Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Иван П. Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас седмична програма днешният ден изцяло е посветен на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 26 – 28 май 2015 г. от:
- народния представител Драгомир Велков Стойнев към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно развитието на военните технологии и производство на военна техника в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юни 2015 г.;
- народният представител Драгомир Велков Стойнев към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно политиката по отношение на държавното участие в предприятията от системата на Министерството на икономиката. Следва да се отговори писмено до 5 юни 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на питане от народния представител Иван Чолаков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Мустафа Ахмед;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Джема Грозданова;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Корнелия Маринова;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Кънев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Светлин Танчев и Борислав Иглев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев.
Контролът ще започне с изявление от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Думата има господин Местан – председател на групата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбирането ни за политическата коректност и доблест ни задължава от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да изразим политическа оценка за две законодателни инициативи, които се явяват лъч светлина в тунела на езика на омразата, в който навлезе политическият живот на страната напоследък.
Единият идва от дясно със законодателната инициатива на господин Методи Андреев и група народни представители за изменение и допълнение на Наказателния кодекс относно отпадането на давността за определена категория престъпления – против мира и човечеството, нападение срещу гражданското население и група престъпления, извършени от предишния тоталитарен режим, сред които е и престъплението – възродителен процес.
Другият лъч светлина идва от лявото със законодателната инициатива на народния представител Георги Кадиев, който предлага отпадането на дискриминационния текст, или изменение в текста на чл. 181, ал. 1 от Изборния кодекс, с предложение за добавяне на изречение второ, което по същество преодолява една дискриминация, която съществува единствено в България сред страните – членки на Европейския съюз.
Изразявам своя респект от тези две законодателни инициативи и от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи изразяваме силното си очакване, че и останалите народни представители, извън вносителите – и от дясното, и от лявото, ще узреят до необходимостта да бъдат подкрепени законодателните инициативи на вносителите.
Заявявам предварително, че ние като центристка либерална партия ще подкрепим и двете законодателни инициативи и смятам, че приемането на тези два акта ще бъде важен знак, важен щрих към европейския образ на България, с които този образ ще бъде реабилитиран частично, защото пострада тежко от езика на омразата, особено през последните месеци. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Можем ли да започнем с въпросите към госпожа Бъчварова?
Първият въпрос е на народния представител Мая Манолова относно условията и заплащането на труда на командированите полицаи на българо-турската граница.
Госпожо Манолова, имате възможност да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Отблизо две години на българо-турската граница се командироват служители на МВР – основно гранични полицаи, от цялата страна. Ясно е защо – заради бежанския натиск. За съжаление обаче тази първоначално временна мярка се превърна в постоянна и временните мизерни условия на труд се превърнаха в постоянни мизерни условия на труд, които полагат командированите гранични служители – мизерия, унизително ниско заплащане.
Това, което те споделиха с мен, това, което могат да си позволят с намалените командировъчни – 150 лв. впрочем за 15 дни, са нощувки в стари, запуснати сгради, в болници, в палатки. Хората често се оказват без лев в джоба заради забавянето на заплащането и на тези командировъчни, или както те отчаяно се шегуваха: „Условията на труд за опазване на границата от командированите служители са по-мизерни, отколкото условията в бежанските лагери, които са в близост до границата”. Това споделиха с мен командированите гранични полицаи.
Аз предполагам, че Вие имате представа за това, макар че Ваш предшественик – министър на МВР, разказват тази история, при посещението си на границата видял една шатра с много добри условия, само че тази шатра била опъната специално за посещението на министъра и след неговото тръгване от границата тя била прибрана обратно, а хората останали да полагат труд, да почиват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Манолова, Вашия въпрос, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: ...в палатки, които наистина не осигуряват нормална възможност за полагане на труд. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Въпросът, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е: ще промените ли условията на труд и заплащането, първо?
Второ, ще търсите ли по-генерално решение на този проблем, включително чрез назначаване на постоянни служители, допълнителни бройки, които да се заемат с тази високоотговорна задача – опазването на българо-турската граница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за Вашия отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Цочев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! От тази трибуна няма да разказвам истории. Аз лично съм се уверила какви са условията за работа на българските граничари на границата.
По повод на твърдението, което е стигнало до Вас, че те живеят в непоносими условия, мога да кажа, че само в Елхово има 1500 места в местните хотели, създадени в последната една година, и има съревнование за това кой от служителите да бъде поканен там, тоест те имат възможност и да избират, защото всички те са построени в последните години и условията са изключително добри.
Що се отнася до политиката на командироване, към момента тя е най-приемливата с оглед на възможностите на бюджетното осигуряване и гарантиране сигурността на гражданите. Намален е броят на командированите служители. Първата такава специализирана операция преди години е била с двойно повече участници. Към момента те са почти наполовина – 400 и няколко, ротират се на две седмици.
Средствата се изплащат регулярно и аз ще Ви оставя справка за датите, на които са били командировани служителите, и датите на превода на паричните средства към тях, те са в установените срокове на самата командировка. Разбира се, че ние търсим и други възможности за гарантиране сигурността на границата.
Месечно бюджетът, който Министерството отделя за командировъчните, е около 1 милион 200 хиляди. Това е една голяма сума, която ние се опитваме да редуцираме по няколко начина, без да застрашим гаранциите за сигурността на границата. Обявени са конкурси за 200 гранични служители, които да бъдат постоянно разположени по границата, но те текат в момента. Необходим е малко по-дълъг период за обучение. Договорихме с Академията на МВР ускорени форми на обучение за тези служители и се надявам до края на годината да им дадем възможност да бъдат назначени там.
Що се отнася до ангажиментите на МВР – осигурен е транспорт от местоработата на служителите до местата на командировка, изцяло за сметка на МВР. На командированите служители се осигуряват тонизиращи напитки за работна смяна – чай, кафе, и дневните се изплащат в установените срокове. Няма забавяния на трансферите от МВР.
Мога да Ви кажа, че вчера съм разписала едно нареждане за 104 хил. лв. обезщетения за близките на загиналите само преди две седмици полицаи при катастрофа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Госпожо Манолова, заповядайте за Вашата реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Картата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Не знам какъв хотел може да си позволи човек с 10 лв. командировъчни на ден. Сто и петдесет лева за 15 дни – това са командировъчни за храна и за нощувки.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Колко бяха при Вас?!
МАЯ МАНОЛОВА: Служебният транспорт, който превозва граничните полицаи до българо-турската граница – това добре, но, за съжаление, времето за транспорт от границата Гюешево и Олтоманци в моя регион е повече от шест часа. Тези шест часа пътуване до и обратно от границата не се зачитат за работно време на граничните полицаи. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Впоследствие те трябва да дават допълнителни дежурства, за да си изкарат съответния норматив, да получат поне нормална заплата.
След последния трагичен инцидент аз мисля, че Министерството трябва да вземе мерки и да приеме времето за транспортиране за работно време, защото в противен случай злополуките, които напоследък се случват, наистина би следвало от чисто правна гледна точка да имат проблем с българското законодателство.
Аз Ви благодаря и от тяхно име, че сте изплатили обезщетенията, защото това беше едно от огромните притеснения на семействата на загиналите двама гранични полицаи от Кюстендил, буквално преди 20 дни. Всъщност огромното напрежение сред граничните полицаи е след този трагичен инцидент, когато хора, преуморени след 15 дни командировка на границата, при тези условия – аз не засилвам краските, са загубили живота си при един трагичен инцидент, прибирайки се по родните си места.
В момента, макар да съм депутат от опозицията, съм поела ангажимент и Ви заявявам: ще подкрепя всички Ваши законодателни, организационно-финансови решения за подобряване на условията на труд на командированите гранични служители. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, не ме прекъсвайте. (Възгласи: „Ееее!”.) Да си довърша изречението. (Силен шум и реплики.)
Нещо повече, ще подкрепя всичките Ви предложения за назначаване на допълнителни служители, защото сега два милиона струва командироването на граничните полицаи, а с тези пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Прекъсвам Ви, госпожо Манолова. Моля Ви. (Възгласи: „Ееее!”.)
МАЯ МАНОЛОВА: ...могат да бъдат назначени нови служители от един район, който е с много висока безработица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Умолявам Ви да спазвате Правилника, госпожо Манолова. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Умолявам Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА:
Благодаря, госпожо Манолова, за цялата подкрепа, която обещахте. Надявам се да подкрепите увеличаването на бюджета на МВР, когато стигнем до тази фаза.
За да няма недоразумения и за да не бъдат подведени българските граждани и уважаемите депутати – сумата, която МВР дава за нощувки, е 20 лв., но заради свръхпредлагането в Елхово някои от собствениците предлагат и 10 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Преминаваме към въпрос от народния представител Десислав Славов Чуколов относно действията на Министерството на вътрешните работи в община Гърмен.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както всички знаем вече, може би става седмица, откакто събитията, които се случиха в Гърмен, разтревожиха цялата нация.
Зададох тук, в Народното събрание, в сряда като тема да гласуваме да Ви извикаме, да Ви изслушаме, да информирате народното представителство какво всъщност се случва в тази община, в тези села, защото в крайна сметка трябва да покажем, че има държава. Това, което постоянно чуваме от Гърмен, е, че няма държава. Това, което ние като законотворци тук, като народни представители трябва да покажем на българското общество, е, че има държава.
Министър-председателят Бойко Борисов мълчи вече повече от седмица, не засяга тази тема. Сега се радвам, че сте тук, за да отговорите какво всъщност се случи в община Гърмен.
Може би някои от Вас знаят – ако не, да Ви информирам, в края на месец април от Партия „Атака” излязохме с една декларация до медиите, в която предупреждавахме, отправихме предупреждение към нашите симпатизанти, към членовете на Партия „Атака”, да не участват в етнически конфликти. Просто оттогава знаехме, чувствахме това, че ще се създаде подобен конфликт. Пак Ви казвам, това беше в края на месец април тази година. Ето, в края на месец май станахме свидетели на това.
Въпросът ми към Вас, госпожо вътрешен Министър, е какво направи ръководенето от Вас Министерство, за да не допусне разгарянето на този конфликт? Ясно е, че в тези малки населени места няма достатъчно полицаи, няма хора, които да съблюдават реда, няма хора, които да изискват от гражданите да се държат подобаващо и да не се стига до подобни конфликти. Но все пак, местните органи на властта в общината, в областната дирекция, на областно ниво, знаеха ли, че се подготвя нещо подобно? Знаеха ли, че в този ден ще се случи това и когато това се е случило, как са реагирали? Колко задържани има? Колко установени подбудители има? Каква профилактика е направена? Имаше ли прокуратура там, имаше ли достатъчно полиция, бързи производства и така нататък?
Знаем тук, че в центъра на София при определени мероприятия се хвърля огромна полицейска сила – тези, които ги наричат „робокопи”, излизат по улиците и просто отстраняват всеки, който си въобрази, че може...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето Ви изтече!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Въпросът ми към Вас: колко задържани има, колко профилактирани има в община Гърмен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Заповядайте за отговор, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА:
Уважаеми господин Цочев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, благодаря Ви за въпроса.
Имам възможност да Ви информирам за това, което МВР е предприело по повод този инцидент. За мен това е битов инцидент. Бях на място и имах възможност да установя какво се е случило. Около този битов инцидент обаче има прекалено много политически спекулации и опит той да бъде квалифициран като етнически конфликт, какъвто към момента не е.
От самото начало на възникване на инцидента, 23 май 2015 г., са предприети следните мерки от МВР.
Първо, в района на ромския квартал „Кремиковци” е осигурена денонощна охрана на обществения ред от полицаи и служители на жандармерията. Още вечерта след инцидента жители на Гърмен организират гражданско неподчинение, изразяващо се в ограничаване движението на превозни средства. Организираната денонощна охрана в района от близо 70 души не е позволила извършването на престъпление и нарушаване на обществения ред.
При проведените действия са задържани 10 лица за срок от 24 часа в поделение на МВР, съставени са 13 протокола за полицейско предупреждение по чл. 65. Срещу нарушителите на реда са образувани досъдебни производства и ежедневно всички процесуални действия се докладват и съгласуват с Районната прокуратура в Гоце Делчев, на която искам да благодаря за бързата реакция.
В рамките на вчерашния ден, 27 май 2015 г., по указание на наблюдаващия прокурор са привлечени в качеството на обвиняеми 5 лица, между които и подбудителите от ромски произход, които са хвърляли камъни по жителите на Гърмен. Задържани са двама, единият – до 72 часа, с цел довеждането му пред съда във връзка с искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, а второто лице е задържано в град Шумен, като предстои конвоирането му днес до районното управление в Гоце Делчев и предявяване на обвинение.
На четири лица са наложени мерки за неотклонение „парична гаранция” от 250 до 500 лева, повдигнати са обвинения по чл. 131 за лека телесна повреда и за хулиганство. До момента за адресна регистрация в махалата в квартал „Кремиковци” са проверени 374 лица, намиращи се на територията, като за тях не са установени нарушения в регистрацията. Проверени са и наличните автомобили, всичките са с редовни документи, платен данък и застраховка.
Може да се предположи, че ако действително е имало незаконно живеещи в квартал „Кремиковци” роми, от които основно се оплакват жителите на Гърмен, те вече са напуснали региона и няма как да ги санкционираме.
С главния секретар Георги Костов бяхме на място, проведохме разговори с двете страни в конфликта и усилията ни бяха да ги насочим към намирането на най-добрата форма за възстановяване на диалога и на добрите отношения, които те са имали, за които и едната, и другата страна твърдят, че са съществували. Смятам, че трябва да продължим в тази посока, защото по-важната превенция е да се научат тези хора да работят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще ми позволите малко повече да кажа, заради засиления интерес. Кметът на общината изчаква успокояване на обстановката, за да монтира видеонаблюдение. Най-важното нещо, което искам да Ви кажа, е, че това са мерките към момента, които вземаме за овладяване на ситуацията. Днес на писмена процедура предлагам на моите колеги министри да приемем постановление за възстановяване на работата на Съвета за борба с конвенционалната престъпност, в която ще участват всички министри, и се надявам там да вземем общите решения за превенция на битовата престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за реплика, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Все пак от това Ваше посещение в село Гърмен разбрахме само, че са Ви освиркали. Ето, тук сега получихме доста подробна информация.
Информацията, с която аз разполагам – да, съвпада по някакъв начин с Вашата, е, че вчера в Шумен е арестуван като подбудител един от лидерите на българската общност в общината Антон Балтаджиев, защитаващ себе си, семейството и собствеността си. Ако това се нарича подбуждане, каква държава сме тогава? Този въпрос трябва да си зададем!
Хубаво е, че там има достатъчно полицейски сили. Все пак въпросът ми е: има ли установени подбудители? Защото такава, подобна ситуация може да пламне навсякъде в България. Тук държавата трябва да демонстрира своята твърдост.
Казвате, че тези роми, които живеят незаконно в махалата, вече ги няма, те са на друго място. Сега и на друго място ли ще очакваме да стане това, в друг край на България? Знаете, че този проблем наистина съществува, и то от години.
Съветът в Министерския съвет, за който казахте, че ще възстанови работа, е този съвет, който отговаряше за ромското включване, което би трябвало да е приключило тази година. Случи ли се това нещо? Години наред беше! Предният вицепремиер, който също беше и министър на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ Цветан Цветанов, оглавяваше този съвет. Случи ли се това ромско включване? Тук вече опираме до големия проблем за битовата престъпност, която в голямата си част всъщност е циганска. Когато от „Атака” сме изговаряли тези неща, винаги медии, журналисти и коментатори са казвали колко сме лоши. Лоши сме, защото казваме истината. Така е.
Повярвайте ми, такива палиативни мерки, видеонаблюдение и така нататък, няма да сработят. Тук наистина трябва да се демонстрира, че има държава и искрено се надявам да направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА:
Уважаеми господин Чуколов, вероятно не сте чули добре. Сред задържаните пет лица са установените подбудители за инцидента на 23-ти – тези, които са участвали в хвърлянето на камъни.
Искам да допълня, че след анализ на работата на полицейските служители и оценка за дейността им бе взето решение за смяна на ръководствата на Районното управление и на Полицейския участък в Гърмен.
Лично аз съм убедена, че видеонаблюдението е една от ефективните превантивни мерки за престъпленията, така че не я смятам за формална.
Съветът за ромското включване не е в рамките на моите правомощия.
Съветът, за който днес очаквам да има решение, е за превенция и борба с конвенционалната престъпност. Такъв съвет е бил създаден в края на 2012 г., но не е започнал да функционира заради политическите промени. В него ще участват представители на всички министерства, на Сдружението на общините, които ще следят постоянно състоянието на битовата престъпност и ще предлагат мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова, за участието в днешния Парламентарен контрол.
Преминаваме към отговор на едно питане и два въпроса към министър Христо Иванов – министър на правосъдието.
Първото питане е от народните представители Чавдар Георгиев Георгиев и Филип Стефанов Попов относно общо ръководство и контрол на дейността по изпълнение на наказанията.
Кой ще развие питането?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето питане към Вас, уважаеми господин Министър, е свързано с допускането и реализирането на лоши практики в хода на осъществяване на изпълнение на наказанията.
Ситуацията в тази дейност, която е под Ваш контрол и управление, според мен е тревожна и дори бих казал скандална. Допуска се толериране на незаконосъобразно доставяне на храни без проведени обществени поръчки, в момента се изразходват може би по 2 – 3 милиона месечно, без да има законосъобразни сключени договори за това.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията Вие сте органът, който трябва да организира реда за сключване на договорните отношения. Като първостепенен разпоредител с бюджетните средства, Вие също имате отговорност по отношение на второстепенните разпоредители.
Питането към Вас е абсолютно конкретно. То е следното. Докога ще позволявате Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да харчи бюджетни средства – подчертавам, милиони левове на месец, без да има законосъобразни сключени договори, без проведени обществени поръчки, както изисква законът?
Мисля си, че като министър на правосъдието трябва да сте пример за спазване на законите в държавата. Излиза точно обратното.
Има ли някой отговорен длъжностен служител в Дирекцията, който да понесе наказание за това състояние?
Какво мислите да направите, за да действа Главната дирекция в съответствие със законите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Георгиев и господин Попов, от чието име също е въпросът! Първо, благодаря Ви за споделената загриженост. Надявам се това да е форма на споделена отговорност, тъй като ситуацията, която коментираме, е възникнала при предишното правителство.
Трябва да уточня и да се има предвид, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е самостоятелно юридическо лице и самостоятелен възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 13 от Закона за изпълнение на наказанията главният директор възлага обществени поръчки при условията и по реда на ЗОП и подписва необходимата документация в това отношение. Всеки възложител носи отговорност за правилното и законосъобразно възлагане.
Контролът се осъществява от Сметната палата и Агенция за държавна финансова инспекция.
Конкретно към ситуацията. Още през месец август 2014 г. съм сигнализирал АДФИ и съм възложил на Дирекция „Вътрешен одит” на Министерството на правосъдието да направи проверка за ситуацията, която описахте. Впоследствие АДФИ извърши проверка, включително за периода 2014 г. Докладът за извършената проверка е получен в Министерството на правосъдието в края на месец март тази година. В него се констатира, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е провела две процедури на договаряне без обявления по Закона за обществените поръчки, които са незаконосъобразни. На главния директор на ГДИН са съставени актове за извършени нарушения.
Трябва тук да отбележа и подчертая, че сме сезирали прокуратурата за тази ситуация. Не зная дали знаете, но човекът, който беше главен директор, отговорен за ситуацията, вече не работи при нас. Следователно има глоби, сезирана е прокуратурата и сме се разделили с отговорния служител.
Също така и вътрешният одит на Министерството е установил тези нарушения.
Другото, което сме направили, е, че взехме много активно, на ръчно управление ситуацията. Съставихме съвместна работна група между експерти в Министерството и ГДИН, в резултат на което на 24 март са обявени няколко нови обществени поръчки.
Трябва да се има предвид, че не можем да спрем покупката на храна, въпреки че ситуацията е незаконосъобразна, защото трябва да храним тези хора и не можем да ги оставим без храна. Обявени са няколко обществени поръчки чрез открити процедури, така че се надявам нещата да влязат в законосъобразен режим. В момента поръчките са обжалвани и чакаме произнасяне на компетентните органи.
Междувременно премиерът е поел ангажимент към българските производители във всички обществени поръчки да се залага изискване за спазване на Българския държавен стандарт, така че сега ще работим, за да отразим и този ангажимент в условията на поръчката.
Споделям Вашата загриженост за конкретната ситуация и изобщо за ситуацията в затвореното дело.
Опитваме се да решаваме проблеми, много от които са дългогодишни. Невинни в тази ситуация няма. Надявам се, че ситуацията с храните постепенно ще влезе не само в законосъобразно, но и в целесъобразно русло чрез мерките, които вземам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Иванов.
Господин Георгиев, преди да Ви дам думата за два уточняващи въпроса, уважаеми народни представители, гости на Народното събрание са депутати от Република Полша, водени от заместник-председателя на Сейма Йежи Вендерлих. Полските гости са на двудневно посещение в България. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!” в българския парламент. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Използвам случая да обявя, че по време на почивката в 10,40 ч. в северното фоайе на сградата на Народното събрание ще се открие изложба „Поляците в и за независима България”. Каня Ви на откриването на изложбата.
Господин Георгиев, заповядайте за Вашите два уточняващи въпроса.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора, който даде яснота и потвърди това, което поставихме към Вас като питане, че в момента всъщност хората в местата за изтърпяване на наказание се изхранват, без да има законосъобразни сключени договори.
Моят въпрос към Вас е: Вие ще гарантирате ли, че оттук нататък ще се предприемат необходимите мерки доставката на храни и хранителни продукти да се извършва съобразно законите, действащи в страната?
Второ, ще осъществявате ли пряк контрол при сключването на обществените поръчки, защото моята информация към този момент е, че Върховният административен съд е отменил и тези обявени обществени поръчки, за които казахте, че са обявени през месец март? Сега сме пак в ситуация, да, хората няма какво да ядат и трябва да се хранят. Харчат се финансови средства от бюджета в милиони левове, няма и законоустановена обществена поръчка, ако е така, разбира се. Общо взето ситуацията не се е променила.
Аз Ви приветствам за това, че сте търсили отговорност на този държавен служител, който е довел до това състояние, но вероятно има и други такива, които в момента също провалят провеждането на обществени поръчки по законоустановения ред, за да стои това състояние на беззаконие и да се харчат обществени средства без редовно сключени договори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Георгиев, първо, краткият отговор на Вашия въпрос е: гарантирам! Гарантирам не просто тук, заявявайки го, а чрез нещата, които Ви описах.
На първо място, както и Вие отбелязахте, всички форми на отговорност са реализирани.
На второ място, Министерството се е включило и поело част от отговорността за обявяването на новата обществена поръчка. Такава има обявена. Информацията, с която Вие разполагате, за мен е изненада. Обадих се, за да проверим и потвърдим информацията, но обществената поръчка е обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията. До вчера произнасяне – тогава проверихме – нямаше.
Ще уточним това. Дори обаче да бъде отменена, имаме абсолютна решимост, господин Георгиев, тази ситуация – пак подчертавам – не само да влезе в полето на законовите изисквания, а да стане целесъобразна. Това е съвсем друг разговор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Вашето отношение, господин Георгиев? Не. Благодаря Ви.
Минаваме към въпрос от народния представител Мая Божидарова Манолова относно предприети мерки на Министерството на правосъдието в резултат на извършените проверки върху дейността на частните съдебни изпълнители.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Иванов! Въпросът ми е за частните съдебни изпълнители или по-точно за контрола и санкциите, които Вие, като министър на правосъдието, налагате върху нарушенията от тяхна страна на процесуалния закон.
Въпросът ми е за проверките и санкциите, но на практика това е въпрос за справедливостта – дали, когато си длъжник и не можеш да изпълниш едно свое задължение, трябва да бъдеш мачкан, малтретиран, унижаван, съсипван?! Въпросът ми е за това какво си позволяват към днешна дата съдебните изпълнители благодарение на пропуските в законодателството и липсата на какъвто и да е контрол върху безобразията, които си позволяват да извършват по време на тяхната дейност.
Повод за въпроса са десетките, стотиците хора, които се обърнаха към мен, след като внесох Закона за промени в Закона за частните съдебни изпълнители и в Гражданския процесуален кодекс.
