Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Алиосман Имамов и Явор Хайтов

Секретари: Чавдар Пейчев и Александър Ненков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение.
На основание чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, и във връзка със Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил провеждането на съвместна българо-американска подготовка за времето от 26 март до 20 април 2015 г. включително, в която ще участват сили и средства, както следва:
1. от Сухопътните войски на Румъния;
2. от Морската пехота на САЩ.
Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други, на друга държава или организация, въоръжени сили.
Мероприятието се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2015 г. Уведомлението е представено с писмо на Комисията по отбрана.

Съгласно приетата ни работна програма за тази седмица като точка първа за днешния пленарен ден предстои:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносители: Димитър Лазаров и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
С доклада ще ни запознае господин Лазаров.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди това да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за допускане в залата.
Гласували 152 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете господин Ципов.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20 март 2015 г.
Комисията на свое извънредно заседание, проведено на 24 март 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20 март 2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор. Те изразиха подкрепата си за внесените изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения.
В Комисията бяха получени становища от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на личните данни, които подкрепят така предложеното изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
В мотивите си за обявяване на текстовете на чл. 250а – 251а от Закона за електронните съобщения за противоконституционни, Конституционният съд сочи няколко основни несъответствия на отделни части от оспорените от омбудсмана разпоредби, но доколкото са част от цялостна процедура, приема, че уредбата в цялост не съответства на Конституцията.
Конкретните несъответствия с Конституцията, на които се позовава Конституционният съд, са:
1. допускането на възможност за предоставяне на достъп до данни, които са необходими за разследване на престъпления, които не са тежки (по чл. 319а – 319е от Наказателния кодекс), както и за издирване на лица;
2. предвиждането на широк кръг субекти, които могат да искат достъп до данни за трафика, без обвързване на искането с компетентност по разкриване и разследване на тежки престъпления;
3. липсата на съдебен контрол върху исканията за продължаване на срока на съхранение на данните и продължителността на срока, за който се допуска;
4. липсата на контрол върху унищожаването на издадената справка с данни, която не се използва за образуване на досъдебно производство;
5. продължителността на периода на съхранение на данните (12 месеца);
6. необходимост от мотивиране на искането и разрешението за достъп.
С оглед преодоляване на констатациите от Конституционния съд, с предлаганата нова уредба се предвижда:
1. съкращаване на срока за съхранение на 6 месеца;
2. отпадане на възможността за осъществяване на достъп до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица;
3. конкретизиране на възможността за органите, които имат компетентност по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, да получат достъп до данни, които са необходими именно във връзка с изпълнението на правомощията им по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления;
4. мотивиране на искането и разрешението за достъп;
5. съдебен контрол върху искането за продължаване срока на съхранение;
6. контрол на независим държавен орган върху унищожаването на данните след изтичането на сроковете за съхранение;
7. съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебно производство.
Законопроектът предвижда изменение в съответните разпоредби, които съдържат препращане към обявените за противоконституционни текстове, както и изменение и допълнение на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Измененията са насочени към уеднаквяване на ползваните правни термини, доколкото легалната дефиниция в § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба на Наказателно-процесуалния кодекс съдържа дефиниция „данни за трафика”, а в § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения се съдържа легална дефиниция на понятието „трафични данни”, което се употребява както в ЗЕС, така и в чл. 171а от Наказателния кодекс. Допълнението в Наказателния кодекс цели да обхване по-пълно случаите на нарушаване правата на гражданите, за които се предвижда наказателна отговорност, което освен предвидената в ЗЕС административно-наказателна отговорност е допълнителна гаранция за правата на гражданите. Допълнението в Наказателно-процесуалния кодекс е насочено към установяване на съдебен контрол върху предоставянето на данни за трафика, които са необходими за разследването на тежки умишлени престъпления, необходимостта за който е засегната в решението на Конституционния съд.
С предлаганите изменения и допълнения, наред с предвидените в чл. 261а – 261б от ЗЕС процедури по контрол върху законосъобразността на съхраняването, предоставянето и унищожаването на данни, които засягат конституционно регламентирани права на гражданите, от страна на независим орган (Комисията за защита на личните данни) и на постоянна комисия в Народното събрание се въвеждат достатъчно гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат защитените конституционни права.
Членовете на Комисията от БСП лява България заявиха, че нямат предложения за изменение на Законопроекта и ще гласуват „въздържали се”.
Председателят на Комисията предложи Законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в залата, на основание чл. 77 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, около което предложение се обединиха мнозинството от народните представители. Беше изразено становище, че несвоевременното приемане на внесените промени ще затрудни работата на службите за сигурност. В тази връзка председателят на Комисията посочи, че е изготвен доклад за второ гласуване на Законопроекта с редакционна поправка.
След представянето на Законопроекта се проведе гласуване, при което Комисията с 11 гласа „за”, 2 гласа „въздържали се” и без „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
От името на вносителите?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът беше внесен в спешен порядък. Той е подписан от народни представители от парламентарните групи на Патриотичния фронт, Реформаторския блок, ДПС, АБВ, от всички парламентарни групи. Не е подписан от колегите от Коалиция за България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): БСП лява България!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, не е подписан от БСП лява България.
Кое налага спешното приемане на Законопроекта?
Аз няма да повтарям мотивите за внасяне, които общо взето се съдържат и в доклада. Миналата седмица и в Комисията, и с колегите обсъждахме решението на Конституционния съд, с което се обявяват някои от текстовете за противоконституционни. Решението би трябвало утре да излезе в „Държавен вестник”. Срокът за влизане в сила е 3-дневeн, което ще рече, че следващата седмица, във вторник, това решение на Конституционния съд ще влезе в сила.
Ако ние в спешен порядък не приемем този Законопроект, това на практика означава, че операторите, които съхраняват данни, няма да имат основание за това. Текстът на чл. 250а, който им дава основание да съхраняват тези трафични данни, е обявен за противоконституционен и ще влезе в сила във вторник. Това означава, че абсолютно всички данни, които са били съхранявани до момента – 12 или 6 месеца, или 1 месец, трябва да бъдат изтрити. Така е направен софтуерът. Те няма да имат правното основание да ги съхраняват, още повече има текст в Наказателния кодекс, който предвижда наказателна отговорност, ако в противоречие с разпоредбите на Закона за електронните съобщения се съхраняват такива данни. Няма да съхраняват данни и занапред, ако ние забавим приемането на този Законопроект. Това на практика означава, че службите за сигурност, разследващите органи, няма да могат да ползват тази възможност, необходима за разкриване и доказване, и предотвратяване на престъпления. За националната сигурност това на практика, колеги, означава, че всички искания от партньорски служби, които ще постъпват или са постъпили, или ще постъпят след месец или два, няма да могат да се ползват от тази възможност, пак повтарям, защото данните ще бъдат унищожени. Това изискване е към операторите, те са длъжни да го спазят и те го спазват.
Затова молбата ми е и призовавам колегите да проявят разбиране, защото наистина ще застрашим сериозно и разследването, и предотвратяването на престъпления, съответно и взаимодействието с партньорските служби.
Аз съвсем накратко ще вметна за обстановката в момента в Близкия Изток, в Северна Африка. Знаете, че има трафик на хора. Знаете, че има участници от европейски държави, които преминават и през България, за да се включат във военните действия на така наречената организация ИДИЛ, поради което считам и изразявам увереност, че всички народни представители ще проявят разбиране и отговорност при гласуване на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Дебатите са открити. Моля народни представители, които желаят да участват в тях, да дадат знак.
Заповядайте, господин Мерджанов – имате думата за изказване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, промените в Закона за електронните съобщения, които разглеждаме днес, са необходими предвид скорошното решение на Конституционния съд, с което действащата уредба относно достъпа до така наречените „трафични данни” беше обявена за противоконституционна.
Преди малко господин Лазаров спомена, че все още решението не е публикувано. Наистина важно е също така тези промени да бъдат направени бързо, за да не се затруднява работата на службите. Но да се работи бързо не значи проблемите да се претупват, защото именно такова претупване, заради него, днес се намираме в ситуацията на спешност и несигурност по отношение на толкова важен въпрос.
Същата беше ситуацията и при първото приемане на Закона в края на 2009 г. и в началото на 2010 г. Тогава пак бързахте, точно както и днес. Тогава Европейският съюз прие директива и Вие без да мислите я преписахте. Сега Конституционният съд прие решение и Вие пак променяте закон без да мислите.
Още по онова време Ви обърнахме внимание, че внесеният Закон, при все добрите му намерения, създава усещане за полицейщина, която води до повече несигурност и до повече страх. Настоявахме да го оттеглите, да бъде преосмислен, за да се дадат достатъчно гаранции срещу посегателства спрямо конституционно установени права. Тогава не ни чухте. Няма сигурно да ни чуете и днес, защото този парламент все повече заприличва на предишното доминирано от ГЕРБ Народно събрание. С една малка разлика обаче – преди Синята коалиция беше опозиция, доста активна именно по този Закон, който тогава оспорваха, а днес не само подкрепят, а в името на държавническото си мислене ще гледат да го прекарат по най-бързия начин, почти със скоростта на светлината.
Споменах причината за внасянето на този Законопроект. Това е решение на Конституционния съд и ние трябва да се съобразим с него. Такова е и твърдението на вносителите му, които в мотивите си завяват, че предложената нова уредба преодолява констатираното от Конституционния съд несъответствие в основния закон. Но дали е така? Действително ли чрез предложените промени е намерен баланс между преследването на легитимната цел, каквато е разследването на престъпления и средствата за нейното постигане? Този въпрос заслужава повече внимание, защото тези средства водят до директна намеса в личния живот на хората. Казвам „хората”, защото става дума за личния живот на всички, не само на онези, заподозрени в подготвяне или извършване на престъпление.
Да, промените в Закона са необходими, защото не можем да лишим органите от възможността да проследяват трафични данни, но съвсем реални са и забележките на Конституционния съд, а към тях е подходено доста формално. Министерският съвет беше вносител на обявения за противоконституционен закон и пак правителството би трябвало да си го изчисти. Вместо това група депутати бърза да внесе закон. Защо? За да им обяснят пак конституционните съдии, че в продължение на години българското законодателство не е осигурявало достатъчна защита на гражданските права.
За нас проблемът е достатъчно сложен и значим, за да се опитваме да го решаваме на принципа „гасим пожар”, както е в случая. Предложените промени са част от дебата за тънката граница между свободата и сигурността, а от опит вече знаем, че тази граница трябва особено внимателно да се съблюдава, когато властта преимуществено е в ръцете на политическа партия ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е направен опит за уреждане на обществени отношения досежно реда за предоставяне, използване, съхраняване и унищожаване на трафични данни, като се цели преодоляване на противоконституционни текстове, подробно описани в Решение № 8 от 2014 г. на Конституционния съд.
На първо място, с този Законопроект е съкратен срокът за съхранение на трафични данни от 12 на 6 месеца, но същото не е мотивирано защо точно за период от 6 месеца.
Анализът в конституционното решение на разпоредбите ясно показва, че генерираните запазени данни за определения със закона срок, който сега е 12 месеца, съдържат пълна информация кой с кого, кога, как, с кое устройство и къде точно е осъществявал комуникациите си. При подробно и детайлно оценяване на генерираните данни могат да се изведат достатъчно съдържателни изводи по отношение на личния живот на хората, подробен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но дори без тя да подозира за това.
Предложението на вносителите не дава ясен отговор на въпроса за шестте месеца няма ли да е възможно да се направят тези анализи, и то към неопределен кръг от лица, практически всички, използващи различни съвременни комуникации като форма на общуване.
На следващо място, Законопроектът е преповторил положенията от обявения за противоконституционен текст на чл. 250 от Закона за електронните съобщения по отношение на органите, имащи право да искат информация за трафични данни. Съгласно решението на Конституционния съд законодателят е разширил неимоверно много състава на органите, имащи тези правомощия, като не всички имат възложените със закон правомощия за разкриване и разследване на тежки престъпления.
Съгласно чл. 34 от Конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение от това правило се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага единствено за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Така преповторена нормата в настоящия Законопроект, отново не отговаря на чл. 34 от Конституцията и на мотивите на Конституционния съд в цитираното по-горе Конституционно решение.
Никъде в Законопроекта не е предвидена и правна възможност засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното производство е било прекратено, да бъдат уведомени за това, кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използвани.
В този смисъл, Законът не съдържа точни и ясни правила, които да изключват формиране на чувството за заплаха и наблюдение.
В заключение, този Законопроект е отговорил частично на конституционните изисквания, като същият следва да бъде прецизиран.
В този смисъл, не бих могъл да го подкрепя на първо четене, тъй като философията и смисълът на Закона не кореспондират с българската Конституция и създават у гражданите основателно чувство за заплаха от наблюдение, което наблюдение няма за цел предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Гласували 148 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Господин Лазаров, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте. Кой иска прегласуване?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Поради грешно гласуване, моля Ви – прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, в режим на прегласуване сме. Моля за Вашия вот.
Гласували 147 народни представители: за 118, против 5, въздържали се 24.
Предложението е прието, грешката е поправена, от ляво няма глас „за”. (Смях, оживление.)
Господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чухме изказванията. Беше гласуван Законопроектът на първо четене.
Нямаше изразени предложения за промени в текстовете, така както са гласувани. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да, имаше критични бележки относно принципа за ограничаване на правата.
Поради това на основание чл. 77, ал. 2 Ви моля този Законопроект да бъде подложен на две гласувания в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище по така предложената процедура?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Правя обратно предложение – за даване на къс срок за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това по същество е ново предложение.
Вие във Вашето изказване и господин Мерджанов не заявихте, че между първо и второ четене ще внесете предложения.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Сега заявяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но дебатите са закрити!
В режим на следваща процедура сме. Имахме две гласувания по първото четене.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лазаров за гласуване на първо и второ четене в едно пленарно заседание на този Законопроект, тъй като в изказванията не са заявени намерения за предложения между първо и второ четене.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е необходимо да се заявява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, преди да обявя гласуването, да припомня дословно текста на чл. 77:
„Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.”
Такива предложения – справка в стенограмата – не са направени. Поради това искането е допустимо.
Подлагам на гласуване предложението за едновременно гласуване в едно пленарно заседание на първо и второ четене на този Законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Лазаров.
Прегласуване – господин Попов. (Шум и възгласи: „Ееее!” от ПГ на ГЕРБ.)
Колеги, процедурата е резонна. Не виждам защо е този ропот в залата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 147 народни представители: за 119, против 28, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Прочетох заглавието, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте и текстовете, които са подкрепени.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 по вносител се подкрепят от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване анблок наименованието на Закона и параграфи от 1 до 5 включително, по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 118, против 11, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6. Става въпрос за една техническа поправка:
„§ 6. В § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 17, 2009 г.) думите „чл. 251а” се заменят с „чл. 251и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само че става дума за § 80, ал. 1, а казахте „8”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграф 80, ал. 1, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 6 – нов, по доклада на Комисията и в редакцията й.
Гласували 141 народни представители: за 117, против 10, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Заключителни разпоредби”.
Параграф 6 става § 7, § 7 става § 8, § 8 става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок поставям на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”, параграфи от 6 до 8 по вносител, които съответно стават параграфи от 7 до 9 в доклада на Комисията.
Колеги, анблок гласуваме тези разпоредби, подкрепени от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната програма:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Процедурата за избор е по правила, приети с решение на Народното събрание.
Припомням тези правила в частта им относно процедурата в пленарната зала, които са обнародвани в бр. 18 на „Държавен вестник” от тази година:
„ІV. Избор на кандидат за председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата от Народното събрание.
1. Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание с решение на Народното събрание. На заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно, чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Решението е прието от Четиридесет и третото народно събрание на 5 март 2015 г.”
Със заявление с вх. № 554-00-569 от 25 март 2015 г. от господин Валери Симеонов – председател на Парламентарната група на Патриотичния фронт, се заявява, че издигнатата кандидатура за председател на Сметната палата на госпожа Горица Николова Грънчарова-Кожарева от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт е оттеглена.
Следват подписите на господин Симеонов и господин Каракачанов.
Следва да чуем доклада… (Шум и реплики.)
В тази връзка – заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В изминалия период от повече от седмица имахме възможност да се запознаем с кандидатурите и на двамата кандидати.
С кандидатурата на нашия кандидат – госпожа Горица Грънчарова, бяхме много добре запознати, с нейните професионални, личностни, морални качества и с нейната праволинейност, и неотстъпчивост, и най-вече неподкупност. Но имахме възможност също така да се запознаем и с издигнатия кандидат от Реформаторския блок господин Цветан Цветков и както на разговори в групата, така и на заседание на Комисията, а също и в лични разговори, да се убедим в неговия професионализъм и наличие на качества, които са необходими за ръководството на този изключително важен орган от обществено-политическия живот на България.
След заседание на групата и обстойно обсъждане с моя съратник – господин Красимир Каракачанов, ние решихме, че не бива да допускаме избора на председател на Сметната палата да се превръща в поле за политически сражения.
Този орган има изключително важно значение и аз мисля, че всички, не само нашата група, но и всички в Народното събрание, трябва да покажем, че този орган е надпартиен и че той е изключително отговорен и има правото да бъде максимално подкрепен от Народното събрание.
В тази връзка ние взехме решение да оттеглим нашата кандидатура, като искам да благодаря също и на господин Цветков за ангажимента, който той пое за включването на госпожа Грънчарова в неговия екип в качеството й на заместник-председател.
Призоваваме и останалите колеги от Народното събрание – да забравим дребните политическите спорове и страсти и да подкрепим кандидатурата, давайки добър знак за цялото българско общество. Благодаря. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател, макар че след това изказване докладът и представянето са излишни и можем да минем направо към гласуване. Но, да спазим процедурата.
Госпожо Председател, моля да допуснем в залата господин Цветан Цветков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за допускане в залата на господин Цветан Лилов Цветков.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Цветков в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно изслушване на предложените кандидати
Горица Николова Грънчарова-Кожарева и
Цветан Лилов Цветков за председател на Сметната палата
На открито заседание, проведено на 19 март 2015 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за председател на Сметната палата по реда на Раздел ІІІ от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, за заместник-председатели и двама членове на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Стоянова отбеляза, че видно от представените от двамата кандидати – Горица Грънчарова и Цветан Цветков – документи, същите отговорят на изискванията на Закона за Сметната палата за заемане на длъжността председател на Сметната палата и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Кандидатурата на госпожа Грънчарова, предложена от Парламентарната група на Патриотичния фронт, беше представена от господин Валери Симеонов – председател на Парламентарната група на Патриотичния фронт...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, извинявам се, но коректно прочетох Процедурните правила – „Народното събрание изслушва в резюме...”
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е част от резюмето, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобразявайте се с текста на Процедурните правила.
От Вас очакваме резюме на доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Все пак трябва да кажа кой е представил госпожа Грънчарова.
„Господин Симеонов отбеляза, че госпожа Грънчарова има висше образование и 23 години опит в сферата на счетоводството, контрола и одита, като от 2005 г. до настоящия мандат е била два мандата член на Сметната палата и това си качество познава дейността, методите и организацията на работата на Сметната палата.
Кандидатурата на господин Цветан Цветков, предложена от Парламентарната група на ГЕРБ и на Реформаторския блок, беше представена от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
След представянето на кандидатурите на двамата кандидати се премина към тяхното лично представяне и излагане на концепциите им за дейността на Сметната палата.
Съгласно т. 5 от Раздел ІІІ от Процедурните правила госпожа Стоянова докладва за постъпилото становище и въпроси от господин Ангел Ангелов в качеството му на председател на Съюза на одиторите от Сметната палата – юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на обществено полезна дейност. Становището е, че двете внесени предложения за председател на Сметната палата са палиативни и обслужват строго определени политико-меркантилни интереси. И двамата кандидати са с неподходящо образование и не притежават нужните качества. Поставените въпроси към двамата кандидати не бяха допуснати от Комисията, тъй като по същество те не са ясни смислово и не са относими към изслушването им.
Комисията по бюджет и финанси установи, че двамата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Сметната палата. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Сметната палата.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Горица Николова Грънчарова-Кожарева и Цветан Лилов Цветков за председател на Сметната палата по реда на Раздел ІV от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки кандидат.”
Имаме приложени проекти на решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След оттеглянето на едната кандидатура, докладвайте втория.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на
Сметната палата
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
Избира Цветан Лилов Цветков за председател на Сметната палата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега очакваме от Вас като вносител да представите кандидатурата на господин Цветан Цветков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще я представя накратко.
Господин Цветан Цветков е кандидатура, предложена от Парламентарната група на ГЕРБ и Парламентарната група на Реформаторския блок. Господин Цветан Цветков е завършил Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводна отчетност”. Той има дългогодишен опит в областта на финансите, финансовия контрол и одита. Започва професионалната си кариера като финансов ревизор в системата на Главно управление „Държавен финансов контрол” към Министерство на финансите през 1998 г., като последователно преминава през длъжностите „главен финансов ревизор”, „финансов експерт”, „ревизор” и „началник на отдел”. През 2000 г. господин Цветков е назначен за директор на дирекция в „Държавен финансов контрол” и ръководи преговорите с Европейската комисия по Глава двадесет и осем – „Финансов контрол”, за хармонизиране на националното ни законодателство в областта на финансовия контрол и достиженията на европейското право. Преговорите обхващат както трансформирането на държавния финансов контрол в институция за модерен вътрешен одит и финансова инспекция, така и превръщането на Сметната палата в одитна институция, упражняваща външен одит върху управлението на публичните финанси.
Съветник е на министъра на финансите от 2002 до 2003 г. В периода от май 2006 до февруари 2011 г. е ръководител на звеното за вътрешен одит в Сметната палата, а от 26 януари 2011 г. до 30 април 2014 г. е заместник-председател на Сметната палата на Република България, избран от Четиридесет и първото Народно събрание.
Господин Цветков е участвал в множество проекти по финансово управление и контрол, управление на риска, вътрешен одит и външен одит в публичния сектор, като например ръководител на проект за създаване на ефективни системи за обществени поръчки и одит в държавния бюджет на Република България, насочени към гражданите, по инициатива на Американската агенция за международно сътрудничество. Лектор е на международни конференции и семинари, организирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от Европейската конфедерация на вътрешните одитори.
Господин Цветков притежава сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор и международни сертификати за вътрешен одитор, сертификат за одитор в публичния сектор, сертифициран вътрешен одитор е по Програмата на Международния институт на вътрешните одитори, сертификат за предоставяне на увереност по управление на риска на Международния институт на вътрешните одитори и други.
Това е биографичната справка. Бих казала, че колегите, които се занимаваме с финанси, познаваме господин Цветков от работата му като заместник-председател на Сметната палата, че той чрез работата си е доказал своя силен професионализъм, което за мен е основната гаранция за независимост, за поставяне на професионалните критерии и ценности като висш приоритет.
Той се ползва с добро име и доверие от колегите си в гилдията на одиторите. Като председател на Сметната палата считам, че той ще внесе стабилност, спокойствие във върховния одитен орган. Сигурна съм, че ще предприеме абсолютно всички необходими действия, за да осигури професионализъм в работата на Палатата, в работата на всеки одитор в тази Палата.
Още веднъж искам да кажа, че спазването на Закона, на международните одитни стандарти, високият професионализъм на всеки одитор, работещ в Сметната палата – това, дами и господа, е единствената гаранция за независимост на този върховен орган.
Смятам, че нейният председател, притежаващ подобни качества, ще направи всичко възможно там професионализмът да възтържествува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Дебатът е открит.
Моля, народни представители, които ще участват в него, да дадат знак.
Господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Надявам се, госпожо Председател, че няма да наредите да изключат осветлението. Ние искаме да Ви кажем, че това, което в момента наблюдаваме, е един договорен мач. Видяхме ясно как се получава съглашателство и как всъщност се прави състезание с един кон.
Оттеглянето на кандидатурата от страна на Патриотичния фронт означава само едно – договаряне зад кулисите. Какво е накарало Патриотичния фронт да предложи в Комисията госпожата, която сега оттегля, със суперлативи за нейната кандидатура, като за човек много ценен и много квалифициран за този пост? Какво се е случило през това време, за да си промени мисленето Патриотичният фронт и лидерите му да оттеглят тази кандидатура? По-добре това да бъде обяснено тук, отколкото сега да се разиграват псевдосъстезания с един-единствен състезател.
Нашата парламентарна група няма как да погледне на това избиране между един човек, освен като на договорен мач. Ние няма как да участваме в договорени мачове, така че Ви пожелаваме успех. Очакваме първата проверка на Сметната палата да бъде срещу Партия „Атака”, както се е случвало много пъти, и да разравят – под вола теле да търсят, но ние сме свикнали с това. Важното е българите да разберат, че тук, в този парламент, има много задкулисие, много споразумения зад кулисите и че това не е начинът, по който трябва да бъде управлявана държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Пред хипотезата сме на един-единствен кандидат за председател на Сметната палата, което е ясен знак, че предложението на управляващото мнозинство ще бъде подкрепено. Няма да се съглася с оттеглилия предложението на втората кандидатура, че състезанието с един кандидат е знак за политически консенсус, знак за политическа отговорност, знак за политическа зрялост на Народното събрание. По-скоро това е ясен знак за политическа сделка, постигната в рамките на управляващото мнозинство. Във всички случаи състезанието между двама кандидати е по-добро от състезанието на един кандидат, който ще се състезава със себе си и очевидно ще бъде подкрепен. Затова в рамките на парламентарната процедура аз се обръщам към господин Цветков със следните въпроси.
Според правилата, които бяха приети в Закона за Сметната палата от управляващото мнозинство, негова ще бъде отговорността да предложи двамата заместник-председатели на Сметната палата. Очевидно е, че те също ще бъдат резултат от политическа сделка. Той ще трябва да предложи за първи път в рамките на тази процедура и двама представители на неправителствени организации, които уж ще бъдат кандидатури на неправителствени организации. Негова ще бъде отговорността за тези две предложения – дали те отговарят на законовите изисквания, и дали съответно процедурите в неправителствените организации са спазени, така че изборът, който ще направи Народното събрание по негово предложение, да бъде легитимен. Затова ще му връча два документа (показва документите), които показват начина и пороците на процедурата по определяне на предложенията на тези две неправителствени организации.
Ще прочета част от едното писмо, адресирано до ръководството на Института на дипломираните експерт-счетоводители и една от регионалните организации на този Институт. В това писмо регионалната организация заявява, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, извинявайте, това е въпрос към кандидата за председател на Сметната палата?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз имам право да му задам въпрос според парламентарната процедура.
В това писмо регионалната организация на тази професионална неправителствена организация казва следното: „По наше мнение процедурата по номиниране е опорочена поради няколко причини: няма ясни и конкретни предварително обявени критерии; процедурата по номиниране е неясна и непълна и не дава гаранции за прозрачност на процеса; има неравнопоставеност между кандидатите – номинираните, които са членове, и тези, които не са членове на Управителния съвет; нарушено е изискването на Закона за Сметната палата за провеждане на публична процедура; няма публикувана информация за гласуването на отделните членове на Управителния съвет, въпреки информацията, че вотът е явен и не става ясно защо даден кандидат е класиран на посоченото място”.
Имайки предвид всичко това и други аргументи, които изтъква регионалната организация, те казват: „Ние се обръщаме към Вас с предложение тази процедура да бъде отменена, да бъде обявена нова процедура с ясни правила за номиниране на кандидати и точни критерии за оценка на номинираните кандидати при пълна прозрачност и откритост на процеса”. Тоест в една от двете организации определено има напрежение относно начина, по който се излъчва кандидатът. Има твърдения от регионална организация, че цялата процедура е опорочена.
По отношение на втората организация. Както вече имах възможност да обявя пред народните представители в рамките на приемане на процедурата по избор на председател и членове на Сметната палата, в процедурата на другата организация има някои изключително смущаващи факти. На първо място, става дума за Института за вътрешните одитори – другата професионална организация. В Процедурните правила, които също ще Ви предоставя (показва ги), е заложено човекът, който ще бъде предложен, да бъде член на тази организация, да е плащал членски внос и, забележете, ако бъде избран въпросният член от организацията за такъв на Сметната палата, да подпише споразумение с тази неправителствена организация. В това споразумение той се задължава – четвъртият или петият член на Сметната палата да работи за интересите на Института на вътрешните одитори на България и за укрепване на вътрешния одит. Тоест един член на Сметната палата – върховен одитен орган, който трябва да осигури независим, обективен, справедлив одит на публичните организации, подписва споразумение, с което се ангажира да работи за интересите на една неправителствена организация.
По-нататък в Процедурните правила, които ще Ви предоставя, е казано следното: „Кандидатите не бива да са в ситуация на сериозен, реален конфликт на интереси”. Тоест кандидатът, който ще Ви бъде предложен, може да бъде в ситуация на несериозен конфликт на интереси. По-нататък те казват: „Трудно може да се намери идеален кандидат, по отношение на който да няма и да не е налице каквато и да е форма на свързаност и на конфликт на интереси”. И по-нататък: „Наличието на конфликт на интереси не е само по себе си основание съответната кандидатура да бъде отхвърлена”.
В Процедурните правила на втората организация е казано предварително, че те не смятат за укоримо наличието на конфликт на интереси по отношение на предложения кандидат и дори, че наличието на несериозен конфликт на интереси би било нормално за този кандидат.
Аз разбирам деликатността на ситуацията, в която сте поставен, защото не Вие сте авторът на Закона, който прие парламентарното мнозинство. Според този Закон – не по Ваше желание, а според Закона, на Вас Ви е отредена ролята на пощенски гълъб, който трябва да пренесе двете предложения на неправителствените организации от тях или от някоя партийна централа до Народното събрание.
Затова аз Ви призовавам – ще Ви предоставя тези документи, с които разполагам, тъй като е в рамките на Вашите правомощия да откажете да внесете кандидатура, която е избрана по един нелегитимен начин или която е в несериозен конфликт на интереси, да сторите това. Защото в момента, в който направите предложенията, те ще бъдат Ваша отговорност. Вие ще поемете отговорност за лица, които са избрани по оспорим начин, който може да бъде атакуван, първо. Второ, лица, които според правилата на тези организации, е много възможно да бъдат в конфликт на интереси. Така че, предоставяйки Ви тези писма, аз Ви призовавам и за нещо друго – да направите не едно, а две или няколко предложения от името на тези организации, тъй като според писмата става ясно, че публичността на процедурата в рамките на организациите е опорочена, да влязат в една публична процедура поне в Комисията по бюджет и финанси, така че народните представители, които ще гласуват за тези кандидати, да могат да им зададат въпроси и да има реален избор от парламента по отношение на тези двама членове, които макар и да са уж редови, обикновени членове на Сметната палата, на практика ще бъдат необикновени по две причини. Защото, на първо място, по отношение на тях остава възможността да работят частно – да извършват консултантска, посредническа, одитна и всякаква друга дейност. Законът не им го забранява. На второ място, техните гласове ще бъдат решаващи за всички решения, които ще взима Сметната палата. Знаете, че решенията се взимат с четири от пет гласа, така че и гласът на един обикновен член ще бъде решаващ за изключително важни решения, които ще се вземат в този орган.
