Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов, Кирил Цочев и Явор Хайтов

Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма кворум в минутата време, определена за регистрация. Втори опит след десет минути.

(9,17 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, втори опит на регистрация.
Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава в открито с втора точка, предвидена за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Цачева, като вносител на предложението да представите мотивите и Проекта за решение. Имате думата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, на 26 май в Народното събрание постъпи Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Преди постъпването на Законопроекта, в работен порядък с представители на всички парламентарни групи уточнихме съответните стъпки, подхода, по който да процедираме с оглед внасянето на подобен Законопроект. Тогава запознах представителите на парламентарните групи с практиката до момента в Народното събрание при извършване на промени в Конституцията.
Първоначалните две промени. Първо е била създавана Временна комисия, която е изготвяла текстовете за промяна на Конституцията и те са внасяни от името на съответната комисия.
Тогава участващите народни представители – представители на различните парламентарни групи, се обединиха около втория подход, а именно след постъпване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията да бъде създадена Временната комисия, която следва да обсъжда тези предложения, да изготви преди това Процедурни правила, да ги предложи на пленарната зала за дебат и гласуване, за да изпълним стъпките по Конституцията за промяна в самата Конституция.
Водена от тези разговори, които сме имали, от текстовете на Конституцията, от сложилата се вече парламентарна практика, предлагам на Вашето внимание следния Проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за обсъждане на
Законопроект за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-103 от 26 май 2015 г.
2. Временната комисия изпълнява функциите на водеща комисия по Законопроекта по т. 1. Комисията взема решения и приема доклади и становища с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
3. Временната комисия се състои от 16 народни представители – по двама от всяка парламентарна група.
4. Избира за председател, заместник-председатели и членове на Временната комисия, както следва:
Председател:…….
Заместник-председатели:…….”.
Без, като вносител, да предлагам колко да бъдат заместник-председателите – това очаквам да постъпи като предложение от пленарната зала.
„Членове:
5. В срок 7 дни от създаването й Временната комисия предлага на Народното събрание Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта по т. 1.
6. Временната комисия се създава за срока на приемането, респективно отхвърлянето на Законопроекта по т. 1.”
Защо аз и представителите на ГЕРБ предлагаме тази Комисия да бъде учредена на паритетен принцип? Изменението на Конституцията не е по силите на едно парламентарно мнозинство, без в него да се търси подкрепата и съдействието на народните представители от останалите парламентарни групи. Именно за да дадем знак на равнопоставеност на парламентарните групи, без значение дали те в политически план се ситуират към подкрепящи мнозинството и съответно управлението на страната, или имат политическата характеристика на опозиция в това Народно събрание, считаме, че следва на този принцип да бъде формирана Комисията, въпреки че в предходни подобни комисии принципът е бил пропорционален, където тежестта с оглед големината на парламентарните групи разбирате, че се пада на управляващото мнозинство.
Очаквам предложения от парламентарните групи за техните представители в Комисията, повтарям, по двама народни представители от парламентарна група, както и предложения за председател, а преди това е редно да уточним броя на заместник-председателите, след което да постъпят предложения – персонално, поименно, за народните представители, които да станат ръководство на тази Комисия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева, за представянето на мотивите и Проекта за решение.
Припомням Ви, уважаеми колеги, че съобразно чл. 85, ал. 5 решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. Дебатът върви по опцията съобразно минутите на всяка парламентарна група, с изказвания, реплики и дуплики.
Откривам дебата.
Имате възможност за изказвания по предложения Проект за решение и предложения за структурата, тоест председател, заместник-председатели като брой и членове.
Заповядайте, уважаеми колеги.
Господин Зеленогорски, имате думата за изказване.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от Реформаторския блок приемаме направеното предложение за това в Комисията да участват по двама представители от всяка парламентарна група. Мислим, че това е сериозно усилие – то трябва да бъде усилие на обществото и на българския парламент, по промяна в Конституцията, която да даде шанс за реализиране на ефективна съдебна реформа, така както почти всички политически сили, присъстващи в българския парламент, подкрепиха Стратегията за съдебна реформа.
В този смисъл ние от Реформаторския блок се надяваме, че ще има последователност в усилията на всички политически сили, защото в противен случай обществото ще си зададе въпроса: дали някои от колегите са говорили истината, когато са подкрепили идеята за съдебна реформа, или сега, когато със своите действия на практика отхвърлят възможността за промени в Конституцията, които биха гарантирали ефективна съдебна реформа?
Що се отнася до нашето участие, ние правим конкретни предложения за участие на колеги от Реформаторския блок – това са господин Атанас Атанасов и господин Димитър Делчев. Те вече участваха в тази работна група, която имаше няколко заседания и смятаме, че е логично да продължат усилията си в тази посока.
Ние бихме положили и полагаме усилия да има сериозни промени, които биха гарантирали ефективна съдебна реформа.
Що се отнася конкретно до заместник-председателите, ще изчакаме още малко – да чуем и мнението на колегите от други групи, преди да предложим или да подкрепим конкретен брой заместник-председатели, и евентуално да направим своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Имате ли идея за брой заместник-председатели? (Реплики.)
О’кей, ще изчакате други предложения. Благодаря за изказването.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да поздравя всички колеги, които се присъединиха към събирането на подписи. Знаете, че 60 бяха необходимите подписи, за да започнем тази процедура.
Парламентарната група на ГЕРБ се обърна към всички парламентарно представени партии с една-единствена надежда – конструктивният диалог да бъде задълбочен, и действително да получим максимално широка подкрепа, за да може действително тези 132 подписа, с които това беше внесено в Деловодството на българския парламент, да дадат началото на точно това, което си поставяме като цел.
Четиридесет и третият парламент показа, че може да се формират парламентарни мнозинства, които да дават шанс за провеждането на реални реформи. Самият факт, че успяхме в рамките на Четиридесет и третия парламент да изберем главен съдебен инспектор показа, че действително можем да формираме мнозинства, които да бъдат полезни за важните, национално-стратегически цели на държавата, независимо кой управлява и кой формира днес парламентарното мнозинство за управлението.
Това, което искам да отправя като призив е: нека в тази Комисия всички представители на парламентарно представените партии да участват активно, да правим взаимните компромиси, за да можем да стигнем действително до промяна на Конституцията с необходимите 180 гласа. Аз смятам, че това ще бъде по-силният знак, отколкото ако бъде приета тази промяна със 160 гласа.
Предложението, което беше направено на Председателския съвет вчера, беше действително най-голямата опозиционна сила в българския парламент, това е БСП лява България, да има своя председател. Не крия от Вас, че разглежданата кандидатура е на човек, за когото винаги сме давали висока оценка на качествата, на народния представител Янаки Стоилов, и че той може да оглави тази Комисия.
Решението, което има Парламентарната група на БСП лява България е политическо решение. Ние се съобразяваме с него, но тази Комисия трябва да има своя председател, за това Парламентарната група на ГЕРБ предлага двама члена в тази Комисия – Димитър Лазаров и Данаил Кирилов, като Димитър Лазаров да бъде разглеждан като председател на Комисията за промяна на Конституцията.
Искам просто да се обърна към всички колеги депутати, които може би ще правят и своите политически изказвания: нека да имаме уважение към всяка една парламентарно представени партия, която представлява избиратели на България, които имат своята позиция, своето мнение. Затова нека да не влизаме в тази конфронтация, която би могла действително да създаде напрежение в обсъжданията по същество на промените в Конституцията.
Парламентарната група на ГЕРБ и представителите на ГЕРБ, които ще участват в тази Комисия ще възприемат абсолютно всички предложения, които бъдат направени и от други парламентарни групи, които не са се присъединили към подписите за промяна на Конституцията в лицето на БСП лява България, на Движението за права и свободи, на „Атака” и, разбира се, на нашите партньори, с които формираме парламентарното мнозинство – от АБВ.
Надявам се конструктивният диалог да доведе до крайния резултат и целта, която си поставяме – промяна на Конституцията. И нека времето за дейността на тази Комисия да бъде толкова, колкото да позволи да се постигне това мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Вие предложихте членове.
Реплики на изказването? Не виждам.
Господин Симеонов, заявихте желание за изказване – заповядате.
Имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Първо, господин Цветанов, пропуснахте представителя на групата, която се е разписала на трето място, случайно. (Шум и реплики.)
Няма значение. Изредихте ги поименно, но няма да се правим на засегнати. (Реплики от ГЕРБ: „Изброихме тези, които не са се подписали!”, „Това бяха тези, които не са се подписали!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в дебат със залата, господин Симеонов!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Господин Цветанов, направиха Ви забележка – не влизайте в дебат, моля Ви се. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, продължете.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От групата на Патриотичния фронт, предлагам Християн Митев и Емил Димитров, като членове на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По отношение на заместник-председател – нямате идея. Благодаря.
Реплики на изказването на господин Симеонов? Официални реплики – няма. Благодаря.
Следващо изказване – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както ние бяхме заявили предварително, въпреки нашите дълбоки резерви към проекта за изменение и допълнение на Конституцията, ние сме готови да участваме в дебатите и в работата на Временната комисия, където ще очакваме да чуем аргументи от страна на вносителите – първо, относно необходимостта от тези промени; второ – адекватността на предлаганите промени с преследваната цел, а именно подобряване функционирането на съдебната система; трето – да чуем аргументите относно конституционносъобразността от гледна точка на разпределението на правомощията между обикновено и Велико Народно събрание на предлаганите промени, така че очакваме да чуем сериозни аргументи по така поставените от нас въпроси.
Аз обаче искам да направя едно предложение именно с оглед на анонса, който беше направен от господин Цветанов, да се постигне максимално широко съгласие между политическите сили по този проект и ако искаме да търсим такъв консенсус, то това трябва да бъде закрепено и в статута на тази Комисия – статутът, който се дефинира в това решение.
Затова, уважаеми господин Председател, госпожо Цачева, аз предлагам една редакционна поправка в т. 2 на Проекта за решение, където се говори за начина и процедурата за вземане на решение от Комисията и приемането на доклади и становища.
В момента вносителят предлага тези решения, доклади и становища да се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Това означава, че те могат да бъдат приети дори с 5 гласа – нещо, което е далеч от визираното намерение за постигане на максимално широко съгласие и представителност на взетите решения от тази Комисия, затова аз предлагам да се промени този текст и вместо думите: „от присъстващите народни представители”, да се добави текстът: „с обикновено мнозинство от нейните членове”, тоест от членовете на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: От списъчния състав?
ЧЕТИН КАЗАК: От членовете на Комисията, от общия брой членове на Комисията. Така ще е ясно, че всички решения, становища, доклади на Комисията ще се приемат от един минимум представители на парламентарните групи и на политическите сили, който да гарантира широкото съгласие, за което всички ние говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Само да предложите евентуално членове и идея за заместник-председатели.
ЧЕТИН КАЗАК: Колегата Тунчер Кърджалиев ще предложи нашите представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за изказването.
Реплики?
Госпожо Цачева, първа реплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Казак, аз приемам Вашето предложение.
Изобщо смисълът решенията да се приемат с обикновено мнозинство от такава важна с оглед на предмета Комисия го предложих, съобразено с това, че тя се формира на паритетен принцип. Ако беше възпроизведен принципът за пропорционално представяне на парламентарните групи с оглед на големината им, тогава бих се ангажирала да предложа с квалифицирано мнозинство, аналогично на това, което се изисква за гласуване на Законопроект за промяна на Конституцията, да бъде и в Комисията.
Приемам Вашето предложение и призовавам колегите да подкрепят при гласуването направеното редакционно изменение от господин Казак. Коректно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Втора реплика? Няма.
Следващи изказвания?
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Както стана ясно от думите на господин Казак, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще участва със свои представители в тази Комисия. Ние приемаме паритетното представителство и ще предложим двама членове. Нямаме предложение, нямаме и отношение към заместник-председателските места.
Предлагаме за членове господата Четин Казак и Хамид Хамид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Реплики на това изказване? Няма желаещи да предложат други хора.
Следващо изказване?
В БСП текат негласни консултации.
Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Мерджанов, очакваме и от Вас предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, БСП лява България също ще се присъедини към това всеобщо парламентарно усилие със свой принос. Вчера беше заявена нашата позиция.
Няма как да не благодаря на господин Цветанов за добрите и ласкави оценки за господин Янаки Стоилов. Той наистина ги заслужава.
Затова ние ще предложим не по-малко достойни и уважавани юристи в лицето на госпожа Мая Манолова и господин Чавдар Георгиев за членове на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следващи изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
От името на нашата парламентарна група в работата на Комисията предлагаме да се включат госпожа Красимира Ковачка и господин Явор Хайтов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Амбиции към заместник-председателско място няма.
Заповядайте, проф. Борисов, да направите изказване от името на АБВ и да предложите Вашите членове.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря.
От името на парламентарната група за членове на Комисията предлагаме Лъчезар Никифоров и Кирил Цочев.
Убедени сме, и се надяваме, че в тази Комисия ще се проведат ползотворни разговори и дискусии за промени в Конституцията – реални, действащи промени.
Нямаме претенции към заместник-председателски места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах, благодаря Ви.
Други изказвания?
Професор Станилов, виждам, че се запътвате към трибуната от името на „Атака” да направите предложения. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ние по принцип смятаме, че преди да се променя Конституцията, трябва да се спазва, което в България не се получава, и мога да посоча редица примери. Цяла папка съм събрал как приемаме закони в разрез, в нарушение с тази Конституция, но не за това е думата тук.
Ние ще участваме в тази Комисия. Не сме взели решение кои ще участват. Единият ще бъде Явор Нотев, въпросът е до втория човек. Ще Ви го съобщим допълнително до края на това заседание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Записвам господин Явор Нотев и едно вакантно място, което ще бъде заето от представител на Парламентарната група на партия „Атака”.
Други изказвания?
Господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! От името на Реформаторския блок правя предложение за двама заместник-председатели като структура – един председател и двама заместник-председатели.
Предложение за заместник-председател от Реформаторския блок – господин Атанас Атанасов. Благодаря. (Смях, оживление и шум от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики, освен тези, които се чуха в движение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (встрани от председателското място): Направи само предложения. Господин Зеленогорски се изказва и няма реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Госпожо Цачева, имате думата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С оглед тезите, които чухме, заявените позиции от представителите на парламентарните групи и постъпилите предложения става ясно, че се оформя виждането да има един заместник-председател, тъй като такова персонално предложение беше направено.
Заради това редакционно в Проекта за решение, с който Ви запознах, предлагам да бъде „един заместник-председател”. Освен ако в момента тук не постъпи поне още едно предложение, за да бъдат в множествено число, както аз съм ги предложила. Но при положение че има само една кандидатура за заместник-председател, правя редакционно предложение към Проекта за решение да бъде: „председател, заместник-председател и членове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Цачева, отбелязвам.
Реплики на това предложение? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите и преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме, по реда на постъпилите предложения, двете редакционни поправки.
Първата редакционна поправка е предложена от господин Казак: в т. 2 от проекторешенията, която предлага: „Комисията взема решение и приема доклади и становища с обикновено мнозинство от членовете на Комисията.” Това гласи тази редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Предложението за редакция е прието.
Уважаеми колеги, сега гласуваме втората редакционна поправка: в т. 4 – да има заместник-председател.
Моля, гласувайте редакционното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 14.
Предложението за един заместник-председател е прието.
Уважаеми колеги, сега ще прочета целия проект за решение, включително с персоналните предложения, с председателя и заместник-председателя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ

За създаване на Временна комисия за обсъждане на
Законопроект за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-103, от 26 май 2015 г.
2. Временната комисия изпълнява функциите на водеща комисия по Законопроекта по т. 1. Комисията взема решения и приема доклади и становища с обикновено мнозинство от членовете на Комисията.
3. Временната комисия се състои от 16 народни представители – по двама от всяка парламентарна група.
4. Избира за председател, заместник-председател и членове на Временната комисия, както следва:
Председател – Димитър Лазаров, заместник-председател – господин Атанас Атанасов, и членове: Димитър Делчев, Данаил Кирилов, Христиан Митев, Емил Димитров, Четин Казак, Хамид Хамид, Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Красимира Ковачка, Явор Хайтов, Лъчезар Никифоров, Кирил Цочев, Явор Нотев и представител на Парламентарната група на „Атака”.
5. В срок седем дни от създаването й Временната комисия предлага на Народното събрание правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта по т. 1.
6. Временната комисия се създава за срока на приемането, респективно отхвърлянето на Законопроекта по т. 1.”
