Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Красимир Каракачанов и Кирил Цочев

Секретари: Иван Иванов и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, съгласно приетото от нас нарочно решение, днес провеждаме извънредно пленарно заседание с точка единствена:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – продължение.
Вносител е Министерският съвет.
В пленарното заседание на 4 юни 2015 г. започнахме второто гласуване. Приети са параграфи с номера от 1 до 3 включително.
На второ гласуване са докладвани § 4 и предложенията към него. Започнахме с разискванията, които не са приключили. Изслушано е изказване на министъра на здравеопазването.
В момента продължаваме с дебата по § 4. По този параграф се е изказал само един народен представител – Димитър Байрактаров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Нямах намерение да се изказвам по § 4, защото председателят на Комисията по здравеопазване на миналото заседание каза, че има постигнато съгласие с вносителя – на този етап да не се променя съставът на членовете на Надзорния съвет. Имаше обаче изказвания в обратния смисъл, затова ще приведа моите аргументи за запазване на сегашния състав на Надзорния съвет на НЗОК.
На първо място, сегашният състав с 9 членове се оказа, че е доста труден за събиране и управляване. Дори бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за тази година беше приет с 4 присъстващи и 1 – по телефона, нещо, което според мен е на границата на Закона. Създавайки нов Надзорен съвет с 11 човека, смятам, че ще бъде по-неефективен, отколкото е сега. Съгласен съм, че той и сега не е ефективен, но нека да дадем на новия Надзорен съвет срок, за да видим как ще действа.
Вторият аргумент е, че се предлага да се увеличи квотата на държавата. Струва ми се трудно обяснимо при условие, че държавата е най-нередовният платец към НЗОК. Тя плаща 50% от минималната вноска, а от догодина ще започне да плаща с по 5% повече.
Третият аргумент вадя от изявление на представители на синдикатите и работодателските организации, които заявиха, че при увеличаване квотата на държавата и ставане на държавната квота мажоритарна, те ще оттеглят своето участие в Надзорния съвет на Касата. Тогава тя от обществена организация ще се превърне в държавна структура. Ако се превърне в държавна структура, тогава няма да има Закон за здравното осигуряване, защото това няма да бъде осигуряване, а данък здраве. Ако има данък здраве, целият този Закон е безсмислен, защото е Закон за здравното осигуряване.
Затова призовавам колегите да не увеличаваме броя на членовете на Надзорния съвет, да се запази статуквото, като се предприемат мерки за по-ефективното действие на този орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кючуков.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Кючуков, всъщност Вие сам потвърдихте, че така нареченият „Надзорен съвет“, който се създава по Закона за здравното осигуряване, е един паразитиращ орган, който, забележете, уважаеми колеги, по никакъв начин не може да бъде контролиран от Народното събрание.
Второ, както се вижда, при сега действащата формула – ще направя уточнение – ние не променяме състава, а бройката, за да може с преобладаващата държавна квота, на първо място, този орган да работи, а на второ място, върху него да бъде извършван контрол.
Уважаеми колеги и уважаеми господин Кючуков, тук ние, народните представители, избираме управителя на Здравноосигурителната каса, но практически чрез Закона той се явява, с извинение, фигура, която изцяло е подвластна на този паразитиращ орган, наречен Надзорен съвет. В момента Вие искате да ме убедите, че защото някой щял да излезе от този Съвет, ние не трябва да променяме работата му и да можем да я контролираме, най-важното! Защото този Съвет всъщност гласува и определя бюджета за изразходване на Здравноосигурителната каса, а не управителят, който ние тук избираме.
Затова, ако трябва да вкарваме нов законопроект, с който да отменим съществуването на този паразитиращ орган, не е проблем. Ще го направим, но по-добре е държавата да има преобладаваща квота и най-после той да започне да работи, а и нещо повече – както е предвидено в следващите текстове – да има постоянен публичен надзор чрез публикуване на стенограмите на този Надзорен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Байрактаров, не бих използвал „паразитиращ орган” за Надзорния съвет. Ако обаче използвам Вашата риторика, че е паразитен орган, чудя се защо трябва още два паразита да назначим?! Няма логика.
Освен това искам да Ви кажа, че не Надзорният съвет приема бюджета на Касата, а Народното събрание – пленарната зала приема бюджета на Касата, така че не мога да приема този аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Процедура – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 80, ал. 1 от нашия Правилник правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на приетия общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Кодекса на труда да бъде намален на пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от господин Адемов за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене по изготвения общ Законопроект за изменение на Кодекса на труда.
Гласували 134 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
За изказване думата има господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър!
Първо, приемам с адмирации това, което преди две седмици – при предложението на този член д-р Дариткова, председател на Комисията, направи изказване, че подкрепя да не се увеличава квотата. Естествено, това е наше предложение, така че го адмирираме.
Нещата биха останали дотук, само че след това имаше изказвания, с които Министерството продължава да твърди, че не трябва да оставя положението, че държавната квота трябва да се увеличава. Бихме подминали това някак си, но в контекста на това, което се случи миналата седмица – промените в Закона за лечебните заведения, как ще се отдават на приватизация лечебни заведения, които вероятно ще бъдат доведени до фалит, несключвайки договори, мисля, че това още повече ни амбицира.
Уважаеми колеги, нашето предложение е да остане същият състав на Надзорния съвет на Касата. Надявам се, че ще ни подкрепите.
Колкото до това, че, видите ли, Касата, Надзорът продължава да се управлява нерационално, не мога да повярвам, че при наличието на трима заместник-министри, които макар и неизбирани от парламента, но посочени от министъра и приети с решение на Министерския съвет, Касата се управлява нерационално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата иска министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Мисля, че на миналото заседание затворихме тази дискусия по един разумен начин, но очевидно, още веднъж трябва да се кажат някои неща. Идеята, която витае в момента в изказванията на част от депутатите от опозицията и не само, е, че някак си доброто побеждава и всичко останало.
Току-що чух, че имало добра воля в Надзора на Касата всичко да остане както е досега, защото било добре. Това означава, че БСП стои зад това в Надзора на Касата да има редовен представител на фармацевтичната индустрия, която продава на същата тази Каса лекарства при условия, които Надзорът на Касата одобрява. От моя гледна точка и от гледна точка на здравия разум това е недопустимо.
За възможността да се вземат решения – внимателно чух какво каза доц. Кючуков – дами и господа, държавата сте Вие. Държавата не е нещо имагинерно, което стои някъде. Ако Вие искате Вашата воля, волята на държавата да бъде въведена в политиката на Касата, тогава трябва да може да осигурите на тази Каса възможността да провежда Вашите решения. Не моите, Вашите.
Ако някой има съмнение, въпреки че тук се говори за заместник-министри и така нататък, предложението ми е, ако има някакви съмнения, че...
Добре, нека в този момент ситуацията в Надзора на Касата да остане такава, но това трябва да търпи промяна и във формата за начина на управляване на Касата – управител с Надзорен съвет, и в начина, по който се взимат решенията. Моля на заседание на Здравната комисия да бъде поканен председателят на Надзора – заместник-министър Ананиев, който да обясни има ли възможност да се вземат решения, които да потвърждават гласувания бюджет от парламента, параметрите, подписани в Рамковия договор и след това предмет на постановление на правителството и така нататък. Тоест наистина Ви моля да затворим този дебат така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа, мислех, че решението, което взе Комисията по здравеопазването, а именно да не приема текста, касаещ практическото одържавяване на Надзорния съвет на Здравната каса, поради това че Комисията го прие по този начин и в залата няма да се дебатира, този текст на вносителя ще отпадне.
Това, което каза обаче господин министърът, и особено това, което някои от преждеговорившите казаха, ме карат отново, както на Комисията по здравеопазването, да изтъкнем нашите аргументи, поради които смятаме, че този текст е нецелесъобразен и некоректен.
Какво точно имам предвид? Увеличаването на Надзорния съвет на Здравната каса с още двама членове от страна на държавата – този акт си има име, този акт според нас се нарича „национализация”. Това е в ущърб на първоначалните идеи, още преди 15 години, на създаване на здравноосигурителния модел. Припомням, че Националната здравноосигурителна каса е обществена институция, вярно, с участието на държавата. Би трябвало да има корелация между всички страни, а именно балансирано, правилно отношение между държавни представители, между представители на работодателите на съответните гилдии и не на последно място – на синдикатите.
Нека да не забравяме, че в бюджета над 2 милиарда от постъпленията за здравеопазване са от работодателите, а само 980 милиона са вноските, които идват от държавата.
Според нас промяната, която се предлага от вносителя, ще наруши равновесието между страните. Поне като хипотеза можем да обсъждаме варианта, че държавата може безцеремонно и едностранно, забележете, да управлява и приоритетите, и политиките, а също – без никакъв опит за заяждане и припомняне, може да направи този или подобен акт, както преди няколко години, помним всички, изземването на акумулирани финансови ресурси – над 2 млрд. лв. в рамките на две години бяха одържавени.
Такъв тип решения, ако не да предразположат, то поне създават условия за точно такъв тип порочни практики. Още веднъж повтарям, това е лоша, отречена практика и сама по себе си тази идея обезсмисля съществуването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Надзорния й съвет.
Сещам се за едно предложение на Българския лекарски съюз. Те дори предлагат съставът да се намали до пет членове и този орган да остане като контролен съвет. Има резон и в тази идея, особено от прагматична гледна точка.
Като финал на моите съображения искам да кажа и друго – практиката, и то не само в сферата на здравеопазването, доказа, че когато държавата има несъобразна, неполагаема позиция, обикновено това е в ущърб на всяка сфера, а най-вече и за здравеопазването. Тук ние виждаме опит на държавата, на правителството, респективно на министъра на здравеопазването да имат по-големи функции, отколкото този здравноосигурителен модел му дава.
По-нататък, особено в новия Закон за лечебните заведения, виждаме и други идеи. Ние като опозиция и като хора, които се интересуват от дълго време, опитвайки се и задълбочено да четем, ще се противопоставим и на тези идеи. Противопоставихме се на идеята за съдържанието на основните и допълнителните пакети по Наредба № 40, която мина в предното заседание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Там наистина и досега министърът определяше, но оттук нататък това е трасе за хиляди болни и ресурси на стотици лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Кърджалиев, времето Ви изтече.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Както него предложение, така и това, смятаме за нецелесъобразно и няма да го подкрепим. Благодаря.
Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кърджалиев.
Първа реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Принуден съм наистина да вземам реплики, защото се правят опити народното представителство да бъде въведено в заблуждение и пак ще трябва да припомня, колеги, че по този параграф при гласуването Комисията имаше паритет – осем на осем гласа. Просто по някакво стечение на обстоятелствата в този момент имаше двама колеги, които бяха излезли до тоалетна, което е нормално при многочасовите дебати. Все пак, тъй като от петминутното слово на господин Кърджалиев не се чу нищо съществено, ще направя репликата на това, което е редно да знаете.
Всъщност при дебата по този параграф се стигна до единодушно съгласие, че години наред парите в Здравноосигурителната каса нарастват. Нейният бюджет всяка година непрекъснато се актуализира и се дофинансира, забележете от кой, от некоректната държава. Миналата година бюджетът беше дофинансиран с около 500 милиона, ако си спомняте, беше актуализиран два пъти.
Вторият момент, всички признаха, че по този модел само през последните няколко години бюджетът на Здравноосигурителната каса се е повишил пет пъти. Особено тревожен е моментът, че става невероятна битка за разпределянето на парите в болничната помощ – там, където особен интерес има така нареченият „Надзорен съвет”.
Забележете, днес Ви предлагат да подкрепите да остане:
- на първо място, източването на Здравната каса;
- запазване позициите на статуквото, което го интересува само това как да се източва Здравната каса и накрая на годината да Ви кажат: „Извинете, но ще трябва да дофинансираме и да актуализираме бюджета на Касата с още 500 милиона”.
Между другото, по време на тези дебати лично на мен председателят... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам.
Председателят на Лекарския съюз ми каза, че това наистина си е паразитен орган, на който, забележете, никой не може да му държи отговорност. Това са неправителствени организации, синдикати, които Вие дори не знаете кои са там. Представители на държавата нямат никакъв глас. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
За втора реплика – господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Най-важното, което може би днес трябва да разберем, когато разискваме този Законопроект, е, че не става въпрос за политическа трибуна от тук и да се изказват всякакви политически мнения, а да разберем, че с този Закон се регламентира и отговорността на изпълнителната власт в лицето на правителството и в частност на министъра на здравеопазването, който по този начин ще има ясния контрол върху финансите и стратегията, която трябва да бъде изпълнена в здравеопазването.
Чух, че има разни предложения, които бяха споменати преди малко, като идеи за развитие на това как трябва да бъде структурирана Националната здравноосигурителна каса. Има такава идея да се събере една работна група, която наистина да промени структурата, правомощията, трудовите отношения и така нататък, която, разбира се, не трябва да разсъждава само политически, а като основна стратегия как да променим нещата в здравеопазването.
Ние сме склонни за цялостна промяна, разбира се, в структурата и в начина на управление на Здравната каса, затова защото фактът, че дебатите дотук ни карат да изпадаме в някакъв конфликт между нас, е достатъчно доказателство, че наистина трябва да работим сериозно и в бъдеще за промяна на структурата на Националната здравноосигурителна каса.
Апелирам просто днес да работим малко по-конструктивно, с по-малко политически изказвания и повече прагматичност, за да можем наистина да започнем реформата в здравеопазването, затова защото здравето е за всички, а не трябва да го делим на българи, турци, арменци, цигани и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Трета реплика? Отказвате се.
Заповядайте за дуплика, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Шишков, Вие всъщност не ми противоречите. Може би по-нататък, когато се говори по принцип за еволюцията на здравноосигурителния модел, може би и в по-широк формат тези теми трябва да се разискват.
Порочен е обаче моделът или поне тези 15 години, в които той съществува, и това са нашите притеснения. Помните, здравноосигурителният модел беше заимстван от модела „Бисмарк”, след това имаше известен застой. Две хиляди и тринадесета година се въведоха детайли от здравнозастрахователния модел, от който САЩ бягат вече 20-25 години, а сега ние, чрез един такъв акт, се опитваме да национализираме и да върнем отново системата „Семашко”. Но това е дебат може би за последващи разисквания.
По отношение на господин Байрактаров ще кажа: Вие също не ми противоречите, господин Байрактаров. Илюзия е обаче, че управляващото мнозинство стои зад тази идея.
Що се отнася за информираност, във века на информационните технологии съществуват два вида невежи – едните са самодоволни невежи, вторите са четящи. Аз се стремя да съм от втория тип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Стратегии, модели, доктрини, Семашко, Бисмарк... Всичко това някак си теоретично може би в университетите е добра дискусия. Тук нашата обща задача е да отговорим на един прост въпрос. Вчера, понеже така ми беше попаднал уролог под ръка, доц. Шишков, му зададох следния въпрос: защо една операция в урологията – много често срещана, струва 1200 лв.? Отговор от този човек, който прави тази операция ежедневно, няма. Ако има някой тук, който да може да даде отговор на този въпрос, аз ще бъда безкрайно щастлив.
Тоест, какво плащаме с тези 1200 лв.? Това гарантира ли лечението? Защо е определена такава сума? Защо за друго заболяване е друго, а не трето? Това са решения, които оперативното ръководство на Касата трябва да предложи на Надзорния съвет, той да се съгласи с тях, след което Министерският съвет в случая по закон е просто приносител на волята на договореността между Надзорния съвет и Лекарския съюз. Тоест, като изключим прекрасните разкази за Бисмарк и Семашко, до момента, в който в тази зала никой няма отговор на въпроса защо тази операция струва 1200 лв., моля Ви, не ми казвайте, че браните доброто управление на публичните пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Търновалийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Този дебат дълго вървя и в Комисията, и тук продължава, но аз съм безкрайно учуден от новите неща, които чувам, и то от министъра.
Господин Министър, не е д-р Шишков човекът, който да Ви отговори на този въпрос! На този въпрос трябва Вие да дадете отговор – защо тази операция е толкова. Трябва да дадат отговор хората, които Вие сте утвърдили и изпратили в този Управителен съвет на Касата! Ние категорично няма как да подкрепим това предложение на вносителите. Това предложение нарушава равновесието между представителите в този орган. През последните години около 67% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса е за сметка на осигурителите и само 33 е трансферът от държавата. Тоест, за пореден път този, който плаща най-много, иска да управлява и да определя. Е, това няма как да се случи, господин Министър! Ако този орган е паразитиращ, ако Вие имате други виждания за състава, трябваше да ги предложите. Ако има фармацевтични компании, които участват, и има конфликт на интереси, то тогава Вие не трябваше да подписвате и да утвърждавате тези хора в надзора на Касата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ (от място): Аз?!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това е много важно в контекста на цялостната философия на Закона, където по-нататък и в другите текстове ще видим, че на управата на Касата и органите на управление се вменяват все повече отговорности. Не е Касата тази, която трябва да провежда здравната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, моля, тишина в залата!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Националната здравноосигурителна каса е един разплащателен орган и неговите функции са свързани с това.
Важен е принципът и принципният въпрос, на базата на който е създадена Националната здравноосигурителна каса, и това е трипартитният принцип. Този трипартитен принцип не е българско изобретение, това е световен международен стандарт. Така че промяната, която се предлага по отношение на този принцип и по отношение на този орган, всъщност ще компрометира принципа, на базата на който е изграден. След тези промени – ако бъдат приети, ще изчезне балансът държава – работодател ¬– синдикати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Шишков.
Доктор Адемов, след това Мая Манолова – редувам групите.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Чух две неща: че 15 години всичко е перфектно – това е ясно и затова няма да го променяме, затова трябва да остане по същия начин. Най-вероятно така се прави реформа – нищо не променяме, обвиняваме министъра, че назначава. Не знаех, че министърът назначава някой от Националната здравна каса?
Искаме той да има някаква отговорност и в същия момент не му даваме тази отговорност или не даваме отговорност на държавата да поеме точно тази отговорност. В момента кой знае какви са парите и кой ги разпределя в Касата? Една размита безотговорност. Сега, по този начин и с това продължение ще знаем кой отговаря – именно министърът. И когато следващия път той съгреши, ще застане пред нас и ще каже защо парите са разпределяни по този начин.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно!
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Абсолютно е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог, ако обичате!
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Провокира ме.
Това е. Нека да знаем кой отговаря за всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Желаещи за втора реплика?
Заповядайте, д-р Райнов.
Много е активна групата на БСП с изказвания, непрекъснато има ръце там...
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Господин Търновалийски, само лека корекция на това, което казахте: не всички ги утвърждава министър Москов, но пък той утвърждава точно двамата си заместник-министри, които да присъстват в надзора на Касата, което е малко, но достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Друга реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги!
Благодаря Ви, д-р Райнов. В крайна сметка без санкцията на министъра няма как да станат и другите назначения, но тук искам да кажа нещо друго. Няма как да се съглася с д-р Шишков, моите уважения към него.
Доктор Шишков, ако увеличението на състава на броя в един Надзорен съвет е реформа, то поздравявам Ви за реформите, които ще направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Господин Байрактаров, заповядайте за процедура и след това д-р Адемов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Тъй като виждам, че нищо ново не се казва, тезите са ясни – едната теза е: давайте да гласуваме да продължава точенето на Касата, другата теза е срещу източването на Касата, затова предлагам да прекратим дебатите по § 4 и да преминем към гласуване, в крайна сметка да се видим кой подкрепя статуквото и кой подкрепя българските граждани! Няма какво повече да се мотаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Обратно становище?
Заповядайте.(Шум им реплики от ГЕРБ.) Обратно становище! Питам за обратно становище на предложението на Байрактаров за прекратяване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не мога да разбера защо Народното събрание не иска да чуе аргументите не само на опозицията, а и на ГЕРБ, защото колегите от ГЕРБ също не са съгласни с това предложение.
Затова, моля Ви, гласувайте против предложението на господин Байрактаров, защото, колеги, ще видите в следващите текстове нещо, което противоречи на това, което се приема в момента. На този орган – Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса, който беше наречен излишен (шум и реплики от ГЕРБ), паразитен орган, в следващите текстове се възлагат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратна процедура, да.
ХАСАН АДЕМОВ: ... изключително сериозни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (към председателя): Какво искате Вие, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратна процедура. Казахте, че трябва да се гласува против предложението на Байрактаров. Ще подложа на гласуване предложението.
Режим на гласуване, предложението на господин Байрактаров за прекратяване на разискванията по § 4.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо ми отнемате думата? Трябва да го мотивирам! Как ще ми отнемате думата?! Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ:
Гласували 140 народни представители: за 96, против 40, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 4 да отпадне.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4.
Предложение за гласуване на Комисията – § 4 да отпадне.
Гласували 136 народни представители: за 110, против 24, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Прегласуване.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, настоявам за прегласуване, тъй като имаше колеги, които не можаха да разберат, че в момента станаха съучастници на статуквото по източване на Националната здравноосигурителна каса, станаха съучастници по невъзможността българският пациент да може да получава адекватно лечение.
Аз не мога да повярвам, че една част от колегите от ГЕРБ подкрепиха този порочен модел, действащ дълги години. (Реплики от ДПС и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Байрактаров!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Моля за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване. (Ораторът говори встрани от микрофоните.)
Моля Ви, господин Байрактаров.
Гласували 136 народни представители: за 111, против 23, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители
за § 5:
„В § 5, т. 1: да отпадне изменението на чл. 15, ал. 1,
т. 12.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 5 да отпадне т. 1 на вносителя, а в съществуващия текст на т. 1 да се направи следното изменение:
След думата „съответствие” се добавя „с НРД”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители:
„В § 5 т. 1 се изменя, както следва:
„т. 1. Точка 12 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов:
„В § 5 т. 2 се изменя така:
,,2. Точка 13 се изменя така:
„13. одобрява проекта на национално споразумение за реимбурсиране на лекарствени продукти по чл. 45а, ал. 2”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Дебати.
Заповядайте, д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Само допреди малко обяснявахме колко е лоша Касата, как е изтъкана от лобистки интереси, как тримата заместник-министри нищо не могат да направят, а в един момент с този член се предлага Касата да приеме решение за определяне списъка на заболяванията.
За тези, които не знаят, уточнявам – министърът, като провеждащ националната здравна политика, има два лоста, с които борави: единият е да определя основния пакет – гарантирания за плащания от Националната здравноосигурителна каса, другият е да определя именно този списък на заболяванията, за чието домашно лечение Касата плаща. И в един момент министърът, въпреки цялото си предубеждение към Касата, взима един от основните си лостове, а това е определянето на списъка на заболяванията и го дава, хей така го харизва, в Касата, където има представители – преждеговорившите се изказаха какви са, що са, как са. „Непрофесионалният състав – цитирам – на Надзора на Касата ще определя медицинската компетентност за кои заболявания Касата ще плаща лечението”. Това меко казано е несериозно.
Тук някой каза, че министърът трябва да носи цялата отговорност. Ние искаме да подкрепим тук министъра в носенето му на отговорност и искаме това предложение да отпадне. Нека този лост все пак да остане в ръцете на господин министъра. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В този текст ние предлагаме да отпадне точка първа на вносителя. В съществуващия текст на точка първа да се направи следното изменение: след думата „съответствие” се добавя „с националния рамков договор”. Става въпрос за това одобряването на обемите и цените да се определя в съответствие с националния рамков договор.
И понеже преди малко, господин Министър, имахте сериозни съмнения, че в залата няма човек, който да знае защо цената на тази клинична пътека е еди-колко си лева, аз ще Ви кажа.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Вие знаете ли?
ХАСАН АДЕМОВ: Аз знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, без диалог.
ХАСАН АДЕМОВ: Защото това се определя с методиката на Надзорния съвет, която беше определена от Върховния административен съд. Вашата методика беше определена от Административния съд, не нашата, господин Министър, така че не се радвайте толкова много.
Аз обаче ще Ви прочета текстове от няколко закона, които противоречат на този текст.
Уважаеми господин Председател, в чл. 3 от Закона за здравето е казано: държавната здравна политика, д-р Райнов, се определя не от министъра, а от Министерския съвет.
Нещо повече, в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в чл. 14, ал. 1 е казано: „Лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването”. Какво се предлага в този текст? В този текст се предлага лечението на заболяванията, за които плаща Националната здравноосигурителна каса по критерии, определени с Наредба на министъра на здравеопазването, да се определят от този Надзор, който преди малко Вие нарекохте „паразитен орган, непрофесионален и излишен”. Може ли на един такъв орган, който определихте преди малко като „паразитен, излишен, непрофесионален” да възлагате такава отговорна задача? Да определя списъка на заболявания, за които Националната здравноосигурителна каса плаща. Това е бягство на министъра на здравеопазването от отговорност, казано в прав текст!
Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, подкрепете нашето предложение, защото в него договорното начало е това, което стои в основата на определянето на обемите и цените, а не прословутите наредби и методики, за които става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплика?
Заповядайте, д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, господин Министър! Доктор Адемов, благодаря за корекцията. Вие сте напълно прав. Политиката се определя от Министерски съвет, но все още ми се струва, че министърът е част от този Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Господин Шишков, заповядайте, втора реплика.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Не знам за каква методика става въпрос при определянето на тези цени, които сега коментираме. Само не мога да разбера как един лекар в тази държава като кардиоинвазивните може да получава 50 хил. лв. заплата на месец, а друг лекар, който работи три пъти повече от него, примерно като един коремен или гръден хирург, взема 1200 или 1500 лв.
Не знам каква е тази методика и не знам какво пък общо има сегашният министър с всичко това, което е натворено в предишните 15 или 20 години. Това не мога да го разбера, но явно той трябва да изсърба всичко, което е натворено в предишното време. Защо Вие не го променихте преди това – никой не знае. Защо методиките не се промениха? И сега, когато искаме да променим именно методиките и да има някакъв принцип, по който да се спазват правилата в тези методики, изведнъж се оказва, че има една сериозна опозиция.
Аз съм сигурен – Вие много добре знаете, че това не е правилно, само че пак продължава политиканстването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Доктор Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за репликите, но те не променят моето разбиране, че Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е орган, който е структуриран, съгласно действащото законодателство, на базата на конвенции на Международната организация на труда. Разбирам, че господин министърът е над тези неща и не признава факта, че Националната здравноосигурителна каса е колективен орган, който взема решение на базата на вменените му от Закона правомощия. Доктор Шишков, на Вашата реплика, че министърът няма вина за това, което се е случвало през годините, естествено, че това е така, но методиката, която беше отменена от Върховния административен съд, е приета през тази година. Доколкото знам, през тази година управлява министърът на здравеопазването господин Москов. Доколкото знам, управител на Националната здравноосигурителна каса е заместник-министър на финансите, членове на Надзорния съвет на тази Каса са двама заместник-министри на здравеопазването. Така че отговорността при всички положения е на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, необходимо ли е да слушаме едно и също нещо, което го казват хората от една и съща политическа сила? Когато стане един човек и се изкаже от името на политическата сила, която представлява в този парламент, той по този начин изразява позицията на политическата сила. Няма смисъл едно и също нещо да се говори по два пъти, три пъти, четири пъти от различни хора от една и съща политическа сила. Бяхме свидетели – преди малко продължихме дебатите по нещо, което е дебатирано преди известно време в пленарно заседание. Сега тук с нова сила всички започнаха отново да се изказват. Дайте да бъдем малко по-конструктивни и да вървим напред. Веднъж като се заяви позиция, няма смисъл повече да се уточнява и да се говори едно и също нещо.
Затова предлагам прекратяване на дебатите и по този текст, който е в момента, и да преминем към гласуване. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Трима
вдигате ръка.
Георги Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Иванов, на някои хора трябва много пъти едно и също да им се казва, за да им влезе в главата. Това, първо. (Оживление.)
Второ, господин Иванов, аз не видях кой знае колко много политически сили да се изказаха по въпроса. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля без диалог.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По този начин отнемате възможността и правото на всеки един народен представител да си каже мнението.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Вие какво правихте в Четиридесет и второто?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма да разговарям с Вас от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Много Ви моля! Моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Просто не е допустимо при всяка точка и при всяко обсъждане на всеки параграф Вие да прекъснете изказванията след първото или второто изказване. Поне оставете 5-6 човека да се изкажат, да се формира мнение в хората, които не са го формирали до момента, хората, които не са членове на Здравната комисия, да знаят как да гласуват. Защото сега виждате за какво става въпрос.
Аз не виждам в момента присъствието на опозицията в залата като нужно. Ако ще си приемате Закона само Вие и ще прекъсвате изказванията, дайте да си ходим, да си го гласувате и да Ви е по-лесно. Поне да не губим време. (Реплики от ГЕРБ: „Хайде, хайде!”)
Ако искате да чуете аргументите на опозицията, да чуете какво мислят народните представители по такъв много важен въпрос какъвто е Законът за здравното осигуряване, престанете да ги правите тези работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Предложението на господин Станислав Иванов е процедура по прекратяване на дебатите по § 5.
Поставям на гласуване предложението за прекратяване дебатите по § 5.
Гласували 127 народни представители: за 77, против 43, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Байрактаров, заповядайте да направите предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам прегласуване, поради простата причина че много хора изобщо не разбраха, че именно разискването на § 5 и по-точно чл. 15 показва по какъв начин сега ще се извърши грабежът от Здравноосигурителната каса. Затова е несъстоятелно прекратяване на разискванията по този толкова важен член. Несъстоятелно е! Нека се види, нека знае българският народ как, по какъв начин го ограбихте преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Прегласуване.
Гласували 128 народни представители: за 71, против 46, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Първо гласуваме предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 48, против 41, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз не съм сигурен, че успях да гласувам от пулта. Не разбрах, затова искам прегласуване.
Отново да Ви обърна внимание на важността на проблема, който не успяхме да дискутираме. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Сега ще продължаваме с други процедурни хватки, за да можем да си кажем мнението, така че отсега Ви предупреждавам – за следващите членове не го правете това, което правите досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Прегласуваме предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители:
„В § 5, т. 1: да отпадне изменението на чл. 15, ал. 1,
т. 12”.
Неподкрепено е от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 49, против 36, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 5 да отпадне т. 1 на вносителя, а в съответстващия текст на т. 1 да се направи следното изменение: след думата „съответствие” се добавя „с НРД”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 46, против 50, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Заповядайте – Чавдар Георгиев, с предложение за прегласуване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като повечето колеги не можаха да гласуват, много кратко време беше, имаше и такива, които в момента влизаха.
Искам да обърна внимание. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Иванов, моля Ви!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колеги, това е много важен текст. Това е много важен текст! И нека всеки народен представител да е наясно със собствената си съвест какво гласува. (Реплики от ГЕРБ.)
Напълно съм наясно. Казаха Ви колегите: не ограбвайте народа! Това искате да направите Вие с този параграф и с тези изменения – ограбвате народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Режим на прегласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, неподкрепено от Комисията.
Режим на гласуване.
Има ли народни представители, които не са гласували? Няма.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 130 народни представители: за 48, против 58, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което гласуваме, е предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„В § 5 т. 1 се изменя, както следва:
„1. Точка 12 се отменя”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 45, против 55, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Господин Иванов – процедура, първо, а след това думата иска господин Таско Ерменков.
За прегласуване, господин Ерменков?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Тъй като има движение в залата, предлагам процедура по прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Ерменков, Вашето предложение съвпада с това на господин Иванов. (Оживление.)
Режим на гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 57, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов:
„В § 5 т. 2 се изменя така:
„2. Точка 13 се изменя така:
„13. Одобрява Проекта за национално споразумение за реимбурсиране на лекарствени продукти по чл. 45а, ал. 2”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 47, против 47, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 5, подкрепен от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Режим на гласуване.
Гласуваха ли всички? Да.
Прекратете гласуването.
Гласували 132 народни представители: за 91, против 40, въздържал се 1.
Предложението е прието – § 5 е приет.
Процедура – заповядайте, д-р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже виждам, че колегите от БСП имат системни затруднения да изразят своя вот чрез електронната система на Събранието, моля за процедура по прегласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Това искахте и Вие, господин Георгиев? Добре.
Режим на прегласуване.
Гласуваме предложението на Комисията – текстът на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя този текст.
Режим на гласуване.
Гласували 133 народни представители: за 93, против 38, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Трима вдигате ръка – един от Вас, за отрицателен вот.
Заповядайте, кажете за какво. Можете и процедура да имате.
Заповядайте – Георги Гьоков, за отрицателен вот.
Втори – господин Ерменков, трети – господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз гласувах „против”... (Шум и реплики: „Няма право да се изказва!” от ГЕРБ.)
Моля Ви! Моля Ви! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Не съм се изказвал. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще изчакам да проверят, да видите, че не съм се изказвал по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Доктор Иванов, беше се записал, но не се е изказвал. И двата пъти не стигна редът до него, така че има право на отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не съм се изказвал нито по § 4, нито по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Гьоков – отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Гласувах „против”, защото малко съм объркан. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Преди малко при обсъждане на § 4, господин Министър, искахте правомощия за държавата, респективно за себе си – да разпределяте парите на Здравната каса, а сега, когато са Ви гарантирани правомощията, се оттегляте от тях. Искате да правите реформи, а не искате да определяте здравната политика. Странно!?
Гласувах „против”, защото съгласно чл. 14, ал. 1 на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина лекарствената политика е част от държавната здравна политика в България и се осъществява от министъра на здравеопазването.
Гласувах „против”, защото определянето на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Здравната каса заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, е част от лекарствената политика на страната и на това основание министърът на здравеопазването е органът, който следва да определя чрез наредба този списък, а той се отказа.
Гласувах „против”, защото в момента с този акт, с тази промяна в Закона даваме възможност на министъра да прехвърля, да делегира тези свои правомощия, но в същото време и отговорността си на Здравната каса, тоест министърът се лишава от конституционното си задължение и го прехвърля на Касата, като разчита, че тя ще изпълнява националната здравна политика.