Тъй като недомислиците на Закона, които прие това парламентарно мнозинство, ще легнат върху Вас, аз в случая се опитвам да бъда полезна и да Ви помогна в това да внесете кандидатури, които да работят за един честен, независим, почтен, обективен и прозрачен опит и да Ви предпазя от нарушения на Закона при номинирането на тези кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Това по-скоро беше призив, а не въпроси, нали?
Реплики?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, мислех да се изкажа много остро, защото казахте доста неща, които не са така, но предвид начина, по който завършихте, ще смекча тона. Все пак искам да Ви кажа, че като цяло изказването Ви беше недопустимо, както се казва в правото, тъй като в момента обсъждаме предложението за избор на председател на Сметната палата, а не на членове. Така че тези неща ще ни разкажете, когато дойде време за избор на членове. Разбира се, в частен разговор с кандидата може да поставите и въпросите, които Ви вълнуват.
Искам да Ви обърна също внимание, че съгласно промените в Закона, които приехме, и както пише и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, публичната процедура е задължителна за избора на всички членове. Така че и членовете, и председателят, и заместник-председателите ще бъдат обсъдени, както е предвидено и в Закона, и в Правилника. Там също ще може да изведете тези аргументи, които ни разказахте тук.
Още едно нещо. Не забравяйте, тъй като Вие винаги много притеснено се изказвате за предложенията, които идват от неправителствения сектор, очевидно много Ви притесняват по някакви Ваши съображения, имайте предвид, че Народното събрание не е задължено да ги приеме и да ги гласува. Тоест може да се гласува и против тях и тогава има задължение същите тези две неправителствени организации да направят нови предложения. Така че Народното събрание не е обвързано с предложенията, които ще се направят. Ако решите, може да гласувате „против” или, разбира се, ако те не съберат нужното мнозинство, ще има нова процедура и нови предложения. Така че мисля, че и тук можете да бъдете спокойна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Народният представител Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Манолова, понеже съм тренирал конен спорт, да Ви кажа, че състезание с един кон не се прави. Но така или иначе нормално е управляващите партии да излязат с една кандидатура. Но тук има още четири партии, които са в опозиция. Защо не си предложихте кандидатура, за да може сега да има дебат, за да доказваме коя кандидатура е по-добра, за да имаме право на избор? Излизате и критикувате защо кандидатурата била една. Така е, състезанието ще бъде с един кон.
Предвид че Вие нямате такъв, би трябвало да седите и само да гласувате, а не да ни обяснявате неща, по които вече сме минали процедурните правила, приели сме Закона.
Третата част от изказването Ви я слушам за трети път – един път беше на Закона, единия път на процедурните правила, сега за трети път. Извинявайте, ама аз сутрин пускам телевизора – Мая Манолова; идвам тук, слушам Ви 10 минути; вечер се прибирам – Мая Манолова; отварям си шкафа – чаша с Мая Манолова. (Шум и весело оживление в дясно.) Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен последната част, предишната част беше по-скоро реплика към господин Волен Сидеров, ми се струва.
Народният представител Кънчо Филипов. Заповядайте.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, взимам отношение само по едно от писмата, които представихте от неправителствените организации, тоест от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС), защото лично аз съм разговарял с ръководството на ИДЕС и ме увериха, че процедурата е напълно спазвана. Нормално е във всяка професионална организация да има напрежение, когато една кандидатура не е удовлетворена да използват други начини за изразяване на своето несъгласие. Мисля, че в момента, специално за ИДЕС, Вие сте подведена и да се използва парламентарната трибуна за напрежение, което съществува между няколко организации в ИДЕС. Мисля, че специално за ИДЕС просто сте подведена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Филипов.
Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми колега от Русе, който ме репликирате, бих призовала за повече уважение към кандидата, който сте издигнали, защото аз не го нарекох кон, нито състезателен кон. Мисля, че единственият кандидат за председател на Сметната палата би следвало да се радва на повече уважение поне сред тези, които го предлагат.
Да, нормално би било да има още една кандидатура. Имаше такава, която ние щяхме да подкрепим, но така или иначе Вие сте се отказали предварително от състезанието, разбрали сте се в кулоарите на парламента. Добре!
Аз разбирам нервността на реформаторите. Очевидно очаквате от някои от неправителствените организации да дойде предварително договорено от Вас предложение. Моят съвет към Вас е да го направите по-интелигентно и такива смешни правила като наличие на несериозен конфликт на интереси да не фигурират по отношение на номинирането и издигането на тази процедура. Естествено, че ще направя своите възражения сега, защото когато те дойдат в парламента и бъдат внесени от бъдещия председател, със сигурност вече ще бъде късно. Като знам дисциплината, с която гласувате и ГЕРБ, и присъдружните партии, се съмнявам, че каквито и аргументи да Ви извадя от парламентарната трибуна, те ще Ви повлияят. Когато има политическа сделка, политически пазарлък, когато Реформаторският блок е получил своята порция, нищо не може да го убеди да гласува съобразно правилата. Така че просто не обръщам внимание на Вашата реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Чухме вече няколко от изказванията от опозицията и, забележете, нито едно от тях не засегна професионалните качества на кандидата Цветан Цветков. Защо? Защото той е безспорен професионалист. Целият му живот, цялата му биография е минала във финансовия контрол, във финансовия одит, не е членувал в политически партии, няма зависимости. Това го прави безспорна и силна кандидатура за поста председател на Сметната палата.
При положение че кандидатурата е професионална, професионалист, с качества, с опит, с независимост, доказал е през годините, че не се е забъркал… Направи ми добро впечатление, че за тези 15 минути, през които наблюдавах, двама души от БСП отидоха при него да го поздравят. Това направи добро впечатление за мен.
Убеден съм, че хората, които искат по-добре работеща Сметна палата, по-добър контрол в България, ще подкрепят тази кандидатура. Тези, които няма да подкрепят, са тези, които всъщност не искат работеща Сметна палата, които искат с всяка смяна на властта да има нов състав, той да е политически украсен, както е било често пъти в миналото, да бъдат съветници на политически лица, да има сериозен политически оттенък, което беше лошата практика.
Хора, ако искаме да напреднем, да реформираме България, крайно време е контролните и регулаторните органи да бъдат безспорни и професионално назначени. И тази сутрин имаме такъв пример. Затова и дебатът не трябва да се подвеждаме да отива в посоката, в която се опитаха да ни вкарат.
Знаете ли, колегите от БСП, които възразяват на всяка тема, вече започват да изглеждат като лъжливото овчарче. Те възразяват на всичко и всички и когато го правят в ситуации, в които кандидатурите са безспорни, това започва да обезценява думите им. Думите им вече не тежат и не значат много, защото когато възразяваш срещу всичко, тези хора, които възразяват срещу всичко – и това не касае, разбира се, всички колеги, а някои колеги от БСП, и не само от БСП, а и от други парламентарни групи, това обезценява общата им тежест и позиция. Когато срещу всичко си против, в един момент започваш да изглеждаш несериозно и неадекватно на ситуацията.
Но връщам се на най-важното: кандидатурата е професионална. Искам само някои неща от стажа на господин Цветков, които не бяха споменати, отново да спомена. Целият му живот е минал в областта на контрола и на одита – още от 1988 г. – Държавен финансов контрол, 1992 г. отново става в Главно управление „Държавен финансов контрол” в Министерството на финансите, там е главен финансов ревизор, после става началник на отдел „Организация и методология на финансовите ревизии в бюджетните предприятия” от 1996 до 1999 г., после началник на отдел „Вътрешен и финансов ревизионен контрол” в Министерството на външните работи. След това, колеги, знаете, е директор на АДВФК от 2000 до 2001 г., след това е съветник на министъра на финансите по въпросите на финансовия контрол и външния одит, ръководител на Звеното за вътрешен одит, заместник-председател на Сметната палата, член на Управителния съвет на Българската национална телевизия, но ангажиран отново с въпросите на контрола. Въобще цяла една кариера, свързана с одитите и контрола. Абсолютно професионална кандидатура. Имаме нужда от такива кандидатури. Няма значение кой ги предлага.
Искам да поздравя Валери Симеонов, който постъпи мъжки. Вижте, нямаме нужда от поредната политиканска битка да си броим гласовете, а имаме нужда от консолидация и единство, ако искате, когато става въпрос за контролни и регулаторни органи. А когато видим една много сериозна професионална кандидатура, по-добре е да подкрепим, отколкото да имаме поредното политиканстване тук, в парламента, замерване с несъществени аргументи.
И най-накрая: убеден съм, че вратата на Цветан Цветков ще бъде отворена за всички хора, независимо от групата, които искат силен контрол и работеща Сметна палата.
Даваме шанс да спре тази поредица от промени – който дойде на власт, какво прави първо? Първо отива да сменя ръководството на Сметната палата. С тези професионални назначения, които правим, даваме шанс тази порочна практика да бъде прекратена. Една контролна институция, за да бъде ефективна, тя трябва да работи необременена от очакването, че утре ще се смени властта и пак ще дойде следващата смяна и следващите съветници на политически близки лица и така нататък, каквото виждахме за съжаление в миналото.
Така че това е съществена крачка, която, колеги, заедно правим днес.
Затова още веднъж ще Ви призова: разбира се, редно е в тази зала да има всякакъв вид противопоставяне, но когато имаме кандидат, чийто професионални качества никой, дори нашата любима дама от БСП не смее да поставя под въпрос, нека да спрем с политиканстването, да вземем едно решение с голяма подкрепа, защото това решение е в правилната посока. Ако искаме да променим България, трябва да направим работещи контролни и регулаторни органи, а това става само с назначаването на професионалисти. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики? Няма.
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря за предоставената ми възможност, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Уважаеми господин Цветков, кандидат за председател и, разбира се, госпожа Горица Грънчарова, която е горе в Галерията! Искам да разкажа какво представлява Сметната палата. Като член на Държавния финансов контрол – 1995 г. я създадоха, моят пряк ръководител тогава на териториалното управление, стана член на Сметната палата. Половината ми колеги отидоха там. Мога да кажа, че 90% от състава са хора, с които аз съм работил и в момента са там.
През годините поне един или двама от членовете на ръководството са били хора, които пряко познавам, а с другите съм работил в съседни отдели. Така стои и досега.
Какъв е дефектът на всички органи, които Народното събрание през годините е избирало, независимо в коя от видовете власти? Че то винаги – Народното събрание, възпроизвежда своето политическо мнозинство към момента в тези органи, които избира. И тъй като тези органи по мандат са по-дълги от този на Народното събрание, в един момент се оказва, че тези органи или са натоварени с неочаквани политически последствия, или с неочаквани разправи, желания за подмяна на ръководството, упреци. Затова днес сме изправени пред една коренно различна ситуация. Ние няма да възпроизведем едно мнозинство. Ние ще направим един надпартиен, независим и авторитетен орган, който ще одитира всички останали власти. Очакваме от този орган да бъде стабилен и да има приемственост, тоест стабилност и приемственост. Помислете, желанието двамата безспорни кандидати с доказани качества, на които стажът им е минал във финансово-контролната система, всеки значим сам за себе си, тежащ на мястото си, всеки един от тях е извървял пътя на заместник-председател, председател в самата контролна система, знакът, че са готови да работят заедно, е най-яркото доказателство, че този път ще имаме приемственост, ще имаме непартийност и ще имаме едно недопускане задкулисието да влияе върху техните решения. Тоест, каквото и да се случи отсега нататък, ще бъде ясно, че този орган е избран с едно мнозинство и той не е натоварен с точно определена политическа сила.
Какво бих искал аз да кажа за кандидата, който имаме в момента? Господин Мартин Димитров каза, че целият му стаж е минал във финансово-контролната система. А почти едно десетилетие е минало рамо до рамо с мен. Аз лично съм работил с него. Ще изброя съвсем накратко част от обектите, които съм имал възможността под негово ръководство или аз сам, ръководейки екип, понякога от 36 човека в страната, да извършим: Българска национална телевизия, Националното радио, Телеграфната агенция, разделението на УБО и Правителствена болница – бяха много сложни години, Резиденция „Бояна”, Министерски съвет, МВР, Националната разузнавателна служба, посолства. Първата ревизия на митниците навремето – важна и значима, която се направи, беше от сегашния кандидат за председател на Сметната палата, следващата извърших аз.
Най-важната ревизия, която беше трудна, когато се сменяха три правителства – на една политическа сила, служебен кабинет, друга, беше Държавен резерв и военновременни запаси. Проверихме цялото военно оборудване, наблюдаван – ненаблюдаван, медицински резерв, въоръжение, хранителни и така нататък – на цялата страна, всички скривалища – подземни и надземни; бартера „Нефтохим” – нефт срещу зърно.
В тази зала има много ревизори, ако искат нека да си кажат и да се обозначат като такива. В тази зала има много бивши министри, бивши вицепремиери и участници в кабинети, които ние с него лично сме проверявали, ревизирали – сега се казва одитирали, и които знаят нашето отношение, че не сме проявявали политически пристрастия, не сме писали констатации, които непременно трябва да ги представят в лоша светлина, а обратното, дали сме им възможност да се защитят. В тази зала има двама бивши министри, които не бяха министри, когато сме ги одитирали с господин Цветков, и сме им казали: „Вие не може да се доберете до документите, които Ви оневиняват, но Вие кажете къде сте – ние ще намерим достатъчно време, хора и ресурс да ги намерим, за да може констатацията да бъде вярна и издържана”. Всичко това се е случило.
Господин Цветков е един доказан експерт. Самото му желание да протегне ръка и да направи приемственост е едно ярко доказателство, че няма да се заиграе с политически сили, че ще бъде безпристрастен ръководител на институцията, която за нас е важно на продължи да работи, да се ползва с обществения авторитет, и най-вече да не бъде натоварена с никакви политически очаквания, а само с професионализма, който искаме те да приложат и да покажат.
Желая успех на господин Цветков при гласуването. Призовавам и Вас да гласувате за този човек, защото той е качествен. Както казах, едно десетилетие съм работил с него – не ми е оказвал никакъв натиск, а е имал възможност и условия много пъти да го прави. Никога не си е позволявал, не се е променил и през годините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи е удовлетворена частично от хода на процедурата по избор на председател на Сметната палата.
Ще припомня онова, което във всички етапи – от приемането на Закона, през приемането на процедурите и сега до приемането вече на избора на председател, сме повтаряли в тази зала и от тази трибуна, а и в Комисията – Сметната палата е изключително важен орган и възстановяването на стабилността на Сметната палата е наша отговорност. Смятам, че вървим към възстановяване на тази стабилност стъпка по стъпка, макар и трудно, макар и този процес да не завършва с избора на председател на Сметната палата.
Ще припомня на колегите още веднъж, за да е ясна отговорността на тази зала, независимо кой е в нея, че Сметната палата беше независим и много стабилен орган до 2010 г. През 2010 г. ние тук, в тази зала, всъщност нарушихме стабилността на този орган и нейната независимост, мога със сигурност да го кажа. Няма да се спирам на това кой, как и защо, но е факт, че всички носим вина за това.
