Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 10 до 12 юни 2015 г.:
1. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по бюджет и финанси.
2. Проект за решение за приемане на Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител – Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител – Министерски съвет.
4. Второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA. Вносител – Министерски съвет. Приет на първо гласуване на 9 април 2015 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител – Министерски съвет.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерски съвет.
7. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Четири законопроекта от 27 октомври 2014 г. с вносители Волен Сидеров и група народни представители, 27.10.2014 г.; един законопроект на Петър Кънев и група народни представители; един законопроект на Петър Славов и група народни представители; и един законопроект на Министерски съвет. Общо седем законопроекта по общ дебат по т. 7 за промяна на Кодекса на труда.
8. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Лютви Местан и група народни представители; Илия Илиев и група народни представители; Министерски съвет; Мая Манолова и група народни представители; и Найден Зеленогорски и група народни представители.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 25 март 2015 г. законопроекти с вносители: Министерски съвет; Димитър Байрактаров и група народни представители; Данаил Кирилов и група народни представители.
10. Проект за решение за удължаване срока за представяне на доклада на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г. Вносители – Десислава Атанасова и група народни представители. Това са членовете на Временната комисия. Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 12 юни 2015 г.
11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносители – Десислава Атанасова и група народни представители. По общо решение на Председателския съвет като точка втора за петък, 12 юни 2015 г.
12. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти с вносители – Министерски съвет; и народните представители Пламен Манушев, Иван Вълков и Павел Христов.
13. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в обичайния му ден и час – петък от 11,00 ч.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 145 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника са постъпили няколко предложения от името на парламентарни групи чрез народни представители.
Първото по време е на народния представител Янаки Стоилов, който предлага включване в седмичната програма на Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните.
Господин Стоилов, имате възможност да защитите предложението си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Предлагаме в седмичната програма да бъде включена промяна в Закона за ветераните от войните. Нейната цел е единствена – към лицата, които са участвали към Българската армия през Втората световна война, да бъдат включени и участниците в антифашистката съпротива. Тези останали около 2000 души, които да ползват същите възможности, които предоставя законът по отношение на тяхното подпомагане, лечение и транспорт, ако те са в състояние да се възползват.
Разходите за тази допълнителна категория годишно са в размер на няколко милиона лева, така че не може да има финансови пречки. Тук въпросът почти изцяло е в областта на изравняването на статуса на тези лица, на хуманно отношение, което мисля, че българският парламент трябва да демонстрира, защото отношението в цяла Европа към тази категория ветерани е много по-различно днес, отколкото, за съжаление, сред определени кръгове в българското общество.
Българският парламент би дал един много силен знак и за съгласие, и за уважение и почит, особено след като наскоро беше отбелязана 70-та годишнина от победата над фашизма и края на Втората световна война.
Разполагаме с една от малкото последни възможности докато тези хора са живи, те да получат това заслужено признание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов за включване в седмичната програма на този Законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 49, против 43, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, защо е важно да покажем отношение към малкото признати антифашисти? Защото се появяват отново профашистки изявления. Примерно изявлението на кмета на Кюстендил да не се гласува по етническа линия, или изявлението на един министър, че няма да влизат линейки в населени с отделни етноси места. Тези дни станахме свидетели на една възстановка от Белене. Интересно щеше да бъде, ако вчера някой беше направил възстановка от 9 юни и по-специално...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Каква е процедурата?
МИХАИЛ МИКОВ: Процедурата е да се прегласува въпросът за предоставяне на антифашистите, Лазаров, антифашистите! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Защото Вие сте потомци на комунистически семейства, но някак си се срамувате от антифашистката си ... (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Така че, уважаема госпожо Председател, моля Ви да поставите предложението на прегласуване. Дано малко с повече антифашистка нагласа да бъде това Народно събрание Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 152 народни представители: за 52, против 53, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по време е на госпожа Магдалена Ташева, която предлага включване на Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.
Господин Чуколов ще защити предложението.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Това решение от „Атака”, което предлагаме да влезе в седмичната програма, не е антифашистко, то е българско, защото защитава българския национален интерес. Става въпрос за тези имигранти, бежанци, пришълци, както ние от „Атака” ги наричаме, които идват тук, влизат на българска територия. Какво правят те? Влизат в родината ни и съответно натоварват социалната ни система, на първо място.
След това ДАНС, Агенцията по национална сигурност, която би трябвало да каже на нас – на народните представители, на българското общество, на управляващите в България има ли сред тях терористи, има ли съмнителни елементи сред тях. ДАНС не работи по този въпрос. Нямаме я тази информация. Голяма част от тези така наречени „бежанци”, всъщност пришълци след това искат да отидат към Западна Европа. Западна Европа ни ги връща обратно.
В миналото Народно събрание поставихме тази тема. Поставихме темата за построяване на ограда на границата с Турция – ограда, която да не допуска тези пришълци на българска територия. По някакъв начин темата беше разработена, тръгна да се прави тогава ограда. Сега виждаме в това Народно събрание, че този процес продължава. Но това, което ние разбрахме в миналото Народно събрание, благодарение на въпросите към тогавашните представители на Вътрешното ведомство, е, че тези пришълци натоварват българската държава по един страшен начин. Хиляда и сто лева струва издръжката на един бежанец – пришълец в България. Хиляда и сто лева! Прекрасно знаете каква е пенсията на един български пенсионер, каква е минималната, каква е средната работна заплата в България. Несъпоставими стойности.
Затова ние от „Атака” искаме и предлагаме това решение, което е едно изречение гласи следното: „Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия и актове за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.” По този начин с такова едно решение и изпълнителната власт в България ще има своето основание, когато разговаря със своите колеги министър-председатели от Европейския съюз. Надявам се да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Моля гласувайте, колеги.
Гласували 147 народни представители: за 27, против 67, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, както знаете, сега в Европейския съюз се разразява този дебат, тази дискусия – имигрантите, които влизат в Европа, дали да бъдат разпределени по квотен принцип, по принцип спрямо брутния вътрешен продукт на всяка отделна държава, как да направим така, че всяка държава в Европейския съюз да понесе адекватно и по еднакъв начин спрямо ресурсите й, този бежански натиск, който има върху Европейския съюз.
Позицията, която трябва да заемем ние от България, е че не искаме повече имигранти, пришълци на българска територия. Защото, както казах, натоварват по всякакъв начин и без това слабата ни държава.
Този дебат тепърва предстои. По този дебат трябва да вземе отношение българският Министерския съвет, българските представители в европейските институции. С едно такова решение на българското Народно събрание, че не искаме на българска територия да пребивават такива бежанци пришълци, мигранти, имигранти – както щете ги наречете, прекрасно знаем за какво става въпрос, но с едно такова решение всъщност ще направим и ще дадем огромен лост в ръцете на хората, които представляват българската държава. Тук нямаме право да се въздържим, а сме длъжни да заемем активна позиция и да изразим мнението си.
Затова отново предлагам тази точка да влезе в седмичния дневен ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Прегласуване, колеги.
Гласували 150 народни представители: за 29, против 72, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Илиан Тодоров който предлага включване на Проект на Закон за утилизирането, обезвреждането на боеприпасите, с вх. № 454-01-3 от 27 октомври 2014 г.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от името на „Атака” правя предложение за включване като точка в дневния ред на предстоящата седмична програма на Народното събрание на Проект за Закон за утилизиране, обезвреждане на боеприпасите.
Някои от Вас, колеги, които са и в Комисията по отбрана знаят, че ние сме вкарали този Проект за Закон много отдавна. Даже го разгледахме в Комисията по отбрана на 11 декември 2014 г.
Дори и тогава колеги от ГЕРБ казаха, че това е правилната стъпка, че трябва да се стигне до такъв закон, защото виждаме какво се случва в този момент – взривове, взривове, взривове, взривове! То не беше Горни Лом, „Петолъчката”, Челопечене, къде ли още не. Жертви.
В момента наблюдаваме един изключително погрешен за нас от „Атака” модел, в който частни фирми утилизират въоръжението на редица държави. Цял свят тук изпраща своите боеприпаси, които се утилизират от хора, които нямат абсолютно никаква квалификация. Много е важно това да се каже. И поради точно липсата на квалификация се случват и тези взривове, които пък, от друга страна, застрашават живота както на български граждани, така и тяхното имущество.
В този Проект за закон ние предлагаме утилизацията и обезвреждането на боеприпаси на територията на Република България да се извършва единствено и само от държавата и в частност от Министерството на отбраната и държавните предприятия, държавните фирми, които са към него, където има изградени, готови специалисти, които могат да се занимават с тези проблеми.
Нека не забравяме, че това е един огромен бизнес, който носи стотици, стотици милиони, наистина, в цял свят, така че ние в момента сме оставили едни частни фирми, които нямат никаква експертиза, да печелят подобни стотици милиони за сметка на цялото общество.
Да, и тогава в Комисията продължаваха някои колеги да преповтарят мантрата, че държавата била лош собственик. Само да Ви кажа, че подобна утилизация на боеприпаси се извършва на територията на Европейския съюз от редица държавни компании.
Молбата ми е: подкрепете това предложение, защото иначе взривовете ще продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този Проект на закон в седмичната програма.
Гласували 152 народни представители: за 57, против 52, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз не мога да разбера защо отхвърляте това предложение. Чакаме да гръмне нещо ново ли, да има нови жертви, това ли чакаме? Всъщност това е абсолютна безотговорност.
Аз Ви го казвам, че още на 11 декември, когато отхвърлихте този Проект в Комисията по отбрана, тогава аз Ви казах от името на „Атака”: „Взривовете ще продължат!”. И те продължиха. Оказахме се от „Атака” отново лоши пророци.
Днес Ви казваме от „Атака” отново: вкарайте това, нека да го разгледаме, да излезем с аргументи, с доводи, защото в противен случай наистина взривовете ще продължат! И ще продължават. И хората, които са жертва на некадърността на частните фирми, които допускат това в момента, техният живот ще лежи на Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 152 народни представители: за 62, против 55, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Волен Сидеров относно Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията.
Заповядайте, господин Сидеров, за да защитите предложението си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе Проекторешение за налагане на мораториум върху увеличаването цените на електро- и топлоенергията с мотиви към него.
Няма нужда да Ви убеждавам, че това е изключително актуално проекторешение. То вече е внасяно няколко пъти в Народното събрание. Отхвърлено е от различни състави на Народното събрание. Сега Ви предлагам днес да поправите грешките на предишни състави на Народното събрание, да приемете това наше предложение, да влезе в дневния ред въпросното проекторешение.
То гласи следното – за тези, които не са се запознали с него: Налага мораториум за увеличаване цените на електро- и топлоенергията, цените да не стават по-големи от сегашните стойности, за срок от шест месеца; възлага на Министерския съвет на Република България да осигури и осъществи финансирането на производство на електроенергия и топлоенергия, предвид разликите на производствената стойност и цените на крайните потребители, където производствената цена е по-ниска от цената за потребителя и задължава Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да изработи актуална методика за определяне разликата между производствената цена и сегашната цена за потребител, съгласно условията.
Тоест, ние предлагаме в момента да се замразят цените, да не се повишават. Знаете вече всички, че от 1 юли се предвижда покачване цената на тока и за потребители, и за фирми.
Представители на българския бизнес дори заплашиха, че ще искат оставката на министъра на икономиката, тъй като казват, че при това тяхно повишение на тока, вече тези фирми ще фалират. Това ще доведе до нова безработица. Това ще доведе до нова социална криза.
За потребителите пък, които не са фирми, да не говорим. Те отдавна, някои от тях не могат да си плащат тока, така че нашето предложение е да спрем покачването на тока от 1 юли, да го замразим с това проекторешение и да се възложи на Министерството на икономиката и енергетиката да изработи стратегия. Какво значи това?
Това означава – цената на тока да се определя по един по-справедлив начин, да се взема на база на най-ниската цена на тока, не на най-високата.
Всичко това е нещо, което може да бъде направено и следва да бъде направено. Благодаря Ви.
Призовавам Ви да гласувате „за”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 50, против 46, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предлагам прегласуване на това предложение, което чухте.
Обръщам се към Вас като гражданин, като човек от българския народ: днес имате възможност да направите едно добро, да замразите цената на тока.
Това увеличение, което се обяви, което чуваме и се потвърждава от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, днес го чухме и по медиите. Той потвърди, че ще се вдигне. То било малко – с 3%, с еди колко си стотинки. Да, пет милиона по 50 стотинки!
Печалбите на тези фирми, които от десет години експлоатират българския потребител и българския бизнес са огромни. Крайно време е държавата наистина да влезе в ролята на регулатор, да каже: „Не, сега няма да се замразява!” Става дума за шест месеца. Не става дума за нещо с голяма трайност. Шест месеца, през които месеци българското правителство да изготви стратегия.
Аз не знам коя парламентарна група е против това и коя би аргументирала аргументи „против”. Много ще се радвам да чуя.
Призовавам Ви още веднъж да гласувате „за” мораториум за цената на тока и парното и изготвяне на стратегия за тяхната бъдеща цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 145 народни представители: за 53, против 50, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Дора Янкова за включване в седмичната Програма на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Мая Манолова и група народни представители.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Законопроектът, който настояваме да влезе в Програмата на парламента за тази седмица, е свързан с ранното пенсиониране на работниците, работещи при условията на първа и втора категория труд, и по-специално на пенсионирането на миньорите, на хората, които работят в трудна и опасна за живота и здравето им среда, с риск за живота и за бъдещето и на тях, и на техните семейства.
Поехме този ангажимент с госпожа Дора Янкова пред миньорите – да внесем Законопроекта, на среща в Мадан. На срещата присъстваха и господин Хасан Адемов, и господин Карадайъ. Те също можаха да се убедят в нежеланието на миньорите да приемат пенсионната реформа, която се налага от управляващото мнозинство.
Денят на нашето посещение съвпадна с поредния трагичен инцидент с фатален край, при който млад човек под 30-годишна възраст, със семейство и с малко дете загуби живота си в сложната и трудна среда на подземните миньори. Срещнахме се и чухме покъртителни житейски истории – за миньор, който работи 20 години под земята и който заради нарастването на възрастта ще се пенсионира все по-далеч и по-далеч във времето, за хора, които заради отнемането на възможността да се пенсионират на 45 години, при съкращаване на стажа и закриване на мини също няма да могат да се пенсионират, макар да са дали живота, здравето си и бъдещето на техните семейства за тежък труд под земята. Поехме ангажимента да внесем този Законопроект, да се противопоставим срещу пенсионната реформа на управляващото мнозинство, и го правим днес.
Ако депутатите от ГЕРБ не са убедени в справедливостта на нашите искания, наистина ги съветвам да се срещнат с подземните миньори, защото иначе и те, както и полицаите, скоро ще дойдат пред парламента и тук ще се срещнат на място с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Поставям на гласуване предложението за включване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в седмичната ни Програма.
Гласували 153 народни представители: за 56, против 25, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обръщам се към народните представители днес в дебата за пенсионната реформа, всъщност не пенсионна реформа, а пакет от предложения за корекция, да дадете социален мир и спокойствие на хората, по които, надявам се, имате воля. Още повече че в разговора от Тристранния съвет – това, което излезе в медийното пространство, министър-председателят обяви: „Ние се разбрахме за миньорите – няма да увеличаваме възрастта.”.
Реално тя ще стане, колеги, не 45, а 50 години, тя ще стане не 50 години, а 55, тоест това, което те не са се разбрали, ще се легитимира през нас, ще се валидира с нашето гласуване – ние да увеличим възрастта и за подземните, и за първа категория хора.
В моя избирателен район – надявам се, и госпожа Дариткова, и господин Карадайъ, и господин Кадиев да подкрепят – има около 3 хил. миньори. Условията на труд още не са такива, че ние да ги поставим в едно продължително престояване долу, под земята, до 50 години.
Обръщам се към Вас да гласувате със съвестта си, да дадем социален мир и след това действително да дебатираме пакета от предложения на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 151 народни представители: за 58, против 25, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет по-рано тази сутрин се обединихме около това да предложим на пленарната зала да гласуваме Решение за провеждане на извънредно пленарно заседание във вторник, 16 юни 2015 г., от 11,00 до 18,00 ч. Това предложение се прави на основание чл. 45, ал. 3 от нашия Правилник, съгласно който можем да приемаме подобни решения за провеждане на заседания, извън регламентираните по Правилник от сряда до петък.
Предлагам на Вашето внимание Проект на решение за свикване на извънредно пленарно заседание на 16 юни 2015 г., вторник, от 11,00 до 18,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Вносител – Министерският съвет, продължение от пленарното заседание в предходния четвъртък.
Моля, гласувайте. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Предупредени са, господин Миков, за кворума. Благодаря Ви за напомнянето.
Гласували 145 народни представители: за 118, против 18, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 3 до 9 юни 2015 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносители са Десислава Атанасова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози. Вносители са Цветомир Михов и Иван Вълков. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за закриване на Националната служба по зърното. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Проект за решение за приемане на Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител е Димитър Лазаров – председател на Временната комисия.
Законопроект за изменение на Закона за Българска народна банка. Вносители са Менда Стоянова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределение. Законопроектът е постъпил късно следобед във вчерашния ден.
Проект на решение за удължаване срока за представяне на доклада на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г. Вносители са Десислава Атанасова и група народни представители.
С писмо вх. № 554-00-612 от 4 юни 2015 г., на основание на чл. 82 от Правилника вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 554-01-108, внесен на 29 май 2015 г. от Румен Христов и група народни представители, оттеглят внесения законопроект. Съдържат се подписите на всички – вече бивши – вносители.
На 5 юни 2015 г. е постъпил и раздаден на народните представители общ Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, приети на първо гласуване на 28 май 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на основание чл. 88, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване, който е до 12 юни 2015 г., петък, включително.
Тук искам да припомня, че по процедурни предложения на народните представители госпожа Коцева и господин Славов, миналата седмица приехме удължаване на срока за предложения, но това наше решение е преждевременно, тъй като към този момент не беше обявен общият доклад. Тепърва трябва да се правят подобни предложения, ако държите това да се случи, след като започнем пленарното заседание в законодателната му част.
Съобщения от Националния статистически институт.
