Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Кирил Цочев и Явор Хайтов


Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Моля, регистрация.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Съгласно приетата програма във вчерашния ден като точка първа за днес – четвъртък, 30 април, следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
Преди това две съобщения:
На 29 април 2015 г. е постъпил и раздаден на народните представители общ Проект на законопроектите за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети на първо гласуване на 22 април 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по икономическа политика и туризъм на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване, който е до 7 май 2015 г.
На 29 април 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през месец април 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията са постъпили доклади от Комисията по икономическа политика и туризъм – като водеща, и доклад на Комисията по земеделието и храните.
Господин Кънев, очакваме да представите доклада на ръководената от Вас постоянна Комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 6 ноември
2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
На заседанието присъствахa представители на Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните, Комисия за защита на конкуренцията, Българска агенция по безопасност на храните, КРИБ, БТПП, БСК, КНСБ и други.
Законопроектът беше представен от народния представител Корнелия Нинова. Според вносителите той има за цел да допълни съществуващи разпоредби и по този начин да създаде условия за осъществяване на последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотврати използването на нелоялни търговски практики. Той е изготвен след направен анализ на българската нормативна уредба и тази в другите държави – членки на Европейския съюз, на нелоялните търговски практики при доставка на хранителни и нехранителни стоки – предмет на Зелената книга на Европейската комисия, и на практиката в това отношение на българския пазар.
Въвежда се понятието „значителна пазарна сила” за предприятие, което с оглед своя пазарен дял може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него. Предвижда се и критериите за определяне и оценка на пазарното положение на тези предприятия да се определят с методика.
Въвежда се задължение за предприятията с годишен оборот за предходната година над 50 млн. лв. да направят промени в проектите на типови договори и/или общи условия, когато това е необходимо за привеждането им в съответствие с правилата на конкуренцията, да публикуват на интернет страницата си, получилите оценка за съответствие от Комисията за защита на конкуренцията, типови договори и/или общи условия и да ги спазват при сключването на договори за периодична доставка При неспазване на тези задължения е предвидена имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година.
Писмени становища по Законопроекта са изискани и представени от Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните, Комисия за защита на конкуренцията, БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП.
В хода на обсъждането народният представител Мартин Димитров посочи, че решение извън законодателната форма ще е много по-ефективно, като даде пример с етични кодекси за поведение в различни области.
Народният представител Жельо Бойчев отбеляза, че в Европа няма единна практика относно уреждането на този вид отношения и подчерта, че в резултат на проведената публична дискусия в Четиридесет и второто народно събрание по същия Законопроект, някои от нелоялните търговски практики вече не съществуват, а по много от текстовете е било постигнато съгласие с търговските вериги.
Народните представители Кирил Цочев и Борис Ячев подкрепиха философията на Законопроекта, като посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта много от текстовете трябва да се прецизират, за да се защитят целите, заложени в мотивите.
От Сдружение за модерна търговия, колективен член на КРИБ, изказаха мнение, че трябва да се даде шанс на саморегулацията и посочиха, че нелоялните търговски практики са по цялата верига, а не само при търговските вериги.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8, без „против”, и „въздържали се” – 9 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 март 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г.
В работата на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – Десислава Василева, началник на отдел в Дирекция „Анализ и стратегическо планиране”; от Българската агенция по безопасност на храните – Емил Кръстев, директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване”; и д-р Райна Иванова, началник на Отдел „Контрол на обекти за търговия на дребно с храни”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Румен Гечев.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните са предвидените промени в Закона за храните. С тях се предлага при периодични доставки на предназначени за продажба храни на купувачи с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лв. да се сключват писмени договори в съответствие с типовите договори и/или с общите условия за доставка на храни, съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и на правилата за добросъвестна търговска практика.
Предвидени са редица ограничителни разпоредби по отношение на клаузите, които могат да бъдат включвани в договорите. В тях няма да могат да бъдат включвани обвързващи клаузи за предоставяне на услуги от купувача на продавача; забрани и ограничения за продавача да предлага стоките си на други купувачи; ограничения за доставка или отказ от предлагане на стока под регистрирана собствена търговска марка на производителя; ограничения търговският партньор да предоставя същите или по-добри условия на трети лица, както и необосновано високи такси.
Договорите ще подлежат на официален контрол. Предвидени са санкции за нарушения. Вече сключените договори следва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в тримесечен срок.
Лицата, извършващи търговия на дребно с храни, няма да могат да прехвърлят върху доставчиците отговорността за храни с изтекъл в търговския обект срок на съхранение и за бракувани в обекта храни, освен ако са доставени с недостатъци.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя Законопроекта.
В последвалата дискусия всички бяха единодушни, че е необходимо да бъдат предприети мерки, насочени към ограничаване на нелоялните търговски практики и осигуряване на равнопоставеност между договарящите се страни, но от представителите на парламентарните групи на ПП ГЕРБ, на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт бяха изтъкнати и редица недостатъци на предложения Законопроект.
Народните представители припомниха, че въпреки започналата дискусия, на ниво Европейски съюз няма единна политика по отношение на мерките за борба с нелоялните търговски практики и е въпрос на национално решение въвеждането на механизми, съобразени с местните условия. В тази връзка, според голяма част от изказванията Законопроектът не предлага цялостно решение на проблема. Според тях законодателни промени в областта на нелоялните търговски практики следва да се извършват след анализ на ефекта от прилагане на възможните форми на регулация и след обсъждане със заинтересованите страни. При тяхното изготвяне е задължително участието на специалисти по конкурентно и по търговско право, тъй като непремерената законодателна намеса може да доведе до изкривяване на пазарните отношения.
Освен това подчертаха, че Законопроектът не отчита становището на Комисията за защита на конкуренцията и на Българската агенция по безопасност на храните, която не разполага с необходимия капацитет и специфична компетентност да изпълнява контролни функции по отношение на изисквания към договорите между доставчици и купувачи. Беше припомнено, че Законът за храните урежда изискванията, на които следва да отговарят храните, с цел пускането им на пазара и в него нямат място текстове, касаещи търговски взаимоотношения между правните субекти.
Изтъкнаха, че българските производители не просто доброволно сключват тези договори, но предвид ограничената търговска площ в магазините от големите търговски вериги, съществува сериозна конкуренция между тези от тях, които искат да предлагат своята продукция. Освен това в резултат на обществения натиск и продължителния дебат по темата вече са постигнати първите положителни резултати и има постигнати споразумения за спазване на лоялни търговски практики.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 4 гласа „за”, 9 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мартинов.
От името на вносителя Законопроектът ще бъде представен от госпожа Корнелия Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За пореден път ще разглеждаме Закона за защита на конкуренцията, по-известен като Закона за търговските вериги. Вносителите по този Законопроект сме водени от една цел – да подкрепим производителите на български стоки, да подкрепим работните места на хората, които работят в тези фирми, и да подкрепим бюджета чрез приходите, които влизат от такова производство. Искаме да направим това чрез гарантиране през Закона на спазване на конкуренцията на свободната пазарна среда и свободното договаряне, изравняване на условията между българските производители и търговските вериги в работата им на пазара.
Твърдим, че имаше във времето, може би и сега има, така наречените „нелоялни практики”, които изкривяват свободната пазарна среда и водят до злоупотреба от страна на търговските вериги към българските производители.
Нашите предложения сме аргументирали с две групи тези.
Първата – прегледахме европейското законодателство по тази тема. Вече знаете, че Европейският съюз установи така наречените „нелоялни практики” на територията на Съюза, издаде своята Зелена книга и даде възможност на всяка държава членка да реши чрез националното си законодателство този въпрос. Предстои да се приеме общоевропейско такова, но дотогава всяка държава може да реши въпроса както намери за добре в своето законодателство. Част от европейските държави са го решили законодателно, друга част – чрез Етичен кодекс, трета – чрез правила за свободна търговия, тоест има практика за обсъждане и решаване на тези въпроси.
Втората група аргументи, които сме ползвали – за мен лично по-силната, е декларацията на производителите в България, става въпрос за 10 асоциации на млекопроизводители, месопроизводители, захарни изделия и така нататък, да не ги изреждам всички, имате я тази декларация, тя е отправена до парламента, в която те апелират към нашата отговорност – да им помогнем да продължават да работят, да произвеждат, да осигуряват работни места и да внасят данъци.
В тяхната декларация, колеги, пише, че те са 1500 български компании, повече от 130 хил. работници и практически осигуряват препитанието на над 600 хил. български граждани. Мисля, една сериозна представителна група както на малкия и средния бизнес, така и на българските граждани, на които би трябвало да обърнем сериозно, аргументирано и държавническо внимание.
С нашите предложения в Закона в никакъв случай не нарушаваме европейски правила, не въвеждаме свръхрегулации и не вмесваме държавата в едни свободни договорни отношения, напротив, точно обратното.
Даже, колеги, ще Ви обърна внимание, че по част от текстовете, които предлагаме, отдавна съществува регламентация в други закони и субектите на пазара са длъжни да се съобразяват с тези закони, като например – предлагаме да не се налагат на българските производители такси и услуги, които не съответстват на реално предоставена от другата страна услуга. Имаме предвид например в миналото така наречените такси „рожден ден”. Приемат се такси, или се изискват такси от доставчиците, ако магазинът има рожден ден. Срещу това не се предоставя никаква услуга, това само оскъпява стоката и прави по-трудна нейната продажба.
Искам да Ви кажа, че подобен текст съществува в Закона за държавните такси, където се казва, че таксите се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Ето защо казваме да не се допускат такси, срещу които не се предоставя никаква услуга.
Второ, забраняваме да се прехвърля рискът обратно върху доставчика, когато магазинът не е успял да продаде стоката. В други български закони, например в Закона за задълженията и договорите, има текст в чл. 194, който показва, че рискът се прехвърля върху търговската верига, тоест върху купувача, когато стоката е предадена и одобрена.
Уважаеми колеги, забраняваме в този Закон препятстването на един български производител и търговец да продава свободно и да определя свободно пазарната си цена на трети лица извън договора му в търговските вериги. Какво имаме предвид? Сигурно знаете за забраната на търговските вериги към българските доставчици – ако продават при тях на определена цена, да не продават на друго място в страната и на други магазини на по-ниска цена. Това не само че не е пазарно, а намирисва на картел. Ето защо казваме, че това не е допустимо и се забранява, с което гарантираме свободното договаряне и определянето на цените от българските производители.
Бих искала да разгледам аргументите на нашите опоненти – това е представителството на „Асоциация на търговски вериги”. Те казват в последното заседание на Икономическата комисия, от която съм извадила част от стенограмата: „Примерите, за които госпожа Нинова говори преди малко, наистина са примери на нелоялни търговски практики”, тоест имаме едно признание, че те са допускали нелоялни търговски практики. По-нататък – вследствие на тази дискусия, която водим тук, изброените вече не се прилагат, тоест те са си взели така да се каже бележка и вече не прилагат такива нелоялни практики.
Тогава, уважаеми представители на търговските вериги, след като вече сте коригирали това свое поведение, мисля, че няма никаква пречка да го запишем в Закона. Вие така и така изпълнявате това, което ние предлагаме, по Вашите думи, нека да го запишем в Закона, за да няма изкушения в бъдеще отново да се случват такива нелоялни търговски практики.
Вторият аргумент на нашите опоненти по този Закон – ако допуснете тези текстове да влязат в Закона, ще се вдигнат цените на пазара. Времето доказа, че и тази теза не издържа. Вече трета година водим този спор. Търговските вериги твърдят, че са коригирали поведението си и изпълняват нашите предложения в Закона. Това, колеги, доведе ли до вдигане на цената на стоката? Не! Нищо подобно не се случи. Тоест и този аргумент се самоопроверга, така да се каже, от търговските вериги.
Затова ни остава едно – да вземем едно разумно решение за подкрепа на българското производство, на българските фирми, на работните места в тези фирми, на приходите в бюджета, разбира се, с отворени между първо и второ четене намерения за подобряване и допълване на текстовете, които предлагаме, както направихме миналия път. Нека да направим един екип между първо и второ четене. Както миналия път в него да участват – български производители, представители на търговски вериги, представители на политическите партии, които трябва да вземем решение. В крайна сметка продуктът на този екип да бъде един смислен, работещ, приложим закон, който не противоречи на европейските норми, но въвежда правила, с които са длъжни да се съобразяват всички чуждестранни инвеститори. Това не е удар срещу тях. Те са добре дошли, но все пак да бъдат с пълното съзнание, че България е държава – членка на Европейския съюз, че тук има закони и те трябва да се съобразяват с тях.
Давам последен пример за такъв аргумент – сроковете на плащане. Уважаеми колеги, две от търговските вериги не плащат на българските производители шест месеца. Това не се случва в Европа, но си го позволяват в България. Въпреки че в Търговския закон ние имаме текст, който същите тези хора сме приели скоро, и се казва, че са задължени да бавят плащането не повече от 60 дни.
Ето затова апелираме – за равно прилагане на законите в Европа и в България, и за равнопоставеност между български и чуждестранни фирми, които са добре дошли да правят бизнес в България, при условия и правила, които са изгодни за националния интерес и за българската икономика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да участват в него, да дадат знак. Не виждам такъв.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Гласуваме.
Гласували 138 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 41.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Процедура – господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, имам едно предложение – да удължим срока за предложения между първо и второ четене на три седмици. Законът не е еднозначен. Трябва да Ви кажа, че направихме една справка на Комисията по икономическа политика – първото предложение по този Закон е от 17 февруари 2012 г., с вносител Иван Костов. Сами разбирате, че вече четири години се занимаваме с този проблем. Има доста текстове за прецизиране.
Молбата ми е: дайте си съгласието да удължим на три седмици предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване срока за предложения между първо и второ четене на три седмици.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – продължение от вчерашното пленарно заседание.
Господин Добрев, очаквам Ви да ни представите доклада.
Във вчерашния ден сме гласували чл. 83 по вносител, както е бил, подкрепен от Комисията. Сега следва да се докладва чл. 84.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84:
„Чл. 84. (1) Общото събрание на донорите се състои от лицата – донори във фонда.
(2) Събранието на донорите:
1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 85, ал. 1, т. 6;
3. взема решение за прекратяване дейността на фонда;
4. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда и приема годишния бюджет за следващата календарна година;
5. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 84.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 85.
Предложение от народния представител Станислав Георгиев Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85:
„Чл. 85. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от 11 членове, както следва:
1.представител на Министерството на енергетиката, определен от министъра на енергетиката;
2.представител на Министерството на икономиката, определен от министъра на икономиката;
3.представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;
4.представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
5.изпълнителния директор на агенцията;
6.шестима представители, избрани от общото събрание на донорите на фонда, както следва:
а) представител на неправителствени организации, чиято дейност е насочена към намаляване на риска от глобални изменения на климата;
б) трима експерти с висше икономическо образование с опит
във финансирането на проекти в областта на енергетиката;
в) експерт в областта на енергийната ефективност с висше
техническо образование;
г) експерт в областта на възобновяемите източници с висше
техническо образование.
(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.
(3) Управителният съвет избира председател измежду членовете си за срок една година.
(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.
(5) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2.съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;
3.по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията с изключение на лицата по ал. 1, т. 1-5.
(6) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 5, той е длъжен в 7-дневен срок от
настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на
управителния съвет.
(7) Общото събрание на донорите взема решение за
освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелство по ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 85.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 87.
Предложение от народния представител Станислав Георгиев Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 87:
„Чл. 87. (1) Управителят на фонда подпомага дейността на управителния съвет и осъществява оперативното управление на фонда.
(2) Управителят на фонда:
1. представлява фонда;
2. подпомага дейността на управителния съвет при
упражняване на правомощията му по чл. 86, ал. 2, т. 1-6;
3. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;
4.изготвя бизнес план и проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;
5.изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;
6.изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални цели за енергийни спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4, финансирани чрез фонда, и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 януари на годината, следваща годината на отчитане;
7.изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;
8.публикува на интернет страницата на фонда информацията по чл. 86, ал. 2, т. 7 и 8;
9. подготвя заседанията на управителния съвет;
10.подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;
11.информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;
12.назначава и освобождава служителите във фонда;
13.отговаря за опазване имуществото на фонда;
14.извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 87.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народния представител Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Драгомир Стойнев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Оттеглено е предложението.
„Глава пета – Контрол по енергийна ефективност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 89 има предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов и Димитър Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 е отразена в чл. 90.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89:
„Чл. 89. (1) Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:
1. крайните клиенти, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или друг нормативен акт е задължително за тях;
2. задължените лица по чл. 14, ал. 4 – при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;
3. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 39, ал. 2;
4. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на програмите по чл. 12;
5. лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1.
(2) В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:
1. извършва проверки на лицата по ал. 1 чрез оправомощени
от него служители;
2. извършва проверки на обследванията по системен или
случаен подбор на проверяваните сгради, предприятия, промишлени
системи и/или системи за външно изкуствено осветление чрез
оправомощени от него служители;
3. налага административните наказания, предвидени с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 89.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90:
„Чл. 90. (1) Контролът върху дейността на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;
2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на
предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между
посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и
сертифицираната сграда;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по
чл. 44, ал. 9.
(2) Контролът върху дейността на лицата по чл. 59, ал. 1 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни на предприятията, промишлените системи и/или системите за външно изкуствено осветление, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;
2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на
предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между
посочените в документите от обследването/проверката резултати и
състоянието на промишлената система/инсталация;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по
чл. 44, ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 90.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91:
„Чл. 91. (1) Лицата, които извършват проверки, се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.
(2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 91.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
„Чл. 92. (1) Лицата по чл. 91 имат право:
1. на свободен достъп до обектите на проверка;
2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на проверката;
3. на проверки на обследванията, определени с наредбите по чл. 48 и чл. 57, ал. 6;
4. да съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) За сградите, предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление – собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните закони.
(3) Лицата по чл. 91 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 92.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94:
„Чл. 94. (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 91 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.
(2) Протоколът се подписва от съставителя, от
проверяваното лице, а при отказ – от двама свидетели на отказа.
(3) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и направи възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95:
„Чл. 95. (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 91 могат да:
1.дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;
2.съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват лицата по чл. 91 за тяхното изпълнение в определения срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
„Глава шеста – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме чл. 96 и наименованието на Глава шеста.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По чл. 97 има предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов и Димитър Желев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97:
„Чл. 97. На задължено лице по чл. 14, ал. 4, което не изпълни определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания в размера по чл. 14, ал. 5 или не направи вноска съгласно чл. 21, т. 2, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до
500 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 97 в направената редакция от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
„Чл. 98. На възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, който не изпълни задължението си по чл. 33, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване за чл. 98.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок по Комисия от чл. 99 до чл. 115 включително.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 1 има предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов и Димитър Желев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кънчо Филипов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„1. В т. 13 на Допълнителните разпоредби думите „подгрява вода” да се заменят с „произвежда гореща вода или пара”.
2. Текстът в т. 14 на Допълнителните разпоредби да отпадне и да се замени с текста: „Крайно потребление на енергия е потреблението на енергийни продукти, доставяни за енергийните нужди на крайния клиент.”
3. В т. 17 на Допълнителните разпоредби думата
„топлинна” да отпадне.
4. В т. 25 на Допълнителните разпоредби думата „топлинна” да отпадне.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Донор” е физическо или юридическо лице, както и държава, които са участвали с дарения в първоначалното набиране на средства за фонда или правят дарения, в това число вноски от задължените лица по чл. 14, ал. 4.
2. „Доставчик на енергийноефективни услуги” е физическо или юридическо лице, което осъществява услуги, включващи изпълнението на дейности и/или мерки за повишаване на енергийната ефективност.
3. „Енергия” са енергийни продукти, горива, топлинна енергия, енергия от възобновяеми източници, електрическа енергия или всяка друга форма на енергия съгласно определението в чл. 2, буква „г” от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1, 14 ноември 2008 г.).
4.„Енергийна ефективност в сгради” е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
5.„Енергийно спестяване” е количеството спестена енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране, предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.
6.„Енергийноефективна услуга” е материалната изгода, полза или стока, получена при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осигуряване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване или на преценка подобряване на енергийната ефективност и/или до икономии на първична енергия.
7.„Енергийна характеристика” е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.
8.„Енергийна ефективност” е съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.
9.„Интелигентна измервателна система” е електронна система, която може да измерва потреблението на енергия, като предоставя повече информация от традиционен измервателен уред и може да предава и да получава данни посредством форма на електронна комуникация.
10. „Климатична инсталация” е комбинация от всички
компоненти, необходими за осигуряване третирането на въздуха при контролиране на температурата му с възможна комбинация от
контрол на вентилацията, влажността и чистота на въздуха.
11. „Котел” е съоръжение, което представлява комбинация от
котелно тяло и горивна част, проектирано да подгрява флуид чрез освободената при горенето топлина.
12. „Крайно потребление на енергия” е потреблението на енергия, доставяна за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство. То изключва доставките за сектора за производство на енергия и самите отрасли на енергетиката.
13. „Краен клиент” е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено ползване.
14. „Нова сграда” е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
15. „Номинална мощност” е максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъсната работа.
16. „Нормализирано енергопотребление” е разход на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативно изискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й състояние.
17. „Обособена част от сграда” е обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно.
18. „Общо потребление на енергия” е общото количество енергия, закупено от крайния клиент за период една година.
19. „Обследване за енергийна ефективност” е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
20. „Основен ремонт” е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на сградата.
21. „Отпадна топлина” е остатъчната топлина от даден процес, която при техническа възможност и икономическа целесъобразност може да бъде оползотворена.
22. „Повишаване на енергийната ефективност” е резултат от изпълнението на мярка или дейност, който води до намаляване на съотношението между вложеното количество енергия и изходното количество произведена стока, услуга или енергия без влошаване на качеството или други характеристики.
23. „Полезна номинална мощност” е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.
24. „Програми по енергийната ефективност” са дейности и мерки, насочени към групите крайни клиенти, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.
25. „Промишлени системи” е съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки и услуги.
26. „Равнища на оптималните разходи” са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:
а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, и разходите за обезвреждане, когато е приложимо;
б) прогнозираният икономически жизнен цикъл представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда –когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент – когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти.
Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат.
27. „Сграда” е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
28. „Сграда с близко до нулево потребление на енергия” е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:
а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;
б) не по-малко от 55 на сто от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.
29. „Сертификат за енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност във форма и по ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4.
30. „Сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на проектните енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4.
31. „Схеми за насърчаване на енергийната ефективност” е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност.
32. „Термопомпа” е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. За термопомпи с обръщаемо действие топлината може да се движи и от сградите към естествената обкръжаваща среда.
33. „Топлинна зона” е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4 К.
34. „Финансови инструменти” са инструментите като фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети страни, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.
35. „Финансови посредници” е понятие по смисъла на чл. 2, т. 34 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора (OB, L 187/1 от 26 юни 2014 г.).
36. „Централно отопление” или „централно охлаждане” е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В § 1 който обсъждаме, т. 6, имаме написано: „енергийно-ефективна услуга е” – така, така, така... „който подлежи на проверки и измерване или на преценка”.
Това, което мен ме смущава в този текст, е изразът „или на преценка”, защото в крайна сметка мерките, които трябва да бъдат направени, енергийно ефективните услуги трябва да доведат до измерими, проверими резултати.
Думите „или на преценка” създават някаква субективност и някой може да каже: „извършил съм ти енергийно-ефективна услуга и преценявам, че това така се е случило”, затова в тази връзка предлагам изразът „или на преценка” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики?
Господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, това Ваше изказване е във връзка и с промени, които вече направихме в законодателството, касаещи киловатчаса или подобен параметър, доколкото си спомням в текста, което отпадна. В този смисъл Вашето предложение в момента за редакция се явява последователно предложение на тези, които направихте в предходните членове на Закона.
В този смисъл на мен ми се струва, че предложението Ви е резонно, така че бихме го подкрепили, ако сте го направили като процедура, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, така е.
Дуплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит – преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев и Красимира Ковачка, които Комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 28, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Ерменков в § 1 от редакцията на Комисията, в т. 6 да отпадне текстът: „или на преценка”.
Гласуваме предложението на господин Ерменков, подкрепено в реплика от господин Добрев.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И сега гласуваме пълната редакция на § 1 по доклада на Комисията, съобразено с току-що приетото от нас решение.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, правя процедурно предложение да се върнем на чл. 81.
В дебата през миналата седмица имахме колебания дали средствата могат да се съхраняват в Българската народна банка. Оказа се, че не могат. Коментарът бе на колегата Таско Ерменков. Още тогава заявихме, че ще предложим процедура за прегласуване на този текст. Той е гласуван само веднъж, така че предлагам да се върнем на чл. 81, преди да преминем към „Преходни и заключителни разпоредби”.
Конкретното ми процедурно предложение е: в ал. 2 думите „и/или от Българската народна банка” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е краят на алинеята. Тя би следвало да гласи: „Средствата на фонда се съхраняват най-малко в три банки депозитари с лиценз за дейност на територията на страната, определени чрез конкурс.”
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция от господин Добрев: в чл. 81, ал. 2 в редакцията на Комисията да отпадне в края на изречението текстът „и/или от Българската народна банка”, по причини, които току-що колегата поясни.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега следва да поставя на гласуване пълната редакция на чл. 81 по доклада на Комисията, съобразен с току-що приетото от нас редакционно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме „Преходни и заключителни разпоредби” и § 3.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 4 – предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, чието систематично място е като
§ 22:
„§ 22. В Закона за енергията от възобновяеми източници (сигнатура) се правят следните изменения:
1. В чл. 34, ал. 5 думите „чл. 51, ал. 1” се заменят с „чл. 75, ал. 1”.
2. В чл. 47, ал. 1:
а) в т. 9 думите „2015 г.” се заменят с „2018 г.”;
б) в т. 10 думите „2016 г.” се заменят с „2019 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 4, чието систематично място е като § 22.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 5 – предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Кънчо Филипов, Петър Петров, Георги Недев.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а в останалата му част Комисията не го подкрепя.
„В § 5 се правят следните изменения:
2. В чл. 137 се създава ал. 6:
„(6) Индивидуалните топломери в сгради етажна собственост се монтират в общодостъпните части на сградите.”
3. В чл. 139в:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) При прекратяването на договора по ал. 1 клиентите в сградата – етажна собственост, или сдружението по чл. 151, ал. 1 в едномесечен срок са длъжни да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор.”;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) В случай че клиентите в сграда – етажна собственост, или сдружението по чл. 151, ал. 1 не изберат друго лице в едномесечен срок от прекратяването на договора по ал. 1, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия започва да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, самостоятелно или чрез възлагане на лице, регистрирано по реда на чл. 139а.”
4. В чл. 140, ал. 5:
а) в т. 2 думите „собствеността на уредите” се заменят с „условията и начинът на закупуване на уредите”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. методиката за разпределение на енергията, предварително одобрена от топлопреносното предприятие”.
5. В чл. 141 ал. 1 се изменя така:
„(1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост, се определя чрез:
1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер, монтиран пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване в абонатната станция и количеството топлинна енергия, необходимо за загряване на 1 куб. м вода, определено при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3 или по методиката чл. 140, ал. 5, т. 3;
2. контролен топломер пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, монтиран по искане и за сметка на потребителите.”
6. В чл. 141, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и 3, чл. 144, ал. 6, чл.145, ал. 3 и чл. 155, ал. 2 в края на изреченията, както и в чл.144, ал.5 след думите „наредбата по чл. 125, ал. 3” да се добави „или съгласно методиката по чл.140, ал. 5, т. 3”.”
7. В т. 24:
ВАРИАНТ 1
Създава се нов параграф: „Оперативният контрол по чл. 84, ал. 6, т. 2 се осъществява от страна на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителната мрежа след влизане в сила на наредбата по чл. 84, ал. 7.”
ВАРИАНТ 2
Създава се нов параграф: „До влизане в сила на наредбата по чл. 84, ал. 7, редът и условията за осъществяване на оперативния контрол по чл. 84, ал. 6, т. 2 от страна на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителната мрежа се уговарят в отделен договор между оператора и производителя.”
Създава се нов параграф: „В едномесечен срок от влизане в сила на този закон, Комисията приема методика за компенсиране на невъзстановяемите разходи на централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.”
Създава се нов параграф: „Изкупуването на количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по чл. 162, ал. 1 до размера на количествата, определени с решение на Комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите, влиза в сила след приемане на решението на Комисията за ценовия период от 01.07.2015 г. до 30.06.
2016 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, чието систематично място е като § 23:
§ 23. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 т. 11 се изменя така:
„11. изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет:
а) всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи;
б) анализ на разходите и ползите като част от всеобхватната оценка по буква „а”, който обхваща оценка на програми по чл. 6, ал. 1 и проекти за установяване на икономически най-ефективната и изгодна възможност за отопление или охлаждане; анализът може да е част от екологичната оценка на програмата и на проектите, ако такива се предвиждат;
в) анализ на националния потенциал като част от всеобхватната оценка по буква „а” и оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия;
г) мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна и охладителна енергия, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с оценката и анализа по букви „а”, „б” и „в”.”
2. В чл. 21, ал. 1:
а) създават се т. 19а и 19б:
„19а. изисква от операторите на електрическите и газовите мрежи да извършат оценка на потенциала за енергийна ефективност на съответните мрежи чрез намаляване на технологичните разходи; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на мрежите и възможностите за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия;
19б. въз основа на оценката по т. 19а изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки и инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение;“
б) точка 33 се изменя така:
„33. контролира изпълнението на задължението за предоставяне на потребителите на енергийни услуги на достъп до данни за потреблението им;”.
3. В чл. 23 се създават т. 14 и 15:
„14. насърчаване повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ;
15. създаване на стимули на операторите на преносни и разпределителни мрежи за осигуряване на системни услуги на крайните клиенти, които дават възможност да се реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност с въвеждане на интелигентни мрежи, като се вземат предвид разходите и ползите, свързани с всяка мярка, при гарантиране сигурността на системата.”
4. В чл. 31 се създават т. 9, 10, 11 и 12:
„9. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да не ограничават повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия и включването на оптимизацията на потреблението в балансирането на пазарите и предоставянето на допълнителни услуги, както и отразяване в мрежовите тарифи на намаляването на разходи в мрежите, постигнато от потребителите, оптимизирането на енергопотреблението, децентрализацията на производството, понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в мрежите и от оптимизация на работата на мрежите;
10. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да позволяват повишаване участието на крайните клиенти в подобряване ефективността на електроенергийната система чрез оптимизиране на потреблението;
11. насърчаване на операторите на преносни и разпределителни мрежи да предлагат системни услуги за оптимизация на потреблението на електрическа енергия, за управление на енергопотреблението и на децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари и да подобряват ефективността при проектирането и функционирането на мрежите, и по-специално:
а) прехвърляне на натоварването от върхови часове към ненатоварени часове от страна на крайните клиенти, като се взема предвид наличността на енергия от възобновяеми източници, от комбинирано производство на енергия и от децентрализирано производство;
б) спестяване на енергия чрез оптимизация на потреблението от децентрализирани източници на производство посредством съчетаване на предоставяне на енергийноефективни услуги и участие на балансиращия пазар на електрическа енергия;
в) намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, реализирани от доставчици на енергийноефективни услуги;
г) присъединяване и диспечерско управление на енергийни обекти за производство на електрическа енергия на средно и ниско напрежение;
д) присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия, разположени по-близко до точките на потребление;
е) предоставяне на достъп до мрежите на съоръжения за акумулиране на енергия;
12. въвеждане на динамично ценообразуване за мерки за оптимизация на потреблението на електрическа енергия от страна на крайните клиенти чрез:
а) цени, отчитащи периода на потребление;
б) цени за критичните периоди на върхово натоварване;
в) ценообразуване в реално време;
г) отстъпки при намалено потребление през върхови периоди.“
5. В чл. 35, ал. 2, т. 5 думите „чл. 10, ал. 1” се заменят с „чл. 14, ал. 4 и чл. 15”.
6. В Глава трета наименованието на Раздел VI се изменя така: „Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги”.
7. В чл. 38а, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:”;
б) в т. 5 след думата „услуги” се добавя „включително при промяна на договорните условия и цени“;
в) в т. 7 накрая се добавя „в срок до три месеца от постъпването им” .
8. В чл. 38б:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думата „предприятия” се заменя с „предприятия – страни по договорите”;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;”
вв) създава се т. 8:
„8. условията за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.”;
б) създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление.
(3) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 4;
г) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки – два пъти в годината.
(6) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за:
1. кумулативни данни за период поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането;
2. подробни данни за потреблението, за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-кратък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък.”
9. В чл. 38в:
а) в ал. 1 думите „чл. 38а, ал. 1” се заменят с „чл. 38б, ал. 1”;
б) създават се ал. 5, 6, 7 и 8:
„(5) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги – битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора в срок от 30 дни от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени.
(6) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизането в сила на повишението на цените.
(7) Когато комисията одобрява общи условия, уведомяването за промяна на договорните условия се смята за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия.
(8) Алинеи 5-7 не се прилагат за договори за доставка на топлинна енергия.”
10. В чл. 38г думите „чл. 38а и 38б“ се заменят с „чл. 38а, 38б и 38в”.
11. В чл. 80а:
а) алинея 2 се отменя;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) Производителите на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1 MW, не подлежат на ежегоден контрол по ал. 4. Тези производители подлежат на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция по утвърден годишен план, на база оценка на риска, по следните критерии:
1. дата на въвеждане в експлоатация;
2. размер на преференциалната цена за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия;
3. дата на сключване на договора за изкупуване с крайния снабдител;
4. вид на енергийния източник и технология на производството.”;
в) досегашните ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11;
г) досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 10” се заменят с „ал. 11”;
д) досегашната ал. 12 става ал. 13;
е) досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „ал. 10” се заменят с „ал. 11”, а думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”;
ж) досегашната ал. 14 става ал. 15 и в нея думите „ал. 10” се заменят с „ал. 11”.
12. В чл. 83, ал. 1:
а) в т. 4 след думите „за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”;
б) в т. 5 след думите „за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”.
13. В чл. 105 се създава ал. 8:
„(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносната мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.”
14. В чл. 106:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „т. 4” се заменят
с „т. 5”;
б) създава се ал. 2:
„(2) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на операторите на разпределителните мрежи в случаите по ал. 1, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.”
15. Член 135 се изменя така:
„Чл. 135. (1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
(2) Когато се присъединява нова сграда, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.
(3) Когато се присъединява съществуваща сграда след основен ремонт и преработка на сградните отоплителни инсталации от вертикално в хоризонтално разпределение, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.”
16. В чл. 140 се създава нова ал. 6:
„(6) Когато се подменят съществуващи средства за дялово разпределение за отопление, се монтират индивидуални топломери на конкурентна цена, доколкото това е технически възможно или разходноефективно по отношение на потенциалните икономии на енергия.”
17. Член 143 се изменя така:
„Чл. 143. (1) Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2) Когато потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3.
(3) Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост.
(4) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.
(5) В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.”
18. В чл. 144, ал. 3 думите „чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 143, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, т. 1”.
19. В чл. 155:
а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;”
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
20. В чл. 162 се създава ал. 5:
”(5) За всеки отказ за признаване на сертификат за произход се уведомява Европейската комисия.”
21. В чл. 162а:
а) в ал. 1 накрая се добавя „при облекчени процедури съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7”;
б) създава се нова ал. 4:
„(4) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и чл. 18, ал. 1 т. 1, 2 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, са длъжни да:
1. предоставят гарантиран достъп до съответната мрежа на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
2. гарантират преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
3. предоставят приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство.“
22. Член 163 се изменя така:
„Чл. 163. Критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство по чл. 4, ал. 2, т. 11, се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката.”
23. В глава единадесета, раздел II се създава чл. 163а:
„Чл. 163а. (1) При разработване на инвестиционни проекти се извършва анализ на разходите и ползите в съответствие с наредбата по чл. 163 за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 MW в случаите на:
1. планиране на нова топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
2. значително преоборудване на топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
3. значително преоборудване на промишлена инсталация, генерираща отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, в това число чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа;
4. планиране на нова районна отоплителна и охладителна мрежа; при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия или значително преоборудване на съществуваща инсталация с цел оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации.
(2) Дружествата, отговарящи за експлоатацията на районни отоплителни и охладителни мрежи, по искане на лицата, които извършват анализ на разходите и ползите по ал. 1, оказват съдействие и предоставят необходимата информация в случаите по ал. 1, т. 3 и 4.
(3) Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации, не се смята за преоборудване в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4.”
24. В чл. 207б, ал. 1 думите „чл. 38г” се заменят с „чл. 38г, ал. 1, 38д”.
25. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) създава се т. 24в:
„24в. „Ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ са районни отоплителни или охладителни системи, използващи поне 50 на сто възобновяема енергия, 50 на сто отпадна топлина, 75 на сто топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 на сто от съчетание на такава енергия и топлина.”;
б) създава се нова т. 25:
„25. „Значително преоборудване” е преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 на сто от инвестиционните разходи за съпоставима нова инсталация.”;
в) в т. 41б, буква „а“ думите „от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес“ се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение в § 23, който току-що прочетох, да се създаде нова т. 2. Тя е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да уточним състава на водния регулатор – в кои случаи има и в кои – няма кворум.
Според нас, текстът, приет преди няколко месеца, е достатъчно ясен, но колегите от Комисията не смятат така.
В тази връзка конкретното ми предложение е следното:
„В § 23 се създава нова т. 2:
„2. В чл. 13:
а) В ал. 1 думата „членовете” се заменя с „общият брой членове или от членовете на съответния състав”;
б) В ал. 3, в текста преди т. 1 думата „членовете” се заменя с „общият брой членове или от членовете на съответния състав”.
Останалите точки в параграфа се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам на пръв поглед една незначителна промяна в чл. 143, ал. 4, който гласи:
„Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.”
Тук има възможност да направим голям пропуск като изчисляваме мощността, която трябва да бъде дялово разпределена, на базата на мощността на отоплителните тела. Според мен, това е абсолютно несправедливо, тъй като не е уточнено дали тези отоплителни тела въобще работят. Дано всички да ме разбирате.
Съгласно разпоредбите на друг закон – за етажната собственост, за отоплителни тела се приемат тези, които са заложени по проект. Можете ли да си представите? Това не е справедливо и дава възможност за злоупотреби от дружествата, които се занимават с отчет на топлинна енергия.
Предлагам промяна в чл. 143, ал. 4, т. 1 да се добави думата „работещите”, когато става въпрос за отоплителни тела. Тогава т. 1 придобива вида:
„1. мощността на работещите отоплителни тела”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Първа реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, в подкрепа на това, което каза господин Валери Симеонов, искам да предложа още две незначителни допълнителни корекции.
Първата поправка е в чл. 155, ал. 1, т. 1, където текстът гласи: „на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска”.
Моето редакционно предложение е: „на 11 равни месечни вноски и две изравнителни вноски”.
По този начин ще се даде възможност, ако се получават такива недоразумения с изчисляване на топлоенергия върху неработещи отоплителни тела, да може да се реагира своевременно. Мога да Ви дам пример с мен. В момента плащам по 500-600 лв. сметки за неработещи тела и трябва да чакам чак месец юли, за да се докаже, че не съм консумирал такава енергия, но в момента вече съм платил 3000 лв. и се явявам кредитор на топлопреносното дружество.
Втората поправка е в ал. 2 на чл. 155. Текстът гласи следното: „Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно”.
Моята редакционна поправка е: „най-малко два пъти годишно”. В това има огромна логика, огромна цел. Първо, няма да се дава възможност дружествата да трупат задължения; второ, няма да се дава възможност гражданите да бъдат утежнявани с изравнителни сметки, с които или дружествата трябва да връщат пари на гражданите, или пък гражданите да плащат някакви непосилни изравнителни сметки. При два пъти годишно ще има една справедливост и по отношение на реално отчитаните изразходвани количества, така както регламентира и Европейската директива в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по реда на предложенията.
По § 5 има предложение от народните представители Кънчо Филипов, Петър Петров и Георги Недев.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а в останалата му част Комисията не го подкрепя.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на тримата народни представители.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 36, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Следващото процедурно предложение постъпи от председателя на Комисията господин Добрев:
„В § 23 се създава нова т. 2:
„2. В чл. 13:
а) в ал. 1 думата „членовете” се заменя с „общият брой членове или от членовете на съответния състав”;
б) в ал. 3 в текста преди т. 1 думата „членовете” се заменя с „общият брой членове или от членовете на съответния състав”.
Останалите точки в параграфа се преномерират.
Режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото постъпило предложение е от господин Валери Симеонов в чл. 143, ал. 4, т. 1 да се добави „работещите”: „мощността на работещите отоплителни тела”. Би трябвало така да изглежда.
Режим на гласуване на това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 50, против 1, въздържали се 39.
Кворумът е 66, предложението не е прието.
Заповядайте, господин Симеонов, да го направите от трибуната, както е по Правилник.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Имаше хора, които влязоха в последния момент. Имам чувството, че някои от присъстващите в залата също не разбраха, че в момента, приемайки този текст, всички, които живеят в отопляеми сгради, ще плащат, даже да няма радиатори в коридорите например. С тази дребна поправка вкарваме задължението да се плаща само за работещ радиатор. Защото някъде даже няма радиатори.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 48, против 1, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Същото предложение е на господин Байрактаров: в чл. 155, ал. 1, т. 1: „на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска”. Предложението на господин Байрактаров е да стане „на 11 равни месечни вноски и две изравнителни вноски”.
Нали така, господин Байрактаров?
Противно мнение, изказване? Няма.
Режим на гласуване по предложението на господин Байрактаров –две изравнителни вноски.
Гласували 88 народни представители: за 24, против 2, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам прегласуване.
Колеги, явно не разбирате, че с тази малка промяна се въвежда една справедливост при отчитането. Първо се елиминира възможността дружествата да задлъжняват и съответно след това да се прилага една порочна практика и към гражданите, които също могат да задлъжнеят и да изпаднат в състояние да плащат едни изравнителни сметки, които не са им по джоба. Когато са две сметки, е просто една справедлива система, която по никакъв начин не утежнява работата на самите дружества и на самите оператори. Толкова е просто и лесно разбираемо! Не знам защо не искаме да въведем някаква справедливост, която е в полза в случая и на двете страни в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 5, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване и второто предложение на господин Байрактаров, а именно в същия чл. 155, ал. 2 „веднъж годишно” да стане „два пъти годишно”, а именно: „Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно”.
Предложението е „два пъти годишно”.
Режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 37, против 4, въздържали се 53
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Байрактаров, да направите предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам прегласуване. Явно – ето и колегата Добрев казва, че двете предложения са изключително разумни. Нещо повече. Пак казвам: чрез тези предложения Народното събрание дава възможност за една справедливост в отношенията между оператори и клиенти. Отчитането и фактурирането два пъти годишно е възможно най-добрият начин, който можем да отредим със законодателната си дейност.
И аз не знам в крайна сметка тук за гражданите и за бизнеса ли работим, или просто за някакви теснокорпоративни интереси, които прозират с гласуванията Ви? Просто това не мога да го разбера! Толкова ли е сложно да проумеете, че вкарваме елементарна справедливост, колеги? Елементарна!
И Ви призовавам наистина да подкрепите тези неща, защото това касае хиляди Ваши приятели, близки.
Интересно ми е утре с какви очи ще ги погледнете?
Моля за прегласуване и за подкрепа на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване.
Гласували 88 народни представители: за 37, против 5, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Добрев, за лично обяснение.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже бях споменат от господин Байрактаров, наистина предложенията ми се струват резонни, но не считам, че те трябва да бъдат подкрепени по този начин в пленарната зала с редакционна поправка и затова се въздържахме от нашата група и аз самият, защото трябва да преценим какъв ще бъде финансовият ефект от приемането на това предложение.
По същество то означава, че изравнителна сметка ще има не веднъж, а два пъти през годината. За да има втора изравнителна сметка, това означава, че трябва да бъдат засечени уредите, с които се измерва топлинната енергия. Това означава допълнителни разходи на топлофикациите. Разбирате, че тези топлофикации вероятно ще включат тези допълнителни разходи в исканията си пред ДКЕВР за определянето на цените. Така че преди да гласуваме едно такова на пръв поглед много разумно предложение, трябва да оценим неговия финансов ефект върху не само топлофикациите, а и потребителите.
Затова предлагам на господин Байрактаров и използвам възможността за това лично обяснение, при следващия разглеждан законопроект да го внесе между първо и второ четене или като законопроект на първо четене, за да може да бъде преценен и финансовият ефект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Колеги, гласуваме редакцията на § 5, чието систематично място е като § 23 – с направеното и гласувано предложение за § 23, с нова т. 2.
Режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 24 и 25:
„§ 24. Оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а” от Закона за енергетиката се изготвя и предоставя на Европейската комисия в срок до 31 декември 2015 г. По искане на Европейската комисия оценката се актуализира на всеки 5-годишен период.
§ 25. До 31 декември 2016 г. в сгради с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно, икономически обосновано и такива измервателни уреди не са монтирани към датата на влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 и § 25 – нови, в редакция им по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
„§ 5. Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията на нови сгради, които подлежат на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон не са въведени в експлоатация, са длъжни да придобият сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 5.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграфи 8, 9, 10, 11, 12 и 13 – Комисията подкрепя текста на вносителя, и съответните параграфи стават § 6, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 6 до 11, включително, в номерацията на Комисията по нейния доклад.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 14 има предложение от народните представители Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията не подкрепя предложението.
Еднакви са предложенията – „В § 14 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков и Мая Манолова, които са идентични, и Комисията не ги подкрепя. (Шум и реплики.)
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 80 народни представители: за 14, против 31, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Господин Добрев докладва подкрепата на Комисията за § 14, който става § 12.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 15 има предложение от народния представител Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Методи Андреев и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13:
„§ 13. (1) Издадените удостоверения за вписване в регистрите по чл. 23а, ал. 1 и 34а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.
(2) Издадените удостоверения за успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5 и чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „в” от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност и стават безсрочни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Методи Андреев и група народни представители за § 16.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова – идентично:
„В § 16, ал. 1 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков и Мая Манолова, които са идентични и не са подкрепени от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 11, против 27, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 16 по вносител, подкрепен от Комисията, с нова номерация на § 14 по доклада й.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя на § 17, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 18, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме двата параграфа.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17:
„§ 17. (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност се предоставят в Европейската комисия на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.
(2) Националната цел за енергийна ефективност се докладва на Европейската комисия с първия национален план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 по доклада и редакцията на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Таско Ерменков и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18:
„§ 18. Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия се приема от Министерския съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
„§ 19. Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, се предоставя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 19.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
„§ 20. Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд се представя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
„§ 21. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
„§ 26. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на Закона за енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 27, 28, 29 и 30:
„§ 27. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5, ал. 4 след думата „съюз” се добавя „както и за услугите по ЕСКО договори по смисъла на Закона за енергийната ефективност”.
§ 28. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 55, ал. 6 думите „Закона за енергийната ефективност” се заменят с „отменения Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. ...).”
§ 29. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 думите „чл. 25” се заменят с „чл. 48”.
§ 30. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 142, ал. 11 думите „чл. 23а” се заменят с
„чл. 44”.
2. В чл. 167, ал. 2, т. 7 думите „чл. 23” се заменят с „чл. 43”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за нови параграфи от § 27 до § 30 включително, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Таско Ерменков и група народни представители:
„Създава се нов § 6:
„§ 6. В чл. 2, ал. 1 от Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. ...) след думите „при спазване на изискванията на този закон” се добавя „с изключение на финансовите задължения, поети от общината по линия на осигурено съфинансиране от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за стимулиране на инвестициите в мерки за подобряване на енергийната ефективност, както и от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или други съществуващи или новосъздадени целеви фондове за енергийна ефективност.”
Досегашните § 7 – § 26 се преномерират съответно на § 8 –§ 27.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да оттегля предложението, но не защото по същество то не отговаря на философията и смисъла на Закона за енергийна ефективност, а защото имам уверението, че в близките дни ще бъдат внесени изменения в Закона за общинския дълг, където е мястото на това предложение и където ще го обсъждаме както трябва. Затова оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Добрев, моля докладвайте § 25 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме двата последни параграфа от този законопроект.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и новият Закон за енергийна ефективност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодарност към всички активно участвали в дебата и в гласуванията народни представители и на докладчика, разбира се, за стоицизма на парламентарната трибуна.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя следната процедура за разместване в така вече приетата Програма за работната седмица на Народното събрание – т. 10 да бъде разгледана сега като т. 7, тъй като този Законопроект за водите, колеги, е изключително важен, с огромен обществен интерес към него. Предвид това, че вчера направихме промяна в дневния ред и ще закъснеем, може да не се стигне до тази точка, затова Ви моля да подкрепите предложението, ако, разбира се, госпожо Председател, го поставите на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно предложение? Не.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, като т. 7, следваща в програмата ни, да обсъдим първото гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, и съответно да гласуваме.
Режим на гласуване.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега ще направим почивка.
Ще продължим в 12,00 ч. с първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Колеги, моля, заемете местата си.
Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Кой от водещата комисия ще докладва?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Най-напред искам да направя процедурно предложение за достъп до залата за господин Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да гласуваме за допускане в залата на посочените експерти.
Колеги, гласувайте.
Моля, квесторите, приканете народните представители да заемат местата си.
Колегите до мен са готови със списъка за поименна проверка. Ще изчакам само още 10 секунди. (Шум и реплики.)
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите да заемат местата си.
Заповядайте да ни запознаете с доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 7 април 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 април 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 7 април 2015 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: господин Павел Гуджеров – заместник-министър, господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”, и госпожа Яна Георгиева – главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда”. Присъства и главният секретар на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор господин Валентин Чиликов.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Павел Гуджеров, който посочи основните предложени изменения: на първо място, във финансовата организация и икономическото регулиране в областта на водите, в това число ефективно въвеждане на принципа „замърсителят плаща”; въвеждане на такси за дейности, които могат да въздействат значимо върху водите, определени съгласно Рамковата директива по водите като „водни услуги” и идентифицирани в първите планове за управление на речните басейни (ПУРБ), както и въвеждане на механизъм за определяне на ресурсните разходи и на разходите за околна среда, които следва да се вземат предвид при оценката на възстановяването на разходите – част от предварителните условия, от които ще зависи предоставянето на европейски средства по всички оперативни програми, финансиращи проекти, имащи отношение към водите.
Второ, за осигуряване на интегрирането на политиката по водите и политиките в отраслите във водния сектор, определянето на националните приоритети и обезпечаване на изпълнението на програмите от мерки в плановете за управление на речните басейни.
Трето, за отстраняване на бележки на Европейската комисия за неправилно или непълно транспониране на директиви в областта на водите, включително: пропуски в транспонирането на Директива 2000/60/ЕО, свързани с открита процедура по нарушение; отстраняване на пропуски в транспонирането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения и избягване на процедура за нарушение; отстраняване на пропуски в транспонирането на Директивата 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, също за избягване на процедура по нарушение.
С предложения Законопроект се преодоляват пропуските в процеса на втория цикъл на планиране (2015 – 2021).
Друг съществен момент е въвеждането на разпоредби, свързани с планиране, разработване и изпълнение на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея, с цел опазване и подобряване на състоянието на околната среда в морските води, както и отмяна на някои наредби във връзка с отменени директиви.
Въвежда се служебна процедура за определяне на санитарно- охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населението, за да се облекчат изискванията към ВиК операторите и те да предприемат необходимите действия.
Много важно е регламентирането на контрола по изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническото състояние, осигуряване на безопасната им експлоатация и изпълнението на дейности по извеждането им от експлоатация до възстановяване на технологичната и конструктивната сигурност или по ликвидирането им, като контролът се възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Регламентирани са и задълженията на собствениците на язовири. Предвижда се дейностите по поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние в съответствие с нормативната уредба да се извършва от оператор на язовирна стена – лице с необходимата квалификация. Определени са съставът и задълженията на комисиите, които се назначават със заповед на областните управител за обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях.
Предвижда се в срок до шест месеца от влизането в сила на този Закон по предложение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Министерският съвет да приеме Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Отношение по внесения Законопроект взеха народните представители: Борислав Великов, Джевдет Чакъров, Манол Генов, Вили Лилков, Атанас Стоянов, Христо Тодоров и Силвия Хубенова, отправили въпроси относно правомощия и дейности на Агенцията, преразглеждане на разрешителните, правомощия на кметове и областни управители и някои дефиниции, получили отговори от господин Павел Гуджеров, господин Валентин Чиликов и господин Асен Личев.
След проведената дискусия и прекратяване на дебатите Комисията по околната среда и водите с 19 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се” подкрепи единодушно Законопроекта и изрази следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 7 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Това беше докладът на водещата Комисия по околната среда и водите.
Предстои да чуем доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Кой ще ни запознае с него?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Павел Гуджеров – заместник-министър, и Асен Личев – директор на дирекция „Управление но водите”; от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Стефан Цанков – председател; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки – България: Жана Величкова – изпълнителен директор; от КРИБ (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България): Румяна Георгиева – парламентарен секретар.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Павел Гуджеров. Той посочи, че предложените изменения касаят отстраняването на бележки на Европейската комисия за неправилно или непълно транспониране на европейското законодателство в областта на водите, финансовата организация и икономическото регулиране в областта на водите, определянето на националните приоритети в развитието на отраслите във водния сектор и обезпечаване на изпълнението на програмите от мерки в плановете за управление на речните басейни.
В областта на компетентност на Комисията по икономическата политика и туризъм попада възложеният със Законопроекта на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор контрол по:
- изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническото състояние;
- осигуряване на безопасната им експлоатация;
- изпълнение на дейности по извеждането им от експлоатация до възстановяване на технологичната и конструктивната сигурност или по ликвидирането им.
Регламентират се и задълженията на собствениците на язовири. Предвижда се дейностите по поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние да се извършва от оператор на язовирна стена – лице с необходимата квалификация, което да осъществява техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, възложени му от собственика.
Определят се съставът и задълженията на комисии, които ще се назначават със заповед на областните управители, за обследване на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Предвижда се комисиите да предписват изпълнението на необходимите действия за осигуряване на техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, да съставят протоколи за направените констатации и предписания, и да предоставят информацията на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
В срок до шест месеца от влизането в сила на Закона, по предложение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Министерският съвет трябва да приеме Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
В хода на дискусията и в свое писмено становище от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България се обявиха за забрана на множествената експлоатация на ресурс с цел бутилиране на натурални минерални и изворни води от различни икономически оператори.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12, без „против”, „въздържали се” – 4.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
С разпореждане на Председателя Законът е внесен и за становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Няма постъпил доклад от тази Комисия.
Уважаеми колеги, обявявам дебата за открит и моля, ако има изказвания, да дадете знак.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, основното, което трябваше да бъде казано по отношение на предлаганите промени в Закона за водите, беше казано и стана ясно от двата доклада на комисиите, които преди малко бяха представени пред Вас.
Уважаеми колеги, това са промени, към които има огромен обществен интерес, тъй като касаят справяне с проблема с наводненията. В този Законопроект Министерският съвет предлага да се вменят задължения на Агенцията за метрологичен и технически надзор да следи състоянието на язовирите в страната.
Уважаеми колеги, знаете, че към края на миналата година над 260 язовира бяха с неизяснена собственост. В момента такива няма, с изключение на може би около 10, но те са предадени за стопанисване на областните управители. Това беше изключително важно, за да гарантираме сигурност в обществото, че сме запознати с тези съоръжения, знаем тяхното състояние, ежедневно се следят показателите, които касаят тяхната безпроблемна експлоатация. По този начин видяхме, че въпреки големите дъждове преди няколко дни буквално нямаше нито един аварирал язовир – нито от тези, които бяха в предаварийно състояние, нито от тези, които не бяха в такова състояние, но създаваха различни видове проблеми. Поради тази причина, предвид това че има 100% съгласуваност между институциите, Агенцията за метрологичен и технически надзор има гласуван бюджет, с който ще могат да осигурят това тяхно ново задължение – да изпълнят вменените им функции от промените, които ще направим.
Моля всички Вас за подкрепа на този Законопроект. Пак казвам, по този начин ще гарантираме една обществена сигурност за това, че оттук нататък няма да се случват такива проблеми, каквито имахме преди година-две от наводненията, да не се знае кой язовир в какво състояние е, кой го стопанисва, кой носи отговорност и така нататък. Пак казвам, основните промени бяха засегнати в двата доклада. Оттук нататък считам, че с този Законопроект ще можем да бъдем сигурни за бъдещето на населението на България, а не да тичаме след проблемите.
Затова, колеги, ще бъда максимално кратък, привършвам с това, моля всички Вас да подкрепите на първо четене предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
За изказване се е записал д-р Джевдет Чакъров.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, който разгледахме на първо четене в Комисията по околната среда и водите, действително се извършват някои промени в нашето законодателство.
На първо място бих искал да посоча, че има положителни промени, свързани с безопасността на язовирите. Безспорно е важно да се регламентира контролът за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и колегата преди малко посочи.
Положителна е и предложената промяна за участието на областните управители и включването на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в този процес. Стъпка във вярната посока е предложението областният управител да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовирите с неясна собственост.
Положителен момент в борбата с наводненията и задължението на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени, е да използват измервателна и контролна апаратура за мониторинг и да ползват информационна система, предоставена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По този начин много по-екзактно ще се следи състоянието на водните обеми в язовирите и състоянието на язовирни стени и технически компоненти, които са към тях.
Добро е и предложението при опасност от наводнение, при което могат да настъпят вредни последици за живота и здравето на хората, околната среда и материалните ценности, да може да се разрушава хидротехническо съоръжение или част от него, за да бъдат предотвратени или ограничени щетите, но следва да се прецени много добре дали това да става, както сега е предложено, от страна на кмета на общината или от областния управител. По време на дискусията, която имахме при разглеждането на първо четене на ЗИД-а на Закона, в Комисията се възприе това да става от страна на областния управител. Това е и нашата позиция. Считаме, че е коректната позиция с оглед на това, че областният управител е представител на държавата и в комуникациите и отношенията, които би имал с другите субекти, би изхождал от тази позиция.
Друг безспорно положителен момент в Законопроекта е въвеждането на задължение за разработване и изпълнение на морската стратегия и на програмите от мерки към нея. Един такъв документ ще допринесе за опазването и подобрението на състоянието на околната среда в морските води. Надявам се обаче това да не се превърне в поредния пожелателен документ, а да има реална изпълнима програма от мерки, които да бъдат с практическа насоченост, да са остойностени и да им е осигурено финансирането, или поне да има предвидени средства за по-голяма част от мерките. Това е с оглед както на опазването на водите по нашето Черноморие, така и с оглед на създаването на по-добри условия за туризъм – такъв, от какъвто всички имаме огромна потребност.
Подкрепяме отмяната на част от наредбите по чл. 135 от Закона. Екологичното законодателство като цяло е тежко и сложно законодателство, с множество подзаконови нормативни актове. Спокойно можем да кажем, че Законът за водите е един от законите с най-много наредби към него.
Бих искал да обърна внимание на едно от основните несъвършенства на Законопроекта – че за пореден път няма единен орган, който да отговаря за наводненията. Предлага се създаването на Координационен съвет по водите, който подобно на много други съвети ще координира, но няма да носи отговорност за нищо, поради което няма и никакви реални самостоятелни правомощия. Нещо повече, дадените му две правомощия са доста спорни.
Какво ще координира Съветът при разработването на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения, при положение че в Закона ясно е казано кои са компетентните органи, отговорни за разработването им и са разписани механизмите за координация при подготовката на документите.
Второто правомощие на Съвета е още по-спорно. Как и защо ще координира финансирането и изпълнението на програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни, плановете при наводненията, при положение че финансовите източници са посочени в тези документи, там е посочено чия е отговорността за изпълнение в съответната мярка?
Аз бях против наличието на такъв Координационен съвет, когато обсъждахме Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор – против съм и сега. Системата за управлението няма необходимост от поредната институция без ясни отговорности и правомощия, а само със съвещателни функции. Има огромна потребност от водеща институция по отношение на водите, с ясно разписани водещи правомощия. Отговорността по този въпрос с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите не е решена; настоящият ЗИД, за съжаление, не дава отговор. Според мен това трябва да бъде Министерството на околната среда и водите, но всичко това явно трябва да се доразпише. Всички ние носим отговорност и ангажимент за това.
Втората съществена слабост на Законопроекта е предлаганото служебно преразглеждане на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект. Не оспорвам, че такова преразглеждане може би е необходимо, отчитайки факта, че то е поискано и от службите на Европейската комисия.
Притесняват ме обаче обхватът и фактът, че основанието за започване на процедурата е основанието за промяна на вече издадените разрешителни. Част от предложените разпоредби са много неясни.
Във връзка с изменението на вече издадени разрешителни следва да се подчертае, че в Закона няма определен критерий, на базата на който да се преценява дали упражняването на правата по разрешителното представлява натиск върху състоянието на водите, допринася за непостигане на доброто им състояние или дали упражняването на правата по разрешителното представлява натиск върху състоянието на водите, допринася за неизпълнение на условията по чл. 156б и 156ж.
В Закона няма определени критерии, на базата на които да се преценява как конкретният натиск върху водите от съответните дейности, разрешени със съответното разрешително, влияе върху възможността на съответното водно тяло да постигне целите по чл. 156а за добро състояние или потенциал. Това създава предпоставки, подчертавам, за субективизъм при преценката, а и при формулирането на новите условия. Това създава и предпоставки за корупция, генерира възможности за нерегламентиран икономически натиск върху частни субекти.
Още по-голям е пропускът във връзка с прекратяването на действието на издаденото разрешително, тъй като липсва каквото и да е основание, или поне не е посочено, за прекратяване.
Посочената разпоредба, която следва да послужи за правилното постановяване за прекратяване, гласи само, че изменението или прекратяването на разрешителното се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни. Както е видно, тази разпоредба не съдържа обстоятелства, при наличието на които следва да се прибегне до прекратяване на разрешителното, а това е недопустимо.
Притеснителен е и фактът, че плановете за управление на речните басейни, преди да бъдат приети по законоустановения ред, се изготвят от външни консултанти, избрани по реда на ЗОП, а не от компетентния орган, издал разрешителното. Това отваря широко вратата за дискусия кой всъщност извършва преценката, на базата на която ще се обоснове компетентният орган, за да започне процедурата по промяна на разрешителните.
Именно в тази връзка служебното изменение и прекратяване на вече издадени разрешения са моите най-големи резерви по отношение на така предложения Законопроект. Но искам да бъда коректен – по време на дискусията на първо четене на Законопроекта в Комисията по околната среда и водите и представителите на Министерството, и ръководството, и експертите приеха нашите бележки. Надявам се да чуем от тях отговор, в който да се съдържа включването на ясна критериална база за преразглеждане на така посочените разрешителни за водоползване и за водовземане.
Въпреки изразените от мен резерви, за които между първо и второ четене ще направим предложения, обръщам се и към експертите на Министерството – също да помислят, за да подобрим Закона. Той да бъде обективен, коректен, да урежда в най-добър аспект отношенията в този важен воден сектор, така че да има коректност към гражданите, да има предвидимост за бизнеса, да не се променят правила в движение и да не се внася смут по отношение на бизнеса за предприетите инициативи и бизнес инвестиции.
Надявам се, че можем да постигнем всичко това. С условието, че между първо и второ четене всички бихме могли да подобрим Закона и с оглед на поетите ангажименти от страна на експертите във въпросното Министерство ние ще подкрепим предложения Законопроект на първо гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Реплики? Не виждам.
За изказване – народният представител Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ние по принцип подкрепяме философията на Закона и заложените в него изисквания. Знаете, че през миналата и през пό миналата година ни сполетяха доста бедствия. Известен е фактът, че доста от язовирите са безстопанствени, голяма част от тях не се поддържат.
Добре е, че се вменява на една агенция да контролира нещата. Съмнителен е капацитетът в момента, но да се надяваме, че до края на годината, както ни обещаха, този капацитет ще бъде запълнен. Притеснения имаме относно кадрите, които ще бъдат намерени, защото все по-рядко имаме такива специалисти в държавата.
Имаме доста забележки към Законопроекта, ще обобщим нашите предложения и ще ги представим между първо и второ четене.
Искам да обърна внимание на няколко неща.
По § 29, чл. 145 от предложените изменения кметът на общината трябва да издаде заповед за разрушаване на хидротехническото съоръжение или част от него, в случай че то в момента представлява опасност от наводнение, при което могат да настъпят щети, да бъде застрашен животът на хората и да бъдат разрушени материални ценности. Тук отговорността на държавата, както посочи преди мен господин Чакъров, трябва да я има, но има един друг закон, с който това изменение трябва да кореспондира – това е Законът за защита при бедствия. Там трябва да имаме положителното становище на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Какво ще стане? Един кмет издава заповед да разруши даден язовир. Ще дойде следващият кмет и ще започне да обжалва заповедта, защото предишният му е личен или политически враг. Ще започнат да търсят отговорност от кмета защо е издал тази заповед.
Там много ясно трябва да бъдат регламентирани отговорностите, които се поемат, защото в крайна сметка съзнателно се разрушават съоръжения, които струват пари и имат някаква стойност. Така че ще предложим много ясно да бъдат разписани отговорностите.
Има един друг член от § 62, който е предложен за отмяна.
Знаете, в годините имаше голям спор дали общините като собственици могат да отдават под наем язовирите. Не всички общини имат възможност да ги концесионират, тъй като концесиите са една изключително трудна процедура за част от общините, които нямат този административен капацитет, така че ще предложим и на обсъждане да не бъде отменян този параграф.
Имаме, както казах, доста предложения между първо и второ четене. Ще ги внесем за обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Реплики? Не виждам.
Има ли желаещи за друго изказване?
Господин Божинов, заповядайте.
Искам да информирам гостите, че с оглед на нашия Правилник, бихте могли да вземете отношение, ако желаете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за водите урежда изключително важен кръг от обществени отношения. Неслучайно той е променян многократно в последните години.
Когато човек взема отношение по един толкова важен въпрос какъвто е изменението на Закона за водите, според мен той трябва да има пред себе си или в своето съзнание мотивите на вносителя за изменение на закона, самите текстове, които се променят, както и законът, който се променя. Освен това, добре е да бъде запознат със становището на хора с висока експертност, както и на икономически заинтересованите страни по този закон.
Това условие ще доведе до голямо съвпадение на темите, които ще засегна с онова, което говори преди мен бившият министър Джевдет Чакъров. Разбира се, аз ще изразя своето отношение.
Първо, искам да подчертая, че действащият Закон има за цел да осигури, подчертавам, интегрираното управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, като създава условие за редица неща, изредени в закона, в това число: Законът, действащият, предвижда предотвратяване и намаляване на вредните последствия за човешкия живот и здравето, околната среда, културното наследство, стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.
Целите на Закона се постигат с редица регламентирани дейности, в това число, подчертавам – оценка и управление на риска от наводнения.
Защо го казвам това? Защото необходимите изводи и поуки от трагичните последствия на природните аномалии, които сполетяха България, ако са основание за редица необходими изменения в закона, то трябва да подчертаем, че при така регламентираните в действащия закон отговорности, ако те бяха изпълнявани от институциите, много от тези последствия нямаше да се случат. Нали? Това е самата истина.
Обаче аз подкрепям, при така регламентираните ангажименти, първото предложение на вносителя – да конкретизира това изискване да бъдат оценени и управлявани рисковете, с конкретно вмененото задължение за извършване на контрол за техническото състояние на безопасността, експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях, защото по-нататък, в тялото на Закона за изменение на закона, тази функция е разписана и адресирана към конкретни държавни институции и дано във времето се намери кадрово и финансово осигуряване, за да може общата препоръка в сега действащия закон да се развие в истинска превенция, така че този момент е безусловно достоен да бъде подкрепен.
Що се отнася за втория изключително важен момент – създаваме координационен съвет. Господин Чакъров говори и по този въпрос. Аз също съм си го отбелязал.
Какво е положението в сега действащия Закон? Сега действащият закон, както подчертах, има за цел интегрираното управление. На всички министри са възложени конкретни политики и отговорности в различните направления, а на министъра на околната среда и водите сега действащият закон е възложил изключителната отговорност – управление на водите на национално ниво. То се осъществява именно от министъра на околната среда и водите.
За целта в действащия Закон към министъра се изгражда Висш консултативен съвет по водите.
Законът регламентира кои министерства, практически почти всички, делегират, изпращат свои представители, които осъществяват тази консултативна дейност. Тук сега, за да реализираме интегрирането на политиките по водите и отрасловите политики, вменени на министрите, създаваме този координационен съвет.
Уважаеми господа, смея да кажа – и приятели, защото сме работили дълги години, като сте изредили състава на този Съвет, сте преписали Състава на Консултативния съвет, и освен че тук казвате, че участват министрите, като могат да участват и техни представители, си става състава на Консултативния съвет. И понеже толкова формално е преписан – и там, и тук е пропуснат един много важен министър. Пропуснати са министър-председателят и вицепремиерите, пропуснат е министърът на външните работи.
Изключително важни функции има министърът на външните работи по осъществяване на политиките с трансграничните води.
Вземете и си спомнете, че условието на Гърция за членство на България в Европейския съюз беше приемането на определен кръг изменения на Закона за водите, които да регламентират, а смея и да твърдя – и да променят нашата Спогодба за водите за Места. На министъра на външните работи са вменени тези отговорности.
И тук експертите много добре знаят как Спогодбата за количеството от средногодишния естествен отток, договорен между нашите две страни, те желаят да го ревизират с изискванията на една европейска директива за контрол на качеството на водите и с органа по този въпрос да ревизират другото Споразумение, затова ако ще остане този координационен съвет, министърът на външните работи с функциите, които са му вменени по действащия закон, трябва да бъде тук.
Като е създаден един втори Министерски съвет да координира политиките за водите не мога да разбера, уважаеми вносители, защо при такъв голям управленски размах сте направили такива кротки и нищожни функции?
Господин Чакъров, Вие казахте, че тези две алинеи са едно нищо. Значи, да събереш ти всички министри, които да координират политиките, които са разписани, и да им вмениш разработването на планове за управление на речните басейни и финансирането на програмите по чл. 156н, ако го отворите в действащия закон това са десет страници изреждане на финансирането на всички дейности по управление на водите, не си заслужава. И затова или да го махнем, както Вие предлагате, или ако остане такъв високо претенциозен орган, той, според мен, трябва да бъде натоварен с един друг кръг функции.
Той трябва да се занимава наистина с предложения към Народното събрание за промяна в законодателството, за истинско интегриране на политиките за осигуряване на финансови ресурси, отговорност при вземане на решенията и контрол при тяхното изпълнение. Ако ги няма разписани тези функции на Координационния съвет, няма смисъл да го правим!
Вторият въпрос е изключително важен. Господин Чакъров също го засегна. Аз разбирам, че вносителят и хората, които са изпълнявали неговата поръка, е трябвало да изпълнят препоръки на Европейската комисия и изисквания на една директива. Когато имаш първи планов период за управление на речния басейн и когато се правят следващите планове за управление, според мен трябва да има преглед и разглеждане, но не преразглеждане. Не знам дали е грешка на думата, но едно е духът на директивата, друго е буквата на закон.
Какво имам предвид и какво предлагам да бъде? Имало е определен брой разрешителни за даден ресурс. Получава се кумулативен ефект. Прави се нов план за управление. Направете преглед на разрешителните. Разгледайте натоварването на водния обект и регламентирайте в Закона критерии и ситуации, ред, по който може да се преразглеждат разрешителните.
Всичко друго, уважаеми дами и господа, е опит на бюрокрацията, за да не кажа администрацията, да преразглежда безконтролно служебно, без да иска становището на този, който е инвестирал в резултат на своето разрешително, а ако водният ресурс е в основата на неговата дейност, това е неговата бизнес съдба. И Вие сте написали текстове, по които служебно и административно, понеже ще има нов планов период, можете да преразгледате разрешителното – какво ще стане с неговото разрешително, с неговата инвестиция за милиони за ТЕЦ-ове, за ВЕЦ-ове, за бутилиране и така нататък?
И никой да не си мисли, че ще управлява вечно! В политиката обикновено като правиш нещо другиму, ти се връща на теб. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Преди известно време със смяната на управляващите искаха да запишат в същия Закон, че ще преразгледат всички разрешителни. Не стана. Те са десетки хиляди. Няма такъв капацитет. И са за 10 – 15 – 20 години, за най-различни дейности – повърхностни води, подпочвени води, питейни води и така нататък.
Предлагам вносителите да се съсредоточат и думата да бъде, че се прави преглед на всички разрешителни, прави се преглед на натоварването и кумулативния ефект, а само където има конфликт на обществено значим интерес с разрешените частни интереси, да има критерий за преразглеждане.
Господин Чакъров, това е моето мнение по този въпрос.
И още един, още два кратки въпроса. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, не влизайте в разговор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз разбирам, че директорът на дирекция „Води” е работил много по Закона. И понеже е работил много, си е вменил задължението в § 33, казвам го шеговито, да поеме отговорността за координацията и контрола за изпълнението на държавната политика на басейново ниво. Това не може да остане така. То е задължение на компетентния орган – на министъра. Затова текстът трябва да бъде, че Министерството на околната среда и водите координира и контролира изпълнението на държавната политика по водите на басейново ниво. С вътрешния правилник то може да делегира на дирекцията, на заместник-министъра. Но това да не го правим.
И последно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Божинов, времето на групата изтече.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да го удължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, удължете времето на БСП лява България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има въпрос, който стои от десетина години. Понеже е толкова конфликтен, никой не тръгва да го решава. А тук сте се заели да транспонирате директивите. Аз Ви предлагам този път да не забравяме Директива 209/54. Това е Директивата, която регламентира изискванията за бутилиране на натурални води, минерални извори. Конфликтът на интереси е голям. Никой не иска да транспонира тази директива и да го регламентира. Дошло е време, според мен, с това изменение на Закона да транспонираме тази Директива, да регламентираме правилата, да освободим администрацията от отговорността да я обвиняват, че не реализира принципа „Един извор – една концесия”.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това няма нищо общо!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Понеже председателят каза, че няма място, а заместник-министърът се оправда със Закона за храните, господин Председател, искам да Ви кажа, че това е единственият Закон, който регламентира реда и начина за разрешение за водоползване. Тук му е мястото. Ако не Ви стига смелост, ще остане за следващите. Аз също го пропуснах като председател на комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Божинов.
Реплики? Не виждам.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе думата? Не.
Има думата заместник-министърът на околната среда и водите господин Павел Гуджов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да бъда максимално кратък и максимално конкретен.
По изказванията на уважаемите народни представители.
Относно транспонирането на Рамковата директива за водите и конкретно за преразглеждането на разрешителните за ползване на водни обекти ще кажа, че това е конкретно и буквално транспониране на Рамковата директива за водите. В Закона има описани положенията, при които тези разрешителни могат да се преразглеждат, отменят и актуализират. При опасно повишаване или понижаване на подземни и повърхностни води, тенденция към замърсяване или подобряване състоянието на водните обекти режимът може да бъде както утежняващ, така и облекчителен. Няма нищо лошо да бъде подчертана още веднъж схемата, по която това ще става.
Относно разрушаването на част или елемент от язовир или язовирна стена – дали да бъдат областните управители или кметовете на населените места – изходили сме от идеята за по-оперативна работа и затова е определен кметът, но във волята на Народното събрание е да бъде определен и областният управител. Не мисля, че това ще затрудни толкова ситуацията.
Относно Координационния съвет по водите. Господин Чакъров и господин Божинов се изказаха по тази тема. Господин Божинов го сравни с бившия Консултативен съвет по водите. Държа да отбележа и да наблегна на това, че двата съвета нямат абсолютно нищо общо. Във Висшия консултативен съвет по водите влизат научни организации, неправителствени организации. Там се разглеждат текущи и оперативни въпроси. Координационният съвет по водите, в чийто състав влизат предимно министри, цитирам: „Осигурява координацията на дейностите, свързани с финансиране и изпълнение на програмите от мерки по чл. 156м, на мерките за постигане на целите за намаляване на вероятността на неблагоприятните последици от наводненията.” Общо-взето идеята е този Координационен съвет по водите да интегрира в политиката по водите секторните политики на всяко ведомство. Задачата му е изключително отговорна и не смятам, че би трябвало да бъде натоварван с допълнителни функции.
Относно това, което господин Генов спомена за Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, искам да отбележа, че този Закон беше съставен в изключително широк формат и колегите от Главна дирекция „Пожарна безопасност” участваха в самото му създаване. Ако се налагат някакви допълнения, предполагам, че не е проблем да стане.
Относно Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор” – дълго беше обсъждането дали има, дали няма капацитет, дали друга организация и ведомство са по-подходящи. Никое ведомство не разполага с капацитет към момента. Където и да бъде възложена тази задача, там ще трябва да бъде изграждан капацитет. Именно затова Законът е придружен с финансова обосновка и такъв капацитет се предвижда да бъде изграден в Държавната агенция „Метеорологичен и технически надзор”.
Това, което споменахте относно преразглеждането на разрешителните, че е препоръка – то не е препоръка, то е директно записано и буквално транспонирано от Рамковата директива за водите. В допълнение бих казал, че разрешителните на големите ползватели на комплексните язовири, които са „Напоителни системи”, „Язовири и каскади”, ВиК се разглеждат не на всеки пет или шест години, разглеждат се ежемесечно. До момента не е имало казуси по нито едно от двете.
За коментара на господин Божинов за Директива 209/54. Тази Директива е транспонирана към Наредба за бутилиране, която е към Закона за храните на Министерството на здравеопазването и по-нататъшното транспониране е ангажимент именно на това ведомство – Министерството на здравеопазването.
На разположение съм да отговарям на всякакви други въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
Режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
С това Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО ПРЕЗ 2014 Г.
Постъпило е становище от Комисията по правни въпроси.
С него ще ни запознае народният представител госпожа Атанасова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Преди това правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Режим на гласуване за допускане в залата на господин Пламен Георгиев.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете господин Георгиев.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., № 520-00-18, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 31 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 22 април 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г.
На заседанието присъстваха членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: господин Пламен Георгиев – председател, господин Иво Иванов – заместник-председател, госпожа Стоянка Николакова и госпожа Антоанета Цонкова – членове на комисията.
Докладът за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., наричана по-нататък Комисията, беше представен от господин Пламен Георгиев. Той отбеляза, че целта на доклада е да представи организацията на работата на комисията, постигнатите резултати в дейността й по установяване, обезпечение и отнемане на имущество, придобито от престъпна и незаконна дейност, както и осъщественото от нея през същия период институционално и международно сътрудничество.
През 2014 г. численият състав на Комисията е 182 служители, като основна причина да не бъдат заети нормативно определените щатни бройки е намаленият финансов ресурс.
От започването на работата на Комисията са събрани повече от 55 000 000 лева.
През 2014 г. са събрани над 13 000 000 лева, като дейността на Комисията обхваща довършване на неприключилите проверки и производства при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, който предвиждаше да има влязла в сила присъда, както и образуваните проверки и производства по сега действащия закон.
Съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на отменения закон през 2014 г. Комисията е взела 15 решения за образуване на производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка Комисията е взела и 19 решения за внасяне на мотивирани искания за допускане на обезпечителни мерки по доклади на директорите на териториалните дирекции. Общата стойност на реално обезпеченото имущество през 2014 г. е в размер на 2 856 142,42 лева.
Анализът на престъпните състави, по които е налице привличане на лицата като обвиняеми и респективно постановените осъдителни присъди, показва, че като основание за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки са послужили общо 19 отделно повдигнати обвинения за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 3 от отменения закон. Най-голям е делът на престъпленията по чл. 321 от НК (организирана престъпна група) – в 11 случая, по чл. 354а от НК (държане и разпространение на наркотични вещества) – в 4 случая, по чл. 339 от НК (придобиване, държане или предаване другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без надлежно разрешение) – в 4 случая.
На основата на мотивирани заключения на директорите на териториалните дирекции, през 2014 г. Комисията е взела 20 решения за внасяне на мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по отменения Закон. Образуваните граждански дела са на обща стойност 10 103 676,23 лева.
През 2014 г. са влезли в сила 28 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност 13 006 194,06 лева.
В териториалните звена на комисията са получени 2244 уведомления за 2516 лица. Всички уведомления са получени на основание чл. 25 от новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от съответните наблюдаващи прокурори.
По постъпилите уведомления са образувани 2292 проверки.
Анализът на престъпленията показва, че с най-голям относителен дял от 25 на сто от общия брой уведомления са престъпленията, свързани с наркотичните вещества и техните аналози (чл. 354а – 354в от НК); следвани от измамата (чл. 209 – чл. 211 от НК) с 12 на сто; трафика на хора по чл. 159а от НК – 12 на сто, и престъпленията по чл. 321 – чл. 321а от НК (образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група) – 11 на сто.
През отчетния период комисията е образувала 31 производства по чл. 21, ал. 1 от новия закон. Комисията е приела решения за внасяне в съдилищата на искания за обезпечение на бъдещи искове за отнемане на имущество на обща стойност 14 млн. 122 хил. 636,97 лева.
Анализът на престъпленията, привличането за чието извършване е предпоставка за започване на проверка, в резултат на която са образуваните производства и наложените обезпечителни мерки, показва, че през 2014 г. с най-голям относителен дял –23 на сто от общия брой, са престъпленията по чл. 253 от НК, така нареченото „изпиране на пари”, следвани от престъпленията по служба (чл. 282 от НК) – 19 на сто и избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери (чл. 255 от НК) –19 на сто.
През 2014 г. комисията е приела решения за предявяване на 23 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като общата стойност на внесените в съдилищата искове е 25 млн. 530 хил. 502,39 лева.
Стремежът на комисията е чрез осигуряване на електронен достъп до базата данни на повечето институции в страната да се постигне бързина при обработването на информационния поток с цел приключване на проверките в по-оптимални срокове от законоустановените. Към момента има изграден достъп до база данни на: Агенция „Митници”, Национална база данни „Население”, Централния регистър за особените залози, „ПрокредитБанк” АД, Националната агенция за приходите и „Интерпол”.
По искане на комисията са извършени 57 проверки за установяване на движимо и недвижимо имущество, придобито от незаконна дейност в чужбина. Получени са 54 искания за проверка на движимо и недвижимо имущество на лица, разследвани от други държави.
В Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка оценката за работата на комисията е висока, като се правят препоръки за намаляване размера на несъответствието между имуществото и нетния доход като критерий за образуване на производство, който е 250 хил. лева.
В обсъждането на доклада взеха участие народни представители и заместник-министърът на правосъдието господин Петков.
Господин Нотев и господин Попов поставиха въпроса има ли съпоставима практика и какъв е размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход като критерий за образуване на производство в други държави – членки на Европейския съюз.
В отговор господин Георгиев отговори, че във Великобритания размерът на несъответствието е 10 хил. паунда и е на становище, че оправдан праг на несъответствие според социално-икономическите условия в Република България е 120 хил. лева за проверявания период. Той предложи също така отнетите имоти да се използват за социални цели, тъй като практиката сочи, че много трудно се продават на публична продан имоти отнети от комисията от граждани с криминално минало.
Заместник-министърът на правосъдието господин Петков заяви, че следва да се намери алтернативна форма на проверка за степента на обществена опасност, за да се ограничат случаите за образуване на проверки пред Комисията за деяния, които са малозначителни.
Председателят на комисията счита, че са необходими законодателни промени в тази насока, и отправи молба към народните представители да се запознаят с предложените през месец март законодателни предложения и да ги подкрепят
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи внесения доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., № 520-00-18, внесен на 31 март 2015 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във връзка с чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Давам думата на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество господин Пламен Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди да пристъпя към изложението си, първо бих искал да благодаря на Комисията по правни въпроси за професионалното отношение към нашия доклад, за колегиалното обсъждане, което проведохме по време на заседанието, разбира се, и за положителната оценка, която получихме за нашата работа.
До голяма степен в доклада на Правната комисия са изложени много изчерпателно основните факти от доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2014 г., затова не бих искал да Ви отегчавам със статистика, но ще посоча пред Вас някои цифри, които илюстрират тенденцията в нашата работа.
В началото искам да подчертая, че независимо от оценката, че цифрите относно извършената от Комисията дейност са добри, аз винаги апелирам да не гледаме само върху реалната стойност на съответното имущество, защото Комисията е и много по-важен орган от гледна точка на превенцията, която осъществява. Благодарение на нашата дейност хората знаят, че ако не декларират реално доходите, които получават, един ден могат да бъдат обект на проверка от Комисията и да се отнеме цялото тяхно имущество, ако се установи несъответствие. Така че макар и да няма пряка връзка между нашата дейност и декларирането на доходите на лицата пред органите на НАП, аз мисля, че от тази гледна точка превантивната функция на Комисията е изключително важна, защото има още един орган, който действително заплашва всяко едно лице, което не декларира реално получените от него доходи, за него да се случат неблагоприятни последици, а именно имуществото му да бъде отнето. За всяко лице, което възнамерява да извърши престъпление също така има още един възпиращ фактор, а именно това, което придобие от престъплението, да му бъде отнето.
Даваме си сметка, че ако съществува един такъв идеален модел, в който се знае със сигурност, че имуществото ще бъде отнето от конкретно извършено престъпление, то голяма част от престъпленията не биха били вършени. От тази гледна точка такава е и тенденцията въобще в Европейския съюз – да има едно проследяване на имуществото и да може да има възможност имуществото, което е незаконно придобито, да бъде отнето.
В краткото си изложение ще се опитам да обобщя данните от доклада за 2014 г. и да посоча няколко цифри, които са показателни за дейността на Комисията през изминалата година.
По решение на Комисията през отчетната година са внесени 19 иска за налагане на обезпечителни мерки по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на стойност 2 млн. 800 хил. лв. и 31 иска по вече новия закон. Предполагам знаете, че ние работим по два закона – продължаваме да довършваме работата си по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и вече по новия действащ закон, който предвижда гражданска конфискация в Република България.
Отново, по решение на Комисията през 2014 г. са внесени 20 иска за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност повече от 10 млн. лв. и 23 иска – вече по реда на действащия нов закон на стойност повече от 25 млн. лв.
През 2014 г. са влезли в сила 28 съдебни решения в полза на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност повече от 13 млн. лв. За сравнение, стойността на отнетото през 2013 г. е също 13 млн. лв., а стойността на отнетото през 2011 г. и 2012 г., съответно малко повече от 9 и малко повече от 12 млн. лв.
Общо за периода от 2009 г. до 2014 г., тоест през целия период, през който е съществувала Комисията, са отнети малко повече от 55 млн. лв., а през последните две години, както стана ясно, сме отнели повече от 26 милиона, тоест близо половината от резултата, който е постигнат от Комисията през цялото време на съществуването й. Затова смятам и казвам, че резултатите на Комисията са добри. Все пак си даваме сметка, че това са реално отнети хотели, апартаменти, коли на лица, които са извършили престъпления. Това са фактите.
Ще си позволя да отбележа, че резултатите бяха оценени положително от Европейската комисия. В последния доклад относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка, ще цитирам дословно: „Тази комисия – има се предвид нашата Комисия – продължава да постига значителни резултати, въпреки обременяващата нормативна уредба.”
В техническия доклад на Европейската комисия е направено едно уточнение. Според информацията, предоставена от Комисията, органът разполага с необходимите пълномощия и ресурси, за да провежда пълни и задълбочени разследвания на финансови потоци, също така и в сътрудничество с чуждестранни органи, така че институционалната структура и капацитет изглеждат подходящи. Крайните резултати са препятствани от пречките, произтичащи от новите законови разпоредби, има се предвид, разбира се, новият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приет в края на 2012 г. По-специално следва да се спомене – отново продължавам с цитата на доклада на Европейската комисия, прагът от 250 хил. лв., който изглежда висок на фона на условията в България, като задачата се затруднява допълнително от натоварването на КОМПИ с доказателствената тежест.
Тук бих искал малко да се отклоня от конкретиката на конкретния доклад на Комисията за 2014 г., за да Ви информирам, че след повече от две години от влизането в сила на новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се очертаха конкретни проблеми във връзка с приложението на този Закон. В резултат на извършен сериозен анализ и преглед на натрупаната експертиза, подготвихме предложения за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Те са в съответствие със стратегическите насоки за превенция и противодействие на корупцията в периода 2015-2020 г., които бяха приети от правителството, а също така са в синхрон с Директива 2014/42 на Европейския парламент и Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средствата и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. На първо място обаче те имат за цел да засилят ефективността на нашата дейност. Съвсем накратко ще маркирам предложенията: намаляване на прага на несъответствие между имуществото и нетните доходи на проверяваните лица от 250 на 120 хил. лв., прецизиране на съставите по Наказателния кодекс, по които Комисията следва да извършва проверки, въвеждане на обратна тежест на доказване в някои случаи, предоставяне на възможност за снемане на обяснения и проверяване по време на проверките с оглед на това, че тази възможност беше премахната с новия закон, а я имаше в стария.
Също така ще акцентирам вниманието Ви върху едно според мен много важно наше предложение, което се прилага много усилено и на европейско равнище, а именно част от отнетото имущество да бъде предоставено в полза на държавата във връзка с различни социални нужди. Ние предлагаме не по-малко от 20%, за да може наистина да се види ефективността от нашата дейност, да видят гражданите, че държавата е силна, че отнема имущество от престъпници и да се казва: ето, този имот, този хотел, тази къща е отнета от престъпници и в нея има детска градина, в нея има читалище, в нея се помещава общината. Това е изключително важно, защото, както Ви казах, ние сме далеч от идеята, че можем да напълним бюджета. Няма как да стане, в никоя държава това не се случва. Но нашата дейност трябва да бъде видима, за да могат наистина гражданите да виждат, че държавата е силна и има силата да се справи в голяма степен с отнемане на незаконно придобитото имущество, когато Комисията получи такъв сигнал.
Няма да акцентирам върху многото споразумения. Наистина мога, колкото и нескромно да звучи, да кажа, че Комисията в момента има най-широката база данни и най-широкия достъп до всички институции. Всеки един инспектор разполага с електронен подпис и само с 2-3 натискания на бутона има достъп до базата на население, на митници, на данъчни органи, дори вече и на частни банки, което е наистина един малък пробив, който успяхме да направим, за да може наистина срочно и бързо да се случват нещата в нашата работа. Знаете, че понякога навременното налагане на запор е изключително важно, за да има в крайна сметка какво да отнемаме.
С това приключвам изложението си по доклада на Комисията за незаконно придобито имущество през 2014 г. Ако има въпроси, съм готов, разбира се, да отговоря. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Влизаме в режим на гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители.
Госпожо Атанасова, Вие вече прочетохте Проекта за решение, но докато се съберат народните представители, да го прочетем от трибуната на Народното събрание:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във връзка с чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2014 г.”
Гласуваме, колеги.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, вчера беше приет на първо четене Законът за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 26 март 2015 г.
На основание чл. 80, ал. 1 от нашия Правилник, моля да подкрепите предложение за удължаване на срока с общо три дни, за да станат общо 10, тъй като предстоят празници и се притеснявам, че няма да успеем да си направим предложенията. Затова моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение, въпреки че съгласно нашия Правилник, господин Атанасов, празниците не влизат в... Да не се окаже, че след това ще отиде много напред във времето и ще го съкращаваме, защото ги бързат.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, встрани от микрофоните): Не, не, сметнали сме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изчислили сте всичко? Добре.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ЮЛИ 2014 – 20 ДЕКЕМВРИ 2014 Г.
Вносител е Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Докладът е разпределен само на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, от която е постъпило становище.
Господин Атанасов, моля да ни предложите становището с Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Госпожо Председател, първо моля за процедура да допуснем в залата Евтим Костадинов – председател на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, колеги.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ:
„Становище
относно Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември 2014 г., № 420-00-26, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 16.12.2014 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 11 март 2015 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември
2014 г., № 420-00-26, внесен от същата комисия на 16 декември 2014 г.
От Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия на заседанието присъстваха Евтим Костадинов – председател; Айруш Хаджи – заместник-председател, и Мариана Иванова Даракчиева – секретар.
Евтим Костадинов представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В Доклада са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Представени са дейностите по осигуряване достъп на документи, изследователската и международна дейност на Комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи.
В своето изложение Евтим Костадинов подчерта, че Комисията, спазвайки разпоредбите на Закона, за отчетния период е извършила проверка на 8355 български граждани и е обявила принадлежност на 553 лица. За периода 1 юли 2014 г. – 30 ноември 2014 г. Комисията е обсъдила и приела 71 решения.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с 12 глас „за”, без гласове „против” и 4 гласа „въздържали се” внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември 2014 г., № 420-00-26, внесен от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 16 декември 2014 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия
за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември 2014 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
От името на вносителя – господин Костадинов, ще вземете ли отношение? Не.
Дебатът е открит, колеги.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по темата? Няма. (Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Господин Енчев, заповядайте. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Колеги, моля за необходимия ред в залата, за да можем да чуем оратора. (Силен шум и реплики.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги. На стр. 5 в представения документ –„Сканиране и копиране на документи”, се казва, че по заявка на граждани са сканирани 603 дела или 48 925 листа, копираните документи на хартиен носител са 22 463 листа.
По този повод – хващам се за този пасаж от Доклада на Комисията за разкриване на документите на бившите тайни служби, искам да Ви информирам, че на 21 април 2015 г. внесох в Софийската градска прокуратура следния сигнал, който трябва да чуете. След малко ще Ви покажа – жалко, че не ги донесох, но ще се върна да донеса документите. Държа в ръцете си сигнал, в който твърдя следното, доказано с документи. По време на мои контакти с Комисията получих преснимани на хартиен носител, както се казва в Доклада – всеки един от Вас свободно може да получи, десетки шифрограми от наши резидентури в съседни на България държави, най-вече в периода 1988 г. – 15 юли 1991 г. Както сами можете да се убедите, доказвам на прокурора на София с документи, шифрограмите, изпратени и по дипломатическа поща – документи, под заличените от Комисията на господин Костадинов с маркер текстове, прозират имената на наши секретни сътрудници в съседни на България държави. Тези имена се четат – всеки, който желае, може да му ги покажа, тъй като нямам право тук, на трибуната, да покажа тези документи – под маркера, с който е работено в Комисията по досиетата се четат имената на всички наши сътрудници, да го кажа направо, в Югославия, Гърция, Албания – в Югославия имам предвид Сърбия и Македония.
Тъй като Законът не позволява обявяване на имена на чужди граждани от така наречената Комисия по досиетата, смятат, че има достатъчно доказателства за извършено престъпление и бих искал да чуя тук, от трибуната, господин Евтим Костадинов.
Също така настоявам до преустановяването на тази практика временно Комисията по досиетата, по-точно Читалнята на Комисията по досиетата, временно да престане с предоставянето на тези документи на граждани – и на чужди граждани, и на посолства на чужди държави, тъй като, ето, цитирам стр. 5, всеки може да си заяви сканиране на материали на хартиен носител. Подчертавам, прозирането на имената се вижда само при получаването на хартиен носител, а не на диск, CD или DVD. Това е първото престъпление, не казвам нарушение на Комисията по досиетата, и се надявам, че господин Костадинов ще вземе отношение – ако не тук, поне пред градския прокурор на София.
Второто нарушение, което не бих казал, че е престъпление, но има престъпни последици, е, че Комисията не изпълнява своето задължение да уведомява предварително засегнатите лица преди обявяването на техните имена в медиите, вследствие на което, ако си спомняте, когато тук беше служебния министър на отбраната господин Шаламанов, поставих този въпрос. Вие знаете как завърши трагично бившият заместник-министър началник на Генералния щаб ген. Ненко Ненов, сега покойник, който получи тежък инсулт, часове след като Комисията по досиетата обяви неговото име, без той да бъде предварително уведомен. По този въпрос министър Шаламанов от тази трибуна по време на служебното правителство, цитирам, заяви, че дълбоко уважава господин Ненов и чувства лична отговорност за случилото се, тъй като е гласувал голямо доверие и става дума за достоен български офицер. Не казвам, че той е починал в резултат на обявяването на името му без да му е било известно преди това, но факт е, че Комисията е нарушила това изискване и трябва да се носи отговорност, а защо не и наказателна, за смъртта на този достоен български генерал.
Още един пример. Адмирал Петев, действащ в момента адмирал, по време на бойно учение с кораб в чужбина също е научил от медиите, а не както трябва да бъде уведомен от Комисията.
Уважаеми колеги, смятам, че господин Костадинов трябва да даде обяснение по всички тези въпроси.
Последният въпрос, който искам да засегна. На стр. 10 от Доклада на господин Костадинов се казва, че Комисията има проблеми, цитирам: „Комисията не може да изпълни изискването по чл. 3, ал. 1, т. 16 от Закона, поради непредставянето на списъците от Министерството на отбраната – служба „Военна информация” и от Националната разузнавателна служба с имената на служителите, подлежащи на проверка по Закона за досиетата.”
Господин Костадинов, аз смятам, че двете служби „Военна информация” – Военното разузнаване, и НРС с основание не Ви дават документите. Изцяло подкрепям тяхното поведение, тъй като Законът забранява да се изнасят документи с имена на чужди граждани, които Вие така леко, разбира се, поради нехайство – изключвам умисъл, предоставяте за ползване в Комисията по досиетата. Визирам факта, който изнесох, за имена на хора, които се четат под маркера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Енчев, не искам да влизаме в някакъв особен диалог, но все пак е добре да се каже от трибуната, че Вие сте пристрастен по темата по простата причина, че сте обявен за щатен служител на Първо главно управление „Държавна сигурност”. Нали така? Това е важно обстоятелство, да се знае. (Реплики.)
Аз обаче искам да засегна само един детайл от Вашето изказване, от което изпаднах в недоумение. Вие заявихте, че в грами, които са били изпращани по дипломатическа поща по съответния ред, са били посочвани имената на сътрудници на българските служби. Това, господин Енчев, е в нарушение на всякакви правила за секретната работа, ако е вярно, защото знаете, че когато се комуникира по отношение на източник, който е официално регистриран, той трябва да бъде под псевдоним. Ако Вие сте писали в грамите имената на Вашите сътрудници, сте били за дисциплинарно уволнение още тогава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моята реплика към господин Енчев е за това, че некоректно назовава архива на Военното разузнаване – става дума за архив на Държавна сигурност на така наречения „Архив на Българската народна армия” отпреди 1989 г. Много е важно да се разбере в тази зала, че това беше най-малкото некоректно.
В рамките на репликата използвам възможността, тъй като предполагам, че и господин Костадинов след това ще вземе отношение, и моля той да обясни процедурата по чл. 32 от Закона, която предвижда възможност дадена служба за сигурност да поиска данни за лице, за което е установена принадлежност към Държавна сигурност, да не се обявяват, когато това би могло да застраши интересите на Република България или живота на въпросното лице.
Моля също така господин Костадинов да обясни как се съхраняват тези архивни единици от Комисията – че има отделен архив с ограничен достъп. Моля, когато вземе отношение, да разясни това на залата, за да не се спекулира по тази тема и да е ясно, че господин Енчев абсолютно неточно назовава, че досиета на военни разузнавачи ще бъдат предавани на Комисията по досиетата за обявяване.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Господин Атанасов, преди няколко дни сам Ви показах тези шифрограми. Разбира се, става дума не за агенти, а за лица, които са били източници на информация,...
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Защо ни подвеждате тогава?!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ... но, след което те са станали с много висок статут на оперативна връзка и агенти. Това, разбира се, е грешка не само на Комисията по досиета, а е грешка и на съответната разузнавателна служба – цивилната или военната, която е предоставила тези документи без предварително да вземе мерки за заличаване или ограничаване на подаваната информация. По този начин отговарям на Вашия въпрос. Ето, държа ги в ръцете си (показва документи), всеки от Вас, който желае, може да види. Само една малка, много малка част, една стотна може би от тези материали, които аз притежавам, но това трябва да се умножи по сто или по двеста, тъй като достъпът в читалнята, уважаеми колеги, е напълно свободен. Става дума за разкрити документи на резентурите в Близкия изток, в бившите съветски републики, и разбира се, на първо място, на Балканите.
Тук използвам обаче повода в оставащите минути до края на моята дуплика да кажа, че този Закон за Комисията по досиета – така наречена, беше приет и отговорността изцяло пада на три политически сили, най-малко визирам партия ГЕРБ в момента: Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи и Синята коалиция, които преди седем години приеха този Закон, без да отчитат всички тези много, много важни моменти, така че в някои отношения, ако Комисията на господин Костадинов е допуснала нарушения, до голяма степен, не изцяло, разбира се, те се дължат на порочния Закон, който не се нуждае от премахване, в никакъв случай, а от една сериозна ревизия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Виждам, че господин Костадинов иска думата. Имате я.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря все пак за поставения въпрос и считам, че е уместно от трибуната да изкажем и нашето становище по тези въпроси, които през последните десетина дни се тиражират в медийното пространство.
С две думи споделих в една медия, че Законът е изпълнен такъв, какъвто е от администрацията и членовете на Комисията. За какво става дума? Вярно е, тези телеграми, които господин Енчев е получил по законния ред в Комисията, са във вид, какъвто Законът повелява.
Тук обаче искам да подчертая, че не става дума за нито един секретен сътрудник, агент, оперативна връзка, за което господин Енчев говори. Всичко, което е упоменато в тези телеграми, нито е защитено от съответната служба – в случая Националната разузнавателна служба, правоприемник на Първо главно управление. С възможността за прилагането на чл. 32 по Закона Комисията в пълното си право и изпълнение на Закона е изпълнила искането на господин Енчев да се докосне до тези архивни документи, да се запознае с тях и има съответното право да получи и копия. В тези телеграми не става дума нито за, пак повтарям, щатен, секретен сътрудник, агент и така нататък.
Искам да посоча още нещо, което не знам защо господин Енчев тиражира в публичното пространство, явно той не отдава смисъла на тези думи – агент, секретен сътрудник, оперативна връзка, официална връзка. В този документ, който господин Енчев показва, който е получил по надлежния ред, става дума за едно лице, което е официална връзка, а също така и за втория документ, които са официална връзка.
По смисъла на Закона и Инструкцията за агентурно-оперативната работа, това не означава абсолютно нищо по смисъла за агентите и сътрудниците. Това са официоз – така да се каже лица за контакти, както е съответната необходимост оперативен или щатен служител да работи, да сигнализира или да докладва пред ръководството.
Тук уместно се посочи, че в тези телеграми и особено, когато става дума за агенти, секретни сътрудници, резиденти съответно се борави или със съответният код, шифър, ред, номер или псевдоним, така че се спекулира с предоставената информация по надлежния ред.
Аз все пак благодаря на господин Енчев, че той каза нещо, което е истина само с една дума, че тази читалня работи, и то по смисъла на Закона и това беше неговия смисъл, който тук, в тази зала, Четиридесетото народно събрание прие, а именно защо да бъде приет този Закон, ако няма достъп и до разкриването на тези документи. Това беше основният замисъл на Закона.
Искам да подчертая още нещо, че тук се спекулира и се говори за едва ли не резидентура, агентура, сътрудници. Само един документ, който е изключително явен и е също така да се каже от „личното и работно дело на господин Енчев”, което е оценка за неговата работа от съответните му началници от 1 януари 1987 г. до 30 юни 1990 г.: „Привлечени агенти – нула”. За каква агентура, за каква резидентура говори господин Енчев, че всъщност сме му разкрили агентите. (Шум, оживление и реплики.)
Също така за тези лица, за които по един или по друг начин нашите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за търпение в залата.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Съвсем коректно са постъпили, защото става дума, господин Енчев, за трети лица, а именно – служителите са се постарали по някакъв начин да изпълнят и това изискване на Закона, макар че тези лица по смисъла на Закона са, бих казал официални лица – журналисти, които са известни не само тук, на Вас, а вече станаха известни и в публичното пространство именно чрез Вас. Това е била една разработка на господин Енчев за този отчетен период и едно дело за оперативна проверка за този период от две години и половина. Именно това е активната дейност за периода, за която Комисията има право да разкрие тези документи на господин Енчев.
Още нещо само да споделя. Ние тук бяхме упрекнати за своята работа, че не известяваме предварително лицата, за които ще бъде установена принадлежност, като по смисъла на изпълнение на закона имаме правото и правим регистрационното производство. Именно затова законодателят упомена всички публични длъжности в чл. 3, ал. 1 и 2 и тези, които поемат пътя на публичната дейност или на публичните длъжности, стараейки се да ги заемат, пределно става ясно, че Комисията императивно е длъжна да направи съответната проверка, да установи принадлежност единствено по документи и да ги представи в публичното пространство. А публичното пространство е именно електронните медии, сайта на Комисията и 6-месечният бюлетин, който по закон е длъжна да издава. Считам, че законът е спазен точно и принципно и това, така да се каже, обвинение спрямо администрацията и членовете на Комисията лично аз не мога да приема.
Комисията изисква, защото й е вменено по закон. Няколко пъти – съжалявам, че тук, на тази трибуна, споделям, че не може да изпълни Закона, защото по чл. 3, ал. 1, т. 16 се изисква проверка на всички служители, заемали длъжности от началник-сектор и отдел до директор по съответните администрации. Всички администрации в държавата минаха проверката, но до настоящия момент тези списъци от Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” не са изпратени, за да се извърши съответната проверка.
Респективно поставен е въпросът за ДАНС. От ДАНС изпратиха съответните списъци, извършена е проверката и аз лично смятам, че това е един достоен пример – виждате, че ДАНС продължава да работи и нямаше никакви сътресения нито от страна на установяване и обявяването, нито от страна на допълнително осветяване на техните щатни служители.
Тук съм си записал още някои неща, но да не се повтарям. Благодаря за вниманието – ако има въпроси, съм готов да отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване ли?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, защото гласуваме един доклад, който отчита някаква дейност, която е извършена, ако не бяха последните две изречения на господин Костадинов – за достойното поведение на ДАНС и неизпълнението на закона от Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация”, и спекулата, която се опитва да се направи в разделянето, че едни са достойни, а други, едва ли не, са престъпници по закон.
Господин Костадинов, искам само да Ви кажа, че ако не сте запознат и сте се занимавали само с вътрешна сигурност, има огромна разлика между службите, извършващи външно разузнаване, ако мога така да се изразя, и тези, които работят за националната сигурност вътре в държавата. Няма как да се иска информация за хора, които може би и в момента работят под прикритие някъде и когато тази информация излезе наяве, те да бъдат подложени на риска не само те, а и държавата ни, тъй като знаете, че това е доста чувствителната тема за разобличаване, за осветяване, ако искате да използваме по-професионалния термин, и покрай тях да бъдат подложени на риск всички онези, с които те са поддържали контакти и връзки, независимо от това дали са привлечени за сътрудници и агенти впоследствие. Защото първо ще ги арестуват, а после ще ги проверяват. Така че недейте да спекулирате с това нещо. По-скоро направете, както обикновено го правите от време на време, за някои неща да си затваряте очите, вместо така да се опитвате да правите инсинуации. Защото това също е от практиката на Комисията – не винаги, не всякога и не всекиго да оповестява, а само в определени моменти.
Поради тази причина още един път Ви казвам, че взех думата, за да защитя честта на Националната разузнавателна служба и на Служба „Военна информация”, които в момента дори с риск да нарушат някоя точка на закона, пазят хората си, пазят сътрудниците си и всички онези, които в момента служат на държавата, които в момента се намират зад граница и които в момента може би са една от малкото бариери пред тероризма, в това число и на територията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Андреев е неудържим – заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): В интерес на истината нямаше да правя реплика, но ми дойдоха твърде много ченгета да се изказват от тази трибуна. Все пак това е Народно събрание на Република България и трябва да си кажем истината.
Не съм съгласен с последното изказване – да се внушава, че едва ли не Националната разузнавателна служба и „Военна информация” пазят своите агенти зад граница от обявяване. Да не забравяме, че Комисията на господин Евтим Костадинов е също Комисия, която има достъп до най-висока степен на класификация на секретна информация. Тя има допуск до „Строго секретно” и от там няма да излезе нищо, което да накърни интереса на държавата.
Освен това, пази Боже, ако колегите на господин Енчев и на господин Ерменков от тяхното време в момента защитават интересите на България зад граница. Затова изчезнаха и външнотърговските сметки, изчезнаха и външнотърговските дружества, все по тази причина, че такива хора пазят българския интерес зад граница. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика към господин Ерменков.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да изчерпим репликите.
Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Не знам какво можеш да дупликираш на неграмотния! Много ми е трудно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да се придържаме към нормалната лексика в залата, без лични квалификации, които са обидни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, госпожо Председател, е обобщение по принцип. Не съм казал, че господин Андреев е неграмотен. Казах, че не знам ако има неграмотен, как можеш да му дупликираш?
РЕПЛИКА: Няма неграмотни тук!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Поради тази причина може би ще направя дуплика все пак, за да не се получи, че съм обидил него лично.
Вижте какво, когато става въпрос наистина за нещо, което се нарича „Национална сигурност”, да се спекулира с външнотърговски дружества, към които пък Служба „Външна информация” няма абсолютно нищо общо...
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Е, хайде!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Абсолютно нищо общо няма, може да го проверите, господин Андреев, недейте да спорите! Вие сте били председател на тази Комисия.
Когато тук става въпрос за едно жонглиране с думи, за да се защитават някакви лични тéзи и обиди може би от време оно, смятам, че е недостойно поведение.
Още веднъж казвам, радвам се и поздравявам и Националната разузнавателна служба, и Служба „Военна информация”, и колегите, които от едно време са работили, работят и сега, че служат на Република България и защитават нейните интереси, даже с риск някой път да нарушават законите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – на господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Андреев, благодаря Ви, че споменахте името ми, за да получа право на лично обяснение.
Ето, показвам Ви, като контрааргумент на Евтим Костадинов (показва два листа с частично почернени редове) – след като това не е тайна, защо Комисията е зачертала с черен маркер това?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Защото е трето лице.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Не! Не, не, не!
Втора лъжа на господин Костадинов – две оперативни връзки, това са почти агенти. Господин Костадинов излъга в момента и Ви благодаря, че ми дадохте възможност да Ви отговоря, за да отговоря и на него. Господин Евтим Костадинов е лъжец и излъга...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, моля Ви, моля Ви!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Две оперативни връзки – може да се види. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И към Вас се обръщам – без лични квалификации!
Други желаещи за изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проекта на решение по Доклада на Комисията, което любезно ни бе предложено от господин Атанасов.
Гласували 86 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Тъй като е 14,00 ч. и следва да сложим край на пленарната седмица, следващото редовно пленарно заседание е на 7 май 2015 г., четвъртък, от 9,00 ч.
Припомням на парламентарните групи, че съгласно нашия Правилник могат да правят предложения за включване в дневния ред за идната пленарна седмица до 18,00 ч. във вторник, 5 май 2015 г.
Светли празници!
На 7 май 2015 г. – редовно пленарно заседание. Закривам пленарния ден.
(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Кирил Цочев
Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етем
Димитър Делчев