Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Алиосман Имамов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Днешното заседание следва да започне с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад на второ четене от Комисията по околна среда и води.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо ще помоля за процедура – допуск до залата на господин Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Венета Борикова – началник отдел „Международна търговия с емисии“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата. (Народният представител Полина Карастоянова иска думата за изявление.)
Заповядайте за изявление от името на парламентарна група, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Коалиция „Патриотичен фронт“ по повод Празника на българската просвета и култура

Словото има своята история, духовността има своите пазители. На 24 май българският народ отдава почит на словото, просветата и духовността. На празничния ден под звуците на черковните камбани и училищните звънци пресвещените старини оживяват и първоучителите възкръсват. През девети век са се случили едни от най-важните събития в българската история. Народът е тръгнал по пътя на вярата и е последвал стъпките на учителите. Светите братя Кирил и Методий са извършили велик духовен подвиг.” (Силен шум в залата.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Моля за тишина в залата!
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: „И ние, днешните българи, продължаваме да живеем в неговата светлина.
През девети век азбуката не е обикновен инструмент на грамотността. Тя е пътеводител към Бога. Мисионерските пътешествия на Кирил и Методий из Европа са път към сърцата на хората, отвоюване на божествената светлина от земите на духовния мрак. Двамата братя са хора не само на интелекта. Те са воини на Христа, мисионери, готови да поемат всевъзможни предизвикателства и да живеят в постоянен риск.
Няма учители без ученици. На 24 май ние честваме всеотдайността на учениците и следовниците. Ако Велика Моравия е мястото, където е посято семето, то България е полето, на което то е поникнало. Великите български царе Борис I Покръстител и Симеон Велики са знаели нещо много важно – че земите се покоряват с меч, а душите се приобщават чрез слово. Върху това знание е основана тяхната политика. Именно славянското слово е запалило пламъка на вярата в сърцата на българите.
Пламъкът на Българското възраждане също е запален от мощта на словото. Вдъхновеният от българската история атонски монах Паисий залюлява камбаната на тревогата и отправя укорни думи към своите сънародници: „Огледайте се, вижте се къде сте и си спомнете кои сте!” – призовава Паисий.
И до днес миговете на духовно възвисяване са мерките, според които оценяваме колко е съзрял българският народ и докъде е пораснал.
Сградата на модерната българска държава също е положена върху основите на словото. Тя е осветена от народната вяра в книжовността и просветата.
В годините на съграждането на нова България през 1892 г. Стоян Михайловски е написал паметните думи на българския всеучилищен химн, известен като „Върви, народе възродени!”. Този химн ни казва, че знанието е сила, която преобръща света и го прави различен.
„Върви, народе възродени” е химн, възпял вярата и възторга на една млада нация. Той е поклон пред просветата като светлина, пред културата - като градеж, пред историята - като възход.
На всеки празничен ден ние се обръщаме не само към гордостта от стореното, но и към актуалните предизвикателства. Но славните предци и великите дела не могат да бъдат индулгенция за колебанията и слабостите на настоящето. Затова много внимателно следва да се вгледаме в съдбините на словото и в състоянието на просветата и културата в днешна България. Трябва да се вслушаме в радостните училищни звънци, но и в тишината на стотиците опустели училищни сгради. Трябва да се гордеем с успехите на талантливите български деца, с постиженията на науката, но не бива да бъдем слепи за пукнатините в системата.
Да благодарим на учителите за всеотдайния им труд, но и непрестанно да напомняме, че те създават колективното ни бъдеще.
Миналото не е вкаменено. То е живо и пластично тогава, когато има хора, които умеят да разговарят с него. Празничният 24 май влиза като светлина в нашите души и гордост в нашите сърца. Празничният 24 май настоятелно ни припомня дълга към Завета. Великите учители притежават тази способност. Никога не свалят внимателните си погледи от нас. Добре е да знаем това!
Честит празник, скъпи колеги! Честит празник на всички българи! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Карастоянова.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 1 и 2 няма постъпили предложения за промяна.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок § 1 и 2 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: § 3 – предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 36, ал. 2 накрая се добавя „и на данните за тонкилометрите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок двата параграфа по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 6 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 49, ал. 2 думите „плюс процент, определен в” се заменят с „или процент, определен съгласно чл. 1 от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 7 и 8.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 9 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. В чл. 62 думите „които се изискват във връзка с разрешителните за емисии на парникови газове” се заменят с „по чл. 36, ал. 1 и 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 10 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
„§ 10. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Информацията, с изключение на тази по ал. 1 и по чл. 62, станала известна на компетентните органи и техните служители във връзка с дейността им по тази глава, представлява професионална тайна и не може да се разгласява освен в случаите, предвидени в закон. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.”
2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:
„(4) Компетентните органи и служителите са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след освобождаването им от длъжност, съответно след прекратяването на правоотношенията им.
(5) Информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде използвана от компетентните органи и служителите само във връзка с изпълнението на техните функции.
(6) Информацията, представляваща професионална тайна, може да се разкрива само:
1. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи при образувано наказателно или административнонаказателно производство;
2. на Държавна агенция „Национална сигурност” при условия и по ред, определени в съвместна инструкция, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им;
3. като обобщени данни по начин, който не позволява индивидуализиране на лицата, за които се отнася;
4. на Европейската комисия.
(7) Лицата и органите по ал. 6 са длъжни да пазят поверителността на получената информация и да я използват за целите, за които им е предоставена, освен когато компетентните органи са дали изрично съгласие тя да бъде използвана и за други цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 в редакцията на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 11 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова за редакция на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, се включват в доклада по ал. 1 съгласно методиката по чл. 64, ал. 3.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 12.
Текстът на стария § 12, който е по вносител е следният:
„§ 12. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) За всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти, издадени след 1 януари 2013 г., се налага имуществената санкция по ал. 1, умножена по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за текущата година и европейския индекс на потребителските цени за 2013 г., публикувани на интернет страницата на Евростат.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ал. 1” се заменят с „ал. 1 и 2”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 12...
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да бъде отхвърлен, както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Комисията ни предлага § 12 по вносител да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 13 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13:
„§ 13. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, т. 22 думите „ т. 2-5, т. 7-14” се заменят с „т. 2-6, т. 8-15”.
2. В § 2, ал. 2 се създава т. 12:
„12. Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с оглед на изпълнението до 2020 година на международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация (ОВ, L 129/1 от 30 април 2014 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 14 има предложение от народните представители Силвия Хубенова и Корнелия Маринова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„ § 14. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 3 се създават ал. 3, 4, 5 и 6:
„(3) Операторите на инсталации и авиационните оператори, които не са изчерпали предоставените им количества СЕРЕ и ЕРЕ за периода 2008-2012 г. или които ползват кредити по реда на чл. 49, ал. 1, имат право да искат от изпълнителния директор на ИАОС да издаде квоти, валидни от и след 2013 г., в замяна на:
1. сертифицирани единици редуцирани емисии и ЕРЕ, които са отговаряли на критериите за използване в рамките на ЕСТЕ през периода 2008-2012 г., издадени за намаления на емисии от и след 2013 г. от проекти, регистрирани преди 2013 г.;
2. сертифицирани единици редуцирани емисии, които са отговаряли на критериите за използване в рамките на ЕСТЕ през периода 2008-2012 г., издадени за намаления на емисии от и след 2013 г. от нови проекти, започнали от и след 2013 г. в най-слабо развитите държави, определени от Организацията на обединените нации като най-слабо развити на база на показатели – нисък доход, слаб човешки потенциал и висока икономическа уязвимост.
(4) В случаите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАОС заменя и издава квоти, валидни от и след 2013 г., като срокът за замяна по т. 2 е до 31 декември 2020 г.
(5) Изискванията на чл. 35, 36 и чл. 48, ал. 1 не се прилагат за:
1. авиационни оператори, извършващи полети до и от летища, намиращи се в държави извън Европейското икономическо пространство, за всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2016 г.;
2. авиационни оператори, извършващи полети между летище, намиращо се в даден най-отдалечен регион по смисъла на чл. 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и летище, намиращо се в друг регион на Европейското икономическо пространство, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2016 г.;
3. предадени до 30 април 2015 г. квоти, съответстващи на верифицираните емисии за 2013 г. от полети между летища, намиращи се в държави от Европейското икономическо пространство, както и за докладвани до 31 март 2015 г. верифицирани емисии за 2013 г. за тези полети.
Европейско икономическо пространство включва държавите – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, държавите, присъединени към Европейския съюз през 2013 г. и най-отдалечените региони по смисъла на чл. 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(6) Изискванията на чл. 35, 36, 48 и 50 не се прилагат за авиационни оператори с общи годишни емисии под 25 000 тона CO2, които се смятат за верифицирани, ако за определянето им е използван инструмент за малките емитенти на емисии по Регламент (ЕС) № 606/2010 на Комисията от 9 юли 2010 г. относно одобрението на опростен инструмент, разработен от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) за оценяване на разхода на гориво от някои оператори на въздухоплавателни средства с малки емисии (ОВ, L 175/25 от 10 юли 2010 г.) и попълнен от Евроконтрол с данни от средството му за подпомагане на СТЕ.“
2. В § 19 след думите „министъра на енергетиката“ се добавя „министъра на икономиката“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме § 14.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 15 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания също няма.
Гласуваме § 15 по вносител, а с това Законът ще се счита приет, ако бъде подкрепен и този параграф.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, благодаря Ви, колеги!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Комисията по правни въпроси е изготвила доклад за второ гласуване.
Господин Кирилов, очакваме да ни представите текстовете по доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за Европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.”
„Закон за Европейската заповед за защита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията, в подкрепа на вносителя, за наименованието на Закона.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 1 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за:
1. признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита по наказателни дела, издадена в друга държава членка;
2. издаване в Република България на Европейска заповед за защита по наказателни дела и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по чл. 1? Няма. (Шум и реплики.)
Моля, по-тихо в залата!
Гласуваме редакцията на Комисията на чл. 1.
Обявете резултата. (Шум и реплики.)
Да, няма кворум още.
Уважаеми народни представители, има проблеми с кворума.
Моля, гласувайте.
Обявете резултата. (Шум и реплики.)
Изчакайте още малко.
Уважаеми колеги, има проблем с кворума. Трето предупреждение няма да правя, изваждам списъка за проверка. (Шум и реплики. Възгласи: „Времето!”)
Обявете резултата.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Член 2, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, моля преди да продължим с чл. 2, процедура по допускане за зам.-министъра на правосъдието господин Петко Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме процедурата за допуск до залата.
Режим на гласуване. (Шум и реплики. Възгласи: „Времето!”)
Една минута е максималното време, уважаеми колеги. (Шум и реплики.)
Обявете резултата. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването.
Гласуваме повторно процедурното предложение за допускане в залата.
Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.)
Господин Димитров, ще гласувате ли, защото чакаме Вашия глас – няма кворум. (Силен шум и реплики.)
Обявете резултата.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Още веднъж, уважаеми колеги народни представители, заемете местата си в залата – има проблем с кворума.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
По чл. 2 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Европейска заповед за защита
Чл. 2. (1) Европейската заповед за защита е акт, издаден от компетентен орган на държава членка, въз основа на който компетентен орган на друга държава членка взема съответна мярка или мерки за защита по националното си законодателство с цел продължаване на защитата на определено лице на своята територия.
(2) Европейската заповед за защита се издава по образец съгласно приложение № 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания по чл. 2? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 2.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 3.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Мярка за защита
Чл. 3. (1) Европейска заповед за защита се издава въз основа на взета мярка за защита.
(2) Мярката за защита включва една или повече от следните забрани или ограничения, налагани на лице, създаващо опасност:
1. забрана за посещаване на определени населени места, райони или определени обекти, в които защитеното лице пребивава или посещава;
2. забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, електронна или обикновена поща, факс или по друг начин;
3. забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
(3) Мярка по ал. 1 се взема по наказателно дело в държава членка за защита на лице, пострадало от престъпление, насочено срещу неговия живот, телесна, психическа или полова
неприкосновеност, личната му свобода или достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 3? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 3.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 4.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Събиране на информация
Чл. 4. В срок до 31 януари на всяка година съдилищата по чл. 5 и 13 изпращат на Министерството на правосъдието информация за броя на получените, признати, поискани, издадени и изпратени европейски заповеди за защита през предходната година. Министерството на правосъдието обобщава и изпраща информацията на Европейската комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания по чл. 4? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 4.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава втора – Признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита. Прекратяване на мерки, определени в изпълнение на Европейска заповед за защита”.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:
„Признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита, издадена в друга държава членка. Прекратяване на изпълнението на мерки за защита”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по наименованието на Глава втора? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на Комисията за наименование на Глава втора.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 5.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Компетентен орган
Чл. 5. (1) Компетентен орган в Република България да признае Европейска заповед за защита, издадена в държава членка, е окръжният съд по местоживеене на защитеното лице.
(2) Когато защитеното лице няма местоживеене на територията на страната, компетентен да признае Европейската заповед за защита е Софийският градски съд.
(3) Когато Европейската заповед за защита е изпратена на орган, който не е компетентен да я признае, той я изпраща служебно на съответния компетентен съд и незабавно уведомява за това издаващата държава по начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 5? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 5.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 6.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Производство по признаване
Чл. 6. (1) При получаване на Европейска заповед за защита по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в тридневен срок.
(2) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание.
(3) Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, като определя срок за нейното получаване. Съдебното заседание се отлага до изтичането на този срок.
(4) Съдът се произнася с определение, с което:
1. признава Европейската заповед за защита и определя мярка за защита, предвидена в българския закон, която в най-голяма степен съответства на мярката за защита, взета в издаващата държава; мярката за защита, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, взета в издаващата държава;
2. отказва да признае и да изпълни Европейската заповед за защита при наличие на някое от основанията по чл. 7.
(5) Определението на съда е окончателно.
(6) Съдът уведомява лицето, създаващо опасност, компетентния орган на издаващата държава и защитеното лице за определението по ал. 4, т. 1, както и за възможните последици от нарушението на взетата мярка за защита съгласно българския закон. Адресът или другите данни за контакт на защитеното лице не се съобщават на лицето, създаващо опасност, освен ако тези данни са необходими с оглед изпълнението на мярката.
(7) Съдът незабавно уведомява компетентните органи на издаващата държава и защитеното лице за отказа по ал. 4, т. 2 и основанието за неговото постановяване. Съдът уведомява защитеното лице и за възможността да поиска мярка за защита по този закон, както и за всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания по чл. 6? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 6.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 7 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Основания за отказ от признаване
Чл. 7. Съдът може да откаже да признае Европейска заповед за защита, когато:
1. заповедта е непълна или непълнотата не е отстранена от компетентния орган на издаващата държава в определения за това срок;
2. мярката по заповедта е различна от ограниченията и забраните по чл. 3, ал. 2;
3. мярката по заповедта е постановена във връзка с деяние, което не съставлява престъпление според българското законодателство;
4. мярката по заповедта е постановена във връзка с престъпление, което е амнистирано по българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;
5. лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно вземането на мярка за защита;
6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност и делото за него е подсъдно на български съд;
7. признаването на заповедта би било в противоречие с принципа ne bis in idem;
8. мярката по заповедта е постановена спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;
9. мярката по заповедта е във връзка с престъпление, което съгласно българското законодателство се смята за извършено изцяло или предимно на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 7? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 7.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 8:
„Изпълнение на мярка за защита
Чл. 8. (1) След признаване на Европейската заповед за защита съдът изпраща на органите на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването на защитеното лице в страната препис от определението за изпълнение.
(2) Определението подлежи на незабавно изпълнение.
(3) При нарушение на определената мярка органите на Министерството на вътрешните работи незабавно уведомяват органите на прокуратурата и съда.
(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава или държавата на надзор за всяко нарушение на мярката, определена в изпълнение на Европейската заповед за защита. Уведомяването се извършва в писмена форма съгласно приложение № 2.
(5) Уведомлението по ал. 4 се придружава с превод на официалния език или на един от официалните езици на издаващата държава, или на друг официален език на Европейския съюз, който тя е определила в декларация до Европейската комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 8? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 8.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Действия при изменение на Европейска заповед за защита
Чл. 9. (1) Когато компетентният орган в издаващата държава измени Европейската заповед за защита, съдът може да измени мярката, определена в изпълнение на призната Европейска заповед за защита, за което уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Съдът може да откаже да измени мярката за защита, ако тя е различна от забраните или ограниченията, посочени в чл. 3, ал. 2, или ако информацията, предоставена с изменената Европейска заповед за защита, е непълна или не е представена допълнителна информация в срока по чл. 6, ал. 3.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилага чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 9? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 9.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Прекратяване на изпълнението на мярка за защита
Чл. 10. (1) Съдът прекратява изпълнението на мярката за защита незабавно, след като бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за отмяната или оттеглянето на Европейската заповед за защита.
(2) Съдът може да прекрати изпълнението на мярката за защита, когато:
1. постъпи информация, че защитеното лице не пребивава или е напуснало територията на Република България;
2. срокът на действие на мярката за защита е изтекъл;
3. издаващата държава е изпратила на българската държава съдебно или друго решение за пробация, след като Европейската заповед за защита е била призната от съда по чл. 5;
4. е постановил определение по чл. 9, ал. 2.
(3) Преди прекратяване на изпълнението на мярката за защита в случаите по ал. 2, т. 2, съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава информация относно необходимостта от продължаване на защитата.
(4) При прекратяване на изпълнението на мярката за защита съдът уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.
(5) След прекратяване на изпълнението на мярката за защита съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава и по възможност защитеното лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 10? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 10.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания по членове 11 и 12 по вносител? Няма желаещи.
Гласуваме текстовете на чл. 11 и чл. 12 по вносител, подкрепени от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава трета – Издаване и изпращане на Европейска заповед за защита”.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така: „Издаване и изпращане на Европейска заповед за защита от българския съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по наименованието на Глава трета? Няма.
Гласуваме редакция на Комисията за наименованието на Глава трета.
Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 13 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Компетентен орган
Чл. 13. (1) Компетентен орган в Република България да издаде Европейска заповед за защита е съдът, компетентен да разгледа делото, по което е взета мярка за защита по чл. 67 от Наказателнопроцесуалния кодекс.
(2) Когато е наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, компетентен да издаде Европейска заповед за защита е окръжният съд по местоизпълнението й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 13? Няма желаещи.
Гласуваме редакция на Комисията за чл. 13.
Режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 14 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Производство по издаване
Чл. 14. (1) Европейска заповед за защита може да бъде издадена по искане на защитеното лице или негов настойник или попечител, когато защитеното лице възнамерява да пребивава или вече пребивава на територията на друга държава членка.
(2) Искането за издаване на Европейска заповед за защита може да бъде направено в страната или в държавата членка по ал. 1.
(3) Когато искането е подадено до съда по чл. 13, но компетентен да издаде Европейска заповед за защита е орган в друга държава членка, искането незабавно му се изпраща.
(4) Исканията за издаване на Европейска заповед за защита се подава писмено или устно в съдебно заседание и трябва да съдържа данни за лицето, което го подава, за лицето, което създава опасността, за обстоятелствата, на които се основава, както и посочване на делото, по което е взета мярка за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс.
(5) При издаване на Европейска заповед за защита съдът посочва делото, по което е била взета мярката за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, взема предвид необходимостта от защита и продължителността на престоя на лицето в другата държава членка по ал. 1.
(6) При подаване на искането по ал. 1 не се заплаща държавна такса.
(7) Съдът разглежда искането за издаване на Европейска заповед за защита еднолично в открито заседание, в тридневен срок от подаването му, със задължително участие на прокурор и на защитеното лице.
(8) Лицето, което създава опасност, се призовава, когато при вземането на мярката за защита не му е било предоставено правото да бъде изслушано. Неявяването на редовно призованите лица не е пречка за разглеждане на делото.