Моето лично мнение е, че дори Парламентарната група на ГЕРБ, която започна тази процедура през 2010 г., беше подведена от тогавашния председател, чийто мандат изтичаше и всъщност смяната на модела, да го кажем в прав текст, беше, за да се осигури нов мандат на тогавашния председател, който по Закон нямаше право да бъде преизбран. Така започна нестабилността в този изключително важен контролен орган на страната. Сега ние имаме отговорността да направим така, че да възстановим тази стабилност.
Още при приемането на Закона от името на Парламентарната група на ДПС аз казах, че в този вид не е достатъчно това, което се прави, че има много недостатъци в Закона и те днес се проявяват при избора, ще се проявяват и при избор на заместници. Не са ясно разписани правилата за номиниране и издигане на кандидати от двете неправителствени организации, не са ясно описани правилата, по които ние ще приемем или няма да приемем. Слава Богу, че приехме тази поправка, съгласно която, ако не изберем сегашните кандидати, които ще бъдат дадени от двете неправителствени организации, те ще имат задължението да издигнат нови. Но това също не е достатъчно и аз апелирам към председателя на Бюджетната комисия и към всички членове, разбира се, и към господин Цветков, ако той днес бъде избран, наистина да се отнесем сериозно към този избор от двете неправителствени организации, защото ако ние не направим такива правила, че да получим най-доброто като кандидатури от тях, до голяма степен ще заложим нестабилност в този орган отново.
Така че този път, който трябва да извървим към възстановяване независимостта и стабилността на Сметната палата, може да се каже, че е по средата си. Ние ще подкрепим единствения кандидат, не оспорваме неговата професионална компетентност. Надяваме се и вярваме, че с условията, които ще създадем, и с екипа, който той ще направи, ще съумее да възстанови доброто име на Сметната палата, изключително нужно и на нас, и на европейските ни партньори.
Нека да кажа още веднъж, че е изключително важно как ще бъдат избрани другите членове на Сметната палата, особено от двете граждански организации. Спомнете си, тогава поставихме този въпрос, че изборът им ще постави въпроса за конфликт на интереси. Сега те самите поставят този въпрос и няма как да не е така, защото това са двете професионални организации и хората, които са свързани с тях, работят именно в тази система – системата на одита, на счетоводството, на контрола. Има начин да преодолеем тези препятствия, но трябва да имаме достатъчно ясна воля. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, аз със съвсем чиста съвест ще гласувам за кандидатурата на господин Цветков. Подкрепих го миналата година, когато беше премахнат предният състав на Сметната палата, подкрепям го и сега. Считам, че е изключителен професионалист и човек с много силно реноме в собствената си гилдия, което е най-важното, с много опит – чухме думите и на предните колеги, и мисля, че никой от нас няма спор в това отношение.
В същото време, уважаеми колеги, искам да изразя мнение, че това, на което днес ставаме свидетели, е фарс. Ставаме свидетели точно на задкулисието, от което искахме да избягаме. Ставаме свидетели на сделка. Това, което каза господин Валери Симеонов: „Ние оттегляме нашия кандидат срещу ангажимента тя да стане заместник-председател на Сметната палата”, не е нищо друго освен търговия с влияние. (Шум и реплики от дясно.)
Съгласно Закона на Сметната палата председателят предлага заместник-председателите – никакви Патриотични фронтове, никакъв ГЕРБ, никой друг. Защо направихте тази сделка зад гърба на българските избиратели? Оставете председателят да предложи хората, а след това, ако искате, гласувайте, или не ги гласувайте, в заседанието на Народното събрание.
Колегата Мартин Димитров тук каза, че поздравява Патриотичния фронт за кандидатурата.
Уважаеми господин Димитров, всъщност трябваше да поздравите ДПС. (Шум и реплики.)
Аз поздравявам колегата Йордан Цонев за това, че те успяха да наложат тяхната кандидатура – успяха да извият ръцете на ГЕРБ, успяха да извият ръцете на Патриотичния фронт, успяха да накарат реформаторите да седят там прави и да треперят. (Реплики.)
Къде е Радан Кънев сега, да излезе и да обяснява как ще разформирова моделът „Кой?”? Къде е? Това, което се случва днес, е „Сърница 2” – натриха Ви носовете. (Реплики от ГЕРБ.)
Ето, това се случва, господин Цветанов! Излезте и обяснете на българските избиратели как стана това нещо? Как така се сключи тази сделка? По кой начин? След като Ви гласуваха външния дълг, след като Ви гласуваха плоския данък – сега Ви гласуват и Сметна палата! Господин Цветан Цветков изобщо не заслужава това нещо. Той е жертвата в тази ситуация. Той имаше и има пълната възможност да създаде, надявам се, една Сметна палата със силни професионалисти, с екип, избран от него лично, с неговата отговорност, а не наложен му от Патриотичния фронт, от ДПС или от който и да е друг.
За това днес ще гласувам с чиста съвест, повтарям, за господин Цветан Цветков и когато се стигне до гласуването за кандидатите на Сметната палата – няма да гласувам за заместник-председателят Горица Грънчарова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? (Шум и реплики.)
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Щях да отмина великодушно нелепите твърдения на колегата Кадиев, защото имам добро отношение и чувство към него, и към начина му на правене на политика, но заради достойнството и честта на тези, които избираме, няма да отмина тези твърдения.
Господин Кадиев, Движението за права и свободи никога не е издигало кандидатурата нито на Горица Грънчарова, нито на когото и да било от тези, за които говорим днес.
Ние щяхме да подкрепим господин Цветков, защото, господин Кадиев, когато Вие работихте за „Мултигруп”, аз бях председател на Бюджетната комисия на Тридесет и осмото народно събрание и с Вашата кандидатура, която Вие подкрепяте с чисто сърце – господин Цветков, аз съм работил по проект, единият от които е създаване на финансова полиция в България, която да се занимава с тежките финансови престъпления.
Ние двамата – аз като председател на Бюджетната комисия и той като член на работната група, доведохме този проект в рамките на няколко месеца до законопроект. Тогавашният министър-председател го оттегли в последния момент. Господин Цветков може да Ви каже. Аз познавам добре неговите професионални качества, много преди Вие да го познавате дори.
Затова ние заставаме зад него, защото пред моята парламентарна група аз съм казал, че ако се избегнат рецидивите на предишното управление на Сметната палата, господин Цветков наистина има професионална компетентност да поеме ръководството й. Според мен той няма вина за тогавашните събития, тъй като Сметната палата се управляваше еднолично от един човек, който сам се компрометира в тази зала. Гарантирал съм пред Парламентарната група на Движението за права и свободи, че познавам този човек и съм работил с него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Цонев, в периода 1992 – 1995 г. като току-що завършил студент бях журналист във вестник „24 часа”. Тогава по молба на Димитър Иванов – вицепрезидент на „Мултигруп”, написах прословутата статия за „Гущера и опашката”, което беше работа в рамките на един час. Двадесет години по-късно все още се говори за тази статия, което до известна степен е оценка и на моята работа, макар и зад кулисите, тъй като официалният автор беше Илия Павлов и той беше човекът, който си сложи името под статията, без изобщо да я е виждал. Това няма значение, дето се вика – ако това ми е работата за „Мултигруп”, халал да ми е.
Става въпрос за Сметната палата. Самият факт, че аз споменах няколко имена – забелязахте ли, че нито господин Цветан Цветанов, нито господин Валери Симеонов, нито който и да е от Реформаторския блок, излезе да опровергае тези думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Цветанов поиска лично обяснение.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това, което се случи в момента, е Сърница 2. Успяхте да натриете носа на всичките. Ашколсун! Шапка Ви свалям! Така се прави! Ние можем само да се учим от Вас в това отношение.
Пожелавам на господин Цветков да си избере лично екипа – единственото ми пожелание, и ние ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
За лично обяснение – народният представител Цветан Цветанов.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, аз не знам защо давате за пример Сърница, защото мисля, че Сърница е най-неудобно да я давате за пример – имате 27 избиратели, които гласуваха за Вашата общинска листа.
Понеже казвате, че едва ли не има някакво задкулисие по начина, по който ще се избира председателят на Сметната палата, мога да Ви кажа, че през последните два дни в неформални разговори с представители от БСП лява България, имате, доколкото знам, политическо решение да подкрепите Горица, ако бъде номинирана за председател на Сметната палата, а към настоящия момент Вие сте част от БСП лява България.
Всъщност кое е задкулисието? Това, че Вие заставате зад една кандидатура, а излизате тук и казвате, че тя участва в някакъв сценарии, където се разпределят някакви позиции, някакви постове от дадените парламентарно представени групи.
Аз смятам, че Патриотичният фронт застана много ясно и категорично зад кандидатурата на Горица. Много ясно и категорично застанахме зад кандидатурата на Цветан Цветков. Вие много добре знаете, че търсим политическо съгласие за този орган, който Вие превърнахте в продължение на година и половина – с промените, които направихте за Сметната палата, в политически орган. Ние искаме да избегнем точно това и по тази причина правим този дебат. Искахме да не влизаме в тази полемика на това противопоставяне, което Вие залагате.
А това, че сте работили в „Мултигруп”, в интерес на истината не го знаех, сега го разбрах. Благодаря за тази информираност, която всеки ден получаваме в българския парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Заповядайте за лично обяснение, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кадиев, вероятно не сте били в залата, когато изложих мотивите за промяната в решението на групата на Патриотичния фронт. Мотивите бяха, че имахме възможност добре да се запознаем с двете кандидатури, особено с тази на господин Цветков, и решихме, че е безсмислено да превръщаме избора на председател на Сметната палата в политическо полесражение. Повтарям го заради Вас. Изглежда не сте били в залата, няма да повтарям останалите аргументи.
По отношение на упреците, които отправихте, бих Ви препоръчал по-малко конспиративни романи да четете, по-малко криминалета. Малко това Ви влияе – психически. Вие съзирате конспирации навсякъде. Дано да не ги съзирате и във Вашето семейство (смях и оживление), където определено имате определени конфликти, гласувайки за Закона за енергетиката, но това е отделна тема. Искам да Ви кажа: не се опитвайте да оцветите дебатите с Вашите лични разбирания и схващания.
По отношение на това кой ни извива ръцете, искам да Ви кажа, че не се е родил този, който на Валери Симеонов и на Патриотичния фронт ще успее да им извие ръцете. Ясен ли съм?! И тук сбъркахте!
Препратките към ДПС просто ги оставям без коментар. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Други изказвания? Няма.
Господин Цветков, заповядайте да кажете и Вие няколко думи.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми първо да благодаря на политическите формации, които ме номинираха за председател на Сметната палата и ми дават възможността да уверя както тях, така и другите политически партии, които са представени в българския парламент, че ако бъда избран за председател на Сметната палата, аз и моят екип, който също ще бъде избран от Народното събрание в състав заместник-председател и членове, ще положим всички усилия, за да може Сметната палата да бъде една независима и безпристрастна върховна одитна институция, която работи и допринася за доброто управление на публични финанси, а не се използва като репресивна машина със санкционна насоченост. Аз напълно съзнавам, че това не може да се постигне, ако няма един силен екип от заместник-председател и членове.
Уверявам Ви, че ако бъда избран за председател, ще проведа необходимите дебати, за да може да се избере подходящ състав, който да гарантира сигурност, стабилност и най-вече приемственост в работата на Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на следното:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Сметната палата
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
Избира Цветан Лилов Цветков за председател на Сметната палата”.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 21.
Цветан Цветков е избран за председател на Сметната палата. (Ръкопляскания.)
Господин Цветков, заповядайте за полагане на клетва и подписване на клетвен лист. (Всички стават.)
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на поверените на Сметната палата функции като се ръководя от принципите за независимост, обективност и добросъвестност при изпълнение на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Честито!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която започнахме вчера в края на пленарното заседание:
ГОДИШНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 г.).
Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преди да продължим с разискванията, да Ви припомня оставащото време на парламентарните групи: ГЕРБ – 30 мин., БСП лява България – 12,4 мин., ДПС – 17 мин., РБ – 13 мин., ПФ – 12 мин., БДЦ – 10,16 мин., „Атака” – 10 мин., АБВ – 10 мин., независимите народни представители – 5 мин.
Има ли изказвания, уважаеми колеги народни представители?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Към Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и по-специално към Проекторешението на нашето Народно събрание аз бих искал да направя допълнение, което обсъждахме в Комисията по образованието и науката под председателството на госпожа Дамянова, обаче там аз не формулирах достатъчно ясно предложението и то не беше оформено така, че да може да бъде включено към момент в доклада на Комисията, оглавявана от колегата Танчев.
Става дума за това, че би било целесъобразно, ако се прецени от колегите народни представители, да добавим още една сфера. Както те са изброени в доклада на Светлин Танчев по сфери, след сферата на земеделието, примерно да има още една сфера, в сферата на образованието и науката, под номер 31 да се включи „Подкрепа и насърчаване на развитието на образованието и науката”.
В зависимост от възможностите, които Ви дава Правилникът, господин Председател, най-малкото, което по този начин с това мое изказване се постига, е да се включи в протокола, който води нашата уважаема стенографка, но ако е възможно, според Правилника, да се включи и като част от решението, аз смятам, че би било полезно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Бихте ли ми предоставили предложението си?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, бих желала да внеса малко яснота по разглежданата тема. От вчера ми направи впечатление, че явно има смесване между две различни неща, които Народното събрание гласува. Едното е Годишната програма, която Народното събрание гласува и в която изразява своите позиции, която в момента разглеждаме, и Годишната програма на Министерския съвет, която предстои да разгледаме.
Бих желала да внеса някои ясноти, за да не стане грешка и да не си мислим, че всъщност във всеки един от актовете на Народното събрание можем да допускаме неясноти и неточности.
Съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който вчера госпожа Цачева изчете ясно, става категорично ясно, че Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на Институцията на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Моля да се има предвид това, когато предлагаме в тази програма да се включват отделни точки.
Общи формулировки на теми, които изглеждат интересни и важни по принцип, за Европейския съюз нямат място в тази програма, тъй като това не води до изрично разписаните действия в следващите членове на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, а именно:
„Чл. 115. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на Институцията на Европейския съюз, включен в Годишната работна програма по чл. 114, ал. 3 в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта”.
Целта на разпоредбата е Народното събрание да разполага с достатъчно време за контрол по субсидиарност и пропорционалност на дадения проект на акт, съгласно разпоредите на чл. 117 от нашия Правилник.
За да не губя пленарно време, Ви обръщам внимание по-конкретно на чл. 117, ал. 2: „Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз.”
Именно в този седмичен срок по субсидиарност се дава възможност на всички парламенти да участват в законодателния процес на ниво Европейски съюз. Тогава проектите на директиви и регламенти могат да бъдат променяни, преработвани и дори оттегляни под влиянието на достатъчно голям брой национални парламенти.
Имам усещането, че сред някои от Вас има известно объркване или по-скоро смесване на гореописани конкретни стъпки и процедури с други процедури в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно от чл. 122-124.
Ще Ви ги изчета, за да видите, че мястото на така направените предложения вчера от различни колеги не е в тази Годишна програма.
Член 122 от нашия Правилник казва, че: „Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съюз”.
Член 123 казва, че: „Министерският съвет в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз”.
Именно по реда на тези разпоредби пленарната зала може да води диалог с министър-председателя и изпълнителната власт като цяло по теми от голяма важност за страната ни от европейския дневен ред. Такива безспорно са и разширяването на Европейския съюз, и Търговското споразумение между Съюза и САЩ.
Точките от Годишната работна програма, от друга страна, по правило изобщо не би трябвало да се обсъждат в пленарната зала, а в ресорните комисии. И в края Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има задачата да изготви обобщен доклад. Точно това вчера бе представено на нашето внимание. В този обобщен доклад нямаше никакви забележки по време на Комисията, така че, колеги, моля Ви наистина да се държим на нивото на членове на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Реплики?
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Хубенова, не мога да се съглася с направеното от Вас изложение, защото темата беше дискутирана в комисии, беше залегнала в доклада, дори, ако си спомняте, беше направено предложение в комисия да се включи подобна точка.
Подобно предложение не е някаква самоцел или собствено волеизявление на представителите на определена политическа сила в Комисията, а произхожда от заложената точка в плана Юнкер, който знаете, че в момента се обсъжда и е една от темите, която беше поставена от бъдещото председателство на Латвия на Европейския съюз – да бъде приключено подобно споразумение. Тази тема е нормално и логично да бъде разглеждана, включително от Народното събрание, а не само от правителството. По тази причина в самата Комисия беше направено предложение да бъде допълнена Годишната програма на Народното събрание, за да могат народните представители да получат по-голяма яснота какво се случва и какво предстои да бъде подписано. Информираността по отношение на предстоящо споразумение е най-малкото задължителна за нас, като народните представители.
Мисля, че по тази причина е съвсем редно подобна точка да влезе в Годишната програма на Народното събрание. Мисля, че е резонно народните представители да я подкрепят.
Още повече, при дискусията в Комисията не бяха изложени мотиви против това нещо. Напротив, коментарите бяха да бъде съгласувано с останалите комисии, но за моя изненада докладът влезе директно в залата, без да бъде дискутиран с комисиите, които имат касателство по тази тема.
Надявам се ръководството на Народното събрание да подложи на гласуване подобна промяна и народните представители да я подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Още една реплика.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Мисля, че процедурите станаха ясни още вчера. За да ги преведем на разбираем език, разбира се, става дума за две неща. Едното е Годишната програма за участие на България, която е програма на правителството. Очакваме премиерът да дойде тук и да я представи, а ние да дискутираме. Всъщност, истинска дискусия няма да се получи, тъй като процедурата не предполага реална дискусия, но все пак да кажем своето мнение по този въпрос. Надявам се, че това предстои, макар че трябваше да предхожда днешната дискусия.
Второ, това, което днес правим, е да одобрим Програма на Народното събрание по участието на България във вземането на решения на европейско равнище. Тук бих искал да уточня следното.
Първо, Вие говорите за необходимостта тук да бъдат включени единствено актове, които предстои да бъдат предложени или по които вече се дискутира в Европейския съюз. Да, смятам, че Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство е точно такъв акт. То е в приоритетите на латвийското председателство и не виждам никакъв проблем. Не знам защо се притеснявате и не знам защо не искате то да бъде включено. Мисля, че е редно да се включи.
Второ, вече сме допуснали в Програмата по предложение на Външната комисия например да се включи съобщение на Европейската комисия по политиката на съседство. Това също не е законодателен акт, но сме приели, че тук трябва да бъде обсъдено от съответната комисия.
Като говорим за разширяването на Европейския съюз, мога да го формулирам малко по-точно: докладите на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки в процеса на подготовка за присъединяване към Европейския съюз. Ако тази формулировка е по-точна? Един доклад за напредъка в много по-голяма степен е по-важен акт, отколкото съобщение на Комисията.
Бих дал още един аргумент. Например в частта „Социални въпроси” сме записали вече и сте готови да гласувате „Мониторинг на приложението на младежката гаранция”. Тоест, не бих приел Вашия аргумент, че тук, в тази Програма трябва да включим изключително и само законодателни актове.
Предлагам да приемете нашите предложения от вчера.
Аз съм склонен да приемем и предложението на господин Великов, защото в него също има смисъл. Не виждам причина Комисията по образованието да не следи всички процеси, които през тази година ще се случват в сферата на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Трета реплика? Няма.
Госпожо Хубенова, заповядайте за дуплика.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Изказванията на моите колеги от Комисията по европейските въпроси за пореден път доказват, че говорим на различни езици.
Господин Иванов, това, което Вие казахте, беше разглеждано и предлагано за Годишната програма за участие на Република България по вземането на решения на Европейския съюз. Там обсъждахме предложенията, направени от колеги от Патриотичния фронт, подкрепени от Вас.
Що се касае до доклада на Комисията, който разглеждаме днес (реплики от БСП ЛБ), ако обичате от място да не ме репликирате, това е факт. Мисля, че господин Танчев е тук и ще го потвърди. Тогава присъстваха хора от Министерския съвет. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място!
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Божинов, аз отговарям на реплика на господин Иванов, така че, ако обичате, не ме питайте какъв е спорът. Спорът може да е чисто процедурен, но мисля, че искайки да повишим авторитета на Народното събрание, трябва да спорим, за да произвеждаме актове и неща, които са наистина издържани.
Господин Иванов, тогава, ако си спомняте, мисля, че господин Вигенин също присъстваше на това заседание, се разбрахме, че няма пречка в Годишната програма на правителството на Република България за участие в процеса на вземане на решения на Европейския съюз да бъдат включени и предложените точки, но след като бъдат разгледани в ресорните комисии, съответно в Комисията по външни работи и в Комисията по икономическата политика. Мисля, че всички се солидаризирахме тогава около това решение. Не виждам спор, който да трябва да продължаваме да водим, защото си представяме нещата от различни гледни точки. В Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има достатъчно хора, които биха могли да потвърдят какви спорове сме водили вътре.
Моля Ви Вашето предложение да бъде прецизирано и предложено на съответните комисии.
Завършвам моята дуплика със следното. Още вчера стана ясно, че тази Програма е отворена и когато тези Ваши предложения бъдат изчистени и минат по реда на процедурите, няма пречка да бъдат внесени в Годишната програма. И не мисля, че по-ясно бих могла да го кажа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
Други изказвания?
Господин Енчев, заповядайте.
Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Когато разглеждаме Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, както разбирам, вносител е Комисията по европейските въпроси, не можем да избягаме от едно актуално събитие, пряко засягащо българския парламент. Имам предвид... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Имам предвид писмо на унгарския парламент до парламентите на Европейския съюз, включително и до Българския парламент, изпратено на 10 март тази година.
Предполагам, че това писмо трябва да се намира в Канцеларията на председателя на Българския парламент госпожа Цачева, но тъй като до момента то не ни е внесено, аз си позволявам във времето, което ми е предоставено по Правилника, да Ви прочета част от него. То засяга всички нас и най-вече Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като това писмо трябва да влезе в Годишната програма на Народното събрание.
Писмото е изпратено от унгарския парламент до държавите – членки на Европейския съюз, в което се изразяват опасения от потенциалните вреди от Трансатлантическото споразумение.
Унгария се обръща към националните парламенти за обмен на информация – подчертавам това, и широко обсъждане на очакваните ефекти от Споразумението.
Чета Ви част от писмото:
„С участието на представители на парламентарно представените партии в унгарския парламент бяха обсъдени потенциалните екологични, икономически и социални предимства и недостатъци от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. В резултат на дебата стигнахме до извода, че Споразумението носи значителни рискове за унгарската икономика, обществото и околната среда, което налага да се прецени дали потенциалните ползи могат да компенсират евентуалните недостатъци.
По темата беше проведен дебат и в Националния съвет за устойчиво развитие на Унгария. Той покрива всички ключови сфери и сектори – бизнес и социална област. Националният съвет за устойчиво развитие също стигна до заключението, че по-нататъшни преговори от страна на Унгария за Трансатлантическото споразумение пораждат рискове в редица области, тъй като не е изяснен и въпросът: ще има ли ратификация на национално ниво?
Тук отварям една скоба и казвам, този въпрос касае и всички нас: ще има ли ратификация на българско ниво?
Както правителството, така и опозицията в Унгария, продължава текстът от писмото, имат опасения относно съдържанието и бъдещото въздействие на Трансатлантическото партньорство. Все по-малко унгарци вярват, че Споразумението може да помогне за решаването на икономическите проблеми на Европейския съюз.
Въз основа на тези заключения като председател на Комисията по устойчиво развитие на Унгарското народно събрание се обръщам с молба към националните комисии на държавите – членки на Европейския съюз, които се занимават с тази тема, да проучат цялостното въздействие на Споразумението и за да гарантираме, своевременно, че държавите членки са напълно наясно с неговите потенциални последици във времето, намирам за необходимо че трябва да предприемем стъпки за предотвратяване на общоевропейски проблеми, които все още могат да бъдат избегнати чрез обмен на информация на ниво Европейския съюз, който да бъде подпомогнат от национални дебати и социални консултации.
С уважение – Бенедек Салай.”
Ето това е, уважаеми колеги, също тема за дебат в Комисията по европейските въпроси, а защо не и в пленарната зала? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Интересите на България и тревогите в българското общество не са по-различни от тези, които Велизар Енчев прочете, че тревожат и интересуват унгарското общество.
Сериозността на проблема и неспособността на управляващото мнозинство да погледне в очите тези предизвикателства пред българската икономика и пред българския народ са истинската причина да търсите жалки процедурни оправдания, за да не бъде включен този въпрос в Програмата, която разглеждаме.
Уважаема госпожо Хубенова, това, което прочетохте като правила, не създава никакви формални причини да бъде прието предложението на господин Вигенин за включване на тази точка в Годишната програма на Народното събрание.
Проблемът е друг. За никого не е тайна, че външният министър на Република България е бил служител предишни четири години на американските служби. (Силен шум, реплики и провиквания.)
Той говори от името на България, че ние ще приемем безпрекословно това Споразумение.
Заместник министър-председателят на Република България госпожа Кунева заявява, че ние имаме интерес и ще подпишем това Споразумение.
На дебат, който се състоя тук, стана ясно, че няма анализ. (Реплики от ГЕРБ.)
Не е по Програмата ли? (Шум и реплики.)
Става дума, че избраното от Вас правителство е готово да приеме интересите на Съединените щати, без да анализира отражението върху България, българската икономика и българския народ, екологията и конкурентоспособността, допускането на нашия пазар на ГМО, игнорирането на Мораториума за добив на шистов газ и технологията „Фракинг”. (Шум и реплики.)
Не ръкомахайте, защото само признавате Вашата неспособност да дискутирате и отстоявате интересите на България.
Чухте ли текста на унгарските парламентаристи? Чухте ли призива да се вземе становище по този въпрос?
Уважаеми господин Председател, правя формално предложение да бъде подложено на гласуване предложението на Кристиан Вигенин този въпрос да бъде включен в Годишната програма на Народното събрание.
Това, което ще бъде позиция на България при ратифицирането на Споразумението, да бъде с изричен мандат на Народното събрание. Още повече, че страната, председателстваща в момента Европейския парламент, Европейския съвет – коригирам се, е включила като Приоритет № 2 разглеждането на този въпрос и финализирането на преговорите между Европейския съюз и Съединените щати.
Как мислите – така, по търлъци, да го преподпишете без позиция на парламента, зад гърба на народа? Няма да стане, уважаеми дами и господа! (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Предлагам да гласувате и да включите този въпрос в Годишната програма. Виждам... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме такова предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не тази, която те е направила доцент, а тази, която решава съдбините на България! (Силен шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Реплики?
Господин Танчев, заповядайте за реплика.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Енчев! Вземам думата, за да направя реплика. Мислех да правя изказване, но смятам, че много взехме да се повтаряме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Божинов се изказа.
Господин Божинов направи изказване, тоест Вие му правите реплика в момента на него.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Чудесно.
Виждаме, че темата – Трансатлантическото споразумение за партньорство, и образованието, са все важни теми, безспорно. И в Комисията нямахме никаква дискусия относно дали тези теми са важни за България и дали ние трябва да имаме становище, но си има надлежен ред, по който тези неща трябва да се случат.
Виждаме, че има и различни мнения по отношение на това какво трябва да е становището на държавата ни относно това Споразумение. И затова и аз казвам, че този документ е работен документ. Това не е финална версия. Може още другата седмица да го допълним, но нека този дебат протече в самите комисии по надлежния ред и да дойде в Комисията по европейските въпроси. Веднага ще го включим. Абсолютно!
Повтарям, че това е приоритет, но нека се случи по надлежния ред и нека наистина изговорим тезите и становището на България да бъде единно, а не да се караме в пленарната зала и да си губим времето в дребнотемия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не можете с процедурни предложения и хватки да отклоните включването на този съдбоносен за България въпрос в дневния ред.
Ще Ви цитирам част от изказването на американския президент в последната му реч – обръщение към нацията. По този въпрос той казва следното: „Щом 95% от потребителите в света живеят зад границите на Съединените щати, защо да не напишем правилата по такъв начин, че тези 95% потребители, които живеят зад границите на Америка, да платят нашето благоденствие?!” Колко откровено, колко ясно дефинира интересите си президентът на Съединените щати.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Във в. „Правда” ли го четохте?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „Защо – казва той – да оставим на други да пишат правилата, по които ние трябва да отстояваме своите интереси?!” Може да е арогантно, но е ясно като защита на националните интереси на Съединените щати.
Как Вие ще ми обясните, че трябва да мине през Вашата комисия, уважаеми колеги, за да може да се произнесе пленарната зала?! Че кой в парламентарната република стои по-високо от този кворум от 240 народни представители, та ще му предлагате да мине през Вашата комисия, за да се види дали ще влезе тук?!
Има предложение от народния представител Кристиан Вигенин – този въпрос да бъде включен в Годишната програма. И Вие трябва да се произнесете с „да” или „не”. Това също ще бъде достояние на българското общество, рано или късно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, нека да се концентрираме какво ни се предлага днес да се гласува от народното представителство – Решение на Народното събрание, в което то решава да приеме следната Годишна програма по въпросите на Европейския съюз. Следва 4 страници текст, който, ако го дам на непредубеден човек, може би на някой от Вас, ще получи менингит, защото този текст е написан безумно. Господин Танчев, Вие ли го писахте? Просто идете на някакви уроци по правопис и български правоговор, защото това, което сте ни предложили, е безумен текст. Не може да се каже, че Народното събрание ще упражни правомощията си по еди-кой си член и ще подложи на парламентарни наблюдения следните дейности: „съобщение относно европейската...”. Съобщение, господин Танчев, не е дейност. Тези неща поне трябва да ги съобразявате относно тежкобюрократичния език, с който сте ни предложили този документ. Но аз преминавам към същността.
Какво ни се предлага всъщност? В тези 4 страници на нас ни се предлага да решим по принцип да одобряваме оттук нататък всичко, което дойде от Брюксел – абсолютно безкритично, безрезервно и без да го подлагаме на анализ и съмнения.
Тук ще се спра на опасенията на някои колеги относно Трансатлантическото споразумение. Всъщност това е споразумение за свободна търговия със САЩ. Така се казва. Уважаеми колеги, които се притеснявате, не се притеснявайте. То ще влезе. Вашата точка ще влезе и ще дойде тогава, когато дойде господин Юнкер. Защото, вижте доклада на Комисията, написан от господин Танчев. Там се казва: „Планираните нови инициативи на Жан Клод Юнкер са следните 10 области: нови стимули за работни места, растеж на инвестициите”. Много хубаво звучи, само че как ще стане това? Абсолютно неясно! „Един цифров пазар” и така нататък.
И – т. 6 „разумно и балансирано Споразумение за свободна търговия със САЩ”. Ето го Вашето предложение. То ще влезе и когато му дойде времето, ще бъде вкарано тук и много тихичко – запомнете ми думата – ще бъде пробутано и няма да има и дискусия даже като хората. Така че това се предвижда. То е решено вече, горе, от масонската ложа. (Силен шум в ГЕРБ.)
