Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов, Кирил Цочев и Явор Хайтов.

Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Съгласно решение на Народното събрание днес провеждаме извънредно пленарно заседание, посветено изцяло на:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 91-103 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Преди това едно съобщение:
На 22 май в Народното събрание е внесен доклад за състоянието на администрацията през 2014 г., приет с Решение № 346 от 2015 г. на Министерския съвет.
С мое писмо докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
За времето от 22 май 2015 г. до 25 май 2015 г. няма новопостъпили питания.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на питане от народния представител Иван Чолаков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Георги Андонов и Даниела Савеклиева;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Вяра Церовска;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ирена Коцева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Калина Балабанова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Вълков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Манол Генов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представите Методи Андреев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Корнелия Маринова.
Първи в настоящия парламентарен контрол ще отговаря министърът на финансите Владислав Горанов.
Към него ще зададе своя въпрос народният представител Вили Лилков относно прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът, който зададох към Вас, е свързан с конкретен случай, с който ми се наложи да се занимавам в последните месеци и е свързан с правата на граждани, дългогодишни спестители.
Когато се опитах да получа някаква информация по отношение на Националния компенсационен жилищен фонд, се оказа, че на сайта на Министерството на финансите няма никаква актуална информация и тя изобщо не е обновявана от много години. Освен това установих, че от 2008 г. лихвоточките изобщо не са били актуализирани и тяхната стойност стои на 8 стотинки. Нещо повече, бях силно изненадан, когато установих, че в момента Националният компенсационен жилищен фонд изплаща лихвоточки на граждани за 2010 и 2011 г.
Конкретният ми въпрос е следният: защо не е актуализирана информацията на сайта на Министерството на финансите, за да могат гражданите да се информират на какъв етап е изплащането на техните лихвоточки? Защо вече седем години не се актуализира стойността на тези лихвоточки, на една лихвоточка? Нещо много важно: темпото, с което Националният компесационен жилищен фонд изплаща в момента сумите на гражданите, определени като правоимащи, показва, че ние ще се справим с този проблем може би към 2040 – 2050 г. Годишно около 1400 – 1500 преписки се решават, а в момента около 55 хил. граждани, на които са им признати правата по този фонд, трябва да чакат. Представям си, че може би трябва да минат 40 години, за да бъдат изплатени тези суми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лилков.
За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Лилков, споменахте, че сте провокиран от липсата на информация. Вероятно страницата на Министерството на финансите не е най-добре структурирана.
Искам да Ви уверя обаче, че в Раздел „Бюджет”, подкатегория „Отчет на бюджета” на Министерството на финансите може да намерите регулярен отчет за степента на изпълнение на утвърдените области на политики и бюджетни програми на Министерството за съответната финансова година. В бюджетна Програма „Национален компенсационен жилищен фонд” може да се намери актуална информация за дейността на Фонда за всяка година.
Проблемът, който поставяте, не е нов за пленарната зала, не е нов и за българското общество. Ако следвам буквално зададените въпроси, искам да Ви уведомя, че за 2015 г. разходите по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд са в размер на 11 млн. 371 хил. лв., от които само 241 хил. са разходите, свързани с така наречената „издръжка на Фонда”.
Съгласно Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, членовете на Управителния съвет на фонда не получават възнаграждение, считано от началото на 2009 г. Сто петдесет и две местни комисии има към общините, които се определят като издръжка от общинските съвети. Такава информация не се предоставя от общините към Министерството на финансите, но тя е за сметка на издръжката на общинските администрации.
Що се касае до левовия индекс, който споменахте, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, размерът на левовия индекс за едно спестовно число се определя от Управителния съвет, като се взема предвид инфлацията, пазарните цени на жилищата и наличните средства по Фонда. Тези три изброени условия следва да се изпълнят кумулативно, като на този етап не са отчетени обстоятелства, които да налагат промяна в индекса.
Прав сте, че има много натрупани права на граждани, които през годините се решават частично. Ако се приеме, че това е водещ приоритет във фискалното планиране за следващата година – знаете, че бюджетът за тази година беше съставен при ограничение и опасност от процедура за свръхдефицит – ако се прецени, че това е основен приоритет на политиката в следващата бюджетна година, би могло да се задели значителен ресурс, който да финансира окончателно всички натрупани права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Не мога да приема, че критерии за определяне на вноските ежегодно във Фонда, по-точно бюджетът на Фонда, могат да бъдат наличните средства. Защото, когато няма средства, това означава, че няма да актуализираме тези лихвоточки с години напред.
Освен това никой не може да ме убеди, че от 2008 г. досега няма натрупана инфлация и цените на жилищата не са се променили. Тоест би трябвало да се преразгледат принципите и критериите, по които се определя цената на една лихвоточка.
Още нещо, настоявам, господин Министър, да се увеличи драстично размерът на средствата, които ежегодно се отделят във Фонда, защото се получава следното: хора, на които са признати правата им тази година и които са закупили жилище тази година, и са се надявали да получат парите тази година, ще ги получат след няколко години, а те плащат ипотеки.
Ще Ви прочета откъс от едно писмо, което получих на 22 май, именно по повод на този случай, с който се занимавах:
„В понеделник, на 25 май 2015 г., трябва да направя поредното плащане на ипотеката и не съм стигнала доникъде. Ситуацията се усложни много. Имам два варианта: или се изнасям и оставам на улицата с двете си деца, или плащам тримесечно закъснение. От никого нямам никаква помощ”.
Тоест тези хора са се надявали, че тази година, тъй като правата за тази година са им признати, ще си получат парите. Купили са жилище, теглили са кредит и сега им се казва: „Две хиляди и седемнадесета година ще си получите парите”. Разбирате ли за каква драма става въпрос? Това не е един случай, това са десетки и стотици случаи в България.
Обръщам се към всички народни представители да увеличим рязко средствата от 11 милиона, които ежегодно отделяме в този Фонд, за да можем да решим проблема на хората. Иначе, пак повтарям, 30 или 40 години ще трябва да чакаме, за да можем с това темпо да решим проблемите на хората и още повече със закъснение от пет години. Това просто аз не го приемам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Лилков, аз разглеждам ангажираността Ви с този въпрос като финален опит да скъсаме с комунизма, тъй като проблемите, които сега разглеждаме, са наследени от този период. Взех думата за дуплика, за да Ви обърна внимание, че, да, има промени в конюнктурата, свързана с пазара на недвижими имоти, но тя не е аргумент за увеличаване на този индекс, тъй като спрямо 2008 г. цената на жилищата е с отрицателен индекс. Нямаме и натрупване на сериозни инфлационни процеси, особено в последните години. Съгласен съм с Вас, че ако това е приоритет в Народното събрание, в следващата година би могло да се задели един значителен ресурс за затваряне окончателно на тази страница – един казус, който е възникнал при други пазарни условия и при други реалности и обществена организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горанов.
Следва въпрос от народния представител Николай Александров относно мерки и действия за противодействие на корупцията.
Слушаме въпроса, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е насочен към това какви мерки и действия ще предприеме правителството за спирането, ограничаването на корупционните практики и пропускането на контрабанда през митниците, тъй като ние сме свидетели на едни шумни медийни акции. В последно време тези шумни медийни акции доведоха до това, че от 1000 тира, които се обработваха на Свиленград за смяна, в момента станаха 1000 тира на денонощие, доведоха до редица спънки вътре в системата.
Предполагам, че ще кажете определени данни какво се е направило. Ще ми бъде по-интересно да чуя как ще прережем цялата контрабанда, която минава през българската граница, тъй като като външна граница на Съюза ние сме изключително апетитни именно откъм тази гледна точка. Знаем, че бежанците вече минават доста по-лесно, включително митничари и служители на „Гранична полиция” им помагат, така да се каже. Предполагам, че имате някакви данни евентуално колко е размера на незаконния трафик, който минава през нашата граница, и как смятаме да го предотвратите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Александров, форматът на парламентарния контрол не би ми стигнал, за да Ви обясня всички мерки, които вземаме или които биха могли допълнително да бъдат взети за борба с корупцията на всички нива на държавната администрация, които са подложени на такъв натиск в резултат на управление на процеси, свързани със значителен материален интерес. В този смисъл отговорът би могъл да се структурира така: заявили сме многократно и подкрепяме безусловно всички правомерни действия на компетентните органи, разкриващи, доказващи и предотвратяващи корупционни практики на всички нива в администрацията и сме показали това с многократни действия, които са отразени и от медиите. Затова взимате повод да говорите за шумни медийни акции – че няма да има никаква толерантност към подобно противоправно поведение.
Най-лесният измерител на политическата воля е приходната част на бюджета. Тоест как държавата успява, при равни други условия, да събира приходите си.
В този смисъл – след малко ще имам възможност по повод на друго парламентарно питане да цитирам данни, но сега ще си позволя да кажа, че данните за изпълнението на бюджета за първите четири месеца на годината показват значително подобряване на бюджетната позиция. Към месец април 2015 г., а данните за месец май са още по-позитивни от гледна тока на фискалния баланс, за 2015 г. към 30 април бюджетната позиция е излишък в размер на 1 млрд. 66 милиона, което е най-доброто фискално изпълнение спрямо последните години, съпоставимо с това от 2008 г. За сравнение, миналата година, по една или друга причина, салдото, при съпоставим размер на разходите по бюджета, беше отрицателно в размер на 864 милиона.
Искам да Ви уверя, че проблемите, свързани с контрабандата и избягването на плащането на данъци и кражби от българския бюджет, са не само в българските митници. Това е проблем на постоянен анализ и въздействие от страна на българските правораздавателни органи. Проблеми има не само в митниците. Проблеми има и в други държавни служби, които имат основна роля да охраняват българския бюджет и правовия ред.
Искам да Ви уверя, че усилията в тази посока са ненамаляващи и шумните медийни акции и реализации ще продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, положителното бюджетно салдо или излишъкът, който в момента генерирате, донякъде може да се дължи и на повишаването цената на петрола, спирането на плановия ремонт на „Лукойл” от последната половин година на 2014-а.
Аз разбирам, че проблемът не е само в българските митници. Този проблем го има навсякъде, но ако премиерът излиза и казва, че митниците имат за задача 1,6 допълнително да съберат в бюджета, то следователно Вие трябва да имате някакъв анализ, даже и примерен, да не е толкова точен, какъв е обемът на контрабандата и кои ще бъдат основните мерки. Примерно два акцента, с които правителството се бори с тази контрабанда. Допълнително 1,6 милиарда, знаем, че е изключително голяма цифра в бюджета. Въпросът е накрая на годината да видим дали ще бъде постижима и дали с евентуалната актуализация, която се прокламира, може би от Ваша страна, имайки предвид от Партия ГЕРБ, това нещо ще бъде записано и дали ще бъде толкова. Мен това ме интересуваше.
А акциите нека продължават. В интернет има едно клипче, мога да Ви го покажа, което е за митничар, който директно спирайки автомобил, казва „тен юрос”. Такива неща на мен не са ми приятни да ги виждаме. Пределно ми е ясно, че навсякъде по света има този проблем – някъде повече, някъде по-малко. Вие самият имате и такова изказване от месец януари тази година, ако не се лъжа. Въпросът е какво ще направим оттук насетне, защото иначе това уврежда цялостно интереса на държавата и на данъкоплатците като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Александров, пак подчертавам, че форматът на парламентарния контрол не дава достатъчно време, за да може да изслушате всички предприети действия. Само за да не стоя на тази степен на абстракция, с която започнах отговора, ще Ви цитирам поне две мерки, които конкретно са предприети. Едната е свързана с монтиране на камери за видеонаблюдение – процес, който тече на най-големите гранични контролно-пропускателни пунктове, който ще даде възможност за контрол и анализ на риска на преминаване на товари през границата без намеса на митничари, тоест без човешка намеса – нещо, което значително ще намали натиска върху човешкия фактор и лошите практики по българските митници.
В допълнение към това са предложени изменения в Закона за митниците, които са на вниманието на народното представителство, свързани с възможността за по-гъвкаво управление на човешките ресурси и мобилност при изпълнение на техните задължения, така че да няма срастване на определени служители на определените трасета и създаване на възможност за организиране на лоши практики.
Може да видите, отдавна е внесен Законопроектът, предполагам, че е в доста напреднала фаза на разглеждане и приемане. Има предложения, свързани с командироването на митническите служители и други изменения в Закона, които по наше мнение са възможна мярка, за намаляване на лошите практики, които, за съжаление, безспорно се наблюдават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Красимир Янков относно средства от държавния бюджет, отпуснати на община Варна.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Горанов, въпросът ми е във връзка с публични изявления както на членове на правителството, така и на кмета на община Варна за средства от държавния бюджет, вложени на територията на община Варна. Моля да ми отговорите на следния въпрос: за периода от началото на мандата на кабинета Борисов колко са средствата за община Варна, с какви цели са отпуснати и на какво основание? Става въпрос за средства с решение на Министерския съвет, средства от държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, ще отида малко по-напред и ще Ви отговоря дори повече отколкото сте ме питали, като ще представя информация и за други периоди, различни от този, който Вие визирате. Едва ли това е излишна за Вас информация.
През 2013 г. на община Варна с акт на Министерския съвет са предоставени допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 11 милиона. Основното предназначение е изграждане на детски ясли, детски градини, рехабилитация на пътни настилки, изграждане на училищна спортна зала. Това е направено с Постановление № 17 от 24 януари 2013 г. за основен ремонт и изграждане на детски ясли и детска градина – 4 милиона, а с Постановление № 24 от месец февруари 2013 г. за финансиране изграждането на многофункционална спортна зала към средно основно училище „Елин Пелин“ – град Варна, 1 милион; по Постановление № 61 от месец март 2013 г. за рехабилитация на пътна настилка на бул. „Владислав Варненчик” град Варна – 5 милиона; по Постановление № 70 от същата година за Реконсервация и реставрация на Римските терми на Одесос – 150 хиляди; по Постановление № 288 от 14 декември 2013 г. за осигуряване стартирането на строително-ремонтни работи на Двореца на културата и спорта във Варна – 500 хиляди; за преодоляване на стихийни бедствия и аварии на 21 март 2013 г. – 491 хиляди.
През 2014 г. са предоставени общо 14 млн. 736 хил. с три нормативни акта на правителството. С Постановление № 256 от месец август 2014 г. са предоставени 4 млн. 797 хиляди за преодоляване на последствия от бедствия; с Постановление № 438 от 22 декември 2014 г. са предоставени 9 млн. 797 хиляди за реконструкция на зала „Конгресна“ в Двореца на културата и спорта, в това число доставка на материали и оборудване с цел подобряване възможностите за използване на залата и увеличаване на капацитета й.
В края на месец април 2015 г. допълнително предоставените средства за капиталови разходи на община Варна са в размер на 8 милиона. Те са предоставени с акт на правителството за рехабилитация на бул. „Княз Борис І“ – от ул. „Цар Освободител“ до кръговото кръстовище на бул. „Княз Борис І“ и изхода от Алея „Първа”. Обектът е от първостепенно значение за региона и представлява основна артерия, по част от която преминава републиканската пътна мрежа. Бул. „Княз Борис І“ е с класификация на градска магистрала, разположен е успоредно на морския бряг на Варна и осигурява прехода от централната част на града към курортните комплекси. Според нас изграждането на обекта е важно не само за удобството на гражданите и гостите на Варна, но ще подобри движението и нивото на безопасност при експлоатацията на тази пътна артерия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Министър, неслучайно Ви попитах за този период, в който Вие сте министър на финансите. Вие направихте аналогии с предишни години. Въпросът ми е по отношение, включително и на цели, които се преследват с отпускане на средства. Община Варна има необходимост от влагане на средства, които са в далеч по-голям размер, отколкото сега са отпуснати. Въпросът е доколко е обосновано и кои са приоритетите, пак правейки аналогия с предишни години, когато се търсеше облекчаване на транспорта с изграждане приоритетно на околовръстни участъци, с изграждане на пробиви на булеварди, които да облекчат транспортната схема. В същото време има и належащи средства, които са необходими по отношение на свлачища, действащи в околностите на град Варна, които са на територията на община Варна. Средствата, които се отпускат от държавния бюджет – дали са средствата, от които най-вече се нуждаят приоритетно гражданите на Варна, защото, включително ремонта на Спортна зала – твърди се, че и след проведеното спортно състезание, в момента пак е продължен ремонтът. Не стана ясно какви са средствата и доколко са обосновани те, как контролира държавата разходването на парите на данъкоплатците от община Варна.
В интерес на истината колкото и да са средствата, които се отпускат, те ще са недостатъчни. Доколко обаче ефективността и на вложените средства не е свързана с предстоящата кампания – избори? Това, което Вие днес ни казахте като средства, не отговаря конкретно на въпроса колко са точно средствата, които са предоставени на община Варна от държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Янков, съжалявам, ако многото числа, които споменах, са Ви объркали и не можахте да разберете, че дадох отговор на поставения от Вас въпрос. Той е следният, повтарям.
В края на 2014 г. са предоставени 9,7 милиона за реконструкция на зала „Конгресна”. Те заместват и допълват предоставените от предходното правителство 5 милиона за същата цел. В допълнение към средствата за реконструкция на залата са предоставени към края на месец април 8 милиона за рехабилитация, както споменах, на булевард „Княз Борис І” – от булевард „Цар Освободител” до кръговото кръстовище на булевард „Княз Борис І” и изхода от „Алея първа”.
Съгласен съм с Вас, че вероятно един голям български град има много проблеми за решаване, но искам да Ви уверя, че обектите, които се финансират с целеви допълнителни субсидии от правителството, се определят единствено и само на база на искане от местната власт в град Варна. И ако има коментар какви са приоритетите на местната власт във Варна, местният парламент е мястото, където да се обсъдят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас. Той е от народния представител Петър Владиславов Славов относно структура на преизпълнението от над 820 млн. лв. на приходите в бюджета за първото тримесечие на 2015 г.
Заповядайте, господин Славов, да формулирате Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос касае добрите данни, които чухме от началото на годината, за реализирано преизпълнение на приходите в бюджета за първото тримесечие. Допълнително след това, мисля, че Вие оповестихте информация за реализирания излишък, дори през някои от първите месеци, за първи път от доста време насам.
Позволете ми, преди да задам въпроса, да Ви поздравя за тази добра тенденция и да Ви пожелая тя да продължи и занапред, напук на гротескните сценарии, които чертае опозицията.
Сега и въпросът. Уважаеми господин Министър, широко публично достояние, включително и във Ваши, и на премиера изявления, получиха добрите резултати по изпълнението на приходната част на държавния бюджет за първото тримесечие на 2015 г. Обявено бе преизпълнение на заложените приходи от над 820 млн. лв.
Предвид заложения 3% дефицит в бюджет 2015 г. и необходимостта от неговото финансиране чрез заемен ресурс, преизпълнението на приходите в бюджета и особено ако тенденцията продължи и през следващото тримесечие, би се отразило положително както на публичните финанси, така и на размера на държавния дълг.
Ето защо е необходим и внимателен анализ на структурата на това преизпълнение, тоест кои са основните негови източници, респективно – има ли такива сектори, в които заложените приходи не се изпълняват спрямо очакваното?
Уважаеми господин Министър, в тази връзка моля да отговорите на следния въпрос: каква е структурата на реализираното преизпълнение на приходите в държавния бюджет за първото тримесечие на 2015 г., включително какво е изпълнението, реализирано от НАП и Агенция „Митници” от данъци, мита и акцизи и има ли сектори, в които е налице неизпълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов, за поставения въпрос.
Министър Горанов, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Славов, най-ясното доказателство, че се полагат усилия за борба с корупцията и най-силната антикорупционна мярка може да се измери през приходната част на българския бюджет, особено когато няма ясно очертани тенденции за сериозно номинално и реално нарастване на икономиката.
Във връзка с поставения от Вас въпрос бих искал да направя уточнението, че визираните данни за преизпълнението на приходите към първото тримесечие на годината не се отнасят до преизпълнение на разчетите за периода, а до реализиран номинален ръст при данъчните постъпления спрямо същия период на предходната година. Данните показват, че отчетеното в проценти нарастване на данъчните приходи за първото тримесечие – вече, разбира се, имаме данни за месец април и предварителни такива за месец май, изпреварват значително заложения номинален ръст в проценти в Закона за държавния бюджет за 2015 г., спрямо отчетените постъпления за миналата година.
Накратко ще Ви запозная с отчетните данни за изпълнението на приходите към 30 април 2015 г. Забележете, допълвам информация, така или иначе, тя е налична и създадена.
Постъпленията в приходните агенции за първите четири месеца на годината са с 814,2 милиона повече спрямо тези, събрани към 30 април 2014 г. – номинален ръст 11,5 на сто. За сравнение, заложеният ръст при данъчните приходи за годината със Закона за бюджета за 2015 г. спрямо 2014 г. е 4,3 на сто. Ръстът на приходите основно се дължи на повече постъпления, събрани от данък добавена стойност. Към последния ден на месец април 2015 г. приходите от данък добавена стойност са с 359,3 милиона повече спрямо същия период на миналата година, което представлява близо 16% ръст.
След данъка добавена стойност с най-голям дял в повишението на приходите за 2015 г. са сумите, постъпили по бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса – 271,1 милиона повече спрямо 2014 г. Това увеличение представлява ръст от 14,4% спрямо минали години.
Постъпленията от акцизи към края на месец април са със 113,8 милиона повече спрямо същия период на предходната година или около 10% номинален ръст.
Както беше посочено по-горе, приходите към 30 април спрямо първите четири месеца на 2014 г., са с 814,2 милиона по-високи при 738,8 милиона към 31 март 2015 г.
Тенденцията продължава. Мога да Ви уверя, че данните за месец май също показват, че това вероятно е една устойчива тенденция на сериозно по-добра събираемост на приходите спрямо съответстващите периоди на предходната година.
Искам да Ви уверя и да декларирам – в контекста и на Вашия въпрос, че приоритетно по-добрите постъпления ще бъдат насочвани към намаляване на дефицита и оттам необходимостта към заемно финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за конкретния отговор.
Заповядайте, господин Славов, за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за този отговор.
Аз още веднъж ще Ви пожелая тази тенденция да продължи, защото в доста сфери в държавата се реализират реформи и наистина е важно да могат да бъдат подкрепени и тези сектори, а реализирането на едно преизпълнение на приходите, разбира се, ще помогне в това отношение.
Ще използвам репликата, за да Ви обърна внимание на част от данните, които на мен ми направиха впечатление, и лично за мен тази тенденция е обнадеждаваща, а именно растежът и при акцизите на изпълнението, както и при приходите от данък добавена стойност. Особено по отношение на акцизите, както си спомняте предполагам, Народното събрание прие изменение в Закона за акцизите и данъчните складове по-рано през годината, което касае връщането на така наречените „измервателни уреди” и работната група, в която работихме, включително с представители на Министерството на финансите и на Агенция „Митници”, отдаваше доста сериозни надежди за по-добри приходи и по-добро изпълнение на заложения план в бюджета. Така че тази тенденция, която виждаме тук – от повече от 10% преизпълнение, мисля, че говори в тази посока.
Ще използвам да Ви подсетя и за измервателните уреди, които говорихме да бъдат сложени при търговците на цигари и на алкохол – мисля, че сме Ви питали по-рано с колеги от Реформаторския блок, беше необходима нотификация.
Ако разполагате с информация в тази връзка, докъде са стигнали нещата там, ще Ви бъда благодарен, ако я споделите, защото съм убеден, че реализирането на тези мерки и по отношение на тези измервателни уреди ще донесе още по-добри резултати и при акцизите, а очевидно и при ДДС ще рефлектира. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам само да Ви уверя, господин Славов, че издаването на наредба е в много напреднал етап – делегирана от закона, която да регламентира въпроса, който Вие поставяте. Дотогава разчитаме на засилен физически контрол и на конвенционални методи, които помагат и дават резултат в подкрепа на това, което Вие винаги сте прокламирали – намаляване на всякаква възможност за кражба на акциз и ДДС от бюджета. Уверявам Ви, че съвсем скоро ще бъде издадена наредбата на министъра на финансите, делегирана от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас. Той е от народния представител Вили Лилков относно разработване на Методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Беше взето решение преди повече от една година, до края на 2014 г. Министерският съвет да предложи нова Методика за определяне на таксата смет за общините, по-точно за гражданите и фирмите. Това решение не беше изпълнено и беше възложено отново на Министерския съвет до края на месец март тази година да се внесе нова Методика за определяне на план-сметката за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.
Това се наложи поради масовото недоволство на гражданите и фирмите от това, че такса смет се определя предимно от всички общини в България на база данъчната оценка на техните имоти. Аз смятам, че това недоволство е напълно обосновано особено в големите градове и центровете им, в новите и модерни квартали много от жилищните имоти, които имат високи данъчни оценки, плащат вече действително непосилни такси за сметосъбиране, смeтоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.
В този смисъл задавам към Вас следния въпрос: на какъв етап на подготовка е Методиката, която трябва Министерството на финансите да изготви и да предложи на Министерския съвет, и кога смятате да внесете тази Методика за нейното утвърждаване в Министерския съвет, защото краят на годината наближава и ако и през 2016 г. отново трябва да се изчислява такса смет по тази Методика, която аз определям не само като несъвършена, но и като порочна, отново ще излъжем гражданите и ще допуснем тежки диспропорции при заплащането на такса смет от граждани и фирми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Лилков.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Лилков! Самият факт, че проблемът толкова години не намира решение, показва, че е изключително сложен и говори за натрупвани проблеми в частта на организацията на сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането на битовите отпадъци от доста години назад.
Това, което трябва да се каже обаче, винаги когато се дискутира тази тема, е, че всъщност и сега действащият Закон за местни данъци и такси дава много различни възможности за определяне на база и само по изключение общините да могат да ползват като основа данъчната оценка. Затова трябва да сме наясно, че всички български общини по изключение, а не защото законът ги кара, прилагат тази основа.
Това, което също трябва да се има предвид и предопределя сложността на дебата, е, че при промяна на базата – това не е тайна и нека всички да го разберат, ще се получи едно много сериозно пребалансиране на тежестта на финансиране на тези общински дейности от бизнеса и имотите с по-високи данъчни оценки към масовите жилища. Това по-простичко казано означава намаляване на тежестта върху бизнеса и увеличаване на тежестта върху гражданите и то с доста сериозен процент. Това е и проблемът, който не дава възможност за лесно и бързо решение на този проблем и дебатите в работната група, която работи по методиката, са доста задълбочени и без единно становище коя посока трябва да се избере.
Пак повтарям, трябва да имаме предвид, че ако на пръв поглед въпросът звучи така: „Дайте да облекчим гражданите”, отговорът е, че с подобна промяна неминуемо ще утежним гражданите, независимо че безспорно това е по-справедливото от гледна точка на икономическата логика и икономическите процеси, защото трябва да се обвърже обемът генериран битов отпадък с таксата, която се плаща, а не да е свързан с балансова стойност на активите – това е безспорно и никой не го отрича, правилната пропорция и правилният начин все още не са изчистени като единно становище в главите на изпълнителната власт, Националното сдружение на общините и представителите на организациите на бизнеса.
Не е постигнат приемлив компромис. Вероятно отговорът няма да Ви задоволи, но Ви уведомявам, че в тази работна група бе взето решение да се изработи Законопроект за изменение на Закона за местните данъци и такси и чак след това да се изработи методика или наредба.
Работата на групата е изключително затруднена поради различията между бизнеса, общините и взаимоизключващи се становища, липса на конструктивен диалог и съдействие за предоставяне на информация, данни, анализ и оценка на въздействие върху засегнатите страни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако има реплика, ще довърша изложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за разбирането.
Господин Лилков, заповядайте за реплика, с която да дадете възможност и за дуплика, за да се довърши Вашият отговор.
Имате думата.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря.
Разбирам действителната сложност на този проблем, но докато не се намеси парламентът и Министерският съвет, съответно Министерството на финансите, общините, ще я карат постарому, защото най-лесния начин е да обвържеш такса смет с данъчната оценка на имотите, но същевременно това е и несправедливото.
В този смисъл би трябвало да помислим как да ограничим общините да прилагат този най-лош модел на изчисляване на такса смет, защото той е в драстично нарушение на основна норма – който замърсява, той плаща. В този смисъл, доколкото разбирам от Вашия отговор, и през 2016 г. общините ще продължат да изчисляват такса смет по старата методика, собствениците на големите недвижими имоти ще продължат да плащат непропорционална такса смет на тази, която произвеждат, бизнесът ще продължи – действително кръстосано да субсидира дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, тоест ще я караме постарому.
Призовавам Ви да намерите някакъв консенсус в тази Комисия. Не мога да приема, че един двустаен апартамент в центъра на София произвежда 10 пъти повече смет от двустаен апартамент в някой периферен район, и също така офисът на една фирма да произвежда повече смет от равностоен имот, който се ползва за жилищни нужди. Колкото и да е трудно, трябва да направим първите стъпки и да ограничим общините в това да вървят по най-лекия път, защото наистина най-леко се администрира такса смет, като я обвържеш с данъка, обаче най-малка връзка има тя с данъчната оценка на имота, а най-малка връзка има тази данъчна оценка с произведената смет от едно домакинство или от една фирма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нямаме противоречия, господин Лилков, с това, че сегашният модел на организиране и финансиране на сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането на битови отпадъци не отчита в максимална степен задължителната връзка между замърсеното и цената, която се плаща за използването на тази услуга.
