Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов и Кирил Цочев


Секретари: Димитър Делчев и Иван П.Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, днес е първата сряда за месец април, поради което програмата ни се формира от предложенията на парламентарните групи по реда на чл. 80, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първа за този месец е Групата на Патриотичния фронт.
Те предлагат и това ще бъде точка първа от Програмата за работата ни днес:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители: Красимир Каракачанов и група народни представители.
От Парламентарната група на Български демократичен център няма предложение.
Като точка втора ще се разглежда предложението на Парламентарната група на Партия „Атака”.
2. Проект за Решение за разваляне на договора със САЩ относно американските военни бази на българска територия. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители.
Няма предложение от Парламентарната група на АБВ.
От Парламентарната група на ГЕРБ е предложено:
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител: Министерски съвет.
От Парламентарната група на БСП лява България се предлага:
4. Първо гласуване на Законопроект за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители: Михаил Миков и група народни представители.
От парламентарните групи на Движението за права и свободи и Реформаторския блок няма постъпили предложения.
Тези точки не подлежат на гласуване, влизат по силата на Правилника в Програмата ни за днес.
Програмата ни за четвъртък и петък:
5. Проект за Решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2015 г. Вносители: Цветан Цветанов, Атанас Атанасов, Валери Симеонов и Борислав Борисов.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител: Министерски съвет.
7. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии. Вносители: Валери Симеонов и група народни представители.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител: Министерски съвет.
Точка девет е предвидена за дебат и гласуване като точка първа за утрешното пленарно заседание – четвъртък, втори април:
9. Избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата на избора е по правила, приети с Решение на Народното събрание от 11 декември 2014 г.
Точка втора за четвъртък е:
10. Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Процедурата на избора е по правила, приети с Решение на Народното събрание от 18 март 2015 г.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум IBERDROLA INGENIERIA Y CONSTRUCCION S.A.U и BELGOPROCESS NV. Вносител – Министерски съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA. Вносител: Министерски съвет
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на Гарнизон между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа относно базова поддръжка на модул на КИС със способности за развръщане, Втори свързочен батальон на НАТО. Вносител: Министерски съвет.
14. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител: Министерски съвет.
15. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. Вносител: Председателят на БАН. Това е продължение от петъчното заседание миналата седмица, където сме в режим на разисквания.
16. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител: Министерски съвет.
17. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е блиц контролът, който ще се проведе днес, сряда, 1 април, от 12,00 ч. с участието на министър-председателя господин Борисов и четиримата вицепремиери.
Последната точка е:
18. Парламентарен контрол по чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той е в петък с начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 162 народни представители: за 145, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 са постъпили две предложения от Парламентарната група на БСП лява България.
Първото по време е на господин Янаки Стоилов, който предлага в седмичната програма да бъде включен Законопроектът за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от господин Миков и група народни представители.
Същото предложение Парламентарната група на БСП лява България прави и по реда на чл. 50, ал. 8, но с оглед поредността на тази парламентарна група при подреждането на Програмата, на това основание вероятно няма да стигне времето днес, в сряда за тази точка, затова е допустимо предложението по реда на ал. 3.
Господин Стоилов – да защитите предложението си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Спомняте си, че миналата седмица Народното събрание включи в Програмата си същия законопроект. Времето обаче не достигна за неговото обсъждане и гласуване и затова отново подновяваме това предложение.
Настоятелно се обръщаме към Вас то да бъде включено като точка пета от седмичната програма. Това практически е последната възможност Народното събрание да изясни съдържанието на въпросния текст, за да могат около 300 хиляди - по груби сметки, български граждани, които подлежат на данъчно облагане, да възстановят около 400 лв. от годишния си доход.
Предвижда се българските пенсионери да получат Великденски надбавки. Това са всъщност работещите бедни, които засяга този Законопроект.
Нека да направим така, че спънки от данъчната администрация, неясноти в закона да не попречат на гражданите, които имат тези доходи, а именно необлагаемите доходи по чл. 13 от Закона, както и всички допълнителни приходи за физически лица, като лихва или обезщетения и неустойки, които са резултат от забава в плащанията, да не бъдат засегнати от неправилното прилагане на тази мярка. Нека нито един народен представител не остане встрани от проблемите на тези хора. В случая се твърди, че приходите в бюджета са с над 800 млн. лв. повече от началото на тази година, така че няколко десетки милиона, които тази мярка изисква и бяха предвидени в годишния бюджет, не могат да бъдат пречка за прилагането, за изпълнението на тази разпоредба.
Настойчиво Ви призовавам да подкрепим това предложение с голямо мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, колеги.
Гласували 165 народни представители: за 70, против 59, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа! Доколкото видях на таблото, Парламентарната група на ГЕРБ и Патриотичният фронт се дистанцират от това предложение.
Бедните ли са тези, които трябва да бъдат най-ощетени? (Реплики от ГЕРБ.)
Апелирам към Вас – подкрепете това предложение, защото в противен случай означава, че Вие работите срещу тези 300 хиляди български граждани!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): 300 човека, а не 300 хиляди!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Гласувайте за това предложение, защото няма да можете да се поправите по този въпрос по-нататък, защото Вашето дистанциране от него по същество изключва възможността на тези хора до края на данъчната кампания да подадат своите данъчни декларации и да получат онова, което им се полага! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 167 народни представители: за 71, против 63, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Следващото предложение за включване в седмичната ни програма е на господин Вигенин, който предлага по реда на чл. 50, ал. 3 като точка да бъде включен Проект за решение за необходимостта от разглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна. Проектът за решение е от 17 декември 2014 г., вносители – Михаил Миков и група народни представители.
Господин Вигенин, заповядайте да защитите предложението.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Не за първи път правим това предложение. Може би за трети път в пленарната зала на Народното събрание се опитваме да внесем един от ключовите въпроси, с които се сблъсква България в момента – както икономически, така и външнополитически.
Неясно за нас, в продължение на няколко месеца вече мнозинството в Народното събрание бяга от дебат по тази проблематика, въпреки че са ясни резултатите от икономическите санкции – те не постигат своята политическа цел. Ясни са последиците за България и няма как да не си давате сметка за нарастващото недоволство в определени сектори на българската икономика.
Смятаме, че тук е мястото, където можем да обсъдим както възможните стъпки от страна на България във външнополитически план за поетапната отмяна на санкциите, така и възможните компенсаторни мерки или действия, които могат да подпомогнат засегнатите сектори на българската икономика.
За Вас може би няма особено значение – сигурно като цяло за българската икономика общият ефект от санкциите няма да бъде съсипващ, но за хората, които произвеждат земеделска продукция, в Петричко примерно, или пък за малките хотелчета по Черноморието това е нещо, което съсипва техния бизнес, тяхната работа, тяхното бъдеще на сто процента!
И ако Вие не сте съгласни поне да обсъдим въпросите, ако Ви е страх да поставите тези теми в рамките на Европейския съюз и в отношенията с партньорите, нека поне да видим какви са Вашите реални предложения как хората могат да бъдат компенсирани, как да се спаси определен бизнес, определени сектори на икономиката и как да спре загубата на работни места.
Вие представлявате тези хора и бъдете отговорни пред тях – представете тук Вашите предложения и аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 165 народни представители: за 53, против 76, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, българският народ настоява за преразглеждане на тези санкции. Във Вашите избирателни райони все повече ще стават колоните от автомобили, които тази година ще изпитат тежки последици от санкциите. Селското стопанство – тези дни стана ясно, че ще има натиск за млечните продукти от Европейския съюз, което ще се отрази допълнително на тежкото положение на българското земеделие. И Вие не искате дори да се разисква в Народното събрание този въпрос!
Да излезе външният министър и да обясни, че санкциите са нещо много прекрасно и се отразяват добре на икономиката и на стандарта на българския народ! (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
Такова поведение по никакъв начин...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Станишев какво мисли?
МИХАИЛ МИКОВ: Иванов, носи торбите и си трай тук. (Смях от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
МИХАИЛ МИКОВ: Такова поведение по никакъв начин не съответства на интересите на българските граждани и на авторитета на българския парламент! Защо се страхувате този въпрос да се постави и да се обсъди тук, в Народното събрание?
Моля Ви, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 163 народни представители: за 54, против 78, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Лично обяснение – господин Иванов. Толкова много народни представители имат фамилия Иванов. (Весело оживление.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Цачева, благодаря за това, че ми дадохте право на лично обяснение, защото аз репликирах господин Миков. Предполагам, че той се обърна към мен.
И защото той говореше от името на политическата партия, която представлява, съвсем нормално беше аз да попитам дали е съгласувано това мнение с председателя на Партията на европейските социалисти. Защото в Брюксел се говори едно, в България се говори нещо съвсем различно. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
И беше логично, за да не се обърква техният електорат, да се знае какво се прави, кого защитаваме. Не може господин Миков да отиде в Русия и в същия момент от Брюксел да се казва, че подкрепят санкциите, които налага Европейския съюз. (Шум и реплики.)
Това недоразумение трябва да бъде изгладено в тази политическа сила, за да могат да обяснят на своите избиратели какво се случва. Иначе, всичко останало, госпожо Председател, ни води към това да буди в нас мнение, че те самите не знаят какво правят, а това е лошо за нашата държава, защото означава, че опозицията няма единна стратегия. (Шум и реплики от ГРЕБ.)
Затова, госпожо Председател, репликирах господин Миков.
А, господин Миков, в края се обръщам към Вас: да носиш торби – е едно, да пееш в кръчми – е друго. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 25 март до 31 март 2015 г....
Преди това – господин Ерменков, по начина на водене.
Слушаме Ви, господин Ерменков. (Шум и реплики.)
С молба да се обръщате към мен, за да няма лични обяснения след това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямаше нужда да ми напомняте, че към Вас трябва да бъде, защото знам към кого трябва да се обръщаме, какъв е редът и какъв Правилник сме приемали, но Ви моля, когато тук излиза народен представител да говори и да взема отношение лично, както е записано в Правилника, той трябва да вземе лично отношение, защото е засегнат и да развие онази теза, с която са го засегнали и какво не е било вярно в това нещо.
Аз доколкото разбрах тук, в това, което той каза: каза, че това не било нищо лошо да го направиш, имало нещо по-лошо от това, така че той не би трябвало да взема лично обяснение, защото не е засегнат, а напротив, е похвален. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 25 до 31 март 2015 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, вносител – Искрен Веселинов и група народни представители, водеща комисия – по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, вносител – Георги Ковачев и група народни представители, водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., вносител – Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, вносител – Светлин Танчев и група народни представители, водеща – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, вносител – Димитър Танев и група народни представители, водеща комисия – по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, вносител – Кирил Цочев и група народни представители, водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, ще го гледа и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за ратифициране на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по културата и медиите, ще го гледа и Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, вносител – Георги Ковачев и група народни представители, водеща е Комисията по бюджет и финанси, ще го гледат и от Комисията по културата и медиите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по околната среда и водите, разпределен е още на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2014 г., вносител – Министерският съвет, разпределен е на Комисията по отбрана;
- Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, вносител – Цветан Цветанов и група народни представители;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вносител – Цветан Цветанов и група народни представители, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2015 г., вносители – Цветан Цветанов, Атанас Атанасов, Валери Симеонов и Борислав Борисов;
- Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминацията за 2014 г., вносител – Комисията за защита от дискриминация, разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека;
- Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., вносител – Омбудсманът на Републиката, разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по образованието и науката;
- Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет, Икономическият и социален съвет е вносителят, разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика;
- Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., вносител е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Две съобщения:
В периода от 27 до 30 март 2015 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания, както следва: „Бизнес климатът в промишлеността, строителството, търговията и услугите през март 2015 г.”, „Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за февруари 2015 г.”
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 март 2015 г. на Народното събрание и предоставена разработената по собствена инициатива и приета от Икономическия и социален съвет Резолюция по съобщения на Комисията „Годишен обзор на растежа за 2015 г.”.
Приетата Резолюция е част от дейността на Икономическия и социален съвет по проблемите на Стратегия „Европа 2020” и нейното изпълнение.
Материалът е предоставен на постоянните комисии, чийто ресор е визиран в Резолюцията и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Постъпил е доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроектът е разпределен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси, от които няма постъпили доклади.
Моля, господин Адемов, да докладвате съдържанието на изготвения от Вашата комисия доклад.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за данъците върху доходите на физическите лица,
№ 454-01-53, внесен от народния представител Красимир
Каракачанов и група народни представители
на 28 ноември 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 25 февруари 2015 г. разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с вносител – Красимир Каракачанов.
На заседанието присъстваха госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и госпожа Петя Копчева от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Байрактаров от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Основната му цел е чрез въвеждане на данъчно облекчение от прогресивен характер да се създаде стимулираща раждаемостта мярка в полза на всеки коректен данъкоплатец на територията на Република България, отглеждащ непълнолетни деца.
Предвижда се местните физически лица, включително извършващи дейност като едноличен търговец, които през съответната година не са получавали месечни помощи за дете, съгласно Закона за семейни помощи за деца, да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от годишната си данъчна основа сума в размер, както следва: при едно дете, 2400 лв., при две деца – 4800 лв., и при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 6000 лв.
Вносителите подчертават, че по този начин ще се създаде действащ механизъм за подкрепа и стимулиране на семействата, които отглеждат децата си без помощ от държавата, а същевременно работят и допринасят за държавния бюджет. Предвижда се Законът да влезе в сила от 1 януари 2015 г.
Министерството на труда и социалната политика принципно подкрепя законодателната инициатива, която би довела до повишаване нивото на раждаемост в България, както и до създаване на по-добри условия за отглеждане на децата, като счита, че данъчните облекчения за семействата с деца са важен елемент не само на данъчната, но и на демографската политика и политиката за подкрепа на децата и семействата. В предоставеното становище се обръща внимание на факта, че промените в данъчната политика се обсъждат в рамките на съответната бюджетна година, поради което внесеният Законопроект не би могъл да реализира своята цел през настоящата бюджетна година.
Основните забележки на Министерството на труда и социалната политика по Законопроекта са предимно по отношение на неговата прецизност и обхват – изключение за ползване на данъчното облекчение се предлага само за родителите, чиито деца са настанени в специализирана институция, като не е отчетена хипотезата детето да се отглежда в алтернативни на институционалната форми на грижа, както и случаите на настаняване извън семейството при учредено настойничество или попечителство. Предвид факта, че предложеното в Законопроекта данъчно облекчение е несъразмерно на помощите по Закона за семейни помощи за деца, не е взето под внимание и обстоятелството, че всички семейства на роднини и близки, приемни семейства, както и семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания, имат право на семейни помощи за деца по Закона за семейни помощи за деца без доходен тест и по този начин остават извън обхвата на Законопроекта. В Законопроекта не е уточнено и за кои видове месечни помощи по съответния Закон се отнася изключението и не е конкретизиран периодът на получаването на помощите в рамките на предходната година. В терминологично отношение понятието „родителски права” е погрешно използвано по отношение на семействата на роднини и близки и приемните родители, които не са носители на права по смисъла на Семейния кодекс. В същото време приемните родители не са посочени като правоимащи лица.
Министерството на финансите не подкрепя предложението, като обръща внимание на обстоятелството, че от 1 януари 2015 г. са въведени две нови данъчни облекчения за деца – в чл. 22в и чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като бюджетният ефект на годишна база от въведеното облекчение по чл. 22в е в размер на 21,7 млн. лв. Предложението за значително увеличаване на сумите, които лицата могат да приспадат от годишната си данъчна основа за едно, две, три или повече ненавършили пълнолетие деца, следва да бъде съобразено с провежданата данъчна политика на страната, като се има предвид, че увеличаването на сумите ще доведе до значително намаление на бюджетните приходи в размер на 260,8 млн. лв., което може да бъде компенсирано само с увеличение на данъчната ставка.
В заключение Министерството на финансите обръща внимание на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Закона за публичните финанси, съгласно която промяна на данъците и осигурителните вноски не следва да се предвижда да влиза в сила по-рано от влизането в сила на Закона за държавния бюджет за съответната година.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 5 гласа, без „Против” и „Въздържали се” – 12 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454-01-53, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 28 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Адемов.
Становища от другите комисии – по бюджет и финанси и по въпросите на децата, младежта и спорта, няма, затова давам думата на вносителите.
Господин Байрактаров, заповядайте да представите Законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да започна представянето на този изключително важен Законопроект, искам да Ви помоля да погледнете на ляво. Горе, на балкона, има млади хора и този Законопроект е насочен към тях – към тези, които трябва да създадат бъдещето на България, към тези, на които държавата години наред в общи линии е обръщала гръб. Затова искам да ги погледнете, за да може след това да имате и морала, и мотивите да погледнете младите хора на България.
Този Законопроект, уважаеми колеги, беше внесен от групата на Патриотичния фронт още през месец ноември 2014 г. (Шум и реплики.) С него ние целяхме да се създаде нов чл. 22 в Закона за облагане доходите на физическите лица, с което да се предвидят едни сериозни данъчни облекчения, на първо място, за най-коректните семейства в България. Всъщност това са семействата, колеги, които пълнят данъчната хазна със своите данъци. (Шум и реплики.) Това са семействата, които подхождат изключително отговорно...
Ако обичате, господин Председател, въведете ред, защото говорим по един важен Законопроект, а тук се водят разговори и пречат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, имате основание.
Моля народните представители да седнат и да не вдигат шум в залата, за да може ораторите да представят спокойно своите тези.
Седнете, ако обичате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това са семействата, които подхождат изключително сериозно към своите деца. Тези семейства, които полагат грижи техните деца да ходят редовно на училище, да се образоват и след това да бъдат достойни граждани на българската държава и на нашето общество – именно тези хора пълнят данъчната хазна със своите данъци.
Естествено, ако трябва да отчетем мотивите на Министерството на финансите, които казват, че вече в чл. 22 има наложени облекчения, аз бих искал да Ви съобщя, колеги, какви са тези данъчни облекчения, а хубаво е да ги знаят и младите хора.
Данъчните облекчения, уважаеми колеги, за първо дете, второ дете, трето дете се равняват на 1,80 лв. Ако смятаме, че с 1,80 лв. ще стимулираме раждаемостта, ако смятаме, че с 1,80 лв. ще стимулираме младите хора да остават в България, това е мисия невъзможна. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Именно поради тази причина, уважаеми колеги, още ноември месец ние внесохме този Законопроект, защото той дава отговор на няколко много важни въпроса.
Първият важен въпрос, колеги, е, че в България по официална статистика има 1 млн. 200 хил. деца. От тези 1 млн. 200 хил. деца 800 хиляди получават така наречените „детски добавки”: за първо дете – 35 лв.; за второ дете – 50 лв. Четиристотин хиляди деца обаче не получават тези детски добавки.
Тук е първият голям въпрос, защото държавата е наложила праг, че такива добавки могат да се получават от семейства, чийто доход не надвишава 350 лв. на член от семейството. Само че държавата и съответните отговорни институции не дават отговор колко от родителите на тези 800 хил. деца, първо, са безработни, или те нямат принос към хазната, към бюджета със своя труд, със своите отчислени данъци. Такъв отговор нямаме. Имаме отговор обаче, че 400 хил. деца на отговорни български семейства, на млади хора, така да се каже, са ограничени, лишени от тази възможност да бъдат подпомогнати.
Нямаме и втори отговор, колеги – колко от тези български млади семейства всъщност получават доход на член от семейството 355 лв., 358 лв., 360 лв. дори?
Иначе казано – 5, 6 или 10 лв. над наложения праг. И с какво те са по-богати, за да не могат, внасяйки данъците си, да получат облекчение за своите деца от държавата? Отговор на този въпрос няма. Той не беше даден.
Обърнете внимание, че през последните години, уважаеми колеги, от България се изнесоха над милион и половина млади хора. Всъщност този наш законопроект дава възможност за първи път държавата да смени своя подход, а това е подходът на стимулиране – да стимулираш младите хора да останат в държавата си и те да знаят, че държавата се е обърнала към тях с лицето си, а не с гърба си.
Уважаеми колеги, факт е, че най-голямата, най-високата безработица в България е именно сред младите хора. Именно те генерират най-висока безработица – над 30%.
И ние днес с този Законопроект се обръщаме именно към тези млади хора. Естествено, ние сме направили точни и ясни разчети, които драстично се различават от това, което е посочило Министерството на финансите, защото с този Законопроект на първо място се дава възможност да бъдат увеличени и приходите в данъчната хазна. Дава се възможност на държавата чрез прийом на стимулиране да се справя и със сивата икономика. Дава се възможност на държавата да ограничи това, за което се бориха много от нас тук – срещу укриването на трудови и извънтрудови доходи.
Уважаеми колеги, моля Ви днес да подкрепите този Законопроект, защото той е в полза на България, в полза на българската държава, в полза на младите хора, които създават бъдещето на тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. Преминаваме към изказвания.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, днес на нашето внимание е представен Законопроектът, внесен от Патриотичния фронт – от господин Каракачанов и негови колеги, на 28 ноември 2014 г., касаещ изменение на данъчен закон, което господин Байрактаров подробно обясни и което в крайна сметка рефлектира върху разходите и приходите в бюджета.
Този Законопроект не беше разгледан миналата година, защото беше внесен след като Данъчният закон беше приет на първо четене, Законът за бюджета беше приет на първо четене с параметри, които отговарят един на друг.
Сега, независимо че вече сме в края на първото тримесечие на 2015 г., колегите внасят Законопроекта, искайки той да бъде приложен. Предполагам, както чухме преди малко аргументи и от левицата, че като източник ще бъде посочено преизпълнението на приходите, което Министерството на финансите отчита за първото тримесечие, тоест голяма част от народните представители вече, макар и толкова рано, се изкушават да започнат да преразпределят едно евентуално преизпълнение.
