Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 27 май 2015 г.
Открито в 9,01 ч.
27/05/2015
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Юлиан Ангелов и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за пленарната седмица 27 – 29 май 2015 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. (Общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 25 март 2015 г. законопроекти с вносители Данаил Кирилов и група народни представители – първи законопроект; втори – с вносители Данаил Кирилов и група народни представители.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносители – Петър Славов и Мартин Димитров.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Петър Славов и група народни представители – първи законопроект; втори законопроект – Министерският съвет.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Вносители – Милен Михов и група народни представители.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда. Вносител – Министерският съвет.
Предвижда се това да бъде точка първа за утрешното пленарно заседание – четвъртък, което ще се гледа при закрити врати, поради наличие на служебна тайна в Законопроекта за ратифициране.
7. Проект за решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България – предвиждам като точка втора за утрешния ден. Вносител – председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Предвижда се като точка втора за утрешното заседание – четвъртък.
8. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2014 г., и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2014 г. Вносител – Съветът за електронни медии.
9. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвиден за петък от 9,00 ч.
Отново има 16,27 ч. необходимо време за отговори на всички до момента поставени въпроси и питания към членовете на правителството.
Режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Предложенията по чл. 50, ал. 3 от Правилника – господин Славов и господин Димитров са предложили Законопроект за търговския регистър. Той е включен в Програмата и вече е част от приетото ни току-що решение за седмичната програма.
Следващото по време предложение е на народния представител Десислав Чуколов, който предлага в предстоящата седмична програма на Народното събрание да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-13, от 27 октомври 2014 г.
Вносител – Волен Сидеров и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Както чухте, от „Атака” още на 27 октомври миналата година, при учредяването на това Народно събрание, внесохме това наше предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Какво представлява това? Всъщност с това наше предложение, с тази промяна искаме да регулираме неизбежната самоотбрана. Какво прави един български гражданин, когато в дома му влезе някой, когото той не е поканил? Както знаете, надявам се внимателно следите дебатите в тази зала, тези промени в Наказателния кодекс вече бяха разгледани, но не бяха гласувани в залата. Имаше предложения и от други парламентарни групи, и от други колеги за промяна в този Наказателен кодекс. Дебатите по тези наши предложения и по останалите предложения за промяна в Наказателния кодекс почти са изчерпани.
Нашето предложение е тази точка да бъде първа точка в петък и да я разгледаме тук, в пленарната зала, и най-накрая да вземем това решение – има ли право българският гражданин да се отбранява, когато в дома му прониква някой със сила?
Накратко ще Ви кажа как искаме да звучи чл. 12, ал. 3, която регулира точно тази материя: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, който е защитавал или намирайки се в тях и е защитавал от нападение себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя.”
Това наше предложение среща вяла реакция, но всъщност мислете и за това, което се случва в село Гърмен. Нека да направим така, че всеки български гражданин да може по адекватен начин да защитава собствеността си, семейството си и достойнството си.
Очаквам да подкрепите предложението ни първа точка в петък да бъдат промените в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Само едно пояснение за пленарната зала. Този Законопроект, колеги, върви в пакет с още пет. Беше поставен на вниманието на пленарната зала, вървят дебатите по него. Тук са законопроектите на Движението за права и свободи за отпадане давността за престъпления от авторитарни режими, включително възродителният процес; тук е и Законопроекта на ГЕРБ за транспортните престъпления, така че те са в Общ доклад на Правната комисия. Залата да го има предвид при предстоящото гласуване.
Поставям на гласуване предложението на колегите от „Атака“ за включване на законопроектите за изменение и допълнение за Наказателен кодекс в седмичната ни програма.
Гласували 133 народни представители: за 32, против 22, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Чуколов.
Прегласуване.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, както Вие казахте, това наше предложение включва пакет законопроекти и на останалите парламентарни групи. Не се въздържайте за собствените си предложения за промяна в Наказателния кодекс. Както Ви казах, дебатите по тази тема са почти изчерпани, но ние трябва да гласуваме това.
Когато става въпрос за неизбежната самоотбрана, само да Ви кажа, да споделя с Вас. Върховният касационен съд (ВКС) е казал, че предложението на „Атака” внасяло дисбаланс на двата правозащитни интереса – на отбраняващия се, и на нападателя. Ето заради такива изказвания на представители от ВКС, заради такива гласувания, за това в Гърмен и в други места на България казват: „Ами няма държава!”. Защо ще има държава?! Няма държава! Това може да го чуете навсякъде. Но хайде като няма държава, да направим така, че всеки български гражданин да може да се защитава.
Сега се гледа Законът за НСО и как ще бъдат охранявани висши държавници. Какво да направим?! Хайде пък да променим този закон и да пратим НСО на всеки български гражданин, който се чувства застрашен. Няма как да стане това. Затова нека да дадем право на българските граждани да могат да се отбраняват по адекватен начин и, пак Ви казвам, да бранят собствеността си, семействата си, достойнството си. Надявам се с това гласуване Вие пък да защитите Вашето достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Прегласуване, колеги.
Гласували 130 народни представители: за 37, против 28, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Следващото по време предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е във връзка с чл. 110 от нашия Правилник.
Господин Волен Сидеров предлага тази седмица да се проведе изслушване на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи на Република България госпожа Румяна Бъчварова относно актуалната обстановка в община Гърмен.
Господин Чуколов ще защити предложението.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, както чухте, позовавайки се на Правилника, искаме да се проведе изслушване на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Тази госпожа, която преди няколко месеца беше избрана за вътрешен министър, един от основните аргументи тогава беше, че тя е жена – всички виждаме и знаем това, но все пак тя е министър на вътрешните работи. Искаме и настояваме тя да дойде в българското Народно събрание да информира нас, народните представители, какво всъщност се случва в община Гърмен. Какви мерки – адекватни, неадекватни е предприела българската полиция, за да гарантира мира, спокойствието, за това че е спазен законът в тази община, в тези три села, които в момента са обект на разговори, на дискусии в медиите, публицистични предавания, новини и така нататък. Между другото, всеки български гражданин също се интересува от това.
Затова от „Атака” считаме, че е изключително правилно, на място и по време, това наше предложение – да дойде тук госпожа министърката, да можем ние да я изслушаме, тя да ни информира какво всъщност се случва. По този начин всички да бъдем с адекватна информация, когато се изказваме по медиите, когато се взима отношение по тази тема, да няма никакви спекулации. Също така да имаме възможност ние да зададем въпроси, на които тя да отговори тук по съответната парламентарна процедура. Знаете, много пъти в тази зала сме правили такива изслушвания, по които всяка парламентарна група, освен че изказва мнението си, но най-важното – съответният министър информира българските граждани. В момента, в тази създала се ситуация, колкото повече информация имаме за този случай, толкова по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 37, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, не си мислете, че с въздържане по някакъв начин ще заметем този проблем под килима и ще направим така, че да не съществува. Това е най-адекватното място, където трябва да дойде министърът и да ни информира. Няма да я посрещнем с освиркване, както в община Гърмен. По адекватен начин, по парламентарната процедура да си зададем въпросите. Да разберем има ли задържани, има ли бързи производства – информация, която е нужна на народното представителство и на българския народ.
Моля Ви, не се въздържайте и подкрепете това наше предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 146 народни представители: за 65, против 49, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 е на господин Георги Гьоков от „БСП лява България”, който предлага в програмата да бъде включено първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносители Петър Кънев и група народни представители.
Господин Гьоков, заповядайте, имате възможност да защитите предложението си.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред да влезе Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда,, № 554-01-24 от 6 февруари 2015 г., с вносител Петър Кънев.
Обръщам Ви внимание, че за втори път предлагаме този Законопроект да влезе в дневния ред. Първият път приехте предложението, но не се стигна до разглеждане, тъй като не стигна времето по седмичния дневен ред. Сега отново си позволявам да предложа този Законопроект да влезе в седмичния дневен ред, тъй като в комисиите, в които е разглеждан, е постигнат консенсус и е подкрепен от всички парламентарни групи.
Мотивите са, че предлаганите мерки са насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия, дейности и задължения, което от своя страна ще облекчи условията за стопанска дейност главно на микропредприятия и малки фирми. В същото време очаквам, че това ще намали и корупционния натиск върху бизнеса.
Предложенията накратко са следните: да отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удължено работно време, за предварително съгласуване със синдикатите временно установяване на непълно работно време, за издаване на правилник за вътрешния ред; увеличава се от 3 на 7 дни срокът за изпращане на уведомление до НАП за всеки срочен договор.
И нещо важно, очаквано от по-голямата част от българското общество: предлагаме възстановяване правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин се равнопоставят работещите по трудово и служебно правоотношение. Законът за МВР и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони.
И последно, Законопроектът няма да има отрицателни финансови последици върху фиска. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Очаква се повишаване на ефективността на бизнеса за облекчаване на резултата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков. Разбрахме тезата Ви.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Колеги, моля да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред. В тази процедура няма обратно становище.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 45.
Предложението е прието.
Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 20 до 26 май 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносители Явор Хайтов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносители Димитър Григоров Шишков и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи са Комисията по образованието и науката и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители: Мартин Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносител: Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите през държавната власт и местното самоуправление. Вносител: Данаил Кирилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Законопроект за ратифициране на изменение към споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за установяване и развитие от 4 април 2014 г. с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределение.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител е Георги Кадиев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители: Димитър Байрактаров и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител Цецка Цачева и група народни представители. Предстои разпределение.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2014 г. – Комисията за защита на конкуренцията е вносител. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
На 25 май 2015 г. на Народното събрание е предоставена приетата Резолюция от Икономическия и социален съвет на тема „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел”. С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по труда, социалната и демографската политика. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 26 май тази година с вх. № 520-00-24 в изпълнение на Разпоредбата на чл. 261а, ал. 5 от Закона за електронните съобщения Комисията за защита на личните данни е предоставила на Народното събрание обобщена информация по чл. 261а от Закона за електронните съобщения за периода януари 2014 г. – декември 2014 г. Материалът е предоставен на постоянните комисии, чиито ресор е визиран в документа и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преди да започнем точките от седмичната програма – изявление от името на парламентарната група на Патриотичния фронт. Думата има господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На 23 май 2015 г. България беше разтърсена от поредния сблъсък на етническа основа, породен от тривиален битов скандал. В центъра на село Гърмен, Благоевградска област, няколкостотин цигани от съседния квартал „Кремиковци” на село Марчево извършиха брутален побой с брадви, камъни, сопи и други подръчни оръжия над само няколко български граждани на селото. Пристигналите на място органи на реда не са успели да попречат на побоя, който по щастливо стечение на обстоятелствата не завършва със смъртни случаи.
За пореден път законността и елементарните норми на обществено поведение са брутално нарушени от самозабравила се тълпа цигани и за пореден път Родината е изправена пред тежкия проблем на съжителството на големи групи от хора, нарушаващи законите на страната, срещу друга група наши сънародници, чиято единствена вина е, че изискват спазването на закона от всички. За пореден път сме свидетели на безсилието на държавата.
Рискът от ескалация на напрежението и етническото противопоставяне е повече от очевиден. Призракът на Катуница и масовите антиромски протести отново заплашват крехката стабилност на нашата Родина. За нас като политици е наложително спешно да изясним дълбокия генезис на събитието и да вземем всички необходими мерки за противопоставяне на опитите за дестабилизация.
Какъв е безспорният език на фактите, предхождащи това събитие? Така нареченият „квартал „Кремиковци” се състои от изградени в продължение на десетина години незаконни постройки, неотговарящи на елементарните хигиенни и строителни изисквания. Главна заслуга за създаването на този квартал има управляващият общината от 1999 г. местен дерибей Ахмед Башев. В качеството си на представител на ДПС и други партии той целенасочено е привличал и настанявал няколкостотин цигански семейства от други райони на страната, за осигури техните гласове в своя подкрепа на всеки следващ избор.
Когато през 2011 г. РДНСК издава заповед за премахване на незаконните постройки, общинският съвет приема решение за търпимост на същите, без да има такова законово право. Мъглявата формулировка обаче е достатъчна за държавните служители да не завършат започнатото.
Сегашната кметица Минка Капитанова – отново от ДПС, обещава от екраните на всички телевизии, че ще вземе необходимите мерки за спазване на закона, но свенливо заобикаля въпроса защо до момента не е предприела необходимото и е допуснала ескалация на напрежението и избухването на сегашния конфликт. Явна е дългосрочната стратегия на ДПС за разделянето и противопоставянето на българското общество в името на техните теснопартийни цели за увеличаване на участието им във властта.
В резултат обаче не само в Гърмен, но в стотици и хиляди населени места, резултатът от политиката на разделяне и внушаване на циганския етнос, че той има само права, а не задължения към обществото, води до чувството на безнаказаност и претенции към обществото, а оттам до брутално погазване на законите на страната.
За живеещите в квартал „Кремиковци” на село Марчево кражбата се е превърнала в основно препитание и посегателствата върху чужди имоти – собственост, са станали ежедневие. Няма неограбена къща и в много други села и квартали на България. Чувството за безнаказаност и убеждението, че обществото е длъжно да ги обслужва, да им плаща сметките, защото са от малцинствата, води до тежки и ужасни престъпления като убийството на възрастни хора по домовете им, трагичния случай с 23-годишната Вероника Здравкова от Велико Търново, пенсионера от Правец, непреставащите нападения над екипи на „Бърза помощ” в циганските махали, независимо от обещанията за предприемане на нужните мерки от Министерството на вътрешните работи и много, много други.
Точно това брутално и ежедневно погазване на законите на страната и усещането за беззащитност и изоставеност от държавните институции, за тези които плащат своите данъци и спазват законите на страната, е причината за задълбочаващото се разделяне на нацията и увеличаващия риск от масови вълнения, такива на каквито сме свидетели в Гърмен.
По тази причина една от основните задачи, заложена в Програмата на Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” е програмата с битовата престъпност. Тази задача е един от приоритетите, които Патриотичният фронт постави като условие за подкрепа на настоящото коалиционно правителство.
