Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, представям на вниманието Ви Проект за програма за работата на Народното събрание за 13 – 15 май 2015 г.
Има направени предложения на парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първата парламентарна група по право да прави този месец предложения е Парламентарната група на Български демократичен център.
Тя предлага:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Румен Йончев и група народни представители на 15 януари
2015 г.
От Парламентарната група на Политическа партия „Атака” предлагат:
2. Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396 г.– 1913 г.). Вносители са Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи на АБВ и ГЕРБ.
Парламентарната група на БСП лява България предлага:
3. Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна. Вносители са Михаил Миков и група народни представители на 17 декември 2014 г.
Няма постъпили предложения от Парламентарната група на Движението за права и свободи, Парламентарната група на Реформаторския блок и Парламентарната група на Патриотичния фронт.
В другата част на Програмата, която подлежи на гласуване, се предлага:
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. Вносител е Министерският съвет на 30 януари 2015 г. Приет е на първо гласуване на 18 март 2015 г.
5. Доклад на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторна рамка и Проект за решение по доклада. Вносител е председателят на Временната комисия народният представител Корнелия Нинова на 30 април 2015 г.
6. Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд. Вносител е Министерският съвет на 16 април 2015 г.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет на 20 април 2015 г.
8. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет на 20 април 2015 г.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникация и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS). Вносител е Министерският съвет на 20 април 2015 г.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител е Министерският съвет на 21 април 2015 г.
11. Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна. Вносител е Министерският съвет на 5 март 2015 г.
12. Проект за решение за преобразуване на частното висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив. Вносител – Министерски съвет, на 5 март 2015 г.
13. Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив. Вносител е Министерският съвет на 5 март 2015 г.
14. Проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, във Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София. Вносител е Министерският съвет на 5 март 2015 г.
15. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2014 г. Вносител е Министерският съвет на 30 март 2015 г.
16. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет, на 30 януари 2015 г.
17. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предвиден е за днес, сряда, 13 май 2015 г., от 12,00 ч.
18. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлага се тази точка да започне от 9,00 ч. в петък. На Председателски съвет бе постигнато единодушие целият петъчен ден да бъде посветен на Парламентарен контрол.
Това е предложението за програма.
Моля да гласуваме частта, която подлежи на гласуване, без предложенията на парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 23, въздържали се 14.
Програмата за работата на Народното събрание за периода 13 – 15 май 2015 г. е приета.
Постъпили са предложения за включване в дневния ред по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото от тях е на народния представител Десислав Чуколов: на основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка от Програмата на Народното събрание за периода от 13 до 15 май 2015 г. да бъде включен Проект за осъждане на геноцида над българите в Османската империя от 1396 г. до 1913 г., с вх. № 454-02-7 от 27 октомври 2014 г., внесен от Парламентарната група на Партия „Атака” на 27 октомври 2014 г.
Ще обоснове ли някой предложението?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, предлагаме в дневния ред да се включи точка, която представлява Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя през 1396 г. – 1913 г.
Това наше решение на Партия „Атака” е предлагано няколко пъти вече в предишни народни събрания. В сегашното Народно събрание за първи път стига до залата, макар че е вкарано в Деловодството още през месец октомври 2014 г. Решението визира петте века османо-турско владичество в българските земи, през които над българския народ е извършен геноцид, който включва следните исторически престъпления: смяна на религията, ценностната система, респективно смяна на етническата принадлежност на изключително голям брой българи; изтощаване на генофонда на българите чрез така наречения „кръвен данък”; физическо унищожение – масово убийство на голям брой българи; преструктуриране на общността на българите в нисша класа на империята с ограничени права и непомерни задължения; унищожаване на средновековната култура на България; отмяна на европейския Ренесанс за българите.
Изтреблението и насилствената промяна на етнокултурната идентичност на българите в Османската империя се вписват напълно в международните актове на ООН като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. За тези престъпления няма давност.
Още в началото на прехода от комунизъм към капитализъм в България се появи тезата за османско присъствие. Тя налагаше идеята за равнопоставеност между турци и българи в теократичната империя на османидите, с което лишаваше от особени основания Българското Възраждане и възстановяване на българската държава.
Днес българите са изправени пред настъплението на неоосманизма, което представлява изключителна агресивна теза за възстановяване на Османската империя и значителна част от елита на турското общество, не по-малки части от различни социални слоеве изповядват искрено тази теза. Тя предвижда превръщането на страните от европейския югоизток в един или друг смисъл в турски провинции.
„Народното събрание на Република България оценява политиката на Османската империя като геноцид спрямо българите и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията
РЕШИ:
1. Обявява 17 май – Денят на клането в Батак, за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
2. Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни и обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.”
Благодаря за вниманието.
Предлагам на Вашето внимание Проекторешение за осъждане геноцида над българите по време на Османската империя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Десислав Чуколов, за включване в програмата на Народното събрание на току-що представения Проект за решение.
Гласували 145 народни представители: за 44, против 43, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Имате думата за процедура.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Председател, дами и господа народни представители, правя предложение за прегласуване.
Повтарям – става дума за Решение на Народното събрание, което е много закъсняло, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Решение за осъждане на геноцида върху българите по време на Османската империя и за приемане датата 17 май за дата на поклонение пред жертвите на този геноцид.
Неотдавна тук, макар и в един силно редактиран вид...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ...приехме Решение за признаване на масовото изтребление на арменците. Ще бъде абсолютно нелогично, и да не казвам по-силни думи, да не се приеме и Решението за геноцида над българите. Благодаря Ви.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 153 народни представители: за 50, против 49, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от нароните представители Мая Манолова и Кирил Добрев: на основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 13 – 15 май 2015 г. да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 554 01 26, от 11 февруари 2015 г. с вносители Мая Манолова, Кирил Добрев и Атанас Зафиров.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, с колегата Кирил Добрев предлагаме в дневния ред на тази работна седмица да бъде включен Законопроектът за промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това е една от темите, които особено силно вълнуват българските граждани – темата за това как се упражнява властта, в чий интерес работят хората, които заемат високи публични позиции, дали отстояват добросъвестно обществения интерес или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен и в корпоративен интерес.
Тази тема стана особено актуална покрай гръмването на скандала с така нареченото „тефтерче на Филип Златанов” и с неговото изчезване. Междувременно Филип Златанов мина през две съдебни инстанции, а промените в Закона за конфликт на интереси все още отлежават в шкафчетата на председателя на Народното събрание и на шефа на Правната комисия. Ясно е как се работеше за предотвратяване на конфликт на интереси и на корупция – тефтерче по тефтерче. Сега работата се е променила и се работи дрон по дрон, кмет по кмет. Но нашите притеснения са, че наесен дроновете ще отлетят, както отлетя и тефтерчето на Златанов и удобните на властта кметове и останали публични фигури ще продължат необезпокоявано да работят, както са работили и до този момент, а именно не в обществен интерес, а в частен, корпоративен и партиен.
Ясно е какъв е контрапунктът от управляващото мнозинство – аз самата се съобразих с него. Изчаквам госпожа Кунева да внесе така широко декларираните промени, но докато това се случи, просто уведомявам мнозинството, че вече две години Комисията за конфликт на интереси работи в незаконен състав с трима от петте членове, като и тримата са в условията на ротация.
Така че ако наистина искате да борите конфликта на интереси и корупцията, би следвало да сложите на дневен ред разглеждането на този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев по чл. 50, ал. 3, за включване в програмата на Законопроекта, който беше споменат.
Гласували 147 народни представители: за 73, против 36, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Гласуването наистина е обнадеждаващо. Очевидно сред народните представители има желание и воля Народното събрание да даде своя принос в борбата за това лицата, заемащи публични позиции, да работят в обществен интерес; да има ефективен орган (оживление и реплики от ГЕРБ), който да предотвратява конфликта на интереси и да се бори с корупцията. Тоест всички добри практики, които съществуват в момента, ако някой неправилно ме е разбрал, включително и с дроновете за кметовете, да намерят своето място в Закона, а дейността на Комисията да стане публична и прозрачна чрез случайния способ за разпределение на преписките и с ефективна работа срещу безобразията във властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Моето предложение е за прегласуване и точката да бъде първа в утрешния пленарен ден. Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Личи се, че идват избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване.
Гласували 167 народни представители: за 81, против 62, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Третото предложение, на същото основание – чл. 50, ал. 3, е внесено от народния представител Георги Гьоков. От името на Парламентарната група „БСП лява България” той предлага като точка в Програмата на Народното събрание за периода 13 – 15 май 2015 г. да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24 от 6 февруари 2015 г., внесен от Петър Кънев и група народни представители. Достатъчно, че го е предложил от свое име, тъй като мисля, че от парламентарната група няма как да го направи – не е от ръководството на групата.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който предлагам да влезе днес в дневния ред, съдържа мерки, насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия, дейности и задължения, които са разписани в Кодекса на труда, а това, от своя страна, ще облекчи условията за стопанска дейност, главно на микропредприятия и малки фирми. В същото време очаквам, че това ще намали корупционния натиск върху бизнеса.
Няколко са предложенията.
Предлагаме да отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удължено работно време, за съгласуване със синдикатите.
Законопроектът предвижда да отпадне задължението за съставяне на графици за ползването на отпуски като неработещ текст в Кодекса на труда.
Едно много важно и интересно нещо, което е очаквано от обществото – предлагаме възстановяване правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин се равнопоставят работещите по трудово и служебно правоотношение.
Предлагаме Ви да отпадне закрилата по чл. 333, ал. 1 при дисциплинарно уволнение.
В комисиите този Законопроект беше подкрепен от всички групи. Мисля, че освен обществото, го очаква и бизнесът – това са административни облекчения.
Обръщам се към Вас, народните представители, да подкрепите влизането на тази точка в дневния ред поради важните неща, които се съдържат в това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 70, против 20, въздържали се 49.
Предложението е прието.
Съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения от 6 до 12 май 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Методи Борисов Андреев и група народни представители. Водеща комисия, на която е разпределен Законопроектът, е Комисията по правни въпроси.
Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020). Вносител – Министерският съвет. Комисиите, на които е разпределен докладът, са Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по културата и медиите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
На 5 май 2015 г. Министерският съвет на основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията на Република България е внесъл в Народното събрание за сведение Първа конвергентна програма на Република България за периода 2015 – 2018 г., одобрена с Решение № 297 на Министерския съвет от 2015 г., втора актуализация за 2015 г. на Националната програма за реформи на Република България, одобрена с Решение № 298 на Министерския съвет от 2015 г.
С писма на председателя материалите са предоставени на всички постоянни комисии и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В периода от 8 до 12 май 2015 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: „Индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговия с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство, индекси на строителната продукция” и „Информация за проведено през април 2015 г. наблюдение на потребителите”.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преди да продължим работата си, съгласно приетата Програма, от името на Парламентарната група на „Алтернатива за българско възраждане”, за изявление думата има народният представител Михо Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Ще Ви представя позицията на Парламентарната група на АБВ във връзка със ситуацията в Република Македония.
„Политическа партия „Алтернатива за Българско възраждане” е силно разтревожена от развитието на политическата ситуация в съседна Република Македония, довело до насилие и човешки жертви, ескалация на напрежението и сблъсъци между различни групи на обществото, прояви на етническо противопоставяне и тероризъм.
Политическата криза в нашата съседка, която тече от няколко месеца, идва да покаже, че привързаността към върховенството на закона, уважението към свободата на словото, сдружаването и медиите, етническата и верската търпимост, честните избори, гарантиращи стабилност на институциите и обществените процеси, са единственият път за демократично развитие.
Случилото се в Куманово е печален пример за това как потъпкването на тези принципи и свободи, насаждането на омраза и разделение в обществото лесно може да прерасне в човешка трагедия. Силно се надяваме този случай да остане изолиран инцидент, а подбудителите и участниците в това безумно деяние да бъдат наказани въз основа на безпристрастно разследване и съдебен процес.
Като осъждаме всички форми на екстремизъм, беззаконие и произвол и се обявяваме за успокояване на обстановката и възстановяване на реда в държавата, призоваваме:
- властите и опозицията, всички политически партии в Република Македония да се въздържат от използване на езика на омразата и от действия, които биха могли да предизвикат по-нататъшни безредици и сблъсъци, водещи до дестабилизация на страната;
- лидерите на партиите и етническите групи в Република Македония да влязат без забавяне в пряк диалог за разработване на мерки за гарантиране на демократичността на политическия процес и равноправие на различните общности в съответствие с Охридския документ;
- правителството на Република Македония да предприеме ефективни мерки за борба с тероризма и пресичане на всякакви опити за разпалване на етнически конфликт, който застрашава стабилността и сигурността не само на страната, но и на нейните съседи и целия наш регион;
- незабавно да бъде прекратена практиката на незаконно подслушване, на натиск и репресии срещу журналисти, както и на преследване на изяви на националната идентичност в Република Македония, и бъдат взети необходимите законови и административни мерки за недопускане на такива прояви в бъдеще;
- всички съседни на Република Македония държави и основни извънрегионални фактори да се въздържат от намеса в нейните вътрешни работи и застанат ясно против всякакви сепаратистки призиви и опити за промяна на границите в региона;
- Европейският съюз, неговите институции и държави членки да приложат ефикасни инструменти за решаване на проблемите на Република Македония, преди всичко като потвърдят нееднозначно политиката на разширяване на Съюза и очертаят конкретна и реалистична перспектива на интеграцията на страните от Западните Балкани;
- правителството на Република България да направи цялостна оценка на ситуацията в Република Македония от гледна точка на възможните рискове и заплахи за сигурността на България и представи пред Народното събрание и/или Консултативния съвет за национална сигурност при президента комплекс от действия и инициативи от наша страна в двустранен, регионален и европейски план;
- министърът на външните работи да докладва в Комисията по външна политика на Народното събрание за състоянието и перспективите на двустранните отношения с Република Македония, включително работата по Договора за добросъседство;
- Министерството на външните работи и другите компетентни ведомства да използват в пълна степен председателството на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа за утвърждаване на ролята на България като водещ регионален фактор, като за целта инициират програма от мерки за укрепване на стабилността и активизиране на сътрудничеството в контекста на европейската интеграция на региона.” Доложих! (Ръкопляскания от ПГ на АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михов.

Продължаваме работата си по Програмата, която приехме преди половин час – първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ с № 534-01-6, внесен е от народния представител Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г.
С доклада на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае народният представител Георги Андонов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-6, внесен от народния представител Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 28 януари 2015 г., на което обсъди повторно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-6, внесен от народния представител Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните – Десислава Танева, министър; от Министерството на финансите – Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика”; от Националната агенция за приходите – Васил Панов, директор на дирекция „Контрол”; и Катя Гущерска, началник на отдел. Присъстваха и представители на неправителствени организации и граждански движения.
Със Законопроекта се предлага регистрираните земеделски производители, които не извършват продажби на горива и са крайни потребители, да бъдат изключени от обхвата на задължението при зареждане с течни горива на машини или друга техника за собствени нужди да регистрират и отчитат зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане продажбите чрез фискални устройства.
Предложението е във връзка с приетите промени в Закона за данък върху добавената стойност, които следва да бъдат прилагани след синхронизиране на Наредбата с новите изисквания на закона.
Основните акценти от проведените дискусии могат да бъдат систематизирани така:
Според Министерството на финансите, разпоредбите, с които земеделските производители са включени в кръга от лица, задължени да поставят измервателни уреди и да отчитат в реално време количествата и движението на горивата, които закупуват на едро, се налагат, тъй като средногодишно не се декларират 36,2% от дизеловото гориво, което се потребява от всички фермери. С най-голям относителен дял от недекларираните доставки са доставките за секторите „Селско стопанство” – 48,1%, и „Транспорт” – 34,5%. Най-рисковите обекти са обектите за съхранение на гориво, разположени на територията на различни предприятия (селскостопански дворове, транспортни, строителни и промишлени предприятия) – така наречените „ведомствени бензиностанции”. От Министерството на финансите подчертаха, че липсата на правна уредба, регламентираща дейността на тези обекти и недостатъчната информация за използваните от тях горива, са причината приходните администрации да не разполагат с необходимите данни за осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол.
Подчертаха, че промяната се отнася както за земеделските производители, така и за лица, осъществяващи транспортни, производствени, строителни и други дейности и цели проследяване на процеса, свързан с доставките и движението на горивата от производител и вносител до краен потребител.
Становищата на народните представители и на представителите на браншовите организации бяха, че изложените аргументи не са достатъчни да оправдаят въвеждането на подобна крайно тежка за земеделските производители мярка. Беше изтъкнато, че спецификата на земеделската дейност прави прилагането на предвидените изисквания почти невъзможно. Повечето машини, използвани в селското стопанство, не са регистрирани за предвижване по републиканската пътна мрежа и това възпрепятства достъпа им до търговската мрежа за горива. Придвижването на тежка техника на дълги разстояния с цел зареждане с горива е скъпо и неудачно. Припомниха, че земеделските производители имат право на данъчна преференция и закупуват голяма част от горивата с ваучери за намалена акцизна ставка. Съответно те разполагат с всички необходими документи за горивото, което закупуват и потребяват и в този смисъл не би могло да се постигне декларираният фискален ефект от прилагането на предвидената мярка.
Съгласиха се, че следва да се създаде регистър на обектите за съхранение на гориво, което ще позволи упражняването на контрол върху тях.
Като цяло беше единодушно становището, че за постигане на ефекта, който Министерството на финансите цели, мерките за контрол следва да бъдат основно по границите по отношение на вътрешнообщностните доставки и на бензиновозите, транспортиращи внесеното гориво до складовете на едро, тъй като веднъж постъпило там, горивото може да бъде изнесено само след заплащане на съответните данъци и акцизи.
В заключение, след проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-6, внесен от народния представител Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Андонов.
Доклад от водещата Комисия по бюджет и финанси няма.
От името на вносителите – заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Разбирам слабия интерес към представения Законопроект, но считам, че е достатъчно важен, за да оправдае присъствието на повече народни представители в залата.
Задачата по представянето на Законопроекта всъщност е улеснена от това, че той е подкрепен от представители от почти всички парламентарни групи. Мисля, че има съмишленици във всяка една от парламентарните групи. В този смисъл се надявам всеки от тях да е направил необходимото, та парламентарните групи да са запознати с мотивите за внасянето на този Законопроект и защо той трябва да бъде подкрепен.
Същевременно другото улесняващо обстоятелство са наскоро обявените данни за събираемостта в държавния бюджет, в частност събираемостта от акцизи и данъци от горива. Очевидна е посоката нагоре, очевидно е по-доброто събиране. В същото време стана ясно, че въпросният текст, който обсъждаме днес от Закона за ДДС, все още не се прилага, защото липсва актуализирана наредба, която да го въвежда в употреба.
Искам да кажа, че благодарение на добрата работа на Агенция „Митници” и на данъчната администрация очевидно събираемостта е повишена, без това да засяга частта „Земеделски производители”, където все още нищо не се е променило.
Това, което предлагаме като вносители, е да отстраним нещо, което бих нарекъл законодателна грешка, защото не е тайна, че този Закон беше приет с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет късно през нощта малко преди Коледа. Не знам как сме допуснали, как сме го пропуснали в онзи момент като обсъждане и дебат, но очевидно е, че когато земеделските производители в България първо имат право на известни количества горива без начисляване на акциз, тоест с така наречените „ваучери за връщане на акциза”, когато земеделските производители са краен потребител на тези горива, очевидно е, че въвеждането на подобно изискване представлява излишна тежест, излишно утежнява тяхната работа, води до допълнителни разходи, което доста обсъждахме в Комисията по земеделието и храните. Съжалявам, че Комисията по бюджет и финанси не е навлязла в дълбочина на проблема. Струва си да се вникне и в тази тема – колко би струвало на всеки земеделски производител въвеждането на тези мерки.
