Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Алиосман Имамов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата Програма за работата ни през тази седмица предстои днес да разгледаме:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносители: Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Постъпил е доклад.
Процедура – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 80 от Правилника да удължим с три седмици, или общо четири, срока на приетите вчера на първо гласуване законопроекти, а именно Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност – вносител: Цветан Цветанов; Законопроект за Държавната агенция за разузнаване. Понеже бяха два, ще уточня: вносител – Цветан Цветанов и група народни представители, внесен на 11 март 2015 г.; Законопроект за военното разузнаване и Законопроект за Националната служба за охрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение за удължаване срока между първо и второ четене по четирите законопроекта, приети вчера и подробно посочени от господин Лазаров.
Нека да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 129, против 12, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам процедура по начина на водене именно с приетите вчера законопроекти на Правната комисия.
Вчерашното заседание приключи около 16,15 ч., обявена е Комисия за 16,30 ч. От Коалиция за България нито един от представителите нямаше уведомление, есемес, по какъвто и да било начин, че ще има Правна комисия.
Обръщам Ви внимание и Ви моля да обърнете внимание на председателя на Правната комисия, че не може по такъв начин да бъдем лишавани от нашите задължения и права да вземем участие в заседанието на Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, има друг ред, по който можете да ме информирате за това как заседават комисиите, но във всеки случай това не е процедура по начина на водене в пленарната зала.
Процедура – пак ли по начина на водене за работа на постоянни комисии? Добре, ще Ви дам възможност. Вероятно в същата посока ще е процедурата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! И друг път сме обръщали внимание, че когато се приемат закони, свързани с изменения в Закона за данък върху добавената стойност, които имат пряко отражение върху разходната част на бюджета, тук трябва да има и съответни представители на Министерския съвет. Затова Ви приканвам максимално спешно да извикате министъра на финансите.
Доколкото в следващата точка ще се дискутира и Оперативна програма „Околна среда”, да се покани и министърът на околната среда, да се извика и вицепремиерът Томислав Дончев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Моля, секретариатът, влезте във връзка с кабинетите на тримата министри, които господин Георгиев посочи.
Господин Кирилов – лично обяснение.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, няма как да не поискам думата за обяснение и за отговор по повод на Вашето твърдение.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): На какво основание? (Шум и реплики от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На каквото по начина на водене господин Попов взе думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички членове на Правната комисия, господин Попов, бяха уведомени за това, че след заседанието Правната комисия ще заседава. Ще проверя лично дали по електронен път точно Вие сте били уведомен. (Шум и реплики от БСП лява България.)
Преди това заседание на Правната комисия лично говорих с госпожа Мая Манолова и тя беше в известност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като изредите половината състав на Комисията и влезем в режим на лични обяснения, ни отиде програмата за днес.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Комисията присъства и господин Чавдар Георгиев, който активно участваше и гласуваше „въздържал се”. (Шум и реплики от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, наистина не мисля, че е особено удачно да си преразказваме от парламентарната трибуна разговорите, проведени в кулоарите, свързани със заседанието на Правната комисия. Но аз също ще подкрепя колегата Филип Попов и ще помоля убедително председателя на Правната комисия – да е предварително известно кога и при какви условия се провеждат заседанията на Правната комисия.
Вчера това, което аз знаех, е, че ако пленарното заседание приключи до 15,30 ч., ще има заседание на Правната комисия. В противен случай, както ме увери председателят, ще получа телефонно обаждане, че макар да е приключило по-късно заседанието, Правната комисия ще заседава. В крайна сметка това не се случи.
Драмата не е Бог знае колко голяма, тъй като имаше няколко останали текста по НПК, но се обръщам към ръководството на Правната комисия: много Ви моля, в Правната комисия се гледат едни от най-важните закони. Тя е съпътстваща комисия по абсолютно всички важни закони на другите комисии. Моля Ви, своевременно, предварително ни уведомявайте за часа и дневния ред. В случаите, в които има някаква промяна, тя да бъде достатъчно рано, предварително оповестена. В противен случай ще разглеждаме Вашето поведение като желание мнозинството, четворната коалиция да си вземат решенията сами, без опозицията, което не е добър атестат за работата на никоя Правна комисия в никой парламент. Предстои гледането на изключително важни закони. Обръщам Ви внимание –не го правете без опозицията.
Тъй като и без това съм взела думата, апелирам към пленарната зала, към председателя на Регионалната комисия и към господин Кирилов – Законът за гражданската регистрация, който е свързан със заселването на избиратели по настоящ адрес, за да променят резултата от изборите, да бъде разгледан в спешен порядък. Ако сте искрени, че искате честни избори, Законът за гражданската регистрация трябва да влезе незабавно в Правната и в Регионалната комисия. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад на Комисията по бюджет и финанси за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Ще докладва господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76, внесен от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова на 9 април 2015 г., приет на първо гласуване на 7 май 2015 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за наименованието на закона.
Гласували 134 народни представители: за 132, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Димитър Главчев и Менда Стоянова за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, а по т. 4 предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 92, ал. 3 се създава т. 3:
„3. лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, до приключване на изграждането им;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 1 има предложение на народния представител Чавдар Георгиев, Георги Търновалийски, Кристиан Вигенин, Таско Ерменков, Георги Гьоков и Филип Попов:
„По § 1, в текста на новия § 15г:
1. В ал. 1 изразът „получени от тях доставки на стоки или услуги” се заменя с израза „получени и платени от тях услуги и строително-монтажни работи”, а думата „включително” и запетаята пред нея отпада.
2. В ал. 2, т. 2 изразът „1 януари 2016 г.” се заменя с израза „1 септември 2015 г.”
3. В ал. 3, т. 2 отпада, а текстът на т. 1 продължава основния текст на алинеята.
4. В ал. 6 се създава изречение второ: „Министерството на околната среда и водите предоставя на Националната агенция за приходите и информация за сертифицирания финансов дефицит, по общини и по проекти.”
5. Ал. 11 се изменя така:
„(11) Разпоредбите на Предходните алинеи не се прилагат за водни проекти без сертифициран финансов дефицит.”
6. Ал. 13 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Менда Стоянова – § 1 да се раздели на § 2 – §7, като преди § 3 се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”. Параграфи 2 – 7 да придобият следната редакция.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 1 да се раздели на § 2 – § 7, като преди § 3 се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”:
„§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 15г:
„§ 15г. Общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки.”
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. (1) Общините упражняват правото по § 15г от Преходните и заключителните разпоредби, като подават до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация-опис по образец съгласно приложението, в следните срокове:
1. от влизането в сила на този Закон до 31 юли 2015 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от януари 2007 г. до ноември 2013 г., включително;
2. от 1 януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 1 декември 2013 г.
(2) За данък, за който е упражнено право на данъчен кредит по реда на ал. 1, разпоредбата на чл. 79, ал. 8 не се прилага.
§ 4. (1) До датата на сключване на договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите или друг договор за възмездно предоставяне на ВиК системи и съоръжения, изградени в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, но не по-късно от 31 декември 2015 г., не е доставка на стока или услуга:
1. предоставянето от община към ВиК оператор на активите за стопанисване, поддържане и експлоатация;
2. изпълнението от ВиК оператор на поддръжката и ремонта на активите и поетото от него задължение за извършване на ВиК услугата.
(2) Когато след 31 декември 2015 г. не е сключен договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите или друг договор за възмездно предоставяне на ВиК системи и съоръжения, при предоставянето на същите от община за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК оператор срещу поддържането им от него, към датата на възникване на данъчното събитие:
1. за доставката от общината към ВиК оператора данъчната основа е равна на амортизацията на предоставените активи, която би била начислена от ВиК оператора по реда на чл. 198п, ал. 3 от Закона за водите;
2. за доставката от ВиК оператора към общината данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи във връзка с извършване на предоставената услуга, свързани с поддържането и ремонта на активите.
(3) Данъчното събитие на доставките по ал. 2, т. 1 и 2 възниква в края на всяка календарна година.
§ 5. (1) Министерството на околната среда и водите до 31 юли 2015 г. предоставя информация на Национална агенция за приходите по общини за размера на подлежащите на връщане средства, изплатени от Оперативна програма „Околна среда 2007 –2013” за финансиране на данък върху добавената стойност, начислен за получени от общините доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на тази програма, като посочва данните за всяка доставка поотделно, както са в колони 2 – 7 от приложението към § 3, ал. 1, и банковата сметка, по която трябва да се превеждат подлежащите на връщане средства.
(2) До размера на сумата, посочена по реда на ал. 1, данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване при прилагане на § 3, се възстановява на общината чрез превод по банковата сметка, посочена от Министерството на околната среда и водите, без да се извършва прихващане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с насрещни задължения на общината, а остатъкът от данъка за възстановяване, ако има такъв, се възстановява на общината по реда на чл. 128 – 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) В случаите по ал. 2 разпоредбата на чл. 92 не се прилага, като данъкът се възстановява в срок:
1. до 31 декември 2015 г. – за данък, посочен в подадена до 31 юли 2015 г. декларация-опис;
2. до 31 декември 2016 г. – за данък, посочен в подадена до 31 юли 2016 г. декларация-опис.
(4) Претенции между общините и Министерството на околната среда и водите, възникнали от неточности в сумите, за които е предоставена информация по реда на ал. 1, се уреждат по общия ред.
§ 6. (1) Смята се, че правомерно са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит общини, които в срока по чл. 72 са упражнили право на данъчен кредит за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”.
(2) Алинея 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.
§ 7. В случаите на влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за получени в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, доставки на стоки и услуги, общината може да упражни правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит по реда на сроковете по § 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По същество предлаганият Законопроект всъщност има две основни цели, според мен. Първо, да подпомогнем общините, които са затънали във финансови задължения във връзка с изпълнение на ВиК проектите, и, второ, донякъде са подпомогнати ВиК дружествата, които стопанисват инфраструктурата за водоснабдяване и канализация. Като цяло това като че ли е добре, но не по този начин може да се реализира тази цел. И колегите от ГЕРБ предлагате да направим нещо, което само ще забърка една голяма каша, която след това всички ще трябва да сърбат в бъдещите периоди. Какво имам предвид?
Първо, по съществото си този Законопроект е абсолютно извънреден и ще Ви обясня защо. Не може със задна дата да преуреждаме данъчни отношения. Това досега не е правено никога. И как така ще преуредим и ще върнем право на данъчен кредит от 1 януари 2007 г.? Замислете се малко над този въпрос! За какъв правов ред говорим? И аз моля колегите реформатори да обърнат внимание, Вие поне претендирате да установяваме здрав правов ред в тази страна. Колегите от ГЕРБ не са толкова наясно (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ), но поне Вие като колеги като... Добре, това е мое мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, моля Ви, въздържайте се от квалификации, които създават безредица в залата!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, не е квалификация, това е мое мнение.
Второ, ако това го направим, ще предизвикаме безусловна необходимост от финансова корекция по отношение на одобрените проекти по Оперативна програма „Околна среда”, включително и такива, които са завършили вече. Как ще стане това на практика ми обяснете? Как ще стане това на практика? И изобщо как на практика ще възстановим някакво ДДС на общините и на ВиК дружествата?
Да вземем един пример. В резултат на изпълнение на този закон общината хикс ще си възстанови право за един милион лева примерно данъчен кредит. Какво ще правим с този един милион лева? Ще го дадем от НАП, ще го върнем? Добре, ако е така, това има пряко отношение към Закона за бюджета за тази година. (Реплики.)
Е как глупости ще говоря? Вие говорите глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте директно в диалог! Има процедура за това, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Извънреден е този закон, защото... Забележете какво предлагате в § 7: В случай на влязла в сила данъчно-облагателен – тук е казано „административен акт”, какъвто и да е той, ние в този Закон го отменяме. Е, как ще отменим? Утре ще решите да отменяме и съдебни решения и други актове, които вече са влезли в сила, произвели са своето действие и сега ние ги преуреждаме.
Колеги, не бива да допускате тази грешка! Ще Ви тежи на съвестта и ще забъркате огромни каши при изпълнението и на този бюджет, и при приключването на Оперативна програма „Околна среда”! Вие по същество блокирате това приключване.
Попитах вицепремиера Дончев: този Законопроект съгласуван ли е с Министерския съвет предварително? Нямаше отговор. Очевидно не е. Съгласуван ли е с партньорите от Европейската комисия? Ами утре ако Ви кажат, че това е недопустима държавна помощ и прикрита такава, включително и по ВиК дружества, какво ще правим тогава? И кредита, който одобрихте, няма да ни стигне да върнем средствата към Европейската комисия!
Затова категорично сме против този извънреден данъчен закон и ние от „БСП лява България” по никакъв начин няма да подкрепим ретроактивното му действие.
Що се отнася до действието му занапред, по някакъв начин трябва да решим проблемите на общините, а не на ВиК дружествата. Проблемите на общините трябва да решим по някакъв начин! Но това не е начинът, по който да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики?
Заповядайте, господин Главчев, за първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По състоятелността на Законопроекта няма какво да кажа.
Господин Георгиев ме провокира с подмятания за квалификация. Само че Вие като юрист би трябвало много добре да знаете, че закони могат да действат ретроактивно, когато се предоставят права, какъвто е случаят. Не могат да действат ретроактивно, ако има задължение и санкции. В неудобно положение ме поставяте, аз, който не съм юрист, да Ви ги обяснявам тези неща. (Оживление в ГЕРБ.)
Между другото § 7, за който споменахте, е именно с такъв характер – предоставя права на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика? Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Главчев! Абстрактни задължения няма! Ако това е права за общините, това е задължение за бюджета. Така че благодаря Ви за опита да ми дадете малко правни знания, но в случая те са абсолютно неадекватни. Разберете, не бива по отношение на данъчно законодателство да допускаме обратно действие! Предизвикваме хаос. Как ще реализирате на практика този Закон? Ще измените всички подадени досега годишни данъчни декларации, ще измените всички декларации по ДДС, подадени в този период? Как ще стане това на практика, замислете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата народният представител Владислав Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! От цялото изказване на говорещия преди мен колега само в едно беше прав – че с този Закон за изменение и допълнение на Закона за Данък добавена стойност искаме да помогнем на общините и на ВиК дружествата. Само в това бяхте прав, колега! Всичко останало явно... Разбирам от изказването, че сте лаик, а Вие сте юрист. За това по-скоро биха говорили експерти, където са били счетоводители или данъчни експерти, но не и Вие точно да говорите по този Закон.
Все пак да се насочим към това защо приемаме този Закон. Всички знаем, че във връзка с едно преустановено финансиране по Оперативна програма „Околна среда” (2007 – 2013 г.) общините не могат да си възстановят ДДС по направените от тях разходи за данъка върху добавената стойност по водните проекти по Приоритетна ос 1. Това е факт! Предполагам, че и кметовете на БСП искат да си възстановят ДДС в общините, но като Ви слушам как се изказвате, значи ще им пречите и те нямат да си го възстановят. Искате те да не получат.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А той е бил и заместник-министър.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: А Вие, колега, сте били и заместник-министър и явно сте много на „ти” с тази материя.
Понеже сте направили няколко предложения по различни параграфи, а ги представихте общо с нищо конкретно. Аз ще насоча вниманието си по няколко Ваши предложения, които сте направили, които ние не искаме да подкрепим.
Първо, по § 1 сте направили промяна в текста на новия § 15. Ще го прочета, защото и колегите трябва да разберат за какво става въпрос:
„1. В ал. 1 изразът „получените от тях доставки на стоки или услуги се заменя с израза „получени и платени от тях услуги и строително-монтажни работи”, а думата „включително” и запетаята пред нея отпада.”
Колега, искам да Ви обясня. Ако отворите Закона за ДДС, прочетете си чл. 68 и чл. 69 от Глава седма „Данъчен кредит и право на приспадането на данъчен кредит”. Никъде там не фигурира плащането като основание да не се приспада данъчен кредит. Самият дух на Закона за ДДС е различен, така че Вашите предложения в тази посока са общо взето нелогични. Или може би искате да промените този член, защото промените Ви са в друга посока.
Това Ваше предложение аз мога да го мотивирам така: „Доставките на стоки и услуги за изграждането на ВиК-системи и съоръжения обхващат и разходите за строително-монтажни работи”.
По отношение на предложението услугите да са платени, погледнете тези членове в Закона за ДДС, казах Ви, че няма такова изискване – нито стоките, нито услугите да бъдат платени, за да може да се ползва данъчен кредит. Достатъчно е данъкът да бъде начислен. Това е основанието. Приемането на такова предложение излиза, както Ви обясних, извън принципите на Закона за ДДС.
Приемането на второто предложение, а именно думата „включително” да отпадне би ограничило прилагането на разпоредбата единствено по проекти, дофинансирани от Оперативна програма „Околна среда” (2007 – 2013 г.), а в случая имаме финансиране от общините на техни собствени средства. Затова аз не виждам Вашето предложение да бъде подкрепено.
Понеже се сещам, че говорихте за годишни декларации, за справка-декларация по ДДС – като си подадат във всеки месец, като променим Закона, да не е 12 месеца, а 7 г., примерно, общините имат основание да си подадат справката-декларация, и да ползват данъчния кредит. Тоест държавата да им го върне. Това няма да стане накуп. Законът за бюджета е нещо съвсем различно, но ефектът е 150 милиона. Вие бяхте на Комисията, слушахте всичко това и всички тези неща, както и аз съм ги слушал. Така че това, което говорите какво ще се случи, Вие направете сметка колко до момента водни цикли са изпълнени. Можете да вземете информация от две министерства, за да разберете колко е ДДС върху тези проекти до момента, които са изпълнени. Защото за тези, които действат, за тях няма проблем.
По отношение на другите Ваши предложения:
„3. В ал. 3, т. 2 отпада, а текстът на т. 1 продължава...”.
Това е по § 1 в текста на новия § 15.