Гласувах „против”, защото Здравната каса е създадена по Закона за здравното осигуряване и е разплащателен орган, който плаща, контролира и така нататък, но няма правомощията да провежда политика, а пък Надзорният съвет е оперативен орган на управление на институция, който работи в изпълнение на повече установени в законодателство принципи, а не ги формира. Неговата работа е основно свързана с разходването на събраните здравноосигурителни вноски и обществени средства.
Гласувах „против”, господин Министър, за да не абдикирате от отговорностите си (шум и реплики от ГЕРБ), още повече че, вкарвайки това предложение в Закона (силен шум и реплики от ГЕРБ), лишаваме следващия министър на здравеопазването от възможността да определя националната здравна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Втори отрицателен вот – народният представител Таско Ерменков. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, моля Ви!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото, седейки тук и обсъждайки закони, трябва да бъдем последователни в решенията, които вземаме. След като в смисъла на Закона, който е предложен, преди да бъде отхвърлен предишният параграф по искане на Комисията, беше включено, че би трябвало да бъде увеличен Надзорният съвет с 11 човека, естествено е в продължението на Закона сега да има прехвърляне на правомощие от министъра към Надзорния съвет. Но при условие че отхвърлихме това увеличение, при условие че оставихме Надзорния съвет във вида, в който е сега, това прехвърляне на отговорности от министъра към Надзорния съвет вече не е логично.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Защо?!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не само че не е логично, то е вредно, защото освен всичко друго, има всичките предпоставки този Надзорен съвет, който всички Вие нарекохте безсмислен, корумпиран, някакъв придатък, да взема решения, които по никакъв начин няма да бъдат в интерес на здравеопазването.
И ако някой има системен проблем тук, понеже беше споменато от д-р Дариткова, че имали системен проблем с гласуването, колеги, системен проблем имате Вие от управляващите, защото не ставате и не се изказвате по въпросите, които касаят здравеопазването, защото нито един от българските граждани не разбра Вие подкрепяте ли тази реформа, или не я подкрепяте, подкрепяте ли си министъра, или мълчаливо го бламирате. Това е проблемът.
Много Ви моля, влезте в унисон и хармония със себе си, излезте и се изкажете какво мислите по въпросите.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Трети отрицателен вот – народният представител Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз гласувах „против”, защото считам, че с така приетия текст ние продължаваме да разсипваме здравеопазването.
Вие бягате от отговорност, господин Министър. Прехвърляте компетенции, които Вие трябва да носите. Защо сте министър тогава?!
И второ, не е ли това поредната стъпка към превръщане на здравеопазването в поредния огромен пазар?
Разберете, по Конституция здравеопазването е задължение на държавата и право на всеки гражданин. Как Вие гарантирате това право? По никакъв начин! Превръщате здравето в поредната стока и накрая ще лишите хиляди и даже стотици хиляди граждани на тази страна от здравеопазване.
Затова аз съм категорично „против” и Ви моля, господин Министър, не бягайте от Вашата отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Да уточним не за народните представители, които гласуваха вече, а за всички, които слушат. Не става въпрос за възможността Касата да определя политиката какви заболявания и какви лекарства. Става въпрос за това, и то е ясно записано в Закона – министърът, Министерският съвет, правителството всъщност определя насоките, определя политиките, определя целите. Реално разплащателният орган – Касата, влиза в детайл на това кой точно медикамент, за кое точно заболяване и така нататък. Това е технология, която е свързана наистина с оперативната дейност на Касата.
А иначе, господин Председател, аз съм объркан. В течение на два последователни текста първо се обясняваше, че Надзорният съвет на Касата е нещо, което трябва да остане така. Сега чух сериозни притеснения от същите хора, че този Надзорен съвет бил някакъв странен орган, който щял да вземе едни лоши решения, това щяло да води до някакви пазарни, които са с лоша конотация очевидно, данни. Аз не мога да разбера кога точно една и съща парламентарна група говори истината?!
Второ, когато в предишния текст се иска по-високо правомощие за правителството, тоест за държавата, това е лошо. В следващия текст се призовава държавата да има по-високи правомощия.
Хайде, вземете да следвате една логика, ако обичате, някак си по-бързичко да вървят нещата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 6 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров: § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„§ 6 придобива следното съдържание:
„§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Решенията на Надзорния съвет се вземат присъствено с мнозинство две трети от членовете му.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 цифрата „5” се заменя с „6”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) За заседанията на Надзорния съвет се съставят пълни стенографски протоколи. Решенията на Надзорния съвет и протоколите за неговите заседания се публикуват на интернет страницата на НЗОК. Решенията се публикуват най-късно в деня следващ деня на тяхното вземане, а протоколите – до 7 дни от датата на заседанието.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Във връзка с гласуването на § 4 и приемането на състава на Надзорния съвет на Касата в сегашния му вид, който е с четири представители на държавата и пет на неправителствения сектор, правя редакционно предложение за отпадане на т. 1 в § 6, тоест да запазим възможността Касата при сегашния си състав да взема решения в настоящото цифрово съотношение, за да не блокираме работата на Надзорния съвет. Надявам се, че дебатите по този параграф в Комисията бяха достатъчно дълги. Подкрепили сме предложения и на опозицията, което, надявам се, ще ги удовлетвори и ще подкрепят крайното решение на Комисията, което беше постигнато след дълги разговори и е резултат на сериозен консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики? Не виждам.
Има думата за изказване госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предложенията по този текст са изключително важни, защото се отнасят до начина, по който Надзорният съвет на НЗОК ще взема своите решения.
Предложението, което сме направили с колеги от „БСП лява България”, не е случайно. То е предизвикано както от константната практика на поведение на Надзорния съвет, така и с един скандален случай от края на месец март – от 23 март, когато в незаконен състав Надзорният съвет на Касата взе решение, което всеки съд би провъзгласил за нищожно, а именно решението за месечното разпределение на парите на действащите болници. Ако трябва, да прочета пълното му наименование: „Решение на Надзорния съвет на НЗОК за утвърждаване на месечно разпределение на годишните стойности на дейностите за болнична медицинска помощ към сключените договори с лечебни заведения за 2015 г.”.
Защо това решение е нищожно? Защото е взето даже в нарушение на действащия текст, който изисква две трети присъствие на членовете на Надзора и поне пет гласа „за”, за да бъде взето като валидно едно важно решение от порядъка на тези, които разпределят парите на болничните заведения за цялата година.
Какво се случва на практика? В резултат на това, че Надзорът на Касата си позволява да заседава и да взема решения в незаконен състав, в момента това разпределение на парите на болниците, така наречените „лимити”, виси във въздуха. Първата болница, която атакува това решение, включително парите, с които разполага за тази година, ще получи справедливост по съдебен ред.
Ясно е и ние сме свидетели, че министър Москов има сериозни проблеми с българското правосъдие, най-вече заради собствения си инат, заради това, че налага решения, които са против разума, против логиката, които препятстват нормалната дейност на болничните заведения и най-вече ограничават конституционното право на достъп на българските граждани до здравеопазване.
Какво се случи в края на месец март? В резултат на скандала, който се появи за първи път тази година с формирането на листи на чакащи пациенти, най-вече за онколекарства и онкотерапия, министърът тук, от тази трибуна, пое ангажимент, че решението за лимитите на болниците, поне за онкологичните центрове, за специализираните онкоболници, ще бъде променено. На няколко пъти въпросният Надзорен съвет заседава, но в резултат на това освен устно разрешение от устата на Надзора – „Лекувайте, пък след това ще видим, ще Ви коригираме лимитите”, на практика друго не се е случило.
Какво се случва сега? Скъпоструваща, високотехнологична апаратура в онкологичните центрове бездейства, не се натоварва. Хората нямат лечение заради ината на здравния министър Москов.
Вчера посетих в Шумен онкологичния център, който е пример как хората в Североизтока имат достъп до високи технологии в здравеопазването. Това не може да се види навсякъде, със сигурност. Исках да отида и да видя хаоса, който министърът твърдеше, че цари в онкоцентровете и специализираните болници за лекуване на онкозаболявания. Убедих се, че хаосът е в главата на министъра, защото в онкологичните центрове има ред и порядък, високи технологии и високоспециализирани кадри, които лекуват българите даже от отдалечените райони.
Питам: в резултат на това, че лимитите продължават да съществуват, а хората не могат да връщат онкоболни пациенти –хей така да умират без лекарства и без лечение, какво ще се случи на практика в резултат на едно незаконно решение, взето от Надзора на Касата?!
Това, което ги посъветвах и съветвам от тази трибуна ръководствата на всички български болници, е да дадат незаконно разпределените лимити на министър Москов и на Надзора на Касата на съд, защото те няма да издържат нито една съдебна процедура. Когато Надзорният съвет действа в незаконен състав, при това, забележете, представителят на държавата, посочен от министър Москов, си позволява да не присъства и да участва във вземането на това решение, е ясно, че тук има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Този проблем трябва да бъде коригиран по начина, по който предлагаме – решенията да се вземат с две трети мнозинство, защото се отнасят до живота и здравето на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля да не бъде подкрепяно предложението на госпожа Дариткова, защото след взетото решение за числения състав на Надзорния съвет, то преповтаря нашето решение, а нашето решение да бъде гласувано в отделните му пунктове – включително частта, която не е възприета от Здравната комисия, и тази, която се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Моля Ви при следващи изказвания да се придържате към времето. Имате 40 секунди отгоре, госпожо Манолова.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Това изказване няма нищо общо с това, което гласуваме в момента, което беше до тук. Ама нищо! Нито едно изречение нямаше нищо общо с това, което трябва да гласуваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми доктор Шишков, текстът, който обсъждаме, регламентира начина, по който се вземат решенията в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Действащият текст изисква пет гласа „за”, за да бъде взето валидно решение на Надзора. Това, което ние сме предложили и което фигурира в редакцията на Комисията, е за две трети мнозинство за вземане на решенията на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса. Кое не Ви е ясно? Или Ви е неудобно от начина, по който Надзорът, определен от този министър, или поне представителите на държавата в него, участва в обсъждането и вземането на решенията на Надзорния съвет? Може би Ви е неудобно заради заместника на министър Москов, който не присъства при вземането на това важно решение, не гласува, гласът му е взет по телефона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Навлизайки в конкретни примери, излизате извън дебата. Разбирам, че го правите, за да подкрепите тезата си, но достатъчно ясно е написано в доклада.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Вие схванахте проблема по-добре от д-р Шишков, който би следвало да бъде в темата. (Оживление.)
Питам: не трябва ли чрез законодателни промени да се сложи ред в работата на Надзорния съвет, да се повиши мнозинството, с което се вземат толкова важни решения, за да има повече отговорност от всеки един от членовете на Надзора? Аз лично бях готова да подкрепя в предните текстове министъра с увеличаване представителите на държавата в Надзорния съвет. Като видях обаче какви хора определя и колко безотговорно те се отнасят към вземането на толкова важни решения и как самият министър обещава, че ще коригира лимитите поне за онкологичните заболявания, как след това не го прави, как извива ръцете на тези хора само заради собствения си инат...
Уважаеми господин Москов, хаосът не е в онкоцентровете, хаосът е във Вашата глава. Ако отидете и видите реда и дисциплината, и високия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, имате дуплика към депутат, към народен представител, към д-р Шишков.
Оставете министъра на спокойствие! (Народният представител Цветомир Михов иска думата за процедура.)
МАЯ МАНОЛОВА: Изчакайте ме да си свърша трите минути.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Времето ти изтече отдавна.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Председател, помолете този народен представител да си седне на мястото, да се успокои, освен ако не се е забързал към министър Москов да му окаже здравна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова! Тридесет секунди – завършете си изречението по текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Текстът е изключително важен и той се отнася до начина, по който ще се вземат най-важните решения в здравеопазването. Според нас мнозинство от две трети е наложително, за да има повече отговорност и повече разум във важните решения, които взема Здравноосигурителната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Провокиран съм от предишното изказване, затова предлагам процедура за прекратяване на дебата.
Наслушахме се достатъчно време на общи приказки. Поне да влязат в час за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Георгиев – обратно предложение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, разбирам желанието на колегите отдясно да няма дебати по важните за обществото въпроси, но много Ви моля, това е Закон, който се отнася за всеки гражданин.
Правя обратно процедурно предложение и Ви моля, госпожо Председател, да не допускате повече такива грешки при водене на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли ми припомнили грешката при воденето на заседанието, господин Георгиев?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 103 народни представители: за 69, против 26, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Господин Байрактаров – процедура по прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, тъй като имаше колеги, които не можаха да гласуват.
Нещо повече, започва да се наблюдава опасен рецидив срещу демокрацията – да няма разисквания по толкова важен Законопроект.
Колеги, не може съдбата на българските граждани и на 3 млрд. 200 млн. лв. с такава лекота да ги претупваме.
Ще има дебат, ще се обсъжда всичко както трябва, защото хората трябва да знаят какво сте гласували.
Току-що ги ограбихте с 500 милиона, така че няма страшно – ще свикнете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 113 народни представители: за 74, против 31, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 6 по вносител да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 28, против 61, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Предложението на народните представители Емил Райнов и група народни представители е подкрепено по т. 2 и 3, по т. 1 Комисията не го подкрепя.
Поставям на гласуване предложението в частта, в която Комисията не го подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 69, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Стигаме до редакционното предложение на Комисията за § 6.
В залата госпожа Дариткова направи предложение т. 1 от редакцията на Комисията да отпадне, а тя е идентична с предложението на господин Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Подлагам на гласуване предложението, направено в залата от госпожа Дариткова – в § 6, т. 1 с текст: „в ал. 3 цифрата „5” се заменя с „6” да отпадне.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 23, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Райнов.
EМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, отрицателен вот. Ние сме против да останат отново пет души – петте гласа, с които се взема решението на Надзора. Ние искаме да бъдат шест души, поради простата причина, за да се избегне това, което преждеговорившите, в това число и министърът говореха, че Касата е гнездо на лобизъм. Колкото повече души гласуват „за”, в случая шест, толкова по-добре ще бъде, толкова по-прозрачно ще бъде в контекста и на следващата точка, която всички одобрявате. На всички ще стане ясно как се взимат решенията, кой точно е гласувал „против”, кой е гласувал „за”, за да може съответните организации или съответната личност, която ги е предложила, да им държи сметка защо така гласуват. Хората са длъжни да знаят кой как гласува в Надзора на Касата, защото там се разпределят 3 милиарда наши пари – пари на всички български граждани.
Затова гласувах против отпадането и връщането отново на пет души. Да, някои ще опонират, че трудно ще се работи. Напротив, проблеми има там, където няма диалог. Когато има диалог, когато всички бъдат убедени, дори ще има и 9 гласа „за”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Райнов.
За втори отрицателен вот – господин Байрактаров. (Шум и реплики вдясно и в център в дъното на залата.)
Моля, моля без реплики от място!
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Направете им забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правя забележка на онези господа и на Вас.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: На мен няма за какво да ми правите, защото мое конституционно право е да поискам отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само Вие така мислите.
Имате думата, дайте си отрицателния вот.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Току-що беше признато, че трите милиарда и двеста милиона лева се контролират и се управляват именно от Надзорния съвет. Точно поради тази причина, тъй като с § 4 гласувахте практически актуализация на 500 милиона бюджет на Националната здравноосигурителна каса, аз гласувах „против”, защото това беше един инструмент, с който наистина все пак можеше да се наложи някакъв контрол върху работата на този орган, който никой от Вас тук не е избрал. Даже сега, ако Ви попитам, няма да знаете кои са членовете на този Надзорен съвет. Дори няма да знаете, което е най-смущаващото. Да не кажа, че някои господа се опитваха да заблуждават, но забравиха, че съотношението на осигурителните вноски е 60 на 40, а пък огромната част от българските граждани нито членуват в пациентски организации, нито – в синдикални. Много ми е интересно мен кой ме представлява, след като аз не членувам в нито една от тези организации?! И как? Вие се замислете! Ето, това е простата и елементарна логика. Затова гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Трети отрицателен вот – господин Търновалийски. (Народният представител Димитър Байрактаров влиза в диалог с народни представители в дъното на залата в дясно и център.)
Слушаме Ви, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин министър, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, седнете си на мястото и не се саморазправяйте с народни представители. Моля Ви, заемете си мястото! (Шум и реплики.)
Слушаме Ви, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Взимам думата за този отрицателен вот, за да Ви кажа, че не бива да се опитвате да затворите устата на опозицията. Това, което има и трябва да бъде казано, ще бъде казано. Няма как, когато говорим за толкова важни текстове, които касаят всеки един от нас, нашите близки, хората, които са ни пратили тук, да няма дебат.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Това го казахте. Стига!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искате да си гласувате Закона. Няма как! Няма да ни изкарате от залата и ние ще кажем всичко това, което мислим – огромен ресурс да разпределяме на тъмно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега кажете защо гласувахте „против”, а не по принцип за това как върви процедурата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Гласувах „против”, защото в тази зала се правят опити да се затвори устата на опозицията. (Шум и неодобрителни реплики вдясно и център.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с гласуването.
След отпадането на т. 1 в редакцията на § 6 на Комисията, съответно т. 2 ще стане т. 1, т. 3 става т. 2 и гласуваме останалия текст от предложението на Комисията за редакция на § 6 вече в две точки; за създаване на нова ал. 5 и досегашната ал. 5 става ал. 6.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Параграф 7.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 7 има предложение на народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев – „§ 7. Чл. 19, ал. 7 , т. 15 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, което е подкрепено от Комисията.
Предложение на народните представители ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов:
„В § 7 се правят следните изменения:
а) Точка 4 се изменя така:
„4. В т. 16 думите „методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2” се заменят с „на национално споразумение за реимбурсиране на лекарствени продукти по чл. 45а, ал. 2;”.
б) Създава се т. 5:
„5. Точка 17 се отменя.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 19, ал. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 4а:
„4а. обявява ежемесечно на интернет страницата на Националната здравноосигурителна каса заплатените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебни заведения, както и за медицински продукти по международно непатентно наименование, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;”.
2. Точка 12 се изменя така:
„12. предлага за приемане от Надзорния съвет списъка по чл. 45, ал. 4”.
3. Точка 13 се отменя.
4. В т. 14 думите „обемите и цените на медицинската помощ, приети по реда на чл. 55д, ал. 6” се заменят с „решението по чл. 45, ал. 4”.
5. Точка 15 се изменя така:
„15. проучва удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплащана от НЗОК; редът, начинът и критериите за проучване на удовлетвореността на пациентите се определят с наредба на министъра на здравеопазването;”.
6. Точки 16 и 17 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Заповядайте за изказване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, моето изказване ще бъде в подкрепа на нашето предложение да се обявява ежемесечно на интернет страницата на Здравната каса за платените през предходния месец средства.
Предложението ни по § 7 от Законопроекта е изцяло в подкрепа на заявената политика от Вас, господин Министър, и въобще на управляващите за повече прозрачност.
Освен това създаването на тази нова точка е в съответствие с осигуряване на максималната прозрачност при разходването на средства на Касата съгласно т. 7, чл. 20 от Закона за публичните финанси. Прозрачността по дефиниция на цитираната разпоредба от Закона за публичните финанси е свързана със създаване на възможност за информираност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за макроикономическите и бюджетните прогнози, до данни относно текущото изпълнение на консолидираната фискална програма, както и за използваните методики, залегнали при тяхното изготвяне. Тоест, напълно в духа на допълнението, което ние предлагаме в § 7. Така че предлагаме да се публикуват ежемесечно на интернет страницата на Здравната каса заплатените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебните заведения, както и за медицинските продукти по международно непатентно наименование, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Целта на предложения от нас текст е осигуряване на прозрачност и публичност при разходване на събраните средства от здравноосигурителни вноски, респективно на средствата от бюджета на Здравната каса за здравноосигурителни плащания. В случая е налице обществен интерес от обявяването на посочената информация както за осигурените лица, така и за самите изпълнители на медицинска помощ, респективно за притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, сключили договор със Здравната каса.
За да няма спекулации по темата, бързам да кажа, че тук не става въпрос за разкриване на търговска тайна. В момента, в който се харчи обществен ресурс, обществото трябва да знае къде отиват парите.
Когато едно търговско предприятие е решило да сключи договор с обществена институция, няма нищо страшно в това средствата, които Касата е заплатила, да бъдат публично оповестявани на сайта на тази институция, в случая Здравната каса. Тогава се спестяват десетки, да не кажа стотици въпроси към министъра, към Касата, подозрения и обвинения в лобизъм, корупция и така нататък.
За повече тежест на думите си мога да добавя разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществената информация, която гласи: „не представляват производствена или търговска тайна факти, информации, решения, данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й”.
Като задължим законово тази информация да бъде публично оповестявана, Здравната каса наистина може с право да се гордее, че е достатъчно прозрачна институция.
А за осигурените лица обявяването на информацията би спомогнало за тяхната информираност относно капацитета на изпълнителя на медицинска помощ, обема на пациентопотока оттам и косвено за формирането на мнения относно обстоятелството дали изпълнителят е предпочитан от пациентите и какво е качеството на оказаната от него медицинска или дентална помощ.
За изпълнение на медицинска помощ и за притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти обявяването на информацията би имало положителен ефект най-вече от гледна точка на обстоятелството, че по този начин ще се насърчава свободната конкуренция между тях и стремежът за повишаване на качеството на медицинското обслужване с цел привличане на повече пациенти. Последното в крайна сметка отново би било в полза на осигурените лица.
Ето защо, уважаеми колеги, направеното предложение би било в интерес на системата на здравеопазването, осигурявайки механизъм за ограничаване на незаконосъобразното и нецелесъобразно разходване на публични ресурси. Бихме го постигнали посредством разкриване на широката общественост на евентуалните значими диспропорции при плащанията, облагодетелствали определени лица, пресичайки подобни тенденции за в бъдеще.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите нашето предложение, както го подкрепиха всички Ваши представители в Комисията по здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Първа реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Решихме по този Закон да работим в конструктивен дух. Имайки предвид това, трябва да призная, че приемаме предложението на вносителя по отношение на този критерий. Само по себе си приемаме това предложение като удачно, защото отчита удовлетвореност на пациента, което няма как да не е в полза на субект № 1 на здравеопазването, а именно на пациента.
Нашите притеснения са по отношение на обективността и прецизността на критериите, по които ще се оценява, по които ще се категоризира тази удовлетвореност, и заради това е нашето предложение.
В предложенията за проучване на удовлетвореността и особено на база на това предложенията за прекратяване на договора при системна неудовлетвореност и системно некачествено обслужване, ние виждаме, ако не са прецизни критериите, и заряд популизъм, а и възможност за манипулации и злоупотреби.
Без да се дефинират понятията, без детайлизираното им категоризиране, тези мерки, ако не друго, ще са в хипотезата на предубеденост, субективно отношение и това би опорочило цялата тази идея, която предлага вносителят.
Като говорим за удовлетвореност, вземам предвид и двете страни – и пациенти, и конкретната РЗОК. Ние допускаме, че на база на това ново понятие може да има неоснователни жалби, клевети, а защо не и дори опити за рекет, ако ги няма тези ясни критерии за оценка.
Освен това смятаме, че само това нарушение не бива да е единствено основание за прекратяване на договора с изпълнителя на дейности.
Ако се приеме този текст, ние предлагаме критериите за удовлетвореност да са по предложение на министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването би бил своеобразен арбитър, надяваме се обективен, между двете страни – РЗОК и изпълнителя на съответната услуга.
Разбира се, абстрахирам се от факта по отношение на който и да е персонаж – министър на здравеопазването. Мислим, че по-обективна оценка за удовлетвореност би дало наистина Министерството на здравеопазването. Затова Ви молим да подкрепите, както Комисията по здравеопазване, нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кърджалиев.
Реплики? Няма.
Думата има Красимир Петров, след това Емил Райнов и след това Руслан Тошев.
КРАСИМИР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Според мен проблемът, който се появява, е в недостатъчната възможност за дефиниране на понятието „удовлетвореност”. Считам, че когато се приема един закон, той трябва да борави с понятия, които подлежат на точна дефиниция. В случая си направих труда, проверих на доста места какво е точното определение за „удовлетвореност”. На повечето места това е записано като „състояние”. Ако трябва да приемем един критерий за удовлетвореност, който впрочем впоследствие присъства и в Закона, който в момента приемаме, това е съответствието между очакван и получен резултат.
Нека да се спрем на това определение. Проблемът е, че резултатът е една съвкупност и медицинските дейности, които са извършени от персонала, са само част от тази съвкупност, която евентуално би удовлетворила пациента.
Давам съвсем прост пример: извършена е операция или някакво друго лечение по правилата на медицинското изкуство, въпреки всичко резултатът е неудовлетворителен, тоест пациентът не бива излекуван. Можем ли да очакваме впоследствие от близките на този пациент те да бъдат удовлетворени? Има изключително голяма доза субективизъм. Според мен това не е термин, който би трябвало да присъства.
Каквито и критерии да въведе министърът, не се и съмнявам, че той ще бъде добросъвестен, при всички случаи вътре ще има удовлетвореност от извършените медицински дейности. Пациентът гледа по един начин на медицинските дейности, той има едно очакване. Възможностите на реалната медицина са други.
Според мен в случая ние даваме възможност за една трактовка и оттук за един порой от жалби, които ще завалят. Да не говорим за още нещо – все пак не бива да забравяме, че имаме достатъчно много недобросъвестни пациенти, както естествено и лекари.
Господин Министър, ако става дума за удовлетвореността на тези пациенти, които бият – тогава какво правим? Освен излекуването, би трябвало да има и набит лекар, за да има удовлетвореност. Това, разбира се, под формата на шега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплика? Няма.
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! В дух на конструктивизъм благодаря предварително на колегите, които подкрепиха изцяло нашето предложение, най-вече в частта за публикуване ежемесечно на всички данни на сайта на Касата. Държа да кажа, че още след заседанието на Комисията по здравеопазване, когато се прие това решение, на следващия ден Касата за пръв път от доста време насам публикува първите данни, които показаха именно тази прозрачност, за която всички говорим.
Искам да вметна технически корекции в крайното предложение: създава се т. 4а „Обявява ежемесечно на интернет страницата на НЗОК за платените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебни заведения, както и за” – не са „медицински продукти по международно непатентно”, а „лекарствени продукти по международно непатентно наименование”, така че вместо „медицински” да бъде „лекарствени продукти”.
Естествено изказвам удовлетвореност, че министърът също беше на висотата на позицията си и пое отговорността да напише наредба, в която точно да формулира именно това определение „удовлетвореност”. Приветствам и това, че всички колеги ни подкрепиха да отпадне и „меренето на удовлетвореност” от „лекарство потреблението”, защото там вече всички щяхме да нагазим в много дълбоки води.
Надявам се, че ще ни подкрепите с направената корекция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! С предложения текст в § 7 се вменява задължение на управителя на Националната здравноосигурителна каса да получи удовлетвореността на пациентите от оказаната медицинска помощ, а в текста на вносителя имаше дори и от лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. Слава Богу, отказахме се на Комисията това да се прави по методика, която до момента не е известна и се предвижда да бъде приета с подзаконов нормативен акт. По-нататък в чл. 59 се задължава директорът на съответната Районно здравноосигурителна каса с императивна разпоредба да санкционира съответното лечебно заведение, което е прегрешило, според субективното мнение на няколко пациента, по една методика, която още не знаем, за системна неудовлетвореност.
Не е редно като субективна категория неудовлетвореността да предпоставя санкция. В единия вариант – ще го видите по-нататък в чл. 59, е „прекратяване на договора със Здравната каса”, а в другия е „финансова санкция”. Никаква санкция не е редно да се предпоставя. Неудовлетвореността е напълно възможно да е преднамерена, да е повлияна или стимулирана по незнаен начин от конкуренцията, примерно.
Във френската и немската система за регулация на здравеопазването лекарят, респективно изпълнителят на медицинската помощ, отговаря за осъществяване на дължимата медицинска помощ, тоест отговаря за изпълнение на медицинските лагоритми, но не за субективното възприятие на пациента. Лекарят трябва да приложи дължимото, според правилата на изкуството за лечение, а резултатът не е и не може да бъде дължим. Естествено е изпълнителят да направи всичко необходимо да се постигне резултат, който удовлетворява пациента, но това, както всички Вие разбирате, не винаги е възможно.
Макар и договорът между пациент и лекар да не е наименован по нашето законодателство в правната теория, той се нарича договор за лечение, а не договор за излекуване. Също така при юристите е договор за правна помощ, а не договор за спечелване на делото, да не навлизаме и в други области.
Държа да подчертая, че и по сегашното законодателство удовлетвореността на пациента се изследва. Това е с Наредбата, с която се акредитират лечебните заведения. От резултата обаче се ползва мениджърът на лечебното заведение, екипът му, но тя не е средство за санкция, а средство за подобряване на работата с пациентите, по-скоро едно маркетингово средство.
Нека да не вменяваме на Здравната каса една недотам смислена функция, която и без това е ангажирана с доста други функции и няма достатъчен ресурс.
От сега може да се прогнозира, че неудовлетвореността ще е по-голяма от тези лечебни заведения, които представляват гръбнакът на здравеопазването, тези, които предлагат лечение за последен избор, може да се каже последна инстанция преди Свети Петър.
Приемането на този текст ще създаде предпоставка за напрежение между лекари и пациенти поради условието да се санкционира лечебното заведение по субективни усещания. Нещо повече, лекарите ще започнат да отбягват и отказват лечение на конфликтни пациенти, на пациенти с нереалистични очаквания, на пациенти със заболявания, които дават малка вероятност за благоприятен изход. Нека всеки от Вас да си отговори дали той или негови близки искат да бъдат лекувани, или не, даже и да имат 5% вероятност за благоприятен изход на лечението. Може би лекарят ще откаже точно заради подобен текст в Закона, който се надявам, че няма да приемем.
Всеки от лекарите в тази зала знае, че практически винаги пациентите не правят разлика между спешно и неотложно състояние. Оплакванията на тази основа също са многобройни, така те ще бъдат стимулирани още.
В заключение бих искал да отбележа, че създавайки условия за санкция въз основа на субективно мнение, ние предпоставяме една несправедливост, а задачата на Закона е освен да урежда обществени отношения, да ги урежда справедливо.
Накрая ще добавя нещо, което моля да го зачетете, като формирате своето мнение, когато гласувате, за отпадането на предложения текст „за измерване на удовлетвореността са както Българският лекарски съюз, така и Българският зъболекарски съюз”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Реплика? Не виждам.
За изказване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние от Патриотичния фронт ще подкрепим направената редакция от Комисията. Защо ще подкрепим тази редакция? Защото достигането до този текст отне няколко часа сериозни и задълбочени дебати в Комисията по здравеопазването. Този текст като редакция беше приет от Комисията с нееднозначен консенсус.
Нещо повече, това, което убягва от изказванията на преждеговорившите, е, че този текст, уважаеми колеги, е в пряка връзка и кореспонденция с измененията, които предстоят и са приети от Комисията по здравеопазването в чл. 35 на Закона за здравното осигуряване, и по-точно в § 9.
Уважаеми колеги, ако ние днес не приемем този текст, който се предлага като редакция от Комисията по здравеопазването, това означава, първо, че не сме честни спрямо българските пациенти, защото един закон не урежда само обществени отношения, той трябва да гарантира и равнопоставеност. Равнопоставеност!
Не е вярно това, че липсват критериите. Най-малко, българските лекари прекрасно знаят, че голяма част от тези критерии са заложени в националните рамкови договори. Така че и те са налице. Това са критериите за качество на оказване на медицинската услуга.
Подкрепяйки този текст на Комисията, ние, уважаеми колеги, ще дадем възможност на повече от 2 милиона български пациенти да имат възможността със следващия § 9 да осъществяват пряк контрол. През изминалите месеци бяхме свидетели на много медийни репортажи, в които се виждаше, че се отчитат дейности, които практически никога не са били извършвани. Нещо повече, едно от основанията за подаване на жалба на пациентите е дори наличието на нерегламентирани плащания – нещо, срещу което тук имаше пълен и единодушен консенсус, че ние трябва да се борим срещу нерегламентираните плащания.
Естествено, отказът от издаването на медицинската документация, от известно време тече и една друга сериозна гражданска дискусия по отношение информирания избор за прилагане на ваксините. Оказва се, че и там има огромни пропуски, свързани с липсата на издаване на медицинска документация.
Така че аз Ви призовавам, колеги, да подкрепим редакцията на Комисията. Тя е прецизирана и, пак повтарям, кореспондира с текстовете на § 9 и измененията на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване, с което ще дадем възможност българският гражданин да осъществява пряк контрол върху извършването на медицинските дейности и разхода на средства за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 7.
Първото предложение е на народния представител Красимир Петров и Руслан Тошев. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 27, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров са подкрепени от Комисията.
Гласуваме предложението на Димитър Шишков и Валентин Павлов, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 11, против 34, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Преди да гласуваме редакцията на § 7, от д-р Райнов е направено предложение в чл. 4а – думите „медицински продукти” да се заменят с „лекарствени продукти”.
Гласуваме тази замяна.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 7 с току-що направената промяна на „медицински” с „лекарствени” продукти.
Гласуваме § 7 по Комисия.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 8 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – § 8 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дебати? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на Тунчер Кърджалиев и група народни представители и на Емил Райнов – § 8 да отпадне. Предложенията не са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 21, против 55, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за § 8.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Процедура. Господин Георгиев, заповядайте. Не Ви видях.
Отменете гласуването.
Чавдаре, в ъгъла си седнал и не се вижда нищо. Затова не ти дадох думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми Министър! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като не можаха всички народни представители да гласуват.