Постъпила е и информация, която съдържа резултати от статистически изследвания относно брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2015 г. – предварителни данни; производителност на труда, заети лица и отработено време за първото тримесечие на 2015 г. – предварителни данни; индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство, индекси на строителната продукция. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – декларация.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българската социалистическа
партия лява България
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Броени дни преди да отдадем почит към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България, обществото ни стана свидетел на възмутителна възстановка, пресъздаваща отминали драматични и противоречиви исторически епизоди. Белене се превърна в сцена на религиозно политическо събитие, в което по недопустим начин бяха въвлечени деца. Пиесата „Мост между поколенията”, организирана от отец Паоло Кортези, би могла да бъде категоризирана по много начини, но в никакъв случай като средство за изграждане на историческа памет. Днес, когато насилието в училищата, боят между деца, убийствата на непълнолетни са ежедневие, опитите чрез деца палачи и деца жертви да се пресъздадат спорни факти от миналото не изгражда историческа памет. В историята на страната ни има множество нееднозначни събития, но отговорността за всички нас е да извлечем поуките от тях и да бъдем прецизни в посланията, които отправяме към младите.
Нека напомним, концлагерите в България са създадени по времето на фашизма под наименованието „Селища на държавна сигурност”. Изграждат се по решение на министъра на вътрешните работи от 31 януари 1941 г., утвърдено от Министерския съвет на Богдан Филов, близо година след като българското правителство присъедини България към Тристранния пакт. Така се започна. През юни 1941 г. са създадени концентрационните лагери „Гонда вода” за мъже и „Свети Никола” за жени в Асеновградско. Лагерът в Белене е открит през 1949 г. В него са настанени както политически противници на властта, така и криминални престъпници. Лагерът е закрит 10 години по-късно с решение на тогавашното Политбюро, тоест от същата власт, която го е открила, след като са установили, че там, в лагера се извършват извращения и насилие.
Ние, българските социалисти почитаме всички невинни жертви на кървавите политически противопоставяния в България от 9 юни 1923 г. до 1989 г.
Днес на остров Персин край Белене има паметник и други мемориални знаци в памет на жертвите.
От видяното на 30 май в Белене оставаме с убеждението, че един свещеник е напуснал полето на проповедта и се е наел да организира политически мероприятия с деца.
Народните представители от Парламентарната група на Българската социалистическа партия лява България изразяваме дълбокото си възмущение от въвличането на деца в подобни сцени с подчертано политически цели, както и превръщането им в палачи и жертви.
Отнасяйки се с уважение към делото на Негово Светейшество папа Франциск, към неговия поход за повече доброта и човечност в нашия свят, с тревога споделяме липсата на допирни точки между това, което проповядва Светия престол, и това, което се опитва да върши в България един закъснял кръстоносец на Студената война.
Обръщаме се към всички политически партии, обществени организации и отговорни институции за категорично разграничаване от използването на деца за политически цели. Отправяме апел за обединяване на усилията в това децата на България да бъдат възпитани в родолюбие и историческа памет. Нека не ги превръщаме в инструмент на политическо противопоставяне! Нека не са палачи и жертви!” (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други декларации от парламентарни групи? Няма.

Точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпил е доклад на Комисията по бюджет и финанси, в който се съдържа проектът на решение.
Госпожо Стоянова, моля, представете ни доклада на ръководената от Вас комисия.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 4 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител на Българската народна банка.
Приемането на Процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нов управител на Българската народна банка с оглед изтичането на мандата на Иван Искров. Народните представители разгледаха Проекта на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, № 554-02-51, внесен от Емил Димитров и група народни представители и се обединиха около идеята, че същите следва да бъдат инкорпорирани в настоящите процедурни правила.
Комисията по бюджет и финанси с 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
I. Предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка и представяне на документите им.
1. Предложение за кандидат за управител на Българската народна банка се прави от парламентарните групи или от народни представители, нечленуващи в парламентарна група. Предложението се внася в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложението за кандидат за управител на Българската народна банка се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите и банковото дело (диплома за завършено висше образование, удостоверения, препоръки за заемани длъжности и придобити специализации в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и други подобни);
г) свидетелство за съдимост;
д) декларация по образец – приложение № 2 към решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 11 (тук има техническа грешка, госпожо Председател, вместо ал. 1), ал. 4, т. 2, 3, 4 и 5 от Закона за Българската народна банка;
II. Публично оповестяване на документите.
Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от седем дни преди изслушването.
Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени.
Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на имейл (адреса на Комисията по бюджет и финанси). Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Изслушване на кандидата.
1. Преди да изслуша предложения кандидат Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на Българската народна банка – до 20 минути.
5. Представяне в резюме на становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са представени – до две минути всяко.
6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
7. Въпроси от страна на народните представители – до две минути.
8. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси – до 10 минути.
9. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
11. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от ПОДНС доклад от изслушването на кандидата. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност Комисията изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за управител на Българската народна банка.
IV. Избор на кандидат за управител на Българската народна банка от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложения кандидат.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за управител на Българската народна банка гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Приложение 1 и Приложение 2 към решението по доклада на Комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Държа само да припомня, че според Закона за Българската народна банка срокът на мандата на сегашния управител гуверньор изтича на 10 октомври 2015 г. Съгласно същия Закон процедурата по избор или самият избор трябва да е не по-рано от три месеца, тоест на 10 юли 2015 г., най-рано на 10 юли можем да изберем новия управител. Преди това можем да се занимаваме с всякакви процедури, но изберем ли го преди 10 юли 2015 г., изборът е оспорим.
Разбира се, има хипотеза – Европейската централна банка е казала, че ако даден гуверньор си подаде оставката, следващият, който го замести, веднага трябва да има процедура, ще кара нов мандат, а не да доизкарва стария. Всякаква друга промяна би трябвало да бъде съгласувана с Европейската централна банка и ние сме в хипотезата, ако сега започнем процедура и дори изберем, после този избор да бъде оспорим, ако е преди 10 юли 2015 г.
Разбира се, ако нямаше тази заплаха за живота, здравето към гуверньора и политическа саморазправа, и вербални политически внушения, то той би могъл да си подаде оставката и по-рано, но би могъл. Така или иначе ние трябва да направим избора, само го напомням, по този начин.
По така направеното предложение имаме две точки, които искаме да бъдат променени.
Първата е, че „Предложения за кандидати за управител на БНБ могат да се правят от парламентарни групи, от народни представители, които не членуват в парламентарни групи”, така наречените „независими”.
Смятам да направя предложение, разбира се, ако бъде прието от Вас, текстът да бъде: „Предложение за кандидат за управител на БНБ се прави от народен представител, от група народни представители или парламентарни групи”.
Защо? Защото, съобразно предоставените им от Закона и Конституцията на Република България правомощия, те биха могли да инициират всякаква промяна на закон и самите те да инициират нови закони, а не биха могли да предлагат избор на управител на БНБ.
Предвидената към настоящия момент възможност само да бъдат правени предложения от парламентарни групи или народни представители, нечленуващи в парламентарни групи, освен че създава очевидна неравнопоставеност между народните представители, които се ползват с еднакви права, установени по вид, обем, гарантирани от закона, и функции, на практика се влиза в директно противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където съгласно чл. 85, ал. 1 – „Проект за решение, декларация и обръщение могат да се внасят от народни представители и парламентарни групи”. Никъде не е предвидено ограничението народните представители да не членуват в парламентарна група. Може би между думите „народни представители и парламентарни групи” е поставен съюзът „и”, а не „или”.
Така че предложението ми е да бъде: „от народни представители, от група народни представители” – без значение в каква парламентарна група членуват, „и от парламентарни групи”.
Второто ми предложение, за да не излизам втори път...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То и няма как да го направите. Сега, сега е моментът.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, благодаря.
Кандидатите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя точка е това?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Документите, които са – т. 2, където пише: „към предложението се прилагат следните документи:”
Точка втора – „Кандидатите да разработят писмено и внасят писмено в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание в съответния срок собствена концепция за развитие и управление на БНБ, включваща и стратегически цели и приоритети за следващите шест години и програма за изпълнение на поставените управленски цели, както и мотивирана концепция за развитието на банковия сектор”.
Защо го споменавам? Все пак...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това като нова допълнителна точка след буква „д” ли го предлагате?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Би могло да е след буква „д”, би могло да бъде буква „а”, както Вие прецените.
Целта е, че този човек...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите предложението. Така, както го кажете, така ще го подложа на гласуване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, буква „е”.
Защо? Да обясня на колегите. Този човек ще упражнява надзор над 29 банки. Всичко това, което се случи в момента и в известна степен ни завари неподготвени, трябва да ни мотивира по-внимателно да се вгледаме в човека, който в следващите шест години ще упражнява надзор над всички тези банки, ще се разпорежда с парите на цялото общество и на държавата в известна степен. Затова ние искаме да имаме неговата концепция как вижда развиването, как вижда влизането в централния Европейски съюз и всичко останало, което е необходимо, за да имаме по-ясна и точна картина, когато изборът дойде тук, да сме подложени на правото на информиран избор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли да ми дадете второто предложение, тъй като е по-дълго и не успях да го запиша? (Народният представител Емил Димитров дава предложението на председателя.) Благодаря Ви.
Реплики към господин Димитров?
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Димитров, беше един от вносителите на Проект за решение, което е инкорпорирано 1 към 1 към Правилата, които изработи Комисията. За мен е странно че това, което той сега иска, по някакъв начин не го беше включил тогава. Така или иначе Правилата, които бяха внесени по негова инициатива, всъщност са 100% инкорпорирани.
Искам да се спра на три неща, които отбеляза господин Димитров.
Първо, наистина ако управителят на БНБ не подаде оставка, ние трябва да изберем новия управител, казвам „да изберем”, а не да започнем и проведем процедурата най-рано на 10 юли, когато по закон започва да тече срокът за избор на нов управител, тъй като мандатът на сегашния управител на БНБ изтича на 10 октомври. Така че тук не виждам никаква драма. Напротив, отговорно е Народното събрание да започне процедурата и да е готова във възможния най-ранен срок.
Второто предложение на господин Емил Димитров – считам, че беше обсъждано доста подробно в Комисията по бюджет и финанси и не беше прието, а именно не парламентарни групи, а всеки един народен представители да може да прави предложение за управител на Българската народна банка. Смятам, че Правилникът не третира това като възможност или забрана, но чрез него Народното събрание е организирано в парламентарни групи. Народните представители в тези парламентарни групи са избрани с бюлетина на тази своя партия и най-нормалното е в парламентарните групи да се постига консенсус за една или друга кандидатура, която да бъде внесена. Несериозно е 240 народни представители да започнат да правят индивидуални предложения за кандидатури.
Обсъждахме го много сериозно. Смятам, че това, което е предложено в Проекта за решение, е правилното. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето за репликата. Можете да вземете изказване по-късно.
Втора реплика?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Вашите предложения са целесъобразни, но като правите предложения за концепции, за развитие на политиката на БНБ, тогава направете предложение и за екипа, който ще управлява БНБ. Защото много добре знаете, че в момента единият подуправител е отстранен, на другия му изтича мандата на 23 октомври и би било най-редно ние да разглеждаме избора и на управител, и на подуправители съвместно. Това е моята реплика към Вас. Не бъдете така скромен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Съгласен съм с госпожа Менда Стоянова, че текстът, който предложихме, беше инкорпориран. Ние извървяхме доста дълъг път от това да й покажем гуверньора, да направим едно прет-а-порте, всъщност прет-а-БНБ, а всъщност се оказа, че едва днес, ако приемем процедурата, можем да започнем всички тези развеждания из зали и да показваме нашите номинации, защото иначе ще си останем на паркинга пред БНБ или бившия Партиен дом, който сега се води „Зала „Батенберг” на Народното събрание”.
Предложението ми остава в сила и е абсолютно същото.
Ако тръгнем по условията на преждеговорящия колега, можем да кажем така: „Бъдещият управител да има поне два мандата като управител на БНБ” или е по-лесно да се казва Иван Искров, защото може да си подаде оставката и да постъпи на другия ден. Разсъждения по тази тема биха могли да станат. Направете ги Вие.
Това, което ние искаме, е правомощията по Конституция, които има всеки народен представител, да бъдат приложени и в този вид, защото ние, за да сме най-близко до възможна процедура, която е използвана, взехме тази, която е за избора на Сметната палата – сходна по длъжност, сходен пост – финансовата система. Сменихме само условията, които се искат за БНБ и тя не може да не бъде приета, защото само преди 20 дни или месец ние сме гласували по тази процедура за избор на председател. Не може по същия начин да не мине процедурата и сега. Това е първата точка.
Второ, ние съвсем скоро избрахме членове на Комисията за енергийно и водно регулиране – на 18 март 2015 г. Тогава подходът за отправяне на предложенията на кандидатурите беше „от всеки народен представител”. Как може само в рамките на два месеца да решим, че народните представители имат право да предлагат кандидатури, а сега вече да нямат и да ги крием зад парламентарни групи? Тогава да променим Правилника и само парламентарна група да може да инициира законодателна промяна. Така или иначе текстът на чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише: „Проекти за решения, декларации и обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи”, не „или”.
Моето предложение остава в сила. Разбира се, Вие ще гласувате и ще прецените кой текст да бъде. Едва ли ще бъдат повече от 7 – 8 човека. Разбира се, половината са подставени, за да могат да се откажат в полза на печелившия кандидат. На печелившия, честито! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, вземам думата за изказване, защото не успях в рамките на двете минути на репликата да доразвия становището си по повод на предложенията на господин Емил Димитров, а именно към т. 3 предлага нова точка – при представянето на документите да бъде включена стратегия, както и изброява какво трябва да бъде включено в тази стратегия като конспект, така да се каже.
Смятам, че това също не е коректно, защото в т. 3 – „Изслушване на кандидата”, ние изрично сме записали, че кандидатът се представя и представя своята концепция за дейността на Българската народна банка. Не смятам, че ние сме хората, които трябва да кажем какво трябва да включва тази концепция. Това всъщност ще покаже качествата на кандидата и ще даде възможност да преценим доколко той всеобхватно и стратегически е готвил своята концепция, а в рамките на самата Комисия всеки един народен представител ще може да зададе допълнителни въпроси, така че да си изясни ония детайли, които по един или друг начин кандидатът не е включил в концепцията си.
Така че смятам за абсолютно излишно при представянето на документите да има концепция, още повече че тези документи, които се изискват тук, са необходимите за допускане на един кандидат, така както ги е казал Законът за Българска народна банка.
Колкото до допълнителните аргументи във връзка с това, че всеки един народен представител трябва да прави предложение за управител на БНБ и това, че господин Димитров ни цитира текст от Правилника за Народното събрание – без да съм юрист, смятам, че това, което той ни цитира е несъотносимо към това, за което ние сега говорим. Там се говори, че народните представители могат да предлагат проекти за решения, за законодателни промени, за обръщения и така нататък. Тук тази тема не е включена и затова тя е елемент и на уреждане от самите правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Това, което в момента на нас ни се предлага, пише: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши...” – ние днес трябва да решим нещо.
Член 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, пише: „Проект за решения, декларации и обръщения...”
Това решение какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кое е основанието?
Като го цитирахте първия път не възразих. Няма нищо общо този текст от Правилника, на който се позовавате, с Вашето предложение, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, ние днес ще решим, а няма да приемем решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Именно, именно…
Така че направихте си предложението, ще го допусна до гласуване, но този текст, на който се позовавате, е несъотносим към Вашето предложение.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Димитров вероятно, защото и той не е юрист, затова така... (Шум и реплики.)
Юрист ли е, много се извинявам.
Днес Народното събрание ще реши и Проект за решение може да направи всеки – и господин Димитров, и група народни представители бяха направили такъв Проект за решение. А какво пише в Проекта за решение, в случая говорим за процедура за избор на управител, това не е решение. Неговият Проект за решение, подписан от група народни представители, беше внесен и инкорпориран едно към едно – 100% в предложените Ви тук правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател! Уважаеми господин Димитров, ставам във връзка с Вашето предложение. Може би трябваше да Ви направя реплика, защото изказването ми е кратко. Като цяло да Ви призная, че има логика в това, което Вие предлагате, но това предложение не издържа само един проблем, аз ще Ви го кажа: проблемът за отговорността.
Да допуснем, че Вие предлагате управител на Българска народна банка, как ще поемате Вие отговорността утре, вдругиден, ако се случи същото събитие, което се случи с КТБ, по какъв начин?
Вероятно знаете, че Българската национална банка е абсолютно независима институция, за разлика от много други институции. Даже тя няма задължение да представи бюджета си в Народното събрание, да бъде одобрен от Народното събрание. Как ще приемете Вие тази отговорност, ако се случи нещо подобно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – под формата на отговор очаквам господин Димитров, въпреки че самото изказване на господин Имамов си беше реплика към първото изказване на господин Димитров, но…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Имамов, абсолютно сте прав. Аз не мога да споря с хора, които имат, първо, доста дълг парламентарен опит много повече от мен. Така да се каже, аз се уча от тези преди мен.
Когато го обсъждахме в Комисията, този въпрос стоеше на дневен ред – по право всеки един от нас има право на законодателна инициатива. Даже би трябвало да е народен представител – дали са един, два или сто, не би трябвало да има ограничение. Под група се имаше предвид, когато са от различни политически сили, а се обединяват около една кандидатура.
Безспорно най-добрата възможност, която бихме могли да реализираме, опция, е, когато дадена от кандидатурите, всичките, които ще се появят, събере няколко политически парламентарно представени групи, защото тогава и последващото законодателство, което този човек би искал да предложи при нас, би могло да бъде прието много по-бързо и той би имал едни прекрасни условия за работа, но за да ни обедини около себе си той първо трябва да се яви на избор, така че посоката трябва да има големи политически сили и тогава ще излезе мнозинството да си го избере.
А опцията да бъде предложен кандидат не означава, че непременно само най-голямата политическа сила би се добрала до най-добрия кандидат. Тоест възможно е да имаме един кандидат, който да има подуправители и от другите сили не за друго, а защото те ще предложат по-качествени хора в екипа. Възможно е много хора в момента да не искат да бъдат оповестявани само защото се притесняват, че ако малка политическа сила ги предложи, те само биха се разходили като имена, но биха пропуснали възможността да реализират своите възможности.