Предложението не е подкрепено от нас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявам се, времето изтече, но ще взема отношение по следващите – дано направите някое изказване, за да развия моите мотиви по Вашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
Дадоха Ви възможност да довършите, господин Николов – ще имате право на дуплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, принципно сте прав по отношение тълкуването на ДДС, но забравяте една малка лаическа подробност. Този Закон има обратно действие, затова казвам – само за платените от общините суми. Иначе те не би трябвало да са в лошо финансово състояние. Това е логиката на моето предложение, а не за в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Моята реплика е едно напомняне, понеже се говори за обратно действие на Закона. Има закони, които се приемат, заличават последиците, които са настъпили. Тук не искам да четем лекции по право. В конкретния случай става въпрос за заличаване на едни последици от приемането на един закон. Не говорим за обратно действие. А дали последиците са настъпили една, две, три, пет години е съвсем друга тема. Елементарен пример е един закон, когато се декриминализира едно деяние – заличават се последиците и няма обратно действие. Не искам да говоря за амнистия и така нататък. Има закони, при които се заличават последиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов – трета реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Николов, позволете ми донякъде да не се съглася с начина, по който представихте своите аргументи. Колегите в момента казват следното: „Не искаме да помогнем на общините”. Вие не толкова експертно трябваше да обясните, защото няма да го разберат. Обяснете на хората, за да чуят, че те в момента, преди изборите, казват, че не искат да помогнат на общините. Това е важното в този Закон. Всичко останало е въпрос на експертиза, която трябва да бъде казана, доводите трябва да бъдат изложени по време на работата на комисиите. Тук, в залата, когато аргументирате своите предложения, наистина говорете малко и политически. Аз разбирам, че Вие сте добър експерт, но каквото и да кажете тук, те няма да го разберат, защото насоката им е съвсем друга. Те обясняват, че законът е лош. А защо е лош? Защото помагаме на общините. Точка по въпроса!
Идват избори, нека на всички български общини и кметове да им стане ясно за какво говорят тези хора!
И нещо друго много важно! Аз не съм сигурен, че когато тук се изказват мнения, е съгласувано с политическата партия, която представляват преждеговорившите. Когато беше първо четене на Законопроекта, аз станах свидетел как същото мнение беше изразено от тази трибуна и след малко настъпи смут в тази част на залата, започнаха да прехвърчат искри и разправии вътре, така че тук не говорим за някакви позиции, които са съгласувани, което е политика. Просто говорим за едно дребно политиканстване. Затова акцентирайте и в дупликата кажете малко повече за това какво се случва, а не само експертно, защото увисваме иначе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Николов, за да не увиснем, както каза господин Иванов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Колеги, не знам, мисля, че не е логично колегите отляво да не искат да подкрепят българските общини.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това правят!
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да, действията обаче това показват. Затова бих искал да чуя някои техни минали кметове и тяхното мнение по отношение на това – искат ли ДДС да бъде върнато на общините, или не искат да бъде върнато? Това ще се види при гласуването, защото това е най-важното. Ние можем да говорим много работи. Аз мисля, че все пак има колеги отляво, които са трезвомислещи и ще подкрепят Законопроекта.
Искам малко да се върнем пак в експертността. Бяха направени промени в Закона за водите и на общините като собственици на инфраструктура им се дава право вече, като стават собственици на тези инфраструктура, да могат да упражнят правото на данъчен кредит за направените разходи при изграждане на инфраструктурата. Затова правим спешно този Законопроект и искаме по този начин да улесним общините.
По отношение на първата реплика, срокът за упражняване на данъчния кредит по общия ред и за направените от общините след 1 януари 2007 г. разходи по водните проекти е изтекъл. Няма защо да мислим какво друго да правим. Единственото, което можем да направим, е да променим срока. Въвеждаме нови срокове и по този начин ще дадем право на общините да им бъде възстановено ДДС, като възстановяването на ДДС-то на общините за един 7-годишен период ще окаже ефект на бюджетните приходи. Поради това е предложено поетапно упражняване правото на данъчен кредит в рамките на две финансови години – 2015-а и 2016 г., в зависимост от периода, през който са получени доставките и за което се предоставя новия срок за упражняване на данъчен кредит. С това отговарям на въпроса на колегата за бюджета – дали ще настъпят някакви промени или затруднения за бюджета, или приетия Закон за бюджета от Народното събрание. Така че, колега, не се притеснявайте – няма да бъдат в такъв размер. Но ако мислите наистина за българските общини, защото знаете какво е тяхното състояние, подкрепете го. Добър или лош, този Законопроект или Закон – защото мисля, че е въпрос на някакво време да го приемем, ще помогне на общините и обратният ефект при получаването на данъчния кредит ще донесе приноси в бюджета. Всички знаете това нещо.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Нека не злоупотребяваме с това кой подкрепя, кой не подкрепя и кой иска. Разбира се, че всички искаме това толкова дългоочаквано решение на проблема от общините да бъде решен.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ето!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На заседание на Комисията по бюджет и финанси Законопроектът на първо четене беше приет. На второ четене правим предложения, които смятаме, че са важни. Благодаря на колегата Николов, че се опитва да ги мотивира.
Аз ще кажа нашите мотиви.
Първо, по отношение на изискването да бъдат платени доставките. Да, колега, прав сте – Законът за ДДС не поставя такова изискване, за да има право на данъчен кредит. Но с този Законопроект правим изключение – променяме срока, в който може да бъде ползван данъчният кредит, от 12 месеца на един доста по-голям период. Така че няма проблем със Законопроекта да променим и това изискване по отношение на данъчния кредит.
Защо изискваме да бъдат платени доставките? Колеги, става въпрос за доставки, които са от началото на 2007 г. Много вероятно е голяма част от тях да не са разплатени, тъй като данъчният кредит по едни или други причини не е бил признат и не е ползван от общините. Ако има такива неразплатени доставки, какъв е проблемът, след като помагаме на общините с този Закон, да помогнем и на бизнеса и да задължим общините да се разплатят с българския бизнес? Не виждам нищо лошо в това. Ако са разплатени доставките – окей, няма да има проблем. Това е смисълът в нашето предложение.
По отношение на втората част – в § 1, т. 1, както я изчетохте, в мотивите към Законопроекта Вие казвате, че с него на общините се възстановява правото на данъчен кредит за изпълнени и финансирани по Приоритетна ос 1 проекти. В същото време в Закона се дава възможност от 2007 г. да се възстановява данъчен кредит по всички проекти, включително и за тези по Приоритетна ос 1. Тук ще бъдат включени различни проекти, на които правото на данъчен кредит е било отказвано на различно основание. Ще се създаде хаос, това ще се отрази в работата на администрацията. Да, в Бюджетна комисия присъстваха представители на НАП, но това са хора, които са откъснати от оперативната дейност долу, и смятайте, че това наистина ще създаде огромни проблеми – при едни това ще бъде признато, при други ще бъде скрито, при трети ще влезе в дълги административни процедури.
И още нещо, на много малка част от общините са извършвани данъчни ревизии и това ще създаде проблем на общините. Гарантирам Ви го, тъй като при всички случаи ще изисква и такива ревизии в самите тях.
По т. 2 предлагаме срокът да бъде променен от 1 януари
2016 г. на 1 септември 2015 г. Мотивирахме това да стане по-рано за общините – да могат да ползват този данъчен кредит, това показва нашата грижа към общините и желанието ни този данъчен кредит да бъде възстановяван възможно по-бързо. Комисията не го прие, тъй като не прие като цяло нашите предложения, направени в § 1.
По отношение на обратното действие и на влезлите в сила вече административни актове, аз също смятам, че това ще създаде напрежение и дискомфорт в системата – при произнесени решения и дела по тях ще бъде ползвано правото на данъчен кредит и това ще изкуши общините да се опитат да попълнят местните си бюджети със средства от възстановяване на данъчен кредит и ще създаде проблем на системата. Но това е Ваше решение, Вие го гласувате. Ние сме длъжни да кажем това, което ни притеснява, затова го казваме и няма как да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моля да допуснете до гласуване процедурата за допуск в пленарната зала на госпожа Яна Георгиева – директор на Дирекция „Оперативната програма „Околна среда” от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът е тук, въпросната госпожа какво ще ни каже повече от министъра?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тъй като тя все пак е пряко ангажирана със самата оперативна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 95 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госта.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Чавдар Георгиев, Георги Търновалийски, Кристиан Вигенин, Таско Ерменков, Георги Гьоков и Филип Попов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията, а именно § 1 по вносител да се раздели на параграфи с номера от § 2 до § 7 включително, като преди § 3 се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласуваме предложението по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 2 има предложение от народните представители Димитър Главчев и Менда Стоянова: Параграф 2 да стане § 8 и да се измени така.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като приложението е създадено на систематичното му място след § 9.
Комисията предлага § 2 по вносител да бъде отхвърлен, тъй като приложението е създадено на систематичното му място след § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво ни предлага сега Комисията?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да отхвърлим § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това ще стигнем до § 9 с новото предложение.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 2 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Димитър Главчев, Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нови параграфи.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 8 и 9 със следната редакция:
„§ 8. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. .....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12а:
а) в ал. 2, т. 8 накрая се добавя „включително като иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги”;
б) в ал. 4 думите „и на чл. 41, ал. 1, т. 1 – 3, 5 и 6, ал. 2, т. 1 – 5 и алинеи 3 – 6” се заменят с „чл. 41, ал. 1, т. 1 – 3, 5 и 6, ал. 2, т. 1 – 5 и алинеи 3 – 6, чл. 57, чл. 59, ал. 7 и чл. 60, ал. 4”.
2. В чл. 57 се създава ал. 6:
„(6) По дело, което се води за събиране на вземания на банката, по исковете по ал. 3, както и по производството по ал. 5, държавна такса не се събира предварително.”
3. В чл. 59 се създава ал. 7:
„(7) По исковете по ал. 3 и 5 не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността”.
4. В чл. 62 ал. 2 се изменя такса:
„(2) Исковете по ал. 1 се предявяват пред съда по несъстоятелността и по тях не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна”.
5. В чл. 72, ал.2 изречение първо накрая се добавя „или в Българската народна банка”.
§ 9. Параграф 8 влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ето още едно доказателство, че в момента приемаме един извънреден закон. Кога на първо четене обсъждахме промените в Закона за банковата несъстоятелност?! Какво общо имат тези промени в този Закон с промените в Закона за ДДС, чиито цели досега Вие обяснявахте?! Това е абсолютно недопустимо и в нарушение на нашия Правилник! Затова тези текстове не трябва да се допускат до гласуване.
Ако се допуснат до гласуване, ние ще бъдем абсолютно против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите процедурно предложение да не го допускам до гласуване? (Реплика от народния представител Чавдар Георгиев встрани от микрофоните.)
Няма направено състоятелно процедурно предложение с оглед на нашите правила по Правилника.
Има ли реплики към това изказване? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 8 и 9 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията предлага да се създаде Приложение към § 3, ал. 1 със съответното съдържание, което е в доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на Приложение към § 3, ал. 1 в графичен и текстови вариант по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 11, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2014 Г.
С доклада ще ни запознае председателят на Комисията по отбрана господин Михов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да предложа Доклада, предлагам процедура: да бъдат поканени в залата заместник-министърът на отбраната господин Кюмюрджиев и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме процедура за достъп до залата.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте с доклада, господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„ДОКЛАД
за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2014 г., внесен от Министерския съвет на 30 март 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 2 април 2015 г., Комисията по отбрана обсъди изпратения в Народното събрание и одобрен с Решение № 209 от 27 март 2015 г. на Министерския съвет Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2014 г.
В решението си Министерският съвет предлага на Народното събрание в съответствие с приложения Проект за решение и мотиви към него да разгледа и приеме Доклада.
На заседанието присъстваха 18 народни представители. Участие в работата на Комисията взеха министърът на отбраната Николай Ненчев с представители на дирекции от Министерството на отбраната и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов.
От името на вносителя кратко експозе беше направено от Министъра на отбраната.
Докладът е подготвен на основание чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и съгласно мотивите към предложението на Министерския съвет, той представя пред Народното събрание и обществото обективна картина за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на страната. Разработен подробно, докладът засяга повечето аспекти на управленческата, командно-организаторската и международно-съюзническа дейност на Министерството на отбраната и Българската армия. Той е отражение на реалното състояние на отбранителните способности на държавата в условията на все по-неустойчива и непредсказуема военнополитическа среда в регионален и трансконтинентален план.
Градивното в доклада е критичният и самокритичен поглед към вътрешните управленски подходи и изпълнението на приоритетите на отбранителната политика. Особено внимание е отделено на политиката на прозрачност, отчетност, ефективно управление и на борбата с корупционните практики. В доклада подробно е разработена частта по състоянието на ресурсното осигуряване на Въоръжените сили. Заявено е, че Република България и въоръжените й сили са изправени пред предизвикателството поради недостатъчно осигуряване да търсят нови пътища за изпълнение на възложените им мисии и задачи. Намирането на оптимален баланс между планираните способности и наличните ресурси доминира в изготвянето на бюджета на Министерството на отбраната, който в доклада се определя като крайно недостатъчен.
Изнесените подробни сравнителни данни за периода 2007-2014 г. показват, че разходите за отбрана в процентно отношение към брутния вътрешен продукт са намалели от 2,3% до 1,34%, с което страната ни попада, заедно с други съюзни страни в „златната среда”. В абсолютни стойности обаче разходите за отбрана са само 117 лв. или 60 евра годишно на глава от населението, което е пет и повече пъти по-малко от средните стойности измежду съюзниците ни от Алианса.
Ниските абсолютни стойности на военния бюджет не позволиха отделянето през 2014 г. на по-високи от 1,38% от него за модернизация и превъоръжаване, което забавя процесите на достигане на планираните способности за отбрана.
В доклада подробно са описани основните дейности по трите мисии на Въоръжените сили и степента на изпълнение на десетте основни програми със съпътстващите ги проблеми. Направен е анализ на подготовката на трите вида Въоръжени сили, на основата на изпълнените 236 национални и 71 международни учения от различен мащаб.
Успешно са сертифицирани от органите на НАТО две батальонни бойни групи, а 26 формирования от декларираните сили са изпълнили критериите по „Цели на способности” на НАТО. В мотивите на Министерския съвет към предложения Проект за решение на Народното събрание справедливо е посочено, че тяхното сертифициране е извършено с редица условности и ограничения в оперативната им съвместимост и готовност за бойно използване.
В изпълнение на мисията на Въоръжените сили „Подкрепа на международния мир и сигурност” през 2014 г. Българската армия е участвала в 12 операции по поддържане на мира зад граница с 1043 офицери, сержанти, войници и цивилни служители.
Значителен е приносът на 95 формирования на Българската армия поддържали постоянна готовност и провели 167 оперативно-тактически акции по спасяване и евакуация на хора и материални ценности при наводнения в страната, гасене на пожари, обезвреждане на боеприпаси, прочистване на терени и медицинска евакуация. В посочените дейности са участвали 1771 военнослужещи и 443 единици военна техника. Оказана е и значителна помощ на държавните органи за овладяване на засиления миграционен трафик и натиск.
В доклада анализът на Въоръжените сили и техниката, инвестиционните проекти, утилизацията на излишните боеприпаси, окомплектоването с личен състав, военно-образователната система, бойното и логистично осигуряване оптимистично се обвързва с предстоящото представяне на нова Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. и нов План за развитие на Въоръжените сили. Значително място е отделено на предприетите стъпки за усъвършенстване на отбранителния мениджмънт, като се акцентира на въведеното проектно планиране и управление.
Докладът завършва с девет водещи приоритета, за изпълнението на които са съсредоточени усилията на ръководството на Министерството на отбраната през 2015 г., в пълно съответствие със заложените приоритети от сектор „Отбрана” на управленската програма на Правителството.
В обсъждането на така представения доклад взеха участие народните представители Валентин Радев, Пламен Манушев, Корман Исмаилов, Милен Михов, Ангел Найденов, Нено Влайков и председателят на Комисията.
Свое мнение в обсъждането изрази и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов.
Народните представители се обединиха около тезата, че Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2014 г. е добре структуриран и заедно с това обезпокоителен и политически предизвикателен. Отразява реалното състояние на отбраната и Въоръжените сили, което според част от членовете на Комисията следва да доведе до актуализация на бюджета за отбрана, срочна модернизация и превъоръжаване на основните родове войски от трите вида Въоръжени сили.
На проведеното след обсъждането гласуване участваха 18 народни представители. С 16 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се” Комисията по отбрана при 43-то обикновено народно събрание прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2014 г., внесен в Народното събрание на 30 март 2015 г. от Министерския съвет.” Докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михов.
Откривам дебатите по предложения Ви за обсъждане доклад.
Има ли желание за изказване?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, господин Генерал! Започвам и аз с констатацията, че според мен това е един обективен доклад, даващ реалистична картина, достатъчно аргументиран. Изведени са проблеми – да подчертая, основните проблеми, защото по принцип могат да се посочат още много и достатъчно съществени.
Трябва да призная, разбира се, и професионализма на експертите от специализираните дирекции на Министерството, които са работили по този доклад, включително и по направленията, очертаващи бъдещите усилия.
Докладът, дами и господа народни представители, очертава една много тревожна картина за състоянието на отбранителния сектор – картина, в основата на която стои хроничното недофинансиране. И тук ми се иска в някаква степен колегите от Парламентарната група на ГЕРБ да признаят и своята отговорност за това недофинансиране.
Дами и господа народни представители, през 2009 г. имаме най-значителното намаляване на средствата за отбрана с 40%, като това намаление на средствата е второто по размер в рамките на НАТО след Естония с 42%.
Защо го отбелязвам? Защото, освен че беше проблем за финансирането на отбраната, тези намалени средства в момента са основата, върху която по-нататък се планират всички средства за отбрана в периода от 2009 г. насам.
Говорейки за недофинансиране, всъщност говорим за основната причина, водеща и до един от основните изводи в настоящия Доклад – за „ерозия на отбранителните способности”, и да добавим, следователно до засилваща се несигурност! Това може да се каже и по друг начин – намаляваща защитеност и степен на гарантираност на военната, респективно националната сигурност, на отбраната.
Моля да обърнете внимание, като народни представители от всички парламентарни групи, на тази интерпретация на основния извод в Доклада.
Нека да не се успокояваме с още един от основните изводи, че „Въоръжените сили са в състояние да изпълнят своите отговорности”, обърнете внимание обаче на добавките, „макар и с известни ограничения”! Още по-тревожна добавка е, че „Това се постига с допълнително натоварване и рискове за живота и здравето на личния състав”!