Моля да го подложите на прегласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Параграф 8 да отпадне по предложение на народните представител Тунчер Кърджалиев, Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 64, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
И гласуваме текста на вносителя за § 8, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 18, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 9 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„Параграф 9 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Райнов и група народни представители:
„Параграф 9 – отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Семир Абу Мелих, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в него в т. 1 думите „основния пакет” се заменят с „пакета”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на Глава втора, Раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания:
1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност;
2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори;
3. отказан достъп до медицинска документация;
4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Режим на дебати.
Заповядайте, народният депутат Мая Манолова. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Москов! Изказването ми е по т. 1 от предложения § 9 и е свързано с въпроси на граждани, на пациенти, във връзка с широко прокламираната от здравния министър здравна реформа.
Това, което хората са разбрали от изявленията на министъра и от гласуването на Народното събрание дотук по този изключително важен закон, е, че министър Москов направи най-важната стъпка в своята реформа, а именно направи заплащането задължително в здравната система.
Разделянето на пакетите на основен и допълнителен хората разбраха точно по този начин, че тези, които имат нещастието да се разболеят от някое от заболяванията, които ще бъдат включени в допълнителния пакет, ще заплашат изцяло своето лечение.
В тази връзка вчера граждани в Шумен ми зададоха следните два въпроса, които аз ще отправя към министъра, защото, признавам си, аз не бях в състояние да им отговоря. (Реплики на народния представител Даниела Дариткова.)
Те са свързани, уважаема госпожо Дариткова, с разглеждания текст и с разделянето на пакета на основен и допълнителен.
Първият въпрос е следният, уважаеми господин Москов: дали гражданин, който е социално слаб, има минимални доходи и заради това е освободен от плащането на потребителска такса, включително и за престоя си в болница, ще заплаща лечението на свое заболяване, което ще бъде класифицирано като такова от допълнителния пакет? Тоест, дали социално слабите ще заплащат заболявания, които не са в основния, а в допълнителния пакет?
И вторият въпрос е свързан с истерията, която се завъртя около профилактичните прегледи, и Вашето намерение да бъдат глобявани тези, които не са се подложили на такива. Аз впрочем съм съгласна с тази Ваша идея, защото сме отговорни да следим за собственото си здраве, но хората ме питат дали извършването на профилактичен преглед ще бъде включено в основния или в допълнителния пакет, тоест дали затова, че нямам пари да си направя профилактика, един български гражданин няма пари да си направи профилактика, след това ще бъде глобен? Изобщо, дали профилактиката ще бъде в основния или в допълнителния пакет.
Тъй като дотук Вие не можахте да дадете смислен отговор кои точно заболявания ще бъдат в основния пакет, кои ще отидат в допълнителния, това напрежение сред хората е наистина основателно, защото те се тревожат. Те нямат пари да се издържат, камо ли да си плащат лечението в болници, включително и тези 1200, за които споменахте преди малко в урологията.
И аз във връзка с това изразявам едно свое безпокойство за Вашата политическа кариера и за Вашето министерстване. И безпокойството ми е свързано със следното: Вие, вместо да прехвърлите на Народното събрание тази тежка отговорност да прецени кои заболявания на хората ще бъдат в основния пакет, тоест ще бъдат безплатни, и кои ще отидат в допълнителния, тоест хората ще трябва да си плащат, натоварихте себе си с тази отговорност. И това, което виждам и без да съм врачка и да имам кристално кълбо, е, че в момента, в който Вие включите едни заболявания в допълнителния пакет, включително профилактиката, включително натоварите социално слабите, освободени от потребителски такси, да си плащат лечението на заболявания в допълнителния пакет, Вие просто ще бъдете изгонен с камъни от министерското си кресло.
Притесняваме се за Вашата глава на здравен министър, защото поемате върху себе си твърде тежки отговорности – да вземате решения, които се отнасят до разпределянето на парите в Касата, което може и да Ви се размине, предвид че хората са много търпеливи, но в момента, в който им обясните, че за част от заболяванията си те ще трябва да плащат, а нямат пари за това, наистина мисля, че ще имате много сериозни проблеми.
Очаквам да отговорите на моите въпроси. Ще информирам хората своевременно, защото дотук от Вашите приказки те не могат да се ориентират в тези изключително важни за тях неща.
Приемат се закони, говори се за реформа, но какво ще се случи на практика никой не знае, а най-вероятно и Вие самият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
За реплика? Заповядайте, господин Шишков.
За втора реплика – господин Райнов.
За трета реплика има ли някой?
Чавдар Георгиев – трета реплика.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Първо, хората не трябва да се плашат, че трябва да има пакети, затова защото няма европейска държава, която да няма пакети в здравеопазването. Всяка една здравноосигурителна система разпределя заболяванията в пакети.
Аз разбирам, че има голямо желание тези неща да се правят тук, но тук става въпрос за компетентност, за практикуващи лекари.
Ще дам един прост пример, госпожо Манолова. Ако имате херния, която е на 10 години, тя е във втория пакет, но ако тази херния Ви се заклещи, Вие минавате в първия пакет. Това значи, че ставаше спешен пациент. Това го пише и това ще бъде написано.
Когато обаче първо се приеме принципът и законът, след това се правят и нормативните актове. Така мисля, че трябва да бъде, и не за друго, а затова защото не знам дали въобще ще стигнем дотам.
Нека да гласуваме първо за принципа, затова защото явно безпринципно работят в Холандия, в Германия и навсякъде другаде в Европа. Там са изплашени хората, че плащат всичко на сто процента. Нищо не се плаща! По този начин се надгражда влагането на пари в здравето от хората. Хората трябва да се научат, че здравеопазването не е само лаладжийска политика, а е нещо, което струва пари. За това става въпрос.
Така че няма нищо страшно и в този принцип, който трябва ние да приемем, се гради именно на това нещо: надграждането в следващата стъпка, за влизането на втория, на третия стълб в здравното осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
За втора реплика – заповядайте, господин Райнов.
Трета реплика – Чавдар Георгиев.
И почивка, след дупликата, разбира се.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Госпожо Манолова, Вие хубаво говорихте за допълнителен, за основен пакет. Както разбрахме, никъде нищо не е описано.
Ненапразно се обръщам към Вас, а не към колегите реформатори. Моето притеснение е, че това ще се изгласува тук. Вероятно януари месец ще бъде факт и тогава хората за първи път ще се сблъскат с тези два пакета – как за нещо, което са получавали предходната година, вече ще трябва да плащат два пъти. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Госпожо Манолова, нали ме слушате?
И дали няма да се случи – правя бегла асоциация какво се случи през февруари месец 2013 г., когато хората си получиха двойните сметки за ток. Тук ще бъде нещо подобно. Честно казано, и аз не бих искал да съм на мястото на министъра, когато това се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Трета реплика – Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Другарко Манолова (смях и оживление в ГЕРБ), Вашите въпроси са твърде концептуални. Министърът няма да ги разбере. В неговата здравна реформа няма концепция. Разберете, тези въпроси са много трудни и трудно ще Ви отговорят.
Неговата цел е да направи здравеопазването един огромен пазар – хората, които имат, ще плащат, тези, които нямат пари, ще умират. Това е неговата концепция, а Вие му задавате тук въпрос как ще стане при една хипотеза, как ще стане при друга хипотеза. Няма такива хипотези за него, така че излишно си правите труда да задавате въпроси на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Москов! Уважаеми господин Шишков, оценявам Вашия опит да отговорите вместо министъра и да налучкате какво точно има в неговата глава. Това наистина е сложно, защото мисля, че и той самият все още не знае какво ще прави с двата пакета, и най-вече какво ще прави с гражданите, когато разберат за двата пакета.
В случая въпросът за хернията изобщо не е концептуален. Той всъщност е много реален и много конкретен и хипотезите са много притеснителни за българските граждани. Защото, ако Вие, д-р Шишков, имате херния, независимо дали е на 6 месеца или на 10 години, Вие имате пари и ще си платите лечението на Вашата херния, но ако гражданинът „Хикс”, който е социално слаб или който получава заплата от 400 лв., има херния на 10 години, той ще има със сигурност херния и на 15, и на 20 години, защото няма да има пари да си плати нейното лечение. Ето, това е реформата на д-р Москов.
Освен това, извинявайте, не ни загалавичквайте с приказки – навсякъде в Европа има листи на чакащи.
Това, което аз вчера видях в Шумен, го няма никъде в Европа. Високотехнологична апаратура в комплексен онкологичен център, изграден благодарение и на общински пари, на най-високо ниво, в следобедните часове високотехнологичната апаратура не се използваше по една причина – че лимитите, които на инат наложи д-р Москов, които обеща да промени, в момента продължават да съществуват и хората лекуват до момента, до който имат лимит, който Касата ще им плати.
Ръководителите на болници вече разбират, че Надзорният съвет, назначен от същия министър Москов, си действа в незаконен състав. Доктор Москов, решението Ви за разпределяне на парите на болниците е абсолютно незаконно. Сега шефовете на болници започват да Ви съдят, така че Вашата постройка, която изградихте на инат против интересите на лекарите и на пациентите, скоро ще падне в съда. Вие имате проблем с българския съд, който досега се появяваше ежемесечно, ще почне да се появява ежеседмично, като хората започнат да Ви съдят – това Ви чака.
А що се отнася до Вашето бъдеще като министър, тревожа се за него, защото мисля, че в момента, в който еднолично кажете кои болести ще се плащат в допълнителния пакет и кои ще останат в основния, Вие приключвате с Вашата кариера. (Реплики от ГЕРБ.) Впрочем такава е съдбата на всеки здравен министър, излъчен от ГЕРБ, и Вашата е едно от поредните доказателства за това. (Министър Москов гледа към балкона.)
Нещо интересно ли има на тавана, което трябва да гледаме? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Манолова, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка.
Продължаваме в 14,05 ч.
Първи се е записал Джевдет Чакъров.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Продължаваме заседанието.
Има думата за изказване народния представител Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС, от място): Но министъра го няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, квесторите да потърсят министър Москов, за да дойде в залата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема отношение по този параграф, най-вече с оглед на това, че беше приет акт, с който се регламентира разделянето на пакета медицински услуги, плащани от Касата, на основен и допълнителен.
Позволявам си да се изкажа отново по темата, защото, първо, при обсъждането на Законопроекта миналия път от парламентарната трибуна, а и днес доста колеги изтъкнаха като пример това, че във водещи страни с утвърдени демокрации, с добре действащи системи на здравеопазване, там, видите ли, също имало листи на чакащи. Посочват се страни като Швеция, Норвегия, Холандия. За планови операции се чакало месеци наред. Позволявам си да кажа, че това в никакъв случай не може да се посочи като аргумент, като плюс, като позитив. Всички знаем, че в тези страни се търсят стратегии и варианти, та тези листи на чакащи да бъдат колкото си може по-малко. С една дума, това не е практика, която да се одобрява положително от съответните страни, и ние да вземаме този опит като аргумент, че можем да разделим пакетите на основен и допълнителен, нещо, което ние от ДПС не приемаме изначало.
Реформа ли е ограничаването на достъпа на пациентите вместо въвеждане с цел подобряване на услугата – ние сами да ликвидираме широкия достъп, който в момента имаме всички ние като граждани, отивайки в съответното лечебно заведение, и още отсега да се формират листи на чакащи. Аз нееднократно съм казал и в Комисията, и тук, от трибуната, а и днес отново ще повторя: ние поставяме в изключително трудна, деликатна ситуация колегите лекари. Освен това пациентите се чудят в коя болница да отидат, къде да намерят място, за да се оперират. Още сега по клиниките и по отделенията са се заформили листи на чакащи, които са към октомври, ноември, декември, около Нова година.
Ние от ДПС вече нееднократно посочихме, че начините това да бъде преодоляно са електронното здравеопазване, въвеждането на ефективна система за контрол, националната здравна карта и така нататък.
На последното заседание на Комисията по здравеопазване министърът на здравеопазването господин Москов посочи на зададен от мен въпрос с оглед преразходите, които отново се получават и вече са факт – над 200 млн. лв., че в редица болници има отчитане на средства в пъти – специално той посочи за определени диагнози като болни в кома, в пъти повече от „Пирогов” и Военномедицинска академия. Къде са регионалните структури, които отговарят и би следвало да упражняват ефективен контрол това да не се случва? За съжаление този контрол трябва да се води на първо време и място от наша гледна точка от страна на Министерството. Аз запитах министър Москов: защо няма ефективен контрол и защо се допуска всичко това? Нали с всичко, което се предприема, се цели да няма преразход, да има ефективно изразходване и на без това наличния ограничен финансов ресурс?! А това не се случва! Няма как всичко това да бъде реализирано, ако няма ефективен контрол и възможности за провеждането на такъв контрол, какъвто впрочем призова да се реализира д-р Глинка Комитов – директор на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, така и не получихме ясен разчет за ефекта от разделянето на пакета.
Уважаеми господин Председател, затова искам тук да бъде и господин министърът, за да получим отговор от него. Аз задавам конкретни въпроси: колко ще струва обслужването на основния пакет? Каква е конкретната сума за година и какво сравнение може да се направи с плащанията на НЗОК? Колко ще струва обслужването на допълнителния пакет? Колко пациенти според наличните статистически данни се очаква да попаднат в основния пакет и колко в допълнителния? Има и ред други въпроси, на които нямаме отговор към момента, а те не са задавани еднократно. Изобщо не беше представена оценка за въздействието на тази мярка върху системата. Молбата ми е да получим накрая отговор на тези въпроси.
Трето, ДПС няма да се откаже да атакува разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен, защото той разделя гражданите. Категорично е дискриминационен! Не може при равни задължения за плащане на еднакъв размер здравни осигуровки от всички да се създават различни права за достъп до медицинска помощ в зависимост от диагнозата. Не може да делим хората по заболявания. Затова след време за този Закон, ако остане това разпределение, ще сезираме всички компетентни институции – за тази дискриминация на български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Чакъров, Вие задавате резонни въпроси, подобно на другарката Манолова, но няма кой да Ви отговори! Защо ги задавате изобщо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Министърът ще дойде. Току-що потвърдиха.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Останах с впечатление, че министърът днес е глухоням. Може би е отишъл на преглед, за да види има ли нещо с неговото здраве или не. (Шум и реплики в ГЕРБ и РБ.)
Затова аз също се присъединявам, уважаеми господин Председател – настоятелно повикайте министъра на здравеопазването. Той предлага тези реформи. Той трябва да
е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да Ви успокоя – настоятелно съм го повикал и се надявам, че скоро ще се отзове на поканата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Бъдете още по-настоятелен! Министърът трябва да е тук, за да може да отговаря на разумните въпроси, които му предлагат народните представители. Благодаря.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Каква реплика е това?! Каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми колеги, като говорим за равнопоставеност, защо тогава са толкова различни делегираните бюджети и за някои болници са по-делегирани от другите? Това равнопоставеност ли е? Само в Пловдив можем да дадем... Вие много добре знаете за кои болници как са делегирани бюджетите и за другите как са. Когато на една болница се делегира пет пъти повече бюджет, отколкото е необходим, разбира се, че ще има надписване. Когато не е остойностен лекарският труд, разбира се, че ще има надписване. Няма начин! Ако на който и от Вас дадат десет милиона, Вие ще ги усвоите каквито и методики, каквито и начини да има измислени. Това е идеята.
Пакетът гарантира поне едно нещо – всичко, което е необходимо да се случи в спешното състояние и за определена група заболявания, трябва да се случи и да има пари за тях. Явно много отдавна сте изключили връзката с това, което се случва в здравеопазването. Аз продължавам да работя понеделник и вторник и много добре знам кое е пръв пакет и кое е втори. Няма нужда да си задаваме въпроса: какво значи разделяне на пакетите? Това е! Факт!
Като лекар зная кое мога да отложа в спешността и кое не мога. Вероятно Вие сте забравили.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Там е работата – не ти, а пакетите отлагат.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Точно това е работата на лекаря и на специалиста – в момента да покаже точно какво.
Нищо ново не измисляме. Не измисляме топлата вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, д-р Шишков.
Заповядайте, д-р Дариткова – трета реплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми д-р Чакъров, уважаеми госпожи и господа! Въпреки системното нарушение на процедурните правила и изказванията по принцип и по цялата здравна политика, ще си позволя, без да искам да вляза в този дебат, защото колегите непрекъснато се отклоняват от текстовете, които в момента обсъждаме. Разбирам, че в сектора има голямо напрежение, но и сега основният пакет се определя с наредба от министъра на здравеопазването. Само че този пакет трябва да бъде предефиниран, защото всеобщата универсалност и достъпност на това, което е прокламирано сега, в реалността не се случва. Смятам, че всички няма да оспорите това.
Сега даваме възможност на министъра да определи пакет, който да запази общия и универсален достъп като основно достояние на здравноосигурителния солидарен модел. В същото време, смятам, че принципът не е нарушен, защото това ще става чрез наредба на Министерството на здравеопазването. Разбира се, ако искаме по-големи гаранции, може в бъдеще да се замислим дали тази наредба да не се вмени на Министерския съвет, за да имаме по-голяма сигурност, че съгласувателната процедура ще гарантира съобразяването с всички принципи, които изискват отсъствието на лобистки натиск от една или друга посока.
Смятам обаче, че на този етап по никакъв начин не се променя досегашната процедура и всички внушения в посока, че едни заболявания ще бъдат поставени в по-привилегировани отношения, по-скоро са спекулация. Смятам, че всички трябва да гарантираме чрез общественото обсъждане на тази наредба, че социално значимите заболявания и достиженията, които сега имат българските пациенти в рамките на основния пакет, трябва да бъдат запазени. Смятам, че в това ще ни увери министърът на здравеопазването.
Гарантирам, че на следващото заседание на Комисията по здравеопазване ще поканя ръководството на Националната здравноосигурителна каса, Надзорния съвет и министъра на здравеопазването, за да обсъдим всички текущи проблеми, които касаят изпълнението на бюджета на Касата, за да може всички поставени тук въпроси да намерят своето решение именно на мястото, където е парламентарният контрол – Комисията по здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Заповядайте, господин Чакъров, за дуплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, първо ще отговоря на доц. Шишков.
Доцент Шишков, не сме забравили, защото всеки понеделник и вторник и аз съм в клиниките – лекар хирург съм, и много добре знам кое как е поставено.
Що се отнася до делегираните бюджети, би следвало да знаете позицията на ДПС, че винаги сме били против делегираните бюджети.
Оттам нататък реформата, която Вие представяте, не е никаква реформа. Нееднократно съм го казвал – това е абсолютна деформация в системата, опит за неуспешна реорганизация. Виждаме резултатите – от Нова година досега преразходът на средства отново е налице. Опитахте се да наложите лимити, опитахте се да промените методиката на плащането – резултатът е факт. Значи трябва да се търсят други резерви, които съществуват в системата и ние ги посочваме. Аз наистина искам да получим отговор – всички ние в качеството на граждани на тази страна – колко ще струва основният пакет? Колко ще струва допълнителният пакет? В момента нямаме никаква визия, никаква оценка за въздействието.
Споделям, господин Георгиев, че въпросите са много актуални, касаят всички нас и наистина трябва да получим ясен отговор от министъра – субектът, който е отговорен орган за формирането на политиките, за реализацията, за контрола. Самият той в Комисията по здравеопазване посочва, че в редица болници има преразход на средства, и то от началото на годината, когато целият бюджет е представен и одобрен от Министерството и от Народното събрание, от мнозинството. Виждаме какви са резултатите.
Не бива да отиваме и да се позоваваме на негативния опит. Доктор Дариткова, ние не споделяме разделянето на пакетите, защото в момента няма ясна визия. Никой не посочва каква ще е оценката, няма оценка за въздействие върху системата като цяло. Ако има подобрение, с колегите от ДПС сме загрижени, аз също се солидаризирам с тях и съм съпричастен – реформа трябва да има. Ние сме конструктивни и искаме да има реформа, дори трябва да има надпартиен консенсус за това, за да има по-добро функциониране на системата в здравеопазването. За съжаление, обаче не това е подходът. Не споделяме този подход и още от самото начало казахме, представихме нашите предложения. Съвсем минимална част от тях се приемат и се одобряват, но това не променя по същество философията на промените в законодателството.
Видно е, че има много сериозен проблем в системата на здравеопазването – не са доволни нито лекарите, нито пациентите. Разходват се над три милиарда ресурси годишно.
Другата теза, която колегите от Реформаторския блок развиват, е, че парите не били достатъчни. Това е възможността на държавата! Аз ли трябва да го казвам от позиция на опозиция? Това е наличният ограничен финансов ресурс и ние трябва ефективно да го разходваме. Казва се, че в този мандат, когато има управляващо мнозинство, което контролира субекта – Министерството, Касата, се допуска болници да надхвърлят лимитите явно с неправилно отчитане и надписване на хоспитализираните болни. Това не трябва да се случва и не трябва да се допуска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Давам думата на председателя на групата – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
За пореден път България стана полесражение на етнически размирици.
Точно три седмици след сблъсъците в село Гърмен – Благоевградска област, избухна нов конфликт между цигани и българи, този път в столицата, в квартал „Орландовци”. Поводът е същият – силна музика от спрян автомобил, размяна на реплики и озверяла тълпа, въоръжена с брадви, колове, ножове и други, дотърчала, за да накаже направилите забележката.
Проблемът в „Орландовци” има своята предистория, която сме длъжни да припомним тук.
На 17 януари 2011 г. в Общинския съвет Ангел Джамбазки от ВМРО внесе искането на 3 хиляди жители на квартал „Орландовци” за провеждане на местен референдум за събаряне на незаконните постройки в квартала и изселването на незаконно пребиваващите там пришълци.
Столичният общински съвет отказа провеждането на референдум, а районният кмет не взе никакви мерки по събарянето на незаконните постройки.
За пореден път по щастлива случайност няма смъртни случаи – за щастие не само на потърпевшите, но и на цяла България, тъй като фаталната развръзка би довела до втора Катуница, а именно масови нападения на цигански махали, гета и квартали.
За пореден път родината ни се размина на косъм от мащабен етнически конфликт, за какъвто Патриотичният фронт предупреди от трибуната на Народното събрание през месец декември 2014 г., месец февруари 2015 г. и на 27 май след събитията в село Гърмен.
Цитирам: „За пореден път законността и елементарните норми на обществено поведение са брутално нарушени от самозабравила се тълпа и за пореден път Родината е изправена пред тежкия проблем на съжителство на големи групи хора, нарушаващи законите на страната, срещу малка група сънародници, чиято единствена вина е, че изискват спазването на закона от всички.
За пореден път сме свидетели на безсилието на полицията. Рискът от ескалация на напрежение и етническо противопоставяне е повече от очевиден.”
Горният цитат прочитаме трети път от трибуната на Народното събрание, тъй като до момента няма никакъв резултат. Това беше причината на 27 май 2015 г. Парламентарната група на Патриотичния фронт да постави въпроса за борбата с битовата престъпност като едно от седемте условия, за да продължи подкрепата на настоящето правителство.
За съжаление, извършените до момента действия в посока овладяването на битовата престъпност са на база организационни мероприятия, без да е налице очакваното от целия българския народ засилване на полицейското присъствие в криминогенните райони.
Без такова присъствие поведението на престъпния контингент ще остане неконтролируемо и непредвидимо. Дебело подчертаваме, че част от представителите на циганския етнос полага неимоверни усилия да живее според закона, да образова децата си и да се приобщи към българския народ въпреки огромните трудности, произтичащи от обкръжението им в гетата и в циганските квартали. Усилията, които държавата трябва да положи, са да стимулира и да поощрява това поведение.
Наясно сме също така и с дълбоките политически причини, създаващи чувството за безнаказаност у този етнос. Знакови бяха обещанията на Ахмед Доган в Столипиново, че ако гласуват за ДПС, циганите ще бъдат освободени от плащането на ток и вода, което беше последвано от масовото купуване на цели махали и квартали с нарастващи в годините суми от десетниците и стотниците на противоконституционната и протурска партия. Това допринесе за допълнително капсулиране и противопоставяне на циганския етнос спрямо българския народ.
Патриотичен фронт счита, че е крайно наложително МВР да изработи дългосрочна стратегия за овладяването на престъпността сред циганския етнос, включващ основно полицейски мерки. С това изразяваме своето категорично несъгласие към опитите за представяне на сблъсъците като проява на социално напрежение. Нямало е случай тълпи, въоръжени с брадви и сопи, да скандират: „Искаме работа”, „Искаме образование” и между крясъците: „Смърт на българите” да се чува: „Искаме Художествена галерия в маалата”. Нямало е такъв случай!
В тази дългосрочна стратегия основната роля трябва да играе държавата с нейните институции, а не да се търсят компромиси в преговори с цигански тартори, представители на престъпния свят, или собственици на заложни къщи. Трябва да се засили ролята на Районното управление на МВР и най-вече на районния инспектор като авторитетен служител, познаващ проблемите и обитателите на криминогенния район. Неговата атестация и заплата трябва да бъдат обвързани с периодичен отчет и анализ на резултатите, брой и тежест на престъпленията в района. Трябва да се изградят или, по-точно казано, да се възстановят дежурните пунктове на МВР в големите гета и криминогенни квартали. Строго трябва да се санкционира всяко нарушаване на обществения ред, като се започне от забраната за използване на озвучителни уредби на открито, в това число и с религиозни цели, силна музика от моторни превозни средства, използването на клаксони в нарушение на Закона за движението по улиците и пътищата, ползването на улици и обществени площи за частни празненства и други – все разпоредби от общинските наредби за опазване на обществения ред, с които по правило никой не се съобразява към настоящия момент.
Тези нарушения на пръв поглед изглеждат маловажни, но продължават десетилетия и пораждат омраза и желание за ответна реакция, да не говорим за масовите кражби, грабежи, насилия и дори убийства.
В райони с повишена концентрация на престъпления не трябва да бъде допускано групирането на по-големи групи от хора, а в случай на демонстративно носене на хладно оръжие, сечива, тояги, камъни и други да се извършва незабавно задържане за 24 часа за изясняване на самоличността и причините за носенето им.
Двадесет и пет години след 10 ноември у всеки гражданин на Република България трайно трябва да бъде внушено уважение и респект към закона, така както е във всички демократични държави, а у гражданите, за които създаването на такова отношение е трудно и невъзможно, трябва да бъде насаден страх от закона. Страх от закона, чрез използване на цялата сила и тежест на институциите.
Патриотичен фронт категорично настоява за ускоряване на мерките срещу битовата престъпност не от предизборни съображения, а от дълбокото си убеждение, че всяко забавяне може да саботира както политическата стабилност, така и сигурността на държавата.
Парламентарната група на Патриотичния фронт предлага провеждането в едноседмичен срок на спешни консултации между всички парламентарно представени партии и МВР, с цел съгласуване и приемане на законодателни промени, които да облекчат работата на институциите по отношение на борбата с битовата престъпност.
Считаме, че свикването на Съвета за национална сигурност е крайно наложително и изразяваме позиция, че няма проблем, който да не може да бъде решен от обединената политическа воля.
Патриотичен фронт заявява своята готовност да подкрепи всички мерки в тази посока и ще очаква бързи резултати в посока изпълнение на поставените в декларацията от 27 май 2015 г. седем условия. Държавата е в дълг към българския данъкоплатец, който очаква от нея защита на живота, здравето, имуществото и правата си. Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов.
Заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, искам да споделя с Вас, че по този Закон за здравното осигуряване, както винаги, се разгорещяват изключително много страсти. Дават се аргументи от всякакъв характер. Всички тук присъстващи обаче знаем, че средствата за здравеопазване с всяка година се увеличават и, както бе казано тук преди малко, тези средства не достигат и те винаги не достигат. Има недоволни както сред лекарите, така са недоволни и пациентите, което автоматически значи, че нещо има проблем или нещо е сбъркано.
Мисля, че едно от достойнствата на този Законопроект и от нещата, които аз одобрявам и подкрепям напълно – това е именно разделянето на основен и допълнителен пакет. Ще Ви кажа защо. Защото, когато се дефинират точно, определено и ясно се вземат отговорностите именно в основния пакет, в който основно биват формулирани ясно и точно всички социално значими заболявания, тогава няма да има отстъпление и по никакъв начин едни или други лечебни заведения няма да могат да търсят основание за това, че са нефинансирани, забележете. Всички лечебни заведения до момента по една или друга причина претендират за това, че техните пари не достигат. Но ако ние всички се вгледаме в техните отчети, ще видим финансирането на някои лечебни заведения с колко пъти превишава дейността на други лечебни заведения, които за скромно извършени дейности получават много повече пари отколкото стълбове в нашето здравеопазване.
Искам да кажа нещо друго. Тук говореха за листа на чакащи. Всички, които се занимават с медицина, много добре знаят, че и към днешна дата има, макар и неясно дефинирана, такава листа на чакащи. Затова се започват обаждания: „Моля, помогнете!” и така нататък, и така нататък. Всички тук в тази зала го знаят изключително добре.
Когато ние ясно формулираме именно тези позиции, когато кажем: „Основният пакет включва социално значими заболявания, които са с огромна важност за нацията”, тогава няма да има коментар, а всички останали диагностични пътеки, които в момента съществуват, знаете, че са недофинансирани. Колеги, кой плаща голяма част от консумативите, които са необходими за тези клинични пътеки? Нека го кажем ясно тук, от трибуната: плащаме го ние, пациентите, от собствения си джоб. Когато ние дефинираме ясно и точно в допълнителния пакет какво ще влиза, тогава ще намерим, забележете...
Искам да кажа и още нещо. Искам да отида и малко по-далеч – тук ние ще намерим и алтернатива за допълнително финансиране на Здравната каса. Да, здравноосигурителните фондове бяха закрити, но сега, в момента, съществуват застрахователни, така че всички онези дейности и консумативи, които не се покриват, вече ще бъдат ясно дефинирани.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Колко ще им дадем на тях?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще ми направите реплика, господин Адемов.
Тук един от огромните проблеми, които бяха поставени, е за достъпността. Недейте да спекулирате с достъпността и със защита на пациентите за достъп. Да, достъп и сега имат всички, но дайте да видим какъв е той, каква квалифицирана помощ получават примерно в Рудозем и каква, да кажем, в София, Пловдив, Каварна – давам пример.
Затова, когато се говори за достъп, не значи само за това, че има една болница, която по един или друг начин изпълнява някакви – обяснявам, работи по не повече от 4-6 пътеки, това са всички малки лечебни заведения. Къде остава комплексната помощ за пациента, когато искаме да издигнем грижата за пациента и Вашата загриженост – нормално, на всички нас, за това пациентът да получава по-добра здравна грижа?
Другото нещо, което беше поставено на анализ, това са профилактичните преглади. Затова искам тук да отбележа за всички, че системата „Бисмарк” е създадена тогава, когато Европа се е разкъсвала и не е имала финансовите възможности, които имат сега тези държави. Но тази система, допълвам, е създадена, за да може ние взаимно да си помагаме – бедният няма пари, а богатият дава за бедния, здравият дава пари за болния. Това е най-общо, за да не развивам теории за бисмаркската система.
Какво означава, когато един човек неглижира своето здраве и не отива на профилактичен преглед, респективно поставя под заплаха това, че може да разходва много повече пари и така нататък, и така нататък? Така че бих искал тук да кажа, въпреки че парламентът е най-политическото учреждение в държавата, че когато говорим и защитаваме правата на пациентите, трябва да си даваме сметка по какъв начин го правим, защото нашите думи, а след това и дела за години напред ще бъдат тъга или тегоба за тези, които ще изпълняват нашите решения.
Извинявайте за просроченото време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
За първа реплика – господин Адемов, за втора реплика – господин Чакъров.
Трета реплика има ли?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Репликата ми е в частта на Вашето изказване, когато Вие говорите за бюджети на лечебните заведения и за недостигащи бюджети. Големият проблем е, че лечебните заведения не трябва да имат делегирани или не знам там какви бюджети. Големият проблем е, че в лечебните заведения трябва да се плаща за извършена, и то качествено извършена дейност, за каквото се говори и в мотивите на Законопроекта, ако сте ги чели.
На следващо място, уважаеми господин Иванов, проблемът не е в това кои са заболяванията, които трябва да влязат в тези пакети. Никой от опозицията не е казал, че социално значимите заболявания не трябва да са приоритет и не трябва да се финансират на 100%. Въпросът е, че ние към днешна дата не знаем кои са тези заболявания. Делегираме права на министъра, а България е страна с парламентарно управление и парламентът е този, който трябва да знае кои са заболяванията, които трябва да влязат. В противен случай ще Ви попитам: кои са заболяванията, които ще влязат в допълнителния пакет и които ще бъдат подарени на застрахователните фондове и колко струва тази...
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Подарък.
ХАСАН АДЕМОВ: Този подарък – ми помага доктор Кърджалиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Адемов.
За втора реплика – доктор Райнов.
Да редуваме групите, господин Чакъров.
Заповядайте за реплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, господин Министър, доктор Иванов! Явно, че освен министърът, и Вие сте наясно с дефинирането на пакетите – какво ще има в първия пакет, какво ще има във втория, моля Ви да ни разясните.
Второто: да ни разясните кой пакет ще се плаща от Касата, с този, който няма да се плаща, какво ще се случи – въвеждаме ли официално доплащане? Давайте ги всичките тези неща, които ние очаквахме да видим в Законопроекта.