Основният въпрос, който искаме да поставим пред народните представители, е кои са търговци на горива и земеделските производители дали са търговци или потребители на горива. Подходът, избран от сега действащия Закон, цели да превърне земеделския производител в търговец на горива с всички права и задължения, произтичащи от това – въвеждането на измервателни уреди, докладване в реално време на количествата, закупени и съществуващи горива на всяко зареждане – всичко, което е характерно за търговците на горива. С други думи всеки земеделски производител трябва да стане собственик на бензиностанция.
Според нас верният подход е „потребител и търговец”. Трябва да извадим земеделските производители от сферата на търговци на горива.
Другият въпрос е какво да контролираме – съдовете за съхранение на горива или продавачите на горивата? Не е тайна, че земеделското производство е един от големите потребители на дизелово гориво и неминуемо всеки земеделски производител е собственик на огромни съдове, в които съхранява такива горива. Част от тях са и мобилни, на колела, защото част от тях трябва в реално време да са на полето, да зареждат земеделските машини там, да осигуряват непрекъснатост на обработките.
Несериозно е твърдението, което се прокрадна и от Министерството на финансите, че трябва едва ли не алтернативата на всеки земеделски производител, ако не иска да монтира тези измервателни уреди, е да закара машините на бензиностанция и да ги зареди там.
Първо, не всяка от тези машини е достатъчно годна и регистрирана за движение по републиканската пътна мрежа, част от тях изобщо нямат регистрационна табела съгласно Закона за движение по пътищата, по КТИ.
Второ, всяка една от тези машини гори достатъчно много, за да си струва да бъде изкарана на пътя. Представете си примерно багерите в мините също да тръгнат да зареждат по бензиностанциите на страната, представете си задръстванията и усложненията, които би предизвикало всичко това.
С други думи, вариантът зареждане на бензиностанция не стои пред земеделските производители. Отново се връщаме на необходимостта те или да бъдат превърнати в търговци на горива с всички произтичащи от това обстоятелства, или да им дадем възможността да бъдат реален нормален краен потребител, разбира се, с особен статут.
Още повече въпросните ваучери без акцизно гориво – ако някой си направи труда да вникне в една проста сметка, ще види, че ако извадите акциза, всеки един земеделски производител, разбира се, регистриран по ДДС, тоест и ДДС-то, и съответната отстъпка, която обикновено договаря земеделският производител, за да ползва гориво в такива количества, се оказва, че изгодата да купи на черно или незаконно гориво изчезва. Крайната цена, която той ще плати съвсем законно с всички необходими документи, реално е по-добра от тази, която би намерил евентуално на някакъв черен пазар на горива. Тоест земеделският производител едва ли е онзи източник на сенчеста икономика, в която го подозираме.
Не знам откъде излиза тази инициатива на Министерството на финансите за статистика, че 40 или 41% от сенчестата търговия на горива е в сферата на земеделието. Нямам представа как може да бъде добита такава статистика, при положение че голяма част от тези горива са подкрепени с така наречените „ваучери”, тоест те са съвсем реално отчетени – няма как иначе да бъде. От друга страна, стоят фактурите, с които те са продадени.
Големият въпрос всъщност е къде данъчната администрация трябва да контролира доставките на горива – дали при потребителя, или при източника, при подавача. Според нас много по-лесно е това да става при производителя. В крайна сметка производителите на горива в България се броят на пръстите на едната ръка, дори са по-малко от тях.
Вносителите и граничните пунктове, през които минават такива горива, са доста малко. Струва ми се, че в последните месеци данъчната и митническата администрации съвсем реално и добре се справят с тази задача и това е показателно от повишените приходи. Не остава никакъв довод защо земеделските производители трябва да бъдат превърнати, грубо казано, в „бензинджии” – всеки с по една бензиностанция, от която да продава едва ли не горива на самия себе си.
Да не говорим, че разходът, обявените числа – бяха обсъдени в Комисията – от порядъка на 5 хил. лв., за такава точка за зареждане съвсем не са реални. Реалната сума надвишава 20 хил. лв. Разбира се, всеки ще каже: „Да, земеделските производители толкова много получават, а пък толкова малко дават на държавата”. Вярвайте ми, това не е точно така, защото земеделските производители в България, сравнени с техните колеги от другите страни – членки на Европейския съюз, са доста непривилигировани. Имайте предвид, че не правим национални доплащания, а на всичко отгоре, дайте и да ги обременим с още едни разходи, които не носят нищо на бюджета като приходи, никакъв фискален ефект, който да оправдава такава мярка.
Колеги, предлагам да погледнем сериозно на този Законопроект, защото той се очаква и от голяма част от общността на земеделските производители в страната. Разбира се, Министерството на финансите предлага проблемът да бъде решен чрез Наредбата, която по някакъв начин ще адресира проблема. Наредбата обаче не може да промени закона, Наредбата не може да измени и отмени това, което законодателят е отменил като задължение на Министерството на финансите и на данъчната администрация, и на земеделските производители да монтират въпросните уреди. В момента тече спор дали трябва цистерните да бъдат тон и половина, тон, половин тон и така нататък, дали трябва да бъдат на колела, или не. Всяко такова разделение ще бъде спорно, ще бъде изключително необосновано, защото в днешно време има машини, чиято вместимост надвишава 200, 300, 500 литра – с една дума трудно могат да бъдат побрани в разбиранията на Наредбата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Колеги, поради липсата на фискален ефект от Законопроекта, поради това че искаме да спестим допълнителни излишни разходи на земеделските производители и поради това че все пак целта на всяка една администрация, на всяко едно законодателство е да улеснява бизнеса, Ви призовавам да подкрепите внесения от нас Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Йончев, че от името на вносител аргументирахте предложенията.
Не виждам доклади от други комисии.
Уважаеми колеги, преминаваме в режим на дебат.
Заповядайте, господин Андонов, за изказване.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми, господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Йончев като вносител, наистина темата за изискванията, които поставихме в Закона за акцизите и данъчните складове, по отношение на ведомствените бензиностанции, създават предпоставка за напрежение в сектор „Земеделие”, и най-вече напрежение по отношение покриване на краткия срок, който беше поставен в Закона, на изискванията от страна на земеделските производители.
От една страна, подходът може би до някаква степен имаше доста голяма основа и вина, за да се получи това напрежение, но като цяло информацията, която имаме от страна на Министерството на финансите, по отношение на процента, даден като недекларирани, ако мога така да кажа, горива в сивия сектор – това е 36 %, и 48% дял на това гориво земеделие, наистина е предпоставка, за да се направи нещо кардинално, нещо различно, което да създаде предпоставки за превантивен контрол.
Това, което имаме като информация от страна на Министерството на финансите, е, че имаме ниво за минимален обем – 1000 литра, които не попадат в тази категория, в тези изисквания, имаме разсрочено във времето покриване на изискванията в годината на различните земеделски производители, сиреч ние искаме на ангро да се покрият, изисквания да се правят тези огромни инвестиции, за които Вие говорите.
Законът, който предлагате Вие, всъщност донякъде препокрива и очакванията на земеделските производители.
Ако говорим за контрол, за мен би било нужно и важно контролът да се осъществи в така наречените „незаконни данъчни складове” или складове, които дублират данъчните складове, защото голяма част от процента, за който Вие говорите, произтича именно от там. Ако Министерството трябва да се бори със сивия сектор, по-добре би било да се обърне внимание на първичните доставки на горивото, там откъдето тръгва самият внос, цистерните, които влизат от държави – членки на Европейския съюз, така наречените „вътрешни общи доставки”, и аз мисля, че в последно време това се прави, то е налице. Повишаване на приходите от акцизи с близо над 100 милиона на месец в последните няколко месеца ясно и категорично говори за борбата и волята на държавата да се справи с този проблем.
Аз мисля, че в диалог със земеделските производители – това, което в момента се прави от страна на Министерството на финансите, трябва да се осъществи в приетите промени в Закона за акцизите миналата година и да се направи така, че всички ведомствени бензиностанции да влязат в общия контрол и да влязат в изискванията на всички бензиностанции, които работят, независимо дали са ведомствени или не. Тогава ще има едно осветляване на целия сектор, ще има една прозрачност и ясна представа за това какъв е ангажиментът на държавата по отношение на сивия сектор.
На този етап аз мисля, че внесеният Законопроект от Вас, въпреки че е подкрепен много широко от страна на различни представители на парламентарните групи, от страна на браншовите организации, на този етап диалогът, който се получи от страна на Министерството на финансите и на браншовиците, намали до някаква степен напрежението, създаде една предпоставка за нормален диалог и на този етап не би било нужно да бъде подкрепян.
Затова призовавам колегите, ако искаме да покажем за пореден път, че държавата има воля да се бори със сивия сектор, нека на този етап не подкрепим Законопроекта, внесен от колегите Румен Йончев и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Андонов.
Виждам, че има желание за процедура, но преди това реплики и дуплики.
Заповядайте за реплика, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Андонов, в разводненото Ви изказване, от което не стана много ясно на чия страна сте, въпреки че накрая обявихте все пак каква е позицията Ви, искам да ми дадете отговор на въпроса: не са ли достатъчно защитени Министерството на финансите и фискът с това, че в Законопроекта се казва, че изключението важи за земеделски производители, които не извършват продажба на течни горива? Именно ролята и функцията на Министерството на финансите, съответно на агенциите – на Националната агенция за приходите (НАП), Агенция „Митници”, е тяхната функция и роля да осъществяват този контрол, а не да прехвърлят отговорността на земеделските производители и да ги карат да правят допълнителни инвестиции за нещо, което е тяхно задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Андонов, въпреки че и аз не разбрах ясната позиция по време на Вашето изказване и не съм убеден, че това е Вашето лично мнение по този въпрос – няколко бележки: че тези горива са основната причина да има сив сектор в търговията с горива, няма как да се съглася. Смятам, че нито един от колегите не може да го каже с ясно съзнание. От тази трибуна министър Горанов прехвърли топката за горивото с намален акциз на Министерството на земеделието. Знаете, получиха се някакви абсурдни разлики в това съобщение, от което стана ясно колко тона гориво без акциза или с намален акциз са получили земеделските производители. Получиха се едни разлики от три-четири пъти, но в крайна сметка Министерството на земеделието продължава да не отговаря. Беше ми отговорено, че не мога да получа списък на хората и фирмите, които са получили гориво с намален акциз, защото това били лични данни и може би ще злоупотребя.
Въпреки всичко, една цистерна в двора на малко производствено предприятие, малък земеделски стопанин по никакъв начин няма да се отрази върху събираемостта и върху фискалния ефект, който има тази дейност. Тези хора няма как да ги превърнем в търговци на горива, няма как да ги задължаваме да изпълняват изисквания, заедно с големи фирми, които имат вериги от бензиностанции в цялата страна.
Моля Ви, преосмислете позицията. Аз искрено вярвах, че Вие сте на тази позиция – българският земеделски производител да има възможността да зарежда на едро гориво, да си зарежда нормално техниката и да осъществява своята дейност, без да е необходимо всеки трактор да ходи до бензиностанция на 10-20 км от нивата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Заповядайте за трета реплика, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Андонов, аз не знам защо продължаваме и Вие използвате термина „ведомствена бензиностанция”. Ведомства в България отдавна няма, поне по онова разбиране, което имахме за ведомство от един друг период, още по-малко „ведомствена бензиностанция”. Самото понятие вменява качества на обектите, които те нямат. Един голям резервоар за гориво не е бензиностанция и не може да бъде третиран като такава. Той е закупен по всички законови установени норми, платени са данъци, докладвано е, че е закупен, фактурирано е. Ако такава продажба е скрита по някакъв начин, това е друг проблем и друга администрация трябва да се погрижи да бъде разкрита.
Вие също цитирате статистиката на Министерството за тези 40% ли, 40 и колко бяха. Кажете как ги изчислиха? Как разбраха, че точно земеделските производители са тези, които реализират тази липса, след като всъщност се оказа, че без да действа тази нормативна разпоредба, защото в момента няма действаща актуализирана наредба, приходите в хазната ще се увеличават? Значи не са земеделските производители, някъде другаде е било кранчето и някой е успял да го затвори. Браво, че е успял да го затвори, но дайте да не търсим белята там, където я няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Андонов? Бяхте призован да вземете страна.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря много.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кенов, госпожо Ахмедова и господин Йончев, благодаря за репликите, които ми отправихте.
Уважаеми колеги, първото, което е, ние няма как да разберем дали бензиностанциите или съоръженията, които са пригодени да зареждат земеделска техника в отделните земеделски дворове, извършват търговия на незаконно гориво, гориво, на което не е платен акциз, ДДС и всички държавни такси до тогава, докато не ги включим в контрола на който подлежат всички бензиностанции. Колкото повече отхвърляме дебата за това държавата да не присъства и да не узакони, или ако може така, да не вкара в общия контрол тези бензиностанции, толкова по-лошо за нас.
Още в изказването си казах, че, от една страна, подходът създаде голямо напрежение за това, че стана във второ четене на Закона за държавния бюджет с допълнителна разпоредба, за това че стана в един много кратък срок, за това че стана с един недобър дебат от страна на различните браншови организации и създаде напрежение, но в процеса на работата Министерството на финансите подходи по един по-различен начин и всички ние трябва да отстъпим от дебата държавата да не осъществява контрол.
Колегата преди малко каза, че и производителят на ракия за собствени нужди и той не е търговец, но в момента по сега действащото законодателство също подлежи на контрол. Така че, когато говорим за над 36% дял на сивия сектор от страна за продажбата на горива и 40% от тези 36% в сектор „Земеделие”, наистина всички трябва да се обърнем с голямото, необходимото внимание за разрешаването на тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андонов.
Преди да дам думата за другите изказвания – процедура, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група, съгласно Правилника, искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Виждам, че един час от началото на заседанието е минал. Имате абсолютно право.
Обявявам 15 минути почивка.
В 10,25 ч. моля, всички колеги в залата.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание.
Моля квесторите ¬– поканете колегите народни представители в пленарната зала.
За изказване думата има народният представител Евгени Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Видно от доклада, който прочете колегата – на Комисията по земеделието и храните, стана ясно, че така или иначе в кръга от лицата, които трябва да поставят измервателни уреди, да отчитат в реално време количествата и движението на горивата, има голяма част от които не се декларират, а това е: средногодишно не се декларира 36,2% от дизеловото гориво, което се потребява. Като най-голям относителен дял от недекларираните доставки са доставките в сектора „Селско стопанство” – 48,1% и „Транспорт” – 34,5%. Най-рисковите обекти за съхранение на горивото са разположени точно на територията на различни предприятия и стопански дворове, на строителни фирми, на територията на промишлени предприятия или така наречените добили популярност ведомствени бензиностанции.
Така че, имайки предвид, трябва така или иначе да се събират акцизи, в действителност трябва да поставим въпроса да се изключат от тези количества, които минават през ведомствените бензиностанции, трябва да бъдат включени и да бъдат регистрирани като обекти, в които се извършва продажба на горива както за крайните потребители. Тук стои въпросът как ще се попълва бюджетът.
Следващият въпрос е: защо трябва да има бели петна, които вътре в държавата трябва да не бъдат облагани с акцизи? Въпросът е тук и как Министерството на финансите ще увеличи през НАП и през митниците своята събираемост, след като по сегашната действаща наредба тези ведомствени така наречени бензиностанции на територията на стопански дворове и промишлени предприятия са били изключени и не са в наредбата за облагане с акцизи.
Така че тук трябва да се каже и още нещо, което сега се сещам – че се изкривяват и пазарните механизми. В една пазарна икономика акцизните горива са така или иначе далеч по-евтини от горивата, които се облагат с акциз. Оттам транспортни фирми, селскостопански фирми, строителни, които използват такива, не са равностойни с другите, които са така или иначе задължени по сега действащия закон да имат измервателни уреди.
Така че в действителност за да не се получава изкривяване и на пазара, и особено, както е сега нуждата, за да се водят разходни политики, за да се попълва бюджетът, в действителност трябва да няма бели петна навсякъде по всички ведомствени, селскостопански, транспортни, строителни и каквито щете обекти, трябва да има измервателни уреди.
Така че в тази връзка в действителност искам да се прилагат законите в Република България и да няма вътре в самата страна бели петна или така наречените „безакцизни зони” без облагане от акцизи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоев, не мога да разбера защо се държите като щрауса и вземате тази поза, мислейки си, че като си заровите главата в пясъка, проблемът е решен? Вие не сте ли наясно, че проблемът не е във ведомствените бензиностанции, а по отношение на събираемостта на акцизите? Не сте ли наясно, че проблемът е в Агенция „Митници”, в контрабандата, в агенциите на НАП по събираемостта на акцизите, а не там, където Вие се опитвате да прехвърляте проблема? Защо прехвърляте от болната на здравата глава проблема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Стоев, за дуплика.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): За контрабандата така или иначе мисля, че който се справи с нея, сигурно ще стане Нобелов лауреат. Но трябва поне да се ограничава. Вие сте права, че в действителност има във всяка една страна, било европейска или която и да е, има контрабанда. Но въпросът е в действителност да се редуцира, да се ограничи и тези места, които са може би идентифицирани, от които може би ще тръгне контрабанда или ще има напрежение в НАП, в митниците, където могат да останат без контрол, така или иначе тези дупки, тези пробойни трябва да се запушват. Поне ние да положим усилия, поне законодателно с наредбите, със законодателството, което се издава и наредбите на Министерския съвет в действителност да се положат някакви усилия, защото в края на краищата не може да изключваме от зоната за облагане с доводи, понеже са нерегистрирани машини, понеже няма как да се сложат нивомери, газомери и така нататък и да не ходят по републиканската пътна инфраструктура, за да изключим – сега селскостопанската, утре ще бъде авиацията, вдругиден ще бъдат патрулиращи катери по Черноморието и по този начин така или иначе да оставим дупки в бюджета и да се чудим после как можем да увеличим събираемостта на акцизите в държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоев.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт за изявление има думата народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Вземам думата по повод на събитията през тази събота и неделя в Македония и терористичните действия в един град, който е само на 60 км от българската граница – Куманово.
Първо от името на Патриотичния фронт искам да изкажа подкрепа и съчувствие към близките на жертвите и пострадалите в борбата срещу терористичното нападение в Македония. Ползвам случая да призова за повече съпричастност към съдбата на нашите братя в Македония не само защото повече от 2 милиона сегашни български граждани в съвременна България имат своя произход от различни части на Македония, а и защото България и Патриотичният фронт са твърдо против насилствената промяна на границите, агресията и етническите конфликти.
Всеки етнически конфликт близо до нас ни заплашва пряко. Македония е в политическа и икономическа криза. Изходът от това е демократизацията.
Правителството в Скопие държи страната в изолация и в плен на една болна фантазия за някаква антична история и идентичност. Така правителството в Скопие откъсва честните хора в Македония не само от техните истински корени, но и от възможността да имат истински, а не фалшиви източници за самочувствие и гордост. И това допълнително разделя македонското общество.
Уважаеми дами и господа, според Патриотичния фронт България трябва да бъде активен фактор по въпросите за съдбата на Западните Балкани. Официална София трябва да е стабилизиращият фактор, посредникът, който предлага консенсусни решения между Македония, Сърбия, Косово и Албания. България е длъжна днес да има тази роля. Тя е длъжна по историческите си обязаности към своите сънародници в Балканите. Все пак в Западните Балкани живеят близо 2 млн. българи. Затова трябва да оценим положително загрижеността на Министерството на външните работи и изказването на премиера, но и да ги насърчим още.