Уважаеми колеги, моля, гласуваме предложеното Проекторешение, включително с редакционните поправки, приети преди малко, и персоналния състав на Комисията – председател, заместник-председател и членове.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието, с което Проектът за решение е изцяло приет. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет от 24 април 2015 г.
Постъпили са доклади от три комисии.
Първо да чуем доклада от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, моля за допуск в залата на Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и Станислава Йорданова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, гласувайте допуск на изброените лица.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете изброените лица в залата.
Има думата за процедура господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение. Понеже разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците касае Министерството на транспорта и най-вече Министерството на вътрешните работи, моля да бъдат поканени министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или техни заместници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, ще съобщим Вашето предложение и при възможност, надявам се, министрите ще бъдат поканени по отношение на разглеждането на въпроса.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за митниците
На свое заседание, проведено на 14 май 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
На заседанието присъстваха Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Искра Гърбелова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Станислава Йорданова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Цецка Дочева – началник отдел в Агенция „Митници”.
Законопроектът с вносител Министерският съвет беше представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците е изготвен с цел привеждане в съответствие на националното законодателство с митническото законодателство на Европейския съюз и прецизиране на разпоредбите с цел улесняване практическото им прилагане.
Конкретно измененията касаят следното:
- Въвеждане на тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставяне на правна възможност за временно преместване на митническите служители.
- Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи. Целият процес по задържане, изземване, съхранение, участие в процедури по отнемането и реализацията им, включително унищожаване, да се извършва в Агенция „Митници”. Досега и по силата на чл. 3, ал. 1, т. 13 от Закона за Националната агенция за приходите (НАП) митническите органи предаваха на НАП отнетите и изоставените в полза на държавата стоки.
- Промяна в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установени от митническите органи. Във връзка с това е предвидена и промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно която, решението на митническите органи изрично е посочено като изпълнително основание (замяна на постановлението с решение).
- Прецизиране на разпоредбата, свързана с начисляването на лихви за забава – митническите органи ще начисляват и събират законната лихва върху размера на дължимите митни сборове и на другите публични държавни вземания считано от деня, следващ датата на изтичане на определения срок за плащане, до датата на плащане.
- Отмяна на разпоредби поради пряка приложимост на разпоредби на европейски актове (регламенти), които трябва да бъдат пряко прилагани от държавите – членки на ЕС, и не е необходимо да се съдържат в националното законодателство – Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93.
- Обмен на информация между МВР и Агенция „Митници” чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи.
- Завишаване на санкциите в случаите на повторност при контрабанда на стоки.
- Прецизиране на разпоредбата за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение.
Въвеждане на чл. 255 от Наказателния кодекс в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследване. С разпоредбата се цели по-голяма бързина и ефективност при разкриването на престъпления, свързани с избягването и неплащането на акциз и ДДС в големи размери поради взаимодействието между контролния и разследващия орган, които са в едно и също ведомство.
- Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, чл. 242, чл. 242а, чл. 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи. Оперативно-издирвателната дейност като правомощие на митническите органи ще позволи по-ефективно взаимодействие между издирващия и разследващия орган, тъй като към момента в хода на разкриване на престъпленията органът с разследващи правомощия е митнически орган, а органът, оправомощен да извършва оперативно-издирвателни дейности, е орган на Министерството на вътрешните работи, което изисква допълнителна междуведомствена координация и води до забавяне на производството. Конвойната дейност на територията на страната ще се извършва от митническите служители.
- Предложена е легална дефиниция на понятието „тежко нарушение”, за да се въведе яснота и определеност както за митническите органи, така и за икономическите оператори при прилагането на редица митнически разпоредби, свързани с установяване или удостоверяване наличието на липсата на тежки нарушения. В основата на критерия за определяне на деянието като тежко нарушение е залегнал размерът на наложената санкция като израз на тежестта на обществена опасност на конкретното нарушение, индивидуализирана съобразно изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.
- Разширява се контролът, осъществяван от митническите органи на граничните контролно-пропусквателни пунктове и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство – допълнение на чл. 91а от Закона за автомобилните превози. Това е с цел повишаване на ефективността при осъществяване на дейностите за предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство. Предлаганото допълнение е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Агенция „Митници” по събирането на пътни такси на граничните контролно-пропускателни пунктове и цели да създаде механизъм, насочен срещу избягването на задължителни плащания (такси) от страна на превозвачите чрез укриване на действително изминатото разстояние по републиканската пътна мрежа на страната.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: с 11 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Следващото становище е на Комисията по правни въпроси.
Госпожа Анна Александрова – заповядайте да представите доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 7 май 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Ирена Христова – старши експерт Дирекция „Данъчна политика”; от Агенция „Митници”: госпожа Станислава Йорданова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, госпожа Еленка Петрова и госпожа Ани Юргакиева – държавни експерти.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Със Законопроекта се цели, от една страна, привеждане на националното законодателство в съответствие с митническото законодателство на Европейския съюз, а от друга страна, въвеждане на мерки за предотвратяване на нарушенията на митническото и акцизното законодателство.
Предложенията за изменения могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със служителите в Агенция „Митници” и включва предложения за въвеждане на тестове за професионална и психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност, за въвеждане на базов курс за обучение, за регламентиране на възможност за временно преместване и регламентиране на правото на униформено облекло.
Втората група предложения целят усъвършенстване на уредбата на разпореждането с отнети или изоставени в полза на държавата стоки, като се предвижда то да се извършва от органите на Агенция „Митници”, тъй като настоящият ред за реализирането им от органите на Националната агенция за приходите води до излишно забавяне и ангажиране на административен капацитет.
В третата група предложения се цели промяна в уредбата на административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установени от митническите органи.
С промяната в сегашната уредба, предвиждаща издаване на два отделни административни акта (решение и постановление), подлежащи на самостоятелно обжалване, се цели повишаване на ефективността при събирането на публични вземания.
Следващите групи предложения са свързани с прецизиране на действащи разпоредби (например относно начисляването на лихви за забава и отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение). Предвижда се отмяна на разпоредби, които се съдържат в регламенти на Европейския съюз предвид тяхната пряка приложимост.
Друга група изменения касае уредбата на санкциите – предвижда се завишаването им в случаите на повторност, както и установяване на долна граница на санкцията за нарушението по чл. 238а. Въвежда се понятието „тежко нарушение”. Във връзка с оптимизирането на дейността се предвижда компетентност на митническите органи по разследване на престъпление по чл. 255 от Наказателния кодекс; въвеждат се правомощия на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност в предвидените от Закона случаи и се предвижда обмен на информация между МВР и Агенция „Митници”. Предвидено е разширяване на контрола, който осъществяват митническите органи на граничните контролно-пропускателни пунктове и на територията на страната с цел предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство, като се предлага изменение в Закона за автомобилните превози относно извършването на проверки на моторните превозни средства, осъществяващи товарни превози.
В обсъждането на Законопроекта участие взеха народните представители Емил Димитров, Димитър Делчев, Четин Казак, Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Явор Нотев. Част от тях изразиха съмнения относно необходимостта от предвидените нови правомощия за митническите органи и от въвеждане на тестове за професионална и психологическа пригодност, а останалите изразиха принципна подкрепа за Законопроекта предвид поставените с него цели за оптимизиране на дейността на митническите органи и прецизиране на действащите разпоредби.
След проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Последният доклад е от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Докладът ще бъде представен от господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет
на 24 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 13 май 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и от Агенция „Митници”: Станислава Йорданова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” и Цецка Дочева – началник- отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Фейзи Бекир, който изтъкна значението на предлаганите промени и изброи всички по-важни, свързани с въвеждане на тестовете за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставяне на правна възможност за временно преместване на митническите служители: реализиране на стоките, които се задържат от митническите органи; промяна в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания; отмяна на разпоредби в Закона поради пряка приложимост на разпоредби на европейски актове; обмен на информация между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”; завишаване на санкциите при контрабанда на стоки; разширяване на правомощията на митническите служители за разследване на данъчни престъпления само по отношение на ДДС от внос и акцизи; възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на митнически и данъчни престъпления.
От Агенция „Митници” Станислава Йорданова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” подкрепи внесените предложения като навременни и важни и изтъкна, че въвеждането на разпоредби за провеждане на оперативно-издирвателна дейност в голяма степен ще улесни разследването на престъпления, които са в обекта и обхвата на разследващите митнически инспектори.
Цецка Дочева, началник отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи” в Агенция „Митници” отбеляза, че при провеждане на оперативно-издирвателна дейност с внесените предложения митническите органи няма да имат възможност да извършват оперативно издирване, свързано с прилагане на специални разузнавателни средства, оперативно внедряване, контролирани доставки и доверителни сделки.
В последвалият дебат отношение взеха народните представители Стефан Дедев, Иван Иванов, Красимир Янков, Светослав Белемезов и Мустафа Карадайъ.
Изказаните становища от народните представители се обединиха в подкрепа на законопроекта, но бяха изразени съмнения относно ефективността на действията и необходимостта от разширяване на правомощията на служителите от Агенция „Митници” при разследването на данъчни престъпления.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържали се” подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Дедев.
Преминаваме в режим на дискусия по Законопроекта.
Господин Димитров, Вие пръв вдигате ръка. Заповядайте за изказване. (Народният представител Емил Димитров тръгва към трибуната, носейки митническа полицейска жилетка, рамка с митнически пагони, книжа, книга и други материали.)
Имате ли нужда от помощ? Не.
Имате думата за изказване и за показване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че днес е един много щастлив ден лично за мен, защото една моя идея отпреди 15 години е на път да се осъществи. Разбира се, в рамките и правомощията, които Вие позволите. За да ми е по-лесно съм се опитал да си напиша тук някои неща.
Виждате, това са пагоните на бившата митническа полиция. (Показва рамката, на която са пагоните). Тук е жилетка, писали сме книги. Ще си позволя да прочета моето слово, защото иначе ще ми е трудно да го кажа наизуст.
Предстои разискването по промяната на Закона за митниците. Това означава, както чухте и преди малко, досъдебно производство по всички престъпления, свързани с нарушаването на дейността по обхвата на митническата администрация. Означава право и възможност за задържане; за конвоиране на задържаните лица; провеждане на оперативно-издирвателна дейност и още много други. По същество с тези текстове се създава възможност митницата да има така наречената „Митническа полиция”.
Съвсем кратка история. По времето, когато имах честта да бъда директор на Главно управление „Митници”, известно като Агенция „Митници” в момента, от мен поискаха концепция как да се развива, какви мерки, правомощия, преструктуриране. Тази концепция беше преведена на английски, после отново – на български, и струваше 100 милиона на България. Чужденци, които четяха нашата концепция, ни даваха съвети по нея. Не им платихме. Но това мина.
Какво направихме тогава? Две хиляди и първа година създадохме митническата полиция по образец на Франция, на Америка. Американското посолство изпрати цял контейнер с техника; германците – пари за мобилни; израелците дадоха радиостанции. Срещнахме всякаква институционална международна подкрепа и много малка – у нас, да не кажа никаква. Министерството на вътрешните работи даде национални позивни, достъп до цялата радиомрежа, честотен диапазон. Създадохме мобилни групи, наркотрафика и контрабандата, оперативния център, търговска контрабанда. Създадохме Център по анализ за авио и морски контрол. Разбира се, всичко това беше в рамките на двете дирекции – „Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика” и „Митническо разузнаване и разследване на търговската контрабанда”.
Тук е тази концепция, която струваше 100 милиона, а всъщност беше написана в България. (Показва концепцията.) В нея има два раздела – първият е „Митническа дейност”, вторият е „Митническа полиция”. Ще ви прочета кратък текст от един разсекретен вече документ, написан от мен до тогавашния главен секретар на МВР. Той е човекът, който даде бронираните жилетки тук, да дойдат нашите от чужбина, той разписваше за сините лампи, за КПП-тата, където съвместно с КАТ да се извършват проверките. Той е прочетен сега от мен и е написан от мен, но под него седят подписи на много хора, които после станаха генерали. Защото примерно тук, в парламентарната група, е ген. Атанасов. Негови двама служители оглавиха разузнаването и разследването. Днес са изявени висши прокурори. В този документ участваше и Цветан Цветанов – тогава дясна ръка на главния секретар, който после стана министър, а в момента е председател на парламентарна група; Цветомир Паунов, който пък помагаше на мен, също близък до сърцето ми. Искам да кажа, че нито тогавашният главен секретар, нито аз можехме да се справим без този екип от хора, които можеха да ни помагат и ни помагаха безрезервно.
Ще си позволя да подчертая тук от трибуната, че Бойко Борисов беше единственият човек, който има пряка заслуга за моето назначаване в Агенция „Митници”, застъпничеството аз да стана директор и единственият, който се съгласи да подпише Меморандум за сътрудничество – единственият документ, въз основа на който тогава създадохме митническата полиция.
Документът е много интересен. Той е част от всичкото: „Моля за нуждите на митническите полицаи и мобилни групи, работещи в областта на наркотрафика, да бъдат предоставени до 10 броя защитни бронежилетки, сини лампи, джипове „Чероки” и така нататък. Най-важен, защото има подписа на тогавашния главен секретар. Между другото, когато напуснах, даже ми предложи да постъпя в МВР в една служба.
Митническата полиция беше закрита – предмет на настоящия Закон, на 20 февруари 2002 г., моят рожден ден. Сутринта ги почерпих, взех си довиждане, дадох си оставката, след обяд те бяха разформировани, защото единственото законово основание да работят, освен нашето желание с тогавашния главен секретар, беше този Меморандум за сътрудничество.
Може би не му е било времето, може би не сме били ние хората, може би не е бил правилният парламент. Две години след това написах тази книга. (Показва книгата „Митница”.) В нея отзад са снимани всички тези митнически полицаи, коли. На стр. 151 е Глава „Митническа полиция”. Там подробно е разяснено това, което днес предстои да се случи, може би?!
Ето сега, 14 години по-късно, защото това е било 2001 г., аз съм в една зала, където виждам хора, с които и тогава съм работил, които сега са в различни политически сили. Господин Росен Петров направи изключително много да популяризира тази дейност. (Ръкопляскания от заместник-председателя Явор Хайтов.) Даже тази жилетка (показва митническата полицейска жилетка) навремето му я подарих и казах, че тази институция е закрита, спокойно може да я носи, но ако някога се възстанови, ще трябва да ми върне жилетката. Росене, дължиш ми жилетка.
Тук е ген. Атанасов, който също пострада от тогавашното правителство. Цветан Цветанов стана министър. Тук го няма Ахмед Доган, той вече е в пенсия, но неговият наследник е тук, а навремето свършихме много добри дела и предотвратихме така нареченото „турско сапио”. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Разбирам недоволството.
Така да се каже на вратата на митниците се разминах с един виден представител на БСП, които в момента недоволстват, той после стана Ваш министър. На него също са познати тези проблеми. Или от 8 формации, както виждате, в половината има хора, които тогава са били съпричастни към тези проблеми.
Тогавашният главен секретар днес е министър-председател и има своето мнозинство, воля и желание нещо, което не е успял да направи тогава, нещо, което не сме успели заедно да направим – създали сме го, а после беше унищожено, днес да стане. Както казах, може би не сме били ние хората тогава и не му е било времето. Но ето днес дойде време, когато митническата администрация трябва да получи много по-широки правомощия. Тя е компетентна и може да се справи и това ще бъде един инструмент, който ще пълни бюджета на държавата. Редно е да се случи, хубаво е да се случи. Както неведнъж съм казвал: „Митницата трябва да бъде инструмент на държавата, а не на групировките”. Ако досега групировките се бяха разположили в държавата и си пазаруваха цялата страна, крайно време е да бъдат отстранени. Това е един от инструментите. От него ще се ползват всички следващи правителства, защото ние днес създаваме институция, а не създаваме правомощия за конкретен човек. Може дадени служители, дадени ръководители да не са подходящи, но те ще минат и ще си заминат, институцията ще остане.
Моята парламентарна група ме упълномощи да заявя нашето намерения, че всички ние ще подкрепим този Законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Първо, защото той е едно естествено продължение на това, което съм се опитвал да направя, направил съм, а после е било разрушено. После, защото те са убедени, че това трябва да го има в България и то трябва да го има по този начин, защото в противен случай може да се ликвидира институцията. Сигурен съм, че на по-късен етап може да дойдат и добри решения.
Както казах и в началото, днес е много щастлив ден за мен, защото това, в което съм вярвал, което съм правил и което е успяло да оцелее, защото ми запалиха къщата и всичко изгоря. Това е останало – пагоните, които сме имали там, шапките, полицейските лампи, надписи, бронирани жилетки. Но това беше една институция, която трябва да започне да работи. Сигурен съм, че много хора ще се изкажат против тази институция, други ще кажат: „Защо е нужна?”.
Моето лично мнение и на моята парламентарна група е, че ние ще подкрепим този Законопроект. Това е важно и е крайно време митницата да стане, както вече казах, инструмент на държавата, а не на групировките.
Призовавам Ви и Вие да се присъедините към обсъждането и приемането на този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплики на изказването на господин Димитров? Не виждам.
За изказване – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да разказвам спомени, няма да вадя документи от архива, които да споменават днешни политици. Ще говоря конкретно по така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По принцип по философията на Закона.
КРАСИМИР ЯНКОВ: По философията на Закона, точно.
Съгласете се, че колегата, който говори преди мен, използва възможността да припомни негови лични спомени и факти от неговата автобиография, от биографията на премиера.
Конкретно по Закона. Четейки мотивите и гледайки текстовете, които са предложени, имах възможността и на самата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред да взема отношение, но първо с така направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за митниците се предлага да има изрични тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставяне на правна възможност за временно преместване на митническите служители. В обосновката спекулативно е използвана като основание рамка на компетентностите за митническата професия в Европейския съюз – едно от трите основни направления, в така наречената „Дъблинска стратегия” – чиста спекулация.
Обръщам внимание на колегите, че при постъпване на държавна служба в митническата администрация се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител, съгласно Наредба на Министерския съвет за провеждане на конкурсите за държавни служители. Текстът на така направеното предложение за психологична пригодност противоречи на Закона за държавния служител, противоречи и на Наредбата за провеждане на конкурсите. При провеждане на тези конкурси водещи са професионалните качества според разпоредбите на нормативната уредба.
Обръщам внимание: няма такава практика в друга приходна администрация! Няма такъв регламент! И съвсем риторически възниква въпросът: такива тестове за психологична пригодност ще въвеждаме и в НАП ли?
Преминавам към следващите мотиви, като обръщам внимание, че проблемът за ефективността на работата на Агенция „Митници” не е с нормативната уредба, а с прилагането й ¬– реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се съдържат от митническите органи. Целият процес е задържане, изземване, съхранение, участие в процедури по отнемането, реализация, включително унищожаването да се извършва от Агенция „Митници”. Към този момент с тази дейност са вменени ангажиментите на Приходната агенция, Националната агенция по приходите.
Къде е опасността и какво може да се случи? С тези промени се създават условия за липса на контрол. Агенция „Митници” ще конфискува и след това ще се разпорежда с тези стоки. Имало забавяне – обръщам внимание, липса на координация! И проблемът не е в нормативната уредба, не е в регламента, проблемът е в координацията между отделните администрации. Създават се възможности, в които едно ведомство да контролира целия процес, което си мисля, че не трябва да се допуска.
В мотивите и в текстовете по отношение на комуникация с друго ведомство – Министерството на вътрешните работи, има обмен на информация между МВР и Агенция „Митници”. Регламентира се, но не е ясно какво точно ще се случва – обмен на информация между МВР и Агенция „Митници” чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи. Това значи, че служители от Агенция „Митници” ще имат достъп до информационната система и информационната база на МВР. По какъв начин ще се ползват, до какъв регламент ще имат възможността и каква част от тази информация ще могат да ползват?
Стигаме до възможността за полицейски функции на служители на Агенция „Митници”, възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи.
Престъпленията по изброените членове от Наказателния кодекс – ДДС, внос и акцизи, се обяснява, че ще доведе до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията. До този момент Агенция „Митници” има възможността част от тези функции и дейности на Министерството на вътрешните работи да ги изпълнява. Само че сега с това изменение ние ще стигнем до възможността служители от Агенция „Митници” да задържат, арестуват, включително оперативно-издирвателна дейност.
Извинявайте, към момента в хода на разкриване на престъпленията органът с разследващи правомощия е митнически орган, а органът, оправомощен да извърши оперативно-издирвателни дейности, е орган на Министерството на вътрешните работи, което изисква допълнително междуведомствена координация и води до забавяне на производството. Това е обяснено в мотивите.
Само че, колеги, оперативно-издирвателна дейност към момента според нормативната уредба извършва Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Оперативно-издирвателна дейност извършва ДАНС. Оперативно-издирвателна дейност по отношение на контрабандата извършва и Икономическата полиция. Оперативно-издирвателна дейност извършва Гранична полиция.
По отношение на наркотиците е с помощта на окръжна прокуратура при престъпление по отношение на стоки с голяма стойност – това основно са акцизни стоки, водещ също е окръжният прокурор. Всичко това ще бъде дублирано и от служители на системата на Агенция „Митници”. Това е. Нищо друго, освен признаване за липса на координация между институциите.
Искането за полицейски функции, включително е написано и „конвоиране на лица”, какво цели? Да облекчи Министерството на вътрешните работи или е категорично обвинение, че Министерството на вътрешните работи не се справя с дейностите, които има вменени като ангажимент? Включително с тези промени в Закона за митниците някъде в Преходните и Заключителни разпоредби, извинявайте – на последно място, изменяме и Закона за автомобилните превози.
Колеги, обърнете внимание на чл. 91а, по отношение на правомощията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – изцяло в компетентността на Агенцията: „За изпълнение на възложените им със закон функции митническите органи могат да осъществяват контролни проверки на пътя с цел установяване на дневните периоди на управление, прекъсванията и периодите на ежедневна и седмична почивка на моторните превозни средства, осъществяващи товарни превози.” Това е дублиране на дейността на „Автомобилна администрация”. Защо е необходимо това? Това е признание, че включително и агенция в структурата на Министерството на транспорта и информационните съобщения не работи, ще се дублира дейността на тази администрация. Затова и използвах възможността преди да започне самият дебат, да бъдат поканени представители на Министерството на вътрешните работи, представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само да Ви информирам, че след като завършите, ще бъде гласуван допуск на двама заместник-министри.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нормално е да вземат отношение по така предложените изменения и допълнения, защото тези предложения са директно обвинение към работата на структури в тези министерства. Признаваме за неспособността на МВР да работи ефективно, в същото време са маниер на полицейски подход да се въведе в Приходната агенция такъв подход, който е начин да се получи структура с несвойствени функции.
Какво смята Бъчварова за внесените промени? А самият Борисов? Приема ли тези обвинения към предложени от него министри в кабинета Борисов? Дали са наясно членовете на кабинета на Министерския съвет, че напомнят за период, квалифициран от българските граждани като „полицейщина”?
Завършвам с това, че проблемът за ефективността на работата на институциите, включително и на Агенция „Митници”, не е в законите и в нормативната уредба. Проблемът е в желанието и възможностите да бъдат прилагани! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Янков, в Четиридесет и второто Народно събрание създадохте едни групи – в ДПК имаше промени, които правеха и правят точно това в момента, защото те съществуват, което се прави и в момента с този Закон – бяха вменени функции на Агенцията по приходи да извършва контрол, който касае превозите. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Имаше неточности, задавахме тогава въпроси. Как точно ще проверявате декупажните товари? Защото в един контейнер примерно може да има бързо развалящи се стоки и не такива. Кой Ви дава право да разпломбирате и така нататък?
Тогава, господин Янков, между първо и второ четене направихме съответните предложения, част от които Вие приехте, и Законът в момента действа. Така че, когато говорим на първо четене, нека да не гледаме текстовете, които са конкретните параграфи на Закона – това можем да го направим между първо и второ четене – да внесем предложенията, за да вървим напред и да се случват нещата такива, каквито трябва да бъдат. Бил съм и в опозиция, много е лесно от страна на опозицията да критикуваш, но това не е градивното.
Пак казвам, подобни промени бяха приети и при Вас в ДПК. Защо сега да не се случат? Нали целим по-добър контрол? Или Вие не искате да има контрол!
На първо четене се говори за политика, за философия на законопроекта, а между първо и второ четене може да направите, пак казвам, съответните предложения, които смятате, че ще бъдат по-работещи – да ги обсъдим, и както Вие приехте част от нашите, така може и ние да приемем, ако те водят до по-добро.
Затова да не вдигаме пушилка тук само защото сме в опозиция и да критикуваме управляващите. Дайте нещо по-конкретно и по-градивно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
За втора реплика – господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Колега Янков, чудя се дали наистина внимателно сте прочели тези текстове. В моето съзнание възниква въпросът към Вас: всъщност Вие искате контрабандата на акцизни стоки да се развива безконтролно ли? Ако трябва сега да се аргументирам в моята реплика към Вас, първо, ще Ви задам няколко прости и елементарни въпроси от практиката ми на разследващ журналист.
Публична тайна е, да не кажа по-точно, публично известен факт е ръстът на контрабанда с акцизни стоки, сиреч цигари. Сега възниква въпросът: съгласно действащото законодателство, ако Вие установите групи, които разпространяват такава стока нерегламентирано, сиреч незаконно, и които са в нарушение на няколко закона, Вие трябва да съобщите на Отряда за борба с организираната престъпност? Обаче същият този отряд, тъй като аз съм го правил многократно, се оказва, че няма никакъв капацитет, защото не са обучавани в тази посока.
Единственото нещо, което можеше да направи същият този отряд, е да извърши проверка на моите лични документи и на лицата, които аз съм посочил, че извършват такива продажби. Обикновено те обаче стоят на входа на дома си и отрядът дори не може да влезе.
Оказва се, че този капацитет липсва и в органите на НАП. И тъй като съм писал нееднократно писма и съм сигнализирал, НАП учтиво ме препраща към органите на митницата.
Колега Янков, сега Ви питам: не са ли правилни тези мерки, с които, първо, ще спестим финансов ресурс, ще спестим човешки ресурс и най-важното – ще дадем възможност на обучени хора, с капацитет, да свършат тази работа, за която предполагам, че и Вие искате да се свърши – ограничаване на контрабандата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Янков – дуплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Иванов, текстът е конкретен. Вие знаете колко конкретен е текстът и как припокрива правомощията на служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Към господин Байрактаров. Приветствам предложения, които ще коригират самото внесено предложение за изменение и допълнение на Закона между първо и второ четене. Иначе контролът в момента зависи от Вас – тези, които сте управляващо мнозинство, тези, които излъчихте изпълнителната власт и не се оправдавайте с опозицията.
Към господин Байрактаров. За да застана пред Вас, колеги, съм прочел много внимателно предложените текстове. Вие не сте ги прочели. Не е проблем нормативната уредба. Повторих го, а сега за трети път специално за Вас, проблемът е в прилагането на законите и на тази нормативна уредба. И ако смятате, че служителите от системата на Агенция „Митници” ще имат компетентността да заместят разследващите полицаи, да заместят служителите от системата на МВР, заблуждавате се, лъжете се.
Иначе честно казано аз не разбрах за какъв отряд говорите, защото според Закона за МВР има Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, има своите дирекции по места. Кой е точно отрядът? Обръщам внимание, че управляващото мнозинство прие промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, за да има борба с организираната престъпност, за да го има това звено, което да изпълнява тези функции.
Сигурно четете и Бюлетина на Министерството на вътрешните работи, на областните дирекции – ежедневно се задържат лица и се конфискуват акцизни стоки, най-вече цигари. Какво се случва след това като разследване? Проблемът е пак във Вас – тези, които управлявате, тези, които излъчихте министри, неспособни да вършат работа.
Какви са мерките, които трябва да бъдат предприети за ограничаване на контрабандата? Спазване на Закона. Проблемът не е в Закона!
Ако трябва да използвам един пример, компетентностите на всеки служител, които се регламентират по отношение на изпълнение на служебните му задължения, са строго специфични, включително когато става въпрос за разследване, за задържане и за спиране на автомобил, подходът, начинът по който се комуникира с гражданина, в лицето му на водач на моторно превозно средство, също е специфичен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Дали служители от системата на митниците имат компетенциите в момента? Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършите.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Завършвам. И това подлежи на обучение, но ние имаме институции, органи, които имат обучените хора, просто трябва да спазват Закона и да си свършат работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Сега се надявам да имаме кворум, тъй като ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение за допуск в залата на господин Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Гинев, който е заместник-министър на транспорта.
Подлагам на гласуване допуск в залата на изброените преди малко двама заместник-министри.
Гласували 62 народни представители: за 62, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, те да бъдат поканени след почивката, тъй като обявявам почивка в рамките на 30 минути – до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Има думата за изказване господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В моето изказване искам да акцентирам, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците има една-единствена насоченост, която визира подобряване и повишаване на ефективността и процедурите при изпълнение на служебните задължения на Агенция „Митници”.
Не съм съгласен с някои от тезите на преждеговорившите колеги и ще се обоснова защо.
Първо, това, което засегнаха някои колеги – психологическата и професионалната пригодност, като елемент за подбор на държавни служители, каквито несъмнено са и служителите на Агенция „Митници”, има за цел да обективира насочеността, нагласата на новоназначени служители и на такива, които ще бъдат повишавани в длъжност.
Не е тайна, че има някои млади хора, които насочват своето внимание при кандидатстване в Агенция „Митници” с нездрави нагласи, така да се изразя. Целта е да се види степента на лоялност към държавата, към Агенцията, така че подобен тест и подбор е напълно законен и логичен. С поправката в Закона това се позволява.
Второ, относно реализираните от Агенция „Митници” стоки. Знаете, че преди тези стоки се съхраняваха от Агенцията за държавни вземания, после тя беше обединена с НАП и наистина се получава забавяне при реализирането и, ако щете, унищожаването на някои стоки, защото част от тях могат да бъдат продадени, а друга част трябва да бъдат унищожени.
Факт е, че и в момента в складовете на НАП – те пак са складове на митниците, има стоки, които залежават с години, а фактически това са стойности, които биха помогнали на републиканския бюджет и на ведомството на Министерството на финансите. Така че подобренията в тази посока имат предвид само и единствено по-голяма ефективност.
Промяната в административния акт, с който се определят неплатените публични държавния вземания, установявани от митническите органи, имат за цел да повишат ефективността в събирането на публичните вземания и никаква друга цел. Така че в тази насока много правилно са посочени нещата.
Прецизиране на разпоредбата, свързана с начисляването на лихви за забава. Има много вземания и в НАП, и в митниците, които се забавят с години, а същевременно трябва да има някаква лихва, която да компенсира този срок.
Има и отмяна на разпоредби в Закона поради пряка приложимост на разпоредбите на европейските актове и регламенти, тъй като ние сме член на Общността и много от нашите закони са синхронизирани с европейското законодателство.
Относно темата за обмен на информация между МВР и Агенция „Митници”, това е много важен елемент, тъй като цели в много бърз оперативен порядък, когато има фиксирано митническо нарушение, да може да се събере необходимата информация относно извършителя, евентуално негови съучастници, вид превозни средства и така нататък.
Завишаване на санкциите в случаите на повторност при контрабандни стоки. Разбира се, това е много важна санкция, защото има и рецидив в тази насока. Не е тайна за всички, че на някои гранични пунктове има лица, повечето са от малцинствата, които ежедневно се занимават с контрабанда на акцизни стоки в дребни размери, с което митническите органи се борят много трудно. Тук им се дава възможност да се вземат мерки в тази посока.
Прецизиране на разпоредба за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение. Детайлизират се нещата и е много важно, че в този закон се определя долна граница на санкциите по чл. 238а, една долна граница от 200 лв. За да не се дава възможност на субективния фактор или дежурния митнически служител да определя сам дали санкцията ще бъде 20, 50 или 100 лв., тук се заковава на 200 лв., което, разбира се, е много по-обективно, за да няма изкушения в други посоки.
Относно възлагането на митническите органи да осъществяват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления – това са само 5 текста от Наказателния кодекс, и досега митниците имаха възможност да работят в тази посока, но сега засилваме възможността с цел да имаме по-голяма ефективност. Аз мисля, че и на граничните пунктове, и на летищата, има случаи, в които много бързо трябва да се събере информация за извършителя и евентуално за неговите съучастници. И тук даваме възможност на митническото разследване да извършва дейности в тази посока без да детайлизираме и акцентираме върху тези неща.
И разбира се, не най-накрая, въведено е понятието „тежко нарушение”. Разбира се, че митнически нарушения, които са за много пари – така да го наречем, трябва да бъдат квалифицирани, което после на една съдебна фаза ще помогне в съдебния процес да се обективизират нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Дедев?
Заповядайте за първа реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Дедев, не звучахте никак убедително по отношение на защитата за психологическата пригодност, която се въвежда. Вие сам разбирате, че това е възможност, която ще се използва за разчистване, уволнения.
Как точно ще се регламентира и дали ще сте готови да въведете същата такава пригодност и за другата приходна агенция?! Каква е разликата по отношение на Ваши съмнения или изразени тези по отношение на лицата, които кандидатстват и постъпват на работа в Агенция „Митници”, и тези, които кандидатстват и постъпват на работа в другата приходна агенция?
Иначе Вие наистина признахте за неефективността на работата на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Янков, и Вие сте свидетел, че има случаи, когато подборът на държавни служители понякога може да прояви слабости. Необходимо е, когато се видят такива обективни грешки, да се коригират. Няма нищо лошо в това. Дори за служителите в системата на МВР се прави много по-тежък подбор при тези психологически и професионални изследвания. Нека и тези служители от Агенция „Митници”, които ще се занимават реално с контрол – не говоря за чиновниците в канцелариите – да бъдат проверявани по-добре, за да могат всички да заемат местата си. Да бъдем уверени, че когато такъв служител отиде да си върши работата, ще я върши наистина в интерес на държавата, а не в интерес на други неща. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Не мога да направя признание и да се съглася с Вас, защото и в момента МВР и Агенция „Митници” се координират. МВР също работи по такива разкрития. Нали големите разкрития за контрабанда дойдоха от МВР?! Нека сега да подпомогнем и Агенция „Митници” да си вършат работата по-добре. Не съм съгласен с оценката Ви, че МВР не си вършело работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Славов, искахте думата за изказване.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, от Реформаторския блок ще подкрепим така предложения от вносителя Законопроект. Приемаме и мотивите, които се изтъкват, че това ще увеличи капацитета на Агенция „Митници”, очаква се да се подобри работата на митниците, борбата с контрабандата и така нататък.
Имаме обаче една забележка и съм длъжен да я кажа. Прави впечатление в чл. 10, ал. 6, че има известно отстъпление от действащия режим, а именно по отношение на така наречената модерна дума „интегритет” на митническите служители, тоест проверката, която се прави на всеки митнически служител за имущественото му състояние, притежаваното от неговото семейство по сега действащия закон и за това, което притежават техните съпруги или съпрузи.
В предлагания Законопроект се предвижда вече те да декларират не само имуществото на съпругите или съпрузите си, а само това, което е съпружеска имуществена общност. Мисля, че не е нужно да обяснявам от тази трибуна, че има способи дадено имущество да стане собственост на съпруг или съпруга, без да бъде съпружеска имуществена общност и така да попадне в предмета на обстоятелства, които се декларират от митническите служители. Коректното е, както за всички нас в тази зала, както за всички лица по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, както всички магистрати в тази държава, те да декларират тези обстоятелства, за да бъде напълно прозрачно и ясно всеки митнически служител и неговото семейство какво притежава и че наистина няма нищо скрито-покрито.
За да завърша, в тази посока бихме могли да помислим и по отношение на служителите по приходите от Националната агенция за приходите, а и за други служители от такива рискови категории, в контекста на Закона „Антикорупция”, който се коментира и чиято подготовка върви в момента. Колеги, там е предвидено включително да се декларират обстоятелства за лица, които нямат брак и живеят в общо домакинство, тоест на съпружески начала. Следователно обхватът там е още повече разширен. Струва ми се, че можем да заимстваме и от там нещо по отношение на митниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приемаме предложения за промени в Закона за митниците.
В едната част са предложени промени, които имат за цел привеждане на нашето законодателство към митническото законодателство на Европейския съюз. С тези предложения ние безспорно сме съгласни.
Няма как обаче да бъдем съгласни с останалата част от предложенията, част от които са чисто дискриминационни, дори бих казал, че са в нарушение и на Конституцията.
Въвеждането на текстове за психологическа пригодност при назначаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставянето на правна възможност на директора за временно преместване на митнически служители смятаме, че е дискриминационно, защото по отношение на държавните служители в Агенция „Митници” се нарушават трудовите им права. Има Закон за държавния служител и тези предложения са в противоречие именно с този Закон.
Неприемливи са също така посочените мотиви към Закона, че тези психологически текстове са изисквания едва ли не и в резултат от спазването на Декларацията от Аруша. Тази Декларация на Съвета за митническо сътрудничество посочва основните фактори за постигане на интегритет в митниците и основният акцент е уеднаквяване на митническата практика за елиминиране на корупционните и бюрократични практики.
Законът за държавния служител регламентира реда, условията и основанията за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения. Неговите разпоредби важат за всички държавни служители, каквито са и служителите на Агенция „Митници”, с изключение на онези, чийто статут е уреден със специален закон, какъвто е случаят за служителите на МВР и ДАНС. Установяването на различни или допълнителни по-високи изисквания към определена категория държавни служители е възможно, но се обосновава със спецификите, функциите и задачите, осъществявани от тези служители, и това се отчита също при определянето на категорията труд. Тези завишени изисквания се компенсират чрез предоставяне на по-високо ниво на стабилитет при носене на държавната служба, каквото в новите текстове липсва.
Не на последно място в специализираните администрации, където са въведени такива психологически текстове, основен фактор за съществуването в тези администрации е това, че имат специализирани звена, какъвто е например Институтът по психология на МВР. Така предлаганите психологически изследвания остават безконтролни, не подлежат на съдебен контрол, с което се нарушава конституционното право на всеки гражданин по чл. 120 от Конституцията на Република България да търси защита на интересите си чрез обжалване на всички административни актове.
По отношение на предложението служителите да бъдат премествани, подчертавам – премествани, не командировани, за шест месеца – без съгласие, и за шест месеца – със съгласието на служителите, също смятам, че не трябва да се допуска не защото сме против ротацията на служителите в Агенция „Митници”, но нека да дам пример. Служител на Агенция „Митници” от митница Свиленград трябва да бъде преместен в Русе. Служителите получават от 600 до 1000 лв. заплата. Понеже този служител е преместен, не е командирован, ще трябва да плаща квартира, пътни разходи, друг е въпросът, че оставя семейството и близките си някъде на другия край на България. Това е по негов избор. Какво обаче му казваме ние? – „Получаваш 600 лв. заплата, 400 лв. харчиш за квартира и пътуване и с 200 лв. съществувай!” Това борба против тези прояви ли е, за които говорим?! Може би му казваме: „Оправяй се по друг начин!”? Смятам това предложение за недопустимо, освен че противоречи и на Закона за държавния служител.
По отношение на предложението стоките, отнети в полза на държавата от Агенция „Митници”, да бъдат реализирани, продавани от Агенция „Митници”, това е много дълъг спор между двете приходни агенции. Смятам за безсмислено тази функция да се прехвърля в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но времето на групата изтече. Искате ли удължаване?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искам, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, удължете времето на всички парламентарни групи пропорционално.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колеги, до вчера обяснявахте как двете агенции трябва да бъдат слети, да бъдат една агенция. Днес какво правим? – разделяме една функция на две в две различни приходни агенции. Мисля, че тук противоречието е много голямо и чисто оперативно и законодателно смятам, че този текст не трябва да се допуска. Ние и тук ще направим своите предложения между двете четения.
Чухме доста мотиви в едната и в другата посока. Смятам, че административният капацитет в Националната агенция за приходите е изграден. В никакъв случай забавянето не е, защото продажбите се извършват от Приходната агенция. Това е много дълга тема и не смятам за нужно да водим дебата тук. Смятам, че целта на предложението е Агенция „Митници” да запази една функция, може би и да запази някакви бройки. Казвам това от собствен опит.
Няма да се спирам на всичко, което се говори за даваните допълнителни правомощия на органите в Агенция „Митници”. Да, може би те наистина са нужни, но трябва много добре да бъде преценено това, което се предлага. Нямам емоцията на господин Димитров, но вижте, предлагайки всичко това, ако то е първа стъпка или крачка към създаване на финансова полиция, окей, но ако ще дублираме звена в МВР, ДАНС, в НАП, защото би трябвало да дадем такива правомощия и в НАП, смятам, че това няма да е добре точно за тази ефективност, за която Вие говорите, по отношение на двете приходни агенции, а оттам и за приходите на държавата и в крайна сметка – за националната сигурност, защото, разбира се, те са част от тази национална сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Йорданова, за реплика.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Колега, разбира се, в предложения Законопроект са обосновани предложенията, които са направени от Министерския съвет, тъй като нашите виждания за ефективна работа на Агенция „Митници” и ефективна борба срещу контрабандата са такива. Това, че Вие имате друго виждане, нищо не пречи да направите предложения между първо и второ четене, разбира се, в посока на подобряване на самите текстове.
Аз обаче искам да се спра на нещо основно, което коментирахте – така наречените текстове за интегритет. Има постъпила жалба от 2014 г. от служител, който е кандидатствал и не е одобрен за съответната длъжност. В тази връзка има решение на Върховния административен съд от 1 септември 2014 г., съответно ответникът е Агенция „Митници”. Искам да Ви запозная с част от мотивите на съда.
„В случая въпросите, свързани с лоялност и степен на интегритет в системата на митническата администрация, са в кръга на професионалната област на длъжността при възприето от органа широко тълкуване, включващо и проверка на нагласата на кандидата да съблюдава професионалните и етични норми на поведение. Поставянето на изисквания за провеждане на психологичен тест не противоречи на посочената в чл. 27, ал. 1 от Класификатора за държавните служители цел да бъдат проверени знанията. Безспорно за изпълнение на длъжността се изисква кандидатът да притежава честност и нагласа за придържане към установените правни, организационни, морални и социални норми. Не се нарушава конкуренцията, основана на професионалните качества, част от които е и нагласата за лоялност и коректност при изпълнение на длъжността.”
С една дума, административният съд – Върховният административен съд, казва, че по никакъв начин нито се нарушават правата на лицето, нито пък има противоречие със законовата уредба, така че не бива да имате притеснения в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Търновалийски, Вие сте били директор на Териториална дирекция – Пловдив на НАП. Понеже съм Ви колега, връщайки се във времето назад, действително е имало нужда от ротация на колеги – говорим за шест месеца, при нас също имаше възможност да се местят колеги. По мое време също имаше централизация на данъчната администрация, което означаваше, че се закриваха звената в малките градове и всичко се концентрираше в областния град. Тогава приказките бяха така: който иска да следва данъчната администрация, решава да се ситуира в областния град. Който иска да я следва, моля, да заповяда. Това е оздравителен процес.
Знаете, че имаше приказки данъчната администрация да се мести във Велико Търново по линията на делокацията или децентрализацията, митницата да отиде в Русе. Имаше и ред други неща в първото правителство на господин Борисов, които така или иначе не станаха. Мисля си, че преместването на служителите може би един път на шест месеца, не казвам примерно постоянно да има такова преместване, защото действително се създава дискомфорт, може би е оздравително за администрацията и за цялата система. Много е добро също и изследването за психологическата пригодност, защото тя оценява по различни критерии кандидатите и се вижда имат ли изграден морал и устойчивост на корупционни практики. Няма нищо лошо. Донякъде може би това ще се случи и на данъчната администрация, защото знаете, че пътят е един и същ.
Знаете, че през 2006 г. НАП се събра с приходите от НОИ. За да се изпълни съдържанието, за да стане Национална агенция за приходите, може би във времето ще се съберат митницата и сегашната НАП. Въпросът е, че тогава ще се наложат тези критерии за цялата администрация – може би психологическите тестове и движението от едно подразделение в друго с цел да не се получават корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Търновалийски – дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, колеги! Госпожо Йорданова, смятам, че не е нужно да Ви обяснявам, че едно решение на ВАС не е практика – има и други решения. Аз изразих моето становище и това, което ние смятаме по този Законопроект. Считаме, че това не трябва да се допуска.
Да, при израстване в длъжност, при подбор или при назначаване може да има оценка в това отношение. Но тестовете, които тук са посочени – това, което е правено в предното управление на Агенция „Митници”, където има и доста загубени дела – за тях Вие не говорихте, за които държавата ще понесе щети, имат съвсем друга цел, по друг ред се провеждат. Точно затова казах, че нямаме специален закон, нямаме наредба, която да определя какви да бъдат тези психологични тестове, как да бъдат провеждани, каквито има по другите специални закони.
Онова, което господин Стоев направи като сравнение – господин Стоев, нямат нищо общо централизацията в НАП и предложението да бъдат премествани служители в Агенция „Митници”. Централизацията в НАП е промяна на правоотношението с постоянно работно място и то си остава, докато преместване на всеки шест месеца е нещо много сериозно! Замислете се! Това няма кой да го приеме! Или ще бъде използвано, за да бъде разчиствана администрацията – аз не виждам други функции.
Добра е ротацията, но трябва да бъдат създадени условия на тези хора, които работят в Митниците – да могат да я приемат. Иначе може да се окаже в един момент, че Агенция „Митници” ще остане без добрите си специалисти, експерти и лоялните си служители!
Отново питам: кой ще бъде този лоялен и честен служител на Агенция ”Митници”, който получава 1000 лв. и плаща 500 лв. за квартира и за разходи, дори и повече, в друг град?! Смятам, че няма как да си го позволи никой нормален, лоялен и честен човек. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Други изказвания? (Реплика от народния представител Красимир Янков: „Процедура!”.)
Процедура – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като стана ясно, че в залата допуснахме представител на Министерството на вътрешните работи, моля да му бъде предоставена думата – да вземе отношение по направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за митниците, преди да пристъпим към гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Ципов, ако желаете, да изложите позицията Ви като експерт – позицията на Министерството на вътрешните работи по Законопроекта.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на съгласувателната процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Министерството на вътрешните работи е съгласувало Законопроекта с бележки, които са били възприети напълно и отговарят на изискванията на Устройствения правилник.
Бележките бяха в насока обмена на информация между органите на Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници” – именно по отношение на достъпа до автоматизираните информационни фондове. Ако желаем да имаме ефективно противодействие на контрабандата, един от начините е този – нормално взаимодействие между компетентните органи.
От името на Министерството на вътрешните работи изразявам положително становище по внесения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Други изказвания? Не виждам желаещи, уважаеми колеги.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, режим на гласуване – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието, с което и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците на първо гласуване.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР, внесен от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров на 29 април 2015 г.
Законопроектът виждам, че е насочен към една комисия – водещата, по правни въпроси.
Госпожо Александрова, имате думата за доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 7 май 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29 април 2015 г.
На заседанието присъстваха – от Агенцията по вписванията: госпожа Елена Маркова – председател, и господин Златозар Златев – длъжностно лице по вписванията.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Петър Славов.
Законопроектът предвижда указанията до търговеца за отстраняване на нередовности по заявление да се изпращат по електронна поща, а когато указанията до търговеца по заявление за обявяване на годишен финансов отчет са обявени по електронната му партида след изтичане на повече от месец от постъпването, уведомяването на търговеца да се извършва по електронна поща или по пощата с обратна разписка.
Направените предложения целят своевременното уведомяване на търговеца за дадените указания и предприемане на действия по изпълнението им в срок, като същевременно се очаква отказите по заявление за обявяване на годишни финансови отчети да намалеят.
С представянето на Законопроекта вносителят изрази готовност предложенията по § 2 да бъдат прецизирани или да бъдат оттеглени.
В дискусията взеха участие госпожа Елена Маркова и народният представител Четин Казак.
Госпожа Маркова изрази подкрепа за направеното предложение за уведомяване на заявителите по електронна поща, като посочи, че по този начин ще се насърчат търговците да посочват в заявленията електронна поща и ще се намалят разходите за изпращане на съобщенията и уведомяване на заявителите по пощата.
В хода на дискусията народният представител Четин Казак изрази подкрепата си за внесения Законопроект и посочи, че по този начин ще се улесни работата на търговците и комуникацията им с Агенцията по вписванията. Той изрази мнение, че уведомяването на търговците следва да се извършва само по електронна поща, което ще доведе до намаляване на разходите за изпращане на съобщения с писма с обратна разписка.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси, с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Господин Славов, заповядайте – следват мотивите на вносителите.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, рядко имам възможността, бих казал в случая, и удоволствието да представя законопроект, който е бил изцяло подкрепен на Комисия. Даже и „въздържали се” нямаше при гласуването, всички го подкрепиха.
Става дума за един проблем, който е познат от доста време и наистина има нужда да бъде решен, а това е така нареченият „проблем с подаването на годишните финансови отчети от търговците”. Знаете, че и в момента вече е започнала кампанията, така че ние ако успеем по-бързо да го приемем, вероятно на доста хора ще спестим много нерви, а и на самата Агенция – доста разходи.
Проблемът произтича от това, че при подаване на тези годишни финансови отчети се получава едно голямо натрупване на финансови отчети и Агенцията ги обработва доста дълго време. Понякога това отнема по няколко месеца, понякога се е случвало даже чак на следващата година да ги обявят. Проблемът произтича от обстоятелството, че при обработката често се вижда някакъв пропуск на заявителя. Естествено, ако той бъде уведомен и се отстрани този пропуск, съответното заявление ще бъде обявено и проблем няма да има, но когато това се случва, примерно, след шест, седем или осем месеца, и този заявител отдавна е спрял да следи по партидата в Търговския регистър какво излиза по отношение на това заявление, тъй като там постоянно седи „обработва се”, без да е ясно докога ще се обработва, заради голямото забавяне, в един момент се появяват тези указания към него, той има тридневен срок да отстрани пропуска, който е допуснал при подаване на заявлението и често този срок изтича преди той изобщо да е разбрал, че има да изпълнява указания.
Това е причината да внесем този Законопроект. Ние сме написали: когато заявителят е посочил електронна поща в заявлението си, че ще получава указанията и на нея, тоест те няма да се появяват само в интернет по партидата в Търговския регистър, а той ще ги получава и по електронната си поща.
Коментирахме и с председателя на Агенцията по вписванията на Комисия проблема. Тя изрази принципна подкрепа, че това може да стане чрез надграждане на платформата на Агенцията, като се съгласи с аргумента, че това би спестило и разходи на практика на бюджета и на Агенцията по вписванията, а и доста човешки ресурс, защото няма да се налага тогава за всеки постановен отказ, когато не са изпълнени тези указания, да се изпраща писмо с обратна разписка, което струва пари, ангажира хора и така нататък, и въпросният търговец трябва отново да заявява същите обстоятелства и същата процедура да се повтаря.
Дадоха съответно и няколко указания и предложения за промени от Агенцията по вписванията, и колеги се изказаха в тази посока – между двете четения по § 2 вероятно ще има сериозни промени, но в тази посока ще бъде: когато заявителят посочва електронна поща, на нея да получава указанията, за да може да отстрани съответно допуснатия пропуск и да се реши този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказване? Виждам, че няма.
Закривам дебатите.
Моля квесторите да поканят народните представители за гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29 април 2015 г.
Режим на гласуване.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Има две предложения – по реда на тяхното внасяне, с вносители Петър Славов и група народни представители на 11 февруари 2015 г., и на Министерския съвет от 28 април 2015 г.
Разпределен е на основна Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Правната.
Давам думата на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление да прочетат, предлагам, и двата доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал да направя – или може би след докладите, едно процедурно предложение за това да допуснем в залата заместник-министър Нанков и господин Евгени Чачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз предлагам ...
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: След докладите може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дано да има кворум след докладите, затова предлагам сега да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, тогава правя официално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване за достъп до зала на заместник-министър Нанков и на господин Евгени Чачев.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят гостите в зала.
Заповядайте, господин Зеленогорски.
Първият Законопроект е на Петър Славов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, № 554-01-29,
внесен от Петър Славов и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 5 март 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Петър Славов и група народни представители на 11 февруари 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Борис Милчев – началник отдел „Правен” в дирекция „Архитектура и градоустройство” на Столична община и представители на граждански организации.
От името на вносителите Законопроекта бе представен от господин Петър Славов.
Целта на предложените изменения и допълнения в Закона за устройството на територията е да се регламентира статута на паркоместата като самостоятелни обекти, с които да могат да се извършват разпоредителни сделки, а в определени случаи, в зависимост от местоположението им, върху тях да се учредява особен сервитут. Към настоящия момент в преобладаващата част от случаите съдебната практика възприема паркоместата като принадлежност към самостоятелните обекти в сградите, поради което при извършване на разпоредителни сделки, те се продават като идеални части от съответните общи части.
В Комисията бяха представени становища на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на правосъдието, на Националното сдружение на общините в Република България и на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара.
В становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се изразява принципната подкрепа за необходимостта от регламентиране статута на паркоместата, като същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на предложените разпоредби.
В становището на Министерството на правосъдието се изразяват резерви относно предложените в Законопроекта хипотези за особения сервитут, като се обръща внимание на опасността от прекаленото раздробяване на собствеността при условие, че се възприеме предложението за еднаква уредба на всички паркоместа като самостоятелни обекти. Предлага се да се обсъди възможността в зависимост от местоположението им определени паркоместа да придобият статут на самостоятелни обекти.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България се обръща внимание на факта, че наред с местата за паркиране, разположени в сгради, съществуват и такива в обществените пространства – улици, площади, междублокови пространства и други от подобен характер, които в преобладаващата част от случаите са публична общинска собственост, поради което предложения статут спрямо всички паркоместа е неприемлив.
Аналогично становище бе изразено и от представителя на Столична община, като бе обърнато внимание, че въпросът може да намери разрешение чрез промени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
В становището на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара също са направени предложения за прецизиране на предложените разпоредби, като е обърнато внимание и на необходимостта от допълнение в Закона за кадастъра и имотния регистър.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за необходимостта от намиране на адекватно законодателно решение, чрез което да се регламентира статута на паркоместата, като внимателно се прецени кои от тях в зависимост от местоположението им могат да придобият статут на самостоятелни обекти и при определени условия да бъдат обект на правни сделки.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Петър Славов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване”.
По отношение на другия Законопроект:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание на 14 май 2015 г. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502–01–32, внесен от Министерския съвет на 28 април 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на граждански организации.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основна цел на Законопроекта е да се постигне облекчаване на административните процедури и да се намали административната тежест, като едновременно с това се повиши ролята и отговорността на неправителствения сектор, представен от проектантските браншови организации на архитектите и инженерите, в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
Със Законопроекта се предвижда и отстраняването на съществуващи неточности и непълноти в действащите разпоредби, натрупани в резултат на измененията и допълненията на Закона.
Във връзка с необходимостта от оптимизиране на геозащитната дейност и въвеждане на строг контрол за строителството в свлачищни райони са предложени изменения и допълнения, с които се забранява строителството в свлачищни райони с наложена строителна забрана с изключение на геозащитни мерки и дейности до изпълнение на всички условия на заповедта за участъците, за които е наложена, и до нейната отмяна по предложение на съответните органи на местно самоуправление. Предложено е допълнение на Закона, съгласно което се забранява строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация. С оглед създаване на механизъм за проследяване изпълнението на дадените предписания в предварителните съгласия, издавани от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено тези предварителни съгласия да се вписват в разрешението за строеж.
В Законопроекта е създадена възможност при избора на главни архитекти в комисиите за провеждане на конкурсите да участват представители на Камарата на архитектите в България (КАБ) и на Съюза на архитектите в България (САБ). За подпомагане капацитета на общинските администрации е предвидено кметовете на общините задължително да канят представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България при назначаване на общинските експертни съвети по устройство на територията.
С предлаганите изменения и допълнения се въвежда еднаквост на използваните дефиниции в ЗУТ и Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО относно понятието „основни изисквания към строежите”. С направените предложения се цели постигане на съответствие между текстове на ЗУТ и на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Прецизирани са разпоредбите относно процедурите по одобряване на подробните устройствени планове в обхвата на компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Със Законопроекта са предвидени изменения и допълнения на разпоредбите на ЗУТ, касаещи правомощията и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и на общинските администрации, по начин, който недвусмислено да осигурява изпълнение на контролните им функции и още по-ясно да разграничава правомощията на ДНСК и на общините. Направени са предложения за изменения и допълнения на разпоредби от ЗУТ с оглед преодоляване на противоречива съдебна практика или установена съдебна практика, която не позволява ефективното изпълнение на контролните функции на органите на ДНСК.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предложена регламентация за отстраняване на празнотата в нормативната уредба относно допустимите строително-монтажни работи, които могат да се извършват при търпимите строежи, и възможността за тяхното поддържане.
В Комисията бяха представени становища от Националното сдружение на общините в Република България, от Камарата на архитектите и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, в които се подкрепя необходимостта от промени, като са направени и конкретни бележки и предложения по част от разпоредбите в Законопроекта.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип необходимостта от промените, предложени в Законопроекта. Наред с това бе обърнато внимание, че предложените промени относно режима на строителство в свлачищните райони следва да се прецизират между двете четения на Законопроекта с оглед на по-голяма яснота в практиката по прилагането им и упражняването на контрол по спазването им. Направени бяха и предложения за запазване на правомощията на служителите в общинските администрации, в зависимост от придобитата проектантска правоспособност да изработват проекти за изграждането на обекти – общинска собственост.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 7 гласа „за”, 0 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502–01–32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Кой ще прочете докладите на Правната комисия?
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители
на 11 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 4 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11 февруари 2015 г.
На заседанието присъства господин Красимир Катранджиев – председател на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Петър Владиславов Славов.
Законопроектът предвижда промяна в правния статут на паркомястото в самостоятелен, отделен обект, подлежащ на разпореждане и наследяване. Предлага се паркомястото да се обособи като самостоятелна недвижима вещ в случаите, когато има статута на строеж по смисъла на Закона за устройството на територията (ЗУТ) и за него се изисква инвестиционен проект, и като ограничено вещно право – особен сервитут – в хипотезата, когато за изграждането на паркомястото не е необходим инвестиционен проект и не представлява строеж по реда на Закона за устройството на територията.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак, Данаил Кирилов и Петър Славов.
В хода на дискусията господин Катранджиев изрази необходимостта от правна регламентация на статута на паркомястото и обособяването му като обект на прехвърлителна сделка поради липсата на законова уредба, като идеята да се уреди статутът на паркоместата датира от повече от 15 години, въпреки голямата обществено-икономическа нужда от това. Посочи също и потребността новата правна уредба да обхваща и заварените досега фактически положения.
Господин Казак постави на дискусия въпроса за действието на Закона върху заварените положения и как това право ще се учреди върху вече съществуващото към момента право на идеални части от помещението за паркиране. Изрази мнение, че следва прецизно да се разграничат и дефинират заварените случаи.
Господин Кирилов посочи необходимостта от задълбочено разискване на връзката между предвиждания новообособен обект и обектите в етажната собственост. Подчерта също необходимостта от регламентиране на паркомястото по отношение на заварените положения и за в бъдеще, както и гарантиране правото паркомясто да бъде придобивано от собственик на самостоятелен обект в етажна собственост.
В хода на дискусията господин Катранджиев предложи за паркомястото да се предвиди статут на принадлежност там, където има етажна собственост и където то се намира върху прилежащ към сградата терен по аналогия със статута на мазета и складови помещения към обектите в режим на етажна собственост.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Моля, втория доклад.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет на 28 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 7 май 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет на 28.04.2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова, госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт, дирекция „Правна”, госпожа Беатриса Шалдупова – началник отдел „Правно-нормативно обслужване” в Дирекция за национален и строителен контрол; от Камарата на архитектите в България: арх. Емил Жечев – заместник-председател, арх. Даниела Сивкова и арх. Борислав Борисов; от Съюз на архитектите в България: арх. Георги Бакалов – председател, арх. Ваня Фурнаджиева – главен секретар; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: господин Стефан Кинарев – председател на Управителния съвет.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова. Тя подчерта, че внесеният Законопроект е резултат от дейността на работни групи, в които са участвали браншовите организации и по съдържащите се в него предложения е постигнато съгласие.
Госпожа Павлова посочи, че Законопроектът има няколко принципни задачи, една от които е въвеждането на спешни мерки за строг контрол на строителството в свлачищните райони, забрана на строителството в свлачищни райони с наложена строителна забрана за изясняване на общата устойчивост на терена и в свлачищни райони, в които не е изградена канализация. Министърът отбеляза, че статистически към момента в свлачищните райони има изпълнени 3973 строежа без строителни книжа.
Друга цел на Законопроекта е облекчаване на административните процедури и административната тежест, като едновременно се цели повишаване ролята и отговорността на проектантските браншови организации на архитектите и инженерите.
Предлага се регламентиране на възможност при бедствия и аварии да се извършват аварийно-укрепителни и възстановителни дейности при облекчен режим за издаването на разрешение за строеж, което да се допуска при наличието на частична документация и последващо доокомплектоване на строителните книжа да се извършва след изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи.
С цел повишаване ролята на браншовите организации се предвижда участие на техни представители в комисиите за провеждане на конкурсите за избор на главен архитект, както и задължение на кметовете на общините при назначаване на общинските експертни съвети по устройството на територията да канят представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България.
С предлаганите изменения и допълнения се уеднаквяват използваните дефиниции в Закона за устройството на територията и Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за прилагането на пазара на строителни продукти и за отмяната на Директива 89/106/ЕИО относно понятието „основни изисквания към строежите“. Със законопроекта се прецизират правомощията и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол и на общинската администрация, по начин, който недвусмислено да осигурява изпълнение на контролните им функции.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Димитър Делчев и Петър Славов.
В отговор на поставения въпрос относно причината за отпадане на възможността административният орган сам да отменя актовете си, госпожа Стоянка Илова и госпожа Беатриса Шалдупова посочиха, че сега действащата редакция на чл. 214а от ЗУТ ограничава прилагането на Административнопроцесуалния кодекс и предложението цели да облекчи всички административни органи, които издават актове по Закона за устройството на територията, като предоставя възможността за прилагането на Кодекса. На въпрос относно възможността за ограничаване със срок на забраната за застрояване в свлачищен район поради липса на канализация, отговориха, че би могло да се мисли за въвеждането на срок на действие на забраната.
След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет на 28 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Заповядайте за процедура, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Правя процедурно предложение, тъй като преди малко бяха изпуснати двама експерти за допуск в залата. Те са Стоянка Илова и директорът на Дирекция за национален и строителен контрол – Милка Гечева. Моля да бъдат допуснати в залата по време на обсъждането на двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване за допуск до залата.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете гостите в залата.
Господин Славов, заповядайте с мотивите за Вашето предложение за Законопроекта. По реда на внасянето Вие сте пръв.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще представя Законопроекта, макар че по него работихме заедно с колегата Данаил Кирилов от ГЕРБ и експерти.
Колеги, днес сме подхванали да оправяме някои позабравени неща. Това е още едно от нещата, които стоят от доста години, но не се решават като проблеми. Този проблем е доста добре познат на повечето юристи, които са се занимавали с вещно право. Правени са доста семинари по темата и е търсено решение. Разбира се, ние сме се опитали да взаимстваме тези практики и изводи, до които са достигали някои от най-добрите професори и преподаватели в университети по вещно право.
Проблемът произтича от това, че по смисъла на ЗУТ, както е регламентирано що е то гараж и какви сделки може да се правят с него, за паркоместата, макар и на всички да са ни познати и навлязоха трайно в ежедневието, няма уредба, нямат статут на обект, което автоматично поставя под въпрос сделките с паркоместа.
От тук произтича проблемът. Ние сме потърсили легална дефиниция що е паркомясто, как се определя, което след това да позволи възможността то да бъде предмет на сделки. Иначе казано собствениците, които имат паркоместа, ако решат, да могат да се разпореждат с тях, а други лица, които нямат, пък искат да придобият, да могат да купят.
Практиката е намерила към момента различни опити за решение на този проблем, които варират като най-различни импровизации, в някои случаи противоречащи на Закона за устройство на територията. Затова е имало доста съдебни дела в това отношение и доста хора, казано на жаргон, са изгорели от подобни сделки, тоест са си изпатили – мислейки, че си купуват паркомясто, всъщност се оказва, че Законът не е позволявал те да направят такава сделка и не са станали собственици.
Това също сме се опитали да го регламентираме като Преходна разпоредба. Тоест подобни сделки, които до момента не противоречат на влезли в сила съдебни решения и на Закона, да се санират и да получат статута на търпимост.
Ще кажа още две неща по отношение на забележки, които имаше на заседанието на Комисията от колеги. Колеги подкрепиха Законопроекта от всички парламентарни групи, за което им благодаря. Благодаря и за конструктивните бележки, които направиха част от колегите от опозицията.
Едно опасение, което бе изказано, е, че така може да се засегнат паркоместа, които са обособени на улица, тоест общинска собственост. В този смисъл би могло да има някаква опасност за публичната общинска собственост. Категорично искам да ги уверя, че подобна хипотеза според нас не съществува. Веднъж, че те са със статут на публична общинска собственост и не могат да бъдат предмет на подобни частноправни сделки, втори път – в Законопроекта доста ясно сме дефинирали какво е паркомясто и как то се определя по смисъла да произтича от статут на инвестиционен проект за дадена сграда, тоест то трябва да е нанесено в този инвестиционен проект и така нататък. Въобще не става дума за паркоместа, които общината е обособила на различни улици в даден град.
Споменах за заварените случаи, че сме потърсили решение.
Накрая, очакваме, ако това бъде подкрепено и влезе в сила, освен че ще реши проблема на много собственици, на практика държавата ще има положителен приход в бюджета, тъй като много сделки, които в момента попадат в сивата икономика, ще могат да излязат наяве. Те ще се правят пред нотариус, ще се дължат местни данъци, ДДС и така нататък. Тоест държавата има възможност да реализира допълнителни приходи от изсветляване на този процес на разпоредителни сделки с паркоместа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по двете предложения за Закон за устройство на територията – първото по време от Петър Славов и група народни представители, и второто – от Министерския съвет, подчертавам, и двата законопроекта са с положителни становища на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
Откривам дебатите.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сигурно всички си даваме сметка, че Законът за устройство на територията през 14-те години, в които действа, е изменян и допълван седемдесет пъти. Естествено е – страната се развива, строителството е динамично, обществените интереси и устройството на територията на страната, развитието и модернизирането, промяната в качеството на живота налагат да се променя.
Ще се изкажа преди всичко по Законопроекта на Министерския съвет. В този Законопроект като философия и мотиви се отчита, че тежката икономическа криза налага спешни мерки, за да се облекчат административните процедури. Тук преди всичко се търси облекчаване на процедурите в частта „работа в свлачищни райони и процедиране при възстановяване”, което – да, е по-лека процедура. Паралелно с това се прави по-ясен запис за поведението на ДНСК на терен като правомощия, и на общините.
Има няколко неща обаче, които в подготовката и в дебата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като че ли са наклонили тежестите на професионалните и браншови организации.
Ще се спра на първия мотив на Министерския съвет, че преди всичко се е повишила ролята на неправителствения сектор в лицето на браншовите организации. Да, там е браншът, той трябва да се чуе, но паралелно с това трябва да видим и реалностите на терен. Нищо против при конкурса за избор на главен архитект да участват представители на камарите.
Колеги, ако обаче видим, че вкарваме текст със задължителен запис на Експертните съвети да присъстват представители на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране или на Камарата на архитектите в България, и Съюза на архитектите, нали знаете, че има български общини, където архитектът ходи по ден-два. Мога да дам пример – Рудозем, Борино, Баните и на други места. Тук трябва прецизиране.
Ако ние вкараме задължителен текст, Експертният съвет кога ще се събере? Той трябва да търси от областния град хора, които да отидат. Той ще пипне в джоба, защото те ще кажат: „Вие трябва да ни платите пътни разноски и други”.
Според мен между първо и второ четене трябва да се намери баланс – дали е задължително, дали е препоръчително? Ако камарите доброволно искат и имат енергия да участват, да направим още един дебат – това, да. Това като едно от съображенията.
На второ място, си давам сметка за § 3, където казваме, че „в съответствие с разпределение на функциите между ДНСК и общините за премахването на незаконните строежи в съответните категории се разпределят функциите за ДНСК и за общините”. Тук обаче ние не си даваме сметка, че общините нямат финансов ресурс за това. Ние отново ще приемем Законопроект, в който всички се кълнем, когато отидем на среща в общините, че няма да гласуваме закони, които не са финансово обезпечени. Според мен между първо и второ четене е необходимо да помислим, защото за изпълнението на така предложения текст и задължения липсва съществен финансов ресурс тези задължения да се изпълняват.
На следващо място, колеги, действително § 7 има своето развитие и логика по отношение на геозащитните мерки и дейностите за ограничаване на свлачищата. Тук обаче ще поставя въпроса, както е поставен в становището на една от комисиите –необходимо е да прецизираме. Според мен е необходимо, когато казваме, че трябва да отчитаме положителния ефект от това, което сега ще запишем, да бъде много по-категорично и много по-ясно; да поставяме срокове, да имаме задължения и да вменим мяра, с която да се отчита напредък. Виждате това затлачване, тези проблеми.
Да, министърът направи списък на свлачищните и застрашените райони, направи се приоритизиране, необходимо е службата „Геозащита” да бъде засилена. Паралелно с това обаче, за да се предприемат тези мерки – в тези райони има над 3000 незаконни обекта – сме записали, че където няма канализация, но не винаги в контекста на Наредба № 2 министърът се е произнасял и е съгласувал становището си в такива свлачищни райони. Има изпуснати тежки проблеми с натрупване.
С този Законопроект ще направим една стъпка, но има как още малко да втвърдим рестриктивните мерки като политика – да има отчетност, кога ще се отчита, пред кого ще се отчита напредъкът, за да можем да сме спокойни, че когато правим законова регулация, тя ще води до напредък, до отстраняване на важни за страната последици.
Паралелно с това ще се спра и на още един въпрос, който сигурно дава европейския облик на страната – достъпната среда. Паралелно с това и от опита си като кмет, а и Вие го знаете, изключително голям е сградният фонд, за който кметовете са задължени да осигурят достъпна среда за хората в неравностойно положение за публичните сгради в перспектива и за тези, които се изграждат. Да, обаче пак липсва ресурс. Това са тежки, скъпи съоръжения – платформите за инвалиди.
Ако вземем само българските училища – колко платформи са необходими – публичните сгради, библиотеки, където контактува българското население и получава публични услуги, ние ще си дадем сметка, аз не искам да гласувам пожелателен текст. Може би текст, в който да има ред, в който да предвидим необходимите средства за общинско ниво, защото все още този въпрос остава открит, а това означава, че ние гласуваме декларативен текст.
На следващо място, давам си сметка, че партньорите на Министерството – камарите, искат § 20 да се изведе във водещия проектант. Ако обаче ще кажем, че в първата част на мотивите ще сме поискали облекчаване на административната процедура, нека направим и го доразвием така, че водещият проектант да поеме отговорност – когато е водещ, да съгласува частите му и с другите проектанти. Той да съгласува и да даде срок на партньора – дали държавата, дали общината да осигури съгласувателния режим по всичко, а не отделните кметове, отделните представители на държавните институции, когато се върши определено строителство и трябва да се съгласува, да търси всички проектанти поотделно.
Мисля, че по отношение на предвиденото за общите устройствени планове всички искаме политиката за общините и се кълнем, че устройството на държавата, на градовете, на населените места, преди всичко на общините трябва да имат общи устройствени планове. По много причини и ние имаме вина, че не осигуряваме в Закона за бюджета достатъчен финансов ресурс, за да може действително общините със свой дял и държавата да ги подкрепи да имат общи устройствени планове.
Тук стои въпросът: ако в сегашния ЗУТ изтича срокът, и на 1 януари 2016 г. трябва да има общи устройствени планове в цялата страна, във всички общини, ние се лъжем.
Може би между първо и второ четене ще се наложи, въпреки желанието ни, да натиснем общините да са по-активни. Тази година безспорно е изборна, активността ще бъде като че ли до края на месец август и ще се получи така, че във времето, когато ще бъде политическата битка, няма да има чак толкова активна дейност на самите общини, за да не удължаваме срока за общите устройствени планове на общините. Може би сега между първо и второ четене ще бъде необходимо това да се случи.
Исках да споделя тези неща и много други, които ни карат да правим извода, че в целия дебат, когато – да, се налага да се внесе Законът за устройство на територията, за да подпомогне процесите преди всичко със свлачищната дейност, да облекчи определени процедури, е било необходимо Министерството на регионалното развитие да отвори ветрилото в дебата и да чуе повече. Да намести в този дебат именно онези обществени интереси така, че те действително да бъдат в полза на публичния и обществения интерес. Това искахме да споделим по Проекта за закон.
Между първо и второ четене ще бъдем много активни. Дано за тази година да е 71-та промяна. Ако продължим с едно темпо на промени, може би ще се наложи прецизиране и съставяне на работна група за действително един дебат за нов Закон за устройството на територията. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Разчитаме на Вашата активност между първо и второ четене.
Първа реплика? Няма.
Господин Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, с настоящото становище изразявам принципната си подкрепа по отношение на направените предложения за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията на господин Славов. Съображенията ми за това са, че статутът на така нареченото „паркомясто” досега не е уреден законодателно. Законът за устройство на територията и Законът за кадастъра и имотния регистър не регламентират изрично паркоместата като самостоятелни обекти. Липсата на правна уредба създава възможност за различни тълкувания, което поражда несигурност в гражданския оборот и по-конкретно при уреждането на собствеността на разпоредителните сделки с паркоместата, които по сега действащата уредба не са регламентирани като отделни вещи, което води до спор и относно действителността на сделките с тях.
Вещ ли е паркомястото? Безспорно – да! Въпреки липсата на легална дефиниция на понятието „вещ” същата се характеризира с признаците материалност и обособеност. И двата признака се откриват при паркомястото. То е обособен и материален предмет. Качества, които го правят вещ и съответно обект на вещно правоотношение. Следователно по отношение на паркомястото може да възникне и право на собственост или ограничено вещно право като тези права могат да бъдат прехвърляни или обременявани.
Предлаганите промени дефинират паркомястото като самостоятелен обект на собственост. Последствията от това имат и легална дефиниция на понятието и то очертаната посока ще има положителен ефект. От една страна, ще отпаднат споровете за това доколко действителни са разпоредителните сделки с паркоместата, а от друга – безспорни ползи и за държавния бюджет с оглед на приходи от данъци.
Не на последно място, сигурността, че всеки собственик на автомобил, който срещу определена сума придобие право върху място за паркиране, ще може да упражнява това право без проблеми и да се разпорежда свободно с него и в един бъдещ момент.
Предвиден е и текст, който касае вече извършените сделки с паркоместата под най-различни форми, което определено ще доведе до по-голяма яснота и сигурност в бъдещите сделки.
Ако Законопроектът се приеме, тогава за районите с влязла в сила кадастрална карта вместо страните да представят схема на един подземен гараж, например с десет паркоместа, ще представят схема за конкретното паркомясто като самостоятелен обект. Възможно е първоначално в районите, където вече е влязла в сила кадастрална карта, да се наложи заснемането на паркомястото като самостоятелен обект. Това неудобство обаче е еднократно и пренебрежимо пред ползите, които би донесла една прецизна и съвременна правна уредба.
Подкрепям становището и на адвокатската колегия, че вещните права са обект на правно регулиране от Закона за собственост и уреждането на въпросите от вещно-правен характер следва да се прави именно с този Закон, а не със Закона за устройство на територията, който на свой ред регламентира устройството на територията, инвестиционното планиране и строителството, и ограниченията върху собствеността на устройствените цели. Тоест с него би следвало да се уреждат само въпроси, свързани с административноправния характер на паркирането и гарирането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Първа реплика? Няма.
Господин Ненков изяви желание. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, наистина, както казаха и преждеговорившите, Законът за устройство на територията може би е един от най-често променящите се такива. Може би поради простата причина, че той наистина обхваща много голяма част от обществено-икономическите отношения между хората, между институциите и всеки един човек се е сблъсквал многократно с нормите на този Закон.
Ще се спра на Законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, а именно този, който касае как, макар и спешно, да разрешим наболелия проблем със свлачищата, които напоследък тормозят населението, срутищата, какви правомощия ще има ДНСК оттук нататък, по-добрия контрол върху качеството на продуктите, които се използват в строителството, както и да се изчистят някои неща, свързани със съдебната практика, защото знаете, че някои от актовете на ДНСК се обжалват на първа инстанция, на втора инстанция нямат възможност за обжалване и реално актът на ДНСК отпада твърде рано.
Факт е наистина, че Законът за устройство на територията може би се нуждае от много по-сериозна промяна като цяло и в това сме се убедили всички колеги не само в Комисията, но и в Министерството на регионалното развитие. Доколкото знаем, такива сериозни промени ще бъдат направени в рамките на следващите няколко месеца. Но факт е, и че настина специално свлачищата и срутищата притесняват населението и голямата част от промените, които са залегнали в Законопроекта, касаят именно как спешно да разрешим тези въпроси. Не казвам, че те са на 100 процента съвършени, но при всички положения се нуждаем от тях.
Един от които считам, че е много важен, именно когато в Законопроекта се предвижда и по-скоро изчиства, че когато имаме свлачище могат да се правят укрепителни дейности, мерки от геозащита, за които всъщност техните строителни документи да може да бъдат добавени след това, за да може наистина строителните работи да се извършват мигновено, а не да се чака тромавата процедура по всичките разрешителни за строеж.
Другото, което считам, че е много важно и може би трябва да се прецизира между първо и второ гласуване, е именно това кога и къде е позволено да се застроява. Наистина рестриктивното отношение на Законопроекта към това да не се строят строежи в свлачищни райони, където има такава забрана, считам, че макар и рестриктивно се налага, тъй като, по последни данни, има може би близо 4000, така да се каже, незаконни обекти на територията на тези свлачища. При всички положения това не може да не оказва влияние за тези, макар и някой път природни явления, но със сигурност влияят върху тях.
Другото, което считам, че е много важно и полезно, а именно, където има възможност да се строи в такива свлачища, където има изрично предварително позволение, наистина да има канализация. Да, факт е, че трябва да се прецизира какъв вид канализация може да има, за да се позволи едно такова строителство, но при всички положения това трябва да е задължителна мярка за всеки един строеж на тези територии.
Второто, което смятам, че е много съществено, а именно отношението на ДНСК към целия този процес. Преди малко се каза, може би не много коректно, че се дават толкова повече правомощия на ДНСК. Не, не се дават толкова много правомощия, по-скоро се прецизират, тъй като и в момента ДНСК може да налага глоби и санкции за всичките строежи от първа до шеста категория, но тъй като практиката е малко противоречива, някои от актовете, особено за четвърта – пета – шеста категория падат в съда, а именно тук много по-точно е дефинирано кога и какви санкции могат да бъдат налагани от ДНСК, както и преди малко казах, се въвежда двуинстанционната съдебна практика, така че да може да се жалят и на втора инстанция актовете, които са паднали на първа инстанция в ДНСК.
Според мен много важен и съществен момент е именно изборът на главните архитекти. Знаете, че в крайна сметка имаме сериозен проблем с това. Многократно сме свидетели на главни архитекти, които донякъде злоупотребяват със своите правомощия. Безспорно възможността, която предвижда законопроектът, а именно браншовите камари да участват както в експертните общински съвети, така и в избора на главни архитекти, със сигурност ще отвори процедурата и ще я направи по-прозрачна. Тук има една реплика към преждеговорившите, че един вид ние задължаваме. В законопроекта никъде не се казва, че се задължава камарите и браншовите организации да изпращат такива хора. По-скоро се дава възможност, разбира се, като то ще бъде за тяхна сметка, стига, разбира се, те да пожелаят.
И накрая, но не на последно място, считам, че безспорно най-сериозният проблем, преди малко се загатна за него, е именно липсата на общи устройствени планове на територията на страната. И дали – може би тук е най-големият дебат, трябва да обърнем внимание върху това дали трябва да удължаваме срока, който е до 1 януари 2016 г., а именно за влизане в сила на общи устройствени планове на цялата територия. Защото докато нямаме устройствени планове на тези територии, винаги ще се сблъскваме с този проблем. Сега както е разписано, и аз съм много скептично настроен към това дали трябва удължаваме срока между първо и второ гласуване или към края на годината, няма значение, защото в крайна сметка този срок е удължаван няколко пъти и до този момент... Да, Вие може би ще кажете, че общините нямат достатъчно ресурси, нямат достатъчно административен капацитет екипът. Не бих искал да се съглася с това, защото може да има такава частица истина, но в крайна сметка има общини и в Комисията го казах, които управляват проекти за милиони по европейски програми и в крайна сметка няма как оправдание да бъде липсата на достатъчно финансов ресурс или това, че няма достатъчно административен капацитет, за да се изработят тези планове. Докато нямаме планове, безспорно всичко ще бъде адхок и дотогава ще правим такива малко спешни законодателни мерки.
Смятам, че законопроектът, разбира се, ще претърпи промени между първо и второ гласуване, но предвид спешността, която изискваше неговото внасяне, смятам, че отговаря на изискванията, на обществените може би очаквания, макар и по-рестриктивни, но в крайна сметка наложителни, а именно да се въведе малко повече ред, малко повече да се облекчат процедурите и наистина да не правим всеки път, когато стане някакво такова природно бедствие, да се чудим защо, по какъв начин и кой е виновен за това нещо, а наистина още от самото начало да се разграничат функциите както на ДНСК, така и на общините и да има ясна забрана къде може и къде не може да се строи.
Затова ще подкрепя законопроекта на първо гласуване и, разбира се, между първо и второ гласуване ще направим необходимите корекции, така че да доизчистим текстовете.
Що се отнася до законопроекта, който е внесен от господин Петър Славов и група народни представители, смятам, че трябва да бъде също подкрепен и аз ще го подкрепя, тъй като наистина регламентира една дейност, която много години се е трупала като проблем в правния мир. Той е чисто юридически спор и смятам, че наистина паркоместата трябва да влязат в обръщение в гражданския оборот и ще подкрепя и този законопроект. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Заповядайте за първа реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ненков, колеги народни представители! Противник съм от тази трибуна да се правят импровизации. Казахте, че никъде не ги задължаваме и ако ги задължим, те ще отходят със средства на камарите и така ще бъдат доброволно в експертните съвети. Параграф 1, който прави промяна в чл. 5, т. 2 – „В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя: „като задължително се канят представители на Камарата на инженерите, на инвестиционното проектиране” и така нататък.
И, второ, аз съм привърженик общите устройствени планове да станат, колеги. И знам, че когато тях ги няма, особено за градовете трето ниво, пък и за всички, това може да препятства европейски средства. Обаче надлежното съгласуване, цялостното процедиране на един общ устройствен план може би ще трябва да подпомогнем този процес, поне да напрегнем и да направим промяна в Преходните и заключителни разпоредби или незабавно в Закона за културното наследство, в Закона за опазване на околната среда, в Закона за биологичното разнообразие сроковете за съгласуване да бъдат по-кратки. Не знам дали не се е случвало да ходите да съгласувате общ устройствен план или документ по Закона за културното наследство. Отивате в една въртележка, от която ако след две години излезете, е добре. Това са тежки процедури.
Тогава да сложим може би в сроковете сега между първо и второ четене срокове за произнасяне, върху които ние да бъдем по-категорични, за да може действително да имаме... Ние не сме против това да се направят плановете. Изразих опасение, че ако удължим с една година или пък да помислим дали да удължим, или да облекчим, или да направим рестриктивни процедурите, ще бъде по-важно. Ето това е репликата ми от уважение към материята и към липсата на импровизации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Янкова! Тъй като не обичате импровизации, пак ще си позволя да прочета така, както е внесен законът. Както и Вие самата прочетохте, става въпрос за: „В ал. 4 се поставя запетая и се добавя „като задължително се канят” – подчертавам думите „се канят” – представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България”.”
Следователно те се канят. По-скоро се дава възможността, ако те, разбира се, пожелаят, защото се обяснява, че ще става за тяхна сметка, ако имат желание, могат да дойдат и да участват в тези експертни съвети или в избора в комисията, която избира главния архитект. Така че тук мисля, че е казано много точно. Не е казано задължително, че трябва да участват или не се дава някакъв точен процент, който те трябва да поемат от тази комисия.
Що се отнася до устройствените планове. Не казвам, че процедурата е лесна и съм сигурен, че тя е трудна и всеки един от нас знае колко време отнема тя. Казах само, че отлагаме вече няколко пъти и ако някои общини нямат този капацитет или този ресурс, то има голяма част от общините, които умишлено не го правят и няма как да си затворим очите.
Не казвам нищо повече от това, че ако отлагаме всеки път повече и повече тези срокове, не съм сигурен какъв ще бъде стимулът на тези общини да направят дори и тази така наречена тромава процедура, особено в общини, където има сериозни икономически и финансови интереси. Точно в тези общини парадоксалното е, че точно там има най-малкото развитие по тези процедури. Смятам, че ако удължим отново срока, може да стигнем до тази хипотеза, че така ще си го отлагаме многократно в следващите години и доникъде няма да стигнем именно с това желание да направим тези устройствени планове, да влязат в сила.
А реално сега от 1 януари 2016 г. това, което също се предвижда в сегашния закон, е именно, че тези общини, които нямат устройствено планиране или не са започнали процедурата, ще могат да правят частични изменения на плановете, но само тогава, когато се касае за обекти от национална сигурност, от национално значение и общинско или регионално значение. Просто тези, които са свързани с частна инвестиция, за тяхна сметка могат да се правят такива изменения в устройствения план – само за тези, които имат категория примерно клас „А” или клас „Б”, така че просто се свива ножицата. Не смятам, че трябва така лесно, може би трябва да го обсъдим, разбира се, но не трябва така лесно да удължаваме срока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Квесторите, моля поканете народните представители за гласуване.
Първо, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 554-01-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 11 февруари 2015 г. Повтарям, с предложение на водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Правната комисия, да бъде подкрепен – положително становище.
Режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет на 28 април 2015 г., също с предложение от двете комисии да бъде подкрепен.
Гласували 103 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 16.
Проектът е приет на първо гласуване.
С това двата законопроекта за устройство на територията са приети на първо гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
С доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае госпожа Анастасова.
Имате думата, госпожо Анастасова.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаеми господин Председател, преди да Ви запозная с доклада, искам процедура по допускане в залата на заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви режим на гласуване за допускане в залата на заместник-министъра на образованието проф. Денков.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен
от Милен Василев Михов и група народни представители
на 23 януари 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 март 2015 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23 януари 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, заместник-министрите проф. Костадин Костадинов и проф. Николай Денков и доц. Лиляна Вълчева от синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ.
Писмени становища постъпиха от Българската академия на науките, от Съюза на учените в България и от синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ, които подкрепят Законопроекта с бележки. Министерството на образованието и науката разглежда необходимостта от промени на нормативната уредба като следствие от започналата партньорска проверка и оценка на системата на научноизследователската дейност в Република България от страна на Европейската комисия.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Милен Михов. Премахва се понятието „насърчаване”, което има пожелателен характер и не съответства на съвременното разбиране за осигуряване на научните изследвания като първостепенно задължение на държавата, свързано с нейната конкурентоспособност в европейски и световен контекст. Съгласно най-добрите европейски практики се залага обвързване на финансирането с държавната политика в дългосрочен план, което до този момент отсъства. Променя се организационният статут на специализирания държавен инструмент за провеждане на научноизследователска дейност – фонд „Научни изследвания”, защото практическата дейност на фонда показа дълбоки пороци, основани най-вече на неадекватна му структура, заложена в Закона.
В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Борислав Великов, Мариана Бояджиева, Стоян Мирчев, Милена Дамянова, Бойка Маринска, Красимир Богданов и Станислав Станилов.
Народните представители подкрепиха промяната на модела на „насърчаване” с „осигуряване” и по-ясното определяне на ангажимента на държавата по отношение на научните изследвания, за да се постигне националната цел – публичното финансиране за научните изследвания да достигне до 2020 г. процент и половина от брутния вътрешен продукт. Като положителна страна на Законопроекта бе посочена промяната на структурата на ръководните органи на фонд „Научни изследвания”, за да се отстранят слабостите, проявени през последните три години. Разширява се възможността за привличане на утвърдени учени, които притежават научната степен „доктор на науките”, но не са хабилитирани.
Народните представители поискаха допълнително да се конкретизират принципите, по които държавата ще осигури развитието на научните изследвания в зависимост от икономическите си приоритети. Нормативно е уреден само механизмът за научните изследвания, финансирани чрез фонд „Научни изследвания”, но продължава да не бъде регламентирано задължението на държавата да осигури институционалното финансиране.
В самия фонд следва да се въведе нов модел, по който се разпределят средствата – с фиксирани проценти за хуманитарно знание, за природни науки и за иновации. Трябва да има контролиращ механизъм за начина на рецензиране на проектите – разпределението на рецензентите, възлагането на рецензиите, сроковете на писане на рецензиите и тяхната оценка.
Бяха поискани разяснения от МОН относно възможностите на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да подпомогне дейността на фонд „Научни изследвания”, както и противоречат ли предложените промени в Закона на общата визия и философия на министерството за промяна. Отговорът на МОН бе, че Оперативната програма и Фондът са два допълващи се, но независими инструмента, между които не може да има кръстосано финансиране. Предложените изменения на Закона не противоречат на цялостната концепция на министерството, което разглежда обсъждането в Народното събрание като отваряне на широк публичен дебат по проблемите на научните изследвания в Република България. Вносителите също поеха ангажимента да отразят направените бележки между първо и второ гласуване на Законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 15 гласа, „против” – 1, без „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Няма постъпил доклад от тази Комисия.
От името на вносителите – заповядайте. Господин Богданов ще ни представи Законопроекта.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нормативната база, уреждаща провеждането на научни изследвания в България, е изключително остаряла и неефективна.
Законът за насърчаване на научните изследвания е приет през далечната 2003 г. и неколкократно козметично е изменян, но както самият Закон, така и подзаконовите актове, разработени върху неговите принципи не отговарят на изискванията и потребностите на съвременното общество.
Особено след присъединяването на България към Европейския съюз, което означава официално възприемане на основните европейски ценности и принципи като Лисабонския договор, Програма „Хоризонт 2020” и концепцията за „Общество, изградено на знанието”, слабостите на Закона за научните изследвания се проявиха в пълна мяра.
Понятието „насърчаване” в самото наименование на Закона, което отговаря на спомагане, съдействие, поощряване, подкрепа е неадекватно по отношение на съвременното разбиране за осигуряване на научните изследвания като първостепенно задължение на държавата, свързано с конкурентността й в европейски и световен контекст.
В Закона се урежда организацията на единствения методически и финансов инструмент на държавата за организиране и провеждане на научноизследователска дейност, а именно Фонд „Научни изследвания”. Практическата дейност на Фонда от неговото създаване показа дълбоки пороци, основани най-вече на неадекватната организация, заложена в този Закон.
Изпълнителният съвет и управителят се назначават от министъра на образованието и науката, което създава липса на вътрешна координация и неефективна организация. Нормалната административна структура при такъв тип фондове е съществуването на Управителен съвет, който да бъде назначаван от министъра на образованието и науката и на изпълнителен директор, който се назначава след конкурс от председателя на Управителния съвет, затова и нашите предложения са в посока на по-добра организация и по-добро структуриране на Фонд „Научни изследвания”.
В действащия Закон липсва финансова обвързаност с държавната политика в дългосрочен план, което е в противоречие с европейските норми. Както Лисабонската стратегия, така и Стратегията „Хоризонт 2020” поставят финансови цели за научноизследователска и развойна дейност, изразени в цифров вид – 3% от брутния вътрешен продукт.
Националният документ обосноваващ „Национална цел 2” е „Националната програма за реформи”, според която разходите за научноизследователска дейност трябва да нараснат на процент и половина от брутния вътрешен продукт до 2020 г. Едновременно с това в Програмата на настоящото правителство приоритет 81 постановява същите цели до срока, за който е определен.
Провеждането на научни изследвания следва да бъде целево и финансово обвързано с тези предварително заложени стратегически документи.
Считам, че предложените промени ще доведат до съществено подобрение в организацията и провеждането на научни изследвания и до редица позитивни ефекти в социален и икономически план.
Уважаеми колеги народни представители, призовавам Ви да подкрепите на първо четене промените в Закона за научните изследвания и предлагам да бъде удължено времето до гласуването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че правите процедурно предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до приключване на разискванията и гласуване на Законопроекта.
Има ли обратно мнение? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 64, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Откривам разискванията.
Моля народни представители, които желаят да вземат отношение по Законопроекта, да дадат заявка за това.
Господин Великов е първият, който ще участва в разискванията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз смятам, че претенциите на вносителите, които са отразени в мотивите и бяха изчетени от колегата Богданов, са доста амбициозни. Отнасят се до едно сравнително радикално обновяване на законодателната основа в този смисъл – привеждането в съответствие с европейски нормативни ценности; повишаване на ролята на държавата, особено по отношение на финансирането на науката; решаване на всички управленски проблеми на Фонда за научни изследвания – знаем че там има, или поне имаше, такива проблеми, неща които могат по принцип да бъдат похвалени.
Ако се направи един по-задълбочен прочит на Законопроекта, ще се види, че общите текстове, отнасящи се до организацията на научните изследвания – чл. 1; чл. 2, ал. 1; чл. 4; чл. 6, ал. 2; чл. 10 повтарят почти буквално текста на сега съществуващия Закон. Има само отпадане на думата „насърчаване” или я заменят с „провеждане”. Като изключим разместването на точките по отделните текстове и повторението на вече известни от Правилника на Фонда неща – чл. 10, на практика в тази част почти нищо не се променя. Нещо повече, за мен е много спорно отпадането на думата „насърчаване” още в названието на Закона, което всъщност като че ли освобождава държавата от един по-съществен ангажимент към науката.
Като погледнем и това, което в § 5 изглежда като нещо съществено, свързано с финансирането, осигуряването на финансови средства за научни изследвания, не е ясно по какъв начин всички тези по-малко или повече пожелателни текстове, свързани с това държавата да осигурява повишаване на обема на финансовите средства за научни изследвания, осигурява финансирането и изпълнението на националните научни програми и проекти – по какъв начин се гарантира това, какъв анализ е направен, по какъв начин се ангажира Министерството на финансите?
След като няма и доклад на Комисията по бюджет и финанси към Четиридесет и третия парламент това дали е знаково, или не – не мога да тълкувам и няма да го направя, но мисля, че беше добре да има такова мнение, тъй като в противен случай до голяма степен тези норми действително стават неосъществими. Няма го най-важното в едно насърчаване – редовното, задължително финансиране на научните изследвания, което безспорно е важно.
Като се погледнат и следващите параграфи се вижда, че се въвеждат фигури като Управителен съвет, като изпълнителен директор. Дали те са взети от Търговския закон, което безспорно сигурно би могло да стане, или не, но оставаме с впечатлението, че тук до голяма степен това, което се променя, като че ли е свързано с решаването на въпроси, свързани с устройване на определени лица, по възможност нехабилитирани, които да бъдат в Управителния съвет – досега изпълнителен, а сега се предлага да се замени с Управителен съвет. Там, където ще се решава без хабилитирани лица, дали се приемат, или се отхвърлят решенията на постоянните експерти? Определя се научната стратегия на Фонда.
Всичко това като че ли най-много е свързано с § 11, където в съответствие с Правилника Управителният съвет – това е новото понятие вместо „Изпълнителният съвет”, провежда конкурс и председателят на Управителния съвет сключва трудов договор с изпълнителния директор – досегашния управител, тоест сменя го.
Тези и някои други съображения изказах и в Комисията. Изразих становище, че е по-добре засега да не се приема Законопроектът, да се изчака подготвеният много по-пълен и издържан Проект на Министерството на образованието и науката и тогава вече да имаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, който да бъде много по-издържан.
Госпожо Председател, ако и Вие прецените, бих предложил да чуем и мнението в някакъв момент на представителя на Министерството – заместник-министър проф. Денков, по тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Великов? Няма.
За изказване – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз се присъединявам изцяло към критичните бележки, които каза колегата Борислав Великов. Наистина този Законопроект има слабости, макар че ще гласувам „за” Закона, тъй като смятам, че всяко действие, което подобрява отношението към изследователската работа, трябва да се гласува, първо, независимо че ние, колега Великов, не сме видели какво ще внесе Министерството, и какво предвижда и какъв ще бъде новият закон.
Второ, искам да напомня пак в тази връзка, че прочетох бюджетната прогноза на Министерския съвет за следващите три години. Там няма никакво увеличаване на средствата за научни изследвания. Там няма нищо. Напротив, те остават на същото ниво, даже не компенсират и инфлацията. Това означава, че и да приемем, и да не приемем този Закон, в онази му част за увеличаване на средствата за научни изследвания, след като Министерският съвет няма намерение да увеличава тези средства, става безсмислено.
Ще напомня още нещо. От промените досега Фонд „Научни изследвания”, който не покриваше изцяло средствата, вложени за наука, върховното му постижение беше някъде около 120 млн. лв. в последната или предпоследната година при управлението на тройната коалиция. Тогава тези пари бяха страшно разпилени, голяма полза от тях нямаше. Спомням си какви критики бяха, какви обсъждания. Един професор по математика направи такава дебела книга (показва) с документи, които и досега са при мен, с критиките си към решенията на този Управителен съвет и на неговите експерти, и така нататък.
Сега във Фонд „Научни изследвания” има една минимална сума, но в момента той работи изключително тромаво. Не виждам как ще се контролира назначаването на експертите в него? Както каза колегата Великов, там се слагат доктори без да бъдат хабилитирани лица. Това означава, че тези хора няма да имат никакъв опит в изследователската работа, тоест няма как да оценят какво става там и какво се получава.
Приветствам, общо взето, колегите от Патриотичния фронт, които са се постарали поне да направят нещо.
Ще Ви кажа също, уважаеми колеги, че десет години мантрата е една и съща. Заплатите на учените, които се занимават с изследователска работа, са на невероятно ниско ниво – доцентът в Българска академия на науките получава базова заплата 560 лв., професорът получава 910 лв. плюс-минус 20-30 лв. в различните институти, което е срамно и не позволява да се набират кадри. Всички тези ученици в елитните училища, които получават награди по биология, по физика, по химия, по математика и така нататък на международни конкурси, нито един от тях не остава да се учи в България и не се завръща да работи в България. Тоест българската наука при това заплащане вече започва да губи. Тя работи на прегряване и започва да губи възможност да набира кадри изобщо. Вече има случаи в изследователските институти, когато на обявените докторантури и на конкурси се явяват съвършено неподготвени хора и местата остават празни, ако съответните журита не направят компромиси.
Как да Ви кажа, призовавам да се приеме един ден такъв закон. И аз мога да направя такива поправки, но не виждам как ще бъдат приети, защото съм ги правил, където базовите заплати на хората, на учените, които работят изследователска работа, трябва да бъдат сравними, общо взето, със заплатите в държавния бюджет на едно ниво над средното.
Иначе и 100 милиона да има Фонд „Научни изследвания”, като няма кадри, които да усвоят тези милиони и да дадат научен продукт, който да е на европейско ниво, няма смисъл изобщо да се прави каквото и да било.
Българската академия на науките от всички институции е единствената институция в България, която се занимава с изследователска работа, поиска международен одит. Това беше в началото на първия мандат на ГЕРБ. Този одит беше направен от Асоциацията на европейските академии на науките и той даде оценка над средното равнище – четири института на Академията получиха оценка „ААА”, което значи, световно ниво и над световно ниво. Никой не обърна внимание на всичко това, никой не се постара да се отделят средства. Така че мисля, че с козметика няма да се получи нищо. Страхувам се, че гласът ми ще остане „глас в пустиня”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Станилов? Няма.
Госпожа Бъчварова има думата за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим предложения Законопроект, най-малко по причина, че той поставя въпросите за финансирането на науката и достигането на целта 1,5% от брутния вътрешен продукт да бъде отделен за развитие на науката – една цел, която чрез и законодателството трябва да бъде реализирана.
Подкрепяме също така промяната на понятието „насърчаване” с „осигуряване”.
Проблемът, който поставяме тук и искаме в следващите дебати да продължим, е какво разбираме под „държавно осигуряване”? Защото пожелателният характер на термина „осигуряване” не означава, че средствата в бюджета ще бъдат достатъчни за осигуряването на качествени научни изследвания.
Предлага се нов модел на структура на управление на Фонд „Научни изследвания”, тъй като Законопроектът преди всичко и основно отговаря на изискванията за по-добро управление на средствата във Фонд „Научни изследвания”.
Предлаганите промени едва ли ще доведат до значително по-добро управление на средствата, които и без това са малко – 11 милиона за 2015 г.
Но аз искам да се обърна и да попитам представителите на Министерството, след като знаят, че има такъв Законопроект с такава структура на управление на Фонда, защо през месец април вече имаме назначен Изпълнителен съвет, председател и Управителен съвет? Отново ли ще започнем подбор, отново ли ще започнем при приемането на този Законопроект на процедура по избор, което означава, че Фонд „Научни изследвания” през 2015 г. няма да работи, просто защото няма да има легитимна структура, която да взема решения.
В заключение, наистина ще подкрепя Законопроекта и се надявам дебатите за науката и финансирането не само чрез Фонд „Научни изследвания” да продължат в парламента, защото е важно от гледна точка на приоритетите, които имаме в развитието на държавата и икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики към нейното изказване? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в разискванията?
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да споделя честно, че на мен малко ми се губи целта на предложения Законопроект. Аз не виждам какво съществено се изменя в действащия Закон за насърчаване на научните изследвания, освен един упорит стремеж думата „насърчаване” да се замени с думата „провеждане”. Само че този проблем не е толкова безобиден, както изглежда на пръв поглед. Обръщам внимание, струва ми се, че никой не обърна внимание на този момент с подмяната на думата „насърчаване” и „провеждане”. Взех думата, за да обясня разликата между двете думи. Тук не става въпрос само за семантика, а за назоваването на субекта на отговорността. Не знам дали съзнателно го правите, или несъзнателно, но това е основната причина, поради която ние няма да подкрепим предложения Законопроект.
Провеждането на самото научно изследване е автономна територия на учения, неговият творчески процес. Смисълът на този Закон, който действа, смисълът на думата „насърчаване”, проф. Великов, е да назове субекта, държавата, като орган, който насърчава творческата дейност на учения, който провежда научното изследване. В този смисъл е абсолютно неприемлива подмяната на думата „насърчаване” с „провеждане”. Ученият знае как да проведе научното изследване! Не е нужно да му казваме чрез закон ние, като държавен орган. Ние, като държавен орган, чрез този закон трябва да изразим държавната грижа как държавата ще подпомогне учения при провеждането на научното изследване.
Виждам, че имате мнозинство, минимум заради конюнктурни съображения, ще подкрепите това нещо, наречено „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания”. Дори останах изненадан, предвид на последователната подмяна на думата „насърчаване” с думата „провеждане” – защо не сте се осмелили да промените и самото наименование на Законопроекта, той да се казва „Закон за провеждане на научните изследвания”? Защото в противен случай, това заглавие виси! Много бих искал да чуя реплика на това съображение. Повтарям, поемате тежък риск и с подмяна на две думи, който акт не е съвсем безобиден, а по същество представлява подмяна на субекта на отговорността, вместо да подобрите Закона ще го влошите фатално. Затова призовавам този Законопроект да бъде отхвърлен.
Освен това във връзка с казаното от проф. Станилов, проблемът не е само в заплатите на българските учени. Той, разбира се, е огромен проблем, защото социалният статус на учения е толкова зле, че аз продължавам да се чудя, че има учени в България, че има български граждани, които търсят реализация в това поприще. Изглежда единственият стимул, единственото насърчаване на научната дейност в България, и това е отговорност на всички правителства, на всички мнозинства през последните 25 години, остава вътрешният стимул, потребността един гражданин да се занимава и с научна, творческа дейност. Защото с оглед на заплатите това изглежда абсолютно нелогично, просто безсмислено.
Но аз искам да поставя един друг въпрос, свързан с твърде често чуваните негативни оценки за работата и на Българската академия на науките, и на горките български учени, че едва ли не, това са били недотам реформирани, ретроградни системи.
Искам да заявя съвсем отговорно от тази трибуна, че аз нямам памет държавата да е дефинирала ясно един свой приоритет, да е поискала от Българската академия на науките да обезпечи научно един ясно дефиниран държавен приоритет и Българската академия на науките да не се е справила с тази задача.
По-скоро имаме друго. Държавата, пак не се обръщам към сегашния кабинет и сегашното управляващо мнозинство, последователно през последните 25 години така и не успя да дефинира своите приоритети в областта на научните изследвания, свързани с приоритетите за развитието на страната, не поиска ясно, не постави конкретни цели и задачи пред Българската академия на науката и по изпълнението на тези цели и задачи да съдим за ефективността на този орган.
Негативните оценки целят да подменят отговорността, тоест обвиняваме БАН в нереформираност заради собствената инфантилност на държавата да не може да дефинира своите приоритетни цели в областта на научните изследвания. Благодаря за вниманието.
Призовавам да не се подкрепя Законопроектът, защото нищо не подобрява, а по-скоро влошава действащия акт – Закона за насърчаване на научните изследвания. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики? Няма реплики.
Изказване – господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Когато една система не работи добре, това беше потвърдено не само от фактите, а и от всички, които вече се изказаха по отношение на нашите предложения, тогава тази система обикновено се реформира. А когато една система не работи добре, това беше потвърдено не само от фактите, а и от всички, които вече се изказаха по отношение на нашите предложения, тогава тази система обикновено се реформира.
Какво беше моето учудване от всички преждеговоривши? Всеки един от тях каза, че тази система – Фонд „Научни изследвания”, наистина не се управлява добре, не работи добре, не осигурява достатъчно средства и по най-правилния начин за най- добрите проекти. В крайна сметка не бивало да променяме никакви промени. Защо? – Никой не каза. Не беше ясно това.
По отношение на финансовите средства, които са предвидени в Закона. Уважаеми господин Великов, цитирах вече многократно редица европейски и национални документи, включително и програмата на правителството, под която са се подписали и партиите, които подкрепят правителството на Бойко Борисов. Там ясно са разписани начините и механизмите за постигане на финансовите цели. Естествено никой не говори за увеличаване на средствата за Фонд „Научни изследвания” в настоящия бюджет. Тук предстоят бюджетни прогнози, предстоят решения за следващите години. Но фактът, че заложените процент и половина, които трябва да бъдат достигнати до 2020 г., са една добра заявка или един добър сигнал към научните среди, към Българската академия на науките, че държавата има отношение към научните изследвания и мисли за българската наука като цяло.
Господин Местан многократно повтори думата „провеждане” или замяна на модела на насърчаване с ”провеждане”. Без да искам да влизам в излишни спорове с него, вероятно или не е слушал достатъчно добре доклада на Комисията по образование и наука, или е отсъствал от това заседание. Мога да цитирам, господин Местан, от доклада на Комисията по образованието.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не се занимавайте с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в спор. Вие имате думата за изказване, не за реплика. Попитах има ли кой да репликира становището на господин Местан?
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Продължавам по същество. Извинявайте, госпожо Председател.
Народните представители подкрепиха промяната на модела на насърчаване с осигуряване. Никъде не говорим за провеждане. Три пъти беше спомената тази дума. Тя отсъства въобще от мнението от доклада на Комисията. И не виждам никаква обоснованост в твърденията, че, видите ли, тази думичка „насърчаване” е най-важното нещо в Закона и ние трябва да направим всички наши предложения и мнения, които изказваме тук от трибуната на Народното събрание, само заради една-единствена дума. Напротив, тук би трябвало да бъдат споменати хубавите идеи за промяна в структурата на управление на Фонд „Научни изследвания”. Наистина парадоксална е ситуацията, в която се намираме в момента. Съвсем нормално е да има Управителен съвет, да има изпълнителен директор, който да поеме изпълнителните функции в това звено, който да бъде контролиран от Управителния съвет. Смятам, че всяка една организация функционира нормално точно по този начин.
Никой не спомена за нашето предложение да се осигурява чрез Фонд „Научни изследвания” съфинансиране на проекти по европейски програми. Представете си ситуацията, че Европейският съюз осигурява 1 млн. лв. по някакъв проект и трябва да се осигури съфинансиране от 50 или 100 хил. лв. Откъде някоя научна организация в България ще може да извади от бюджета си 50 или 100 хил. лв. и да съфинансира един такъв проект. Тогава стигаме до там, че губим изключително много възможности за добри разработки и за подпомагане на българските учени.
И не на последно място, уважаеми госпожи и господа, смятам, че всички предложения, които бяха направени тук, разбира се, мотивираните – не говоря за онези с цел да се търси някакъв конфликт в пленарната зала, могат да бъдат направени между първо и второ четене. И в комисиите ще мине Законопроектът, ще бъде разгледан, ще бъдат направени всички поправки. Ние сме отворени за това да възприемаме всяко разумно предложение, което е в смисъла на подобряване на ситуацията с финансирането на българската наука, Фонд „Научни изследвания” и на възможността да имаме реални и ефикасни резултати от дейността на Българския научноизследователски център и на всички хора, които се занимават с наука в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Първа реплика – господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Мисля – от това, което каза колегата Богданов, че дейността на колегата Богданов и на доц. Михов в Комисията безспорно може да бъде похвалена. Те действително са стойностни членове на Комисията по образованието и науката.
Но в конкретния случай с този Законопроект има неща, които не са достатъчно добре подготвени. Вярно, има пожелателни текстове, но самият факт, че няма доклад на Комисията по бюджет и финанси... Ние стъпваме на някакви факти. Няма такъв доклад. Защо? Вероятно защото не е имало връзка с действителното гарантиране на финансиране, осигуряването на финансови средства за научни изследвания, за насърчаването на тези научни изследвания!
Народният представител Лютви Местан се спря пò семантично на въпроса. Но ако премахнеш от заглавието – вместо „Закон за насърчаване на научните изследвания”, да бъде „Закон за научните изследвания”, само по себе си означава, че на практика подценяваш ролята именно на това насърчаване! В този смисъл не можем да се съгласим с такива тези.
Трябва да Ви кажа, уважаеми колеги, които по естествени причини не сте членове на Комисията по образованието и науката, че на заседанието, на което се разглеждаше Законопроектът, становището на Министерството на образованието и науката, писмено раздадено на членовете, не беше подкрепящо този Законопроект – то беше „против”!
Следователно би било добре засега да не се приема, да се изчака Законопроектът, по който въпрос и проф. Денков би могъл да се изкаже, ако, госпожо Председател, му дадете думата, и след това, по-скоро между първо и второ четене, ценните неща, които са от колегите от Патриотичния фронт, да бъдат пъхнати като предложения между първо и второ четене – не обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Богданов, доколкото се обърнахте на сравнително коректен език, немного присъщ за парламентарната Ви група, към мен, и моята реплика ще бъде съвършено коректна.
Ние разглеждаме на първо четене Проекта Ви, така както сте го внесли и там четем думата „провеждане”. Редакциите на Комисията са за второ четене. На първо четене разглеждаме Вашия Проект. Това, че се позовахте на становище на Комисията, всъщност издава скрито съгласие с аргументите ми против замяната на думата „насърчаване” с думата „провеждане”, но Ви уверявам, че това е най-малкият проблем.
Целта до 2020 г. да постигнем 1,5% от брутния вътрешен продукт звучи много обнадеждаващо, но имайте предвид, че 1,5% е едва 50 на сто от стратегическата цел, заложена от страна на Европейския съюз в Стратегия 2020 – там процентът е 3!
Представяте ли си: една България, която гони конкурентоспособност в рамките на Европейския съюз, сама си поставя цели, едва на 50% от целите, заложени в стратегическия документ на Европейския съюз?!
И забележете, нямате съгласие вътре в коалицията дори за тези 1,5%! Нямате становище на Комисията по бюджет и финанси, нямате подкрепа на ресорния министър!
Прав е колегата, че подобен род устройствени закони е добре да се внасят от Министерския съвет точно по тази причина – защото в противен случай се създава усещане, че се занимаваме с едно изменение на Закона, от което нищо няма да последва, просто за да обслужим законодателната суета на един или друг коалиционен партньор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Богданов? – Няма да ползвате думата за дуплика.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Гласували 88 народни представители: за 71, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 29 май 2015 г., начален час – 9,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Десислав Чуколов.
Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Вили Лилков и на едно питане от народните представители Чавдар Георгиев и Филип Попов.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Андонов и Красен Кръстев – общ, Миглена Александрова, и Кристиан Вигенин.
Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов, и Димитър Делчев.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на въпрос от народния представител Любомир Владимиров.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на шест въпроса от народните представители Волен Сидеров, Петър Славов – два въпроса, Манол Генов, Владимир Тошев, и Милен Михов.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на пет въпроса от народните представители Борислав Иглев, Дора Янкова, Корнелия Маринова – два въпроса, и Калина Балабанова.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 22 въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев – общ, Димитър Делчев – два въпроса, Борис Ячев, Светла Бъчварова – самостоятелно, три въпроса, Стефан Кенов, Корнелия Нинова, Манол Генов, Иван Кирилов Иванов и Румен Христов – заедно, Николай Александров, Слави Бинев, Мая Манолова – два въпроса, Вили Лилков, Георги Кадиев, Петър Кадиев – два въпроса, Борислав Иглев, Иван Станков, и Красимир Янков и на две питания от народните представители Светла Бъчварова и Дора Янкова – общо, и второто е на Иван Станков.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на три въпроса от народните представители Борис Ячев, Станислав Станилов, и Десислава Костадинова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Слави Бинев, и Георги Кадиев.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на три въпроса от народните представители Искрен Веселинов, Вили Лилков, и Мая Манолова.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на седем въпроса от народните представители Слави Бинев, Филип Попов, Красимир Янков, Георги Божинов, Калина Балабанова и Николай Александров, Георги Кадиев, и Мартин Димитров и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов.
Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Стефан Кенов – два въпроса, Емил Димитров, и Корнелия Нинова.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса от народните представители Георги Ковачев, и Ахмед Ахмедов, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Красимир Богданов, и Кирил Добрев;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на въпрос от народния представител Явор Нотев;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народния представител Борислав Иглев.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на въпрос от народния представител Михаил Миков към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Петър Москов.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Утре – редовно пленарно заседание. Начален час – 9,00, изцяло парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,31 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Иван К. Иванов

Кирил Цочев

Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етем

Чавдар Пейчев