Безобразията наистина са най-разнообразни и съсипващи хората: граждани, които са разбрали, че имотът им е продаден на безценица заради ниска оценка, която е приел частният съдебен изпълнител; граждани, които са разбрали, че са предмет на принудително изпълнение, когато частен съдебен изпълнител е разбил ключалката, за да им описва имуществото; бизнес, който е съсипан, защото заради дълг от 1000 лв. са блокирани всичките им сметки. Най-вече ме трогна, че има хора, които заради 20 лв. задължение са принудени да плащат по 500 лв. Ето, имам едно запорно съобщение, което ще Ви покажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вашият въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Приключвам.
От него става ясно, че заради 20 лв. задължение за интернет, работничка в Кюстендил, която получава минималната работна заплата, е платила 504 лв. и 20 ст. през частен съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Въпросът Ви, госпожо Манолова! Извинявайте, прекалявате.
МАЯ МАНОЛОВА: Само таксата на частния съдебен изпълнител е 198 лв. – десет пъти по-висока от размера на задължението.
Моят въпрос към Вас е относно санкциите, които сте наложили за подобни нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! На първо място, позволете да Ви поздравя за неотклонното внимание към тази важна тема. Под нея наистина се крият страшно много човешки трагедии и унижения, към които ние, като държава, трябва да покажем внимание.
Министърът на правосъдието, за съжаление, има ограничени правомощия в тази област. Той упражнява контрол върху дейността на всеки съдебен изпълнител чрез инспекторите от Инспектората на Министерството на правосъдието по Закона за съдебната власт и чрез финансови инспектори. Проверката се назначава със заповед на министъра – или служебно, или по повод на сигнал или жалба на заинтересовано лице, както и по предложение на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Това, което можем да правим, е да отправяме препоръки към определен частен съдебен изпълнител и до Камарата за отстраняване на констатирани недостатъци. Когато има констатирани нарушения на Закона за частните съдебни изпълнители и Устава на Камарата, министърът на правосъдието изготвя мотивирано предложение за търсене на дисциплинарна отговорност на провинилия се частен съдебен изпълнител.
Разбира се, дисциплинарни производства могат да се образуват и по решение на самата Камара.
Дисциплинарните дела, образувани срещу частни съдебни изпълнители, се разглеждат от състав на дисциплинарната комисия към Камарата. Тя преценява и решава дали да наложи дисциплинарно наказание. Министърът може да обжалва решението.
Искам да Ви запозная с конкретна статистика в отговор на Вашия въпрос.
За 2014 г. Министерството на правосъдието е извършило 525 проверки. Сто тридесет и осем от тях са извършени от финансови инспектори, 387 са извършени от Инспектората по Закона за съдебната власт. Госпожо Манолова, към момента буквално всеки ден подписвам заповеди за извършване на проверки.
За съжаление, капацитетът на контролните органи в системата на Министерството е доста ограничен. Ние водим нелека борба, за да не позволим съкращения на персоналния състав там, с което да го намалим допълнително, заради бюджетните ограничения.
В резултат на проверките през 2014 г. са изготвени 57 дисциплинарни искания от министъра на правосъдието и са образувани общо 75 дисциплинарни дела. Дванадесет от тях са по собствена инициатива на Камарата на частните съдебни изпълнители, 57 – по инициатива на министъра.
Към момента от тях в Камарата са разгледани 60, от които по 55 дела има постановено решение, по 5 дела се чака още постановяването на решението.
Наложените наказания са: порицание – един брой; глоба от 100 до 10 хил. лв. – 20 броя. Тук трябва да отбележим, че постъпленията от тези глоби влизат в бюджета на Камарата. Предупреждение за временно лишаване от правоспособност – един брой; лишаване от правоспособност – три броя.
Имам още малко данни, които ще кажа, когато отговарям на Вашата реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Иванов, предполагам, че от Вашия отговор всички са се убедили, а няма как и Вие да не го разбирате, че системата за контрол и за санкциониране на съдебните изпълнители за нарушения, извършени в тяхната дейност, е меко казано неефективна, аз бих казала даже абсурдна, защото в крайна сметка Камарата на самите съдебни изпълнители определя размера и вида на наложените санкции. Съгласете се, че 100 лева глоба за частен съдебен изпълнител, който е прибрал 200 лева като такса от работничка, която дължи 20 лева за интернет, е наистина смешно, абсурдно и абсолютно неефективно.
Във връзка с това аз бих искала да Ви предложа да направите преглед на подзаконовите нормативни актове, които функционират в Министерството, за контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители, защото, ако по подходящ начин държавата във Ваше лице не им покаже, че не могат да издевателстват над българските граждани, наистина няма да има промяна в тяхната дейност.
Освен това Ви призовавам да подкрепите Законопроекта, който внесохме ние и колегите от Патриотичния фронт за промени в Гражданския процесуален кодекс, за обжалване на оценките, които определят частните съдебни изпълнители, за намаляване на техните такси, за подобряване на призоваването, за защита на длъжниците. Тъй като има сериозно разколебаване по приемането на крути законодателни мерки за озаптяване на частното съдебно изпълнение, ще разчитаме и на Вашата подкрепа като представител на българското правителство. Защото съдебната реформа, без реформа в изпълнителното производство, ще бъде едно нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Манолова, само да довърша статистиката, която исках да Ви дам.
По 29 дела дисциплинарният състав е отхвърлил или не е наложил наказание. Двадесет и четири от тези решения са обжалвани пред Върховния касационен съд от министъра.
Съгласен съм, госпожо Манолова, че тази система за контрол е недостатъчна и неадекватна. Именно в духа на това, което и Вие казахте, в момента в Министерството на правосъдието има създадена работна група, която прави цялостен преглед на системата за контрол и ние ще излезем с конкретни предложения, надявам се в рамките на около месец, за нейното усилване.
Трябва да кажа нещо друго – ние работим с Камарата на частните съдебни изпълнители, защото все пак нека не слагаме всички под общ знаменател. Има огромно мнозинство професионалисти, които си вършат съвестно работата и Камарата в момента с желание сътрудничи на нашите усилия, така че мисля, че можем да търсим и по-консенсусен подход.
Позволете ми да кажа, че реформата на частното съдебно изпълнение, разбира се, е много важна, но нека да не казваме, че всичко без нея е нищо. Разбирам защо се налагат такива реплики, но все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от народния представител Вили Младенов Лилков относно прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Господин Ликов, заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, моят въпрос се отнася до изпълнението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съгласно този Закон, в рамките на три месеца от подаване на заявление към така наречената „Централна комисия по чл. 4 от Закона”, би трябвало в рамките на три месеца да вземе решение и съответно в 14-дневен срок да запознае искащият реабилитация със своето решение. В момента Националният съюз на репресираните е изпратил остър протест за това, че години наред се бавят преписки и по техни сведения около 2000 са преписките, които чакат решение. Например само в област Бургас 19 преписки чакат решение от 2009 г.
Когато подготвях моя въпрос се опитах да намеря някъде публична информация за дейността на така наречената „Централна комисия”. Никъде не успях да намеря никакви сведения за нейната дейност.
И във връзка с това задавам следния въпрос към Вас, господин Министър, а именно: колко преписки в момента се работят и по колко преписки се работи в Централната комисия? Какъв е техният брой и как са разпределени по области? Какво ще направите Вие лично, за да се ускори нейната дейност? Какъв е нейният бюджет, с какъв щат разполага и с какви възможности? Какво всъщност трябва да направим, за да можем да решим проблема на тези хора, които чакат от много години и не могат да получат абсолютно никаква информация за това как работи Комисията и какво се очаква да се случи в следващите години? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лилков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Лилков, преди да отговоря конкретно на въпросите Ви, позволете да кажа, че работата на Комисията и нейната организация не е била адекватна на високата обществена ценност, която представлява усилието да компенсираме преживените трагедии от тези хора. В този смисъл това, което ще Ви кажа, е състоянието към настоящия момент, но ние ще положим усилия, за да покажем забележимо подобрение в това отношение, ще бъдем в пряк контакт. Аз много ще се радвам да коментираме по-конкретно.
Малко контекст. Законът делегира правомощия на Централната комисия за установяване на точно определени факти и обстоятелства – основанието, характера и продължителността на претърпяната репресия. Комисията се произнася с мотивирано решение, с което се признава за установено наличието или липсата на законна репресия, както и нейното времетраене.
Директно по въпроса Ви – неразгледаните преписки от 2010 г. досега са 414. Аз имам разбивка както по години, така и по области. Ще отнеме доста време да я изчета, но ще Ви я предоставя. Само по години ще Ви кажа: 2010 г. са 107 броя, 2011 г. – 108 броя, 2012 г. – 118 броя, 2013 г. – 55 броя, 2014 г. – 23 броя, за 2015 г. има 3 броя неразгледани преписки.
За това забавяне, което е налично, има следните основни причини: има натрупан, както личи, голям брой стари и неразгледани заявления, многократни изменения в Закона, неадекватен бюджет и административен капацитет, както и Вие отбелязвате във Вашия въпрос. Има, разбира се, и множество случаи на непълно комплектоване на преписките, трябва да се връщат, да се изискват допълнителни документи. Това, разбира се, са нормални неща. Трябва обаче да имаме предвид, че за същия този период Комисията е разгледала 3500 преписки, тоест има все пак един значим брой, които са разгледани.
Комисията е шестчленна и разполага с четирима експерти. Годишният бюджет за възнаграждение на Комисията, е 48 960 лв., под 50 хил. лв. Разбира се и броят на експертите, и бюджетът не е адекватен. За съжаление обаче ние сме в процес на много сериозни съкращения в бюджета на Министерството.
Що се отнася до публичността на информацията, тук също определено търпим критики, тъй като в Закона няма изрично изискване Комисията да управлява публично своите решения. Наистина нейната работа не е достатъчно прозрачна. В момента ние разработваме Единен регистър на всички нейни решения, така че след неговото разработване очакваме на страницата на Министерството всяко едно решение да бъде обявено, както и за минал период, с което да решим и този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Иванов.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря за отговора, министър Иванов.
Бих искал да кажа, че създаването на един сайт, в който да постъпва информация, от която хората, които са подали своите заявления, да знаят какво става с тяхната преписка, изобщо не е проблем и въпрос на голям бюджет. Това е нещо, което елементарно се създава. По-точно трябва да има някакво желание.
Сега се получава следното. Аз в понеделник имам приемна в Бургас. Един от въпросите, който ми беше зададен от хората, които ме чакат там, е: какво става с техните преписки от 2009 г. – 19 преписки. И сега аз трябва да отида в Бургас и да им кажа това вместо те да го научават и да знаят от един, бих казал, елементарен сайт.
Много ще Ви моля да положите усилия да се ускори работата на Комисията, защото това направо е обидно. Човек, репресиран преди 50 години, бил в лагери, на който му е отнето имущество, бил в затвори, да чака една Комисия да реши пет години дали той трябва да бъде реабилитиран!? Хората не чакат пари. Искат просто реабилитация и едно елементарно „Извинявай!”. Това трябва да се направи, а не да се харчи толкова голям ресурс, да се чака години една Комисия да не може да реши един човек на базата на документите, които е представил, дали е бил репресиран или не.
Извинете ме, знам, че този упрек не би трябвало да бъде към Вас, но ако Вие свършите тази работи, натрупана от безхаберни министри преди това, аз лично ще Ви благодаря от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Лилков, ние работим по такъв регистър, от който тази информация ще може да бъде създадена. Уверявам Ви, че в съвсем скоро време тя ще бъде достъпна онлайн.
Абсолютно съм съгласен с Вас. Тук въпросът не е кой министър е отговорен – българската държава трябва да покаже уважение и респект към тези хора, защото им се дължи. Аз имам решимост да се занимая с всички тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Иванов, благодаря за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на два въпроса, отправени към госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Първият въпрос е от народния представител Станислав Тодоров Станилов – относно липсата на капацитет в Държавната агенция за българите в чужбина да изпълнява своите задачи.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, обръщам се към Вас в качеството Ви на наблюдаваща дейността на Агенцията за българите в чужбина. Конфликтът в Украйна извежда или поне би трябвало да постави на преден план за българската държава въпроса за съдбата на нашите сънародници, които вече две столетия живеят на тази територия. Ще напомня, че по преброяването от 2001 г. българите в Украйна са 204 хил. 600 души. Това число не включва украински граждани с български корени, на които единият от родителите, бабите или дядовците е българин, нито пък гагаузите с българско самосъзнание.
Според Общобългарския комитет „Васил Левски” до началото на настоящата година има 11 убити българи в Украйна, двама от които са изгорени живи в Одеса, а станалите ги очаква политическа и икономическа несигурност.
Не може да не сме загрижени за тяхната съдба. Преди време премиерът Борисов обяви създаването на Координационен център, който да служи за връзка с украинските българи и да бъде ситуиран в Държавната агенция за българите в чужбина. Той трябва да помага за адресирането на хуманитарните нужди на общностите в конфликтната зона.
Силни думи изрекоха и други членове на кабинета. На този фон бях изненадан да науча, че почти половин година в Държавната агенция за българите в чужбина не е имало дори референт за Украйна, а в момента работата се върши от сътрудник, който отговаря за много други държави. Това не е знак за приоритетно внимание от държавата.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете за укрепване на капацитета на Държавната агенция за българите в чужбина и особено по отношение на работата с украинските българи? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Заповядайте, госпожо Кунева, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Народен представител, още от началото на конфликта в Украйна, както Вие забелязахте, има много ясен знак, че българското правителство иска да се ангажира и го прави през Агенцията за българите в чужбина – да полагаме максимални усилия, разбира се, в рамките на правомощията на Агенцията, за разрешаване на проблемите на сънародниците ни в Украйна.
Резултатите към момента, с които искам да Ви запозная, са следните:
На 16 февруари се създаде Координационен център на Агенцията за връзка с българите в Украйна. Същия ден бе организирана пресконференция с участието на председателя на Асоциацията на българите в Украйна господин Антон Киссе. За Координационния център са осигурени две помещения на Агенцията, оборудвани с компютри и телефони, осигурено е и място за представители на Асоциацията на българите в Украйна. Стартирана е специална телефонна линия и електронна поща в Агенцията, публикувани на интернет страницата й, чрез които българите от Украйна да се свързват с Центъра.
Досега са проведени две заседания на Координационния център. Ангажирани са шест министерства – на външните работи, на вътрешните работи, на правосъдието, на труда и социалната политика, на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването, също и ДАНС, Агенцията за бежанците, Националното сдружение на общините в България и Българският червен кръст.
Администрирането, координирането и разходите на Центъра са поети от Агенцията. В работата му участва старши експерт от дирекция „Български общности и информационна дейност” на Агенцията, референтът за Украйна, Гърция, Кипър и държавите от Централна Европа. Центърът изпълнява координационни и информационни функции, отчитат се нагласите на сънародниците ни в Украйна и се предлагат съответните адекватни стъпки за решаване на техните проблеми.
От анализа на постъпилите молби се открояват два основни въпроса за решаване, които искам да споделя с Вас: първо, облекчаване на условията за получаване на визи за дългосрочно и постоянно пребиваване и, второ, изпращане на хуманитарна помощ.
До момента са осъществени следните конкретни стъпки:
- пряка комуникация с българските дружества от Донецка, Запорожка и Одеска области – систематизират се и се актуализират проблемите на българите там;
- сътрудничество с българските работодатели, които предлагат работа и жилище на българи от Украйна – съдействали сме дотук на 14 семейства, започнали работа в Гурково, Старозагорска област;
- сътрудничество с общини – по данни на Националното сдружение готовност за настаняване има в Бургас, Малко Търново и Невестино;
- ускорено издаване на удостоверения за български произход;
- разрешаване на индивидуални случаи и проблем с етнически българи, обърнали се към Центъра, в сътрудничество с компетентните институции, представени в Центъра;
- консултиране за съответните нормативни процедури.
Към момента не е налице наплив от етнически българи, които бягат от Украйна към България. Има тенденция към нарастване на броя на заявленията за удостоверение за български произход. През миналата година общият им брой е 1526. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От началото на 2015 г. до 22 май тази година броят им е 1242.
Използвам повода от Вашия въпрос, уважаеми проф. Станилов, за да споделя очакването ми, че наред с административната си работа, Държавната агенция ще отдаде приоритет на формулирането и предлагането на конкретни политики за българите в чужбина, в това число и за българите в Украйна. Действително това е политика, която трябва да се разработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Заместник министър-председател.
Професор Станилов, Вашата реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Заместник министър-председател, мерките, които изброихте, разбира се, впечатляват със своята мащабност. Въпросът е да видим какво ще излезе от цялата работа и какъв ще бъде резултатът.
Този въпрос беше обсъждан в парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина – там бяха изнесени всички тези факти, макар и не с такива подробности.
В тази Комисия се изказах по следния въпрос.
Веднага след промените гръцкото правителство със специален, извънреден закон прибра в Гърция всички така наречени „понтийски гърци” от територията на бившия Съветски съюз. Разговарях с такива хора в град Солун и те ми обясниха, че са получили приоритетно възможност да работят, да получат жилища и парични помощи. Сега тези хора са напълно интегрирани в гръцкото общество.
По същия начин Федерална република Германия прие така наречените „волжки германци”, които бяха немски колонисти от времето на Екатерина Велика, но бяха запазили своето етническо самосъзнание.
Правителството, уважаема госпожо Заместник министър-председател, не се ли замисля – този въпрос бих отправил към господин Борисов, но използвам, че съм задал въпрос към Вас – да предприеме такава политика на фона на дълбоката демографска криза в България: всички българи, които живеят на територията на Украйна, предвид изключителната сложност и напрежение там, които искат да се приберат в границите на Отечеството, да получат тази възможност, подобно на гърците, германците, сега и поляците прибраха от Западна Украйна някъде към 200 – 300 хил. души? Просто да се приберат в Отечеството и тогава напрежението по демографската криза ще изчезне.
През следващата сесия, понеже тази нямам възможност да Ви задам въпрос по тази тема, ще следя как се развиват събитията и вероятно ще получите въпрос от мен – как се изпълняват всички тези мерки, които Вие сте набелязали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Дуплика – госпожо Заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станилов, смятам, че посоката, която Вие набелязвате, е много важна, заслужава задълбочено обсъждане и няма принципни различия в това, че нашата държава трябва да прави стъпки, за да може България да бъде толкова голяма, колкото хора има с българско самосъзнание, български произход. Освен това сте прав, че действително би решило до голяма степен въпросите с демографската криза. Нещо повече, аз съм привърженик на така наречената „Синя карта”, с която пък Европейският съюз да дава възможност, по подобие на зелената карта, за талантливи хора, които да станат европейски граждани, така че мисля, че в тази посока много има какво да се направи.
Вие сте прав, че ние сме длъжници по отношение на една цялостна политика в тази посока. Смятам, че Агенцията не трябва да се фокусира само върху удостоверителната дейност за български произход, както е в момента, а да се предложат механизми за привличане на сънародниците ни към България и съответно за установяване им и интегрирането им в обществото ни, вътре в пределите на страната.
Средства за това са: по-активна политика в сферата на култура, образование, създаване на икономически стимули. Това може да бъде направено. Въпросът е да не създадем очаквания, които след това не можем да изпълним, защото това би било много лошо.
Очакванията, че сънародниците ни от традиционните общности ще се заселят в България след получаване на гражданство всъщност не се оправдаха. Нека и това да го кажем, затова освен тях трябва да работим активно и с новата българска миграция, която е неразривно свързана със страната и да намерим правилния подход да стимулираме легалната миграция. Трябва да намерим правилната формула за отговор на демографските предизвикателства, както Вие казвате, и Агенцията за българите в чужбина, като част от държавния инструментариум, трябва да има по визионерски поглед, не чисто административен, а трябва да генерира политики. Например, в сферата на образованието – да се улесни достъпът на ученици и студенти с български произход до образование в България. Това ще е стимул за тях да дойдат и да останат, разбира се, като се държи сметка те да са съобразени със социалната и осигурителната ни система. Мерки в тази насока: по-лесно получаване на право на пребиваване на студенти от български произход, създаването на възможности за продължаване в България на училищно образование, започнато от деца от български произход като ученици в чужбина, които идват с родителите си в България. Благодаря Ви.
Смятам, че това е наистина важна тема и разчитам да продължим да дискутираме. Разчитам на Вашия контрол също така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Андреев Делчев относно Закона за предотвратяване на корупцията.
Господин Делчев, заповядайте да развиете своя въпрос.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, миналата седмица беше публикуван за обществено обсъждане Законопроектът за предотвратяване на корупцията и дебатите по него вече започнаха.
Въпреки многократните препоръки на Европейската комисия за подобряване на мерките и на средствата за борба с корупцията темата все още остава отворена и България до този момент не е напреднала много в тази сфера.
Във връзка с това моля да отговорите на следните въпроси: с какво и по какъв начин този нов закон ще усъвършенства уредбата за борба с корупцията, която имаме до момента в действащите закони? Какви са новите моменти в закона? По какъв начин ще се гарантира независимостта, ефективността и лоялността на служителите, които ще извършват проверките в новия орган? Ще натовари ли новият орган допълнително държавния бюджет и как ще бъде формулирано и как ще функционира новото Национално бюро за предотвратяване на корупцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Госпожо Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Всъщност предизвикателството е да разкажа за Закона в рамките на три минути, но аз смятам, че това е само началото на дискусията. Благодаря за тази възможност.
Защо предлагаме този Законопроект, най-напред? Действително, това което имаме до момента като административно противодействие на корупцията не дава резултати и трябва да си го признаем честно. Това важи и за наказателната част, но очакват в най-близко време резултати от новосформираното, съвместно звено между Прокуратурата, ДАНС и МВР.
Констатациите за липса на резултати – да, присъстват в редица доклади, присъстват и в оценката на българските граждани.
Какво е положението към момента? Няколко административни органа с антикорупционни функции: Комисия за конфликт на интереси, дирекция в Сметната палата, БОРКОР, работата им е до голяма степен формална, липсва връзка помежду им и с други държавни органи.
Всички ние подаваме по няколко декларации – една пред Сметната палата, една пред Комисията за конфликт на интереси, имуществени декларации пред органа по назначаването, съгласно Кодекса на труда, Закона за държавния служител и така нататък. Мисля, че повечето в тази зала са го изпитали.
Какво следва от това? Сметната палата проверява дали си подал декларация, ако не си – те глобява. Установява, че нещо не е декларирано или неточно декларирано – изпраща на НАП. От там нататък обаче не е ясно какво следва.
Информация за неподадените декларации или подалите декларации с неточности се оповестява публично, тоест дотук спира момента с публичността. Проверките на декларациите обаче остават формални. Санкции има само за неподалите декларации – за 2014 г. са глобени 56 лица с 1000 лв., общо 15 хиляди задължени лица, подаващи декларации.
Какво е новото в този Законопроект? Единен орган, Национално бюро за предотвратяване на корупцията е името му според законопроекта. Той не просто обединява няколко звена. Това механично събиране не би имало смисъл. Той събира функции, които са важни да са на едно място. Важно е конфликтът на интереси да върви заедно с проверките за имуществото, защото много често конфликтът на интереси е причина за неоснователно забогатяване.
Също така е важно да се прави анализ на риска. Целта на закона е да създадем нормативно уредена и работеща система за реална проверка на имуществените декларации. Опростяваме уредбата: подава се една декларация за имущество и интереси и то само пред Националното бюро.
Въвеждат се точни правила за проверките на Бюрото и в зависимост от резултата на проверката – ясна връзка с другите органи за предприемане на последващи действия. Примерно, ако се установи необяснимо богатство, се сезира Комисията за отнемане на незаконно имущество, при данни за престъпление се сезира прокуратурата.
Законът, и тук искам да бъде много ясна, се отнася само за лица, заемащи висши публични длъжности. Ако иначе го разпрострем прекалено много ще се окаже всъщност, че ще се съсредоточи това Бюро върху малките случаи и отново няма да имаме концентрация върху хора, които са наистина с власт и от които зависи много. Разширяваме обаче кръга на лицата, които подават декларации. Водещи са три категории: характер на длъжността, достъп до публичен ресурс и повишен корупционен риск.
Сред новите задължени лица са общински съветници, главни архитекти, началници на митници, ръководители на управляващи органи и междинни звена, ректори, директори на болници, финансирани по НЗОК, служители на администрацията с решаващи функции при обществени поръчки. Разширяваме кръга на декларираните обстоятелства, уреждаме проверка на почтеността.
За първи път в България ще има такава проверка – за директора на Бюрото и служителите.
Създаваме нов орган, като не увеличаваме администрацията – около 100 души...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще продължите във времето на Вашата дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам само да кажа, че Бюрото е едноличен орган, което също е за разлика от сега. Всяка година ще се прави одит на дейността му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Заповядайте, господин Делчев, за Вашата реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Наистина, много информация за малко време. Аз това, което исках да уточня е – новото Национално бюро ще бъде органът и всички светлини на прожекторите ще бъдат насочени към него.