Македония не само ни е скъпа, Македония беше основната тема, с която България живя в половината от новата си история. Македония даде на съвременна България възраждането и голяма част от българския културен и политически елит. Македония е записана в родовата ни памет и заслужава нашата подкрепа. Нека да не забравяме, че България беше първата страна, която призна независимостта на Република Македония.
Нашата цел не е просто да вкараме този или онзи в Европейския съюз. България трябва да покаже пътя на Западните Балкани към Европейския съюз, но не безусловно, както днес крайните либерали се опитват да ни убедят. Точно защото сме лидер в Западните Балкани по пътя за Европейския съюз, ние трябва да поставим ясни условия: спиране на преследването на хора с българско национално самосъзнание и спиране на антибългарската риторика; реформиране на политическата система; изчистване на фалшификациите, които създават напрежение, от учебните програми и отказ от териториални претенции.
В Македония всеки изминал ден расте общността на хората с българско самосъзнание и българско гражданство. Ние не можем да изоставим тези хора нито за миг.
Днес правителството в Скопие трябва да знае, че най-прекият път на Македония към Брюксел минава не през Белград, Прищина, Тирана или още по-малко през Анкара, този път минава през София.
Уважаеми дами и господа, не е редно и тази тема да се използва за вътрешнополитически спекулации. Чухме през тези дни и изказването на някои фактори от ДПС, че това е вследствие на езика на омразата, вследствие на риторика и българският модел бил за предпочитане. Това не е така, дами и господа, защото именно този път, който ни показва ДПС, ни води към македонския сценарий – капсулиране на етническите групи, сепариране на етническите религиозни общности и конфронтация с мнозинството, а пътят за интеграция е точно обратен – зачитане на всички индивидуални човешки права, а не измисляне и оформяне на групи на расов, етнически, религиозен или какъвто и да било принцип.
Уважаеми колеги, ползвам повода да призова правителството на Република България за няколко неща:
1. Много по-активна, но и взискателна политика по отношение на европейското бъдеще на страните на запад от нас.
2. Изработване на стратегия за българските общности в чужбина и активна българска политика в тази посока.
3. България трябва да изрази подкрепата си за гражданската енергия, която днес наблюдаваме в Скопие.
4. България трябва да продължи да настоява за договор за добросъседство с Република Македония.
5. Да бъде представен ясен план от страна на правителството, в случай на задълбочаване на конфликтите и появата на бежански проблеми.
Дами и господа, България трябва да излезе от ролята си на пасивен наблюдател. Време е да приключим с тихата дипломация и да започнем активно да се грижим за българските общности на Балканите, отстоявайки българските национални интереси и европейските ценности така, както го правят успешно или по-неуспешно други балкански държави, а и като пример – други европейски държави. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Изявление от името Парламентарната група на Реформаторския блок – съпредседателя, народния представител Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Реформаторския блок във връзка с 10 години от подписване на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и за действия по задълбочаване на европейската интеграция на Република България
На 25 април 2015 г. се навършиха 10 години от подписването на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, който беше ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г. Това беше резултатът от усилията ни за ценностна и институционална принадлежност към европейското семейство. През тези 10 години България се доказа като надежден и лоялен партньор, последователно отстояващ европейските ценности. В ключови области като енергетика, миграция и убежище, сигурност на границите на Съюза, отношение на Европейския съюз с трети държави, България устойчиво и солидарно защитава интересите на Европейския съюз.
Република България работи активно за задълбочаване на европейската интеграция, в контекста на което присъединяването ни към Шенгенското пространство е значим национален приоритет.
Парламентарната група на Реформаторския блок определя като безпрецедентен факта, че 10 години след подписване на Договора за присъединяване към Европейския съюз страната ни е извън Шенген, при доказана готовност за това. Ние считаме, че този процес не следва да бъде обвързван с други европейски механизми за мониторинг и контрол.
В същото време, като изхождаме от засиленото внимание на европейските ни партньори, подчертаваме консолидираната политическа воля за постигане на устойчиви резултати в области като правосъдие, борба с корупцията и организираната престъпност, в които дълбоките реформи са вече в ход.
Отчитаме, че Европа е изправена пред нови реалности в областта на сигурността. Само с общи усилия можем да отговорим на предизвикателствата, произтичащи от засиления миграционен натиск и тероризма.
Единствено пълният достъп до всички възможности на Шенген за сътрудничество и обмен на информация ще гарантира, че Европа действително е пространство на свобода и сигурност.
Ние от Парламентарната група на Реформаторския блок декларираме, че е време Съветът на Европейския съюз да даде ясен сигнал за своята подкрепа и доверие след получените положителни оценки на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет.” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зеленогорски.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата председателят й – народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи изрази своята политическа оценка за събитията в съседна Македония, в Куманово още в деня, в който възникна конфликт.
Конфликтът в Куманово обаче иде да ни напомни, че преходът от тоталитаризъм към демократично гражданско общество във всички балкански държави, които бяха част от Съветския блок, бе белязан с кървави междуетнически и междурелигиозни конфликти, които отнеха живота на стотици хиляди мирни граждани.
Единствената страна, която успя да осъществи безкръвен, мирен преход от тоталитаризъм към демокрация, бе Република България. Забележете, това се случва именно в страната, в която западни анализатори и анализатори отвъд Океана очакваха да пламне етническият конфликт заради тежкото наследство на възродителния процес, защото няма съмнение, че в другите балкански страни възродителни процеси нямаше.
Къде е обяснението точно в страната, която проведе възродителен процес, да се осъществи мирен преход?! Никакво политическо пристрастие не е в състояние да отрече безспорния факт, че безкръвният преход в България стана възможен именно заради изградения български етнически модел –модела на толерантността. Разбира се, този модел е продукт на българското гражданско общество, но той не можеше да бъде реализиран без политическа воля. Тук особена роля изигра именно Движението за права и свободи, защото избра да се развива не като затворена, етнорелигиозна партия, а като национална либерална партия.
Днес, да се твърди, че всъщност в Македония се е провалил моделът на ДПС, е не просто некоректно от гледна точка на фактите, това е и грубо, преднамерено, бих казал, цинично политическо твърдение, което чуваме от партньорите – Патриотичен фронт и Реформаторски блок.
Уважаеми госпожи и господа, във всички останали страни от Балканите имаме етнически партии. България избра другия модел – модела на интеграцията, модела на представянето на различията в българското общество чрез национални партии. И това е в основата на българския етнически модел. Ако той беше интернационализиран, ако се беше разгърнал и в Западните Балкани, ние днес нямаше да бъдем свидетели на тези кървави конфликти, и затова твърдим, че събитията в Куманово актуализират геополитическата стойност на българския етнически модел като алтернатива на кървавите сблъсъци. Ние призоваваме за обща консенсусна оценка за български етнически модел като най-ценния капитал на българския преход, като най-ценното постижение на българската демокрация.
Уважаеми госпожи и господа, ние неотдавна представихме цялостна концепция на Движението за права и свободи на нашите колеги от АЛДЕ и пред лидерите на всички либерални партии от Европа, включително и пред партиите, които все още не са асоциирани в АЛДЕ. Това е концепция за изграждане на нова Стратегия за ускорена интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз като превенция на риска – замразените конфликти на Балканите да не се събуждат на едно или друго основание. В този смисъл Парламентарната група на Движението за права и свободи категорично не приема наложения от Жан Клод Юнкер петгодишен Мораториум за бъдещо разширяване на Европейския съюз.
Смятам, че България като страна – член на Европейския съюз, следва да бъде лидер на процеса за изграждане на нова Стратегия за ускорено разширяване на Западните Балкани, защото в този регион има проблеми, наследени от историята. Този регион има исторически теми, които тегнат върху съвременната политика и крият риска да се превърнат в съвременни разделителни линии. Да абсолютизираме критерия на Европейския съюз, страните предварително да са решили всички свои отворени конфликтни теми, е все едно да кажем на Сърбия, Албания, Македония и Босна и Херцеговина, че членството им в Европейския съюз е невъзможно. Защото на Балканите има проблеми между отделните държави и народи, които могат да бъдат решени не преди, а със и чрез членството им в Европейския съюз.
България не трябва да гледа на членството на Западните Балкани от гледна точка на някакъв криворазбран национален интерес, защото интересът на интересите на България е да граничи със страни – членки на Европейския съюз.
Освен това интегрирането на Западните Балкани не е заради една или друга управляваща конюнктура, заради един или друг министър-председател, не е заради Груевски. Тази перспектива на еврочленството трябва да стои пред гражданските общества на младите демокрации, за да не губят те смисъла за по-нататъшното си демократизиране.
Разбира се, в целия този процес България трябва да съблюдава интересите и на българското малцинство в Република Македония, и на българските малцинства в останалите западни страни, защото членството в Европейския съюз означава тези страни да се развиват като демокрации, в които върховенството на закона предполага и всички представители на малцинствата да бъдат третирани наравно с мнозинството. Нещо, заради което и България на осмата си година от членството в Европейския съюз все още е вън. Един проблем, който България все още не е успяла да реши.
Моят призив е: онова, с което България може да участва в европейската ценностна система със свой принос, да не се отрича, защото отричането на българския етнически модел е именно поставянето на теснопартийния интерес над интересите на България, над европейския образ на България.
Уважаеми госпожи и господа, смятам, че и България, и Румъния трябва да бъдат най-надеждният партньор на Западните Балкани, не само на Македония, на Албания, на Босна и Херцеговина, и на Сърбия, защото ако ние оставим Западните Балкани да стоят в сивата зона между Изтока и Запада, те ще бъдат обект на продължаващи провокации и от вътрешни, и от външни фактори. Проблемът на Македония днес не е проблем само на Македония, това е проблем на региона, това е проблем на България, това е проблем на Европейския съюз.
Тази идея ние ще поставим на вниманието на колегите либерали на Регионалната среща на лидерите на либералните партии от Източна Европа през септември в София, ще разработим проект за резолюция, която да стои на вниманието на Европейския парламент, за да се преосмисли недалновидният петгодишен мораториум, наложен от Жан Клод Юнкер. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
От името на Парламентарната група на БСП лява България думата има народният представител Янаки Стоилов – заместник-председател.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, разбираемо е, че когато в съседна Македония има такива тревожни факти и действия, парламентарните групи в българското Народно събрание реагират и представят своята позиция по това, което става там. Не за първи път исторически в тези съседни земи събитията предизвикват внимание в България. Но цялостният процес през последните месеци в република Македония и специално това, което стана в Куманово, трябва да бъдат разглеждани в по-широк контекст.
Тук използвам случая да засегна дискутираната тема с българския етнически и религиозен модел. Наистина трябва да признаем, че в края на 80-те и в началото на 90-те години България, включително заради позициите на Българската социалистическа партия, не допусна засилване и разгаряне на етническото и религиозното напрежение. Факт е, че в онзи момент България беше една от най-критичните точки на това противопоставяне, и то не само по вътрешни причини, а имаше и външни фактори, които действаха в тази насока. Трябва да отдадем заслуженото на тези политици, партии и институции, които с общи усилия предотвратиха навлизането на България в такъв опасен сюжет.
Има много спорове за ролята на едни или на други партии, но наистина не трябва да зачеркваме два, които имат трайно значение в българския политически и обществен живот. Затова тук искам да призная ролята на Движението за права и свободи, защото то също допринесе да се предотвратят реални напрежения, провокации и рискове, които можеха да обърнат хода на обществено-политическите процеси в страната.
Заедно с това си позволявам да поставя въпроса дали днес Движението за права и свободи е последователно в тази своя позиция, дали то продължава не само на думи, а и като действия да доказва своето развитие като българска национална партия, която не се влияе от външни фактори. Това може би е повод за разговор не толкова в пленарната зала, колкото в рамките на самото Движение. Защото всяка една партия трябва да се вглежда в себе си, да преценява каква е нейната роля, какви са актуалните рискове и предизвикателства пред нейното развитие. В това отношение аз смятам, че част от предложенията, направени от Патриотичния фронт към правителството и към други институции, също ще допринесат днес България да формира правилна позиция по събитията в Македония, разбира се, разглеждани от гледна точка на европейските критерии и демокрацията, но стремейки се да разбере и всички фактори, които влияят на обстановката и нейното влошаване през последните седмици и месеци.
Ние не трябва да се съгласяваме с установяването на мораториум върху разширението на Европейския съюз. Не става дума да бъдат толерирани отделни държави и безкритично да се възприемат техните претенции към разширяване на Европейския съюз, но поставянето на такава продължителна времева граница, в центъра на която не стоят изискванията и прилагането на критериите към всяка една от отделните държави, са сами по себе си фактор за увеличаване нестабилността, за демотивация към изпълнение на европейските изисквания.
Ние навлизаме във все по-нестабилен период, който има опасност да засегне Балканите и в случая Македония не е единственият елемент в тази нестабилност, защото съчетаването на подобни процеси с това, което става в Близкия Изток, с екстремистките и ислямистки движения, с военните действия на територията на Украйна, са много по-широка география на тази нестабилност и на това противопоставяне.
Затова смятам, че ние трябва да изясним факторите, които действат за дестабилизацията на Република Македония, българските институции да предприемат всичко, което е необходимо за запазване на стабилността в страната и за активизиране на политическия диалог и на европейско ниво, и с Република Македония, да не се допускат опити да се привнасят част от проблемите, каквито в момента съществуват, включително на ниво на Съвета на Европа, с прокарването на някои позиции за съществуването на македонско малцинство в България. Ние тук ясно да си даваме сметка, че трябва да говорим за българската нация не просто като сбор от отделни етнически религиозни групи, защото допускането на подобен факт е вече ограничаване на интеграцията на българските граждани, на създаването на чувство на национална общност и поддържането и развитието на българската нация. Това е българският урок от тези събития и той трябва да проличава във важни моменти, които се поставят в българския парламент. За съжаление, в много случаи ние вместо да допринасяме за това национално сплотяване по повод отбелязването на различни исторически дати, на обсъждането на едни или други теми сами подценяваме това, което може да допринесе и издигне самочувствието на българските граждани и да намали различията, които идват от историята и са обичайни от гледна точка на различните политически позиции.
Поради това, господин Председател, госпожи и господа народни представители, нека да се отнесем отговорно към това, което днес се коментира, и то да ни помогне да формираме български позиции по тези теми, които, доколкото е възможно, да направим европейско достояние и да допринесем и за формирането на правилни позиции на европейските институции. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
За изявление от името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” – председателят на парламентарната група народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Нямах намерение да се изказвам, но, така да се каже, съм провокиран от изказванията дотук и веднага ще призная – разочарован от липсата на задълбочен анализ. Изказаха се почти всички парламентарни групи, аз не чух обаче истински анализ на това, което се случва в бившата югославска Република Македония. Защото това е точното име – международно признато име, на тази държавица.
Това, което се случва там, е резултат на един много отдавна разпалван огън. Той беше разпалван отвън, от външни фактори. Да се говори за нашата западна съседка, за някакви събития там, все едно това са климатични събития – промяна във времето, е просто повърхностно, лекомислено и липса на професионален политически поглед.
Тъй като съм се занимавал с темата години наред в публицистичен план, мога да Ви кажа, че съм проследил през последните две десетилетия не само какво става в бившата югославска Република Македония, а кой е причината да се случва това, което сега се случва.
Какво става там? Албански терористи нападат служители на реда. Аз само ще Ви припомня, че преди около 14 – 15 години тези терористи бяха специално отгледани, създадени, обучени и финансирани от американските служби.
Това го призна западната преса. Ще Ви припомня едно заглавие от края на 90-те години на в. „Гардиан”. Там беше зададен въпросът: „Защо финансираме тези гангстери от АОК”. Тогава те се казваха АОК, а сега АНО, но са едни и същи престъпници. Защо финансираме гангстерите от АОК? – задаваше въпрос западната преса. Българската преса и българските медии, разбира се, си мълчаха по тези теми. Както и сега си мълчат!
Тогавашното правителство, чиито коалиционни партньори бяха някои от изказалите се преди малко тук оратори, тогавашното правителство на България, не само че даде небе – нашето небе, да бъде бомбардирано, удряно и да бъдат изсипани тонове взривове над съседната на нас тогава, наричаща се Югославия, но и одобряваше мълчешком цялото това поведение на сепариране, създаване на терористични ядра и разпалване на огън в една територия, която ние винаги сме казвали, че е част от българската история. Всичко това българските политици и правителства наблюдаваха абсолютно без никаква критика – наблюдаваха тихо и кротко, когато в така нареченото „Охридско споразумение” беше признат албански език за официален в Македония, бившата Югославска република Македония.
Това, което днес се случва в Куманово, беше подготвено и режисирано от специални пратеници на САЩ. Спомнете си одиозната фигура на Ричард Холдбрук. Ами, той режисираше буквално създаването на терористични ядра – АОК-овци – всички тези, които след това направиха незаконната държава Косово, най-големия разпределител на наркотици в Европа. И отново тогавашното коалиционно българско правителство, чиито коалиционни партньори сега стоят в тази зала, но са коалиционни партньори на друга партия, призна тази държава, наречена Косово. В момента тя е абсолютен огън, абсолютно огнище, от което се разпалват подобни конфликти и провокации.
Американците създадоха най-голямата база в Европа „Бонд стил” на територията на Косово. От там те вече играят геополитическата игра, с която когато си поискат, могат да разпалят огън и да насъскат някакви терористи да направят такива провокации, инциденти и убийства, каквито станаха.
Драги колеги, това не е плод на междуетнически разправии! Това е наивност – да говорим, че междуетнически вражди, език на омразата или не знам какъв бил причинил това, което се случва! Не, това са натиснати клавиши и тези клавиши, както казах, ги натискаха специалните пратеници на Съединените щати.
Само да Ви припомня, че един бивш македонски премиер – Любчо Георгиевски, буквално изгони Джеймс Пардю. Помните ли го, помните ли тази персона? Той беше за известно време посланик на САЩ в България. Този същият и неговите предходници от Американското посолство настояваха у нас да има помашка партия. Уилям Монтгомъри – който не го помни, да прерови архивите и да види. Все пак историята не започва от изборите през месец октомври 2014 г. Историята е по-стара. Спомнете си Монтгомъри, който идваше тук и ни се караше, и ни караше да си променяме Конституцията, за да имаме помашка партия.
Спомнете си дейността на Джеймс Пардю, който също ни се караше, че не даваме възможност тук да се образуват партии на етническа и верска основа. Това бил голям пропуск и трябвало да се оправи!
Всички тези емисари на САЩ стоят зад конфликта, който сега наблюдаваме в Македония. Това трябва да го кажем ясно и на глас!
Преди да говорим за европейското бъдеще на бившата югославска Република Македония, преди това трябва да назовем нещата с техните имена и да посочим причинителите на тези конфликти, защото всички огньове на Балканите, разгорени през последните две десетилетия, бяха предизвикани от американците, от тяхната антиевропейска политика. След това ни прехвърлят вината ние да живеем с комплекса, че, видите ли, там, на Балканите, е буре с барут, което винаги може да гръмне. Този комплекс, тази вина винаги е насаждана на нашите народи, които живеем тук от векове, бих казал, от хилядолетия, от така наречените „Велики сили”. Това, което става сега, също е част от играта на така наречените „Велики сили”. Кои са Великите сили, съм говорил вече много.
Когато тук се изказват оратори, които казват, че това е изкуствена държава и че македонско малцинство в България няма, да, аз лично съм съгласен. Написал съм тонове страници по този въпрос. Само че кой в момента казва, че има македонско малцинство в България?! Казва го Държавният департамент на САЩ. Отворете справочника на ЦРУ и вижте там какъв е етническият състав на България! Имало известен процент македонци в България – това го казва не Коминтернът през 1934 г., а го казва днешният Коминтерн от Вашингтон. Аз обаче не виждам реакция на нашите политици, освен в мое лице, които да кажат: „Уважаеми американци, поправете си справочника! В България няма македонско малцинство!”
Казвам и припомням това, защото утре тук, у нас, може да се разгори такъв огън, какъвто сега в БЮРМ. По същия начин могат да бъдат насъскани някакви хора и те да убият други хора, и това да се обяви за междуетнически или междуверски сблъсък, и да бъдат обвинени определени политически партии за всяване на омраза. Това вече сме го чували и с него много често се спекулира.
Никога конфликтите на Балканите не са били резултат на ненавист или омраза на една народност срещу друга. Те винаги са били причинявани отвън, за да може да се разпали съответната война и съответните фактори да спечелят от това.
Сега се разиграва същата война. Сега конфликтът, огънят в Македония е предизвикан от американците, за да бъдат прекратени определени енергийни проекти. Те казват много ясно: „Вижте какво можем да направим. Това можем да го разгорим в която си държава искаме.”
Утре това може да стане в България! Мислите, че като сме членове на Европейския съюз и НАТО, не може да стане ли?! Ще стане като две и две!
Аз предупреждавам от месеци насам, че има противопоставяне, което вече наблюдаваме – много нездраво противопоставяне от определени медии, които досега не искаха да чуят за тези въпроси – верски, етнически и прочие, а сега ги раздуват. Това противопоставяне пак е продиктувано отвън. У нас по същия начин се готви подобен конфликт, с който да бъде оправдано трайно присъствие на чужди войски, така наречените „миротворци”.
Следователно когато коментираме и искаме да излезем с позиция на българския парламент, трябва да направим по-задълбочен анализ, драги колеги! Иначе няма смисъл просто да си мерим междупартийно аргументите. Това няма смисъл, защото прилича на късогледа домошарска политика. Тя не води до решаване на проблемите.
Примерно проблемът с евентуалния бежански поток решен ли е? Правителството взело ли е някакви мерки?! Има ли стратегия по въпроса? Не! Не чувам и управляващата коалиция да поставя въпроса.
Чух съвет да си подаде оставката премиерът на БЮРМ – съвет от нашия премиер към чужд премиер. Това пък е толкова недопустимо, че просто се чудя управляващите в кой свят живеят?! Как можеш да даваш съвет на премиер да си подаде оставката?! Това щяло да оправи нещата!
Уважаеми дами и господа, ако българският парламент, българското Народно събрание реши да излезе с някаква позиция, декларация по това, което се случва в Македония, което заплашва и нас, съм готов и нашата парламентарна група е готова да участва в такава работна група. Веднага ще кажа, че не съм оптимист. Това обаче изисква задълбочен анализ.
Трябва ясно да кажем кой предизвиква конфликтите на Балканите, в Европа, кой в момента готви антиевропейска, подчертавам – антиевропейска политика, прекратявайки енергийни проекти, които са полезни за редица европейски държави?! Кой разбива икономиката на Европа чрез измислени и съчинени санкции?! Кой продължава да работи срещу европейския интерес и да сблъсква държавите в тази най-стара част на света?! Кой е той?! Този актуален, сакрален въпрос –„Кой?”, го поставям на Вас, да разсъждавате, да мислите.
Ако се стигне до обща декларация, съм готов да участвам в нея и да предложа сериозен анализ на това, което става. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Други изявления?
По начина на водене?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Вземам тази процедура, за да обърна внимание не толкова на Вас лично, колкото на преждеговорившия, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма такава процедура.
МИЛЕН МИХОВ: Тя е към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само към мен може да бъде.
МИЛЕН МИХОВ: Само към Вас, да. (Смях, оживление.)
Аз ще говоря за Вас, пък да се сеща този, за когото става дума! (Силен смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие за мен говорете!
МИЛЕН МИХОВ: За Вас говоря, господин Председател.
Трябваше да обърнете внимание и да прекъснете оратора, тъй като той три пъти спомена „бивша югославска Република Македония”.
В този парламент българското Народно събрание, изразявайки волята на българския народ, първо в света призна братската държава под името „Република Македония”. Мисля, че е недопустимо български народен представител да използва в тази зала съкращението „БЮРМ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Други изявления?
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА, КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, нека не влизаме в това. (Шум и възгласи „Еее!” от „Атака”.)
Продължаваме със законопроектите.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА, КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Председателю, не може тук да понесете това, че Ви призовават да прекъснете един оратор, който просто е използвал международен стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както видяхте – не го прекъснах.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Международна щампа.
Колегата, който излезе тук, е прав, че Народното събрание е признало Република Македония, но господин Сидеров каза: „Бивша югославска Република Македония, както е известна в международната общност”. Това не е никакво нарушение и аз не разбирам изобщо защо ораторът излезе и Вие допуснахте да Ви прави такава бележка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Тоест, Вие защитавате моя начин на водене, а процедурата Ви не е по начина на водене. Благодаря Ви.
Продължаваме със Законопроекта.
За изказване се беше записала преди всички изявления проф. Светла Бъчварова.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законопроектът, който обсъждаме, е изключението на земеделските производители да монтират нивомери, фискални устройства. Искам да припомня малко историята на Законопроект, който беше приет набързо без никакви дебати.
Наложи се след Нова година ние да започнем дебата какво точно е сътворено законодателно и как ще се прилага. В резултат на това предложихме Законопроект, който не е само земеделските производители, в този параграф влизат и бюджетните организации, да бъдат изключени от обхвата на тази санкция. За мен това е санкция.
Повечето колеги от ГЕРБ, които се изказваха, акцентират върху анализа, който е подготвен от Министерство на финансите на значително по-късен етап. И в този анализ се повтаря едно и също – 30 – 40% нерегламентирано плащане на горива, при което виновни са не кой да е, а земеделските производители и там някъде се прокрадва и строителният бранш.
Искам да възразя, първо, срещу направения анализ. Неговият внимателен прочит и данните, които се предлагат в него, по никакъв начин не водят до тази констатация.
Първо, като се съгласяваме в предложеното или направеното заключение в началото на анализа, че недостатъчната събираемост на акциз и ДДС от продадено гориво трябва да бъде санкционирано и трябва да се плащат задълженията към държавата, с което съответно се съгласяваме, но искам да Ви уверя, че увеличението на бюджетните приходи не се търси там, където е проблемът. А проблемът не е в земеделските производители.
От гледна точна на прецизността на този анализ, първият ми аргумент против неговите изводи е фактът, че данните, които се предлагат, са за последните три години – анализ, който води до извода, че имаме 40% нерегламентиран внос на горива и неплатен акциз. Това няма как да бъде вярно, защото източникът на информация не е верен. Както знаете, информационната система „Контрол на горивата” към НАП започна да функционира на 15 май 2013 г. Тоест, ако има някаква информация за това какво се случва с горивата, ние я имаме за две години, а не за три, както е самият анализ.
Освен това се твърди, че най-вероятно за 30% от горивата не се плащат данъци. Обаче събирането на акциз няма нищо общо с бензиностанциите. Горивата се освобождават от потребление в данъчен склад и тези данъчни складове са под непрекъснат контрол на Агенция „Митници”. Защо ние търсим в складовете за гориво- смазочни материали? Колегата правилно посочи, че това не са ведомствени бензиностанции, най-малко по причина, че не са търговци на дребно и не са ведомства, а фирми.
В крайна сметка складовете за гориво-смазочни материали са обявени, че не могат да докажат по безспорен начин, че не извършват нерегламентирана продажба на горива или не зареждат с гориво, за които са платени ДДС. Но нека да припомним, че това, което действа в момента, в 2014 г. ние имаме абсолютен, тотален контрол на Министерството на финансите относно горивата. През 2012 г. беше приета промяна в Закона, при която имаме двойно деклариране на количеството горива: от една страна, на получателя, от друга страна – на доставчика. И това става в деня на доставката на гориво. Този двоен контрол създава предпоставки Националната агенция за приходите да има във всеки един момент информация за това какви горива са доставени, какви количества и съответно тяхното използване.
Ако, както предлагате, се въведат нивомери с фискални устройства, това означава какво – че ще получаваме повече информация с по-голяма периодичност? Но тази информация няма да е достатъчна и не е достатъчна да оцени риска от незаконните горива. Тази информация не може да послужи на никой, защото, ако има някаква идея, че доставката на горива е свързана с определен риск, се налагат физически проверки. Министерството на финансите и досега не отговаря на въпроса колко физически проверки е направило. И тъй като физическите проверки установяват нарушенията, за което ние сме „за”, тези физически проверки и сега има възможност да бъдат правени, съгласно действащото законодателство.
Втората констатация в този анализ в кавички, смея да кажа, е, че фирмените складове на селскостопанските фирми не са известни, тоест те са абсолютно нелегални и неразбираеми за Националната агенция за приходите. Затова се наложи в продължение на 3 или 4 месеца да се събира информация, която не показа абсолютно нищо. Правилото е, че при всяка една сделка с горива, която се сключва, и се осъществява плащането, но не по-късно от пет дни, съответно информацията моментално отива в Националната агенция за приходите и се знае не само обектът, знае се пълната информация за този, който е закупил гориво. Тогава за каква неизвестност става въпрос и какво всъщност търсим да направим с необходимостта да формираме или да направим предложението за формирането или поставянето на нивомери?
Анализът твърди, забележете, че 700 бензиностанции в малките населени места са затворили в резултат на нелоялна конкуренция от фирмените складове за гориво и смазочни материали. Истината е, че такива обекти земеделските производители имат отдавна, а масовото затваряне на малките бензиностанции се случи през 2012 г., когато отново същите сега управляващи изискаха от малките бензиностанции да поставят нивомери и те не успяха да се справят с този свръхразход. Защото, уважаеми колеги, говорим не от 5 – 6 хил. лв., а говорим за повече от 20 хил. лв., без поддръжката на такива системи. Искам да попитам: кой ще бъде облагодетелстван от закупуването на близо 18 хиляди обекта, както в края на краищата се оказаха, че съществуват, именно на тези устройства и тази информация за какво ще послужи? Според нас идеята е не да се завиши контролът, а именно да се реализира политиката, с която облагодетелстваме определени фирми, които са в готовност да направят съответните доставки в кратък период от време.
Ние сме едни от вносителите на Законопроекта. Поддържаме го и сме готови да дебатираме възможността да се използват всички механизми за контрол над горивата, но земеделските производители не са тези, които са нарушителите и министър Горанов в Парламентарен контрол се извини на земеделските производители за крайните тези, които има в анализите и претенциите, които Министерството на финансите има към земеделските производители.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз разбирам Вашата позиция, но всеки един от Вас в съответния регион знае за какво става въпрос, тъй като особено в селските райони гръбнакът на икономиката е земеделието. Товаренето с тези допълнителни разходи ще влоши състоянието на отрасъла от гледна точка не само на позициите във всяко едно населено място, но и от гледна точка на макроикономически показатели. Надявам се да осъзнаете Вашата позиция и да намерите аргументи в това, което казвам, за промяна на Вашето становище. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики?
Господин Михов, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бъчварова, сигурен съм, че идеите в мотивите на Законопроекта, който сте внесли и подкрепяте, са много добри. Сигурен съм в това и съм далеч от мисълта, че използвате земеделските производители, за да правите популизъм чрез внасянето на такъв Законопроект. Далеч съм от тази мисъл! Далеч съм също от мисълта, че има нещо нечестно или земеделските производители трябва да ги наричаме по някакъв начин. Но се съгласете с мен, че във всеки отрасъл между всички редовни има и такива, които искат да нарушават.
Ще Ви дам конкретен пример, и то от практиката – не от теорията. Голям земеделски производител, голям, обработва десетки хиляди декари. Цялата му земеделска продукция от зърно – царевица, жито и така нататък, отива за износ с кораби. Цяло лято –жътвена кампания. С 20 камиона, така наречените „гондоли”, той си кара продукцията до тези кораби, като зарежда от ведомствената бензиностанция. Но кампанията свършва.
Същите тези товарни автомобили, така наречените „гондоли”, през зимния, есенния и пролетния период карат инертни материали, като транспортна услуга – от кариери на строителни фирми, на асфалтови бази и така нататък. Това вече е транспортна услуга. И той зарежда от същите ведомствени бензиностанции, от същите!
В един момент, когато се наложи да направим разчет на разходната норма на селскостопанската техника, се оказва, че специализираната техника, която трябва да жъне, да оре, през зимата явно е жънала сняг, орали са сняг или нещо такова. Защото същата тази техника я използват и за друг вид цели. Да не говоря колко почистващи фирми подават същата техника (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) в отчетите си и кандидатстват за почистване на сняг и всякакви други неща, за които се сетите, през зимата. Това са нарушенията!
Моля да ми отговорите: как бихте се справили с този казус? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Михов.
Госпожо Ахмедова, заповядайте за втора поред реплика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бъчварова, много ясно и точно артикулирахте проблематиката, но според мен се изпуска много важен момент, защото се противопоставя мнението на народното представителство срещу мнението на изпълнителната власт. Вие станахте свидетел как в Комисията по земеделието и храните всички народни представители бяха единодушни, че този Законопроект трябва да бъде приет. Но поради това, че изпълнителната власт не иска да бъде приет, в момента мненията са малко по-различни.
Възниква въпросът: законодателите трябва ли да изпълняват исканията на изпълнителната власт, или трябва да е обратното? Ние парламентарна република ли сме, или сме република, която трябва да изпълнява исканията на която и да е изпълнителна власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следваща реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика?
Професор Бъчварова, заповядайте за дуплика на двете реплики.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Михов, Вие потвърждавате моята теза, че и досега има достатъчно ясни механизми, с които може да се контролира този процес, защото физическите проверки, които НАП трябва да осъществява, са един от елементите! Нивомерите няма да дадат допълнителна информация за оценка на риска.
Второто нещо. Земеделските производители, регистрирани в не един, два или три регистъра, получават намален акциз за горивата, за който се отчитат чрез ваучери. Категорично, точно и ясно може да се каже колко потребява земеделието и как се използва горивото. Отделно от това, има норматив – 7 литра на декар. Няма абсолютно никакъв проблем земеделските производители да бъдат проверявани още и още, а тези случаи, за които Вие говорите, да бъдат санкционирани. По това няма спор – ние сме съгласни.
Но всички земеделски производители да се слагат в групата на тези, които са нарушители на Закона или имат усещането, че не трябва да плащат акциз – няма как да го разбера. Затова и предлаганата промяна е в тази насока – земеделските производители да са изключение. Иначе проверки е добре да има и те да бъдат на база оценка на риска.
Госпожо Ахмедова, факт е, че нашите предложения са от 15 януари. През това време ние очаквахме да има диалог, за който говориха и колегите от ГЕРБ, за да се достигне до споразумение и се види, че в края на краищата проблемът не е в Наредбата – в Закона, който е приет през месец декември. Нашето предложение е вариантът за решаване на въпроса. Той е единственият, защото с Наредбата няма как да се случат тези промени, за които ние говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Моля на основание чл. 80, ал. 1, изречение трето да бъде удължен с една седмица срокът за представяне на предложения между първо и второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерския съвет на 16 март 2015 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Обратно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов за удължаване срока на прочетения Законопроект с една седмица.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, по план продължаваме с блицконтрол. Преди да обявя почивка, искам да Ви уведомя, че на така наречения „блицконтрол” ще присъстват министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов, заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси госпожа Меглена Кунева и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика господин Томислав Дончев.
Поради участие в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в парламентарния контрол по чл. 104 от Правилника нямат възможност да участват заместник министър-председателят госпожа Румяна Бъчварова и заместник министър-председателят господин Ивайло Калфин.
Уважаеми колеги, обявявам почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Министър-председател, господин Заместник министър-председател, уважаеми колеги!

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Алинея 1 от него гласи: „В последните до два часа от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни”.
Съгласно текстовете на същия член се започва от групата с най-голяма численост, а това е Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги!
Имайки предвид това, че на премиера му предстои сега среща с Тристранния съвет – отговорна и важна среща за делата на държавата, от името на Парламентарната група на ГЕРБ предлагам първо опозицията да си зададе въпросите към премиера, а нашите въпроси след това ние ще можем да ги зададем на вицепремиерите. Знаете, че това е ден и на опозицията, така че даваме възможност на опозицията първа да започне, да зададе въпросите към премиера, за да може след това той да бъде освободен и да си работи по неговите дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятам, че има логика в това, което предложи господин Велчев.
Ако сте съгласни – продължаваме.
Думата за въпрос – господин Красимир Янков, от името на Българска социалистическа партия лява България.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Премиер, заместник министър-председатели! Въпросът ми е към госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация, министър на вътрешните работи.
България има най-защитените и най-евтините документи за самоличност. В последните дни сме свидетели на огромни опашки, хаос и затруднения при издаване на личните документи. Хиляди граждани губят по цели дни, прекарвайки времето в опашки пред паспортните служби, пред районните управления на МВР. (Реплики от ГЕРБ: „Къде ги видя?”)
Голяма част от нашите сънародници ще прекарат и отпуските си, чакайки, за да подменят личните си документи.
През последната седмица чухме обяснение като: „Проблем с централния сървър в София, забавил издаването на документи за самоличност”, през „настъпването на летните месеци по традиция хората по-масово подменят документите си” и така нататък.
Какви са причините и какви мерки сте предвидили за преодоляване на настъпилия хаос и затрудненията на гражданите и как ще намалите времето, което е необходимо гражданите да загубят за подмяна на документите си за самоличност?
Защото, госпожо Министър, създаването на затруднения на гражданите при получаване на услуга показва едно-единствено нещо и то е липса на умения за управление и организация на административните услуги от повереното Ви Министерство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Янков, мисля, че този въпрос сте го задали като питане в петъчния контрол. Не съм убедена, че отговаря на изискването за обща политика, защото има съвсем конкретен характер. На блицконтрола става въпрос за общи политики.
Да, следим този процес. В момента обсъждаме мерки.
По конкретния въпрос, който предстои в петък, ще Ви отговоря по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, за обща политика – това е изчерпателно. (Шум и реплики.)
Имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Премиер! Госпожо Бъчварова, Вие потвърждавате казаното от мен, че нямате капацитета да предоставите административна услуга на гражданите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Повече от десет дни е този проблем и Вие нямате готовност да отговорите какви мерки сте готови да предприемате.
Обяснявате на българските граждани, на цялото ни общество, че анализирате ситуацията.
Нима сега разбрахте? Най-вероятно Вие сега разбрахте, понеже извънредно станахте министър на вътрешните работи, сега разбрахте, че точно в тази година над 1 милион български граждани ще подменят личните си документи.
Би следвало МВР да има тази превантивна информация и да се подготви, за да няма струпване и за да не губят българските граждани времето си по опашки.
Господин Премиер, Вие наблюдавате сектор „Сигурност”. И административните услуги в МВР също са част от ангажимента на правителството, така че бягането от отговор е едно-единствено нещо – Вие нямате капацитет, Вие не знаете какво да правите и току-що предупредихте българските граждани, че трябва действително да отделят от времето си за отпуски, за да могат да имат новите документи за самоличност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Янков, друго Ви отговори госпожа Заместник министър-председателят – че този въпрос не е за блицконтрол.
Ще използвате ли правото си на дуплика? Мисля, че е излишно. Благодаря.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е в една уязвена в последните месеци и години област, а именно – общата политика в сферата на здравеопазването.
Въпросът ми е към господин премиера: напоследък сме свидетели на реформи, по думите на министъра на здравеопазването, господин Премиер, в тази област. Според нас това не са реформи. Това са псевдореформи.
Ние изказахме нашата оценка категорично няколко пъти. Същото направиха и колегите от БСП.
Става дума, разбира се, за Закона за здравно осигуряване, за основния и допълнителния пакет, за национализацията, за следващия Закон за лечебните заведения, където има също много интересни и неприемливи, не само за опозиционните партии в парламента, въпроси.
Ако оценката на опозиционните партии е естествена, че това е псевдореформа, че реформата в здравеопазването води до по-скъпо, по-недостъпно здравеопазване, ако нашите оценки не ги приемате, че има текстове, които допринасят за лобизъм, за спиране на конкуренцията, то реакциите на други институции би трябвало да са Ви направили впечатление.
Имам предвид Асоциацията на частните болници, Българската болнична асоциация, Асоциацията на общинските болници, персонала на Университетска болница „Свети Иван Рилски”, диспансерите по венерологични, психиатрични и онкологични заболявания, пациентски организации, бивши министри в лицето на Илко Семерджиев и д-р Константинов, който беше Ваш министър, новото ръководство на Лекарския съюз, КРИБ, които излязоха с категорична оценка, че това е авторитаризъм, а също дори и някои депутати. Тук включвам и депутати от Парламентарната група на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нямате време за въпроса, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Въпросът ми, господин Премиер, е: следите ли този процес на реформа и не се ли опасявате, че всички страни, които критикуват тази реформа, може да са прави, може да се стигне до провал, а този провал няма да е етикет на министър Москов, а на правителството на ГЕРБ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кърджалиев.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на Народното събрание! Темата „здравеопазване” е тема, в която... започвам отзад напред като опасения. Ако някъде ние в предишния си мандат имахме най-много пропуски или мога да кажа, че най-малко сме се справили, това беше в здравеопазването. Тогава се хлъзгахме по плоскостта, че колкото повече пари даваме и вдигаме бюджета на здравеопазването, толкова би трябвало по-добра да е съответно услугата, която предоставяме на българските граждани. Цифрите ги знаете по-добре от мен, защото по-дълги години сте в парламента. На практика знаете, че бюджетите на Министерството на здравеопазването, на Здравната каса всяка година нарастват, нарастват, нарастват. Преди десет години са били 1 милиард, а сега са над 3 милиарда, сигурно и 200 милиона. Не е толкова важно като конкретна цифра. В пъти повече! Само последните 4-5 години в здравеопазването са се изляли от порядъка на 12-13-14 млрд. лв. Огромни суми! Би трябвало в тази сфера качеството на услугата... Според мен би трябвало с такива пари там да няма никакви проблеми.
Знаете, в предишния мандат смених четирима министри, включително и тези, които цитирах, че дават оценка, но те не се справиха.
С министър Москов съм провел може би десетина срещи, с госпожа Дариткова – също, и с екипа на министър Москов. От това, с което са ме запознали, считам, че се опитват да направят нещо много смислено, да изправят проблемите и да ги решат, най-вече в лекарствената политика със скъпите лекарства и генериците, и в обществените поръчки като конкурси за огромните средства, които се дават, задълженията, които имат болниците.
Рязко се разминава и моята представа, че от една страна болници, които непрекъснато се оплакват от липса на финансиране, всъщност държат по банките милиони. Държиш пари за лихва, а в същото време отиваш да се оплакваш, че нямаш пари.
Моля Ви да проявим още малко търпение, кредит на доверие към министър Москов, макар че в парламента е мода първият вот на недоверие към което и да е правителство да е на тема „здравеопазване”. Поне от това, което съм разговарял, виждам усилията, усърдието, желанието. Моля Ви да проявим още седмица, да речем, защото горе-долу за толкова ми каза министър Москов, че ще можем да го видим на схема, на таблички как ще изглежда, и съответно да застанем зад това като реформа. Това мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър-председател.
За реплика – народният представител Тунчер Кърджалиев. Разполагате с две минути.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние, господин Премиер, сме склонни, дори имайки предвид неприемливия език – няма да правя връщане два-три месеца назад, да приемем и да сме търпеливи. Нещо повече, ние приемаме всичките му констатации за сегашното състояние на здравеопазването.
Нещо още повече, ние приемаме и целите. При условие че има хора, които се водят експерти и признават, че тези цели са незаобиколими – обективните цели на българското здравеопазване, няма как и ние да не ги приемем.
Въпросът е на друго място. Чува се, че едва ли не това е динена кора, подложена на партньори в коалиционното управление. Ние не се заяждаме на дребно. Ако забелязвате, ние не говорим нищо по отношение на поведението и характеристиката, за които най-различни медии и опоненти на министъра говорят.
Ние сме разтревожени и заради това приемете този сигнал като аларма. Ако наистина това мълчаливо поведение на ГЕРБ води до някакви назидателни решения, води до подчертаване на нечия непригодност, ако се случи наистина така, че да има провал в тази сфера, това не е обаче държавническо и отговорно поведение.
Аз нямам самочувствието да Ви давам съвет. Не Ви и моля да обуете онези ботуши – според някои медии от предния мандат. Аз Ви моля да се вслушвате поне в хората, които са с безспорни качества и познания, особено някои депутати от ГЕРБ, защото те споделят и моите констатации, и нашите съждения, но в името на коалиционна сигурност, в името на съзаклятничество не смеят да ги кажат на глас. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Ние сме много разтревожени – още веднъж подчертавам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Кърджалиев!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: ...за бъдещето на здравеопазването в Република България при този министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кърджалиев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър-председател. Имате две минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кърджалиев, в едно такова коалиционно управление и успехите, и провалите са общи. Така че в тази конспирация, че някой иска да сложи динена кора, или обратното, или че депутатите на ГЕРБ са толкова мълчаливи... Аз неслучайно Ви казах – с господин Москов и госпожа Дариткова заедно водих разговора, за да чуя мнението и на парламента, и на нея като председател...
Лично аз имам огромно доверие в министър Москов като специалист, като лекар и като човек, който би могъл със своя екип от зам.-министри да се справи.
Всички ние толкова много искаме да стане тази здравна реформа! Знаете, в момента тече тристранката. Затова оставих вицепремиера Калфин и финансовия министър, за да върви разговорът. С пенсионната реформа – това са неща, които не касаят само ГЕРБ, нито само реформаторите, нито ДПС или БСП, да не пропусна „Атака”, Патриотичния фронт, АБВ, БДЦ, независимите депутати. Извинявам се, ако съм пропуснал някой. В този парламент са доста партии. В това отношение ние се намираме в много неизгодно положение спрямо предишния кабинет. Тогава Орешарски имаше два въпроса от ГЕРБ и с това приключваше блицконтролът, докато сега е нещо доста по-различно. Затова много разчитам на Вашата отговорност – да използваме времето в по-важни теми.
Виждам какви усилия полага Здравното министерство. Здравето на целия народ е първостепенна задача на правителството. Преизчисляваме сега пенсионната реформа с вдигането на възрастта, защото със здравната реформа ще вдигнем продължителността на живот.
Още веднъж Ви моля за търпение. Надявам се до десетина дни да имаме разписана реформата и да можем да дебатираме кое е по-правилно или неправилно и да чуваме повече специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър-председател.
Въпрос от Парламентарната група на Реформаторския блок – народният представител Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса. Имате две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господа и дами вицепремиери, уважаеми колеги! Изменихме Закона за банковата несъстоятелност с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Изрично записахме в чл. 12а, ал. 2, т. 12 възможността да има международно разследване за КТБ – пътят на парите да бъде проследен, част от тях да бъдат върнати, както бяха върнати в редица държави. Замесените лица да бъдат установени и да им бъде потърсена отговорност.
Ние, като български парламент, въведохме тази законова възможност – има я вече черно на бяло. Преди това помните, че поискахме тези действия да бъдат предприети от БНБ – те нищо такова не направиха, и обяснение не дадоха.
Сега Фондът за гарантиране на влоговете може да вземе решението да наеме голяма международна компания, хора, които не са пеели по баровете с български бизнесмени, които да проследят парите, да видят, да установят замесените лица и да започне тяхното връщане – поне на част от тях.
Господин Премиер, обръщам се към Вас, защото Министерският съвет назначава председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, председателя на Управителния съвет. Днес да се обърнете, включително и публично към него и да кажете, че и Вие, и управляващата коалиция очакваме голяма, авторитетна международна фирма, която вече е успявала да върне пари, да бъде наета, така че истината за КТБ да бъде извадена наяве; да бъде потърсена отговорност, парите да бъдат проследени. Те не са похарчени, те са някъде и тези хора трябва да понесат отговорност, трябва да бъдат подгонени от правосъдието и от българските институции с цялата сила на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, имам шанс, че имам и няколко конкретни цифри. Всяка сряда провеждам съвещание със службите, с приходните агенции, НАП и „Митници”, прокурорите относно борбата с контрабандата. Сутринта на съвещанието от името на Фонда за гарантиране на влоговете финансовият министър ни информира, че вече сме на финал.
Ще го прочета точно като текст и цифри: „Фондът за гарантиране на влоговете в банките изработи покана за предложение, която беше изпратена на проявилите интерес фирми на 29 април 2015 г., със срок на отговор 6 май 2015 г. Единадесет компании отговориха и изпратиха в срок своите предложения. След преглед на офертите бяха изпратени допълнителни въпроси, на които бяха получени отговори на 8 май 2015 г.
Първоначално одобрените кандидати, определени от Фонда и уведомени на 12 май 2015 г., ще бъдат поканени на 18 май 2015 г. да представят предвидените от тях подход и план за действия, включително и варианти на ценовите им предложения.
Решението кои кандидати да бъдат предложени на синдиците на КТБ в съответствие с чл. 31, ал. 1, т. 17 от Закона за банковата несъстоятелност ще бъде взето не по-късно от 21 май тази година. Синдиците следва веднага да започнат преговори за сключване на договори между тях и предложените кандидати, които очакваме да приключат до 30 май тази година”. Сиреч ангажиментът, който и Вие, и ние сме поемали да бъде избрана, и ще бъде избрана най-голямата компания най-вероятно по критерии – събрали най-много пари в подобни ситуации и върнали съответно на държавата.
Аз поемам ангажимент, ако искате да изслушате шефа на Фонда или финансовия министър, когато станат готови, за да Ви разясним още веднъж това, което прочетох преди малко. С една дума, до 30 май тази тема ще бъде приключена. Имаме международна компания във всички случаи, която има огромен опит във връщането на такива средства и съответно ще й бъде дадена тази информация.
Що се касае до шефа на БНБ, считам, че това дори не е и възпитание, не е култура след този запис да стои още за шеф на Банката и да не си е депозирал оставката в парламента.
Колегите от ДПС имат много хубави думи за такъв случай и могат да Ви помогнат с тях. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Премиер, искам да Ви благодаря за отговора и от свое име, и от името на Реформаторския блок, защото обещахме това на хората и то трябва да бъде направено.
Има следната особеност. Ако питате парламентарните групи – на думи всички подкрепят идеята, но като действия някои, ще използвам подходящ глагол, се „изсулват”, когато трябва да подкрепят такива мерки. Вижда се, че ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт стоят зад това предложение. Отговорност за КТБ ще има, международно разследване ще има, ще гоним тези хора, така както бяха гонени в други държави, когато се стигна до подобни казуси. (Реплики.)
Господин Премиер, едно нещо е важно – замесените лица да бъдат разкрити. Подобна фирма ще даде списък със замесени лица. Този списък да стане публичен и да стане ясно кои са тези лица. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Част от тях играят двойна игра и се правят на демократи, а в останалата част от свободното си време са били част от сценария КТБ. Нашата задача е казусът КТБ повече да не се повтори, на тези хора да им потърсим отговорност. Радвам се, че правилните действия са предприети. Видяхте, че по време на кабинета Орешарски нищо такова не се случи, а нарочно ситуацията беше забавяна, за да може Банката да бъде поставена в това състояние, което се случи, и никакви конкретни действия не бяха предприети.
Още веднъж Ви поздравявам! Това е пътят! Нека да разкрием и замесените лица и този списък да бъде даден дори и на българските медии, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Господин Министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, нищо не пречи изобщо в темата за разкриване на тайни, на КТБ, на международното разследване, замесени лица и аз Ви уверявам, че групата на ГЕРБ ще Ви подкрепи, тогава именно ще стане ясно дали Вие сте прав, или обвинявате някого от другите парламентарни групи – може и целият парламент да го подкрепи – всичко, което излиза като информация, да идва в парламента. С текст в закона или с едно изречение можете да решите това. ГЕРБ ще участва активно. Мисля, че това е правилно и го дължим на публиката и на народа – да знаят истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
От групата на Патриотичния фронт – господин Юлиан Ангелов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Нарушаваш Правилника! (Реплики от парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата! Искате да обърнем Правилника с хастара нагоре. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Вие четете ли Правилника – каква е подредбата? Единственото... (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
Ще Ви отстраня от залата, господин Станилов! (Реплики.)
Министър-председателят току-що каза, че ще остане да Ви отговори на въпроса.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър-председател, дами и господа заместник министър-председатели, колеги! Въпросът ми е свързан с последните събития, които се случиха в Република Македония преди няколко дни. От Патриотичния фронт със загриженост следим ситуацията там, изобщо ситуацията в Западните Балкани, където България, като държава, трябва да има и да следва основни политики, свързани с българските национални интереси и България трябва да бъде водещият фактор за определяне на политиките в Западните Балкани.
Във връзка с това нас ни интересува предприело ли е българското правителство мерки с оглед на недопускане на терористи и терористични групи на територията на Република България? Предприети ли са действия от страна на българските дипломати и българското правителство за защита на българските граждани на територията на Република България?
Не на последно място, трябва да знаем и да имаме информация с оглед на това, че в конфликта в Куманово загинаха доста хора – дали сред загиналите и ранените има български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми колега, действително с тревога следим събитията в Македония. Няма загинали български граждани, но Бог да прости загиналите. Много са загиналите, много са ранените и то в непосредствена близост до нас. Освен декларацията и позицията на Външно министерство, които по дипломатичен път вчера чухте, вчера направихме Консултативен съвет по сигурността и всички служби доложиха това, което имат като информация. В общи линии в неделя, мисля, че се пада 17 май, е ключова дата за Македония, когато се готви един огромен митинг там. (Реплики от ляво.)
Моля? Моля? Обаждат се и аз като възпитан човек искам да отговоря.
Това е, както се казва, сакралната дата – в неделя.
Какво сме направили към момента? Освен всички явни действия, които знаете, провеждат се учения на армията, на нейните специални части с Отряда за борба с тероризма на МВР. Такива занятия са се провеждали и преди, а те са именно за залавяне на терористични групи в горски райони, в пресечена местност. Това и в момента върви като подобна подготовка, ако през границата по някакъв начин в зелена граница преодолеят полосата. Военните са на границата, подготвят си точки, не дай Боже, ако нещата отидат на зле в Македония.
Трето, подготвяме и пунктове, защото тези, които са с български паспорти, спокойно могат да си дойдат. Имам информация, че са около 90 хил. български граждани, които са с български паспорти, могат да се приберат в България, но при една и хуманитарна криза, ако се окаже, че има в съседната ни държава, ние трябва да имаме готовност и за това.
На вчерашното заседание тези неща горе-долу, поне които мога и явно да Ви кажа от службите, сме започнали като действия в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Надявам се, че мерките, които са взети от българското правителство, ще са достатъчни, но искам да кажа няколко неща, които мислим, не само аз като народен представители, а изобщо Патриотичният фронт е, че според нас и българските служби, и българските политици, а и правителствата през последните 25 години са длъжници именно към тези повече от 2 млн. българи от Македония, които се преселиха и са потомци днес в България, и към тези над 2 млн. българи, които живеят по произход и в Западните Балкани. Затова се надяваме, че няма да научаваме от сръбските служби и от американското посолство в Скопие какво се случва в Куманово първо, а ще научаваме от българските служби и от българското правителство какво се случва в Македония първо. Защото е много важно България да защити своя интерес в Западните Балкани, България да приеме една стратегия, която касае българите зад граница като цяло, в която стратегия да има залегнала голяма част, свързана със Западните Балкани.
Това, което казахте, че трябва да има някаква подготовка за посрещане на бежанци, то не касае само Република Македония, то касае и Украйна в момента. Не дай си Боже, в Западните Балкани да се разрасне по-голям конфликт това, от което сега се притесняваме, че може да се случи от Украйна като поток към България ще е нищо с милионите, които са на нашата граница и ще потърсят убежище в България.
Затова призоваваме и българското правителство да помисли спешно за създаване на държавен фонд, в който да се отделят средства всяка година именно за подпомагане и за засилване на българи зад граница на територията на Република България, а не да бъдем изненадани и да се чудим какво да правим, когато това се случи, не дай си Боже. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Господин Министър-председател, няма да се възползвате от правото си на дуплика?
За следващ въпрос – Парламентарната група на Българския демократичен център.
Уважаеми колеги от „Атака”, смятам, че неоснователно се гневите. Спазвам поредността, която е описана в чл. 104. Единствената, която се отказа от това си право, беше Парламентарната група на ГЕРБ. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
Ако някой друг се откаже, тогава бих могъл да пусна следващия. (Реплики от народния представител Станислав Станилов. Шум и реплики от „Атака”.)
Съвсем точно е описано в Правилника.
Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Премиер, моят въпрос е насочен към Вас, въпреки че съм го задавал и на госпожа Бъчварова. Той е свързан с усилията на България в европейски аспект да овладее бежанската криза на турската ни граница. Доколко европейските страни, особено тези, които са с толкова високо качество на живот и с много по-големи финансови ресурси, са готови да споделят тази отговорност, тъй като знаем, че България не е най-богатата европейска страна и каква е позицията на правителството по този въпрос? Дали нашите европейски съюзници ще ни помогнат в решаването на тази бежанска криза, при която със затоплянето на времето всеки ден се увеличава напливът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Петров, още на Европейския съвет ние поставихме тази тема. Знаете, че трагедиите в Средиземно море, на които станахме съпричастни като информация от медиите, събудиха и състраданието, а и вниманието на Европейската комисия и на Европейския съвет. Мисля, че двете операции се казваха „Тритон” и „Посейдон”. В момента текат на територията на Средиземно море. Германия, Франция изпратиха военни кораби, които да помагат за спирането на тази бежанска вълна и най-вече за съвместни действия по така наречените на жаргон „каналджии” или трафикантите на хора. Действително има резултат от това. Беше взето решение парите да се увеличат тройно по тази тема – стигнаха някъде около 120-130 млн. евро. Така че се действа в тази посока.
За радост, на фона на там развиващите се събития, на нашата граница са сравнително и то доста по-малко като миграционен наплив. Даже вчера имаме 500 души, които са се върнали обратно. Разбира се, не са били прогонени от нашите служби. Искам да кажа изрично, върнали са се по собствено желание. Само след броени дни и турският вътрешен министър, и гръцкият вътрешен министър ще бъдат гости на госпожа Бъчварова. Аз също ще имам среща с тях.
Конкретно на Вашия въпрос. Аз поставих въпроса, че едно е да си външна граница, друго е да си граница между Австрия и Германия. Различно е, не е много сложно да се стигне до този извод. Към момента обаче още не е взето решението от Европейската комисия, за да Ви го цитирам. Ще възложа на господин Дончев, щом излезе решение, да се свърже с Вас и да Ви го предостави. На базата на брутния вътрешен продукт и на базата на големината на отделните държави в Европа, да се приеме квотен принцип, за да бъдем всички солидарни към този процес. Всички знаят, че България е преди всичко транзитна страна и затова се надявам да имаме и такава подкрепа. Освен това госпожа Могерини ще бъде следващият месец в България именно по темата. Поставили сме си проблемите за решаване и очаквам да бъдат решени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
За реплика? Няма.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на политическа партия „Атака”.
Господин Сидеров, заповядайте да развиете въпроса си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към министъра на вътрешните работи госпожа Бъчварова. Той е общополитически въпрос и се отнася до отказ от прилагане на правосъдие.
Става дума за следния скандален и много грозен случай. На 24 април следобед пред Пето училище военнослужещ е нанесъл побой на дете. Военнослужещият е чужд гражданин. Така и не можахме да разберем името му, то беше укрито от говорителката на МВР в Сливен. Разбрахме само, че бил англичанин – от тези, щях да кажа окупационни сили, извинявам се, партньорски, натовски сили, които са разположени в полигона на Ново село. Въпросният военнослужещ се е разхождал в града и по не знам какъв повод, с повод или без повод е извършил престъпление от общ характер, нанасяйки побой на непълнолетно дете, момче.
Моят въпрос е защо, госпожо Бъчварова, въпросният извършител на престъпление не е задържан и срещу него няма заведени следствени действия? Имаме налице, както казах, престъпление от общ характер. Въпросният човек не е дипломат, няма имунитет, не се ползва с някакви други извънредни правомощия и би трябвало да бъде разследван за извършено престъпление от общ характер. Защо това не се случва и защо МВР е отказало да извърши своята функция, да упражни своята функция на правораздавателен орган и преди всичко да задържи лицето, за да бъде разпитано? Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Министерството на вътрешните работи не е правораздавателен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Имате ли готовност да отговорите, защото аз по-конкретен въпрос от този трудно мога да си представя? Обща политика по задържането може би...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Сидеров, понеже казахте, че ми задавате въпрос за обща политика, мога да Ви отговоря така: няма протекции или опит да бъде скривано нито едно лице, което е извършило престъпление на територията на Република България. По конкретния случай мога да Ви отговоря в рамките на парламентарния контрол. В момента той се изяснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Реплики?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Министър, мисля, че това в момента е форма на парламентарен контрол.
Въпросът е наистина от общ характер, защото става дума за отказ за прилагане на правосъдие. И няма нужда от подробности или някакви числови данни и така нататък. Случаят е известен, той стана известен на цялата общественост. Проведохме и наше разследване и там установихме, че буквално всеки ден малолетни деца са застрашени от подобни военнослужещи, които се разхождат по улиците, пиянстват, купуват си наркотици и така нататък (оживление в ГЕРБ) и дават прекрасен пример за натовските партньори как точно се държат. Въпросът е принципен и той е общополитически, защото това не е единствен случай, изолиран. Имахме и други такива случаи и във всички тях органите на МВР отказват да задържат извършителите. Да не припомням онзи случай с французите в плевенското село, които нападнаха служебно лице и също така не бяха задържани. Тоест, очевидно има някаква Директива и затова моят въпрос към Вас беше: Вие ли я издавате, някой друг ли, или Вие само я ретранслирате тази Директива да не бъдат задържани, да няма следствени и прокурорски мерки срещу лица, които са военнослужещи и са на територията на България – чужденци, главно американци, в случая англичанин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на конкретния въпрос, пречупен през общата политика на оглавяваното от Вас министерство.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Сидеров, предполагам, че Вашата загриженост при тези случаи не Ви е попречила да сигнализирате за тези случаи с Вашите разследвания МВР. Очаквам информацията, с която разполагате, след като сте направили такива разследвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане има думата народния представител Борислав Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Премиер, при гласуването на външния дълг АБВ подкрепи ратификацията на споразумението, а финансовият министър пое ангажимент за разработване на инвестиционна програма, включваща и разходите, формиращи бюджетния дефицит, така щото бюджетният дефицит да не е само от непроизводствени разходи, а да имат и инвестиционно предназначение.
Въпросът ми е простичък. Внасяна ли е досега в Министерския съвет такава инвестиционна програма и обсъждана ли е? Ако не е, има ли намерение да се внася? Този въпрос го задавам и в контекста на последната прогноза на Евростат, която от 0,8% икономически растеж на България вече прогнозира 1% икономически растеж, което е израз на доверие към икономическите възможности и политическата стабилност в страната.
В тази връзка изразявам определена готовност от страна на АБВ да участва и да спомогне при необходимост при разработването на една такава инвестиционна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега! Инвестиционна програма към момента няма, защото в рамките на този бюджет знаете, че целта ни е и да покриваме бюджетния дефицит към момента и да се направят тези плащания, които бяха важни. Доколкото ме информира сега госпожа Бъчварова, вчера на съвета Вие сте говорили на тази тема, така че когато има такава инвестиционна програма, ще Ви информираме.
В момента Вие виждате фискалния резерв, като количествените средства в него се вдигат и виждате, че ние сме много пестеливи в харчовете. Горе-долу се стараем, не горе-долу, спазваме стриктно Закона за бюджета, но само там, където неотложно трябваше да се дадат пари и за което фактът, че целият парламент от всички партии не сте ни атакували, мисля, че е достатъчно показателен. Няма партия, която би била против, че на два пъти по 50 милиона дадохме на пенсионерите за Великденските и Коледни празници. За всички е видно, че „Хемус” и „Тракия” бяха в състояние, където загиват хора, трябва да ги отремонтираме. Не вярвам някой да е бил против за тези 107 милиона за българските тютюнопроизводители като най-бедни в социално отношение. Това са горе-долу. Днес отпуснахме пари – от четири години българските полицаи нямат униформи, да им ушият нови. Подобни са ни харчовете. Не сме направили нещо, което да Ви подразни към този момент или действително да не е било важно да го направим. Така че поемам този ангажимент и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Реплики? Няма да се възползвате от правото си на реплика.
Господин Велчев беше така любезен да предостави на всички останали реда си.
Да благодарим на министър-председателя Бойко Борисов за участието в парламентарния контрол... (Министър-председателят Бойко Борисов напуска залата.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Към господин Борисов имам въпрос! (Оживление. Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Енчев.
От Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Силвия Хубенова. След това думата ще има народният представител Велизар Енчев – нечленуващ в парламентарна група.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в парламентарна група, встрани от микрофоните): След като Борисов се уплаши и излезе... (Смях в ГЕРБ.)
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към господин Дончев. Той е свързан със стартирането на програмите от новия програмен период. На 7 май в прессъобщение на Министерството на икономиката беше обявена първата процедура по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”. В това прессъобщение прави впечатление нещо, което мисля, че е новост за кандидатстването по европейските проекти, и мисля, че трябва да бъде адмирирано, разяснено и, ако е възможно, да се превърне и в практика за бъдещите процедури по оперативните програми.
В това съобщение беше написано, че кандидатстването се извършва чрез уеб базиран формуляр и ще бъде кандидатствано електронно в секцията „Електронно кандидатстване на Информационната система за управление и наблюдение”. Мисля, че правителството на ГЕРБ отдавна е поело този ангажимент да облекчи начина на кандидатстване на всички бенефициенти по всички оперативни програми. В особена сила това важи и за бизнеса.
Моят въпрос е свързан с това: създава ли условия правителството електронното кандидатстване да се превърне в масова практика? Как ще се случва това – единствено и само по ИСУН ли, и по кои програми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
Господин Заместник-министър председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Хубенова, въпросът, който задавате, малко или много, технически или експертен, но аз считам, че е от изключителна важност. Радостен съм, че от петте одобрени оперативни програми още през изминалата седмица ние вече отваряме първите схеми по „Развитие на човешките ресурси” и по „Иновации и конкурентоспособност”. Позволете ми да отворя една скоба – „Околна среда” и „Региони в растеж” вече са в техническа процедура, в Европейската комисия е въпрос на няколко седмици да видим официалното одобрение.
Коректна е изнесената от Вас информация. Още в първите схеми се позволява електронно кандидатстване чрез Информационната система за управление и наблюдение. Това е следващата версия на така наречения „ИСУН” – това е „ИСУН 2020”. Нека да напомня, че още преди три или четири години ние превърнахме ИСУН не само в електронна регистратура на всички данни, свързани с проектите, а се опитахме да въведем нови функционалности и не само да направим всички проекти – данните в тях, финансиране, цели и изпълнител, публични, но още преди повече от три години за първи път тествахме така нареченото „Електронно кандидатстване”. Резултатите, без да бъдат зашеметяващи, мога да ги нарека окуражаващи. На базата на този опит е тази нова функционалност на системата ИСУН.
Оттук предизвикателствата са две. На първо място, от опция, електронното кандидатстване да се превърне в норма. И ако аз, малко или много, съм бил либерален по отношение на тези първи схеми, позволявайки да тече и хартиен оборот, след година, или година и половина, разчитам да нямаме проекти, които се процедират по хартиен път. Това е първо.
На второ място, електронното отчитане е дори по-важно от електронното кандидатстване, като тук задачата е малко по-различна. Това е не само да улесним кандидатите и бенефициентите, не само да намалим използването на хартия, а да го използваме като формат – форма на елегантен натиск да дисциплинираме всички администрации да не искат повече документи от тези, които са им нужни.
За мен най-голямото предизвикателство е, ако успеем да отменим необходимостта от представяне на първични счетоводни документи – да се кандидатства само с финансов отчет, това представлява неимоверно намаляване на административния товар. В интензивни преговори сме и със службите на Комисията, и с колегите от другите министерства, да променим това изискване.
Не забравяйте, че електронното кандидатстване, електронното отчитане не само облекчава административния товар, това е вид редизайн, реорганизация на процесите. Ако в тази посока се хвърлят много усилия, основната цел е тази – процесите да бъдат много по-близо до нуждите на този, който ги прилага, на този, който ги ползва, и най-вече да ограничим управляващите органи да предоставят изисквания или да изискват документи, които нямат никаква добавена стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Госпожо Хубенова, заповядайте за реплика.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Аз Ви благодаря, господин Дончев, защото всички, изкушени от работата по оперативните програми, знаят, че за всички, кандидатстващи по тях, изключително сложно беше подаването не само на формуляра за кандидатстване, но по-скоро на всички съпътстващи документи.
Благодаря Ви за това, че поехте пред нас ангажимент да бъдат минимизирани максимално броят на излишните документи, което смятам, че ще създаде по-добри възможности и повече желания както от общините, така от неправителствения сектор и от бизнеса да кандидатстват по оперативни програми, което индиректно ще доведе до увеличаване на добрия процент на усвояване на средствата от Европейския съюз от страна на България.
Мисля, че ние всички работим за това името на България в Европейския съюз да се споменава като добро и като една държава, в която силно и активно навлиза законът.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
За дуплика – заместник министър-председателят Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Хубенова, въпросът не е само да се познават европейските правила. След натрупания опит от всички български институции от началото на членството, мисля, че голяма част от тях вече познават добре правилата. Въпросът е те да станат такава интегрална част от поведението, че ние да сме в позиция да намалим броя на задължителните изисквания и контроли, които до голяма степен забавят и затормозяват процеса.
Освен това аз имам персонален травматичен опит. Преди много години се случи в качеството ми на кандидат да подавам проект, който тежеше близо 250 кг. Само че няма полза от електронното кандидатстване, ако всичко това, което предоставяме на хартия, трябва да го предоставяме сканирано в електронен вид – всеки чертеж, всяка фактура, всеки граждански договор и всяко командировъчно, когато говорим за отчет.
Истинската еволюция в системата ще дойде, когато се предоставя симплифицирана информация, текстов и финансов отчет, и когато тече одит на място, когато тече проверка контролният орган да е в състояние да свери дали това, което е записано в отчета, съответства на документацията, която има при бенефициента. Само това е стъпката към редуциране на административната тежест не с 10, не с 20, а със 75%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
За въпрос – народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, преди малко Вие направихте две нарушения. Първото, след като погазихте своето обещание-декларация да дадете първо думата на опозиционните партии, а дадохте думата на управляващата партия – става дума за Партия „Атака”. И втория път, Вие нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато, въпреки че час по-рано Ви оставих заявка за мое изказване, освободихте министър-председателя, спестявайки му моя въпрос. Очевидно всички български граждани могат да видят, че министър-председателят се страхува от моя въпрос, който ще му задам, и не желае да остане в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Еееее!”)
Повтарям още веднъж, министър-председателят Бойко Борисов напусна залата благодарение на нарушението, което извърши председателстващият Народното събрание господин Главчев, което, господин Главчев, не е първо Ваше нарушение, но нека тежи на Вашата съвест. Колегите от „Атака” бяха абсолютно прави в своята реакция, и най-вече проф. Станилов, със своя гняв. (Силен шум и реплики.)
Мисля, че ако тук има истинска опозиция, трябва да поиска отговорност от господин Главчев за неговото поведение, което е в разрез с Правилника.
Моят въпрос е към госпожа Бъчварова и е много кратък.
Госпожо Бъчварова, оградата по границата с Република Турция, която, както знаем, беше решено да се изгради като изключение без търг и конкурс, до момента не е започнал нейният строеж. По Ваше изявление от миналата седмица, строежът трябва да започне евентуално в края на месец май.
Отчитате ли като голяма грешка решението, което взехте Вие от управляващата коалиция, от други партии и други депутати, които подкрепиха това решение, макар и с резерви – решение, което елиминира публичния търг и конкурс и по този начин оградата в крайна сметка ще бъде построена отново в сроковете, които биха били допуснати, постижими, ако беше обявен публичен търг и конкурс?
Не става ли дума за корупционно действие от страна на управляващите, което при това ще бъде във вреда на националната сигурност и на бюджета на Република България, тъй като, както изнесе бившият военен министър господин Найденов на трибуната, когато се гласуваше това решение, километър от оградата е четири пъти по-скъпа от предишната ограда, изградена при правителството на „лошия” Пламен Орешарски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Преди да дам думата на госпожа заместник министър-председателя, ще кажа следното: ако се запознаете не с целия Правилник, а само с чл. 104, ще разберете, че това, което току-що изрекохте от трибуната, просто не е вярно.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев! Към момента преградното съоръжение няма алтернатива по отношение на ефективността за опазване на нашата южна граница. Това е ангажимент, който ние сме поели и пред избирателите в началото на този мандат, и е едно решение, което изключително много ще облекчи състоянието по нашата южна граница. За съжаление, то е изключително трудно за осъществяване и е изключително скъпо. Това, което сме се опитали да направим в целия процес на организация, е да облекчим всички етапи, които предхождат самото изграждане, за да можем да започнем ефективни строителни действия възможно най-рано, което дори в процес на строеж ще има ефект върху общото състояние на българо-турската граница.
Вие споменавате суми, ние в момента сме в процес на остойностяване на първоначалните проекти, които буквално допреди няколко дни бяха съставени. Все още не е приключена работата по проектирането в тази част, която е към Бургас – тя е най-сложната, вероятно ще бъде най-скъпата. Очакваме финалното остойностяване, за да решим как да започнем самото строителство възможно най-скоро.
Що се отнася до по-високата цена, мога да Ви кажа, че проектът, който в момента съществува, е одобрен, се опитва да избегне всички грешки и слабости на предишния проект. Той най-малкото е поне с 60% по-широк, което означава повече материали, повече усилия, а изискванията, които бяха поставени при проектирането, бяха свързани с минимизиране на рисковете от повреда върху това съоръжение – съзнателно или вследствие на климатични обстоятелства.
Така че общ е интересът, особено на правителството, това съоръжение да бъде, първо, изградено и, второ, неговата стойност да бъде приемлива за всички нас. Очаквам до края на годината да имаме резултат от това съоръжение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Енчев, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Вицепремиер, няма никакво съмнение, че сроковете за изграждането на тази ограда по българо-турската граница ще бъдат същите срокове, ако беше обявен публичен търг и конкурс, по време на който щеше да Ви бъде предоставена най-добрата оферта във финансово отношение. В случая Вие решавате на закрито – управляващата коалиция, коя е най-удобната фирма, която да изпълни тази поръчка, а не кое е най-доброто за българския бюджет и, разбира се, за националната сигурност.
Позволявам си и смея да кажа следното: това е корупционен проект на четворната коалиция, с който корупционен проект, госпожо Бъчварова, Ваши фирми, фирми, приближени на партия ГЕРБ, на Реформаторския блок и на останалите два Ваши коалиционни партньора, ще участват в нарушение на закона, който Вие погазихте, разбира се, законово с гласуване в Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
С две думи, зад фасадата на националната сигурност, зад фасадата на интересите на България, на „Майка България”, както обичат някои тук, в тази зала, да казват. Вие отново показахте зловещото лице на българската корупция, за съжаление, я наричаме „парламентарна корупция”. Всички депутати, които гласуваха „за” оградата да бъде изградена по този начин, нека обяснят на своите избиратели как тя е четири пъти по-скъпа от оградата, изградена по време на правителството на Пламен Орешарски.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По кои данни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Данните ми, господине, са от изявлението на бившия военен министър Найденов, който на тази трибуна преди гласуването заяви, че БСП ще подкрепи тази ограда, но тя е с четири пъти по-скъпа... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: ...на километър от предишната. (Силен шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не влизайте в реплики с оратора.
Имате думата, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Енчев, Вие разполагате с информация, с каквато не разполага никой от нас. Затова мисля, че Вие спекулирате по един недопустим начин с цифри и факти, които нямат нищо общо с действителността. Нещо повече, Вие предпоставяте недобросъвестност, за което нямате никакво основание. Мисля, че тонът на обиди и спекулации от парламентарната трибуна е изключително скандален и недопустим за тази зала.
Мога да Ви уверя, че нямате основание дори за предположения, защото, етапът на изграждане на това съоръжение, все още за проектиране няма избран изпълнител. Ще се повторя, съжалявам, че няма ясна цена, защото в момента тече остойностяване на базата на изготвените проекти. Казах Ви, че голямата част от това съоръжение все още няма завършен проект в частта, която е към Бургас. Всичко това, което твърдите от парламентарната трибуна, не е вярно.
Аз поемам ангажимента за това, когато започне строителството, да информирам народните представители публично за начина, по който се осъществява строителството, и за неговата стойност. (Реплика от народния представител Валентин Касабов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по начина на водене, заповядайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, много Ви моля да си влезете в ролята и да спирате народните представители, които тук, първо, не спазват елементарна парламентарна етика и, второ, открито изричат откровени лъжи. Говоря за Велизар Енчев или доносник Кисяков (оживление, шум и реплики), така както откровени лъжи е доносничил срещу колегите си, и срещу съпругата си е писал доноси, за да расте в кариерата.
Много Ви моля, спирайте подобни пародии на хора, които се опитват като последна инстанция да раздават правосъдие и морал, в същото време този човек е доносничил за съпругата си, на която се е кълнял в любов. Ето, за това говорим! Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То и Вас трябваше да Ви спра за всичко това, което казахте. (Ръкопляскания. Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
За лично обяснение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, за лично обяснение имам право.
На господин Касабов няма да отговоря, тъй като в понеделник завеждам дело за клевета по съответната процедура. (Силен шум и реплики от ПФ.) Да, дело за клевета по съответната процедура и срещу неговата съпруга също.
По въпроса на господин Касабов за оградата. (Реплика от народния представител Валентин Касабов.)
Тъй като реших да спестя това, но сега да го кажа, господин Касабов. Това е Ваша инициатива – за оградата, след изказване на господин Валери Симеонов, тук на тази трибуна. И след договорка с премиера Бойко Борисов. Той дойде тук, в тази зала, и какво заяви, господин Касабов? Заяви, че приема предложението на господин Симеонов, инициативата на господин Симеонов – съвместна инициатива на партия ГЕРБ и Патриотичния фронт, и тази ограда ще бъде изградена без публичен търг и конкурс. (Силен шум и реплики.)
Благодарение на това изявление и на тази позиция, Вие, депутатите от управляващата коалиция, гласувахте за този, подчертавам, корупционен проект – километър от тази ограда, господин Касабов и господин Симеонов, е четири пъти по-скъп от предишния километър на правителството на Пламен Орешарски. (Силен шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Излизате от личното обяснение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: И това бе заявено, ако не вярвате на мен, от бившия военен министър господин Ангел Найденов. За кой ли път трябва да Ви го кажа. (Силен шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За следващ въпрос, заповядайте, господин Георгиев. (Шум и реплики.)
На който още не му е станало ясно, ГЕРБ се отказаха от това да задават първи въпроси и затова следват останалите групи според тяхната големина. Ако някой от тях иска да се отказва в полза на някой друг, може да го заяви от микрофона и да направи същото. Това го разяснявам за всички, които не са прочели чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми вицепремиери, колеги! Наскоро колегите Менда Стоянова и Диана Йорданова внесоха ЗИД на Закона за ДДС, който, предполагам, е съгласуван и с правителството. Смисълът на Законопроекта е да се създаде законово основание да се възстанови със задна дата, подчертавам, правото на данъчен кредит за ДДС от 2007 г. насам за общините, които не са го използвали, за ВиК проекти, включително и по ОПОС. Според мен това съществено променя финансовите параметри на одобрените, а някои от тези проекти са вече завършени и отчетени по Ос 1 на ОПОС.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Заместник министър-председател, е: това допустимо ли е на този етап и няма ли да изисква преразглеждане и преутвърждаване на всички анализи по разходи и ползи за проектите по ос 1 на ОПОС за предходния период, в които ДДС е разглеждан като невъзстановим и затова е допустим като разход? В тази връзка няма ли да се създадат пречки за приключване на първия етап от Програмата – ОПОС, в предходния период? Всъщност това съгласувано ли е с Брюксел? Вие какво сте се разбрали с Брюксел? Да не стане така, че вместо да усвояваме европейски средства, всичко ще бъде в тежест на бюджета и върху плещите на данъкоплатеца?
Ние настояваме проблемите на общините, които се забъркаха и натрупаха преди всичко през първото управление на ГЕРБ, да се разрешат максимално бързо и ефективно. Не считате ли, че тези проблеми следва да се разрешават комплексно, а не схематично? Защото те са свързани не само с ДДС, а с редица други въпроси. Например наложените финансови корекции, по които Вие също нямате яснота или окончателно решение. Ние не споделяме решаването на въпросите да става на парче, което явно е стил на управляващите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото това не е ефективно.
Очаквам от Вас и настоявам наистина един ясен отговор на въпроса за възстановяване на данъчен кредит за ДДС със задна дата във връзка и с приключване на изпълнението на ОПОС през предходния програмен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки елементите на политическа закачка във въпроса, аз ще се опитам да демонстрирам хладнокръвие и да не Ви отвърна с подобен коментар – не че нямам право и не че би било във Ваша полза.
Първо, по отношение на третирането на данък добавена стойност – коректно коментирахте, има текст от стария общ Регламент 10/83 как се третира ДДС – когато той е възстановим, е недопустим, и обратното.
Ситуацията обаче се усложнява от едно решение на Европейския съд по повод конкретен казус в Унгария от 2012 г., ако не ме лъже паметта, а тя рядко ме лъже – където ограничава възможността ДДС в така наречените „проекти, генериращи приходи”, това е отделна категория проекти, каквито са проектите във Водния сектор, да бъде приеман за допустим разход. За съжаление българската държава в стила на това, което казах в началото – няма да коментирам кой, закъсня с прилагането на това решение на Европейския съд. Затова се наложи през изминалите месеци да бъдат взети спешни мерки, за да бъдат изчистени отношенията с Европейската комисия, доколкото виждането на Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика” беше автоматично да отреже всички разходи, свързани с платен данък добавена стойност по всички водни проекти.
В интензивни преговори сме с Европейската комисия – как се третират, например, големите проекти по смисъла на Регламент 10/83, доколкото те са одобрени от Европейската комисия за данък добавена стойност. Това е решение на Комисията. Предполагам, че знаете разликата между големи и малки проекти по смисъла на същия Регламент.
В прав текст – решението на Съда в конкретния случай има основание. България така е настроила данъчната си система, че реално няма проблем данък добавена стойност да бъде възстановим по водните проекти.
Предизвикателство се появява, когато имаме проекти, които са във финална фаза, по повод третиране на вече платения данък, както и в случаите, когато отношението към проекта спрямо общинския бюджет е примерно, че проектът е един или два пъти по-голям. Имаме и такива случаи.
Неведнъж съм говорил с министър Горанов, който на първо място е инструктирал приходните администрации и подобни случаи, свързани с възстановяване на данък добавена стойност, да бъдат процедирани възможно най-бързо – не в лимитите, посочени в Закона. Също така сме в състояние, ако проектът е много голям спрямо ресурсите на общинския бюджет, на общините да бъде осигурявана ликвидна подкрепа, доколкото безспорен приоритет, на първо място, са всички проекти, които текат, особено тежките проекти в сектор „Води”, да бъдат завършени в срок.
По повод на една друга тема, която засегнахте – финансовите корекции, също ще се въздържа от политически коментар, не че нямам основание. Само обръщам внимание, че според действащото европейско законодателство и според комуникацията с Европейската комисия – веднъж наложена финансова корекция, индивидуална финансова корекция, не може да бъде преразглеждана от никой, освен от българския съд. За съжаление голяма част от корекциите са подсъдни по реда на ГПК, което отнема период не по-малък от три години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По време на дупликата ще имам възможност да Ви предоставя допълнителна информация какво е сторило българското правителство през изминалите няколко месеца по повод финансовите корекции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Вицепремиер, за разбирането.
Реплика – господин Георгиев. (Шум и реплики от ляво.)
Виждам, че Ви надъхват и от залата!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Заместник министър-председател, очевидно към този момент нямате яснота как да се решат въпросите. Нямате яснота! Не разбрах от Вас –Вие подкрепяте ли това да стане чрез въпросния Законопроект, или наистина имате някакъв друг начин да ги решите – в диалог с Брюксел, кога най-сетне правителството ще вземе присърце проблемите с изпълнението на оперативните програми и ще има ясна политика за приключване на предходния период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика в рамките на две минути, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако нещо не е ясно от проведения разговор, това не е по моя вина. Аз обясних на ниво почти технически детайли, както и степента на интензивност на общуването, както със службите на Комисията, така и с местните власти и Националното сдружение на общините.
Факт е, че тази промяна, специално решението на Европейския съд, е предизвикателство за всички държави членки. Ако бяха взети мерки през 2013 и 2014 г., това нямаше да се случи в самия край на програмния период. Въпреки всичко, въпреки че се наложи решението да бъде взето в последния момент и на ниво законодателство, и от гледна точка на мерки от страна на правителството, аз вярвам, че това няма да затормози изпълнението на проектите.
И сега ми позволете да използвам времето, което имам, за да довърша това, което Ви разказах за финансовите корекции. Започвам с това, че България спокойно можеше да не изпада в тежката ситуация, свързана с индивидуални и плоски финансови корекции в периода 2013 – 2014 г. Ако погледнете към началото на 2013 г., общият обем на финансовите корекции е към 70 милиона, общият обем на плоски индивидуални финансови корекции към края на 2014 г. е 380 милиона. Това няма да си позволя да го разделям и коментирам като политически мандати.
Доколкото ние нямаме право да преразглеждаме индивидуалните финансови корекции, това, което се прави към момента, е всички наложени финансови корекции да се категоризират. Доколкото нас ни интересуват тези категории случаи, в които на бенефициента – този, който е възлагал, не може да му бъде вменена вина, тези корекции би следвало да останат за сметка на държавния бюджет. Ще Ви маркирам няколко подобни категории – там, където е следвано стриктно българското законодателство, което обаче, оказва се, не е било синхронизирано с европейското въпросния период. Конкретен пример мога да Ви дам с така нареченото „смесване на критерии”, доколкото българското законодателство до края на 2008 г. не е съвсем синхронизирано с европейското. Голяма част от случаите са такива. Имаме и случаи, където изпълнителят де факто е избран, примерно, след решение на Върховния административен съд и много трудно на конкретния бенефициент може да му бъде вменена вина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да се ориентирате към завършване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: …защо е избрал точно този изпълнител и какъв порок има в процедурите.
Очаквам категоризирането да приключи в близките две седмици и да индивидуализираме кои са случаите, където не може да бъде вменена, включително и финансова отговорност, на конкретния бенефициент. Благодаря на всички за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Процедура?
Заповядайте за процедура по начина на водене.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, вземам думата по начина на водене. В момента ние провеждаме процедура по парламентарен контрол, което означава ние да задаваме въпроси, а лицата, към които задаваме въпроси, да дават отговори. Аз много Ви моля да разясните това на представителите на Министерския съвет и наистина да дават отговори. Аз зададох въпрос: подкрепя ли правителството този законопроект или не? Някой да чу отговор досега? Не.
Много Ви моля, придържайте се към правилника и помолете представителите на Министерския съвет също да се придържат към правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Георгиев, благодаря.
Както виждате, вицепремиерите отговарят на базата на това, на което могат да отговарят, предвид това, че блицконтролът е свързан с обща политика. Ако търсите конкретни отговори, най-вероятно можете да ги намерите по време на парламентарния контрол в петък. Благодаря.
Продължаваме нататък – групата на ДПС.
Господин Имамов, имате възможност да развиете своя въпрос.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери! Моят въпрос би трябвало да бъде адресиран към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Господин Дончев, моят въпрос е свързан с това, че през тези дни във връзка с една международна конференция с участието на много известни икономисти и финансисти отново се заговори за Валутния борд и за Еврозоната, тоест дали България работи в тази посока, дали трябва да работи. Много от становищата, които бяха споделени на тази конференция, влизат в явно противоречие с онова, което чухме от министър Горанов преди известно време за това какво върши правителството за влизането на България в Еврозоната.
Моят въпрос е ясен и конкретен – работи ли правителството в това отношение, остава ли влизането в Еврозоната като приоритет за България или сте променили намеренията си в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Вицепремиер, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Имамов! В икономиката, както и в обществените науки, има различни мнения, становища, предложения и така нататък. Трудно ще бъде да коментираме всички от тях, особено ако някои от тях са екзотични. Разбира се, поводът за Вашия въпрос не е такъв, доколкото става дума за коментар, направен по изключително сериозен и авторитетен начин.
Няма преразглеждане на българската позиция по отношение на членството в Еврозоната, минавайки през всички процедури, ERM II и така нататък. Въпреки този коментар, преди и след него няма преразглеждане на българската позиция.
Няколко уточнения.
На първо място, опитът ни с Шенген. Тук и госпожа Кунева може да потвърди, че приемането в някои клубове – така да ги наречем – не е въпрос само и единствено на технически изисквания, примерно, свързани с макроикономически баланс, състояние на публичните баланси и така нататък. Това е политическо решение. По същия начин стоят нещата и с включването в Еврозоната. Аз считам, че освен изпълнение на техническите изисквания, когато България е в състояние да демонстрира такава степен на икономическа, социална и най-сетне политическа стабилност и авторитет, това ще се случи.
Съвсем друг е въпросът, че влизането в Еврозоната и приемането на еврото по никакъв начин не би следвало да размива или да води до намаляване на отговорностите на националните институции, на Министерството на финансите по отношение управление на публичните приходи и разходи, разбира се, ако се генерира една подобна илюзия, която, впрочем, беше основата, есенцията на коментара на проф. Ханке. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Дончев, аз не исках от Вас да коментирате мнението на бащата на Валутния борд в България, защото обикновено от един баща не може да очаквате да каже нещо лошо за своето творение. Така се случва и в нашия конкретен случай. Става дума за това, че в нашето общество, както и в парламента, разбира се, има консенсус по отношение на това, че Валутният борд трябва да съществува до момента на влизането на България в Еврозоната.
Удовлетворен съм от факта, че Вие сте запазили своите позиции и определяте влизането на България в Еврозоната като приоритет и не се ръководите от подобни становища, защото много рядко се говори за недостатъците на Валутния борд по отношение на икономиката.
Ако ми позволите, ще използвам едно сравнение – Валутният борд е като котвата на кораба икономика. Когато има буря, котвата е полезна, тя пази кораба да не се разбие. Но когато няма буря, котвата се превръща в проблем за движението, за развитието на икономиката. Ето защо смятам, че е добре Вие да продължите по-интензивно работата България рано или късно да влезе в съответния валутен механизъм и да участва активно за присъединяването ни към Еврозоната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Имамов, в стремежа да бъда кратък, ще направя само един коментар по отношение думите Ви за Валутния борд. Той не е универсално добро решение. Съвсем друг въпрос е, че в България в настоящата ситуация, в миналата и като краткосрочно бъдеще, според мен, няма по-добра. Имаме редица добри примери за държави, които водят по-гъвкава валутна политика, в това число и Източноевропейски държави успяват да допринесат много, примерно, за развитие на икономиката, за стабилизиране на публичните финанси. Има редица примери в тази посока. За съжаление имаме и доста лоши примери.
Но като потвърждение на това, което казахте, и на въпроса Ви, позволете ми кратко да заявя: функционирането и съществуването на Валутния борд до влизането на България в Еврозоната не се поставя под въпрос и не се коментира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Сега следва въпрос от Реформаторския блок.
Имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи Вицепремиери, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е към госпожа Бъчварова и той касае печално известната война по пътищата. Ще стъпя на едно нейно изказване отпреди седмица – две, в което тя заяви намерение за сериозни действия по отношение на тези, както обществото ги нарича – шофьори-джигити или шофьори-убийци. Тогава, доколкото си спомням, тя каза, че МВР има намерение да прилага много строги мерки по отношение на такива водачи, които са извършили пътно-транспортно произшествие, причинили са токова пътно-транспортно произшествие и при него има тежко пострадали лица, тоест средна телесна повреда, тежка или, не дай Боже, смърт.
Предполагам, госпожа Бъчварова е запозната, че миналата седмица гледахме промени в Закона за движението по пътищата. Аз се бях опитал да стъпя на това нейно изказване и да напиша нещо подобно между двете четения, което внесох, но тук отчитам като мой личен пропуск, че не го съгласувах нито с нея, нито, очевидно, достатъчно добре и с колегите от ГЕРБ, от Патриотичния фронт и АБВ, и то получи шарена подкрепа и не мина. Но въпросът, имам предвид последните събития, очевидно стои и е много сериозен. И аз си мисля, че наистина трябва час по-скоро да се заемем с този въпрос и подобни отлагания под претекста, че ще се мисли за нов Закон за движението по пътищата и така нататък не са сериозни.
Моят въпрос към госпожа Бъчварова в този смисъл е: дали тя би се ангажирала, включително и в качеството й на вицепремиер и координатор на коалиционната политика, да обединим усилия от всички парламентарни групи, които подкрепят това управление, да направим една работна група, може би по начина, по който направихме такава по проблема с КТБ и много бързо парламентът излезе с конкретни законодателни решения, и наистина да се опитаме да намерим трайно разрешаване на този проблем с войната по пътищата и особено с бързо и ефективно отнемане в определен срок, разбира се, на книжката на такива водачи, които са с по 5, 10, 15 и повече висящи административнонаказателни производства и продължават да карат, и, както виждаме, причиняват много тежки произшествия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател! Господин Славов, мога да Ви уверя, че лично съм ангажирана с този проблем. Само преди два дни в Министерството на вътрешните работи обсъждахме законодателните предложения. Забавянето при внасянето на това предложение се е случило точно защото сме установили, че от Ваша страна има такова предложение. В момента актуализираме законодателната програма на Министерството и работата в тази посока е част от нашите идеи – работим по тях.
Що се отнася до коалиционното съгласуване, мисля, че има поне два формата, в които официално можем да го направим.
Искам да кажа и нещо друго. Ние работим в различни посоки, защото е изключително тревожна ситуацията по пътищата. В последните дни, виждате, сме свидетели на драстични случаи. До дни буквално ще заработят 148 камери, които ще могат да издават електронен фиш за нарушенията. Подписана е Наредбата и чакаме обнародването й в „Държавен вестник” до няколко дни. Убедена съм, че ще има поне превантивен ефект.
Освен това, призивът и на премиера да проявяваме гражданска и човешка бдителност към случаи, които крият опасност от такива последици при шофиране след употреба на алкохол или с висока скорост, е в сила. До няколко дни ще имаме съвещание в МВР, на което отново ще обърнем внимание на районните управления, на полицаите, които възможно най-бързо и ефективно да приемат такива сигнали, защото превенцията е добра възможност.
Знаете, че този род инциденти са свързани с особеностите на личното поведение, манталитета, културата на пътя. Това е може би най-дългият, но и най-сигурният път да ограничим този род инциденти. Оставаме готови за сътрудничество с всички, които искат да направим нещо, което ще помогне за решаването на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, за този отговор.
Декларирам моята и на колегите от Реформаторския блок готовност да се включим в тези усилия и в работна група, ако сформирате такава, с нашите конкретни предложения. Ние и в момента работим, екипът юристи, по подобни, основно по направление на така наречените „принудителни административни мерки”, където виждаме най-ефективния способ за бързо справяне с подобни „шофьори рецидивисти”, както ги нарича обществото.
По наше убеждение и по статистиката, с която разполагаме, всъщност се касае за един не толкова голям контингент от хора, които системно злоупотребяват. Намерили са пролука в Закона, която им дава възможност в продължение на години да си влачат едни висящи административнонаказателни производства, които практически никога да не влизат в сила, а те да продължават да извършват нови и нови нарушения, което очевидно е недопустимо, а, както виждаме, и изключително опасно, защото се чувстват все повече над Закона и все по-недосегаеми. В един момент се стига до трагични случаи с причинени понякога непоправими последици. Така че активно ще се включим.
По наше убеждение в тази част Законът се нуждае от сериозна ревизия. Има такива принудителни административни мерки в момента, които говорят примерно за извършване на нарушения поради незнание на Закона за движението по пътищата, а какво остава за тези, които много добре знаят ограниченията в населено място и въпреки това карат с над 100 км, с ясното съзнание какво може да произтече. Тоест недопустимо е да се прави изключение за тях.
Очевидно това са разпоредби, писани преди доста години, които се нуждаят да бъдат приведени в съответствие със съвременните условия. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, госпожо Бъчварова? Не.
Преминаваме към въпрос, очаквано зададен от групата на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами вицепремиери, уважаеми колеги! Намалява количеството на премиер и вицепремиери, но все пак нашата работа е да Ви зададем въпроси, които касаят политики на правителството.
В тази връзка искам да Ви задам въпрос от изключителна важност, който касае хиляди български граждани, най-вече български работници и служители.
В последните месеци, уважаеми дами вицепремиери, ескалира изключително сериозен проблем в държавата, свързан с неизплащането на заплати на български работници и служители. Нещо повече, тези наши работници и служители преминават през съдебна процедура, сдобиват се с изпълнителни листове, но в крайна сметка така и не успяват да получат своите трудови възнаграждения. Драстични са примерите в „Ремотекс – Раднево”, вагоноремонтният завод в Карлово. Смея да твърдя, че голяма част от работниците имат да получават трудови възнаграждения в размери – повече от 20 хил. лв.