Пак говорим думичката „ще”, какво ще се случи, а определение какво ще има не е записано никъде. И най-важното – финансовата обосновка, колко ще струва основният пакет за всички български граждани, колко ще струва допълнителният – за всички, за част от българските граждани, кой ще плаща допълнително, на какви принципи. Ей тези работи, нали дяволите са в подробностите, разкажете ни ги, за да бъдем в час и всички ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Доктор Райнов, аз Ви задавам следния въпрос. Вие казахте, че подкрепяте разделянето на пакетите за медицински услуги на основни и допълнителни, но слушайки Ви внимателно, Вие казахте: когато се определят за основния пакет и за допълнителния пакет. Как така, учудвам се, подкрепяте нещо, което не е дефинирано, не е определено? Въпросът ми е към Вас, индиректно и към министър Москов: по какъв начин ще се определят? Задавам въпроса, а това, което и преждеговорившите казаха тук. Все пак трябва да знаем, преди да приемем тези идеи, вече заложени в законодателството, на второ четене ще ги гласуваме и след няколко дни ще бъдат в сила, в действие, колко ще струва основният пакет, колко ще струва допълнителният пакет и каква е оценката – отправям въпроса към доктор Иванов, респективно и към министър Москов, за въздействие на тези промени по отношение на основния и допълнителния пакет към системата или върху системата на здравеопазването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
За дуплика – първо министър Москов. (Шум и реплики.)
Предлага се да мине процедурата и тогава... (Реплики.) Тогава се отказвате от дупликата за сметка на Вас.
Заповядайте. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Доктор Адемов, народният представител Лъчезар Иванов се отказва от дуплика за сметка на отговора на министър Москов.
РЕПЛИКА: Едното не пречи на другото.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Какъв е проблемът, не мога да разбера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Иванов предложи да се изкаже първо министърът и се отказва от дуплика. Нищо не е станало. (Реплики.)
Моля Ви, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да говорим малко по същество. Ей така изглежда, защото говорехте за анализи, доктор Чакъров, анализът през математически модел – не на министъра, не на българския парламент, на Световната банка! Ако някой се съмнява във възможността им да смятат – добре. Но доктор Райнов призна, че те са авторитет дори и за БСП и мисля, че така изглеждат нещата.
Към 2020 г., ако нещата изглеждат по този начин – нагоре са разходите на Касата, тук са приходите и това е разликата между разходи и приходи, Световната банка прогнозира годишен дефицит от 500 милиона – 492 милиона, ако нещата продължават по този прекрасен начин, в който всичко било ясно, пък за в бъдеще нищо не било ясно. Толкова по въпроса за оценката и икономическия анализ на това трябва ли промяна, или не трябва.
Какви са проблемите? Твърде чести хоспитализации, необоснован престой в болницата, твърде много болници, дейности, неизискващи необходимост от болничен престой, които се извършват в болниците, прекален брой легла за активно лечение в лечебните заведения. Какви са решенията? Мрежи за клинични болнични грижи, финансиране на цялостен пасаж на лечение, а не на отделна структура, заплащане според изпълнението и удовлетвореността, концентрация върху заболявания, формиращи здравните характеристики на нацията.
Сигурно нещата, които чета, като поставени проблеми и като възможни решения, считате, че са извадени от концепцията на правителството, публикувана през месец декември за реформи в здравеопазването, която така дълго и напоително опозицията тук критикува в течение вече на пет месеца. Изненадата в случая е, миналата седмица се запознах с това, че това са мотивите към промените в белгийското здравно законодателство, внесени в края на месец април. Ако нещо Ви се струва познато като проблем и нещо Ви се струва сходно като решение на това, което предлага българското правителство, може би, там за хаоса в главата – хубаво, приемам, че в моята глава има хаос, вероятно според госпожа Манолова и в главата на белгийския парламент има хаос, въобще само в определени глави всичко е наред – които искат нещата да останат такива, каквито са в момента.
А сега по същество за пакетите. Онзи ден излезе статистика на Националния статистически институт. Един от основните въпроси беше: „За какво вземате заем?” Най-голямо количество български граждани – 66%, всички сте го гледали това по телевизията, казват, че вземат заеми, за да обслужват здравните си нужди. Толкова по въпроса какво сега в момента е безплатно.
Казах го, ще го повтарям, ако трябва и сто пъти. Сега, в момента, в българското здравеопазване се плаща или доплаща практически за всичко, независимо дали това е заболяване, което инвалидизира, независимо дали е тежко заболяване на детето ти, независимо дали от това ще умреш, ако не бъде лекувано своевременно и пълноценно. За всичко!
Ако някой от Вас реши да излезе от Правителствена болница и влезе в друга, ще разбере, че това е така. Българските граждани го знаят. Това, което предлага правителството... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Отговарям на Вашите въпроси, д-р Адемов, защото Вие питахте какво ще плащат? Аз казвам, че всеки български гражданин знае, че в момента се доплаща за всичко. Разбирате ли?! Без значение колко важно е заболяването или детето ми боледува от него.
Това, което предлага българското правителство и е въплътено в този проект на Закон, който правителството предлага да подкрепите, е следното: масовите социално значими заболявания, плюс детското и майчиното здравеопазване да бъдат преостойностени и за тях здравноосигуреният български гражданин да не трябва да доплаща нито една стотинка – от профилактиката до най-тежките апаратурни изследвания. Това е договорът, който управлението иска да сключи с българските здравноосигурени граждани.
Нищо различно от сегашния финансов ресурс на Касата, защото той не може да се удвои или утрои, освен ако няма тази идея тук, в Народното събрание, за което бих бил склонен да се съглася, но не виждам как ще стане. Нищо различно от тези пари, които имаме, просто и ясно насочени срещу групите заболявания, които представляват 95% от инвалидизацията, смъртността и детската смъртност. Това означава да правиш политика – да насочиш ресурса, финансов, човешки и инфраструктурен, към важните, тежките проблеми, от които всички като нация масово боледуваме, и за които се задължаваме да платим масово, всички заедно, задължително в здравноосигурителния фонд. Никакво доплащане!
Заболяванията, които подлежат на отложен прием и в момента пълнят българските болници, за да доведат до ето този финансов резултат (показва графики), са с едновременно с това различаващ се рязко резултат за здравето на хората, тоест, ако тези по-големи разходи в здравеопазването бяха съпътствани от подобряване на здравните характеристики на нацията, значи това е начинът. Трябва да намерим начин и още пари – дали ще ги вземем от училище, от армия, от магистрали, ще ги вземем, ако това е пътят, но очевидно не това е пътят и то е доказано, че не е това пътят. Доказано е – едно от първите неща, които всеки българин знае. Ако обаче не е достатъчно, че се знае от всеки българин, и Европейската комисия ни казва, че не изразходваме ефективно, целенасочено и спрямо реализацията на определена политика средствата, които наливаме в здравеопазването, а в годините те растат геометрично.
В допълнителния пакет няма кешово плащане, няма допълнителни пари, има планов прием, защото това са заболявания, които по целия свят са предмет на планов прием.
Имах възможността при парламентарен контрол да Ви покажа, че държави като Холандия, Англия, Швеция, които не са бедни държави и имат десетки милиарди бюджети за здравеопазване, са приели този подход. Целта не е пестене, целта е ефективност на средствата, които имаме. (Реплика от народния представители Хасан Адемов.) След като с този планов прием за определени групи заболявания, с изваждането на определени заболявания от болничната и доболничната помощ, защото това е чисто разхищение на пари в момента, което правим, след като тези държави – Швеция и Холандия, са постигнали добрите си здравно демографски показатели, то няма причина и ние да не го направим и това не е проблем, а е решение, защото има добър пример на държави, които са не толкова далеч от нас и са богати държави. Те не правят това за икономия, а защото така рационално и целенасочено се изразходват пари за здраве. Така правителствата правят политика!
Знаете ли, като говорим какви конкретни заболявания, в кой пакет ще бъдат – основен или допълнителен, и че Вие, д-р Чакъров, не сте имали яснота. Имахте ли яснота през месец декември и защо не ме попитахте защо с мое решение, защото това и досега е дискреция на министъра, защото в момента съм министър, а не, защото съм различен от Вас, вкарахме в Наредба № 40 две нови заболявания, свързани с детската кардиохирургия? Никой не попита тогава защо, не се вълнуваше, тоест нормално е разумните решения да се вземат от разумната държава. Нали така? А не да предполагаме, че държавата ще взима лоши за гражданите си решения и затова да не правим нищо. Така или иначе Вие давате срок до октомври, ако приемете по този начин Закона, разбира се, в който всичко това ще бъде извадено на яснота, ще бъде предмет на допълнителни обществени спорове. Не се съмнявам, че най-тежките и най-сериозните от тях ще бъдат в парламента – в Комисията и тук в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
С всичките ми уважения към лекарите, които са в залата, обаче явно като видят трибуна с микрофони, духът се превъзбужда, затова предлагам прекратяване на дебатите по този параграф и да преминем към гласуване. (Реплики, шум и оживление от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно предложение има ли? (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Народният представител Димитър Байрактаров има обратно предложение.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, първо, има записани колеги за изказване.
Второ, по същество за промените в § 9 изобщо не е говорено, защото тепърва предстои да коментираме възможността на българските пациенти да осъществяват контрол. В момента сме коментирали промяната на една дума в чл. 35, ал. 1 и ако така ще я караме и по този начин ще приемаме Закона, аз предлагам да излизаме, да останат ГЕРБ и ДПС и да си приемат Закона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие, с реформаторите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване на предложението за прекратяване на дебата по § 9.
Гласували 105 народни представители: за 65, против 31, въздържали се 9.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е 67.
Заповядайте за прегласуване, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Правя процедура за прегласуване, тъй като някои от колегите не успяха да гласуват. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Прегласуване предложението за прекратяване на дебата по § 9.
Режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 75, против 31, въздържали се 8.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще помоля да влезем в режим на гласуване по § 9.
Заповядайте за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Наглостта на управляващите има граници също. Щом така постъпвате, щом искате да затворите дебатите, щом не искате да допуснете нито едно изказване от опозицията, толкова се страхувате по този текст поне едно различно мнение да чуете, не бива да приемате тези текстове без мнозинство.
Нали разбирате какво следва? – Първа проверка на кворума. След това ще има почивки и ще има всичко, както е по меню листата. (Реплики от ГЕРБ и Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, режим на гласуване за § 9.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Проверка на кворума! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Миков. Не Ви разбрах предложението.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Поименна проверка:
(Народните представители на БСП ЛБ и ДПС излизат от пленарната зала. Реплики от ГЕРБ.)

Айдоан Муталиб Али - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - отсъства
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнителен списък: Валентин Касабов, Димитър Танев, Димитър Лазаров, Десислава Атанасова, Здравко Димитров, Пламен Йорданов, Димитър Петров, Иван Вълков, Методи Андреев, Диана Йорданова, Велизар Енчев, Любомир Владимиров.
Има ли някой да не си е чул името? – Емил Димитров.
129 в залата – има кворум. (Ръкопляскания.)
Колеги, предлагам § 9.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от Емил Райнов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предлагаме предложенията на тези народни представители, неподкрепени от Комисията.
Режим на гласуване. (Силен шум и реплики.)
Отменете гласуването и отново режим на гласуване. Има много движение в залата. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването! (Реплики.)
Няма как, но те продължават да влизат!
Гласували 109 народни представители: за 9, против 80, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, очаквано.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги, господин Министър! Правя предложение за прегласуване, тъй като виждате сам, че все още влизат колеги. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви! Моля Ви, колеги! Моля Ви, колеги, спокойно в залата!
Има предложение за прегласуване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Така че Ви моля нека да се направи прегласуване.
Виждам, че чак сега идва госпожа Цачева. Вие как я отбелязахте за присъстваща?! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не е отбелязана. Много Ви моля, не е отбелязана!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на прегласуване – § 9, предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев, Емил Райнов и група народни представители: § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 139 народни представители: за 34, против 88, въздържали се 17.
Предложението не е прието. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
В режим на гласуване сме, госпожо Манолова! Забавили сте се с обяснението.
Сега беше подложено на гласуване предложението на народните представители Емил Райнов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Следват подкрепени предложения, които са имплицитно въведени в предложението на Комисията за редакция на § 9.
Гласуваме § 9 в редакцията на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 102, против 30, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, § 10. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Хайде, разберете се кой какво иска. Едните искате прегласуване, другите искат отрицателен вот. Един по един!
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, от името на парламентарната ни група искам текстът да бъде прегласуван. Всъщност това, което се изписа на таблото, уважаема госпожо Председател… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А картата Ви къде е, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Отчетете ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пак сте нередовна, госпожо Манолова! (Оживление.)
Отчетете времето на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което се изписа на таблото, е най-голямото доказателство, че Вашият заместник господин Цочев е нередовен, ако мога да използвам Вашата терминология, защото Вие така се изразихте току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, като се явявате на пленарна трибуна, какво друго да кажа, освен че нередовно се явявате?!
МАЯ МАНОЛОВА: Той преброи 123 души, а гласувалите „за”… (Шум, реплики и провиквания.)
Добре – 129, а гласувалите за текста, който беше гласуван непосредствено след проверката на кворума, е от 109 души. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, защото членове от Вашата група бяха в кулоарите и ме посрещнаха, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Така че нека да направим прегласуване, за да видим колко души присъстват в залата от парламентарното мнозинство. (Реплики от ГЕРБ.)
Личното обяснение ще моля да го получа, след като приключи процедурата по гласуване, защото министър Москов спомена името ми точно три пъти. (Реплики от ГЕРБ: „Той го спомена, ама ти къде беше? Нямаше те в залата!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, режим на прегласуване.
Моля да се концентрираме и да продължим работата си.
Прегласуване на § 9 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 27, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – д-р Райнов. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Явно за сетен път ще трябва да повторим защо не подкрепихме този член.
Отрицателен вот: не подкрепихме, защото за пореден път тук се говори за разделението на пакетите.
Старото правило е, че когато омръзнеш на себе си да го повтаряш, чак тогава отсреща има някаква чуваемост, а може би и малко по-нататък.
Разберете, с това разделяне на пакетите отново Вие разделяте хората на хора от първия пакет, хора по втория пакет, хора, които ще получат всичко отведнъж, без да плащат, хора, на които ще им се налага да чакат.
Вие отново противопоставяте нещо много важно – лекарите срещу пациентите, защото лекарите са тези, които трябва да решават дали господин Михов да бъде сега лекуван, или да бъде лекуван след шест месеца. (Реплики.)
Лично обяснение…
По този начин, след като твърдите, че парите не достигат, Вие въвеждайки де факто доплащането, какво правите? Какво правите при тези обеднели хора, при това, което дори Световна банка Ви го казва, затова го цитирахме, че ежегодно 4% от българските граждани обедняват заради плащанията за здраве, Вие какво им обещавате от 1 януари – че ще трябва да доплащат още повече?
Уважаеми колеги, виждам Вашата ехидна усмивка, но и Вие имате избиратели. Вие ще трябва да им го обясните как януари месец, февруари месец ще се случи нещо като с двойните сметки за ток? Вие ще трябва да им обясните как при 6% здравна вноска Касата генерираше излишък и плащаше дори бонуси на общопрактикуващите лекари, сега при 8% Касата генерира дефицит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Райнов. Двете минути изтекоха. Благодаря Ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): По-нататък ще имам възможност пак да коментирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, съзнателно Ви споменават поименно и Вие влизате в тактиката… (Шум и реплики.)
Имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Гласувах „против”, защото всъщност нямаше възможност да направя изказване конкретно по текста, който се предлага в § 9. Понеже нямаше и по същество дебат по самия текст, използвам възможността да се обоснова.
Уважаеми дами и господа, създава се в чл. 35 ал. 2, в която осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени следните изисквания, тоест има налични, първо, отчетена, но не извършена медицинска дейност. Кажете ми как самият пациент ще разбере, че е отчетена медицинска дейност, в която той е страна, но тя не е извършвана?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако пише в епикризата и той знае, че не е направена.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Това всъщност прилича на доклада и отчетите на Министерството на вътрешните работи по отношение на икономическите престъпления, в които се казва, че икономическите престъпления в страната са намалели с 12%. Кой обаче е този, който подава заявителски материал? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Смятате ли, че ще има такива пациенти, които ще подадат сигнали?
Второ, качеството на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в Националния рамков договор.
Смятате ли, господин Министър, и като вносител, че пациентите са запознати какви са тези критерии? Тоест прехвърляме работата на институциите върху волята на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, не сте на парламентарен контрол да питате министъра. Обяснете Вашия отрицателен вот. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: А българските граждани са тези, които трябва да имат тази здравна услуга. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Таско Ерменков – трети отрицателен вот.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Може ли да въведете ред, когато говори някой?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въвеждам ред по искане на господин Янков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против” този текст, защото смятам, че в България гражданите са равни както пред закона, така пред Конституцията, така и пред болницата. Няма как да бъдат разделени на социално по-значими и социално не по-значими, на социално слаби и болни от основен пакет и социално слаби и болни от допълнителен пакет. Няма как ние да си позволяваме тук да си играем с живота на хората.
Понеже Вие тук сте толкова въодушевени да репликирате тези, които говорят от трибуната, вземете си репликирайте Вашите предложения. Недейте да мълчите гузно. Аз Ви разбирам! Разбирам, че Вие знаете, че това е неправилно, но Ви е страх да излезете и да го кажете от трибуната. Елате и кажете Вашето мнение, Вашето отношение. Нека да Ви чуят всички хора какво мислите за здравето на хората, дали се грижите за това здраве.
Нещо повече, тук вече започваме да преминаваме към абсурда. За да можем да приемем един текст и да ни го обяснят какъв е, започваме да изкарваме някакви графици, някакви теми, нещо, което въобще няма нищо общо с това, което говорим. Ако Вие утре ще публикувате този Закон в „Държавен вестник”, ще го публикувате с устните обяснения на министъра ли, за да се знае кое какво е и как е? Нали затова има закони, в които всяко нещо трябва да бъде ясно – кое и какъв термин какво означава.
Но Вие, не! Вие искате да имаме социално слаби, да имаме социално бедни и само богатите да могат да живеят там, където им е по-добре. Да има социално значими хора със социално значимите си болести и останалите, които да стоят на опашката. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И последното нещо, което искам да Ви кажа. Колеги, каквото и да правите с болничната помощ, ако не обърнете внимание на доболничната, както и министърът Ви го каза (шум и реплики от ГЕРБ), нищо няма да постигнете. Само ще увеличавате разходите там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се изкажете по тази тема, господин Ерменков. Тук само дадохте обяснение за Вашия отрицателен вот.
Господин Министър – две минути. (Реплика.)
Трябва да се справя със стенограмата, за да видя кога сте поименно споменати. Ще има възможност по-нататък.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Първо да благодаря на народните представители от мнозинството. Всъщност това, което гласувахте в момента, дори не беше, а е подобрение от моя гледна точка на текста на Министерския съвет, вносител: народният представител от ГЕРБ господин Абу Мелих. Тоест с това, което приехте, българските пациенти ще могат да бъдат реалните контрольори на начина, по който се харчат парите от Касата, за което Ви благодаря. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Защо толкова Ви е страх бе, господа социалисти, пациентът да има право? Кого пазите, бе? Какъв е толкова големият проблем? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да кажа, защото когато се излиза тук, трябва да се говори информирано. (Тропане по банките от БСП ЛБ.) Информираността изисква да се знае, че всеки български здравноосигурен гражданин има уникален идентификационен код, с който в момента може да влезе в електронния масив на Касата и да види какво лечение се води, че му е било направено. Толкова по въпроса за информираността.
Ако някой мисли, че моите нерви са различни от волските, няма да повтарям за сто и първи път след стотната лъжа, че не става въпрос за това, че някой трябва да започва да плаща нещо, а става въпрос за ясна концепция на база ясни здравни показатели на нацията и за това, че след това решение срещу основните масови заболявания, от които страдаме, няма да се доплаща нито една стотинка, за разлика отсега. Ще го повтарям и сто и първи, и сто и втори път.
Да кажа и още едно нещо, въпрос на разбиране. Когато говорим за социално значимо, говорим за заболяване, което е масово. Не става въпрос за това, защото има думата „социално” и някой заради партията си подскача, че някой е беден или богат. Говорим за това – срещу масовите тежки инвалидизиращи заболявания да няма значение дали си социално силен или социално слаб, а да можеш да получиш оптималното си лечение, без да доплащаш, само срещу здравната си осигуровка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Москов!
Уважаема госпожо Председател, настоявам да не възприемате челния опит на министър Москов, който раздели заболяванията, респективно лечението, на социално значими и социално незначими за българските граждани, като разделяте присъстващите в тази зала на социално значими и социално незначими. Министър Москов според Вас е социално значим и може да се изказва, когато си поиска.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Така пише в Правилника!
МАЯ МАНОЛОВА: Когато му задаваме въпроси, мълчи като глухоням. Когато реши да държи назидателна реч, го прави без притеснения.
Аз настоявам да разглеждате и мен, и господин Цветомир Михов също като социално значими (силен шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ), защото ние бяхме обидени от парламентарната трибуна и имаме право на лично обяснение.
Даже господин Михов има право на лично обяснение, защото и той е социално значим, след като е в българския парламент.
Така че, моля Ви, не следвайте логиката на доказващия се реформатор, на който всички гледаме докъде ще стигне реформаторската страст, а ни дайте възможност да се изказваме по тези важни текстове, защото хората за нас, социалистите, за разлика от реформаторите, са социално значими. (Оживление в залата.) Всички хора! За реформаторите има социално значими и социално незначими. За социалистите всички български граждани са социално значими и трябва да бъдат лекувани. Това е нашата концептуална разлика с министър Москов, който също, виждате, е много социално значим, но вредите, които ще нанесе на българите, ще са още по-значими.Трябва да го спрем! (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): В болницата, в лагера в Белене ги лекуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, на основание чл. 151 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание официално Ви правя напомняне за това, че се отклонявате от предмета на процедурата в конкретния случай. Много внимателно ще следя Вашите и следващите изказвания на народните представители от цялата зала! Призовавам към повече сериозност във второто четене на Законопроекта, който върви в момента.
Параграф 10!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 10 има предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители:
В §10, т. 2 чл. 40, ал. 4а се изменя така:
„(4а) За лицата по алинея 3 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година върху минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
В § 10, чл. 40, ал. 2 се правят следните изменения:
„а) числото „55” се заменя с „60”.
б) числото „5” се заменя с „10”.
в) създава се нова т. 3:
„3. В чл. 40, ал. 1 се създават нови точки 9 и 10 със следните текстове:
„9. осигуряват се за сметка на държавния бюджет продължително безработни и обезкуражени, с регистрация в бюрата по труда, след социална анкета от служители на Дирекцията за социално подпомагане по постоянен адрес. Вноската се определя върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се за съответната година и се внася до десето число на месеца, следващ този, за който се отнася.
10. когато в семейството има само един работещ член, той може да осигурява пълнолетен безработен член от семейството, регистриран в бюрото по труда, ако не е осигурен на друго основание, както следва:
а) при един пълнолетен безработен член на семейството вноската се определя върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен за съответната година;
б) при всеки следващ пълнолетен безработен член на семейството вноската се определя върху тридесет на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен за съответната година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
В § 10 т. 2 придобива следното съдържание:
„2. в ал. 4а изразът „половината от” отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентин Павлов и Димитър Шишков:
В § 10, чл. 40, т. 1 съюзът „а” се заличава, а в края се поставя запетая и се добавя „чийто статут не се урежда съгласно Закона за държавния служител, както и държавните служители, чийто статут се урежда съгласно Закона за държавния служител и основните им заплати са в размер до две минимални работни заплати за страната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Режим на дебати.
Пръв поиска думата д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, това е една от важните точки в промяната на този Законопроект, който третира плащането на вноските. Това, което сме си позволили ние, е да премахнем израза „половината от вноската”. За какво става въпрос? В момента държавата плаща на големи групи от хора – мога да ги изброя всичките. Това са деца, майки, бременни, ученици, студенти, държавни служители и други. Забележете, държавата плаща, първо, изчислената здравна вноска на база на минималната работна заплата; второ, в Закона е записано „половината от тази вноска”. Тоест плащаме половината.
И отново говорим за прословутия принцип на солидарността в Националната здравна осигурителна каса, в системата – от една страна са редовите граждани, които работят, плащат, гоним ги едва ли не да си плащат вноските за 15 години назад, а държавата, тази държава – онази държава, която прибра близо 2 милиарда лева пари от здравни вноски, продължава да осигурява на половината от вноската, изчислена на минимална работна заплата.
Колеги, виждам, че пак се усмихвате, но припомням как през 2010 г. бяхте приели от 1 януари 2013 г. държавата да бъде коректен платец, след това го сменихте на половината и сега се говори как някак си, видите ли, всяка година ще увеличаваме вноската с по 5%, за да може към 2026 г. държавата – онази държава да бъде коректен платец, онази държава, която стои зад... зад кое стои, д-р Шишков? Зад държавната здравна система! Така че нека всички бъдем еднакво солидарни, в това число и държавата да бъде коректен платец.
Затова моля, уважаеми колеги, подкрепете това нещо. Иначе основната тежест на здравната система за пореден път ще падне върху редовите граждани, работещите граждани, тези, които са изпратили всички нас тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, д-р Райнов.
Процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене, той като осъществявате нерегламентиран начин на цензура, като разпределяте реда на изказващите се, както Ви е удобно на Вас. Много преди който и тук да заяви изказване, аз бях заявил изказване. Председателстващ беше още госпожа Цачева. Вие пренаредихте така нещата, че след малко, като стане някой господин да поиска прекратяване на дебатите, практически участниците в Комисията да не могат да вземат каквото и да било становище.
Питам Ви: на какво основание Вие нарушихте Правилника за водене на пленарното заседание на Народното събрание?! Как може такова нещо?! Докога ще правим това – да правим цензура и да се обслужваме по партийни интереси?! Категорично възразявам против този начин на налагане на цензура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не бих искал да ползвам лично обяснение, но да кажа – подредил съм Ви. Първо, Емил Райнов е подал името си в началото. След това е д-р Адемов, след това – господин Кючуков. И Вие сте записан.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много преди Емил Райнов да си подаде името в списъка, тук беше водеща госпожа Цачева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Много Ви моля!
Има ли реплика на изказването на д-р Райнов? Няма.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (встрани от микрофоните): Сега пък и д-р Адемов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Много Ви моля за малко по-възпитано поведение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, това е едно от най-важните предложения, което ние, от Парламентарната група на Движението за права и свободи, сме направили. На практика в нашето предложение повтаряме изказваната публично от министъра на здравеопазването Петър Москов идея, когато се обсъждаше публично предложеният Законопроект. Това, което предлагаме, е нещо междинно между онова, което предлага Министерският съвет, и това, което предлагат колегите от БСП лява България. Ние предлагаме участието на държавата да бъде не върху 55 на сто от минималния осигурителен доход и всяка година да расте с 5 на сто. Предлагаме числото 55 да се замени с 60, а числото 5 да се замени с 10. Ние сме либерална формация и сме против преразпределителната роля на държавата. Тоест винаги тук, от тази трибуна, не сме подкрепяли безсмисленото и неоправданото увеличаване на бюджета на НЗОК. В този смисъл предложението, което правим, отговаря на позицията – колегите, които са били в предишния парламент, я знаят – на нашата дългогодишна позиция по този въпрос.
Господин Председател, искам да направя редакционна бележка в т. 9 от нашето предложение – след думата „държавния бюджет” да се прибавят думите „ако не са осигурени на друго основание”. Ще Ви помоля да го подложите на гласуване, защото това е изключително важно.
Това, което предлагаме, е така наречените „продължително безработни” – има определение кои са продължително безработни, да бъдат осигурявани за сметка на държавния бюджет. След малко ще се аргументирам кои са в тази категория, колко са на брой, ще цитирам националната статистика и нищо друго.
Следващото предложение, което правим: когато в семейството има само един работещ член, той да може да осигурява безработен член от семейството. Ако той е един, осигурителната база да бъде върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, а за всеки втори безработен член, ако не е осигурен на друго основание, осигурителната база да бъде 30 на сто върху минималния осигурителен доход.
Сега ще дам статистиката, която, искам, господин Министър, внимателно да чуете. Безработните в България към края на месец април са 350 318. За да отговаряш на качеството „безработен”, трябва да си регистриран в Бюрото по труда. Освен регистрираните безработни има и 253 хиляди, които са така наречените „неактивни”, които нито са регистрирани, нито търсят работа, нито проявяват интерес по някакъв начин да се реализират на пазара на труда.
В рамките на регистрираните безработни има 156 469 безработни с регистрация над една година. Това са хора, които активно търсят работа, подписват се в бюрата по труда –говоря точно за тази категория. Направих предложението „ако не са осигурени на друго основание”, защото една част от тях са осигурени на базата на това, че получават месечни социални помощи, на базата на това, че получават обезщетение за безработица, че получават енергийно подпомагане. Тоест бройката от 156 хиляди драстично ще намалее със социалната анкета, която ще каже дали тези хора отговарят на качеството „продължително безработен”.
Сто двадесет и пет хиляди средногодишно са тези, които осигурява Агенцията за социално подпомагане, 125 хиляди! Така че не увеличаваме, не разширяваме кръга на осигурените от държавния бюджет, както твърдят от Министерството на финансите. Става въпрос за незначителна бройка, по мои изчисления около 25 хиляди човека, които активно търсят работа, които са безработни повече от една година, посещават бюрата по труда и предлагаме държавният бюджет да осигурява тези хора. Нищо повече от това, което и Вие казахте във Вашите публични изказвания.
Господин Министър, моля Ви от тази трибуна да призовете народните представители да подкрепят не нашето, а Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, д-р Адемов.
Дайте ми, ако обичате, точно тези предложения.
Първа реплика? Няма.
За изказване – доцент Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! В целия Законопроект има червена нишка, която, ако правилно съм разбрал идеята Ви, че всички трябва да бъдат равни както по правата си, така и по задълженията си.
В този смисъл нашата група приветства всичките мерки, които да накарат хората да бъдат коректни към Националната здравноосигурителна каса. Вярно е, че санкцията, която беше предложена – да се плаща за 15 години назад, няма как да бъде приета поради противоречия с други закони. По тази причина много неочаквано, необичайно звучи за мен, че всъщност най-големият платец – държавата, която осигурява значителна част от нашето население, получава индулгенция от 10 години, за да стане редовен платец.
Финансовата страна на въпроса не би могла да бъде достатъчен мотив, тъй като, първо, финансите зависят от бюджета, който се гласува тук.
Второ, като се има предвид колко правителства накрая на годината или дори по средата на годината гласуваха допълнителни пари за недофинансирането на Здравноосигурителната каса, ако тези пари бяха вкарани в един редовен регламент, за да стане държавата редовен платец, може би сега нямаше да има тези дискусии. В края на краищата, така или иначе се плаща на осигуряваните от държавата върху минималната работна заплата. Нека това да не бъде наполовината.
Предложението на колегите от Движението за права и свободи е по-мек вариант и ние бихме го подкрепили, но смятам, че съществуват реални възможности още от догодина държавата да стане редовен платец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кючуков.
Реплики?
Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Кючуков, не е вярно, че хората трябва да са коректни към системата. От създаването на тази система, тя е некоректна с тях – от 1999 г. Тя е коректна само към тези, които потребяват ресурсите, събирани в нея. Над 1000% са увеличени парите в тази система, около 2 милиона са намалели нейните потребители. Как да вярват хората на тази система?
Само за 5 години парите, които отиват към частни болници – процент от Здравната каса, се увеличиха от 15 на 30%. Преди 15-тина дни, една човешка трагедия в частна болница. Взели парите и казват на пациента: „Това не е хотел! В събота излизай на улицата в София”. Мога да й кажа името –„Токуда”. Ще започна вече да изброявам поименно тези, които лекуват и после ги изпращат в държавните болници.
И понеже Вие сте лекар, не ги ли знаете тези неща? Как да са коректни пациентите? Защо да плащат? Кому да плащат? За да продължава ръстът на парите и преразпределението към дивидент, а държавните болници ще ги фалират и приватизират. Примерите вече ще бъдат поименно. Поименно как изхвърлят хора на улицата, как се упражняват частни дружества в тяхното лечение, а после ги изпращат в „лошите” държавни здравни заведения.
Хората не вярват! Няма да вярват в каквито и да са обещания! И социално значимите хора няма да вярват, защото те ще отидат да се лекуват в чужбина. Няма нужда да плаща Здравната каса тук, защото горе-долу за същите разходи отиват и си плащат в чужбина. Това е истината. Няма какво да лъжете хората и те няма да Ви повярват най-вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Миков, правя разлика между понятието „коректност” и понятието „доверие”. Това, че много хора нямат доверие в здравната система, го приемам, защото до преди няколко месеца съм бил практикуващ лекар и знам какво е. Знам как действат някои от частните болници, но това не е въпросът за набиране на здравните вноски и затова не взех отношение към него. Това, че трябва всички да бъдем коректни към системата, е мое убеждение и никой не може да ме убеди в противното. Човек, който не е коректен към системата, не е коректен и към себе си.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Ако системата го лъже, защо трябва да е коректен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ето затова е важно да има разисквания, защото, ако имаше разисквания, аз съм абсолютно съгласен с това, което каза господин Миков. Това е истината! Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим текста на вносителя по този параграф, точно поради тази причина. За да Ви стане ясно, колеги, защо ще подкрепим текста на вносителя, ще трябва да се върна отново на § 9, защото там не се казаха нещата такива, каквито са.
Първо, говорим за коректност към системата. Да де, но § 9 касаеше точно хората, които имат здравноосигурителни права. Иначе казано, тези, които внасят и допринасят за системата, нима ние искахме да ощетим тези хора – 2 милиона, които пълнят тази система, наречена „солидарен модел”. А какво означава солидарният модел в системата на здравеопазването? Означава, че ако Вие сте тежко болен и нямате средствата за една тежка медицинска процедура, всички тези, които внасят парите си в тази Каса, практически застават зад Вас.
Сега обаче защо не се пожела да се коментира този параграф? Защото се спести онази другата, неприятната част. Тази част, срещу която ние от Патриотичния фронт последователно сме заявявали позицията си месеци наред.
