедура беше оправдано през 2007 г. от авторите на атакуваните норми с необходимостта да бъде повишена събираемостта, като се повиши ефективността на правосъдието чрез намаляване на разходите и сроковете за осъждане. Обаче по този начин, колеги, се нарушава основен гражданскоправен принцип, който е формулиран в чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс. Според цитираните разпоредби всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Също така частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Последното, уважаеми колеги, означава, че частният документ, издаден едностранно от самото лице, в случая кредиторът – било то и държавно учреждение, община или банка, не може да служи като сигурно доказателство за нищо друго, освен за обстоятелството, че лицето е направило това изявление. Тук се наблюдава един сериозен урок в правото – никой не може да осъжда другиго само на базата на собствените си твърдения в своя полза. Всъщност издаването на такъв документ формулира точно такава хипотеза в чл. 417. Дори, уважаеми колеги, престъпникът, който е направил самопризнания за своите престъпления, не може да бъде осъден само на това основание.
Пълен абсурд е и възможността да се издава документ на база извлечение от счетоводни книги. Колеги, мога да Ви кажа, че в българската правова нормативна уредба не съществува такова понятие – „извлечение от счетоводни книги”. Дори в Закона за счетоводството, който е специализираният закон, не съществува такова понятие. Иначе казано, ако ние дадем възможност тази порочна практика да продължи, това означава, че ние всъщност даваме възможност за развитие на корупция, която за огромно съжаление вече е факт.
Уважаеми колеги, няма как да не Ви обърна внимание, че ако приемем актовете на административните органи за безапелационни доказателства, това, както вече казах, означава да разтворим широко врати за произвол на държавата, на общинската администрация. Още веднъж повтарям: да насърчаваме корупцията и организираната престъпност чрез въведени понятия, които никога не са съществували в българската правова нормативна уредба, не съществуват и към този момент.
Уважаеми колеги, с въведените текстове в чл. 417 няма как да не обърна внимание, че се нарушава и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Тук искам да призная пред Вас, колеги, че съм силно озадачен от гласуването на народните представители от ДПС по време на Правната комисия, защото вижте в какъв парадокс изпадаме: тези колеги, които пледират за защита на права и свободи, гласуваха срещу Конвенцията за защита на основни права и свободи, а както виждате, те дори не присъстват в залата. За мен това буди едно странно недоумение.
Нещо повече, проблемът е фундаментален от гледна точка и на философията на правото и неслучайно се регламентират именно в чл. 6 на Европейската конвенция. Именно по силата на този антидемократичен текст през последните осем години десетки хиляди честни, почтени граждани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Байрактаров, тъй като предвиденото време изтече – желаете ли удължаване?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, отчетете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Именно по силата на този антидемократичен текст десетки хиляди граждани бяха буквално съсипани, тяхното имущество беше отнето, както беше съсипан и бизнесът на десетки хиляди честни и почтени фирми. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви да се ориентиране към приключване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Приключвам.
С този текст, уважаеми колеги, се нарушава категорично и Директива 93/13 на Европейската общност на Съвета от 5 април 1993 г., както и Хартата на основните права на Европейския съюз и по-точно чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правото на собственост. Аз апелирам към Вас да спазите конституционното задължение да работим в защита на българските граждани и да подкрепим този Законопроект, внесен от групата на Патриотичния фронт, за отмяна на тези четири точки на чл. 417 от ГПК, за да възтържествува справедливостта и истинското право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплики? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, за изказване? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Заповядайте. (Реплики.)
Записал съм Ви преди господин Кирилов, но ако има консенсус помежду Ви... (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Като вносител – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Внесеният от Парламентарната група на БСП лява България Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е по две изключително важни за българските граждани теми – темата за банките и тяхната привилегия да се снабдяват с изпълнителни листи срещу длъжници по един облекчен ред, и темата за съдебните изпълнители, които през последните години буквално нахлуха и обърнаха съдбите на десетки хиляди наши сънародници.
За това колко е сериозен и всеобхватен този проблем говорят и числата и аз бих цитирала само две от тях. През миналата година частните съдебни изпълнители са събрали задължения на длъжници в размер над 1 млрд. лв., а висящите изпълнителни дела през частното съдебно изпълнение към днешна дата са за над 5 млрд. лв. Това, разбира се, е и в резултат на вътрешната задлъжнялост в условията на икономическа и финансова криза, в която се намират българските граждани и фирми, от друга страна, е показател и за това, че голяма част от съдебните решения не се изпълняват доброволно, а е необходима намесата на съдебните изпълнители.
Що се отнася до тяхното участие в събирането на кредити и задължения по отношение на банки, тук наистина се стига до колосални злоупотреби, които стават възможни благодарение на законодателството и които бих могла да опиша с няколко конкретни примера по различни изпълнителни производства, отнасящи се до събиране на вземания от банки.
Първи пример. Търговска банка, нарочно не цитирам името на банката, си вади по облекчената процедура изпълнителен лист срещу Национален център за социална рехабилитация. Образува въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител в района на Бургаския окръжен съд. В резултат на проблеми с призоваването частният съдебен изпълнител изобщо не уведомява длъжника – Национален център за социална рехабилитация, и той научава за заведеното изпълнително дело в момента, в който се пристъпва към публична продан на ипотекиран в полза на банката имот – хотел в Приморско, който е част от активите на Национален център за социална рехабилитация. В резултат на невъзможността на длъжника да обжалва оценката на недвижимия имот той се изнася на публична продан за 3 млн. лв. – цена, която е в пъти по-малка от действителната пазарна цена. Длъжникът подава възражение и жалба, които, докато бъдат придвижени, имотите се изнасят и продават на публична продан. Впоследствие в резултат на обжалването изпълнителният лист е обезсилен от съда, но Националният център за социална рехабилитация остава без своя имот в Приморско.
Втори случай. Друга банка по облекчената процедура на чл. 417 се снабдява с изпълнителен лист срещу търговско дружество. Търговското дружество подава частна жалба срещу този изпълнителен лист. Съдът администрира жалбата едва една година по-късно и докато се образува производството имотите, притежание на това дружество, са изнесени и продадени на публична продан. Впоследствие делото завършва в полза на длъжника, а изпълнителните листове са обезсилени, но така или иначе дружеството е без собствените си имоти.
Трети казус. Трета търговска банка по облекчената процедура на чл. 417 се снабдява с изпълнителен лист срещу четирима длъжници. Те подават жалба и възражение срещу изпълнителния лист, а също така и срещу неправилно начислените лихви върху тяхното задължение. Тъй като съдът в това производство няма ангажимент да следи за правилността на осчетоводяване и получаване на крайното задължение, жалбите и възраженията са оставени без уважение, в резултат на което имотът, в който живеят длъжниците, е изнесен на публична продан и продаден. Впоследствие, след приключване на съдебното производство се оказва, че четиримата длъжници са надплатили сума в размер на 8 хил. 318 евро и кредитът е бил неправилно обявен за предсрочно изискуем, но така или иначе имотът е продаден на публична продан.
Мога да давам и други примери за това как едно лице е осъдено за едно и също вземане по едни и същи счетоводни книги два пъти и в резултат на изпълнителните листи е платило два пъти едно и също задължение. Сумата му е събрана. В резултат на последваща съдебна процедура то доказва своята правота.
Мога да дам и пример с българско семейство, което за задължение в размер на 42 хил. лв. остава без собственото си жилище, напуска страната с трите деца, а впоследствие в съдебната процедура по общия исков ред се доказва, че е надплатило задълженията си и кредитът в останалата му част не е бил просрочено изискуем, но така или иначе става дума за съсипани съдби и разорени търговски дружества.
Заради това внасяме нашия законопроект, който има няколко конкретни предложения. Предлагаме промяна в чл. 417 – текстът, който дава неограничени възможности на банките да събират по облекчена процедура задължения от свои кредитополучатели, като за разлика от колегите от Патриотичния фронт, оставяме възможност на длъжника да прецени дали е съгласен вземането му да бъде събирано по облекчения ред и по този начин да си спести съдебни такси и разноски, или желае делото да се гледа по общия исков ред.
Защо правим това предложение? Съдебните такси и разноски никак не са малки и например при събирането на едно задължение в размер на 100 хил. лв. само съдебната такса на длъжника в размер на 4% е в размер на 4 хил. лв., отделно адвокатски хонорари, такси и разноски за вещи лица, за няколко експертизи. Това, което остава да дължи длъжник в едно безспорно производство, защото има и маса такива случаи, е допълнителното му натоварване с десетки хиляди лева. Предлагаме длъжниците по кредити, които не могат да платят, да имат възможност да преценят дали да си спестят таксите и разноските в рамките на една бърза процедура, или да доказват правотата си, че не дължат, или че неправилно са им начислени лихвите в едно съдебно производство по общия исков ред.
Предлагаме също така нещо изключително важно – имотите, които се изнасят на публична продан, да могат да бъдат обжалвани по отношение на техните оценки. Сега една от драмите на длъжниците е, че не могат да възразят на съдебния изпълнител в случаите, в които определи оценка на недвижимия имот в пъти по-малка от пазарната такава. В резултат на проведеното производство длъжникът остава и без имот, който е продаден на десетки пъти по-ниска цена, и остава длъжник до живот за едно задължение, което няма как да плати.
Предлагаме също така ясни правила по отношение на призоваването. Факт е, че голяма част от злоупотребите и от съдебните изпълнители в рамките на бързото събиране на вземания на банки се получават в резултат на проблемите в призоваването, особено в случаите, в които длъжникът не е намерен от съдебните призовкари по общия ред и се налага да лепят съобщения по една процедура в ГПК. Предлагаме тези хипотези да бъдат строго прецизирани, така че поне длъжниците своевременно да научават, че са обект на съдебно изпълнение в резултат на искания от банки за удовлетворяване на техни изискуеми задължения.