В приоритет – 20.6, са заложени мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на нарушения и видеонаблюдения в критичните райони. Този приоритет е подкрепен с четири конкретни цели, но за съжаление през изминалия 7-месечен период на управление правителството не извърши нищо от записаната Програма за стабилно управление в този приоритет. Без резултат останаха исканията и настояванията на Патриотичния фронт за предприемане на мерки за изпълнение на този раздел, поставени както на консултативните съвети, така и на ежеседмичните съвещания на партиите, подкрепящи правителството. Заедно с натрупаните от предните правителства проблеми няма как да не подчертаем, че точно това бездействие е причината за случаи като Гърмен, Катуница и много други.
За съжаление и по редица от останалите приоритети на Патриотичен фронт – съдбоносно важни за нас, седем месеца след съставяне на правителството не е направено нищо. По внесения на 8 април 2015 г. Закон за изменение и допълнение на Избирателния кодекс вече месец и половина не е извършено разглеждане в комисии. Нещо повече, вчера недвусмислено беше заявено, че ГЕРБ е против промените в Избирателния кодекс. Това предпоставя предстоящите избори, които ще бъдат манипулирани и за пореден път да не отразят реалните предпочитания на българския избирател.
Въпреки че по предложение на Патриотичния фронт на 21 януари 2015 г. бе променен Закона за обществените поръчки, с цел изграждане на защитни съоръжения по турската граница – приоритет 20.5.6 от Програмата, към настоящия момент, вече четири месеца по-късно не само че не е изграден нито метър от нея, но изградените по време на Орешарски защитни съоръжения паднаха от вятъра.
Тези и редица други неизпълнени ангажименти са в разрез с обявената точно преди седем месеца тук, от трибуната на Народното събрание, Програма на Парламентарната група на Патриотичния фронт и са причина да заявим, че подкрепата и търпението на Патриотичния фронт към настоящия момент са на изчерпване.
По тази причина категорично настояваме за спешно реализиране на следните задачи:
Първо, незабавно премахване на всички незаконни постройки на територията на квартал „Кремиковци”, село Марчево, община Гърмен, за които е приключила процедурата по премахване; ангажиране на институциите да завършат законовите си задължения по установяването на законосъобразността на останалите постройки и привеждането на нормите на Закона за устройство на територията в действие.
Второ, предприемане на спешни мерки за овладяване на битовата престъпност, която тероризира огромни райони от страната.
Трето, разглеждане в комисии и гласуване в пленарната зала на текстовете, предложени от Патриотичния фронт в Закона за изменение и допълнение на Избирателния кодекс. В случай, че не бъде прието задължителното гласуване без референдум, Патриотичният фронт настоява за приемане на текста за активна регистрация и увеличаване на санкциите срещу купуване и продаване на гласове.
Четвърто, започване изграждането на защитните съоръжения по границата с нашата южна съседка и възстановяване в срок до 1 юли 2015 г. на увредените участъци от тях.
Пето, недопускане увеличаването на цената на електроенергията и предприемане на административни мерки от енергийните дружества и Министерството на енергетиката за прекратяване на мащабните злоупотреби и кражби в бранша.
Шесто, завършване на необходимите законови нормативни промени за ограничаване незаконната сеч и износ на дървесина.
Седмо, решаване на институционалните проблеми, свързани с българските общности зад граница. Приемането на промените, предложени от Патриотичния фронт в Закона за българите, живеещи извън Република България, е наложително.
Считаме, че изброените по-горе условия са напълно изпълними в срок до 1 юли 2015 г. и не са свързани с извънредни непредвидени бюджетни разходи, и могат да бъдат реализирани в името на спешното решаване на сериозните проблеми, пред които сме изправени – възстановяването на доверието в управлението на страната и успешното завършване на мандата на управление, в полза и в името на България.
Декларираме, че подкрепата на Парламентарната група на Патриотичния фронт към настоящото управление не е безусловна и е пряко свързана с изпълнението на заложените в Програмата за стабилно управление приоритети. Неизпълнението им ще доведе до прекратяване на подкрепата на правителството след гореуказания срок. Благодаря за вниманието. Да живее България! (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Повод за тази Декларация са събитията в община Гърмен.
Ние от Парламентарната група на БСП лява България няма да се включим в общия хор на безотговорно изказващите се политици, няма да изобличаваме конспирации, според които някой подклажда конфликти с изборни цели. Няма да оправдаваме беззаконието, но ще поддържаме и ще се противопоставим на саморазправата. Ще се противопоставим твърдо на политическото драматизиране и на етнизацията на ситуацията, но не възнамеряваме да заравяме главата си в пясъка и да се преструваме, че случилото се е прост инцидент, че става дума за битов въпрос, че бурята ще отмине от само себе си.
Гърмен не е прецедент, спомняме си Катуница, но Гърмен е симптом – симптом за болестта, от която страда обществото ни. И тази болест си има име – страх! Българинът се страхува от собствената си държава – той не е спокоен в собствения си дом, страх го е не само че може да го ограбят на улицата, страх го е, че ще остане без работа, че може да му спрат тока, че детето му няма пари за уроци или че ще катастрофира на бала. Страх го е, че мазето му е разбито или колата открадната.
В условията на пълна бездържавност при наличието на цели територии, на които де факто няма правила, е само въпрос на време страхът да се превърне в агресия, жертвата на множество престъпления да премине в настъпление, да реши, че може да разчита само на себе и тогава, дами и господа управляващи, няма да има нужда от съдебна реформа, защото уличното правосъдие не се нуждае от Висш съдебен съвет и не се интересува от колко камари е съставен той и с какъв мандат е избран. Българите имат право да изискват сигурност от своята държава и тя е длъжна да им я предостави.
Затова настояваме борбата с така наречената „битова престъпност” да бъде издигната в абсолютен приоритет и мерките да бъдат взети незабавно.
Но Гърмен повдига и друг въпрос. Не е нормално през 2015 година десетки хиляди граждани да живеят в условията на циганските гета, в незаконно построени къщи, плуващи в отходни води, без образование, без работа, напълно изключени от социалния и обществения живот. Какво друго освен престъпност може да се роди в подобна среда, как може да се живее в близост до нея?
През 2015 година приключва десетилетието на ромската интеграция и, струва ми се, няма нужда да оценяваме резултатите му. От много години държавата напълно е абдикирала от циганските квартали като ги остави да се превърнат във вакуумни пространства, където авторитет има само местният фактор – същият, който организира набезите и осигурява списъците с ЕГН-тата преди изборите. Всички носим вина за това и заедно трябва да помислим как да се справим с този проблем.
Лесно е днес да разрушите незаконните къщи в квартал „Кремиковци”, но ако не се намери трайно решение, те просто ще бъдат издигнати другаде. Не можем повече да приемаме ромите като част от пейзажа, като досадна каруца на пътя, която бързаме да подминем. Трябва да разберем, че тяхната мизерия обрича обществото на бедност и излага гражданите на риск, а решения там има и те се съдържат в две простички думи: работа и образование.
Да, трудно е да се говори за ромската безработица, когато работа и за другите няма, а заплатите са нищожни. Как да внедрим циганчетата в училищата, като българчетата също често ги напускат преждевременно? Това са истинските въпроси, които повдигат скорошните събития. Около отговорите им трябва да се търси консенсус. В решаването им се крият истинските реформи.
Случаят в Гърмен е предупреждение за всички политически сили и това предупреждение има своите конкретни измерения.
Първо, налаганият от правителството и подкрепящите го партии дневен ред съвсем не отговаря на обществените очаквания и уплахи. Мантрата за стабилността се сблъсква все по-явно с увеличаващата нестабилност, а приказките за реформи все по-трудно прикриват липсата на промяна.
Второ, положението на малцинствата и междуетническите отношения заслужават много по-сериозно внимание от спорадичните сблъсъци с парламента, люшкащи се между крайна неприязън и прекомерен лаксизъм. Безотговорното или провокативно говорене от парламентарната трибуна няма оправдание.
Трето, България има нужда от правителство, което да взема решения, а не безпомощно да се опитва да ги отбягва, за да не изгуби подкрепа от една или друга партия. Спокойствието на българските граждани не може вечно да е заложник на разбирателството в многоликата коалиция – или с други думи, трябва ни силна и справедлива държава! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – председателят на групата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Напрежението в Гърмен извежда на преден план един системен, хроничен проблем на българското общество. Политическата отговорност предполага не да се ангажираме с коментар на последствията на видимите проявления на хроничния проблем, а да се ангажираме с първопричината за появата на подобни конфликти, защото ромският въпрос е стратегически важен за българската държава.
Парламентарната група на Движението за права и свободи застъпва разбирането, че първопричината за напрежението в ромските квартали е в социалното изключване на ромската общност. Подчертавам, всичко произтича от социалното изключване на ромската общност в България. Правилното дефиниране на първопричината ще ни подскаже и отговорната държавна позиция за преодоляването му, а това е интеграцията, това е включването.
Казусът Гърмен, преди това казусът Катуница – бих продължил с хроничните прояви на напрежение и в други квартали, показва, че това е проблем, много важен проблем на обща политическа отговорност, ако щете и на партийна отговорност, но проблемът сам по себе си не е оцветен партийно. И в този смисъл няма нищо по-безотговорно от упоритите внушения, които чуваме от популисткото направление в българската политика, представено от Патриотичния фронт и Реформаторския блок, че едва ли не проблемите са генерирани в община Гърмен, защото тя се управлява от Движението за права и свободи.
Уважаеми госпожи и господа, ако е така, как ще обясните огромния конфликт, на който станахме свидетели в Катуница – там кметът не е от Движението за права и свободи? Бих могъл да продължа и с примерите за огнища на напрежение в редица други места, в които не управлява Движението за права и свободи.
Необходима е целенасочена политика за интеграция. И тук Парламентарната група на ДПС за пореден път поставя въпроса за това, че нищо друго няма по-висок интегративен ресурс от образованието. Когато справедливо поставяме въпроса за равенството пред закона, ние трябва да имаме съзнание, че равенството пред закона като принцип не може да се прилага избирателно, защото престава да бъде принцип. Равенство пред закона означава държавата – освен да изисква еднакво спазване на закона от всички свои граждани, да гарантира наред с това и еднаквите права, минимум общите условия, в които да бъдат поставени българските граждани.
Ще Ви дам пример за обратната посока на този принцип като задължение на държавата наред със справедливото изискване всеки български гражданин да спазва безусловно закона. В Закона за народната просвета има една много важна разпоредба, която задължава всички български граждани да осигурят присъствието на децата си във форми на предучилищна подготовка и възпитание в детски градини, след навършване на 4-годишна възраст.
Питам и ще продължаваме да питаме от ДПС, докато не получим отговор на въпроса: на колко семейства в квартал „Надежда” – Сливен, е осигурен достъп до детска градина, на колко от хилядите ромски деца там? На николко. Гарантира ли българската държава еднаквото прилагане на Закона в този случай? Не! А този въпрос е фундаментално важен, защото, ако спазването на закона е висша изява на отговорно гражданско поведение, ще трябва да се съгласим, че отговорното гражданско поведение също е функция на образоваността, на гражданското образование, което също се придобива в училище.
Над 80% от отпадналите от училище деца са от ромската общност. Ще се съгласите ли най-сетне, че отпадането от училище, преди да е проблем на училищната степен, е проблем на предучилищната степен? От училище отпадат само роми, които не са имали възможност за достъп до детска градина.
Тогава, ще решим ли този проблем – имаме ли воля, или само ще си играем на политика на принципа „дрън-дрън ярина” и да повтаряме едни и същи клишета за универсалното зло в лицето на Движението за права и свободи? Не предлагате никакви решения. Единственото отговорно решение на системния проблем се предлага от Движението за права и свободи. Това е национална програма с наименование „Детска градина за всяко българско дете”. И през решаването на този проблем ще решим и другия хроничен проблем на образователната ни система – проблемът с ранното отпадане на ромите. Образованият ром ще бъде интегриран ром, български гражданин, който ще спазва законите, защото ще е възпитал култура за необходимостта да плаща своите данъци, да спазва законите, за да няма нужда от клишето „те живеят на наш гръб”.
Изходът от ситуацията не е в обидни изрази като „тази популация” – чухме го и вчера, не е в изрази като „паразит” – чухме тази сутрин думата като негативна оценка за целия етнос в едно сутрешно предаване, или в определянето на ромите като „изгубеното звено между неандерталеца и хомо сапиенс”.
Уважаеми госпожи и господа! Управляващото мнозинство, кабинетът дължи отговор на въпроса: ще се приеме ли предложението на Движението за права и свободи за национална програма за осигуряване на достъп до детска градина за всяко българско дете, в това число и на ромските деца? Нямаме друго решение. Няма друго решение и за феномена „престъпност”, защото каквито и усилия да полагате, за да представите престъпността като етнически феномен, като етнически проблем, престъпността не е етнически проблем.
Може би в някои общности явлението се проявява в по-концентриран вид, но това не означава, че то е етническо. Това, че имаме концентрация на битови престъпления в определени общности, показва че ние сме задължени да видим първопричината.
Завършвам с това, с което започнах – първопричината е в социалното изключване. Феноменът е социален, а не етнически. Решението трябва да бъде въпрос на обща политическа воля, на държавническо отношение. Инак, ако трябва да партизираме проблема, имаме какво да кажем и ние. Обръщам се към тези, които и днес не се въздържаха да ме репликират. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завърших, госпожо Председател. Първият организиран опит за партийно овладяване на ромите е в един проект, който може би сте забравили. Помните ли проекта „Роми за силна България”? Завършвам. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към изявление от името на Парламентарната група на Партия „Атака”.
Думата има председателят на групата – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, няма как да не взема думата, тъй като, когато аз съм писал по темите за ромския или циганския въпрос, много от депутатите в тази зала, мъчещи се да бъдат добри оратори, хабер са нямали – казано на майчин език, от този въпрос и са правили нещо съвсем друго, но не и политика. (Народни представители от ДПС и ГЕРБ напускат залата.) Аз съм свързан с тази тема много отдавна, много преди това Народно събрание, преди предишното или по-предишното, или още по-предишните.
Карате ме като Кръстьо Пастухов едно време да кажа: „Защо ме изкушавате, лицемери?”. Защо говорите за проблеми, които са създадени от Вас като проблеми, които трябва да бъдат прехвърлени на някоя здрава глава? Защо отричате факта, че в България се води гражданска война? От години! Аз и моите колеги от Партия „Атака”, откакто тя съществува, предупреждавахме за това, посочвахме го и го казвахме. Какво получихме? Съдебни дела!
Ето тук е моя колега Нотев, нека да Ви каже – съдия ме осъди за клевета, защото казах името му от тук затова, че пусна убийци от ромски произход в ботевградския случай, село Литаково. Казах истината и станах лош, станах крив.
Десет години подред медии като bTV, Нова телевизия и СКАТ ме наричаха какъв ли не – фашист, екстремист и прочие, защото посочвах този проблем, за който Вие тук сега се изреждате да говорите един след друг, кой както умее, разбира се, както казва поетът – кой както умее, както е надарен, кой по, кой по-малко. Сега повтаряте неща, които аз говоря от 10 години от политическата трибуна и още 15 години преди това от публицистичната трибуна.
Сега виждам медии, които са чуждестранни по собственост, които са чужди и откакто съществуват си затваряха очите за този проблем, посочват, че имало етническо напрежение. Добро утро! Говоря за bTV и Нова телевизия. Говоря за две медии, които играят изключително опасна роля в българското обществено пространство, тъй като те са чужди медии и действат по чуждо нареждане. Говоря за телевизии като СКАТ, които пет години плюха по мен, защото казах истината – и за циганската престъпност, и за ислямизацията в България, и за колонизацията, и за ограбването. И бях лошият! Сега Вие сте добрите, така ли? Вие сте добрите, когато казвате, констатирате нещо, което вече е факт и вече е трудно, да не кажа невъзможно за връщане назад, защото процесът е отишъл до там, че няма как да го върнете. Какви условия, какви мускули показват тук? Опитват се да надуват мускули така наречените „патриоти”, да поставят условия на коалиционните партньори, с които са се прегърнали.
Драги мои, сладки медени, политически неофити, да Ви кажа само, че в тези общини, за които говорите сега и размахвате пръстчета, знаете ли там как гласуват същите тези роми, които трябва в лагери да ги... Чувам, че господин Симеонов иска да ги праща в лагери. Представям си тази картина – коалиционното правителство начело с ГЕРБ изпраща в лагери ромите и Румяна Бъчварова – министърът на вътрешните работи, с камшик в ръка, като една съвременна Илза Кох, ги праща в лагерите, в стройни редици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, моля Ви, уточнихме се лексиката в тази зала да бъде съобразена с очакването.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Госпожо Председател, аз цитирам тук Ваши коалиционни партньори, които пред медиите обясняват как ще правят лагери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Цитатите извън пленарната зала.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това щяло да реши въпроса според тях. Никой обаче не реагира на тези расистки изказвания. Никой не води дела, както срещу мен водиха десетки дела за това, че казвах истината. Никой не прави скечове с тези. Защо? Защото те са допуснатите. Те трябва да бъдат допуснатите до българската политика патриоти, които да изместят истинските. Те са ментетата, които трябва да изместят истинските.
В с. Гърмен – въпросното, с което се занимава сега цялата общественост, да Ви кажа какви са резултатите от изборите през 2013 г. – четири към едно в полза на ГЕРБ спрямо ДПС. Четири към едно! Хората гласуват за ГЕРБ. Кои? Ами, същите роми, които сега трябва да изселим оттам. Защо гласуват за ГЕРБ? Да кажат господа патриотите, те са коалиционни партньори на ГЕРБ. Да кажат с каква харизма ги очарова господин Цветанов, който между другото ръководи проекта „Ромско включване”. Крайно време е да даде отчет къде отидоха милионите от ромското включване.
През 2014 г. гласуват три към едно в полза на ГЕРБ. Три към едно! Същите роми. Значи обичат ГЕРБ, те обичат ГЕРБ повече от ДПС. Това говорят фактите, ето ги, това са извадки от ЦИК. (Показва документи.) Когато фактите говорят, боговете мълчат – има една стара приказка. Когато фактите говорят, тези, които говорят от трибуната, трябва също така да се съобразяват с тях и да си нагласяват своите изказвания към фактите, защото иначе стават смешни и жалки.
Аз не вярвам в напомпаните мускули на Патриотичния фронт, който сега поставя условия на ГЕРБ. Тези мускули са пълни със стероиди. Стероидите на тези същите цигански гласове, защото тази коалиция, която управлява в момента, дойде на власт с цигански гласове. И предишния път, и през 2011 г. – помните ли чувалите? – и преди това, откакто са на власт, те управляват с тези гласове. Как ще ги пипнат? Как ще им разрушат незаконните постройки? Няма как да стане! Ето така са (показва с ръце), в симбиоза. Управляващата коалиция и всички партии в нея, без изключение, получиха цигански гласове за тези избори, за да изместят тези, които наистина имат виждане как да се реши въпросът, а той може да се реши държавнически, не нацистки, не гестаповски, а държавнически. Затова съм говорил много пъти и имаме програма за това решаване, но първо трябва да има държава.
Обаче я си представете, ако сега се приложи Законът и санкциите, нали веднага ще дойдат Вашите евроатлантически господари и ще кажат: „Ало, моля Ви се! Не може така! Няма как да събаряте незаконни постройки! Тези хорица къде ще отидат, къде ще отидат тези бедни хора?” Ами, да, ще продължат да не си плащат тока, защото нямат пари, те са бедни. Ами, да Ви ги пратим!
Знаете ли, че когато през 2005 г. влязохме в парламента, ме извика на разговор швейцарският посланик, искаше да разбере каква партия е „Атака” и седнахме тук, в една от залите, той ми зададе няколко въпроса. Казва: „А, ромите? Ромите?” Казвам: „Вижте, какво, господин Посланик, Вие сте от демократична държава, много висок стандарт, искате ли да Ви изпратим 100 хиляди роми и Вие да ги интегрирате? Ние ще вървим след Вас и ще си водим записки само.” Той се засмя, човекът, и каза: „Добре, нека да Ви задам друг въпрос.”
Какво става, когато български роми отидат във Франция, Холандия и така нататък? Ами, връщат ги! Защо ги връщат? Защо великият цивилизован култивиран Запад, евроатлантическият Запад ги връща тук? Това са пълноценни български граждани! Защо Западът прилага дискриминация спрямо тях? Кога запитахте този Запад? Никога! Кога зададохте този въпрос – ГЕРБ, реформатори, патриоти, АБВ и тези, които сега управлявате? Никога не им го зададохте и няма да го зададете, защото не смеете. Защото много добре знаете, че – а, сте съборили няколко незаконни постройки на роми, а, е дошъл чичо Сорос и Ви се е скарал. А Вие всички сте в зависимост от чичо Сорос – реформатори, гербери, патриоти, АБВ и други, които сега управлявате.
Няма как да излезете от този капан и трябва да си признаете, че няма как. Единственият начин е скъсване с евроатлантическия колониализъм, изграждане на държава, в която всички граждани наистина имат права и задължения и когато нарушават своите задължения, получават санкции. Да, детски градини, училища – чудесно, само че те не искат да ходят в детски градини и училища. Нали знаете това? За да бъдат накарани, трябва да има санкции, тоест глоби или съответните санкции.
Аз никога не съм казвал „лагери”, за разлика от господин Симеонов, който е председател на Патриотичния фронт и говори за концентрационни лагери и никой не му прави забележки, никой не му води дела, защото той е допустимият патриот, а аз съм недопустимият. Аз говоря за държавност, а не за лагери. Аз говоря за това как трябва да бъдат направени наистина програми, но те да се гарантират от здрава държава. Къде е държавата сега?
Защо се въздържате, драги патриоти, да дойде тук госпожа Бъчварова – министърът на вътрешните работи, и да каже какво е станало в Гърмен? Защо гласувахте „въздържали се”? Защо не й позволихте да дойде? Ето го лицемерието! Ето го разминаването между думи и дела! На думи сме много силни, на думи сме много решителни, на дела обаче сме ей-така, извиваме се, като настъпен червей и изчезваме някъде в безкрайните пукнатини на властта. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изразните средства, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Аз знам, че сега този рекет, който чухме днес,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да си мерим изразните средства.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: …ще завърши с раздаване на нови постове, заместник-министерски кресла (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и може би с нов шеф на Митницата от Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров – времето изтече.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Но ромският, циганският въпрос ще остане, защото за неговото решаване се иска истинско мъжество, а не менте. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и викове: „Браво, браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Касабов.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Само да Ви предупредя, ако позволите този човек да използва обиди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): ...и нецензурни нападки, както вече го е правил…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правилникът е пред мен – следя много внимателно.
Благодаря Ви, господин Сидеров.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ, към народния представител Волен Сидеров): По-високо, по-високо! Викай, давай по-високо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Касабов, не съм Ви дала думата!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Белият прах как? Белият прах как е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Касабов, не съм Ви дала думата за диалог с народен представител, а за процедура по начина на водене към мен. (Реплики.)
Колеги, моля Ви, без подмятания от място!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене.
Много Ви моля подобни народни представители със слабо изразени актьорски таланти, нека не разиграват мелодрами в стил „Комедия дел арте”. Просто сме се нагледали! (Реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква забележка имате към мен, господин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Още нещо, завършвам с едно изречение, което мисля, че може да бъде поантата на всичко това, което гледахме и чухме. То е следното изречение: великият Путин и перхидроленият пудел е неговият пророк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отстранявам Ви от залата, господин Касабов, за това изявление. (Ръкопляскания от „Атака” и викове: „Браво!”.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това е хашлашко поведение! Може ли такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Доклад за второ гласуване – господин Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ако може преди доклада, процедура по допускане в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Допуснете гостите.
Господин Байрактаров има думата за процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам процедура по начина на водене, тъй като преди малко Вие злоупотребихте с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз държа да уточните и да обясните по кой член от Правилника току-що отстранихте колегата Валентин Касабов от заседание, тъй като той не е отправил нито персонална обида, нито е изрекъл обидни квалификации, а е използвал една метафора? Откога Народното събрание и в частност Вие, като председател, си позволявате да злоупотребявате с Правилника и да налагате наказание за метафора? Държа да обясните кой член от Правилника Вие – току-що го нарушихте, отстранихте колегата Валентин Касабов от това заседание?
Нещо повече! Докога този Правилник ще има двустранно приложение, защото само преди няколко седмици тук един народен представител ме замерваше с бумаги и за него нямаше никакво наказание, друг народен представител от ДПС си позволи да проповядва, сякаш Народното събрание е джамия и да проповядва, ислямизъм и никой не го наказа, а сега за метафора започнахте да наказвате? Държа да получа отговор точно по кой член Вие отстранихте колегата Касабов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако ми посочите на какво основание трети лица, извън лично засегнатите по Правилника, имат право да получават обяснение ще Ви го дам и на Вас. Има нарочно развита процедура, господин Касабов е в правото си да я упражни и да оспорва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Посочвам Ви: по начина на водене процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетете докрай Правилника, стигнали сте само до първите текстове.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): И Вие го прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов, заповядайте да продължим с второто четене на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Общ законопроект № 553-03-46/02.04.2015 г. на приетите на 25 март 2015 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13 февруари 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17 февруари 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС
„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс” (обн., ДВ, бр. …).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона и § 1 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 2 има предложение от народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „чл. 219” се добавя „220”, а думите „чл. 350, ал. 2” се заменят с „чл. 350, ал. 3”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на глави тридесет и първа и тридесет и първа „а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това изменение в Наказателно-процесуалния кодекс е изключително съществено. Аз Ви моля да му обърнете внимание, независимо че в Комисията моето предложение е отхвърлено. Мисля, че днес тук можем да намерим изход от ситуацията.
За какво става дума? Предлагам да отпадне т. 2. Сегашният текст в Наказателно-процесуалния кодекс гласи, цитирам по памет, че престъпленията, извършени от лица с имунитет, са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
С това изменение се предлага изречението „Освен ако не се прилагат особените правила на глави 31 и 31 „а”.
Когато е приеман този текст в действащия Наказателно-процесуален кодекс, е взето предвид, че Софийският градски съд е най-големият съд от тази степен, счита се за най-независим и би следвало лицата с имунитет, извършили такива деяния, да бъдат подсъдни на този съд.
Защо сега се дава възможност някои от делата да отидат на подсъдност – забележете – едната глава е за военните съдилища. Кои са лицата, подсъдни на военните съдилища? Това са единствено военните магистрати. Ако някой военен магистрат извърши престъпление, делото трябва да бъде подсъдно на военния съд.
Разберете, това е нонсенс, защото означава да бъде подсъден на колегите, с които е работил. Те ще си направят отвод.
Другата глава се отнася до специализираните съдилища. Нима специализираният съд е по-добре професионално осигурен? Нима там работят по-добри юристи? Има дори мнения в другата посока.
Според мен е добре да отпадне този текст, да остане сегашната подсъдност и всички дела за лица с имунитет да бъдат подсъдни само на градския съд, което се възприема нормално и в професионалната общност.
Моля, подкрепете това предложение, защото смятам, че то е полезно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики към господин Атанасов? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Защо всъщност се налага редакцията на този текст? Известно е на колегите юристи, че има противоречия в практиката, що се касае до подсъдността, касаеща следователи, прокурори, и тя е с оглед дали престъпленията, извършени извън така наречения „функционален имунитет” или по служба, следва да бъдат разглеждани в Софийския градски съд, или да бъдат разглеждани в съдилищата по местоизвършване на престъплението. Даже в интерес на истината Върховният касационен съд има процедура по издаване на тълкувателно решение за уеднаквяване на тази практика.
При обсъждането на предложенията в Комисията заместник-председателят на Върховния касационен съд каза, че, естествено, ако се приеме тази законодателна промяна, която ние тук предлагаме и е приета от Комисията, няма да се стигне до издаването на такова тълкувателно решение.
Що се отнася до делата, подсъдни на специализирания съд, не виждам нищо опасно в това. За мен магистратите трябва да бъдат равни и да дават правосъдие по закон, без значение дали са в Софийския градски съд или са в специализирания съд. В специализирания съд са подсъдни делата, които касаят извършване на тежки криминални престъпления и участие в организирани престъпни групи. Моля да имате това предвид и да подкрепите предложението, както е прието от Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 98 народни представители: за 14, против 21, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 3 има предложение от народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 в изречение второ след думата „писмени“ се добавя „и мотивирани“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак, слушаме Ви.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, обръщам внимание, че в действащия текст на ал. 3 е посочено, че указания може да дава и прокурор от по-горестоящата прокуратура. Например прокурор от окръжна прокуратура може да дава указания на прокурор от районна прокуратура.
Сега приемаме, че прокурорът, на когото са дадени тези указания, може да възрази писмено отново пред прокурор от горестоящата прокуратура. Срещу указанията, дадени от прокурор от горестоящата прокуратура, може да се възрази отново пред прокурор от същата прокуратура. Мисля това за малко недообмислено предложение.
Мисля, че възражението трябва да е отправено към административния ръководител на по-горестоящата прокуратура. Ако указанието е дадено от прокурор от окръжна прокуратура на прокурор от районна прокуратура, той трябва да може да възрази пред окръжния прокурор, а не пред редови прокурор от окръжната прокуратура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли редакционно предложение?
ЧЕТИН КАЗАК: Да, правя редакционно – да се замени – вместо „прокурор от по-горестоящата прокуратура” да бъде „административният ръководител на по-горестоящата прокуратура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Репликата е кратка и касае интерпретацията на израза, който не е перфектен от езикова страна – „по-горестоящ”.
Имаме един вид от втора степен горестоящ. Горната степен е горестоящ, а през още една степен е по-горестоящ, по-горестоящата прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Безсмислен е записът, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, такъв е записът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под „по-горестоящата” се разбира на следващото ниво – едно стъпало отгоре.
Ако имате предвид през стъпало, трябва да помислим.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това се има предвид. Ако беше непосредствено горестоящата, щеше да бъде „горестоящата”, а е казано „по-горестоящата”. Приемам, че изразът не е перфектен, че думата в езика не е перфектна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
И сега действащият текст на ал. 3 борави точно със същия термин – „по-горестоящият прокурор”, „по-горестоящият по длъжност прокурор” и „прокурорът от по-горестоящата прокуратура”.
Мисля, за всички е ясно, че става дума за една степен по-висока от визираната, тоест на прокурор от районна прокуратура да му бъдат дадени указания от окръжна прокуратура, а не от апелативна – това е ясно за всички.
Затова предлагам да бъде „до административния ръководител на по-горестоящето ниво на прокуратура”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, ако видите разликата по вносител с редакцията на Комисията, там е казано: „По служебен ред от съответната по-горестояща”, значи има се предвид тази, от която идват указанията. Пропускането на „съответната” излиза, че става въпрос за по-горестоящата – в подкрепа на тезата на господин Кирилов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, встрани от микрофоните): Добре, ако така се тълкува, но аз не съм убеден, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Господин Казак, Вие оттегляте ли предложението? Не.
Има ли други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак за редакционно допълнение на текста. Той предлага ал. 4 да звучи:
„(4) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, може да направи възражение срещу тях пред административния ръководител на по-горестоящата прокуратура.”
Нали така, господин Казак?
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 98 народни представители: за 19, против 11, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за редакцията на § 3.
Гласували 93 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 4 има предложение от народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на задължението се уведомяват прокурорът и съдът.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 4 по редакцията на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Предложението за редакция на § 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 5 има предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам желаещи.
Първо гласуваме предложението на господин Атанасов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 12, въздържали се 58.
Предложението е отхвърлено.
Сега гласуваме § 5, който Комисията предлага да бъде отхвърлен.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 13.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 5 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 6 има предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 62 се създават ал. 3, 4, 5, 6 и 7:
„(3) Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо.
(4) Съдът, съответно прокурорът уведомява структурите, които контролират изпълнението на мярката, за вземането й, както и за последваща промяна на адреса на изпълнението й.
(5) Спазването на забраната по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор.
(6) Спазването на забраната по ал. 1 може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.
(7) За сроковете на мярката в досъдебното производство се прилага съответно чл. 63, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Моля, уважаеми колеги, гласуваме § 6, който става § 5, в редакцията на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението за § 6, който става § 5, в редакцията на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 7 има предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„В § 7, чл. 68, т. 2 ал. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в изречение второ думите „граничните контролно-пропускателни пунктове” се заменят с „компетентните структури на Министерството на вътрешните работи”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато забраната по ал. 1 е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи и му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1 и 5” се заменят с „ал. 1 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Господин Атанасов, заповядайте. Вие имате неподкрепено от Комисията предложение – навярно него ще аргументирате.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Напротив, оттеглям го, защото след като при последната редакция е употребен терминът „могат”, това означава, че така наречените „заместващи документи” биха могли да влязат в употреба, когато има технологична възможност – към този момент няма такава в МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Разбрах, че Вие оттегляте неподкрепеното от Комисията предложение.
Реплики на изказването на господин Атанасов? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване § 7, който става § 6, в редакцията на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложението за § 7, който става § 6, е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов за създаване на § 7а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В Глава седма, Раздел II се създава чл. 73а:
„Мерки за обезпечаване на разноски по делото
Чл. 73а. (1) По искане на прокурора, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на направени и присъдени разноски по делото.
(2) Съдът може да наложи обезпечителната мярка и върху парите и ценните книжа, представени като гаранция, освен когато е постановено тяхното отнемане в полза на държавата на основание чл. 66, ал. 2.
(3) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 и 2 по искане на прокурора, на гражданския ищец или на неговите наследници, или на частния обвинител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по предложението за създаване на § 7?
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз не съм правил предложение по този текст, защото той е внесен в заседание на Комисията, но вземам повод от друго мое предложение по § 5, който беше отхвърлен, и искам да Ви предложа този текст тук като редакция, защото е изключително важно.
За какво става дума? Става дума за ал. 2 на предлагания § 7, където съдът може да наложи обезпечителна мярка върху парите и ценните книжа, които са представени като гаранция, само че трябва да имаме предвид следното: съгласно действащия Наказателнопроцесуален кодекс паричната гаранция като мярка за неотклонение може да бъде внасяна от обвиняемия, но може да бъде внасяна и от трето лице. Когато аз съм внесъл гаранция в полза на някого, това означава, че съм си заложил парите, гарантирайки, че той ще спазва мярката за неотклонение, че ще се явява на заседанията, няма да се отклонява и така нататък, и не може впоследствие, когато се постанови присъдата, да ми отнемат моите пари за неплатени данъци от обвиняемия. Разбирате ли? Това е недопустимо, тъй като целите на мярката за неотклонение са съвсем други.
Затова е добре да направим редакция, и аз правя следното предложение: съдът може да наложи обезпечителна мярка и върху парите и ценните книжа, представени от обвиняемия като гаранция от собствени средства, за да се гарантира, че средствата, които може да е внесъл от трето лица като гаранция, няма да бъдат отнети в полза на държавата за други задължения на обвиняемия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля само да уточним: книжа, представени от обвиняемия като гаранция от собствени средства. Разбрах, благодаря.
Реплики?
Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много обсъждахме направеното и сега предложение от господин Атанасов в Правната комисия.
Аз обаче като цивилист ще кажа следното: не виждам никакъв проблем средствата, предоставени от третото лице – гаранта, да обезпечават разноските по повод на съдебното дело, което се води по отношение на обвиняемия. Третото лице е дало тези средства, третото лице се е съгласило да гарантира. Тук бих приложил гражданскоправния стандарт: който гарантира в полза на трето лице, би следвало да е готов да загуби средствата, които е гарантирал, и това не е само, за да спазва мярката за неотклонение.
Даже давах пример с изпълнението на данъчните задължения. Всяко трето лице може да изпълни валидно данъчното задължение на друго лице, и данъчните приемат това за валидно плащане, после длъжникът и третото лице да се оправят. Тук ситуацията е сходна. Третото лице – гарант, ако плати с тези средства задължение на подсъдимия, после двете лица да се оправят. Но наказателният съд и съдът защо да не е неравнопоставен като данъчния? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Господин Кирилов, Вие като цивилист, а аз като пеналист да Ви обясня. Прочетете в Наказателнопроцесуалния кодекс – сигурен съм, че сте го чели, но занимават се с друга материя – какви са целите на мерките за неотклонение. Целта на мярката за неотклонение е лицето да се явява. Никакви други цели не могат да бъдат поставени в основата на внасянето на една гаранция. След като целта на внасяната гаранция е лицето да се явява и то изпълнява това свое задължение, от къде на къде ще насочвате гражданскоправни претенции към внесената гаранция? Да се разбират обвиняемият и гарантът, който е гарантирал. Този, който е гарантирал, е внесъл парите, за да гарантира, че лицето се явява, и след като лицето се явява и си изпълнява задълженията по закон, от къде на къде гарантът ще търпи след това негативни последици?! Разберете, че това е в разрез с целите на мярката за неотклонение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, не искам да влизам отново в този спор – каква е целта на мерките за неотклонение. Тук иде реч за парично гарантиране на изпълнение на мерки. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Да, но като има в наказателния процес и задължение, защо тези парични средства да не бъдат? (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Няма пречка да бъдат. Защо във всеки друг процес и производство може тези средства да обезпечат кредитора, а когато тук кредиторът е, бих казал най-общо... (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Изброени са – пострадалият и другите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, паричната гаранция се внася, за да се обезпечи наказателното производство, но нека да не забравяме, че при условията на чл. 66, ал. 2 в Наказателнопроцесуалния кодекс тя може да бъде отнета в полза на държавата, без изобщо съдът да се съобразява дали е внесена със собствени средства от обвиняемия, подсъдимия, или е внесена от трето лице.
За какво иде реч тук в предлаганите изменения? Вие ще видите, че текстът е коригиран. Става въпрос единствено и само за разноски по делото – гаранцията да служи като обезпечаване. По-нататък ще видите и текста за отнемане на гаранцията.
Що се касае за компенсиране на разноски по делото, такава възможност е дадена и на пострадалия, и на гражданския ищец. Е, питам аз: ако пострадалият е направил разноски по делото във връзка с воденето на делото, наемане на защита, организиране на защита, какво – пострадалият да няма право да иска обезпечаване – ние сме още на текста за обезпечаване, на евентуално бъдещо вземане за тези разноски, които той е направил?
На практика какво се получава в определени случаи? Променя се обикновено, когато се внесе първоначално гаранция, или се промени една мярка за неотклонение „задържане под стража” с внасяне на гаранция. Минава делото, има осъдителна присъда, разбира се, при оправдателна присъда това няма как да се случи, присъжда се обезщетение по граждански иск, ако има такова. Разноските на пострадалия също се присъждат, забележете, и обикновено в присъдата се казва, че те се присъждат в полза на пострадалия или гражданския ищец, и ги дължи осъденото лице. Той има едно 5 хил. лв., 2 хил. лв., 500 лв. гаранция, тегли си гаранцията и пострадалият или държавата не може да се обезпечи с тези разноски. За това става въпрос.
Вие ще видите, че текстът е променен – че не е само право на държавата, както беше първоначално по вносител, а право и на другите страни в процеса да искат обезпечаване върху тези вземания. Пък ако са внесени от трето лице, по нататък по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато стигнем в тази фаза, ще дебатираме какво може да стане, но целта е единствено да се обезпечат разноските, които са направили държавата и пострадалият в конкретния случай. Казвам го не толкова като юридически термин, за да стане ясно за какво става въпрос. Е какво – да ги направят разноските, подсъдимият или осъденият ще си изтегли гаранцията – за това говорим. Поради което Ви моля да подкрепите текста по вносител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Многоуважаеми господин Лазаров, не мога да се съглася с Вас. Ако разноските по делото се дължат от подсъдимия, тоест след това от осъдения, а не от някое трето лице, отново Ви връщам: проблемът тук е принципен, защото гаранцията, която се внася, е само за обезпечаване на целите по наказателния процес, а именно обвиняемият (подсъдимият) да се явява по делото, а не да се гарантират някакви други вземания с тези пари.
Тук не искам да обсъждам въпроса. В цялата тази история няма място за никакъв кредитор. Става дума за наказателен процес и за внасяне на гаранция.
Нека залата да реши, но аз Ви казвам, че принципно не сте прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика, господин Лазаров? Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък и ще повторя това, което казах първоначално при изказването си. Гаранцията може да бъде отнета в полза на държавата и при други хипотези. Съдът изобщо не се интересува дали е внесена от трето лице, от близки, от семейството. Тук в момента ние вкарваме още една хипотеза – освен обезпечаване явяването на подсъдимия или обвиняемия, и поемането на разноските – тази гаранция да служи за обезпечаване на тези разноски.
Пак ще повторя, ако подсъдимият реши и възстанови разноските, разбира се, че гаранцията ще бъде възстановена. Така че в НПК и в момента законодателят не се интересува кой е внесъл гаранцията. Това се прилага. Когато се внася една гаранция, третото лице трябва да преценява тези възможности.
Пак повтарям, това е в интерес и на пострадалия, и на държавата за разноски, защото по делата се правят разноски, но никой не ги плаща след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложената редакционна поправка от народния представител Атанас Атанасов – в новосъздадения § 7 според неговото предложение ал. 2 да гласи: „Съдът може да наложи обезпечителната мярка и върху парите и ценните книжа, представени от обвиняемия от собствени средства като гаранция, освен когато е постановено тяхното отнемане в полза на държавата на основание чл. 66, ал. 2.”
Моля, гласуваме предложената редакция от народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 91 народни представители: за 20, против 6, въздържали се 65.
Предложението за редакционна поправка не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Параграф 7 е приет.
Преди да преминем по-нататък, искам да поздравим нашите гости. Горе на балкона на пленарната зала са деца от ІV „б” клас на Националния учебен комплекс по културата – Горна баня. (Ръкопляскания.)
Господин Кирилов, продължете с текстовете на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
По § 8 има предложение на народния представител Атанас Атанасов - § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Колеги, за да стане ясно за какво иде реч в този параграф – в НПК е предвиден параграф, че когато се отнемат като веществени доказателства, когато са задържани растения, съдържащи наркотични или други забранени вещества, те да бъдат унищожавани.
Тук сега се предлага към този кръг да се добави „и акцизни стоки”. Акцизните стоки обаче не са забранени. Защо трябва да ги унищожаваме?! Има ред, по който държавата може да се разпореди с тях и да се съберат финансови средства. Това бил най-бързият начин да се разпоредим с тези веществени доказателства, защото заемали много място, стояли с години в складове и така нататък… Вместо да подобрим реда и държавата по-бързо да се разпорежда с тях и да събира финансови средства, сега създаваме възможност те да бъдат унищожавани. Бих казал – създаваме възможност да се злоупотребява с това унищожаване, защото най-лесно е да се направи протокол за унищожаване и те да заминат по друг ред. Били сме свидетели на такива случаи през годините.
Това е съображението ми да предложа отпадането на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, как стои въпросът с акцизните стоки? Всъщност това е предложението за поредната промяна. Досега, когато на границата се разкриваха и конфискуваха наркотици, беше ясно, че те не са стока за търговска употреба или с някакво друго предназначение. Задържахме ги по складовете в Свиленград, по районните управления, след което отиваха в централния склад на Националната следствена служба и Централната митническа лаборатория, след което ги изгаряхме. Вземаха се проби, които да служат за съдебните дела.
Дълги години складовете на митницата са задръстени с отнети контрабандни цигари, отнети кашкавал, сирене и какви ли не други стоки, които са бързо развалящи се. Тях ги унищожавахме. Но има стоки, които не могат да влязат в търговска употреба – първо, защото са без бандерол, второ, нямат сертификати за произход. Никой не би си позволил да пусне на пазара алкохол, независимо на каква цена, но и да не е ясно какви последствия ще има от него. Никой не би си позволил да пусне цигари, защото имаше и такъв период – да се дават на поделения, на здравни заведения и така нататък. Злоупотребите бяха много.
Настоящата редакция цели вместо да се харчат огромни средства за съхранение на тези продукти, те да бъдат унищожавани по решение на прокуратурата, която поема и риск, в случай че няма присъди, да се възстановят и те да бъдат върнати.
Факт е, че с горивата това може да стане малко по-трудно. Така или иначе, тази поправка е навременна. Тя ще освободи ресурс – митниците да не харчат излишни пари за охрана в продължение на години, ще ги освободи от ненужното задължение да държат огромни площи, да плащат инвестиции за тях и да се занимават с несвойствена дейност.
Разбира се, за всички останали стоки, които са конфискувани, но са бързо развалящи се, има ред, по който биват продавани. Парите се слагат на депозит и в случай, че съдът постанови нещо, те отиват в посоката, в която трябва или в полза на държавата.
Призовавам Ви да гласувате поправката на този текст и да го приведем в съответствие с мерките, които до този момент правехме по отношение на наркотиците и наркотрафика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви.
Не се съмнявам в експертизата на господин Димитров, но веднага Ви поставям конкретния въпрос, защото и той го спомена. Представете си, че като веществени доказателства са задържани пет цистерни с гориво и решавате да ги унищожите. Кажете ми какво се случва с това? Няма нужда. Прави се експертиза, установява се годността на това гориво, държавата го продава и си прибира парите. Ще унищожаваме пет цистерни.
Това с цигарите – години наред се злоупотребява с това, сега ще създадем механизъм, по който, Ви казвам, какво ще се случи – ще се попълват протоколи за унищожаване, и после ще ги купуваме цигарите по магазините. Това ще стане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз също смятам, че не е подходящо да се унищожават стоки, които не са бързо развалящи се.
С цигарите може да се даде и друг пример. На тях по-късно може да бъдат поставени бандероли и защо да не се продадат, след като не са необходими за нуждите на наказателното производство. Те вече ще бъдат конфискувани, а от това могат да постъпят средства.
Сега, като се закри „Кремиковци”, аз дори не зная; къде ще горите такива неща – нови пещи ли ще се разкриват, и така нататък?
Според мен е обосновано предложението да се запазят стоки, които не са бързо развалящи се и от тях дори могат да постъпят допълнителни постъпления, а не след това може би отново да се използват за неясни цели или да се затрудни доказването в наказателния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Много хубаво е да кажеш: „Понеже не случихме на президент, дай да премахнем тази институция”. Трябва да си има президент, следващия път ще внимаваме.
Много хубаво е да кажеш: „Понеже понякога е допусната контрабанда, повторна продажба на цигари, излизане в мрежата, да отменим целия ред”. Не, редът е добър, просто трябва да се спазва!
Цигарите в момента се унищожават в един врачански циментов завод – дали това е най-доброто решение, или не, от цялата страна да отиват там да се унищожават?
По време на ембаргото сме имали случаи – конфискуват се огромни количества хранителни продукти. Има детски домове, има сиропиталища, има къде да се отнесат. Как да окачествиш този кашкавал годен ли е? Виждаш го, че е с етикета, но можеш ли да си позволиш да отровиш деца? Имаш цигари, които са внесени от чужбина. Не знаеш какви са – може да са канцерогенни, може да са качествени, може и не. Можеш ли всяка една кутия от партидата да провериш, за да поемеш гаранцията, че те са годни и дори с някакви бандероли да отидат?
Най-добрият начин е всичките тези стоки да се унищожават, още повече че там пише „по ред, предвиден в закона”. Прокуратурата поема отговорността да прецени кое би могло да издържи пред съда и съответно да разпореди да се унищожи и кое, разбира се, да остане на съхранение. Няма да се отмени редът, това е една възможност, не е задължение. Така че ще бъдат прилагани и двата механизма.
Когато проблемът е сложен, не се знае какво ще се произнесе съдът в бъдеще. Стоката ще бъде охранявана в складовете или при доставчика, или при външния съхранител с отговорно пазене. Когато обаче е ясно, че стоката подлежи на унищожаване, няма нужда от допълнителни разходи. Това цели намаляване разходите на митническата администрация, а не усложняване на реда или допускане на допълнителна контрабанда.
Според мен всички алкохоли и цигари трябва да се унищожават, а никаква възможност за повторна поява на пазара, независимо с какви бандероли и на каква цена. Това се е случвало в миналото, няма нужда да го експериментираме пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека да видим текста, господин Стоилов. Досега регламентацията беше „по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите” – унищожаването, детайлно. Сега обаче е добавено „при условие и по ред, предвидени в закона” що се касае за акцизните стоки. Разбира се, че не всички стоки, които могат да бъдат реализирани, ще бъдат реализирани. Законът ще предвиди. Това е една възможност.
Аз също не мога да се съглася, че ще се плаща наем за складове, за охрана, за стоки, които така или иначе ще бъдат унищожени. Това е безсмислено, напразно харчене на пари и средства. Ето тази възможност се дава – редът, в кои случаи, кое може да се реализира в гражданския оборот, а когато не може да се реализира, законът ще предвиди да бъде унищожено. За това става въпрос.
Моля да подкрепите този текст, защото освен в митницата, много такива вещества се съхраняват и при органите на досъдебното производство, в полицията, а те биват унищожавани. Тук идеята е да се вземат пробите, да бъдат унищожени, да не се харчат толкова много пари. Въз основа на тези проби експертизите и самите проби да бъдат представени в съдебното производство. Това е идеята. Законът ще предвиди кога може, за кои стоки и какъв е редът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Желаещи за реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Атанасов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 19, против 7, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 8 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 141а, ал. 2 и 3 думите „чл. 174, ал. 6” се заменят с „чл. 174, ал. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 9.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Предложението за § 9 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 9 – предложение от народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов – § 9 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата при разследване на престъпления по чл. 108а и чл. 354а от Наказателния кодекс, органите на досъдебното производство могат да извършат задържане на недоставена кореспонденция без разрешението по ал. 2. Наблюдаващият прокурор незабавно, но не по-късно от 24 часа, представя на съдия от съответния съд протокола за извършеното действие заедно с мотивирано писмено искане за изземване на задържаната кореспонденция. Изземването се извършва след писмено мотивирано разрешение на съдията, който се произнася незабавно, но не по-късно от 24 часа. При отказ съдията се произнася и относно задържаната кореспонденция”.
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Разпоредбите на ал. 1, 2, 4 и 5 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме редакцията от Комисията на § 9, който става § 10.
Моля, гласувайте § 10 по редакция на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 172, ал. 2 думите „чл. 167, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 167, ал. 3, 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11 в редакцията на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 10 има предложение от народния представител Атанас Атанасов § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателното производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 108а, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) В случаите по ал. 5, както и в случаите на чл. 123, ал. 7 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което се използват специалните разузнавателни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля Ви се, предстои почивка, но обърнете внимание на този текст! Това е узаконяването на агента провокатор! Дайте си сметка! Това нещо по време на комунизма го нямаше като механизъм за събиране на доказателства! Това е случаят „Пепи еврото” – оборудваш едно лице с негово знание, той се съгласява да играе ролята на агент провокатор и отива да провокира някой друг да извърши престъпление. Давате ли си сметка какво узаконяваме? На кого е необходимо това оръжие и какво ще доказва с това?
Прилагането на специални разузнавателни средства цели да се събира обективна информация, тоест подслушва се някакъв телефон без знанието на лицето, което го ползва или се записва разговор между две лица без знанието им и те обективно се държат помежду си. Когато единият от участниците е наясно какво се случва, той е предубеден и провокиран! Провокираният, ако не е провокиран, може да не извърши престъплението.
Ако бихме узаконявали някакъв механизъм за проверка на лоялност, който да не влече някаква отговорност след това, бих могъл да го приема. Но да узаконяваме агента провокатор – това просто е опасно.
Така че, много Ви моля, гласувайте по съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов § 10 по вносител да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 72 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
В залата има много повече народни представители, отколкото гласуваха по този текст. Негласуването не е позиция, колеги! Моля Ви, разберете, допуска се много сериозна грешка! Впоследствие някой някъде ще се сети след години, когато пак имаме такъв случай като въпросния „Пепи еврото” и тогава няма да е ясно кой за какво е гласувал.
Повтарям Ви отново: с този текст се узаконява фигурата на агента провокатор! Това е недопустимо в един наказателен процес!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласуваме предложението на господин Атанасов за отпадане на § 10 по вносител, което предложение не се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 32, против 6, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за § 10 по вносител, който става § 12.
Гласуваме § 12 в редакцията на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 59, против 13, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е процедура по прегласуване. Вижте в текстовете за какво става въпрос – чл. 108а „тероризъм, принуда, изнудване”. Примерът, който беше даден тук по едно конкретно дело... (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Именно въз основа на специалните разузнавателни средства, които бяха веществени доказателствени средства, съдът стигна до извода, че се касае за провокация за подкуп. Конкретно за това става въпрос.
Отделно, кой каква отговорност е понасял това е друга тема. Аз не мога да си представя, когато говорим за заплахи, за опасност от тероризъм, не мога да си представя защо някой гласува против един свидетел, който да отиде в такава среда и клетка, и да не може да бъде оборудван и да прилага специални разузнавателни средства – по отношение на други лица.
Уважаеми колеги, и в момента, когато се прилага СРС спрямо лице, което е обвиняем или е заподозрян, тази практика съществува, но не съществува възможността за определени ситуации, когато не се касае за конкретно лице.
Моля да го имате предвид, за да подкрепите текста приет от Комисията и да гласувате „за”. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги, редакцията на § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 70, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов за § 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „по отношение на военнослужещите” се заменят с „по дела, подсъдни на военен съд”.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи се дава предварително от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд, по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник, по искане на административния ръководител на военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или на оправомощен техен заместник.”
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник, се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура.”
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да бяхте прочели неподкрепените текстове, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов:
„В § 11, т. 2 се изменя така:
„2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи се дава предварително от председателя на Върховния касационен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, по искане на главния прокурор, на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на министъра на вътрешните работи, или на изрично оправомощени техни заместници. Когато искането по предходното изречение е по отношение на съдии или на председателя на Върховния касационен съд, разрешението се дава от председателя на Върховния административен съд или изрично оправомощен негов заместник-председател.”
Предложение на народния представител Атанас Атанасов, което също не е подкрепено от Комисията:
„В § 11, чл. 174, т. 2, ал. 5 се правят следните изменения: след „изрично оправомощен от него заместник-председател” се поставя точка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има заявки за изказвания – господин Славов, господин Атанасов, господин Казак. Това ще се случи след почивката.
Сега, преди да обявя същата, колеги, в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата живопис „Беломорска Тракия” на художника Димитър Делийски. Експозицията е в памет на заместник-председателя на Четиридесет и третото Народно събрание госпожа Росица Янакиева.
Каня всички народни представители да присъстват на откриването.
Почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебати по § 13.
Преди почивката заявка за изказване направиха господин Петър Славов, господин Атанас Атанасов и господин Четин Казак – очакваме го в залата.
Господин Славов, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, надявам се, че си починахте добре през почивката и ще можете да проследите с нужното внимание тези текстове, които започваме, защото те са доста важни.
Тук на практика става дума за това кой ще има правомощието да иска прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на магистрати, по отношение на съда, прокурори и следователи.
В първоначалния текст, предложен от вносителя, се предвиждаше това да става само и единствено по искане на главния прокурор и да се разрешава само и единствено от председателя на Върховния касационен съд.
Предвид така формулираната разпоредба от нея веднага беше видно, че на практика тези две лица – председателят на Върховния касационен съд и главният прокурор, попадат извън обсега на въпросната разпоредба, най-малкото защото би трябвало сами за себе си да искат разрешение и да си разрешават използването на СРС.
Ние от Реформаторския блок сме направили предложение по отношение на тази разпоредба. Дори поканихме самия главен прокурор в парламентарната група, изсушахме ме го и взехме становището на прокуратурата по отношение на така предложения текст. Мога да Ви споделя, че той се съгласи с нашите аргументи и с довода, че на практика не би трябвало да има и най-малкото съмнение, че някакво лице или група лица остават извън обекта и предмета на Закона.
Това, което сега виждаме, вече като предложение, прието от Комисията, за съжаление по мое убеждение много се доближава до първоначалния вариант. Тук просто отсъства фигурата на главния прокурор, а са намесени двама административни ръководители на прокуратурата, единият от които е на пряко подчинение на главния прокурор. Иначе казано нещо съществено, за съжаление, не се променя, освен може би, че се намесват едно или две нови длъжностни лица.
В този смисъл нашите предложения, които сме направили – освен по искане на прокуратурата, най-общо казано, подобни искания за използване на СРС-та да могат да правят най-малкото поне още председателят на ДАНС и най-малкото още поне министърът на вътрешните работи.
Това достатъчно много по наше убеждение стеснява кръга на лицата, които могат да правят такива искания, тъй като основният мотив въобще тази разпоредба да бъде предложена, е да се ограничи кръгът на лицата, които правят подобни искания, за да няма теч на информация и да не се обезсмисля прилагането на въпросните специални разузнавателни средства ако лицето, обект на прилагането им, бързо разбере, че спрямо него се прилагат такива средства.
Според нас, предлагайки фигурата на председателя на ДАНС и на министъра на вътрешните работи, достатъчно стесняваме кръга, за да няма течове на информация, но все пак не капсулираме нещата само и единствено в рамките на прокуратурата, което за нас – Реформаторският блок, е опасност.
Затова сме направили тези предложения и се надявам да ги подкрепите. Аз и на заседание на Комисията предложих редакция по самия текст. Тук, госпожо Председател, ще направя като редакционно предложение, за да не вземам пак думата: по текста на Комисията, както е приет – в края на ал. 5 и в края на ал. 6 да се добави едно ново изречение със следния текст: „Искания по предходните изречения могат да правят и председателят на ДАНС и министърът на вътрешните работи”.
Считаме, че по този начин до голяма степен се решава проблема, за който говорих досега и няма да има такива съмнения, каквито иначе биха останали на практика да витаят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Могат да правят предложения „председателят на ДАНС” и кой министър?
ПЕТЪР СЛАВОВ: ... и министърът на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Атанасов, имате думата за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, този текст е изключително важен. В някакъв смисъл аз съм склонен да приема предложението на преждеговорившия – колегата Славов, но моето предложение е по-радикално.
За какво става дума? Първоначално предложеният текст в Законопроекта гласеше: „Прилагането на СРС по отношение на магистрати става по разрешение на председателя на Върховния касационен съд по искане на главния прокурор”.
Модификацията, която е предложена от работната група, гласувана в Комисията, не променя драматично нещата, защото отново и единствено само прокуратурата ще е тази, която ще може да иска прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на магистрати.
Какъв е сегашният режим? Сега ако постъпят данни, на базата на които могат да се иска прилагането на СРС, независимо по отношение на кой, в чл. 13 от Закона за СРС са посочени редица органи, които имат правомощия в борба с престъпността и корупцията, да правят искане за прилагане на СРС. Това са МВР, неговите териториални и национални структури, ДАНС и така нататък.
С предлагания текст се ограничава кръгът. Аз искам тук да подчертая дебело: мен не ме интересува и не би следвало да ме интересува кой ще дава разрешението, кой председател и на кой съд. Съгласно Конституцията, за да се прилагат специални разузнавателни средства, се иска разрешение на съдебната власт. Тоест дали ще е председателят на Върховния касационен съд, дали на Апелативния съд, който и да е председател, така в тази част текстът не ме интересува. Но защо само прокуратурата ще иска? Защо ще лишаваме от правомощие всички останали органи, които по чл. 13 биха могли да искат прилагане на СРС по отношение на останалите граждани, а за магистратите – само прокуратурата?
Не бих искал да казвам силни думи, но днес българската прокуратура не се ползва с особено обществено доверие и ние вместо да търсим механизъм за подобряване на нейната работа и за някакъв контрол върху дейността на досъдебното производство й даваме повече правомощия.
С едно изречение, тези текстове на практика дават възможност прокурорите да подслушват съдии. Ето това се случва! Само прокурорите да правят тези искания. Забележете съществената разлика между органът, който дава разрешение и органът, който е заявител, който иска. Този, който дава разрешение, проверява формално изискванията, съдията се подписва и дава разрешението. От там нататък този, който е заявител, в случая е прокурорът, по закон получава резултатите от експлоатацията на специалните разузнавателни средства. Тоест прокурорите, както са посочени тук, а в първоначалния замисъл беше главния прокурор, са тези, които ще четат всички резултати от прилагането на специални разузнавателни средства. Това ли искаме ние – прокуратурата да събира, само и единствено тя да събира данни чрез специалните разузнавателни средства за магистратите? И смятаме, че това ще има ефективност ли? Не! Тук ще се постигне негативен ефект – да се събират компрометиращи обстоятелства по отношение на магистратите.
С внесения Законопроект за изменение на Конституцията ние предлагаме да се раздели Висшият съдебен съвет, за да няма влияние прокурорската квота при кадровите назначения на съдиите. А в същия момент с този Закон даваме правомощия на прокуратурата да подслушва съдиите и да събира данни срещу тях.
Така че моля Ви се, моето редакционно предложение – ще се опитам да го прочета при модифицирания текст, защото първоначално аз съм направил своите предложения, но предлагам в § 13, т. 2 за ал. 5 да отпадне текстът: „по искане на административния ръководител на Софийска апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник”. Също така: „по искане на административния ръководител на Военно-апелативна прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или оправомощен техен заместник”.
И в т. 3 за ал. 6, в последната част от текста: „по искане на заместник-главния прокурор на Върховна касационна прокуратура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви моля само да повторите. В ал. 5 записах, че след „Софийски градски съд” се слага точка и отпада текстът „по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник”.
АТАНАС АТАНАСОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А след това – „в останалите случаи разрешението се дава от председателя на…”?
АТАНАС АТАНАСОВ: „Апелативния специализиран наказателен съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Военно-апелативния съд или от председателя на Апелативния специализиран наказателен съд”?
АТАНАС АТАНАСОВ: „Или оправомощен техен заместник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До там.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да. Следващият текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „По искане…” отпада.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да.
В т. 3, ал. 6 след „ръководещ наказателната колегия” да сложим точка и да отпадне текстът „по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви. Благодаря.
Реплики?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, за втори път в днешния ден ще се определя като лаик в наказателното право и като цивилист.
Искам да Ви поставя следния въпрос: кой е господар на разследването в наказателния процес? Кой разследва? Прокуратурата разследва. Защо подхождаме с това, бих казал, малко параноично притеснение по отношение на господаря на процеса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без квалификации на притесненията! Господин Кирилов, най-малко от Вас очаквам такава лексика в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, госпожо Председател, и на господин Атанасов, ако се е засегнал от това.
Това обаче е най-нормалното решение.
В миналия парламент имахме хипотеза, при която на ДАНС се предаваха разследващи функции. ДАНС няма разследващи функции. Защо трябва да въвеждаме и тях в тази процедура?!
По отношение на министъра на вътрешните работи, той е орган на изпълнителната власт. Винаги ще имаме репликата на независимата съдебна власт, която ще казва: „Защо изпълнителната власт ни подслушва?”.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): И не само подслушва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви.
Господин Кирилов, чудесна реплика направихте, за да се изясним. И към настоящия момент по действащото законодателство наблюдаващият прокурор има право да иска прилагането на специални разузнавателни средства. Ние не отнемаме това право.
Аз поставям въпроса защо по отношение на магистратите само прокуратурата ще прави искания? В чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства са изредени редица институции, включително и наблюдаващият прокурор, които могат да правят искания за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на всички видове дела. Не може само исканията за магистратите да се правят само от прокуратурата.
Изключително важно е, че информацията, събирана от специалните разузнавателни средства, ще отива само в прокуратурата. Ще дам пример, включително по отношение на ДАНС, които могат да нямат полицейски правомощия, но ако водят разработка по някакво оперативно дело за корупция на някой магистрат, ще си поискат прилагането на специални разузнавателни средства, ще съберат данните и ще ги предоставят на прокуратурата като веществени доказателствени средства, като доказателства в процеса и няма никакъв проблем в това отношение. Да лишаваме обаче всички други институции, които имат правомощия за събиране на данни, от това правомощие, включително по този начин, създаваме по-голяма опасност за изтичането на информация. Разширяваме кръга на лицата, които ще имат достъп до тази информация.
Повтарям, извинявайте, ако Ви отегчавам: и към настоящия момент – от 2007 г. е регламентирано това, наблюдаващият прокурор има това правомощие. Никой не го ограничава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат?
Преди почивката господин Четин Казак изрази желание, но сега не го виждам в залата.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите текстове? Не.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов, които Комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 9, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 13, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуваме допълненията, които направи като предложение в изказването си господин Славов: в редакцията на Комисията за § 13 в ал. 5 и в ал. 6 накрая да се добави следното изречение: „Искания по предходните изречения могат да правят министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС.”.
Гласуваме редакционното допълнение на господин Славов.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Господин Атанасов, държите ли Вашето предложение да се подложи на гласуване, защото ще обезсмислим току-що приетото предложение на господин Славов, ако сложим точката там, където Вие предлагате?
Оттегляте ли предложението си?
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов оттегля предложението, което направи в изказването си.
Сега гласуваме § 13 в редакцията на Комисията, допълнена с гласуваното в залата предложение на господин Славов.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 12 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на балкона наши гости са студенти от специалност „Право”, ІІ – ІV курс на Бургаския свободен университет. Да ги приветстваме с „Добре дошли”! (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.) Да се надявам, че остават доволни от това, което следят като дебат и процедура в пленарната зала.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 13 има предложение на народните представители Явор Хайтов, Георги Ковачев, Светлин Танчев, Румен Йончев, Мартин Иванов, Христо Тодоров, Петър Петров, Кънчо Филипов, Чавдар Пейчев и Красимира Ковачка:
„В § 13 от внесения Общ законопроект (относно чл. 194) се правят следните изменения:
„Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 95 – 110, чл. 123, чл. 212, ал. 5, чл. 253 – 260, чл. 286 – 289, чл. 295, чл. 299, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 340 – 341б, чл. 342, ал. 1, предл. 1, 2 и 4, чл. 343 във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 1, 2 и 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 349а, чл. 353б, ал. 2, т. 1, чл. 353в, ал. 3, чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, б. „в”, чл. 356к, ал. 2, т. 5, чл. 357 – 360 и чл. 407 – 419а от Наказателния кодекс;
1а. за тежки умишлени престъпления по раздели І, ІV, V и VІІІ от Глава втора на Особената част на Наказателния кодекс, извършени от непълнолетни лица;
2. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция „Национална сигурност”, както и от служители на Агенция „Митници” в качеството им на разследващи органи;
3. за престъпления, извършени в чужбина;
4. с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.
(2) Разследването се провежда от следовател от Националната следствена служба по дела: за престъпления по чл. 95 – 110, чл. 123, ал. 3, предл. 3, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 340 – 341б, чл. 342, ал. 1, предл. 1, 2 и 4, чл. 343 във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 1, 2 и 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 349а, чл. 353б, ал. 2, т. 1, чл. 353в, ал. 3, чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, б. „в”, чл. 356к, ал. 2, т. 5 от Наказателния кодекс и по т. 2 и 3 на чл. 194, ал. 1 от НПК. Главният прокурор или оправомощен от него заместник могат да възложат разследването по ал. 1, както и за престъпления, подсъдни на Специализирания наказателен съд, да се извърши от следовател при Националната следствена служба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Четин Казак, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите „чл. 95 – 110” се добавя „чл. 123, чл. 212, ал. 5, чл. 286 – 289, чл. 295, чл. 299, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к”;
б) създава се т. 1а:
„1а. за тежки умишлени престъпления по Глава втора, раздели I, IV, V и VIII от особената част на Наказателния кодекс, извършени от непълнолетни лица”;
в) точка 2 се изменя така:
„2. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и от служители на Агенция „Митници” в качеството им на разследващи органи;”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к от Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Надявам се да има дебат, за да може гласът Ви да се повъзстанови.
Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Хайтов, заповядайте за изказване. Вие имате предложение, заедно с колеги, което е отхвърлено от Комисията.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Господин Председател, благодаря Ви.
Всъщност, уважаеми колеги, зад тези сухи цифри и текстове, които изчете председателят на Правната комисия с пресипнал глас, между това, което предлагаме ние и колегите Лазаров и Кирилов, има само една разлика. И тя е следната: ние като вносители, заедно с колегите Йончев, Филипов, д-р Ковачка и Танчев, предлагаме следователите да извършват разследване и по дела, които касаят финансовата, данъчната и осигурителната система.
Мотивите ни за това предложение са следните. В България има около 500 следователи. За съжаление, те не са натоварени. Тяхната натовареност, колеги, е средно по около 15 дела на година.
От друга гледна точка, служителите в Министерството на вътрешните работи, които имат функциите на разследващи полицаи, имат, средно говоря, около 118 дела за разследване. Справедливо е да натоварим и колегите от следствените служби.
Тук виждам опитни колеги, които са работили дълго време и в системата на МВР, и в правораздаването, които съм убеден, че безпристрастно ще ни подкрепят, защото не на последно място, тук няма партийност.
По същество, уважаеми колеги, това е съдебната реформа, това е част от реформата – да направим така, че в досъдебна фаза да се работи срочно и качествено, за да може наистина прокуратурата да внася обосновани обвинителни актове и съдът да се произнася справедливо. Много често има оправдателни присъди, включително и по шумни дела, поради допуснати грешки в досъдебна фаза. Натоварвайки българските следователи и с този вид престъпления, които те трябва да разследват, това е един вид гаранция и за по-високо качество, защото безспорно те са по-квалифицирани. Някои от тях са с огромен опит, работят по дела със сложна и фактическа от правна гледна точка сложност.
Не на последно място, важни са и сроковете, защото, колеги, разследването на едно престъпление като например пране на пари, много често е свързано и с международна организирана престъпност, и с необходимост от комуникация с правораздавателните служби на останали държави, извън територията на България. Всичко това отнема време.
Не на последно място, много важно е да поговорим и за бюджет. Искам само да Ви кажа, че експертиза по дела, които са свързани с престъпления против финансовата система, данъчната и осигурителна такава, е в рамките на няколко хиляди лева, и всичко това товари бюджета на МВР. По този начин, давайки възможност следователите да работят по тези дела, ние сваляме и финансовата тежест върху бюджета на МВР, което, вярвайте ми, хич не е малко, защото колегите там работят в хроничен финансов недоимък към настоящия момент.
Много Ви моля да подкрепите текста, който сме внесли с колегите, защото съм убеден, че който искрено милее за съдебната реформа, който иска тя да се случва, ще го подкрепи, и то от сърце. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Реплики на изказването на господин Хайтов? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма и други изказвания.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Гласуваме предложението за § 13 на народния представител Явор Хайтов и колеги, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, уважаеми колеги, гласуваме предложение, неподкрепено от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 28, против 6, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на § 13 по редакция на Комисията, който става § 14.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте новия § 14.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 6.
Предложението за новия § 14 на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Предложение на народните представители Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Моля изказвания, колеги, за новите параграфи 15, 16 и 17 по текста на вносителя, подкрепени от Комисията.
Имаме ли изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 14, който става § 15; § 15, който става § 16; и § 16, който става § 17 по вносител, подкрепени от Комисията.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението за трите параграфа е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка, или да вземе такава.
(3) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думата „иск” се добавя „на разноските по делото”.
4. Досегашната ал. 4 с тава ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3” се заменят с „ал. 2 – 5”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване § 18 в редакцията на Комисията и § 19 по доклада на Комисията.
Гласуваме двата параграфа в редакция на Комисията и съответно подкрепен текст от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 19 – предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 340 се създават ал. 3, 4 и 5:
„(3) Когато постанови подлежащо на касационна проверка решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, съдът се произнася по мярката за неотклонение, като прилага съответно чл. 309, ал. 2 или 3. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд.
(4) Когато постанови окончателно решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, възивният съд изпраща незабавно препис от решението на прокурора.
(5) Получилият препис от влязлото в сила решение прокурор от съответната на въззивния съд прокуратура може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор. В тези случаи издалият разпореждането прокурор уведомява първоинстанционният прокурор, който предприема действие по изпълнение на присъдата след получаването й от съда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 в редакцията на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 369, ал. 1 думите „чл. 242, ал. 3” се заменят с „чл. 242, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов – създава се нов § 20а със следното съдържание:
„Създава се нов чл. 369а със следния текст:
„Чл. 369а. Съкратено съдебно следствие не се допуска, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Емил Димитров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 21 и 22 по вносител, които стават съответно параграфи с номера 22 и 23 по доклада на Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 23 – предложение на народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 400 след думите „Министерството на вътрешните работи по” се добавя „чл. 60, ал. 3, чл. 62, ал. 5” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 411а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по:
1. глава първа от особената част на Наказателния кодекс;
2. член 321 и 321а от Наказателния кодекс;
3. член 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т. 8, чл. 142, ал. 2, т. 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, предложение второ, чл. 143а, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, предложение второ, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5, предложение второ и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква „ж“, чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 346, ал. 6, предложение второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2-4, чл. 354в, ал. 2-4 и чл. 356б, ал. 2 от Наказателния кодекс.“
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1“.
4. В ал. 6 думите „ал. 1, 2 или 3” се заменят с „ал. 1 или 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 25 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 25 по вносител, който става § 26 в доклада на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 26 има предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси по ал. 4 може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа“.
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Не.
Гласуваме § 27 в редакция на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! На основание чл. 61, ал. 2 искаме прекъсване заседанието за 30 минути и настояваме за свикване на Председателски съвет, на който да обсъдим наложената дисциплинарна санкция спрямо нашия колега Валентин Касабов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно чл. 61, ал. 2 всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Прекъсването на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Часът е 13,09 ч., тоест остават по-малко от един час, поради което не мога да уважа искането Ви, господин Симеонов.
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 28.
Гласували 72 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Госпожо Председател, ще помоля, ако може колегата Димитър Лазаров да продължи с четенето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по § 28 по вносител, подкрепен от Комисията като § 29 и наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Господин Янаки Стоилов има думата за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз правя предложение тук да прекъсне обсъждането и гласуването на Законопроекта, защото преминаваме към Раздела „Преходни и заключителни разпоредби”.
Имам едно предложение, което не е подкрепено от Комисията, но в този Раздел има редица важни въпроси, които трябва според мен още веднъж да бъдат внимателно прегледани и времето до утрешното заседание, когато ще продължи, е достатъчно това да бъде направено.
Искам да обърна внимание, че и § 29 и по-нататък други параграфи, които се отнасят до прилагането на специални разузнавателни средства, вероятно ще повлияят върху редица висящи производства. Това трябва да бъде направено много внимателно и с пълното съзнание. Това е моето основание да направя предложение, след гласуването на § 28, да не пристъпваме сега към обсъждане и разглеждане на параграфите от Раздел „Преходни и заключителни разпоредби”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя обратно предложение да довършим Законопроекта. Той беше гледан в Правната комисия на две заседания, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Но недогледан.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако някой не е гледал, може да прави всякакви изказвания.
Що се касае до това, че в „Преходните и заключителни разпоредби”... (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в диалог помежду си, имате думата за обратно становище.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предполагам, когато председателствате, не допускате да се влиза в такъв диалог.
Що се касае до „Преходните и заключителни разпоредби” в Закона за специалните разузнавателни средства, то те са съгласувани и с прокуратурата, с Върховния касационен съд, с Бюрото за контрол и в никакъв случай няма да повлияят на висящи съдебни или досъдебни производства. Общо взето там се предвижда да се даде един малко по-дълъг срок на съдиите да се произнасят мотивирано. Отнася се до това да може, когато има допуснати фактически грешки при исканията и при дадените разрешения, да може да бъде уведомяван съда от органите, които прилагат, за да могат да ги коригират. Това са общо взето измененията.
Правя обратното предложение – да си довършим Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на разискванията, съответно на гласуванията, тъй като сме на второ четене на Раздела от „Преходни и заключителни разпоредби” назад.
Разбирам, че нямате нищо против да подложа на гласуване подкрепения текст на § 28 по вносител, който става § 29.
Поставям на гласуване предложението на Янаки Стоилов за отлагане на разискванията, респективно на гласуванията по текстовете от „Преходни и заключителни разпоредби” до края на доклада.
Гласували 93 народни представители: за 24, против 50, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 28 по вносител, който става § 29 от доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване докладваното от господин Кирилов наименование на „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Филип Попов за § 29:
„В Преходните и заключителните разпоредби, § 29, в края на ал. 3 се добавя изразът „и се разглеждат от съответния първоинстанционен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Предложение от народните представители Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Връщаме се на § 29 по вносител.
Има ли изказвания?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Това е един от случаите, които имах предвид при мотивацията на моето предложение за отлагане. Той не е единствен, но сега ще използвам да дам мотивите защо е необходимо приемането на това предложение.
Съжалявам, че нямах възможност да го обоснова пред Правната комисия, тогава да участвам в заседанието, и сега използвам това пред пленарната зала, за да Ви обърна внимание какви са част от последствията от приемането на цитирания текст. Той засяга включително производства по чл. 108 и 109 от Наказателния кодекс, Глава първа „Преследването на действия срещу организации и групи, които действат срещу държавата”.
Предлаганата промяна ще засегне вече образувани наказателни дела, които предстои да се разглеждат от съответните окръжни съдилища.
Ще се прехвърлят от окръжната прокуратура към специализираната прокуратура и съответно специализирания наказателен съд определени дела.
В този случай по част от делата ще се наруши вече добро установено взаимодействие и практика между органите на ДАНС, МВР и прокуратурата. Има опасност да се загуби доверието на свидетели, които трябва да бъдат убедени да кажат истината. Хората, които са работили в тази област, знаят, че не е достатъчно формално в някои тежки дела просто да бъде призовано едно лице като свидетел. Иначе най-вероятно тези лица, премествайки подсъдността ще си променят показанията, а в бъдеще вероятно много от тях няма да искат и да свидетелстват, защото в тези случаи е по-лесно да забравят какво са чули и какво са видели.
Не искам в случая да правя по-дълбок анализ на Специализирания съд за начина, по който започна работата, защото за него дълго време се набираха кандидати, тъй като нямаше достатъчно желаещи такива, какви лобита са формирани – да се надяваме, че днес, поне от гледна точка на квалификацията, това състояние е по-добро. Но, забележете, че този съд оправда осъден на първа инстанция за изнудване и отвличане поради липса на субективен елемент. Повече няма да коментирам, за да не навлизам в подробности. Но също така впоследствие се установи, че специални разузнавателни средства, които са приложени, показват, че осъденият преди това казва: „Оправих се пред този съд”. Това не са твърдения, това са документално установени обстоятелства.
Искам да се надявам, че главният прокурор, тъй като той беше инициатор на повечето от тези предложения, не си е дал сметка за част от последствията, които ще настъпят при приемането на този текст. Защото в случая можем да кажем, че става дума и за успешно развиващи се и приключили производства срещу дела, които станаха известни като действие за ограничаване на крайния ислямизъм, за създаването на групи, които имат контакти и извън страната с подобни организации. В някои от тези европейски страни също се водят производства и вече са предприети действия.
Така че имайте предвид, че единствено делото в Пазарджишкия окръжен съд, водено по тази материя, досега е приключило с някакъв успешен юридически резултат. В други съдилища и в други прокуратури това не е станало, но мисля, че е по-добре и текстът, който аз предлагам, дори не оспорва генерално промяната в подсъдността, а само изтичането на необходимия период тези производства да преминат по досегашния ред, а именно като се добавят думите „и се разглеждат от съответния първоинстаницонен съд”. Мисля, че това ще бъде в интерес и на прокуратурата, и на съда, за да може работата, която е извършена, да не бъде похабена или в най-добрия случай да не бъде повтаряна, и то без гаранции, че ще се стигне до необходимия резултат.
Този въпрос е много сериозен и затова предлагам да подкрепите предложението, което е направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Беше направено предложение за прекратяване на дискусията. Освен това след изказването на колегата Янаки Стоилов действително оставаме с убеждение, че приемането на подобни текстове биха повлияли върху висящи съдебни дела. Смятам, че това е недопустимо. И без това имаше достатъчно упреци към Народното събрание за приемането на такива норми. Ето защо правя процедурно предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, списъка.
Айдоан Муталиб Али- тук
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- отсъства
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- отсъства
Алтимир Емилов Адамов- тук
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- отсъства
Анна Василева Александрова- тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- отсъства
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов- отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- отсъства
Борис Борисов Станимиров- тук
Борис Янков Ячев- отсъства
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- отсъства
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- отстранен
Валентин Любенов Павлов- тук
Валентин Николов Иванов- отсъства
Валентин Стефанов Василев- тук
Валери Мирчев Жаблянов- отсъства
Валери Симеонов Симеонов- отсъства
Васил Миланов Антонов- отсъства
Велизар Пенков Енчев- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- отсъства
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- отсъства
Вяра Михайлова Церовска- тук
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- отсъства
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- отсъства
Георги Страхилов Свиленски- отсъства
Георги Тодоров Божинов- отсъства
Георги Чавдаров Анастасов- отсъства
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- отсъства
Гроздан Спасов Караджов- отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен- тук
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Дарин Иванов Димитров- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- тук
Джейхан Хасанов Ибрямов- отсъства
Джема Маринова Грозданова- отсъства
Диана Иванова Йорданова- тук
Димитър Ангелов Горов- отсъства
Димитър Андреев Делчев- отсъства
Димитър Бойчев Петров- тук
Димитър Борисов Главчев- отсъства
Димитър Григоров Шишков- отсъства
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- отсъства
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- отсъства
Димитър Христов Желев- тук
Добрин Ненов Данев- отсъства
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- отсъства
Драгомир Велков Стойнев- отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- отсъства
Емил Димитров Райнов- отсъства
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- отсъства
Жельо Иванов Бойчев- отсъства
Живко Иванов Мартинов- тук
Здравко Димитров Димитров- отсъства
Иван Валентинов Иванов- отсъства
Иван Кирилов Иванов- тук
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Пенков Иванов- тук
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- отсъства
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- отсъства
Илиан Сашов Тодоров- тук
Илия Янков Илиев- тук
Ирена Иванова Коцева- тук
Искрен Василев Веселинов- отсъства
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- отсъства
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Андонов Котев- тук
Кирил Боянов Калфин- отсъства
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов- отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- отсъства
Корнелия Добрева Маринова- тук
Корнелия Петрова Нинова- отсъства
Костадин Иванов Марков- отсъства
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Красимир Илиев Богданов- тук
Красимир Любомиров Велчев- тук
Красимир Петров Петров- тук
Красимир Христов Янков- отсъства
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Красимира Пенева Анастасова- тук
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров- тук
Любомир Владимиров Владимиров- отсъства
Любомир Димитров Христов- тук
Лютви Ахмед Местан- тук
Магдалена Ламбова Ташева- тук
Манол Трифонов Генов- отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- тук
Мариана Георгиева Тодорова- отсъства
Мариана Радева Бояджиева- отсъства
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- отсъства
Мая Божидарова Манолова- отсъства
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- отсъства
Мехмед Юмер Атаман- тук
Миглена Дойкова Александрова- отсъства
Милен Василев Михов- отсъства
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- отсъства
Муса Джемал Палев- тук
Мустафа Сали Карадайъ- отсъства
Мустафа Фахри Ахмед- отсъства
Найден Маринов Зеленогорски- отсъства
Настимир Ананиев Ананиев- отсъства
Невин Халил Хасан- тук
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- отсъства
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- отсъства
Павел Алексеев Христов- отсъства
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- отсъства
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- тук
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- отсъства
Радослав Любчов Стойчев- отсъства
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- тук
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- отсъства
Румен Иванов Иванов- тук
Румен Маринов Йончев- тук
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- отсъства
Светлана Ангелова Найденова- тук
Светлин Димитров Танчев- тук
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- отсъства
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- тук
Станислав Димитров Анастасов- тук
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- тук
Стефан Георгиев Кенов- тук
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- отсъства
Стефани Михнева Михайлова- тук
Стоян Михайлов Мирчев- отсъства
Султанка Димитрова Петрова- тук
Таско Михайлов Ерменков- отсъства
Теодора Радкова Георгиева- тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- тук
Ферихан Илиязова Ахмедова- тук
Филип Стефанов Попов- отсъства
Хамид Бари Хамид- отсъства
Хасан Ахмед Адемов- тук
Христиан Радев Митев- тук
Христо Георгиев Гаджев- тук
Христо Георгиев Тодоров- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- тук
Цвета Вълчева Караянчева- тук
Цветан Генчев Цветанов- тук
Цветомир Цвятков Михов- тук
Цецка Цачева Данговска- тук
Чавдар Георгиев Георгиев- отсъства
Чавдар Славчев Пейчев- тук
Четин Хюсеин Казак- тук
Шабанали Ахмед Дурмуш- отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов- тук
Явор Божилов Нотев- отсъства
Явор Илиев Хайтов- тук
Янаки Боянов Стоилов- отсъства
Янко Александров Янков- тук.

(По време на проверката народни представители влизат в залата и се отбелязват допълнително.)
Колеги, налице е кворум, заседанието продължава.
Заповядайте за процедура, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим времето до приключване на точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 72, против 21, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Дебатът по § 29 е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Филип Попов, което Комисията не подкрепя – гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 45, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 31.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. ...), в § 1 от Допълнителната разпоредба, в т. 31 думите „чл. 194, ал. 2” се заменят с „чл. 194, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 31 има предложение на народните представители Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов:
„В § 31 се правят следните изменения:
1. Точка 2, б. „а” се изменя така:
„а) създава се нова ал. 3:
„(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател се внася от главния прокурор, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, от министъра на вътрешните работи, или от изрично оправомощени техни заместници. В досъдебното производство искането се прави по предложение на наблюдаващия прокурор.”
2. Точка 4, б. „б” се изменя така:
„б) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на Върховния касационен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател. Когато искането по предходното изречение е по отношение на съдии или на председателя на Върховния касационен съд, разрешението се дава от председателя на Върховния административен съд или изрично оправомощен негов заместник-председател.”
3. В т. 8, б. „д” след думите „окръжните съдилища” се поставя запетая и се добавят думите „на Върховния административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов:
„В § 31:
1. Точки 1, 2 и 3 отпадат.
2. В т. 4, чл. 15 буква „б” се изменя така: след „изрично оправомощен от него заместник-председател” се поставя точка.
3. Точки 5, 6 и 7, съответно чл. 22, 26 и 27 да отпаднат.
4. В т. 8, в чл. 29 букви „а”, „б”, „в” и „г” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33:
„§ 33. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 се създава ал. 3:
„(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 108а, чл. 143-143а, чл. 159а-159г, чл. 301-305 и чл. 121 от Наказателния кодекс”.
Поправям се, госпожо Председател.
Последното е ”чл. 321 от Наказателния кодекс”.
”2. В чл. 13:
а) в ал. 1, т. 6 думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 3, 4 и 5”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател се подава от административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура, на военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или от оправомощен от тях заместник. Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник се подава от заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура.”;”
И тук отбелязвам, госпожо Председател, уважаеми колеги, необходимостта да се отбележи изречението, което беше прието с предходно гласуване в...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го направите по съответния ред, господин Кирилов. Като докладвате текста, след това ще ни върнете, за да се подсетим какво сме гласували в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Виждам, че и колегата също е готов с това предложение.
”в) досегашната ал. 3 става ал. 4;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, 2 и 3”.
3. В чл. 14:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „наблюдаващия прокурор” се добавя „съответно от органа по чл. 13, ал. 3” и се поставя запетая;
б) в ал. 2 думите „чл. 12, ал. 2” се заменят с „чл. 12, ал. 2 или 3”.
4. Член 15 се изменя така:
„(1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища, на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 72 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си.
(2) Заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1 всички материали, на които се основава искането.
(3) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използването на специални разузнавателни средства се дава:
1. спрямо съдии, прокурори и следователи – от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд; в останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник;
2. спрямо председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник – от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия”.
5. В чл. 22:
а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”;
б) в ал. 3:
аа) в текста преди т. 1 думите „може да не започне или да бъде прекратено” се заменят с „не започва или се прекратява”;
бб) създават се нови т. 1 и 2:
„1. когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1;
2. при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15;”
вв) досегашните т. 1, 2 и 3 стават съответно т. 3, 4 и 5.
6. В чл. 23 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”.
7. В чл. 25:
а) в ал. 1 думата „отразяват” се заменя с „предоставят”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) По искане на органа по чл. 13 и при наличие на техническа възможност, структурата по чл. 20, ал. 1 предоставя достъп до информацията чрез автоматизирана информационна мрежа.”;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”;
д) досегашната ал. 5 става ал. 6.
8. В чл. 26 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”.
9. В чл. 27, ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”.
10. В чл. 29:
а) в ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”, а думите „чл. 13, ал. 2” навсякъде се заменят с „чл. 13, ал. 2 или 3”;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”;
бб) в т. 2 накрая се добавя „или 3”;
в) в ал. 7 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”;
г) алинея 8 се изменя така:
„(8) Председателите на окръжните и на апелативните съдилища, и председателят на Върховния касационен съд включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.”
11. В чл. 31:
а) в ал. 3 думите „Информацията по чл. 24 и 25, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства” се заменят с „Информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, и информацията по чл. 25”;
б) в ал. 4 и 5 думите „чл. 13, ал. 1 или 2” се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3”, а думите „чл. 12, ал. 2” се заменят с „чл. 12, ал. 2 или 3”;
в) в ал. 6 думите „чл. 25, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 25, ал. 4 и 5”.
12. В чл. 34д, ал. 3 и 4 думата „комисията” се заменя с „Народното събрание”.
13. В чл. 34е се създава ал. 6:
„(6) При наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15, Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет, ръководителя на съответния висшестоящ съд и министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, вземам думата, първо, за да оттегля предложенията, които сме направили от Реформаторския блок с колегите Делчев и Атанасов по този параграф.
Използвам възможността да благодаря на всички, които по-рано подкрепиха нашите редакционни предложения по § 13 и те се приеха – във връзка с използването на СРС спрямо съдии и магистрати.
Правя същите предложения, които трябва да бъдат отразени и тук като редакционни: в чл. 13 – § 34, т. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 2 – промени в чл. 13.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Така. В чл. 13, ал. 3 накрая се добавя ново изречение със следния текст: „Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи, и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” – тоест идентичният текст, какъвто приехме по-рано в НПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към това предложение? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в т. 5 на текста на Комисията се предлагат нови изменения в чл. 22 от Закона за специалните разузнавателни средства, където в буква „бб” се предвиждат две нови основания за прекратяване използването на СРС от самите прилагащи органи, тоест от ДАТО и другия орган, който ще прилага СРС. Първата нова хипотеза, която се предлага, е когато е дадено разрешение за прилагане на СРС за разкриване на престъпления извън посочените в чл. 3, ал. 1.
Питам: как въобще може да се стигне до такава хипотеза? Това означава, първо, органът, който е поискал прилагането на СРС, да е поискал умишлено прилагането им за престъпление, за което е ясно, че не попада в обхвата на чл. 1. Още повече, че съдът е разрешил това нещо. Такава хипотеза ми се струва абсурдна – хем искащият орган да поиска СРС за престъпление, което е извън обхвата на допустимите престъпления, за които се използват СРС, хем съдът да разреши. Не създаваме ли опасност за произволна преценка от страна на правоприлагащите органи – да откажат или да прекратят използването на СРС на това основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате ли нещо по редакцията на текста?
ЧЕТИН КАЗАК: Просто задавам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване госпожа Манолова. (Възгласи в ГЕРБ.)
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ха, госпожа Манолова дойде! Здравейте, госпожо Манолова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, без подвиквания от място!
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Аз ще помоля вносителите на това предложение – господин Кирилов и господин Лазаров, да обосноват необходимостта и мотивите за правенето на тези промени в § 31. Ще припомня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля, сложете си картата.
МАЯ МАНОЛОВА: Отчетете ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отчетете времето на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще припомня, че това заседание на Правната комисия, на което се разглеждаха Преходните и заключителните разпоредби, беше проведено в полулегални условия, без присъствието на нито един представител на опозицията и без възможността в Правната комисия да чуем аргументите на вносителите за тези промени.
У нас възниква подозрението, че те се правят за конкретно дело, което в момента е висящо пред последната съдебна инстанция, и отново промените в закона ще бъдат използвани, както вече бяха използвани с предни текстове, за оправдаването на едно лице. Моля, ако не съм права, станете и кажете какви са причините да внесете тези текстове. Какво целите? Защо проведохте това заседание по този начин и защо никой от вносителите не става да обясни ясно какви са мотивите за внасянето на тези текстове. Ако това е поредният случай, в който необосновано и въвеждайки в заблуждение мнозинството, се правят промени в Закона във връзка с конкретно висящо дело, то това би било проява не просто на конфликт на интереси, а на откровен политически лобизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Как госпожа Манолова се изказва без карта?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Засякла съм времето на изказването.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Хей така се изказвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в пререкания помежду си!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам категорично да възразя против внушенията, които се правиха и на заседание на Комисията, които продължават и сега да се правят. Това, че някой не идва на заседание на Правната комисия, си е негов проблем. Това, че някой от 9,00 ч. – чак сега влиза в пленарната зала, си е негов проблем. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
На заседанието, за което в момента се говореше, присъства представител от БСП лява България господин Чавдар Георгиев, ако не се лъжа. Той участва в това заседание.
Искам да припомня – когато тук гласувахме Правилника, как една госпожа, която търси медии за изява, говореше, че в петък, видите ли, всеки петък ще стои, защото нейните избиратели я били избрали и затова на петъчния контрол...
Предлагам всеки петък първият въпрос да бъде: къде е тази въпросна госпожа по конкретния въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не се отклонявайте от предмета на дебата!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Няма да вземам отношение по такива гнусни внушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без характеристика на изказванията!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз правя характеристика на изказвания, които бяха преди час и половина – два, на колегите от парламентарната група...
Само искам да кажа, че това са предложения, които се коментират – за тези допускани грешки. Те са констатирани от Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства. Госпожа Манолова беше радетел за създаването на това Бюро. На практика това са техни предложения. Официално са изпратени до председателството на съответните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Това беше изказване.
Има ли реплики към изказването на господин Лазаров? Госпожа Манолова се запътва към трибуната. (Смях в блока на ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да индикира, че излиза за реплика. Аз мислех, че е за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Лазаров, ще пропусна махленската част от Вашето изказване. Това е Ваша запазена марка и проява не просто на лош вкус, а недопустимо махленско поведение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Познавачи сте на махленското говорене. Моля Ви, не извън темата!
МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, Вие също сте познавач на това поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте по същество.
МАЯ МАНОЛОВА: Зададох конкретен въпрос към вносителите: дали тези предложения ще повлияят върху изхода на едно конкретно дело? Дали ще създадат режим, който е по-благоприятен от действащия? Зададох конкретен въпрос! Моля за ясен отговор!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде беше репликата тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, макар че на такива провокативни въпроси не трябва да се отговаря по този начин, ще си позволя за тези, които изобщо не са си направили труда да прочетат за какво става въпрос, да прочета измененията: 72 часа се дава срок на съдиите, за да могат мотивирано да отказват или да разрешават специални разузнавателни средства – досега беше незабавно. Ето отговор на въпроса.
По отношение на другите изменения. Констатирано беше от Бюрото, бяха извадени в медиите случаи, когато има сбъркани имена, когато неоснователно в противоречие със Закона – и Четин Казак говори за това, се дават разрешения за специални разузнавателни средства, които са противозаконни.
Веднага припомням конкретен случай за Перник. Родители, чиито син е избягал с наложена присъда, по отношение на тях е допуснато и от съда прилагане на специални разузнавателни средства, което е в категорично противоречие със Закона. Това е констатирано, уведомени са хората, писали са и до Комисията. Господин Мерджанов е член на тази Комисия, знае за случая, да го бяхте попитали.
Когато се констатират такива случаи или когато има грешка в имената, или е дадено разрешение за не тежко престъпление, какво може да направи съответната комисия към ДАНС, дирекция или ДАТО? Това, което е и правено – да уведоми съда, че е допусната грешка, съдът да си коригира грешката.
Ако някой иска да прави политика, защото наближават избори, ако някой се чувства недооценен в своята парламентарна група, нека да не прави такива внушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров, моля Ви, не се отклонявайте от строго юридическата тема, в която сме в момента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, отговорих на въпроса.
Това са измененията, които гласуваме. Просто Законът трябва да се чете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Не.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Славов: в § 33, т. 2 за промени в чл. 13, в ал. 3 след „Върховна касационна прокуратура” има точка и се добавя новото изречение „И искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи, и председателят на ДАНС”.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Гласуваме целия § 33 ведно с току-що приетото от нас решение в редакцията на доклада на Комисията. (Реплики.)
Господин Славов оттегли и двете предложения, затова не ги поставям на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 34:
„§ 34. Параграф 6, т. 2 влиза в сила след приемането на Закона по чл. 68, ал. 2.”
Госпожо Председател, позволете ми да направя редакционна поправка: вместо „приемането” да е „след влизане в сила”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакционното изменение на господин Кирилов: вместо „приемането” да бъде „след влизане в сила”.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Гласуваме § 34, съобразен с редакционната поправка.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е прието на второ четене изменението на НПК.
Утре редовно пленарно заседание – закрито, с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:

Иван К. Иванов
Секретари:

Юлиан Ангелов
Калина Балабанова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