Първо, нерегламентираните плащания. Господин Министър, ние сме коментирали с Вас. Не е нужно да идва Световната банка, за да ми каже, че вече по този модел с приетия § 4 дефицитът на Касата е вече 500 милиона, за съжаление. Не е нужно да идва Световната банка, колеги, за да Ви каже, както тя е написала в своя доклад, че има над 3 милиарда нерегламентирани плащания. Само че членовете на Комисията трябва да си припомнят миналата седмица какъв въпрос зададох на господин министъра и прочетох точно и дословно как и по какъв начин са задържани така наречените „услуги по планирания прием”, защото няма такова понятие „чакащи”. Такова понятие липсва! Не злоупотребявайте и не изопачавайте нещата такива, каквито са! Има планиран прием в здравните и лечебните заведения. Планиран! (Реплики.) Хайде да бъде планов, да не спорим. Значението е едно и също.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е написано това?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Нали Ви прочетох и всички мълчахте? Мълчахте с наведени глави и нямаше една дума против това, което Ви прочетох – как сте задържали плановия прием 2013 г., за да не натрупате дефицит. Това ли пак искате да Ви кажа и да Ви цитирам? Само че аз ще Ви припомня нещо друго.
Именно Вие, господин Министър, представихте на Здравната комисия Концепция 2020 за развитие на системата на здравеопазването.
Забележете, колеги! Всички дружно приеха тази Концепция в Комисията по здравеопазването. Всички признаха, че моделът, който работи сега, практически е провален модел. Ако искате, да излезем заедно, да направим една анкета на гражданите и да питаме има ли такъв гражданин, който, като отиде на преглед или където и да е, свързано с медицинска услуга, не се бърка в джоба и не плаща? (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Да видим какви ще бъдат отговорите.
Да, както казва господин Миков, не стига че плащат, ами на всичкото отгоре не ги и лекуват, което е най-страшното.
Затова ние се възпротивихме и искахме да има върху този безотговорен колективен орган, наречен „Надзор на Здравната каса”, върху който ние не можем дори да осъществяваме контрол, поне да има една държавна квота, на която ние поне да държим някаква отговорност. Защото това са 3 милиарда трупнати и практически никой не може да ги контролира.
Аз сега си взимам думите назад, защото когато разговаряхме ноември месец с бившия шеф на Здравноосигурителната каса и тя заявяваше, че от нея нищо не зависи, аз тогава стоях и не можех да повярвам, че е така. Обаче се оказа, че според закона е абсолютно така. И в момента, с гласуването на § 4, Вие поставихте д-р Глинка Комитов в същото положение, както и министъра – от тях нищо да не зависи. Ето това е тъжната истина и ние трябва да си я признаем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние трябва да си кажем ясно и отчетливо борим ли се срещу нерегламентираните плащания, стремим ли се да стимулираме хората, които допринасят за здравноосигурителната система или точно обратното – искаме да се източва Здравната каса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Първа реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, многоуважаеми господин Москов! Уважаеми господин Байрактаров, във Вашето изказване засегнахте две изключително важни теми – за дефицита, респективно актуализациите в бюджета на Здравната каса, и темата с листите на чакащи, респективно с плановия прием, както се изразихте, в лечебните заведения.
Искам да Ви задам следния въпрос, тъй като очевидно добре сте се подготвили, наясно сте с европейските практики.
Според Вашата информация, листите на чакащи или плановият прием във всяка една нормална европейска държава на какъв принцип се сформират и какви са причините за него? Защото моята информация е, че в нормалните европейски държави има планов прием и листи на чакащи в случаите, в които техниката, специалистите в едно здравно заведение са достатъчно натоварени, така че да не могат да приемат, да прегледат, да обслужат всички пациенти, които се нуждаят от този тип лечение. В България пирамидата е обърната на 180 градуса и процедурата е обратна. Вчера в един добре работещ онкологичен център видях уникална скъпоструваща апаратура – линейни ускорители, и друга техника за лъчетерапия, които в следобедните часове не функционираха поради простата причина, че лимитите, които наложиха Здравната каса заедно с министър Москов, са изчерпани за тази болница. Хората се съобразяват колко нуждаещи се от лечение да лекуват, защото са им свършили парите.
Като стана дума за парите, искам да Ви кажа, че най-сериозно пазената тайна в здравеопазването, в лечебните заведения и в Министерството е, че актуализация на бюджета на Здравната каса ще има, защото даже според шефа на Касата тя е на дефицит от 290 млн. лв. Това го знае и Москов, това го знаят всички лекари и пациенти. Въпрос на време е кога ще го признае и министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Байрактаров, разбирам Вашата загриженост за източването на Касата, но тук става въпрос не за нейното източване, а за нейното пълнене. Тук става въпрос за това държавата да бъде коректният платец, както всеки един гражданин. Тук става въпрос за това държавата да си поеме ангажиментите и да си плаща това, което е необходимо и което по закон плаща всеки един от нас. Тя не е по-привилегирована от нас, за да бъде поставена в такова положение. Именно поради тази причина предложението на д-р Райнов и група народни представители е да бъде точно такова заплащането от страна на държавата, както за един обикновен гражданин. Защото се получава така, че слагаме държавата над гражданина. Слагаме държавата да има повече права от обикновения човек. Правим така, че държавата да бъде привилегированият пак за сметка на хората. За това става въпрос, а не за източване в този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо ще отговоря на колегата Таско Ерменков.
Колега Ерменков, една пробита каца колкото и да я пълните, ако не запушите пробойните, няма как да я напълните. Това е моят отговор към Вас и Вие го знаете и разбирате.
Госпожо Манолова, благодаря Ви за репликата, защото ми дадохте възможност наистина да Ви отговоря малко по-обстойно.
Що се касае до така наречения „планов прием” – да, той съществува във всички развити държави. И пак ще се върна и ще спомена господин Миков, който беше абсолютно коректен в неговото изказване. Защото наистина се получава в момента така, че на българските пациенти им излиза по-евтино да отидат да се лекуват в чужбина, вместо в България, където имаме великолепни специалисти лекари, заявявам го най-отговорно. Тук спор не може да има. Но за да ме разберете, ще Ви дам пример.
В България съществува един така наречен „Фонд за лечение на деца в чужбина”. Този Фонд работеше, така да се каже, на същия принцип – на планов прием. Оказваше се обаче, че много деца с тежки заболявания въобще не можеха да се докоснат до този фонд. Нещо повече. Лечението и средствата, които се изразходваха по този фонд, се оказваше, че са многократно повече, отколкото например ако получите лечение в Германия.
Между другото ще Ви дам пример с Габриела Кочарова от град Бургас, която намери своето лечение благодарение на това, че ние, медиите, раздухахме този случай и накрая събрахме пари на детето и се оказа, че срещу 5000 евро на това дете в Германия му беше направена сложна операция, беше излекувано – най-важното, срещу изхарчени десетки хиляди левове от този фонд, без детето да е излекувано. Ето срещу това ние възроптаваме. Надявам се, че ме разбирате. Така трябва да процедираме.
Крайно време е да разделим нещата и да се знае: една част от тези нерегламентирани плащания поне да направим усилие да ги осветлим, поне да започнат и лекарите да си ги получават, както се казва, законно от здравноосигурителни и застрахователни дружества.
Между другото това е стъпка и към демонополизация на Касата, ако не го съзнавате. Но това е пътят. Жалкото е, че с § 4 този път беше затрупан с една грамада от камъни и не виждам скоро как ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът иска думата. Първо министърът.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители. Ще се опитам да бъда конкретен по конкретния текст, за който говорим. Водим сериозен разговор по въпроса за кацата с дъно или без дъно и механизмите на нейното пълнене и изпразване.
Състоянието на нашата макроикономическа и демографска среда е тежко. Имаме отрицателен демографски ръст и застаряващо население. Имаме ограничение в макрорамката и забавен ръст на брутния вътрешен продукт. Имаме намаляващ дял на работещото население и забавен ръст на приходите от здравноосигурителни вноски. Това са икономически факти, не са приказки.
На този фон разходите за здравеопазване – както публично, така и частно, нарастват с неудържимо различен темп от брутния вътрешен продукт и приходите от данъци и от осигуровки. Това е общата картина, от която някак си не можем да излезем, защото излизаме от реалността, ако излезем от нея. Затова и всяко едно предложение, което се прави тук, трябва да бъде съобразено с тези показатели, от които излизането е, как да кажа – художествена литература. Дали на нас ни се иска нещо различно, дали това нещо различно е постижимо сега, то трябва да съответства на ясните цифри как изглежда здравно демографската характеристика на хората и какви са икономическите показатели на България.
От тази гледна точка да кажа няколко неща.
Първо, ако приемем тезата, че държавата не е коректен платец и плаща половината и затова спорим дали трябва да плати половината или пет, десет или цялата вноска сега, нека да кажем, че това предложение, което прави правителството като вносител, е съобразено с тези макропоказатели, за които Ви говоря. То е гарантирано финансово. И това е гарантираното финансово предложение, зад което правителството може да застане на базата на тригодишната бюджетна прогноза, която е така. Тоест, предложението е свързано с реалната възможност това да бъде финансирано. Тук можем да кажем много неща, можем да искаме и 200% увеличаване, можем да искаме държавата да плаща всичко. Въпросът е, че то трябва да бъде съобразено с това има ли откъде да вземе държавата тези пари, тоест колко е брутният вътрешен продукт, колко са данъците, колко са акцизите.
На тази база предложение, различно... и забележете, българското правителство дава за първи път ясен график за това, че държавата трябва да увеличава дела си. Казва, че възможността в момента на базата на това икономическо дередже на държавата е с 5% годишно, докато достигне пълния размер на здравноосигурителната вноска.
Това е ясно разказано усилие, за разлика от нещата, които се случваха досега, извинете. И то е ангажимент, който е финансово подплатен. Идеята, че бюджетът и държавата трябва да даде, обаче пък е лишена от друг тип логика. Дали аз давам нещо за здравеопазване през здравната си осигуровка, или съответно през данъка си от бюджета, доколкото такава беше тезата на господин Адемов... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Секунда, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Три минути говорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да, извинете.
Това не променя факта. Когато разглеждате бюджета за здравеопазване и разходите за здравеопазване, то има три компонента – публичният на Касата е три милиарда и кусур. Още една трета от това е свързана с разходите на държавата през Министерството и другите министерства за здраве – ваксини, кръвни продукти, Фонд на лечение за деца, Фонд за лечение в чужбина и всичко останало. Това са пари, които пак през бюджета, пак през нашите данъци отиват директно за здравеопазването.
И третият компонент е тези 44% спрямо 55 в Здравната каса, които хората плащат от джобовете си. Е, целта на надграждащия модел, зад който седи коалицията и подкрепящото програмата за управление мнозинство, е тази.
Тези 44%, които българските граждани вадят от джобовете си, независимо, че някои от нас явно не го знаят, да бъдат на светло, да бъдат през фонд и да бъде ясно, че се дават срещу резултат, защото актюерът, фондът, специалистът гарантира от Ваше име, че срещу това получавате резултат. Сега ги вадите, защото някой Ви ги иска, защото някой Ви казва, че нещо не е дофинансирано. Дали това е така, или не, дали Вашето лечение е резултатно и качествено това Вие не знаете. Договорки с кеш са договорки в Третия свят. Няма европейска държава, в която да има кешов пазар между пациент и лекар!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Караянчева – процедура.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател! Предлагам процедура да удължим работното време до окончателното гласуване на второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване времето на днешното пленарно заседание до окончателното гласуване на второ четене на обсъждания Законопроект.
Гласували 120 народни представители: за 87, против 14, въздържали се 19.
Предложението е прието.
За изказване – доктор Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Предложението за промени в § 10, което ние с доц. Живков сме внесли, касае механизма на заплащане на здравноосигурителните вноски на държавните служители, чиито статут се урежда съгласно Закона за държавния служител. Състои се в това – заплащането на здравноосигурителните вноски на тези държавни служители да бъде приравнено на механизмите на работещите по трудово правоотношение, а именно съотношение 60:40, разпределено съответно между ведомството и служителя.
Това представлява първата стъпка към осигуряване на равнопоставеност на държавните служители по Закона за държавния служител с работещите по трудово правоотношение. Предлагаме този процес да бъде плавен, поради което законовата промяна да обхване държавните служители, за които се прилага Законът за държавния служител и основните им заплати са в размер над две минимални работни заплати за страната. Здравноосигурителните вноски на държавните служители, чиито статут не се урежда съгласно Закона за държавния служител, а именно работещите в системата на отбраната и МВР, както и на държавните служители, чийто статут се урежда съгласно Закона за държавния служител и основните им заплати са в размер до две минимални работни заплати за страната, ще продължат да се заплащат от държавата.
Считаме, че това би бил ясен знак за последователно прилагане на солидарния принцип на заплащане на здравноосигурителните вноски както по отношение на техния размер, така и на кръга на задължените лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Павлов.
За изказване има думата господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Искам да кажа няколко думи по нашето и по Вашето предложение за § 10, господин Министър.
Предлагате с § 10 за лицата по ал. 3 осигурителните вноски да се внасят от държавата в размер на една втора от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, като евентуално от 1 януари 2016 г. започне да се увеличава осигурителната вноска с 5% и до достигане на този минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Не стига, господин Министър, че осигуряваме тези хора, които държавата има задължение да ги осигурява, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, ами и върху половината!
Аз, когато говоря за тези лица по ал. 3, трябва да сме наясно за какво става въпрос. Може би трябва да има някакво разграничение в групите хора, когато говорим за майки с деца, за учащи се, за студенти, за безработни с обезщетения, може би имате право да разсъждавате така и да ги осигурявате върху каквато сума решите, но, когато става въпрос за другата част от тези, които държавата има задължение да ги осигурява, това са държавните служители, полицаи, пожарникари и така нататък, у мен буди недоумение желанието да ги осигуряваме върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, и пак повтарям, върху половината.
Аз си спомням за намерението от 1 януари 2013 г. държавата да стане редовен платец поне върху този минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, но то не се състоя. Сега го отлагате до 2026 г. – след десетина години, както е предложено, и то пак върху този минимален осигурителен доход.
Господин Министър, иначе казано, искате да управлявате обществения ресурс на Касата, като променяте държавната квота. Да управляваме обществен ресурс, в който държавата няма достатъчно участие.
Няма как да не спомена, господин Министър, и за онези 1 млрд. 400 милиона, близо 2 милиарда, които бяха прехвърлени в края на 2010 г. с едно гласуване в тази зала от Здравната каса, за което Вие, разбира се, не сте виновен в никакъв случай.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Отдавна са върнати в Касата. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Основна точка е, нека да се изкаже.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не е опорна точка, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Основна казах.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте. (Смях и оживление.)
Това го припомням, защото онова беше жив грабеж от страна на държавата към тези обществени средства и сега с това предложение по § 10 пак правим грабеж, ако го приемем, разбира се. Грабеж на парите за здравни осигуровки, като не ги плащаме на лицата по ал. 3.
Колеги, дайте да приемем нашето предложение. То е в ал. 4а изразът: „половината от” да отпадне, тоест държавата да си поеме задължението в пълен размер към здравното осигуряване и това да стане още от 1 януари 2016 г.
Нека да започнем да мислим и за по-нататък – за осигуряване на държавните служители върху реалните доходи, говоря пак за осигуряване върху пълния им осигурителен доход.
Обръщам Ви внимание отново, че не говоря за тези групи, които държавата има задължение да осигурява, там можем да правим компромиси и да не ги осигуряваме, но с какво един държавен служител е в по-привилигировано състояние от останалите по трудов договор, които си плащат осигуровките? Мисля, че това е основателен въпрос и трябва да го поставим на дебат, да го обсъждаме и да вземем някакво решение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преди да гласуваме – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Понеже тук е дълбоко, наистина става въпрос за разместване на финансови пластове и решенията трябва да са ясни. Това, което говоря, нека да се слушаме – извън популизма и че трябва да дадем всичко за всички и така нататък.
И в това, което предлага д-р Адемов, и в това, което предлагат докторите Павлов и Шишков, тоест едното свързано с възможност безработни хора от семейството да се осигуряват с някакъв процент и идеята за това, че държавата осигурява единствено и само по социални причини, а не по други, защото част от доходите за хората, за които говорят господата Павлов и Шишков, са примерно по 2 хил. лв. – директор на дирекция в Министерството, което имам честта на ръководя, получава горе-долу толкова. Тоест няма причина ние да продължаваме да считаме, че тези хора не трябва да се осигуряват. Тези две неща са свързани. Възможността реално социално слаби, търсещи работа обаче, по ясен критерий, тук не говорим за тези, дето живеят, за да получават социални помощи, така се раждат и така умират, а е свързан с възможността да се освободи държавен разход, бюджетен разход върху държавни служители и други категории с високи доходи и той да бъде прехвърлен върху реално нуждаещи се.
Моята молба е това да бъде част от допълнителен разговор въобще за здравното осигуряване, свързан и с надзора, както се разбрахме, и със статута на служителите в Касата, и с правомощията, които да имат тези служители, защото тук има числови промени. Вие казвате: „Това, което дава националната статистика”. Аз имам последните разчети на НАП, които гласят различни цифри. Миналата година и двете агенции предадоха още по-различни цифри, тоест правим точния разчет с абсолютното разбиране, че и Вашето предложение, и предложенията на Шишков и Павлов, и това, което господин Байрактаров каза, са смислени неща. Нека и аз имам този ангажимент за такава начална работна група веднага след приемането в какъвто и да било вид на този Закон и да внесем заедно, без разговор дали сме от тези, или от онези, защото това са разумни предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване на § 10.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Георги Кючуков и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 26, против 57, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров ще го подложа на гласуване с направената редакционна поправка в т. 9, след „държавния бюджет” вместо текста е „осигурява се за сметка на държавния бюджет” да се запише текстът, „ако не са осигурени на друго основание”.
Гласуваме предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов и Чакъров с направената от господин Адемов в залата поправка. Като цяло този текст не се подкрепя от Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 45, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 28, против 62, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Валентин Павлов и Димитър Шишков. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 18, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 10.
Гласуваме § 10 по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 96, против 23, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Търновалийски – отрицателен вот.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Гласувах против § 10, защото не съм съгласен да давам индулгенции на държавата тя да бъде неизряден платец като солидарен осигурител и спрямо гражданите. С този текст законово се гарантира привилегировано положение на държавата до 2026 г., въпреки че държавата е в дълг към здравната система не само с това, че няма да внася пълния размер на дължимите здравноосигурителни вноски, а и с прецедентната за новата ни история дълг с присвоените, национализирани близо 2 млрд. лв. през 2010 г. от парите за здраве на коректните български здравноосигурени лица, които пари до ден-днешен не са върнати в здравната система.
Какво ще кажем на хората с този текст, който гласуваме? Какво казваме на обикновените здравноосигурени лица, които изпадат и в определени случаи нямат възможност да плащат здравните си вноски – ние ще променим Вашия срок, Вие вече ще плащате за пет години назад, но, видите ли, държавата и служителите, които тя осигурява и които получават далеч по-високи възнаграждения, ще бъдат в тази привилегирована позиция в следващите 10 години.
Няма как да подкрепим и поради тези причини не подкрепихме това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Таско Ерменков – втори отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Голяма част от мотивите, поради които гласувах „против”, аз ги изложих в репликата си към господин Байрактаров. Става въпрос наистина за едно неравнопоставено приемане на решение, което да отдели държавата от нейните граждани, да каже, че държавата има повече права или по-малко задължения, отколкото обикновения гражданин. Това е едно решение, което, както и целият Закон дотук, води до правене на хората на едни с пó права, а други с по-малко права. Това е едно решение, което в крайна сметка ощетява Касата като такава, тъй като не доосигурява приход в нея.
Много се учудвам на обяснение като това: толкова можела държавата, това е можела да си позволи, затова толкова ще плаща. Колеги, някой пита ли обикновения човек може ли да си плаща той здравната осигуровка и колко може да плаща? Никой не го пита. Дават му го като задължение и той си го плаща. Не виждам по какво трябва да се различава държавата от това, за да бъде по-привилегирована.
Затова гласувах „против” – защото няма как да бъда съучастник в поставяне на разделителни линии между граждани и държава и в стимулиране на гражданите да не изпълняват задълженията си, тъй като държавата им дава този лош пример. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот има ли? Няма.
Процедура – господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, искам да оттегля предложението, което е направено от мен и от доктор Валентин Павлов относно § 11 и 12, които са свързани, като тези текстове са заложени в бъдещия Закон за лечебните заведения, който ще разглеждаме.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Министърът съгласен ли е?
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Какво общо има министърът тук? Какво общо има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не пречете на депутата, който говори, колеги. (Реплики от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов.)
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Тъй като сме направили корекциите, направени от Вас в Комисията, и от другите политически партии, този текст е заложен в Закона за лечебните заведения, като сме предвидили всичко, което сте казали Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Между другото оттеглям нашите предложения, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До края на Закона по всички текстове.
По всички текстове господин Шишков и господин Павлов оттеглят предложенията си.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 11 има предложение от народния представител Георги Кючуков и група народни представители:
„В § 11 т. 3 и т. 4 да отпаднат.
„В §11, т.14 отпада предвиденият нов чл. 21.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 11 да отпаднат т. 2, т. 3, т. 4 и т. 12.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Димитър Шишков е оттеглено на Комисия.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Предложението е оттеглено по т. 2 и т. 3.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„В § 11 се правят следните промени:
1. т. 2 – отпада;
2. т. 3 – отпада;
3. т. 4 става т. 2, като:
а) от съдържанието й отпада създаването на нова ал. 4, а
б) създаваната нова ал. 5 става нова ал. 4, като цифрата „4” в нейния текст се заменя с „3”.
4. т.т. 5-10 стават съответно т.т. 3-8;
5. т. 11 и т. 12 – отпадат;
6. т. 13 и т. 14 стават съответно т. 9 и т. 10.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Предложение на народния представител Вили Лилков:
„В § 11 да се направят следните изменения:
а) в т. 6, в ал. 10 думите „ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки” да се заменят с „могат да договарят отстъпки”;
б) в т. 8, в ал. 13 думите „ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки”, да се заменят с „могат да договарят отстъпки”;
в) в т. 13, в ал. 19 думите „ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки”, да се заменят с „могат да договарят отстъпки”.
г) точка 14 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „заплаща за” се заменят със „заплаща”.
2. В ал 2:
а) в изречение първо думата „основен” се заличава;
б) изречение второ се изменя така: „Пакетът е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването, като се актуализира веднъж годишно, в срок до 31 октомври на съответната година.”
3. Aлинея 3 се изменя така:
„(3) С наредбата по ал. 2 се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
4. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Списъкът на заболяванията по ал. 3 се определя с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно критериите, определени в наредбата по ал. 2, което се обнародва в „Държавен вестник”.
(5) Всички промени в списъка по ал. 4, които предвиждат увеличаване на разходите на НЗОК за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на закона за бюджета на НЗОК за съответната година или от влизането в сила на закона за бюджета на НЗОК за следващата бюджетна година.”
5. Алинея 8 се отменя.
6. Алинея 10 се изменя така:
„(10) За лекарствени продукти, за които стойността, заплащана от НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и за тези с ново международно непатентно наименование, включени или за които е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки при условия, по ред и по критерии, определени с наредбата по ал. 9.”
7. Алинея 11 се изменя така:
„(11) Договорената отстъпка по ал. 10 се разпределя между НЗОК и здравноосигурените лица по критерии и по ред, определени с наредбата по ал. 9.”
8. Алинея 13 се изменя така:
„(13) За лекарствени продукти за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки при условия, по ред и по критерии, определени с наредбата по ал. 9.”
9. В ал. 14 думите „ал. 9” се заменят с „чл. 30а, ал. 3 от същия закон”.
10. В ал. 15 се създава изречение второ: „Условията и редът за сключване на индивидуалните договори съдържат:
1. условията, на които трябва да отговарят търговците на дребно на лекарствени продукти, както и реда за сключване на договори с тях;
2. правата и задълженията на страните по договорите;
3. условията и реда за извършване на дейностите от търговците на дребно с лекарствени продукти;
4. критериите за качество и достъпност на дейностите по т. 3;
5. документация и отчетност;
6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;
7. видовете санкции при нарушаване на договорите, както и реда за налагането им.”
11. В ал. 17 думите „основния пакет” се заменят с „пакета” и думите „чл. 55е” се заменят с „националния рамков договор за денталните дейности”.
12. В ал. 18 думите „основния пакет” се заменят с „пакета”.
13. Алинея 19 се изменя така:
„(19) Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствените продукти, приложими при лечението на злокачествените заболявания, заплащани в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, за които стойността, заплащана от НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и за тези с ново международно непатентно наименование, включени или за които е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Условията, редът и критериите за заплащане на лекарствените продукти и за договаряне на отстъпки се определят с наредбата по ал. 9.“
14. Създават се ал. 20, 21, 22 и 23:
„(20) След приключване на договарянето по ал. 10, 13 и 19 се сключват договори с притежателите на разрешенията за употреба на съответните лекарствени продукти или с техни упълномощени представители. Договорените отстъпки са задължителни за срока на действие на договорите и не могат да се изменят по начин, който води до увеличаване на разходите на НЗОК.
(21) Лекарствените продукти по ал. 10, 13 и 19, за които не са договорени отстъпки, не се заплащат от НЗОК.
(22) Договаряните отстъпки по ал. 10, 13 и 19 не могат да бъдат по-ниски от договорените отстъпки през предходната година.
(23) Изпълнителите на медицинска помощ не могат да закупуват лекарствени продукти по ал. 19 на цени, по-високи от цените, получени в резултат на договорените отстъпки по ал. 19.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по § 11.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да дадат знак за това.
Господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че разходите за лекарства на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъдат контролирани и то трябва да бъдат контролирани строго. Там е може би най-голямото изтичане на средства и опитът чрез този Закон да се получат отстъпки от цените, които се предлагат, е нещо, което трябва да подкрепим.
Нашето предложение към този член е във връзка с новосъздадената ал. 21.
Най-общо казано, смисълът на този член е, че тези лекарства за които не се получи отстъпка в цената, няма да бъдат заплащани с обществени средства. Това е правилно, но има и своите изключения.
Всички, които се занимават с практическа медицина, знаят, че съществуват така наречените „орфандракс”. Това са лекарствата-сираци. Тези лекарства нямат аналог. Възползвайки се от това фирмите-производители могат спокойно да не дадат отстъпки на Националната здравноосигурителна каса. Честно казано, ако аз съм на мястото на един мениджър, никога не бих дал просто защото няма кой да ме замести на пазара, а тези лекарства са жизнено важни за лечението на пациентите.
Според мен абсолютизирането на този механизъм ще лиши част от пациентите от необходимото медикаментозно лечение и затова решението дали определен медикамент да се заплаща с публични средства следва да е резултат от комплексната оценка на ефективност, удължаване продължителността и качеството на живота, безопасност, риска на заболяването и значимостта на заболяването за обществото, наличието на алтернативи и други критерии. Не бива да се абсолютизира само отстъпката като единствен критерий за заплащане или не на даден медикамент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Давам думата на господин Търновалийски. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля, колеги, не влизайте в диалог по между си.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, госпожо Председател! Ние от БСП лява България категорично заявихме, че няма да подкрепим и не сме съгласни с разделянето на пакетите на основен и допълнителен.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това го разбрахме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Казвам го още веднъж – ние няма да подкрепим и не подкрепяме.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Това беше предишният параграф, колега, объркали сте си листите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място, ще имате възможност да репликирате народния представител.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ние сме против прехвърлянето правомощията от Министерството на Касата за определяне лекарствата за домашно лечение. Направените предложения противоречат на функциите на министъра на здравеопазването като орган по управление на националната система за здравеопазване. Лекарствената политика е част от държавната здравна политика на Република България и се осъществява от Министерството на здравеопазването. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса има основни функции по разходване на средствата от здравни осигуровки за здравноосигурителни плащания в съответствие със здравната политика, провеждана от държавата в лицето на същото Министерство.
Приемането на подобно предложение е свързано с наличие на сериозен конфликт на интереси според мен. Не е целесъобразно органът, който извършва заплащането, да определя списъка на заболяванията, за чието домашно лечение той ще плаща – имам предвид лекарствените продукти, които ще заплаща, и който е част от лекарствената политика на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Манолова.
Пак ли сте нередовна, госпожо Манолова? (Смях и оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Изказвам се под формата на реплика, предвид намерението на мнозинството да прекрати този дебат и ще направя конкретно предложение.
Ние от БСП лява България сме предложили т. 2 в окончателния текст да отпадне. Аз предлагам да гласувате алтернативно предложение, ако това не бъде подкрепено, а именно наредбата, която ще определя кои заболявания се включват в основния и кои в допълнителния пакет, да се издава не от министъра на здравеопазването, а от Министерския съвет, и ще Ви кажа защо. Защото в момента, в който гражданите разберат, че техните заболявания са в допълнителния пакет, и през януари и февруари следващата година разберат, че ще трябва да плащат двойно, това със сигурност ще причини колосални неприятности на правителството, което е излъчено от това парламентарно мнозинство.
От друга страна, сме притеснени, че премиерът се предоверява на здравния министър, който може би по лекарски маниер го подкупва с шишета уиски и това замъглява трезвата му преценка докъде ще се стигне с разделянето на пакетите. (Смях и оживление.) Затова предлагам пакетът и определянето на заболяванията в двата пакета да става през акт на Министерския съвет.
Справка: миналата седмица министър Горанов внезапно разбра, че Москов е решил да приватизира част от лечебните заведения, от болниците, да довърши това, което започна неговият гуру Костов, и това се случи достатъчно неочаквано. Ако Министерският съвет предварително е ангажиран с изготвянето на тази наредба, ще си спести доста неприятности, подобни на тези през месец февруари 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво точно предлагате? В коя точка?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам думите „министърът на здравеопазването”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Къде е това нещо?
МАЯ МАНОЛОВА: В § 11, т. 2, буква „б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В § 11, редакцията на Комисията: „Пакетът е основен и допълнителен и се определя с Наредба на министъра на здравеопазването...”. Вие предлагате да бъде...
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам изразът „министъра на здравеопазването” да бъде заменен с „Министерски съвет”, за да може Министерският съвет, който ще поеме цялата отговорност от реформата на Москов, да има възможност да повлияе върху разделянето на заболяванията, респективно какво хората ще плащат и какво не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
По същество Вие направихте изказване. Това си беше изказване, а не реплика към колегата Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Да, но бях принудена, защото ще прекратят дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, за което проявявам разбиране.
Други народни представители?
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Нямах намерение да се изказвам, но след като госпожа Манолова практически иска да редактира текста, който е предложен от мен и колегите от Патриотичния фронт, няма как да не взема отношение.
Уважаема госпожо Манолова, искам само да Ви накарам за миг да се замислите. Ако наредбата се изготви от министъра на здравеопазването, поне ще знаете от кого да търсите отговорност. Не си мислете, че ние също не сме го мислили, когато сме предлагали този текст.
Нещо повече, ако бяхте прочели внимателно, ние сме поискали, и този текст е приет единодушно от Комисията по здравеопазването, тази наредба да може да се актуализира максимум един път годишно до 31 октомври, с което стопираме възможността за корупционни практики, неслучайно. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Поне правим опит, колега Божинов. Поне правим опит, за разлика от невъзможността и това да се направи, но поне се опитваме нещо да направим. Ние затова сме заложили текст министърът на здравеопазването да си носи отговорността и утре, като се изправите, да се обърнете и да кажете: „Защо така, министър Москов, Вие вкарахте и направихте такава наредба?”. В противен случай включвате колективния орган, наречен Министерски съвет, и Ви питам от кой ще потърсите отговорност на колективния орган?
Съветвам Ви да оттеглите Вашето предложение, защото то не е добро. Не е добро, повярвайте ми! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, Вие имате ли някаква представа какво точно ще съдържа тази наредба? Знаете ли какво ще включи в наредбата министърът на здравеопазването?
Да, вярно е, че е логично такава наредба, след като законодателят е записал в Закона да има, след това да бъде изготвена, но ние ще гласуваме текст, който вменява ангажимент на министъра той да определи критерии за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствените продукти, и всъщност оставяме всичко в ръцете на министъра.
Вие знаете ли какво евентуално ще бъде включено в тази наредба, за да ни убеждавате, че трябва да подкрепим тези текстове? Макар и по Ваше предложение това да се случва веднъж годишно – октомври месец, все пак тези критерии ще определят заболявания, които ще реши министър Москов. Аз лично се съмнявам в неговата безпристрастност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Байрактаров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как сме с картата, госпожо Манолова? Няма карта. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Има философска школа, която има основно мото: „Ние не знаем дали знаем, но ние търсим!”. Очевидно министър Москов е последовател на агностиците и в неговите търсения със сигурност ще се стигне дотам, че някой трябва да носи отговорност, ако неговото търсене катастрофира. Тъй като ние сме на мнение, че отговорността за провежданата здравна реформа няма как да бъде оставена в ръцете на министъра реформатор и на неговите лутания и търсения, затова настояваме Министерският съвет да се произнесе по това толкова важно решение, чийто смисъл е кои български граждани ще се лекуват безплатно и кои ще си плащат за лечението.
Със сигурност отговорността се простира извън крехките рамене на министър Москов и ще легне върху цялото правителство, включително и върху премиера, който напоследък, забелязваме, че има лошия навик да се предоверява на този министър. Министърът има склонността да го подкупва по различни начини...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без конкретика, госпожо Манолова!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Дежавю!
МАЯ МАНОЛОВА: ... в тази изключително важна работа, а именно дали ще бъде платено или достъпно здравеопазването, или едни български граждани ще плащат. Затова настояваме Министерският съвет да бъде предварително информиран и да вземе участие в разделянето на пакетите на основен и допълнителен.
