Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Кирил Цочев и Явор Хайтов

Секретари: Чавдар Пейчев и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Предлагам на Вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 29 и 30 април 2015 г., както следва:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет – продължение от пленарното заседание миналия петък.
2. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Вносител е Валери Симеонов – председател на Временната анкетна комисия.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет, приет на първо гласуване на 19 март тази година.
4. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
6. Второ гласуване на Законопроект за енергийната ефективност. Вносител е Министерският съвет, приет на първо гласуване на 19 февруари, започнахме второто четене по този законопроект, тази седмица ще продължим.
7. Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г. Вносител е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
8. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 – 20 декември 2014 г. Вносител е Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България. Вносители са Мария Белова и Валентин Василев.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител е Министерският съвет.
Моля да гласуваме.
Гласували 151 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от господин Румен Гечев от Парламентарната група на БСП лява България, който предлага в седмичната програма да се включи като точка в дневния ред първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от господин Михаил Миков и група народни представители.
Господин Гечев, имате две минути да защитите предложението си.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля Ви за малко внимание! (Шум в залата.)
Би следвало да обсъждаме този въпрос с известно неудобство. Да припомня, че проблемът за защита на конкуренцията – става дума за защита на българските производители, се влачи в българския парламент от Четиридесет и първото Народно събрание, когато всички политически сили постигнаха консенсус, внесоха Закона, но, странно защо, под натиска на някои търговски вериги със съответни стимули, този закон беше изтеглен. В Четиридесет и второто Народно събрание с мнозинство беше приет Законът, но тогава българският президент го спря, използва ситуацията, че парламентът беше разпуснат и ветото на президента не можа да бъде обърнато.
Трети път с месеци обсъждаме този закон, който касае българските производители.
Уважаеми колеги, българската икономика се влачи по дъното. Приносът на корпоративния сектор към бюджета на Република България, за Ваше сведение, е спаднал от 2 млрд. лв. на 1 млрд. 500 лв. Българската икономика се задъхва и ние трябва да подкрепим българските малки и средни фирми и големи български фирми, които зависят от пазарите, осигурявани от търговските вериги.
Ние не бива да подкрепяме политики на повечето търговски вериги за унижаване на българските производители, за непозволяване и недопускане на продажба на български стоки под българска марка, за приемане на стокова продукция и продажба, като рискът се прехвърля върху доставчиците, българските доставчици; без договори, с подписване на договори с натиск със задна дата; с грубо нарушаване на принципите на конкуренцията, заложени в механизма на функциониране на Европейския съюз. С този закон искаме да въведем регулативни европейски условия, съответстващи на европейската Зелена книга и на законите за конкуренция на Европейския съюз. Искаме повече конкуренция – нищо повече! Искаме българските производители да бъдат третирани както чуждите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И завършвам с това: никого не моля, искам да изпълним клетвата пред нашите избиратели, която ние с Вас сме дали в тази зала – да защитим българските производители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 84, против 46, въздържали се 26.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Заповядайте за прегласуване, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми госпожо Председател, уважаеми колеги! Колегата до мен не можа да гласува. Предлагам процедура за прегласуване. (Смях в БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 173 народни представители: за 92, против 62, въздържали се 19.
Предложението е прието. (Възгласи: „Ееее!” от БСП ЛБ.)
Какво желаете, господин Гечев?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Вярно е, че българският парламент може да взима решения, които да са в ползата на всички избиратели – производители, независимо от тяхната принадлежност. Имайки предвид дневния ред – всички точки са важни, но по-важни от българските производители няма.
Колеги, предлагам, тъй като няколко пъти се проваля това разглеждане, утре да бъде т. 1 от дневния ред. Да си довършим т. 1, която започнахме онзи ден и утре т. 1 да бъде проблемът за българските производители и тяхната защита. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението, колеги.
Гласували 167 народни представители: за 82, против 59, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Може би изпреварих господин Гечев, но искам да кажа на колегите от мнозинството да не се притесняват от това, че точката ще влезе в дневния ред утре – тя няма да отнеме много време.
Първо, защото е многократно обсъждана в парламента и са казани всички аргументи „за” и „против”.
Второ, да успокоя мнозинството, че няма да разсърдим посланиците – особено господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Искам лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте, още веднъж ще кажа господин Добрев – два пъти да го направите.
Трето, Законът ще бъде съобразен с всички изменения, които настъпиха в практиката на договаряне между големите вериги и българските производители, защото положителни изменения настъпиха, но имаше и много отрицателни. Законопроектът цели за в бъдеще да не може никой да допуска същите неща, които се случиха.
Затова аз Ви моля да прегласуваме, да подкрепим, да бъде т. 1 утре, да мине на първо четене и да имаме време между първо и второ четене да работим по Законопроекта. Да поканим пак, както преди, всички и да изготвим един Законопроект, който да бъде в унисон с европейските правила за конкуренция и едновременно с това да не позволява порочни практики, каквито безусловно констатирахме и каквито бяха признати и от веригите и от техните адвокати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 171 народни представители: за 89, против 58, въздържали се 24.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Точка първа утре е този Законопроект.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 22 до 28 април 2015 г.:
Проект за решение за създаване на Съвет по съдебна реформа към Народното събрание. Вносител: Кирил Цочев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация за отбелязване на Деня на победата над фашизма през Втората световна война и деня на Европа – 9 май. Вносители: Михо Михов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносител: Анна Александрова и група народни представители. Водеща – Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Вносител: Валери Симеонов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител: Министерският съвет. Водеща – Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда. Вносител: Министерският съвет. Водеща – Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител: Министерският съвет. Водеща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител: Министерският съвет. Предстои разпределение – Законопроектът е постъпил в края на работното време вчера.
Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на Годишните финансови отчети на Сметната палата за 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Вносител: Диана Йорданова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за декларация за отбелязване на 70-та годишнина от победата над фашизма. Вносител: Михаил Миков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
На 22 април 2015 г. е постъпил Доклад на Централната избирателна комисия, съдържащ анализ на произведените избори през 2014 г. и предложения за усъвършенстване на изборното законодателство, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 47 от Изборния кодекс, ведно с особено мнение. Докладът е предоставен на Комисията по правни въпроси и на парламентарните групи.
Преди да започнем законодателната ни програма, изявление от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Думата има господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„Ние, народните представители от Коалиция „Патриотичен фронт”, осъждаме остро арогантната проява на безчовечност и липса на морал, демонстрирани от Движението за права и свободи на 24 април тази година тук – в тази зала, пленарната зала на българското Народно събрание!
На тази дата се навършиха 100 години от унищожението на над 1,5 млн. арменци, извършено в периода 1915 – 1922 г. от младотурските власти и придобило популярност като Арменски геноцид. Този геноцид е крайната и най-жестока фаза на систематичното изтребление на арменското население в Османската империя, още в края на XIX век, по време на арменските кланета през 1894 – 1896 г. Жертвите през този период са около 300 хиляди.” (Силен шум и реплики. Парламентарната група на АБВ напускат пленарната зала.)
Много Ви моля, госпожо Председател, осигурете европейско поведение на народните представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, присъединявам се към призива на господин Симеонов. Моля да заемем местата си и шума в залата да бъде поносим.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „През февруари 1915 г. всички 60 хиляди мобилизирани арменски войници са задържани и след това избити.
На 24 април 1915 г. в Истанбул и в повечето големи градове на Турция са арестувани и убити почти всички арменски интелектуалци и общественици. Арменците са насилствено депортирани в кервани, конвоирани от турски войници, като са избивани целенасочено по пътя, а впоследствие в лагерите, включително и чрез глад. Така между 1895 – 1921 г. са избити над 1,5 млн. арменци – мъже, жени и деца, а много други са принудени да напуснат пределите на Османската империя.
На 24 април 2015 г. Народното събрание на Република България прие Решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя през периода 1915–1922 г. С Решението 24 април бе обявен за Ден на възпоминание на невинните жертви. Народните представители почетоха с едноминутно мълчание тяхната памет и изразиха съболезнованията си към потомците им. В такъв момент всеки, комуто е останала капчица съвест и зрънце човечност, би станал на крака и би свел глава. Но не, не и народните представители от ДПС, които толкова често декларират от тази трибуна привързаността си към либерализма, европейските ценности и човешките права! Какво сториха те? Напуснаха залата!
Затова питаме напусналите: Какви сте Вие, уважаеми дами и господа от ДПС? Кои сте и на кой кумир се кланяте? Кого представлявате?
Че не представлявате българския народ, известен със своята човечност и състрадание, знаем отдавна. Иначе щяхте да си спомните, че и нашият народ е бил подложен на подобни зверства и масово изтребление по време на Османската империя.
Няма как да представлявате и Европа, защото както Европейският парламент, така и парламентите и държавните ръководители на много страни в Европа и света осъдиха Арменския геноцид.
Тогава Република Турция и нейния народ ли представлявате тук, в българския парламент? Сигурно така си мислите, но и тук отговорът е: „Не”! Защото лауреатът за Нобелова награда, турчинът Орхан Памук, заяви, че турците са избили един милион арменци и 30 хил. кюрди, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписаха петиция, с която се извиниха за етническото прочистване на арменците в Първата световна война. Тази декларация бе подписана от още над 30 хил. души.
Нещо повече – на 23 април 2014 г. турският премиер Реджеп Таип Ердоган, сега вече президент, поднесе съболезнованията си на внуците на арменци, убити в Първата световна война от османските войници. Той каза, цитирам: „Искаме душите на арменците, загинали в събитията в началото на ХХ вeк, да намерят покой, а на внуците им поднасяме съболезнования.”
Но Вие, представителите на ДПС в българския парламент, отхвърлихте дори този елементарен акт на човечност – покой за душите на жертвите и съболезнования към потомците им. Така ДПС свали окончателно своята маска и показа озъбеното дивашко лице на една антибългарска и антиевропейска организация, на една мафиотска структура, съставена от феодали и обезправени крепостни,...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Симеонов, моля да се придържате и въздържате от гранични квалификации.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Време беше!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще се съобразя с препоръката.
„... една мафиотска структура, за която времето върви назад.
В този поход към миналото ДПС вече се намира доста далече назад – някъде в мрачното и кърваво Средновековие на Османската империя.
Ето затова Патриотичният фронт ще продължи борбата си ДПС да бъдете извадено и изстъргано от властта на всички нива. Защото Движението за права и свободи е вредно и опасно не само за България и българския народ, включително за неговите манипулирани и наплашени избиратели. То е заплаха и за човечността!
Да живее България!” (Ръкопляскания от ПФ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ.
Припомням на народните представители, че в пленарното заседание миналия петък гласувахме до § 52 включително, по доклада на Комисията.
Сега предстои да бъде докладван § 52 по вносител обаче, тъй като има преномериране.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 52.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 53:
„§ 53. Член 129 се изменя така:
„Чл. 129. (1) Комисията оповестява на интернет страница си всяко влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание за нарушаване на разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, включително вида и естеството на нарушението, самоличността на физическото лице или данни за юридическо лице, на което е наложено наказанието.
(2) Комисията публикува информацията по ал. 1, без да разкрива самоличността/индивидуализиращи данни за нарушителите, когато:
1. наказанието е наложено на физическо лице и публикуването на лични данни за лицето може да причини вреди, несъответстващи на извършеното нарушение;
2. публикуването на информацията би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари или е образувано наказателно производство;
3. публикуването на информацията може да причини на съответния инвестиционен посредник или на физическото лице вреди, несъразмерни на извършеното нарушение.
(3) Когато обстоятелствата по ал. 2 могат да отпаднат в кратък срок след налагане на наказанието, публикуването може да бъде отложено за този срок.
(4) Комисията създава условия информацията по ал. 1 – 3 да остане публикувана на интернет страницата й за период не по-малък от 5 години при спазване на Закона за защита на личните данни.
(5) Когато комисията оповести приложена мярка или наложено наказание, едновременно с това уведомява и ЕОЦКП.
(6) Комисията предоставя ежегодно обобщена информация на ЕОЦКП относно приложените мерки или наложените наказания за нарушение на разпоредбите на този закон и на актовете по прилагането му.
(7) Комисията информира ЕБО за всички наложени административни наказания по чл. 127, ал. 1, т. 8, ал. 2, т. 8, ал. 5, т. 2 и ал. 7, т. 8 и 11, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 53 по доклада на Комисията и в нейната редакция.
Гласували 110 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 53.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 53, който става § 54:
„§ 54. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В§1:
а) точка 17 се изменя така:
„17. „Кредитна институция” е понятие по смисъла на Закона за кредитните институции.”;
б) точки 22, 23 и 24 се изменят така:
„22. „Предприятие майка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 15 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
23. „Дъщерно дружество” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 16 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
24. „Контрол” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 37 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”;
в) точка 34 се изменя така:
„34. „Финансов холдинг” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”;
г) точки 35 – 39 се изменят така:
„35. „Финансов холдинг майка в държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 30 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
36. „Финансов холдинг майка от ЕС” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 31 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
37. „Финансов холдинг със смесена дейност” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 21 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
38. „Институция майка в държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 28 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
39. „Институция” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”;
д) създават се нови т. 40 - 43:
„40. „Институция майка от Европейския съюз” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
41. „Консолидиращ надзорен орган” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 41 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
42. „Финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 32 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
43. „Финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз” е финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз съгласно определението в чл. 4, параграф 1, т. 33 от Регламент (ЕС) 575/2013.";
е) досегашните т. 40, 41, 42 и 43 стават съответно т. 44, 45, 46 и 47;
ж) създават се т. 48-56:
„48. „Системен риск” е риск от смущения във финансовата система, който е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последствия за финансовата система и реалната икономика.
49. „Висш ръководен персонал” са физическите лица с изпълнителни функции, които представляват инвестиционния посредник и които са отговорни и се отчитат пред управителния или контролния орган на инвестиционния посредник за ежедневното управление на инвестиционния посредник.
50. „На консолидирана основа” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
51. „Централни банки от ЕСЦБ” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 45 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
52. „Холдинг със смесена дейност” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 22 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
53. „Собствен капитал” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
54. „Дружество за спомагателни услуги” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 18 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
55. „Търговски портфейл” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 86 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
56. „Финансова институция” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”
2. В § 2:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 3 се отменя и се създава т. 6:
„6. Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО”;
б) създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) Комисията взема решение относно прилагането в надзорната си практика на насоки, приети от ЕБО съгласно чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и при дадени предупреждения и препоръки от EССР съгласно чл. 16 от Регламент (EС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ, L 331/1 от 15 декември 2010 г.).
(3) Надзорният преглед и оценките съгласно този закон и актовете по прилагането му, както и административните мерки и санкции се прилагат от комисията, съответно от заместник-председателя съобразно нивото на прилагане на разпоредбите на част първа, дял втори от Регламент (ЕС) № 575/2013. В случаите когато комисията, съответно заместник-председателят издаде одобрение за освобождаване от изискването за поддържане на собствен капитал на консолидирана основа по чл. 15 от Регламент (ЕС) № 575/2013, чл. 10а се прилага спрямо инвестиционните посредници на индивидуална основа.
(4) Предвидените в чл. 142 и 363 от Регламент (ЕС) № 575/2013 одобрения и разрешения са издават от комисията по предложение на заместник-председателя.”
3. В § 3, ал. 1 думите „чл. 24” се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 1-13 и 15, ал. 2 и 5, чл. 24а, ал. 1 и 2, чл. 24б, 24в, 24г”.
4. Създава се § 3а:
„§ 3а. Инвестиционните посредници осъществяват дейността си при спазване на Регламент (ЕС) № 575/2013, Директива 2013/36/ЕС и на актовете по прилагането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 53 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 55:
„§ 55. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 8, ал. 3, т. 2” се заменят с „чл. 8, ал. 5, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 55 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип наименованието на подразделението и предлага следната редакция:
„Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме наименованието на подразделението по предложението на Комисията - „Заключителни разпоредби”.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 54 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 54 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 55 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 56:
„§ 56. Членове 63а-63в и чл. 116а-116в влизат в сила от датата, на която изискването за ликвидно покритие стане приложимо в съответствие с делегирания акт, който Европейската комисия приема, съгласно чл. 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 56 по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 56, който става § 57:
„§ 57. Инвестиционните посредници, които са лицензирани преди влизането в сила на този закон, представят в комисията своите планове за възстановяване съгласно чл. 25а в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 57.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 57 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §57, който става §58:
„§ 58. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея:
аа) създава се нова т. 8:
„8. е компетентен орган в Република България за упражняване на надзор върху инвестиционните посредници по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013”;
бб) досегашната т. 8 става т. 9;
б) създава се ал. 2:
„(2) При упражняване на функциите и правомощията си комисията и нейните органи отчитат възможния ефект на техните решения върху стабилността на финансовата система в Република България, както и в другите засегнати държави членки, включително при извънредни ситуации. Оценката се базира на наличната информация към момента на вземане на решение.”
2. В чл. 13:
а) в ал. 1:
аа) в т. 19 изречение второ се заличава.
бб) в т. 20 след думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари” се поставя запетая и се добавя „Европейския банков орган”;
вв) създава се нова т. 21:
„21. взема решения за прилагането в надзорната си практика на препоръки и насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари, на Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване и на Европейския банков орган, които се публикуват на интернет страницата на комисията на български език;”
гг) досегашните т. 21, 22, 23 и 24 стават съответно т. 22, 23, 24 и 25;
б) в ал. 4 думата „оплаквания” се заменя със „сигнали”;
в) в ал. 5 думата „оплакването” се заменя със „сигнала”;
г) в ал. 6 думата „оплакване” се заменя със „сигнал”.
3. В чл. 15, ал. 1:
а) в т. 5 думите „чл. 118, ал. 2” се заменят с „чл. 118а”;
б) в т. 6 думите „както и на Регламент (ЕС) № 236/2012” се заменят с „на Регламент (ЕС) № 236/2012, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им”;
в) в т. 7 думите „както и на Регламент (ЕС) №2 36/2012” се заменят с „на Регламент (ЕС) № 236/2012, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им";
г) в т. 15 след думите „Регламент 648/2012” се добавя „Регламент (ЕС) № 575/2013”.
4. В чл. 17а:
а) в ал. 2, т. 1 след думата „жалби” се добавя „и сигнали”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) С правилника на комисията се определя механизмът за разглеждане на жалби и сигнали, подадени срещу поднадзорни на комисията лица относно възможни или извършени нарушения на приложимите спрямо дейността им нормативни актове, който включва най-малко:
1. реда за приемане и разглеждане на жалби и сигнали;
2. подходяща защита от несправедливо третиране на служителите на съответното поднадзорно лице, когато са подали сигнали за нарушения, извършени в поднадзорното лице;
3. защита на личните данни на лицето, което подава жалбата или сигнала за нарушение, както и на личните данни на лицата, срещу които се подава сигналът в съответствие със Закона за защита на личните данни;
4. правила относно гарантиране на поверителност за лицата, които подават жалби или сигнали за нарушения, извършени в поднадзорно лице, освен ако нарушаването на конфиденциалността се налага в предвидени от закона случаи.”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „оплаквания” се заменя със „сигнали”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите „и Регламент (ЕС) № 236/2012” се заменят с „Регламент (ЕС) № 236/2012, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им”;
бб) в т. 6 думите „и Регламент (ЕС) №2 36/2012” се заменят с „Регламент (ЕС) № 236/2012, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им”;
б) в ал. 3 в изречение първо думата „или” се заличава и думите „и Регламент (ЕС) № 236/2012” се заменят с „на Регламент (ЕС) № 236/2012 или на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им”.
6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 думите „и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане” се заличават, а думите „както и на Регламент (ЕС) № 236/2012” се заменят с „на Регламент (ЕС) № 236/2012 или на Регламент № 575/2013 и на актовете по прилагането им”.
7. В чл. 25:
а) в ал. 1:
аа) създават се нови т. 3 и 4:
„3. пред Европейската централна банка и централните банки на държави членки в качеството им на институции, провеждащи парична политика, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните законоустановени функции, включително за провеждане на парична политика и свързаното осигуряване на ликвидност, надзор над платежните системи, системите за клиринг и сетълмент и за поддържане на финансова стабилност, включително при възникване на извънредна ситуация;
4. пред Европейския съвет за системен риск (ЕССР), когато тази информация е необходима за осъществяване на неговите функции съгласно Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ, L 331/1 от 15 декември 2010 г.), включително при възникване на извънредна ситуация;”
бб) досегашната т. 3 става т. 5;
вв) досегашната т. 4 става т. 6 и в нея след думите „Гаранционния фонд” се добавя „на институционалните защитни схеми по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на органите, осъществяващи наблюдение и контрол върху тях”;
гг) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 7, 8 и 9;
б) в ал. 7 думите „и 4” се заменят с „и 6”, а след думите „държава членка” се добавя „или на трета държава”;
в) създават се ал. 8-10:
„(8) Комисията може да публикува резултатите от стрес тестовете, извършвани съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти и актовете по прилагането му, както и съгласно чл. 32 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB, L 331/12 от 15 декември 2010 г.) или да предоставя резултатите от стрес тестовете на Европейския банков орган за целите на публикуването на резултатите на ниво Европейски съюз. В случаите, когато комисията смята, че публикуването на резултатите от стрес тестовете може да застраши стабилността на финансовите пазари, тя може да забави публикуването им, да ги публикува по анонимен начин или да вземе решение да не ги публикува.
(9) Когато органите или лицата по ал. 1, т. 1 изпълняват функциите си по разкриване или разследване с помощта, предвид конкретната им компетентност, на лица, които са назначени за тази цел и не са заети в публичния сектор, комисията може да разшири възможността за обмен на информация по ал. 1 така, че да обхване и тези лица при условията, предвидени в ал. 3 и 7. Органите по ал. 1, т. 1 съобщават на комисията имената и точните задължения на лицата, на които ще бъде изпратена тази информация.
(10) При възникване на извънредна ситуация съгласно чл. 72д от Закона за пазарите на финансови инструменти комисията може да предоставя информация, представляваща професионална тайна, на органите на Република България и на другите държави членки, отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователите, когато е необходима за изпълнение на техните функции.”
8. В чл. 27, ал. 1 се създава т. 10:
„10. издаваните от нея и нейните органи разрешения и одобрения по Регламент (ЕС) № 575/2013.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Гласуваме § 58.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 58 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 58, който става § 59:
„§ 59. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 90:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Началният капитал на управляващите дружества се състои от един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви „а”-„д” от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013.”;
б) в ал. 2 се създава изречение второ: „Собствен капитал” е капитал по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”
2. В чл. 97:
а) в ал. 1:
аа) създава се нова т. 12:
„12. от съдържанието на програмата за дейността или от други документи на заявителя е видно, че основната част от дейността ще бъде осъществявана на територията на друга държава членка, а искането за получаване на лиценз от комисията е с цел да се избегнат по-строгите изисквания към управляващите дружества в държавата членка, на чиято територия заявителят възнамерява да извършва дейност;”;
бб) досегашната т. 12 става т. 13;
б) в ал. 2 думите „т. 1, 2, 4, 6 и 12” се заменят с „т. 1, 2, 4, 6 и 13”.
3. В чл. 107 думите „11а” се заменят с „11б”.
4. В чл. 199:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Началният капитал по изречение първо се състои от един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви „а”-„д” от Регламент (ЕС) № 575/2013.”;
б) в ал. 6 се създава изречение второ: „Собствен капитал” по изречение първо е капитал по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли допуснати от гостите? Някой да обясни какво значи „пруденциалните изисквания” в наименование на Директива. (Реплика от главния експертен сътрудник в Комисията по бюджет и финанси Весела Шикова: „Предварителни изисквания”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защо се превежда по този начин? Български закон ли правим? (Реплика от главния експертен сътрудник Весела Шикова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хубаво, но нали в Директивата „кредитни институции” е преведено на български? (Реплика от главния експертен сътрудник Весела Шикова: „Директивата е, общо взето, официален превод – самата Директива на официален български език”.)
Поне отзад да върви с Преходни и допълнителни разпоредби – да стане ясно.
Никой от ръководството не знае за какво понятие става дума. Ако попитам народните представители в пленарната зала, резултатът ще бъде същият. (Реплика от главния експертен сътрудник Весела Шикова: „Може би трябва да се свържем с Брюксел, защото официалният превод на всички директиви и европейски актове е задължителен”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като си мълчим, така ще ни ги превеждат и ние ще се чудим – не знаем как се наименува Директивата и какво значи, а от там насетне ще я транспонираме и ще работим по нея.
Има ли изказвания по този текст?
Гледа се на комисии.
Колеги народни представители, никой не поставя въпроса, не се дебатира, влиза за гласуване в залата и ние гласуваме. (Реплика от заместник-председателя Янаки Стоилов.)
Резултатът от конкурса, господин Стоилов, ми е ясен – няма да има народен представител, който да знае какво означава.
Няма изказвания.
Гласуваме § 59.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 59 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Настимир Ананиев, Мартин Димитров и Румен Христов за създаване на нова т. 6.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59, който става § 60:
„§ 60. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 77ш, ал. 1, т. 1 след думите „инвестиционните посредници” се поставя запетая, добавя се „съответно банките” и се създава изречение трето: „Инвестиционните посредници имат право да третират като квалифицирани инвеститори свои клиенти, класифицирани като професионални съгласно § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.”
2. В чл. 79, ал. 1, т. 2 думите „в Република България и” и „друга” се заличават.
3. В чл. 81, ал. 4 се създава изречение второ: „Резюмето съдържа ясно предупреждение за обстоятелствата по изречение първо.”
4. В чл. 85, ал. 5 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „при първа възможност, но не по-късно от 7 дни”.
5. В чл. 100ф:
а) в ал. 5 след думите „на емитента или на лицето, което” се добавя „без съгласието на емитента”;
б) в ал. 6 след думите „които са” се добавя „били”, а накрая се добавя „докато дългът по тях не бъде погасен”.
6. В чл. 112б, ал. 1 думите „чл. 8, ал. 1” се заменят с „чл. 8, ал. 2”.
7. В чл. 121:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Ограниченията по чл. 3, ал. 7, т. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се прилагат за дружества по чл. 110 от този закон и за дружества по чл. 263 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.”
8. В чл. 149, ал. 12 думите „чл. 8, ал. 1” се заменят с „чл. 8, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! При разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти на второ четене от водещата Комисия по бюджет и финанси към Народното събрание беше приет § 59, който става § 60 в доклада на Комисията.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти за второ гласуване в залата се предвижда „в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти” да се замени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа със следния текст:
„Ограниченията по чл. 3, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се прилагат за дружества по чл. 110 от този закон и за дружества по чл. 263 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”.
С тази промяна в Закона, колеги, отново се случва следното. Така се обезсмислят до голяма степен текстовете в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, гласувани от Народното събрание преди два месеца и променени в петък, миналата седмица. Отваря се широко вратата за офшорните компании, които искат да продължат да купуват и да притежават земеделска земя в България. Така приетото от Комисията по бюджет и финанси предложение на първо и второ четене на народните представители Ананиев, Димитров и господин Румен Христов е в противоречие с Конституцията на Република България, с Правилника на Народното събрание, а и със Закона за нормативните актове.
Съгласно чл. 73 от Конституцията на Република България: „Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него”.
Член 81 от Правилника за работата на Народното събрание: „При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”.
И съгласно Закона за нормативните актове, чл. 10:
„(1) Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
(2) Обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с негово допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен”.
Текстът на § 60, т. 7 на Закона за изменение и допълнение на Закона за предлагане на финансови инструменти е приет на второ четене от Комисията по бюджет и финанси в условията на драстично нарушаване на чл. 81, ал. 2, изречение второ от Правилника на Народното събрание, във връзка с чл. 73 от Конституцията на Република България, тъй като противоречи на принципите и преди всичко на обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерския съвет. В тази връзка приетият на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерския съвет, касае единствено и само материя, свързана с транспонирането на европейското законодателство, в частност на Директива 2013/36 на Европейския съюз и на Директива 2010/73 също на Европейския съюз.
Очевидно е, че така посочените европейски норми нямат никакво отношение – пряко или косвено, към уреждането на режима на собственост върху земеделските земи на територията на страната, който е регламентиран и следва да стане регламентиран единствено и само в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предлаганият текст на § 60, т. 7 от Законопроекта по доклада на Комисията е в противоречие с принципите и обхвата на гласуване на първо четене на текста в залата. В тази връзка Ви препращам към мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предлагане на финансови инструменти, като се внася първоначално от Министерския съвет към доклада на Комисията по бюджет и финанси и по повод гласуването на Законопроекта за първо четене в пленарната зала. Там за регулации относно правото на собственост върху земеделските земи няма написана нито една дума.
По аргументи от гореизложеното, приемането на § 60, т. 7 от Законопроекта... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Просрочвате с 10 секунди времето, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Приключвам, госпожо Председател.
... ще бъде в пълно противоречие със законите на Република България.
Не на последно място, искам да попитам Патриотичния фронт, които така смело защитаваха идеята за Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, къде са сега и как ще гласуват?
Въпросът ми е и към господин проф. Станков, за съжаление, го няма, който твърдеше, че е перфектен. Единственият му проблем беше срокът, заради който той се е уговорил в някакъв хотел, с някакви хора.
Гласуването Ви днес, господа от АБВ, ще бъде показателно и ние от ДПС ще следим внимателно това, за да разберем подкрепяте ли Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, или подкрепяте този Закон в тази му част? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Каймаканов, между другото се казва „Преходни и заключителни разпоредби”, а не „Предходни и заключителни разпореди”, както ни прочетохте, но може би е било лапсус, нямам представа.
От това, което ни прочетохте, оставам с впечатление, че Вие сте го написали още в петък, когато коментирахме подобна тема при промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и не сте мръднали нито на йота от тогава, независимо от дебата тук. Отново чувам и осъзнавам, че явно в ДПС не правите разлика между публично дружество и офшорна компания, а разликата е огромна. И както и тогава Ви обясних...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друго казва говорещият – че извън предмета на Законопроекта, гласуван на първо четене, между първо и второ са направени предложения, които не се съдържат в мотивите и в гласуването на първо четене. По този въпрос вземете отношение.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Разбира се, но нека да е ясно и на колегите, госпожо Председател, че публичните дружества, както и преди споменах, затова са публични, защото са регулирани от Комисията за финансов надзор. Дейността им е публична и е много ясно кои имат контрол и кои са мажоритарни собственици в тези дружества. Има изрични изисквания в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. След добиване на повече от 5% от правото на глас в Общото събрание, това да се оповестява публично, и на всички тази информация е ясна. Така че тук няма да има нищо скрито и покрито, както се опитват да ни убеждават. Даже напротив – ще е много добре ясно кои са собствениците в тези дружества и ако се прецени, че има опасност от някакъв характер, веднага могат регулаторните органи да се намесят и да направят проверка.
За офшорните компании няма да се спирам. Достатъчно много говорихме, че там на практика е създадена вратичка с така наречения „Закон за офшорките” точно по отношение на тези компании.
Това, с което ще завърша и което за мен е по-същественото, е, че ако това нещо не го приемем, както предупредих и в петък, дейността на много публични компании се поставя под сериозна угроза и проблем и на практика е налице реална опасност и пазарът на земеделска земя до голяма степен да бъде сринат, което, естествено, ще даде възможност на някои... Тук възниква въпросът: кой иска да купи евтина земеделска земя именно от тези дружества, срещу които тези промени са насочени?
Това е добър въпрос, на който би могъл господин Каймаканов да ни отговори. Кой иска да изкупи на безценица земеделската земя на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Каймаканов, Патриотичният фронт няма намерение да гласува несъществуващ закон. Не съществува Закон за стопанисване на земеделската земя. Когато излизате на тази трибуна, вземете да научавате имената на законите. Законът се нарича „Закон за собствеността и ползването на земеделските земи”.
Ще продължа това, което колегата Славов искаше да Ви каже, тъй като се опитахте да се правите на оригинален. Да, това, което още през месец февруари съм казал, и Вие се опитахте няколко пъти да ме цитирате в миналото заседание, е, че предложенията бяха добри. Само че в тези добри предложения, както се казва, дяволът е с ангелско лице. ДПС е съзряло механизмите за изнудване, а именно да изнудва чрез един елементарен пример за купуване на една акция от публичните компании, да изнудва тези компании, тъй като те ще попаднат в хипотезата за налагане на глоби. Понеже сте майстори, така да се каже, във Вашата политическа и мафиотска структура в изнудване и в сриване на пазара, дори разиграхте един сценарий според експерти, с които разговаряхме в зала „Изток”, за едва ли не тотален срив на Фондовата борса. Появиха се и публикации в медиите.
За радост, реагирахме бързо. Дори се наложи да разговаряме с един от заместник-председателите на Комисията за финансов надзор, който не е реагирал своевременно, да поискаме справка, с която да тушираме напрежението и да покажем на инвеститорите един добър политически знак, че този парламент мисли за тях и ще прави всичко възможно да се насърчават инвестициите. Именно затова е необходима тази поправка, а Вие не се опитвайте да спекулирате с чужди имена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНИЕЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Каймаканов, ще Ви направя много кратка реплика по повод на въпроса за съответствие с нормата в другите закони. Най-вече тази норма съответства на тъй наречения „Закон за офшорките”, на изключващия режим в чл. 3, тъй като по изключващия режим в Закона за офшорките – за финансово-икономическите отношения с дружествата, регистрирани в преференциален данъчен режим, този въпрос очевидно не се реши еднозначно. Иначе и там публичните компании са извън тази регулация. Там, след като компанията е публична, листва се на борсата, прави проспект, се приема, че в достатъчна степен е осветен субектът – акционер, без значение дали е национално или офшорно регистриран. Мястото на тази норма е точно в Преходните и заключителните разпоредби, и то на този Закон, защото тя е във връзка със Закона за офшорките и с изключващия режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, извинявам се за лапсусите, но мисля, че по-важното беше да говорим по същество по този въпрос, защото има нарушение на Правилника и на Закона. Това не е обсъждане на първо четене и няма как да бъде приложено. Това е съществото на въпроса.
Сега разбирам, че всички от дясно много ясно демонстрират лобизма в това предложение. (Смях в ГЕРБ и РБ.) Всички, които току-що се изказаха, включително и господин Байрактаров, явно са заинтересовани от приемането на този закон. Вие не сте били сигурни дали предложението в петък по отношение на другия Закон ще мине и затова сте го заложили като възможност в този Закон. Затова Ви предлагам да се съобразим с Правилника, с Конституцията, да се съобразим и със законите в нашата страна и да не гласуваме това предложение.
А и не на последно място, господин Байрактаров, как защитавате българската земя, като търсите втори начин, за да промените първия закон? Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че има постъпило формално предложение за отхвърляне на ал. 2. Това ли предлагате?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Казвате да се съобразим и да не гласуваме, но кое да не гласуваме?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Аз го казах в предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В първоначалното. Така съм отбелязала и аз.
Госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху няколко опорни точки във връзка с предлаганите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Първо, подобен текст беше внесен през месец февруари от представителите на Реформаторския блок при обсъждането на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. След проведения дебат в Комисията, председателят на Комисията оттегли своето предложение с мотива, че е необходимо време, в което ние да направим по-добри текстове и те да са работещи в общия контекст на защита на инвеститорите в България.
Сега се появява подобен текст в друг закон, с промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, при което се препраща от един във втори, трети текст на действащите закони. Като практика юристите може би ще кажат, но за мен е неприемлив начинът, по който е формулирано това предложение.
Когато се приемаше Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, точно в тази част, свързана с компаниите, които се листват на борсата, нямаше предложения между първо и второ четене и текстът беше приет с консенсус. Имаше спор за 5 годишната уседналост, където имаше различни предложения. Можете да направите справка от заседанията на Комисията и гласуването в залата.
Притеснява ни, че направените допълнителни предложения по правило не се вписват в духа и общата логика на разпоредбите на чл. 3, която има за цел да определи или ограничи кръга от лицата, които имат право да придобиват земеделска земя на територията на страната с оглед на тяхното местоустановяване и трайна уседналост. Именно поради това редакцията, която сега се предлага, заобикаля всъщност основния критерий, който ние сме приели в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – 5-годишното местоустановяване и уседналост на лицата, които имат правото да притежават и придобиват собственост върху земеделска земя на територията на нашата страна.
В случай, че предложението бъде прието, ще се постигне размиване на основния критерий за допустимост на правото на придобиване на собственост върху земеделски земи, а именно местоустановяване и уседналост на лицата, косвено или пряко собственици на земеделски земи. Това е така, тъй като публичното предлагане на ценни книжа както в България, така и в страните от Европейския съюз...
Тук е въпросът: защо само в България? Всички компании от Европейския съюз могат да работят на борсата и да купуват акции. В някакъв смисъл това не може да бъде контролирано и регулирано по начин, по който ние искаме да бъде направена стъпката към опазването на земеделските земи в България.
Една от целите на режима, предвиден в чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е да се предотврати възможността тъй наречените „офшорни дружества”, установени в страни или територии, с които България няма установени трайни международни договорености, да придобиват и притежават собственост върху земеделска земя на територията на страната. Въпросните офшорни дружества в преобладаващите случаи са установени – тъй наречената „юрисдикция с преференциален данъчен режим” – и се използват като екран за управление на финансовите средства с неясен, а понякога и съмнителен произход. И ако действащият режим на чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има за цел да защити земеделската земя като национално богатство, както е записано в Конституцията, от неясни собственици и от капитали с неясен произход, то допускането на дружества, които предлагат публично-ценни книжа на регулиран пазар ще отслаби този механизъм на защита, доколкото правилата на национално и европейско равнище относно публичното предлагане, за съжаление, не ограничават достъпа до регулирания пазар на чуждестранни дружества.
В заключение, колеги, искам да обърна внимание, че в рамките на две заседания на парламента ние променяме основна философия на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В петък направихме крачка, с която не се съгласихме, но парламентът прие, че до 1 октомври ще отпаднат санкциите, тези санкции няма да действат. Целта беше през това време да се направи законодателство, което да е адекватно на условията в България, ако е необходимо.
Но с тази промяна, която сега предлагате, предрешавате въпроса и необходимостта от преразглеждане или въобще работа в посока, която да бъде за защита на българската земя.
Госпожо Председател, предлагам в параграфа ал. 2 да се гласува отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, извинявам се, че пак вземам думата, но мисля, че трябва да призова колегите от ляво да се събудят. В момента не гласуваме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, а с Преходните и заключителните разпоредби в него изменяме Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кога – по вносител на Закона или между първо и второ четене? Това е въпросът, господин Славов. Можем ли да направим такава промяна? За това става дума, а не по същество. По същество сме убедени в това, което предлагате като съдържание, но може ли с тази законодателна техника да гласуваме така?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не виждам защо да не може. Много пъти сме го правили при най-различни законопроекти. Абсолютно допустимо е според мен.
Исках да обърна внимание и по отношение на уседналостта, която също се коментираше и която едва ли не се заобикаляла.
Както обърнах внимание, по отношение на публичните дружества има изискване в специалния закон. За тях при достигане на 5% от собствеността, от правото на глас в общото събрание да се разкрива информацията за тези акционери. Тоест контрол върху дружествата няма да има. Ако някое лице е купило в подобно дружество акции и то не отговоря на изискванията за уседналост и ограниченията на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, тогава има регулаторни органи, които могат да се намесят и това нещо да бъде санкционирано. Не трябва анблок да се изключват всички публични дружества по този недопустим за мене начин.
И на още едно нещо обръщам внимание. На практика, както е написана разпоредбата, ако някой, независимо кой е той, си купи една акция в едно публично дружество, което може да има 1 милион акционери, само заради тази една акция ще бъде санкционирано публичното дружество, а не този, който си е купил там примерно и не отговаря на условията. Замислете се, това дава абсолютна възможност да се злоупотребява и на практика чрез изкуствени схеми да се санкционират дружества, регистрирани на Българската фондова борса, което също е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Славов, първо, квалификации от рода кой е заспал и кой не е заспал, Вие сега се събуждате и решавате, че ако не сте в парламента няма как да се случат нещата в България. Предишният парламент е пропуснал срокове или не си е свършил добре работата.
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са уредени тези отношения. Вие ги оттеглихте в Комисията по земеделието – същите предложения. Сега, заобикаляйки Комисията по земеделието и дебат по същество, Вие предлагате текстове, които съответно са в противоречие със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Защо го правите?
Освен това санкциите са от 1 октомври. Една акция да има, ще се санкционира. До 1 октомври предложете текстове, които да минат по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – с първо, с второ четене, за да имаме мотивите и убедеността, че съответно законодателството, което предлагаме, е в интерес на българските граждани и в интерес на всички тези, които са собственици на земеделска земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Рядко има текстове, чиито ефекти пазарът е оценил и може директно да бъде казано какъв е ефектът върху българската икономика. Санкциите, които наскоро бяха въведени, доведоха до загуба на капитализация на Фондовата борса над 100 млн. лв. – доста сериозна загуба предвид продължаващата криза в България. Директна загуба над 100 млн. лв.
От изказванията на колеги разбирам, че това не е променило тяхното отношение към текстовете и сега търсят процедурни хватки тази загуба да продължава и дори да бъде разширена.
Каква е целта? Тя е много проста. Хората, които са пробутвали тези текстове под една или друга форма и сега вземат отношение в залата всъщност имат за цел спадане цената на земята – да бъдат принудени тези публични компании да продават и очевидно има готовност някой да купува тази земя. Затова става въпрос. Затова в момента се търсят процедурни хватки, как да бъде загубено времето на парламента, как да бъде разколебано Народното събрание, така че тези текстове да не минат.
Уважаеми дами и господа, много простичък въпрос: как може да спрете в едно публично дружество лице извън Европейския съюз, трета страна, да си купи акции? Не може да го спрете! Вие сте наясно, че не може да спрете това лице, че не може да го ограничите. Едно лице да купи акция нарочно в такава публична компания, която притежава земя, подлежи на жестоки санкции, които са едни в началото, нарастват до три пъти след това. Очевидно цялата тази схема е измислена, за да може тези публични компании да продават земя и някой да я купува. Затова става въпрос.
Колеги, днес сме изправени пред много ясен казус. От една страна, защита на публичния интерес, включително на Фондовата борса, от друга страна, влизането в една много неприятна ситуация, в която, виждам колеги, ще бъдат съучастници по това публични компании и българския капиталов пазар пряко да бъде ударен. Вие не знам дали волно или неволно ставате съучастници в момента.
Това, което лично най-много ме разочарова. Убеден съм, че такава загуба, каквато видяхме, от порядъка над 100 млн. лв. на Фондовата борса, би трябвало да стресне много хора; да се замислят, да си кажете тези, които сте гласували тези текстове, които сте ги мислили и предлагали: „Какво направихме”? Това са санкции, които БСП въведе още през 2013 г. с правителството Орешарски. Би трябвало да се стреснете и да кажете: „Хайде консенсусно да измислим решение да извадим България от тази неприятна ситуация”. Това би трябвало да кажете. Вместо това усещам колеги, които упорстват, усещам колеги, които казват: „Тази загуба на Фондовата борса от над 100 млн. лв. на нас ни тежи”. Дори имам чувството, че може би са я предвидили и искат да продължат по-нататък.
Ако оставим действащите в момента санкции, имайте предвид, че в години, когато инвестициите са малко и за тях има жестока конкуренция, ние зорлем ще изгоним нови компании, зорлем ще създадем трудности, зорлем ще накараме публични компании да продават земя, което очевидно е единствената цел на хората, които са внасяли тези текстове, гласували са ги по времето на Орешарски и сега продължават в упорството си да настояват.
Уважаеми колеги, искам специално да се обърна към групите на Реформаторския блок, ГЕРБ, Патриотичния фронт, които няма как да са били част от заверата, които през 2013 г. не са гласували тези санкции, за които съм убеден, че подобна тежка загуба за Фондовата борса, която е загуба на национално богатство, национален доход, за Вас колеги съм сигурен, че е проблем. Би трябвало по такава тема, ако не можем да постигнем пълно обединение на парламента, поне хората, които искат защита на националните интереси, да гласуваме, да спрем това безобразие и да покажем, че то няма да се повтаря в бъдеще. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядате, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, слушах с внимание Вашите думи и съм учуден от обвиненията, които направихте, че предложенията за санкциите идват от лявата страна.
Искам да спомена, че в миналото Народно събрание предложенията за санкциите не бяха одобрени. Те бяха направени от наш колега, представител на ГЕРБ тогава. За информация – през месец февруари санкциите бяха одобрени, включително от нас и от колегите от ГЕРБ, така че не е уместно да отправяте такива обвинения.
На второ място, считам, че начинът, по който правите тази промяна, също буди съмнение. Защо не го направихте чрез предложение, както първоначално имахте замисъла – през Комисията по земеделието? Да го разгледаме на първо и второ четене и тогава съмненията от наша страна щяха да отпаднат.
Още повече, че миналата седмица, когато коментирахме отсрочката на санкциите, Вие изразихте готовност да се обсъди едно предложение за промяна на тези членове, които искат да отпаднат, а именно да обсъдим някакъв минимален праг за тези дружества, тъй като имате основание и аргументи за това, че те се изключват и не могат да работят и без да отпаднат тези членове за периода до 1 октомври ние да направим промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и този дебат днес нямаше да се състои. Точно затова искам да ми дадете отговор на въпросите защо не работим по правилния път, за да няма съмнения от наша и от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Димитров, само с едно нещо не съм съгласен с Вас. Тази загуба от 100 милиона, за която говорите, не е загуба на Фондовата борса. Фондовата борса не е абстрактно понятие. Капиталовият пазар не е капиталов пазар сам по себе си. Тази загуба от 100 млн. лв. е на всички инвеститори на тази фондова борса в България.
Кои са тези инвеститори? Кой е загубил 100 млн. лв. в последните няколко месеца? На първо място, пенсионните дружества, а след това очакваме от тях някаква доходност; на второ място, българските юридически и физически лица; на трето място външните инвеститори. Фондова борса, в която всеки един лев е с доказан произход, за разлика от други сделки, които се сключват в България, където прозрачността е нулева.
Според мен, трябваше да бъдете и малко по-категоричен, и малко по-ясен за целите на тези тук процедурни трикове, които виждаме – било му мястото в този закон; не му било мястото в този закон; излизало извън обхвата; не трябва сега да се приема, пък през друг закон, защото не знам какво; повтарял закона от петък. Трябва да стане съвсем ясно какво се опитват да направят колегите, които искат отпадане на този текст. Те искат санкциите да продължат да съществуват.
Защо? Защото това срива цените на всички публични дружества, които инвестират в земя в България, нанасяйки щета на всички тези инвеститори. Този риск от тези огромни санкции е непоносим за тези дружества. Те ще бъдат принудени да разпродадат всичката земя, която имат, и то да я разпродадат на безценица.
Кой ще я купи тази земя? Честно казано, вероятно олигарси в България, които имат стотици милиони, които да могат да извадят и да дадат, за да закупят тази земя на безценица. Кой ще загуби от тази схема? Публичните дружества да разпродадат земята на безценица и да я купят някои на много ниски цени – някои, които имат много пари. Ще загубят всички коректни инвеститори в Българската фондова борса и ще загубят много повече от тези 100-ина милиона, за които Вие говорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика?
Дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, започвам с господин Данев. Текстовете като санкция, господин Данев, бяха въведени от БСП по време на кабинета Орешарски, а конкретните санкции бяха гласувани наистина от това Народно събрание, което е съществена грешка. Но не можем да забравим, че санкциониращите забранителни текстове бяха изработени по времето на кабинета Орешарски. Това е още един тежък гаф на това управление.
Колкото до процедурните хватки, знаете ли, колеги, какво ни казват от БСП и ДПС? Това е все едно да имате пожар в къщи и вместо да тръгнете да го гасите веднага, те Ви казват така: „Ама чакайте да изчакаме сега! Защо бързате? Нека си гори малко така огъня. Нищо, че загубихме 100 млн. лв.”.
Тук колегата Добрев е прав – българските и международните инвеститори ги загубиха. Нищо че са загубени 100 млн. лв., нека пожарът така още малко да побушува. Ние ще се занимаваме с процедурни хватки, така, малко с процедура, а пожара да си бушува. Ще го загасим някой ден. Само че аз си спомням подобен подход е прилаган в България в по-големи мащаби. Беше прилаган от Жан Виденов и компания и видяхме резултатите.
Затова призовавам: колеги, ако сме отговорни хора, ако искаме да защитим Българската фондова борса, българския капиталов пазар, да спрем загубите, да покажем, че сме разумни хора. Сега трябва да се определим. Това са гласувания, които определят кой кой е в Народното събрание.
Тук колегата Делян Добрев е прав. Има само две позиции. Едната позиция е: омаломощават се тези публични компании и някой отива да ги купува. Принуждават се да продават евтино земя и някой отива да я купува. Това е Вашата теза – на ДПС и БСП. Нищо повече, нищо по-малко!
Кой ще я купи тази земя? Естествено, че олигарсите. Кой има пари да я купи? Така че става въпрос за определяне, колеги. Няма време за процедурни хватки, няма време за трикове, няма време за губене. Всеки ден тези текстове ни костват загуба.
Пак се обръщам в края на моята дуплика към ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт: аз знам, колеги, че Вие не сте част от тази схема и затова настоявам и моля всеки един от Вас да даде гласа си това да бъде спряно и, надявам се, спряно завинаги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, искам да благодаря на колегата Делян Добрев, който в репликата си много точно разви кои са истинските потърпевши, но поради краткото време аз ще допълня това, което колегата Добрев не успя да каже. Всъщност, колеги, тук не става въпрос само за закупуване на земя. Добре е да Ви припомня, че земята, според българското законодателство, е дълготраен актив.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Национална ценност.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Четете Закона за счетоводството и тогава коментирайте.
Този дълготраен актив е единственият дълготраен актив, на който не се начислява амортизация. Нещо повече, върху този дълготраен актив се създават и други дълготрайни активи.
Забележете подлостта, която искат да Ви прокарат колеги от ляво. Казвам го „от ляво”, защото знам, че има много трезво мислещи хора между Вас.
Правилно каза колегата, че на първо място са ощетени именно пенсионните фондове, от които ние търсим доходност в полза на българските граждани, в полза на българските бъдещи пенсионери. Иначе казано, тук сриваме дейността чрез действащите поправки, по които аз изразих мнение още февруари месец, че има опасност да нанесат негативни последствия. За огромно съжаление се оказах прав. Реагираха веднага експерти от Фондовата борса, пак повтарям, наложи се да скастря един заместник-председател на Комисията по финансов надзор за ненавременно действие, за да се спре тази паника, която беше почнала да се създава чрез медиите.
Представете си, че една земя, върху която са инвестирани не малко средства за създаване на овощна градина, овощни дръвчета. Когато Вие сринете цената на тази земя с глоби, които ще надвишат много цената на самата земя, собственикът е принуден да я продава не просто като земя, той е принуден да я продава вече с вложените инвестиции, които са на цена нула. Само че тези примерно овощни дръвчета, тези овощни градини ще бъдат унищожени. Задайте си въпроса: кой обслужва и чии интереси? Дали това не е интересът на тези, които години наред развиват контрабанден внос на плодове и дали този контрабанден внос не идва предимно от една южна страна? Поради тази причина през последните години България отиде на последно място по производство на плодове, поради тази причина ние започнахме да внасяме ябълки от Полша, круши от Аржентина и от не знам си къде още. Ето, това са задните мисли, които Ви прокарват господата, които стоят срещу мен.
Именно заради това ние ще подкрепим тази поправка, първо, защото искаме да защитим българският производител – този, който произвежда на българската земя, този, който създава работни места на българската земя. Ето, това е простата и елементарна икономическа логика.
Не на последно място ние искаме да защитим и обществения интерес на бъдещите пенсионери, които са внесли своите вноски в определени пенсионни фондове. Дано сте разбрали какво съм искал да Ви кажа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Байрактаров! Вие или не разбирате за какво се говори, или се правите, че не разбирате за какво се говори. Да повторя, защото не ме чухте: Вие или не разбирате за какво се говори, или се правите, че не разбирате за какво се говори.
Искам да Ви цитирам в чл. 3, ал. 7 точно какво се казва и обхватът какво точно касае. Не касае това, което Вие говорите: „Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим”. Преведено – офшорки. Търговско дружество, което притежава офшорни акции, не може да притежава българска земя.
В момента Вие защитавате търговските дружества, които са офшорни. В това ако няма лобизъм, не знам какво друго да го нарека. Или нещо по-сериозно.
А по отношение на Закона за счетоводството, който Вие цитирате – да, вярно е, земята е дълготраен актив, но същевременно земята е национално богатство. Ако сложим на везните и Вие защитавате офшорките, а не защитавате земята като национално богатство, не се наричайте повече патриоти! (Ръкопляскане от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Байрактаров, кажете им го ясно. Няколко пъти чухме думата „лобизъм”. Кажете им ясно къде е лобизмът. Ако Вие сте лобист, защитавайки тези текстове, това означава, че Вие лобирате за стотиците хиляди български физически и юридически лица, акционери на Българската фондова борса и на милионите пенсионери, които имат вноски в пенсионните дружества. (Шум в ДПС.) Защитавате техните интереси. Кои интереси защитава другата страна – на тези, които ще купят стотици хиляди декари на безценица в България – ето тук е лобизмът. Кои ще купят тези стотици хиляди декари? (Реплики: „Кой? Кой? Кой?”.)
Ето на този въпрос отговорете, защото тук се правят опити за манипулиране на залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика?
Заповядайте за трета реплика, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Байрактаров! За какви ябълки, за какви круши става въпрос, не разбирам?
И, госпожо Председател, моля Ви да върнем дебата по отношение на Закона.
Става въпрос за това, че Вие по този начин променяте Закона, който гласувахме в петък! Моля Ви, става въпрос за българската земя, и Вие не бяхте сигурни в петък как ще мине гласуването, затова продължавате сега и искате тази промяна на Закона!
Тук не става въпрос за български производители! Тук става въпрос за собственици на земи, в чиито фирми има участие на офшорни компании! Всички тези фирми не работят, не са свързани със стопанската година! Тези фирми не берат круши и домати, те само спекулативно работят с българската земя. Затова, моля Ви, защитете я – патриоти сте, нали така се наричате? Нищо патриотично няма във Вашето поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Добрев, ние от Патриотичния фронт сме кавалери, ще отговоря първо на госпожа Ахмедова.
Госпожо Ахмедова, хубаво е, когато излизате да приказвате, да прочетете и още няколко закона. На първо място това е Законът за публично предлагане на ценни книжа. Ако държите да Ви изнеса лекция (възгласи: „Еееее!” от ДПС), готов съм, защото ми е ясно, че си нямате хал-хабер от тези неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, без да се самообиждаме, колеги!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е едно. Така е.
Ако го е приела като обида, извинявам се. Но това е истината.
Господин Добрев, да, ние защитаваме и се опитваме да защитаваме интереса на 4 млн. 200 хил. български бъдещи пенсионери. Четири милиона и двеста хиляди! Толкова са по официална статистика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): По-голяма глупост не можа ли да кажеш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място! Последно предупреждение и ще налагам наказания!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ние сме против олигархичния интерес, който се опитват да ни пробутат тук...
РУШЕН РИЗА (ДПС, от място): И сте за офшорките!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви, казах последно...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ... чрез криворазбрани формулировки за патриотизъм.
Всъщност мисля, че всички разбрахте, че става въпрос за „Кой?”. Ето това е простият и ясен отговор. Някои тук за пореден път искат да обслужат „Кой?”, майка му и не знам си кой още. Това е истината! (Реплики от народния представител Ферихан Ахмедова.) Това е истината и затова са толкова драматично настроени и емоционално настроени тези господа. Ето това е истината!
А когато четете, четете още по-надолу,...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Там е за чужденците!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ... защото на всеки му е ясно, че една офшорка, купувайки на публичния капиталов пазар, в смисъл на Българската фондова борса, една акция, тя вече е нанесла непоправими щети на една публична компания. Само че на Вас тези механизми са Ви трудно разбираеми (смях в ДПС) и си мислите, че на всички останали са такива неразбираеми. Така...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Просто сте уникално тъпи!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ето, това е истината. Това е. Не ми махайте по този начин, можете да махате на някой друг. Благодаря.
РУШЕН РИЗА (ДПС, от място): Патриотите сте за офшорките!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (встрани от микрофоните): Чухте ли каква реплика ни поднесе тази госпожа? Това е просто за наказание, и Ви моля да реагирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не чух, разговарях с господин Стоилов. Моля Ви, повторете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (встрани от микрофоните): Ето, госпожа Диана Йорданова чу какво каза въпросната госпожа
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Да, ще повторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете, госпожо Ахмедова! Повторете това, което сте казали, госпожо Ахмедова. Няколко пъти Ви предупредих от място. Имате недопустимо поведение днес от място в залата.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – слушаме Ви.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, с риск да си изпрося наказание по Правилника, въпреки че тук Правилникът тотално се погазва, въпреки че затова, че не е гледано между първо и второ четене, че няма никакъв подобен текст, се допуска, разглежда се, влиза в законопроект за второ четене. Това не е проблем, но когато аз от място кажа, че един е пълен глупак, тогава става въпрос, че аз се държа непочтено, така че си заслужавам наказанието. (Ръкопляскания от ДПС. Викове „Уууу!” от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се запозная със стенограмата и след това ще реагирам срещу поведението на госпожа Ахмедова.
Думата за изказване има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господа народни представители! Смятам, че времето, отделено за тази дискусия, не е напразно. Тя поставя едновременно важен и сложен проблем. В случая обаче, слушайки застъпниците на двете противоположни тези, във всяка една от които има реални аргументи и проблеми, се чувства, че трябва депутатите да решат една нерешима към момента алтернатива. Едните ни казват: дайте да подкрепим компаниите, които действат на Фондовата борса. Не пренебрегвам този аргумент заради необходимостта да има движение на капитали и да не се срива Фондовата борса. Само че на тази Фондова борса, както знаете, и това е неизбежно, се извършват много спекулативни операции, много компании, които прехвърляйки акциите по този начин прехвърлят анонимни собственици, които имат отношение към притежаването на земята. А в Закона ние сме предвидили разпоредби, с които се опитваме да премахнем тази анонимна собственост, да има определени изисквания към притежателите на земя като особено национално богатство. Не изключвам и другото – че пазарът може да доведе до развитието на тези латифундисти, които в момента притежават стотици хиляди и дори милиони декари земя. Не мога да застана на една от тези две страни, ако това е дилемата. И не се упреквайте взаимно в лобизъм, защото този въпрос трябваше да бъде открито поставен като предложение за промяна в Закона за земята. Може би в Комисията по земеделието също има различни интереси, но тук стоим пред два проблема: единият е въпросът за допустимостта на промените в § 60, тъй като на първо четене не е имало никакви промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Поради тази причина според мен въобще е силно оспорима възможността тази промяна да бъде приета на едно четене извън предмета на гласувания Законопроект на първо четене, който правилно се каза, че цели синхронизиране на българското законодателство по отношение на Закона за пазарите за финансови инструменти.
Ако този текст отпадне, означава, че ние се отказваме да контролираме кои са притежателите на българската земя.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така е, защото Вие не предлагате друг механизъм, който Конституцията предвижда. Ако имаме стратегически партньори, има такива държави и в някои случаи те дори оперират с държавни компании на българска територия. Защо не приемате при условията на квалифицирано мнозинство в парламента възможността дружества от такива държави, които наистина инвестират и участват в развитието на българското земеделие, включително в преработване и износ на земеделска продукция, ние да кажем, че с тези държави трябва да сключим договори и тогава за тях няма да се отнася ограничението за уседналост, за установяване на лицата, притежатели на земя?
Знам, че като юрист не е най-добрият начин да предложа този въпрос наистина да бъде обсъден, да се намери балансирано решение, защото тук трябва да се отчитат проблемите както в областта на функционирането на публичните инвестиционни компании, но и да не се отказваме от правила, които вече бяха въведени по отношение на защитата на българската земя.
След като се прие предложението санкциите да не се прилагат до месец октомври, няма как някой с придобиването на една или на няколко акции да изнудва сегашните собственици и, виждате ли, те да са задължени да прехвърлят тази своя собственост. Но трябва да има някаква граница какъв да бъде този процент, за да може наистина да не се използват инвестиционните дружества за заобикаляне на забраната, включително и с компании, които имат неясен произход, независимо че самите тези инвестиционни дружества обявяват своя капитал и те подлежат на определен контрол, поне по закон, от страна на Комисията за финансов надзор. (Председателстващите се сменят.)
Затова, господин Председател, аз смятам, че, първо, трябва да се изясни въпросът с допустимостта на предложението – според мен то е недопустимо от гледна точка на Правилника, а след това да участваме в изработването на промяна, която наистина да отчете аргументите от двете посоки, защото те се реални. (Председателите се сменят.)
Но в случая аз не искам, ако някой твърди, че тук има лобита, парламентът да е длъжен да избира само между лоби на едри притежатели на земя и лоби на финансови спекуланти. Българският парламент трябва да работи в интерес на гражданите и за защита на българската земя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – заповядайте!
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, приветствам Вашето желание да се контролира и следи по-строго собствеността на българската земя. Но този механизъм, който в момента искаме да отменим в Закона, е нонсенс, той не решава този проблем. Ограничавайки възможността на Фондовата борса и отменяйки практически Фондовата борса в тази сфера, ние не решаваме този проблем.
Този текст в Закона, който се борим в момента да отпадне, е един нонсенс. Той е една излагация на нашия парламент, защото отменя основен принцип в търговията в света от векове – Фондовата борса.
Този текст не е решение на въпроса, който Вие поставяте. Нека да го махнем, защото, пак казвам, излагаме се. Не може просто българският парламент да отмени Фондовата борса в една нейна част – механизмът, при който всеки един може да купи акция в рамките на Фондовата секция – една акция, един човек, след което да я продаде след 15 минути, но тази транзакция да бъде регистрирана и да се получи проблем, и тогава да потърсим механизъм. Може би има други механизми, но те със сигурност не са свързани с ограничение на компаниите, които са публични и се листват на Фондовата борса. Просто двете неща нямат никаква връзка.
Така че този текст със сигурност трябва да отпадне. Ако не тук, той ще падне на Конституционен съд, може би при процедура пред Европейската комисия. Не съм чул да има държава, която да е ограничила търговията и дружествата, които оперират свободно на Фондовата борса, да изисква от тях – акционерите, да ги контролира. Няма как едно публично дружество да контролира акционерите си. Просто няма такъв механизъм на борсата, щом се търгува на борсата... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стоилов, разбирам Вашето желание да се опитате да намерите някакъв компромисен текст с евентуално ограничение за това доколко процента собственост на офшорни дружества могат да бъдат изключени от правилото на закона, когато става въпрос за публични дружества.
Не съм съгласен обаче с края на Вашето изказване, че едва ли не на Фондовата борса, на капиталовия пазар самият капиталов пазар било свърталище на финансови спекуланти. Това е изключително несериозно. Ние трябва да уважаваме капиталовия пазар не само в България, а във всяка една държава, още повече в България, тъй като този капиталов пазар в България липсва. Той е в зародиш, той страда през последните 5 – 6 години.
Имаше един добър период през 2007 – 2009 г., когато растежът на икономиката в известен смисъл се дължеше и на добре развиващия се капиталов пазар, защото той е един от основните източници за финансиране на дружества в развития свят. Така че ние, първо, трябва да не говорим за капиталовия пазар в света като за свърталище на финансови спекуланти, а да го разглеждаме като един от най-мощните източници в развития свят за финансиране на икономиката. Това е капиталовият пазар.
Инвестициите в публичните дружества, набиране на капитал през Фондовата борса в България за инвестиции в земеделска земя дава възможност на всеки, който има спестявания – пенсионни фондове, физически лица, юридически лица, да закупят акции кой колкото може и благодарение на доброто управление на активите на тези публични дружества – да получи някаква доходност. А прозрачността в публичните дружества, благодарение и на работата на Комисията по финансов надзор, е много по-голяма, отколкото прозрачността на което и да е друго дружество в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоилов, с цялото си уважение към Вас имам много конкретен въпрос.
Вие, господин Стоилов, за мен сте грамотен юрист. Видяхте всичко това, което стана; видяхте спада, да не кажа срива, на Фондовата борса – с повече от 100 млн. лв. Ако сте смятали, че това е проблем, щяхте да внесете Вашите промени, които решават казуса, да кажат: „Недопустимо е да загубим 100 милиона национално богатство”, и да кажете: „Ето, аз съм внесъл предложения, които са по-добри от Вашите”.
Но фактът, господин Стоилов, че БСП и ДПС нищо не сте предложили, Вие нищо не сте предложили, не е случайно. Когато един грамотен юрист като Вас нищо не е предложил, за мен това означава, че на Вас Ви е харесал спадът на Фондовата борса, харесала Ви е претърпяната загуба на пенсионните фондове и не сте предприели действия. Така го разбирам аз. Иначе безучастно да гледат компетентни хора – няма друго обяснение.
Фактът, че БСП и ДПС нищо не предлагат означава, че желаят тенденцията на спад да продължава. Затова и нищо не сте предложили.
Какъв е рискът, ако сега отложим решението? Същественият риск е следният. Ситуацията на несигурност ще продължи. Ако тази ситуация на несигурност продължи, колеги, има риск част от тези публични компании наистина да продадат земята, самите компании да бъдат продадени на по-ниска цена, да се оттеглят част от тях, ако искат, от Фондовата борса и въобще ситуацията на несигурност да продължи.
Аз Ви призовавам към следното. Тук, господин Стоилов, няма две тенденции, няма две лобита, има хора, които зачитат правилата и не искат да се намесват – ние не искаме да се намесваме на капиталовия пазар. Има хора, които искат да се намесят, да свалят цената на земята и да позволят някой да я купи. Това е основната Ви грешка в изказването – няма две лобита. Има единствено хора, които искат правилата да се спазват, и има хора, които искат грубо да се намесят на капиталовия пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви, господин Димитров – 20 секунди просрочвате.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Мисля, че репликите не опровергаха моята теза.
Господин Станимиров ни предлага сега да отменим текста, а след това да търсим по-добро решение, но познавайки сегашното мнозинство, смятам, че то няма да предложи по-добро решение, то няма да предложи никакво решение! Ще каже, че нещата така са най-добре. От тази гледна точка смятам, че наличието на текст, който въпреки че предизвиква проблеми и спорове, е по-добрата предпоставка, за да се намери балансирано решение, отчитащо всички проблеми, които обсъждаме.
По отношение възраженията на господин Добрев, те бяха повече идеологически. Ние тук имаме различия до каква степен е благотворна ролята на финансовия капитал. Нека да си спомним само за финансово-икономическата криза преди няколко години. Тя в голяма степен опровергава това, което казвате.
Аз не отричам съществуването на финансовия капитал, но не сте ли забелязали, че неолибералният модел, при който финансовият капитал все повече доминира над реалната икономика, не води до траен интерес в този, който е кредитор или инвеститор, влагайки пари, да изчака определено време и да постигне печалби от развитие на някакви стоки или услуги. Този капитал е толкова подвижен, че в много случаи има интерес да изтощава и да присвоява това, което произвежда реалната икономика, търсейки най-бързите печалби. В случая според мен това вече е факт, признат от много не само леви, но дори и от либерални до вчера икономисти.
По отношение на репликата на господин Димитров, вижте, ако искате от нас, като опозиция, да решим преобладаващата част от възникващите законодателни проблеми, благодаря за признанието, но не смятам, че Вашата роля на реформатори е да ни говорите за някакви реформи от трибуната, а ако погледнем в законодателната програма от изминалите месеци, да видим, че там няма реформи, поне такива, които водят до подобрение на основни системи.
Затова според мен съм длъжен, най-малкото като заместник-председател на Народното събрание и народен представител, да поставя като критерий прилагането на Правилника на Народното събрание.
Аз не оспорвам необходимостта да се поставя въпросът какви са правилата за функциониране на капиталовия пазар. Ако ние обаче, като народни представители, кажем, че правилата за нашата работа стоят по-ниско от правилата, по които функционира Фондовата борса, значи тук трябва да дойдат други хора, а Вие да отидете на Фондовата борса. Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Стана сериозна и дълга дискусия, с доста политически отклонения по една много сериозна тема. Дебатът стана по причина, че това, което става днес, е верижна реакция.
В поредица от няколко закона в продължение на няколко месеца Парламентарната група на Движението за права и свободи защитава политика, която започнахме да защитаваме от миналия парламент – искаме чрез законодателни промени, чрез нови закони и промени в старите, да ограничим участието на офшорните компании в българската икономика. Започвам от там, защото за това става въпрос.
За да обясня на колегите, които не са били в предишния парламент, а и на тези, които са били, но са забравили, да кажа, че става въпрос за последователна наша позиция, съобразена с дебата в Г-20 и в Г-8 за ограничаване на влиянието на офшорните компании върху икономиките на страните от Европейския съюз, и не само поради три фактора: пране на пари, избягване на данъчно облагане и в крайна сметка ощетяване на националните бюджети на страните. Дали го правим правилно и последователно, или не, е въпрос, който ще кажат юристите и бизнесът. Аз съм убеден, че имаме грешки. Убеден съм, че много сложната материя изисква много време и последователност в действията. Имаме ли обаче последователност, имаме ли съгласие по тази тема? Защото в Европа и в развитите индустриални държави съгласие по тази тема вече има.
Тук става въпрос за следното. През месец февруари приехме в Закона 00за собствеността и ползването на земеделски земи забрана офшорни компании да притежават земеделска земя. Те могат да притежават, ако разкрият действителния си собственик. Те могат да участват на Фондовата борса, могат да купуват. Няма да сринат Фондовата борса. Да кажат обаче кой е собственикът. Дали сме закрепили това законодателно право аз не споря, но че това е целта на Парламентарната група на Движението за права и свободи декларирам тук, пред Вас.
Ние не искаме да сриваме никакви борси, най-малко пък Българската фондова борса. Да не говорим за пенсионните дружества, при които няма нито една офшорна компания. Ако те са купили от инвестиционни компании, които притежават земя и в тях има офшорни компании, да бъдат така добри самите инвестиционни компании да поискат от офшорните компании да разкрият действителния си собственик. Ние искаме яснота.
Колеги, участието през Фондовата борса в купуването на акции от инвестиционни компании, които притежават земи... (Реплика от дясната част на залата.) Да, господин Караджов, зная за какво става въпрос. Много добре зная за какво става въпрос!
...е начин, един от главните пътища за пране на пари. Ние трябва да разрешим въпроса, казуса, така че да пресечем, да не правим срив на Борсата, да не пречим на инвестиционния процес, да пресечем един от главните пътища, по които се перат пари. Офшорна компания отива на Борсата и купува акции от инвестиционна компания, която има земи, и то много. Това са сигурни инвестиции, защото цената на земята се покачва. Тук беше изнесена цяла лекция от господин Байрактаров на тази тема. О’кей, нямаме нищо против, но какво правим с това общо наше намерение – да ограничим участието на офшорните компании в българската икономика, особено в онези сектори, които са чувствителни за всички нас и касаят огромен публичен интерес?
Ако текстът не Ви харесва, не е точен, нека да го променим, да променим друг закон! Тази обаче последователна позиция със законови еквилибристики, която Реформаторският блок – простете ме, колеги – правите тук от месец февруари насам: през месец февруари не Ви мина предложението санкциите да бъдат за по-дълъг период; тези компании имаха време да разкрият истинския си собственик; сега в петък приехте да се удължи срокът за глобите, за да може сега да минат тези промени в Закона и да се разреши на офшорните компании да купуват. Това е еквилибристика. Ние сме в абсолютното си основание да смятаме, че или стоите зад компаниите, които не са разкрили собственика си, или самите Вие сте в тези компании. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Славов, втора реплика – Кирилов, трета реплика – Добрев.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Цонев, на практика, ако искахте да направите действащо ограничение за офшорните компании, трябваше да го запишете в Закона за офшорките, а не да се пише в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Само че това, което Вие сте записали в Закона за офшорките, не е ограничение за офшорните компании, а всъщност сте им дали привилегия, като прочетете чл. 4, ще видите какво пише там, Вие тук го засегнахте – като обявят, че така наречените „крайни собственици” могат да купуват земеделска земя. Това е една привилегия, която там сте им уредили, за която може да се твърди, че това е специален закон по отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и че тези компании на това основание биха могли и при сегашната уредба да купуват.
Това, което е направено в момента с тази действаща разпоредба в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е да удари всички други бели компании, включително които се търгуват на Българската фондова борса, и те на практика да пострадат. Това се опитваме да направим от Реформаторския блок – да спрем тази невероятна щета, която ще бъде нанесена на целия сектор, на всички собственици на земеделска земя, които биха искали може би в някакъв момент да си я продадат на пазарни цени, а не на сринат пазар и на незнайно кой, както стана дума, или по-скоро на знайно кой. Това е голямата разлика и начинът, по който трябваше това да се направи, ако наистина бяхте имали добрите намерения, които заявихте. На мен обаче ми изглежда, че целта всъщност е била друга.
И това, с което завършвам, за което стана неколкократно дума по отношение на процедурата, говорихме с колеги от Правната комисия и ни обърнаха внимание, те са изброили поне 14 решения на Конституционния съд, който допуска подобна законодателна техника. Това за мен е абсолютно достатъчно и успокоително, за да можем в рамките на тази процедура да спрем тази невероятна щета, която иначе щяхме да причиним на целия този сектор, на всички тези бели компании, които се търгуват на Фондовата борса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Втора реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз искам да върна дебата към Закона за офшорките. Този дебат го водихме заедно с Вас тогава. Вие бяхте вносител на Закона за офшорките, заедно с колега народен представител. Тогава от тази трибуна аз изказах резервата точно по режима на изключение, установен в чл. 4. Признавам и сега го потвърждавам – тогава убедихте и залата, и мен убедихте в това, че след като едно дружество е листвано на Фондова борса, след като е изпълнило изискванията да издаде проспект, след като е открило и поддържа активно данните за акционерите и за инвеститорите в него, то е прозрачно дружество. Тогава подробно коментирахме хипотезата какво ще стане, ако някой иска да саботира едно нормално публично дружество като му купи една акция чрез офшорна компания. И казахме, че това застрашава режима на публичния пазар, което е вярно.
Няма да чета разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Офшорния закон, но твърдя, че там е материалното правило, там е изключението.
Когато в Правната комисия дойдоха представители на Световната банка, представители на асоциации на публични дружества, за да обясняват какъв е този проблем, аз им казах: „Такъв проблем няма, защото колегата Цонев го реши на времето в миналия парламент и има изключителна хипотеза, която е предвидена в закона и тя действа”. И в дебата миналата седмица поверихме действието на изключението по отношение специално на земеделски земи.
Моето правно мнение е, че то действа. Действа, но очевидно не е достатъчно ясно. След като имаме срив на Фондовата борса, след като дори публични компании започнаха да отчуждават земеделска земя само и само да не попаднат под забрана, затова е необходима уточняваща норма. Това е уточняващата норма в конкретния Финансов закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колега Добрев – трета реплика, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Цонев, похвални са усилията Ви в посока ограничаване на офшорните дружества в ролята им в българската икономика. За съжаление обаче, както по отношение например забраната за участие в концесионни процедури, недаване на лицензи за износ на оръжие – законът, който приехме миналата година, друг е въпросът дали всички членове в този закон са еднозначни и наистина ограничават тези дружества или има изключения, но, когато говорим за публични дружества, тези текстове изключително и само нанасят щети и нищо друго. Защото, както каза колегата Данаил Кирилов, един недобросъвестен купувач, който иска да притисне едно публично дружество, може да купи една акция за един или за два лева от името на офшорно дружество и тази публична компания да трябва да плати санкциите от стотици левове на декар за всички стотици хиляди декари, които притежава, и по този начин да изпадне в несъстоятелност и да трябва по най-бързия възможен начин да се освободи от активите. Така че по отношение на публичните дружества – тези текстове вредят и вредата е изключително голяма.
А по отношение на това защо споменахте, че имало срок, в който трябвало публичните дружества да обявят реалните собственици на акционерния им капитал, знаете, че това не може да стане, какъвто и срок да поставим, защото тези реални собственици се менят всеки ден или всеки час. Това е принципът на функциониране на капиталовия пазар. В Българската фондова борса се сключват сделки постоянно и постоянно акции от тези публични дружества ще преминават от един ръце в други. В момента, в който се издаде справка за реалните собственици, един час по-късно тази справка вече няма да е актуална. А информация във всеки един момент за това кои са собствениците е на разположение в централния депозитар. Инвестиционните посредници, които извършват сделката от страна на инвеститорите на Българската фондова борса имат целия набор от документи за произход на средствата и за собственика, за купувача на акциите в това публично дружество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Дуплика – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, всъщност трите реплики върнаха дебата там, където му е мястото – по темата и по начина как да решим проблема. Аз съм благодарен на колегите, даже не бих възразил на нито една от репликите по същество. Въпросът обаче е как правим това процедурно, какво постигаме с един ход и каква врата отваряме със същия ход?
Да, има проблем как да покажем собствеността, действителния собственик на офшорна компания, когато тя играе на Фондовата борса и купува акции от Фондовата борса. Затова предвидихме това изключение в Закона, което е в чл. 4, ал. 1, както правилно отбеляза господин Кирилов. Тогава даже бяхме атакувани за това изключение и се налагаше в залата аз да обяснявам, че ще сринем Фондовата борса, ако го няма това изключение. И сега чувам тук от колеги, новопристигнали в българския парламент, да са добре дошли и да се изявяват все така добре, че ДПС искало да срине Фондовата борса. Не, това изключение беше направено точно за това – за да не нанесем тежък удар върху Фондовата борса.
Но проблемът е, че трябва да има механизъм и докато този механизъм не го намерим реално, волята на всички ни е да е ясна собствеността върху земеделските земи.
Ако, господин Добрев, инвестиционният посредник знае крайния собственик от името на който купува, обявява го, няма проблем. Няма никакъв проблем тогава. (Реплики от народните представители Делян Добрев и Мартин Димитров.) То се върти, но винаги го прави инвестиционен посредник. И той като е сключил договор с въпросната офшорна компания, той може да знае и трябва да знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля без диалог в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И трябва да знае кой е действителният собственик, защото му е поръчал да купи акции от Фондовата борса, които влизат в общия обсег на забраната. Той трябва да знае и трябва да го прилага. Въпрос на прецизна техника е в законодателството, ако трябва да го променим, но е въпрос на обща воля да не позволяваме това. Има начин това да се случи. Говорим за едно и също нещо, обаче го правим по различен начин. И с това, което искате в момента да направите, отваряте вратата широко – никой да не казва кои са офшорните компании. За какъв произход на средства става въпрос за офшорните компании? За какъв произход на средства? Там никой не може да покаже и да докаже произхода на средствата. И Вие го знаете чудесно.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Не става въпрос за това.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да не политизираме проблема, да се конкретизираме върху това, че има обща воля това да се случва по един прозрачен начин. Има начини. Да, трудно е. Трудно е, защото сме новатори в тази област, може да се каже в Европа и в света. Ние сме една от страните, които се опитват да прилагат подобен тип законодателство и ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямаше да правя изказване, но последното, което каза господин Цонев, ме провокира.
Господин Цонев, Вие твърдите, че ние не забраняваме и не глобяваме, ако има собственост на офшорни дружества в публичните компании, а по-скоро го правим, ако те не са обявили кой е собственикът на офшорното дружество. Но това не е така. Това не е така!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това е в общия закон!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е в общия закон, но в момента не говорим за общия закон от миналата година... (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Значи Вие не говорите по темата.
Говорим за конкретното предложение, което разискваме в днешния ден.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Колега, за това бяха репликите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Цонев, ако обичате, без реплики. Моля Ви.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Конкретното предложение казва, за да е ясно на залата: ако има офшорно дружество, собственик дори на една акция в публичното дружество – от общо 10 или 20, или 50 милиона акции само една, това дружество дължи глоба в размер, ако не се лъжа, на 100 лв. на декар за всички декари, които дружеството притежава – 100, 200, 500 хил. декара и така нататък. Всеки от Вас може да изчисли каква щета може да нанесе закупуването на една акция от 1 или 2 лева на публичното дружество от името на офшорна компания.
Тук не става въпрос за разкриване на собствеността на офшорната компания – става въпрос за обща забрана или превантивни глоби, така че да не могат, дори една акция в офшорно дружество да бъде собственост в публично дружество в България. Знаете, че самите публични дружества няма как да ограничат кой купува техните акции, защото те се търгуват свободно на Българската фондова борса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Първа реплика – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Добрев, изглежда Вие не ме слушате внимателно. В дупликата си отговорих на репликите, които бяха по отношение на специалния Закон за офшорните компании. Така че говорих по темата на репликите.
Иначе в края на изказването си говорих точно по темата на Закона. И казах: как тълкувате изречението ми; като решавате този проблем, не отваряте ли вратата за офшорните компании да купуват и по-големи дялове земи, да купуват не 1%, не една акция, а 50, 100, 10 000, 100 000? (Реплики от десния блок.) Как не, като да?!
Точно по темата говоря и въпросът ми към Вас е: не отваряте ли вратата, като решавате това? Имах предвид точно това, което Вие казвате.
Ако трябва да го решим, отправям този апел към Вас – дайте да прецизираме текстовете и тук, и в Закона за земеделските земи, и в специалния Закон за офшорните компании, да уеднаквим режима, да потърсим контрол, но едновременно с това да не спираме участието. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля за тишина в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако е ясна собствеността, ако е ясен крайният собственик на офшорната компания, ... (Оживление и шум от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги от ДПС, ще Ви помоля за тишина в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: ...е трудно да бъдат изпирани пари по този начин, е трудно да бъдат укривани данъци по този начин!
Неслучайно ние забраняваме до разкриване на действителния собственик в основния закон. Същото важи и в другите закони. Основният Закон за офшорните компании се явява специален по отношение на темата.
Така че нека да се съгласим за това, че тук отваряме тази врата! Да променим законодателството и да го направим действащо! Да свършим и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Втора реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Добрев, Вие опитахте да обясните нещо, но не знам дали стана ясно. От дебата, който се води днес, излиза едва ли не, че ако една офшорна компания разкрие своята собственост или е купила акции в публична компания, глобата отпада. Така излезе от направеното изказване.
Истината е, че глобата подлежи на плащане – 100 лв. на декар първия път, при повторно нарушение става въпрос за 300 лв. на декар.
Колеги, искам да Ви питам още веднъж, и Вас, господин Добрев. Този пожар е налице – вече загубихме 100 млн. лв. национално богатство, и повече. За това става въпрос.
И Ви питам, сега да казвате на пенсионните фондове, които са загубили част от нашите пенсии, те са загубили част от пенсиите на българските граждани: да помислим, да анализираме, да вземем някога мерки и да продължим да разсъждаваме?!
Уважаеми колеги, кое Ви е по-спешно от това? Кажете кои са Ви по-спешните въпроси, които имате да решавате, за да решим този въпрос днес?
И към Вас, господин Добрев: имаме ли днес, утре по-спешен въпрос да решаваме като Народно събрание? Къде другаде губим повече от 100 млн. лв.?
Очевидно нямаме толкова спешни въпроси за решаване.
Колеги, вече стана ясно, че можем да разчитаме на тази тема, живот и здраве, на гласовете на тези хора, които не искат българската земя да бъде разпродадена набързо и евтино! За това става въпрос. Всяко отлагане работи за тезата на хората, които принуждават тези публични компании да продават, за да може някой да купува! За това става въпрос. Нямаме по-важен, по-спешен, по-тежък въпрос от този! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, моля за тишина в залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, призовавам Ви да не слушате процедурните хватки, процедурните трикове. Има колеги, които са корифеи на процедурни хватки в този парламент. Те само това правят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да гласуваме и да решим, за да кажем: „Днес решихме един сериозен проблем на България заедно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Димитров, ще започна с Вас – отзад напред. И Законът за енергийната ефективност не е за подценяване – шеста точка в Програмата за тази седмица.
Съгласен съм с Вас, че въпросът трябва да се реши по най-бързия възможен начин.
По репликата на господин Цонев, въпроса му към нас дали не отваряме вратата прекалено широко – всъщност ние затваряме една врата, която беше отворена през февруари месец – полуотворена миналата година и доотворена през февруари месец с въвеждането на санкциите. Отворената врата, която даде възможност на недобросъвестни играчи в българската икономика да изнудват публичните дружества.
Това е вратата, която се отвори през февруари месец, и Ви казах как – с 1 или с 2 лева. С 1 – 2 лева покупка на акция в публично дружество от името на офшорна компания можеш да я изнудваш тя да си продаде земята на безценица, защото я грози заплахата от санкция в размер на десетки или стотици милиони левове за това, че е нарушила българското законодателство.
Така че ние не отваряме врата – затваряме една врата, вратата, която даваше възможност да се изнудват български публични дружества през миналата година и повторно през февруари месец. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
За изказване – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние трябва да подкрепим това предложение, което сме внесли от Реформаторския блок – то е належащо.
Ще Ви дам конкретен пример, тъй като се каза – една акция, глобата стана на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, колеги, не напускайте залата – още не е обявена почивка. Моля Ви.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Имахме среща в Народното събрание с Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които дадоха конкретен пример: чуждестранен инвеститор, който притежава акции на стойност 356 лв. – дружеството ще бъде глобено с 22 млн. лв.!
Очевидно е, че ние трябва да спрем това безумие. Това е в подкрепа на борсата – не е в подкрепа на конкретни дружества, защото ако остане в сила текущото предложение, можем да сринем цялата борса.
В петък тук се спекулираше, че сме гласували свързано със Закона за земята. Просто там удължихме срока – от 1 май на 1 октомври. Не сме дискутирали за глобите, за които става дума в момента. Тези глоби трябва да бъдат отменени.
Призовавам всички колеги, не само от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и от ГЕРБ, не и от БДЦ, и от АБВ: тъй като виждам, че кръгът Орешарски подкрепя и се бори в една посока, която трябва да спрем. Във всички случаи трябва да бъде подкрепено това предложение, за да не се получи срив на борсата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене.
Моля да напомните на ораторите, особено тези, стоящи в дясната част на залата, че при изказвания тук са длъжни да декларират и конфликт на интереси.
Бележката ми съвсем не е случайна. От встъпителните декларации на господин Славов и господин Станимиров виждам, че имат акции, които се търгуват на Българската фондова борса. (Възгласи от БСП ЛБ: „Опааа!”.)
Нещо повече, господин Станимиров има акции в „Адванс Терафонд” и „Адванс Инвест”. (Оживление, шум от БСП ЛБ и ДПС.)
Моля да излязат тук и да обяснят защо не са декларирали този конфликт на интереси. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
11,30 ч. е – обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата. Времето, определено за почивка, изтече.
Колеги, има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Преди това, има искане за лично обяснение по повод процедурата, която е взел господин Анастасов.
Слушаме Ви.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Длъжен съм да отговоря, защото очевидно, когато аргументите свършват, се търсят някакви спекулации от ДПС, за да се чувстват... (Шум и реплики от ДПС.)
Слушайте внимателно. Ето, виждам, и господин Анастасов вече е в залата. Слава Богу, този път не ни чете онзи списък.
Аз ще Ви отговоря много точно. Господин Анастасов и колеги от ДПС, не, не притежавам акции в дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които търгуват със земеделска земя и са листвани на Българската фондова борса. Ето, ясно Ви го казах.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, от място): А в Първа инвестиционна банка?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Но Ви обръщам внимание, че всъщност коректното поставяне на въпроса щеше да бъде да кажете нещо за офшорните компании. Там нищо не казвате. А класически пример в случая за конфликт на интереси би бил казусът Бисеров, от който разбираме, че е имало нещо с офшорни компании. (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.)
Коментира тук господин Цонев офшорни компании, а Вашият довчерашен съпартиец се оказва не само че е имал явни участия, но дори не ги е декларирал. Ето, това е класически пример за конфликт на интереси, което Вие не казахте. (Шум и реплики от ДПС.) Мисля, че Ви разбрахме много добре. (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате изказване по същество? Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, от място): Не изказване, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква процедура? По начина на водене? Но ако не е по начина на водене, ще Ви отнема думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Председател, в рамките на процедурата няма как да не отговоря на нещо, за което стъпвам на факти. В декларациите, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, предупредих Ви. По повод на Ваша процедура, където поименно е споменато името, става народен представител... (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.)
Така съм информирана, аз не бях в залата. (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.) За нея говорим. Именно в тази връзка той имаше право на лично обяснение. След това лично обяснение няма каква процедура да вземете, освен да Ви дам думата за изказване по същество.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имайки предвид преждеговорящия, за пореден път спомена нещо, което няма общо с истината.
Господин Славов, кое е вярно? Това, което сте посочили в декларацията си пред Сметната палата, че имате акции в една банка, няма да упоменавам коя, която се търгува на Българската фондова борса – току-що казахте, че нямате такива акции, или нещо ново казахте предвид това? (Реплика от народния представител Петър Славов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля не се репликирайте взаимно от място и извън правилата на Правилника.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Казахте, че нямате акции и нищо, което се търгува на Българската фондова борса, което, както виждаме, не отговаря на истината. Кое е вярно? Това, което казахте току-що, или това, което сте посочили в декларацията си? (Реплика от народния представител Петър Славов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Анастасов? (Реплика.)
Приключихме с личните обяснения, минахме към изказване. В момента сме в процедура – реплика към изказване? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата по същество? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
За пореден път призовавам народните представители в залата.
Квесторите, моля за помощ!
Събираме се към момента, сега ще минем към гласуване.
Процедура – господин Ананиев. (Шум и реплики.)
Момент, да видим дали е свързано с гласуването.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Имайки предвид колко е важно това гласуване, предлагам поименна проверка, за да се съберем всички и да видим кой как ще гласува. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поименната проверка се иска при предстоящо гласуване с оглед проверка на кворума. Оспорвате наличие на кворум ли в момента?
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще стане ясно при първото гласуване. Ако няма кворум, ще преминем към поименна проверка.
По реда на направените предложения, госпожа Ахмедова предложи ал. 2 в редакцията на § 60 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ахмедова.
Гласували 133 народни представители: за 44, против 75, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Бъчварова, която предложи разделно да гласуваме ал. 1 и ал. 2 на § 60.
Поставям на гласуване процедурното предложение за разделно гласуване на двете алинеи.
Гласували 137 народни представители: за 48, против 69, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Процедура – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател! Колеги, процедурата ми е за прегласуване. Защо сте против разделното гласуване? Искате да скриете лобисткия си напън зад общо гласуване? (Реплики в ПФ.) Точно това правите в момента. Бъдете доблестни и смели. Кажете: „Прави сме. Ще гласуваме за лобисткия текст отделно”, за да не оправдаете лобисткия си напън с други разпоредби в закона. Защото за българското общество стана ясно, че първият ярък лобистки закон, зад който стоят офшорки или хора, които стоят в офшорки, след малко ще стане факт.
Благодаря. Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението за разделно гласуване на ал. 2 от останалия текст на § 60.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 54, против 73, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 60 по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 90, против 36, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение на народния представител Диана Йорданова за създаване на § 60.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 61:
„§ 61. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, в чл. 13, ал. 3 думите „чл. 8, ал. 1” се заменят с „чл. 8, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 61 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието, а с това на второ четене и целият Законопроект.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Две процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя две процедурни предложения за удължаване на срока за представяне на предложения между първо и второ четене на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е относно Законопроекта за Европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г. Предложението е срокът да бъде удължен със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно предложение? Няма.
Гласуваме предложението за удължаване на времето за предложения от народни представители по този Законопроект между първо и второ четене.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втората процедура е също на основание чл. 80, ал. 1 и се отнася за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г. Предложението е срокът да бъде удължен с 14 дни.
И на двата законопроекта, които предложих, срокът им изтича в днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище по втория законопроект? Няма.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на срока по втория законопроект с 14 дни.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 31 ЯНУАРИ 2015 Г.
Господин Симеонов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание мотивите към Проекта на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
„Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. е създадена с решение на Народното събрание на 19 февруари 2015 г. и е със срок на действие два месеца.
Комисията проведе редица заседания, на които се приеха решения за изискване на информация и изслушване на различни държавни органи и заинтересовани юридически лица. По предварително зададени въпросници бяха изслушани ръководствата на НЕК, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Енергийния системен оператор, ДКЕВР/КЕВР, ДНСК и Министерството на енергетиката.
За периода на действие Комисията се запозна с процеса на регистрация, узаконяване, присъединяване, експлоатация и заплащане на произведената енергия на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Установени бяха голям брой нарушения на законовата и нормативна уредба, регламентираща тяхната дейност, както и в дейността на държавните институции, отговарящи за контрола им.
С оглед на огромния обем информация, която трябва да бъде обработена, както и изпълнението на останалата част от възложената на Комисията за изпълнение задача, времето, определено за работата на Комисията за нас безспорно е недостатъчно.
Предстои проверка и оценка на работата и на останалите производители на електрическа енергия, участващи в енергийния микс на регулирания пазар, а именно „ТЕЦ Марица изток 1” – Ей и Ес”, ТЕЦ „Марица изток 3” – „Контур Глобул”, ТЕЦ „Марица изток 2” – държавната, АЕЦ „Козлодуй”, заводски централи ко-генерации, както и водноелектрическите централи.
С оглед изложеното предлагам удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. до 30 юни 2015 г.”
На Вашето внимание предлагам
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. до 30 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по мотивирания и представен в пълнота Проект на решение? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от нашия Правилник моля да гласуваме за допуск в залата на Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Лъчезар Борисов – началник отдел дирекция „Индустриално отношение и управление на държавното участие” от Министерството на икономиката; от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 1 има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Чета предложението, което не е прието:
„Параграф 1 се изменя и придобива следната редакция:
„§ 8. (1) За приватизационните договори, по които има неизпълнени в срок задължения от страна на купувачите по приватизационните договори, притежаващи повече от 50 на сто от капитала на приватизационното дружество. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача.
(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 могат да отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизационното дружество в случаите на ал. 1.
Създава се нов § 2 със следното съдържание:
В § 8 се създава нова ал. 3:
„(3) Законните ипотеки и наложителните обезпечителни мерки върху имуществото на приватизирани дружества за неизпълнение на задължения на купувача по приватизационни договори, притежаващи по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество се заличават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 след поискване от страна на заинтересованите лица.”
Параграф 2 се преномерира и става § 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
Променя § 1 и той добива следната редакция:
„§ 8. (1) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения от страна на купувачите по приватизационните договори, притежаващи повече от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача.
(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 могат да отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество в случаите на ал. 1.
Нова ал.3:
„(3) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения от страна на купувачите по приватизационните договори, притежаващи по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на купувача.”
Нова Ал. 4:
„(4) Законните ипотеки и наложени обезпечителни мерки върху имущество на приватизирани дружества за неизпълнение на задължения на купувачи по приватизационни договори, притежаващи по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество се заличават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 след поискване от страна на заинтересованите лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
„1. Параграф 1, който се отнася до § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ( обн., ДВ бр. 72 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2008 г. и бр. 18 от 2010 г.) придобива вида:
„§ 8. (1) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения от страна на купувач, притежаващ повече от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, предприемат действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача. Когато купувач притежава по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, действията по предходното изречение се предприемат само по отношение на имуществото на купувача.
(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество в случаите на ал. 1.
(3) Законните ипотеки и наложени обезпечителни мерки върху имущество на приватизирани дружества за неизпълнение на задължения на купувач по приватизационни договори, притежаващ по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество се заличават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 по искане от страна на заинтересованите лица.”
2. Създава се нов § 2 със следното съдържание:
„§ 2. В §11д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби да отпаднат думите „могат да”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Създава се нов § 2:
„§ 2. В § 11д от допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се създават ал. 3 и 4:
„(3) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на купувача, в това число върху акции и дялове на купувача в приватизираното дружество.
(4) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 могат да отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на купувача, в това число върху акции и дялове на купувача в приватизираното дружество.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Между другото, искам да отбележа, че съм изключително доволен, че промяната на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се случи точно след разгорещения дебат по предходния Законопроект. Между другото, огледайте се сега, колеги, и вижте къде са така наречените „патриоти” от ДПС.
Господин Стоилов, Вие много добре знаете за какво става въпрос. Питам: къде са и Вашите „патриоти” от БСП? (Реплика от заместник-председателя Янаки Стоилов.) Питам Ви наистина, защото ние сме разговаряли с Вас и сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате изказване. Въпросите и питанията са към членовете на Министерския съвет.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Разбрах Ви, госпожо Председател. Вие, ако много спазвахте Правилника, щяхте да наложите едни сериозни наказания на онази госпожа с двата пръста чело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А преди това трябваше да наложа също толкова сериозни по времето на едно изявление от името на парламентарна група.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, отмяната на § 8 от Закона на първо място оставя българската държава без никаква възможност и без никакъв инструментариум за защита на държавните интереси. Пълната отмяна на § 8 означава, че само на първо четене България да загуби около 200 млн. лв. Да, знам, че се спекулира, че има решение на Европейската комисия. Именно поради тази причина аз съм внесъл предложения, с които да се вземат наистина основателните забележки на Европейската комисия и в същото време да се остави възможност държавата да защити своите интереси.
Едва ли е нужно да Ви припомням, колеги, че най-чувствителният момент в новата история на България е именно криминалната приватизация, която се осъществи през последните 25 години, и разграбването на милиарди левове под формата на активи, които държавата разпродаде по един изключително криминален път, обслужвайки за пореден път олигархични и мутренски интереси. Огромна част от тези активи, под формата на приватизационни сделки, дори не са заплатени. От тях дори не е влязъл един лев в хазната, респективно в така наречения „Сребърен фонд”, защото парите от приватизация трябва да отидат в Сребърния фонд и за пореден път да помогнат на българските пенсионери да получат една достойна пенсия. Като казвам „българските пенсионери”, казвам нашите майки и бащи.
Ако Вие днес гласувате против предложените промени в § 8 от името на Патриотичния фронт, това означава, че Вие гласувате срещу собствените си майки, бащи и пенсионери и срещу интересите на българската държава и на българския народ.
Именно поради тази причина тези така наречени „псевдотурски патриоти” днес ги няма сега в залата. Ето, техните места са празни, защото тях ги интересуват само далаверите, интересува ги как и по какъв начин да бъде обезкървена икономиката на българската държава, интересува ги как българският народ да бъде много, много беден и, ако има как, да бъде капсулиран по нечии планински баири. Ето това ги интересува тези и затова сега ги няма тук да защитават българският интерес. Това е истината! Така че бъдете разумни.
Призовавам Ви да подкрепите направените предложения от Патриотичния фронт в мое лице, защото те защитават българската държава, защитават българските пенсионери. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще бъда по-конкретен от господин Байрактаров.
Предложенията, които са направени, са с много близко съдържание. Ще обоснова, без да го представям, защото беше вече прочетено от председателя на Комисията, предложението, което сме направили с мои колеги и което Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепи. Надявам се, че всички, които не са ангажирани с други, много важни въпроси депутати, включително и от нашата парламентарна група, ще бъдат, за да проличи този факт.
Но нека да видим как се стигна до въпроса, пред който сме изправени. След развихрилата се приватизация на предшествениците на днешния Реформаторски блок, след управлението на НДСВ и ДПС, които съвкупно оглозгаха до голяма степен българската индустрия чрез сключените приватизационни сделки, в много от тези договори бяха предвидени определени санкции за неизпълнение, но прилагането на тези санкции не беше гарантирано по никакъв начин. Дори, забележете, и нека ако някой може да опровергае едно изречение от това, което ще кажа по-нататък, да направи реплика, за да може тази дискусия да се задълбочи. По 2000 приватизационни сделки в последните години не са открити никакви документи. Разбира се, прокуратурата едва ли е завършила нещо, което може да каже, че някой е виновен – длъжностно лице, за това. По около други 7000 сделки такива документи има. В резултат на неизпълнението на поети обещания, защото много от тези договори са с ниски цени, защото в тях е предвидено било то купувачът да покрива натрупани задължения, да запазва работни места и други, невинаги пряко финансово измерими задължения, българската икономика е загубила около 150 хиляди работни места. Едва през 2006 г. – и това искам да го отбележа, с усилията на мои колеги успяхме да направим предложение, с което да бъдат въведени тези законни ипотеки. Това стана по време на управлението на така наречената „Тройна коалиция”.
Аз се гордея с тази инициатива, защото в резултат на нея от тези текстове, които сега трябва да бъдат отменени, българската държава е събрала около 500 млн. лв. Нека някой народен представител да каже с какво е допринесъл за финансите на българската държава. Става дума за стотици милиони левове. В резултат на сега отменения текст по груби сметки няма да бъдат събрани около 150 млн. лв. Допускам, че някои от тях са и несъбираеми, въпреки съществуващите ипотеки. Тоест, тази сума може да е по-малка от номиналната. Но с лековата отмяна на този текст днес българският парламент ще направи точно това. И дори там, където бяха положени усилия за консолидиране на някакво национално мнозинство, то се пропуква много лесно било под натиска на корпоративни интереси, било под аргументи, идващи от Европейската комисия или от някъде другаде.
Има даже образувано в момента и дело от името на състав на Върховния касационен съд пред Конституционния съд, което е с приблизително същите мотиви, каквито и процедурата, течаща пред Европейската комисия.
Няма да навлизам в прекалена казуистика, но изглежда някой се опитва да ни убеди, че може да има пазарна икономика, в която едната страна не изпълнява задълженията си. Това опорочава самия смисъл, защото по същество е вид държавна помощ. Отпадането на тези обезпечения казва, че този, който не ги изпълнява, ще бъде подпомогнат от държавата. Нали същият Европейски съюз е против държавната помощ? Има ли кой от българските власти да обясни тези факти? Това ли е прозрачната икономика? Знам, че юридически има възможности да се атакува тази разпоредба, защото ипотеките са налагани не при сключване на договорите, които е било с пълното право на държавата или на нейните органи, но тези органи в много случаи продължават да представляват интересите на частни лица, а не на българското общество. Това беше част от дискусията каква да бъде ролята на прокуратурата по отношение на някои гражданскоправни сделки.
Така че има основание да се претендира, че държавата се оказва в едно по-добро положение, ако тя е единственият субект, който впоследствие може да налага обезпечения, в случая законови, за гарантиране на тези задължения. Но ако не е имало държава в определен период през последните години, значи ли да се откажем от такава и за в бъдеще? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че дотук ще спра, госпожо Председател. Ще имам възможност да се изкажа, надявам се, по темата във връзка с общата дискусия, тъй като използвах случая да обоснова моето предложение.
Накрая само, ако позволите да Ви призова, че решението, което се предлага от името на Комисията, на депутати в Комисията и което мнозинството не е подкрепило, е добрият изход. Защото там акцентът е поставен не върху имуществото на приватизираното дружество, а на акциите и дяловете на купувача – за да няма тази игра каква е разликата между купувач и дружеството, което той е купил. Така че ако искате национално решение, то е дадено, но не е подкрепено. Аз ще го подкрепя и мисля, че това е изходът от ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Реплики.)
На второ четене сме, дами и господа, няма вносители, има изказване в рамките на 5 минути по текстовете. Изказа се господин Янаки Стоилов в дебата, но не като вносител. Сега имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): За реплика! Благодарим за лекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бях длъжна да я направя, тъй като от казаното от господин Стоилов прозвуча, че сега си презентира предложението, след което ще се изкаже по същество. Това не е допустимо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Вие цитирахте едно конкретно дело, в което уважавана съдебна институция в България се обръща към по-висша, какъвто е Конституционният съд, и посочихте като основание мотив това, че те намират, че държавата се поставя в по-добро привилегировано положение като страна по договора, която може да измени законодателството.
Аз съм един от тези, които 2005 г. на най-висок партиен форум провокира участващата тогава в управлението партия да направи измененията от 2006 г. Мои съмишленици тогава бяха Руси Статков, покойният вече тогавашен председател на Комисията по икономика Николай Койчев и други народни представители. Ние разсъждавахме по друг начин – не че държавата си присвоява привилегировано положение, а като страна по един договор, в който нейният партньор е поел редица ангажименти и не изпълнява ангажиментите си по договора, държавата въвежда измененията от 2006 г. и то е за да принуди тази страна, която е неизправна по договора, да поеме отговорност.
Затова Ви моля, като цитирахте добросъвестно позицията на тази съдебна инстанция, да изразите и своето мнение. Аз не смятам, че държавата си е присвоила право, с което е нарушила договора, в който тя е страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Божинов, от уважение към съдебната власт и зачитайки нейната независимост, няма да се впусна в коментар на мотивите. Но искам да Ви прочета само един пасаж от тях, който е твърде красноречив: „Учредяването на ипотека по този ред е пречка за свободната стопанска дейност на всички физически и юридически лица, различни от неизправните купувачи по приватизационните договори, които са закупили акции и дялове от капитала на приватизираните дружества, разчитайки на доброто им имуществено състояние, а впоследствие законодателят ги е поставил в риск да понесат неблагоприятни икономически последици от провеждането на принудително изпълнение”.
Трогателно! А знаят ли тези хора, написали мотивите, че когато има неизпълнени задължения, купувачът няма право да прехвърля своите дялове и акции? И всеки, който ги придобива, трябва да провери тези обстоятелства. Това ли са добросъвестните последващи купувачи и загрижени инвеститори?
Тези въпроси трябва, уважаеми госпожи и господа, да се задават, а не да си играете на съдебни реформи, на конституционни упражнения, които не достигат до корена на проблемите. Защото в случая имаше работна група и в тази група, в която имаше представители на Министерството на икономиката, на Агенцията по приватизацията, и аз участвах, се стигна до цитираното накрая предложение.
Има ли някой който е в състояние да каже, че това решение не е юридическо защитимо и което икономически е необосновано? Или отново ще кажете: дайте да отменим сега текста, за да отговорим на критиката на Европейската комисия, после приемете нещо? Не Ви ли напомня много това на предната част от дискусията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм един от тези народни представители в групата, ръководена от Янаки Стоилов, която прави конкретно предложение, но понеже виждам, че Комисията категорично го отхвърля, тук, от трибуната, правя формално следното предложение: да отпадне § 1 от разглеждания Законопроект.
Мотиви. Уважаеми колеги, аз не знаех и не бях чел мотивите на тази съдебна инстанция, която сега цитира господин Янаки Стоилов, но някак си по интуиция, за да разбера кои са тези различни добросъвестни лица, веднага след гледането на първо четене на този Законопроект се обърнах с писмен въпрос към министъра на икономиката и енергетиката, който наблюдава дейността на Агенцията.
Моят въпрос беше относно разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за продажба на акции и дялове по дружества, закупени в процеса на приватизация от купувачи, неизпълнили своите задължения. Значи, ако има разрешение на Агенцията и има такива купувачи, които са различни от онези, които не са си платили договорите, има някакви такива различни добросъвестни лица.
Какво ми отговаря министърът – човекът, който е готвил отговора е тук в залата? Министърът ми отговаря, че съгласно разпоредбите на § 11 от Допълнителните разпоредби, цитира кога са приети, купувач, който не е изпълнил задълженията си по приватизационен договор за плащане на покупната цена – това, което господин Байрактаров изведе като приоритет, и това, което Вие, господин Стоилов, добавихте – и за неизвършване на инвестиции или за това, че не е уредил окончателно просрочени публични задължения на приватизираното дружество, или това, че не е изплатил трудови възнаграждения, или че не е запазил персонала и така нататък министърът ми отговаря следното: „Към настоящия момент след влизане в сила на разпоредбите на § 11 няма, не е давано разрешение за прехвърляне и придобиване на акции от такива дружества”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Значи, че не е имало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, не, благодаря Ви. Той каза, че по информацията, която...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой е той, след като за стенограмата не става ясно? Много Ви моля да спазваме правилата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Той – министърът Лукарски, ми отговаря, че според информацията, която Агенцията му е предоставила, няма такива сделки, в които тя да е разрешила и да са се прехвърлили акции на дружества, закупени от недобросъвестни лица. Вярно е, че министърът си е оставил тази врата, но аз приемам, че Агенцията най-добросъвестно е информирала своя министър.
Следователно, няма такива различни лица, след 2006 г., които са си купили акции по силата на свободното движение на капитали в Европейския съюз и на територията на България от неизкупени дружества, следователно остава една група от преди 2006 г. – лица, които може би са продали акции от такива дружества, които не са изплатили.
Обаче въпросът е дали това са различни лица, или са същите лица, които с други юридически лица са купили от себе си акции и дялове от тези, които не са платили, уважаеми народни представители? И ако – да, ние тези ли различни лица ще обслужваме с промени на българското законодателство? И докато това не се провери от конкретните случаи, които водят конкретното дело в България и са се жалвали в Европейския съюз, аз няма цена, на която да подкрепя на този привидно справедлив, необходим и адекватен на европейските ценности закон, защото според мен се крие поредната измама и аз ще гласувам „против”.
Предлагам да гласувате моето предложение за отпадане на § 1 – единствен, и да го обясняваме на европейските си партньори, които искат от нас – борба с корупцията, добра съдебна система, прилични практики и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Божинов, тъй като не съм убеден, че много от хората разбраха какво казахте, а то беше изключително смислено, затова Ви репликирам с една-единствена цел, а тя е следната – след като министърът Ви е отговорил по този начин възниква простичкият въпрос: първо, защо се внася Законопроект за отмяна на § 8 от Закона?
Второ, на какви документи се е базирала Европейската комисия, за да иска това нещо от нас?
Аз разговарях със служители от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и получих отговори, че те по никакъв начин не са били допуснати да защитят интереса на държавата. Единственият извод, до който стигаме, а предполагам, че и всички останали, е че това е просто една далавера в ущърб на българската държава и, пак повтарям, в ущърб на българските пенсионери. За пореден път искам да повторя, че тези пари отиват в Сребърния фонд именно за подпомагане на пенсионната система. Всеки, който гласува в подкрепа на пълната отмяна на § 8, фактически гласува срещу своите майка и баща, и срещу българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрактаров, това, което Ви е направило впечатление на Вас, беше и основанието на господин Стоилов да ме репликира от място затова ще прочета последните два реда от отговора на министър Лукарски. Той, след като ме информира, че няма нито една разрешена от Агенцията сделка с акции и дялове на такъв тип дружества, пише: „Информацията, която Ви предоставям с настоящия отговор е официално получена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол”.
Аз искам да вярвам и на Агенцията, и на министъра, следователно няма такива сделки. Следователно в отговор на Вашата реплика става дума за съвсем конкретни случаи, които са успели да доведат нещата до там, че и съдът да говори чрез какви лица бяха – различни, а и мнозинството да се съгласи да внесе такъв закон.
Аз Ви предлагам да гласуваме „не” и да обясним на партньорите си защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Има искане от Парламентарната група на „Атака” за изявление от името на група.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Аз се извинявам, че се вклинявам в така важната, съдбовна тема за приватизацията, но темата, по която ще се изкажа, визира победата над хитлеризма в Европа, а без тази победа днес нямаше да има нито приватизация, нито далаверизация, може би щеше да има масова стерилизация.
Госпожо Председател, поставям тази тема, която е свързана с декларация, която ще внесем след минути в Деловодството. Моята молба е тази декларация да влезе – Вие може да я придвижите в Комисията по външна политика, която започва в 14,30 ч., тъй като там вече има внесена декларация от господин Михов от АБВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Две.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Има, доколкото разбрах, подготвена от БСП лява България и от ГЕРБ. Ако всички тези декларации бъдат вкарани в едно разглеждане, мисля че това ще бъде правилно.
Ще Ви запозная с осведомителна цел, дами и господа, за какво става дума.
„Декларация
за отбелязване на Деня на победата над хитлеризма през Втората световна война – 9 май
Четиридесет и третото народно събрание на Република България,
– като отбелязва 70-годишнината от победата над нацистка Германия,
– като припомня решаващата роля на Съветската армия за тази победа и спасяването на европейските народи от нацистката опасност,
– като оценява най-вече стойността на над 20 милиона жертви на руския народ, без които нямаше да има днешна свободна единна Европа
декларира:
1. Изразява признателност към държавите от Антихитлеристката коалиция, на първо място към тогавашния Съветски съюз за освобождаването на Европа от нацизма.
2. Отдава почит към 20-те милиона загинали руски войни, както и към всички дали живота си за победата над хитлеризма.
3. Подчертава факта, че въпреки принадлежността на България към оста Рим – Берлин – Токио, нито един български войник не е воювал на Източния фронт срещу Освободителите на Европа от Съветската армия, а след 8 септември 1944 г., когато България обявява война на хитлеристка Германия, Българската армия участва в бойните действия срещу Хитлер и дава над 30 хил. жертви.
4. Осъжда възраждането на нацизма и фашизма под всякаква форма, което наблюдаваме в момента при управлението на Украйна и Прибалтийските републики, както и стимулирането на подобни явления от страна на водещи държави в света, като САЩ.
5. Осъжда проявите на нетърпимост към православието, както и към всяко традиционно вероизповедание, проявите на расизъм, българофобия и русофобия, както на всякаква ксенофобия и екстремизъм, осъжда също така и оскверняването на паметници, свързани с Втората световна война.
6. Осъжда отказа на българския президент Росен Плевнелиев да вземе участие в честването на 9 май 1945 г. в Москва и определя този отказ като гавра с паметта на милионите жертви на Втората световна война.
7. Потвърждава стремежа към самоопределянето на европейските народи и осъжда проявите на двоен стандарт при вземане на решения на най-високо ниво от Евросъюза.”
Мотивите, с които внасяме Декларацията, са следните:
На 9 май 2015 г. се навършват 70 години от капитулацията на хитлеристка Германия. Няколко месеца по-късно, с капитулацията на Япония, приключва Втората световна война. Тази война беше най-разрушителната в световната история, отнела живота на над 60 милиона души, осакатила и оставила без дом и имущество стотици милиони.
Най-пострадалият континент е Европа. Над Северна и Южна Америка, над Австралия не пада нито една бомба, няма разрушена нито една сграда.
Жертвите, които дава САЩ, са 417 хил. души. Жертвите, които дава Съветският съюз са над 20 млн. души. Затова, когато говорим за отдаване на почит и признание, трябва да подчертаваме решаващата роля на Съветската армия в освобождението на Европа от хитлеризма.
Трябва също така да имаме предвид двойната роля, която играят западните държави по отношение на самия Хитлер и неговата политическа кариера. Германия нямаше да може да води война, ако не беше подпомогната от американски и английски компании в своето икономическо и военно укрепване след Първата световна война. Американски компании, като „Дженеръл мотърс”, „Стандарт Ойл”, „Дюпон” и други, са партньори на ИГ „Фарбениндустри” и реално създават химическата и военната индустрия на хитлеристка Германия, особено след идването на Хитлер на власт.
През 30 те години Англия и Франция не само позволяват, но и насърчават Хитлер да анексира Чехословакия и Австрия, тъй като смятат, че така го насочват в „правилната посока” – да нападне Русия, което той и прави през 1941 г. В периода от 1 септември 1939 г. до нападението на Германия над СССР, всъщност обявилите война на Берлин Англия и Франция не воюват практически с германците. Тези две държави през цялото време показват, че ги интересува само едно – походът на Хитлер на изток.
Англия и САЩ бавят с години откриването на втори фронт със същата идея – Русия да претърпи колкото може повече жертви и щети. Чак когато виждат, че несравнимият героизъм и издръжливост на руските войници и геният на главнокомандващия съветската армия Йосиф Сталин провалят техните надежди, те се включват през юни 1944 г. в европейския военен театър. (Оживление в ПГ на ПФ.)
Всички тези факти ни дават основание днес да твърдим, че освобождението на Европа от хитлеро-нацизма е дело преди всичко на Съветската армия, а останалите държави от антихитлеристката коалиция са повече статисти, които през 1945 г. повече са се безпокоили от нарастващото влияние на Москва в Европа, отколкото от победата над нацизма.
Затова и в днешния ден разглеждаме опитите да бъде омаловажена ролята на великата Съветска армия във Втората световна война като подла подмяна на историческата реалност и конюнктурна игра на САЩ и някои техни подгласници срещу днешното руско ръководство, под формата на „политическа санкция”.
Като намираме това поведение на някои държавни ръководители от Евросъюза, включително и на българския президент, за недостойно и оскверняващо паметта на милионите жертви на Втората световна война, предлагаме настоящата Декларация за отбелязване на Деня на победата над хитлеризма през Втората световна война – 9 май.”
Благодаря Ви за вниманието.
Госпожо Председател, надявам се на съдействие да придвижите всички декларации на всички парламентарни групи, които са предложили такива, за да можем да ги разгледаме в днешната Комисия по външна политика. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Сидеров, онези декларации, които вече са постъпили в Деловодството на Народното събрание, са разпределени на Външната комисия, която днес има заседание.
Тази сутрин на Председателски съвет коментирахме с представителите на парламентарните групи – беше хубаво да има и Ваш представител, че очакваме от внесените до момента по реда на тяхното внасяне във времето – от Парламентарната група на АБВ, от Парламентарната група на БСП лява България, сега разбирам, че и Вие имате такова намерение, Комисията да предложи текст на декларация, който евентуално да влезе в програмата за следващата седмица, непосредствено преди деня, в който се отбелязват тези годишнини.
Продължаваме с дебата по § 1.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ще бъда съвсем кратък при представянето на предложението, което аз и група колеги правим.
Преди всичко трябва да отбележа, че за мен правилният път, разбира се, е да преразгледаме настоящият текст на § 8. В този смисъл не бих подкрепил неговото отхвърляне. Действително в записа има проблем, той създава възможност за неравно третиране между различните правни субекти, което, мисля, че като законодател трябва да избягваме.
Въпросът е дали простата отмяна на този параграф е решението. Да, той е решение във връзка с проблема, който ни поставя Европейската комисия. Той обаче не е решение от гледна точка на възможността българската държава да контролира следприватизационния процес и в края на краищата да гарантира онези приходи, които всички искаме да влизат в държавния бюджет.
В този дух предлагаме, смятам, доста изчистен вариант. На първо място, в него се гарантира възможността и занапред подобни обезпечителни действия да бъдат правени от страна на Агенцията за приватизация, но вече при дружества, които над 50% са приватизирани.
На второ място, даваме възможност на тези, които се чувстват засегнати от досегашния режим, тоест където би могло да има неравно третиране, да се преразгледат обезпечителните действия, насочени срещу тях, така че ако в миналото ги е имало тези грешки, да бъдат изправени. Независимо от уверенията в това питане към министъра на икономиката, твърде е възможно подобни случаи да има, тъй като все пак са приватизирани миноритарни пакети.
На следващо място, ние създаваме възможност на Агенцията за приватизация да иска обезпечителни действия и за приватизираните миноритарни пакети, където съответните обезпечителни действия ще бъдат насочени към имуществото на този, който е сключил договора.
В този дух смятам, че предложението ни е най-изчерпателно и развива всички хипотези, които съществуват в закона. Предлагам и Ви моля за Вашата подкрепа, тъй като в тази зала, когато на първо четене се гледаше Законопроекта, имаше твърда заявка почти от всички парламентарни групи, че ще се търси компромисен текст, така че държавният интерес да бъде защитен. Мисля, че в най-голяма степен нашето предложение защитава този държавен интерес и моля да подкрепите предложението на депутатите от Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит, предстои гласуване. (Реплика на народния представител Мустафа Карадайъ.)
Желаете да участвате в дебата ли?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте! (Реплики от дясно.)
Отворен е дебатът – господин Карадайъ беше станал прав, търсеше си картата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще бъда много кратък.
Ние от Движението за права и свободи ще подкрепим отпадането на § 8, както го направихме и на първо четене. Ще се опитам да се аргументирам защо.
Параграф 8 беше един закъснял текст в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта, която се постигаше с приемането му, беше имущества на приватизираните дружества да могат да служат като обезпечение по приватизационните договори, които вече бяха сключени, защото по тях нямаше обезпечение, тъй като предмет на тези договори бяха основно акции и дялове, а купувачите, като дружества, нямаха други обезпечения. Самите купувачи разпродаваха имущества на приватизираните дружества, без да изпълняват приватизационни договори. От тази гледна точка се наложи приемането на § 8, за да могат да се налагат ипотеки върху имуществата на приватизираните дружества.
От друга страна, сега, в момента текстът на § 8 не върши работата, с каквато цел беше приет. Нещо повече – в момента има § 11б, който дава възможност при сключване на приватизационни договори тази цел да се изпълнява. Още повече отпадането на § 8 в момента ще действа занапред – от днес нататък, и няма да има ефект върху онези договори, които досега са сключени.
Има и друга възможност: в самите приватизационни договори могат да влязат като текстове обезпечения и ипотеки на самите приватизирани дружества, а сега, като имаме и процедура от Европейската комисия, няма нужда да държим този текст, който в момента дори е безпредметен в Закона. От тази гледна точка ние ще подкрепим неговото отпадане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Карадайъ, вероятно към този случай частично е приложима поговорката „По-добре късно, отколкото никога!”. През 2006 г. донякъде беше късно да се направи предложението, но не беше напълно късно.
Освен това си спомням, че тогава аз, като председател на Правната комисия, и господин Цонев, като член на Вашата парламентарна група и председател на Бюджетната комисия, направихме това предложение или с подобно съдържание, защото през годините имаше и промени в редакцията на текстовете. Интересно е защо сега позицията на Парламентарната група на ДПС е различна?!
Аз не само се съмнявам, но мисля, че напълно не сте прав, като казвате, че този параграф напълно е загубил значение, независимо, че има друг, който действа за бъдещите договори. Ако той нямаше значение, защо има процедура пред Европейската комисия? Защо Върховният съд се занимава с този казус, и българските съдилища, та сега чак и Конституционният съд ще се занимава, ако съдържанието на параграфа остане същото?! Изглежда има някои хора, чиито интереси трябва да бъдат защитени, но в това ще бъдете вкарани, уважаеми госпожи и господа, всички Вие, които ще подкрепите този текст. Помислете: дали да подкрепите един текст, обръщам внимание, който го има на последната страница на доклада и той преодолява проблема, защото ударението вече е върху акциите и дяловете на купувача в приватизираното дружество, а не въобще върху приватизираното дружество и някакви имагинерни миноритарни собственици.
За мен това е показателно, че текстът не е изгубил своето значение. Казах вече за тези десетки милиони, които реално България ще загуби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Карадайъ, за пореден път доказахте с Вашето изказване колкото съм прав! За пореден път доказахте, че единственото нещо, което интересува ДПС, е далаверата!
Ако за Вас 150-200 милиона са изгубили значение, за мен и за групата на Патриотичния фронт тези 200 милиона, които ще влязат в Сребърния фонд, сиреч ще отидат да подпомогнат българските пенсионери, никак не са изгубили значение, но за Вас е важно по никакъв начин държавата да не може да си събере ... Аз се питам: дали пък не става въпрос за намесени фирми с турски интереси, обслужващи турски интереси?! Сигурно, ако направим по-детайлна проверка, ще се окаже, че точно за това става въпрос.
Е, как тогава Вие ще гласувате „против” и ще застанете в полза на българската държава?! То затова и няма нито един! На Вас всичко трябва да Ви е написано предварително, за да знаете дали няма да сбъркате! Това е поведението на ДПС – антинационално, в полза на чужди интереси! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Стоилов, не е различна позицията: този текст в § 8 се прие за вече сключени приватизационни сделки. За вече сключени! А когато днес приемем Закона, той ще действа от тук нататък.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Няма да плащат старите.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Има § 11б, който дава възможност точно това да се изпълни. Нещо повече – може да бъде част в самите приватизационни договори.
И защо България да търпи санкции от Европейската комисия, когато има такава възможност?!
Този текст се отнасяше за вече сключени приватизационни договори към онова време. От тази гледна точка, тъй като самите приватизирани дружества се явяваха като трети субект в самата сделка, от тази гледна точка и Съдът, и Европейската комисия се занимават с тази тема.
А иначе – чии интереси защитаваме, ясно е – интересите на държавата. Няма нужда да бъдем санкционирани, когато има възможност да реализираме това във всички сделки занапред, които ще бъдат сключвани и без този текст в Закона.
Към господин Байрактаров – няма какво да му отговарям, защото явно не разбира за какво става въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители има ли за изказване?
Господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатите, които водим тук, олицетворяват отношението на парламентарните групи към държавата, олицетворяват отношението на парламентарните групи към държавата като стопанин, който се грижи за своята собственост. Всички онези, които в момента се опитват да твърдят, че отпадането на този параграф във връзка с приватизацията и следприватизационния контрол няма никакво материално значение или юридически последствия, самият факт, че се налагат санкции или ще се налагат санкции, говори за точно обратното: сигурно има интереси и те са силно настъпени, за да има такъв силен натиск за отпадането на параграфа.
Нещо повече, искам да попитам следното. Колеги, в последно време започнахме да говорим за Европейската комисия и за Европейския съюз, като нещо, което е единствено и само рестриктивно към България. Говорим за политики, които в момента ни се налагат, все едно че нямаме глас в този Съюз. Няма да давам примери с неща, които досега се случиха и ще продължават да се случват, ако имаме такова поведение, защото някой щял да ни наложи санкции.
Извинете, но най-големите санкции в момента търпят обикновените български граждани – санкциите на ниските доходи, санкциите на бедността, санкциите на нищетата!
И когато трябва да правим избор дали да си защитим националното достойнство, националната икономика, интересите на държавата, мисля, че тук няма как да се ползваме с аргументите за това, че Европейският съюз щял да ни налага санкции! Нека да бъдем малко пό българи и малко по-грижовни за себе си, защото иначе с отпадането на това, което Вие искате да отпадне, ще въведем и онази поговорка в действие: „Куче влачи, диря няма”.
Какво искаме да дадем? Амнистия, индулгенция на всичко онова, което се е случило? Вие помните каква беше България – с каква индустрия, и къде е сега!
Говорите за това, че българският народ има нужда от повече доходи. Да, всички го говорим, но доходи без икономика няма и доходи без държава, която да се грижи за себе си, също няма!
Затова Ви моля – бъдете разумни, не се подлагайте на корпоративен натиск и гласувайте в полза на българския народ, в полза на българската икономика и в полза на българската държава! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на господин Димитър Байрактаров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 34, против 16, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 37, против 6, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Процедура по прегласуване – някои от колегите не можаха да гласуват, заети в приказки помежду си.
Предлагам тази процедура, защото както стана ясно и от предходните разговори, в залата беше заявено, че трябва да има компромисно решение в защита и на инвеститорите, в защита и на българската държава.
А в момента какво правим? Абдикираме от защитата на българския национален интерес в тези фирми и предприятия, които са приватизирани.
Затова Ви призовавам отново – нека да има компромис и поне управляващото мнозинство да подкрепи предложението, внесено от Искрен Веселинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване на предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 40, против 8, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 38, против 30, въздържали се 35.
Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Прегласуване – господин Кънев Ви разсея и Вие сигурно не успяхте да гласувате, господин Стоилов. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) За прегласуване – политически мотиви?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, аз гласувах, разбира се, в подкрепа на моето предложение, но правя предложение за прегласуване не по технически причини, а защото виждам, че има даже парламентарни групи, които не гласуват. Особено нововъзникнали партии е добре политически да се определят в такива случаи – нека да бъдат „за”, „против” или „въздържали се”. Това е причината за моето предложение за прегласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 107 народни представители: за 35, против 35, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 33, против 41, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, моля за прегласуване, защото и по другите предложения сме имали своите аргументи „за” и „против”, но това, което предлагаме в този текст, е консенсусно. Колегите, които бяха в Икономическата комисия, знаят, че се събра екип, група, която се обедини около този текст. Още повече, тук отпада аргументът, че се засяга приватизираното дружество, тъй като става въпрос за имущество на купувача, в това число върху акции и дялове, негови само, в приватизираното дружество. Тоест това е разумен и компромисен текст, който мисля, че отговаря на очакванията за промени в този Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 104 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на господин Божинов, което направи по време на изказването си, за отхвърляне на § 1 по вносител, който е подкрепен от Комисията. Той предлага този параграф да отпадне.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Колеги, никой не следи какво говоря, и не чува. Господин Божинов в залата направи предложение да бъде отхвърлен § 1, който Комисията подкрепя в редакцията на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 34, против 35, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа на § 1 по вносител.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 69, против 25, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Гечев – прегласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги, предлагам прегласуване, защото видях, че двама колеги не можаха да гласуват. Тъкмо ще използваме да преосмислят тези два гласа в полза на българската държава. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да останат по места.
Прегласуване на предложението на Комисията, в подкрепа текста на вносителя за § 1.
Гласували 107 народни представители: за 79, против 25, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Румен Гечев. Не се е изказвал по същество в дебата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Гласувах „против”, и то категорично „против”, защото става дума за накърняване на държавните интереси на Република България. Държавата е била страна по тези договори, тя е защитила своя интерес. Във всеки търговски договор двата подписа означават, че и двете страни са съгласни със сделката, която сключват.
Откъде-накъде българската държава ще се отказва от десетки милиони и стотици милиони, за които купувачът е сложил подписа си, че е поел задължения за инвестиции, за работни места и други показатели при сключването на приватизационния договор?!
След този грабеж, който беше извършен в българската икономика при така наречената „пазарна приватизация”, накрая и жълтите стотинки, които може да прибере българската държава, при обезценените активи, ние се отказваме. И по международно право, и по българско право двете страни на един договор са длъжни да изпълнят задълженията си. Тук няма какво да коментираме.
Втората група на нещата с Европейския съюз.
Уважаеми колеги, докога само ние ще правим отстъпки за сметка на българската държава?! Докога?! Северната тръба тече с пълно налягане – газ към Германия и към Северна Европа. Не, няма да тече – в България ще губим милиарди. Прехвърляме милиарди на Турция и на Гърция и заставаме на колене на границите за този газ.
Няма да има нови атомни реактори в България, ще започне строежът на четири реактора в Турция. Пак ние плащаме милиарди загуби.
Защо Европейският съюз си затваря очите в едни случаи, в други буквално тормози българската държава и ни нанася загуби? Ние сме страна – членка на Европейския съюз. Защо, уважаеми колеги, нарушава критериите от Маастрихт и Договора за бюджетен дефицит? Над 10 страни нарушават този Договор. Някой да е получил наказание в последните години? Не е получил!
Вярно ли е, че дългът на страните – членки на Европейския съюз, в това число и Еврозоната, е близо 90% от брутния вътрешен продукт – 30% на 60-те? Някой да е наказан? Не е наказан, все ние трябва да спазваме всички уговорки. Така че с това решение за пореден път накърняваме интересите на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Втори отрицателен вот – народният представител Байрактаров. (Шум и реплики.)
Господин Байрактаров, установих, че Вие сте се изказали по същество, което не Ви дава право на отрицателен вот.
Следващ отрицателен вот? Не виждам.
Продължаваме.
Господин Кънев, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, още едно гласуване имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: По този Закон, а иначе продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Предлагам и § 2 – „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме текста, докладван от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, поисках прегласуване, за да Ви дам възможност да преосмислите какво правите. Да Ви дам възможност да подходите отговорно – така, както сте се клели тук, в тази пленарна зала, да работите в интерес на българския народ и на българската държава. Затова поисках прегласуване.
Наистина Ви призовавам да направите гласуване в полза на България и, пак повтарям, в полза на българските пенсионери, които живеят с мизерни пенсии, а Вие отнемате и този скромен залък от техните пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване направеното предложение от господин Байрактаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 66, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ и ДПС.)
На компютъра пише, че предложението е прието.
Уточнихме с Деловодството – видимо от компютъра пред мен на броя на гласовете „за” – 66, и кворума – 67, предложението не е прието. С това тази точка от дневния ред е изчерпана.

Продължаваме с точка четвърта от приетата Програма за седмичния дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО: ЕФЕКТИВНОСТ И ЕФИКАСНОСТ НА БАНКОВИЯ НАДЗОР, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ БНБ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2012 Г. ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2014 Г.
От името на водещата Комисия, заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Първо, моля за допуск в залата на господин Цветан Цветков – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение – да бъде допуснат в залата председателят на Сметната палата господин Цветан Цветков.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Цветков залата.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г., № 554-02-42, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 2 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 23 април 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметната палата: Цветан Цветков – председател, Горица Грънчарова и Тошко Тодоров – заместник-председатели.
Проектът на решение беше представен от народния представител Петър Славов.
Изпадането на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност показа наличието на сериозни проблеми при функционирането на банковия надзор върху кредитните институции и постави редица въпроси, доколко ефективно и ефикасно е упражнявана тази функция в последните три години. Предприети ли са своевременно надзорни мерки, насочени към банката, които бяха установени от одиторите и квесторите? Как Българската народна банка е реагирала на влошаването на кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка?
Възлагането на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на надзорната функция, осъществявана от Централната банка, следва да даде отговор на тези и други съществени въпроси относно това как Централната банка е допринасяла чрез своя надзор за защитата на стабилността на банковата система и интересите на вложителите.
Извършването на този одит не нарушава независимостта на Българската народна банка, тъй като одитът ще се ограничи само до банковия надзор и няма да засяга въпроси на паричната политика, съответно на режима на паричния съвет.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 16 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:
„РЕШЕНИЕ:
за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
2. Срокът за извършване на одита е три месеца от датата на възлагането му с решение на Народното събрание.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 август 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
От името на вносителите – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, има теми, по които парламентът трябва да бъде единен и заедно да отстояваме националния интерес. Мина почти една година от казуса КТБ и никаква проверка вътре в БНБ, вътре в банковия надзор не се случи.
На заседанието на Комисията аз попитах БНБ: ще има ли някаква проверка защо възникна казусът КТБ? Къде се провалихте?
Не получих никакъв отговор. Ако ние не ревизираме и не проверим състоянието на банковия надзор, потенциално остава рискът тази трагедия да се случи отново. Затова аз заедно с госпожа Менда Стоянова от ГЕРБ, Емил Димитров от Патриотичния фронт, проф. Гечев от БСП Ви предлагаме Сметната палата да направи много сериозен одит над банковия надзор в БНБ.
Защо се провалиха? Ходили ли са на място в КТБ? Техните проверки по отношение на КТБ били ли са по-различни от това, което са правили по отношение на други банки? Става въпрос за човешки грешки или за системни проблеми?
Този доклад ще бъде достъпен на Народното събрание, живот и здраве, през месец август тази година и ще имаме черно на бяло какви са проблемите, за да можем да вземем мерки подобно на бедствие, та финансово бедствие повече никога да не се случва.
Колеги, призовавам всички единно да вземем това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Димитров.
Откривам дебата. Желае ли някой да вземе отношение?
Господин Цветков, ако пожелаете, Вие също имате право да вземете думата.
Не виждам желаещи да се възползват от правото на дебат.
Уважаеми колеги, предстои гласуване.
Ще Ви прочета още веднъж Проекта на решението, а то е:
„1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
2. Срокът за извършване на одита е три месеца от датата на възлагането му с решение на Народното събрание.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 август 2015 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка пета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада на Комисията ще ни запознае нейният председател генерал Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 26 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 22 април 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 26 март 2015 г.
От Министерството на вътрешните работи на заседанието присъстваха Красимир Ципов – заместник-министър; Емил Ангелов – началник сектор КОС в Главна дирекция „Национална полиция”, и Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра Красимир Ципов.
В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. и с цел да се улесни проследяването на огнестрелните оръжия и борбата с незаконния им трафик, в Законопроекта се прецизират правилата, уреждащи разрешенията за износ и мерките за внос и транзит на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти. Предвиждат се и санкции за нарушение на разпоредбите на Регламента, които са пропорционални и имат възпиращ характер.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за” без „против” и „въздържали се” подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 26 март 2015 г. и предлага на Народното събрание да го приеме за първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Няма постъпили доклади от други комисии.
Откривам дебата за изказвания?
Има ли желаещи? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 26 март 2015 г.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с това и Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, до края на пленарния ден остават още пет минути.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – продължение.
Докладва господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83:
„Чл. 83. Органи на фонда са:
1. общото събрание на донорите;
2. управителният съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения текст, както беше изчетен от Комисията.
Гласували 68 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 5.
Процедура – заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, зная, че всички сме уморени. В момента е два часа без три минути, но все пак Ви моля да се концентрираме, имаме още две минути – да се концентрираме и да гласуваме текста на чл. 83, за който няма спорове.
Всички колеги подкрепиха предложението, така че Ви моля процедура за прегласуване, тъй като виждам колеги, които влизат и не са гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласуваме чл. 83 по вносител, както беше докладван от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, часът е 14,00 ч. Поради изчерпване времето на пленарното заседание прекратявам днешното заседание.
Утре, в 9,00 ч. продължаваме със същата точка от дневния ред. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Кирил Цочев
Явор Хайтов

Секретари:
Чавдар Пейчев
Калина Балабанова