Така или иначе, правото всеки народен представител да може да номинира не би трябвало да бъде премахнато, още повече съвсем скоро го е имало в процедура. Излиза, че за едната процедура сме съгласни и това е напълно редно, а за другата не. Но все пак Вие сте тези, които ще решите, а иначе съм съгласен.
И една забележка: „национална банка” – Българска народна банка, но аз също бъркам понякога.
Вие ще решите кой да бъде избран и каква да бъде процедурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Правя реплика на господин Имамов по сериозния въпрос за политическата отговорност. От неговата парламентарна група много често се поставя този въпрос: кой и как носи политическата отговорност?
Тъй като всъщност тук спорът е дали може един отделен народен представител, бидейки член на парламентарна група, също така да предлага кандидат за управител на БНБ, тъй като в момента редовият член на парламентарна група, включително и лидерът на такава, е дискриминиран спрямо независимия депутат, който може да предлага кандидат, обаче отделният член не може. Госпожа Стоянова каза, че не можело 240 кандидатури да се предлагат. Може, госпожо Стоянова, защото 240 са народните представители.
Моята реплика към господин Имамов е следната: каква политическа отговорност носи днес Партия ГЕРБ, която предложи настоящия управител на БНБ Иван Искров, на когото истерично сега същата парламентарна група му иска оставката?
Къде е политическата отговорност и по какъв начин се понася тя? ГЕРБ го предложи, когато беше на власт, ГЕРБ сега го сваля, когато пак е на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Член 87 от Конституцията е много ясен: „Право на законодателна инициатива има всеки народен представител”. Щом всеки народен представител може да определя правилата, то оттук следва, че той има правото да предлага и органите, за които предлага правилата. В това отношение мисля, че не може да има никакъв спор и тук категорично не съм съгласен с господин Имамов.
Второ, кой щял да носи отговорността? Народният представител като направи съответното предложение, отговорността ще я носят тези, които подкрепят неговото предложение. Това е истината! Иначе за какво сме ние тук като народни представители? Всеки народен представител има своята съвест, своите права и тук всички, както се казва, сме равни, дори и нашата председателка е „primus inter pares” – „първа между равни”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател!
Господин Атанасов, съвест, която струва няколко милиарда лева на българския народ – не приемам такава съвест.
Очевидно е, че политическата сила, която излъчи и избере управител на Българската народна банка трябва да поеме своята отговорност. В това отношение нямам коментари към репликата на господин Сидеров. Той е прав. Въпросът трябва да бъде отправен точно към тази политическа сила, която е подкрепила и е създала условия да бъде назначен сегашният управител на Българската народна банка.
Политическата сила трябва да носи отговорност, а тази отговорност я определя избирателят. Той решава дали тази политическа сила да управлява страната, дали добре управлява, дали лошо управлява и дали на следващите избори хората трябва да гласуват за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други колеги имат ли какво да споделят с нас по предложения Проект на решение? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Запознати сме с Проекта на решение и приложенията към него от доклада на Комисията.
Първо ще подложа на гласуване редакционното изменение, което предлага господин Емил Димитров, в диспозитива на Решението – І, т. 1 вместо „Предложение за кандидат за управител на Българската народна банка се прави от парламентарните групи или от народни представители, нечленуващи в парламентарна група” да се приеме следната редакция: „Предложение за кандидат за управител на Българската народна банка се прави от народен представител, група народни представители или парламентарните групи”.
Така ли е, господин Димитров? Чета го едно към едно от текста, който сте ми предоставили.
Гласуваме редакционното предложение на господин Емил Димитров.
Гласували 148 народни представители: за 65, против 28, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Председател, искам прегласуване, тъй като по време на гласуването се виждаше и беше явно, че влизат доста колеги.
Между другото аз останах с впечатлението, че голяма част всъщност не разбрахте, че предложенията, които направи колегата Емил Димитров... (Възгласи: „Еее!”от ГЕРБ.) Тези, които са разбрали, се радвам, че са разбрали, затова са подкрепили предложението. Както виждате, няколко гласа са необходими. Това предложение е изключително конструктивно, работещо и в крайна сметка става въпрос за избор на шеф на БНБ. Този избор не се прави всеки ден, прави се един път на пет години.
Колеги, призовавам Ви, да подкрепите предложенията на колегата Емил Димитров, защото те са конструктивни, работещи и в полза на българската банкова система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 154 народни представители: за 77, против 31, въздържали се 46. Паритет! (Шум, оживление и реплики.)
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Емил Димитров е в І, т. 2: „към предложенията на кандидатите се прилагат следните документи”. В Проекта на решение има изброени пет подточки – от буква „а” до буква „д” включително. Той предлага нова буква „е” със следната редакция: „кандидатите разработват писмено и внасят до Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание в 7-дневен срок от изтичане на срока по т. 1 собствена концепция за развитие и управление на Българската народна банка, включваща и стратегически цели и приоритети за следващите шест години, и програма за изпълнение на поставените управленчески цели, както и мотивирана концепция за развитието на банковия сектор”.
Три неща иска господин Димитров: концепция за развитие и управление, програма за изпълнение на поставените управленчески цели и мотивирана концепция за развитие на банковия сектор.
Гласуваме предложението на господин Димитров.
Гласували 153 народни представители: за 74, против 30, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател!
Колеги, както видяхте на предходното гласуване, малко усилие – един глас не достигна, за да приемем нещо работещо. В случая става въпрос също за един работещ механизъм. Просто Ви моля наистина да подходим отговорно. Не можем да избираме гуверньор на БНБ и той да не е представил концепция какво смята да прави с БНБ. На каква основа тогава ще избираме този гуверньор, след като той няма представена концепция? Дори госпожа Менда Стоянова се ядоса по въпроса. Така че нека да се направи. (Реплика на народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 164 народни представители: за 78, против 35, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Проекта на решение ведно с двете предложения към него в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 166 народни представители: за 131, против 9, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за внасяне на писмени предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде удължен с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпил е Проект на решение с мотиви от господин Димитър Лазаров.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател!
„МОТИВИ
към Проекта за решение за приемане на Правила за процедурата
по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България
Проектът за решение се внася на основание т. 5 от Решението за създаване на Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, прието от Народното събрание на 28 май 2015 г.
Общата уредба на процедурата за обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България се съдържа в чл. 154 и 155 от Конституцията. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание липсва детайлна регламентация на тази процедура. Правилникът не съдържа уредба за движението на такъв законопроект по време на трите гласувания в различни пленарни заседания, както е предвидено в Конституцията, включително относно сроковете, оформянето и постъпването на предложения и другите елементи на законодателния процес.
С оглед гореизложеното, предлагам, в съответствие с досегашната практика за изменение на Конституцията, необходимите процедурни правила да бъдат приети, с което да бъдат създадени условия за разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Правила за процедурата по обсъждане и
приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-103 от 26 май 2015 г., както следва:
Правила за процедурата по обсъждане и приемане на
Законопроекта за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България
Чл. 1. (1) Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-103 от 26 май 2015 г., се обсъжда и приема от Народното събрание на три гласувания в различни дни съгласно чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България.
(2) Срокът по чл. 154, ал. 2 от Конституцията на Република България започва да тече от деня на внасянето на Законопроекта по ал. 1.
Чл. 2. (1) Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, създадена с Решение на Народното събрание от 28 май 2015 г., изпълнява функциите на водеща комисия. На сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание се публикуват стенографските протоколи от заседанията й, докладите на комисията, както и становищата и предложенията, постъпили по Законопроекта.
(2) Заседанията на Временната комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 3. (1) На първо гласуване Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията, а мотивите на вносителите – в рамките на 20 минути.
(2) При първото гласуване Законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на Законопроекта, като обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване.
(3) Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.
(4) Ако Законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане Законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 4. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване Законопроект в сроковете по чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Срокът не може да бъде по-кратък от 7 дни. Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
(2) Комисията внася в Народното събрание доклад, който съдържа направените в срок писмени предложения на народни представители и становището на Комисията по тях.
(3) При второто гласуване Законопроектът се обсъжда и приема текст по текст, при условията и по реда на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(4) В случая по чл. 3, ал. 3 Законопроектът се смята за приет на второ гласуване, ако за всеки текст са гласували три четвърти от всички народни представители.
(5) Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат и приемат по реда на чл. 3, ал. 4.
(6) Когато Законопроектът е приет на първо гласуване по реда на чл. 3, ал. 4, за приети на второ гласуване се смятат текстовете, за които са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
(7) Текстовете, които не са подкрепени от две трети от всички народни представители, се смятат за отхвърлени.
Чл. 5. (1) Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване Комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки.
(2) Третото гласуване е гласуване на Законопроекта в цялост. Гласуването е поименно.
(3) В случая по чл. 4, ал. 4 Законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.
(4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 Законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само искам да добавя, че на Временната комисия единодушно бяха гласувани от всички представители на политическите партии тези Процедурни правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Чухме мотивите и Проекта за решение.
Откривам дебата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Смятам, че като цяло Комисията е предложила правила, които осигуряват възможност за сериозно обсъждане на внесените предложения за промени в Конституцията.
Имам само едно предложение за изменение в чл. 3, ал. 2, като отпадне заключителната част на изречението и вместо него се включи следният текст: „Обсъждането се провежда при условията и по реда за обсъждане на законопроекти при първо гласуване и съгласно чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като за най-малката от парламентарните групи времето не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях – 45 минути.”.
Всъщност разликата е да се даде малко повече време за дискусията при първо четене от тази, която е приета в Правилника за останалите законопроекти.
Това предложение е в съответствие и с предложеното от самата Комисия по-дълго времетраене на доклада на водещата комисия от 20 минути. Мисля, че то би показало сериозността на отношението в Народното събрание към предлагания Законопроект. Мисля, че има всички основания и аргументи то да бъде прието.
Призовавам Ви да приемете направеното от мен предложение.
Само още някои чисто редакционни бележки, които се отнасят за няколко от алинеите на чл. 4. Там е възприета ненужна стилистика за използването на конструкцията на необорима презумпция – кога текстовете се смятат за приети. Комисията правилно е използвала директния изказ преди това в чл. 3, ал. 3, като е казано: „Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.”. Няма нужда от такава конструкция на презумпцията, затова предлагам това редакционно уточнение в чл. 4, ал. 4 и текстът да гласи: „В случая по чл. 3, ал. 3 Законопроектът е приет на второ гласуване, ако за всеки текст са гласували три четвърти от всички народни представители.”.
По-нататък – същото в ал. 6: „Когато Законопроектът е приет на първо гласуване по реда на чл. 3, ал. 4, приети на второ гласуване са текстовете, за които са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.”.
И в ал. 7: „Текстовете, които не са подкрепени от две трети от всички народни представители, са отхвърлени.”.
Това съответства по-нататък на възприетия изказ в чл. 5, където в ал. 3 и 4 съответно се казва: „Ако за него са гласували три четвърти от народните представители” и „Ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители”.
Предполагам, че това е пренесено от предишни проекти за решения, но нека всеки следващ парламент да подобрява редакциите и да не прибягва до конструкции, които не са необходими – по посочените вече мотиви.
Това са моите предложения.
В заключение пак ще обърна внимание: първото е за възможността за провеждане на достатъчно обстойна дискусия, която и при това удължение може да завърши в рамките на едно пленарно заседание. Във втория случай са чисто редакционни предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Първа реплика? Няма.
Господин Стоилов, ще Ви помоля за следното. Дали сте текста за втората част от последното изречение. Моля след това текстовете за другите алинеи, където предложението се повтаря – за чл. 4 и чл. 7. Ще Ви помоля за точните редакции, за да ги подложа на гласуване.
Заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Подкрепям направеното предложение от господин Стоилов.
По чл. 3, ал. 2 да има тази по-коректна редакция, що се касае до времето.
Що се касае до редакционните поправки, наистина правилата са съобразени с правилата за изменение на Конституцията през 2005 г., 2006 г. и преди това. Нямам против тези редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Той предложи поправки и в чл. 4.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложи, да, може да Ви ги даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Затова помолих, защото за чл. 3, ал. 2 имам текста, но нямам другите текстове.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И за протокола, защото ме сигнализира, че когато съм изчел правилата, съм изчел „чл. 1, ал. 1”, а всъщност е „чл. 1, ал. 2”. Ще го повторя още веднъж: „чл. 1, ал. 2 гласи: „Срокът по чл. 154, ал. 2 от Конституцията започва да тече от внасянето на Законопроекта по ал. 1”.
Просто техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Реплики? Няма.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Ще започна с уточнението, че не съм юрист. Любител съм и ценител на изящните изкуства също.
Задавам си въпроса: какво налага да се приемат Правила по процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, след като самата Конституция ясно е показала, има специален текст, в който се казва как тя – Конституцията, се променя.
Прочитайки внимателно добре разказания текст на Конституцията, защото това, което ни се предлага от вносителя, е добре разказан текст на Конституцията, който ни указва как да я променяме, ми направи впечатление, че всъщност това е направено с цел да се ограничат предложения, които могат да бъдат различни от направените досега от вносителя.
И визирам тук чл. 4, първа алинея, в която се казва: „не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект”. Аз питам: защо да не се разглеждат такива предложения? Какво означава „обхвата”?
Аз правя предложение да отпадне този текст и да могат да се разглеждат всякакви предложения. Да отпадне цитираният от мен текст от чл. 4, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Бихте ли го цитирали още един път, господин Сидеров? Извинявам се.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Член 4, ал. 1: „Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект”. Това да отпадне.
И в чл. 5, ал. 1, където се казва: „между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете”. Тук предлагам това да се промени, тоест да могат да се правят, да отпадне и този текст и да могат да се правят предложения и между второ и трето гласуване. По този начин поощряваме свободата на волеизявления на народните представители и даваме по-голяма възможност за творческа дейност на законотвореца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Реплика?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Аз възразявам на отпадането на тези текстове, защото те са направени като гаранция, че няма в хода на един законопроект да се появят всякакви предложения, които да засягат други съществени теми. По този начин се заобикалят високите изисквания за числеността на народните представители, които могат да правят предложения.
Представете си – сегашните предложения, не навлизам в дискусията по същество, се отнасят до съдебната власт. В хода между първо и второ четене някой може да реши да промени правомощията на Народното събрание и да каже, че те са прекалено големи и трябва да бъдат ревизирани, но това е друг законопроект, друга материя. Такива ограничения действат по отношение на всеки един законопроект, а с още по-голямо основание те трябва да действат и при обсъждането и приемането на промени в Конституцията.
Целта да не се правят промени между второто и третото четене е Комисията единствено да се придържа в ролята си на редактор на вече приетите предложения, защото тогава излиза, че ако се направят предложения, те няма да са минали през две четения по съдържание, а ще бъдат приети само на последното, трето четене.
Поради тази причина смятам, че не трябва да се отклоняваме от правилата. Вярно е, че те в голяма степен конкретизират и възпроизвеждат текстовете на Конституцията, но в някои детайли развиват процедурата и поради тази причина смятам, че е добре да бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Втора реплика? Няма.
Господин Сидеров, заповядайте за дуплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Стоилов, аз разбирам Вашите опасения. Вие, ако не се лъжа, сте участвали в създаването на тази Конституция и някак си ревниво гледате да не би тя да се поправи прекалено много.
Не се притеснявайте! Не се страхувайте. (Реплики.)
Да, но това не е между другото. Това ще бъде напълно отговорно гласуване. Не трябва да подценяваме народните представители. На третото гласуване те трябва да са готови да приемат това, което се предлага, но мисълта ми е друга, че трябва по-свободно да разсъждаваме по тези въпроси, защото аз виждам как в обществото се разискват теми като например да има референдум за това колко да бъдат народните представители – дали да бъдат 120, дали да са 100.
Аз предлагам, примерно, да са 11. Това ще съкрати изключително много разходите по Народното събрание, по издръжката на парламента. Може да бъде един народен представител. Също предлагам творчески варианти, които чувам, че се обсъждат дори от представители на правителството, така че нека да освободим народният представител малко от оковите на формалистиката, той малко по-творчески да подходи и нека в този Законопроект да позволи да се предложат, можем да чуем много интересни теми.
Можем да чуем предложения, които да променят Конституцията така че изведнъж да станем цветуща държава.
Така че моето предложение остава в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Други изказвания? Не виждам.
Режим на гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители.
Закривам дебата.
Ще подложа на гласуване четирите предложения на господин Стоилов и двете предложения от господин Сидеров.
Първото предложение на Янаки Стоилов е в чл. 3, ал. 2 след запетаята на второто изречение „като обсъждането протича при условията и по реда, предвиден за обсъждане на законопроекти при първо гласуване”, господин Стоилов предлага да се сложи точка и да започне вместо „като обсъждането” – „обсъждането се провежда при условията и по реда за обсъждане на законопроекта при първо гласуване и съгласно чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като за най-малката от парламентарните групи времето не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях – 45 минути”.
Предлагам режим на гласуване за предложението на господин Стоилов.
Гласували 122 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване трите редакционни бележки, които бяха подкрепени от председателя на Временната комисия господин Лазаров, а те са: в чл. 4, ал. 6 – „На второ гласуване се смятат текстовете” се заменя с „гласувани са текстовете”. „Се смятат” отпада и „са текстовете”.
Малко преди това – чл. 3, ал. 4 „за приети”: отпада „за”, „приети на второ гласуване” или чл. 6 се предлага от господин Стоилов да има следната редакция: „Когато законопроектът е приет на първо гласуване по реда на чл. 3, ал. 4 приети на второ гласуване са текстовете, за които са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители”.
Следващото предложение е в ал. 7 на чл. 4 – текстовете, които не са подкрепени от две трети от всички народни представители са отхвърлени, вместо „да се смятат за отхвърлени”.
Подлагам на гласуване тези редакционни бележки, които бяха подкрепени от председателя на Временната комисия.
Режим на гласуване за трите алинеи.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Стоилов е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Волен Сидеров – чл. 4, ал. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
„Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.”
Господин Сидеров, нали последното изречение: „Не се разглеждат предложения...” да отпадне? (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Гласували 119 народни представители: за 14, против 69, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Второто предложение на господин Сидеров е в „чл. 5, ал. 1 между второ и трето гласуване не се правят” се заменя със „се правят предложения по текстовете”.
Нали така, господин Сидеров? (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Гласували 120 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване решението на Временната комисия за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с току-що приетите предложения на господин Янаки Стоилов в чл. 3, ал. 2; в чл. 6 и така нататък, които ние подкрепихме.