Правим и други промени в целия изпълнителен процес. Например важна е тази, отнасяща се до института на несеквестируемостта. Нека припомним, че текстовете в Гражданския процесуален кодекс са писани през 2007 г., когато минималната работна заплата беше 220 лв. С нейното нарастване сега на 360 лв., а впоследствие на 380 лв., размерът на секвестируемото имущество би следвало да бъде увеличен, така че имуществата, които не трябва да бъдат пипани, не трябва да бъдат предмет на принудително съдебно изпълнение, наистина трябва да бъдат завишени. Така че предлагаме това да става с акт на Министерския съвет, а не да бъде част от Гражданския процесуален кодекс.
В заключение ще кажа, че този Законопроект, изготвен след широко обсъждане и с граждански организации, беше внесен в рамките на предното Народно събрание. Там не можа да получи подкрепа, така че поздравявам колегите от Патриотичния фронт за внесения от тях Законопроект и парламентарното мнозинство, в случай че прояви смелост и подкрепи тези законопроекти, които макар и да не са внесени от представители на ГЕРБ, в крайна сметка решават едни важни въпроси, които тормозят българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Манолова, повече от минута просрочвате. Завършихте. Благодаря Ви.
От името на вносителите има ли друг желаещ да защити внесения Законопроект? Не виждам.
Откривам дебата по така внесените законопроекти.
Има ли желаещи за изказване от името на парламентарните групи?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вносителите доста подробно разказаха за всеки един законопроект, те са четири. Мисля, че и четирите могат да бъдат подкрепени и аз ще ги подкрепя. Струва ми се, че на тяхна база можем за изготвим един доста добър консолидиран законопроект, който да отразява всички добри идеи, които могат да се намерят в тези законопроекти.
Ще си позволя да акцентирам само на три неща, които донякъде се споменаха, но не знам дали сте успели да обърнете внимание на тях. Безспорно, първо е доброто намерение на колегите от Патриотичния фронт да се ограничи произволът, на който станахме свидетели неведнъж в последните години и тези злоупотреби, които редица банкови чиновници си позволяват да вършат.
Но тук обръщам внимание, както казах и на Комисията, че простата отмяна на някои разпоредби в ГПК няма да реши проблема. За мен лично по-доброто решение е наистина да помислим как да го решим, защото ако само отменим една или друга точка от ГПК в частта, касаеща така нареченото „незабавно изпълнение”, банките най-вероятно ще преминат към някоя от следващите точки, в частност нотариалната заверка на договорите за кредит. А всички се досещаме, че това ще бъде за сметка на кредитополучателите, така че е възможно да постигнем точно обратния ефект, докато банките отново ще могат пак да се снабдяват с изпълнителен лист по горе-долу същата процедура, но при завишени разходи за всички кредитополучатели. Убеден съм, че не това е целта на Законопроекта и бихме могли наистина да намерим едно по-добро решение на базата на консолидирания законопроект.
Другото съществено нещо, на което искам да акцентирам и което откривам в Законопроекта, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, са двете възможности на допълнителен, последващ контрол за законосъобразност върху съдебни решения, а именно това са две нови точки – т. 8 и т. 9, в чл. 303, отнасящи се до така наречената „отмяна” на влезли в сила съдебни решения. Там на практика се предлага такова нещо да може да бъде правено на базата на установена от Конституционния съд противоконституционност на даден закон или постановено тълкувателно решение на Върховния касационен съд, на което този съдебен акт противоречи. И в двата случая очевидно ще се касае за налична незаконосъобразност, която обаче при сега действащата уредба при влизане в сила на такива актове, няма как да бъде постигната, просто защото, както всички знаем, решенията на Конституционния съд действат занапред и не може на база на тях да се преразглеждат вече решени спорове. Същото важи и за тълкувателните решения.
Аз имах възможност да попитам и представителите на Върховния касационен съд на заседание на Комисията какво е отношението им към тези разпоредби. Те не бяха много категорични, изразиха определени резерви, но по-скоро ми се струва, че не бяха против подобен концептуален подход. По-скоро се притесняваха от сроковете, тоест да има все пак някакъв ограничителен срок, за който може да се иска преразглеждане със задна дата, за да не се стига до ситуации, в които да се преразглеждат взети решения отпреди 50 години, което едва ли е целта, разбира се, на вносителя.
Това, с което ще завърша, са правата на длъжника в изпълнителния процес. Частично също беше споменато – предлагат се редица мерки, целящи допълнителна защита на правата на длъжника и ограничаване на недобросъвестни практики от съдебните изпълнители. Обръщам внимание, че като следваща точка от дневния ред ще гледаме промени в Закона за частните съдебни изпълнители, така че както в ГПК, така и в Закона за частните съдебни изпълнители, могат да се внесат между двете четения доста добри допълнителни предложения, които да решат до голяма степен тези проблеми, което, разбира се, ние от Реформаторския блок ще направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Не виждам.
Следващият, който се е записал за изказване, е народният представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи и четирите внесени законопроекта. Законопроектите на колегата Димитър Байрактаров и на Патриотичния фронт, както и Законопроектът на госпожа Манолова и колегите от БСП лява България, очевидно гледат в една и съща посока, а именно реформа в изпълнителното производство – изпълнително производство, въведено с приемането на новия Граждански процесуален кодекс и доказало, че има определени несъвършенства и един дисбаланс между интересите на кредитор и на длъжник.
Специално по отношение на предложението в чл. 417 на колегата Байрактаров и на Патриотичния фронт, макар то да е една идея по-радикално, ние смятаме, че по този начин трябваше да бъде поставен въпросът за промяна и за реформа на този текст. Разбира се, склонни сме при обсъжданията между първо и второ четене да преосмислим някои наши позиции.
Изразявам лично мнение в случая, че действително тази привилегия има резон да бъде запазена за държавата и общините, но категорично се противопоставям на това банките да продължават да фигурират в т. 2 редом с тези публично-правни субекти. Макар и частно-правен субект – търговско дружество с особена цел, банка не би следвало да се ползва и да стои на едно ниво, на едно равнище с държавата и общините. Това за нас е недопустимо. Затова смятаме, че т. 2 в този си вид следва да претърпи промяна. Дали ще бъде възприет радикалният подход те да бъдат извадени изцяло от обхвата на разпоредбата на чл. 417, или ще се предпочете подходът, който колегата Манолова и останалите колеги от БСП лява България са възприели в тяхното предложение, е въпрос на дискусия.
Подкрепяме също така направените предложения в Законопроекта на госпожа Мая Манолова в посока на оптимизиране на призоваването. Действително призоваването е един от съществените проблеми. Във връзка с изпълнителните производства в много случаи длъжниците изобщо не биват уведомявани, че има започнало изпълнително производство. Залепването на уведомление, както е по действащите разпоредби, е крайно недостатъчно. Това уведомление се залепва обикновено на външните врати, въобще всеки може да го скъса. В един момент длъжникът не е уведомен, че може да възрази и да използва всички правни средства на защита, които му предоставя Гражданският процесуален кодекс, и се оказва в един момент субект в изпълнително производство. Затова смятаме, че внесените промени са адекватни и ще подобрят съществено действащата нормативна уредба.
Също така смятаме, че възможността за оспорване на оценката на имуществото, което подлежи на принудително изпълнение, е правилна мярка, която ще даде възможност за по-добра защита на длъжника в изпълнителния процес.
Правилно е и предлаганото намаляване от 30 на 20 на сто на изпълнението на задължение от страна на длъжника в изпълнителното производство, като по този начин насърчаваме добросъвестните длъжници. Не всеки може да отдели 30%, какъвто е сега действащият текст, за да изплати част от задължението и след това да извърши разсрочване, но за много хора ще е възможно да платят, или ще успеят да се мобилизират и да платят тези 20% и след това да разсрочат своите задължения. По този начин ще бъдат защитени и кредиторът, и длъжникът.
В заключение ще кажа няколко думи по отношение на Законопроекта, внесен от господин Кирилов и група народни представители, който смятаме, че съществено ще ускори гражданския процес по отношение на частните жалби, които ще подлежат, след приемане на тази промяна, на оспорване, когато са привнесени от районен съд на касационен контрол от апелативните съдилища. Апелативните съдилища, както и с наказателния процес, за който вече говорихме, не са чак толкова натоварени. Те могат да поемат и да се справят с тези оспорвания, от една страна, а от друга страна – увеличаването пък на таксата, при която е допустимо оспорването пред касационна инстанция на търговски дела, ще осигури по-голяма възможност на Върховния касационен съд да извършва едно от основните си правомощия, именно извършването на тълкувателна дейност.
По тези предложени съображения ние ще подкрепим законопроектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Иван Иванов от групата на БСП лява България.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме четири законопроекта, които по своята същност са отдавна очаквани от българското общество и засягат интереси предимно на длъжниците.
В своето изложение няма да се спирам в подробности върху това, което е предложено от различни колеги, а само на една част от това, което ние сме внесли. Като цяло мога да кажа, че нашата група подкрепя предложените изменения.
В частност ще засегна промените, които предлагаме в нормативната уредба, засягащи несеквестируемостта, тъй като действащият Граждански процесуален кодекс и в частност разпоредбата на чл. 446 е в сила от 1 март 2008 г. Тук дефинирането на несеквестируемия доход е в тясна връзка с размера на минималната работна заплата, към която е посочена дата съгласно Постановление № 1 на Министерския съвет от 11 януари 2008 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата, като в случая тя е 220 лв. Оттогава до настоящия момент този размер е бил изменян пет пъти, а закрепените в Кодекса граници, спрямо които се определят секвестируемите части, не са били актуализирани нито веднъж. Несъмнено нормата в този си вид има нужда от изменение във връзка с новия размер на минималното месечно възнаграждение, тъй като от 1 януари 2015 г. то вече е 360 лв. При така изложената фактическа обстановка към момента няма как спрямо което и да е лице да е приложима хипотезата на чл. 446, ал. 1, т. 1, тъй като първата секвестируема част се отнася до лица с доход с размера на минималната работна заплата и 300 лв. Вследствие на това немалка част от длъжниците търпят по-неблагоприятни условия, тъй като за тях се прилага секвестируемата част по т. 2, а именно една трета, съответно една четвърт от дохода.
С цел установяване на стабилитет на горепосочената норма и съобразяване с обстоятелството, че е неподходящо посочването на конкретни стойности, които подлежат на почти ежегодна актуализация в един нормативен акт от ранга на Кодекс, предлагаме този кръг от обществени отношения да бъде уреден чрез подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. Тъй като размерът на минималното възнаграждение за страната се определя с постановление на Министерския съвет, редно е именно този орган да може чрез нарочен акт да актуализира границите, спрямо които се определят и секвестируемите части, които в момента са уредени в чл. 446, ал. 1, т. 1 – 4 от ГПК. С оглед прецизиране на текстове, които препращат към ГПК, предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби да се изменят нормативните актове, които са в пряка връзка с направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Думата има господин Бинев за изказване.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, всички знаем, че законите в България не са качествени и всеки ден ставаме свидетели на злоупотреби и празноти в тях. С оглед на това от изключителна важност е работата на съдилищата. Това го казвам по повод Законопроекта, внесен от господин Кирилов. С оглед на тази изключителна важност е работата на съдилищата, които да прилагат качествено, бързо, справедливо и често да допълват чрез тълкуване непълната законова уредба. Поради това не съм съгласен с предложението да се облекчи работата на Върховния касационен съд.
Правната сигурност е от изключително значение за сигурността на хората, бизнеса и, разбира се, за чуждестранните инвестиции, които според последната статистика на БНБ за месец януари са спаднали в пъти. Ако е нужно, да се увеличи щатът на Съда, но не и да оставим много български граждани без възможност за получаване на правосъдие.
Относно Проекта, внесен от господин Байрактаров от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт, изцяло подкрепям промените, предложени от Патриотичния фронт, който представлявам и аз в момента, защото са единствено и само в полза на българските граждани, които в последните години са напълно беззащитни вследствие на сегашния чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс.
Относно четвъртия Законопроект, внесен от Министерския съвет – съжалявам, че не са тук, за да си го представят – искам със загриженост да кажа, че в момента всички от Министерския съвет са наследници на минала практика, на която, за жалост, проблемът е закъснялата реакция на приемането във връзка с европейските правни актове. Тази практика се повтаря непрестанно у нас, за което сме силно критикувани от Европейската комисия, дори сме осъждани в Страсбург. Настоявам да се предприемат стъпки за максимално бързо и ефективно прилагане на европейските актове у нас, за да не се стига до наказания и подсещане от Европейската комисия, което по някакъв начин ни компрометира като законодатели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бинев.
Реплики?
Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Бинев, аз не разбрах всъщност защо няма да подкрепите Законопроекта, който касае подсъдността на делата във върховната инстанция. Връзката, която изтъкнахте, ако смятате така, аз директно ще заявя, че няма да подкрепя Законопроекта на Патриотичния фронт по причини, които изразявах колегиално само пред Патриотичния фронт. Предложеното изменение на чл. 417 е изключително популистко, изключително неефективно, изключително невярно, ощетява държавата и общината. Така че въпреки огромното насилие, което бях оказал върху себе си – да имате равната възможност да изразите и представите този Законопроект в Правната комисия, ще кажа, че след това Ваше заявление оттеглям подкрепата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Бинев, смисълът, тъй като и аз съм съвносител на този Законопроект, не е просто да разтоварим върховните съдии, за да имат по-малко работа. Смисълът е те да прилагат Закона по-добре, да постановяват по-качествени съдебни актове и да ги постановяват по-бързо. Защото както всички знаем, забавеното правосъдие често не е правосъдие.
В момента Върховният съд е претоварен с частните жалби, които спокойно могат да се решават на долните инстанции, за да могат на практика върховните магистрати да се концентрират върху това да разглеждат по същество, качествено и в срок, а по възможност и бързо делата, които касаят десетки и стотици български граждани. Това е основният смисъл на тези предложения.
Апелирам, вникнете в тях. Мисля, че предложенията са добри и ще ускорят работата на Върховния съд, а вероятно и на цялата съдебна система. Всичко това се прави с основната цел да се подобри правораздаването и да се подобри работата на съдилищата. Моят апел е: вникнете в тях и мисля, че ще се съгласите с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Съжалявам, че не съм бил правилно разбран. Въобще не става дума, че няма да има подкрепа. Напротив. Това е ясно. В момента изразявам своето лично мнение по този въпрос, като давам интерпретация на думите на хората, които са ме информирали, тъй като аз не съм юрист. Тези хора смятат, че това е проблем. В случая аз съм говорил единствено и само от свое име по този въпрос. Така че подкрепата към Вашия Законопроект въобще не е свалена. Съжалявам, че това Ви е възбудило толкова много и реагирате по този начин. Съжалявам.
Смятам, че ние сме тук, за да си предаваме информацията, която пристига от нашите избиратели. В това няма нещо непонятно и фатално, та чак толкова остро да реагираме. Мисля, че го направих по елегантен начин, а не прекалено агресивно. Смятам, че е напълно нормално да предаваме информацията, която получаваме от нашите избиратели, и да се предупреждаваме един друг. Приемете го не като някаква критика, а като нещо, което сме длъжни да предадем от хората…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Трябва да имате единна воля на групата.
СЛАВИ БИНЕВ: Волята на групата е в подкрепа на Законопроекта. Мисля, че бях пределно ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направим 30 минути почивка.
Продължаваме в 12,05 ч.
Има заявки за изказвания.
Почивка до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – продължаваме заседанието.
Продължаваме с разискванията по законопроектите за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Заповядайте, слушаме Вашето изказване.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като един от съвносителите на Проекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс заедно с колежката Манолова искам да взема отношение по част от текстовете, които ние предлагаме за промяна. Преди това искам да поздравя и останалите вносители, тъй като несъмнено Гражданскопроцесуалният кодекс е един от най-коментираните сред правните среди основен процесуален закон и в много случаи предизвиква немалко дебати сред тях.
Като действащ адвокат съм изпитал и плюсовете, и минусите в много от текстовете. Вярвам, че и колегите в залата добре познават и добрите, и лошите среди на Гражданскопроцесуалния кодекс. С колежката Манолова и част от другите колеги се опитахме да предложим някои промени в текстовете, с които считаме, че в голяма степен ще допринесем за изграждане и приемане на по-добър закон.
Ще се спра конкретно само на два текста, които ние предлагаме да бъдат променени – разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 3. Безспорно, че процесът започва с много труден момент – призоваването на страните. Юристите знаем, че в немалко случаи процесът се бави точно с цел, тоест във връзка с призоваването на страните. Нашето предложение в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, за да се постигне по-добра равнопоставеност и все пак да гарантираме правото на ответната страна да узнае, че срещу нея се води някакъв граждански процес, е призоваването чрез така наречените „връчители” да стане чрез най-малко три посещения в период от една седмица. Всички добре знаем, че невинаги се намираме вкъщи и невинаги който посещава дома на ответната страна, ще го намери на адреса, посочен в исковата молба.
Не са малко случаите, когато залепването на едно съобщение поради недобросъвестност на съседи, на други граждани бива премахнато и страната, за която е оставено това съобщение, изобщо не узнава, че за нея има съобщение. Ние считаме, че с трикратно посещение ще осигурим в края на краищата равнопоставеност страната да узнае за воденото срещу нея дело.
На второ място, предлагаме промяна в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, с която се цели да се постигне по-добра бързина в призоваването. Всички знаем, че исковата страна обикновено посочва адрес, който към момента на нея е известен, но в много случаи ответната страна не се намира на този адрес. Тогава се пристъпва към указание на съда, който указва всъщност на ищеца да посочи постоянен или настоящ адрес. Това обаче не може да стане без издаване на съответното удостоверение от съда и по този начин цялата процедура се бави.
Поради тази причина нашето предложение е това да става по служебен път – съдът да извърши тази промяна, след като вече знаем, че чрез Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. и друга наредба съдът има достъп до тези данни и служебно може да извърши справката. Това в голяма степен ще облекчи процеса и по този начин ще гарантира и възможността ответната страна да получи изпратената призовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карагьозов.
Реплики? Няма желаещи.
За изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да заявя още веднъж, че Парламентарната група на Патриотичен фронт ще подкрепи всички внесени законопроекти, касаещи изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Във всички има внесени много разум, мисъл както в Законопроекта на колегата Данаил Кирилов, в който наистина се предвижда едно ускоряване на процеса, така и на колегите от БСП. Аз се надявам, че днес в залата ще надделее здравият разум, който в общи линии показва, че е добре да се състои този дебат. Това е дебат в полза на българското общество, на българските граждани.
Затова за пореден път Ви приканвам да подкрепим и четирите законопроекта, защото в тях наистина има много, много смисъл. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносители Димитър Байрактаров и група народни представители от 21 януари 2015 г.
Гласуваме, колеги.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносители Данаил Кирилов и група народни представители от 6 февруари 2015 г.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносители Мая Манолова и група народни представители от 11 февруари 2015 г.
Гласували 102 народни представители: за 54, против 7, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, очаквам, че гласуването на народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ е в резултат от някакво неразбиране и подвеждане, че вносителите сме от опозицията. На практика Законопроектът беше подкрепен от юристите в Правната комисия, включително от юристите в ГЕРБ. В залата се чуха много добри думи за Законопроекта, защото за всеки юрист, а и не-юрист е важно и е ясно, че той решава важни проблеми, които са факт и по отношение на изключителните правомощия на банките, и на съдебното изпълнение, и на призоваването, и на секвестируемото имущество, и на обжалването на оценките на недвижимите имоти. Аз просто не допускам, че в резултат на дебатите, които се случиха в пленарната зала, има народен представител, който би гласувал против оценките на недвижимите имоти – предмет на съдебно изпълнение, да не се обжалват; че има народен представител, който би бил против да се прецизира призоваването в гражданския процес, който би бил против да бъдат ограничени банките в техните правомощия. Казвам го абсолютно колегиално.
Моля да преосмислите поведението си и да подкрепите този Законопроект, защото аз не чух нито една критика от който и да е народен представител по отношение на текстовете. Те са обмислени, работени, обсъждани и с граждански организации, и с юристи, и с правозащитници. След като не бяха изложени никакви аргументи „против”, напротив, всички изказвания бяха за подкрепа, наистина нямам обяснение за това гласуване. Предполагам, че е в резултат на грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги!
Гласували 103 народни представители: за 62, против 4, въздържали се 37.
Предложението не е прието. Кворумът е 63.
Покажете резултата по групи.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ - вносители са Волен Сидеров и група народни представители, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Вносители са Мая Манолова и група народни представители.
От Правната комисия са постъпили доклади по двата законопроекта.
Кой ще ни представи докладите, господин Кирилов?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Представям Ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
От името на вносителите, Законопроектът беше представен от господин Илиан Тодоров. Предложението за цялостна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители е мотивирано от неоснователното и в ненужно големи размери засягане на финансовите интереси на българските граждани от страна на частните съдебни изпълнители.
В обсъждането на Законопроекта участие взеха народните представители Свилен Иванов, Явор Нотев, Данаил Кирилов и Емил Димитров.
Господин Свилен Иванов отбеляза, че възможността за събиране на вземанията чрез частни съдебни изпълнители е добра алтернатива с оглед бавното производство пред държавните съдебни изпълнители.
В подкрепа на Законопроекта, господин Явор Нотев обърна внимание, че Законът допуска от граждани, които и без това са в затруднено положение, да се търсят суми, които многократно надхвърлят тяхното задължение. Това е неприемливо и трябва да бъде регламентирано.
Господин Данаил Кирилов изрази становище, че Законопроектът е радикален, въпреки че действително част от разходите са прекомерни, с което се засягат интересите на гражданите. Той аргументира символичната си подкрепа за Законопроекта, въпреки невъзможността за приемането му в този краен вариант, с наличието на остра нужда законодателството да бъде съобразено с реалността и да бъде подобрено.
Господин Емил Димитров сподели становището, че проблемът наистина е наболял и трябва да се търси консенсусно решение, с оглед на което е необходимо да се инициира публичен дебат. Той публично подкрепи Законопроекта, като отбеляза невъзможността да бъде приет в този му вид поради неговата крайност.
След проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за”, 4 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители, № 454-01-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Представете и следващия доклад.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 12.02.2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11 февруари 2015 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Мая Манолова.
Предложените изменения предвиждат размерът на таксите, които се събират при принудително изпълнение, да не надвишава размера на задължението и в случаите на доброволно изпълнение, в срока на връчена покана, пропорционалната такса върху платената сума да се събира в половин размер. По този начин се цели да бъде постигнато справедливо и ефективно принудително изпълнение.
В дискусията участие взеха народните представители Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов, Християн Митев, Петър Славов, Явор Нотев, Филип Попов, Четин Казак, Славчо Атанасов, Мая Манолова.
В хода на дискусията народните представители изразиха подкрепата си към така предложения Законопроект.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11 февруари 2015 г.”
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
От името на вносителите?
По Законопроекта на народния представител Волен Сидеров от името на вносителите има ли някой?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ние от „Атака” предлагаме да отпадне Законът за частните съдебни изпълнители и такива просто вече да не съществуват, просто защото на този етап частното съдебно изпълнение не функционира добре и в полза на обществото, а функционира единствено в полза на една голяма група от хора, които се превърнаха в милионери на гърба на българския народ.
Корупцията в частното съдебно изпълнение започва по различни поводи, като например случаите, в които длъжникът съзнателно не бива открит и това дава основание за изпращане на връчването на покана за доброволно изпълнение.
Липсата на дисциплинарни, наказателни граждански правни санкции за злоупотреба и причиняване на вреди доведе до масови нарушения и злоупотреби от страна на частните съдебни изпълнители в България. Тук трябва да кажем, че в държави от Европейския съюз като Испания, Австрия, Германия, Дания, Италия и общо 11 други държави от Европейския съюз съдебното изпълнение е изцяло държавно – това, което предлагаме и ние от „Атака” да се случи в България.
Частното съдебно изпълнение към този момент изцяло обслужва интересите на банки и финансови институции и решава несвойствени въпроси, като въпроса с междуфирмената задлъжнялост. Принудителното изпълнение придобива масов характер и за обществеността вече няма доверие в частното съдебно изпълнение. Масовите публични продажби на жилища, хотели, предприятия не постигат успех поради липсата на налични парични средства в българската икономика. Принудителното изпълнение има смисъл тогава, когато длъжникът не иска да изпълнява. Но в повечето случаи длъжниците са съгласни да продават, но няма реални купувачи, а банките отказват да предоговарят кредитите така, че реално да могат да се погасяват. Все по-честите искания от страна на частните съдебни изпълнители в България МВР да оказва по-голямо съдействие в хода на целия процес на принудителното изпълнение е показател за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, а не за спазване на законовите права на длъжника. Използването на МВР срещу гражданите създава една презумпция за законност на действието на частните съдебни изпълнители.
Този Закон, както знаем, е приет през 2005 г. и за периода си на действие от разкриването на Института на частните съдебни изпълнители е претърпял редица промени. Въпреки това с настъпилите икономически промени в страната ни по време на периода на действие на Закона става ясно, че той страда от много тежки и сериозни недостатъци, които се отразяват негативно на правното положение на българските граждани. Нещо повече, неоснователно и в ненужно големи размери се засягат финансовите интереси на българските граждани по начин, водещ до обедняване, позволен от закона. Нека да не си заравяме главата в пясъка и да кажем, че реално в момента един български длъжник, който примерно дължи 300 лв., след като частният съдебен изпълнител се намеси, дължи вече 600 лв. – двойно. Това го няма никъде по света, колеги.
„Атака” винаги е била за защита на интересите на обществото пред тези на определени кръгове. Именно със Закона за частните съдебни изпълнители бе въведен такъв кръг, който до момента продължава да расте и да се облагодетелства за сметка на бедния българин. При отмяна на така действащия към момента Закон за частните съдебни изпълнители в обществото ни няма да се случи голям колапс. Ще продължат да функционират съдебни изпълнители, но държавни такива – вече държавни. Чрез премахването на Закона за ЧСИ ще се коригира изцяло една несправедливост, създадена през 2005 г. и продължаваща до днес, която е просто една законно оформена мафия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тодоров.
От вносителите на втория Законопроект има думата народният представител Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Разбрах, че ГЕРБ са взели политическо решение да не подкрепят законопроект, внесен от опозицията, но въпреки това ще представя внесения от колегите Законопроект, за да съм сигурна, че всеки един от депутатите на ГЕРБ, които ще гласуват „против”, е наясно за какво става дума. Мисля, че ако не ние, то избирателите ще им потърсят отговорност за това, че не искат да сложат ред както в частното съдебно изпълнение, така и в произвола и терора, който упражняват банките върху българските граждани. Работата в интерес на хората и на избирателите е ангажимент на всеки един народен представител и отговорност на всеки, който говори едно, а прави друго пред тези, които са го избрали.
Законопроектът, който сме внесли с колегите, е продължение на промените, които предложихме в Гражданския процесуален кодекс и цели да създаде повече справедливост по отношение на длъжниците, които по едни или други причини не могат да си издължат задължения, установени по съдебен ред. Става дума за огромните такси, които събират съдебните изпълнители. Предложеният Законопроект е начин да се сложи ред, така че да възтържествува справедливостта. Тоест един човек, който по някакви причини е изпаднал в състояние на невъзможност да плаща своите задължения към банка, към монополно дружество или към друг кредитор, да не бъде съсипан изцяло в процеса по издължаване на неговото задължение.
Предлагаме нещо, което е много просто и разбираемо, а именно сборът от всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението или половината от този размер. Това са предложения, които могат да бъдат обсъждани между първо и второ четене. Обяснявам, за задължения обикновено към дружества монополисти – към „Топлофикация”, към енергоразпределителни дружества, към мобилни оператори, към банки, гражданите от едно задължение в рамките на 300-400 лв. накрая се оказват длъжници на задължения от по няколко хиляди лева. Това не е справедливо. Не е справедливо също така съдебният изпълнител да насочи изпълнението за едно задължение от 300 лв. към няколко имота на длъжника, към неговите трудови възнаграждения, защото в крайна сметка всички тези такси натоварват човека, който по някакви причини не може да се издължи за относително ниско задължение.
Ще дам пример, който да илюстрира ситуацията. В резултат на проведено съдебно изпълнение – просрочено задължение по кредитна карта, колега народен представител от предния парламент се оказа освен че е със запорирана заплата в парламента, във ВУЗ-а, в който преподава, е и с възбранени имот в София и земеделски земи в Северна България. В крайна сметка, задължението от 400 лв. се превърна в задължение от 1400 лв. Ако за един депутат това не е особен проблем, за един гражданин, който получава минимална или средна работна заплата, за едно задължение от 300 лв. да дължи 1300 е очевидно несправедливо. Така че предложението, което правим, е именно в защита на тези длъжници. В тези предложения няма нищо политическо и само един изкривен ум може да гласува против подобни предложения, само защото са предложени от хора, които не са от неговата политическа партия.
Второто предложение се отнася за случаите, в които длъжниците платят задължението си в срока за доброволно изпълнение, а именно тогава те да дължат половината от дължимите такси. По този начин, от една страна, ще бъде ускорено самото изпълнително производство, тоест кредиторите ще си получат своевременно задълженията, от друга страна, човекът, който се е издължил в срока за доброволно изпълнение, тоест незабавно, не би следвало да бъде натоварван с пълния размер на таксите.
Разбира се, тези предложения не се приветстват от съдебните изпълнители. Може пък решението на ГЕРБ да гласува „против” да е продиктувано не само от идеологически съображения – от това, че го предлагаме от опозицията, може да са ги мотивирали по подходящ начин лица, които са заинтересовани да събират огромни такси от българските домакинства, защото това са двете възможни обяснения – или предразсъдъци до степен да се отхвърля всичко, което е разумно, само защото е направено от човек, който не е от ГЕРБ, и, второ, да има икономическо влияние от икономически интереси, които се ощетяват с този Законопроект, а именно частните съдебни изпълнители ще събират по-малки такси от хората, които се издължават по-бързо.
Мисля, че това са справедливи предложения, които ще облекчат българските граждани, и ако наистина мислите за длъжниците, които са изпаднали в състояние да не могат да се издължат на банки, топлофикации, енергоразпределителни дружества и други монополисти, няма никаква причина да гласувате против този Законопроект.
Мисля, че бях достатъчно ясна и поне присъстващите в тази зала са разбрали за какво става дума, така че ще направя всичко възможно след това и всеки да носи моралната отговорност пред своите избиратели за начина, по който гласува по тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз повече като реплика го бях замислил към госпожа Манолова, така че ако тя реши, ще ме репликира след това.
Госпожо Манолова, искам да Ви кажа, че така не се прави. Когато един законопроект е добър, по-добре кажете, че той е изготвен със съдействие на неправителствения сектор, на експерти и така нататък и да помислим как заедно да го подкрепим и той да се случи.
Тук ще Ви предложа, предвид това, което се случи с предложеното и по ГПК: нека да използваме възможността да помислим между двете четения и предложенията между двете четения – добрите неща, които евентуално бъдат предложени на Комисията, да бъдат приети и в залата. Същото може да бъде казано и за този Законопроект.
От пледоарията, която беше изнесена, се опасявам – даже видях, че колеги излизаха и може да последва същото, каквото се случи и с преди това внесеното предложение за изменение на ГПК, и на практика да се стигне до ситуация, в която няма да има приет нито един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, което ще ни лиши от възможността да правим предложения между двете четения и наистина едни добри предложения просто няма да се случат.
Моят апел е: нека малко по-умерено – не знам как да го нарека, но наистина политическите изказвания да са си политически, а когато става дума за право и за добри неща, мисля, че можем чисто експертно да се държим малко по-сериозно. Мои предложения, които съм правил, също са били отхвърляни от колегите от ГЕРБ. Както виждате, аз не се сърдя, а по-скоро търся варианти да ги предложа отново, вземайки предвид становища, които казват как това да бъде направено по-добро, или да убедя колегите от ГЕРБ да ги подкрепят, и те да станат факт, особено за неща, за които съм убеден, че са правилни. Тук мога да Ви дам и примера със Закона за административните нарушения и наказания. Той не мина буквално за 4-5 гласа на първо четене.
Има начини наистина, нека да не ескалираме ненужно напрежение с политически чисто опозиционни изказвания, особено по такива важни теми, които на практика можем да намерим начин да решаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? (Шум и реплики от дясно.)
За изказване думата има народният представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, присъединявам се към апела на колегата Славов. В тази връзка заявявам, че погледнато експертно, ние ще подкрепим внесения от госпожа Мая Манолова и група народни представители Проект на изменение в Закона за частните съдебни изпълнители. Смятаме, че не изцяло премахването на този институт, а именно подобни промени ще внесат справедливост и ще донесат правната уредба, която би следвало да има, за да може гражданите да не се чувстват ощетени, когато са длъжници в изпълнително производство и когато срещу тях е насочено едно принудително изпълнение.
Действително има много случаи, които са абсурдни, когато таксите по едно съдебно изпълнение многократно надхвърлят самата главница и лихви на задължението на съответното лице. На това действително трябва да бъде сложен край.
По същия сходен начин стои въпросът с поощряването на добросъвестните длъжници, които в срока на поканата за доброволно изпълнение изплатят задължението си. Друг е въпросът вече дали трябва да е наполовина, дали трябва да е две трети – това е въпрос на дебат. По принцип би следвало да насърчаваме едно такова положително поведение на длъжника, като по този начин се постига баланс между интересите на кредиторите и на задължените лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че за нито един честен народен представител, който присъства в тази зала, няма никакво съмнение, че предложенията, които правим, с основателни, справедливи и би следвало да бъдат подкрепени. Всъщност, ако трябва да бъда максимално честна, аз наистина съм изумена от гласуването на Парламентарната група на ГЕРБ по предния Законопроект. В представянето, в дебатите, които се случиха по предложените от нас промени в Гражданския процесуален кодекс, нямаше нищо политическо, нямаше нищо непремерено, нямаше нищо предизвикателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, нека да се върнем на този Законопроект.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля да не ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Говорете по Законопроекта, който обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА: Законопроектите са свързани, уважаеми господин Главчев. Законопроектите са свързани! Темата беше подета от господин Славов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имахте възможност по предишния Законопроект да се изкажете.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще ме оставите ли да се изкажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви оставя, ако говорите по този Законопроект.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, в настояването си за подкрепа по предния Законопроект аз мисля, че с колегите от парламентарната ни група направихме всичко възможно да го представим спокойно, безпристрастно и посочвайки предимствата и недостатъците и на действащото право, и на това, което предлагаме.
Да, ние не твърдим, че Законопроектът е съвършен. Но във всички случаи предложените решения бяха подкрепени от абсолютно всички парламентарни групи, за което благодаря и на Реформаторите, и на Патриотичния фронт, и на АБВ, и БДЦ, и на Парламентарната група на „Атака”, и на ДПС.
Единствените, които не могат да преглътнат идеологическото си его и партийното гласуване, се оказаха депутатите от ГЕРБ. След като съм информирана, че те имат политическо решение да гласуват „против”, не виждам защо не трябва да го кажа от парламентарната трибуна? Нека да е ясно! Нека един от юристите да стане и да каже защо гласува „против” ГПК и защо ще гласува „против” този Законопроект! Нека утре да обяснят на своите избиратели защо ще гласуват „против” намаляването на таксите на частните съдебни изпълнители, защо няма да гласуват за преодоляване на бремето на задлъжнялостта и на таксите върху българските граждани. Защо ще гласуват срещу това хората да стават роби на монополите и да се превиват под бремето и на енергоразпределителните, и на топлофикационните дружества, и на банките, и на мобилните оператори, и на всички монополисти, в добавка плюс таксите, които събират съдебните изпълнители? Няма никакъв здрав разум в гласуването „против” освен криворазбрана партийна дисциплина или икономически интереси – натиск от тези, които се облагодетелстват за сметка на гражданите, това е гласуване за монополите, за финансовия терор върху българските данъкоплатци и българските граждани. Нека да е ясно!
Още повече ние бяхме свидетели тук на една сцена, в която господин Кирилов показваше мускули на Патриотичния фронт и се наложи да има извинения, включително от парламентарната трибуна, за изказвания от нея, които са били недостатъчно почтителни към уважаемия председател на Правната комисия. Извинявайте, така не се прави!
Ясно е, че ГЕРБ не са се променили, че те осъзнато няма да направят нищо добро, че единственият начин е форми на натиск. И този натиск ще дойде от гражданите. Не може да гласувате против техните интереси и против собствените си обещания, а след това да очаквате нещо различно.
Правя и процедурно предложение, за да не излизам още веднъж на парламентарната трибуна – преди гласуването по законопроектите да бъде направена поименна проверка на кворума, за да е ясно кои народни представители от ГЕРБ присъстват, кои са „за” и кои са „против”. (Реплики от ГЕРБ.)
За икономия на парламентарно време преди гласуването моля да направите поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам по процедурата за поименната проверка – да се извърши по втората възможност, чрез парламентарните секретари, за да не отнемаме от парламентарното време, с което работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Като стигнем до гласуване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Поименната проверка е проверка на кворума.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Чрез секретарите, прочетете Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване – народният представител Данаил Кирилов. (Председателят Цецка Цачева заема председателското място.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатът до настоящия момент безспорно налага да уточним следните важни неща, включително и по движението на законопроектите.
Досега ние се наслушахме на едни, бих казал, изключително недобросъвестни, но силно популистки твърдения, поради което припомням следното.
Законопроектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс беше внесен в парламента, съобразно това, което Ви казах – предложението на Върховния касационен съд, заедно с предложението на Министерския съвет. Това бяха двата важни законопроекта, които парламентарната постоянна Комисия по правни въпроси трябваше да гледа по спешност. В тази процедура две парламентарни групи видяха удобна процедурна възможност да се включат съответно с предложения, които бяха направени в последния момент. Аз не казвам, че нямат това право по Правилник. Имат това право, но тъй като това са предложения, в чиято подготовка са участвали колеги юристи, те добре знаят историята на проблематиката, добре знаят тези въпроси до каква степен налагат широк обществен дебат. С това действие те ескалационно ни поставиха в ситуация – приемайте бързо или бъдете виновни.
Пак казвам, няма да коментирам политическата добросъвестност или недобросъвестност. Въпреки тази ескалация, ние разгледахме въпросните законопроекти, подкрепихме ги, при това всички, за да имат, един вид, равна възможност.
Потокът от законопроекти обаче не спря. Ние и в момента имаме последващо внесени законопроекти за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
В Комисията по правни въпроси напомних следното, без да искам да разширявам дебата по този въпрос. Проектът и по двата закона на госпожа Манолова беше факт и в предходното Народно събрание, когато мнозинството беше друго – когато госпожа Манолова освен заместник-председател на парламента, ръководеше и групата за взаимодействие с гражданското общество, с гражданските организации. Макар да не бях член тогава на тази група, с оглед важността на Гражданския процесуален кодекс гледах при всяка възможност да присъствам, бих казал, и на проблематиката.
Какво стана обаче в миналия парламент? В миналия парламент се отказа подкрепа дори на представители от тогавашното мнозинство за изменение в полза на длъжниците в Закона за потребителския кредит. Тогавашните, различно гласуващи от БСП, вече не са в залата. Те не бяха подкрепени за участие в настоящия парламент.
Тогава мнозинството имаше идеалната възможност Законопроектът на госпожа Манолова да бъде внесен. Той беше готов и през май месец, беше готов и през юни месец. Хайде, през юли месец един вид стана ясно, че вероятно следващият парламент може да не довърши мандата си, така че много моля да не разсъждаваме моментно, за кратко и да си изтриваме политическата памет.
Пак ще повторя, кога бяхте искрени – когато тогава не защитихте правата на длъжниците, или сега?
Да, ние подкрепяме всяко едно от балансираните решения за установяване правата на двете основни групи участници в този процес, като ясно си даваме сметка, че везните трябва да са наравно, че не може и не трябва да даваме повече права на която и да е от тези две страни в процеса.
Искам да кажа в заключение и следната важна причина. Мерките, които сега обсъждаме по внесения Законопроект на госпожа Манолова в Закона за частните съдебни изпълнители, са две. Ама те не са всичките. В Правната комисия аз дори подкрепих символично Законопроекта на „Атака” за пълна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители, и оттук ще заявя – Законът за ЧСИ-тата има нужда от по-сериозен ремонт, от по-радикален ремонт. С две промени, да, аварийно, спешно горе-долу показваме на публиката: „Вижте, ние нещо направихме!”, но не сме направили в никакъв случай дължимото.
Моето убеждение и тогава, и сега да гласувам „въздържал се” е в следното. Първо, по предходната точка – предстои второ гласуване, тоест всички политически сили ще имат възможност да правят предложения между първо и второ гласуване. Освен това редно е по отношение точно на този Кодекс да се създаде работна група, с участие и от магистратурата, и от всички.
По Закона за частните съдебни изпълнители работната група, формирана в Министерството на правосъдието, приключва работата си. Тя е в максимално широк формат. Заявявам моето, да кажем, ръководно убеждение – аз съм длъжен да предпочета следващия правителствен Законопроект, защото той е резултат както на правителствената политика, така и на широко публично и професионално обсъждане.
В заключение бих казал – грехота е точно мен да обвинявате в пристрастност. В пристрастност ме обвиняват всички въпросни гилдии, че едва ли не ги поставям в неблагоприятни условия, дирейки справедливо законодателно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кирилов, цялото Ви изказване беше една гузна реплика, едно гузно и не особено внятно обяснение как така си променихте на 180 градуса мнението от заседанието на Правната комисия до пленарната зала. Честно казано, на мен ми е жал за Вас. Не може председателят на Правната комисия да се върти като пумпал по теми, които са важни за българските граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не може! Не може да се въртите поради това, че не сте могли да отстоите пред ръководството на парламентарната си група защо тези промени са важни, защо тези промени са полезни, защо тези промени са основателни. Ако така ще я карате – всяко нещо, независимо че е добро, само защото е внесено от опозицията, да бъде отхвърляно, Вие няма да бъдете никаква Правна комисия. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Още веднъж ще кажа: благодаря и на патриотите, които проявиха гражданска доблест, внасяйки законопроекти по отношение на частните съдебни изпълнители и на банките, и на реформаторите, и на АБВ, и на „Атака”, и на ДПС, и на БДЦ. Народните им представители проявиха гражданска съвест по отношение на това, че трябва да се сложи ред в начина на ограбване на гражданите от частните съдебни изпълнители.
Единствено за ГЕРБ икономическите интереси и партийните предразсъдъци се оказаха по-важни. И тук, докато чакате някакви радикални реформи, така и внятно не обяснихте защо няма да подкрепите едни прости текстове, които намаляват таксите, които събират частните съдебни изпълнители. Обяснението е едно – защото икономическите интереси са огромни и защото очевидно Вие не можете да им устоите, както и не можете професионално да устоите на политическото и партийното си ръководство.
Това, което Вие приказвате, е абсолютно невярно, защото в предния парламент беше сложен ред в лихвите по потребителските кредити. Също една смела стъпка, която не мина безпроблемно, но там хората, които сме убедени в това, което предлагаме, имаме смелостта да го отстояваме, а Вие нямате смелост, нямате и професионална доблест. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За сметка на това имахте 23 секунди повече от времето за репликата, госпожо Манолова.
Втора реплика?
Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, не се чувствам обиден от репликата на госпожа Манолова, която целеше главно да стори това.
Пак ще припомня следното – по случая с лихвите, госпожо Манолова, получихте подкрепа от 35 гласа от ГЕРБ, защото нямахте толкова гласове във Вашето управляващо мнозинство. Вземете разпечатката от гласуването, спомнете си после как ходехте като полицай да проверявате кой от Вашите е гласувал и кой не е гласувал. В този контекст, как да Ви кажа, не намирам смисъл и основание на Вашите твърдения. Да, ако някой Ви слуша сега и не познава историята, вероятно би могъл да бъде заблуден.
Подчертавам и разчитам на това – предстои завършването на работата по кодексите. Кодексите са нормативни актове, които имат по-голяма сила с оглед обобщаващия обхват и мащаб на регулация по отношение на законите, изискват по-сериозна и прецизна работа, затова смятам, че тази работа предстои и ще се състои.
Тук колеги ми обръщат внимание, че не съм цитирал изрично писмо на Министерството на правосъдието по отношение на тяхното предложение по Закона за частните съдебни изпълнители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в разискванията?
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Давам пълната си подкрепа и за Законопроекта на „Атака”, както и за предложенията на Българската социалистическа партия, направени от госпожа Мая Манолова. Струва ми се, че по-добрият вариант е на партия „Атака”. Преди три седмици имах изказване под формата на въпроси към министъра на финансите и още веднъж ще повторя някои от аргументите ми за закриването на институцията на частните съдебни изпълнители.
Частните съдебни изпълнители – в последните десет, точно десет години наблюдаваме тяхната работата – се превърнаха в заплаха за социалната стабилност на държавата. Покъртителните кадри, които често пъти виждаме от телевизионните екрани, за принудително изхвърляне от заеманото жилище на беззащитни възрастни хора, на майки с деца, ме кара да мисля, че става дума не за справедливи изпълнители на закона и справедливост, а за бандите за мокри поръчки от мутренските времена, узаконено от българската държава. Припомням Ви тези покъртителни картини преди да натиснете червеното копче, когато трябва да гласувате за предложението на партия „Атака”. Не забравяйте нещо много важно: ако в днешния ден Вие от партия ГЕРБ, както декларирате, че сте против Законопроекта на „Атака”, по същество работите за лобито на частните съдебни изпълнители.
Беше Ви казано вече от преди мен изказалите се, че в Германия практиката е категорична – държавата изцяло е поела тази работа. Вярно, че през 2005 г. по внушение на Европейската комисия, а да не забравяме и препоръката на Световната банка, ние приехме промените, които въведоха тази институция. Факт е, че тази институция, както казах преди малко, се нуждае от реформиране – намаляване на таксите, което предлага Законопроектът на Българската социалистическа партия, което също е справедливо.
Подкрепям и двата законопроекта, но ми се струва, че социално справедливо е да приемем Законопроекта на партия „Атака“ – да отрежем с един удар, с едно решение един тумор на българската съдебна система, бих казал, и да възстановим социалната справедливост. Призовавам Ви да мислите за интересите на потърпевшите български граждани, за социално слабите, за тези, които са в изключително сложно социално положение и се увеличават, и както много сполучливо каза преди малко госпожа Манолова – не ни стига терорът на електроразпределителните дружества, не ни стига терорът на банките, а към този терор се прибавя и този на частните съдебни изпълнители.
Ще гласувам категорично за Законопроекта на партия „Атака“ и, разбира се, за предложението на Българската социалистическа партия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как и двете едновременно да се случат, господин Енчев. Единият е за отмяна на закона. Тогава какво ще изменяте по него, ако се приеме първото предложение? (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Реплики?
Първа реплика – господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не искам да отнемам време, но работите, които каза колегата, са доста възмутителни. Какво значи „махаме частните съдебни изпълнители, защото напомняли на мутренските времена”? Точно в момента, в който се махнат частните съдебни изпълнители, на вратите ще започнат да звънят по две-три здрави момчета да събират сумите, които дължат длъжниците, по съвсем друг начин и по съвсем друг метод, който няма нищо общо със закона. Споделих го с господин Тодоров и в Комисията.
Може колегите от „Атака” да са напипали някакъв проблем, но не може с такива радикални мерки и предложения да се постигат резултатите, които искат. Ние пак повтаряме: трябва цялостен ремонт на Закона, който най-вероятно ще бъде внесен в залата. Затова, госпожо Манолова, няма да подкрепим Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Енчев, имате възможност за дуплика. Няма да ползвате.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност, колеги, измененията на Закона за частните съдебни изпълнители, сам по себе си, прави препратка и към измененията на Гражданскопроцесуалния кодекс – измененията, които току-що бяха подкрепени на първо четене. Ако трябва да бъда честен, бих подкрепил дори и Законопроекта на партия „Атака” за цялостно отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители. Ние разговаряхме с тях и на уважаван юрист, като господин Нотев, му е пределно ясно, че всъщност правото е основи на държавността. Да отменим възможността да се изпълняват съдебните решения означава да гласуваме срещу собствената си държава. Що се касае до това, че в този Закон има много сериозни проблеми, че българските граждани в много голяма част са изключително ощетени, спор няма.
Ние ще подкрепим внесения Законопроект и на госпожа Манолова с ясната представа и идея, че между първо и второ четене Патриотичният фронт ще положи сериозни усилия, за да успеем до голяма степен да изчистим недъзите в него, които всъщност създават чувството за несправедливост в цялата съдебна система. Моят призив и апел е да бъде подкрепен този Законопроект, за да може наистина да се работи в полза на българското общество.
Уважаеми колеги, когато частният съдебен изпълнител похлопа на вратата на който и да е гражданин, той не го пита към коя политическа формация принадлежи и какви симпатии към коя партия има. Всъщност той е гражданин на Република България. Ние сме тук, за да работим именно в полза на българските граждани. Това е, което аз мога да Ви кажа, и мисля, че здравият разум ще надделее при гласуването на този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Процедура – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Цачева! Повтарям предложението си – вече е пред Вас, като председател, че във връзка с предстоящото гласуване на двата законопроекта искам поименна проверка на кворума в пленарната зала. Законопроектът е достатъчно важен, за да събере достатъчен брой народни представители, които да кажат „да” или „не” на този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, съгласно чл. 49, ал. 3 председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
В конкретния случай имаме направени две процедурни предложения. Първото по време е на госпожа Мая Манолова за поименна проверка на кворума чрез прочитане имената на народните представители.
Има направено второ процедурно предложение тази проверка да се състои чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
Нашият Правилник не съдържа изрична разпоредба, която да каже как следва да се процедира в конкретната ситуация – при едновременно направени две възможни, алтернативни процедури. Това бихме могли да го сторим само с нарочно решение, подкрепено в пленарната зала. (Реплики от БСП ЛБ.)
По начина на водене – заповядайте, госпожо Манолова. (Реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, четете! Чета Ви дословно!
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Има ясна парламентарна практика в случаите, в които парламентарна група поиска поименна проверка на кворума във връзка с предстоящо гласуване, тя да бъде извършена чрез поименно прочитане имената на народните представители и отмятане на тези, които са в пленарната зала. Това сме го правили и в предния парламент, когато имахме проблеми с кворума, и никой от нас не си е позволявал да прави някакви други тълкувания.
От името на Парламентарната група на БСП лява България ясно поисках да бъде извършена именно такава проверка във връзка с предстоящото гласуване на двата законопроекта чрез поименно прочитане имената на народните представители. Моля Ви, да не създавате прецеденти в парламентарната практика, а да направите тази проверка, както са я правили много на брой председатели на Народното събрание преди Вас и в случаите, в които това им е харесвало, и в случаите, в които това не е било особено приятно за тяхната парламентарна група. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Такива са правилата, така са се спазвали и Ви предлагам да не създаваме прецеденти, а да продължим така, както е било в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Процедура.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, понеже установихме, че вляво не са чели целия Правилник или четат докъдето искат, ще си оттегля предложението. Нека да се преброим поименно, но оттук нататък да знаете, че имате тази възможност и при пълна зала, когато искате да губите време, няма да може да се получава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Айдоан Муталиб Али- тук
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- отсъства
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Алтимир Емилов Адамов- тук
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- отсъства
Анна Василева Александрова- тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- тук
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- тук
Борис Борисов Станимиров- тук
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- отсъства
Борислав Сабинов Иглев- тук
Бюнямин Хюсеин Хасан- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- отсъства
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- отсъства
Валентин Стефанов Василев- отсъства
Валери Мирчев Жаблянов- отсъства
Валери Симеонов Симеонов- тук
Васил Миланов Антонов- отсъства
Велизар Пенков Енчев- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- тук
Вили Младенов Лилков- отсъства
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- отсъства
Вяра Михайлова Церовска- тук
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- тук
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- отсъства
Георги Стоянов Кадиев- тук
Георги Страхилов Свиленски- тук
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- отсъства
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен- тук
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Дарин Иванов Димитров- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов- отсъства
Джема Маринова Грозданова- тук
Диана Иванова Йорданова- тук
Димитър Ангелов Горов- отсъства
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- тук
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- тук
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- отсъства
Димитър Христов Желев- тук
Добрин Ненов Данев- отсъства
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- тук
Драгомир Велков Стойнев- отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа- тук
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- отсъства
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- тук
Жельо Иванов Бойчев- тук
Живко Иванов Мартинов- тук
Здравко Димитров Димитров- отсъства
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Кирилов Иванов- тук
Иван Костадинов Станков- отсъства
Иван Пенков Иванов- отсъства
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- тук
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- тук
Илиан Сашов Тодоров- тук
Илия Янков Илиев- отсъства
Ирена Иванова Коцева- тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- отсъства
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Андонов Котев- тук
Кирил Боянов Калфин- отсъства
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- тук
Корнелия Добрева Маринова- тук
Корнелия Петрова Нинова- тук
Костадин Иванов Марков- тук
Красен Георгиев Кръстев- отсъства
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Красимир Илиев Богданов- тук
Красимир Любомиров Велчев- отсъства
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- тук
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Красимира Пенева Анастасова- тук
Кристиан Иванов Вигенин- тук
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров- тук
Любомир Владимиров Владимиров- тук
Любомир Димитров Христов- тук
Лютви Ахмед Местан- тук
Магдалена Ламбова Ташева- отсъства
Манол Трифонов Генов- тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- тук
Мариана Георгиева Тодорова- тук
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- отсъства
Мая Божидарова Манолова- тук
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- отсъства
Мехмед Юмер Атаман- тук
Миглена Дойкова Александрова- отсъства
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- тук
Муса Джемал Палев- тук
Мустафа Сали Карадайъ- тук
Мустафа Фахри Ахмед- тук
Найден Маринов Зеленогорски- тук
Настимир Ананиев Ананиев- тук
Невин Халил Хасан- тук
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- отсъства
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- тук
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- отсъства
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- отсъства
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- тук
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Росен Петров Петров- отсъства
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- отсъства
Румен Иванов Иванов- тук
Румен Маринов Йончев- тук
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- отсъства
Светлин Димитров Танчев- тук
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- отсъства
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- тук
Станислав Димитров Анастасов- тук
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- тук
Стефан Георгиев Кенов- отсъства
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- отсъства
Стефани Михнева Михайлова- тук
Стоян Михайлов Мирчев- тук
Султанка Димитрова Петрова- отсъства
Таско Михайлов Ерменков- тук
Теодора Радкова Георгиева- тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- тук
Ферихан Илиязова Ахмедова- тук
Филип Стефанов Попов- тук
Хамид Бари Хамид- тук
Хасан Ахмед Адемов- тук
Христиан Радев Митев- тук
Христо Георгиев Гаджев- тук
Христо Георгиев Тодоров- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- тук
Цвета Вълчева Караянчева- тук
Цветан Генчев Цветанов- тук
Цветомир Цвятков Михов- отсъства
Цецка Цачева Данговска- тук
Чавдар Георгиев Георгиев- тук
Чавдар Славчев Пейчев- тук
Четин Хюсеин Казак- отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш- отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов- тук
Явор Божилов Нотев- отсъства
Явор Илиев Хайтов- тук
Янаки Боянов Стоилов- тук
Янко Александров Янков- тук

Налице е кворум. Можем да продължим.
Завърших поименно докрай списъка, тъй като искането беше не само с оглед на кворума, а и от присъстващите народни представители, за да се види кой как ще гласува на предстоящото гласуване.
Добавете колегите, които влязоха допълнително, за да обявим за стенограмата броя на народните представители в пленарната зала. (Обръща се към заместник-председателите.)
В пленарната зала са 174 народни представители.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители с вх. № 454-01-6, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
В доклада за първо гласуване Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроекта на първо гласуване.
Гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 7, против 88, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Искания за прегласуване, отрицателни вотове? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители с вх. № 554-01-28, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 11 февруари 2015 г.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта на първо гласуване.
Режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Манолова, можете да станете и да приемете аплаузите. (Народният представител Мая Манолова става и се обръща с лице към залата. Ръкопляскания, шум и реплики от ГЕРБ.)
Благодаря.
Заповядайте за отрицателен вот. (Шум и весело оживление в ГЕРБ.)
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Манолова, специално гласувах „против”, за да мога да изляза и да Ви кажа, че всичко, което говорехте по време на представяне на точката, бяха пълни измислици. Видяхте, че няма политическо решение на ГЕРБ да не Ви подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка.
Тъй като по програмата Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е предвиден за утре като точка първа, а изборът на председател на Сметната палата ще бъде точка втора за утре, сега отиваме на:

Точка седем – ГОДИШНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Танчев, да ни запознаете с доклада и Проекта за решение.
Да припомня само на народните представители, че процедурата е по чл. 114 и следващите на нашия правилник.
Съгласно чл. 114:
(1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на Решение на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя Годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В 3-седмичен срок от получаването й постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва Проект на годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Това предстои да дебатираме и гласуваме в момента, уважаеми колеги.
Господин Танчев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, за това кратко пояснение да напомним какво означава чл. 114.
Уважаеми колеги народни представители,
„На свое редовно заседание, проведено на 18 март 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 114, Глава ХІ от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание обсъди и прие проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Кристина Хитрова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Администрацията на Министерския съвет; госпожа Денница Недева и госпожа Теодора Карамаринова – държавни експерти в същата дирекция.
Проектът на програма е изработен в съответствие с приоритетите на Тройното председателство на Съвета на ЕС, приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г., Работната програма на Европейската комисия за 2015 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
В своята Работна програма за 2015 г. Европейската комисия предлага 23 нови инициативи в съответствие с десетте приоритета в Политическите насоки на председателя Жан-Клод Юнкер, представени на Европейския парламент. Планираните нови инициативи са в следните десет области:
1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите.
2. Свързан цифров единен пазар.
3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата.
4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база.
5. По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз.
6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.
7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие.
8. Към създаването на нова политика за миграцията.
9. По-силен участник на световната сцена.
10. Съюз на демократична промяна.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.) е приета в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерският съвет предварително информира Народното събрание и дава отчет за действията си за участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Като отчита дневния ред на ЕК и програмата на Тройното Председателство на Съвета на ЕС, през 2015 г. България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната области:
- насърчаване на икономическия растеж и заетост;
- присъединяване към Шенгенското пространство;
- солидарно управление на миграцията;
- Европейски енергиен съюз;
- Единен европейски цифров пазар;
- разширяване на Европейския съюз.
При изготвянето на Годишната работна програма на Народното събрани по въпросте на ЕС бяха отчетени и следните съображения:
- проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в ГРП на НС по въпросите на ЕС (2015 г.) ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз;
- приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрола върху проектите на актове на институциите на Европейския съюз, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на ЕС, които не са разгледани или окончателно приети;
- годишната работна програма приоритетно са включени проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в европейския дневен ред, както и да участва в политическия диалог с европейските институции;
- при необходимост, към настоящата Работна програма, комисиите на Народното събрание имат възможност да разглеждат и други документи на европейските институции (съобщения, доклади, бели и зелени книги, и др.), извън настоящата работна програма.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 114, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага – с 12 гласа „за”, на Народното събрание да приеме следното Решение за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.):
„Република България
Четиридесет и трето народно събрание
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 114, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.):
Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.)
Народното събрание, като се ръководи от:
- необходимостта от предприемането на активни действия с цел преодоляване негативните последици от икономическата криза, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на високи нива на заетост;
- значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България и постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”;
- стремежа за утвърждаване на Европейския съюз като единно икономическо пространство и като пространство на свобода, сигурност и правосъдие;
- нуждата от укрепване на глобалната роля на Европейския съюз като защитник на демократичните ценности и човешките права, на устойчивото социално и екологично развитие;
- спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес,
реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава Единадесета от чл. 114 до чл. 117 включително от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните дейности на европейските институции и европейски инициативи:
1. Преглед в средата на периода на стратегията „Европа 2020”;

В сферата на юридическите въпроси:
2. Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество.
В сферата на свободата, сигурността и правосъдието:
3. Законодателна инициатива за завършване на присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека.
4. Законодателна или незаконодателна инициатива относно Европейската програма за миграцията.
5. Незаконодателна инициатива относно Европейската програма за сигурност.
6. Предложение на Комисията за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура.
7. Инициативи, свързани с присъединяването на Република България към Шенгенското пространство.
8. Инициативи в сферата на борбата с тероризма:
- дискусия по възможността за изменение на европейското законодателство (Рамковото решение за борба с тероризма) с оглед въвеждането на адекватни санкции и възможности за наказателно преследване на терористи;
- Директива на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR Директива);
- инициативи за подобряване на техническите характеристики на европейските системи и база данни при наличие на ясна и подробна последваща процедура за действия след установяване на чуждестранни бойци.
9. Многогодишна стратегическа програма на Съюза в областта на правосъдието и вътрешния ред за периода 2015-2019 г., след изтичането на Стокхолмската програма 2010-2014 (незаконодателен акт).
10. Инициатива за „Интелигентни граници”:
- предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Система за влизане/излизане (EES) за регистриране на данните относно влизането и излизането на гражданите на трети страни, преминаващи външните граници на държавите – членки на ЕС;
- предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за регистрирани пътници (RTP).
В сферата на финансите:
11. Съюз на капиталовите пазари – План за действие за подобряване на финансирането на икономиката чрез по-ефективни пазарни инструменти за финансиране, включително и работа за изграждане на рамка за висококачествена секюритизация.
12. Рамка за разрешаване на проблемите на финансовите институции, които не са банки.
13. Предложение за Директива с цел да се предвиди задължителен обмен на информация по отношение на трансграничните режими.
14. План за действие относно усилията за борба с укриването на данъци и данъчни измами, включително съобщение за подновен подход за корпоративното данъчно облагане в единния пазар в контекста на развитието в световен план.
В сферата на икономиката и вътрешния пазар:
15. Пакет от мерки за задълбочаване на икономическия и паричен съюз.
16. План за инвестиции за Европа: Последващи законодателни мерки.
17. Пакет за цифровия единен пазар (ЦЕП).
18. Стратегия за вътрешния пазар на стоки и услуги.
19. Търговска и инвестиционна стратегия за работни места и растеж.
В сферата на труда и социалната политика:
20. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите: насърчаване на привличането към пазара на труда и пригодността за заетост.
21. Мониторинг на Гаранцията за младежта на европейско ниво в рамките на Европейския семестър през 2015 г.
22. Реформиране на мрежата от Европейски служби за заетост с цел подобряване на достъпа до възможности за заетост в чужбина, качеството на консултантските дейности и разширяване обхвата на схемите за млади работници.
В сферата на външната дейност:
23. Съобщение относно европейската политика за съседство.
В сферата на транспорта:
24. Пакет от мерки за въздухоплаването.
В сферата на климата, енергетиката и околната среда:
25. Стратегическа рамка за енергийния съюз.
26. Съобщение за пътя към Париж – многостранен отговор на изменението на климата.
27. Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО.
28. Законодателни предложения за изпълнение на Рамката за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката за периода от 2020 до 2030 г.
В сферата на земеделието:
29. Предложение за Регламент за замяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 разрешение на риболова.
30. Преглед на процеса за вземане на решение относно ГМО.” Благодаря Ви, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Танчев, моля, предложете наименованието на Решението, трябва да се обнародва. Прочетете самото име отгоре на Решението – като допълнение, за да го гласуваме.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: „Решение за приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! България вече е в деветата година на членството си в Европейския съюз, а това е четвъртото Народно събрание, което функционира вече в рамките на Европейския съюз и би следвало да очакваме, че интересът към европейската проблематика би трябвало да нараства, а капацитетът на Народното събрание да се увеличава от гледна точка на способността му да участва активно в този процес и да подпомага и насочва правителството по всички важни въпроси за България, по които следва да бъдат отстоявани национални позиции.
За съжаление, аз лично наблюдавам обратния процес. Самият факт, че днес коментираме тази програма пред полупразна зала, показва само, че някак Народното събрание не осъзнава важността на тази проблематика.
Ще кажа също, че като че ли за пръв път премиерът на България не дойде, за да представи в Народното събрание Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2015 г. – нещо, което смятам, че нарушава една добра традиция от предишните години. Затова днес нашата парламентарна група и аз персонално ще си спестим по-големите теми, които смятахме да поставим на обсъждането с премиера, и ще се съсредоточа малко повече върху това, което ни се предлага сега. Ако премиерът беше дошъл, сигурно можехме малко повече да говорим и по ключови теми, които не са пряко в правомощията на Народното събрание, но имат изключително значение за това как изглежда България в Европейския съюз, как тя защитава своите интереси, а също така, и преди всичко, как ги формулира.
От така предложената програма, която ние, забележете, приемаме в края на месец март и всъщност първото тримесечие на тази програма вече е изтекло, личи един доста бюрократичен подход към тази тематика и един формализъм както от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, така и от много от останалите комисии, които или не предложиха свои теми, по които смятат, че Народното събрание трябва да работи, или пък предложиха теми, които не дават особено голяма добавена стойност.
От този списък с инициативи, който виждаме, е по-важно как обаче ще бъдат реализирани, след като бъдат приети. Опасявам се, че в по-голямата си част те ще станат обект евентуално на разглеждане в някои комисии, надявам се всички от тях да минат и през Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Доколкото обаче познавам стила и начина на работа в това Народно събрание, сигурно много от тях изобщо няма да стигнат до пленарната зала и няма да се превърнат в позиции на Народното събрание и да бъдат в подкрепа или насока на правителството и министрите, които ще отстояват българските позиции, а постфактум ще констатират определени факти, а това в никакъв случай няма да ни помогне. Така или иначе ще пропусна част от въпросите, които, както казах, смятахме да поставим.
Но за нас е много важно да добавим две теми в този Проект за решение.
Едната от тях беше поставена в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, без да бъде гласувана, без да бъде приета или отхвърлена. Ние виждаме днес, че становището на Комисията не включва тази тема, която предлагаме в частта „Външна дейност”. Предлагаме да влезе там, тъй като така е формулирано и в Годишната програма, която дойде от правителството, да се добави: „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство”. Едва ли пред Вас трябва да коментирам въпроса, че това е ключова тема за целия Европейски съюз, ключова тема за България и е непонятно, че не присъства в Проекта на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Смятам също така, че доколкото разширяването на Европейския съюз е посочено като приоритетна тема от българското правителство, редно е тази тема да присъства. Това е една от темите, които самият господин Танчев изброи при представянето на Проекта в Комисията по европейските въпроси.
Смятам също, че в частта „Външна дейност” можем да поставим една по-обща формулировка: „Разширяване на Европейския съюз”. Това да е една от темите, които българското Народно събрание чрез Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, чрез Комисията по външна политика и евентуално други комисии да следи в рамките на тази година.
Така че правя формално предложение – Вие ще прецените, госпожо Председател, дали поотделно или заедно да бъдат гласувани, но да бъде включено: „Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство” и „Разширяването на Европейския съюз”. От това в голяма степен ще зависи как Парламентарната група на БСП лява България ще гласува по така предложения Проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате ги съответно като т. 24 и т. 25, другите ще слязат надолу, ако тези предложения се приемат.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само една забележка, господин Вигенин.
Процедурата по чл. 114, която изрично припомних, позовавайки се и директно цитирайки Правилника, не включва представяне от министър-председателя. Така че репликата Ви по отношение на премиера не беше коректна.
Има ли реплики към изказването на господин Вигенин?
Господин Танчев има реплика.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вигенин, това е един документ, който е работа в прогрес – във всеки един момент може да добавяме или да отхвърляме и да правим нови предложения.
Това, което в Комисията помолих, е тези предложения да минат през съответните комисии, да стигнат до нас – няма никакъв проблем да ги добавим в един последващ етап, но не съм убеден, че точно в пленарна зала колегите народни представители имат експертизата да вземат такова решение. Не смятам, че е нужно днес да го гласуваме по този начин, а тези предложения могат да дойдат чрез комисиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, тъй като бих казал, че ми направихте реплика, госпожо Председател, ще започна все пак с това да кажа, че не твърдя, че премиерът е бил длъжен да дойде. Казах, че се нарушава една добра традиция. Знаете, че имаше предпоставки това да стане миналата седмица, жалко е, че не стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Там процедурата е друга.
Извинявайте, че влизам в реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, зная.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Там е съвсем различна процедура. Другата процедура ще се състои.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Двете нямат нищо общо помежду си, разглеждат се по различен ред в Правилника.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, това е хубаво уточнение – ако се случи, ще бъде добре. Аз просто казвам, че по принцип е добре другата процедура да предшества сегашната.
Уважаеми господин Танчев, не мисля, че се изисква кой знае каква експертиза или особени познания, за да могат народните представители да преценят, че трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство е една от ключовите теми на Европейския съюз и на България през тази година. Така че включването на това споразумение в програмата на Народното събрание мисля, че е абсолютно логично и за него не се изисква отново минаване през комисии. Съвсем спокойно това предложение, направено днес, би следвало да бъде подкрепено.
Също така и по отношение на разширяване на Европейския съюз, ние, като страна, която отскоро е страна – член на Европейския съюз, най-добре знаем как тече този процес, че той е целогодишен, бих казал, и за България, която е страна, съседна на три страни – членки на Европейския съюз, и е страна, в която и правителството е отчело като приоритет тази тема, би следвало Народното събрание да включи в програмата си и тази тема. Така че аз призовавам народните представители да подкрепят тези две предложения. Не са необходими нови процедури, ново минаване през комисии. Нека да го включим сега, за да има пълна подкрепа за този Проект в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Има ли други народни представители, които желаят да участват?
Господин Великов иска думата, но времето за днешното пленарно заседание мина, няма направено искане за удължаването му.
Тук ще прекъснем разискванията по тази точка от дневния ред, ще продължим в утрешния пленарен ден, след като дебатираме и гласуваме по предвидените съответно като точка 1 и 2.
Закривам пленарното заседание.
Утре, редовно такова с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов