Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Калина Балабанова и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Продължаваме с предвидените точки по дневния ред.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди процедурата – мултимедията, която виждате, конфигурирана в пленарна зала, е по искане на Българската академия на науките за Годишния доклад за дейността на Академията, който е включен за обсъждане в нашата седмична програма.
Заповядайте за процедура.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, при определянето на седмичната програма за работата на Народното събрание залата възприе предложението, направено от Парламентарната група на БСП лява България, за включване в програмата тълкувателния Закон за данъка за данъците върху доходите на физическите лица. За да изпълним волята на залата, правя процедурно предложение той да бъде първа точка от днешното заседание, за да може да бъде разгледан по същество и приет преди края на данъчната кампания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Такова предложение беше направено при определяне на седмичната програма и поредността на точките в дневния ред и е отхвърлено с нарочно решение на пленарната зала.
Господин Бойчев, направете справка, имаме такова решение на пленарната зала още от сряда.

Продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И МОНГОЛИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са докладите от комисиите, на които е разпределен Ратификационният закон.
Първо ще чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.

На редовното си заседание, проведено на 18 март 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията участие взе господин Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения” в Министерството на външните работи.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Рамково споразумение, подписано на 30 април 2013 г. в град Улан Батор, Монголия, от Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от министъра на външните работи на Монголия.
Сред водещите цели на Рамковото споразумение са партньорството и сътрудничеството между Европейския съюз и Монголия в редица области, сред които: противодействие на разпространението на оръжия за масово унищожение, борба с тероризма и организираната престъпност, правосъдието, финансовите и икономически въпроси, търговията и туризма, научно-техническото развитие, селското стопанство, транспорта, културата и медиите, здравеопазването и др.
Следва да се има предвид, че с ратификацията на настоящото Рамково споразумение страната ни ще има възможност да участва пълноценно и активно в осъществяването на политиката на Европейския съюз спрямо трети страни.
Не на последно място, дългогодишните приятелски отношения между България и Монголия, установени още в началото на 1950 г., ще бъдат осъвременени и съобразени с изискванията на Европейския съюз в XXI век.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга стана, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга стана, подписано на 30 април 2013 г., предвижда сътрудничество в областта на противодействието на разпространяването на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне, преследването на тежки престъпления, които пораждат безпокойство в международен план, борбата срещу тероризма, устойчивото развитие, търговията и инвестициите, правосъдието, свободата и сигурността, правата на човека, финансовите услуги, икономическата политика, доброто управление на данъчното облагане, промишлената политика и малките и средните предприятия, туризма, информационното общество, медиите, науката и технологиите, енергетиката, транспорта, образованието и културата, околната среда, земеделието, животновъдството, рибарството и развитието на селските райони, здравеопазването, трудовата заетост и социалните въпроси, статистиката, гражданското общество, модернизирането на държавата и публичната администрация, управлението на риска от бедствия и др.
Очаква се Споразумението да издигне на ново равнище отношенията между Европейския съюз и Монголия и да спомогне активизирането на обмена в двустранен план в горепосочените области.
Ратифицирането на Рамковото споразумение би допринесло за пълноценно участие на Република България във формирането и реализацията на политиката на Европейския съюз спрямо трети страни, както и поставянето на отношенията ни с Монголия на основа, отговаряща на изискванията на съвременна Европа.
На редовно заседание, проведено на 11 март 2015 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на външните работи госпожа Катя Тодорова.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга стана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Манушев.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 11 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Цвети Романска – дипломатически служител първа степен в отдел „Международно право” към дирекция „Международно право и право на ЕС”.
С настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Рамково споразумение. Страните по Споразумението потвърждават привързаността си към демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, както и към принципите на правовата държава.
Рамковото споразумение не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България. То цели засилването на политическия диалог и укрепване на икономическите връзки между страните по всички въпроси от общ интерес.
Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, ще допринесе за издигането на отношенията между Република България и Монголия до ниво на засилено партньорство, включително в политическата, икономическата, социалната и културната сфера.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Остава да чуем и доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна.
На заседанието присъстваха Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения”, и Наталия Мишева – началник на отдел „Източна Азия, Австралия и Океания” в Министерството на външните работи.
Законопроектът, представен от господин Борислав Костов, предвижда сътрудничество в областта на противодействието на разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне, преследването на тежки престъпления, борбата с тероризма, устойчивото развитие, икономическата политика, инвестициите, търговията, статистиката, туризма, финансовите услуги и данъчното облагане, транспорта и информационното общество, енергетиката, правосъдието, свободата и сигурността, правата на човека, медиите, образованието и културата, здравеопазването, земеделието и селското стопанство, околната среда, труда и социалната политика, външната политика, гражданското общество, публичната администрация.
Ратифицирането на Рамковото споразумение би допринесло за пълноценното участие на страната ни в провеждането на политиките на Европейския съюз спрямо трети страни, а също така и би улеснило обмена между двете страни в посочените области.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кънев.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Танчев – процедура.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Законопроектът да бъде разгледан днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, подписано на 30 април 2013 г. в Улан Батор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на Закона с неговия член единствен, предложени ни от докладчика господин Танчев.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
След като приехме тази важна точка за сътрудничеството между Европейския съюз и Монголия, моля Ви като втора точка в дневния ред да се включи тълкувателният Закон по Закона за облагане на доходите на физическите лица, който засяга 272 хил. български граждани.
Синдикатите също поставят въпроса, защото след скандалното изявление на говорителя на Националната агенция за приходите да не подават декларации, хората не могат да се възползват от правата си, тоест държавната администрация прави всичко възможно да икономиса едни пари.
Моля Ви да включим тази точка като втора от днешния дневен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно мнение?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, проблемът е в хората, които са вносители на тази промяна, че така са я предложили и такива текстове са направили, че в момента те самите се съмняват в тях. Факт е, че неколкостотин души – такава е нашата информация от Националната агенция за приходите, са се възползвали от тези текстове.
За нас е ясно следното нещо: текстовете са лошо написани от БСП по време на кабинета Орешарски. Това трябва да си го признаете, уважаеми колеги. Затова сега са и проблемите на хората – заради неграмотно написани текстове. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моята процедура, уважаема госпожо Председател, е, че ние няма да подкрепим това предложение на БСП и призоваваме и залата да не го подкрепя. (Реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Миков като точка втора от днешното пленарно заседание да обсъдим първо гласуване на Законопроект за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Михаил Миков и група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 56, против 66, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, още веднъж Ви обръщам внимание, че става въпрос за 272 хиляди български граждани, които работят на минимална работна заплата...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Колко са се възползвали досега?
МИХАИЛ МИКОВ: ... и десетки хиляди сезонни работници. Става въпрос за 408 лв. във всяко от тези семейства. Четиристотин и осем хляба от масата на тези бедни българи! (Възгласи от ГЕРБ: Ееее!”.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Популисти!
МИХАИЛ МИКОВ: Може да подвиквате, но във Вашите семейства не се налага да мислите за 408 лв. годишно. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не го направихте като хората?!
МИХАИЛ МИКОВ: Оставете аргументите какво е направено и какво не е. Сложете Закона на разглеждане, защото излиза, че днешното мнозинство заедно с НАП иска да ощети тези хора.
Неслучайно беше скандалното изявление на говорителя на НАП да не подават декларации, защото Законът бил лош – в стил Мартин Димитров, вместо законът да се прилага.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Факт, факт!
МИХАИЛ МИКОВ: Когато НАП твърди, че е лош, нека го направим така, че да се приложи. Или очевидно това мнозинство, което отхвърля гледането на Закона, иска да вземе тези 408 лв. от 272 хиляди български семейства. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 154 народни представители: за 62, против 71, въздържали се 21.
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2014 Г.
Вносител е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Постъпил е доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм ведно с Проект за решение.
Господин Кънев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме допуск в залата на господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище няма.
Подлагам на гласуване предложението за допускане в зала.
Гласували 78 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 15.
Няма кворум, предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„Д О К Л А Д
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., разгледа и обсъди Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха: Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Руси Статков и Севджан Съдкъев – членове на Надзорния съвет на Агенцията, Лъчезар Борисов – началник отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие” в Министерството на икономиката, представители на работодателски и синдикални организации.
Отчетът бе представен от господин Емил Караниколов.
През първото шестмесечие на 2014 г. дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (наричана по-нататък Агенцията) е насочена към създаване на организация и изпълнение на решенията на Министерския съвет, както и всички произтичащи дейности по промяна на структурата на Агенцията.
Намаляването на числеността на персонала с 40 души, както и дейностите по преместване на имуществото и организиране на работата на Агенцията на нов адрес са причина за изоставане в изпълнението на планираните дейности по приватизация и следприватизационен контрол.
През периода са извършени всички подготвителни дейности, свързани с продажбата на 56 приватизационни проекти. Проведени са 20 броя процедури за възлагане изготвянето на правни анализи, информационни меморандуми и приватизационни оценки за обекти от приватизационния ресурс.
Приети са приватизационни оценки и информационни меморандуми за 11 обекта. Подготвени и предложени за приватизационна продажба чрез публични търгове са 6 обекта. Проведен е 32-рият централизиран публичен търг, на който са предложени за продажба пакети от акции на 16 дружества. Паралелно с това Агенцията е осъществила маркетингови мероприятия във връзка с приватизационните процедури на други 27 обекта.
Агенцията отчита три приватизационни продажби с договорени плащания в размер на 1 333 700 лв., в това число компенсаторни инструменти в размер на 1700 лв. по номинална стойност.
Основни причини за малкия брой приватизационни продажби остават: тенденцията на намалена инвестиционна активност в страната; отлагане или забавяне на приватизационни процедури по искане на ресорните ведомства; характерните особености и влошеното финансово-икономическо състояние на предлаганите обекти.
Актуализиран е Списъкът на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. С измененията от списъка са заличени 80 компании поради сключени вече приватизационни сделки, удовлетворени реституционни претенции, или вливане или заличаване. При други 19 дружества е коригиран размерът на държавното участие. За акции от капитала на нови три дружества се допуска плащане с непарични платежни средства.
Ресурсът от обекти, подлежащи на приватизация към 30 юни 2014 г., е съставен от: 19 дружества с над 50 на сто държавно участие, 6 броя обособени части и 70 миноритарни пакети акции/дялове, собственост на държавата в капитала на търговски дружества. В ресурса се включват още и 63 броя имоти – частна държавна собственост, предложени за продажба от различни областни управители, и 4 броя обекти, представляващи дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества.
Дейността по контрол върху изпълнението на параметрите по сключените приватизационни договори се конкретизира с анализирани 26 броя отчети по 20 приватизационни договора и с изготвени 102 броя уведомления до купувачите по приватизационните договори за представяне на всички отчетни документи, необходими за доказване на изпълнението на поетите с договорите задължения за 2013 г.
През отчетния период са извършени действия по образуване на 15 броя изпълнителни дела пред частни съдебни изпълнители. По сметка на Агенцията са постъпили плащания по влезли в сила осъдителни решения по 11 броя изпълнителни дела.
В резултат на осъществен следприватизационен контрол, в Агенцията са постъпили плащания по разсрочени вноски от цената и неустойки, както и плащания по съдебни и изпълнителни дела за неустойки и лихви, общо в размер на 1 039 413 лв.
Към 30 юни 2014 г. подлежащи на контрол по отношение на изплащането на цената са 198 приватизационни договора. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число изпълнението на инвестиционни програми, е 116.
През периода 1 януари 2014 – 30 юни 2014 г. в Агенцията са постъпили и счетоводно отразени парични постъпления от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол, на обща стойност от 2 352 454 лв., в това число плащания в компенсаторни инструменти по номинална стойност 1700 лв.
За покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол са разходвани средства в размер на 1 784 212 лв., които представляват 44,09% от утвърдения разходен таван за 2014 г.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 17 гласа, без „против” и „въздържали се”,
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам Ви и Решение, което ще гласуваме:
„""Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България, чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, Ви, господин Кънев.
При доклада прочетохте ал. 10, нали?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Десет, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има техническа грешка в писмения проект.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или по доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм? Не виждам ентусиазъм за дебати.
Закривам дебатите.
Поставям на гласуване Проекта на решение по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА 2014 г.
Вносител: Комисията за защита на личните данни.
Постъпил е доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, няма да правя процедурно предложение за допускане в залата. Днес, като гледам, нямате такива желания.
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г., № 520-00-13, внесен от Комисията за защита на личните данни на 29 януари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 март 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г., № 520-00-13, внесен от Комисията за защита на личните данни на 29 януари 2015 г.
Отчетът бе представен от Мария Матева, член на Комисията за защита на личните данни, описващ цялостната дейност на Комисията за отчетния период.
Председателят на Комисията Атанас Атанасов изрази положителното си становище за работата на Комисията за защита на личните данни през отчетния период и предостави думата на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за становища и въпроси.
Народният представител Мустафа Карадайъ взе отношение по представения отчет и зададе въпроси, свързани с регистрацията на администратори на лични данни и административната практика на Комисията за защита на личните данни при налагане на санкции.
Госпожа Матева изтъкна че, административната практика на Комисията се съобразява единствено и само с Правилника за прилагане на Закона за личните данни, като обективният и безпристрастен подход е в основата на всяко констатирано нарушение от администратор на лични данни.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г., № 520-00-13, внесен от Комисията за защита на личните данни на 29 януари 2015 г., и предлага на Народното събрание следния Проект за решение:

РЕШЕНИЕ
за приемане на Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2014 г., № 520-00-13, внесен от Комисията за защита на личните данни на 29 януари 2015 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Годишният отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни е приет единодушно.

Следващата точка е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2014 г.
Вносител: Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27 февруари 2015 г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г., № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27 февруари 2015 г.

На свое заседание, проведено на 11 март 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г.
На заседанието присъстваха членовете на Комисията – госпожа Катя Станева, господин Николай Николов и господин Паскал Бояджийски.
Годишният доклад за дейността на Комисията беше представен от господин Николай Николов. Той отбеляза, че Докладът следва структурата на предишните три внесени в парламента ежегодни доклади на Комисията и проследява основните аспекти от нейната дейност: дейността по установяване на конфликт на интереси; административно-наказателната дейност; превантивната дейност и международната дейност.
Броят на приключените през 2014 г. производства е близък до броя на решените през 2013 г. През 2014 г. се е увеличил броят на решените в двумесечния срок преписки до 35%, в сравнение с 2013 г., когато е 11%. През 2014 г. Комисията е приела 366 решения, от които 99 са по същество за установяване или неустановяване на конфликт на интереси, а 267 са за прекратяване на производството. Проведени са 84 заседания и са обсъдени 44 становища по питания относно прилагането на Закона. За сравнение, през 2013 г. са приключени 380 производства, като са приети 167 решения по същество и 213 решения за прекратяване на производствата, проведени са 96 заседания и са обсъдени 53 становища по питания относно прилагането на Закона. Броят на актовете – наказателни постановления и резолюции за прекратяване, с които са приключили административно-наказателните производства, е 140 – почти два пъти по-голям от този за 2013 г.
През 2014 г. е създадена практика да се изисква информация относно подадените декларации по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната и законодателната власт. Извършена е активна дейност по превенция на конфликта на интереси, като са проведени множество обучения, включително на медиите и неправителствените организации.
Подобрени са вътрешните правила на комисията: въведено е случайното разпределение на преписките между служителите; въведени са изисквания, насочени към осигуряване на срочното произнасяне на комисията; въведени са допълнителни гаранции за правата на проверяваните лица. Сключени са три споразумения с държавни институции.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Казак, Делчев, Попов, Манолова и Кирилов. Бяха подложени на обсъждане затрудненията, свързани с възможността на членовете на комисията в непълния си състав да формират изискуемото от Закона мнозинство за приемане на решения и необходимостта от попълване на състава на Комисията.
Господин Николов изясни, че почти 17 месеца Комисията действа в състав от трима членове. През този период са приети единодушно 540 решения, а по 25 не са приети решения поради липса на необходимото мнозинство. Към момента има висящи 79 производства, 25 от които са тези, по които Комисията не може да формира мнозинство. Приетите през 2014 г. решения, с които се установява конфликт на интереси, са 8 на брой и срещу тях са подадени жалби, като едно от тях е потвърдено със съдебен акт, а останалите са висящи.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, подкрепи внесения Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г., № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27 февруари 2015 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, във връзка с чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Със становището на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ще Ви запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г., вх. № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27 февруари 2015 г.

На свое заседание, проведено на 19 март 2015 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г., № 520 00-17, от 27 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: госпожа Катя Станева, господин Николай Николов и господин Паскал Бояджийски.
Годишният доклад за дейността на Комисията за 2014 г. беше представен от господин Николай Николов – изпълняващ длъжността председател, който отбеляза, че Докладът се внася в Народното събрание на основание чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси съобразно принципа на отчетност и проследява основните аспекти на дейността на Комисията. Комисията работи почти 17 месеца в състав от трима членове, приети са 366 решения, от които 99 по същество за установяване или неустановяване на конфликт на интереси и 267 броя са прекратени. Въведени са гаранции за правата на проверяваните лица. Въведен е принцип на случайно разпределение на преписките между служителите в специализираната администрация. Изградени са устойчиви нови системи в дейността на Комисията във връзка с просрочени декларации и за получаване своевременно на информация по отношение на лицата по чл. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси във връзка със сроковете за подаване на декларациите.
Втората устойчива система е системата за превенция на конфликта на интереси. Важно е да се отбележи, че през 2014 г. Комисията се е отворила към неправителствените организации, към структурите на гражданското общество, към медиите, като целта е предоставяне на специфична информация за това какво е конфликт на интереси, с цел тези два много сериозни фактора за упражняване на граждански контрол да имат максимално актуална информация.
Две от 21 организирани обучения са по инициатива на неправителствените организации: Център на неправителствени организации в Разград и Асоциацията на българските градове и региони. Сключени са три споразумения с държавни институции.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Атанас Зафиров, Радан Кънев, Иван Кирилов Иванов, Мустафа Карадайъ, Кирил Добрев, Методи Андреев и Георги Ковачев.
На обсъждане бяха подложени въпросите за трудностите на намеления състав и бюджет; случайното разпределение на преписките, вътрешните правила за функционирането на софтуера; извършената превенция на Комисията; статистиката дали случаите на конфликт на интереси са значително намалели или се налага изводът, че съпротивата срещу разкриването на тези случаи е значително увеличена и изразена в прекратяване и отхвърляне на решенията. Обсъдени бяха и възможности за законодателна промяна.
Господин Методи Андреев направи препоръка за пренос на употреба на Закона за конфликт на интереси по отношение на други закони, в които има разлика по отношение на определението за конфликт на интереси. Визиран беше Законът за независимия финансов одит, където определението за конфликт на интереси се различава от това в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Това възпрепятства търсенето на отговорност.
След проведеното обсъждане Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г., № 520-00-17, внесен на 27 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Откривам разискванията.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказване.
Народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Вземам думата понеже доста лежерно минаха вече един-два доклада, а струва ми се, че на този трябва да му обърнем по-голямо внимание, колеги.
В момента Комисията и сегашният й състав на практика са поставени в условията да функционират на границата на закона. По закон се изисква тя да се състои от петима членове, в момента са останали трима. Всички си спомняме скандалния начин, по който беше отстранен председателят й и всичко, което последва от това. Тоест, за да може тя в момента да заседава законосъобразно и да постановява законосъобразни актове, означава, че на практика всички трима винаги трябва да са налични и да взимат решение с единодушие. Това обаче не е най-големият проблем.
За мен най-големият проблем е, че в Закона изрично са предвидени правомощия, които по закон са само за председателя. Той свиква Комисията, той ръководи дейността й и още други неща, които само председателят може да върши или определен от самия него заместник. В момента ние нямаме такава хипотеза и на практика Комисията е принудена в сегашния си състав с подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилникът й, да дописва Закона, което най-малкото поражда доста спорове, поражда спорове и по отношение на актовете, които Комисията постановява. В много спешен порядък трябва да се вземат мерки, не само да се избере ръководство, но и Законът да се приведе в съответствие с това, което трябва да бъде – всичките порочни практики на миналото да бъдат отстранени.
С колегата Мартин Димитров от Реформаторския блок сме внесли и законопроект, така че призовавам да разгледаме всичко това по-бързо в Комисията и да стигне до залата, за да може трайно да се реши проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Атанас Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Председател, първо, изказвам моето недоумение, че в залата няма поканен представител на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на фона на това, че тя беше една от най-обсъжданите комисии в обществото, както и нейната работа през последните години.
Ще взема отношение по тази тема, неведнъж съм я коментирал. Едва ли някой от тази зала може да ме упрекне в някаква пристрастност или в симпатия към Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, затова още в началото бих искал да кажа, че ще подкрепя доклада на Комисията за работата й през 2014 г., както го направих и на заседанието на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Аргументите за това са, ако не много, то поне достатъчно. Дори най-бърз прочит на доклада показва, че има значително оптимизиране на работата на Комисията, има сравнително висока ефективност, особено на фона на това, което спомена и преждеговорившият за нейния осакатен състав, както и разширение на системата за превенция на конфликт на интереси. Наблюдава се сериозно ускорение на процеса на приключване на производството и максималното му доближаване до двумесечния срок. Най-важното обаче е, че има желание за работа и визия за необходимите законови промени с оглед оптимизация на работата й и по-добри резултати.
Похвални са и въведената система за случайно разпределение на преписките, своевременното публикуване в интернет страницата на взетите решения, както и добрата финансова дисциплина, която е довела до реализирани икономии. Те представляват повече от 20% от бюджета на Комисията. Неслучайно, колеги, именно тази Комисия е антикорупционният орган, който получи най-малко критики на дискусията по първото четене на Мониторинговия доклад на ГРЕКО относно превенцията на корупцията в България, проведена преди три дни в Страсбург.
Днес, между другото, отварям скоба, този доклад трябва да бъде окончателно приет и на второ четене. Трябва да Ви кажа изпреварващо, че, за съжаление, той никак не е ласкав в голямата си част, което прибавено към унищожителния доклад на Комитета за предотвратяване изтезанията към Съвета на Европа, показва съвсем различна реалност за сектора от широко прокламираните реформи на управляващите. Това обаче е друга тема, друг разговор с продължение.
Колеги, в известна степен Народното събрание наистина е длъжник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, защото позволихме почти две години тя да работи с намален състав, без легитимен председател и без крещящо нужните законодателни промени, които касаят начина на функциониране след скандала в средата на 2013 г., когато стана ясно как бившият председател Златанов беше превърнал Комисията в инструмент за търговия с влияние, политически рекет. Тя беше превърната в инструмент за съсипване на политически кариери, на човешки съдби в името на решаване на определени задачи на управляващата тогава партия ГЕРБ. На фона на това аз смятам, че е недопустим фактът, че днес все още нямаме променен закон, който да не допуска никога повече толкова концентрация на власт в комисари с нечисти помисли.
Казвам го не защото съм вносител на подобен законопроект – той най-вероятно няма и да мине, като гледам каква беше реакцията в ресорните комисии – казвам го, защото наистина има нужда от такива промени. Тази нужда е крещяща. Най-малкото, което днес можем да направим, е да приемем този доклад, като знак на оценка на усилията на остатъците от Комисията и сигнал към обществото за новия стил и метод на работа.
В заключение, бих искал да допълня, че през 2014 г. броят на проведените от Комисията обучения по разясняване на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който е основният инструмент в нейната работа, са два пъти повече от проведените такива общо за предходните три години от нейното създаване. Нека не забравяме, че буквата „п”, именно превенция е първа в името на Комисията и за резултатите от нейната работа трябва да съдим преди всичко от предотвратените, а не установени нарушения.
С оглед на всичко това аз ще гласувам „за” предложения доклад и ще си позволя от трибуната да поздравя членовете на Комисията, че намериха сили да продължат след всичко, което се случи. Ще им пожелая нов закон, развиване на административния капацитет на Комисията и разширяване обхвата на превенцията сред задължените лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зафиров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване представения от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси Проект за решение, с който се приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г.
Моля гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Решението, с което се приема Докладът на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2014 г. е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2013 г. Вносител е председателя на Българската академия на науките на 25 ноември 2014 г.
С доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае нейният председател народният представител Милена Дамянова.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, преди това правя процедурно предложение за допускане в залата на акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля гласувайте направеното предложение от председателя на Комисията по образованието и науката народния представител Милена Дамянова.
Отменете гласуването!
Поименна проверка:
Янко Александров Янков - отсъства
Янаки Стоилов - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Слави Пенчев Бинев - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Салиха Хакиф Емин - тук
Рушен Мехмед Риза - тук
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Румен Маринов Йончев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Василев Гечев - тук
Росен Петров Петров - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Невин Халил Хасан - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Андонов Котев - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Калина Петрова Балабанова - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Иванова Коцева - тук
Илия Янков Илиев - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гешева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук

Допълнителен списък:
Шабанали Дурмуш, Кристиан Вигенин, Явор Хайтов, Станислав Анастасов, Румен Йончев, Хасан Адемов, Петър Чобанов, Никола Хаджийски, Цветан Цветанов, Петър Кънев, Христо Тодоров, Костадин Марков, Красимир Велчев.
Имаме кворум.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова за допускане в залата на председателя на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването, за да видим резултатите.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете акад. Воденичаров.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 година № 405-00-2, внесен от председателя на БАН на 25 ноември 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен доклад за дейността на БАН за 2013 г., № 405-00-2, внесен от председателя на БАН на 25 ноември 2014 г.
На заседанията присъстваха от БАН: акад. Стефан Воденичаров, акад. Дамян Дамянов, проф. Евдокия Пашева, чл. кор. Светлана Куюмджиева, чл. кор. Стефан Хаджитодоров, чл. кор. Димитър Димитров, проф. Иван Димов, д-р Кирил Карталов; от Министерството на образованието и науката: проф. Костадин Костадинов – заместник-министър, Мариета Попова – старши експерт в отдел „Наука”, Боян Жеков – старши експерт в отдел „Наука”; от КНСБ „Висше образование и наука”: доц. д-р инж. Лиляна Вълчева, доц. Владимир Бозуков и доц. Наско Атанасов.
Писмени становища постъпиха от министъра на образованието и науката, от министъра на икономиката, от министъра на отбраната, от министъра на културата, от министъра на околната среда и водите, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България и от Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Всички подкрепят доклада.
Докладът бе представен от акад. Стефан Воденичаров. През 2013 г. в Академията има 2900 учени, които са работили по 2769 проекта. Публикационната активност включва 9899 заглавия. От тях 4104 са в международни реферирани списания. Най-висок дял са научните публикации в направление „Нанонауки, нови материали и технологии” и в направление „Информационни и комуникационни технологии”. За отчетната година БАН притежава 63,4 % от всички реферирани публикации на български автори. Следва да се подчертае нарастването на броя на цитатите - от 24 хиляди през 2011 г. до над 44 хиляди цитирания през 2013 г. В началото на 2013 г. БАН има 576 докторанти; в края - 623.
Бюджетната субсидия през 2013 г. достига 70 млн. 750 хил. лева. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителните вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери са 41,4 млн. лв. Най-голям дял в тях се формира от научните проекти и договори с чужбина. Друг значителен източник са оперативните програми и Седма рамкова програма на ЕС. През 2013 г. е създадена мрежа от регионални академични центрове с цел установяване на сътрудничество с образователни институции, фирми и общински структури.
Водена от мисията си да бъде национален духовен център през 2013 г., БАН организира поредица от срещи, дискусии и чествания. Разработен е проект „Възгледи за основните национални ценности за устойчиво развитие на България”. Прави се изводът, че учените в БАН имат опита, експертния и административен потенциал и знанията да провеждат изследвания на световно ниво, но без държавна подкрепа и работещи национални инструменти за финансиране не биха могли да задържат устойчиво ниво на развитие на науката и иновациите.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Мариана Тодорова, Борислав Великов, Милен Михов, Валери Жаблянов и Мариана Георгиева.
Народните представители подчертаха, че на Българската академия на науките не трябва да се гледа само като на научна институция, която обслужва нуждите на държавата, а като на водещ стратегически център за страната, който задава основните перспективи за развитието на нацията.
Подкрепено бе усилието на БАН да бъде духовен център, да спомага за толерантността, сцеплението и разбирателството в обществото. Регионалните академични центрове бяха оценени като много полезни, защото се откриват дори в населени места, където няма нито научен институт, нито висше училище и се превръщат в двигател за регионалното развитие. Отбелязано бе, че качеството на научните разработки не е спаднало, въпреки неблагоприятна обстановка. Направено бе предложение в следващите бюджети да бъдат предвидени целеви средства за заявяване и поддръжка на патентите, които се създават в академията.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” - 16 гласа, без „против”, „въздържали се”, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките,
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
От името на вносителя доклада ще го презентира акад. Воденичаров.
Слушаме Ви и гледаме.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да Ви представя Отчета за 2013 г. на Българската академия на науките.
Българската академия на науките има три основни задачи: да е национален изследователски център, да е национален и духовен център, и да е експертният център на държавата. Това са нещата, които са разгледани в Отчета, плюс финансовото състояние и изводи.
Съгласно Устава на БАН, т. 2, Академията участва с развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материални ценности на нацията. Това е повелята, която ние трябва да изпълняваме.
Първоначално ще разгледам публикациите, които сме направили през изминалата година. Вижда се, че един голям процент са публикации, които са публикувани в списания с импакт фактор, с цитирания и това е един добър показател за работата, извършвана в Българската академия на науките.
Следващият слайд дава разпределение на научните трудове в реферираните издания по различните отделни направления. Вижда се, че най-много са списанията и публикациите, свързани с нанотехнологии и материали. Това са модерните области на приложения, след това са свързани с културно-историческото наследство и информационните технологии.
На този слайд е показано разпределението на всичките публикации през последните пет години. Вижда се, че има едно устойчиво разпределение на публикациите, задържано е това темпо, въпреки, както беше изтъкнато от госпожа Дамянова, недоброто финансиране на Българската академия на науките, продължава да се поддържа едно добро ниво.
Публикациите в реферирани списания, в сравнение със Софийския университет и с Медицинския университет показват, че през 2012 – 2013 г. големият дял от тези публикации са дело на учени в Българската академия на науките, което е и още едно доказателство за потенциала на учените, които работят в Българската академия.
Следващият слайд е много показателен. Това е разпределение на изданията и цитатите на учени от Академията. Вижда се, че през 2013 г. е нараснал броят на цитатите, което показва, че българските учени са видими в световното научно пространство. Техните трудове са на такова ниво, че предизвикват съответния интерес и нараства броят на хората, които ги следят и ги ползват като основа за развитие на своята научноизследователска работа.
По Оперативна програма „Конкурентоспособност” бяха одобрени за финансиране 10 проекта на стойност над 21 млн. лв., което представлява една трета от всички одобрени проекти, подадени в България. Стартираха три големи проекта, финансирани по Седма рамкова програма на обща стойност над 10 млн. евро за Института по информационни и комуникационни технологии, Института по полимери и Института по физика на твърдото тяло.
В следващия слайд е броят на научните проекти, разработвани от БАН. Общият брой е 2700. Виждате разпределението по отделните видове науки.
След това е показан броят на допълнително финансираните научни проекти и договори за научни разработки на БАН в периода 2009-2013 г. Също бих искал да отбележа едно стабилно поддържане на нивото на тези проекти.
Допълнителното финансиране по договори през 2013 г. спрямо 2012 г. е намаляло, защото тогава Фонд „Научни изследвания” беше блокиран и цялата дейност, свързана с него, се отрази по този начин върху допълнителното финансиране на Академията.
Допълнително финансиране от научни проекти и договори. Смятам, че е много важно да се види, че с търговски предприятия и дружества имаме 44% от всички договори – още едно доказателство за това, че учените в Академията са търсени от българските стопански организации и оказват необходимата помощ, и консултации за тази дейност.
Следващият слайд – това са договорите за научни разработки от чужбина – общо на 23 млн. лв., основните приходи идват от програмите на Европейския съюз. Другото, което е много важно да се отбележи – над 36% от търговски дружества в света. Пак един добър показател за качеството на извършената работа в Академията – търсенето от чуждестранни фирми.
Следващият слайд казва, че в рамките на Седмата програма ние имаме подписани 217 проекта с общо финансиране над 30 млн. лв. Нещо, което искам да отбележа с удоволствие, е, че ние достигаме успеваемост 34% в конкурсите на Европейската общност при средна успеваемост в Европа 21%. Това пак потвърждава високото ниво на научния потенциал в Академията.
Беше споменато преди малко и за създадената мрежа от регионални академични центрове. Академията в София вече не е затворена, тя контактува с всички университети в страната и с всички иновативни фирми. Като Ви докладвам за миналата година, ще видите какви са резултатите. В момента (показва слайд), това е картата на разпределение на академичните центрове – те станаха вече 14 на брой. Освен това вече имаме връзки и с някои съседни страни.
Като национален духовен център (показва слайд) – искам да Ви кажа, че бяха проведени две национални кръгли маси: „България – средище на толерантността”. Това беше в едно време, в което имаше известно напрежение. Смятам, че ние с тази Декларация за толерантност между БАН и Националния съвет на религиозните общности подпомогнахме за едно по-добро разбиране от обществото за толерантност.
Бяха проведени събития във връзка със 70 години от спасяването на българските евреи, годишнина на академик Михаил Арнаудов, Успението на Свети Софроний, Любомир Милетич, имаше и една прекрасна вечер с Операта – за Джузепе Верди и Рихард Вагнер.
И нещо друго, което е много важно, като експертен потенциал за развитието на страната. Много от Вас вече са запознати с този материал, когато създадохме преди година и половина –„Възгледи за основни национални цели и устойчиво развитие на България”. Надявам се, че ще намерите време да направите обсъждане на този материал, защото ние сме единствената държава, която не мисли каква да бъде след 25 – 30 години. Надявам се, че Вие ще направите нещо много важно за бъдещето на България, за да се знае коя е посоката и всеки от тук нататък да я следва.
Беше разработен един материал-анализ на отношенията между Република България и бившата югославска Република Македония, като знаете, че между двете академии вече има много добри контакти и се надявам и тази година заедно да честваме Св. Св. Кирил и Методий тук в София.
По броя на патентите (показва слайд) – виждате, че БАН е главният водещ на патенти в българското изследователско пространство. По броя на учените слайдът показва, че имаме в момента общо 2900. Ако погледнете броя на професорите и доцентите, ще видите, че в Академията не се върви по пътеката за едно възпроизвеждане на хора. Имаме си и строги критерии вътре в Академията, които продължаваме да спазваме стриктно.
Един слайд, който не е много добър – възрастовата структура в Академията. Средната възраст е 49 години, след това е средната възраст на учените в направленията, като най-млади са в медицинското направление.
Субсидиите и трансферът. Субсидията за 2013 г. я виждате, че е нараснала спрямо 2012 г., но пак ще кажа, че не е достатъчна за извършване на изследователски процес спокойно и с по-големи резултати.
Виждате допълнителното финансиране – долната крива е от Фонд „Научни изследвания”, за който споменах, че тогава не работеше, а след това много важни са получените приходи от чужбина, които са нараснали.
Следващият слайд показва как е разпределена субсидията по отделните трансфери.
На следващия слайд са общите постъпления като се вижда, че основната част все пак продължава да е субсидията и разпределението по различните капиталови разходи. След това са субсидията, собствените приходи и трансфери. Вижда се, че ние започваме сериозно да догонваме субсидията със собствени приходи през 2013 г.
Разходите за 2013 г. общо са 113 млн. лв. Вижда се, че основната част е свързана с работните заплати, с дейностите на цялата Академия. След това разходите от субсидията са пак главно за работни заплати и нито един лев за научни изследвания.
В разстояние вече на доста години стана някак си много тъжна констатация да се казва, че от субсидията нямаме пари за научни изследвания – трябва да ги осигуряваме чрез договорите, което не е най-доброто нещо за развитие на науката.
Структура на капиталовите разходи – вижда се, че главно отива за дълготрайни активи. Следват капиталовите разходи по източници – вижда се, че те главно се извършват с пари, спечелени от договори, а не на базата на субсидията.
Изводите бяха споменати вече и от госпожа Дамянова. Аз не искам да ги прочитам още веднъж. Ще обърна внимание на едно, че госпожа Глоувър, която беше научният съветник на Барозу, беше преди половин година тук и каза: „Който Ви разправя, че с европейски пари се правят научни изследвания, не говори истината. Това е само глазурата на тортата. Тортата трябва да идва от държавния бюджет.” Разумно е да се помисли върху този въпрос в бъдеще, защото високо качество на изследванията без финансово осигуряване е трудно.
Другият много важен проблем е привличането на млади хора. В момента със заплата от 440 лв. за един млад научен работник не сме много привлекателно място.
Искам да Ви кажа, че ние продължаваме да работим и държим на това да сме трите неща: национален изследователски център, национален и духовен център и експертен център на държавата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Дебатите са открити.
Моля народни представители, които желаят отношение, да дадат знак.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Времето е сравнително малко, но тъй като разглеждаме Годишния доклад за 2013 г. на Академията, аз съвсем накратко ще кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи приемането на Годишния доклад на БАН за 2013 г.
Смятам, че тези претенции, които акад. Воденичаров – председателят, има за Академията като духовен, изследователски, експертен център, са оправдани.
Преди няколко години имаше изказвания на тогавашния министър Дянков, които може би по форма не бяха съвсем сполучливи, но Академията извърши съответните структурни реформи и това, което днес докладва акад. Воденичаров, показва че е имало полза, ако не от начина на говорене, то поне от последвалото действие.
Това, което спомена и днес акад. Воденичаров, че твърде бавно се увеличава бюджетната субсидия за Академията, трябва да го вземем много по-сериозно под внимание и вероятно, когато гледаме отчета за 2014 г., да отделим малко повече време в пленарната зала, да се погрижим по този въпрос.
Ако един редовен докторант получава 450 лв., а след като защити получава малко по-малко – по странна финансова логика, която вероятно не е свързана само с ръководството на Академията, или изобщо дори не е свързано, то очевидно такъв млад учен с докторска степен ще си намери лесно работа извън страната, което ние не бихме желали.
Аз имам още едно число, дано да не бъркам нещо, но заплатата на професор в Академията е 700 лв. Това вярно ли е, акад. Воденичаров?
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Средната заплата за професор е 757 лв.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Седемстотин петдесет и седем лева средна заплата за професор. Това ми се вижда обидно ниско. Все пак това е елитът на научната и изследователска мисъл в България. Има над какво да се замислим.
В доклада на председателката Дамянова основните неща бяха изтъкнати, включително и за регионалните академични центрове, което е постижение на това ръководство. Сегашното ръководство на Академията има много добри постижения и приноси. Трябва да го подкрепим в онези части, които са полезни и за нацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми акад. Воденичаров! Искам във всяко едно от моите изказвания, те не са много чести тук, да се опитам да активизирам народните представители, когато става въпрос за основоположни теми, които разисква нашето Народно събрание.
Сега искам да отправя една критика към нашето представителство, че то не уважава една такава институция като Българската академия на науките и нейния Доклад с присъствието си в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Критиката трябва да бъде и в дух на самокритичност, като гледам представителите на различните парламентарни групи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Очаквах тази Ваша забележка, госпожо Цачева. Тя се отнася и за нашата група, за съжаление, но такова изглежда е настроението.
Искам да подчертая в това си изказване, че нашата държава България се е възродила или възраждането е започнало от науката. Искам да кажа, че няма европейска и световна държава, която да е излязла от криза без своята науката, без учените си хора. В това отношение няма излизане от батака за България, ако ние българите не подкрепим добре и не слушаме какво ни казват учените хора.
В тази връзка искам да подчертая, че независимо от слабото представяне на депутатите на Патриотичния фронт на това изслушване, ние се отнасяме с голямо внимание към проблемите на българската наука. Трябва да Ви кажа, че бяхме една от първите групи, която прекоси разстоянието между Народното събрание и Президиума на БАН, за да се запознае на място с проблемите и с това, как можем да помагаме.
Аз работя от много години съвместно с някои от институтите на БАН, най-вече в международни обучителни проекти и се запознавам с проблемите, които има там. Трябва да Ви кажа, че тези хора са нашите съвременни герои, защото те поддържат много високо ниво на българската наука – бъдете уверени в това.
Смятам, че като законодателен орган Народното събрание е длъжник на българската наука. Например, беше допуснато през целия програмен период, може би Вие не знаете, Българската академия на науките да е зачеркната, направо я нямаше, сред организациите, които можеха да ползват европейските фондове и по-специално онази част от Програмата за конкурентоспособност, която даваше възможност за работа и извършване на научни изследвания.
В това отношение искам да подчертая, че в сегашното Народното събрание моите впечатления са, че Комисията за наука и образование е доста солидно представена с умни, интелигентни хора, които ако бъдат активизирани, разбира се, акад. Воденичаров, и с Ваше участие, могат наистина да направят много.
Например в Комисията беше разгледан и мина проект, който ще даде възможност на БАН, може би уважаемите народни представители не знаят, но когато става дума за ползване на европейски фондове и БАН има право да ползва, примерно 500 хил. лв. за реализиране на научно изследване и в него има 15%, които те трябва да платят, БАН няма 45 хил. лв. и по този начин изпуска да ползва 455 хил. лв. Искаме в новия проект за закон, който мина през Комисията, това нещо да бъде отстранено и да има възможност за национално съфинансиране в такива случаи, когато става въпрос за малки суми, зад които стоят огромни ресурси, които, така или иначе, остават неизползвани.