Гласували 130 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Комисията по земеделието и храните е водеща.
Господин Христов, заповядайте да прочетете доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да преминем към разглеждането на доклада на Комисията, правя процедурно предложение на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните; инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите; и Даниела Ангелова – началник отдел „Правен” в Дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Предложението за допуск в залата е прието.
Моля, доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Преди това, ако позволите, господин Председател, декларация на основание чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Заявявам, че имам конфликт на интереси и няма да участвам в гласуването по Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Христов.
Сега доклада, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за горите, № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 29 май 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните: Десислава Танева – министър на земеделието и храните, доц. Георги Костов – заместник-министър, Магдалена Дакова – директор на дирекция „Административно и правно обслужване”. От Изпълнителната агенция по горите: господин Тони Кръстев – изпълнителен директор, господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор, Ценко Ценов – директор на дирекция „Гори и лесовъдски дейности”, Даниела Ангелова – началник на отдел „Нормативни дейности и човешки ресурси”, а така също присъства и Тихомир Томанов – председател на Асоциация „Общински гори” в България.
В началото на заседанието народният представител Румен Христов заяви, че е подал декларация за наличие на конфликт на интереси и няма да участва в гласуването.
Законопроектът беше представен от Тони Кръстев, който припомни, че той е изготвен в изпълнение на ангажимента на Министерството на земеделието и храните да инициира законодателни промени и промени в подзаконовите нормативни актове, свързани с подобряване на контрола върху дейностите в горските територии и за противодействие на незаконната сеч.
Основните предложения са следните:
Въвежда се задължително планиране на всички горски територии, с изключение на тези, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната, независимо от размера на имотите и от това чия собственост са те. По този начин дейности ще могат да се извършват единствено при наличието на влязъл в сила горскостопански план или програма, изготвен от съответния собственик. Областните планове за развитие на горските територии ще се изготвят от търговци, вписани в Търговския регистър.
По отношение на опазването на горите и контрола върху добива и движението на дървесина са направени няколко предложения.
Предвидено е в подзаконов нормативен акт да бъдат разписани специфичните изисквания при провеждане на сечи в защитени горски територии. Увеличава се минималната разрешена възраст за провеждане на възобновителните сечи. Отпада възможността за осъществяване на санитарно прочистване и се дава основание за прецизиране на нормативната уредба на санитарните сечи чрез тяхното разделяне на санитарни и принудителни.
Въведена е забрана за добив на дървесина през тъмната част на денонощието.
Предвижда се въвеждането на задължение моторните превозни средства, превозващи дървесина, да бъдат снабдени с GPS устройства. Мярката следва да бъде нотифицирана пред Европейския съюз и ще влезе в сила от началото на 2017 г. За началото на 2016 г. е предвидено въвеждане на системи за видеонаблюдение във всички обекти, в които постъпва или се преработва дървесина.
Разширява се кръгът на лицата, които могат да бъдат назначени във връзка с опазването на горските територии и обхвата на техните правомощия. Служителите от държавните предприятия ще могат да извършват проверки и да издават актове за нарушения по Закона както на територията на цялото предприятие, така и извън установеното работно време. Служителите, назначени за опазване на общинските гори, също ще могат да извършват проверки и да издават актове за нарушения на територията на съответната или съседни общини.
По отношение на лицата със средно образование, желаещи да се впишат в регистъра за упражняване на частна лесовъдска практика, както и за тези, чиято регистрация е била прекратена поради извършени нарушения, се въвежда встъпителен изпит.
Като изключение от общия ред за налагане на санкции на регистрирани лесовъди и регистрирани търговци е предвидено в определени случаи, представляващи особено тежки нарушения, тяхната регистрация да бъде отменяна още след първото констатирано нарушение.
Направени са и няколко предложения, свързани с прецизиране на текстовете, регламентиращи възможността за включване в горските територии на имоти, възстановени като земеделски, но представляващи гора по смисъла на Закона. Освен след проведена инвентаризация, статутът на тези имоти ще може да бъде променян и по инициатива на техните собственици. Разписан е съответният ред.
Дава се възможност за изграждане на противопожарни съоръжения, без промяна на предназначението на имотите.
В последвалата дискусия беше отбелязано, че предложените промени са изключително важни, предвидени са механизми, които следва да спомогнат за осъществяването на по-ефективен контрол и ограничаване на незаконните посегателства в горите и трябва да бъдат подкрепени.
Като цяло всички изказали се народни представители изразиха своята подкрепа за Законопроекта и поеха ангажимент между първо и второ гласуване да направят своите предложения за прецизиране на конкретните текстове.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 14 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 502 01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Няма доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще прочета мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Предлаганите със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите промени са свързани основно с подобряване на контрола върху планирането и извършването на мерки за защита от незаконни посегателства и вменяване на по-големи отговорности със съответстващите им санкции за лицата, осъществяващи дейност в горските територии. Измененията са свързани и с предвидени промени в подзаконовата нормативна уредба, свързани главно с добива на дървесина, начина на провеждане на сечи и контрол.
Предложените изменения и допълнения на Закона за горите могат да бъдат обобщени в следните основни насоки:
Първо. Горско планиране. Предлагат се изменения на разпоредби, свързани с изработването на планови програми, включително изработването на областни планове за развитие на горските територии. Целта е да се постигне по-добра регулация при планирането на дейностите в имотите на физическите лица и в същото време осъществяване на по-ефективен контрол. По отношение на областните планове предвид специфичния характер на процеса на планиране се разширява кръгът на лица, които имат право да изготвят такива планове.
Второ. Опазване и контрол. Проектът предвижда промени и по отношение на нормите, уреждащи контрола върху добива и съответно движението на дървесина.
На първо място се забранява извършването на сеч през тъмната част на денонощието, като по този начин се ограничава възможността за нерегламентирани посегателства.
Втората важна промяна, която се предвижда в тази насока, е въвеждането на разпоредба, с която се предвижда задължение – моторните превозни средства, превозващи дървесина, да бъдат снабдени с GPS устройства, като по този начин се очаква да се постигне ефективен контрол при транспортирането на тази суровина. В комбинация с разработването на електронна система за издаване на превозни билети онлайн, тази мярка ще допринесе за постигането на дългоочакваната електронизация на процесите по отчет и контрол в горския сектор. Предвижда се в обектите, в които постъпва или се преработва дървесина, да бъде инсталирана система за видеонаблюдение с цел превантивен, текущ и последващ контрол.
Тези две мерки са с отложено действие, като се предлага първата да влезе в сила от началото на 2017 г., а видеонаблюдението – от 2016 г.
Друга важна промяна в посока на по-ефективен контрол е разширяване на правомощията на служителите, назначени за опазване на горски територии. Философията на Закона за горите е всеки собственик не само да ползва, но и да е отговорен за опазването на горските територии, които управлява. Най-голям е процентът на държавни горски територии, които се управляват от държавните предприятия. Предлага се служителите от териториалните им поделения да имат правото и възможността да правят проверки и да издават актове и извън установеното работно време на територията на цялото предприятие с цел да се реагира адекватно при установяване на извършено нарушение и да се даде възможност за съсредоточаване на по-голям брой служители в някои райони или за сформирането на мобилни екипи, когато и където е необходимо.
Предвиждат се и много по-сериозни санкции за извършени нарушения, като се предлагат различни хипотези, при които само за едно нарушение ще се отнема лицензът за извършване на дейности в горските територии – както на физически, така и на юридически лица. Считаме, че този нов подход ще има приложение не само като пряка, наказваща нарушителите мярка, но ще има и съществен превантивен ефект и ще доведе до много по-голяма отговорност на лицата, които извършват дейности в горските територии и са пряко ангажирани в процеса на изпълнението им.
Трето. Лесовъдна практика. Не на последно място следва да отбележим и предложението за въвеждането на встъпителен изпит на лицата, желаещи да се впишат в Регистъра за упражняване на частна лесовъдства практика, както и за тези, на които лицензът им е бил отнет поради извършени нарушения. Целта на това предложение е да се гарантира, че само лица с необходимата компетентност, със специфични познания и опит ще имат правомощията, които Законът за горите възлага на лицензираните лесовъди. Тези лица на практика осъществяват функции в целия процес от планирането на сечите до тяхното провеждане и съответно експедиране на дървесината, поради което следва да са достатъчно компетентни да управляват тези процеси.
Основният мотив за въвеждането на допълнителни изисквания за вписване на лицата в публичния регистър е свързан с гарантирането на достатъчна компетентност при осъществяване на специфичната лесовъдска практика. Във връзка с това докато за висшето лесовъдско образование може да се приеме, че в достатъчна степен е гарантирано високото ниво на компетентност на лицата, за средното лесовъдско образование предвид големия брой образователни и квалификационни центрове за обучение на лесовъди, практиката е показала, че тяхната подготовка не винаги отговаря на правомощията и отговорностите, което Законът за горите им възлага. Промяната не би засегнала заетостта при младежите, тъй като за лицата, завършващи средно образование в професионалните гимназии, справянето с предвидения изпит не би следвало да бъде препятствие. Считаме, че непосредствено след завършване на професионалното образование лицата имат достатъчна теоретична подготовка, за да издържат такъв изпит.
Четвърто. Други. Въвежда се отново възможността територии, които представляват гора по смисъла на Закона за горите, които са били гори до влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но са възстановени като земеделски, да бъдат включени в горски територии. За целта със заповед на министъра на земеделието и храните се създават комисии, които да изготвят списъци на имотите, чиито характеристики съответстват на определението за гора по Закона за горите. Целта е тези имоти също да бъдат планирани и да се стопанисват спрямо действителното им състояние, за да може да се осъществява и контролът, предвиден в Закона за горите.
От друга страна се дава възможност на собствениците на имотите, чиито площи са в земеделски територии, но поради самозалесяване или горскостопански дейности са придобили в последните години характеристики на гора по смисъла на Закона, да изразят своята воля и желание да ги стопанисват като земеделски имоти.
Считаме, че с влизането в сила на предложените промени ще могат да се постигнат целите за по-ефективен контрол и ограничаване на незаконните посегателства в горските територии. Предложените изменения в Закона са свързани с промени и в подзаконови нормативни актове, които предстои да бъдат одобрени в най-кратки срокове.
Пълният ефект от предложените изменения ще бъде оценен след приемането на целия пакет от предложения от Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите за нормативни мерки.
Изготвеният Законопроект не противоречи на европейското законодателство и не е изготвен в изпълнение на актове на Европейския съюз или в международни договори, сключени от европейските общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Чухме мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите и доклада на Комисията по земеделието и храните.
Откривам дебата.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обсъждаме промяна в Закона за горите, реализирана под натиск, свързан с недотам добри практики в горския сектор и наложен мораториум, който в рамките на три месеца трябваше да доведе до представяне на промяна в Закона и той да реши част от проблемите, срещу които обществото с право въстана.
За съжаление, трябва да кажа, че предлаганите промени в Закона за горите са изработени много набързо и не създават предпоставки за решаване на основния въпрос – спиране на безогледната и незаконна сеч, и разграбването на горите. Отделно от това предложените промени не са обсъждани в работна група с участието на браншови организации, и мотивите и целите, които се прилагат, са доста спорни.
Искам да кажа, че като приемем някои от промените, които са наложителни и са факт в Закона – увеличаването на годините във високостеблените гори до 80 г., назначаването на двойка инспектори, които са факт, но законово досега не бяха регламентирани, останалите предложения за промяна няма да решат основните проблеми в сектора.
Авторите на промяната в Закона акцентират, че ще спрат незаконната сеч, и ще засилят контрола чрез мерки, които ще се реализират на по-късни етапи. Възможно най-евтината и необходима мярка, за която настоявахме и при нашето предложение за промяна на Закона – изискването транспортните средства да са оборудвани с GPS-и, се отлага, забележете, за 2017 г. Година и половина ние няма да имаме информационна система, която да създаде предпоставки за контрол. Каквито и мотиви да предлагат или да се имат предвид, в ХХІ век да кажем, че проблем ни е информационен продукт, който трябва да се създаде, за да може администрацията – Изпълнителната агенция по горите да си свърши работата като контролен орган, ми се струва изключително несериозно. 2017 г. е прекалено късен етап, за да може да се реализира тази политика. За мен по-скоро темата е, че някой не иска да има контрол и в следващата, и в по-следващата година.
В същото време се предлага организирането на национален „биг брадър” за сметка на собствениците на цехове, складове, които съхраняват и преработват дървесина. Създават се предпоставки за доста негативни процеси и явления, които ще се случат в резултат на това, че тези собственици трябва да монтират камери. Извинявайте, след като нямаме горско-пропусквателни пунктове с работещи камери, изведнъж искаме от всички, които работят в сектора, да имат камери, които да проследяват целия процес. Темата е кои ще бъдат, от кои складове, по кое време, как ще се манипулират камерите, как ще се вземат решения за проверка – въпроси, които не са изяснени в Закона. Според нас тази мярка най-малко няма да доведе до абсолютно никаква реална предпоставка за създаване на правила в сектора.
Друго предложение, което бихме приветствали, но както е изписано по-скоро създава също проблеми, е „осигуряването на възможност за контрол и проверка на товарите по всяко време и на всеки маршрут”. Тук въпросът, който искам да задам: защо са пропуснати горските пътища? Все пак Изпълнителната агенция по горите трябва да контролира и горските пътища, но те са изпуснати в предложението на Закона. Освен това желанието да се контролира във време, което е светлата част на деня, също буди съмнения, които за мен са непонятни. Ще питаме Българската академия на науките коя е светлата част на деня?! По-сложно не може да бъде изписано. А щом нещо е сложно, то няма и да се прилага. Какъв е проблемът?
Контролът по отношение на добива на дървесина, по отношение на подвоз на дървесина да бъде в рамките на работното време на служителите на Изпълнителната агенция или на тези, които са в държавните предприятия. Ще питаме БАН за светлата част на деня. Въпрос, който също не мога да разбера какво точно ще реши. Ако можем да контролираме реално и единствено в работното време, нека само тогава да бъде осъществявана тази дейност.
В мотивите на Закона има и други предложения, свързани, на първо място, с процедурите по узаконяване на горите. Тъй като основно съм в сектор „Земеделие”, трябва да Ви кажа, че няма страна в света, която да не защитава обработваемата си земя. Ние предлагаме спорна процедура, в която възстановена собственост върху ниви, тоест върху обработваема земя, в рамките на три години, ако собственикът императивно не почисти тази земя, превърнала се в някаква горска територия, със заповед на министъра тя да бъде призната за горска територия, тоест сменяме предназначението. Извинявайте, но нито една държава в света не може да си позволи да намали по този начин обработваемата земя. Какво се случва, ако собствениците нямат възможност? Превръща се в гора. Ако решат да оспорват, това е процедура в съда, която под никаква форма не може да се приеме, че ще реши въпроса, защото на практика това не са и гори. Това са самозалесили се някакви пространства, които са все пак обработваема земя, имат своята ценност, имат своята категория, от тях може да се произвежда земеделска продукция, която всяка една от държавите подкрепя не само със собствени средства, но и с европейски средства. Така че този текст, който е приет през 2011 г., сега доусъвършенстван, ми се струва, че не може да се приеме като решаващ проблемите на собствениците на земя, по-скоро ще ги затрудни.
Предложение, което се прави в Закона за горите – да се разшири възможността за извършване на строителство в горите без промяна на предназначението им. Така както върви този текст на Закона – без промяна на предназначението в строеж е разрешено, първо, второ, трето, до дванадесето, по-добре да напишем кое е забраненото, защото всяка година се увеличава желанието да влязат обекти, на които няма да се сменя предназначението. Това, че не е разглеждан от Регионалната комисия, също е проблем. Все пак Регионалната комисия може да се изкаже по този казус доста по-компетентно, отколкото Комисията по земеделието в Народното събрание.
Предлага се в момента съоръженията, които предпазват от пожари, да вървят без да има съответно промяна на предназначението по Закона за устройството на територията. Защо? През 2011 г. – едно, 2012 г. – друго, трето, четвърто. Вкарваме текст искаме смяна на предназначението за първо и второ. По-малко ще са отколкото изключенията, както са предложени.
В проекта се предлага процедура за издаване на лицензи. Ние приветстваме тази крачка, тъй като по този начин считаме, че ще се осигури професионално управление на горите. В нашия Законопроект, който не беше приет от Народното събрание, също имахме подобни предложения.
Смущаващото тук и за което авторите на Законопроекта би следвало да дадат обяснение е, че абсолютно никакъв регламент няма по отношение на това как ще действа тази Комисия. По тази причина, без методика и ясни правила, без Законът да има правилник за прилагане, с една заповед ние определяме как точно ще реализираме по-добрата процедура по повишаването квалификацията на тези, които работят в сектора. Няма процедура, ако някой не е издържал съответния изпит или каквото и да било, как втори път може да се яви. Законът трябва да разпише тези правила, за да се знае дали може все пак да действа по начина, по който авторите го предлагат според нас тази процедура трябва да бъде описана доста по-подробно, най-малкото да има унифицирани правила за издаването на лицензи.
Приветстваме, че се дебатира промяната в Закона за горите. Очаквахме повече и предложенията, които и неправителственият сектор са предложили в Министерството – те са и публично публикувани – да бъдат съобразени с промяната в Закона. За съжаление, това не се е случило, затова Парламентарната група на БСП лява България ще се въздържи да подкрепи този Законопроект. Ще участваме в дебатите по отношение на това какво трябва да бъде подобрено в Закона и с предложения, които са извън обхвата на сега предложените промени.
Искам да направя и едно уточнение: законът се прие много набързо без дебати както в Комисията, така и преди това. Пропуснаха се три месеца, изключително дълъг период от време, в който можеха да се намерят най-добрите решения за решаване на въпросите на българските гори. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики? Няма.
Тридесет минути почивка – до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, продължаваме. (Народният представител Велизар Енчев иска думата за изказване.)
Да, господин Енчев, ще Ви дам думата. Професор Станков изяви желание преди почивката, така че след него ще Ви дам думата.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, считам, че на днешното заседание Комисията по земеделието представи един добър Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за горите. Смятам, че там има някои много силни моменти и искам да обърна внимание на няколко от тях.