(9) Съдът се произнася по искането с определение, което се обявява в съдебно заседание.
(10) Когато съдът откаже да издаде Европейска заповед за защита, той уведомява защитеното лице относно всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 14? Няма желаещи.
Гласуваме редакция на Комисията за чл. 14.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 15 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Обжалване
Чл. 15. Определението, с което съдът отказва издаването на Европейска заповед за защита, може да се обжалва от защитеното лице в тридневен срок от неговото обявяване по реда на Глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата се подава чрез съда, постановил акта, с препис за другата страна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
По чл. 15 – изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 15.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 16 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Изпращане на Европейската заповед за защита
Чл. 16. (1) Съдът, издал Европейската заповед за защита, я изпраща незабавно на компетентния орган на държавата членка по чл. 14, ал. 1 по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.
(2) Европейската заповед за защита се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на Европейския съюз, който тя е определила в декларацията до Европейската комисия.
(3) Когато съдът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.
(4) Съдът, издал Европейската заповед за защита, незабавно предоставя информацията относно необходимостта от продължаване на защитата при поискване от компетентния орган на изпълняващата държава”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 16? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 16.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 17 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Действия при отпадане, отмяна или вземане на нова
мярка за защита
Чл. 17. (1) При отпадане или отмяна на взета мярка за защита или при вземане на нова мярка, Европейската заповед за защита може да бъде отменена, съответно да се издаде нова по реда на чл. 14.
(2) Европейската заповед за защита се отменя и при наложено наказание лишаване от свобода на лицето, създаващо опасност.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът незабавно изпраща новата Европейска заповед за защита, съответно уведомява за отмяната й компетентните органи на изпълняващата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 17? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 17.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по чл. 18 по вносител? Няма.
Гласуваме текста на чл. 18 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Разноски
Чл. 19. Разноските по издаването и изпращането на Европейска заповед за защита се поемат от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 19? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 19.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението по вносител, подкрепено от Комисията.
Моля квесторите да поканят народите представители да влязат в залата.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1 – предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Защитено лице” е физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за защита, взета от издаващата държава.
2. „Лице, създаващо опасност” е физическо лице, на което са наложени една или повече от забраните или ограниченията, посочени в чл. 3, ал. 2.
3. „Издаваща държава” е държавата членка, в която е взета мярка за защита, която представлява основанието за издаване на Европейска заповед за защита.
4. „Изпълняваща държава” е държавата членка, на която е изпратена Европейска заповед за защита за признаване и изпълнение.
5. „Държава на надзор” е държавата членка, на която е изпратено за признаване и изпълнение съдебно решение по смисъла на чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
6. „Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок двата параграфа.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието „Заключителни разпоредби” и предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 4.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 5 има предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 67:
а) заглавието се изменя така: „Мерки за защита на пострадалия”.
б) алинея 1 се изменя така:
„(1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.”;
в) създава се нова ал. 2:
„(2) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.”;
г) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
2. Създава се чл. 68а:
„Последици от нарушаване на мерките за защита на пострадалия и на забраната за напускане на пределите на Република България
Чл. 68а. Когато обвиняемият наруши мярката по чл. 67 или забраната по чл. 68, му се взема мярка за неотклонение или определената мярка за неотклонение се изменя в по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.”
3. В чл. 310 се създава ал. 5:
„(5) В случаите на наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 3.
Предложение от народните представители Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Приложение № 1 да се измени така:
„Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2”.
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по § 6 по вносител и двете приложения? Няма.
Гласуваме анблок § 6, предложението на Комисията за наименованието на Приложение № 1 – разликата е в препращатата алинея, и Приложение № 2, подкрепено по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Законът на второ четене. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, в навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, ученици от Средно общообразователно училище ЕСПА ще ни поздравят с музикално-литературна програма в 10,30 ч. в Клуба на народния представител.
Народните представители са поканени да присъстват на краткото тържество с децата от училище ЕСПА.
Почивка до 11,00 ч.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с предвидения за този час и ден
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на ГЕРБ в навечерието на 24 май – най-светлия национален празник, да поздравя учителите, преподавателите, учените, хората на словото, българските творци, хората на духовността, да поздравя децата, учениците, студентите и родителите.
Дванадесет века ние българите съхраняваме нашата писменост и език. Пазейки буквите, ние пазим свободата и историята ни. Те са тези, които ни дават силата да развиваме науката и културата си, да вървим напред като народ на книжовността и просвещението. Книгите ни са част от българските светини. Те пренасят през вековете мъдростта на нашите предци, вековната ни история, разкази за любов и омраза, за героизъм и трагедии, нежната поезия и пламенните маршове.
Азбуката ни е храмът на знанието, който всички тачим, в който винаги намираме опора и обединение. Като родители всички си спомняме онези безценни ръкописни разкривени букви с първите написани думи от нашите деца. Пазим ги като свидетелство за цял нов свят, който сме открили пред децата си – светът на познанието и на културата.
Двадесет и четвърти май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е празникът, който с гордост отбелязваме. Това е и денят, на който трябва откровено да кажем какви са предизвикателствата, на които трябва да отговорим и пред които са изправени учителите и хората на просвещението всеки ден.
Научихме се да повтаряме вече цели десетилетия, че учителската професия е станала нежелана и непрестижна. Съгласихме се, че децата ни са на дъното в международните класации по грамотност. Съгласихме се, че децата ни заминават да учат и да работят в чужбина и това е по-добре за тях. Съгласихме ли се?! Съгласни ли сме да се замеряме с тези констатации и да не променяме нищо години наред?!
От Парламентарната група на ГЕРБ сме убедени, че Законопроектът за предучилищното и училищното образование е част от животоспасяващото лечение на системата на образованието в България, защото предлага категорична промяна на философията на училищното образование, осмисляне на значимостта му за съдбата и благополучието на всеки човек, а по този начин и за развитието на държавата. Това е ключът, по който работихме усърдно с учители, родители, експерти, представители на висшите училища, на синдикатите и работодателите, с политици от всички партии.
Законът е начинът да отговорим на съвременните тенденции в предучилищното и училищното образование, да научим децата ни да са критични, аналитични, уверени в себе си и в уменията си млади хора; да дадем самочувствие на учителите да развиват своите компетенции и да вършат своята просветителска мисия.
С този Закон ние гарантираме връзката между образованието, което получават младите хора и изискванията на бизнеса и на пазара на труда, затова и настояваме за обединение около ключовите умения, залегнали в Законопроекта, на чиято основа Министерството на образованието и науката да продължи работата по новите учебни програми.
Няма да отстъпим от подкрепата си за най-малките деца. Висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст са основният стълб на отговорната държавна политика, която цели по-добри образователни резултати, намаляване на отпадналите, намаляване на различията, увеличаване на шансовете за кариера и като краен резултат – намаляването на бедността.
Богатството на нашата нация са нашите деца. Отговорността към тяхното образование е отговорност към развитието ни като държава. Няма да отстъпим от принципите на приобщаващото образование. Всяко дете има право на качествено образование и нашата работа е да го гарантираме. Това право може да се реализира само чрез образование, което подкрепя всяко дете да разгърне своя потенциал, защото всяко дете може, защото всяко дете има талант и училището е това, което трябва да го развие и да го разкрие. Достъп на всяко дете до всяка детска градина и училище, толерантност и подкрепа към различните деца са част от ценностите в Законопроекта, зад които заставаме твърдо.
Няма да отстъпим от подкрепата и квалификацията на учителите. Добрите образователни резултати се дължат на мотивацията на учителите, на квалификацията и подхода към учениците. Няма да отстъпим от голямата задача на образованието, свързана с активното гражданство, с личностното развитие и благосъстоянието на хората.
Нашата политическа воля е българското образование да даде възможност на всяко дете и на всеки ученик максимално да развие своя потенциал и да има успешна реализация.
Нашата политическа воля е детската градина и училището да бъдат изградени въз основа на нуждите на всяко дете. Ние искаме да дадем на нашите деца възможност да са търсещи, любопитни, съпричастни, отговорни, уверени в знанията си, силни в аргументите, стремящи се към знание като път към успеха. Това е мисията, която Светите братя и техните ученици разпространяват, това е мисията, която нашите книжовници и учители съхраняват. Вярваме, че това е и мисия на всички нас. Убедени сме, че всеки иска това за младите хора на България. Грамотността, образоваността и стремежът към знанието винаги са били част от целите на нашата нация и е наш ред да ги защитим по адекватен и модерен начин.
Скъпи деца, ученици и студенти! Светите братя Кирил и Методий създадоха писмеността и ни дадоха възможността да бъдем уникални като народ, да изразяваме мислите и стремежите си на свой собствен език. Бъдете горди, бъдете смели, бъдете силни и непоколебими, защото българският език, писменост и култура ни правят достойни граждани на света!
Уважаеми учители, благодарим Ви, че преподавате с любов, душа и сърце! Вие сте тези, които учат нашите деца на знания, но и на това – да бъдат добри хора. Вие създавате смели мечтатели, дръзки предприемачи, подготвени учени, които да продължат достойно пътя на България.
Уважаеми български творци, хора на словото и на духовността! Днес повече от всякога се нуждаем от Вас, от Вашите книги, прозрения, пътища и откровения. Вие сте онези силни личности, които връщат нацията ни в лоното на духовната просвета, морала и общочовешките ценности.
Честит празник и нека помним: „Народността не пада там, дето знанието живей!”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на „БСП лява България”.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! В навечерието сме на най-българския празник – 24 май, Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Това е най-истинският празник на България, който идва от душата на българския народ.
На този ден отправяме думи на благодарност към учителите, към преподавателите, към хората на изкуството и културата, към учените, към читалищните дейци, към всички представители на словото и книжовността.
Историята познава много държави в миналото, които са били силни и могъщи. Много от тях са престанали да съществуват. България още от своето основаване през 681 г. е била силна държава. Тя е водила успешни войни, но едва със създаването на славянската азбука от Светите братя Кирил и Методий с всеотдайната дейност на техните ученици и последователи, България става не само силна, но и велика, защото писмеността дава истинската ценност в развитието на българската история.
В българската държава и от българите започва онзи исторически път на нова цивилизация, която ще се нареди в темелите на модерна Европа. От тогава буквите, книгата, писмеността, образованието и културата са най-устойчивият елемент в културно-историческата характеристика на българския етнос. Именно поради тази особеност Средновековна България излъчва културно и книжовно великолепие, сравнимо с най-значимите тогавашни сили на Европейския континент. Така наред с държавните си постижения и военни победи ние, българите, носим едно особено състояние на духовност, което се превръща в традиция. Благодарение на кирилицата нас ни има в историята и във времето, и ще ни има винаги, защото освен нас на кирилица пишат още 270 милиона души. Това е огромният принос на нашия народ към световната цивилизация. Българската азбука днес е призната за третата официална азбука в Европейския съюз, а българският език – за един от официалните езици в Европа.
Уважаеми колеги, не е достатъчно днес да поздравим учителите, дейците на образованието, науката и културата, да им поднесем цветя, да си спомним какво са направили те за нас. Необходима е нашата ежедневна грижа за възраждането духа на България. Това е наша отговорност и тя е свързана с бъдещето.
Като всяка година настроението ни в навечерието на 24 май е празнично. Но като погледнем европейските държави, трябва да посочим, че дори и в трудни условия те не намаляват финансирането на образованието, науката и културата, напротив – или увеличават това финансиране, или поне го запазват.
Министър-председателят на Република България много често говори за модернизация на страната, но има предвид главно строителството, а истинската модернизация минава през образованието, през достъпно, качествено образование, което може да направи българите конкурентоспособни. Според стратегията на Европейския съюз „Европа 2020”, която цели по-голяма конкурентоспособност на нейните граждани, по-голяма устойчивост на основата на интелигентния растеж на базата на знанието, изисква от всяка държава много сериозни инвестиции именно в образование, наука и развойна дейност. За съжаление при нас средствата за образование са най-малко в сравнение с всички страни от Европа – само 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт и правителството не предвижда промяна през следващите три години. Нещо повече, основата, върху която се гради висшето образование и науката, е качественото средно образование. Отношението на управляващите показва точно обратното – в Бюджет 2015-та парите за него намаляват с 9 милиона спрямо миналата година.
Цел на Европейския съюз също така е отделените средства за наука да бъдат минимум три на сто от брутния вътрешен продукт. В България е едва 0,16 на сто при средно 0,8 на сто за останалите страни членки.
Европейските институции твърдят, че най-перспективните инвестиции са тези, вложени в развитието на образованието и научните изследвания. В България висшите училища, научните организации и културните институции се борят за своето оцеляване. Парламентарната група на БСП лява България заявява, че бъдещето на българското образование и наука е свързано със смислени, законодателни действия и решения. Настояваме, както го направихме и при обсъждането на Бюджет 2015, правителството да гарантира приоритетно място на образованието и науката. Готови сме да подкрепим разумните идеи, които стимулират техните качества. Българското образование има традиции и те са най-ценният опит, който държавата трябва да пази и развива. Реформите, които се предлагат чрез новия Закон за училищното и предучилищното образование, трябва да се случват с участието на учителите и обществеността. Всякакви екстравагантни за българската действителност предложения за финансирането на частните училища, самостоятелното образование, закриване на помощните училища, разширяването на автономията и липсата на контрол обричат образованието на нашите деца, заплашват съществуването на системата. Ще се противопоставим на всеки опит да бъде подменен общественият характер на българското образование, да бъдат ограничени възможностите на младите хора да получават и развиват знанията си. Готови сме да подкрепим разумни идеи и за развитие на иновациите в икономиката, но това не може да стане без устойчивост и перспективи пред българската наука.
И през втория си мандат това правителство воюва срещу българските учени, като стремежът е те да бъдат финансово обезкръвени. Чрез „реформи” се цели принизяване на автономността на управление на Българската академия на науките и ликвидирането на Селскостопанската академия. Все още в научните среди младите учени са със заплата от 230 евро на месец без перспективи от страна на правителството да коригират тази несправедливост. Неслучайно нашата страна е на едно от първите места в света през последните години по изтичане на мозъци. Обръщаме се към българските учени с призив да пазят достойнството си, постигнатите резултати и да не спират да търсят истината и най-доброто за тяхната реализация, въпреки срещаните трудности, защото те го правят за прогреса на обществото.
Искаме още веднъж да поздравим българските учители и всички хора на книжовността и духовността, да ги уверим, че независимо от трудните времена, през които минава България и които те преживяват, независимо че понякога изглежда да няма перспектива, българският народ е преживявал всякакви периоди и е оцелявал, и се е развивал, защото образованието винаги е било и е ценност за българите. Тази ценност ще бъде развивана и ние от БСП лява България ще правим всичко необходимо тя да се превърне в истински приоритет на българската държава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Лютви Местан – председателят на групата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! В навечерието на 24 май следва да си припомним, че българският народ е благословен да бъде сред малкото народи по света, които имат за свои духовни символи оригинални свои букви. Независимо че великото дело на пресветите братя Кирил и Методий първоначално е посветено на нуждите на великоморавския княз Ростислав, решил да приеме християнството, няма никакво съмнение, че тази азбука е създадена на основата на българското наречие в годините, когато е започнал процесът на разслоението на оригиналните славянски езици от общия им праславянски корен.
Днес няма да изреждам чисто фонетичните и граматически свидетелства за това, че делото на пресветите братя Кирил и Методий, посветено за нуждите на Велика Моравия и на великоморавския княз Ростислав по своята същност е българско дело, защото пресветите братя са познавали именно солунското българско наречие. По-важното е, че това дело наистина оцелява точно заради далновидната визия на българските владетели от Борис кръстител през Симеон, по времето на който имаме разцвет и на книжовните школи, за да стигнем до великото наследство и на Търновската книжовна школа, което дава основание на редица изследователи да говорят за български предренесанс като български принос за съвременната европейска цивилизация.
По повод на празника искам да припомня проникновените слова на Константин Кирил философ, произнесени във Венеция в неговата беседа против триезичниците: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички – казва тогава Константин Кирил философ – също тъй Слънцето не свети ли на всички и не дишаме ли еднакво всички въздуха? И как Вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми: Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това или за завистлив, та да не желае?”
Уважаеми госпожи и господа, само ще поставя риторическия въпрос: имаме ли съзнание за съвременните проекции на проникновените думи, изказани през IX век от Константин Кирил Философ, имаме ли съзнание за равнопоставеността на всички езици, имаме ли ясно съзнание, че нито един език не може да бъде поставен по-високо от друг, че е въпрос не просто на късогледство, а на мракобесно мислене да се допуска йерархизирането на езиците и на тази база едни езици да бъдат дискриминирани за сметка на други? Това е само един риторически въпрос.
Празникът не позволява да имаме нюанси дори на политизиране, защото на 24 май, струва ми се, че всички трябва да имаме волята да се поставим над политическите си пристрастия.
И все пак, въпросът, който поставяме от името на Парламентарната група на ДПС, заслужава своя отговор и аз се надявам всеки един от Вас да го потърси първо в себе си.
По-важното, което искам да споделя с Вас, е, че родината на кирилицата днес в класациите по фактическа реална неграмотност на своите млади хора, за съжаление заема вече едно от първите места в Европа. Фактът, че една четвърт близо от българските младежи на възраст между 19 и 24 години не е ангажиран нито с работа, нито с учене, показва, че в България тече опасен процес на все по-голяма неграмотност на населението.
И още веднъж, точно във връзка със светлия празник ние ще поставим въпроса, че преодоляването на най-тежката язва на българската образователна система, отпадането от училище не е въпрос само на училищната степен. Казвам това във връзка с устройствения Закон за училищното образование, който обсъждаме в Парламентарната комисия.
Дълбоко сме убедени, че ако искаме да решим въпроса с ранното отпадане от училище, трябва да се сетим, че причините се коренят в предучилищната степен. Много е добре, че въвеждаме задължение за всички български граждани да осигурят задължително присъствието на децата в детски градини или в други форми на предучилищно възпитание и подготовка, но същевременно трябва да си дадем сметка, че българската държава и българските общини не са осигурили условията българските граждани да изпълнят това свое задължение. И ако е чудесен фактът, че периодически през месец чуваме новини за открита поредна детска градина в центъра на столицата и в центровете на другите големи градове, все още хиляди деца от малцинствените квартали нямат достъп до детска градина.
Аз ще смятам, че реформите в българското образование са тръгнали, когато чуем първата новина за открита детска градина например в двата малцинствени квартала на град Сливен, (реплики)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...където хиляди деца нямат достъп до детска градина. Надявам се и министърът на образованието, и екипът му, да са прозряли очевадната закономерност, че деца, преминали през форми на предучилищна подготовка и възпитание, не отпадат от училище. Тези, които не са преминали, защото са нямали възможност, като правило отпадат от училище.
България днес присъства със своя духовен знак и на входа на Европейския парламент, защото там Република България е изписана с буквите, завещани от пресветите братя Кирил и Методий. На България й отива да бъде не на последно място по грамотност, а да бъде на едно от първите места в Европа по грамотност на своите деца, младежи и на своите граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
От името на Парламентарната група на Българския демократичен център – господин Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! В навечерието на светлия български празник на светите братя равноапостоли Кирил и Методий, бих искал, първо, да благодаря на господин Местан, че подчерта старобългарския характер на българската писменост, защото, както е написал самият Черноризец Храбър: „Прежде ибо вси словени писаа со чрътками и резками”, тоест преди това всички славяни писаха с чертички и резки езически символи.
Това е абсолютен факт. Българската писменост, в основата си старобългарският език, постепенно се е наложил като основа на писмеността на всички славяни. И днес с национална гордост може да кажем, че с кирилица пишат гражданите на Република Македония, сърбите, до ХVІІ век са писали румънците, украинците, беларусите, руснаците, та чак до далечна Монголия.
Наистина нищо не може да замени силата на словото, както казва един модерен поет Ивайло Вълчев: „Словото винаги е излизало по-силно от оловото.” Затова на днешния ден нека да си припомним, че ние сме и страната, която някои наричат „страната на убитите поети” – Ботев, самоубилият се Яворов, убитият на фронта само на 29 години и 6 месеца Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров. Затова нека никога повече не позволяваме оловото да е по-силно от словото! Затова нека винаги вървим към национално помирение и национално обединение!
Иначе, към учителите поклон за това, което правят в тази трудна обстановка за тях. Тяхната професия не е професия, това е по-скоро мисия, призвание и те го извършват въпреки всичко, а на учениците една стара народна мъдрост: „Който учи, ще сполучи!” Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други изявления от името на парламентарни групи.
Господин Волен Сидеров от групата на „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Много е хубаво, че в пленарната зала се почита и с декларации и изявления от всички парламентарни групи се отдава почит към най-големия български празник – духовният празник, 24 май.
Естествено, аз като реалист ще кажа и кое не е хубавото. Не е хубавото, че ние тук сме политици, тоест у нас, в нашите ръце е лостът, с който можем да задвижим на една или друга посока пътя на цялата ни страна, на обществото ни.
Когато излезем тук и кажем, че всички трябва да имат достъп до училище и до детската градина, това са прекрасни приказки, което е много добре, ние веднага трябва да кажем, че в момента това не е възможно. Защо не е възможно? Ами, много просто – защото някои деца просто нямат парички да учат. Това се получи така, защото в България беше въведен този модел, в който сега живеем – да се плаща за образование.
Много пъти чувам как се очерня предишният строй, който наричахме „социализъм” или „комунизъм”, но там за образование не се плащаше. Да, знам, че някой ще ми каже, че няма безплатен обяд, някой е плащал. Плащахме солидарно, за да може всеки да учи. Защото не знаеш откъде ще излезе геният, нали? Не знаеш откъде ще излезе новият Джон Атанасов, не знаеш откъде ще излезе този, който ще прослави България. Ако той е от бедно семейство и в момента няма възможност да си плати таксата за университет, а ние имахме много такива случаи и сме се отнасяли даже... – идваха при нас да търсят помощ, то няма как да се прояви българският гений.
Затова, когато говорим за култура, за българската писменост, ще кажа няколко думи и за това – какво дължим на учебниците по история, трябва да казваме това, че в момента ние не сме построили добрия начин за образование, по-скоро развалихме добрия, а сега той е никакъв. Сега, в момента, от бюджета се отделят 45 стотни от процента за култура.
Това не може да бъде грижа за културата, която е най-старата в Европа – българската култура. Това е по-скоро безгрижие, това е по-скоро заличаване на тази култура. Някой пак ще каже, че съм черноглед. Но, не, аз съм реалист.
Затова с тревога казвам, че в момента днешният модел е грешен. Трябва да се върне, това го помислете Вие – управляващата коалиция, как да го направите, но трябва да промените неолибералния модел – ще Ви бъде трудно. Трябва да се върне свободният достъп до училищата наистина. За държавните университети и училища не трябва да се плаща такса. Частни – нека има, който е богат да учи там, но тези частни училища и университети да не получават от държавния бюджет, нека да се издържат от парите на богатите хора. Това би било справедливо. В момента това не е така и трябва да го поправим, защото сме политици.
Другото, което трябва да поправим, са учебниците по история, лекциите и уроците по история, които все още ни заливат с лъжи и с неверни твърдения за произхода на българите, включително за произхода на светите равноапостоли Кирил и Методий, които сега честваме. Ние ги честваме, обаче ги наричаме „славянски братя”. А те са българи! И това го пише в краткото житие на Кирил: „Успение Кирилово”: „Кирил – родом болгарин.” – „Кирил, който е роден българин”. Така го пише. Защо не го учим обаче в учебниците? Защото през годините – десетилетията, даже вековете назад, винаги сме правили някакъв васален поклон в една или друга посока. А от нас зависи, ние сами да поставим пред света нашия принос към културата. Това е български принос, това е старобългарски принос. Това трябва да се казва и подчертава и да накараме и другите да го казват и подчертават. А не когато се честват Кирил и Методий в Европа, те да се представят като някакви безродни, безнародни, просто ей-така просветители, които отнякъде са се появили. Не, те са се появили от българския ген и това трябва да се казва без да се минава в степен на шовинизъм или в някаква претенция, че ние сме нещо повече. Просто да спазваме фактологията. Това е най-важното нещо. Тази фактология през годините е била изкривявана заради един или друг интерес. Стигна се дотам, че днес в учебниците си учим, че българите произхождали от някакви тюрко-алтайски племена, които дошли на кончета тук и построили тези огромни строежи, които сега искаме да възстановяваме. Това е един много добър ход на управляващите, между другото, защото наистина Плиска и другите великолепни произведения на българите – не на тюрко-алтайците, а на българите, трябва да се възстановят и покажат на света. Те са строени от българи, които се пребивавали тук, на тези земи, хилядолетия.
Ние не сме тюрко-алтайци, не сме иранци, дошли на кончета с пастърма под седлото. Ние сме стара държавно-творческа цивилизация и това трябва да се казва, това трябва да се пише в букварите, в учебниците. А не сега тези глупости, които се пишат в букварите. Няма да ги цитирам, защото това е все пак един вид празнично изказване. Но не може да няма и критични бележки в него, защото иначе, пак казвам, няма да сме политици, а ще бъдем просто някакъв литературен кръжок, в който ще се четат елейни слова. Ние сме с отговорност. Тук можем да вземаме решения. За разлика от някой, който просто се изказва и иска да се изкаже добре, ние сме тези, зад чиито думи след това трябва да следват действия.
Аз Ви призовавам тук, в навечерието на този, както всички казвате „светъл български празник”, старобългарски дори, да преминем към действия.
Ето, имаме готов Закон за българския език, изработен от нашата парламентарна група още преди няколко парламента – стои и събира прах. Хайде да го извадим, да го гласуваме. Това ще бъде принос към българската култура.
Хайде да помислим защо в момента професорът взима 800 лв., а асистентът, който започва научната и преподавателската си дейност взима 500 лв.? Редно ли е това? Четиристотин – професор!? Къде го има, в коя държава и как, по този начин искаме да продължаваме титаничното историческо и културно наследство, което имаме? Не можем да го продължаваме!
Хайде да помислим как да променим това, да помислим как хората, към които сега се обръщаме и ги поздравяваме от тук, да се чувстват достойно. Защото сега те не се чувстват достойно – нито учителите, нито преподавателите, нито тези, на които сега благодарим. Ние благодарим, но ако дойдат тук, в тази зала, мисля, че ще използват доста остри думи и ще ни кажат, че ние не сме на мястото си, защото година след година се говори как културата и образованието се сриват, но фактически не се прави нищо.
Хайде да започнем от заплащането на тази част от българското общество, без която децата ни не могат да израстват. Нали така, всеки е съгласен с това? Хайде да направим така, че тези хора да бъдат достойни, да се чувстват достойно и гордо да кажат: „Аз съм български учител, преподавател, професор и работя в български институт, но не за 400 лв., а за толкова, колкото моят колега в Германия или Швейцария взима”. Тогава бихме казали, че сме достойни наследници на тази култура, за която от всички парламентарни групи сега напомнихте. Но само със спомена не трябва да се живее, трябва да бъдем в настоящето и да гледаме към бъдещето. Тогава бихме били достойни народни представители, заради което сме тук, в тази зала. Благодаря Ви за вниманието.
Желая на всички здраве и успех, и на българския народ – да пребъде! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Имаме ли готовност да преминем към парламентарния контрол? Не виждам желаещи за други изявления.
Новопостъпили питания за времето 16 – 21 май 2015 г.:
- питане от народния представител Мая Манолова към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за лечение на онкологично болните пациенти, следва да се отговори в пленарното заседание на 29 май 2015 г.;
- питане от народния представител Иван Станков към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно краткосрочната и дългосрочната политика на Министерството на земеделието и храните за възстановяване на мелиоративните системи и респективно на земеделските култури, зависещи от качествено напояване, следва да се отговори в пленарното заседание на 29 май 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Светла Бъчварова, Дора Янкова, Георги Търновалийски;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Желев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на питане от народните представители Методи Андреев и Вили Лилков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Добрин Ганев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Румен Гечев и Красимир Янков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Костадин Марков, Диана Йорданова, Румен Желев, Димитър Петров, Иван Вълков и Семир Абу Мелих;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Джема Грозданова;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Султанка Петрова;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Джема Грозданова.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова.
Първият въпрос, на който ще отговори, е на народния представител Георги Кадиев относно установени пропуски на граничен контролен пропускателен пункт „Капитан Андреево”.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, въпросът ми е относно установени пропуски на ГКПП „Капитан Андреево”, иначе казано, организиране на контрабанда в масови размери. Въпросът ми е към заместник министър-председателя госпожа Бъчварова.
Уважаема госпожо Министър, след оперативен сигнал за нелегален внос на турски цигари е задържан тир с контрабандни цигари, който е влязъл в страната на 29 март 2015 г., което доведе до задържането на 13 митничари от ГКПП „Капитан Андреево”. По-късно медиите публикуваха сигнал за още редица нарушения на митницата в Свиленград, които са допуснали контрабанден внос на цигари, ощетяващ бюджета с милиони левове месечно.
В сигнала се посочва информация, според която по делото е установено, че за периода 1 – 31 март 2015 г. през пункт „Капитан Андреево” са преминали 17 товарни автомобила, съдържащи акцизни стоки без бандерол, за което митническите служители на Република България са били надлежно уведомени от колегите им от Република Турция. Въпреки това на митницата е установено само едно копие на транзитна турска декларация от началото на година до края на месец март 2015 г. Всички останали товарни автомобили са минали на така наречената на жаргон „вдигната бариера”, без никаква регистрация в каквито и да е регистри – било на Агенция „Митници”, било на „Гранична полиция”. Само от тези 17 товарни автомобила загубата за бюджета от акциз е от порядъка на 24 млн. лв.
Ако приемем, че на месец само по 17 товарни автомобила са влизали нелегално в страната, умножено по 12 месеца, това прави загуба за бюджета от около 300 млн. лв.
Имайте предвид обаче, че на ден през ГКПП „Капитан Андреево” минават между 900 и 1000 товарни автомобила. Дали само 17 от тях возят акцизни стоки контрабандно, или повече, всъщност никой от нас не знае, но потенциалът за контрабанда е далеч по-голям дори от тези 300 млн. лв. за една година.
Престъпление в подобни огромни размери и в такъв регулярен вид не могат да се случват без протекция от страна на служители на Агенция „Митници”, ГДБОП и „Гранична полиция”, със съответната санкция от най-високо управленско ниво.
Съкращавам въпроса си и минавам директно на въпросите.
Уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, каква е причината за допуснатите сериозни пропуски в управлението на граничен пункт „Капитан Андреево”, в работата на „Гранична полиция” и ГДБОП, липсата на достатъчно видеонаблюдение и формалната проверка по документи на пункта?
Второ, кои са отговорни за посочените в сигнала пропуски? Каква отговорност ще бъде понесена?
Трето, напълно очевидно е, че подобна добре организирана корупционна практика не може да се случи без протекции от най-високо ниво. Какви действия е предприело Министерството на вътрешните работи за установяване на замесените лица до най-високите професионални, политически и управленски нива?
Четвърто, как оценявате състоянието на граничните пунктове в страната от гледна точка на възможността им да осигуряват сигурността и законността при влизането на стоки в България?
Пети и последен въпрос: какви мерки сте предприели за отстраняване на пропуските от ГКПП „Капитан Андреево” и от останалите пунктове в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев. Съжалявам, но искам да Ви кажа, че говорихте една минута и двадесет секунди повече, следователно за репликата си ще имате една минута.
Заповядайте, уважаема госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Уважаеми господин Кадиев, темата, която поставяте в своя въпрос, насочва към един основен приоритет в работата на нашето правителство. От началото на годината работим изключително активно ежеседмично за ограничаване на контрабандата. Това се изразява в резултатите, които сме постигнали, съдейки по завишените приходи за този период.
Конкретният случай, който цитирате, е публичен. По него има достатъчно информация и Вие самият се позовавате на нея. Не зная по какви канали имате информация от самото дело, което не е приключило. В случая важното, на което искам да обърна внимание, е, че ние не прикриваме случая, напротив – разкриването на тези случаи на контрабанда доказват, че работим много активно, при това – резултатно.
Това, което установихме в хода на разследванията, е, че вероятно такъв канал съществува отдавна, но никой преди това не се е опитал да го ограничи или да създаде такива условия, които да позволят разкриваемостта.
Специално се занимаваме с това всяка седмица. Лично премиерът участва.
Мога да Ви кажа, че към момента Пловдивската прокуратура е задържала 22 души.
Има назначена проверка на „Гранична полиция”, чиито резултати очаквам след 25 май, когато е крайният срок, това означава следващата седмица.
Периодично и доста често ръководни кадри от Министерството посещават контролния пункт и останалите пунктове, за да се установи състоянието по границата с оглед на борбата с контрабандата.
Друга мярка, която лично съм предприела, беше разговорът ми с турския вътрешен министър и след това последвалата среща на главния секретар с него за установяване на начина, по който се предоставя взаимна информация между двата контролно-пропускателни пункта.
В момента тече процес на реорганизация и обновяване на граничния пункт. Информацията, с която разполагам, е, че вече са монтирани над 160 камери и разследването е в ход. Записите, с които си служим в процеса на разследването, са от тези камери.
Може би най-важната мярка, която доказва систематичността на нашата политика в тази посока, е решение на Министерския съвет с последвали мои заповеди във връзка с организиране работата на Междуведомствен център за борба с контрабандата, в който са интегрирани усилията на всички заинтересовани институции. Информацията се събира там и на практика ще има непрекъснат процес на мониторинг на това, което се случва по всички гранични контролно-пропускателни пунктове. На първия етап – само по посочените като приоритетни, а после, надявам се скоро – по всички останали.
Локализирали сме целия ресурс – информация и политически усилия, за да се преборим с този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Господин Кадиев, заповядайте за Вашата реплика, в рамките на една минута.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Да.
Благодаря, госпожо Бъчварова. Цялата информация, която съм използвал за въпроса си, е само и единствено публична, включително информацията по делото беше спомената в медиите. Аз разчитам на нейната достоверност.
Това, което не казах в въпроса си, беше, че към момента на задаването му на ГКПП „Капитан Андреево” имаше монтирани само 5 камери, от които само една-единствена – насочена към вход „Товарни автомобили”, където всъщност са станали престъпленията. Ако в момента има 160 камери, моите поздравления за това нещо! Лично аз се съмнявам, че толкова бързо са реагирали, но дано да са го направили, защото когато говорите за Вашия турски колега, всъщност една голяма операция от другата страна на границата преди няколко години беше на турските служби, които точно с камери заловиха огромна част от техните корумпирани митничари и камерите всъщност са едно от решенията в това отношение.
Сега малко в сферата на най-важния зададен въпрос, госпожо Бъчварова, за който не чух конкретен отговор. Може би Вие ще можете да уточните. Ще си позволя една шега. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тридесет секунди, господин Председател.
Онлайн медията „Уеб кафе” публикува 15 признака как да разберем, че наближават местни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Една минута и половина говорите.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Единият от тези признаци беше: Георги Кадиев се чуди как да се кандидатира за кмет, а БСП се чуди как да го изключи. Другият признак беше: Цветан Цветанов носи народна носия и калпак на главата.(Смях и оживление.)
Най-важният признак, който беше пропуснат, беше: засилва се контрабандата, защото трябва да се финансират изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Сега минавам към третия въпрос и моля да отговорите на него. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Възгласи: „Ееее!” от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ама, господин Кадиев, моля Ви се, не ме принуждавайте ...
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Какви действия са предприети, за да установите замесените лица на най-високо ниво, защото това е важното. Митничарите там, долу, се сменят. Но те със сигурност имат чадър отгоре. Ето това ми кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Заповядайте за Вашата дуплика.
Предварително искам да информирам: трябва да се придържаме към Правилника, а той е стриктен. Дадох една минута и 20 секунди по Вашия въпрос, сега пак просрочихте времето. Умолявам Ви да спазвате Правилника.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Кадиев ми прави услуга, защото ми дава възможност да отговоря на повече въпроси и да разкажа какво правим. Мисля, че е спекулативно твърдението Ви за това, че има политическа протекция. Всичките ни усилия са насочени в посока да ограничим съответните деяния.
Не мога да кажа какъв е целият обем на контрабандата, но този път индикаторът за увеличаване на контрабандата мисля, че няма да работи преди изборите, защото ние всъщност успяваме да ограничим значителна част, за която, както Ви казах, има конкретни доказателства в увеличените приходи от митниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Втори въпрос – от народния представител Петър Владиславов Славов, относно създаване на съвместни екипи от горски инспектори и служители на Министерството на вътрешните работи за справяне с рецидивите при незаконната сеч.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Преди да си задам въпроса, ако позволите, да поздравя дългогодишния наш колега госпожа Екатерина Михайлова – виждам я горе на балкона, заедно с нейни студенти. Да й пожелаем всичко най-хубаво! Успех!
Сега на самия въпрос, който е към госпожа Бъчварова в качеството й на министър на вътрешните работи и касае създаването на съвместни екипи от горски инспектори и служители на МВР за справяне с рецидивите при незаконната сеч.
Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, проблемът с незаконната сеч и трудностите, с които се сблъскват горските инспектори, за овладяването му – задържане на нарушителите и предаването им на органите на МВР, не са от вчера. В последните години обаче дързостта на някои нарушители достигна безпрецедентни нива, а новините за незачитане на закона, дори отправяне на заплахи и опити за саморазправа с горските инспектори, станаха едва ли не ежедневие в някои региони.
Същевременно подобен проблем на тежки посегателства над медицински работници от Спешната помощ бе идентифициран в началото на управленския мандат, като за справяне с него в районите с особено високи нива на посегателства към длъжностните лица бяха сформирани съвместни екипи между органи на МВР и медицински работници. Тази добра практика вече дава резултати, а самото присъствие на органите на МВР действа респектиращо и възпиращо на потенциалните насилници.
Подобна подкрепа би била много полезна и в най-кризисните райони на незаконна сеч, където собствените сили на служителите на Изпълнителната агенция по горите са недостатъчни и те не могат да респектират организираните групи с каруци и други помощни средства, осъществяващи системни набези и незаконна сеч над българската гора.
В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, моля да отговорите на следния въпрос: съществува ли възможност в районите с най-много случаи на незаконна сеч и регистрирани опити за саморазправа на нарушителите с горски инспектори от Изпълнителната агенция по горите, в това число заплахи за живота им, да се сформират съвместни екипи с органите на МВР за справяне с проблема, задържане на нарушителите и привличането им към отговорност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Господин Славов, и към момента съществува възможност за съвместни екипи от полицейски служители и горски инспектори. На 9 януари тази година е подписано Споразумение между министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и храните за сътрудничество и взаимодействие. В Раздел V, т. 8 – 14 подробно е описан редът за сътрудничество и взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция по горите. Такива съвместни екипи се сформират чрез подаване на писмено искане от една от двете страни. Полицейските служители в момента имат готовност да съдействат при внезапна необходимост, както и при планирани съвместни мероприятия по контрол и опазване на горите.
Органите на МВР и Министерството на земеделието и храните имат непрекъснат обмен на информация и сътрудничество с цел по-добра оценка и анализ на териториите, където се наблюдават проблемите, които Вие описвате. Следваме процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Славов, заповядайте за Вашата реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, за този отговор. Радвам се и приветствам тази инициатива и това подписано споразумение, защото, както видяхме, през годините редица законодателни изменения, които са правени в Закона за горите, включително даване на допълнителни правомощия на горските инспектори, някои от тях много подобни на полицейските, включително да задържат вещите на нарушителите, да ги предават в районните управления на МВР, за съжаление, не дадоха желания резултат. На места става дума за организирани групи, които са изключително безкомпромисни, изключително нагли, изключително незачитащи закона, и очевидно само адекватната намеса на органите на реда, на МВР биха могли да ги респектират; да приведат в изпълнение законодателството, което приемаме в тази зала – колкото и да е добро, без адекватен контрол по спазването му ще си остане само пожелателно. Така че още веднъж Ви благодаря за мерките, които сте предприели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Дуплика? Госпожа Бъчварова няма да се възползва.
Преминаваме към питане от народния представител Петър Владиславов Славов – относно политиката на Министерството на вътрешните работи по отношение осигуряване безопасността на движение по ремонтираните участъци от автомагистралите, превенцията и облекчаване на задръстванията.
Заповядайте – питане в рамките на 3 минути.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви отново, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, наложилите се неотложни ремонти по някои отсечки и виадукти на автомагистралите „Хемус” и „Тракия”, макар все още да сме извън отпускарския сезон, вече създават сериозни затруднения за придвижването на пътуващите. Наличието на своевременна и адекватна намеса от органите на КАТ, Пътна полиция е условие както за превенция на евентуални нарушения и опасности за безопасността на движението, така и предпоставка за намаляване на задръстванията, а оттам и за намаляване на стреса за пътуващите граждани.
Наред с регулирането на движението в реално време, органите на КАТ биха могли да бъдат много полезни и с предварителното създаване на временна организация на движението, разбира се, съвместно със собственика на съответната пътна инфраструктура, с администрацията, която я стопанисва, както е по Закона за движението по пътищата. Това може да става чрез обособяване на по две ленти в посоката на интензивен трафик в ремонтираните участъци, които да се променят съответно в началото и в края на всеки пиков период. Това е така нареченото „реверсивно движение”. Така потокът на пътуващи, особено в навечерието на празници и почивни дни, когато е концентриран в една посока, а след това в обратната, много по-лесно ще може да се изтегля, респективно в края на почивните дни ще може по-лесно да се завръща към столицата и към големите градове.
Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, във връзка с гореизложеното моля да отговорите на следното питане: какви мерки предвижда политиката на ръководството на МВР по отношение осигуряване безопасността на движението в ремонтираните участъци от автомагистралите и превенция за ограничаване на задръстванията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Уважаеми господин Славов, когато е въведена временна организация на движението поради строително-монтажни работи по съответните пътни участъци, полицейските служители осъществяват контрол по опазване безопасността на движението и при необходимост предприемат действия за регулиране. Важно е да се отбележи, че при изпълнение на ремонти по автомагистралите и пътищата първи клас временната организация за безопасността на движението се въвежда със заповед на Агенция „Пътна инфраструктура” и следва да отправите препоръките и въпросите си към министъра на регионалното развитие и благоустройството – с тях работим непрекъснато, в непрекъснат контакт сме с министър Павлова.
Ще направя кратко изложение и някои уточнения по питането Ви с оглед правомощията на служителите на Пътна полиция, защото темата е с изключително висок обществен интерес.
За въвеждане режим на движение, който осигурява безопасно преминаване по участък от пътя по време на изпълнение на строително-монтажни работи се въвежда временна организация на движението, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16 август 2010 г.
При извършване на дълготрайни ремонти се изработва проект за временна организация за безопасността на движението. Възложителите на строително-монтажните работи отговарят за изработването и съгласуването на проекта за временната организация и безопасността на движението. Проектът се съгласува и одобрява след предоставяне на становище от съответните структури на „Пътна полиция“, от областното пътно управление за работен участък на републикански път или от съответната община – за работен участък от местни пътища и улици.
Както вече отбелязах, при изпълнение на строително-монтажни работи по автомагистралите и пътищата първи клас, временната организация за безопасността на движението се въвежда със заповед на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е съгласувана с Главна дирекция „Национална полиция“.
На проведени работни срещи между представители на двете институции са разгледани възникналите затруднения за движението в участъци от автомагистралите, по които се извършват строително-монтажни работи. Набелязани са конкретни мерки за облекчаване на движението, една от които е увеличаване на пропускателната способност чрез въвеждане на реверсивното движение – това, за което Вие споменавате, в определени участъци, които последователно се въвеждат и там, където това е възможно и не застрашава безопасността на движението.
Бих искала да Ви обърна внимание, че отговорни за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за временната организация по безопасността на движението и за премахването й след отпадане на необходимостта от нея са лицата, които извършват дълготрайните строително-монтажни работи. Независимо от това, че отговорността е насочена към друг отново ще повторя – ние сме в непрекъснат контакт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Заповядайте, господин Славов, за Вашите два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър на вътрешните работи, както стана ясно от Вашия отговор, наистина създаването на такава временна организация на движението в такива участъци е съвместна инициатива и се съгласува с органите на МВР и става по инициатива на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като принципал на тази Агенция, така че аз действително съм задал такъв въпрос и към госпожа Павлова, но моята цел и смисълът беше да обърна и Вашето внимание като орган, който участва в съгласувателната процедура и който упражнява вече контрола на практика по реализиране на тези мерки по време на движение.
В този смисъл молбата ми е и като уточняващи въпроси към Вас – да ни кажете наистина дали се предвижда от МВР, в частност органите на КАТ, постоянен контрол на място в тези участъци, особено в такива моменти на натоварено движение, каквото е началото и края на почивните дни или началото и края на отпускарския сезон, примерно 1 август, 14 август, както обикновено тези дни са най-натоварени, просто с оглед да се гарантира, че наистина служителите, както Вие споменахте, извършващи ремонта действително изпълняват тези си задължения, съответно преместват обозначителните знаци и пилончета, които разделят пътното платно на две ленти в едната посока и една лента в другата посока, и че това наистина се спазва и изпълнява, а не е само разписано на хартия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Славов, да. Предвиждаме такива мерки, но конкретните решения ги вземаме с оглед на актуалната ситуация и очакваното развитие и натоварване на движението по пътищата. Това е свързано и с усилията ни за по-добра организация през летния туристически сезон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
За отношение – отказвате се.
Въпрос от народния представител Рушен Мехмед Риза относно забавяне на пускането в експлоатация на трансграничен път Добромир – Крушари.
Заповядайте, господин Риза.
РУШЕН РИЗА (ДПС): Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Пускането в експлоатация на трансграничния път Добромир – Крушари е от изключително значение за жителите на община Крушари и област Добрич.
Пограничните села в района са в много тежко състояние и продължават да се обезлюдяват. Този трансграничен път е лъч надежда за местните хора, които се надяват, че с пускането му в експлоатация ще настъпи икономическо оживление, дори само с насочването на туристическия поток през региона.
Без съмнение, освен икономически ползи за региона, това ще се отрази благоприятно и на международния стокообмен, ще улесни мобилността на населението в тези региони.
Трансграничният път Добромир – Крушари е обновен с финансовата програма за трансгранично сътрудничество на България през 2007 – 2013 г. Бюджетът му само на територията на България е над 3 млн. евро.
Извършена е рехабилитация на близо 8,5 км пътен участък, който започва от село Александрия, преминава през Коритен и завършва в село Северняк.
Рехабилитацията на пътния участък приключва още през 2013 г. Румънската страна също си е свършила работата – изградила е близо 9 км изцяло нова пътна отсечка от Банаса до българската граница.
Още през май 2014 г. приключва изграждането на контролния пункт, който е ангажимент на румънската страна. Очакванията са били още същото лято да заработи, но за съжаление това не се е случило под предлог, че не са заложени средства в бюджета на МВР за персонал.
Изправени сме пред поредния туристически сезон, но откриването на трансграничния път Добромир – Крушари е потънало в забвение и нито една институция не може да даде логичен отговор, дори областната администрация в Добрич.
В тази връзка, госпожо Министър, Ви моля да отговорите на следните въпроси: коя е причината за забавянето на пускането в експлоатация на трансграничния път Добромир – Крушари? И кога най-рано този трансграничен път може да бъде пуснат в експлоатация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Риза.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Уважаеми господин Риза, тази тема имах възможност да обсъдя с моя румънски колега преди няколко седмици, когато имахме двустранна правителствена среща, защото ние също отчитаме и се тревожим по повод на факта, че все още не е финализирана работата по този път, по този обект.
Към момента обаче инициативата за финализиране на дейността по изграждането на пункта е на румънската страна, на чиято територия е той.
По информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ към момента на румънска територия за нуждите на бъдещия ГКПП са монтирани само помещения тип „Фургони”. Все още не е осигурено нормално водоснабдяване, електрозахранване има чрез електрически генератор и в района всъщност липсва електрическа връзка. Това е, което установихме на фона на свършената вече работа, която Вие посочихте и в обосновката на Вашия въпрос.
Изградената до момента инфраструктура не осигурява необходимите условия за нормален режим на работа на съвместния пункт. Съгласно практиката румънската гранична полиция следва да отправи покана към българската за посещение и съвместен оглед на изградения граничен контролно-пропускателен пункт, тъй като двете гранични полиции трябва да приемат съоръжението. До момента такава покана не е изпратена.
Аз поставих този въпрос, но ме увериха, че в скоро време вероятно ще бъде изпратена. Ние имаме готовност двете гранични полиции да извършат такъв съвместен оглед на бъдещия пункт и да отстраним евентуалните нередности, доколкото те са в рамките на нашите отговорности.
Независимо от това Главна дирекция „Гранична полиция“ вече е предприела необходимите действия за осигуряване на компютърното оборудване на бъдещия ГКПП, обучение на служителите и изработване на граничните печати, така че очакваме румънската страна, надявам се, след разговора ни да има и резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте за Вашата реплика. Нямате.
Минаваме към въпрос от народния представител Красимир Христов Янков относно промени в ръководния състав на Областна дирекция на МВР – Варна.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Моят въпрос е във връзка с промени в ръководния състав на Областна дирекция на МВР – Варна.
През последните дни бяха сменени директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, неговият заместник-директор и началникът на отдел „Охранителна полиция“. Те бяха извършени без да се даде оценка пред обществеността във Варна и региона за досегашната работа на Областната дирекция.
Моля да ми отговорите конкретно и изчерпателно: какво наложи промените – несправяне с работата на досегашните титуляри или други конкретни причини? Какви са целите и задачите пред новото ръководство, което сте поставили, в краткосрочен план и какви са Вашите очаквания за ефективността на работата на Областната дирекция на МВР – Варна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Уважаеми господин Янков, относно публичната оценка при освобождаване на ръководни служители в Министерството на вътрешните работи трябва да уточня, че такава практика не съществува, но поставяйки този въпрос пред мен, ще Ви дам отговор.
Областната дирекция на МВР – Варна, през периода, когато е ръководена от нейния ръководител господин Калчев, за когото питате, се нарежда на последно място в сравнение с всички други областни дирекции на МВР в страната – 28-мо от 28. По всички линии на дейност дирекцията има най-ниски оценки... (Реплики от БСП ЛБ.)
Може ли да приключа? След това ще коментираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Антонов, моля Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: ... като средната за Варна е 2,56 по петобалната система. Пак ще повторя: 28-мо от 28 места.
За първото тримесечие на 2015 г., малко преди освобождаването на тримата ръководители, тази тенденция се запазва, не е променена. Те са подали своите рапорти за напускане, с искане за придобиване право на пенсия и всъщност не са освободени от нас на това основание. Просто преди да имаме становище по този въпрос, те си подадоха рапортите.
През последните месеци под ръководството на специализираната прокуратура са реализирани действия срещу две високо организирани престъпни групи на територията на ОДМВР – Варна, изцяло със съдействие на служители от Главна дирекция „Национална полиция”, без съдействието на тези служители във Варна.
Очакванията към новото ръководство са да се повиши оценката, защото тя има комплексен характер по четири основни индикатора, която се дава основно по линия на дейност в дирекцията по разследването и по охранителната дейност, и се надяваме скоро да имаме по-добри резултати там.
В краткосрочен план целите, които са поставени, са свързани с обезпечаване на настоящия туристически сезон, а в по-дългосрочна цел – справяне с факторите, които влияят на криминалната обстановка в обхвата на тази Областна дирекция на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Вашата реплика, господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова, колеги! Зададох този въпрос и благодаря, че дадохте и оценка за работата на предишното ръководство на Областната дирекция на МВР – Варна, но репликата ми е в смисъл, че явно са закъснели тези смени, след като сте имали информация в Министерството на вътрешните работи по отношение на оценка на досегашното ръководство, защото предстои активен туристически сезон, предстои концентрация на криминогенни фактори, които във връзка с летния сезон се дислоцират и от вътрешността на страната.
Командироването на служители от системата на Министерството на вътрешните работи, по-специално от СДВР в град като Варна е свързано с риска непознаване на обстановката в региона, непознаване на същия този контингент, който е част от процесите, протичащи през лятото, а изключителната чувствителност и на чуждестранните граждани, които посещават нашата страна, по отношение на опазване на обществения ред, по отношение на работата на органите на реда също дава отражение и за това доколко те остават с добри впечатления от страната и пак са готови да я посетят като туристи. Опасенията ми са, че външен екип сега, точно срещу сезона, има опасност да не навлезе бързо в работата, да не се сработи с колектива, със служителите от системата на МВР, които са на територията на Варна и Варненска област, което крие своите рискове.
От тази гледна точка не е ли удачно включително и да се изчака този външен екип след сезона или по-рано, за да има възможност да навлезе и да си свърши работата МВР така, както очакват българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашата дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Янков, оценките, които се дават в МВР, са тримесечни. Последната е с валидност към края на март месец, а рапортите за освобождаване на тримата ръководни служители са от 8 април. Назначенията, които направихме, са от 15 април 2015 г. Вече повече от месец екипът работи там.
Основанията да командироваме ръководни кадри от София във Варна са изключително основателни. Аз ги подкрепям и мисля, че това ще помогне на работата ни.
Вчера имахме среща с посланици и представители на посолства, които изпращат туристи в България, и от рапорта на новия ръководител на Варна мога да съдя, че има готовност за справяне с тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Преминаваме към въпрос от народните представители Айхан Ахмед Етем и Ердинч Исмаил Хайрула относно организацията за издаване и подмяна на документи за самоличност от страна на МВР.
Заповядайте, господин Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос е относно организацията за издаване и подмяна на документи за самоличност от страна на МВР.
През настоящата календарна година се очаква около 150 хил. български граждани от цялата страна, които работят или живеят в чужбина, да подменят задграничните си паспорти и личните си документи, чиито срок на валидност изтича. В същото време продължава и постоянният процес за подаване на документи за нови паспорти и лични карти за първи път.
От началото на месец март в областите Кърджали, Хасково, Разград, Шумен, Търговище и Силистра вече се наблюдава засилен приток на граждани, живеещи или работещи в чужбина, които идват с цел да подменят личните си документи.
Опитът ни от предишни години показва, че това създава огромно напрежение за служителите в звената „Български документи за самоличност”, както и възмущение от страна на гражданите за бавното обслужване и създавания хаос при подаване на документите. Много граждани все по-остро поставят въпроса за съдействие и подобряване на организацията за прием, обработка и издаване на документите за самоличност.
Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, във връзка с гореизложеното Ви моля да отговорите на следния въпрос: какви действия ще предприемете като министър на вътрешните работи, за да улесните и подобрите обслужването на гражданите в звената „Български документи за самоличност”? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хайрула.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Хайрула, поставяте въпрос, който е изключително тревожен. Наистина съществуват трудности при издаването на личните документи в областите Кърджали, Благоевград, Разград, Добрич, Силистра, Търговище, Хасково и Шумен. Ние следим този процес и мога да Ви кажа, че в Министерството на вътрешните работи има разработени няколко плана и поредица от мерки, които да ни позволят да преодолеем тези трудности, но, за съжаление, всички те са свързани с допълнително финансиране.
Другият проблем, който срещаме, е в ограниченията на броя на административните служители и се налага да се повишава тяхната натовареност, да работят в различен режим. Това, което към момента сме направили в Кърджали и в другите райони, е да се премахне обедната почивка, да се удължи работният ден, но това също изисква такова финансиране. Мобилни екипи също са подготвени. Имаме план според броя на очакваните искания и необходимост от издаване на документи и се надяваме да успеем да реализираме поне част от тях.
Тук е важно да уточня, че възможност за представяне на искане за издаване на новите документи се дава в някои от страните, където живеят тези граждани, където пребивават. Затова няма задължително условие подмяната на документите да бъде извършена в България.
Искам да Ви уверя, че другата посока, в която работим, е да решим много по-кардинално този въпрос. Очакваме резултати от реализирането на проект по Оперативна програма „Административен капацитет” – „Изграждане на автоматизирана информационна система за електронни услуги на МВР”. В края на настоящата година тази нова система ще стартира и ще предоставя редица електронни и административни услуги по интернет, една от които е подаване на заявление за издаване на лична карта или паспорт. Системата предвижда осигуряване на онлайн разплащане. Мярката е включена за изпълнение в цялостната Стратегия за електронизация. Това е една от възможностите, а лично според мен – основна, по която трябва да работим. Мога да Ви уверя, че не разчитаме изцяло на нея, съдейки по профила и готовността на определени български граждани да се възползват от нея. Затова непрекъснато следим процеса и вземаме оперативни мерки за по-добрата му организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплика – заповядайте, господин Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА (ДПС): Уважаема госпожо Вицепремиер, относно проекта Ви приветствам, но това е начин за дългосрочно решаване на проблема. А ние поставихме въпроса за своевременно решаване, тъй като проблемът е огромен. Аз лично съм присъствал. Хора чакат и спят пред паспортните служби от 2 – 3 часа през нощта и чакат да им дойдат редът.
Писмото е до Вас от област Кърджали. За да се прекрати този хаос, предлагат да се въведе удължено работно време на служителите в звената БДС, както и да се обсъди възможността за работа през почивните дни при по-голямо натоварване. При необходимост – да се командироват допълнително служители от близки областни дирекции на МВР, които не са натоварени с такъв екстремен прием на документи, както са звената в област Кърджали. Временно да се предоставят от общините в областта на областните дирекции на МВР допълнителна компютърна и размножителна техника, предоставяне на допълнителни помещения общинска собственост за прием на документи и заявления, командироване на общински служители в звената БДС по време на кампанията, които да подпомагат процеса на прием и обработка на формуляри за издаване на документи за самоличност и паспорти.
Аз съм запознат, че в област Кърджали кметовете съдействат от около един месец насам, за да може в общините и в районните управления на Полицията да се приемат заявления за издаване на бързи поръчки. Те съдействат с логистика – с автомобили, защото ако се приемат такива заявления само в областта, знаете какво ще се получи.
Затова моля, вземете предвид и предложението на кметовете, за да се реши този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хайрула.
Дуплика – заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Хайрула, мога да Ви уверя, че всички тези мерки са обсъждани. По последна информация към момента планираме в Кърджали да има около седем командировани служители. Мога да Ви уверя, че следим този процес и всички възможни мерки в рамките на ресурса, с който разполагаме, ще бъдат взети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Владиславов Славов относно данни за водачи с повече от пет невлезли в сила наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи! Моят въпрос касае една много болезнена за обществото тема, а именно за водачите, които всички наричат „водачи рецидивисти”, тоест водачи с повече от пет невлезли в сила или висящи наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата.
Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, проблемът с войната по пътищата през последните месеци отново ескалира. Особено обезпокоителни бяха някои инциденти от последния месец, при които бе причинена смърт на дете и за които медиите писаха, че нарушителят е имал над 20 висящи административнонаказателни производства и въпреки това не му е било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство от органите на КАТ.
Още по-притеснителна беше информацията, че сред тези висящи производства на същия този водач е имало и такива, при които е била причинена средна или тежка телесна повреда на пешеходци, като по съмнителен начин тези случаи, включително и тяхното наказателно преследване по НК и НПК, са били „приключени”, без въобще да достигнат до съдебна фаза.
Същевременно по Закона за движение по пътищата органите на МВР имат широки правомощия за налагане на принудителни административни мерки, включително и чрез изземване на свидетелството за управление на МПС на провинили се водачи за срока на административнонаказателното производство до изясняване на въпроса за вината им. Последното е напълно приложимо и би било адекватна мярка за временно ограничаване именно на такива водачи, които имат множество актове за установяване на административни нарушения, но чиито наказателни постановления обикновено по субективни причини не са влезли в сила и в продължение на необосновано дълъг срок въпросът за вината им остава висящ, а те продължават да управляват моторни превозни средства.
В този смисъл, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, моля да отговорите на въпроса: какъв е броят на водачите с пет и над пет невлезли в сила висящи административнонаказателни производства? Колко от тях имат образувани досъдебни производства за евентуално извършени и престъпления във връзка с тези нарушения? Колко от тези водачи към момента са с неотнети свидетелства за управление на МПС? Респективно какъв е процентът на наложени принудителни административни мерки от органите на КАТ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Заповядайте за отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, дами и господа! Уважаеми господин Славов, проблемът е ясен на всички. Сблъскваме се ежедневно с него. Чувствам се малко неудобно да чета статистически цифри от трибуната, но ще Ви запозная с информацията, която има при нас.
Що се отнася до проблема, който стои зад тази информация, той може да бъде решен тук, в парламента. Има поредица от законодателни предложения, които трябва да бъдат одобрени. Ако не бъдат одобрени, последиците ще бъдат ясни. Смятам, че трябва да има по-строги наказания за провинилите се шофьори. Цифрите, които мога да Ви представя, са:
От началото на 2012 г. до края на месец март 2015 г. са наложени 108 521 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки – отнемане на свидетелства, в това число отнемане на свидетелства за управление на моторно превозно средство на водачи, които са нарушили Закона. За същия период на първото тримесечие за 2015 г. лицата с невлезли в сила наказателни постановления са 1737, от които 800 лица са с до пет наказателни постановления, а 937 – с повече от пет.
Образуваните досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 43, ал. 1, букви „б” и „в” от Наказателния кодекс, чл. 343б за употреба на алкохол и 343в за неправоспособни водачи са общо 25 933 за периода, който съответства на статистиката по другите показатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплика – господин Славов. Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Министър на вътрешните работи. От това, което чух, си записах данните. Прави впечатление, че 937 водачи са с пет и над пет такива висящи производства – невлезли в сила административнонаказателни производства. Тук бих апелирал към Вас: да разпоредите проверка и да се изясни дали са обективни или субективни причините това да продължава така? Защото пет висящи административнонаказателни производства са много. Това буди определено въпрос. Напълно съзнавам, че това е много тежък въпрос и е свързан с изключително много работа, която съм създал на Вас и на институцията, която ръководите, но ми се струва, че именно в тези 937 водачи се съдържат потенциални бъдещи нарушители. Дано наистина не съм прав и те да не извършат някое пътнотранспортно произшествие, защото както разбирам, те на практика продължават да управляват моторно превозно средство, независимо от висящите производства и вероятно наложените доста тежки санкции по тях.
Приветствам наложените принудителни административни мерки, за които Вие споменахте в началото – това наистина е внушителна цифра. Разбира се, тя обхваща не само отнемане на свидетелството за правоуправление, вероятно касае и спиране от движение, и редицата други мерки, които органите на КАТ могат да налагат по Закона за движение по пътищата.
Личното ми убеждение е, че по пътя на тези принудителни административни мерки и евентуалното им налагане именно на част от тези 937 водачи, които споменахте, могат да спрат опасни бъдещи последици. Още веднъж казвам, силно се надявам да греша и да не се стигне до тежък инцидент с хора от тази група.
Мисля, че една проверка, особено в областните дирекции, когато става дума за толкова много висящи административнонаказателни производства, би била полезна и наистина би могло да се окаже, че има „субективни” фактори те да продължават да управляват кола необезпокоявано. Една последваща принудителна административна мярка от органите на КАТ – временно отнемане на свидетелството за правоуправление, би могла да бъде доста адекватна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Дуплика? Отказвате се от правото на дуплика.
Благодаря на госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи за активното й участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Волен Николов Сидеров към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика относно компенсации за България от Европейската комисия.
Заповядайте, господин Сидеров, да развиете Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Вицепремиер, въпросът ми е свързан със санкциите срещу Русия и реципрочните санкции на Русия към страните от Европейския съюз, от които България търпи безспорно щети. Колко са точно щетите още се опитваме да уточним с моите колеги. Зададох специален въпрос на Вашия колега Лукарски, но все още тълкуваме отговора и се мъчим да извлечем някакво число. По груби изчисления около 1 млрд. лв. са щетите, които България губи най-вече от туризма. Ние може би не водим такава интензивна търговия с Русия, каквато би трябвало, но от туризма най-много страда българската средна класа.
Към днешна дата санкциите нанасят значителни щети и през 2015 г. се очаква те да бъдат над 1 млрд. лв. В Европейския съюз има държави, на които беше обещано да бъдат компенсирани за загубите, например Полша. Поляците винаги са се славили с малко по-голяма настойчивост. Спомням си, още когато се водеха преговорите за Европейския съюз, те си извоюваха доста неща, които Вашата колежка Кунева – тогава беше преговаряща – не успя да извоюва. Поляците си държат на тяхното и явно го постигат. Въпросът е какво прави България.
На поляците им обещаха 380 милиона или нещо такова за селскостопанските производители заради щетите, които търпят от санкциите срещу Русия. Спомням си също, че през месец август миналата година комисарят по търговията де Гухт обеща, че ще има компенсации за санкциите, които бяха наложени. Какво става с тези компенсации? Как те засягат България и имаме ли някакви компенсации? Получени ли са досега и предвижда ли се да се получат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Заповядайте, господин Дончев, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, въпросът, който повдигате, е изключително сериозен – има поне три възможни прочита. Със сигурност има основание за емоционален прочит, има възможност и за политически, има възможност и за икономически прочит.
В краткото време, което имаме в рамките на процедурата, ще се опитам само да маркирам политическия прочит и да се съсредоточим върху икономическия такъв, който в крайна сметка беше есенцията на въпроса Ви.
Добре знаете, че с цел промяна на политиката, когато поставя под въпрос регионалната и международна система за сигурност, България подкрепи санкциите, наложени на Русия от Европейския съюз.
Искам да отбележа, за да не се правят спекулации с тази тема, решението за налагане на мерките е взето абсолютно единодушно от всички държави членки – това показва процедурата. Кой каквито и обяснения да дава след гласуването, защото имаме редица изказвания на европейски лидери в обратната посока, самото решение е взето единодушно.
Искам да отбележа като нюанс в българската позиция, че в рамките на дискусиите по налагането на така наречените „ограничителни мерки” спрямо Русия, България винаги е поддържала умерена позиция. Тя се основава на разбирането, че санкциите вероятно са инструмент за деескалацията на кризата. Наред с това те не са и единственият инструмент.
В този контекст на европейско ниво няма предвидени отделни компенсаторни инструменти по линия на наложените санкции спрямо Русия. Прави се редовна оценка за въздействието. В рамките на отговора ще коментирам някои мерки, основно в сферата на селското стопанство, но те нямат характер на нарочен инструмент за покриване на щетите от наложените санкции върху Русия.
Правилно отбелязахте, че фокусирани върху темата трябва да търсим ефекта не толкова от самите санкции, които са основно във финансовата сфера, а резултатът от ответните санкции на Русия по отношение на държавите – членки на Европейския съюз.
Искам да влезем в сферата на конкретиката. Данните показват, че за 2014 г. общият експорт на България е около 22 млрд. евро, експорът за Русия е малко над 527 млн. евро, което прави около 2,4% от общия експорт. Ако разгледаме първите два месеца, за които има данни – за 2015 г., и ги сравним с 2014 г., безспорно ще видим спад. Ако общият ръст на експорта, за сравнение между първите два месеца, е 7%, експортът по отношение на Русия търпи спад с близо 35%. Това е безспорен факт. Разбира се, става дума за относително ниски стойности – коментирам, от 77,3 млн. евро на 50 млн. евро за 2015 г., което означава, че в рамките на тези отчетни месеци експортът за Русия е около 1,4% от общия ни експорт.
Когато коментираме двете чувствителни сфери – енергетиката, тя заслужава да бъде тема за отделен разговор, и селското стопанство, искам да Ви информирам, че експортът на селскостопанска продукция за Русия по данни от 2013 г. е за около 70 млн. долара.
Коментирайки тези цифри по никакъв начин не искам да омаловажавам, няма да го направя, негативния ефект върху някои сфери на българската икономика, най-вече по отношение на селското стопанство – става дума основно за плодове и зеленчуци и за производство на мляко.
Във връзка с това още на 30 август миналата година беше приет Регламент 932/2014 г. с временни изменени мерки за подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци. Той има за цел да регулира по-скоро ценовите спадове в плодовете и зеленчуците, отколкото да представлява специален инструмент, който да подпомага страните членки, като резултат на наложените от страна на Русия контрасанкции. България направи всичко възможно да се възползва от финансовата помощ, предлагана по този Регламент, като бяха получени заявления за близо 1 млн. 400 хил. евро. При направен преглед на 100% проверка на получените заявления се оказва, че допустими са заявления на стойност 398 хил. евро, които страната очаква да получи като компенсация или помощ за ценовите аномалии на плодовете и зеленчуците.
Това е в рамките на краткото време, с което разполагам. Ще се възползвам от възможността да доразвия отговора си в рамките на дупликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев, за изчерпателния отговор.
Заповядайте, господин Сидеров, за Вашата реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Вицепремиер, в отговора Ви има две линии. Едната е да покажете колко е нищожен стокообменът ни с Русия. Да се позовавате на това не е добре, защото това означава, че, едва ли не, това е положителен факт, а той не е положителен, той е отрицателен. Да, той е нищожен, той би могъл да бъде много, много по-мащабен този стокообмен. Но така направиха през последните две десетилетия, че да ни откъснат от един сериозен и геополитически като даденост партньор, изкуствено да ни откъснат. От това ние губим. Тук не става дума за филство и фобство, просто губим.
Другото, което Вие всъщност признавате и казвате в отговора си, е, че ако сте поискали някакъв вид компенсации, те са в нищожно малък размер – милион и половина – два. Това е просто нищо на фона на загубите. Пак ще повторя, най-вече средната класа губи от това, защото курортите ще останат полупразни, може би ще фалират десетки, стотици български фирми. Всичко това трябваше да доведе до една по-настойчива политика от страна на българските държавници.
Когато сте в Брюксел, разбирам, че е много хубаво и престижно примерно министърът на икономиката да се снима с Жозеф Дол и това да излезе във вестниците или премиерът с Ангела Меркел и да излезе – добре, чудесно. Дипломацията е и това. Но дипломацията е и да искаш, да можеш да кажеш: абе, вижте какво – искам и настоявам за това.
Това, което посочвате – че с пълно единодушие са били приети санкциите, също не е положителен факт, защото би трябвало да има поне дискусия в Европейския съюз, би трябвало поне... Ще цитирам унгарския премиер Орбан, който каза: „Европа се простреля в крака, налагайки тези санкции и приемайки санкциите от Русия”. Добре, като се простреляла Европа в крака, дайте да дискутираме! Защо в Брюксел не става дискусия? Защо вицепремиер от една Прибалтийска република си призна, че когато дори влизат да разговарят външните министри и премиерите им се вземат телефоните? Това може да бъде среща на високо равнище на суверенни държави или някакви дори полусуверенни държави? Значи там няма съгласие и единодушие, а има просто една директива, която се изпълнява. Ако българското държавно ръководство спре да изпълнява безусловно и безпрекословно тази директива, а постави своите искания, то може би и Брюксел ще се сети, че има такава държава България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Сидеров! Разбира се, аз ще се съглася с Вас, че е в безспорен интерес на България да има по-интензивен стокообмен с Руската федерация. Впрочем в първата част от отговора си, цитирайки тези числа, по никакъв начин не съм се опитвал да омаловажа ситуацията и бях абсолютно откровен, заявявайки от трибуната на Народното събрание, че щета има. Щета има!
Разбира се, когато коментираме стокообмена, редно е да отбележим, че вносът на България от страна на Русия е в доста по-големи мащаби, той е на стойност близо 4 млрд. евро по последни отчетни данни. Въпросът е, че нашият експорт е скромен. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че трябва да бъде много по-голям – не само в сферата на селското стопанство, не само в сферата на туризма, позволете ми да добавя и машиностроене и така нататък. Безспорен факт е, че санкциите и контрасанкциите носят взаимни щети и за европейската, и за руската икономика. Това са също безспорни факти, както са безспорни фактите, че всички взети решения по отношение на санкциите – който каквито изказвания да е правил по въпроса, са приети абсолютно единодушно.
Единственото, което искам да добавя, е че искам политическата ситуация в Украйна бързо да деескалира, за да може да се стигне до един приемлив вариант и най-сетне да отпаднат тези санкции, защото е от безспорен интерес и на Европа, и на Русия да засилват политическото си сътрудничество в името на взаимния интерес, най-вече на по-интензивната търговия. Това е безспорен интерес и на Европа, и на България като част от Европа, безспорен интерес и на Русия.
И понеже споменахте в началото на въпроса си едни числа, свързани с Полша, не знам откъде вземате данни, кой на кого какво обещавал, пък и аз обичам да правя разлика между ясно изразената позиция, документа и изказванията. По същата схема, по която България очаква да получи малко под половин милион евро помощ, Полша е заявила – пак е редно да си дадем сметка, че става дума за много по-голяма държава, близо 26 милиона. Дали тази сума ще бъде одобрена, ми е трудно да Ви кажа, нещата са в такава фаза, че в момента мога да коментирам само заявени суми. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Благодаря на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейски фондове и икономическа политика, за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към едно питане, отправено към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика. Питането е от народните представители Мая Божидарова Манолова и Дора Илиева Янкова относно политиката на правителството за пенсионирането на миньорите.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете Вашето питане.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Калфин! Заявените от Вас промени в пенсионната система и особено заявката за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране сериозно разтревожиха българските граждани. Очаквано най-болезнено и най-гневно реагираха полицаите, военните и миньорите, на които заявихте, че ще отнемете възможностите за ранно пенсиониране. Даже заплашиха с протести, а и тъй като това са хора, на чиято дума може да се вярва, предполагам, че това беше причината да дадете заден ход, да отстъпите от първоначално заявените си намерения и това мисля, че е правилна стъпка, защото това са хора, които рискуват живота си, здравето си, работят при изключително трудни условия, излъчват сила и е редно да отстъпите на техните гневни възражения срещу посегателството върху правото им на ранно пенсиониране.
Какво обаче е споразумението, което тези дни нарекохте ентусиазирано „Гордостта на България”? С какво трябва да се гордеят българските граждани аз лично не разбрах и не можах да отговоря на всички тези, които ми се обадиха вчера и онзи ден да ме питат с какво трябва да се гордеем. Защото според тях – тези, които работят трета категория труд, не е повод за гордост това, че ще увеличите възрастта за пенсиониране на 65 години за мъжете и за жените и че ще вдигнете стажа за мъжете на 40, за жените на 37 години. При тази ситуация – при безработицата в България и при средната продължителност на живота една голяма част от тях изобщо няма да доживеят до пенсия. Няма за какво да се гордеят и полицаите и военните, на които въвеждате допълнително изискване за пенсиониране прослужена възраст – определена възраст. Няма за какво да се гордеят.
Остава случаят с миньорите, за които Вие тържествено заявихте, че това е най-голямата гордост на правителственото споразумение със социалните партньори. Тъй като няма нищо черно на бяло, никакъв внесен законопроект, не можах да им обясня точно в какво трябва да концентрират Вашата и евентуално тяхната гордост. А от това, което прочетох в правителствената стенограма, с която сте убедили и министрите са Ви подкрепили, по-скоро се притеснявам. Там казвате ясно и министрите гласуват, че ранно пенсиониране за подземните миньори ще има при ликвидация или съкращение на мина, тоест, трябва да ликвидираме мини, за да има ранно пенсиониране.
Давам един конкретен пример...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вашето питане, госпожо Манолова! Изтича Ви времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Приключвам.
При сега действащия закон ако един подземен миньор през декември навърши 45 години, има десет години подземен стаж, има 90 точки и намаляване на обема на работа, ще се пенсионира незабавно. Ако един друг миньор през януари – тоест месец по-късно, навърши 45 години, има десет години подземен стаж, има 90 точки, има намаляване обема на работа на предприятието, ще се пенсионира след 9 години и 4 месеца. И питам: на това ли му казвате плавно повишаване на възрастта и това ли е поводът за гордост, което анонсирахте пред подземните работници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Калфин, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Чудя се как да го кажа по-деликатно, но миньорите действително е по-добре да се обръщат към своите организации, които добре разбират за какво става въпрос. Всичко това, което тук изредихте преди малко, е изцяло объркано. То не отговаря на истината, не отговарят на сегашното законодателство, фактите и очевидно не знаете при какви условия в момента се пенсионират хората, които са под земята и какво трябва да се случи. Аз ще Ви обясня – няма проблем. Но мисля, че миньорите и всички други работещи в първа и втора категория, имат достатъчно добро синдикално представителство, от няколко месеца работим с тях, текстовете са гледани със синдикалните организации. Много от техните предложения са приети. Така че мисля, че пътят да си потърсят правото там е действително през синдикалната организация, което аз изключително много насърчавам.
Сега ще Ви обясня и на Вас за какво става въпрос, защото, мисля, че ще е полезно, като народен представител от регион, в който има подземни мини.
В момента Законът е следният. Работещите първа и втора категория се пенсионират, според действащия Кодекс за социално осигуряване, от следващата година на възраст, която се увеличава с по шест месеца, докато не стигне 57 години за мъжете и 52 години за жените. Това е в действащия Кодекс за социално осигуряване, като увеличението трябва да става с шест месеца годишно, докато се стигне до тази възраст.
Тази разпоредба на Кодекса за социално осигуряване почти от началото на неговото приемане, с малки изключения, се замразява година за година. Година за година се приема един параграф 4, така наречен, в който казват, че и тази година ще има изключение, и после следващата година – и тази година пак ще има изключение. Очевидно е, че хората, които се занимават с подобен труд, не могат да очакват благоволението на народното представителство всяка година да им правят изключение за няколко месеца и да не знаят следващата година на колко ще се пенсионират и какви ще са им изискванията. Предполагам, че ще се съгласите, че е нормално да се включи в нормалния текст – дългосрочен, така че хората да могат да преценяват трудовия си стаж.
Отново казвам, че това, което пише в Кодекса за социално осигуряване – от 2000 г. насам много мнозинства са се сменили в тази зала и никой не го е отменил – отлага се за по година, максималната възраст е 57 години – за мъжете, 52 – за жените, а нарастването е шест месеца на година. Това, което ние предлагаме, е много по-различно.
За какво става въпрос?
Първо, възрастта в момента за първа категория – ще вземем нея, защото е най-тежка – за мъжете фактическата възраст е 52 години и 8 месеца, на която се пенсионират в момента първа категория, служащите. Ние ще я увеличим до 55 – с два месеца годишно стъпка, което означава, че тези 16 месеца, които не достигат, ще бъдат увеличени в следващите седем, осем години и ще спре на 55, не на 57, както е в момента.
За жените увеличението ще бъде малко по-голямо. Обръщам Ви внимание, че жени в мините няма. Забранено е, жените не могат да работят в подземни мини. В момента има 307 жени в България, които работят първа категория и те не са в мините.
Също така тогава, когато става въпрос за подземни работници, при десет години стаж те могат да се пенсионират на 52 години и съответно 47 за жените – тогава, когато се събере сумата от стаж и възраст и прави числото 90 – стажът и възрастта, като стажът се преобразува в работещите в мините и една година се отчита като повече.
В момента има една разпоредба, за която и Вие споменахте, но не сте я разбрали добре, в която при ликвидация или съкращение на мина, миньорите могат да се пенсионират, ако са навършили 45 години и имат 10 години стаж в съответната мина.
Какви са промените, които правим? Промените, които правим са тези фактически възрасти към момента да се увеличават с по два месеца. Отново казвам: спират на 55 години, не на 57 – намаляваме крайната възраст за пенсиониране. Това нещо става плавно. Тогава, когато запазваме текста, когато има съкращение или ликвидация на мина, могат да се пенсионират 10 години по-рано като обаче включихме един текст, че не могат след това да работят в първа категория и да взимат едновременно и пенсия, и да работят първа категория заплата.
Така че тогава, когато излезе – и това го приеха синдикатите – когато се пенсионира по-рано – на 45 години, няма как да получава и пенсия и заплата, тъй като аргументът е, че това е много натоварваща работа, опасна за здравето и така нататък – до 55 години, след което той влиза в нормалния си ход. За жените увеличението на възрастта е 4 месеца годишно, за мъжете е 2 месеца годишно.
На примера, който Вие дадохте. Ако един миньор, чиято мина се закрива тази година, се пенсионира декември месец на 45 години, има 10 години стаж в мината – какво ще се случи, ако тя се закрие не декември месец, а януари? В конкретния случай той ще се пенсионира месец февруари. Два месеца догодина ще се увеличи изискването за стаж. Така че няма да се пенсионира 9 години по-късно, както Вие твърдите, което не е вярно, а ще се пенсионира два месеца по-късно, защото догодина нараства с два месеца възрастта, при която може да се пенсионира при съкращаване на мина. Това е един пакет, който на практика регламентира, запазва и укрепва дългосрочно условията, при които днес работят миньорите. Те могат да си правят сметката, няма да зависят всяка година от решението на парламента.
Има и промени, свързани с ранното изплащане на пенсии от професионалните пенсионни фондове, но днес Законопроектът ще бъде в Народното събрание и се надявам от следващата седмица да имаме възможност вече да го обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Калфин, за изчерпателния отговор на питането.
Два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, господин Министър, госпожи и господа! Господин Калфин, може би повече от пет, шест месеца миньорите и от Родопите, и в България, се вълнуват от пенсионната реформа. Безспорно добре е, когато има силни синдикати – да могат и да представляват техните интереси, и правителството да се съобразява.
От дебата в сряда останахме с впечатление, че § 4 за миньорския труд ще остане – 45 години възраст, 10 години стаж и 90 точки. Тоест ще отпадне, както казахте, всяка година да увеличаваме с година, две, три – тези условия да ги запазваме. И безспорно са запазвани заради тежки условия на труд, безспорно по-лошо качество. Вие като вицепремиер отговаряте за всичко това в правителството, за в бъдеще да стане по-добро.
Това, което чух тук, препраща към чл. 328, ал. 1. Тоест за мен е учудващо, говорих и с много синдикални дейци, при положение че ние запазим условията на § 4 за първа категория и конкретно за миньорите: защо се налага 328 член? Това, за което обяснихте на колежката Манолова.
Вторият въпрос, по който се дебатира и ще Ви помоля да конкретизирате, тъй като безспорно Вие сте се уточнили за някои неща, но това в парламента не е депозирано, очакваме го с голям интерес като предложение на правителството: от 2016 г. ли ще стартира реформата, или от 2017 г.? Защото при това бързане, всъщност дебатът е малко по-притиснат. За мен беше логично да се готви бюджетът за 2016-та и да се подготвят всички за старта на реформата. Сега в публичното пространство се чува, че има политически мотиви, тоест президентските бъдещи избори – да няма шум в системата, реформата да стартира от 2017 година. Ако може малко повече информация по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте, господин Калфин, за Вашия отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, надявам се това, което говорим, да представлява интерес за миньорите, защото е много специфична тема и моля за извинение всички останали, които ще ги вкараме действително в този проблем.
В момента възрастта за пенсиониране на един миньор – за мъж, понеже жена не може да работи в мината, по чл. 104, ал. 3 това са работници, първа категория, под земята – може да се пенсионира преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че има сбор от възрастта и осигурителния стаж 90 точки, 52-годишна възраст за мъжете и 47 години за жените. При 45 години се пенсионират само тези, по досегашния закон, чиято мина се закрива или предприятието се съкращава.
Какво правим? Тези, на които не се закрива мината и които в момента се пенсионират на 52 години, главно с по два месеца увеличаваме тази възраст до 55 години. Трите години, 36 месеца, ще се увеличат за 9 години на практика. Тогава, чак след 9 години, ще стигнат 55 години. Тези, на които мината се закрива, си запазват сегашната възраст – 45 години и 10 години стаж, при закриване на предприятието или съкращаване на бройката, като тази възраст – 45 години, започва също да нараства с по два месеца годишно. Това означава, че през следващата година трябва да бъдат на 45 години и два месеца, а не на 45 години, за да могат да се пенсионират, което отлага пенсионирането с два месеца, не с повече – това, което казах и на госпожа Манолова, за следващата година.
Понеже са намерени случаи на злоупотреби, които са за сметка на здравето на миньорите – съкращава се и той остава на работа, но вече получава пенсия и заплата, и върши същата работа в същото предприятие и в същата мина, казваме, че за тези случаи, след като се е пенсионирал по-рано по този ред, няма как да се съчетават и да получава и заплата. Това е, за да избегнем злоупотреби. Но на 45 години, като отново казвам, че възрастта ще расте с по два месеца годишно, се запазва за случаите, в които се закрива или съкращава предприятието.
Това нещо се урежда трайно, не с § 4, който е преходен и е година за година, а влиза в основния текст на Кодекса. Така че по същество промяната е тази, която Ви обясних. В Кодекса, ако не се лъжа, влиза като чл. 69б. Да не се излъжа точно как е, но влиза в постоянния текст, става постоянна норма и няма да се променя година за година. Така че това, което с § 4 е преходно, става постоянна разпоредба в момента, увеличавайки се с по два месеца изискуемата възраст годишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Заповядайте да вземете отношение по отговора на министъра, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Калфин! Така, като Ви слушам, вместо Одата на Гордостта и Радостта, ще чуете Одата на Гнева. Имате спешна нужда от посещение и разговор с действащи миньори, защото Вие абсолютно не сте в час за условията, в които се пенсионират миньорите и със ситуацията в момента. Освен ако не бъркате трагично терминологията и използвате „съкращаване на мина или предприятие” като синоним на „намаляване на обема на работа” или „съкращаване на щата”. Аз не разбирам от юридическата терминология, която се опитвате да артикулирате, но със сигурност тя няма нищо общо с реалната ситуация.
Обяснявам Ви! В момента при навършване на възраст 45 години и минимум 10 години подземен стаж и 90 точки – не само в случаите на закриване на мина, защото колко мини са били закрити през последните 10 години, но и при намаляване обема на работа и съкращаване на щата – миньорите се пенсионират незабавно. Справка: В „Бобов дол” преди 10 години работеха 6800 миньори, сега работят 3000. Там не са се закрили мини, намали се обемът на работа, има съкращение в щата.
Въпросът ми беше – ако не бяхте толкова самодоволен, можеше да го чуете и разберете – дали при съкращение на щата и намаляване на обема на работа ще могат да се пенсионират миньорите? Защото макар това да е изключение, това изключение е правило – те така се пенсионират.
Що се отнася до другия Ви опит – да лишите тези, които се пенсионират от възможността да работят, предупреждавам Ви – навлизате в тежки дълбоки противоконституционни води. Не може правото на пенсия да е за сметка на правото на труд. Има произнасяне на Конституционния съд от 1997 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сменете си юристите, ако Вие не го разбирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Манолова, времето!
МАЯ МАНОЛОВА: И последно изречение.
Тъй като този спор от парламентарната трибуна за Вас може би е абстрактен, но за миньорите – подземните, които са 7 хил. души в момента, те живо се вълнуват от това, тъй като очевидно ние не можем да стигнем до общо мнение от парламентарната трибуна, Ви каня заедно с мен и с колегата Дора Янкова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: ... да заминем за Мадан, където...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди говорите повече, съобразявайте с правилата!
МАЯ МАНОЛОВА: ...където днес ще има среща с миньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобразявайте се с правилата в Правилника! Благодаря Ви. (Председателят изключва микрофоните на оратора.)
Благодаря за участието на вицепремиера Калфин в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите към министър Танев.
Първият въпрос ще бъде зададен от госпожа Мариана Бояджиева и господин Стоян Мирчев относно наредбите по направените от Четиридесет и второто Народно събрание промени в Закона за професионалното образование и обучение.
Слушаме Ви, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми Министър Танев! През месец януари изтече срокът за подготовка на наредбите на министъра на образованието и науката по чл. 9а, ал. 4, чл. 17а, ал. 5, чл. 32е, ал. 7 и чл. 40, ал. 10. Наредбите са условие за прилагане на промените в Закона, приети с консенсус в 42-то народно събрание на Република България. Те касаят условията и реда за разработване на вътрешни системи за обучаващите институции за осигуряване на качество и професионално образование и обучение – обучението чрез работа, присъждане, натрупване и трансфер на кредити, валидиране на професионални знания, умения и компетентности.
Моля да ни информирате каква организация е създадена в Министерството на образованието и науката за подготовката на наредбите по направените от 42-то Народно събрание промени в Закона за професионалното образование и обучение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
За отговор – проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бояджиева, уважаеми господин Мирчев! Вашият въпрос е много съзвучен с политиката, която водим в момента в Министерството за еманципиране на професионалното образование и обучение. Само с така нареченото „дуално образование” няма да се мине. В сега съществуващата заварена структура на Министерството няма дирекция за професионалното образование. Имаме още много друго, което трябва да направим там.
България не е приела кредитите, каквито са ЕСТK в другата област – във висшето образование, които са приети преди повече от 10 години. Поради това мога да съобщя следното.
Трябва да бъдат направени и са в различна степен на подготовка четири наредби – за условията и реда на валидиране, за условията и реда на разработена вътрешна система, за условията и реда за провеждане на обучение през работата – дуалното обучение, за което скоро подписахме договор с швейцарците, и за условията и реда за присъждане, натрупване и трансфер на кредити. Също така Наредба № 2 от 13 ноември 2014 г. за условията и реда за валидиране на професионалните знания, умения и компетентности, издадена от министъра на образованието, обнародвана в „Държавен вестник” от 21 ноември 2014 г. в сила от 1 януари 2015 г. Със заповед е определена работна група и е съгласувана вече, ще бъде публикувана тези дни първата Наредба за осигуряване на качеството на професионалното образование. Тя е най-лесната.
Разработен е Проектът за наредба за условията и реда за провеждане обучение чрез работа, дуално обучение. Създадена е необходимата база в момента в Министерството, за да започне проектът и е подписан с швейцарците, тръгва проектът – вече са избрани училищата, откъдето започва.
Що се отнася до Наредбата за реда за присъждане, натрупване и трансфер на кредити, тя всъщност е проблематичната и е в процес на предварителна подготовка. Не сме готови с нея, защото има изключително много работа да се свърши с Ваша помощ – на народните представители, на съответната парламентарна Комисия по образованието и науката. Преди лятната ваканция от Министерството ще Ви пуснем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Надявам се, че ще бъде съгласуван успешно. Без такава мярка всички други наредби нямат смисъл и ще бъдат палиативно решение, особено Наредбата за трансфер на кредити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, благодаря Ви за отговора, който представихте, но още веднъж искам да подчертая, че има сериозно закъснение в сроковете. Законът беше приет с консенсус от нароните представители в Четиридесет и второто Народно събрание и наредбите трябваше да бъдат изработени до месец януари тази година. Както стана ясно от Вашия отговор, има публикувана една наредба, има вече обсъдена още една наредба, готова за публикуване, и една, която сега се предоставя за бележки. По последната тепърва ще се работи сериозно.
Искам още един път да припомня, че наредбите са задължително условие, за да може да работи Законът за професионалното образование.
Радвам се, че с нашия въпрос, който сме отправили още на 11 март тази година, е ускорена работата в Министерството по изготвянето на наредбите.
Разбира се, че ще се включим и ще дадем мнение по изготвянето на наредбата – това, което предложихте. Ще си позволя обаче да кажа, че ако Министерството не спазва Закона, какво да очакваме от другите образователни субекти – образователните институции и гражданите?
Според нас това забавяне е много тревожно и показва, че управляващите не се интересуват достатъчно от въпросите на професионалното образование, които са възлови за българската образователна система.
Ще припомня, че народни представители от управляващото днес мнозинство участваха активно в разработването и приемането на наредбите по Закона за професионалното образование от миналото Народно събрание. В този смисъл всичко, което се изговаря в публичното пространство по отношение необходимостта от прилагането на обучение чрез работа – дуалното обучение, в някаква степен остава риторика.
Забавянето на държавен орган според нас само по себе си има опасност да компрометира държавните институции. В този смисъл очакваме работата, която трябва да бъде свършена, да продължи и да имаме в срок необходимите документи за прилагането на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Госпожо Бояджиева, с грижа именно за професионалното образование, като един от най-големите акценти, вземам бележка от Вашия въпрос. Мога само да Ви уверя, че при дебатите, които имаме, и от работата по Законопроекта за допълнение на досега съществуващия Закон за професионалното образование и обучение, който е доста добра база, но му трябва още нещо, сега сме много по-наясно какво би могло стратегически да се направи по-напред. В доста ускорено време ще направим документите, за които Вие говорехте – наредбите.
Отново обръщам внимание върху нуждата как да еманципираме Закона и да го направим всички заедно, с общи усилия, какъвто е необходим на нашия бизнес.
Разреших си да извикам три различни групи, които работят от около два месеца по тези документи, включително с четирите работодателски организации. Склонен съм да мисля Министерството да отстъпи от рубежа, където е в момента – почти изцяло властелин в областта на професионалното образование и обучение, и да дадем на живота, на работодателите и на браншовите организации възможността да сътрудничат при правенето на тези политики. Направили сме това.
В най-скоро време ще предложим и промяна в структурата на Министерството, където да има такава дирекция. Липсата й изключително много спъва работата ни, уверявам Ви.
Благодаря Ви за въпроса. При всички случаи виждам Вашата грижа и това ме обнадеждава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Вили Лилков относно неизпълнение на изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.
Имате думата, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми проф. Танев, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с неизпълнение на едно от изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта, което се свежда до следното.
В чл. 21, ал. 5 от Закона е предвидено, че министърът на образованието съгласувано с министъра на младежта и спорта съставя или по-точно – определя ред и правила, по които се създават спортните клубове във висшите училища и средните училища. Такъв ред не е създаден досега от публикуването на Закона преди повече от 13 години. Поради това много от директорите на училища и ректорите на висшите училища отказват да припознават създадените спортни клубове към съответните учебни заведения и се създава проблем при тяхното функциониране.
Член 14, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта предвижда същото по отношение на ученическите и студентски многоспортови федерации и асоциации: министърът на образованието съгласувано с министъра на младежта и спорта трябва да определи ред и условия за създаване на такива федерации и асоциации. Това има пряко отношение към развитието на академичния и ученическия спорт.
В този смисъл моят въпрос е следният: какво ще предприемете, господин Министър, за да се изпълни това изискване на Закона за физическото възпитание и спорта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Лилков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Идвам тук от Спортната академия, където бяхме с колегата Кралев. Обсъждахме точно тези въпроси с ръководството на Спортната академия. Това не е първата среща, която правим с господин Кралев.
Голяма е грижата за възстановяване на масовия ученически и студентски спорт.
Няма да се мине само с това, което сме направили до момента, трябва по-сериозно да се пипне.
Има различни елементи, тук въпросът не е само до физическото възпитание. Господин Кралев говори дори за физическо образование, както е в някои страни.
Ние загубихме много, включително има известен спад в съществуващите преди бази. Проблемът не е само в Закона, но и в много подзаконови документи и в базата.
На финалния спринт сме да предложим точно това, като в основата е създаване на спортни клубове към самите висши учебни заведения, като част от тях, за да се уреди въпросът с финансирането, което вероятно имате предвид. Има начини и форми, които са изследвани от юристите на двете министерства. В момента търсим как ще се окомплектоват кадрите.
Не сме далеч от идеята да въведем подобни и в училищата. Там обаче има някои неща, които трябва да решим с професионалните съюзи, имам предвид Синдиката на учителите. При някои места там се губят часове. Професионалистите ще го кажат най-добре.
Имаме отговорност към това, което се случва в различните части на България, където такъв вид физическо образование и обучение е изключително силно натоварено и с друга възпитателна работа, увлича хората в проактивна позиция, включително гражданска, която семейството, училището, дори местната общност не могат да компенсират.
По Закона за физическото възпитание и спорта в момента има доброволни сдружения на граждани, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. Ще се опитаме да предложим на народните представители те да бъдат към самите учебни заведения.
Това е накратко, иначе ще Ви дам как стоят нещата в писмена форма. Мен обаче така, както стоят нещата, не ме удовлетворяват. Не говоря от лично име, не ни удовлетворяват нас в Министерството. Не ни удовлетворяват, защото пак ще повторя: това са палиативни мерки. Би следвало да се ангажират самите висши учебни заведения и спортът да придобие статут на задължителна част от обучението и образованието, а не каквато е сега в момента – отделни по отделен спорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, проф. Танев, за ангажимента Ви, и на министър Кралев, по този въпрос.
Аз предлагам няколко неща. Първо, тези документи, които Вие ще подготвите евентуално за промяна в Закона за физическото възпитание и спорта и в Закона за висшето образование, да бъдат съгласувани преди това с нашата Комисия, тъй като ние понапреднахме при провеждането на кръгли маси и дискусии по този въпрос. Нашата идея е да направим така, че с решение на академичните съвети да се създават тези клубове, да станат наистина ангажимент на ректорското ръководство – за тяхното развитие, разбира се, и за финансиране.
Успоредно с това, трябва да помислим много сериозно за така нареченото „трето ниво на академичния спорт”, образно казано, стария „Академик”. Тоест студентите в момента нямат никаква възможност да практикуват в рамките на студентските общности високо спортно майсторство. И ако в основата на пирамидата е спортът във висшите училища и след това между висшите училища състезанията са гарантирани, то високото спортно майсторство за студентите изобщо не е гарантирано под никаква форма. Трябва да помислим и в тази посока.
Благодаря Ви, че сте се заели да свършите тази работа, която доста министри преди Вас не са свършили. Ще искаме да направим това, съгласувано с Комисията и в рамките на широки дискусии със спортната общност, която действително проявява готовност и загриженост по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Лилков.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ако мога така да се обърна към Вас – колега Лилков, започнахме от едно особено място. Днес по моя инициатива беше кръстена Аудиторията на пионерите на масовия спорт в училищата и вузовете в България – общо на всички тях, на пионерите и на авторите на „Академик”. Говоря за проф. Слънчев, доц. Марко Дамянов, които направиха Универсиадата през 1961 г. ФИСУ (Световната студентска спортна асоциация) всъщност започна да съществува тук. Започнахме с почит към тях. Искаме оттук нататък документите да бъдат в съзвучие с тези хора и огромното дело, което те свършиха с голи ръце навремето. А ние имаме толкова много възможности в момента, включително и по линия на средства, които идват от Европа, които сме спечелили сега на думи. Искам да ги разпределим, преразпределим – част от тях да отидат и за това.
Много моля в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който Вие ще разглеждате – който предлагате, вътре да бъде записано това и да бъде регламентирано мястото на спорта. Да не е това, което е в момента – да е напълно избираемо, защото тогава няма да имаме състезанията, които увличат всъщност младите хора, снишават нивото на тестостерон и заедно с това ги правят по-възпитани българи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към питане от народните представители Светла Бъчварова, Мариана Бояджиева, Валери Жаблянов и Георги Търновалийски – относно политиката на Министерството на образованието и науката за стимулиране на научните изследвания в страната и подкрепата на младите учени за реализиране на техническите научни проекти.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, да развиете питането.
МАРИАНА БОЯДЖИВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Нашето питане към Вас се отнася за политиката на Министерството на образованието и науката за стимулиране на научните изследвания в страната и подкрепата на младите учени за реализиране на техните научни проекти.
Политиката на Министерството за приемането и реализацията на младите хора в сферата на науката е свързана с необходимостта от подкрепа. Тя най-често обаче се изразява единствено с осигуряване на стипендии за определен период от време. Подготовката обаче на докторантските работи в много от случаите изисква средства за провеждане на научноекспериментална работа.
Съгласно чл. 47 и чл. 91 от Закона за висшето образование държавата поема издръжката на докторантите за стипендии и подготовката на научните им разработки. Тук се включват докторантите не само във висшите учебни заведения, но и в Българската академия на науките, и в Селскостопанската академия. За научни изследвания трябва да се отделят 10% от бюджета, но на практика за 2015 г. са предвидени само 8 млн. лв. от общо 305 млн. лв., което е едва 2,6%. В тази сума е и издръжката на докторантите. В повечето от случаите учените работят само по проекти – те не работят с пари, осигурени от българската държава. Това се отнася и за докторантите.
Уважаеми господин Министър, осигурени ли са от бюджета на Министерството на образованието и науката средства за стимулиране на научните изследвания на младите учени от висшите училища и научните институции в страната? Какво е виждането на Министерството на образованието и науката за развитието на тези кадри? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители, задали този въпрос! Мога да кажа с една дума, че заварената система на стимулиране на младите учени в България е под всякаква критика. Такава продължава да бъде и не може с няколко конкретни мерки, особено във времена на бюджетни съкращения, да се направи кой знае какво. Освен всичко, проблемът не е само в недофинансирането, особено на изследванията на недотам утвърдени учени, каквито обикновено са младите учени.
Засега са направени неща и се правят от Министерството с една рутинна процедура, повтаряна години наред:
- Национален конкурс „Млади таланти”;
- участие на млади учени – задължителен компонент в „Процедурата за подкрепа на международни научни форуми, провеждани в България”;
- Българо-швейцарска програма за научен обмен – работа за период до 24 месеца на докторанти и до 12 месеца на постдокторанти, които Вие споменахте;
- по проект „Наука и бизнес” на Министерството на образованието и науката са обучени 240 млади учени;
- чрез годишните награди за наука „Питагор” и конкурса „Лаборатория за слава”... – няма да изброявам нататък.
Тези мерки обаче са недостатъчни, казвам го най-честно и откровено. Трябва да се направи повече.
Фондът „Научни изследвания” в момента е в преструктуриране – да се надяваме, че ще започне да работи по-добре в новия състав и при известни промени в неговия устав.
Планът за действие 2015 – 2020 г. в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 създава повече възможности. Бих добавил към това очакваните средства и възможности по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Освен „проектната” докторантура, за която Вие говорите, ние предлагаме или ще предложим да се запише и творчески отпуск, тоест сабатикал за млади учени; научни изследвания на всички равнища на образователната система, не само в БАН; уникални научни комплекси и центрове за върхови постижения; международни конференции; спин-оф фирми и реализирането на технологичен трансфер.
Пак ще кажа, че това също няма да реши особено добре проблемите. Всъщност имаме по-амбициозна програма – тя не е наша, тя се споделя масово, предполагам, напоследък и в Комисията. Искаме да развием добре последното равнище на това, което наричаме пълно или интегрално образование в България. Това, което е над висшето образование, където е истинското сливане на наука с бизнес или производство, да го кажем с по-добра дума, и образование.
Не само в така наречените „Центрове за върхови постижения”, които, като гледам са по вкуса на доста университети, това не е лошо, но те до голяма степен създават пак висша наука. По-скоро ние имаме амбиция, както е френският опит, например, да се насочим към създаването на така наречените „клъстери”. Съжалявам, че няма българска дума за това в момента, но това е приетата – клъстерите, които са по-близо до изготвянето на самите технологии, на иновациите, до помощ на самото производство и излизането на България навън в конкурентната обстановка, в която се намира.
Надяваме се, че този наш проект и като идея, след съгласуване , ще залегне в съответната промяна в Закона за насърчение на научните изследвания, като там точно младите учени ще имат значително повече възможности.
С една дума, ние правим всичко, което досега се е правило. Няма промени. Заделили сме необходимите средства, каквито са били в предни години. Предвидили сме за тази година повече. Ще дойдат такива и по Оперативната програма, но смятаме, че и една по-радикална промяна за подпомагане тъкмо на младите учени в България за привързването им към производството и към технологиите, не само към висшата наука, която я правят заради своите дисертации, това ще бъде.
Това ми е отговорът накратко, иначе това са часове разговори, които сме имали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Вашият наречен „кратък отговор” беше точно в рамките на Правилника – пет минути.
Заповядайте, дами и господа, задаващи въпроса, за два допълнителни, уточняващи въпроси.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът беше свързан с финансирането на научните изследвания и то в частта „Докторанти”. Защото Вие казахте какви възможности има за развитие на младите хора, които са хипотеза, бъдещо развитие, бъдещи опции, които могат и да не се реализират при условие, че за докторантите, които държавата е приела да подпомага, осигурява средства за стипендии, но не осигурява средства за издръжка.
Извинявайте, за да напишете каквато и да било докторантура и да завършите с научен проект, на Вас Ви е необходима издръжка. След като няма издръжка, за какви възможности говорим, на младите хора, да реализират своя научен потенциал? А няма да коментирам и заплатите, с които стартират при започване на тяхната кариера.
Освен това Вие говорите за рутинни дейности, свързани със стимулиране на научните изследвания, но бихте ли ми коментирали предложението, което сте направили, проекта на ЗИД на Закона за висше образование, където в този ЗИД Вие предвиждате таксите за обучение не само на студенти, но също така и на докторанти да бъдат драстично увеличени? Това ако е начин, по който ние можем да накараме младите хора да продължат своето развитие в науката, да развиват иновации и в България, ми се струва, че не е най-удачното в ситуацията, в която се намираме по отношение на подпомагане на научните изследвания на докторантите.
И един въпрос – допълнителен, ако ми разрешите, който беше поставен преди няколко дни пред нас. Това е по отношение на Наредба № 1, дали въобще имате отношение или съгласуване с Министерството на здравеопазването, за придобиване на специалност в системата на здравеопазване? Там изискването е за трудов договор, което означава, че специализантите нямат абсолютно никаква възможност да следват и да продължат обучението си като докторанти. Струва ми се, че това е едно недоразумение, което на практика ще създаде проблеми и в научните изследвания в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за отговор, проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Що се отнася до докторантите, до издръжката на докторантите, ние нямаме някакви ограничения, които сега да сме въвели, тази година. Така беше и така продължава да бъде. Те имат някакви стипендии.
Има друг проблем обаче и този проблем е, че перото от държавния бюджет, което отива за издръжка на докторанти, включително и най-вече за тяхното обучение, не може и не бива да бъде примесвано с други пера за издръжка на съответните висши учебни заведения, каквато практика изглежда съществува. Това е опасно преливане от едно перо към други пера. Това нещо трябва да измислим как да се преустанови. Много е важно.
Също така не сме измислили какво правим с докторантите, които не са малко като количество, ние имаме цифри, които не защитават накрая, не стигат. На когото дължат парите, които са получили или, както е сега, ги пускаме по живо, по здраво? Тази отговорност не е вписана никъде.
Тук става дума за милиони, които годишно ние фактически губим в системата. Разбира се, и понижаването на общия емоционално-психологически статут на висшето образование, което и без това се клати в момента, така че като се грижим за докторантите, трябва да се погрижим цялостно. Въпросът е отгоре на всичкото разделен по вузове. При хората, при нашите колеги от УНСС той стои по един начин, в Софийския университет стоят по друг начин нещата. Нямат, нямат!
Знам, че висшите учебни заведения имат своята автономия. Тази автономия за много неща е полезна. Тя е неприкосновена. Тя се отнася до тяхната дейност, но когато говорим за български докторанти, там трябва да има общи правила, които да бъдат общобългарски и да бъдат разгледани от висшия орган в тази страна на управление и това е Народното събрание. Трябва да добавим важни средства, законодателни за в бъдеще, инициатива трябва да бъде поета и ние ще Ви представим тези идеи, които имаме.
За таксите – или ще бъде безплатно образованието, безплатно в кавички, тоест неплатено образованието, платено от държавния бюджет, както е в някои държави, които имат възможност за това, или ще бъде по-близо до платеното, независимо дали са държавни или не са държавни. Аз съм против това огромно деление на държавни и на частни. Финансирането за качество означава държавата да финансира качествените завършващи. А останалите? Тези дебати ще дойдат по-нататък.
Съобразили сме се, уважаема госпожо, преди всичко с това, което Съвета на ректорите ни е подсказал в тази точка. Това не са неща, които единствено и само Министерството в своите коридори със своите специалисти е предложил. Много от тези неща са говорени с ректори и със секретари, както и със заместник-ректори от университетите, така че какво ще бъде крайното, ще бъде решено.
За трудовия договор – аз съм абсолютно на мнение, че трябва да бъде точно така, както Вие го казахте, но вузовете, някои медицински вузове се надпреварват в момента да откриват училища за медицински сестри. Това не е тайна. Масово, интензивно. Разбира се благородният предлог е, че точно това е кадърът, който изтича към западни страни, като започнем от Виена нататък.
Каква е гаранцията, че ние няма да произведем още много такива, които да излязат веднага от първия момент в чужбина?! (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Мога да помоля за движение в тази посока. Ако ще се откриват нови медицински филиали, това да бъде правено или с финансови механизми, като примерно тяхното следване да бъде обвързано с банки, за които имат международните начини, или по някакъв друг начин, тъй като иначе няма да имам основанието да подписвам такива неща, защото всъщност осакатяваме България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за отношение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър, Вие зададохте повече въпроси, отколкото ние на Вас. (Оживление.)
Да се върнем към темата. Надявам се все пак, че Министерството на образованието и науката е отговорно за политиката по отношение на научните изследвания, а също така и за развитието на младите хора и държавата трябва ясно да определи своята политика. Това е свързано и с необходимостта не само да се разработват стратегии, такава приехме, Стратегия за висшето образование. На трупчета все още стои Националната стратегия за развитие на науката, но ако тя не е ресурсно осигурена, не виждам за какво са ни тези стратегии, при условие че въпросите, на които трябва да отговаряме, се въртят все в кръга на финансовата несъстоятелност, която осигурява развитие на страната ни.
Вие посочихте, че висшите училища имат осигурена издръжка – и това е вярно, както за стипендии, така и съответно за покриването на разходите по обучението, разходите за осъществяване на научни експерименти, но факт е, че всяко висше училище има различни системи, по които оползотворява тези средства. Няма един с един университет, които да имат еднакви правила. В един университет могат да се дадат накрая на годината, накрая на приключването на докторантурата, и това води до ситуация, при която Вие не можете да осъществите абсолютно никакъв контрол. Може би Министерството на образованието и науката не само трябва да регистрира докторантите, но да осъществява контрол дали тези средства отиват по предназначение.
Но въпросът беше за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия, както колежката каза. В чл. 47 и чл. 91 от Закона за висшето образование се казва, че Министерството на образованието и науката трябва да осигури издръжка на докторантите и съответно стипендии, но това не се случва с години. В Селскостопанската академия докторантите са 106, в БАН са 633. Този въпрос нямаше да Ви го поставим сега, ако не беше отчайващото финансиране в Бюджет 2015 г. В БАН бюджетът е намален с 5 млн. лв. спрямо бюджета на 2014 г. В Селскостопанската академия е намален с 4 млн. лв. Това ще се отрази както на качеството на обучението, така също и на експериментите и съответно изследванията, които трябва да бъдат направени в рамките на 2015 г. Затова апелирам наистина да се намерят начини и възможности да се изпълнява законът и тези учебни и научни институции да бъдат адекватно финансирани за развитие на младите хора и на докторантите.
А иначе, ако продължаваме единствено да говорим за това как финанси няма, как средствата са ограничени, рискуваме да продължим да бъдем на последно място по иновации в страната и по прилагане на тези продукти в българската икономика. Затова приоритетът „образование и наука” трябва да бъде подплатен и нашето съдействие ще бъде именно в тази посока – не само закони, но също така адекватно финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Позволих си да Ви удължа времето с повече от минута поради важността на темата, която засегнахте, но Ви моля за в бъдеще да се съобразявате с предвидената рамка в Правилника.
Преминаваме към въпрос от народните представители Георги Търновалийски, Валери Жаблянов и Мариана Бояджиева относно процедура за преобразуване от държавни в общински на четири професионални гимназии в гр. Пловдив.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Преди месец кметът на община Пловдив заяви убедено пред пловдивските медии, че четири от единадесетте професионални гимназии в града ще станат общински. Нещо повече – по време на кръглата маса „Образование, иновации, инвестиции” в Техническия университет – филиал Пловдив, през месец март тази година градоначалникът уверил, че вече била стартирана тази процедура. По думите му тя касаела следните професионални гимназии: Професионална гимназия по електроника и електротехника, Професионална гимназия по механотехника, Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия и Професионална гимназия по транспорт „Гоце Делчев”. Кметът мотивирал искането за прехвърляне на посочените учебни заведения от Министерството на образованието и науката към община Пловдив с аргумента, че така община Пловдив ще може да санира сградите, ще помага в професионалната подготовка и по-добрата връзка с бизнеса.
Интересна е логиката на община Пловдив. Само преди година беше прехвърлено на държавата Пловдивското спортно училище „Васил Левски” с мотива, че общинският бюджет не може да издържа материалната база на учебното заведение. Финансовата рамка на община Пловдив не е по-различна от предходната година, за да си позволи издръжката на четири училища, и защо точно тези четири от единадесет професионални гимназии в града?
Притеснени от медийните изказвания на кмета пловдивчани в приемната ни коментираха и още един интересен факт – две от посочените професионални гимназии са в близост до хотел „Империал”. Професионалната гимназия по транспорт вече се раздели с част от двора си, за да мине път до въпросния хотел. Другата – Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, успя да спечели в съда делото, с което беше отхвърлено искането на Пловдивската община да се събарят парников център и оранжерии в училищния двор. Вероятно защото не се вписват в гледката от хотел „Империал” – такива са коментарите на пловдивската общественост.
Уважаеми господин Министър, нашият въпрос към Вас е: има ли предприети действия и какви са мотивите от страна на община Пловдив за преструктуриране на посочените четири професионални гимназии от държавни в общински учебни заведения, ще разрешите ли тези процедури и ще абдикира ли Вашето ведомство от професионалното образование предвид експертните становища, че то трябва да бъде държавна политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Заповядайте, проф. Танев, за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Писмото, което сме получили с № 01-01-109, е от 4 май тази година. Това е писмо от кмета на община Пловдив относно искане за промяна на финансирането на професионални гимназии от район Пловдив.
Правим всичко възможно да опресним знанието си по тези случаи, защото фактически имотът, за който основно става дума – „Арх. Камен Петков” № 1, има спор с община Пловдив, който не е от вчера. Там има разрушени сгради – учебни кабинети и работилници на училището към ул. „Братя Свещарови” за продължаване на улицата, за което действие Министерството на образованието и науката е давало неколкократно, по различно време, отказ. Професионалната гимназия по транспорт „Гоце Делчев” води съдебни дела с цел защита интересите на държавната собственост.
От общо 372 професионални гимназии в страната към настоящата година със статут на държавни са 318, 76 – на финансиране от Министерството на земеделието и храните, 242 са финансирани от Министерството на образованието и науката, общински са 54. Давам тези цифри, за да разберете, че Министерството фактически се грижи, и трябва да се грижи, за по-голямата част от тях.
Виждате, че напоследък, независимо от съществуването на съдебни дела, които се водят, се практикува строеж в двора на бившия техникум, в момента Професионална гимназия по електроника в кв. „Изток”, който е известен като „Джон Атанасов”. Строят, независимо че има дела, които е завела кметицата.
За мен представлява истински ужас, когато отвън, в двора на българско училище, се прави нещо, след като този двор много отдавна има статут на двор и такъв трябва да остане. Това не са имоти. Примерно ако 20 лв. по някакъв начин са отклонени от оръжия, предполагам, че е държавна измяна, но същата номинална стойност от 20 лв., отклонена от училище, представлява мародерство. Няма да отстъпим.
Отговорът на въпроса е, че ние ще разследваме. Писмото е получено на 5-и. Юристите го разглеждат в момента. Ще получите писмен отговор какво сме решили. (Реплика на народния представител Георги Търновалийски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ако обичате, господин Търновалийски. Ще имате възможност.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, не получих от Вас никакъв отговор на конкретно зададен въпрос. Ще предприемете ли действия и ще позволите ли прехвърлянето от държавни в общински на тези училища? Интересът – тук явно Вие сте много добре запознат – е лично на господин кмета, свързан със семейния хотел. Ръководството на училището е обжалвало в съда през месец ноември 2012 г. и съдът се е произнесъл в полза на училището. Не знам за какво строителство, за какви оръжия става въпрос. Предписанията, дадени от общината, са изпълнени. В момента Професионалната гимназия е спечелила проект по Програма „Аз мога да строя”, който ще се реализира със спонсорството на Камарата на строителите в двора на училището. В тази гимназия учат 1000 ученици в шест специалности. Поддържат се тесни връзки с бизнеса и над 80% от завършилите се реализират. Смята се, че общината предприема действия за преобразуване в общинска собственост, защото след това лесно ще се разпорежда с дворовете на училищата чрез решение на общинския съвет, който се доминира от ГЕРБ, естествено.
Дворовете на Строителния техникум и на Автотранспорта им трябват, тъй като се планира строителство на голям паркинг и басейн в семейния хотел. Това са ми поставили като проблеми в приемната пловдивските граждани. Училищното ръководство е било предупредено от Регионалната инспекция по образование да не раздухва случая, защото директорката ще бъде уволнена, а педагогическият състав – подменен. Учителите се страхуват и молят да не се споменава, че информацията е получавана от тях.
А на Кръглата маса, която Ви цитирах, заместник-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов, който присъства на форума, определя идеята на общината като интересна и добави, че това ще бъде възможност на местната власт да определя политиката на обучение в тези училища. Общината ще определя политиката на обучение в училищата! А кметът заявява, че ставайки общински, за тези училища общината ще определя учебни програми, учебни планове и целия учебен процес.
Очаквам Вашия отговор – Вие ще подкрепите ли това искане, нищо че искането на общината е от 4 май? Трябва да имате становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Търновалийски, Вие с основание изисквате от мен точен отговор във вид на юридически документ. За да мога да го направя, ние трябва да разгледаме случая. Тогава ще бъда точен и ще Ви го пратя писмено. На този етап казах, че общият принцип е в училищни дворове да не се пипа и те трябва да остават такива, каквито са. Това вече го казах. Казах, че това е мародерство. То е ясно като позиция.
По принцип има и текущи съдебни дела, доколкото са ми докладвали, което и Вие цитирахте. Това също трябва да се има предвид. Ние като Министерство ще се защитаваме.
В конкретния случай обаче не знам за какъв паркинг става дума. Току-що научавам за това нещо. (Реплика на народния представител Георги Търновалийски.) Нито е наша работа. Наша работа е да защитим учениците, които са голям брой – 1012, 848. Това са големи училища, точно в момент, в който искаме да развиваме професионалното образование като приоритет, във връзка с бизнеса. Точно това правим.
Според мен не е удачен моментът всичко да бъде подчинено на цели, които са по-ниски от голямата национална цел – да имаме професионално образование. Внимателно ще разгледаме въпроса, ако трябва и с външни юристи. Няма да бъде направено нищо незаконно. (Реплика на народния представител Георги Търновалийски.)
В момента не мога да се ангажирам, защото не познавам докрай случая. Вероятно ще е това, което казвате. Интенцията, намерението ми е такова, но трябва да видя юридическите му основания, защото има юристи, които казват как нещата няма да станат, и точно обратните, които казват как ще стане, въпреки всичко. Търся юристи, които ще ми кажат как ще стане това, което искам.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, министър Танев.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Станков относно оптимизиране на критериите, заложени в рейтинговата система за оценяване на образователните направления.
Заповядайте, проф. Станков, да развиете своя въпрос.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През последните няколко години в българските висши училища се прилага рейтинговата класация, при която тези висши училища, които получат най-високи оценки, получават и допълнителна субсидия. Това е чудесно, защото има водещи специалности – в Тракийския университет е така, които получиха добри средства. Рейтинговата система изигра своята положителна роля. Подобри се материалната база, повиши се качеството на обучение на студентите, качеството на научноизследователските продукти. Има вече публикации в чужбина.
Но тази система има и някои несъвършенства, които трябва да се вземат под внимание, за да стане по-обективна. Например един от индикаторите е средномесечният доход, който не може да се счита за обективен. Има големи различия в отделните райони между отделните специалности. При някои специалности изкуствено се занижава оценката по този показател. Престижът, който се оценя от други университети, също не е достатъчно обективен показател. Има и някои други неща, някои неточности по отношение на номенклатурата на специалностите, реализацията. Мога да посоча примери, където колеги, завършили аграрни специалности, се реализират в промишлеността с малка допълнителна квалификация, която е взета пак при нас, а това не се отчита като работа по специалността.
Моят въпрос е: каква е оценката на Министерството на образованието и науката за прилаганата рейтингова система във висшето образование и какви корекции ще предложи Министерството за създаването на по-обективна и справедлива система за оценка на висшите училища и съответните образователни направления и квалификационни степени в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Станков.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители!? Уважаеми колега, разбирам напълно Вашият въпрос. Той е бил въпрос от години за цялата научна и преподавателска общност, към която ние се числим от десетилетия. Рейтинговата система в момента е възприета като основен инструмент за това, което се очаква да бъде – за финансиране за качество на образованието. Рейтинговата система всеки път, всяка година от нейното съществуване, се допълва и променя. Сега е четвъртото издание, за което специалистите, които бяха поканени в Министерството да го обяснят заедно с политическия кабинет, твърдят, че е много по-съвършено от оригинала. Моето впечатление е същото, тоест да се доверим, че тази функционираща рейтингова система в момента е много по добра от началния вариант, което означава, че в бъдещите години ще има доста по-добри варианти от този в момента. Плаващите пясъци не винаги са най-доброто нещо. Хубаво би било когато една система, един инструмент се огъва спрямо ветровете, за да издържи, а не когато се усъвършенства през цялото време, защото това означава, че през повечето време той не е съвършен.
Има и още едно нещо. Рейтинговата система може да бъде много добър инструмент примерно, но той е един инструмент. Когато се мери учебно заведение, в което се произвеждат научни продукти, а заедно с това и образователни продукти – имаме образователни, престижни и какви ли не други, съмнявам се, че общото им подвеждане под общ знаменател, е възможно. В случая общият знаменател ще бъде доста невъзможен, защото не измерваме едно примерно само обучаване или само правене на наука като че ли. По тази причина би следвало в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование народните представители, разбира се, подпомогнати в каквато степен е възможно от експертите на Министерството и от мен лично, да направим всичко възможно, за да усъвършенстваме измерването на качеството, където рейтинговата система не е единственият и безусловен инструмент – да бъде допълнен и с друг.
Рейтинговата система помага вероятно да бъдат финансирани висшите училища по-добре, в смисъл постепенно повече за качеството. Ако обаче финансираме качеството според рейтинговата система в момента, при непроменена структура на управление на същите висши учебни заведения, то не правим почти нищо особено. Подчертавам, че сегашният Закон, който казва, че факултетите са основно структурно звено, а факултетът се състои от много интелигентни хора с високо IQ, но като група едните специалности не разбират достатъчно, когато се правят предложения за учебни планове, журита от друга специалност. Тоест съвкупната научна стойност на решенията на факултетните съвети е незавидно ниска. Същото се отнася и за академическите съвети.
Знаем и политическия начин, по който се избират ръководствата на вузовете. Дайте на такава структура парите по приоритетната програма и те ще отидат в старите възможни структури – говоря главно за държавните университети. Така че време е да допълним към рейтинга и някои критерии, свързани с доброто структуриране на висшите учебни заведения, което няма нищо общо с рейтинга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът е много компетентен, високо компетентен, бих казал. Вие познавате много добре рейтинговата система. Не отричам, че тя изигра своята положителна роля, не отричам, че всяка година тя се усъвършенства, но все още има някои слабости, които трябва да се имат предвид – средномесечният доход, престижът, който се прави. Други университети дават оценка за престижа на някои от провинциалните. Като наблюдавам, винаги оценките са по-ниски, защото има непознаване. Тук трябва да има някаква корекция. Също и реализацията по специалността, което казах, е много важно – да се отчитат и допълнителните подсектори, където работят специалистите. Тези, които са отишли в промишлеността – казах за зооинженерите – счита се, че трябва да работят само в животновъдни ферми. А това не е така – има във фуражната промишленост, там където произвеждат фуражи за животните, месната, млечната и други промишлености, така че това трябва да се отчита.
Още нещо, което е желателно да се има предвид. Индикаторните изчисления на база данни от анкети представляват 47%. Това сме го изчислявали много внимателно. Това до голяма степен води до известен субективизъм. Така че тук също трябва да има корекция. Не са ясно дефинирани границите на някои от най-важните „тежки” индикатори, по които се правят оценките – долна и горна граница. Границата е много малка. Трябва да има някакъв толеранс и това трябва да се има предвид. Например националният осигурителен доход, безработицата и другите – много тесни граници.
След внимателен преглед на оценките по отделните индикатори излиза, че те са от нула до сто, но когато започнем да изчисляваме по всички показатели и индикатори, ако има нула, значи предварителната оценка е 13, което означава, че трябва също да се огледа. Смятам, че с общи усилия, с наша помощ и съдействие ще направим една добре работеща, справедлива система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря.
Няма да отнемам много време, но това също е една от любимите ми теми. Направихме всичко възможно да изведем, да извлечем от рейтинговата система само обективните. Това сме заложили в ЗИД на Закона за висшето образование, който ще Ви бъде поднесен – съществува вече някъде на страниците. Опитали сме се, но тогава пък всичко много се стеснява.
Имам чувството, че системата за оценяване чрез рейтинг в момента е направена, да го кажем предпазливо, бих казал страхливо. Тя е прекалено, нарочно раздута – да има всичко. Не е много ясна взаимната тежест да не би случайно – тя е много дипломатичен документ, който в крайна сметка не измерва особено добре спецификите на всяко едно висше учебно заведение. Тук влизат и военните, влизат и по изкуствата, влизат и пълен университет като Софийския университет, влизат и тези, които са много точни като медицината. Не може с един и същ рейтинг.
Напълно Ви разбирам, затова трябва да извадим основните неща, но по-нататък да го добавим с други критерии, които са за структурирането, за да може парите, които сме спечелили и ще дойдат от Европа да отидат в своето крайно предназначение. Дестинацията им е качественият не университет, а качественият продукт – човекът, специалистът, произведен от този университет. Защото добрият университет е този, който е произвел добър кадър за държавата, добрият професионалист. Така мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Танев.
Преминаваме към питане от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков относно политиката на Министерството на образованието и науката за определяне на критериите за избор на академичен състав във висшите училища и научни институти в България.
Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това е въпрос, който вълнува страшно много академичната общност, академичните среди. Приложеният през последните няколко години Закон за развитие на академичния състав има страшно много несъвършенства. За кратък период от време израснаха много, неколкократно се увеличиха хабилитираните кадри – преподаватели, доценти и професори. Мога да Ви посоча пример с университета, в който аз съм лектор. За четири години в миналото същият този университет със същия състав е произвел някъде около пет професори. За период от четири години имаме 51 професори. Стана така, че журитата са „наши хора” – хора, които няма да откажат никога и ще дадат съответното звание и степен.
Нещо друго, което е тревожно – силно се обезцени научната степен „доктор на науките”. Много малко са хората, които сега тръгват към тази научна степен, а това би трябвало да бъде водещо и определящо. Така че има много неща, които трябва да се имат предвид, трябва да се направят съответните корекции, защото наистина са олекотени много показателите, по които става изборът. В замяна на това пък преминаването от асистент в главен асистент е невероятно трудно. Веднъж асистентите са положили изпит да влязат във висшето училище, което не е задължително, но се прави на много места.
След това, когато защитят дисертацията и положат всички изпити, кандидатски минимум, отново трябва да полагат изпит за „главен асистент”.
Нашите въпроси са: ще предприеме ли Министерството на образованието и науката необходимите и очаквани мерки за нормалния растеж и развитие на академичния състав в България съобразно съвременните изисквания и световни тенденции? Това ще бъде като първи въпрос, след това ще поставя още. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор има думата министърът на образованието проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря.
На Вашия въпрос: едно наше предложение на Министерство на образованието и науката за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав е на страницата на Министерството и Вие го познавате. Идеята при създаването на този документ, който вече мина и през съгласуване с другите министерства, е това да бъде направено по начин, максимално уважаващ автономията на висшите училища – допълнение, което не е козметично, а наистина допълва липсващите или капризните моменти в досегашния закон, който за няколко години придоби достатъчна тежест, хората свикнаха с него. Безспорно той има качества в сравнение с този, който беше преди –за научните степени и звания. Надяваме се, че тези няколко мерки, които сме предложили, ще бъдат достатъчни. Горе-долу те са такива: национални критерии. Обръщам внимание на разликата между държавно и национално, защото Висшата атестационна комисия беше държавен орган, който управляваше това. Тук става дума за изработени преди всичко от самите научни органи национални критерии, тоест обединяващи свободните университети. Това е съвсем друго нещо. Тук няма...
Министерство на образованието си запазва функцията единствено на стожер на това, че процедурите са законни.
Друго нещо: данните за конкурсите, включително наукометрични и други данни за тези, които са ги преминали, ще бъдат държани за не по-малко от две години предлагаме на съответна страница, която ще бъде изготвена от НАЦИД – госпожа Грашкина, на 8-и километър. Тоест, на всеки две години след процедурата ще може да има пълната информация при пълна прозрачност каква е била тя. Имаме предвид възможността и членовете на журитата да бъдат само от такива учени или преподаватели, които съответстват на въпросните национални критерии. Надяваме се, че мерки, които ги има на страницата от този сорт, които в момента илюстрирам, не е толкова кратък текстът, за да мога целия да го цитирам в момента, че ще допринесат за усъвършенстването на процедурите, които са в момента. При условие обаче, че се окаже, че това е недостатъчно, не пречи на Народното събрание, както на Министерството да въведе още допълнително в определен момент други критерии по-нататък, ако такива се наложат.Защо не пускаме всичко наведнъж? Защото нямаме точна представа, не е възможно да се направи оценка на въздействието от един много по-цялостен проект. Тук може лесно да се плъзнем по наклонената плоскост да бъдем прекалено консервативни и да заприлича на времената на ВАК. Затова си разрешихме да започнем с нещо, което е стъпило върху консенсус. Говорили сме с ректори, говорили сме с народни представители, включително и от опозицията. Никой не е бил пренебрегнат в това. Ще бъде разисквано, дано да стане, дано да бъде за добре, защото иначе България няма да има конкурентно образование с това качество. Лошите преподаватели – тези, които не са в крак с времето, с науката, а считат всичко само за лекционстване, тоест четене, каквото се прави другаде, едно време, в други времена, вече не помагат на България.
Но да не забравяме, че всъщност нашите ВУЗ-ове, българските, са достатъчно добри, след като толкова много български учени си намират работа навън. Работата ни е наполовина свършена, ако запазим хубавите традиции и допълним с нещо, което времето изисква като поправка, а не като радикална революция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За два допълнителни уточняващи въпроса имате думата, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, благодаря на господин Министъра. Той отговори на някои от въпросите, които си бях записал предварително, но все пак съм удовлетворен от това, че се работи и по проблема с журитата, защото е ненормално да се предлагат от катедрата най-близките хора – такива, които ще оценяват кандидата. Също така за малките докторски дисертации е ненормално научният ръководител да бъде в журито. Че той винаги ще бъде пристрастен, предварително си има един определен глас. Така че Вие ми отговорихте на въпроса за журитата. Искам само да чуя за главните асистенти – преминаването от асистент в главен асистент – ще продължи ли тази практика да се полага отново изпит, след като е положен кандидатски минимум – предварителен изпит за асистент? Седем-осем изпити полагат предварително преди да получат образователната степен „доктор”. Така че това се явява безсмислено. Много голяма е реакцията на колегите, даже са ми поръчали да го поставя и сега аз искам да Ви попитам какво е Вашето мнение, как ще решаваме този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор на уточняващите въпроси има думата министърът на образованието и науката господин Танев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: След приключването, колега, ще Ви предам лично писмено, носят ми го в момента.
Що се отнася до асистент-главен асистент. Навремето аз, както и много от тук присъстващите в залата, сме се явявали без да сме питали дали е трябвало или не да се явяваме на конкурс. Вярно е, времената сега са по-различни и по света чак такова деление не съществува – на три степени асистенти. Докторатът да бъде допълван с конкурс – това стана съвсем сложно и вероятно има предвид ситуацията в някои висши учебни заведения, но за съжаление беше наложено върху съществуващите други, където това няма никакво значение. Тоест, той е добавъчна стойност. Поради това аз не подкрепям лично такова усложняване. Би следвало да се направи по-демократично. Голямото отсяване да става от хабилитацията нататък. Включително ако можем да стигнем някой ден до категоризирано заплащане на преподавателския труд или диференцирано, както му казват, за тези висши учебни заведения, които искат.
Иначе това, което сме предложили, сега ще Ви го дам писмено. Минималните национални... регистъра, електронната база данни, която ще стои за всички лица, които минат процедури, вижте учебни заведения да могат да определят в правилниците си допълнителни изисквания към кандидатите, оценяването на дисертационните трудове на кандидатите за академична длъжност се извършва от журита само от лица, които отговарят на минималните национални изисквания. Членовете на журитата ще се избират от лица, хабилитирани в български, по възможност в съответното направление и специалност в регистъра по 2, „а”, а също може и от чужбина да бъдат канени членове на журитата. Информацията стои две години в НАЦИТ. По време на процедурите Министерството и министърът осъществяват контрол относно допустимостта на кандидатите и така нататък.
Въпрос и на воля на Вас, народните представители, да направим нещата такива, каквито знаем, че трябва да бъдат и сме убедени от дългогодишния ни опит на преподаватели. Министерството може само да подкрепи това нещо. Аз ще го подкрепя също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отношение по отговорите – заповядайте, проф. Станков, до две минути.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря.
Съвсем накратко. Аз съм изключително удовлетворен от отговорите, които даде господин министърът. Смятаме обаче, че трябва някои неща да се случат, които пречат на работата. Тези неща ние сме ги обсъждали на Академичен съвет. Считаме, че е нужно създаването на един регулиращ орган – дирекция ли ще бъде, комисия ли ще бъде. Разбира се, аз съм далеч от мисълта да връщаме онова положение, през което минавахме ние – ВАК, онзи кошмар, но има спорни въпроси, които няма кой да реши. Аз казах, че 51 професори са станали през този кратък период от време, но аз подписвам, защото журитата – всичко е перфектно, отлични оценки се дават винаги. Няма начин, не можем да спрем хората.
Някога обаче се явяват спорни въпроси, които няма как да решим и отиваме на съд – съдът да ги решава. Мисля, че не е нормално съдът да ни решава проблемите. Имаме три такива случая в Тракийския университет, където съдът е решавал. Считаме, че ще бъде добре един регулиращ орган, който да се произнася по тези проблемни въпроси.
Още нещо, което са ми поръчали колегите – за преподавателите, които са „на колела”. Реши се въпросът за научната длъжност, която се дава, да бъде за отделния университет. Но и други университети дават същата длъжност на един човек, той преподава на няколко места и се брои за академичен състав на няколко места, което е ненормално. Ако ние изчистим нещата, един преподавател да бъде представител на един университет – няма да се спира, той може да ходи да води лекции и занятия, но да се отчита на основен трудов договор на едно място. Това ще бъде важно и е добре да се има предвид по-нататък. Тогава нещата ще се регулират и ще се види кой, кой е.
Моля Ви, имайте предвид тези предложения. Ние ще разговаряме предварително и с Вас, но целта е да постигнем това, което трябва да бъде във висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Господин Министър, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, с което изпълнихте конституционните си задължения.
Съобщения за парламентарен контрол на 26 май 2015 г., вторник, от 11,00 часа до 17,00 часа – извънредно заседание:
1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на осем въпроса от народните представители Вили Лилков (два въпроса), Николай Александров, Красимир Янков, Петър Славов (два въпроса), и Мартин Димитров (2 въпроса).
2. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на 11 въпроса от народните представители Десислав Чуколов, Красимир Янков (два въпроса), Георги Божинов, Борислав Иглев, Александър Методиев, Мартин Димитров, Филип Попов, Слави Бинев, Георги Свиленски, и Калина Балабанова и Николай Александров.
3. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на девет въпроса от народните представители Славчо Атанасов, Слави Бинев, Петър Славов (два въпроса), Георги Свиленски, Георги Свиленски, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев, Михо Михов, Мартин Димитров, и Петър Кадиев.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 19 въпроса от народните представители Мая Манолова, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, Николай Александров, Мариана Георгиева, Дора Янкова, Жельо Бойчев (два въпроса), Петър Кънев, Корнелия Нинова, Иван Славов Иванов, Петър Славов (два въпроса), Манол Генов, Хюсеин Хафъзов, Красимир Янков, Невин Хасан, Михаил Миков, Слави Бинев, и Румен Йончев и на две питания от народните представители Светослав Белемезов, и Манол Генов.
5. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 22 въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев, Димитър Делчев (два въпроса), Борис Ячев, Светла Бъчварова (три въпроса), Корнелия Нинова, Манол Генов, Иван Кирилов Иванов и Румен Христов, Николай Александров, Слави Бинев, Мая Манолова (два въпроса), Вили Лилков, Георги Кадиев, Михаил Миков, Петър Кадиев, Борислав Иглев, Иван Станков, Кирил Янков, и Филип Попов и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Дора Янкова.
6. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на пет въпроса от народните представители Волен Сидеров, Петър Славов, Манол Генов, Владимир Тошев, и Милен Михов.
7. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на осем въпроса от народните представители Ерджан Ебатин, Слави Бинев, Георги Божинов (три въпроса), Любомир Владимиров, Манол Генов и, Георги Търновалийски и на питане от народния представите Чавдар Георгиев.
8. Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Вили Лилков и на едно питане от народните представители Чавдар Георгиев и Филип Попов.
9. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Ячев, и Станислав Станилов.
10. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на два въпроса от народните представители Джейхан Ибрямов, и Любомир Владимиров.
11. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на шест въпроса от народните представители Джевдет Чакъров (два въпроса), Джейхан Ибрямов, Владимир Тошев, Любомир Владимиров, Светлин Танчев и Борислав Игев.
12. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на пет въпроса от народните представители Борислав Иглев, Дора Янкова, Корнелия Маринова (два въпроса), и Калина Балабанова.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагането на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев, и Мариана Бояджиева;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Георги Божинов, и Георги Кадиев, и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков, и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Калина Балабанова (два въпроса), Стефани Михайлова, и Методи Андреев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Емил Райнов, и Светлин Танчев и Борислав Иглев.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- пет въпроса от народния представител Стефан Кенов към министъра на финансите Владислав Горанов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на външните работи Даниел Митов.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание – 26 май, вторник, от 11,00 часа.
Поради изтичане на предвиденото за работа време на Народното събрание, закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,34 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Алиосман Имамов

Явор Хайтов

Кирил Цочев


Секретари:
Георги Търновалийски

Калина Балабанова