Какво още означава „ерозия на отбранителните способности”? Означава намаляващи възможности и капацитет на видовете и родовете войски да изпълняват своите задачи и отговорности по суша, въздух и вода. Вижте, става дума за постоянно намаляващи възможности на трите вида въоръжени сили, независимо от тези повече от 1 млрд. лв., които са изразходвани след 2004 г. за модернизационни проекти. Всъщност те доказват колко много и колко необходими са средствата за модернизация и превъоръжаване на Българската армия. Нека да бъде ясно, че последните образци въоръжение и бойна техника са приети през 1984 – 1985 г. и както и да се поддържат, те изостават драстично и като концепция, и като способности.
Искам да насоча вниманието Ви към още един извод в края на Доклада – за критичното състояние на въоръжението и бойната техника, които в момента са на въоръжение в Българската армия! Още нещо, недофинансирането означава постоянно отлагане и неизпълнение на целите за способностите на българските въоръжени сили, заложени като част от колективното отбранително планиране в рамките на Алианса. Всеки един може да види констатациите в Доклада, че от 55 цели, заложени за периода 2014 – 2028 г., на стойност малко над 2 млрд. 300 млн. лв., 38 са от предишни години и от предишни пакети!
Как мислим, че гледат на нас нашите партньори и колко струва, образно казано, нашата дума, тоест нашето планиране? Често пъти казваме: „НАТО ще ни пази”, забравяйки, че колективната отбрана е сбор от отбранителните способности на всяка страна член, че всяка една страна също стриктно следи разходите си за отбрана и че другите страни също не горят от желание да имат големи разходи, компенсирайки недостига в бюджета на останалите страни членки, в това число, разбира се, България. При тях също има обществено мнение, съответно има потребности на други бюджетни системи от повече средства.
Впрочем аз съм сред хората, които са убедени, че е абсолютно грешен подходът на противопоставяне на потребностите на различни бюджетни сфери и на социални системи. Не съм чул една държава, колкото и богата да е тя, да каже, че нейните социални системи са задоволени и ще насочва средствата си към отбрана. Тоест ако следваме тази логика, то секторът за сигурност винаги ще бъде някъде в края на редичката и винаги ще има пό неотложни нужди.
Все пак да не забравяме, че рисковете и заплахите не се съобразяват с подобни обстоятелства, а изискванията и очакванията към армията не са редуцирани, не са намалени, включително и в мирно време! Например при стихийни бедствия и природни катаклизми изискваме намеса на специализираните военни формирования с транспортна и инженерна техника, но след това питаме ли се: с какво се възстановява и поддържа техника, доставена през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, и то техника, която има основно предназначение за военно време?!
Дами и господа народни представители, разпределението на средствата във въоръжените сили, в частност в Българската армия, е в съотношение приблизително 75:21:4, където 75% са средствата за заплати и осигуровки, 21% е текущата издръжка, включително ученията и бойната подготовка, и 4% за капиталови разходи. За да има модернизация и превъоръжаване, тези 4% трябва да стигнат минимум 15%! Трябва да бъде ясно, че възможностите за увеличаване на тези средства чрез съкращаване на личен състав и оттам – за пренасочване на средствата от заплати и осигуровки към капиталовите разходи, са изчерпани.
Освен че е най-реформираната структура, Българската армия е стигнала до санитарния минимум като численост, а и каквито и по-нататъшни съкращения да се правят, то икономиите биха били пренебрежимо малки.
Същото се отнася и до приходите от продажба на имоти, съответно имущество на Министерството на отбраната. Илюзия е да се мисли, че в рамките на тези приблизително 1000 имота, от които се охраняват около 420, вярно – при разход около 1 милион на месец за охрана на тези имоти, илюзия е да се мисли, че с тези средства може да бъде създаден някакъв огромен фонд, от който да се финансира Програмата за модернизация на Българската армия! Всъщност продажбите по-скоро биха имали значение за намаляване на разходите по охрана и поддръжка, отколкото като набиране на средства.
За тази Програма, за която говорим, за модернизация на Българската армия са необходими не по-малко от 200 милиона на година до 2028 г. при сегашните, обърнете внимание, 50 милиона!
Отделям толкова внимание на ресурсите, защото всичко останало, дами и господа народни представители, е в зависимост от тях.
Защо и как да коментираме подготовката на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили или на Военноморските сили като брой учения, стрелби, часове нальот, дни на море, като е ясно, че изоставаме от нормативите не заради нежелание на командирите и военнослужещите, а заради недостиг на средства и заради ограничени възможности за използване на техниката, за да не кажа – заради изчерпания ресурс на техниката? Отново Ви връщам към красноречивия извод за критичното състояние на въоръжението и на бойната техника!
Приключвам с позицията, че ще подкрепя, а в тази посока е и позицията на парламентарната група – да подкрепи решението за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2014 г., като от останалите проблеми искам да насоча вниманието Ви само
към два.
Първият – много ми се иска, включително и разбира се, в посоката на бъдещи усилия на Министерството, а и като разбиране на пленарната зала, освен на специализираната Комисия, да имаме яснота кои са зоните на специализация на Българската армия в рамките на НАТО и съответно на специфичния принос на България към европейската отбрана.
Нека да дам за пример неголемите страни. Ясно е, когато говорим за способностите на Съединените американски щати, че те изпреварват европейските партньори с повече от 20 години в различните направления, притежават способности, които част от страните не притежават. Всъщност, седем са зоните на критичен недостиг на способности в рамките на Алианса. Разбира се, за съжаление, България не е в състояние, не притежава капацитет да компенсира подобен недостиг.
Няма да дам за пример и големите европейски държави. Но, вижте, когато говорим за Естония – голямата част от военните специалисти, например разбират нейния принос и съответно специализация като държава, която има способности в рамките на киберсигурността и киберотбраната, съответно електронните средства. Или когато говорим за Чехия е ясно, че се говори за една държава, която притежава специфичен принос и способности в рамките на ядрената, химическата, биологичната защита.
Иска ми се по същия начин да бъде ясно България в кои области има специализация и същевременно притежава способности на изключително високо ниво. Те могат да бъдат две, три, четири. Това може да бъде военната медицина, може да бъде киберотбраната, може да бъде разузнаването в рамките на многокомпонентното разузнаване – сухопътното разузнаване. Може в някаква степен да бъдат способностите на специалните сили, но да бъде ясно България в какво се специализира.
И още нещо, което може би изглежда не толкова съществено на фона на този дебат за специализацията – средствата, се казва в този доклад, за 2014 г. за началната военна подготовка, която стартира в 2014 г. на студентите във висшите училища, не са достигнали и затова при заявен интерес на близо 900 студенти от 11 висши учебни заведения съответно не са били осигурени възможности за обучение на всички заявили своето желание.
Според мен това трябва да бъде част от вниманието при планирането на средствата, защото това е една възможност за придобиване на специфични познания, умения за хора, които, така или иначе, не попадат в рамките на военната подготовка поради професионалния статус на българските военнослужещи, но възможност да придобият определени познания, включително и като част от обучението по патриотизъм, родолюбие, умение за оцеляване в кризисни ситуации и, разбира се, познанията по отношение на Въоръжените сили и на основното стрелково оръжие, което е на въоръжение в Българската армия. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ангел Найденов. Извинявам се, че сгреших името Ви. Приемете това като грешка на езика.
Реплика.
Заповядайте за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, ще взема отношение по една определена част от Вашето експозе, в която споменахте разходите за отбрана за 2009 г.
Да, в 2009 г. бяха съкратени, но нека не забравяме, че
2009 г. беше разгърната най-голямата финансова криза в света през последните 70 години. Това няма как да не се отрази и на разходите за отбрана. Все пак в този период цели държави фалираха и трябваше да се вземат мерки.
Също така много средства се изразходваха за модернизация – над милиард и шестстотин и четиридесет милиона, но въпросът е за какво отидоха и какви способности реално се постигнаха.
От 2009 г. до 2013 г. ние заварихме над 600 милиона неосигурени, но поети финансови задължения за модернизация, което правителството на ГЕРБ – първото, в най-голямата финансова криза успя да заплати, така че в 2013 г. Министерството на отбраната да няма задължения по основните си сметки.
Също така в 2014 г. бюджетът за отбрана беше вече на 1,42% от брутния вътрешен продукт, тоест се забеляза едно изграждане, излизане от процеса на криза в разходите.
Въпросът е да поддържаме наистина нивото, което е необходимо за разходи за отбрана и тук искам и аз да отбележа, че много правилно отбелязахте, че трябва да се отделя много повече внимание на разходите за военно обучение, и то за военно обучение на студенти, доброволното военно обучение, тъй като и състава на хората, които са преминавали през годините военно обучение, много по-големи са възможностите за развитие на бъдещи кадри чрез студентските програми, отколкото, поради простата причина, че населението, малко или много застарява – тези, които са придобили някакво военно обучение, и затова трябва наистина това да бъде фокус и за тази година и занапред да се развива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Гаджев, аз отбелязах това намаление и не съм очаквал и не търся обяснение в рамките на световната финансова криза, но е факт, че ние присъстваме, включително във всички оценки и анализи, които се правят от нашите партньори в Алианса именно с това намаление. Ако обърнете внимание на всички таблици, справки, графици се вижда това драстично намаление. Неслучайно споменавам, ние сме втори по размера на намалението на средствата за отбраната след Естония.
По-тревожното е, че тази намалена основа служи за планиране на средствата от 2009 г. насам и ние, както виждате, не можем да стигнем процента от брутния вътрешен продукт, който сме имали в 2009 г.
Шеста година се планират средства, доколкото разбирам, независимо от проведения Консултативен съвет по национална сигурност, отново бюджетната прогноза, която се дава от Министерството на финансите залага не 1,35, колкото е бил поетият ангажимент или съответно каквито са били препоръките на Консултативния съвет, а отново се движи в рамките на 1,1. Това е големият проблем.
На тази основа ние не можем да осигурим необходимите средства за реализация на Програмата за модернизация и съответно развитието на отбранителните способности, които са необходими на българските Въоръжени сили и на България. Нека да бъде ясно – казвам го с цялата тревога, която носи една подобна констатация.
Петдесет милиона лева, 4% средства за капиталови разходи в Министерството на отбраната не позволяват да се реализира необходимата модернизационна програма. Това са средства, които в никакъв случай не позволяват да се стартира който и да е от проектите, определени в рамките на тези девет приоритетни проекта, които трябва да бъдат реализирани в периода до 2024 г.
Що се отнася до това какво е купено с тези повече от 1 млрд. лв., няма как да Ви отговоря. Неслучайно споменавам – те са от 2004 г. Това са основно транспортни средства, хеликоптерите „Кугър”, „Пантер” в някаква степен за военноморските сили, спартаните и, разбира се, повече от 200 бронирани автомобила за нуждите на Сухопътните войски. Това също създава някакви отбранителни способности. Друг е въпросът каква е била преценката, каква е военната експертиза, за да се насочат вниманието и реализацията на проектите към този тип платформи или съответна техника.
Що се отнася до необезпечените средства (председателят дава сигнал за изтичане на времето)…
Приключвам, господин Председател.
Вижте, ако се стартира сега проект за закупуване на нов многоцелеви самолет, нали е ясно, че няма как да бъдат извадени сега, в момента 1 млрд. лв. и да бъде платени? Те ще бъдат плащани през годините, тоест един такъв проект ще ангажира повече от един мандат, това са минимум три мандата, следователно и следващи правителства винаги ще имат основанието да казват: „Вие ни завещахте дългове, неосигурени средства”, защото тези средства няма да седят някъде в касетка в някоя банка, те ще бъдат средства от бюджета, които ще се планират в рамките на минимум десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Найденов.
За изказване – господин Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господин Заместник-началник на отбраната! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Уважаеми колеги, ние ще го подкрепим с болка и с тягостното чувство, че подкрепяйки го, сме наясно с реалното състояние на отбранителния сектор. В това отношение категорично трябва да кажем, че Докладът е недостатъчно критичен, дори на места нереално оптимистичен, но този подход от гледна точка на експертизата според мен е правилен, защото не е нужно всички да разбират реалното състояние и да се подценяваме незаслужено в системата на колективния отбранителен сектор на НАТО.
Много често, уважаеми колеги, в нашите дебати се цитира, че основната причина за реалното състояние на отбранителния сектор е финансовият ресурс. Това изобщо не е вярно. Това е основна причина, но не е единствената, която всъщност доведе до този резултат на отбранителния сектор на България и неговите проблеми – в определени направления да не може да си изпълни евентуално конституционните задължения, които има – да гарантира националната сигурност.
Защото през всичките тези години – аз съм от десет години в парламента, не можахме да постигнем политически консенсус в най-основния елемент от националната сигурност – отбранителния сектор, нито по отношение на приоритетите за модернизацията на армията, нито по отношение на социалния статус на хората, които работят там, и тяхната мотивация, нито по отношение на програмите, целите и така нататък. Всеки, който идваше на власт, уважаеми колеги, тръгва да разработва някаква самостоятелна програма, а както чухме преди малко от бившия министър, особено програмите по модернизацията изискват времеви ресурс, който значително надминава мандатите по Конституция на определените политически субекти, които вземат властта. Така че всъщност категорично днес трябва да кажем, че ако не постигнем консенсус за неотложните мерки, които трябва да се вземат в отбранителния сектор, за програмата, която е представена за постигане на целите на въоръжените сили, за реалните приоритети на модернизацията, ние ще имаме не само проблеми с нашите партньори от НАТО, което е много важен проблем за нас – колективната система за сигурност, но и много сериозен национален проблем по отношение на всички тези програми, закони, които приемаме, свързани с националната сигурност на страната. И това рано или късно, уважаеми колеги, ще ни бъде дадено като оценка от българските избиратели.
В отбранителния сектор и в Доклада имаме три основни елемента, колеги. Едното е техническото обезпечаване и състоянието на техниката; второто е човешкият ресурс, неговото количество и качество като професионализъм, неговата подготовка, и възможности на отбранителната система своевременно да си го осигурява; и третото е организацията, или както съвременно го наричаме мениджмънта на отбранителния сектор, който е свързан и с нашата роля в този аспект, а именно нормативното осигуряване, управление и актуализиране на всички дейности в този сектор, свързани с динамиката на заплахите, които в света са много, много сериозни и вече много различни.
Тук определено, колеги, трябва да кажем, че по отношение на техническото състояние и на обезпечаването с достатъчно техника в много аспекти имаме не нужда от модернизация, а от реанимация по отношение на състоянието на техниката, осигуряването на консумативи за тази техника. Това е на много места – нейното състояние застрашава живота на военнослужещите, които я използват. Смятайте за какво става въпрос! А ние сме граница на Европейския съюз, граница на НАТО тук. Заплахите стават все по-сериозни.
Ние сме в продължаваща зависимост, особено във военновъздушните сили, от страни, които не са членки на НАТО, което е проблем за въоръжените сили на България. Не оспорваме качествата на „Миг”-овете, на тези изтребители, никой не ги оспорва. Но вижте, колеги, възможността да възстановиш един изтребител зависи от други хора, от други технически елементи, не от нас.
И тук към всички бивши министри на отбраната по отношение на военнопромишления комплекс на България и неговото участие в модернизацията на въоръжените сили – пълна трагедия, уважаеми колеги!
Вижте какво става в „Терем” и сега – уволнения и назначаване на хора, които нищо не разбират от това, което трябва да вършат. Заводите са в критично състояние. Финансовият ресурс на „Терем” също е в критично състояние. Къде отидоха офсетните програми, които трябва да дадат възможност на военнопромишления комплекс на България пряко да участва в модернизацията на Българските въоръжени сили?
Трябва да си зададем въпроса тук като народни представители: дали всъщност това дуалистично подчинение – част от военнопромишления комплекс на Министерството на отбраната, част на Министерството на икономиката, каква е ползата и така ли трябва да бъде?! И каква е връзката, каква е синергията примерно между научнотехническия потенциал на Министерството на отбраната – военните училища, които харчат публичен ресурс, и възможностите техният научнотехнически потенциал да се използва в българската икономика? Какъв е ефектът за българската икономика от нашето участие в програмата? По какви критерии правим модернизацията на армията? Купуваме от едно място вертолети – дали те са ни най-нужни? Фрегати от друго място – дали те са ни най-нужни? За какво става въпрос и дали няма някога да постигнем най-после този консенсус? Останахме без изтребители. Знаехме, че ще останем от десет години назад, и нищо не направихме, уважаеми колеги.
От тази гледна точка минавам и на втория елемент. Това е може би елементът, който има най-голямо достойнство – личният състав. Високият професионализъм на българските военни и тяхното мъжество и умение да понасят трудностите може би трябва да получи нашата благодарност като народни представители.
Но, уважаеми колеги, ние сме, мисля, около три хиляди недокомплект. Знаете ли колко офицери изкарват нашите военни училища всяка година? За десет години не можем да попълним този елемент.
И отново си правим експерименти със социалния статус на българските военнослужещи, с хората, лишени от 12 права, които другите български граждани имат по Конституция. Може би ние ще обсъдим, но ще бъдем против евентуален неправилен подход на увеличаване на възрастта за пенсиониране, защото трудностите, при които работят нашите офицери, сержанти и войници, са изключително сериозни.
Уважаеми колеги, много пъти сме го декларирали и сега казваме: за нас е без значение кой управлява страната. Националната сигурност на България е основен приоритет на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Ние ще подкрепим всяка разумна идея, която ще усъвършенства отбранителния сектор. Ето, вчера приемането на подходящите закони беше един от тези елементи. Запазихме служба „Военна информация” в системата на Министерството на отбраната, господин Заместник-министър. Беше много важно това да се случи в Министерството на отбраната.
Уважаеми колеги, трябва да знаем, че бюджетът, който се отделя, е в пряка зависимост от икономиката на страната. Пречейки да се развива икономиката на страната, пречим да бъде достатъчно финансиран отбранителният сектор. Но има и други подходи. Има много пари, които се харчат в Министерството на отбраната за дейности, които не са пряко свързани с отбранителния сектор. Тези наши нови иновативни подходи, на новия тип мениджмънт в системата на отбранителния сектор, да направят така, че с малко увеличаване на количеството финансов ресурс за Министерството на отбраната ние да постигаме максимална ефективност от гледна точка на отбранителните възможности на България. Тези усилия трябва да полагаме постоянно.