Тъй като времето напредва, на нас ни предстоят много интересни изслушвания на министри, съответно хората искам да си зададат въпросите, искам, акад. Воденичаров, да Ви уверя, че това, което зависи от Патриотичния фронт, а смятам че и от реформаторите, ГЕРБ и останалите политически сили, това което трябва да направим, ще го направим, но искам от БАН да бъдете по-активни в това отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики? Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми акад. Воденичаров! Господин Петров, все пак докладът за 2013 г. ни впечатли и аз мисля, че трябва да признаем богатството със съществуването на БАН и дейността, която имат българските учени, но това е бурен период по отношение на правителствата и изпълнителната власт. Благодарен съм на всички, че все пак в това обсъждане не говорим за феодализъм или за възраст. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тълкувателен закон за репликата Ви, трябва да гласуваме, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Можех да кажа „феодални старчета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Петров, ще ползвате ли?
Колеги, до момента има още две заявки за изказвания – госпожа Мариана Тодорова и проф. Станилов.
Времето напредва, поради което тук ще прекъснем обсъждането на Годишния доклад на БАН.
Госпожа Мариана Георгиева също дава знак, че желае да вземе отношение.
Петнадесет минути почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол, а през следващата пленарна седмица ще продължим с разискванията по Доклада на Българската академия на науките.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата. (Влиза министър Владислав Горанов.)
Добре дошъл на министър Горанов.
Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода от 20 март до 26 март
2015 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Иван Славов Иванов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, относно приоритетите в правителствената политика в Югоизточния регион за развитие, в частност Сливенска област, за положителни изменения в секторите на заетост, жизнен стандарт, демографско развитие с ориентация към най-засегнатите слоеве в обществото. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 април 2015 г.;
- народните представители Чавдар Георгиев и Филип Попов към Христо Иванов – министър на правосъдието, относно общо ръководство и контрол на дейността по изпълнение на наказанията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 април 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Петров;
- допълнение към писмен отговор от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Ралица Ангелова;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Драгомир Стойнев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Валентин Василев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народните представители Мая Манолова и Чавдар Георгиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Красимира Анастасова и Нели Петрова;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народните представители Пламен Манушев, Красимир Петров и Павел Христов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Здравко Димитров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Илиан Тодоров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на питане от народните представители Искрен Веселинов и Красимир Каракачанов.
Преминаваме към въпросите към министъра на финансите.
Първи ще зададе своя въпрос господин Велизар Енчев относно отношенията на държавата с Първа инвестиционна банка.
Господин Енчев, слушаме Вашия въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Министър, колеги! На 23 февруари тази година, господин Министър, Вие обявихте, че държавата е депозирала в Първа инвестиционна банка 800 млн. лв., като част от Програмата за стабилизиране на институцията след банковата паника през миналата година. По този повод Вие казахте, цитирам: „Аз не смятам, че в момента е редно да оказваме натиск върху Банката да ги връща. Първо, не е така договорът между Министерството на финансите и Банката. И второ, честите опити да бъде правен натиск върху банковата система ме карат да мисля, че е по-добре да се забрани и аз съм забранил на Първа инвестиционна банка да връща средства в момента на българското правителство. Като мине малко време – продължавате Вие – и се успокоят нещата, ще си влезем в графика на възстановяване. Те искат да не върнат пари, аз не искам да ги взема в момента” – край на цитата.
Имайки предвид, господин Министър, изключителната важност на проблема, моля да ми отговорите на следните въпроси.
Планът за преструктуриране на Първа инвестиционна банка, посочен в разрешение на Европейската комисия за използване на държавна помощ, беше публикуван на 2 март 2015 г. със значителни заличавания. Ще предоставите ли на обществеността пълната версия на Плана и на анекса към него?
Втори въпрос: извършван ли е независим одит и оценка на кредитния портфейл на Банката, преди да бъде одобрен Планът за държавна помощ на Банката? Ако е извършен, кога е станало това и от кои одиторски компании е направен? На базата на какви показатели е извършена оценката на Банката, че е жизнеспособно предприятие, каквито са изискванията на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ?
Също така искам да Ви задам следните въпроси:
Известно ли Ви е кои са лицата, притежаващи облигации на обща сума от 97 млн. лв. и дали те имат свързаност с Банката? В чий интерес е това изключение от Правилата за отпускане на държавна помощ, което в крайна сметка ще доведе до изплащане на тази значителна сума с парите на данъкоплатците?
И накрая, запознат ли сте с данни и документи, изнесени в медии и публикации, според които Първа инвестиционна банка е отпуснала на свързани лица над 1 млрд. и 200 млн. лв. заеми при собствен капитал на Банката от 719 млн. лв., което представлява нарушение по Закона за кредитните институции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Енчев! По-голямата част от поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. С оглед на това ще отговоря на тази част от тях, която има отношение към функциите и компетенциите на министъра на финансите, а именно правилата в областта на държавната помощ.
Отговорът на първия въпрос, поставен от Вас – на 2 март 2015 г. на интернет страницата на Европейската комисия е публикувана публичната версия на Решение на Европейската комисия № СИ-2014/8959 от 25 ноември 2014 г., относно Държавна помощ № SA-39854 от 2014 г. – България, План за преструктуриране на Първа инвестиционна банка в България.
Публикувано е само решението на Комисията за одобряване предоставянето на държавна помощ на Първа инвестиционна банка под формата на ликвидна подкрепа, като част от Плана за преструктуриране на Банката, а не самият План за преструктуриране. Органът, приел и публикувал решението, включително направил финалната оценка коя информация е поверителна и следва да бъде заличена в публичната версия, е Европейската комисия, а не министърът на финансите. При заличаването на чувствителна информация от Решението Европейската комисия се е съобразила с мотивите, изразени от Българската народна банка и критериите по съобщение на Комисията от 1 декември 2003 г. относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ.
Ще обединя отговорите на втория и третия въпрос. При преценка на съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар Европейската комисия е извършила оценка на състоянието на Първа инвестиционна банка и на прогнозите за развитието й в средносрочен период, заложени и в Плана за преструктуриране и е съгласувано с Българската народна банка. Комисията е оценила съвместимостта на помощта и Плана за преструктуриране въз основа на съобщение на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според Правилата на държавната помощ в настоящата криза и на съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на Правилата за държавна помощ към мерките за подкрепа на банките в контекста на финансовата криза.
Съгласно посочените съобщения на Комисията и текста на т. 79 от Решението, на първо място, даден план за преструктуриране трябва да демонстрира, че процесът за преструктуриране, през който преминава бенефициентът на държавна помощ, е подходящ да възстанови неговата дългосрочна жизнеспособност.
Второ, размерът на помощта трябва да е ограничен до минимално необходимото и както акционерите, така и подчинените кредитори трябва да допринасят пропорционално към преструктурирането, когато има капиталов недостиг.
Трето, необходимо е да се приложат мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, създадени в изкуствената подкрепа на пазарна сила на бенефициера и за гарантиране на конкурентен банков сектор.
Необходимо е да се адресират и въпросите, свързани с мониторинг и съответните процедури.
Комисията отбелязва в т. 80 от Решението си, че Първа инвестиционна банка не е имала капиталов недостиг, а точно обратното, цитирам: „Нейната капиталова позиция остава стабилна, съгласно прогнозите по Плана за преструктуриране. Първа инвестиционна банка е преживяла остър отлив на ликвидност в резултат на външни фактори. Допълнителната ликвидна подкрепа за Първа инвестиционна банка (продължението на помощта с 18 месеца) е свързана с продължаващите пазарни последствия от ликвидната криза”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов – разбирам, че за три минути няма как да отговорите на пет въпроса с пет подвъпроса.
Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Горанов, наистина се надявам това, което казвате, да е точно така и да няма основания за никакво безпокойство и тревога.
По този повод само ще Ви кажа следното. В края на месец февруари 2015 г. Европейската комисия публикува в експертни доклади следните оценки за българската финансова система. Цитирам само един от пасажите: „Трусовете във финансовия сектор през 2014 г. са предизвикали загриженост относно съществуването на банкови практики в частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица с потенциално значими последствия за финансовия сектор и общата макроикономическа стабилност”.
По този повод само ще допълня, като визирам Първа инвестиционна банка, че в международната банкова практика на банкерите е забранено да се занимават с бизнес и да теглят заеми от своята банка. Визирам конкретно собствеността на някои лица от Управителния съвет – собственост на курортни селища, ски влекове и прочие.
Това е моята реплика и мисля, че в нея казвам предостатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Енчев, ще използвам правото на дуплика, за да продължа с отговора, за да има пълна яснота и да няма повод за спекулации по отношение на стабилността на българската банкова система.
Допълнителната ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка е свързана с продължаващите пазарни последствия от ликвидната криза в България от юни-юли 2014 г., а не със структурни проблеми на Банката – е посочено в Решението на Европейската комисия. Комисията счита, че по-лека форма на преструктуриране е необходима, за да се гарантира съвместимост на помощ, като тази, предоставена на Първа инвестиционна банка, в сравнение с това, което би се изискало от банка, получаваща държавна помощ за покриване на капиталов недостиг. Тоест ликвидната подкрепа като държавна помощ е много по-лесен и лек инструмент спрямо подкрепата, свързана с попълване на капиталов недостиг. Но в случая ние нямаме такава хипотеза по отношение на Банката, за която Вие питате.
По отношение на четвъртия Ви въпрос. Както вече казах, решението относно заличаване или не на даден текст от Решението за одобряване и предоставяне на държавна помощ, съответно и за неговото разкриване, се взема от Европейската комисия. Също така Първа инвестиционна банка е публично дружество, съответно акциите му се търгуват на Българската фондова борса в София. В тази връзка следва да се има предвид дефиницията за вътрешна информация, залегнала в Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти и защитата, която й осигурява Законът. Компетентен орган в тази област е Комисията за финансов надзор.
На последния – пети въпрос, мога да отговоря само, че въпроси, свързани с евентуални нарушения на Закона за кредитните институции следва да се отправят към компетентните надзорни институции. По отношение на публичните дружества това е Комисията за финансов надзор, по отношение на банковата дейност това е Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос на народния представител Слави Бинев относно рекета от страна на НАП към дребните търговци.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е продиктуван от загрижеността ми за натиска, няма да казвам „на рекета”, който се оказва от органите на Приходната агенция върху дребния бизнес в страната. Става дума за над 20 случая в Хасковска област, от която съм избран, но аз съм сигурен, че подобна практика съществува и в други градове. Всичко това може да бъде обединено в един пример, който сега ще Ви дам.
Търговец на едро – най-често на цигари, хляб и сладкарски изделия, фактурира на свои контрагенти стока, която те никога не са купували. Това се прави с цел да се изпише стока, която е продадена в рамките на годината без фактури. Фактурирането се прави в края на годината, обикновено през месец декември, като има фирми, на които са издадени фактури за 60 хил. лв., а това са фирми, на които целият им оборот може да бъде вместен в 300 или 500 лв. месечно на определената стока, изписана за тази година.
В резултат на това при проверка от органите на НАП на търговците им се обявява, че крият оборот и им начисляват глоби и данъци в размер на стотици хиляди левове.
Имаше човек, който видях – беше получил инсулт, след като беше получил съответните глоби. По случая има подаден групов сигнал в Прокуратурата, но Прокуратурата е преценила, че престъпление няма. Това също би трябвало да бъде разгледано.
Също така проверяваните са съветвани да не обжалват актовете, защото ще им бъдат наложени по-високи суми за плащане. Съветът явно е бил правилен, защото тези, които обжалват, им повишават актовете.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: какви мерки смятате да предприемете за избягване на данъчния рекет и защо проверяващите не са подали сигнал в Прокуратурата за очевидното престъпление? Дали тези проверяващи не трябва да бъдат също разследвани, поради немарливост, некадърност или поради някаква друга причина те са направили това? Да не забравяме, че целта на НАП е да контролира, а не да рекетира бизнеса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на финансите господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господин Бинев! Основната цел на Националната агенция за приходите е събиране на данъци и осигурителни вноски. За ефективното й постигане в Агенцията се прилагат принципите за управление на рисковете от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство.
Анализите показват, че един от основните рискове е свързан с укриването на приходи от търговци на дребно на хранителни стоки. Неправомерните действия целят невнасяне или намаляване на вноските на данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за данъка върху добавената стойност и избягване на регистрация по Закона за данък добавена стойност. Установено е, че щетите за бюджета от този риск са около 20,3 милиона годишно и той е с висока вероятност на проявление.
С цел намаляване на негативното влияние на риска, органите по приходите извършват различни дейности: изпращат уведомителни писма на потенциални рискови лица; извършват оперативни проверки на фирми, в това число наблюдения и инвентаризации; извършват проверки в офиси и търговски обекти на лица от бранша; извършват се ревизии на лица, установени като рискови след извършените оперативни проверки и проверки за установяване на факти и обстоятелства, или при прилагане на критерия за оценка на риска. В хода на ревизионните производства органите по приходите събират всички доказателства и доказателствени средства за доказване на осъществените доставки – фактури, платежни документи, заявки, поръчки, транспортни документи, доказващи движението на стоката и други. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ за потвърждаване или оспорване на дадена доставка.
Анализирайки различните, относими към съответното производство доказателства, органите по приходите установяват от съответния законен размер на данъка към определената от тях основа при установяване на някои от обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, едно от които е наличие на данни за укрити приходи или доходи. Оценката на предприетите действия и тяхното влияние върху рисковите лица установява намаляване на щетата от проявлението на риск, като постигнатият ефект от прилагането им през последните години показва спад със 73% в сравнение с щетите за бюджета, която би била причинена, ако не бяха инициирани действия за третиране на този риск. В резултат на оценката е направен извод, че мерките са успешни и водят до промяна на поведението на рисковите лица.
Информирам Ви, че когато установяването на задължение е основано на документ, който е признат по надлежния съдебен ред за неистински, с невярно съдържание или подправен, задължението за данъци, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съответния ред, може да бъде изменено на основание чл. 133 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази връзка НАП разработва допълнителна електронна услуга, с която всяко задължено лице може да извърши проверка на издадените към него фактури от регистрирани по Закона за данък добавена стойност лица. Това са всъщност и мерките, които предприемаме.
Що касае общата оценка за работата на Приходната администрация, мога да Ви информирам, че за първите месеци от годината Националната агенция за приходите е събрала със 720 милиона повече приходи, спрямо същия период на 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, аз се опитвам по всякакъв начин да помогна Вашата работа, а не да я критикувам.
В случая става дума за следната нередност. Издадени са фактури от търговец на едро и в момента никой не проверява него, а проверяват хората, на които са издадени тези фактури и се иска да бъдат платени. Те сигурно не са спазили абсолютно всички законови възможности, които са имали, за да се притекат навреме. Може би това е било и поради късната информация, която са получили. Ние имаме един прецедент, който всъщност не е прецедент, тъй като това е нещо, което може би просто до момента не е огласявано пред хората. Смятам, че трябва да се направи нещо, за да могат да бъдат спасени компаниите, които са неправилно фактурирани, те са криминално фактурирани. Трябва да се направи всичко възможно тези, които правят проверки, да информират органите, които трябва да направят някаква проверка, за да се види в края на краищата откъде идва престъплението. Това са хора, върху които се гради нашата страна. Това са изключително малки търговци и такива глоби ги унищожават, ние ги обричаме да бъдат крепостни селяни, а не граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Бинев, вземам дуплика не за да противореча на казаното от Вас, а само да коментирам, че анализът Ви е коректен. Именно по тази причина отново обръщам внимание, че всеки момент ще стартира допълнителна услуга от страна на НАП в електронен формат, в която всеки един търговец, данъчно задължено лице може да извърши проверка на издадените към него фактури и по този начин превантивно да предприеме действия да не се стига дотам, че органите по приходите да имат претенции към него за евентуални неосъществени и недействителни сделки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Румен Гечев относно подписан нереципрочен Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за подобряване на спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FACTA.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми министър Горанов, по какви причини сте подписали този нереципрочен, тоест едностранен Законопроект за ратифициране на горепосоченото Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати? От досега подписаните 121 договора, по данни на Министерството на финансите на САЩ, само 4 са нереципрочни – България, Кайманови острови, Британски Вирджински острови и Бермуда. Как така България се оказва в това екзотично изключение и защо не са защитени интересите на българската държава? Нима нашата държава не проявява интерес към евентуално незаконно изнесените капитали от България към САЩ, и не е ли Ваше задължение в тази връзка да осигурите събираемостта на дължимите данъци на българските физически и юридически лица?
Господин Министър, уважаеми колега, преди половин час извадих от интернет страницата на Министерството на финансите на Съединените американски щати незначителни промени, където се вижда, че в този модел има седем страни, в това число Австрия, Молдова, Швейцария и Чили, но също така има няколко нови страни, които са си подписали двустранен договор, като Алжир, Азербайджан, Китай, обърнете внимание, Колумбия и Грузия.
Все пак Република България е една от най-старите страни в Европа, членове сме на Европейския съюз. Искам да подчертая, уважаеми господин Министър, нито една от бившите соцстрани не е подписала такъв едностранен договор. В тази връзка искам да чуя Вашето обяснение – кое е наложило преговорите, които са започнали като преговори за подписване на двустранен, нормален международен договор, да преминат към едностранен договор, в ущърб интересите на България? Защото във въпроса си аз изрично подчертавам – откъде-накъде само българската държава ще предоставя информация на Съединените американски щати, а ние няма да получаваме информация за български физически и юридически лица?
Дами и господа, в последните десетилетия от България има напълно законни инвестиции в Съединените щати, но съмнявате ли се, че най-вероятно има и доста незаконни инвестиции – изнасяне на пари?! Ние няма ли да си ги приберем? Както Съединените щати искат да си приберат дължимите данъци, така и ние да приберем тези данъци, да направим по-голяма прозрачност.
Следователно, уважаеми колега и господин Министър, Вашето съгласие за едностранен договор противоречи на интересите на Република България. Обидно е за Република България да бъде единствената бивша източноевропейска страна под такъв статус и да се съгласим с това, че Южноафриканската република, Колумбия, Доминикана, Грузия, Армения имат двустранни договори.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, изкушавам се да Ви отговоря не както са ми написали, а както си го мисля, но всъщност ще Ви представя информацията по начина, по който е структурирана от администрацията на Министерството на финансите.
С Протоколно решение на Министерския съвет от 9 януари
2013 г. е одобрен Проект на двустранно реципрочно Споразумение за прилагането на FACTA и е предоставен мандат за провеждане на преговори за сключване на Споразумението.
В периода януари-септември 2013 г. са проведени преговори и са уточнени всички въпроси с американската страна по Проекта на реципрочното споразумение, включително изготвянето на Проект на споразумение на български език. Проектът на споразумение е съгласуван с българските финансови институции.
През периода октомври 2013 г. – февруари 2014 г., въпреки изпратените напомнителни писма за възобновяване на преговорите, липсва отговор от американската страна. В първите месеци на 2014 г. българската страна е уведомена, че е взето решение с България да не бъде сключено реципрочно Споразумение и са предложили вариант за сключване на нереципрочно Споразумение. Причините за отказа за сключване на реципрочно Споразумение са изложени през месец април 2014 г. в получена секретна нота в Министерството на външните работи от посланик Елена Поптодорова. Копие от секретната нота е получено и в Министерството на финансите.
Тоест Вие бихте могли да знаете тази секретна нота, защото тогава като народен представител участвахте в управлението, подкрепяйки правителството с министър-председател Орешарски. Информацията, съдържаща се в засекретената нота, може да бъде разкривана само при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. При проведени консултации с българските финансови институции, те са заявили, че сключването на международното Споразумение, независимо дали е реципрочно или не, няма алтернативи.
На 16 април с Решение на Министерския съвет е одобрен проект на нереципрочно Споразумение. На 23 април 2014 г. е постигнато съгласие по текстовете на Споразумението и България е включена в списъка на участващите юрисдикции, което гарантира сигурността на българските финансови институции.
Междуправителственото Споразумение е подписано на 5 декември 2014 г. За Ваша информация, Вие също цитирахте част от тези данни, към настоящия момент са сключени общо 114 споразумения по Закона FACTA, от които нереципрочни са сключени с 21 държави, в това число Австрия, Швейцария, Япония, Хонг Конг. Реципрочни споразумения са сключени с 41 държави, в това число 21 държави – членки на Европейския съюз, 52 държави не са приключили процедурите по влизане в сила на Споразумението.
Нератифицирането на подписаното Споразумение ще се отрази изключително негативно върху репутацията на България. Така страната ни ще покаже непоследователна политика и позиция по отношение на противодействието на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане. Нератифицирането ще окаже негативен ефект и по отношение на участието в други международни инициативи за борба с укриването на данъци или автоматичен обмен на информация за данъчни цели.
По-големият проблем освен репутационния е, че нератифицирането на Споразумението ще окаже негативно влияние върху българските финансови институции, защото те ще бъдат третирани като несъществуващи по Закона FACTA и ще бъдат санкционирани с 30% данък за доходите си, които те или техните клиенти получават. Съгласно разпоредбите на Закона FACTA от 2017 г. с данък в размер на 30% ще се облага брутната сума на плащанията, а не само доходът. Това ще ги направи неконкурентоспособни и ще загубят значителна част от своите клиенти поради налагане на санкция под формата на данък при източника в посочения размер. Репутацията на българските финансови институции ще бъде застрашена до голяма степен, а достъпът им до международните финансови пазари ще бъде значително ограничен, тъй като те ще бъдат нежелан партньор и клиент на всяка финансова институция, участваща във FACTA.
Негативни ефекти ще има и за българските пенсионни фондове, които няма да могат да ползват специалните привилегии, предвидени в Споразумението. Чуждестранните финансови институции, участващи във FACTA, които имат дъщерни дружества или клон в България, ще бъдат третирани като неучастващи, което създава риск за цялата международна финансова група. Съществува много голяма вероятност тези чуждестранни институции да преустановят дейността си в България или да пренасочат част от дейността си в трети страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Два уточняващи въпроса, според Правилника.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Горанов! Първият ми уточняващ въпрос. Има една много важна подробност – че в другите само няколко нереципрочни договори, уважаеми колега, има един член 7, тъй като ние прегледахме няколкостотин страници и договори. Член 7, вместо чл. 6, където тази реципрочност е изрично упомената, та в чл. 6 във всички реципрочни договори България е единственото изключение, където няма чл. 7, където Съединените щати поемат ангажимента за реципрочност в следващ период и продължаване на работата за подписване на допълнително Споразумение. В проекта, който Вие сте подписали, няма никакъв чл. 7. Съединените американски щати не поемат никакви ангажименти в обозримо бъдеще ние да бъдем третирани поне като Хондурас, като Ямайка, като Грузия, като Армения. Това противоречи на здравия разум – страна членка на Европейския съюз и на НАТО да бъде третирана по такъв начин!
Вторият ми уточняващ въпрос. Колега Горанов, онзи ден аз прочетох текста. Сега не мога да го коментирам, но ние ще искаме разсекретяване, тъй като този текст е изключително развеселяващ. Аз съм чел доста секретни грами като вицепремиер, като министър и като депутат. Няма нищо секретно в тази грама! Тя е доста обидна по съдържание, написана от нашите хора във Вашингтон.
Настояваме от трибуната – разсекретете я. В нея няма нищо секретно. Защо е засекретена? Просто, за да не се срамуваме пред света – уж има нещо секретно. Нищо секретно няма! Секретното е, че ни третират по-зле от Грузия и от Армения. Това е секретното! Нищо друго няма.
Ако обичате, отговорете на тези два въпроса, в това число и защо няма чл. 7, както в другите бавноразвиващи се страни, че Съединените американски щати поемат такъв ангажимент?
Освен това, няма ли ние да си приберем онези средства? И втори въпрос – защо ние се отказваме от прозрачност? Уважаеми колеги, идеята е чудесна, ние я подкрепяме, но за размяна на информация, а не нашата страна да слугува на която и да е било друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, аз разбирам устрема Ви да громите империализма, но беше коректно през месец април 2014 г., когато управляваше правителството, подкрепяно от Вашата партия, и когато тогава изготвихте Проекта на споразумение във вида, в който аз съм подписал, упълномощен, тогава да обърнете внимание на тази тема. Нотата е в Деловодството на Българското народно събрание. Ако Вие прецените като народни представители, че искате да засекретите това заседание, можем да дойдем тук и да я дискутираме, без предимството да се излагаме пред камерите на Българската национална телевизия. Но ние ще сме като Хондурас до тогава, докато ни нямат доверие. А тогава, през април 2014 г., са казали: „Нямаме Ви доверие”. (Силен шум в БСП ЛБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, няма как да връщате към април 2014 г., тъй като ние не сме обсъждали такъв проект. Не сме знаели кой какво преговаря. Това е било период на преговори. Важното е, колега, че през месец декември сте подписали Вие, а не правителството на Орешарски или Хан Аспарух. Вие го внасяте в момента. Това – първо.
Второ, не си ли задавате странния въпрос, че е възможно някои институции в тази велика страна – Съединените американски щати, вероятно имат списъка на тези български физически и юридически лица, които незаконно са прехвърлили евентуално пари в Съединените щати. И евентуално такава страна, разполагайки с този таен списък, дали няма възможности за въздействие върху вътрешнополитическия живот на Република България? Сигурно има.
Ние не искаме нищо различно – дали са Съединените щати, дали е Великобритания. Ние искаме да бъдем третирани като страна –членка на Европейския съюз. (Реплики в ГЕРБ.)
А това, че те Ви нямат в момента доверие, на Вас, и Ви карат да подпишете този договор, какво означава? Страна – членка на Европейския съюз, няма доверие! Китай има доверие, колега, управляван от Китайската комунистическа партия! Азербайджан има доверие, Армения има доверие! Вие току-що казахте, че управляващата коалиция начело с ГЕРБ нямате доверието на Съединените щати! Браво! (Реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Мартин Димитров и Петър Славов относно размера на средствата в КТБ на държавни и общински дружества.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги. Всички знаем цялата непрозрачност, която по времето на кабинета цареше около казуса КТБ, и сега е време това да бъде променено.
След отнемането на лиценза на КТБ и предприемането на действия по обявяване на Банката в несъстоятелност, редица медии писаха, че не малко държавни и общински дружества са имали депозити – средства по банкова сметка в Банката, далеч надхвърлящи гарантираните по закон. В резултат и ако това се потвърди, тези дружества, някои от които в затруднено финансово състояние, ще загубят огромната част от тези средства.
Считаме, че в случая Вие, уважаеми господин Министър, с оглед промените в Закона за банковата несъстоятелност, които влязоха в сила и част от които ние с колегата Славов инициирахме, имате нови правомощия да изисквате информация от временния синдик за състоянието и експозициите на Банката. Би следвало да разполагате с информация за фирмите –държавни и общински, и респективно, ако не разполагате – можете вече да изискате. Последното е от надделяващ обществен интерес, тоест не следва да бъде някакъв вид търговска или служебна тайна.
Господин Министър, нашият въпрос към Вас е следният: кои дружества, само че поименно, държавни или общински с 50 или над 50% държавно участие, в това число холдингови дружества и техните дъщерни компании, са имали банкови депозити в КТБ, в какъв размер и по отношение на кой орган и кой орган на дружеството е взел решението техните пари да отидат в тази банка? По какви критерии и кой орган е взел това решение?
Пак повтарям, крайно време е цялата непрозрачност, нарочно създадена от кабинета Орешарски около банката КТБ, сега да бъде преодоляна и на тези въпроси да получим директни и конкретни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров и господин Славов, с Постановление № 127 от 27 май 2013 г. Министерският съвет е приел допълнение на правилата за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, с което са въведени правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции.
С тези правила е въведено изискване нетната експозиция на всички държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружества, които те контролират, с балансова стойност на парични средства над 3 милиона към една кредитна или финансова институция, да не надвишава 25 на сто от общия размер на паричните средства на съответното дружество. В случай на нарушаване на ограничението дружеството следва в срок до един месец да извърши необходимите действия за изпълнение на условията на концентрация.
Съгласно предоставената от Министерството към 31 декември 2014 г. информация за над 90 на сто от дружествата и предприятията е посочено, че са приели или са в процес на приемане на вътрешни правила в съответствие с правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции, като съответно са проведени или предстои да бъдат проведени и процедури за избор на изпълнител на финансови услуги. Независимо от това, министърът на финансите регулярно изисква допълнително информация относно размера на нетната експозиция на отделните държавни дружества и предприятия или по сектори към кредитни институции.
На база на тази постъпваща информация Ви уведомявам следното.
Съгласно правилата първата отчетна дата е след поставяне на КТБ под специален надзор от страна на БНБ към 30 юни 2014 г. Към тази дата държавните дружества и предприятия, разполагащи със средства в банката, са 65 на брой, а общият размер на съхраняваните в кредитната институция средства са в размер на 247,6 млн. лв.
Въпросът относно по решение на кой орган съответното дружество е имало сметки в КТБ, моля да отправите към ресорните министри, които се явяват принципали на тези дружества. Във връзка с това решенията за влагането на средства в КТБ от страна на дружества, попадащи в ресора на Министерството на финансите, са взети от съответните органи на управление на дружествата при прилагане на правилата, описани в Постановлението. В Министерството не разполагаме с информация кои общински дружества са разполагали със средства в Корпоративна търговска банка.
В заключение Ви предоставям писмена справка на държавните дружества и предприятия с парични средства в КТБ към 30 юни 2014 г. По отношение на техния размер Ви информирам, че по смисъла на Закона за кредитните институции той представлява банкова тайна доколкото съдържа данни за наличности на дружествата и предприятията в банката. Не съм останал с впечатлението, че измененията в Закона дават правомощия на министъра на финансите да разполага с банкова тайна или да разкрива такава и в този смисъл няма как, без да наруша закона, да коментирам в пълнота поставения от Вас смислено въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, ще се опитам да Ви улесня да съобщите и информацията за размера на средствата, защото банкова тайна има за банките. КТБ всъщност вече не е банка, тъй като няма лицензия, нали така?!
За да бъда още по-убедителен за хората, които не са юристи, това, което пише в Закона за кредитните институции е, че, за да се извършва банкова дейност, трябва да има лицензия. Няма ли лицензия, няма банка. Лицензията на КТБ е отнета, а решението за отнемането на лицензията подлежи на незабавно изпълнение, както пише в Закона, независимо от обжалването му. Към настоящия момент това дружество няма лиценз и затова очевидно не е банка и очевидно по отношение на него няма банкова тайна. Така че аз мисля, че спокойно можете да посочите тези данни и това ще бъде абсолютно в изпълнение на Закона.
Нещо повече, ако въпросните дружества искат да се скрият зад някаква тайна, те евентуално биха могли да мислят да се крият зад търговската тайна, но, както и колегата Димитров Ви обърна внимание, по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и това нещо не е приложимо, тъй като имаме така наречената „хипотеза на чл. 17” – надделяващ обществен интерес, тоест обществото има право да знае кои държавни дружества буквално са загробили там един огромен обем от средства.
Ще си позволя да Ви обърна внимание на още нещо в тази връзка. Питаме Вас на практика за всички дружества – държавни, общински и общини, защото по смисъла на приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност Вие може да изискате вече тази информация от временния синдик. Това беше едно от предложенията, които и на работната група доста дискутирахме и влезе точно като средство за завишен контрол към прозрачността на процеса, посредством парламентарния контрол. Тоест министърът на финансите може да изисква тази информация от синдиците – те са длъжни да му я предоставят, а съответно Народното събрание може да пита министъра на финансите. В този смисъл е нашият въпрос и мисля, че имате всички основания да представите на народните представители и на българското общество тази информация, за да се знае чии пари потънаха там и което е още по-важно – по решение на кой орган, и дали това не е в нарушение именно на Постановлението, което цитирахте, защото тогава ще има съставомерно деяние и ще имате основание да сезирате и прокуратурата за извършено длъжностно престъпление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Славов, нямам никаква причина да крия информация от народните представители, особено такава, с каквато имам право да разполагам. Днес лично участвах при влизането на временните синдици в Корпоративна търговска банка. Надявам се днес те да приключат процеса по приемане и предаване и да започнат ефективно да изпълняват правомощията си по Закона, който изменихме и който е в сила от миналия вторник.
В този смисъл, ако анализът на юристите, с които министърът на финансите работи, даде увереност, че няма да нарушим банкова тайна и ако Вашето тълкуване, че това не е банкова тайна, е коректно, аз ще Ви предоставя абсолютно цялата информация, която идва при мен от синдиците. Единственото ми притеснение е, че няма еднозначно юридическо тълкувание дали при липса на банка и банков лиценз информацията не продължава да бъде банкова тайна дотолкова, доколкото тя съдържа информация за наличности и сметки на български граждани, юридически и физически лица.
Ако се окаже, че това не е банкова тайна, няма никаква пречка и с готовност ще заставам на парламентарен контрол да дебатираме тази тема. На база информацията, която Ви предоставих, можете да отправите подобни питания към министрите – разбира се, сегашните нямат никакви вина за случилото се тогава, но те биха могли да извадят информацията като принципали на съответни търговски дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на господин Иван Иванов относно навременна обработка с препарати срещу вредни насекоми в населените места по поречието на река Дунав.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Господин Министър, бих искал да поставя изключително важен въпрос, касаещ както моя избирателен район Видин, така и регионите по цялото поречие на река Дунав.
С настъпването на пролетния сезон и повишаването на температурите започва топене на снеговете. Това обикновено предизвиква сериозни количества водни обеми и разливи около реките в нашата страна и води до заблатяване на немалки територии. Влагата създава условия за повишаване популацията на комари и други насекоми по цялото поречие на река Дунав, околните канали, и по-малките реки.
В последните години през пролетно-летния сезон се наблюдава повишена популация на неприятните насекоми в резултат на ненавременна обработка със съответните препарати. Това създава много неудобства на жителите и посетителите на населените места по поречието на река Дунав. Ако тази година не бъдат взети превантивни мерки за борба с популацията на насекомите в ранна пролет в териториите по поречието на река Дунав и, естествено, по морското крайбрежие, има реална заплаха за здравето на населението.
Въпросът ми към Вас е: какви средства от бюджета са предвидени за тази дейност през настоящата година? В какви срокове се очаква те да бъдат разпределени към общините, за да могат те да проведат съответните процедури за възлагане на тези дейности преди нарастване на популацията на тези вредни насекоми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, във връзка с поставения от Вас въпрос за целево държавно подпомагане на дунавските общини за преодоляване на разпространението на комари и други вредни насекоми през 2015 г. Ви уведомявам, че в държавния бюджет на Република България за 2015 г. целеви подобни средства за дезинсекция и преодоляване разпространението на комарите, кърлежите и други вредни насекоми няма. Приетата със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Обща изравнителна субсидия за общините има ръст с повече от 3% спрямо 2014 г., мисля, че около 7 милиона – по памет, което дава възможност да бъдат финансирани разходи и преодоляването на разпространението на комарите, кърлежите и другите вредни насекоми.
Извън написаното от колегите мога да продължа коментара по следния начин: не съществува пречка, ако се прецени, че това е проблем, с който общините не могат сами да се справят, независимо от трансферите, които държавата реализира към общините под формата на изравнителна субсидия, да се насочат допълнителни средства в тази посока. Все пак, без да бягаме от отговорност като изпълнителна власт, смятаме, че и местните власти трябва да приоритизират разходите си, които се осигуряват в голяма степен за сметка на трансфери от централния бюджет, за да решават проблемите си, които са възникнали на територията на съответната местна общност.
Този отговор не означава, че ние не наблюдаваме внимателно и няма да се опитаме да помогнем на общините. Означава, че ресурсите, които сме отделили в 2015 г. спрямо 2014 г. за финансирането на българските общини, дават възможност, при положение че общините преценят, че това е приоритет за тях, да се справят с тези разходи. Ще продължим активна комуникация с всички дунавски общини, за да разберем дали действително те са в обективна невъзможност да се справят с този проблем и ако е необходимо и това е най-важният приоритет, ще отговорим на очакванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря за отговора, господин Министър. Отново искам да подчертая важността на този въпрос, защото това касае много хора, населението в тези региони, а те не са никак малки – по цялото поречие на р. Дунав. Наистина Ви уверявам, че в момента този проблем го няма, но точно след месец, максимум два, проблемът ще стои наистина много сериозно.
Финансовото състояние на голяма част от общините е недобро, ако мога така да се изразя, така че в тази връзка може би ще трябва да се помисли, както казахте, за подкрепа от страна на Министерството на финансите за тези общини, които нямат готовност и финансов ресурс, който да позволи провеждането на процедури за борба с популацията на насекомите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ще ползвате ли дуплика? (Обръща се към министър Владислав Горанов.) Не.
Следващият въпрос е от народните представители Катя Попова и Методи Андреев относно установени нарушения в дейността на кмета на община Първомай господин Ангел Папазов.
Госпожа Попова ще развие въпроса.
КАТЯ ПОПОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, във връзка с наше писмо до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за извършване на финансови инспекции на община Първомай ни бе отговорено, че за периода 2009 – 2014 г. има шест на брой такива инспекции, като само за периода 2009 – 2012 г. са съставени 13 акта за установяване на административни нарушения на кмета на общината господин Папазов. По съставените актове са издадени 7 наказателни постановления, 5 предупредителни писма и една резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство поради изтекъл давностен срок. Всички констатирани нарушения са свързани с прилагане на разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), Правилника за прилагане на ЗОП, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, която е отменена, Закона за държавния бюджет на Република България и Наредба № 1 от 2007 г.
Като последващи мерки във връзка с установените нарушения са уведомени изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки и прокуратурата, до която е изпратено копие от Доклад № ФИ 4-52-00-22 от 7 декември 2010 г., в който се съдържат констатации с данни за констатирани престъпления. За съжаление, обаче и досега обществеността в община Първомай и ние като народни представители от 17-ти МИР все още не сме информирани от нито една институция, в това число и от председателя на Общинския съвет относно размера на седемте наказателни постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпросите, няма да Ви стигне времето от мотивите. Министърът ги има. Направо въпроса.
КАТЯ ПОПОВА: Свършвам, госпожо Председател.
И досега не е известно дали прокуратурата е установила наличие на престъпление и въобще отговорила ли е по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, не сте задали въпросите. Моля Ви, госпожо Попова, задайте въпросите. Мотивите ги има.
КАТЯ ПОПОВА: Въпросите ми към господин Министъра са: в какво точно се изразяват седемте издадени наказателни постановления през периода 2009 – 2012 г. на кмета на община Първомай и какво се е случило с Доклад № 00-22 от 7 декември 2010 г. за извършено от него престъпления, който е бил изпратен по компетентност до прокуратурата?
Вторият въпрос ми е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съкратете въпросите. Изяждате си 1 минута от времето за репликата. Има ги писмено въпросите. По-кратичко!
КАТЯ ПОПОВА: Добре.
Има ли постановление от страна на прокуратурата?
Последно: във връзка с цитирания доклад или тогавашното ръководство на АДФИ е реагирало по някакъв начин и кога ще започне планираната за първото тримесечие на тази година инспекция на АДФИ на община Първомай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Последното е въпрос за контрол, първите два – не. Мотивите – също.
Слушаме Ви, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Попова, две от наказателните постановления са за нарушения на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, свързани с несъбиране през 2010 и 2011 г. на три ценови предложения за определяне на изпълнител на услугата по изпълнение на рецепти за предоставяне на лекарствени продукти на ветераните от войните на територията на община Първомай. Изплатените разходи за тези услуги за 2010 г. са 26 хил. 575 лв., за 2011 г. са 25 хил. 608 лв. Наказателните постановления са отменени от съда като незаконосъобразни, тъй като актовете за установяване на административните нарушения са съставени след отмяна на Наредбата за възлагане на малките обществени поръчки и е била налице по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Две наказателни постановления са за нарушения на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 17 от 26 септември 2000 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти на ветераните от войните, свързани с липса на сключени договори през 2010 и 2011 г. с фирмата-изпълнител на доставките на лекарства по рецептите на правоимащите лица. Наказателните постановления са отменени от съда като незаконосъобразни, тъй като са издадени след отмяната на Наредба № 17 от 26 септември 2000 г. и е била налице по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба.
Друго наказателно постановление за нарушение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, свързано с невъвеждане на ефективна система за вътрешен контрол. Наказателното постановление е отменено от съда като необосновано.
Има издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавната финансова инспекция, свързано с непредприети действия по дадено указание от директора на АДФИ за възстановяване в държавния бюджет на нецелево разходвани средства в размер на 62 хил.619 лв., изплатени без основание за лекарства на ветерани от воините, военноинвалиди и военнопострадали. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно поради некоректно посочване на следващата се за деянието административнонаказателна разпоредба.
Едно наказателно постановление е издадено за нарушение на чл. 57, ал. 2 от Закона за обществените поръчки при провеждане през 2010 г. на обществена поръчка за възлагане на реконструкцията на вътрешна водопроводна мрежа на с. Бяла река, община Първомай. С наказателното постановление е наложена глоба в размер на 300 лв., която е платена на 24 август 2011 г. Докладът е изпратен на прокуратурата на 18 януари 2011 г. До настоящия момент в АДФИ не е постъпвала информация от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, за предприети действия по доклада.
В заключение Ви информирам, че планираната за първото тримесечие на 2015 г. финансова инспекция в община Първомай вече е възложена, считано от 25 март 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КАТЯ ПОПОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Изключително кратка ще бъда. Удовлетворена съм от Вашия отговор, господин Министър. Надявам се за по-нататъшно съдействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Горанов?
От името на парламентарната група на Партия „Атака” – изявление от господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Правя това изказване от името на Парламентарната група на Партия „Атака” във връзка с тревожната военна обстановка, в която живеем и на която не се обръща внимание последователно и в пленарната зала, и като цяло от политическия елит на България.
Само преди броени дни американският Конгрес прие резолюция, с която възлага на президента Обама да снабдява Украйна с оръжие. Това е нов момент на ескалацията на военно напрежение в региона. Съвсем нов момент, защото досега пряка американска военна намеса в Украйна поне външно не беше заявявана. Сега вече американската държава започва да снабдява с оръжие хунтата в Киев. Това означава, че ще има ответни действия от страна на Руската федерация. Това означава, че България ще бъде още по-плътно въвлечена във военни действия. За да потвърдя това ще Ви изброя какво следва тази година да стане на наша територия – не на украинска, на наша.
Но преди това искам да Ви съобщя какво се случи вчера в Комисията по отбрана към Народното събрание. Предложението на „Атака”, което аз внесох лично, да бъдат прекратени споразуменията със Съединените щати, двустранното споразумение между Република България и Съединените щати за четирите военни бази, с които САЩ разполага на наша територия, беше отхвърлено от всички парламентарни групи, освен „Атака”. Всички, подчертавам, включително и групата на БСП, двама гласуваха „против”. Това означава, че вече коалицията, която управлява България, наистина е седморна, не е шесторна. Ние трябва да си правим илюзии за това, защото фактите говорят така.
В момента във водите на Черно море има шест американски кораба и се провеждат военни учения. На полигона в Ново село се правят учения, за които не знаем нищо, защото се държат в тайна. Пистата в Безмер се удължава, за да може американски тежкотоварни военни самолети да излетят оттам. Срещу Крим, който се намира на 420 км от България, ще бъдат позиционирани ракети на НАТО от база, която се предвижда да бъде до Шабла. Открива се команден център на НАТО в Горна Малина.
Искам да Ви изброя какво ще предстои на българска територия –22 броя учения: съвместна летателна тренировка „Тракийски орел”, съвместна летателна тренировка „Тракийска звезда”, съвместна подготовка „Тракийско лято 2015”, съвместна подготовка „Рок исполин” , съвместна подготовка „Рок исполин 2”, съвместна подготовка „Маньовър Юнитс Трейдинг Ливекс”, съвместна подготовка „Джойнт трейнинг”, съвместна подготовка „Блек сий ротейшънъл форс Платиниум лайон” еди какво си, някакви цифри има там, съвместна подготовка „Блек сий ротейшънъл форс” и така нататък.
Още една такава подготовка – това всичко е в различни месеци: януари, април, август. Още една такава тренировка, която се планира през август, проверка и оценка на шестте батальонни бойни групи – юли, съвместно тактическо учение октомври – ноември 2015 г., съвместна подготовка на ПАН със самолети и вертолети – това е в края на юли, съвместна подготовка по Програмата за развитие на партньорство януари 2015 г., подготовка по Програмата за развитие на партньорство – март, подготовка по Програмата за развитие на партньорство – юни, подготовка по Програмата за развитие на партньорство – септември, подготовка по Програмата за развитие на партньорство – подлежи на уточняване кой месец. И още една съвместна подготовка, и още едно участие на кораб на Военноморските сили на САЩ в рамките на учението „Бриз 15”. Всичко това са 22 военни учения на територията на България.
Никога не са състояли толкова на брой военни учения, тактически подготовки и всякакви други подготовки за военни действия на наша територия. Това означава какво – че България наистина е на фронтовата линия.
Вчера някои участници в Комисията по отбрана разсеяно се направиха, че не са чули тези изявления на американските военен министър, държавен секретар и, както виждаме вече, Конгресът гласува резолюция, с която задължава президента да снабдява Украйна с оръжие.
Дами и господа народни представители, ние сме във война, готви се ескалация на война. Затова за последен, може би за последен път, защото не знам кога ще започнем това да го чувстваме и ние на нашите глави, за пореден път казвам на управляващите: вземете се в ръце, бъдете разумни, послушайте гласа на разума! Обявете неутралитет! Прекратете участието в съвместни учения, докато не се разреши украинският въпрос. Дотогава на България, на българската територия в Черно море от наша страна да няма никакви учения, никакви участия във военни действия. Това е единственият правилен подход на България. Всичко друго означава увеличаване на ескалацията, увеличаване на опасността за всички нас и въвличането на България в може би трета световна война.
Бъдете разумни – още веднъж, длъжен съм да Ви го кажа! Останалото е във Ваши ръце, но и последствията ще бъдат за Вас. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
От името на Парламентарната група на Реформаторския блок – съпредседателят Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Не е лесно след гласа на разума да се говори. Ще опитам.
От името на Парламентарната група на Реформаторския блок изразявам дълбоко притеснение по повод оповестената през последните дни сделка, с която базирана в Люксембург и никому неизвестна компания придобива за едно евро ключови обекти със стратегическо значение за българската икономика и българската национална сигурност.
На първо място тази сделка поставя пред нас въпроси без отговор по отношение на националната сигурност на България. Придобиването на бившата Национална телекомуникационна компания, която и към настоящия момент контролира основни честоти и цялата канална мрежа на държавата, придобиването на НУРТС, придобиването на военни заводи от страна на неидентифицирана компания, чиито публично обявен собственик не е известен с друго, освен с видимите си близки приятелски отношения с лидерите на сепаратистите в Източна Украйна, най-вероятно и с „гласа на разума” в България, поставя много сериозни въпроси пред националната сигурност.
На второ място, налице е пряка заплаха за националната финансова стабилност, особено в контекста на възможността за възстановяване на кредитите на КТБ. Това, което чухме до момента, освен че сделката ще е за едно евро, е че въпросният неидентифициран купувач обещавал да поеме дългове към КТБ, а не че поемането на тези дългове или изплащането им е елемент от фактическия състав на сделката. Мисля, че обещания за възстановяване на дългове в масата на несъстоятелността на КТБ не е нещо, което ще затопли както хората с депозити над гарантирания минимум, така и българския държавен бюджет, което гарантира сумите под гарантираните към настоящия момент.
На трето място, налице са данни за продължаваща и стабилизираща се монополизация на медийния честотен пазар чрез придобиването в един пакет на Телекомуникационната компания, която е и основен кабелен оператор в България, на НУРТС, на медии и на пийпълметрични компании. В настоящия момент – и това, подчертаваме, за нас е особено важно, чрез тази сделка лъсва фактът, че и в миналото цялата тази концентрация е била в едни ръце. Това означава, че предупрежденията на протестиращите български граждани през 2013 г. и 2014 г. са били напълно основателни, защото упорито се отричаше, че всички тези компании са били в едни ръце по силата на незаконно финансиране с необезпечени кредити от КТБ. Дълго време не ги беше купил един човек, сега обаче се оказва, че един човек ги продава, тоест, всички тези обвинения за тази концентрация и в миналото са били основателни и възниква въпросът: кой е бездействал тогава и кой го е допуснал към този момент?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Кога го научихте това?
РАДАН КЪНЕВ: Налице е вертикална концентрация на фирми с допълваща се дейност, които имат пряко отношение към националната сигурност, поради което осигуряват силна власт и възможности за скрито влияние и опити за дестабилизация на държавата в период на остра международна криза, за която „гласът на разума” вече неколкократно ни предупреждава.
Има опасност военна промишленост, телекомуникационни оператори, медии и други ключови за националната сигурност предприятия да се окажат в ръцете на чужда държава с, меко казано, изострени отношения с НАТО и Европейския съюз към настоящия момент. Затова Парламентарната група на Реформаторския блок категорично заявява, че са налице съмнения за сериозен риск за държавата.
Категорични сме, че неясната собственост на този пакет от предприятия поставя под пряка заплаха националната ни сигурност и настояваме ДАНС, Националната разузнавателна служба, Комисията за защита на конкуренцията и Финансовото звено на Специализираната прокуратура да започнат незабавно разследване за произхода на капиталите на физическите и юридическите лица, които стоят зад несъществуващата доскоро компания LIC33 от Люксембург, както и да установят какви връзки имат те с лица, близки до управлението в Москва и зависими от Кремъл олигарси.
На второ място, да установят начина и мотивите, които стоят за този опит за придобиване, и има ли съмнения за потенциално вражеско действие в условията на изострена и критично рискова външна ситуация?
На трето място, да установят има ли в миналото умишлено бездействие на български институции, довело до тази недопустима и опасна за националната сигурност концентрация на собственост.
На четвърто място, нарушава ли тази сделка европейски директиви и международни задължения на България?
Освен това считаме, че тази сделка за едно евро без ясни гаранции, че ще бъдат поети и определени дългове на стойност поне близка до стойността на тези компании, представлява и пример за изпиране на пари и трансферно ценообразуване, което трябва незабавно да алармира не само ДАНС, но и Националната агенция за приходите, както и временните синдици на Корпоративна търговска банка, като призоваваме Националната агенция за приходите и временните синдици да предприемат незабавно действия за запор върху акциите и дяловете на тези предприятия, за да бъде гарантирана както масата на несъстоятелност на КТБ, така и финансовият интерес на бюджета да събере необходимите данъци от подобна сделка.
Надяваме се, че българските институции действително загрижено и отговорно ще работят в тази сфера. Забелязваме положителни сигнали. След първите дни на тази криза има признаци, че държавата е на мястото си, особено по отношение на Държавна агенция „Национална сигурност”, което е и доказателство колко необходими са били персоналните промени, защото безспорно ДАНС носи отговорност, че тази сделка е проспана.
Бихме ли повярвали, че Писанчев щеше в момента активно да я разследва? Надали! Слава Богу, ДАНС е с променено ръководство, слава Богу, Финансовото разузнаване също е с променено, макар и временно, ръководство. Боя се, че ще трябва НАП също да бъде с временно ръководство, за да проследи внимателно какви данъчни измами са се случвали при предишните прехвърляния на тези компании, но тъй както към настоящия момент изпълнителната власт и ДАНС изглежда си вършат работата, надяваме се всички други отговорни български институции също да свършат своята. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Продължаваме с въпросите от парламентарния контрол.
Следващият въпрос е от народния представител Манол Генов относно осигурен финансов ресурс за реализация на Националната програма за саниране за 2015 г.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно осигурения финансов ресурс за реализация на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Тази идея широко се пропагандира от изпълнителната власт на възможността на българските граждани, живеещи в многофамилни жилищни сгради с над 36 апартамента в една сграда.
Моят въпрос към Вас е следният: какви средства са осигурени от Републиканския бюджет за 2015 г. за осъществяване на тази програма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, ако трябва да съм буквален като финансов министър, отговорът трябва да се структурира така: от Републиканския бюджет за 2015 г. не са осигурени никакви средства за осъществяване на тази програма, тъй като с промени в Закона от 1 януари 2014 г. имаме Закон за публичните финанси и Републикански бюджет като понятие не съществува. Обаче да приемем, че като сте готвили въпроса не сте съобразили това и да последва отговорът.
Осигуряването на ресурс за реализацията на Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е предвидено първоначално да бъде чрез Българската банка за развитие. В тази връзка с разпоредбата на чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. се дава възможност Министерският съвет да предложи на Народното събрание издаването на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1 млрд. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Запознати сте, но ще припомня, че схемата за финансиране по Програмата предвижда договарянето и разплащането да се извършва чрез кмета на общината, като той усвоява целевото финансиране от Българската банка за развитие, от името и за сметка на съответното Сдружение на собствениците.
За погасяване на предоставеното от Българската банка за развитие целево финансиране ще се използва безвъзмездна финансова помощ от държавния бюджет, чиито условия и ред за предоставяне са определени с Постановление на Министерския съвет № 18 от 2015 г. По-конкретно, с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Постановлението се предвижда помощта да се отпусне след приключване на обновяването и да се предостави чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците към Българската банка за развитие за ползваното финансиране.
С оглед равномерно разпределение на разходите по изплащането на безвъзмездната помощ от държавния бюджет сумите от нея стават дължими и се превеждат на Българската банка за развитие, когато главниците и лихвата по отпуснатите от банката финансиране подлежат на погасяване.
В тази връзка разходите за безвъзмездна финансово помощ ще се предвиждат за следващите години по държавния бюджет и ще се превеждат на Банката чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за съответната година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Господин Министър, от Вашия отговор небуквално разбрах, че тези пари, които бъдат усвоени през тази година, ще се плащат от бюджета през другата година, заедно с всички лихви, такси, разходи по това широко прокламирано мероприятие. Явно, че това правителство работи с едни виртуални пари. Струва ми се, че начинът, по който ги раздава, е по-малко надежден и по-малко достоверен от това, което предлагат телевизионните игри и лотарийните билети за милиони. Ясно е, че някои ще получат, а сметката ще я платим всички.
Допълнително: ще има ли до края на тази година финансиране на тези договори, сключени, както казахте, между кметовете на общините, между Банката, между Сдруженията на собствениците и предвидили ли сте колко до края на тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Методите на финансов инженеринг, които все по-често се използват в съвременния свръхликвиден свят са достижение на финансовата мисъл, явно недостигнало все още до Вас. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Схемата е относително лесна и предполага възможността за ангажиране на значителен ресурс допълнителни инвестиции в българската икономика при липсата на фискално пространство за директното им финансиране от бюджета.
Не съществува достатъчно аргументация за опасенията Ви, но мога да Ви уверя, че всички договори, които са сключени, ще бъдат финансирани и изпълнявани така, както предвижда схемата, без това по никакъв начин да засяга поетия ангажимент за поддържане на финансова стабилност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Слави Бинев относно инвестиции на пенсионните фондове.
Заповядайте, господин Бинев, имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Председателстващ, господа министри, уважаеми колеги! Световна практика е пенсионните фондове да инвестират средства на бъдещите пенсионери. Разбира се, това се случва по много консервативен и сигурен за бъдещите пенсионери начин, за да не се загубят парите. От друга страна, всички имаме интерес от висока доходност на техните пари.
У нас тази доходност, в интерес на истината, в различните доклади е различна. От Комисията за финансов надзор имаме отрицателна доходност, от Временната комисия, която трябваше да установи състоянието на пенсионните фондове, е високо положителна. Само по себе си това е нон сенс, защото не може да се получава за едно и също нещо разнопосочна информация.
В Германия например нормативната база е така направена, че инвестициите на тези дружества са в много на брой различни сектори, като в нито един от тях процентът не надвишава 10% от парите на пенсионноосигурителните дружества, за да има диференциация на портфолиото. Пенсионерите в Германия имат много високи пенсии, заради отличната пенсионна система. Сериозни сътресения не са се случвали, поради особено прецизно формулираната нормативна база, която се прилага изключително строго.
Смятам, че българските пенсионери могат да извлекат много плюсове и най-вече по-високи пенсии от въвеждането на подобна система.
Моят въпрос към Вас е: смятате ли да приложите подобна консервативна система за инвестиране на средствата на пенсионно осигурителните дружества за повишаване тяхната доходност, която да бъде в съответствие с последните промени в Директивата „Платежоспособност 2”? На коя добра практика смятате да базирате Вашето предложение, ако въобще има такова? Смятам, че може би Ви задавам банални въпроси на фона на световната конспирация, която се разигра в предишните въпроси и декларации, но мисля, че това е изключително важно за нашите съграждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! С удоволствие бих дискутирал всички намерения на правителството за бъдещи законодателни инициативи в момента, в който те придобият завършен вид.
По темата за инвестициите на пенсионноосигурителните дружества единственият коментар, който бих си позволил, не като упрек, а като разяснение е, че проблемът не е в пенсионноосигурителните дружества, защото те са едни търговци, които управляват парите на българските граждани, намиращи се в пенсионноосигурителните фондове, и моите притеснения са свързани основно с това как и дали достатъчно надеждно се управляват парите на българските граждани в пенсионноосигурителните фондове, най-малкото по причина на това, че видяхме, че е имало доста резерви за намаляване на таксите събирани от българските граждани за управлението на техните средства в пенсионноосигурителните фондове от пенсионноосигурителните дружества, които са превърнали това в един нелош бизнес, което не е укоримо, въпросът е таксите да бъдат пропорционални на услугата, която се оказва от дружествата, управляващи фондовете.
Иначе, каква стратегия да се избере за инвестиране е сложен въпрос на баланс между сигурността на инвестицията и нейната доходност, като учебникарската теза е, че с увеличението на риска обикновено расте и доходността. Проблемът обаче е, че в един слаб пазар и една малка държава с отворена икономика регулацията на инвестициите за период от около 40 години трябва да бъде още по-прецизна от тази, която се оказва в държави като Германия или Обединеното кралство, където капиталовите пазари са развити изключително добре и там регулациите са на висотата на световните стандарти.
До 31 март, както коментирахме още в края на миналата година, ще положим усилия да изградим обща правителствена позиция по необходимите параметрични промени на пенсионноосигурителната система в отделните нейни елементи както по отношение на краткосрочните осигурени социални рискове, така и по отношение на риска старост, който се управлява чрез държавното обществено осигуряване и фондовете за задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Във всеки случай трябва много внимателно да пребалансираме рисковия компонент, към който пазарът ни тегли, тъй като той винаги се балансира с по-големи притеснения, които могат да бъдат изразени по отношение на съхраняването, и то за много дълъг период от време на нетната стойност на активите, които впоследствие трябва да служат за заместване на дохода на българските граждани, когато те загубят работоспособност поради увеличаване на тяхната възраст.
Общо взето през следващата седмица ще разберете нашите намерения, господин Бинев, и тогава съм готов да ги коментирам по реда, по който се приемат законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Бинев, заповядайте за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, два са проблемите, които в момента искам отново да преповторя. Първият – не трябва да допускаме по никакъв начин да има разнопосочност в цифрите. Трябва да се потърси сметка или на Комисията за финансов надзор, или на Временната подкомисия, която трябваше да разследва тези проблеми, да се види кой греши и веднъж завинаги да бъде потърсена сметка защо има различни цифри и анонси.
Второто нещо – регулациите, които трябва да приемаме заедно –ние като парламент и Вие като Министерски съвет, трябва да бъдат такива, че да елиминират възможността парите да бъдат загубени. Специално, когато става дума за пенсионни фондове, те не могат да играят като хеч фондове, тоест рискови фондове, които да жонглират и да играят за големи печалби, защото в случая с доходността на пенсионните фондове може да бъде добра, дори ниска, но е опасно да бъде висока – това означава, че са играли на изключително рискови пазари или на спекулации, нещо, което е недопустимо, когато става дума за парите на гражданите на България. В случая огромната доходност, както и загубата за мен са на едно и също ниво, така че регулациите трябва да накарат пенсионните фондове при много строги правила да инвестират тези средства, за да не може по никакъв начин да се получи временна голяма печалба или след това загуба на абсолютно всичко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Бинев, удовлетворен съм от това, че разбирането за проблемите в тази система се споделят и от Вашата парламентарна група. В този смисъл вероятно законодателните решения, които ще предложим от Министерския съвет, биха срещнали подкрепа.
Това, което искам да коментирам по първата част от Вашата реплика, е свързано с доходността и нейната оценка от Комисията за финансов надзор. Според мен това е технически въпрос и ако някой има претенции към методиката и методологията, този казус може един път завинаги да бъде затворен. Той не бива да се персонализира и персонифицира, тъй като говорим за статистически методи, които за разлика от конюнктурните ни политически тези, са приложими в математиката безусловно и без възможност да бъдат подлагани на съмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, както за дупликата, така и за цялостното Ви участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към Красен Кралев – министър на младежта и спорта. Въпросът е зададен от народния представител Александър Методиев относно създаването на по-добри и достъпни за ромските деца и младежи условия за спорт в страната.
Заповядайте, господин Методиев.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е относно създаването на по-добри, достъпни за ромските деца и младежи, условия за спорт в страната.
Уважаеми господин Министър, в последните няколко години в България се изговори много за усилията на българските власти да създадат условия за реална интеграция и пълноценно участие на хората от ромския етнос в обществения живот. Тези усилия следваше да гарантират пълната социализация и приобщаване на тази група български граждани в нашето общество. Считам, че един от механизмите за по-пълната интеграция на ромското население е приобщаването на ромските деца и младежи и включването им в процесите, свързани и допринасящи за създаването, възпитаването и запазването на висока личностна здравна и спортна култура, които безспорно повлияват положително развитието на всеки гражданин.
Освен това, през последните години в България бяха разработени и приети различни програми и планове за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и по-специално от ромски произход, изпълнението на които като че ли доведе до неясни резултати. Процесът на интеграция на ромските деца и младежи, чрез стимулиране на участието им в процесите по образование и спорт, според мен, дава възможност на децата и учениците от различни етнически групи да получат необходимата подготовка, гарантираща им пълноценно участие и реализация във всички сфери на живота.
Освен това осигуряването на качествено и широко достъпно образование, както и възможността за практикуване на спорт от всички деца в Република България е държавна задача, за осъществяването на която, поне на хартия, са обединени усилията на всички институции.
Подчертавам, че съществуващите в България програми се обосновават и опират на ангажиментите, ценностите и принципите, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на детето, както и от законодателството на Република България и задълженията на правителството по отношение интеграцията на гражданите в Европейския съюз.
Предвид на горното се налага логичният извод, че спортът е един от начините за развиване и утвърждаване на личността и за създаване на определени социални порядки, поради което възможността за участие в масовия спорт чрез различните спортни дисциплини на деца и младежи от ромския етнос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Методиев, ще Ви помоля да се ориентирате към приключване.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ: ...трябва да бъда гарантирано от държавната политика.
Със съжаление отбелязвам, че мое проучване показва, че липсват – тъй като не са изградени съответните спортни съоръжения по места и в по-големите ромски квартали в населените места в България. При липсата на такива съоръжения няма как децата и младежите от ромски произход да практикуват спорт, респективно да работят за изграждане на своята персонална дисциплина и развитие и по този начин да бъдат откъснати, от една страна, от напрежението и своите злободневни проблеми, а от друга – от рисковете, на които ги излага суровия живот на улицата. В тази връзка съм воден от убеждението си, че трябва да бъдат създадени условия за спорт там, където се нуждаят ромските деца и младежи, за да им предоставим възможност да спортуват, а поради липса на такива спортни съоръжения тези деца и младежи да се изкушават от рисковите занимания, които напълно безмилостно им поднася улицата.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин Министър, е: каква политика за преодоляване на тази група проблеми и какви приоритети се предвиждат за изпълнение от Министерство на младежта и спорта за създаването на адекватни условия за спорт на ромските деца и младежи, а в тази връзка предвиждате ли изграждането на спортни съоръжения и/или площадки в по-големите ромски квартали, там където има възможност за тяхното изграждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Методиев, просрочихте времето почти с две минути. Съобразете това нещо, когато правите реплика на отговора на министъра.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господни Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Подкрепата на младите хора и създаването на условия за тяхното личностно и социално развитие е един от водещите приоритети в политиката на Министерството на младежта и спорта. Основна цел е насърчаването на двигателната активност и системното практикуване на спорт и туризъм като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие, социална интеграция и превенция на негативните явления в обществото и агресията на децата от детските градини, учениците от всички степени на образование, децата и младежите с увреждания, децата в риск, включително и тези от домовете за деца, лишени от родителски грижи.
Политиката на Министерството на младежта и спорта в тази област е насочена към увеличаване ресурсите на държавата и общините за подпомагане на спортните организации, провеждащи спортни занимания с деца, ученици и младежи от цялата страна, без оглед на тяхната етническа и верска принадлежност, в това число деца, ученици и младежи от ромски произход.
Една от мерките за постигане на този ангажимент е изграждането на нова и модернизацията на съществуващата спортна инфраструктура. В изпълнение на тази мярка Министерството на младежта и спорта предоставя възможности за финансиране на българските общини и клубове за изграждане, ремонти и реконструкция на спортни обекти и съоръжения по Наредба № 2.
През 2014 г. са финансирани общо 13 спортни организации, като общата стойност на отделения ресурс е в размер близо на 3 млн. лв. За периода 2015 – 2017 г. се предвижда изграждане на нови обекти и извършване на основни ремонти на съществуващи спортни обекти на регионално ниво, извършване на енергоефективни мероприятия, както и ремонт и инвестиции в четири държавни спортни училища.
Тук трябва да се отбележи, че 90% от базата е общинска собственост. Има възможности, които се предоставят по европейските програми и общините трябва да се възползват максимално от тях. Такава възможност, например, предоставя новата Оперативна програма „Региони в растеж”, която разполага с добър финансов ресурс през новия програмен период, който възлиза в рамките на 93 млн. лв.
В Министерството на младежта и спорта ежегодно се реализират програмите: „Спорт за децата в свободното време”, „Научи се да плуваш”, Програма за развитие на детския футбол и „Научи се да караш ски”, в които участват над 33 хиляди деца, без ограничение, в това число и деца от ромски произход.
Утвърдени и финансирани от Министерството са програмите „Спорт за децата в детските градини”, „Спорт за деца с увреждания и деца в риск”, Програма за развитие на спорта за учащи се, както и най-масовото ученическо състезание, което се провежда в четири етапа по осем вида спорт, ученическите игри за общообразователните училища, където се обучават и могат да участват ученици от І до ХІІ клас, като няма никакви ограничения и ограничителни мерки за децата от ромски произход в извънкласните и извънучилищни дейности. Финансирането на тези програми е над 4 млн. лв. годишно. Пример за съвместни занимания на деца от български и ромски произход през 2014 г. са в спортните клубове по хандбал „Бета спорт” и спортна акробатика „Олимп” от град Лом, Клуб по спортна аеробика – град Самоков, Футболен клуб „Атлетик” – Шумен, спортните клубове в градовете Сливен, Враца, Роман, София – „Красна поляна”, Септември и не на последно място Боксов клуб „Пирин” – Благоевград, където отец Андон, за когото много от Вас сигурно са чували, работи с деца от домовете за сираци и създава боксови шампиони.
Министерството на младежта и спорта подпомага дейността на Българската спортна федерация за деца, лишени от родителски грижи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В спортните прояви през 2014 г. са включени 2400 деца от домове за деца, лишени от родителски грижи, в които немалка част са и деца от ромски произход. На държавните спортни училища през 2014 г. са предоставени 170 стипендии. Не водим статистика кои от тях са роми и кои са социално слаби.
Възможностите за подкрепа на младите хора в страната, в това число...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, под формата на дуплика бихте могли да доразвиете отговора си, тъй като просрочихте времето почти с минута. Нека да е под формата на дуплика.
Имате ли реплика?
Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, донякъде съм удовлетворен от отговора, който ми дадохте, но основно на моя въпрос, който Ви зададох, не чух отговор за приоритетите, които предвиждате в самите ромски квартали, в по-големите ромски квартали. Там няма изградени спортни площадки и спортни съоръжения, където могат да практикуват ромските деца и младежи. Това беше основният ми въпрос и аз искам да чуя от Вас: какви перспективи и какви приоритети имате относно тези спортни площадки, които би трябвало да бъдат изградени за 2015 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика – до две минути, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Пак повтарям, Министерството на младежта и спорта не дели грижите за децата в зависимост от етническа и религиозна принадлежност, тоест всички спортни обекти, които изграждаме, са за ползване от всички български деца.
Възможности за подкрепа на младите хора в страната, в това число и младежи от ромски произход, предоставя Националната програма за младежта. Програмите са разработени с цел приобщаване към спорта на децата и младежите, без разлика на религия и етнос, откриване на млади спортни таланти и утвърждаване на толерантни междуетнически отношения. Чрез тях през свободното време от учебни занимания на децата и младежите се предоставя възможност да спортуват в спортни бази под ръководството на квалифицирани спортни специалисти. В основата на политиката на Министерството на младежта и спорта за развитие на спорта за всички стои и социализацията на малцинствените групи чрез включването им в общи дейности в различните социални групи.
Накрая искам да Ви запозная с една нова инициатива на Министерството на младежта и спорта, която е насочена към младите хора от малцинствата и възможността да получат професия и придобиване на статут на учител – треньор по футбол. Вече проведох разговор с Българския футболен съюз и те ще участват в нашия проект безвъзмездно с четири курса. В областните центрове Видин, Монтана, Шумен и Сливен ще бъдат обучени около 100 млади треньори, които ще бъдат медиатори и скаути за откриване на таланти. Програмата стартира през месец юли. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Атанасов – по начина на водене.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, вземам думата от името на Патриотичния фронт да кажа следното. Ще се обърна към председателството на Народното събрание – да не се допускат въпроси, които разделят на етнически, верски и религиозен принцип българското население и българските граждани, и най-вече българските деца. Няма ромски, няма еврейски, няма арменски, няма български деца – всички те са деца на майка България.
Много се надявам в следващите прояви да няма такова разделение, както преди малко колегата го направи, и то с официално питане от трибуната на Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ и БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващите отговори. Те са на министъра на външните работи господин Даниел Митов.
Първият въпрос, на който той ще отговори, е на народния представител Станислав Станилов относно проведеното гласуване от Общото събрание на ООН относно Резолюцията, внесена от Русия за осъждане на героизирането на фашизма.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Министър, моят въпрос в известен смисъл е загубил определена част от актуалността си, но всъщност той не може да бъде подминат, поради това че проблемът, който се третира в него, е вечен, и докато го има явлението, ще има и въпроси.
В края на 2014 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации със 115 гласували „за”, 3 гласа „против” и 55 страни гласували „въздържали се” прие предложената от Русия Резолюция за осъждане проявите на фашизъм и изразява загриженост във връзка с, цитирам: „разпространението в много части на света на различни екстремистки политически партии, движения и групи, сред които неонацисти, скинхедс, както и расистки движения и идеологии”.
Република България беше сред страните гласували „въздържал се”. В тази връзка моля да ми отговорите на въпроса: какви бяха причините България да не осъди проявите на фашизъм, ксенофобия, както и героизирането на фашизма, което напоследък се наблюдава по света? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, вярно е, прав сте, че тези въпроси са вечни и ще продължават да се задават постоянно.
Във Вашето писмо информирате за приемането на съответната Резолюция в контекста на това, че България е гласувала „въздържал се”, като същевременно поставяте въпрос за причините на българската страна да не осъди проявите на фашизъм, ксенофобия и героизирането на фашизма. Бих желал да Ви обърна внимание върху обстоятелството, че двата въпроса не следва да бъдат смесени. Това че България е гласувала „въздържал се” по горепосочената Резолюция, по никакъв начин не означава, че страната ни не осъжда проявите на фашизъм, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, напротив – ангажиментът ни за противодействие срещу подобни прояви е и ще продължи да бъде непоколебим. Остро осъждаме всички екстремистки идеологии, включително неонацизма, и последователно застъпваме позицията, че борбата с тях трябва да бъде приоритет за международната общност.
Считаме, че пълното прилагане на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и приемането на подходящи мерки, като например образование, повишаване на осведомеността и насърчаване на диалога, биха допринесли за намирането на решения за противодействие срещу проявите на тези идеологии.
Същевременно бих искал да обърна внимание върху следните аспекти по отношение на внесената в Общото събрание на ООН от Руската федерация и други държави Резолюция. Независимо от заглавието, Резолюцията поставя акцент върху въпроси, които не са свързани с борбата срещу расизма и нетърпимостта и не се отнася до всички съвременни форми на расизъм по всеобхватен начин. Поставяйки фокуса на борбата срещу расизма върху преподаването на история, забележителностите, паметниците, както и върху политически проблеми, Резолюцията не отчита актуалните въпроси в областта на правата на човека и създава впечатление за монополизиране на борбата срещу нацизма и за едностранчиво тълкуване на историята.
Българската страна винаги е отдавала дълбока почит към историческата роля на съюзническите войски, в това число и Русия, и на падналите жертви при разгрома на нацизма по време на Втората световна война. Въпреки това трябва да припомним, че Втората световна война доведе до болезнени разделения в Европа и за много европейски държави краят не донесе свобода, а нови престъпления срещу човечеството, жертвите на които също трябва да бъдат почетени. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) По същия начин въпросът с образованието трябва да бъде разглеждан не по селективен начин, а в неговата цялост, така че да обхване както расистките, така и тоталитарни идеологии, които също заслужават да бъдат проучени по-задълбочено.
Друг основен елемент е твърде стеснителното позоваване в Резолюцията на основните права, като свобода на изразяване и свобода на мирни събирания и на сдружаване съгласно чл. 19, 21 и 22 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Отговорността към паметта на жертвите на тези идеологии ни задължава да не допускаме създаването на нови разделителни линии, или да омаловажаваме значението на борбата срещу тях. Инициативите, които имат за цел премахването на расизма в съвременното общество, трябва да ни обединяват, а не да създават допълнително напрежение и разделение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Поради споменатите по-горе причини като част от общата европейска позиция, постигната с консенсус, страните – членки на Европейския съюз, в това число и България, гласуваха „въздържал се” по съответната Резолюция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплика – проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, Вашият отговор на моя въпрос се превърна в една филипика срещу тоталитарните режими, която не е обект на тази Резолюция.
Резолюцията е ясна – тя осъжда проявите на фашизъм, ксенофобия, нацизъм и прочее, и прочее. Ако Вие уважавате понятието „чест”, а честта на България е една, трябваше да гласувате за Резолюцията, а не да се търси консенсус с европейските държави, защото Европа никога не се е консолидирала в една идеология, даже и в най-обединителните моменти. И днес неолибералната идеология все още не господства в Европа. Както знаете, както виждате, има други партии, има други виждания, има други мисли.
Още нещо, Вашият отговор на моя въпрос явно е свързан с кризата в Русия, без съмнение. Аз съм го задал не в тази връзка.
Иначе ще си спомним 40-те години, когато България се присъединяваше към Оста, когато България обявяваше война на Англия и на Съединените щати, от което така много пострадахме. Тогава в Народното събрание е имало десетина депутати, които са били „против”, сега сме 11 – има известен напредък. На тези хора не им е била давана думата, затваряна им е била устата, закривани са били заседания и така нататък.
Ето защо искам да Ви кажа накрая, че има принципни неща, от които не бива да се отстъпва, каквато и идеология да изповядваш, иначе се превръщаме в едни послушни оръдия на чужди интереси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станилов, уважаеми дами и господа народни представители! Факт е, че днес никой не е запушвал гласа на никого. Имате право да кажете каквото мислите, каквото искате да кажете. Аз вече подчертах, че България постоянно е осъждала проявите на фашизъм, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост и ще продължава да ги осъжда, но в конкретната Резолюция – аз това и казах – искаме да видим малко повече позоваване и на други основни права, свързани с борбата срещу подобни прояви като свобода на изразяване, свобода на мирни събрания и на сдружаване. В съответната Резолюция има много дефицити и затова сме заели съответната позиция и сме я координирали, като сме направили обща позиция заедно с другите държави – членки на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Десислав Чуколов относно срещата Ви на 2 февруари 2014 г. с държавния секретар на САЩ Джон Кери.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, господин Председател! Господин Министър, преди малко си направих труда да направя проверка на сайта на Националния демократически институт. При проверката написах Вашето име. И какво излезе там? Излезе радостната новина, че представителят на този Институт в Брюксел, тоест Вие, господин Министър, сте станал член на правителството на Бойко Борисов – външен министър. Какво означава това? Означава, че по време на служебния кабинет Вие сте бил представител на тази организация – нещо, което е несъвместимо и недопустимо!
Така че този въпрос отправям към Вас с ясното съзнание, че Вие сте най-малкото агентура на Съединените американски щати в България.
И ако обичате, този менторски тон, с който преди малко отговорихте на господин Станилов, не го употребявайте повече в тази зала. Това е български парламент! Когато сте в Брюксел, когато сте в Америка, употребявайте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Чуколов, въпроса!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Въпросът ми е: в началото на месец декември, господин министър, Вие се срещате в Брюксел с държавния секретар на Съединените американски щати Джон Кери. След това излезе кратко комюнике, в което се казват обичайните неща, които се казват в тези кратки комюникета – обичайните стандартни неща. Разбрахме само, че срещата е била в централата на НАТО.
Моят въпрос, който тогава зададох към Вас, трябваше да изчака тези месеци и евентуално сега да получа актуален отговор.
Молбата ми към Вас, господин министър, е, ако обичате не по този стандартен начин, по който се изразява един външен министър и по който Външното министерство пуска своите сводки до медиите, а наистина кажете: какво обсъждахте тогава с Джон Кери? За какво говорихте? Имахте ли мандат от българското правителство, от Българското народно събрание да обсъждате и да договаряте нещо? Защо след това не дойдохте да ни информирате? Мисля, че тогава от „Атака” бяхме вкарали такива искания – в българския парламент да се проведе изслушване и да информирате народните представители, съответно българските граждани, които гледат в момента – за какво сте говорили. Затова Ви зададох този въпрос, господин Министър, и сега с интерес ще изчакам този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Чуколов. Вашият въпрос беше зададен точно в рамките на две минути според Правилника, за което Ви благодаря.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Чуколов, Вие започнахте с някои неща, които изобщо не са свързани с въпроса и аз се чувствам длъжен да отговаря. Аз съм отговарял много пъти на Вас, защото Вие влизате в страницата на Националния демократически институт. Аз съм човек с ясна биография и не съм скрил нищо. Ясно Ви е за кого съм работил, ясно Ви е, че аз съм напуснал преди да стана служебен министър. Ако можете да прочетете пак, прочетете този текст, който е там. Той не казва, че аз съм служител на Националния демократически институт във времето, когато съм министър. Такова нещо не се казва. Ама не знам дали езиковата бариера е проблем в случая или нещо друго. Това не знам.
Но, да сме наясно, че този въпрос е изчистен. Никога не съм си позволявал да влизам в конфликт на интереси. Напуснал съм, станал съм министър. Там си има правила. Няма как да стана министър, без да съм напуснал. Абсурд е това, което твърдите. Но, да оставим настрана този въпрос.
По отношение на срещата ми с държавния секретар на Съединените американски щати Джон Кери по време на срещата на външните министри на НАТО – тя беше среща в рамките на по-малко от пет минути. В рамките на по-малко от пет минути е трудно да се изговорят много неща. (Шум в БСП ЛБ.) Това, което сме пуснали публично, е говореното в рамките на този много кратък период от време.
България и Съединените щати последователно поддържат и задълбочават двустранния си диалог, чието по-нататъшно развитие се обусловя и от размяната на визити и провеждането на срещи на всички възможни равнища. Това дава възможност за обмен на идеи и обсъждане на разнородни въпроси от взаимен интерес. Ако ме разбирате какво Ви казвам в този момент, господин Чуколов, казвам Ви, че на тази среща поканих държавния секретар на Съединените щати да ни посети в България. Това сме обсъждали. Той дойде, както знаете. Имаше негово посещение.
В този дух и в рамките на дискутираното на срещата на външните министри, както и в изпълнение на функциите ми на министър на външните работи на Република България, разговорът се проведе по отношение на изпълнението на Плана за действие за готовност на НАТО, който бе приет три месеца преди това на срещата на високо равнище в Уелс. Обсъдени бяха приоритетите на новото правителство на Украйна и подкрепата на Алианса за тази страна. Проведена бе дискусия по новата мисия на НАТО в Афганистан, наречена „Решителна подкрепа”.
Използвам случая да припомня, че Планът за действие за готовност на НАТО предвижда прилагането на мерки за гарантиране сигурността на съюзниците, в това число и България, и за адаптиране на Алианса към новата стратегическа среда на сигурност. Като съюзни страни България и Съединените щати си сътрудничат за постигане на основните цели на НАТО.
В разговора ми с държавния секретар бяха обсъдени също и въпроси от двустранен характер, като взаимно бе констатирано отличното състояние на двустранните ни отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Чуколов, ще се възползвате ли от правото на реплика? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Министър, пет минути точно са Ви стигнали три пъти да кажете „уes”. Това разбрахме. Всъщност какво виждаме след тази среща? Какво се случва? Да, идва тук държавният секретар Джон Кери. Посрещат го с невиждани мерки за сигурност. Да припомня, тогава имаше изисквания дори терасите, вратите на терасите и прозорците да бъдат затворени, защото идва тази важна особа. С какво помогна това на България, на българите? Американските централи започнаха да дават по-евтин ток? Или визите за Щатите отпаднаха? Естествено, че гледат на нас като на държава, която е подизпълнител на огромната тяхна поръчка, а именно – огневата линия, за която говорят във Вашингтон. Да, в България само Сидеров говори за това и изобличава тези неща.
Преди малко Ви казах резултата от тази среща. Двадесет и три, ако не се лъжа, учения ще бъдат проведени с войски на НАТО тук, в България. Двадесет и три учения! За какво го правим това?! Помните ли повиквателните, които бяха изпращани? Искахме такава информация от военния министър и се съпостави как върви процесът на повиквателни от години. Само за няколко месеца – от началото на годината, броят на тези повиквателни превишава с пъти минали години. Ето, това е резултатът от тази среща.
Господин Министър, знам, че обичате да употребявате дипломатически език как България води балансирана външна политика. Ха да Ви питам – колко срещи направихте, откакто сте министър, с представители на Руската федерация, например с министър Лавров, на който между другото му е забранено да влиза тук, в България? Предишният председател на Народното събрание господин Миков отказа това да се случи, когато имаше официално насрочена среща и с Наришкин, с техния парламент, с представители от Руската федерация. Колко пъти се срещнахте? Това ми е доуточняващият въпрос.
И още един въпрос, като обобщение: води ли България балансирана външна политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, в тази кратка среща трябва да знаете, че и Джон Кери е казал „уes”, като прие да посети България. Все пак това стана факт. Това – едно.
От друга страна, ученията, които провеждаме в момента, са отговор на усложнена геополитическа обстановка. Вие знаете, не е само кризата в Украйна, върху която Вие се съсредоточавате. Има много сериозна криза в Близкия изток по отношение на така наречената „Ислямска държава”, която също е на две граници разстояние от България.
България е страна от източния фланг на НАТО – със или без усложнена геополитическа обстановка, България е такава държава. Такива учения повишават капацитета на Българската армия. Вие срещу това ли сте? Вие, отказвате ли на Българската армия да има по-голяма съвместимост със своите съюзници, да има по-добра подготовка?! Заплахите са около нас, ние трябва да сме подготвени. Така че в този смисъл ние следваме национален интерес. За мен и за българското правителство е важно българските граждани да се чувстват сигурни, армията да им е подготвена за справяне с обстоятелства, които биха могли да възникнат заради въпросните усложнени геополитически обстоятелства. Това искам само да Ви кажа.
На другите въпроси ще отговарям по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Валери Жаблянов относно условията на изучаване на майчин език от българското малцинство в Украйна.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, господа министри, уважаеми колеги! На 23 февруари 2014 г. украинската Рада отмени Закона за основите на държавната езикова политика, като с това на практика ограничи възможностите за изучаване на майчин език на всички малцинства на територията на Украйна, признати в съответствие с изискванията на този Закон.
Отмяната на Закона беше резултат от вълната на национализъм – краен национализъм, довел новото управление в Киев. Отмяната на Закона, позволяващ на малцинствата в Украйна да изучават собствения си език, беше резултат от – няма никакво съмнение – антидемократичния път, по който беше извършена промяната на правителството в Киев.
След последвалия международен натиск върху украинските власти, Законът, който беше отменен – този за езиковата политика, беше отменен от Радата. В момента действа нормативна уредба, приета по времето на предишния президент Янукович. Според нея 200-хилядното малцинство в Украйна с български етнически произход има право да изучава собствения си език и това се извършва в над 10 училища на територията, основно на Волградска област, като във Волград има гимназия „Георги Раковски”, където се изучава български език.
Въпросът ми е следният: в сегашната неопределена ситуация в Украйна, в която очевидно предстоят и конституционни промени във връзка с подписаните Мински споразумения, в състояние ли е българското правителство, разбира се, не само като Външно министерство, но това което е в рамките на Вашата компетентност, да гарантира за в бъдеще изучаването на българския език, материалния статут на българските училища, снабдяването с учебници и, разбира се, въвеждането на програми за обучение на български език? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
За отговор – министър Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, изучаването на майчиния език е предвидено като възможност в държавните образователни програми на Министерството на образованието и науката на Украйна. Изучаването и използването на езиците на малцинствата, в това число и на българската общност, законодателно е регламентирано в Закона за основите на държавната езикова политика на Украйна – чл. 7, регионални езици или езици на малцинствата в Украйна, приет през 2012 г., както Вие споменахте.
След свалянето на режима на предишния президент Виктор Янукович върховната Рада на Украйна в спешен порядък предложи приемане на нов Закон за държавната езикова политика, предложен от депутати от парламентарните фракции на „Отечество” и на фракцията „Свобода”, и разработен от Парламентарната асамблея към върховната Рада под ръководството на украинския президент Леонид Кравчук през 1992 – 1996 г.
България, наред с повечето държави, които имат етнически малцинства в Украйна, изрази своето безпокойство пред новите украински власти, че Законът ограничава съществено правата на малцинствата за изучаване на майчиния език, поради което Законът бе върнат за ново разглеждане и преработване. Понастоящем действащ е приетият през 2012 г. Закон за основите на държавната езикова политика на Украйна.
Съгласно действащата нормативна база на Украйна българският език като майчин език на българското малцинство се преподава като училищен предмет в украинските висши и средни общообразователни училища. Условията на изучаване на майчин език от българското малцинство в Украйна са регламентирани в Споразумението между министерствата на образованието на Украйна и България от 9 декември 1994 г. и в Протокола за сътрудничество и обмен между двете министерства за учебните 2012 – 2013 г., 2013 – 2014 г. и 2014 – 2015 г.
Българският език, литературата и култура се изучават освен това в неделните училища и културно-просветните центрове, финансирани по Национална програма „Роден език и култура зад граница” на Министерството на образованието и науката на Република България и по Постановление 334 на Министерския съвет от 8 декември 2011 г. основно в районите, населени с компактни български общности в Одеска и Запорожка области. Република България подпомага изучаването на български език и литература чрез командироване на преподаватели в средните училища, лектори във висши учебни заведения по Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за обмен в областта на образованието, както и обучение на студенти по български език, литература и култура в редица населени места в Одеска и Запорожка области.
За учебната 2014 – 2015 г., съгласно чл. 3 от Протокола за сътрудничество между двете образователни министерства Министерството на образованието и науката е командировало четири лектори по български език и литература в Одеския държавен университет „И. И. Мечников”, в Запорожки национален университет, в Киевски национален университет „Тарас Шевченко” и Мелитополски национален педагогически университет.
По държавна поръчка за обучението по специалността „Български език и литература” Украйна отпуска всяка година 10 места. По трима преподаватели са командировани във Волград и Одеска област, осем преподаватели по български език и литература, българска история, българска народна музика и танци във Волград, Одеска област, Бердянск и Приморск, Бяла църква. В районите, компактно населени с етнически българи, българският език се изучава като учебен предмет един час седмично в десети и единадесети клас и по два часа седмично от първи до девети клас. Българска литература и история на България, и специален курс по традиции и обичаи се преподават по два часа седмично в десети и единадесети клас.
По информация на Асоциацията на българите в Украйна приблизителният брой ученици е близо 11 хил. души в общо 39 училища. Учебният процес по български език и литература се осъществява основно по учебници, предоставени от Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплика?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Благодаря за отговора, господин Министър.
Искам да внеса в репликата следното уточнение. Учебният процес в училищата на Одеска област се организира на основата на следните регионални учебни планове, утвърдени от Министерството на образованието на Украйна.
Първо, с украински език на обучение, второ, с руски език на обучение, трето – с румънски, молдовски или с български език на обучение. Разликата в изучаването на български език в Молдова и на останалите езици на малцинствата се състои в това, че българският език се изучава основно в неделни училища в ограничени часове. Останалите етнически малцинства в Украйна имат правото да изучават собствения си език на базата на учебни програми, където се изучават всичките предмети с разширено изучаване на езици. Българският език се изучава като допълнителен, факултативно, избирателно или както би следвало да бъде точното понятие.
Искам да поставя на вниманието Ви следния въпрос. Най-вероятно в следващите месеци или година предстои нормативното уреждане на този въпрос от украинския парламент и приемането на нов закон. Изключвам възможността украинските власти да се върнат към негативната практика от месец февруари миналата година – да тръгнат по пътя на национализма и на преследването на националните малцинства. Считам, че е задължение на българското Външно министерство и на нашето правителство да постави въпроса за включването на самостоятелна програма за обучение на български език в украинските училища, както останалите малцинства на територията на Украйна, тъй като всъщност ние попадаме в една и съща нормативна уредба.
Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Надявам се на активна позиция на Външно министерство по въпроса, тъй като има индикации украинските власти отново да се опитат да се върнат към добре познати практики отпреди няколко месеца. Само натискът на европейските държави, на Европейския съюз, на демократичните институции ще помогне българското малцинство да гарантира перспективите за развитието на своето етническо самосъзнание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, благодаря за конструктивния подход при оформянето и развитието на въпроса. Съгласен съм, този въпрос трябва да бъде поставян. Българският език и българското национално малцинство трябва да имат абсолютно равноправен статут с всички останали малцинства в Украйна, още повече, че ние имаме много голямо национално малцинство там, в сравнение с други държави – членки на Европейския съюз.
Този въпрос вече се поставя както при посещението на министър Климкин тук, така и при подготвяното мое евентуално посещение при българските общности в Украйна. Подготвяме такова посещение. Разбира се, ще Ви уведомим за него и за неговите последствия. Разбира се, този подход е правилният.
Практически с подписването на Споразумение за Асоциация с Европейския съюз Украйна поема вече задължения, от които не може да избяга. Натискът на европейските държави върху украинското правителство за ясно спазване правата на националните малцинства и тяхната равнопоставеност ще бъде едно от основните условия при провеждането на реформи в Украйна. Това е една от основните теми, с които всяка държава – член на Европейския съюз, трябва да се съобразява. Това са правилата. Украйна, разбира се, по силата на своите ангажименти след подписване и ратифициране на Споразумението, трябва да започне да ги изпълнява също така. Ние ще следим за това процесът да върви в полза на защита на правата и равнопоставеността на българския език и българската етническа общност там като такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Митов.
Следва въпрос от народния представител Волен Сидеров относно изразена позиция от министър Митов от името на Република България.
Моля, господин Сидеров, развийте въпроса си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Министър, преди да започна с въпроса си искам да Ви направя едно ясно предупреждение. Вие сте изпълнителна власт, която е по-ниска от законодателната. Тук сте, за да отговаряте на въпроси, не да четете лекции и да се държите менторски, както правихте досега при въпросите на моите колеги. Затова ясно Ви предупреждавам: при моя въпрос не си позволявайте да ми четете лекции или менторски да ехидничите по темата, която сега ще Ви задам. Става дума за Вашата среща.
Първо, Вие отговаряте със закъснение от 2-3 до 5 месеца на въпросите, което е пълно неуважение към Народното събрание. Второ, отговаряте не така, както трябва да отговаря един министър – с отговорност към обществото, защото ние тук представляваме обществото. За разлика от Вас ние сме избирани, а Вие сте назначен и то назначен като служител на чуждо, вече стана дума тук от моя колега Чуколов за това, че сте бил служител на американска държавна институция.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Хайде, стига глупости!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Не се обаждайте, ако обичате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в диалог! Правя забележка на господин Димитров, на Вас, господин Сидеров, моля Ви, не влизайте в диалог.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, влизам по принуда.
Става дума за срещата Ви с външния министър на Украйна Павло Климкин на 16 февруари. Както виждате, днес сме вече почти два месеца след тази среща.
В тази среща Вие заявявате следното: „Препотвърдих позицията ни в подкрепа на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна. Отново изразих подкрепа за европейска евроатлантическа ориентация на Украйна”.
Моят въпрос е: какво Ви дава право да изразявате от името на България позиция спрямо представител на една военнофашистка хунта, която направи преврат и с нарушение на Украинската конституция, с нарушение на международните правни норми взе властта в Киев? Този министър на външните работи в момента – Климкин, е представител на тази хунта. Той е представител на един кървав преврат, с който в Киев беше взета властта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Кое Ви дава право да разговаряте с нелегитимен представител на едно превратаджийско правителство и да му давате подкрепа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, първо по темата за менторския тон. Аз не мисля, че съм използвал менторски тон. Имам съвсем ясни теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън процедурата по задаване на въпрос и отговор, господин Митов. Моля, концентрирайте се върху отговора.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Говоря с уважение към народните представители и мога да говоря със съответното уважение към хора, които ме уважават, а не лъжат по отношение на моето минало.
NDI не е държавна институция, не е държавен институт, а е неправителствена организация. Научете това веднъж завинаги!
Като част от изпълнителната власт имам уважение към всеки един народен представител, защото зад всеки един от Вас стои българският избирател. Познавам и адмирирам контролните функции, които законодателната власт упражнява върху изпълнителната. Нещо повече, като министър се стремя да оказвам пълно съдействие в изпълнението на тези функции на Народното събрание. С оглед на това съм твърдо уверен, че народните представители, като делегати на суверена, успяват да отговарят на потребностите на съгражданите ни, ръководейки се именно от българския национален интерес, а не от теснопартиен или някакъв друг. Всичко това означава, че ние с Вас, въпреки дълбоките си ценностни различия, които имаме, все пак споделяме обща отговорност – да бъдем отговорни за властовите прерогативи, които са ни делегирани от нашите сънародници.
Поставеният ми така въпрос от Вас налага да Ви припомня законовия гръбнак на България и договорите, които тя е сключила.
На 7 ноември 2014 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България прие предложения от премиера на страната господин Борисов състав на Министерския съвет. С това решение на най-висшата институция в страната – българският парламент, ми бе оказана честта да защитавам националния интерес на Република България, посредством прерогативите и функциите на министъра на външните работи.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, Министерският съвет е органът, който ръководи и осъществява външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Като член на колективния орган – Министерския съвет, а аз като министър на външните работи, изпълнявам политическите решения на правителството, определящи съдържанието на външната ни политика. Допълнително към това съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България.
По отношение на заявената от мен подкрепа за териториалната цялост, суверенитет и европейско бъдеще на Украйна искам да Ви напомня, че на 24 юли 2014 г. Народното събрание на България ратифицира Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна – от друга. По отношение на Споразумението Република България също е страна.
В Дял ІІ, чл. 7 от Споразумението се казва: „Украйна и Европейският съюз и държавите членки потвърждават своята ангажираност по отношение на принципите на зачитане на независимостта, суверенитета, териториалната цялост и ненарушимостта на границите, установени в Хартата на ООН и в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, както и по отношение насърчаването на тези принципи в рамките на двустранните и многостранни отношения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Председател, дайте ми още една минута, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да Ви дам. В дупликата...
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Добре, в дупликата ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Вие в старанието си да покажете на колко документа се позовавате, влязохте в капан, господин Министър. След като се позовавате на Хелзинкските споразумения от 1975 г., би трябвало да знаете, че създаването на така наречената „държава Украйна” беше в нарушение на международните норми и на Хелзинкските споразумения, когато тя се отдели от Съветския съюз. Така че да защитавате сега териториална цялост на държава, която поначало е спорна като държава, просто е нонсенс. Това е абсурд, абсурдизъм. Вие влизате в един международен правен абсурдизъм и смятате, че сте много точни с документалистиката, която четете, но всъщност не сте.
Всъщност, освен че е спорна териториалната цялост на Украйна още от отделянето й при Кравчук, то днес пък е спорно изобщо нейното правителство и президент, и премиер, и съответно външният министър, тъй като, както вече казах при задаването на въпроса, това правителство дойде в резултат на кървав преврат и в резултат на нарушение и на украинската действаща тогава конституция.
Много добре знаете, че лицето Турчинов, когото сложиха за премиер и президент едновременно, само патриарх не го направиха, беше в резултат на нарушена Конституция. Нямаше нужните гласове дори в украинската Рада, което да го произведе президент. Това го знаете прекрасно, нали? Значи Вие легитимирате едно незаконно правителство и аз този въпрос го зададох именно от това: кой Ви дава право да легитимирате незаконно правителство? Във връзка с Вашите непрекъснати твърдения, че водите балансирана политика – това не е балансирана политика, това е абсолютен дисбаланс в нашата външна политика, което показва, че България взема само едната страна в днешната сложна наистина геополитическа обстановка. Ако балансирате политиката, то тогава би трябвало да изчакате украинската криза да приключи по някакъв начин, така че да е задоволителен за целия свят и тогава чак да имате отношение и да признавате или пък да заставате в позиция на днешното управници в Украйна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Първо, Вие ме призовавате България да не води активна външна политика, а да се снишава по тодорживковски. Това няма как да стане. Това е едно.
Второ, нашата позиция е достатъчно балансирана. Ние обаче сме член на Европейския съюз, на НАТО и защитаваме определен ценностен избор. Този ценностен избор го защитаваме, българските граждани са гласували за него.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Не са гласували за него!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: ...и сме длъжни да отговаряме на тези очаквания.
Второ, по отношение на легитимността на правителството в Украйна. Нали знаете, че господин Турчинов в момента не е нито министър-председател... Имаше избори в Украйна, украинските граждани си избраха президент, избраха си правителство. Вие реферирате към стари времена. Сегашното правителство на Украйна е абсолютно легитимно.
България е завила подкрепата си за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна не само в документи по линия на Европейския съюз и в редица двустранни договори, в това число и в подписания в София на 5 октомври 1992 г. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Украйна. В допълнение между министерствата на външните работи на България и Украйна е налице Меморандум за сътрудничество в областта на европейската интеграция и в рамките на Комисията НАТО – Украйна, в което нашата страна се ангажира да окаже подкрепа на Украйна в желанието й за политическо асоцииране и икономическа интеграция с Европейския съюз.
Всичко това показва, че когато съм изразил подкрепата на Република България по отношение на независимостта и териториалната цялост на Украйна, така както и за нейните европейска и евроатлантическа ориентация съм заявил такава позиция, която не изхожда от субективни нагласи, а се базира на рационални решения, приети от Конституцията на Република България. И съм го направил не в лично качество, а с оглед произтичащите от статута ми на министър на външните работи права и задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви участието в днешния парламентарен контрол, министър Митов.
Преминаваме към въпросите към господин Христо Иванов – министър на правосъдието.
Уважаеми народни представители, да информирам, че госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, има спешен ангажимент, който не й позволява във времето на парламентарния контрол да отговори на Вашите въпроси.
Госпожа Десислава Танева – министър на земеделието и храните, ще отговаря след министър Христо Иванов.
Първи ще зададе въпрос към министъра на правосъдието народният представител Борислав Иглев относно забавяне на съдебната реформа.
Слушаме въпроса Ви, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В началото на мандата на този кабинет Вие постоянно говорихте за необходимостта от бърза съдебна реформа, която да гарантира оздравяването на съдебната власт и оттам на държавата ни.
Получихте частична подкрепа по принцип на парламентарната ни група БДЦ. Приехме да Ви подкрепим въпреки неясните срокове и липсата на конкретика. Дължите отговор не само на нас, но и на хилядите българи, които се вълнуват от темата, както и от всичките ни европейски партньори.
На какъв етап е обещаната от Вас съдебна реформа? Какви са конкретните постигнати резултати и цели от началото на мандата? Какви са конкретните мерки и приоритети, които ще подобрят състоянието на съдебната система, както и в какви срокове ще бъдат направени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Иглев! Благодаря Ви за въпроса.
Напълно сте прав, че съдебната реформа е забавена, само че не с три или четири месеца, колкото са минали от приемането на Стратегията, за която Вие говорите, а с много години. Нека да не профанизираме нещата. Съдебната реформа не е нещо еднократно, което ще се случи във времето в някакви ограничени месеци. И аз никога не съм твърдял нещо различно. Винаги съм подчертавал, че тази Стратегия е седемгодишна. Тя съвпада с периода на финансиране по оперативната програма за следващия програмен период, с което една друга опорна точка, която много пъти беше използвана за нашите планове в това отношение, се оборва, а именно че нямало финансов ресурс за Стратегията и за реформата. Има такъв.
Съдебната реформа е комплекс от законодателни мерки, но освен това и вероятно даже по-важно, организационни такива, изследвания, множество проекти и така нататък.
Ние работим във всички тези плоскости. Работи група в Министерството на правосъдието, която подготвя голяма група от пакет от изменения в Закона за съдебната власт. Става дума за изключително широк фронт от изменения, включващи въпроси, свързани с управлението на системата, с процесите на атестиране, кариерния процес, дисциплинарния процес и електронното правосъдие. Работната група, тъй като се опитваме да бъдат включени всички заинтересовани страни в нея, се състои от почти 50 души и малко трудно работи. Но моята цел не е да успеем от днес за утре да вкараме нещо, а наистина да вкараме един качествен продукт.
Освен това, говорейки за срокове, трябва да Ви кажа, че Министерският съвет прие график за мерките по Механизма за сътрудничество и наблюдение. Там има конкретни срокове. За всеки един от приоритетите по Стратегията има разработени пътни карти, които са на разположение на сайта на Министерството. С тях документът общо става около 80 страници. Ние дори с този по-общ документ, който внесохме в парламента, станахме свидетели на всякакви импровизации, тъй като той не беше четен от много хора. Ако бяхме внесли 80 страници, дебатът щеше да стане неудържим.
Срокове има, но не бива да ги фетишизираме. Не е въпросът в някакви срокове, защото, нали Ви казвам, за седем години кой знае какви конкретни срокове не могат да се поставят. Но, така и така сте ме попитали, да Ви разкажа други неща, които правим. Очакваме да започне Програма „Добро управление”, по която в рамките на тази година ще стартираме няколко много важни проекта, свързани с цялостната ефективност на управление и администриране на съдебната система по въпроси на бюджетната ефективност, въпроси на разпределението на съдилищата из страната или така наречената „съдебна карта”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще стартираме и проект, свързан с юридическото образование, свързан с изработване на нова наказателна политика. Тоест, това е един изключително широк фронт. Това са неща, които няма скоро да стигнат при Вас в парламента, но ще бъдат много важна основа за наистина модернизирането на съдебната система в следващите години.
Има пътна карта за въвеждане на електронно правосъдие. Това също ще е дългосрочен проект, така че се работи доста интензивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Иванов.
Реплика – господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Все пак не е важно толкова времето, колкото, както Вие казахте, качеството. Видно е, че съдебната реформа изисква доста време. На българските граждани години наред им се говори за реформи и стратегии, които не се случват. Осъдените не просто не стигат затвора, но се допуска и безпроблемен допуск в страната ни. Нашите сънародници са изгубили вяра в Закона, в институциите, които би следвало да гарантират справедливост.
Редно е промените да се диктуват от хората, които са в самата правосъдна система – съдии, прокурори и адвокати. Ние сме законодатели, но предложенията, които те биха представили ще бъдат на експертно ниво и ще са полезни. Смятам, че Вие самият трябва да подемете инициативата за повече изисквания от хората, работещи в системата, консенсус в гилдията, за да се насочи вниманието към ограничаване на корупционните скандали, с които е известен този сектор. Добър пример в тази насока може да бъде съседна Румъния, която през последните години доста напредна в ограничаването на корупцията, особено със създаването на специализирана антикорупционна прокуратура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иглев.
Дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Иглев, напълно сте прав, че трябва да се обсъждат конкретните предложения с магистратите и с работещите в различните други юридически професии. Неслучайно Ви казах, че работната група е 50 души, което включва много гледни точки и малко забавя процеса, и мен ме изнервя, разбира се, но за пълен консенсус, нека да не преувеличаваме тази възможност.
Процесът няма да бъде лесен, никога не съм крил това нещо. Когато се приемаше стратегията аз казах две неща: първо, че стратегията не е реформата и в този смисъл, разбира се, че не можем да преувеличаваме значението на един документ и, второ, че пълен консенсус няма да има – ще има спор, но колкото можем да чуем всички гледни точки, ще го правим.
Надявам се, след като в първата седмица на месец април сме готови със Законопроекта, той ще бъде подложен на максимално широко обществено обсъждане, така че и в обществото да се чуят различните гледни точки. Надяваме се, но това вече е въпрос тук на парламента и на парламентарните групи, че ще стигнем до въпроса и до евентуални конституционни промени. Европейската комисия ни е отправила една много ясна препоръка – реорганизация на Висшия съдебен съвет, така че на следващия да може да му се има доверие. Обаче знаете, че тук вече топката е във Вашето поле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следват въпроси относно промяната на статута на затвора в гр. Белене, преобразуването и закриването на затвора в Белене. (Реплика от народния представител Славчо Атанасов.)
Процедурата ще бъде в общ въпрос, с общ отговор.
Първо, господин Вили Лилков има възможност да развие въпроса.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ, от място): Ние се разбрахме аз да го развия, а той да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но всеки един от Вас има правото на две минути да развие въпроса и отделно по на две минути реплики. Вие сте ги съкратили?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Тогава го приемам като общо зададен от двамата народни представители.
Господин Славчо Атанасов ще развие въпроса.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Съветът на колектива на лишените от свобода към затвора Белене са обезпокоени от факта за трансформиране на затвора в затворническо общежитие от закрит тип към затвора Плевен с цел максимално оптимизиране на администрацията.
Кое налага предвиденото преобразуване на затвора в Белене? В затвора Белене няма лоши хигиенно-битови условия, както няма опасност за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, липсват фактори и условия, които да пречат на поправителните действия.
Един от основните приоритети на ръководството на затвора и Съветът на колектива на лишените от свобода е свързано с подобряването на бита и условията за живот. Друг приоритет е разкриването на работни места, а така също и на лишените от свобода, които се занимават с творческа дейност.
Разположението на затвора в Белене спомага за по-бързо осигуряване на бърза и адекватна медицинска помощ и е най-добре охраняваният затвор в България. В последните години не са известни и извършени бягства от затвора.
Уважаеми господин Министър, от всичко изброено дотук се налага следният въпрос: какво е виждането на Министерството на правосъдието относно съдбата на затвора в Белене и възнамерявате ли той да бъде закрит, при положение че останалите затвори в България се препълнени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, благодаря Ви.
За отговор – министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков и господин Атанасов, важен е този въпрос. Ние в частен отговор с господин Лилков сме го обсъждали. Непосредствената причина за тази реорганизация е финансова. Средствата по фонд „Работна заплата” – параграф „Персонал”, за Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” и териториалните й подразделения, в сравнение с разходите към 31 декември 2014 г., са намалели с почти 11 милиона.
Министерството в момента има всеки месец преразход от близо милион за работна заплата. Ако ние не предприемем реструктуриране, в крайна сметка не просто ще трябва да преструктурираме, а вероятно заплатите за всички ще свършат в един момент.
В момента правим един цялостен анализ на ефективността на работата на административните структури и подразделенията на ГДИН, с оглед търсене на възможности за оптимизация при едно ясно изискване и това е, че нито планираме да закриваме затвора в Белене, нито планираме да съкращаваме охранителния персонал. Но има много видима възможност и необходимост, бих казал, от оптимизация на административния персонал и административната структура на системата на затворите.
Тук стигам до втората част от причините и мотивите, които стоят зад това нещо. Вчера, както може би сте забелязали, имаше поредно ескалиране на предупрежденията, които идват към нас от страна на Комитета против изтезанията. Само за седем страни от 1990 г. Комитетът е излиза с публична декларация, в която критикува начина, по който се управляват техните затвори. България има крайно неприятната участ да бъде сред тях.
В опит да предотвратим това нещо бях в Страсбург, имах разговори в Съвета на Европа. Това, което ми казаха там, е не толкова, че условията в българските затвори са толкова крещящо лоши – те са лоши и проблемни, а безумният подход на българските власти през годините, в който проблемите абсолютно се отричат, повтарят се едни и същи мантри и от мисия до мисия на Комитета против изтезанията няма абсолютно никаква промяна.
Трябва да Ви кажа, че откакто съм министър наблюдавам същия начин на действия на магистратите. Тоест тази оптимизация има и втора цел и тя трябва да изпрати послания на администраторите и бюрокрацията в затворената системата, че трябва да се поема отговорност и наистина да се решават проблемите, а не просто да се повтаря, че ще строим нов затвор някъде в светлото бъдеще. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В този смисъл ние изработваме цялостен план за реорганизация, който в момента коментираме с Министерството на финансите. Когато е готов, ние ще го предоставим, включително аз съм поел ангажимента да отида на място в Белене и да разговаряме с хората. Но това, което се случи, е че няма да затваряме затвора, ще сменим административния му статут, което по никакъв начин няма да се отрази на условията в самия затвор. За съжаление, вероятно ще се отрази на бройките в администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви за отговора в тази част, в която успокоява мен, колегата Атанасов, вероятно и гражданите на Белене, че затворът няма да бъде закриван. Това е добре.
Искам да напомня само няколко факта: в затвора в Белене има 500 лишени от свобода при 147 души персонал от 165 бройки. Ето Ви възможността да оптимизирате структурата като съкратите незаетите бройки.
Второ, Хелзинкският комитет, когато е правил проверки, е установил, че няма лоши хигиенни и битови условия, няма корупционни практики. Комитетът против изтезанията е установил, че няма нарушения специално в този затвор, така че не съществуват някакви основания от този характер за някакви по-резки действия спрямо затвора.
Аз съм доволен от отговора на този етап, дори бих посетил заедно с Вас затвора в Белене при тази проверка. Искам да напомня нещо много важно: затворът в Плевен е създаден като подразделение на затвора в Белене и съотношението: лишени от свобода – служители, не е в полза на затвора в Плевен.
В този смисъл би трябвало това да се отчете, когато се оптимизира структурата. Така че да успокоим гражданите на Белене: затворът няма да бъде закриван. Да напомня още веднъж, че общината и държавата може би, за съжаление, са най-големият работодател в района и съкращаването на хора и работни места няма да се посрещне добре от гражданите, но аз също съм за подкрепа, за оптимизацията и за намаляване на разходите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Лилков, споделяме загрижеността за работните места в Белене по принцип. За съжаление наистина бюджетните ограничения са една реалност, която не можем по никакъв начин, поне аз, да прескоча и надвия. Трябва да кажа, че дори със съкращенията, които планираме, няма да успеем да се впишем в бюджета, който имаме отвъд тях, за да можем да влезем в бюджета. Трябва да говорим за крайно непопулярни мерки като амнистии, и прочее неща, до които се надявам да не стигаме. Казвам го, защото финансовото положение наистина е доста сериозно.
Що се отнася до затвора в Белене всичко това, което Вие казахте, е съвършено вярно и моята лична амбиция е да го развиваме това място, а не просто то да бъде с отмиращи функции. Това дали ще се администрира от Плевен или от Белене е съвършено различен въпрос. Наистина ще трябва да минем през един неприятен епизод, не само в Белене впрочем, на някакви съкращения на администрация, но това е неизбежно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към следващите два въпроса с общ отговор, поради сходност в предмета на зададените въпроси.
Първи ще развие своя въпрос господин Кристиан Вигенин относно промени в Устройствения правилник на Агенция по вписванията, след което господин Явор Хайтов относно проект на Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, приет с Постановление № 89 на Министерския съвет от 2007 г., съдържащ изменения за редуцирането на регионални дирекции.
Слушаме Вашия въпрос, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изготвен е проект на Постановление на Министерски съвет за промяна в Устройствения правилник на Агенция по вписванията. В него се акцентира на оптимизацията на структурите на Агенцията, чрез съкращаване на броя на Регионалните дирекции от 12 на 6, разположени по месторазположение на апелативните съдилища и намаляване на числеността на персонала с 5 %.
Извършената реформа в търговската регистрация във фирмените отделения на окръжните съдилища от 1 януари 2008 г., воденето на Търговски регистър от Агенция по вписванията и създаването на длъжности „лица по регистрация” към Агенцията е пример за максимално улеснение на бизнеса, ограничаване на корупционните практики и бавната регистрация на фирми, както и извършването на промени в тях, чрез максимална публичност, безплатен достъп до регистъра и до електронния образ на всички документи. Това е доказателство от практиката през последните седем години.
Агенцията по вписванията е администратор на приходите от Имотен регистър, регистър БУЛСТАТ, Търговски регистър и Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). Структурните звена, участващи в стратегическата програма са 113 служби по вписванията, обслужващи Имотния регистър и 27 служби по регистрацията обслужващи БУЛСТАТ, Търговски регистър и РИОС, разпределени в 12 регионални дирекции, доказали необходимостта от тази структура и организация на работа през изминалите 10 години.
Предложените промени биха създали поредица от правни и фактически проблеми, не отчитат сложността и отговорността на работата на службите по вписвания и службите по регистрация, не са в полза на по-доброто обслужване на гражданите.
В тази връзка бих искал да попитам следното: какви са причините, които налагат предложите промени в Устройствения правилник на Агенция по вписванията и преструктурирането й като Главна дирекция „Регистри” в специализираната администрация на Министерство на правосъдието в рамките на стратегията, която сте предложили? Защо при подготовката на промените не са ангажирани регионалните директори на Агенция по вписванията, въпреки изразено от тях желание да дадат своя принос по въпросите, които засягат главно дейността на регионалните дирекции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Хайтов сега ще развие своя въпрос по същата тема.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, на сайта на Министерство на правосъдието е публикуван за разглеждане проект на Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция по вписванията. Основната цел на предложения проект е вероятно повишаване качеството на предоставяните от Агенция по вписванията услуги.
Известно е, че службите по вписвания, които са част от регионалните дирекции, следват структурата на апелативните съдилища. И това е съвсем нормално, защото става дума за администрация. Администрацията, изхождайки от етимологията на думата, трябва да е в услуга на обществото. Това на свой ред означава да е близо до гражданите, в това число и във физическия смисъл на думата. Достъпът до услуги, предлагани от Агенцията по вписванията чрез службите по вписвания и службите по регистрация, пряко ръководени от регионалните директори по места, е от изключително значение за всеки човек, юридическо лице и държавен орган.
Услугите на Агенцията по вписванията и водените от нея четири регистъра – Имотен, Търговски, Булстат и Регистър на имуществените отношения на съпрузи, на практика я превръщат в най-ангажираната администрация в страната. Без да преувеличаваме, няма човек, фирма и държавен орган, които да не използват услугите на службите по вписвания и службите по регистрация.
Моят въпрос към Вас е: какво налага и защо съществуващите 12 регионални дирекции да се редуцират на 6, които да обхванат регионите по апелативен принцип, но не съвсем по този принцип, защото апелативните зони, както ни е известно са 5? Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор в рамките на шест минути очакваме господин Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Вигенин, господин Хайтов! И двамата ме питате за причините – причината е проста, както казва Шекспир „презряния метал” – няма пари.
Аз вече имах повод при отговора на предния въпрос да говоря по тази тема – за бюджета на Министерството, така че, първо, ще отговоря на господин Вигенин за обосноваността на предложенията, които правим. Тя стъпва на анализ – доста задълбочен функционален анализ, който е извършен през 2014 г., всъщност той е иницииран от предишното ръководство на Министерството, господин Вигенин. Ние във всяко едно отношение се опитваме да надграждаме усилията, които са правени от моите колеги преди това в Министерството. Този анализ констатира проблеми, сред които са: липсата на ясно разграничение на функцията; свързани са с методическите указания; с координацията и липсата на звено, което да извършва анализи по същество на дейностите; установени са непълнота на формулираните в Устройствения правилник функции на част от звената; неправилно организиране на структурирането на звената, които подпомагат специалната компетентност на изпълнителния директор в обща администрация, както и недостатъчно ефективно разпределение на функциите между различните управленски нива.
Това, което всъщност правим, и тук отговарям на господин Хайтов, е оптимизация на управленските нива. По никакъв начин тя няма да се отрази на точките, в които гражданите имат достъп, нито на броя лица, които работят грубо казано „на гише”, тоест ефективния физически достъп на гражданите до подразделенията на Агенцията, така наречените „фронт офиси”.
Това, че ние ще съкратим и оптимизираме административната йерархия нагоре по никакъв начин не очакваме да се отрази нито на достъпа, нито на ефективността на услугата, която се оказва. Нещата, които планираме да се случват, ще се случват, така да се каже, зад сцената на публичната услуга и няма да засегнат офисите.
Искам също така да Ви дам малко цифри. Агенцията по вписванията през 2015 г. има разходи за персонал от 9 млн. 100 хиляди, докато за миналата година те са били 9 млн. 800 хиляди. Тя не е толкова голяма структура. Това съкращение на бюджета е всъщност най-базовата причина, която ни принуждава да направим тези стъпки. Твърдо сме убедени, че по никакъв начин това няма да се отрази на качеството на услугата и сигурността. Нещо повече, както може би сте видели, по наша инициатива имаше проверка от Инспектората на Министерския съвет в Агенцията. Тя констатира определени проблеми. Радвам се, че това се случи, защото ни дава възможност да реагираме.
Правим промени в ръководството, надявам се, че всичко това ще доведе до една по-добра услуга.
Освен това ще продължим и регистърната реформа, която всъщност ще натовари Агенцията с повече правомощия. Всъщност вероятно в един следващ период тя ще трябва да прерасне в отделно звено, в държавна агенция. Това е визията.
Така че това, което в момента се случва, аз по-скоро го разглеждам като междинен етап, който ще бъде преходен, към по-нататъшното развитие на този орган и на регистърната реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Вигенин, след него реплика на господин Хайтов.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Трябва да кажа, че не прозвуча много убедително това, което казахте. В самия проект на постановлението сте отбелязали, че предложените промени няма да имат ефект върху бюджета.
Все пак смятам, че не е логично водещ мотив при такива промени да бъдат намаленията и съкращенията в щатната численост и в персонала на ведомствата. Опасявам се, че Вие самият вероятно сте бил подведен в част от тези заключения.
Какво имам предвид? В част от тези звена, в регионалните дирекции, щатът е на минимум. На практика това, което предвиждате, а именно съкращаване на 6 от 12-те директори, може да доведе до това, че на практика тези звена няма да могат да изпълняват адекватно функциите си и работата ще бъде затруднена.
Искам да ме разберете правилно. Тук не става въпрос да се борим за един или друг щат. В края на краищата водещ мотив трябва да бъде дали тези звена ще могат да изпълняват адекватно функциите си по отношение на обслужването на гражданите и бизнеса.
Също така не мога да не отбележа, вероятно също трябва да прегледате още веднъж това, което е предложено, че на практика това Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по вписванията не кореспондира с представената две седмици по-късно Програма за структурни функционални реформи в сектор „Правосъдие” в Министерство на финансите. Няма да коментирам тази програма, но на практика е много по-логично вместо предварително да се върви към промяна на Правилника и промени, които сега ще станат на парче, първо да се реализират мерките по Програмата, която всъщност не Вие – не знам защо Вашият заместник-министър я е предложил, и едва след това да се върви към структурни и функционални промени в Агенцията по вписванията.
Ако промяната ще се изчерпва с уволнения на директори, както вчера направихте с изпълнителния директор на Агенцията, смятам, че това няма да бъде позитив във Вашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, и аз на свой ред ще кажа, че не съм доволен от отговора. Този тип промени ме притесняват, най-малкото защото са изстрел в неизвестното.
Предложените промени не са съобразени с функциите и задачите на Агенцията по вписванията, нито с нейната специфична структура. Регионите са свързани със статистическо отчитане и планиране. Те не са административно-териториално обособени самостоятелни единици и нямат нищо общо със структурата на Агенцията. Но може би това е свързано с най-новата Ви идея за закриване на тази Агенция.
Аз предупреждавам Вас и Вашите заместници, че последиците за бизнес климата, за бизнеса, за който винаги говорим, че трябва да подпомагаме, могат да се окажат трагични. Вие и Вашият екип готови ли сте да поемете риска от спирането, макар и на един от четирите общонационални регистри, водени и поддържани в Агенцията по вписванията?
Предлагам Ви Министерството на правосъдието да преразгледа и преработи така предложения проект на Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, съобразно с нейната специфична дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господа! Първо, господин Вигенин, като сме писали, че няма ефект върху бюджета, имам предвид, че няма да искаме допълнителни средства за изпълнението на тези промени.
Второ, подписана е от моя заместник, защото съм бил в чужбина, в деня, в който е трябвало да се подпише и той в момента е изпълнявал функциите на министър. Но разбирате, че това не е работа, която се случва за един ден, така че няма нищо подозрително в това.
Съгласен съм с Вас, че икономическите реалности не трябва да са водещи, но ние живеем в тях. Когато господин Хайтов ме пита дали сме готови да поемем риска от спиране работата на Агенцията, но ако в средата на годината това е съвсем реален риск, в този смисъл, господин Хайтов, аз именно от това бягам.
Ние не предвиждаме закриване на Агенцията, господин Хайтов. Предвиждаме нейното преструктуриране, така че да може да работи с по-малък финансов ресурс и да можем да влезем в рамките на бюджета, с който разполагаме. И на мен не ми харесва това положение, уверявам Ви, но това е факт.
Господин Вигенин, питахте ме защо има разлика между нещата, които сме предвидили в Проекта за изменение на Устройствения правилник и в Програмата, това отразява една еволюция на дебата. Налага ни се постоянно да работим по тези теми и изобщо не става дума за някаква единичност на усилията. Както казах преди малко, по тази програма тепърва ни предстои дебат с Министерство на финансите.
Това са изключително трудни решения и ние се отнасяме отговорно към тях. Готов съм, когато в крайна сметка видим как ще се оформят решенията, да направим една среща и да Ви ги представя, да коментираме в повече подробности, без да хвърляме фрази, че закриваме Агенцията и да плашим хората. Никой няма интерес от това.
Наистина Ви моля за подкрепа. Благодаря Ви за това, че проявявате интерес, но бюджетът ни е такъв, че трябва да направим някакво преструктуриране. Готов съм да Ви го представя конкретно, когато след дебата с Министерството на финансите стигнем до някаква конкретика и да коментираме. Моля да не избързвате с някакви такива заключения.
Що се отнася до ръководните промени, днес ще бъде публикуван докладът на Инспектората. Мисля, че сам ще се убедите, че става дума за безпокоящи констатации. Всъщност досегашният ръководител сам се съгласи с тази необходимост. По никакъв начин не хвърлям вината върху него изключително, но той изглежда не се е справил на нивото, на което се очаква, така както е установил един авторитетен орган, какъвто е Инспекторатът към Министерския съвет. Това не е моят Инспекторат. Така че някакви ръководни промени се налагат от време на време. Аз му казах, че съжалявам, че се стигна до това положение, понякога се стига до него. Но се надявам, че ще намерим начин да работим с него, ако това е темата.
Така или иначе, моят ангажимент е когато има конкретика, да седнем и да поговорим, ако имате интерес. Моля да не избързвате с едни такива заключения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, с отговора на министър Иванов ще приключи днешният парламентарен контрол.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: А госпожа Танева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Танева няма възможност да дойде.
Остават по-малко от 15 минути.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда, 1 април 2015 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Калина Балабанова
Димитър Делчев