Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Чавдар Пейчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Колеги, едно съобщение:
На 17 юни 2015 г. в Народното събрание е постъпило Решение за прекратяване на производство № РП-41-15-101 от 9 юни 2015 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси във връзка със сигнал, подаден против Ваня Донева Георгиева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, и Симеон Първанов Милев, Тодор Димитров Шопов, Иван Кунчов Мавров и Огнян Георгиев Симеонов – членове на същата Комисия.
С мое писмо материалът е предоставен на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Законопроектите са няколко: два законопроекта с вносители Волен Сидеров и група народни представители от 27 октомври 2014 г.; Законопроект на господин Лютви Местан и група народни представители от 27 октомври 2014 г.; Законопроект на Министерския съвет; Законопроект на Цецка Цачева и група народни представители и Законопроект на Петър Славов от 5 януари 2015 г.
Продължение на дебата от пленарното заседание, проведено на 20 февруари 2015 г., петък.
В дебата до момента са участвали народните представители Методи Андреев, Филип Попов, Красимир Каракачанов, Явор Нотев и Корман Исмаилов.
Припомням оставащото време на парламентарните групи, а то е: за ПГ на ГЕРБ – 21,28 мин.; за ПГ на БСП лява България – 18,5 мин.; за ПГ на ДПС – 11,34 мин.; за ПГ на РБ – 15,21 мин.; за ПГ на ПФ – 8,35 мин.; за ПГ на БДЦ – 14 мин.; за ПГ на партия „Атака“ – 3,12 мин.; за ПГ на АБВ – 13 минути. Независимите разполагат с 2,52 минути.
Дебатът продължава.
Процедура – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи на основание чл. 78, ал. 1 от нашия Правилник да присъединим към обсъждането днес на тази точка от дневния ред и Законопроект № 554-01-87 от 8 май тази година, внесен от Методи Андреев и група народни представители.
Основанията са следните: въпреки че този Законопроект не е бил обсъден в Правната комисия заедно с включените до момента в точката законопроекти за изменение на Наказателния кодекс, той третира същата материя, която е обект на един от внесените от народни представители, а именно този, внесен от Движението за права и свободи. Така че, както нееднократно сме посочвали, ние нямаме претенции специално по този въпрос за еднолично авторство или пък за уникална позиция. Ние сме готови да подкрепим всички законопроекти, които целят да решат този проблем, а именно непокриването с давност на престъпленията, извършени от комунистическия режим. Така че от гледна точка на факта, че така или иначе тази тема е част от дебата днес и е предмет на един от обсъжданите законопроекти, нека да присъединим към дебатите и към гласуването на първо четене и внесения от Методи Андреев и група народни представители Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Прав сте, че има връзка между различните законопроекти. Освен този, който Вие цитирахте, има още два законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, единият от които е на Министерския съвет, които не са включени в дневния ред. Единственият аргумент за това е, че по тази група законопроекти – шест на брой, вече е започнал дебатът. Има народни представители, които са се изказали по тях. Ако присъединим и тези, които не са били предмет на първото разискване от 20 февруари, трябва да си отговорим на два въпроса:
Изцяло започваме нов дебат, за да спазим възможността на народните представители, които са взели вече отношение по първите шест законопроекта, да имат възможност да вземат отношение по новите, които се включват, или правим изцяло нов дебат с повторение на всички видове законопроекти?
След като чуем и госпожа Манолова по въпроса, ще Ви предложа решение на това, което предлагате.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, много Ви моля да се придържате към правилата, които съдържа парламентарният Правилник, и заради определени прищявки или партийни политически интереси да не бъдат нарушавани процедури, които съществуват в най-новата ни история на парламентаризма.
Според мен, а и според всички, които имат някаква парламентарна памет, подобно действие – дебат, който е започнал за няколко законопроекта, да бъде разширен, за да бъдат включени още няколко, е абсурдно и немислимо действие.
Какво означава това – че при всички законопроекти, които са влезли в пленарната зала, можем да си внесем нещо допълнително, което да бъде включено хей така, адхок в движение?
Много Ви моля, ако подложите изобщо на гласуване това предложение, да прочетете текстовете от Правилника, които допускат започнал дебат по законопроекти да бъде разширяван с нововнесени такива. Това би означавало парламентаризмът да се обърне с главата надолу и с краката нагоре, при което всеки може да си внася в движение каквото му хрумне, и със силата на мнозинството да го налага в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! При така възникналата процедурна ситуация по скоро ние разсъждаваме в следната посока. Действително Законопроектът, който е внесен от колегата Методи Андреев, е по материя свързан с един от законопроектите, които разглеждаме в настоящия пакет. Ние твърдим, че решението, което колегата Андреев предлага, решава един тежък концептуален спор, който е от съществено значение за института за давността в наказателното право. Затова и той толкова дълго време се стара, събра мнения, проучва включително и международна практика и практика на Европейския съд по правата на човека. Затова и във времето този Законопроект е доста след основния пакет, който обсъждаме в момента и по който вече частично сме провели дебат.
Има логика и в двете становища – и в това, което казва господин Казак, и това, което казва госпожа Манолова. Нашето предложение е в следната посока. Ние няма как да обединим шестия с петте предходни, защото те вече имат различна процедура на обсъждане, но бихме могли, ако сега отложим обсъждането на петте, Правната комисия да разгледа при първа възможност Законопроекта на господин Методи Андреев и в следващото заседание те да бъдат подредени един след друг, тоест пакета от петте и веднага след тях е Законопроектът на господин Андреев. По тази причина ние сме по-склонни да предложим отлагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От чутите до момента процедурни предложения във времето, дневният ред е предложен на Председателски съвет с изричната уговорка, че има и други законопроекти по Наказателния кодекс, които не са включени по причина, която изтъкнах. По тези, които обявих, е започнало разискването на 20 февруари 2015 г. Нямаше направени други предложения за включване на допълнителни законопроекти и това няма как да се случи като процедурно предложение в пленарната зала. Единственото допустимо според нашия правилник процедурно предложение, направено днес, е за отлагане на тази точка от дневния ред, поради което подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за отлагане на т. 4 от дневния ред. Гласуваме.
Господин Кирилов и следващата седмица ще стои въпросът какво правим по законопроекти, по който ни е започнал дебатът и как да бъдат обединени в общ дебат с тази първа група, по която вече е започнал. Разчитам Правната комисия да излезе с предложение по този въпрос.
Гласували 143 народни представители: за 99, против 23, въздържали се 21.
Предложението е прието.

И така, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 25 март 2015 г. законопроекти с вносители: Министерския съвет от 30 декември 2014 г., Димитър Байрактаров и група народни представители от 21 януари от 2015 г., и Данаил Кирилов и група народни представители от 6 февруари 2015 г.
Доклад за второ гласуване – Комисията по правни въпроси е представила този доклад на юни 2015 г.
Господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с № 553-03-49 на приетите на 25 март 2015 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г., Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 554 01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21 януари 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 6 февруари 2015 г.
Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 29 ал. 2 се изменя така:
„(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител по реда, предвиден в Закона за правната помощ. В този случай разноските първоначално са за сметка на предвидения в Закона за правна помощ бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Предстои гласуването на един изключително важен Законопроект, който би променил съществено реда, по който банките и монополните дружества си събират задълженията от граждани, които не са в състояние да си изплатят дълговете.
Заради факта, че на първо гласуване парламентарното мнозинство отхвърли законопроекти, които бяха внесени от БСП лява България и от Реформаторския блок, сега ще трябва да бъдат обсъждани тези предложения като такива, направени между първо и второ четене, което създава определени затруднения, но това не би трябвало да препятства провеждането на дебата по същество.
Ясно е намерението на мнозинството, което беше изразено пред Правната комисия да бъдат отхвърлени тези предложения и тъй като ние наистина държим и българските граждани, и депутатите, които са в пленарната зала да чуят колко е важно да бъдат подкрепени предложения, които ограничават банките и частните съдебни изпълнители, ще се ограничим във воденето на дебатите, така че да не ги разводняваме до степен, до която да не може да бъде отличено важното от маловажното. Така че нашите предложения, които не са особено съществени и не променят реда, по който частните съдебни изпълнители събират вземанията или банките и монополните дружества, тези предложения, които не са особено съществени и не променят този ред, няма да ги защитаваме от парламентарната трибуна, предвид намерението на мнозинството те да бъдат отхвърлени.
Така че аз ще се въздържа от детайлна аргументация на това наше предложение, което Правната комисия не подкрепи и което предстои да бъде гласувано.
Единственото, което искам да кажа, е, че ако подкрепите нашето предложение, ще дадете възможност на лица, които са процесуално недееспособни, да могат да разчитат на назначаване на попечители и на особени представители в съдебното производство по реда, който е предвиден в Закона за правната помощ. Това би осигурило като цяло повече възможности за защита и повече справедливост в процеса на хора, които са в неравностойно положение.