Аз обаче трябва да кажа, че принципно – а не само аз, това е мнението на моите колеги, на групата на Политическа партия ГЕРБ – ние принципно подкрепяме този Законопроект. Подкрепяме политиката, заложена в него. Това е именно политиката на отговорното родителство, въпреки че сме против чрез данъчни облекчения да се стимулира една или друга дейност, една или друга сфера. Защо? Защото в България, уважаеми колеги, имаме изключително нисък подоходен данък – 10%. При този нисък данък – както корпоративен, така и за облагане на физическите лица, е много важно да се спазва неутралността на данъчното облагане, да се спазва равнопоставеността на всички субекти от това данъчно облагане. Защото това е справедливостта – всеки да плаща съобразно доходите си по един и същи начин. Така че тези политики за подпомагане трябва да се правят през разходите. Много пъти сме повтаряли това и те се правят чрез разходите. В този случай обаче политиката за отговорното родителство няма как да се случи през разходите, защото става дума за стимулиране на родители, които работят, плащат данъци, но не попадат в подоходния тест за някои социални помощи.
Трябва да кажа, че такова подпомагане на децата има, и то немалко. В Закона за семейните помощи в чл. 2 има 10 точки, които касаят такова подпомагане. Ще Ви кажа някои от тях: еднократна парична помощ за бременност, еднократна парична помощ за раждане на дете, еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до 1-годишна възраст, еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, участваща в редовна форма на обучение, месечни помощи за дете до завършване на средното образование, целеви помощи за ученици, месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, целеви помощи за безплатно пътуване в железопътен, автобусен транспорт и така нататък, месечни добавки за деца с трайни увреждания до 18 години и още други. Всичко това е подпомагане на родителството, подпомагане на децата. Всичко това е елемент на демографската политика. Някои от тези подпомагания са включени на базата на подоходен тест, други обаче не са обвързани с този подоходен тест.
Още веднъж искам да повторя, че отговорното родителство, насърчаването на родителите, които работят, отглеждат своите деца, грижат се за тяхното образование, за тяхното бъдеще, не може да бъде стимулирано само чрез разходната част – чрез социалните помощи. То трябва да бъде стимулирано чрез облекчение от техните доходи, защото това са хората, които плащат данъците и които осигуряват и разходите за останалите помощи.
За да не бъда голословна – ще кажете, че госпожа Стоянова подкрепя този Законопроект – няма как да не го подкрепяме, защото ние, партия ГЕРБ, направихме такова предложение и то е включено в Закона за облагане на доходите на физическите лица. И то е такова, само че разликата се състои в размера на това данъчно облекчение.
Преди да си отговорим на въпроса достатъчен ли е този размер, първа стъпка ли е този размер, трябва ли още сега десетократно да го увеличим, трябва да поговорим малко за демографската политика. Тя е изключително важна политика и трябва да си даваме сметка, че тя е хоризонтална политика. Тя трябва да намира своето проявление във всяка една от секторните политики – както в социалната, както в данъчната, така и в областта на строителството, на образованието и всяка една от другите секторни политики. Затова много често считаме, че данъчните облекчения или помощите за деца са само тези политики, които води държавата за подпомагане на децата и родителството, но забравяме много други фактори, които влияят върху раждаемостта и демографската политика. Това са преди всичко работните места, устойчиви работни места за младите хора.
Вие, господин Байрактаров, се обърнахте към младите хора на балкона. И бяхте прав. Но аз също се обръщам към тях, защото преди да раждат деца, преди да получават стимули от държавата, за да раждат деца, те трябва да имат добро образование, добра специализация, устойчиво работно място. Едва тогава те ще бъдат готови да раждат деца. Така че работните места и устойчивостта на тези работни места за младите хора е от първостепенно значение. А те се постигат с растеж на икономиката, със стимулиране на инвестициите, с реформа в образованието, във възможности за специализация, за преквалификация, за учене през целия живот – все дейности, които ние с Вас тук дебатираме и чието финансово осигуряване е чрез участието на бюджета.
Но освен тях, за да ги има, трябва да има стабилна държава, трябва да има финансова стабилност, трябва да има регулиран и ясен бюджетен дефицит.
Друг фактор, който влияе, са условията за отглеждане на децата. Те не се осигуряват само с пари. Тези условия включват възможността да отглеждаш детето си спокойно до две години. Това е отпуската по майчинство. България е на първо място в Европа по този показател. Толкова много възможност майките да гледат децата си вкъщи никъде не се предоставя. Детски ясли и градини, детски кухни – това са все важни условия, за да се решат едни млади хора да родят първо, второ или трето дете, само че недостигът на детските ясли, градини и кухни се компенсира чрез реконструкция и строителство на нови, което също е бюджетен разход и бюджетна политика. Предучилищни заведения, целодневно обучение в училище – да знае майката, че едно дете в първи, втори и трети клас, когато му завършат учебните занятия до обяд, може да остане, докато тя приключи работния си ден. Това също е политика, която се води и от нашето предходно правителство, и от сегашното, и отново се осигурява с бюджетни разходи.
Не на последни разходи едно от важните неща е родителите да знаят, че могат да осигурят на своето дете адекватно образование, да има достъп до това образование и то да бъде качествено. Ние сега дебатираме Закона за образованието, където са заложени точно такива критерии, по които да има достъпно и качествено образование. И те отново, дами и господа, ще се финансират през разходната част на бюджета.
И така, мога да продължа да обяснявам още много. Стана ясно, че всъщност демографската политика е комплекс от мерки и голяма част от тях преминават през бюджетните разходи, тоест те са основният източник за всички тези дейности и стимули.
Когато миналата година дискутирахме изменението и увеличението на данъците, включително и на чл. 22в и чл. 22г, за които сега говорим, трябваше да държим сметка и за възможностите, които Бюджет 2015 има, за да си позволи това финансиране, и то да държим сметка не само за конкретния разход, а за всички разходи, насочени в сферата, за която говорих.
Да се върна към Бюджет 2014, който всъщност беше тежкото наследство на сегашния Бюджет 2015. През 2014 г. – драстичен спад в приходите. За сметка на това – силен ръст в разходите. В резултат – висок бюджетен дефицит. Скоро България не е имала такъв дефицит – от 3,7% от брутния вътрешен продукт. Нарушена финансова стабилност, която отново се възстановява с пари от бюджета. Опасност България да влезе в спиралата на дефицитите, опасност България да влезе в процедурите на Европейската комисия по свръхдефицит. Бюджет 2015 трябваше да бъде направен консервативно. Той трябваше да върне размера на дефицита в рамките на 3%. Нещо повече, ние трябва да покажем през следващите години, че продължаваме финансовата консолидация и намалението на дефицита.
Ще се върна на 2012 г., когато правителството на ГЕРБ остави дефицит от 0,45% от брутния вътрешен продукт. И ако тази политика, тези усилия, които бяха положени през 2009, 2010, 2011 и 2012 г. бяха продължили, днес нямаше да сме на дефицит 3%. Щяхме да сме сигурно на нула и тогава щяхме да имаме по-голяма свобода да водим агресивни разходни политики, включително и такива, каквито Вие в момента предлагате.
Ще Ви кажа, че това, което предложи ГЕРБ и което в момента е действащо в Закона за облагане доходите на физическите лица – в чл. 22в, за такова данъчно облекчение, макар и в минимален размер, от това, което на всички нас ни се искаше, ние искахме да покажем две неща.
Първо, че отговаряме на Програмата, която всички Вие подкрепихте, за да имаме днес правителство, а именно да водим демографска политика, насърчаваща отговорното родителство. Искахме да покажем, че това е първа стъпка в тази посока. И през следващите години, когато възможностите на държавата и на бюджета позволяват, тази първа стъпка ще бъде разширена. Изчислихме, че тази първа стъпка за 2015 г. ще струва на бюджета 21 млн. лв. на фона на дефицит и дълг.
Това, което Вие, уважаеми колеги от Патриотичния фронт, предлагате сега, ще струва на бюджета 260 млн. лв. За съжаление трябва да кажем, че това за Бюджет 2015 е неприемлив разход. Разбира се, можем и да го приемем, можем да увеличим дефицита с него, можем да минем 3-те процента, можем да вземем допълнителен дълг, който всички Вие не подкрепихте, когато тук гласувахме дълга, с който се финансира дефицитът.
Ще спра дотук. Ще посоча само още един аргумент – че това предложение е в нарушение на Закона за публичните финанси, в който ясно е записано, че всички изменения на данъци във всичките им елементи трябва да се правят преди приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година, защото това е базата, въз основа на която се обвързват параметрите на бюджета. Разбира се, всички това е известно на всички народни представители, включително и на вносителите.
Нещо повече. Уважаеми колеги от Патриотичния фронт, относно стимулирането на отговорното родителство – ние заедно се подписахме под тази точка от Програмата, която Вие подкрепихте и благодарение на която сега имаме мнозинство, подкрепящо правителството. Но трябва да знаете, че това не е политика за един ден, която днес трябва да направим и каквото и да ни струва, да приключим с нея. Това е дългосрочна политика.
Искам да Ви призова да бъдете отговорни, макар че не мога да се въздържа да не си задам въпроса: защо сега, на 1 април 2015 г. Вие повдигате този въпрос, при положение че е ясно, че той не може да бъде подкрепен? Може би точно заради това го повдигате, за да кажете, че ние не подкрепяме тази политика, нищо, че сме доказали, че това е и нашата политика.
Затова бих Ви помолила – добре, използвайте този инструмент, тази трибуна, кажете на Вашите избиратели колко държите на Програмата си, как ще воювате, за да се изпълни Вашата Програма в онази част, която е залегнала в общата Програма на правителството. И аз в тази посока ще Ви подкрепя.
Много Ви моля, бъдете отговорни към бюджета, към държавата, към бюджетните параметри и дълга. Бъдете отговорни, защото приемането на Вашия Законопроект днес за 2015 г. би нарушило интересите на държавната политика в областта на бюджета; би нарушило интересите на много други политики, които се финансират и правят чрез този бюджет; би нарушило интересите на онези действия, които правителството е необходимо да извърши и да финансира – от аварии, от бедствия, от свлачища, от наводнения. Бъдете отговорни към държавата! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики?
Първа реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Стоянова, и Вие сте финансист, и аз съм финансист. Не Ви прави чест обаче от трибуната да казвате неистини.
Първо, Законопроектът е внесен на 28 ноември, доста преди да бъде гледан както на първо четене, така и на второ четене Законът за държавния бюджет.
Второ, този Законопроект и разходите по него не оказват влияние върху Бюджет 2015 г., тъй като данъчните декларации ще бъдат попълвани през 2016 г.
Трето, уважаема госпожо Стоянова, за да има разходи в един бюджет, на първо място, трябва да бъдат реализирани приходи и Вие го знаете прекрасно. Нещо повече, този Законопроект е насочен именно към хората, които пълнят бюджета. От Вашето изказване, което не беше мотивирано по никакъв начин, разбрах за сума от 261 млн. лв. Искам да Ви кажа, тук има членове на Комисията по труда и социалната политика, че сумата, представена от Министерството на финансите, беше направена на пух и прах, тъй като тя не е истина. Сумата, която би коствала на бюджета като разход, е в рамките между 60 и 70 милиона.
Ще Ви кажа и нещо друго – голяма част от хората, на които бихме дали възможност да ползват тези данъчни облекчения, дори не подават декларации. Имам предвид годишни данъчни декларации, така че тази сума най-вероятно ще бъде и още по-ниска.
Когато говорим и казваме нещата по този толкова важен Законопроект, трябва да ги казваме истински и обективно. Пак повтарям, именно благодарение на отговорното поведение на Патриотичния фронт министърът на финансите отчете 820 милиона повече приходи само за първото тримесечие. Благодарение на настойчивото и отговорно поведение на Патриотичния фронт започнаха масови проверки, започна да се затварят кранчетата за контрабанда на горива, на цигари, на алкохол, започна да се увеличава събираемостта от акцизни стоки. Ето това е отговорното поведение.
Бих задал въпроса: защо през последните десет години тези увеличения на приходи ги нямаше и откакто Патриотичният фронт е тук с отговорното си поведение това вече се случва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето това е отговорно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, заслушах се и 40 секунди повече време Ви дадох. Наистина беше важно да чуем това, което споделихте.
Втора реплика? Няма.
Дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Байрактаров, три пункта отбелязах във Вашето изказване, на които искам да отговоря.
Първо, искам да Ви кажа, че Вашият Законопроект е внесен на 28 ноември, а Законопроектът за данъчния закон е гледан на първо четене на 19 ноември в тази зала. Така че чисто технологично, справяйки се с Правилника, това няма как да се случи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А данъчните закони?
МЕНДА СТОЯНОВА: Това са данъчните закони – на 19 ноември са приети на първо четене. След като той не е внесен тогава, няма как да бъде включен в този данъчен закон.
Между първо и второ четене те можеха да направят своето предложение, включително и на Комисията, но така или иначе това е технология и няма да спорим за нея.
На второ място, по отношение на приходите. Предвидих това, което Вие казахте от трибуната, защото преди това го чух от левицата, сега сигурно и от други парламентарни групи, изповядващи лявата идея – дайте да харчим каквото сме изкарали и каквото не сме изкарали, могат да тръгнат предложения в посока: видите ли, я тук едни 800 милиона – дайте да ги разпределим.
Първо, искам да Ви върна към Закона за публичните финанси и да Ви кажа, че ако държавният бюджет за 2015 г. завърши с преизпълнение, ако искаме част от това преизпълнение на приходите да бъде харчено чрез разходи, това трябва да го решим в тази зала чрез изменение на Закона за държавния бюджет 2015 г. и да кажем къде да отидат тези приходи за разходи. Това, което предвижда Законът за публичните финанси, и което аз лично подкрепям, смятам, че и нашата партия като дясна партия ще го подкрепи – цялото преизпълнение да отиде за намаление на бюджетния дефицит. Ние не можем да продължаваме с бюджетните дефицити, както би се случило, ако приемем Вашето предложение, както Вие не желаете да подкрепите дългове, които да покриват тези бюджетни дефицити.
Колкото до анализа – анализът е на Министерството на финансите. То казва 261 милиона. Къде е Вашият анализ и оценка на въздействието? Няма такъв, независимо че в Правилника е записано, че всяко едно предложение трябва да се подкрепя точно с такъв анализ – оценка на въздействието не само върху бюджета, но и върху всички дейности и групи, които би засегнал този бюджет.
И на трето, последно място, много Ви благодаря за Вашето отговорно поведение и се надявам отново да го имате. Само че, да си приписвате на Вашето поведение преизпълнението на приходите, ми се струва, меко казано, малко нескромно. Младите хора горе ни слушат и могат да преценяват.
Има такова преизпълнение на приходите и то е в резултат на мерките, което това правителство, подкрепяно от нас, води последователно. Надявам се постигнатото през първите месеци да се запази и да се увеличи през следващите, но това тепърва предстои да го видим.
Разбира се, без да го приемате като заяждане, искам само да Ви напомня, че Вашата група подкрепя правителството, но нееднократно е изтъквала, че не участва в него. Следователно не би могла да си приписва успехите на правителството в тази посока. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Търновалийски е дал заявка за изказване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! От БСП лява България ще подкрепим това предложение, въпреки че когато колегите от Патриотичния фронт гласуваха нашето предложение за възстановяване данъка на работещите бедни, явно не гледаха наляво в залата, за да видят тези млади хора, някои от които може би имат и такива доходи или техните родители имат такива доходи. Колеги, трябва да бъдем принципни и когато говорим от това място, да бъдем последователни.
Ние не може да не подкрепим това предложение, защото в никакъв случай не сме съгласни, че стимулирането на отговорното родителство става с два лева на месец. Към момента по закон българските граждани могат да поучават средно два лева на месец за стимулиране на отговорното родителство. Това е сумата, с която реализираме и тези хоризонтални демографски политики.
Между двете четения ние ще направим предложения.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ако мине Законопроектът, защото може и да не бъде приет.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ако мине, разбира се, точно така е. Благодаря за справката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля не се обаждайте от място.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Разчитам, че този Законопроект ще мине, все пак Вие сте партньори в този парламент, в това управление, така че...
Колегите от Патриотичния фронт можеха да кажат всичко това и месец декември, когато се внасяха тези промени в Закона за облагане доходите на физическите лица. Не знам по какви причини тогава Вие не участвахте активно в дебата и не ни подкрепихте. Въпреки това отново казвам: Ще подкрепим Вашето предложение, защото това е предложението, насочено именно към работещите бедни – също, освен към хората, които изброи господин Байрактаров.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Напротив, те са изключени.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не, те не са изключени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без диалог помежду Ви. Това са неща, които в комисиите е трябвало да си изясняват експертите в съответната област.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, тук не е мястото да правим експертния дебат. Това трябваше да се случи в комисия. Но всичко това, което казахте от Патриотичния фронт, е вярно и го подкрепяме. Но трябваше да го говорим, колеги, декември месец, когато гласувахме Законът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. В момента виждате, че госпожа Стоянова Ви атакува с това, че има Закон за публичните финанси и не му е времето.
За това дали има достатъчно средства. След като за три месеца може да има 850 милиона преизпълнение на приходите, до края на годината явно сумата ще бъде далеч по-голяма, ако това е истина. Но явно и управляващите не вярват много в това, което изнасят само пред медиите като информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Търновалийски? Няма.
За изказване – господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да сменя малко тона и да говорим с по-малко напрежение по тази тема, тъй като тя наистина е важна и в никакъв случай не е предмет на някакъв популизъм. Мисля, че е представена изключително сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Веселинов, извинявайте! Преди да започнете по същество, извадете си картата.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да информирам, че на балкона на Народното събрание се намира водената от господин Леко – председател на Хърватския Сабор, парламентарна делегация, която е на официално посещение от 30 март тази година. (Всички стават и обърнати към балкона поздравяват гостите с ръкопляскания.)
Проведохме изключително съдържателни срещи с господин Леко и делегацията. Те имаха среща с президента на Републиката, с министър-председателя. В един откровен приятелски диалог се информирахме взаимно за работата на парламентите на двете държави. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли!” и в сградата на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Можете да продължите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Започвам за втори път.
Уважаеми колеги, може би когато в тази зала си привеждаме като доводи и контрадоводи цифри и числа, важното е да не забравяме всъщност защо сме влезли тук. То е, мисля, да правим политика. Всъщност цифрите трябва да обслужват политиките. Не трябва да забравяме кое е водещото. За мен основното, с което трябва да планираме разходите, би следвало да бъдат проблемите на нашата нация. Проблемите на нацията започват от демографския проблем. Реално погледнато, ние сме най-бързо изчезващата нация в света. Изключвам две-три островни държави, които са с по 50 хил. човека население. Ние сме едни от шампионите по бягство от страната. Миналата година имахме „щастието” Сирия да ни изпревари по смъртност и по емиграция, тъй като 1 млн. човека избягаха от тази държава.
Ние трябва да се опитваме не да крепим някакви конструкции, които очевидно не дават резултат, а да преосмислим подходите. Мисля, че това е стъпка в тази посока. Няма нищо ляво в политика, която ощетява семейството и семейното планиране. Няма нищо ляво в политика, която подкрепя хората, които работят. Това е просто отговорна политика. Няма нужда от етикети.
В този смисъл може би трябва да си зададем въпроса: „Всъщност какво правим ние със социалната политика, която провеждаме?”.
От една страна, имаме безконтролна раждаемост, която продължаваме да подкрепяме със социални помощи, колкото и да са малки, колкото и да обричат на мизерия тези маргинални слоеве. От друга страна, имаме едно работещо мнозинство, което не усеща държавната подкрепа и казва: „Да, а за моето дете няма”. Говорим дори и за символичния жест на държавата, защото 20 лв. на месец не са кой знае колко. Разбира се, те не са подигравка два лева или един и осемдесет, както е по-точно да се сметне на месец, но все пак са някакъв ангажимент, все пак са заявка, че ние ценим и тези хора.
В този дух аз смятам, че ние сме единомишлениции с госпожа Стоянова, и с колегите от ГЕРБ, тъй като те по принцип внесоха подобен проект. Внесоха го може би пет или шест дни преди нас, поради което той се включи в данъчните закони, докато нашият остана извън този пакет. Това е и причината всъщност да говорим в Преходните и заключителни разпоредби да стои 2015 г. В духа на разбирателството, o’кей, ние сме съгласни да приемем 2016 г. като начална за тези преференции.
Нещо повече, съгласни сме, че по някои от текстовете в законопроекта може да бъде направено усъвършенстване между първо и второ четене. Въпросът е да зададем посоката, че България я е грижа и за тези деца от тези семейства, които работят, изкарват доходи и имат над 350 лв. доход в семейството. Другото, разбира се, ако бяхме популисти, просто щяхме да внесем тук да падне този подоходен критерий за получаване на детските надбавки, както между другото сме поставяли многократно въпроса и ни се отговаря: „Пари няма”. Затова казвате, че няма пари за данъчни облекчения.
Всъщност няма нужда от кой знае какъв анализ на Министерството на финансите. Четиристотин хиляди деца не получават. Умножете 400 хиляди по 20 и след това по 12 и ще видите, че става дума за сума под 90 милиона.
Действително държавата има много лостове за подпомагане, има много плащания, насочени към младите семейства. За съжаление, множеството от тези, които са насочени към този тип родители – социализираните, се характеризират с думата „еднократно”. Тоест еднократна помощ при раждане на дете и други подобни.
Говореше се, че младите хора трябва да имат добра работа преди да раждат и така нататък. Да, всичко това е важно, обаче всъщност основното е, че младите хора трябва да имат желание да раждат. То се показва чрез отношението на държавата към този процес. Поне от наша страна ние така можем да го покажем.
В тази връзка този законопроект е насочен единствено към подкрепа на така наречената в България „средна класа” – хората, които работят, които са образовани, социализирани и прочие. Мисля, че той не трябва да бъде предмет за някакви демаркационни линии и да казваме: „Ние сме по-прави” или пък „Ние сме пионери” или пък „Другите са ретроградни”.
Нека да си подадем ръка, нека да го приемем на първо четене, да коригираме онези текстове, които имат нужда от корекция, да направим уговорката, че става дума за следващата бюджетна година, ако това е толкова важно към този момент, и да знаем, че сме задали посоката, от която наистина ще има някакви индексации в годините и сериозен дебат на темата „Семейно подоходно облагане”, което мислим, че е работещо във всяка една европейска страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики?
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Веселинов, аз не усетих напрежение в досега изказващите се, включително в моето изказване, както Вие смятате и категорично не искам никой от ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се чува, госпожо Стоянова. По-високо!
МЕНДА СТОЯНОВА: Казвам, че не усетих напрежение от досега изказващите се и смятам, че такова напрежение няма и не може да има, защото всъщност всички декларирахме, че сме за тази демографска политика. Популизъм също обаче не е добре да има и се надявам, че нито една от партиите няма да го прояви, макар че харченето на преизпълнението на тримесечния бюджет още от сега си е жив популизъм.
Вие бяхте прав, че цифрите само трябва да обосновават политиките, а не да ги насочват и това е така – цифрите трябва да ги обосновават, за да решим доколко една политика може да бъде постигната тази година, следващата година или в следващите години.
Колкото до работещото мнозинство, плащащо данъци, искам да Ви уверя, господин Веселинов, че освен от това данъчно облекчение, много повече това работещо мнозинство се вълнува от възможността да изпрати детето си в детска ясла или в градина, от възможността да ползва детската кухня, от възможността да има целодневно училище и предучилищно образование, от възможността да има достъпно и качествено образование и тези дейности не бива да се пренебрегват.
Колкото до това, че сте готов законът да влезе в сила от 2016 г., това е задължително, той не може да влезе през 2015 г. по никакъв начин, защото в крайна сметка има Закон за публичните финанси и други закони, които трябва да бъдат спазвани.
Считате, че ако ние сега го приемем, ще зададем посоката.
Господин Веселинов, посоката е зададена. Член 22в, даващ тези облекчения и чл. 22 г, даващ облекчение за родители за деца инвалиди, са факт (председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Посоката е зададена. И нека този дебат да го водим тогава, когато гледаме данъчните закони есента, когато е готова бюджетната прогноза, когато е готова прогнозата за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, времето изтече.
МЕНДА СТОЯНОВА: ... приходите и възможностите на Бюджет 2016 г. Това ще означава, че не сте популисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Владислав Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вземам реплика по отношение на изказването на господин Веселинов. Направи ми впечатление Вашето мислене по посока на политиките – какви политики правим в парламента. Мисля си, че дали правилно мислите, че политика е това, че всеки един трябва да получава облекчения или пък да има някаква социална придобивка в тази държава. Ако разсъждаваме по този начин, мисля, че няма да стигнем далеч.
Само ще Ви кажа, че в Закона за данъка върху доходите на физическите лица – поразгледайте го, обаче има много политики там, които са правени, има много необлагаеми доходи – чл. 13 от ал. 1 до 27. Това са все необлагаеми доходи. След това има данъчни облекчения – в чл. 18, 19, 20, 21, 22, 22а, 22б, 22в, 22г. Това са все политики. Обаче това, което предлагате на този етап – Вие искате едно толкова рязко покачване, повече от 10 пъти, на едно облекчение, но със същото мислене можете да поискате и вдигане на минималната работна заплата с 10 пъти. Така че нека да мислим разумно и трезво и да се вместим в това, което е възможно. И Вие дори го знаете, че такова облекчение с 10 пъти нагоре няма как да се приеме.
Тук коментираме, че не е моментът за приемането, но, все пак, ако имате трезви разсъждения и мислите нормално, надявам се, че няма никакъв популизъм във Вашето предложение, няма как да направите предложение за увеличаване на тази ставка 10 пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – няма.
Дуплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми колеги, аз искам категорично да не приема подхода на натякване как искаме да изхарчим излишъка... тоест над събраните пари, все още нямаме излишък на Бюджет 2015 г. Дори да се приеме в настоящия вид, дори да влезе в настоящия вид от 1 януари 2015 г., Законът ще има реално действие от 2016 г., защото тогава си подаваме данъчните декларации, респективно тогава си ползваме облекченията и, както се казва, намалената събираемост на фиска ще настъпи през 2016 г. Така че това е една манипулация, която умело се изказа на няколко пъти. Държа да я развенчая.
Освен това далеч не искам всички да получават облекчения, искам да получават облекчения тези, които държавата смята, че трябва да бъдат подкрепени и това са младите семейства на работещи родители. Мисля, че в това не би трябвало да имаме спор.
Облекчението, което смятате, че драстично ще нарасне 10 пъти, в момента се равнява на една баничка и една боза на месец за едно дете. Това може ли да бъде облекчение, питам аз? Ако не ни е срам, да го оставим същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, тук се казаха много верни неща, имаше и доста емоция в някои от изказванията, но наистина аргументите, които бяха посочени – и да бъде подкрепен този законопроект, и че сега това не се позволява от Закона за публичните финанси, са верни и аз ще се съглася с тях.
Но, вижте, колеги, тук имаме на практика една наистина по своята същност дясна мярка, която е присъща на едно дясно управление. Тоест, ние търсим начин да насърчим работещите хора, да покаже държавата, че наистина отчита техните усилия и че създава стимули именно за тези групи хора, които са двигател на икономиката. Това е една абсолютно дясна мярка, и мисля, че всички ще се съгласите с мен. Че сега да бъде въведена в първото тримесечие на машината очевидно е трудно, но нищо не ни пречи за следващия бюджет да вземем предвид силните аргументи на колегите от Патриотичния фронт и ако наистина изпълнението на бюджета го позволява, да приемем една подобна мярка, дори да приемем една още по-силна мярка.
Това, което се предлага, касае всичките тези хора, огромна част от тях работят и свободни професии, които примерно, като им се счупи колата в някоя дупка, се казва: няма държава. Отиват, плащат си, оправят си колата, след което се замислят защо вместо да няма дупка получават ограничение на скоростта по магистралите. А същевременно цената на винетките остава същата.
Това са същите тези хора, които като отидат в болнично заведение и видят огромните опашки, отиват долу на касата, плащат си, просто защото са принудени и нямат възможност да чакат наравно с всички останали, тъй като, примерно, работодателят ги е пуснал за един час и трябва да се върнат обратно на работа под страх от уволнение.
И те пак си казват: няма държава. За да спре наистина по подобен начин да се чувстват всичките тези хора, пак Ви казвам, тук става дума до голяма степен за двигателя на икономиката, наистина държавата трябва да покаже отношение към тях. Наистина подобни мерки като предлаганата показва такова отношение и аз си мисля, че по принцип този тип мерки трябва да бъдат подкрепяни. Имайте предвид, колеги, че изготвянето на държавния бюджет не е едно просто счетоводство да вземем оттук едни пари и да ги сложим там, а наистина с подобни мерки може да се постигне много по-силен ефект върху приходната част на бюджета, защото, както и колегата от Патриотичния фронт посочи, много хора, казвайки си „няма държава”, за съжаление отказват и да подават данъчна декларация, което значи, че не плащат и данъци. Виждайки промененото отношение на държавата, на едно дясно управление към тях, е нормално те наистина да се замислят дали пък не е редно да си изпълняват задълженията и да си подадат данъчната декларация и да ползват вече и преференциите, които са предвидени.
Това, с което ще завърша, горе-долу по същото време като колегите от Патриотичния фронт съм внесъл предложения за промени в същия закон, касаещи дарителството. Пак нещо наистина като обща сума безкрайно малко в държавния бюджет, но като отношение и като жест към хората, които даряват за лечение на болни деца, е нещо, което те ще оценят.
Така че Ви предлагам наистина: нека да помислим, когато му дойде времето за всичките тези мерки и по подобаващ начин да ги запишем в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
За първа реплика – няма.
Господин Адемов, заповядайте.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание са промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица. Вън от съмнение е фактът, че политики, свързани с подкрепа на семействата с деца, трябва да бъдат подкрепяни и са подкрепяни с възможностите на бюджета от всички правителства досега. Тук обаче въпросът, който се поставя от колегите от Патриотичния фронт, е доста по-различен и трябва да бъде отнесен към цялостната философия на данъчната политика, която се следва през последните години.
Това, което е характерно за данъчната политика през последните повече от 10 години, е, че тя се изразява в ниски ставки на преките данъци, в широка данъчна основа с малко преференции. Разбира се, в 18 държави – членки на Европейския съюз, има данъчни преференции, но когато разгледаме цялостната философия на данъчната система в отделните страни членки, можем да забележим, че там, където има преференции, данъчните ставки са значително по-високи от тези, които са в България.
В този смисъл разглеждането на такава преференция, която по принцип се подкрепя от повечето български граждани, трябва задължително да бъде в контекста на цялостната философия на данъчната политика, а данъчната политика не е променяна значително през последните повече от 10 години, защото, за да бъде оценена една данъчна система, трябва да минат най-малко 10 или 15 години, за да се пристъпи към корекция, ако това е необходимо.
Уважаеми колеги, данък общ доход е третият по значимост от данъците, които се събират от приходните агенции в страната. Приходът, който е предвиден за тази година по това перо на данъчната система, е близо 2 млрд. 200 млн. лв., което означава, че ако приемем мярката, която предлагат колегите от Патриотичния фронт и ако приемем оценката на Министерството на финансите, че става въпрос за ефект върху фискалната политика от 260 милиона, това означава, че една десета от приходите трябва да бъдат компенсирани по някакъв друг начин.
Тук искам да кажа няколко думи за този бодряшки ентусиазъм, свързан с тези над 800 милиона преизпълнение на приходите през първото тримесечие.
Уважаеми колеги, има поне най-малко три причини, които водят до това преизпълнение. На първо място, предвидените с 2 милиарда по-малко за цялата година приходи в Закона за държавния бюджет.
На второ място, през първото тримесечие на 2014 г. една голяма част от структуроопределящите предприятия в България не работиха по различни причини. Посочвам тук петролната рафинерия „Лукойл”, която в началото на миналата година – в продължение на няколко месеца, не работеше и нямаше как да има приходи.
Третото нещо във връзка с приходите, което е изключително важно, е това, че данъчният кредит беше възстановен в края на миналата година, за да може в началото на тази година да се отчете по-висок приход. Така че нека да видим в края на годината какви ще бъдат приходите и тогава да говорим за преизпълнение, като надеждата на всички ни е да се преизпълнят тези заложени в бюджета приходи.
Искам да кажа няколко думи и за отношението на материалните стимули в това, което е казано в Закона за облагане на доходите на физическите лица – това, което предлагат колегите от Патриотичния фронт. Не само материалните стимули, а комплексните политики, които са свързани със семействата с деца, могат да помогнат за подобряване на демографската характеристика. Бяха казани доста елементи от цялостните политики, които са свързани и имат отношение към подобряване на демографските характеристики и на демографските индикатори. Искам да подчертая, че наред с материалните стимули са много важни и предоставянето на социални услуги за семействата с деца, защото без адекватни социални услуги, без разширяване на възможностите за съчетание на родителството с работата, няма как да мислим за адекватно подпомагане на семействата с деца.
Ще кажа и няколко думи за широко прокламираното отговорно родителство. Уважаеми колеги, категорично не приемам терминът „отговорно родителство” да се свързва единствено и само с дохода на семействата, защото има много семейства с невисоки доходи, които са отговорни родители, и обратно – много семейства с високи доходи, с висок жизнен стандарт, които далеч не могат да влязат в определението за отговорни родители. Така че трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за отговорно родителство.
Един от най-големите проблеми на предложения Законопроект е свързан с изключването на семействата, които получават помощи по Закона за семейните помощи за деца.
Уважаеми колеги, един от основните принципи на Данъчноосигурителния процесуален кодекс е принципът на равнопоставеност на данъчно задължените лица. Откъде накъде ще изключим от това данъчно задължение тези, които през годината получават помощи по Закона за семейни помощи за деца? Знаете ли, че в тази група има лица, родители на хора с увреждане, които получават месечни помощи без подоходен критерий? Знаете ли, че семействата на близки и роднини – приемните семейства, получават помощи по Закона за семейни помощи за деца без подоходен критерий? Знаете ли, че има семейства с един жив родител, които имат деца, получават семейни помощи за деца без подоходен критерий? По каква логика изключвате тези лица от подпомагането по смисъла, който предлагате Вие? Всички тези въпроси не са достатъчно ясни в предложения Законопроект. Това беше казано на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Колегите от Патриотичния фронт, членове на Комисията, не приемат аргумента на Министерството на финансите, че става въпрос за финансов ефект от 260 милиона лева с предлаганите мерки. Министерството на финансите и техните представители заявиха, че тяхната информация се базира на индикатори от Националния статистически институт и ние нямаме основание да вярваме, че тези 260 млн. лв. са адекватната сума, още повече че представителят на Патриотичния фронт в Комисията тогава заяви, че по техни изчисления става въпрос за 28 милиона, а сега тук от парламентарната трибуна заяви, че става въпрос за 60 млн. лв.
Питам: по какъв начин изчислявате фискалните ефекти – един път 28 милиона, втори път 60 милиона? Така че бъдете добри да предложите откъде ще се финансират тези недостигащи 260 млн. лв.
В заключение, уважаеми колеги, никой в тази зала, и никой в българското общество, не отрича подпомагането на семействата с деца, включително и с мерките, които се предлагат, но това трябва да стане в рамките на цялостната бюджетна политика, когато са ясни параметрите на консолидираната фискална програма, когато са ясни приходите, когато са ясни заложените разходи, за да можем да имаме по-адекватна оценка върху това, което се предлага.
И не на последно място, трябва веднъж завинаги Народното събрание да изясни за себе си един изключително важен въпрос: дали ще предпочетем ниското плоско данъчно облагане, или ще предпочетем друг вид данъчно облагане с преференции? Това е важният въпрос, на който трябва да се отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Адемов?
Господин Валери Симеонов – първа реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имам няколко несъгласия с Вашето изказване, господин Адемов.
На първо място, не смятам и не одобрявам теоретичния стил на изказ и аргументация. Мисля, че той е по-подходящ за академични зали. В момента, както и по принцип, сме тук, за да решаваме практически реалните проблеми на обществото. В случая става въпрос за обсъждане на Законопроект, а не за анализ на социалното подпомагане и като цяло организацията му в България.
Изразявам несъгласие със стойностите, които използвате Вие и госпожа Стоянова също– с въпросните 260 милиона, тъй като те били преценка на Министерството на финансите.
Ние имаме право като народни представители също да извършим съответните проучвания и да имаме нашата преценка и стойности, които излагаме. В никакъв случай не е редно според мен преценката на Министерството на финансите да се абсолютизира, да се приема като по-основателна и по-меродавна, най-малкото по причина на това, че досега в тези четири месеца на няколко пъти се натъквахме на доста големи разминавания в преценките на Министерството на финансите. Последният път беше с дълга, който трябваше да бъде 16 милиарда, а изведнъж се оказа, че може да бъде 14 милиарда, така че оставете ни, не оспорвайте правото както Вие, така и госпожа Стоянова, да имаме преценка, но по принцип сме отворени и съгласни за по-прецизно изчисление на това какви задължения спрямо бюджета би донесло приемането на това предложение.
Третото несъгласие с Вашето изказване е, че Вие определихте нашия проект като „бодряшки ентусиазъм” за разпределянето на тези 800 милиона. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Това Ви бяха думите. Няма такова нещо, искам да Ви припомня, че както беше изнесено в изказването на господин Искрен Веселинов, този законопроект е входиран на 28 ноември, така че ние не сме знаели дали ще има излишък в първото тримесечие. Това са несъгласията ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, очевидно е, че няма как да не вярваме на институциите в България, защото недоверието, което съществува в българското общество към институциите, е един изключително сериозен проблем, но това е съвсем друга тема. Още повече, че Вашите представители в Комисията по труда и социалната политика заявиха, че става въпрос за един фискален ефект. Сега тук от парламентарната група говорите за съвършено различен фискален ефект. Тогава ставаше въпрос за 28 милиона, сега говорите за 60 милиона и аз попитах съвсем нормално: кое от заявените числа е вярно? Да повярвам на Министерството на финансите за мен е съвсем естествено.
На следващо място, що се отнася до това, което предлагате – най-важното нещо, за първо и второ дете, съгласно облекченията, предложени от Вас, стойността ще бъде за първо дете – 20 лв., за второ дете – 20 лв. и за трето дете – 16 лв., а във Вашата програма и в програмата на правителството казвате: „интензивно подпомагане на тридетния модел”. Защо според Вашето предложение се оказва, че за трето дете ще има по-малко облекчение, отколкото за първите две? Това е въпросът, който трябва да намери своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Не мога да разбера не е ли наясно народното представителство, че в България вече 25 години има тежка демографска криза? Не е ли ясно, че през изминалите години народните събрания и правителства не взеха почти никакви мерки за решаването на този огромен проблем? Не е ли крайно време, стъпка по стъпка тези проблеми да се решават? Когато тук се изказват хора от различни парламентарни групи, включително и от ДПС, които се занимаваха в предходния кабинет с този проблем, ами, излезте и кажете честно къде е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангелов, вероятно искате удължаване на времето.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Удължаване на времето, да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, удължете времето.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Кои семейства нямат деца в България? Нямат деца семействата на образовани и работещи родители, тоест ако българското правителство, българското Народно събрание иска да реши демографския проблем или да го намали, трябва да бъдат стимулирани именно тези хора, които са отговорни, работещи и образовани, възпитават си децата, пращат ги на училище и тези деца ще бъдат бъдещето на България. Ако продължаваме така, след 50 години българите сигурно ще сме 1 милион на нашата земя. Докога ще си говорим празни приказки?
Тук говорим, че ще помогнем по някакъв начин с 20 лв. на месец на дете. Ами, ако държавата не отделя средства за национална сигурност, националните интереси и за българските деца, за какво да отделя средства? Кажете! Говорим дали били 28 милиона, дали били 60, дали били 90 или 260 – извинявайте, но ако тази тенденция за намаляване на населението в България продължи, кой инвеститор ще дойде да инвестира в държава, където потреблението намалява? Ако са 260 милиона, както Вие вярвате, че е преценката на Министерството на финансите, след това те ще влязат обратно в българската икономика, което ще стимулира развитието й.
Защо говорим неща, за които всички сме наясно? Сега се мъчим да заобиколим гласуването! Всички сме „за”, всички принципно подкрепяме, много добра идея, в тази посока трябва да вървим – ами, подкрепете го на първо гласуване. Ще има второ гласуване, ако има нещо, което не отговаря на Вашата преценка или виждания, ще бъде променено. Подкрепете го, покажете, че сте отговорни народни представители, защото България, българският народ и бъдещето на България нямат време. Децата изчезват от България и не се раждат. Какво чакаме?! Това не мога да разбера – какво чакаме още?
Някои казват – това било популизъм. Кое е популизъм – че има тежка демографска криза в България? Това популизъм ли е? Това е факт! Факт, който всички знаем. Какво има да чакаме още?!
Вместо да приемаме стъпка по стъпка и по някакъв начин да намаляваме този ефект на демографската криза, защото не съм сигурен, че ще можем да го решим докрай, ние започваме да си търсим оправдания, да говорим какви привилегии имали децата. Какви привилегии имат децата? Всеки от Вас има семейство, приятели, знаят доходите на хората. Какви привилегии имат децата в България?! Защо си говорим такива неща? Важно е наистина да подкрепим тази политика.
Тук не става въпрос дали е внесено от Патриотичния фронт, от ГЕРБ или от някоя друга парламентарна група, тук става въпрос за посоката, която българското Народно събрание и българските правителства напред трябва да следват. Това е истината! Всичко останало, което си говорим, с цел да избягаме от едно гласуване или нещо подобно, просто не е коректно. Крайно време е българските народни представители да разберат, че нерешаването на демографската криза ще доведе до това България да изчезне. И това е факт! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Може би колегата беше се позапалил малко повече, на това отдавам неговото изказване, но много привилегии имат децата в България, колега, и сега ще Ви ги прочета. Ако Вие смятате, че нямат привилегии – ги отменете, но това не е вярно.
Сега ще Ви ги кажа. Има една Национална стратегия за демографското развитие и там са включени следните стимули за раждане и отглеждане на деца като привилегии, защото аз не казвам, че това е решено – Вие сте прав, че има демографски срив в България: има данъчни облекчения за семейства с деца; парични обезщетения и социални помощи за раждане и отглеждане на деца до 3 години; кредитни преференции за млади семейства; достъп до безплатни консултации и медицински грижи за бременни жени, родилки, новородени; поемане на издръжка на децата от бедни семейства в детски и предучилищни заведения; безплатно столово хранене; подпомагане с учебници, облекло и други, като данъчните облекчения са само един от стимулите – да не Ви ги казвам, в Закона за облагане на доходите на физическите лица – от чл. 18 до 22г. България има много преференции и облекчения за деца.
Аз не съм убеден, че това, което гоните Вие, тоест 10-кратното увеличение от 200 лв. на 2400 лв. за ненавършило пълнолетие дете, от 400 лв. на 4800 лв. при две ненавършили пълнолетие лица и от 600 лв. на 6000 лв. при три и повече ненавършили пълнолетие деца, нещо ще се случи.
Направете си една социология и попитайте един човек с прилични доходи, защото не Ви се обръща към тези хора – ако му дадете 20 лв. на месец, семейството му ще направи още три деца ли? Пълни глупости! Тази добавка, която искате, няма нищо общо със стимулиране на раждаемостта. Ако това, което говорите, е вярно, към кой кръг, към коя прослойка и към кои хора търсите да получат някакъв стимул с това облекчение? Нищо няма да получат, убеден съм! Защото тези хора не ги интересува да им дадете 20-те лева на месец, за да правят повече деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Очаквам нещо да се сподели и за личния пример по темата, но няма изказвания в тази посока.
Заповядайте за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Личният пример ще бъде даден след месец-два.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, това не е към Вас.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Николов, мисля, че не направих изказване с цел да нагрубя някого или да кажа, че е говорил пълни глупости. Мисля, че това не е коректно. Когато се говори за демографската криза, е хубаво да се вадят аргументи, а не да се обвинява човекът, който се е изказал, че говори пълни глупости.
Това, което казвате Вие – за 20 лв. щели да се увеличат, в момента са 1,80 лв. А какво е 1,80 лв.? Какво подпомогнахме с 1,80 лв. тези родители – образованите и работещите? Аз не казвам, че те ще раждат по 10 или 15 деца, но казвам, че семействата, които имат деца в момента, които са образовани и работят и не получават детски добавки, са ощетени. Те са дискриминирани. Хората, които плащат данъци и са двигатели на българската икономика, това са хората от средната класа, те са дискриминирани. Защо в България трябва да има дискриминация на семействата спрямо доходите? Защо?! И едните са родители, и другите са родители. И едните имат деца, и другите имат деца!
Колеги, предлагам Ви, подкрепете Законопроекта, за да покажем наистина, че българското Народно събрание е отговорно по този проблем и стъпка по стъпка ще работи в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров – имате 25 секунди.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Вече ми отнехте 4 секунди. (Реплики от народния представител Менда Стоянова.)
Господин Председател, благодаря Ви! Личният ми пример се равнява на три деца! (Ръкопляскания.)
Второто нещо, което исках да кажа.
Господин Адемов, математиката е точна наука, неслучайно казах за числа. Така че когато разделите 260 милиона на 400 хиляди деца, които не получават такива добавки, ще видите, че съм бил абсолютно прав. Радостното е, че математиката е точна наука.
Нещо повече, уважаеми колеги, в последните секунди, което искам да Ви кажа.
Господин Славов, прав сте, на първо място, това е дясна мярка, защото е насочена към тези млади хора, които работят, пълнят хазната и създават работни места. Така че се надявам наистина, колеги, да осъзнавате тези важни елементи в този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли други изказвания? Няма.
Ще помоля квесторите да поканят народните представители за гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Гласували 156 народни представители: за 55, против 3, въздържали се 98.
Предложението не е прието.
Господин Байрактаров, заповядайте за процедура по прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, искам прегласуване, тъй като много от колегите депутати не успяха да гласуват.
Нещо повече, разбирам, че много от колегите, които принципно подкрепяха решението, явно не разбраха, че госпожа Менда Стоянова каза, че принципно се подкрепя решението. Така че бих Ви посъветвал да подкрепите принципно това предложение. То е добро за българската икономика, за младите семейства и аз съм убеден, че Вие, колеги, ще проявите разбиране и ще подкрепите Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Режим на прегласуване, ако обичате.
Гласували 174 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 105.
Предложението не е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Преминаваме към следващата точка по реда на чл. 58, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а това е предложението от Парламентарната група на Партия „Атака”:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ОТНОСНО АМЕРИКАНСКИТЕ ВОЕННИ БАЗИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители, на 27 октомври 2014 г.
Кой ще представи Проекта за решение?
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание едно наше предложение, което не само е много важно като тема, но и актуално, свръхактуално, тъй като след броени дни ще изтече срокът на този договор или Споразумение. Аз предлагам предварително тези, които ще вземат участие в дебатите, да не се задълбаваме, да не зацикляме в терминологията – дали е договор, или споразумение.
Това е Споразумение между България и Съединените американски щати, подчертавам – не НАТО, а САЩ, за ползване на четири военни бази в България, подписано от българското правителство на 28 април 2006 г. Ратифицирано е на 26 май тук, в тази зала, от българския парламент. Както виждате, срокът изтича след броени дни.
Затова е важно днес ние да вземем решение и да изразим позиция искаме ли да продължава използването на български военни бази от американската военна машина безплатно, абсолютно безвъзмездно.
На 28 април 2006 г. в град София между правителството на България и САЩ е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. По силата на подписаното Споразумение страната предоставя за ползване от въоръжените сили на САЩ напълно безвъзмездно четири български военни бази на наша територия, а именно: полигон в Ново село за обучение на сухопътни сили; военновъздушната база в Безмер, военновъздушната база в Граф Игнатиево и складовата база в град Айтос.
Споразумението е подписано от тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс и от външния министър на България Ивайло Калфин, понастоящем също министър и в това правителство.
В деня на подписването единствената политическа сила в страната в лицето на Партия „Атака” организира протестни митинги и шествия, изразявайки своята позиция за неразполагане на чужди военни бази на българска територия. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 26 май. Тогава цялата Парламентарна група на „Атака” гласува „против”.
Тук сме задължени да отбележим, че всички партии, които участваха в тогавашната коалиция, подкрепиха това Споразумение и на практика го одобриха.
Тук има много дълго изложение, предоставено на Вашето внимание, за най-различни американски военни бази в света. Те са стотици по света. За всички тях САЩ плащат наем.
Има много примери как жители на отделни градове, например през месец декември 1997 г. жителите на Окинава, Япония, с референдум отхвърлят идеята и плановете за изграждане на американска военна база в Окинава. Японското правителство се съобрази и въпреки че са партньори със САЩ и в плътни партньорски връзки, Япония отказа тази база.
Тук искам да посоча, че правителството на Съединените щати плаща наеми за стотици военни бази, това са 7 хиляди сгради, 476 структури, 367 линейни структури и над 1 млн. 300 хил. дка земя, където има разположени военни бази. Това са бази не само извън САЩ, но и в територията на САЩ. За всички тях Щатите плащат наем – над 10 млрд. щатски долара годишно се изплащат за подобни бази.
Единствено на България – най-бедната страна в Европейския съюз, Съединените щати не плащат нито стотинка за ползването на четирите бази.
Мога да дам пример за една от базите в Германия, само за 2011 г. – 89 млн. долара, и така нататък.
Имаше една огромна лъжа, когато подписваха Споразумението със САЩ – че ще се инвестира в инфраструктури и други обекти. Това не се оказа вярно: никакво инвестиране в нищо в България не беше направено от страна на САЩ. Самите бази, които се използват, се снабдяват, включително и с минерална вода от САЩ. Никаква работа или икономическо раздвижване за българското население в района не се получи.
Сега остава въпросът какво правим днес – девет години след подписването на това ощетяващо България Споразумение, ние сме длъжни като народно представителство да вземем отношение и съответно да възложим на правителството да го изпълни. Решението трябва да бъде съобразено и с днешната актуална геополитическа обстановка.
През 2006 г. нямаше военно напрежение и война в една много близка държава, каквато е Украйна. Нямаше такова световно геополитическо напрежение, нямаше сблъсък между големите сили – САЩ и Русия, в този вид, в който го виждаме днес.
Днес, дами и господа, виждаме нещо много опасно: в България се стоварва военна техника. Единствено нашата медия – телевизия АЛФА, показа кадри на тежки американски танкове, стоварени на гара Зимница.
Ние сме оформили въпрос към военния министър и към министър-председателя каква е тази техника, колко е на брой, за какво ще служи и защо е необходима точно сега, когато България е наречена от Пентагона „фронтова линия” или „огнева държава”.
В тази връзка, уважаеми дами и господа, Ви подканвам да гласувате този текст да влезе в дневния ред, да се разгледа и да вземем решение още днес дали да прекратим Споразумението със САЩ за ползване на четирите военни бази, или да го продължим, с което да нанесем още щети на България и да изострим политическата и военна обстановка в региона. Благодаря Ви за вниманието.
Очаквам Вашето разумно държавническо отговорно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Разменихме реда, докато в ръководството се ориентираме точно как е бил обсъждан този Проект за решение. Първоначално е разпределен на Временната комисия по правни въпроси, след което е преразпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по външна политика.
Затова сега ще предоставя думата на представител на ръководството на Комисията по външна политика за становище.
Разбрах, че без да е разпределян Проектът за решение, по него има становище и на Комисията по отбрана, така че ако господин Михов иска, да го представи като такова или като своя позиция. После ще преминем към другите изказвания.
Нека сега от Комисията по външна политика да бъде представено становището й по внесения от господин Сидеров Проект за решение.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Проект за решение за разваляне на договор със САЩ относно американски военни бази на българска територия, № 454-02-23, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 година, Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за разваляне на договора със САЩ относно американските военни бази на българска територия, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 година.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от народния представител от Парламентарната група на партия „Атака” Илиан Тодоров.
Представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната представиха становищата на съответните министерства относно Проекта за решение.
При така предложената формулировка на Проект за решение е необходимо да се посочи, че „Договор със САЩ относно американски военни бази на българска територия” не съществува. Сключено е Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната представлява международен публичен договор. Споразумението е подписано в София на 28 април 2006 г., ратифицирано е със закон от Народното събрание на Република България и е обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 55 от 2006 г.
В негово изпълнение на територията на Република България са изградени и функционират българо-американски съвместни съоръжения. Съгласно Споразумението всички постройки в договорените съоръжения и обекти, включително преустроени или подобрени от силите на САЩ, са собственост на България. Построените от силите на САЩ стават собственост на България при построяването им, но се ползват от силите на САЩ.
Чрез ежегодни планове за сътрудничество между САЩ и България се осигурява необходимият контрол от българска страна върху използването на обектите и съоръженията от силите на САЩ.
Тези съоръжения се използват за съвместна подготовка на формированията от българските и американските въоръжени сили и са важно средство за повишаване на оперативната ни съвместимост. В този смисъл, подготовката, провеждана в съвместните съоръжения, е възможност за българските Въоръжени сили да обменят опит във военната сфера на наша територия и по този начин да повишават подготовката си на възможно най-ниска цена. Съвместните съоръжения са и важен елемент от регионалното военно сътрудничество.
Обединяването в сферата на сигурността и общото използване на отбранителни ресурси, особено със страни от балканския и черноморския регион, е една от основните политики на Министерството на отбраната.
За периода 2010 – 2013 година при провеждане на съвместни българо-американски подготовки и учения на територията на Република България и в тренировъчните центрове в Германия от американска страна са вложени средства в българската икономика в размер над 25 млн. щ.д.
За 2015 г. средствата, планирани за проекти от пакета за хуманитарна помощ и реконструкция са на стойност 1 млн. 750 хил. щ.д.
Съгласно разпоредбите на Споразумението, то има първоначален срок на действие 10 години, като може да бъде прекратено от всяка една от страните с едногодишно писмено предизвестие до другата страна по дипломатически път, за което е необходимо и предприемането на съответните национални процедури по неговото денонсиране.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 0 гласа „за”, 14 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” не подкрепя мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за разваляне на договора със САЩ относно американските военни бази на българска територия, № 454-02-23, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Петров.
Сега предоставям думата на господин Михов, след това – господин Славчо Атанасов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Държа да подчертая, че в Комисията по отбрана разискваният Проект за решение на Народното събрание беше предоставен.
Предлагам доклад на Комисията относно Проект за решение за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 554-02-36, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19 март тази година:
„На заседание, проведено на 26 март 2015 г., Комисията по отбрана в т. 1 от дневния си ред разгледа Проект за решение за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната с горе цитираните номер и вносители.
На заседанието присъства началникът на политическия кабинет на Министерството на отбраната господин Илия Налбантов.
При разглеждане на предложението за решение присъстваха 16 народни представители.
Разпореждането на Председателя на Народното събрание за разглеждане на Проекта за решение в Комисията по отбрана беше сведено на народните представители от Председателя на Комисията.
Мотивите на вносителите бяха изчетени от народния представител Волен Сидеров, така както са представени в Проекта.
Народните представители изслушаха становището на Министерството на отбраната, представено от началника на политическия кабинет.
В хода на обсъждането се изказаха народните представители Красимир Каракачанов, Волен Сидеров, Валентин Радев, Илиан Тодоров, Янко Янков и Милен Михов.
Вносителите посочиха, че внасят в Народното събрание предложение за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната поради факта, че първоначалният десетгодишен срок на неговото действие, преди автоматичното му подновяване за следващ десетгодишен период, изтича през април 2016 г. Те се позоваха на т. 3 от чл. XXXIV на Споразумението, съгласно която същото може да бъде едностранно прекратено с предварително едногодишно уведомяване на другата страна. Като главен мотив за искането бяха изтъкнати и обстоятелствата, че Споразумението не допринася за националната сигурност, а напротив и че икономическите ползи от него не са на очакваното ниво.
Обединяваща теза на останалите изказали се членове на Комисията беше разбирането, че със Споразумението се урежда цялата рамка на засиленото партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между Република България и САЩ и че така наречените „Съвместни съоръжения” са такива по смисъла на водената съвместна подготовка между подразделения на Българската армия и Силите на Съединените американски щати. Взаимното им ползване за ограничен период от време за съвместни учения, подготовки и други активности не променя, подчертавам, статута им на български бази под българско командване и български флаг.
Изказалите се изтъкнаха несравнимите ползи от съвместната подготовка на формирования на Българската армия и Силите на Щатите и отбелязаха нейното значение за качественото повишаване на равнището на оперативна съвместимост и бойна подготовка на Българската армия. Заедно с това народните представители подчертаха, че обсъждането на въпроса е повод за по-добро проследяване на конкретната ефективност от съвместните дейности и ползване на съоръженията в икономически план, и внасяне на евентуални предложения за следващия времеви период на действие на Споразумението.
Закривайки дискусията, Комисията единодушно взе решение да проведе изнесено заседание на полигон „Ново село”, и то в етапа на засилено използване на това съоръжение, което подчертава и становището, което предстои да прочета.
При последвалото гласуване участваха 16 народни представители. В резултат Комисията по отбрана при Четиридесет и третото народно събрание, с 14 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 „въздържал се”, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да не приема следното предложение за решение от вносителя:
„Прекратява Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Михов.
Думата – сега вече за изказване, има господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Господин Председателю, колеги народни представители! Не е нужно всички парламентаристи да имат военно образование, за да знаят, че реално тези четири обекта на територията на България на практика са американски бази. Това е истината. Както и да го кръстим, на тези територии кацат американски самолети – на „Граф Игнатиево”, на „Безмер” и така нататък. Ако и да сме член на НАТО, на този свят няма безплатен обяд. Така че тук едни преведени суми в смешните рамки на около 1 млн. долара са несериозни.
Парламентарната група на Патриотичния фронт в този смисъл категорично настоява всеки да си плаща обяда, както го правят нашите съседки, също членки на НАТО – и Гърция, и Турция.
В това отношение в частта за заплащането на американските бази ние ще подкрепим идеята на „Атака”.
Каквото и да си говорим, това е предоставяне на територията от страна на България да кацат американски самолети. Само след няколко дни F-15 ще кацнат в „Граф Игнатиево” – даже мисля, че вече са там.
Така че, колеги, нека да си защитим нашия национален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Сидеров – реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Атанасов, защо Патриотичният фронт си промени мнението за четири дни? Преди няколко дни в Комисията, чието становище беше докладвано от генерал Михов, Вашите представители Каракачанов и Михов категорично гласуваха „против” нашето предложение.
Кога сте искрени – в Комисията или тук в залата? Аз съм силно смутен от това обръщане на мнението. На какво се дължи то? Длъжни сте да обясните.
Иначе благодаря за подкрепата, ако гласувате „за”. Но обяснете защо тогава в Комисията Вашите представители яростно се нахвърляха върху мен, пак повтарям. В Комисията по отбрана Каракачанов и неговият колега Михов – също от ВМРО, яростно се нахвърляха и обясняваха, че нашето предложение е неприемливо, безумно и не трябва да се приема! Защо и как сега си променихте мнението? Моля Ви за обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Гаджев има думата за втора реплика.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Атанасов, това, което казахте категорично не е така. Това са си български бази, които се ползват и от Българските въоръжени сили, предимно от тях. В крайна сметка в Граф Игнатиево и на летище Безмер са основните бази на ВВС, така че няма какво да говорим.
От друга страна, това, което казвате, че не са били превеждани пари, е пълна глупост, тъй като само за изграждане инфраструктура на тези съоръжения американската страна е платила 60 млн. долара
Включително, на базата на Споразумението, български въоръжени сили тренират за сметка на американците в базите в Графенвьор и Хохенфелц, където тренират и се обучават. И всичко това не е за сметка на българския данъкоплатец, а е за сметка на американския. Ползите от Споразумението се равняват на стотици милиони левове, които са до момента – за първите 10 години, така че не мога да се съглася с Вашите данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Вие имате реплика – заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги!
Господин Атанасов, фактически Вие или не сте прочели предложението, което се прави от господин Сидеров, или тук сега пак правим някакъв популизъм.
В коя точно част за заплащането ще подкрепите, пък другото няма да го подкрепите, така ли? Тя е една единствена точка. Те предлагат да не се подновява. Никъде тук не се говори за плащане. Това е вторично. Тоест, не бива от тази трибуна да се създава впечатление, че някой нещо подкрепя частично. То е от една, единствена точка, тоест трябва да кажете ясно: подкрепяте ли това предложение на „Атака” или сте против това предложение? За да стане ясно какво точно подкрепяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Зафиров.
Имате думата за дуплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Господин Председателю, колеги народни представители! По ред на въпросите.
Господин Сидеров, в Комисията по външна политика Вашите представители също не са подкрепили собственото си предложение.
Що се отнася до това е ли база или не е база – много от базите в Гърция, и особено в Турция, даже ще дам пример с „Инджирлик”, също се ползват от турски военновъздушни сили, но Америка сериозно си плаща за наличието и кацането на самолети в „Инджирлик”. Говорим за турската база, така че в това отношение ние сме единствените, които не търсим средства, не търсим възможности при предоставяне на нашата територия срещу заплащане.
И тук ни говорите – за какви суми говорите? Говорите за едни 60 млн. долара. Това са смешни неща, когато ние предоставяме базите си и територията си на американски военновъздушни сили, така че нека да не се правим на по-големи католици от папата, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Радев – за изказване.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз веднага трябва да се съглася с това кратко изказване или реплика беше, което направи господин Зафиров.
Да, става дума за денонсиране на Споразумението. Ние дори няма да говорим, и аз няма да говоря, какво трябва да променим в него или да предоговорим, но в началото още искам да кажа неща, които ги казахме и в Комисията с колегите: 2006 г. е подписано това Споразумение по времето на правителството на БСП. Дали там нещо не е наред – в Споразумението, моля Ви се, отнесете въпросите към тях. Обръщам се към господа патриотите.
И тук, както и в Комисията, непременно искам да кажа неща, които бяха казани от вносителя и които са напълно неверни, и да съсредоточа вниманието Ви върху това дали са военни бази или не са съвместните съоръжения.
Господин Сидеров казваше: „напълно безвъзмездно”. Няма такова нещо. Ще го обоснова с няколко думи.
„Чужди военни бази”, цитирам дословно, „американски военни бази и войски – няма референдум за тези бази”. Всичко това не е истина. И много други неща.
Споменавам само тези, за да кажа, че военна база не може да бъде нещо, което в същия чл. 7 е казано, че е под командване на Въоръжените сили на Република България. Не може то да е охранявано от Въоръжените сили и да е чужда база. Представяте ли си американска база в Гърция, в Турция, в Германия, за които стана дума, които се охраняват и са под командване на местните войски? Това не е база. Тук няма такова нещо. Тоест, терминологията в предложението, дори в заглавието – обърнете внимание, „американски военни бази”, просто не е вярно.
Ние имаме съвместни съоръжения. Аз, разбира се, няма да си позволявам да Ви поучавам и да Ви разказвам, да Ви изнасям лекция какво е военна база, само дадох няколко примера за колко въпиющо неверни са термините, с които е внесено това предложение за денонсиране на Споразумението.
Три са базите, които и колегите ги споменаха, съвместните съоръжения: Граф Игнатиево, Безмер, заедно със складовете в Айтос, и полигона „Ново село”.
Да, такива са парите. Не знам защо Ви се виждат малко, на някои господа, които се изказаха: 60 милиона са само дадени за Граф Игнатиево, 10 милиона и повече – за удължаване на пистата в Безмер. Всичко това е направено и се ползва от Българските въоръжени сили.
Аз ще кажа само някои неща, които са в полза от това. Нашите военнослужещи ползват базите целогодишно. Разбира се, че тук кацат американски самолети. Кацат и не само американски, а и от много други държави – съюзнически, кацат самолети. Това не бива никого да притеснява.
И само искам да вметна – не забравяйте, че кацат американски самолети, а ние ходихме със собствените си ракети на руски полигони. Това означава ли, че те трябваше там да въстанат, може би тогава – нашите партньори в Русия тогава, че наши войски отиват там на обучение. Това просто е нонсенс. И внимавайте, когато говорите по тези теми. Това просто не е вярно.
Разходите – ами, разходите по ученията сте запознати, обикновено се поемат от американската страна. Не знам каква част от народното представителство е запозната, но почти всички разходи по време на ученията се поемат от американската страна по обективни причини.
Може би най-модерното съвместно съоръжение в Европа, ако не знае някой, е Ново село. Нашите колеги, които споменаха преди малко само две, но те са всъщност три, базите в Германия, където ние ходим – в Хохенфелц, и във Висбаден също, ами тези бази не са на такова ниво, каквото е нивото на Ново село.
Не забравяйте, че нашите войски, отново повтарям, целогодишно се обучават. И затова ще Ви кажа, без да минавам границите на секретността: ние нямаме жертви в Афганистан. Една от причините, че нямаме такива жертви, е, защото се обучаваме на такива места, където нивото на обучение е много високо.
И ред още други предимства, например едно от тях е компенсиране на недофинансирането на Българската армия.
Къде бяхте Вие, господин Сидеров, примерно, да Ви попитам, когато гласувахме бюджета за 2014 г. надолу с близо 100 милиона всяка година и не само тогава, а и тригодишната Рамка? Защо тогава не въстанахте?
Тези обучения на съвместните бази са и компенсация на това, че няма достатъчно финансиране за въоръжените ни сили.
И, за да не продължавам дълго, накрая ще Ви попитам това, което Ви попитах в Комисията по отбрана и тогава видях, че реагирахте много остро: това, което искате да направите в момента, с денонсиране на Споразумението, Вие сте могли да го направите и преди шест месеца. Не е казано, че е един месец – забележете времето, то е ратифицирано май месец, може би след това една или две седмици са минали, за да бъде обнародвано в „Държавен вестник”, и от тогава влиза в сила, така че един месец и сега не го спазваме. Защо, примерно, преди шест месеца Вие с Вашия пръст, както поддържахте правителството на Орешарски, не направихте това и не поискахте да бъде денонсирано? И щяха може би да гласуват за Вас, днес това няма да се случи и ние няма да Ви подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Радев.
Реплика – господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Радев, съветвам Ви от тази трибуна да не се държите така нагло, арогантно и да лъжете.
Кога е правен референдум за американските бази в България? Кажете ми датата, господин Радев. Кога е правен референдум? Никога! Защо лъжете?
Аз ли къде бях? В 2006 г. бях в Южния парк и ме гонеха като терорист три хиляди полицаи заедно с моите колеги от „Атака”. (Силен шум, реплики и провиквания: „Ееее!”.)
Защото бяхме и тогава, и сега против тези бази, а Вие къде бяхте с Вашите коалиционни партньори?
Вие говорите за Българската армия, за бюджета – Вие, които съсипахте Българската армия, Вие, които сте партньори с тези, които унищожиха цялата огнева мощ на Българската армия, рязаха ракети, рязаха танкове, съсипахте всичко! Вие сега питате кой къде е бил?!
Преди шест месеца го внесохте също, има го. И преди осем месеца, и преди пет години сме го внасяли. Ние сме на своето място и сме последователни. Вие не се опитвайте да вадите от десет кладенеца вода, за да оправдаете Вашето васално поведение, защото нищо не може да оправдае това, че сте дали четири бази, както и да ги наричате: съоръжения, бази, споразумение. Това няма никакво значение как ги наричаш. Това са американски бази и Вие знаете много добре, че там не можете изобщо да надникнете, дори няма да Ви дадат, Вашите обичани партньори – американците, защото си вкарват каквото си искат там. Сега донесоха биологическо и химическо оръжие, а от Холандия могат да вкарат абсолютно всичко. (Оживление, шум, реплики и провиквания: „Ееее!”.)
Да, хилете се така нагло и арогантно. Когато станат нещата такива, че няма да можете да се хилите, ще се чудите къде да се скриете, защото тогава народът ще Ви търси сметка.
Вкарват каквото си искат там, и по договор, Вие знаете много добре, че нямате право изобщо на контрол, които и да сте управляващи. Това е екстериториално място. Там те си правят каквото искат. Те не подлежат на българските закони, и това е записано в договора.
Така ли е, господин Радев? Така ли е? Така ли е? Погледнете ме в очите, не гледайте, не се правете, че не е. (Шум и реплики.) Така е! Знаете, че ако американски военнослужещ извърши убийство, не можеш да го съдиш в България. Нали така? И всичко това Вие го оправдавате.
И ми говорите за удължаване на пистата. Те били вложили пари за удължаване на пистата. Ами, по тази писта ще излитат самолети, които ще носят оръжие в Украйна. Нали това също Ви е ясно? Това ли е инвестиране в България?!
За наем те не са дали стотинка, и това го знаете прекрасно. Престанете да си кривите душата, кажете си: „Ние искаме да сме васали на Америка, правим това и ще го правим!”, това ще е по-честно. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре виждам, че има още една реплика.
Господин Тодоров, заповядайте.
Ще завършим тази процедура, ако има и дуплика, и след това е почивката.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, уважаеми колеги!
Господин Радев, Вие от тази трибуна излъгахте. Ето (показва), преди шест месеца: София, 27 октомври 2014 г. – предложение на „Атака” за разваляне на договора с тези военни бази. Вие излъгахте!
Лъжа № 2 – тъй като тези бази били за съвместно ползване, те не трябвало да плащат наем.
Ето Ви доклада на Департамента на САЩ по отбрана (показва), където ясно е описано, че в България Щатите не плащат наем.
Ще Ви кажа само няколко: Бамберг – Германия, База за съвместно ползване между Американските въоръжени сили и тези на Бундесвера – за една година разходите за наем и поддръжка на персонал са 80 млн. щатски долара.
Мога да Ви кажа: Графенвьор – 829 милиона, пак база за съвместно ползване.
Защо продължавате да заблуждавате?! Казвате от тази трибуна: в България нямало въоръжени сили на Съединените американски щати, нямало американски войници. Ами тези в четирите бази какви са бе, господин Радев? Да не би да са извънземни?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какви са, кажете?! С какви паспорти са тези войници там?!
Защо продължавате да заблуждавате – били тука дали 60 млн. лв. за инфраструктура?
Искате ли да Ви кажа само във Военновъздушната база в Киргизстан – „Манас”, че Щатите, освен че плащат по 60 млн. долара на година наем, са излели по американската програма USAID 1 млрд. 300 млн. долара, а за инфраструктурни проекти са налели още 300 млн. долара. Назначили са 700 души на работа, за разлика от България, където само ни експлоатират. Най-бедната държава да не получи един лев от най-богатата държава в света!
Господин Радев, Вие във Вашия апартамент бихте ли пуснали някой да живее, без да Ви плаща наем?
Или може би тук е господин Цветанов да каже, ама го няма, в шестте апартамента, които има, би ли дал на някого така да живее в тях, без пари?
Тези бази са опасни за България. Те ни въвличат във война. (Ръкопляскания от „Атака”.) Този договор трябва да бъде прекратен. Предлагахме го, казах Ви кога – 27 октомври 2014 г., сега отново. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли?
Имате реплика към изказването на господин Радев? Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Радев, Вие пропуснахте да споменете факта, че това все пак са български бази и като народни представители всички преждеговоривши могат във всеки един момент да ги посетят. Те не са затворени и в тях могат да влизат по всяко време. (Реплика от „Атака”.)
Без да ми подвиквате оттам, може просто да си хванете рейса, да отидете до Граф Игнатиево и да влезете във всеки един момент. (Реплика от „Атака”.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да попитам двамата колеги – те излизат, но изобщо ходили ли са в тези, както ги наричат, „американски бази”? (Шум и реплики от ГЕРБ.) В „Ново село” ходили ли са? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз отново ще го попитам, но господин Сидеров излезе, като казва, че преди шест месеца. Само нека да обърна внимание – в документа, който показваха, че преди шест месеца, но след изборите. Попитах го: защо преди изборите не е направил това, когато е щял да получи подкрепа?
Имало ли е референдум? Не знам защо ни пита, и в Комисията ни пита за същото. Да, референдум не е имало за тези съвместни съоръжения, но не е имало референдум нито за НАТО, нито за Европейския съюз. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Представете си, че има референдум за базите и кажем „не”, какво правим с НАТО? Излизаме от НАТО ли? Просто това е нонсенс въпросът. Освен това те са забравили, че Съединените американски щати все пак са стратегически партньор на държавата – така, както беше преди това Съветският съюз, където аз споменах, че сме ходили на учения също. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
След това – заплащането. Аз вече направих прехвърлянията. Всички въпроси, които не са поставени, или може би са пропуснати, или така е решило тогава правителството, няма защо да гледат към тази част на залата и да питат нас. Да питат правителството, което е било тогава и което е подписало Споразумението, и е било оглавявано от БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Почивка до 12,00 ч., след което започваме с контрола към министър-председателя и вицепремиерите.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Моля вицепремиерите да влязат в залата.
Премиерът закъснява с около десетина минути, ще дойде. (Заместник министър-председателите Румяна Бъчварова, Меглена Кунева и Томислав Дончев влизат в залата. В залата влиза и министър-председателят Бойко Борисов.)
Уважаеми колеги, докато очакваме и останалите заместник министър-председатели, да Ви припомня процедурата за актуални устни въпроси по чл. 104 от нашия Правилник.
Дава се думата на народен представител да зададе актуален устен въпрос до две минути. Дава се думата на министър-председателя или вицепремиер да отговори веднага след задаването на въпроса. Отговорът е до три минути, след което народният представител, отправил въпроса, има право на реплика в рамките на две минути. Министър-председателят, респективно вицепремиерите, имат право за дуплика до две минути.
Всяка парламентарна група има право да зададе по два въпроса. След задаване на вторите въпроси от парламентарните групи, има възможност за въпроси от страна на нечленуващи в парламентарни групи народни представители.
Съгласно чл. 106, ал. 6 от Правилника парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 51, ал. 6 – да излизат с изявления и декларации от името на парламентарни групи във времето, определено за този вид контрол.
Започваме с въпроси на народни представители от най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ.
Има ли народни представители, които желаят да зададат първия въпрос?
Господин Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери, колеги! Въпросът ми е към вицепремиера Меглена Кунева във връзка с развитието на въпроса за присъединяването на България към Шенген. Тъй като в последно време има много активни разговори по тази тема, моля да ни информирате за последното развитие на въпроса. Ще има ли отваряне поне на някоя от границите – морската, въздушната или сухоземната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Манушев.
Госпожо Кунева, очакваме Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви за интереса, защото знам, че това е национален приоритет, който обединява не само усилията на правителството и останалите институции, но обединява и всички Вас, надявам се, в пленарната зала.
Какво е актуалното развитие? В средата на месец март беше изпратен документ с общи послания и аргументи в подкрепа на присъединяването на България към Шенген. За неговото изработване дадоха принос Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и аз. Общите послания са разпространени до президента, всички членове на Министерския съвет, до Народното събрание. Министерството на външните работи разпространи документа по нашите задгранични представителства. Това са националните ни послания. Сега ще разчитам на Вашите усилия да повдигаме темата при всеки удобен случай в рамките на официални и работни посещения в чужбина, както и в рамките на двустранни срещи с чуждестранни представители.
Бях в немския Бундестаг. Всъщност, госпожо Цачева, знам, че Вие имате посещение в Бундестага, както и немски парламентаристи ще дойдат в България. Според мен усилията ни трябва да бъдат много плътно насочени в немския Бундестаг. Смятам, че с правителството са проведени повече разговори, включително и първият такъв на вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова с министъра на вътрешните работи на Германия. Аз също се видях с него. Контактите на ниво изпълнителна власт са по-регулярни, но действително създаването на група за приятелство между нашия парламент и немския е изключително важно.
На това посещение поканих и госпожа Джема Грозданова – председателят на Комисията по външна политика. Тя беше абсолютно на всички срещи. Смятам, че така трябва да работим.
Моето посещение беше между 18 и 19 март. Проведохме среща с Бундестага, с Федералното министерство на вътрешните работи и с Федералното канцлерство. Изводите, които могат да бъдат направени, са: германската страна признава усилията, които българското правителство е предприело, но в същото време очаква не просто изработване на стратегии, пътни карти и други документи в сферата на реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, а предприемане на конкретни мерки и показване на резултати в кратък срок.
Германската страна изразява също притеснение от засилената бежанска вълна и политиката, водена от страна на Гърция. Тогава имаше доста неблагополучно изказване от страна на министъра на отбраната за възможен масов приток на бежанци в Европа заради икономическата безизходица между Атина и останалата част на Еврозоната. Според тях премахването на Шенгенската граница между България и Гърция може да отвори нов транзитен бежански коридор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че, да знаем какво се случва и с нашите съседи, е много важно.
Предстоят ми посещения в Швеция и Франция, в рамките на които ще продължа да следвам заложения курс и преследване на целта за присъединяване на България към Шенген – вероятно граница по граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Реплика? Няма да ползвате.
От името на групата на БСП лява България първи въпрос ще зададе господин Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, моят въпрос е към министър-председателя и се отнася до действието на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Поставям този въпрос, защото срокът на действие на това Споразумение изтича в средата на 2016 г., но в неговите крайни разпоредби е предвидено, че една година по-рано страните трябва да се уведомят дали продължават или прекратяват споразумението.
Предвид напрегнатата обстановка в Югоизточна Европа смятам, че трябва да прегледаме внимателно разпоредбите на това Споразумение. Смятам, че с неголеми, но важни промени то може да бъде продължено. Става дума главно за чл. 4, който предвижда провеждане на консултации по въпроси, засягащи използването на съоръженията и обектите и, забележете, освен за подготовка на силите, това Споразумение може да бъде използвано и за многовариантни операции и други мисии. Тоест то не трябва да бъде разглеждано само в един тесен национален контекст.
Предвид острият конфликт и военните действията на територията на Украйна смятам, че в този момент е много важно решенията, които се взимат за използването на тези съоръжения, да стават със съгласието на българската страна. Защото консултации означава ние да разменим мнения и накрая по-силният да вземе своето решение. В духа на партньорство, смятам, че тези решения трябва да се вземат съвместно що се отнася до разполагането на въоръжения, прелитания, излизания от територията на страната и всички цели, за които те могат да бъдат използвани.
Моят въпрос, господин министър-председател, е: ще възложите ли на министъра на външните работи и на министъра на отбраната да проведат спешни консултации с американските власти за внасяне на някои уточнения и корекции в съдържанието на това Споразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, с една дума – ще възложа, що се касае по тази тема, защото тя, както Вие сам казахте, международната обстановка или конфликта в Украйна е такъв, че всяка една държава трябва да подхожда много внимателно към нея. Мисля, че преди месец или месец и половина, когато отговарях на господин Сидеров, казах, че когато тези консултации приключат, министърът на отбраната, министърът на външните работи, а и аз самият ще дойда в парламента да Ви информирам как вървят тези преговори, защото това не е нещо, което нито аз сам, нито правителството дори само би могло да поеме такъв тежък ангажимент. Така че ще възложа и ще докладваме съответно в парламента как вървят преговорите.
Вие говорите за 2016 г., но вчера изтече срокът за Споразумението, което предишното правителство беше сключило с „Уестингхаус”. Трябва да Ви кажа, че толкова много ядове ми създадохте с това, което тогава абсолютно ненужно беше подписано, за да го предоговаря следващото правителство, знаейки прекрасно, че нито имаме възможност да вземем такъв голям кредит, да емитираме нов дълг и над 10-15 милиарда да сложим, като търговец да бъдат „Уестингхаус”, не инвеститор. Думата „инвеститор” я няма. Да бъдем купувач на този реактор. Много от Вашата партия го знаят. Вече трети ден дори за прессъобщения не можем да се разберем общо какво да бъде направено. Така че, ако има и такъв въпрос, предварително Ви казвам, че нашето мнение като правителство е този проект по така предложената схема и съответно подписани споразумения от Министерския съвет на предишното правителство или по-предишното, както се пада, ние не можем да поемем този ангажимент да потвърдим този договор.
Да, разбира се, ще продължим да работим с „Уестингхаус” като партньор, но в начина и по това, което беше подписвано и договаряно, не можем да поемем този ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател! Господин Министър-председател, тъй като въведохме още една важна тема, аз съм съгласен, че в края на което и да е управление не трябва да се поемат значителни бъдещи ангажименти, въпреки че една от точките беше да продължат разговорите със следващото редовно правителство. Аз не Ви тласкам да подписвате нищо. Продължете да разговаряте най-сериозно за условията, при които евентуално може да се стигне до такъв резултат. Така че в това отношение не се притеснявайте. Ще имате нашата подкрепа за всичко, което категорично отстоява българските интереси. Да не се окаже, че ще трябва да правим реактори, които са по-скъпи от тези, от които се отказахме. Така че наистина този въпрос е важен.
По втората част изразявам удовлетворение от Вашия отговор като заявена готовност. Надявам се, че тя ще има резултати, защото, пак казвам, с малки, но важни корекции в това Споразумение ние можем да защитим своите национални интереси, а не просто да чакаме, както казахте: „Нека Русия и Америка да се разберат”. Вероятно те скоро няма да се разберат, а срокът, до който трябва да постигнете този резултат, е 12 юни тази година, тъй като тогава е влязло в сила Споразумението.
Времето е малко, възложете на нашите представители дипломатически, на министрите това, което казахте, наистина да постигнем такива ясни условия. Дори в случая не поставям на първо място финансови изисквания, защото тези съоръжения наистина се използват съвместно от българските и американските части. Те са под българско командване, но добре разбирате, че основните решения за начина на тяхното използване, експлоатация се вземат от американската страна. Тя има възможност да увеличава и своя контингент до 5 хил. души на територията на страната. Затова, според мен, на първо място са въпросите на българската национална сигурност, така че България да не допусне да бъде въвлечена под каквато и да е форма във военен конфликт. Другите въпроси също може да обсъдите и да се постигне този резултат, за който, надявам се, да ни информирате още преди крайната дата, на която изтича. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Премиер?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Дупликата ми е по продължаващите преговори. Да, разбира се, че ние ще продължим да работим не само с тях и с други стратегически компании. Въпросът ми беше, че ние сме готови да работим по това Споразумение, ако те са инвеститор. Като търговец нямаме финансовите възможности и Вие прекрасно го знаете, а и ако сега, представете си само, че на базата на това Споразумение вляза и кажа: колеги, трябва да изтеглим още 10 млрд. евро или долара дълг, как ще реагира парламентът! Затова многократно заявих, че като инвеститори са добре дошли. Така че по тази тема можем да говорим. Ако проектът е изгоден, те би трябвало да намерят работеща схема да дойдат като инвеститор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Наред е Групата на Движението за права и свободи. Заповядайте да развиете първия въпрос.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Премиер, дами и господа министри! Бих искал да насоча вниманието на министъра на вътрешните работи госпожа Бъчварова към моя въпрос във връзка с влизането в сила от днес на изискването за прием и за преглед на лица в болнични заведения задължително да представят лични карти. В България имаме обаче много български граждани, които нямат лични карти – едни поради това, че нямат пари да си извадят или други заради пропуск в законодателството.
Пропускът в законодателството е именно точно това, че съгласно Закона за българските лични документи и Закона за гражданската регистрация, за да си извади лична карта лицето трябва да представи или документ за собственост на жилище или договор за наем. В голяма част обаче от кварталите със смесено население, където жилищата не са узаконени, е много трудно да се покажат документи за собственост, и документ за наем. Заради това голяма част от тези хора, които живеят в тези квартали, не могат да си извадят лични карти. Съгласно това изискване, което влиза в сила от днес – за приемане и преглед в болнични заведения, е задължително да се представя лична карта, тези хора изпадат наистина в беда.
Уважаема госпожо Министър, моята молба и това, към което бих искал да насоча Вашето внимание, е, че преди няколко месеца от Парламентарната група на ДПС внесохме три законопроекта, с които предлагаме промяна на действащото законодателство в полза и интерес на този проблем. Това, към което бих искал да насоча Вашето внимание и което считаме, че е необходимо от парламентарната група, да бъде създадена една работна група и с Ваша подкрепа да се пристъпи към действия, които да решат този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Илиев. Вероятно усетихте реакция на народни представители от залата и то вероятно е заради редакцията на чл. 104, тъй като на блицконтрол се отговаря на актуални въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството – общата политика! Вие поставяте много конкретен въпрос, който е и от компетентността изцяло на Народното събрание, след като има внесена такава законодателна инициатива. Но да дадем възможност на вицепремиера да отговори.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа депутати! Благодаря за така повдигнатата тема. Мога да се солидаризирам с позицията на госпожа Цачева. Очаквам от парламента това решение и ще видим как може да се приложи. Ще помислим в Министерството за това какви спешни мерки могат да се вземат, за да се гарантира защитата на правата на тези граждани.
Но това не може да става в противоречие със законите - при неспазването или за узаконяване, легитимиране на незаконната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма да ползвате, господин Илиев.
От групата на Реформаторския блок – заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа и дами вицепремиери! Моят въпрос е към министър-председателя господин Борисов.
Уважаеми господин Борисов, Вие знаете, че управляващата коалиция понесе много критики, свързани с ратификацията на договора за дилърство, който ние одобрихме преди известно време и дали ще се наложи да се теглят всичките средства.
Радвам се на Вашето изявление от миналата седмица, което направихте през медиите, че през първите три месеца на годината са събрани 820 млн. лв. повече. Моят въпрос е свързан точно с тази тематика – каква е Вашата нагласа като министър-председател за използването на тези допълнителни приходи и като цяло каква е планираната политика на правителството в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, за пореден път ми се налага да чета текста от Правилника: „Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни”. Вие задавате въпроса как ще се разходват числата, които са обявени медийно.
Господин Премиер, отговорете на въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин колега! Към днешна дата за март месец, имаме 250 милиона повече събрани, към март месец! Сумарната сума действително е над 820 милиона. Но това не означава, че отсега ще направим сметка как да ги похарчим, защото дупката в бюджета е близо 2 милиарда и ние сме заложили и много амбициозно се опитваме да събираме повече приходи, за което от всички парламентарни групи сме получили похвала, но сме далеч от мисълта, че ще спрем тук или това ни е достатъчно.
Така че апетитите на министрите са огромни, нуждите за много сфери са огромни, но основната цел на тези приходи е да запълним дупката в бюджета, за да не пипаме парите, които са от дълга. Това е политиката, която следваме.
Ако, дай Боже, продължим да се справяме добре или парите минат милиард и двеста-триста милиона, тогава можем да влезем в парламента и да проведем един дебат за няколко места, където би могло да се сложат допълнително пари за различни сфери. Но това ще стане с ей такъв дебат да преценим къде действително неотложно трябва да се работи. Вие виждате старите отсечки на магистралите в какво състояние са. Има отсечки от 1975 г., които от 40 години не са изобщо рехабилитирани, да не говорим, че поне 25 години тези отсечки въобще не са търпели рехабилитация. С една дума, само 30-ина километра някъде от участъците на Пазарджик и Пловдив и след Шумен ще изискват около стотина милиона. Това са шест ленти! Но ще дойда, ще го поставя тук като тема, ще го решаваме заедно.
Преди няколко дни, въпреки това, което правим, звеното, което създадохме от около от два месеца и половина, без много да се шуми по него, виждате, прокурори, данъчни, митничари, полицаи и всяка сряда се събираме на такава оперативка заедно с министрите, дава резултат, но констатациите са ми, особено от онази нощ, работехме активно, че пробивите в системите са огромни.
Затова днес на съвещанието съм разпоредил две основни теми, които трябва да развием: в краткосрочен план ще направим ротация, вкарваме допълнително отвътре, дори и администрацията на НАП, на Митници, на Гранична полиция, Комисията за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, имаме, мисля, 22 задържани в момента... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Секунда само. И към 7 ч. е повдигнато обвинение, още днес веднага ще ги започне Комисията за конфискация. Но една и съща – малко за информация, ще е интересно на депутатите, една и съща схема, една и съща бригада, която е на границата – граничари и митничари, от 28 февруари са пуснали в почивните дни да минат 15 камиона. Четири от тях сме задържали – това са хиляди мастербокса, но на практика дори на едни, които не са знаели, че работят камери, просто как прокарват тировете покрай тях.
Всичко това е задържано. Има много интересно съвпадение: началникът на смяната във всички дни, в които минава контрабандата, е в отпуска или болничен – точно този човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност в дуплика да завършите мисълта си.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: С една дума, приходите идват благодарение на това звено и то ще усили дейността си, защото вече сме локализирали хората и точно пробойните къде са. В днешния ден те се запушват, така че аз съм убеден, че приходите ще продължат да нарастват. А как ще ги похарчим, ще реши парламентът като дойде време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер! Благодаря за отговора.
Мисля, че наистина трябва да се фокусираме върху намаляване на дефицита и се радвам, че това е и Вашето становище, защото трябва да покажем и да задържим стабилността, която това правителство гарантира за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Борисов, ще ползвате ли дуплика?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Почти я използвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Долу-горе се получи така, да.
Процедура – заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): По начина на водене, госпожо Цачева, за което се извинявам, че леко нарушавам Правилника.
Искам да кажа на всички народни представители, че горе на балкона в дясно са дошли студенти от София, както и млади българи от Македония и Албания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангелов, да приветстваме тези групи, да приветстваме и групите на младежи от Плевен, от Пордим. (Ръкопляскания.)
Сега ме поставяте в конфликт на интереси, едва ли не. Това изобщо не беше по начина на водене, но приемам, че използвахте тази възможност, за да стигнем до този резултат, който на практика се получи.
За въпроси от името на групата на Патриотичния фронт – госпожо Карастоянова, заповядайте.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Господин Премиер, българската туристическа индустрия е на прага на най-тежкия летен сезон. България търпи щети от наложените от Европейския съюз санкции към Русия, които се изразяват в сериозен спад на туристи. Туроператори и хотелиери прогнозират 70-80% по-малко посетители от този ключов за България пазар през предстоящия сезон.
С оглед на необходимостта от енергични мерки в подкрепа на туристическия сектор, моят въпрос към Вас е: предвиждате ли българска правителствена и парламентарна делегация спешно да посети Москва, за да даде ясен знак в подкрепа на икономическите ни отношения, финансиране на ценова реклама преди началото на летния сезон, насочена пряко към Русия, Румъния, Украйна и Беларус и облекчаване на процедурата за издаване на многократни визи за руски граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да отговорите, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Дето се вика, с една такава делегация ще увеличим туристите в Москва (оживление, смях), няма да привлечем повече в България. Това е в рамките на шегата и не с неуважение към Вас го казвам. Ние по никакъв начин не сме направили каквото и да било, за да развалим отношенията с руската страна. (Шум и реплики от „Атака”.)
България е член на Европейския съюз и на НАТО и като такъв член, може би без „Атака”, всички останали партии, или Патриотичният фронт – новите партии, които са в парламента, всички по безспорен начин през годините са подкрепяли тази линия, тази политика, това членство.
Така че внушенията, че ние като държава правим нещо срещу Русия, не е вярно. Като една от 28-те страни в Европейския съюз, спазваме правилата, които дава Европейската комисия.
Оттук нататък, що се касае за туристическия бранш – може би това, което ще кажа няма да Ви се хареса – всеки ден чуваме, че – да, безспорно, това е проблем. Но колко десетки хиляди български граждани напускат по празниците пунктовете ни за Гърция и Турция? Колко десетки хиляди?! Туристическият бранш няма ли интерес да направи цени и обслужване, качество на храните, на алкохола, на всичко което касае един туристически бранш – чадъри, фотьойли или каквото и да било (ръкопляскания), за да върне тези 50-60 хиляди автомобила, които отчитаме на КПП-та по празници само в нашите съседи, а да не говорим за летния сезон? Ако направите една анкета с ползвателите на туристически услуги в България, Гърция и Турция, а Вие със сигурност ги знаете, ще Ви кажат: „Там е по-евтино, по-добро е обслужването, по-качествено.” Е, това не е ли първият приоритет на туристическия бранш?! Нека тогава да жалим за други туристи.
В Европейския съвет категорично, както и пред европейските медии, ние сме настоявали за максимално бързо решаване на кризата в Украйна, спазването на Митническото споразумение, вследствие на което е отпадането на санкции. Това съм го защитил като позиция на България, това сме го изказали публично, това е мнението и на правителството.
Молбата ми към Вас и туристическия бранш е: седнете и си поговорете малко – дава ли се фалшив, нерегламентиран алкохол, плащат ли се осигуровките на туристическите работници – готвачи, сервитьори, въобще водят ли се така, както държавата изисква? Какво е положението на плажовете? Чистят ли се, поддържат ли се в необходимия вид, какви са цените на шезлонгите и на чадърите, на атракциите, ако щете, конкурентни ли са с нашите съседи Гърция и Турция? Аз мисля, че има огромен резерв български граждани, които използват други туристически дестинации. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА (ПФ): Уважаеми господин Министър-председател, сигурно има основание в някои от акцентите на това, което казахте, но държа да подчертая, че са необходими политически знаци за икономическа подкрепа.
В този смисъл ми позволете да Ви споделя, че преди няколко години, когато Германия изпитваше икономически затруднения, канцлерът Ангела Меркел, която Вие често давате за пример, се обърна към своите сънародници с призив да изберат Германия за предстоящите коледни и новогодишни празници.
Днес ние от коалиция „Патриотичен фронт” се обръщаме към Вас, господин Премиер! Направете този апел от тази висока трибуна и чрез медиите, направете този апел с подкрепата на главните редактори на печатни медии и на директорите на електронни медии – обърнете се към българските граждани и ги призовете да изберат България за предстоящите светли християнски празници Великден и Гергьовден! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам трибуната на парламента, за да се обърна към всички български граждани (шум, оживление, смях и ръкопляскания) да прекарат отпуските си в България.
Призовавам депутатите и министрите също да изкарат почивките си в България, защото, ако направите една справка, може да се окаже, че голяма част от депутатите не са почивали в България. Призивът ми е и към Вас, и към министрите, и към всички нас.
Освен това призовавам туристическият бранш да отговори на апела на Патриотичния фронт и на всички нас с това да даде обслужване, цени и качество, което да накара българите да не пътуват с 500 километра повече, а да останат тук. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Господин Хайтов ще развие въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Аз събрах куража днес, на 1 април, да задам въпрос, свързан с пари и инвестиции на един габровец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Стига да не е конкретен въпросът и да не сте в нарушение на чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ЯВОР ХАЙТОВ: Бъдете убедена, госпожо Председател, че няма такова нарушение.
Тъй като ние – народните представители от Земеделски народен съюз и Български демократичен център, сме избрани, с изключение на колегата Росен Петров, от избирателни райони с преобладаващо по-малки общини, с повече села, нашият въпрос и нашата грижа е за развитието на тези населени места.
Въпросът ми е относно политиката на правителството за развитие на селата и селските райони. Какви действия предприема правителството за инвестиции в селата, селските райони и малките общини? Кои европейски програми дават възможност за инвестиции в тях? Какви действия предприема правителството с цел икономически растеж и нормален живот на хората в селата и малките общини? По кои програми се ремонтират обществени обекти като църкви, училища, мостове и инфраструктура? Има ли възможност държавната администрация, било то на Министерския съвет или други звена, да оказва помощ на малките общини по отношение на подготовката и изготвянето на проекти за кандидатстване и финансиране от фондове на Европейския съюз или от държавния бюджет – било пред Държавен фонд „Земеделие”, или ПУДООС, или други такива програми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Въпросът Ви е коректен, очакваме отговор от вицепремиера Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Основен инструмент, чрез който правителството може да осъществява мерки и дейности за подобряване на ситуацията в селските райони, както и дейности, свързани с подпомагане на селското стопанство, като един от основните поминъци там, е Програма за развитие на селските райони.
Само за Ваша информация – за периода 2014 – 2020 г. се предвижда Програмата да бъде с общ обем 2 млрд. 900 млн. евро, от които 2 млрд. 360 милиона да бъдат европейско финансиране. Подчертавам, че това е отделно от близо 5 млрд. 300 милиона пари за директни плащания. Това е отделно!
Времето е кратко, за да Ви разкажа какво съдържа Програмата за развитие на селските райони в нейните основни компоненти – Мярка 4, Мярка 6, Мярка 7, Мярка 19.
Първо, това е най-големият финансов инструмент, финансиран с европейски пари.
На второ място, той покрива практически целия спектър от дейности и инвестиции, които имаме по оперативните програми, като започнем с: подпомагане на предприятия, земеделски производители – за земеделски и неземеделски дейности, както и инвестиции в практически всички видове публична инфраструктура в селските райони. Това е основен акцент в Мярка 7 – „Основни услуги за обновяване на селата в селските райони”, като тук дори е включен такъв компонент като инвестиции в широколентов достъп, което, според всички анализи, правени от колегите в Европейската комисия, е една от причините за по-изостаналото състояние на тези райони.
Последният вариант на Програмата е изпратен на 26 февруари, всички отворени въпроси вече са изчистени и ако има някакви забележки, считам че те ще бъдат от техническо естество и до средата на годината ние ще имаме одобрена Програма за развитие на селските райони. Въпросът Ви обаче е много по-дълбок и няма как отговорът да остане само на ниво Програма за развитие на селските райони.
Вие питате и за информацията. Това е изключително важен въпрос. Амбициите ни са цялата мрежа от 28 информационни центъра, която имаме, буквално от края на тази година, да започне да дава много по-активна информация, плюс услуги, може би не консултации, но подпомагане на всички кандидати, включително и по Програмата за развитие на селските райони.
Последно, факт е, че европейското финансиране е основен дял в инвестиционния ресурс на държавата въобще. Това е безспорен факт! Наред с това една от задачите, която стои пред нас, доколкото това не е задача, а само и единствено на правителството, тя трябва да срещне и подкрепата на парламента: какви допълнителни дейности, включително какво допълнително финансиране би следвало да се задели за периферните и селски райони, не толкова за селското стопанство, което като резултат от директните плащания, се развива добре, а по-скоро да адресираме тежките процеси, свързани с миграция и обезлюдяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз бих желал в рамките на предвидената възможност в дупликата, господин Вицепремиер, да отговорите какви са възможностите за подпомагане на тези малки общини за изготвяне на проектите, защото тези общини определено нямат административен капацитет да изготвят самите проекти, с които да се явят, за да кандидатстват пред фондовете за финансиране?
Искам да Ви уверя, че с всички допустими механизми на парламентаризма ще настояваме за повече проекти, и то успешни проекти в по-малките общини, които да се отнасят и за българските села.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Хайтов, както споменах всички териториални структури в страната на Държавен фонд „Земеделие”, както и цялата мрежа от 28 областни информационни центъра ще бъдат мобилизирани в тази посока. Това вече го коментирах.
Факт е, че в някои от малките общини действително има проблем с капацитет. Аз не приемам общата констатация, която често чуваме, когато говорим за българските местни власти, че те нямат капацитет. Абсурдно е да твърдим нещо подобно, след като много дори от малките общини, дори от селските общини имат изпълнени по 4-5 проекта финансирани с европейски пари. Много от тях имат не само добре изпълнени проекти, но и проекти, които нямат никакви финансови корекции, което няма как да отдадем само на външна помощ, добър консултант или нещо подобно, очевидно там вече има критична маса двама – трима – четирима – петима души, с работен екип, който показва резултати.
Аз съм съгласен с Вас, че фокус на усилията трябва да бъдат тези, където броят на проектите е много малък, защото имаме такива с по един или два проекта. В крайна сметка ние по никакъв начин няма как да обясним на местното население, на хората, които живеят там, че те са получили по-малко блага, защото тяхната общинска администрация има по-малък капацитет. Това обяснение не върши работа никому, така че, въпреки че имаме независима местна власт, наш е ангажиментът по начина, по който Вие отбелязахте.
Имаме и други идеи, свързани с работата на Националното сдружение на общините, подпомагане на самото сдружение в тази посока, за да бъде усилен капацитетът на тези местни власти, които очевидно имат проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Сега наред е Парламентарната група на „Атака”.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър-председател, към Вас е моят въпрос. Той е много ясен и конкретен: ще направите ли предизвестие към американската страна за прекратяване на Споразумението за базите? Ще го направите, тоест ще прекратите ли Споразумението, или ще го продължите?
Някой може да каже – ама, това се повтаря с въпроса на господин Янаки Стоилов и на БСП. Не, не се повтаря. Сега ще кажа точно къде е лицемерието на тази парламентарна група. Не се обиждайте, драги колеги, обаче в Комисията по отбраната Вашите двама представители гласуваха „против” нашето предложение да се прекрати Споразумението за базите. Когато беше сключено Споразумението през 2006 г., господин Калфин, който тук сега отново е министър, беше министър на външните работи, а премиер беше Сергей Станишев – „Атака” и тогава, и сега, е против наличието на четири бази, които се ползват от Щатите.
Сега обаче разликата каква е? Обстановката е напрегната, има война и всяко дрънкане на оръжие на българска територия влошава нашето положение. Именно затова сега е много важно, точно в този момент, ако бях министър-председател (оживление в ГЕРБ), аз какво бих направил към американската страна? Бих казал: „Сега прекратяваме Споразумението”, бих казал също така, че България не иска по никакъв начин да участва във военен конфликт и докато не се разберат великите държави САЩ и Русия, България ще бъде неутрална. Това е най-правилната позиция. Аз съм я казвал неведнъж от тази трибуна.
Затова въпросът ми е ясен, точен и конкретен, за разлика от въпроса на господин Стоилов: ще прекратите ли Споразумението, или ще го продължите, за да може обществеността тук да разбере кой е „за” и кой е „против” тези бази? Иначе проблемът се замазва.
Тук, Народното събрание е мястото, където с действия, а не с думи – тук се обръщам към колегите, които изразиха загриженост за туризма, ами, драги колеги, вкарали сме предложение – руски туристи, пребиваващи 90 дни, без виза да бъдат в България. Ето, това е действие, сега в 14,30 ч. ще отида да го защитавам в Комисията по външна политика. Ако сте „за”, елате там и гласувайте „за”. Само че Вашите представители гласуват „против”, а тук, пред камерите, казват: „Ние сме загрижени”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Загрижеността се доказва на дела, а не на думи. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Така както Вие построихте Вашия въпрос, с една дума: няма да прекратим съществуването на български бази под българско командване за съвместни учения със Съединените щати. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Премиер, че така ясно и точно отговаряте. Аз винаги предпочитам ясната позиция. Когато тази позиция е на политически опонент, тогава е много по-лесно и да се опонира.
Но не приемам лицемерието и представянето на една позиция за друга. Всъщност Вие казвате ясно: „Няма да прекратим базите, те ще бъдат използвани”. Това е Вашата позиция. Добре! Добре е това да се чуе от хората и да се знае.
Пак се обръщам към тези, които се опитват оттук, от тази трибуна, да казват – ние сме уж против санкциите, против базите. А всъщност на практика ги подкрепят. Така че ясната позиция е по-добрата позиция. По този начин аз ще продължа да се боря срещу тази позиция. По политически начин сега ще направим и подписка за излизане от НАТО. Това е нашата позиция, нека да е ясно. В България е крайно време да се знае кой и за какво се бори, за да няма размазване и да няма заблуда. Другото е измама за избирателите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”. Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от място помежду си!
Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Лицемерието в политиката на мен ми е чуждо. Има теми, по които действително хората биха предпочели да им се каже друго, но аз съм човек, привърженик на истината.
Партия ГЕРБ, а и хората, с които сме в управлението сега, имаме ясна евроатлантическа позиция. Тя е заявена и нито за момент не сме имали нещо друго предвид. Разбира се, категорично „против” сме всякакви военни действия и на Балканите, и в региона. Настояваме за спазване на Минското споразумение – този конфликт да спре да се решава по дипломатически път, защото той ще се решава с десетилетия. От санкциите, които поддържаме, губим и в селското стопанство, губим и в туризма, губим и в много сфери, губи Европа, губи и самата Русия. Виждате какво се случи с рублата. Надявам се лидерите в Европа, в Русия и в Америка да намерят дипломатическо решение на въпроса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
От името на Парламентарната група на АБВ господин Борислав Борисов ще зададе своя въпрос.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа вицепремиери! Господин Премиер, по особен начин моят въпрос се преплита с няколко от досега зададените и ще се опитам да бъде в по-висока степен на обобщеност.
Въпросът ми е свързан, той вече беше зададен, за санкциите, наложени на Русия от Европейския съюз и в частност изпълнявани от България като страна член, и икономическите последици от тези санкции за българската икономика. За да няма евентуални политически спекулации с въпроса, който поставям, веднага искам да заявя, че ние сме „за” придържане към принципите на европейската солидарност и за тяхното спазване. Проблемът обаче е доколко спазването от наша страна на тези принципи са в полза или в ущърб на националния интерес, разбирайте в случая на отражението им върху българската икономика.
Аз не зная доколко, спазвайки санкциите, нашата държава е нанесла негативи на руската икономика, но със сигурност същите тези санкции на принципа на бумеранга нанасят определени, и то сериозни, загуби върху българската икономика. Тези загуби са не само предстоящи в туризма, както преждеговоривши колеги казаха. Тези загуби вече са реализирани и в производството, и в селското стопанство, и то немалки загуби. Медиите изобилстват с цифри и факти по тези въпроси, но аз съм убеден, че Вие, господин Премиер, сте запознат по-добре от всички нас с реалностите на негативните икономически последици от санкциите за нашата страна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключи ли ми времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето приключи.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Само 2 секунди, госпожо Председател.
Затова моят въпрос е: какви мерки предприема правителството и предприема ли въобще някакви мерки за преодоляване или компенсиране на сериозните негативни последици за българската икономика от наложените санкции на Русия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Ще се опитам да отговаря, без да се повтарям, защото по тези теми вече говорихме неколкократно. Всичко това, което казвате, е факт, но, повтарям, това са негативни последици, които имат и всички други държави от Европейския съюз.
Не сте прав, санкциите влияят върху Русия. Това, което се случи с рублата и парите, които и там се губят, са огромни. Надявам се, именно смисълът на санкциите е в това, да се гарантира Минското споразумение и да спрат да загиват хора в Украйна.
Повтарям, на Европейския съвет и във всички свои разговори винаги сме защитавали тезата по най-бързия дипломатичен начин да се реши този конфликт. Той с оръжие няма да бъде решен. Затова и ние сме били една от държавите, които са настоявали да не се изпращат оръжия за Украйна, да не се дава военна помощ, именно за да не се дрънка оръжие.
Не виждам начин, по който може да се компенсира бизнесът, не виждам начин, по който България в момента може да направи нещо, различно от това, което е в общата евроатлантическа позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Борисов!
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Господин Премиер, Вие казахте, че не виждате начин и аз вярвам в това нещо.
Дори и да има начин, ако тези компенсаторни мерки не доведат до неутрализиране на загубите и те придобият значителни или застрашителни за нашите мащаби размери, то правителството обсъждало ли е, пак повтарям – обсъждало ли е вариант за възприемане позицията на група държави, също членки на Европейския съюз, изразяващи значително по-голяма степен на резервираност към продължаване на наложените санкции на Русия, а и някои от тях са за прекратяване или въобще против тези санкции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, преди малко колегата Сидеров каза, че лицемерието или неясните позиции са нещо много лошо в политиката и аз съм съгласен с него. Европейският съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство, сиреч от 28 държави 28 ръчички трябва да се вдигнат от премиерите, от президентите или канцлерите, които са в Европейския съвет.
Факт е, че санкциите са гласувани с абсолютно мнозинство и всички ги спазват. Тогава как бихте коментирали някои лидери на такива страни, които казват, че са против санкциите, след като в Брюксел сме гласували 28 души?! Аз спокойно сега мога в рамките на популизма да кажа, че съм против санкциите, но съм вдигнал ръчичка в Брюксел, както всички тези, групата държави, за които Вие говорите. Ето това е популизъм!
И днес на Министерски съвет съм поставил въпрос към външния министър: когато се събират външните министри, да задава Вашия въпрос там – защо гласуваме едно, а след това разнопосочно, за да се харесат на някого, говорят друго.
След като излязох от Съвета, казах, че да, подкрепяме санкциите въпреки всички тежести за България.
Друг излиза и казва: аз съм против санкциите, но е гласувал, както мен! Добре ли е? Няма такава група държави. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, заявка за въпрос е подала госпожа Ана Баракова. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
АНА БАРАКОВА (нечленуваща в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери, колеги народни представители! Моят въпрос е към госпожа Кунева.
Госпожо Вицепремиер, моят въпрос е свързан с проекта за актуализирана Стратегия за противодействие и превенция на корупцията със създаване на специализирано звено за разследване на корупционни деяния на служители, заемащи висши държавни постове, в това число президент, премиер, министри, заместник-министри, депутати, евродепутати, магистрати, ръководители на държавни комисии, областни управители, кметове, общински съветници и други, или така наречената „антикорупционна прокуратура”, която може би ще бъде подобна на действащата в Румъния.
Моите въпроси към Вас са следните. Кога очаквате да заработи в България? Как виждате като времеви период реализирането на този проект?
Моля за повече разяснения и относно новия специализиран орган – ще бъде ли част от съдебната система, или извън нея, или към главния прокурор. Това са въпроси, на които, госпожо Вицепремиер, се надявам да получа отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Баракова.
За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Баракова, вчера внимавах да не я публикуваме на 1 април, за да няма неприятни коментари, от вчера Антикорупционната стратегия е на страницата на Министерския съвет. Там ще я прочетете и ще видите, че има отговор на Вашите въпроси.
Специално това, което Ви интересува – за румънския опит, не, ние не се придържаме към опита на Румъния и не правим копи-пейст на това, което в Румъния има пространство. Ние следваме нашия опит. Това е различна държава, това е държава с различна история през тези няколко десетилетия, в които се опитваме да намерим най-доброто българско решение. (Реплика на министър-председателя господин Бойко Борисов към председателя госпожа Цецка Цачева.)
Преди по-малко от десетина дни в Румъния имаше много тежък скандал между Агенцията за интегритет и така наречената „специализирана прокуратура”, тоест в Румъния въпросът кой ще пази пазачите е много актуален. Иначе изучихме като възможност това да се приложи в България. Всъщност това е опит, взет от Полша, Полша е взела опита от балтийските страни и така нататък.
Мисълта ми е: дайте да видим какво е полезно за България и да го направим тук, у нас.
Приложената Стратегия има, условно казано, три стълба. Единият стълб е политически, това е създаване на национален координатор – министър-председател или заместник министър-председател. Има съвет, в който ще има участие на неправителствени организации, които на всеки шест месеца ще следят какво става с единния орган. Според мен това е основната, носещата конструкция на Антикорупционната стратегия. Да, в този единен орган можете да намерите аналогия с Румъния, но и с абсолютно всяка друга държава. Той е за превенция и за борба с конфликта на интереси. Най-важната част от създаването на този орган ще мине през закон, който да укрепи това, което в момента се съдържа като възможности в Закона за конфликт на интереси. Ще се вземе една част от правомощията – това е предложение за Стратегията от Сметната палата, когато става въпрос за декларациите на тези 6000 висши лица с политически и административни отговорности, и ще се усъвършенстват декларациите, съдържанието им и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последната част, за която Вие питате, е какво ще прави прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, определено за отговор, изтече, госпожо Кунева. В дупликата ще продължите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, само секунда.
Това е въпрос на промяна в Конституцията. Това, към което се насочва правителството, е изграждане на специализирано междуведомствено звено между прокуратурата, ДАНС и МВР за разследване на престъпления, извършени от лица, заемащи или заемали висши държавни длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Министър-председателят ме информира, че в 13,20 ч. трябва да напусне Народното събрание. Има международна делегация, която трябва да приеме. Тя вероятно е същата, която по-рано днес беше в Народното събрание. Ако има въпроси към него, имаме време да развием само един въпрос. (Шум и реплики.)
Сега е ред на групата на ГЕРБ. Те проявяват толерантност.
От БСП лява България – госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери! Не минава и седмица без ръководеното от Вас правителство, уважаеми господин Борисов, да не взриви хората с пореден кадрови скандал.
Масовата политическа разправа е факт във всички министерства, но особено се проявяват министрите-феодали от присъдружните Ви партии. (Оживление, провиквания от ГЕРБ: „Еeее!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля! Моля за изказ, който да прилича на тази зала, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Може би защото твърде дълго бяха на диета или, ако мога да ги цитирам, „на пост и молитва 12 години”, по времето на опозиция, но сега бързат да наваксат.
Особено е трагично положението сред партиите в Реформаторския блок, които буквално са се хванали за косите за разпределяне на порциите на властта.
Давам примери от последните две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много кулинарен Ви е въпросът, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Комисията за защита на потребителите. Там се биха ДСБ срещу СДС и хората на Меглена Кунева. Разбира се, победиха тези на СДС, защото това си е Министерство на демократичните сили. Там е удобно настанено не просто ръководството на цялото СДС, а и цялата партия, предвид числения й състав. (Оживление, смях от ляво.)
Дали ще защитават потребителите или ще пълнят потребителската кошница на СДС предстои да видим, но факт е, че победиха съдружничката на Радан Кънев за тези важни места.
Агенцията за малки и средни предприятия – там, след масова политическа чистка, беше назначена една госпожа, която е била страна по кух граждански договор с преден изпълнителен директор, с който са източвали Агенцията. Сега същата госпожа си върна жеста към предния директор и сега заедно на принципа „аз на тебе, ти на мене” отново ще източват Агенцията за малки и средни предприятия. (Шум и реплики.)
Тук имам и един добър пример за коалиционно взаимодействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте си въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук имаме и един добър пример за коалиционно взаимодействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте си въпроса! Задайте си въпроса, примерите – друг път!
МАЯ МАНОЛОВА: Последно изречение – в който партиите от Реформаторския блок са се разбрали кой да стане директор на Фонд „Земеделие” в Разград. Един добър пример за това как се провежда конкурс по реформаторски. (Шум и реплики.)
Не е важен въпросът „Кой?”, важно е да е свой!
Моят въпрос към Вас е: какво е Вашето отношение към цялата тази кадрова вакханалия, особено на реформаторите? Предстоят уволнения и в икономиката, и в земеделието – над 800. Отговорността е Ваша, какво отношение ще вземете за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Манолова! Аз благодаря на колегите от ГЕРБ, че проявиха тази толерантност, защото, ако не беше зададен въпросът, щяха да кажат, че сме използвали времето.
В същото време благодаря на парламента, че разбира, че час и двадесет минути отговори на въпроси от премиера е достатъчно време, и че мога да проведа и другата среща.
Госпожа Манолова, в една действително сложна коалиция, в сложно време не се управлява лесно и не се вземат лесно решения.
Предполагам, че Вие можете по същия начин да кажете за времето, когато сте управлявали, но прекрасно знаете, че министрите са тези, които пряко ръководят своите министерства и отговарят за кадровите назначения или за предложенията, които се правят.
Преди изборите по никакъв начин дори не сме давали – нито ние, нито АБВ, нито патриотите, нито Реформаторския блок, дори и илюзия на хората, че ще управляваме заедно, но така се стекоха резултатите от изборите, че по-добро в този вариант в нашия мандат – единствен възможен на ГЕРБ, нямаше как да се случи.
Аз многократно на министрите, не само от Реформаторския блок, и от АБВ, и съответно от ГЕРБ, съм им казвал да бъдат внимателни там, където хората са си професионалисти, не са поставени по партиен принцип и вярвайте ми, от тази група на ГЕРБ, от депутатите, когато се срещам с тях, упреците към мен са, че не сменяме хора. Просто чашата е наполовина празна или пълна в зависимост от коя страна я гледате.
Ако питаме ГЕРБ и те в момента да станат, особено ако дам на Цвета Караянчева думата, просто ще стане... (Шум и реплики.)
Да, дето се вика, и от ДПС ще станат след това. И всички могат да станат и да кажат нещо.
Така че моят съвет към Вас е, когато е петък, на парламентарния контрол да си зададете съответно на ресорните министри тези въпроси, защото аз съм проявил необходимата толерантност и считам, че така е правилно – в сектора, който ръководи даден министър, да си назначи заместниците, да си назначи хората, с които може като в екип да работи. Това е правилното според мен.
С чужди коне, дядо ми навремето казваше, трудно се оре! Затова всеки един от министрите носи своята персонална отговорност за назначенията.
Аз, виждате, ако се провери на важни управленски позиции колко хора са останали от предишното правителство, никак не са малко – и в сферата на сигурността, ако погледнете, и в армията, и на много места.
Сигурно има някъде назначения, които може би не са най-добрите. Вярвайте ми, че когато се събираме в ГЕРБ много силно се протестира от партията. Много силно се протестира за някои назначения, но това е коалицията.
Ето, понеже тук е и господин Калфин – има четири заместник-министри. И четирите си ги е назначил той, защото пенсионната реформа, която вчера представи, е негова отговорност, с цялата подкрепа на правителството, и то е нормално, когато я изгражда, да си сложи хората, с които да работи.
Ако някъде има партийно уволнение на кадърен човек, Ви моля да ме информирате. Поемам ангажимент да направя всичко възможно да не се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Уважаеми господин Премиер, ще Ви кажа по какво кадровата политическа метла, която осъществяват присъдружните Ви партии и Вашите ГЕРБ-активисти, е по-различна от досегашните политически уволнения, защото те са факт във всички управления, нека да не се лъжем – по това, че Вашите ГЕРБ-активисти, ГЕРБ-министри и особено присъдружни министри не мирясват, докато не уволнят до последния човек, назначен през последната една календарна година. (Силен шум, реплики и провиквания.)
Не се спират! Чистачка, шофьор, дърводелец, перачка, технически персонал! Тъй като ние се уморихме да броим уволненията тук, в парламента са дошли няколко души с разсипани съдби, които искат да Ви разкажат накратко своите истории.
Една млада жена от Дупница с две висши образования, едното – „Ядрена енергетика”, самотна майка с болно дете, работи като чистачка, уволнена от новоназначените ръководители от ГЕРБ в „Напоителни системи”. Две висши образования – чистачка.
Една млада жена – инвалид, 91% инвалидност, спечелила конкурс в Областна управа – Враца, уволнена от областната управителка на Враца в Деня на инвалида. Тя е тук. Вижте я с нейната съдба.
Една млада жена от Пловдив – две висши образования, два езика, уволнена от министър Лукарски, експерт в Регионалното звено „Конкурентоспособност”.
Една млада жена от Кюстендил – 30-годишна, две висши образования, два езика, национален представител в Европейската комисия по контрол на аквакултурите, уволнена извън всякакви правила и норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за примери изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако имате сърце, вижте поне жената-инвалид и самотната майка с две висши образования – чистачка, защото наистина е безобразие по какъв безжалостен начин се отнасят днешните ръководители с обикновените български граждани. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, веднага, сега като тръгна, ще Ви моля да дадете тези хора. Лично ще проверя как е възможно във Вашия мандат на жена с две висши образования да не й намерите работа, а да я направите чистачка. (Реплики и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Така казахте – че е чистачка, която ние сега сме уволнили, което означава, че в предишния период е била чистачка с две висши образования – по пътя на елементарната логика. Затова поемам ангажимент – веднага, сега като тръгна, ще оставя началника на кабинета си, за да вземе тези хора и ще проявя максимум разбиране за възстановяване или да бъдат назначени, ако са такива критериите, за които Вие казвате. И ако особено пък по политически причини, или че не са от ГЕРБ, реформаторите, патриотите, АБВ са махнати, Ви гарантирам, че ще ги възстановя. Разбира се, с министър Лукарски ще разговарям, това е негово право.
Аз неслучайно говоря много пъти за толерантността и затова да бъдем и хора, и държавници, и политици. Когато ГЕРБ стана първа политическа сила, но остана в опозиция и обикалях по страната, десетки хора ходеха покрай мен и ми подаваха заповедите, с които са уволнявани. Тогава им казах: „Пазете ги. Със същите заповеди, само ще сменя датите, и ще Ви възстановя на работа.”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) За такива назначения не би трябвало да ми се сърдите, защото по същия начин са били махнати.
Всичко останало – съветвам и колегите министри, и Вас като депутати, не е правилно към човешките съдби. Едни са предпочели БСП, други – ГЕРБ, трети – реформатори, или която и да е друга партия, да не пропусна. Не може животът им да протича на четири години – четири години да живеят, четири години да се мъчат, или обратното. Това нито е добре за кариерното развитие, нито е добре за потенциала на държавата, на хората, на мобилизацията ни. Затова Ви моля – обръщам се преди всичко към моята партия, спрете се!
Аз съм спрял, госпожо Манолова, поне 300 назначения, които са ми били предложени, или са дошли министри да ми кажат: предлага се от парламентарната група, от областните ръководства този, този и този – дали е в едно министерство, във второ, в трето или в четвърто съм ги спрял лично. Някъде не мога, защото коалиционната култура, като си дал на човека властта и трябва да си защитава политиката и назначенията, там не мога и така да се намеся. Мога в тези, в които пряко нося отговорност като партиен лидер.
Моля Ви, дайте ги тези хора. Лично ще чуете след това как съм се отнесъл. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов, за участието Ви в днешния блиц контрол.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи. (Реплика.)
Имате въпрос, добре. Обявих колегата, след това ще се върнем на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми заместник министър-председатели, въпросът ми е свързан с програмирането на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. Разбира се, въпросът ми ще бъде от общ характер.
Уважаеми господин Дончев, на какъв етап са преговорите с Комисията, кои моменти остават спорни?
И един много важен въпрос – има ли забавяне в графика с действията за изпълнение на приложимите предварителни условия? Благодаря Ви предварително за отговора. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум и реплики.) Факт е, че през изминалата седмица имаше делегация от Европейската комисия на изключително високо ниво. (Силен шум и реплики.) Тук беше и пряко директорът, който отговаря за България, както и генералният директор господин Дефа. По време на тази мисия считам, че бяха проведени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за ред в залата. Неуважително е към Вицепремиера. Групата вдясно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: ... финалните преговори по двете оперативни програми – „Региони в растеж” и „Околна среда”. Доколкото добре знаете, и по двете има редица отворени въпроси, по които ние преговаряме с Европейската комисия, като темите специално в „Околна среда” са свързани с това кога стартират проектите, предвид че трябва да се изчакат всички стъпки, свързани с планирането на така наречения „регионален подход”, и коя ще е институцията бенефициент.
Позицията на Европейската комисия, че договарящ орган, сключващ договорите по реда на Закона за обществените поръчки, трябва да бъдат ВиК дружествата, е непреклонна. Тя, разбира се, има своята икономическа логика. Ние говорим за проекти, които генерират приходи, за които има специален вид съфинансиране, свързан точно с това, че проектите генерират приходи. Приходите са отговорност на този, който събира таксите за водоползване, тоест ВиК дружествата. Има наистина икономическа логика ВиК операторите да имат силна роля в този процес.
Нашето настояване обаче винаги е било, че този процес няма как да тече без местните власти, по дълъг списък с причини. От една страна, там в последните години, доколкото има национален капацитет, е натрупан именно в тях. Да не забравяме, че изпълнението на проекти в сектор „Води” е свързано не само с разпоредбите на Закона за обществените поръчки, а най-вече със Закона за устройство на територията, където местните власти също имат правомощия. Това, на което последно се договорихме, е, че ВиК дружествата могат да останат в ролята на отговорни за сключване на договор с изпълнителите, но те ще бъдат подпомагани от общините. Под каква правна форма ще бъде конструкцията между местни власти и ВиК оператора е тема, която е от правомощията на българското правителство.
Колкото до предварителните условности, аз не считам, че за последните пет месеца има каквото и да било изоставане в изпълнението им. Съвсем друг въпрос е, че България все още има отворени предварителни условности. Докладва се всеки месец на Министерския съвет за напредъка. Аз лично следя всяко от отговорните ведомства – ако е едно, или са повече, за да има напредък с такива темпове, че предварителните условности да не представляват проблем от 2017 г. Добре знаете, че ако има предварителна условност, която не е затворена като тема, съществува опасност Европейската комисия да ревизира финансирането в съответния сектор.
Механизмът за следене напредъка на предварителните условности е разработен от мен още 2012 г., така че бъдете сигурен, че се отнасям с необходимото внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Анастасов, заповядайте за Вашата дуплика.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви за отговора, уважаеми Заместник министър-председател.
Както и преди съм Ви казвал, всички теми и опасения, които споделям тук с Вас, са единствено с цел да не пропуснем важни моменти в преговорите. Споделял съм Ви и за ИСУН 2020. Да, съгласен съм, че предварителните условия са нещо, което е общо усилие на всички правителства и трябва да се преследва докрай. Особено съм притеснен обаче за предварителните условия във водния сектор, които са много.
Съвсем накратко накрая бих Ви попитал – в каква посока се развиха преговорите за обхвата на сектор „Води” в Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.? Успяхме ли да запазим подхода да се финансират проекти над 2 хил. еквивалент жители, или загубихме битката и остават тези, които са само над 10 хиляди, което ще засегне голяма част от населените места и агломерациите в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Господин Дончев – дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще бъда съвсем конкретен. Във финалната фаза на преговорите – поне тази, която протече в изминалата седмица, основни акценти бяха тези, които коментирах преди малко. В този смисъл темата с обхвата не е отваряна наново. И без това от тридневни преговори един ден беше отделен само на Оперативна програма „Околна среда” и на спора кога тръгват проектите, така наречените „първи проекти”, голяма част от които са фазирани от този програмен период, и дискусия относно бенефициентите. По една или по друга причина точно този въпрос не беше обсъждан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Светлана Ангелова, ГЕРБ.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Едно от важните решения, което взе правителството в края на миналата година, е до 31 март да се предложи дългосрочно решение по въпросите на пенсионната реформа. В отговор на това в началото на 2015 г., под ръководството на вицепремиера и министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, беше сформирана работна група с участието на представители от синдикатите, работодателските организации, институции, универсалните пенсионни фондове, експерти и институции. Бяха поканени и народни представители от всички парламентарно представени политически партии, както и един независим народен представител.
Идеята бе да се търси съгласие от широк кръг експерти и политически партии по тази изключително важна тема, да се изработят и предложат дълготрайни решения на пенсионната ни система, които да бъдат защитени в последващите години от евентуални промени. Близо три месеца тази работна група работи усърдно и отговорно. Бяха представени и обсъдени на заседания на работната група десетки предложения за усъвършенстване на пенсионния модел и развитието на българската пенсионна система. Работата на работната група приключи.
В тази връзка моят въпрос към вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин е: каква е политиката на правителството във връзка представената вчера реформа в пенсионната система? Какви мерки ще предприемете, кои са засегнатите групи и лица и преодоляването на евентуални трудности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Калфин, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ангелова, действително, както бяхме поели ангажимент, вчера представихме вижданията и резултатите след провеждане на всички консултации в най-широк кръг, които и Вие споменахте, които ще бъдат сложени до края на тази седмица за публично обсъждане на страницата на Министерския съвет и на Министерството на труда и социалната политика.
През месец април – това е процедурата, предстоят публични консултации, обществено обсъждане, обсъждане в Националния съвет за тристранно партньорство. Аз ще бъда на разположение на парламентарните групи в парламента за предварителни консултации, пояснения, така че амбицията ми е в началото на май Министерският съвет окончателно да реши какви ще бъдат внесените промени и след това разчитам, че Народното събрание до края на лятната сесия ще може да се консолидира и да приеме тези поправки, за да затворим темата.
Питате за засегнатите лица. Може би това е една от сферите, която засяга всеки български гражданин. Това, което се опитваме да направим, и това, което предлагаме, и целта на тези промени е свързана с това пенсионната система да бъде по-стабилна, укрепена, самостоятелна и да има възможност да осигури достатъчно висок доход на хората, които получават пенсии.
Обратното, както са правили доста правителства досега, спирането на този проблем – чувам и сега предложения за замразяване на всички промени, означава, че след десетина години, при тази демографска картина в България, ние ще имаме една още по неспособна за адекватни доходи пенсионна система. Така че промените са действително наложителни. Въпрос на отговорност – и политическа, и обществена, и на политическите сили, и на социалните партньори, е да направят компромисите, които биха могли да направят, така че да приемем един вариант, който е достатъчно широко подкрепен.
В най-общи линии това, което предлагаме, е един дългосрочен период, в който да се укрепят и приходите, и разходите в пенсионната система, в която да се затворят пробойните и в която да се гарантира, че промените, които настъпват, ще бъдат възможно най меки и за хората, и за бизнеса.
Да, тук става въпрос за конкретни мерки за по-добра събираемост на приходите и конкретни мерки, свързани с достъпа до пенсионната система, включително възраст, стаж, категорийни работници. Това, което остава да уточним в следващите дни също, е по какъв начин ще бъде въведена и възраст за служителите от сектор „Сигурност” и да изчистим точния механизъм. Концепцията, свързана с пенсиите за инвалидизиране, е ясна.