Най-напред за това, че се засилва контролът върху добива и движението на дървесина, защото това е изключително важно и навременно. Може би малко меки са мерките там. Трябва да се предложат още по-драстични, по-сериозни мерки, но това ще стане сигурно между първо и второ гласуване.
Засилват се също и санкциите. Смятам, че това е положително и трябва да се направи при всички случаи, защото продължават безобразията в българските гори и някои считат, че това им е вече истинският начин на поминък. Така че това нашествие трябва да се спре.
В обектите, в които се обработва дървесина се въвежда видеонаблюдение, което също приемам за много положително.
Това, че се разширяват пълномощията на горските служители, също е изключително важно и трябва да се подкрепи.
За мен е интересно и съм приятно изненадан от това, че се въвеждат изисквания, въвежда се изпит за всички тези, които искат да придобият право да се занимават с лесовъдство. Това също намирам за много положително.
Важен проблем, който трябваше да намери решение, това е въпросът, свързан със земеделските земи. Мисля, че тези текстове, които се предлагат, са много прецизни и трябва да бъдат подкрепени, защото се дава възможност за преобразуване на земеделските земи в горска растителност там, където има израснали вече многогодишни дървесни видове. Това е положителното и да става обратното.
Има известна логика в това, което предлага проф. Бъчварова. Донякъде съм склонен да го подкрепя, но мисля, че това, което предлага Комисията и е подкрепила, е по-доброто и това ще подкрепим.
За санкциите казахме.
Имаме бележки и предложения, които са много конкретни и ще ги направим между първо и второ гласуване. Още първите дни ще съгласуваме със специалистите по горско стопанство и нашата парламентарна група ще даде своите бележки.
За момента обявявам, че ще подкрепим Проектозакона за горите на първо гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Първа реплика? Няма.
Господин Енчев, Вие желаехте да се изкажете.
Има ли други, които желаят да заявят изказване?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Внасям следните предложения, съгласувани по инициатива на природозащитните организации в коалицията, за да остане природа в България.
Точка първа – централизираната система за проследяване движението на добита дървесина.
Предлагам да се създаде нов чл. 213а със следния текст: „Всички документи по ползването и транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти са публични чрез включването им в централизирана електронна система...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля между първо и второ четене да дадете конкретни текстове. Сега сме на първо четене.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Добре.
Искам да кажа също нещо особено важно, когато говорим за тези промени. Трябва да се ограничи износът на незаконна дървесина, тъй като знаем, че в момента износът на необработен дървен материал, добит от гори – собственост на държавата, се извършва и от частни фирми. Тук трябва да се направят много сериозни промени, които ще внеса, конкретно в чл. 126.
Също така ще внеса много важно предложение, което, струва ми се, трябва да подкрепите – да се ограничи дейността от дърводобива в нощните часове. Знаете, че в момента дърводобивът се разрешава един час преди изгрев и един час след залез. Според експерти е уместно извършването на добив дървесина и подвоз да се забрани от 18,00 ч. вечерта до 7,00 ч. сутринта.
Особено важна е темата за конфискацията на всички средства при незаконен дърводобив. В момента много добре знаете, че каруци, камиони или други превозни средства, с които се извършва незаконен дърводобив, ако са собственост на трети лица, отново се връщат на тях. По тази причина трябва да се направят съответните промени в чл. 273.
Една особено важна тема, която засяга собственици на частни гори. Всички Вие знаете, че тези частни гори, които са собственост на няколко души, на цели семейства, често пъти са обект на посегателство от частни фирми, които си позволяват тази незаконна сеч. По тази причина, за да се ограничи масовото изсичане на частни гори и да спрат измамите, особено когато не всички собственици на горските имоти са информирани и са дали съгласие за тази сеч, трябва да се направи много сериозна промяна в чл. 111, която да гарантира собствеността на това имущество.
Също така смятам, че трябва да се направят много важни промени в раздела за финансовото стимулиране на служителите – горските инспектори. Не знам дали знаете, но по неофициални данни сега заплатите на горските инспектори са около 400-450 лв., което е предпоставка за сериозна корупция. Нормално е и би било приемливо възнагражденията на инспекторите да бъдат не по-малко от три минимални работни заплати. Знаете ли, че в момента лесовъдите в стопанствата получават двойно по-високи месечни приходи отколкото инспекторите? А инспекторите са хората, които работят пряко на терена и естествено, трябва да го кажа с голямо съжаление, те са най-подвластни на корупцията.
Особено важна промяна, която трябва да промени философията на управлението и опазване на българските гори, е едно предложение, което може да Ви се стори радикално, но което мисля, че работещите в Изпълнителната агенция по горите ще приемат, а то е: защо да не помислим по въпроса и да се предложи отделянето на Изпълнителната агенция по горите от Министерството на земеделието и храните, доколкото в настоящата ситуация контролиращата институция – Агенцията, се явява подчинена на административната институция Министерството, която пък е отговорна за стопанското управление на държавните гори.
Излишно е да казвам, че практиката показва, че тази зависимост на контролиращата институция от стопанина на държавните гори – Министерството, води до повсеместен, подчертавам това, политически натиск върху горските инспектори да не контролират дейността на държавните горски предприятия, които са подчинени на министъра на земеделието и храните. Единични са случаите, това не е никаква тайна, при които горските инспектори си „позволяват” да санкционират служители на държавното стопанство, да не кажа: май такива случаи не знам дали изобщо има регистрирани.
Отново да се върна на това, което предлагам и което със сигурност ще има голяма чуваемост. Повтарям още веднъж: финансовото стимулиране на служителите по контрола и опазването на горите е от особено значение. Акцентирам на това за втори път, защото не може с тези мизерни заплати да очаквате от горските инспектори да не са подвластни на корупцията. Разбира се, когато става дума за морал и професионална етика, това не трябва изобщо да има отношение и значение, но в разградена държава като България с такива мизерни заплати хора, които контролират такъв огромен, златен ресурс на държавата – дървесината, естествено са подложени на много силен морален натиск и ние трябва да проявим необходимото разбиране и сериозно да гарантираме повишаването на техните трудови възнаграждения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Искам да се спра на някои важни моменти в предложението за Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, но в началото искам да кажа кое породи това изменение.
В края на месец февруари 2015 г. беше направено предложение за решение на Народното събрание от група народни представители под натиска на общественото мнение, неправителствени организации, медиен интерес за това, че българската гора се изсича безразборно, изнася се по нерегламентиран ред като по този начин се ощетява държавата, съсипва се рядко национално богатство, влияе се неблагоприятно на климата. Така в Закона за горите – чл. 126, ал. 6 и ал. 7, се дава възможност да се забрани износът на необработена дървесина за страни извън Европейския съюз.
Мотивите тогава бяха следните: износът за 2014 г. е приблизително около 1 млн. куб. м, което е една четвърт от годишния добив за 2014 г. Най-голям износ има за Турция, Сърбия, Македония. Предлага се да се забрани износът на необработена дървесина със закон, което цели да се придаде устойчивост на забраната, поне докато компетентните органи не установят ефективност на мерките за предотвратяване и санкциониране на незаконната сеч. Правото на Европейския съюз не позволява това да се осъществява по отношение на държави членки, поради което е предвидено постоянната забрана тогава да се отнася само за трети страни. И на основание чл. 86 от Конституцията на Република България тогава Народното събрание реши: първо, спира износа и изпращане на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по комбинираната номенклатура, съгласно Регламент на Европейския съюз № 1104 от 2014 г.
Точка 2 – дейностите по т. 1 се спират за срок от три месеца от датата на обнародването на „Държавен вестник” и, забележете, важното е в т. 3, в срока по т. 2 да се извършват законодателни промени, свързани с промяна на режима на продажбата, износа и изпращането на стоките. За справка, кодовете, които влязоха в забранителния списък – това са дърва за горене под формата на трупчета, необработен иглолистен материал, необработен материал от дъб, от бук и така нататък.
Изминаха три месеца време. За този период, съгласно решението на парламента, трябваше да има законодателни промени, които, повтарям, да са свързани с промяна на режима на продажбата, износа и изпращането на стоките. С две думи, да се подобри контролът по извършената сеч, продажбата и извозването на дървесината от българската гора.
Днес на нашето внимание разглеждаме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. Набързо по направените предложения.
Параграф 1. Направени са изменения в посока всеки собственик да си заплаща за изработката на горскостопанските планове и програми за горските територии.
Параграф 3. Изпълнителната агенция по горите създава такава информационна система, като предложението за изменение е тази система да бъде публично достъпна и нейното ползване да е безвъзмездно.
Параграф 4, в чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „е” в допълнение се дава право на строеж без промяна на предназначението на земята за съоръжения за опазване на горските пожари.
Параграф 5, в чл. 83 и чл. 84 се регламентира един по-рестриктивен подход на промяна на предназначението на земеделска земя, самозалесила се и придобила статут на горска територия.
До тук направените предложения имат своя смисъл като осигуряване на публичност, дисциплиниране на собствениците на земеделска земя да я стопанисват по предназначение, но не виждам, колеги народни представители, ответни мерки по решението на Народното събрание, което взехме през месец март.
Параграф 7, чл. 103, ал. 3 – т. 7 е нова, и в чл. 102, възобновителните сечи на високостеблени гори се разрешават, като досега тези сечи бяха след шестдесетата година, новото предложение е след осемдесет години. Издънковите гори за превръщане в семенни – досега разрешителните са били след двадесетата, тридесетата, но новото предложение е след петдесет години.
Параграф 9, чл. 104, нова алинея. Забранява се извършването на добив на дървесина през тъмната част на денонощието – един час след залез, и един час преди изгрев.
Считам, колеги народни представители, че това е много относително понятие. Ще Ви задам следния въпрос: ако времето е облачно, кога ще се счита за начало или край на добива на дървесина? Според мен трябва да има твърд, регламентиран час, който да се спазва, за да може контролните органи да изпълняват ефективно своите задължения.
Следващ § 11, чл. 148, нова ал. 12, която смятам за една от най-съществените предложения. Моторните превозни средства, транспортиращи дървесина, както и мобилните обекти по чл. 206, да бъдат снабдени с изправни GPS-системи. Това смятаме, което е и наше предходно предложение, за правилна мярка, че чрез тези системи ще се наложи много строг контрол на движение на дървесината от площадките до търговските обекти.
В § 12 и § 13 се правят предложения, които също не влияят на контрола на дърводобивната дейност.
Параграф 14, чл. 191 – лицата, опазващи горските територии имат възможност да упражняват контрол извън установеното им работно време. Това е важна мярка да се влияе ефективно на незаконната сеч, за да могат лицата, извършващи опазването на горските територии, да издават актове за нарушение по всяко време.
Параграф 15, чл. 206 – собственици и ползватели на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да изградят система за постоянно видеонаблюдение, както и да предоставят достъп до информацията. Това също считаме, че е една положителна стъпка по отношение на контрола на обектите, през които преминава придобитата дървесина.
Параграф 16 и § 17 – регламентира регистрацията на лицата, извършващи лесовъдна практика, като новото е, че освен необходимата квалификация и ценз те трябва да положат и изпит, за да могат да упражняват лесовъдна практика.
Параграф 18, в чл. 239 се предлага кога тези специалисти спират да упражняват своята практика: при извършване на нарушения по време на дейността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще искате ли удължаване на времето?
ДОБРИН ДАНЕВ: Да, поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, благодаря Ви.
ДОБРИН ДАНЕВ: В параграфи 23 и 24 предложението е за облекчителен режим на наложена санкция при установяването на нарушения, когато лицето изплаща наложената глоба в рамките на 30-дневен срок.
Това са, уважаеми колеги народни представители, предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. Ние от Коалиция „БСП лява България” считаме, че предложенията са в правилната посока, но са недостатъчни, за да окажат очаквания ефект и да оправдаят проявения обществен интерес. Още повече че за някои от тях, за които считаме, че са удачни, то те са предложени да влязат в сила от 1 януари 2017 г., като например предложението за въвеждане на GPS-системите на транспортните средства.
Затова ще се въздържим от подкрепата си на Закона на първо четене. Ще участваме активно в дебатите между първо и второ четене и дано колегите имат по-голяма решителност да се направят по-задълбочени и по-сериозни предложения, които наистина да доведат до очаквания ефект, за да запазим българската гора, българската природа такава, каквато сме я наследили от поколенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Заповядайте за реплика, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че така изчетеното експозе от господин Данев показва, че работа безспорно е свършена и то точно в правилната посока, защото ограничаване на добива в тъмната част на денонощието е много положителна мярка. Оттук нататък знаете, че през нощта се извършват основните нарушения при добив на дървесина.
Не бива да забравяме, че преди няколко дни беше отворен и горски телефон 112. Министерството непрекъснато работи в посока подобряване контрола и опазване на българската гора. Този телефон 112 ще дава изключително бърза информация в рамките на половин час до час и половина да се установява незаконна ли е дадената сеч в определена гора.
Безспорно е, че има какво да се работи, но посоката е вярна и всичко това, което е предприето в изменението на Закона за горите, показва волята и това, което трябва да се направи в тази посока.
Аз искам да помоля колегите днес, когато дебатираме, да не говорим по начин, сякаш гледаме второ четене на закона. Нека да бъдат така добри – имаше достатъчно време, да направят предложения. Сега отново ще имаме едноседмичен срок за направа на предложения между първо и второ четене. Нека те да се задействат, да бъдат по-активни и наистина да влеят своите сили в Законопроекта, за да може той да добие вид, какъвто те пожелаят.
Призовавам Ви, нека да подкрепим първо четене на Закона за горите, защото само по този начин, когато сме обединени и имаме воля, могат да се получат така желаните от нас резултати за опазване на българската гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми колеги, вземам забележка от нашата колежка Цвета Караянчева да бъдем по-стегнати.
Предлаганите промени в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите са свързани с подобряване на контрола върху извършване на дейностите в горските територии, както и предприемане на мерки за защита на незаконните посегателства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това изказване ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, изказване е. (Реплика от народния представител Добрин Данев.) Извинявам се. Не беше дадена дупликата.
Продължете. След това ще дам правото на дуплика на господин Данев. Извинявам се.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Добре. Благодаря Ви.
В него се предвиждат сериозни санкции за извършване на нарушения. Важно е, че с новите предложения се въвеждат допълнителни изисквания за вписване на лицата в публичен регистър, който трябва да гарантира компетентност при осъществяване на лесовъдската практика.
Горското стопанство в България се нужда от координирана стратегия за реформа на публичната горска администрация с оглед повишаване на професионализма, отговорността, ефективността, независимостта на нейните регулаторни органи. Нужни са условия за подобряване на бизнес средата като цяло и справяне с корупцията, което е основен фактор за всички незаконни практики.
Чрез този Законопроект трябва да се прекрати злоупотребата с монопола на власт и да се намалят предпоставките за създаване на сива икономика в страната ни. Нуждаем се от мерки, свързани с налагане на държавно обществено партньорство, деполитизация на служителите в горското стопанство, осигуряване на прозрачност, гъвкавост, и разбира се, споделена отговорност.
Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи на първо четене този проектозакон и ще се възползваме от нашата възможност да дадем своите предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Данев, извинявайте, пропуснах дуплика предишния път.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Аз ще се постарая да бъда кратък на репликата на колежката.
Да, това, което Вие казвате, че се върви в правилния път го казах в своето изказване, но мисля, че то е недостатъчно. Един пример: защо и транспортните средства да бъдат ограничени за движение в тъмната част на денонощието? Може би този коментар ще се наложи между първо и второ четене.
Ние като цяло считаме, че и въздържането ни като гласуване към предложения Законопроект е, че предложенията, които са направени, трябваше да бъдат в много по-дълбочинен и сериозен вид, за да ограничим наистина този процес, който съществува дълго време в дейността по стопанисването на горите и търговията с дървен материал. Затова считаме, че предложенията трябваше да бъдат направени така, че да се почувства, първо, регулацията.
Второ, след гласуването на Закона отпада Мораториумът за забрана на износ и във вида, в който съществува Законът, мисля, че процесите ще продължат по инерция, докато не се вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Реплики на изказването на госпожа Султанка Петрова? Няма.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите като той беше внесен поради това, че на 4 март Народното събрание взе решение за спиране на износа и изпращане на стоки, така нареченият „Мораториум върху износа на дървесината”.
В това Решение на Народното събрание – от 4 март, в т. 3 е записано, че в срок от три месеца трябва да бъдат инициирани законодателни промени и промени в подзаконовите нормативни актове, свързани с подобряването на контрола върху дейността в горските територии и противодействие на незаконната сеч.
Сега да видим какво ни се предлага? В мотивите към Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за горите измененията са групирани в четири групи: горско планиране, опазване и контрол, лесовъдска практика и други.
Най-голямо внимание трябва да обърнем на Раздела „Опазване и контрол”. Там са предложени няколко промени. Първата съществена промяна е по отношение на забраната за извършване на сеч през тъмната част на денонощието. Като смисъл тази промяна е добра, но така, както е разписано – с неясни часове, тази промяна няма да заработи ефективно, така че между първо и второ четене трябва да се конкретизира по-добре законовата разпоредба, защото така записано наистина ще възникват много големи спорове по отношение на това дали е било през тъмната част, или не е било.
Втората поправка по отношение на снабдяването с GPS устройства на превозните средства е с отлагателен режим от 2017 г., което не е мярка, заради която си заслужаваше три месеца да има Мораториум по отношение на износа на дървесината, защото ако това е въведено с отлагателен режим, какъв беше смисълът от Мораториума – се задава въпроса?
Следващата мярка в обектите, в които постъпва или се преработва дървесина, е да бъде инсталирана система за видеонаблюдение. Мярка, която също е отлагателна и ще се въведе от 2016 г.
Защо трябва да вменим задължения на частните субекти да се инсталират такива системи, а да не вменим задължения на горските стопанства да въведат такова видеонаблюдение в горските пътища? Като го въведем и един частен субект заснеме с видеонаблюдение какво влиза при него, какво от това? От там нататък се създават други проблеми, които по никакъв начин не са регламентирани в Закона.