Убеден съм, че и правителството, и премиерът, който разбира от национална сигурност, който е един от малкото премиери през този период, разбиращ тази материя, смятам, че ще можем да го убедим, ако имаме правилно конструирани искания, за да можем адекватно, своевременно, постепенно, но неотклонно да направим такъв отбранителния сектор на България, че да си защитаваме достойно въздушното пространство, територията на страната, национална сигурност, и в условията на бедствията и авариите, защото Министерството на отбраната ще се наложи да става полифункционална структура. Това е неминуемо, а и хората, които работят във Въоръжените сили, да работят с желание, чест, достойнство и да се чувстват хора, изпълняващи една от най-важните мисии на българската нация и държава.
Това, което беше казано за младите хора – не можем да въведем наборната военна служба, но можем да направим младите хора отговорни към отбранителния сектор на България, като малко им отворим очите по отношение на компетентност, реалността на заплахите и умение те да се справят с тях в една чисто гражданска ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
За изказване има думата господин Милен Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, ние от Патриотичния фронт ще подкрепим този доклад. Оценяваме го особено високо. Този доклад е честен и бихме казали, че е откровен до степента на възможностите. Затова ние уважаваме и високо ценим Министерството на отбраната и Министерския съвет, че внасят пред Народното събрание такъв документ.
Какво ни казва този доклад? Казва ни няколко много важни неща – че средата, в която България съществува и се развива, е твърде тревожна. Тя е наситена с кризисни моменти в близост до българските граници. Тези кризисни моменти пораждат сериозна заплаха за българската национална сигурност. Тези процеси не са мимолетни, а трайни и имат потенциал за задълбочаване.
Каква е способността на България да гарантира своята национална сигурност? В кратките мотиви към доклада бих си позволил да цитирам три много точни формулировки, които дават отговор на този въпрос: недофинансиране на отбраната, редица ограничения в оперативната съвместимост и готовност за бойно използване, лошо състояние на въоръжението и техниката и изоставане в плановете за модернизация и превъоръжаване.
Нещо много по-любопитно. На страница 57 се споменава, че заявените и сертифицирани части за НАТО и Европейския съюз всъщност са оборудвани с една и съща техника и с едно и също оборудване. Това накратко ни дава сериозния извод, че след 25 години управление системните партии – всички онези, които управляваха страната, доведоха до положението днес да разчитаме за собствената си отбрана и сигурност с най-ценното и най-големия капитал – храбростта, умението, честта на българските войници, офицери и сержанти. И ако не дай Боже бъдем изправени пред изпитание, ние ще трябва да заплащаме скъпо липсата на техника, на въоръжение, на комуникации, с най-ценното, с което разполагаме.
Нас ни смущава и още един много съществен факт, който е показан в този доклад – че България изостава съществено в развитието на своята отбранителна система не само спрямо големите военни сили в Европа, не само спрямо нашите партньори в НАТО и Европейския съюз, но тревожно и съществено изостава спрямо средствата, а следователно и потенциала за отбрана със своите непосредствени съседи. Ние живеем на Балканите, където историята ни е натоварила с много проблеми, с много отношения, които са специфични, неповторими, които не могат да бъдат вкарани в общи европейски или други матрици.
В този доклад ясно се посочва, че близо 10 пъти по-малко отделя България за отбраната и Въоръжените сили спрямо своите съседи и наши партньори в НАТО. Ако България е в групата на държави – членки на Алианса, отделящи под 2% или около 2% от брутния вътрешен продукт, то нашите партньори в НАТО Гърция, Румъния и Турция отделят между 15 и 20% за отбрана. Тази диспропорция, наложена във времето, е нещо, което поражда у нас определени тревоги и необходимостта от бързо, спешно приемане на дългосрочна програма за развитие на българската отбранителна система.
Много тревожно е ясно изразеното заключение в доклада, че се задълбочава ерозията на отбранителната способност на Република България. Това е може би най-дипломатичната формула, която изразява същността и тенденциите за развитието и гарантирането на отбранителните способности на страната.
Подкрепяйки този доклад, ние ще направим първа крачка към формулирането на една дългосрочна програма и политика, надявам се с общото съгласие на всички политически партии в този парламент за развитието на българските отбранителни способности.
Ние от Патриотичния фронт акцентираме на три въпроса.
Първият: за осигуряването на финансовия ресурс за осъществяването на такава програма. Този финансов ресурс трябва да гарантира устойчивост във времето, достатъчност на средствата и трябва да се превърне във фактор не просто на изразходване на средства за закупуване на въоръжение и техника, а за развитие на българския военнопромишлен комплекс и като важен стимул за развитието на българската икономика.
На второ място, ние отново повдигаме въпроса за реформа във Въоръжените сили и за възстановяване на задължителното военно обучение. Трябва ясно да декларираме, че тази идея, която на пръв поглед се свързва с възстановяването на казармата, позната ни от времето на Варшавския договор, е нещо по-различно. Състоянието на резерва, недостигът на офицери, недостигът на кадрови военнослужещи ясно показва необходимостта от осигуряването на бърза подготовка на достатъчно мъже и жени, способни да носят военна служба.
На следващо място, възстановяването на задължителното военно обучение в познатите ни от партньорските държави форми е съобразено с финансовите възможности на страната и това може чрез едни поносими финансови разходи да осигури едно добро развитие на военния потенциал. Фактът, който колегите цитираха, че дори и сега, при първите стъпки в тази посока за доброволно обучение на наши студенти в начално военно обучение има желаещи повече от финансовите възможности на Министерството, показват, че такава идея се подкрепя от българското общество. Наскоро излязлото проучване, че 25% от българите са готови да се сражават за своята родина, ние го възприемаме като едно оптимистично послание, че армията се ползва с авторитет, службата в защита на страната е обществена ценност.
На трето място, ние много внимателно разгледахме частта „Хората в отбраната“ и акцентираме, че тук трябва да бъдат сериозно положени усилия за морално-психологическото и патриотично възпитание и подготовка както във Въоръжените сили, така и на българската младеж. Случаите на непристойно – нека да го наречем по този начин, поведение на кадрови войници в Българската армия поставят въпроса, че възпитанието в духа на традициите на Българската армия, възпитанието в дух на патриотизъм, моралната и психологическа подготовка на войниците и офицерите е въпрос, който се решава във всяка армия, който стои пред всички Въоръжени сили и той трябва да бъде пред нас. Ето защо ние поставяме и въпроса за подобно възпитание и обучение и на младежта както в университетите, така и в българските училища и настояваме и ще отстояваме въвеждането на военно обучение в българското училище при приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.
С тези думи Ви благодаря и още един път декларирам подкрепата на Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики има ли? Няма.
За изказване – господин Тошев. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, господин генерал! Бих искал да започна с едно определение какво точно гледаме в момента. Това е един изключително важен политически акт и искам да благодаря, макар че нямам това право, лично от мое име да благодаря на колегите, които се изказаха преди мен, както и вчера – в по-голямата си част дебатът беше изключително професионален, експертен и със загриженост към проблемите на армията и оттам на цялата ни национална сигурност.
Този доклад, който в момента ще приемем с акт на Народното събрание, е един информационен документ, който има изключително важна роля за формирането на обществото и за създаване на една съпричастност на всеки българин към проблемите, касаещи националната сигурност, армията и Въоръжените сили. Аз искам да призова Събранието за отношение не към доклада, а към проблемите на сигурността ни. Защото докладът е документ, който ние формално под някаква форма ще одобрим, но трябва да разберем какви са от него и да допълним проблемите, начините за тяхното решаване и перспективите към Въоръжените сили. Един формален акт, който е на основание Закона за отбраната и Въоръжените сили, ние трябва да превърнем в разговор и превръщаме в разговор за проблемите на армията. Докладът е заслуга на политическото ръководство, но основно на професионалното и експертното ръководство на Министерството на отбраната, действително експертен и почти липсват политически нюанси в него.
Аз лично мисля, че това е добре не само заради факта, че миналата година – отчетната 2014 г., имаше трима министри на отбраната, но и по принцип така трябва да се подхожда към една партийна и свръхнационална институция, каквито са Въоръжените сили и армията ни. Мисля, че този подход трябва да се запази, както и трябва да се запази отношението на Събранието към акта на Министерството по този начин. Мисля, че въпреки че във всички изказвания досега беше поставен въпросът за финансовия недостиг, това е една тенденция, която не бих искал да разбивам по години и като падеж надолу, но това е една тенденция, която се надявам следващи и по-следващи години да преодолеем и в следващи доклади да не отчитаме критичното състояние на въоръжението и техниката, както и засилващият се важен фактор – човешкият, при решаването на задачите и мисиите на Българската армия.
В доклада беше отчетено, както и в становището на Комисията, което ген. Михов представи тук пред нас, че предстои да гледаме един изключително важен документ, който трябва да продължи, така наречената „Бяла книга”, която изтече в края на миналата година, програмата за развитието на Въоръжените сили до 2020 г. Надявам се в скоро време да бъде представена на нашето внимание една голяма част от проблемите, изводите и начините за тяхното решаване, които са гледани в този доклад за състоянието на отбраната през 2014 г., са заложени и като базови и тези в програмата за 2020 г. на нашето внимание. Но аз мисля, че там вече трябва да кажем тежката си дума като хора, които са загрижени за цялостното състояние на националната сигурност и в частност на Българската армия.
Колеги, много е тежък въпросът, понеже парите са едни. Много е тежък въпросът и тогава, когато настояваме за увеличаване на военния бюджет, защото трябва да решаваме откъде да вземем – социални дейности, здравеопазване, образование. Друго няма, това е. И национална сигурност!
Тук е нашата тежка отговорност. Аз не считам, че някой ни я прехвърля. Напротив, тя е наша основна отговорност и ние трябва да вземем решение как, а вече с доклади като този и с техния анализ и с постановки, които ние извеждаме от тези доклади, ние трябва да търсим решенията за оптимално разходване на тези средства.
Спазвайки действително професионалния тон и добрия привкус на коментарите, аз не искам да се връщам към анализ на закупени въоръжения и техника в миналите 10 години, защото тогава ще се види как може и нерационално да се използват пари дори тогава, когато ги е имало, а сега ги няма.
По отношение на това, което беше казано от моите колеги преди мен, аз бих искал отново да наблегна на една моя отдавнашна теза – когато ние променяме законодателство, отнасящо се до националната сигурност, Въоръжените сили и Българската армия, а вчера започнахме да изграждаме и ново такова, нека внимателно да боравим. Нека да не действаме така, че да клатим системата. Тя действително е устойчива, защото е инерционна. А в скоро време освен законите, които вчера разглеждахме, ще се наложи да гледаме и промени в социалното законодателство, които касаят до голяма степен и военнослужещите се. Там пак трябва да се коментира внимателно, защото има голяма разлика между цивилен и униформен състав. В униформения състав има действително голямо значение какво коментираме и какви закони приемаме – за редници, за сержанти, за офицери и за висши офицери. Не бива всичко да поставяме в една теза, в един параграф.
Ще завърша с една благодарност, която е исторически факт и настояща истина за Българската армия. Защото от 1885 г. насам българските воини – редници, сержанти, офицери и генерали, са показвали, че с недостиг на финанси, с недостиг на въоръжение и техника, могат да побеждават лустросани армии с много пари, с добро въоръжение. Но духът, който и в момента съществува в Българската армия, ние не трябва да допуснем да бъде пречупен. Защото той е огромен, той е мощен, но не е неизчерпаем.
Уважаеми колеги, нека да започнем да мислим, че за да имаме добро образование, за да имаме добро здравеопазване, за да имаме много гъста социална мрежа, ние трябва да имаме държава. Тази държава се крепи основно на Въоръжените сили на Република България и на нейната Българска армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Тошев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Ние, членовете на Комисията, които сме ангажирани с темата, особено и тези, които сме били в Министерството на отбраната или сме висши военнослужещи, сме много изкушени да Ви говорим дълго за отбраната, не само за Доклада за 2014 г. Сигурен съм, че колегите ще се съгласят. Като виждам присъствието в залата – да, то е много важно, но не за всички. Ние си мислим, че е много важно. Неслучайно поставяме акцент и аз забелязвам, че всички се повличаме по това да разширим темата, да не говорим само за Доклада за 2014 г., а въобще за отбраната и за националната сигурност. Като че ли не е имало къде другаде да го говорим, ние сме го говорили дълго в Комисията. Сещаме се тук с колегите, че за 2011-а и за 2012-а, всъщност за 2013 г. доклад в пленарната зала не е влизал. Това може би е едно от обясненията, че сега се впускаме и искаме да Ви занимаваме с тази тема, която според нас е особено важна.
Две изречения ще кажа. Разбира се, аз ще се опитам да говоря за Доклада и леко ще изляза извън него. Докладът наистина е обективен. Трябва да благодарим на професионалното ръководство, че си е свършило работата. Вътре има много данни. За тези, които са изкушени от темата – могат да намерят числа, сравнения, и да си направят съответните изводи.
Заедно с това обаче аз искам да подчертая и нещо, което досега не беше казано – докладът е и противоречив. Даже някои колеги от Комисията по отбраната забелязаха и едва ли не се притесниха толкова, че започнаха да говорят със същия тон. В Доклада много пъти е казано „криза”, „особено тежко състояние” и така нататък. Не искам да ги чета, защото и аз ще се повлека по това да обяснявам колко това не е така всъщност.
А всъщност какво е състоянието на отбраната? То е такова, каквото е на държавата. Ние не можем да избягаме от това. Говорим за 2014 г.
Ако, от една страна, се съгласявам, разбира се, с болката на колегите, които говореха преди това, и бивши заместник-министри на отбраната, и председателят на Комисията, но не мога да се съглася с патоса, с който те споменаваха за състоянието на отбраната. Нека да не забравяме, че досега, ще кажа някои числа, държавата ни е отделяла много пари за отбрана. Аз съм си направил една графика. Това е по доклада и това, което говорихме на Комисията още, съм си нарисувал графика (показва я), тук е много ясно какви пари е плащала държавата от 2000 г. досега. Аз много пъти съм имал възможност да го кажа пред колегите, ще го кажа и от трибуната – за 2000 г. е 2,89% от брутния вътрешен продукт, приемаме, че е 3%, ще го закръгля, за да е по-лесно, сега - за 2014 г. - е 1,35%, или средно 2,1%. Ако, както каза господин Найденов, България през 2009 г. е намалила с 40% парите за отбраната и е гонила някакво ниво, сравнявайки се с някого, визирайки нашето управление – да, но преди това сме плащали и сме една от петте държави, която е плащала толкова много пари 15 години. Това в НАТО го знаят, ние сме го казали където трябва, включително няколко месеца и седмици назад. Така че България е давала пари.
И нещо много важно. Аз затова искам да Ви говоря в момента и цитирам неща, които разбира се не бяха казани от колегите, да не се повтаряме.
Икономиката и парите, които влагаме в отбраната, ли са решаващи? Това, което говорим за малкия бюджет и увеличаване на бюджета, ли е решаващо? Не е така! Ето Ви типичен пример. Не е 1 милиард, тоест 1 милиард е може би от 2004 г., както вече беше споменато, но повече от 2 милиарда са вложени в отбраната и не е довело до такова повишаване на способността на армията, каквато искаме. Това е големият проблем. Тоест ще трябва да си зададем въпроса – ако продължаваме да наливаме пари в системата, това ще подобри ли способността на армията. Оказва се, че не, ако гледаме назад през тези 15 години. Не търся вина никому, не искам да коментирам защо е било така.
Същият случай е през 2014 г. Господин Ангелов сигурно е забравил, но през 2014 г. ние тогава го критикувахме като министър на отбраната, че намалява рамката – тригодишната рамка надолу. „Лошият” Дянков леко я беше повдигнал, тоест три години напред, гледайки в следващите две, бюджетът беше леко нагоре. Тогава е леко надолу. Ние, разбира се, продължихме тази тенденция, за жалост принудени от икономическите обстоятелства с бюджета за 2015 г., но затова имаше причини. А тогава нямаше такива причини и не беше нужно да се създават нови гарнизони и да не се изпълнява План 2014, а трябваше да се повиши рамката. Това беше една забележка към Доклада за 2014 г., към това, което е направено от колегите и те говориха така, с патос, което аз не приемам.
Казах, че Докладът е противоречив и ще Ви дам пример. В него много пъти са споменати думички, които няма да повторя сега. Заедно с това, ако обърнете внимание – тези, които се интересуват, ще Ви прочета числата. Написано е на много места от професионалното ръководство, те са коректни и дават точни числа. Ето, на стр. 19 пише: „Сухопътни войски увеличават военната подготовка със 7,5%”, Военновъздушните сили, за които толкова много говорим, включително и за нови платформи – стр. 22, са увеличили с 42% бойната готовност. Как става така, като уж няма пари, като уж е криза, имаше и други термини, че е критично състоянието? На стр. 26 за Военноморските сили – те пък са изпълнили всичко, тоест и там няма някакви недостатъци. Нальотът в сравнение с периода за 2013 г. е 24% повече, говоря за нальота за самолети. В този смисъл е противоречиво. От една страна, дайте още пари –те, военните, винаги искат, може би това е останало от миналото, без да се съобразяваме с другите системи от държавата. Но ето, затова Ви казвам, че е противоречиво.
Изводът накрая, който прочете господин Найденов, аз няма да Ви го чета, но краткото беше, че българските Въоръжени сили са в състояние да изпълнят възложените им мисии. След като изводът е такъв, защо повече от 50 страници ни е обяснявано в доклада колко е критично състоянието, колко тежко е положението и така нататък?
Накрая искам да завърша с нещо, което смятам, че е разковничето. Аз го казах, сега само ще го подчертая.
Спомням си, че през 1992-а и 1996 г. Бил Клинтън два пъти спечели изборите с едно невероятно изречение: „Икономиката, глупако, икономиката!” Върху това трябва да се съсредоточим. Въоръжените сили не са изключение, те не са система, която е самостоятелна от другите.
Сигурен съм, че ако тук имаха право съгласно чл. 23 ли беше от Закона за отбраната и въоръжените сили, да не го търся, министърът е задължен до края на месец март да внася такъв Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, ако примерно министърът на образованието беше задължен по техен закон да внесе Доклад за състоянието на образованието, или министърът на здравеопазването – Доклад за здравеопазването, ами, те щяха да напишат подобен доклад. И какво правим тогава?!
