Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев


Секретари: Георги Търновалийски и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Заповядайте за процедура, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от името на групата на Патриотичния фронт предлагам удължаване на времето на днешното заседание – петък, 24 април 2015 г., до приключване на точка трета от дневния ред, тъй като гласуването и приемането на Проекта за решение за признаване на геноцида над арменците е една изключително важна точка и е важно България да влезе в европейския тон. Така както Европейският парламент излезе с резолюция, редица европейски парламенти излязоха с резолюции, признаващи арменския геноцид, ние също сме длъжни да приемем точка трета и да гласуваме такова решение на българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на законодателната дейност на Народното събрание до дебат и гласуване на точка трета от програмата за днес.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 163 народни представители: за 65, против 32, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, на днешния ден нямаме право да мълчим. На днешния ден нямаме право да се въздържаме. На днешния ден трябва да говорим за истината. Всички в тази зала знаете прекрасно истината.
Под определени давления, за които може би ще говорим по-късно, виждам, че тук групата на ГЕРБ се въздържа. Уважаеми колеги, моля Ви, не се въздържайте! Всички тук имаме приятели от арменски произход. Всички тук, в тази зала, знаем прекрасно за мъката на този велик народ. Моля Ви, нека на днешния ден, когато отбелязваме 100 години от тази трагична годишнина да не се въздържаме. И тук, моля Ви, сега, когато гласуваме, не си мислете за Ким Кардашиян, мислете си за Вашите приятели от арменски произход и така натиснете копчето. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
Призовавам Ви да гласувате „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги. (Народни представители от ДПС напускат пленарната зала.)
Гласували 167 народни представители: за 70, против 33, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, на основание чл. 50, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група на Патриотичния фронт прави предложение за почитане с едноминутно мълчание паметта на жертвите на първия геноцид през ХХ век – този срещу арменците от Османската империя.
Както знаете, на 24 април, на днешния ден, целият свят почита тези над милион и половина мъченици. Става дума, разбира се, не само за избиването на арменците. Тук можем да говорим за асирийците, за българите.
Предлагаме със ставане на крака, с едноминутно мълчание да покажем своята съпричастност с тази трагедия, на която, за съжаление, и българският народ е бил подложен по време на петвековното турско робство. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да се чуваме!
По предвидения в нашия Правилник ред, който изисква предложение за почитане с едноминутно мълчание, в срок са подадени две предложения. (Народни представители от БСП ЛБ, ПФ, РБ, АБВ, „Атака” и БДЦ стават прави.)
Първото по време е това от Парламентарната група на Патриотичния фронт, което току-що бе защитено от Вас.
Второто предложение е от господин Десислав Чуколов, направено във вчерашния ден, 23 април 2015 г., в 16,56 ч., което се казва:
„На основание чл. 50, ал. 7 от Правилника, предлагам в началото на пленарното заседание на 24 април 2015 г. Народното събрание на Република България да почете със ставане на крака и едноминутно мълчание жертвите, мъката и страданието на арменския народ, вследствие от провеждания над него геноцид от страна на Османската империя в периода 1915 – 1922 г.”
(Народни представители от парламентарните групи на БСП ЛБ, ПФ, РБ, АБВ, „Атака” и БДЦ продължават да стоят прави.)
Двете предложения са в причинно-следствена връзка с точка от дневния ред, по който току-що проведохме гласуване, свързано с разглеждането дебатите и гласуването по тази точка. Предложенията са несвоевременно направени, поради което няма как да бъдат уважени. (Възгласи от БСП ЛБ: „У-у-у!”, шум и реплики.)
Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Усещате ли колко смехотворни и несъстоятелни сме всички заедно, когато тук чуваме, че има някакво си правилниче, от което ние не можем да изразим почитта си, съболезнованията на близките и да преклоним глави пред тези 1,5 млн. невинни жертви. Разбирате ли за какво става въпрос? Просто е безумие. Затова Ви призовавам да престанем с тези евтини клишета, дребни оправдания и всички заедно да станем и да почетем паметта на тези хора – 1,5 млн. жертви и дотам. Просто да бъдем достатъчно достойни и истински българи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ, ПФ, „Атака” и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Касабов.
Заповядайте за процедура, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, госпожо Председател! Предлагам да променим програмата, както във вчерашния ден, и точка трета, която е за днес, а именно предложението на „Атака”, да стане точка първа. Призовавам тези, които са станали на крака в момента, да подкрепят това наше предложение. (Ръкопляскания и викове „Браво” от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. (Народните представители от Парламентарната група на ДПС влизат в залата. Скандиране от ПФ: „Ердоган!”)
Колеги, моля да се осигури нормална атмосфера за работа в пленарната зала.
Колеги, в самото начало коректно изчаках всички да успеят да гласуват.
Гласували 157 народни представители: за 110, против 14, въздържали се 33.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ, „Атака, ПФ и РБ.)
Заповядайте за прегласуване, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няколко човека от нас не успяха да гласуват. Моля за процедура за прегласуване. Аз също съм сред тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложение за промяна в дневния ред за днешното пленарно заседание: точка първа – да се обсъжда и гласува Проектът за решение от Партия „Атака”. (Шум и реплики.)
Предложението за промяна в дневния ред е на „Атака”.
Господин Чуколов го направи. (Реплики.)
Колеги, шумът в залата е толкова голям! Правим процедура по прегласуване на предложението на господин Чуколов като точка първа в днешния дневен ред – законодателната част, да обсъждаме Проекта за решение на Партия „Атака”.
Гласували 175 народни представители: за 115, против 34, въздържали се 26.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ, „Атака”, ПФ и РБ.)
Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам точка три, защото след промяната първа точка стана трета, да стане точка втора. Моля да предложите това на гласуване. (Шум и реплики.)
Трета точка става първа на мястото на точката, която беше внесена. Сега предлагаме тя да стане точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От което следва, че държите Вашия закон за собствеността и ползването на земеделски земи днес да се разглежда като точка първа?
РУМЕН ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Точка втора. Нали току-що го сменихме? ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Повторете още веднъж ясно за стенограмата с позоваване на законопроекта, защото по точки ще го объркаме.
РУМЕН ХРИСТОВ: Току-що Народното събрание гласува точка три да стане точка едно. При това положение точка едно вероятно става точка три. Аз предлагам точка три да стане точка две. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Христов, след като имаме прието решение и Проектът за решение ще бъде първата точка от програмата ни за днес, след него следва да бъдат точката Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. При това положение поддържате ли искането си за подлагане на гласуване?
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ, встрани от микрофоните): Не, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте го. (Народните представители от ДПС напускат залата. Скандирания от групата на ПФ: „Довиждане!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да се успокоим и да започнем...
Господин Кънев, заповядайте за процедура.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми колеги, доколкото нашата група подкрепи промяната в дневния ред и изнасянето на декларацията като точка първа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Проекта за решение.
РАДАН КЪНЕВ: Същевременно считаме, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е изключително важно да се гласува днес, предлагам процедура за удължаване на времето до гласуване на точка първа и точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Кънев, парламентът да работи с удължена програма в законодателната му дейност до гласуване и на... (реплики).
Ще направите и Вашето предложение, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кънев.
Гласували 130 народни представители: за 79, против 19, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля, да подложите на гласуване и точка трета да бъде разгледана днес. Вчера и онзи ден обясних на всички колеги, че неприемането на Закона за финансовите пазари и непубликуването му до края на април би донесло сериозни щети на публичните компании. Затова настоявам работното време да продължи до приемането на точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме удължаване на законодателната част от днешното пленарно заседание до приемане на Законопроекта, предложен от госпожа Стоянова.
Гласували 145 народни представители: за 86, против 25, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, само защото сме в процедури си позволявам да помоля и да поискам да подложите на гласуване на основание чл. 80, ал. 1 изречение трето – удължаване на срока за внасяне на предложения по обобщения доклад за Гражданския процесуален кодекс с три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за удължаване срока за предложения между първо и второ четене по ГПК.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Партия „Атака” точка първа от днешния дневен ред да бъде излъчвана директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 58, против 18, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз не виждам нищо притеснително голямата част от залата от страна ГЕРБ да подкрепи своите европартньори от Германия и Австрия и нищо, което да може да скриете. Все пак има две телевизии, които предават това и се излъчва на живо – Алфа и Канал 3 излъчват и в момента на живо. Нека да добавим и Националната телевизия и Българското национално радио. Все пак да бъдем национално отговорни, малко или много, не да се крием.
Правя процедура по прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 113 народни представители: за 56, против 19, въздържали се 38.
Предложението не е прието.

Преминаваме към точка първа – Проект за решение за признаване геноцида... (Народният представител Калина Балабанова иска думата за процедура.)
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда кратка. Предлагам да гласуваме първа, втора и трета точка да бъдат пряко предавани по БНТ и БНР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме вече прието решение частично по Вашето предложение, поради което няма как да бъде допуснато и подложено на гласуване.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНЦИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 1915-1922 ГОДИНА.
Постъпили са доклади на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Комисията по външна политика.
С доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще ни запознае председателят на Комисията господин Красимир Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 година, № 454-02-6, внесен Волен Николов Сидеров и група народни представители
на 27 октомври 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 18 декември 2014 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 година, № 454-02-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милена Иванова – старши дипломатически служител II степен, Дирекция „Права на човека” в Министерство на външните работи, господин Атанас Славов – съветник на министъра на правосъдието, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” в Министерство на правосъдието и господин Светозар Филипов от Фондация „Български манастири и църкви”.
От името на вносителя Проекторешението беше представено от народния представител Станислав Станилов. Той представи мотивите на вносителите, според които масовото избиване на арменци в Османската империя през 1915-1922 г. се обсъжда от световната общественост още в хода на Първата световна война и до ден-днешен. Проблемът придобива особена актуалност след Втората световна война, когато с документи са формулирани означенията „престъпления срещу човечеството” и „геноцид”. Началото на съпричастието на българското общество е изразено още след края на Първата световна война с приемането на 30 000 арменци и помощта за устройването на техния бит в българската държава. Повечето потомци на тези арменци и до днес живеят в България, интегрирани са по безупречен начин в българския живот и представляват най-лоялната към българските интереси небългарска диаспора.
Първите държави признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г. са Франция, Великобритания и Русия.
През 1975 г. Конгресът на САЩ признава геноцида и задължава американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменците по света всяка година на 24 април. Европейският парламент признава геноцида през 1987 г. В различно време е признат и от парламентите на Германия, Белгия, Италия, Швеция, Гърция, Полша и Словакия. Република България несъмнено закъснява да признае официално и в документален порядък геноцида над арменците в Османската империя.
Представителите на Министерство на външните работи подчертаха, че геноцидът е кодифициран като престъпление, съгласно международното право през 1948 г., с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията е влязла в сила през януари 1951 г. и има действие за в бъдеще, тоест за събития, които са се случили след влизането й в сила. Тя няма обратна сила за събития, настъпили преди 1951 г. Едно решение на Народното събрание в сферата на външната политика, свързано със събития в други държави, включително исторически събития, следва да бъде базирано главно на нормите на международното право. В двустранен аспект в отношенията между Република България и Република Турция, Министерство на външните работи изразява становище, че приемането на едно такова решение, би довело до влошаване на отношенията в двустранен план. Един подобен акт сериозно би навредил и на работата на Смесената българо-турска комисия, която има за цел да разреши редица двустранни въпроси.
Представителят на Министерство на правосъдието заяви, че министърът на правосъдието има конституционно възложени правомощия по отношение на съдебната власт, но със сигурност няма възложени правомощия да дава и да прави наказателно-правни квалификации на деяния, извършени преди цяло столетие и тяхното съответствие с действащите в настоящия момент международно-правни актове.
Безспорни са фактите, че арменският народ е бил подложен на масови репресии в Османската империя, но българската държава в израз на солидарност и изпълнявайки своя хуманитарен дълг е приела хиляди арменски бежанци. Осигурила е условията за тяхното културно, социално и икономическо развитие. Арменците са приети като равноправна част от българската нация. Същевременно паметта за тези трагични събития трябва да се съхранява, а дадените жертви да се почитат.
Народното събрание би могло, провеждайки политическа дискусия по съществото на предложението, да приеме или да отхвърли това проекторешение, но дори и да бъде официално прието, такова решение не би имало правно значение.
В становището си Министерство на правосъдието приема, че внесеният проект за решение съдържа оценки от морално-политически характер и затова не може да бъде предоставена правно-експертна оценка по исторически събития.
В хода на дискусията голяма част от народните представители – членове на комисията, заявиха че подкрепят становищата на двете министерства, с които са се запознали предварително. Изказано беше и становище в подкрепа на проекторешението. Изразено беше мнение, че страната ни трябва да покаже съпричастност към трагедията на арменския народ и тъй като през 2015 г. се навършват 100 години от началото на репресиите се предложи да се изработи обща декларация, която да бъде предложена за гласуване в Народното събрание. По-голямата част от членовете на Комисията подкрепиха направеното предложение за изготвяне на обща декларация, която да бъде внесена, обсъдена и гласувана от Народното събрание.
След проведените разисквания и изразените мнения по Проекта за решение Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 1 глас „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за осъждане на геноцида над арменците в Османската империя, № 454-02-7, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.” Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Сега ще чуем становището на Комисията по външна политика от госпожа Джема Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за признаване геноцида над арменците
в Османската империя 1915 – 1922 г., № 454-02-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на
27 октомври 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915 – 1922 г., № 454-02-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от народния представител от Парламентарната група на „Атака” господин Илиан Тодоров.
Представители на Министерството на външните работи представиха становище относно проекта за решение.
Решение на Народното събрание от сферата на външната политика, свързано със събития в други държави, включително исторически събития, следва да бъде съобразено с нормите на международното право. Геноцидът е кодифициран като престъпление съгласно международното право през 1948 г. с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Тази конвенция няма обратна сила за събития, настъпили преди влизането й в сила. България и Турция са страни по Конвенцията от 1950 г.
Римският статут на Международния наказателен съд, учреден през 1998 г., поставя престъплението геноцид под юрисдикцията на съда, като едно от най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. В съответствие с Римския статут на Международния наказателен съд, съдът има юрисдикция по отношение на изброените в него престъпления, които са извършени от лица, а не от държави.
Този принцип на международното наказателно право, а именно наказателната юрисдикция за извършените престъпления с международен характер да се прилага спрямо лица, а не към държави, е всеобщо признат.
Членовете на Комисията по външна политика изразиха позиции в подкрепа и против проекта за решение.
От една страна, беше обсъдена необходимостта събитията в Османската империя през периода 1915 – 1922 г. да бъдат категорично осъдени. От друга страна, беше подчертано, че България навременно е изразила своето отношение още с приемането на арменските бежанци.
Беше посочена възможността приемането на така формулирания проект за решение да доведе до вътрешна и външна конфронтация, както и до негативни финансови последици за страната.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика със 7 гласа „за”, 4 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915 – 1922 г., № 454-02-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Сега от името на вносителите има думата господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! На днешния ден, когато цял свят отбелязва 100 годишнината от началото на този геноцид, провеждан над арменския народ, ние от Партия „Атака” Ви представяме нашето решение за официално признаване геноцида над арменците в Османската империя и да обявим 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви.
Мотивите ни са следните.
Масовото избиване на арменци в Османската империя през 1915 – 1922 г. се обсъжда от световната общественост на всички равнища още в хода на самата Първа световна война и до ден днешен.
Проблемът придоби особена актуалност след Втората световна война, когато с документи бяха формулирани означенията „престъпления срещу човечеството” и „геноцид”.
Общата философия на моралната и правна рамка на въпросните титули е да бъдат обявени извън международните, респективно законите на отделните държави, всички действия във военно или мирно време, довели до насилие или смърт за хора, които нямат участие във военните действия, независимо и вън от всякаква аргументация.
Осъдена е мотивацията на повечето от тези престъпления с расови, етнически и културни различия, която се отнася най-вече за престъпленията означени като геноцид, с други думи целенасочено физическо изтребване на определени общества заради тяхната другост, формулирана с общи оценки за мястото и ролята им при определена ситуация.
Както виждате, с тези мотиви, които са написани на този юридически език – не така разбираем, мога да ги чета още доста, ясно сме аргументирали нашето желание и обосновка този геноцид да бъде признат.
Както знаете, признанието на този геноцид е борба на Партия „Атака” от самото й създаване. На 17 януари 2006 г., народните представители от „Атака” – имаше народни представители, които сега членуват в други политически групи, внесохме за разглеждане тук, в тази пленарна зала, в Четиридесетото Народно събрание именно този документ. Като че ли нещата се повтарят. Помня как тогава Лютви Местан, депутатите от Движението за права и свободи просто не можеха да повярват, че е влязъл в пленарна зала. Използвахме тогава процедурата по ал. 8. Те не можеха да повярват, че е влязло в пленарна зала и българският парламент ще се произнесе по това. Използваха пак такива процедурни хватки, влизаха, излизаха, удължиха дебатът, за да се изчерпи времето и да не се приеме никакво решение. Опасявам се, че така ще стане и днес, затова ще гледам да бъда кратък. Моят призив към Вас е да бъдем максимално сбити, кратки и до 10,30 ч. да има време да приемем това наше решение.
Това е битка на Партия „Атака”, както Ви казах, от 2006 г. Тогава Народното събрание отказа да вземе решение по този въпрос. И така осем пъти до ден-днешен! Ето сега, на тази годишнина се надявам това да се случи.
През годините такива решения бяха вземани от общински съвети в Република България – общински съветници от Партия „Атака”, естествено подкрепяни от други групи в съответните общински съвети, просто направиха това, което се надяваме ние днес тук да направим, а именно да се солидаризират със своите арменски братя – хора, които, както знаете, са интегрирани в българското общество, хора, които работят за България и се чувстват български граждани.
През годините и Европарламентът имаше такова решение, с което признава Арменския геноцид. Редица държави в Европа – Франция, Русия, във вчерашния ден Австрия, днес, докато говорим, този въпрос се разглежда в германския Бундестаг и те вземат решение по този въпрос, което отново ще бъде за признаване на този геноцид.
Не можем да бягаме от истината! Нямаме право да правим това!
Днес в град Ереван, столицата на Армения, се провеждат мемориални тържества, които отбелязват тази тъжна годишнина. Отбелязват я!
Във вчерашния ден господин Сидеров също се изказа на този висок форум, където са се събрали представители от над 60 държави. Световното обществено мнение е в тази посока – това да бъде признато, истината не може да бъде скрита повече.
Моят призив към Вас е да подкрепим това решение и да покажем, че всъщност сме български парламент, да не се поддаваме на натиск на чужди посолства, каквито опити имаше през тези 10 години. Нека просто бъдем българи и да гласуваме солидарно с нашите братя арменци. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Народният представител Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както всички знаем, на 24 април 2015 г. се навършват 100 години от унищожението на над 1,5 млн. арменци, извършено в периода 1915 – 1922 г. от младотурските власти и придобило популярност като Арменски геноцид или Арменски холокост. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, още в края на ХІХ век, по време на арменските кланета 1894 – 1896 г., когато са извършени масови убийства на арменци, предприети в опит на задушаване на арменското национално движение. Жертвите през този период са около 300 хиляди.
Изтреблението на арменците от началото на миналия век започва през февруари 1915 г., когато всички 60 хил. мобилизирани арменски войници, са били затворени в трудови лагери и след това избити. На 24 април 1915 г. в Истанбул и в повечето големи градове на Турция са били арестувани и избити почти всички арменски интелектуалци и общественици. Арменците са били насилствено депортирани в кервани, конвоирани от турски войници, като са избивани целенасочено по пътя, а впоследствие в лагерите, включително и чрез глад. Така между 1895 – 1921 г. са избити над 1,5 млн. арменци – мъже, жени и деца, а много други са изселени.
Международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой освен американският посланик в Турция не реагира.
Оцелелите след края на войната арменци са принудени да емигрират в България, в руската част на Армения, в Западна Европа, в Северна Америка и Австралия. Днес във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз въпросът за признаването от турската страна на Арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави.
В Турция лауреатът за Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили един милион арменци и 30 хил. кюрди”, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война. Тази декларация е подписана в много кратък срок от още над 30 хил. души.
В нашата страна процесът по официално признаване започна през 2007 г. с приемането на декларация в Общинския съвет в Пловдив, последвана от Общинския съвет в Бургас, където декларацията е изготвена от широк кръг общински съветници от почти всички партии. Част от изготвилите декларацията са в този парламент. Примерът беше последван и от общинските съвети в град Русе, София, Шумен, Стара Загора, Варна, Пазарджик, Видин, Добрич, Силистра, Кюстендил, Карлово, Лясковец и много други градове, които признаха за геноцид масовите убийства на арменци.
През настоящата 2015 г., на 24 април, светът отбелязва навършването на 100 години от трагичните събития, довели до изтреблението и изселването на милиони арменци, българи, асирийци, гърци и други живеещи на територията на тогавашната Османска империя.
През 1876 г. и през периода 1903 – 1922 г., за съжаление, по отношение на българския народ също е провеждана политика на унищожение от Османската империя и младотурското правителство. Априлското въстание през 1876 г., и Илинденско-Преображенското през 1903 г. са удавени в кръв от османските власти като мирното българско население е подложено на зверски кланета, извършени от редовната войска и башибозук. Над 100 хил. българи са избити, а други – близо милион, са били принудени насилствено да оставят домовете си и цялото си имущество в Македония, Мала Азия, Източна и Западна Тракия и в периода 1903 – 1913 г. да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава.
Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от цял свят, както и от международната Карнегиева анкетна комисия.
Но българският народ е съпричастен към трагедията на избитите арменци не само, защото е бил жертва на подобно варварско унищожение, но и защото, следвайки изконното българско гостоприемство, толерантност и съпричастност към други етноси и религии, е дал подслон и е спомогнал за спасяването и приютяването на над 70 хил. арменци, бягащи от унищожение от Османската империя.
Ето защо според хуманните традиции на българския народ, като се присъединяваме към позицията на Европейския парламент, следвайки европейските традиции и ценности и ръководейки се от съответстващите принципи и приложения по Резолюция № 96 на Генералната асамблея на ООН от 11 декември 1946 г., Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., Конвенцията на ООН за неприлагането на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството от 26 ноември 1968 г., както и от Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и от всички други международни актове за правата на човека призоваваме народните представители от всички парламентарни групи в настоящия Четиридесет и трети парламент по повод 100-годишнината от геноцида над арменския народ да проявят необходимата политическа воля и да последват дадения още през 1987 г. пример на Европейския парламент и представените в него политически групи на ЕНП, ПЕС, АЛДЕ и консерваторите да се обединят около приемането на Декларация за признаване и осъждане на геноцида над арменските от Османската империя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес е от онези дни в историята на българския парламент, които ще останат. Ще останат с това, че наистина съвестта на всеки един народен представител е онзи фактор, който ще определи неговото решение.
Няма съмнение относно историческия факт. Никой не отрича историческия факт. Дори политическите представители на съвременна Турция не отричат историческия факт, а настояват за по-различна интерпретация от тази, която предлагат съвременните европейски държави. (В залата влизат депутати от Парламентарната група на Движението за права и свободи.)
България се намира в особена ситуация по отношение на традицията на българо-турските отношения. Тя е дълга, сложна и противоречива и мисля, че с нея трябва да бъде обяснена трудността на днешното решение. То обаче не касае българо-турските отношения, а един исторически период, от който се е опитала да се оттласне и самата Турция, исторически период, който е бил зачеркнат от турската революция и е изравнил населението на Османската империя в гражданско отношение, създавайки модерна Турция. На тази основа българо-турските отношения могат да бъдат развивани само на базата на съвременните междудържавни модерни отношения.
Всички опити мрачните прецеденти от Първата световна война в рамките на империите да бъдат поставени като условия за развитие на съвременните междудържавни отношения са неуместни. Избиването на огромна част от арменския народ, макар и в условията на Първата световна война, несъмнено е варварски акт, варварски акт на една разпадаща се империя, каквато е Османската. Този акт е заклеймен от тогавашната модерна европейска и световна общност. Ние нямаме никакви основания да се съмняваме във фактите и в моралните причини те да бъдат признати.
Днес ние не просто ще се присъединим към решенията на другите парламенти, каквито мнения се чуват. Днес трябва да се присъединим към нашата собствена история. Днес трябва да сложим знак за равенство между това, което се е случило с нашия народ и с арменския народ. Днес трябва да имаме моралното право, да заслужим моралното право да честваме 20 април, без да се оглеждаме; да отбелязваме Априлското въстание, без да се притесняваме. И когато разберем, че това е история, и когато нашите турски съседи също са наясно с факта, че това е история, а не съвременен политически факт, можем да изградим или да продължаваме да развиваме онези междудържавни отношения, които са необходими за благоденствието на Балканите и на нашите два народа.
Признаването на геноцида над арменския народ е условието да влезнем в ХХІ век. 100 години са достатъчно дълъг исторически период, за да може цивилизованите народи и общества да погледнат по друг начин на собствената си история, да излязат от военното противопоставяне и гражданските конфликти и да влязат в друго състояние на отношенията.
Днес, за съжаление, има не по-малко примери в съвременния ни свят, в заобикалящия ни свят, при които десетки, стотици и хиляди хора стават жертви на военни конфликти.
Историческото признаване на тези факти, на арменския геноцид е предпоставка за редуциране на съвременните жертви на войната, на съвременните жертви на гражданското насилие, на съвременните жертви на варварските политически режими.
Не виждаме никакво основание всяко свободно гражданско съзнание да не признае този факт. Не виждаме никакво основание 100 години след това събитие народите на съвременна Европа да не стъпят върху него и да създадат други условия за диалог и междудържавни отношения.
България е мост между цивилизациите и това се е случило исторически. Ние не можем да си позволим и никога не сме си позволявали надменно отношение към други народи. Никога не сме си позволявали заклеймяване на други народи. Никога не сме си позволявали тенденциозно отношение към други народи. Затова на днешния ден имаме всички основания, като един от народите, който в най-тежките условия на Втората световна война е направил необходимото, за да спаси представителите на друг народ, да поставим друг критерий и пред Европа за това какви трябва да бъдат отношенията между народите в началото на ХХІ век.
Ние не можем да останем в рамките на Първата световна война, в рамките на Втората световна война. Геноцидите през ХХ век са исторически факт и ако те не бъдат заклеймени днес, ще се случват и в бъдещето. Отговорността на парламентаризма е именно тази, на българския – също.
Ние от Българската социалистическа партия бихме искали въпреки всичко да видим обща позиция на българския парламент, а не на една политическа партия, тъй като опитът една политическа партия да интерпретира тази тема привнася не особено добър вкус в цялата история.
Ние се присъединяваме към това решение не заради друго, а заради неговата историческа справедливост. То можеше да бъде формулирано по друг начин. Можеше да бъде формулирано с участието на всички политически партии. Тук отговорността на управляващата политическа партия ГЕРБ, която има най-голямата парламентарна група, е основна. Те трябваше да намерят подходящия текст и вариант, с който това да стане, за да бъде приемливо за всички парламентарни партии и за всички народни представители.
Съжалявам още веднъж, че се налага в такава атмосфера да гласуваме нещо, което е очевидно. Възстановяването на историческата справедливост е необходимост.
Всички партии, които претендират за равенство на гражданите, запазване на човешките права, високите европейски стандарти по отношение на хуманността и гражданството, трябва да се присъединят! Ако не го направят, това означава, че съществува двоен стандарт, избирателно разбиране на понятието „човешки права”, избирателно разбиране за това за кой народ може едно, а за кой – друго.
Благодаря на всички народни представители, които ще подкрепят това решение. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики?
Господин Чуколов – първа реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Жаблянов, прав сте – това трябва да бъде позиция на всички политически партии, но, за съжаление, през годините не беше така. В Четиридесетото народно събрание с гласовете на БСП, НДСВ и ДПС, само в Четиридесетото събрание с Вашите гласове четири пъти е отхвърляно разглеждането и гласуването на това проекторешение. (Реплика.)
Радвам се, че сте достигнали до това ниво и с нетърпение ще очаквам Вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Жаблянов, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Чуколов, политическите партии, обществата и хората съзряват. (Ръкопляскания от „Атака”.) И второ, днес имаме доста пό особен повод – днес имаме променена политическа ситуация в света, днес имаме съвременни форми на геноцид, нещо, което преди десетина години не беше така! Преди десетина години по европейския континент, и в Източна Европа, шестваше необезпокоявана демокрацията!
Днес имаме възход на авторитарни режими, имаме нестихваща война в Близкия Изток и Северна Африка! Имаме фундаментално променена политическа ситуация и ситуация по отношение на правата, по отношение на гражданските свободи, която се нарушава от специалните служби и от авторитарните режими едновременно в цял свят! Демокрацията е в отстъпление!
Българската социалистическа партия никога не е стояла на една-единствена позиция, независимо от това какво става в света! Политиката е динамична категория, така че не приемаме подобни бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което донесох на трибуната, го донесох не да Ви го чета – аз не си чета речите, а да Ви го покажа. Това е обръщение на 100 български интелектуалци, учени, писатели, художници и музиканти към Народното събрание (показва го), с призив да бъде приета такава декларация за осъждане на геноцида над арменците. Това се случва за пръв път.
Досега във всички случаи, когато е обсъждан този проблем в Народното събрание, съм излизал на тази трибуна да защитавам каузата на нашите братя арменците, защото тя е кауза справедлива, кауза вярна – от самото начало на съществуването си партия „Атака” постоянно е поставяла този проблем. Нашите опоненти във всички тези дебати непрекъснато са изтъквали несигурността на историческите извори и липсата на достатъчно доказателства за това. Ние твърдим обратното – че историческите документи са валидни, че те са твърде многобройни, че източниците са изключително сигурни.
В тези декларации не обсъждаме историята, уважаеми колеги, обсъждаме морала и международното право, правото на хората да живеят свободно и да не бъдат избивани без причина.
Ние отбелязваме, че при този геноцид над арменците по времето на Първата световна война е бил извършен геноцид над почти всички християни в Османската империя. Днес бившата Османска империя – Република Турция, е етнически чиста държава. Последното християнско население в Истанбул е било прогонено с насилие през 1953 г. – това са 20 хиляди арменци и гърци. То е описано най-подробно от Орхан Памук в неговата книга „Истанбул”. Имайте предвид, че тази политика е продължавала и след това рефлективно – политика на унитаризиране на турската държава, на нейната нация, да бъде етнически чиста. Ако са останали други етноси там, то те са мюсюлмани – християни там няма, броят се на няколкостотин.
Ние, като предлагаме такава декларация, имаме предвид предимно правния и предимно моралния характер. Смятаме, че за историческите факти, за историята няма защо да се спори.
Трето, предлагаме тази декларация с ясното съзнание, че тя е пробългарска декларация, тя е българска декларация и е продължение на един процес, който още не е приключил. Този процес, и друг път съм го казвал, се нарича „българска национална революция”. Тя продължава и ще продължава, докато завърши окончателно такъв процес.
Онези, които познават добре историята на българите и същността на българското битие, знаят много добре, че съм прав, че ние от „Атака” сме прави и затова така постоянно, с упорство поставяме този проблем. Прочее приемането на такава декларация и от правителството на Република Турция би поставило край на осъвременяването, приключило би било осъвременяването и европеизирането на Турция, и превръщането на турското общество в цивилизовано европейско общество. Докато подобна декларация там не се приеме и не се признае, всичко остава в далечната Азия.
Европейските парламенти, самият Европейски парламент е приел декларацията с мнозинството на всички партии. Това означава, че декларацията е надпартийна, деидеологизирана и носи чисто хуманен характер.
С този аргумент за чисто хуманния характер на такава декларация ние от „Атака” Ви призоваваме да докажете, че българите са европейци, че всички български граждани – не само онези, които са от българския етнос, са цивилизовани хора, хора хуманисти и затова гласуват, приемат тази декларация. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Навършват се 100 години от 24 април 1915 г. – дата, традиционно приета за символ на трагични събития в Османската империя, свързани със задълбочаване на репресията над арменското население, което става обект на масови убийства, прогонване от историческата им родина и преселение.
Бих искала да подчертая, че България дава своята недвусмислена оценка за тези събития. Да припомня, че събитията са станали причина за масово изселване на арменско население, като България става родина за мнозина от тях.
Аз и моите колеги споделяме високата оценка за приноса на българските граждани от арменски произход в обществения и културния живот на страната ни. Позовавам се на добрия пример, който дава взаимното зачитане и уважение между нашите съграждани от български, арменски и турски произход, както и добрите междудържавни отношения на Република България с Армения и Република Турция.
Отчитаме също и Протокола относно установяване на дипломатически отношения между Република Армения и Република Турция и Протокола относно развитието на отношенията между Република Армения и Република Турция, подписани в Цюрих на 9 октомври 2009 г.
Подчертаваме също, че една от основните цели на днешното европейско обединение, в което Република България участва, е предотвратяването на престъпленията срещу човечеството и защитата на човешките права и свободи.
Чрез това мое изказване аз и моите колеги бихме желали да изразим своята почит към арменските жертви в Османската империя и дълбоката си съпричастност към техните наследници.
Бих искала да подчертая непоколебимото желание на българското общество, изказано от наша страна също, за опазване паметта на арменските мъченици.
В дух на солидарност и като израз на историческа справедливост се присъединяваме към отбелязването на 100-годишнината от тези трагични събития. Утвърждаваме своята подкрепа за недопускане на обстоятелства, които да създават условия за такива бъдещи събития и предотвратяването им в нашето съвремие.
Отчитаме изявлението на президента на Република Турция господин Реджеп Тайип Ердоган относно събитията от 1915 г., както и това на министър-председателя на Република Турция господин Давутоглу като стъпка в правилната посока.
Подкрепяме и международните призиви Република Турция да приеме миналото си и смятаме, че това би било дълбоко хуманен акт за морална компенсация срещу арменския народ.
Подкрепяме усилията на Република Армения и Република Турция да използват успешните примери за помирение между европейските народи и призоваваме да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения.
Бих искала да повторя, че навременното предотвратяване на престъпления против човечеството следва да бъде сред основните приоритети на международната общност, както и за Европейския съюз. От изключително значение е такива престъпления да бъдат предотвратявани и да бъдат предприемани незабавни действия за тяхното прекратяване, така че да бъде спряна ескалацията на конфликти и бъдещи хуманитарни кризи. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Реплики има ли? Няма.
Заповядайте за процедура.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Откакто започнаха дебатите по тази точка, разбирам, че тук, на балкона на пленарната зала, са и представители на турското посолство, които са пуснати с пропуски на Движението за права и свободи. Просто да кажа и това, да няма съмнение, това е и тяхната позиция.
Но разбирам, че тук, в сградата на Народното събрание, е премиерът Бойко Борисов. Процедурата ми е – поканете го в пленарната зала да присъства на тези дебати. Ако има какво да каже, да се изкаже по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, ще го поканим.
Благодаря Ви.
За изказване думата има народният представители Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Човешката история е един безкраен низ от мащабни трагедии, отнели живота на милиони човешки същества. Днес всички ние дължим състрадание и съчувствие към жертвите, но съвременната политика следва да се въздържи от избирателен подход, защото няма право към избирателен подход спрямо историческите събития.
Проява на политическа мъдрост е в сложното, противоречиво историческо наследство да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят днес отделните народи. Проектът за решение на „Атака” цели точно това – експлоатация на една историческа тема за обслужване на конфронтационно политическо поведение с днешно измерение.
Защо е тази избирателност, при това от политическа сила, чийто лидер в редица свои писания, книги отрича най-мащабното престъпление спрямо човечеството – Холокост?! (Шум и реплики от „Атака”.) Отворете книгите на лидера на „Атака”, посветени на тази тема. Затова въпросът не е каква е позицията на „Атака” днес. Тя е ясна от години. Въпросът е: какво е отношението на останалите политически сили към Проекта за решение, предложен от „Атака”?
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува против Проекта за решение не защото отричаме необходимостта от обща оценка на тези събития, а защото смятаме, че пътят за постигането, за реализирането на такава обща оценка може да бъде затруднен с една грешна намеса на българския парламент.
Уважаеми госпожи и господа! Аз държа в ръцете си списъка на националните парламенти, които са изразили отношение по темата. (Показва.) Обърнете внимание – във всички случаи имаме изразени политически оценки под формата на декларации. Много от тези държави се въздържат от използване на думата „геноцид” като оценка за тези събития, но и в случаите, когато се използва тази дума, става въпрос за политическа позиция.
Обръщам се и към колегите от ГЕРБ – българският парламент днес е единственият, който обсъжда Проект за решение, а решенията по смисъла на българската Конституция имат силата на закон, не са израз просто на политическа позиция – била конюнктурна или принципна.
Замислете се, защо няма един пример национален парламент да се е ангажирал с акт със силата на закон?! Всъщност трябва да бъдем пределно прецизни – имаше един прецедент, и това е решението на френския парламент, потвърден от Сената, но неслучайно отхвърлен от Конституционния съд на Франция.
Уважаеми госпожи и господа! Обръщам се преди всичко към колегите експерти, юристи от всички парламентарни групи. Ще припомня няколко много важни абзаца от Резолюцията на Европейския парламент относно европейската съвест и тоталитаризма.
Там четем: „Като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти – забележете – не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите.” Категорична теза на Европейския парламент!
Второ, като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не може да се законодателства – по отношение на миналото не може да се законодателства – излиза с диспозитива, че историческите събития могат да бъдат оценени политически, но не могат да бъдат превърнати в правна норма.
Точно за това пледираме и ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи, защото е недопустимо исторически оценки от компетенциите на науката да се превръщат в общозадължителни правни норми, които да разписват задължителни посока и съдържание на мисленето. Парламентът може да разписва норми на задължително поведение, но не и норми на задължително мислене. Ако не Ви е достатъчна позицията на ДПС, още веднъж премислете и прочетете Резолюцията на Европейския парламент.
Кому е нужна днес – питаме – екстраполацията на историческите в съвременни разделителни линии? Кому е нужен този исторически деструктивизъм? При това като имаме предвид, че ние сме страна съсед на една от страните в този конфликт – Република Турция, с която се намираме в общ международен договор, наречен НАТО, и сме в стратегическо партньорство.
Неслучайно подчертавам този външнополитически аспект на проблема, за да Ви призова за още нещо – да прочетете много внимателно и позицията на американския президент по темата. Американският президент се въздържа да използва думата геноцид и дори в геополитическото измерение на казуса се позовава и на статута на другата страна, която е в общ военен договор с Русия, докато Турция е страна – член на Североатлантическия договор.
Ние ще гласуваме против проекта за решение именно защото се позоваваме и на Резолюцията на Европейския парламент, но и по още една причина – България не може да бъде първата страна, която с решение, подчертавам, ще оцени тези събития, което ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна съседна страна.
Уважаеми госпожи и господа, мисля, че единствено правилото, което днес парламентът може да направи, е да преустанови тези разисквания и да се съгласи с тезата за недопустимост с проект за решение да се оценяват исторически събития.
Няма да влизам в изреждане на редица други трагични исторически събития, които по мащаба на жертвите са сравними със събитията, които са тема на разискванията днес. Нямате отговор на въпроса защо е тази избирателност, нали?
Освен това няма да влизам в спор и с оратори, които заявиха, че едва ли не съвременна Турция е унитарна държава, в която не живеят християни. Това минимум е обидно за българската християнска общност в Република Турция, в Цариград, в Истанбул, защото те получиха своите църковни имоти, имат своята не каква да е, а Българска екзархия. (Реплика от „Атака”.) Много добре знаете фактите за огромните средства, с които турската държава ремонтира не коя да е, а точно българската църква, желязната църква „Свети Стефан”.
Уважаеми госпожи и господа, знам колко е силно изкушението днес да подкрепите проекта за решение, защото общо взето в България живеем в условия на една, за съжаление, доста тежка криза на толерантността, която предпоставя бума на национал-популистките настроения в обществото. Но все пак, мъдростта предполага в историята да търсим урока, а не да трансформираме историческите разломи в съвременни политически аргументи.
Решението е Ваше, Ваша е и отговорността. Нашата позиция е категорична. Тя е с поглед към бъдещето, с научени уроци на миналото. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, първо искам да напомня, че българите в Истанбул, за чийто храм, а мисля и болницата, бяха изразходвани значителни средства, са около 500 души. Колко са били през 1921 – 1922 г.? Някъде към 50 хиляди. Защо ги няма? Това е въпросът, когато говорим за исторически факти. И така нататък, и така нататък.
Впрочем когато говорим за юридическите факти, думата „резолюция” точно отговаря на думата „решение”. (Смях в ДПС.) Тези, които знаят добре английски, знаят, че това е факт. Много моля да не се прави еквилибристика със словото от човек, който познава добре словото.
Трето, ще кажа, че пак се връщаме в старата битка на дебата и започваме да говорим за история. Ние не говорим за история, ние говорим за твърдо установени факти и тяхната морална и международно-правна оценка. Историята е казана в предишната документация, когато сме внасяли такова проекторешение. Изброявахме исторически факти, спряхме да ги изброяваме. Изброявахме исторически свидетелства и исторически свидетели, хора, които са участвали в Първата световна война, които са били в Турция, германски офицери, които са били съюзници на Турция, които са присъствали в Турция. Това са перфектни исторически извори. Аз не съм историк. Аз съм археолог, което не е едно и също, но тук има професионални историци, които знаят какво значи валидност на историческия документ – кой исторически документ е автентичен и кой не е. Няма защо да спорим изобщо за история! Ние говорим за морал. Говорим за морал на най-високо духовно равнище. По тази причина няма смисъл тук да се занимаваме и да се юдим пред историческите факти.
Четвърто... (Реплики от ДПС: „Времето, времето”. Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Свършвам, госпожо Председател. Само още две изречения.
След като всички колеги начело с господин Местан твърдят, че са либерали, че членуват в Либералния алианс, нека да обърнем внимание, че либералните партии в Алианса винаги, навсякъде, и в Европейския парламент са гласували за признание на Арменския геноцид. И ако Вие сте либерали и мислите добро на Вашето отечество, Република Турция, ще гласувате „за”, а не „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – Илиан Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Местан, ние от „Атака” ще Ви предоставим копие на всички книги на нашия лидер Волен Сидеров, разбира се, без автограф. (Оживление в залата.) И когато ги прочетете, ще се радвам да дойдете и да покажете къде точно господин Сидеров отрича холокоста и преследването срещу еврейския народ, защото в момента Вие заблудихте цялата общественост и цялата зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз очаквах от Вас да чуя не кой какво не отрича, а кой какво признава. Не Ви се отронва от устата да признаете холокоста. Чел съм книгите и точно това е ужасно тъжното заключение, което Ви уличава в абсолютна избирателност. Въпросът е дали другите колеги от другите парламентарни групи ще съучастват в това.
Обещах да не се изкуша да влизаме в коментар на исторически факти, но на първата реплика, без да влизам в конкретика, ще изразя теза под формата на въпрос.
Знаете ли докъде ще стигнем, ако ровим в историческите факти с цел да ги трансформираме в съвременни политически аргументи. Вие сте историк и вероятно ще кажете на залата защо и по какви причини Хитлер е признал статут на принадлежащ към арийската раса на кого и защо. Тук вече давате заето, нали?! Знаете за какво говоря! Така че по-добре е да се въздържим от съзнателното ровене в историята, да кажем, че имаме право да оценим историята. Да превръщаме обаче историческите оценки в общозадължителна норма на поведение и на мислене е абсолютно недопустимо и в това отношение българският парламент днес рискува да направи изключение. А за разликата между резолюция и решение, самият факт, че не сезирате тази разлика, е въпрос на Вашия собствен модус на учен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Процедура – заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам редакционна поправка на наименованието на Решението – да стане по следния начин:
„Решение
за признаване на масовото изтребление
на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г.
1. Признава масовото изтребление над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това беше изказване.
Реплики има ли?
Госпожа Ташева – първа реплика. (Реплики.)
Затова казах, че по същество е изказване, защото нямаше процедура. Това беше съдържанието на изказване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Колеги, правя обратно предложение, като искам да напомня на госпожа Караянчева, че това, което тя нарича „масово избиване или масово изтребление” е послужило преди 70 години за дефиниция на понятието „геноцид”.
В Османската империя е извършен геноцид над арменци, асирийци, малоазийски гърци, българи по един-единствен признак, по една-единствена причина – понеже са християни. И след като тези масови кланета, които минават на няколко вълни – да не забравяме масовите кланета на Хамидие в края на ХІХ век, след като те са послужили за дефиниция на понятието геноцид, ООН казва: „Ето, това, което е станало с арменците в Османската империя, това е геноцид”. Ние нямаме право да редактираме ООН.
Колкото до терминологията, много се забавлявам винаги, когато господин Лютви Местан прави опит да вкара парламента в някаква казуистика, за да отложи или да предотврати приемането на закон, който не е изгоден на югоизточната ни съседка. Искам да му кажа, че много парламенти приеха и заклеймиха със свой акт геноцида над християните в Османската империя и този акт се нарича „резолюция”. Резолюция в превод означава решение. Мога да Ви дам например Хаус Резолюшън, Резолюцията на Конгреса № 106 от 30 януари 2007 г., която беше приета от Долната камара на американския конгрес. Благодаря Ви, госпожо Цачева, че ме изчакахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Караянчева, независимо какви редакции ще направите на текста, порокът е в акта, че на дневен ред е Проект на решение. Понеже обичате да се позовавате на практики на други парламенти, а днес най-широко коментираната тема е актът на австрийския парламент, нека да Ви кажа, че акт на австрийския парламент няма. Има декларация, подписана от лидерите, която дори не е гласувана, а огласена. Нали правите разликата между декларация и решение?!
Действително призовавам за експертизата на юристите в пленарната зала – да подпомогнат усилията и на ръководството на Народното събрание, за да спестят на българския парламент една ужасна грешка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Процедура – Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарна група и на основание чл. 61, ал. 2 моля за прекъсване на заседанието за 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекъсване 15 минути.
Продължаваме в 10,50 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си, заседанието продължава.
От колегите, които са се записали за изказването до момента, наред е господин Борис Станимиров от групата на Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми потомци на преселените в България арменци! Не ми харесва днешният дебат да бъде разговор между Движението за права и свободи и партия „Атака”. Не ми харесва днешният дебат да бъде разговор за отношенията на Република България с Република Турция и Република Армения, защото същността на днешния дебат не е такава.
Решението, което предстои да вземем, е решение не на двустранни отношения и не на партийни боричкания, а решение за нашата европейска идентичност, за европейския морал и за европейските ценности. Европейските ценности казват да помним и да изискваме. Да помним и да изискваме паметни плочи за жертвите на арменския геноцид. Да помним и да изискваме за жертвите на Гладомора в Украйна, да помним и да изискваме за жертвите на Холокоста, за тракийските българи, за българите в границите на Съветския съюз, които Сталин преселва в различни посоки няколко пъти. Това е европейското поведение. Всичко друго е скатаване и снишаване по тодорживковски.
Искам да прочета само едно изречение от Резолюцията на Европейския парламент от 15 април 2015 г., гласувана от всички, повтарям, от всички парламентарни групи в Европарламента с огромно мнозинство. Тя постулира следното: „Европейският парламент отдава почит пред паметта на 1,5 млн. невинни арменски жертви. Присъединява се към отбелязването на 100-годишнината от арменския геноцид”, повтарям, геноцид „в духа на европейската солидарност и справедливостта”.
Колеги от ГЕРБ, искам да Ви прочета от първото изречение от Резолюцията на Европейската народна партия (ЕНП), приета с мнозинство на 3 март 2015 г. в Брюксел: „Европейската народна партия осъжда актовете на геноцид над арменския народ, планирани и извършени от Османската империя” и така нататък.
Знаете ли кое е най-хубавото? Че каквото и да решим днес, както и да го наречем, Европа вече еднозначно призна арменския геноцид. Ние можем да си изберем само дали да бъдем част от общия поток на европейското поведение или да го следваме, както често ни се случва. Но едно е сигурно – когато става въпрос за паметта на милион и половина невинно избити, позицията „въздържал се” не е възможна. (Ръкопляскания от РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от Реформаторския блок, аз смятам, че имаше една почивка, в която имаше Председателски съвет. Когато искаме действително да постигнем един консенсус, да можем да почетем историческите факти, искам преди всичко да Ви обърна внимание, че трябва да гледаме настоящето и бъдещето на страната ни и да знаем къде се намираме и какви са днес геополитическите проблеми в световен мащаб. Нека да избегнем малко от популизма и всеки един, който иска да си прави някакъв PR на гърба на българския парламент или на Парламентарната група на ГЕРБ.
Заявявам категорично, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи всяко едно решение, което води до политически консенсус, всяко едно решение, което отчита историческите факти, но всяко едно поведение на Парламентарната група на ГЕРБ е национално отговорно. Моля Ви, когато излизате и говорите от трибуната на българския парламент, недейте да споменавате в този аспект политическа партия ГЕРБ! Защото политическа партия ГЕРБ носи цялата политическа отговорност за днешното управление и всяко едно добро решение, всяка една добра политика е споделена с всички. Всеки един негатив веднага се споделя само и единствено от политическа партия ГЕРБ.
Затова политическа партия ГЕРБ днес имаше поведение, което може би някой го тълкува като политическо отстъпление, но политическа партия ГЕРБ има поведение, което е национално отговорно и ние се стремим да запазим както суверенитета на страната ни да бъдем част от Европейския съюз и НАТО, но да бъдем и добри съседи с всички държави, които са на територията, на която се намира България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Цветанов, ние с Вас често стоим един до друг на политическите асамблеи на ЕНП и аз нито в един момент не съм имал съмнение, че днес, както и там, Реформаторският блок и ГЕРБ ще гласуват отговорно, ще гласуват като европейски партии и част от най-влиятелното политическо семейство, както и че нашия парламент ще има достойнството да намери едно максимално консенсусно решение, което почита паметта на избитите и отчита историческите факти и днешните реалности в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Юлиан Ангелов от Патриотичния фронт.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа, наистина днес дебатът не трябваше да е това коя партия какво е направила през годините. Разговорът и дебатът трябваше да са на база на това, че има такова изтребление на милион и половина арменци в Османската империя и не само – и на няколко стотин хиляди асирийци, както и на българи, както и на караманлии, както и на други християнски народности, които са били по това време в Османската империя.
Затова в добрия тон ще кажа няколко думи, че през всичките тези години на преход в темата за признаването на геноцида над арменците са участвали и представители, в момента които са и от Реформаторите, и от ГЕРБ, и от БСП, и от АБВ, и от Патриотичния фронт, телевизия СКАТ, ВМРО и „Атака”, включително и представители от Българския демократичен център. Така че тази борба през годините под различни форми – в общински съвети, в парламента или като декларации, изразени от политически партии или политици, е била предмет на едно общо дело.
Така че наистина и от мое име призовавам всички да сме единни с една обща позиция и да признаем този срамен акт, защото знаем в какъв регион на света живеем. Ако продължаваме да се делим на такива и такива или кои са по-заслужили, или по-незаслужили на дадена тема, няма да направим нищо добро нито за България, нито за българския народ. Затова и аз като представител на Патриотичния фронт и като организационен секретар на ВМРО казвам: аз ще гласувам за признаването на арменския геноцид, защото това е факт, който светът не отрича, светът потвърждава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! На основание чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точно преди седмица – на 17 април, внесох Проект за декларация на Народното събрание, с която декларация народните представители осъждат геноцида над арменския народ, извършен преди сто години. Предлагам на Вашето внимание и след това ще предложа да гласувате тази декларация:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
в памет на жертвите на геноцида на арменците в Османската империя през 1915 г.
Народното събрание на Република България се присъединява към Решението на Европейския парламент да обяви 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г.
Ние призоваваме правителството на Република Турция да признае този трагичен факт, с което ще се сложи началото на процес на национално помирение и нормализиране на отношенията с Република Армения.
Народното събрание приветства изявленията на турския президент Реджеп Ердоган и премиера Ахмед Давутоглу, които поднесоха съболезнования и признаха извършените срещу османските арменци изстъпления, което е стъпка в правилната посока.
Отдавайки почит на жертвите на геноцида през 1915 г., признат и от папа Франциск, Народното събрание припомня на световната общественост, че през втората половина на 19-и век българският народ стана жертва на кървавото потушаване на Априлското въстание, а през 2013 г. се навършиха сто години от драмата на тракийските българи, когато Западна Тракия е подложена на разорение.
Народното събрание на Република България подкрепя призива на сто български дейци на културата, изкуството, науката за признаване на извършения преди сто години геноцид над арменците. С този акт ние се присъединяваме към вече приети декларации по този въпрос от Франция, Канада, Гърция, Русия, Белгия, Швеция, Швейцария, Кипър, Полша, Литва, Шотландия, Словакия и други държави и международни институции, както и от общински съвети в Република България.
Българският парламент смята, че историята трябва да е извор на мъдрост и обединение, историята трябва да се помни, за да се извличат поуки от нея и за да не се повтарят човешките трагедии.”
Предлагам на Вашето внимание да се подложи на гласуване тази декларация. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Народното събрание приема различни видове актове според действащата Конституция и нашия Правилник. Проектът за решение, законопроектът, обръщението, декларацията са четири самостоятелни акта. В дневния ред на седмичната програма за тази пленарна седмица на Народното събрание имаме включен – и по това върви дебатът днес, но държах да не Ви прекъсвам – Проект на решение. Няма точка в дневния ред за Проект на декларация. Вярно е, че Вие имате такава декларация – тази, с която току-що ни запознахте.
Подобна декларация има внесена и от Парламентарната група на Патриотичния фронт. Те са разпределени по правилата на Комисията по външна политика, от която Комисия към момента няма постъпил доклад, но важното е, че декларацията не е включена в седмичната ни програма и е друга точката, която в момента дебатираме, така че няма как Вашият проект, с който Вие ни запознахте, да бъде подложен на гласуване.
Реплики към изказването на господин Енчев? Няма.
Думата за изказване има господин Милен Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Длъжен съм да взема думата и да декларирам, че се изказвам като народен представител от Патриотичния фронт и от ВМРО „Българско национално движение” – организация, която преди 25 години възстанови Съюза на македонските дружества – организация на бежанците от Османската империя.
Днес ние трябва да поставим точка на един исторически процес с изключително дълга история. Оценката за събитията в Османската империя по отношение на арменския народ отдавна е дадена категорично от българското общество. Тя е дадена с подкрепата на бежанците, дошли в Родината ми, дадена е с отношението на поколения българи, дадена е с онова прекрасно отношение на наследниците на арменските бежанци към българската държава и към българския народ. Най-красиво тази оценка е изразена в стиховете на гениалния поет – „Арменци”: „...отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...”.
Пейо Крачолов Яворов е не само гениален поет, но той е деец и на онази организация, чиито наследници сме днес ние тук, в българския парламент.
По ирония на съдбата или по Божията воля тук, в тази зала, стои наследник на тези хора, на този храбър народ – мъченик, който изпя едни от най-красивите песни и стихове на български език. Ние сме длъжни да сложим точка с това решение на отдавна дадената присъда за геноцида срещу арменския народ. Днес това е отговорност на всички народни представители – както към миналото, така и към бъдещето.
Аз бих задал въпрос на онези, които декларираха, че няма да подкрепят това решение. Какво общо имате Вие с Османската империя? Та Вашите предци, когато подписваха Търновската конституция и заседаваха в тази зала, в Османската империя господстваше режимът на кървавия султан Абдул Хамид! Та Вашите деди воюваха с моите деди по бойните полета на Балканите в името на майка България! Патриотизмът, европейските ценности, не се защитават с декларации, а се защитават с дела.
Днес Вие трябва да докажете дали сте патриоти, дали осъждате престъпления, за които давност няма, или сте това, за което ние винаги сме твърдели. Днес въпросът е не само да бъде прието това решение, а то да бъде прието с консенсус, защото никой, нито от близко, нито отдалеч, може да поставя българския парламент под условие на заплаха и да диктува неговата воля.
Днес ние се нуждаем от съгласие. Съгласие, за което Патриотичният фронт винаги е настоявал. Съгласие, което ни прави силни и е написано на нашия парламент.
Днес ние питаме нашите съседи: какво общо имате Вие с Османската империя и с нейните престъпления срещу арменския народ? Какво Ви засяга това – със 100-годишна давност, и кой може със 100-годишна давност да дава ултиматум на нашия парламент?! Затова съгласието трябва да бъде трансформирано в консенсус. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна с един риторичен въпрос, слушайки дебатите, интересувайки се малко или повече, изследвайки тази тема: възможно ли е да дебатираме историята, но като извадим и се отърсим от политиката? Това в нашите географски ширини, не само на Балканите, а цялата ширина и в много региони, ми се струва, че не е възможно. Защото в историята, особено в периоди на разпад на империи, на народи в борбата си за национално съществуване за изграждане и възстановяване на държави и култури, са изживени много и най-различни трагедии – етнически прочиствания, убийства, изнасилвания, геноциди и всякакви други репресии.
И мислейки си за днешния ден и бъдещето, както тук се изразиха колеги, как можем да планираме по-доброто общо бъдеще – за всички. С нашите историци и политици не можем да постигнем консенсус по исторически въпроси на случаи в историята, касаещи войни – кой колко е преселил, кой колко е преименувал, кой колко – било то в Кавказ, било то в Армения, Азербайджан, Османска империя, България, Македония и така нататък по всички географски ширини.
Много съм скептичен и към историците, които са в политиката, и към политиците, които бъркат в историческата наука. Опитвам се да не се съобразявам много с тяхното мнение, но когато мислим за бъдещето – преди малко си говорихме с моя колега – едната стратегия да формираме нашата визия за по-доброто бъдеще е да се върнем назад в миналото, може би в тези времена на погроми, на терор и да търсим съгласие и път напред. Да, всичко трябва да се говори такова, каквото е било навсякъде, да се преклоним пред всички жертви на всички репресии, терор, геноциди и така нататък.
Аз заставам със смирение във всеки ден на почит на едните или на другите, моля се за душите на всички, които са били несправедливо убити, избити, обект на репресивна политика на различни държави в различни периоди на различни етноси.
Другия момент е: не може да отидем по-далеч в бъдещето – 50 – 60 години напред, и оттам, поглеждайки към 2020 – 2025 г. така да планираме нашата стратегия и нашето бъдеще. И двата подхода може би не са достатъчно ефективни и няма да дадат пълно разбирателство и консенсус на политиците – да имат обща визия.
В момента не се чувствам и не мога да поема отговорността да бъда член в ролята на някакъв трибунал – да отсъди. Не мога да преценя точно каква е ползата за добруването и по-добрите отношения на двата нам съседски и приятелски народа – арменския и турския, когато дебатираме и вземаме отношение по тази тема.
Трудно ми е да преценя и в момента мога да предполагам какви ще са ползите и загубите за нашата страна напред в нашите взаимоотношения от тук нататък, тоест въпросите са много и бремето е много тежко.
Затова моята позиция е, че наистина трябва да бъдем много отговорни. Сигурно ще имам решение различно от много от моите колеги, но моето желание е да се загърбят тези болки, да се заровят тези томахавки и да се мисли за общото бъдеще като в историята мястото на войните, на репресиите и геноцидите бъде минимизирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Исмаилов.
Реплики?
Господин Казак – първа реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Исмаилов, отчитаме Вашата позиция. Това е много хубаво, което казвате, но тезата Ви за бъдещето, апелът Ви да се обърнем към бъдещето как го съчетавате с факта, че в момента Вие и Вашата политическа сила, Вашата коалиция сте в братска прегръдка с една ултранационалистическа, ксенофобска политическа сила, каквато е Патриотичният фронт? Как ще гледаме заедно към бъдещето, как ще градим разбирателство, когато такива политически сили като Вашия коалиционен партньор тласкат България именно в обратната посока и именно заради позицията на Вашата коалиция – Реформаторски блок, днес Патриотичният фронт – една ксенофобска, ултранационалистическа, популистка коалиция, е част от управлението (силен шум, реплики и оживление от ПФ), крепи това управление и ни води към тези дебати, включително и днешния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаеми господин Казак, благодаря за репликата. Отговорът ми е много кратък – по същия начин, със същите мотивите, с които и Вие управлявахте и бяхте в коалиция с „Атака”. Благодаря. (Ръкопляскания, смях и оживление в дясната част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване госпожа Красимира Ковачка.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние имаме предложение за редакционни промени в Проекта за решение. Предлагаме да отпадне следният текст от Проекта за решение: „Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации: Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид – 1948 г., Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството – 1968 г.”. И последната част от текста изречението: „като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог”.
Уважаеми дами и господа народни представители, може би трябва и е време да постигнем консенсус по темата, достатъчно бяха дебатите и да пристъпим към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На първо място искам да подкрепя редакцията, която госпожа Ковачка внесе в проекторешението. Искам да я подкрепя с убеждението, че тя е разумната пресечна точка между националноотговорната позиция и историческата истина. Всичко по-малко от това днес като решение на Българския парламент би било бягство от историческата истина. Всичко повече от това, за съжаление, би било, на първо място, разкъсване на съгласието в рамките на българската нация и, на второ място, надценяване на реалните геополитически възможности на България. Ние трябва да знаем къде се намираме на картата.
Благодаря на госпожа Ковачка и на колегите, които й съдействаха за възможността ние днес да гласуваме една подобна редакция.
Още няколко думи по съществото на предложението за решение и на днешния ни дебат. За мен това е исторически ден в България и е много важен личен момент, защото излизам пред Вас като наследник по едната си линия на български евреи. Аз нямаше да бъда в тази зала, ако българската нация не беше спасила своите евреи. По другата си семейна линия излизам като наследник на народния представител от Варна Никола Кънев, който тук, от тази трибуна, преди 107 г. категорично се е противопоставил на законопроект, предвиждащ арменските бежанци в България да нямат право да купуват земеделска земя. Имало е такъв законопроект и почти сглобено мнозинство около него.
Като представител на тази силна и прогресивна част от българското общество, която на два пъти – в края на ХІХ век и в периода на Първата световна война, е приела огромна вълна арменски бежанци без да постави и на най-малко съмнение моралната основа на този акт, без да постави на най-малко съмнение, ако щете, ползите за една модерна и хуманна държава от това да прояви своята хуманност към други хора.
Излизам и като пряк наследник на множество жертви на политическото насилие и комунистическия режим в България.
Мисля, че ние трябва да си даваме сметката както ние в българското общество, така и ние, и всичките ни близки съседи в Югоизточна Европа и Черноморския басейн през целия ХХ век сме жертви на ужасяващо политическо насилие. Ние трябва да излезем от една спирала, продължила в България повече от 100 г., на други места продължаваща и до ден-днешен. На северния бряг на Черно море тези ужаси, които са се случвали по време на Първата световна война и на Гражданската война в Русия продължават и днес на няколко стотин километра от нашата граница. И да си отговорим може ли мълчанието по историческите факти да бъде това, което ще ни извади от спиралата на насилие вътре в нашите общества между различните етнически групи в нашите общества и поразкъсваните ни през последните векове от войни граници? Може ли тишината да бъде лечението, както по този въпрос се опитвахме в продължение на две десетилетия, да бъде лечението за историческата рана?
Искам да Ви дам отговора, който е мой и на Реформаторския блок – тишината не може да бъде лечение на политическото насилие. Изричането на истината, почитането на истината, признаването на истината, може да бъде лечение и е доказала в рамките на Европейския съюз и на европейските държави, че може да бъде лечение на по-тежки дори от нашите исторически рани.
По тази причина съм убеден, че по тези въпроси трябва да се говори, трябва да се търси изходът. Бих приветствал всеки момент, в който десните в българската политика признават политическо насилие, извършено от десни управления, защото такива примери има много. Бих очаквал левите в българската политика най-сетне да признаят реалният характер на политическия режим след 1944 г. Бих приветствал всеки момент, в който българската държава признава историческа отговорност за извършени от нейни официални органи, армии, паравоенни организации зверства. Така както признахме Възродителния процес, трябва да отворим учебниците си по история за някои неща, които са се случвали през 1912 г. на Балканите и чиито жертви са български турци и български мюсюлмани. Трябва във всеки един момент да бъдем готови да кажем истината и във всеки един момент да бъдем готови да поискаме истината.
По тази причина смятам, че днешният ден е исторически. Защото днес Българският парламент ще събере смелост, за да бъде честен с историята – не просто със своите граждани от арменски произход, не просто с други жертви в този период на история, но да бъде честен към нашите днешни съседи, към нашите съвременници в Черноморския район, към нашите утрешни съседи. Защото това, което днес ще гласуваме, не е акт просто на помирение с историческото минало. Това, което днес ще гласуваме, е акт за помирение между враждуващите народи в Черноморския басейн. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте!
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам, за да изкажа своята подкрепа за редакцията на госпожа Ковачка, която е редакция, позволяваща сближаване на позициите на всички политически сили, тъй като смятам, че този акт на признаване на изтреблението на 1,5 млн. арменци наистина би трябвало да произведе едно национално съгласие, а не трябва да се партизира и да става нещо като частна собственост на отделните политически сили.
Като човек, изкушен от историята, нека си признаем, че в касапницата на Първата световна война България участваше в четворния съюз заедно с Германската империя, Австро-унгарската империя и Османската империя.
Българският народ винаги е бил човеколюбив. Дори в бурните години на военни действия ние сме показвали, че българинът е хуманен и човечен. Да не забравяме, че през Първата световна война България е изхранила 167 хил. пленника, за английските офицери в Карлово е построила Англиканска църква и е направила библиотека. Да не забравяме и това, което сме оставили в Тутракан – Тутраканската епопея, когато на 6 септември 1916 г. загиват и са ранени над 8 хил. българи при щурма на Тутракан, загиват 25 хил. румънци, които са наши противници, загиват германци и турци, които са наши съюзници. Те са погребани в едно общо военно гробище, най-голямото в България. Това е висотата на българския хуманизъм и патриотизъм, защото на тази братска могила стои надпис на български, немски, румънски и турски: „На тези, които знаеха да мрат за своето отечество!”. Така че Ви призовавам още веднъж към национално съгласие и консенсус към една толкова важна тема, по която вече десетки години не може да се вземе решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? (Реплика от народния представител Десислав Чуколов.)
Имате ли време от Вашата група?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, 1,40 минути.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, като вносители на това решение искам да благодаря на всеки един от Вас за Вашите изказвания.
В същото време обаче като инициатори, автори, вносители категорично се противопоставям на двете предложения, които бяха направени, а именно – за отпадане на позоваването на двете конвенции на ООН и за промяна на думата „геноцид” и заменянето й с думите „масово изтребление”. По такъв начин всъщност казваме на потомците на тези арменци, че по никакъв начин не могат да търсят своите права от турската държава за това, което им е нанесла. Ето конвенциите пред мен.
Бойко Борисов е казал в кулоарите „масово изтребление”. Зная, че се опитвате да омекотите реакцията от турската държава, но това отново показва, че се съобразяваме с Турция. Нека да се съобразяваме с България! Нека да не кастрираме това решение на „Атака”.
Повярвайте ми, с това решение ще направим така, че ще има геноцид за общности, като еврейската например, а за арменската ще бъде по-различно и по начин, по който не могат да търсят своите права пред съответните съдилища.
Моят призив към Вас, като вносител, е: моля Ви, не подкрепяйте предложенията, които бяха направени, за отпадане на конвенциите на ООН. Искам думата „геноцид” да остане, а не да бъде заменена с думите „масово изтребление”. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Кънев – първа реплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Господин Чуколов, тъй като беше очаквано това послание от Ваша страна, се обръщам към групата на „Атака”, в голяма степен и към групата на ДПС, която трудно би подкрепила това решение.
Оставете настрана международноправната терминология. Ние тук се борим българският парламент да застане очи в очи с истината, да призове турската и арменската държави, които са ни близки исторически, да застанат очи в очи с истината, а не с международното право. Не намесвайте компенсации. Не навлизайте в правна казуистика, защото ще Ви отговорят това, което използват повечето отрицатели на арменския геноцид, че терминът „геноцид” е въведен след 1915 г. и не можете да го използвате. Ще Ви наврат там, където жертвите не заслужават да се води този дебат. Гласувайте за истината, а не за правни понятия! (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, знаете през годините в тази зала как всяка евродиректива, всяко решение на Европейския парламент, на съответна евроструктура дословно го преписваме тук и се претворява в наше решение или български закон.
Колко пъти съм излизал на тази трибуна и съм Ви молил – и от ДПС, и от всички парламентарни групи: решения, които противоречат на българската национална идентичност, на българския морал, като това „трети пол” и така нататък, не ги приемайте. Не ги приемайте, те не са правилни! След това излизате и казвате: „Ами, то в Европейския парламент точно така е написано, точно така е казано”.
Ето, мисля, че преди малко някой от Вашата група излезе и цитира резолюции, решения на Европейския парламент, където се говори за геноцид и за нищо друго, за геноцид! Папата онзи ден, преди няколко дни говори за геноцид. В австрийския, в германския парламенти, във Франция говорят за геноцид, ге-но-цид, съответно с позоваване на конвенциите, за които говорим. В документите на Европейския парламент също има позоваване на тези конвенции. Именно затова искаме тези неща да останат.
По същия начин трябва да подхождаме с еднакъв аршин към всички народи, които са страдали и имат право на обезщетение.
И още нещо да кажа. Тук в момента в сградата на Народното събрание се намират представители на арменската общност в България. По времето на тази почивка, на която между другото ние от „Атака” не бяхме поканени, като вносители, а виждам, че всички останали парламентарни групи са били поканени там, и виждам, как на Българския демократичен център е дадено да внесат това, а преди пък от ГЕРБ внесоха промяната за „масово изтребление”. Виждам, да не използвам една дума, как на Председателски съвет сте се разбрали какво да представлява решението в крайна сметка.
По време на тази почивка обаче ние общувахме с представители на арменската общност, които са тук, в Народното събрание. Разбрахме от журналистите какво се случва. Обяснихме им точно тези неща – че думата „геноцид” ще бъде заменена с думите „масово изтребление” и ще отпаднат съответните текстове за конвенциите. Ами, те са категорично против това, категорично против! И изказването ми, и тази дуплика също е от тяхно име. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дебата от групите, които разполагат с време за това?
Процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, възползвам се от правото на процедура, за да заявя, че все още не е късно политическата мъдрост и отговорност да надделеят. Затова предлагам вместо да пристъпваме към гласуване на Проекта на решение, забележете, внесен от „Атака”, дори не от управляващото мнозинство, повтарям, вместо да гласуваме този Проект за решение, днес българският парламент да изрази състрадание, съчувствие и почит към всички жертви на историческите катаклизми, без значение към кой народ, към кой етнос и на каква вяра са принадлежали.
Този акт на българския парламент би бил израз на отговорна и мъдра позиция. Всичко друго е огромна политическа грешка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под каква форма предлагате да бъде изразен този акт?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Казах – вместо гласуване на решението. Ако искате, го подложете на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Вашата Парламентарна група не разполага с време, госпожо Ташева.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване редакционното предложение на госпожа Цвета Караянчева в наименованието на Проекта за решение вместо „геноцида” да се чете „масовото изтребление” и наименованието да стане: „Решение за признаване масовото изтребление над арменците в Османската империя 1915 – 1922 г.”.
Гласуваме.
Гласували 158 народни представители: за 142, против 12, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението в диспозитива на Проекта за решение. Тъй като няма втора точка, да отпадне и точка първа и той да гласи: „Признава масовото изтребление над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви” – предложението на госпожа Караянчева.
Гласуваме.
Гласували 193 народни представители: за 146, против 46, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Поставям на гласуване предложението на госпожа Ковачка в първия абзац от мотивите на решението да отпадне второто изречение, а именно:
„Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:
- Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948);
- Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968)”.
Гласували 148 народни представители: за 102, против 31, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване второто предложение на госпожа Ковачка – във втория абзац да отпадне текстът „като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог”. (Оживление, реплики.)
Предложението е това да отпадне.
Изречението остава: „Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина”. Има предложение да отпадне текстът по-назад.
Гласуваме това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 99, против 43, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ерменков – първи отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” отпадането на израза „като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог”, защото като страна – членка на Европейския съюз, не виждам основание да не подкрепяме позиция на Европейския парламент. И не става въпрос тук да признаваме, не признаваме или нещо друго, а става въпрос за позиция на Европейския парламент в подкрепа на диалога между Турция и Армения; за усилията на Европейския парламент за намиране на онова решение, което ще помири два народа, които сигурно в най-скоро време ще станат, предполагам, членове на Европейския съюз!
Това гласуване, което в момента направихме – да се разграничим от позицията на Европейския парламент в подкрепа на този диалог, означава, че се разграничаваме от Европейския съюз по някои от неговите положения.
Добре, към кого да се присъединим тогава? Към кой диалог да отидем? Вие ни дърпате от Европа, не искате да се присъединяваме към никого! Какво, ще останем така – някакви сами по себе си субекти на международното право?! От една страна, току-що приехме решение, че признаваме, че е имало масово изтребване на хора, арменци в Османската империя – в същото време не искаме да има диалог за помиряването на тези два народа! Какво искаме тогава да имаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, това е в текста и в тази част текстът не е отпаднал.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В коя част не е отпаднал, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е отпаднал текстът за помирението и диалога между Турция и Армения. (Уточнения между народния представител Таско Ерменков и председателя госпожа Цецка Цачева.)
Времето Ви свърши. (Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Отрицателен вот – Велизар Енчев.
Господин Енчев, извинявайте, Вие взехте по същество... (Силен шум и реплики от десния блок.)
Моля Ви, колеги!
Вие взехте отношение в дебата по същество и се изказахте. Народен представител, който е участвал в дебата, няма право на отрицателен вот. (Шум и реплики.)
Колеги, успокойте се, предстоят още гласувания.
Поставям на гласуване Проекта за решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя 1915 – 1922 г., съобразен с току-що приетите нарочни решения от Народното събрание.
Отменете гласуването.
Колеги, моля, заемете си местата в залата – не е приключила процедурата, преждевременни са Ви действията.
Стана ясно, че вносителят ни е запознал с мотивите, но не е изчел пълния текст на Проекта за решение. В момента не мога да направя справка, но моля някой, който не е вземал отношение в дебата от групата на „Атака”, да прочете внесения проект за решение, по който дебатираме цял ден.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание проект за:
„РЕШЕНИЕ
за признаване геноцида над арменците в
Османската империя 1915 – 1922 г.
Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи.
Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:
- Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948);
- Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството (1968).
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоминание на неговите жертви.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Предлагам на Вашето внимание Проекта за решение съгласно гласуваните вече редакционни поправки, който ще бъде подложен на гласуване в пленарната зала:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за признаване масовото изтребление на арменците в Османската империя 1915 – 1922 г.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи.
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Признава масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви”.
Режим на гласуване.
Гласували 193 народни представители: за 157, против 36, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Народните представители от ГЕРБ, Патриотичния фронт, „Атака”, РБ и БДЦ стават прави и ръкопляскат продължително.)
Уважаеми народни представители, на основание току-що гласуваното в пленарната зала Решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявяване 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви, Ви приканвам към минута мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание. Парламентарната група на ДПС напуска залата. Народният представител Корман Исмаилов също напуска залата. Силен шум, възгласи „Уууу!” и свиркане от „Атака”.)
Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Постъпил е доклад за първо гласуване от Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554-01-77, внесен от народния представител Румен Христов на 9 април 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 22 април 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554 01-77, внесен от народния представител Румен Христов на 9 април 2015 г.
В работата на Комисията взе участие госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация” на Министерството на земеделието и храните.
Законопроектът беше представен от вносителя народния представител Румен Христов.
Със Законопроекта се предлага да бъде удължен с пет месеца крайният срок, след който започват да се прилагат предвидените имуществени санкции спрямо търговски дружества, които притежават собственост върху земеделски земи в нарушение на забраната на чл. 3, ал. 7 от Закона.
В последвалата дискусия имаше следните основни акценти.
Народните представители от парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ подчертаха, че промяната се налага предвид невъзможността на големите компании да продадат притежаваните от тях земеделски земи до 1 май, когато изтича крайният срок, и съответно те ще бъдат санкционирани с огромни суми. Освен това предлаганата със Законопроекта дата 1 октомври не е избрана случайно, а се явява край на текущата и начало на новата стопанска година, което ще позволи на тези дружества да планират своята работа.
Отбелязаха също така, че предстои Министерството на земеделието и храните да изготви подробен анализ на законодателството на държавите от Европейския съюз и на начините, по които е регламентиран пазарът на земеделска земя в тях. Анализът ще позволи да бъде определен най-подходящият за страната ни регулаторен механизъм, който да не противоречи на европейското законодателство.
Представителите на парламентарните групи на БСП лява България и на Движението за права и свободи настояха срокът да не бъде променян и припомниха, че при приемането на рестрикциите в Закона, водеща е била философията да се създаде регламент, който, от една страна, да възпрепятства спекулативното изкупуване на земя от чужди компании, а от друга – да защити интересите на големите инвеститори, които реално се занимават със земеделие. Подчертаха, че Законът действа от една година, по-голямата част от дружествата вече са изпълнили неговите изисквания и промяна на срока би облагодетелствала единствено тези, които не са предприели необходимите мерки да приведат дейността си в съответствие със законовите разпоредби.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554-01-77, внесен от народния представител Румен Христов на 9 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект предвижда един-единствен параграф, с който се цели изменение на § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като се отложи във времето от 1 октомври 2015 г., вместо 1 май 2015 г., въвеждането на санкции за лица, които притежават земеделска земя в България в нарушение на същия този Закон.
Искам да Ви припомня, че само преди два месеца Народното събрание, и то със съществено мнозинство гласува санкциите в Закона да започнат от 1 май 2015 г., като на заинтересованите лица се даде предостатъчен и разумен срок от три месеца да приведат дейността си в съответствие с този вече гласуван закон. Всъщност срокът за офшорните компании, които пряко или косвено участват в тези български фирми, не е дори 3 месеца, а цяла година, защото ограниченията върху правото на собственост върху българска земеделска земя от чуждестранни офшорни собственици е в сила от 2014 г. с гласуването на Закона.
На 7 май 2014 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, в който Народното събрание с подкрепата на всички представени в него политически сили прие чл. 3, ал. 7 от Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, чийто текст гласи: „Не могат да придобиват и притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или тъй наречените офшорни компании. Търговски дружества, в които съдружници или акционери са физически лица, чужденци, установени извън Европейския съюз, европейското икономическо пространство или извън страни, с които Република България е сключила международен договор, който е ратифициран със закон и обнародван в „Държавен вестник”.” Тоест тук отново забраната касае лица, които преимуществено са установени в такива страни с преференциален данъчен закон или офшорни зони.
През месец февруари 2015 г. или близо година по-късно, след като се констатира, че определени субекти нямат намерение даже да се съобразят със закона, Народното събрание отново със съществено мнозинство прие налагането на санкции за неспазване на Закона, като даде предостатъчен срок от още близо 3 месеца за всички заинтересовани лица – да преведат дейността си в съответствие с този Закон.
В тази връзка е важно да се подчертае, че дружествата и физическите лица, които са установени в Европейския съюз, плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн или държави, с които Република България има сключен международен договор като САЩ, Русия, Израел и други, имат право да придобиват и притежават земеделски земи съгласно Закона. Предлаганата поправка цели преди всичко отлагането на санкциите за физическите и юридическите лица, които притежават пряко или косвено земеделска земя в България, основно със спекулативна цел и действа от офшорни зони. Те притежават тази земя често посредством акции в борсови или публични компании, които инвестират основно със спекулативна цел в различни по същество активи, в случая земеделска земя, която през последните години в условия на финансова криза и нестабилни валутни пазари, наравно със златото стана основен фокус на спекулативните капитали. Именно заради спекулативния интерес през последните години цените на арендата се утроиха, дори учетвориха, като основен за българския земеделски производител ресурс става все по-недостъпен икономически – за тях и за тези, които гледат земята като средство за реално препитание, а не като финансов инструмент.
Отлагането на санкциите по отношение на офшорните собственици и техните спекулативни посредници в България е в интерес единствено и само на тези, които до настоящия момент са демонстрирали, че нямат никакво намерение да се съобразят с изискванията на Закона. Защото тези, които реално ще се ползват от отлагането при въвеждането на санкционния режим, имаха цяла година, но те не го направиха. Успокояваше ги фактът, че санкции за неспазването на Закона не бяха предвидени.
Приемането на предлагания текст ще бъде изключително лош знак за обществеността и за тези, които вече се приведоха в съответствие със закона. Приемането на предлагания текст ще демонстрира чувствителност от страна на Народното събрание към проблемите на закононарушителите. Наивно е обаче да се смята, че някой, който съзнателно не е спазвал закона в продължение на цяла една година, има намерение да промени поведението си в следващите шест месеца – с удължаване на срока от 1 май до 1 октомври.
Ще Ви припомня стенограмата от парламентарното заседание на 11 февруари 2015 г. Там ще видите, че текстовете на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които всъщност днес се атакуват, не се харесват на три или четири публични компании. Видно е от стенограмата, но това е потвърдено и от госпожа Караянчева. Тогава възникват основни съмнения, че тези три-четири публични дружества са оказали натиск върху народните представители – този санкционен механизъм да бъде максимално отложен във времето, а именно до 1 октомври 2015 г., под претекст, че това е разумен и необходим за тях срок, за да уредят положението си в съответствие с изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Очевидно този претекст е бил лъжовен. Те са искали повече време не да се съобразят със Закона, а за да намерят пробойни в парламента и чрез услужливо съдействие на определени народни представители да пробутат законодателните си промени, които да обезсмислят приетите от същия този парламент текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Как? Като прокарат необходимите за тях обслужващи ги законодателни промени.
Този път обаче в бързината са решили да го направят по начин, който е в пълно противоречие с Конституцията на Република България и с Правилника на Народното събрание. Това ще се види след малко, когато гласувахме втора точка, тоест вече трета точка от нашия дневен ред – Закона за пазарите на финансови инструменти. Там с § 60 от Законопроекта по доклада на Комисията по бюджет и финанси се предвижда изменение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като фактически отпадне ограничението на Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи – за притежаване на земеделска земя от въпросните офшорни собственици, действащи посредством тези няколко борсови дружества.
Това ясно демонстрира и доказва, че въпросните три-четири компании не са имали никакво намерение да спазват Закона, а организират голяма манипулация, включително в българския парламент, за да заобиколят вече заявената воля на законодателя. Ако се приеме отлагането на санкционния механизъм по Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи до 1 октомври 2015 г. и не се приеме скандалната поправка на Закона за публично предлагане на ценни книжа посредством Закона за пазари на финансовите инструменти, който ще се дебатира малко по-късно, няма да се изненадам, ако до месец октомври отново сме свидетели на поредното предложение на законова промяна, с което да се търси отново спасяването на кожите на тези три-четири компании.
В допълнение на предходното е уместно да се подчертае, че предлаганите промени отново се правят в последния момент, без необходимата публичност, при пълна информационно затъмнение – както за болшинството от народните представители, така и за обществеността.
Този подход е в противоречие със заявените претенции за открито и прозрачно управление и се превръща в запазена марка и за реформаторите. В сряда беше направен неуспешен опит за нарушение на Правилника на Народното събрание за провеждане на заседание на Комисията по земеделието и храните в 10,30 ч. В мотивите към Законопроекта, обслужващ отлагане на времето на санкциите, се говори за започнала наказателна процедура от Европейската комисия към Република България. В действителност се оказва, че процедурата за нарушение е инициирана, но е в предварителна фаза. Най-интересното е обаче, че въпросната процедура в началната фаза въобще не касае текстовете, за които се споменава от вносителите, в които се визира и цитира процедура в началната фаза, въобще не касаеща това, което днес обсъждаме. Неслучайно на членовете на Комисията тя не беше представена и раздадена.
В допълнение на аргументите си – по време на заседанието на Комисията по земеделието и храните вносителят изрази загриженост и по отношение на японски инвеститори, които са притежавали 2500 дка земя в Монтанско. Искам да успокоя господин Христов и японските инвеститори. Въпреки че между Република България и Япония няма сключени изрични спогодби, които да защитават подобен род инвестиции, българският закон ги защитава.
За целта препоръчвам, господин Христов, добре да се запознаете със Закона за насърчаване на инвестициите, чл. 23. Ще го цитирам: „За чуждестранни инвестиции, извършени преди измененията на законодателството, които установяват нормативни ограничения само за чуждестранните инвестиции, се прилагат законови разпоредби, които са действали в момента на извършване на инвестициите.”
Не на последно място искам да попитам и Патриотичния фронт: как пазят българската земя, след като в Комисията гласуваха за това отлагане?
Имам въпроси и към господин Байрактаров. Цитирам стенограма от 20 февруари 2015 г. Той казва: „Наистина не е необходимо да се политизира нещо, което е разумно. Срокът е изключително дълъг – до месец октомври. Първи май наистина е разумен срок и ние от Патриотичния фронт ще подкрепим това предложение”. И го подкрепяте. Така че няма смисъл от излишни разговори, излишни дебати и най-малко пак да търсим отговора – на кой? Това е стенограмата с Вашето изказване, господин Байрактаров.
Мисля, че народните представители вече разбраха кой е „Кой? Кой?”.
Уважаеми колеги, преди да приключа, искам да Ви припомня, че и тази седмица започнахме дебатите с темата за върховенството на закона, включително с темата за промяна на Конституцията заради върховенството на закона. От Вашето гласуване днес ще стане ясно в каква степен и защо колегите настояват толкова много да бъде променена Конституцията.
Призовавам Ви да гласуваме за оставането на срок 1 май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за реплика, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители! Взимам думата по повод изложението на господин Каймаканов. Да, то е правилно, логично. Разбира се, че всички ние трябва да бъдем с грижа за запазването на българската земя. В същото време искам да кажа, че Патриотичният фронт е последната организация, която е показала някаква непоследователност в своята политика. Ние продължаваме да държим за това да бъдат премахнати всички съмнителни субекти от българското земеделие, но в същото време трябва да бъдем отговорни политици. Не може, след като има достатъчно добри практики в това отношение, да бъдат ограничавани съмнителни субекти, които навлизат в земеделието на други европейски страни, и виждайки, че ние не сме ги взели предвид в нашето решение и те не са включени като такива, ние да не се съобразим с това и да не вземем всичко най-добро.
Смятам, че четири месеца са напълно достатъчно време, за да излезем с едно обосновано, неатакуемо от никъде предложение, което наистина да даде възможност на чуждите инвеститори да работят в България, а не с нашите решения да предизвикваме тяхното оттегляне.
Що се касае за собствеността на земята, мога да кажа, че в момента най-големите купувачи на земя в България са руски инвеститори и то офшорни. Аз искам да чуя примерно дали господин Каймаканов е съгласен българската земя да се владее – в момента това е така, от руски инвеститори, които са напълно законни? Трябва да намерим начин и за тези, които са законни, но съмнителни, по същия начин да бъдат ограничавани, както и в Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Други реплики? Няма.
Господин Каймаканов, заповядайте за дуплика.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Ще помоля за удължаване на времето на нашата група.
Уважаеми господин Петров, не знам какво последователно намирате в това преди два месеца да подкрепите това решение и да се съгласите, че срокът три месеца е абсолютно достатъчен, при положение че двете тези – три или четири български компании са имали времето от една година да се пререгистрират. Не знам какво последователно намирате в това да твърдите, че следващите шест месеца са достатъчно голям срок, при положение че до момента са минали 12 месеца за регистрация. Вие не разбирате ли, че тези фирми, след като към днешна дата – 24 април, при положение че Българският парламент на 11 февруари гласува тези санкции и не са предприели мерки за установяване на тези недостатъци в компаниите си съгласно закона, те нямат никакво намерение да направят това. Дори и през следващите шест месеца – тук не става въпрос за време, тук става въпрос... Включително и тези фирми имат достатъчно административен капацитет да сторят това. Вие знаете за колко време става тази регистрация. Тук става въпрос за един абсолютно лобистки ход от страна на вносителите и аз не разбирам защо Вие го подкрепихте. Мисля, че Вие трябва да дадете това обяснение.
Що се отнася до останалите компании, които имат право да инвестират в България, Вие сам казахте – те са законни. Не виждам нищо лошо в това да има и инвестиции на законни компании в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каймаканов.
Господин Каймаканов поиска и удължаване на времето на парламентарната група.
За следващо изказване думата има народният представител от „БСП лява България” проф. Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам да представя позицията на „БСП лява България” по отношение на предлагания Законопроект. Ние го изразихме и в Комисията по земеделието.
Няма да подкрепим предлаганата промяна, тъй като съгласно приетите през месец май 2014 г. промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – говоря 2014 г., се предвиди ограничаване на правото на собственост върху земеделски земи по отношение на търговски дружества с офшорна собственост, както и по отношение на търговски дружества, чиито акционери или собственици не са установени в страна – членка на Европейския съюз.
Първата причина да не подкрепим удължаването е, че от приемането на Закона мина една година. През тази една година голяма част от компаниите, които влизаха в ограниченията на този закон, направиха необходимото да преобразуват собствеността си.
Вярно е, че предишният парламент не прие санкции. Тези санкции бяха приети през тази година и бяха подкрепени от всички парламентарни групи. Но пак в този период след 7 май 2014 г., когато беше приет законът, се породиха – това е втората причина да не приемаме удължаването, много порочни практики, които заобикаляха изискването на закона.
За какво става въпрос? Първо, използваха се поставени местни физически и юридически лица, които закупуваха земеделска земя. Закупувайки земеделска земя, в следващ период те прехвърлят акции или дялове точно на такива компании, които нямат право да разполагат със земеделски земи. Това няма как да бъде установено от нотариусите, по простата причина, че прехвърлянето на дялове или на акции на приносител не може да бъде санкционирано и нямат възможност да проверят. Така че в периода от 7 май 2014 г. с тази вратичка и липсата на санкции се появиха нови компании, които се разпореждаха и придобиха земеделска земя. Предлагането за отлагане отново към 1 октомври създава прецедент тези компании да продължат да работят. Според мен, нямат никакво желание, нито намерение да се откажат от собствеността върху земята, която са придобили, въпреки текстовете на закона.
Третата причина, поради която няма да подкрепим закона, е в това, че в следващия закон, който ще гледаме днес – Закона за пазара на финансовите инструменти, там вратата се отваря изключително широко, независимо от това каква компания имаме насреща си – офшорна ли или от която и да е друга страна, ние да разрешим закупуването на земеделска земя.
В Комисията поставих въпроса този текст от Закона може ли да бъде разглеждан при условие, че удължаваме срока до 1 октомври, за да влезем в ситуацията, в която ще обсъдим много внимателно промени, които да не създават предпоставки български компании да бъдат засегнати. Не ми беше отговорено на този въпрос – дали в следващия Закон предложението, което се прави от Реформаторския блок, ще бъде оттеглено. Затова третата причина, поради която няма да подкрепим удължаването на срока и може би най-важната, е тази – защото иначе бихме разбрали удължаването, ако наистина искат да се направи тази промяна, която да създаде условие българските компании да се развиват. Но при така създалата се ситуация дублирането в два закона и отпадане на всички санкции, които предишното Народно събрание прие, ми се струва, че не е възможно да се работи и не може да бъде повод или възможност да се похвалим с едно стабилно законодателство. Пожарни, екстрени решения никога не водят съответно до добри последици, включително и за българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
За първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо професор! Не съм съгласен с позицията, която изложихте и по трите пункта, но ще взема бързо становище главно по съображенията Ви в третия аргумент. Това са два различни въпроса – въпросът за срока, който касае санкцията спрямо другия въпрос, който касае предметното приложение на забраната. Няма проблем на вниманието на парламента да стоят и двата въпроса едновременно, тъй като санкцията, за съжаление, остава.
Но аз ще припомня следното. По отношение на предметното действие на забраната по отношение на субектите. Във Вашата комисия, когато Вие бяхте председател, аз и тогава депутатът Десислава Танева направихме предложение, което и сега продължавам да твърдя, че беше прецизното предложение по отношение на субектите, за които да има известно ограничение, така че Република България да спази всичките си ангажименти, включително и по договора за присъединяване, включително и да не засяга съществено търговския оборот. Със следващия закон колегите се опитват да поправят очевидната несправедливост, касаеща публични компании, регистрирани на Българската фондова борса. Няма смисъл и основание да се ограничава възможността тези компании, които са типично инвестиционни, участват на регулирания пазар, да притежават българска земеделска земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
ДАНИЕЛ КИРИЛОВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, в предходния парламент тези текстове от Закона бяха приети с консенсус, включително и от Вас, и в Комисията по земеделие също бяха гласувани. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
За това можете да си направите справка.
По втория аргумент – че след 15 май 2014 г. продължава тази практика, трябва да Ви кажа, че това е от мотивите на Вашата парламентарна група при внасянето на предложението за санкции. Вашата парламентарна група предложи санкциите да са от 1 май с мотива, че една година не се изпълнява законът и има проблем.
Със следващият закон, с който съответно ще се сблъскаме и ще дебатираме, трябва да Ви кажа, че Вие отваряте толкова широко вратата, че няма държава в Европейския съюз, няма и в света, която да създава правила за придобиване на земеделска земя точно по този начин и категорично сме против това разпореждане или това Ваше желание да промените Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днешният ден беше доста натоварен, а ние все още не сме ползвали почивка, която се полагаше.
Затова от името на Парламентарната група моля за 30 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 мин. прекъсване. Продължаваме работа в 13,00 ч.
Преди това искам да припомня, че с нарочно решение днес сме приели да бъде удължена законодателната част от днешното пленарно заседание до приемане на трите точки, които бяха гласувани. Това означава, че ако приключим с дебатите, тоест с гласуването по Закона за пазарите на финансовите инструменти преди 14,00 ч., до 14,00 ч. ще има парламентарен контрол. Ако във времето до 14,00 ч. не сме приключили със Закона, продължаваме с второто четене на същия Закон, докато изчерпим – такова е нашето решение от тази сутрин, и парламентарният контрол няма да бъде реализиран.
Обявявам 15 мин. почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Продължава дебатът по първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Заповядайте за процедура, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Моята процедура е: като гледам залата – пилците са много малко, да вземем да ги преброим поименно. Това е моята процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чудесна процедура, господин Касабов, приветствам Ви, но по повод на конкретно гласуване може да бъде направена поименната проверка. Сега, ако има народни представители, които желаят да се изкажат, продължаваме дебата, а когато преминем към гласуване ще се съобразя с Вашето предложение.
Няма ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам думата не толкова, за да дам възможност на колегите да влязат в залата и да не си причиняваме това с поименната проверка, колкото да кажа няколко неща, които ми се струват важни, тъй като чух много спекулации до момента и от ляво, и от ДПС от тази трибуна.
Какво правим в момента? Удължаваме един срок за влизане в сила на дадена разпоредба, която касае санкции, които ще се налагат по даден текст от този закон. Този текст, по който ще се налагат санкциите, както стана дума, е приет преди една година и съвсем ясно и убедено казвам, че това е един непрецизен текст, да не кажа, че това е един калпав текст – както е записан.
Имах възможност да поговоря с колегите от ГЕРБ как е бил приеман, тъй като тогава аз не съм бил в тази зала, и те специално ми обърнаха внимание, че са настоявали от това ограничение да бъдат изключени публичните дружества, но Четиридесет и вторият парламент не го е приел и съвсем съзнателно е вкарал забрана, която касае на практика десетки и стотици дружества търгувани на Българската фондова борса и ги е сложил под общ знаменател с всички тези офшорни компании, за които тук много се коментираше, преди да взема аз думата, а когато ДПС започнат да ни обясняват за офшорни компании винаги ставам много внимателен и слушам много внимателно.
Сега ще Ви обърна внимание на следното: в закона, с който те много се гордеят, а именно така нареченият „Закон за офшорките”, е предвиден специален режим за придобиване на земеделски земи и гори. Тоест, би могло да се твърди, че, тъй като този закон се явява специален по отношение на настоящия, тази разпоредба всъщност няма да важи за тях. Казвам Ви го като повод за размисъл, може да отворите и да видите чл. 4 от така наречения „Закон за офшорките”, където се говори, че компания, в която има офшорно участие и която е търгуема, листвана на борса в Европейския съюз на практика е изключена от всички ограничения по този закон, включително да придобива земи от Горския фонд и земеделски земи. Това – едно.
По-нататък – споменах вече за публичните дружества, трябва да знаете, колеги, че след налагането на тази санкция, която беше гласувана през месец февруари, в следващия месец спада на Българската фондова борса е над 75%. Не знам дали си даваме сметка какво означава това и колко чуждестранни и други инвеститори са засегнати, но това е един изключително лош сигнал към инвеститорите и към прогнозируемата пазарна среда, за която всеки един от тях се надява да намери в една държава – членка на Европейския съюз. Такова нещо просто така не се прави!
Тук приветствам идеята на вносителя да се даде допълнителен срок и да се намери прецизно разрешение на проблема, защото действително трябва да има ограничения за придобиване на земеделски земи, за да няма злоупотреби и откровени спекулации с тях, но трябва да бъде изчистен и реда, и режима, за да не пострадат на практика легитимни бели компании, които са търгувани на Българската фондова борса, които са български дружества. Не забравяйте, това са български юридически лица, в които има може би и чуждестранно участие, но това са български юридически лица. Те подлежат на регулация от българските регулаторни органи, подлежат на контрол и от Националната агенция по приходите, плащат и данъци в тази държава. Нека си даваме сметка за това.
Още нещо важно, което трябва да се каже пак по темата „Обръчи от фирми и офшорни дружества”. Питам аз тук колегите, които ми обясняваха по тази тема: какво би се случило, ако офшорна компания регистрира в Европейския съюз дъщерно дружество, примерно в Холандия, и това дъщерно дружество вземе, че то тук в България регистрира компания, която почне да изкупува концентрирано земеделски земи? По този закон, както сте го написали в миналия парламент, нищо не става, защото там сте написали, че участието трябва да бъде сред акционерите и защото не сте посочили какво означава косвено участие и дали тази хипотеза, която аз Ви разказах, тоест да е опосредено това участие през междинна структура, регистрирана в Европейския съюз, дали това на практика обхваща закона? Ами, не го хваща!
Наистина въпросите са повече от отговорите, проблемите са повече от отговорите и аз наистина апелирам всички да подкрепим това изменение и санкцията да не се прилага от 1 май, защото наистина тогава положението ще бъде много тежко.
По-нататък в дебата ще коментираме и предложенията на Реформаторския блок, просто ги споменавам, за да не взимам пак думата по следващия закон, което конкретно касае публичните дружества и това което казахме – допустимостта по подобен начин буквално да се удрят те и направо да се вадят от реалния търговски оборот в тази държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Аз мисля, че днес трябва да се съсредоточим върху предложението на вносителя за промяната, а тя е промяна на срока. Вносителят нищо не говори за промяна на закона и не трябва да обсъждаме темата със закона, защото той е приет от българския парламент през 2014 г.
Нямам нищо против някой да каже мнение по този въпрос, но днес говорим единствено и само за срока, тоест за това, че има три или четири компании, които са извън закона в момента и го нарушават. Говорим за санкции, които са въведени преди два месеца и въпреки всичко никой нищо не е спазил от тези три-четири компании.
Колеги, нека не се впускаме в тази плоскост и да говорим колко е добър или лош законът. Парламентът е приел този закон, народните представители са го приели. Мисля, че реформаторите ще ме подкрепят, нека да говорим за върховенството на закона.
Моля Ви да обърнем внимание основно на срока, заради който всъщност е дебата.
Колегата, който говори преди малко, спомена, че 75% от тези дружества са намалили инвестициите си в България заради този закон. Какво Ви говори това? – 75% от тези фирми се занимават само със спекулации на земя. Затова смятам, че трябва да остане този срок – 1 май, както го гласувахме всички заедно тук преди два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! Аз Ви репликирам поради следното. Първо, Вашата пледоария и анализ касаеше следващия закон и следващия дебат.
Второ, като член на Правна комисия искам да припомня следното обстоятелство. По настояване на множество организации, на дружествата, които са листвани на публичния пазар на Българската фондова борса, Правна комисия изслуша техните претенции. В резултат на това изслушване ние решихме да потърсим и да намерим такова законодателно решение, което да реши поне въпроса с публичните дружества. Тогава се спомена и тогава Реформаторският блок опита да вземе преднина с въпросното предложение изменението да се направи в Закона, който ще гледаме като трета точка.
Но подчертавам, това е волята, дебатът на Правната комисия. Ние подкрепяме инициативата от Реформаторския блок, но тъй като и господин Каймаканов ме репликира в движение, ще кажа следното. Затова е срокът, затова е необходимо да има срок, за да се прецизира действието на тази забрана по отношение на всички субекти.
Иначе аз специално по отношение на публичните компании нямам притеснение. По отношение на тях дори в Закона на офшорките на господин Цонев там този въпрос е решен. Там изключването го има. Но, за да няма спор, за да не бъдат поставяни публичните компании в състояние да се чудят изпълняват или не изпълняват Закона, затова е поправката, която предлагат колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, изслушах Вашето изказване и Ви правя реплика в позицията на това, че в изказаните от Вас думи наистина има логика, че трябва да удължим срока донякъде и през този период от време да намерим вярното решение.
Съгласен съм и вярвам в искреността на Вашите думи, ако не беше предложението, направено в следваща точка от дневния ред, а именно да отпадне ограничението по чл. 3, ал. 7, т. 1 и 2, а именно разглеждайки след малко другия Законопроект и приемайки го, ние ще освободим изцяло компаниите, които касаят т. 1 и 2. Съгласен съм, че те са ограничени на Фондовата борса като такива компании да бъдат равнопоставени с останалите покупатели на земя и може би е вероятно да прецизираме такова решение да има някакъв праг на ограничение, който да дава възможност на тези компании да оперират с покупката на земя.
Но мисля, че Вашето предложение, направено в следващия закон е такова, че се търси време, за да може тези ограничения, приети в миналия парламент, да отпаднат. Още повече тук искам да споделя това, че предложението и дебатите тогава от страна на Партия ГЕРБ бяха за пет години отседналост за тези компании и те да се занимават със земеделска дейност. Така че нашето желание наистина е да намерим компромиса, но не и по този начин, по който Вие го предлагате. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би на дебатите при последващия закон ще изразим нашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да оставим следващия закон като му дойде времето, сега дебатираме по конкретен законопроект.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Те са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова свързване. Принуждавате ме да Ви отнема думата, поради излизане извън темата на дебата.
Дуплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Данев, с Вас ще започна – благодаря Ви, че сте положили усилия да вникнете в това, което казах. Наистина трябва много внимателно да се чете текстът, защото има неща, които на пръв поглед не са видими, а както Ви обърнах внимание, особено тълкувайки тази разпоредба във връзка с така наречения „Закон за офшорките” става ясно, че всъщност може да се окаже, че на офшорки се дават привилегии, които не се дават на всички останали чуждестранни инвеститори. Тук става дума за Япония, за Америка, за Австралия. Питам Ви: това ли е целта на Закона? Очевидно не е това целта на Закона и наистина трябва да се даде време това много внимателно да се прецизира.
Доколкото тази правна норма, която в момента коментираме не е влязла в сила, аз не виждам проблем ние наистина да коментираме едно последващо отлагане и да се даде тази възможност. Това, между другото, е много по-добре да се направи, отколкото това, което миналото Народно събрание е свършило – да приеме един законов текст, към който не е имало санкционна норма и който законов текст е останал пожелателен много, много дълго време, просто защото не е имало санкция. Сега, след като ще има санкции, след като нещата се правят както трябва да се направят, наистина нека да ги направим по правилния начин и да не санкционираме хора и особено публичните дружества, които по никакъв начин не са заслужили подобно отношение.
Пак Ви казвам, това са дружества, регистрирани на Българската фондова борса. Това са български юридически лица, те подлежат на регулация в тази държава, те плащат данъци в тази държава.
Още веднъж си позволявам да повторя, защото не чух отговор тук от представителя на ДПС – какво правим в ситуацията, в която дадена офшорна компания или дадена компания е регистрирала примерно в Холандия едно дружество и през него тя участва тук и изкупува земеделска земя през дъщерна фирма в България? Това Законът в сегашния му вид не го лови. На практика какво се получава? Едни половинчати мерки удрят директно чуждестранни инвеститори, които са направили бели инвестиции на Българската фондова борса. Както Ви споменах по-рано, спадът за един месец е 75% от целия оборот на Фондовата борса, не от оборота на тези дружества. Спадът от целия оборот на Българската стокова борса е бил 75%. Това са стотици милиони. Просто замислете се за какъв проблем става дума и колко чуждестранни инвеститори са засегнати. Благодаря.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС, от място): За това говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Румен Йончев.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво лично обяснение? Вие направихте реплика към основния говорител.
Заповядайте, господин Йончев – дала съм Ви думата.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще има леко процедурен характер. Учуден съм кой точно законопроект дебатираме. Струва ми се, че дебатът отива в посока, която не касае по никакъв начин кратичкия текст, предложен на нашето внимание и той гласи и предвижда единствено удължаване на един срок.
Какви са мотивите на вносителите? В целия дебат тук видяхме всъщност три основни пункта. Първо, че улесняваме или привличаме чуждестранните инвеститори. С какво ги привличаме, след като отлагаме срока на наказанието с пет месеца? Не разбирам по какъв начин ставаме по-атрактивна инвестиционна дестинация с това, че с пет месеца ще отложим срока, в който те ще носят наказание, ако не са прехвърлили своите дружества? Тоест първата цел не се реализира с този кратичък текст.
Втората цел – да съобразим едва ли не стопанския цикъл, цикъла на земеделското производство с цикъла на наказанията за онези, които не са изпълнили закона. Собствеността върху дружествата – собственици на земя, няма никакво отношение към сеитбата, беритбата, жътвата и изобщо работата в земеделието. По никакъв начин! Да не говорим, че повечето от тези дружества по никакъв начин не обработват тази земя. Те са я дали под наем, под аренда, под всякакви форми и тя се стопанисва от българските земеделски производители в повечето случаи.
Третата цел на Законопроекта е едва ли не да се съобразим с европейски директиви, които заплашвали, че ще изпаднем в наказателна процедура. Отново с удължаване на срока по никакъв начин не решаваме този проблем. Ако ще има наказателна процедура, тя би трябвало вече да е в ход, би трябвало да се случва в момента и всичко това трябваше да е налице. Как с удължаване на срока или изчакване още няколко месеца преди да започнем да налагаме наказания, ние ще решим проблема с такава наказателна процедура? Тоест този Законопроект не решава нито една от трите основни мотивационни точки, изтъкнати от неговите вносители. Аз бих подкрепил всякакъв законопроект, който ги решава, всеки, който лобира или се опитва да докара повече инвестиции, включително и в българското земеделие. Но с предложения текст това не се случва по никакъв начин. Напротив, всички ние сме изправени пред необходимостта много скоро да обясним на онези, които са се съобразили със сегашния Закон, които са предприели необходимите действия, които са прехвърлили своите дружества, направили са съответните разходи, защо за тях тези разходи и тези мерки са били необходими, а за онези, които може би са знаели, че законът или срокът ще бъде удължен, не са необходими? Как ще обясним това? Как ще убедим от тук нататък като законодатели всички, които трябва да изпълняват законите в България, че впоследствие като приемаме срокове, те няма да бъдат удължавани, утроявани, отлагани и така нататък?
Всичко това сочи на мисълта, че в момента разглеждаме един, общо взето, безсмислен текст, който не решава никакъв проблем от посочените от вносителите, а в същото време създава една лоша практика, според мен, която навежда на мисълта, че не трябва да се изпълняват и да се спазват законите – когато има срокове, трябва да се поизчака дали Народното събрание няма да ги удължи.
В тази връзка искам да заявя, че нашата парламентарна група няма да подкрепи Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не разбирам защо, когато започнем да говорим за българската земя, всички, от които зависи, ги обхваща една всенародна лудост – цитирам Бойко Борисов. Когато Народното събрание прие мораториума за продажба на българска земя на чужденци, ДПС бяха „против”, а Конституционният съд го отмени, бяхме в същата позиция, в която сме днес. Преди два месеца приехме Закон, който преразглеждаме след два месеца. Това е същата всенародна лудост, при която казваме на всички инвеститори и всички, живеещи в България, че не знаем какво правим.
През 2014 г. законодателят с нормативна промяна спря купуването на българската земя от офшорни дружества и чужденци, като предвиди три ограничения.
Първо ограничение, чл. 3, ал. 7, т. 1 не позволява да придобиват и да притежават земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са преки или косвени дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим по смисъла, или накратко по Закона за офшорните дружества, чието пълно наименование е Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Второто ограничение, което се предвижда в чл. 7, ал. 2, е за придобиване и притежаване на земеделска земя, която се отнася за търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци или чуждестранни юридически лица извън тези с право да придобиват земеделски земи, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица.
Третото ограничение е насочено към акционерни дружества, които са издали акции на приносител.
Тъй като този Закон нямаше санкции, така и не проработи.
През месец февруари Народното събрание прие текст да наложи санкции на фирми, които не изпълняват Закона. Той трябваше да започне да действа от 1 май тази година.
Какво се случи? През времето от февруари до месец април какво се случи, уважаеми колеги, че Народното събрание трябва да преразгледа своето решение?! Явно текстът е чисто лобистки, защото в такова кратко време няма друга причина, поради която да се внася и се гледа такъв текст и той да се приеме.
Тук искам да отворя скоба, че ако все пак се стигне до приемането на този текст, между първо и второ четене ще направя други конкретни предложения и искам да обявя това още отсега.
Всенародната лудост по тази тема продължава със сегашна дата по следния начин.
На 9 април народният представител Румен Христов внася Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е разпределен за разглеждане в Комисията по земеделие. С цел бързото решаване на проблема на акционерите от офшорните фирми тази точка беше предвидена за разглеждане от Народното събрание за четвъртък, 23 април, в противоречие с Правилника на Народното събрание, тоест преди да е изтекъл необходимият 24-часов срок от Доклада на водещата Комисия.
Председателят на Земеделската комисия господин Румен Христов, също и вносител на Законопроекта, в духа на заявената реформа от Реформаторския блок – по всяка вероятност да опази интереса на офшорките, свика извънредно заседание на Комисията по земеделие в сряда, по време на пленарно заседание на 22 април от 10,30 ч. в нарушение на Правилника на Народното събрание.
Светкавичната бързина, с която се движи този Закон за изменение и допълнение в сравнение с всички други, които чакат с месеци, показва само едно – чист лобистки интерес. Възниква въпросът: в чия полза?! В полза на частни компании с акционери – офшорки, които искат да притежават българската земя!
Този Закон за собствеността и ползването на земеделските земи е приет от това Народно събрание през месец февруари. След два месеца искаме да го променим.
Възникват следващите въпроси: защо, кой и колко? (Оживление и смях.)
На въпроса „защо”, искам да Ви прочета изявление, да цитирам изявление на Съвета на директорите на „Адванс Терафонд” – акционерно дружество със специална инвестиционна цел във връзка с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Цитирам буквално: „Уважаеми акционери, обръщаме се към Вас с цел да Ви информираме относно последните изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”. Следват обяснения.
В изявлението е записано: „С така приетите промени от Закона се изисква от „Адванс Терафонд Адсиц” и от всяко публично дружество да контролира своята акционерна структура”.
Продължават обясненията по изменението на Закона. В заключение на това изявление на Съвета на директорите е записано: „Заявяваме своята категорична позиция, че мениджмънтът на „Адванс Терафонд Адсиц” няма да допусне разпродажба на активи на дружеството, както и заплащането на имуществена санкция. С цел защита на интересите на своите акционери сме предприели необходимите действия за решаване на изложените по-горе проблеми”.
Защо Ви чета това? Те ясно казват: „Ние няма да спазим Закона, няма да разпродадем, няма да преструктурираме дружеството и заради това сме предприели всички необходими действия”.
Какви действия са предприели, уважаеми колеги, защото едно акционерно дружество няма законодателна инициатива. Явно личи кои са действията –намерили са човек, който да вкара това, за да може да не се случи санкцията, която им предстои.
В България има 800 хиляди декара земя, която се притежава от офшорки, по 100 лева, можете да сметнете за какво става въпрос.
На въпроса „Кой”, нека да направим анализ на гласуването в Земеделската комисия, за да си отговорим на въпроса кой стои зад това нещо.
Започвам. Вносител – Румен Христов. Вече обясних защо. Защото, по всяка вероятност, изявлението на Съвета на директорите и тяхната позиция, че са предприели необходимите действия, имат ефект.
Следващ отговор на въпроса „Кой”. Подкрепата на ГЕРБ, специално на Цвета Караянчева изключително ме учуди, защото като вносител на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи точно нейно беше предложението срокът да бъде 1 май. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Ахмедова. Благодаря Ви.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Включително и от АБВ и Патриотичният фронт се обявиха, че подкрепят Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че държите да кажете всичко, което сте подготвили, но групата Ви не разполага с време.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Те безгласно подкрепиха в Комисията този скандал, който днес се развива в българския парламент. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че нещата са много ясни и точни. Тук не става дума за промяна на Закона, а за отсрочване, за промяна на срока. Това беше първоначалното предложение на вносителя – да бъде на 1 октомври. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.) Но тогава така се случи – само с два гласа разлика се прие това предложение и срокът се оказа крайно недостатъчен.
В Комисията по земеделието и храните подкрепих предложението за отсрочване, като съображенията ми за това са две.
Първото – проведох много срещи с хора, които имат отношение към този проблем. В гранд-хотел „София” имаше един голям форум, на който присъстваха изтъкнати представители на земеделския бранш и те остро реагираха срещу Закона и срещу срока. Тогава се изяснихме, че Законът не трябва да бъде променян, защото той касае българската земя и българските граждани – тя трябва да се обработва и притежава от български граждани. Така че не става дума за промяна на Закона.
За още нещо тогава разговаряхме с хората – те поискаха да внеса в Комисията предложение за удължаване с няколко месеца, тъй като времето наистина е крайно недостатъчно.
Второто съображение – няколкото месеца отсрочка ще помогнат на министър Танева да направи проучвания как е в другите страни, също така – как ще се използва тази земя по-нататък.
Говори се за някакъв лобизъм. Също подозираме, че от другата страна хората, които предлагат това да се случи моментално, вероятно лобират за нещо.
Моето предложение е да подкрепим този Законопроект. Благодаря. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Каймаканов, Вашата парламентарна група не разполага с парламентарно време, съжалявам.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми проф. Станков, ако за една година не е стигнало време на тези компании, които, независимо от това има или няма санкция, да изпълнят задължението си по спазването на Закона, как с още няколко месеца ще ги накараме да изпълняват Закона? Това, което беше представено, показа, че те нямат никакво намерение да спазват този Закон.
Българската земя, която по Конституция трябва да се опазва и да се ползва за производство, на практика се придобива от компании, които нямат нищо общо със земеделието и въобще не се интересуват тази земя как ще се използва. Единствената им цел и задача е те да я придобият, за да могат със спекулативна цел след известно време да я препродадат или просто да ни поставят в положение ние да сме зависими от собствеността на земята.
Като искат чуждестранните компании, да наемат земя в България – никой не им е забранил да наемат българска земя, за да развиват земеделско производство и в рамките на пет години да успеят да я закупят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Дупликата е много кратка. Водихме разговори с тези хора, които имат отношение по проблема. Точно необходимостта от време, за да се прехвърли тази собственост –крайно необходимо е. Именно заради това предлагаме отсрочка. Тя няма да реши проблемите на България и на българското земеделие. Проблемите са много повече и много по-остри, които трябва да обсъждаме на някакъв друг форум – смятам, че в скоро време ще направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Процедура – заповядайте.
Има и друга процедура, не съм забравила.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, госпожо Ахмедова, ...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: ...тъй като в момента обсъждаме изключително важен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време – не мога да Ви дам думата.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И за процедура. Процедурите влизат във времето, освен тези по начина на водене. Ако имате процедура по начина на водене, ще Ви изслушам. Всякакви други процедури са недопустими от името на Вашата парламентарна група. (Реплики.)
Вече има направено такова искане. От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт по повод на предстоящо гласуване бе направена процедура за поименно преброяване.
Какво желаете, господин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Правя процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали я направихте? Вие я направихте и аз съм готова...
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (встрани от микрофоните): Добре, хубаво, да не я забравите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да забравя. Малко повече доверие към мен.
Дайте списъците – следва поименна проверка по азбучен ред.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - тук

Налице е кворум. Заседанието продължава.
Дебатите са прекратени.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 95, против 35, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Румен Христов – процедура.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Моля да подложите предложението на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно предложение?
Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз в моето изказване изрично подчертах, че ще правя предложения между първо и второ четене, поради което тази процедура е недопустима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, дословно се позовавам на чл. 77, ал. 2 от Правилника: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменения или допълнения на Законопроекта. Бъдещи намерения за предложения между първо и второ четене са неотносими и ирелевантни към текста”, поради което подлагам на гласуване предложението на господин Румен Христов за гласуване в едно заседание на първо и второ четене на Законопроекта.
Моля гласувайте. (Силен шум в ДПС.)
Колеги, четете Правилника!
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС, от място): Няма такава практика – в едно заседание да се гласува на първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 130 народни представители: за 94, против 36, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене, тъй като за краткото време не успях да направя справка с Правилника, не мога да го цитирам, но практически аз няма как да знам какво ще се случи преди първо четене и няма как да предвидя, за да направя такова предложение. Не знам как е по процедурата, но по същество ми се ограничава правото, което съм заявила, че искам да осъществя. Смятам, че ако в Правилника е така, както Вие казвате, са ограничени правата ми по отношение на предложенията, които като народен представител искам да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, приемам, че не всички в момента разполагат с текста на Правилника. Заради това се позовах на него буквално. Мога да Ви дам моя екземпляр, за да прочетете какво сме приели и гласували като Народно събрание в нашия Правилник.
Доклад за второ четене!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
ЗАКОН
за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Параграф единствен. В § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ДВ, бр. 14 от 2015 г., думите „1 май” се заменят с „1 октомври”.
Заключителни разпоредби
§ 2. Законът влиза в сила от 30 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес на първо четене на този Законопроект ние поставихме на везната интереса на българската земя, интереса на българските земеделски производители и интереса на офшорните компании. Видяхме накъде се наклони везната. Защитата на българската земя не беше добре направена от Патриотичния фронт. Господин Байрактаров, който твърдеше, че е правилно 1 май да бъде срокът, в който офшорните компании ще се пререгистрират, не присъстваше даже в залата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС, от място): Не му е поръчано.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Господин Байрактаров, тогава зададохте въпроса „Кой ще отговори?”. Кой днес? Колеги, „кой” – вече е ясно. Реформаторите се опитаха в началото на сезона да поставят въпроса за върховенството на закона, опитаха се в началото на сезона да говорят за промяна на Конституцията (силен шум в РБ). Това ли е върховенството на закона – закон, приет преди една година, а ние непрекъснато да отлагаме санкциите във връзка с него?!
Колеги, моля Ви, 1 май наистина е сериозен срок. Второ четене е. Помислете си! Защитете българския производител! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? (Силен шум в залата.)
Колеги, във внесения Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се съдържа един единствен параграф, без наименование на подразделение и без Преходна и Заключителна разпоредба.
По тази причина подлагам единствено на гласуване параграф единствен, както е по внесения Законопроект, за промени в § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където думите „1 май” се заменят с „1 октомври”.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 88, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Христов, приканвам Ви да оттеглите това, което прочетохте извън Законопроекта, както е по вносител.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, оттеглям направеното второ предложение за срок на влизане на закона в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. С това приключихме второто четене по този законопроект.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ – продължение.
Стигнали сме до чл. 72и.
Ако има гости, поканете ги в залата, тъй като те са допуснати.
Заповядайте госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Чл. 72и. В случай на разногласие между компетентните органи, участващи в надзорната колегия, комисията като участник в нея може да отнесе съответния въпрос до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 72к. (1) Комисията по своя инициатива предоставя на съответните компетентни органи информацията, която е съществена и/или относима за упражняване на надзорните им функции за прилагането на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) За целите на ал. 1 съществена е всяка информация, която би могла да повлияе върху оценката на финансовата стабилност на институция или на финансова институция от съответната държава членка и включва следното:
1. описание на правната, управленската и организационната структура на групата, включващо всички поднадзорни лица и нерегулирани дъщерни дружества, значимите клонове и предприятията майки в групата, и посочване на компетентните органи, упражняващи надзор върху поднадзорните лица в групата;
2. процедури за събиране и проверка на информация от институциите в групата;
3. затруднения в дейността на институции или в дейността на други дружества от групата, които могат сериозно да засегнат дейността на институциите;
4. административни наказания и надзорни мерки, наложени от комисията по реда на този закон, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения за използване на усъвършенствания подход за измерване при изчислението на задължителния собствен капитал съгласно чл. 312, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(3) По искане на компетентен орган на държава членка, упражняващ надзор върху дъщерните дружества на институции майки от Европейския съюз или на институции, контролирани от финансови холдинги майки от Европейския съюз или от финансови холдинги майки със смесена дейност от Европейския съюз, спрямо които комисията е консолидиращ надзорен орган, тя предоставя информацията, която е относима за упражняване на надзорните им функции.
(4) Комисията си сътрудничи с ЕБО и предоставя цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1093/2010.
(5) В случаите, когато комисията упражнява надзор върху инвестиционен посредник, контролиран от институция майка от Европейския съюз, при необходимост от информация относно прилагането на подходите и методиките съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, комисията се свързва с консолидиращия надзорен орган в съответната държава членка, когато е възможно този орган да разполага с необходимата информация.
Чл. 72л. (1) Преди да вземе решение, което е от значение и за дейността на друг компетентен орган, комисията се консултира с него, както и с консолидиращия надзорен орган, ако решението се отнася до съществени надзорни мерки и административни наказания, наложени от комисията, съответно от заместник-председателя, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения за използването на вътрешни модели за операционния риск при изчисляване на собствения капитал за надзорни цели съгласно чл. 312, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато е необходимо комисията незабавно да вземе решение, както и когато консултациите могат да затруднят или да осуетят ефективността на съответно решение. В този случай комисията уведомява компетентните органи при първа възможност.
Чл. 72м. Комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 в случаите, когато:
1. компетентен орган не й е предоставил съществена информация по смисъла на чл. 72к, ал. 2;
2. искането за обмен на относима информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок.
Чл. 72н. (1) По искане на компетентен орган комисията извършва проверка на определена информация за инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност, дъщерни дружества, които извършват дейност на територията на Република България, спрямо които комисията упражнява надзор.
(2) Комисията може да възложи на компетентния орган, изискал информацията, или на външен одитор, или на експерт да извърши проверката.
(3) Когато инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност или дъщерно дружество, върху които комисията упражнява надзор, извършва дейност в друга държава членка, комисията може да поиска от съответния компетентен орган да извърши проверка на определена информация за това лице. В този случай комисията може да поиска да извърши и самостоятелно проверката или да участва в извършването й.
Чл. 72о. (1) Когато компетентен орган не е включил в надзора на консолидирана основа инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, комисията може да поиска от предприятието майка информация, която може да улесни надзора над този инвестиционен посредник.
(2) Когато комисията упражнява надзор на консолидирана основа съгласно този закон, тя може да изиска от дъщерните дружества на инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, на финансов холдинг, или на финансов холдинг със смесена дейност, когато тези дъщерни дружества не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, информацията по чл. 72п. В този случай се прилага процедурата за предоставяне и проверка на информацията съгласно чл. 72п.
Чл. 72п. (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, комисията може да изисква от холдинга и от неговите дъщерни дружества информация, която е подходяща за целите на надзора на консолидирана основа над дъщерните дружества – инвестиционни посредници.
(2) Комисията може да извършва самостоятелно или с помощта на назначени за целта лица проверка на място в съответното дружество с цел проверка на получената информация по ал. 1.
(3) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества е застраховател, комисията може да провери получената информация по ал. 1 и по реда на чл. 72т.
(4) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества не са учредени в Република България, получената информация по ал. 1 може да бъде проверявана и по реда на чл. 72н.
Чл. 72р. (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, комисията упражнява общ надзор както върху сделките между тези инвестиционни посредници и холдинга, така и върху сделките между инвестиционните посредници и другите дъщерни дружества на холдинга, без да се нарушават изискванията на част четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Инвестиционните посредници по ал. 1 въвеждат адекватни процеси за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и осчетоводяване, за да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин сделките с холдинга със смесена дейност и с неговите дъщерни дружества. Инвестиционните посредници по ал. 1 уведомяват комисията за всяка значима сделка с холдинга със смесена дейност и с неговите дъщерни дружества, различна от сделките по чл. 394 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Процедурите и сделките по тази алинея са обект на надзор от комисията. Изискванията, на които сделките трябва да отговарят, за да се смятат за значими, се определят с наредба.
Чл. 72с. (1) Когато предприятие майка и някое от неговите дъщерни дружества – институции, едно от които е инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, са установени в различни държави членки, комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи, която да позволи или да подпомогне упражняването на надзора на консолидирана основа.
(2) Когато предприятието майка е учредено в Република България, но комисията не упражнява надзор на консолидирана основа съгласно чл. 70, по искане на органа за надзор на консолидирана основа комисията има право да изисква от предприятието майка информацията, която би била необходима за надзора на консолидирана основа, като я предоставя на този компетентен орган.
(3) Правомощията на комисията за събиране на информация по ал. 2 не водят до задължение за комисията да упражнява надзор на самостоятелна основа върху предприятието майка, когато е финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция или дружество за спомагателни услуги.
(4) Правомощията на комисията за събиране на информация по чл. 72п не водят до задължения за надзор на самостоятелна основа върху холдинга със смесена дейност и дъщерните му дружества, които не са инвестиционни посредници и не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа.
Чл. 72т. (1) Когато упражнява надзор на консолидирана основа върху инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност, който контролира едно или повече дъщерни дружества, които са застрахователи или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на лицензиране от комисията, комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи с цел да съдейства за упражняване на надзора върху дейността и цялостното финансово състояние на поднадзорните лица.
(2) Комисията поддържа списък на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, върху които упражнява надзор на консолидирана основа. Комисията предоставя този списък на другите компетентни органи, на Европейската комисия и на ЕБО и ги уведомява за всяка промяна в него.
(3) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност от трета държава и спрямо този инвестиционен посредник не се упражнява надзор на консолидирана основа от комисията или от друг компетентен орган, комисията проверява дали инвестиционният посредник е обхванат от надзор на консолидирана основа, съответстващ на изискванията на този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013. Комисията проверява по своя инициатива или по искане на предприятието майка или на дъщерното дружество, подлежащи на лицензиране и надзор в държава членка, и провежда консултации със съответния компетентен орган.
(4) При извършване на проверката по ал. 3 комисията взема предвид становището на Европейския банков комитет дали правилата за надзор на консолидирана основа на съответната трета държава биха постигнали целите на надзора на консолидирана основа съгласно чл. 111-127 от Директива 2013/36/ЕС. След приключване на проверката и преди вземането на решение комисията се консултира и с ЕБО.
(5) Ако установи, че не се упражнява надзор на консолидирана основа или че упражняваният надзор не съответства на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, комисията може да приложи спрямо инвестиционния посредник – дъщерно дружество по ал. 3, подходящи надзорни мерки за постигане целите на надзора на консолидирана основа върху него. Комисията прилага тези надзорни мерки след консултации със съответните компетентни органи, включително и на третата държава.
(6) В случаите по ал. 5 комисията" може да поиска учредяването на финансов холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност, със седалище на територията на държава членка, и спрямо него да се прилагат изискванията на надзора на консолидирана основа, установени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 34, който в доклада на комисията се превръща в § 35.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването. Списъка за поименна проверка!
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - отсъства
Галя Симеонова Георгиева - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - отсъства Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - отсъства Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства

(В залата влизат народни представители и се записват при заместник-председателите Иван Иванов и Алиосман Имамов.)
Присъстват 122 души. Има кворум. Продължаваме.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител, който по доклада на Комисията става § 35.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 3, въздържал се 1.
Параграф 34 по вносител, който по доклада на Комисията става § 35, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 и § 36 по вносител, които в доклада на Комисията стават съответно § 36 и § 37.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 2, въздържал се 1.
Параграфи 35 и 36 по вносител, които по доклада на Комисията стават § 36 и § 37, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 37.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 38:
„§ 37. В чл. 94, ал. 1 думите „чл. 24, ал. 4, 7 и 8” се заменят с „чл. 24в, ал. 1, чл. 24г”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 37 по вносител, който става § 38 по нейния доклад.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Параграф 38 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за §38 и § 39, които стават съответно § 39 и § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 38 и § 39, които в доклада на Комисията стават § 39 и § 40.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Текстовете по вносител на § 38 и § 39, които стават в доклада на Комисията § 39 и § 40, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 40.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 41:
„§ 41. Наименованието на Част трета се изменя така: „Взаимодействие с други компетентни органи, Европейската комисия, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския банков орган”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 40 по вносител, който в доклада на Комисията става § 41.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Параграф 41 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 41.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 42:
„§ 42. Наименованието на Глава шеста се изменя така: „Сътрудничество и обмен на информация с други компетентни органи, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския банков орган”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41 по вносител, който в доклада на Комисията става § 42.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Параграф 42 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, § 43 и § 44, които при преномерацията стават съответно § 43, § 44 и § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи по вносител от 42 до 44 включително, които по доклада на Комисията стават параграфи от 43 до 45 включително.
Гласували 66 народни представители: за 65, против 1, въздържали се няма.
Параграфи по вносител, които в доклада на Комисията стават с номера § 43, § 44 и § 45, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 45.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 46:
„§ 46. В Глава шеста се създава Раздел IIа с чл. 116а-116д:
„Раздел IIа
Обмен на информация с други компетентни органи и
Европейския банков орган при упражняване на надзор за спазване на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност
Чл. 116а. (1) Комисията при осъществяване на надзорните си правомощия за спазване на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност си сътрудничи със съответните компетентни органи, когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, осъществява дейност чрез клон в друга държава членка или когато инвестиционен посредник от друга държава членка осъществява дейност чрез клон в Република България.
(2) При осъществяване на сътрудничеството по ал. 1 комисията обменя със съответните компетентни органи информация и документи:
1. относно управлението и собствеността върху инвестиционните посредници, необходими за надзора или проверката на условията за тяхното лицензиране;
2. необходими за осъществяване на надзора над инвестиционните посредници на индивидуална основа и на консолидирана основа, включително тяхната ликвидност, платежоспособност, ограниченията за големите експозиции, други фактори, които могат да повлияят на системния риск, породен от дейността на инвестиционния посредник, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.
(3) По искане на компетентен орган на приемаща държава членка комисията предоставя разяснения за начина, по който са взети предвид информацията и констатациите, предоставени по ал. 2.
(4) В случаите когато инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, комисията може да отправи до компетентните органи на държавата членка по произход искане за разяснения по какъв начин са взети предвид предоставените от нея информация и констатации.
(5) Когато смята, че предоставената от нея информация по ал. 2 не е довела до предприемане на подходящи мерки, комисията, след като уведоми компетентните органи на държавата членка по произход и ЕБО, предприема подходящи мерки за предотвратяване на последващи нарушения с цел защита на интересите на потребителите на услуги или на стабилността на финансовата система.
(6) Когато комисията не е съгласна с мерките, които компетентният орган на приемащата държава членка възнамерява да приложи въз основа на предоставената от комисията информация и разяснения, тя може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 116б. (1) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, извършва дейност чрез клон в една или повече държави членки, комисията незабавно изпраща на компетентните органи на приемащата държава членка информацията и направените констатации, получени във връзка с надзора върху ликвидността съгласно част шеста от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с надзора на консолидирана основа, доколкото те са от значение за защитата на инвеститорите в съответната приемаща държава членка.
(2) Когато по отношение на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, извършващ дейност в една или повече държави членки чрез клон, възникнат или има основателни съмнения, че може да възникнат ликвидни затруднения, комисията незабавно информира за това компетентните органи на всички приемащи държави членки, включително и за изготвянето и прилагането на план за възстановяване и за предприетите надзорни мерки.
Чл. 116в. В случаите когато компетентен орган на държава членка не е предоставил на комисията съществена информация или искане на комисията за обмен на подходяща информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок, комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 116г. (1) В случаите когато инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, компетентните органи на държавата членка по произход, след като предварително уведомят комисията, могат самостоятелно или с помощта на упълномощени за целта лица да извършат на място в клона проверка на информацията по чл. 116а, ал. 2. Компетентните органи на държавата членка по произход могат за целите на проверката на място да се позоват на една или повече от проверките по чл. 72н.
(2) Комисията, след като предварително уведоми компетентни органи на приемащата държава членка, може да извършва проверки на място в клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България и осъществяващ дейност на територията на приемащата държава членка чрез клон. В тези случаи се прилага правото на съответната държава членка.
(3) Комисията може за целите на проверката на място на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, да приложи една или повече от проверките по чл. 72н.
Чл. 116д. (1) Заместник-председателят може да извърши проверка на място в клон на инвестиционен посредник, извършващ дейност на територията на Република България, и да изиска информация за дейността на клона, както и за надзорни цели, когато информацията е от значение за запазване стабилността на финансовата система в Република България.
(2) Преди извършване на проверката комисията провежда консултации с компетентните органи на държавата членка по произход. След извършване на проверката комисията предоставя на компетентните органи на държавата по произход получената информация и направените констатации, които са от значение за оценката на риска на инвестиционния посредник или за стабилността на финансовата система на Република България.
(3) При изготвяне на плана за надзорни проверки комисията взема предвид информацията и констатациите, получени от компетентния орган на приемащата държава членка в резултат на проверки на място в клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, включително във връзка със стабилността на финансовата система в приемащата държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 47 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 48:
„§ 48. Член 118 се изменя така:
„Чл. 118. (1) Когато установи, че инвестиционен посредник или регулиран пазар, негови служители, член на управителен или на контролен орган на инвестиционния посредник, лица, които по договор изпълняват ръководни функции, лица, които сключват сделки за сметка на инвестиционния посредник, както и лица, притежаващи квалифицирано участие, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013, на актовете по прилагането им, на правилника или други одобрени от заместник-председателя вътрешни актове на регулираните пазари на финансови инструменти, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може да:
1. ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок;
2. свика при определен дневен ред общо събрание и/или да насрочи заседание на управителните или на контролните органи на контролираните лица за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;
3. информира обществеността за дейност, която застрашава интересите на инвеститорите;
4. спре търговията с определени финансови инструменти;
5. разпореди писмено на поднадзорно лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му;
6. назначи квестори в случаите, предвидени в този закон;
7. назначи регистриран одитор, който да извърши финансова или друга проверка на поднадзорно лице съгласно изисквания, определени от заместник-председателя;
8. поиска налагане на запор върху имущество;
9. отстрани от търговия на регулиран пазар или от друга система за търговия финансови инструменти;
10. наложи временна забрана за изпълнение на функциите на член на управителен или контролен орган или на друго лице, оправомощено да управлява и да представлява инвестиционния посредник;
11. задължи инвестиционен посредник да притежава собствен капитал, надвишаващ изискванията, установени с наредбата по чл. 8а, ал. 3 и в Регламент (ЕС) № 575/2013, във връзка с рисковете или елементи от тях, които не попадат в обхвата на чл. 1 от същия регламент;
12. задължи инвестиционния посредник да промени вътрешните си правила и процедури;
13. задължи инвестиционния посредник да представи план за привеждане на дейността в съответствие с нормативните изисквания, съдържащ срок за изпълнението му, който се изпълнява от инвестиционния посредник след одобрението му от заместник-председателя;
14. задължи инвестиционния посредник да прилага специална политика за провизиране или третиране на активите чрез капиталовите изисквания;
15. ограничи дейността на инвестиционен посредник, като му забрани да извършва определени сделки, услуги, дейности и/или операции;
16. забрани извършването на дейност от инвестиционен посредник чрез клон или при свободно предоставяне на услуги и да задължи инвестиционния посредник да представи в комисията план за уреждане на отношенията с клиентите си, както и доказателства за уреждането на тези отношения;
17. разпореди на инвестиционния посредник да предприеме действия по намаляване на риска, който е присъщ на дейността му, продуктите и системите на инвестиционния посредник;
18. разпореди ограничаване на оперативните разходи на инвестиционния посредник, включително на променливите възнаграждения като процент от общите нетни приходи, когато това е несъвместимо с поддържането на достатъчен собствен капитал, и/или да забрани изплащането им;
19. разпореди на инвестиционния посредник да използва нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал или да му забрани:
а) плащането на дивиденти или разпределянето на капитал под друга форма, или
б) плащането на лихва на акционерите или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, като спазването на тази забрана не представлява неизпълнение от страна на инвестиционния посредник по инструментите;
20. изиска от инвестиционния посредник допълнително или по-често предоставяне на информация, включително относно капиталовата адекватност и ликвидността;
21. прилага по отношение на инвестиционния посредник специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите;
22. изиска публично оповестяване на допълнителна информация от инвестиционния посредник.
(2) Когато се установи, че инвестиционен посредник извършва сделки или операции в нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по прилагането му, комисията, съответно заместник-председателят могат да приложат мярка по ал. 1. Комисията, съответно заместник-председателят уведомява Държавна агенция „Национална сигурност” за откриване на производството по прилагане на принудителната административна мярка.
(3) Заместник-председателят прилага допълнителното капиталово изискване по ал. 1, т. 11, ако:
1. инвестиционният посредник не отговаря на изискванията по чл. 8а, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 11 и ал. 4 и чл. 25а от този закон или чл. 393 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
2. рисковете или елементи от тях не са покрити от изискванията за собствен капитал съгласно този закон, актовете по прилагането му или Регламент (ЕС) № 575/2013;
3. в резултат на самостоятелното прилагане на други мерки не се очаква в определения за изпълнението на тези мерки срок инвестиционният посредник да подобри правилата, процедурите, механизмите и стратегиите си;
4. надзорният преглед разкрива, че неспазването на изискванията за прилагане на съответния подход има вероятност да доведе до неспазване на приложимите изисквания за собствен капитал съгласно този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им;
5. въз основа на събрани доказателства може обосновано да се предположи, че инвестиционният посредник подценява рисковете, независимо че спазва приложимите изисквания на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им;
6. инвестиционният посредник е уведомил комисията, че резултатите от стрес теста по чл. 377, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 съществено надвишават капиталовото изискване за портфейла му за корелационно търгуване.
(4) Определянето на допълнителното капиталово изискване по ал. 1, т. 11 се извършва въз основа на извършения надзорен преглед и оценка, като се вземат предвид:
1. количествените и качествените аспекти на процеса на оценяване, прилаган от инвестиционния посредник;
2. правилата, процесите и мерките по чл. 24, прилагани от инвестиционния посредник;
3. резултатите от прегледа и оценката, извършени във връзка с изискванията за капиталова адекватност и ликвидност;
4. оценката на системния риск.
(5) В случаите по ал. 1, т. 16, когато е наложена постоянна забрана за извършване на дейност от клон на инвестиционен посредник, съответният орган на инвестиционния посредник взема решение за прекратяване дейността на клона, за уреждане на отношенията с клиентите и за заличаването му от съответния търговски регистър.
(6) Комисията, съответно заместник-председателят може да приложи мерките по ал. 1 и когато въз основа на събраните доказателства може обосновано да предположи, че инвестиционният посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредби на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на актовете по прилагането им.
(7) Когато установи, че инвестиционни посредници със сходен рисков профил са или могат да бъдат изложени на сходни рискове, или създават сходни рискове за финансовата система, комисията, съответно заместник-председателят може да извърши спрямо тях надзорния преглед и надзорната оценка и да приложи подходящите надзорни мерки по сходен или идентичен начин. В тези случаи комисията уведомява ЕБО.
(8) В случаите по ал. 1 и 2 заместник-председателят може да разпореди публикуване на информация за физическото лице, поради чието действие или бездействие е извършено нарушението, за инвестиционния посредник, извършил нарушението, както и за вида на нарушението.
(9) По искане на комисията, съответно на заместник-председателя Агенцията по вписванията вписва обстоятелствата, съответно обявява актовете по ал. 1-8, в търговския регистър.
(10) За предотвратяване и преустановяване на нарушение на Регламент (ЕС) №1031/2010 от лицата, получили разрешение по чл. 7, ал.З, както и при възпрепятстване на контролната дейност на комисията или на заместник-председателя комисията, съответно заместник-председателят, предприема действията по ал. 1 и 9.
(11) Комисията или заместник-председателят могат да предприемат действията по ал. 1, 6, 7, 8, 9 и 10 и при нарушаване разпоредбите на актовете по прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на Директива 2013/36/ЕС.
(12) Разпоредбите на този член се прилагат и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, по отношение на които съгласно приложимото законодателство комисията упражнява надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте и подкрепените текстове.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, § 49 и § 50, които съответно стават § 49, § 50 и § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване по редакцията на Комисията § 48 и подкрепените по вносителя параграфи, които са с променена номерация до § 52 включително.
Гласуваме от § 48 до § 52 включително по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 2, въздържали се няма.
Процедура, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо председател.
Имам процедурно предложение. Тъй като Комисията по образование има насрочено извънредно заседание, което е изнесено, там ще са ангажирани доста министри и така нататък, а ние не сме в състояние днес да приемем този дълъг и обемен текст, моля да бъде прекратено заседанието и на първото заседание в сряда да бъде точка № 1. Благодаря Ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Във втората част предложението Ви е недопустимо, защото програмата за следващата пленарна седмица се определя с нарочно решение на Народното събрание, което ще се състои в сряда.
Що се отнася обаче до първата част на Вашето предложение, съм длъжна да попитам за обратно становище.
Направено е предложение за прекратяване на заседанието. Колеги, основанието е чл. 52, ал. 2, т. 1.
Господин Димитров в допустимата част от неговото предложение, предложи прекратяване на заседанието днес.
Има ли обратно предложение?
Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,02 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Георги Търновалийски


Иван П. Иванов