Отново обаче искам да подчертая къде се корени проблемът, за да са наясно всички български граждани, защото това, което коментираме в момента, засяга всеки един български гражданин.
Пребалансирането, което е икономически справедливо и коректно, ще доведе до значително нарастване на тежестта за гражданите и респективно намаляването на тази – за бизнеса.
Как да се постигне най-доброто решение? Самият факт, че 15 години не е намерено, показва, че, първо, в него има голяма доза непопулярност от гледна точка на увеличаване тежестта за гражданите и намаляването на тази – за бизнеса, и, второ, техническите решения как да се постигне максимална връзка между обема генерирани отпадъци и цената, която трябва да се плаща, не е универсална за всяка една община. В този смисъл трябва да се внимава много да не се отиде към решение, което да е съпоставимо като цена с размера на таксата. Знаете, че има различен европейски опит с продажба на специални торбички за събирането на битовите отпадъци и различни други решения, които са относително сложни или нови за българската битност и нрав. Обсъжда се като най-вероятен, най-възможен и най-лесен сценарий – преминаването към облагане в кавички, тъй като проблемът сега е, че е близко до данъчното облагане сегашният режим на организиране на формиране на приходната част, към площ на имотите, което също не е пряко свързано с обема на генерирането на отпадъци, но е по-близко до потенциала за генериране на такива отпадъци и доста по-далеч от изкривяването, свързано с балансовата стойност на активите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Мартин Димитров относно необходимостта извършените прихващания с активи на КТБ да бъдат оспорени.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос към министър Горанов.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Още на временните синдици в КТБ им беше дадено право с промяна в Закона за банковата несъстоятелност, която всички ние, колеги, гласувахме, да оспорват извършени прихващания. Постоянните синдици също имат това право.
Извършените прихващания по отношение на активи на КТБ са, по наши данни, за над 900 млн. лв. Представяте ли си – над 900 млн. лв.?! Тук ние виждаме опасност от пряко увреждане на масата на несъстоятелност.
Затова, господин Министър, въпросът, който Ви задавам днес, е следният. Съгласно последните промени в Закона за банковата несъстоятелност сте пряко информиран от Фонда за гарантиране на влоговете, получавате пряка информация от тях. Започнато ли е оспорване на извършените прихващания по отношение на тяхната действителност и тяхното разваляне? Ако е започнат този процес, би трябвало да ни дадете конкретни данни колко прихващания вече са атакувани в съда и общо на каква стойност? Дали има система на работа, първо, да бъдат атакувани най-големите прихващания и след това, по реда, следващите, докато се стигне до по-малките? Защото най-големите, разбира се, потенциално могат да увредят в най-голяма степен същата тази маса на несъстоятелност.
Но, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Тук става въпрос за справедливост. Не може в условия на специален надзор, когато изрично записахме в Закона, че тези прихващания могат да бъдат оспорени, това да не бъде направено. Трябва да бъде направено, всички те трябва да бъдат атакувани, да бъдат развалени в съда, ако той прецени, че имат основание на тези искове, защото не може едни хора да бъдат привилигировани за сметка на всички останали! Това трябва да бъде прекратено, трябва да има справедливост. Всички трябва да бъдат еднакви пред закона, а в случая да получат еднакъв процент от масата по несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате да се ориентирате към приключване.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Министър, какво е направено до момента и какво ще бъде направено в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Отговор от министъра на финансите – господин Горанов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Димитров! Безспорно общественият интерес е сериозно накърнен и в този смисъл въпросът, свързан с дейността на синдиците в КТБ, ще бъде актуален и подходящ за всяка една сесия на парламентарен контрол, на която финансовият министър се явява.
Искам да Ви уверя: най-прост отговор на Вашия въпрос какво е направено и какво ще бъде направено – всичко! Абсолютно всички сделки, които потенциално увреждат масата на несъстоятелността, ще бъдат атакувани. Част от тях вече са атакувани, като има заведени отменителни искове на основание чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 4 от Закона за банковата несъстоятелност – текстове, които всички парламентарно представени партии в единодушие подкрепиха във връзка с преследването на така наречените „верижни сделки”, които увреждат масата на несъстоятелността.
В същата връзка над 200 кредита са обявени за предсрочно изискуеми, заведени са към този етап – наистина са твърде малко на брой, но те се подготвят и ще бъдат входирани, няколкостотин преписки, 8 дела за обявяване на относителна недействителност на прихващанията. Те са за над 4,6 млн. лв.
Искам да Ви обърна внимание, че макар да нямаме прецедентно право, най-тежко и най-важно ще бъде първото решение по едно такова дело. Вероятно българският съд оттам нататък ще действа по аналог.
Образувани са над 50 съдебни производства с искане от страна на КТБ за откриване на производство за несъстоятелност срещу синдици и над 35 други съдебни производства срещу длъжници на банката. Установени са над 180 броя прихващания, за които говорих, че ще бъдат атакувани, като част от тях вече са атакувани. Има 20 производства за изпълнение срещу длъжници по реда на Закона за особените залози и по реда на изпълнението чрез съдия-изпълнител.
Готов съм да Ви предоставя лично на Вас и последния отчет, който постъпи от синдиците. Разбира се, нито аз, нито Вие разполагаме с детайлната информация за индивидуализация на лицата вътре. Но ако не разполагате с него, поемам ангажимент да Ви го предоставя. Той съдържа съвсем актуални данни от дейността на синдиците. Аз съм умерен оптимист и в следващ момент ще мога да отговоря и по отношение на наемането на разследващата фирма, че се движим в правилната посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Господин Димитров – заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това е правилната и единствено възможна посока – всички прихващания да бъдат оспорени и парите да бъдат върнати, ако съдът така прецени, в масата по несъстоятелност.
Но, господин Министър, може би е редно синдиците да дадат план за действие, тъй като осем оспорвания на прихващания до момента, ако съм Ви разбрал правилно, ми се струват недостатъчно. Също така е важно да проверите, макар че Фондът е независима институция, но все пак нейният председател се назначава от Министерския съвет, който дава пряк канал за контрол от Ваша страна, а чрез Вас и за парламентарен контрол, да поискате план на действие, който да покаже кога по тези над 100 прихващания ще има заведени дела. Знаете, че колкото повече време се губи, шансът за успех намалява.
Съгласен съм, че е много важно първото дело и решението на съда по него. Вторият ми уточняващ въпрос е имате ли представа кога очаквате това решение?
Накратко, две неща са важни. Едното е план за действие от страна на Фонда за гарантиране на влоговете, защото не може да се разтакава твърде дълго във времето завеждането на тези дела. Вторият важен въпрос, който не зависи от Вас, нито от Фонда за гарантиране на влоговете, е кога очаквате решението по първото дело относно обявяването за относително недействителни прихващания, тоест всички кредитори да получат еднакъв процент в крайна сметка, което е въпрос на справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Димитров, Вие сте прав, че факторът „време” е важен не само в строителството, но и при банковата несъстоятелност. Много сложни материално и процесуално са казусите, които възникват, което не е аргумент за оправдание, а по-скоро заявка, че процесите, които текат и ще текат във връзка с несъстоятелността на КТБ, ще бъдат още дълго предмет и обект на обществен дебат, заради огромния материален интерес и заради това, че Фондът за гарантиране на влоговете се е превърнал в най-големият кредитор на банката в несъстоятелност.
Сто и осемдесет са идентифицираните прихващания, за които ще се претендира относителната недействителност. Не мога, за съжаление, да Ви дам увереност кога ще се произнесе българският съд по отменителния иск, кога ще имаме първо произнасяне, но мога да Ви уверя, че в непродължителен срок накуп всички тези отменителни искове ще бъдат входирани в съда. За съжаление, пак казвам, те са относително сложни като фактически състав и юридически казуси, всеки един от тях има своята специфика. Огромен ресурс като капацитет от юристи се използва в момента от страна на синдиците, които да оформят тези преписки, за да могат да бъдат входирани по съответния ред в съда.
Готов съм, въпреки че форматът на парламентарен контрол, заради ограничението във времето не дава възможност за пълен обем информация, в разговор между нас двамата или във формат примерно в Комисията по бюджет и финанси да предоставим много по-детайлна информация за последните развития. Поемам ангажимент да коментирам с госпожа Стоянова този казус и да Ви поканим като народен представител да присъствате на този дебат, той не е излишен за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е отново от Вас, господин Димитров – затова се запътвате към трибуната, относно необходимостта от ангажирането на компания за международни разследвания по казуса за КТБ.
Заповядайте да формулирате въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, въпросите са тематично свързани. Разплитането на казуса КТБ налага наемането на компания за международни разследвания – така наречените „флоренси компании”, които са специализирани в това да проследят парите, където и да са отишли те по света, да идентифицират замесените лица, да блокират средства и след това да възстановят със своята работа част от средствата, които са били източени по този начин.
На мой въпрос в блицконтрола премиерът даде задоволителния отговор, че тече процедура по избора на такава голяма компания.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: дали има вече повече конкретика, тъй като оттогава минаха десетина дни, дали вече има избрана компания, дали има подписан договор? Има един много ключов въпрос – важно е при наемането на такава компания за международни разследвания, флоренси компания, тя да е голяма, да е международна, да е успявала вече да върне пари при други подобни казуси и така да бъде подписан договорът, че колкото повече пари върне в масата по несъстоятелност, толкова повече пари да вземе и самата компания. Тоест да има стимули да възстановява средства обратно, за да получи по-голям хонорар. Така да бъде формулиран договорът, за да създаде стимули компанията да преследва парите, източени от КТБ, и да направи всичко възможно те да бъдат върнати обратно там, където им е мястото – в масата по несъстоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров, за поставения въпрос.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, кратка фактологическа справка и после коментар.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, в чл. 31, ал. 1, т. 17 на синдика за съгласието и по предложение на Фонда се възлага наемането на фирма за проследяване на активи и за попълване масата на несъстоятелността. Във връзка с това и след много внимателна подготовка, Фондът изработи покана за предложение, която беше изпратена на проявилите интерес фирми на 29 април 2015 г. със срок на отговор 6 май. Единадесет компании, някои от които са най-големите в света в тази област, отговориха и изпратиха в срок своите предложения. След преглед на офертите са изпратени допълнителни въпроси, на които са получени отговори на 8 май. Одобрените от Управителния съвет на Фонда кандидати са уведомени на 12 май, а на 18 май същите представиха план за действие, включително и варианти за ценовите предложения.
На 19 май са избрани двама кандидати, мога да Ви уверя, без да ги цитирам поименно, че това са двете най-големи фирми в света с подобен опит, с които стартират преговори за подобряване на параметрите и условията.
Моите очаквания, такива са уверенията и от Фонда за гарантиране на влоговете, че до края на тази седмица се очаква преговорите да приключат и да има сключен договор. Не е коректно сега да разкривам повече информация според мен, тъй като това са един търговски преговори, но мога да Ви уверя, че се говори за две от най-големите и има вероятност да бъде избрана най-голямата международна компания с опит в тази област.
Нещо повече – на компаниите предварително е предоставено и задание от българската прокуратура, за да могат да бъдат използвани и като експерти служители на компанията, които да подпомогнат организацията на работата на българската прокуратура във връзка с проблемите в КТБ и съмненията за нарушения на закона при управлението на КТБ от нейното ръководство и собственици, тоест разчита се на тази фирма, която бъде избрана. Аз за пореден път ще кажа, това ще бъде може би най-голямата в света и най-утвърдена като опит в това отношение, да помогне и от гледна точка организацията на обвинението срещу потенциални закононарушители, свързани със ситуацията в КТБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Димитров, да репликирате отговора. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Напълно съм съгласен с концепцията да бъде избрана голяма международна фирма, защото за всяка друга, дори българска ако искате, ще остане съмнението за свързаност с някои от лицата, които имат роля в КТБ, като имате предвид, че ние дори не сме наясно с целия размер и обем от лица, които са имали някакво отношение по аферата КТБ.
Затова, господин Министър, имам още един важен въпрос. Освен целта тази фирма да възстанови част от парите и би трябвало плащането към нея наистина да зависи от това колкото повече пари успее да върне в масата по несъстоятелност, толкова по-голямо съответно да бъде и плащането, тоест да има ясни стимули за събиране на повече пари, има и друг много важен въпрос. Аз съм убеден, че тази фирма, каквато е международната практика, няма да се съгласи сама да разкрие списъка от замесени лица в случая КТБ. Но ние трябва да изискваме и да разговаряме с Фонда за гарантиране на влоговете след като тази фирма предостави, живот и здраве, списъка на замесените лица, който ще бъде много широк, в България дебатът се върти около двама-трима души, но списъкът от замесените лица по случая КТБ според мен ще бъде далеч по-широк. Там ще има десетки хора, да не кажа нещо повече.
За мен е важно тази информация, освен че ще отиде където й е мястото – в прокуратурата, но е важно тази информация на даден етап да стане публична, господин Министър. Тоест така да бъде структуриран договорът с тази компания, надявам вече да не е късно за това, че Фондът за гарантиране на влоговете да има право на един може би по-късен етап списъкът със замесените лица, след като бъде предоставен на прокуратурата, след като бъдат наложени необходимите обезпечения и не се заплашват самите действия на флоренси компанията за международни разследвания, да стане публичен, за да разберат и българските граждани, и цялото общество кои са лицата, които са били замесени около аферата КТБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, Министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Димитров, аз в лично качество напълно споделям Вашето предложение. Това, което правя като общ коментар, е, че една информация, веднъж създадена, никога не изчезва. В този смисъл, ако тази разследваща компания успее да създаде необходимата информация, съм сигурен, че Вие като народно представителство и изпълнителната власт ще намерят начин да запознаят обществото с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Продължаваме със следващия въпрос – от народния представител Петър Славов относно създаването на Държавен фонд за инвестиции в отбраната, със средствата от които да се дофинансира Програмата за развитие на Въоръжените сили на Република България.
Заповядайте, господин Славов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос касае така наречения „Фонд „Интелигентна отбрана”, за който се говореше и в Програмата „България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020”, която беше утвърдена с Решение от 3 октомври 2014 г. на предходния Министерски съвет. И в новата програма, която предстои да се разгледа в Народното събрание, също присъства подобна идея.
Ето и самия въпрос.
Уважаеми господин Министър, след проведения на 27 април 2015 г. Консултативен съвет за национална сигурност по проблемите на развитието на българските въоръжени сили като особено тежък се открои проблемът с недостига на средства в Министерството на отбраната при сегашната бюджетна рамка. Над 90% от средствата от бюджета на ведомството се разходват за заплати и издръжка на личния състав, като оставащите средства за инвестиции и нова техника са крайно недостатъчни за провеждане на мащабната реформа, от която въоръжените сили се нуждаят.
Една добра възможност за българските въоръжени сили и Министерството на отбраната да си помогнат сами, с други думи, сами да дофинансират този недостиг би представлявало създаването на специален Фонд за инвестиции в отбраната – по подобие на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионната система, или така наречения „Сребърен фонд”.
Понастоящем съгласно Закона за публичните финанси приходите по бюджета на Министерството на отбраната от продажбата на старо въоръжение, имоти и техника, които са над заложените в съответното перо на годишния бюджет на ведомството, се трансферират към централния бюджет.
Подобен подход, надявам се, ще се съгласите, господин Министър, не е нито икономически, нито пазарно обоснован по простата причина, че по този начин Министерството на отбраната няма стимул за търсене на най-високата пазарна цена за даден актив, предвид, че колкото и висока цена да постигне, финансовият приход за ведомството остава непроменен.
Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: считате ли за икономически оправдано и целесъобразно създаването на Държавен фонд за инвестиции, по подобие на Сребърния фонд, в който да постъпват приходите от продажбата на ненужно въоръжение, техника, имущество и имоти на Министерството на отбраната, които надхвърлят заложеното за съответната година в бюджета на ведомството и с които средства да се дофинансира превъоръжаването на българските въоръжени сили по стандартите на евроатлантическите ни партньори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Министър на финансите, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, не го приемайте по начина, по който ще прозвучи, но все пак да цитирам. Вие сте задали подобен въпрос – със съдържание, близко до този, който отправяте към мен, на министъра на отбраната, чийто кратък отговор на Вашия въпрос е „Да”. Краткият отговор на министъра на финансите е „Не”.
Нека да изкажа някои мотиви в тази посока, които по никакъв начин не променят важността на въпроса, който поставяте, само че решението трябва да бъде търсено в друга посока.
Създаването на Държавен фонд за инвестиции в отбраната противоречи на принципите и правилата, заложени в Закона за публичните финанси. Обособяването на посочените от Вас приходоизточници от продажба на ненужно въоръжение, техника, имущество и имоти на Министерството на отбраната в отделен фонд не променя техния характер на бюджетни приходи и не дава възможност за автоматично извършване на допълнителни неразчетени разходи по бюджета на Фонда. В тази връзка разчетите за неговите приходи и разходи подлежат на включване в консолидираната фискална програма.
Подобен фонд може да бъде създаден единствено със статут на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. В рамките на общия размер на разходите по бюджета на Министерството на отбраната към един такъв фонд ще бъдат приложими на общо основание всички изисквания, регламентирани със Закона за публичните финанси по отношение създаването и изпълнението на одобрените бюджети с годишния Закон за държавния бюджет.
По отношение на така наречения „Сребърен фонд” Ви обръщам внимание, че със Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е уреден статутът на Фонда и правилата за неговото управление. С Фонда се цели постигане и гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система чрез акумулиране, инвестиране и трансфериране на средства, с които се финансират вече разчетените разходи за съответната година по бюджета на държавното обществено осигуряване за пенсии.
На практика набраните в Сребърния фонд средства не са източник за финансиране на допълнителни разходи. Налице е съществена разлика между двата модела.
Спирам да чета предварително подготвеното от колегите от Министерството изложение, за да обясня концептуално къде е проблемът със създаването на такъв Фонд. Ако очакванията на колегите от Министерството на отбраната са, че такъв Фонд ще даде възможност за допълнителни разходи над вече утвърдените с годишния Закон за държавния бюджет, отговорът е: това няма как да стане, не защото аз съм министър на финансите или защото има Закон за публичните финанси, а защото всички разходи, които българското правителство извършва, трябва да бъдат предварително одобрени от българското Народно събрание като лимит и той не може да бъде надхвърлян от изпълнителната власт. Това е принцип, който се налага не само от нашата бюджетна практика, а и от структурата на държавно управление, която предвижда Законът за държавния бюджет да включва всички разходи на изпълнителната власт, и едва ли противоречи на Вашите разбирания как трябва да се управляват публичните финанси.
Проблемът със състоянието на финансите за отбрана трябва да се решава с годишния Закон за държавния бюджет, като се гарантира възможното и необходимо, при баланс между отделните сектори, разходно ниво, така че да се доближаваме до стандартите на НАТО и да се дава възможност поетапно да постигнем пълна оперативна съвместимост. Той едва ли би могъл да бъде решен с инструмента, който се предлага, още повече, че за последните няколко години разчетените приходи по бюджета на Министерството на отбраната редовно не се изпълняват до определения с годишния Закон обем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако може да завършите.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Извинявайте, господин Председател, завършвам – няма да ползвам дуплика.
Няма как да се извършват разходи от който и да било разпоредител с бюджет, извън тези, утвърдени с годишния Закон за държавния бюджет. Това е принципът на парламентарната демокрация. Годишният Закон за държавния бюджет се определя от Народното събрание и в него са включени всички разходи – не съществуват разходи, извън включените в него. Така че колкото разходи определим за отбраната за съответната година, с толкова изпълнителната власт ще разполага. Няма механизъм този разход да бъде увеличаван без контрол на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Господин Славов – реплика. Имайте предвид, че тя ще бъде без дуплика. Имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за пространния отговор, защото краткият определено не ми хареса.
Да се върнем на темата. Аз съм съгласен принципно, концептуално с нещата – по начина, по който ги изложихте, безспорно е необходимо одобрението на Народното събрание за всеки разход, който извършва изпълнителната власт. Всъщност тук това е съобразено и такова съгласие ще има, тъй като въпросната Програма, по която този Фонд ще дофинансира или ще подпомага изпълнението, ще бъде гласувана от Народното събрание, включително всичките инвестиционни проекти, които следва да бъдат изпълнявани, особено големите.
Смисълът на Фонда, освен да дофинансира наличните средства, които се залагат в държавния бюджет на ведомството, ще бъде да служи и като гарант по евентуални схеми за дългосрочно финансиране пред наши партньорски държави от НАТО или от трети страни, които биха се съгласили по подобен начин да предоставят, да продадат, най-просто казано, оборудване на Министерството на отбраната на изплащане. Очевидно те ще искат гаранции, че тези ангажименти ще бъдат спазвани и че наистина има ресурс това нещо да се случва. Така че това е друга функция, която би могъл да има този Фонд. Разбира се, неговото управление няма да бъде безконтролно, даже предполагам, че в евентуалната му структура – това предполага и промени в редица нормативни актове, ще бъде включен и представител на Министерството на финансите, който ще има пряко наблюдение как тези средства се набират и как се разходват.
Онова, с което ще завърша, за да Ви оставя малко време, ако искате да се включите с дуплика – вземам повод от думите Ви за това, че липсва изпълнение на залаганите приходи, на практика от собствени средства, през последните години в бюджета на Министерството на отбраната. За мен именно това е доказателство, че подобен Фонд е необходим, защото е видно, че Министерството не е стимулирано, не е мотивирано да търси най-добрата продажна цена, да разпорежда ненужни активи, да търси приходи със собствени средства. Съвсем друго би било, ако част от тези приходи влизат в този Фонд – може би не на 100%, може процентът да бъде 50 или 80 – дискусионно е, но чисто икономически това е логиката – това е движещата сила в една пазарна икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Можете да реагирате с дуплика – нека да е малко по-концентрирана. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Още една минута парламентарно време – дебатът е важен.
Концептуално едва ли е редно да сравняваме икономическите стимули от реалния бизнес със стимулите, които държавното управление трябва да има при управление на държавната собственост, била тя и собственост на въоръжените сили, за да не превръщаме разпореждането с имущество на въоръжените сили в една комисионерска дейност.
Това, което исках да кажа, е, че всъщност ако разходите за отбрана са недостатъчни, трябва да върнем дебата колко да бъдат те, но по никакъв начин общият размер на разходите за отбрана не може да бъде изключен от консолидираната фискална програма. Дебатът за нейния размер се води с годишния Закон за държавния бюджет. Създаването на допълнителен инструментариум не е невъзможно – то обаче отново ще бъде подчинено на общите фискални правила.
Този разход, за който Вие, господин Славов, говорите, за да подкрепим модернизацията на армията, също, защото такива са правилата и на Евростат, ще бъде част от бюджета и ще трябва да бъде гласуван в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Виждам, че въпросите към Вас за днешния парламентарен контрол приключиха. Благодарим Ви за участието и Ви желаем ползотворен ден!
Преминаваме към следващата серия въпроси. Те са към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов относно дължимите и получени суми от Република България от дейността на чуждестранното дружество „Дънди Прешъс Металс”.
Заповядайте, господин Чуколов, да развиете Вашия въпрос.
Имате думата.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Както всички знаете, ние от Партия „Атака” винаги сме държали пенсиите и заплатите в България да бъдат малко от малко съпоставими с тези, които са в Европа – поне с дъното на всички останали в Европа. За да е това така, трябва в българския бюджет, в българската хазна да влизат колкото се може повече постъпления.
Затова, госпожо Министър, воден от подобни подбуди, задавам въпрос, в който искам да Ви попитам: каква е печалбата в дружеството „Дънди Прешъс Металс” за целия период на дейността му в България, както и по отделни години, и какви са ползите за страната? Какви суми са постъпили във фиска като концесионни такси, като цяло и по отделни години, както от данъци, свързани с тази дейност? По този начин, госпожо Министър, се надявам, че тук, в тази зала, ще разберем – а съответно и хората, които гледат, българските журналисти, всъщност какво струва на България отдаването на тази златна концесия, за която говорим от толкова много години, за която някои журналисти дори се осмеляват да правят и предавания. Но така и така не може да се разберем – какво коства на България присъствието на тази офшорна фирма ли е – къде е регистрирана също кажете, ако обичате, тук, на българска територия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов, за въпроса
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Две находища за метални полезни изкопаеми са предоставени на концесия на дружествата от групата „Дънди Прешъс”, находище „Челопеч” на златно-медно-пиритни руди и находище „Хан Крум” – на златосъдържащи руди. Правоотношенията са уредени съгласно разпоредбите на Закона за подземните богатства и във връзка с чл. 18, ал. 5 от Конституцията.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за концесиите добивът се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.
За повече яснота ще се върна малко назад във времето и ще припомня хронологията на събитията във връзка с тази концесия. По силата на Решение на Министерския съвет № 147 от март 1999 г. на „Челопеч” ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства златно-медно-пиритни руди, като концесионният договор е сключен на 19 май 1999 г. за срок от 30 години. Дружеството концесионер „Челопеч” е учредено през месец март 1991 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност и към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразования и прехвърляния на акции, концесионер от 9 декември 2003 г. е „Челопеч Майнинг” ЕАД, 100% собственост на „Дънди Прешъс – Челопеч B.V.” ООД – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия.
От 27 юни 2013 г. фирмата на дружеството е променена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД.
Относно Вашия въпрос за печалбата на дружеството, информация за печалбата на дружеството от групата на „Дънди Прешъс” не се събира, обработва и съхранява в Министерството на енергетиката. В Министерството на енергетиката се събира информация, необходима за формиране на дължимите концесионни плащания. Тя е под формата на ежемесечни отчети за добитите количества руда и съдържанието на металите в нея, съгласно, разбира се, условията на договора. Концесионните плащания се формират като процент от произведението на количеството на металите в добитата руда и цените им на Лондонската метална борса за съответния отчетен период.
Относно ползите за страната и постъпилите суми във фиска. За находище „Челопеч”, с концесионер „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД концесионните плащания за периода от 1999 г. до 2014 г. включително са в размер на 69 млн. 859 хил. 394 лв. без ДДС. Върху концесионните плащания, считано от 1 януари 2011 г., предвид влезлия в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност върху тези възнаграждения вече се начислява и 20% данък добавена стойност, който следва да се превежда към Националната агенция за приходите.
За находище „Хан Крум”, с концесионер „Дънди Прешъс Металс Крумовград” ЕАД задължението за концесионно плащане настъпва с въвеждането на находището в експлоатация. Към момента концесионерът не дължи концесионно плащане, тъй като находището не е въведено в експлоатация и добив от него не се осъществява.
По отношение на платените данъци от страна на двете дружества не бих могла да бъда полезна, тъй като такава информация в Министерството на енергетиката не се съхранява. Следва да бъде изискана такава информация от Националната агенция за приходите, тъй като този въпрос не попада в обхвата на Закона за подземните богатства.
Ще си позволя да припомня, че съгласно промяната в Закона за подземните богатства от 2011 г. 50% от таксите от големите концесии – над 500 хил. куб. м, и 100% от таксите от малките концесии – до 500 хил. куб. м, отиват в общинските бюджети. В съответствие с това изискване общо преведените концесионни вноски за общините Челопеч и Чавдар от 2007 г. до момента са 26 млн. 259 хил. 859 лв. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Оставих Ви малко по-дълго, за да можете да развиете отговора си.
Господин Чуколов, заповядайте за реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
От отговора Ви разбрах всъщност, че „Дънди Прешъс Металс” дават отчет на българската държава, а ние по никакъв начин не контролираме тяхната дейност. В крайна сметка за тези над 10 години, които те работят на българска територия, българската държава е спечелила 69 млн. лв., а концесионната такса за тях е малко под 1%. Хайде да сметнем – излиза, по техни данни, на които може само да се доверяваме, и то пожелателно, те са спечелили 7 милиарда, на България са оставили 69 млн. лв. А в същото време, прекрасно знаете проф. Гергелчев, когото сме канили и в телевизия „Алфа”, който е бил и в други национални медии, казва, че в недрата на България има милиарди, милиарди злато.
Ние какво правим? Понеже сме държава от третия свят, или може би така гледат на нас от „Дънди Прешъс Металс” – като държава на третия свят, ние не можем да обработваме, това ли? Не можем да намерим средства, които да се инвестират в златодобив, и съответно печалбата да остава в България?!
И любимият въпрос на някои по-наивни журналисти: „Откъде пари бе, уважаеми представители от „Атака”, когато искате да повдигате пенсии, когато искате да повдигате заплати? Откъде пари?” Ето, от ей такива сделки пари. От ей такива сделки пари, когато се събират надлежно, по правилен начин в българската хазна, когато се следи за това, тогава ще видите как ще има пари. Но това ще го видите при едно друго управление. (Ръкопляскания от „Атака”.) Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Желаете ли дуплика? Не желаете, министър Петкова, благодаря.
Следващият въпрос е отложен. Той е от народния представител господин Бинев.
Преминаваме към два въпроса, които са обединени поради идентичност на темите и търпят общ отговор.
Първият въпрос е от народния представител Красимир Янков относно разширение на газохранилище „Чирен”. Вторият е от народния представител Георги Божинов относно разширение на подземното газово хранилище „Чирен”. Разликата е само „подземно”, но Вие ще си развиете въпроса.
Господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Петкова, моят въпрос е във връзка с разширението на газохранилище „Чирен”.
Като факти – „Булгартрансгаз” ЕАД е собственик и оператор на единственото газово хранилище в България.
Конкретният въпрос: предвижда ли се увеличение на капацитета на съществуващото газохранилище „Чирен” и има ли конкретни действия и разходи, касаещи осъществяването на това?
По информация, включително и от публичното пространство, едно разширение на газохранилището ще струва повече от половин милиард лева – над 500 млн. лв. В отговора, който Вие ще дадете, очаквам да ми отговорите и как ще получим рентабилност на тези разходи, тоест каква ще е възвръщаемостта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Божинов, Вие също имате възможност в две минути да отправите Вашия въпрос, след което министър Петкова ще има шест минути, за да отговори общо на двата въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, може би за известна разлика от моя колега аз смятам, че газохранилището в Чирен има изключително значение за националната икономика и енергетика. За да започне обаче разширението на хранилището, трябва да има работен технологичен проект. Такъв беше възложен през 2010 г. на чешката компания MND. В проекта за експлоатация и разширение на хранилището е направена оценка на годността на всички съоръжения, определят се броят и местата на необходимите за прокарване нови сондажи, броят на старите сондажи, подлежащи за ремонт, както и съоръженията, подлежащи на подмяна. В този технологичен проект са разработени четири варианта за разширение на газохранилището, като към всеки вариант има подробна технологична част с изчислени капиталови разходи и възвръщаемост на инвестицията и редица други параметри. Искам да подчертая, че един от най-важните параметри е онова налягане в хранилището, при което се запазва неговата геоложка характеристика и неговата херметичност.
Тук е раздорът и това е причината проектът да бъде приет много трудно, и той, въпреки че е платен и приет, да не служи за основа на дейностите, които се обявяват, че са по разширение на хранилището. А без проект не може да има разширение. В момента се правят сондажи, които нямат нищо общо с техническия проект. Те се правят по една стара практика: един геоложки сондаж – една процедура. Това има своите дълбоки корупционни основания.
Затова моят въпрос към Вас е: защо не се пристъпва към прокарването на десетте експлоатационни сондажа, както са предвидени в технологичния проект? Защо не е направена съпоставка колко струва един отделен или група от проекти? И последният въпрос, госпожо Министър: тези, които са Ви готвили отговора, имаха ли доблестта да Ви посочат за колко лева са закупили тези 7 декара, на които се развива последният сондаж Е 72? Ако те са усуквали, значи Ви лъжат. Ако не са Ви казали, аз ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Все пак хубаво е да чуем отговора, преди да предполагаме какъв ще бъде.
Министър Петкова, заповядайте да отговорите на поставените въпроси от двамата народни представители. Имате до шест минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, уважаеми господин Божинов, в началото бих искала да уточня, че към настоящия етап от развитието на Чиренското подземно газохранилище се изпълняват дейности по два различни проекта, които в крайна сметка имат една обща цел и тя е превръщането му в съвременно газохранилище, отговарящо на стандартите и изискванията на Европейския съюз за такъв вид дейност. Тези два проекта са следните:
Първият проект е „Модернизация на инфраструктурата на газохранилището”, която ще позволи повишаването на дневните дебити от газ до нива над 5 милиона кубически метра дневно. Сегашната максимална стойност е 4,2 милиона кубически метра за 24 часа. Във връзка с изпълнението на този проект се планира прокарването на двата нови експлоатационни сондажа Е 72 и Е 73. Освен това през 2015 г. ще бъде извършен ремонт и подобряване на филтрационните характеристики на продуктивните интервали на седем експлоатационни сондажа от газохранилището. Ефектът от тези ремонти също ще допринесе за увеличаване на дневните дебити от газ. Прокарването на сондажите Е 72 и Е 73 е финансово осигурено. То е залегнало в инвестиционната и бизнес програма на дружеството, както и в 10-годишния план за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз” за периода 2015 – 2024 г. За осъществяването на този проект през настоящата година „Булгартрансгаз” в качеството си на лицензиант е планирал провеждането на обществени поръчки за проектиране и изграждане на обект „Нов експлоатационен сондаж Е 72” за проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж на експлоатационен сондаж Е 73 за профилактика на продуктивната зона на седем броя сондажа.
Вторият проект е технологичният „Проект за експлоатация и разширение на Чиринското газохранилище”, разработен през 2011 г. от чешката фирма МND. Този технологичен проект съдържа технико-икономическата обосновка за възможната реконструкция и рехабилитация на съществуващите и действащите съоръжения на обекта, която е разработена в отделна икономическа част, където на базата на инвестициите, експлоатационните разходи и обемите на предлагания на пазара за съхранение активен газ в газохранилището са направени разчети за таксите за съхранение по отделните разработени варианти за разширение с изчислени периоди на възвръщаемост на инвестициите.
Като се базира на всички аспекти, в това число геоложки, технически, херметически, безопасна експлоатация, икономическа оценка и други и като бъдещо оптимално работно условие за разширение на подземното газово хранилище Чирен, проектът на MND предлага за реализация вариант трети, който включва: повишаване на резервоарното налягане до 150 бара, увеличаване обема на активния газ до един милиард кубически метра и увеличаване на дневната производителност до 10 милиона кубически метра. За постигането на тези параметри проектантът изчислява размер на инвестиции от порядъка на 220 млн. евро, които е необходимо да бъдат потвърдени след въвеждането на техническите процедури и последващото маркетингово проучване.
Преди да се стигне до прокарването на предвидените в проекта десет нови експлоатационни сондажа, трябва категорично да бъде доказана херметичността на природния резервоар. За тази цел е задължително провеждането на следните технически процедури:
Първо, геомеханично симулиране на Чиренския резервоар.
Второ, наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура.
Трето, провеждане на 3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура.
Четвърто, доставка на интегрирана софтуерна платформа за резервоарно моделиране и симулиране на експлоатацията на подземния газов резервоар на подземното газово находище Чирен и внедряването й с надлежен хардуер.
В зависимост от получените резултати от 3D сеизмичните изследвания, геомеханичното симулиране на газовия резервоар и надземната газова снимка, ще се пристъпи към увеличаване на резервоарното налягане, респективно до съхраняване на по-големи количества природен газ. След доказване на херметичността на природния резервоар, „Булгартрансгаз” предвижда прокарване на десет нови експлоатационни сондажи, които ще позволят увеличаване на количествата на активния газ в газохранилището до един милиард кубически метра.
Към момента в инвестиционната и бизнес програма на дружеството са предвидени средства само за провеждане на горецитираните предхождащи дейности. След получаване на резултатите от всички проучвания ще бъде извършено маркетингово проучване, което да определи възможните подходи за възлагане и изграждане на новите експлоатационни сондажи в зависимост от технологичните специфики и финансовата осигуреност на парични средства.
Също така следва да се отбележи, че проектът за разширение на капацитета на газовото хранилище в Чирен е включен в 10-годишния план на НЦОП, което е едно от необходимите условия за евентуалното му одобрение и финансиране от страна на Европейската комисия. За реализирането на този проект през настоящата година „Булгартрансгаз” в качеството си на лицензиант планира провеждането на обществени поръчки за геомеханично симулиране на Чиренския резервоар за наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура за провеждане на 3D полеви сеизмични проучвания, за уреждане правото на достъп на оборудване и персонал до земите за провеждане на 3D сеизмичните проучвания, както и за контрол на качеството при извършването на 3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура и при последваща обработка на добитите данни от сеизмичните проучвания.
Относно статуса на горецитираните обществени поръчки, част от тях вече са стартирали, а други предстои да бъдат обявени.
В заключение, за повече яснота ще уточня, че първият проект има за цел да увеличи дневния капацитет за добив и нагнетяване в газохранилище Чирен, докато вторият проект е за повишаване капацитета за цялостното съхранение и последващо увеличаване на дневната производителност на подземното газово хранилище в Чирен. Сондажи Е 72 и Е 73 са част от предвидените за прокарване от проектанта MND нови експлоатационни сондажи, за които не е необходимо предварително провеждане на технически изследвания на Чиренския разлом.
По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан с цената за придобиване на имотите, в които е предвидено прокарване на експлоатационен сондаж Е 72 от „Булгаргаз” ЕАД през 2011 г., на предходния собственик е заплатена сумата 136 858 лв. Тази цена е определена съгласно нормативно установения ред, лицензиран оценител и отговаря на изискванията, предвидени в Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следват две реплики.
Заповядайте за първа реплика, господин Божинов, до две минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, започвам отзад напред. Пазарната цена на земеделската земя в село Чирен не надвишава 800 лв. Тези 137 хил. лв., платени за по-малко от 7 дка, са 32 пъти над пазарната цена и това е далавера и грабеж.
Второ, неслучайно акцентирах върху налягането – тук е раздорът между българската страна и чешката фирма. Вие сама посочихте, че най-оптималният вариант е 150 бара работно налягане, при което – експертите твърдят, че находището запазва своята геоложка херметичност. Само че ако българската страна го признае, няма как да оправдае липсата на 350 милиона нормални кубически метра от хранилището.
Госпожо Министър, понеже Вие разбирате от баланси, ще Ви дам много точен, прост казус. Когато от природно находище преминава в хранилище, там е останал газ с 22 бара налягане. Обемът по това налягане прави 270 милиона нормални кубически метра. Отворете баланса на дружеството и ако там пише, че са започнали от 270 милиона, те не Ви лъжат. Ако пише нула, това са активи на дружеството, които не са вписани в баланса, и така се прави, когато предстои да се краде.
Вторите 98 милиона, които са отписани, са отписани в период, в който се е работило при 96 бара, след това се е работило при 110 бара и няма загуби. Чехите твърдят, че може да работи при 150. Ако българската страна признае 150, няма как да се оправдаят откраднатите количества. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно, защо се прави сондаж по обществена поръчка? Защото доставянето на оборудването е съизмеримо със стойността на сондажа. Когато правят един сондаж по една обществена поръчка, идва само един и взема по 5 милиона повече от бедния български народ. Ако се направи за десетте едновременно, ще спестите 50 милиона. Там има един газов клан, той има своя ага, а над този ага стои един бирник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, може да допълните, да развиете репликата, но в рамките на две минути.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, няма заявен реален интерес за съхранение на природен газ. Защо се прави и предвижда разширение на газохранилището, след като няма реално никой, който да е заявил интерес да съхранява природен газ? До този момент единственият, който съхранява природен газ, е „Булгаргаз”.
„Овергаз” и гръцката ДЕПА са правили запитване, но нямат конкретни, реални стъпки, с които да е обосновано разширението, за което Вие казахте, че като процедура е 220 млн. евро. Не чух отговор как тези пари ще бъдат възстановени от дружеството, което прави същите тези разходи?
Обръщам Ви внимание, не знам дали сте запозната, но в момента газохранилището е полупразно. Вместо Министерството на енергетиката да даде тласък на възможността за алтернативни начини, по които да достига газ в България, за да няма кризисни ситуации, в които да разчитаме единствено и само на газта, останала само в тръбите от газопреносната мрежа и газохранилището, Вие сте дали съгласие да бъдат похарчени близо половин милиард лева.
Как ще бъдат върнати? Какво е основанието? Само това че десетгодишният план за развитие на дружеството ги е включило? За 10 години ще се възстановят ли тези пари? Мисля, че не.
Всъщност ние като държава сме предвидили – 100% е държавната собственост върху дружество „Булгартрансгаз” – разход на огромни средства, без да търсим възможността да имаме непрекъсваемост на доставките; да имаме „Южен поток” или връзки, през които можем да доставяме газ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Дуплика – министър Петкова, до четири минути на двете реплики.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Янков!
Първо, бих искала да Ви благодаря за този въпрос, защото той наистина е много важен и повдигате изключително важна тема не само за България, но и за целия регион на Централна и Югоизточна Европа.
Ще започна от въпроса на господин Янков: защо трябва да се разширява Чирен, при положение че няма заявен интерес? Смятам, че разширението на нашето подземно газохранилище е абсолютно наложително и необходимо във връзка с политиката, която трябва да водим във връзка с енергийната сигурност и с диверсификацията на източниците за доставка, и маршрутите на доставка на природен газ. Нашето подземно газохранилище неслучайно е включено и в проектите от общ интерес на Европейския съюз.
По отношение на тези 220 млн. евро – това е стойността, определена в резултат на проучването, което е изготвено. По отношение на тази сума „Булгартрансгаз” не е заделил такива средства в своята инвестиционна програма. Оттук нататък предстои, имайки предвид, че проектът е включен като проект от общ интерес, подземното газохранилище в Чирен да кандидатства за финансиране със средства от Европейския съюз. Тези средства по никакъв начин няма да бъдат за сметка на дружеството и към момента то не разполага и не планира извършването на подобни разходи.
Що се отнася до това какво правим ние и защо не сме предприели действия, за да осигурим по някакъв начин алтернативни доставки на природен газ, искам да кажа, че това далеч не е така. Българското правителство предприе редица мерки, свързани именно да диверсифицира източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
Концентрирали сме изключително много своите усилия в изграждането на интерконекторните връзки на България със съседните на нас страни. Много активно работим и в началото на месец юни предстои да подпишем окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконектора с Гърция. Това е интерконекторът, който ще ни даде възможност да диверсифицираме не само маршрута, но и източника за доставка на природен газ, и който ще даде възможност на България да има достъп на газ от Каспийския регион. Така че ние не сме спрели да работим в тази посока.
По отношение на интерконектора с Турция също постигнахме много сериозен напредък. Кандидатствахме и получихме финансиране във връзка с предпроектното проучване по Механизма за свързаност на Европа. Средствата, които са ни необходими за предпроектното проучване, са 380 хил. евро. От Механизма за свързаност на Европа получихме 190 хил. евро. На 3 април беше подписано Споразумението, на 9 април беше стартирана обществена поръчка, така че очакваме и там да изберем изпълнител, който всъщност да може да извърши това предпроектно инвестиционно проучване. Активно работим и по всичките останали интерконектори.
По отношение на въпроса, който господин Божинов постави. Господин Божинов, по отношение на цената за придобиването на шестте декара, мога да кажа, че това е цената, определена от лицензирания оценител. Тази цена е определена от лицензирания оценител, така че не бих могла сега от дистанцията на времето да коментирам дали това е пазарната оценка. След като компетентното лице се е произнесло, смятам, че ние сме правова държава и трябва да спазваме това, което предвиждат нормативните изисквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имам удоволствието да дам думата на народния представител Борислав Иглев, който ще зададе въпрос относно евентуални санкции спрямо електроразпределителните дружества.
Заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, събитията през последните месеци ни изправиха пред множество критични моменти. Наводненията, които се случиха в определени райони на страната, нанесоха катастрофални последици на инфраструктурата. Редица жители на голям брой градове и села в България пострадаха. На фона на всичко това аз не спирам да недоумявам как е възможно в тези тежки моменти да се стигне до там, че хората в Хасковска област, която пострада значително от природните бедствия, да бъдат оставени повече от седмица без електроснабдяване. Очевидно е, че има проблем с трасетата на електропроводите, за да останат толкова много населени места – над 700, на тъмно и студено, без ток за една седмица. Трябва да бъде търсена отговорност.
В тази връзка моля да ми отговорите направена ли е проверка от страна на ръководеното от Вас министерство за едноседмичната липса на електроснабдяване в над 700 населени места? Ще бъдат ли наложени санкции на електроразпределителните дружества, които предлагат услугата в тези населени места? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, вследствие на изключително неблагоприятното съчетание на метеорологични условия в периода 6 – 9 март 2015 г., а именно неспирен с дни обилен валеж на мокър сняг, силни ветрове и температури под нула градуса се създаде ситуация, която е без аналог през изминалите години. Без електричество останаха 17 области. За преодоляване на кризата беше създадена необходимата мобилизация като всички държавни институции предприеха спешни мерки за овладяване на аварийната ситуация. Дежурните екипи на дружествата от системата на Министерството на енергетиката получаваха и обработваха в реално време информацията за състоянието на енергийната система.
Веднага след получаване на сигналите за преустановено електрическо захранване, като министър на енергетиката, предприех координационни действия за овладяване на възникналата кризисна ситуация. На място бяха изпратени двама от ресорните заместник-министри за оперативен контрол и съдействие на аварийните екипи на предприятията. Електроенергийният системен оператор и електроразпределителните дружества насочиха допълнителни екипи и техника към най-засегнатите региони. Общо над 1500 души аварийни екипи работиха на територията на страната по отстраняване на авариите с над 350 броя техника. На втория ден – 7 март 2015 г., от началото на снеговалежа, още в 9,00 ч. е активиран и кризисният щаб на EVN – България електроразпределение АД.
Действително на територията на посочената във Вашия въпрос област Хасково пораженията бяха сериозни – 10 броя аварирали подстанции на 110-120 киловолта; 46 броя изводи средно напрежение, както и множество съборени стълбове. За отстраняване на авариите бяха мобилизирани аварийни екипи от електроенергийния системен оператор и електроразпределителното дружество с над 448 човека и 184 броя техника.
На 16 март 2015 г. на територията на EVN – България електроразпределение за област Хасково електрозахранването на всички населени места и абонати беше възстановено.
Считам, че с тези действия реакцията на държавата беше изключително бърза за преодоляване на последствията в засегнатите от бедствията области, беше навременна и изключително адекватна.
Анализът, който направихме във връзка със създалата се ситуация, показва, че основната причина за създалата се кризисна ситуация са изключително лошите метрологични условия. В тази ситуация, която е без прецедент в последните 30 години по тези райони, в които всъщност най-много населени места останаха без електрическо захранване, смятам, че държавата беше на своето място, реагира добре и не можем да търсим виновни за конкретната ситуация.
Това, което направихме в резултат на нашия анализ, беше че стигнахме до изводите, че е налице необходимост от промяна на нормативната уредба и сега работим в тази посока. Работим по промяната на наредбата, която е свързана със сервитутите на енергийните обекти, тъй като голяма част от проблемите дойдоха от паднали дървета върху електропроводите, от скъсани електропроводи и съответно счупени стълбове. Така че това, което правим, е: от тук нататък има създадена Междуведомствена работна група, която се занимава изцяло с промяната на нормативната уредба, така че да можем да създадем условия, с които да предотвратим в бъдеще подобни ситуации. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Да виним климатичните условия е малко несъстоятелно. Все пак виждали сме сняг месец март и в предни години. Да, наистина снегът беше много, но години наред се говори за евентуално санкциониране на електроразпределителните дружества, но на практика това рядко се случва. Трябва с твърда ръка да защитите потребителите на електроенергия в Хасковско, защото проблемът, който се случи там преди няколко месеца, е сериозен.
На фона на бедността на населението, високите цени на тока би трябвало да предлагат и високо качество на услугата. Дори в критични моменти въпросните дружества трябва да имат план „Б” – резервен вариант. След като очевидно ситуацията не показва наличието на план „Б”, трябва да има санкции, за да не се повтаря неприятният случай отново. Все пак една седмица без ток е доста време. Без телефон, без електричество, наистина ситуацията не е много приятна за хората, които живеят там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. (Народният представител Георги Божинов разговаря с народни представители.)
Господин Божинов, позволявам си да апелирам за спазване на реда в залата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иглев, съгласна съм напълно с Вас, че никак не е приятно за такъв дълъг период от време населението да остава без електрическо захранване, но ще си позволя да не се съглася с Вас и да споделя, че всъщност смятам, че не е удачно от едни проблеми с времето да правим политика. Всички помним за какви обилни снеговалежи ставаше въпрос и за какви преспи от сняг – нещо, за което хората, които живеят в тези райони, казват, че от 30 години не помнят такъв обилен снеговалеж.
Повярвайте ми, мобилизирахме всички сили и средства, екипи на електроенергийния системен оператор, съвместно с екипи на електроразпределителните предприятия, мобилизирахме усилията си с Министерството на отбраната, с Министерството на вътрешните работи. Работихме като един екип и мисля, че се справихме със ситуацията. Разбира се, винаги има какво да се желае. Както вече имах възможност да споделя с Вас, ние работим в тази посока. Това, което е необходимо да бъде направено като промяна в нормативната уредба, което отчитаме като евентуална слабост, ще го направим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Александър Методиев относно състоянието на язовирната стена и в частност на шлюзовете на язовир „Искър”.
Заповядайте, господин Методиев. (Народният представител Георги Божинов продължава разговора си с народни представители.)
Господин Божинов, апелирам Ви към спазване на реда в залата.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, моят въпрос към Вас е относно състоянието на язовирната стена и в частност на шлюзовете на язовир „Искър”.
Язовир „Искър” е комплексен и значим, който се стопанисва и експлоатира от предприятие „Язовири и каскади”, а то на свой ред е част от НЕК ЕАД. За подобряване техническото състояние на язовира се полагат грижи и въпреки това, доколкото ми е известно, шлюзовете на язовирната стена не са в добро състояние. Съществуват основни опасения, че тези съоръжения, които не са отваряни от доста време, ако при необходимост бъдат отворени, след това няма да бъде възможно тяхното затваряне. Притесненията не са само мои, но и на голяма част от населението, което живее в околните на язовира населени места. Тези притеснения стават още по-големи в контекста на падналото количество сняг и очакваните повишения на речните нива при снеготопенето.
Към момента изпускането на водните количества от язовира става само чрез водно-електрически централи, но не и през шлюзовете на язовирната стена. Тъй като нивото на водата се повишава постоянно, се очаква да се стигне до отваряне на шлюзовете.
В тази връзка моите въпроси към Вас, госпожо Министър, са следните:
Какво е техническото състояние на шлюзовете и на другите преливни съоръжения на язовир „Искър”?
Гарантирана ли е тяхната безопасна техническа експлоатация и ако има рискове в тази насока, какви превантивни мерки ще предприемете, за да не се допусне аварийна ситуация?
Какво е техническото състояние на язовирната стена на язовир „Искър”?
Какви мерки се предприемат към момента, за да се овладеят високите води, генерирани от снеготопенето, и какво е предвидено да се направи при влошаване на ситуацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
За отговор – министърът на енергетиката госпожа Петкова.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Методиев, на първо място бих искала да Ви благодаря за така поставения въпрос. Уверявам Ви, че безопасността, техническата експлоатация на язовир „Искър” и неговите облекчителни съоръжения са във фокуса на вниманието на всички отговорни институции, в това число и на ръководството на Министерството на енергетиката.
Тази година беше констатиран най-високият завирен обем в язовира от 25 години насам. Нивото на язовир „Искър” се контролира постоянно, като ежедневно предприятие „Язовири и каскади” към Националната електрическа компания публикува сведения за състоянието на язовирите и го предоставя на заинтересованите институции.
Направените в началото на годината разчети показаха, че има вероятност язовирът да не разполага с необходимия свободен обем за поемане на очаквания приток през периода на пролетното снеготопене, което би създало опасност язовирът да прелее. Поради малката проходимост на поречието на река Искър това можеше да доведе до заливане на населени места и инфраструктура.
Във връзка със създадената обстановка на 25 февруари 2015 г. от страна на Министерството на енергетиката беше изпратено писмо до ангажираните институции с цел алармиране за евентуалната заплаха.
Бих искала да Ви уверя, че това е поредният път, в който е налице добра междуведомствена организация и отлична мобилизация и взаимодействие между отговорните институции.
На 13 март 2015 г. със заповед на министър-председателя беше създадена Междуведомствена работна група за контролираното изпускане и осигуряване на допълнителен свободен обем в язовир „Искър”. Впоследствие беше сформирана координационна група с представители на ангажираните ведомства, като на основание на утвърдената от нея програма, започна поетапно изпускане на водните обеми отдолу нагоре – от язовир „Панчарево”, бент „Кокаляне” и накрая язовир „Искър”. През времето на изпускане на водните обеми бяха ангажирани специализирани звена в Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, областните администрации и Столична община за отцепление и наблюдение на всички проблемни участъци по поречието на реката. Служители на предприятие „Язовири и каскади” наблюдаваха реката до 500 метра след язовирните стени „Искър” и „Кокаляне”.
Изпълнението на тези мерки показва, че изпускателните съоръжения на язовира работят без проблеми. Доказа се и реалната проводимост на речното корито.
На 27 март 2015 г. беше проведен Експертен технически съвет на НЕК, на който предприятие „Язовири и каскади” представи доклад, анализ на техническото състояние и експлоатационната годност на язовирната стена „Искър” и прилежащите й съоръжения. Заключенията са, че язовирната стена и нейните съоръжения могат да се експлоатират без ограничение.
Предприетите мерки, направените прогнози и разчети на експертите от системата на Националната електрическа компания показват, че не съществува реална опасност от вредно въздействие на високи води, генерирани от снеготопенето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Методиев.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Министър Петкова, пропуснах да Ви благодаря за бързата реакция, с която реагирахте с Вашето разпореждане за изпускането на водите след моя сигнал при входирането на моето питане в Деловодството. Благодаря Ви.
Моето безпокойство е в това, че изпускането на водите на язовир „Искър” се провеждаше само през един и същи шлюз. Това го наблюдавах самият аз цяла седмица. Безпокойството ми е защо другите три шлюза не бяха отваряни. Какво е състоянието на тези шлюзове? Не е ли възможно тяхното отваряне при евентуална аварийна ситуация? Това е въпросът ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви. Това всъщност беше реплика.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Методиев, както имах възможност да споделя и в отговора, беше изготвен много подробен анализ от предприятие „Язовири и каскади” в Националната електрическа компания точно във връзка с поставените от Вас въпроси. Анализът показа по категоричен начин, че язовирната стена и съоръженията към нея, за които Националната електрическа компания на практика отговаря и носи отговорност, са в абсолютна изправност. Така че няма никаква база за притеснение по отношение на останалите два шлюза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, Министър Петкова.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мартин Димитров относно дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерство на енергетиката, които са имали средства в „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ).
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Разплитането на аферата КТБ минава през прозрачност. Само прозрачността ще ни покаже кои са отговорните и замесени лица. Най-очевидният въпрос, на който нямаме публичен отговор, това са държавните пари, държани в КТБ.
На въпрос, който зададох към министъра на финансите Горанов, ми беше предоставен списък с държавни предприятия, които са държали пари в КТБ, на обща стойност около 247 млн. лв. Прави впечатление, че най-дълъг е списъкът в енергетиката. Става въпрос за Българския енергиен холдинг, АЕЦ „Козлодуй”, НЕК, Енергийния системен оператор, Мини „Марица-изток” ЕАД, ТЕЦ „Марица-изток 2”, „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз”.
Уважаема госпожо Министър, Вие сте принципал на всички тези дружества, тоест те са на Ваше пряко подчинение, в крайна сметка като министър на енергетиката. Затова конкретният ми въпрос към Вас е: редно е при положение, че това са държавни пари – мои, Ваши и на всички български граждани, да установим всяко едно такова дружество какви пари е държало в КТБ. Всяко едно от тях и при каква лихва? Тоест всяко дружество какви пари е държало в КТБ и всяко едно от тях при каква лихва?
Основателното съмнение, което имам, е, че лихвата е била два – три пъти по-ниска в сравнение със същите компании, само че от частния сектор. Съмнението, което имам, е, че твърде често тези пари са били държани почти без лихва на разплащателна сметка с години. Само че съмненията са едно, а фактите – друго. Затова се обръщам към Вас. Днес имаме нужда от факти.
Именно нашето правителство трябва да бъде това, което казва категорично истината за КТБ и съответно отваря вратата за носене на отговорност. Защото за всяка една от тези държавни компании – следващият ми въпрос, който ще Ви задам в бъдеще, ще бъде: кой е оторизирал тези пари да бъдат държани в тази банка? Кой е взел решението? Кой е дал съгласието? Как това се е случило? Така че Ви моля настоятелно за фактите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, наистина много актуален въпрос. Ще се постарая да бъде максимално конкретна и ясна в своя отговор.
Общият размер на паричните средства в Корпоративна търговска банка на Българския енергиен холдинг и изброените дъщерни дружества възлиза на 132 млн. 839 хил. лв.
По-конкретно за самия холдинг: общият размер на разплащателните сметки в КТБ възлиза на 44 млн. 73 хил. лв., към момента на поставяне на банката под специален надзор. След сключване на договори за цесия с дъщерните дружества ТЕЦ „Марица-изток 2” и Мини „Марица-изток” експозицията е редуцирана до 14 млн. 721 хил. лв. При тази операция Българският енергиен холдинг цитира вземанията си от КТБ на посочените дъщерни дружества в размери, равни на техните задължения към банката. Изборът на тази банка е извършен въз основа на вътрешни правила за избор на банкова институция и е одобрен от Съвета на директорите на дружеството. В КТБ нетната експозиция не надвишава 25% от паричните средства на Българския енергиен холдинг.
На 20 юни 2014 г. АЕЦ „Козлодуй” е имал парични средства в КТБ в размер на 4 млн. 618 хил. 325 лв. при лихвен процент 1,25%, с изключение на средствата в щатски долари, които са 65 хил. 169 лв., такава им е левовата равностойност, и кредитна карта за 19 хил. 861 лв.
В изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 127 от 27 май 2013 г. е била открита процедура по Закона за обществените поръчки и са сключени договори с 13 банкови и кредитни институции.
Към 30 юни 2014 г. изискването за нетна концентрация е спазено. Нетната експозиция е 7,31% от паричните средства на дружеството.
Към 20 юни 2014 г. Националната електрическа компания е имала парични наличности в левова равностойност по разплащателните сметки в КТБ в размер на 14 млн. 724 хил. 361 лв., като лихвите по различните сметки не надхвърлят 2%. Дружеството има сключен договор с банката след провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Изборът на банка е одобрен с Решение на Съвета на директорите, което е изпратено за съгласуване с едноличния собственик на капитала „Български енергиен холдинг”.
Към 30 юни 2014 г. дружеството е спазило разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 127 от май 2013 г.
Към 20 юни 2014 г. паричните средства на електроенергийния системен оператор в Корпоративна търговска банка са в размер на 3 млн. 803 хил. 110 лв. Според различните видове сметки и времетраенето на направените депозити лихвите варират от 0,7 до 4%. Корпоративна търговска банка е избрана за обслужваща банка по реда на Закона за обществените поръчки чрез проведена публична покана. Договорът е сключен за срок от една година. Дружеството е спазило изискването за нетна концентрация.
Мини „Марица-изток” ЕАД е имало налични средства в Корпоративна търговска банка в размер на 222 хил. 951 лв., както и средства в евро – 9 хил. 778 евро, и в щатски долари – 25.
Дружеството разполага със средства по доверителни банкови сметки с общ размер 17 млн. 798 хил. 443 лв., открити в полза на Министерството на икономика и енергетиката съгласно концесионен договор за добив на лигнитни въглища. Дружеството не е имало средства на депозит в Корпоративна търговска банка. Имало е задължения по инвестиционен кредит, отпуснат от банката, в размер на 4 млн. 294 хил. 864 евро главница. Правилата за концентрация на парични средства съгласно Постановление № 27 на Министерския съвет са спазени. Към 20 юни 2014 г. в ТЕЦ „Марица Изток 2“ е имало парични наличности в левова равностойност по разплащателни сметки в КТБ в размер на 1 млн. 20 хил. 354 лв. По различните разплащателни сметки лихвата е 1%, а по специална сметка, служеща като обезпечение пред Комисията за енергийно и водно регулиране, лихвата е 4,1%. Към 30 юни 2014 г. нетната експозиция към КТБ не надвишава 25%.
В „Булгаргаз“ е имало налични средства в КТБ 16 млн. 501 хил. 135 лв., средства в евро 413 хил. 375 левова равностойност и щатски долари 169 хил. 751 левова равностойност. Според вида на сметките и вида на депозита – левов или валутен, лихвата варира от 0,1 до 1,75%. Дружеството не е спазило изискването за нетна концентрация.
В „Булгартрансгаз“ е имало налични средства в Корпоративна търговска банка в размер на 30 млн. 78 хил. 925 лв., както и средства в евро 5 млн. 531 хил. 481 евро и щатски долара 9 млн. 929 хил. 893 долара. Съгласно подписан договор с банката за финансова услуга дружеството администрира едногодишни депозити в лева при лихвен процент 5,6%. Изборът на банка е осъществен след проведена процедура по реда на ЗОП и съгласно Постановление на Министерския съвет № 127 и взето решение на управителния съвет на „Булгартрансгаз“. Дружеството не е спазило изискванията за нетна концентрация на паричните средства в една банка. Нетната експозиция надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Министър, благодаря Ви за конкретния отговор. Именно по този начин ще може да бъде потърсена отговорност и хората да разберат какво се е случило в КТБ. Повтарям най-важните неща, за да задам своя допълнителен въпрос.
Общо около 132 млн. лв. от държавната енергетика са били в КТБ. Като слушам, средната лихва е между 1,5 – 2%. Вие, госпожо Министър, и Вие, колеги, чухте за преференциални депозити, които са стигали 9 – 10 – 11 – 12%, а парите на държавните предприятия са държани при 1 – 2% лихва, като две държавни предприятия – слушах Ви внимателно, Вие, госпожо Министър, поради многото факти говорихте малко бързо, но две държавни предприятия останах с впечатление, че не са спазили изискванията за деконцентрация – „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, за които не е спазено изискването под 25% от парите да бъдат в една банка. Тоест, това е двойна загуба за бюджета.
На тази основа, госпожо Министър, се обръщам към Вас и като към бивш председател на АДФИ. За мен АДФИ трябва да влезе в тези предприятия и да направи проверка. Дори формално са спазени някакви изисквания. Чудя се, всички са знаели, че КТБ дава лихва 9 – 10% и нагоре. Как пък във всички държавни фирми една нямаше с подобна лихва на тези, които Вие казахте? Нямаше една, независимо че става въпрос за разплащателни сметки. Защо са си държали парите на разплащателна сметка с години, за да няма лихва?
Така че е редно АДФИ, които така и така трябва да проверяват българската енергетика съгласно друг закон, да направят една щателна проверка как всичко това се е случвало и да не би да се оказва, че е имало начин разликата в лихвата да бъде изплащана на определени лица. Възможно ли е това – задавам си този въпрос.
Така че отново адмирирам Вашите конкретни отговори, но смятам, че хора, които са ръководители на държавни предприятия и потенциално са загубили милиони наши пари, на българските данъкоплатци, първо трябва да бъдат уволнени, ако такива хора все още стоят, госпожо Министър, и са вложили държавните пари в КТБ и, второ, АДФИ трябва да направи проверка как всичко това се е случило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, аз като човек, който тръгва от финансовия контрол, винаги адмирирам проверките като лична форма на доверие и като гаранция за това, че нещата са се случвали съгласно закона. Както споменах в своя отговор, само в едно от дружествата – Българския енергиен холдинг, изборът на банка не е станал след проведена обществена поръчка, тъй като Българският енергиен холдинг не попада сред лицата, които са възложители на обществени поръчки по смисъла на ЗОП. За всички останали дружества са проведени обществени поръчки. Това, което ще поискам съответно от колегите от Агенцията за държавна и финансова инспекция, е да се направи проверка по отношение на законосъобразността на проведените обществени поръчки за избор на банкова институция и съответно изпълнението на договора. Това смятам, че колегите биха могли да проверят и да се произнесат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Свиленски относно опасност от свличане на земни пластове в рудник „Кремиковци“.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми е във връзка със свличане на земни маси в рудник „Кремиковци“ на територията на Столична община – 24. Избирателен район, от който район съм народен представител.
Уважаема госпожо Министър! От месец август 2011 г. в съоръжението рудник „Кремиковци“ не се извършва водочерпене. Покачващото се ниво на водата създава опасност от свличане на земни пластове за разположения в непосредствена близост квартал „Кремиковци“, за което многократно е уведомявано Министерството на икономиката и енергетиката, както и Министерството на околната среда и водите. Към месец февруари 2015 г. нивото на водата в рудника е достигнала кота 518 м, като продължава да се покачва средномесечно с 1 м. Дълбочината е 70 м и обемът на водата е над 12 млн. куб. м. Обектът е обследван от държавната фирма „Геозащита“ ЕООД град Перник и е включен в регистъра на свлачищата, които те наблюдават, под № СОФ 46.68 134-09.
Становището на „Геозащита“ ЕООД е, че задължително трябва да се извършва водопонижение за осигуряване стабилитета на откосите, площадките и бордовете на находището и недопускане на свлачища в района на населеното място.
Собствеността на имотите в рудника е разпределена между частна, държавна и общинска. Съгласно Закона за водите задължението за поддържането безопасността на нивото на водите е на собствениците на имотите, които те видимо не правят. В Столична община още през месец август 2011 г. е проведена експертна среща по проблемите, възникнали в резултат на спряното водочерпене в района на рудник „Кремиковци“ с представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, областната управа София град, Столична община, Главна дирекция „Пожарна безопасност“ и защита на населението. Още тогава е констатирано, че спирането на водочерпене от рудника ще доведе до значителна и трудно поправима вреда за живущите около находището „Кремиковци“. Въпреки това последващи действия по предотвратяване на проблема не са предприети.
В следващите години Инициативен комитет на кв. „Кремиковци“ многократно е сезирал всички заинтересовани държавни и общински органи за реалната опасност от свличане на земни маси в района на рудник „Кремиковци“. До момента, въпреки множеството молби и предупреждения от страна на Инициативния комитет институциите не предприемат никакви сериозни действия за предотвратяване на евентуалното бедствие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
На 10 октомври 2014 г. е съставен констативен протокол от проверка на място от находище „Кремиковци“ с участието на представители на Министерството на икономиката и енергетиката и представители на Инициативния комитет на кв. „Кремиковци“. Комисията е установила „видими циркусни свличания по северния източен борд на рудника“, което още веднъж потвърждава тенденцията за безконтролно покачване на нивото на водите в котлована. „Появата на свличания дава основание да се предвиди, че ако в най-кратки срокове не се започне активно спешно водочерпене от котлована, можем да очакваме активизиране на опасни свлачищни процеси, които представляват необоснован риск за живота и имущественото на населението на кв. „Кремиковци“.
В тази връзка моля да ми отговорите на следния въпрос: предприемани ли са някакви действия в последните няколко месеца от Министерството на енергетиката като принципал на рудник „Кремиковци“ за намиране на решение на този сериозен проблем и какви незабавни действия ще предприемете за опазване здравето и живота на жителите на кв. „Кремиковци“, намиращ в близост до котлована на рудник „Кремиковци“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖНА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Свиленски! Рудник „Кремиковци“ е разработен от „Кремиковци“ АД, понастоящем в несъстоятелност, чиято концесия за находище на „Кремиковци“ е прекратена с решение на Министерския съвет през 2004 г. Така през 2011 г. окончателно се спира действието на системите за водоотлив от котлована на рудника за извеждане на повърхностни и подпочвени води, събиращи се в рудничното тяло, поради което започва завиряването с постоянни темпове. Тъй като в специализирания регистър на свлачищата е вписан обект в района свлачище под № 46.68 134-09, е възможно, ако съоръжението не се отводнява, нивото на водите да се повиши до степен, при която да се активизират свлачищни процеси.
Още през 2010 г. находището е предоставено отново на концесия за добив, като в новия концесионен договор за концесионера е предвидено специално задължение за осъществяване на водоотлив в котлована на рудника. Основната част от площта на концесионираното находище е разположена в имот – частна собственост. Малка част от котлована на рудника – в източната част на находището, е разположена върху имот – държавна собственост.
Още в края на 2011 г. концесионерът е уведомил и представил писмени доказателства, че не може да постигне споразумение със собственика на частния имот, с оглед на което е обективно препятстван да въведе находището в експлоатация и да започне отводняване на рудника. Заявил е готовност за частично въвеждане на находището в експлоатация в рамките на имота – държавна собственост, при което извършваният водоотлив от котлована на рудника ще доведе до понижаване на водното ниво до границата със съседния частен поземлен имот. От страна на Министерството е съгласуван проект за това частично въвеждане в експлоатация.
След приключване на процеса на имуществено разделяне между Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на туризма, ще бъдат предприети и действия за учредяване на вещно право на ползване в полза на концесионера върху държавния поземлен имот. Води се и кореспонденция с областния управител на област София за по-бързото уреждане на въпроса с предоставянето на вещни права за осъществяване на концесионна дейност и водочерпене в този имот.
Междувременно изменението на водното ниво в котлована е обект на постоянен контрол от експерти на Министерството на енергетиката. Към момента са установени локални свличания на земна маса по източния и северния брод на рудника, но те са причинени от ерозия от повърхностни води и нямат връзка с наводняването на котлована.
Предвид необходимостта от предприемане на спешни превантивни действия за намаляване на потенциалния риск от свлачищни процеси и вредно въздействие на водите, намиращи се в котлована на рудник „Кремиковци”, в края на 2012 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е инициирало изграждането на контролно-измервателни системи за мониторинг в котлована на рудник „Кремиковци” със средства, отпуснати от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Проектът е завършен, а системата е приета за наблюдение и измервания.
Преди месец внесохме за съгласуване Проект на постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от бедствия, който включва решение за отпускане на сумата от 20 хил. 500 лв. за изготвянето на Проект за авариен водоотлив от котлована на рудник „Кремиковци”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – народният представител господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпреки че зададох въпроса преди два месеца, очаквах към днешна дата да са предприети действия, които реално да доведат до понижаване на нивото и до осигуряване безопасността на живущите, тъй като от това, което казахте, ако те са го слушали, не вярвам, че ще бъдат по-спокойни за техните къщи и техния живот.
Така че молбата ми е в спешен порядък да предприемете действия за безопасността. Оттам нататък областният управител, Министерството, постановлението, така правете, че нещата да бъдат решени, хората да не се притесняват за имуществото и най-важното – за живота си. Защото, ако, не дай си Боже, стане нещо оттук нататък, отговорността ще бъде наша и Ваша, тъй като аз поставям въпроса, Вие отговаряте – вече тя е прехвърлена между мен и Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Свиленски, напълно споделям изразеното от Вас притеснение. Повярвайте ми, не по-малко се притеснявам и ние в Министерството на енергетиката сме загрижени.
Както имах възможност да спомена, на практика този обект е с известни имуществени проблеми. Става въпрос за имот, който в по-голямата си част е частна собственост, което създава допълнителни затруднения по отношение на неговото използване и обезопасяване.
Това, което мога да Ви уверя, е, че от страна на Министерството на енергетиката се упражнява непрекъснат контрол – ходи се на място, колегите, които са от съответната специализирана дирекция, упражняват такъв контрол. Така че сме предприели необходимите действия, внесли сме и Проект на решение на Министерския съвет за отпускане на целеви средства специално за там, така че да можем да решим този проблем. Всичко онова, което зависи от Министерството на енергетиката, уверявам Ви, че ще бъде направено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, министър Петкова.
С участието си в днешния парламентарен контрол изпълнихте конституционните си задължения да отговаряте на питания и въпроси на народни представители. Благодаря Ви и приятна работа!
Преминаваме към отговори на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Първият въпрос към него ще зададе народният представител Славчо Атанасов относно „Летище Пловдив” ЕАД.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Летище Пловдив е важен инфраструктурен обект както за град Пловдив, така и за Южен Централен район. С откриването на целогодишни редовни линии, започнало през 2010 г., се доказа потенциалът на града и региона за развитието на летището. През последната година и половина има особено натрупване на неблагоприятни резултати, произтичащи от неадекватни кадрови решения.
Вярно ли е, че като следствие от работата на този актив за година и половина се стигна до следните резултати:
- не е добавена никаква работа, тоест допълнителни полети;
- финансовата загуба за 2014 г. се очертава да бъде 1 млн. 100 хил. лв. спрямо 100 хиляди лева за 2012 г.;
- не е финализирано откриването на нито една от линиите – Бурса, Истанбул, Кипър и Испания, договаряни от предишното ръководство;
- очертава се предстоящо спиране на работещите към момента линии до Лондон и Франкфурт, поради огромни – близо 1 милион задължения на фонда за развитие на летището към авиокомпания „Раян Еър” ;
- пълно изразходване на буферната сума от около 800 хил. лв., оставена от предишното ръководство в сметките на дружеството.
Ескалира сериозно социално напрежение сред работещите на летището. Лошото финансово състояние на дружеството доведе до спиране на работните заплати.
Резултат от всичко изброено ще е съсипването на летище Пловдив като много важна инфраструктура за град Пловдив и област Пловдив, както и за Южен Централен район.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: вярно ли е, че летище Пловдив ще бъде отдадено на концесия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, във връзка с поставения от Вас въпрос предоставям следната информация за основната дейност на дружеството. Броят на самолетните движения на гражданско летище за обществено ползване – град Пловдив, през 2013 г. е 3 хил. 657 или с 12,8% по-малко в сравнение с 2012 г., когато самолетните движения са били 4193.
Обслужените пътници през 2013 г. на летище Пловдив са 92 хил. 097 пътници за разлика от 2012 г., когато са били 88 хил. 704, което показва ръст на пътникопотока с 3,8%.
През 2013 г. на летище Пловдив са обработени 182 тона товари, за разлика от 2012 г., когато са били обработени 564 тона товари, при което се наблюдава спад с повече от 67% на обработените товари.
Броят на самолетните движения на гражданското летище за обществено ползване Пловдив през 2014 г. е 2643 полета или с 27,7% по-малко в сравнение с 2013 г., когато самолетните движения са били 3657. Обслужените пътници през 2014 г. са 103 хил. 292 пътници, което показва с около 12,2% ръст, сравнено с 2013 г. През 2014 г. на летище Пловдив са обработени 554 тона товари, за разлика от 2013 г., когато са били обработени 182 тона, при което се наблюдава ръст на обработените товари.
Ръстът на пътникопотока за посочените периоди се дължи на използването на по-големи въздухоплавателни средства и по-добро затоварване.
Летище Пловдив е с изразен чартърен характер с обслужване на полети предимно през зимния период.
За зимния сезон 2013-2014 г., считано от 1 октомври до 31 март, пътникопотокът е бил 47 хиляди пътници, спрямо сезона 2012-2013 г., когато е бил 44 хиляди пътници. Отбелязва се ръст с 6%.
Всички плащания за Летище Пловдив се извършват чрез бюджета на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, която е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Общо платената сума през 2014 г. е в размер на 2 млн. 25 хил. 178 лв., а плащанията през 2015 г. са в размер на 339 хил. 958 лв. Тук е необходимо да се вземе под внимание, че Летище Пловдив е търговско дружество, а не бюджетен разпоредител. Това означава, че трябва мениджмънтът на летището да търси място на авиационния пазар на услуги, да разчита на постъпления от своя собствена стопанска дейност, а не на бюджетни средства. Такава е и идеята, заложена в съобщение на Комисията „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании” – 2014 г.
Летище Пловдив работи с оптимизирана структура. Увеличаването на персонала е във връзка с изменение на действалите към момента Закон за гражданско въздухоплаване и Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, въз основа на което проверките за сигурност, извършвани от Гранична полиция до 2011 г., вече се извършват от персонал по сигурността на самите летища.
В последните месеци в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се проведоха редица срещи с ръководството на дружеството, имащи за цел набелязването на пакет от мерки, които да очертаят ясна визия за развитието на бъдещите перспективи на Летище Пловдив.
Основните пазарни цели за развитието на дружеството са концентрирани в посока увеличаване на трафика по всичките му направления, самолетодвижения, брой обслужвани пътници, тонове карго.
При карго полетите намеренията са за завоюване пазарни позиции в част от техническите кацания, тъй като те са атрактивни от гледна точка на това, че генерират приходи, без да е необходимо да се влага голям брой и обем техника и човешки труд.
При бизнес полетите целта е да се запази постигнатото ниво и да се търсят предпоставки за повишаването на броя им.
Ръководството на дружеството е в непрекъснато търсене на по-добра координация между Летище Пловдив и туроператорите в Южен Централен район.
Успоредно с изброените по-горе краткосрочни мерки, в средносрочен план Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има идея да предложи Летище Пловдив на концесия. Очакваме да постъпи в съвсем кратки срокове инвестиционно намерение от потенциален инвеститор. Мога да Ви кажа, че към летището е проявяван интерес от компании както от региона, така и от по-далечни държави – визирам Китай, така че искрено се надявам да е сериозен инвестиционният интерес. Каквото зависи от нас ще бъде направено като анализи, за да може да се постигне добра сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Министър, че бяхте обстоен в своя отговор.
Аз съм Ви благодарен, че казахте истината от трибуната на Народното събрание, че се предвижда Летище Пловдив да бъде отдадено на концесия. Още преди година и половина бях заявил в Общинския съвет на Пловдив, че Летище Пловдив върви към концесия или към приватизация. На практика след година и половина излизам прав. Жалко е, защото преди шест години държавата даде за това летище над 42 млн. лв. Летището е с прекрасни условия за работа. На пистата могат да кацат и най-тежките самолети, в това число и боинги. Летището е една чудесна инфраструктура. Аз недоумявам как може при една чудесна инфраструктура, която е в момента около Летище Пловдив и самото летище, държавата да го предостави в частни ръце. Това е все едно държавата да се раздели с кокошката, която снася златни яйца.
Аз бях убеден, че ще се стигне до тук поради изключително слабата кадрова политика на Летище Пловдив – знаете „Кадры решают всё” беше казал един доста известен човек. Просто летището през последните четири години се превърна – директно ще Ви го кажа, в партийна хранилка на определена партия и резултатите не закъсняха. В скоро време държавата ще се раздели с един чудесен обект, който вместо да стопанисва и да печели от него, той ще бъде предоставен на концесия на частен инвеститор, който ще използва Летище Пловдив за натрупване на средства в своята фирма.
Благодаря Ви, че бяхте откровен и открит, казахте това, което витае из Пловдив и околните градове, че летището ще се раздели със своята държавна собственост и ще премине в частни ръце, което аз и много хора от града не одобряваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Атанасов, ще си позволя да не се съглася с определени констатации от Вашето изказване.
Първо, летището няма да премине в частни ръце, то си остава държавна собственост.
Второ, при отдаване на концесия държавата ще продължи да печели, тъй като ще получава концесионни такси от евентуални оператори.
Не е никаква тайна и ние никога не сме крили, че летищна и пристанищна инфраструктура поради ограничения бюджет на структурните фондове от Европейския съюз няма възможност да ги финансираме нито с държавен бюджет, нито да ползваме част от тези структурни фондове, тъй като те основно отиват за железница и пътища, така че концепцията и политиката, която реализира Министерството на транспорта, е именно летищната и пристанищната инфраструктури да бъдат развивани чрез привличане на частни капитали. Практиката в цяла Европа е такава, даже не се сещам за държава, където тя да е оператор на летище, а се привличат международни големи оператори.
Конкретно за Пловдив съм готов да Ви предоставя веднага инвестиционното намерение, когато дойде, да се запознаете. Става въпрос за третия по големина в Китай каргооператор, който бъдете сигурен, че ако прояви наистина сериозен интерес и кандидатства за процедурата за концесия за Пловдив, със сигурност ще доведе много по-голяма добавена стойност и за самия град, и за бизнеса, и за самото летище, отколкото би могла да си позволи в момента държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми народни представители, часът е 13,35, обявявам 30 минути почивка.
Продължаваме в 14,05 ч. с въпрос от народния представител Петър Славов.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, започваме!
Заповядайте, господин Московски.
Въпрос от народния представител Петър Славов относно нерегламентирани изисквания към водачи на МПС при извършване на годишен технически преглед от някои сервизи.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос касае наистина някои нерегламентирани изисквания, които някои сервизи, извършващи годишен технически преглед, си позволяват да поставят към водачите, и на практика в отклонение от закона да предявяват допълнителни изисквания към тях и да отказват да извършат техническия преглед, който би следвало да извършат.
Уважаеми господин Министър, с изменението в чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, като условие за редовност на годишния технически преглед на дадено МПС е заплащането на местния данък за него. Получих редица сигнали от граждани, че при заявката им за извършване на годишен технически преглед от някои пунктове им е бил поискан, цитирам: „документ с мокър печат от общината”, удостоверяващ заплащането на данъка. Същевременно разпечатка от електронната партида на задълженото лице в съответната община, удостоверяващо редовното заплащане на всички дължими местни данъци, в това число и данъка за МПС, или пък заверен от банка платежен документ за заплащане на дължимата сума към местния бюджет не са били приети като редовни документи и тези хора са били върнати.
Следва да се отбележи, че подобно тълкуване от оторизираните сервизи, извършващи годишен технически преглед, на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси е неправилно, тъй като в разпоредбата никъде не се говори за заверка или въобще поставяне на печат от общински орган, бил той „мокър” или друг печат. Последното не кореспондира и с приоритетите за електронно управление и електронно правителство на настоящия кабинет, залегнали в Програмната декларация за реформаторско управление. Всъщност чл. 60, ал. 6 казва, че трябва да се представи издаден или заверен от общината документ. И нищо повече.
Предвид гореизложеното, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: Считате ли, че Министерството следва да предприеме мерки и какви ще бъдат те за точното и ясно спазване на Закона от пунктовете за извършване на годишен технически преглед, в това число и за невъвеждане на недопустими допълнителни изисквания към добросъвестните граждани, удостоверяващи заплащане на данъка с електронно генериран платежен документ или извлечение от партидата на задълженото лице в съответната община? Ще въведете ли механизъм за подаване на сигнали и реакции срещу такива недобросъвестни практики? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, едно уточнение – дайте ми конкретния случай и ще възложа незабавна проверка. Ако има нерегламентирано изискване на такива документи, съответно веднага ще бъдат наложени санкции.
Както и Вие цитирахте, съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, заплащането на данъка върху превозното средство е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с предоставяне на издаден или заверен от общината документ. С цел удобство на гражданите повишаване на качеството на услугата при извършване на прегледите и постигане на по-голяма събираемост на данъците върху превозните средства с Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства беше определена информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за осигуряване на възможност за автоматична проверка за наличие на платен данък върху превозното средство.
В изпълнение на изискването на Закона за местните данъци и такси в чл. 30, ал. 1, т. 4 и ал. 4 и 5 от Наредба № Н-32 е определено, че при периодичния преглед на превозното средство се представя документ за платен данък върху превозното средство, дължим към деня на извършването на периодичния преглед, или документ, че е освободено от данък на ППС, издадени на основание на Закона за местните данъци и такси. Документите трябва да бъдат обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система. Цитираните документи се изискват само когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” има сключен договор за изграждане на инфраструктура за осигуряване на интегрирана платформа за автоматична проверка на данъчното задължение върху превозните средства.
Към настоящия момент информационната система за периодични прегледи е надградена като:
Първо, осигурена е техническа възможност за автоматична проверка за липса или наличие на данъчни задължения върху превозните средства. По време на извършване на периодичните прегледи за осъществяване на проверките е необходимо съответната община да предостави технически съвместима информационна система и достъп до базата данни за данъците върху превозните средства.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е изградила платформата. Където не функционира, просто е необходимо самата община да има съвместима информационна система. Изготвен е тристранен договор между общините и изпълнителя на обществената поръчка и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, който трябва да бъде подписан от трите страни поотделно.
Второ, осигурена е техническа възможност информационната система за периодични прегледи да извършва и еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство.
Стикерите. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е утвърдил образеца на елементите за маркиране на документите. Те са едни стикери. Те съдържат защита срещу фалшифициране и уникален номер, читаем от информационната система. Имаме уверение от фирмата-изпълнител, че при заявка от страна на общините стикерите могат да бъдат доставени до тях. Цената им е символична, около три стотинки на един стикер без ДДС.
За постигане на по-голяма събираемост на данъците върху превозните средства и за изпълнение на изискванията на Закона за местните данъци и такси за проверка на данъчните задължения на превозните средства и нормативната уредба са предоставени следните възможности.
Първо, само електронна проверка за липса на данъчни задължения.
Второ, само маркиране на документ за платен данък „превозно средство” и на документите за освобождаване от задължението за плащане на такъв данък.
Трето, електронна проверка за липсата на данъчни задължения за превозните средства, като в случаите, при които в базата на съответната община липсват данни или нямаме интегрираност с тази база данни (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), за дължимите данъци и данни за лицата, които са освободени от данък, документът, доказващ липсата на данъчни задължения, трябва да е маркиран със стикер от съответната община, за което казах.
Към настоящия момент във връзка с изпълнението на изискванията на Закона за местните данъци и такси са налице следните данни. Мога да ги изчета, но са дълги. Те съдържат договорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Можете да ги дадете писмено на господин Славов.
Заповядайте, господин Славов – имате ли реплика?
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, аз, на първо място, ще Ви благодаря за готовността, която заявихте по конкретния сигнал да извършите проверка и да предприемате действия, съответно предполагам хората, които се свързаха с мен, ще предоставят такава информация и аз мога допълнително да Ви я предоставя. Но по-интересното от Вашия отговор и това, което много повече ми хареса, беше това, което казахте за автоматичната проверка и въобще за тази автоматизация, по която очевидно Министерството и „Автомобилна администрация” са работили. И ми се струва, че в тази посока трябва да бъдат насочени усилията – и Вашите, и въобще на администрацията, която ръководите. Още повече, че и в момента, доколкото знам, е създадена система за автоматичен обмен на данни между пунктовете за годишен технически преглед и „Автомобилна администрация” по отношение на талона за моторното превозно средство, извършения преглед и така нататък. Тоест тази система, ако вярно Ви разбрах, е в процес на надграждане или вече дори е надградена и на практика от „Автомобилна администрация” тези пунктове за годишен технически преглед, тези сервизи биха могли да получават информация дали са платени съответните данъци за въпросното превозно средство и хората да не бъдат тормозени и връщани.
Тук наистина се надявам да срещнете разбиране от общините, те да подават своевременно данни към „Автомобилна администрация”, за да може пък тя да е достъпна до всички сервизи, извършващи годишен технически преглед, и по един наистина европейски и модерен начин хората да могат да си свършат работата, а не да се занимават с мокри печати, стикери и подобни отживелици от миналия век. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, господин Славов, само едно допълнение. По справката, която имам, просто искам да Ви информирам, че към момента от общо 364 общини в държавата има съвместими вече интегрирани информационни системи в 189. Така че процесът върви и се надявам в най-кратко време това да бъде приключено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Явор Хайтов – заместник-председател на Народното събрание, от името на Парламентарната група на БДЦ.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, позволявам си, уважаеми колеги, да Ви информирам, че скъпи гости днес на нашето заседание са децата от Общообразователно училище „Кирил и Методий” – град Мездра, област Враца. Хубаво е, че и министърът на транспорта е тук, защото Мездра е един железничарски град с традиции в транспорта.
И понеже казах „Враца”, уважаеми колеги, като избран за народен представител от 6. многомандатен Врачански район, си позволявам да Ви поканя: заповядайте на 1 юни вечерта от 20,00 ч. на площад „Христо Ботев”, където да почетем паметта на Христо Ботев и да отдадем заслуженото на неговия подвиг. За врачанската общественост, за всички нас ще бъде чест и удоволствие да бъдем Ваши домакини. Надявам се, че и на другия ден – на 2 юни, на връх Околчица всички заедно, от всички парламентарни групи, ще поднесем китка цвете на паметника на Христо Ботев и на неговото лобно място, защото има спорни и безспорни неща, но истина е, че това са герои от българската история, които ни обединяват. И аз още един път Ви казвам: очакваме Ви и Ви благодаря предварително. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хайтов, за поканата.
Въпрос от народния представител Георги Страхилов Свиленски относно сключване на договор от „Български пощи” без обявяване на обществена поръчка.
Заповядайте, господин Свиленски, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, въпреки че въпросът ми е зададен на 25 март тази година, той и към днешния момент, два месеца след това, мисля, че е достатъчно актуален.
Господин Министър, става въпрос за прословутия договор на „Български пощи”. „Български пощи” е едно от най-големите предприятия в България с над 11 хил. 500 служители, но въпреки това разчита на външни фирми за инкасовия превоз на пари и пратки, като плаща за това около 15 млн. лв. годишно.
През месец март тази година приключи настоящият договор за охрана, като поне три месеца по-рано е трябвало да се обяви нова обществена поръчка за охрана на пощенските пратки, но процедурата се е забавила. Така се стига до договаряне без обявление с фирма „ВИП Секюрити”.
Изпълнителният директор на „Български пощи” ЕАД е започнал процедура за обществена поръчка едва на 4 февруари 2015 г., тоест два месеца преди края на срока на договора на другата фирма „АСО-Пирели”. Срещу решението за откриване на процедурата са подадени две жалби, като едната е от Националната асоциация на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност, и от Комисията за защита на конкуренцията са образувани две производства.
Директорът на „Български пощи” се оправдава с това, че фирмата е избрана след препоръка на експерти от бранша.
Уважаеми господин Министър, когато съм задал въпроса, съм попитал: подписан ли е договорът? Към днешна дата е ясно, че договорът е подписан, но въпросът ми към Вас е: да кажете кой е отговорен за това забавяне на обявяването на обществената поръчка? Обявена ли е към днешна дата нова обществена поръчка? И подкрепяте ли Вие този начин на сключване на договори в което и да е дружество, в това число и в „Български пощи” – без обявление, без обществена поръчка, на пряко договаряне, въпреки че става въпрос може би за 40-50 милиона за четирите години? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, ще си позволя една корекция, неточност във Вашия въпрос – казахте „поне три месеца преди изтичане на стария договор, че трябва да бъде подписан”, но в Закона пише „шест”. Като върнете от март месец назад шест месеца, се получава конкретният отговор на въпроса Ви „Кой е отговорен?”. Отговорно е ръководството на „Български пощи” тогава – шест месеца минус месец март – по време на служебния кабинет.
До 31 март 2015 г. „Български пощи” имаше сключен договор за охрана на имуществото му при транспортиране на ценни пратки и пощенски товари. Договорът е сключен в резултат на процедура по реда на Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. Изпълнител по договора беше „АСО-Пирели” ООД. За съжаление, отбелязвам, че действително е налице забавяне в обявяването на тази процедура. Към края на месец ноември, когато е назначено новото ръководство на „Български пощи”, нямаше налице нито изготвена документация за провеждането на процедурата, нито стартирала такава.
Независимо от предприетите от новото ръководство на Дружеството спешни мерки за преодоляване и наваксване на закъснението по обявяване на процедурата, оставащият срок се оказва недостатъчен. Загубена е дори възможността за продължаване на договора със стария изпълнител. Тази възможност е уредена като изключение в чл. 43 от Закона за обществените поръчки. Както казах, трябвало е шест месеца, така е и по закон, преди изтичане на срока за договаряне възложителят да е открил процедура със същия предмет на дейност, която да е завършила с избор на изпълнител. На практика това изисква в края на месец септември възложителят да е открил такава процедура, каквато обаче не е открита към този момент.
Процедурата е открита в началото на месец март 2015 г., но е спряна поради обжалване на решението на Дружеството за откриването й. Подадени са две жалби, както и Вие казахте. С Решение № 266 от 24 март 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията не е уважила подадените жалби поради неоснователност. Решението на Комисията за защита на конкуренцията не е влязло в сила, защото подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. При изтичащия срок на договора – 2015 г., невъзможност за продължаване на договора с настоящия изпълнител до сключване на нов договор и при стриктно спазване на законовите разпоредби е открита процедура за договаряне без обявление.
Посочената процедура е избрана, защото, първо, не съществува възможност за удължаване на срока на договора на настоящия изпълнител, както казах.
Второ, обективно не е налице възможност обявената процедура за договаряне с обявление да приключи до изтичането на срока на действащия договор със същия предмет, а именно 1 април 2015 г.
Трето, налага се възложителят да предприеме неотложни действия, за да защити имуществото. Без договор с изпълнител възложителят ще остане без физическа охрана и без транспорт на ценни пратки и инкасо. Това съществено ще накърни обществения интерес, като възложителят няма да е в състояние да гарантира изпълнението на възложените му по закон функции и лицензия.
Четвърто, „Български пощи” има законово задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Това е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време, с качество, отговарящо на съответните нормативи. Извършва се на достъпни цени и възможност за ползването й – от всеки потребител.
Пето, „Български пощи” има много съществена роля в този процес, тъй като пенсиите на българските пенсионери се изплащат от пощенските станции по местожителство или местопребиваване на пенсионерите.
Всичко това са аргументи, които са принудили ръководството на „Български пощи” да прибегне до тази процедура, с едно допълнително уточнение – изрично прочетох в началото, че става въпрос за специална обществена поръчка, която е правена преди. Тя се прави със становище от ДАНС. За тази процедура – затова именно е обявена като открита, която е била обжалвана, такова становище от ДАНС няма. Тоест приема се, че това си е абсолютно нормална поръчка, като всички останали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Свиленски, за Вашата реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
Ще се опитам в рамките на две минути да върнем тези шест месеца назад, за да видим кой е бил отговорен за тези решения и кой е нанесъл или е имал идеята да нанесе такава щета или на „Български пощи”, или на държавата.
Шест месеца преди изтичането на срока на министър-председателя – служебния премиер Георги Близнашки, на когото основната задача е била да прави избори, а не да сменя ръководството на „Български пощи” – първата му работа е да смени директора на „Български пощи” и да назначи за директор господин Станислав Дочев, ако не бъркам името. Това е човекът, който е трябвало да предприеме действията по обявяване на обществената поръчка в този шестмесечен срок, за който впоследствие това, което обяснихте, се случва.
Когато Вие ставате министър, този човек го сменяте и слагате нов изпълнителен директор, за който твърдя, че ако е имал желание, можело е малко по-бързичко да стане, но така или иначе в тези срокове той не е успял да придвижи процедурата.
Оттам нататък сте прав с аргументите – че това е много отговорна дейност, че трябва да се изпипат всички неща.
Задавам въпроса: защо този изпълнителен директор – Станислав Дочев, който е виновникът за забавянето на поръчката, която два месеца беше във всички телевизии и вестници, е назначен отново на работа в „Български пощи” като директор? Тоест виновникът, когото Вие посочихте, не аз, в момента работи като директор в „Български пощи”.
И ако Вие не го знаете, господин Министър, единственият ход, който можете да направите според мен от днес нататък, е до довечера този директор да бъде освободен, тъй като някой покровителства това забавяне на поръчката. Ако той е бил виновен, че не си е свършил работата, не виждам защо Вие трябва да заставате с Вашето име и авторитет зад гърба на човек, причинил такива щети на „Български пощи”.
Ако не го знаете това, то поне изпълнителният директор на „Български пощи” (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Деян Дънешки би трябвало да го знае. Очаквам действия оттук нататък спрямо лицата, причинили това забавяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Свиленски.
Поемам пълния ангажимент – действително за първи път чувам, че този господин изпълнява някакви ръководни функции. Познавам Борда на директорите на „Български пощи”. Не знам на какво ниво е директор, вероятно някъде из администрацията. Съжалявам за това нещо. За първи път чувам, че този човек е на директорски пост в Пощите. Ще взема необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от народния представител Петър Владиславов Славов относно дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са имали средства в „Корпоративна търговска банка” АД.
Имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По-рано днес успяхме да чуем отговора на подобен въпрос, отправен към министъра на енергетиката, който беше много подробен. Надявам се и сега да чуем подробна информация за това кои дружества от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията всъщност са държали големи суми и при какви условия в КТБ.
Уважаеми господин Министър, в отговор на парламентарен въпрос към министъра на финансите във връзка с новите му правомощия по чл. 12а от Закона за банковата несъстоятелност бях информиран, че следните дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са имали значителен брой средства в КТБ към момента на поставянето й под специален надзор:
- Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура”;
- Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”;
- „Пристанище Бургас” ЕАД;
- „Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД;
- „Информационно обслужване” АД;
- Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване”;
- „Български пощи” ЕАД;
- „Летище София” ЕАД;
- „Пристанище Варна” ЕАД;
- Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
По отношение на размера на средствата и органа, по чието решение са депозирани тези суми в КТБ, министърът на финансите посочи, че тази информация следва да се изиска от ресорното министерство. Той на практика се позова и на банковата тайна, която в случая на отправения към него въпрос беше приложима, тъй като черпеше информацията си от квесторите и временните синдици на КТБ. Аз се надявам при Вас да сте получили директно тези предприятия, чийто принципал сте, и на практика не би следвало да има приложимост на банковата тайна.
Предвид гореизложеното, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: кои дружества с държавно участие, в това число и сред гореизброените, на които Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е принципал, са имали средства в КТБ, в какъв размер, при каква лихва и по решение на кой орган на дружеството, като моля да уточните и дали е било изпълнено Постановление № 127 на Министерския съвет по отношение на максималния размер на средствата, които могат да бъдат концентрирани в една банка – така нареченото „Постановление за деконцентрацията от 25 процента”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, съгласно Постановление № 127 от 27 май 2013 г. на Министерския съвет търговските дружества и държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията избират финансова институция, която да ги обслужва. С цел недопускане на концентрация на парични средства в една финансова институция на вложителите с балансова стойност на парични средства над 3 млн. лв., нетната им експозиция към една кредитна или финансова институция не може да надвишава 25 на сто от общия размер на паричните им средства. Условията и редът за избор на финансовите институции са регламентирани в цитираното по-горе Постановление, а самото сключване, изменение и прекратяване на договорите е част от оперативното управление на дружеството. В съответствие с Постановлението на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията до края на месеца, следващ отчетното тримесечие, се публикува информация за държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които се контролират, с балансова стойност на паричните средства над 3 млн. лв. и нетна експозиция към една банка над 25 на сто.
В тази връзка Ви информирам, че към 30 юни 2014 г. 11 от търговските дружества и държавни предприятия от системата на Министерството са имали открити сметки в „Корпоративна търговска банка” АД, като общият размер на паричните средства по сметките възлиза на 43 млн. 27 хил. 379 лв.
Търговските дружества и държавните предприятия, които са имали сметки в „Корпоративна търговска банка” АД, са както следва: Национална компания „Железопътна инфраструктура”, БДЖ „Товарни превози” АД, „Летище София” АД, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, „Пристанище Бургас” ЕАД, „Пристанищен комплекс – Русе” АД, „Пристанище Варна” АД, „Информационно обслужване” АД, „Български пощи” АД, Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
Към 30 юни 2014 г. паричните средства на всички търговски дружества и държавни предприятия от системата на Министерството към цитирания период във финансови институции общо са били в размер на 384 млн. 591 хил. 858 лв. и съответно 11,19% от паричните средства в „Корпоративна банка” АД. Тоест спазено е правилото за под 25%.
Съжалявам, но нямам сумите по дружества. Мога да Ви информирам допълнително, че Летище София вероятно безвъзвратно има 27 милиона, които няма да може да си получи, тъй като при обявяването на банката под специален режим парите са били там. Не са могли да бъдат изтеглени поради други обстоятелства, тъй като са били запорирани по сметка с дело от Кувейтски инвестиционен фонд. Поемам ангажимент да Ви дам подробна справка дружество по дружество – какви са били експозициите им, за да отговоря по-конкретно и детайлно на въпроса Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за този отговор. Мисля, че и за Вас ще бъде полезно да се направи тази проверка и да се види дружество по дружество какви суми са държали и при какви условия, защото както чухме от министъра на енергетиката – установи се, че огромни по обем средства са държани на буквално смехотворни лихви за дълги периоди от време, с години, и докато на практика едни лица в тази банка са получавали лихви от порядъка на 8 – 9 – 10%, то за тези дружества лихвите, които са били получавани, са били 1 – 2%, а в някои случаи не е имало лихви, защото са били държани на разплащателни сметки.
Това, което казахте по отношение на летище София, ако правилно Ви разбрах – вероятно около 27 млн. лв. са държани там. Това означава, че близо половината от средствата са държани в КТБ, които, ако вярно записах, са били около 43 млн. лв. само на Летище София. Тоест предвид постановлението на Министерския съвет за деконцентрацията, на мен ми се струва, че това дружество не е спазило по отношение на самото себе си това изискване. Вероятно подобни случаи може да има и по отношение на други дружества. Иначе казано, напълно е възможно да се окаже, че са налице основания за търсене на отговорност на ръководството – както на това, така и на други дружества, които са игнорирали това постановление на Министерския съвет.
В този смисъл Ви моля най-внимателно да разпоредите проверка на средствата и органите, с чието решение те са били държани в КТБ, дали е било спазено постановлението на Министерския съвет и да предприемете логичните мерки за членове на ръководството или за ръководители, които не са го изпълнили и на практика са нарушили закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дуплика, господин Министър? Нямате желание.
Следващият въпрос е от народните представители Георги Свиленски, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев относно предлагане на концесия на Летище София.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът, който задаваме с колегите Жельо Бойчев и Стоян Мирчев, касае предлагането на концесия на летище София, или ако мога така да кажа – другата златна кокошка след летище Пловдив, който Вашето правителство и Министерство, което ръководите, искат да дадем на концесия. Разбира се, това е Ваше право, но аз искам да Ви попитам:
Първо, къде във Вашите предизборни програми, платформи – както на партията, така и на правителството, а и на коалицията, която представлявате, е записано, че имате идея да давате летище София на концесия? Това е летище, в което работят минимум 2000 човека. Мисля, че такова отговорно действие би трябвало да бъде подготвено малко по-отрано и да бъде заявено, когато се явявате на избори.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: кога и как, при какви условия предвиждате да протече процедурата по концесионирането на летището? Какви са Вашите намерения по развитието на летище София за в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Сливенски.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, много ясно и точно е записано в предизборната програма, сектор „Транспорт”. Лично съм участвал в писането. Политиката на Партия ГЕРБ, при положение че ще управлява, по различните сектори в транспорта – за пътища и железници, както обясних и на преден въпрос, е да се използват максимално средствата от структурните фондове на Европейския съюз. По отношение на пристанищна и летищна инфраструктура ще се използва механизмът на концесиите. Това е разрешено по българското законодателство, където ще се опитаме да привлечем частни кооператори, частни капитали, които да инвестират в тази инфраструктура, която, подчертавам, си остава държавна за срока на концесиониране. Дава се на оператор, който я развива, инвестира. Всичко това после пак си остава собственост на държавата. По време на тази концесия държавата събира концесионни такси.
Това много ясно е записано в управленската програма на Партия ГЕРБ. На другите колеги коалиционни партньори – не знам.
Съгласно Закона за концесиите процедурата за предоставяне на концесия се предхожда от подготвителни действия. Понастоящем в Министерството се провеждат подготвителни действия за предоставяне на концесия на Гражданско летище за обществено ползване – София. Както знаете, летище София е най-голямото в страната. Заема съществено място в инфраструктурната система на държавата. Обслужва столицата и областта, региона с най-силно развита икономика в страната и е най-удобното летище на два значителни национални зимни курорта – Банско и Боровец. Перспективата е летището да се развие като логистичен център на Балканите с привличане на транзитни пътници от страните от Близкия и Средния изток, Задкавказието и Централна Европа, като за целта е необходимо да се изготви и реализира инвестиционна програма, насочена към подобряване на качеството, обхвата, ефективността на летищните услуги, предоставяни на авиокомпаниите и пътниците, както и модернизация, технически съоръжения и оборудване.
С представянето на концесия се цели да се прехвърли от държавата върху концесионера експлоатационният, пазарният и екологичен риск и рискът от поддържане и инвестиране в гражданско летище, като функциите на държавата остават регулаторни и контролни. Държавата си запазва собствеността върху активите, предоставени на концесия или построени от концесионера за срока на концесията.
Откриването на процедура за предоставяне на концесия за услуга на обект „Гражданско летище за обществено ползване – София” е в съответствие с утвърдените със Стратегията за развитие на транспортна схема на Република България 2020 приоритети на правителството за изграждане и ефективно поддържане, интегриране, модернизация и развитие на националната транспортна инфраструктура, интегриране на българската транспортна система в европейската, прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортни пазари, осигуряване на добра бизнес среда, осигуряване на адекватно финансиране и функциониране на транспортния сектор, ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората, постигане висока степен на безопасност и сигурност в транспорта.
Концесионните анализи ще са базата за определяне на финансово-икономическите показатели на концесията и на основните задължения на концесионера като размер на годишно концесионно плащане, размер и основни направления по инвестиционната програма, услуги, които ще бъдат извършвани на обекта на концесията, задължения по социална програма и други.
В случай, че с концесионните анализи се обоснове законосъобразността за предоставяне на летище София на концесия, Министерството ще предприеме съответните действия за стартиране на процедурата за предоставяне на концесия. Благодаря.
ПРЕДСЕДТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Московски, благодаря за Вашия отговор, но с колегите зададохме този въпрос, притеснени от няколко обстоятелства.
Първо, моят спомен е, че през 2012 г., когато Вие бяхте в първия кабинет на ГЕРБ, бяхте пак министър на транспорта. Доколкото знам, такъв концесионен анализ е изработен. Мисля, че приблизителната му стойност беше 108 хил. лв.
Какво налага отново да бъде възлаган и поръчван такъв тип концесионен анализ?
Бих искал много ясно да заявите от тази трибуна Вашите намерения бъдещото развитие на летището да става в максимална информираност, публичност и прозрачност. През последните години в летище София бяха инвестирани много средства, знаете, по ИСПА, по Програма „ФАР”, Кувейтския инвестиционен фонд, а същевременно финансовите показатели и начинът, по който се управлява летището, предизвикват доста въпроси у нас.
Мога да дам няколко примера и ми се струва, че те трябва да бъдат изчистени, преди да се пристъпи към каквато и да е фаза за бъдещото развитие на летището.
Доколкото имам информация, само от един оператор, от един превозвач, летище София има вземания близо 60 млн. лв. Защо не се пристъпва към тяхното изискване, е въпросът, на който лично аз нямам отговор. Имаме приключила арбитражна процедура с Кувейтския фонд. Сега чух от Вас, че сме загубили безвъзвратно 27 милиона по сметка в КТБ. Като излезе и окончателното решение на арбитража, най-вероятно ще загубим още към 40 млн. евро.
Цялото финансово състояние и начинът на управление на летището будят тревога в нас. Молбата ми е ясно да поемете ангажимент от парламентарната трибуна бъдещото развитие на летището да става при максимално обществено обсъждане и информираност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Министър, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бойчев, абсолютно сте прав и поемам ангажимента всичко да става максимално прозрачно. Трябва да дадем обаче малко повече информация.
Първо, прав сте, летището е осъдено от Кувейтския инвестиционен фонд. Арбитражното дело приключи и вероятно до броени седмици или месеци ще приключи и процедурата по екзекватура и летище София трябва да плати неустойка в размер на 42 млн. долара.
Това дело обаче касае период, който е през 2005 – 2006 г., така че просто плащаме сметката на нанесена щета от тогава.
Абсолютно сте прав за задълженията на голям оператор – българският оператор, който, държа да Ви кажа, че абсолютно по закон са изискани всички задължения от него. Миналата седмица бяха платени 10 млн. лв. Но понеже управлявахте година и половина, аз оставих задълженията на този оператор под 20 милиона преди година и половина, не знам защо докато Вие управлявахте, не ги потърсихте от него, та станаха 60 милиона. Миналата седмица този оператор трябва да си е платил 10 милиона. Има погасителен план, който той трябва да спазва и се надявам да го спазва.
Оттук нататък, просто давам пример, че не се сещам да има летище в Европа, което да има държавен оператор. Нашата цел е действително тук да се привлече сериозен оператор, опериращ много на брой летища по целия свят, който действително да развие летището като регионален хъб. Дай Боже да стане! Конкуренцията е много силна. Правим, което е възможно, и Ви гарантирам, че това ще бъде абсолютно прозрачна, достъпна и проверима процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Михо Димитров Михов относно неизпълнение на разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване от упълномощените за това министри.
Заповядайте, ген. Михов, да развиете Вашия въпрос.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Въпросът ми е относно неизпълнението на разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване.
През последното десетилетие настъпиха радикални промени в използването на въздушното пространство на Република България и това на съюзните държави. Както във военнотехнически, така и в икономически план се наложи необходимостта от хармонизиране на използването му от гражданската, военната и така наречената „малка авиация” или доста специални и санитарни авиационни формирования.
Поради сложността в управлението на въздушния трафик, динамичната промяна в метеорологичната обстановка, възможните откази на летателни апарати в полет и поради производствено-икономически ремонтни дейности и проблеми – всички тези неща наложиха използването на летищата и на летищната мрежа у нас от всички родове авиация. По тази причина законодателят е предвидил в Глава четвърта, Раздел „Летища”, чл. 43, ал. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване разрешаване на този проблем с подзаконов нормативен акт. За моя изненада и огорчение министрите вече на четири правителства на Република България не изпълняват разпоредбите на този Закон.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е: коя двойка министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на отбраната ще изпълни цитирания по-горе член на закона, който гласи: „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на отбраната определят условията и реда за съвместно използване на гражданските летище за обществено ползване и на военните летища, както и за извършване на полети на граждански въздухоплавателни средства до и от военните летища”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, ген. Михов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми ген. Михов!
Във връзка с неизпълнение разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване от оправомощените за това министри бих желал да Ви уведомя следното.
След подписване на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и подписването на Договора за функционирането на Европейския съюз, към страната ни възникват задължения за спазване на европейското законодателство в областта на управление на въздушното движение и летищата, осигурен от законодателния пакет „Единно европейско небе”.
За постигане на целите, заложени в Европейския глобален план в областта на управлението на въздушното движение има създаден мониторингов механизъм, който в частта УВД се изпълнява от Европейската агенция за авиационна безопасност и ГД ГВА, включващ лицензиране, сертифициране, преглед на текущо съответствие, регулаторни одити, инспекции и проверки на авиационните организации. От датата на присъединяване на България към Европейския съюз досега са направени значителни усилия от доставчика на аеронавигационно обслужване и летищните оператори на международните граждански летища за достигане на заложените нива по ключови области за ефективност.
Европейското законодателство, регламентиращо дейностите за доставчиците на аеронавигационно обслужване и летищните оператори, е транспонирано в българското законодателство чрез приемане на Наредба № 26 от 2012 г. за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аепронавигационно обслужване, за изискванията към организациите, извършващи авионавигационно обслужване и надзора върху тях и за удостоверяване експлоатационната годност на гражданските летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензирани летищни оператори и оператори по наземно обслужване, и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата.
Към момента в съответствие с европейското и националното законодателство военни въздухоплавателни средства могат да изпълняват полети от граждански летища като общ въздушен трафик след попълнен полетен план.
„Общ въздушен трафик” означава всички полети на граждански въздухоплавателни средства, както и всички полети на държавните въздухоплавателни средства, включително военни, митнически и полицейски въздухоплавателни средства, когато тези полети се извършват в съответствие с процедурите на ИКАО.
Когато възниква необходимост от използване на граждански летища от оперативен въздушен трафик – полети, които се извършват по процедури, различни от тези на ИКАО, се разработват както договори за взаимодействие между летищни оператори и военните авиационни оператори, така и процедури между военните и гражданските органи за обслужване на въздушното движение, които се одобряват от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Осъществяване на въздухоплавателната дейност от авиационния оператор като общ въздушен трафик от и до летище, което не притежава удостоверение за експлоатационна годност и ползване на услуги от доставчик на аеронавигационно обслужване, който не притежава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, е нарушение както по правото на Европейския съюз, така и по националното законодателство.
Летищен оператор, който възнамерява да предоставя услуги за граждански въздухоплавателни средства, трябва да бъде лицензиран в съответствие с чл. 48в и чл. 48г от Закона за гражданското въздухоплаване.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване следва да отговаря на изискванията на Наредба № 26 от 2012 г. за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, за изискванията към организациите, извършващи надзор върху тях.
Заявление за издаване на лиценз за летищен оператор или заявление за издаване на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване може да подаде всяка организация, която изпълнява изискванията на посочените регламенти и наредби.
Според сега действащото законодателство Наредба № 19 от 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и обнародвана в „Държавен вестник” брой 99 от 2012 г., в сила от 14 декември 2012 г. и съгласувана с министъра на отбраната, и Регламент (ЕО) 2150/2005 на Комисията за установяване на Общи правила за гъвкаво използване на въздушното пространство осигуряват възможност за решаване на въпросите, свързани с организирането на полети на военни и граждански въздухоплавателни средства над територията на България чрез създаване на военно-граждански процедури за взаимодействие между органите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за Вашата реплика, ген. Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Господин Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Благодаря Ви за отговора. Моето разбиране ще илюстрирам с един пример: миналата година на 11 октомври на летище София, стоянка „Враждебна“ кацна почти цялата налична военна авиация за провеждане на парад. Поради факта, по чл. 43, ал. 6 досега няма подзаконов нормативен акт, се питам: по какъв начин се осигури безопасността и отговорността на цялата тази авиация?
От отговора, уважаеми господин Министър, считам, че има разбиране. Законът трябва да се изпълнява и такъв нормативен документ трябва да се подпише от двамата министри и да развием идеята за един нов закон, който е от 1972 г. и се налага да бъде напълно обновен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, ген. Михов.
Дуплика? Не.
Предлагам, господин Министър, да предоставите тези 5 стр. на ген. Михов.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мартин Димитров Димитров относно създаване на ненужни бюрократични затруднения при техническите прегледи на автомобилите.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа и дами министри, уважаеми колеги! Господин Московски, този въпрос Ви се задава днес за втори път в различна разновидност, отново от Реформаторския блок, защото очевидно има много сигнали на граждани за изкуствено създавани бюрократични затруднения.
Представете си, ние, като управляващо мнозинство и правителство, казваме на хората, че въвеждаме електронни услуги и едновременно с това за много технически прегледи хората, които са платили данъка за автомобила по интернет или по друг способ, който не е пряко плащане в общината, караме всички тези хора да отидат в общината да получат печат, а някои от тях, че трябвало да отидат и в обслужващата банка за друго удостоверение. Това, уважаеми господин Министър, е много лоша практика, която е точно обратната на електронното правителство.
Харесах Вашия отговор, че за повече от 180 общини е намерено решението и то е много просто. Решението е проста автоматизирана система – отиваш в сервиза, хората проверяват дали си платил данъка в база данни, която е достъпна, пишеш номера, излиза „Платен“ – „Неплатен“ данък. Толкова!
Господин Министър, това, което обаче не чух от Вас и за което настоявам, е: можете ли да поемете ангажимент най-късно, може и по-рано, но най-късно 1 януари 2016 г. този проблем да бъде решен навсякъде в България? Това е най-елементарна информационна система – отивате в съответния град в сервиза, вкарват в една елементарна система номера на автомобила и там излиза в синьо „Платен данък“ или съответно в червено „Неплатен данък“.
Похвални са Вашите усилия в тази насока. Въпросът е, че за да има решения, трябват крайни срокове. Обявявайки като основен ангажимент на нашето правителство въвеждането на електронни услуги, е много добре да има и краен срок и той да бъде началото на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за Вашия отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, да, поемам този ангажимент. Той е напълно реалистичен – до края на тази година е възможно всички останали над 189 общини, тъй като към момента 189 общини имат съвместими информационни системи с тази на „Автомобилна администрация“, останалите до 264 е абсолютно реалистично и възможно. Ние си поставяме всъщност тази задача и до края на годината поемам ангажимент да бъдат интегрирани и съвместими абсолютно всички информационни системи, за да облекчим гражданите, разбира се, което е наистина наша основна цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря за Вашия отговор, господин Министър. Така трябва да мерим електронното правителство. Колко услуги не са били достъпни по електронен път преди нашата инициатива и колко услуги вследствие на инициативата и на идеите за въвеждане на електронно правителство са станали достъпни по този начин.
Господин Министър, аз си запазвам правото в началото на следващата година да Ви дам възможност да кажете, че сте изпълнили Вашия ангажимент, а именно хората от цяла България да знаят, че няма значение как са платили своя данък за автомобила, могат да минат на технически преглед без излишни административни проблеми, без да ги карат да ходят нито в общината, нито в обслужващата банка, нито където и да било другаде. Така се гради модерната държава.
Още веднъж благодаря за отговора. Още по-важното е Вашето обещание да бъде изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Няма дуплика.
Преминаваме към последния въпрос към министър Московски от народния представител Петър Георгиев Кадиев относно липсата на достъп до обществени електронни и съобщителни мрежи и услуги в населени места от област Смолян.
Господин Кадиев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, въпреки напредъка на технологиите и прогреса в сферата на мобилните комуникации и услуги все още има населени места в България, които не могат да се ползват с предимствата им. Невъзможността за осъществяване разговори от мобилни и стационарни телефони е сериозен проблем в някои населени места от Смолянска област. В селата Горово, Букаците, Липец, Елево обхват и достъп до тези услуги на националните мобилни оператори няма и не са правени постъпки за предоставянето им.
Преди няколко години те са можели да разчитат все пак на някакви стационарни телефони, но след отпадането на кабелните мрежи, които са били крадени и след отпадането на всички тези репартитори в сферата на аналоговите станции и репартитори тази връзка вече не съществува. Така хората в този регион са в една своеобразна изолация, без каквато и да е връзка със света.
От друга страна, това са населени места, чиито жители са предимно в напреднала възраст, в голямата си част с хронични здравословни проблеми, предполагащи достъп до медицински услуги. Липсата на комуникации обаче може да застраши тяхното здраве и живот.
Ето защо аз задавам един такъв въпрос: защо Комисията за регулиране на съобщенията не е спазила разпоредбите на Закона за електронните съобщения и по-специално чл. 160 и във връзка с чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и възнамерява ли се да се направи, предвид безспорна необходимост, за жителите от посочените райони необходимото за предоставяне на мобилна или стационарна телефонна услуга?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за Вашия отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, концепцията за универсална електронна съобщителна услуга е водеща за европейската регулаторна рамка в областта на електронните съобщения, респективно националното ни законодателство. В Закона за електронните съобщения са разписани същността и обхватът на универсалната услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от Закона за електронните съобщения универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена.
Функциите по регулиране и контрол по осъществяването на електронни съобщения в България се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията. В съответствие с ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения Българската телекомуникационна компания ЕАД БТК е предприятието, задължено да осигурява универсална услуга на достъпни цени и с определено качество на цялата територия на страната.
В тази връзка Министерството поиска становище по компетентност от БТК с копие до Комисията за регулиране на съобщенията относно актуалното състояние за предоставяне на услуги по чл. 182, ал. 2 от Закона в посочените по-горе населени места, както и за възможностите за приемане на нови абонати на електронни и съобщителни услуги, независимо от използваната технология.
В своя отговор БТК ни информира, че в селата Горово, Букаците, Липец, Елево, област Смолян компанията поддържа покритие, позволяващо предоставяне на фиксирана телефонна услуга като в помощ на абонатите са монтирани външни антени с цел безпроблемно ползване предвид специфичния релеф и пресечената местност в района. БТК посочва, че към днешна дата в село Липец има действащи 11 телефонни поста, в село Букаците 13, в село Елево – 4, в село Горово – 14. Предприятието изразява готовност за предоставяне на фиксирани телефонни услуги чрез безжична технология на нови абонати в посочените села в качеството си на доставчик на универсалната услуга.
В допълнение от БТК ни информираха, че са предприели засилени мерки за охраняване на мрежовите съоръжения, обслужващи визираните населени места, с оглед превенция от кражби и гарантиране на непрекъсваемост на услугата. В свое становище компанията посочва, че извършва периодични проверки, като отчита, че за последната година не са регистрирани продължителни повреди, засягащи абонатите на универсалната услуга.
Във връзка с поставения от Вас въпрос Министерството поиска становище и от трите национални мобилни оператора – БТК, Мобилтел ЕАД и Теленор България ЕАД, които имат вече изградени мрежи с най-голямо покритие по население в страната относно възможностите им за предоставяне на електронни и съобщителни услуги, независимо от използваните технологии в посочените населени места. Теленор България ни информира, че към момента компанията е в процес на цялостно обновяване на мрежата си и в тази връзка предстои да извърши планиране за допълнително предоставяне на базови станции. По информация на МТел в селата в Смолянска област има задоволително покритие с мобилен сигнал. Министерството следи състоянието на задоволяване на българските граждани от съвременни качествени електронни съобщителни услуги и предприема нормативни мерки за създаване на условия за покритие на територията на цялата страна.
В добавка само искам да кажа, че по темата, знаете и след бедствията поканихме КРС в Комисията по транспорта, в която участвах и аз, този въпрос беше поставян многократно, така че съм убеден, че към днешна дата най-вероятно всички оператори, които притежават мрежови станции в тези региони, са взели мерки. Аз поемам ангажимент да разговарям с КРС, за да направят допълнителна целева проверка на тези съоръжения и искрено се надявам това да е приключено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Кадиев, за Вашата реплика.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Надявам се тези Ваши последни изречения, които Вие дадохте като обещания, да се случат, защото в крайна сметка в момента реалността е тази – в момента има подписка от 80 абоната, които желаят да станат членове на който и да е мобилен оператор, само и само да имат такава връзка. Абонати, да.
Освен тези 80 абоната, в тези населени места са над 240 човека. Там няма покритие. Освен това много пъти хората от ловните дружинки са ми съобщавали, че в този район няма никакво покритие и в крайна сметка, ако стане някаква беля, няма как да се обадят.
Така че много ще Ви моля да вземете конкретни мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Дуплика? Не.
Благодаря на министър Московски за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговор на 14 въпроса и две питания към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Николай Веселинов Александров относно реконструкция на пътен участък.
Заповядайте, господин Александров, да развиете Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, моят въпрос е свързан с една пътна отсечка между няколко села в община Търговище, откъдето съм избран. Става въпрос именно за Макариополско, Буково, Абланово, както и Лозенец – съседните села. Пътят до някаква степен е завършен, тъй като има някакъв ремонт или е премахнат горният слой на асфалта от покривката, но оттам насетне всичко си седи по този начин. Предполагам същата ситуация е и в редица други села в страната. Много ми е интересно да чуя от Вас, ще Ви бъда благодарен, какво ще се направи в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Александров! Във връзка с Вашия въпрос за пътя от село Макариополско до Буховци, Острец, Надарево, Дългач и до село Певец – това са населени места на територията на област Търговище с третокласен път направление в тази посока от 24 км. Факт е, прав сте, състоянието на пътя е незадоволително. То е незадоволително поради това, че на него е правен, но не е довършен ремонтът на този пътен участък. Именно заради това наистина има участък от пътя, на който асфалтът е фрезован, след което не е асфалтиран и в продължение на времето, в което той е използван в това състояние, е допълнително разрушена основата. Каква е причината този път да е в това лошо състояние? Този път не е ремонтиран от много години. Той беше включен в проектите за финансиране по линия на проектите за рехабилитация на второкласни и третокласни пътища по Програмата за регионално развитие 2007 – 2013 г., по които АПИ беше бенефициент. За него имаше избран изпълнител през 2011 г. от септември месец, когато стартира договорът с този изпълнител. За съжаление една година по-късно, след като изтече срокът на договора, изпълнителят не довърши строителството, направи само частичен ремонт – едва 7% е изпълнението на този изпълнител една година по-късно и при изтекъл вече срок на договора. На финала на своя договор той тотално отказа вече да работи, беше взел аванса и беше изчезнал. Това беше и причината Пътната агенция да прекрати договора с този изпълнител и, разбира се, да си активира гаранция и да си изисква обратно аванса, след което последваха една, две години дела, които стигнаха до всички инстанции и най-накрая арбитражният съд коректно отсъди в полза на Пътната агенция, че има недобросъвестно изпълнение от този изпълнител. Това даде основание да се проведе наново тръжна процедура, за да може да се избере нов изпълнител да довърши този обект. По тази тръжна процедура също се обжалваше, но най-накрая има решение на ВАС, така че продължаваме процедурата.
Надявам се, че ако няма вече обжалване за окончателното решение за избор на изпълнител, през юни месец ще може да бъде сключен договорът, ако има обжалване, ще трябва да изчакаме и тях. Валидността на европейското безвъзмездно финансиране е факт. Имаме пари за него. Те са валидни до декември 2015 г. Ако успешно без обжалване изберем изпълнител, той ще изпълни договора до декември, имаме възможност да го разплатим и тогава целият този участък от Макариополско до Буховци изцяло ще бъде ремонтиран и рехабилитиран по Програмата за регионално развитие.
Ако обаче това не се случи, за съжаление ще изгубим европейското финансиране и тогава единственият вариант за този път ще бъде с държавния бюджет, неговата рехабилитация по линията на Програмата за текущ ремонт, а не за цялостна рехабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте за реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, ще Ви кажа това, което казах и на колегата Станилов: за първи път съм доволен от отговор на министър в залата. Надявам се да направите всичко възможно да има успех и да няма обжалване, за да не се изгубят средства за пътя. Но действително това като отговор и изцяло като информация беше абсолютно коректно. Много Ви благодаря и се надявам действително тези хора да заслужат получения добър път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Дуплика под формата на благодарност – няма, госпожо Павлова.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мариана Василева Георгиева-Бенчева относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по изпълнение на благоустройствени и геозащитни дейности за ограничаване на неблагоприятните въздействия върху населението на свлачищния процес на пътя от Св. Петка до махалите Долна Дъбева и Алендарова, община Велинград, област Пазарджик, след настъпилото снеготопене и валежите от дъжд.
Заповядайте, проф. Георгиева, да развиете Вашия въпрос.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! На 30 март 2015 г. не успях да се срещна с жителите на махалите, които председателят изброи – Долна Дъбева, Алендарова и Всемирци, тъй като пътят в продължение на 25 метра беше откъснат от свлачище, вследствие на снеготопенето. Знайно е, че в Пазарджишки регион мартенските снеговалежи бяха доста безмилостни.
Давам си сметка, че е променена обстановката вследствие на нашата закъсняла среща на Парламентарен контрол, защото във въпроса Ви питам кога ще бъде осъществена връзката между централната част на селото и тези три махали, тъй като жителите на махалите са буквално затруднени за стоки от първа необходимост и жилищни нужди за елементарен бит, а 78 ученици пътуваха пеша по насечена местност, по горски пътеки, за да стигнат до училище. Тогава – в продължение на две, три седмици, това поставяше под въпрос техния образователен процес и валидирането на учебната им година.
Въпросът ми е: кога ще бъде възстановен по съответните изисквания този важен участък от транспортната инфраструктура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Георгиева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, както знаете Министерството на регионалното развитие има своя ангажимент по отношение на наблюдението, регистрирането на всички свлачищни райони и процеси, активирани свлачища и впоследствие тяхното действие и въздействие на територията на цялата страна. Въз основа на информация, която получаваме от съответните общини или засегнатите органи и институции, поддържаме регистър на тези свлачища, а трите държавни дружества – Геозащита, извършват процесите по ежегодно наблюдение и мониторинг.
В допълнение, съгласно плановете и ангажиментите, които имаме, сме разработили национална програма, която дава краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки по отношение превенцията и укрепването на свлачищните райони. Друг е въпросът, че за цялостната реализация на тази програма са необходими инвестиции от почти 900 млн. лв., които към настоящия момент трудно можем да планираме в тяхната цялост.
По отношение на конкретния проблем, който Вие поставяте, а именно този път до махалите Долна Дъбева и Алендарова в община Велинград.
Това, което можем да установим: да, в резултат на свлачището и подаден сигнал от община Велинград, Геозащита – Перник, в чиято територия попада това свлачище, направи изискуемите по закон и обследване на територията и регистрация на свлачището, така че свлачището е регистрирано в общия регистър. Оттук нататък, предвид че свлачището е на територията на общината, на път, който също е общински, ангажимент на общината е да извърши последващите действия, свързани с неговото укрепване.
Това, което сме направили в подкрепа на действията на общината, е да предпишем конкретни мерки, свързани с инженерно-геоложкото проучване. Това трябва да бъде възложено от общината, която след извършване на инженерно-геоложкото проучване да подаде своя проект по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Надявам се, след като бъде отпуснато финансирането, общината ще има възможност да възложи дейностите по укрепване на свлачището.
От гледна точка на ангажимента на Министерството в този процес – конкретно Министерството и най-вече Геозащита – Перник, са на разположение при окомплектоването на тази преписка, да дадат необходимите методически и геоложко-инженерни допълнения, за да може общината да си окомплектова проекта. Вие можете да разчитате на мен и на моя екип като представители на Министерството в тази Междуведомствена комисия, че ще дадем своя глас за подкрепа за максимално бързото финансиране за всички дейности, които общината ще предвиди в своя проект, с който ще кандидатства за този път.
Още веднъж ще отбележа, че този път не е републикански, той не влиза и в списъка с общински, тъй като се води път до три махали. Това е така нареченият „махленски път” и изцяло е в ангажиментите на общината да предприеме необходимите мерки.
Друго важно уточнение, Вие също добре го знаете, но и съгласно информацията, с която и аз разполагам, децата не са лишени от възможност да ходят на училище. Вие знаете, че общината изгради временен път. Това е и пътят, който се ползва за училищните автобуси и за всички живеещи в тези махали, за да могат да имат достъп именно до тези услуги, за които Вие също отбелязахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Госпожо Георгиева, заповядайте за реплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, госпожо Министър, за отговора.
Радвам се, че сте в съзнание, че е временен пътят, който е възстановен, тоест възстановена е тази отсечка с насип – няма и асфалтова настилка, защото не е изграден водостока, не е изградена подпорна стена, а това означава, че временното състояние е безкрайно ненадеждно и всеки момент, ако има, не дай Боже, някакви обилни валежи и поройни дъждове, временната отсечка, която е просто насип и нищо повече, всеки момент отново ще изчезне и отново ще възникне острият проблем.
По този повод, така, както Вие се аргументирахте каква е процедурата в такива случаи, аз отново си позволявам да Ви помоля да пристъпите отговорно, по компетентност към валидиране на промените в програмата за стабилно управление. С Вас разговаряхме преди два месеца тук.
Вследствие на моя въпрос, който беше относно некоректни факти по броя на общините, там веднага, ад хок се въведоха промени, които в тази част за защита на населението от свлачищни процеси също са променени, само че странно защо в раздела за превенция и за защита на населението от свлачищни процеси мерките са съкратени от три в една и, забележете, Вие във Вашия отговор използвахте, че става въпрос за превантивни геозащитни мерки и дейности, но в програмата думата „превантивни” след тази ад хок редакция в движение, без валидиране с процедурата – изменение и допълнение на Решението на Министерския съвет № 42, от месец януари 2015 г., го няма. Това ме притеснява особено, защото смятам, че е за сметка на интересите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Дуплика? Няма.
Въпрос от народния представител Дора Илиева Янкова относно рехабилитацията и укрепването на държавен второкласен път Асеновград – Чепеларе.
Заповядайте, госпожо Янкова, да развиете Вашия въпрос.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е относно рехабилитацията и укрепването на държавния второкласен път Асеновград – Чепеларе. От 2010 г., тоест от близо четири години – вече работно, влязохме в петата година, се извършва рехабилитация на държавен път Асеновград – Чепеларе. Това е по Програма „Транзитни пътища”. Дебатът в избирателния ми район и хората, които срещам и с които разговарям, че безспорно те го съзнават като „родопската магистрала”, госпожо Министър. Това е връзката на родопския район с централната част на Република България.
Няколко въпроса стоят особено остро. В икономическата криза доброто състояние на този път е икономическа подкрепа за района. Пътят е и животоспасяващ. В Смолян няма инвазивна кардиология и знаете, че са необходими близо три часа за животоспасяващото преминаване от Смолян до Пловдив, за да могат хора да бъдат спасени и това реално е пътят и на живота на част от родопчани.
Зимата създаде и много проблеми със свалачища и срутища. Ние сме дебатирали многократно този въпрос с Вас работно, но и хората от България, които идват в района за туризъм, и тези, които ползват пътя като икономическа ос, и тези, които преминават, искат да знаят: този дълъг ремонт за рехабилитация на второкласения път кога ще приключи?
Второ, разпоредили ли сте проектиране за укрепването на ската, което е изключително важно възлагане, и ще има ли възможност това лято поне на две трети от пътя това да се постигне? След зимата това беше изключително опасно преминаване и действително се затрудняваше живота в моя избирателен район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, да, за съжаление, дълга е сагата. Неведнъж сме обсъждали с Вас този въпрос относно довършването на рехабилитацията на тези почти 50 км от второкласния път Асеновград – Смолян. Напомням, че той се финансира по линия на Програмата за транзитни пътища. Неговата стойност е малко над 25 млн. лв. и договорът със Сдружение „Родопи” е сключен на 28 декември 2010 г.
Към настоящия момент, съгласно подписани анекси, след малко ще кажа какво включват те, крайният срок за реализацията на този договор, ако няма допълнително настъпили форсмажорни обстоятелства, е 18 октомври 2015 г. Надявам се, че с нашите усилия, включително съвместния ни контрол – на народните представители на място, изпълнителят да довърши този обект успешно до месец октомври тази година.
Както помните през 2012 г. по искане най-вече на местните власти, на хората в региона, към този обект, към този лот добавихме и рехабилитацията на 4 км от третокласния път Чепеларе – Стойките, а през 2013 г. по искане на община Асеновград бяха добавени и нова подпорна стена на общинския път, реконструкцията и рехабилитацията на ул. „6-и януари”, подмяна и възстановяване на прилежащите територии, в смисъл тротоарни настилки в няколко от селата – Бачково, Наречен, Нареченски бани и Хвойна, както и други дейности. Именно затова, въпреки че 70% от обекта е завършен, неговият срок с добавените дейности беше удължен във времето.
Паралелно във връзка със ситуацията след тежките зимни условия, снеготопенето и множеството свлачища, които се активизираха, възложихме на същия изпълнител с допълнителни заповеди за възлагане укрепването именно на двата най-тежки ската – голямото свлачище на Юговското ханче, от една страна, както и активизираното свлачище на 29-и километър, който е буквално след Асеновград. За тези две свлачища направихме мерките, които бяха свързани с аварийното почистване, за да можем да отворим пътя, защото осъзнаваме, че това е единствената връзка със Смолянска област, но паралелно с това се изработиха необходимите проекти. Същият този строител има ангажимент до месец октомври да направи трайното, цялостно укрепване на тези два критични свлачищни участъка.
Иначе самите дейности, които са свързани с почистването на свлачищата, са и почистването всяка нощ, защото за съжаление всяка нощ имаме макар и в доста по-малък мащаб свлачища, които се активизират особено в участъка Асеновград – Чепеларе, буквално ежедневно почистваме такива. Това е фирмата, която има ангажимент по текущо поддържане и зимен ремонт – 4-годишен договор.
Отделно от това искам да кажа, че за тунелите, които са по направлението Асеновград – Бачково и между Бачково и Нареченски бани, също сме възложили изработването на технически проект, включително и осветление на тези тунели. Него също го добавяме към лот 14, за да може до месец октомври в целостта да направим не само рехабилитацията, но и тунелите, а и трайното укрепване на двата критични участъка от свлачищата. Това е най-разумният начин, тъй като Вие знаете, че средствата в бюджета са лимитирани – ще се възползваме от наличния договор по Програмата за транзитни пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, добра е новината, че през октомври тази година имате намерение проектът да бъде приключен като изпълнение, който е възложен през 2010 г.
Настоявам, никакви отстъпки на изпълнителя повече! Да напрягате дейността му, защото от единия край е това, което е започнато през 2010 г., а в другия край почти се смята, че това е старо строителство.
Настоявам, да пледирате и за качеството на строителството, за добро обезопасяване както с мантинели, така и с мрежа откъм ската, заедно с двата обекта. Добра новина е, че тази година ще се случат. Това е изключително важно, това е политика за района и затова мисля, че днес новината е добра, но не пропускайте, тъй като Програмата за транзитни пътища е до 2016 г., да Ви подведе някой и да каже: „Хайде още тази година да останем” и догодина отново да бъдем с проблеми на изпитание дали ще падне камък, дали ще има срутище, или ще има свлачище. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Дуплика няма.
Преминаваме към въпрос от народния представител Жельо Бойчев относно оскъпяването и закъснението при строителството на лот 4 на магистрала „Тракия” Ямбол – Карнобат и лот 1 на магистрала „Струма” Долна Диканя – Дупница.
Заповядайте, господин Бойчев, за да развиете Вашия въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Едва ли има български гражданин, който да не иска трайно и значително подобряване на пътната инфраструктура в нашата страна. Вие в качеството си на министър във второто правителство на господин Борисов сте обявили това за свой приоритет.
Непрекъснато от средствата за масова информация ние сме заливани със събития – първи копки, междинни проверки, проверки на графици на изпълнение, срокове на завършване на тези обекти. Моето усещане е, че по тази тема много се спекулира. Това ме предизвика да задам редица въпроси относно приоритетите на изпълнението на Оперативна програма „Транспорт”, свързани с основните магистрални отсечки в Република България.
Първото правителство на господин Борисов, в който бяхте министър, по времето на сегашния президент Росен Плевнелиев, наложи една, според мен, изключително порочна практика: изборът на изпълнител на тези отсечки да бъде определян само по един-единствен критерий – най-ниска цена. Това доведе до множество порочни практики, свързани с допълнително пряко или косвено финансиране на тези отсечки и затова бих искал да получа отговор на въпроса относно сроковете за изпълнение на лот 4 на автомагистрала „Тракия” Ямбол – Карнобат и на лот 1 от автомагистрала „Струма” Долна Диканя – Дупница: какъв е бил първоначалният срок за изпълнение на тези отсечки? Каква е била първоначалната стойност, на която са сключени договорите? Какво е закъснението на пускане на тези отсечки в експлоатация? Какво допълнително финансиране, извън заложеното в договора, за изпълнението на тези отсечки е направено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, безспорно важна е темата не само за това, че приоритет на Министерството и правителството като цяло е довършването и изграждането и на магистралния пръстен, както и възстановяването и рехабилитацията на всички възможни направления от републиканската пътна мрежа.
Важно е да отбележим, че и двата участъка, за които говорихте, бяха изпълнени съгласно сключените договори, бяха въведени в експлоатация в срок, така че напомням, че лот 4 на магистрала „Тракия” е въведен в експлоатация още на 15 юли 2013 г. и оттогава всички, мисля, че с удоволствие се възползваме от това, че най-накрая България има своята изцяло завършена автомагистрала.
Да влезем в конкретиката на договора, за който питате. Основният договор за изпълнение на лот 4 на магистрала „Тракия” беше сключен на 31 август 2010 г. като началото на строителните работи, Вие знаете, че стартира, когато се издаде строителна линия и протокол 2А. За този обект това е издадено на 6 октомври 2010 г. със срок до февруари 2013 г. Срокът е удължен до 15 юли поради тежките зимни условия, в рамките на които не можеше да се полага асфалт и затова само пет месеца по-късно този участък от магистралата е въведен в експлоатация, издаден е Акт 16 и успешно вече две години се възползваме от него.
В рамките на сключения договор няма анексиране и допълнително увеличаване на първоначалната стойност. Стойността на този договор за строителство е 209,6 млн. лв. и тя не е променяна като такава. В рамките на договора е единственото, което споменах, че имаме това удължаване с 5 месеца на срока, без увеличаването на цената.
Допълнителни дейности, възлагани по протежението на участъка от автомагистрала „Тракия”, лот 4 – Ямбол – Карнобат, има възложени след проведени открити процедури по Закона за обществените поръчки, въз основа на които са избрани съответно да бъдат извършени дейности, насочени към преодоляване на проблема с преовлажнените почви – Вие си спомняте към онзи момент за обилните валежи, както и допълнителните актуални вече геоложки проучвания, показаха необходимост от укрепване на тези почви. Това е допълнително в договора след провеждането на откритите процедури.
По отношение на лот 1 на магистрала „Струма”, участъкът от Долна Диканя до Дупница, за този участък срокът на изпълнение на строителството беше 23 месеца, а именно от 1 октомври 2011 г. до септември 2013 г. Договорът е изпълнен в срок, и не само – участъкът включително, беше завършен предсрочно още на 22 юли 2013 г.
Участъкът, който има предвид, е София – Дупница и Дупница – София при пътен възел „Дупница Север”. Този договор също не е променян в своята стойност. Стойността на договора за строителство е 70 млн. лв., тя не е анексирана и не е увеличавана.
Има възложени, след провеждане на открити тръжни процедури, три други допълнителни договора. Общата стойност на трите са 10 млн. лв. Единият договор след открита процедура е за изместване на трасето на съществуващия водопровод, тъй като това трасе и изместването на водопровода не е било предвидено, на стойност 88 хил. лв., което е възложено допълнително. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Вторият договор е за строително-монтажни работи, свързани с преовлажнени почви.
Третият договор е за конструкцията на надлеза на пътен възел „Долна Диканя” и допълнителни сондажни пилоти, отново на надлеза на Долна Диканя.
Това са допълнително възложените поръчки в рамките на този договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Бойчев, за реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър.
Задавам тези въпроси, тъй като парламентарната трибуна на Народното събрание е най-високото място в нашата страна и фактите и обстоятелствата относно строителството на магистралните отсечки в България, прозвучали от нея, едва ли могат да бъдат поставени под съмнение. Пак казвам, това ще бъде поредица от мои въпроси относно политиката и начина, по който реализирате приоритетите в пътната инфраструктура.
Това, което ме смущава, е, че след въвеждането на политика на най-ниска цена на изпълнители на тези магистрални отсечки се оказва, че едва ли не всичките ни проекти са сбъркани и сме свидетели на преовлажнени почви, на ерозия, на забравяне на проектиране на едно или друго пътно съоръжение и това е причината непрекъснато да бъдат възлагани – права сте, с открити поръчки, на които обаче е ясен предизвестеният победител, а това е фирмата, която изпълнява съответната отсечка, допълнително и индиректно да бъде финансирана.
Виждате, че имаме пет месеца на лот 4, като забава. Ще помоля да споменете и допълнителната цифра, която през Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи” беше дадена, за да могат колегите и българските зрители да направят съпоставка спрямо общата стойност на договора – какъв е размерът на средствата, отпуснати допълнително – казвате, че за решаване на проблема с преовлажнените почви, но всеки, който разбира малко или много от извършването на строително-монтажни работи, е наясно, че към всеки проект има и геология, което е трябвало да залегне в техническите проекти, по които са възложени.
За втория ми въпрос – лот 1 на „Струма”, споменахте, че там допълнителното финансиране е десетина милиона лева. Само припомням, че отсечката е кратка и стойността й е под 60 млн. лв., така че тук тази сума не е толкова фрапираща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Не знам какви внушения се опитвате да направите, но първото нещо, което трябва да отбележим, е, да, факт е, че в периода 2009 - 2010 г. са възлагани обществените поръчки за избор на изпълнители на първите участъци, които се изграждаха и от магистрала „Тракия”, и от магистрала „Марица”, на принципа на най-ниската цена. Към своя момент по отношение на връщане на доверието, включително и в европейските ни партньори – нека си припомним, че европейските фондове за управлявани от Пътната агенция средства бяха спрени от Европейската комисия, поради недоверие и неприемане на изградените към онзи момент в периода 2007 - 2009 г. системи за управление и контрол в Пътната агенция.
За да върнем доверието, променихме системите за управление и контрол, трябваше ни максимално обективен критерий, по който да избираме тези изпълнители. Към онзи момент това беше най-ниската цена. Да, тя има своите предимства като обективност, но има и своите недостатъци. Именно затова от 2011 г. понастоящем, както забелязвате, ако следите хронологията на обществените поръчки, всички изпълнители за големите инфраструктурни обекти, се избират не на принципа за най-ниската цена, а на икономически най-изгодната. Така че тази практика е променена, тази практика е факт и смятам, че тя е най-разумната от гледна точка да намерим баланса между цена и качество и наистина да е икономически най-изгодно.
Нека да припомним все пак, че участъкът на така наречения лот 0 от магистрала „Струма”, който беше до Даскалово – от Даскалово до Долна Диканя, беше първоначално възложено от тогавашното управление на тройната коалиция за 32 млн. евро и завърши на 98 млн. евро, така че това също е едно интересно тройно увеличение на стойността. Така че ако тръгнем по този начин да си мерим стойностите, повярвайте ми, сметката няма да излезе във Ваша полза.
По отношение на магистрала „Тракия”, лот 1 на магистрала „Тракия”, той беше оскъпен с 65 млн. лв. Да, факт е, налага се – обявяват се процедури, избират се изпълнители по стари проекти, неактуални геологии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Както виждаме и към момента, обилни дъждове имаше през последните години, което доведе до промяна. Но далеч стойностите са, ако направим баланс, доста различни – напояването, преовлажнените почви струваха през „Напоителни системи”, и мисля, че бяха 12 милиона – стойността, която беше дадена на „Напоителни системи”, понеже нямам числата пред мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Жельо Бойчев относно оскъпяването и закъснението при строителството на магистрални отсечки.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, смисълът на зададените от мен въпроси е, ако има такъв тип, казвам „практики”, без значение кой и по кое време ги е провеждал, аз считам, че са неизгодни за държавата и не мисля, че трябва да бъдат защитавани. Още повече правилно сте отчели за грешка решението и наложената от Росен Плевнелиев политика за избор на изпълнител на най-ниска цена. Освен че тя доведе до множество форми на допълнително финансиране на тези отсечки, искам да Ви кажа, че бяхме свидетели на едно удивително, според мен, изкривяване на конкурентната среда в България според мен. Хората в бранша много добре знаят как изпълнителите бяха принуждавани да завършат една или друга отсечка за собствена сметка с мотива, че, видите ли, ще бъдат компенсирани в част при другите процедури, които предстоят.
Конкретният ми въпрос в момента е за текущото изпълнение на магистралните отсечки: автомагистрала „Марица”, лот 1 и лот 2, и автомагистрала „Струма”, лот 4.
Въпросът ми отново е: каква е стойността, на която са сключени тези договори, какъв е срокът на изпълнението им? Ще се нуждаем ли от допълнително финансиране за окончателното приключване на работата на изпълнението на договорите? Очаквате ли проблеми с Европейската комисия предвид закъснението, което е реализирано към момента за тях и очевидното допълнителните финансови средства, които трябва да бъдат отделени за приключването им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо Министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, понеже питате за две от магистралите – „Марица” и „Струма”, ще започна с автомагистрала „Марица”. Така, както споменах и в отговора си на предишния Ви въпрос, магистрала „Марица” беше възложена отново, възползвайки се от наличните към онзи момент проекти и съпътстващите ги геоложки проучвания. Затова споменах, че при овлажнените почви и на двете територии в областите по протежението на лот 4 на Тракия и на двата лота на магистрала „Марица” доведоха до тези необходими допълнителни мерки, свързани с преовлажнените почви и укрепването на тези почви.
Сключеният договор за изграждането на автомагистрала „Марица 1” и съответно автомагистрала „Марица 2”, а именно участъците от Оризово до Димитровград и от Димитровград до Харманли, безспорен факт е, че те се изпълняват със сериозно закъснение, но към момента, буквално няколко дни ни делят, надявам се, от това окончателно да бъде завършено изграждането на втория лот от магистрала „Марица” – участъкът от Димитровград до Харманли. А пък строителството на първия лот – връзката на магистрала „Тракия” при Оризово до Димитровград, трябва да бъде готов до края на месец октомври.
Факт е, че и двата участъка трябваше да бъдат приключени до миналата година, което не се случи. Ние видяхме един много сериозен застой, почти спряно строителство и на двата участъка. За година и половина напредъкът по двата участъка беше не повече от 10% като реално изпълнение на строителните работи. Това значително възпрепятства възможността преди зимата да успеем да ги завършим, тъй като, пак казвам какви са процентите на завършеност на тези обекти, каквито ги видяхме през ноември миналата година. Надявам се, че все пак строителите ще се мобилизират и ще ги довършат.
Както за магистрала „Тракия”, така и тук за тези договори няма промяна в първоначално сключения договор, в смисъл той не е анексиран. Има допълнително възложени дейности. Те са възложени с открити процедури или с процедура по ЗОП без обявление, каквато е направено съответно за всеки един от лотовете поотделно.
Това, което можем да кажем, е, че по отношение на лот 1 има обявена една открита процедура през февруари 2015 г. на икономически най-изгодна цена. Тя е свързана именно с допълнителните укрепвания, които споменаваме, и други дейности.
Втората процедура по отношение на лот 2 са обявени месец юни 2014 г. Едната е за строително-монтажни дейности отново по протежение на трасето, втората е за реконструкция на газопроводи. Едната процедура е открита, другата процедура е без обявление. А за двата лота имаме проведени процедури и сключени договори за реконструкция и преместване на въздушни електропроводи, които пречат на преминаването на автомагистралата. Това са отделни процедури. Те не водят до промяна на първоначалния договор, но, както и Вие коректно отбелязахте, за съжаление, се налага в изпълнението на тези проекти всичко това, което ние виждаме допълнително възникване – на електропроводи, газопроводи, премествания или допълнителни геоложки усложнения, да се възлагат с открити процедури в рамките на наличния бюджет от спестените средства, които има по Оперативна програма „Транспорт”. Така че всички тези точки на договори, които споменах, също са с европейско финансиране.
Именно, надявам се, за да нямаме проблеми с одиторите, е взето решение и през 2014 г. така продължаваме и към днешна дата – тези процедури да се възлагат с открити поръчки, за да сме спазили Закона за открито провеждане на поръчки да нямаме финансови корекции, надявам се, след окончателното приключване на изпълнението на тези участъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Председател, благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, бих искал наистина да има смисъл от моя въпрос в този ден и затова ще помоля да уточним още няколко подробности относно текущото изпълнение на споменатите от мен лотове 1 и 2 на „Марица” и лот 4 на „Струма”.
Първо, тези допълнителни възлагания, за които Вие говорите, и които са били предмет на неща, които не са били част от проекта, искам да кажа, че за лот 1 на „Марица” при стойност на изпълнителя от 133 милиона, приблизително казвам, доколкото е подписан договорът за изпълнение на лот 1 на „Марица”, в момента процедурата, която сте обявили, е за извършване на допълнителни строителни работи и то, забележете, стабилизиране на теренната основа, укрепване на откоси по изкопа, изграждане на отводнителни канали на стойност 43 милиона без ДДС. При 133 милиона говорим за една трета от цената. Считам това за изключително порочна практика и изнасям тези данни, тъй като на мен лично ми омръзна непрекъснато да се спекулира с магистралите. Добре е българските граждани да знаят какви са процедурите и да знаят каква е реалната стойност, по която се извършват тези отсечки.
Вие казахте, че завършването на „Марица” е месец октомври. Но молбата ми е да се ангажирате от парламентарната трибуна и със завършването на лот 4 на магистрала „Струма”, тъй като знаете колко е закъснението към момента, знаете какво напрежение създава отбитото трасе и смущение на живеещите, през чиято територия минава обходният маршрут. Въобще не искам да задавам въпрос колко са пропуснатите ползи. Знаете, че навсякъде в света се смятат и пропуснатите ползи от закъснението на това. Но там също ми се иска да се ангажирате от парламентарната трибуна със срок за изпълнение на тази отсечка и необходимо ли е допълнително финансиране за нея.
Пак казвам – задавам тези въпроси, тъй като ще приема, че правителството на господин Орешарски не е преместило и една лопата по тези магистрали, но като извадя и това време, те пак са извън срока за изпълнение на тези договори. П помня как през това време и служебният министър Екатерина Захариева обикаляше магистралите, и тя хвърляше в публичното пространство непрекъснато едни дати кога ще бъдат готови. Затова молбата ми е нека поне да уточним този въпрос, тъй като интересува страшно много хора в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Факт е, че има допълнително с открити процедури възлагани или в процес на възлагане дейности, за да може магистрала „Марица” да бъде довършена в нейната цялост – цялостното направление от връзката на магистрала „Тракия” с граничния пункт на Капитан Андреево. Важното е обаче, че тези средства са в рамките на максимално предвидената допустима и налична стойност от европейското финансиране по линия на Оперативна програма „Транспорт” – 2007-2013 г. Важното е, че и срокът, който ние поемаме за изпълнение, поне към този момент виждате, че се стремим да бъде спазен, а именно до края на този месец лот 2 на „Марица” да бъде готов, а до края на месец октомври да бъде готов и лот 1, както и да довършим недовършения участък, по който имаше направено само ляво платно от така наречената „стара част” на магистрала „Марица”, която беше правена с бюджет. Надявам се, че до 5 юни ще можем да завършим този участък, за да може и той в неговата цялост до граничния пункт да бъде максимално използван.
Не успях да отговоря в основното време, но с няколко думи да кажа и по отношение на магистрала „Струма”. Лот 4, участъкът от Сандански до Кулата, неговата стойност е 67 млн. лв. за изпълнението на този участък. Безспорно огромна е сагата по изпълнението на този проект, особено в изминалата година и половина. Коректно отбелязахте – строителят се забавяше, не строеше, мотаеше се. Въпреки всички ангажименти и обещания на всички страни, ние видяхме, че той не се справи и включително в последните месеци на миналата година тотално се беше изтеглил от обекта, заедно с машините. Тогава бяха водени разговори и от служебния кабинет за прекратяване на договора.
През месец ноември и месец декември, анализирайки ситуацията към момента – това, закъснението допълнително влоши състоянието и на малките пътища, които се ползват до момента за обходни маршрути на този участък, включително ако бяхме тръгнали директно да прекратяваме договора, това щеше да доведе до дълги дела. Вие чухте по предишни въпроси колко – две години отнемат арбитражни дела, за да се приключи спорът с един изпълнител. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Позволете ми само 30 секунди.
Именно за да отчетем ползите, но и загубите за икономиката, за региона и хората, които живеят, на 23 декември миналата година се сключи допълнително споразумение със срок до 1 август тази година, изпълнителят да се върне, да представи работна технологична програма и работи активно.
Към ден-днешен тя се спазва и този участък от магистралата трябва да бъде завършен на 1 август. Към момента имаме всички обективни предпоставки това да е факт. Ще ги следим строго, така че да се случи това и ще настояваме това най-накрая да се случи.
Имаме една допълнителна поръчка. Тя не е за самата магистрала като участък, тя е за участъка на граничния пункт. Стандартно те се управляват от Министерството на финансите, но, за да не се окаже, че магистрала от четири ленти влиза в две, да направим една допълнителна, както и поехме ангажимент към жителите на всички села в региона, да ремонтираме общинските пътища, които са разрушени заради тировете, които минават. Така че това е допълнителна обществена поръчка, но тя е различна от самата магистрала и нейното строителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Корнелия Петрова Нинова относно европейска помощ при бедствия и аварии.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете Вашия въпрос.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Както всички знаем, в последните години държавата ни беше сполетяна от много бедствия и аварии. Беше разрушена инфраструктура – пътна, ВиК, електроразпределителни мрежи. Много хора загубиха домовете и покъщнината си, беше унищожена и земеделска продукция.
Повече за хората, които ни слушат, бих искала да обясня, защото ние го знаем тук, че има два начина за възстановяване на щетите от такива бедствия. Единият е през българския, националния бюджет – с национално финансиране. Другият е с европейски средства от така наречения „Фонд „Солидарност” на Европейския съюз, в който има около 8 млрд. лв., по който се кандидатства с особена процедура – специално разписана, по конкретен начин от всяка една държава членка, която иска да получи средства за подпомагане при възстановяването на щетите от бедствия и аварии.
Въпросът ми към госпожа Павлова е точно такъв: българската държава колко заявления е подала до Европейския съюз за подпомагане чрез Фонд „Солидарност”? За какви средства става дума? Има ли вече одобрена процедура за България?
Аз имам предварителна информация, че в момента тече една от тези процедури. Горе-долу знам и по области как се очаква да се разпределят тези средства, но бих искала официално да го получа от госпожа Павлова като отговор: дали може държавата ни да разчита на тази европейска солидарност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, за съжаление, в последните години и месеци страната ни пострада жестоко – населението, инфраструктурата на територията на цялата страна, в резултат на обилни снеговалежи, дъждове, бури. Всичко това доведе до преовлажняване, свлачища, срутища на територията на доста от областите в страната.
Механизмите са няколко, чрез които ние търсим и се надяваме на финансиране за преодоляване на тези бедствия. От една страна, държавният бюджет – по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии; от друга страна, ще разчитаме и на европейските фондове за новия програмен период 2014 – 2020 г.
В Оперативна програма „Околна среда” са заложени над 40 милиона именно за дейности, свързани с превенция или преодоляване на щетите в резултат на бедствия на територията на общините. Така че това също е ресурс, на който ние разчитаме, макар и доста по-малък от реалните нужди, които сме идентифицирали. Те ще бъдат детайлно представени в нашата Национална програма за превенция и защита на населението от свлачища, ерозия и абразия.
По отношение конкретно на европейската солидарност и европейската помощ, на която България може да разчита. Съгласно изградения механизъм в резултат на регионално или национално бедствие, това са различни дефиниции, за всяко от които има различна процедура, България може да представи своята заявка за финансиране към Европейската комисия. Когато говорим за голямо национално или за регионално бедствие, финансирането, което получава, е в различен процент. Ако говорим за голямо, национално бедствие и то надвишава прага, за всяка държава, за всеки район за планиране е различно – минималната стойност, да кажем, е около 200 млн. евро на един регион, като щети от бедствията. Тогава държавата може да кандидатства за 6% от стойността на щетите от бедствието – за финансиране. В случаите на по-малки, на локални бедствия, на регионални, какъвто беше примерът с Мизия, можем да разчитаме само на 2,5% от цялостния размер на щетите на съответното бедствие.
Към настоящия момент България е подала три заявления за подкрепа към Европейския фонд „Солидарност” – за мерките, свързани с бедствия. Първото е в резултат на бедствието, което беше през юни 2014 г. в Аспарухово, в Североизточен и Северен централен район. Там общият размер на щетите, които България декларира във всичките райони, е в размер на 311 млн. евро, от които одобреното за финансиране от страна на европейския Фонд „Солидарност” беше 10,5 милиона, както го изисква формулата, която споменах.
Окончателният размер на това финансиране беше одобрен на 10 октомври 2014 г., а самото решение за отпускане от Европейската комисия на това финансиране беше взето с решение на Европейската комисия на 23 март 2015 г. След като получихме това решение на 23 март тази година, ние обявихме покана за кандидатстване още през март месец и всички общини и институции, които имаха такива заявки, подадоха своите заявления. Проектите бяха оценени, част от тях вече са одобрени и на 2 юни предстои сключването на договорите за тях.
Второто подадено заявление – след бедствието през август 2014 г., за Мизия. Размерът на всички щети в Северозападен регион... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тридесет секунди само.
…е 77,5 млн. евро. Европейската комисия прие решение за отпускане на помощта в размер на почти 2 млн. евро – максималната стойност, която може да се отпусне.
В резултат на бедствието, което ни сполетя през януари и февруари, на 24 април тази година изпратихме и третата заявка. Общата стойност на щетите е 243 млн. евро. Стойността на одобрението съгласно правилата, на което можем да разчитаме, е около 12 млн. лв. или малко над 6 млн. евро, които се надяваме да бъдат одобрени до октомври.
За първи път обаче направихме и прецедент – помолихме Европейската комисия този път за аванс, защото виждаме колко много време отнема от бедствието до отпускането на парите. Пуснали сме заявка за аванс от тези средства. Разчитаме тя да бъде одобрена, за да можем да започнем още тази година реализацията на проектите, а не, както предполагат правилата, през следващата година.
Водих разговори със заместник-председателя на Европейската комисия госпожа Кристалина Георгиева и с европейския комисар по регионална политика – надявам се на тяхната подкрепа. Детайлна информация може би с писмен въпрос можем да Ви представим – по области, по общини, кой, къде, за какво е кандидатствал и дали е одобрен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Нинова – Вашата реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Павлова, ще поискам с писмен отговор такава разбивка по общини. Следя тази тема и бих искала да получа информация.
Моля Ви обаче оттук да разсеем едни спекулации, които се правят в наводнените райони от много емисари – политически, всякакви. Допускам, че с наближаването на местните избори това ще се задълбочава, а не бих искала да подвеждаме хората. Постоянно пътувам в наводнените региони, сигурно и Вие. Редовно това, което се чува от хората там, е, че ходят политици и им обещават европейски пари за възстановяване на къщите им, на земеделската продукция, на загубеното имущество и така нататък!
Да им кажем оттук, за да са наясно, че европейски пари за възстановяване на къщи, имоти, земеделска продукция или каквото са загубили в лично качество няма да има!
Ще го потвърдите ли оттук, за да го знаят и да не се поддават на такива провокации и манипулации, защото Европа за загуба и щети на частните им имоти пари няма да им отпусне?! Това е първият ми въпрос – ако може, в дупликата да кажете така ли е, или не.
И второ, в част от правилата за финансиране през Фонд „Солидарност” се казва, че където не достигат средства, ще се изисква съфинансиране. Държавата ни, общините или областите, които ще са бенефициенти по тези пари, ще имат ли средства да си осигурят съфинансиране по проектите? Защото ако не осигурим съфинансиране, няма да може да стане цялостното възстановяване на щетите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, още веднъж да кажем, че Европейският фонд за солидарност е само един от механизмите, който има наличен в подкрепа на хората в бедстващите региони. На Европейския фонд за солидарност ние можем да разчитаме, когато имаме бедствие в голям мащаб или като минимум регионално бедствие.
Както вече споменах, това не е единственото европейско финансиране, на което можем да разчитаме. И досега в Програмата за регионално развитие имаше Приоритетна ос за действия, свързани с превенция на риска от бедствия и наводнения, включително почистване на речните корита и други. Такова има предвидено в Програмата за околна среда до 2014 г. Такива мерки има предвидени и в Програмата за развитие на селските райони – мерките, които се финансират там.
Не можем да кажем, че няма – напротив, има, различни са механизмите, различни са начините. Всеки в своите компетенции, всяка от институциите – Регионалното министерство, на околната среда и земеделието са тези, които могат да отпуснат.
По отношение на конкретните видове щети. Щетите, нанесени на инфраструктурата, са по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. По линия на щети, които са насочени в земеделски площи и други, Министерството на земеделието и Фонд „Земеделие” също отпускат финансиране. По отношение на частните сгради, както знаете, и в нашата управленска програма е записано, и екипът на Министерството на финансите разработват специален катастрофичен пул, чрез който да може да се осигурява финансиране и на пострадалите, и на техните жилища, тъй като това е неприкосновена частна собственост, но и всеки собственик има ангажимент да застрахова жилището си срещу такива бедствия. Държавата помага и е помагала там, където може по механизмите, които й позволяват, но този катастрофичен пул ще ни помогне в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Славов Иванов относно изпълнение на комплексно действие по довършване, изграждане и пускане в действие на Пречиствателна станция за питейни води – град Сливен.
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Независимо че на два пъти, в две различни заседания на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, поставих пред Вас въпроса за състоянието и възможния ход на довършителните работи по Пречиствателна станция за питейни води в град Сливен, нарастващият публичен интерес към този проблем, от висока значимост за хората в района на Сливен, ме заставя да го поставя публично с подобаващата сериозност към Вас. Необходими са неотложни действия по решаването му за въвеждането на станцията в режим на експлоатация в обозримо бъдеще, в рамките на близките 2 – 3 години.
Като оправомощен и отговорен представител на държавата във „ВиК” ООД Сливен и отговорен член на правителството по осигуряване на водоснабдяването на българските граждани, Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: какъв план за действие можете да предложите, в това число включващ и участие на община Сливен в него, за да се довърши изграждането и пускането в експлоатация на този обект, с изключително важно за гражданите на Сливен значение? В обекта са инвестирани над 30 млн. лв. през периода 2006 – 2009 г. и е недопустимо, безотговорно и престъпно да се изостави недовършен, безстопанствен и нефункциониращ, а здравето на гражданите да е в постоянен риск много години наред като ползватели на тази вода за питейни нужди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, аз вече два пъти на поредни заседания отговарям на този въпрос. Готова съм да отговоря и трети път, щом се налага. За целта днес имам и детайлна финансова разбивка какво е състоянието, за да го изкажем още веднъж и от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Включете времето, ако обичате, за отговора.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще се старая да спазвам и времето. Благодаря Ви много.
Първото, с което трябва да започна, е, че през 2006 г. договорът за изграждане на Пречиствателна станция за питейни води в град Сливен е сключен на стойност 34 млн. лв. Договорът, сключен през 2006 г., и съответно неговото изпълнение до 2009 г. е частично, не е изцяло завършена, недовършена е. Да, платените средства са 30 милиона, но станцията не е довършена и не е годна за експлоатация, не предвиждат довеждащ и отвеждащ водопровод, за да може тази пречиствателна станция да заработи и да бъде в услуга и в полза на жителите на Сливен, които да ползват чиста питейна вода.
Както Ви казах и тогава, потвърждавам и сега – с тези 34 милиона е предвидено да построим пречиствателна станция музей, до която няма тръба, която да довежда мръсната вода и която да отвежда пречистваната вода. Това е и причината през 2009 г., анализирайки всички сключени в Министерството договори, тогавашният екип да замрази довършването на станцията, тъй като за нейното довършване и тогава, към днешна дата с увеличен размер, са необходими значителен ресурс средства от държавния бюджет, тъй като тази станция се финансира изцяло от държавния бюджет, за да може да бъде довършена. За нейното довършване по договор остават 4 милиона, но дори тях да ги изплатим, а ние сме ги заложили в бюджета за тази и следващата година, за тази година имаме предвидени 2,7 милиона и съответно 1,4 за догодина, ние можем да довършим. Но с тези пари станцията няма да бъде довършена, това е декларирано от изпълнителя и от надзора на обекта, които твърдят в своята документация официално в Министерството, че минималният размер на ресурса само за самата пречиствателна станция музей да бъде довършен, е в размер на 10 млн. 500 хил. лв. с ДДС, в които влизат четирите милиона, за които ние говорим – налични.
Останалите са допълнителни дейности, които трябва да бъдат извършени, за да се спазват нормите и нормативите, след което ще имаме един завършен музей под формата на Пречиствателна станция за питейни води. За да може тя обаче да заработи, ни трябва довеждащ и отвеждащ водопровод. Тяхната стойност е в размер на още 6 милиона, ако правилно виждам. Общата стойност на необходимите средства е минимум 16 милиона от тук нататък допълнително възлагане, за да може станцията да заработи. Това са изчисленията, които са представени на нашето внимание. Ние предвиждаме парите в бюджета. Ще направим необходимото да се довърши, докъдето може. Ще търсим допълнително финансиране в бюджета, за да довършим поне станцията.
Възлагайки прединвестиционни проучвания, включително за област Сливен, ще разчитаме екипите специалисти да ни предпишат конкретно каква водопроводна система да бъде извършена, или ако община Сливен реши да я финансира със собствени средства, нека да го направи, за да може тази пречиствателна станция да не бъде музей и да бъде дадена и предоставена възможност хората в Сливен да пият чиста вода.
Не е наше безотговорното отношение. Виждаме какви договори са сключвани, виждаме какъв е резултатът от това, че се сключват недомислени договори, които в своя обхват и съдържание не са това, което в крайна сметка се изисква, за да заработи такова сериозно съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз съм удовлетворен от това, което чух, защото за първи път вече става дума за конкретни ангажименти, които правителството може да поеме за продължаване на работата в Пречиствателна станция за питейни води в Сливен.
Искам да кажа обаче, че в документацията, която е изготвена, приета, по която е работено през 2006 – 2007 г., са калкулирани средства за свързващ водопровод. Препоръчвам Ви това да преразгледате отново, защото се изненадах от казаното от Вас. Вашият предшественик по онова време наскоро беше категоричен, че е планирал необходимите средства с цел обектът да бъде завършен с всичко в него, което ме кара да смятам, че бихме могли да продължим в подготовката на разработения от Вас, с участието на община Сливен, план, така че в обозримо бъдеще, както казах в питането си, в близките 2 – 3 години обектът да бъде завършен. Но при заявените от Вас ангажименти определено казвам, аз съм окуражен. Вярвам, че и представители на община Сливен в лицето на кмета ще бъде активен във взаимодействие с Вас, за да се осигури изпълнението на Пречиствателна станция за питейни води в Сливен през близките години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, госпожо Министър? Нямате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Хюсеин Хафъзов относно процедура по допускане на административно-териториална промяна, изразяваща се в присъединяване на селата Рудник и Черно море като квартали на град Бургас.
Господин Хафъзов, заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В качеството си на народен представител от 2. изборен район – Бургас, получих информация от граждани за това, че предстои процедура, с която село Рудник и село Черно море – и двете села в община Бургас, област Бургас, ще бъдат обявени като квартали на град Бургас.
В тази връзка бих искал да бъда запознат с какъв нормативен акт и кога ще бъде реализирана тази идея? Какво налага тази промяна? Проведено ли е допитване – референдум или някаква форма на публично-обществена дискусия, с участието на жителите на тези населени места и общинското ръководство съответно? Особено важно за мен е да знам какво е становището на кмета на община Бургас, който е безспорен професионалист в местното управление.
Трябва да се знае, че тези две населени места са на разстояние 15 километра от град Бургас, тоест доста отдалечени. На толкова километра са и от община Поморие. По тази причина има доста въпроси, които будят недоумение.
Знаем, че в страната по естествен път има доста села като населени места, които се самозаличават във времето. Това са десетки, даже се говори за стотици такива. Какво налага ние с наше решение, с решение съответно на държавата да заличим още две големи села, живи села, там, където живеят много хора, има много млади хора, има перспектива съответно да се развиват и като село, като населено място? Какво налага тяхното заличаване като села и да бъдат обявени като квартали на съответната община? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Хафъзов.
За отговор – Министър Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хафъзов, както е регламентирано в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, в чл. 32 и чл. 20 е предвиден редът, по който може да бъде извършена промяна или присъединяване на едно населено място към друго. Съгласно изискването на Закона това искане трябва да бъде подкрепено от 25% от избирателите или да има искане от кмета на общината до общинския съвет. Той в двумесечен срок обсъжда направеното искане и изпраща своето решение на областния управител, който го внася към ресорното министерство и чрез него – на Министерския съвет. Казвам процедурата – сигурна съм, че я знаете, но целта е да я научат всички, които слушат нашия парламентарен контрол.
Каква е хронологията на ситуацията с двете села – Рудник и Черно море, относно тяхното искане за присъединяване като квартали на Бургас? Тази процедура е започната през 2010 г. от жители на село Рудник, когато е направена подписка за присъединяване на това населено място като квартал на Бургас. На тази подписка са се подписали 25% от избирателите съгласно актуалния списък на избирателите към онзи момент на село Рудник. Общинският съвет в Бургас на 29 март 2011 г. с Протокол № 47 подкрепя това искане и чрез областния управител през месец май 2011 г. е внесено в Министерството на регионалното развитие за внасяне в Министерския съвет на мотивирано искане за тази промяна. Министерството на регионалното развитие, запознавайки се с преписката, връща документацията обратно на областния управител да бъде доокомплектована и да бъдат отстранени неточности в нея. Тогава е установено, че в землището на с. Рудник се намира и населеното място с. Черно море. То няма свое землище. То е част от землището на с. Рудник. Това е причината, заради която е било необходимо да бъдат предприети допълнителни действия на местно ниво, за да може присъединяването и на с. Черно море като квартал на Бургас да бъде факт.
Събрана е допълнителна подписка и от жителите на с. Черно море – от тях са се подписали също 25%. Окомплектованата преписка през месец юни 2014 г. отново е внесена в Министерството за разглеждане.
Впоследствие паралелно с това имаме постъпила и актуализирана документация от областния управител и от кмета на Бургас в подкрепа на отправеното искане, и решението на Общинския съвет. В момента тази преписка се окомплектова в Министерството и ще бъде представена за разглеждане и окончателно решение, съгласно Закона, от Министерския съвет.
В заключение ще отбележа, че тези населени места, които вече няма да са села, а квартали на Бургас. Това дава допълнителна възможност за развитие, тъй като община Бургас е добре развиваща се, прогресираща община, която ще даде възможност на тези населени места за повече инвестиции, благоустрояване, инфраструктура. Тези населени места не са чак толкова далече. Поне с информацията, с която разполагам, 60% от хората работят и учат в града. Това ще им даде възможност и перспективи за по-добър живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, Вашият отговор поражда още няколко въпроса. Ако 25% от жителите имат такова желание, дали всички жители на съответните населени места са информирани какво предстои от тук насетне? Например това до някаква степен може би ще утежни техния бюджет, защото ще се увеличи размерът на дължимия данък върху недвижимите имоти, увеличава се патентният данък за търговски и други дейности в населените места. Разбира се, има позитиви, но има и негативи. Дали те са информирани, имат ли информиран избор при това свое решение, когато само 25% са подписали? От 2010 до 2015 г. са минали пет години, откакто тече тази процедура. Възможно е да има промяна в нагласите на населените места. Ако тези хора бъдат информирани в момента, може би ще се откажат от това си желание, което първоначално са заявили.
Нещо повече, разполагам с информация, че при една от подписките голяма част от жителите на село Рудник не са били в страната. Стотици са живеели и работили в чужбина през 2010 г., през 2011 г. – по същия начин. Научават по-късно, че е имало такава процедура, но не са могли да реагират по никакъв начин, за да се проведе обществен дебат. Така тези 25%, които първоначално са се съгласили, може да бъдат разколебани. Разбира се, не твърдя, че има нещо нередно или незаконно в процедурата, но информираният избор е най-добрият подход. Защото не се знае от тук насетне дали няма да искат и обратния процес, при положение че ще се утежнят финансовите им ангажименти към общината.
Ако е възможно, да получа и част от преписката, съответно подписката и другите нормативни актове и документи, за да бъдат информирани жителите на тези населени места, при положение че се обръщат към мен с молба не само за информация, но и за съдействие, защото не са съгласни изцяло с това, което предстои. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Дуплика, госпожо Министър? Нямате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Невин Хасан относно строителството и рехабилитацията на пътя Зафирово – Главиница – Окорш и пътя Руйно – Яребица – Правда.
Заповядайте, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Павлова, обръщам се към Вас във връзка с реализация на Проект за строителство и рехабилитация на пътищата Зафирово – Главиница – Окорш (община Главиница) и Руйно – Яребица – Правда (община Дулово).
Доколкото ми е известно, по отношение на първия път – Зафирово – Главиница – Окорш, има избран изпълнител и рехабилитацията между Зафирово и Главиница е извършена, но трябва да се рехабилитира частта Главиница – Окорш.
Във връзка с втория път знам, че се провеждаха процедурите за избор на строител по реда на Закона за обществените поръчки, но нямам информация дали те са приключили.
Наясно съм, че става дума за третокласни пътища, но те са изключително важни за населението в района. Те са връзките между населените места и с общинския център – Дулово. По тях пътуват децата до училищата, а също и работниците и служителите в района.
Ще дам един пример: само по пътя Руйно – Яребица – Правда всеки работен ден пътуват над 500 лица до работните си места в района, без да включвам в тази бройка селскостопанските работници. Това са реални работни места, осигурени от частния бизнес в района. Този трафик е постоянен.
Както работодателите, така работниците и живущите в тези населени места, са заинтересовани състоянието на тези пътища да бъде подобрено. Не само защото за тях това са пътища от съществено значение, но и от гледна точка на сигурността на придвижването по тях и минимизирането на опасностите за живота и здравето на пътуващите.
Във връзка с това Ви задавам следните въпроси: осигурено ли е финансирането за тази година на проектите за строителство и рехабилитация на пътя Зафирово – Главиница – Окорш и пътя Руйно – Яребица – Правда? Ако това финансиране не е осигурено, какви са Вашите очаквания? Кога ще се случи това? Има ли вече готовност да започне изпълнението на проекта за участъка от Главиница до Окорш и на проекта за пътя Руйно – Яребица – Правда и кога ще се случи това? Ако няма готовност да започне строителството, какви са причините за това и кога очаквате това да се случи? Кога се предвижда да бъдат окончателно изпълнени проектите за строителството и рехабилитацията на пътя Зафирово – Главиница – Окорш и пътя Руйно – Яребица – Правда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Хасан.
Заповядайте за отговор, Министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Хасан, както коректно отбелязахте, Вашият въпрос касае два третокласни пътя. Единият е от Окорш до Главиница с цялостна дължина 53 км, а другия от Руйно до Главиница с дължина 23,5 км.
Факт е, че извън участъка, който беше ремонтиран със средства по Оперативна програма „Регионално развитие” на стойност 5,5 млн. лв. – участъкът от Зафирово до Главиница, един успешно изпълнен проект по Програма „Регионално развитие”, за цялостната му рехабилитация има още няколко участъка, които са в лошо състояние и за които са необходими аналогични мерки, аналогична инвестиция, или по-конкретно за участъка до село Руйно – 6 км, която и в момента е включена в резервния списък на лот 75. За тези проекти разчитаме, ако има свободен ресурс по същата програма „Регионално развитие” да бъдат финансирани 3,9 млн. лв., което е индикативната стойност на този проект.
А другият Проект е Реконструкцията и рехабилитацията на участъка от Окорш до Главиница – 25 км, предложена като резервен списък в лот 82 и нейната индикативна стойност на този участък е 12,7 млн. лв. За тези два участъка, предвид че са в резервния списък, за които очакваме да видим дали ще се освободи ресурс по тези проекти, които са в процес на изпълнение по операционната програма, още миналата година са обявени тръжните процедури, което ми дава възможност и гъвкавост при наличието на този ресурс веднага да финализираме тази процедура, да сключим договор и изпълнителите да започнат незабавно своята работа, защото срокът на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” по която са тези спестени средства, приключва декември тази година. Така че това е един шанс, който ние ще се постараем да не изпуснем, ако имаме възможност, има достатъчно набран спестен финансов ресурс. Ако такъв няма, тези отсечки и това направление ще остане като ангажимент на средствата от държавния бюджет, които имаме по линията на текущ ремонт и поддържане, които възлагаме ежегодно на фирмите по текущ ремонт с избраните 4-годишни договори и ще се надяваме със средствата, които имаме там, в максимална степен да извършим и дейности, свързани с текущ ремонт, поддържане и поправяне на тези сериозно компрометирани участъци от тези две пътни направления, от тези два третокласни пътя.
Това е информацията в момента малко по-напред във времето. Ще видим каква е реализацията на регионално развитие в частта „Пътища”, за да мога да Ви дам по-детайлна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Павлова, за отговора. Но само искам да Ви уверя, че до края на годината ако не се случи тези участъци да бъдат ремонтирани, следващата година трябва вече да ходим по нивята! Ако не сте минавали наскоро през община Дулово, област Силистра, заповядайте. Пак Ви казвам: 500 работници всеки ден сутрин и вечер пътуват и над два-три автобуса с деца към община Дулово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Хасан.
Дуплика – няма да се ползвате от правото си.
Преминаваме към питане от народния представител Светослав Белемезов относно политиката на правителството по отношение на кризисната ситуация със свлачищата в България.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Проблемът със свлачищата в България ескалира и необходимостта от предприемането на радикални мерки за овладяване на кризисната ситуация са подчертано осезаеми. Налични са конкретни данни, които извеждат извода, че проблемът със срутищата и свлачищата ще се задълбочава през 2015 г. За сравнение можеше да се спомене, че нови 26 свлачища са се образували в страната само за първия месец и половина на тази година, а според данни за предходни години средният брой на новосформираните свлачища е около 20, тоест, тази година имаме нарастване на общата численост. Според различни данни има сериозна опасност свлачищата да откъснат от света цели населени места и да нанесат редица разрушения във вътрешността на страната, пряко касаещи домакинствата и хората, живеещи в тези райони. Пред най-сериозна опасност са поставени областите Смолян, Бургас и Кърджали. Очаква се активизиране на проблемни зони около пътищата на много от бедстващите райони, а може би най-застрашени са протеженията на пътните мрежи в Родопите, предвид геологията на планинския регион там. В екстремна потенциална опасност са поставени пътната мрежа от Кричим до Доспат – областите Кърджали, Пазарджик и Смолян, а също и регионът на Чепеларе.
Извеждам един коментар, госпожо Министър, че въпросът ми е поставен в началото на месец април, от началото на който са минали повече от месец и половина. Предвид затруднената ситуация в държавата хората не само от бедстващите райони или потенциални такива, но и тези от почти всички населени места се интересуват за общата и дългосрочната стратегия на правителството за справяне или регулиране на проблема.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: от общата стратегия на правителството кои мерки са с приоритетен характер? Как оценявате координацията между ведомствата за справяне с кризисната ситуация и за осъществяването на превантивна Стратегия по укрепване на най-застрашените точки, изложени на потенциална опасност? Как оценявате финансовата обезпеченост, адекватност и способност да се управлява криза от подобен мащаб? Това, разбира се, включая общата финансова маса, с която разполагаме като ресурс или текущото управление на разходите при възникването на ново свлачище? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Белемезов! Както и по-рано в предишен отговор, така и на Вас потвърждавам, че необходимостта от цялостна дългосрочна визия, политика и програма по отношение на превенцията и ограничаването на свлачищата на територията не страната, както и ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие е не само важен приоритет от гледна точка на това да разработим една качествена, цялостна програма с мерки, такава, върху каквато ние работим и вече сме буквално на финалната права. Следващата, още по-важна стъпка, освен програмата, е идентифицирането на краткосрочните, средносрочните и дългосрочни мерки и нейното финансово обезпечаване.
Така, както Вие отбелязахте и съгласно програмата, която предстои ние да внесем на следващото заседание на Министерския съвет за нейното представяне и утвърждаване на тази национална дългосрочна програма, тя включва краткосрочни мерки до 2017 г., средносрочни до 2018-а и дългосрочни до 2020 г., свързани с този процес. Ако погледнем фактите и годините назад, но и буквално от последните месеци от началото на тази година, виждаме една тенденция на увеличаване на броя на свлачищата, активизиралите се свлачища на територията на цялата страна. Само от началото на годината имаме регистрирани над 20 нови свлачища, които като брой са в пъти повече, отколкото средногодишно за 12 месеца са регистрирани в последните години, което наистина говори за значителен процент и размер на увеличение на тези свлачища.
Всичко това е детайлно разписано като процеси в нашата национална програма, както са и анализирани кои са тези, както Вие питахте, критични, аварийни, спешни и неотложни мерки. Именно затова самата детайлна информация по видове свлачища и проблемни зони е разпределена в три категории – първа, втора и трета – тези, които са аварийни и критични и съответно следващите категории, които могат в по-дългосрочен или средносрочен план да бъдат решавани.
Минимално необходимата стойност за решаването на проблемите до 2020 г. е над 890 милиона. Тези от първа група –спешни, аварийни, с целенасочени действия и мерки, са за над 490 милиона. Ресурсът е огромен. Разчитаме и на Европейския фонд „Солидарност“, на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии по линия на държавния бюджет, както и на Програмата „Околна среда”. Със сигурност тези средства са крайно недостатъчни, така че ние като държава, заедно с народното представителство, трябва да мислим в дългосрочен план може би за създаване на специален фонд и за осигуряване на по-целенасочено финансиране, тъй като бюджетът, който има Министерството, е за мерки, свързани с мониторинг, поддържане на регистър и наблюдение на тези активни свлачища, но не и за мерки, свързани с превенция или конкретизиране на щетите.
Попитахте ме за координацията. Координация има, но това, което аз намирам като по-голям проблем в този процес, е спазването или неспазването на законите. При нарочно разпоредена от мен проверка от органите на ДНСК за това как общините, местните власти и институциите, на чиято територия се образуват тези свлачища или действия, свързани с ерозия и абразия, се установи как спазват закона. Законът ясно казва, че в тези територии не трябва да се строи. Ако се строи, строителството трябва да е предшествано от мерки, свързани с укрепване на тези свлачища и чак тогава да бъде извършено строителството и съответно наблюдение на тези процеси. Данните наистина са много притеснителни.
От извършените проверки на 5354 строежа, от които само 277 са от първа до трета категория и между тях има само 23 проблемни, 5077 строежа са от четвърта, пета и шеста категория, които са ангажимент на общините. Съгласно закона те трябва да бъдат съгласувани с Министерството и дадени препоръки за укрепване.
Искам да Ви кажа, че от тези 5000 строежа, почти 4000 – 3987 са извършени без строителни книжа, незаконно, неспазвайки Закона за устройство на територията и без да бъдат съгласувани с Министерството. Така че от 5000 строежа почти 4000 са извършени без тези книжа, без правомощия, което означава, че назад в годините и към днешна дата местните власти не са спазвали този ангажимент. Това води до строителство в свлачищни, в критични райони. Ние виждаме какво става особено по Черноморското крайбрежие, на северното Черноморие – масово свличане, срутване на къщи. В тези райони би трябвало да не е достъпно това строителство, ако няма водопровод, канализация и укрепване, а такива няма.
Промените в Закона за устройство на територията, които предложих и вече са обект на разглеждане от Народното събрание, предложила съм много по-строг контрол, забрани за строителство в такива райони, особено когато няма водопровод и канализация. Смятам, че това също е една от стъпките и мерките, които сме длъжни да предприемем в тази посока, както и редица други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Белемезов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за изчерпателния отговор.
Наистина при решаването на такъв сериозен проблем са необходими комбинативни мерки, включая и обезпечаването на финансови средства, и много по-тясна и по-добра координация на държавно ниво между всички заинтересовани институции и структури, включая, разбира се, и работата с хората по места за въвеждането на различни превантивни механизми, с които да не допускаме да се случват подобен род бедствия на територията на нашата държава.
По-скоро с един уточняващ въпрос бих искал да обърна вниманието Ви на един факт. В края на месец март в българското медийно пространство беше оповестена информация, че за свлачището, сформирано в участъка между Асеновград и Смолян, за регулирането на проблема там ще бъдат необходими в рамките на около 1 млн. лв. от българския бюджет, от парите на данъкоплатците.
Вследствие на тези коментари в медиите се породиха много въпроси и питания от хората по места, които живеят в близост. Реални суми ли са това за решаването на този проблем? Дали ако дадено свлачище се случи в друга част, близка до тях територия, или в друга част от България ще бъдат харчени такива колосални суми за решаването на тези проблеми.
Има ли вариант тези процеси да бъдат оптимизирани? Бихте ли могли да опровергаете информацията, че за разчистването на конкретен терен би отнело на държавата ресурс в рамките на 1 млн. лв.? Разбира се, това е ресурс, който трябва да бъде изчислен спрямо определените оперативни процеси, които трябва да бъдат извършени там. По-скоро съмненията на хората от различните краища на страната са именно в тази посока: как точно се управлява този финансов ресурс? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте, госпожо Павлова, за отговор на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Белемезов, не знам какви конкретни съмнения. Ако имате някакви конкретни сигнали, разбира се, може да зададете своя конкретен въпрос или да подадете сигнал до мен, за да направим проверка.
По отношение на двете големи свлачища – по протежението на пътя от Асеновград до Чепеларе, при „Юговско ханче” и при 29-и километър, са големи свлачища, които освен самото аварийно почистване, доведоха до необходимост от допълнителни взривове на скална маса, след което до сериозни мерки, свързани с тяхното укрепване, проектирането на които е възложено, а самите дейности ще се извършат, както отговорих по-рано днес на народния представител госпожа Янкова, в рамките на съществуващия договор. Допълнително сме го възложили на изпълнителя на рехабилитацията на този пътен участък – трайното укрепване на тези дейности. Дейностите свързани с укрепването на свлачища се правят след геоложко- инженерни проучвания, които анализират и дават конкретните мерки, за да можем всяко едно свлачище да бъде отразено на основата, включително на количествено-стойностни сметки съгласно единичните цени по договорите с изпълнителите се остойностяват. На този етап нямам притеснения и съмнение и не знам откъде или кой подбужда такива... Дейностите се изпълняват съгласно нормативите, наредбите, единичните стойности и геоложките проучвания за съответния регион.
Нека да не забравяме, че единствено този път е пътната връзка с област Смолян и затова необходимите мерки особено при бедствени и аварийни ситуации, когато пътят е затворен, изискват денонощен режим на работа, за да могат машините максимално бързо да разчистят тези терени. Това е и причината за мобилизирането на много по-голям ресурс като техника и човешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Не желаете да вземете отношение по коментара.
Преминаваме към въпрос от народния представител Красимир Янков относно осигуряване на ниска стойност на предлагания българския туристически продукт за летния сезон.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Павлова, във връзка с актуалната дискусия през последните седмици в обществото относно цените и качеството на туристическите услуги, изцяло осигуряване на ниска стойност на предлагания туристически продукт за български и чуждестранни гости, Ви е изпратено писмо от Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Искането на Асоциацията е да се разгледа възможността за нулева концесионна такса и едновременно с това да се вмени на концесионера да предлага плажната услуга на нулева цена.
Госпожо Министър, има ли предприети действия от страна на Министерството на регионалното развитие за подпомагане на туристическия бранш за предстоящия летен сезон по отношение концесията на плажове? Вие знаете за затрудненията на туристическия бранш по отношение на заявки за предстоящия летен туристически сезон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, по отношение на функциите и компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като подпомагащо Министерския съвет в ролята му на концедент по предоставяне съгласно Закона на стопанисване на морски плажове на концесия, мога да заявя, както е предвидено и регламентирано в Закона, както и Вие сте наясно с това, че всеки плаж, отдаден на концесия, е отдаден след провеждането на открита процедура за избор на концесионер. Процедура, в която концесионерите се явяват доброволно със своите оферти и печели този, който е дал най-добра оферта за това как ще управлява, стопанисва и какви услуги ще предлага за съответния морски плаж. Той предлага цена и както знаете, в договора изрично е записано, че независимо от финансовия резултат на неговата дейност за съответната финансова година в рамките на 15-годишния период на концесия тези финансови резултати са за негова сметка.
Същият този договор, както и Законът, не предвиждат възможността в договора за концесия да бъде преустановено заплащането на концесионна такса от страна на концесионера. Спазвайки законите, аз нямам възможност да преиницирам точно тази процедура. Много важно е да отбележим два важни факта.
Първият факт е, че в рамките на Закона, в рамките на изискванията, поставени към тези концесионери, в никакъв случай нямат ангажимент да поставят чадър или шезлонги или нямат ангажимент да събират такса за тях. Напротив, те могат да оставят плажовете изцяло за свободно ползване, да не поставят чадъри или шезлонги, или да не събират такса за тях. Нека не забравяме, че съгласно Закона, съгласно условията на договора с тях, те имат право да разположат 1% преместваеми обекти, плюс още допълнителен 1% търговски площи – заведения и други търговски обекти, събирайки приходите от които могат да инвестират, да стопанисват този плаж. Това, което държавата има като изискване към тях е освен да поставят своите обекти, спазвайки закона и тези 2% от плажната площ, е да осигурят минимум 50% свободна площ, медицинска помощ и спасители. Всичко останало е тяхно решение допълнително да утежнят плажуващите или да събират такса от плажуващите. Така че никой не е спрял и няма да спре. Напротив, аз бих апелирала и бих подкрепила всички концесионери за този сезон, ако искат да привлекат повече туристи, да го направят за сметка на по-добри услуги в заведенията, но безплатни шезлонги и чадъри.
Ако те имат желание да се откажат от тази своя дейност, могат да подадат заявление и ние ще развалим договора за концесия с тях. Тогава плажът ще бъде оставен неохраняем и той ще бъде стопанисван от съответния областен управител, който от своя страна ще има ангажимент, както имат ангажимент областните управители на трите области – Бургас, Варна и Добрич, да осигуряват водно спасяване и поддържане на тези плажове.
Още един аргумент. Запознати сте с предприетите мерки от Министерството на туризма и изявленията, с които ние всички сме запознати на Министерството. Очаква се ръст на туристическия поток с 4% и компенсация на намаления руския туристически поток от други държави. Това е информацията, която ние с Вас имаме. Дано да е така и всички заедно да работим това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Янков, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, нали знаете защо Ви задавам този въпрос? Имате координация с премиера, знаете какви изявления направи той. В интерес на истината, с възможността Парламентарен контрол, стана ясно от колежката Ви министър Ангелкова, че туристическият продукт в България не се радва на повече заявки от други години. Напротив, най-големият туроператор в Европа „Томас Кук” е с 25% по-малко туристи за тази година. Това че Вие очаквате 4% ръст (реплика от министър Лиляна Павлова), или така сте чули от Вашата колежка, говори за липсата на координация между Вас двете. (Реплика от министър Лиляна Павлова.)
Така или иначе туристическият бранш има необходимост да почувства помощ от страна на държавата и от управлението. Вие сте тази, която в разговорите с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация сте предизвикали такъв въпрос. Обявихте от парламентарната трибуна, че няма ангажимент от страна на концесионера да има шезлонги, чадъри и да се вземат пари за тази услуга.
Какво ще направите Вие, за да се случи така, че Българското Черноморие да предоставя на туристите по време на тяхната почивка на самите плажове евтин туристически продукт, както в съседни страни, които са наши конкуренти, предоставят на туристите? В този аспект всъщност Вие току-що казахте на тези, които са в туристическия бранш, че държавата няма да направи нищо по отношение на подпомагане затрудненията на тези, които са в туристическия бранш. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
За дуплика – заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Янков, много се радвам, че не сте ми говорител, защото, ако така тълкувате думите ми, ще е много изкривена информацията до българския туристически бранш – браншът на ресторантьорите и хотелиерите. Това, което казах, е: какво е изискването на Закона и какви договори са подписали те.
А какво прави Министерството на регионалното развитие? Още веднъж да Ви напомня, Министерството на регионалното развитие има ангажимент по подпомагане на дейността на концедента от страна на Министерския съвет, но най-важното, има ангажимент по отношение на инфраструктурата. Именно, за да подкрепим всички желаещи да ползват Българското Черноморие, основно предприехме необходимите ремонти на Автомагистрала „Тракия”. (Ръкопляскане от народния представител Красимир Янков. Реплика: „Пак магистралите!”) Надявам се и строителството на магистрала „Хемус”, за да може да стигат по-бързо и по-безаварийно, от една страна.
От друга страна, нека не забравяме и местните власти – ангажиментът им в целия процес, защото на територията на местните власти по Българското Черноморие също се случват дейности по предоставяне на услуги, предоставяне на възможности туристите да се чувстват по-комфортно.
Това, което считам, че е редно да направим и ще инициирам, е: средствата, които събираме от тези концесионни такси, да бъдат изразходвани в подкрепа на концесионерите за предоставянето на по-добра инфраструктура, довеждаща ремонт на алеите – всички тези дейности, които концесионерите съм сигурна, че имат нужда в подкрепа на летния сезон, нещо, което правим.
По отношение на координацията. Ние координация имаме. Времето, когато сте задавали Вашите въпроси, към днешна дата е различно време. Смятам, че усилията на всички нас към дадения момент, независимо дали сме управляващи и опозиция – трябва да представим България като добра дестинация. Интерпретирайки моите думи от трибуната с някакъв негатив към българските хотелиери или ресторантьори, с нищо не помага на бранша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Манол Генов относно предприетите действия от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията между асоциациите по ВиК и ВиК операторите.
Има думата Манол Генов.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е относно предприетите, бих казал, и продължаващи действия от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията между асоциациите и ВиК операторите.
Уважаема госпожо Министър, на парламентарен контрол на 11 ноември Ви зададох въпрос относно изготвянето и подписването на договор за предоставяне стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията между асоциациите по ВиК и ВиК операторите.
Вашият отговор тогава очерта хоризонт във времето до месец април 2015 г., тъй като според Министерството всички активи, които трябваше да бъдат описани с обхват около 220 общини – тогава казахте, че тези протоколи са готови. По закон трябваше да бъдат предадени до 30 юни 2014 г., остават по-малка част от протоколите на останалите общини. Съгласно договора за съдействие, който има Министерството с екипа на Световната банка, те трябваше да бъдат прегледани от независим одитор. Има избран такъв одитор, доколкото знам той проверява. Проверил ли е вече тези протоколи за разделяне на активите?
Моят въпрос е следният: имаме ли изготвен и приет договор – одобрен, по-скоро; какви действия предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тази половин година по изготвянето и подписването на договора, който ще регламентира предоставянето на ВиК системите и съоръженията от асоциациите на операторите?
Защо се забавя финализирането на този договор? Имаме ли някакви конкретни стъпки в тази посока, имайки предвид, че наличието на този договор е едно от изискванията на Европейската комисия, а то е пряко обвързано с изпълнението и усвояването на средствата по Оперативна програма „Околна среда”? Искам да напомня, че този договор по закон би трябвало да го има по първоначални графици още в края на месец септември миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Ние преди няколко месеца с Вас обсъждахме този въпрос. Благодаря Ви, че бяхте коректен, че нито към месец юни, нито към месец септември, нито към месец октомври миналата година, както изискваше Закона и така, както бяха поетите ангажименти, нищо не беше направено по този въпрос. Договорът не беше изготвен, активите не бяха описани и не беше актуализиран. Факт е, че процесът е дълъг, процесът е времеемък, но и напредъкът не беше значителен.
Какво направихме за последните месеци със съдействието на екипа на Световната банка, както коректно и Вие отбелязахте?
В края на месец април бяха предоставени и списъците с активите и разделянето на активите, и независимата фирма, която правеше техния преглед и направи съответно преоценката им. Те бяха върнати за доработване и отстраняване на грешки. Този процес продължава и в момента, защото установените грешки са много и са направени по много причини назад във времето. Вие сте специалист от сектора и знаете колко е трудно да бъдат направени тези активи, но факт е, че списъците са готови, те са проверени. Да, предстоят допълнителни детайли по уточнение на подробностите по тях, но това е един процес, в който вече виждаме, че сме накрая извън техническите доуточнения и дейности, които трябва да бъдат направени по това.
По отношение на договора, който е базовият текст на договора с асоциациите. Той също е готов, разпратен е съответно на ВиК операторите и в момента сме в поредица от работни срещи по неговото прецизиране, тъй като колегите от ВиК сектора, ръководителите на ВиК дружествата и всички институции включени в този процес, имат своите коментари, несъгласия, въпроси. За да не си разменяме излишни писма и кореспонденции, провеждаме поредица от срещи, за да може той да бъде доуточнен и прецизиран.
Паралелно с това, както знаете, договорът съдържа множество приложения, които трябва да бъдат допрецизирани и доуточнени. Надявам се, че до средата на лятото той ще бъде вече напълно окомплектован, за да може да се пристъпи към формалната част по неговото подписване. Тя може да се случи, но са важни други два елемента – единият е промяна в Закона за водите. В момента тя е на разглеждане в Регионалната комисия и в Комисията по околна среда.
Тази промяна в Закона за водите е жизненоважна, защото, ако тя не влезе в сила по начина, по който е предложена, или по начина, по който прецените тук, в Народното събрание, ние няма да можем да сключим тези договори, защото в Закона е необходимо да се уреди начинът на заприходяването на мрежите и съоръженията, които са публична собственост, съответно от страна на областните администрации, както и текстовете, свързани със земята на пояс 1 от санитарно-охранителните зони около водоизточниците. Тези два текста в Закона, след като бъдат приети, ще дадат вече и правното основание за сключването на тези договори.
От общо 29 асоциации по ВиК 24 вече са взели решение за даване на съгласие за това включване, така че се надявам, че и останалите пет асоциации успешно ще дадат това съгласие в следващите месеци, за да можем тези процеси, които сме поели като ангажимент, успешно да ги приключим в следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Аз съзнавам, че това наистина е един къртовски труд, огромен по обем. С Ваша заповед на 5 декември миналата година създадохте Съвет за реформа във ВиК сектора, който трябваше да има заседание на 5 януари, трябваше и на всеки три месеца да се отчита.
Госпожо Министър, натискайте ги тези хора! Те трябва да работят за ВиК реформата. Аз знам, че на един министър на регионалното развитие и благоустройството не му е най-важно ВиК секторът, но там имате екип, имате хора, те трябва да си вършат работата. Разбирате ли, че ние изоставаме с реформата във ВиК сектора? Не се ли случи, Вие по-добре от мен знаете, че можем да имаме проблеми с усвояване на средствата по Оперативна програма „Околна среда”. Това е факт, това го знаем всички! Вярно, програмата няма окончателен вариант, не е одобрена. Нека тези хора да си вършат работата. Влизат представители. Знам Вашата заповед, знам състава на Съвета – компетентни хора, но те просто трябва да работят. Като се съберат, трябва да вземат и решения, които да Ви предлагат за одобряване.
Вторият ми въпрос е свързан пак с реформата: какво ще ги правим останалите асоциации? Всички знаем, че на много места на една територия имаме по няколко общински ВиК оператора. Имате ли някакво виждане тези асоциации, които не са взели решения за общинските ВиК, дали ще приемат да влязат в състава на оператора, който оперира на една и съща територия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Генов, благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, аз със сигурност ги натискам и те много работят, защото свършиха много работа за шест месеца. Пак да припомня, че доста работа не беше свършена за предишните 18, но по-важното е да вървим напред.
Смятам, че ние трябва да работим в сектора на принципа на тоягата и моркова. Реформата е неизбежна. Аз мисля, че всички са разбрали това и са приели фактите. Тя е неизбежна, защото ние трябва да окрупним управлението на сектора и в 28-те области и съответно водни територии да бъде избран по един оператор.
Това, което ще направим в момента, е да започнем процедурата за избор на изпълнител за прединвестиционните проучвания за тези области, които вече са взели решение и тези области, в които имаме вече окрупнен и избран един оператор за цялата област. Те са 16 на брой, след което ние поетапно ще започнем възлагането и за останалите области, независимо че те не са окрупнени, независимо че не са избрали един оператор, защото за всички е ясно, че след одобрението в следващите седмици на окончателния вариант на Програмата за околна среда 2014 – 2020 г., тя има така наречената „макроикономическа условност” към България, а тя е да реформираме сектора, да имаме един оператор, той да е бенефициент и да реализира инвестициите за съответната област във ВиК сектора. Това е пътят, по който вървим, така че тези, които не желаят да се окрупнят, не желаят да има инвестиции във ВиК сектора, са тези, които всъщност ощетяват гражданите, чиито услуги трябва да предоставят и да подобряват, така че това е в ущърб на гражданите и аз се надявам, че и самите български граждани ще осъзнаят необходимостта, риска, на който ги излагат тези оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният въпрос, на който отговаряте в днешния парламентарен контрол. Изпълнихте задължението си по Конституция да отговаряте на питания и въпроси от народните представители.
Уважаеми колеги, часът е 17,00 и предвиденото време за работа през днешния ден на Народното събрание изтече.
Следващо пленарно заседание – утре, 27 май 2015 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,00 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Кирил Цочев
Явор Хайтов

Секретари:
Георги Търновалийски
Димитър Делчев