В тази връзка можете ли да дадете малко повече яснота пред кого ще се отчита, кой ще контролира новото Национално бюро, как ще бъдат избрани служителите там и как ще се тества тяхната лоялност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: В предложенията, които сме направили, председателят на новия орган ще се предлага от Министерския съвет, сложен фактически състав, ще бъде одобряван от президента. Ако президентът реши, може да отхвърли, има право на вето и както при законопроектите – след това, второ предложение.
Ще се отчита ежемесечно и ще има голям годишен доклад пред Народното събрание. Ще бъде изслушван от Комисията преди неговото назначаване. Ще бъде изслушван от Комисията в Народното събрание, тоест контролът на практика ще е във Вашите ръце и Вие ще излезете със становище дали приемате, какво е мнението Ви за тази кандидатура.
Тестът за лоялност, който не съществува в момента в българската административна система, означава да направим нещо за първи път, нещо наистина ново. В повечето страни, където има успех, включително и в съседна Румъния, са направени специални тестове. До голяма степен се ползва и чужд опит. Този тест за лоялност го прави външен оценител. На него се подлага не само ръководителят на Бюрото, но и абсолютно всеки служител. За служителите той се прави всяка година – тоест дали профилът им е такъв, че да могат да издържат на корупционен натиск.
Отделно всяка година се прави външен одит на работата на това Бюро – колко средства са изхарчени за заплати, за софтуер, защото е съществена част от екипировката за работа на Бюрото, и какво е получила срещу това държавата, какво е получило обществото като резултат на тяхната работа. Подчертавам, че одитът е външен. Той не се прави от държавна институция, а от абсолютно независим външен одитор. Това е практиката в страни, които имат отчетлив успех в борбата с корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговор на пет въпроса от господин Николай Ненчев – министър на отбраната.
Първият въпрос е от народния представител Волен Николов Сидеров относно преминаването на военна техника на територията на страната.
Заповядайте, господин Сидеров, да развиете Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, моят въпрос беше формулиран преди четири месеца. Става дума за чуждестранна военна техника, която преминава през нашата родина и отива в Украйна. Това беше поводът да задам въпрос. Събитието е на 26 януари 2015 г.
Тъй като не съм дребнав човек, не се заяждам, щях да махна с ръка, ако беше останало само с това преминаване. Но оттогава... Ето, аз ще онагледя, защото знам, че очевидно имате навик да отричате, нося си снимки. Това са снимки от техниката с украинското знаме, военна техника, която преминава през България (показва цветни снимки голям формат А3), близо до Правец, вижда се табелата „Правец” на една от снимките. Буден гражданин е заснел с GSM-а си тази техника и веднага се обажда на когото трябва.
Оттогава обаче – гдето се вика, щях да махна с ръка, ако беше само този случай, но не е само този случай. Редовно, почти всяка седмица, през седмица, у нас се стоварва тежка военна техника. Ето Ви снимка на тежка военна техника (показва снимката), аз не съм специалист, любител съм, но виждам, че е много тежка. Специалистите казват, че това било сериозна американска техника и я обслужват американски военнослужещи. Това пък е част от една голяма влакова композиция, която спря на гара Зимница. Оттам тази техника беше извозена към полигона в Ново село. Това е по едно от шосетата на нашата Родина, по което също се прекарва бойна техника (показва снимка). Това е по направлението Бургас – Варна.
Още една снимка с тежка военна техника (показва я).
И една снимка от последните дни (показва я). Това е централната част на град Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вашият въпрос, господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Хей сега ще стигна до въпроса.
Виждаме джип (показва снимка), наричат го „Хамър”, с картечница на покрива, по една от централните улици на Пловдив. Във военно положение ли сме? Аз не знам. Вие ще кажете, сигурно.
Моят въпрос, господин Председател, е: каква е тази бойна техника, която преминава? Каква е тази бойна техника, която се стоварва непрекъснато у нас? Колко на брой са били тези военни машини и колко на брой въобще такива военни машини има? Каква е крайната дестинация на този конвой, който мина – първите снимки, които Ви показах? Каква е целта на цялата тази техника, която Ви показах нагледно със снимки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, Вие имате богат парламентарен опит и знаете, че аз съм длъжен да отговоря на въпроса, който сте ми задали. Но тъй като Вие зададохте и други въпроси, от уважение към Вас, към Народното събрание, бих искал да Ви уведомя каква техника в момента се намира в България, за да не се безпокоите Вие, за да бъдат спокойни и хората.
В момента имаме 14 броя бойна машина на пехотата в Ново село, 4 броя бронетранспортьори и 153 военнослужещи на полигона в Ново село. Това е, господин Сидеров. Нищо повече!
По отношение на въпроса: изразявам съжаление, че толкова дълго във времето го отлагахме. Не е по моя вина. Винаги изпълнявам задълженията си в това време.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната представлява международен публичен договор. Същото е подписано в София на 28 април 2006 г. Ратифицирано е със закон от Народното събрание на Република България и е обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 55 от 2006 г. В изпълнение на този договор с моя Заповед № ОХ-931 от 30 декември 2014 г. за времето от 2 до 31 януари 2015 г. съм разрешил провеждане на съвместна българо-американска подготовка. Същата се е провела в района на учебния полигон Ново село с участието на сили, средства и войскови формирования от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, съвместното командване на силите, Сухопътните войски на Република България, формирования от морската пехота на САЩ и формирования от състава на Сухопътните войски на Румъния и Република Сърбия.
В гореизложеното и на основание чл. 18 от Закона за преминаваме през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили съм Ви уведомил с писмо № 12-00412 от 30 декември 2014 г.
А сега по отношение на Вашия конкретен въпрос. На 26 януари 2015 г. не е имало военен конвой на посоченото място и направление за движение. След завършване на основната част със съвместната българо-американска подготовка на 25 януари, един ден преди това, силите на САЩ са напуснали полигона Ново село с конвой, състоящ се от 5 бр. автобуси, превозващи военнослужещи, 17 бр. влекачи с ремаркета, 2 бр. товарни автомобила и 2 бр. леки автомобили с повишена проходимост – общо 26 броя единици техника. Влекачите са били натоварени с техника за поддръжка и логистично осигуряване на учението. Имало е 14 броя автомобили с висока проходимост „Хамър”, един брой кран, един брой камион бордови, 3 броя контейнери с войсково имущество. Маршрутът за движение е бил учебен полигон Ново село – Граничен контролно- пропускателен пункт Йовково – Военна база „Михаил Когалничанов” – Констанца, Румъния. Конвоят е напуснал територията на Република България в 18,00 ч. на 25 януари 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Да, аз бях прав да си нося снимки за онагледяване, защото Вие доказахте, че сте готови да отричате очевидното. Вие казвате, че това, което показвам, и пак ще го покажа, не го е имало. (Показва снимки.) Тази бойна техника, която виждаме на тази снимка, с украинското знаме на прозорчето на бойната кола, и табелата „София”, а това е другата табела – „Правец”. Това не го е имало. Вашата склонност да отричате очевидното, господин Министър, не е хубаво. Вие правите неща, които са опасни за България. Разкрихте и военните ни разузнавачи, което е едно престъпление, бих казал – национално предателство. Моят съвет е да подадете оставка докато е време. Те и без това Вашите коалиционни партньори Ви готвят компромати. В скоро време чувам, че ще излезе нещо, което ще принуди премиерът да Ви смени. Подайте оставка навреме, та все пак да спестите тези компромати, които Ви готвят, и да се подготвите, защото един ден, няма как, ще Ви бъде търсена сметка за това, което вършите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Тази техника, която изброихте, най-малкото или лъжете, или не сте наясно колко е. Само видеокадрите, които ние заснехме – телевизия „Алфа”, на гара Зимница показват поне 10 тежки танка. Значи или не знаете броя – американските Ви началници Ви държат в неведение, или заблуждавате аудиторията. Не е хубаво да правите това, пак казвам, но тук не става въпрос само за добро и лошо. Става дума за опасност, в която вкарвате страната. Вие водите опасна политика и един ден ще отговаряте за нея! (Частични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Дуплика? Няма дуплика.
На следващите въпроси господин Ненчев ще отговори след почивката.
Давам 30 минути почивка. Продължаваме в 11,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието с отговори на министъра на отбраната Николай Ненчев.
Въпрос към него ще зададе народният представител Петър Славов относно отказа на ръководството на Служба „Военна информация” да предаде архива на Разузнавателното управление на Българската народна армия от времето на комунизма и индикациите, че копие на част или на целия архив на дигитален носител е изтекло извън Службата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
От съдържанието на въпроса, което Вие изчетохте, става ясно, че въпросът е зададен преди около два месеца и на практика след действията на министъра от тази седмица – подписването на заповедта и споразумението за предаването на този архив, може би вече не е толкова актуален. Ще задам въпроса си малко перефразиран.
Преди това ще поздравя господин Министъра, че изпълни този свой ангажимент, изпълни изискването на закона, което от осем години редица негови предшественици не изпълняваха по една или друга причина – къде поради обструкции на предходни ръководства на „Военна информация”, къде поради това че просто не посмяха. Законът в случая е ясен и той изисква архивът от 1944 до 1991 г. на разузнаването на тогавашната комунистическа държава да бъде предаден на Комисията по досиетата заедно с всички останали активи.
Ще задам въпроса по следния начин, тъй като това, което остава актуално и мисля, че има отношение в момента, е как на практика в Комисията по досиетата – имаше и редица медийни публикации, е попаднало все пак дигитално копие на този архив?
Има ли информация господин Министърът как се е случило това и как предходното ръководство на Служба „Военна информация” го е допуснало при всичките уверения, че изключително грижливо пази архива и на практика той никъде и по никакъв начин не е изтичал? На практика се установи, че дигитално копие е правено и е попаднало и в Комисията. Да попадне там не е проблем, но възниква въпросът дали не е попаднало и на други места? Това е нещото, което ще го моля все пак да уточни.
Също така да използва възможността в отговора да каже малко повече за гаранциите, дадени на съвременното „Военно разузнаване”, на съвременните военни разузнавачи със заповедта и споразумението, които подписа с Комисията по досиетата, че наистина те няма да бъдат засегнати, няма да бъдат разкривани съвременни и военни разузнавачи, че дейността на службата няма да бъде поставена под каквато и да било опасност, да служи на интересите на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Славов, в отговор на Вашия въпрос относно отказа на ръководството на Служба „Военна информация” да предаде архива на Разузнавателното управление на Българската народна армия от времето на комунизма и индикациите, че копие от част или от целия архив са предоставени на дигитален носител, Ви информирам за следното.
Разпоредих изготвянето на справка от страна на Служба „Военна информация”. Получената справка показва следното: с приемно-предавателен Протокол № 4726 от месец декември 2013 г. на Комисията по досиетата са предадени 1519 микрофиша от специалния архив на Служба „Военна информация”, от които 147 негатива и 1372 позитива.
На горните микрофишове са заснети следните видове дела: лични дела – 86 броя; дела за изучаване – 226 броя; дела по агентурно-оперативна обстановка – 260 броя; общо оперативни дела – 327 броя и дела наводки на лица – 620 броя. Поради изтекъл срок за съхранение, както и отпаднала оперативна историческа стойност, делата са заснети на дигитални носители, а техните хартиени носители са унищожени в периода 1982 – 1991 г.
Микрофишовете са създадени с цел извършването на справки по необходимост. По информация от Службата копия от тези дигитални носители не са правени, не са правени и на други, и не са предавани на други лица или ведомства. Благодаря .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Интересно е, че дори според комунистическата идеология комунизмът не беше настъпил, но според днешната – е бил факт. Да не влизаме обаче в идеологически спор, по-важно е да се изясни въпросът за архивните единици.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за този отговор.
Ние разбрахме, че в действителност част от архива вече е предаден в Комисията и за мен до голяма степен е успокояващо – за всички, които твърдяха, че Комисията щяла да злоупотребява и едва ли не да оповестява действащи военни разузнавачи. Очевидно Комисията стриктно се придържа към закона и независимо, че е разполагала с този архив от 2013 г. до момента, на практика тя е спазила закона – изчакала е да получи и хартиените носители, и нищо не е обявявала до този момент. Мисля, че това е гаранция, че законът ще бъде спазен и няма да има нарушения.
Още веднъж искам да Ви помоля в рамките на отговора, като реплика към Вас, да кажете малко повече за гаранциите, които се дават за съвременната Служба „Военна информация” – че няма да има осветяване на действащи военни разузнавачи, или те няма да бъдат поставени в опасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Предполагам, че ще засегнете и въпроса, ако някои лица са сътрудничили на предишната служба и на сегашната – как този въпрос ще бъде решен?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Славов, най-голямата гаранция, че всички чужди граждани ще бъдат запазени, дава законът. От друга страна, абсолютно прав сте: от 2013 г. Комисията по досиетата разполага с тези файлове, тоест ако са имали намерение, досега биха направили това. Гаранции получих също от председателя на Комисията. Уверих се лично, посещавайки хранилището в Банкя – отлични възможности, отлични условия за съхранение по европейски стандарти. Нямам никакво безпокойство във връзка с това и съм убеден, че Комисията ще изпълни своите задължения както разпорежда законът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преди да преминем към следващия въпрос, господин Стойнев има думата от Парламентарната група на БСП лява България за изявление.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
„Парламентарната група на БСП лява България се противопоставя на повърхностните, лишени от задълбочен анализ и оптимистични изводи за изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие на 2015 г.
Зад официално огласените данни на Министерството на финансите прозират притеснителни тенденции за бизнес средата, потреблението, нивата на бедност. Дебатът по тях трябва да продължи, заради прякото им отношение към перспективите пред икономиката и социалната стабилност.
Игра на числа!!! Това са „успехите” на правителството в отчетите за изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие на 2015 г. То обаче забравя, че не е във филм, че „жертвите” от счетоводните трикове са истински – а именно хиляди фирми и милиони българи.
Какво наистина стои зад играта на числа?
Сянката на страха от застой и фалит при бизнеса.
Бедност, надвиснала над настоящето и бъдещето на милиони българи.
Липса на устойчиво развитие и зависимост на икономиката.
Ето и конкретиката.
Събраните приходи от корпоративни данъци през 2015 г. са с 20 млн. лв. по-малко от тези през 2014 г. Това означава, че фирмите работят в по-лоши условия в сравнение с предходната година. Според Националния статистически институт (НСИ), през първото тримесечие на 2015 г. фирмите са инвестирали 550 млн. лв. по-малко за обновление на своето производство в сравнение с 2014 г. През януари-март 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са приблизително 3 млрд. 50 млн. лв., а за първото тримесечие на 2014 г. са били 3,6 млрд. лв. През цялата 2014 г. тези ключови за растежа разходи са се увеличили, като през последното тримесечие, забележете, на 2014 г. са били 5 млрд. 350 млн. лв.. Пак според НСИ очакванията на бизнеса – частен и държавен, за тази година са 30% по-малки инвестиции спрямо предходната. Същият източник сочи, че инвестициите за тази година в частния сектор ще се свият, забележете, с почти 40%. БНБ допълва, че за януари-март 2015 г. преките чуждестранни инвестиции ще са по-ниски с 58 млн. лв. в сравнение с периода януари-март 2014 г.
Данните са показателни. Застой, затваряне на предприятия, загуба на работни места, липса на доходи, увеличаване на бедността. Това е проекцията на вашите числа върху истинския живот.
Сигурно наистина сте в паралелна реалност, за да не виждате как живеят българите.
Цифрите отново не са в полза на увереността, че управлението Ви върви в добра посока.
Събраните приходи от данъци от граждани и физически лица през първите три месеца на 2015 г. са с 1 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2014 г.
Според правителството, над 1 млн. души преживяват ежемесечно с доход около минималния, който е 340 лв. Само да припомня, че за една година с 500 хил. граждани са се увеличили трудещите се, които работят именно на такъв мизерен доход. Това е всеки втори от трудещите се и всеки трети, декларирали доход. Това са работещите бедни – притеснителен знак за състоянието на нашата икономика.
Хората мислят със страх за бъдещето си. Как иначе ще обясните свиващото се потребление и увеличаващите се спестявания? Данните на националната статистика сочат, че българите са започнали тази година с песимизъм – вътрешното потребление е намаляло с 32 млн. лв. спрямо първите три месеца на 2014 г.
Тежката сянка на първото правителство на Борисов тегне и над този кабинет. Управлявате бюджета, така както правите и пътища – на парче и не съвсем качествено.
Триковете с бюджета обаче са много по-опасни от триковете с лентичките.
От 1 млрд. 200 млн. лв. преизпълнение на приходите, около половин милиард лева идват от неданъчни приходи и помощи – събрани, държавни и общински такси и от средства от фондовете на Европейския съюз по проекти, стартирали през 2013 – 2014 г.
Преизпълнението на приходите от ДДС с 350 млн. лв. е счетоводен номер. То не се дължи на реформи, на нови политики, на значими събития в икономиката. Правителството отчита, че тези 350 млн. лв. повече се дължат на по-високия размер на декларирания от фирмите ДДС за внасяне за януари 2015 г., дължим за декември 2014 г. и на засиленото му връщане в края на 2014 г. По този начин ДДС-то, подлежащо на връщане през 2015 г., уважаеми дами и господа, е по-малко. Нетният резултат е, че в новата 2015 г. в бюджета има повече средства по ДДС, за да се отчете преизпълнение, за сметка на 2014 г.
Плашихте ни, господа управляващи, с дефицита. Правителството отчита бюджетен дефицит, забележете, за 2014 г. в размер на 3,7% от брутния вътрешен продукт. Това, уважаеми дами и господа, означава, че трябва да се стартира процедура по свръхдефицит. Но къде е тази процедура по свръхдефицит? Такава няма! Защо няма? Евростат Ви опровергава и сочи по-малък бюджетен дефицит в размер на 2,8% от брутния вътрешен продукт за 2014 г. Повтарям, правителството ни плаши с дефицит от 3,7%, истината се оказва коренно различна – 2,8% от брутния вътрешен продукт. На кого да вярваме – на правителството на Борисов или на Евростат?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, от място): На Велизар Енчев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Помните ли протестите, помните ли ветото на президента за емитирания 1 милиард лева дълг, основно заради изхарчените от кабинета „Борисов-1” 800 млн. лв. през февруари 2013 г.? Тогава Вашият президент Плевнелиев каза: „Да не задължаваме следващите поколения”.
А сега кого задължихте? През първото тримесечие на 2015 г. държавният дълг се увеличил лавинообразно и достигна 24 милиарда лева. Тоест 29% от брутния вътрешен продукт. (Шум, реплики и възгласи от дясно.)
В данните виждаме и друга притеснителна тенденция. Новата емисия от 6 млрд. лв. на международните пазари увеличава дела на външния дълг. Той значително изпреварва вътрешния, което поставя страната ни във външни зависимости.
Затова, уважаеми управляващи, спрете да си играете с числа!
Парламентарната група на БСП лява България изважда наяве истинските числа не за да трупа дивиденти. И за да сме до край обективни, трябва да отчетем, че увеличаването на приходите от акцизи е положителна тенденция, която трябва да опазите до края на годината.
Истината обаче трябва да бъде казана, защото някой трябва да се събуди.
Някой трябва да спре да мисли за политическата целесъобразност, за разпределянето на партийно влияние във властта и за идващите избори.
Някой трябва да се събуди и да започне да мисли държавно. И това сте, вие, управляващите.
БСП и сега като опозиция, но и в управление, винаги е доказвала, че стои на позициите на държавността.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Тъй като имаше възгласи от залата, има ли някой, който желае да направи изявление по тази тема или по друга от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме с отговорите на въпросите.
Следващият е от народния представител Манол Генов относно предприети действия от Министерството на отбраната за почистване и обезопасяване на района на площадка „Иганово” към „Вазовски машиностроителни заводи” АД – град Сопот.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно предприети действия от Министерството на отбраната за почистване и обезопасяване на района на площадка „Иганово” към „Вазовски машиностроителни заводи” АД – град Сопот.
Уважаеми господин Министър, на 21 март 2015 г. в землището на село Иганово, област Пловдив, заводска площадка на „Вазовски машиностроителни заводи” АД – град Сопот, възниква инцидент в склад № 6, тип холандски, намиращ се в източната част на складовото стопанство, като същият е бил напълно унищожен. Веднага след инцидента, под ръководството на Районна прокуратура – град Карлово, със съдействие на Областната дирекция на МВР – град Пловдив, са взети мерки за преустановяване достъпа на всички лица до обекта и прилежащата зона.
От доклада на Районната прокуратура още на 23 март 2015 г. е отправено искане до командира на Сухопътните войски при Министерството на отбраната за осигуряване на специализирана тактическа група сапьори за извършване на повърхностно почистване на площадката в с. Иганово – производствена и складова база, и периметър от три километра. На 25 и 26 март са изпратени допълнителни искания в този смисъл съобразно проведена динамична комуникация с представители на Сухопътните войски към Министерството на отбраната. Въпреки това операция за повърхностно почистване от невзривени боеприпаси и взривни остатъци в радиус от един километър от външната страна на складовата база е започнала едва на 30 март, тоест 10 дни след инцидента, въпреки неколкократните искания от Районната прокуратура.
Поясненията, записани в доклада, говорят за нежелание от страна на Министерството да започне самостоятелно тази дейност с оглед наличие на данни за желания да бъде почистен от частна фирма. Поръчката възлиза на милиони левове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля само въпроса формулирайте!
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър! Моят въпрос към Вас е следният: кое налагаше изчакването близо десет дни за започване на разчистването от Сухопътни войски? По този начин забави ли се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, няма нужда от коментар. Зададохте въпроса. Времето изтече с половин минута, господин Генов. После ще продължите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! В отговор на Вашия въпрос относно предприети действия от Министерството на отбраната за почистване и обезопасяване на района на площадка „Иганово” към ВМЗ АД – гр. Сопот, Ви информирам за следното. След възникването на взривния инцидент на 21 март 2015 г. в складова база за боеприпаси във ВМЗ – Сопот в близост до Иганово са предприети следните действия.
Първо, във връзка с получено искане от 22 март 2015 г. от заместник-министъра на вътрешните работи началникът на отбраната е дал указания и със заповед на командира на Сухопътни войски на 23 още и 24 март 2015 г. група от седем военнослужещи е осигурила безопасността на екипите, извършващи процесуално-следствени действия чрез разчистване на трасе от 2,7 км.
Второ, по повод постъпило ново писмо от 26 март 2015 г. от заместник-министъра на вътрешните работи беше изготвена и подписана от мен заповед № ОХ 215 от 27 март 2015 г. за провеждане на операция по оказване на помощ на населението в района на инцидента. В изпълнение на тази заповед, считано от 31 март 2015 г. е създадена организация за провеждане на операция по повърхностното почистване от невзривени боеприпаси и взривни остатъци на прилежаща територия в радиус от един километър.
Четвърто, във връзка с допълнителни искания от страна на районния прокурор на Карлово, както и от страна на ръководството на ВМЗ АД – гр. Сопот, издадох заповед № ОХ 241 от 6 април 2015 г. за оказване на помощ при почистване на вътрешния периметър на площадката в Иганово.
Пето, искам да отбележа, че военнослужещите от Сухопътни войски незабавно са осигурили безпилотни летателни апарати за разузнаване. Осигурена е безопасността на работата на процесуално-следствените органи още на 23 и 24 март, както и специализирана тактическа група за провеждане на операцията.
Шесто, до втория взривен инцидент на 14 април 2015 г. в района на ВМЗ АД – гр. Сопот, бяха прочистени 46% от засегнатите райони, след което се наложи всички дейности да започнат отначало.
Седмо, към 23 април 2015 г. Сухопътни войски са прочистили: 21,65 км пътища и 313 дка във вътрешния район на ВМЗ Сопот, 8,2 км пътища и 83 дка площ в радиус един километър от епицентъра на първия взривен инцидент от външната страна на складовата база. Транспортирани са и са създадени общо 1062 броя невзривени боеприпаси, 812 кг остатък метален скрап.
Представители на Министерството на отбраната, командирът на Сухопътни войски и военнослужещите на място по никакъв начин не са изразявали становища от името на министъра на отбраната за назначаване на частни фирми, които да извършват дейности по прочистването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за точния отговор във времето.
Заповядайте, господин Генов, за Вашата реплика към отговора.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, виждам едно качество на патологично лъжене. Забелязах го и в предния отговор на колегата, когато питаше за тежката техника. Прокуратурата в своя доклад отбелязва, че има сведения за такова нещо – че сте настоявали да бъде възложено това на частна фирма. Да, Вие сте издали заповед, но да даде Господ да не стане война, защото гледам как са се задвижили Сухопътните войски, изпълнявайки Вашата заповед. Първо са почиствали външния периметър, след това вътрешния периметър на взрива.
Дано, казвам още веднъж, да не се наложи в реални бойни действия да участват тези части и Вие да им заповядвате какво да правят и как да го правят.
Не получих ясен отговор: все пак в данните и в доклада, който е изпратен от Районна прокуратура – Карлово, до Окръжна прокуратура, е констатирано, че във вътрешния периметър за оказване на помощ при процесуално-следствените действия забавянето е от десет дни. Или прокуратурата лъже, или Вие, господин Министър. Това е моят извод от това, което чух и прочетох, разбира се, в този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър, да изясните това противоречие.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Няма никакво противоречие, уважаеми господин Генов. Заставам зад всяка дума, която Ви представих! И много Ви моля, нека отношението към тези хора, които свършиха огромна работа, които и до днес работят там, рискуваха живота си, господин Генов, бих искал да отдадем заслуженото на тези момчета, защото работеха в невероятно трудни условия.
Освен това искам да Ви уведомя, че още на 21 след инцидента няколко часа – два часа след инцидента, самият аз бях на мястото. Оказах пълно съдействие както на следствените органи, така и на ръководството на ВМЗ – Сопот – акционерно дружество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Владимир Тошев относно неприключила преписка с Министерството на отбраната с едногодишна давност.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Господин Министър, моят въпрос към Вас е относно движението на Преписка 13-00-1174 от 7 април 2014 г. Тази преписка касае конкретен случай, конкретна човешка съдба на една вдовица, която е...
Между другото въпросът ми е подтикнат от случай в мой приемен ден. Тази жена до 2008 г. е работила във Военното окръжие в Перник и е живяла в апартамент под наем на военното ведомство, който е ползвала доста години преди това. След като е напуснала Военно окръжие, апартаментът е запечатан. По нейни думи е разграбено имуществото без да е имало възможност да си го изнесе, но това са, да кажем, битови подробности. От 2011 г. жената работи във Военномедицинска академия, тоест пак в поделение на Министерството. В тази преписка, която цитирах, тя иска отново да наеме апартамента, който в момента стои празен. Във Военномедицинска академия са й отговорили, че нямат възможност да й помогнат по този начин, защото те не разполагат с жилища в област Перник, а да се картотекира в София. Само че жената живее в Перник и желае там да работи.
Мисля, че бихме могли заедно с Вас да направим така, че да се реши този казус, защото апартаментът е празен. Колкото и да е малка сумата, като се получава Министерството, все пак ако има доста такива случаи, те могат да подпомогнат финансово Министерството.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, запознах се много внимателно с поставения от Вас въпрос. Във връзка с него – хронологията на придвижване и съдбата към момента, както и бъдещото развитие на случая. Той е под документ, входиран с № 13-00-11-74 от 7 април 2014 г. В Министерството на отбраната действително е постъпила жалба от госпожа Кръстева под горния номер, касаеща възможността за повторно настаняване под наем в имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната в град Перник.
Силвия Кръстева е бивш наемодател на имота, чийто наемни правоотношения са прекратени през 2009 г., тъй като към онзи момент тя вече не е отговаряла на условията за наемане на това помещение. Госпожа Кръстева е участвала в процедура по продажба на 60 броя жилища и апартаменти. Класирана е на първо място за закупуването му и на нейно име е издадена заповед на министъра на отбраната с № ЗС-252-7 от 2011 г. за продажба на въпросния имот.
В изпълнение на т. 5 от посочената заповед и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за продажба на жилища, ателиета, гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структура на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, госпожа Кръстева е следвало да внесе дължимите за покупко-продажба суми в едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Поради невнасянето им в срок, заповедта за продажба на имота от жилищния фонд на Министерството на отбраната на госпожа Кръстева е отменена и впоследствие това обстоятелство е накарало Комисията да прецени, че тя няма право на това.
Обаче съществува следната възможност към този момент: условията и редът за настаняване под наем в жилищен фонд на Министерството на отбраната са уредени в Наредба № Н-22 от 2010 г. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата военнослужещи и цивилни служители се картотекират като нуждаещи се от жилища, ателиета или гаражи, когато те и членовете на техните семейства имат нужда от жилище, ателие или гараж. В този конкретен случай госпожа Кръстева като цивилен служител във ВМА – София, може да се картотекира като нуждаеща се от жилище в град София и съответно да бъде настанена под наем в жилища или жилищно помещение в общежития в това населено място. На военнослужещите и цивилни жители на Министерството на отбраната не може да се предостави жилище, в което те са живели или предпочитат да живеят, при условие на свободно договаряне, тъй като се изплащат компенсационни суми при условията и редът, определени в Наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Славов относно дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерството на отбраната, които са имали средства в Корпоративна търговска банка – АД.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос касае дружествата с държавно участие, в случая тези, на които принципалът е Министерството на отбраната и които са имали средства в Корпоративна търговска банка и съответно са ги загубили след фалита.
Уважаеми господин Министър, в отговор на парламентарен въпрос към министъра на финансите, във връзка с неговите правомощия по чл. 12а, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, бях информиран, че следните дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерството на отбраната, са имали значителен брой средства в КТБ – АД, към момента на поставянето й под специален надзор: „ТЕРЕМ” ЕАД и „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД.
По отношение на размера на средствата и органът, по чието решение са депозирани тези суми в КТБ, министърът на финансите посочи, че тази информация следва да се изиска от ресорното министерство и той не може да я предостави. Част от дружествата са в затруднено финансово положение и е налице опасност – на практика те губят тези средства в КТБ, които са над законово гарантирания минимум.
Поради тази причина е налице и хипотезата на чл. 17 от Закона за достъп до обществена информация за надделяващ обществен интерес и смятам, че държавните дружества са длъжни да оповестят тази информация.
Предвид гореизложеното, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: кои дружества с държавно участие – в това число и гореизброените, на които Министерството на отбраната е принципал, са имали средства в КТБ, в какъв размер, при каква лихва и по решение на кой орган на дружеството?
Моля да уточните и дали е било изпълнено Постановление на Министерския съвет № 127 от 2013 г. по отношение на максималния размер на средствата, които могат да бъдат концентрирани в една банка, така нареченото „постановление за деконцентрацията над 25%”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Славов, в отговор на зададения от Вас въпрос: кои дружества с държавно участие, на които министърът на отбраната е принципал, са имали средства в КТБ – АД, в какъв размер, при каква лихва и по решение на кой орган на дружеството, като се уточни дали е изпълнено Постановление № 127 – имате предвид от месец май 2013 г.?
Към 20 юни 2014 г., когато КТБ е поставена под специален надзор, парични наличности по сметки в Банката са имали „ТЕРЕМ” ЕАД и „Снабдяване и търговия”. Към тази дата „ТЕРЕМ” ЕАД има в КТБ парични средства по разплащателни сметки 40 хил. 314 лв. и 3 млн. 703 хил. 805 долара по депозитна сметка, 3 млн. 128 хил. 474 лв. с годишни лихви, както следва: по разплащателните сметки – 0,20%, по депозитната сметка – 6,5%.
Корпоративна търговска банка е избрана за една от обслужващите банки в резултат на проведена на 14 октомври 2013 г. конкурсна процедура от Комисия, назначена със Заповед № 55 от 25 март 2013 г. на изпълнителния директор.
Към 20 юли 2014 г. нетната експозиция на парични средства на „ТЕРЕМ” ЕАД в Корпоративна търговска банка надвишава 25 на сто от общия размер на паричните наличности, тъй като на 19 юни 2014 г. по банкова сметка на дружеството е постъпила значителна сума по търговски договор. На 20 юни 2014 г. в КТБ са предоставени платежни нареждания за изтегляне на средствата от сметките, но същите не са приети за обработка.
Паричните наличности на „Снабдяване и търговия” в банката са по разплащателни сметки – 982 хил. 594 лв., и 208 евро по депозитна сметка, 7899 долара. Годишните лихви са: по сметка в лева – 3,1%, по сметка в евро – 2,5% , и по депозити в долари – 2,5%. КТБ е избрана за една от обслужващите дружеството банки чрез конкурсна процедура, организирана със Заповед на управителя на дружеството № 342 от 15 юли 2013 г. и преведена в изпълнение на чл. 13б и Приложението към него от Правилника за реда за упражняване правата на дружеството към този момент. Паричните средства на „Снабдяване и търговия” не надвишават 3 млн. лв., поради което дружеството не нарушава правилата за конкуренция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Славов, за реплика по отговора.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър, уважаеми господа министри! Това, което чух, за мен е обезпокоително по отношение особено на „ТЕРЕМ” ЕАД, тъй като сумите там са доста големи и на практика виждам, че те приближават близо 10 млн. лв., които очевидно ще бъдат загубени в голямата си част. Но притеснителното и при двете дружества очевидно е това, че тогавашното ръководство на първо място, особено по отношение на „ТЕРЕМ” ЕАД, не е изпълнило постановлението за деконцентрация, държало е над 25% от средствата на дружеството в тази банка и затова една голяма част от тях ще бъдат загубени. Вероятно, ако беше спазено това изискване, сумата, която се губеше, щеше да бъде доста по-малка.
Другото притеснително нещо, господин Министър, е, че очевидно лихвите, при които са държани тези суми, включително големи суми са държани на разплащателни сметки при нищожна лихва, което очевидно също е било най-малкото неразумно, да не кажа някаква друга причина по отношение на тогавашното ръководство да управлява и стопанисва средствата на дружеството по този начин.
Разбира се, всичко това чуто и в контекста на ситуацията – както знаем редица дружества от Военно-промишления комплекс изпитват затруднения от най-различен характер, включително и на моменти за изплащане на заплатите към своите служители. Предполагам, че и за тях ще бъде важно да разберат, че на практика една голяма част от средствата, които тези дружества са имали и които са можели да се използват и за тези цели, и за заплати, и въобще за дейността на дружеството, сега ще бъдат загубени, защото някой от тогавашното ръководство на дружеството не е спазил Закона и тези средства са загубени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за дуплика. Нямате.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на министъра на външните работи Даниел Митов.
Въпрос към него е отправен от народните представители Георги Андонов и Красен Кръстев относно изменение в Кодекса за данъчно облагане на доходите на Република Гърция.
Заповядайте.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът е във връзка с изменение в Кодекса за данъчно облагане на доходите в Република Гърция. Той е все още актуален и буди силно безпокойство от решението на Република Гърция да облага с превантивен данък от 26% при източника сделки между български и гръцки фирми по презумпция, че може да са фиктивни и да представляват отклонение от данъчното облагане или с цел данъчна измама.
Целта на гръцката държава е да се бори с износа на печалба към България, защото при нас режимът на данъчно облагане е много по-благоприятен. Гърция ще задържа превантивно 26% от сделките на всички български контрагенти в срок до три месеца и ще ги отблокира едва, когато те докажат, че са реално извършени и са по текущи пазарни цени.
Допускането на подобна практика от една страна – член на Европейския съюз, би имало изключително силен негативен ефект.
Изчислено е, че стокообменът между България и Гърция ще намалее с над 20%, както и опасението, че това ще блокира българския износ към Гърция. Така приетите от Гърция данъчни разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз и нарушават основополагащи принципи, залегнали в договора за функционирането му – право на свободно движение на стоки, капитали и хора в Общността.
Уважаеми господин Министър, съвсем адекватно би било предприемането на съответни действия и мерки относно защита интересите на българския бизнес. В тази връзка въпросът ми е: каква е позицията на Министерството на външните работи и какви действия ще предприеме страната относно защита на интересите ни? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, уважаеми господин Кръстев, благодаря Ви за отправения въпрос, който безспорно е важен и актуален.
Министерството на външните работи внимателно следи от самото начало внасянето, дебатите и гласуването на съответния закон – „Мерки за рестартиране на икономиката” в парламента на Република Гърция, и визираните във Вашия въпрос изменения, които пряко засягат Република България в частта, отнасяща се до рамките на търговско-икономическите отношения и бизнес активността.
Становището на Министерството на финансите на Република България е, че разпоредбите на новоприетия закон нарушават основополагащи принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: принципа за свободно движение на капитали, стоки и предоставяне на услуги; принципа за свобода на установяване; принципа на пропорционалност; принципа за правна сигурност; принципа за недискриминация.
Становищата на Министерството на икономиката, Българската търговскопромишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също са в духа на позицията, изразена от българския министър на финансите.
Посолството на Република България в Атина поддържа постоянен контакт по темата с гръцките бизнес организации, Министерството на финансите на Гърция и посолството на Република Кипър в Атина. Българската страна своевременно обърна внимание на гръцките ни партньори за създалия се проблем и за неговото отражение върху двустранните търговско-икономически отношения. Българският посланик в Гърция е поставил въпроса по време на разговори с министъра на външните работи на Гърция господин Никос Кодзиас, с министъра на икономиката, инфраструктурата, корабоплаването и туризма господин Георгиос Статакис и с алтернативния втори министър на финансите госпожа Надя Валавани.
Със съдействието на Министерството на външните работи представители на бизнеса също са се срещнали с гръцката страна за обсъждане на въпроса.
Междувременно на 23 април 2015 г. бе публикуван за обществено обсъждане проект на Решение на Министерството на финансите на Република Гърция, с включени указания за прилагане на приетия чл. 21 от въпросния закон. Въпреки настояванията на бизнес средите, сигналите на дипломатическо ниво и становището на експертната Правна комисия към Гръцкия парламент по отношение на чл. 21, ал. 1, че доколкото мярката касае страни от Европейския съюз – България, Република Кипър, Ирландия, тя представлява необосновано ограничаване на правата на свободно установяване, както и на свободно движение на стоки и услуги, проектът на Решение не изключва сделките с фирми от страните от Европейския съюз от обхвата на чл. 21 и проектът на Решение конкретизира критериите, на които трябва да отговаря дадена транзакция, за да не подлежи на облагане, както и начинът, по който да се доказва, че сделката е реална.
Предвижда се решението да бъде прилагано за сделки, фактурите за които ще бъдат издавани след 1 септември 2015 г.
Понастоящем се очаква мненията от общественото обсъждане на решението, което приключи на 7 май, да бъдат разгледани и да бъде публикуван окончателният текст на Решение на Министерството на финансите за прилагане на чл. 21 от Закона.
Същевременно, както Ви е известно, на 8 април 2015 г. Министерският съвет е одобрил Решение за подаване на жалба от Република България на основание чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение съвместимостта на разпоредбите на чл. 23, 65 и 66 от Кодекса за подоходно облагане на Република Гърция, изменен и допълнен със Закон № 4321/2015, както и на издаденото на основание чл. 65, ал. 6и7от Кодекса решение на министъра на финансите на Гърция, с което е определен списъкът на държавите с преференциален данъчен режим, с правото на Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С това решение се упълномощава министърът на финансите да уведоми Европейската комисия за правното основание на подадената жалба до Европейската комисия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще продължа отговора си малко по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за реплика, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Митов! Доволен съм от отговора, който давате досега, но ще обърна внимание да защитим интересите си, ще обърна внимание на един факт, който се прокрадва, че голяма част от българските фирми могат много лесно да си решат проблема, като направят своите регистрации в съседни държави на Република България – членове на Европейския съюз, дори са визирани Република Румъния и така нататък. Ще разчитам на тежки действия от наша страна. Това е политика, при която трябва да направим всичко възможно да си отстоим интересите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за дуплика, в която да допълните информацията за действията.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кръстев! Продължавайки отговора, трябва да Ви уведомя и за следното: въз основа на приетото решение, с писмо от 14 май българските органи уведомиха Европейската комисия, в съответствие с чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за предполагаемо нарушение на членове 34, 49, 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз от гръцкото законодателство, чрез което се налагат ограничения върху данъчното приспадане на разходи.
Документът е регистриран на 18 май 2015 г., чрез което се задейства официалният тримесечен срок по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който приключва с издаване на мотивирано становище от Европейската комисия, след като на всяка от заинтересованите държави е предоставена възможност да изложи съответно съображенията относно собствените им позиции и тези срещу ответната страна – писмено и устно.
Гърция следва да представи становището си до 8 юни 2015 г., след което службите на Европейската комисия ще предоставят становището на Гърция на компетентните български органи. Следващата стъпка от процедурата ще бъде устното изслушване на становищата на двете страни, което трябва да се състои на 22 юни 2015 г. в Брюксел.
В заключение, Ви уверявам, че България има волята да активизира в още по-голяма степен сътрудничеството си с Република Гърция в контекста на съществуващото стратегическо партньорство и взаимната свързаност на двете икономики за справяне с конкретния проблем. Убеден съм, че създалата се ситуация е възможност за надграждане на двустранните ни отношения и търсене на прагматични решения при отчитане на българския национален интерес.
Правя още едно уточнение – в Анталия на среща на външните министри на НАТО, имах двустранна среща с гръцкия външен министър, на която обсъдихме въпроса и очаквам негово посещение в София, където ще продължим разговора. Разбира се, ще приложим целия инструментаруим, с който разполагаме, за да защитим интереса на българската държава и на българския бизнес, и ако се наложи, ще действаме с най-тежката артилерия от европейски инструменти, с които разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Народният представител Миглена Александрова е поискала отлагане на отговора на нейния въпрос относно среща на външните министри в Будапеща за обсъждане развитието на Проекта „Турски поток”.
Преминаваме към въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно кандидатурата на България за генерален секретар на Организацията на обединените нации.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Преди да премина по същество, бих искал да кажа, че наши гости днес са млади хора от Благоевградска област. (Ръкопляскания.) Надявам се, че днешната дискусия им е интересна, още повече въпросът за човека, за който ще стане дума, също е от тази област и те основателно се гордеят с нея.
Уважаеми господин Министър, на свое заседание на 18 юни 2014 г. Министерският съвет взе решение за издигане на кандидатурата на госпожа Ирина Бокова, понастоящем генерален директор на ЮНЕСКО, за генерален секретар на ООН.
В същото решение правителството възложи на министъра на външните работи да координира кампанията за осигуряване на подкрепа за българската кандидатура сред държавите – членки на ООН, като за 2015 г. това Народно събрание в бюджета на Министерството на външните работи целево отпусна и средства за това.
Също така, през тази година се навършват 70 години от учредяването на ООН – 24 октомври 1945 г. е станало това, и 60 години от присъединяването на България към организацията – на 14 декември 1955 г. Тези годишнини са добър повод за разгръщане на една по-мащабна кампания за участието и приноса на България в развитието на ООН, с което да се дадат и допълнителни аргументи в подкрепа на желанието на страната ни да излъчи следващия генерален секретар на организацията.
Бих искал да Ви попитам следното:
1. Какви мерки са предприети до този момент по планирането и реализирането на кампанията за осигуряване на подкрепа за Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?
2. По какъв начин Министерството на външните работи възнамерява да отбележи годишнините от учредяването на ООН и от присъединяването на България към организацията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, тъй като въпросите, които поставяте, са много важни, ще си позволя да разделя отново отговора на две части.
На 18 юни 2014 г., както вече Вие споменахте, Министерският съвет на Република България прие решение за издигане на кандидатурата на настоящия генерален директор на ЮНЕСКО госпожа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Като аргумент в посоката на това решение е възможността госпожа Бокова да получи необходимата подкрепа сред държавите – членки на ООН.
Кампанията за осигуряване на подкрепа на българската кандидатура за генерален секретар на ООН предвиждам три основни етапа на действие, а именно:
Първо, информационно-консултативен етап на кампанията – до септември 2015 г..
Второ, активен етап на провеждане на кампанията – септември 2015 – април 2016 г.
Трето, заключителен етап – от май 2016 до октомври/декември 2016 г.
В момента кампанията се намира в своя информационно-консултативен етап. В неговите рамки се обсъждат действията за подготовка и структуриране на кампанията, както и осигуряване на информираност и подкрепа до началото на 70-тата редовна сесия на ООН през месец септември 2015 г. Основната цел е създаване на ефективен координационен механизъм в Централното управление на Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България, който да организира осъществяването по дейностите на всички направления, набирането на необходимата първоначална информация и създаването на подходяща база за започване на кампания за кандидатура. Създадена бе и Оперативна работна група за координация на кандидатурата, която проведе четири срещи. В резултат на тези консултации бяха изготвени проекти за окръжни указания до всички задгранични представителства, както и указания до постоянните представителства. Подготвен е и подробен план за действие по кандидатурата, чието утвърждаване е предстоящо.
Задграничните ни представителства включиха в плановете си за годината действия и изходни позиции по лобиране и информиране за кандидатурата. В дирекциите на Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България ще се определят постоянни отговорници за кампанията по кандидатурата. Българските задгранични представителства следят и информират за изразявани позиции, мнения и коментари от официални представители и публикации в средствата за масово осведомяване в държавите на акредитация по въпроса за избор на нов генерален секретар на ООН.
Постоянното представителство в Ню Йорк, съгласувано с Министерството на външните работи, беше инициатор и активно участва в изработването и изпращането в края на месец ноември 2014 г. писмо до всички постоянни представителства на държавите – членки на ООН, и на страните наблюдатели, както и до председателя на ООН от името на Групата на източноевропейските държави относно целесъобразността следващият генерален секретар на ООН да бъде излъчен от Източноевропейската група.
Бяха предприети първоначални сондажи по българската кандидатура с посланиците в София и постоянните представители на ЮНЕСКО в Париж на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Съществени задачи ще бъдат възлагани и на акредитираните български мисии за държавите, които се очаква да бъдат непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с мандати, обхващащи периода на 2016 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Осъществявани бяха първоначални контакти и продължават да се осъществяват такива в други страни членки по кандидатурата, в това число чуждестранни представители, включително Испания, Австралия, Андора, Аржентина, Виетнам, Република Корея, Мароко, Малайзия и други с оглед информиране за българската кандидатура и търсене на тяхната бъдеща подкрепа. Ще продължа отговора си след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Вигенин, за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, използвам правото на реплика, за да Ви дам възможност в дупликата да продължите отговора на въпроса.
Благодаря за предоставената информация. Много е важно по въпроси, които засягат имиджа на България и представянето на България пред света, ние да бъдем единни.
България доказа, че може да води такива кампании успешно и да припомня, че самата Ирина Бокова беше издигната за втория си мандат като генерален директор на ЮНЕСКО от правителството на Бойко Борисов. Изборът стана при правителството на Орешарски, а сега имаме всички шансове да се случи обратното. В края на краищата това е избор в полза и за България.
Искам да Ви кажа също, че по много въпроси ние имаме различия. Ще спорим, сигурно ще се критикуваме за една или друга сфера в политиката, която се води, но когато става дума за важни за България въпроси, ще можете да разчитате на нашата подкрепа.
Бих споменал в допълнение за тази кандидатура за започналото току-що председателство на България в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. През есента ще започне председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Има и други важни теми, по които смятам, че можем да търсим единни послания. Едно от тях, например, е активната кампания по членството на България в Шенген. Вярвам, че сме се научили от опита от предишни години, когато разединението е давало негативни за страната резултати.
Затова аз вярвам, че ако този дух на конструктивност продължи, ще можем през 2016 г. да се поздравим с един наистина голям успех за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър – имате възможност за допълнителна информация в дупликата в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, не мога да не се съглася с казаното преди малко от Вас и ще продължа своя отговор, както и отговора на втория въпрос.
Предстои кампанията да навлезе в своя активен етап, който ще продължи до самата номинация в Съвета за сигурност през втората половина на 2016 г. и ще се интензифицира в съответствие с хода на кампанията. Основната цел е осигуряване на подкрепа за кандидатурата с акцент върху държавите – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, и непостоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Целта е да се осигури необходимият кворум в Съвета за сигурност и максимална подкрепа от страна на държавите – членки на ООН. През заключителния етап на провеждане на кампанията целта ще бъде да се получи подкрепа за българския кандидат от максимален брой държави – членки на ООН.
По повод втория Ви въпрос. На 24 октомври 2015 г. се навършват 70 години от създаването на ООН. Годишнината ще бъде отбелязана подобаващо от всички държави членки с различни инициативи през годината. По време на 70-тата редовна сесия на Общото събрание през септември 2015 г. ще се състои среща на най-високо равнище с участието на държавни и правителствени ръководители на страните – членки на Световната организация.
На 14 декември 2015 г. се навършват 60 години от приемането на България за член на ООН. Във връзка с двете годишнини Министерството на външните работи е разработило план за тяхното отбелязване, който включва следните елементи. Организиране на тържествен концерт по повод 60 тата годишнина от приемането на България в ООН на 14 декември 2015 г. Предстои учредяване на Организационен комитет под председателството на заместник-министъра на външните работи, организиране на коктейл в Министерство на външните работи при широко присъствие на чужди посланици за отбелязване на 70-тата годишнина от създаването на ООН на 24 октомври 2015 г. Организиране на участие на представител на Българска правителствена делегация на най-високо равнище в юбилейната 70 тата сесия на ООН през месец септември. Организиране на публична лекция на министъра на външните работи в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 26 юни 2015 г. по случай 70-тата годишнина от приемането на Устава на ООН. Мероприятието ще се организира със съдействието на Дружеството за ООН при широко присъствие на студенти и чужди посланици. Отразяване на двете годишнини в електронните и печатните средства за масово осведомяване, включително с публикуване на поздравителен адрес в юбилеен брой на сп. „Международни отношения”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Участие в инициативи, организирани в Ню Йорк, за отбелязване на 60 години от членството в ООН на 16-те държави, приети на 14 декември 1955 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Тук вече е министърът на образованието и науката господин Тодор Танев, който очаква въпросите към него.
Първият от тях е на народния представител Дора Янкова относно резултатите от направените проверки от Регионалния инспекторат по образованието – Смолян, и Инспекторатът към Министерството на образованието и науката в Средно общообразователно училище „Христо Ботев”, село Баните, област Смолян.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Танов – министър на образованието и науката! Смолянската общественост медийно беше информирана за груби деформации в Средно общообразователно училище „Христо Ботев”, село Баните.
Чрез медиите се получи гражданското недоволство, в което се пише за груби деформации в училището: че то вече е частно феодално владение, че в школото учениците бият учителите и максимата е: „Щом не си с нас, си против нас. Ако говориш много, не само теб, но и половинката ти ще уволня” – алармира местен общественик и педагог.
По-тревожното е това, което прозвуча в медийната публикация, която Ви депозирах – за командно-административен подход на директора. В храма на знанието основен критерий за оценка на преподавателите е послушанието, личната преданост. Изключително сериозно е позиционирано в ръководния екип роднинството. Помощник-директор със съпруг шофьор, освободен с шест заплати, след четири месеца – възстановен. Той сега е и възнаграден – има политическа функция, секретар на ГЕРБ. Дядото с частен автобус, при наличиета на автобус в училището. Главният счетоводител със съпруга си – касиер. Това звучи като информация.
Заедно с това тревогата е за разбит колектив, съсипан психоклимат и паралелно с това усещането за липса на контрол и на държавност.
Впоследствие се направиха няколко проверки. Моля да ги огласите, както и мерките, които сте взели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги учещи!
Госпожо Янкова, във връзка с поставения от Вас въпрос, разполагам със следната информация. В периода май – декември 2014 г., миналата година, в училище „Христо Ботев”, село Баните са извършени пет проверки от Районния инспекторат в Смолян и една проверка от Министерството на образованието и науката. Така е осъществен контрол над цялостната организация на образователно-възпитателния процес в училището и административно-управленската дейност на директора.
Със заповеди от септември и декември 2014 г. на началника на Районния инспекторат в Смолян са дадени задължителни предписания до директора.
Във връзка с установени и доказани дисциплинарни нарушения е наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда „Забележка” на господин Пенчо Токушев – директор на училището.
Проблемът продължава. През месец януари 2015 г. са извършени още две проверки от експерти от РИО – Смолян, в същото училище. Установени са нарушения на финансовата дисциплина, както и липса на значими по стойност стоково-материални ценности, с което са нанесени щети на училището.
Същевременно управляваното от директора господин Токушев училище към края на 2014 г. е имало просрочени неразплатени задължения над 15 хил. лв. На господин Пенчо Токушев е наложено ново, по-високо дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, ал. 2 от Кодекса на труда – „Предупреждение за уволнение”.
Материалите от проверката през 2015 г. са предоставени на Районната прокуратура в Смолян, както и на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Смолян.
В момента има решение на съдебните органи, които отказват по-нататъшно действие от страна на Районния инспекторат – да разбираме Министерството, за следващата степен на наказание.
Районният инспекторат по образование в Смолян с наше съгласие и съдействие обжалва в момента това решение на съдебните органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Янкова, заповядайте за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, би могло проверката, адресирана към прокуратурата и МВР, да не води до престъпление, а да води до административно нарушение. Надявам се, че чрез информация от Инспектората Вие ще вземете отношение.
По-тревожното е друго – аз Ви информирах. Вътре в ситуираното управление – директор, помощник-директор, съпруг на помощник-директора на работа, освободен с шест заплати, изваден, после върнат и овластен политически. Аз разбирам, че сте в деликатна ситуация. Партньори сте с партия ГЕРБ и няма как да се намесите вътре да подредите нещата.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Какво общо има това с ГЕРБ?
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Паралелно с това се надявам тази търпимост, че колегите тук, които са водещи специалисти, също ще дебатират, за да не се вълнуват и те политически от това.
Заедно с това фирмата за дрехи и фирмата, която допълнително вози ученици, е от кръга на помощник-директора. Това също трябва да се види! А главният счетоводител е със съпруг – домакин.
Вътре в ръководенето на училището има изкривяване. Затова се обръщам към Вас. Вие сте справедлив човек. Надявам се, че новият стил на управление на кабинета на Борисов – 2, ще даде справедливост и стабилност.
Повече ме тревожи обаче следното. Това е храм на знанието. Там трябва да има морални лица, да има добър психоклимат, да се даде сила и енергия и от Инспектората, и от Министерството тези деформации да бъдат изкоренени. Това може да стане и без прокуратурата, и без полицията, при желание да се ръководят тези процеси. Затова Ви пожелавам успех и да се намесвате по-смело в такива неща! Истината да Ви я казват не през прокуратурата и МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! (Учениците от балкона излизат от залата.) Довиждане на учащите.
Искам да Ви благодаря за това, което казахте току-що. Да Ви уверя, че за шестте месеца, откакто съществува този кабинет, нито една партия, нито една – нула, включително и най-голямата в момента, управляващата ГЕРБ, никога не са проявявали каквото и да било неразбиране, когато е ставало дума за случаи с подозрения, че има гравитация към една или друга партия. Не са били защитавани от нито една партия и това е хубаво! Надявам се, че ще продължи по същия начин.
Що се отнася до феодализма, който съществува в отделни училища в България, с приближаването на местните избори се страхувам, че това може да се усили. Затова Ви обещавам тук – от най-важното място в България – от Народното събрание, че имам картбланш да обсъждам тези неща не само с прокуратурата единствено, а да ги давам на Комисията по образованието, с която да съгласувам следващите действия, за да не излезе, че Министерството бюрократства.
Ако сме били притеснени, това е от конкретния случай, а не и политически – уверявам Ви в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за отговора.
Преминаваме към въпрос от народния представител Корнелия Маринова относно ефективността в структурата на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят актуален въпрос е свързан с ефективността в структурата на Министерството на образованието и науката. Приоритет под номер 75 в Програмата за управление на правителството, е реформата в държавната администрация чрез функционален и структурен анализ. Целта на този приоритет е да се създаде стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката.
През изминалите шест месеца на управление, както Вие казвате, настоящето правителство бележи съществен напредък в много сектори. В сектор „Образование и наука” българското общество очаква да се отговори на крещящата нужда от реформи и образователни политики. Законодателството е само един от елементите на публичните политики и механизми, които са отговорни за състоянието и развитието на образователната система и аз не мисля, че реформите следва непременно да бъдат налагани и то по законодателен път. Считам, че законът и останалата нормативна база следва да осигуряват възможности за развитие и установяване на добри практики. Считам също, че структурата на Министерството, кадровата му политика, опитът на експертите, опитът на Вашите съветници в системата на образованието, са от изключително важно значение и са предпоставка за успеха на провежданите от Министерството образователни политики.
В тази връзка в качеството на народен представител моля да ми бъде отговорено на следния въпрос: считате ли, че сегашната структура на Министерството на образованието и науката е достатъчно ефективна? И какъв е приносът на Вашите седем, всъщност осем, съветници, ако не греша, в осъществяване политиката на Министерството на образованието и науката досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите за структурните реформи в Министерството на образованието.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса, поставен ми от госпожа Корнелия Маринова, мога да отговаря, че действащата структура на Министерството на образованието и науката е приета с Устройствен правилник на Министерството на образованието, младежта и науката през 2011 г., след което през 2013 г. структурата е променена, като дирекция „Младеж” преминава към Министерството на физическото възпитание и спорта по онова време. Други структурни промени до момента не са правени.
Структурата на Министерството на образованието трябва да следва предприетите и заложени реформи. Тази година правителството се е захванало с реформи в много области, които са повече от тези, които са били в последните години. Включително в сферата на образованието се прави реформа, каквато не е имало десетилетия, като се започне от училищното и висшето образование, но се продължи по посока на тера инкогнито до момента за Министерството почти, като професионалното образование и това, което е над него, над всички образования – това е триъгълникът на знанието, където висше образование, наука и бизнес се събират.
Не казвам, че е било напълно тера инкогнита това, което е, но аз заварих структура, в която ние нямаме даже дирекция за професионално образование. Ние трябва да еманципираме професионалното образование и това е нормално. Заедно с това трябва да направи отдели или отдел който да работи специално за връзка с бизнеса, защото логиката на това правителство – и слава Богу че е така – е бизнесът да казва какво да прави образованието, а не образованието да си произвежда, независимо от всичко друго, по линия на това, че е имало повече пари при по-голям интерес от дадени специалности, пък от тук нататък възпитаните да правят каквото искат.
Не сме направили до момента нищо за училищата в чужбина. Крайно време е и България да обърне внимание на този факт, че има българи, които живеят навсякъде, имаме голяма диаспора и да престане бюрократичното отношение към това: „Оставете – казват – в Чикаго, те са само неделни училища, те не са към Министерството”. Този отговор няма да се дава повече.
Трябва да усилим, заедно с това и главната дирекция, защото от там ще минава по-голямата част от оперативната работа по новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. На нас наистина ни трябваше време от 2-3 месеца, по-точно от януари насам, за да успеем да сглобим в единна система цялостната картина на реформите, която вече е огласена и във връзка с това да направим реформата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предлагам и следваща седмица ще ги внесем в Министерския съвет, готови са предложенията, нови дирекции – дирекция за професионалното образование, не говоря за отдел, в който да има отдел „Образование за цял живот”, отдел „Връзки с бизнеса”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Министър, ще имате възможност в дупликата да продължите.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Добре, благодаря. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, министър Танев.
Всъщност добре се поправихте с тера инкогнита, защото Законът за професионалното образование и обучение беше променен с участието на народни представители от всички политически сили в предишния парламент, точно за да се подчертае изключително важната роля и да се хармонизира професионалното образование с нуждите на бизнеса.
Бих искал да кажа и за българите в чужбина – Вие сам знаете, че има Постановление на Министерския съвет, при това не от вчера, с което се подпомага съществуването, функционирането на тези неделни училища. Самият нов Закон за предучилищно и училищно образование отделя специално внимание на тези училища, така че ние работим по този въпрос. Нещо повече – считаме, че ще постигнем и консенсус в Народното събрание за приемането му.
Зададох Ви този въпрос за структурата, за да ми стане ясно най-напред каква е Вашата визия по въпроса. На второ място, за да подчертаем, че в системата на образованието наистина не следва да има политизиране. Фактът, че 104 специалисти назначи Вашият предшественик министър Клисарова в последния момент и техните договори бяха удължени като безсрочни, на практика доказват точно това, че Вие не подхождате политически, за разлика от начина, по който беше зададен към Вас предишния въпрос.
Ние искаме ясни гаранции, и това да се чуе от тази най-висока трибуна в държавата, че Министерството на образованието и науката разполага със съответния експертен потенциал за реформите, че дирекцията „Структурни фондове”, която съществува, ще има необходимия управленски опит и достатъчна експертиза, за да управлява един милиард и триста милиона лева по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Искаме да сме сигурни, че Вашите съветници имат достатъчна експертиза, активност в системата. Това е много важно, за да се отговори на обществените очаквания на всички участници в системата на образованието – родители, ученици, учители, а така също и да се изпълни програмата на правителството за модерно и качествено образование. Благодаря и на Вас, господин Председател, за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Предизвикахте интерес и в колегата Дукова – особено внимателно слушаше.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, имате право да дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Председател, колеги народни представители! Имам пълно познаване и уважение към направеното от предния парламент по Закона за професионално образование и обучение. И благодаря, че тази основа съществува. Ние имаме съвсем малко да добавим към нея, защото някои неща се промениха, по-точно засилиха в последната година. Аз говорих за структура на МОН, която не пасва на закона, липсваща. Един отдел не е достатъчно. Тоест ние трябва да догоним това, което е направено от Вас в предния състав. Същото е за това Постановление на Министерския съвет, за което говорите. При нас още няма нужната структура, която да се занимава.
Законът за училищно и предучилищно образование – независимо от това, че той предстои да бъде приет, ние трябва да вземем отсега някакви мерки да има структура, която да започне да работи в деня, в който той е приет. Говоря в аванс. Това са много добри намерения, които ние самите трябва да имаме волята да ги структурираме по някакъв начин, защото без структура нищо няма да стане.
Що се отнася до Главната дирекция „Структурни фондове”, точно там знаете, че преди няколко дни беше тук голямата комисия, комитета от Европа. Взети са сериозни мерки, включително с разрешено от Министерския съвет увеличение на бройките, със смяна на заместниците на директора. И това се прави в съгласие с политически сили.
Що се отнася до съветниците, имате право съобразно идеите, които имаме сега за по-цялостните промени, повечето са назначени в края на 2014 г., някои от тях трябва да бъдат сменени. Може би двама или трима ще бъдат сменени, съобразно тези нови постановки.
Само едно искам да кажа накрая – не искам съветниците в Министерството да дублират ресорните заместник-министри. Няма смисъл от такъв дублаж. По-добре е те да действат в направления, които са приоритетни за Вас, разбира се, и за Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващ въпрос – отново от народния представител госпожа Корнелия Маринова, относно политиката за противодействие на агресията в училище.
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, вторият ми актуален въпрос към Вас е свързан с политиката за противодействие на агресията. Вие още от началото на мандата заявихте като основен приоритет в бъдещата си работа борбата, противодействието на различните форми на агресия в училище.
В тази връзка искам да напомня за един проект, който беше осъществяван в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през периода 2007 – 2013 г., и по-конкретно от февруари 2013 до декември 2014 г. – проекта „Квалификация на педагогическите специалисти”. Той предвиждаше 75 милиона бюджет, който да се разходва, за да бъдат обучени 42 хил. учители – всъщност това се явява малко над половината, 1500 помощник-директори и 2200 директори.
Междувременно преди старта на тази програма около 80 на сто от учителите заявиха, че нямат нужната готовност да се справят със случаите на агресия в училище, поради което една от формите на квалификация, която междувременно беше реализирана не само по този проект „Квалификация на педагогическите специалисти”, беше насочена точно към повишаване квалификацията на педагогическите специалисти за борба с различните форми на агресия в училище.
В този смисъл и с оглед устойчивостта на резултатите, моят въпрос към Вас е: какъв е броят на педагогическите специалисти, обучени в тази форма през периода 2012 – 2014 г.? Изготвен ли е анализ на тези обучения? Как педагогическите специалисти, обучени по тази тема, прилагат придобитите компетентности в училище?
Да допълня – вероятно регионалните инспекторати по образование също биха могли да Ви подадат достатъчно информация по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Главното, което е правено в скоро време, е проектът, който Вие споменахте – BG-051 RO-001 от 3.01. – „Квалификация на педагогическите специалисти” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013 г.” Това е основното, което е правено.
Според това, което знам за нея, защото тя е свършила своето действие, в най-близкия период от януари 2014 до средата на август 2014 г. на територията на всичките 28 областни центрове са обучени 11 хил. 317 педагогически специалисти, което представлява 87% от определения индикатор, който е 80%. Този индикатор е бил заложен. В Министерството считат, че количествените параметри са постигнати.
Що се отнася до качествените, да, имаме направен отчет – той е дълъг, мога да го представя при желание от Вас. Целта на обучението е била по-голям капацитет за справяне в реални ситуации, акцентът е върху реалните ситуации. Да имат, освен квалификация в тази специфична област – насилието, по-голяма увереност и мотивация. Акцент – подобряване на взаимоотношенията учител – ученик, както и трансфер на знания, умения към целия училищен колектив; екипна работа по превенция на агресията и насилието; и нещо важно – дистанционно консултиране при необходимост.
Част от практическите последици е увеличаването на броя на психолозите в училищата. Обучението е постигнало целта си – резултатът. Има и други няколко акции, които са по-малки, освен този проект. По програмата „Квалификация” през 2013 г. – 120 възпитатели, през 2014 г. – учители, малък брой възпитатели. По Национална програма „Развитие на педагогическите кадри” за 2015 г. също има водени такива.
Накратко мога да кажа, че това са добри средства в миналото, но за това, което регистрира цялото общество – рязка промяна, в пъти на актовете на насилие, подобни казионни мерки изобщо няма да бъдат достатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Маринова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Министър.
Съвсем не мога да се съглася, че става дума за казионни мерки. Става дума за изключително сериозен проект. За нас е от изключително значение да бъде направен анализ на резултатите.
От това, което отговорихте, господин Министър, става ясно, че такъв анализ няма, а смятам, че трябва да бъде изготвен. Смятам, че опитът, който колегите са получили в резултат на участието в квалификационните форми, трябва задължително да бъде разпространяван и защото има изискване по Оперативната програма за устойчивост на резултатите.
Ще бъда благодарна, ако получа разчет на това колко средства са били изразходвани по посока подобряване на компетентностите за противодействие на агресията в училище.
Вие водите статистика, знам, през декември бяха изискани справки. Има такива случаи, регистрирани са немалко, бележат ръст.
Но, извинявайте, ако ние стъпваме на белия лист и започваме да пишем всичко от буквата „А”, доникъде няма да я докараме!
Господин Министър, просто настоявам да бъде изготвен такъв анализ! Настоявам да се знае ресурсът, който е използван! Настоявам планът за действие, който Вие ни обещахте да имаме докъм Великден – за противодействие на агресията, да бъде наистина факт, за да знаем какво правим по-нататък.
Нека да не твърдим, че започваме отначало или че ръстът е изключително голям. В предишния екип по време на управлението на ГЕРБ имаше много положителен опит. Поне ние, като действащи хора от системата, директори на училища, тогава го отчитахме. Мобилните групи с водещи психолози и експерти в случаи, когато се налага много компетентна, бърза намеса.
Възнамерявате ли да ползвате този опит, който показа добри резултати, или считате, че всичко направено е казионно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Професор Танев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Никак не може да се омаловажи направеното с този проект. Подобно нещо не е било правено в такива мащаби и с такива последици и в този смисъл се извинявам за думата „казионно”. Имах предвид емоционално друго нещо, че продължава сериозно да нараства, поне за мен това са сериозни цифри, затова казах тази дума. В смисъл, че трябват още мерки – допълнителни, на базата на това, което е направено, но и нови, с други науки, внесени вътре.
Въпросът далеч не е само възпитателен, педагогически, а той започва да засяга други министерства, не само на вътрешните работи. В никакъв случай нямам предвид за всеки ученик да има полицай. Това въобще, в никакъв случай не говорим за него, но тук Министерството на младежта и спорта има основно значение. Ние сме говорили с Красен Кралев – засилването на задължителния спорт например. Дано да стане това някой ден, както го имахме и както е в много други страни. Разбира се, и Министерството на културата трябва да бъде замесено и така нататък.
Наистина, ние бяхме обещали по-рано, към края на април месец беше обещанието, да бъде направено. Не се справихме.
Огромният проблем, който тогава имахме, беше подготовката за миналия онзи ден европейски Комитет за оперативната програма.
Създаването на административен капацитет за такава програма в Министерството, в което такова нещо никога не е правено – управление на такива пари, наистина се оказа много голяма задача. Слава Богу, в никакъв случай не се оказа препъни камък. Слава Богу! И това беше отчетено първо от нашите европейски колеги, които бяха тук.
Сега дойде моментът, когато свърши учебната година или свършва в момента учебната година, да се обърнем отново към този въпрос заедно с другите. Да се върнем след матурите и всичко друго, което беше в екстра тежест като напрежение. Знам, че сме в дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това предвидените за устен отговор от Ваша страна въпроси в днешния парламентарен контрол са изчерпани.
Изпълнихте конституционното си задължения да отговаряте на питания и въпроси към народните представители.
Следващият предвиден въпрос от народен представител Калина Балабанова относно назначение на специалисти в екипа на министъра на образованието и науката е трансформиран като искането е за писмен отговор.
Преминаваме към отговори на министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Първият въпрос към нея е от народния представител Светла Бъчварова и народния представител Добрин Данев относно предоставяне на ливади и пасища на собственици на животновъдни обекти.
Заповядайте, проф. Бъчварова, за да развиете своя въпрос.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с възможността да се предоставят ливади и пасища на собственици на животновъдни обекти.
В два парламента се опитваме да решим този въпрос с промяна в законодателството. Бяха предложени различни процедури, различни възможности да бъде осигурен достъп на животновъдите до ливадите и пасищата с цел стабилизиране на тяхната икономическа дейност, а също така и създаване на условия България да изпълни своите ангажименти, които е поела с встъпването в Европейския съюз.
Както на Вас е добре известно, големият проблем е, че ние трябва да осигурим минимално съотношение между заявените площи по единно плащане към съответно пасищата, които имаме. Знаете, че България в последните години е под този процент.
На вчерашното заседание на Комисията по земеделие имаше въпрос за това колко пасища са очертани. Оказа се, че те са с 40% по-малко спрямо предходната година – около 2 млн. 800 хил. декара.
С приетите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, освен това беше предвидено на собствениците на животновъдни обекти да се предоставят ливади и пасища без търг, но тук възниква един въпрос, който касае по-голямата част от общините.
Въпреки желанието те да предоставят тези пасища на животновъдите не са информирани за това какъв е допустимия слой. Най-често договори се сключват за така наречения „недопустим слой”, което означава, че земеделските производители имат ангажименти да почистят пасищата в рамките на няколко месеца от сключването на договора до проверките. Най-често това приключва с констатациите, че те не са в добро състояние, санкции за земеделските производители в рамките на една или повече години.
Въпросът ми е как ще кореспондирате с общините, за да можете да преодолеете този проблем, който е свързан с недопустимия слой за ливади и пасища? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор – госпожа Танева, министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо проф. Бъчварова! Господин Данев виждам, че отсъства от залата.
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в „Държавен вестник” на 20 февруари 2015 г., пасищата, мерите и ливадите от общинския и държавен поземлени фондове се предоставят за ползване без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни. Целта е да се удовлетворят нуждите на такива лица от пасищни площи и ползването на имотите по предназначение, а именно за паша на животни.
Това искане многократно беше поставяно от животновъдите и проф. Бъчварова спомена, че и преди това беше направен опит за такъв регламент, но крайно неуспешен, тъй като той по предишната процедура и промяна в Закона за собствеността, не произведе никакво действие.
Можем да отчетем към днешна дата, въпреки краткия срок, 133 общини провеждат в момента и приключват процедурата, която бе приета с изменението от февруари 2015 г. и милион и 700 хил. декара пасища, мери и ливади от общинските поземлени фондове са предоставени за разпределение.
Безспорно тази процедура се провежда за първи път и тя има и своите проблеми.
Отдаването под наем на земеделски земи, включително пасища, които не попадат в обхвата на специализирания слой площи, допустими за подпомагане по никакъв начин не е пречка за земеделския стопанин, който ги е наел, да ги заяви за подпомагане и да получи директни плащания, ако, разбира се, те са в съответното състояние.
Когато земеделският стопанин е сигурен, че заявяваната площ вече е приведена в добро състояние и се ползва по такъв начин, че отговаря на изискванията за подпомагане, той може да я очертае, въпреки предупреждението, което системата ще генерира.
Важно е да се знае също така, че всички площи, които са заявени изцяло или частично извън специализирания слой площи, допустими за подпомагане към датата на заявяването задължително подлежат на проверка.
Проверката може да бъде дистанционна – чрез дешифрация на нова, актуална цифрова орто-фотокарта по сателитно или самолетно заснемане, или теренна – чрез инспекция на място и извършване на измерване с GPS. В този смисъл дори не е нужно да се подава нарочна молба за извършване на проверка. Те се назначават служебно и при установяване на добро състояние на дадена площ, площта се включва в обхвата на допустимия слой за съответната година и подлежи на подпомагане.
На последно място – не мога да се съглася с твърдението, че липсва общодостъпна информация за обхвата на допустимия слой. Земеделските производители, общини или други заинтересовани лица могат да направят справка и да получат информация за състоянието на интересуващите ги имоти. Съгласно чл. 33а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители данните за слой площи, допустими за подпомагане, са публични и се обявяват на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие”.
С цел улесняване на заинтересованите лица данните за обхвата на допустимия слой са предоставени по области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря за отговора, госпожо Министър.
Процедурата е ясна, но фактите са, че санкциите за земеделските производители и животновъди заради това, че слоят е в недопустимия, са факт и Вие знаете, че всяко година отпадат животновъди, които се подкрепят по тази линия. Все пак недопустимият слой предполага усилия, които усилия изискват дългосрочни договори, изискват и значителен финансов ресурс.
В тази връзка моите въпроси са свързани с това дали Министерството на земеделието и храните има визията да насочи подпомагането на пасищата според регионите, като съответно прави необходимите редукции във времето за достигането им в добро състояние?
Причината – в област Пловдив, в област Пазарджик, Вие нямате никакви проблеми в рамките на няколко месеца да осигурите възможността пасищата и ливадите да бъдат в състояние, допустимо за подпомагане, но в планинските и полупланински райони, където преобладава съответно най-голяма част от пасищата, това нещо на практика е почти невъзможно.
Отделно от това има много противоречия между общини, горски стопанства, общински служби „Земеделие и гори”. България, както другите страни, е възможно да направи по-либерални условията и за тези планински и полупланински райони да осигури изискването поне в рамките на пет години те да влязат в ситуацията, в която да осъществят своите ангажименти по отношение на пасищата.
И пак искам да Ви върна на въпроса – България трябва да поддържа 6 млн. 300 хиляди декара пасища съгласно изискванията на Европейския съюз. В момента са подадени заявления за 2 млн. 800 хиляди декара. Причината са санкциите. Тези санкции са основно и единствено за животновъди. Продължавам да твърдя, че изискванията за недопустим слой ограничават земеделските производители и създават проблеми в крайна сметка за получаването на субсидии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Заповядайте за дуплика, Министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, Вие казахте едно невярно твърдение. За 2014 г. заявените пасища, мери и ливади или постоянно затревена площ за подпомагане са 4,8 млн. хектара. Към момента не е приключена кампанията. С удължаването на срока тя ще приключи на 23 юни, за да съобщим колко такъв фонд има заявен за тази година. Включително и днес, който е последният срок, общините, където се извършва разпределение, приключват договорите, които ще бъдат регистрирани за правно основание. Като приключи кампанията, ние ще обявим колко са заявените за подпомагане мери, пасища и ливади или постоянно затревени площи за тази година.
Второ, по отношение на условията за допустимост. Ако не знаете, явно не знаете, от тази кампания ние променихме условията за това какви са критериите, за да са допустими постоянно затревените площи за подпомагане. Те са възможно най-облекчените съгласно регламентите, тоест по отношение на захраставяване, брой дървета на съответна площ – има ги в съответните наредби. Те са по-либерални за тези ползватели, надявам се, животновъди, и Вие можете да се запознаете с това.
Трето, по отношение на Вашата теза, че хем трябва да увеличаваме постоянно затревените площи – да, безспорно – но в същото време твърдите, че не следва допустими за подпомагане пасища и мери да се разпределят. За да ги увеличим, нали трябва да увеличаваме постоянно обема постоянно затревени площи, който е допустим и се подпомага. Така че в това няма нищо лошо. Да, има първоначален разход по отношение на привеждането му във вид, допустим за подпомагане, но и критериите са по-либерални.
Второ, по отношение на срочността – както знаете, с промените в Закона за собствеността, който направихме февруари, сега има нов срок, който сме обявили на страницата на Министерството на земеделието и храните. Срокът е минимум шест години – точно за дългосрочността, точно за периода, който съвпада с периода на агроекологията. Така че тази теза, която току-що представихте, също е невярна.
За една година са само тези мери, пасища и ливади на разпределение, на трети търг, когато вече няма заявки от животновъди. И точно за една година, за да могат на животновъдите да се дадат за тези шест години. Такъв е и Законът, който променихме от месец февруари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
От името на Парламентарната група на Коалиция Патриотичен фронт давам думата за декларация на господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Патриотичният фронт остро възразява срещу направените от Европейската комисия предложения за разпределение на нови нелегални имигранти между държавите членки, което силно ощетява България. Предложението е съгласно схема от така наречени „квоти”, според които на България се падат още 1,43% от общата бройка мигранти или 343 човека от Италия и 229 човека от Гърция. Отделно ни се предлагат и още 216 нелегални имигранти от държавите извън Европейския съюз, които се намират в хуманитарни лагери на ООН, или общо нови 788 души имигранти, които искат да бъдат настанени на наша територия.
Тази бройка не отменя и желанието на Федерална република Германия да ни върне повече от 4000 нелегални имигранти, регистрирани в България, но заловени в Германия. Предложението на Европейската комисия за „разпределяне” на нелегални имигранти, често погрешно наречени „бежанци”, е несправедливо, несолидарно и противоречи на българските национални интереси. В него България е третирана не като държава в извънредна ситуация, подобно на Италия и Гърция, а като една от държавите членки, която трябва да приеме още нелегални емигранти от Италия и Гърция. Разбира се, Италия и Гърция заслужават помощ от Европейската комисия, но отделянето на България от подобна категория статут е несправедливо и несолидарно.
Това отношение е напълно несправедливо, първо, защото България е страна с най-нисък на живот и брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. Следователно е най-трудно да издържа нелегалните имигранти, които са вече на наша територия. Само за 2014 г. България е дала убежище на 7020 души нелегални имигранти, а за сравнение – Гърция е дала само на 3250 човека.
Второ, разпределени пропорционално спрямо броя на населението на държавите членки, имигрантите на наша територия са вече много повече, отколкото други държави членки. На 1 милион души население България е предоставила убежище 2,76 пъти повече от Гърция и 2,87 пъти повече от Италия.
Остро възразяваме срещу това предложение на Европейската комисия. Настояваме Министерският съвет и Народното събрание на Република България да не приемат направеното от Европейската комисия предложение и да настояват за обявяване на България за страна в извънредна ситуация по смисъла на чл. 78, ал. 3 от Договора за Европейския съюз, какъвто статут се предлага на Италия и Гърция.
Тъй като това предложение е направено вчера, смятаме за необходимо да известим българското Народно събрание и българското правителство, за да не се окажем отново изненадани от решение, което ощетява бюджета на България, бюджет – силно затруднен да изплаща пенсии и заплати, да осигурява образованието и здравеопазването на българските граждани. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Преминаваме към следващ въпрос по реда от днешния парламентарен контрол към министъра на земеделието и храните госпожа Танева. Той е от народния представител Димитър Делчев относно нарушения в общински горски територии и Общински поземлен фонд на община Копривщица и контрол от страна на Министерството на земеделието и храните и неговите структури.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, през лятото на 2014 г. по решение на Общинския съвет – Копривщица, е създадена Комисия, която да провери начина на стопанисване и ползване на мери и пасища от Общинския поземлен фонд. В хода на проверката е установено почистване на храсти, самозалесена дървесина, включително и рязане на дървета в различен процент в отделните пасища и мери, включително в самозалесили се гори на над 20 години.
От протокола става видно, че не е ясно кои части от дадените имоти под наем са се превърнали в гори по смисъла на Закона за горите и не трябва да се изсичат, а са били изсечени. Протоколът е представен за разглеждане на сесия на Общинския съвет, но не са взети мерки.
В началото на 2015 г. служители от ОП – Копривщица са съставили констативен протокол за незаконна сеч на 230 дървета бял бор в подотдел 9033. През лятото на 2014 г. община Копривщица е сключила договор със земеделския производител, на който е отдадена 8000 декара общински пасища и мери, без регистрирани пасищни животни. Във връзка с това има многобройни жалби от граждани на Копривщица. През януари 2015 г. община Копривщица е сезирала компетентните органи и до момента не е ясно направена ли е проверка, какви са конкретните резултати и предприетите мерки за отстраняване на всички изброени допуснати нарушения. Тъй като Министерството на земеделието и храните подопечната му Агенция по горите, отговорна за всички дейности, които се извършват в горите, имам няколко въпроса:
Предприети ли са действия за установяване на това кои земи в землището на община Копривщица са се превърнали в гори? Предприети ли са отново от Министерството действия за предотвратяване и пресичане на незаконната дейност в общинските горски територии и земеделски земи, собственост на община Копривщица? Какви са резултатите от тях? Извършени ли са действия за предотвратяване отдаването под наем на огромна част от Общинския поземлен фонд от община Копривщица само на едно лице? Какви са формите на допустима намеса при почистване на пасища и мери на територията на община Копривщица от наематели според разпоредбите на Закона за опазването на селскостопанското имущество, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Делчев, искам да Ви благодаря за въпроса, който ми задавате, не само за да се опитаме в краткото време, което имаме, да дадем малко фактически данни, но защото въпросът е и принципен.
Към Министерството на земеделието и храните пристигат достатъчно жалби относно начина, по който общинските и местните власти управляват този поземлен фонд – мери, пасища и ливади, та дори и горски, и доколко са правомощията на Министерството да наложи изпълнението на в момента действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи по отношение на общински поземлен фонд и постоянно затревени площи.
По конкретния случай. През периода 2013 – 2014 г. е извършена планова инвентаризация на горските територии в границите на землището на община Копривщица. Установени са нови горски територии в размер на 523 хектара, от които 232 хектара притежават характеристиката на гора на възраст над 10 години и същите са описани като насаждения, както и 291 хил. хектара, които са придобили характеристика на гора през последния десетгодишен период. Има изготвен горскостопански план, приет на Експертен съвет, но към настоящия момент не е утвърден, тъй като не е завършена процедурата по оценка за съвместимост на горскостопанския план с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, предвидена в Закона за биологичното разнообразие. Необходимите документи са внесени от Държавно горско стопанство в Пирдоп в Министерството на околната среда и водите на 14 април 2015 г.
От началото на тази година до месец май във връзка с получени сигнали, касаещи района на град Копривщица, са извършени две проверки на служители от Изпълнителна агенция по горите и редица допълнителни проверки от служители на Регионална дирекция по горите – София.
Въз основа на данни от теренни проверки е изчислено, че през 2014 г. и 2015 г. са добити общо 1073 кубични метра дървесина земеделски имот, отдаден под наем на земеделски производители. За този имот през 2014 г. няма издадени документи за добив и транспорт на дървесина. През 2015 г. Общинско предприятие „Копривщица” неправомерно е издало четири броя разрешителни за почистване на дървесна и храстова растителност от земеделски имоти по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Точната дата на издаване на разрешителните не може да се установи, тъй като същите не са били заведени своевременно в деловодната система на общинското предприятие. Завеждането е станало факт на 6 май 2015 г., когато е извършена една от проверките. Тези разрешителни не съдържат изискуемите задължителни реквизити и противоречат на изискванията на нормативната уредба.
През месеците февруари и март 2015 г. общинското предприятие в Копривщица е издало превозни билети за транспортиране на 1044 кубични метра дървесина от проверения имот, като са допуснати редица пропуски и нарушения при издаването на тези документи. Няма посочено разрешително за сеч и липсва оправомощаване на лицата от страна на кмета на общината, не са попълнени отделни реквизити в превозни билети.
През месец януари служители на общинското предприятие са съставили констативни протоколи за незаконен добив на 137 кубични метра дървесина, но същата не е задържана своевременно и впоследствие е открадната.
Има и други проверки, просто нямам време.
В резултат на проверките са съставени 16 акта за установени административни нарушения, в това число на кмета на община Копривщица, на бившия управител и на служители от Общинско предприятие „Копривщица”, както и на други юридически и физически лица. Спрямо служителите на Регионална дирекция по горите – София, отговорни за осъществяването на контрола в района на Копривщица, са образувани дисциплинарни производства, които са в процедура. Констатациите от проверките са изпратени от Изпълнителна агенция по горите и Министерството на земеделието и храните, изпратени са и до Върховна касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, на Националната агенция за приходите, до областния управител на София, на община Копривщица и до Разплащателна агенция към Държавен фонд „Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Реплика?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Госпожо Министър, благодаря Ви за тази информация.
Очевидно е, че в община Копривщица са извършени множества незаконни действия, свързани с горския фонд там. Очевидно е, че Министерството прави проверки и се надявам работата с Окръжна прокуратура да е гладка и Вие своевременно да уведомявате и органите на прокуратурата, тъй като, както знаем, съгласно Наказателния кодекс всяко едно от тези действия се квалифицира като престъпление. Хубаво е хората, извършили това престъпление, да понесат това наказание, независимо дали са частници или служители в регионалното „Държавно горско стопанство”.
Благодаря Ви за информацията и се надявам както в Копривщица, така и в останалите общини от София област, където има проблеми с горските територии, с незаконната сеч – имам предвид и община Ботевград, и община Самоков и другите общини, които засягат „Горски фонд”, да фокусирате там вниманието, защото проблемът наистина е сериозен и местните хора са сериозно загрижени за техните гори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Делчев, използвам Вашия въпрос, за да отговоря по принцип, а Вие ще получите от мен още много факти по случая, който споменахте за нарушение, включително и за решение на Общинския съвет на община Копривщица, който не е в съответствие със законите, които следва да спазват.
По повод многото жалби, които пристигат в Министерството на земеделието и храните, относно начина на управление на общинския постоянно затревен фонд от земи, искам да обърна внимание, че областният управител е органът, който осъществява контрол върху решенията на общинските съвети. В това отношение Министерството на земеделието и храните – единственото, което правим, е да възложим проверка чрез нашите областни дирекции „Земеделие” да се информират дали е спазен Законът, който е в сила примерно от 20 февруари – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, този поземлен общински фонд от мери, пасища и ливади да бъде разпределен по съответната норма на глава животно.
Където имаме добра комуникация с местните власти, аз лично се обаждам на кмета на съответната община, че трябва да приложи този Закон. Ние като Министерство не сме органът, който може да заповяда на общината. Инициирала съм две срещи с Националното сдружение на общините в България, за да разясним и процедурата по това разпределение, която е нова. Към днешна дата мога да дам последна информация, че 193 общини приключват процедури за разпределение на такъв фонд, тъй като тук става въпрос за земеделски фонд и като приключи стартиралата процедурата –където е залесена, ще стане гора със съответния акт.
Използвам случая да отговоря, че по принцип областните управители трябва добре да познават Закона и да осъществяват контрол върху решението на съветите относно прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в полза на българските животновъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпроси от народните представители Борис Ячев и Манол Генов – с еднакъв предмет на питане, поради което ще им бъде отговорено под формата на общ отговор.
Първи да развие своя въпрос има думата народният представител Борис Ячев и въпросът му е относно стопанисване на имот на предприятие „Земинвест” в землището на село Войводиново, община Марица.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан със стопанисвания имот на предприятие „Земинвест” в землището на село Войводиново, община Марица, област Пловдив.
Предприятие „Земинвест” притежава поземлен имот с площ 480 декара в землището на село Войводиново, община Марица. От тях 61 декара са улици в селището, четири блока са апартаменти и множество стопанки постройки. Върху този поземлен имот са построени и частни къщи, с което на практика е обособен цял квартал в състава на село Войводиново. В този квартал понастоящем живеят около 250 жители на селото.
В същото време предприятие „Земинвест” има изградена действаща ВиК система, която обслужва около 60 частни абонати и 10 предприятия на територията на селището Войводиново.
Тъй като предприятие „Земинвест” се намира в тежко финансово положение, то не е в състояние да заделя средства както за поддържане на инфраструктурата в землището, така и за поддръжка на съществуващата и експлоатирана ВиК мрежа.
Хората, живеещи в землището, собственост на „Земинвест”, плащат местни данъци и такси на община Марица, която обаче не се ангажира с благоустрояването на този квартал, тъй като земята не е общинска собственост. В резултат на това единайсетте улици поземлен имот на „Земинвест” са в окаяно състояние – без тротоари, асфалтиране и отводнителни канали.
В Програмата на правителството за управление като приоритет на Министерството на земеделието и храните е записано: „Преструктуриране на предприятие „Земинвест” предвид тежкото му финансово състояние и многото задължения”.
Предвид изложеното, въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: какви мерки предвижда Министерството на земеделието и храните относно бъдещето на поземления имот на предприятие „Земинвест” в землището на село Войводиново, община Марица и на ВиК съоръженията, които обслужват и се използват от жителите на селото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Въпрос от народния представител Манол Генов относно извършване на нерегламентирана дейност от „Земинвест” ЕАД – град София, под формата на предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на община Марица в землището на село Войводиново.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Прави впечатление, че имаме еднаква социална чувствителност с колегата. Не сме се наговаряли да задаваме тези въпроси. Явно и той има отношение към избирателите и проблемите, които те поставят.
Моят въпрос, госпожо Министър, е относно извършване на нерегламентирана дейност от „Земинвест” ЕАД под формата на предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на община Марица в землището на село Войводиново.
„Земинвест” изпълнява посочените по-горе услуги на територията на община Марица в разрез с редица действащи закони на територията на Република България – Законът за водите и Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Експлоатираните от това търговско дружество водоснабдителни и канализационни съоръжения са строени преди десетки години, силно са амортизирани и явно поради липса на средства или нежелание от страна на дружеството те не се поддържат. Обхватът на услугата осигурява повече от 30 фирмени и над 120 битови абонати, които нерядко имат оплаквания от качеството на питейната вода. Тоест с бездействието си дружеството, което събира пари от потребителите, по този начин застрашава живота и здравето им.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е следният: предвид изброените нарушения, какви мерки ще предприемете, за да прекратите продължаващите с години нарушения на посочените по-горе закони от „Земинвест” ЕАД – град София, извършващо паралелна дейност на територията на Пловдив област, заедно с ВиК оператора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте в рамките на до 6 минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ячев, уважаеми господин Генов, през 1996 г. „Земинвест” ЕАД придобива собствеността върху бившия стопански двор на Държавното земеделско стопанство в село Войводиново, община Марица. В рамките на стопанския двор е включен обект, състоящ се от помпена станция, водовземно съоръжение, водопроводна мрежа и отвеждаща канализационна мрежа като самият обект е в експлоатация от 1955 г. За него има издадено разрешително от Министерството на околната среда и водите за водоползване от 2002 г. и разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Басейнова дирекция от 2012 г. През 2010 г. за този обект е издадено удостоверение за вписване в регистъра на обект с обществено предназначение от Министерството на здравеопазването, съгласно чл. 306, ал. 3 от Закона за здравето.
През последните години дружеството е извършвало дейности по ремонт на водопроводната мрежа, като над 80% от етернитовия водопровод е подменен с полиетиленов. Поради общественото му предназначение обектът е под периодичен здравен контрол от страна на РИОКОС – Пловдив. „Земинвест” предоставя ВиК услуга на 57 домакинства и на 15 производствени предприятия, както отвеждането на отпадни води на 205 домакинства, детската градина в село Войводиново и 5 производствени предприятия. Захранването с питейна вода на абонатите в бившето Държавно земеделско стопанство в село Войводиново е наследена дейност преди 19 години от дружеството, когато е придобило имота. Икономическият ефект от водоподаването е загуба на дружеството.
Предвид социалният ефект, който има обаче доставката на питейна вода, дружеството на може да преустанови тази дейност, тъй като местното население няма алтернатива.
С оглед на извършваната несвойствена дейност „Земинвест” е изпратило официално писмо до ВиК ЕОД – Пловдив, да им бъдат безвъзмездно прехвърлени всички ВиК съоръжения – помпена станция, водовземно съоръжение, водопроводна мрежа и отвеждаща канализационна мрежа и то като такъв лицензиран оператор да извършва тази дейност, но да не пострадат в никакъв случай домакинствата, както и производствените предприятия.
Дружеството също така е собственик и стопанисва уличната мрежа и тротоарите, изградени в стопанския двор на село Войводиново. Всичко идва от това, че самото „Земинвест” създава и имотите от бившите ТКЗС-та са при него – тези, които не са били придобити. Общата им площ е около 60 дка по изработения план.
В момента между Министерството на земеделието и храните и кмета на община Марица се осъществява кореспонденция с цел прехвърляне правото на собственост на елементите на транспортната и техническата инфраструктура, пътища и канализации в село Войводиново от дружеството на общината. Когато ние имаме тази готовност и воля да ги отдадем и на ВиК, и на общината, когато и те имат тази воля, сме готови да ги прехвърлим и всеки да осъществява дейностите, за които е задължен, защото наистина за „Земинвест” това е несвойствена дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Първа реплика – народният представител господин Ячев. Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря за отговора, госпожо Министър, макар че колегата Манол Генов, според мен, получи повече информация относно бъдещето на ВиК съоръжението. Да, действително това е жизнено важно за Войводиново съоръжение, което е логично и да бъде прехвърлено към ВиК оператора на Пловдив област или към общината. Ще оставя колегата да развие тази тема.
Беше важно да се разбере какви са намеренията на Министерството на земеделието относно бъдещето на това землище, върху което, както казахте и Вие, има улици, има и частни постройки, има и апартаменти, които са вече частна собственост – 4 блока.
Доколкото знам от представители на община Марица, от тяхна страна са подготвени не само писма с кореспонденция с Министерството, но има готовност, ако до края на тази година това преотдаване или това прехвърляне на землището на улиците, които са на територията на землището, тези около 65 дка, стане до края на годината, в края на тази календарна година да може да бъде включено съответно в бюджета за следващата година на община Марица и там да се предвидят някакви бюджетни средства за подобряване канализацията, асфалтиране, тъй като нито една от улиците няма асфалт, благоустрояване и така нататък.
Моята молба е за една по-голяма динамика и една по-голяма инициатива от страна на Министерството на земеделието и храните. В същото време, ако е възможно в рамките на следващия отговор, който ще направите, да кажете все пак и какви са намеренията на Министерството на земеделието и храните относно бъдещето на цялото предприятие „Земинвест”, тъй като в него работят и много хора. Например управителят на „Земинвест” в село Войводиново не е получавал заплата от месец януари.
Повече от ясно е, че вървим към раздържавяване на това предприятие. Такива ли са намеренията на Министерството на земеделието и храните и в какви темпове смятате да бъде осъществен този процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Втора реплика – господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Наистина тези водоснабдителни съоръжения са тежко наследство за „Земинвест”. Вие казахте за разрешенията за водоползване, които има. Казахте, че се отвеждат обратни води. Аз не чух дали има разрешения за заустване. Това също е задължително, когато се осъществява такава дейност и пак е в разрез и в нарушение на съществуващите нормативни уредби. Също така това дружество няма и регистрация в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Пропуснахте да кажете и това.
Освен това намерението на новия председател е да въведе и лицензионен режим. Наистина това пречи, когато на територията на една област това е единственото съоръжение. И още едно в Асеновград има, които могат в бъдеще да попречат област Пловдив и изцяло ВиК операторът като бенефициент по Оперативна програма „Околна среда“ да усвояват средства.
Така че Вие съзнавате какво е положението, съзнавате каква е необходимостта и социалната значимост на тази услуга.
Най-добре, ако е публична държавна собственост, прехвърлете ги на консолидационната компания да останат и ВиК да си ги стопанисва и така нататък. Тогава вече общината да търси възможности за улици и за други неща. Така че радвам се, надявам се на добрите Ви намерения. Не знам кога сте предложили на ВиК Пловдив, нямах такава информация, щом казвате, значи е така. Нека това да се случи по-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър, до 4 минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Генов, това е направено и официално с писмо със сигурност. „Земинвест” няма и какво друго да направи. Това е единственото правилно решение. Да, някои от разрешителните ги няма, но предвид социалния ефект не сме предприели дейност като сме влезли в управление да спрем тази услуга, защото ще поставим домакинства и предприятия, които нямат вина за случая, без снабдяване с вода.
По отношение на експедитивността – да, аз лично ще положа всички усилия това да стане до края на годината, но това зависи от другата страна. За община Марица се извинявам, не знам от кой избирателен район сте, кой е оттам...
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ, от място): От същия.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако съдействате, аз не съм уведомявана за официално писмо от община Марица, но каквото трябва да се направи като процедура, бихме го направили най-бързо – ако има такова писмо, да дойде още другата седмица. Ще задействаме процедурата, така че общината да има визия за развитието на района там.
По отношение принципно за дружеството.
В дружеството по принцип, както знаете, тук беше казана кратка история, има множество имоти, които не се ползват. Много малка част от тях са отдадени под наем, дори и на цени, които е спорно доколко са пазарни, но има и язовири, които осъществяват функции по напояване. Какво сме предприели? Имаше много задължения. Още има, но може би другата седмица ще се разплатят някои от тях. Един от двама Ви каза за заплати. Мога да Ви уверя, че другата седмица заплатите ще бъдат разплатени. Какво направихме, като влязохме в мандат? Първо започнахме с инвентаризация на собствеността, която управлява огромна част и без съответните документи, удостоверяващи собствеността. Още в служебния мандат в последния възможен ден бе спасен един имот във Варна по една схема с ипотека срещу дълг за 300 хил. лв. В последния ден бяха намерени и средства, така че да се спаси придобиването му срещу 300 хил. лв.
Искам да обявя, че преди седмица на открит публичен търг същият имот бе продаден за 2,5 милиона. С тези приходи ще се разплатят задълженията, които са над 1 млн. или около тази сума, ще се извадят оценки по инвентаризацията и описа на всички имоти, които има и към които има интерес ще бъдат на открити публични търгове предложени за продажба на инвеститори, които ги развиват.
По отношение на язовири, които имат функции за напояване, ще бъдат извършени съответните действия, за да бъдат в услуга на земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Стефан Кенов относно несъответствие в предоставянето на ваучери по държавна помощ „Намалена активна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери” за гориво и реално обработената площ, и полагащото се гориво.
Господин Кенов, заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Във връзка с писмо на госпожа Румяна Ангелова – председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите с изх. № 1550 от 26 януари 2015 г. на Министерството на земеделието и храните стана ясно, че през първия етап на помощта са заявени около 151 млн. 970 л газьол, като прогнозно годишно потребление на гориво, което би трябвало да е около 253 млн. л газьол за цялата година. Една проста сметка по обработваема земя с нормата на Декро показва, че цифрите са коректни.
В същото време обаче по данни, предоставени от НАП с писмо до госпожа Румяна Ангелова – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите с изх. № 15002 от 30 януари се твърди, че през 2014 г. земеделските производители са получили ваучери за гориво за 983,5 млн. л по схемата на държавна помощ намалена активна ставка за газьол, използвани в първоначалното селскостопанско производство чрез система от ваучери за гориво. Очевидно има разлика между посочените цифри.
Тук искам да добавя, че министър Горанов каза, че това са данни на Министерството на земеделието и не са данни на Национална агенция за приходите, така че той прехвърли топката във Вашата градина. Тъй като помощта за предоставяне под формата на ваучери за гориво с предварително фиксирано количество гориво и номинална стойност, моля да ми отговорите на следните въпроси: колко ваучери са отпечатани и колко са раздадени? Къде е разликата и кой е придобил стойността на акциза върху 700 млн. литра?
Междувременно искам да изкажа несъгласието си. По този казус бях Ви поискал един писмен отговор, за който ми отказахте данни, заради това че вътре се съдържали лични данни. Считам, че като народен представител имах право на тази информация и това не може да бъде извинение на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кенов! Мисля, че темата с тези цифри отдавна се изясни, но явно не, ще кажем цифрите. Отчетените данни по прилагане на схемата за намалена акцизна ставка върху газьола, използван в земеделието, се генерират от информационна система, която е специализирано софтуерно приложение към интегрираната система за администриране и контрол, администрирана от Държавен фонд „Земеделие“. Тъй като софтуерът представлява динамична среда, данните от него са коректни към момента, в който биват извлечени. В тази връзка според справка, извлечена от системата през първия етап на схемата са връчени 44 830 бр. ваучери на 13 654 бр. земеделски производители. Предвид процедурата по връчване на ваучерите, според която ваучер се връчва на земеделския производител чрез разпечатване от софтуера по прилагане на помощта в присъствието на бенефициента и след подпис от негова страна, то броят на отпечатаните и връчени ваучери е еднакъв. По време на първия етап от прилагането на държавната помощ през 2014 г. земеделските производители са получили отстъпка за 151 млн. 97 хил. л гориво, които представляват 60% от заявеното количество през 2014 г. След приключването на приема на окончателните декларации по държавната помощ през месец февруари 2015 г. справка показва, че земеделските производители са отчели реално изразходваното гориво за 2014 г. в размер на 230 млн. литра. Това са данните. С представянето на втория пакет ваучери през 2015 г. земеделските производители ще получат отстъпката за останалите до 40% при спазване на определения общ таван по държавната помощ в размер на 84 млн. лв.
И по тези данни, ако питате и Националната асоциация на зърнопроизводителите за писмото, има съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Кенов, заповядайте за реплика.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо министър.
От Вашия отговор съм удовлетворен. Значи вече става ясно, че това са явните данни, че това с 930-те милиона литра изобщо не е вярно и по този начин обезоръжавате обаче колегите от ГЕРБ, които на нашите желания да бъдат премахнати нивомерите за земеделски производители по отношение на промяната на Закона за ДДС, който аз обещавам и на Вас, и на земеделските производители, ще го внесем като първа точка следващата седмица отново като продължение и молим всички колеги да го подкрепят.
Инсинуацията, че земеделските производители имат огромни количества от гориво, които продават без акциз напред и назад и държат 40% от пазара на нелегално гориво, просто не е вярно и тези данни подвеждат всички ни към това невярно съждение.
Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В рамките на дупликата, на която имам право, искам да кажа, че схемата за държавна помощ, която се прилага за горивата с ваучери, е достатъчно тежка по норма на съответния земеделски производител, според вида производство, и в никакъв случай няма как да се допусне да се раздават повече ваучери за горива или да се употребява повече, освен това, което е нотифицирано по държавната помощ и нормата за вид производство, която е строго регламентирана.
Да, това са цифрите. Тази система е достатъчно тежка за земеделските производители относно администрирането й. Малките земеделски производители имат допълнително затруднение относно оползотворяването на ваучерите. В малки населени места имаше проблеми с търговците на горива – малки бензиностанции да ги приемат. Така че дори максималният лимит от тази държавна помощ, която имаме – 84 милиона, вероятно няма да бъде удовлетворена в съвсем пълния си обем, а да не говорим за по-големи литри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Със знанието, съгласието и проявено колегиално чувство от страна на проф. Бъчварова, която дава възможност народният представител Слави Бинев да зададе своя въпрос към министъра на земеделието и храните Десислава Танева, а той е относно нередности при прилагане на сега действащия Закон за обществените поръчки във връзка с възлагане на обществени поръчки, проектите по които са финансирани по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Господин Бинев, заповядайте да развиете своя въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Професор Бъчварова, благодаря Ви много за колегиалното чувство.
Моят въпрос е във връзка с евентуални нарушения по Програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 г. през изтеклия период. Това е изключително важно за България и Европейската комисия ни следи изключително внимателно.
Има сигнали със съмнения за нередности в приложението на сега действащия Закон за обществените поръчки и изразходването на средствата по Програмата.
Става дума за два конкретни случая, произволно избрани, които очертават проблема като цяло: обществени поръчки с предмет консултантски услуги, възложител – община Якоруда, и община Хаджидимово. Поставени са изисквания за финансово и икономическо състояние, което и в двата случая се доближава до размера на максимално допустимия праг за такова изискване, а именно – 50% от прогнозната стойност на поръчката, тоест гаранцията трябва да бъде на стойност почти 50%. Така се ограничава възможността повечето малки и средни предприятия да вземат участие в процедурите, въпреки че са приоритет в икономическата стратегия и политика на Европейския съюз. Подобна практика може да се разглежда като нарушение на принципите, следвани от европейските институции, и да имат негативен ефект върху малкия и средния бизнес в страната.
Толкова високо изискване към кандидатите изглежда необичайно и нецелесъобразно, а може би е направено по някакви други съображения. Подобни необосновани решения на администрацията създават представа, че процедурите се организират с цел да бъдат избрани точно определени кандидати.
Какво смятате да предприемете, за да изчистите тези съмнения и хората да върнат доверието си в тези процедури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, обществената поръчка с предмет „Консултантски услуги за изпълнение и отчитане на дейностите по Проект „Изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води от канализационната система на село Юруково, община Якоруда, мярка 321 по Програмата за развитие на селските райони” е възложена чрез провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки и е обявена в регистъра на обществените поръчки на 20 ноември 2014 г. с прогнозна стойност 25 хил. 378 лв. без ДДС.
На 20 февруари 2015 г. община Якоруда е представила в Държавен фонд „Земеделие” документация от проведената обществена поръчка за осъществяване на последващ контрол. Възложителят е определил минимални изисквания за икономическото и финансово състояние съгласно обявлението в обществената поръчка, а именно участниците да разполагат с финансов ресурс в размер на 12 хил. 689 лв. без ДДС. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за обществените поръчки възложителите поставят изискване към финансово-икономическото състояние на кандидатите, ако за изпълнението на поръчката е необходим финансов ресурс, чийто размер не може да надвишава 50 на сто от прогнозната стойност на обществената поръчка, кандидатите или участниците могат да доказват наличието на изисквания от възложителя финансов ресурс с удостоверение от банка или годишен финансов отчет, или някои от съставните му части.
Държавен фонд „Земеделие” е извършил последващ контрол за законосъобразност на обществената поръчка, съгласно правилата на процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху процедури за обществени поръчки за одобрени инвестиционни разходи, финансирани изцяло или частично със средства от Европейския и Земеделски фонд за развитие на селските райони.
Предвид предмета на обществената поръчка – консултантски услуги, за изпълнението на поръчката и нормалното протичане на работния процес избраният изпълнител ще има необходимост от финансов ресурс за осигуряване на материали, консумативи, средства за работни заплати и други. Това дава законово право на възложителя да изисква от участниците наличие на финансов ресурс в размер на 50 на сто от прогнозната стойност на обществената поръчка. Това отговаря на чл. 50, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
При извършената проверка от Държавен фонд „Земеделие” е установено, че в обществената поръчка заявление за участие са подали седем участници, от които шестима са стигнали до крайното класиране. Отстранен е един участник. Няма отстранен участник заради изискването за наличие на финансов ресурс. Офертите са оценявани по критерий – икономически най-изгодна оферта. Класираният на първо място участник е предложил най-ниска цена 6880 лв. без ДДС.
При извършената проверка не са установени дискриминиращи или ограничаващи условия в критериите за подбора и оценката, заложени в обявлението и документацията за участие. Няма констатирани данни, водещи до финансови загуби за бюджета на Общността. Поставеното изискване към участниците за наличие на финансов ресурс, равен на 50 на сто от прогнозната стойност на обществената поръчка, е законосъобразно и отговаря на изискванията на националното европейско законодателство.
Обществената поръчка с предмет: Консултантски услуги по изпълнение и отчитане на проекти по сключени от община Хаджидимово Договори за безвъзмездна финансова помощ от 12 февруари 2013 г., все още не е представена в Държавен фонд „Земеделие” за осъществяване на последващ контрол за законосъобразност.
Това са конкретните случаи, които са визирани във Вашия въпрос.
Искам само да допълня, че Държавен фонд „Земеделие” осъществява предварителен и последващ контрол, но и аз ще се съглася с Вас, че има обществени поръчки, при които в критериите за допустимост и за участие се поставят условия, които предопределят един или друг кандидат да бъде победител и това примерно не винаги е икономически най-изгодно за държавата, за нейните средства или средствата на Общността. Но проблемът не може да се реши от прилагащите органи, а според мен решаването му следва да се търси в Закона за обществените поръчки, който знам, че предстои да бъде гледан от Народното събрание.
Ние като прилагащ орган – Държавен фонд „Земеделие”, на Програмата за развитие на селските региони, знаете, че за новия програмен период тя получи одобрение от Комисията. Ние ще обявим на сайта индикативен график за приемите – това може би ще стане в понеделник, като мерките, свързани с общините, вероятно ще бъдат догодина. В наредбите ще се опитаме да ограничим възможностите за предопределянето на победителите, но в крайна сметка ние не можем да направим нещо извън Закона. Или решение трябва да се търси в промяна на Закона за обществените поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Трудно е човек да дава съвети на министър, но аз ще си позволя да направя това. Наистина Вашите служители може би допускат грешка: искат по всякакъв начин да представят, че проблем няма.
Когато Вие заговорихте, а не четяхте това, което Ви бяха написали, бяхте много по-искрена и много по-точна. Проблеми има. Това е видно, защото, когато анализирахме предишния програмен период, се видя, че има страшно много недъзи, които трябва да бъдат ликвидирани. Трябва да се направи всичко възможно в закона, който трябва да приемем, или законът, който се подготвя в момента, да бъде така съвършен, че да не се допуска съмнение в тези хора. Много от тях вече са се отказали въобще да кандидатстват по програмите, тъй като смятат, че те са предварително предрешени.
Затова моят въпрос към Вас е абсолютно еднозначен: какво смятате Вие да предприемете по тези въпроси, така че да се върне доверието в евентуалните бенефициенти и да има наистина хора, които да разбират смисъла на това да кандидатстват по европейски програми? Това може би е свързано и с комуникационната стратегия, която трябва да бъде на ниво и да не бъде само отбиване на номера или завоалирано плащане комфорта на едно или друго министерство, а наистина да се даде достъпна информация на всеки един потенциален бенефициент какви са възможностите, по които той може да ползва пари от европейски програми. Мисля, че това е най-важното нещо и ние трябва да направим всичко възможно да върнем доверието в хората.
Моето мнение е, че много по-лесно ще го върнем, ако кажем: „Да, има грешки!”, както Вие казахте, и наистина трябва да направим всичко възможно да накараме служителите, които работят в министерствата, да не се опитват по всякакъв начин да извинят или да бранят дори с някакви дребни уйдурми своя шеф.
Това е начинът, по който можем да се справим, и дълбоко се радвам, че Вие разбирате, че до този момент е имало страхотни проблеми, недоверието в хората е голямо и трябва да направим всичко възможно да го върнем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Разбира се, че в никакъв случай не мога да кажа, че няма проблем, защото има и много случаи, които са известни и между другото не са финализирани или одобрени от Фонда. Има случаи на проект по старата програма, възложен от една българска община, където победителят в обществената поръчка е с цена 2,5 или 3 пъти по-висока от предния.
В никакъв случай не защитавам и администрацията. Аз със сигурност съм последният човек, който би защитил една администрация, която действа примерно на някаква инерция, а не Общността, но администрацията не може да прилага критерии по морални съображения, и не следва, тоест ние трябва да имаме достатъчно точно и ясно законодателство, което да предупреди прозрачността, публичността и принципността на една обществена процедура.
Пак казвам, ние ще се опитаме и сме го мислили това в хода на проблемите, които имахме, а и процедурите, които сме имали като проверки от Комисията, и имаме в момента за санкции, в голямата си част са за частта „Общински мерки”. Ясно показва къде е проблемът и сме мислили в наредбите, които следва да изготвим сега по одобрената нова Програма, да се опитаме да минимизираме този риск, тоест да нямаме такива констатации при съответните проверки, а да осигурим публична среда, но без законодателството да дава тази принципна среда, успехът ни би бил много малък, ако разчитате на администрацията да оправи възможностите, които съществуват сега в посока за заобикалянето му и предопределянето на победител, така че трябва да работим върху основния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Следващият въпрос е от народния представител Светла Бъчварова относно подпомагане на сектор „Пчеларство” през 2015 г.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с подпомагането на сектор „Пчеларство” през 2015 г. Факт е, че през 2015 г. сектор „Пчеларство” беше поставен пред изклю¬чителни трудности, свързани с отчитане на висока смъртност при пчелите в резултат на използване на препарати за растителна защита, и не на последно място – заради неблагоприятните климатични условия.
Моят въпрос е свързан с политиката на Министерството на земеделието и храните относно този сектор и съответно какви направления и насоки на подпомагане ще предприеме за подкрепа на сектор „Пчеларство”, предвид факта че в този отрасъл има някъде около 48 000 земеделски производители, които са заети? В по-голямата си част те са малки и средни стопанства, и подкрепата е изключително необходима от гледна точка на това държавата какви финансови средства е в състояние да отдели за тяхното нормално функциониране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема господин Председател, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми народни представители! Държавата предоставя възможности за финансово подпомагане на сектора „Пчеларство” чрез следните национални схеми. Ще се опитам във времето, което имам, да Ви запозная подробно с всички от тях:
Национални схеми.
Схема за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на природни бедствия – за първи път се прилага от тази година. Тази помощ е одобрена от Европейската комисия като подпомагането се състои в директни помощи за земеделските стопани. Компенсациите по помощта са до 100% за пчелни семейства и унищожени кошери.
Държавна помощ за водене на родословна книга и за определяне на продуктивността и генетичните качества. Чрез тази помощ се подпомага дейността на Националната развъдна асоциация по пчеларство, която контролира над 13 хиляди пчелни семейства.
Кредитната схема на Държавен фонд „Земеделие” за инвестиции в селското стопанство – направление „Животновъдство”.
По този схема могат да участват регистрирани земеделски производители за:
- закупуване на пчелни семейства, за оборудване, ново строителство на постройки и за реконструкция на вече съществуващи сгради и обекти, свързани с тяхното отглеждане и производството на пчелни продукти;
- за новия програмен период е нотифицирана и публикувана в официалната страница на Европейската комисия Схема на държавна помощ „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване на земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”. Помощта по схемата за целия период на прилагането й е 6 млн. лв.
През 2015 г. ще се предоставя подпомагане от типа „de minimis”. Максималният размер на помощите „de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти е установен на 15 хил. евро на стопанство за период от три последователни данъчни години.
На Управителен съвет на 26 май 2015 г., или тази седмица, на Държавен фонд „Земеделие” се взе решение за предоставяне на държавна помощ „de minimis” на регистрирани като земеделски стопани пчелари. Общият размер на ресурса е 3 млн. 500 хил. лв., като допустими за подпомагане са пчеларите с минимум 10 и не повече от 200 пчелни кошера. Срокът за подаване на заявления за пчеларите е от 10 до 30 юни. Сключване на договори и изплащане на средствата ще стане в периода 13 – 31 юли 2015 г.
Отделно към горепосочените национални схеми се прилага и Схемата за кредитиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” на одобрени проекти за закупуване на нови празни кошери, отводки, пчелни майки и ветеринарномедицински продукти. Отпусканите кредити са в размер до 95% от размера на полагащата се безвъзмездна финансова помощ по Мярка Б и Мярка Г от Националната програма по пчеларство, която се финансира едновременно с национални и европейски средства – 50 на 50 процента.
Държавата предоставя възможности и чрез Европейски схеми за подпомагане.
През 2015 г. ще продължи прилагането на мерките от Националната програма по пчеларство по вече прилаганите мерки от предходните програми, заедно със схемата за кредитиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” на бенефициенти с одобрени вече проекти по две от мерките – Б и Г. Одобреният годишен финансов ресурс по Програмата възлиза на стойност 4 млн. 437 хил. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Може би за след това ще оставя мерките по Програмата за развитие на селските райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да.
Професор Бъчварова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за отговора и за схемите, които съответно са нови, действащи с ресурсите, които са осигурени, но така или иначе факт е, че от регистрираните или тези, които се занимават в сектора „Пчеларство”, много малка част, не повече от една десета от тях са тези, които се възползват от помощите.
По данни – предполагам, че тук няма да спорим за информацията, която се ползва – официална информация от Министерството на земеделието, за 2014 г. броят на пчелните семейства се е увеличил с 6%, но със 7,9% е намаляло производството на пчелен мед. Тук интересното е, че причините, които се посочват за това намалено производство, са унищожените пчели, в това число в резултат на отравяне представляват около 10%, но 50% са други причини. Кои са тези други причини извън отравянето? Освен това, когато тази информация се предоставя, тя буди съмнение. Защо? Защото в България все още няма лаборатория, която да установи отравянето на пчелите, от какво те са отровени, съответно от тук нататък пчеларите не могат да търсят своите права, включително и в съда.
Моят въпрос към Вас е – наред със схемите, които, пак искам да подчертая, че са нещо, което е важно за сектора: кога ще бъде готова Наредба № 15, която ще регламентира използването на препарати за растителна защита, защото всички знаят, че това е основният проблем, който създава проблеми в районите, в които се използват включително и въздушно торене и пръскане?
Искам да Ви кажа, че в област Добрич, откъдето съм, има най-голям брой пчелари – 42 хиляди, и почти всички са засегнати точно в тази област. Тоест държавата няма да отделя средства за компенсиране на загуби, ако преди това се приложи нормативната уредба така, че да бъдат защитени земеделските производители, а също така и пчеларите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На конкретния въпрос за наредбата, тя се работи в Министерството на земеделието и храните. Надявам се, че до края на месец юни ще се приеме, и след нейното обществено обсъждане със сектора.
Искам само тук да кажа още няколко данни за Програмата за развитие на селските райони и схемите, по които пчеларите могат да кандидатстват.
Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства”. Условията за допустимост на инвестиционни проекти, представени от земеделски стопани с пчелни семейства, е да разполагат минимум със 126 пчелни семейства или това са 8000 евро стандартен производствен обем. По мярката могат да бъдат закупени всякакъв тип активи, свързани с дейността, извършвана от кандидата, в това число машини, оборудване и съоръжения. Размерът на финансовата помощ е 50% от одобрените разходи, като се увеличава с 10% за проекти, представени от млади фермери, 10% – за реализиране на територията на необлагодетелствани райони, и 15% – за биологично производство.
Подмярка 6.1. „Създаване на стопанства за млади фермери” планираме да отворим сега, в началото на юли. Какви условия трябва да са изпълнили? Регистрация за първи път като земеделски стопанин по Закона за подпомагане на земеделските производители, започване на отглеждане на животни в собствен или не животновъден обект, стопанисване на земя с цел производство на земеделска и животинска продукция. Кандидатите могат да заявят подпомагане не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е стартирало създаването на стопанството. Бенефициентите по подмярката получават безвъзмездна финансова помощ, която се отпуска под формата на единична премия по 12 хил. 500 евро.
Мярка 6.3. „Стартова помощ за развитие на малки стопанства”. Тази мярка ще бъде отворена през следващата година. Помощта се изплаща на два транша – при одобрение на заявлението за подпомагане – 10 хил. евро, и при изпълнение на целите на мярката – още 5000 евро.
Мярка 11. „Биологично земеделие”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Мярката ще се прилага на територията на цялата страна от бенефициенти, които доброволно са приели методите за биологично земеделие и кандидатстват сега в този период. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И само да кажа ставките. Подпомагането е на пчелно семейство: 35 евро на пчелно семейство – за пчелини в период на преход, и 25 евро на пчелно семейство – за преминалите от периода на прехода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Корнелия Нинова относно обезщетение на земеделски производители.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете Вашия въпрос.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Министър, през последните години се случиха много бедствия в страната – беше унищожена инфраструктура, домове на хора и земеделска продукция. Обикновено като стане нещо такова, всички ние, политици, хукваме към мястото на събитието, обуваме ботуши, демонстрираме съпричастност. Само че това се случва само, докато стоят камерите и телевизиите. След това си тръгваме, забравяме за хората и ги оставяме на произвола на съдбата.
Какво се случва две години след Аспарухово, една година след Мизия и други места, където станаха такива бедствия? Разбираме, че европейски пари, когато и ако изобщо дойдат, ще бъдат за пътища, за мостове, за инфраструктура, но няма да бъдат за възстановяване на имотите и земеделската продукция на хората. В националния бюджет парите свършиха, а и няма механизъм да бъдат дадени на хората за възстановяване на домове и имущество.
Във Вашата компетентност обаче е обезщетението на земеделските производители, затова въпросът ми към Вас е този: колко пари има предвидени в бюджета за обезщетение при бедствия и аварии за земеделски производители? Колко заявления има подадени, в кои области са те? Ще платите ли обезщетения и кога ще се случи това, в какви размери и на кого? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нинова, уважаеми народни представители! През 2014 г. вследствие на неблагоприятни климатични събития, приравнени на природни бедствия, със заповед на министъра на земеделието и храните бяха предприети действия за обследване на пропадналите площи, издадени бяха констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури, като засегнатите площи по постъпили 762 броя констативни протоколи бяха в размер на 200 хил. 432 декара.
С решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” от 16 февруари 2015 г. е разпределен ресурс в размер на 6 млн. лв. при следния интензитет на производствените разходи по култури: плодове и зеленчуци – до 80%, тютюн – до 80%, други култури – до 80%, фуражни култури – до 80%, зърнени култури – до 50%, зимна маслодайна рапица – до 50%. За констатираните щети от неблагоприятни климатични условия през месец декември 2014 г. са издадени 89 броя констативни протоколи за 100% пропаднали площи или 7300 декара със земеделски култури на стойност 635 хил. 652 лв. Сумата е формирана на база констатирани щети и изчислени като разход за отглеждане на културите при незавършено производство.
Земеделските стопани, притежаващи констативни протоколи за 100% пропаднали площи за 2014 г., подаваха заявления за подпомагане в териториалните структури на Държавен фонд „Земеделие” от 4 до 31 март 2015 г. Крайният срок за изплащане на средствата бе до 15 май 2015 г., подадените заявления по схемата са 806 броя, изплатените средства са в размер на 5 млн. 500 хил. лв.
През 2015 г. ще се предоставят обезщетения за пропаднали на 100% площи със земеделски култури, след обследване на площите, засегнати от неблагоприятните климатични събития през цялата година и издаване на констативни протоколи за установяване на щетите.
Държавен фонд „Земеделие” подпомага и земеделските стопани с унищожени животни и през месец март 2015 г. Подпомагането е под формата на помощ от типа „де минимис” за областите Смолян и Кърджали за унищожени селскостопански животни от рода на едър и дребен рогат добитък, пчелни кошери, пчелни семейства и коне. Финансовият ресурс за подпомагане е в размер на 900 хил. лв., компенсациите са до 100% от средните пазарни цени за килограм живо тегло по видове и категории селскостопански животни.
Съгласно указания на Държавен фонд „Земеделие”, одобрени от Управителния съвет на 23 март 2015 г., срокът за подаване на заявления за изплащане на помощта за засегнатите области беше до 9 април 2015 г., изплащането на помощта се извършваше в еднодневен срок от подаване на заявлението.
До крайния срок за изплащане на помощта – 24 април 2015 г., бяха подпомогнати 276 земеделски стопани с 818 хил. лв.
С решение на Управителния съвет от 14 май 2015 г. ресурсът по схемата от 900 хил. лв. е увеличен на 925 хил. лв. до удовлетворяване на всички ощетени стопани. Допълнителната сума по схема „де минимис” е за фермерите от района на Хасково, Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Смолян, чиито животни или кошери са били унищожени при тежките снеговалежи през месец март 2015 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Срокът за подаване на заявления за усвояване на допълнителни средства е от 18 до 29 май 2015 г., тоест до днес, а изплащането на средствата е до 5 юни 2015 г.
До 9 април 2015 г. беше срокът за подаване на заявления от земеделски стопани, загубили животни в резултат на природни бедствия през 2014 г. Разпределеният ресурс за подпомагане е 276 хил. лв., изплатените средства по схемата са в размер на 276 хил. лв. на 17 земеделски стопани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Министър, имам една реплика-забележка, да го наречем, и един допълнителен въпрос.
Репликата-забележка е, че за претърпените щети през 2014 г. се изплащат обезщетения едва през 2015 г., с една година закъснение. Ако тези земеделски стопани не са имали собствен ресурс да възстановят стопанствата си, те са загубени. (Реплика на министър Десислава Танева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В смисъл това е цяла година закъснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, без диалог!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И допълнителният ми въпрос е: спокойна ли сте за бюджета до края на 2015 г.? Дали всичко до тук сте изхарчили за това, което се случи през зимата? Имате ли ресурс до края на годината? Ако не, възнамерявате ли да настоявате ресурсът на Фонд „Земеделие” за тези цели да бъде увеличен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Можете да отговорите в дуплика, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Нинова, когато имаше наводнения ноември, началото на декември, има процедура, за да се приложи помощта.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Говорим за август.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ноември – декември 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля без диалог.
Госпожо Нинова, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Не може да се говори така!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Как не мога? Мога да говоря с факти. Аз съм била там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Министър, моля Ви, не влизайте в диалог със залата. Отговорете на въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Просто да отговоря. Не може да се говорят лъжи тук и недомислици – една година минало.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): В Мизия беше през август.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ноември, декември наводнения, трябва водата да се оттече, обследват се. Държавната помощ е за 100% пропаднали площи. Когато се подадат съответните заявления, обследвани са от службите и се взема решение на Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие”. И това се случи в рамките на 4 месеца. Няма никаква една година. Просто не може смехотворни неща да се говорят.
По отношение бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за подкрепа на сектора, естествено че няма как да бъда спокойна и доволна предвид и кризата, която има в отделни сектори. Разбира се, надявам се, така е и по решение на парламента, и при възможности да имаме повече средства за подкрепа. Това е нормално. Всеки го иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Николай Веселинов Александров относно засилване на контрола по вноса на храните.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака, встрани от микрофоните) Ще изчакам министърът да си свърши разговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Андреев, ако обичате, има въпрос към госпожа Танева.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин Председател, уважаема госпожо Министър, въпросът ми е насочен към следното.
Във връзка със санкциите срещу Русия и съответно контрасанкциите, които Руската федерация въведе срещу България именно в сферата на вноса на храни, или за нас се пада износът на хранителни продукти, знаем, че Съюзът „Произведено в България” казаха, че това нещо удря значително българския производител. Аз съм чел и различни данни от Министерството на земеделието, според които сумите не са толкова фрапиращи, само в рамките на 5 до 10 милиона. Но после последваха и редица искания за компенсиране на млекопроизводителите с оглед на ниската изкупна цена. Получи се така че Европейският съюз тази земеделска продукция, която не успяха да реализират страните членки, започнаха да изнасят повече за България, което доведе до дефлация, до спадане на цените. По една или друга причина това убива българският земеделски производител.
Именно във връзка с това, както и с различни контрабанди и различни схеми за източване на ДДС и по този начин подбиване цената на пазара, Ви отправям моя въпрос. Моля да ми отговорите: какво прави Министерство на земеделието и храните във връзка със затягане на контрола при внос на земеделска хранителна продукция на територията на страната с оглед на това действително да можем да подпомогнем български производител? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Александров, уважаеми господа народни представители! Благодаря за въпроса. Да, трябва да кажем много ясно, че последствията от наложеното руско ембарго като контрамерки срещу хранителните стоки от Общността, се отразяват тежко на земеделските производители в България, особено на млечния сектор, при който този момент съвпадна и с отпадането на млечните квоти от 1 април, което беше един планиран акт, договорен много по-рано. Но предвид измененията на пазара на Общността, вследствие на руското ембарго, това даде много негативно отражение на цените у нас. Неслучайно тази седмица взехме решение за подкрепа по държавната помощ „Де минимис”. Това беше и единственото възможно като средства на общо 26 милиона за овцете и за кравите млечно направление, предвид цените.
По отношение на контрола Министерството на земеделието и храните, в съответствие с Агенция „Митници” и Националната агенция по приходите, както знаете, за тяхната дейност има добра оценка, включително и от нашите производители на български хранителни продукти относно контрола. Има разработена система за контрол на рискови продукти, млечните продукти са част от тях, с което се цели предотвратяване на внос на земеделска продукция, включително мляко, месо, плодове и зеленчуци в страната, за които не се платени необходимите мита и данъци.
За третото тримесечие на 2014 г. с 360 млн. лв. са повече постъпленията от приходите през този фискален риск в рамките на вътрешнообщностна търговия, в сравнение със същия период на предходната година. Те са и в резултат на извършването и проверки в рамките на наредбата за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната и изискванията към фискалните контролни пунктове.
От момента на влизане в сила на наредбата засиленият контрол се осъществява от всички компетентни институции, включително от служители на Българска агенция по безопасност на храните. Действията на държавата са в посока на защита от нелоялна конкуренция, което е в полза и на родното производство на земеделска продукция, тъй като нелоялната конкуренция е свързана основно с неплащане на ДДС при стоки, предмет на вътрешнообщностна търговия.
Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите и има за цел да се предотврати укриването на данъци и данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на стоки у нас. На контрол подлежат всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване или разтоварване на стоката, което може да бъде на територията на страната на друга държава – членка на Европейския съюз, или територията на трета страна.
Министерството на земеделието и храните предвижда законодателни мерки, които ще имат за цел ограничаване на нерегламентирания внос и вътрешнообщностната търговия с храни. С измененията ще бъдат предвидени съвместни действия (председателя дава сигнал, че времето за изказване е изтекло) между Министерството на земеделието и храните и други компетентни институции в тази област с цел предотвратяване на регламентирания внос, както и законодателни предложения, имащи за цел подобряване на проследимостта на суровините и храните при техния внос и вътрешнообщностна търговия. Свърши ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз малко ще синтезирам цялата тази суха материя с изчитането. Тоест работите в насока предотвратяването на измамите, защото това подбива цената на продукцията. Иначе на хората няма точно да им стане ясно. Готвите законодателни промени. Това е хубаво, ние цялото това нещо ще го следим като процес. Предполагам, че може би ще имаме и следващата сесия такъв въпрос към Вас, за да можем да видим до какви реални ефекти ще доведе това.
Това е от гледна точка на цената.
Другата гледна точка, която аз не успях да чуя, е засягане, подпомагането на самите производители вътре в България, защото, извинявайте, но контрамерките от страна на Русия бяха вследствие на санкциите, които Европейският съюз наложи, на който ние сме член. И доколкото си спомням Вие, като поискахте компенсация, те отказаха.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаме отговор.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Или няма още отговор, добре, което е донякъде изчакване. Пак ще попаднем в тази хипотеза за едната година отлагане за земеделската продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, без да влизате в диалог.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: От миналата година досега си е приблизително половин година и продължава да расте. Само от началото на годината вече сме половин година относно тези санкции. Това нещо обаче все пак влияе на българския бизнес. Не успях да разбера как бизнесът смята за положителна работата на ...
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На НАП.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: На НАП, защото аз разбрах за Агенция „Митници” за БАБХ и ми беше малко чудно за последните неща. Добре.
С оглед на това, кога евентуално, ако имате такава информация, очаквам отговор от Европейския съюз дали ще ни компенсират? И какви още допълнителни мерки ще се направят вътре в страната, за да може да се подпомогне родното производство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Александров.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Александров, става въпрос за положителна оценка и от бранша на действията на Националната агенция за приходите, която и в цифрово изражение, като събираемост на приходите, показва ефективността на работата, предвид достатъчно повече средства, събрани в бюджета. На база на петмесечието – 2 млрд. 14 милиона – те бяха обявени от финансовия министър. Част от тях са точно от ДДС на продукти, като меса, мляко и други. Това е публична информация, която е излязла.
По отношение на мерките. Европейският съюз приложи мерки за компенсация от руското ембарго. Трябва да бъдем обективни, те бяха за сухото мляко, за кравето масло и за кравето сирене – тази схема бе прекратена, както и за плодове и зеленчуци. В България обаче сухо мляко не се произвежда и тези мерки по никакъв начин не се отразиха на българския производител и на българския пазар.
В тази ситуация още от месец декември ние, като страна, още на първия Съвет на министрите, който имахме, сме поискали допълнителна подкрепа, включително и миналата седмица – с писмо до комисаря, пакет от европейски средства. Такъв беше даден на три страни от Европейския съюз, които произвеждат 70%, чието млечно производство е насочено за руския пазар. За да компенсират загубите на българските производители на мляко и на млечни продукти, разбира се, очакваме отговор – надявам се той да е положителен. Към нашата позиция се присъедини и Румъния. Даже част от исканията са общи – на двете ни страни.
Мерките, които вземаме в България, извън тези, които се надяваме да получим от Общността, са:
Както казах, решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” за кравите с млечно направление – отпускане на малко над 20 млн. лв. ресурс, 100 млн. лв. на крава, млечно направление, което сега да се подпомогне във връзка с кризата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Новите промени: в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – те са на страницата на Министерството на земеделието и храните и се съгласуват; промени в Наредба № 4 от 15 юли 2014 г., които готвим, за специфичните изисквания към производството на суровини и храни от животински произход...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Министър, времето Ви изтече.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И изменение в още три наредби, които биха дали по-добри условия на българския производител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към питане от народните представители Светла Бъчварова и Дора Янкова относно политиката на Министерството на земеделието и храните за подпомагане на млечното говедовъдство.
Госпожо Янкова, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Нашето питане е за кризата в млечното говедовъдство.
На всички е известно, че от 1 април 2015 г. настъпи краят на 30-годишната ера на млечните квоти. Някои от старите страни членки дълго работиха за това да се отпусне спирачката на производството, а за други страни, като нашата и Румъния, безспорно настъпва опасността от свиване на продукцията, от увеличаване на вноса. Вие всъщност сте информирани – в момента сме в динамиката на ежедневното намаляване на изкупните цени. Има места, където са до 35-40-50, дори до 60 ст. Паралелно с това много хора са отчаяни – не само от моя избирателен район, в страната на ден по две, по три крави от селце заминават.
Сега на изпитание сте подложени Вие, тоест и ние – да Ви подкрепим, ако направите предложение, българската държава. В двете години – 2015 и 2016 г., тези хора ще почувстват ли, че държавата е зад тях? Безспорно те са направили пропуски да се подготвят и да се преструктурират в този период, защото беше очаквано това падане на края на квотите.
Има няколко въпроса, които ми задават и аз не мога да отговоря.
В Германия един животновъд получава около 1000 евро на субсидия, в България – 400 лв. В Румъния – 8 евроцента на литър мляко!
Тук въпросите стоят пред Вас: ще има ли възможност българската държава, Вие да предложите политика, при която да има субсидия на литър мляко? Ще подадем ли ръка на животновъдите, на говедовъдите – да ги спасим?
Сега или ще се удари краят, или ще падне на минимума, или ще тръгнем напред под Ваше ръководство и под ръководството на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на питането – имате лимит от 5 минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Бъчварова и госпожо Янкова, уважаеми народни представители! В действителност ситуацията на пазара на мляко както в България, така и в целия Европейски съюз започна да се влошава от месец септември 2014 г. с основни причини ембаргото, наложено от Русия, за млечни продукти от Европейския съюз и рязкото намаляване на заявките за закупуване на мляко и млечни продукти от страна на Китай.
От месец януари 2015 г. изкупните цени на кравето мляко в България достигнаха най-ниските си нива за последните 5 години, а цената за месец март 2015 г. е със 17% по-ниска спрямо една година по-рано, или 30,6 евро/100 кг. Цената за месец април 2015 г., средните по статистика, е още по-ниска – 28,49 евро за 100 кг, а прогнозната за месец май бележи нов спад от 27,24 евро за 100 кг.
В тази връзка Ви уверявам, че Министерството на земеделието и храните търси всички възможни мерки съгласно правомощията, които има по националното и европейско законодателство, за осигуряване подкрепа на сектора – както с национални и европейски средства, така и чрез предприетите мерки за търсене на допълнителна подкрепа чрез Общността.
Инструментът, с който Министерството на земеделието и храните реагира с цел незабавна намеса, е предоставяне на помощ от типа „de minimis”, което е и резултат от искане на животновъдите, предложено на последното заседание на Съвета по животновъдство.
В резултат, с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” от 27 април до 15 май 2015 г. фермерите, отглеждащи млечни крави, имаха възможност да подават заявления за подпомагане. При млечните крави и биволици общият ресурс за направлението, респективно индивидуалната ставка се определиха след приключването на приема. Подадени са общо около 11 хил. заявления, като на заседание на Управителния съвет на Фонда се определи индивидуална ставка за млечна крава/биволица в размер на 100 лв.
С цел подкрепа на животновъдите и млекопроизводителите Министерството на земеделието и храните инициира промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Проектът е публикуван на електронната страница на Министерството за обществено обсъждане, като промените са свързани с предоставяне на постоянно затревени площи само на фермери, притежаващи пасищни животни, и то по норматив. Тези, които не разполагат с такива, ще бъдат задължени или да се снабдят с пасищни животни, или договорите им ще бъдат прекратени. Ако кметът откаже да извърши това действие, тъй като сме свидетели в момента на множество нарушения от местните власти, тези договори няма да се считат за правно основание и да могат да бъдат заявявани.
Работи се и по промяна на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, като българската страна ще се възползва от възможността за приемане на национална мярка съгласно Регламент № 1169 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите.
Изменението ще въведе доброволно изискване върху етикета на земеделски продукти и храни, произведени на територията на Република България от най-малко 75% суровини, добити на територията на страната, да се поставя надпис: „Произведено от български суровини”, с българския трикольор.
Друга мярка, насочена към подкрепа на млечното животновъдство, е рестартиране на схемата „Училищно мляко” за детските градини и училищата през учебната 2015/2016 г., но вече със сериозно национално участие в нейното финансиране. Схемата се прилага в страната ни от четири години насам, но поради ниското ниво на подпомагане от Европейския съюз интересът към схемата беше незначителен.
Предвидили сме рестартиране на схемата с осигуряване на национални средства в размер на 7 млн. лв. Средства от Европейския съюз, с които се покриват частично разходите за предоставяните продукти, са в размер 834 хил. лв. Общият бюджет за схемата е 8 млн. лв. При така предвидения бюджет по схемата ще бъдат реализирани 2 млн. 400 хил. литра прясно мляко или 2 млн. килограма кисело мляко, или 309 хил. килограма кашкавал или сирене.
По линия на националното и европейско финансиране общата сума на изплатените средства за кампания 2014 в сектора на млечното говедовъдство възлиза на 102 млн. лв.
Подпомагането се осъществява по следните схеми:
- Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството;
- Схема за обвързано подпомагане за млечни крави;
- Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол.
Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави е с обхват територията на цялата страна, като по този начин няма да бъдат изключени фермери на база местоположението на техните стопанства.
Като допълнителна подкрепа от 2015 г. държавите – членки на Европейския съюз, които ще продължат да прилагат като основна схема за подпомагане на площ – България нотифицира намерението си да прилага Схемата за единно плащане на площ до 2020 г. и ще се възползва от възможността да предостави преходна национална помощ за секторите, които са били обект на подпомагане, включително преходна национална помощ за говеда.
Тук искам само да допълня – отговарям на Вашия въпрос, за помощ на литър мляко. Това единствено е възможно като национална преходна помощ, чийто срок за нотифициране е бил в края на 2013 г., затова ние единственото, което можем да направим, е да продължим да прилагаме тази национална преходна помощ за говеда по тази референтна дата от 2009 г., като ние заедно с Консултативния съвет по животновъдство решихме и направихме промяна като право на подпомагане ще имат само тези фермери, които са запазили минимум 70% от стадата си, за да не отиват, за да не изтичат средства към хора, които вече нямат, а пък това от друга страна от спестения бюджет ще доведе до увеличение на ставката по националната преходна помощ. Но ми свърши времето, ще продължа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, свърши Ви времето. Даже с една молба към Вас – обърнете внимание на Вашите сътрудници да не Ви пишат такива дълги отговори, защото Ви поставят в неудобно положение да спрете мисълта си по средата на изречението. Благодаря Ви.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, посочихте редица мерки, които съответно са известни на българската общественост, на животновъдите, какво ще предприемете в сектора за подпомагане.
Но все пак, такава криза в българското млечно говедовъдство не е имало и затова моят въпрос е: имате ли цялостна стратегия как, по какъв начин ще се справите с тази криза?
Аз наблюдавам цените от 1993 г. Такъв срив за един месец, смея да твърдя, в цените: 30 – 40 – 50% за дребните стопанства, 15 ст. на литър, не е имало.
Моят въпрос е: как виждате Вие, какви мерки ще предприемете, но в тяхната цялост, така че да има възможност секторът да не загине, така както вървят тенденциите в момента?
И вторият ми въпрос, който е важен за мен. Отново се върнахме към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Екстрена промяна. Две години поне ние от нашата парламентарна група се опитваме да докажем, че трябва да бъде направен анализ на договорите, които са сключени за ливади и пасища и този анализ наистина да отсее тези, които нямат никаква връзка с животновъдството, а ползват европейски средства, да бъдат елиминирани и да предоставят пасищата на действителните животновъди.
Аз видях в медиите, че това е Вашето предложение за промяна на Закона, което съответно казвате, че е публикувано.
В 2009 г. виртуалните животни продължават, 70%, ако съществуват стадата, казахте че тогава ще получат национални плащания на брой животни. Това ще се случи ли в 2015 г. и на какво основание – ми е въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Министър. Отговорете от микрофона.
Имате три минути за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, по отношение на националната преходна помощ аз отговорих в експозето си. Промяната, въз основа на която ще бъде приложена тази национална преходна помощ за глава животно за млечни говеда ще се извърши вследствие на промяната в наредбата, където като критерий, която е променихме, като критерий това сме го заложили, така че парите да отидат при реалните производители и тази промяна вече е направена и заявленията в хода на тази кампания се извършват, съгласно променените условия.
По Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – да, законът е качен на сайта. Тече двуседмичното обсъждане, съгласно Закона за нормативните актове като процедура за приемане на закон, но ние няма как да кажем: ще направим анализ. Промяната е в друг аспект – продължение на тази, която направихме февруари месец, която мисля, че и Вие подкрепихте, за което, разбира се, благодаря.
Тя казва така – ако до 2 февруари, разбира се, датата е предмет отново на парламентарен дебат, ние сме преценили, че това е най-доброто, нямате определения брой животни на договор, който е сключен към тогава действащия закон, Вие виждате и в момента какви проблеми има с местните власти относно прилагането на новите правила – или имаш брой животни по норма, съгласно наетия и ползван публичен поземлен фонд – общински или държавен, или нямаш право да ги заявяваш за подпомагане, което означава, че този фонд, ако кметът прекрати договора, би било добре, ние сме предложили само една санкция, щото държавата като държава не може вместо местната власт да вземе решение, просто няма как да стане, това следва като ресурс да отиде към животновъдите, тоест подпомагането, което се извършва по данни от 2014 г. на базата на заявените за подпомагане постоянно затревени площи, те са от 2014 г., около 175 млн. лв. е субсидията, като малко над 60 милиона се оказва платена на ползватели на пасища, мери и ливади, за които няма животни. С промяната, която сме предложили, на практика в следващата кампания или ще се придобият животни от тези хора, или този фонд ще бъде освободен за животновъдите.
По отношение на кризата – да, Вие сте права. Аз го казах и в статистиката – тенденцията за намаляване на цената започва от февруари 2014 г. Тя, разбира се, е планирана. Ние предлагаме този пакет от мерки, за да преодолеем кризата.
За съжаление, наистина руското ембарго, според мен, много утежни допълнително ситуацията на целия пазар на Общността и държавите, и ние търсим трети пазари, за да преодолеем кризата.
Това, което можем да правим в момента и го правим, са средствата, които дадохме по „Де минимис” и промените в законодателството, което направихме и правим в момента, за да подкрепим българското производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Кой ще изрази отношение към отговора?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, становището ми е, че трябват мерки, които са извън стандартните, които Вие посочихте. И за пример: в 2008 г. българското животновъдство също беше поставено в кризисна ситуация и причината бяха високите цени на фуражите в резултат на неблагоприятни климатични условия. Тогава бяха предприети мерки за плащане на литър мляко, беше определен „Де минимис” в размер на 47 млн. лв. Можете да направите сравнението, че сега имаме два пъти по-малък ресурс, който веднага ще влезе в оборот и ще подпомогне сектора.
И не на последно място – всичките тези упражнения, свързани с това общините на кого ще дадат ливадите и пасищата беше решен еднозначно с една заповед на министъра, която казваше: забранява се предоставяне на европейски субсидии за ливади и пасища на земеделски производители, които не притежават животновъдни обекти. (Реплики на министър Танева.)
Няма как да знаете какво е приложено и какво не е приложено. Има документи, като Вие съответно Ви препоръчвам да се подготвите преди да решите по този начин да опонирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, проф. Бъчварова! Не влизайте в директен диалог!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За млечното говедовъдство имаме „Син език”, имаме ембарго, отпадане на квотите. В резултат на това ние няма да имаме млечно говедовъдство, както вървим.
Отделно от това – освен на Вашето министерство, ангажиментът и на останалите министерства трябва да бъде много сериозен, защото в момента информацията, с която разполагам, е, че в България пристига сурово мляко от Румъния, което струва 0,40 лв. на литър, в концентрат от Унгария и Полша – 0,27 лв. на литър. Каквито и помощи да се дават при такава пазарна ситуация не е възможно българските животновъди да направят необходимото, за да поддържат броя на животните, които имат в момента.
Затова моят апел е да направите необходимото с останалите институции и безконтролният внос да спре. И не 70% да бъде българска суровина. За да бъде българско сирене, трябва да е 100% българското мляко, което е произведено на територията на България, а не 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви. С това днешният парламентарен контрол приключва.
Времето беше до 14,14 ч. В момента е 14,19 ч. Просрочихме с 5 минути.
Благодаря на министър Танева за нейното участие в днешния парламентарен контрол.
Следващо редовно заседание на Четиридесет и третото народно събрание е в сряда, 3 юни 2015 г., 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,20 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Иван П. Иванов