„По-силен участник на световната сцена да стане Европейският съюз”. Много ме заинтригува тази точка от намеренията на господин Юнкер. Бих предал на господин Борисов, който е премиер – когато се среща с него, да му каже: „Да, Европейският съюз трябва да стане по-силен участник, но за тази цел трябва да се освободи от диктата на Вашингтон”. А дали ще го направи? Господин Юнкер засега не дава никакви такива сведения.
Тук има изредени няколко намерения, които са прекалено общи. Ние как да гласуваме общи намерения? Например предложение в сферата на юридическите въпроси: „Предложение за Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество”. Какво означава това?! Какво значи „по-добро законотворчество”? Между кои институции? Как? Хей така – предложение! Това са общопожелателни текстове, които като ги гласуваме тук, абсолютно нищо не значат. Значат едно-единствено нещо – че ние се съгласяваме оттук нататък да приемаме, защото Вие след това ще се позовавате на това гласуване и ще кажете: „Чакай, ама нали приехме Годишна програма? Защо сте против това? Защо не искате Трансатлантическо споразумение? Защо не искате ГМО? ”, което между другото е на последната точица тук, в сферата на земеделието – т. 30 „Преглед на процеса за вземане на решение относно ГМО”. Опааааа! Какво означава това? Преглед на процеса на вземане на решение! Досега имаме мораториум на Народното събрание. Това беше инициирано от „Атака”. Сега това нещо ще се подложи вероятно на ревизия, така ли? И когато се гласува цялото това решение, което сега се предлага, пак Ви казвам, утре лобистите на ГМО и на шистовия газ ще се позоват на това решение, ще кажат: „Чакай, залата е приела! Какво искате Вие?!” Ето, това е капанът, който в момента ни предлагате. Ние затова естествено ще гласуваме „против”. То няма как другояче да гласуваме, освен против това решение. То изглежда много богообразно. В него има текстове, които звучат хубаво. Вече ги изредих.
„Насърчаване на икономическия растеж и заетост”. Чудесно, само че за тази цел трябва да има реиндустриализация на България. Когато ние я предложихме, тук гракнахте всички в един глас: „Оооо, как ще възстановяваме „Химко”?! Как ще възстановяваме „Кремиковци”?! Абсурд! Това са социалистически мастодонти. Не може да се възстановяват.” А как ще се направи икономически растеж?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): С инвестиции! С чуждестранни инвестиции!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Как точно ще стане това, след като имаше един Ферхойген, който с измама направи така, че да закрием АЕЦ „Козлодуй” и сега режат първи и втори блок?!Закриха всички енергийни мощности на България и ние вече ще останем без ядрени мощности. Бяха разрушени над 3000 предприятия и Европейският съюз тогава си мълча, абсолютно толерантно. Ние сега ще гоним икономически растеж. По кой начин ще стане това при липса на инвестиции, при положение че България по отношение на еврофондовете е най-ощетена, тъй като имаме най-ниските еврофондове на глава от населението, дори по-ниски от Естония и Латвия?! (Реплика на народния представител Светлин Танчев.)
Спокойно, господин Танчев, ще имате възможност. Нетърпелив сте като на комсомолско събрание. Недейте така да бързате. Знам, че искате да козирувате, да рапортувате колко добър евроатлантик сте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ, от място): Ама това го няма в програмата!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Сега сме поставени пред това да приемем решение, което е капан. Утре на това решение ще се позоват, за да приемат въпросното трансатлантическо споразумение. Какво представлява то? Ще Ви го кажа само с две изречения. Това означава утре, когато решим да вземем заплатите тук (реплика на народните представители Силвия Хубенова и Цвета Караянчева), международна корпорация ще ни осъди, защото споразумението означава това – транснационалните корпорации да поробят българския народ и всички европейски народи, така че да не могат да си вдигат заплатите, така че да не може да има стачки, така че да не могат да се борят за своите трудови права и да бъдат осъдени в международен съд.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ, от място): Това е изявление от името на парламента група!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е трансатлантическото споразумение. Трябва да го казвате ясно, когато говорите. Американският президент си гони интереса. Въпросът е къде е нашият интерес? Нашият интерес трябва да се защитава тук, в тази зала. Това аз не го виждам в момента!
Радвам се, че възбудих интерес и желание за изказване у колегите. Само че моят съвет е: не да излизате тук, за да се заяждаме помежду си, а да излезете и да кажете как точно ще бъде защитен българският интерес в тези общи пожелателни текстове, които ни предлагате. Няма как да бъде защитен!
Леко да Ви приземя, защото тук виждам някои хора, които не са били в тази зала. Аз бях тук на 12 януари 2007 г., когато се гласуваше приемането в Евросъюза. Ето го моето изказване (показва документ). Ще го размножа и ще го оставя по пощенските Ви кутии, за да видите колко съм бил точен, колко ясно съм прогнозирал нещата и колко съм последователен!
Тогава казах, че не може да се радваме на факта, че сме орязани в квотите така, че скоро ще закриваме мощности, няма да произвеждаме селскостопански продукти, в които ние сме традиционни. Това факт ли е днес? Факт е! Внасяме ли от чужбина и зеленчуци? Внасяме! Внасяме ли от чужбина всичко, което е за ядене? Внасяме го. Факт е! Не може да го отречете.
Тогава казах да не се радват толкова управляващите, да не празнуват орязаните квоти, затворената ядрена енергетика, ликвидираната армия, ликвидираните индустриални мощности и така нататък. Казах, че приемането ни в Евросъюза беше геополитически жест и акт от страна на Брюксел, а не необходимост, защото България им трябва. Трябва им като фронтова линия и ето сега го виждаме. Факт ли е? Факт е също!
Тогава казах също, че от „Атака” категорично ще се противопоставяме на влизането на Турция в Евросъюза; ще работим за превръщането на Евросъюза от пирамидална и тоталитарна структура в Европа на нациите и отечествата; ще се борим против двойните стандарти. Има ли ги днес? Има ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Сидеров, моля Ви, просрочихте времето.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ще се борим за включване на християнските ценности, защото по-късно те бяха отхвърлени от Европейската Конституция с доклад; ще работим за изграждане на единна европейска система за сигурност, която не се ръководи от Вашингтон; ще се борим за запазване на ядрените реактори. Продължаваме да го правим, само че Вие се замислете какво правите в днешния ден. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Танчев – лично обяснение.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Лично обяснение – точно така.
Уважаеми господин Сидеров, най-малкото искам да се заяждам и затова ще си спестя някои от епитетите, които ми хрумнаха по време на Вашето изказване. Няма и да повтарям чл. 114 от Правилника, по който се изготвя този доклад.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е участвала, но това е доклад, който се изготвя от всички комисии. Ние приемаме предложенията от отделните комисии, обобщаваме ги и представяме пред Народното събрание – това едно.
Две – това, че дадена тема е приоритет за страната ни, не означава, че ние сме изразили позиция по този приоритет примерно приоритет ни е ГМО и начинът, по който се администрират тези продукти в Европейския съюз, не значи, че ние сме „за”. Това не променя позицията ни относно мораториума. Абсолютно по никакъв начин не смятам, че сме взели решение.
Трето – този документ, пак повтарям, не е финална версия на нещо, което няма да се променя. Още другата седмица, ако работите адекватно, последователно, правите своите предложения през комисиите, те ще стигнат до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и няма причина да не ги включим.
Не разбирам защо в момента се опитвате да заблуждавате хората. Точно това е начинът – всички заедно, адекватно, спазвайки правилата да отстояваме позициите. Иначе се чепкаме за дребнотемия и така наистина не можем да имаме единна позиция спрямо Европейския съюз и да си отстояваме нашите приоритети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танчев.
За изказване народният представител Иван Иванов. (Народният представител Велизар Енчев иска думата за реплика.) Приключихме процедурата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, нека да внеса малко яснота в дискусията, която в момента водим. Проектът, който днес обсъждаме – тъй като се чуха различни мнения, а това е важно да се чуе – със сигурност е обсъждан в Комисията и е отбелязано в доклада, че той съответства на приоритетите на тройното председателство на Съвета на Европейския съюз. Този проект е включил приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения в Европейския съюз, приет от Министерския съвет. Също така е в съответствие с работната програма на Европейската комисия за 2015 г.
В т. 6 от работната програма на Европейската комисия много ясно е записано: „Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.” Не знам защо в момента се правят всякакви процедурни опити тази точка да отпадне от нашата програма, защото тази година има вероятност това Споразумение да бъде прието от нашите народни представители, най-малкото за да се избегнат всякакви спекулации, които се правят от трибуната, и всякакви внушения, които не се приемат примерно отдясно или се правят от друга политическа сила, да бъдат изчистени. Информираността на народните представители по никакъв начин няма да навреди на участието на България в тези процеси. Напротив, ще ги обогати.
По тази причина призовавам още веднъж народните представители да подкрепят вкарването на тази точка в Годишната програма на Народното събрание, тъй като това напълно кореспондира и съответства най-малко на политиката, която се осъществява от Европейската комисия. Не виждам защо българският парламент трябва да бъде нещо по-различно или незаинтересован от политиките, които в момента се прилагат от управляващите в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма реплики.
Обявявам 30-минутна почивка.
След почивката има изказвания на Димитър Байрактаров и Джема Грозданова.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието с разискванията по Доклада за Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Преди това – изявление от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, днес е 26 март – Денят на Тракия. Този ден всяка година се отбелязва като част от българската бойна слава, тъй като на тази дата преди 102 години е превзета Одринската крепост, но се отбелязва и като ден на всички онези тракийски българи-мъченици, които бяха избити или прокудени в свободна България от турската държава. На този ден се почита подвига на българските воини, паднали при Одрин и из тракийските полета, както и почитаме паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на свободна България.
Атаката на Одринската крепост започва на 24 март 1913 г. и само за две денонощия Българската армия разкъсва огражденията, пробива фронтовата линия при фортовете Айваз баба и Аджи углу и превзема считаната за непревземаема дотогава Одринска крепост. В тази атака Българската армия губи 1316 убити и 6329 ранени. Но при превземането на Одринската крепост са пленени 13 турски генерали, 2 хиляди офицери, 50 хиляди войници с 413 оръдия.
Крепостта Одрин е превзета от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. По случай превземането на Одрин в поздравителната си заповед от 26 март 1913 г. до войските на Българската армия на източния сектор българският генерал Георги Вазов заявява следното:
„Офицери, подофицери и войници, Вие покрихте България със слава, а нашата армия – с лавров венец. Светът има да се чуди на нас, блестящите синове на България, че можехме за 13 часа да превземем една от най-силните крепости в Европа. Гордея се, че съм Ваш началник, гордея се, че съм българин”.
Днес може би трябва да си отговорим на въпроса за способностите на съвременната Българска армия и не дали тя може да превземе някоя чужда крепост, а дали може да изпълни своите конституционни задължения – защитата на териториалната цялост и суверенитет на Република България. Това изисква и отговорност, и повече дух, и сърце в колегите народните представители, когато разискваме темите за Българската армия, да бъдем адекватни, за да може нашата войска да изпълнява минимумът, който е заложен в нашата Конституция.
На този ден обаче – 26 март, в България се отбелязва и трагичната съдба на стотици хиляди българи от Тракия. След 16 юни 1913 г., когато България влиза в Междусъюзническата война, тя е нападната от турската армия, която навлиза в Източна Тракия, нарушавайки линията от Лондонския договор Мидия – Енос. Местното българско население е подложено на тотален геноцид. Ще дам само няколко примера:
- на 2 юли в село Булгаркьой са избити 1450 човека, от които 1100 души жени и деца;
- на 8 юли е избито цялото село Енидже;
- при реокупацията на Одрин турската армия и башибозук избиват 521 души цивилни български граждани и така е навсякъде, където минат турските войски и башибозук.
Тъй като някои биха казали, че това е много отдавна и че боравим с измислени факти, аз ще цитирам някои данни, изработени не от българските историци, макар че много от тях са писали по тази тема, а ще цитирам факти и данни от международната тогава Анкетна Карнегиева комисия, която точно разследва военните престъпления, извършвани през Балканската и Междусъюзническата война.
Според Карнегиевата анкетна комисия в Одринска Тракия от турските войски и башибозук са избити между 50 и 60 хиляди цивилни граждани – християни, предимно българи; 200 хиляди са прогонени в пределите на тогавашна България, бягайки от тази касапница, която ги е следвала; 108 села са напълно унищожени; 10 934 къщи са опожарени; над 5 хиляди жени, деца и мъже са изнасилени.
Дадох някои от примерите, конкретно село по село. Няма да влизам в подробности.
Уважаеми колеги, това е геноцид, който все още не е осъден нито от Европа, нито от цивилизования свят. Геноцид спрямо един народ – българския.
Само след двадесетина дни в тази зала ще си говорим за арменския геноцид, но трябва да свържем двете неща, защото в периода 1913 – 1915 г. първите жертви на турската власт са българите в Източна Тракия, след това следват арменците и асирийците. Българският парламент не може повече да мълчи по този въпрос и да се съобразява с политическата конюнктура и какво ще кажат нашите комшии. Те няма какво да кажат, защото те самите се назовават неосманци, на практика наследници на тези, които извършиха този геноцид.
В 1925 г. е подписан Ангорският договор между България и Турция, според който на тези 200 хиляди прокудени българи от Тракия се дължи обезщетение. По конюнктурни причини след 9 септември този въпрос не беше поставен. Пак по конюнктурни причини след 10 ноември отново не беше поставен от нито един български президент, от нито един български премиер, от нито един български министър. Иначе ходехме и се кланяхме, и се извинявахме за възродителния процес, в който има 4-5 жертви. Тук говорим за 50-60 хиляди жертви и то установени от международна анкетна комисия, не от вестниците.
Българското правителство и българският парламент най-вече имат своя дълг към наследниците на тези 200 хиляди прогонени българи да получат най-накрая, сто години по-късно обезщетенията за своите имоти и своята собственост, която беше заграбена и се ползва сега от съвременната турска държава.
Уважаеми дами и господа, казвам това не за да насаждам някакво напрежение. Ще задам само един въпрос. В нашия парламент има една парламентарна група, която много обича да нравоучителства и да ни говори за човешки права, да ни говори за ксенофобия, за расизъм и какво ли не друго, обвинявайки българския народ – не само една или две от парламентарните групи.
РЕПЛИКА: Три.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Три, правилно.
Ще Ви дам само един пример: при 50-60 хиляди избити българи, които намират подслон в България – техните наследници, при толкова изнасилени жени, деца и мъже, при толкова унищожено имущество нека някой излезе и посочи един пример, от който тези 200 хиляди бежанци в България са убили един етнически турчин. Няма такова нещо! Напротив! Ето това е примерът за толерантност, а не купешките думички, които едни хора се опитват да ни натякват в този парламент.
Това е смисълът, почитайки величието на Българската армия с превземането на Одринската крепост, уважавайки жертвите на българския народ в Източна Тракия, ние трябва да се научим да използваме историческите факти не за да търсим политически дивиденти, а тези исторически факти и събития трябва да ни служат като един урок как да не повтаряме грешките на предходните български политици и тези грешки да бъдат изправяни, а не забравяни.
Това е смисълът от отбелязването на Деня на Тракия – 26 март. Благодаря Ви, уважаеми колеги. (Народните представители от ПФ стават прави; викове: „Браво!” и ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
За изказване има думата господин Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! С изключително внимание изслушах преждеговорившите по тази наистина сериозна тема. Смея да твърдя, че това, което сподели колежката Силвия Хубенова, че има неразбиране по тази тема, бих казал, че има и голяма доза незаинтересованост. Защо има незаинтересованост, колеги, когато говорим по тази наистина толкова важна тема? За да бъда аргументиран и да Ви стане ясно, мисля, че е редно когато говорим и коментираме по тази тема, да си послужим и с реални числа.