Смятам, че няма нищо лошо това да бъде подкрепено, но ако парламентарното мнозинство има друго становище, може би поне някой ще го аргументира от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Манолова? Няма.
Господин Байрактаров има думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, тъй като наистина предстои да се гласува един изключително важен Закон, какъвто е Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който би следвало да възтържествува справедливост, и тъй като Вие трябва да можете да вземете информирано решение, аз съм длъжен да Ви покажа два изключително пресни документа. Това е документ от Европейската комисия, получихме го вчера – на 17 юни. Този документ е предхождан от една изключително дълга процедура, с която чрез Комисията на госпожа Бойка Маринска се снабдихме и с официално решение на Комисията за защита на правата на потребителите. Документът е регистриран официално в Деловодството на парламента. От този документ ясно се вижда, че голяма част от банките въвеждат неравноправни клаузи в договорите, с което практически докарват голяма част от българските потребители на кредити в състояние на неплатежоспособност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, обсъждаме § 1 по предложението на госпожа Манолова. Ще дойде ред и за това обосноваване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, точно за да се обоснова по това, което каза колежката госпожа Манолова.
Оттам тези хора стават жертви на порочни практики, на частни съдебни изпълнители и им бива съсипван животът. Така че ние ще преценим дали да го подкрепим – всеки параграф отделно, тъй като е изключително важно как ще се приемат тези неща. Но имайте предвид, че вече тече проверка и ще бъде най-вероятно открита процедура за наказание на България за неизпълнение на директивата, с която съм уведомил Правната комисия по чл. 417 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Байрактаров! Позволявам си да репликирам с ясното съзнание, че ще Ви дам възможност да продължите да се отклоните по темата, но случаят, който визирате, не е свързан с ГПК! Случаят, който визирате, ни е известен, колеги юристи от всички парламентарни групи се занимаваме с проблемите на така наречените „кредитополучатели” в швейцарски франкове.
Така че отговорите, които цитирате, касаят конкретно онзи казус. Не бива да се смесват нещата! Няма връзка с ГПК, но в дебата оттук нататък наистина ползвам случая да подканя всички колеги към един добросъвестен дебат, защото безспорно всички текстове са изключително тежки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Байрактаров?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, предполагам, че Вие сте напълно наясно, че не можем да разгледаме всичките стотици хиляди случаи, нямаме физическата възможност, но случаят с така наречените „швейцарски франкове” е точно в хипотезата на всичко това, което днес ще разглеждаме.
Когато една банка с неравноправни клаузи, в нарушение на Закона за защита на потребителите... (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Момент, не ме прекъсвайте, ако обичате! ...Докара клиента до неплатежоспособност, той влиза в хипотезата на чл. 417 за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно изпълнителен лист и оттам нататък този човек, тази фирма просто е съсипана – и живот, и всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Държавата ли накара този клиент да вземе кредит в швейцарски франкове?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само че не е клиентът – ще Ви дам писмата да ги четете, кореспонденцията, бил е в състояние да се самозаблуди, защото е бил умишлено заблуден. И не е един, а са хиляди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам отношение и във връзка с казаното от уважаемата госпожа Манолова, за да уведомя и да разясня част от дебатите, които бяха проведени в Правната комисия.
Аз и там изразих своето становище, че 95% от текстовете, внесени като предложения между първо и второ четене от госпожа Манолова, не попадат в предметния обхват на приетите на първо четене законопроекти, така както нашият Правилник изисква такива предложения да бъдат правени.
Нещо повече, тези законопроекти, както коректно беше казано, този Законопроект на госпожа Манолова и група народни представители беше отхвърлен на първо четене – основателно или не, е отделна тема. Във връзка с дебата, който се разгоря по точката за законопроектите за изменение на Наказателния кодекс, ще кажа, че в материята, която урежда предложенията, направени от госпожа Манолова, има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от групата на Патриотичния фронт.
Отделно от това на заседанието стана ясно, че предметен обхват, свързан с изпълнителното производство, се подготвя и от Министерския съвет. Качен е на сайта за обществено обсъждане и заявената позиция от заместник-министър Петко Петков беше в най-скоро време този Законопроект да бъде внесен в Народното събрание след приемането от Министерския съвет и да бъде разглеждан.
В тази връзка по всички предложения, които бяха направени извън предметния обхват на общия Законопроект от госпожа Манолова, Правната комисия се произнесе, че те са недопустими. Чест прави заявеното на Правна комисия, като позиция от колегите от Реформаторския блок Петър Славов и господин Делчев, оттегляне на техните предложения, именно с този аргумент.
От една страна, би било недопустимо разглеждането, още повече приемането на текстове, които не са гледани и не са приети на първо четене в дебат в пленарната зала, а респективно преди това в Комисията. Представете си, че ние изменяме само един-единствен текст от закон, както стана това вчера със Закона за Българската народна банка, и някой народен представител реши да направи радикални промени върху целия текст на Закона, какво би се получило – текстове, които не са гледани на първо четене, да бъдат приети на второ четене. Така се получава, че на практика Законът не се приема на две четения, каквито са изискванията на Конституцията и на Правилника, а само на едно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Няма как зад процедурни хватки и невнятни процедурни обяснения да се скрие който и да е народен представител за това как ще гласува по предстоящите текстове. Те, така или иначе, са част от доклада на Правната комисия, защото са направени по предвидения в парламентарния Правилник ред.
Така че тези извинения, уважаеми господине, ще ги давате на Вашите избиратели: защо сте отхвърлили да се обжалват оценките на недвижимите имоти пред частен съдебен изпълнител, защо сте отхвърлили предложенията за промени в призоваването, защо сте отхвърлили предложенията да се нормализира редът, по който банките ще си събират задълженията, а не от позицията на силата, извивайки ръцете на хората, които не могат да си платят задълженията и докарвайки ги до трагичен край на техния живот?
Така че това тепърва ще го обяснявате, но не се опитвайте по никакъв начин да влизате в процедура, защото очевидно не я разбирате. Има огромна разлика между това при започнали законопроекти, които са обсъждани на първо четене, да се внесе изцяло нов и да се правят предложения между първо и второ гласуване. (Реплики.) Всъщност каузата ни с господин Байрактаров, която сме защитавали заедно, беше за озаптяване на монопола на банките и на частните съдебни изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но го направете по предвидения в Закона ред в една правова държава, госпожо Манолова. Не манипулирайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Направили сме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте го направили.
Защото е некоректен докладът на Правна комисия, изобщо не следваше да Ви допускат предложенията, които са извън предмета на гласуваните на първо четене законопроекти. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, ще имам още време, тъй като времето за реплика изтича, да Ви припомня каква позиция заемате Вие по промените в Закона за референдумите. След като бяха отхвърлени законопроектите на АБВ, на Реформаторите – за намаляване на праговете, в пленарна зала на първо четене, Вие самата заявихте, че ще подкрепите предложения между първо и второ гласуване в тази посока. Дори председателят на Правната комисия направи предложение за удължаване на срока, за да може да се разберете как точно да бъдат намалени праговете.
Така че Вие ще направите същото, което ние предлагаме да се направи днес за банките, за референдумите следващата седмица. Много Ви моля, бъдете последователна. Заявихте го от високата трибуна на парламента и от няколко медии, че въпреки отхвърлянето на Законопроекта на АБВ, ще го подкрепите на второ четене. Така че нека да бъдем последователни.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Времето! Времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Мога да извадя и маса други примери, включително и случая с пенсионните фондове, които… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече и се отклонихте от темата, госпожо Манолова.
Втора реплика? (Шум и реплики.)
Реплика към господин Митев, и трета – господин Георгиев.
Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Митев, просто посочете основанието, поради което са недопустими предложенията на госпожа Манолова, което е чл. 81, ал. 2 от нашия Правилник. И да не разсъждаваме в бъдеще какво би се случило, ако някой внесял нещо и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, искам да Ви кажа, че Вашето изказване беше в стил: „Трай коньо за зелена трева”. Вие казахте на избирателите, че някога може би техните права ще бъдат взети предвид и ще се защитават чрез Гражданския процесуален кодекс. Това направихте Вие.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо не ги приехте...?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Второ, това тълкуване на Правилника, което се опитвате да наложите, е абсолютно стеснително. Мога да Ви кажа, че текстът на Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че няма възможност да се правят предложения между първо и второ четене, които не отговарят на обхвата и принципите, само когато разглеждаме един нов законопроект – изцяло нов, защото тогава може да говорим за принципи на Закона, а не за частични изменения, както е в случая.
Така че, колега Митев, не обиждайте Вашите избиратели, те Ви гледат в момента, ще разберат, че Вие сте пречката за защита на техните права. Това е истината. (Реплики от ГЕРБ: „А те къде бяха? – На Бузлуджа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател!
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Георгиев, все си мислех, че България е правова държава, но от Вашите изказвания започвам да се съмнявам, че това е така. Ако Народното събрание не спазва правилата, които е приело – били те добри, били те лоши, как можем да очакваме гражданите да спазват тези правила?
Що се отнася до обясненията към моите избиратели – не се притеснявайте, аз всяка седмица се срещам с тях. Мисля, че достатъчно добре се разбирам. (Реплика от БСП ЛБ: „Доволни ли са?”.)
Доволни са, да. На този етап са доволни. (Реплики.)
Що се отнася до защитата на правата на длъжниците, следва да имате предвид, че ние сме внесли Законопроект. Аз, а и цялата ми група подкрепихме проекта на госпожа Манолова на първо четене. Правилата в една демократична държава разпределят парламентарните сили на мнозинство и на опозиция – мнозинството реши да не бъде приет. Аз пак казвам: за мен бяха основателни Вашите предложения, но при положение че те са отхвърлени на първо четене, да се използват същите процедурни хватки, в които ме обвинявате, е, меко казано, некоректно.
Нещо повече. Госпожо Манолова, да бяхте направили така, че в предишния състав на Народното събрание, когато имахте мнозинство, този Законопроект да беше приет.
Връщайки се назад във времето се сещам, че през 2007 г. Вие сте участвали в работната група, която прие този Граждански процесуален кодекс, и явно работата, която сте свършили по него, не е съвършена, при положение че се налагат толкова многобройни изменения и се налага тепърва да защитавам правата на гражданите, при положение че при приемането на първоначалния текст на ГПК, те не са били защитени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Очаквам някой да се изкаже по предложения текст за параграфа за промени в чл. 29. Всичко друго чухме до момента, но не и конкретните промени, които се предлагат за чл. 29, ал. 2 на ГПК.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде възможно най-кратко. Целта е следната: първо, по обвиненията от Ваша страна, не ги приемам – докладът е изцяло коректен, пределно коректен. Мисля, че Правната комисия тук положи максимално старание да включи всички предложения и всички тези предложения да бъдат и реално гласувани, без значение основанията за допустимост или недопустимост, но да бъдат разгледани и по същество.
Конкретният текст, който обсъждаме в момента, беше обсъден и от процедурна гледна точка. Той е чисто нов текст. Такъв текст по тази норма не е имало в докладите по първо гласуване, които да са приети съответно на първо гласуване.
По същество срещу този текст, предложен от госпожа Манолова, има остра реакция на Бюрото за правна помощ, тъй като с този популистки, да кажем, защитен жест, който се предлага, се натоварва един бюджет, който няма възможност да поеме тези разноски и това натоварване.
Пак повтарям, Комисията с две гласувания отхвърли този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Славов има думата за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Преди да стигна до конкретния текст съм длъжен да обърна внимание на едно невярно изказване, което дойде от ляво. Няма отхвърлен законопроект на Реформаторския блок, напротив, това което сме внесли заедно с колеги от ГЕРБ, е подкрепено. Предложенията бяха донякъде инициирани от Върховния касационен съд, така че това е прието и е предмет на разглеждане в момента.
Другата неточност, на която съм длъжен също да обърна внимание, което колегата от Патриотичния фронт каза, е, че сме оттеглили нашите предложения. Не, не сме ги оттеглили, но приехме решението на Комисията, че те са недопустими и на това основание няма да бъдат разглеждани, тъй като излизат извън обхвата на разглеждания Законопроект.
Иначе считаме, че те са правилни и със задоволство виждаме, че в обявения преди няколко дни на сайта на Министерството на правосъдието за обществено обсъждане Законопроект за изменение на ГПК, те присъстват в голямата си част. Надяваме се съвсем скоро той да бъде внесен в залата и подкрепен с голямо мнозинство, за да бъдат приети и тези промени.
Ние стоим зад нашите предложения. Очевидно ще гласуваме за тях, а след като Комисията прие, че са недопустими и ще бъдат отхвърлени по този начин от мнозинството, това вече е негово решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, след като в дебатите се върнахме до 2007 г., нормално е да се върнем и до края на 2014 г., когато между първо и второ гласуване на държавния бюджет беше внесен изцяло нов законопроект, който се прие на едно гласуване по изключително важна тема, с втория стълб на пенсионната система, така наречените „професионални допълнителни осигурителни фондове”. Тоест тогава вторите вноски на хората за пенсия с гласуване на едно четене бяха приети от това парламентарно мнозинство и това не беше проблем, не беше извън обхвата, а сега, когато става дума за предложения, които са свързани с приетия законопроект, внесен от господин Байрактаров, в един момент се оказва проблем.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! Искам просто да Ви предупредя, че следващата седмица, когато се стигне до обсъждане на Закона за референдумите, ще бъдете изправени пред същата хипотеза. Там е отхвърлен Ваш Законопроект за намаляване на праговете, появява се воля у ГЕРБ да подкрепи Вашите предложения и в един момент Вие ще трябва да се откажете от тях със смешния аргумент, че на първо четене тези текстове са били отхвърлени в общия законопроект.
Няма как Вие да се въртите като пумпали и нещо да може в края на 2014 г., после през юни на 2015 г. да не може, и после през юли на 2015 г. да може. Няма как! Правилата поне в една парламентарна сесия, в един парламент трябва да бъдат едни и същи, да не говорим, че те са записани в парламентарния Правилник.
Що се отнася до Законопроекта на Министерския съвет, искам да кажа, че това е пълна катастрофа. Абсолютно палиативен! Не решава нито един от проблемите на изпълнителното производство и по-специално на българските граждани. Ако искате, ще го обсъждаме паралелно с предложените текстове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не си мийте ръцете с него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Две минути и 10 секунди, госпожо Манолова.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Манолова, старая се да спазвам правилата и когато някой ги е нарушил, се опитвам да му посоча, че ги е нарушил и да го убедя повече да не ги нарушава, а не започвам аз да ги нарушавам на това основание. Не знам Вие в БСП дали правите така, но поне аз и колегите от Реформаторския блок се опитваме да сме принципни и да спазваме правилата, дори и когато не ни харесват.
Това, което чух от Вашата реплика, е, че Вие се опитвате да ме убедите и да ме научите да възприема явно тази практика, когато законопроектът е отхвърлен на първо четене, след това да си го внасям между двете четения като предложение между първо и второ четене. Е, очевидно това противоречи на Правилника, на здравата логика и най-малкото не е коректно към колегите да се прави по подобен начин!
Предлагам Ви тази практика да не я налагаме трайно и да спазваме Правилника, поне да се стараем да го спазваме, ако не го правим наистина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението за изменение на чл. 29, ал. 2 от ГПК на госпожа Манолова и господата Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 106 народни представители: за 28, против 48, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„В началото на Законопроекта се създава нов параграф 0 със следното съдържание:
„§ 0. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „ответникът” се добавя в „продължение на един месец”. Създава се ново изречение трето: „Невъзможността да бъде намерен ответникът следва да бъде констатирана с най-малко три посещения на адреса по различно време и с интервал от поне една седмица между всяко от тях.”
2. В ал. 3, изречение първо думите „указва на ищеца да представи справка” се заменят с думите „служебно извършва проверка”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се нов параграф 2:
„§ 2. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо, след съюза „когато” се добавя изразът „в
продължение на един месец”;
б) създава се изречение трето „Невъзможността да бъде намерен ответникът се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях.”
2. В ал. 3, в изречение първо изразът „указва на ищеца да представи справка” се заменя с израза „служебно извършва проверка.”
3. В ал. 6 изразът „на разноски на ищеца” се заменя с израза „по реда, предвиден в Закона за правната помощ. В този случай разноските първоначално са за сметка на предвидения в Закона за правната помощ бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Това са част от важните промени, които предлагаме в Гражданския процесуален кодекс и в изпълнителното производство. Тази папка, която нося с мен (показва дебела папка), съдържа писмата, които съм получила само през последните три седмици с драматични съдби на български граждани и на дружества в резултат от пробойните, които съществуват в законодателството, и порочните практики, които се използват и от банките, и от частните съдебни изпълнители.
Един от най-сериозните проблеми за българските граждани е свързан с призоваването, с практика, която въведохме, за да не бъдат бавени съдебните процеси, а именно възможността в случаите, когато гражданин не е намерен на адреса си, да бъде уведомен за съдебно дело или започнало изпълнително производство чрез залепване на обявление за действието, което трябва да бъде извършено. По този начин десетки граждани са осъмнали направо с продадени имоти, защото те така и не разбират, първо, че срещу тях е издаден изпълнителен лист в полза на банка или на друго монополно дружество; след това така и не разбират, че съдебният изпълнител е предприел действия за разпродаване на тяхното имущество; така и не разбират, че имотът, в който живеят, е изнесен на публична продан; не разбират, че оценката на имота, който се продава, е в пъти по-ниска от действителната; не разбират за кога е обявена публичната продан, нито кога е продаден имотът и научават за това в момента, когато новите собственици отново чрез същия съдебен изпълнител влязат в техните жилища и буквално ги извадят от леглата. Да, има и такива случаи! Една от пробойните, от възможностите е несъвършенството в задълженията българските граждани да бъдат надлежно уведомени, че срещу тях се водят съдебни дела, и още повече – че се водят изпълнителни производства.
Ситуацията е още по-трудна и неприятна за гражданите, защото частният съдебен изпълнител няма никакъв интерес да уведоми гражданина, че срещу него е започнало изпълнително производство, включително действие по принудително изпълнение.
Предполагам, че днес в парламента ще дойдат и хора, пострадали от подобно изпълнение, и народните представители, и медиите ще могат да се информират за разсипани човешки съдби в резултат на пропуските в законодателството.
Да, факт е, че през 2007 г. ние приехме изцяло нов Граждански процесуален кодекс, впрочем натискани тогава от сегашния вицепремиер Кунева, която беше поела ангажименти пред Европейската комисия. Факт е, че тогава ситуацията беше различна – държавата вървеше напред и нагоре – икономиката, инвестициите, брутният вътрешен продукт. Тогава хората вземаха кредити и можеха да ги връщат. Това беше обаче периодът на 2007 г. След това в условията на криза нещата се обърнаха. Оказа се, че хората не можеха да си плащат задълженията и това, което през 2007 г. изглеждаше добро и работещо, сега всички се убедихме, че не е добро и е вредно за българските граждани, така че сме длъжни да направим тези промени!
Една от промените е в призоваването. Тук трябва да бъде намерен баланс между това: съдебният процес да бъде наистина бърз и да не се шиканира чрез неполучаване на призовки, съобщения и прекалена формализация на призоваването, от една страна. От друга страна обаче, гражданите да бъдат уведомявани, че срещу тях се водят производства.
Не се ли притеснявате, уважаеми колеги, че включително и на Вас, както и на десетки други граждани се е случило, че в един момент може да се окажете страна по изпълнително производство, то е приключило и имуществото Ви да бъде разпродадено. Може да се случи на всеки, защото наистина Законът е несъвършен и трябва да бъде поправен!
Не мисля, че предложените текстове са извън обхвата на обсъждания законопроект, защото това, което беше предложено от представителите на Патриотичния фронт, специално от господин Байрактаров, и прието на първо четене, третира именно възможностите на банките да си удовлетворяват кредитите от неизправни длъжници, а призоваването и уведомяването за наличието на такъв кредит е първата стъпка от този процес. Текстът е в обхвата на приетия законопроект на Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Има ли реплики?
Първа реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова! Ясно е, че настоящият дебат ще тече по линията на дивия популизъм.
Извинявам се на колегите, че Ви давам възможност да говорите и се извинявате още три минути.
Питам се следното: ако през 2007 г. незнайно как госпожа Кунева Ви е натискала, кой Ви натискаше миналата година, та не приехте съответните изменения? Аз гостувах на Вашата комисия, бях свидетел на всички жалби, които се получаваха по отношение на призоваването. Защо, защо миналата година Вашата комисия не прие този текст?!
Освен всичко това се питам, гледайки как е формулиран текстът, Вие категорично критикувате чл. 47. Ами, предложете неговата отмяна! Вие не предлагате отмяна, а предлагате още по-тромав механизъм, който ще затрудни принудителното изпълнение.
Затова всичките ни аргументи по същество са в посока изпълнението да се гледа изцяло, а не на парче, затова разчитаме на цялостен законопроект.
Остро Ви репликирам тук – чл. 117 няма нищо общо с призоваването по ГПК. Категорично извън предмета е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики?
Заповядайте – народният представител Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Оттук нататък по всяка точка ще наблюдаваме изказване в популистичен стил.
Колеги, предполагам на всички стана ясно, с изключение на някои вляво, че тези текстове са недопустими и не трябва да се гледат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква Ви е репликата към госпожа Манолова?
СВИЛЕН ИВАНОВ: Предлагам решение на госпожа Манолова: да изчака 3-месечния срок от гласуването и да си внесе нов законопроект. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Сигурно има хубави неща.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има такъв висящ, неразгледан.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Тук председателят на Комисията подсказа, че има такъв, така че спокойно, колеги, ще имаме време да гледаме тези добри неща, които трябва да се случат на всички теглили кредити.
Оттук нататък става дума, че най-вероятно ще има нов Законопроект на Министерския съвет, така че тези неща ще бъдат решени в близкото бъдеще, колега.
Другото, което сега ще говорим, просто ще бъде загуба на време. Затова предлагам и съм с молба към госпожа Манолова да си спестим този стил на говорене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Народните представители имат право на изказване и на определен брой минути.
Други реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Кирилов, от Вашето изказване стана ясно на чия страна сте Вие. Вие се тревожите да не се затрудни изпълнението, а не се тревожите, че в резултат на това изпълнение гражданите остават без имот и без имущество, защото просто не са били уведомени, че срещу тях са води такъв процес.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И миналата година оставаха.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма юрист, който да не е наясно, че се злоупотребява с призоваването, особено от частните съдебните изпълнители. Те просто отиват на въпросния адрес, изобщо не разлепват съобщение, оформят съответните призовки и водят, че гражданинът е уведомен за съответното изпълнително производство, давайки си ясна сметка, че ще си спестят маса разправии, като изобщо не уведомяват длъжника.
Извинявайте, обаче аргументът защо го правим сега, а не сме го направили през 2007 г., е повече от абсурден.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Миналата година.
МАЯ МАНОЛОВА: Миналата година внесохме абсолютно същия законопроект, който мина през комисия и който беше спрян на входа на пленарната зала, защото в последните месеци на предния парламент законопроектите, които се разглеждаха, влизаха в зала единствено и само с благословия и на парламентарната група на ГЕРБ. Така че ГЕРБ са тези, които не позволиха в предния парламент да бъдат обсъдени и приети тези промени. И ГЕРБ ще са тези, които отново ще застанат на пътя на промените в изпълнителното производство, на произвола на частните съдебни изпълнители, на банките и на всички останали монополни дружества.
Да, аз признавам от тази трибуна, че законопроектът, който през 2007 г. беше приет, в частта за призоваването, не беше съвършен. Най-нормалното нещо е, когато се види един процес как се развива, когато се установят злоупотребите, включително от страна на частните съдебни изпълнители, тези грешки да бъдат поправени. Защо, уважаеми колеги, заставате на страната на монополистите?
Спрете да злоупотребявате с това какви прекрасни неща предлага Министерският съвет и какво ще се случи в пленарната зала. Ето го Законопроекта на Министерския съвет. Той е обявен на страницата на Министерството на правосъдието за публично обсъждане. Всички могат да го прочетат. Там и дума не става за промени в призоваването. Този Законопроект на Министерски съвет е едно нищо, което няма да реши нито проблема с частните съдебни изпълнители, нито проблема с банките на гражданите. Просто за да има с какво да си измивате ръцете днес. Така че текстовете са на масата, те не са извън обхвата на законопроекта. Гласувайте по съвест „за” или „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Защо предлаганите изменения на чл. 47 от колегата Славов са аналогични на предложенията, които с колегите Мая Манолова, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов сме направили? Защото, колеги, всяко производство започва с някакво съобщение до ответната страна. И когато Вие нямате съобщение и не знаете, че срещу Вас се води каквото и да е производство, Вие губите възможността да защитите правата си.
Аз не разбирам Вашето упорство да променим този текст, който не дава възможност на хората да защитят правата си. Ще Ви кажа парадоксален пример. Имах приятел, който пет години, след като си купил жилището, някой друг му направи запор, по-точно възбрана, и то срещу иск към трето лице. Абсурдно! Това стана възможно само и само защото не беше призован, не му беше съобщено. А защо това се получава така? Защото, колеги, частните съдебни изпълнители използват главно куриерската служба. Минава пощаджията, не намира никой, пуска Ви едно съобщение. Дори и да сте отсъствали в момента, ако не успеете да отидете в тридневен срок, те го оформят като не намерил съответното лице на адреса и Вие горите. Буквално горите. Никакъв шанс няма да защитите своята собственост и своите права. Наистина не разбирам упорството, което се проявява тук, в тази зала, ние да въведем малко справедливост в процеса и да избегнем тази възможност да се злоупотребява с начина на съобщаване.