За справка ще Ви прочета две изречения от Програмата на реформаторското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извън темата е, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: „Проблемите на здравето на нацията са проблеми на бъдещето и съдбата на държавата, с които се занимава Министерският съвет”. Така че нека Министерският съвет поеме отговорност за разделянето на пакета на основен и допълнителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
В кавалерски дух ще отговоря първо на дамата. Най-малкото разговорът стана философски и ще трябва да пристъпим към четирите закона на материалистическата диалектика. Един от тези четири закона е Законът за отрицание на отрицанието.
От тази гледна точка, уважаема госпожо Манолова, Вие много добре разбрахте, че това, което предлагате, не е най-доброто предложение и по никакъв начин с репликата си не можахте да ме опровергаете. Спирам до тук с отговора си и на философската тема.
Към колегата господин Янков. Колега Янков, ако бяхте прочели предложенията, които сме направили, щяхте да видите, че те са много по-радикални от това, което накрая сме избистрили общо с всички колеги от Здравната комисия.
Защо постъпихме прагматично? Защото нашите предложения бяха основният и допълнителният пакет да бъдат с Приложение № 1 и Приложение № 2. Тогава лично Вие щяхте, господин Янков, който предполагам, че си нямате хал-хабер от медицина (оживление), да определяте кой е списъкът. Щеше да ми е много интересно Вие да определяте този списък от заболявания. Мога да си послужа с няколко вида заболявания и след това да Ви препитам дали знаете какво въобще представляват тези заболявания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Недейте, господин Байрактаров. (Оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма да го направя, защото ще бъде некоректно.
Именно поради тази причина предложихме този вариант. Нещо повече, предполагам, че Вие не отричате изготвянето на поднормативни актове, каквито са наредбите. Това е предвидено, това е процедура.
За да приключа – ако бяхте вникнали в текста, щяхте да разберете, че голяма част от тези заболявания са включени с подписаните национални рамкови договори. Така че можете да бъдете сигурни...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Говорите глупости!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ама ти не можеш да излезеш от тези рамкови договори! На какъв език да го обяснявам?! Безсмислено е, но... това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михов – процедура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, като гледам вече шест часа какви лекари – цялото ми уважение към тях, какви законотворци и парламентаристи имаме, чак ме хваща срам да отида на лекар. По-скоро – страх.
Предлагам да прекратим дебатите по този параграф и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Георгиев – процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От името на Парламентарната група на БСП лява България ние искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Почивка до 17,15 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, поканете народните представители в залата – продължаваме с гласуване на § 11.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 43, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 6, против 61, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Шишков и второ предложение на Димитър Шишков и Валентин Павлов са оттеглени.
Предложението на господин Байрактаров и група по принцип е подкрепено по т. 1, по т. 2 и 3 е оттеглено.
Гласуваме предложението на народния представител Емил Райнов и група, което Комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Генов.
Надявам се, че няма да искате прегласуване на всички текстове, които не успяхте да гласувате.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ ( БСП ЛБ): Госпожо Председател, уморихте колегите с тези точки не само нашите, но и останалите. Гледам, че бавно се придвижват след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се подценявайте. Имате сили за повече.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не всички можаха да гласуват, затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Вили Лилков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 44, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
В § 11 в редакцията на Комисията, госпожа Манолова предложи в т. 2, ал. 2, буква „б”, „пакетът е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването” е текстът на Комисията, тя предложи да бъде „с наредба на Министерския съвет”.
Гласуваме редакционното предложение на госпожа Манолова.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 72, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 11 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 12 – предложение на народния представители Димитър Шишков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Вили Лилков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Думата иска министър Москов.
Две минути, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоятелно моля, въпреки че дебатите в Комисията доведоха до отхвърляне на това предложение, предложението на Министерския съвет да бъде гласувано и прието.
Става въпрос за следното. В този текст се казва така. С Преходни и заключителни разпоредби в Закона за лекарствата казваме, че започваме да поддържаме на всеки три години реимбурсно състояние, тоест преоценяваме ефективността и фармако-икономическата ефективност на определено лекарство. Също така там казваме, че лекарствените продукти, за които по съответната процедура се докаже липса на положителен резултат от тяхното прилагане, се изключват от позитивния лист, тоест Касата престава да ги плаща.
Конкретното предложение в чл. 45а с отрицателното становище на Комисията, но зад което стои вносителят – Министерският съвет, е притежателите на разрешение за употреба, тоест изключените от позитивния списък, да заплащат платеното от Касата за това лечение, доказало през фармако-икономическия анализ неефективността си, да заплаща стойността му от момента на приемането на Закона нататък, тоест парите, които Касата е дала за това лекарство през нашите вноски. Това има сериозен дисциплиниращ ефект върху фармаиндустрията.
В момента натискът е насочен към това фармакологичната индустрия да генерира положително мнение в лекарите колко е добре да се изписва техният медикамент. Той се изписва независимо от това дали отговаря на точните показания, дали е точният медикамент, заменя се с друг медикамент, който е действал – това може да видите от анализите на лекарствените разходи на Касата.
Текст, в който индустрията ще връща парите, които ние като вложители сме вложили и Касата е дала за препарата, който е доказал неефективност в рамките на фармако-икономическото изследване, ще накара индустрията да контролира процеса и тези неща да бъдат давани само и тогава, когато има нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Народни представители, които искат да вземат отношение по този текст?
Доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, това наистина е много интересно предложение. Съгласен съм се Вас, че когато нещо не е ефективно, не е рационално, трябва да се спре, трябва да се връщат пари. Само че защо, както винаги говорим: „Гоним крайният ефект”? Дайте да видим от началото! Това е горе-долу като с болниците – не издаваме разрешения, не гоним после проблеми с болниците.
Тук не задаваме въпроса как въпросният медикамент, на база на какъв доклад, защото докладът, за да мине този медикамент в позитивно реимбурсната комисия, трябва да има такава терапевтична ефективност. Да се види кой е пускал този медикамент. Защо не търсим там разковничето, ами директно тичаме да наказваме крайния? Дайте да обърнем каруцата в началото! Кой ги е пускал, как ги е пускал, той да понесе отговорността. Там е въпросът, господин Министър. Ние не решаваме в зародиш нещата, ами тичаме да гоним последствията, което мисля, че е по-сложният и по-неработещ вариант. Мисля, че в поредния доклад на Световната банка за лекарствената политика също има едни такива изводи как работи тази комисия, какво се случва, че трябва да се преразгледат изцяло функциите, за да видим механизма на медикаментите – как се пускат, за да ги реимбурсира Касата. А там нищо не правим с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев – за изказване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, ще разширя обхвата на дебата, ще го свържа и с § 41, т. 7 – тогава няма да се изказвам, където има изричен текст: „Поддържа реимбурсния статус на лекарствените продукти на всеки три години от включването им в Позитивния лекарствен списък”.
Защо обхващам в по-глобален аспект? Темата за така наречения „реимбурсен статут” е спорна. Разбирам съображенията на министъра, особено в това, което каза преди малко, има рационален елемент, има аргументи, но знаем, че въз основа на обективни критерии Националният съвет оцени и реимбурсации извършват цикличен мониторинг на всеки продукт и на статута му.
Въвеждането на задължението, което се изисква по предложение на вносителя – три години назад да се възстановяват, и то средствата на НЗОК, според нас, е много трудно за реализация. Тези свои аргументи ги изтъкнахме и в Комисията по здравеопазването. Сигурен съм, че едни от съображенията, поради които това наше предложение беше прието, бяха точно тези аргументи. Този текст, според нас, води до два риска и точно заради това предлагаме да отпадне.
Първият риск е свързан с опасността производителят да се оттегли от българския пазар.
Второ, възможността и хипотезата да има много съдебни производства, атакуващи юридическата аргументация и целесъобразност. Поради тази причина аз все още съм убеден, въпреки аргументите на министъра, който ги изтъкна преди малко, че този параграф трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Министър Москов има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Има много верни аргументи в това, което казаха господин Райнов и господин Кърджалиев. Архиверният аргумент обаче е, че най-лесно, най-безпроблемно е независимо от ефективността на даден медикамент Касата да финансира неговото изписване. Тоест всеки механизъм, а този е точно такъв, който дисциплинира, първо, фармацевтичния бизнес и, второ, дава инструмент на Касата да променя политиката си спрямо определени лекарства, може да има съответните трудности, включително и това, което казвате за съдебни дела. Но това е механизъм за разлика от сега, когато такъв механизъм няма. Тоест, ако всички ние сме убедени, че част от лекарствената политика по същество не е насочена към това да охранява добрата прескрипция или да охранява публичния ресурс на медикаменти, а е по-скоро функция на маркетингово или друго усилие на фармацевтичния бизнес, то на това нещо трябва да се сложи край. Защото най-стръмно нарастващата крива от разходите на Касата е за медикаменти, без това да има съответния терапевтичен ефект като последица върху здравето на хората.
Дали има опасност някой да излезе при призната неефективност на медикамента по модела на фармакоикономическия анализ, дали ще изтегли той този медикамент или не, няма значение. Но нека да кажем, че това не е нещо, което се случва в България за първи път. Да кажем НАЙС, което е еталон – английската институция, която се занимава с оценка, нещо от типа на нашия Съвет, но много по-мощно. Той прави това нещо като практика и това наистина е довело до дисциплиниращ ефект там. Тоест това е един от механизмите за задържане и удържане, от една страна, на разходите за медикаменти там, те са ненужни, и, от друга страна, е дисциплиниращ и върху начина и поведението и на индустрията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Други изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 12.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 4.
Предложението на Комисията за отхвърлянето на § 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 13 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Емил Райнов и група народни представители – § 13 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, и на Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 13, които не са подкрепени от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 22.
Предложенията не се подкрепят.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 12.
Гласували 113 народни представители: за 95, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 14 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Райнов и група народни представители:
§ 14 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, както и на народните представители Емил Райнов и група народни представители ¬– предложението, което не е подкрепено от Комисията ¬– § 14 да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 20, против 72, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който става § 13.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 15 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
§ 15 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който
става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, както и предложенията на народните представители Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 15, неподкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 71, въздържали се 22.
Предложенията не са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението в текста на вносителя за § 15, който става § 14.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 16 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров в § 16 да отпадне т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Емил Райнов и група народни представители в § 16 т. 2 отпада, т. 1 става съдържание на § 16.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, което не е подкрепено от Комисията, както и на народните представители Емил Райнов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложенията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 71, въздържали се 21.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на Комисията за § 16, който става § 15.
Гласували 111 народни представители: за 100, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 17 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров в § 17 да отпадне т. 2.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
В § 17 се правят следните промени:
„В т. 1, б. „а” се създава нова т. 3а, думата „закупуване” се заменя с думата „заплащане”;
2. т. 2 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вложителя за § 17, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 69, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители, също неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 19, против 65, въздържал се 28.
Предложението на народния представител Емил Райнов не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията, текста на вносителя за § 17, който става § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 18 в новия чл. 55а – думата „закупува” се заменя с думата „заплаща”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„§ 18 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, колега.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излязохме от параграфите със закупуване и заплащане, и с основни и допълнителни пакети, а сега взех думата, за да подкрепя нашето предложение да отпадне предложението на вносителите.
Мотивите ни и искането за това предложение на министъра да отпадне са няколко, но като че ли най-важното се отнася до това, че внася напълно нов и несъобразен с принципите на философията на задължителното здравно осигуряване принцип – да се заплаща медицинска помощ само в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори.
Един договор е съгласие между две и повече страни, което установява или определя техни права и задължения. В случая договорът за цени и обеми е неправен парадокс, защото той реално дефинира само задълженията на Здравната каса да осигурява финансови средства за определени обеми, а Българският лекарски съюз няма задължението да спазва посочените в договора обеми или да участва в регулацията им със съответни отговорности. Тук пак за пореден път се налага при приемането на този Законопроект да посочим, че се нарушават законоустановени принципи.
Отново става въпрос за принципа равнопоставеност при ползване на медицинска помощ. Осигурените лица, при които необходимостта от медицинска помощ е възникнала след изчерпване на обемите, ще се окажат в неравнопоставено положение спрямо тези, получили медицинска помощ преди изчерпването на обемите. Тук пак идва въпросът за свободата на избор от страна на редовно осигурените лица на изпълнителя на медицинска помощ.
Да се връщам ли на разделянето на основен и допълнителен пакет, или вече изговорихме всичко по този въпрос?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не, не се връщай вече.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Хайде, вече приехте, че ще делим пакетите на основен и допълнителен, ами след изчерпване на обемите, договорени в националните рамкови договори, хората със заболявания от основния пакет от здравни дейности, които надявам се да не отричате, че поне той е гарантиран от бюджета на Здравната каса, здравноосигурените какво ще правят? Ами болничните лечебни заведения, към които са се обърнали пациентите със заболявания от основния пакет, какво ще правят? Може би ще връщат пациентите с диагноза „изчерпани обеми”, договорени в националните рамкови договори.
В тази връзка считам, че с приемането на този текст ще бъдат нарушени основни права на здравноосигурените лица, установени в чл. 35 на Закона за здравното осигуряване, а именно „всяко здравноосигурено лице има право да получи медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да избират лекар от лечебното заведение, сключил договор със Здравната каса” и принципът, а и законът не обвързват упражняването на посочените права с възможностите на осигурителната институция – Здравна каса, да заплаща медицинската помощ, нито със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
Колеги народни представители, вземете предвид казаното от мен и гласувайте нашето предложение § 18 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Този текст наистина е безумен и глупав и затова трябва да отпадне. Разберете, медицинската помощ не може да се договори с абсолютна точност. Как Националната здравноосигурителна каса ще закупува само такъв обем медицинска помощ? Ами, ако са договорени 100 хернии, а се получи 101 – какво правим тогава?! Това е текст, който ограничава конституционно гарантираното право на всеки български гражданин за безплатно медицинско обслужване.
Затова не гласувайте за този текст! Текстът е безумен! Ограничителен по отношение правата на гражданите. Просто не може да се гласуват такива неща.
Много Ви моля, разберете какво се предлага за гласуване, вникнете в съдържанието и не подкрепяйте този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Георгиев.
Реплики на изказването на господин Георгиев? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 19, против 69, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители, също неподкрепено от Комисията. (Силен шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
Гласували 109 народни представители: за 28, против 65, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 18, който става § 17.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, аз разбирам, че Ви дразни, когато опозицията взема думата тук и постоянно викате. Ясно ми е това нещо, но няма как – намираме се в парламентарна република, има опозиция, има и управляващи. Бъдете така добри да се изслушваме. (Реплики.)
Още един път искам да подчертая, че гласувах „против” този параграф по една-единствена причина, която неколкократно повтарям оттук, че пак въвеждаме ограничение за хората. Въвеждаме ограничения, които са свързани с ограниченията по заплащане на пътеките. Какво ще стане, когато наистина парите свършат? Когато наистина има планирани или сключени договори, както каза колегата Георгиев, за 100 хернии, а се получи 101. Какво ще я правим 101-вата? Ангина ли ще лекуваме там?
Много Ви моля, когато имаме собствено мнение по въпроса, бъдете така добри, най-малкото възпитанието го изисква да се изслушваме. Всичко друго, което Вие правите, ми се струва, че е, първо, невъзпитано, а второ, някак си така го изкарваме – все ни е едно какво става с държавата и със здравеопазването. Чуйте малко друго мнение! Затова сме тук, затова сме опозиция!
Да, ние не можем да Ви наложим нашето мнение. Вие си имате Ваша политика, тя е ясна каква е, тя не е в интерес на обикновения човек, провеждайте я, но поне ни дайте възможност да си кажем мнението, а ние ще продължаваме да го казваме и ще продължаваме да защитаваме хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожа Манолова – отрицателен вот.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, в нетърпението си по-скоро да бъде приет този Закон, не знам дали даже четете и осмисляте какви текстове приемаме.
Как Ви звучи изразът: „Националната здравноосигурителна каса закупува медицинска помощ”? Това е един абсурден закон с абсурдна терминология. Но терминологията сама по себе си не е опасна, а заради съдържанието, което съдържа. За термина „закупува” стана ясно – ще преценява министърът и подопечният му Надзорен съвет от кои болници ще закупуват и от кои болници няма да закупуват, тоест кои ще работят, кои ще фалират. Тъй като тук се лимитира и обемът на това закупуване – медицинска помощ в определен обем, тоест Надзорният съвет е толкова умен, че може да прецени точно колко медицинска помощ трябва да закупи. Там е пълно с врачки и гледачки, които знаят от какво ще се разболеят българските граждани през цялата следваща година.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А, не! Това беше Таня Андреева.
МАЯ МАНОЛОВА: И в момента, в който закупят или направят погрешна преценка, Ви казвам какво се случва. Вчера го видях в Шумен. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Отидете да видите – най-модерна техника бездейства, защото преценката на Националната здравноосигурителна каса, респективно на Регионалната каса, не е била много точна по отношение на закупуването.Тук господин Байрактаров приказваше за най-съвременни технологии и лечение в чужбина. Имаме ги в България, има специалисти, има техника, но нямаме кадърни управленци, нямаме отговорни законотворци. Защото приемате абсурдни неща на гърба на българския гражданин.
Аз разбирам депутатите от ГЕРБ – искате да видите докъде може да се разгърне реформаторския плам и мощ на здравния министър. Но от това ще страдат Вашите избиратели, докато той си прави неговите експерименти. И накрая Вие ще платите сметката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, госпожо Манолова.
Трети отрицателен вот – д-р Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, гласувах „против” както от първия член на този Законопроект, така и до края – против подмяната на терминологията „заплаща” със „закупува”. Докато в началото казвахме – припомням, защото Вие вероятно бързо забравяте – че по този начин Националната здравноосигурителна каса вероятно ще бъде използвана, има възможност, като бухалка срещу някои не толкова податливи частни заведения, защото от някои ще закупи, но от други няма да закупи, и през цялото време през изминалите две седмици ни се губеше една малка част, малко пъзелче от мозайката, но от миналата седмица знаем и нещо друго, че Националната здравноосигурителна каса вече ще бъде използвана и като инструмент за приватизация. Незакупувайки услуги от държавни болници, това автоматически означава, че министърът ще ги извади от Забранителния списък и ще ги пусне на приватизация.
Така че, уважаеми колеги, няма как да подкрепим такова нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Райнов.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста, подкрепен от Комисията – § 19 става § 18.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги, моля процедура за прегласуване. Съжалявам, просто не отчете пулта ми. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Моля Ви, колеги. С реплики от залата губим повече време.
Прегласуване на § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 91, против 19, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 20 има предложение от народния представител Димитър Шишков – § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Вили Лилков – § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Изказвания?
Господин Кърджалиев.
(Председателите се сменят.)
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, този наш текст с нашето предложение не беше приет от Комисията по здравеопазване, но си струва народното представителство още веднъж да чуе регламентите или точно за какво става дума.
Отменя се чл. 56, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, което касае текст от чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това статукво даваше възможност за получаване на лекарства от пациенти, които се водят като несистемни, като извънредни случаи, при случаите, когато заболяването и по-точно лекарствата не попадаха в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък. Тогава на база на аргументация на база на лекарско мнение се пишеше молба до директора на Здравната каса и директорът на Здравната каса разрешаваше при тези извънредни, несистемни случаи, съответно отпускането и плащането от НЗОК на това лечение.
Аргументите на вносителя бяха такива, че много рядко е била използвана тази клауза и заради това си е струвало да отпадне. Въпреки това аз Ви призовавам да приемете нашия текст, а именно да отпадне този член, защото не само ние и колегите от Реформаторския блок предлагат това, а също всички пациентски организации, дори и гилдиите от извършителите на медицински услуги в България. Така че Ви предлагам да подкрепите нашия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Изказвам се, за да подкрепя предложението на д-р Шишков за отпадане на предложението на Министерския съвет – на въпросната ал. 3 на чл. 56.
Аз наистина недоумявам защо един от най-компетентните говорители по темата „Здравна реформа” от парламентарното мнозинство е направил предложение, което безжалостно е било отхвърлено от Здравната комисия.
Наистина съм изненадана, д-р Шишков, как не успяхте да убедите д-р Москов, че този текст, който той предлага, не трябва да бъде приет. Сигурно Вие по-добре и от мен знаете, че случаите, в които се налага на болен гражданин, на пациент да му бъде отпуснато лекарство, частично заплащано или изцяло от Здравната каса в случаите, в които то не е включено в Позитивния списък, са пренебрежимо малко. Говоря за броя на тези случаи.
Това се случва със съответната медицинска обосновка и както коректно е написано в този текст – към него се пристъпва в изключителни случаи. Това е, според мен, последната надежда на някой български гражданин, който е болен от рядка болест, за която лечението не е предвидено в така наречения Позитивен списък и в случаите, в които той е достатъчно беден, а българските граждани са достатъчно бедни, за да не могат да си позволят едно скъпо струващо лекарство, това му е единственият шанс.
Аз наистина подкрепям едно разумно предложение на един лекар от групата на реформаторите, което ми дава някаква надежда, че тази реформа, която наистина изглежда абсурдна по начина, по който беше написана, промотирана и приемана в пленарната зала, все пак зад нея седят и хора, които са си с акъла, образно казано, и които наистина имат някаква грижа към бедните българи, които понякога имат злощастния малшанс да се разболеят от болест, която изисква скъпо лечение, което не е предвидено за заплащане от Касата.
Още повече, че аз наистина нямам обяснение какви са мотивите Министерският съвет да предложи този текст. Той съществува от повече от 10 години. Поправете ме, може би повече от 10 години. Кое Ви накара точно сега един текст, който е в интерес на бедните българи, да бъде премахнат от Закона за здравното осигуряване?
Аз предполагам, че д-р Шишков ще бъде достатъчно коректен да изложи пред нас доводите на министър Москов, който явно вече се отегчи от дебатите в пленарната зала и поне да сме наясно, да знаем какво да обясним на хората: защо ГЕРБ и това мнозинство им отнема последния шанс за лечение, когато са болни от тежка болест със скъпо струващо, непредвидено за плащане лечение? Защото отговорността, дали се смеете на министъра реформатор или не, но в крайна сметка отговорността ще бъде основно на народните представители от ГЕРБ. Защото това обсъждане и това гласуване, нали не се съмнявате, че ние ще го сведем до знанието на българските граждани, включително и на тези, които имат последна надежда в този текст, който Вие в момента ей-така – с лека ръка, отменяте?
Така че очаквам д-р Шишков да ни обясни какви са гениалните мотиви на министъра реформатор да иска отмяната на този текст и може би да убеди или да разубеди реформаторското мнозинство да не го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, ще репликира госпожа Манолова.
Заповядайте, господин Ерменков.
С кое не сте съгласен от изказването на госпожа Манолова?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Ще чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В очакване съм, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз се радвам наистина, че Вие показвате, че ние сме една конструктивна опозиция, която е готова да подкрепи... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще има и едно „но”, не се притеснявайте!
Която е готова да подкрепи и реформаторите, които са всъщност номинирали министъра и което наистина е хубаво.
Единственото нещо, което обаче не можах да разбера, е защо не го направихте, за да бъде съвсем ясно, че ние наистина подкрепяме техните предложения – поради каква причина дискриминирахте доц. Вили Лилков и не подкрепихте и неговото предложение в този смисъл? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Манолова. (Реплики.)
Има и други дискриминирани по доклада. (Оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уви, прав сте, господин Ерменков. Наистина не се отнесох коректно към народния представител господин Лилков и моля за извинение от парламентарната трибуна, че не споменах и неговото предложение.
Признавам си, че мотивите ми бяха доста повърхностни. Просто прецених, че д-р Шишков е по-близък с д-р Москов и някак си неговите възможности да повлияе на крайното решение на министъра са по-големи, но нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат, включително и в отношенията между здравния министър и премиера – неговият любим министър, който редовно му носи по шише уиски, в крайна сметка според мен ще му коства и първия вот на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова! Госпожа Манолова, отправям Ви официално предупреждение – няколко пъти в днешния дебат си служите с изразни средства, които не им е мястото от тази трибуна. Има медии затова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, нима намеквате, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте в процедура на дуплика, не по начина на водене, за да се обръщате към мен.
Продължете с дупликата.
МАЯ МАНОЛОВА: Просто си позволих да цитирам премиера, след като Вие мислите, че неговите изказвания не са съобразени с добрия вкус и добрия стил...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не са по темата! Не са по темата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Очаквам това да е в крайна сметка въпрос на Вашите отношения с премиера, но аз наистина настоявам д-р Шишков да обясни от парламентарната трибуна, може и д-р Лилков, защо в крайна сметка тяхното разумно предложение е било отхвърлено и от министъра, и от парламентарното мнозинство. Ако искате, може и госпожа Караянчева да го обясни, защото и тя е сред тези, които ще гласуват „против”. (Реплики, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков, Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов, Джевдет Чакъров и Вили Лилков за отпадане на § 20 по вносител.
Комисията не подкрепя това предложение.
То е идентично, от всичките народни представители, които споменах.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 112 народни представители: за 43, против 56, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 20, който става § 19.
Гласуваме § 20 по вносител, подкрепен от Комисията, с нова номерация.
Гласували 105 народни представители: за 80, против 21, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 21 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – в § 21 да отпаднат т. 2, т. 3 и т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – в § 21, т. 2 б. „а” отпада, б. „б” става съдържание на т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев:
„§ 21. Член 59, ал. 11, т. 3 и 4 се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Красимира Ковачка и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
„§ 20. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и/или” се заменят със запетая и накрая се добавя „и с този закон”.
2. В ал. 11:
а) в текста преди т. 1 след думата „помощ” се добавя „или налага финансова санкция, определена в действащия НРД”;
б) в т. 1 думите „основния пакет” се заменят с „пакета”;
в) създават се т. 3 и 4:
„3. при системно нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в националните рамкови договори;
4. при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.”
3. Създава се ал. 13:
„(13) Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и т. 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
По начина на водене – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, вземам тази процедура по начина на водене, за да Ви обърна внимание, че сред нашите колеги има хора, които не са като мен с възрастово далекогледство, които могат да виждат от другия край на залата какво пише на малкото табло. Поради тази причина помолихме да видим какви са резултатите по групи. Вие посочихте някак си пренебрежително бялото табло.
Само искам да Ви попитам: нали няма да ни правите забележка, ако и друг път го посочите и цялата група, която недовиждаме, се струпаме пред таблото, за да гледаме какво е написано там? Нали затова е голямото табло, за да може, когато се поиска по групи, да се вижда.
Според мен това – хайде, няма да използвам думата „дискриминация” – е някак си пренебрежително отношение към хората, които са късогледи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, неправилно сте разчели моя жест. Направих знак към Вашите колеги, които са заели място на пътеката, няма да ги изброя поименно, и пречат на останалите народни представители от Вашата група коректно да следят начина, по който гласуват народните представители от различните парламентарни групи.
Ще се обърна писмено към ръководството на Вашата парламентарна група – народните представители, които като мен имат проблем със зрението, да заемат първите редове, за да могат коректно да следят (ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от БСП ЛБ) как върви гласуването.
Има ли изказвания по този параграф?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Да се връщам ли за картата, или ще засечете времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се връщайте за картата, продължете без нея.
Засечете времето на госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз бих Ви предложила да държите картата до стенографите.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Изказвам се, за да подкрепя освен нашето предложение, но и две други предложения, направени от депутати от управляващото мнозинство, а именно предложенията на Красимир Петров, на Руслан Тошев, на д-р Красимира Ковачка и група народни представители. Става дума за следното. Вече разбрахме, че Здравната каса ще купува медицинска помощ, при това тя ще преценява от кого да купува и от кого да не купува. В случаите, в които тя реши да купува медицинска помощ от дадени болници, в този текст са посочени основанията, в които покупко-продажбата на медицинска помощ ще бъде преустановена, тоест договорите, които имат с Касата определени болници, ще бъдат прекратени.
Притеснително е едно от основанията за прекратяване на покупко-продажбата на медицинска помощ, а именно това, което е посочено в т. 4 на предложението на министъра, след това подкрепено с малки модификации от Здравната комисия, според които преустановяването на покупко-продажбата на медицинска помощ ще става, забележете, на основание системна неудовлетвореност на пациента от оказаните медицински дейности.
Това може би би могло да съдържа в себе си някакъв голям смисъл и някаква гениална идея, ако по-нататък в текстовете не виждаме дефиниция и на „системна неудовлетвореност”, и на „удовлетвореност на пациента” от съответните медицински дейности.
Разбрахме от министъра, че идеята за удовлетвореността на пациента той я е взаимствал от Световната здравна организация, прочете ни тук нейния доклад, но не знам дали Световната здравна организация няма да го зяпне в недоумение в момента, в който види какво точно министърът влага в термина „удовлетвореност на пациента”.
Според министър Москов, подкрепено от депутатите от парламентарното мнозинство, „удовлетвореност на пациента” е постигане на съвпадение между очакванията и реално оказаната му медицинска помощ. Тоест основание да се прекрати договорът на една болница с Касата, да го кажа по-разбираемо, може да се окаже и несъвпадането на очакванията на един пациент с оказаната му медицинска помощ. Като условието е това несъвпадане на очакванията да се осъществи минимум три пъти.
Нали се сещате, че срещу определено заплащане – или хайде да го кажа по-меко, да не дразня председателката – срещу определени стимули ще се появят маса пациенти, на които очакванията ще се окажат неоправдани след престоя в съответното болнично заведение, в резултат на което едни болници ще се окажат с прекратени договори, тоест покупката от Здравната каса на медицинска помощ от тях ще бъде преустановена.
Е, питам аз: това не е ли добър начин да бъдат захванати за шиите някои лечебни заведения? Гениалният план на министъра става ясен, като имаме предвид последните му предложения в Закона за лечебните заведения, където той си каза направо: ще бъдат приватизирани болници. Значи схемата е следната: първо, ние купуваме медицинска помощ, решаваме от кого да я купуваме, после ако този, от когото купуваме, не се държи добре, поради несъвпадане на очакванията към неговото поведение спираме да купуваме, в резултат на което той няма приходи, трупа дългове и накрая фалира. И какво се случва? Въпросната болница или друго лечебно заведение се изнася на продан. Ето, това е гениалният план, който е стълб в здравната реформа на многоуважаемия министър Москов.
Питам аз: наистина ли има народни представители, които са готови да подкрепят с гласовете си подобни експерименти и съответно да носят отговорност за тази реформа на здравния министър? Според мен, ако Вие подкрепите този текст, ще имате спешна нужда да си купите малко медицинска помощ поне от министъра, респективно той да Ви я продаде, защото по никакъв друг начин не мога да си обясня защо ще носите отговорност за това безумие с това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Емил Райнов и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 55, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 31, против 38, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 21, който става § 20 в редакцията на Комисията за § 20 по доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 96, против 22, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има отрицателен вот. Заповядайте, господин Георгиев, за първи отрицателен вот.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно, защото това е един от текстовете, който превръща директорите на НЗОК в бухалки спрямо медицинските заведения. Както обясниха и преждеговорившите, за едни той ще е най-дойна майка, а за другите ще е мащеха. Това е смисълът.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Най-по-по-дойна!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Точно така! И замислете се какво гласувахме преди малко. Ще се развалят договорите, ако има надписване в дейността, независимо какви са хипотезите по т. 1 и 2. Ако обаче от съответното заведение се допуска системно нарушаване на критериите за качествена медицинска помощ, ние ще го оставяме то да си действа, защото е от нашите. Там може хората да умират, може да се отнасят с тях като с боклуци, но ние ще търпим тази болнична помощ, предоставена от определени близки, да не казвам на кой, лечебни заведения. (Реплики от ГЕРБ: „Кой? Кой?”)
Ето, това гласувахме! Абсолютно неравнопоставен текст спрямо различните лечебни заведения. Затова аз съм категорично против. И този Закон, който ние приемаме, разберете, ще стигне до избирателите и те ще се чудят на глупостите, които са извършени в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 22 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов и Чакъров.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 22, който става § 21.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 23 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Райнов и група народни представители – § 23 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов, Чакъров, на Емил Райнов и група народни представители от БСП лява България за отпадане на § 23.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 63, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 23, който става § 22.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 24 има предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 7, т. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 24, с новата му номерация по доклада – § 23.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров – да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 64 ал. 1 се изменя така:
„(1). Всеки осигурен има право да получи Уникален код за достъп (УКД) до персонализираната информационна система на НЗОК. УКД се предоставя на здравноосигуреното лице, съответно родител, настойник, попечител или упълномощено лице, на хартиен носител в запечатан плик от неговия общопрактикуващ лекар срещу разписка по образец, утвърден от Управителя на НЗОК. Управителят на НЗОК организира предоставянето на УКД за всички здравноосигурени лица на общопрактикуващите лекари. УКД може да се издаде отново по искане на осигуреното лице, което заплаща разходите по издаването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Семир Абу Мелих и Димитър Петров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Райнов и група народни представители – § 25 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители – идентично, на господин Кърджалиев, Адемов, Чакъров, ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 25, който става § 24.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – § 26 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов, Чакъров, Райнов и група, което Комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 27 – предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:
„§ 26. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) Непосредственият контрол по ал. 2 е периодичен и за извършване на проверки по постъпили жалби от здравноосигурени лица в случаите по чл. 35, ал. 2.
(4) Жалбите по ал. 3 се подават в срок до 7 дни от установяване на някое от основанията по чл. 35, ал. 2.
(5) Проверките по ал. 3 се извършват в срок до един месец от постъпване на съответната жалба, като за резултатите от проверката се уведомява жалбоподателят.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, се осъществява от лицата по ал. 2 по ред, предвиден в акта по чл. 45, ал. 15, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се определят с инструкция, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Предложенията са подкрепени по принцип.
Поставям на гласуване редакцията на § 26 по доклада на Комисията – подкрепеният текст на § 27 по вносител в новата редакция на Комисията.
Гласуваме § 26 по доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 12, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 28 – предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27:
„§ 27. В чл. 73 ал. 4 се изменя така:
„(4) По отношение на дейностите на финансовите инспектори, констатирането на нарушения, оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането на санкции се прилагат съответно процедурите по чл. 74, ал. 2 – 4, чл. 75 и 76, по които работят лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина-контрольори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване.