Стигаме до една много важна категория, където вероятно трябва да търсим истината, мярата. Това, което искаме в отбраната, сравнено с другите системи в държавата, дали е повече или по-малко? И тези 40%, за които се говори, че сме намалили бюджета през 2000-та, 2004 г. – по времето на управлението на финансовия министър Дянков, може би там някъде трябва да сме. Кой казва, че парите за армията са малко, а парите за образованието или в здравеопазването са достатъчни?!
Аз съм последният човек, който ще Ви каже, че пари за отбраната не трябва да се дават. Дори ще кажа още едно число. Сравнени с Европа инвестициите са от пет пъти, с Австрия са до седем пъти по-малко на глава военнослужещ. Да, там именно трябва да се дадат пари. През 2015 г. в бюджета са дадени пари точно в тази посока. И Министерството на финансите е видяло това, не Министерството на отбраната. И казва: ето Ви едни 4 млн. лв. отгоре за инвестиции. За първи път достигаме 6% за инвестиции, макар че границата, която гоним, е 15%, или за НАТО – 20%. Говоря за филийката или парчето от таблограмата, което трябва да гоним за инвестиции. Ето я посоката.
Икономиката обаче е разковничето. Когато икономиката работи добре в държавата, тогава ще има повече пари за армията. Ние не трябва да бъдем максималисти и да искаме нещо повече от това, което се полага, а да гоним тази мяра.
Според мен – завършвам с това – професионалното ръководство си е свършило добре работата, въпреки страшните думи, които са написани. Май тези думи са написани от политиците, а те не са намерили възможността и начина да го обяснят и да го напишат добре вътре. Да кажат: „Да, такова е състоянието и в момента можем да направим това и да дадем такива пари.” А не да има такъв стряскащ доклад в началото, а в края да се каже: „Да, можем да изпълняваме. Суверенитетът и националната сигурност не са под въпрос. Можем да си изпълняваме задачите.”
В такъв смисъл – казах, докладът е обективен, но е противоречив. Може би изводът е верен и всички ние трябва да направим необходимото за „Икономиката, глупако!”, а не само да търсим дивиденти за Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Радев.
Има ли реплики?
Господин Найденов – за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Радев, разбирам желанието Ви да намерите баланса между критичност и съответно желанието за не толкова смущаващи констатации по отношение на отбраната и отбранителната способност.
Няма да се съглася обаче, че единствено заради внушението на политиците изводите по отношение на състоянието на техниката или ерозията на отбранителните способности е на нивото, представено в този доклад.
Вижте, през 2013 – 2014 г. представих данни, които почиваха на основата на доклад на тогавашния началник на отбраната. Той беше направил анализ на състоянието на техниката. Не виждам нищо по-тревожно от това, което беше изразено и не се е променило съществено за времето след 2013 г., месец юни, когато е представен този доклад.
Става дума за констатации, че само 22% от летателната техника е изправна. Става дума и за следното. Като изключите част от самолетите МИГ-29, транспортните хеликоптери, разбира се, изключвам кугарите и спартаните, всичко останало беше на земята: пилатусите, Ел, хеликоптерите МИГ-24, всичко!
Около 40% от състоянието на бойната техника беше в техническа изправност и годност. Толкова е и процентът на изправните кораби. Следователно тук въпросът не е до желанието да се прикрие истината, а е резултат тъкмо на недостига на средства. Това не е поради нежелание на военното командване или на военнослужещите в родовете и видовете войски да са с изправна техника, а е просто защото не им стигат парите да поддържат техниката.
Как бихте коментирали факта, който беше отбелязан и в изказванията, че при сертифицирането на батальонните бойни групи, за да бъде сертифицирана една част, се вземат назаем. Знаете ли какво се взема назаем? – акумулатори и гуми! Извинявайте, но това е истина, която не бива да бъде скривана! Тя е резултат не от виновно поведение на военнослужещите или командирите, или на ръководството на Министерството, а резултат от недостига на финансови средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Радев?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, аз не използвах думата „ерозия”, избягвах я през цялото време, Вие пак я употребихте. Тя беше за първи път употребена във Вашия доклад. Чак ме е срам да използвам такава терминология. Казах Ви, че според мен и тогава, и сега политиците са я сложили в доклада, както и думата „критично” и така нататък.
Не сте прав, разбира се, не мога да се съглася с Вас. Тогава очаквахме от Вас да увеличите парите за отбраната, но Вие не го направихте.
Съгласен съм за това, което говорехте за гумите, за акумулаторите – всеки един военнослужещ го знае.
Чудех се каква аналогия да Ви дам и се сетих, не знам дали точно тя е правилната. Като говорим за отбраната и за парите за отбраната, Вие в едно семейство трябва да решите примерно дали да сложите СОТ, или да нахраните и да образовате децата си. Трябва да избирате между това. Въпросът е в момента какъв СОТ ни трябва. Може би такъв СОТ ни трябва, за такъв имаме пари, защото трябва да образоваме децата си, да ги нахраним, а за СОТ-а толкова пари отделяме.
Говорейки за парите от отбрана, отново казвам: това е състоянието на икономиката на държавата. А Вие казвате: „Ами, защо не направихте това?” Кое да направим ние? Какво Вие направихте?! Аз Ви казах най-важното нещо и Вие трябва да се съгласите с него: най-важното нещо е рамката, тригодишната рамка да бъде нагоре, а не надолу!
А дали парите са толкова, говорихме просторно, аз също говорих достатъчно. Парите са толкова, колкото са парите в държавата. Ние трябва да намерим мярата. Дълъг е разговорът, не искам да споря сега.
Но Вие отговорете на този въпрос, както аз отговарям на Вас. Рамката е важна и аз страдам, че в момента рамката е надолу. Надявам се обаче да намерим начин тя да се повдигне нагоре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да чуем представител на друга парламентарна група.
За изказване има думата господин Славов.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз също намирам, че докладът е обективен. Наистина на места не е никак приятен, но по-добре да си кажем нещата по начина, по който са, както и да помислим как да се решават проблемите.
Ще започна с нещо, което частично беше засегнато и от колегите от ГЕРБ. За мен и за моите колеги от Реформаторския блок е също толкова важно как се харчат парите, а не само с колко се увеличават или колко пари отделя държавата за въоръжените сили и за Българската армия.
За нас един от важните въпроси е какво се е случвало със сумите, които са заделяни в периода 2003 – 2009 г., включително от бюджетни излишъци, и са давани на българските въоръжени сили – тези 2, 3 и повече процента и какво е направено с тях. Става дума в някои случаи за милиарди лева годишно. Нашата констатация, за съжаление, е, че не е направено достатъчно и средствата не са харчени ефективно. Отделно от това има, ако си спомняте, случаи на откровени злоупотреби – имаше розови BMW та и подобни неща. Действително средствата в много случаи са харчени непрозрачно и неефективно. Според нас това безспорно трябва да се промени.
Друг проблем, който виждаме като основен пред Българската армия и трябва да бъде решен, е остарялото въоръжение. Тук и от ляво чух, мисля и всички колеги го казаха, че в голямата си част то е придобивано през 80-те години на миналия век, колеги. Минали са 30 и повече години откак това въоръжение се използва и голяма част от него е толкова амортизирана, че е по-добре да се помисли за придобиване на ново, отколкото да се наливат пари в нещо, което е буквално пред брак.
Този проблем видяхме особено ярко при Военновъздушните сили. Имаше няколко въпроса към министъра на отбраната и той детайлно обясни колко пари годишно се дават за рехабилитация и ремонти на няколко двигателя на МИГ, които на практика се оказа, че харчат, консумират в огромната си част заделяните за капиталови разходи средства от Министерството на отбраната. Това е просто несериозно и не знам как да го нарека.
За едни обаче ако е несериозно, за други може би е добра сделка, добър монопол, който се използва, защото във въоръжените сили, особено във Военновъздушните сили зависимостта от съветското въоръжение е на 100%. Всички знаем къде се ремонтира то и че не ни се дава възможност то да бъде ремонтирано и поддържано другаде. Най-интересното там е, че цените за ремонт и поддръжка не нарастват с процента на инфлацията или с някакъв икономически оправдан размер, а в някои случаи виждаме, че те растат в пъти, което също не е нормално, съгласете се, дори ми се струва, че е доста подозрително!
Мисля си, че тук можем да помислим за дългосрочна програма, с която да се финансира придобиване. Спомена се за многоцелевия самолет, който да замени тези остарели МиГ-ове и тези пари, които се дават за ремонти, на практика да отидат горе-долу същите суми за придобиване на нов изтребител, който да служи още десетилетие, надявам се добре и успешно, на Българските въоръжени сили.
На още нещо ще се спра – проблемът за финансирането. Не мога да се съглася с някои констатации, които чух отляво, мисля, че и от ДПС го казаха, че това финансиране на практика не може да бъде най-малкото подобрено чрез алтернативни методи. Спомена се така нареченият фонд „Интелигентна отбрана”. За мен поне, и доста колеги от Реформаторския блок споделят това убеждение, това е един от модерните начини да се даде възможност включително армията и сама да си помогне. Всички тези средства, които ежегодно се получават от продажба на свалено въоръжение, от продажба на имоти и така нататък, нека наистина да отидат в този фонд и да се използват само за развитие на отбранителните способности, за развитие на Въоръжените сили. Не част от тях да отиват незнайно къде, потъвайки в държавния бюджет и бидейки харчени за всякакви други неща, а наистина да е ясно какви суми биват събирани по тези начини и на практика те да се използват за дофинансиране, за придобиване на ново въоръжение и така нататък за Българската армия. Това е нещо, което може да се направи.
Още нещо, което може да се направи за финансирането, във връзка и с въпрос, който аз бях поставил към вицепремиера Дончев, е да се помисли по европейски програми за дейности, които не са пряко насочени към отбраната, които са съпътстващи дейности и към които Министерство на отбраната има ангажимента, като започнете от дейностите, свързани с Военно-медицинска академия, с други подобни дейности, наистина да се търси проектно финансиране по линия на европейските фондове. Това също, доколкото разбрах, е възможно и би бил един алтернативен метод за осигуряване на средства, което ще позволи средства от бюджета на Министерство на отбраната да отиват отново за отбранителните ни нужди.
Това, с което ще завърша, е, че едно от важните неща за Реформаторския блок е Програмата за развитие на Въоръжените сили, която предстои скоро да разглеждаме. Наистина считаме, че такъв комплексен подход към Въоръжените сили е много необходим и много правилен. Трябва да се мисли комплексно, трябва да не се мисли на парче за придобиване на едно или друго въоръжение изолирано. Трябва да се мисли в обща система и в контекста на цялостните потребности на Българската армия, на Въоръжените сили и въобще в контекста на нейните задължения, които тя има по Конституция.
Надявам се тази Програма, предполагам по нея също ще стане сериозен дебат, да получи нужната подкрепа и наистина да започне да се работи по този начин в бъдеще. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов има ли? Няма.
Сега ще чуем господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Доста говорихме по този доклад. Знаете, че за отбраната и за състоянието на Въоръжените сили говорим няколко пъти в годината – като приемаме бюджета, ако променяме Закона за отбраната и въоръжените сили и при получаването и обсъждането на Доклада за състоянието на Въоръжените сили.
Аз споделям болката на голяма част от изказалите се за състоянието на Въоръжените сили. Наистина дебатът и това, което говореха повечето от тях, беше за цялостното състояние на отбраната за целия период на прехода и особено за последните 15 години. Тези 15 години колегите казаха колко пари са се изхарчили. Имало е тогава политическо ръководство, което е смятало, че това трябва да се закупи за тези пари. Така са смятали. Аз донякъде разбирам тогавашното управление, че са смятали, че има ниша в НАТО, че няма достатъчно транспортни средства примерно и самолети, и ние по този начин ще можем да участваме в мисиите с тези средства. Имало е може би и друга мисъл, че е по-добре да купим такива транспортни, тоест спомагателни, отколкото бойни, за да участваме в преки бойни действия, защото сме много чувствителни да изпратим нашите бойци в реална бойна обстановка. Това е вярно, но днес обсъждаме Доклада за отбраната и въоръжените сили за 2014 г.
Това, което говорихме, че техниката в 2013 г. е заварена в много лошо състояние, е вярно и обяснение на това има – отново парите не бяха достатъчно и че отново военното ръководство, а и политическото в Министерство на отбраната работи по приоритети и парите се отделяха за това, което трябва да бъде в строя, което трябва да плава.
Аз като командир на Военноморските сили мога да кажа, че почти всички пари отиваха за декларираните сили, за фрегатите и за миночистачите, тъй като те са декларирани за участие в мисии на НАТО и по-голямата част – и за плаване, и за поддържане, отиваха за тях. Подготовката на фрегатата „Дръзки” да отиде при бреговете на Либия отне повече от два милиона. Корабът отиде, 45 дни плава и си изпълни задачите. Затова не бяха ремонтирани беловете, примерно, или някои други.
Взех думата, за да кажа и няколко добри думи за тези, които изпълняват задачите си в Българската армия, за да не се създава впечатлението, че в Българската армия офицерите, старшините, матросите, редниците лежат по цял ден и нищо не правят, тъй като нямат бойни средства, нямат с какво да се занимават. Това категорично не отговаря на истината. И ако внимателно се прочете докладът, ще видите, първо, колко учения са проведени на нашата територия – и международни, и национални учения, в колко мисии са участвали Българските въоръжени сили, мога да ги изброя всички. Там сме напълно равностойни и коректни партньори. Нашите съюзници в НАТО и в операцията ИСАФ в Афганистан оценката на ген. Джон Алън тогава беше: „Господин Президент, зная, че намалявате българските сили според Вашата програма, но моля Ви, дайте повече български войници, защото са невероятни и изпълняват задачите си.” Такива са оценките и за колегите от Военновъздушните сили и от Военноморските сили.
Не мога да не спомена и участието на Българската армия в мисията по защита на населението от бедствия, авария и катастрофи. В най-трудните моменти тя се е намесила.
С всичко това искам да кажа, че Българската армия живее, тя изпълнява задачите си. Офицерите, старшините, матросите и войниците служат, участват в мисии. Постижение за 2014 г. е, че сертифицирахме четвъртата батальонна бойна група. Това, което е записано, че нямала акумулатори и са вземали отнякъде, е най-малкият проблем на Българската армия. Голяма част от тези обществени поръчки за акумулатори и за гуми се водят с години заради обжалването на обществените поръчки. За две години не могат да си купят акумулатори. Повярвайте, че ако се наложи, за един ден ще си намерим акумулатори. Има на територията на България и ако трябва, всички машини ще имат акумулатори и гуми, независимо как. Това не е най-главният проблем и не бива да залитаме в тези дребни неща. Важното е, че сертифицирахме четири батальонни бойни групи. Бойните ни бригади са сто процента окомплектовани с въоръжение, техника и с личен състав. Бригадите ни са от среден тип, напълно окомплектовани. И аз се гордея с тези мъже и жени офицери, тъй като съм ги гледал как действат и в Афганистан, и в Германия как се готвят, и на ученията, и по време на сертифицирането. Така че не е толкова черно. Българската армия живее, съществува, независимо от недостатъчните средства, които са й необходими. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Манушев? Няма.
Колеги, тъй като има две заявки за изказвания, сега ще направим почивка.
Продължаваме в 12,00 ч. с дебатите по Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Преди почивката господин Илиан Тодоров заяви желание за изказване.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги! Трябва да признаем, че, за съжаление, България не разполага с адекватни въоръжени сили, и, за съжаление, днес нямаме армия. Не искам да се връщам толкова назад и да посочвам с пръст виновниците – те са ясни за всички, но нека да видим какво можем да направим за в бъдеще, така че България да има адекватни въоръжени сили.
Като цяло, когато говорим за въоръжение в Българската армия, трябва да кажем, че за всичко са нужни финансови средства – пари. В момента над 90% от бюджета на Министерството на отбраната отива за фонд „Работна заплата”. Тоест за да имаме нужните средства за модернизация, трябва да вземем от бюджета.
Тук обаче идва въпросът: за да модернизираме Българската армия, за сметка на кого ще се случи това? Днес разбрахме, че над 1 млн. 200 хил. българи работят за 340 лв. на месец. Над 700 хил. българи получават пенсия в размер около
200 лв., което е абсолютен геноцид над тях.
Виждаме недостига на финансови средства във всяка една система, във всеки стълб на държавата. Сега трябва да направим равносметката. Да, чуваме от Реформаторския блок, от министъра на отбраната, че трябва да купуваме нови изтребители – трета ръка, американско производство. Добре, но тези милиарди за сметка на кого ще ги вземем, от джоба на кого ще ги вземем, за да ги дадем за изтребители?
В крайна сметка Българската армия и системата за сигурност като цяло са отражение на цялостното състояние в държавата, а състоянието в държавата днес е следното. България е колонизирана държава, която се е отказала от всичките си природни ресурси, от всичките си активи и ги е подарила на безценица в чужди ръце, на чужди компании под фалшивата теза, че държавата била лош собственик. Това е абсолютна измама – можете да си направите проучване, за да видите – в цяла Европа държавата не е лош собственик, дори напротив. Виждаме една Унгария, член на Европейския съюз, член на НАТО – ерепетата там са държавни. Дори една Албания, която беше много зад нас – и там национализираха ерепетата. Да не говорим за злато, за води – всичко онова, което сме раздали на чуждите колонизатори.
Чуваме от Реформаторския блок, че трябвало старото съветско въоръжение да бъде свалено от Българската армия. Добре, задавам въпрос: защо съветското въоръжение не се сваля от армията на Полша, която е член на НАТО, от армията примерно на Унгария, на Словения, на Словакия? Защо не го правят? Разбира се, защото са похарчили стотици милиони и не е нужно сега с лека ръка да се откажат.
Относно състоянието на въоръжените ни сили – тук ще Ви покажа един доклад, който е от 2015 г., за броя на изтребителната авиация в света. Докато към момента България разполага с два изтребителя, държавите от Третия свят разполагат с пò многобройна изтребителна авиация от нас. За какво НАТО говорим?
Давам Ви пример: Бангладеш разполага с 45 изтребителя. Бангладеш! Екваториална Гвинея разполага с 4 – България с 2! Еритрея разполага със 7 изтребителя. Етиопия – с 24. Демократична република Конго – с 6 изтребителя.
България е член на НАТО – разполага с 2! Всеки сам може да си направи извода каква ни е ползата от НАТО. И когато говорим за нуждата от модернизация, за нова техника, която да се вкара на въоръжение в Българската армия, ние от „Атака” задаваме един елементарен въпрос: защо да се харчат 4 – 5 милиарда за старо американско въоръжение, а тези 4 – 5 милиарда не бъдат използвани за възраждане на военнопромишления комплекс в България? Така че държавата, от една страна, да печели от продажбата на оръжие; от друга страна, да се отворят хиляди работни места за безработните български граждани; от трета страна, този военнопромишлен комплекс да снабдява с нужното въоръжение Българската армия!
Ще кажете: „Не можело – държавата била лош собственик.” Не, не е така. Една съседна Румъния мога да Ви дам за пример. В момента съседна Румъния произвежда фрегати, произвежда бойни кораби, самолети, вертолети IAR-330. Една Румъния, в която допреди 20 години хората нямаха какво да ядат, хранеха се с листа (смях от ГЕРБ) – днес те са на светлинни години от нас, съжалявам. Една Румъния днес произвежда основен боен танк! Румъния!
Вземете една Сърбия, която е до нас – Сърбия също има военнопромишлен комплекс. Вземете една Италия, Франция, Финландия, Швеция! Ние толкова ли сме глупави, че да не можем да направим държавен военнопромишлен комплекс, от който да печелим, от който въоръжените ни сили да печелят също, защото ще има въоръжение за тях?! Можем да го направим.
Сега някой може да каже: „Няма специалисти.” Ако няма специалисти и вече са изгонени зад граница, ще си наемем чужди такива – те ще обучат нашите. Много е просто. Много е просто, но аз не мога да разбера каква е тази погрешна теза, че държавата по никакъв начин не трябва да се намесва в икономиката на страната.
Виждате демографската ситуация – перспективите пред България са унищожителни, намаляваме със страшни темпове. На първо място сме по смъртност – на първо или второ място в света. Правили сме клип – по телевизия „Алфа” показахме, че смъртността в България е по-висока от държави дори като Северна Корея, от редица държави от Третия свят.
Тези милиарди, които сте ги приготвили за американско въоръжение, по-добре да отидат за хората, защото в крайна сметка като няма народ, за какво ни е армия, нали?
Като цяло трябва да кажем, че тезата „реформи, реформи, реформи” е празна, куха от съдържание дума. Какво значи „реформа”? „Реформа” значи това, което са направили нашите съседни държави, като Румъния, като Сърбия. Ние нямаме друг изход. Изходът е да върнем обратно в държавни ръце активите, от които страната ни може да печели.
Ще кажете: „Не става – ще оставим на частното предприемачество.” Като искате да оставите всичко на частното предприемачество, да няма държавна собственост, питам: защо България остава единствената държава в целия Европейски съюз, в която има плосък данък и милионерите в страната ни плащат 10% данък, при положение че в една Франция, в една Германия данъците стигат до 40 – 50%?! Ние от „Атака” сме го предложили още в миналото Народно събрание, и в това Народно събрание го предлагаме – да се променят данъците, да станат прогресивни, така че богатите да плащат повече данъци и хазната да се пълни. Тогава ще има и за пенсии, и за въоръжение, ще има за всичко, което е нужно на държавата. Вие не искате. Защо не искате? Може би Ви спонсорират ли, не знам – Вие ще кажете.
Така че когато сега гледаме този Доклад за отбранителните способности, за националната сигурност на България, извинявайте, ние първо нямаме национална сигурност, нямаме отбранителни способности.
Много пъти тук сме говорили какво е днешното състояние на Българската армия: танкове, които нямат снаряди да стрелят; военноморски флот, който няма снаряди да стреля; войници със скъсани кубинки, за съжаление; 2 самолета; липса на противовъздушна отбрана, зенитно-ракетни комплекси.
Навремето имахме сериозно въоръжение, което ни беше подарено от лошия Съветски съюз, което, разбира се, под напъните на НАТО и на Турция Вие унищожихте. Вие го унищожихте.
Това за нас от „Атака” не е нищо повече от национално предателство, защото Вие лишихте страната от нейните реални отбранителни способности.
Днес ми е много странно как хора, които 25 години са участвали в управлението на страната, в управлението на въоръжените ни сили, днес Вие да давате акъли как да ги възродим! Вие ги съсипахте, сега ще ни давате акъл как да ги оправим! Не става, някак си е двулично, грозно. Трябва тотална промяна, но с този икономически модел, в който сте поставили държавата ни, това колониално робство, в което е страната ни, по този начин България няма как да има въоръжени сили. И не само въоръжени сили, България, за съжаление, може да изчезне и като държава след години, благодарение на недалновидната Ви политика, защото Вие просто правите глупост след глупост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, тонът.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Съжалявам, че Ви го казвам, но това е факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Първа реплика?
По начина на водене?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз считам, че за да може един колега да се включи пълноценно в дебата, е хубаво да е дошъл навреме и да е чул целия дебат, а не да идва в последните 20 минути, да влиза с отскок на трибуната и да започва да ни разказва своето виждане за живота и за нещата от живота. Нали?
Темата е много ясна. Говорим тук за неща по отношение на Въоръжените сили, говорим за доклада, който е изслушан. Аз тук чух всичко друго само не и това нещо. Нито е ставало дума за „трета ръка”, „пета ръка” или не знам каква „ръка” за купуване на въоръжение, нито…
Въобще имам чувството, че чух неща, които въобще не са по темата. Това е моята забележка, господин Председател, по начина на водене: просто правете забележка наистина такова нещо да не се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, приемам бележката. Благодаря Ви, господин Славов.
Първа реплика?
Господин Радев, заповядайте. (Народният представител Илиан Тодоров иска думата за лично обяснение. Реплики от ГЕРБ: „Нямаш право! Името ти не беше казано!”)
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Как да нямам право? Какво искаш да кажеш? ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако обичате! Господин Тодоров, моля Ви! (Силен шум и реплики в залата.)
Моля, квесторите!
Господин Тодоров, ако обичате!
Господин Радев – първа реплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Станах само защото за пореден път колегата Тодоров си позволява да говори очевидни неистини и си записах някои числа.
Ще Ви кажа истината. Аз одеве споменах и в моето изказване. Говорейки на трибуната, се опитахме с колегите и взехме думата, след като говориха от други политически сили, единствено за да внесем малко повече яснота по доклада за 2014 г., с никаква друга цел.
Много лесно е да се плъзне по линията на популизма, много лесно е да защитаваме военнослужещите, да обясняваме колко пари трябва да се дадат на армията, пък в случая тази крайност, която я чувам за пореден път от колегата, ме накара да изляза на трибуната.
Не може, колега, да казвате, че нямаме; че имаме два самолета. Ама, какви два самолета?! Ако не знаете числата, ще Ви ги кажа: МиГ-29 – имаме 15. Петнадесет парчета! Съжалявам за жаргона. Петнадесет!
Вертолети „Кугър”, ако друго не знаете, купихме 12 плюс 3, освен това купихме три спартана, освен това има МиГ-21, с които, примерно Румъния прави „Еър полисинг”. И ние можем да го правим, не само с МиГ-29.
Говорите, че другите държави, Румъния давате за пример, произвеждала вертолети, произвеждала фрегати ли, какво казахте? Румъния може да произвежда много работи. Ние не сме по-глупави, както Вие казвате. Напротив, в България аз не знам, винаги съм го издирвал, кой е подписал този договор с Русия, България да я специализира в производството на боеприпаси. Няма по-хубаво нещо. Това е горивото за оръдия, за всичко. Там са парите. Те не са в платформите. Ако това не го знаете, и това да Ви кажа.
Говорите за ВПК (Военнопромишлен комплекс). Нямали сме ВПК. Трябвало…
Как да нямаме ВПК? Във ВПК-то, много пъти Ви го казвам, ако не знаете като член на Комисията, оттам я знам тази информация – Междуведомствената комисия към икономиката – 250 млн. евро е оборотът в 2010-а, 2011-а, 2012 г.
В десятката на света на износители на оръжие сме. И това ли не знаете? В Комисията сте по отбрана. Ами, образовайте се! (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И последното – 36 души военнослужещи на 10 хиляди са средно в Европа. Ние сме с 45, 12 са в Австрия. Ако искате, да Ви кажа, че тя не е член на НАТО. По-добър пример е Унгария – 21 души. Хайде и това ще кажа, колкото и да ми е неприятно, че го казвам. На нас даже военнослужещите ни са повече от много армии в НАТО, а Вие говорите едни неща, числа… Откъде ги вадите тези работи?
Присъствайте по-често в Комисията по отбрана. Последния път Ви нямаше и изглежда това Ви пречи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Радев, благодаря Ви.
Втора реплика? Реплики? Няма.
Право на дуплика, но преди да Ви дам думата, господин Тодоров, искам да Ви предупредя – тонът беше много конструктивен, докато Вие не нахлухте в залата и започвате да не сте в час. Казвам Ви го определено! (Ръкопляскания и провиквания от ГЕРБ.)
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, Вие сте последният човек, който можете да ми давате наклон как да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Много Ви моля! Ще Ви отнема думата!
Първо предупреждение – ще Ви отнема думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: След това…
Така можете да си говорите на друго място, не на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без да ме заплашвате! (Шум и реплики.)
Без да ме заплашвате!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Господин Радев, казвате: „България имала 15 самолета”. Колко от тях летят? Два. Къде са другите? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Радев, моля Ви! Без диалог!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Вашият министър на отбраната – земеделецът господин Ненчев, каза, че руската страна ни искала 80 млн. лв. за ремонта на самолетите МиГ-29. После тези 80 милиона изведнъж станаха 24 милиона. От 24 милиона после нещо стана, че 3 милиона на самолет за двигател са нужни. Аз го призовах той да покаже офертата на руската страна за ремонта на тези мигове. Той отказа да го направи. Защо – не знам. Питайте го.
Когато казвате за вертолетите „Кугър”. Добре де, но те – вертолетите „Кугър”, те нямат никакво въоръжение. Това не е бойна техника. Това е транспортна техника, както всъщност в последните 20 години всички Вие купувахте транспортна техника за милиарди левове. За милиарди левове! Не купувахте бойна техника, която е атакуваща. Купувахте спартани и какво ли още не, защото НАТО имало нужда от това. Тоест, Вие 25 години мислехте от какво има нужда НАТО, а не мислехте от какво има нужда Българската армия.
След това казвате, господин Радев, че Военнопромишленият комплекс в България, той е работел. Ама за кой работи бе, господин Радев? За държавата ли работи или за частника? И хайде да зададем въпроса: пък този частник как е получил този Военнопромишлен комплекс?
Помним тук – реформатори, деформатори, костовци, които разпродадоха държавата за по един долар. Подарихте им Военнопромишления комплекс, който беше изграден от целия народ. Те сега печелят милиарди от този Военнопромишлен комплекс или стотици милиони и плащат на държавата 10%. Добре де, като сте им го подарили, защо да не плащат като в една Франция – 40%? Или като в Германия или като във всички останали държави от Европейския съюз? Защо не искате да го направите?
Казвате ми – армията ни била на много добро ниво като брой, численост. Ама Вие чувате ли се какво говорите бе, господин Радев? Когато в 1919 г. България е принудена да подпише унизителния Ньойски договор броят на въоръжените ни сили, на щиковете ни е от 33 хиляди души. Днес е 25 хиляди. Само това искам да Ви кажа. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Други изказвания има ли? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители – минаваме в режим на гласуване.
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2014 г.”
Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.)
Гласували 106 народни представители: за 98, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Докладът е приет. Честито! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Законопроектът е разпределен – водеща Комисия по икономическа политика и туризъм.
Ако обичате, господин Кънев, да представите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо на основание чл. 46 от Правилника на нашия парламент за допуск в залата, ще помоля Вашето съгласие за Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” в Министерството на икономиката, Цвета Караилиева – главен експерт, и Людмила Теофска – младши експерт, за допуск в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме достъп до залата.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 2.
Моля квесторите да поканят гостите.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 29 април 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: Даниела Везиева – заместник-министър, Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, и членовете Константин Арабаджиев и Константин Райков; представители на социалните партньори, неправителствени организации и граждански сдружения.
Законопроектът бе представен от Даниела Везиева.
Законопроектът цели въвеждане в българското законодателство изискванията на Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителските спорове и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове.
Регламентира се извънсъдебното решаване на потребителските спорове по повод продажба на стоки или предоставяне на услуги от орган за алтернативно решаване на спорове, така нареченият „орган за АРС”. Предвижда се изграждането на платформа за онлайн решаване на спорове (ОРС), която ще предлага единен портал за достъп на потребители и търговци, които искат да решат спора си по извънсъдебен път.
Органите на алтернативно решаване на потребителските спорове могат да бъдат еднолични или колегиални. В зависимост от резултата от процедурата те могат да предлагат решение, което няма задължителен характер; могат да налагат решение, което е задължително за спазване от страните; могат да играят само ролята на посредник в спора, като се помага за събирането на страните в търсене на решение по взаимно съгласие.
Предвижда се споровете да бъдат решавани в срок не по-дълъг от 90 дни от получаване на всички документи и доказателства, а страните не са задължени да ползват адвокат. Предвидено е процедурата за алтернативно решаване на потребителските спорове да е безплатна или с умерени разходи, както и да е лесно достъпна онлайн и офлайн за двете страни по спора.
Разглеждането на споровете е неприсъствено, което ще улесни участието на търговците и потребителите в работата на органите за алтернативно решаване на потребителските спорове и ще насърчи трансграничната онлайн търговия на бизнеса към потребителите.
Участието на страните в процедура за алтернативно решаване на потребителските спорове е доброволно и не ги лишава от възможност да търсят защита по съдебен ред. Предоставя им се разумен срок за размисъл, преди да приемат предложеното решение или споразумение по взаимно съгласие.
Проектът на закон определя министърът на икономиката да изпълнява функциите на компетентен орган и му предоставя правомощията да преценява доколко органите, които желаят да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на потребителските спорове, отговарят на изискванията на Директива 2013/11/ЕС.
Във връзка с въвеждането на мерки по прилагането на Регламент № 524/2013 Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите се определя за контактна точка относно онлайн решаване на потребителските спорове.
Със Законопроекта се доразвива и усъвършенства структурата, обхвата на действие и начинът на работа на помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, за да могат те да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на потребителските спорове. В тази връзка се предвижда създаването и на секторни помирителни комисии. Министърът на икономиката ще определя със заповед седалището и района на действие на общите и секторните помирителни комисии.
Предвидено е задължение за министъра на икономиката за издаване на Правилник за дейността на общите и секторните помирителни комисии и Правилник за дейността на медиаторите.
Разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС трябва да бъдат въведени в националното законодателство не по-късно от 9 юли 2015 г., като разпоредбите на Закона за защита на потребителите, въвеждащи изискванията на Директивата, следва да се прилагат считано от тази дата. Не по-късно от 9 януари 2016 г. министърът на икономиката трябва да нотифицира пред Европейската комисия първия списък на органите за алтернативно решаване на потребителските спорове. Разпоредбите на Регламент № 524/2013 г. по отношение на онлайн решаването на потребителските спорове ще се прилагат от 9 януари 2016 г.
Със заключителните разпоредби се предлагат съответстващи промени в Закона за платежните услуги и платежните системи и в Закона за потребителския кредит.
На зададените от народните представители въпроси относно финансовото обезпечаване на изпълнението на Законопроекта отговориха заместник-министър Даниела Везиева и Димитър Маргаритов.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Заповядайте, господин Янков, за процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с явно станалата практика при обсъждане на важни законопроекти от Народното събрание да присъстват само експерти от изпълнителната власт, правя процедурно предложение да поканите да присъства за следващата точка – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Моля, секретариатът да уведоми съответното министерство.
Кой ще прочете доклада на Правната комисия?
Представител на Правната комисия? Умолявам някой от Правната комисия да...
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: господин Емил Алексиев – началник на отдел ,,Политика за потребителите”, дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Людмила Пеовска – младши експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите”. От Комисията за защита на потребителите: господин Димитър Маргаритов – председател, Константин Райков и Константин Арабаджиев – членове на Комисията.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Емил Алексиев. Законопроектът има за задача да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО и да създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители).
Законопроектът урежда възможността за отнасяне на всички спорове между потребители и търговци до орган за алтернативно решаване на спорове, като поставя конкретни изисквания, регламентира процедурни правила за работа на органа и въвежда принципите за независимост, безпристрастност, експертност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност.
Предвижда се министърът на икономиката да изпълнява функциите на орган, компетентен да извърши преценка доколко органите, които желаят да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на спорове, отговарят на изискванията, посочени в Директива 2013/11/ЕС, и да следи дали тези органи спазват задълженията, предвидени в Регламент № 524/2013 г. за онлайн решаване на спорове.
С предложения Законопроект се доразвива и усъвършенства структурата, обхватът на действия и начинът на работа на помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, за да могат те да бъдат признати като органи за алтернативно решаване на спорове, като се вменява задължението на министъра на икономиката, органите за алтернативно решаване на спорове и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите да публикуват на своите интернет страници списъка на признатите органи за алтернативно решаване на спорове.
Предвидено е създаването на пет секторни помирителни комисии, които ще разглеждат спорове между потребители и търговци в областта на енергетиката, водоснабдителни и канализационни услуги, електронните съобщения и пощенските услуги, транспорта и финансовия сектор.
Със Законопроекта е предвидено министърът на икономиката да определя със заповед седалището и района на действие на общите и секторни помирителни комисии, а председателят на Комисията за защита на потребителите да одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общите и секторните помирителни комисии.
Господин Алексиев обърна внимание, че разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на спорове трябва да бъдат въведени в националното законодателство не по-късно от 9 юли 2015 г., а самите помирителни комисии следва да заработят 6 месеца по-късно, тоест от 9 януари 2016 г.
В обсъждането на Законопроекта участие взеха народните представители Хамид Хамид, Данаил Кирилов, Димитър Лазаров и Емил Димитров.