Представете си тези хора в какви условия са поставени и как се чувстват, когато разбират, че всъщност държавата по никакъв начин не може да ги защити.
Задавам Ви въпроса от гледна точка на това, че ние гарантираме влоговете на нашите граждани в банките, но всъщност по никакъв начин не им гарантираме конституционното право да получат своето законно възнаграждение.
Моят въпрос в тази връзка – той трябваше да е към вицепремиера Ивайло Калфин... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо Председател.
Моят въпрос в тази връзка е: каква е политиката на правителството, така че българските работници и служители да усещат, че има държава, която защитава техния законен интерес да получат трудовото си възнаграждение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очаквам госпожа Бъчварова да заяви в чий ресор е този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: На господин Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Госпожо Председател, искам процедура поради една проста причина – че България все още е парламентарна република и всичките вицепремиери и премиерът бяха длъжни да бъдат тук, в тази зала. Става въпрос за близо 300 хил. български граждани! Близо 300 хил. български граждани!
Извинете ме, но не съм длъжен да знам кой вицепремиер или премиер има някакъв ангажимент.
България е, пак повтарям, парламентарна република. Върховен орган на управление е парламентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Република с парламентарно управление – това са две различни неща. Република с парламентарно управление!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно така. Благодаря Ви за уточнението, което още повече подсилва моята теза, че тук трябваше да бъдат всички, които са длъжни да отговарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, тъй като приемам, че направихте процедура по начина на водене, ползвам не изцяло времето от двете минути да Ви отговоря.
Прав сте, че в блицконтрола следва да участват министър-председателят и вицепремиерите, но, разбира се, съобразено и с техните програми. Ще има възможност господин Калфин да отговори на Вашия въпрос, тъй като той предполага и повече конкретика, и по-точни данни, което изключва формата на блицконтрола, където се заявяват само политики и общи позиции по зададените въпроси. Така или иначе отправете въпроса и за редовния контрол, и ще получите отговор.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ивайло Калфин е на Тристранката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, но господин Байрактаров счита, че Тристранният съвет трябва да остане на заден план, след ангажимента, който вицепремиерът има към парламента. Това е негово право като народен представител – да разсъждава по начин, който счита за правилен.
Мога само да прочета, господин Иванов ми показа писмото, което е изпратено на 12 май 2015 г. до председателя на Народното събрание:
„Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 104, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите отговорите ми за блицконтрол на 13 май 2015 г. поради предварително поет ангажимент”.
Мога да Ви го представя лично, господин Байрактаров.
Преминаваме към въпрос от групата на Българския демократичен център.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният: България в много отношения е уникална страна – с природа, с културно наследство, с етнически модел дори, но в течение на годината стана уникална и с нещо друго, с така наречения „изборен туризъм” и с покупка на гласове.
Уважаеми дами заместник министър-председатели, само след шест месеца българското правителство ще бъде поставено пред едно изпитание, а то е да организира и да проведе изборите за местна власт.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Не шест, а четири месеца!
ЯВОР ХАЙТОВ: Около. Около, генерал Атанасов. Нека да не сме толкова пунктуални.
И в тази връзка моят въпрос към Вас е: започнахте ли подготовка за провеждане на местните избори? Имате ли готовност да реагирате срещу тези пошли явления, които, за съжаление, рушат устоите на демократичните институции и безспорно са удар срещу демокрацията, а именно така наречения „изборен туризъм” – от една страна, и покупката на гласове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, съгласна съм с констатациите, които направихте, квалифицирайки проблема, с който се сблъскваме всички ние. Резултат от него е конфигурацията и в сегашния парламент по някакъв начин, затова, още обявявайки приоритетите в своята работа, аз посочих, че един от тях ще бъде ограничаването на тези негативни явления в изборния процес.
В МВР обсъждаме възможността да направим контрола и изпълнението на функциите, които имаме по отношение провеждането на изборите, по-ефективни, така че да не допуснем този род негативни явления да се отразят на изборния резултат.
Още по време на изборите в Сърница разработихме един модел, приложихме го, и, надявам се, да сте обърнали внимание, особено на втория тур, нямаше нито едно оплакване или сигнал за злоупотреби по време на гласуването.
Разработваме в момента възможностите, които трябва да осъществим по време на местните избори.
Давате си сметка, че това е една изключително широкообхватна задача, защото трябва да достигнем, да обхванем всички места, на които се провеждат изборите, и мога да Ви уверя, че работим върху тази тема. Имаме готовност да се справим с предизвикателствата – такива, каквито ги познаваме към този момент. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Хайтов? Няма да ползвате.
Наред е Парламентарната група на „Атака”. Няма представител на групата.
Следва АБВ – заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами заместник министър-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми щеше да бъде към вицепремиера Томислав Дончев, но в случая си позволявам да го задам към вицепремиера госпожа Бъчварова.
Поставям един въпрос относно противодействието на контрабандата с горива и превенцията по недопускането им.
На второ място смятам, че този въпрос, свързан с контрабандата на горива, пряко рефлектира върху българската икономика.
На трето място считам, че въпросът е широко спектърен, тъй като в решаването на този проблем и изграждането на такава стратегия би следвало да участват не само Министерството на финансите, но също така Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на земеделието и прочие, и прочие.
На четвърто място – въпросът е изключително актуален, включая и днешния парламентарен ден, в който обсъждахме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, на който ние, нашата парламентарна група, сме съвносители в лицето на проф. Станков.
Не един и два са случаите, в които българската държава е била пряко ощетявана от контрабандата на горива. В медиите имаше оповестена информация за разкритие от митничари на измама с гориво, ощетила държавата – забележете, с 500 хил. лв. В информацията имаше за свързани дружества – пет на брой, които са използвали приблизително 851 тона маркиран газьол не по предназначение. Имам предвид, че са предварително обявили в документите, че използват горивото за сушене на дървен материал в сушилни на територията на Перущица и Пещера, а при направените проверки е засечено, че уредите в сушилните не са работили с дизел.
Държавата е била ощетена, тъй като горивото е било обложено с акцизна преференциална ставка от 50 лв., а не от 645 лв., както би следвало да бъде в общия случай.
Има други констатирани случаи и документирани от българските медии и в направление на „Български държавни железници”.
Искам да отбележа, че в края на миналата година, декември месец в Народното събрание беше приета промяна в прословутия чл. 118, с която се задължават всички така наречени „ведомствени бензиностанции” – изразът е неправилен, но той все пак битува в българската общественост, да си сложат нивомерни системи и да осигурят постоянна връзка с Националната агенция по приходите.
Гласуването, така или иначе, беше атакувано непосредствено в Комисията по земеделие и от това поизлезе една промяна в Наредба № Н-18 с оглед спазването на законовите разпоредби. Вследствие на натиск от представители на селскостопанския и транспортния бранш се оказа, че Министерството на финансите не знае – забележете, къде се намират и каква е вместимостта на съоръженията на ведомствените бензиностанции и затова Наредба № 18 беше видоизменена и те получиха само регистрационен режим, за да успеят да ги идентифицират по някакъв начин като места и като фирми.
Моят въпрос е всъщност към Вас: каква е правителствената стратегия за решаването на този проблем, като дължа да очертая, че при решаването на този проблем по никакъв начин не би следвало да пострадат българските зърнопроизводители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми господин Белемезов! Мога да Ви уверя, че МВР е много силно и активно ангажирано с ограничаване на контрабандата и в частност с ограничаване на контрабандата на горива.
Ежеседмично се провеждат работни срещи при премиера с всички институции, които са ангажирани с тази тема за периода от началото на годината до края на април – имаме увеличение в резултат на ограничаване на контрабандата на горива с
около 15%.
Въпреки тези успехи, решихме да продължим и да установим тази практика чрез създаването на общ координационен център, който да следи контрабандата и само след 10 минути има една среща, която трябва да установи готовността за стартиране работата на този център. Надявам се това да стане в рамките на следващите няколко дни.
Другата посока, в която работим, освен мобилизирането на всички ресурси и усилия, знания и мониторинг на процеса на институциите, които могат да предложат решение по този въпрос, в утрешния ден имаме планирана среща и с представители на българската нефтена и газова асоциация, с които ще обсъдим допълнителни мерки, ще чуем техните предложения, за да можем да направим един много широкообхватен план от мерки, с които да продължим да работим оттук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
При всички положения категорично мога да заявя, че отговорът ме удовлетворява, тъй като наистина се предприемат проактивни мерки в тази посока, за което Ви пожелавам успех!
Други допълнителни мерки и въпрос на обществен дебат могат да бъдат приемането – смятам, че е крайно време за приемането на Закон за горивата, който би могъл да структурира много по-добре цялостната верига между производители на едро и на дребно, търговци на едро и на дребно, транспортьори и в същото време крайни потребители на горивата, каквито са всъщност и селскостопанските производители.
На второ място, при изискване от Министерството на финансите за поставяне на нивомерни системи и за регистрацията на тези фирми и местата, където съхраняват своите съоръжения с горивните запаси, би могло да бъде изискван също така от Министерството Акт 16 за построяването и въвеждането им в експлоатация. Това би гарантирало в цялостния процес по контрола да бъдат включени и други допълнителни държавни органи, които към момента не са вземали отношение.
Има и редица други мерки, които могат да се предприемат, като единен контрол върху всички пристанища с общ статут, измервателни уреди и пълен онлайн контрол. Това е изключително важно за мен.
Не на последно място по важност – трябва да бъдат премахнати двойните стандарти около тъй наречените „ведомствени бензиностанции”. Пак казвам, изключително много апелирам в този процес по никакъв начин да не бъдат засегнати зърнопроизводителите и фирмите, които са крайни потребители на въпросните горива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, госпожо Бъчварова? Не.
Сега ме информират, че ГЕРБ е пропуснал реда си в тази поредност с оглед големината на парламентарните групи.
Затова заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами вицепремиери, уважаеми колеги!
Госпожо Кунева, въпросът ми към Вас е породен от вчерашното приятно изявление, което направихте, анонсирайки, че България има възможност да стане част от Шенгенското пространство в края на годината, поне преодолявайки тъй наречените „сини граници” – въздушната и морската.
Да, факт е, че влизането ни в Шенген е детерминирано още от момента на присъединяване на България в Европейския съюз, но така или иначе до момента това не се случва поради една или друга причина, по-скоро политическа. Факт е също така и споделям мнението Ви, че макар редуциран броят на държавите, които изказаха определени резерви към присъединяването на България към Европейския съюз, все още остават налице критерии като съдебна система и вътрешен ред, които са достатъчно широки и способни да бъдат база на различни спекулации, ако щете.
Въпросът ми в тази връзка е: как смятате, че тези линии на дефицит биха могли да бъдат преодолени до края на годината чрез обективно представени от нас резултати? Смятате ли, че това е възможно да се случи?
Втори въпрос: ако да, в какъв порядък и кога смятате да бъде систематизирана работата? Кога смятате, че горе-долу би могъл да влезе в дневния ред на Европа въпросът с присъединяването на България към Шенгенското пространство? Смятам, че това е достатъчно дълго дискутирана тема, която засяга много голяма част от българските граждани. Всъщност това е и следващата стъпка, която да допълни този наш пълноценен европейски облик, за да накара хората физически да почувстват по още един начин, че са част от европейската общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Георгиев, изключително навременен въпрос по две причини.
Едната причина е заради Съвета по вътрешни работи, който ще бъде на 15 юни. Това е Съвет, по време на който може да се разглежда въпросът за влизането на България и Румъния в Шенген, ако има нагласа от всички страни членки. Няма основание да настояваме за точка в дневния ред, ако не сме сигурни, че ще срещнем абсолютно пълна подкрепа.
Другият повод, за да оценя високо възможността да Ви отговоря, е, че се връщам вчера от Бургас, където правихме инспекция на готовността за влизане на България в „сини граници”. Това са въздух и море. Колегите там имат впечатляваща подготовка. Не е случайно, че специално въздушната граница – знаете, че летището оперира съвместно с немската „Фрапорт” – е изключително добре подготвено летище. Четири години и половина е имало проект с германски партньори. Те са изключително добре тренирани. Шефът на граничната охрана там е способен, има сертификат и е експерт по трениране на експерти от старите страни, за да могат да упражняват шенгенски контрол. Тоест човешкият и техническият фактор са в абсолютна готовност – 13 гранични кораба са сменени по „синя граница”, всички са в изключително добро състояние. Хората знаят какво вършат. Откровено казано, забавянето за влизането в Шенген според мен много ги демотивира. Те ще си вършат по-малко добре работата, но когато някой е положил толкова усилия, трябва да има оценка на неговите заслуги. Тъкмо затова смятам, че ние, политиците, сме в дълг, защото работата от тук нататък, специално по „Сини граници по море и въздух”, е политическа.
Какво е направено тук? От месец март насам има концентрирани дипломатически усилия. Аз подготвих списък с аргументи. Изпратен е на всичките ни мисии. Изпратен е и през тукашните посланици на Европейския съюз, за да се запознаят с нашите аргументи. Изготвена е и таблична справка за управляващите политически партии, за да може всяко от Вашите политически семейства тук да настоява пред своите партньори, та да се създаде натиск и позитивна атмосфера за приемането на България и Румъния в Шенген.
Утре имам среща с госпожа Грозданова и заедно с госпожа Бъчварова ще обсъждаме пред Външната комисия докъде сме стигнали.
Проведени бяха посещения в Германия, Швеция, Франция. Изводите, които могат да бъдат направени, са следните: Германия признава усилията, но очаква не просто изработване на стратегии, пътни карти и други документи в сферата на реформата на съдебната система и борбата с корупцията, а резултати – приложение на законите.
Аз успях да сведа от седем страни, които бяха против, до една страна и половина, бих казала, които все още се въздържат. Германия е изключително ключов партньор в това отношение. За мен свързването на съдебната реформа с приемането ни в Шенген не е добра перспектива. Това от една страна кара съдебната реформа и реформата в областта на вътрешните работи прекалено много да забърза и да има незадълбочени и необмислени решения. Започват да се чуват възгласи, че трябва да има едва ли не норма на осъдени. Това не е подходът. От друга страна, ако нещата вървят както трябва да вървят – стъпка по стъпка, задълбочено, то за колко време се прави една съдебна реформа – за пет години? За десет? Най-важното за нас е, че ние не сме втора категория страна на сигурност.
Това, което се случва в момента с Македония – ние сме всъщност с три граници с много проблемни страни – Украйна, границата ни с Турция. Защото те са само на една територия разстояние от огромен конфликт, от това, което сега се случва с нашите съседи. Смятам за изключително позитивно, че Украйна има желание за европейски път, че Турция и Македония са страни, които също заявяват такова желание. Тоест има възможност да се влияе. Но все пак ако България и Румъния са част от Шенген, това значи, че Европа отговаря на заплахите с повече интеграция, а не с повече дезинтеграция.
Правим всички възможно. Смятам, че председателят на парламента госпожа Цачева направи необходимото, защото немският Бундестаг е доста резервиран в последните дни. Госпожа Бъчварова, разбира се, е основен играч тук, защото въпросът за Шенген се решава от вътрешните министри в повечето от страните. Откровено казано – много разчитам на премиера. Това са гаранции на най-високо ниво, че България няма да спре реформите в която и да е област, когато бъдем приети в Шенген. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Реплика – заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Кунева, за така изчерпателния отговор. Изразявам силна задоволеност от това, което казвате, тъй като, както и в началото на въпроса си изтъкнах, Шенген е една от сферите, в които добрата реализация и влизането на България в Шенгенското пространство ще накара гражданите да почувстват ползите от европейското ни членство.
Засегнахте тема, която поражда още един въпрос и може би е редно да й се отдели необходимото внимание, тъй като във външнополитически аспект предполагам, че това ще доминира българското публично пространство в предстоящото време – случващото се в Македония в момента. Смятате ли, че това по някакъв начин би могло да компрометира или пък именно това би могъл да бъде един стълб, на който ние можем да се опрем и да кажем: „Ето, България е геостратегически център на Балканите, чрез който би могла да повлияе на позитивното разрешаване на този конфликт?” Именно това пък да даде допълнителен тласък и да подпомогне да убедим и нашите европейски партньори, че сме готови за Шенген, както всъщност и сме. Ние постоянно декларираме своята и политическа, и техническа готовност, и обезпеченост да поемем да станем част от Шенгенското пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Георгиев, понякога е въпрос буквално на часове какво ще започне да превалира в общественото мнение в една страна и това са много решителни часове. Може да бъде прочетено по един или друг начин. До голяма степен зависи от смелостта на политиците в съответните страни – дали ще предпочетат да си замълчат пред популизма и пред възгласите: „Дайте да затворим границите, защото идват едни непознати хора и не са достатъчно дълго били в Европейския съюз. Там има проблеми и по-добре да затворим границите.” Знаете, че образът на нашата страна многократно е атакуван от такива гласове. Това е едната теза.
Другата теза е обратната – да се каже, че отговорът на каквато и да е опасност по света, е много по-силна Европа. Много по-силна Европа става с интеграция, а не с дезинтеграция.
За съжаление, на нас ни предстоят събития, като избори – винаги. Знаете, тогава колко много различни гласове се чуват в страните. Някои ще бъдат изкушени да използват като предизборна реторика – дайте да се затворим и България, Румъния и другите страни – балканските страни поначало не се ползват със знака на сигурността, и да кажат, че това по-скоро ще бъдат „пазачите на Рая”, както беше казал един европейски философ, отколкото да бъдат истинска интегрална част от Европейския съюз във всички посоки – и като част от еврото, и като част от Шенген, и като сериозни партньори.
Винаги е имало трудности. Всяка преговорна позиция съм отваряла и затваряла с всички страни, които тогава са били членове на Европейския съюз. Преговорите никога не се водят в лабораторна обстановка, те се водят с това, което в момента имаме като ситуация в различните страни. Има отчетлива победа на консерваторите във Великобритания. Те не са член на Шенген, но те имат много силен – те предоговориха своите условия за сътрудничество в Шенген, имат много силен глас там. Предстои им референдум и аз съм сигурна, че ще има аргументи и в тази посока – колко отворени да бъдат. Ирландия е съседна страна, за която това също е изключително важно, тоест смятам, че ще бъдат предпазливи.
Молбата ми към Вас, съжалявам, че залата не е с всички 240 депутати. Това не е просто Шенген, това е чувство за справедливост, това е чувство можем ли ние като политици да достигнем това, което сме обещали. Освен това, ако ние всички не се обединим и всеки, който, където, когато говори, да повтаря, че ние не сме втора категория европейци и че не можем да бъдем поставени под въпрос като сигурност на страната си – да, аз не мога да кажа, че някога ще има сто процента сигурност, не мога да кажа, че направих сто процента усилия, за да може тази сигурност да се случи. Докато всички не започнем да говорим за това, няма да имаме успех. Огромна воля се иска!
Вчера в Бургас, искам специално да похваля хората, които организираха посещението там, имаше среща с бизнеса, по-специално с туристическия бизнес. Всички те излязоха с декларация в подкрепа на влизането на България в Шенген. Това беше изключителен жест от тяхна страна. Днес имам среща с немски бизнесмени и аз ще им връча тази декларация. Трябва обаче да го правим всички – 240 души, плюс правителството, плюс президентството, абсолютно всички, неправителствени организации. Това наистина е огромно и важно усилие и ще отекне на много повече места, отколкото просто, че сме станали членове на Шенген. Много е важно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Времето, предвидено за днешното пленарно заседание, изтече – 14,05 ч. е.
Утре продължаваме с второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия с вносител Министерския съвет – четвърта точка от нашия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)


Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов


Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов