Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Започва новата лятна сесия на Четиридесет и третото Народно събрание.
Преди да предложа на вниманието Ви Програмата за работата на Народното събрание за периода 22 – 24 април 2015 г., по традиция в началото на всяка сесия ще чуем декларациите на парламентарно представените партии от името на парламентарните групи, които също по традиция се излъчват пряко от Националната телевизия и Българското национално радио.
1. Като точка първа се предвижда Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване. Вносител – Министерският съвет, първи законопроект. Втори законопроект – от Пламен Манушев, Иван Вълков и Павел Христов.
3. Първо гласуване на Законопроекта за Европейската заповед за защита. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител – Министерският съвет. Продължение от предходната сесия.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Законопроектите са три. Вносители: Кристиан Вигенин и група народни представители, първи законопроект; втори законопроект – от Министерския съвет от 20 март 2015 г., трети законопроект – отново от Министерския съвет на 7 април 2015 г. Завидна техника за промени. (Оживление.)
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В Проекта за програма той бе предвиден като точка първа за четвъртък, но след обсъждане на Председателския съвет се уточнихме този законопроект да бъде дебатиран и гласуван като точка първа в петък, 24 април 2015 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии. Вносители: Валери Симеонов и група народни представители. Тази точка става съответно точка първа за четвъртък, а не както в раздадения ви Проект е предвидена за точка втора.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Вносител – Министерският съвет.
10. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2013 г., и Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за месеците януари – юни 2014 г. Вносител – генералният директор на Българската телеграфна агенция.
11. Второ гласуване на Законопроекта за енергийната ефективност.
12. Парламентарен контрол по чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в обичайния ден – петък, и обичайния час – 11,00 ч.
Моля да гласуваме Проекта за програма.
Гласува 167 народни представители: за 146, против 6, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Има направени две предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за включване в дневния ред за тази седмица.
Първото по време е от госпожа Корнелия Нинова – заместник-председател на Парламентарната група БСП лява България, която предлага да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, вх. № 454-01-36, внесен на 6 ноември 2014 г. от господин Миков и група народни представители.
Госпожо Нинова, слушаме предложението Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме отново да гледаме ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, по-известен между нас и в обществото като Закона за търговските вериги.
Целта, която си поставяме с този Законопроект, е да защитим българските производители, да гарантираме работните места на българите, които работят в български фирми и произвеждат български стоки, да осигурим повече приходи в бюджета.
Средствата за постигане на тази цел са текстовете, които предлагаме в Закона, а те са: да гарантираме на българските производители равни условия за производство и търговия с тези на чуждестранните инвеститори. Твърдим, че в момента чуждестранните инвеститори, конкретно търговските вериги се ползват с господстващо положение на пазара и злоупотребяват с българските производители, включително не изпълняват изисквания на действащи в момента български закони. Например – да си декларират отчетите в края на всяка година, за да има прозрачност и видимост какво се случва във финансите на търговските вериги.
Текстовете, които предлагаме, гарантират равни пазарни условия на българските и чуждите търговци. Например забраняваме да се поставят на българските производители като условия плащане на такси, срещу които не се предоставят услуги. Да речем, с какво един производител на мляко в Стара Загора е длъжен да плаща такса за откриване на магазин в Бургас, срещу което той не получава никаква услуга в Стара Загора?!
Искам да Ви кажа, че този Закон претърпя интересно движение в предишния парламент. Приехме го на второ четене и беше върнат с вето на президента. Не успяхме след това да гледаме ветото. Но той е подкрепен от Асоциация „Произведено в България”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Колеги, това са Асоциацията на търговците на стоки за деца, етерични масла, парфюмерия и козметика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Просрочвате времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам.
...шоколадови и захарни изделия, месопреработватели, млекопреработватели, Винаро-лозарската камара и „Хранителни добавки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, но сигурно има и други народни представители, които са запознати с подкрепата, която среща този Закон.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От името на тези хора апелирам да подкрепим този Закон в името на защита на българското производство, на българския бюджет и на работните места на българите в тези фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме направеното предложение за включване на този Законопроект и на неговото първо четене в пленарната зала тази седмица.
Гласували 164 народни представители: за 80, против 17, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като някои от колегите не можаха да гласуват.
Още веднъж искам да уточня, че този закон е в интерес на българските производители и потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Прегласуване.
Гласували 171 народни представители: за 85, против 20, въздържали се 66.
Отменете гласуването.
Господин Казак не е успял да гласува – има технически проблем с пулта.
Прегласуване.
Гласували 180 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 65.
Предложението е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е на господин Чуколов, който предлага в седмичната програма да бъде включен Проект на решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915 – 1922 г.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам предложението ни за решение да бъде точка първа в петък – 24 април.
На 24 април арменците в България и арменците по цял свят отбелязват тази трагична за тях дата, която всъщност въплъщава за тях преселението, което този народ е имал вследствие на геноцида, упражнен върху тях. Това е първият геноцид през ХХ век.
След това, по примера на тогавашната Османска империя, Хитлер провежда и Холокоста.
Уважаеми колеги, в утрешния ден австрийският парламент ще приеме такава декларация. На 24 април на нарочно заседание германският парламент ще приеме решение, подобно на това, което ние предлагаме.
Преди няколко дни Европейският парламент отново насърчи Турция, европейските държави да признаят геноцида, извършен върху този стар народ. Ние имаме дълг пред тях. Знаете, те са и наши съратници, наши избиратели, всеки от Вас има приятели арменци може би и в тази зала има арменци – не съм се интересувал специално.
Уважаеми колеги и госпожо Председател, моето предложение е това наше Решение да влезе като точка първа в програмата ни за петък – точно на тази дата, на 24 април, и по този начин да покажем нашето съчувствие към тях, нашето уважение и преклонение пред техния подвиг.
Решението е съвсем просто: Българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоменание на жертвите.
Мотивите към него са писани от професори. Това решение е преглеждано и от юристи, които казват, че това е безупречно и в пълен унисон с подобните решения и декларации в другите европейски държави. Подобни решения, само да вметна, са приети от големи европейски държави като Франция, Русия. Над 20 държави всъщност в Европейския съюз са подкрепили това. Молбата ми към Вас е да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване на Проекта на решение в седмичната ни програма.
Гласували 158 народни представители: за 72, против 31, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, тук нямаме право да се въздържаме, когато става дума за такъв важен въпрос. Знаете, тези дни стотина български интелектуалци също излязоха с такова предложение – да бъде приета такава декларация. Като прегледах имената им, има и наши симпатизанти, има и симпатизанти на всички групи, представени в парламента. Те не са само от арменски произход, това са хора, които са осъзнали мъката на този народ.
Току-що ми казаха, че тази сутрин на Председателския съвет е имало някаква идея за контактна група, която да разгледа този въпрос и да излезе с някакво решение.
Нека да приемем тази точка да бъде първа в петък. Има достатъчно време – интелигентни хора сме в тази зала – да се съберем днес, в утрешния ден и наистина българското Народно събрание да излезе с такава декларация. Повярвайте ми, това ще вдигне и рейтинга на парламента, това ще покаже всъщност, че ние сме хора, които слушат избирателите си. Молбата ми към Вас е да не се въздържате и да подкрепите тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, некоректно сте информиран. Не се е обсъждала подобна тема на Председателския съвет. Каня Ви лично да присъствате, за да се информирате от първа ръка за това, което се случва там.
Прегласуване.
Гласували 177 народни представители: за 105, против 31, въздържали се 41.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 8 до 21 април 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители са Петър Славов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносители са Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители са Георги Андонов, Мария Белова и Евгения Ангелова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Менда Стоянова и Диана Йорданова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Румен Христов. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител е Велизар Енчев. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за декларация в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. Вносител е Велизар Енчев. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна политика и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2014 г. (поверително). Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО, от друга страна, за комуникации и информации (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяването на Системата за въздушно командване и контрол (АССS). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси, и на Комисията по правни въпроси, и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България. Вносители са Мария Белова и Валентин Василев. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Едно съобщение: в Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно индексите на потребителските цени за месец март 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Започваме с процедура.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, процедурата ми е във връзка със седмичната програма.
Предлагам точка пета от същата, а именно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти да се размени с точка седма, която е за петък, а именно първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Мотивите ми са следните: тъй като в точка пета между първо и второ четене в § 60 от Преходните и заключителните разпоредби се касае за ограничения за собствеността и ползването на земеделските земи за дружества по чл. 110 и чл. 263 от същия Законопроект. Точка седма очевидно касае същата материя, а именно удължаване на срока от 1-ви май на 1-ви октомври – за налагане на санкции на търговски дружества.
Считам, че е резонно първо да се гласува точка седма, а именно общата рамка и удължаването на срока за неналагането на санкции и след това колегите да могат да преценят как да гласуват по второ четене на точка пета от сега действащата програма.
Затова предлагам тяхната размяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, под формата на обратно становище – в първоначалния Проект за програма, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи беше предвиден като точка първа за четвъртък. След възражения на Председателския съвет тази сутрин, че Комисията по земеделието и храните ще заседава днес следобед и до утре няма да са изтекли 24 часа от доклада на Комисията, това съставлява пречка по правилата на нашия Правилник, така че преди петък първото четене на Законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи не може да се гледа.
ФИЛИП ПОПОВ: Тогава предлагам точка пета да отиде по-назад, за да се гледа първо точка седма пак в петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите процедура точка пета да бъде след Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – точка втора за петък? Благодаря Ви.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 128, против 3, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Прегласуване – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, искам прегласуване. Не знам защо всички решихте, че точка пета може да отиде накрая. Аз искам да уведомя народните представители, че до края на месец април, ако не приемем този Законопроект, ще настъпят сериозни вредни последици за публичните компании, което всички Вие – от парламентарните групи, знаете. Вече трета седмица – по една или друга причина, тази точка не може да мине и сега отново всички решихме, че тя не е толкова важна и може да отиде назад.
Моля Ви, за прегласуване – да преосмислим това, за което става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сме казали, че не е важна. Имаме още една пленарна седмица и ако се наложи – извънредно заседание във вторник, но поради връзката между двата законопроекта за мен лично, без да манипулирам, има логика в това предложение.
Прегласуване.
Гласували 147 народни представители: за 109, против 12, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам и аз да направя процедурно предложение във връзка с нашия дневен ред.
Първо, бих искал да благодаря на всички народни представители от различните парламентарни групи за това, че подкрепиха предложението да бъде включен в дневния ред Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Виждам, че приемаме решенията с консенсус и се надявам, че това е добър знак за нашата работа през тази седмица.
Правя следното предложение: нека този Закон, който беше включен в дневния ред, да бъде точка първа от четвъртък. Виждам, че имаме определена точка втора за четвъртък в програмата.
Предлагам този Законопроект да бъде точка първа от четвъртък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме точка първа за четвъртък, господин Георгиев. Имаме прието решение. Обявих го. Това ще бъде Законът за допълнение на Закона за политическите партии.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тогава нека да бъде точка трета от четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Останаха и други номерации на точки. (Смях и оживление.)
Обратно предложение има ли?
Гласуваме предложението Законопроектът, който бе включен с нарочно решение в седмичната ни програма, да бъде точка трета за четвъртък.
Гласували 146 народни представители: за 45, против 61, въздържали се 40.
Предложението не е прието.

Преминаваме към програмата ни за тази седмица.
Преди това моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия, съответно и микрофоните на Българското национално радио.
ИЗЯВЛЕНИЯ ОТ ИМЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ ПО ПОВОД НОВАТА ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
От името на Парламентарната група на ГЕРБ думата има нейният председател господин Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искрено вярвам, че Христовото Възкресение ни прави по-добри, по-човечни и по-отговорни.
Решаването на големите въпроси пред страната ни е свързано не само с физическото оцеляване на българите, но и със запазването на българския дух, затова не може да има нито едно добро решение извън контекста на моралното извисяване на нацията.
На първо място, законодателните действия, които ще предприемем от ГЕРБ през новата пленарна сесия, не може и не трябва да бъдат разглеждани извън една бъдеща, здрава законова макрорамка, която да има и да осигури успешен и дълъг живот.
Предизвикателството пред нас е да осигурим такава нормативна база, която да направи невъзможно отстъплението от реформи в бъдеще, защото генерирането на добри идеи минава през актуализацията на законодателството в българския парламент, в противен случай отиваме в сферата на непродуктивното говорене.
Със законодателната ни дейност в Четиридесет и третото народно събрание можем да осигурим добра перспектива за развитие основно в областта на енергетиката, икономиката, здравеопазването, социалната политика, образованието, сигурността, съдебната система, земеделието и екологията.
Недопустимо е да говорим за развитие и реформи, а същевременно да не можем да предприемем устойчиви мерки за почистване на речните корита и хиляди български граждани да бъдат заливани при всеки обилен валеж. Ето защо с промените в Закона за водите държавата ще създаде контролни механизми за наблюдение, контрол и адекватна реакция при нужда по всички водни съоръжения в страната.
Няма кой да ни повярва, че се стремим към повишаване на интелектуалната мощ на нацията, когато образованието ни се превърна в най-голямата експериментална лаборатория, в която всеки е правил каквото си иска, докато е имал власт. Точно затова ще продължим работата по приемането докрай на Закона за училищното и предучилищното образование. Чрез него ще осигурим равен и качествен достъп до образование на всички деца на България.
Безспорният политически и икономически успех на второто правителство на Бойко Борисов дотук е възстановяването на плащанията по всички европейски фондове. Задачата пред кабинета е да бъде наваксано изоставеното от експеримента Орешарски.
След като за година и половина всички големи публични проекти бяха спрени или сериозно забавени, днес в България отново се строят пътища, пречиствателни станции, спортни зали и други, като по този начин страната ни си възвърна правото да се възползва от европейската солидарност.
Успоредно с това беше постигнато забележително стабилизиране на финансовия сектор. Благодарение на финансовите експерти на ГЕРБ правителството успя да овладее кризата КТБ, която бушуваше месеци наред заради пагубното бездействие на предишното правителство. Правителството и парламентът успяха да осигурят работещ механизъм, чрез който вложителите в банката получиха гарантираните си по Закон влогове и обществото беше успокоено. Успоредно с това бяха предприети действия срещу опитите за разграбване на активите на КТБ.
През последните няколко месеца бяха предприети мерки за спиране на контрабандата и измамите с ДДС и акцизите. Борбата с финансовите престъпления и сивия сектор вече дават своите добри резултати, като само за първото тримесечие Министерството на финансите със своите приходни агенции събра 1 млрд. 200 млн. лв. повече в сравнение с първото тримесечие на 2014 г. и за първи път от 2009 г. беше отчетен излишък от около 250 млн. лв.
Като председател на Парламентарната група на ГЕРБ гарантирам, че ще подкрепим законодателството и всички законови промени, които правителството ще предложи за повишаване на събираемостта в бюджета и в борбата със сивия сектор в България.
По отношение на социалната политика не бива повече да се стремим единствено към това да догонваме и само частично да компенсираме социалните нужди на хората. Добрата социална политика е нещо друго – стратегия за авансова грижа за населението и предотвратяване на остри социални проблеми. Уверен съм, че в момента вървим по верен път, имаме и тази насока.
Голямата тема за националната сигурност в страната ни има много лица. Най-чувствителната за хората е битовата престъпност, по която сме длъжни да работим активно. Засили се и общественият интерес към решаване на проблеми с корупцията по високите етажи на властта. Затова е важно в държавата да има работещи системи за превенция и противодействие на посегателството върху гражданите чрез добра законова уредба. Ето защо ще продължим работата по приемането на пакета от закони, касаещи сектор „Сигурност”. В същото време от ГЕРБ ще подкрепим твърдо представената от правителството визия за съдебна реформа, защото тя е в основата на функционирането на цялата държава. Ще предложим създаването на Комисия за промени в Конституцията, ще търсим политическия и обществен консенсус за стабилност и устойчивост на държавата чрез постигане на европейски стандарти в съдебната система.
Откакто България е член на Европейския съюз земеделието у нас започва често да се разглежда като оцеляване и развитие в рамките на поредния европейски проект. Ето защо дебатът по въпросите за сектора у нас нерядко се измества от дебата за достъпа до европейски проекти и за прозрачност на процедурите за финансиране. ГЕРБ работи изключително активно по структурирането на трайни политики в този сектор. Пример за това е финализирането на пакет от законодателни промени, които ще бъдат внесени съвсем скоро в парламента и целят ограничаването на незаконната сеч и прекъсването на порочните практики в горите.
Като отговорен коалиционен партньор ще дадем нашата принципна подкрепа за идеите за промени в сферата на здравеопазването, с която ще подкрепим действията за стабилизиране на сектора.
Във външнополитически план България се намира в сложна международна обстановка, в близост до военни конфликти и държави в икономическа и политическа криза. Въпреки различните оценки за случващото се между Украйна и Русия ние сме единни по въпроса за необходимостта от поддържане на високо ниво на национална сигурност и отстояване на националния интерес.
Няма как да подмина и темата за бежанските потоци, по която често неоправдано се насажда обществена психоза. През последните месеци показахме, че можем да бъдем толерантни. България излезе от международната изолация, в която бе поставена от кабинета Орешарски и днес нашите държавници са активни участници във всички европейски и международни форуми, както и добре посрещнати навсякъде в Европа и по света. Хората видяха, че сегашното управление не се страхува да започне промени, ефектът от които не винаги се вижда за кратко време. Реформите, на които ние залагаме, са оздравителни, при това не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план. Защото реформите, към които се стремим, нямат алтернатива, ако искаме България да се развива.
Обнадежден съм, че по-голямата част от българските политици вече съзнаваме ясно, че не можем да имаме траен политически успех без държавата да постигне траен икономически, социален и институционален напредък. Затова сме призвани да работим във все по-тясно сътрудничество по основните национални приоритети, независимо от различните позиции на политическата карта. Очакваме в парламента да доминира дух на разбирателство и консенсус, защото това е единствената формула за доброто на България.
Ние от ГЕРБ даваме знаци към обществото, че няма да премълчаваме проблемите на обикновените хора, нито да крием истината за състоянието на страната. Защото разчитаме на обществената подкрепа. Ще вървим към законодателни инициативи с пълното съзнание за огромната отговорност, която поемаме, на първо място, към хората, живеещи в България, и чак след това, към европейските ни партньори.
ГЕРБ винаги е поставял българския национален интерес на преден план и затова не приемаме некоректни упреци за залитания в едната или в другата посока. Посоката е една и тя трябва да бъде необратима – добро законодателство за качествени и бързи реформи. По този въпрос между управляващите партньори има единодушие. Ние от ГЕРБ ще продължим да приветстваме разумните законодателни идеи и инициативи и ще ги подкрепяме с гласовете си в пленарна зала.
И накрая, и не на последно място, предстоят избори за местни органи на власт. Това е добър повод да дискутираме как бихме могли да разширим пълномощията на местната власт и да обезпечим безпроблемното й функциониране.
Искам да призова народните представители да не се поддават на изкушения да правят агитации за местния вот от трибуната на парламента. Нека всеки от нас да даде приноса си за работещи регионални политики вместо да злоупотребява с висшия ни законодателен орган като ораторства в полза на една или друга партийна кампания. Предизборната кампания не може и не трябва да се превръща в източник на напрежение, а да бъде генератор на реални политики.
По традиция ГЕРБ ще води позитивна кампания, насочена към обясняване на нашите политики, без да използваме негативизъм към нашите опоненти. Призоваваме всички партии да последват нашия пример и да проведем кампания, прилягаща на държава – член на Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Следва изявление от името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Миков, председател на парламентарната група.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Честита нова Трета сесия на това Народно събрание, натоварено с очаквания от българските граждани за един по-добър живот.
През последните две сесии най-повтаряната дума беше „реформа” до степен, че хората възприемат повтарянето на тази дума като затягане на коланите, като ограничаване на плащанията, като съкращения, като безработица.
Интересна е констатацията на преждеговорившия, че в икономиката е постигнато забележително стабилизиране. Всъщност това беше постигнато като прогнозата, на базата на която беше изготвен бюджетът за 2015 г., беше значително намалена – два пъти. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт през 2014 г. беше 1,7%, а прогнозата беше намалена на 0,8%, и то с едничката причина да бъдат замразени онези 14 плащания, които засягат децата, майките, възрастните хора, хората в неравностойно положение – всички онези, които в най-бедната страна на Европейския съюз, живеят най-бедно. И сега с един счетоводен трик в актуализираната прогноза, пролетна прогноза на Министерството на финансите се постигна забележителното стабилизиране на икономиката, прогласено преди малко.
Всъщност забележителното стабилизиране на икономиката е горе-долу като международната изолация на предишното правителство. Абсурдно е, уважаеми госпожи и господа, една страна – член на Европейския съюз, да бъде в международна изолация. Това е абсурд за всеки, който горе-долу се занимава и познава външната политика.
Но всъщност България има доста тежки проблеми в момента в отношенията, включително и със съседните балкански страни. От една страна, строежът на оградата създава определени нагласи и отношения по отношение на Турция. От друга страна, приказките години наред на днешния премиер за Гърция, заплахите към българите, че в България щяло да стане зле като в Гърция, отношенията по повод на въведения нов данък слагат нови бариери между нас и нашите съседи тук, на Балканите.
Какво правят нашите съседи? Те постигат съюзи за промяна на стратегически инфраструктурни трасета в Югоизточна Европа. Това се видя на срещата в Будапеща. Там се видя как България е изключена от разговора по тази тема и как предстои да бъде изключена и от една страна, традиционна транзитираща газ заради геостратегическото си положение, да се превърне в дребен потребител заради унищожената й индустрия.
Уважаеми госпожи и господа, явно и през тази сесия ще продължи политиката на ниски доходи в страната, която ще усилва неравенството в полза на капитала и за сметка на труда. Затова ние от БСП лява България в следващите дни ще предложим отново, след като се твърди за един-два милиарда преизпълнение на бюджета, за излишък от 200 млн. лв., работещите бедни да бъдат освободени от данък. Тези 10%, 38, 36 лв., които им бяха отнети от Вас тази година, да им бъдат дадени, защото, пак казвам, става въпрос за един хляб всеки ден в семейството на хората, които работят с минималната работна заплата. Нали вече имаме забележително стабилизиране?! Нали имаме излишъци?! Нека да се обединим по този въпрос и на работещите бедни да върнем онова, което отнехте с лека ръка през есента, когато се изготвяше бюджетът.
Уважаеми госпожи и господа, ние ще продължим да настояваме за спешни мерки в областта на туризма и земеделието, които да компенсират последиците от санкциите срещу Русия, срещу Руската федерация и наложените контрасанкции, от които най-тежки последици смея да кажа в Европейския съюз понася България, последици без компенсации – без компенсации за млекопроизводителите, без компенсации за туристическия бранш, без компенсации за индустриалните и машинни производства, пазарите на Русия за които бяха затворени и последните остатъци на българската електрокарна и мотокарна индустрия вече загиват при това затваряне. Правителството и управляващото мнозинство не го интересува. Ние ще продължим да поставяме тези въпроси.
Очевидно и в здравеопазването се прокарва дясна политика, която го прави все по-недостъпно. Все повече доминира платената търговия с човешкия живот и здраве. Ние ще се противопоставим категорично в тази сесия. Внесени са предложенията и ще ги отстояваме при второто четене на закона.
По същия начин ще бъде и в образованието.
Моля, уважаема госпожо Председател, да не се правят изнесени заседания, за да не разберат медиите и гражданството какво се случва в Образователната комисия.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Не е така.
МИХАИЛ МИКОВ: Да си правят заседанията в Народното събрание. Този пореден десен опит за превръщане на образованието в стока да става през очите на българските граждани. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Уважаеми народни представители, ние ще имаме същото разбиране и когато отстояваме позиции, свързани със защитата на българските производители, позиция, която имаме последователно, която и днес предложихме и ще се радваме заедно да покажем, а не само да твърдим, че защитаваме българските производители, особено сега, в кризата, когато слабо усещаме европейската солидарност като компенсация от последиците от кризата около Украйна.
Ще продължим да отстояваме законодателство, ограничаващо монополите и доминиращото положение на пазара, защото то е ежедневно, ежечасно убива дребния и средния български предприемач.
Уважаеми народни представители, ще продължим да отстояваме внесените законопроекти, които трябва да предпазят гражданите от злоупотреба от страна на силните в тези отношения – частните съдебни изпълнители и банките.
В крайна сметка ние смятаме, че БСП лява България ще продължи да бъде последователна опозиция, но опозиция с друга лява политика, необходима на България и нейното развитие, защото демографската криза, излизането на най-качествените български граждани от страната ще продължат да дадат безпътица за България под ръководството на това управление.
Разбира се, ние сме сигурни, че това е единствената алтернатива на днешното дясно управление и колкото по-скоро и българските граждани го разберат, толкова по-напред България ще има друга перспектива за развитие. Благодаря Ви. (Силни ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Що се отнася до призива Ви относно изнесени заседания на постоянни комисии, уважаеми народни представители, това е традиционна практика.
И под Вашето ръководство на Народното събрание, господин Миков, комисии са правили такива изнесени заседания. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Разбира се, че по точки от дневния ред, които са обсъждани там. Не знаех, че сте правили това за закриване на дейността на тези комисии.
Аз съм информирана. Следя работата на Комисията, която е публична. Медиите са достъпни и могат да отразяват нейната дейност.
Следва изявление от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Господин Местан отсъства.
Господин Казак ми дава знак, че желаят да направят изявление след групата на Реформаторския блок.
Господин Кънев, имате ли готовност?
Заповядайте от името на Реформаторския блок.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди три месеца при откриването на предишната сесия на Народното събрание нашата позиция беше свързана с ключовите приоритети на Четиридесет и третия парламент в периода до лятната му ваканция. Днес, в средата на този период, спокойно можем да кажем, че може би не с най-доброто темпо, но безспорно настоящият парламент работи и изпълнява своите приоритети, да отчетем и оценим много високо свършеното в сферата на енергетиката, сектор „Сигурност”, спешното законодателство, свързано с фалита на Корпоративна търговска банка, и най-вече, на първо място, в сферата на стабилизирането на България в международен план, излизането от международната изолация, поставянето на България на мястото й на ключов съюзник и ключов представител на модерния западен свят на най-трудното възможно географско разположение в настоящия момент, независимо от факта, че част от българските народни представители участват активно в информационната война, която един от участниците в днешния конфликт на североизток води срещу целия Европейски съюз.
Предстоящите три месеца обаче ще дадат големите отговори за настоящето управление, а в голяма степен и за непосредственото развитие на българската държавност; ще дадат отговор за цялостното законодателство в сектор „Сигурност”; за пакета здравни промени; за процеса на избор на ключови контролни органи и регулатори и старт на процеса за избор на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Трябва ясно да държим сметка, че ако там не се осъществи толкова сериозна промяна, каквато беше осъществена в Комисията за енергийно и водно регулиране, и не се постигне подобно съгласие за нуждата от промяна, перспективите за развитие на конкурентна икономика, за намаляване на корупцията в обществените поръчки в България са нулеви.
Ще даде преди всичко отговор на двата ключови въпроса за законодателството за балансиране на пенсионната система и най-вече предпоставката за ефективност и успех на всички тези промени, която е успешна правосъдна реформа и успешна политика за ограничаване на корупцията в публичния сектор. Нашето предложение е това да стане чрез категоричен старт на реформата, със смели конституционни промени. Няма съмнение, че това е национален приоритет, че това е волята на българските граждани. Виждаме, че дори отявлени представители на статуквото в съдебната система не виждат друг избор за себе си, освен да се съгласят и да търсят компромис, близък до максимално радикалните решения.
Вярвам, че Народното събрание трябва да бъде по-смело. То трябва да посегне и на свещените крави в съдебната система, след като е тръгнало по пътя на конституционната промяна. Ние знаем какво е мнението на българските граждани, какво искат те. Отговорът, който трябва да дадем, е къде сме ние и дали заслужаваме полученото само преди шест месеца от тях доверие.
Четиридесет и третият парламент за шест месеца доказа, че изпълнява добре своите функции.
Четиридесет и третият парламент не е послушен инструмент в ръцете на изпълнителната власт, както много предишни народни събрания, но той не е и спирачка пред необходимите промени и орган за съхранение на статуквото.
Четиридесет и третият парламент осъществява реален дебат, същински сблъсък на идеи – това често пъти забавя работата му, но безспорно увеличава качеството на вземаните решения.
Четиридесет и третият парламент има реални контролни функции върху изпълнителната власт, от които последваха реални положителни промени, включително недопускане на определени законодателни инициативи, които бяха опасни. Той показа способност за постигане на ключови национални съгласия, показа естествени, на моменти остри противоречия между управляващите в мнозинството и полезни моменти на компромис с представителите на опозицията.
Но Четиридесет и третият парламент – тук се обръщам особено към избирателите на Реформаторския блок, не е и няма да бъде революционен конвент. Това Народно събрание по състава си е консервативно и противоречиво. То е призвано да търси компромис, защото българското общество е много разделено, и то трябва да търси компромис.
Време е да сложим край на острото противопоставяне в българската политика, време е да сложим край на езика на омразата, време е да имаме нетърпимост не към политическия си опонент, а към всеки един корумпиран политик, независимо дали е от опозицията, или от мнозинството.
Време е по пътя на правосъдната реформа да създадем инструменти, чрез които държавната власт да бъде еднакво непоколебима както към управляващи, така и към опозиция. Време е да се изчистим от корупцията, а не да заплашваме обществото, че идването на власт на една или друга партия е опасно за него. Нито една от партиите не е опасна – много от техните представители обаче вече са доказали, че са опасни за демокрацията в България.
Необходимо е да погледнем и напред. Има решения, които няма да вземем в рамките на тази сесия, но трябва да поставим основата им. На първо място, това са съчетани, едновременни, вътрешно съгласувани образователна реформа и реформа на трудовия пазар. И ако за образователна реформа говорим всички от години – най-малко на ниво на политическия език всички сме изразявали неведнъж волята си да реформираме образованието, тук стои само въпросът защо зад тази воля няма и дела, то за реформата на трудовия пазар продължаваме да мълчим. Но наред с рисковете, пред които е изправена финансовата ни система, това е вторият голям риск, втората голяма дупка на българската икономика.
Необходимо е не просто да изпълним препоръката на Европейската комисия и да гледаме по-внимателно Доклада за икономическите равновесия; необходимо е едновременно да видим нуждите на най-уязвимите, на най-слабите членове на българското общество и на българския бизнес, да си дадем отговор защо в България има едновременно остра безработица и остър недостиг на кадри и на работна ръка. Това е отговорът, който ние дължим на българските граждани и той минава през реформа на образованието, но и през смела реформа на трудовия пазар от типа, който Германия премина преди близо десет години.
Колеги, знам, че всички мислим за местните избори. Знам, че каквото и да говорим, тази трибуна ще бъде използвана за агитация за местните избори. И което е по-лошо – и държавната власт, и ресурсът на опозицията, и ресурсът на администрацията в една или друга степен ще бъдат въвлечени в предстоящия сблъсък за местните избори. Това са реалности, лоши реалности, но те са пред нас.
Призовавам Ви обаче да проявим политически разум, защото докато ние мислим за местните избори, мислим за нашите собствени работни места. Хората, които ще гласуват на местните избори, обаче не мислят за нашите работни места. Не им пука нашите партии как ще се представят на местните избори. Те мислят за работните места в своята община, за възможностите, които тя ще даде за икономическо развитие, за пречките, които тя ще премахне пред местния малък бизнес, за административните назначения, които тя може да направи или по безобразния партизански признак, който познаваме, или по модерен, съвременен, европейски начин. Така че, без да преставаме да мислим за изборите – това е част от работата ни, нека на първо място да мислим не за нашите работни места, а за работните места на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
От името на Парламентарната група на коалиция „Патриотичен фронт” – господин Валери Симеонов, председател на парламентарната група.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че в началото на всяка парламентарна сесия е редно всяка парламентарна група първо да прави отчет за изпълненото или за това, което остава да постигне от предизборните си обещания, респективно от нейната програма, и второ, да набележи задачите, по които приоритетно ще работи. И, естествено, добре бе било в чисто колегиален план да даде оценка на атмосферата и на взаимодействието й с останалите политически партии и коалиции в Народното събрание. Така че моето кратко изложение ще бъде построено точно по тази схема.
На първо място, Патриотичният фронт трябва да отчете изпълненото по ангажиментите, поети пред своите избиратели. За краткия изминал период от работата на Народното събрание, и най-вече от изтеклата сесия трябва да отчетем, че Патриотичният фронт успя да постигне някои, макар и не кой знае какви мащабни, от поетите ангажименти, поставени в програмата на Патриотичния фронт (показва я), с която Ви запознах в първия ден на Народното събрание. Някои други ангажименти не бяха постигнати – за съжаление, ще трябва да спомена и тях.
Това, което мисля, че е успех не само на Парламентарната група на Патриотичния фронт, но и на цялото Народно събрание, както и на цялото българско общество, на първо място, е процесът на отстраняване на кадрите на противоконституционната и антибългарска партия ДПС от властта. Смятам, че този процес върви успешно и навлизаме във фазата, когато той трябва да бъде приключен.
Второто, с което считам, че можем да се похвалим, е мащабната ревизия в енергетиката, която се провежда както по линия на изпълнителната власт, така и по линия на Народното събрание. Благодарение на тази ревизия, както знаете, беше постигнат и първият голям успех на сегашното управление – предоговарянето на цените за изкупуване на електрическа енергия от така наречените „американски централи” „Марица изток 1” и „Марица изток 3”. Ефектът от това предоговаряне ще бъде категоричен и ясен в края на годината и се определя в порядъка на около стотина милиона лева. Благодарение на новоприетия Закон за енергетиката, което стана с пълната подкрепа на групата на Патриотичния фронт, ние ще успеем да икономисаме няколкостотин милиона грешни пари, които до момента са изплащани на така наречените „заводски”, така наречените „когенерации”, част от ВЕИ-тата и прочее.
С други думи, голяма част от кранчетата, от които се източваше енергетиката, от които се източваше благосъстоянието и средствата на българския народ, ще бъдат затворени. Това е немалък успех, в който нашето общество ще има възможност да се убеди в следващите месеци.
Друг много сериозен успех, и не само благодарение на нашата последователна дейност, но и на международната обстановка, е прекратяването на възможността България да бъде заробена с поредния псевдогигантски енергиен проект, наречен „Южен поток”. Още веднъж: честито за прекратяването на този пагубен за българската икономика проект!
Смятам, че със смяната на Комисията за енергийно и водно регулиране в новия състав вече имаме представители, които ще работят отговорно, хора професионалисти, хора, добре познаващи материята, които нямат нищо общо с досегашните състави и съответно можем да очакваме положителни резултати от работата на този орган.
Следващото, което смятам, че е също едно положително постижение, и не само на Патриотичния фронт, винаги ще повтарям, а и на обединените усилия на по-голяма част на колегите в Народното събрание, това е облекчаване режима за завършването на защитните съоръжения по границата между България и Турция, които имат за основна цел да ограничат мащабния бежански поток, който, както знаем от последните дни, се засилва все повече и повече. Считам, че тези облекчение дават възможности на правителството по доста бърз и чисто административно необременен начин да приключи с изграждането на програмата.
Веднага отварям скобата, че все пак този процес търпи едно забавяне – вече повече от два месеца и половина почти нищо не е направено и че Патриотичният фронт ще следи много внимателно за изпълнението на този основен ангажимент, който е поет лично от министър-председателя и който ние сме поели към нашите избиратели.
Мораториумът, който беше наложен от Народното събрание върху износа на дървесина е също основна позиция в програмата на Патриотичния фронт и смятам, че това е един сериозен успех – не толкова политически, колкото чисто икономически, защото по този начин ние запазваме зеленото богатство на нашата Родина.
Смятам, че решенията по отношение на изплащането на кредитите на вложителите в КТБ също е положителен резултат от работата на това управление и смятам, че в тази посока трябва да продължи работата по разобличаване, изясняване на причините, причинителите, виновниците и съответно възстановяването на тези огромни суми, които бяхме принудени в Народното събрание да гласуваме в началото на този мандат за покриване на дупката, отворена в КТБ.
Смятам, че постигнатите консенсуси и подмяната на едни основни органи, важни за българското общество, като Сметната палата, като избора на висш съдебен инспектор, постигнатият сравнително висок консенсус също е нещо, с което можем да се гордеем.
Естествено, част от поетите ангажименти не бяха изпълнени и не се изпълняват основно по причина на това, че Патриотичният фронт няма необходимия процент, за да участва и да организира самостоятелно управление.
На първо място това са проблемите по възраждането на икономиката. В тази посока, за съжаление, не е направено почти нищо. В тази посока ние ще продължаваме да настояваме изпълнението на поетите ангажименти пред нашите избиратели, заложени в нашата програма – облекчаване режима за работа основно на дребния и среден бизнес, охлабване на примката на административни ограничения, която задушава инициативността на българина, и оттам като следствие – повишаване доходите на населението.
Сравнително неуспешна оценяме политиката до момента, която се извършва в областта на образованието, донякъде – на здравеопазването, където нещата започнаха с много сериозни претенции за реформи, които ние подкрепихме и подкрепяме, но тежкото състояние на здравеопазването, както и на много други сектори, които ни завеща предното, изключително некадърно и вредно за България управление на Орешарски трябва да бъдат отстранени по най-бързия начин. Хората няма да ни простят и няма да ни чакат.
Друго отрицателно, за съжаление, явление или неизпълнение, това е по отношение на борбата с престъпността. В Програмата на Патриотичния фронт сме заложили много сериозни мерки по отношение ограничаване на битовата престъпност основно в дълбоката провинция, в малките населени места – това, от което пъшка целия български народ. Смяната на един вътрешен министър с друг, за съжаление, не помогна на това и в тази посока почти нищо не е направено, но искам да припомня на управляващата коалиция, че борбата с битовата престъпност е една от основните задачи на Патриотичния фронт и едно от най-важните условия, които поставихме, за да Ви подкрепяме. Ние няма да се отклоним нито на милиметър от нашата Програма и от нашите предизборни цели и задачи.
Друг недостатък на досегашното управление е, че в изминалите пет месеца не беше направено нищо по промяната на изборното законодателство. В тази връзка, уважаеми колеги, искам да Ви припомня, че сме внесли доста сериозни, радикални и полезни и както за изборите, така и за България промени, които разчитам да бъдат подкрепени при входиране в пленарната зала.
Пропускам редица отрасли, може би детайли от работата на Народното събрание, както и от работата на Парламентарната група на Патриотичния фронт, но времето е ограничено, така че ще приключа с отчета дотук.
Няколко думи за взаимоотношенията – трябва да отчетем една положителна промяна във взаимоотношенията в политическите партии в Четиридесет и третото Народното събрание. За разлика от острата, крайна конфронтация, на която бяхме свидетели при предното Народно събрание, в момента сме свидетели в много по-голяма степен – на първо място, на промяна в позицията и поведението на най-голямата партия – ГЕРБ, която смени диктаторския си подход от предното управление с диалогичност и с търсене на съгласие по основните въпроси. (Шум и реплики.)
Да, знам какво ще кажете: „Прави четки!”. (Оживление.)
Сега ще Ви направя и на Вас едни четки – на БСП-то. (Оживление, шум и реплики.)
Поздравявам Ви също и с диалогичността, и с отговорността, с която подхождате, когато се решават важни за България въпроси и ще разчитам, че ще продължавате и по този начин.
Смея да кажа и добри думи и да похваля, да благодаря на колегите от останалите партии – Реформаторски блок, АБВ, които проявяват една умереност, разум и отговорност пред защитата на интересите на Родината.
Кое е най-важното в предстоящия период? Най-важното е да продължим със стабилизирането, политическото стабилизиране на България. Политическата стабилност е наша основна задача. Ако това не осигурим, българският народ ще ни измете, както направи с някои други предни народни събрания, така че аз разчитам, че занапред можем да изградим тази политическа стабилност, устойчивост и диалогичност и да се опитаме да повишим рейтинга на Народното събрание. Знаете, че вече има 4% ръст в рейтинга на Народното събрание, което е добре.
В заключение – считам, че политическото поведение на Патриотичния фронт се оценява от обществото и това го показват последните изследвания. Обществото очаква обединение, защита на своите интереси и явно може да се прави добра политика и без участие във властта, а с последователно и отговорно поведение в Народното събрание в името на България. Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има нейният председател – господин Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера в България на посещение беше заместник-помощник държавния секретар на Съединените американски щати – господин Хойт Ий.
Той е представител на една страна, в която, ако си направите труда да вникнете в Туитър, госпожа Хилъри Клинтън води предизборната кампания с испаноезичните избиратели на техния испански език. Никой в тази страна, в която безспорно има върховенство на закона, не преследва госпожа Хилъри Клинтън за това, че отправя писмени послания на испански език към своите избиратели.
Започвам с този може би маловажен факт, защото става въпрос за един истински, дълбок разговор за това какво разбиране имаме ние в България за върховенство на закона, защото от изявленията на лидерите на управляващите партии стана ясно, че този проблем ще бъде един от знаците на предстоящата парламентарна сесия.
Нека в стила, който ДПС установява – да говори само с езика на фактите, да Ви покажа тези 12 наказателни постановления (показва документи), наложени на редица мои колеги и на мен собствено за това, че по време на последната предизборна кампания са си позволили да се обърнат към избирателите си с няколко думи на съкровения си майчин език.
Уважаеми госпожи и господа, бих искал да обърна внимание на две от наказателните постановления. Те са издадени от областния управител на Пловдив – господин Розалин Петков. За разлика от останалите 10 наказателни постановления, които са в максимален размер от 2 хил. лв., общо 10 хил. лв., господин Розалин Петков налага глоба – забележете, за виновно поведение.
Изявата на съкровеността, според днешните управляващи, е виновно поведение. Виновно поведение! Неговата санкция е в размер на 681 лв.
Колеги от Реформаторския блок, вдигнете си погледа! Не 680, не 682, а 681 лв.! Да Ви говори нещо това число? Какво ни казва този местен гаваз на властта? (Шум и реплики, провиквания от ПФ: „Еее!”.)
Да, да! Точно за това заслужава като определение!
681-а е годината на създаването на българската държава и с този акт ни се казва: „Това е нашата страна. Вие сте чужди елементи в нея и ако искате да живеете тук, ще се откажете от съкровеността си, ще се откажете от идентичността си!”. 681 лв. – две наказателни постановления. За да Ви спестя съмненията дали пък случайно се е спрял на това число – ето Ви го и втория акт, пак за 681 лв. (Показва документ.)
И така: хубаво е да се знае, че и аз, и Тунчер, и Ферихан, и Мустафа сме също синове на майка България и тя е и наша Родина. И върховенство на закона има там, където има равноправие, когато гарантира равноправието. Това е смисълът на дълбокия разговор за върховенството на закона не въобще, а в условията на една демократична страна, член на Европейския съюз, защото със закони са се установявали и диктатури, със закони са били легитимирани и дискриминацията, и грубото нарушаване на човешки права.
Междупрочем, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, скоро това виновно поведение – ползването на майчин език, вече няма да се преследва само с глоби. Има предложение от коалиционните Ви партньори ползването на майчин език вече да се квалифицира като престъпление от общ характер и за това престъпление ще се лежи в затвора от три до шест години. Това ли е Вашето разбиране за върховенството на закона? Ако –не, защо не чух нито един коментар от вездесъщите демократи от Реформаторския блок? Защо не чух дума-коментар от ГЕРБ и от другите партии, които образуват управляващото мнозинство?
Уважаеми госпожи и господа, мълчите, защото има един опасен процес – дясното все повече се идентифицира с национал-популизма. Това е опасен процес на подмяна на ценностите. Това поведение на Вашите коалиционни партньори е чиста проба неонацизъм, чиста проба фашизъм. (Силен шум, реплики и провиквания от ПФ.)
И въпреки възгласите Ви, отворете си ушите, отворете си очите за гласа на Европа. Не може да имате избирателно отношение към гласа на Европа.
Държа в ръцете си, господин Цветанов, Доклад на Комисията против дискриминацията и нетолерантността на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (показва документа), на който орган сме член от началото на 90-те години.
В § 32 на този официален документ на ПАСЕ четем: „В България функционират няколко ултранационалистки (фашистки) политически партии и групи, сред които НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО, БНД и БНС”. (Шум и реплики.)
Ще Ви дам за сведение, ако сте пропуснали да прочетете този документ. Това е официален документ на ПАСЕ.
И така, уважаеми госпожи и господа, от тази гледна точка върховенството на закона не се свежда само до разделянето на един орган на две, колеги. Това е един много по-дълбок процес.
Ние като партия, която в 1991 г. не подписа Конституцията, по принцип сме отворени за доста по-дълбоки реформи в нея, отколкото чуваме от Вас като противоречиви идеи. Очаквахме обаче да направите ясно разграничение между публичния и частно-партийния интерес във връзка с измененията в Конституцията, във връзка със съдебната реформа въобще. Очаквахме ясно разработени проекти с диференциация, съобразно ранга на акта, с който биха могли да бъдат приети –закон, Конституция. Диференциация и на ранга на органа, който може да приеме изменението – обикновено Народно събрание или Велико Народно събрание. Вместо това потънахте в кризата на вътрешните си противоречия, в пълната липса на концептуалност и визионерство, в юридическа безпомощност.
В заключение ще кажа, че създавате усещане за размахване на думата „реформа”, идеите за конституционни промени, думи като „референдум” като своеобразен мит, който да замести изчерпания мит на персоните-месии. Персоните-месии ги няма. Да живеят мегали-идеите като новите месии!
По-важният Ви акцент е върху тясно-партийния интерес. Сами си го назовахте. Заявихте, че целта на реформите е смяната на едни с други членове на съответните органи. Напротив, искате ли да Ви прочета дословно изявленията и на лидера Ви, и на госпожа Бъчварова, и на редица други важни фактори на управлението? Но най-ясно заявеният партиен интерес е в това, че заявихте: „От успеха на съдебната реформа зависи стабилността на кабинета и пълният му мандат”.
На кой кабинет? Или по-точният въпрос е: „На какъв кабинет?”. На този, който и днес заяви, че иска изтръгването на ДПС от властта? На кабинет, зад който стои политическа сила, която вижда в гласа на мюзеина – вой на животни, който определя различието като човекоподобно същество? (Шум и реплики, провиквания от ПФ.)
Искате да укрепим този кабинет, подобно управление?
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи има законното основание да заяви, че е отворено за подкрепа за стратегически решения, свързани с българския национален интерес, но това минава през ясния профил на управлението на страната. То трябва да се освободи от национал-популизма и фашизма. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група „Български демократичен център” – Светлин Танчев, съпредседател.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, ще започна, със съжаление, за нещастията и страшните събития, които се случват постоянно около нас и които очевидно ни доказват, че държавата не успява да се справя с тях – наводнения, скандали около бетонирането на Черноморието, унищожаването на горите, проблеми с туризма и поредна вълна за Великден към Гърция, скандалите с КТБ, с липсата на уважение към хората, които създават българската култура, скандалите в съдебната система, отнемането на детски животи на пътя, без адекватни последствия.
Искрено Ви казвам, че все по-голяма част от българските граждани не усещат държава и държавност. Вижте резултатите от изследванията на общественото мнение – управляваме държава от хора без перспектива, тормозени от институции, мамени от престъпници, бедни и готови на всичко, за да оцелеят, включително да стъпчат останалото си достойнство, държава със сложни, затормозяващи условия за развитие на инициатива и предприемачество, обременявано с тежки разрешителни режими и глоби, държава, която в дигиталната ера продължава да е в миналия век, сякаш умишлено не развива електронно управление и правителство. Как в тази картина да се подреди дневният ред на обществото?!
Ние сме изправени пред необходимостта не просто да се опитваме да реализираме политическите си приоритети като парламентарно представени партии, а да мислим за необходимостта от ново съграждане. Задачите, които са пред нас, не могат да се решат с даване на патриотични инструкции за туристите. Най-много от всякога България се нуждае от държава, която да работи за гражданите си, и от политици, които не се страхуват да поемат отговорност. Нуждаем се от пренареждане на обществените отношения в обществото, основано на солидарността, равнопоставеността на всички граждани пред закона, ясно ориентирано в защита на българския национален интерес. Нуждаем се от пренареждане на обществените отношения и общество.
Отново, за съжаление, трябва да кажем, че се убедихме, че управлява коалиция, която жертва решимостта си за реформи в името на оцеляването си на местните избори. Преди три месеца си казахме, че ще променим тази ситуация, че ще има реформи и действия. Действия! Днес нищо не се е променило. Нещо повече, властта вече се преориентира от решаване на стратегически проблеми към спечелване на местните избори. Поведението на властта вече е конформистко, предстои да преглътне компромисите и да зарови в миналото, в името на местните коалиции, разпределяне на влияние – поведение, което ние не приемаме.
В тази ситуация нашата парламентарна група вижда своята роля като фактор на парламентарна и политическа стабилност – онези, които помагат на хора в бедите, които ги застигнаха, ще върнат гордостта им, че са българи и ще покажат, че държавата е на страната на своите граждани.
През бъдещия период от работата на Четиридесет и третото народно събрание наши основни приоритети ще бъдат: доходите на българските граждани; намаляване на административната тежест над българския бизнес; справяне с бежанската криза и създаване на нова политика за българите в чужбина. Ще внесем законодателни промени, които ще подкрепят националния и българския бизнес. На нашата икономика е необходим здравословен икономически потенциал, протекционизъм. Трябва да защитим българското производство и селското стопанство най-малко като се погрижим за границите си и контрола на митниците, през които минават стоки, които унищожават цели отрасли. Само с промяна на икономическата среда и с активни мерки срещу корупцията можем да постигнем ефективност в усвояването на средствата от европейските фондове, на които основно се надява българският бизнес. Необходимо е държавата да се намеси и в икономиката, като стимулира конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия, и ние ще предложим как да стане това.
Ще продължим да участваме активно в дебата и законодателните промени, свързани със съдебната реформа, и с належащите промени в Конституцията. Ще продължим работата си по здравната реформа, по преодоляването на проблемите с инфраструктурата и транспорта и опазването на околната среда. Отсега искам да заявя, че ще бъдем против идеите за въвеждане на задължително гласуване и промени в Изборния кодекс в последния момент.
Не съм оптимист, защото не вярвам, че това мнозинство, в тази конфигурация, е способно да има капацитет и воля да осъществи реформите и промените, които обяви, че ще направи, но искрено се надявам, че това ще се случи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танчев.
От името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” Десислав Чуколов – заместник-председател на групата.
Имате думата, уважаеми господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми зрители и слушатели! Защото нека не забравяме, че тези изказвания от името на парламентарни групи са достояние на българския народ. Както се казва: който има очи – ще види, който има уши – ще чуе.
Уважаеми колеги, днес отбелязваме половин година, откакто съществува това Народно събрание. Шест месеца! Шест месеца, през които всеки от нашите избиратели, зрители, слушатели можеше прекрасно да види и да си направи сметката коя партия как е работила, коя коалиция, коя парламентарна сила по какъв начин и дали е защитавала неговите лични интереси, дали е оправдала доверието, което той й е дал на последните избори като избирател.
Знаете, че от самото създаване на Четиридесет и третото народно събрание от Партия „Атака” внесохме четиридесет и три проектозакона и проекторешения – неща, които искаме да променим в България по този начин, неща, които са важни за нас, за нашите избиратели. За съжаление, тези законопроекти, проекторешения, проектодекларации са на много други места, но не и в тази пленарна зала, където се вземат решенията. Те отлежават по комисии, не знам, може би госпожа председателката печката си пали с тях, но не влизат тук, в пленарната зала. Всъщност тези наши идеи и предложения представляват това, за което се борим и работим. Дали ще бъдат приети от това Народно събрание, зависи от целия български народ, защото в крайна сметка по презумпция така би трябвало да бъде – българският народ е суверенът и той решава кой е тук, в тази зала, кой не е, кой натиска копчето – „зелено”, „червено” или „въздържал се”.
Какво предлагаме ние от „Атака”, за какво се борим ние от „Атака”?
Ще Ви зачета само малка част от проекторешенията и промените в законите, които сме внесли, нека всеки един от Вас си даде сметка: промяна в Кодекса на труда за изравняване на минималната работна заплата. На много от Вас това се струва кощунствено, но ето, ще Ви кажа: Германия например много силно работи по този въпрос – да наложи минимално заплащане в Европейския съюз. Какво правим тогава? Когато Германия го предлага, всички ще сте съгласни, понеже „Атака” го е предложила, лошо било, и някъде залежава по комисиите. Същото се случи с българските пенсии.
Закон за референдумите – да се чува гласът на българския народ. Не само един път на четири години, когато има избори, а наистина да се чува гласът на българския народ.
Промяна на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – да премахнем този плосък данък, който БСП го въведоха и в миналия мандат не можаха да го отменят. Категорично искаме това да отпадне.
Закон за държавния печат и националния флаг. Ето тук, отзад, виждате, че стои знамето на Европейския съюз – нещо, което смятаме за неприемливо. Да, членове сме на Европейския съюз, също така сме член и на ООН. Да сложим и знамето на ООН ли? И на много други организации също сме членове, но това угодничество, което по всякакъв начин показваме пред всеки еврофактор, и дори това знаме, което стои неизменно навсякъде в България – имам предвид знамето на Европейския съюз, показва колко много всъщност сме дали на Европа, а тази Европа не ни е дала нищо, освен едно знаме.
Закон за отмяна на институцията, наречена „Частни съдебни изпълнители”. Тук преди няколко седмици се разглеждаха някакви промени в закони, които да регулират тяхната дейност. Ние просто искаме да няма такава институция в България – частен съдебен изпълнител.
Също така набързо ще спомена: промяна в Кодекса на труда – защита на работника от работодателя; промяна в Наказателния кодекс – неизбежна самоотбрана. Това е нещо, за което, където и да отидете, в което и село да отидете, когото и да попитате, ще Ви каже, че трябва да се промени, трябва да се направи.
Това са част от законите, но основната цел, за която работим, е подобряването на демографската картина в България. Знаете, че положението е трагично. Тук в някои от изказванията преди мен на председателите на парламентарни групи беше засегнат този въпрос като точка, която е сложена по-накрая. Това трябва да слагаме първо, защото каквото и да решаваме в тази зала, по какъвто и начин да спорим, да не спорим, няма ли български народ, няма никакъв смисъл да се наричаме народни представители. Не работим ли за неговото възраждане, няма никакъв смисъл да се наричаме народни представители. Как ще стане това? Естествено, когато има пари в държавата, когато българите не емигрират в чужбина, където има пари, когато си остават тук. Когато има пари, ще има повече деца. Възрастните хора ще живеят повече, когато хазната е пълна. Когато има държава, която да се грижи за тях, тогава ще оправим този огромен проблем за България.
А как ще стане това?! Точно с ей такива решения. Ето, с предложенията, които сме правили, които съответно се отхвърлят в комисии, или не стигат до пленарната зала. Отмяна на тези концесии – стотици милиони, милиарди ще влязат в България по този начин. Няма да отиват за нищожни процентчета комисионна такса в Канада или в други държави – милиони и милиарди ще влязат в нашата хазна, и ще видите как ще се оправят нещата.
Тогава ще говорим за малки пенсии ли? Извинете! Когато това Събрание беше учредено и когато Кабинетът беше гласуван тук, в тази зала, от четири парламентарни сили, помните тогава, че социалният министър, който отговаря за това, е представител на партията АБВ. Той обеща до края на месец март, че ще има ясно представяне и вече проведена обществена дискусия за пенсионната реформа в България – как да направим така, че възрастните хора да изживеят достойно старините си. Чуха се някакви такива теми в обществото, някакви идеи за промяна във възрастта за пенсиониране, но повече се чу, че партия АБВ, съответно нейният представител е по-склонен да напусне това правителство, и въобще коалицията, която управлява в момента България.
Извинете, но сравнението на това ми прилича на претоплена стара манджа с грозде, обаче от киселото грозде – знаете притчата за лисицата – киселото грозде, което беше много кисело, когато не бяхте в парламента, когато не бяхте на власт, а сега, когато сте на власт, е много сладичко това грозде и не Ви се отказва.
Прекрасно знаете Вие тук – имам предвид управляващите партии, на колко неща изневерихте от това, което сте обещали на своите избиратели. Да, председателят на Патриотичния фронт каза как за него е огромна гордост, че „Южен поток” го няма. Ами, да го информирам, че „Южен поток” стана „Турски поток”. Сега няма да купуваме газ от православна Русия, ще купуваме газ от Турция. Нека да си правим изводите и за това.
И един риторичен въпрос нека да остане във въздуха: какво стана с новините на турски език, които от Патриотичния фронт щяхте да махате?
Моля Ви, не използвайте повече тук думичката „ще”, когато сте в управлението. Вие сте там, за да управлявате, не да обещавате. Може да обещавате по време на кампания, но когато сте тук, управлявайте, ако обичате. Властта е във Вашите ръце – Вие си имате правителство, Вие сте го избрали, Вие го подкрепяте. Вие отивате при министър-председателя, звънвате му, виждате се, говорите, разбирате се и действате. Думичката „ще” не я използвайте повече.
Нещо друго много важно, на което ние от „Атака” държим: суверенитетът на България – да вземаме собствени решения, решения, които са полезни за родината ни, например отмяна на санкциите срещу Русия. Естествено че трябва да работим за това. Държави в Европейския съюз, които са много по-развити от нас, казват как икономиките им страдат от тези санкции. Ние тук, бедна България казваме: „Всичко при нас е точно, няма проблеми – колкото повече, толкова повече!” Нямаме право на това!
Колко заграждения имаше през месеците на протести?! Когато се учредяваше това Народно събрание, тук председателката, чух и отговорни фактори от ГЕРБ казаха: няма да има повече заграждения в София. Моля, няма да има ли?! Дойде държавният секретар Джон Кери – имаше заграждения в цяла София. Имаше надписи по блоковете: „Не си отваряй вратата на балкона!”, може да се случи нещо – помните го това. Та заграждения имаше и те показват колко сме зависими.
Преди малко получих сигнал, че американският посланик в момента е в Съдебната палата и се среща с много висши магистрати там. Какво прави? Какво?! Съдебната реформа там ли я правим, или тук, в това Народно събрание ще я направим?! Все въпроси, които показват докъде сме стигнали и докъде сме я докарали.
Нещо много важно, в момента в България има сили на НАТО, които всъщност са сили на Съединените американски щати. Ето, вчера тук поредният чиновник дошъл, помните, шефът на НАТО, идва държавният секретар в тези месеци, докато това Народно събрание работеше. Някой реално в тази зала знае ли колко броя военна техника има, колко войници, какво правят, как го правят, докога ще го правят? Да дойде и да отговори, или в съответната комисия да видим тези въпроси. Някой знае ли реално за какво става въпрос?!
От „Атака” сме категорично против конфликта, който се разразява между Съединените американски щати и Русия – ние да вземаме някакво отношение. Естествено, първо, Русия е страна, която ни е освободила, която е много по-близка до нас. Но нека да се разберат големите, а както и друг път съм казвал, ще използвам това разговорно – ние да не се врем между шамарите. За това настояваме. Вие го наричайте както искате: русофилство, русофобство, това всъщност е българофилство. (Шум и реплики.)
Най-накрая ще завърша с това, в началото се обърнах към българския народ, сега отново се обръщам към него – крайно време е да спрем да вярваме на поредните социолози, които знаете как образуват своите изследвания, в зависимост кой как е платил, на поредните политици, които са влезли в Народното събрание, и, естествено, са изневерили на избирателите си. Трябва да започнем да вярваме в нас – в българския народ, защото всъщност българският народ това е България, а както всички от „Атака” знаем – България е над всичко. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
От името на Парламентарната група на Алтернатива за Българско възраждане господин Кирил Цочев – заместник-председател. (Председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева сменя заместник-председателя господин Димитър Главчев.)
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За АБВ приоритетно през Лятната парламентарна сесия ще бъде да се предложат и реализират конкретни форми, които АБВ започна и ще отстоява.
На първо място, АБВ застава зад пакета от мерки на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в пенсионната и социална сфера – мерки, които дълго са отлагани назад във времето, и сега има шанс по пътя на широките обществени дискусии и политическия консенсус да бъдат приети.
Позволявам си, господин Чуколов, да Ви репликирам – мерките са внесени за обществено обсъждане на дата 31 март. Корекцията е в този смисъл, че е изпълнено нашето задължение.
На второ място, АБВ предложи свой вариант за реформи в съдебната система, изразяващи се в промени в Закона за съдебната власт, както и в създаването на орган към Народното събрание, който да улесни процеса на реализация на актуализираната Стратегия на съдебната реформа.
За Парламентарната група на АБВ от особена важност ще бъде обсъждането и приемането на изменение и допълнение в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Заложените промени чувствително ще свалят прага за валидност на референдумите на повече от 40% от имащите право на глас и ще дадат възможност на избирателите извън големите партии, от по-малките политически формации и неправителствени организации да организират подписка за провеждане на допитване, като предложението ни е сваляне на необходимия брой гласове от 500 хиляди на 300 хиляди.
Законопроектът за свръхзадлъжнялост на физически лица и Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество са ангажимент на Парламентарната група на АБВ, който също ще отстояваме.
АБВ предлага и няколко национални стратегии в ключови сектори. Това са Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието на Република България и Стратегия за българската гора.
Работим и върху извеждане на образованието като ключов приоритет на държавната политика.
Енергетиката е един от най-важните за АБВ сектори в икономиката на страната и елемент на националната сигурност. В последните години тя, както и цялата икономика функционират в условия на криза, но тежката ситуация, в която се намира, се свързва повече с липса на прозрачност при вземане на решения, с лошо управление на държавните дружества и неупражнен финансов контрол, в много случаи и с надмощие на частни корпоративни интереси над държавната политика и професионалната логика.
В българското общество, включително и между политическите сили, се формира един парадоксален обществен консенсус – всички отчитат ситуацията в енергийния сектор като изключително трудна, тежка, изискваща спешни и адекватни действия за стабилизиране, рестартиране, реанимиране и прочее, но въпреки това няма радикални и решителни действия за реформиране на сектора и оздравяване на държавните енергийни дружества. Като че ли липсва желание за промяна, въпреки декларациите за готовност за приемане на актуализирана енергийна стратегия на Република България до 2030 г., с поглед до 2050 г. Този документ трябва да отговаря на новите приоритети на европейската енергийна политика и на националния интерес и да отразява виждането за устойчиво развитие на сектора.
Политическа партия АБВ и нейната парламентарна група ще продължава да работи за стабилизиране на системата за сигурност и повишаване боеспособността на въоръжените ни сили.
По отношение на вътрешната сигурност в Република България основен приоритет за АБВ ще бъде възстановяване на общественото доверие в системата на МВР, а също така изграждането на обществен съвет, който да координира и подпомага управлението на Министерството на вътрешните работи.
От особена важност за АБВ в предстоящата Лятна сесия на Четиридесет и третото народно събрание ще бъде контролът върху изразходване на емитирания външен дълг, като това ще се случи с предложения за промени в законодателството, създаване на инвестиционен фонд и разработване на инстанционна програма за разходването на бюджетния дефицит. Ще продължаваме да бъдем конструктивен социален коректив в управлението. Ще запазим правото си на различие там, където има несъответствия във визията за управление.
Ще работим за политическа, социална и икономическа стабилност на държавата.
Призоваваме Народното събрание да приеме декларация за 9 май, който да бъде честван във всичките му исторически измерения, а именно като 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия, с която завършва Втората световна война, и като отбелязване на Декларацията на Роберт Шуман от 9 май 1950 г. за провъзгласяване на идеята за обединена Европа.
Пожелаваме успех, градивна работа и по-малко политически популизъм и език на омразата, ксенофобията и етническата нетолерантност! (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цочев.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има доклад за второ четене от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, слушаме Вашия доклад.
Моля да бъдат изключени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката – Даниела Визиева – заместник-министър на икономиката, Елена Пищовколева – началник на отдел „Насърчаване на инвестициите и инвестиционни проекти” и Дирекция „Икономически политики за насърчаване”, и Илия Табаков – главен инспектор в отдел „Насърчаване на инвестициите и инвестиционните проекти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 2.
Поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 502-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., приет на първо гласуване на 2 април 2015 г.
„Закон за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ, L 214/3 от 9 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 800/2008”, се заменят с „Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014”.
2. В ал. 2 думите „Мерките за индивидуална помощ” се заменят с „Мерките за помощ”, думите „регионална помощ” се заменят с „регионална инвестиционна помощ“, а думите „глава II от Регламент (ЕО) № 800/2008 за съвместимост с общия пазар по смисъла на чл. 87, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност и се освобождават от задължението за уведомяване по чл. 88, параграф 3 от Договора при условията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 800/2008” се заменят с „глава III от Регламент (ЕС) № 651/2014 за съвместимост с общия пазар по смисъла на чл. 107, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се освобождават от задължението за уведомяване по чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 651/2014”.
3. В ал. 3 думите „Мерките за индивидуална помощ, които не отговарят на условията по ал. 2” се заменят с „Мерките за индивидуална регионална инвестиционна помощ или индивидуална помощ за обучение, които не отговарят на условията по ал. 2 и на Регламент (ЕС) № 651/2014”, а думите „чл. 88 от Договора за създаване на Европейската общност” се заменят с „чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: От § 2 до § 10 всичките предложения са по вносител.
По § 2 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 7 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 10 Комисията подкрепя текста на вносителя.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок текстовете на параграфи от 2 до 10 включително по вносител, както и наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 11 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон правилникът за прилагане на закона се привежда в съответствие с него и с Регламент (ЕС) № 651/2014.
(2) Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение влизат в сила едновременно с влизането в сила на измененията на правилника по ал. 1.
(3) Министерството на икономиката изготви обобщена информация за схемите, която предоставя на Европейската комисия по реда и сроковете, предвидени в чл. 9 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а” от Регламент (ЕС) № 651/2014.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение се прилагат за инвестиционните проекти и проектите за обучение, работата по които не е започнала преди влизането в сила на схемите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 11 с неговите три алинеи и § 12 има ли, колеги? Няма.
Анблок подлагам на гласуване редакцията на § 11 и § 12, предложена ни от Комисията в нейния доклад.
Гласуваме предложенията по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е приет и Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Вносители: Министерският съвет на 17 март 2015 г. – първи Законопроект, и втори Законопроект на Пламен Манушев, Иван Вълков и Павел Христов от 1 април 2015 г.
Постъпил е общ доклад по двата законопроекта от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Докладът ще ни бъде предложен от господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 17 март 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 554-01-66, внесен от Пламен Манушев и група народни представители на 1 април 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 8 април 2015 г., бяха обсъдени Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 17 март 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 554-01-66, внесен от Пламен Манушев и група народни представители на 1 април 2015 г.
На заседанието присъстваха господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и госпожа Силвина Бакърджиева – юрисконсулт в същата агенция.
Законопроектът за изменение и допълнение на кодекса на търговското корабоплаване, № 502-01-20, внесен от Министерски съвет на 17 март 2015 г., беше представен от господин Живко Петров.
В своето изложение господин Петров подчерта, че Законопроектът на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) има две основни цели. На първо място, предлаганите изменения в разпоредбите на чл. 93, чл. 329 и създаването на чл. 337а-337г представляват мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 92 от 2011 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”.
С промяната в чл. 329 се регламентира изваждането или изтеглянето на потънало имущество както в териториално море, така и в изключителната икономическа зона на Република България, а чрез изменението на чл. 93 се създава задължение за капитана на кораба да информира администрацията на крайбрежната държава в случай на морски произшествия, когато е налице потънало имущество.
Предложеното допълнение на Глава четиринадесета от КТК „Изваждане на потънало имущество” регламентира случаите на отговорността на корабопритежателя, ограниченията на отговорност и задължението на корабопритежателя на кораб с бруто тонаж 300 или повече тона да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващо обезщетението до размера на разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.
На следващо място, Законопроектът предвижда изменения и допълнения, които са наложителни с оглед на поети ангажименти към Европейската комисия във връзка с получени през 2014 г. искания за информация в рамките на запитване „EU PILOT” № 6068/14/MOVE (така наречената „информационна фаза”) за неспазване от страна на България на задълженията за предприемане на мерки на национално ниво за осигуряване изпълнението на Регламент (ЕО) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334 от 2010 г.) (Регламент (ЕС) № 1177/2020).
Стриктното изпълнение на поетите ангажименти в отговор на получените запитвания е от ключово значение за предотвратяване стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
С цел да бъдат гарантирани правата на пътниците се предлага изменение и допълнение на административнонаказателната разпоредба на чл. 383в с оглед обезпечаване стриктното прилагане на нормите на Регламент (ЕС) № 1177/2010 в случаите на отмяна на пътуването, закъснение при тръгването и закъснение при пристигането.
Със Законопроекта се предлага аналогично допълнение на административнонаказателната разпоредба в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
С изменението на чл. 221а от Кодекса на търговското корабоплаване се постига ясно разграничение между приложението на текстовете на Кодекса на търговското корабоплаване и тези на Регламент (ЕС) 1177/2010 по отношение на правата и задълженията, възникващи по договор за превоз на пътници, тоест правата на пътниците, попадащи в обхвата на регламента, ще бъдат защитени и в случаите, които не са предвидени в регламент, но са уредени в нормите на КТК.
Народните представители, взели участие в дискусията, заявиха единодушно, че ще подкрепят Законопроекта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 554-01-66, внесен от Пламен Манушев и група народни представители на 1 април 2015 г., беше представен от господин Павел Христов.
Целта на предлаганите промени е синхронизиране на разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване с тези на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България по отношение на плаващите докове, закотвени в акваторията на пристанища и използвани като част от производствения процес на кораборемонтните и корабостроителните предприятия. В тази връзка се предвижда допълнение на чл. 3, ал. 1 от КТК, съгласно което дейностите по кораборемонт и корабостроене се изключват от обхвата на законовото понятие „търговско корабоплаване”. Предлага се закотвените плаващи докове, предназначени за кораборемонт и корабостроене, да бъдат изключени от обхвата на чл. 4, ал. 1 от КТК, съдържащ законовото определение за търговски кораб.
По време на състоялата се дискусия представителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” заявиха, че подкрепят Законопроекта, но подчертаха необходимостта от прецизиране на част от предложените текстове.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 17 март 2015 г.;
С 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 554-01-66, внесен от Пламен Манушев и група народни представители на 1 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Процедура – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – представител на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тя ще предложи Законопроекта на Министерския съвет, надявам се, като вносител?
Поставям на гласуване предложението за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Стоянова.
Следва от името на вносителите да бъдат представени законопроектите.
Първият законопроект е на Министерския съвет. Няма желаещи да го представят.
Вторият законопроект е от народните представители Манушев, Вълков и Христов. Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, смятам, че внасянето на този Законопроект е точно навреме, даже сме малко закъснели, тъй като Конвенцията от Найроби от 2007 г. влезе в сила на 14 април тази година и с нашето ратифициране от 2011 г. досега ние би трябвало да си променим законодателството и промените, които сега ще дебатираме и ще приемем, трябва да са вече в сила, тъй като Конвенцията е влязла в сила след ратифицирането в Дания, последно тази година.
Така че и двата законопроекта са важни. Ще се спра повече на внесения от мен и колегите ми законопроект, но и по първата част е важно синхронизирането на Кодекса на търговското корабоплаване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По първия законопроект ще се изкажете. Сега, като вносител, ни презентирайте Вашия законопроект.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Слушам.
По внесения законопроект, по частта му за промяна на Кодекса на търговското корабоплаване, касаещ статута на плаващите докове, мога да кажа, че са кораби с особен статут. В момента има несъответствие в два закона в нашето законодателство. Те са третирани по два различни начина в Кодекса на търговското корабоплаване и в Закона за морските пространства. В Кодекса на търговското корабоплаване плаващите докове, закотвени в акваторията на кораборемонтните и корабостроителни заводи, се третират като търговски кораби.
Изпълнителна агенция „Морска администрация” изисква за търговските кораби наличието на определени документи и оборудване като на търговски кораби, занимаващи се с превоз на пътници и още редица такива дейности, свързани с морската дейност. В Закона за морските пространства плаващите докове се третират като пристанищни съоръжения и са регистрирани като такива и изискванията за тях са като част от оборудването на кораборемонтния или корабостроителния завод. Също така за тях се плащат такси като за кейово съоръжение. Това не може да съществува и затова, обсъждайки го с колегите ми, решихме, че трябва да установим точно статута на плаващите докове като по този начин с влизането и корекциите, направени и по Конвенцията от Найроби, само ще се увеличи административната тежест за бизнеса, занимаващ се с корабостроене и кораборемонт.
Особеният характер и предназначението на плаващите докове в корабостроителните и кораборемонтни заводи и липсата на изрична нормативна уредба за тях поражда възможност за разширено прилагане на законовите актове и, вече Ви казах, утежнява дейността и изискванията за един търговски кораб, отнасящи се до един плаващ док, и наличието на спасителни средства, на списъци, на всички останали документи, утежнява и затруднява дейността на кораборемонтните и корабостроителните предприятия, особено когато плаващите докове са закотвени неподвижно към брега и в морето и са част от пристанищата с особен статут. Всички корабостроителни и кораборемонтни заводи имат статута на пристанища с особен режим.
Регистрацията им като пристанищни съоръжения и елемент от пристанищната инфраструктура изисква поддържането на други документи от тези на един търговски кораб и включването на плаващите докове като съставна част при определяне също така и на акваториалната такса на корабите. За едно и също нещо корабостроителните и кораборемонтните заводи плащат различни такси по два закона, които не съответстват на предназначението и на техните функции.
Имайки предвид, че основното предназначение на плаващите докове е извършване на пристанищни услуги, тоест корабостроене и кораборемонт, същите не извършват плавания. Те са трайно закрепени и закотвени в пристанищата и са съставна част от пристанищната инфраструктура на заводите. Нито един от другите видове кораби не заплаща акваториална такса, както плаващите докове. Смятаме, че плаващите докове за корабостроене и кораборемонт са неправилно регистрирани като търговски кораби. Заличаването на плаващите докове от регистъра на корабите няма да накърни държавните интереси поради следните причини:
- на основание Закона за морските пространства плаващите докове ще продължат да са част от пристанищната инфраструктура като за тях ще продължи да се заплаща акваториална такса;
- като пристанищни съоръжения плаващите докове подлежат на държавен контрол от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, която осъществява контрола и върху другите кораби;
- техническото състояние и на корабите, и на плаващите докове като пристанищни съоръжения се наблюдават от класификационна организация, примерно българският корабен регистър.
Предложените допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване, подчертавам още веднъж, ще уредят статута на плаващите докове, служещи за извършване на дейностите „корабостроене” и „кораборемонт” и са част от пристанищата инфраструктура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Манушев.
Дебатът е открит.
Моля народни представители, които желаят да вземат отношение, да направят това.
Има ли желаещи колеги или вносителят беше толкова изчерпателен и точен?
Искате думата за изказване?
Заповядайте, господин Манушев, вече като участник в дебата.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, по отношение на двата законопроекта, преди малко започнах, но много правилно госпожа председателят ме прекъсна и ми каза с какво да се занимавам точно на тази трибуна. Аз казах: „слушам” и го изпълних.
Сега мога да кажа няколко думи за двата законопроекта, особено в първата им част. Наистина това е наложително и задължително за нашата държава, ратифицирала тази Конвенция от Найроби, касаеща изваждането на потънали съоръжения, кораби в морето в териториалното и най-вече в изключителната икономическа зона до 200 мили, като преди тази Конвенция това не беше регламентирано в световния океан и там нямаха никаква отговорност корабопритежателите или корабособствениците и корабоплавателите като потъне кораб извън териториалните води на държавата, да информират и да плащат някаква застраховки за това, че може да причинят щети и на държавата, а също така и на екологията, и на цялата среда. Така че е наложително и този закон трябва да бъде гласуван. Смятам, че това нещо не е спорно.
Другите неща, които се коригират в Кодекса на търговското корабоплаване, е синхронизирането с Директива 1177 на Европейския съюз за правата на пътниците и задълженията на превозвача в морето. Досега те не бяха регламентирани и с тези промени вкарваме в съответствие нашето законодателство с изискванията на Директивата на Европейския съюз 1177 – пътниците, превозвани по море или по вътрешни морски пътища, да имат права и те да бъдат защитени.
Също така синхронизираме обема на пътническите си кораби. Имаме като право 100 хил. тона такива, досега не сме го достигнали, така че не дължим някакви промени или намаляване на тези плавателни средства, които се занимават с превоз на пътници, но и това нещо също е важно и трябва да бъде коригирано в нашето законодателство – Кодекса на търговското корабоплаване, а също така и някои неща, които касаят Закона за морските пространства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроекта на Министерския съвет с вх. № 502-01-20 от 17 март 2015 г. Законопроектът е за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
Гласували 93 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване с вх. № 554 01 66, внесен от народните представители Пламен Манушев и група народни представители.
Гласуваме законопроекта със законодателна инициатива на колегите от ГЕРБ.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклад на водещата комисия – Комисията по правни въпроси и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Очаквам господин Кирилов да ни представи доклада на Правната комисия. Няма да бъде той – добре.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за Европейската заповед за защита № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 1 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
На заседанието присъства господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието, който от името на вносителите представи законопроекта.
Законопроектът цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/99ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно европейската заповед за защита. Създава се правна възможност за признаване, изпълнение, издаване и изпращане на европейска заповед за защита, в съответствие с която мярка за защита, постановена в една държава членка, ще може да бъде прилагана на територията на друга държава членка, в която защитеното лице възнамерява да пребивава. От тази допълнителна законова защита ще могат да се възползват всички пострадали от престъпления.
В законопроекта са посочени конкретните забрани и ограничения по мярката за защита, въз основа на които може да бъде издадена европейска заповед за защита, като: забрана да се посещават определени селища, места или райони, в които защитеното лице пребивава или посещава; забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице и забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определеното разстояние.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – госпожа Хубенова вероятно ще ни го представи.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
На редовното си заседание, проведено на 8 април 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на правосъдието: госпожа Вергиния Мичева-Русева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Диана Боева – младши експерт в дирекция „Съвет по законодателствo”, както и господин Флориан Флоров – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
С настоящия Законопроект се цели въвеждането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита. Директивата е част от пакета от мерки, предложен от Европейската комисия с цел осигуряване на минимални права, подкрепа и защита на пострадалите от престъпления в ЕС. В пакета са включени и Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Проектът на закон включва общи положения относно неговия предмет, европейската заповед за защита и мерките за защита, производството по признаване и изпълнение на европейската заповед за защита, както и нейното издаване и изпращане за изпълнение в държава – членка на Европейския съюз.
С оглед пълното транспониране на Директива 2011/99/ЕС се предлагат изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Следва да се има предвид, че посредством предложенията в чл. 67 и чл. 310 от НПК Законопроектът отговаря на разпоредбите на Директива 2011/99/ЕС. Те са свързани с ангажимента за уведомяване на жертвите на престъпления за възможността да поискат издаването на европейска заповед за защита.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване, след което ще направим почивка.
Поставям на първо четене Законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо четене.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, продължаваме работата ни с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте да ни представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 1 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г.
На заседанието присъства господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Петко Петков. Той посочи, че повод за изготвяне и внасяне на предложения Законопроект са, на първо място, отправените препоръки към Република България с доклада на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и препоръките, отправени в резултат на прегледа за съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията, и на второ място — необходимостта от усъвършенстване на реда за реализация на отговорността на юридически лица, които са се обогатили или биха се обогатили в резултат на извършено престъпление. Със Законопроекта се цели ясно определяне на компетентния съд по делата, образувани по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН, разширяване на възможността за образуване на производство за налагане на санкция на юридическото лице при прекратяване или спиране на производството срещу физическото лице; увеличаване на максималния размер на санкцията за юридическите лица; регламентиране на възможност в полза на държавата да се отнемат преките и косвените облаги от престъплението. Със Законопроекта се предвижда разширяване на кръга от престъпления, извършването на които би могло да бъде основание за иницииране на производство по реда на чл. 83б и следващите от ЗАНН, предвижда се като първа инстанция по делата да действат окръжните съдилища по седалището на юридическото лице, а като въззивна – апелативните съдилища. Предвиден е ред за възобновяване на делата и субсидирано прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Христиан Митев и Явор Нотев. Господин Попов отбеляза, че въпреки съгласието си с голяма част от предлаганите разпоредби, не би могъл да го подкрепи поради наличие на някои проблеми, като възможността да се стигне до понасяне на санкциите от акционери на дружеството, за извършено от конкретно физическо лице престъпление; възможността за двойно санкциониране на юридическите лица в случаите, когато имуществото липсва или е отчуждено; неяснота във връзка с налагането на санкция на юридическо лице, което няма седалище на територията на Република България и други. Господин Митев постави въпрос относно необходимостта от приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗАНН с оглед очакваното внасяне за разглеждане на Кодекс за административните нарушения и наказания. Господин Нотев изрази своята подкрепа за Законопроекта, мотивирана от съдържанието в него на добре написана и аргументирана идея.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Господин Кирилов, слушаме Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да взема становище по отношение на ползите и новостите, които се предлагат като правни решения в Законопроекта, предложен на Вашето внимание.
Действително, урежда се една материя, в която досега съществуваха множество празноти. На практика юридически лица, които са получили облага, нямаше как да бъдат санкционирани и респективно облагата да бъде отнета от тяхното имущество. Смятам за уместно, че предложеният ред е отнесен в Закона за административните нарушения и наказания, макар да касаят последици от извършени престъпления, тоест от реална осъществена престъпна дейност.
Ще обостря Вашето внимание за случаите, в които такава санкция би могла да бъде приложена. Срещу юридическото лице може да се образува такова производство, когато престъпленията са от следния вид: проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация; чрез електронни информационни системи или по друг начин – това е чл. 164, ал. 1 от Наказателния кодекс; определени престъпления срещу паричната система – разпоредбите на членове 243, 244, 244а, 246, ал. 3 от НК; също така представяне на неверни сведения за получаване на кредит – чл. 248а, ал. 1 от НК; представяне на неверни сведения или затаяване на такива, за да се получат средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава – това е чл. 248, ал. 2 от НК. Тук се вижда покритието на санкционния режим и обществените ценности, които се защитават по този начин.
Обръщам внимание, че така се изпълняват изискванията и на Конвенцията на ООН срещу корупцията, както и на препоръките, дадени във фаза 3 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Редно е да се държи сметка и за обстоятелството, че този режим се установява при много стриктен съдебен контрол и при участието на прокурор в тези производства. Смятаме, че правата на всички евентуално засегнати лица биха били защитени. Тук се спазва и международният правов стандарт за защита при участие в наказателни производства и процедури.
Обръщам се към Вас с апел за подкрепа на внесените предложения от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение в този дебат? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
Отменете гласуването.
Списъка за поименна проверка.

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Катя Николоева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - отсъства
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Допълнително записани: Айдоан Али, Алтимир Адамов, Ангел Найденов, Валери Жаблянов, Атанас Зафиров, Георги Свиленски, Галя Захариева, Венцислав Каймаканов, Георги Търновалийски, Валентин Николов, Гюнай Хюсмен, Станислав Иванов, Георги Гьоков, Атанас Мерджанов, Айхан Етем, Георги Кадиев, Ирена Коцева, Бойка Маринска, Владимир Тошев, Дончо Баксанов, Десислава Атанасова, Десислава Костадинова, Димитър Гечев, Георги Георгиев, Борислав Великов, Димитър Петров, Стефан Кенов, Семир Абу Мелих, Диана Йорданова, Красимир Янков, Валери Симеонов, Владимир Тошев, Слави Бинев. И господин Ерменков е тук.
Налице е кворум.
Продължаваме.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
Гласували 131 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – точка шеста по внесения Проект за програма.
Има доклади на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по културата и медиите. Няма представен доклад от Комисията по външна политика. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, слушаме Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника ще помоля да бъдат допуснати в залата:
- от Министерството на външните работи: Румен Александров – заместник-министър, и Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”;
- от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – заместник изпълнителен директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите, допуснати са в залата.
Слушаме Ви, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол:
№ 554-01-36, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г.;
№ 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март
2015 г.; и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
На свои редовни заседания, проведени на 4 март и 8 април 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроектите за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Кристиан Вигенин и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха:
- от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”, и Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
- от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор, Стефка Граматикова – заместник изпълнителен директор, Михаил Владов и Руси Статков – членове на Надзорния съвет.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители, е изготвен във връзка с връщането на „Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
През 2011 г. дружеството е извадено от списъка – Приложение № 1, а стартиралата процедура за приватизация е спряна през 2013 г. Възможността да се прекрати окончателно процедурата по приватизация е чрез връщането му в списъка – Приложение № 1. Дружеството, с принципал Министерството на външните работи, е в добро финансово състояние, управлява се успешно, генерира печалба и изплаща дивиденти към държавния бюджет.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г., е изготвен във връзка с връщането на „Аудиовидео Орфей” ЕАД и „Национална агенция Музика” ЕООД в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
През 2011 г. „Аудиовидео Орфей” ЕАД е изключено от списъка и по силата на Закона подлежи на приватизация.
„Аудиовидео Орфей” ЕАД е единственото предприятие в страната, което е специализирано в извършване на дигитална реставрация на филмов архивен материал, притежава дигитални мастери на стотици български филмови заглавия. Основната му дейност е свързана с извършването на дигитална реставрация на класически български игрални и документални филми. В този смисъл дейността му се явява и гарант за опазване на националното културно наследство.
През 2013 г. „Национална агенция Музика” ЕООД е изключено от списъка – Приложение № 1, с мотив тежко финансово състояние и фактическа невъзможност на дружеството да развива търговска дейност.
Дружеството подпомага и насърчава създаването на българска музика, създава условия за реализацията на българските музиканти, спомага за съхраняването на българската музикална култура и традиции. В дружеството се съхранява счетоводен архив, включващ документи за възнагражденията, изплащани на служителите от закритите концертни дирекции – артисти, оркестранти, вокални изпълнители, балетисти, акробати, илюзионисти и други, работили в периода 1960 – 1991 г.
С оглед предмета и спецификата на дейност, свързана със създаване и разпространение на български сценични и музикални произведения, се предлага „Национална агенция Музика” ЕООД да бъде върнато в списъка – Приложение № 1.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г., е изготвен във връзка с връщането на „Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД в списъка –Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, поради обстоятелството, че приватизацията на държавното участие в капитала на дружеството поставя под сериозна опасност изпълнението на поети международни задължения от страна на Република България по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения.
„Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД е създадено с цел да обслужва дипломатическите мисии, като основният му предмет на дейност е отдаване под наем на недвижими имоти и принадлежащите към тях технически съоръжения за жилищни, търговски или административни нужди на членовете на Дипломатическия корпус в Република България.
Запазвайки капитала на дружеството държавен, се осигурява възможност при нужда да се извадят от него имоти, които да се предоставят за нуждите на държавната администрация и които могат да се ползват за административни цели или да бъдат предоставени за нуждите на дипломатическите мисии по двустранни спогодби.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 17 февруари
2015 г: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”;
- по Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”;
- по Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол: № 554-01-36, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г.; № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.; и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
С доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае нейният председател народният представител Полина Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 2 април 2015 г., Комисията по културата и медиите обсъди Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Боил Банов, заместник-министър, и Таня Андреева, парламентарен секретар.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Боил Банов.
Със Законопроекта се цели „Аудиовидео Орфей” ЕАД и „Национална агенция Музика” ЕООД да бъдат върнати в списъка – приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, известен като забранителен списък за приватизация.
Изваденото от забранителния списък през декември 2011 г. търговско дружество „Аудиовидео Орфей” ЕАД е единственото специализирано предприятие в страната за извършване на дигитална реставрация на филмов архивен материал, своеобразен гарант за опазване на националното културно наследство.
„Национална агенция Музика” ЕООД подпомага и насърчава създаването на българска музика и условия за реализацията на българските музиканти; спомага съхраняването на българската музикална култура и традиции в съответствие с националните политики. Мотивът да бъде извадено това търговско дружество от забранителния списък през февруари 2013 г. е неговото тежко финансово състояние и фактическата невъзможност да извършва дейност. Това състояние вече е преодоляно, дружеството е на печалба и функционира нормално.
По време на дискусията народните представители изразиха категорична подкрепа за Законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Карастоянова.
От вносителите по първия Законопроект – № 554-01-35, думата има народният представител Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще представя Законопроекта само с няколко думи, тъй като се оказа, че с Министерския съвет внасяме идентични законопроекти.
Искам само да кажа, че Агенция „Дипломатически имоти” в страната в годините неведнъж е била обект на специфични приватизационни интереси. Радвам се, че решението, което бе взето от предишното мнозинство на ГЕРБ в парламента –през 2011 г. – да бъде извадено от забранителния списък и да бъде сложено на тезгяха, вече е ревизирано. Благодаря на депутатите в Икономическата комисия, които подкрепиха единодушно предложенията – моето и на моите колеги от Парламентарната група на БСП лява България, и предложението на Министерския съвет: АДИС ЕООД отново да бъде включено в забранителния списък.
Българската държава има нужда от този инструмент на своята политика. АДИС ЕООД е дружество, което изпълнява специфични функции. В годините други държави, които си позволиха да приватизират подобни дружества – говоря за страни от Централна и Източна Европа, които имаха подобни схеми на работа с чуждестранните дипломатически представителства, се сблъскаха със сериозни проблеми след това да изпълняват тези функции.
Това беше част от анализа на Министерството на външните работи, когато през 2013 г. спряхме приватизацията на дружеството. Времето не стигна да го върнем отново в забранителния списък.
Пак подчертавам, радвам се, че поне днес изглежда да има консенсус около това дружеството отново да бъде върнато в забранителния списък. Да се надяваме, че от него няма да бъдат вадени отделни имоти, каквито намерения чух, че има, от различни страни: коментари от страна на Министерството на икономиката – също. Надявам се, че то ще остане в своята цялост, за да може да изпълнява нормално функциите си, да генерира необходимите печалби, да обновява фонда и да може да продължи да работи устойчиво на пазара, за да не бъде в тежест на българската държава, а обратно.
Призовавам Ви да подкрепите тези решения и се надявам, че както се случи в Икономическата комисия, така и в парламента това решение ще бъде широко подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
По другите два законопроекта с вносител Министерският съвет, вносителите искат ли да вземат отношение? Не.
Откривам разискванията.
Припомням, че законопроектите са три: единият е на господин Кристиан Вигенин и два на Министерския съвет, от които вторият е идентичен със Законопроекта на господин Кристиан Вигенин.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, с вносител народният представител Кристиан Вигенин.
Комисията е дала своето становище в подкрепа на предложения Законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г., № 502-01-21.
Моля, гласувайте.
Становището на Комисията е за подкрепа на Законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект с вносител Министерският съвет на 7 април 2015 г., № 502-01-25.
Становището на Икономическата комисия е за подкрепа на Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА.
Вносител – Министерският съвет на 30 март 2015 г.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Корнелия Маринова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: господин Павел Гуджеров – заместник-министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”, и госпожа Венета Борикова – началник- отдел „Международни механизми за търговия с емисии”.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Павел Гуджеров и госпожа Боряна Каменова.
Основната цел на предлаганите промени е пълното консолидиране и систематизиране на законодателството по изменение на климата в една обща правна рамка на национално ниво, като се осъвремени Законът за ограничаване изменението на климата, който беше приет от Четиридесет и второто народно събрание през месец февруари 2014 г., влизайки в сила от 11 март 2014 г.
Във връзка с транспонирането на консолидираната версия на Директива 2003/87/ЕО през април 2014 г., Република България изпрати до Европейската комисия списък с национални актове, транспониращи тази директива и всички нейни изменения, включително Директива 2008/101/ЕО.
През месец април 2014 г. Европейската комисия отправя предварително запитване във връзка с конкретни разпоредби на двете директиви поради предполагаемо несъответствие на националните мерки за транспониране на европейския акт. След изпратения до Европейската комисия официален отговор, въпреки че се приема значителна част от аргументите на Министерството на околната среда и водите, се прави препоръка за допълване, променяне и прецизиране на разпоредбите на Закона за ограничаване изменението на климата.
Министерството на околната среда и водите пое ангажимент непосредствено след конституиране на Четиридесет и третото народно събрание да подготви Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата и да го внесе за разглеждане в Събранието в максимално кратък срок, с оглед избягване на стартиране на процедура по нарушение срещу България.
Същевременно в допълнение на наложените изменения някои от разпоредбите на Закона са прецизирани, направени са референции към актове на Европейския съюз, влезли в сила след обнародването на Закона за ограничаване изменението на климата и са включени текстове, транспониращи по-пълно текстове на директивата.
Отношение по внесения Законопроект взеха: народният представител Георги Божинов относно измененията на последната директива и народният представител Борислав Великов относно наименованието на Закона, получили отговори от госпожа Боряна Каменова.
След прекратяване на дебатите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за” без „против” и „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринова.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае нейния председател господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 8 април 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – Павел Гуджеров – заместник-министър; госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”; Венета Борикова – началник-отдел „Международни механизми за търговия с емисии”; представители на организации на гражданското общество.
Законопроектът беше представен от Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите.
Според вносителя целта на предложения Законопроект са промени, произтичащи от транспонирането на консолидираната версия на Директива 2003/87/ЕО и всички нейни изменения, включително Директива 2008/101/ЕО.
Законопроектът предвижда прецизиране на текстове и включване на нови такива, транспониращи по-пълно текстовете на Директива 2003/87/ЕО.
С последващото гласуване с резултати: „за” – 16 народни представители, без „въздържали се” и „против” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
От името на вносителите? Няма кой да се изкаже.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Няма желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г., е единодушно приет на първо гласуване.
Процедура – господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, имам предложение за съкращаване на сроковете за внасяне на предложения по проектозаконите, които гласувахме, на три дни. Това са двата ЗИД-а на Министерския съвет и едното предложение на Кристиан Вигенин и група народни представители.
Тъй като абсолютно и единодушно беше прието всичко, предлагам 3 дни да бъде срокът за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След консултация се оказа, че трябва да бъде изготвен първо общ доклад и след това да направите това предложение, господин Кънев.
Няма да подложа на гласуване предложението – оттегляте го.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ВКЛЮЧВАЩ И ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА 2013 Г., И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ВКЛЮЧВАЩ И ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА ПЕРИОДА 30 ЮНИ 2014 Г.
Първият отчет е № 504-00-10, внесен от генералния директор на БТА на 18 февруари 2015 г.
Вторият отчет е № 504-00-11, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г.
С доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае нейният председател народният представител Полина Карастоянова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) господин Максим Минчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте направеното предложение от госпожа Карастоянова.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Минчев в залата.
Продължете, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„Д О К Л А Д
относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за 2013 г., № 504-00-10, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г.
и
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 504-00-11, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 март 2015 г., бе разгледан Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за 2013 г., № 504-00-10, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г. и Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 504-00-11, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г.
В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор; Борислав Чалъков – заместник-генерален директор; Евелина Андреева – главен секретар; Данчо Антонов – финансов директор и Борис Хамалски – главен редактор „Вътрешна информация”.
Отчетите за дейността на агенцията бяха представени от господин Максим Минчев.
Отчетите за дейността на агенцията за 2013 г. и първото полугодие на 2014 г. са внесени съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция.
Българската телеграфна агенция изпълнява обществена функция като национален независим информационен институт на Република България.
В отчетите на Българската телеграфна агенция е дадена информация: за мястото на агенцията на медийния пазар, нейната роля като основен източник на информация за света и от света за България, договорите за партньорства и чуждестранни партньори. Подробно е представена информационната дейност на агенцията, финансовото й състояние, международните контакти, дейността на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове на Българската телеграфна агенция.
В отчетите на БТА са изведени като нерешени проблемите с нерегламентираното ползване на информация от националната агенция и коректното цитиране на източника на информация за клиенти с подписан партньорски договор, което ощетява авторитета и мащаба на БТА.
Поставен е и въпросът от необходимостта за промяна в сроковете за отчет на Агенцията пред Народното събрание. Отбелязано е, че шестмесечният срок е недостатъчен, за да бъдат направени необходимите изводи за работата на агенция.
По време на дискусията бяха повдигнати въпроси относно защитата на информация, финансирането и дигитализацията на архива на агенцията.
След проведените разисквания народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме:
1. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за 2013 г., № 504-00-10, внесен от генералния директор на БТА на 18 февруари 2015 г.
2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари – 30 юни 2014 г., № 504-00-11, внесен от генералния директор на БТА на 18 февруари 2015 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Карастоянова, моля Ви да запознаете пленарната зала и с проектите за решение.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари
2013 г. – 31 декември 2013 г.”.
Вторият Проект за
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари
2014 г.– 30 юни 2014 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, ако ми позволите да изразя уважението си към факта, че днес Българската телеграфна агенция домакинства европейската среща на европейските информационни агенции. Господин Минчев, поздравления от Комисията по културата и медиите и моите колеги в Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Минчев, искате ли да вземете думата? Не.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Проекта за решение, отнасящ се за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г. за Отчета за дейността на Българска телеграфна агенция, който включва и финансов отчет за същия период.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2013 г., № 504-00-10, внесен от генералния директор на Агенцията на 18 февруари 2015 г. е приет единодушно.
Подлагам на гласуване втория Проект на решение, касаещ Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г., заведен в Деловодството на Народното събрание под № 504-00-11, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансовия отчет, за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г., № 504-00-11, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 18 февруари 2015 г. е единодушно приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. Вносител – Министерският съвет на 28 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 февруари 2015 г.
С доклада ще ни запознае председателят на Комисията по енергетика народният представител Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за енергийната ефективност № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 февруари
2015 г.
„Закон за енергийната ефективност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам текста на вносителя за наименованието на Закона, както и текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията ги подкрепя.
Моля, гласувайте.
Моля, отменете гласуването. Списъкът за поименна проверка, ако обичате! (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
Отменете поименната проверка.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правя процедурно предложение за прегласуване. Видях, че няколко колеги не успяха да гласуват (смях и оживление от ГЕРБ), така че моля да подложите процедура прегласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нямаше гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, както и текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията ги подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за наименованието на Закона и за наименованието на Глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност.
(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България или на друг закон в областта на националната сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 1 по вносител, както Ви беше представена от председателя на Комисията по енергетика.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 1, съгласно доклада на Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната чрез:
1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението, както и при крайното потребление на енергия;
2. въвеждане на схеми за задължения за енергийни спестявания;
3. развитие на пазара на енергийни ефективни услуги и насърчаване предоставянето на енергийни ефективни услуги;
4. въвеждане на финансови механизми и схеми, подпомагащи изпълнението на националната цел за енергийна ефективност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 2 съгласно доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Глава втора – Държавно управление в областта на енергийната ефективност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Органи за управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора, на Раздел І и текста на вносителя за чл. 3.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел І, както и текстът на чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Народното събрание приема Национална стратегия за енергийна ефективност на Република България, която определя етапите, средствата и мерките за постигане на националната цел за енергийна ефективност. Приетата стратегия се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Редакцията на чл. 4 съгласно доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1
Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката
внася за приемане от Народното събрание националната стратегия за
енергийна ефективност на Република България.
(3) Министерският съвет приема:
1. национални планове за действие по енергийна ефективност;
2. национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
3. национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;
4. национална дългосрочна програма за насърчаване на
инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
5. ежегодни отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;
6. подзаконови нормативни актове, както и други актове в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в този закон.
(4) За целите на определяне на държавната политика в областта на енергийната ефективност държавните органи и
кметовете на общини осигуряват предоставяне на информацията,
необходима за изготвяне на актовете по ал. 2 и ал. 3,
т. 1 – 5.
(5) Информацията по ал. 4 се предоставя на органите по чл. 6 и 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания текст на вносителя, съгласно доклада на Комисията, за чл. 5.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът на Комисията, съгласно нейния доклад за чл. 5, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. Държавната политика по енергийната ефективност се провежда от:
1. министъра на енергетиката – в областта на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. министъра на икономиката – в областта на повишаване на енергийната ефективност в малки и средни предприятия, както и при потреблението на енергия от промишлени системи;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството – в областта на разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, реализирането на проекти, свързани с обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България;
4. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в областта на енергийната ефективност в
транспортния сектор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания текст на вносителя на чл. 6, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Текстът на чл. 6, съгласно доклада на Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Министърът на енергетиката:
1. разработва съвместно с министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и внася за одобрение от Министерския съвет националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията националните планове за действие по енергийна ефективност, които предоставя на Европейската комисия;
3. участва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването и актуализирането на националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия и предоставя плана на Европейската комисия;
4. участва при разработването и актуализирането на националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;
5. участва при разработването и актуализирането на
националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции
за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните
характеристики на сградите от обществения и частния национален
жилищен и търговски сграден фонд;
6. внася за приемане от Министерския съвет ежегодните отчети по чл. 5, ал. 3, т. 5 и ги предоставя на Европейската комисия;
7. осъществява взаимодействие с другите държавни и местни органи, както и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
8. разработва нормативни актове за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
10. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност, в рамките на своите правомощия по този закон;
11. утвърждава методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и в други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
12. утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2;
13. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;
14. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби на правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;
15. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;
16. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.
(2) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 13 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 7 по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 7, съгласно доклада на Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. Министърът на икономиката в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. предлага схеми за насърчаване извършването на енергийни обследвания на малките и средни предприятия по чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, както и прилагането на препоръчаните с обследванията мерки;
4. предлага схеми за насърчаване извършването на мерки по енергийна ефективност в промишлени системи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания текст от Комисията на чл. 8 по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 8, съгласно доклада на Комисията, е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
4. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;
5. разработва и актуализира съвместно с министъра на
енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет
националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции
за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните
характеристики на сградите от обществения и частния национален
жилищен и търговски сграден фонд;
6. издава самостоятелно или съвместно със съответните
министри подзаконовите нормативни актове, свързани с
енергийната ефективност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания текст от Комисията на чл. 9 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Член 9, съгласно доклада на Комисията, е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 10 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът на Комисията за чл. 10 по доклада й е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Дейностите по провеждане на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък „агенцията”.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката.
(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.
(5) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на енергетиката съгласувано с министър-председателя.
(6) Изпълнителният директор на агенцията:
1. ръководи и представлява агенцията;
2. осъществява контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност;
3. взаимодейства с държавните и местните органи, както и с юридически лица по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
4. организира изготвянето и представянето ежегодно на министъра на енергетиката за одобрение отчетите по чл. 5, ал. 3, т. 5;
5. публикува ежегодно в срок до 31 март списък на сградите по чл. 27, ал. 1, т. 4, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4;
6. разработва методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и в други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели;
7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийно ефективни услуги и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания;
8. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;
9. оказва съдействие на държавните и местните органи, както и на участниците на пазара на енергийно ефективни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;
10. организира популяризирането на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;
11. съдейства за развитие на обучението в областта на енергийната ефективност и публикува на интернет страницата на агенцията съществуващите схеми за квалификация;
12. организира създаването и поддържането на списък на сградите, предприятията, промишлените системи, системите за външно изкуствено осветление, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, за които е задължително привеждането им в съответствие с изискванията на този закон;
13. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира ежегодно;
14. участва в разработването на нормативни актове, включително на методики за оценка на енергийните спестявания, за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
15. изисква в съответствие с правомощията си информация от управляващите органи по оперативни програми на Европейския съюз, свързани с осигуряването на финансиране за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, относно размера на извършените инвестиции за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, както и достигнатите в резултат на тези инвестиции нива на енергийни спестявания и на децентрализирано потребление на енергия от възобновяеми източници;
16. организира изготвяне на примерни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) за предоставяне на енергийно ефективни услуги за изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;
17. осъществява мониторинг при изпълнение на ЕСКО договорите в сгради държавна и общинска собственост;
18. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.
(7) Агенцията е администратор на постъпленията от:
1. средства от държавния бюджет;
2. собствена дейност;
3. глоби и имуществени санкции, наложени по реда на този закон;
4. международни програми и споразумения;
5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте – народният представител господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, е редакционно и е в синхрон с това, което колегите от ГЕРБ са направили като предложение по чл. 68, ал. 1 – в чл. 11, ал. 6, т. 8 да отпаднат думите „създаването и”, тъй като информационната система съществува, не е необходимо тепърва да я създаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Алинея 6.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Алинея 6, т. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „организира създаването и…”
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „8. организира поддържането…”, защото я има. Това е моето предложение. Мисля, че е в унисон по-нататък с чл. 68, ал. 1, което е прието от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Добрев?
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може под формата на реплика.
Уважаеми колеги, предложението на колегата е в т. 8 – текстът „организира създаването и поддържането на Национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност”, тъй като такава система има и въпреки че това е нов закон, да отпадне думите „създаването и” и текстът да гласи: „организира поддържането на Национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност”.
Според мен това предложение е резонно и ако го счетете за редакционно, моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още повече, след като съществува такава система, няма как да се създава още
един път.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Първо подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Таско Ерменков, за отпадане в ал. 6 на чл. 11, т. 8 изразът „създаването и”.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението, направено от народния представител Таско Ерменков, е прието.
Подлагам на гласуване редактирания текст от Комисията на чл. 11 по вносител заедно с току-що направеното предложение от господин Таско Ерменков, което вече беше прието.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът по доклада на Комисията за чл. 11 заедно с направеното предложение от народния представител Таско Ерменков са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 12:
„Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на енергийната ефективност се изпълнява от всички държавни и местни органи.
(2) За целите по ал. 1 държавните и местните органи разработват и приемат програми по енергийна ефективност, съответстващи на целите, заложени в актовете по чл. 4 и чл. 5, ал. 3, т. 1-4.
(3) Програмите по ал. 2 се разработват при отчитане на стратегическите цели и приоритети на регионалните планове за развитие на съответните райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.
(4) Средствата за изпълнение на програмите по ал. 2 се осигуряват в рамките на бюджетите на държавните органи и на общините.
(5) Държавните и местните органи представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на програмите по ал. 2.
(6) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.
(7) Отчетите по ал. 5 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(8) Отчетът за изпълнението на националния план за действие по енергийна ефективност включва информация за:
1. изпълнението на националната цел за енергийна ефективност;
2. първичното и крайното енергийно потребление;
3. крайното енергийно потребление и брутната добавена стойност по сектори;
4. разполагаемия доход на домакинствата;
5. брутния вътрешен продукт;
6. производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи;
7. производството на електрическа енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
8. производството на топлинна енергия от топлоелектрически централи;
9. производството на топлинна енергия от комбинирани топлоелектрически централи, включително промишлена отпадна топлина;
10. разхода на гориво за производството на топлинна енергия;
11. пътникокилометрите (pkm), в случай че информацията е налична;
12. тонкилометрите (tkm), в случай че информацията е налична;
13. комбинираните транспортни километри (pkm+ tkm), в случай че информацията по т. 11 и 12 не е налична;
14. населението на страната;
15. мерките, изпълнени през предходната година, които допринасят за постигане на националната цел за енергийна ефективност, както и за отчетения и/или очаквания ефект от тези мерки;
16. пълната разгъната площ на сградите по чл. 23, ал. 1 и 2;
17. постигнатите енергийни спестявания чрез схемата за задължения за енергийна ефективност;
18. размера на публичните разходи за енергийна ефективност, включително по сектори.
(9) Отчетите по ал. 5 се публикуват на интернет страниците на органите по ал. 1.
(10) Отчетите по ал. 8 се публикуват на интернет страницата на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания текст на Комисията по чл. 12.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 12 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Раздел ІІ – Цели за енергийна ефективност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието на Раздел ІІ по вносител, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Националната цел за енергийна ефективност се определя като количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление до 31 декември 2020 г.
(2) Националната цел по ал. 1 се определя в националния план за действие по енергийна ефективност.
(3) При определянето на целта по ал. 1 се отчита прогнозното първично енергийно потребление до 31 декември 2020 г., определено въз основа на:
1. потенциала за спестяване на енергия по икономически ефективен начин;
2. развитието на брутния вътрешен продукт и прогнозите за него;
3. промените в количествата внесена и изнесена енергия;
4. оползотворяването на енергията от възобновяеми източници, използването на ядрена енергия, изграждането на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;
5. действащите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изпълнени в изминал период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 13.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 13 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 14 има предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Нейков, Валентин Николов и Димитър Желев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, която да осигури постигането на обща кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г.
(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода 2014-2020 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 1,5 на сто годишно от средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г., с изключение на количеството на продажбите на енергия, използвани в транспортния сектор, под код „В_101900" по статистиката на Евростат.
(3) Целта по ал. 2 се намалява с до 25 на сто чрез изключване на количествата на продажбите на енергия, използвани в промишлени дейности по приложение № 1 от Закона за ограничаване изменението на климата и чрез прилагане на ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1 и 2.
(4) Общата кумулативна цел по ал. 1 се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:
1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;
4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно, с изключение на горивата за транспортни цели;
5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
(5) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 1 могат да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:
1. по 1 на сто годишно за 2014 и 2015 г.;
2. по 1,25 на сто годишно за 2016 и 2017 г.;
3. по 1,50 на сто годишно за 2018, 2019 и 2020 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на чл. 14 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Член 14 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 15 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Индивидуалните цели за енергийни спестявания представляват ежегодни енергийни спестявания при крайните клиенти за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.
(2) Индивидуалните годишни цели по ал. 1 се определят, като средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г. се разпределя пропорционално на продадените от съответното задължено лице по чл. 14, ал. 4 количества енергия на крайните клиенти през предходната година.
(3) Списъкът на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели се актуализират ежегодно съобразно промяната в количествата на продажбите на съответното задължено лице спрямо общото количество на продажбите на всички задължени лица за предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на чл. 15 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 15 съгласно доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. При отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да включват, освен спестени количества енергия при крайните клиенти, и спестени количества енергия:
1. от мерки, изпълнени след 31 декември 2008 г., които продължават да действат до 31 декември 2020 г.;
2. от мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и/или разпределението на енергия;
3. постигнати в предходните четири или следващите три години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 16 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 16 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. За изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да ползват намаляване на определената им индивидуална годишна цел с едно на сто при предоставяне на информацията по чл. 63, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 17 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 17 по доклада на Комисията е приет единодушно.
Часът е 13,59.
Закривам днешното пленарно заседание. Утре продължаваме съгласно програмата, която приехме днес, в началото на деня. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Александър Ненков
Юлиан Ангелов