На поставения от народния представител Хамид Хамид въпрос относно възможността посоченото в § 1 словосъчетание „прекалено отдалечен от дата” да бъде заменено с конкретен срок или да бъде въведена легална дефиниция на този термин, господин Алексиев отговори, че терминът „прекалено отдалечен от дата” е коректен превод на директивата, като в случая тълкуването и оценката му следва да се предостави на съда, защото е трудно да се даде една легална дефиниция, която да е общо универсално приложима за всеки индивидуален случай.
Народният представител Данаил Кирилов постави въпроси относно подхода, който е възприет при уреждането на достъпа до възможността да бъдеш орган за алтернативно решаване на спорове и относно наличието на достатъчно гаранции за конкуренция. На поставените въпроси господин Алексиев и господин Райков отговориха, че Законопроектът е отворен към всеки способ и метод за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, достатъчно е организацията да отговаря на изискванията на Директивата. Посочиха също, че в § 6 относно чл. 181а, ал. 3 от Законопроекта изрично се предвижда възможността орган за алтернативно решаване на спорове да бъдат: физическо лице, юридическо лице, орган на държавна власт или друга публична институция.
В хода на дискусията народният представител Димитър Делчев изрази подкрепата си към Законопроекта и надеждата наистина да бъде приложен в действие в най-кратки срокове.
Господин Маргаритов изрази подкрепата си към предложения Законопроект и готовност Комисията за защита на потребителите да съдейства тези производства да станат наистина припознати и ефективни способи за уреждане на възникнали спорове между потребители и търговци.
След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Адамов.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Доклад няма.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г.
Гласували 79 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, Законът е доста сложен от правна гледна точка. Съгласувано с Правната дирекция на парламента имам молба: на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника да удължим срока с три седмици между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Предложение за удължаване срока с три седмици между първо и второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Вносител е Министерският съвет на 29 април 2015 г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – водеща, и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, от която пак няма доклад.
Моля, господин Караджов, да представите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-34, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 май 2015 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-34, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Антон Гинев.
Господин Гинев отбеляза, че в първата си част предложените изменения и допълнения в Закона за железопътния транспорт са свързани с отразяване на мотивираното становище по процедура за нарушение № 2013/2076 по описа на Европейската комисия във връзка с неправилното транспониране и прилагане на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива 2004/49/ЕО).
Съгласно мотивираното становище на службите на Европейската комисия българското разбиране за железопътно предприятие е прекалено ограничително в сравнение с предвиденото в Директива 2004/49/ЕО и допуска само дружества, притежаващи лицензия, да се определят като железопътно предприятие за целите на развитието и подобряването на безопасността на железопътния транспорт. В тази връзка законопроектът предвижда да се създаде определение за железопътно предприятие, което да съответства на определението по Директива 2004/49/ЕО. Предвижда се възможността извършването на превози да се осъществява както от предприятия, притежаващи лицензия за извършване на такава дейност, така и от такива без лицензия, но които задължително притежават сертификат за безопасност. Втората група предприятия ще имат достъп само до първата гара от железопътната инфраструктура.
На второ място – измененията и допълненията в частта на отразяване на мотивираното становище целят да подобрят текстовете, свързани с независимостта на звеното за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.
На трето място – създаването на нова разпоредба в административнонаказателните разпоредби цели да ангажира отговорността на железопътния превозвач и на управителя на железопътната инфраструктура като юридически лица, отговорни за безопасната експлоатация на железопътната система. Констатацията на службите на Европейската комисия е, че разпоредбите за налагане на административни наказания за момента са насочени към налагане на глоби на лица като влакови машинисти, служители или членове на персонала на железопътното предприятие, или на управителя на железопътната инфраструктура, но не и на юридическите лица.
Господин Гинев изтъкна, че втората група промени са свързани с прецизиране на разпоредби по прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Предвиждат се санкции при нарушаване на разпоредби от Регламент 1371/2007, които не са били включени до момента.
Третата група промени в Закона за железопътния транспорт, както и промяната в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са свързани с намаляване на регулаторната тежест за бизнеса.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-34, внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Караджов.
Дебатът е открит. Моля народни представители, които желаят да участват в него, да заявят това си желание.
Има ли народни представители, които искат да коментират Законопроекта?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо взех, използвайки възможността за процедура, преди предната точка с възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министърът е уведомен, очакваме го всеки момент. Запозната съм с предложението.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Защото при обсъждането на първо четене на тези предложени за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт не виждаме кой от вносителите е готов да защити при евентуални въпроси. Моите въпроси са към изпълнителната власт в лицето на министъра на транспорта.
Да, в мотивите се вижда, че се транспонира европейска директива, че има недостатъци в българското законодателство, които не са синхронизирани с европейското такова. Въпросът ми към изпълнителната власт, към министър Московски, е защо в момента Народното събрание е принудено да прави обсъждания и да разгледа, и да приема промени в Закона, които са кръпка в законодателството на Република България? Кръпка, без да има стратегия за развитие на железопътния транспорт. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по решение на Транспортната комисия на Народното събрание е започнало разработването на стратегия за развитие на железопътния транспорт в Република България и план за оздравяване и развитие на „Холдинг БДЖ” за периода 2015 – 2023 г. А къде е стратегията? Има ли такава, която да може да бъде разгледана от народните представители? Стратегия, която да получи подкрепа от повечето политически партии, представени в Народното събрание, широк консенсус за развитието на железопътния транспорт, стратегия, в която да е направен анализ на жп сектора на страната в контекста на европейската политика за приоритетно развитие на жп транспорта? Дали е направен анализ на транспортния пазар и мястото на железопътните услуги в него? Защото този Законопроект – изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, регламентира и работата на „Товарни превози” в БДЖ.
До този момент е разгледан материал, който е основа за бъдеща стратегия, който може да бъде определен като стратегия, която е рискова за изпълнение, тъй като разработването на документа е предприето като спешна и неотложна мярка в период на финансови ограничения. Очакванията са, че резултати ще има чак към края на периода, и то при условие, ако е възможно реализиране на комплекс от мерки, чието изпълнение в голяма степен е обвързано с държавната политика в сектора.
С тази законодателна промяна очаквам да ми бъде отговорено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията какъв е анализът, при условие че бъде приет този Закон, по отношение на товарите на БДЖ „Товарни превози”? Дали не се отказва възможността „Товарни превози” да имат товари, да имат работа работещите в БДЖ „Товарни превози”? Отпадат ли от ангажимента да бъдат превозвани от БДЖ два милиона товари, при условие че общият обем е малко над 5 милиона на годишна база? Това е близо 40% от превозите, които се извършват в момента от „Товарни превози”. Как ще бъде компенсирано? Какво е виждането на Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията за компенсиране на този недостиг, който ще се получи? Дали сме в хипотеза, че сме принудени – и това е крайният срок, да бъдат приети тези законодателни промени и в същото време как ще осигурим работа на БДЖ „Товарни превози”, без да се налагат съкращения, без да има щета за държавното предприятие? По какъв начин ще развиваме БДЖ като цяло? Обществото е изключително чувствително – припомням на всички колеги, и с това изказване обръщам внимание на изпълнителната власт в лицето на министър Московски, че чувствителността не само на работещите в сектора, но на всички български граждани е изключително обострена!
Така че използвам парламентарната трибуна, за да направя и формално предложение да отложим дебатите по така внесения Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, в тези дебати да има възможност да се включи и министър Московски. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате процедура по начина на водене? А преди това има ли други желаещи да репликират? Няма. Слушаме Ви.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Извинявайте, госпожо Председател, но в момента няма Парламентарен контрол, а разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, който е гласуван единодушно по време на Комисията. Нямаше нищо общо с празнодумието по целия железопътен сектор, за което стана дума.
Има стратегия, която беше разгледана и предстои да бъде представена пред Народното събрание. В момента тя е качена в сайта на Министерството на транспорта за обсъждане в едномесечен срок.
Мисля, че няма нищо общо между разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и общата стратегия.
Тук имаме мотивирано становище по процедура за нарушение № 2030/2076, което е от края на 2013 г., замразено 9 месеца от предходния парламент и не мръдна за решаване между първо и второ четене.
Не виждам защо нещо, което е трябвало да свършим преди една година, да не бъде направено сега? Отделно от това смятам за нормално да бъде разгледана Стратегията за развитието на железопътния транспорт. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение. Той каза, че това е празнодумие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Нямате възможност за лично обяснение.
Само кажете какво предложихте Вие по процедура – какво отлагане?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Искам лично обяснение за това, което каза господин Вълков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, какво предложихте като процедура? Отлагане на какво предложихте?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): След като колега си позволява да говори, че съм използвал празнодумие, имам право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще кажете ли каква е процедурата Ви, която съм длъжна да подложа веднага на гласуване?
Повторете само процедурата. Ще Ви отнема думата, ако злоупотребите с правото си.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Процедурата, която направих: във връзка с важността на железопътния транспорт и предложените промени за изменение и допълнение на Закона, по време на дебатите да присъства министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дебатите да бъдат отложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кое от двете – да присъства, за да отложим дебатите?!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Министърът го няма, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно от двете, господин Янков. Няма как и двете да бъдат.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Госпожо Председател, моля да бъдат отложени дебатите и да се проведат, когато министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъства и вземе участие в дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на основание чл. 52, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията по Законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 12, против 57, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Закривам дебата.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. (Влиза министър Ивайло Московски. Оживление, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Гласували 82 народни представители: за 75, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Министър, че уважихте Народното събрание. (Смях, оживление и ръкопляскания в ГЕРБ.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Това е общ Законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти с вносители: Кристиан Вигенин и група народни представители – първи Законопроект, и два самостоятелни законопроекта на Министерския съвет.
С доклада на Комисията ще ни запознае господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„Доклад относно общ Законопроект на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г., и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр...)”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” и § 2 анблок.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛТИМИР АДАМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 8 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и господин Георги Пеев – генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова.
Законопроектът предвижда правилата за избор на частен партньор, посочени в чл. 57а, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост, да не се прилагат в случаите когато държавни предприятия и търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала участват в търговски дружества, сключват договори за съвместна дейност или участват в граждански дружества, ако това е с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, или за изпълнение на обществена поръчка или друга услуга, доставка или строителство и при участие в дружества, които получават финансиране със средства от Европейския съюз, когато сключването на споразумение е поставено като условие от финансиращата институция.
Целта е да се преодолеят затрудненията, които възникват в практиката по сега действащия правен режим, съгласно който държавните предприятия и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала не участват като равноправни партньори в процедури, в които те се явяват участници в процедурата, съответно изпълнители в резултат на проведената процедура.
В дискусията взеха участие народните представители Петър Славов, Димитър Делчев, Свилен Иванов, Чавдар Георгиев и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията се поставиха въпроси за целта на Законопроекта, сроковете в които трае процедурата за избор на публично-частен партньор и пречките, които досегашният режим създава.
Госпожа Стоянова посочи, че срокът за избор на публично-частен партньор е около два месеца, ако няма обжалване. По повод на споменатите затруднения, тя изтъкна, че към момента процедурата не е съобразена със сроковете за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Адамов.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте, Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ако аз просроча времето с няколко секунди, ще ми бъде спрян микрофонът и така е редно, защото това е в Правилника. Премиерът идва тук и дава отговори на поставени въпроси, защото това е в Правилника. Правилникът е направен в съгласие с Конституцията, за да може да функционира Народното събрание.
Съгласно Конституцията и съгласно този Правилник законодателна инициатива има Министерският съвет, респективно министър-председателят, и всеки един народен представител. Когато някой министър прецени, че трябва да има промяна в закона, той го внася в Министерския съвет, Министерският съвет го гласува, след което с подписа на премиера, в случая господин Борисов, той идва при нас. Член 31, ал. 3 гласи: „При обсъждане на законопроекти и други актове на заседания на комисиите се изслушва вносителят”. Ако е депутат или група депутати, е той. „Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.” Тоест в нарушение на този Правилник, който ние всички сме приели.
Така представеният законопроект, когато е внесен в Комисията, не е присъствал нито министър, нито заместник-министър. Тоест тези хора са игнорирали подписа на своя премиер, те са показали неуважение към него, а от нас се очаква ние да очакваме уважение.
Моля от този момент нататък да се спазва така приетият от нас Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и когато Министерският съвет с подписа на премиера внесе нещо в Народното събрание, председателят на Народното събрание го резолира към комисия, когато той влезе към комисия, имам предвид водещата, за другите не би следвало да се има такава претенция, да бъде така добър да дойде ресорният министър, а ако той е много зает – заместникът му. Ако не могат да дойдат, да се отложи за друго заседание, ние бърза работа нямаме. Но всички законопроекти, които се внасят, да са с дължимото уважение към премиера, който ги е подписал, от неговите министри, от заместник-министрите към министрите и уважение към парламента, за да можем ние да си спазим правилника.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Точно така. Парламент е това!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В тази връзка предлагам този Законопроект да бъде върнат в Комисията, да мине по надлежния ред съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и отсега нататък министрите и техните заместници да бъдат така добри да уважават своя премиер и Правилника на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Няма такава процедура. Още повече че сроковете по същия наш правилник, на който Вие се позовахте с основание, аз заставам зад Вашия апел и го подкрепям изцяло, са изтекли, тъй като законът е внесен на 30 януари 2015 г. Така че, с какъвто доклад ни запознава в момента Правната комисия, по него ще дебатираме.
Заповядайте по начина на водене, защото по друг начин няма как да Ви дам думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Госпожо Председател, сроковете тук са несъотносими. Внасяме Законопроект, който е нищожен, тъй като не е приет по Процедурните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Посочете ми на какво основание в Правилника мога да прочета в момента, че го връщам. Има ли такова основание да се върне законопроект в Комисията? Ако ми посочите основанието, с радост ще го направя.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз посочвам основанието, поради което този Законопроект не може да бъде внесен в залата, тъй като е приет в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нарушен е чл. 31, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И какво следва от това?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Смятам, че е нищожен. Вие преценете. Ако искате отсега нататък, който експерт от което министерство иска – той да си внася закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Работата с експертите, които допускаме и в пленарна зала на последния ред, без да им чуем гласа, ни е ясна на всички. Неведнъж от тази трибуна съм се обръщала с въпрос защо допускаме гости, след като те не участват в пленарното заседание?
Дебатът продължава.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
Моля, гласувайте.
Подкрепям по същество господин Димитров. Обръщам внимание на ръководствата на постоянните комисии, особено на тези, които са водещи, че при провеждане на заседанието на водещата комисия и обсъждането на законопроекта следва да се спазват нашите правила, с които самите ние сме се самоорганизирали.
Гласували 80 народни представители: за 58, против 2, въздържали се 20.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е 64.
Процедура.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. Някои колеги не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване. На ръба на кворума сме.
Поставям на прегласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
Моля, гласувайте.
Има ли още притичващи народни представители?
Гласували 86 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието, с това и Законопроекта на първо четене.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Госпожо Председател, колеги народни представители! Вземам думата за отрицателен вот не защото Законопроектът е лош или имаме забележки по него. Ние сме република с парламентарно управление – редно е този парламент, който е висшият орган на управление на държавата, да бъде уважаван, да бъде уважаван и самият премиер на държавата.
Затова настоявам госпожа Цачева да се обърне към Министерския съвет и при обсъждане на следващите законопроекти тук да присъства или заместник-министър, или министър. В противен случай се принизява ролята ни като народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов. Ще изпълня Вашето предложение, стига обаче да очакваме и резултат от присъствието им.

Преминаваме към пакет от проекти за решения за преобразуване на частни висши училища.
Първият е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – КОЛЕЖ С НАЗВАНИЕ „МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ” – АЛБЕНА, СЪС СЕДАЛИЩЕ КУРОРТЕН КОМПЛЕКС „АЛБЕНА”, ОБЩИНА БАЛЧИК, В СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ – ВАРНА.
Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение, две комисии – Комисията по образованието и науката и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Първо ще чуем доклада на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Министър Танев е уведомен и е на път към залата.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.

На свои редовни заседания, проведени на 11 март 2015 г. и на 8 април 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На заседанията присъстваха: министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, заместник-министърът – проф. Костадин Костадинов, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Боян Биолчев и заместник-председателят на НАОА доц. Станка Величкова, ректорът на колежа – доц. д р Тодор Радев, представител от синдикат „Висше образование и наука” в КНСБ – доц. Лиляна Вълчева.
От името на вносителите Проектът бе представен от министър Тодор Танев. Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 18 от заседанието на Акредитационния съвет, проведено на 17 октомври 2013 г.
В дискусията по Проекта се включиха народните представители Борислав Великов, Красимира Анастасова, Снежана Дукова, Бойка Маринска, Милен Михов, Ирена Коцева и Станислав Станилов.
Народните представители поставиха въпроса доколко предлаганото преобразуване на четири колежа в специализирани висши училища е в съответствие с ключовите приоритети и конкретните политики на Стратегията за висше образование, които предвиждат оптимизиране на мрежата от висши училища. Обсъдени бяха и докладите на Националната агенция за оценяване и акредитация, в които е дадена отрицателна оценка на всички предложения за преобразуване по критерий „наличие на обществена потребност от откриване или преобразуване на съответното висше училище”.
Министър Тодор Танев подчерта, че не се променя броят на съществуващите в Република България висши училища, защото колежите и досега са част от системата на висшето образование. От синдикат „Висше образование и наука” изразиха принципната си позиция за необходимостта от отпадане на образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър”, която се придобива в колежите.
С оглед извършването на по-задълбочен анализ на критерия „обществена потребност” Комисията насрочи второ заседание, на което да бъдат представени допълнителни становища.
По Проекта за преобразуване на „Международен колеж” – Албена, постъпиха 5 положителни становища. Проектът се подкрепя от Българската търговско-промишлена палата и други организации на работодатели.
В хода на разискванията бе констатирано, че в предложения Проект на решение не е определено точно седалището и наименованието на висшето училище, в което се преобразува колежът, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование. Във връзка с поставен на първото заседание въпрос ректорът на „Международен колеж” – Албена, внесе в Комисията допълнителни документи, удостоверяващи, че материално-техническата база във Варна, в която се премества седалището на висшето училище, е акредитирана от НАОА.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага прецизиране на текста на Проекта за решение, за да бъдат спазени изискванията на чл. 16 от Закона за висшето образование. Министърът на образованието и науката и представителите на колежа подкрепиха предложението.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат: 13 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по образованието и науката подкрепя по принцип предложението на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по мениджмънт”, със седалище Варна
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по мениджмънт”, със седалище Варна и с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от професионалните направления „Администрация и управление”, „Икономика” и „Туризъм”.
2. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
За доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм – господин Кънев, председател на Комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Проекта за решение за преобразуване на частно висше училище –колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна.
На заседанието присъства проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, който представи Проекта за решение.
Проектът предвижда висшето училище да включва в структурата си четири основни звена: Стопански факултет, Департамент за модерни обучителни методи, Научноизследователски институт и Колеж по мениджмънт и туризъм.
Студентите ще придобиват образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър по…”, „бакалавър” и „магистър” по Закона за висшето образование.
В Проекта за преобразуване на висшето училище ясно са формулирани визията за неговото развитие, мисията и задачите.
След представяне на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16, без „против” и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи колеги? Няма.
Закривам дебатите.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Режим на гласуване – „Решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен”… (Реплика.)
Използвам възможността, докато влязат народните представители. Благодаря Ви.
Понеже е прочетено от Комисията, исках да го прочета, докато влязат народните представители.
„…Със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по мениджмънт със седалище Варна”.
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Преобразува частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по мениджмънт” със седалище Варна и с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от професионалните направления „Администрация и управление”, „Икономика” и „Туризъм”.
2. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт”.
Режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следващото е по същата процедура:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧАСТНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ, С НАИМЕНОВАНИЕ „ЕВРОПЕЙСКИ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ” И СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЛОВДИВ, В СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЧАСТНО „ЕВРОПЕЙСКО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ИКОНОМИКА И МЕНИДЖМЪНТ” – ПЛОВДИВ.
Молбата ми е – докладът на водещата Комисия по образование и наука.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Предлагам да представя докладите за останалите колежи в резюме, като пропусна частта, отразяваща общите дебати в Комисията. Те бяха изчетени в първия доклад, а в стенограмата да влезе пълния текст на докладите, ако не възразявате.
Уважаеми колеги!
„Доклад на Комисията по образованието и науката относно”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз ще Ви помоля да спазим процедурата – колеж по колеж, за да не нарушим някоя процедура.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нямам нищо против – колеж по колеж, но няма да чета пълните дебати. Текстът изчетох преди малко, а в протокола да влезе пълният текст от самите доклади, в стенограмата, ако не възразявате.
Проект за
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” със седалище Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свои редовни заседания, проведени на 11 март 2015 г. и на 8 април 2015 г. Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за преобразуване на частно висше училище -самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” със седалище Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт”- Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 05 март 2015 г.
На заседанията присъстваха: министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, заместник-министърът - проф. Костадин Костадинов, председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация – проф. Боян Биолчев, и заместник-председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация - доц. Станка Величкова, ректорът на колежа – доц. Цветан Коцев, и проф. Мариана Михайлова, представител на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ - доц. Лиляна Вълчева.
От името на вносителите проектът бе представен от заместник-министър Костадин Костадинов.
Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 11 от заседанието на Акредитационния съвет, проведено на 5 юни 2014 г.
По проекта за преобразуване на „Европейски колеж по икономика и управление” със седалище Пловдив постъпиха 10 положителни становища. Проектът се подкрепя от Синдиката на българските учители, от Българската търговско-промишлена палата, от териториални органи на изпълнителната власт и неправителствени организации.
В хода на разискванията бе констатирано, че в предложения Проект на решение не е посочено точно седалището и наименованието на висшето училище, в което се преобразува колежът, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага прецизиране на текста на Проекта за решение, за да бъдат спазени изискванията на чл. 16 от Закона за висшето образование.
Министърът на образованието и науката и представителите на колежа подкрепиха предложението.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 15 гласа - „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката подкрепя по принцип предложението на Министерски съвет и предлага на Народното събрание да приеме проект на решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище Пловдив в специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“, със седалище Пловдив
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище Пловдив в специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“, със седалище Пловдив и с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от професионалните направления „Администрация и управление” и „Икономика”.
2. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Маринова.
Господин Кънев, Вие днес сте вероятно най-активният депутат.
Заповядайте, господин Кънев, с доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Проекта за решение за преобразуване на частното висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище в Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерски съвет на 05 март 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 22 април 2015 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за преобразуване на частното висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище в Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив, № 502-03-4.
На заседанието присъстваха: професор Тодор Танев – министър на образованието и науката, и представители на работодателски и синдикални организации.
Проектът за решение бе представен от министър Танев.
Подчертано беше, че това не е проект за създаване на ново висше учебно заведение, а за повишаване степента на съществуващо такова.
Според вносителя в практиката колежанското висше образование се сблъсква с известна доза недоверие от страна на някои работодатели и мениджъри като образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър” е трудно разпознаваема както у нас, така и в чужбина.
Съществуващата правна рамка действа дискриминационно във връзка с придобиването на магистърска степен от професионалните бакалаври, като им дава възможност да продължат своето образование само в същото професионално направление.
Това са основните мотиви за искането за преобразуването, като специализираното частно висше училище ще бъде приемник на частния самостоятелен колеж.
Преобразуването не оказва пряко влияние върху държавния бюджет.
Проектът за преобразуването на колежа във висше училище е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.
За необходимостта от съществуването на специализираното висше училище „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” е налице категорична подкрепа от национално представителни организации; органи на местното самоуправление и териториалната администрация; местни и чужди неправителствени организации; стопански субекти; студенти и родители.
След гласуване с резултати: „за” – 16 народни представители, и 1 „въздържал се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за преобразуване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище в Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” –Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Режим на гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители.
Решението беше прочетено от госпожа Корнелия Маринова.
Гласуваме Решението за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” и със седалище в Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред на Четиридесет и третото народно събрание е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ „КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ” И СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЛОВДИВ, В СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО СИГУРНОСТ И ИКОНОМИКА – ПЛОВДИВ.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката
относно Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свои редовни заседания, проведени на 11 март 2015 г. и на 8 април 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На заседанията присъстваха министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, заместник-министърът проф. Костадин Костадинов, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Боян Биолчев и заместник-председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация доц. Станка Величкова, представители на колежа – проф. Георги Манолов и проф. Димитър Димитров, и представител от синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ –доц. Лиляна Вълчева.
От името на вносителите Проектът бе представен от заместник-министър проф. Костадин Костадинов. Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 14 от заседанието на Акредитационния съвет, проведено на 3 юли 2014 г.
По Проекта за преобразуване на „Колеж по икономика и администрация” постъпиха пет положителни становища. Проектът се подкрепя от Българската търговско-промишлена палата и от организации, извършващи частна охранителна дейност.
В хода на разискванията бе констатирано, че в предложения Проект на решение не е посочено точно седалището и наименованието на висшето училище, в което се преобразува колежът, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага прецизиране на текста на Проекта за решение, за да бъдат спазени изискванията на чл. 16 от Закона за висшето образование. Министърът на образованието и науката и представителите на колежа подкрепиха предложението.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 13 гласа – „за”, без „против” и 1 глас – „въздържал се” Комисията по образованието и науката подкрепя по принцип предложението на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение със следната редакция:
РЕШЕНИЕ
за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по сигурност и икономика”, със седалище Пловдив Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по сигурност и икономика”, със седалище Пловдив и с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от професионалните направления „Администрация и управление”, „Икономика” и „Национална сигурност”.
2. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Бизнес администрация” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалността „Стопанско управление” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалността „Бизнес администрация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
3. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Стопанско управление” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по същата специалност за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалността „Бизнес администрация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
4. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Мениджмънт на антитерористичната дейност” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Стопанско управление”, „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” и „Противодействие на тероризма” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалността „Бизнес администрация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
5. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Мениджмънт на опазване на обществения ред и противодействие на престъпността” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Стопанско управление”, „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” и „Противодействие на тероризма” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалността „Бизнес администрация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
6. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Спортен мениджмънт” могат да продължат образованието си в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалността „Бизнес администрация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
7. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Бизнес информатика” могат да продължат обучението си в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, по специалностите „Маркетинг” и „Предприемачество” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
8. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Икономика на туризма” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Счетоводство и контрол” и „Финанси” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, по специалностите „Маркетинг” и „Предприемачество” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
9. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Маркетинг” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Счетоводство и контрол” и „Финанси” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, по специалностите „Маркетинг” и „Предприемачество” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за висшето образование.
10. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Счетоводство и контрол” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Счетоводство и контрол” и „Финанси” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, по специалностите „Маркетинг” и „Предприемачество” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за висшето образование.
11. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Финанси” могат да продължат обучението си, както следва:
а) във Висшето училище по сигурност и икономика по специалностите „Счетоводство и контрол” и „Финанси” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование;
б) в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, по специалностите „Маркетинг” и „Предприемачество” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
12. Студентите от преобразувания колеж по специалността „Организация и управление на туристическото обслужване” могат да продължат обучението си в Колежа по туризъм – Благоевград, по специалностите „Организация и управление на туристическото обслужване” и „Организация и управление на хотели и ресторанти” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование.
13. Студентите, отчислени с право на защита, които не са се дипломирали преди преобразуването на колежа, могат да придобият висше образование съгласно правилника на висшето училище.
14. Прекъсналите и отстранените студенти могат да продължат обучението си за придобиване на висше образование съгласно правилника на висшето училище.
15. Архивът на Колежа по икономика и администрация – Пловдив, се предоставя на специализираното частно Висше училище по сигурност и икономика.
16. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Маринова.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив.
Проектът за решение, представен от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, предвижда преобразуваното висше училище да включва в структурата си три учебно-научни центъра – по национална сигурност, по икономика и управление и по чуждоезиково обучение. В тях ще се подготвят студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование, както и на образователно-квалификационна степен „магистър”. За студентите, които желаят да се дипломират при условията, по които са приети, се предвижда прехвърлянето им в друг колеж.
След представяне на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16, без против” и „въздържал се” – един народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще бъде представен от господин Явор Хайтов.
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Проект за решение за преобразуване на частно висше училище –самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свое заседание, проведено на 22 април 2015 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
От Министерство на образованието и науката на заседанието присъства Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”.
Същата отбеляза, че частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация”, е открито с решение на Народното събрание от 29 октомври
2003 г. Преобразуването му е по предложение на ръководството на висшето училище въз основа на положителна оценка на Проекта от Националната агенция за оценяване и акредитация. Към момента в колежа се обучават 1453 студенти по различни специалности.
Проектът предвижда преобразуваното висше училище да включва в структурата си три учебно-научни центъра – по национална сигурност, по икономика и управление и по чуждоезиково обучение.
Госпожа Фъртунова заяви, че по проекта за преобразуване на Колежа по икономика и администрация са получени 5 положителни становища от различни организации.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за” подкрепи внесения Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г. и предлага на Народното събрание да го приеме.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Откривам дебата. Има ли народни представители, които желаят да участват в него? Няма.
Поставям на гласуване проект – а четен ли е Проектът за решение? Гласуваме Проект за решение за преобразуване на частно висше училище в самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” със седалище в Пловдив, в специализирано частно висше училище по сигурност и икономика.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването.
Сега поставям на първо гласуване Проекта за решение за Колежа по икономика и администрация със седалище в гр. Пловдив.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Колеги, тъй като министър Танов е тук, предлагам да удължим с няколко минути времето – остана последният колеж, с молба докладите в резюме да ни се представят, за да не разкарваме министъра и в утрешния ден. Подлагам на гласуване това формално процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на дебата и гласуването по следващата точка.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА КОЛЕЖА ПО ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ПОЩИ – СОФИЯ, ВЪВ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ПОЩИ СЪС СЕДАЛИЩЕ В СОФИЯ.
Моля докладчиците от комисиите да представят резюме – така пише в Правилника. Комисията по образованието и науката – не ни обяснявайте кой е присъствал, кажете какво е станало... (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, във Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София, № 502-03-2, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На свои редовни заседания, проведени на 11 март 2015 г. и на 08 април 2015, Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, във Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София, № 502-03-2, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
На заседанията присъстваха министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, заместник-министърът проф. Костадин Костадинов, председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация – проф. Боян Биолчев и заместник-председателят на НАОА доц. Станка Величкова, ректорът на колежа проф. Димитър Радев и доц. Лиляна Вълчева от синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.
От името на вносителите проектът бе представен от министър Тодор Танев. Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 9 от заседанието на Акредитационния съвет, проведено на 10 май 2013 г.
По проекта за преобразуване на Колежа по пощи и телекомуникации – София постъпиха 22 писмени становища, от които 21 положителни и едно отрицателно. Проектът се подкрепя от 9 чуждестранни и три български университета и от БАН, от пет водещи български телекомуникационни компании, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от „Български пощи” ЕАД и от Синдикалната федерация на съобщенията КНСБ. Отрицателното становище е на Техническия университет София.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага прецизиране на текста на проекта за решение, за да бъдат спазени изискванията на чл.16 и чл.17 от Закона за висшето образование. Министърът на образованието и науката и представителите на колежа подкрепиха предложението.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 14 гласа - „за”, 0 гласа – „против” и 1 глас -„въздържал се”, Комисията по образованието и науката подкрепя по принцип предложението на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме проект на решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, в специализирано висше училище с наименование „Висше училище по телекомуникации и пощи” със седалище София.
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.17, ал.4 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Преобразува Колежа по телекомуникации и пощи – София, в специализирано висше училище с наименование „Висше училище по телекомуникации и пощи” със седалище София и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование по специалности от професионални направления „Комуникационна и компютърна техника” и „Администрация и управление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Очакваме господин Караджов да ни предложи резюме на подробния доклад, който ни е представил на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи - София, във Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София, № 502-03-2, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа проекта на заседание от 22 април 2015 г.
Колежът по телекомуникации и пощи поддържа високо научно, професионално и педагогическо ниво от създаването си през 1881 година досега. Освен това са постъпили редица становища в подкрепа на проекта за решение, тъй като учебното заведение разполага с богата материална база, превъзходен академичен състав, традиции в обучението на специализирани кадри с практическа насоченост и др.
В резултат на проведените дискусии и с оглед на бъдещите потребности на кадри в сферата на телекомуникациите, информационните технологии и мениджмънта в телекомуникациите и пощите, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, без „против”, предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, в Специализирано Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София, № 502-03-2, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит. Има ли желаещи народни представители да участват в него? Няма. Закривам дебата.
Поставям на гласуване Проекта на решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, във Висше училище по телекомуникации и пощи със седалище в София.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Съобщения за Парламентарен контрол на 22 май 2015 г.,
11,00 ч., петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Първи в парламентарния контрол през утрешния ден ще отговаря заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Кадиев, Петър Славов, Рушен Риза, Красимир Янков, и Айхан Етем и Ердинч Хайрула и на едно питане от народния представител Петър Славов.
2. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Волен Сидеров.
3. Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на едно питане от народните представители Мая Манолова и Дора Янкова.
4. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на осем въпроса от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев, Дора Янкова, Вили Лилков, Корнелия Маринова (два въпроса), Георги Търновалийски, Валери Жаблянов и Мариана Бояджиева, Иван Станков, и Калина Балабанова и на две питания от народните представители Светла Бъчварова, Мариана Бояджиева, Валери Жаблянов и Георги Търновалийски, и Иван Станков и Георги Кючуков.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 21 въпроса от народните представители Мая Манолова, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, Николай Александров, Мариана Георгиева, Дора Янкова, Жельо Бойчев (два въпроса), Петър Кънев, Корнелия Нинова, Иван Славов Иванов, Петър Славов (два въпроса), Манол Генов, Хюсеин Хафъзов, Георги Андонов и Даниела Савеклиева, Красимир Янков, Невин Хасан, Иван Вълков, Михаил Миков, Слави Бинев, и Румен Йончев и на две питания от народните представители Светослав Белемезов, и Манол Генов.
6. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 21 въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев, Димитър Делчев (два въпроса), Борис Ячев, Светла Бъчварова (три въпроса), Корнелия Нинова, Манол Генов, Иван Кирилов Иванов и Румен Христов, Николай Александров, Слави Бинев, Мая Манолова (два въпроса), Вили Лилков, Георги Кадиев, Михаил Миков, Петър Кадиев, Иван Станков, Красимир Янков, и Филип Попов и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Дора Янкова.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на девет въпроса от народните представители Славчо Атанасов, Слави Бинев, Петър Славов (два въпроса), Георги Свиленски, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев, Михо Михов, Мартин Димитров, и Петър Кадиев.
8. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на десет въпроса от народните представители Десислав Чуколов, Красимир Янков (два въпроса), Георги Божинов, Александър Методиев, Мартин Димитров, Филип Попов, Слави Бинев, Георги Свиленски, и Калина Балабанова и Николай Александров.
9. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители Волен Сидеров, Петър Славов, Манол Генов, Владимир Тошев, и Милен Михов.
10. Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Вили Лилков и на едно питане от народните представители Чавдар Георгиев и Филип Попов.
11. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на осем въпроса от народните представители Вили Лилков (два въпроса), Николай Александров, Красимир Янков, Петър Славов (два въпроса), и Мартин Димитров (два въпроса).
12. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Ячев, и Станислав Станилов.
13. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на два въпроса от народните представители Джейхан Ибрямов, и Любомир Владимиров.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева – на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев, и Мариана Бояджиева;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Георги Божинов, и Георги Кадиев, и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков, и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Калина Балабанова (два въпроса), Стефани Михайлова, и Методи Андреев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Емил Райнов, и Светлин Танчев и Борислав Иглев.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- 5 въпроса от народния представител Стефан Кенов към министъра на финансите Владислав Горанов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и към министъра на земеделието и храните Десислава Танева;
- три въпроса от народния представител Борислав Иглев към министъра на образованието и науката Тодор Танев, към министъра на енергетиката Теменужка Петкова и към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на външните работи Даниел Митов.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Петър Москов.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Уважаеми колеги, продължаваме утре – 9,00 ч., по приетия седмичен дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Алиосман Имамов
Явор Хайтов
Кирил Цочев


Секретари:
Айхан Етем
Юлиан Ангелов