Това, което при всички случаи искам да Ви кажа, е, че всички тези промени се правят с грижа за хората и с ангажимент тези, които излизат в пенсия, действително да имат възможност за получаване на добри доходи. Включително въвеждаме и един нов механизъм, който да позволява при бюджетна възможност над швейцарското правило да се актуализират пенсиите годишно.
Въвеждаме и доста промени, които възстановяват справедливостта в пенсионната система, тъй като в момента хората, които се пенсионират или им предстои да се пенсионират, са при изключително неравни условия. Така че цялата промяна действително е дългосрочна, в нея има над тридесет мерки и е насочена към това българските граждани да имат повече доверие и увереност, че пенсионната система ще им осигури добри доходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Госпожо Ангелова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Благодаря на министър Калфин за отговора. Тези промени, министър Калфин, наистина са наложителни и необходими, за да се постигне така желаната финансова стабилност, независимост и сигурност на българската пенсионна система. Те са ключът за намиране на дългосрочно решение за решаване на натрупаните проблеми в пенсионната система в България и установяването на един траен модел. Тези промени ще доведат до сигурност и яснота както за настоящите, така и за бъдещите пенсионери и не на последно място ще доведат и до така мечтаната доходност и увеличаването на размера на пенсиите на българските пенсионери.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам да Ви благодаря за добре свършената работа през тези три месеца и за това, че удържахте на думата, че до 31 март 2015 г. ще бъдат изработени основните параметри по промените в пенсионната система.
Пожелавам Ви успех в следващите дни на консултации. Надявам се, че ще получите максимална подкрепа от социалните партньори и политическите партии и чакаме скоро тези предложения в Народното събрание за обсъждане и гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Калфин? (Заместник министър-председателят Ивайло Калфин се отказва от дуплика.) Благодаря Ви.
Продължаваме с групата на Реформаторския блок.
Въпрос ще зададе господин Антони Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера Дончев. Вчера излезе една информация, че „Газпром” е изкупил дяловите участия на европейските партньори Eni, EDF и Winter Shell.
С оглед на това, че Българският енергиен холдинг също има участие в това дружество – става въпрос за „Южен поток – транспорт”, може ли да очакваме и неговите дялове да бъдат изкупени? Инвестицията, за която става въпрос, е значителна – около 200 млн. лв. Ще сме благодарни, ако може да ни кажете как българската страна участва в целия този процес на изкупуване на дяловете на вече затворения „Южен поток”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тренчев.
За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! По принцип в нещата, които върша в работата си, избягвам импровизациите. Особено от парламентарната трибуна трябва да се избягват всякакъв вид импровизации. В този смисъл не очаквайте от мен да коментирам публикации от медиите, също да говоря празни приказки по тема, по която не съм видял какъвто и да било документален белег. Изчакайте няколко дни, след седмица, в рамките на редовния парламентарен контрол, дори и извън всякаква парламентарна процедура, ако темата Ви представлява интерес, бих могъл да Ви предоставя информация. Не съм правил нарочна проверка във въпросните български дружества какво е предложено, така че не бих могъл да Ви предоставя конкретна информация, а, както казах в началото, от импровизации нямаме нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви за отговора, най-вече колко откровен беше той. Аз също съм съгласен с това, което казахте за импровизацията. По начина, по който беше импровизиран в медиите, е като свършен факт. Затова си позволих да задам този въпрос. Мислех, че изкупуването е свършен факт. Призовавам Ви действително да видите какво може да се възстанови от тези немалки средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин Дончев? Не.
Сега наред е групата на българския... на Патриотичния фронт – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Български Патриотичен фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може и така да бъде, но след време. Днес е Парламентарна група на Патриотичния фронт. (Реплика от народния представител Валери Симеонов встрани от микрофоните: „Българско винаги стои добре пред всичко друго”.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър-председател... Той пък е заминал нанякъде.
Уважаеми дами и господа министри, след гласувания и приет в Народното събрание Закон за налагане на мораториум върху износа и извозването на необработена дървесина, при нас постъпват многобройни сигнали за ускореното извършване на масова сеч в различни райони на страната. Сигналите са подкрепени от снимкови и свидетелски материали. Това създава впечатлението за обратно действие на приетия Закон за налагане на мораториум. В тази връзка моля да отговорите на въпроса: има ли информация в Министерството на земеделието и храните или Министерството на вътрешните работи за извършването на мащабна сеч – разрешена или незаконна, извършва ли се извозване на необработена дървесина по посока на държави – членки на Европейския съюз, по-специално Гърция и оттам в Турция, естествено? Изпълнява ли се Законът за мораториума за износ на дървесина по отношение на останалите съседни на България държави и има ли установени опити за контрабанда и наложени наказания за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Към кого е въпросът Ви, кой ще отговори на този въпрос?
Господин Дончев се нае кавалерски да отговори на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители, уважаеми господин Симеонов! Не бих могъл в момента да Ви предоставя точни данни за движението и обемите дървесина, които се движат на територията на страната или опитите за износ за държави членки или за трети държави. Но от информацията, която постъпва при нас, нямаме потвърждение на това, което споделяте в момента – за обратен ефект, тоест за завишена интензивност на незаконната и законна сеч. Нямаме подобна информация.
Искам обаче да Ви уверя, че работим с всички, не само с целия ресурс на държавата, с всички заинтересовани, включително граждани, неправителствени организации, за които опазването на българската гора е приоритет. Провеждали сме множество срещи с тях, доколкото считам, че по-добрият вариант е когато имаме обща цел да работим заедно, и да постигаме конкретни резултати, а не само да се обясняваме сутрин в студиата на телевизиите.
Сам виждате, че има редица конкретни мерки, които основно службите на Министерството на земеделието предприемат. Не само със завишаване на контрола, нови кампании, свързани със залесяване. Би следвало както едното, така и другото да са основните акценти.
Позволете ми да отбележа, че в дългосрочен план наложеният мораториум едва ли е единствената и универсалната мярка, която ще реши всички проблеми, които имаме със законната и незаконната сеч, доколкото считам, че имаме проблеми с двете. Тук на първо място говорим за това държавата да си изчерпи целия потенциал от гледна точка на контролни функции.
Разбира се, като други икономически механизми е редно да поставим въпроса, че много по-висока добавена стойност се формира в българската икономика, ако много по-голяма част от дървесината се обработва тук, в България, защото това са нови работни места, нови постъпления към бюджета, а не да се изнасят в суров вид, тук печалбата е най-малка. Но това са икономически инструменти, които не са само и единствено в ръцете на Министерството на земеделието.
Колкото до взаимодействието с всички заинтересовани, включително и с неправителствени организации, беше обсъдена идеята, доколкото някои от тях са създали платформи, където в реално време могат да се подават сигнали, свързани с незаконна сеч, категоричната позиция – моята и на колегите беше, че ако има подобни центрове и платформи, в които се приемат сигнали, не е работа на активисти на неправителствените организации да ходят и в пряк сблъсък да се борят с тези, които осъществяват незаконна сеч. Тези сигнали веднага трябва да се трасират до съответните служби –функция на Министерството на земеделието, както и на Министерството на вътрешните работи, като беше постигната първоначална договореност в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика, господин Василев. Симеонов...
Тръгна ми от преименуване на групата Ви, да не се засегнете, че в личен план не съм Ви прекръстила.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Вицепремиер! Благодаря за отговора. Сам разбирате, че не е много точен, не е пълен. Отговор получих по принцип.
Основният въпрос остава висящ. След налагането на мораториума има ли извозване на дървесина – това е, което най-много ни интересува, по посока на Гърция, евентуално Румъния, но повече на Гърция. Ако има такъв износ, това означава, че не сме спрели и не сме създали условия да се спре тази сеч – законна и незаконна. Моята молба е ако може след извършването на проверка в някакъв нормален срок, не държим пак да поставяме въпроса, съгласни сме да получим писмен отговор, как фактически се прилага, ефективно ли се прилага този мораториум за износ? Това е, което ни интересува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Симеонов, аз имам отлична памет и мога да се похваля, че зная много неща. Наред с това, признавам си, трудно бих могъл да Ви снабдя с конкретна информация за трафика на всяка стока във всяка посока, която идва в България, дори и за такава чувствителна стока, каквато е дървесината.
Както казах преди малко, нарочно ще обърна внимание на точно този нюанс от темата, който повдигнахте.
Имам една молба към Вас: ако има конкретни сигнали при Вас, моля да ни ги предадете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега въпросът ще бъде зададен от групата на Български демократичен център.
Господин Росен Петров ще развие въпроса.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми съпредседатели! Моят въпрос е към министъра на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова. Той е следният.
Във връзка с изграждането на съоръжението на българо-турската граница, което не върви с особено стабилни темпове, доколкото съм запознат от медийни публикации, предвижда ли се увеличаване състава на Гранична полиция, която да спре евентуалния поток на бежанци, който ще настъпи след 15 – 20 дни със затопляне на времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Петров! Мога да Ви уверя, че изграждането на защитното съоръжение върви с приоритет. Необходими са обаче поредица от стъпки преди да започне неговото реализиране. В края на тази седмица лично ще присъствам на място и ще разговарям с областните управители, които от няколко дни са на фазата ангажиментът да започне проектиране на това съоръжение.
То, за съжаление, няма да стане в този период, в който очакваме завишаване на емигрантската вълна. Затова сме предвидили други мерки, които са свързани със сътрудничество от страна на Българската армия, за които тогава, когато те бъдат конкретизирани, ще Ви информирам.
Следим процеса и имаме готовност за всякакви възможни мерки, с които разполагаме, за да можем да реагираме адекватно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Петров? Няма да ползвате.
От Парламентарната група на партия „Атака” въпрос ще развие господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги, господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиер Румяна Бъчварова. Уважаема госпожо Министър, преди броени дни българското общество стана свидетел на поредната нагла циганска провокация. В кв. „Надежда”, гр. Сливен, камерите на Нова телевизия записват цигани, които скандират: „Българите на кайма! Българите на сапун!” Подобни скандирания са в пряко нарушение на чл. 162 от Наказателния кодекс, което се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.
Във връзка с това, госпожо Бъчварова, моля да ми отговорите: задържани ли са лицата от кв. „Надежда” – гр. Сливен, които са скандирали: „Българите на кайма! Българите на сапун!”? Има ли образувани досъдебни производства срещу циганите, които са си позволили да проповядват и подбуждат насилие и омраза към българите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова. (Реплики.)
Колеги, заместник-председателите правилно реагират, че не е обща политика, а е по конкретен случай, но госпожа Бъчварова има готовност да отговори.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Госпожо Председател, прекалено конкретен е този случай, за да мога да отговоря. Мога да Ви уверя, че ще проверя и ще Ви информирам за конкретиката на този случай, защото в момента Вие цитирате едно медийно събитие. (Реплики от „Атака”.)
Ще проверя и ще Ви информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Вицепремиер, въпросът е прекалено актуален, защото това е поредното нагло изказване от страна на цигани, които, ако погледнете – когато говорим за актуалността, дори днес циганин с камък е разбил главата на жена в гр. Сандански, преди няколко дни цигани убиха българин в гр. Правец. Всеки ден ние сме свидетели на поредните нагли безчинства, кражби, убийства, изнасилвания от циганите, които тормозят българските граждани. Българите вече са принудени да спят със своите животни в оборите, за да не бъдат откраднати от циганите. Само преди два дни видяхме как в Бургаско вече се крадат цели стада с агнета по 40-50. Ако за Вас това не е актуално, то за нас от „Атака” е повече от актуално.
Нека да напомня, че преди месец и половина, два зададохме и на предишния министър на вътрешните работи господин Вучков въпроса: какво се прави в крайна сметка, за да се предотврати тази нагла и безпардонна циганска престъпност? Чухме пак фрази: „Ще работим, ще видим, камери ще слагаме…”. Резултатът до този момент все още е нула, не стига, че цялото българско общество е принудено да издържа многолюдните цигански семейства.
Ние от „Атака”, разбира се, предложихме законопроект, с който да спрем явлението – деца да раждат деца, а всички трудещи се българи да ги издържат. Вие всичките, разбира се, по комисии го отхвърляте. Вече шест месеца той не влиза в залата за гласуване. Аз не виждам защо казвате, че това не е актуален въпрос?! Вие не осъзнавате ли, че вече нещата са предприели толкова застрашителни размери? Нека да казваме истината в очите: циганите в момента безчинстват в цяла България и няма държава, която да ги спре! Това е абсурд! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Госпожо Председател! Мога да Ви уверя, че не става въпрос за това, че въпросът не е актуален, а че не е свързан с общата политика. Друго, в което искам да Ви уверя, че органите на МВР действат по отношение на българските граждани по еднакъв начин, без да ги разделят на етнос. В този смисъл специални действия срещу една отделна етническа група – не смятам, че е правилна политика. С цялата строгост на закона към всички, които го нарушават – това е принципът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Госпожо Дукова, искахте процедура?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господа министри, заместник-министър председатели! Стана практика, госпожо Председател, този контрол да се превръща в сериозна изява на част от колегите, с оглед на това, че са включени камерите. Смятам, че не би следвало да се дава думата, особено в пространно не толкова интелигентно според мен слово, в което да не казваш нищо и по същество да правиш негативна политика. Тук конкретиката е ясна и проста – да се задават въпроси, свързани с политика. Всичко останало се случва може би в петъчния контрол, където му е мястото, въпреки че според мен и моето скромно мнение на такива въпроси никога не им е времето и мястото. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова. (Шум и реплики от Атака.)
По начина на водене.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, моята молба към Вас е, когато народни представители от ГЕРБ така злоупотребяват, просто да им взимате думата.
Госпожо Дукова, това не е ли политика – опазването живота, здравето и имуществото на българските граждани? Това не е ли политика на държавата?! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Ще се възползвам от призива Ви и винаги, когато народен представител е извън темата, ще отнемам думата.
Преминаваме към въпрос от Парламентарната група на АБВ.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Имам един изключително кратък въпрос към вицепремиера Томислав Дончев. Бих желал да получа информация относно напредъка по внасянето на Законопроекта за обществените поръчки.
Законът за обществените поръчки бе предвиден в правителствената Програма за междуведомствена съгласуваност през месец февруари 2015 г. Приемането на този нормативен акт ще има огромно значение за бъдещото функциониране и регулацията на държавната администрация, търговския оборот, усвояването и разходването на средства както в бюджета, така и по европейските програми.
Във връзка с това, уважаеми господин Вицепремиер, бих желал да Ви попитам: изготвени ли са финалните текстове на този нормативен акт, предоставени ли са на министерствата за съгласуване конкретни предложения, синхронизирани ли са с европейските норми? За кога са предвидени евентуалните обществени обсъждания и внасянето на Законопроекта в Народното събрание за разглеждане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Абсолютно съм съгласен, че Законът за обществените поръчки е един от най-важните, най-критичните нормативни актове по редица причини – в него са концентрирани интересите на огромни групи от хора и институции както в публичния, така и в частния сектор. Огромна част от националния бюджет, както и от европейското финансиране се разпределя през обществени поръчки. Като маркирам хронологията, ще обърна внимание, че България в Стратегията за обществени поръчки, която е комуникирана и одобрена от Европейската комисия, е поела ангажимент текстовете на Закона да са готови още през декември месец 2014 г. Факт е, че няма как да ме държите отговорен, че за един месец – от ноември до декември 2014 г., не сме били в състояние да разработим Закона.
Пряко на въпроса Ви: в момента текстовете на Закона са на 95% готови. Свикана е работна група със заповед на министър-председателя – министър Лукарски е председател на работната група, аз имам честта да контролирам изпълнението й. Задачата е – по текстовете, които са изготвени в огромна степен от експертите от Агенцията за обществени поръчки, да се произнесат всички ведомства, тоест всички министерства. Ако има съображения, свързани с предложените текстове, те да бъдат отстранени или да бъдат редактирани, след което веднага ще започне – което е стил, което е практика, което е стандарт – обществено обсъждане с всички заинтересовани страни.
Нещо повече, за да не губим време, съзнавайки добре, че ако има някакви радикални идеи от всички заинтересовани страни, браншови организации и Национално сдружение на общините, аз още през месец ноември поисках от всички тях ключови предложения, които на фаза разработване на текстовете, да бъдат включени вътре. Тези предложения, които могат да станат част от тъканта на закона, са съобразени.
Кога текстът ще е на вниманието на Народното събрание? При всички случаи разчитам това да бъде преди средата на тази година, за да има възможност най-късно през есента комисиите и народните представители да могат да работят по тези текстове. Само напомням, че срокът за транспонирането на директивите, който е един от поводите за разработването на нов закон, изтича през месец април 2016 г.
От гледна точка на координация с европейските институции ние нямаме проблем. Амбицията е законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., тоест, както споменах преди малко, да бъде приет най-късно есента от Народното събрание.
Това, на което не обърнахме внимание, защото ние се фокусирахме върху хронологията – две са основните причини да мислим за нов закон. Едната, разбира се, е транспонирането на новите директиви в сферата на обществените поръчки, но по-голямата причина е натрупаният опит през последните години, най-вече фактът, че старият закон отдавна не изпълнява функциите, които трябва да изпълнява. Той има натрупване на рудиментарни образувания, прекалено сложен е, което впрочем е една от причините много често да се допускат грешки, а именно сложността на стария закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Аз изразявам лична удовлетвореност от Вашия отговор и както Вие казахте, това е една изключително важна и деликатна материя в същото време, тъй като към настоящия момент моето лично мнение е, че са затруднени именно големите възложители в лицето на общините и съществуват предпоставки за недостатъчно доброто реализиране на големи инфраструктурни проекти по места, закъсняването в сроковете и така нататък. От изключителна важност е поставеният въпрос. Благодаря Ви още веднъж за отговора. Пожелавам успех в начинанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Странно е да се ползва дуплика, при условие че се движим в режим на взаимно съгласие, но потвърждавайки всичко това, което казах, искам да допълня, че наивна е илюзията да считаме, че само един нормативен акт би решил всичките проблеми.
Дори да имаме брилянтно разработен Закон за обществените поръчки, част от болките, които имаме – нарушения, обжалвания, ще останат, законът не може да ги реши. Законът дава рамката. Голяма част от проблемите са как се прилага законът, но наред с това аз съм убеден, че новите текстове ще дадат и нови възможности, защото задачата, която е спусната на всички експерти, е текстът да предполага толкова простота, яснота и интуитивност, колкото може да предполага.
Един от големите проблеми е, че процесите са прекалено сложни, а основният акцент е в посока опростяване. Примерно представянето на множество декларации, документи, които се изискват сега, се заменят само с една декларация от кандидата. Само една!
Като втори акцент е представянето на документи да се замени с проверка по служебен път. Законът създава и нормативната основа за електронно възлагане, което е също императив и не може да подлежи на коментар.
Считам, че като правна среда ще дадем нови възможности, включително и част от възлаганията да отнемат много по-малко време, защото времето е фактор не само, когато говорим за разходване на бюджетно финансиране, особено, когато говорим за европейските пари. Наша обща отговорност е паричният ресурс най-бързо да се превръща в блага за гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последен въпрос за днес от господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, дами и господа вицепремиери, колеги! Имам въпрос към вицепремиера госпожа Меглена Кунева като принципал, наблюдаващ работата на Министерството на отбраната.
Госпожо Кунева, на 9 март тази година военният министър Ненчев уволни шефа на „Военна информация”, така нареченото „Военно разузнаване на Република България”.
Имам към Вас следните въпроси: Вие одобрявате ли, дадохте ли своето съгласие за тази кадрова сеч, тъй като става дума за уволнението на професионалист, при това уволнен с мотива за оперативна несъвместимост?
Следващият ми въпрос е: оперативно несъвместим ли е полковник Веселин Иванов, уволнен по същество дисциплинарно, след малко ще кажа защо, а съвместим ли е новият кандидат за тази работа, все още не е назначен – Йордан Бакалов, чисто политическо назначение, което няма нито грам експертност?
Третият въпрос, който искам да Ви задам, госпожо Кунева е: подкрепяхте ли отказа на господин Веселин Иванов да предаде делата на сътрудниците на „Военното разузнаване” в Близкия Изток и на Балканите и смятате ли, че новият шеф на „Военна информация” трябва да направи това?
Също така искам да Ви задам въпрос: смятате ли, че господин Бакалов без никакъв военен ценз, без никаква военна подготовка може да бъде професионален ръководител на служба „Военна информация”, където експертизата е особено важна – става дума за строго специализирана военна институция?
Като цяло: одобрявате ли поведението и отношението на военния министър Ненчев към служба „Военна информация” и неговата истинска ненавист към военните разузнавачи?
И най-важният въпрос: одобрявате ли политическата чистка, която можем да прочетем в неговото изявление, че 39% от ръководния състав на „Военна информация” трябва да бъде уволнен, тъй като е бил назначен през 1989 г.? Одобрявате ли това негово поведение и тези негови действия, които по същество са политическа репресия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, не мога да допусна въпросите ви не само по причина, че имате право на един, а зададохте най-малко четири въпроса.
Второ, няколко пъти днес се позовавам изрично на текста на чл. 104, ал. 1. Във Ваша чест няма да го прочета за пореден път, моля Ви Вие да направите това.
Въпросът е недопустим, поради което няма как да се даде възможност на вицепремиера, към когото го зададохте, да отговори.
Поради приключване на пленарния ден, закривам пленарното заседание. Утре – в 9,00 ч.
Само пояснявам, че въпроси, които съдържат лични данни, поименна информация, в това число и отношение се задават в писмен вид и са недопустими за устен контрол, какъвто е и блиц контролът.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Янаки Стоилов

Кирил Цочев


Секретари:
Димитър Делчев

Иван П.Иванов