Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка първа за днес да обсъдим Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, а като точка втора – първо четене на Законопроекта за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители. И двата законопроекта за изменение на ГПК и на НПК са свързани с правомощията на прокуратурата, което изисква да бъдат разгледани в спешен порядък.
Предлагам да гласуваме като точка първа и втора за днес да се случи това.
Режим на гласуване.
Гласували 151 народни представители: за 108, против 19, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 554-01-64, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 1 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 март 2015 г.
На заседанието присъства госпожа Емилия Недева – член на Висшия адвокатски съвет.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от Данаил Кирилов. Той посочи, че внесеният Законопроект е резултат от волята на няколко политически сили да се приемат адекватни мерки за защита на държавния и обществения интерес. Със Законопроекта се цели да се даде възможност на прокурора да предявява искове и да бъде страна в гражданското съдопроизводство за защита на интересите на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Кирил Калфин, Данаил Кирилов, Петър Славов, Свилен Иванов, Димитър Делчев, Явор Нотев, Четин Казак, Десислава Атанасова, Христиан Митев и Лъчезар Никифоров. В хода на дискусията част от тях заявиха невъзможност да подкрепят Законопроекта в този му вид, а останалите се обединиха около становището за необходимостта от вземане на мерки за защита на държавния и обществения интерес, като посочиха, че между първо и второ гласуване следва да се прецизират употребените в предложените разпоредби понятия, да се конкретизира компетентният прокурор и да се уточнят правомощията на съда.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без гласове „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-64, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Може ли, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не само може, господин Кирилов, но е желателно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Настоящият Законопроект има за задача създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство.
Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България една от основните правозащитни функции на прокуратурата е да следи за спазването на законността. Изчерпателно са изброени способите, чрез които тя реализира тези свои конституционни правомощия, без да е ограничен обхватът на дейността. Конституцията не определя конкретните случаи и характера на законите, предоставящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела.
Като орган по законността, притежаващ конституционна компетентност, включително и участие в граждански дела, прокуратурата не може да бъде ограничавана със закон за участието й в правен спор относно сключване и изпълнение на сделки на държавата и общините в нарушение на изискванията на граждански закони и на добросъвестността, ако страните имат неправомерно поведение и не са заинтересовани да бъдат атакувани по съдебен ред сключените между тях сделки. Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да бъде атакуван по съдебен ред от прокурора.
Когато е нарушен, застрашен или засегнат държавен, общински или обществен интерес, същият следва да бъде защитен от компетентния орган по надлежния ред. Но ако съответните органи не упражнят своето правомощие или проявят бездействие при защитата на правата и законните интереси на държавата и общините, съществува реална опасност от увреждане на тяхното имущество или съответно обогатяване на други правни субекти. Тези процесуални действия или бездействия на съответните държавни или общински органи и длъжностни лица могат да доведат до настъпването на неблагоприятни имуществени последици за държавата и общините. Именно за защита на държавния и обществен интерес и устоите на правовата държава е предоставена правна възможност на прокурора в предвидените със закон случаи да участва в граждански и административни дела.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК, конкретно § 14 – § 17, „Държавен вестник” от 1997 г., в сила от 1998 г., беше ограничена конституционно признатата и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен и обществен интерес. Наложи се ограничение за започване и участие в граждански дела от прокурор само в изрично определени в специални закони случаи. Тази законодателна промяна прекрати добра традиция, водеща началото си още от Закона за гражданското съдопроизводство, просъществувала в продължение на 105 години и доказала своята ефективност. Сравнителният анализ на съществуващото законодателство в страните от Европейската общност показва, че във Франция, Белгия, Италия, Испания, някои от швейцарските кантони, Литва, Беларус и други прокурорът може да предявява искове в защита на обществения интерес.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ГПК има за предмет създаването на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство. Целта е чрез спазване на точно определени процесуални правила да се защити публичният и обществения интерес от неправомерни действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и общините, които не съставляват престъпление, но чиито правни последици увреждат държавата, общините и определена част от гражданите, поставени под особена закрила на закона.
Ще се постигне и антикорупционен ефект. Неправомерните действия или бездействия на съответните централни или местни органи, на които е предоставено правото да се ползват и разпореждат с държавно или общинско имущество, съдържат в себе си предпоставки за корупция и могат да доведат до нанасяне на непоправими вреди за държавата и общините.
Процесуалното бездействие на съответните органи за защита на правата и законните интереси на държавата и общините води до разширяване на приложното поле на неоснователното обогатяване в полза на частни субекти за сметка на част от имуществото на държавата или общините. Затова е необходимо със закон да се уреди процесуалната намеса на прокуратурата за защита на правата и интересите на държавата и общините, които са нарушени, застрашени или засегнати от бездействието на техни органи.
Законопроектът урежда като защитени блага правния ред и сигурност, имуществените права на държавата и общините и дава възможност на прокурора както да започне гражданско дело, така и да встъпи във висящ процес, ако прецени, че държавният, общинският или общественият интерес налагат това.
По причина, че в Закона за съдебната власт са разписани правомощията на прокурора само по отношение на административното съдопроизводство, Законопроектът предвижда и регламентиране на това правомощие на прокурора и в Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дебатите са открити.
Моля народните представители, които желаят да участват, да дадат знак.
Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми е по-скоро процедурен – към господин Кирилов.
В представения ни доклад на групата за първо гласуване, под който сте се разписали, господин Кирилов, в края на текстовото изложение пише, че „след проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 4 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта”.
Много внимателно Ви слушах. Вие изчетохте: „с 14 гласа „за” и 3 „въздържали се”. Кое е истината? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четете другия закон, господин Симеонов.
Господин Симеонов, Вие сте по другия закон – по втора точка. Изпреварвате събитията. (Оживление.)
Има ли изказвания?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Кирилов говори от името на вносителя.
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз заставам пред Вас само за да заявя, че групата на БСП лява България ще подкрепи промяната в Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Нейната цел е да върне прокуратурата в тези случаи, когато трябва да се защити държавния интерес, в случая е посочено: „Интересите на граждани, които се ползват с особена закрила на закона”.
Нека да припомня това, което е отбелязано и в мотивите на Законопроекта. Точно преди Коледа на 1997 г. тогавашното дясно мнозинство в парламента, днешни наследници на които са Реформаторския блок, отмени това правомощие на прокуратурата. Това беше направено неслучайно точно в навечерието на започващата голяма приватизация в България, въпреки категоричната съпротива на левицата в лицето на БСП, въпреки нежеланието на тогавашния главен прокурор и предупрежденията.
Днес, когато този процес е почти завършил, когато имаме печалната равносметка на прехода и загубените милиарди от българската икономика в резултат на приватизацията, в много случаи – подарък, когато това мнозинство гласува за отмяната на § 8, по който държавата все още не може да налага обезпечения за неизпълнени задължения в хода на приватизацията, днес се предлага възстановяване на това правомощие.
Предлага се – добре, но много късно и с много малък ефект. И вероятно в някои случаи то ще може да послужи, за да се предотвратят бъдещи злоупотреби, но големите загуби са налице.
Казвам го, защото ние такива предупреждения правехме, когато се въвеждаше и този модел на здравната реформа, и предлагахме друг начин за рационализиране на здравната система. Казвахме го и в много други случаи.
И го подчертавам не за да правим равносметка със задна дата, а за да се разбере, че далновидната политика изисква да предвидиш последствията преди те да са настъпили, а не да се бориш, когато вече само една малка част от тях могат да бъдат предотвратени или отстранени, така че днес парламентът, надявам се, ще подкрепи със значително мнозинство тази промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс. И нека тя да бъде използвана рационално, нека да бъдат направени уточнения преди второто четене, за да се види дали обхватът на предвижданите субекти, чиято защита тук се предлага, не е твърде голям, за да се направи така, че прокуратурата да се концентрира върху най-важните случаи, по които тя да защитава обществения и държавния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на Комисия от Реформаторския блок ние не подкрепихме тези предложения в ГПК и предупредихме, че така формулирани и предложени не съответстват на мотивите и на целите, които твърдят вносителите, че на практика преследват с тях.
Поставихме много въпроси, които и до момента не става ясно предвижда ли вносителят да бъдат коригирани между двете четения, въобще какво ще се случи.
Но най-важният въпрос, който мисля да поставя пред Вас, е: в последните седмици вече станаха много, да не кажа – обвинения, но упреците от обществото, че парламентът приема извънредно законодателство. Опасявам се, че ние в момента правим нещо подобно – възстановяваме правомощия на прокуратурата, които тя е имала по времето на комунистическия режим и хората са упреквали, че тези правомощия са граничели едва ли не със сталинисткия модел на прокуратура.
Питам Ви аз: какво общо имат тези промени с казуса КТБ, който е сочен като пример те да бъдат внесени? Как точно тези промени в ГПК, които касаят гражданско-правни правоотношения, ще помогнат за разрешаване на казуса КТБ?
Тук не става дума за реализиране на минали сделки, не става дума за минали събития. Тук, между другото, че отляво, изразиха подкрепа ме изненадва, но се надявам това да светне червената лампичка на ГЕРБ кой подкрепя тези предложения, след като на Комисия – първо, имаха изразени резерви. Сега изведнъж безапелационно ги подкрепят. Това за нас – от Реформаторския блок, също е обезпокоително, но ние така и не разбираме: как тези проблеми ще помогнат за разрешаване на казуса с КТБ, как ще помогнат да се върнат тези пари в държавата, които са източени оттам и да бъдат върнати на всички тези депозанти, които загубиха спестяванията си? Преди всичко не разбираме как тези промени ще помогнат прокуратурата да се намеси и да привлече към наказателна отговорност лицата, отговорни за това източване, което всъщност й е работата?
В случая какво правим ние? Даваме едни правомощия пределно неясни с какво ще се занимава. Възниква въпросът: къде отива местната власт? Как прокуратурата ще знае по-добре какви са проблемите на общините, отколкото самите общини? И какво се случва, ако общини са предявили искове и изведнъж дойде един прокурор и каже: „Вие нищо не разбирате от това, което сте завели като дело. А сега тук стъпвам на Ваше място и ще Ви представлявам. Вие ще седите отстрани и ще гледате, защото аз мога да направя това нещо”?
Всичките тези въпроси не са решени в този Законопроект и аз силно Ви призовавам да помислим преди да го подкрепим. Той страда от сериозни пороци.
И още едно нещо, което изтъкнахме на Правна комисия – най-логичното, ако подобни правомощия законодателят иска да даде на някой държавен орган, е да ги даде на министъра на финансите. Той е този, който представлява по гражданския процес държавата. Той е този, който познава добре и проблемите на общините, предвид че всяка община или почти всяка получава ежегодно и субсидия от държавния бюджет. Защо министърът на финансите да не се занимава с тези работи, а отново намесваме прокуратурата?
Между другото, аз не чух категорично становище на прокуратурата – те с подобно нещо ще се наемат ли да се занимават, и как това кореспондира с всичките изказвания, които бяха правени в последните месеци и години от най-висши представители на прокуратурата – че са превърнати в пощенска кутия и всеки им носи всичко и всякакви казуси. Как ще се справят и с тази допълнителна работа, но преди всичко ще си гледат основните задачи по Наказателнопроцесуалния кодекс именно да привличат като обвиняеми лица, заподозрени в извършване на престъпление? Всичките тези неща са неясни и няма как да подкрепим този Законопроект.
Завършвам с това, че е редно подобни и сериозни законодателни инициативи – обръщам се към колегите от ГЕРБ, да ги обсъждаме и в Съвета за развитие, защото са радикални мерки и те не могат да бъдат приемани и гласувани просто, ей така, подписани на коляно, внесени и в рамките на два дни едва ли не да се подкрепят или отхвърлят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, всъщност Вие зададохте въпроси, на които знаете отговора в протеклия дебат в Правната комисия. Само на част от тях ще успея, вероятно ще трябва, за съжаление, и допълнително да се изкажа.
Да, предвиждаме сериозни изменения между първо и второ четене, включително по отношение на субектите, чиито интерес би могъл да бъде обект на защита в този случай. Отсега ще кажа – основното ни предложение, поне на нашата група, ще бъде това да се сведе само до държавния интерес, да отпаднат общините и другите лица, като по отношение на общините ще се позовем на установеното законодателство, практика, европейско законодателство и традиции в местното самоуправление.
Всъщност обаче колизиите, които твърдите, въобще не са налице дори когато иде реч за местната власт. Като добър и практикуващ юрист Вие знаете, че няма пречка титулярът на интереса да бъде една страна, а прокурорът да бъде контролираща или напълно независима страна в процеса.
Специално изчетох тази част на мотивите, в която се оборва аргументът Ви за сталинистко законодателство. Не, това правомощие го има, пак подчертавам, от 106 години. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
От 106 години, от първия Закон за гражданското съдопроизводство.
Също така не споделям аргументите да се прехвърли това правомощие и да се прави аналогия с компетенциите на министъра на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, слушах внимателно Вашата реплика, обаче не чух отговора на основния въпрос – как това ще помогне за казуса КТБ, който е сочен навсякъде, че всъщност с тези мерки се търси негово разрешаване?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Вече помогна – вчера се произнесе съдът.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Включително по телевизионни студия видях най-различни представители на партии, подкрепящи управляващото мнозинство, които обясняваха как това е точно за този казус и как едва ли не, като той бъде решен, дори може да се мисли тези мерки да бъдат отменени. Само че аз тук пак Ви обръщам внимание – това, за съжаление, не решава тези проблеми.
По отношение на сталинисткия модел, колегите, по-старите практикуващи юристи, ми обърнаха внимание, че едно от основните занимания навремето на прокуратурата именно по такъв действащ модел, който е имало преди 10 ноември, е да се меси по Закона за собствеността на гражданите и да преследва хора, които имали повече от един имот. Спомняте си тези ограничения тогава.
В какво ще превръщаме прокуратурата? В пощенска кутия на хора, които имат някакви спорове със съседите си и ходят да ги топят как, разбирате ли, там държавният или общинският интерес бил застрашен, защото не си бил платил местния данък, затова да се намеси и да му спре сделката за прехвърляне примерно на моторното превозно средство. Мисля, че ще доведе в този вид наистина до абсурди.
Призовавам Ви много сериозно да помислим, ако това се приеме, между двете четения да се оправи. С колегите имах възможност да говоря – единствената възможност да мислим за някаква подкрепа между двете четения, ако тези правомощия се помисли да отидат към министъра на финансите или към друг орган, но това не е работа на прокуратурата. Пак Ви обръщам внимание – нейната основна задача е да преследва лицата и да привлича към наказателна отговорност тези, които са заподозрени в извършване на престъпление. Това е нейната основна задача, затова говорим в рамките на съдебната реформа тези й правомощия да бъдат засилени и от това нещо страда най-много обществото. Прокуратурата поне така има изключително много правомощия, с които може да се намеси, включително и в подобни правоотношения, но когато има подозрение за извършено престъпление, а просто така да се намесва от мъглявото обяснение в защита на държавния интерес, ми изглежда наистина несериозно и направо опасно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Кънев има думата.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още няколко аргумента против така предложения Законопроект.
На първо място, има ситуации, в които подобно пожарно законодателство се налага и ние няколко пъти вече, предимно във връзка с казуса „Корпоративна търговска банка”, приехме подобни текстове. Убедеността ми като юрист и като народен представител е, че е абсолютно недопустимо подобно пожарно законодателство да влиза в ГПК или в НПК, защото засяга неограничен брой казуси с непредвидими последици, така че нека да се въздържим до специалните закони.
На второ място, няколко конкретни проблема на тази разпоредба. Първо, прокуратурата далеч, далеч няма грам капацитета да се включва във всички граждански дела, в които абстрактно е засегнат някакъв публичен интерес. Прокуратурата не се справяше, ама изобщо не се справяше, когато трябваше да се явява по всички административни дела. Затова в предишен парламент, без никакво участие на нашата политическа сила или на нейни представители, беше сведено в много по-тесни граници участието на прокурора по административни дела. Извинявайте, мъкнеха се едни прокурори, които не бяха прочели нищо от делото, защото бяха длъжни, мънкаха нещо там, съдът изобщо не им обръщаше внимание и не ги слушаше. Сега, когато са силно лимитирани случаите на административни дела с участие на прокурора, поне хората, които се явяват от прокуратурата, са си прочели делото. Тук ще са необходими драстични нови назначения, изключително голямо увеличение на разходите и съответно много рязко сваляне на без друго плачевното ниво на българската прокуратура с тези нови назначения. Няма кой да се явява по тези дела – на първо място.
На второ място, как се защитава публичният интерес в гражданските спорове е ясно по силата на сега действащите закони. Има ясна отговорност на държавата и на нейните органи, като общите компетенции са на министъра на финансите, на министъра на регионалното развитие и често пъти – по пълномощия на областните управители. Ние какво правим? Снемане отговорността на тези хора, които в момента я носят, и им казваме: „Не се притеснявайте, по тези дела ще се явява прокурорът, отговорността е негова.”
За фигурата на прокурора, който има право да обжалва, без да е участвал в производството, дори не ми се говори. А след като е предвидено да може да се включва като участник в производството, да се предвижда и че може да обжалва, без да е участник, тоест да се разбива правната сигурност на гражданския процес, с очакването на някаква фигура, която не е ясно дали ще бъде уведомявана, ама ще има право да обжалва, просто е професионално безумие. Казвам го на колегите, които са вносители. Как лице, което не получава уведомление за съдебното решение, ще има право да обжалва? От кога му тече срокът на този човек да обжалва – това е много важен въпрос?
И накрая да си кажем в очите основния проблем, защото тези са много важни, но при един по-сериозен капацитет на прокуратурата, който го няма, са преодолими. Как решихме, че ключовият страж на обществения интерес в България ще бъде една институция, която в продължение на десетилетия се доказа като пълен провал в защитата на обществения интерес? Връщаме се на правата на други държавни органи в рамките на гражданския процес. Колко обвинения има от българската прокуратура, когато тези отговорности не са били надлежно посрещнати от министъра на финансите, от министъра на регионалното развитие, от областните управители?
Колко пъти прокуратурата изобщо е забелязала тежки дефицити в работата на длъжностни лица с огромни правомощия в рамките на гражданския процес? Броят се на пръстите на едната ръка. Случаите, в които било по едър, било по дребен повод прокуратурата се е проваляла в присъщите си към настоящия момент функции, са неизброими в България. Констатациите за неспазване от страна на прокуратурата със сегашните й дейности са неизброими. Коментари за безконтролния характер на прокуратурата в България само от тази трибуна са идвали от всички политически сили в продължение на повече от едно десетилетие.
Значи ние вместо да реформираме българската прокуратура, от което има огромна нужда, вместо да й помогнем да си изпълнява присъщите функции, които в момента има по Закон, ние й хвърляме огромен набор от функции, които тя първо няма капацитет да изпълнява, и второ – нека си го кажем в очите – няма интегритет да изпълнява.
Аз за разлика от колегата Савов не виждам какво може да ме убеди между първо и второ четене да подкрепя този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, групата на Патриотичния фронт ще подкрепи предложените промени в Гражданския процесуален кодекс. Ще напомня на всички, че в момента обсъждаме Проекта в неговата философия и основна идея. Не сме на второ четене. Тук се направиха доста коментари по същество на текстовете.
На първо място, искам да отбележа, че фигурата на прокурора в гражданския процес не е нова. Тя не е въведена вчера. Въведена е още – както беше казано – със Закона за гражданското съдопроизводство. Надали можем да обвиним неговите създатели в някакви пристрастия към определени тоталитарни идеологии. Впоследствие беше продължена със Закона за Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. През 1997 г. това правомощие беше силно ограничено до степен на отмяна.
Не мога да се съглася с част от изразените от колегите тук тéзи, че прокурорът няма основание да участва в гражданския процес. Уважаеми колеги, напротив, прокурорът има основание. То беше споменато от уважаемия председател на Правната комисия господин Кирилов – това е чл. 127 от Конституцията. Там ние възлагаме на прокурора да упражнява общ надзор за законност. След като с конституционна норма му възлагаме такъв надзор, след като в Закона за съдебната власт изрично записваме, че прокуратурата упражнява надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите, редно е да дадем необходимия инструментариум на прокуратурата, за да може да изпълни това конституционно, респективно законово задължение, въведено и в Закона за съдебната власт.
Трябва да разграничаваме общия надзор за законност от поддържането на обвинението в наказателния процес, което е отделна функция. Имаме и отделна конституционна норма за това и отделна норма в Закона за съдебната власт. За да може прокурорът, респективно прокуратурата да упражнява и да изпълнява тази конституционна норма, е необходимо в Гражданския процесуален кодекс да бъде създаден необходимият инструментариум, така че да е изпълнена и конституционната норма, и нормата на Закона за съдебната власт, та прокуратурата да може да защитава държавния интерес.
Разбира се, ще се присъединя към отправените критики по отношение на кръга от защитавани субекти. Считам, че общините би следвало да бъдат изключени от този кръг и би следвало да остане само държавата. Ние ще направим съответните предложения за промени в тази връзка между първо и второ четене.
Смятам, че нормите, които дават възможност на прокуратурата да участва във второинстанционни производства, без да е участвала в първата инстанция по делата, е нецелесъобразно и би следвало да отпадне.
Смятам, че задължението на съда да уведомява прокуратурата, при положение че даваме в предходния параграф възможност прокурорът да се намесва и да инициира искове по ГПК, също не е добре обмислено. Ще направим предложение за неговата промяна.
Като цяло подкрепяме философията на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Движението за права и свободи също ще подкрепи този Законопроект, тъй като ние сме убедени, че трябва да се положат всички възможни усилия от страна на законодателя за гарантиране защитата на публичния и държавен интерес, когато е застрашен, независимо по каква линия и от какви субекти. Нашата принципна позиция от самото начало е била, че когато държавният интерес е застрашен, когато имуществените интереси на държавата са накърнени, трябва да се намерят всички възможни работещи механизми този интерес да бъде защитен.
Ние се нагледахме през годините на безброй примери, които други оправомощени държавни органи и институции по една или друга причина не успяваха или не пожелаваха да защитят докрай държавния интерес. Ярък пример в това отношение беше цялостният процес на приватизация, други важни сделки, в които участваше и държавата. Отнемането на правомощието на прокуратурата да се намесва в тези случаи, като отстъпва като страна в гражданскоправен спор или да инициира обжалване на подобен род сделки, попречи през всичките тези години този интерес да бъде защитен докрай.
Едно е когато очакваме от прокуратурата постфактум при приключила сделка да се мъчи да търси вина, да търси наказателноправна отговорност от това или онова длъжностно лице, да събира годни доказателства за наказателния съд, уличаващи конкретни длъжностни лица в престъпление, друго е когато прокуратурата в по-ранен етап, когато самата сделка може да бъде обжалвана по гражданскоправен ред, да се намеси и да се опита да защити държавния интерес.
Ето, това е огромната разлика, уважаеми колеги от Реформаторския блок, между Вашата визия за ролята на прокуратурата, и нашата, която е залегнала в конституционния текст на чл. 127.
Мисля, че тук не трябва да се смесват двата законопроекта. Не трябва да се говори общо. Сега обсъждаме единствено и само измененията в Гражданския процесуален кодекс. Когато стигнем до следващия Законопроект за изменение на НПК, тогава можем да говорим за аргументите, които Вие споменахте сега. Но специално в този Законопроект аз не виждам нищо кой знае колко скандално. Този Законопроект не е конюнктурен. Той не е единствено и само с актуалния казус с фалита и източването на КТБ. Това е принципен въпрос, който трябва да бъде решен. Трябва да бъде възстановена възможността на прокуратурата да участва в защитата на държавния интерес и в гражданскоправни и административни дела – нещо, което й беше отнето през 1997 г.
Разбира се, аз също споделям някои от критиките, които бяха изказани. Някои от текстовете трябва да отпаднат, някои от лицата трябва да отпаднат. Трябва да остане единствено и само защитата на държавния интерес.
Трябва да се премахне предлаганото правомощие, тоест задължение на съда да уведомява прокуратурата при всеки висящ пред съда спор. Прокуратурата сама трябва да е в състояние да следи и да прецени кога да се намеси, кога да встъпи като страна в делото и да инициира със съдебно дело.
Да, тук бяха изразени критики за това, че, видите ли, прокуратурата нямала капацитет. Естествено, че няма капацитет да следи цялостния гражданско-правен оборот. Но тогава, когато има информация, тогава, когато тя прецени, в конкретен случай, когато тя прецени, че има опасност да бъде нарушен държавният интерес, то трябва да има правната възможност да се намеси.
Именно затова ние ще подкрепим този Законопроект, като, разбира се, между първо и второ четене ще участваме в усилията текстът да бъде подобрен по такъв начин, че да предотвратим критиките и опасенията от страна на опонентите на Законопроекта за това, че с него може да се злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Първа реплика?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Казак, аз Ви слушах много внимателно. Споменахте казуса КТБ и затова Ви репликирам. Кажете как точно тези законодателни промени ще помогнат да се разреши казусът КТБ с източените средства, връщането на източените средства и така нататък? Как точно? Кажете ни с думи прости: ето, това нещо ще се използва по този начин, за да успокоите всички хора и в тази зала, които се притесняват, и извън тази зала. Това Ви моля да направите съвсем кратичко.
Другото нещо. Ще Ви припомня, защото Вие сте един от съвносителите. Има-няма две седмици как приехме измененията в Закона за банковата несъстоятелност. Помните, тогава се сформира работна група. Отзоваха се хора от всички парламентарни групи, седнахме заедно, помислихме, работихме заедно, лично дойде премиерът на едно от заседанията, коментирахме го и накрая излязохме със законопроект, който мисля, че върши добра работа. Въведохме фигурата на временния синдик, която вече фактически функционира. Постигна се консенсус. Нещата бяха подкрепени в пленарната зала. Защо в момента това се прави по този начин? Аз това също не мога да го разбера – на коленце, от днес за утре, без ясни аргументи как точно ще помогне това да разрешим казуса с КТБ. Ето, това нещо не става ясно.
Още нещо в контекста на казуса КТБ. Чу се от Националната агенция за приходите, че се е задействала, била наложила запори, била наложила възбрани върху активите. Тоест това, което ни притесняваше – да няма разпоредителни сделки при тези наложени запори, ако е факт, очевидно няма опасност. Аз пак не мога да разбера при това положение как тези законодателни промени ще помогнат в случая да се разреши този казус, ако това наистина е причината? Ако е друга, кажете ни другата причина коя е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, запазвайки за себе си притеснението от всяко извънредно законодателство имам два въпроса към господин Казак във връзка с неговото изложение.
Първото е, тъй като чухме, че прокурорът ще прави по собствена преценка кога да се включва и как да се включва, питам: къде ще бъде обективизирането на тази оценка и докъде ще се простира субективизма във вземането на едно такова решение да се включи или да не се включи?
Вторият ми въпрос е: при въвеждането на прокуратурата в този граждански процес, къде и как ще се осъществява контролът върху действията на самата прокуратура, за да нямаме произвол и да не се получава онова, което обикновено казваме: „Пътят към ада е постлан с добри намерения”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Казак. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, Вие започнахте Вашата реплика с думите: „Аз много внимателно Ви слушах”, но от начина, по който продължихте, останах с впечатлението, че не сте ме слушали внимателно. Аз изрично споменах, че специално този законопроект не е толкова тясно свързан с конкретния казус КТБ, а е принципен законопроект. Принципен в подхода си да се възстанови едно отнето правомощие на прокуратурата и то е свързано не толкова с конкретния казус, а по принцип с цялостната история на България от 1997 г. насам, когато след отнемането на това правомощие ние се нагледахме на стотици и хиляди примери, в които държавният интерес, по всеобщо мнение на обществото, не беше защитен и в процеса на приватизация, и в други случаи. И тогава другите държавни органи, другите институции – по принцип всяка държавна институция е призвана да защитава държавния интерес, не се справиха стази задача. И липсата на възможност на прокуратурата да се намеси в този случай, да компенсира това нежелание на съответните други държавни органи да се намесят, доведе до всеобщото възприятие в обществото, че държавният интерес не беше защитен. Така че специално този Законопроект, пак повтарям, не е толкова свързан с конкретния казус. Нека, когато стигнем до следващия, тогава да говорим за конкретния казус.
Все пак говорим и за случая КТБ. Тази сага още не е приключила, уважаеми господин Славов. Така че нека създадем един превантивен механизъм, който да попречи оттук нататък други подобни опасности, свързани с опити да продължи вторичното източване на активи на свързани с КТБ фирми и дружества, не конкретно с КТБ, а свързани с нея дружества, да не бъдат осъществени.
Господин Ерменков, аз мисля, че Вие смесвате правомощията на прокуратурата с тези на съда. Първо, прокурорите и в този Законопроект включително имат право само и единствено да обжалват определени сделки, да встъпват като страна в спор вече пред съда. Този, който ще прецени уместността, правилността на намесата на прокуратурата, правилността на нейната позиция, е българският съд. Така че прокуратурата няма никакви чрезвичайни правомощия. Тя само може да допринесе с аргументация за това държавният интерес да бъде защитен по време на вече съществуващ правен и съдебен спор пред българския съд. Това е единственото правомощие, което ние предоставяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Давам думата за изказване на господин Явор Нотев – заместник-председател на Народното събрание и депутат от групата на „Атака”.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря за дадената възможност, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, ще започна може би малко наивно за изказване от тази трибуна, но не е честно това предложение да бъде внесено в пленарната зала по този ред, по който беше внесено днес –да бъде разгледано в този порядък след критиките, след оценките, които се чуха и по време на обсъждането му в Правната комисия на Народното събрание, и по отношение на отзивите, които се чуха в професионалните общности, а пък и в медиите за това, което се опитват да направят вносителите. Но това оставям настрана. Вероятно това не е аргумент, който ще свали точката от дневния ред.
Не е честно обаче и в още един аспект. Той беше споменат и се чувства, витае във въздуха. Не е честно, защото тук се поставя една конкретна цел, която дава основание Законът за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс да бъде определен като извънреден.
Що се отнася до тези, които критикуват правно-техническите му несъвършенства, те оставят вносителите на риска да бъдат обвинени, че са лица и субекти, които се опитват да скрият истината за КТБ. Точно заради насочената ясна цел и точно защото се говори, че този закон ще бъде панацея оттук нататък държавата да бъде управлявана почтено, коректно, законосъобразно с помощта и действията на прокуратурата, извинете, но съм скептик по отношение на това.
Искаме да възстановим правомощия на прокуратурата, отнети коя година? Чу се няколко пъти вече – 1997. Припомням, 1997 г.!Сега сме месец април 2015 г. Давате ли си сметка за какво говорим? Какви са тези исторически справки и въжделения да върнем времето назад? Ами през това време, във форматите на различни народни събрания, Парламентарната група на „Атака” внесе предложения за възстановяване на тези правомощия на прокуратурата, за реални лостове, с които да се спрат сделки, които ощетиха интереса на държавата, на българските граждани и чиято цена сега плащаме.
Да, но тогава всички бяха на мнение, че прокуратурата няма място по този ред и по този начин, че инструментариумът, предложен от действащото законодателство, е достатъчен да отговори на нейната конституционна позиция и задължение да брани държавния интерес. От думите на главни прокурори, междувременно сменили мандата и като личности, разбира се, различни, чувахме едно и също – че в България прокуратурата е претоварена с очаквания, че думите прокуратурата да бъде сезирана и да се самосезира вече станаха шаблони, които чуваме ежедневно от медиите и при цялата тази атмосфера, разбира се, подобни предложения не вървяха, звучаха екзотично и се отхвърляха с мнозинство в зависимост от това кой управлява – без значение, в крайна сметка, за крайния резултат от гласуването, но предложенията на „Атака” не бяха приети.
Сега говорим за това, че КТБ е поводът да се реши една криза. Тогава, позволете ми да споделя усещането си, че предложенията са израз първо на гузна съвест, защото който не е за решаването на тази криза по предложения начин, който пък от своя страна се явява едно правно недоносче, той е лошият, той може би не иска да подкрепи решаването на въпроси от съществен интерес.
Но позволете ми и още едно подозрение и съмнение: ако някой внесе и прокара този законопроект, той вероятно се надява да оглави възможността да се работи по този проблем и съответно да бъде освен пръв борец за справедливост и за държавен интерес, до известна степен по-информиран и ръководещ и направляващ процесите, които ще трябва да текат в тази процедура.
Е, тогава за мен става ясно бързината и това съгласие, което ще наблюдаваме преди малко при гласуването между големите парламентарни групи. Може би надпреварата върви с крайната цел всяка от тях да се окаже на подобна по-благоприятна позиция.
Но като заявявам, че споделям всички критики от правно естество, които бяха заявени тук напълно, защото те са напълно основателни, предупреждавам, че сме на път да приемем закон, който наистина е недоразумение и недоработен текст, недостоен за обсъждането му в пленарната зала. Така не може да се внася законопроект, особено след предупреждението, което е настъпило за него. Не може да се уповаваме на предложение между първо и второ четене, защото това обезсмисля първото четене на законопроекта, което пък е задължение на парламента.
Какво правим тук? Получаваме някакви обещания, неясни по съдържание и по насока, само да дадем ход на последващите стъпки от процедурата. Така или иначе, не е възможно да се подкрепи текст, който предлага прокурорът да се включва в процеси, в които не е участвал в първа инстанция. Не е възможно без ясна конкретизация на неговите критерии, по които ще определи интереса на държавата, на общините и гражданите, да му дадем инструмент в ръцете да обръща хода на процеса, съответно да влияе върху резултата. Забележете текста, който беше споменат, но не беше докрай изяснен пред Вас – съдът уведомява прокурора тогава, когато намери за необходимо и го вика в залата. Съдът вика в залата прокурора. Извинете, има принципи на гражданския процес, има принципи изобщо в правото, съдът е непредубеден, съдът е обективен, но съдът вика прокурора. Ами хайде съдът за извика и органите на МВР, за да може да повлияе на едната или на другата страна и да помогне по разни други начини. Недейте!
Това не може да бъде текст от закон, от кодекс, и кодекс, който урежда равнопоставени отношения в гражданския процес.
Няма да се спирам, за да не обидя институцията прокуратура, върху спецификата на гражданските и търговските дела. Казвам го от първо лице, единствено число. Имам специализация в друга област на правото и Ви уверявам, че материята е достатъчно тежка, за да бъде по силите на прокурор, който цял живот се е занимавал професионално ангажиран със съвсем други производства. Да се остави управлението на тази дейност в ръцете на прокурора и по негова преценка, е наистина безотговорно. Това, разбира се, е в допълнение на останалите правно-технически несъвършенства на внесения законопроект. Той не е готов за зала, той не следва да бъде подкрепен на първо четене и ние няма как да направим това.
Впрочем, връщайки се към първите си думи, които споделих с Вас, първите опасения и малко спомени за времето, през което прокурорът наистина не беше в състояние да реагира по-остро на пладнешкия грабеж, в резултат на който българският народ, българският гражданин обедня до степента на днешното си мизерно съществуване и битие, в „Атака” ще обмислим възможността, ако, както очевидно ще се случи, този закон бъде приет на първо четене, между двете четения да внесем предложения за допълване на този законопроект в тези части, които във времето бяха отхвърлени като идея за възможност за ревизия на сделките, които имам предвид, когато говоря за грабежа, и тези наши идеи ще бъдат обсъдени в тази зала вече като предложения, внесени между първо и второ четене. Тогава очевидно по-ясен, по-отчетлив ще бъде критерият за тези, които милеят за държавния интерес, за интереса на гражданите, за имуществото, което беше откраднато и заграбено и от което не всичко, но малко поне може да се върне, а друго може да се предпази. Това виждаме като единствена възможност да използваме процедурата, в която сме въвлечени като депутати от сегашния състав на парламента, по начин, който, разбира се, не споделяме и оценяваме като нечестен, непочтен, на ръба на парламентарните правила. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Нотев.
Няма други.
Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имайки предвид, че даваме много големи правомощия на прокуратурата, мисля, че трябва да поканим главния прокурор тук, за да изкаже и да чуем лично от него има ли прокуратурата всъщност този капацитет да покрие правомощията, които даваме и дали може да изпълнява всичкото това нещо законосъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Други колеги за изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
Предполагам, че Вашето ще бъде доведено до знанието на председателя на Народното събрание и ще бъде извикан главният прокурор в залата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, както вече изразихме нашето становище от Патриотичния фронт, ние ще подкрепим на първо четене внесения законопроект за изменение на ГПК, но все пак е редно наистина и в това, което казахте, господин Нотев, има много съдържание и много смисъл, но не трябва да забравяме, че българската Конституция е вменила задължението на прокуратурата да следи и опазва законността. Абсолютно са прави и колегите от Реформаторския блок, че е настина под голямо съмнение дали прокуратурата разполага с този капацитет, защото, ако трябва да споделя моя скромен опит по отношение на административните дела, трябва да Ви кажа, че наистина там има един сериозен провал от страна на прокуратурата, но, от друга страна, само преди няколко седмици гледахме и изменения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и едва ли е редно да забравяме, че всъщност един от големите грабежи на България, на българската държава стана чрез криминалната приватизация. Лично аз изпитвам надежда, че именно чрез тези промени в крайна сметка прокуратурата ще започне да защитава, така както трябва да защитава интереса на държавата точно в тази посока, а не само в случая с КТБ, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако обичате, тишина в залата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ... е така визиран като един пример за тези законодателни промени. Ако отпадне § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това означава, че държавата няма абсолютно никакъв механизъм за извършване и защита на своя интерес. Казах го и тогава, ще го кажа и сега: ако на първо четене отпадне § 8 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля за тишина в залата, колеги! Моля Ви!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ... България и българската държава ще загуби точно 200 милиона. Ние вече сме внесли поправки в тази насока, но ако и прокуратурата няма тази възможност, каквато е имала и преди 1944 г., ако трябва да бъда честен, когато не е имало нито комунистически режим, а е имало съвсем друг режим на управление, практически лишаваме държавата от всяко едно...
Давам си ясната сметка, че, от друга страна, се съсредоточава много голяма власт в ръцете на прокуратурата, която всъщност е, по мое мнение, специализирана единствено в наказателното право.
Аз се надявам, че юристите в парламента и мислещите хора между първо и второ четене трябва да изчистят всички тези текстове, за да има наистина едно прецизно законодателство в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще Ви моля в днешния ден – петък, да не сме толкова разсеяни, защото този Законопроект е изключително важен.
Аз имах колебания дали да се въздържа, или да гласувам „против”, но след като чувам какъв е дебатът тук, не че мога да дам кой знае какъв сериозен знак, но Ви казвам, че ще гласувам директно „против” този закон. Аз не виждам начина, по който той може да бъде поправен между първо и второ четене. Какво ще му поправим?
Започвам с първия основен и важен въпрос по този Законопроект. Защо прокуратурата? Държавният интерес, що се касае до фиска, се защитава от изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите.
Тези тук, които ни връщат назад в годините, искам да им припомня, че и преди, и след 1989 г. винаги в Министерството на финансите е имало държавни юрисконсулти, които са се занимавали с това да наблюдават гражданския оборот и да встъпват в тези дела, където има държавен интерес.
Ако искате нещо да напишете, дайте да дадем правомощия на министъра на финансите, макар че според мен няма нужда от специално изменение на закона, за да може той да упражнява тези правомощия.
Господин Стоилов, хубаво е да чуете, защото Вие искате да ни върнете към онзи прословут чл. 27 от стария ГПК. Вижте, хубаво е да мислим за държавния интерес само че това е извънредно законодателство. Отделно от това нека да отворим и да погледнем внимателно Конституцията, която всички, или тези които подкрепят законопроекта, цитират. Основната функция на прокуратурата е да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпления, тоест това, което искаме да дадем, е нещо странично, извънредно. Дали има капацитет аз не мога да преценя. По спомен ще цитирам – преди 1989 г. прокурорите бяха малко под хиляда, а сега са малко под две хиляди. Не знам какъв е ефектът от това нарастване на прокуратурата.
Между другото, не че това е кой знае какъв аргумент, но за тези тежки скандали през годината, свързани с банкови фалити, с приватизации и така нататък, кажете ми едно наказателно производство, което да е завършило с осъдителна присъда. Едно ми кажете по знаково дело. Тоест в основната си функция прокуратурата не е свършила никаква работа, сега ние искаме да й дадем, и то толкова скоростно, това правомощие. Това е несериозно, колеги!
Отделно от това – да започва производства по граждански дела, да встъпва в производства. Кой ще контролира този процес?! И когато правя тук сравнение с министъра на финансите, искам да Ви кажа най-важното обстоятелство, че изпълнителната власт подлежи на парламентарен контрол, докато прокуратурата, уважаеми дами и господа, не подлежи на никакъв контрол. Искате да дадем това правомощие на прокуратурата – да започва граждански производства, да стъпва в граждански производства и на никого да не дава обяснения защо го прави. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля колегите от ляво за тишина!
АТАНАС АТАНАСОВ: Този Законопроект е абсолютен юридически нонсенс.
Моля Ви, не се засягайте колеги от ГЕРБ, защото Вие сте вносителите. Години наред парламентът беше обвиняван в това, че е гумен печат на изпълнителната власт.
Извинявайте, за последните две седмици има внесени три законопроекта, които са изработени от съдебната власт. Има разделение на властите. Ще се превърне ли парламентът в гумен печат на съдебната власт, питам аз? Това ли се случва сега?! Ако искаме да има реално разделение на властите, трябва да си дадем сметка какво правим с тези законопроекти.
Не искам да навлизам в детайли по отношение на правомощията на прокуратурата и евентуалните правомощия за встъпване в гражданския процес, но нека да видим кои са тези институции и органи, които би следвало да защитават държавния интерес на първо място. Това първо място е законодателната и изпълнителната власт. Съдебната власт трябва да бъде безпристрастна, а не да я вкарваме в такъв вид битки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Господин Славов – процедура.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Реформаторския блок моля за половин час почивка във връзка и с процедурното предложение, което направихме, за да може, ако желае главният прокурор, да дойде наистина и да вземе отношение по този много важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Давам почивка до 10,30 ч. (Силен шум, реплики и оживление.)
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, по начина на водене, ако искате го приемете, но след 20 минути има редовна почивка, така че няма как да бъде поискана сега почивка – час преди приключване на заседанието и преди редовна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, допитвам се до Правилника.
Заседанието продължава до 10,30 ч. и тогава ще има 30 минути почивка.
Има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, моля квесторите да поканят народните представители, влизаме в процедура на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 131 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, моля за прегласуване – аз и моите уважаеми колеги нямахме възможност да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване!
Гласували 151 народни представители: за 119, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде тридневен. (Реплики от БСП ЛБ.) Всички колеги от парламентарните групи, след дебата в Правната комисия, заявиха колко са готови с промените, с предложенията. Ние заявихме категорично, бих казал, еднопосочна воля за промени по някои от ключовите въпроси в Законопроекта.
Моля да поставите на гласуване предложение за срок от три дни за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): От името на Парламентарната група на „Атака” правя обратно предложение за удължаване на срока с една седмица. Нашите аргументи са следните. Тук се изказаха много, как да Ви кажа, предпазливи – не мога да намеря подходящата дума, но във всеки случай имаше намерения и изказвания, че трябва да се внесат поправки, че хората имат намерения да прочетат това много внимателно, а не набързо, както се случи. Моля вносителите и ръководството на Народното събрание да се поправи и вземе предвид, че това е Народно събрание и всеки има право на собствено мнение и то трябва да бъде зачитано.
За да бъдат внесени допълнения и поправки към предложения Законопроект, моля Ви да се съгласите да гласувате удължаване на срока, а не набързо приети закони, както много пъти се случва, които след това не работят или работят в обратна посока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Това по същество е ново предложение, което ще предложа на гласуване по реда на направените искания по двете процедури.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта на три дни.
Гласували 157 народни представители: за 93, против 49, въздържали се 15.
Предложението е прието.
След като има прието решение за съкращаване на срока, става недопустимо предложението Ви, проф. Станилов, за удължаване.

Преминаваме към следващия законопроект, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 554-01-63, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с така приетия Законопроект само преди минути и консултациите, които направихме със съвносителите, искам да заявя от името на съвносителите, че оттегляме този Законопроект. Убеден съм, че с дебата, проведен само преди минути, смятам, че между първо и второ четене могат да бъдат постигнати целите с промените, които ще бъдат направени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Оттегляте НПК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, НПК се оттегля.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Наказателно-процесуалния кодекс се оттегля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: При оттеглен законопроект, той автоматично отпада от точката за разглеждане. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, тя е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Преди това обаче едно съобщение, колеги:
На 2 април 2015 г. е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приети на първо гласуване на 25 март 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване, който е до 9 април 2015 г. включително.
Оказа се, че има още едно съобщение:
В Народното събрание са постъпили от Комисията за защита на конкуренцията Решение № 279 на 24 март 2015 г., с което е прието Становище относно съответствието с Правилата на конкуренцията на разпоредби от Закона за радиото и телевизията, Закона за електронните съобщения и Закона за авторското право и сродните му права и Решение № 280 от 24 март 2015 г., с което е прието Становище относно съответствието с Правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в това число и разпоредби от Закона за радиото и телевизията. Решенията заедно с мотивите към тях са публикувани в електронния регистър на Комисията за защита на конкуренцията. Материалите са предоставени на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по култура и медии.
Доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Заповядайте, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Георги Пеев – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да докладвате и параграфите от 1 до 5 включително, подкрепени по вносител.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 по вносител са подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Председател, ще започна с въпрос към Вас, а Вие, ако искате, ми отговорете.
Според Вас какво трябва да се случи с параграф, в който мотивите, предложени на Народното събрание, не отговарят на истината, подвеждат народните представители и в процеса на гласуване между първо и второ четене се оказа, че са недействителни, подкрепени с документ от Българския институт по метрология и признати официално в Комисията от самите вносители.
Следователно има предложение, внесено с едни мотиви, защитавано между първо и второ четене с едни мотиви, а когато в Комисия на второ четене се изважда документ, който абсолютно отрича тези мотиви, това се признава от самите вносители, и какво се случва с този параграф в пленарната зала? Според мен този параграф въобще не трябва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За кой параграф става дума?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега ще Ви кажа: § 2, чл. 53. Ще Ви прочета мотивите. Предлага се метрологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
„По изключение Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” предоставя метрологични услуги на трети лица като външна услуга, но това на практика е съпътстваща дейност, а не елемент от основния предмет на дейност на предприятието.” Точно така – предоставянето на трети лица е съпътстваща дейност. Това никой не го отрича. Вижте какво се казва по-надолу:
„С отпадането на метрологичното обслужване от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” ще се елиминира съществуващото дублиране с предмета на дейност на Българския институт по метрология.”
Ето становището на Българския институт по метрология, в което се казва, първо, какво е „метрологично обслужване”. Няма да чета цялото становище, а ще цитирам само двата текста:
„Съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за измерванията ръководителите на ведомствата организират дейностите по осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията в ръководените от тях юридически лица, като тези дейности се осъществяват чрез метрологично обслужване.”
Уважаеми колеги, „Метрологичното обслужване в дадено ведомство е отговорност на самото ведомство и не е предмет на дейност на Българския институт по метрология или друга държавна институция, тоест не може да се говори за дублиране на предмета на дейност.
Във връзка с гореизложеното становището на Българския институт по метрология е, че няма възможност да извършва метрологичното обслужване, свързано с дейността на Държавното предприятие. Ръководство на въздушното движение няма установена практика националните метрологични институти на страните да извършват подобни дейности и не може да се говори за дублирането им на дейността по метрологично обслужване с предмета на дейност на БИМ”.
Уважаеми колеги, виждате какво казват от Българския институт по метрология и какво казват вносителите. По-лошото обаче е, че под тези мотиви, уважаема госпожо Председател, се подписва министър-председателят.
Аз ще отправя официален въпрос и към него, когато служители го подвеждат да подписва мотиви, какви санкции ще вземе спрямо тях, защото тази поправка се опитва да бъде прокарана за втори или трети път в българския парламент под различни форми по повод различни европейски синхронизации.
Иначе по всички други текстове от Закона ние нямаме абсолютно никакви претенции.
Уважаеми колеги, за да защитим нашето достойнство и място като народни представители, Ви призовавам този § 2 – чл. 53, ал. 2, да не бъде подкрепен. Ако колегите толкова държат това нещо да бъде извадено от предмета на дейност, да го внесат по надлежния начин и с надлежните мотиви. Когато бъде обсъдено, както трябва, може би и ние ще го подкрепим в залата.
Сега по този начин, с такива мотиви, които подвеждат всички нас, мисля, че не заслужаваме това отношение от която и да е администрация, в случая – от администрацията на Министерството на транспорта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Вие предлагате и призовавате народните представители да не подкрепят, но не правите друго процедурно предложение. Благодаря Ви.
Що се отнася до въпроса, който задавате към мен, няма процедура, по която да Ви отговоря. В кулоарите ще Ви отговоря.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще Ви призова точно към обратното – да се подкрепи текстът.
Уважаеми колеги, това становище на Българския институт по метрология няма нищо общо с внесените предложения по този Законопроект. Това е нещо много важно, което трябва да чуете всички Вие, когато вземате след това решение да гласувате.
Уважаеми колеги, този Институт е изкуствено намесен в гледания в момента Законопроект. Никой не казва, че Институтът трябва да извършва тези измервания. Това е друг институт, който няма нищо общо, абсолютно нищо общо с РВД. Дали могат, или не могат да го правят – това си е лично техен проблем, който не касае РВД.
РВД в случая, за който колегата говореше преди малко, в § 2, чл. 53, ал. 2, се отменя т. 6. Точка 6 гласи: „Метрологично обслужване;” – вади се от основния предмет на дейност, което касае само РВД, а не касае този Институт по никакъв начин.
По-нагоре в самия член е записано, че: „Основният предмет на дейност на Държавното предприятие РВД е планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация, поддържане на съоръжения и системи, оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метрологично и аеронавигационно обслужване на въздушното движение и съпътстващата инфраструктура”.
Госпожо Председател, мисля, че Законът не би трябвало да бъде в такъв вид и до момента, защото не може в основния текст на члена да пише, че са задължени да правят това нещо, а след това долу да го извеждат и като подточка.
Уважаеми колеги, нека разясним нещата. Нищо лошо не се случва – просто се премахва тази точка. Иначе задължението те да го правят остава и те ще продължат да го правят.
А защо колегите намесват Българския институт по метрология, това е тяхно виждане, не зная защо го правят.
Пак казвам: няма нищо общо с текста на Закона. Затова подкрепете спокойно предложения Законопроект и параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера къде се намирам днес.
Имаме мотиви, подписани от министър-председателя, и в мотивите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Свиленски, това е относимо към първото четене на Закона. Сега сме на второ четене, конкретна разпоредба, вземете отношение по нея. Кого, за какво и как ще питате – това е Ваше право, но в момента върви дебатът по докладваните от господин Караджов текстове, а Вие сега сте в процедура на реплика към господин Иванов. Очаквам да репликирате господин Иванов, а не да размахвате мотивите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, в мотивите, които размахвах преди малко, е написано, че с отпадане на метрологичното обслужване от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” ще се елиминира съществуващото дублиране на предмета на дейност с Българския институт по метрология. Това пише в мотивите. Не ме обвинявайте, че намесвам нещо, което аз не съм си измислил. Това го е измислил този, който е писал мотивите. Аз казвам, че дейността не се дублира.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, така е.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нещо неясно има ли? Аз не казвам дали трябва, или не трябва да се извади. Казвам, че мотивите, с които е предложено, лъжат мен, лъжат Вас, лъжат и цялата зала.
Нека да напишат тези мотиви, които Вие казахте, да дойдат, да ги защитят, ще го подкрепим. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Ама, Вие не сте вносител. Досега някой изказа ли се тук от вносителите? Да излезе и си защити мотивите, които е написал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Свиленски, на второ гласуване сме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Същото го говорих и на първо гласуване, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Залата не Ви е подкрепила и не е възприела Вашите аргументи.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Други народни представители? Няма.
Закривам дебата.
Тъй като имаше изказвания и оспорвания по § 2, него ще го подложа отделно на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона и § 1 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 2.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега гласуваме параграфи 3, 4 и 5 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. Създава се чл. 143а:
„Чл. 143а. Наказват се с глоба от 3000 до 10 000 лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на лицата по чл. 1, § 3 от Регламент (ЕС) № 255/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за определяне на общи правила за управление на потоците въздушно движение (ОВ, L 80/10 от 26 март 2010 г.), които не изпълнят или забавят изпълнението на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на този регламент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок § 7 и наименованието „Заключителна разпоредба”, подкрепени от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. Разпоредбата на § 4 относно чл. 141а, ал. 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Това беше последната точка от законодателната ни програма за тази седмица.
В 11,00 ч. продължаваме заседанието с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 27 март до 2 април 2015 г.:
Постъпило е питане от народните представители Светла Бъчварова и Дора Янкова към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за подпомагане на млечното говедовъдство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 април 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса от народния представител Илиан Тодоров;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на два въпроса от народния представител Стефани Михайлова;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- от заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Мустафа Карадайъ;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Георги Ковачев;
- от министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народните представители Кирил Цочев и Михо Михов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Николай Александров;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Кирилов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Десислава Костадинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Пламен Йорданов и Кирил Добрев;
- допълнителен писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на два въпроса от народния представител Христиан Митев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- от министъра на правосъдието Христо Иванов на питане от народния представител Димитър Делчев.
Първи по реда на парламентарния контрол днес ще отговаря госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Преди това – изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Лютви Местан – председател на групата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! През тази зима природата бе особено безжалостна към Родопа планина – обилни дъждове през месец декември, през месец февруари и обилен снеговалеж в периода 6 – 8 март. Засегната е инфраструктурата в целия родопски масив – разрушени пътища, но особено трагично е положението в определени населени места, по-специално в Кърджалийска област, в които свлачищните процеси са на път да разрушат цели села.
Уважаема госпожо Вицепремиер, радвам се, че сте тук, защото този проблем е във Вашите ресорни отговорности.
Аз заявявам отговорно, че целта на изявлението от името на Парламентарната група не е извличането на евтин политически дивидент, защото, госпожо Вицепремиер, пред лицето на стихийното бедствие няма управляващи и опозиция. Стихийното бедствие императивно предполага да обединим усилия, да бъдем солидарни.
Аз след малко ще Ви предоставя снимков материал, който представя мащабите на трагедията, пред която са изправени стотици жители на селата Сипей, Енчец, Невестино, Пенево, Срединка, Бащино, и в квартал „Веселчане” – всички те от община Кърджали.
Към днешния ден общият брой на засегнатите къщи само в община Кърджали е 45, от които четири са напълно разрушени, шест къщи са необитаеми, и 35 – с нарушени конструктивни елементи и потенциално опасни за обитаване.
Ето само няколко снимки. (Показва снимка.) Това е една нова къща, която вече е разрушена.
Обърнете внимание, че това не е обичайно свлачище. Това са свлачищни процеси, които променят изцяло релефа на населените места. И естественото следствие – това е натоварена покъщнина в камион. (Показва снимка). А тази къща – чисто нова, виждате, в нея е вграден животът може би на две поколения родопчани. (Показва друга снимка.)
Аз знам, че възможностите на държавния бюджет са ограничени и точно затова имам една огромна молба – да се предпазим от изкушението, предвид на огромния размер на средствата, които са необходими за овладяването на свлачищните процеси, да потърсим по-лесното решение, да кажем: „Ако осигурим жилища на тези хора, да речем, в град Кърджали, ще е по-евтино за държавата отколкото да инвестираме милиони в овладяването на свлачищните процеси”.
Наистина Ви моля да не търсите решение по посока на изселването на тези хора от населените места към града или към други населени места.
Същевременно си даваме сметка, че са необходими огромни средства, които не са планирани в бюджета. Затова ще се обърна към Вас с едно предложение, което опозиционна партия обикновено не прави – ние сме готови да Ви подкрепим, ако е необходимо, включително и за актуализация на държавния бюджет, включително, ако е необходимо, бюджетният дефицит да бъде завишен примерно с 0,1% - от 1,8% планиран, на 1,9%, но ние сме длъжни да намерим решението на казуса.
Обикновено опозицията гласува против бюджета и отношението към този акт структурира парламента на управляващи и опозиция, но аз вече казах, че ние нямаме право пред лицето на трагедията, причинена от природното бедствие, за което нито Вие сте виновна, нито премиерът, ние нямаме право да се делим на управляващи и опозиция. Длъжни сме да бъдем солидарни.
Аз дори съм коректен да заявя, че трябва да оценим по достойнство чувствителността, която кабинетът прояви по време на тежките дни на природното бедствие. Оценяваме високо и ангажимента Ви да обезщетите българските граждани, които загубиха немалко животни, заради изключително масирания, тежък сняг, който покри Родопа планина.
Още по-чувствителни обаче трябва да бъдем за възможно най-чувствителния проблем. Това е домът, покъщнината. На този етап са засегнати само 45 къщи и е възможно Вие да си кажете: „По-добре да ги преместим тези хора и бихме похарчили в пъти по-малко пари, отколкото ако инвестираме средства в укрепването, овладяването на свлачищния процес”, но Ви уверявам, че ако не вземем по-трудното и решението, което ще ни струва много по-скъпо, в крайна сметка има огромен риск свлачищните процеси да продължат. Такива са данните от геологическите проучвания. Междупрочем, госпожа Караянчева ще го потвърди. И тези 45 къщи могат да станат 145 в близко време.
Затова очакваме от Вас предложението за решение. Ако кажете, ще насочим целево средства от очертаващите се по-високи приходи от планираните – това е една много хубава новина, чух за минимум 250 милиона само за първото тримесечие, това е едната посока на решение.
Ако този подход не е достатъчен, вече направих анонс. Ако е необходимо ще подкрепим и актуализация на бюджета с леко завишаване на бюджетния дефицит, защото критерият от Маастрихт да се разреши на държавите бюджетен дефицит от минимум 3% вероятно е и заради такива непредвидени ситуации.
Без грам партизиране, без грам политизиране, с призив за общи усилия да решим въпроса с трагедията, пред която са изправени хората от квартал „Веселчани”, Сипей, Енчец, Невестино, Пенево, Срединка, Бащино, Кобиляне, Костино и в редица други населени места и от Средните, и от Югозападните Родопи.
Надявам се, че ще предприемете в кратко време спешни действия. А ако имате нужда и от подкрепата на опозицията в лицето на ДПС, аз декларирам предварително, че я имате. Благодаря за вниманието.
Ще Ви предоставя и подписката на жителите на засегнатите села, и снимковия материал.
Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, колеги. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Госпожа Караянчева – от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Председател! Наистина е така – зимата беше безпощадна за Родопите, макар че там хората са много силни, но зимата ни удари много здраво.
Свлачищата, които се наблюдават в област Кърджали, наистина са много драматични и ние наистина не трябва да правим политически изказвания и да се обединим не политически, а чисто заради това, че трябва да се помогне на хората.
За съжаление, все още няма проекти за тези няколко села, които трябва да бъдат подпомогнати, но този проект, който в момента го има за село Сипей, той е над 9 милиона.
Там трябва много прецизно да се разгледат нещата. Трябва да се види дали има смисъл да се наливат средства в нещо, което непрекъснато пропада. Да, някъде където има възможност да се укрепи, където къщите все още са здрави, но може би трябва да търсим вариант не за прехвърляне на хората в Кърджали, а там, където е необходимо да се отчуждат терени, които са или държавни, или общински, по някакъв начин да се даде възможност на хората да се подпомогнат, да си направят жилища.
В момента аз искам да благодаря на правителството, защото само за област Кърджали бяха дадени над 3 млн. лв. точно за бедствията, които ни удариха февруари и март месец.
В крайна сметка винаги правителството и ние като народни представители сме били до хората, винаги сме се отзовавали на техните проблеми, но нека да бъдем много прецизни в преценката на това, което ще се случва от тук нататък, защото свлачищните процеси наистина никой не може да ги предвиди и това, което можем да направим, е наистина да се направят едни много сериозни проучвания на тези места и да се види дали наистина има смисъл да се вкарват толкова много средства в едно свлачище.
Укрепване на определени места, да, но наистина проблемът на хората е много голям. Аз също апелирам да бъдем много внимателни в говоренето, много внимателни в отношението помежду си и отношението към хората, защото става дума за човешки съдби и би било престъпление, ако вадим политически дивиденти от това, вместо да помогнем реално на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпросите на народни представители към госпожа Бъчварова.
Първи ще развие своя въпрос господин Вили Лилков относно заплаха за националната и международната сигурност от използване на малки безпилотни летателни апарати – дронове.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан със заплахата, която представляват за националната и международната сигурност така наречените „дронове” или малки безпилотни летателни апарати. В последните години те масово се произвеждат, много лесно достъпни са. Техните части не са обявени като части с двойно предназначение. Достъпни са в интернет, достъпни са в магазините, тоест всеки, който желае, може да се снабди с такъв летателен апарат.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че те са в състояние да пренасят до 50% от своето тегло и в този смисъл дистанционно могат да пренасят оръжейни установки, разбира се, малки, могат да служат за контрабанда, могат да служат за нерегламентирано подслушване, за разузнавателни цели, пренасяне на химически вещества и прочее, и прочее – дейности, които по принцип застрашават националната и международната сигурност.
Същевременно обаче те много трудно се засичат. Могат да летят, като бъдат програмирани да не излъчват и да не приемат никакви радиосигнали. Нямат радарен отпечатък, трудно се забелязват визуално, акустичният сигнал е много нисък при тях. В този смисъл те могат да бъдат използвани дори за атаки срещу самолети в моменти на кацане и на излитане. Това е проблем, който съществува във всички страни. В момента се работи по законодателство в Съединените щати, в Австралия. Смятам, че България не трябва да изостава.
Моите два въпроса са следните:
Има ли данни Министерството на вътрешните работи за нерегламентирано използване на такива апарати – дронове, за разузнавателни цели, за контрабанда?
Смятате ли, че е необходимо да започнат действия по посока създаване на законодателство за ограничаване на тяхната употреба, с оглед, разбира се, опазване на националната сигурност и сигурността на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лилков.
За отговор – госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, към настоящия момент МВР не разполага с конкретна информация за опити за използване на безпилотни летателни апарати на територията на Република България за извършване на терористични действия, шпионаж и контрабанда. Бях уверена, че безпилотни летателни апарати могат да бъдат засечени от постовете за наблюдение на държавната граница при навлизането им в обхвата за наблюдение и пресичане траекторията на движение на летателни средства със зоната за наблюдение на оборудване, тоест през границата нямаме данни също да са преминавали такива апарати.
По отношение на правната регламентация, в България няма детайлна регулация все още за производство, вътрешна търговия и използване в национален план, а нова законодателна инициатива следва да се съгласува с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което на основание Регламент № 216 от 2008 г. на Европейския парламент е приело Наредба № Н-1-09-01 от 2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателна годност, експлоатация на свръхлеки въздушни средства, обучение и издаване свидетелства за правоспособност на пилоти и контрол върху тях. Тя обаче не засяга безпилотните въздушни средства с експлоатационна маса до 150 килограма. С цел за по-голяма сигурност могат да бъдат определени места на територията на България, където изрично да се забранява преминаването на малки безпилотни летателни апарати. Очевидно трябва да се работи и в посока на ново законодателство, но то трябва да бъде съгласувано и с международното. Това е моят отговор.
Господин Местан го няма, но ще се възползвам във времето, което ми остава, да го уверя, че няма никаква преднамереност, разделяне на опозиция и управляващи тогава, когато трябва да се решат проблемите на засегнатите от бедствията райони. Мога да Ви уверя, че много сериозно следим тези процеси и когато в Комисията за преодоляване на щетите от кризисните ситуации бъдат представени проекти от областните управители, те биват разглеждани. Очакваме такива. Там, където се налага, предлагаме и провеждаме допълнителни проверки, за да могат те да бъдат включени в списъка на критичните обекти, които следва да бъдат финансирани. Към момента поне десет пъти исканията надвишават общия годишен бюджет на Комисията. Очевидно трябва да се мисли за други мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Министър, за отговора.
Слава Богу, засега нямаме такива данни и не са използвани за терористични, контрабандни и разузнавателни цели, но аз смятам, че законовата регламентация е абсолютно наложителна. В този смисъл предлагам да се създаде междуведомствена работна група от Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и според мен би трябвало да се привлече и Българската академия на науките, където вече има натрупана експертиза по отношение на тези апарати, и да започне разработването на такава регламентация, защото в момента в Европа, в Съединените щати и в Австралия вече се работи по законодателството им. Пак повтарям, тези летателни апарати са много лесно достъпни и дори организации и лица с много ниски бюджети могат да ги използват за нанасяне на тежки поражения на националната сигурност и, разбира се, сигурността и живота на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли? Не.
Следва въпрос на народния представител Красимир Янков относно справяне с настоящата тежка криминална обстановка.
Слушаме Ви, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър! (Народният представител Делян Добрев разговаря със заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Добрев, дайте възможност на госпожа Бъчварова да чуе въпроса.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Той предварително е получен от нея. Госпожа Бъчварова, предполагам, че е подготвена.
Моят въпрос е относно справяне с настоящата тежка криминална обстановка. За времето на управление на втория кабинет Борисов в България бяха извършени серия поръчкови убийства, както и голям брой убийства на граждани, които могат да бъдат класифицирани по различен начин. Всички случаи демонстрират липса на каквато и да е сигурност за живота и собствеността на гражданите, която е и основно задължение на Министерството на вътрешните работи.
Като министър на вътрешните работи смятате ли, че кабинетът Борисов е в състояние да се справи с настоящата тежка криминална обстановка и да гарантира живота и сигурността на гражданите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, моята задача като министър на вътрешните работи е да положа всички усилия и да работя, за да се справим с тежката криминална обстановка в страната. Далеч съм от илюзията, че това може да стане лесно, бързо и категорично, въпреки силното ми желание.
Въпросът, който получих в писмен вид и който започнахме да обсъждаме по време на блиц контрола, беше детайлизиран във Вашето питане във връзка с поръчковите убийства, по които бих искала да направя няколко уточнения.
По смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 10 от Наказателния кодекс, преди да бъде установен извършителят и поръчителят на извършено убийство, а бъде повдигнато обвинение по съответния член, издържан в съда, то не може да бъде квалифицирано като поръчково убийство. За случаите, за които сте поставили Вашия въпрос, ще представя информация.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Въпросът ми беше ясен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: За публичните убийства от началото на 2015 г., за всеки един от тези случаи, за които се предполага, че съществува елемент на поръчка, полицията е предприела необходимите действия за разкриването на извършителите, изготвени са експертизи, разпитани са свидели и работата по различните версии продължава.
За разкриване на убийството на семейство Дамянови, застреляни пред дома им в град София, се изпълняват съвместни мероприятия с ДАНС, ГДБОП, СДВР и областните дирекции на МВР Варна и Пловдив под ръководството на Специализираната прокуратура. Има установени свидетели и очевидци. Иззети са записи от камери, документиращи маршрутите и периода за извършване на убийството, както и предварителната му подготовка. Работи се по няколко версии за убийството. Вече са определени лица, които са в оперативен интерес.
По отношение на убийството на Татяна Стоянова в Пазарджик – от извършения анализ на информацията по случая има установени лица, които имат съпричастност към престъплението, зад което стоят финансови и икономически интереси. Работата по разкриването на убийството е под контрола на Главна дирекция „Национална полиция” и под ръководството на Софийска градска прокуратура.
При случая с убийството на Димитър Стоянов, застрелян пред парк хотел Пловдив, са намерени и иззети веществени доказателства, назначени са експертизи. В деня на убийството е постъпил сигнал за запален лек автомобил. Всички данни, с които разполага полицията до момента, сочат, че с него се е оттеглил извършителят на убийството. Има образувано досъдебно производство и към настоящия момент работата продължава по три версии. Провеждат се целенасочени оперативно издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия под ръководството на Окръжна прокуратура – Пловдив.
Във връзка с убийството на Борис Борисов, застрелян в близост до село Казичене, е образувано досъдебно производство. Проведени са първоначални оперативно издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия. Разпитани са свидетели. Екип от служители на СДВР, ГДБОП и Главна дирекция „Национална полиция” работят по всяка от версиите. Действията им се ръководят от Софийска градска прокуратура.
Личните ми впечатления, макар и в този кратък период, в който съм в Министерството, са, че много активно се работи по тези случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Бъчварова, явно сте информирана. Аз се опитах да задам въпрос директно на премиера – конкретно за неговия ангажимент, поет на 18 януари. Ставаше въпрос за разкриване на всички убийства от изминалите седмици като негов ангажимент в следващите седем дни. Това стана достояние на българските граждани и на нас като обещание, дадено от Бойко Борисов на Общото събрание на Женската организация на ГЕРБ. Точно това са убийствата, за които Вие казахте, че по тях се работи. Само че ангажиментът на премиера беше до седем дни да бъдат разкрити. Оставаше и да не работи МВР по тези убийства!
Моят въпрос, зададен на парламентарния контрол, е: в състояние ли е да се справи с настоящата тежка криминална обстановка правителството на Бойко Борисов? И Вие сте част от този кабинет – министър на вътрешните работи .
Припомням Ви парламентарния контрол, който имахме и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в който Ви помолих да ни предоставите справка за всички извършени убийства и посегателства върху живота на българските граждани от началото на Вашия мандат, на ГЕРБ, и каква разкриваемост има. Очаквам това да се случи, за да е ясно доколко ефективна е работата на Министерството и на този кабинет. Защото последната официална информация, която имат българските граждани, е публичният отчет на служебния министър на вътрешните работи господин Бакалов, която беше: за август и септември 62% увеличение на убийствата в България.
Какво се случва с работата на МВР, за да няма страх по улиците, госпожо Министър? Цитирам българските граждани. Благодаря.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А когато МВР беше тук, при парламента, кого цитирахте? Или както Ви е изгодно, така.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Не си подготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Янков, мисля, че крайно недопустимо политизирате тази тема. Ако искрено сте заинтересован българските граждани спокойно да се чувстват по улиците на страната, мисля, че би било полезно тонът Ви да бъде по-конструктивен.
По надлежния ред ще Ви бъде предоставена информация, ако официално поискате.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Значи да напиша писмо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, това е редът, за да получите тази информация.
Ще се опитам да направя сравнение с аналогични периоди, за да се види как върви разкриваемостта. Статистическите данни, с които разполагам към края на месец февруари, са за увеличаване разкриваемостта на престъпленията и намаляване на техния брой в последните два месеца. Но знаете, че статистиката все пак е нещо относително. Затова ще Ви предоставя тази информация. Надявам се коректно да я прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Георги Ковачев относно ограничаването на разходите по персонал в държавната администрация.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо вицепремиер, в мотивите към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. в Част ІІ – „Фискална политика и основни параметри за периода 2015 – 2017 г.”, ще цитирам т. 2: „мерки за намаляване на бюджетния дефицит по консолидираната фискална програма за 2015 г.”. Като мярка в разходната част се предвижда ограничаване разходите за персонал с над 350 млн. лв., в това число намаляване на разходите за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера с 10%.
Моят въпрос е: какви дейности и къде, в кои администрации са извършени и е набелязано да бъдат извършени по реализацията на ограничаване на разходите за персонал? Какъв е ефектът до момента и разполагате ли с точни данни и цифри за вече проведени действия от страна на органи на държавната администрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ковачев, един от приоритетите ми като вицепремиер, отговарящ за административната реформа, е намаляване на разходите за държавната администрация. В същото време убеждението ми е, че това не трябва да се случва за сметка на неговите функции и успешна работа.
В началото на тази година изпратих писмо до всички администрации, в което са зададени девет основни направления за оптимизация на разходите за персонал, който беше планиран да бъде в рамките на 10% средно. За отделните ведомства процентът е различен. Мога да Ви ги предоставя, за да не губя времето на народните представители.
В изпълнение на дадените указания, на 5 март беше проведено заседание на Съвета за административна реформа, на което министрите докладваха какво са свършили в тази посока. Някои от тях представиха и писмено справките.
Това, което мога да Ви кажа, е, че към момента е извършено оптимизиране в 10 държавни институции като съкращенията възлизат на 1653 щатни бройки. Също мога да Ви предоставя и подробен списък, и конкретни данни за всяко едно от ведомствата.
Трябва да Ви информирам, че в няколко доклада на Съвета за административна реформа бяха изразени опасения, че механичната редукция на персонал ще окаже негативно влияние върху качеството и обема на изпълняваните задачи. Заради тези опасения, в рамките на Съвета ще бъдат дадени допълнително указания за оптимизиране на административните структури на базата на функционалността на министерствата. Уверявам Ви, че изпълнението на тези мерки ще бъде съпътствано със съответните програми в социалната сфера, които да подкрепят напускащите държавна служба служители. Целта ни е да имаме устойчива, стабилна и ефективна държавна администрация.
Убедена съм, че в България има достатъчно добри специалисти, които могат да моделират процеса по оптимизиране в средносрочен план. Много ще държа и на това, че Планът за оптимизиране на структурите трябва да има тригодишен период. Мисля, че това ще помогне изключително за управлението на ресурсите на министерствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Ковачев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ): Съвсем кратка реплика, госпожо Вицепремиер: да разбирам от това, което изнесохте като данни, че дотук съкращението е общо 1600 души при около 150 хил. щатна администрация?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Сто четиридесет и шест.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Сто четиридесет и шест, което е процентно... Според мен, не вървите в Плана в момента.
Ако наистина сте си поставили тази амбициозна програма това да се изпълни за три години, това вече не кореспондира с това, което беше записано предварително в бюджетната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Едно уточнение, господин Ковачев. Данните, които Ви представих, са утвърдени и представени от 10 от ведомствата. Все още продължава процесът на оптимизиране и се надявам в скоро време да имаме и цялата картина, но са неотменими изискванията за тези средни 10%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно нови назначения в администрацията на Министерството на вътрешните работи и съкращения на униформени полицаи.
Сега от другата страна въпросът, господин Станилов. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Уважаема госпожо Министър, признавам, че информацията по този въпрос и думите, които ще кажа, не са резултат на мои лични впечатления и изследвания, а са в резултат на седем писма от два избирателни района, в които в общи линии избиратели, даже един от тях каза, че не е от „Атака”, се интересуват от проблема, който ще повдигна. Те твърдят, че в администрацията на органите на Министерството на вътрешните работи се назначават много хора, а в същото време са съкращавани униформени полицаи от тези, които наистина се движат по улиците и сред хората и са крайно необходими за защита на обществения ред.
В тази връзка моля да ми отговорите колко са назначените на административни длъжности в МВР и колко са съкратените щатни бройки за униформени полицаи през първото тримесечие на 2015 г.? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, да, има такива приказки, непотвърдени твърдения за такава логика на съкращенията. Ще Ви представя данните, с които разполагам, но мога да Ви кажа, че през този мандат Министерството наследи един несъобразен щат с Правилника на Министерския съвет. Тоест освен нормите, които се изискваха от началото на нашия мандат, трансформациите трябваше да бъдат съобразени и с приетия преди това Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, в който е записано, че числеността на МВР е 49 500 щатни бройки. Въпреки че Правилникът е влязъл в сила още на 22 юли 2014 г. към края на същата година реалният щат в МВР е наброявал над 51 хил. бройки.
С цел да бъде избегнато това несъответствие и с цел да бъдат спазени разпоредбите на Закона за МВР и неговите подзаконови нормативни актове е издадено Разпореждане на министъра на вътрешните работи да бъдат съкратени приблизително 3,5 от основните щатове в структурите. Щатните бройки на съкратените вакантни длъжности за униформени служители в МВР за първото тримесечие на тази година са 988.
Трябва да подчертая, че през същия период в Министерството на вътрешните работи са обявени общо 423 конкурса за встъпване на държавна длъжност за униформени служители. Това не са административни. Общо заетите по щат служители в МВР към настоящия момент са 47 439 души. Сами разбирате, че съкращаването на 988 щатни бройки на вакантни длъжности не възпрепятства възможността за обявяване на конкурс и запълване на щатната численост. Съкращаването на вакантните бройки в структурите на МВР са единствената цел реалният щат да бъде приведен в съответствие с регламентираната в Правилника щатна численост.
Борбата с битовата престъпност е основен приоритет в работата ми като министър, както и на цялото ръководство на МВР. Административната реформа, която се осъществява в момента, е именно с цел да бъдат реализирани определени политики, което включва и подкрепа на повече униформен състав във всички структури. Мога да Ви уверя, че буквално ежедневно търсим възможности как да се реорганизират наличните сили, за да се осигури това.
Относно другия въпрос, който поставяте – за назначаването на служители на административна длъжност. През първото тримесечие на 2015 г. те наброяват само 74 души новоназначени. Средното съотношение между заетите в администрацията и оперативния състав е под средното за общата държавна администрация в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за отговора, госпожо Бъчварова.
За реплика има думата господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Министър, Вашият отговор звучи удовлетворително, но аз ще си запазя правото след определен срок, примерно след около три месеца, да Ви задам отново такъв въпрос и той ще бъде свързан с функцията – дали е подобрена функцията на Министерството на вътрешните работи или не е?
От резултатите от дейността на Министерството на вътрешните работи ще произтече и Вашата оценка като министър –дали сте успешен министър или не. Ако са намалени и ако са разкрити големите престъпления, ако са намалени дребните битови кражби – ограбване на жилища и така нататък, ще се види дали наистина сте успешен министър или не.
Иначе аз взимам предварително, априори Вашите твърдения и изложението на Вашия отговор. Дано той е правилен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че няма да има дуплика, госпожо Бъчварова?
Господин Станилов, можете да останете и да продължите със следващия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Вторият мой въпрос към Вас е малко по-сложен, защото е свързан с държавната политика.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, отправям този въпрос към Вас, тъй като председателката на Народното събрание госпожа Цачева го отклони от същинския му адресат – министър-председателя Бойко Борисов, с аргумента, че Вие сте ресорният заместник министър-председател по проблемите на културния туризъм и културното наследство и като такъв имате необходимата компетенция, в което аз не се съмнявам.
Министър-председателят Бойко Борисов многократно е заявявал публично, че в Европа нашата страна е известна с две неща: археологията и финансовата дисциплина. В тази връзка извежда като приоритет, че държавата има две задължения – да даде пари на археолозите да правят разкопки и да направи път да отидат туристите да ги видят.
Във Вашето правителство приоритетът културен туризъм се реализира от две министерства – на туризма и на културата.
Практиката от последните месеци показва сериозен разнобой между двете министерства. През месец февруари бе огласена публична оценка за ефективността от изпълнението на проекта на Министерството на туризма, интегрирани комуникационни кампании за България на целеви пазари. Според оценката „Рекламата на културни обекти е основното, което привлича внимание при промотирането на български национален туристически продукт”. Според всички правила на управление на културно-историческото наследство и според здравата логика откритите културно-исторически ценности трябва да бъдат консервирани и съхранени при подходяща взаимна среда. Това е и очакването, с което идва на посещение всеки турист. На този фон отново през месец февруари министърът на културата започна неоправдани масови съкращения в националните музеи и галерии. Министерството на културата реши да изпълни ангажимента си за 10-процентни съкращения в администрацията, като съкращава само четирима чиновници и 78 уредници и фондовици.
Втората група е съставена само от висококвалифицирани специалисти, без които музеите са мъртви и не могат да предложат никакъв продукт нито на българската общественост, нито на чуждите туристи. Например 10 души трябваше да бъдат съкратени от Националния исторически музей и шестима от Националния музей-парк „Шипка Бузлуджа”, където ще остане само един специалист. В тази връзка моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете, за да се постигне диалог между Министерството на туризма и културата по опазване на кадрите, които са необходими за провеждане на ефективна политика за развитие на културния туризъм? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Стоилов! Наистина в рамките на моите правомощия е хоризонталното съгласуване на политиките между Министерството на културата и Министерството на туризма, в това число и политиката за културния туризъм. За съжаление, с оглед на стратегията и посоката на административно оптимизиране тази изключително важна политика остава на разпореждане по този начин.
Ще се опитам да Ви отговоря набързо и по принцип.
С оглед изпълнения на Закона за държавния бюджет и Постановление № 8 на Министерския съвет за неговото прилагане персоналът в държавните музеи беше намален с 29 души, част от които технически лица. Тази цифра се разминава с тази, която Вие цитирате и би било добре да я съгласуваме, защото информацията, с която разполагам, е официална. Съкращенията са направени и в други държавни и културни институции – второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на културата като Национална библиотека, Националния институт за недвижимо културно наследство, Българската национална филмотека, българските културни институции в чужбина. По този повод Министерството на културата е провело разговори с национално представените синдикати. Заедно с тях е взело решение за разработване на нов модел за финансиране на националните музеи. По отношение на развитието на културно-историческия туризъм наистина в програмата на правителството е записано като приоритет. Това е така, защото амбицията ни е България да бъде наложена като целогодишна туристическа дестинация. Подобна амбиция няма как да бъде осъществена без развитието и рекламата на ценните културно-исторически обекти, които страната ни притежава и тяхното представяне в Европа и целия свят е безспорно конкурентно предимство, от което ще се възползваме много скоро.
В средата на месец април се открива изложбата на тракийското наследство в „Лувъра” в Париж. Успоредно с това събитие се организира програма, която е свързана с представянето на българския бизнес, на българския туризъм, има съпътстващи мероприятия. Надявам се това да има широк ефект и много голям отзвук в Европа. През последните години във връзка с изпълнение на ангажиментите на Министерството на културата са отпуснати 500 хил. лв. за консервационни и реставрационни работи на движими културни ценности. Почти същата сума е предвиждана всяка година за провеждане на редовни теренни археологически проучвания. По данни в случая със специални постановления на Министерския съвет са осигурявани по-големи суми за посочените дотук дейности. Сегашното ръководство на Министерството на културата е заявило в проекта на бюджетната програма за 2016 –2018 г., за всяка година по три милиона лева за консервационни и реставрационни работи и по пет за редовни спасителни археологически проучвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, след това, ако се налага допълнителна информация – след репликата на господин Станилов.
Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Във връзка с разминаване на цифрите вероятно в хода на съкращенията е даден, малко е сложен някакъв стопер, в което няма нищо лошо, разбира се. Това е добре.
Но аз искам да Ви прочета едни данни, на които ще Ви моля да обърнете внимание като ресорен вицепремиер, защото това са неоспорими факти и те са изнесени вече от държавни документи. Отделен е фактът, че съкращенията в музеите и Народната библиотека са извършени без да са приложени критерии и принципи, оценка и анализ, направо Министерството е орязало тези бройки, без да познава тяхната специфика. Както и да е.
Ето фактите, които искам да Ви припомня, за да им обърнете внимание.
Бюджетът на Министерството на културата за 2015 г. е увеличен с 5 млн. 954 хил. лв. в сравнение с този от 2014 г. Относителният дял на финансиране на политика „Опазване на движимо и недвижимо културно наследство” е 10,72% от общия бюджет. Във всички развити държави – във всички европейски държави е сравнението, бюджетите за движимо културно наследство са най-същественото перо от държавните разходи за култура и достигат до 60%. Само у нас те са 10,72%.
В същото време сумата, с която е намалено финансирането на бюджетната програма „Опазване на културното наследство”, съставлява 45% от общо съкратените средства, което е неприемливо във връзка с това, което Вие казахте и намеренията на правителството. Най-голямата тежест, изразена в намаляване на финансирането, пада върху бюджетни програми „Опазване, подпомагане и развитие на българската култура, книжен сектор, библиотеки и читалища”. Двете заедно формират 70% от всички съкращения. Общото намаление на разходите за издръжка на персонала във фонд „Работна заплата” за институции в сферата на движимо и недвижимо културно наследство по второстепенни разпоредители на Министерство на културата е 571 хил. 530 лв. В същото време общото увеличение на разходите в другите бюджетни програми е 6 млн. 534 хил. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това, госпожо Вицепремиер, не може да бъде понесено лесно без да се направи никаква бележка и аз Ви моля да обърнете внимание на това, защото намеренията и фактите тук се разминават. Надявам се, че Вие като нов ресорен заместник министър-председател в тази посока – нов в новото правителство, ще обърнете сериозно внимание и ще промените нещата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Станилов. Тоест апелирате към вицепремиера да обърне внимание на министъра на културата?
Имате думата, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, споделям Вашата тревога, но само искам да уточня, че тези действия и предложения във връзка с бюджета и основните политики остават приоритет на Министерството. Моите функции са свързани с хоризонталните политики. Можете да отправите този въпрос към министъра на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно наличието на подзаконов нормативен регламент, уреждащ условията и реда за организиране на охраната при транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България е уредено в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно разпоредбите на този закон транспортирането се извършва с превозни средства и с транспортни опаковки с въоръжена охрана въз основа на издадено разрешение от директора на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на районно управление „Полиция”, на чиято територия ще бъдат транспортирани.
По отношение на транспортирането на ценни пратки – моля да обърнете внимание тук – ценни пратки и товари на територията на Република България съществува нарочна Наредба № 1 – 121 от 20 юни 2004 г. за реда за организиране на охраната при транспортирането на ценни пратки и товари. Издадена е от Министерството на вътрешните работи, която въвежда задължителни изисквания по отношение на звената, осъществяващи въоръжена охрана, като: лиценз по Закона за частната охранителна дейност, визирам чл. 5, ал. 1, т. 4 и специални звена и екипи за всяко транспортиране, включително предварителни инструктажи на охранителите, разработване на инструкции за действия при извънредни ситуации и планове за охрана, специално оборудван транспорт, надеждна връзка и изискване към екипа.
В същото време транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България има единствено изискване за въоръжена охрана, без значение на категорията, вида и количеството на транспортиране на такъв товар.
Въпросът ми към Вас е следният: транспортирането с въоръжена охрана на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България представлява ли източник на повишена опасност и дейност, за която следва да има конкретен регламент с нарочен подзаконов нормативен акт, съотносим с предприемането на антитерористични мерки от Министерството на вътрешните работи и предотвратяване на евентуални нападения с цел посегателства?
И не на последно място: съществува ли към момента подзаконов нормативен акт или проект на такъв, регламентиращ горепосочените дейности на територията на държавата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители, господин Белемезов! Глава V на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира реда за транспортиране на взривни вещества. Транспортирането се извършва съгласно издадено от компетентните структури на МВР разрешение, като едно от изискванията за издаването му е наличие на въоръжена охрана, която може да се извършва или от собствено звено за охрана, или от лице, получило лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Документите, необходими за издаване на разрешение за транспортиране, са изчерпателно изброени в Закона. Транспортирането на взривни вещества не представлява източник на повишена опасност, тъй като се извършва с въоръжена охрана.
В Закона за оръжията и в Закона за частната охранителна дейност няма правно основание за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да бъдат регламентирани условията и редът за охрана при транспортиране на взривни вещества. Поради тази причина няма действащ подзаконов нормативен акт.
Към момента на приемането на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия законодателят е преценил, че няма правно основание, което да доведе и до създаването на подобен акт, и да бъде уреден поставеният от Вас въпрос.
Мисля, че няма пречка чрез законодателна инициатива да бъде поставен на дискусия и обсъден такъв нов подзаконов нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате възможност за реплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател. Моето мнение е малко по-различно в посока на това, което Вие твърдите. Според мен на практика се получава, че при транспортирането на такъв тип общоопасни товари например по шосе или с железопътен транспорт, е напълно достатъчно да се предостави валиден лиценз за извършването на частна охранителна дейност, тоест осигурена въоръжена охрана, без орган, издаващ разрешението, да може да преценява броя на въоръжената охрана и дали има съответствие спрямо категорията и количеството на транспортиране на такъв тип товар, както и насрещно задължение на търговеца за осигуряване на броя и вида на охраната.
Според мен парадоксалното е, че независимо дали ще се транспортират 50 000 кг тротил или амонит, 5000 кг или 5 кг, няма изискване за броя на охранителите, както и няма изискване за осъществяване на такъв вид охрана от специални специализирани звена и екипи за всяко подобно транспортиране.
Нещо повече, няма предвидени включени предварителни инструктажи на охранителите, разработване на инструкция за действие при извънредни ситуации и планове за охрана. Специално оборудван транспорт също не е наличен и надеждна връзка, каквото е нормативното изискване при транспортирането на ценни пратки и товари.
Тоест всичко това за нещо, което е много по-маловажно съществува, а в крайна сметка за нещо, което е изключително важно и носи някакъв вид риск за националната сигурност, не е уредено.
С оглед правно защитения обект, а именно дейността по транспортиране на опасни вещества, следва да съществуват строги изисквания според мен както за тяхното производство, придобиване и носене, така също и за тяхното транспортиране със съответните подзаконови нормативни документи, каквито могат да бъдат правилници, наредби и инструкции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател. Към момента няма подзаконов регламент, който да урежда реда и условията за този тип дейност. Тъй като смятам, че общоопасните товари и дейността по тяхното транспортиране представляват по своята същност – тук акцентирам: източник на повишена опасност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля Ви, няма как да обосновете цялото съдържание на наредбата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Акцентирам, че това представлява източник на повишена опасност, която подчертано се неглижира и подценява с оглед степента на обществена опасност и риск от евентуални нападения с цел посегателство.
Моята молба е, госпожо вицепремиер, наистина да се потърсят варианти, в които да бъде поставен въпросът на обсъждане и да бъдат предприети необходимите мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искате ли дуплика?
Да, може би този въпрос трябва да бъде обсъден експертно в Министерството, така че въпросът е повдигнат от Вас.
Следващият въпрос е от народния представител Магдалена Ташева относно охраната на района на склада с боеприпаси край село Иганово, който бе унищожен от взривове на 21 март 2015 г.
Имате думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаема госпожо Заместник-министър председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 21 март 2015 г., около 19,30 ч., избухна складът за боеприпаси в землището на село Иганово, разположен между Иганово и Кърнаре.
По информация на МВР и на свидетели от околните села, последният взрив е станал около 21,45 ч. същата вечер. Районът беше отцепен от полицията. Срокът на изолирането му, който е 24 часа, би трябвало да приключи не по-рано от 21,45 ч. на следващия ден – 22 март.
На следващия ден по обяд новият главен секретар на МВР, съответният прокурор дадоха подробна пресконференция на присъстващите медии на разклона на пътя към склада. Три или четири часа след тази пресконференция на разклона между Подбалканския път и асфалтираното отклонение, което е изградено и води специално до този склад, нямаше никой. Аз бях там и констатирах, че между 16,00 и 16,30 ч., въпреки че не бях допусната до склада, от района на склада, от терена на склада и цеха излизаха частни автомобили, госпожо Вицепремиер.
Станах свидетел, че излизат дори ТИР-ове и без обяснения минаваха край патрула, който е блокирал разклонението към склада, и заминаваха по своя работа.
Мога да приложа фотографии, например на частен автомобил с регистрация РВ 9485 ВТ и на ТИР с регистрация РВЕМ 6552, които излязоха от територията на цеха и след размяна на няколко думи с патрулката, заминаха по Републикански път I-6.
В тази връзка, моля да ми отговорите: защо и с чия санкция на 22 март през деня, тоест преди да изтече задължителният 24-часов срок на изолация, в района на местопроизшествието са допускани частни леки и товарни автомобили, с което са създадени условия за компрометиране на уликите и осуетяване на досъдебното дирене?
Второ, какво изнесоха от цеха и/или склада тези автомобили, и то в 24-часовия период, в който дори сапьорите не бяха допуснати до мястото на произшествието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Ташева – оставих Ви да говорите по-дълго, защото въпросът е важен и изнесохте конкретни данни. Моля да се придържате към времето.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ташева! Областната дирекция на МВР – Пловдив, е създала незабавна организация за денонощна охрана с периметър 3 км от зоната на складовата база в Иганово. Периметърът е определен със заповед на кмета на община Карлово. С цел извършване на действия по запазване на местопроизшествието е създадена организация за пропускателен режим на портала на базата, както и за охрана на обособения външен периметър, в който попадат пресечена местност, земеделски масиви и гориста местност. Поради наличието на близкостоящите села Кърнаре и Иганово, периметърът е наситен с необходимия брой полицейски автопатрули и служители с цел недопускане на влизането в охраняваната зона на лица и автомобили. Откритите изделия, които попадат в тази зона, се охраняват и не се допуска никакви лица да имат достъп до тях, включително и полицейски служители.
В охраняемия периметър са допускани единствено служители на МВР, Министерството на отбраната, служители на складовата база, както и всички свързани с досъдебното производство под непосредственото ръководство и след разрешение на главния разследващ полицай, който води процесуално-следствените действия.
Вие не сте допусната с оглед осигуряване на личната Ви безопасност.
Относно допускането на цитираните от Вас превозни средства, мога да кажа, че в лекия автомобил е пътувал началник на цех на завода, използвал автомобила за придвижване до паркинга, находящ се извън охраняваната база, за да сътрудничи при провеждане на процесуално-следствените действия.
Второто превозно средство е полуремарке и е собственост на ВМЗ – Сопот. Всички лица и автомобили, които влизат и излизат в района на складовата и производствената база в Иганово, включително охранителите на звеното за самоохрана, които все още охраняват базата, се пропускат при строго водене на служебната документация, без лични автомобили, като не се допуска изнасяне на продукция или веществени доказателства извън мястото на инцидента.
Действията на служителите на МВР се извършват под ръководството на Районна прокуратура – Карлово. През последните два дни, това е новата ми информация, сапьори от Министерството на отбраната са почистили над 6 км черни пътища в зоната за сигурност. Открити са 46 предмета, които експертите са определили като опасни. Този факт доказва засилените мерки за сигурност и охрана и обосновава защо Вие не сте била допусната. Тези обекти са транспортирани на безопасно място и предстои обезвреждането им по надлежния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Ташева, за реплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Заместник-министър председател, аз не протестирам, че не съм допусната. Правилно е, че не съм допусната. Питам защо е допуснат огромен тир? Това не беше полуремарке.
Аз казах, че ще Ви предложа снимки – те не са със добро качество, защото съм ги снимала с телефона си, камера не беше допусната, но мога да Ви предоставя снимка на огромен тир, пет минути каросерията минаваше пред мен. Така че това не е полуремарке. Аз не получавам отговор на въпроса какво изнесе този тир!
Имам една препоръка, ако позволите. От няколко години – от 2008 г. насам, вероятно заради активизиране на конфликтни огнища в Близкия изток и на други места, в България непрекъснато гърмят складове за боеприпаси: 1 октомври 2014 г. – Горни Лом; 5 юни 2012 г. – Петолъчката; 3 юли 2008 г. – Челопечене; 9 август 2008 г. – „Арсенал”, Казанлък; складовете в Севлиево – на 12 ноември 2011 г.; на 12 септември 2012 г. имаме още два взрива в „Арсенал”; на 8 август 2014 г. – в „Терем”, Цар Самуил; в Костенец имаше взривове, пострадаха 10 души; сега и в Иганово.
Не може така да гърмят складове с боеприпаси без обществото и институциите в България да проведат изследване, което да установи причините. За всеки е ясно, че взривявайки един склад, всеки може да затрие следите на боеприпаси, изнесени и продадени по контрабандните пътища за трафик на оръжие. Имаше установени боеприпаси или същият тип боеприпаси, които са били съхранявани в Челопечене, които, не щеш ли, се появиха един месец след това в Грузия. Значи, тук трябва да се засили контролът.
Аз смятам, че към новия Закон за контрол над взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия, приет на 17 септември 2010 г., трябва да се изработи Правилник за прилагането му. По стария Закон, приет през 1999 г., имаше такъв Правилник. Към новия Закон, случайно или не, не е изработен такъв Правилник. Ето къде можем да търсим причината за липсата на всякакъв контрол върху тази чувствителна продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Сложен въпрос да отговорите, госпожо Вицепремиер – дали е въпрос на небрежност, или на заличаване на следи от взривове?
Искате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Длъжна съм все пак да уточня, че всички необходими действия по разследването се водят от ръководството на Районната прокуратура и се надявам фактите да бъдат установени. Приемам препоръките Ви и ще бъдат оценени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Манол Генов относно финансиране на аварийно-възстановителни работи от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за пътя до квартал Горни Воден – град Асеновград.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Господин Председател, не коментирайте въпросите и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, аз не коментирам, просто формулирах дилемата.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно финансиране на аварийно-възстановителни работи от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за пътя до кв. „Горни Воден” – гр. Асеновград.
В периода 24 октомври – 1 ноември 2014 г. в община Асеновград се активизираха свлачищни процеси, които нанесоха щети в изключително големи размери, непосилни за справяне със средствата на бюджета на общината.
След проливните дъждове от 24 и 25 октомври 2014 г. пропадна единственият път до кв. „Горни Воден”, което засяга ежедневието на близо 2000 жители. Кметът на общината е направил всичко възможно за временното справяне със ситуацията, като е изграден авариен път към квартала, който обаче не е в идеално състояние.
Вече пет месеца пътят към кв. „Горни Воден” е затворен, което прави невъзможно достигането на автомобилите на Спешна помощ, Пожарна безопасност, полицията, изпълнението на маршрутите на градския транспорт, сметосъбиране и сметоизвозване, предвижването на гражданите към работните им места.
Със свое писмо от 15 ноември 2015 г. община Асеновград е поискала да й бъдат отпуснати средства от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, но официален отговор все още няма.
След последвалите снеговалежи, свлачището се е активирало отново, продължава да се разширява и вече е върху площ от около 8 дка, а пропадането е над 8 м. Община Асеновград е поискала удължаване на срока на бедственото положение в квартала, тъй като в момента са застрашени не само остатъкът от пътя, но и жилищните сгради.
Моят въпрос към Вас е следният: кога Комисията ще разгледа искането? Като председател на Комисията не считате ли, че е по-добре да се отпускат по-малко средства за превантивна дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за отговор, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Средствата, които са на разположение и по които се произнася Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, са насочени към покриване на щетите в спешен порядък. Мога да Ви кажа, че предложението, което е направено до Комисията, е включено в списъка с предложения. То е на стойност 914 хил. 947 лв. Доколкото решението от извънредното заседание на Комисията беше в съвсем спешен порядък, бяха отпуснати почти 14 млн. лв. в сряда. При следващо разглеждане на следващо редовно заседание ще бъде разгледан и този проект.
Решението го казах малко по-рано, ще го повторя – Министерството на регионалното развитие и благоустройството да изготви пълен списък с регистрираните свлачища, те да бъдат приоритизирани и тогава да се взема решение за финансирането им. Но то е заведено в списъка с обектите, които ще бъдат разгледани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Генов, имате думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Аз мислех, че ще ме зарадвате, не само мен, а и жителите на този квартал, с една по-позитивна новина. Добре е, че все пак това нещо е включено за разглеждане в този дневен ред. Тази новина е малко смущаваща. Защо трябва да докараме жителите на този квартал до предела на тяхното търпение и възможности и да излизат на протести?
Аз искам да оглася и една друга подробност, защото всичко това се случи благодарение на това, че правилният човек в този момент е гледал телевизора, вероятно от Банкя, как хората в Горни Воден протестират и спешно се е разпоредил тази преписка да бъде поне заведена.
Госпожо Бъчварова, не Ви ли смущава, че имаме много бутафорни организации и институции като тази Междуведомствена комисия. Аз разбирам – възможностите на бюджета са крайно ограничени. Тази година ни сполетяха много беди на много места. Но ние – трима народни представители от три различни политически партии от района, сме депозирали писмо в тази Комисия на 12 ноември. То, заедно с тази преписка, отлежаваше в чакалнята на Междуведомствената комисия вече пет месеца. Пет месеца това свлачище продължаваше да се разширява, да създава неудобства на хората. И какво да си помислят други кметове на общини, други организации, които се надяват? Ами да работят през телевизора – дано правилният човек да е в това време там и да даде правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Генов.
Искате ли дуплика, госпожо Вицепремиер?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, благодаря Ви. Две думи.
Мисля, че по тази тема всякакви спекулации, каквито използвате, и интерпретации за начина, по който работи Комисията, са неуместни. (Реплики от народния представител Манол Генов.) В рамките на последните две седмици имаше две извънредни заседания, за които аз мога да нося пряка отговорност. Това е, което мога да Ви кажа. Надявам се Вашето искане да е придружено и с много добре разработен проект за укрепване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е проект на общината, не е мой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър-председател за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите към заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика господин Томислав Дончев.
Първият въпрос е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно размер на средствата в Корпоративна търговска банка на държавните дружества, чийто принципал попада в ресора на министър Дончев и орган, по чието решение е сключен Договорът за депозит в банкова сметка.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дончев! Нашият въпрос, който с колегата Петър Славов сме задали към Вас, касае Корпоративна търговска банка и държавните пари, вложени под формата на депозити. До момента има само журналистическа информация по темата, която, разбира се, е неофициална и непотвърдена. И след въпрос, който зададохме към финансовия министър Горанов, ни беше отговорено, че става въпрос за 65 държавни фирми, които са вложили в КТБ 247,6 млн. лв. Но отговор на въпроса колко всяка отделна фирма е вложила – нямаме.
По тази причина насочваме въпроса към Вас, първо, за да Ви спечелим за съмишленик за това, че за банкова тайна не може да става и дума. Става въпрос за държавни пари, които са на всички нас, и е редно да знаем, предвид очакваните загуби, които тези компании ще претърпят – виждате състоянието на КТБ, явно е, че тези компании ще имат сериозни загуби – да разберем поименно и конкретно за всяка фирма колко пари е вложила в КТБ и с решението на кой орган.
Аз знам, че не разполагате и е логично да не разполагате с цялата тази информация в момента, но смятаме, че Вие сте човекът, който може да изиска от ресорните на Вас министерства да Ви я предоставят: всяка фирма колко пари е държала в КТБ, забележете, с решение на кой орган, и на трето място – при каква лихва?
Защо въпросът с лихвата е важен? Информацията, с която разполагаме до момента, господин Дончев, показва, че държавните пари са държани при по-ниска лихва в КТБ в сравнение с редица случаи на пари, вложени от частния сектор. Тоест държавните пари са държани в КТБ при по-ниска лихва в сравнение със сравними ситуации на пари, вложени от частни компании. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.) Така че се надяваме на Вашето съдействие тази информация да стане публична, защото именно публичността само ще разплете казуса КТБ. (Председателят дава знак, че времето за изказване, е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ясен е въпросът, господин Димитров. Благодаря.
Заповядайте, господин Дончев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, господин Славов, за да ме спечелите за съмишленик не е необходимо да ми задавате въпрос. Аз съм категоричен, че всичко, свързано с драмата, шока, катастрофата КТБ трябва да бъде публично известно. Разбира се, при спазване на ограниченията на законодателството, когато става дума за чувствителна информация. Но колкото информация може да бъде представена не само на Народното събрание, на широката общественост, тя трябва да бъде предоставена. Не заради друго, а освен за да се знае какво се е случило, за да се дадат гаранции, че това няма да се повтаря никога.
Ако трябва да отговоря кратко на въпроса Ви, за съжаление, няма как да звуча по различен начин от колегата Горанов – министъра на финансите. Да даваме информация за сметките на всяко от дружествата, абсолютния им размер и така нататък може да Ви бъде предоставено само след становище на Правния отдел на Министерство на финансите. За съжаление, с такова все още не разполагаме. Все пак, съобразявайки се с изискванията за банкова тайна. Ако има положително становище, информацията ще бъде Ваша в този момент, когато получим становище. А иначе данните, изнесени от колегата – тези, които споменахте преди малко, са абсолютно коректни. Става дума за 247,6 млн. лв.
И ако си позволя да разширя въпроса Ви, защото споменах за научените уроци, без да повтарям разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 127 от 2013 г. и ангажимента на търговските дружества в тримесечен срок да докладват на Министерство на финансите за спазването на изискванията на това постановление, искам да Ви уверя, че съгласно предоставената от министерствата информация към 31 декември миналата година, над 90% от дружествата и предприятията са приели или са в процес на приемане на Вътрешни правила в съответствие с Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги. Това, което искам да Ви уверя, е, че ще бъде направено всичко, което трябва, и останалите 10% да се придвижат напред и да имат подобни Вътрешни правила.
Колкото до другата информация – в писмен вид или от парламентарната трибуна, ще разполагате с нея след очакваното становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Славов, за реплика по отговора.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Вицепремиер, въпросът, който поставихме към Вас, донякъде прилича на въпроса и отговора, който поставихме и получихме от министър Горанов миналата седмица.
Сега ще Ви обясня всъщност защо го поставяме и към Вас. Ако действително министърът на финансите можеше да се позове на банкова тайна и да има някакви резерви с оглед неразкриването й, тъй като, за да ни предостави информацията, трябва да я получи от Корпоративна търговска банка. Там действително съществува въпросът дали има, или няма банкова тайна, макар че след вчерашното решение на Върховния административен съд вече е очевидно, че лиценз няма, няма и банка, така че за мен е очевидно, че и банкова тайна не може да има.
Вие сте ресорен вицепремиер на редица дружества в сферата на енергетиката, икономиката и така нататък и се надявахме да изискате от тях информация по реда на надзора и контрола, като ресорен вицепремиер. Тогава банкова тайна няма и никой не може да се позовава на нея, защото информацията, която щяхте да получите, нямаше да дойде от Банката.
Смисълът на нашето питане беше именно такъв. Ние ще Ви предоставим списъка, който ни даде министър Горанов, за да видите всички дружества от сферата на икономиката и енергетиката, които присъстват там, и да разпоредите проверки по отношение на тях, за да се изясни действително защо дружества, като Българският енергиен холдинг, Националната електрическа компания, „Булгаргаз”, мини „Марица изток” и така нататък – много от тях в тежко и затруднено положение, са държали там големи парични средства.
И другото по-важно е освен че трябва да излезе истината наяве, трябва да е ясен и въпросът за отговорността. Такъв е смисълът на втората част от въпроса ни – да се види кой орган е взел решението, има ли решение на органа на дружеството, или това са еднолични действия на определени лица от тези дружества. Ако това е така и не е изпълнено постановлението на Министерския съвет за деконцентрацията, те да бъдат предоставени на прокуратурата. Ето, виждаме, тя проявява завидна активност напоследък. Нека да й създадем тази допълнителна работа. Мисля, че бихте имали всички основания да предоставите такава информация на прокуратурата.
И последно, за лихвата – ако действително се потвърди, че получаваните лихви са били много по-ниски от пазарните или от средните за Банката, възниква въпросът кой е получавал разликата от лихвата. Това отново може би е въпрос към прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев, заповядайте, имаше и допълнителни въпроси, ако можете, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нека да повторя, че след изчистването на всички съображения от правен характер, ако не съществуват ограничения, тази информация ще Ви бъде предоставена.
Нека да си позволя, може би некомфортно за самия мен, че не е редно да мислим само за дружествата – част от ресорите, които наблюдавам. Има и други дружества от други ресори. Бих си позволил да мислим, разширявайки кръга, да говорим за всички държавни дружества.
И още нещо, не е коректно, когато орган на изпълнителната власт е само в ролята на транслатор, предоставяйки Ви информация. Разбира се, това е един от ангажиментите, но далеч не е достатъчно.
Това, което ще направим, когато имаме подобна правна възможност, е освен предоставянето на информация да мислим и за по-кратък или по-дълъг анализ, който да акцентира върху повдигнатите от Вас въпроси.
Абсолютно съм съгласен с Вас, че е недопустимо, неприемливо, можем да употребим и други изрази, едно държавно дружество, особено в недобро финансово състояние, да си държи средствата на непазарна лихва – в лошия смисъл на думата. Тук естествено идва въпросът, кой, как, на какво основание е взел такива решения и по какъв начин е бил мотивиран. Ако има данни в тази посока, не само Народното събрание трябва да се занимава с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Бих си позволил само да кажа по темата, че има обществени поръчки на много по-ниски стойности и как банките, търговските дружества предоставят парите си в търговските банки няма всъщност правила.
Следващият въпрос е от народния представител Джейхан Ибрямов относно план за преодоляване на рисковете за България от неприемането в срок на новия Закон за обществените поръчки. Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Едно от предварителните условия, включени в подписаното Споразумение за партньорство между България и Европейската комисия, на базата на което ще бъдат осигурени почти 16 млрд. евро финансова помощ от еврофондовете до 2020 г., е задължението на страната да приеме изцяло нов Закон за обществените поръчки.
Припомням Ви, че очакванията на Европейската комисия са новият Закон за обществените поръчки да бъде приет от Народното събрание до средата на 2015 г. По информация, с която разполагам, а и медиите огласиха през последните месеци, правителството подготвя внасянето на този нормативен акт едва през есента на тази година. Според информация, разпространена от министри на кабинета, забавянето на подготовката на новия закон се оправдава с нуждата от провеждането на широки консултации с представители на администрацията, бизнеса, местната власт, неправителствения сектор и финансовите среди.
Същевременно правителството, предвид забавянето, нарушава условията на Националната стратегия за развитието на сектор „Обществени поръчки”, приета през месец юли 2014 г., а Вие знаете, че този стратегически документ получи положителна оценка от Европейската комисия.
По данни от правителствени източници, също разпространени от българските медии, такъв Законопроект не само че не е минал през механизма на общественото обсъждане до момента, а се оказва, че Агенцията по обществени поръчки е в състояние да представи само работна версия на този Законопроект.
Според мен има риск от неизпълнение на Националната стратегия за развитие на сектор „Обществени поръчки”, респективно на ангажиментите на България, произтичащи от Споразумението за партньорство, което може да доведе до спирането на евросредствата през 2016 г.
В тази връзка, въпросът ми към Вас е: какви мерки за преодоляване на рисковете за България от неприемането в срок на новия Закон за обществените поръчки е подготвило и/или изпълнява правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
За отговор има думата вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ибрямов! Безспорна е необходимостта от приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки. Тази тема беше коментирана и през предходните седмици.
Причините са две. На първо място, необходимостта от транспониране на нови директиви и наред с това, като втора причина, безспорната оценка, че текстът, който имаме към момента, отдавна не изпълнява очакванията и нуждите на всички въвлечени в процеса заинтересувани страни – както на възложителите, така и на кандидатите, така и на изпълнители, така и на контролните органи. Текстът е остарял, с множество рудиментарни остатъци от стари отношения, проблеми, виждания и така нататък и е твърде сложен за спазване и следване.
Връщайки се към някои нюанси от въпроса Ви, ще си позволя да напомня, че крайният срок за представяне на нов текст на Закона е месец декември миналата година. Искайки да бъда съвършено пунктуален, няма как да ми вмените вина, че за един месец не съм разработил нов Закон за обществените поръчки.
Влизайки в още повече детайли, самата Стратегия за обществените поръчки, въпреки че е документ, разработен от предишното правителство, аз го одобрявам изцяло, той е разумен, смислен и трябва да се следва, е приета с около пет месеца закъснение – очаквало се е да бъде приета през месец февруари миналата година, а е приета едва през месец юли.
Считам, че допълнителен фактор, който генерира забавяне не в мандата на този кабинет, е разфокусирането на усилията – вместо веднага да започне подготовката на Закона, бяха положени редица усилия по процеси, свързани с промени в действащия Закон, например разработването на софтуер за случаен избор на експерти и така нататък, което безспорно е забавило процеса.
Искам да кажа, че срокът за транспониране на директивата е месец април 2016 г. Срокът не само ще бъде спазен, но съм убеден, че с подкрепата на Народното събрание ще имаме приет Закон много преди това, който ще бъде в сила от 1 януари 2016 г.
В момента разполагаме не с текст в ранен или незавършен стадий, разполагаме със съвършено готов текст. Ако целта е да се бърза, той може следващата седмица да бъде на вниманието на българския парламент – изцяло готов текст. Той отразява и необходимостта да бъдат транспонирани директивите, както и всички научени уроци. Редно е обаче всички заинтересовани ведомства, министерства да погледнат още веднъж текста, за да не се пренася част от различните съображения в комисиите в Народното събрание, което би направило процеса труден тук.
Освен това е редно, следвайки най-високите стандарти, текстът да бъде съгласуван не само с органите на държавната администрация, министерства, агенции, а с всички останали – всички браншови сдружения, строители, архитекти, общини, период, който ще отнеме няколко месеца.
Аз съм убеден, че текстът ще е на Вашето внимание не през месец септември, а през месец май или най-късно месец юни, което означава, че Народното събрание ще има достатъчно време за по-внимателен преглед на Закона, за да може това, което коментирах преди малко – да имаме текст, който ще влезе в сила от първи януари 2016 г., да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Не съм имал намерението да Ви обвинявам в нещо. Удовлетворен съм от Вашия отговор. Идеята беше да запознаете нас, народните представители, и обществото със сроковете, в които работи правителството по отношение на новия Закон за обществените поръчки. Естествено, това е важен Закон, който може би ще покаже едно по-светло бъдеще за България пред Европейската комисия.
Ако е възможно да получа на електронен носител този Проект, за който говорите в момента, ще съм Ви благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Текстът, който коментирам, вече е на разположение на редица ведомства. Освен това, в усилията си да движим процесите колкото може по-бързо, още в края на миналата година поисках становища от всички ключови браншови организации и най-вече предложения, които да могат да бъдат имплементирани в Закона с оглед да не се губи време.
Като кратък отговор – ще получите въпросния текст в електронен вид, за да се запознаете в аванс с него. Предвид процеса на обсъждане със заинтересованите страни, няма никаква гаранция, че текстът, който ще влезе в парламента, ще бъде напълно идентичен. Възможно е в него да има допълнения или малки промени.
Нека да допълня. Когато говорим за влизане на Закона в сила от 1 януари 2016 г., не можем да си позволим да мислим само за Закона, доколкото той е рамков – Правилникът за приложение е не по-малко предизвикателство от разработването на самия Закон.
Нека да допълня още нещо – необходимата софтуерна осигуреност. Щом той ще е в сила от 1 януари, ние трябва да сме готови с всички софтуерни приложения, които ще позволят да са на разположение тези функционалности, свързани със самите норми на Закона.
Искам да Ви уверя, че се работи с изключително високи темпове – не само Агенцията по обществени поръчки, които през последните месеци свършиха много работа, но и всички останали ведомства.
Тук основният акцент на усилията ни не е само да си изпълним ангажимента като държава членка, транспонирайки европейското законодателство, но да имаме един по-добър ред на възлагане, който, доколкото е възможно, да удовлетворява претенциите на всички участници в процеса – и на възложители, и на кандидати, и на изпълнители, и на контролни органи.
Времето е недостатъчно да посоча основните акценти. Може би най-големият императив в работата на всички експерти до момента е бил нормите, текстовете да предполагат една систематизация, тоест нещата да са толкова прости, колкото е възможно да бъдат прости. Това означава по-малък административен товар, означава и по-малко грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващите въпроси са от народните представители Георги Божинов и Георги Гьоков. Те ще бъдат зададени по реда на чл. 102, ал. 4, защото са с почти идентично съдържание – относно средствата, които се изразходват от европейските фондове и програми по договори за „Информация и публичност”.
Господин Божинов, заповядайте. След Вас е господин Гьоков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Служебното и Вашето правителство, господин Вицепремиер, харчат по близо 900 хил. лв. средно на месец, за краткост казано – за реклама на европейските фондове. Само в периода от 6 август 2014 до 23 февруари 2015 г. са сключени договори на обща стойност над 15 млн. 300 хил. лв. Този период съм избрал, защото такива са данните, които Вашето правителство публикува.
Отлично съзнавам, че през целия първи програмен период по тази линия са изразходвани огромни средства от оперативните органи на всички програми. Като прибавим към това разходите, които са направили бенефициентите на големите проекти, сумите стават наистина неприлично големи.
Тези разходи обаче са регламентирани и допустими. Затова моят въпрос към Вас е: какви са целите конкретно, които преследва правителството с изразходването на тези средства, и какви са практическите резултати от това?
Аз не питам на кого ги раздавате и как – вероятно това е въпросът на колегата. Питам: имате ли волята решително да съкратите тези разходи и да дефинирате ясно за какво ще бъде информирано обществото, каква публичност се преследва и каква оптималност на разходите, когато търсим по-добро съотношение между разходи и ползи? Да привлечем обществото за нещо съдържателно, а не за празни от съдържание рекламни клипове. Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Изчакайте, господин Дончев, въпросът ще зададе и господин Гьоков, тъй като той е формулиран почти по същия начин. След това ще имате възможност общо да отговорите.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Публикуването на средствата, които се изразходват по изпълнение на комуникационните планове на оперативните програми, започна при кабинета Орешарски по инициатива на тогавашния вицепремиер Зинаида Златанова. Тази добра практика продължава – поздравявам Ви за това. Наскоро бе публикувана петата поред справка на правителството по договорите за „Информация и публичност” със средства на Европейския съюз.
Прости сметки показват, че служебното правителство и дошлият след него кабинет на Бойко Борисов са харчили средно по около 900 хил. лв. месечно за реклама на еврофондовете.
Не подценявам значението и силата на рекламата и знам, че според европейските изисквания поне до 4% от бюджета на дадена програма са предназначени за тези цели, но на фона на измъчената ни държава това са много пари.
В периода, както каза и господин Божинов, 6 август 2014 – 23 февруари 2015 г. са сключени договори за над 15 млн. евро. Реално изплатените суми на радиа, телевизии, вестници, интернет сайтове са над 6 млн. лв. Към телевизиите – около 3 милиона, радиата – 2 милиона, и по-малко за печатни медии.
Фаворитите няма да ги споменавам, Вие ги знаете. Шампионите от Министерството, които са харчили най-много, също няма да ги споменавам – Вие ги знаете. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Публиката не ги знае, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Министърът ще ги каже. Мога да ги цитирам, но няма да се вместя във времето.
Ще отбележа само, че на практика европарите за реклама се концентрират главно в две-три радиа и пет-шест телевизии, и то абсолютно непрозрачно.
Вярно е, че поради спецификата, по-точно пропуските и несъвършенството на българското законодателство, електронните медии не се явяват на конкурс, за да кандидатстват за тези пари. Както е сегашното положение – всеки министър да ги раздава по свое виждане и по своя воля, е недопустимо.
Така, господин Министър, се купуват медии и когато вече си ги купил, как обществото ще очаква от тях да се държат отговорно, безпристрастно и честно?
Въпреки че Законът за радиото и телевизията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не допуска политическа и икономическа намеса в дейността на радио- и телевизионните оператори, познайте какво се случва на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, задайте въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Въпросът е: как ще гарантираме категорично, че работите ще се водят единствено от интересите на зрителя, а не от други интереси? Все още е валидна българската приказка, че който дава парите, той поръчва музиката. В тази връзка е въпросът ми.
Въпросите са много свързани с ефекта от похарчените пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Времето свърши, само две думи.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Въпросът е: парите за реклама на еврофондовете по прозрачен и обективен начин ли се насочват към медиите? Ще създадете ли ясни правила за по-прозрачно разпределяне на тези средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Сега има думата вицепремиерът Томислав Дончев, за да отговори общо на двата въпроса.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Божинов, господин Гьоков! Доколкото въпросите са Ви, ако не идентични, много близки, ще си позволя да Ви предоставя обобщен отговор.
Преди да стигнем до същината на въпросите, които задавате, аз приемам, че по тази тема има нужда от дебат, и то задълбочен, и не само в рамките на процедурата за Парламентарен контрол, нека да изясним нещо.
Публикуваните от правителството данни в справка съдържат изплатените в периода 6 август 2014 г. – 23 февруари 2015 г. средства. Това са договори, които са в процес на изпълнение и по тях има настъпило за периода плащане. Голяма част от договорите обаче са сключени преди посочения период, но все още са в процес на изпълнение. Общата сума, която е изплатена за въпросния период, е близо 5 млн. 500 хил. лв., закръглям ги, а 75% от тях, по-точно 4 млн. 91 хил. лв., с данък добавена стойност, са плащани по договори, сключени от кабинета Орешарски.
Аз не обичам състезанието с числа, но по начина, по който поставяте въпроса, съм принуден да предоставя подобни данни.
За да сме още по-точни в представянето на тези данни искам да добавя, че договори, сключени по времето на кабинета Борисов 1 и Борисов 2, и за които има плащания за въпросния период, са съответно за 1,7 – грубо, и 1,4 млн. лв. с данък добавена стойност. Докато общата стойност на договорите, отново за които има плащания за същия период, от кабинета Орешарски – близо 7 млн. 900 хил. лв., от които повече от 50% е трябвало да бъдат платени от сегашния кабинет.
Важно уточнение! Важно уточнение и, надявам се, начинът, по който поставяте въпроса, да се дължи на недостатъчна информация, не на желание да се злоупотребява с данните.
И оттук да започнем сериозния разговор за това какъв е ефектът от похарчените средства за информация и публичност? Изпълняват ли те своите цели и водят ли до някои дефекти?
Искам да Ви уверя, че разходването на средства за информация и публичност е част от допустимите разходи. И то може да достига 1% от всички разходи изобщо.
Нещо повече, това е задължение по дълъг списък с причини. Първата причина е да бъде публично известна солидарността на европейските данъкоплатци, всичко, което се прави, да е ясно, че това, което се прави се прави с тези средства като резултат от Кохезионната политика или общата селскостопанска политика.
Национален интерес е обаче, освен обществеността да бъде добре информирана за всичко, което се случва, е това, което е много по-важно – да има в аванс информация за всички възможности за финансиране. И това е акцентът в момента, когато говорим за започващ програмен период, защото ако някой е имал шанс да получи европейско финансиране и не се е ползвал от него, това за мен вече е щета.
Затова всички канали, използвайки традиционните електронни медии, интернет, печатни издания, не забравяйте и мрежата от информационни центрове, трябва да са мобилизирани, за да нямаме нито един потенциален кандидат или участник в схема за безвъзмездно финансиране, който не се е ползвал от възможностите й, защото не е бил информиран предварително.
Съвсем друг е въпросът по отношение съдържанието на част от посланията. Това не са пари за реклама. Това са средства за информация и публичност. Дали съдържанието отговаря на тези високи изисквания и цели, които коментирах преди малко? Ако трябва да бъда съвсем откровен – не винаги, и като информационна стойност, и като естетика.
Затова основен приоритет оттук нататък, особено когато говорим за средствата от новия програмен период, е да говорим за един доста по-координиран и концентриран подход, където нямаме застъпване на послания, където посланията и информационните кампании следват една обща логика за всички финансови инструменти.
Колкото до законосъобразността на възлагането – искам да Ви уверя, че се следват стриктно разпоредбите и на българското, и на европейското законодателство. Този процес се следи от всички проверяващи органи – и от българските, и от европейските одитори. И ако някъде в процеса има допуснато нарушение, въпросното ведомство ще си плати в буквалния смисъл на думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – първа, от господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател! Макар и много сходни, въпросите имаха два корено различни акцента. Общият отговор заличи тази разлика.
Аз изрично казах, че не питам на кого и как са раздавани, щото ако се погледне в този период, наречен „Първи програмен”, ще се открият много сходни действия в различните правителства. Ама, много сходни действия! Аз затова питах: имате ли волята да намалите този паразитен разход? И второто – да отиде за нещо рационално.
И понеже отговорът беше общ ще Ви кажа, че в резултат на един революционен порив, в Брюксел се е провела дискусия в Комисията и в парламента защо отделят такава голяма сума. И отговорът на този революционен порив е бил много кротък политически извод. Той е бил следният: „С тези пари правителствата издържат медиите, а медиите поддържат правителствата”. Аз не питах за това.
Аз смятам, че щом е за информиране и публичност, освен бенефициентите, които не са знаели, няма потенциални бенефициенти в България, които да не знаят какви възможности откриват програмите, такива наивници в България няма.
Обществото в първия период е информирано за солидарността, за ползата. Сега е време за такава информация, и Вие сте рационален човек, господин Министър, в която да се предлагат алтернативите, за да може не само бенефициентите, а и обществото да търси оптималните решения при онова съотношение на разходи и ползи при отделните проекти, защото обществото ще плаща издръжката на тези обекти и таксите и на депата, и на пречиствателните станции, а бенефициентът има интерес да вземе голяма сума, а след това обществото ще плаща големите такси. И тези пари са за алтернативност на проектите, за алтернативност на техническите решения, за баланс на интереса на общината, която получава и строителят, който изпълнява. Той търси големите проекти, а обществото ще плаща големите такси.
Затова аз разчитам на Вас като рационален човек да преразгледате този размер и насоката на съдържанието на тази информация и кампания. Благодаря Ви, разчитам на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Гьоков, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Аз Ви благодаря, че признавате, че има нужда от дебат по тези теми.
Благодаря Ви за предоставената информация за правителството на Орешарски. Не ми се ще да се връщаме назад към правителството на Бойко Борисов 1, защото там изкачат едни много интересни информации за медийни подкрепи, но искам да Ви кажа, че Вие не ми отговорихте на въпроса: ще създадете ли ясни правила за по-прозрачно разпределяне на тези средства?
Сега Ви казах спецификата и Вие го знаете или по-точно не спецификата, а пропуски и несъвършенства на това българско законодателство. Електронните медии не се явяват на конкурс, за да кандидатстват за тези пари, за да стане прозрачно как ги получават, по какви правила, а всеки министър ги раздава по свое виждане и по своя воля.
Аз си мисля, че това е недопустимо. И, пак Ви повтарям, господин Министър, така се купуват медии. И в тази сложна обществено-политическа обстановка, каквато е у нас през последните 25 години, и в условията на бедност и несгоди на обществото, медиите трябва да са призвани да отразяват обективно обществените процеси и да гарантират спазването на правилата на журналистическата етика при разпространяването на информация.
Искрено се надявам да създадете такива правила, които да направят възможно това и да не водят до зависимостта на тези медии от политическата конюнктура, защото обществото има право да получава достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация.
Не приемам, самото общество не приема възможността за политически и институционални опити за влияние върху свободата на словото и редакционната им зависимост. Нека да се водим и въвеждаме в отношенията държава – медия, европейски стандарти за работата им, защото в едно демократично общество обективността и истината са задължителни, господин Заместник министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Дуплика – господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се съглася с част от призивите, които бяха направени от двамата народни представители.
Категорично и ясно е, че няма как някой да оспори необходимостта от гаранции, че разпределението на средства за информация и публичност не бива да води до, примерно, по високи симпатии на една медия към даден министър или друга политическа фигура. И Ви го казва човек, който не подписва договори за информация и публичност. В този смисъл нямате никакво основание да се усъмните в истинността на това, което казвам.
Наред с това няма как в същото време да не се съглася с част от констатациите. Обръщам внимание на факта, че възлагането на електронни медии, без да следва обичайната процедура по реда на Закона за обществените поръчки, не е пропуск в българското законодателство, той произлиза от европейското, и ако въпросът в старите директиви се нуждаеше от известна степен на тълкуване, в нови директиви текстът е още по-категоричен в тази посока. Пояснявам, защото по една или по друга причина е имало необходимост във времето този въпрос и аз лично да го обследвам изключително детайлно. Няма как да се съглася с изказаното становище, че тук де факто става дума за механизъм едва ли не на европейско ниво, където правителствата да си купуват медиен комфорт. Не че в някои случаи може би някой не опитва да направи нещо подобно, аз не бих изключил нещо подобно, но замисълът е друг особено когато говорим за кохезионната политика.
Нека да не забравяме, че когато говорим за кохезионна политика, не говорим само за тухли, за арматура, за асфалт, за бетон, за тръби. Говорим за цели, за принципи, за приоритети, които имат нужда от подкрепа – не само подкрепа на политиците, а подкрепа на гражданите, което в един момент да катализира като подкрепа на политиките в тази сфера. Нека да не забравяме, че особено в последните години, особено след началото на кризата кохезионната политика е под изключителен натиск. Когато се опитваме да качваме дебата на европейско ниво, е нормално да се инвестират скромни, като част от общата финансова рамка, средства за информация и публичност.
А иначе аз съм последният, който ще твърди, че всички средства, които са разходвани в годините назад – още от самото начало, дори преди членството в Европейския съюз, са похарчени по най-добрия начин. Имаме множество лоши примери, като започнем от кампанията „Бъдете активни”, когато хората не знаеха как да бъдат активни – по „Бъдете активни” нямаше нито една отворена програма, по какъв начин да си проявят активността – и стигнем до други примери назад в годините – примерно голям билборд с реклама на Програмата за развитие на селските райони на фона на пустееща нива, който предизвиква повече усмивки, отколкото мотивация.
Повтарям, че има нужда от сериозен дебат. Той касае не само механизмите, не само изискванията за прозрачност, както виждате, продължава се добрата практика всички справки за разходваните средства да се публикуват, тази практика ще продължи, но и за съдържанието, за това дали постига своите цели.
Нека да се върна на това, което казах преди малко – за мен основната цел, освен популярността на това, което е направено, е всеки заинтересован да знае. Нека да не забравяме, че освен фирми, освен общини, освен институции, които са в ролята на бенефициенти, по много от мерките заинтересовани са физически лица. Крайният ползвател са физически лица. В някои от случаите това са хора, които нито имат достъп до консултантска помощ, нито работят и живеят в такива социални кръгове, където някой би могъл да им даде информация. Именно тук трябва да е основният акцент.
А иначе въпреки известният градус политически емоции, благодаря за въпроса. С удоволствие, с лична позиция, каквато имам, ще участвам във всички бъдещи разговори, свързани с темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев, за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега наред е господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Към него ще отправи питане народният представител Иван Славов Иванов относно приоритетите в правителствената политика за Югоизточен регион за развитие, в частност в Сливенска област, за положителни изменения в секторите на заетост, жизнен стандарт, демографско развитие с ориентация към най-засегнатите слоеве в обществото.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Сливенска област е важна съставна административно-териториална единица в рамките на Югоизточния планов регион. Регионът има интересна социална, демографска и икономическа характеристика, но ако за съставящите го области Стара Загора и Бургас можем да говорим с адмирации заради видимите положителни тенденции в социално-икономическото им развитие, не може да се каже същото за област Сливен, защото ако към 2002 г. Сливен е в десятката на областите с принос към брутен вътрешен продукт за държавата на човек от населението, то преди две години областта е вече предпоследна. В Сливенския район има съвкупност от парадоксално смущаващи индикации за нарастваща тревожност за състоянието на населението.
Областта е с най-голям относителен дял в страната на подрастващо население до 18-годишна възраст. Наред с това е и с най-голям относителен дял на население, ползващо социални помощи, по дял на безработни граждани, на необхванати деца в предучилищна възраст заради липса на места в детски градини и детски ясли, с най-голям дял на отпадащи от училище, и при това с най-ниска средна работна заплата на заетите – цели два пъти по-ниска от средната заплата на работещите в Югоизточния планов регион. Сравнен с другите области в Югоизточния регион, Сливен е и с най-малко усвоявани средства от европейски фондове и европейски програми.
Освен тези критични показатели за Сливенска област, изключително тежки са проблемите по нерегламентираните доходи, при които приходоизточниците са отдавна на вниманието и на европейските специализирани органи – по наркотрафик, по трафик на хора, по проституция – в града и зад граница.
Заради всичко това, уважаеми господин Заместник министър-председател, Ви моля да отговорите: какви политики бихте предложили на държавните институции и местните власти в Сливенска област за осигуряване овладяването на изведените проблеми, за стимулиране на успешно образование, на заетост, за нормализиране на доходите чрез производителен труд и минимизиране на закононарушенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, Вие ме питате един въпрос, който надали трябва да бъде насочен към министъра на труда и социалната политика. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И дали въобще е за контрол, господин Калфин?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Защото работните места се създават от бизнеса, както знаем. Факт е, че в област Сливен, в сравнение с другите области в Югоизточния регион, икономическите и социалните показатели са доста по-слаби. Това до голяма степен се дължи и на активността на местните власти, и на инициативата и за привличане на инвестиции, и за благоустрояване и подобряване на социалната инфраструктура, включително тази, която е на общинско разпореждане – стана дума за училища, детски градини и така нататък. Това са ангажименти на местните власти, иначе няма как да сравняваме две различни области или две различни общини в един и същи регион, които са много близко една до друга, и да виждаме подобни разлики. Очевидно, че те си имат обяснение.
Що се отнася до темата, която е свързана с Министерството на труда и социалната политика, мога да Ви запозная с мерките, които вземаме за подпомагане на заетостта, които, пак ще кажа, не са достатъчни. Заетост се създава не от социалните програми, а от икономиката и от бизнеса. По принцип действително в Сливен работната заплата е ниска, но ръстът й през последните шест години – от 2007 г. досега, е сравнително по-висок от средния за държавата. С 6% годишно расте, докато средният за държавата е с 3%.
В момента по регионални програми за обучение и заетост са осигурени с шестмесечна заетост места за 60 безработни лица; „Старт в кариерата” – 19 младежи; „Асистенти на хора с увреждания” – 76 лица като лични асистенти, това са нови работни места, на които в момента се назначават хората и са свързани със социалната сфера; по Националната програма „Заетост и обучение на хора с увреждания” – 42 души; трима ромски медиатори; в момента един психолог се назначава; „От професионално обучение към ефективна заетост”, програма на Българската стопанска камара – 28 души в момента назначават; по програмата на Асоциацията на индустриалния капитал – 220 души се включват в обучение и придобиване на квалификация по професия „шивач” и „сервитьор-барман”, с ангажимент 40% от тях да останат на работа.
По Проекта на КНСБ „Шанс за работа” – също финансиран със средства от социалните програми – 90 болногледачи в момента се обучават в Сливен, 40% от тях трябва да бъдат наети. Българо-германските центрове подготвят 48 души. По Проекта „Подкрепа за заетост” в момента има 330 работни места, които се откриват, а по новата Програма за младежка заетост, която стартира от началото на тази година, има 139 работни места за млади хора до 29 години.
Това са социалните проблеми. Това са програми, по които помагаме на работодателите да обучат или наемат заети.
Не мога по този начин, съзнавам, да отговоря на въпроса, както Вие го задавате, но инвестиционният климат в една община и в една област очевидно зависи освен от държавата, и от активността на самата област и на местните власти. Със социални програми трайни работни места няма как да се създават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Калфин.
Два допълнителни уточняващи въпроса.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, благодаря за отговора, който получих. Една от целите ми е да поставя проблемите на Сливен публично и да потвърдя нашето разбиране, че те няма как да бъдат решавани без ясното отношение и ангажираност на правителството на Република България.
Разбира се, удовлетворен съм, отчитайки възможностите, които има ръководеното от Вас Министерство, и функциите, които носите като заместник министър-председател. Давам си сметка, че реалната подкрепа на бизнеса би могла да намира своето място и чрез програми за заетост, но и чрез условия, в които в партньорство държава и община биха могли да развият и да променят. Още повече, че само преди една година групата, която имам честта да представлявам, получи доверие и подкрепа, която нарастваше във времето заради едно послание – обещанието, че ние ще работим, за да съхраним българското. Част от условията да го съхраним е точно борбата за интересите на тези хора, които всеки ден се нуждаят от подкрепа, за да имат възможност да докажат себе си.
Нямам въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика – няма да ползвате.
Въпрос от народния представител Георги Гьоков относно разработени от Министерството мерки за оптимизиране на разходите за персонал до размера им, утвърден с годишния Закон за бюджета и ефекта от тях.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин заместник министър-председател, въпросът е провокиран от слуховете за съкращения, сериозните тревоги и напрежение на служителите в структурите на ръководеното от Вас Министерство.
В съответствие с ПМС № 8 от 16 януари 2015 г. – в срок до 15 февруари 2015 г. първостепенните разпоредители с бюджет разработват мерки за оптимизиране разходите за персонал до размерите им, утвърдени със Закона за годишния бюджет, и в срок до 28 февруари при необходимост предприемат действия за промени в Устройствения правилник.
Автоматичното изпълнение на тази непочиваща на никакви реални анализи норма означава, че 10% от служителите на Министерството на труда и социалната политика и второстепенните разпоредители с бюджет трябва да бъдат освободени. Иначе казано, над 800 души предстои да останат без работа. Като прибавим и служителите от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, които изпълняват функции на междинни звена по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, каквито не са предвидени в новия програмен период, броят на съкратените само за 2015 г. ще бъде над 1000 човека, а същевременно регистрираните в бюрата по труда в страната не са малко – над 360 хиляди, а близо един милион и двеста хиляди души получават социални услуги.
В тази връзка възникват няколко въпроса, първият от които е: какъв ще бъде ефектът от предстоящите съкращения в системата на Министерството на труда и социалната политика за най-уязвимите български граждани – хората с увреждания, майките, безработните и бедните, които са основни ползватели на агенциите от Министерството? Колко хора ще изпаднат в риск от загуба или невъзможност да упражняват законово гарантираните си права? Какви структурни и организационни мерки ще предприемете, за да компенсирате загубата от подготвени специалисти, повечето от които са със солиден стаж в съответната администрация, за да бъдат съответните администрации адекватни да изпълняват поне минимум от нормативно вменените им функции? Какъв е размерът на очакваните загуби на бюджета от неналожени административни санкции, свързани с намаляването на щата, стесняване на обхвата на контролната дейност на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, упражнението, свързано със съкращаване на разходите за държавна администрация, не се прави за първи път и Вие добре знаете това. Общо взето периодично често се случва в началото на мандата на всяко правителство да има затягане на изискванията за администрацията.
Това, което Вие споменахте като решение на правителството и Постановление на Министерския съвет, е свързано с ограничаване на разходите за персонал във всяко ведомство, а не с броя заети. Тук има два проблема.
Единият проблем е свързан с работните места в Министерството.
Вторият проблем е свързан с равнището на заплатите, тъй като заплащането, особено в Агенцията по заетостта и в Агенцията за социално подпомагане, е едно от ниските в страната. А това са хора, които често работят доста трудна, понякога и рискова работа. Така че резонните им искания за увеличаване на заплатите също биха могли да бъдат прибавени към въпроса, който Вие поставяте.
Изискването от мен като министър е да съкратя разходите с 8,5 млн. лв. за персонал за тази година. Решението, което съм взел и което съм предложил на Министерството на финансите, е свързано със следното.
На първо място се прави анализ на функциите и услугите, които се предоставят от агенциите и структурите на Министерството на труда и социалната политика. Тези услуги по никакъв начин няма да бъдат влошени. Нещо повече, тази година разработваме пилотен проект, който ще бъде финансиран и по Оперативната програма „Човешки ресурси”, който дава възможност да тестваме в доста региони в страната тъй нареченото „Обслужване на едно гише” по отношение на Агенцията за заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Този пилотен проект ще ни даде възможност да облекчим част от разходите за персонал, които са свързани с държавния бюджет, ще ни даде възможност да потърсим поне в следващите година, година и половина по-добра организация и по-добри услуги, които да се предоставят на гражданите. След това ще вземем решение дали ще продължим и по какъв начин ще продължим този експеримент. Няма планове и нямам намерение да правя 10-процентни съкращения в структурата на Министерството на труда и социалната политика.
По отношение на Главната инспекция по труда и някои други по-малки агенции – там има единични съкращения, които основно са свързани със свободни работни места или хора, които излизат в пенсионна възраст. По принцип капацитетът на Министерството и неговите агенции, мога да Ви уверя, не само че няма да намалява, а и ще нараства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Калфин.
Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, благодаря за отговора. С този отговор отчасти разсейвате съмненията и притесненията на хората, работещи в структурите на Министерството.
Благодаря Ви за отговора, където споменавате, че мислите и за равнището на заплатите, защото наистина заплатите в социалната сфера са най-ниски. Там условията на труд не са от най-добрите. Когато говорим за увеличаване на заплатите, не забравяйте и за подобряването на условията на труд.
Хубаво е, че правите анализ на функциите на Министерството и на изпълняваните дейности, но защо сега? Сигурен съм, че не сте забравили нашата – на Парламентарната група на БСП лява България, и на синдикатите позиция, когато приемахме държавния бюджет за 2015 г. и бюджета на ДОО. Тя беше, че не приемаме механично съкращаване в държавната администрация. Защо не направихте този анализ преди това и тогава да се каже, че в структурите, които работят пряко с гражданите, за да не се нарушават услугите, които получават, няма да се правят такива съкращения?
Искрено се надявам това, което обещахте – да няма такова съкращаване в щата в ръководените от Вас структури – имам предвид Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, Главна инспекция по труда, а защо не и в Националния осигурителен институт (НОИ)?
Още при приемането на бюджета на ДОО – тогава тук беше управителя на НОИ, попитах: как в рамките на намален с 10% бюджет той ще запази състава на НОИ? Сега го считайте като допълнителен въпрос: как в рамките на бюджета, с който разполагаме, с 8,5 милиона, ще запазим тези хора, които работят в момента?
Не е решение на въпроса извеждането на дейности от министерството или от структурите на министерството към външни доставчици, защото това е временно решение на въпроса, и се оказва, че понякога това е по-скъпо, ако останат в министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, аз Ви отговорих за състава на министерството. Вие добре знаете, че НОИ е отделна структура. Тя се управлява на трипартитен принцип. Доколкото ми е известно, в НОИ действително, съобразно Законът за ДОО, който е предприет, също предстои ограничаване на разходите. Отново казвам, решението не е за съкращаване на хора, а за ограничаване на разходите. Всеки ръководител на ведомство си прави сметка по какъв начин би могъл да направи това нещо и как да го съчетае с работещите в съответното ведомство.
Това, което пропуснах да Ви кажа в отговора на въпроса. Вие споменахте и междинните звена, които са работили по сегашната Програма „Човешки ресурси” в Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. В Агенцията за социално подпомагане в момента се изгражда нов управляващ орган, на новата програма за помощ за най-бедните. Така или иначе двете междинни звена имат още доста работа докато приключат задачите си, след което, за следващия програмен период, действително в Министерството на труда и социалната политика няма да има междинни звена. Ще има един управляващ орган, който е в самото министерство, но от следващата година нататък ще търсим. Там, където има създаден добър капацитет, ще го запазим. Мисля, че това е едно от най-добрите звена, което работи по европейски проекти в момента. Поне такива са резултатите. Уверявам Ви, че няма да изпуснем създаден добър капацитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Калфин за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпросите и отговорите към министър Ивелина Василева – министър на околната среда и водите.
Първи ще развие своя въпрос господин Георги Божинов относно напредъкът по одобряване на Оперативна програма „Околна среда” и мерките, които се очаква да стартират през 2015 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Вече са одобрени – това е към момента, в който съм задал въпроса, повече от 250 програми, финансирани от европейски фондове за новия програмен период 2014-2020 г. на обща стойност над 256 млрд. евро.
В началото на месец март България има 4 одобрени програми, сред които не са двете най-големи по обем, в това число и „Околна среда”.
Моят въпрос към Вас е: кои са причините за забавеното одобряване на програмите? Не са ли – сега добавям, едни и същи и за двете най-големи програми, и кои са отворените въпроси във версиите, приети от нашето правителство и изпратени в Европейската комисия, и кои мерки ще стартират през 2015 г.?
Понеже Вие вече обявихте някои от мерките, които се надявате, че ще стартират, Ви задавам допълнителния въпрос: това, което съобщавате, е в рамките на нашата версия или произлиза от увереността Ви, че ще бъде договорено с Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, с Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г. ” се определят приоритетите за финансиране в областта на околната среда с европейски средства. Бюджетът на програмата възлиза на близо 3,5 млрд. лв. Програмата се концентрира върху изграждането на ВиК инфраструктура; намаляване количеството на депонираните битови отпадъци чрез мерки, съгласно йерархията за управление на отпадъците; управлението на зоните от мрежата „Натура 2000”; превенцията и управлението на риска от наводнения и свлачища; подобряване качеството на атмосферния въздух;
През миналата година влияние върху разговорите с Комисията по текста на програмата за периода 2014 – 2020 г. оказа спирането на плащанията по предишната. Близо една година разходи по програмата не се възстановяваха от Комисията, което се отрази демотивиращо на бенефициентите и затрудни управлението на програмата. Затова основната ни задача след встъпването в длъжност на правителството бе да възстановим диалога със службите на Комисията и да подготвим системите за управление и контрол за одит от страна на Комисията.
Както е добре известно, плащанията по програмата бяха възстановени през месец ноември 2014 г., след което благодарение на пълната мобилизация както на бенефициентите, така и на управляващия орган регистрираното забавяне бе преодоляно. В резултат на възстановения диалог и доверие в рамките на активните преговори с Европейската комисия,беше намерено решение на почти всички отворени въпроси, които касаят одобряването на програмата. Отворените въпроси са свързани основно с инвестициите във ВиК сектора. Инвестициите в Сектор „Води” през програмен период 2014 – 2020 г. ще бъдат приоритетно насочени към агломерации с над 10 хил. еквивалент жители.
Условията на Европейската комисия за реализацията на мерките във ВиК сектора със средства от Европейския съюз са:
- изпълнение на реформата във ВиК сектора до 2016 г., което е предварително условие по Споразумението за партньорство;
- следване на регионален подход при подготовката и изпълнението на инвестициите, тоест да се изпълняват проекти на територията, която се обслужва от един консолидиран ВиК оператор;
- преди стартиране на инвестициите да бъдат изготвени регионални прединвестиционни проучвания, които да идентифицират дългосрочните нужди от изграждане или реконструкция на ВиК инфраструктура и бенефициенти за изграждане на ВиК инфраструктурата да са ВиК операторите.
В момента с Комисията се обсъжда възможността да изпълнение на ранни и фазирани проекти преди изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания, така че да не се спира инвестиционния процес и усвояването на европейски средства, както и да се осигури равномерно разпределение на времето, ангажираност на строителната индустрия.
Друг въпрос, който е предмет на дискусия, е ролята на общините при изпълнението на ВиК проекти, защото ние смятаме, че те трябва да имат активна партньорска роля при изпълнението на подобен род инвестиции.
През 2015 г., съгласно индикативната годишна работна програма на Оперативна програма „Околна среда” са планирани за обявяване 11 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и това ще се случи след окончателното съгласуване на текста с Комисията. Надяваме се – много скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте за реплика в рамките на две минути, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, искам да Ви благодаря за много детайлния и, мисля, точно описващ ситуацията отговор. От откритите въпроси разбирам, че Комисията държи бенефициент по проектите в Оста „Води” да бъдат операторите. Това създава известни проблеми за нашата страна. Как мислите, в каква посока ще бъде решението? Това – първо.
Второ, тяхното условие за така наречените „регионални предварителни проучвания”, за които Вие говорите, че ще се обърнете към Министерството на регионалното развитие, предмет ли са на разговори, че ще бъдат финансирани от Европейската комисия или са условия да бъдат изпълнени от нашата страна, за да се върви към конкретните проекти? Този въпрос остава открит.
За мен остава – без преписвам на което и да е предишно правителство или участие – онези пари, които похарчихме за така наречените „генерални мастер планове”, големи пари остават в папките,, имат ли някакъв експертен задел да облекчат разработването на тези регионални предварителни проучвания или онова го правихме, за да се усвоят едни пари, това ще го правим като условие, за да вземем другите пари? Тоест една по-голяма системност.
И последен нюанс: този трети етап на интегрирания проект за София го включвате в тези, които ме информирахте, че ще ги поискате. Кога долу-горе ще кандидатстваме, кога разчитате, че като ги получим, ще проектираме и ще реализираме този трети етап, защото като пуснем втория, ще възникне проблемът какво ще правим продукта на завода. Това е също реален проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Благодаря и аз за подкрепата на народното представителство във връзка с тезите, които защитавам пред Европейската комисия. Мисля, че всички ние споделяме мнението, че инвестициите във ВиК-сектора, които са сложни, мащабни, и където е изграден и административен капацитет в продължение на години сред общините, които пък са собственици на инфраструктурата, е необходимо да бъде реализиран със силното участие както на ВиК операторите, които носят във себе си експертния технически капацитет, така и от общините. Това е нашата теза. Това защитаваме и смятаме, че имаме разбиране от страна на Комисията.
Що се отнася до регионалните прединвестиционни проучвания, това е важен елемент от реализирането на ВиК реформата, както е заложено в Стратегията за развитие и управление на ВиК-сектора, приета от България през 2014 г.
Регионалните прединвестиционни проучвания ще бъдат финансирани и с техническа помощ по Оперативна програма „Околна среда”, която ще бъде предоставена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря за политиката във ВиК сектора. Това са стратегически, планови документи, които надграждат генералните планове, така наречените „мастер планове”, за които Вие говорихте. С други думи, в йерархическо ниво регионалните прединвестиционни проучвания целят в повече детайли да обследват приоритетните компоненти, които са заложени в регионалните планове, да дадат информация за обхвата на регионалните проекти, които ще бъдат финансирани, компонентите от тях, също и финансово икономическите анализи, които са неразделна част от тях. Тоест това е първият приоритет и една от първите процедури, които ще обявим, за да предоставим финансиране на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработването на тези регионални прединвестиционни проучвания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на Проекта за третата фаза от интегрирания Проект за развитие на системата за управление на отпадъците на територията на Столична община съгласно индикативната годишна работна програма през третото тримесечие на тази година ще бъде обявена покана за проектно предложение от страна на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Втори въпрос от народния представител Георги Божинов относно съотношението разходи – ползи при изграждането на обекти по Оперативна програма „Околна среда” и промените в цената на услугата за населението, извършвана от операторите на тези обекти.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Едно изречение, коментар на предишния отговор и преминаваме към този въпрос.
Благодаря Ви наистина за отговора. Остава само открит въпросът като започнем да набираме кандидати за третата фаза и пуснем втората през средата на тази година, остава да решаваме въпроса къде ще депонираме продукта на втората фаза. Вие ще мислите по този въпрос.
Този въпрос, който Ви задавам сега, ще прозвуча с особена сила следващата година. Той е за съотношението разходи и ползи при изграждането на обекти по Оперативна програма „Околна среда” и промените в цените на услугите за населението, извършени от операторите на тези обекти.
Моят въпрос, подчертавам, уважаема госпожо Министър, е, че добре пресметнато съотношение между разходите и ползите при изграждането на обекти по Оперативна програма „Околна среда”, е от изключителна важност, защото разходите за изграждането на обектите намират своето отражение по-късно в цената на услугата, която ще извършват операторите.
Моят въпрос е: освен това как ще търсим решение и във водния сектор, и в областта на отпадъците, за да бъде цената социално поносима и да отговаря на онази цена на услугата, която ще изисква стойността на обекта, какво ще правим занапред, за да информираме населението, когато търсим оптималния резултат за това съотношение, защото, пояснявам: едно е да изградиш голяма пречиствателна станция с много довеждащи колектори, друго може да се окаже решението за мобилни пречиствателни станции с къси колектори. Освен интересите на инвеститора и на бенефициента с информиране на населението при избора на оптималния вариант трябва да ангажираме и населението. Смятате ли това да бъде нов момент в следващия планов период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте, госпожо Министър, за Вашия отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Както и Вие упоменахте, инфраструктурните проекти в сектор „Води и отпадъци”, които Програмата „Околна среда” финансира, генерират приходи и след тяхното приключване. Правилата на европейските регламенти изискват да се направи икономически анализ на разходите и ползите от изграждането на съответната инфраструктура, за да се определи съфинансирането от страна на структурните фондове и Кохезионния фонд.
Управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, както и при оповестяване на поканите за набиране на проектни предложения, така и при тяхната оценка, е давал широка гласност на указанията на Европейската комисия по отношение на методиката, която се прилага за изготвяне на анализите „разходи и ползи”. Този факт е добре известен на всички бенефициенти по програмата.
Относно отражението на разходите за изграждане на инфраструктурни обекти върху стойността на съответната услуга, компетентни за това са Комисията за енергийно и водно регулиране, които определят структурата и стойността на цената на водата и съответно общинските съвети, които са отговорни за определяне на такса смет за съответната година. Безспорно социалната поносимост е значим компонент от това, задължителен елемент, който трябва да бъде съблюдаван.
Управляващият орган на оперативната програма има отговорности за точното определяне на размера на финансиране от европейските структурни фондове. При изпълнение на тази своя отговорност управляващият орган се води от указанията на Европейската комисия. Този подход ще бъде следван и през новия програмен период 2014 – 2020 г. за всички проекти, които генерират приходи.
Що се отнася до предвидените дейности и средства за популяризиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”, те имат за цел осигуряване на максимална публичност и прозрачност в процеса на управление и изпълнение на програмата и проектите по нея. Мерки за комуникация и публичност се предвиждат не само на ниво програма, но и в отделните проекти с цел местната общественост да се информира в максимална степен и да бъде ангажирана с конкретните резултати. Бенефициентите по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” ще са отговорни не само за разяснителните дейности по конкретния проект, който изпълняват, но и за популяризиране на приноса му към подобряване на качеството на живота на населението.
Този ангажимент на бенефициентите е сред основните изисквания в насоките за кандидатстване по проектите на оперативната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Божинов, заповядайте за Вашата реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател!
Благодаря Ви и за този отговор. Всичко това, което казвате, е така. Ние през тази седмица изслушахме кандидатите за КЕВР и понеже това са компетентни хора, от техните отговори стана ясно, че въпреки, че процедурата е извървяна, както Вие казахте, като се заложат четирите регламентиращи параметъра за определяне на социално поносима цена, в много от регионите ще трябва да се взима решението за – аз ще го нарека „водно слаби”, както имаме енергийно слаби, тъй като цената на услугата няма да може да се уложи в онова, което се получава, като разминаване между социална поносимост, и това което трябва да се плаща.
Това вероятно ще бъде голям проблем в следващия период. При всички анализи, които са правени за допустимост на проектите, извървени досега, то не е отчетено. Затова според мен ще трябва занапред много прецизно да се прави тази сметка. Вие знаете, че там влизат средните доходи за региона, влиза онова число, което е заложено отвън, че не може да превишава 4, а на други места 2% от дохода на член от семейството, плюс минимално количество вода и всичко това трябва да се актуализира, защото обществото ще трябва да търси пари и за водно слабите и за отпадъци слабите, които не могат да плащат, и енергийно слабите. Понеже те са 60% от населението ще стане непосилно за бюджета, тоест това трябва да се съблюдава много стриктно от тук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, както и Вие упоменахте безспорно се съблюдават нормите, които са заложени в Закона. Подходът с ценообразуването във ВиК сектора, както и Вие казахте, е свързан с осигуряването на възможности за реинвестиции, и ще бъде прилаган и през новия програмен период в съответствие с указанията на Европейската комисия за подготовката на финансови анализи на проектите.
Държа да отбележа, че съгласно законодателството социалната поносимост е 4% от средния доход на едно домакинство за конкретната територия, а съгласно правилата на оперативната програма не повече от 2,5%.
Подходът през новия програмен период ще бъде законодателно уреден, след обстоен преглед на правилата на определяне на тарифите на ВиК услугите, който се осъществява със съдействието на Световната банка, в рамките на проект, изпълняван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”. Освен това една от основните дейности по проекта е и укрепване на капацитета на националния регулатор за прилагане на подхода, включително функционален анализ и предложения за изменения в съответната нормативна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Джейхан Хасанов Ибрямов относно някои допуснати до участие кандидати в конкурсите за назначаване на директори на Регионалните инспекции за опазване на околната среда.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! От публикуваната на 10 март 2015 г. в сайта на Министерството на околната среда и водите информация относно списъка на допуснатите и недопуснати кандидати до втория етап на конкурса за длъжностите директори на РИОСВ – Бургас, Враца, Перник, Пловдив, Стара Загора, Монтана и Русе, ми направи впечатление, че до участие в тези конкурси са допуснати скандално известни имена на бивши директори на РИОСВ, като тези на Пенка Начева – РИОСВ – Стара Загора, и Бойчо Георгиев – РИОСВ –Бургас, които в близкото минало станаха повод за избухването на множество скандали, прераснали по-късно в остро обществено недоволство и протести.
Някои неправителствени организации вече сигнализираха за възможността компрометирани бивши ръководители на РИОСВ да се завърнат по местата си, чрез участие в провежданите конкурси. Така например името на госпожа Начева – дългогодишен директор на РИОСВ – Стара Загора, се превърна в катализатор на недоволството на десетки хиляди жители в контролираните от екоинспекцията общини заради обгазяванията на град Стара Загора и град Раднево, както и заради издадените екоразрешителни за сметища, кариери, тровещи реките зауствания на отпадни води от предприятия без ефективни пречиствателни станции, почти безразборни палежи на гуми и други вредни за природата и човешкото здраве замърсявания в региона на Стара Загора.
Господин Георгиев пък постави основата на скандала „Дюнигейт” в РИОСВ – Бургас, по повод който тече прокурорска проверка, както и допусна незаконосъобразно застрояване на територията на Резерват „Ропотамо”, за което по-късно бе уволнен, а жалбата му за „незаконното” уволнение беше отхвърлена от съда.
Без всякакви угризения на съвестта защитавам мнението, че професионалните и нравствени качества на експертите в структурите на Министерството на околната среда и водите, са от особена важност, тъй като тази група служители вземат основни решения на регионално равнище в областта на опазване на околната среда, а неприемливите решения намират и ще продължават да намират остър обществен отзвук.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще бъдат ли предприети съответните адекватни мерки, които да не позволят завръщането на управленски позиции в РИОСВ на лица с „обществена слава” като посочените по-горе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Госпожо Министър, Вашият отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ибрямов! В края на 2009 г. с Постановление № 274 на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството на околната среда и водите се въведе конкурсното начало за второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на околната среда и водите, в това число – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда, директори на Регионалните инспекции по околната среда и водите, директори на Дирекции национални паркове и директори на Басейнови дирекции, както и за изпълнителния директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Конкурсното начало е средство, както за обективен подбор на професионално най-подготвения кандидат, така и за повишаване на общественото доверие в начина, по който се назначават ръководителите на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите. Идеята на конкурса се състои в това назначаването на директор на РИОСВ да се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества на кандидатите. Конкурсите се провеждат в съответствие с чл. 90 – 96 от Кодекса на труда, като резултатите от всеки етап на конкурсната процедура се публикуват на интернет страницата на министерството за осигуряване на прозрачност.
Конкурсите за директори на РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ – Бургас се провеждат при спазване нормите на трудовото законодателство. Допускането до конкурс се извършва от назначена петчленна комисия. Преценката се осъществява въз основа на представените от кандидата документи – дали те съответстват на минималните и специфични изисквания, посочени в обявата. В съответствие с изискването на Закона за администрацията за ръководители на държавни институции да се назначават лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, кандидатите прилагат декларация за това обстоятелство към заявленията за участие в конкурса. До конкурса не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания съгласно обявата.
В Кодекса на труда не са предвидени други основания за ограничаване участието на лица в конкурсни процедури. При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, които могат да поставят под съмнение правото на всяко лице на равенство пред закона и равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот.
При всички конкурсни процедури, провеждани в Министерството на околната среда и водите се спазват принципите на равнопоставеност и не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Ибрямов, заповядайте за Вашата реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Благодаря за изчерпателния отговор.
Аз съм убеден, че всички изисквания са спазени. Парламентарният контрол е именно за това да се задават въпроси, на които ние получаваме отговор тук, и все пак да действаме отрезвяващо на администрацията, която и Вие ръководите.
Може би след този интересен и актуален въпрос са предприети действия, без да казвам с какви качества и характеристики са хората, те да не бъдат допуснати до конкурс, защото в момента в Бургас няма избран директор, а в РИОСВ – Стара Загора е избрана друга жена, за което Ви поздравявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ибрямов! Както и Вие споменахте, вече приключи конкурсът, Комисията извърши класирането съгласно изискванията в обявата. За длъжността „Директор” на Регионалната инспекция по околната среда и води в Бургас няма класиран кандидат, за длъжността „Директор” на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора на първо място е класирана Петя Папазова. Както е видно, цитираните лица не са спечелили конкурсите за длъжностите в двете регионални инспекции, но отново държа да подчертая, че критериите, които са съблюдавани по време на конкурсната процедура, изцяло са в съответствие с принципите, заложени в Закона, с принципите, свързани с недопускане на дискриминация при допускане за участие на кандидати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
По реда на питанията следват отговори на Десислава Танева – министър на земеделието и храните. (Министър Десислава Танева влиза в пленарната зала. Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Танева.
Първият въпрос към госпожа Танева е от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков относно незаконната сеч, износа на дървесина и недостига на суровина за дървопреработвателните предприятия в Република България.
Въпросът ще постави господин Станков в рамките на 2 минути.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа и госпожи министри, уважаеми колеги народни представители! През последните дни, седмици и месеци много се говори за българската гора и може да се каже, че системата вече е преексплоатирана. Тъй като нашият въпрос отдавна чака, може би повече от месец, месец и половина, едва сега ще поставим отново този въпрос за състоянието на българските гори.
След всичко това, което се свърши в Министерството на земеделието и храните, след всички обсъждания и предприети мерки, въпреки това продължават незаконна сеч и износът на дървесина. Това е по сведения, които пристигнаха последно до нас, така че отново искаме да поставим въпроса: какво прави Министерството на земеделието и храните? Ние знаем, че са предприети мерки, и то много сериозни. Знаем, че се готви Закон за горите, който ще обединява всички предложения досега.
Искаме да знаем и това – дали българските преработватели са задоволени с достатъчно суровина и могат ли да работят нормално? Това е нашият въпрос. Ще бъда кратък, за да остане време и за останалите колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станков.
Госпожо Министър, заповядайте за Вашия отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков, уважаеми народни представители! Аз бих искала да кажа, че наистина въпросът е зададен още в началото на февруари и аз също съм настоявала и съм искала да бъда включена в парламентарния контрол, но досега не ми идваше редът.
От официалните данни на Националния статистически институт за последните 15 години е видно, че износът на необработена дървесина от страната за трети страни, изпращането й за страни – членки на Европейския съюз, варира в диапазона от 3 до 15% от общия добив на дървен материал в страната, изнесеният или изпратеният дървен материал е основно широколистни дървесни видове, преобладаващо дървесина за технологична преработка и на дърва за горене. Тази дървесина не се ползва от заводите за производство на мебели поради по-ниското й качество. Делът на изнесени, изпратени и необработени иглолистен дървен материал, който е суровина на мебелните предприятия за същия период, е несъществен и варира до 4% от общото изнесено и изпратено количество дървесина от страната.
Във връзка с приетото на 4 март 2015 г. Решение на Народното събрание за забрана на износ и изпращането на необработен дървен материал, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 18, с моя заповед от 10 март 2015 г. забраних износа на необработен дървен материал за срок от три месеца. Това е мярка, която бе поискана и приета от голяма част от народните представители от различните парламентарни групи.
Съгласно Закона за митниците, митническият надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България се осъществява от митническите органи. Контролът върху транспортирането на дървесина на територията на страната се осъществява както от служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, от служители на държавните горски предприятия и техните териториални поделения, така и от служители на Министерството на вътрешните работи. Съвместната работа на посочените компетентни органи и предприети спешни мерки от Министерство на земеделието и храните възпрепятстват осъществяването на транспортирането и износа на дървен материал.
По отношение на ресурсното обезпечаване на мебелните и дървопреработвателни предприятия следва да се отбележи, че продажбата на дървен материал, добит от държавните гори, се осъществява чрез провеждане на публични открити състезателни процедури при спазване изискванията на действащата нормативна уредба.
За съжаление, съгласно времето, валежите и заповедите, които пуснах в началото на тази година относно достъпа на съответни превозни средства в горите, наистина има затруднения по отношение снабдяването на преработващите предприятия с дървесина. Одобрените количества дървен материал за добив и продажба през 2015 г. от държавните предприятия, съгласно техните годишни планове за ползване, са за общо 4 млн. 300 куб. м, което е 90% от средногодишното ползване. Конкретно по отношение на едрата строителна дървесина, към която е насочено търсенето на мебелните заводи, са предвидени 905 хил. куб. м или 90% от средногодишното ползване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
През месец декември 2014 г. държавните горски...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Във Вашата дуплика ще си довършите мисълта. Благодаря Ви.
Заповядайте за Вашата реплика, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моята реплика ще бъде много кратка.
Както вече казах, знам, че се работи много сериозно. През тези три месеца, ето, има вече конкретни неща. Нещото, което се случи, е, че дърводобивниците се обединиха и направиха една хоризонтална добра интеграция, което е много положително. Аз само ще си позволя да препоръчам нещо, като се базирам на това, че в служебния кабинет преди две години ние се опитахме да направим една вертикална интеграция. Получи се нещо много интересно там – между лесовъди, дърводобивници и дървопреработватели. Няколко пъти се събраха, поставиха всички проблеми и потърсиха заедно решения.
Аз смятам, че е дошло време да се направи една федерация и смятам, че това ще бъде добре за българските гори, за българското дървопреработване и може би дърводобивниците най-накрая ще бъдат удовлетворени. Така че препоръчвам Ви го това и се надявам това да се случи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станков.
Госпожо Министър, доразвийте Вашата мисъл в рамките на 2 минути под формата на дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би, за да довърша мисълта си от изложението, само да кажа, че през месец декември 2014 г. държавните и горските предприятия проведоха процедури от първа тръжна сесия за продажба на дървен материал от годишните им планове за ползване за 2015 г. Общо 1 млн. 300 хил.куб.м дървен материал беше предложен за продажба чрез търг или конкурси, или това са 30% от количествата по одобрени годишни планове за ползване на дървесина за 2015 г.
Какво искам да кажа в заключение?
Благодаря, проф. Станков, за съветите. В Седмицата на гората Министерството на земеделието и храните инициира пакет от нормативни промени в актовете, уреждащи контрола върху дейностите в горските територии, тяхното опазване и тяхното стопанисване. От завчера тече съответната процедура по обществено обсъждане. Тези актове са качени на сайта на Изпълнителна агенция по горите. Предложена е промяна в Закона за горите, предложени са промени в три наредби, както е предложена за приемане изцяло на нова наредба за приемане на лесоустройствените планове на горските територии.
Какво искам да кажа? Във всички промени, които сме инициирали, целта им е да е ефективен и реален контролът върху дейностите в горските територии. Забраняват се видове сечи, които оголват нацяло горски територии.
Освен това се забраняват всички дейности в горските територии, извършвани в тъмната част на денонощието. Скъсяват се сроковете за сертификация на горите и се променят и съответните наказания за нарушителите в горските територии, защото сега един от проблемите е, че няма ефект от тези наказания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев относно провеждането на първата тръжна сесия от лесофонда за 2015 г. по Закона за горите.
Господин Данев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, в края на месец декември 2014 г. с известно закъснение беше проведена първата тръжна сесия за дървесина от лесофонда за 2015 г. В Изпълнителната агенция по горите в Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии, в чл. 75а се казва, че при спечелени дългосрочни договори за изпълнение на тези дейности се допуска наемане на подизпълнител.
Единственият критерий при спечелилия търговете е цената и за хората от бранша е притеснително, че големи пакети от дейности се печелят от фирми, които впоследствие дават дейностите на подизпълнители. В чл. 53, ал. 3, т. 1 и 2 единственият критерий е най-високата цена.
Въпросът ни към Вас е: възможно ли е да се включи и друг критерий например обезпеченост на кандидата да извършва съответните дейности?
В тази връзка, въпросът ни към Вас е: направен ли е анализ на резултатите от проведените търгове по държавни предприятия? Какво е количеството на договорената дървесина, в това число достигнато ценово равнище по категории дървесина? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Госпожо Министър, Вашият отговор – в рамките на три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Данев, веднага мога да Ви отговоря, че да – с измененията на Наредбата за сечите, която е предмет на обществено обсъждане, се предвиждат допълнителни условия по различните процедури за ползването на дървесината.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, аз го казах преди малко, през месеците ноември и декември се проведоха процедури за 30 на сто от годишния план за ползване на дървесина за следващата календарна година.
Предвид очерталия се голям обем преходни обекти за 2015 г. за добив и за продажба на дървесина поради лошите метеорологични условия за дърводобив през 2014 г. и вече сключените договори за спешно усвояване на дървесина, повредена от природни бедствия и каламитети, провеждането на процедури за ползване на дървесина от държавните предприятия и техните териториални поделения беше временно преустановено за срок от две седмици. Независимо от това, считано от 1 декември 2014 г., беше възстановено провеждането на процедури, включително и пилотните процедури за сключване на дългосрочни договори за добив на дървесина.
От представените резултати от комисиите, провели процедурите за ползване на дървесината през месец декември 2014 г., е видно, че на първата тръжна сесия са предложени за продажба чрез търг или конкурс общо 1 млн. 600 хил. куб. м дървесина или 37 на сто от количествата по одобрени годишни планове. Около две трети от това количество е предложено за продажба като стояща дървесина на корена, а останалата една трета – чрез продажба на прогнозни количества дървесина от склад. На открити конкурси за възлагане добива на дървесина са предложени 860 хил. куб. м дървесина. Над 95 на сто от предложените за продажба количества са закупени, като има единични случаи на липса на кандидати за обекти с неатрактивна дървесина или за дървесина без търсене на пазара в момента.
В резултат от проведените състезателни процедури за продажба на дървесина е отчетен ръст на достигнатите продажни цени средно от 2,6 на сто при продажба на стояща дървесина и от 4 на сто – при продажба на дървесина от склад.
Сключени са нови договори за продажба на 900 хил. куб. м дървесина и за добива на 600 хил. куб. м.
Мога да кажа, че за съжаление, независимо от нашата заповед, имаше някои държавни горски стопанства в обхватите на съответните държавни поделения на държавни предприятия, които възложиха не 30%, а далеч повече проценти на тази първа тръжна сесия. Това беше направено в изключително кратък срок, което навява мисълта за нагласени процедури. Това беше извършено в някои предприятия още в края на месец ноември миналата година.
Ние ще следим процеса и съответно ще вземем мерки по отношение на управителите на такива държавни горски стопанства. Времето ми свършва, иначе мога да цитирам и някои от тях.
Ако Вие имате данни за фирми, мога при конкретна реплика да Ви дам информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика – кой ще използва правото?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаема госпожо Министър! Знаете, че когато обсъждахме Закона за обществените поръчки, горският сектор беше изключен от този Закон, тъй като чрез наредби трябваше да се регулират тези отношения. В Наредбата за възлагане на дейности са разписани правила, които трябва да констатираме, че не бяха спазени по време на тази тръжна сесия.
Първо, важно изискване за стартиране на процедурата е провеждане на съгласуване между Министерството на земеделието, държавните предприятия и съответно – браншовите организации. Това трябваше да стане до 30 септември.
Задължително условие е резултатите от това съгласуване да бъдат публикувани на страниците на Министерството на земеделието. За съжаление, всички опити да открия такъв протокол от проведено заседание не се увенчаха с успех, което за мен означава, че тази процедура не е спазена, макар да е изискване и задължение по Наредбата.
Както Вие казахте, процедурата закъсня. Това, че има избор на фирми само на база ценова оферта, няма изисквания, доведе до това, че има много фирми, които са спечелили тръжните процедури и имат договори, но се явяват като комисионери, за да предлагат дървесината на преработващите предприятия.
Освен това търговете бяха централизирани. Всяка година има различни правила. Една година държавните предприятия провеждат търговете, тази година има централизация в държавните предприятия. Каква е била целта, каква е била идеята това нещо да се случи? По-скоро ми се струва, че по този начин се централизира целият процес кой трябва да спечели процедурите.
Иска ми се да получа отговор на въпроса за бъдещите процедури, които ще се провеждат. Ще има ли Министерството на земеделието регистър на фирмите, които са спечелили обществените поръчки и тези процедури? Такъв регистър липсва въпреки заявените желания, че е необходим, и много трудно може да бъде намерена информация кои са тези, които са спечелили поръчките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте, имате думата за последна за деня дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първо, уважаема госпожо Бъчварова, да Ви кажа, че измененията в Наредбата за сечите е качена на сайта и каквито предложения за промени Вие имате, можете да ги направите.
Второ, не мога да отговарям за нещо, което не е направено към 30 септември.
Трето, мога да кажа, че всички процедури, които се извършват, станаха публични и могат да се намерят на страницата на Изпълнителната агенция по горите.
Четвърто, мога да кажа, че процедурите в частта от първата сесия, проведени в нашия мандат, да, естествено бяха направени по правила, които целяха да предотвратят местните зависимости в отделните държавни горски поделения към държавните горски предприятия – териториалните поделения към държавните горски предприятия. Вие вероятно имате засегнати лица в тези процедури. Те не бяха централизирани, а бяха направени в областен център, като в комисиите присъстваха хора и служители на ротационен принцип от други поделения. В никакъв случай не са били централизирани.
Някъде точно такива местни фирми, които досега се ползваха, саботираха процедурите, като мотивираха да се провалят и никой да не участва, за да се проведат по стария ред.
Изобщо не съм съгласна с Вашето твърдение. Напротив, в частта, в която бяха проведени процедури за първа тръжна сесия, бяха взети правила, така че да се елиминират местните зависимости. Тъй като голяма част от директорите са назначени по време на Вашия мандат и саботираха всичко, има примери за държавни горски стопанства, примерно Държавно горско стопанство – Оряхово. То е изиграло 71% от плана си за 2015 г. на първата тръжна сесия против всякакви правила и опит да ги сменим. Това е истината. Има и други такива стопанства – със 70%, а имам едно, което е направило 100% от плана си на първата тръжна сесия.
Промените са в ход. Ако Вие сте добронамерена да опазваме гората, можете да направите предложения, а не да търсите отговорност от сегашния мандат за действия преди 30 септември 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Танева, за участието в днешния Парламентарен контрол.
Благодаря на колегите за активното участие в днешния пленарен ден.


Следващото редовно заседание е в сряда – 8 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Кирил Цочев


Секретари:
Александър Ненков
Калина Балабанова