Следващото е в разширяването на правомощията на служителите назначени в опазване на горските територии. Искам да Ви обърна внимание, колеги, точно на тази част, защото преждеговорившите много мимоходом минаха през тази точка. Казва се, че служителите имат право и възможност да проверяват и издават актове извън установеното работно време на територията на цялото предприятие. Оттук възниква въпросът: ако един служител в горско стопанство, в изпълнение на този закон, в извън установеното от него работно време при възможност да състави акт, не го направи, а направи друго – споразумее се с нарушителя и по този начин корупционно си прибере едни финикийски знаци, оттам нататък неговият ръководител и назначаващ орган какви правомощия имат спрямо него, когато нарушението е направено извън работното му време?
В тази част това изобщо не е обмислено. Тази част на Закона, въпреки че мярката е добра, не е обмислена. Оставено по този начин в Закона ще създаде също много големи затруднения по отношение на прилагането му.
Няма да продължа с другите, защото всичко друго е твърде козметично.
В заключение искам да кажа следното. Ако Народното събрание е решило три месеца да наложи мораториум, по този начин да провали бизнеса на хората, които се занимават с износ на дървесина и да облагодетелства две фирми, позиционирани в Бургас и в Свищов, и сега ни предлага тези козметични промени в този Закон, е най-малкото нелогично.
Въпреки че не виждаме кой знае какви съществени промени в текстовете, въпреки че по ключовите промени във философията на Закона за горите не сме убедени, че точно това чакахме, защото очаквахме много по-съществени промени, въпреки че смятаме, че промените са козметични, недомислени и с отлагателен период, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Законопроекта, за да покаже, че сме „за” всякакъв вид промени в Закона за горите. Включително между първо и второ четене ще подкрепим всички смислени други предложения, но с една уговорка – след три месеца ще направим анализ на това как се прилага Закона, какъв резултат има той и дали си е струвало три месеца ние да имаме мораториум върху износа на дървесината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Реплики? Няма.
Госпожо Янкова, заповядайте, имате пет минути за Вашето изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност ние разглеждаме един законопроект, който беше философията и възгледа на Партия ГЕРБ в правителството на Борисов 1. Авторите на Законопроекта, които сега го променят, са същите. Паралелно с това, признавам, на нас не ни стигна политическо време да имаме нов възглед и парламентарно време да променим тази философия.
Факт е обаче, уважаеми колеги, че ние искахме и се направи обществен натиск за мораториум, което показа, че този закон има огромни пробойни. Факт е, че това, което в момента се предлага, е опипващо и декоративно.
Аз мисля, че тук в самия парламент отделните политически семейства трябва да си дадем сметка. Вижте какво казваме в мотивите: „сечта – контрол, сечта – контрол”. Тоест, да, даваме си сметка, че това е икономика и стопанство; даваме си сметка, че това е зелено богатство, залесяване и възпроизводство.
В този законопроект, когато видим в първата част на самите мотиви, че той ще подобри контрола, че той ще подобри планирането и извършването на дейности на горската територия, ние, колеги, никъде нямаме мерки. Аз очаквах от екипа на министъра, от екипа на господин Костов по-смела стъпка за опазването, стопанисването и самото възпроизвеждане на горите.
На този етап ние имаме само контрол и само една икономика, която върви и която сече. Мораториумът беше едно политическо признание, че Законът не работи и ние сега с тези палиативни и декоративни мерки няма да поемем политическа отговорност за промяната на Закона.
Ще се спра на няколко неща.
Горското планиране. Според мен е необходимо между първо и второ четене да направим промяна в дебата – по-строг контрол за иглолистните гори; за тези, които са издънковите, можем да отидем на по-либерален; за тези, които са дъбови и букови, да бъде по друг начин.
С планирането, с което ние либерализираме режима за издънковите и за Северна България, отваряме кутията на Пандора в Родопите. Това е сериозен проблем, по който, надявам се, и Министерският съвет, и ние като депутати ще мислим.
По отношение опазването и контрола. Какво казваме? Ще има по-строг контрол, кога? След една година и след две. В това време какво казваме? – Работете, сечете. И евентуално от едното горско в другото ще отидат двойките, които ще контролират, с липса на бюджет, защото ние изцедихме горските стопанства – парите са в предприятията, а самите предприятия не получават от бюджета повече, дават парите си в бюджета, а те имат своята дейност. Тоест, ние имаме нужда от промяна и по-решителна философия по отношение на самите горски стопанства.
По отношение на пътища. Какво казваме за пътищата? Тежка процедура, колеги! Държавен път, кооперативен път, частен път. Няма решение, когато трябва, или има бедствие да бъде решен и проходим пътят. За мен е необходимо да има държавна политика.
Изключително сложно е разписана процедурата за поведението на общините. Когато паднат пет дървета в частен имот и там има горски път – Вие знаете, че това е слабото място в горските територии и ние реално къде сме – чакаме частника или ако са няколко собственици, да отидат да вземат решение. Тук не даваме никакво решение, а това е кръвоносната система в горската политика. Всички Вие знаете, че това са проблеми, които звучат много силно.
По отношение на лесовъдската практика. Хайде Министерството да си признае, че е създало ПУЦ-овете и неработещите учебни заведения, свързани със селското стопанство. То си ги ръководи. То е възпроизвело продукти – хора, които в момента имат слаба квалификация, ПУЦ-овете работят, понякога по политически причини всеки се изкушава да сложи горската дреха, да го назначи като политическо решение и им се печатат дипломите.
Аз съм противник да разписваме в Закона слабостите на Министерството. Министерството да внесе в парламента или в Комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето, извинявам се!
ДОРА ЯНКОВА: Да, свършвам – сигурно ще говорим много повече, ще поработим между първо и второ четене, но това е една слабост, която се признава от самото Министерство.
Има и още много въпроси, които звучат. Тоест, ние имаме една потвърдена политика и един Закон, който звучи, че е слаб. Нищо ново няма да въведем, тоест палиативно ще опипаме. Това е тежка политическа отговорност. Очаквахме и щяхме да подкрепим много по-смели стъпки в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплика? Няма.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в краткия си парламентарен опит доста често съм чувал от тази трибуна, че няма съвършени закони, няма и съвършени хора. Предполагам, че и вносителите на Закона не претендират той да е съвършен и по него да няма никакви дефекти. Но като човек от бранша, на когото години наред се е налагало да работи точно, прилагайки този Закон, твърдя, че предлаганите ни промени са добри, даже, бих казал, много добри. Но винаги има какво още да се желае, затова има първо и второ четене. Аз самият си запазвам правото между първо и второ четене да внеса някои нови промени.
Аз няма да бъда много обстоятелствен, тъй като може много да се говори, нито ще опонирам на преждеговорившите. Защото ако исках да го направя, трябваше да взимам реплики.
По този законопроект започна да се работи от първите дни на това Народно събрание. Той не се направи заради наложения мораториум. Мораториумът само катализира процесите.
Заедно с този законопроект вървят едни подзаконови нормативни актове. Стана вече дума, че Законът няма правилник за приложение, а работи с наредби, които са изключително важни и те отдавна са готови. Вече съм ги споменавал и искам пак да ги кажа. Това е Наредбата за инвентаризация и планиране на горските територии, която досега изобщо не беше направена. Тя ще позволи да се изготвят областните планове, да стъпи планирането и ползването на горите на една много по-широка социална и обществена основа.
Законът е направил много добри текстове, които да прецизират превенцията по отношение на нарушенията в горите. Въпросът не е до констатиране нарушенията и да вървим след събитията, въпросът е да ги предотвратяваме! В горите има нарушения и най-вероятно какъвто и съвършен Закон да направим, пак ще има. Това е огромна територия – над 37% от територията на страната, най-труднодостъпните терени. Там работят нискообразовани хора от бедни социални кръгове. Работата в горите не е стерилна лаборатория, в която се влиза с пропускателен режим и с калцуни. Въпросът е да сведем нарушенията до някакъв приемлив минимум, защото навсякъде, във всяка сфера има проблеми.
Говореше се за строителство, става въпрос за противопожарни коли. Защо трябва да бъде строителство? Стана въпрос за земеделските земи – изключително важен текст. В България има огромни територии земеделски земи, които са се самозалесили или са били залесени като култури в продължение на предходните десетилетия. Досегашните текстове бяха неясни, витиевати, усукани и много трудно се работеше на практика. Нито контролиращите знаеха какво да правят, нито контролираните. Обикновено актовете бяха обезсилвани в съда. По този начин се извършваха огромни закононарушения, обезлесяваха се огромни територии, което пък караше обществото да мисли, че се извършва незаконна сеч. Сега има много точно дефинирани текстове, с фиксирани дати. Всеки собственик на такава територия ще знае точно какво да прави – първо – това, второ – това, трето – това, с конкретно фиксирани срокове. Така би трябвало да изглежда всеки един закон, за да бъде приложим и да носи полза на собственика на територията и на обществото.
При предишното си изказване казах по отношение на изпитите за ученици.. По една или друга причина е допуснато над 30 училища да произвеждат хора, които имат ниско ниво на познание, а в същото време притежават необходимите документи за започване на работа. Нивото на заплащане между инспекторите и работещите в горските стопанства вече е изравнено, защото заплатата от 430 лв. на инспекторите веднага след Седмицата на гората е повишена на 600 лв. Такава е и заплатата на горския служител в държавно горско или ловно стопанство. Следователно тезата, че в горското вземат два пъти повече от инспекторите, вече не върви.
При предишните си изказвания, когато отхвърлихме Законопроекта на колегите от БСП, който преди това те сами си бяха отхвърлили – държа да подчертая това, тъй като това беше Законопроект на покойния Димчо Михалевски, Бог да го прости, и тогава, и сега казвам, че в него имаше много положителни текстове. Те са взети под внимание. Причината за отхвърлянето беше, че е непълен и би трябвало да бъде много по-комплексно направен. Хубавите предложения от него са взети под внимание и са вкарани в новите текстове.
Много важно условие при промяната статута на горите от земеделски територии, придобили характеристиката на гора, е фактът, че инвентаризаторите са фиксирали над 120 хиляди хектара такива гори. Като цяло, ако сложим и още неустановените, сигурно става въпрос за площ от около 200 хиляди хектара. Стана въпрос по време на коментарите с колегите, че много по-трудна е промяната на предназначението на горските територии, тъй като това става само при приет общ устройствен план, докато промяната на предназначението на земеделските земи става по много по-облекчен режим. По този начин предпазваме нови територии, които в момента вече са придобили облика на гора.
А по отношение на това, че това не е никаква гора, а са самозалесили се територии, това всъщност е гората – самозалесила се територия. Залесяването е скъпоструващо лесовъдско мероприятие, което се прилага само там, където гората няма сили сама да се възобнови. Както казват колегите от швейцарската школа, търпението струва много по-евтино от залесяването.
За да не губя повече от Вашето и парламентарното време, искам още веднъж да кажа, че приетите промени в Закона за горите са много добри… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Още не сме ги приели. Трябва да приключи дебатът, за да можем да ги приемем. Сега ще ги гласуваме.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Предлаганите промени са добри и призовавам колегите да ги подкрепят.
Между първо и второ четене има още какво да се желае и се надявам да го направим. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Желев.
Няма реплики.
Заместник-министърът господин Георги Костов иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много ми се искаше още от 2011 г. да благодаря на парламента на Република България, че прие Закона за горите, който даде нова философия в този отрасъл. Напомням, че това е един от малкото закони в нашето законодателство, който няма правилник за приложението си, а е модерно регулиран с наредби по отделни ключови направления. Затова, когато разглеждаме евентуални промени в Закона за горите, винаги трябва да го разглеждаме в комплекс с предлаганите промени в подзаконовата нормативна уредба. Това са четири наредби.
Една от най-важните наредби, които се регламентират рамково със Закона, това е Наредбата за контрола на дейността в горските територии. Това е основен проблем, който занимава нашата общественост – дали има достатъчен контрол, кой и как го извършва, и така нататък. Предлаганите рамкови промени в Закона отварят вратата наредбата да бъде променена и усъвършенствана.
На второ място, заедно със Закона променяме Наредбата за сечите. Това е чисто лесовъдски въпрос, който не може да бъде изписан изцяло. Една наука не може да бъде изписана изцяло в един закон. В подзаконовата нормативна уредба са написани точни критерии. Гарантирам, че с приемането на Закона и подзаконовата нормативна уредба няма да има картините на оголване на цели баири и територии, както и картината, която се появи през последните две години в частните имоти по северната магистрала, където всеки може да наблюдава – в общините около Антоново, Великотърновско, Шуменско и Ловешко. Това също завинаги изчезва от възможностите да бъде правено в България.
На трето място, променяме Наредбата за планиране и инвентаризация. На практика не я променяме, а това е изцяло нова наредба, която четири години нямаше воля да бъде изработена от предишните екипи. Това е изключително важно, защото въвеждаме областните планове и цялата общественост ще бъде ангажирана с решенията какво да се правят отделните горски територии и да се приватизират техните функции.
И последното, което променяме, е Наредбата за възлагане на дейностите в горските територии. Дава се възможност – това, което беше един от мотивите за приетия мораториум, най-напред да се натоварят българските мощности, дървесината най-напред да се преработва в България, за да остане принадената стойност тук, в нашата страна, а не някъде навън. Всичко това е взето под внимание.
Искам освен това да кажа, че предложеният Законопроект е само част от комплекта мерки, който е взело Министерството на земеделието и храните още от първия ден на сегашното правителство.
Само ще маркирам, защото не трябва да се бъркат мобилните екипи към държавните горски предприятия, както мисля, че има неразбиране в част от народните представители, които представляват опозицията. Заради мобилните екипи на държавните горски предприятия правим промяна във възможността те да правят проверка във всяка една част. Това са 140 нови мобилни екипа, добре материално осигурени.
На второ място – пълна прозрачност. В момента сайтът на Изпълнителна агенция по горите е общодостъпен и Вие можете да погледнете за всяко едно място къде е издадено разрешително за сеч, на кого е издадено и така нататък. Това са неща, които са категорично решени, които бяха поискани, виждам – от коалицията, да остане периода. Те чукат вече на отворена врата.
На следващо място трябва да кажа, че ние взехме много сериозни мерки в областта на борбата и превенцията с нарушенията, включвайки се в Системата 112.
Дами и господа, след МВР и Бърза помощ, горите са третата институция, която може да реагира бързо на Телефон 112 както за нарушения в горите, така и от страна на горските, които имат нужда от помощ в горите. Често пъти горските на терен се срещат с невъзможност да се справят с разбойниците и затова те имат нужда от помощ.
Искам да благодаря за всички направени предложения. Те ще бъдат много внимателно анализирани от екипа на Министерството.
Отправям молба, тъй като Законопроектът е в правилна посока, това беше декларирано от всички парламентарни групи, нека да се обединим около общата идея, която я има, за опазване на българското зелено богатство. Ние не можем да направим огромен скок, защото огромните скокове бяха по времето на социализма. Можем да направим малка стъпка, но във вярна посока! Благодаря Ви.
Надявам се за положително гласуване от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
За изказване – господин Христов, след него – господин Байрактаров.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много от нещата, които можеха да бъдат засегнати в моето изказване, бяха казани от колеги от различни парламентарни групи.
Аз ще кажа само няколко думи по отношение на това, което предлага Министерството на земеделието и храните.
Първо – поздравления за свършената работа, защото за краткия период от време те свършиха много работа.
Уважаема госпожо Ахмедова, забавиха се предвид на това, че това беше Законопроект, внесен от Министерския съвет на процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в диалог помежду си. Дайте принципна позиция.
РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявам се.
Забавянето не беше по вина на тези, които изработиха Законопроекта.
Аз няма да правя процедурно предложение за съкращаване на срока между първо и второ гласуване. Напротив, ще оставим тези седем дни, за да могат да бъдат направени предложения както от страна на лявата част на залата, така и от други парламентарни групи.
Всичко, което е разумно, ще бъде отразено в Законопроекта, но обвинението, че в тези три месеца не се е случило нещо – не е вярно, защото в крайна сметка беше разработен и Законопроектът, който беше 14 дни на страницата на Министерството на земеделието и храните за обсъждане, както и наредбите, които касаят този Законопроект.
По отношение на резервите, свързани с GPS-системата, която трябва да бъде въведена в 2017 г., няма проблем да помислим за по-ранно въвеждане. И аз може би ще се солидаризирам с това, което беше казано преди малко.
Що се отнася за така наречената „тъмна част”, междувпрочем този термин се ползва и в други български закони. Няма никакъв проблем да се погледне във всяка интернет страница и да се види кога изгрява и кога залязва слънцето. Очевидно е, че този който се движи с превозна техника и с техника за добив на дървесина в тъмната част на денонощието, се занимава с контрабанда.
По отношение на видеонаблюдението само две думи. За мен това е една добра практика – практика, която помага на контролните органи да следят по какъв начин се ползва дървесината в България. Няма нищо страшно, аз заявих конфликт на интереси, в моето предприятие да има камера, да се наблюдава какво влиза и какво излиза. Напротив, това изсветлява до голяма степен отрасъла.
Аз смятам, че Законопроектът е добър. Разбира се, той винаги може да бъде по-добър, но се надявам, че между първо и второ четене, още веднъж казвам, ще внесете своите предложения.
А сега апелирам да го подкрепим, защото по този начин ще изпълним част от ангажиментите, които поехме пред обществеността, въвеждайки мораториум за три месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Христов. Ще се възползвам от възможността си в реплика да отговоря на въпроса, който Вие зададохте поименно към мен.
Министерският съвет внесе Законопроекта в Народното събрание на 28 май. Мораториумът пада на 9 юни. От 28 май до 9 юни практическа възможност един законопроект да мине през комисия на две четения и да влезе в сила просто няма.
Оттам нататък, Вие знаете, че свикахте извънредна комисия на Комисията по земеделието и храните. Ние взехме там активно участие. Изразихме позицията си за подкрепа на Закона, което означава, че още оттогава бяхме наясно какво правим, но моят въпрос пък към Вас е, и в дупликата моля да отговорите: струваше ли си да има тримесечен мораториум, за да получим тези законодателни промени, и в такъв вид?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Аз неколкократно изразявах моята позиция: не, не си струваше.
Аз продължавам да смятам, че в условия на пазарна икономика, когато се предприемат административни стъпки за решаване на някои въпроси, не винаги успехът е положителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов, господин Кръстев! Аз първо искам да припомня, че точно днес – на 10 юни, изтича мораториумът за забрана на износ на необработена дървесина.
Искам да припомня, че за първи път след поставени срокове – това, което беше една от целите на този мораториум, в тримесечния срок се предлага на Народното събрание Законопроект и дебат по една изключително обществено значима тема, а именно – опазване на българската гора.
Аз ще поздравя екипа на Министерството на земеделието и храните за положения труд, защото много внимателно се запознах както със Законопроекта, така и със съпътстващите нормативни документи, които тепърва ще бъдат приемани от Министерския съвет.
Естествено, ще се съглася с господин Желев, че няма съвършени закони, още повече когато говорим за българското Народно събрание. В крайна сметка наша отговорност тук, на народните представители, когато коментираме философията на толкова важен законопроект, какъвто е Законът за горите, в един коректен стил, в един експертен стил да посочим според нас къде има слабости в определения законов срок, както народните представители да помислят по тези текстове, така и хората, които ни предлагат този Законопроект.
Аз бих помолил, и към Вас бих се обърнал, госпожо Председател, след като се изкажа, ако има възможност да дадете думата на господин заместник-министър Костов да даде някои разяснения по някои от текстовете, на които днес ще Ви обърна внимание.
Всъщност, кое наложи да изискаме налагането на мораториум и забрана на необработена дървесина за износ и кое наложи днес ние в този тримесечен срок да разглеждаме този Законопроект?
Първото нещо, това е безразборното изсичане на българската гора.
Второто нещо, неконтролируемия износ на необработена дървесина, която не носи добавена стойност, сиреч необходимите приходи за българската икономика.
Третото нещо, което няма как да не го отбележа, уважаеми колеги, е, че съгласно чл. 235 от Наказателния кодекс максималният брой подведени лица под такава отговорност – за контрабандна и незаконна сеч, са именно активисти на ДПС! Именно активисти на ДПС и някои, забележете, с много сериозни позиции в определени общински съвети. И, забележете, дори осъдени някои, с влязла в сила присъда, не напускат дори позициите в общинските съвети. Именно поради тази причина аз внимателно слушах речта на изказващата се от ДПС, защото тя удобно пропусна някои наистина сериозни текстове, какъвто е например § 5 от Закона, който ни се предлага.
В § 5 – прав е господин Желев, пак ще спомена името му, надявам се, че няма да иска обяснение, защото е прав – за пръв път се дава възможност да бъдат отделени земеделските територии и териториите, определени като гори. Само че на вниманието на нашите колеги ние трябва да обясним смисъла на чл. 2 от Закона за горите – какво е това чудо „гора”, а именно „земи, заети от горско-дървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 метра, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малка от 10 метра”.
Тук възниква големият въпрос, че практически с въведените ал. 3, ал. 5 и 6 се дава възможност на едно лице – собственик, независимо дали е юридическо или физическо, да заяви, че иска тази земя да остане поземлена територия – земеделска земя, и в тригодишен срок практически да извърши гола сеч на тази гора, за която поколенията са имали търпение да стане гора. Между другото искам да отбележа, че много от тези територии не са саморасла гора, а залесявана гора още през 70-те години. Специалистите знаят, че те не могат да бъдат описани като гора поради причината, че има технологичен период, в който тя трябва да стане гора, да се знае, че се е захванала и така нататък, но да не обяснявам и да не навлизам в подробности.
Ще помоля господин Костов да обясни това ще се извършва ли като гола сеч, защото оттук възникват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подобно обяснение – в заседанието на Комисията, господин Байрактаров. Сега е нужно народните представители да чуят Вашето отношение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, обяснявам моето отношение, защото е важно.
Когато говорим за Наредбата за инвентаризация на горите, трябва да знаем няколко важни неща – първо, че по тази наредба инвентаризация се извършва един път на 10 години. Втори път, тя се извършва по определено задание и съответно се провежда обществена поръчка. Ще има ли капацитет Агенцията по горите, при положение че са проведени вече процедурите за обществени поръчки, да извърши инвентаризация на тези гори? Ще има ли ресурс, който да е осигурен на колегите, за да си свършат работата? Защото, колеги, това няма как да го видите в Закона, а то е важно.
Нещо повече, има горски територии или земеделски земи, придобили вече статута на гора, на които е извършена инвентаризация примерно преди две години. Означава ли, че след 8 години ще се извърши инвентаризация, когато този 25-годишен срок, заложен с дата март 1991 г., практически вече няма да е в сила?
Затова моля господин заместник-министърът да обясни тези неща, за да стане ясно и разбираемо за колегите народни представители. Това са важни неща. Ще последва пак една гола сеч. Хората няма да разбират, че тази гола сеч понякога наистина е необходима. Ние трябва да го обясним и разясним, че това не е нещо лошо, не е нещо зло, за да не се спекулира с общественото мнение.
Хубаво е това за телефон 112. Моите поздравления, защото много голяма част от горите не бяха изсечени. Те бяха запалени. Защото по-лесно е да запалиш една гора и след това като е изгоряла, да дадеш материала практически без пари да бъде използван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Първа реплика – госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрактаров, не сте се постарали достатъчно добре да ме изслушате и да ме разберете, защото ако бяхте го направили, щяхте да запомните, че ДПС ще гласуват за този Закон, че сме гласували в комисията „за”. Нашето настояване е за по-съществени промени в Закона, за да може всички тези мерки по отношение на противозаконната сеч да бъдат в по-пълен обем.
А това, в което Вие се упражнявате – винаги и във всичко се упражнявате само с ДПС, просто говори за Вашата слабост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Байрактаров, съгласен съм с Вашето изказване.
Ще направя два отговора под формата на реплика.
Първо, има средства за национална инвентаризация. Има ресурс. Националната инвентаризация ще се направи едновременно на територията на цялата страна – има добре разработен германски модел, който ще ни даде точна и ясна картина с какъв дървесен запас разполагаме в момента в национален мащаб и какъв е неговият истински прираст в национален мащаб. В момента цифрите са подадени от лесоустройствените екипи, които извършват инвентаризацията на горите в период от 10 години, а за 10 години настъпват значителни промени в реалното състояние.
Второ, по отношение на земеделските гори. Има една дата, която аз не съм чул или Вие не сте обърнали внимание, сакрална е датата 1 март 1991 г. Тя не е случайна. Това е времето за приемане на Закона за възстановяване на земеделските земи. Всички земеделски земи, които са се самозалесили или са били залесени в резултат на горскостопанско мероприятие и са станали гора преди тази дата, остават завинаги гора. Нито собственикът, нито инвентаризиращият площта има право да претендира за тях. Тоест може да бъде изсечена само гора, и то при желание на собственика й, когато това е доказано – да е по-млада от 24 години към настоящата дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Господин Байрактаров – дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам да благодаря и на колегата Румен Желев, който в експертен порядък даде отговори, които бяха нужни на народните представители. Важно е да се знаят. Неслучайно поставих тези въпроси. Хубаво е когато има хора, разбиращи от тази материя, да вземат отношение и да я разясняват, защото Законопроектът е изключително важен.
Що се касае по отношение на ДПС, мисля, че много точно и ясно казах, че огромната част подведени лица под наказателна отговорност на основание чл. 235 от Наказателния кодекс, са доказано лица от мафиотската структура ДПС. Това можете да го проверите и по съдебни решения. (Реплика на народния представител Станислав Анастасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без квалификации, без употреба на епитети, които са за една друга зала...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, ще си взема бележка. Ще си взема бележка, госпожо Председател – ДПС не е толкова мафиотска структура, тя е изключително мафиотска структура! (Силен шум и реплики в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, на основание чл. 151 от Правилника Ви отправям забележка за начина, по който ...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вземам си бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налагам Ви наказание.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Първо трябва да ми направите предупреждение – кой съм обидил персонално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Цялата група!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не може да бъде цялата група. Няма такива текстове в българското право.
Нека да си довърша репликата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правя Ви забележка за това, че съгласно чл. 152 се обръщате към свои колеги с оскърбителни думи!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Към кои колеги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, ако продължавате да влизате в дебат с мен по наложената санкция, има следваща!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Мога ли да си довърша репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Призовавам Ви за това.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Дупликата. Това са факти, подчертавам – факти, които са проверяеми, че голямата част от подведените по чл. 235 са от тази структура. Трябва да бъда учуден, че няма да бъде взето такова становище.
Що се касае до компетентността, за загрижеността, ние видяхме тази загриженост точно преди четири дни, когато тази политическа сила провали заседанието, за да не бъде разглеждан този толкова важен Законопроект! (Реплика от ДПС.)
Ако обичате, направете сега забележка на господина, който репликира от място, а съгласно Правилника няма право, за да бъдете обективна.
Това е, което искам да Ви кажа. Не е нужно да убеждавам народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Времето за репликата Ви изтече.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие ми отнехте 40 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Ахмедова.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (встрани от микрофоните): Не съм споменавал имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всеки един от групата след Вашите изказвания може да стане и да поиска лично обяснение. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Господин Байрактаров, прочетете чл. 155, т. 1. Не влизайте в пререкания! Предупреждавам Ви!
Думата има госпожа Ахмедова. (Реплики.)
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, преди малко не само показахте своята слабост, а показахте своята изключителна слабост, защото нищо друго Вие не знаете освен ДПС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без качества, които са недоказуеми в залата.
Направете по същество личното си обяснение. С какво Ви засегнаха думите на господин Байрактаров?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Личното ми обяснение, господин Байрактаров, спрямо това, в което обвинявате ДПС и структурата ни в цялост: откога съдебната система разделя хората по политически признак, кой към коя политическа партия принадлежи? Защо смятате, че Вие сте направили такъв анализ? Ако това, което Вие говорите, е вярно, това означава, че има преднамереност.
Господин Байрактаров, вземете се най-после в ръце и започнете да работите като хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители ще участват ли в дебата? Няма.
Закривам дебата.
Предстои гласуване. (Народният представител Мустафа Карадайъ иска думата за изказване.)
Господин Карадайъ, дебатът е закрит.
Не Ви видях по-рано, трябваше да дадете знак. Питах последно. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам разместване в програмата за работата на Народното събрание – т. 4 да стане Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение – т. 7 става т. 4, и другите се подреждат след нея.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – 7 на брой.
Първите четири – от господин Волен Сидеров и група народни представители; петият е на господин Петър Кънев и група народни представители; шестият по ред – Петър Славов и група народни представители и седмият е на Министерския съвет.
Постъпили са доклади от водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Моля за резюме на докладите.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за допускане в залата на заместник-министъра.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
По реда на постъпването им:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от Волен Сидеров
и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 г., разгледа и обсъди предложения Законопроект.
Той беше представен от господин Николай Александров от Парламентарната група на Партия „Атака”, който поясни, че се предлага създаване на нов параграф в чл. 222 от Кодекса на труда. С тази разпоредба ще се осигури при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работник или служител, заемащ педагогическа длъжност в системата на образованието, право на същия на обезщетение от работодателя в нов размер в отличие от сега действащата норма. Размерът на обезщетението следва да се определя от броя години педагогически стаж.
След проведеното обсъждане и гласуване, с резултати „за” – 3 гласа, „против” – 1 глас, и „въздържали се” – 13 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.”
Вторият „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
На същото заседание, проведено на 17 декември 2014 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Волен Сидеров.
Законопроектът беше представен от господин Николай Александров от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Със Законопроекта се предлага Министерският съвет да определя минималната работна заплата, която не може да бъде по-ниска от средната минимална работна заплата за страните – членки на Европейския съюз.
Предлага се законово да се обвържат размерите на видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с размера на аналогичните средни минимални размери за страните – членки на Европейския съюз.
След проведено обсъждане и гласуване, с резултати „за” – няма, „против” – 3 гласа, и „въздържали се” – 14 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.”
Третият „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
На същото заседание, проведено на 17 декември 2014 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16.
Законопроектът беше представен от господин Николай Александров от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Законопроектът цели да бъдат създадени гаранции чрез промени в действащия чл. 245 от Кодекса на труда за своевременно изплащане и в пълен размер на заработените трудови възнаграждения при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя.
Предлага се създаване на нов чл. 262а с цел прилагане на опростена процедура на съда, когато работник или служител заяви такова желание при възникнал трудов спор за неизплатено трудово възнаграждение.
След проведената дискусия и гласуване, с резултати „за” – 3 гласа, „против” – 12, и без „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Сидеров.”
Следващият проект е: „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-5, с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
На същото заседание, проведено на 17 декември 2014 г., Комисията разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
Законопроектът бе представен от господин Николай Александров от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Вносителите подчертават, че целта на Законопроекта е регулиране на пазара на труда и намаляване на безработицата в страната. Предлага се законово да се уреди защита на българските работници, които да имат предимство пред всички останали граждани на други страни – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария при възникване на трудови правоотношения с работодатели в България или с български работодатели в чужбина.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: без „за”, „против” – 12 гласа и „въздържали се” – 2 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.”
Петият Законопроект е: „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители.
На заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 4 март 2015 г., Комисията разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. Според мотивите на Законопроекта, предлаганите мерки са насочени към облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и по-точно на малките и микропредприятия. Вносителите очакват също, че с тези мерки ще се намали и корупционният натиск върху бизнеса. Този Законопроект е продължение на инициативата на народните представители чрез законодателство да се намалява административната тежест върху бизнеса и гражданите в България.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители.”
Следващият доклад е за първо гласуване на: „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители.
Законопроектът бе представен от народния представител Димитър Танев. Вносителите предлагат допълнение в чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с което 1-ви май, официално честван в Република България като Международен ден на труда, да бъде отбелязван и като Годишнината от избухването на Априлското въстание. Според вносителите предлаганата дата 1-ви май е в съответствие с Грегорианския календар, така наречения „нов стил”.
След проведено обсъждане и гласуване с резултати: „за” – 2 гласа, без „против” и „въздържали се” – 12 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Славов и група народни представители.”
Последният доклад за първо гласуване е на: „Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 502-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 май 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 27 май 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 502-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 май 2015 г.
Законопроектът бе представен от господин Ивайло Калфин, заместник-министър председател по социалната и демографската политика и министър на труда и социалната политика, който поясни, че с предлаганите изменения и допълнения се цели уреждане на неуредени трудови правоотношения, както и прецизиране на действащи текстове в Кодекса на труда. Министър Калфин подчерта, че Законопроектът е обсъден и подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Със Законопроекта се създава правна възможност за сключване на споразумение между представителните организации на работниците и служителите и работодателите за приемане на нормативни актове. Споразумението може да е сключено по искане на организациите след преценка на държавата или да е предложено от държавата и изпълнението му се осъществява от държавата.
Законопроектът въвежда нова форма на трудови договори в специфични области за регламентиране на краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предложението е по инициатива на Асоциацията на селскостопанските производители и предвижда сключване на трудови договори в дейности по прибиране на реколтата от розо-, овощо- и зеленчукопроизводството за професии, които не изискват специална квалификация.
С предложението се предвижда да се регламентира заетостта на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор.
След проведена дискусия и гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 502-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
От Комисията по образование и наука кой ще прочете доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 декември 2014 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
В заседанието взеха участие: Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, Ралица Кирилова –парламентарен секретар на Министерство на образованието и науката, представители на синдикални организации.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Магдалена Ташева. Законопроектът цели да се възроди престижа на учителската професия и да стане тя привлекателна за младите хора. Подчертано бе, че възрастта на хората, заети в тази професия, стремително се повишава. Все по-рядко добри студенти избират педагогическите специалности, а причините за това са както материални, така и от ценностен характер. Младите хора остават в училище само докато си намерят по-скъпо платена работа. Предложената мярка ще задържи в професията средното поколение учители. Според вносителите секторът „Образование” е стратегически с оглед националната сигурност на държавата. Предприемането на една такава стъпка като увеличаване на обезщетението при пенсиониране ще повиши престижа на учителската професия и ще даде на учителите социална сигурност.
В последвалата дискусия народните представители се обединиха около мнението, че предложеното изменение и допълнение в Кодекса на труда не отговаря на целите, посочени в мотивите на Законопроекта, липсва и необходимата финансова обосновка. Законопроектът не е съобразен с реалната финансова ситуация, в която се намира страната. Изказано бе мнение, че само повишаване на обезщетенията при пенсиониране няма да подобри самочувствието на учителите. Ако образователната система разполага с повече средства, то те трябва да се насочат за стимулиране на младите учители, за повишаване на качеството на образованието.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 1 глас, „против” – 6 и „въздържали се” – 8, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Димитров, да прочетете доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на труда и социалната политика – Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Смела Нинева – началник на отдел в същата дирекция, представители на работодателски и синдикални организации.
Законопроектът бе представен от народния представител Петър Кънев.
Според вносителя целта на предложения законопроект е облекчаване на бизнес средата в България и в частност на микро- и малките фирми, които представляват като брой 98% от всички работещи предприятия. В над 348 хил. микропредприятия с до 9 заети лица работят общо 635 хил. лица или средно по 1,8 човека.
Законопроектът предвижда увеличаване от три на седем дни срока за изпращане на уведомление до Национална агенция по приходите за сключените договори; отмяна на задължението за съставяне на графици за отпуските; отпадане на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като това изискване съществува в друг закон; отпадане на изискването за съгласие на Главна инспекция по труда при дисциплинарно уволнение на майки с деца до три години, трудоустроени и служители в отпуск.
Предлага се възстановяване на действащата до 2012 г. възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Мерките, насочени конкретно за микро- и малките предприятия, предвиждат отпадане на задължението за предварително писмено уведомяване на инспекцията по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикатите временното установяване на непълното работно време за период до три месеца; за издаването на правилник за вътрешния трудов ред.
Според вносителите законопроектът няма да има отрицателни финансови последици върху държавния бюджет.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя по принцип Законопроекта, с изключение на предложената промяна по чл. 136а и чл. 138а.
Работодателските организации – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска търговско-промишлена палата и Българска стопанска камара, категорично и изцяло подкрепят Законопроекта като отбелязват, че подобни предложения са били правени и от тях през последните години.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя Законопроекта в основната му част. Изразяват се съображения относно предвиждането за облекчаване на административния режим на малките и средните предприятия. Не получава подкрепа и предложението за отмяна на закрилата при незаконно уволнение на някои категории лица.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя Законопроекта, защото счита, че предложените мерки за облекчаване условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми противоречат на Конституцията на Република България, както и на редица международни актове, по които нашата държава е страна. Ще се допусне основа за дискриминационно отношение към работниците и служителите в малките и микропредприятията спрямо останалите работещи в другите фирми.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя връщането на предишния текст на чл. 328, ал. 1, т. 10, защото счита, че се допуска противопоставяне на две конституционни права – правото на труд и правото на пенсия и, че при възникване на второто, може да се отнеме първото.
