Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Алиосман Имамов и Явор Хайтов


Секретари: Александър Ненков и Георги Търновалийски

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 8 и 9 април 2015 г.:
1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Петър Славов – 10.03.2015 г.; Станислав Иванов и група народни представители – 12.03.2015 г.; Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов – 20.03.2015 г.; Светлин Танчев и група народни представители – 26.03.2015 г.
2. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. Вносител: председателят на Българската академия на науките.
Това е продължение от заседанието ни отпреди две седмици. Започнаха дебатите, но не остана време преди парламентарния контрол, за да приключим с гласуване.
3. Второ гласуване на Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 06.03. 2015 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на
12.02.2015 г.
5. Избор на заместник-председатели и двама членове на Сметната палата. Процедурата на избора е по правила, приети с решение на Народното събрание.
Точка пета се предвижда да бъде точка първа за четвъртък, 9 април 2015 г.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители – Найден Зеленогорски и група народни представители.
Предвижда се това да бъде т. 2 за четвъртък, 9 април 2015 г.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане, Втори свързочен батальон на НАТО. Вносител – Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител –Министерският съвет.
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител – Министерският съвет.
Моля да гласуваме. (Реплики от „Атака”: „Процедура!”.)
Нека да приемем програмата, след което ще имате думата за процедура.
Гласували 161 народни представители: за 142, против 8, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Сидеров – процедура.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, дами господа народни представители!
Предлагам на Вашето внимание, госпожо Председател, да употребите Вашите правомощия по ал. 5 на чл. 50 от Правилника.
Аз знам, че Председателството на Народното събрание е една висока отговорност, но то дава и правомощия, през които Вие можете да проявите Вашето отношение към едно или друго предложение, законопроект, решение и така нататък. За какво става дума?
Става дума за точка седма от днешната програма, която беше гласувана, в която, всъщност точно на Велики четвъртък се пада, вероятно – утре, Събранието да гласува тук легитимирането на гарнизон на НАТО.
Тъй като има много сериозно военно напрежение, ескалация, аз съм говорил по този въпрос, пак ще кажа няколко думи днес, тъй и тъй сме се събрали.
В тази връзка аз Ви предлагам като неподходящо тази точка да влезе сега, точно в Страстната седмица преди Великден, и да приемем създаването на гарнизон, което да увеличи още повече напрежението в България.
Вместо това Ви предлагам едно току-що внесено от нас предложение в Деловодството, което се отнася до така наречените „ваканции” или отпуските на народните представители. С него ние предлагаме едно принципно решение на този въпрос, тъй като тук, в залата, предишната седмица имаше спорове, и предлагаме принципно народните представители – с две думи го преразказвам, то е на разположение на всички народни представители, с две думи – така както е за всички работещи българи по Кодекса на труда, така да бъдат почивните дни и за народните представители – ни повече, ни по-малко. По този начин въвеждаме принципа на справедливост.
Ако това го свършите, госпожо Председател, тоест употребите Вашите правомощия да промените дневния ред – уверявам Ви, ще извършите едно богоугодно дело в навечерието на светлия празник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Правите ли процедурно предложение за отпадане на т. 7 от седмичната ни програма?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Да, правя предложение за отпадане на т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това процедурно предложение ще бъде подложено на гласуване. (Шум и реплики.)
Що се отнася до предложението на господин Сидеров – информирам народните представители, че до момента по надлежния ред в Деловодството на Народното събрание е постъпило предложение от господин Велизар Енчев и от господин Волен Сидеров и група народни представители за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на почивките между сесиите – подчертавам: между сесиите, тъй като Народното събрание е колективен орган, избран пряко от българските граждани. То работи на сесии, но се прави предложение от господин Енчев и от групата на „Атака” за промяна на цикличността на работа на Народното събрание.
Всяка една промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с мое разпореждане се предоставя на Комисията по правни въпроси. След като бъде извървяна тази процедура, съответно ще влезе в пленарната зала.
На този етап нямаме готовност, тъй като господин Сидеров изрично подчерта, че току-що е внесено тяхното предложение, на господин Енчев – ден-два по-рано, няма как да се случи, преди темата да бъде обсъждана от Правната комисия, затова по процедура подлагам на гласуване предложението на господин Волен Сидеров за отпадане на т. 7 от седмичната ни програма, но без каквато и да била връзка с предложенията за промяна в Правилника, тъй като те трябва да изтърпят процедурата пред Правна комисия.
Режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 31, против 119, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Колеги, предстои полагане на клетва.
Моля, господин Кочков... (Шум и реплики.)
Процедура преди това – господин Стоилов. (Шум и реплики.)
Ние не сме приключили още с дневния ред... (Реплики.)
Всъщност, господин Стоилов, излезли сте. Заповядайте, кажете си процедурата, след което аз ще продължа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Искам само да използвам случая в началото да поздравим тази част от българските граждани, които днес празнуват този ден. Това са българските роми или цигани, така както всеки предпочита да определи себе си. (Ръкопляскания.)
Но излизам и за друго – да Ви предложа да поканите министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов, да даде информация във връзка с перспективите на България в енергетиката и специално за широко прокламирания газов хъб, който трябва да се направи на границата на България.
Казвам го, защото снощи от репортажите, с много неприятно национално чувство възприехме неговото отсъствие от петорния формат на страни, които вече договарят новия проект. И това отсъствие на българската страна е знак, който не вещае добри перспективи.
Ако той смята, че това не е така, надявам се, че Вие ще го информирате, нека да дойде и каже: какво ще бъде мястото на България в транзита, в преноса на газ и имаме ли ние такива перспективи в новите проекти, които тръгват в източно направление, към Централна Европа, отново да заемем, ако не водещо място, каквото за момент ни се отреждаше, поне да се подредим и ние в тази верига? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Атанас Мерджанов от групата на „БСП лява България” предлага като точка в седмичната ни програма да се включи Законопроект за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
На основание чл. 50, ал. 3, изречение последно от нашия Правилник, това предложение е недопустимо, тъй като, когато предложение на това основание е внесено в пленарната зала и е отхвърлено с решение на народните представители, то не може да бъде внасяно по-рано от месец.
Предстои клетва.
Моля, поканете господин Кочков.
Той е избран за член на Комисията по енергийно и водно регулиране от квотата на ВиК сектора, но не положи клетва миналия четвъртък. (Всички стават.)
Моля, повтаряйте след мен клетвените думи.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КОЧКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито, господин Кочков!(Ръкопляскания.)

Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 1 до 7 април 2015 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, вносители – Петър Славов и група народни представители, водеща – Комисията по труда, социалната и демографската политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, вносители – Мариана Георгиева и група народни представители, водеща – Комисията по правни въпроси, и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и нажалбите на гражданите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, вносители – Пламен Манушев, Иван Вълков и Павел Христвов, водеща – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. до 31 декември 2014 г., вносител – Съветът за електронни медии, разпределен е на Комисията по културата и медиите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вносители – Цветан Цветанов и група народни представители, водеща – Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществен от БНБ за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г., вносители – Мартин Димитров и група народни представители, разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, вносители – Георги Ковачев и група народни представители, разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г., вносител – председателят на Българската академия на науките, разпределен е на Комисията по образованието и науката;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вносители – Борислав Борисов и група народни представители, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, вносител – Министерският съвет, разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм – водеща, и съпътстваща – Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, вносител – Министерският съвет, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, вносител – Министерският съвет, Комисията по околната среда и водите – водеща, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и Комисията по икономическа политика и туризъм;
- Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносител – Велизар Енчев, разпределен е на Правна комисия.
На 3 април 2014 г. от Националния статистически институт е постъпила „Информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 2 април 2015 г.”. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – изявление, господин Методиев.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Днес – 8 април, е Международният ден на ромите.
Датата е предложена през 1992 г. от Международната организация „Романо юнион” и е призната от ООН и Европейския съюз.
Много преди това – на 8 април 1971 г., в Лондон се провежда за първи път Световен ромски конгрес с участието на представители на ромите от 30 страни от всички континенти. Там е поставено началото на Световното ромско движение за утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност.
Обобщено казано, бариерите, създадени през годините пред реалното включване на ромите в голяма част от европейските държави, включително и в България, са проблеми на националните политики. Това е една от главните причини тази етническа група да е, за съжаление, сателит и на българското общество.
Аз смея обаче коректно да призная дейността на различните стратегии през последните години за приобщаване на ромите с надеждата, че поне е налице безкористно желание набелязаните цели в тях да са адекватни.
Целите в социален аспект на Международния ден на ромите са да обединят и систематизират усилията на Международното ромско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на традиционно намиращите се в малцинствена позиция роми.
Проблемите и обусловените от тях приоритети са постоянни открай време. Независимо в какъв систематичен ред са подредени, те са няколко:
- Ромите днес в много страни, включително и тук, се сблъскват с липсата на качествено, а понякога и елементарно образование. В същото време ромските деца са част от богатството на този етнос и надеждата за по-добър живот и светло бъдеще.
- Проблемите, свързани със здравеопазването, никога не са преставали да бъдат актуални.
- Безработицата и липсата на системна и устойчива трудова заетост са причина за незадоволителния жизнен стандарт.
- Жилищните условия са все по-тежък и ескалиращ с времето проблем.
- Преднамерената сегрегация и дискриминацията на база предразсъдъци са сериозна язва за българското общество.
- Надигащият се напоследък глас на омразата, отказът от проява понякога на елементарна толерантност и неуважението към една древна човешка култура, каквато е ромската, са много демотивиращи фактори за интеграцията на ромите в обществото.
Политическата воля за тези толкова важни, толкова актуални теми трябва да се подкрепя, трябва да се поощрява и то по осъзнат начин, с конкретни политически действия. Не само парламент и правителство, но заедно с местната власт, неправителствените организации и самата ромска общност трябва да сме партньори във времето при решаването на тези задачи. Само в този формат на постоянно партньорство, взаимодействие и диалог би имало полза и ефект. При търсенето на тези решения задължително условие е да се открие и онзи баланс между уважението към правата на ромската общност и заедно с това – да се акцентира на факта, че е необходимо да се осъзнават и задълженията от нейна страна в Република България.
Проблемите на ромите са безспорно вътрешнодържавен въпрос, непосредствено свързан с интегритета на етносите в обществото. В този смисъл обаче той е меродавен за голяма част от европейските страни. Точно поради тази причина трябва да изразим общата си загриженост относно факта, че досега не е изработена и приета в сътрудничество между държавите – членки на Европейския съюз, Единна европейска стратегия за приобщаване на ромите.
Уважаеми дами и господа, на този ден всички ние трябва да си дадем ясна сметка, че расизмът, ксенофобията и омразата нямат никакво място в демократичния свят!
На 8 април светът почита паметта на загиналите в Холокоста роми през Втората световна война.
Освен че е ден на почит, равносметка и отправяне на послания за мир, това е денят, в който трябва да склоним глави всички – независимо от цвета на кожата си, и да приемем доброто човешко отношение помежду си, защото то е дар от Всевишния за всички нас, които живеем и творим на тази планета.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Методиев.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Процедура – госпожа Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Поради високия обществен интерес към промените в Закона за движението по пътищата ние от Партия „Атака” предлагаме точка първа да бъде излъчвана директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението за пряко излъчване по Националната телевизия и Националното радио на първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Гласували 143 народни представители: за 38, против 59, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Постъпили са доклади от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и от Комисията по бюджет и финанси.
Господин Караджов, очакваме докладите на ръководената от Вас Комисия.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: господин Бойко Рановски – началник на отдел в Главна дирекция „Национална полиция”, и госпожа Катерина Хаджиева – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-45, внесен от народния представител Петър Славов на 10 март 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-50, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 12 март 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов и група народни представители на 20 март 2015 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-59, внесен от Светлин Танчев и група народни представители на 26 март 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 април 2015 г., бяха обсъдени: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-45, внесен от народния представител Петър Славов на 10 март 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-50, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 12 март 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов и група народни представители на 20 март 2015 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-59, внесен от Светлин Танчев и група народни представители на 26 март 2015 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: господин Бойко Рановски – началник на отдел в Главна дирекция „Национална полиция”, и госпожа Катерина Хаджиева – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от народния представител Петър Славов, е предвидено светофарните уредби на кръстовищата с интензивно движение, които фабрично не разполагат с функция за указване на края на времетраенето на зеления сигнал чрез премигване, да бъдат снабдени с устройства, указващи това чрез трикратно премигване. Законопроектът създава възможност светофарните уредби по дадена пътна артерия да се синхронизират по начин, който позволява преминаване на движещите се по основното направление моторни превозни средства на непрекъснат зелен сигнал, при движение с определена препоръчителна скорост. Предвижда се и едногодишен срок, в който компетентните държавни и общински органи, стопанисващи пътищата, отворени за обществено ползване, да предприемат необходимите действия по изпълнение на приетите мерки.
Представителите на Министерството на вътрешните работи изказаха мнение, че внимателно следва да се прецени необходимостта от приемането на подобни разпоредби, регламентиращи отношения, които вече са получили детайлна подзаконова уредба. Подобна е и позицията в предоставеното становище на Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Станислав Иванов и група народни представители, предвижда съответният общински съвет да определи цената за паркиране на местата определените за това, както и реда и условията за плащането й от водачите на специализирано звено на общината или на определеното юридическо лице.
Според вносителите на Законопроекта по този начин ще се даде възможност на общините да определят размера й на пазарен принцип съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони на населените места, както и да регулират количеството на превозните средства в централните им части.
Законопроектът предвижда и допълнение на чл. 6 от Закона за местните данъци и такси. Предлага се с отделен закон и наредба на общинския съвет да бъде уредено ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране.
Представителите на Министерството на вътрешните работи изразиха мнение, че подкрепят предложения, които биха могли да доведат до подобряване на организацията на движението в населените места и до създаването на по-добър ред при организирането и контрола върху паркирането на превозните средства.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
В становището на Министерството на финансите е отбелязано, че в случаите, в които заплащаните суми за престой в зоните за платено паркиране са „местна такса” по смисъла на Закона за местните данъци и такси, събраните средства следва да постъпват в бюджета на общината. Но ако се заплаща „цена”, същата може да се събира от организацията, която управлява местата за паркиране, както и да се използва за благоустрояване на местата за паркиране или за постигане на други цели, включени в предмета й на дейност, определен от общинския съвет.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България е посочено, че въвеждането на цена за паркиране дава възможност за гъвкавото й определяне съобразно нуждите на гражданите и в съответствие с реалните пазарни процеси. Същевременно е обърнато и внимание, че съгласно императивните разпоредби на чл. 45, ал. 1, т. 1, буква „в” от Закона за публичните финанси приходите от цени на услуги постъпват в общинския бюджет.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Павел Христов и група народни представители, се предлага да се наказват с глоба в размер на 200 лв. лицата, които паркират пътни превозни средства в паркове, градини, детски площадки и тротоари в населените места извън обозначените за това места. В тази връзка е предвидено и отпадане на наказанието от 20 лв. на водач, който неправилно паркира върху тротоара. Законопроектът предвижда и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с което се дава правомощие на съответния общински съвет да приема наредби, свързани с преминаването, паркирането и престояването на пътни превозни средства върху паркове, градини, детски площадки и тротоари в населените места извън обозначените за това места, както и да се определя размерът на глобите и/или санкциите.
По време на дискусията по Законопроекта представителите на Министерството на вътрешните работи заявиха, че подкрепят Законопроекта. Относно § 3 бе изразена позиция, че подобна норма вече съществува, както в Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 21, ал. 2), така и в Закона за нормативните актове (чл. 8) и не е необходимо изрично да се разписва и в този Закон. Подобно мнение е изразено и в предоставеното становище на Националното сдружение на общините в Република България.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Светлин Танчев и група народни представители, е предвидена разпоредба, според която се позволява завоя надясно при червена светлина на светофара, като водачът има задължение да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се увери, че пътят е свободен за преминаване. Според вносителите това би довело до намаляване на задръстванията в градовете и ще улесни предвижването.
В хода на дебатите по законопроекта представителите на Министерството на вътрешните работи заявиха, че считат за целесъобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от Закона да остане в досегашната си редакция. Тя съдържа възможност за завиване надясно при червена светлина на светофара, но след като е направена преценка от компетентните органи въз основа на анализ на пътно-транспортната обстановка и конфликтните точки за конкретното кръстовище, така че да се гарантира както улеснено, така и безопасно преминаване през кръстовището. Разрешаване преминаването при червен сигнал на светофара за завиване на дясно без необходимата организация на движението би създало допълнителни предпоставки за възникване на пътно-транспортно произшествие и конфликтни ситуации между водачите на моторни превозни средства, както и между водачите и пресичащите пешеходци.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
- с 1 глас „за”, 1 глас „против” и 13 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-45, внесен от народния представител Петър Славов на 10 март 2015 г.;
- с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-50, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 12 март 2015 г.;
- с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов и група народни представители на 20 март 2015 г.;
- с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-59, внесен от Светлин Танчев и група народни представители на 26 март 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Караджов.
Припомням, че комисиите, които не са водещи, могат да представят доклада си в резюме.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Комисията има три доклада. Ще ги представи господин Найден Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя доклада на Комисията относно внесения Законопроект от господин Петър Славов.
На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г. разгледахме съответния Законопроект. Той бе представен от своя вносител – господин Петър Славов.
Ще се концентрирам върху взетото решение и забележките, за да не губим време. Чухме становищата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Националното сдружение на общините в Република България.
Министерството на транспорта изразява принципна подкрепа на Законопроекта.
Министерството на вътрешните работи обръща внимание, че следва да се прецени необходимостта от приемане на разпоредби в Закона, които вече са получили детайлна подзаконова уредба в Наредба № 17 от 2001 г.
В становището си Националното сдружение на общините обръща основно внимание, че предложените изменения и допълнения попадат изцяло в обхвата на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, като с последните изменения и допълнения в него, направени в Постановление № 22 от февруари 2015 г., са въведени изисквания, аналогични на предложените в Законопроекта, със съответните срокове за етапната им реализация.
Имаше дискусия и въз основа на дискусията Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 3 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от господин Петър Славов, да не бъде приет на първо гласуване.
Следващият доклад е внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
Той беше представен от господин Станислав Иванов.
Беше проведена съответната дискусия в Комисията, както и чухме становищата от Националното сдружение на общините в Република България, в които се изразява принципна подкрепа за трансформирането на таксата за паркиране в цена на услуга.
Важно е обърнатото внимание върху това, че в този случай не би било възможно приходите да не постъпват в общинския бюджет, тъй като съгласно императивните разпоредби на чл. 45, ал. 1, т. 1, буква „в” от Закона за публичните финанси, приходите от цени на услуги постъпват в общинския бюджет. Във връзка с това са направени конкретни предложения за прецизиране на предложените разпоредби в Законопроекта.
Чухме и становището на Сдружение „Софийски обществен съвет”, в което също беше изразено несъгласие с предложената промяна.
При дискусията и гласуването Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 6 гласа „за” без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от господин Станислав Иванов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.
Третият доклад е относно Законопроекта, внесен от господин Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Този Законопроект беше разгледан на редовно заседание на Комисията, проведено на 2 април 2015 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Павел Христов.
Чуха се становищата на Министерството на вътрешните работи и Националното сдружение на общините в Република България, в които се изразява принципна подкрепа.
Всички изказали се народни представители подкрепиха необходимостта от предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание конкретният Законопроект да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители.
От Комисията по бюджет и финанси кой ще представи доклада на Комисията?
Госпожо председател на Комисията, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-50, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 12 март 2015 г.
На заседание, проведено на 2 април 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
На заседанието присъства госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от народния представител Станислав Иванов.
Със Законопроекта се предлага при ползване на местата за платено паркиране да не се заплаща такса, определена по реда на Закона за местните данъци и такси, а да се заплаща цена на услугата, определена от общинския съвет, когато услугата се предоставя от специализирано звено на общината или от юридическо лице по чл. 12, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки.
Предлага се тази разпоредба да не се прилага, когато местата за паркиране се предоставят за управление и поддържане по реда на Закона за концесиите. Мотивите за предложените изменения са, че по този начин общините ще могат да определят цената на услугата на пазарен принцип съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони на населените места и средствата, които ще се събират като цена на услугата, ще могат да остават на разположение на организацията, която управлява местата за паркиране, и да се разходват за цели, свързани с предмета й на дейност.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на Комисията бяха запознати със становищата на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България. И двете становища са за принципна подкрепа на Законопроекта, като се предлага прецизиране на някои от разпоредбите. Обръща се внимание на разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 1, буква „в” от Закона за публичните финанси, според която приходите от услуги се включват в общинския бюджет и че ще е незаконосъобразно, ако приходите от ползването на местата за паркиране остават в търговските дружества, на които е предоставено да ги управляват.
В хода на обсъждането членовете на Комисията също се обединиха около становището за принципна подкрепа на Законопроекта, като между двете му гласувания следва да се обсъдят предложенията на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България и да се направят съответните изменения на предложените разпоредби, както и да отпадне второто изречение на чл. 99, ал. 3, за да няма изключение и да се прилага единна методика за определяне цената за ползване на парко местата.
След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-50, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 12 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, следва представяне на законопроектите от името на вносителите по реда на тяхното входиране в Народното събрание.
Първи има тази възможност народният представител Петър Славов.
Заповядайте, господин Славов, да представите Вашия Законопроект.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложенията, които съм направил за промени в Закона за движение по пътищата, касаят тези устройства, които в последните години все повече виждаме на много натоварени кръстовища, така наречените „броячи” или устройство за отброяване края на зеления сигнал. Всички ги познаваме, те касаят както шофьорите, така и пешеходците, защото се поставят и на светофарите за автомобилите, и на пешеходните.
Какъв е проблемът, на който аз търся разрешение посредством това законодателно предложение? В момента в Закона има една относително неясна разпоредба, която казва, че на кръстовищата с интензивно движение се поставят подобни устройства. Лошото е обаче, че Законът не казва кои кръстовища са с интензивно движение.
Тук ще Ви попитам чисто практически примерно според Вас кръстовището пред хотел „Хемус” такова ли е – с интензивно движение, или не? Или примерно това под така наречения „Мост на въздишките” на НДК – голямото кръстовище на „Евлоги Георгиев” и „Черни връх”, дали е с интензивно движение, или не е? Очевидно се възприемат като кръстовища с неинтензивно движение, защото там такива устройства не са поставени. Мисля, че всички ще се съгласим, че те са едни от най-натоварените кръстовища в София. Иначе казано, това, което се предлага, да бъде ясно формулирано в закона – там, където не са поставени такива броячи или устройства, самите светофари да бъдат съобразени и чрез примигване да изпълняват същата функция с цел на практика да се покрият всички основни кръстовища по едната или другата форма.
Като цяло идеята принципно беше подкрепена в Комисията, пред която я представих. Основните проблеми бяха, естествено, финансови. Основно финансовите съображения надделяха колегите да гласуват „въздържали се”. Това, което аз помислих, и което ще предложа между двете четения, ако бъде подкрепен този Законопроект, е следното.
Знаете, големите градове имат възможност да ползват в рамките на оперативните програми от Европейския съюз финансиране за така наречените „интегрирани системи”, които включват изграждане и на светофарни уредби, и бус ленти, и така нататък. В рамките на тях би могло да се финансира и подобно нещо. Дори е хубаво да се предвиди в рамките на тези програми това да се финансира, за да не го правим впоследствие втори път.
Що се касае до по-малките общини, които нямат достъп до подобно финансиране, там решението, което ще предложа, е това нещо да се прави с решение на общинския съвет, тоест те да решат на база на собствена преценка за средствата, с които разполагат, дали наистина могат да осъществят това нещо в рамките на година или две. Всичко се прави, естествено, в името и на безопасността на движението, и, разбира се, за удобството на всички участници в него. Това е всъщност накратко смисълът на направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Следващият Законопроект е от народния представител Станислав Иванов и група народни представители.
Заповядайте, господин Иванов, да представите Законопроекта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз и група народни представители си позволихме да предложим на Вашето внимание за разглеждане на първо четене ЗИД, който касае промяна в Закона за движение по пътищата.
Какво имаме предвид с нашето предложение? До момента, уважаеми колеги, в градовете, където има платено... В населените места всъщност, защото не само в градовете има обособени зони за платено паркиране, в населените места, където има такива обособени зони, в момента по Закона за движение по пътищата се събира такса за паркиране. Но тази такса, съгласно законодателството, когато използвам термина „такса”, трябва да бъде разходно-ориентирана. Поради тази причина, тъй като е невъзможно да се доказва за всеки един конкретен случай обвързаността на разходите към таксата, която е наложена, понякога се получават разминавания и поради тази причина с ред юридически практики се създаваше възможност тази такса да не се събира.
В момента това, което ние предлагаме, е да се смени термина „такса” с термина „цена”. Цената се налага за услуга, която извършва определено въведено ведомство за определена дейност. Тя е регламентирана, няма нужда да бъде разходообвързана. По този начин ще прекратим тези практики, които съществуваха до момента. Няма никакви предпоставки, да успокоя всички колеги, за възможност за вдигане на цената към момента, когато се смени терминът „такса” с термина „цена”. Няма възможност това да се случи, защото не лица, които упражняват тази дейност, а общинските съвети в населените места ще решават каква да бъде тази цена, от една страна.
От друга страна, има възможност да бъде взето решение това да се извършва... Това го даваме като предложение, разбира се. Може да се извършва не само от юридически лица, тази дейност може да се извършва от общински предприятия или от структури на самите общини. Те да си назначат служители, които да могат да осъществяват тази дейност.
В Закона сме записали, че тези услуги могат да бъдат предоставени на концесия. Уважаеми колеги, този текст предизвика много дебати. И до момента общините, ако желаят, имат право да възлагат на концесия този вид дейност, но с оглед на това, че наистина може би не е правно-технически издържано този термин да бъде тук, в този Законопроект. След разговори с колеги от Патриотичния фронт, АБВ и другите групи решихме, че този термин може да отпадне, за да няма двусмислие и какъвто и да е бил повод за притеснение, че това е една практика, която може да бъде ползвана оттук нататък.
Така че, с две думи, колеги, това е основното, което предлагаме. Правим предложение в Закона за местните данъци и такси чрез Заключителните разпоредби да се създаде ал. 3 в чл. 6, която да изключи местата, за които ще се събира цена, от местата, за които със закон е определено да се събира такса. Това е допълнението.
Уважаеми колеги, пак казвам: това, което правим, по същество е смяна на термините „такса” с „цена”. Това ще доведе до една възможност общините и населените места да упражняват тази дейност и да събират приходи от този вид дейност. Благодаря за вниманието.
Надявам се да подкрепите Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Следва Законопроект за изменение и допълнение на пътищата, внесен от народния представител Павел Алексеев Христов и група народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Накратко предложението, което правим за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, касае паркирането в паркове, градини, детски площадки и тротоари в населените места извън разрешените за това места. Това е тема, която и в момента е регламентирана в действащия Закон за движение по пътищата, но санкциите съответно са 20 – 30 лв. Ние предлагаме конкретно санкцията да бъде увеличена на 200 лв., тъй като превантивният характер с ниските глоби не се постига и сме ежедневно свидетели на нагло и арогантно паркиране в почти всички населени места на територията на страната. Съответно водачите 20 лв. не ги стряска и продължават безпроблемно да си паркират върху детски площадки, тротоари, респективно да разрушават части от тези места. Това са средства, които после общините отделят, за да ги възстановяват, а размерът на средствата е далеч по-висок от размера на глобите, които се налагат. Много общини в България са се опитали да решат проблема, като са дефинирали по-висок размер на глоби в наредби, приети с решение на общинския съвет, но впоследствие вече съществува практика, в която съдилищата налагат по-ниския размер на глобата, а именно 20 или 30 лв., защото Законът за движение по пътищата има по висока стойност от съответните наредби и по този начин, предлагайки увеличение на глобата, считаме, че този проблем поне донякъде ще бъде решен.
Пак казвам, основната идея е да има превантивен характер и да се предотвратят впоследствие паркирания на подобни места, които стават ежедневно пречка за деца, за родители, майки с колички, възрастни хора, хора с увреждания. Надявам се Законопроектът да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Христов.
И последният, четвърти Законопроект, внесен от народния представител Светлин Димитров Танчев и група народни представители.
Заповядайте, господин Танчев, да представите Законопроекта.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е доста кратко. С цел да улесним до някаква степен трафика в по натоварените градове, моето предложение е практика, която е налице в доста големи и натоварени държави, на десен завой на червен светофар без предимство след пълен стоп на автомобила и неотнемане на предимство, нямащ предимство пред пешеходци или останалите превозни средства, преминаващи направо, да може да се направи, без да пречи на никой десен завой след пълен стоп. Това е с цел, пак казвам, да се улесни до някаква степен трафикът в по големите градове и е практика, която е позната и в другите държави.
Искам още веднъж да подчертая, че по никакъв начин не се намалява предимството на пешеходците, които минават на пешеходната пътека. Мисля, че това е резонно. Струва си да се замислим върху този факт, особено шофьорите, и да помислим дали не би било резонно и в България да въведем тази практика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Танчев. Това беше последното представяне.
Откривам дебатите по четирите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, желаете изказване ли? Разберете се с господин Байрактаров кой да е първи.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че е добре да се прави коментар за всички законопроекти, тъй като касаят изменение на един и същи закон. Ще започна с предложените изменения от колегата Станислав Иванов. Между другото, моите поздравления, колега Иванов, защото отдавна трябваше терминът „такса” да бъде заменен с „цена”. Тук обаче е добре да се обясни на широката общественост и на колегите, че става въпрос за така наречените „синя” и „зелена” зони. Ако правителството полага усилия да пълни бюджета със сериозни мерки за ограничаване на контрабанда, за ограничаване на сива икономика, мисля, че точно тук е моментът ние да положим усилия, колеги, да започнат и общините да пълнят своите бюджети. Публична тайна е, че „синята” и „зелената” зони са кранчетата за източване на едни средства.
Тъй като правихме коментар с колегата Иванов, искам да обясня, че между първо и второ четене освен че трябва да се уреди понятието „цена”, трябва задължително да се въведе, че собственикът прилага и стриктно, и задължително Наредба N 18.
Какво ще рече това, колеги? След като се приложи понятието „цена”, ще имаме вече налице търговска дейност, която до този момент се заобикаляше от общините чрез понятието „такса”.
Мога да Ви кажа, че има парадокси, в които се отчиташе, че едно паркомясто носи 10 стотинки приход. И това Ви го казвам на база на официални отчети, публикувани от отделни кметове на определени големи областни градове.
При извършена проверка се оказа, че така наречените „паркомати” по никакъв начин не са свързани онлайн с Националната агенция за приходите. Забележете, ние сме много стриктни и настояваме вендинг машините или кафе машините да са свързани онлайн – за по едно кафенце от четиридесет стотинки, и всяка негова продажба се отчита, а там, където е печатницата на пари, се оказа, че няма никаква свързаност с Националната агенция за приходите. Така че това ще бъде второто условие в Закона.
Нещо повече. Има и трета злоупотреба от страна на общините, която трябва задължително да бъде законово регламентирана. В ал. 2 на чл. 99 точно и ясно е записано, че собствениците, в случая това са обикновено общини, тъй като става въпрос за градски ареали, трябва да маркират паркоместата, само че такова чудо не се случва. Мога да Ви посоча даже и градове – Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна. Цели улици, видите ли, тарикатът сложил една табела, че тук е синя, зелена зона, обаче... (Реплики от ГЕРБ.)
Като казвам, че има, значи има, защото съм ги снимал.
Тук вече трябва да се наложи един сериозен контрол със Закона и да се носи отговорност. Както се казва, да направим всичко възможно общините да се пълнят със сериозни средства и да облекчаваме трансферите от републиканския към общинския бюджет.
Задължително подкрепям това, което каза колегата Иванов, че понятието за възможност за отдаване на концесии трябва да отпадне. Все пак това обикновено са публична собственост – общинска или държавна. Стига вече сме давали публична собственост на концесии. Да Ви кажа, че като се отдаде такава синя зона на концесия, това означава, че цената може да стане на час, два, три, пет, защото правото да определя цена е вече на концесионера и никой не може да го контролира дори.
По Законопроекта за налагането на глоби от 200 лв. за паркиране в паркове, зелени площи и така нататък. Ако трябва да кажа моето лично мнение – дори бих наложил и 300 лв., защото години наред ние показваме, излъчваме такива безобразия. Наистина имаше пропуск в Закона и дори да се наложи акт, той се обжалва и отива на глоба 20-30 лв. Буквално се даваше възможност на нарушителите да се подиграят с държавата и с общината, така че ние ще подкрепим това предложение.
За облекчаване на движението със завой на дясно. Господин Танчев, има много логика във Вашето предложение, но все пак тази възможност е дадена със Закона за местното самоуправление и в частност на самите местни администрации да регулират движението. Според мен не би следвало със закон да изземваме функциите на местната администрация. Първо, защото нарушаваме така наречения „принцип за самоуправление”. Второ, защото няма по-добър познавач на движението в една община от самата администрация. Вярвам, че ще се съгласите с мен. Ние няма да подкрепим това предложение не защото няма смисъл в него, а защото вече е дадена възможност за тази регулация.
Нещо повече, не на всяко кръстовище е удачно да бъде разрешен завоят на дясно. Знаете, че има различни по сложност кръстовища, с различна натовареност на движението и с различна натовареност и на пешеходен поток. Затова законодателят правилно е преценил, че тази функция трябва да бъде вменена на местното самоуправление.
Това е, което искам да Ви кажа, колеги. Надявам се с колегата Станислав Иванов да обмислим текстовете по предложенията в неговия Законопроект и да стигнем до възможно най-правилните решения, защото те са в полза на българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, преди да поздравите вносителите за Законопроекта на господин Иванов, искам Вие лично да се запознаете, преди да го подкрепите. Колко лева в София през последните пет, шест, десет години са влезли в общинския бюджет от синята зона? За да не си правите труда, ще Ви кажа – в общинския бюджет, нула лева. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов. Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Така че, преди да правите подкрепата към този Законопроект, е хубаво да го видите в детайли. Приемайки това, което се предлага, това нещо ще сполети цяла България, така че внимавайте какво подкрепяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм сигурен, че господин Байрактаров е прочел Законопроекта, както съм сигурен, че добре познава практиката, която се опитваме да регулираме в момента, а може би също много добре е запознат, колеги, че в момента с решение на Общинския съвет се разпределят тези средства. Така че той не постъпва в бюджета директно, а минава през...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правете реплика на господин Байрактаров, а не на господин Свиленски – към него говорете.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Председател, той не го каза и породи съмнение в колегите, че не е чел Закона, аз го репликирам да бъде малко по-екзактен в изказа си, за да може да стане ясно това, което говорим. (Шум и реплики. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И да заяви от трибуната, че е прочел Закона. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря госпожо Председател.
Заявявам от трибуната, че съм чел Закона, и не само него, а всички наредби и свързани с него закони.
Господин Свиленски, за разлика от Вас, аз освен че съм чел Закона, съм и финансист, бюджетар и малко е неудобно точно Вие да ме учите. (Шум и реплики от БСП ЛБ. Възгласи: „Ееее!”)
Защо не влизат в бюджета в Столичната община? Поради една проста причина, че те се управляват от съответно дружество и се отчислява дивидент. Така че вземете и Вие изучете... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Естествено, че е нула, защото това не е заложено като бюджетен приход. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Точно поради тази причина поздравих господин Иванов, защото най-после ще се опитаме да сложим контрол върху тези касички, каквито и Вие признавате, с Вашата реплика, че съществуват. Именно затова поздравих господин Иванов.
Казах Ви и Ви дадох примери, че има общини, ако държите ще Ви кажа коя е общината – казва се община Бургас, която отчете в отчета си за 2013 г., че едно паркомясто носи приход от 10 ст., което беше абсурд. Направихме внезапна проверка и да не Ви казвам какви бяха резултатите.
Затова поздравих колегата Иванов, защото, повярвайте, страшно съм запознат с тази тема, повече отколкото можете да предполагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За изказване – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моето изказване ще бъде малко по-различно. Същото, или поне подобно, направих в Комисията, като не претендирам, че изразявам мнението на голяма група, а това е лично мое мнение. Няма да се изказвам по същество и за четирите законопроекта, по-скоро по принцип за това, което правим. Смея да твърдя, че сме на път да направим поредното безумие в Закона за движението по пътищата.
През 2009 г., когато за първи път влязох в Комисията по транспорт, цялата първа страница на Закона беше изпълнена с номерата на поправките в Закона. Измененията бяха около 50 на брой, в момента са над 90.
Ако направите една груба сметка, по един път на месец. За пет години ние всеки месец сме променяли по един път Закона за движението по пътищата. Само си представете какво води това след себе си.
Знаете, че на базата на Закона се отпечатва и Правилник за прилагането му. По Правилника и Закона работят контролните органи, по тях курсистите вземат свидетелствата си за управление на моторни превозни средства, явяват се на изпити, листовки и така нататък. По Правилника и Закона работи българският съд, когато се обжалват наказателни постановления.
Само преди две седмици влязоха в сила, след обнародване в „Държавен вестник”, последните поправки на Закона. Две седмици след това ние го променяме пак, и то четири пъти – четири на брой различни законопроекта, което означава, че последните поправки най-вероятно все още не са отпечатани. В един момент контролните органи се чудят по кой закон да налагат санкции, като спрат някого на пътя – дали по този, който променихме миналата седмица, дали по този, който променяме днес, или по този, който ще променим другата седмица.
Моето впечатление е, че общо взето, всеки, който е шофьор, има мнение по Закона за движение по пътищата и правим безумни предложения. В Комисията се наслушах как еди-кой си шофирал и на едно кръстовище видял, че нещо не му харесва, внесъл предложение за изменение. Другият спрял еди-къде си, глобили го или не го глобили – дайте, ще направим изменение. Най-лесно е да променяме Закона за движение по пътищата, но никой не се замисля какво води това след себе си.
Направих един призив в Комисията, с който, за съжаление, никой от колегите не се съобрази. Това го казах и на предните поправки – колеги, дайте да седнем всички, заедно с Министерството на транспорта, с Министерството на вътрешните работи, колегите от ресорната Комисия, всички заинтересовани и да направим изцяло нов закон, който да знаем, че в близките няколко години няма да бъде променян, да могат хората на базата на него да си отпечатат правилник и всички по веригата да работят спокойно, а не всяка седмица, на кой каквото му скимне, да внася промени.
Аз съм сигурен, че другата седмица ще има пак промяна. На някой не му харесват камерите, дайте, ще ги намалим, или глобите, или нещо подобно.
Затова правя поредния призив: всички вносители да си оттеглят законопроектите, да седнем и да направим нов закон. Можем да го направим бързо и в срок. Сигурен съм, че нито на колегите, които сега са внесли, включително и аз съм един от вносителите, подкрепих колегата от Варна, за месец-два няма да се случат кой-знае какви проблеми заради тези поправки, които са внесени в момента.
Гарантирам Ви, че това нито са първите, нито ще бъдат последните. Само след седмица или две друг безумец ще реши нещо друго, дайте да променяме, най-лесно е да променяме този закон.
Затова по същество – няма да се изказвам, в Комисията не гласувах и по четирите законопроекта не заради същността на законопроектите – с голяма част съм съгласен, с друга – не, поради убеждението, че този закон трябва да бъде изработен изцяло наново и да не правим всяка седмица или през две поредните поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Заповядайте, госпожо Янкова.
Иначе призивът на господин Михов е добър. Наистина се оказва, че това е Законът, по който максимален брой от народните представители проявяват изключителна компетентност, но честите промени в него едва ли говорят добре за качество в законодателството.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Присъединявам се към това, което каза господин Михов, въпреки моите много сложни чувства към него, но си струва действително, ако има мъдрост, да се оттеглят четирите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Важното е да има чувство, безразличието е неприятно.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми колеги, аз приемам, че по трите законопроекта – на Петър Славов, на Павел Христов и на Светлин Танчев, има искрена идея и добронамереност да се подпомогнат движението и организацията по пътищата, да се облекчат, да се вкарат в норми, които да бъдат по-полезни. Щеше да е добре, ако това се направи в един комплексен прочит, както предложи преди мен колегата, и да намерим онази регулация, която е необходима.
По законопроекта, който внася колегата Станислав Иванов, госпожо Председател, Вие с лицето си пред Сдружението на общините казахте: „Ще бъда гарант да не се пишат законопроекти на крак”.
В § 1, изменението което се предлага на чл. 99, ал. 3, преподаватели по право казаха, че ще вземат този текст и ще го показват на студентите като най-лош пример за законодателство. Вижте вътре какво има: „Общинският съвет определя цената”, след това казва „за юридическите лица”, „за обществените поръчки”, след това казват, „когато местата по ал. 1” препраща към Закона за концесиите, и сигурно колегите, на които са им написали този текст – мен лично ме е срам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо?
ДОРА ЯНКОВА: Тук има някакво желание да се направи нещо, което няма да бъде доброто лице на българския парламент.
Второ, с този законопроект ние целим да променим не един, а три законопроекта.
Искам да Ви кажа, колеги, от опит, че за всичко, което се предлага в момента, има нормативна база. Има Закон за движение по пътищата, има Закон за местните данъци и такси. Всеки общински съвет е в неговата си свобода да регулира, според ситуацията и обстановката. Може би ние с колегата Михов гледаме по-романтично на това предложение.
Когато обаче се прочетат мотивите, става ясно за какво се прави тази промяна. В мотивите първо е записано – има няколко съдебни спора. С този Законопроект ние правим ли услуга и кой кмет да бъде изваден от съдебна процедура, за да не бъде обжалвана съдебната процедура, свързана с решение на общинския съвет?
Тук много ясно е записано, че тази услуга вече я правим пазар, защото в т. 1 пише: „обичайно собственикът предоставя услуги като стопанска дейност срещу цена, а не като социална услуга срещу такса”.
Уважаеми колеги, общините преди всичко имат комунални услуги, социални услуги в полза на гражданите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Тогава е такса.
ДОРА ЯНКОВА: Да, това е таксата и затова тя е разходооправдана. Ние сега, слагайки цена, правим един голям пазар. Казвате, че ще вкараме цената в общинския съвет, но в момента нямат влезли никакви средства. Там ще си съществува дружеството за мобилност. По-надолу са изредени всички варианти – капиталът дали да е общинско дружество с 80, със 100, дадени са вариантите, по които да могат да бъдат създадени търговските дружества. И сега данъците и таксите са в общата приходна част на местните данъци и такси, и сега с тези пари може да се прави асфалтиране.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
ДОРА ЯНКОВА: И сега може да се прави асфалтиране.
Ние какво ще направим? Ще съберем тези средства с пътния данък и другите средства, и общинските съветници ще се разпореждат. Сега какво ще направим? Ще заобиколим Законопроекта, ще вкараме цената в бюджета, а с бюджета ще издържаме структурите, които събират „цената”, както Вие я наричате.
За мен това е Законопроект, който нищо не дава на общините. Може би дава едно послание за гражданите: „Честито – по-висока цена на паркирането!”.
Това са реално въпросите, които поставяте.
Тук може би трябва да прочетем текста, който се променя. Той казва, че чл. 99 въвежда възможност в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, да въвежда платено или безплатно паркиране в определени часове от денонощието. Общинските съвети могат да определят такса за това паркиране съгласно закона. Много ясно, всичко си имат общините – имат си общинските съвети, могат да си вземат решение, могат да си правят регулация, в това число нещо, което е притеснително – Софийският обществен съвет казва, че общинските съвети могат да освободят в междублоковите пространства за живеещите там паркирането да бъде безплатно.
Какво казваме в момента? Правим един лобистки закон, правим нещо на крак и на коляно с нещо неясно. Дайте и финансовата обосновка!
Затова може би действително е прав за първи път колегата Михов – най-доброто нещо е да отклоним тези законопроекти, да бъдат оттеглени, днес парламентът да ги отхвърли и да дадем право на министъра на транспорта и на министъра на финансите да чуят този дебат и да внесат едни нормални закони. Иначе от този Законопроект, ако се приеме в този вид, аз лично ще се срамувам, госпожо Председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Байрактаров, втора реплика – господин Иванов. (Председателите се сменят.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Янкова, безкрайно Ви уважавам, най-малкото защото сте родопчанка. Само че като казваме нещата, трябва да ги кажем докрай. Аз искам да Ви попитам: Вие за втория данък, който се въведе в редица общини ли сте – така нареченото „плащане на стикер”, само защото твоите родители някога са закупили апартамент в центъра на София, на Бургас и ти по наследство си станал жител в този апартамент и, видите ли, чрез стикер, който се начислява като такса, плащаш втори данък? (Реплики на народния представител Валери Жаблянов.)
Не се обаждайте, Жаблянов, не репликирам Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог с народните представители.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Председател, ако обичате, въвеждайте ред.
Затова именно поздравих колегата Иванов, защото въвеждането на понятието „цена” вече ще даде възможност да избавим гражданите от този втори данък, което ще бъде едно от предложенията между първо и второ четене.
Така че именно затова Ви питам: Вие, госпожо Янкова, поощрявате ли тази порочна практика?
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ, от място): Не.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Нещо повече! Абсолютно съм съгласен с Вас, че ще се даде възможност. Никой не знае днес за какво се харчи данъкът за моторни превозни средства. Вие, ако можете, излезте и обяснете за какво се харчи, защото досега никой не е давал подобни разбивки, а това е един от най-големите приходоизточници в общинските бюджети. Така че нищо чудно чрез повишаване на приходите в бюджета хората на местни нива да поискат дори намаляване на такса смет. Има много голяма логика, въпрос е на виждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Втора реплика – господин Иванов.
Заповядайте!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Янкова, това, което искам да кажа като начало, е, че никога не бих си позволил да предложа Законопроект – нито аз, нито колегите народни представители, които заедно с мен са се подписали под този Законопроект за изменение и допълнение, без това да е съгласувано.
Госпожо Янкова, Вие може би много добре сте прочели становището от Сдружението на общините, в което пише: „Подкрепяме по принцип предложения проект и необходимостта от промени в чл. 99”. Така ли е, госпожо Янкова? Така е! Значи това нещо е съгласувано с общините. Имаме тяхното становище, тяхната забележка, която между първо и второ четене ще бъде обсъдена с колегите и може да се внесат промени в тази насока.
Но Вие заблуждавате залата, цитирайки името на председателя на Народното събрание госпожа Цачева, че е обещала. Да, обещано е и го изпълняваме. Ние не се крием от това нещо, госпожо Янкова. Това, първо.
Второ, какво лошо виждате в предложенията в ал. 3 на чл. 99 – „Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и редът и условията за плащането от водачите на специализирано звено на общината”, демек на структура на общината, „на юридическо лице по чл. 12”?
Уважаеми колеги, кой въведе чл. 12 – аз не мога да се сетя, така нареченото „ин хаус възлагане”? Това го въведохте Вие в предишния парламент.
Ако Вие считате, защото говорехте, госпожо Янкова, че Вие правите лобистки закони, ако Вие считате, че правите лобистки закони и сте вкарали този текст заради лобизъм, искам да Ви гарантирам, че ние с колегите от Реформаторския блок и останалите партии, които подкрепят коалицията в момента, нямаме такава цел. Ние не четем Законопроекта с цел да избегнем или да създадем лобистки закон, защото чл. 12 го приехте Вие, а използваме доброто на този член, за да извършим това възлагане и да може общините да работят спокойно. Не виждам какъв е проблемът, след като има положително становище и от Министерството на финансите, и от Сдружението на общините, и от МВР. Какъв е проблемът? Или Вие просто казахте – ние сме „против”. Защо сте против? Нито един аргумент! Един аргумент не чух!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Янкова, заповядайте за дуплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, госпожо Председател! Господин Байрактаров, коренно различно е това, което казвате, от това което се приема. Философията на нашата група, в това число и на левицата в Столична община за тези стикери, е, че те винаги са били против. Ние не одобряваме това. Това не е политика, която се е толерирала от представителите на левицата.
По отношение на казаното от колегата Иванов. Да, прочетох внимателно предложението, само че Вие прочетохте първата част, а видяхте, че сигурно има съвсем различен текст, който сигурно ще го препишете за второ четене от името на Сдружението на общините, за да може все пак да има някаква регулация на Вашето предложение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Те не са против.
ДОРА ЯНКОВА: Но, вижте, различна е философията, колеги.
Ние смятаме, че комуналните услуги, които предлагат общините, трябва да бъдат и социални.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не социални!
ДОРА ЯНКОВА: А Вие неслучайно сте дясна партия, Вие смятате, че това трябва да е пазар. Затова, когато стане цена, цената няма разходоопределяща основа. Неслучайно казвате, че това трябва да се даде на концесия, препоръчвате на дружество или на някаква друга градска мобилност и реално Вие там ще съберете цялата издръжка и ще формирате цената. Нормално е, че тази цена в предишните зони ще бъде различна, както и таксата в различните зони, ако решат общините, може да бъде различна.
Аз Ви предлагам по отношение на ин хаус възлагането да не спекулирате. Това е една европейска практика, съобразно европейска директива – когато имаш на сто процента общинско и държавно дружество, да можеш да направиш възлагане.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е идеята.
ДОРА ЯНКОВА: Това, че сме го приели, е едно хармонизиране на европейското законодателство. Тази спекулация, която направихте, беше в стила, в който тук Ви е отредена ролята, малко да спекулирате и да кокетирате, отклонявайки вниманието на Народното събрание от съществените проблеми.
Смятам, че въпросът е важен. Въпросът тепърва ще създаде проблеми на кмета Фандъкова и на големите кметове. Това реално правите. Може юридически да заобиколите нещо, но действително ще има проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
За изказване – Георги Свиленски.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Без да спекулираш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Иванов, настоятелно Ви моля да не влизате в диалог с изказващите се.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той още не се е изказал.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз Ви моля действително, ако господин Иванов се обажда, да не го наказвате. Аз съм му свикнал, така че няма да ме притесни, оставете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Това не решавате Вие.
Заповядайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, да. Аз Ви помолих просто.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение и по четирите законопроекта, но преди всичко искам да изкажа съгласието си по становището на господин Михов, който призова вносителите да оттеглят законопроектите, да направим група, която да започне работа по нов Закон за движението по пътищата. Аз бях един такъв инициатор в предишния парламент. За съжаление, не стигна времето. Но всички се убеждаваме, че имаме нужда от нов закон и действително Законът за движението по пътищата е този закон, който дава най-големи възможности на всички народни представители за законодателна инициатива. Но ако я правим на парче, всеки, който какъвто проблем е срещнал, сутрин, идвайки на работа или спирайки го пътен полицай, или пътувайки в градския транспорт, мисля, че няма да направим добър закон.
Затова апелирам към оттеглянето на всички законопроекти и час по-скоро започване на работата върху нов законопроект.
Сега по Закона на колегата Иванов. Аз съм в течение на целия проблем. Ако Ви прави впечатление, вносители на Законопроекта са народни представители от София.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не само. Не е вярно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Мисля, че повечето сте от София.
Това е така, защото действително най-големият проблем в случая с това дали да бъде такса, или цена, касае Столична община. На 17 май е делото пред Върховния административен съд, който трябва да потвърди или отмени – досега делото е било на две инстанции, отменената Наредба за паркиране. Ако Върховният административен съд потвърди тази санкция, на практика Центърът за градска мобилност няма да има нормативен акт, по който да работи. Столичани също няма да знаят какво се случва с паркирането в града.
Ние като парламентарна група, а преди като общински съветници, винаги сме били за това да има ред за паркирането, да има ясно регламентирани правила, но такива, че да са законосъобразни; такива, че столичани да знаят по коя наредба са санкционирани, по коя наредба им е вдигната колата, по коя наредба им е сложена скобата. В момента, ако питате Столична община по коя наредба работи, няма да могат да Ви кажат. Има три или четири приети наредби с различни номера и по различно време. Спрямо това коя не е в съда, друга се прилага в момента. (Реплики от БСП ЛБ.)
Тръгвайки да прави тази инициатива и тази поправка, аз разбирам господин Иванов, че го прави чистосърдечно, за да реши проблемите и на Столична община. Само че пътят, извървян от доброто намерение до конкретния текст, ни навежда на абсолютно неработещ текст. Госпожа Янкова го каза, аз ще се опитам да го дообясня, а някъде може би и ще повторя.
Господин Иванов, няма как да твърдите, че цената няма да бъде повишена, когато в момента това е такса, която е разходо-ориентирана. В Столична община всяка година Центърът за градска мобилност доказва, че таксата е два лева, тоест разходо-ориентираната цена е два лева. Сега, когато стане цена, значи има търговска дейност. Щом има търговска дейност, не съм финансист, но колегите ще кажат, вероятно трябва да има и печалба. Когато има печалба, цената няма как да бъде пак два лева. Може да е два лева и пет стотинки, но не може да е два лева. Следователно тази заблуда трябва да падне. Или досега сумата, която е събирана, е била лъжа и измама, столичани и всички, от които е събирана тази такса, са били лъгани; или отсега нататък няма как това да бъде пак два лева.
Продължавам нататък. Щом е цена и е търговска дейност, питам върху публична общинска собственост как се извършва търговска дейност? Може би само чрез концесия по Закона за концесиите? Тук юристите ще кажат.
Може би затова е записано второто изречение, което в чл. 99 казва, че: „Дава възможност на общината да не използва възможностите, които дава тази разпоредба, а да предостави местата по ал. 1 за управление и поддържане на концесионер”. Това е истината, това е целта на този текст. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Целта е и тази дейност в големите общини – най-сладката, най-хубавата, най-печелившата, да я дадем на концесия.
Аз апелирам, ако действително сме загрижени за общинската собственост и парите да остават в общината, да седнем и направим такъв текст, който да гарантира събираемостта, паркирането, правото на гражданите да паркират, но и да гарантира къде отиват средствата. Защото и сега, в момента, парите от паркиране не отиват в общинския бюджет. Те отиват в едно 100% общинско дружество, но от това 100% общинско дружество отиват и в 2 – 3 частни дружества.
Ще дам пример пак със София. Има частни превозвачи. Ако си спомняте, преди 2 години Столична община беше заплашена да плати 3 милиона лихви, изчислени само за няколко месеца, но това е друга тема.
Колеги, готов съм да работя върху закон и върху норма, която ще гарантира паркирането, правото на гражданите да паркират и правото на общината да си събира парите, но и прозрачността за тяхното изразходване.
Господин Иванов, за съжаление този текст не дава тази прозрачност, това право и тази възможност. Затова на Комисия Ви призовах да го оттеглите и днес да имаме нов текст. Това действително е спешен текст, който не трябва да чака новия Закон за движение по пътищата. По тази разпоредба трябва да се мисли бързо.
По предложението на господин Павел Христов относно 200 лв. глоба за паркиране върху зелени площи, паркове, детски градини и тротоари. Действително проблемът с паркирането е голям, но питам: ще наложим ли глоба на общините, които не са осигурили места за паркиране? Питам за район като „Младост”, район като „Люлин”, един район като…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Варна.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: ...град Варна, подсказва колегата. Къде да паркират там хората, когато имаш примерно 10 хиляди места, а имаш 60 хиляди автомобила?!
Да, ще наложим 200 лв. глоба. Но колко пъти, всеки ден ли по 200 лв. глоба? Нека, ако трябва, да се помисли и по този текст. Да се разграничат зелените площи, детските площадки от тротоарите. Не можем от раз да наложим глоба за всички от 200 лв., даже и в малките населени места, където сигурно заплатата на хората е от 200 лв. Няма как да искаме от тях тази глоба. Този текст също има нужда от доработка.
По предложението на господин Светлин Танчев за десния завой, останах с впечатление, че той разбра апела на Комисията за работа върху нов Закон и беше готов да го оттегли. Тук също е добре да се произнесат специалисти. Готов съм да говорим по темата, но мисля, че е изцяло в контекста на нов Закон. Така – на парче, да решаваме за десния завой, защото сутринта, тръгвайки на работа, ни е спрял светофарът и не сме минали, някак си не е сериозно и аргументирано.
Действително това се прилага в много държави, но нека го обсъдят специалистите, да го предложат, да го гледаме на спокойствие и да приемем Закон, така че когато минаваме на десен завой, да знаем, че няма да блъснем пешеходец или няма да бъдем блъснати от автомобил от лявата ни страна.
И по последното предложение от господин Славов относно часовниците на светофарите. Мисля той сам каза, че в малките общини това трябва да стане с решение на общинските съвети. Мисля, че и сега няма забрана, няма такава пречка – който общински съвет има средства и реши, може да си постави часовници. Не е нужно законодателно регламентиране. Големите общини, участвайки в проекти, го правят. Ще дам пример пак със София, където на възловите кръстовища има такива часовници.
Колеги, апелът ми е същият, както този на господин Михов: оттеглете всички законопроекти, а ако ги гласуваме, да ги отхвърлим. Веднага да бъде създадена такава работна група между Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на финансите, която да работи по нов Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Реплики?
Първа реплика – народният представител господин Михов.
Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Свиленски, не мислех да се изказвам още веднъж, но бях провокиран, седейки и слушайки дебата.
Къде на шега, къде сериозно, имам чувството, че се намирам в залата на Общинския съвет в София, а не сме в Народното събрание. (Смях и оживление.)
Затова Ви предлагам следното. Дайте, като седнем да пишем нов закон, да направим два – един за София, един за всички останали. (Силен смях и оживление.)
Досега на всички дебати въртите, сучете и говорите как било на кръстовището до Руската църква в София, колегата говореше за бус лентите в София, говореше се за паркирането в София. Дайте да направим един Закон за движение по пътищата в София и един – за всички останали! Тогава – чиста работа!
Тогава този спор ще водите в малко по-тесен кръг, примерно в Общинския съвет в София, а пък ние ще водим дебата за всички останали градове – провинцията, както всички в София обичат да казват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов – втора реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Свиленски, Вие може би казахте, че сте общински съветник на София с оглед на това да аргументирате своите познания. Мисля, че в този Законопроект въобще не трябва да се навежда на мисълта, че правим законопроект за определено населено място. Даваме няколко възможности, които в различните хипотези, когато се прилагат, могат да се прилагат дори в села – не говорим само за градове.
Уважаеми колеги, нека да бъдем точни в това, което четем. (Оживление, реплики от БСП ЛБ.)
И в момента, уважаеми колеги – явно колегите не слизат от автомобилите си, в България има населени места, които са малки, това са села, в които има туристически обекти, има обособени зони за платено паркиране, но там дейността се извършва от служители на съответната районна администрация. Ако е по-голяма общината, може да бъде общинско предприятие или, както ни даде право Законът за обществените поръчки, чл. 12 – ин хаус възлагането. Колегите, водени от добри подбуди за хармонизация на законодателството с европейските норми, са дали това право. Така че не виждам къде е драмата.
Да спекулирате, господин Свиленски, за концесиите, след като нееднократно говорихме, че това нещо ще отпадне – Вие много добре знаете как стигна Законопроектът дотук, затова Ви помолих да бъдете честен в изказа си пред колегите. Недейте да спекулирате с това.
Да, концесиите – беше предложение на колегите юристи от Правната дирекция, не от Правната комисия, и референтите към съответните комисии. Това нещо ще отпадне. Пак казвам, въртим, сучем и никой не излиза да каже против какво е. Единствено господин Байрактаров излезе и каза конкретно против какво е! Всички останали говорят абсолютен популизъм!
Уважаеми колеги, дайте да се приземим и наистина да видим за какво става въпрос, за да гласуваме една възможност, да дадем възможност на общините да работят. Благодаря Ви.
Това беше репликата ми към Вас, господин Свиленски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Свиленски, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Михов, имам чувство за хумор, разбира се. Няма как – от народното представителство може би 40 или 50 депутати са от София и вероятно остава впечатление, че се правят закони за столицата. Факт е, че такъв тип закони в по-голямата част касаят големия град.
Дай Боже, господин Иванов, и в малките населени места, даже в селата да стане така, че хората да няма къде да паркират. Дай Боже, да направим такъв живота в България. Както е тръгнало, не виждам тази посока.
Относно чл. 12 – пак моля да не се спекулира, тъй като този член в Закона за обществените поръчки беше приет с пълно единодушие, включително от Вашата парламентарна група. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Точно така.
Така че да не говорим за лобистки интереси и някакви други. Отново казвам – Ваше право.
Аз Ви призовавам да не подкрепяте и четирите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За изказване – народният представител от Парламентарната група на Патриотичния фронт Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Похвално е, че господин Иванов е внесъл тази поправка в Закона, давайки възможност да се решат част от проблемите, които касаят платеното паркиране не само в София, и в други големи градове.
Мен, а и ВМРО, защото ние от няколко години водим битка в София, заедно с Обществения съвет за София, в подкрепа на собствениците, които живеят в части, където има платено паркиране, в конкретния Законопроект ни притеснява това, че няма да реши проблемите на самите граждани, а е направен от гледна точка да защити интереса на Столична община или на другите големи общини в България.
Призовавам между първо и второ четене, ако бъде приет този текст, разбира се, да бъде прецизиран, да бъдат вкарани и други текстове, които да защитят и гражданите, а не само интересите на Столична община.
Ще дам конкретни примери, въпреки че господин Иванов каза да не говорим общи приказки – дори и дребните примери са важни, защото този Законопроект няма да ги реши.
Примерът: на собствениците в тази част на София или на големите градове, където има платено паркиране, да им бъде дадено правото да паркират безплатно. Не може заради това, че един човек има имот в централната част на даден град, да плаща непрекъснато.
Във всеки град тези хора плащат най-големия данък сгради, най-голямата такса смет и накрая ги караме да си платят и удоволствието да могат да паркират личната си кола пред собственото жилище.
Между двете четения ще направим такива текстове, че да защитим интереса именно на собствениците по места, където има платено паркиране.
Друго важно нещо е, защото не разчитаме на доброто желание от страна на различните общини, че ще направят точна наредба: в Закона да има възможност, така да е направен, че на определени места, дори да са в централната част на даден град, да няма такава зона за паркиране.
Ще Ви дам пример със следното. Отидете и вижте при „Пирогов” – на локалното платно е направено платено паркиране. И какво се случва? Пак няма места, естествено, за хората, които са дошли, по спешност да паркират. Някой от пациентите, на когото му се е наложило спешно да отиде в „Пирогов”, паркира, влиза, приемат го в „Пирогов”, оперират го, няколко дни човекът е в болницата, накрая излиза и колата му я няма. За това, че е бил болен, трябва да си плати удоволствието: актове, паркинги и така нататък.
Има конкретни неща, които могат да се променят в Закона в подкрепа и на гражданите, а не само на определените общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли желаещи за реплика?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика е свързана и с предложението на господин Михов. Нека да не говорим за изменение между първо и второ четене на Законопроект, който е внесен, още на първо четене.
Предлагам Ви още един път, и на колегите от Патриотичния фронт – дайте да ги оттеглим тези законопроекти, да седнем да свършим една работа като хората, а не да правим кръпки. В Библията е казано, че като на стар плат направиш кръпка от нов, дупката става още по-голяма.
Така че много Ви моля – дайте да ги оттеглим, да не говорим повече за поправки между първо и второ четене, да седнем и да направим заедно един закон, който наистина ще отговаря на съвременното развитие в държавата, на нарасналия автомобилен транспорт, на проблемите, които са там, а не да ги кърпим на парче. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Преди това дуплика – господин Ангелов, не давате знак.
Ориентираме се към приключване на дебата. Още един път – не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дебата.
Моля, квесторите, преминаваме към гласуване, поканете народните представители в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-50, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители.
Гласували 134 народни представители: за 103, против 24, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-45, внесен от Петър Славов.
Гласували 137 народни представители: за 23, против 28, въздържали се 86.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-55, внесен от Павел Христов, Пламен Манушев и Цветомир Михов.
Гласували 132 народни представители: за 94, против 17, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-59, внесен от Светлин Танчев и група народни представители.
Гласували 138 народни представители: за 16, против 31, въздържали се 91.
Предложението не е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната ни програма:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2013 Г. – продължение.
Моля, квесторите, поканете акад. Воденичаров. Той е допуснат до залата.
Колеги, припомням оставащото време на парламентарните групи, което не е удължено: групата на ГЕРБ – 30 минути; БСП лява България – 17 минути и 11 секунди; ДПС – 17 минути; Реформаторски блок – 10 минути и 21 секунди; Патриотичен фронт – 6 минути и 22 секунди; Български демократичен център – 11 минути; партия „Атака” – 10 минути; АБВ – 10 минути; независими – 5 минути.
Към момента, в който сме прекъснали изказванията, е имало още две заявки за такива – на госпожа Мариана Тодорова и на проф. Станилов.
Госпожа Тодорова има готовност.
Слушаме Ви.
Квесторите, поканете господин Станилов, ако е в кулоарите и поддържа желанието си за изказване.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академик Воденичаров! Отчетът, който академикът ни представи миналия път, е солиден и респектиращ и ни доказва наистина, че Българската академия на науките е основен експертен, научен, стратегически и духовен център.
Основен научен център, защото след кризисните процеси през 2011 г. чрез отчета се показва, че БАН успява да се оттласне от проблемите и да покаже много добри резултати и в научните разработки, и в иновациите, а това личи и от броя публикации, и от броя на иновациите и патентите, които БАН защитава.
Като основен експертен център БАН се доказа с това, че печели все повече поръчки от бизнеса, има доста технологични трансфери и това е начин БАН сама да подпомага бюджета си, а не да разчита на бюджетното финансиране.
В стратегически аспект БАН провежда дискусията – „Възгледи за основните цели и устойчивото развитие на България”. Това е документ, който може да бъде приет като основа за изработването на нова национална доктрина на страната, тъй като са посочени основни цели и приоритети, по които може да се развива България, и е нещо, с което никоя друга институция не се е нагърбвала да направи толкова комплексно и цялостно.
Следвайки традициите на българското книжовно дружество, БАН защитава и своя духовен принцип и образ, като провежда дискусии на тема „България – средище на толерантността”.
Чрез отношението си към БАН по-скоро политическите сили правят политика и следват определена политическа линия, но не решават проблемите на българската наука, и това е тенденция, която се е наложила много дълго във времето.
Аз следя отчетите на БАН от 2008 г. и те винаги си приличат по едно нещо – БАН се стреми да докаже, че извършва реформи, че Академията все повече се финансира от проектно финансиране и все по-малко зависи от бюджета, че 30% от учените, които са от БАН, правят 60% от разработките и 50% от патентите. Тоест ние виждаме един оправдателен режим и макар че всички ние единодушно в Комисията подкрепихме и приветствахме този отчет, има разминаване между това, което на декларативно равнище показваме като отношение към БАН, и това, което се прави като държавна политика. Затова отчетите са едно своеобразно дежавю. Наблюдават се еднакви изводи, но и тази година финансирането за БАН е 0,4%. Ако днес можем да го оправдаем с това, че има бюджетен дефицит, то не можем да го кажем за предишните години, тъй като това е трайна политическа линия на поведение.
В Европа науката се финансира средно с 1,8%, в Съединените американски щати – 2,7%, в Япония – 3%, Израел – 6%. Тоест как очакваме нещо да се промени, как очакваме да имаме вместо догонващо развитие, изпреварващо развитие, когато не финансираме науката си?! Как бихме имали претенции да се извършват реформи в този сектор, когато ние не го подпомагаме, пренебрегваме трайно науката, не ангажираме науката да решава проблемите за държавата?
Затова смятам, че ние сме длъжници на БАН. Ако имаме претенции за някакви реформи, първо, трябва като държава да провеждаме адекватна политика, защото много от проблемите стоят с години. Всяка година бюджетът на БАН се свива и липсват средства за съфинансиране на проекти. Не се предвиждат никакви мерки за подобряване на социалния статус на учените, не се предвиждат мерки как младите хора да остават, та вместо да има изтичане на мозъци, да има циркулиране на мозъци. Няма стратегия, която да комуникира науката, за да стане тя по-престижна и видима за обществото. Не се подпомага развитието на отрасловата структура, която може да скрепи връзката между бизнеса и науката. Все още няма яснота как функционира фонд „Научни изследвания”, за да има прозрачност и да няма проблеми в обществото, и още много, много други проблеми, които стоят от години.
Виждам воля в настоящия министър да проведе адекватна политика. Надявам се тя да остане не само на декларативно ниво, а да се покаже чрез действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Тодорова.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Бъчварова. Първа реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Тодорова, направихте едно противоречиво изказване, в което имахте констатации, свързани с анализ и оценка на научните изследвания. Тезата, че на Вас Ви се струват едни и същи научните изследвания на БАН от 2008 г. досега, най-малко не Ви прави чест, защото явно нямате усещане какво представляват научните изследвания, какъв процес и каква отговорност има, за да бъдат доведени до своя край, а именно технологичните трансфери, за които подкрепихте колегите от БАН, че увеличават своя дял.
Желанието да направите оценка на науката, свързана с бюджетния недоимък, който БАН отчита всяка година – за 2015 г. намалението на бюджета е факт – води до извода, че, видите ли, БАН не си върши достатъчно добре работата.
Ще подчертая, че бюджетът е за 2013 г. През този период разходите за наука са били значително по-високи и тази тенденция е трябвало да продължи през следващите години, за да има качествени научни изследвания.
Благодаря за вниманието. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Госпожо Бъчварова, Вие ми вменявате нещо, което не съм казала. Аз казвам, че структурно отчетите си приличат, тъй като се посочват едни и същи проблеми.
Напротив, аз оценявам много високо научните изследвания и за да намерите доказателство в моите думи, направете справка със стенограмите – както на днешното ми изказване, така и на изказването ми в Комисията по наука и образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, след справка със стенограмата от 27 март 2015 г., ще Ви припомня народните представители, които са участвали в разискванията: господин Борислав Великов от Реформаторския блок и господин Петър Петров от Патриотичния фронт. Господин Янков е имал реплика към господин Петров. За изказване са записани господин Станислав Станилов и госпожа Мариана Георгиева.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): В предишните години нямаше решение БАН да се отчита в Народното събрание. Мисля, че Четиридесет и първото народно събрание взе такова решение – БАН да се отчита пред Народното събрание. Защо беше направено това? За да се акцентира по някакъв начин, да се привлече вниманието на висшия орган на властта в България към научните изследвания, които във всяко отношение с изключение на качеството на изследователската работа се свиват надолу.
Ще припомня на колегите, че преди година и половина, близо две години БАН поиска международен одит, който мина незабелязано. Не беше обсъждан в Народното събрание и остана под масата. Международният одит на БАН беше извършен от Европейската асоциация на академиите на науките. БАН се оказа класирана на средно равнище в европейските академии. Примерно беше изравнена с Португалската академия на науките в Лисабон. Имаше четири института от Българската академия на науките, които бяха оценени с оценка три пъти А, което значи световно ниво. На моите аргументи в спор с тогавашния финансов министър той отговори, че сме подкупили Европейската асоциация и затова тя ни е оценила по този начин.
В Четиридесет и първото народно събрание беше внесен Законопроект за ликвидиране на Българската академия на науките, който беше спрян. Това беше третият опит в историята на България. Първият е при Стамболийски, вторият – при Богдан Филов, третият – този в Четиридесет и първото народно събрание. Припомням тези факти, за да Ви обърна внимание, колкото и малко да сте в тази зала, че ние обсъждаме извънредно важен въпрос. Той има една единствена точка – пари! Финансирането на Българската академия на науките е изключително недостатъчно и то не съвпада процентно по съдържание с финансирането на нито една от академиите в Европейския съюз. Най-често, понеже структурно съответстваме най-добре на групата институти „Макс Планк” в Германия, аз обикновено вземам сведенията от 2011 г. – как се финансираше тогава тази група институти в Германия, която е по-голяма от нашата Академия. Държавната субсидия е 85%. Обърнете внимание колко процента са за нашата Академия – 10% проекти и 5% частен бизнес. Това е буквалното финансиране.
Сега положението не е по-различно. В българското общество беше вкарана идеята, че научноизследователската наука трябва да се финансира изключително чрез проекти – било то европейски, национални и прочие, което също не е вярно, защото фундаментални научни дисциплини, природните фундаментални научни дисциплини не могат да се финансират по този начин. Те се финансират априори, тоест на вяра се приема, че определено научно изследване може да даде резултат. Дават се парите и се чака да излезе резултатът. Виждате, че това от гледна точка на бизнес мисленето не пасва напълно. Но то е факт, откакто съществува понятието „наука”, на немски „висеншафт”. Това е положението и не може да бъде променено по никакъв начин.
В България не може да съществува висока умствена материя, каквато представлява изследователската работа, и да бъде финансирана по най-минималния начин. Българската наука работи на прегряване, което означава, че на един хабилитиран водещ учен в нормално състояние се падат от двама до трима пряко ангажирани сътрудници. В България това е едно към едно, а понякога няма такива сътрудници, което също принуждава голяма част от българските учени да си извършват сами лабораторните изследвания, сами да си обработват на компютъра, да правят всичко сами и така тяхното време се ангажира с подобни неща.
Един виенски професор ми каза на шега следната фраза: „Две трети от времето на съвременния европейски учен отива да тича да търси проекти, да търси пари и само една трета от времето му отива за научноизследователска работа, поради което резултатът е такъв”. При нас резултатът е добър, сравним с европейския, благодарение на изключителната самоотверженост на останките от българската наука. Нашата научна диаспора в Европа и в Америка е 70% от научния кадър, който беше създаван в България близо повече от половин век.
По тази причина призовавам Народното събрание следващия път, когато приемаме бюджета, да обърне внимание, че не е възможно един доцент в БАН да получава по-ниска заплата отколкото учител в детска градина. Това е смешно, позорно, няма го никъде! Десет години го повтаряме от тази трибуна! Всички гледат надолу или си приказват помежду си, а когато дойде време да се гласува бюджетът, не се получава абсолютно нищо.
Докладът на Българската академия на науките, ако се прочете внимателно и ако наистина човек иска да вникне в характера на научноизследователската работа, показва, че ние сме принизили собствената си наука и я чакаме да се самофинансира.
И понеже елементарни частици на Женския пазар не могат да се продават, тя не може да се финансира – трябва да бъде финансирана предимно, главно от бюджета и по този начин да се изискват резултатите – с външно подчинение. На какво прилича това? От десет години, преди десет години, когато бяхме в Четиридесетото народно събрание, Фонд „Научни изследвания“ имаше 100 милиона. Сега в подготвящата се сесия, доколкото знам, са 8 милиона. Това на нищо не прилича, но никому и не прави впечатление.
Ето защо аз мисля да гласуваме с овации този, така да се каже, Отчетен доклад, но и да обърнем внимание, че така не може да продължава, защото ще останем без наука. Пак ще припомня едно омръзнало може би на всички мое сравнение: от 15 години насам всички дечица, които взимат награди по физика, химия, математика и прочие природни науки и които се връщат със златни и сребърни медали, нито едно от тях – статистиката ми е сигурна, проверявал съм го – нито едно от тях не се е върнало и не е останало да работи в България. Всички са там – навън, от което на българския народ му остава само да произвежда за чужди икономики и науки подобни деца. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Думата за изказване има госпожа Мариана Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми акад. Воденичаров! Уважаеми колеги, от ДПС подкрепихме в Комисията категорично Годишния доклад за 2013 г. на Българската академия на науките. Както в Комисията, така и в пленарната зала намирам за необходимо категорично да подчертаем, че Българската академия на науките всеки ден по най-модерния начин – интерактивен, прави отчет и доклад пред обществото и държавата за своята дейност, за постиженията на науката.
В Комисията обърнах внимание и в пленарната зала ще кажа, че дори във времето и в мандата на Четиридесет и третото народно събрание, и на правителството – кабинета Борисов 2, Българската академия на науките на два пъти заявява своята отговорна позиция като научни работници, като изследователи, като учени с една инициатива още преди да се конституира правителството, специален орган, който имаше доблестта и отговорността да формулира приоритетите за следващото по-дългосрочно развитие на държавата.
На второ място, вече, когато функционира правителството, Българската академия на науките беше призната и нарочно потърсена с експертизата си за демографските проблеми на държавата. Това са само два малки примера от последните месеци за призванието на ума в България, за призванието на научните търсения в България по отношение на въпросите на обществото и държавата.
На фона на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ проблемите на Българската академия на науките са още по-горещи и още по-голямо предизвикателство пред кабинета, пред парламента на Република България.
Движението за права и свободи неведнъж и много категорично еднозначно е подчертавало, че държавата е в дълг към науката, че точно в проблемите на световна криза и в проблемите на държавата ресурсите на Българската академия на науките са, така да се каже, на първо място, отправната точка или лоста на Архимед, за който и да е проблем в управлението на страната.
Това семпло финансиране и още повече Отчетът е за 2013 г., а това е годината, в която Фонд „Научни изследвания“ нямаше сесия, тоест, от една страна, оскъдно бюджетно финансиране, от друга страна, бламирана сесия на Фонд „Научни изследвания“, защото призивът е за проектно финансиране – ето, в тази сила и харибда акад. Воденичаров председателства със стоицизъм този институт на научната мисъл в България.
Не може да искаме ресурси за проектно финансиране или дързост за проектно финансиране от Академията на науките, при положение че държавата не обезпечава приложното поле, за да може приложните постижения или постиженията на приложната наука да бъдат мотор за проектно финансиране. Тази скаченост на параметрите е отговорност на държавата. Българската академия на науките не може да бъде поставяна на колене, хората на научното търсене не могат да бъдат уважавани от държавата в обем на социална заплата или в обем на социална помощ за техния научен труд.
Призовавам всички колеги да не бъдем протоколно любезни по процедурата за приемане на Доклада, а да потърсим изява на отговорността си за истинско финансиране на тази висша дейност, която предопределя в дългосрочна перспектива, разбира се, модерното управление на държавата.
Всеки сектор на нашата икономика, всеки сектор на социално-икономическото пространство може да бъде далновидно управляван и може наистина да се получи както икономически растеж, така и висок стандарт на живот на всички български граждани, ако Българската академия на науките бъде финансово обезпечена, за да може ресурсите на научните търсения да бъдат най-големият гарант и истинска подплата за оттласкване в едно модерно управление на истински икономически растеж. Най-големият реинвестиционен коефициент за българския лев е този, който е инвестиран в Българската академия на науките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Велизар Енчев
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, Акад. Воденичаров! Мисля, че когато се говори за проблемите на Българската академия на науките, първо трябва да се говори за пари и след това за всичко останало, включително организация.
Знаете, че през 2015 г. бюджетът, който гласувахме на Българската академия на науките е точно 77 млн. лв., по-точно 77 млн. лв. беше през 2014 г., а тази година бюджетът е с 5 милиона по-малко – 72 млн. лв. Като добавя важния факт, че с увеличаването на минималната работна заплата през тази година – 440 лв. е минималното заплащане в Българската академия на науките, в бюджета на БАН се очертава много сериозна финансова дупка, което означава, че някъде през месец септември тази година БАН ще изпадне във финансов колапс, ако ние не актуализираме бюджета на Българската академия на науките.
Нека още веднъж да кажа: млад учен в Българската академия на науките започва своята работа със заплащане от 440 лв.; професор в Българската академия на науките получава мизерните 750 лв., а професор в Българската академия на науките се става след двадесет-двадесет и пет години научна работа.
Веднага след Великденската ваканция, която Вие така щедро си гласувахте, ще внеса предложение за актуализация на бюджета на Българската академия на науките, която трябва да изпревари очакваното неприятно събитие през месец септември тази година. При всички случаи, поне преди лятната отпуска, ние трябва да актуализираме бюджета на Българската академия на науките.
Знаете ли защо, на първо място, трябва да го актуализираме? Има нещо много позорно, че в Бюджет 2015 г. за подслушване са отделени над 100 млн. лв., а за цвета на българската научна интелигенция – 30 милиона по-малко. Само този факт е достатъчен, за да се засрамят всички, които сте гласували Бюджет 2015 г. и да поправите грешката веднага след Великденската ваканция. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване госпожа Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Истината е такава, че нямах готовност да взема отношение, но диалектиката на това, което правим днес, защото то е прието в Четиридесет и първото народно събрание, и една провокация от страна на независими колеги отляво ме предизвикаха да взема това отношение.
Искам да кажа, че аз като личност имам морален ангажимент по отношение на моята персонална отговорност към Българската академия на науките с оглед на това, че в Четиридесет и първото народно събрание от тази трибуна подкрепих избора на академик председател на БАН и сега трябваше да Ви кажа, че не съм сгрешила в своя избор и че е бил правилен.
На второ място, защото си позволих да поема ангажимент за да се направи заедно с Българската академия на науките Стратегията за развитие на висшето образование с пълен консенсус и това се случи благодарение на отношението на Българската академия на науките.
Толкова е безотговорно да говориш от тази трибуна за вини и за несъстояли се неща, и за финансиране. Да, това е така. Но не можеш да кажеш, както колегата независим говори, че той ще внесе промяна, защото нито има право на това, нито има възможност да го направи. Но аз смятам, че Българската академия на науките трябва да се подкрепи и ние ще гласуваме за подкрепа на този Доклад, като отново ще кажа, че носим поне съразмерна вина за това, че този Доклад за 2013 г. се приема толкова късно. Но той отчита една реална дейност и аз смятам, че рамката, която поставя за свършена работа, надхвърля базисната цена за това, което те са свършили за един срок от още две години. Смятам, че това ще бъде отчетено.
Мисля, че БАН заслужава да бъде подкрепен за това, което прави, защото се утвърди не само като национален научен и духовен център, а като експертен център, който подкрепя развитието на потенциала на България и правителството в неговата визия и стратегия за развитие на България. Искам да кажа, че заслужава да бъде подкрепен, защото там работят млади, научни работници и този естествен обмен на наука и потенциал със световни лидери трябва и заслужава да бъде подкрепен.
Прави са колегите, които казаха, че заплатите в БАН са много ниски и не отговарят на труда и дейностите, които той върши. Моята партия ще направи всичко възможно, защото дефицитът, който е около 5 милиона, да бъде така направено, че да подкрепим наистина БАН да ги получи и там заплатите да получат някакъв свой естествен ръст.
Ще завърша с това, че със своите възгледи за национални цели, които са дефинирани в този доклад, БАН ще бъде безспорният лидер с неговите хора в стратегиите и в бъдещото развитие на България.
Пожелавам успех на акад. Владимиров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Воденичаров.
СНЕЖАНА ДУКОВА: ... на цялата Академия и нашето присъствие в този успех ще бъде партньорство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Воденичаров, забравих му името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата.
Колеги, преди това да припомня, че с Проекта на доклада на Комисията по образованието и науката ни бе предложен Проект за решение. Ще го припомня докато се съберат депутатите в залата.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г.”
Проектът за решение по доклада обаче не съдържа заглавието на решението, което трябва да има следното наименование:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г.”
Поставям на гласуване заглавието на решението и самия Проект на решение, така както е по доклада.
Режим на гласуване – гласуваме едновременно заглавието, основанието и диспозитива на решението.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Сега ще направим 30 мин. почивка и продължаваме с второто гласуване на Законопроект за фискален съвет и колективни механизми в 12,00 ч.
Моля народните представители да бъдат точни. Предстои второ гласуване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Моля народните представители да влязат в залата. (Шум и реплики.)
Преди прекъсването предупредих, че следва второ четене.

Започваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИСКАЛЕН СЪВЕТ И КОРЕКТИВНИ МЕХАНИЗМИ.
Вносител – Министерски съвет, приет на първо гласуване на 6 март 2015 г.
С доклада за второ четене на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова – ще ни докладва текстовете на ръководената от нея Комисия. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Не се притеснявайте, госпожо Стоянова. Като няма кворум, ще направим проверка и ще се съберат.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Да пробваме с една процедура за допускане в залата, ако не възразявате.
Моля да подложите на гласуване в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение. (Шум и реплики.)
Колегите от „БСП Лява България” ще бъдат преброени от мен. (Реплики.)
Приканвам и останалите от същата парламентарна група да гласуват.
Господин Мерджанов, като част от ръководството на групата, моля за съпричастност. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов. Шум и реплики.)
Прекратете гласуването.
Гласуват 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля гостите да влязат в залата.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2015 г., приет на първо гласуване на 6 март 2015 г.
„Закон за Фискален съвет и корективни механизми”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така:
„Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на Закона.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Петнадесет години след началото на либералните реформи в здравеопазването е достатъчно време, за да видим резултатите. Те са катастрофални както по отношение на здравните показатели, така и като ефективност на здравната система. Катастрофални за здравето на българина.
Пазарната стихия, която превърна българското здравеопазване в сбор от търговски дружества и всички лекари в търговци, закономерно натовари обществото с десет пъти повече разходи за здравеопазване, чието качество се движи в обратна на растящите приходи посока. Над хиляда процента е увеличението на разходите за тези петнадесет години. Идеята за по-малко държава и повече пазар в здравеопазването доведе до крайна комерсиализация на системата, до отказ на държавата от конституционните й задължения към здравето на българските граждани, до недостъпност за бедните. Вместо развитие и усъвършенстване на здравната система в интерес на болния, постигнахме един-единствен резултат – разгром на общественото здравеопазване и тежко комерсиализиране на цялата система.
Липсата на всякакъв контрол върху разходите за здравеопазване води до ежегодни дефицити в системата, които се използват като мотив за изискване на нови доплащания от пациентите. Стотици хиляди граждани без доходи на практика са лишени от достъп до здравеопазване. Когато бедните са много, когато доходите са ниски, да засилваш бизнес посоката на здравеопазването, е не по-малко от геноцид. Недостойната търговия с живота и здравето на българина продължава.
Единственият им възможен контакт със системата е спешната медицинска помощ, което води до нейното претоварване и превръщането й в изкупителна жертва на крайно погрешна реформа. Ликвидирахме поликлиниките и създадохме лекарски кабинети в гаражи и гарсониери в ХХІ век. Разрушиха се всички структурни и организационни връзки в системата – десните трябва да сте щастливи, господин Димитров. Това доведе до хаос на здравните грижи и често поставя пациента в състояние на невъзможен избор за неговото лечение.
Безконтролното и немотивирано от страна на държавата разкриване на нови частни болници, и то най-вече в големите градове, освен че натовари обществото с ненужно увеличени разходи има като последица миграция на медицински специалисти към тях и създаване на сериозен недостиг на кадри дори в някои областни градове. Като прибавим към това изтичането на медицински специалисти извън страната ние вече сме в ситуация на тежък дефицит в количествен и в качествен аспект на лекари и медицински сестри.
За какво пациентът трябва да доплаща, когато боледува, след като е плащал редовно здравните вноски? Веднъж го товарим да плаща 900 лв. за избор на лекар и медицински екип, което постепенно от негово право се превърна в постоянна практика. Втори път, заради това че Здравната каса не заплаща всички медицински изделия при болнично лечение, се отвори широка бизнес ниша за болничния мениджмънт и гражданите заплащат огромни суми при тежки заболявания, а дори вече и на анестезиолозите при определени манипулации.
Под рубриката „подобрени битови условия” ползването на самостоятелна стая в болниците е на цена по-висока от пет звезден хотел: 330 лв. на ден – има такива ценоразписи, 930 лв. за кабелна телевизия и интернет за три дни – има такива ценоразписи в България.
Вместо да се ангажирате с решаването на натрупаните проблеми, Вие от мнозинството ни предлагате поправки в Закона за здравното осигуряване, които ще увеличат хаоса в системата с основен мотив – увеличаване на приходите в лечебните заведения, като създадем така наречения „допълнителен пакет от здравни услуги”, за ползването на който добросъвестният платец на здравни вноски ще трябва да заплати изцяло и отделно, ако иска да не чака за своето лечение, или ще трябва да обиколи болниците в цялата страна, за да разбере къде не са си изразходвали лимита, за да може да се лекува. Честито на болния човек! Това е решение срещу живота и здравето на българина. Правителството решава с наредба кой да се лекува и кой да чака. Въвежда се едно измислено понятие „капацитет”, за да се обоснове плащането от болния българин.
Никой друг освен лекарят поставил диагнозата не може да прецени търпи или не търпи отлагане заболяването на болния човек. Не код на диагнозата, а конкретното състояние на пациента решава проблема с чакането за лечение. Това го знае всеки лекар и всеки пациент. Не е разбрано само от управляващото мнозинство.
Написаните диагнози в наредбата не са критерии за формиране на опашки от чакащи за лечение, защото, ако нямат средства, пациентите могат и да не дочакат на тоя свят лечението си. Опашките от чакащи пациенти няма да увеличат приходите на здравната система, а само на търговските дружества - лечебни заведения, които ще определят произволно цените, както и сега. От това кешовите плащания ще станат не 48% от общите разходи, както е сега, а ще надвишат значително публичните разходи за здравеопазване и нашата осигурителна система ще стане още по-несолидарна и значително по-нечовешка, в сравнение с другите европейски системи.
Абсурдно е предлаганото 15-годишно връщане назад за задължение за изплащане на здравните вноски, без да се държи сметка за давността при публичните вземания. Защо не върнем и данъците 15 години назад? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Да, защо не ги върнем всички?! Как ще осигурим конституционните права на здравно осигурените? Как ще си заплатят здравните вноски трайно безработните?
За тези днешни проблеми на здравеопазването предупреждавахме още през 1995 – 1996 г. След това през 1999 г., тези, които сте от по-скоро, когато вкарахте търговията в здравеопазването, когато остро се противопоставихме на подчиняването на здравната система само на принципите на пазара, също бяхме против. В пазарната джунгла на днешното здравеопазване сигурната жертва е болният човек.
Загубихме доста политическо време в доказване на несъстоятелната теза, че пазарът ще реши всички проблеми на здравеопазването. Крайно време е да седнем и да видим как наистина те могат да се решат. Необходимото решение е за несъответствието в приходите и разходите на здравеопазването. Да увеличим публичните разходи и да редуцираме частните. Частните разходи в България са най-високите в Европа – около половината от общите разходи, при европейски норми под 20%. Общите разходи за здравеопазване доближават средноевропейските – 7,6% от брутния вътрешен продукт, при 8,2% за Европейския съюз.
Структурните и управленски проблеми на системата няма да решим с безконтролното откриване на нови болници, нито с непрекъснатите смени на директори в обществените лечебни заведения и с постоянния вой за повече пари.
Докога бедна България ще продължава да готви медицински специалисти за богата Западна Европа? Как да задържим младите лекари в страната? Това не може да стане, докато не се изработи справедлив механизъм за заплащане в обществения здравен сектор, който да премахне огромните разлики в заплащането между отделните специалности в отделните болници, някои от които са петцифрени суми, докато не гарантираме ясно развитие за лекарите и здравните специалисти в България.
Уважаеми народни представители, България остро се нуждае от истинска дискусия по тези проблеми и от решения за развитие на здравеопазването, а не от поредните законови поправки, които не само, че не решават никакъв проблем, а създадат нови и бутат здравеопазването още повече в търговското русло.
Уважаеми народни представители, БСП лява България настоява министър-председателят да се запознае с тази позиция, а управляващото мнозинство да спре безумния експеримент с живота и здравето на българина, да не се приема Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, защото той просто е опасен за живота на днешните и бъдещите поколения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Един велик поет и мислител е казал, че „истинският социалист иска да раздели всичко по равно, даже и греховете”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз не мога да разбера, всъщност има обяснение – левицата боледува тежко. В рамките на своето заболяване показва липса на всякаква ориентация – авто-, ало-, на медицински език – колегите ще Ви обяснят какво значи, липса на краткосрочна историческа памет, но липса и на законодателни познания.
Искам да припомня, че за последните 15 години два мандата, година и половина имахте възможност да претворите в дела тези свои намерения за друг облик на българското здравеопазване.
Искам да припомня, че само допреди една година единственото, с което ще се запомни Вашият министър д-р Таня Андреева, са малките пироговчета, но и те останаха в историята.
Освен това искам да подчертая, че законодателната процедура дава възможност до утре в 18,00 ч. народните представители от Вашата партия да представят своите предложения към Закона за здравното осигуряване. Ако те наистина дават решение на проблемите, които изложихте и които аз не отричам в по-голямата им част – ние категорично ще ги подкрепим. Защото етапът на констатациите за проблемите в системата отдавна е преминал. Търсят се решения – да, те невинаги са приемливи от всички, но ние потърсихме и предварителния консенсус.
Категорично смятам, че дебатът за здравеопазване трябва да се изнесе над партийната му употреба. Защото изключително лесно от тази тема се печелят политически дивиденти. Вие сте показателен пример в това отношение. Само че от това решенията за сектора в никакъв случай не са нито добри, нито устойчиви.
Ние търсим наистина дългосрочните решения, за да подобрим стандартите за показателите на здравето на нацията. Това са нашите намерения. Отворени сме към всякакви предложения. Не прехвърляйте Вашата вина върху нас, ние просто сме готови и да носим отговорност, и да търсим добрите и нужните решения, а дебатът предстои. Моля Ви да развихрите своята мисъл, идеи и предложения. Във Вашите среди имате и бивши заместник-министри на здравеопазването, които да дадат тези свои решения и предложения, които не са могли тогава да прокарат, защото за всяко решение е необходима и политическа воля, освен едно показно намерение. Да оставим празното политическо говорене, наистина да търсим добри решения за здравето на нацията, защото и българските пациенти, и работещите в системата го заслужават. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Член 1.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон урежда създаването, дейността и състава на Фискалния съвет, както и създаването и прилагането на автоматичните корективни механизми по чл. 23, ал. 3 от Закона за публичните финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Този закон има за цел да създаде условия за спазването на фискалните правила, предвидени в Закона за публичните финанси, с оглед поддържането на устойчиви публични финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава втора, Раздел I, чл. 3, 4 и 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора, Раздел I, членове 3, 4 и 5 и наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора, Раздел І, чл. 3, 4 и 5 и наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Съветът:
1. наблюдава спазването на числовите фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, които се отнасят за сектор „Държавно управление” и за консолидираната фискална програма;
2. изготвя мотивирано становище и препоръки относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите в срок до 10 дни от публикуването им на интернет страницата на Министерството на финансите;
3. изготвя мотивирано становище и препоръки по
законопроекта за държавния бюджет, по законопроектите за
бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса, по законопроектите за
тяхното изменение и допълнение, по проектите на средносрочна
бюджетна прогноза, както и на други стратегически документи на
Министерския съвет, относими към спазването на числовите
фискални правила по т. 1, в рамките на процедурата по съгласуване
и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на
Министерския съвет;
4. изготвя мотивирано становище по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, на бюджетите на държавното обществено осигуряване и останалите социално-осигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на процедурата по съгласуване и внасяне на проекти на актове за
разглеждане на заседание на Министерския съвет;
5. изготвя и предоставя на председателя на Народното
събрание мотивирано становище и препоръки по одобрените от
Министерския съвет законопроекти и документи по т. 3 и отчетите
по т. 4 в срок не по-късно от 14 дни от внасянето им в Народното
събрание;
6. при установяване на значително отклонение на
макроикономическите прогнози от отчетните данни в рамките на
период от поне четири последователни години препоръчва на
министъра на финансите предприемането на мерки за коригиране на
отклонението;
7. следи за прилагането на автоматичните корективни
механизми по чл. 23, ал. 3 от Закона за публичните финанси, като
изготвя мотивирано становище за:
а)наличието на значително отклонение от средносрочната
бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за нейното
постигане и необходимостта от задействане на автоматичните
корективни механизми – в сроковете по т. 2-5;
б)корективния план – в рамките на процедурата по
съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на
заседание на Министерския съвет, както и за неговото изпълнение;
8. изготвя мотивирано становище за наличието и
прекратяването на извънредни обстоятелства съгласно чл. 24 от
Закона за публичните финанси, за което информира министъра на
финансите;
9. изготвя мотивирани становища относно рисковете за устойчивостта на публичните финанси, за което информира министъра на финансите и други заинтересовани институции.
(2) Мотивираните становища и препоръките на Съвета нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет не приема тези от тях, които са относими към него, трябва да се мотивира писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите.
(3) Мотивираните становища и препоръките на Съвета се публикуват на интернет страницата му.
(4) Председателят и членовете на Съвета осъществяват
дейността си по този закон въз основа на собствена експертиза. Те
имат право да изискват и получават информация от държавните
органи, които са длъжни да им я предоставят при спазване на
действащото законодателство.
(5) Председателят и членовете на Съвета нямат право да искат или да приемат указания от Министерския съвет или от други органи и институции.
(6) Съветът разработва и приема методология, съдържаща обективни критерии за целите на становищата и препоръките си относно официалните макроикономически и бюджетни прогнози, както и критерии за установяване на значително отклонение на показателите в макроикономическите прогнози от отчетните данни. Методологията се публикува на интернет страницата на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 6? Няма.
Гласуваме чл. 6 в редакцията на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Раздел ІІІ.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Съветът се състои от петима членове, включително председател, които се избират от Народното събрание, след проведена публична процедура.
(2)Мандатът на членовете на Съвета е 6 години. Едно лице не може да бъде избирано за член на Съвета за повече от два последователни мандата.
(3)Нови членове на Съвета се избират от Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата им. Членовете на Съвета продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандата до избора на новите членове.
(4) Мандатът на член на Съвета се прекратява предсрочно:
1. по негово искане;
2. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
3. при смърт;
4. при установяване, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 или при възникване на несъвместимост по чл. 8, ал. 2 и 4;
5. при неучастие без основателна причина в две последователни заседания на Съвета;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(5) При настъпване на обстоятелствата по ал. 4 се уведомява Народното събрание за извършване на нов избор.
(6) В случаите по ал. 4, т. 1, 3 и 6 основанията се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.
(7) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета Народното събрание избира на негово място друго лице за остатъка от мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 7.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 8 и наименованието на Раздел ІV.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Заседанията на Съвета се свикват от председателя му по негова инициатива или по инициатива на всеки от членовете му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 9.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) При осъществяване на дейността си Съветът приема решения.
(2) Решенията за приемане на мотивирани становища и/или препоръки се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 11.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 12.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Съветът може да получава оценка за дейността си от подобни независими органи за фискално наблюдение в други държави на всеки три години.
(2) Оценката по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Съвета и се изпраща до председателя на Народното събрание за сведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 13.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 14, 15, 16 и за наименованието на Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) Автоматичните корективни механизми по чл. 23, ал. 3 от Закона за публичните финанси обхващат изготвянето, приемането и прилагането на корективен план.
(2) Механизмите по ал. 1 имат за цел коригиране на възникнало значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за постигането й съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, наричан по-нататък „Регламент 1466/97”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 17.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Наличието на значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за постигането й се установява от един или повече органи, както следва:
1. Европейската комисия съгласно Регламент 1466/97;
2. министъра на финансите в рамките на бюджетния процес;
3. Съвета съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) При значително отклонение от средносрочната бюджетна цел или от стъпката за постигането й министърът на финансите в срок до два месеца от установяване на отклонението изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет корективен план.
(2) В случай че корективният план предвижда мерки, свързани с правомощия на Народното събрание, Министерският съвет внася плана за приемане в Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е разликата между текста на вносителя и редакцията на Комисията?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва много внимателно да видите, госпожо Председател – да не би да има разлика в някоя запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание към докладите – това просто е несериозно! Специално в този текст не виждам никаква разлика, освен запетайките. Играем си на четене.
Моля за изказвания. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 19 в редакцията на Комисията, каквото и да означава това – това е текстът на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. Корективният план по чл. 19 включва:
1. периода на корекция, който може да бъде до две последователни бюджетни години след годината, в която е установено наличието на значително отклонение;
2. средногодишното подобрение на структурния баланс в размер най-малко 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт за периода на корекция;
3. приходните и разходните корективни мерки, подробно описани по вид, размер и количествена оценка на въздействието им върху подсекторите на сектор „Държавно управление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук разликата от текста на вносителя е едно членуване в т. 3 – „разходните”.
Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 20.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. Корективният план отчита препоръките за преодоляване на значителното отклонение от средносрочната бюджетна цел или от стъпката за постигането й, отправени към България съгласно Регламент 1466/97.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 22.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Изпълнението на корективния план може да бъде временно преустановено при наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 24, ал. 3 от Закона за публичните финанси, без това да излага на риск устойчивостта на публичните финанси в средносрочен план.
(2) При прекратяване на обстоятелствата по ал. 1 министърът на финансите при необходимост внася за одобрение от Министерския съвет ревизиран корективен план. В случаите по чл. 19, ал. 2 Министерският съвет внася ревизирания корективен план за приемане в Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук разликата от вносителя е само „В случаите по чл. 19, ал. 2 Министерският съвет внася в Народното събрание”! Заради обърнат словоред, „Народното събрание” да отиде в края на изречението – целият текст наново!
Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме чл. 23.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L 306/41 от 23 ноември 2011 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителна разпоредба” и § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това – Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Слушаме Ви, господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да допуснем в залата Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”, и Калина Димитрова – от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Караджов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Отменете гласуването.
Колеги, няма кворум. Моля да бъде преустановено движението в залата. Правя втори опит и минаваме към поименна проверка. Проверката ще бъде първи последен, втори – 239.
Поставям на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 33, ал. 2 се създава т. 6:
„6. брой на абонатите на предприятието, диференцирани съгласно предлаганите от предприятието услуги, въз основа на данните от ежегодния отчет за дейността, предоставян от предприятието във връзка с чл. 38, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става алинея 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Предприятието публикува информацията по чл. 33, ал. 2, т. 6 на страницата си в интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 75, ал. 1 думите „чл. 74” се заменят с „чл. 74, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 77, ал. 2, изречение второ думите „чл. 74” се заменят с „чл. 74, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предложение от народния представител Камен Костадинов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „при наличие на техническа възможност” се заличават и се създава изречение второ: „Изключение от задължението по изречение първо може да бъде допуснато от комисията единствено при липса на техническа възможност за срок не по-дълъг от три месеца.”
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, могат да откажат или да ограничат осигуряването на взаимно свързване в случаите, когато дадено предприятие не осигурява функцията „идентификация на линията на викащия” за повиквания, произхождащи от неговата мрежа. Възможността по изречение първо не се прилага само ако комисията е допуснала изключение при липса на техническа възможност в срока по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, като един от съвносителите на предложенията, сега правя предложение за разделно гласуване на двете точки – т. 1 и т. 2, тъй като по отношение на т. 1 нямаме проблем, защото всички сме гласували единодушно, но по отношение на т. 2 имаше различни мнения и опасения, че ще нарушим две европейски директиви – за достъпа и за универсалната услуга. Поради това предлагам да бъдат гласувани поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за разделно гласуване на § 6 – точки 1 и 2 да бъдат подложени на гласуване поотделно.
Моля, гласувайте.
Гласуват 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване § 6, т. 1 – за изменение и допълнение на чл. 257, ал. 1 от Закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Сега гласуваме § 6, т. 2 – за създаване на нова ал. 8. Това е проблемната алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 10, против 8, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Тук обаче ще се наложи прередактиране на § 6, тъй като остава само с една точка.
Господин Караджов, предложете редакцията.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предлагам следния текст:
„§ 6. В чл. 257, ал. 1 думите „при наличие на техническа възможност” се заличават и се създава изречение второ: „Изключение от задължението по изречение първо може да бъде допуснато от Комисията единствено при липса на техническа възможност за срок не по-дълъг от три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, разбирате защо се налага това уточнение – защото остана само една точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 7, и предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 331, ал. 3, 4, 5, 7 и 8 думите „влязло в сила” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграф... (Народният представител Десислав Чуколов иска думата за процедура.)
Искате процедура преди гласуването, така ли?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре. Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, от името на Парламентарната група на Партия „Атака” искам да направите поименна проверка на кворума в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, поименна проверка:
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - тук
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук
Налице е кворум.
От залата отсъства само Парламентарната група на „Атака”.
Продължаваме с гласуване на § 7, докладван преди поисканата поименна проверка от групата на Политическа партия „Атака”.
Гласуваме § 7.
Гласували 84 народни представители: за 80, против – няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Списък на допълнително влезлите народни представители: Антони Тренчев, Борислав Великов, Валентин Павлов, Айдоан Али, Валентин Касабов, Джейхан Ибрямов, Георги Божинов, Алексанадър Методиев, Иван Валентинов Иванов, Даниела Дариткова, Бойка Маринска, Кирил Котев, Дора Янкова, Делян Добрев, Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 3, 4 и 5, които стават съответно 8, 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок параграфите с номера 8, 9 и 10 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.
Ще имате предложения? Добре.
Изказвания по предложението на Допълнителната разпоредба? Комисията подкрепя наименованието. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11, с уточнението, че е допусната техническа грешка. В предложения от вносителя текст „§ 4” всъщност е „§ 9”. Затова ще изчета още веднъж текста:
„§ 6. Параграф 9 относно чл. 334б съдържа мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 531/2012 на ЕС и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени и мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ, L 172/10 от 30 юни 2012 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване техническата поправка в „§ 6” вместо „§ 4” да се чете „§ 9”.
Гласуваме поправката.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване пълната редакция на § 6 по вносител, който става § 11 в доклада на Комисията, ведно с току-що приетата от нас техническа поправка.
Гласуваме, колеги.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на второ четене.
Следващите ни точки в седмичната програма са предвидени съответно като т. 1 и 2 за четвъртък.

Така че преминаваме към точка седма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ГАРНИЗОН МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЯНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, И ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В ЕВРОПА ОТНОСНО БАЗОВА ПОДДРЪЖКА НА МОДУЛ НА КИС СЪС СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗВРЪЩАНЕ, ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН НА НАТО.
От Комисията по отбраната... Къде е господин Михов? (Реплики.) При мен има доклад, колеги.
През това време ще чуем доклада на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги!
„Доклад
Относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане, втори Свързочен батальон на НАТО, № 502-02-8, внесен от Министерския съвет на 13 март 2015 г.
През юни 2009 г. от Военния комитет на НАТО и впоследствие от Северноатлантическия съвет е взето решение в Република България да бъде сформиран национален мобилен комуникационен модул в състава на втори свързочен батальон на НАТО, разположен в Италия. Изграждането на необходимата инфраструктура за този модул е проект по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NATO Security Investment Program). С Решение на Министерския съвет от 29 август
2012 г. неговото изпълнение на територията на Република България е одобрено.
Личният състав на националния КИС модул на нашата територия се състои от двама офицери и 55 сержанти и войници, които се осигуряват от страната домакин. КИС модулите са част от командната структура на НАТО, като основните разходи по поддръжка и осигуряване са предмет на общо финансиране от Алианса. Нивото на поддръжка, което трябва да се осигури от страните домакини за всеки специфичен елемент, се дефинира от споразумение за поддръжка (Garrison Support Arrangement) между Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа и съответната страна домакин на основата на утвърдените Стандарти и политика за поддръжка от страната домакин и Основната концепция за поддръжка. Националните модули могат да се използват за национални цели, доколкото задълженията към НАТО не се нарушават.
Споразумението е подписано от българска страна на 16 юли 2014 г. на основание на Решение на Министерския съвет по т. 13 от Протокол № 37 от заседанието на 18 септември 2013 г. То урежда условията за установяване, функциониране и осигуряване на комуникационния модул на територията на страната, както и отношенията между страната домакин и НАТО в следните области: инфраструктура, финансиране, поддръжка, личен състав и др. Проектът е изготвен въз основа на типов проект за споразумение, прилаган спрямо всички заинтересовани страни – членки на НАТО.
В процеса на съгласуване на Проекта на споразумение по реда на чл. 5 от Закона за международните договори на Република България беше направено предложение за неговата ратификация поради това, че се установяват финансови задължения за държавата като страна домакин. Това условие залегна и в т. 3 от Протоколното решение на Министерския съвет, цитирано по-горе. Финансовите средства за осигуряване на националните ангажименти по прилагане на Споразумението ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на отбраната.
На редовно заседание, проведено на 25 март 2015 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за Споразумението за поддържане на гарнизон между Република България, представяна от Министерството на отбраната и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане, втори Свързочен батальон на НАТО.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Сега ще чуем доклада на водещата комисия.
Господин Михов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители.
Ще сведа пред Вас:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB), подписано на 16 юли 2014 г. и на 28 август
2014 г. в Монс, Белгия, № 502-02-8, внесен от Министерския съвет на 13 март 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB), подписано на 16 юли
2014 г. и на 28 август 2014 г. в Монс, Белгия, № 502-02-8, внесен от Министерския съвет на 13 март 2015 г.
В заседанието на Комисията участваха 18 народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и началникът на политическия кабинет на Министерството на отбраната Илия Налбантов.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов.
Проектозаконът за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България и SHAPE относно базова поддръжка на Модул КИС със способности за развръщане (DCM) към 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB) е внесен в Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с Решение № 155/12 март 2015 г. на Министерския съвет на Република България.
На 16 юли, съответно на 28 август 2014 г., в Монс, Белгия е подписано Споразумение за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM) като част от 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB). Основание за подписване на Споразумението е решение на Военния комитет на НАТО и впоследствие на Северноатлантическия съвет за сформиране на национален мобилен комуникационен модул (DCM) в Република България като част от състава на 2-ри свързочен батальон на НАТО, разположен в Италия. С решение на Министерския съвет от 29 август 2012 г. неговото изпълнение на територията на България е одобрено.
Личният състав на националния КИС модул на наша територия се състои от двама офицери и 55 сержанти и войници, които се осигуряват от България. Националните модули могат да се използват за национални цели, доколкото задълженията към НАТО не се нарушават. Издръжката на личния състав е национална отговорност.
Споразумението между България и Обединеното съвместно командване на НАТО регламентира всички въпроси по базовата поддръжка на модула. Изграждането на инфраструктурата на модула е проект по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Разходите по поддръжката са споделени между НАТО и Министерството на отбраната. Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание поради факта, че е съгласувано по реда на чл. 5 от Закона за международните договори на Република България и се установяват финансови задължения за държавата като страна домакин.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Янко Янков, Христо Гаджев и Илиян Тодоров.
След изслушването на мотивите и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, в което участваха 18 народни представители. Със 17 гласа „за” и 1 – „против”, Комисията по отбрана прие следното
РЕШЕНИЕ
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB), подписано на 16 юли 2014 г. и на 28 август 2014 г. в Монс, Белгия, № 502-02-8, внесен от Министерския съвет на 13 март 2015 г.” Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да участват в него да дадат знак.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Днес на хартия България се води демократична държава. Всички Вие претендирате, че сте радетели на демокрацията. Питам Ви тогава от тази трибуна: защо не попитахте българския народ, защо не направихте първо един референдум дали той иска да бъде в НАТО? Нали това е най-демократичният способ? Защо Вие, демократи, не попитахте българския народ в момента иска ли бази на НАТО в България, в частност, тази, за която говорим, в Горна Малина? Не го попитахте!
Дами и господа, това, което правите, не е демокрация, това е висша форма на плутокрация. Какво ни предлагате днес? Да открием модул на КИС на НАТО в Горна Малина, откъдето НАТО да командва, управлява, наблюдава и контролира дейността на подразделенията на въоръжените си сили. Предлагате ни модул на КИС в България, откъдето НАТО да контролира и координира новосъздаващите се в момента специални сили за бързо реагиране на Алианса. Предлагате ни от наша територия да се ръководят 30 хил. души натовски специални сили и 5 хил. войници за бързо реагиране, които са насочени към Руската федерация. Защо през целия този период Вие не обяснихте защо се изгражда тази натовска база, този модул на КИС в България? Никой от Вас – има адмирали, полковници, генерали при от Вас, от ГЕРБ, не излязохте да кажете защо се прави това. (Реплики от ГЕРБ.) Тоест, Вие ни предлагате България да се превърне в плацдарм за военни удари срещу трети държави. Предлагате ни да въвлечете България във война с Русия, чрез лъжата, че като членове на НАТО сме задължени да изградим подобен модул на КИС на наша територия.
Дами и господа народни представители, много Ви моля някой от Вас да извади договора с НАТО, да излезе на тази трибуна и да покаже на цялото българско общество, на всички нас член от договора, който ни задължава да изградим подобна натовска база. В противен случай аз Ви моля да спрете тази лудост, защото наистина от „Атака” Ви предупреждавахме многократно – вкарвате България във война и ще страдаме всички ние. Излезте с договора за НАТО и покажете къде се задължаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Миналата седмица разбрахме, че парламентът ще гласува удължаването на договора за американските бази в България, чийто срок изтича догодина, но след броени дни трябва да се даде законното в такива случаи предизвестие, сиреч парламентът ще гласува нов 10-годишен период за американски бази в България.
Днес разбираме, че ще имаме натовска база в България. (Реплики от ГЕРБ.) Смятам, че въпросът е изключително сериозен и българският народ трябва да знае кой кой е в този парламент и кой как е гласувал.
Затова правя конкретно предложение – поименно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Енчев.
Когато стигнем до закриване на дебата и преминем към гласуване, ще подложа на гласуване това Ваше предложение, както правилникът налага да сторя това.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Един идеолог на лъжата, госпожо Председател, е казал, че за да хване дикиш трябва да има малко истина в нея, другото е подигравка с трибуната и със състава на Народното събрание. В това, което се излага тук, няма грам истина, няма дума истина.
Първо, ретроспекция на това, което гласуваме в момента, процесът е тръгнал при правителството преди първото правителство на ГЕРБ, през май-юни 2009 г. Нито е имало северноафрикански процеси, нито е имало близкоизточни процеси, нито е имало украински конфликти и така нататък. Всичко върви регулярно.
Ние като държава, която доброволно и единодушно се е присъединила към Северноатлантическия алианс, сме длъжни да участваме в процесите на изграждане на способностите на този Алианс.
За тези, които не са в темата и са далеч от истината за националната сигурност на България, съм длъжен да подчертая, че ние много слабо участваме в тези процеси. Не само България, бившите соцстрани, тези, които сега ги водят от Централна и Източна Европа, защото Алиансът в момента няма достатъчно развити способности, за да защитава тази част от своята територия.
Процесът сега продължава, нито приключва, нито са бази, нито нищо. Просто процесът продължава с една информационна система, която е длъжна да бъде развита и в тази част на територията на Алианса.
Аз искам обаче да се върна малко по-назад, защото тук се говорят откровени неистини. Лично аз като офицер от Българската армия от 1981-а до 1990 г. съм ходил с ешелони с българска зенитно-ракетна техника, с три комплекса „Круг” и „Оса” на стрелби, преминавайки през територията на две държави и стреляйки в трета – тогава Съветският съюз, сега Казахстан. Ние сме ходили с наше въоръжение от автомат „Калашников” и пистолети за офицерите до бойни ракети, зенитно-ракетни комплекси, нашите пускови установки и всичката останала техника на цели полкове или бригади, с които сме стреляли. Нито сме застрашили териториалната цялост на Румъния, нито на Украйна, нито на Молдова, нито на всички държави, през които сме преминавали тогава. Ние сме били част от Варшавския договор и сме изпълнявали нашите задължения като част от Варшавския договор.
Искам да Ви кажа, че през 1996 - 1998 г. като офицер от Българската армия лично аз с офицери – тогава наши партньори по партньорство за мир, тоест това е широката част на НАТО, съм оглеждал в продължение на дни и месеци бъдещите полигони и летища и сме се спрели на два – на Корен и на Ново село, след това беше избрано Ново село като най-подходящо за провеждане на съвместна подготовка, от която България има изключителна изгода, и финансова, но не само финансова. Тук го няма бившият министър на отбраната, за да Ви каже, че само за миналата година нашата финансова изгода от цялата тази работа е 40 млн. долара. Ние имаме изключителната привилегия да се готвим с най-добрите войници на света. (Реплики от „Атака”.) Не срещу някого, а за защита на нашите интереси и нашата териториална цялост.
И тези, които са платени от руснаците, да не стават и да говорят тук глупости за застрашаване на нашата цялост. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Напротив, по този начин ние ще гарантираме и ако договорът за НАТО някой не го е чел, той не е голям – 15 члена е, нека да вземе да го прочете и да разбере за какво става въпрос, да не плашим тук хората и да говорим глупости.
Ние сме длъжни да продължаваме да развиваме нашите отбранителни способности в състава на НАТО и така ще бъде, независимо от бръщолевенето на мои колеги. (Реплики от „Атака”. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има по-подходящи глаголи, господин Тошев.
Реплики? Няма.
Процедура – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви да удължим времето за работа на Народното събрание до гласуването на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 18, против 52, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Други народни представители желаят ли да участват?
Процедура – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, по начина на водене искам да обърна внимание на това, че се обсъжда такава много важна тема за абсолютно всички български граждани.
Моля да се намесвате, когато Ваши колеги съпартийци, но в случая като председател на Събранието, при подобно поведение, което говорещият преди малко прояви – неуважително, и с обидни квалификации, бръщолевене каза и такива неща.
Господин Тошев, имайте уважение, защото темата е много по-висока от Вас и от Вашето самочувствие и заслужава отговорно отношение. Недейте по този лекомислен и менторски начин да обяснявате, понеже сте били военен и специалист. Тук става дума не за военна терминология, технология и познания, а за политическо решение.
Това че Вашата партия, още преди ГЕРБ, е имала споразумение с НАТО, не променя нищо. Ситуацията обаче се е променила. Имаме нови обстоятелства, затова моля отнасяйте се с отговорност, госпожо Председател, правете бележки в такива случаи, защото темата е важна.
Съжалявам, че не гласувахте удължаване на времето, явно искате да претупате този въпрос. Но няма да стане така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Сидеров, надявам се да сте чули, че реагирах на думата, която употреби господин Тошев. Това е записано и в стенограмата.
Аз се присъединявам към Вашия призив всички народни представители да си мерим думите и да пледираме от тази трибуна по начин, без да се засягаме помежду си, защото в крайна сметка това се получава от нашите изказвания.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми колеги, като член на Комисията по отбраната, подкрепих това предложение, заедно с другия колега от Патриотичния фронт господин Михов, защото по темата за присъствие на части на НАТО и на други части от съюзни държави в България се развихря една, бих казал, доста глупава спекулация и евтина пропаганда.
Извинявам се на хората, които говориха преди мен – аз съм служил 2 години и 17 дни в Българската армия. Председателят на Комисията по отбраната е български генерал, началник на Щаб на Българската армия. В залата има български генерали, адмирали, хора, опитни военни. Много моля хора, които не са ходили войници (ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ), да не ме учат какво е важно за националната сигурност на България!
Прав е господин Сидеров, като каза, че след подписването на договора за НАТО има нови обстоятелства. Така е, има нови обстоятелства, но те не са в полза на България. Новите обстоятелства застрашават сигурността на България.
Основният проблем е, че след подписването на Договора за присъединяване на България към НАТО, една съседна наша държава развива политика на вмешателство във вътрешните работи на България, развива политика, в която България е в периферията директно на нейните интереси, говори за възстановяване на Османската империя.
На 1000 км от България се води военен конфликт, нов по своя характер и глобален по мащаб. Това е радикалният ислямизъм под знамето на „Ислямска държава”, която изнася революцията извън територията на Леванта, Ирак и Сирия. Това са новите обстоятелства. Те налагат България да бъде военно готова.
За съжаление, много пъти съм го казвал, и не е моя констатация, а констатация на всички колеги, които са запознати със състоянието на Българската армия, че Българската армия има своите много сериозни проблеми. Наличието на подобни структури на територията на България като този център по никакъв начин не вредят на националната сигурност, а напротив, укрепват я. Те действително спомагат за развитие на отбранителната способност на Българската армия, която, за съжаление, към момента, констатирам го с огромно огорчение, не е в състояние да изпълни своето основно конституционно задължение, а именно защита на териториалната цялост и суверенитета на България.
Така че когато говорим за това, когато говорим на обществото – а, опасно е, ще дойдат тук едни чужди войници, които ще ни окупират, ще дойдат едни чужди войници, които ще нападнат Русия.
Извинявам се много, един български президент го беше казал преди години: „Обичам Русия, но повече обичам България. Преди всичко ме интересува сигурността, националната сигурност на България и след това идват чувствата ми към Русия, Америка, Германия и така нататък”.
В конкретния случай, когато говорим за отбранителната способност на Българската армия, би трябвало да ни притеснява състоянието на Българската армия, а не да се притесняваме какво мислят в Москва, в Киев или някъде другаде по света. Това е основният аргумент, поради който аз гласувах „за” и сега пак ще гласувам „за”, много ясно осъзнавайки, че това ще бъде използвано за спекулации да се развива една пропаганда – ето ги тези войнолюбци, тези, които готвят война с Русия и така нататък. Няма такова нещо! Както виждате, никой не готви война с Русия, още по-малко България се готви за това нещо.
Много моля, когато става въпрос за националната сигурност на България, по много други теми можем да правим спекулации, по много други теми можем да си правим евтин PR, да демагогстваме, но когато става въпрос за сигурността на държавата, би трябвало да бъдем действително национално отговорни. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Реплики?
Господин Волен Сидеров иска изказване, което най-вероятно ще се случи в утрешния ден. Да приключим процедурата по реплики и дуплики.
Господин Корман Исмаилов – реплика, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Репликата ми не е по духа на изказването на господин Каракачанов, а само по една малка част от неговото изказване. За изречението, в което той казва за хора, които не са ходили в казармата, просто искам да припомня, че сред народните представители има и дами, които няма как да са ходили в казармата. Но всички народни представители имаме право да се изказваме по тази тема, защото сме народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Репликата ми е към господин Каракачанов.
Господин Каракачанов, може да сте били в казарма, но или не разбирате от геополитика, или се правите, че не разбирате. Не се опитвайте да ни заблуждавате, че всичко това се прави заради „Ислямска държава” в Близкия изток.
Това, което става с този, така наречен, „модул”, да го кажа „Военна база на НАТО”... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ: Това не е военна база.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ...не е заради „Ислямска държава”, която наистина е реална заплаха, а заради събитията в Украйна.
Цитирам Ви, господин Каракачанов, тъй като сте отсъствали от България тези дни, американски генерали по време на изслушването им в Сената на Съединените американски щати, които признаха, че изнасянето на бази, на пунктове в Източна Европа е само с една цел – дисциплинирането на Русия и подкрепа за Украйна. Неслучайно висш американски военнокомандващ силите на НАТО в Европа заяви, че тази верига от бази от Латвия, Балтика до Балканите е само с една цел – не Близкият изток, както Вие твърдите и се опитвате да ни внушите и така да свалите историческата си отговорност – на Вас и на Патриотичния фронт, че ще подкрепите това нещо, а заради Украйна и заради, повтарям, укротяването на „руската мечка”.
Всеки от Вас, който гласува това и даде своя глас „за”, участва във въвличането на България в евентуален военен конфликт.
Отново повтарям своето предложение за поименно гласуване. Българският народ трябва да знае всеки от нас какво мисли и как ще вдигне своята ръка. Нека българският народ да знае и избирателите на Патриотичния фронт, че Патриотичният фронт подкрепя чужди бази в България. (Реплики от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, поименно ще дам възможност.
Но тъй като два пъти господин Енчев иска едно и също нещо, хубаво е преди да прави процедурни предложения, да прочете Правилника. Член 64 казва, че предложение за гласуване по конкретни точки, в това число и поименно, се прави от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Такава възможност не може да бъде направена и да бъде допуснато подобно искане, господин Енчев, тъй като Вие не участвате и не сте член на парламентарна група, а зад и около Вас няма десет народни представители, които да са поискали това, за да се допусне гласуване до пленарна зала.
Моля Ви, не го правете за трети път! Спестих Ви това поучение, което в момента Ви правя, но Вие настоятелно продължавате да поддържате искане, което е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Каракачанов, за съжаление, може да нямам Вашия опит в армията, също така нямам опит като агент на Държавна сигурност, но какво мога да кажа? Искам да Ви поправя.
Не става въпрос за чуждестранни войници. Още в самото начало на документацията се казва, че става въпрос за двама български офицери и петдесет и пет български сержанти и войници.
Тук, във въпросното Споразумение, не става въпрос за идване на никакви чуждестранни сили. Ратификацията е единствено от гледна точка на това България да може да се възползва от финансова помощ на НАТО и да се изгради български център. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Гаджев наистина няма опит, и не само няма опит, но и не слуша внимателно.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ, от място): Правех реплика на Енчев.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ама аз правех изказването, а не господин Енчев.
По темата, действително много ясно е записано в Споразумението за какво става дума. Не става въпрос за чужда база, а за 55 войници и двама офицери. Не става въпрос за чужди бази, а за български войници и офицери.
Второ, към репликата на господин Корман Исмаилов.
Господин Исмаилов, аз говорех за преждеговорящите, а Вие сигурно ги възприемате като дами? Аз имах предвид, че преждеговорящите не са служили войници, а не че дамите трябва да служат войници. (Смях, оживление.) Това имах предвид. То е като отговор на Вашата реплика.
Към господин Енчев, не знам, човек, когато стане независим, вероятно става и русофил. Господин Енчев, гледал съм много Ваши предавания – доста крайно антируски, а Путин беше обявяван за какъв ли не – сатрап, враг и така нататък.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Така беше.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Учудвам се.
Аз в живота не съм променял мненията си. Даже, ако си спомняте, никога не съм правил подобни антируски изказвания. Напротив, бих Ви казал: малко е крайничко това. Все пак Русия е голяма страна, традиционен партньор и така нататък. (Шум и реплики.)
Сега, разбира се, когато човек стане независим, тръгне да прави нова партия и се бори за народната любов, става и русофил. Както беше казал и поетът, хайде да не го цитирам, че ще Ви дам право на поименно обяснение.
Истината е друга – проста и ясна. Вие споменахте едно изречение, което е възлово – историческа отговорност, не само за Патриотичния фронт, но и на всички български народни представители. Всички български народни представители имат историческата отговорност по всевъзможен начин да гарантират националната сигурност на България.
Този модул от 55 души войници и двама офицери български граждани би могъл само да подобри отбранителните възможности, опит и умения на българските военнослужещи. Не съм казал, че това се прави само и единствено заради проблемите в Близкия изток. Ако бяхте ме слушали добре и внимателно, щяхте да запомните какво казвам аз – че България има проблеми, свързани със съседна държава, която открито предявява неоосманистки претенции не само по отношение на България и Балканите, но и в самия Близък изток. Имаме огромен проблем в Близкия изток с „Ислямска държава”, който не само не е преодолян като проблем, но се прехвърля и в други европейски държави. Намира подкрепа в съмишленици от европейски държави, европейски граждани, изнася революция под формата на тероризъм, създава заплахи за националната сигурност.
Така че много Ви моля: когато се изказваме или правим реплики, да бъдем максимално обективни и коректни към това, което говорим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ, единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, Вие желаете изказване, но тъй като завършихме процедурата по изказването на господин Каракачанов, който започна преди 14,00 ч., беше отхвърлено предложението за удължаване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, говори встрани от микрофоните): Направете изключение и ми дайте думата, нещата не са коректни. Вие оставихте този човек да излезе и да ме плюе тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност. Просто прекъсвам дебата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: (Атака, говори встрани от микрофоните): Този човек излезе тук да се гаври и подиграва и сега ме оставяте без възможност да отговоря?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, имате думата.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Няма да отговарям на Каракачанов, защото трябва да го питам, когато ставаш агент на Държавна сигурност по време на комунизма, даваш ли клетва към Съветския съюз или към Съедините щати, или към НАТО? Вероятно към Съветския съюз и към Варшавския договор е била дадена клетвата, която е дал агент Иван.
Няма обаче да се занимавам със заяждания на дребно, защото това са заяждания, които говорят за изключителен комплекс.
Искам да кажа, че това, което решавате в момента и искате да го поставите на гласуване, е много опасно. Не става дума за Русия. Става дума за България. Ние говорим точно за България.
Тези тежки американски машини, агент Иван (показва снимка), са стоварени тук миналата седмица и са 200 на брой. Те са в България, за да ни пазят от кого?! От Турция ли според Вас?!
А защо сте прегърнати с партията, чийто лидер се снима с Ердоган? Прегръдка с Ердоган пред турското знаме – Вие сте партньори с тази партия и ми говорите за някакви опасности от Турция! Лицемерие, фалш и двоен стандарт! Не можем да вярваме на коалиция, която в момента показва всякакви принципи, прилага всякакви двойни стандарти и се прави защитник на националните интереси.
Колкото до армията, Вие същият, агент Иван бяхте в ОДС, когато беше разбивана и унищожавана Българската армия.
Аз нямам отношение към Българската армия, но мога и със завързани очи да видя, че армията ни и нашата военна мощ беше унищожена по времето, когато бяхте партньор с една друга партия – на господин Костов. Сега сте партньор с Корман Исмаилов, който се снима с Ердоган и разпространява 1 млн. снимки в България, че това е партията на Ердоган в България.
Вие си помислете точно за какво се борите и какви са Вашите национални идеали, защото пък за Вашата партия мога да кажа много неща. Вие от колко цвята прехвърчахте, докато се наместите тук, в това кресло на Народното събрание, за да се чувствате най-после значим? (Реплики от народния представител Валери Симеонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, моля Ви – по темата, а не персонално към говорилите преди Вас. (Силен шум и реплики от Патриотичния фронт.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Въпросът е в това, че сега в момента искате да ни вкарате във фронт. За този фронт говорят Вашите началници от Пентагона. Те казват, че сме фронтова линия, че от тук ще се бием.
А пък партията, която е излъчила Вашия военен министър – БЗНС, казва следното: „Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия”, агент Иван! Ето, това е Вашият военен министър. Той се подготвя за битката с Русия.
Значи Вие с пълно съзнание в момента вкарвате България в битка с Русия. Добре, надявам се да победите в тази битка, защото, ако не победите, не зная къде ще си търсите място.
Тези – Вашите началници, които в момента Ви потупват по рамото – Американското посолство, няма да Ви намерят убежище, бъдете сигурни, защото те използват бившите агенти на бившите служби като изтривалки, като салфетки и след това ги захвърлят. Така ще направят и с Вас. Няма да можете да се скриете никъде! (Реплики от народния представител Валери Симеонов.) И тогава хем ще казвате: „Сидеров беше прав”, хем вече ще бъде късно! Затова: опомнете се, докато не е късно! Идва най-светлият християнски празник. Смирете се и гласувайте „против” това предложение.
Най-после България да излезе и да каже нещо суверенно, да каже, че в момента не искаме тези бази или команден център на НАТО.
Ситуацията е съвсем различна от 2005 г. Ситуацията е страшно променена. През 2005 г. НАТО и Русия бяха в партньорство, сега НАТО и Русия са във враждебност. Ние трябва да избираме.
Ние не искаме да избираме. Ние от „Атака” искаме неутралитет. Неутралитет – това е заложено в нашата програма и аз съм последователен от 2005 г. Това го пише в учредителния документ на „Атака”. Неутралитет, неучастие във военни блокове – това е нашето виждане. Такова беше виждането и на Иван Михайлов – има такъв български национален.... (Реплики от народния представител Валери Симеонов.)
Да, защо, господине? Да нямате лиценз случайно? Лиценз ли имате случайно върху патриотизма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в персонални диалози не по предвидения ред!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Никой не може да издава лицензи и никой не може да си присвоява правото да говори от името на българския национален интерес. Аргументите са важни! Аргументите днес са, че в момента имаме много различна геополитическа ситуация от 2005 г. и тя изисква много внимателно премисляне какво правим. Спокойно можем да откажем тези бази, тези центрове. Трябва да откажем всякакви възможни учения, стоварване на техника и да кажем, че докато този конфликт не се разреши на високо ниво, България не иска да взема участие. Това е отговорното отношение! Това е отговорното държавническо поведение! Всичко друго е заяждане на дребно, комплексарщина и други прояви, които сме виждали тук, но сега не е моментът за това.
Пак Ви казвам: идва Великден. Помислете си, след като виждам, че гласуването ще бъде след празниците, направете така, че да гласуваме „против”. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики от ПГ на ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без подвиквания от залата. Господин Ангелов!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Сидеров, щях да приема изказването Ви за искрено и аргументирано, ако обаче ставаше въпрос за руски бази например, щяхте ли по същия начин да изнасяте и да държите такава пламенна реч тук? Ако ставаше въпрос за бази на Турция или на друга държава извън НАТО, щяхте ли по същия начин да изнасяте такава пламенна реч?
Някак си много еднозначно и много популистки звучат всички тези речи. Лично аз не мога да ги приема от хора, които за огромно съжаление дори не знаят как се зарежда калашника, колко куршума има в пълнителя на калашника – елементарни неща за хора, които сме давали клетва да служим на България и на българския народ. Не може човек, който не е давал клетва да служи на България и на българския народ, да ми изнася речи как да защитавам Родината си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Сидеров? Отсъства от залата.
Лично обяснение от господин Каракачанов. Надявам се с това да сложим край на днешното пленарното заседание.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Сидеров се изказа пространно – че не бил комплексар, че моето изказване било комплексарско. Нямам основание – аз съм 1,85 м висок, 124 кг. (Весело оживление.)
Ако бях като него – наполовина на този ръст, може би щях да бъда комплексар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, не влизайте в лични характеристики – ръстови, килограмови и така нататък.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Вие го изтърпяхте да говори подобни неща – аз имам право на лично обяснение.
Относно комплексарщината мисля, че сме наясно. Науката е доказала какъв ръст създава комплексарщината и какъв – не. (Смях от десния блок.) Ако беше тук, щяхме да се измерим. Говорим за конкретния случай.
Второ, господин Сидеров каза, че с вързани очи виждал какво става. Не знам, след като имал 10 диоптъра, заради които се е отложил от казармата, скатал се е, както се казва, сега с вързани очи как ще види – не ми е ясно.
Относно това на какъв език съм подписал декларацията си. В живота си съм се клел на една държава, и тя се казва Република България! Целувал съм българското знаме! Не съм си писал докладите на руски или на английски – да се отчитам пред началниците си в чужбина.
Това – към господин Сидеров, който излезе, напусна залата. Просто съм длъжен да му отговоря – само и единствено на българската държава и българския национален интерес!
Той каза, че от 2005 г. бил прозрял. Така е, само че преди 2005 г. същите тези, които сега плюе – американските войници, ги наричаше „добрите американски момчета”, а „Альоша” наричаше окупатора на Европа! Така че и в това отношение, за разлика от него, в живота си не съм си сменял убежденията и позициите. И много моля истинските комплексари да не се държат по този начин с хората, които изразяват лично мнение.
В неговото изказване не чух нито един аргумент. Показа снимка на една бронирана машина, а в същото време, ако беше слушал докладите на двете комисии, щеше да разбере, че не става въпрос за бронирани машини, а за двама офицери, 55-годишни – повтарям го за пети път! Бронирани машини няма! Те са на едни учения, идват, последните – май четири, не дойдоха и си заминават.
Така че внушенията, че тук някой се готвел за война, просто са крайно несериозни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Председател, обръщам се към Вас – абсолютно в нарушение на Правилника днес беше дадена думата на Волен Сидеров за изказване. Точно в 14,08 ч. нито реплика, нито някаква процедура, а му дадохте изказване – това просто е нарушаване на Правилника! И аз се чудя защо го направихте! (Реплика от народния представител Владимир Тошев.)
Затова Ви призовавам да не се допускат подобни неща! Това, че някой иска да си направи реклама по неговата телевизия и да бръщолеви глупости, си е негов проблем – да ходи да си ги говори там, пред камерата! Защо трябва да се нарушава Правилникът заради някого, който тръгва да говори неистини от трибуната на българския парламент?!
Другото, което ще Ви кажа. Този, същият Сидеров е член на Външната комисия! Чухте доклада – 12 души „за”, 0 „против”, 0 „въздържали се”! Как е гласувал или къде е бил, като този въпрос е важен за него?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На втория Ви въпрос не мога да отговоря, господин Ангелов, тъй като нямам информация дали е участвал при обсъждането на Законопроекта и гласуването му в Комисията.
Що се отнася до първата част от въпроса Ви, Вие сте прав – след като приключи процедурата по изказването, репликите и дупликите на господин Каракачанов, беше коректно да сложа край на пленарното заседание. Но Вие видяхте колко настоятелно господин Сидеров искаше да участва в този дебат. Вероятно утре няма да бъде тук, тъй като аз заявих, че ще прекъснем дебатите днес и те ще продължат в утрешния ден.
Вие видяхте, че през цялото време на процедурата по реплика и дуплика той беше прав на пътеката. (Шум и реплики.) Нека да го чуем и него, за да няма след това злоупотреби, както в днешния ден, че някой бил искал думата, пък не съм му я дала. При положение че някой се разходи по пътеката до втория ред и след това се върна обратно, вероятно не сте и разбрали кой е той – искал думата, пък аз не съм му я дала, но това не пречи да злоупотребява с името на Народното събрание пред медиите.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,21 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Алиосман Имамов
Явор Хайтов


Секретари:

Александър Ненков
Георги Търновалийски