За да не се простирам по всичките точки от Годишната работна програма на Народното събрание, която днес е на нашето внимание на обсъждане, ще се спра само на първа точка от тази програма, която е със следния текст: „Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите”. Нека да направим една малка и кратка ретроспекция всъщност на кое място е България по младежка заетост – на последно. Страната с най-висока безработица при младите хора. Има една оперативна програма, която се нарича „Развитие на човешките ресурси”. Ако имаше заинтересованост в колегите, те би следвало да знаят, че в програмния период 2007 –2013 г., би включило вече и 2014 г., по тази програма бяха предвидени средства в размер на 2 млрд. 460 млн. лв. Разплатените средства са 87% или 2 млрд. 64 млн. лв. Какъв е резултатът? Резултатът по тази програма, тъй като говорим за стимулиране на заетост, колеги, са: 70 хиляди работни места за този програмен период. Не по-малко средства са предвидени в следващия програмен период – 2015-2020 г. Аз питам обаче тези преждеговорившите против усвояването на тези средства ли са, на тези милиарди, които са толкова необходими? Или имат нещо друго като виждане? Говорим за инвестиции.
Приехте чуждестранни инвестиции през 2013 г. януари месец съставляват 58 млн. лв. Само че тези 58 млн. лв., уважаеми колеги, не са никакви инвестиции, те са прехвърляне на пари от единия в другия джоб на офшорни фирми. Говорим за устойчиви работни места, за българско производство. Някои дори повдигнаха въпроса и за генномодифицираните храни. Само че когато през 2011 г. – февруари месец, като разследващ журналист направих първото предаване в България за генномодифицираните организми, на следващия ден телевизия СКАТ беше посетена от коктейли „Молотов”. Това беше резултатът. Никой обаче не казва, че и към днешна дата в България има една-единствена лаборатория, която може да изследва храните за наличие на ГМО – една-единствена. Намира се в София.
За да има втора, трета, пета, десета по областните градове, е необходимо европейско финансиране. Е, аз питам: срещу това ли сте? Говорим за инвестиции, за това, че храните в България се внасяли от чужбина – да, така е. Така е, защото, първо, българското производство от няколко години има изключителен недостиг на квалифицирани и добре обучени кадри в тази сфера.
Между другото, добре е, когато говорим тези неща, да кажем и една друга статистика, която е не по-малко важна. Нека да вземем например какъв е стокообменът на България с Русия за 2013 г. – 10 млрд. лв. внос на продукти, предимно енергийни продукти от Русия към България, иначе казано износ на 10 милиарда свеж ресурс от българската икономика срещу 900 милиона износ за България! Е, това ако е положително, всеки нормален икономист ще Ви каже, че няма по-голям дисбаланс в тази област. Само че се оказва, че най-големият износител на български стоки е българската държава, българските производители именно за Европейския съюз. Е, питам, Вие срещу това ли сте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, извинете ме, обаче обсъждаме Годишна работна програма – доклад.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, разбрах, госпожо... Просто давам някои насоки, които са важни, за да има разбиране по темата.
Така че това са истинските неща в числа и не можем да си затваряме очите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам чувството, че или не разбираме дискутираната тема, или сме далеч от пленарната зала духом.
Отчитайки дневния ред на Европейската комисия и Програмата на тройното председателство на Съвета на Европа за 2015 г., Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя решението на България да приеме Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския парламент за 2015 г. и да насочи усилията си към някои високоприоритетни области за нашата страна, а именно насърчаване на икономическия растеж и заетостта, присъединяване към шенгенското пространство, солидарно управление на миграцията, Европейския енергиен съюз, Единен европейски цифров пазар, разширяване на Европейския съюз.
Движението за права и свободи, като най-последователната евроатлантическа парламентарна група, се ръководи от необходимостта от предприемане на активни действия за преодоляване на негативните последици от икономическата криза, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на високи нива на заетост.
Значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж във връзка с изпълнение на Стратегия „2020”, както и нуждата от укрепване на глобалната роля на Европейския съюз като защитник на демократичните ценности и човешки права, чиито дефицит усещаме все по-осезаемо и в нашата родина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Етем.
Реплики? Няма.
Има думата госпожа Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се върна на темата за Трансатлантическото споразумение между Европейския съюз и САЩ и моите аргументи защо това не трябва да бъде включвано в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 г.
Това е споразумение, което включва търговия и инвестиции. Огромно споразумение, което е с много голям обем. Става дума за уеднаквяване на регулации, уеднаквяване на технически стандарти. В него наистина има темите: шистов газ, ГМО, но не само това. В него има авторски права, има специален трибунал за съдебни спорове, които да уреждат споровете между инвеститора и държавата, което всъщност създава много въпросителни. Това, което мога да Ви кажа като факти, е, че това Споразумение е започнало да се обсъжда през 2013 г., имало е намерение да бъдат завършени преговорите през 2014 г. Сега няма да бъдат завършени и през 2015 г., защото самите преговорни досиета не са отворени за публично обсъждане. Европейската комисия с нарочно решение постепенно трябва да отваря тези преговорни досиета. Има възникнали хиляди въпроси. През 2014 г. Европейската комисия прави проучване между държавите членки и в това проучване излиза, че има над 150 хиляди забележки и въпроси – 150 хиляди от всичките държави, наши забележки и въпроси – от страна на България, са на брой 176.
Защо не трябва да включваме това споразумение в Годишната работна програма на Народното събрание? Защото, първо, то няма да приключи през 2015 г., второ, то подлежи на ратификация. Всяка една ратификация минава през ресорните комисии и бива обсъждана в пленарната зала. Всички въпроси, които биват повдигнати, ще бъдат обсъдени и повдигнати в пленарната зала.
Мога да кажа, че след като се отворят публично досиетата за обсъждане, ще направим така, че да има такова публично обсъждане и в комисиите на Народното събрание, и в други формати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Енчев – първа реплика, втора реплика – господин Вигенин.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Удивен съм от това, което чух – председател на Комисия смята, че няма нужда да влиза в дневния ред на Комисията и на парламента съдбоносно важно споразумение, което в момента е в центъра на вниманието на европейските страни! Може би темата за Украйна е на първо място, но темата за Трансатлантическото партньорство е на второ място по важност и приоритет в рамките на дискусията както в Европейския парламент, така и в Европейския съюз.
Удивен съм, госпожо, от Вашата позиция! По Вашата логика, госпожо, не трябва нито Комисията, нито парламентът да се занимават с това, че това, което се случва и може да се случи на България и на другите европейски страни. Преди малко Ви прочетох становището на унгарския парламент. Знаете ли, че всъщност корпорации ще могат да съдят правителства пред международни трибунали, които са извън юрисдикцията на националните законодателства? Знаете ли, че Германия беше осъдена вече от такава корпорация, Южноафриканската република и Бразилия също бяха осъдени? А Вие смятате, че това не трябва да се обсъжда?! Нека чуят всички синдикати в България и гражданите на България – знаете ли, че ако приемем това споразумение без предварително да го дебатираме тук в пленарната зала и в комисиите, ще причиним нова безработица, тъй като правилата за заетостта в Щатите и в Европейския съюз са коренно различни, тъй като стандартите на труд в Съединените американски щати и статутът на синдикатите са много, много по-ниски? (Шум и реплики от ГЕРБ.) И това за Вас е без значение, както разбирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, времето за нечленуващи в парламентарна група народни представители изтече. Благодаря Ви.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Може би за Вас е без значение и шистовият газ? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Грозданова, мисля, че това, което казахте, всъщност беше аргумент и защо трябва да бъде включено Споразумението в Годишната ни програма. Първо, започвам отзад напред, Вие казахте, че когато то бъде подписано, подлежи на ратификация и тогава ще бъде обсъдено. Тази логика е непонятна за нас, защото Вие имате навика да ни предоставяте тук подписани вече споразумения, на които може да кажеш само „да” и „не”. Смисълът да бъде в Годишната програма е да можем предварително, с участието на парламента, да подсилим националните позиции по течащите преговори, които текущо се обсъждат и в Съвета от министрите.
Освен това, да предполагаме отсега дали и как ще бъде подписано това Споразумение, мисля, че е малко рано, при положение че за Европейската комисия е един от приоритетите в програмата, на тройното председателство е един от приоритетите на програмата, в момента в Европейския парламент 17 или 18 комисии се занимават с това споразумение и скоро ще има решение на Европейския парламент по тази тема – междинно, разбира се, не виждам абсолютно никаква логика Вие да отказвате то да бъде включено в тази програма.
Мисля, че дължите на българските граждани един по-отворен подход и ако има някакви притеснения, нека те да бъдат изчиствани тук, а да не даваме повод излишно да се създават страхове, или обратно, да се крият факти от това Споразумение, които ще засегнат България. Така че аз Ви призовавам да преосмислите Вашата позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Енчев, от това, което чух от Вас, разбрах, че не сте ме слушал или най-малко, че не сте ме разбрали какво казвам. Това че може да се прави политика от това Споразумение и неговото обсъждане е така, защото сме малко запознати с него. Сега господин Вигенин ще каже, че това е причина да влезе в Годишната работна програма. Накрая на моето изказване аз казах, че е хубаво да направим обсъждания на различни формати и подчертах това, защото включването на Споразумението в работната програма означава, ако не искате, разбира се, да бъде направено при закрити врата, възможността за публично обсъждане от страна на Европейската комисия. Това мога да Ви кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петров, имате думата за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията за контрол на еврофондовете в изказването си искам да обърна внимание, че в тази зала вместо да се занимаваме със сериозните проблеми на българското общество и на кризата, ние се занимаваме и си правим упражнения на говорене. Имам предвид един депутат, който от 2007 г. говори по темата за еврофондовете. Депутат, който не е бил една нощ наряд, да говори по темата за Програмата на Народното събрание, за отбраната и за опасността, която България, видите ли, я постигало за това, че тя е член на две големи международни организации, каквито са Европейският съюз и НАТО.
Друг един депутат – журналист, се упражнява да говори по теми на международното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, моля, ние да се упражняваме върху доклада и Проекта за решението, а не да правим анализ на изказванията си.
Колеги, моля Ви, придържайте се към темата. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мисля, че дължим уважение на тази зала и смятам, че наистина трябва, като излизаме, да говорим по същество, а не да си правим словесни упражнения и по теми, по които не сме компетентни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато призоваваме за разговор по същество, трябва да правим това в изказвания, в които действително взимаме отношение по същество.
Има ли други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Постъпи предложение в пленарното заседание вчера на господин Вигенин – в Раздела „В сферата на външната дейност”, след т. 23 „Съобщение относно европейската политика за съседство” да се добави следваща точка – „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Вигенин.
Гласували 113 народни представители: за 34, против 27, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Вигенин в същия Раздел „В сферата на външната дейност” да бъде предвидена самостоятелна точка „Разширяване на Европейския съюз”.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 24, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
(Реплика на народния представител Десислав Чуколов.)
Елате и кажете за какво става дума, защото нямам записано. Имам само предложението на господин Борислав Великов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, по време на изказването си господин Сидеров предложи отпадане на т. 30 в Раздел „В сферата на земеделието”. Това е „Преглед на процеса за вземане на решения относно ГМО”.
Ще Ви припомня, че през 2010 г. с гласовете на всички партии тогава в Четиридесет и първото народно събрание приехме мораториум за ГМО, а т. 30 всъщност отваря отново темата за ГМО. Това беше предложението, което направи господин Сидеров, предлагам да го подложите на гласуване – отпадане на т. 30.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направим справка със стенограмата – моля да ме информирате за изказването на господин Сидеров има ли такова предложение. През това време продължаваме с другите гласувания, ще се върнем ако го има в стенограмата.
Господин Борислав Великов е предложил в Раздел „В сферата на образованието и науката” да бъде вписана допълнителна точка „Подкрепа и насърчаване на развитието на образованието и науката”.
Гласуваме предложението на господин Великов.
Гласували 106 народни представители: за 50, против 1, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
При представянето на доклада председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предложи наименование на решението – изрично е записано в стенограмата, тъй като всяко решение при обнародването му в „Държавен вестник” трябва да има наименование.
Поставям на гласуване наименованието на решението, така както докладчикът господин Светлин Танчев във вчерашния ден го предложи.
Гласували 112 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Нямам възможност да получа обратно информация дали господин Сидеров е направил такова предложение. Приемам обаче, че предложението е направено от господин Чуколов, поради което подлагам на гласуване предложението на господин Чуколов – „В сферата на земеделието”, т. 30 – „Преглед на процеса на вземане на решение относно ГМО”, да бъде отхвърлена.
Гласуваме предложението на господин Чуколов, възможно е то да възпроизвежда предложението на господин Сидеров, нямам информация.
Гласували 106 народни представители: за 28, против 44, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване пълната редакция на решението ведно с неговото наименование по Доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 13, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Господин Стоилов – отрицателен вот.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Нашето отношение към обсъждането на Програмата в европейската тематика беше напълно конструктивно, а в същото време – категорично.
Вие не подкрепихте нито едно от двете предложения, които бяха направени от страна на Парламентарната група на БСП лява България, с което показвате, че нямате намерение да поставите най-важните и най-дискусионните въпроси по комуникацията с Европейския съюз в този момент.
Ние не оспорваме много от съдържанието на тази Програма, но тя става доста безлична, когато в нея не се говори за формиране на българска позиция от страна на Народното събрание по предстоящото подписване на Споразумението за трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите.
Искам да Ви припомня, че това е един от приоритетите на започналото латвийско председателство, по който Европейският съюз трябва да изрази позиция, евентуално да финализира този процес. В самия Европейски съюз има много противоречиви интереси, които се дължат на различния капацитет в икономиката на тези страни.
Също така как можете да отхвърляте предложението да се води дискусия по разширяването на Европейския съюз, след като България граничи с три държави, които са кандидати за членство в Европейския съюз?! Няма ли тя да зададе необходимите въпроси, проявявайки едновременно разбиране към този стремеж и в същото време поставяйки своите очаквания и изисквания? Това е една безсубектна политика, в която българският парламент е просто място, в което се поставят въпроси, но не се решават, не се изразяват позиции. Добре е тук да чуваме от време на време патриотични декларации, посветени на бележити годишнини от българската история, но съвременният патриотизъм означава да можеш да формулираш национални позиции и да отстояваш националните интереси! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Иначе другото са приказки и самолишаване на българското Народно събрание от неговата върховна политическа роля. Благодаря Ви. (Продължаващи ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ.
Доклад за второ четене има от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Правя процедура на основание чл. 46, ал. 2 за допускане в залата на господин Красимир Симонски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете длъжностното лице в залата.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да гласуваме така направеното предложение, подкрепено от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „органи на власт или трети лица по чл. 4, ал. 1 и 2” се заменят с „лицата по чл. 4, ал. 1 и 2”.