Гласуваме § 28, който става § 27 по редакция на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 29 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28:
„§ 28. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата „медицинска” се добавя „или дентална”, а след думите „лекари-контрольори” се добавя „или лекари по дентална медицина-контрольори”;
б) в т. 2 след думата „медицинска” се добавя „или дентална”;
в) в т. 4 след думата „медицинска” се добавя „или дентална”.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) При установяване на нарушение по ал. 1, т. 2-4 лекарят-контрольор или лекарят по дентална медицина-контрольор съставя протокол, в който описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор. Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина.
(4) Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор констатации, директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 28 в редакция на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 30 има предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, което Комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 29.
Моля да отчетете тук една техническа грешка – в доклада става въпрос за § 29, а не за § 30 в окончателната редакция.
„§ 29. Създават се нови чл. 75 и 76:
„Чл. 75. (1) В случаите когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
(2) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
(3) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор по чл. 74, ал. 3.
(4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2.
(5) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 15.
(6) Арбитражната комисия се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката.
Чл. 76. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ.
(2) Санкциите по ал. 1 се налагат със заповед на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, и се съобщава на лицето.
(3) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, искаме да аргументираме само предложението си. Възстановяването на Арбитражната комисия е безспорно полезна реабилитация, но в смисъла, който се предлага от вносителя, тя не е ефективна, дори според нас би довела до конфронтация. А именно старият вариант, по силата на законодателството, което беше валидно до премахване на арбитражните комисии, членовете бяха на паритетен принцип от страна на Българския лекарски и зъболекарски съюз и, от друга страна, представителят на НЗОК. Сега вносителят предлага същото, но плюс един представител на районната здравна инспекция. Това, според нас, ще опорочи самия смисъл на Арбитражната комисия.
Ето заради това ние предлагаме този представител на районната здравна инспекция да отпадне и по този начин да възвърнем стария „автентичен” вид на Арбитражната комисия. По този начин смятаме, че тази Комисия ще е по-ефективна.
Надявам се, както в Здравната комисия, това наше предложение да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте, министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, няма съмнение, че връщането на арбитража е добър текст. Възможността да се приеме паритетното начало, както каза господин Кърджалиев, между представители на съсловните организации и на Касата, всъщност е и възможност да се блокира по начина, по който беше блокирана работата на тези арбитражи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): На съд след това.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не, идеята не е да се ходи на съд. Смисълът на арбитража е да се избегне съдът.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тогава няма да има.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: В тази връзка да кажа само, че на въпрос, отправен от Министерството към Българския лекарски съюз, Лекарският съюз казва, че приема текстовете и предлага да се обмисли включването на седми член в арбитражните комисии. Тоест самото съсловие е узряло за това, че е добре да има не паритет, не взаимно блокиране по всеки един казус, а да има седми член – арбитър, който в предложението е представител на РЗИ. Това е предложението, което внася Министерският съвет.
Моля Ви да обмислите още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Москов.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 30, който става § 29.
Режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 31 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 30 и 31 по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 33 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 33 се правят следните изменения:
а) в чл. 76в, ал. 1 да отпаднат:
- запетаята след думите „медицински одит”;
- думите „регионални здравни инспекции”;
б) в чл. 76в, ал. 2 да отпаднат:
- запетаята след думите „медицински одит”;
- думите „регионални здравни инспекции”;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Красимира Ковачка и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В този текст предлагаме при така наречените „съвместни проверки” от състава на проверяващите институции да отпадне Регионалната здравна инспекция. Защо предлагаме РЗИ да отпадне? Защото според нас не е работа на Регионалната здравна инспекция да се меси във функционалния характер на тези проверки, които се извършват. Тук става въпрос за проверки, които проверяват качеството на медицинската помощ, за проверки, които проверяват правилата за добра медицинска, дентална, фармацевтична практика, става въпрос за проверка на стандартите и затова Регионалната здравна инспекция, според нас, няма място в състава на тези комисии.
Регионалната здравна инспекция дава предварително разрешение. Тя се занимава със съвсем други дейности, като например, както казва доктор Кърджалиев, замервания на запрашеността и други санитарно-хигиенни параметри, а не с това, което трябва да прави тази съвместна комисия. Затова предлагам Регионалната здравна инспекция да отпадне от състава на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов и Чакъров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 33, който става § 32.
Гласуваме § 32 по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 34 има предложение от народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 33:
„§33. В раздел Х на глава втора се създава нов чл. 80:
„Чл. 80. Споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 92, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 35 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители:
§ 35 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на народните представители Кърджалиев, Адемов, Чакъров, Райнов и група.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за § 35 по вносител, който става § 34 по доклада.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 36 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 36 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 35 по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 95, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 10, против 62, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 37 по вносител, който става § 36, по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„§ 38 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 37:
„§ 37. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „105а – 105ж” се заменят със „105д –105е”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „1, 2 и 3” се заменят с „1, 2, 3 и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37 в редакцията му по доклада на Комисията.
Отменете гласуването.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 50, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 37 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – § 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„§ 39 – отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Димитър Шишков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38:
„§ 38. В чл. 109, ал. 2 думите „последните 36 месеца” се заменят с „последните 60 месеца”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Колеги, господин Министър! Това е прословутият параграф, който третира давността на здравноосигурителните вноски.
Колеги, минахме през давност 15 години, някои от колегите се обединиха около давността 5 години, ние продължаваме да твърдим давността да бъде 3 години или 36 месеца с ясното съзнание, че тези български граждани, които са могли да платят вноските, са ги платили. Имаме български граждани, които са останали без работа, безработни, които не са имали възможността да покрият тези вноски. Да, същевременно има една група от 200 – 250 хиляди души български граждани, които категорично отказват да участват в здравноосигурителния модел. Там НАП не си е свършил работата, за да ги вкара в здравната система. Нека за пореден път не използваме този инструмент да репресираме най-бедните и безработните.
Тук многократно се говореше по тази тема: „Дайте да не коментираме, да не демотивираме хората”, защото видите ли само като се заговорело за 15-годишната давност и в един момент всички български граждани с неплатени вноски са се изсипали в НАП и е било навалица от хора, които са искали да си покрият вноските, поне така се твърдеше в Здравната комисия.
Само преди две седмици заместник-министър Кирил Ананиев – председател на Надзора на Касата, каза, че въпреки всичките усилия до края на годината няма да се надсъберат повече от 5 милиона към бюджета на Касата, а те съвсем простичко идват от увеличената минимална работна заплата. Така че тезата как народът се е притеснил и се е втурнал да плаща – забравете!
Уважаеми колеги, нека държавата не репресира отново най-уязвимите групи от населението. Затова предлагаме този член да остане със старата давност – 36 месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – д р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Едва ли има някой в тази зала, който да е за това българските граждани да не си плащат здравноосигурителните вноски, разбира се, ако могат, ако разполагат с доходи, с които да го правят. Защото в предишните текстове стана въпрос, че в България има над 350 хил. безработни, от които трайно безработни са 156 хиляди, тоест това са хора, които не разполагат с възможността, забележете, за 60 месеца трябва да платят 1008 лв. без лихвите, за да могат да влязат отново в осигурителната система. 1008 лв. трябва да платят!
Аз не казвам, че трябва да има хора, които могат да си плащат и не трябва да си плащат здравноосигурителните вноски. Опазил ме Господ от такава теза! Само че, пак повтарям, освен тези, които си плащат лечението – над 250 хиляди български граждани, които не вярват, нямат доверие в здравноосигурителната система и не плащат здравноосигурителни вноски, има и други групи, за които трябва да се замислим. Те трябва да извадят 1008 лв. без лихвите, за да могат да влязат в осигурителната система.
Преди години, когато се въведоха тези 36 месеца, броят на здравно неосигурените драстично нарасна. Повярвайте ми, след тази мярка, която е, тук отварям една скоба и заявявам, че е много по-добра и много по-законна от предложението на вносителя, защото там ставаше въпрос не за 60 месеца, а за 15 години назад, откакто стартира здравното осигуряване, напълно в противоречие на ДОПК – този текст, въпреки че е по-добър, в един момент ще се окаже невъзможен за изпълнение. Хиляда и осем лева без лихвите – няма как тези, които не могат да платят, да я извадят, за да влязат в системата.
Помислете при гласуването за тази група български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Нямаше как да не се изкажа, след като съм вносител на този текст, а той, както каза господин Адемов, е изцяло подчинен на българското законодателство, на давностните срокове, предвидени в ДОПК. Само че аз не мога да разбера защо някак странно винаги изопачавате истината? Защото още преди да бъде приет този текст, благодарение на медийна кампания – и на Вас Ви беше сведена тази информация до знанието, колеги от Здравната комисия – само в първите три седмици постъпленията от внесени вноски съставляваха над 17 милиона. Така ли е, господин Министър? Така е.
До 21 март Временната комисия за пенсионните фондове, която работи, получи точна справка от Национална агенция по приходите и мога да Ви кажа, че за първи път имаше такъв огромен ръст на постъпленията. Ако не ме лъже паметта ми…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място: Това не е вярно!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е истината, има официални документи, колеги, можете да ги видите на сайта на Временната комисия за пенсионните фондове.
Всъщност тук големият въпрос е друг – трябва ли ние да си затваряме очите? Тук се говори за модела на Бисмарк. Естествено, никой не спомена, че моделът на Бисмарк е изработен така, че всъщност никой да не получава пенсия, защото средната продължителност на живот по това време е била 45 години, а пенсии са се получавали на 65 години. Направете си сметка каква е била системата на Бисмарк, да Ви обясня.
Ние нямаме право да продължаваме да стимулираме некоректните платци в солидарния модел. Нямаме право. Нещо повече – ние сме предложили в следващите параграфи, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона един облекчен модел, който да даде възможност и на тези хора да се разплатят.
Спомняте ли си, че миналата година през месец декември, когато трябваше да приемем бюджета, тук Ви обясняваха колко са бедни, как са в невъзможност земеделските производители, по-точно тютюнопроизводителите да си плащат осигуровките, а само преди няколко дена ние приехме изменения в Кодекса на труда, с които дадохме възможност на земеделските производители да назначават хора на работа, сиреч да откриват работни места. Прекрасно, няма нищо лошо. Чудесно даже! Аз съм казал – три месеца след това ще направим ревизия на този Закон. Надявам се от там да влязат още повече осигуровки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да се върнем на Закона за здравното осигуряване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз Ви призовавам да подкрепите текста, който е приет от Комисията, защото това е правилният, законният текст и той трябва да бъде подкрепен. Нека да не развиваме демагогии и популизъм, защото това е вредно за системата на здравеопазване, вредно е за държавата най-малко. Това е истината. Нямаме нужда от популизъм. Тези, които развиват популизъм, за радост днес ги няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Адемов – първа реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съжалявам, че господин министърът излезе, за да чуе аргументите, че не само неговото предложение е причина за увеличаване на приходите в Националната здравноосигурителна каса за първото тримесечие. Има поне три причини, които са в основата на увеличаването на приходите. От осигурителни вноски за пенсионно осигуряване приходите са увеличени със 110 милиона. Преди малко господин Байрактаров каза с колко са увеличени за здравно осигуряване.
Основните причини са за това, че в края на миналата година се прие криминализирането на умишленото невнасяне на осигурителни вноски, на първо място. На второ място, беше увеличен максималният осигурителен доход с 200 лв. На трето място, минималните осигурителни прагове бяха увеличени с 4,3%. Ето една по-широка, по-висока база, благодарение на която са увеличени осигурителните вноски за здраве, а не страхът, който господин министърът на практика признава, че с това незаконно предложение за тези 15 години е искал да уплаши. Ако това е била целта му, нека той да приеме, че е изпълнил тази своя идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожо Манолова, Вие сте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрактаров, днес установявам голямо съвпадение между моите и Вашите виждания по промените в законодателството. Само че накрая в резултат на тези общи разсъждения Вие гласувате „за”, аз гласувам „против”. Тоест този съвпад не е толкова безспорен, но в конкретния случай аз съм готова да подкрепя Вашето предложение, в случай че Вие подкрепите моето.
Ще предложа, уважаема госпожо Председател, създаването на ал. 3 след ал. 2, в окончателното предложение на Здравната комисия, която да звучи по следния начин: „В срок до 31 декември 2015 г. от централния бюджет в бюджета на Националната здравноосигурителна каса се възстановяват преведените на основание § 27 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. средства в размер на 1 млн. 413 хил. 282 лв. В противен случай здравноосигурителните права на финансовия министър Владислав Горанов се прекратяват.”
Аз мисля, че е справедливо, след като гражданите ще плащат невнесените здравни вноски за пет години назад, най-големият, как да кажа, ще го кажа направо: най-големият крадец на здравни вноски от Здравната каса – финансовият министър, да възстанови парите, които отне от Здравната каса преди пет години. След като най-бедният български гражданин ще плаща дължими вноски пет години назад, най-нормалното е финансовият министър Горанов да върне този милиард и четиристотин милиона, които незаконно отнеха от Здравната каса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В противен случай да последва същата санкция, както за обикновения български гражданин, а именно на Владислав Горанов да бъдат прекратени здравноосигурителните му права. Мисля, че това е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Трета реплика?
Трета реплика – заповядайте, госпожо Атанасова. Липсвахте ни до момента в дебата. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами господа народни представители! Господин Байрактаров, отчасти подкрепям разбирането Ви за това, че не само следва да се предвидят санкции за тези, които не са били изрядни към системата, но, моля Ви, не вземайте предвид думите на колегата, говореща преди мен, тъй като, господин Байрактаров, ако се доверите на казаното от госпожа Манолова, то ще трябва да й припомним един друг бюджет при едни други министри в правителството Орешарски при финансов министър Чобанов и разбира се министър на здравеопазването Таня Андреева – Законът за държавния бюджет през тяхното управление и подобно предложение от ГЕРБ. Тогава ние предложихме това, което госпожа Манолова предлага – да се върнат в държавния бюджет онези милиард и половина. И госпожа Манолова го отхвърли.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Аз ли? Аз няма как да съм го отхвърлила.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Така че, съветвам Ви Вас и групата народни представители, които не подкрепиха предложенията на ГЕРБ в Закона за държавния бюджет и съответно в Закона за бюджета на Касата. Не персонално и самостоятелно Вие, разбира се.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Аз имам право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. (Шум и реплики.)
Така е, като не Ви спрях и не Ви прекъснах, госпожо Манолова. Подведохте депутатите след Вас, които се отклониха от темата.
Сега думата за дуплика има господин Байрактаров.
Грешката е моя, трябваше да Ви прекъсна, за да не подвеждате и госпожа Атанасова. И тя след Вас се изказа извън предмета на конкретния текст.
Слушаме Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
В много деликатна ситуация съм, защото трябва да стана арбитър между две красиви дами. (Оживление.) Но такава е – тежка задача.
Всъщност, докато ме репликирахте, госпожо Манолова, се чудех къде се разминаваме и къде се случва разминаването между нашето еднакво мислене. И знаете ли, установих, че все пак като икономист съм малко по-добър математик от всеки един юрист, без да искам да Ви засегна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е сигурно, господин Байрактаров. (Оживление, смях.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, не е сигурно. Вземам си думите назад. Но все пак между милиард и 4-500 милиона и 1 милион и 4-500 хиляди, разликата е само хиляда пъти. Иначе казано, ние хиляда пъти се разминаваме с Вас. (Смее се.)
Така че, хубаво е, когато се изказвате, да бъдете прецизна в изказването си, защото, ако трябва само за 1 милион да си затворим очите, на фона на милиардите, не е проблем, но това не е въпрос на дебата. Не е въпрос на дебата, аз затова Ви помолих да излезете днес от популизма, защото наистина можем да връщаме лентата назад и да търсим всичките тези пороци.
Нашата задача днес обаче е да търсим положителното, а тук положителното е, че ние трябва да положим усилия, та най-после държавата да погледне с широко отворени очи към коректните данъкоплатци. Това е смисълът на това предложение.
И ние сме длъжни да го направим и съм сигурен, че и Вие го разбирате. В това е смисълът, така че предложението е съобразено с българското законодателство. То е изцяло в полза на хората, които са коректни към тази солидарна система, включително и към тези, които по един или други начин пак се ползват от тази система чрез центровете за спешна медицинска помощ. И Вие го знаете!
И защо трябва постоянно да си затваряме очите и да влизаме в някакъв популизъм, който е вреден въобще за България, за българския народ, за българския пациент, за системата за здравеопазване и за Народното събрание като цяло? Лошо е това! Не е добре, повярвайте ми! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За изказване – господин Миков, заповядайте.
След него – господин Гьоков.
Началникът има предимство, господин Гьоков. (Оживление.)
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, в този текст всъщност се концентрира подходът, който е в социалното осигуряване. Ако направите възрастта за пенсиониране 90 години – няма да има нужда да плащате пенсии. Ако изтеглите от 36 месеца, защото и сега има нередовност на плащането, на 60 или може би на 360 месеца, можете да минете и преди 1999 г., откогато се дължи здравно осигуряване, то тогава очевидно е, че никой няма да има нужда да ползва здравно осигуряване, тоест тези хора ще отпаднат.
Какъв е смисълът на тази норма? През годините от 1999 г. периодически се констатира, че по различни причини – едни, поради нежелание и поради злоумишлена възможност за избягване на здравното осигуряване, не плащат. Други не плащат, поради невъзможност за това, особено в кризата, която след 2009 г. обхвана България по време на управлението на ГЕРБ, госпожо Атанасова, защото обичате да спекулирате с имена – първия кабинет на Борисов, все повече хора отказват да плащат, нямат възможност да плащат, само че здравеопазването и здравето е конституционно право.
Пазарният подход, който всъщност сега засилвате, включително и с този текст, може да доведе дотам, че ако въведете още допълнителни изисквания, практически да няма пациенти, които да се обслужват, и Здравната каса да си ги събира тези три милиарда и да си ги разпределяте по някакъв начин. Може всичките – в резерва, както го направихте предния път с двата милиарда от резерва на Здравната каса.
Не е добър такъв подход и той няма да върне доверието. Няма да върне доверието и няма да накара хората да бъдат по-редовно заплащащи своите здравноосигурителни вноски, защото има много висока степен на недоверие, че парите растат, пациентите намаляват, цените растат, лекарствата растат, частните болници се увеличават, обират скъпите пътеки, в общественото здравеопазване няма пари.
Щял министърът, моля Ви се, да въведе друга санкция – който не минава на профилактичен преглед, да му увеличи здравната вноска. А бе ясно ли му е на министъра и на Вас от десницата, ясно ли Ви е, че от 4000 практики в България хиляда са така наречените „непримамливи” практики, в които няма лекар? Ясно ли Ви е, че в тези села, откъснати на по 50-60 км от окръжния град, където го е записало джипито и никога не го е виждало, той няма пари да отиде на профилактичен преглед? Къде живеете? В Брюксел ли живеете, в Париж ли, в Мюнхен ли? Къде живеете Вие? (Шум и реплики.)
Даже и от жълтите павета се вижда това. Трябва човек да е много откъснат от земята, за да няма представа. И сега тук – същият подход: от 36 месеца стимулираща норма, вкарвате 60, която е директно отблъскваща норма за изпълнение. Той, човекът, по-добре да си събира парите и като му дотрябват, да отиде и да си плати. Защо да ги дава на Здравната каса, като постоянно казвате, че не може да се контролира харченето на пари? Защо? Защо да дава на Здравната каса, като не знае дали неговото заболяване е социално значимо, или не е социално значимо? Защо да ги плаща? Защо да плаща за 36, па камо ли за 60, пък и занапред? Това е разум нормален и не мога да разбера какво Ви витае в главите и защо така сте се откъснали от живота? Благодаря.
Против сме тая работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Славов, господин Байрактаров – след него.
Трета реплика?
Добре, господин Гьоков, Вие сте за изказване.
Господин Чавдар Георгиев – добре.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Миков, искрено ме учудихте с това изказване и затова вземам думата.
Вие като юрист много добре знаете, че това всъщност не е давностна норма и аз ще Ви помоля да обясните и на Вашите колеги, че всъщност давностният срок е разписан в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и той е 5 години.
Дали ние тук в Закона за здравното осигуряване ще запишем три години или ще запишем пет, или какъвто и да било друг срок, задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски за всеки български гражданин си остава по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – 5 години. Така че, независимо от здравноосигурителния статус на лицето, то ще ги дължи. И НАП може да се намеси и да ги събере.
Тук въпросът е друг и ние коментираме наистина дали може една такава дисциплинираща мярка, която предлагаме да бъде въведена, защото и ние от Реформаторския блок имаме подобно предложение, ще стимулира събирането на осигурителни вноски, ще стимулира и подобряването на здравноосигурителния статус на много хора.
И ако четете, или по-скоро би трябвало да прочетете в цялост Законопроекта, ще видите, че в § 49 е предвиден преходен период от шест месеца, в който може по досегашния ред лица наистина да вземат мерки и да си оправят, най-грубо казано, здравноосигурителния статус, така че, моля Ви, не спекулирайте по темата. Нека наистина българските граждани да знаят, че имат шестмесечен период, в който могат да предприемат действия и да си коригират здравноосигурителния статус.
А наистина, ако искате да бъдете лява партия, представляваща наистина хора в затруднено положение, помислете тогава за мерки как държавата, респективно Министерството на здравеопазването, да подпомогне тях, те да си подобрят здравноосигурителния статус и да си възстановят правата, а не да се създават в законите възможности и пролуки за недобросъвестни лица на гърба на съвестния данъкоплатец на практика да не заплащат осигурителните си вноски и да ги носим на гърба си – всички, които съвестно си заплащат здравните вноски. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Миков, аз наистина съм учуден от Вашето изказване, защото всъщност с него Вие най-вероятно несъзнателно въвеждате гражданите в заблуждение. Сега ще се опитам да Ви припомня каква е процедурата, защото говорихте за конституционни права, но пропуснахте да кажете, че гражданите имат и конституционни задължения. В случая всеки гражданин, който не си е внесъл осигурителните вноски, става задължено лице за публични вземания. Задължено лице! След пет години, да бъда по-точен, даже след четири години и шест месеца обикновено инспекторите от Националната агенция за приходите изпращат едно писъмце, с което приканват съответния гражданин в 14-дневен срок да погаси доброволно тези задължения, след което, естествено ако той не го направи, по чл. 417, т. 2 пристъпва съдия-изпълнител.
Нали така, госпожо Манолова?
И оттам следва, че гражданинът не само че няма да бъде облекчен, а ще бъде натоварен с всички такси на съдия-изпълнителя и вместо това, което ние предлагаме – по един законов път да си погаси задълженията и да си възстанови здравноосигурителните права, и най-важното, да не попадне в ноктите на съдия-изпълнителя и да плати не 1008, а вероятно 3 – 4 – 5008 лв. Тогава Ви питам: дали ще отиде някой от Вас да защити тези обикновени граждани? Ето от това се опитваме да спасим хората с предложенията в този текст.
Не е вярно това, защото много спекулирахте, господин Адемов. Съжалявам, че сега Ви споменавам името, но не отговорих на Вашата реплика, защото Вие казахте, че е криминализирано невнасянето на вноски. Ние криминализирахме невнасянето на вноски и удряме работодателите, а пък случайно всички останали некоректни платци трябва да ги галим с перце.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това го кажи във Велинград на тези, които берат картофите, тези, които берат в Смолян, не го казвай на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика има ли към господин Миков? Няма.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Байрактаров, ето това е разликата при четенето на Конституцията. Чета Ви чл. 52, където в първата алинея още се казва, че гражданите имат право на здравно осигуряване – за задължения нищо не се казва, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Господин Славов, Вие говорите за данъкоплатци. Ако бяха данъкоплатци, щяхме да сме в Дания – 25% ДДС, нямаш пенсионна система, пенсиите се плащат от бюджета.
Смисълът на отделянето на здравните фондове и на социалните фондове през 1999 г., когато Вашите предшественици, които ги няма вече тук, обещаваха цветя и рози на българския народ, беше това да се отдели от бюджета, ще имат големи пенсии, ще има безплатно здравеопазване тип „Хюстън”. Сега сме 2015 г. и всички го виждаме.
Та, господин Байрактаров, мисълта ми е: няма задължение за здравно осигуряване, прогласено в Конституцията. Ако беше данък, е друг текст, прочетете си го. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДОПК не може да дерогира Конституцията, това ще Ви го обяснят и други хора, няма смисъл аз да Ви го казвам.
Господин Славов, моите уважения, давностни норми аз не съм чул да има. Има норми, които уреждат давност, но давностни норми няма. Вие правилно казахте, става въпрос за стимулираща норма. И вижте какво разсъждение – след като една норма при 36 месеца не може да изпълни стимулиращата си функция, вместо законодателят да каже 30 месеца, за да стимулира, той казва 60 месеца, което обезсмисля стимулирането. Тогава опираме единствено до подхода на тоягата, само че тоягата в какво се състои? Или ще си платиш, или ще умираш – това е дилемата, няма друга дилема.
Само че за гражданина дилемата е друга – защо да плащам, след като така или иначе аз не знам дали ще попадна в списъка на социално значимите. Ето го простичкия превод на това, което правите Вие днес тук. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Трябва да сте наясно, трябва да си остане в стенограмите.
Прочетете стенограмите от 1999 г., Байрактаров. Вижте ги тогава, когато вкарахте бизнеса в здравеопазването, а днес го разширявате до крайния му предел, само че светът се връща оттам вече, тръгва на обратно, накъдето Вие искате да довършите здравеопазването. Ето, това правите. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Разбрах, господин Михов. Госпожа Манолова иска лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Байрактаров, споделям Вашата тревога от ситуацията, в която беден български гражданин попада...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да обясните от какво сте засегната от думите му, госпожо Манолова, в личното обяснение. Вие не правите в момента реплика на него, така че се придържайте към личното обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Байрактаров некоректно интерпретира, използвайки мен за пример, опасностите, които грозят българските граждани, когато попаднат в ръцете на частен съдебен изпълнител. (Смях, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Но това, с което не съм съгласна с него и възприех лично, е, че в случаите, в които бъдат приети въпросните текстове, гражданинът освен че ще бъде тормозен и преследван от частен съдебен изпълнител, ще бъде с прекъснати здравноосигурителни права. Тоест освен че ще плати три пъти повече, през този период няма да може да се лекува, така че към бремето на чесеитата се прибавя ново бреме, на което даже Вие от Патриотичния фронт ставате вносители и предложители.
Ще приключа личното си обяснение с една математическа задача, тъй като Байрактаров обясни, че е много по-добър от мен в математиката и че аз като юрист не я разбирам достатъчно добре. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Въпросът ми е следният: колко килограма картофи трябва да продаде един картофопроизводител от Вашия роден Велинградски регион, за да заплати 1008 лв., с които да си внесе здравните вноски, за да може да се лекува безплатно? (Смях и оживление.) Колко килограма картофи, за колко време ще ги произведе? Това е моят въпрос. (Шум, реплики и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михов – процедура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Мисля, че зеленчукопроизводството е в друг закон, затова предлагам прекратяване на дебатите. Да се върнем към темата и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатът по този кратък текст е твърде интересен и да го прекратяваме така с лека ръка според мен е безотговорно. Има ясни тези и аз съм абсолютно против направеното предложение от господин Михов да прекратим тези дебати. Нека той да продължи, всеки да може да каже, че това е антисоциална дясна политика и Вие се стремите само да ограбвате хората и нищо повече. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по § 39 по вносител, който става § 38 по доклада.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов, Джевдет Чакъров, Емил Райнов и група народни представители, които предлагат отпадане на § 39 по вносител.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 22, против 73, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 38.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): А моето предложение за нова алинея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, Вашето предложение е направено преждевременно. Неговото систематично място е по-нататък, където Вие като съвносител заедно с господин Емил Райнов сте го предложили в Преходни и заключителни разпоредби – по § 41. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Не е редакционно по редакцията на текста, който имаме. Има такова предложение. Като му дойде времето, ще го гласуваме. Тогава ще го дебатираме.
Гласуваме § 38 по доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 96, против 19, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – първо, господин Гьоков. Заяви го още когато започнахме да дебатираме този текст. След него – господин Георгиев, но няма да може да го направи, тъй като се изказа по същество. (Шум и възгласи в залата.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че го няма министъра. Също много съжалявам, че господин Михов прекъсна изказванията. Сега в моя отрицателен вот ще се опитам да възпроизведа някои разсъждения защо съм гласувал против.
Гласувах против, защото насочваме едни мерки в куп към всички хора, които не плащат осигуровки. Имаше някаква логика това да се насочи към хората, които имат възможност да плащат осигуровки, но не ги плащат. Ние насочихме това общо към хората, които нямат такава възможност – 1008 лв. ли са, 1000 и колко лева ли са...
Госпожа Манолова попита господин Байрактаров колко картофи ще трябва да се произведат, пък аз в този момент си помислих колко желязо и пластмасови бутилки трябва да събере един човек от улицата, за да си плати осигуровките. (Силен шум в залата.)
И още един аргумент. За тези, които не си плащат здравните осигуровки и ги връщаме назад пет години, помислихме ли защо тези хора не плащат осигуровките си? Заради доверието в здравната система? И сега продължаваме да рушим това доверие, като им разделяме пакета на основен и допълнителен. Той не знае да си плаща ли осигуровките или да не ги плаща, защото утре може срещу парите, които е дал, да не получи никаква здравна услуга, от която се нуждае.
В този ред на мисли ще кажа и нещо друго. Мисля, че в Кодекса на труда беше записана давност на вземанията на работниците и служителите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не правете такива аналогии! Трябва да обявите Вашия отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отрицателният ми вот е за това, че в Кодекса на труда...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Времето свърши.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами като ме прекъсвате, времето ще свърши, но това ще го кажа! Няма как да не го кажа. В Кодекса на труда е записано, че давността, господин Байрактаров, на работниците и служителите за вземането на заплатите е три години, а пък ние тук обратните вземания на държавата – на тези хора към Здравната каса, ги правим пет години! Защо бе, господин Байрактаров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз гласувах против, защото не искам да съм част от тези, които гласуват срещу народа, които му ограничават конституционно гарантираните права. А правото на здравеопазване е съвместимо и съпоставимо с правото на живот. Вие това направихте в момента! (Шум и възгласи в ГЕРБ и РБ.) Вие искате да съдерете девет кожи от хората, само че на босия цървулите не можете да вземете. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Това е абсолютен пример за дясна антисоциална политика, която се опитвате да налагате.
Колегата Славов говори, че това не е давностен срок. Колега, въпросът е спорен, но това все пак е срок, свързан с възстановяване на социални права, на права, свързани с осигуряване на живот. И ние като сме дали 36-месечна давност, Вие вместо да я намалите на 24, я увеличавате още. Против хората ли сте? Това не мога да разбера!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Като бяхте на власт, защо не ги намалихте?!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Давностни срокове не са само петгодишни. Искам само това да Ви обясня.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Има и десетгодишни.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Има и тригодишни – свързани с лихви, с неустойки и други периодични задължения, каквото впрочем по аналогия е това. Беше правилно този срок да не се увеличава. И колегата Гьоков Ви обясни, че той е свързан с трудовите права и заплатите, които получават хората. И ако те не са си взели заплатата за пет години и им се е погасила за четвъртата и петата година, откъде да плащат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Трети отрицателен вот.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах против този текст, защото с него се въвежда поредната несправедливост спрямо българските граждани. Първият текст, който беше приет и беше жестоко несправедлив, беше по отношение на разделянето на здравните услуги, които ще се предоставят, на два пакета.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Този въпрос беше гласуван преди два часа!
ИВАН ИВАНОВ: Това е следващото нещо, което превръща българските граждани в чужденци в собствената им държава. Първа е невъзможността да получат здравеопазване, необходимо спрямо техните нужди, въвеждайки пакет социални болести, но не се знае по какви критерии, а сега им даваме и друга възможност – да ходят да се лекуват в чужбина, каквито изказвания имаше и преди мен. Защото въвеждайки такава сума, която да дължат за пет години, ние тотално ще ги отблъснем от българската здравна система! (Реплика на народния представител Цветомир Михов.) Подобен срок в никакъв случай не може да се счита, че е стимулативен по някакъв начин, та българските граждани да си заплатят здравните осигуровки. Напротив, тези хора завинаги ще отпаднат от обхвата на българската здравна система. Защото съм бил свидетел, дори в Бърза помощ, когато влиза български гражданин с тежка пневмония и с опасност за живота – как е връщан, защото после трябва да заплати лечението.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
ИВАН ИВАНОВ: Сега много български граждани ще попаднат в тази категория. По тази причина аз гласувах против. Вие обричате стотици хиляди български граждани на липса на здравеопазване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Имаш още 30 секунди!
ИВАН ИВАНОВ: В Конституцията ясно е написано. А с тези текстове ние нарушаваме включително и онези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители? Няма.
Няма и възможност, защото минаха трите отрицателни вота.
Продължавайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народния представител Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – в § 40 да отпадне т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Райнов и група народни представители – в § 40 се правят следните промени:
1. Точка 1 – отпада;
2. Точка 2 и т. 3 стават съответно т. 1 и т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев – предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Семир Абу Мелих и Димитър Петров – предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов – предложението е оттеглено в залата.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 39:
„§ 39. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „Основен пакет“ се заменят с „Пакет”.
2. Създава се нова т. 19:
„19. „Системно нарушение” е извършването на три или повече нарушения на изискванията за качество, регламентирани в НРД, за период от 6 месеца за срока на действие на НРД и на решенията по чл. 54, ал. 9 и 10.”
3. Създава се т. 19а:
„19а. „Системна неудовлетвореност” е три или повече пъти установена неудовлетвореност съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15 на пациенти от дейността на изпълнител на медицинска помощ за период от 6 месеца за срока на действие на НРД и на решенията по чл. 54, ал. 9 и 10”.