Конфедерацията на труда „Подкрепа” възразява срещу предложените законодателни промени, като счита, че предложените текстове обслужват интереси, чието удовлетворяване би засегнало правата на работниците и служителите.
В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи подкрепиха по принцип Законопроекта и изразиха готовност за предложения между първо и второ четене при удължаване на срока по чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Вносителите – мотиви.
Заповядайте, господин Сидеров. (Председателите се сменят.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, предложенията, които внасяме, засягат социалната сфера и са много важни за българския народ. Аз бих направил процедура за... (Ораторът говори с гръб към микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма кой да я гласува, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Жалко, че няма кой да я гласува.
На първо място ще започна с предложението, което визира учителското съсловие. Още не мога да забравя вдъхновеното слово на Милена Дамянова по случай 24 май, то отеква в мен и затова започвам с тази тема – учителите.
Какво предлагаме ние? Когато се пенсионират, учителите да вземат толкова заплати накуп, колкото педагогически стаж имат, както е при някои други съсловия – военни и така нататък. Смятаме, че това е не само справедливо, но е необходимо, тъй като ще даде един макар и не голям, но стимул повече млади хора да се насочват към учителската професия, да бъдат привлечени от нея и да има все пак някакво материално възнаграждение за този тежък, но благодатен труд на учителя.
По този начин ние – народните представители, ще признаем не само с прекрасното слово, още веднъж го споменавам, защото то наистина ме впечатли с чувството и таланта си, а и на дело, че ценим професията на учителя.
Жалко е, че Комисията по образованието отхвърля моето предложение с аргумента, че не било съобразено с реалната финансова ситуация в страната. Финансовата ситуация в страната винаги е лоша, но когато покажем, че мислим за това съсловие, ние ще покажем, че това мислене, както е модно сега да казва, е приоритет в програмата на управляващите и ще получи признанието не само на учителското съсловие, но и на родителите, на цялото общество.
Жалко е, разбира се, че и Комисията по труда и социалната политика също не подкрепя този Законопроект. Тук обаче, в залата, има възможност да коригира своето мнение и да направи едно добро дело. Никога не е късно да направиш едно добро дело.
Второто предложение засяга работещите, при дебатите ще има възможност за повече подробности, сега само ще маркирам – сегашният Кодекс на труда дава такава възможност – да не се изплаща пълното възнаграждение на един работещ, а до 60%. Това се смята за нормално, много фирми го правят.
В нашата парламентарна група имаме страшно много оплаквания от хора, които не могат да си получат пълното възнаграждение, буквално години наред. Това е не само несправедливо, то е накърняване на правата на човека, тъй като в Конституцията е записано, че всеки трябва да получава възнаграждение за труда си. Получава се така, че стотици хиляди българи не получават пълното възнаграждение и всъщност Конституцията се нарушава.
Ето една възможност това да се поправи и да покажем, че наистина мислим за хората на наемния труд. Тези, които се наричат „леви”, също така могат да се включат с пълно единодушие. Така наречените „десни” трябва да покажат, че имат грижа към хората на наемния труд, защото това е част от европейската политика.
Третото предложение се отнася до българските работници. Накратко казано, ние предлагаме да се промени един текст в Кодекса, тоест да се добави, че българските граждани, които се наемат на работа, се ползват с предимство пред всички останали. Има се предвид всички останали от други държави.
Тук някой ще каже, че това противоречи на европейските норми. Вероятно ще има такива възражения, аз виждам, че и в Комисията е имало такива възражения. Даже има един въпрос, изказан от една парламентарна група, трябва ли да се приложи реципрочна мярка към близо 2 милиона български работници, които работят в целия Европейски съюз. Да, драги колеги, тя на практика се прилага. Знаете много добре, че българските работници са дискриминирани. В някои държави ги разглеждат като втора и трета ръка, обиждат ги, поставят ограничения пред тях и на практика българинът е дискриминиран. Това се прави абсолютно открито, даже то вече не се крие, то не е прикрито, от водещи държави в Европейския съюз.
Защо България да не защити българския гражданин, който да получи работа с предимство при наличието на безработица? Тя е вече много, много силен фактор за нестабилност в държавата. Ние можем спокойно да кажем, че прилагаме реципрочна мярка, приемайки това предложение, на това, което държави от Европейския съюз прилагат спрямо българите. Знаете, че много от тях нарушават дори европейските норми, Договорът за Европейския съюз и дискриминират българите. Нека ние, без да дискриминираме никого, да покажем, че българите могат да бъдат с предимство, когато се наемат на работа. Моментът е такъв.
Когато моментът стане такъв, че нямаме безработица, ликвидираме я, тогава можем да направим ход в друга посока. Но сега моментът е такъв. „Политиката е изкуство на възможности”, животът е динамика – не можем да фиксираме нещо и то да стои десетилетия така. Трябва да се съобразяваме с реалностите.
В момента реалностите са такива, че в България безработицата е проблем номер едно. Това го показват и социологическите изследвания, това го показва и животът изобщо, особено извън столицата София. Смятам, че тази мярка ще покаже, че Народното събрание на България е българско Народно събрание преди всичко.
Стигам до последното предложение в измененията на Кодекса на труда, което гласи следното. Предлагаме минималната работна заплата за страната да не бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Също така видовете минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото не са определени с този Кодекс, не може да са по-малки от средните минимални размери в Европейския съюз.
По този начин, ако това се приеме от залата, ние наистина ще покажем, че сме държава – член на Европейския съюз. В момента ние сме член на Европейския съюз на хартия, но на практика ние сме държава от третия, четвъртия и петия свят.
Много пъти от тази трибуна и аз, и колегите ми сме правили сравнения със заплащанията – не само минималните и средните, а въобще със заплащанията на труда в България и в други държави от Европейския съюз. В някои случаи съотношението е 1:10. Едно към десет е съотношението на България към държава – членка на Европейския съюз.
Тъй като в доклада на Комисията по труда е цитирано Министерството на труда и социалната политика и там се казва, че Министерството има отрицателно становище по нашето предложение, защото не можело да се увеличава заплащането без да има повишаване на производителността на труда.
Аз искам да задам въпрос тук, от тази трибуна, на Министерството на труда и социалната политика. Министърът го няма тук, но той ще чуе моя въпрос: нима българинът е десет пъти по-ниско производителен от германеца, италианеца, белгиеца или французина, или 15 пъти в някои случаи? Люксембургецът е 15 пъти по-производителен от българина – това ли казва Министерството на труда в момента с това становище? Ако казва това, значи веднага Главна прокуратура трябва да заведе разследване за расизъм, защото това е расистко изказване. Това означава, че българинът като нация е десет пъти по-непълноценен от средноевропееца, от французина, италианеца, германеца и така нататък, да не изброявам другите държави, в които и минималното, и средното заплащане е между 9, 10 и 15-16 пъти по-високо. Не е възможно в тези държави населението, гражданите, хората там да имат 10, 12-15 пъти по-висока производителност на труда – нито са извънземни, нито са андроиди, нито са киборги. Това са същите хора със същите качества. Даже ДНК-изследванията показват, че ние имаме общ произход с доста народи от Европа, включително от най-западната й част.
Драги дами и господа народни представители, нека да не робуваме повече на това клише за производителността на труда. Аз не знам по какъв начин Министерството на труда и социалната политика измерва производителността на труда. Какъв уред има за това измерване? Не знам. Но позоваването на това е расистко отношение към българския народ, към българския трудещ се, наемен работник, предприемач и какъвто и да е, и така нататък.
Ако днес залата приеме, или когато се уточни гласуването на тези наши предложения, гласуваме „за”, въпреки отрицателните становища, които чухме от комисиите, ние ще покажем наистина, че българското Народно събрание спазва своята клетва, която дава, когато тук се заклеваме като народни представители – да служим в интерес на българския народ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Вие ще представите Законопроекта, заповядайте!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя на Вашето внимание нашия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда и нашите виждания по въпроса.
Ще започна с това, че с внесените от нас предложения целим единствено да предложим мерки срещу задължителното изпълнение на определени действия, дейности и задължения, което да облекчи условията за стопанска дейност главно на микропредприятията и на малките фирми. В същото време очакваме, че това ще намали корупционния натиск върху бизнеса.
В никакъв случай не обслужваме интереси и не желаем да засягаме основни права на работниците и на служителите.
Не са състоятелни очакванията, че непосредственият резултат от предложенията ни ще е ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права и застрашаване на социалния мир в страната. Ние искаме да поставим на дневен ред един проблем или по-скоро проблеми, които са част от трудовото ни законодателство.
Сега по същество. Предлагаме да отпадне задължението за микропредприятията и на малките фирми – като подчертавам, че е само за микропредприятията и малките фирми, за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удължено работно време, за предварително съгласуване със синдикатите, временно установяване на непълно работно време, за издаване на Правилник за вътрешния трудов ред. С предложението се увеличава от три на седем дни срокът за изпращане на уведомлението в НАП на всеки сключен договор.
Законопроектът ни предвижда и отпадане на задължението за съставяне на графици за ползването на отпуските като неработещ текст.
Предлагаме да отпадне изискването работодателят да разработва и утвърждава Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това вече е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Предлагаме възстановяване правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като по този начин създаваме равнопоставеност между работещите по трудово и служебно положение.
Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони.
Предлага се да отпадне закрилата по чл. 333, ал. 1 при дисциплинарно уволнение на работника или служителя.
Законопроектът няма да има отрицателни последици върху фиска. Очаква се повишаване на ефективността на бизнеса предвид облекчаване на регулациите.
Законопроектът е подкрепен от двете комисии, където е разглеждан – Комисията по труда, социалната и демографската политика, като водеща, и Комисията по икономическата политика и туризъм като съпътстваща Комисия.
Мотивите за подкрепа от различните парламентарни групи бяха от различно естество – от пълна подкрепа на предложенията до това, че е една от вечните теми и всички тези въпроси са част от трудовото законодателство, много пъти поставяни на дискусия, но никога не се е стигало до тяхното решаване, тъй като позициите на синдикати и работодатели по тях са коренно противоположни. Затова тяхната подкрепа е свързана точно с решаването им. Много са въпросите и подкрепата е да се стигне до дискусия по тях.
В по-голямата си част предложенията са подкрепени в становището на Министерството на труда и социалната политика.
В интерес на коректността трябва да отбележа, че бяха изразени редица опасения по предложенията от страна на синдикалните и работодателски организации. Те са в посока на уволнението на някои категории лица. Това е безспорно облекчаване за работодателите, но има виждане, че задължително трябва да се съобразят някои обстоятелства, тъй като в демократичните правни системи отнемането на веднъж дадени права се определя като недемократично.
Изказаха се опасения, че някои от предложенията са в нарушение на поети от държавата ангажименти по международни правни актове, като конвенции на Международната организация на труда.
Аз и колегите ми вносители продължаваме да мислим, че дискусията трябва да се проведе, предложенията да се обсъдят, прецизират и между първо и второ гласуване да приемем текстове, които да водят до промени в Кодекса на труда, облекчаващи условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми, за да ги направим по-жизнени и конкурентоспособни, да се намали корупционният натиск върху бизнеса и в същото време да не се ощетяват хората на наемния труд и да не се отнемат техни права.
Ще приемем и подкрепим всички разумни предложения в тази посока.
С чувството, че избързвам, ще заявя, че е необходим по-дълъг срок между първо и второ гласуване, за да постигнем тези наши намерения.
Госпожи и господа народни представители, Законопроектът е представен на Вашето внимание. Дискусията е открита. Да вземем най-доброто решение! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
От името на вносителите на Законопроекта на господин Петър Славов и група народни представители господин Славов ще ни го представи.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
От Реформаторския блок сме внесли Законопроекта в навечерието на Априлското въстание, преди около два месеца. Той предлага тази дата да се отбелязва подобаващо, тоест да бъде добавена към официалните празници, изрично разписани в Кодекса на труда. Колеги, нашето предложение е датата да бъде включена към честванията за 1 май. Знаете, че и към момента 1 май е официален празник и тогава се отбелязва Международният ден за трудова солидарност – цитирам по памет. Иначе казано, нашето предложение е 1 май да се отбелязва вече и като годишнина от Априлското въстание, и като Международен ден на трудовата солидарност.
Интересното при Законопроекта е, че в голямата си част колегите на Комисия са гласували „въздържал се”, заради което ще кажа няколко неща с надеждата да им повлияя и този път те да подкрепят Законопроекта, а не да гласуват „въздържал се”.
В Комисията са постъпили доста положителни становища, като се започне от Министерството на културата, мине се през Националния исторически музей, включително положително са се изказали синдикални организации, както и още доста други организации, да не изброявам всички, че мога да изпусна някоя.
Предимство на нашето предложение е, на първо място, че такава важна дата ще намери подобаващо място и ще бъде отбелязвана по подобаващ начин. Разбира се, това няма да е свързано със създаването на просто още един почивен ден, което не би се харесало на бизнеса, което е причината да предлагаме 1 май да съвмести и двете дати. На първо място поставяме Априлското въстание, тъй като чисто хронологично и исторически то предхожда стачката в Съединените щати, послужила за повод през 1886 г. този ден да се отбелязва като Международен ден на труда.
Мога да приведа и много други доводи на Вашето внимание, например това, че българският народ отдавна и масово прави възстановки на първи май, като отбелязва по нов стил Априлското въстание, а ние можем да го формализираме като го узаконим в Кодекса на труда и то да се отбелязва официално.
Що се отнася до други леко критични аргументи, че по нов стил точната дата е 2 май, връщам Ви към това, което някъде вече се е превърнало в традиция – възстановките и честванията масово се правят на 1 май. Така е добила гражданственост. Не виждам защо изкуствено да търсим възможност, за да спазваме точния ден и да държим точно на това. Ние говорим за отбелязване на годишнината - ежегодно нека това да се чества, а не е толкова съществено дали на първи, или на втори май ще бъде фиксирана датата. Важно е наистина да се отбелязва тази толкова важна дата в българската история. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
За Законопроекта на Министерския съвет от името на вносителите, заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, цели създаването на правна възможност за сключване на споразумения между представителните организации на работниците и служителите и работодателите за приемане на нормативни актове, когато споразумението е сключено по тяхно искане след преценка на държавата или държавата е предложила сключване на споразумението. Изпълнението на това споразумение се възлага и осъществява от държавата.
Със Законопроекта се предлага също така приемането на нова законова разпоредба – чл. 114а от Кодекса на труда, с оглед необходимостта от регламентиране на краткотрайна сезонна селскостопанска работа, възложена от регистрирани земеделски стопани чрез сключване на трудови договори за един ден. Трудовите договори ще могат да се сключват в основна икономическа дейност „Растениевъдство” само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят, за професии, неизискващи специална квалификация. Предвидено е такива договори да могат да бъдат сключвани с един работник общо за не повече от 90 работни дни през календарна година. Изрично е предвидено, че за тях не се изпращат уведомления в Националната агенция за приходите.
Предвижда се издаване на наредба от министъра на труда и социалната политика, с която ще се определят условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори пред Инспекцията по труда и ще се утвърждава образец на трудов договор.
Предлага се тези работници да се осигуряват само във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Паричните обезщетения при настъпила трудова злополука и професионална болест ще се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни поради краткотрайния характер на сезонната селскостопанска работа.
С промени в Закона за здравното осигуряване се създава възможност за времето, през което ще бъдат наемани тези лица, да бъдат здравно осигурявани, като здравноосигурителните вноски ще се внасят авансово от работодателите заедно с вноските за социално осигуряване.
Предлагат се и изменения, с които ще се даде възможност лицата, които полагат труд по време на сезонната селскостопанска работа, да не бъдат лишавани от паричните обезщетения за безработица, които получават, както и да имат право да ползват пълния набор от посреднически услуги по Закона за насърчаване на заетостта. Очаква се по този ред да бъдат наети между 60 и 100 хиляди работници и приходи в бюджета от около 5 млн. лв. от данък за облагане доходите на физическите лица и около 45 милиона приходи от осигурителни вноски.
Със Законопроекта се предвижда и създаване на разпоредба за регламентиране воденето на трудово досие на работника и служителя. Всяко предприятие и организация създава и води трудови досиета на своите работници и служители, макар и изрична правна регламентация за това в Кодекса на труда да не съществува. С предложението за нов текст в Кодекса на труда – в чл. 128б, този пропуск в правната регламентация се отстранява и се урежда изрично задължение за работодателя да води трудово досие на работника или служителя.
Предлага се също така промяна в чл. 139 от Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Заместник-министър, извинявайте, ние сме чели мотивите и ги познаваме. Само резюме – акцентирайте върху основните теми. Няма процедура да четем мотивите на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: С промените в чл. 139 се дава възможност по искане на работника или служителя и когато условията на труд в предприятието позволяват, да се създаде работно време с плаващи граници. Изравняването на нормалната продължителност за 40-часова работна седмица ще става в рамките на работната седмица.
Предлага се отпуската при раждане и отглеждане на четвърто дете да бъде изравнена с раждането на първо, второ или трето дете – на две години. Това ще има акцент върху демографската политика и ще доведе до равнопоставеност на майките при отглеждане на повече от трето дете.
С текста от чл. 192 от Кодекса на труда се определя, че работодателят при определяне на длъжностно лице, което може да налага дисциплинарни наказания, такова длъжностно лице трябва да бъде с ръководни функции.
С измененията в чл. 404 от Кодекса на труда се въвежда нова административна мярка: Инспекцията по труда при спиране на работни машини, обекти, площадки и така нататък ще слага знак, с който да е обозначено, че съответният обект е спрян и ще се носи административно-наказателна отговорност за тези, които премахват знака.
Съвсем накратко, това е Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, чухме предложенията на вносителите.
Откривам дебата, за да се знае, че сме в процедура на дебат.
Дебатът – утре от 9,00 ч.
Сега, тъй като часът е вече 14,00, закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Кирил Цочев

Иван К. Иванов


Секретари:

Георги Търновалийски

Юлиан Ангелов