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. държат се от или от името на орган на публична власт след като са създадени или получени от орган на публичната власт, или се управляват или актуализират от този орган и попадат в обхвата на публичните му функции или на трети лица, чиито масиви от пространствени данни и услуги са извършени с мрежата от услуги по реда на чл. 14, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 1, подкрепен от Комисията.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Намираме се в процедура на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Гласували 71 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
„(1) Законът не се прилага за:
1. работа с документи на хартиен носител, свързани със създаването на публични регистри и масиви от пространствени данни на хартиен носител;
2. масивите от пространствени данни, държани от или от името на орган на местното самоуправление и местната администрация, освен когато тяхното събиране или разпространение е предвидено в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 3 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „поддържат” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думата „актуализират” се добавя „и разпространяват”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Лицата по чл. 4, ал. 1 и 2, чиито масиви от пространствени данни и услуги са свързани с мрежата от услуги по чл. 14, ал. 1, са длъжни да предоставят създадените по този закон метаданни на Националния портал за пространствени данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 4, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 11 ал. 1 се изменя така:
„(1) Метаданните съдържат информация относно:
1. ключови думи;
2. класификации;
3. качествени показатели за масивите от пространствени данни;
4. валидност на масивите от пространствени данни;
5. съответствието на масивите от пространствени данни с правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1089/2010”;
6. ограниченията на публичния достъп и основанията за тези ограничения в съответствие с чл. 17;
7. условията за достъпа и използването на масивите от пространствени данни и услуги;
8. такси, когато такива са предвидени в специален закон;
9. лицата по чл. 4, ал. 1 и 2, отговорни за създаването, управлението, поддържането и разпространението на масиви от пространствени данни и услуги”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 5 с направената редакция от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „следните услуги” се заменят със „следната мрежа от услуги”.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5:
„(3) Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” изгражда и управлява мрежата от услуги по ал. 1, свързани с масивите и услугите от/за пространствени данни, за които са създадени и публикувани метаданни.
(4) Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” предоставя на органите на публичната власт техническа възможност да свържат своите масиви от пространствени данни и услуги с мрежата от услуги.
(5) Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” предоставя техническа възможност на трети лица, при искане от тяхна страна, да свържат своите масиви от пространствени данни и услуги с мрежата от услуги, ако масивите и услугите отговарят на правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията от 19 октомври 2009 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежовите услуги, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 976/2009”, Регламент (ЕО) № 1089/2010 и Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията от 3 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на метаданните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 6 с направената редакция от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Услугите по чл. 14, ал. 1 са публично достъпни и лесни за ползване. Услугите отчитат съответните изисквания на потребителите, ако изпълнението им е технически възможно.
(2) Услугите за пространствени данни по чл. 14, ал. 1, т. 1 са безплатни, а по чл. 14, ал. 1, т. 2-6 са безплатни, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(3) За услугите по чл. 14, ал. 1, т. 2 могат да се предвидят такси, когато чрез тях се осигурява поддържането на масиви от пространствени данни или услуги за такива данни, включително в случаите на много големи количества данни, които изискват често актуализиране.
(4) Лицата по чл. 4, ал. 1 са длъжни да предоставят услугите по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3 или 5 и чрез електронна търговия, в случаите когато за тях са предвидени такси. Услугите, предоставяни чрез електронна търговия, могат да бъдат предмет на уговорка за освобождаване от отговорност по Глава четвърта от Закона за електронната търговия, както и на разрешение за ползване на услугата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 7 със съответно направените редакции от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. степен на съответствие с правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1089/2010;”.
2. В ал. 2 думите „правилата за прилагане, предвидени в актовете на Европейския съюз, въведени с този закон, определящи техническите изисквания за оперативна съвместимост на масивите от пространствени данни и услуги” се заменят с „правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1089/2010”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Колеги, гласуваме § 8 с направената редакция от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 9 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 могат да ограничат публичния достъп до масивите от пространствени данни и услугите за такива данни посредством услугите по чл. 14, ал. 1, т. 1 по изключение само ако този достъп би оказал неблагоприятно влияние върху международните отношения, обществената сигурност или националната отбрана.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 4, ал. 1 и 2” запетаята се заличава и се добавя „по изключение”, а думата „когато” се заменя със „само ако”;
б) в т. 1 думите „органите на властта” се заменят с „органите на публичната власт”;
в) в т. 2 думите „националната сигурност или обществения ред” се заменят с „обществената сигурност или националната отбрана”;
г) в т. 4 след думата „закон” се добавя „или акт на Европейския съюз с цел защита на законен икономически интерес, включително обществен интерес във връзка с опазването на статистическа или данъчна тайна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 9 с предложената редакция на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 10 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 18, ал. 2 думите „правото на Европейския съюз в тази област” се заменят с „правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1089/2010”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме § 10 с предложената редакция на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 11 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл. 20, ал. 3, т. 1 думите „доставчиците” се заменят с „лицата по чл. 4, ал. 1 и 2”, а след думите „такива данни” се добавя „и посредническите органи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме § 11 с предложената редакция от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 12 и 13. Тъй като няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване параграфи 12 и 13, както са предложени от вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 14 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 14. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „орган на власт” се заменят с „орган на публичната власт“.
2. В т. 5:
а) в текста преди буква „а” думите „Орган на власт” се заменят с „Орган на публичната власт”;
б) в буква „а” след думите „орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление” се добавя „ако събирането или разпространението на масивите от пространствени данни е предвидено в закон”;
в) в буква „б” след думата „изпълнява” се добавя „административни”;
г) в буква „в” след думите „юридическо лице” запетаята се заличава и се добавя „с публични правомощия или функции или”.
3. В т. 8 думите „органи на власт” се заменят с „органи на публичната власт”.
4. В т. 10 думите „орган на власт” се заменят с „орган на публичната власт”.
5. Създават се т. 16 и 17:
„16. „Услуга с добавена стойност” е услуга, предоставена в съответствие с изисквания на потребител, при която начинът на представяне на съдържанието е различен от определения в Регламент (ЕО) № 976/2009.
17. „Мрежата от услуги” са услугите, свързани с масивите и услугите от/за пространствени данни, за които са създадени и публикувани метаданни – мрежови услуги, и представляват интегрирана среда, достъпна чрез интернет или чрез подходящи електронни съобщителни мрежи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме § 14 с предложената редакция от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 15 и 16. Тъй като няма направени предложния, предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване параграфи 15 и 16 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В приложение № 3 към чл. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 думите „органите на власт” се заменят с „органите на публичната власт”.
2. Създава се нова т. 15:
„15. Океанографски географски характеристики
Физическо състояние на океаните (течения, соленост, височина на вълните и други).”
3. Досегашните т. 15, 16, 17, 18, 19 и 20 стават съответно т. 16, 17, 18, 19, 20 и 21.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване § 17 с предложената редакция от Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на подразделението е отхвърлено.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за
§ 18 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Параграф 18 е отхвърлен.
Това беше последният текст от Закона. Благодаря Ви, господин Вълков. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 3 КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има депозиран доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин председател.
„На свое заседание, проведено на 12 март 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 13 февруари 2015 г.
Споразумението е сключено въз основа на Меморандума за разбирателство със Световната банка за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, подписан на 22 януари 2012 г., и е на стойност 5 015 000,00 лв.
Споразумението е подписано на 25 октомври 2012 г., и е ратифицирано със закон, приет на 12 март 2013 г. Към Споразумението са сключени две изменения – от 4 април 2014 г. и от 22 октомври 2014 г., с които срокът на действие на същото е удължаван до 26 октомври 2014 г., съответно до 30 юни 2015 г.
Дейностите по Споразумението се изпълняват в рамките на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България” на стойност 6 832 032,00 лв., сключен по приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. По Договора за безвъзмездна финансова помощ са налични неусвоени (спестени) средства на обща стойност 1 393 942,00 лв.
С Изменение № 3 се предвижда общата стойност на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. да бъде увеличена със средства в размер на 1 392 000,00 лв. от неусвоените (спестени) средства. Предвижда се средствата да бъдат използвани за нови дейности.
Според анализа, направен в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2014 – 2020 г. по отношение на състоянието на настилките, делът на пътищата от II и III клас в лошо състояние е увеличен в сравнение с предишни години. Изхождайки от Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2014 –2020 г. към настоящия момент генерираните приходи или съответно отделяните средства за поддръжка покриват недостатъчна част от реално необходимите разходи за жизнения цикъл на отделните пътища и пътни съоръжения от републиканската пътна мрежа (опериране, поддръжка и инвестиции).
Възможностите за увеличаване на собствените приходи са свързани преди всичко със системите за таксуване и най-вече с въвеждане на Електронна система за събиране на пътни такси. Предвид това обстоятелство и с оглед по-пълното възползване от българска страна от консултантските услуги на Международната банка за възстановяване и развитие при усвояването на средствата от европейските фондове в пътната инфраструктура, с Изменение № 3 в обхвата на Споразумението е включена нова дейност, а именно „Разработване на цялостна визия за въвеждането на Електронната система за предоставяне на Европейската услуга за електронно събиране на пътни такси (EETS)” чрез разработване на: анализ на възможностите и вариантите за трансформиране на съществуващата винетна система в Електронна система за събиране на пътни такси и разработване на стратегия, бизнес модел и финансово планиране за внедряване на Електронната система за предоставяне на Европейската услуга за електронно събиране на пътни такси (EETS).
Въвеждане на Електронна система за събиране на пътни такси за републиканската пътна мрежа в Република България ще даде възможност за: набиране на средства за заплащане на строителството на нови пътища и съоръжения и поддръжка на съществуващите; реинвестирането на приходите от Електронната система за събиране на пътни такси в нова инфраструктура; по-нататъшно подобряване сигурността на автомагистралите. Чрез въвеждането на различни такси за ползване на пътищата в различните часови зони (понякога наричано „таксуване на задръстванията” или „таксуване на час пик”) ползвателите се стимулират да пътуват във време със слаб трафик, като по този начин се намаляват загубите от задръстванията.
С оглед изпълнение на включената допълнителна дейност, срокът на действие на споразумението е удължен до 31 декември 2015 г., като е увеличена и стойността му с 1 392 000,00 лв. за сметка на неусвоените (спестени) средства по проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България.”
С оглед на посоченото, общата стойност на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. е увеличена на 6 407 000 лв.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” –един народен представител, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
За процедура – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за допускане в залата на инж. Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, и госпожа Лазаринка Стоичкова – съветник към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за допускане в залата.
Дано да ни стигнат наличните сили в залата, за да приемем това предложение.
Отменете гласуването!
Списъкът за поименна проверка!

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - отсъства
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - отсъства
Иван Славов Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - отсъства
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - отсъства
Христо Георгиев Тодоров - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук

Допълнително записали се: Айдоан Али, Алиосман Имамов, Димитър Танев, Кристиан Вигенин, Никола Пейчев, Джейхан Ибрямов, Емил Райнов, Димитър Шишков, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Георги Недев, Мехмед Атаман, Валентин Любенов и Настимир Ананиев.
Налице е кворум. В залата сме над 130 човека.
Велизар Енчев също е тук.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Заповядайте за процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам процедура по приемане за второ гласуване на току-що гласуваната Ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това обаче трябваше да гласуваме на първо. Гласувахме само процедурата за допускане на гостите в залата. Преждевременно Ви поканих на трибуната, госпожо Йорданова, извинявам Ви се.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването.
Имаме и непрочетен доклад, колеги.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Така е, като правите процедури за допускане по никое време. (Народният представител Данаил Кирилов иска думата за процедура.)
Искате да чуем още една процедура?
Заповядайте, господин Кирилов, ще обогатите пленарния ден. Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за тази възможност. Цял ден търся начин да направя това процедурно предложение. (Оживление.)
На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежищата и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 7 ноември 2014 г., да бъде удължен със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Процедурата е коректна.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване времето за предложения между първо и второ четене по посочения Законопроект.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – заповядайте, колега.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-6, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 12 март 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Лазарника Стоичкова – съветник в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която представи законопроекта от името на вносителя. Тя обърна внимание, че Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие е сключено въз основа на Меморандума за разбирателство със Световната банка за предоставяне на техническа помощ. Дейностите по споразумението се изпълняват в рамките на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България”. По договора за безвъзмездна финансова помощ към настоящия момент са неусвоени/спестени средства на обща стойност 1 393 942,00 лв.
С предложеното изменение се предвижда тези средства да бъдат използвани за нови дейности, свързани с разработване на цялостна визия за въвеждането на Електронна система за предоставяне на Европейската услуга за електронно събиране на пътни такси. Предвидено е да бъдат разработени анализи и варианти за трансформиране на съществуващата винетна система в Електронна система за събиране на пътни такси, разработване на бизнес модел и финансово планиране на внедряването на системата.
С оглед изпълнението на предвидените допълнителни дейности срокът на действие на споразумението е удължен до 31 декември 2015 г., като стойността му е увеличена за сметка на неусвоените/спестени средства по проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България”.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип предложението, като същевременно поставиха и редица въпроси, свързани с обхвата и съдържанието на дейностите и услугите, които ще бъдат предоставени от консултанта в рамките на средствата по споразумението.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа – „за”, без „против” и 1 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-6, внесен от Министерския съвет, да бъде приет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Предлагам процедура за второ гласуване на току-що гласувания Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратни становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Диана Йорданова за разглеждане на второ гласуване на предложения Законопроект.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението за допускане до второ гласуване на предложения Законопроект е прието единодушно.
Заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Закон
за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г., подписано на 13 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване. (Единични ръкопляскания от БДЦ.)
Съобщения за парламентарен контрол на 27 март 2015 г. – петък, 11,00 ч.:
1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на седем въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, Велизар Енчев, Мартин Димитров и Петър Славов, Манол Генов, Иван Пенков Иванов, и Катя Попова и Методи Андреев и на едно питане от народния представител Румен Гечев.
2. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Александър Методиев.
3. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на четири въпроса от народните представители Станислав Станилов, Десислав Чуколов, Валери Жаблянов, и Волен Сидеров.
4. Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на четири въпроса от народните представители Борислав Иглев, Вили Лилков, Славчо Атанасов, и Кристиан Вигенин и на едно питане от народния представител Димитър Делчев.
5. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Божинов – два въпроса, и Джейхан Ибрямов.
6. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на девет въпроса от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса, Димитър Делчев, Борис Ячев, Стефан Кенов, Светла Бъчварова, Корнелия Нинова, и Манол Генов.
7. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на три въпроса от народните представители Калина Балабанова, Борислав Иглев, и Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев и на две питания от народните представители Бойка Маринска, и Иван Пенков Иванов.
8. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса, Джейхан Ибрямов, Владимир Тошев – два въпроса, и Бойка Маринска и Димитър Шишков.
9. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на два 2 въпроса от народните представители Волен Сидеров, и Петър Славов.
10. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, и Стефан Кенов.
11. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на четири въпроса от народните представители Славчо Атанасов, Слави Бинев, Петър Славов, и Георги Свиленски.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Мустафа Карадайъ;
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Жельо Бойчев – два въпроса, Корнелия Нинова, и Петър Кънев, и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Пламен Йорданов и Кирил Добрев, Теодора Георгиева, Десислава Костадинова, и Велизар Енчев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Искрен Веселинов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса от народните представители Владимир Тошев, и Николай Александров;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова, и Николай Александров, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Бойка Маринска, и Цвета Караянчева и Даниела Дариткова;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Божинов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради посещението на министър-председателя на Черна гора, господин Мило Джуканович, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на туризма Николина Ангелкова.
Въпроси – 46, питания – 4, отговори на въпросите и питанията – 50, необходимо парламентарно време – 7,54 часа.
Поради изчерпване на дневния ред на днешното заседание закривам заседанието.
Утре заседание от 9,00 ч., продължаваме със следващите точки от дневния ред. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Димитър Главчев
Алиосман Имамов
Явор Хайтов


Секретари:

Чавдар Пейчев
Александър Ненков