4. Създава се т. 19б:
„19б. „Удовлетвореност на пациента от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ” e постигане на съвпадение между очакванията на пациента, неговите потребности и реално оказаната му медицинска помощ и e индикатор за оценка на качеството на медицинската помощ, основаващ се на проучване на нагласите и мнението на пациента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова. (Реплики между народните представители Даниела Дариткова и Мая Манолова.)
Моля, без реплики извън микрофона!
Не всички колеги могат да чуят в залата. (Реплики и шум в залата. Оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Нищо ценно не са пропуснали колегите. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, това наистина е един от текстовете, които будят огромно недоумение и у тези, които участваме в обсъждането, предполагам, че и у тези, които впоследствие ще трябва да ги прилагат.
Към приноса на министър Москов в здравното осигуряване се е добавил и приносът на госпожа Дариткова. След като министър Москов се упражняваше върху възможностите за системна неудовлетвореност на пациентите и свързаните с това последици, госпожа Дариткова е дала своя принос като е предложила дефиниция за това „що е то удовлетвореност на пациентите от медицинските дейности”.
Забележете, че това не е някакъв абстрактен спор или някаква странична разправия. В резултат на измерването на това усещане, на тази удовлетвореност ще следват санкции. В най-добрия случай – сериозни финансови санкции за болниците и за другите изпълнители на медицинска помощ, а в по-лошите случаи – и прекратяване на покупко-продажбата на медицинска дейност от тях. Използвам съвременната терминологията, която въведе управляващото мнозинство в тази дейност.
Забележете, какво според госпожа Дариткова означава удовлетвореност на пациента от медицинските дейности, свързани с всички произтичащи от това негативни последици, ако тази неудовлетвореност липсва? Тя е „постигане на съвпадение между очакванията на пациента и реално оказаната му медицинска помощ”. Ако има такъв несъвпад на очакванията с действителността повече от три пъти в рамките на шест месеца, съответното лечебно заведение, джипи, болница ще бъде сериозно и солено глобен или покупко-продажбата между него и Здравната каса ще бъде преустановена.
Питам: кой ще измерва тази удовлетвореност и какви критерии ще бъдат вложени в нея – дали това ще стане чрез провеждане на анкети, допитване сред пациентите; дали ще има някаква социология, тоест дали социологическите агенции имат своя принос в това ноу-хау, защото ще бъде осребрено чрез измерването на тази удовлетвореност, законодателят не казва.
Според мен нормалната практика, ако гражданин е доволен и особено когато е недоволен, е да подаде жалба. Забележете, предложенията на господин Абу Мелих по темата, включително чрез създаване на съответен електронен код на лицата, за да могат да подават такива жалби, бяха оттеглени. Иначе това щеше да бъде третото предложение на лице от управляващото мнозинство извън господин Шарков и извън господин Вили Лилков, които... (Реплики.) Шишков, извинявайте, господин Шишков, които бих подкрепила.
За Световната здравна организация, която, разбрахме, че е в дъното на това ноу-хау с удовлетвореността, би било според мен голяма изненада. Дори нейните представители биха се втрещили, ако видят какъв е българският опит в измерването на удовлетвореността на пациентите, още повече ако установят какви ще бъдат последиците от наличието или не на това усещане на съвпад между очакваното и реално полученото. Според мен нормалната практика дали си доволен или не от оказаната ти Медицинска помощ е подаването на жалба, под която се подписваш, извършването на проверка дали това усещане е субективно, или е реално и едва след това да произтекат съответни действия.
Иначе според мен собствениците на частни лечебни заведения, които се конкурират с общински или други такива, биха използвали абсолютно по предназначение тази възможност като създадат у определени пациенти усещането на неудовлетвореност, която един Господ знае как ще бъде измервана.
Уважаеми господин Москов, мисля, че давайки си правомощия да делите пакетите на основен и допълнителен, да мерите удовлетвореност, да пишете методики, Вие наистина сериозно вредите на своята бъдеща политическа и министерска кариера. (Шум, възгласи и реплики.) Оставете народните представители да дадат своя принос в тези уникални нови понятия, още повече предвид техните последици. (Реплики.) Наистина Вашата кариера няма да свърши добре, което би било жалко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Надявам се, че поне Вие сте удовлетворена от Вашето изказване.
Реплики? Няма.
Процедура – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Предполагам, че от моята процедура ще има по-голяма удовлетвореност.
Имам чувството, че с колегите преживяваме някакво дежавю – нещо, което чувахме сутринта преди 10 часа, в момента чуваме абсолютно същото.
Предлагам да прекратим това дежавю – това, което чуваме в продължение на цял ден, защото опорките явно са писани от един и същи, само се изказват от различни хора.
Правя процедура за прекратяване на дебатите по този параграф. Благодаря.
(Народният представител Димитър Лазаров иска думата за обратно предложение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: За обратно предложение ли, господин Лазаров? (Народният представител Михаил Миков иска думата за процедура.)
Господин Лазаров, господин Миков поиска думата. (Реплики, шум и възгласи в залата.)
Господин Миков, Вие по процедура или обратно предложение? (Реплики, шум и възгласи.)
Господин Лазаров, заповядайте. (Тропане по банките от БСП ЛБ.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, само на една и съща парламентарна група давате възможност по тази процедура. Дайте възможност и на другите парламентарни групи.
Правя обратно процедурно предложение. Тъй като много предложения на господин Михов се приеха, затова правя обратно процедурно предложение – да не се прекратяват дебатите. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цветомир Михов за прекратяване на дебата.
Режим на гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 25, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Миков, заповядайте по начина на водене.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Обръщам се към Вас с една молба: Председателят на Народното събрание, Председателският съвет да положат усилия за организация на един кратък курс за разясняване на духа на правилника. Ако се случи от народни представители, които за пръв път са в тази зала, бих го разбрал. Но усещам, уважаеми господин Председател, че хора, които са тук вече по няколко мандата, не са разбрали отделните права в Правилника за какво са дадени. Не разбират духа на Правилника. Не го свързвам само с тяхната възможност или интелигентност. Свързвам го преди всичко с неположените усилия от ръководството да се разясни какъв е смисълът на Парламентарния правилник.
Моля, уважаеми господин Председател, ръководството на Събранието да положи грижи, защото се излагат народни представители, и то не първи мандат, разбирате ли? Това е тревожно и за авторитета на Събранието. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за процедура, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, в духа на това, което беше казано преди малко от уважаемия колега с дългогодишен парламентарен опит, разяснявайки духа на този Правилник, моля уважаемото председателство, в което участват и народни представители в Четиридесетото Народно събрани, Тридесет и деветото, да разяснят, че в Четиридесет и първото Народно събрание в Правилника беше изключена – тогава ГЕРБ беше управляващо мнозинство, възможността за процедура по прекратяване на дебатите на второ четене. Е, това беше въведено в Четиридесет и второто Народно събрание от колегите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Като окъснеят заседанията, вероятно имат нужда от повече разясняване на Правилника.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, неподкрепено от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 21, против 68, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 81, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Следващите предложения са оттеглени.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Предложението на господин Шишков е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40, който става § 39 в редакция на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 101, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Гласувах против, защото с тези текстове въведохме едни абсолютно имагинерни величини – удовлетвореност, системна неудовлетвореност и така нататък. Колеги, това са субективни усещания и как ние ги превръщаме в едни обективни критерии за оценяване на медицинската дейност?
Тук е господин министърът, нека да обясни може ли един и същ пациент да има еднаква субективна преценка за това, да има еднакво субективно усещане за постигане на съвпадение с не знам си какво?!
Колеги, моля Ви, вникнете в съдържанието на тези текстове и престанете с безумията, които се извършват в тази зала, и то от Вас.
Този целият закон е абсолютно объркан и е плод на обърканото мислене за здравна реформа – да не казвам в главата на министъра, но в субективните усещания на господин министъра.
Ето защо от тук нататък аз Ви казвам: няма как да има подкрепа и доверие в обществото за това, което направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, няма да се спирам на субективните усещания. Преди малко отделни народни представители изразиха субективните усещания, че от сутринта се говори едно и също. Тоест има и такива народни представители, които независимо каква е дискусията, както казва народът: „Като на слепец ден и нощ”. Аз се абстрахирам от техните субективни усещания.
Господин Министър, аз гласувах против, защото с тези текстове, ако не бяха прекратени дебатите, щях да кажа: Вие толерирате нарушението от здравните заведения, скъсявайки периода при системност 6 месеца в рамките на една година, колкото действа Националният рамков договор, и това означава, че те трябва да са само в тези 6 месеца. Включително сте взели същото понятие и при системната неудовлетвореност. И там сте вкарали този срок – 6 месеца, за да може да толерирате нарушенията. Това правите. Рано или късно това ще излезе в печата. Нищо, че Михов прави предложения тук. Това сте направили. Тоест Вие стимулирате... (Реплика от министър Петър Москов.)
Това кой какво говори... Аз казвам защо съм гласувал против.
Текстът е много ясен. Тук изрично е казано: „и за период от 6 месеца за срока на действие на Националния рамков договор”. Ако направи на седмия месец третото нарушение, няма системност, няма наказание. Кого толерирате? Нали искате да дисциплинирате? Вие всъщност позволявате чрез такъв тип формулиране на понятието те да нарушават безнаказано. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трети отрицателен вот – господин Янков. Господин Янков се отказва.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се създават нови параграфи със следното съдържание:
„§... (1) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски за периода до 31 декември 2014 г. в срок до 30 юни 2015 г., могат да направят писмено искане плащането на дължимите суми да се разсрочи до 31 декември 2015 г.
(2) По реда на ал. 1 се разсрочват задължения за здравноосигурителни вноски с размер на главницата над 150 (сто и петдесет) лв.
(3) Лицата подават искане за разсрочване в териториалното поделение на Националната агенция за приходите, като посочват срока за изплащане на задълженията си.
(4) Задължението се разсрочва от датата на подаване на искането с решение на директора на териториалното поделение на Националната агенция за приходите или на упълномощени от него длъжностни лица. В решението се вписват размерът на задължението, крайният срок за издължаване на разсроченото задължение и общата дължима сума до изтичането на този срок. Един екземпляр от решението се връчва на лицето.
(5) Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравноосигурени лица.
(6) При изпълнение на условията по ал. 1-4 на лицата не се налагат глоби по чл. 104, ал. 3 и не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 1.
(7) Лицето губи здравноосигурителните си права, ако не погаси задължението си по ал. 4 до крайния срок на разсрочването.
(8) Лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, запазват здравноосигурителните си права, ако вноските не са внесени от работодателя.
(9) На работодателите, които в срок до 31 декември 2015 г. внесат дължимите до 31 декември 2015 г. здравноосигурителни вноски, не се налагат глоби по чл. 104, ал. 1 и 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
В пр. закл. разп., при съответна промяна на номерацията на следващите се създава нов § 41:
„§ 41. В срок до 31.12.2015 г. от централния бюджет в бюджета на Националната здравноосигурителна каса се възстановяват преведените на основание § 27 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (обн. ДВ. бр. 99 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 31 и 99 от 2011 г.) средства в размер на 1 413 282 хил. лв. Сумата се отчита по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавния бюджет за 2016 г. като трансфер от централния бюджет за Националната здравноосигурителна каса за възстановяване на резерва.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит. Първи изяви желание за изказване господин Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Преди да направя своето изказване, тук се допусна същата грешка, която допусна другарката Мая Манолова. Тук пише „1 43 282 хил. лв.” Хиляди лева. Последното забравихте.
Така че, уважаеми колеги, с ясното съзнание че това, което ще чуем, вече го чухме, как миналата година сте имали предложение, което ние не сме удовлетворили и премиерът Орешарски, и министър Чобанов, и министър Таня Андреева... Но понеже миналата година ние не бяхме толкова добри, колкото сте Вие сега, още първите 3-4 месеца събрахте повече от 2 млрд. пари, още януари месец си осигурихте 16 млрд. заем.
Уважаеми колеги, нека възстановим тази несправедливост, след което възстановяване, повярвайте, българският народ най-накрая ще прозре във Ваше лице, че наистина има държавници, господин Министър.
Така че нека да възстановим тези милиард и 413 милиона 282 хил. лв., да ги прочета дословно, като оцените жеста в края на краищата! Ние тук дори не коментираме онези трансфери, които бяха от бюджета на Касата към Министерство на здравеопазването.
Така че, уважаеми колеги, след като размахахме бухалката на редовите граждани, на най-уязвимите групи, нека накрая всички Вие, всички ние бъдем държавници, и възстановим тази несправедливост. В бюджета има пари, надсъбрахте при това темпо, вероятно до края на годината ще потекат реки от мед и масло. Така че нека да възстановим тази неправда, оттам насетне да вменим отговорност на министъра, на неговите заместник-министри. Те ще разпределят най-правилно парите, но това ще бъде жест и към онези 280 хиляди, които в момента не искат да участват в здравната система, защото виждат тази несправедливост. Това ще ги мотивира, повярвайте, много повече, отколкото разните му там срокове, които можете да си връщате колкото си искате назад. Така че подкрепете нашето предложение! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Байрактаров, след това госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Редакционно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е редакционно, много верен е записът. Когато се записват хиляди, означава, че става дума за милиард 413 милиона. Абсолютно коректен е записът.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Вие не знаете какво ще предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, ще Ви дам възможност в изказването да си направите предложението.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Даже чух, че господин Адемов ще подкрепи предложението.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Да, и аз!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много малко сте! И тук отляво сте много малко.
Популизъм, популизъм, популизъм и пак популизъм! Днес останах с впечатление, че всички редовни платци на здравноосигурителни вноски, с извинения за израза, са някакви баламурници! Така се оказа – че всички хора – над 2 милиона, които си внасят вноските, те са глупаците, защото, видите ли, едни маргинални групи от хора сме длъжни да ги издържаме и да им внасяме вноските!
Въпреки всичко ние помислихме предварително и затова внесохме този текст – за да могат хората, тъй като тук имаше изключително неподготвени изказвания... На мен ми е чак неудобно на хора, които са работили в социалната сфера, да им обяснявам, че бъркат гражданско-правните отношения с друг вид отношения, че би следвало да знаят, че когато работодателят не ти е внасял осигуровките, работникът и служителят не губи здравноосигурителните си права, защото това не е по негова вина. Би следвало да знаят, че гарантираните вземания по трудовоправни отношения са нещо съвсем различно от публичните задължения по ДОПК, но това е една друга тема.
Тук днес дебатът стои по следния начин. С предложенията, които сме направили и които предварително коментирахме с колегите в Комисията и аз тогава още ги предупредих, че ще има много сериозен популизъм по тези текстове, даже министърът може да си спомни, когато коментирахме същите тези текстове, ние изрично казахме: нека да дадем възможност на хората на разсрочено плащане да си погасят вноските – нещо повече, да си възстановят здравноосигурителни права! Защото тези хора, след като говорите за конституционни права, те и сега, ако искат, могат да си ползват тези права. Само че ще трябва да си платят на едно застрахователно дружество и да се възползват по съвсем друга линия.
Няма нищо лошо и това могат да направят, но така или иначе публичните им задължения в НАП ще светят и при всяко изпратено писмо срокът ще започва да тече отново, отново и пак отново, докато не влезе един ден съдия-изпълнителят.
Не вкарвайте хората в капан с тези погрешни разсъждения, а точно обратното – нека да дадем възможност и на тези хора, на разсрочено плащане.
Апелирам колегите от ГЕРБ да подкрепят тези наши предложения, за да можем да тушираме целия популизъм, който се изля днес тук. Просто това е правилният подход – да дадем възможност, а след това естествено, когато си дал и тази възможност и от нея не се е възползвал съответният гражданин, е той да си носи вече всичките отговорности.
Надявам се, господин Адемов, да се обадите на колегите от Вашата стая да дойдат, да станат повече хора, както и на госпожицата със зеленото жакетче, не казвам вече имена, за да няма лично обяснение, също да призове колегите, а после ще обясня и математическата задача. Благодаря. (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Надявам се да не е в настоящото пленарно заседание. И утре е ден, господин Байрактаров.
Реплики?
За изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, тъй като Вие отклонихте моето предложение за редакция по § 39, се налага да го направя тук, където според Вас е систематичното му място – може и да сте права.
Предлагам към нашето предложение, което възлага като ангажимент превеждането до 31 декември 2015 г. от централния бюджет в бюджета на Националната здравноосигурителна каса на 1 млрд. 413 млн. 282 хил. лв., да бъде добавено изречение, което да довърши предходното в следния смисъл: „В противен случай здравноосигурителните права на финансовия министър Владислав Горанов се прекратяват”.
С това наше предложение ние сме отчели и направеното предложение от колегите от Патриотичния фронт, които предлагат условия за разсрочване на всички български граждани до края на тази календарна година, тоест гражданинът Х – да приемем картофопроизводител от Велинград, си оставя срок до края на тази година да събере 1008 лв., които да може да внесе в Касата. Очаквам да ми помогне господин Байрактаров като уточни колко точно килограма картофи ще трябва да продаде въпросният картофопроизводител, за да се снабди с тези 1008 лв. до края на тази календарна година.
Предлагам това, което важи за обикновения български гражданин, за картофопроизводителя от Велинградско, да важи и за финансовия министър Владислав Горанов и той да има ангажимент това, което не е издължил на Касата, а именно 1 млрд. 400 млн., да бъде така добър в условията на разсроченост до края на тази календарна година да върне парите на Касата, защото ето това е популизъм, че няма пари в Касата, че парите липсват, че те са недостатъчни.
Имаше пари – 1 млрд. 500 млн., които финансовият министър Дянков със заместник Владислав Горанов изтегли от Касата и затова сега се създава този огромен проблем – разделянето на пакетите на основен и допълнителен, покупко-продажбата на медицинска помощ, меренето на удовлетвореност на пациентите, последвано от финансови санкции и купища други подобни абракадабри и пълни безсмислици. Истинският проблем е с парите в Касата и този, който ги е взел, трябва да ги върне.
И понеже госпожа Менда Стоянова се усмихва, я съветвам да спре да се усмихва, иначе ще предложа и нейните права като председател на Бюджетната комисия (смях, оживление и реплики) да бъдат прекратени, в случай че Владислав Горанов не внесе дължимите 1 млрд. 400 млн., да не ги изреждам, здравноосигурителните права на Горанов, на Менда Стоянова, чудя се дали и премиера Борисов да включа в сметката. Прекратяваме им правата, за да има справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Реплика към госпожа Манолова? Тя направи предложение. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Изказване, но то беше свързано с редакционно допълнение, в което тя предложи едно цяло изречение. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Реплика към нея.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Госпожо Председател, взех реплика само, за да отговоря на сложната математическа задача. Ще моля за извинение – отговорът е изключително прост: на събора на Юндола на лидерите на БСП картофите ги раздават безплатно. Благодаря. (Единични ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На тази реплика очаквам дуплика, госпожо Манолова. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Отказвате се. (Ръкопляскания.) За което имате аплаузи от страна на цялата пленарна зала.
Има ли други народни представители по тази точка? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 40, против 41, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, малко усилия са необходими, за да преборим популизма. Затова Ви приканвам да подкрепим това предложение, за да не дадем възможност да се развива популизмът в цялата му форма на уродливост.
Подкрепете това предложение. То е полезно. Благодаря Ви.
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 97 народни представители: за 32, против 37, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): А моето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, Вие не бяхте прецизна във Вашето предложение, тъй като не разбра залата кого точно визирате. Считам, че имате необходимост от повече време, още повече че законите възпроизвеждат общи, повтарящи се отношения, които трябва да бъдат регулирани.
Няма как само едно лице, както беше първоначалното Ви предложение, разбира се, в изказването Вие се поправихте, посочихте още имена, конкретизирайте ги, имаме време до края. Очаквам нови предложения.
Подлагам на гласуване предложението на Емил Райнов и група народни представители. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Добре. Имате възможност за законодателна инициатива – цял закон да му посветите. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Гласували 112 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 25.
Предложението не е прието. (Реплики.)
Прегласуване – господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, без значение колко часове сме тук, Вие имате уникалния шанс да поправите една историческа несправедливост... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Райнов, прегласуване може да искате само ако не сте успял да гласувате или оспорвате резултата. (Народният представител Емил Райнов говори при изключени микрофони.)
Добре. Колеги, спрете да влизате и да излизате, за да не се налага непрекъснато да прегласуваме.
Режим на прегласуване. (Реплики.)
Колеги, не губете присъствие на духа. Малко остана, многото мина.
Гласували 118 народни представители: за 20, против 78, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 41 е постъпило предложение от народния представител Димитър Шишков.
„В § 41 да се направят следните изменения:
а) в т. 2, буква „а”, подбуква „бб” т. 8 да отпадне.
б) в т. 4 буква „а” да отпадне.
в) в т. 4 буква „в” да се измени така:
,,в) създава се ал.10:
„(10) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 10, 13 и 19 от Закона за здравното осигуряване, за които не са договорени отстъпки, не се включват в Позитивния лекарствен списък, с изключение на лекарствените продукти, които са без алтернатива или на лекарствени продукти с налични аналози, за които НЗОК би заплатила по-висока сума, в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт. Договорите за предоставяне на отстъпки постъпват в съвета по ред, определен в наредбата по чл. 261а, ал. 5.”
г) в т. 5 буква „а” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 41 се прави следното изменение:
а) В новата т. 7 от т. 2бб вместо думите „три години” да се запише „една година”.
б) В т. 4в, в новата ал. 10, след думата „списък” се добавя „за периода на действие на съответния НРД”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Предложение на народния представител Вили Лилков:
„В § 41 да се направят следните изменения:
а) в т. 2, буква „а”, подбуква „бб” т. 8 да отпадне.
б) в т. 4 буква „а” да отпадне.
в) в т. 4 буква „в” да се измени така:
„в) създава се ал.10:
„(10) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 10, 13 и 19 от Закона за здравното осигуряване, за които не са договорени отстъпки, не се включват в Позитивния лекарствен списък, с изключение на лекарствените продукти, които са без алтернатива или на лекарствени продукти с налични аналози, за които НЗОК би заплатила по-висока сума, в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт. Договорите за предоставяне на отстъпки постъпват в съвета по ред, определен в наредбата по чл. 261а, ал. 5.”
г) в т. 5 буква „а” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40:
„§ 40. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 228:
а) в ал. 1 т. 7 се отменя;
б) създават се ал. 8 и 9:
„(8) В деня на постъпване на заявлението по ал. 1 и 5 ИАЛ изпраща по служебен ред искане до Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз за издаване на удостоверение за вписване в националния електронен регистър на членовете на Българския фармацевтичен съюз – за магистър-фармацевта, ръководител на аптеката, както и за предоставяне на информация относно наложени наказания по реда на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и на Закона за здравето.
(9) Управителният съвет предоставя документите по ал. 8 в срок 5 работни дни от постъпване на искането.”
2. В чл. 259:
а) в ал. 1:
аа) в т. 4 думата „ефикасността на” се заменя с „резултата от”;
бб) създават се т. 7 и 8:
„7. поддържа реимбурсния статус на лекарствените продукти на всеки три години от включването им в Позитивния лекарствен списък;
8. оказва съдействие при договарянето на отстъпки в случаите по чл. 45, ал. 10, 13 и 19 от Закона за здравното осигуряване за лекарствени продукти, за които са подадени заявления за включване в Позитивния лекарствен списък.”;
б) в ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. включване, промяна или поддържане на реимбурсния статус на включен в списъка по чл. 262, ал. 1 лекарствен продукт.”
3. В чл. 259б, ал. 1 се създават т. 6 и 7:
„6. деветдесет дни, когато е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък на лекарствен продукт с ново международно непатентно наименование;
7. шестдесет дни, когато е подадено заявление за поддържане на реимбурсния статус на включен лекарствен продукт в Позитивния лекарствен списък.”
4. В чл. 262:
а) в ал. 4 накрая се добавя „като за лекарствените продукти с ново международно непатентно наименование се извършва и оценка на здравните технологии” и се създава изречение второ: „Оценката на здравните технологии се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”;
б) в ал. 9 след думата „списък” се добавя „и за поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти”;
в) създават се ал. 10 и 11:
„(10) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 10, 13 и 19 от Закона за здравното осигуряване, за които не са договорени отстъпки, не се включват в Позитивния лекарствен списък. Договорите за предоставяне на отстъпки постъпват в съвета по ред, определен в наредбата по чл. 261а, ал. 5.
(11) Лекарствените продукти, за които в процедурата по чл. 259, ал. 1, т. 7 не се докаже положителната оценка при тяхното включване, се изключват от Позитивния лекарствен списък.”
5. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) създава се т. 42б:
„42б. „Оценка на здравните технологии” е:
а) форма на политика в областта на научните изследвания, която проучва краткосрочните и дългосрочните резултати, свързани с прилагането на здравните технологии, и има за цел да предостави информация относно алтернативните здравни стратегии;
б) мултидисциплинарна дейност, която систематично оценява техническите характеристики, безопасността, клиничната ефикасност и ефективност, разходите, стойностната ефективност, организационните, социални, правни и етични последици от прилагането на лекарствени продукти в здравеопазването и се фокусира върху стойността – клинична и икономическа, като анализът е сравнителен спрямо съществуващата или най-добрата към момента алтернатива.”;
б) създава се т. 44а:
„44а. „Поддържане на реимбурсен статус” е оценка на лекарствен продукт въз основа на доказателства за ефикасност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако-икономически показатели. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, изказването ми най-вече е отправено към Вас. Обърнете внимание, че в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване – параграфът, който току-що госпожа Дариткова представи, се предлагат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тоест Законът е отворен за промени.
Междувременно още преди десетина дни, или миналата седмица министър Москов внесе цял Закон, с който предлага промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според мен трябва да обърнете внимание на Министерския съвет, че има някакви правила в законодателната дейност. Няма как...
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма внесен такъв закон.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ще погледнем на сайта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не репликирайте от място.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще погледнем на сайта и Вие ще направите справка съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласна съм.
МАЯ МАНОЛОВА: Не е нормално да се отваря един закон, при положение че същият така или иначе се разглежда в условията на Преходни и заключителни разпоредби.
Освен това в Закона за лечебните заведения, който също се обсъжда в Преходните и заключителните разпоредби в следващите текстове, вече става ясно, че процедурата, която започва с промените в здравното осигуряване, получава своето логическо развитие и завършек според новите предложения в Закона за лечебните заведения, а именно след като чрез системата на закупуване на медицинска помощ с определени лечебни заведения, прекратяването на договори със същите лечебни заведения, трупането на дългове в условията на лимити и на покупко-продажба на медицинска помощ ще се стигне неизбежно до фалити на редица здравни заведения, предимно болници, на които им предстои приватизация, видно от предлаганите промени в Закона за лечебните заведения.
Впрочем процесът на фалиране на лечебни заведения вече е в ход с няколко белодробни болници в Перник, в Североизточна България. Така че това, погледнато логически, е цялата здравна реформа, схемата на здравната реформа, която се предлага от страна на Здравното министерство, но въпреки това трябва да се спазват някои правила на законодателната техника, които очаквам от Вас като председател да съблюдавате, че спазва Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Много за кратко вземам думата, колеги, за да защитя предложението на колегата Вили Лилков. Почти същото има и от колегата Димитър Шишков от Реформаторския блок. То касае ал. 10, едно допълнение в нея, което касае на практика да не се изключват тези лекарства от Позитивния лекарствен списък, които: единият вариант е, които са без алтернатива или няма за тях аналог за дадено заболяване, а другият вариант е, когато, макар че не е договорена отстъпка, въпросният продукт, неговите аналози са значително по-скъпи.
Мисля, че тук е очевидно, което се търси с това предложение. Наистина икономически обосновано е това, което предлагат колегите, защото другото би могло да означава веднъж, че дадено лице може да остане без лекарства, без възможност за лечение, пък в другия случай може да се окаже, че Здравната каса ще плаща много повече, отколкото ако е приела съответно първоначално предложеното лекарство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Шишков, идентично с предложението на народния представител Вили Лилков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов и Чакъров.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 5, против 74, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 40 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 42 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„В § 42 да отпаднат ал. 1 и ал. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби § 42 – отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има оттеглено предложение от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което също е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 41:
„§ 41. (1) Министърът на здравеопазването определя критериите по чл. 45, ал. 3 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Надзорният съвет на НЗОК утвърждава списъка по чл. 45, ал. 4 в срок до три месеца след определяне на критериите по ал. 1.
(3) В срок до един месец от влизането в сила на списъка по чл. 45, ал. 4 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти служебно изключва от Позитивния лекарствен списък лекарствените продукти, предназначени за лечение на заболявания, които не са включени в списъка.
(4) Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели за заболяванията по наредбата по досегашния чл. 45, ал. 3, които са предписани до изтичане на срока по ал. 3.
(5) Обжалването на актовете и действията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по ал. 3 не спира изпълнението им.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кърджалиев, Адемов и Чакъров.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 6, против 66, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител ЕМИЛ РАЙНОВ и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
И сега гласуваме § 41 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласуваме редакцията на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде нов § 43.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 43, който става § 42, със следната редакция:
„§ 42. До определяне на основен и допълнителен пакет по реда на чл. 45, ал. 2, се прилага основният пакет, действащ към влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 103, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: § 43 – предложение на народния представител Димитър Шишков. То е абсолютно идентично с това на Вили Лилков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Странно съвпадение дори и в пунктуацията и в начина на изписване на предложение от двама различни народни представители.
Четете, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: „В § 43 ал. 2 и 3 да се изменят така:
„(2) В срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти служебно изключва от Позитивния лекарствен списък лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, с изключение на лекарствените продукти, които са без алтернатива, или на лекарствени продукти с налични аналози, за които НЗОК би заплатила по-висока сума, в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт.
(3) Обжалването на актовете и действията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по ал. 2 не спира изпълнението им, с изключение на лекарствените продукти без алтернатива или лекарствени продукти с налични аналози, за които НЗОК би заплатила по-висока сума, в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. (1) За лекарствените продукти по чл. 45, ал. 10, 13 и 19, включени в Позитивния лекарствен списък, за които не са договорени отстъпки, се договарят отстъпки в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
(2) В срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти служебно изключва от Позитивния лекарствен списък лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки.
(3) Обжалването на актовете и действията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по ал. 2 не спира изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моето изказване ще бъде в едно изречение. Нека да подкрепим предложението на народния представител Вили Лилков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И на господин Шишков – абсолютно идентични са двете предложения.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Мисля, че едното го бяха оттеглили, затова не го казах.
Това ще позволи снабдяването с медикаменти, които са редки, които са така наречените „орфан дръгс”, за които Касата няма да получи отстъпки, защото никой няма интерес да им дава отстъпки, а това ще позволи включването им в списъка.
Предлагам да се гласува положително за тяхното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Вили Лилков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 29, против 32, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за редакция на § 43.
Гласуваме § 43 по доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 44 –предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 44 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Параграф 45 – оттеглено предложение на Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подкрепено по принцип. Сто пъти прочетохте по кой ред е направено, има доклад.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45:
„§ 45. (1) Националните рамкови договори, обемите и цените на медицинските и на денталните дейности, методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и решенията по чл. 54, ал. 8 и/или 9, които действат към момента на влизането в сила на този закон, се прилагат до приемането на нови национални рамкови договори.
(2) До приемането на нови национални рамкови договори НЗОК заплаща медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, действащи към момента на влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 120 народни представители (кворумът се вдига): за 112, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов е оттеглено.
§ 46 – предложение на народния представител Даниела Дариткова, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. (1) До приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина-контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред.
(2) Проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 111, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: § 48 – предложение на народния представител Димитър Шишков, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – в § 48 да отпадне ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Аналогично е предложението на народния представител Вили Лилков – в § 48 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48:
„§ 48. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването издава наредбата по чл. 262, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон в Позитивния лекарствен списък могат да се включват лекарствени продукти с нови международни непатентни наименования, без да е извършена оценка на здравните технологии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Кърджалиев, Адемов, Чакъров и Вили Лилков, които са идентични.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 116 народни представители: за 29, против 54, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 48 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 102, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров – в Преходни и Заключителни разпоредби да се създаде нов § 49:
„§ 49. В срок три месеца от влизането в сила на Закона управителят на НЗОК организира изпращането от общопрактикуващите лекари на УКД на всички здравноосигурени лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Бойчев Петров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 19, против 25, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 49 предложенията на Валентин Павлов и Димитър Шишков са оттеглени.
Предложение на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов: в Преходни и Заключителни разпоредби се създава нов параграф със следния текст:
„Параграф 39 влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49:
„§ 49. В § 10, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2016 г., § 38 влиза в сила шест месеца след обнародването на Закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 32, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 49 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)
Отрицателен вот – господин Емил Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Гласувах „против”, защото с това, което така щастливо Вие приехте, поставихте последния пирон в модела на солидарното здравно осигуряване в България.
Виждам, че в момента всички сте много радостни, всички Вие ще трябва да обяснявате пред Вашите избиратели какво всъщност гласувахте днес.
Ще минат дни, месец, два, ще разберете какво изгласувахте. А още през месец януари Вашите избиратели, бъдете сигурни, че ще поискат отговорност от Вас – защо приехте тези неща, защо нарушихте достъпа до здравното осигуряване, защо отново цялата тежест на здравната система я прехвърлихте върху най-бедните, най-уязвимите социални групи?! И тогава тази веселост, която наблюдавахме тук дори от министъра, правейки се на клоун зад председателя на Народното събрание, няма да му помогне – нито на него, нито на Вас! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Утре – редовно пленарно заседание. Начален час 9,00 ч.
Закривам заседанието.

(Закрито в 21,15 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Красимир Каракачанов
Кирил Цочев


Секретари:

Иван Иванов
Айхан Етем