Затова, много Ви моля, вникнете в съдържанието. Аз не се противопоставям тук политически, не давам оценките кой е виновен, но вникнете в съдържанието на тази правна норма. Тя дава възможности на двете страни да защитават правата си и препятства възможността едната страна да спекулира със своето положение в процеса и да лиши другата страна да защити правата си. Затова иде реч. Затова, много Ви моля, нека да подкрепим и предложението на колегата Славов, и нашето предложение, и те да станат факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев.
Комисията не ги подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 40, против 2, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Комисията не ги подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 39, против 43, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, искам процедура за прегласуване, защото очевидно част от народните представители не са разбрали какво се гласува, включително и колегите от Реформаторския блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смисълът на процедурата по прегласуване не е такъв.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господин Председател.
Предложението ни е същото като това на Реформаторския блок, по-точно това на Реформаторския блок е същото като нашето, но и двете са достатъчно справедливи. Искам да попитам и да Ви призова, уважаеми колеги, в един хубав момент всеки един от Вас може да се окаже в ситуация, в която частният съдебен изпълнител чрез неговите служители е минал през Вашия адрес, отбелязал е с двама други негови служители, че не Ви е намерил, и по този начин срещу Вас е започнало производство по събиране на суми, които Вие даже не дължите. Просто Ви предупреждавам, че това може да Ви се случи – една сутрин да осъмнете, осъдени по дело, за което не сте информирани, което се случва на десетки граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова. Имахте 8 минути да развиете тази си тема.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз имах и още време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не подценявайте интелигентността на народните представители.
Процедура по прегласуване.
Гласували 102 народни представители: за 38, против 43, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се нов § 3:
„§ 3. В чл. 71, ал. 2, след думата „имот” се добавя „както и когато предмет на делото са вещни права върху имот при искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да разясня какъв е смисълът на това предложение. Тук става въпрос за чисто правно-техническо допълнение към текста, който действа и към момента. С оглед на пълнота на хипотезата, с оглед на пълнота на случаите, ние предлагаме нещо, което, между другото, в дебатите на Правната комисия беше подкрепено и от представителите на Върховния касационен съд, от други колеги, тъй като с това допълнение на текста на чл. 72, ал. 2 ние даваме по-пълна защита и при случаите, когато става въпрос за договори, които имат вещни права. Затова иде реч. Тук не променяме нищо, което да застрашава монополите, нищо, което да пречи на частните съдебни изпълнители. Тук просто даваме по-коректна редакция на правната норма. Затова Ви моля подкрепете поне това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 32, против 42, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се нов § 4:
„§ 4. В чл. 78, ал. 8, в края на текста на разпоредбата, след думата „юрисконсулт” се добавя изразът „и ако са представени доказателства за заплащането му”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател. Това наше предложение също е свързано със създаване на основания да няма възможност да се шиканира с юрисконсултските възнаграждения.
За какво иде реч? При водене на процес, когато дадено юридическо лице има юрисконсулт, обикновено пишат едни огромни юрисконсултски възнаграждения, които след това не се изплащат и които след това ответната страна е осъдена да ги заплати. Нито юрисконсултът си получава възнаграждението, нито пък ответната страна има възможност да заплаща такива огромни възнаграждения. За това ние какво предлагаме? Ние предлагаме да се присъжда такова юрисконсултско възнаграждение, но да се представят доказателствата, че то е платено на юрисконсулта, нищо повече. Не считате ли това за справедливо? Така защитаваме правата на колегите юристи, които работят като юрисконсулти в различни юридически лица, включително и в държавни учреждения.
Затова Ви моля, поне това предложение е правно-техническо, то няма някакъв политически или друг оттенък, то е свързано с една по-голяма справедливост, една защита на правата и юрисконсултите да получават възнаграждения. Не може само адвокатите да получават възнаграждения. Там е ясно, клиентът си плаща и тогава бива защитаван, а тук се касае за това, че има някакво подчинено положение на юрисконсулта спрямо лицето, което управлява юридическото лице и често пъти тази подчиненост води до неплащане на огромните юрисконсултски възнаграждения, които се записват по делото. Затова ние искаме колкото е юрисконсултското възнаграждение, представете доказателството, че е платено и тогава то да има възможност да бъде присъждано спрямо ответната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Мая Манолова, заповядайте
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Не искам да подценявам интелигентността на когото и да е в тази зала, уважаеми господин Председател, както Вие ме обвинихте преди малко, но, за да станат по-разбираеми текстовете и предложенията, които сме направили, очевидно трябва да си послужим с няколко примера, за да могат народните представители от ГЕРБ да разберат изобщо какво предстои да гласуват.
Уважаеми господин Цветанов, Вие, който подкрепихте предложения от мен Законопроект на първо четене, за което аз прибързано Ви благодарих, очаквам сега да накарате поне Вашите колеги народни представители да чуят дебата, който се случва от парламентарната трибуна.
Давам Ви следния пример: една млада жена, която преди три години е сключила договор...
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма връзка с предложението.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, не ми пречете.
Която е сключила договор за кабелна телевизия и интернет в размер на 20 лв. Прекратява този договор с кабелна телевизия, изплаща си дължимите вноски, като една от вноските, според кабелната телевизия, остава дължима. Вадят си изпълнителен лист срещу въпросната жена. Дава делото на частен съдебен изпълнител. Разбира се, благодарение на пропуски в призоваването, които Вие не пожелахте да поправите, жената не е информирана за развиващото се съдебно изпълнително производство и разбира за това, че преди четири години е дължала 20 лв. от момента, в който бива запорирана нейната заплата, нейното трудово възнаграждение.
Става дума за млада жена, която работи за минималната работна заплата и която след три години получава запорно съобщение за дълг от 20 лв., който междувременно е нараснал на 504 лв. (Реплики от ГЕРБ.)
Това е отпреди две седмици – запорното съобщение, което ми донесе въпросната гражданка.
Представете си за един човек, който работи за 360 лв., как може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, знаете ли кой текст обсъждаме?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За възнаграждението на юрисконсултите.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами, тук е включено и юрисконсултско възнаграждение. А какво имаме?
Тук е включено, включително за сумата да нарасне 20 лв. на 504 лв., един от проблемите е, че в тази сума е включено и юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На кого? На физическото лице, на юрисконсулта или на кабелната телевизия? (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: На юриста, който е ангажиран от колекторската фирма, на която е прехвърлено задължението от кабелната телевизия. (Председателят Димитър Главчев репликира изказващата се.)
Казусите са ежедневие на българските граждани.
Не, тук ще дойдат и други български граждани след малко с други подобни ситуации, при които за дълг от 180 лв., в резултат на пропуските в законодателството и на Вашия инат, дългът е станал 1173 лв.
Имам по един пример за всеки текст от Закона, който Вие смятате да отхвърлите. Питам Ви: това нормално ли е – за 20 лв., след като мине през частен съдебен изпълнител и се платят освен таксите и всички възможни юрисконсултски възнаграждения, крайната сума да нарасне 20 пъти?
Според Вас това справедливо ли е? Трябва ли да съществуват тези възможности в законодателството или това е извън обхвата на Закона? (Реплики от ГЕРБ.)
Да. Аз наистина ще се постарая начинът, по който депутатите от мнозинството са гласували тези текстове, да стане известен на българските граждани, защото не може на първо четене да бъдат подкрепени моите предложения за намаляване на таксите по Закона за частните съдебни изпълнители, а след това тези текстове, когато са конкретно разписани в закон, да бъдат отхвърлени.
Тези граждани са стотици и хиляди, десетки хиляди, които страдат от злоупотребите на частните съдебни изпълнители, на колекторските фирми и на всички дружества – монополисти, които освен всички други възможности надписват и юрисконсултски възнаграждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, напомням Ви, че се отклонявате от темата на разискванията.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля да не ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, господин Главчев, да участвате в дебата, слезте долу в пленарната зала, оставете господин Каракачанов да води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А Вие следете какви текстове се обсъждат. Не сме на първо четене.
МАЯ МАНОЛОВА: И се включете в обсъждането. Не обсъждайте от парламентарната трибуна. (Народният представител Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма реплики.
Изказвания? Няма изказвания.
Държите ли още по начина на водене?...
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Категорично да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте по начина на водене – процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, искам процедура по начина на водене, за да помоля ръководството на настоящото заседание да следи за стриктното придържане към разпоредбите и към текстовете, които обсъждаме.
Не може един оратор да заявява и да сочи колко е необходимо да се присъди юрисконсултско възнаграждение, следващият оратор, който също е вносител, да казва: „Абсурд! (а е подписал предложението) юрисконсулстското възнаграждение не се дължи!”, и да чете напоително жалби по пет минути и десет секунди.
Сега, има многобройни казуси. Всички казуси сме ги анализирали, но тук дебатът е по правни норми, не е по жалбата на Хикс или на Игрек. И моля в такива случаи да се отнема думата, защото един конкретен оратор непрекъснато ще злоупотребява с това си право да взема изказвания абсолютно неподготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приемам, затова направих и напомняне. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, много Ви моля, ако ще прилагате нормите на Правилника, да сложите и някакъв ред в залата. Освен че господин Кирилов ме прекъсва непрекъснато, давайки оценки за това кои предложения са добри, кои не са, кои трябва да бъдат подкрепени, нека да го прави от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той така и постъпи.
МАЯ МАНОЛОВА: Но да спре да ме репликира, докато говоря от този микрофон.
Също така подвикванията в залата – последно на господин Велчев, с обидни изрази и непристойно изразени, мисля, че трябва да бъдат санкционирани. (Шум и реплики.)
Аз съм категорично против господин Велчев да ми подвиква от място, докато чете таблета и се информира за всякакви новини, които са се случили тук и по света.
Обсъждаме проблеми, които са важни за българските граждани. Ако Вас не Ви интересуват, не слушайте, излезте или правете каквото искате, но не ми подвиквайте от място. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не можахте очевидно да предизвикате интереса на народните представители.
МАЯ МАНОЛОВА: Същото се отнася и за госпожа Цвета Караянчева. (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Това тук не е шоу програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли забележка към някой друг?
МАЯ МАНОЛОВА: Народните представители трябва да се интересуват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тъй като по начина на водене забележката трябва да бъде към мен.
МАЯ МАНОЛОВА: Народните представители трябва да се интересуват от проблемите на техните избиратели. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Сложете някакъв ред! (Народният представител Мая Манолова говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма други изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на... (Реплики от ГЕРБ.)
На процедура по начина на водене, няма как да Ви дам лично обяснение. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Ако беше в изказване – да, но на процедура по начина на водене, няма как да Ви дам лично обяснение. (Реплики.) След гласуването... (Оживление.)
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов § 4, което Комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 30, против 48, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене – народният представител Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Хайде да направим така, че да не превръщаме Народното събрание в махленско събрание от Кюстендилски окръг. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Кой какво шоу прави, кой какво чете – по-добре да чете в таблета какво хората казват и какво медиите говорят, отколкото опорните точки от партийните централи. (Оживление и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
И да излизате тук с бележки, и да четете от предишния ден кой какво Ви е написал, за да го четете като Ваше мнение в момента на дебата, това е глупаво и несъстоятелно, затова не обръщайте Народното събрание в махленско събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще положа всички усилия, но моля и за Вашите усилия, уважаеми колеги народни представители.
Чуйте апела на народния представител Красимир Велчев и много моля, който излиза да се изказва, да се изказва по текстовете, които се обсъждат.
Моля, господин Председател на Комисията по правни въпроси, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„В началото на Законопроекта се създава нов параграф със следното съдържание:
„Нов параграф. В чл. 79 се създават нови алинеи 4 и 5 със следния текст:
„(4) Сборът на всички събирани от длъжника такси по изпълнението не може да надвишава размера на задължението, но не по-малко от 50 лв.
(5) В случаите, когато длъжникът сам плати задължението си изцяло в срока на връчената му покана за доброволно изпълнение, пропорционалната такса върху платената сума се събира в половин размер.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Мисля, че примерите, които ...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Сложи си картата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата!
Господин Лазаров, напомням Ви да не се обаждате от място.
МАЯ МАНОЛОВА: По молба на господин Велчев ще покажа предварително написаните точки. Те не са от партийна централа, а от български граждани. Давам конкретния пример, за да разберете какви текстове предстои да бъдат гласувани: „Дълг от 180 лв. преди две години, в резултат на начисляването на такси и разноски по изпълнителното дело от вещото лице в размер на 780 лв., ангажирано в изпълнителното производство, плюс 98 лв. такси по чл. 26 от тарифата на частните съдебни изпълнители, плюс такси и разноски за адвокатско възнаграждение, ангажирано от частния съдебен изпълнител...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Казахте го преди малко!
МАЯ МАНОЛОВА: ... в крайна сметка се превръща в дълг от 1173,69 лв.
Уважаеми колеги, смятате ли, че това е нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кое? Да повтаряте едно и също от трибуната ли?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не го променихте?
МАЯ МАНОЛОВА: Давам Ви примери с проблеми на български граждани, които са свързани с безумните такси, които се събират в съдебното изпълнение, които имат нужда от законодателни промени и спрямо които български граждани Вашето поведение е повече от обидно.
Не виждам, госпожо Атанасова, какво смешно има в съдбата на един гражданин, който е на минимална работна заплата, който заради 180 лв. дълг трябва да плати 1183 лв. Запорирана му е заплатата и в момента частният съдебен изпълнител е пристъпил към разпродажба на имуществото му, живее в общинско жилище с две деца. Ще продадат кревата и стария му телевизор! Какво Ви разсмива в тази ситуация?! Не Ви ли е срам?! Не Ви ли е срам, та стоите безучастни към тези проблеми и не желаете да приемете нито един текст, който да промени тази ситуация?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, не се обръщайте към народни представители в залата! Давате им право на лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че тези, които не се интересуват от предложените промени – прочетете текста – е по-добре да излязат от залата и да не участват в този дебат.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Когато беше председател, ме гонеше, сега не можеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
В интерес на истината, това беше по обсъждания текст.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, днес наистина народните представители трябва да се изказват по същество и трябва да бъдат освен всичко и аргументирани.
Госпожо Манолова, няколко пъти споменахте моето име с повод и без повод. Важното е да кажем какво искате Вие, а какво е направил премиерът Орешарски точно по този казус?!
Месец юли, уважаеми колеги, премиерът Орешарски в качеството си на председател на Министерския съвет издава Постановление № 215, което е с две изречения. Постановление № 215 има следният текст: „В срока на доброволно изпълнение длъжникът не дължи такси на съдия-изпълнителя”. Не дължи такси! Това Постановление – съжалявам, че съм емоционален, но когато някой се опитва да заблуждава гражданското общество, човек трябва да вложи малко душа – е обжалвано от Частната камара на съдия-изпълнителите. На първа инстанция тя губи делото. Очаква се решение на втора инстанция на 5-членен състав на Върховния съд. Естествено, трябва да спомена, че това Постановление е справедливо, защото в срока за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител има разходи, равни на нула лева. Нула лева!
Днес госпожа Манолова Ви предлага Вие да натоварите обикновения гражданин за това, че някой е направил нула лева и за това, че в срока на доброволното изпълнение си е погасил задължението, да плати 50% такси. И Ви развиват тук едни демагогии, че Вие трябва да се засрамите, че трябва да се чувствате виновни. Не е вярно! Не е вярно и не Ви прави чест, колега!
Затова предлагам редакционна поправка в този текст, която да гласи следното, в стил на Постановление № 215, издадено от Министерския съвет, от правителството на Пламен Орешарски: „В срока на доброволното изпълнение длъжникът не дължи такси на съдия-изпълнителя.” Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, трябва да направя уточнение, че предложението не е мое, а на колегите от Реформаторския блок, че предложението се състои от две части. Първата част е свързана с това, че сборът от всички такси, които се събират от един длъжник в рамките на изпълнението, не може да надвишава размера на задължението. Това няма нищо общо с цитираното Постановление на Министерския съвет, което впрочем е изключително справедливо.
Предлагам Ви да гласуваме разделно. Първото предложение, направено от Реформаторския блок, няма пречка да бъде подкрепено. В случаите, които цитирах, няма как да се случи на един гражданин, който дължи 180 лв., да му бъдат събрани 1180 лв. Ще могат да му бъдат събрани само 180 лв. в рамките на изпълнителното производство. Мисля, че това е справедливо. Това е справедливо предложение на Реформаторския блок, което очаквам да бъде гласувано.
По отношение на второто предложение – приемам Вашето предложение и аз лично ще го подкрепя, но нека да кажем какво се случва с въпросното министерско постановление на кабинета Пламен Орешарски.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той падна!
МАЯ МАНОЛОВА: То е стопирано от частните съдебни изпълнители. Във всяко съдебно дело се присъединява по още един частен съдебен изпълнител, за да шиканира процеса. Така че неговото приложение е оставено някъде в далечното бъдеще.
Затова тук предлагаме две възможни решения. Едното е в случаите на доброволно изпълнение да се събира половината от таксата, а в другия случай аз подкрепям Вашето предложение, Вашата редакция – да не се събира никаква такса. Но иначе на практика, тъй като Постановлението на господин Орешарски е бламирано от съда, на практика действа този режим, който позволява дългове от 180 лв. да бъдат събирани в десетократно по-висок размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Други реплики?
Народният представител Димитър Лазаров.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Тя подкрепя и нула лева, и 50%!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Байрактаров, прав сте, но Вие пропуснахте нещо. Законът за частните съдебни изпълнители е приет през 2005 г. при Тридесет и деветото народно събрание.
Четиридесетото народно събрание, където тук пламенно говорившите, все едно че сме на пазар, не направиха никакви промени в този закон, що се касае до таксите, до облекчаване на гражданите. Пропуснахте да упоменете, че 2012 г. Четиридесет и първото народно събрание прие изменения, където бяха освободени от такси, когато съдебните изпълнители извършват опис.
Там имаше още една промяна – че не може да се надхвърля таванът на определените такси, когато таксата е пропорционална при растящите размери на вземанията. Това беше уредено законодателно и се приключи играта – обжалване, административен съд.
Искам да Ви припомня, защото пропуснахте преждеговорившата – защо не го направиха законодателно като бяха управляващи в Четиридесет и второто народно събрание и да приключат нещата?
Всичко друго е въпрос на популизъм, биене в гърдите, тъй като наближават избори.
Да го бяха променили законодателно, както ние направихме в Четиридесет и първото народно събрание. Това пропуснахте, защото това е наистина в посока защита на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Други реплики? Няма трета реплика.
Заповядайте, господин Байрактаров, за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
В дупликата си ще се обърна първо към господин Лазаров.
Господин Лазаров, абсолютно сте прав! Абсолютно сте прав затова, което казахте. Дупликата ми към Вас ще бъде само в следното направление. Повярвайте ми, на гражданите им омръзна някой да казва: „Защо не го направи Вашето управление?” Защото те са еднакво засегнати, без значение кое управление го е направило или не го е направило. Иначе за всичко, което казахте, сте на сто процента прав.
Мога да допълня и някои други интересни подробности. Например през 2007 г. голяма част от Гражданския процесуален кодекс е приет с обясненията, че това са изисквания на Европейската комисия, което изобщо не е било вярно. Затова днес започнах краткото си първо изказване с показване на писмата от Европейската комисия, за да се знае, че тя никога не е изисквала приемането на такива текстове.
Що се касае до госпожа Манолова.
Уважаема госпожо Манолова, най-справедливото нещо е, и пак повтарям, всички знаят, всички, които са се занимавали с тази материя, знаят, че в срока на доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител не прави никакви разходи.
Да, права сте, че при бламираното постановление, и аз си задавам въпроса защо е трябвало да правите такива постановления, като е можело чисто и просто да бъде променен Законът. Наистина, за да възтържествува тази справедливост днес, призовавам народните представители да приемат и да гласуват тази моя поправка, защото тя е справедливата.
Колеги, повярвайте ми, никой не е застрахован от това нещо дори и да не дължите средства. Съвсем наскоро НАП бяха допуснали грешка по отношение на мен и ми бяха наложили данъци в порядъка на няколко стотин лева. Получавам писмо, че трябва да плащам тези данъци.
Там примерът е друг – Вие получавате писмо... Там вече отиваме към държавен съдебен изпълнител. В срока на доброволното изпълнение, ако Вие си внесете дължимите суми – било то данъци, било то глоби, Вие не дължите нито една стотинка съдебна разноска.
Питам: защо трябва в единия случай длъжникът – бил той длъжник, или не бил длъжник да не плаща никакви такси, а в другия случай да плаща пък половин такса, пък не по-голяма от размера, пък не знам си какво. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател.
Справедливостта е, че в срока на доброволното изпълнение длъжникът не дължи нищо, тъй като няма разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Има предложение от народния представител Мая Манолова за разделно гласуване на ал. 4 и 5.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Мая Манолова за разделно гласуване на ал. 4 и 5 в предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев.
Гласували 104 народни представители: за 47, против 12, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев, което Комисията не подкрепя. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Предложението, направено от народния представител Димитър Байрактаров, може да е много справедливо, но не е редакционно. Прави се по определения ред и затова не го подлагам на гласуване. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) В Правилника е записано „редакционни предложения”, а не „справедливи”. (Реплики.)
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 41, против 4, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мисля, че голяма част от колегите не разбраха важността на направеното предложение и ефектът, който то ще има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не става въпрос дали са разбрали или не са, а дали са успели да гласуват.
ИВАН В. ИВАНОВ: Точно така. Поради тази причина може би някой от тях не успяха да гласуват, тъй като мислеха какво трябва да направят в този важен момент.
Предлагам прегласуване на този направен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 113 народни представители: за 50 против 3, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще прочета две предложения, тъй като и двете са относими за чл. 104.
Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев – в началото на Законопроекта се създава нов параграф със следното съдържание:
„Нов параграф: В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 6:
6. „Исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.”
2. Досегашната т. 6 става т. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов – създава се нов § 5:
„§ 5. В чл.104 се правят следните промени:
1. Създава се нова т. 6:
„6. Исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.”
Досегашната т. 6 става т. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Те не само са идентични, направо са еднакви предложенията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, направените предложения касаят подсъдността на окръжния съд. Приветствам и направеното идентично предложение от колегите от Реформаторския блок и се надявам всички в залата да го подкрепят. То дава една възможност за ускоряване на процеса и спестяване на някои от разходите на страните. То е съвсем резонно направено тук и на практика ще се узакони нещо, което се практикува в окръжните съдилища, а именно съединяването на искове. Надявам се тези колеги тук, които практикуват и имат представа за какво иде реч, да обяснят на своите колеги и да ги убедят. (Реплики от залата.)
Благодаря за забележката от залата.
Това нещо е изключително важно и се надявам тук да се прояви разум в гласуващите и да бъде подкрепено, защото основно критиките, които имаме от българските граждани и от Европейската комисия по отношение на бързината на съдебния процес, а това предложение ще ни тикне именно в тази посока – да имаме по-малко критики. Още повече че това предложение също се подкрепя и от гилдията на съдиите. На първо четене беше подкрепено и в Правната комисия, така че не виждам причина да бъде гласувано „за”, тъй като и българските граждани очакват от нас малко повече продуктивност, за да могат да се чувстват удовлетворени от бързината на процеса и решенията, които очакват да вземат българските съдилища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, това е предложение, което наистина може да изглежда малко специализирано на пръв поглед за колегите-не юристи, когато го четат, но трябва да Ви кажа, че се опитва да разреши един проблем, за който много от българските граждани, има ли нужда да си решават проблемите чрез съдебната система, често казват: „Правосъдието е бавно”, „Правосъдието понякога го няма” или няко казват „Няма правосъдие”.
Причината е, че когато с една искова молба са заведени два или повече иска, които на практика касаят същите правоотношения, но един или повече от тях са подсъдни на друга инстанция, тоест ако е заведена исковата молба до окръжен съд, а част от исковете са подсъдни на районен съд, съдилищата в момента ги разделят, пращат едните в районния съд, а другите остават в окръжния и на практика на нещастния ищец му се налага да доказва едно и също нещо два пъти пред две отделни съдебни инстанции. Можете да се представите какво напрежение и какъв проблем е това за него. Да не говорим, че често в хода на доказване и експертизите, които се правят и така нататък, взаимно си противоречат, което е абсурдно.
Това, което често се случва – включително и аз съм имал такива случаи в практиката, едно дело се точи по 5, 6, 7 и повече години. Накрая едната инстанция го спира, за да чака другата, тъй като не може да го довърши без нейното решение и хората казват: „Няма правосъдие в тази държава”, а често става дума наистина за решения, за осъдителни искове, примерно, да кажем, срещу недобросъвестни строители в бума на строителството, които взели, че прехвърли цялото имущество от едната фирма на друга своя фирма. Казали: „Първата фалира, няма нищо”. Хората се мъчат да ги осъдят, да си върнат на практика платените пари по предварителни договори и така години наред. Накрая и другата фирма я няма и човекът, за съжаление, остава излъган.
Наистина, това е нещо, което включително ще облекчи и съдилищата, тъй като най-малкото натоварването няма да е двойно.
Мисля си, че можем да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев, както и предложението на Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов, които са еднакви.
Комисията не ги подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 6.
Предложенията са приети. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и РБ.)
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев – в началото на законопроекта се създава нов параграф със следното съдържание:
„Нов параграф. В чл. 210, ал. 2 се създава изречение второ: „Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, ако може, да прочета още едно предложение по чл. 210, което е направено от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов?
„Създава се нов § 6:
„§ 6. В чл. 210, ал. 2 се създава изречение второ: „Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Двата текста са напълно идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като един от съвносителите по този текст искам да изразя пред Вас моето становище защо сме направили това предложение. Тъй като същият текст е предложен и от други колеги, надявам се, че сме подходили професионално, а не политически. Идеята ни е същата, каквато беше и в предходните предложения по чл. 104. Целта е да ускорим процеса, в известна степен да спестим и средства на страните по разделянето на дела, които имат един и същи предмет на делото.
Разпоредбата на чл. 210 в своята ал. 2 всъщност продължава едно продължение с предложения текст, като не се допуска разделянето на исковете, които се намират във връзка с предмета на делото, и ако не подлежат на разглеждане по различни съдопроизводствени правила.
За да не бъда голословен, ще Ви дам един пример, с който ще илюстрирам практически за какво иде реч. Ако е предявен иск пред окръжен съд за сключване на окончателен договор за продажба на един имот, чиято стойност е над 10 хил. лв. и подлежи на разглеждане и пред окръжен съд и в същия иск е предявен ревантикационен такъв за предаване на владението, съответно окръжният съд има правото да раздели тези два иска. Разделянето на исковете неминуемо ще доведе до утежняване на самия процес, тъй като ще трябва да се изчака решението на окръжния съд, преди да се разглежда другия иск. Между другото, в някои от съдилищата това се приема и като практика и тези два иска не се разделят. Ние всъщност задължаваме окръжния съд да разгледа исковете в едно и също производство.
Считаме това за изключително рационално и, ако и Вие считате така, ще моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карагьозов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Петър Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, първо, да Ви благодаря за подкрепата по предходния параграф. Трябва да направя уточнението, че след като го приехме, е редно да приемем и този, тъй като иначе ще се получи на практика противоречие в Кодекса. Така че Ви моля да подкрепите и това наше предложение с колегата Делчев, но виждам, че е почти идентично на колегата Манолова и други народни представители.
Наистина, за да няма противоречие и нещата да си кореспондират, моля Ви подкрепете и това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложенията, направени от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев, както и предложенията на народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Най-после стигнахме до § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по вносител, който ще получи преномерация от „Финални текстове” във връзка с приетите предложения за нови параграфи. Така че за да не объркаме номерацията, вървим по доклада, господин Кирилов, а накрая колегите от „Финални текстове” ще преномерират и оправят реда на параграфите.
Гласуват 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По параграф 2 има предложение от народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 280 ал. 2 се изменя така:
„(2) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл.123, ал. 2, чл.126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, това са част от текстовете, които са предложени от съдии от Върховния касационен съд, с ясно изразено намерение да бъде разтоварен от правораздавателна дейност този съд, за да може да се занимава повече с тълкувателни решения, което, разбира се, е и правомощие, и ангажимент на върховните съдилища.
Само че в процеса на обсъждане на тези текстове искам да информирам залата, че имаше много сериозна реакция от граждански организации, от такива за защита на майките, на децата, на лица в неравностойно положение, които твърдят, че по този начин ще се увредят интересите на децата, като се прегради реално пътят за триинстанционно обсъждане на казуси по семейни и по брачни дела.
Длъжна съм да Ви информирам за тази позиция, която накара мен и предполагам част от моите колеги да се въздържим по тези текстове. Важно е наистина да се търси баланс на интересите и затова как функционира съдебната система, колко са натоварени съдилищата, но, от друга страна, да чуваме и гражданите, когато определено не са съгласни с наши законодателни инициативи, които те смятат, че увреждат техните интереси, включително и достъпа им до правосъдие, което те разбират като такова на три съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Председател, позволете ми да представя две предложения, които са нови, за нов параграф. Касаят чл. 303, ал. 1.
Първото предложение е от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се нов параграф 2а със следното съдържание:
„§ 2а. В чл. 303, ал. 1 се създава новa т. 8 със следното съдържание:
„8. с тълкувателно решение или тълкувателно постановление е прието различно тълкуване на закон, приложен при решаване на делото.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се параграф 2а:
„§ 2а. В чл. 303, ал. 1 се създават точки 8 и 9:
„т. 8. до десет години от влизане в сила на решението законът, според който е било решено делото е обявен за противоконституционен;
т. 9. до десет години от влизане в сила на решението с тълкувателно решение е прието тълкуване на закона, различно от това на което се основава решението.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата.
Народни представители, които желаят да вземат мнения по него?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да разясня нашите предложения, които са сходни с тези на колегите от Реформаторския блок и които, подчертавам, са в посока да установим върховенството на Закона и неговото еднакво прилагане.
Уважаеми колеги, нали всички сме за това, нали искаме Законът да има единно приложение, да се отнася за всички случаи и когато Законът е бил приложен погрешно, да има основание на касационно обжалване, за да може да се поправи грешното решение.
В крайна сметка ние определяме правилата и трябва да дадем възможност те да се прилагат еднакво. Когато Конституционният съд или Върховният касационен съд е видял, че има различна практика и че Законът не се тълкува така, както трябва да се тълкува според духа на Конституцията, и те са се произнесли с еднозначни свои актове, ние трябва да дадем възможност грешните решения, които са приети, да бъдат поправени в духа на тълкувателните решения и постановления. За това иде реч. Това ще утвърди правовия ред и еднаквото прилагане на Закона.
Затова Ви моля – нека всички единодушно да приемем тези текстове и да не влагаме тук някакви други страсти и емоции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 106 народни представители: за 32, против 22, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 98 народни представители: за 24, против 36, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване и Ви моля при него да вникнете в смисъла на това, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите изказване по същество. При прегласуване заявявате, че не сте имали възможност да гласувате.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нямахме възможност, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имахте, защото колкото от Вашата група сте тук, толкова гласа отчете системата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека да се знае, че ние гласуваме за правния порядък, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Прегласуване.
Гласували 98 народни представители: за 26, против 45, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, две предложения за създаване на нов параграф, който касае една и съща разпоредба – чл. 305.
Първото предложение е на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се нов параграф 2б със следното съдържание:
„§ 2б. В чл. 305, ал. 1 се създава нова т. 6 със следното съдържание;
„6. на постановяване на тълкувателното решение или тълкувателното постановление – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 9, но не по-късно от 5 години след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се параграф 2б:
„§2б. В чл. 305, ал. 1 се създават т. 6 и 7:
„6. обнародване в „Държавен вестник” на решението на Конституционния съд – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 8;
7. постановяване на тълкувателното решение – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 9.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, изчаквах да се изкаже господин Байрактаров, защото основният текст е негов.
Ще започна моето изказване с това, че аз и Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепим текста, който е предложен от господин Байрактаров, а именно да се отнеме възможността на банките по една бърза процедура, без участието на длъжника, да се снабдява с изпълнителни листове за твърдени от банките задължения.
Факт е, че тези текстове са възможности за многобройни, десетки, стотици, хиляди, десетки хиляди злоупотреби от страна на...
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В момента сме на 305.
МАЯ МАНОЛОВА: Не подложихте ли на гласуване... (Реплика от докладчика Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, така е, като колегите Ви разсейват, госпожо Манолова, и не Ви дават възможност да следите доклада.
В тази връзка ще Ви дам възможност след малко.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз следя доклада, но тъй като с председателя подготвихме два различни доклада, аз явно вървя по първия, който беше готов от Правната комисия.
Моля за извинение. Ще се изкажа след малко по чл. 417.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По чл. 305 има ли изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 17, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 103 народни представители: за 29, против 49, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 18, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 411 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.”
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „тридневен срок” се заменят със „срока по ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Байрактаров има думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи предложените промени от госпожа Мая Манолова в чл. 411. Те са изключително разумни.
Аз ще се възползвам освен всичко да призова колегите от ляво да се съберат, защото след малко предстои гласуване на чл. 417. Надявам се днес Вие да докажете, че сте социална партия и тук ще има 38 депутати от БСП лява България.
Надявам се и депутатите от Партия „Атака” да не стоят при гласуването на членове 417 и 411 в стаята си, а също да бъдат на работните си места, за да гласуват в полза на българския народ.
Надявам се и депутатите от АБВ, които са 11 на брой, също да бъдат в пълен състав.
С този чл. 411 и следващата промяна на чл. 417 става въпрос за върховна справедливост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашата група няма ли да призовете, господин Байрактаров? Наполовината сте и Вие, броя Ви от тук.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, говори встрани от микрофоните): Осемнадесет на брой сме, уважаема госпожо Председател.
Имам лека забележка към Вас, че Патриотичният фронт в момента са в пълен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Което абсолютно не отговаря на истината, господин Байрактаров. (Смях, оживление и реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Което абсолютно отговаря на истината. Можете да ги преброите! (Продължаващ смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не бяхте ли повече от 14 човека.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Осемнадесет човека са, пребройте ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Байрактаров?
Изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, ние също ще подкрепим текста, който сме предложили. Той е за подобряване на правилата за установяване на местната подсъдност.
И аз ще кажа обаче две изречения във връзка с призива, отправен от господин Байрактаров.
Даже ще Ви помоля, уважаема госпожо Председател, след гласуването на този текст да дадете почивката, която и без това ще започне след пет минути. След обсъждането на чл. 411 и предложенията към него аз ще поискам преди гласуването поименна проверка, за да могат всички народни представители, включително от нашата и от останалите парламентарни групи, да се съберат в пленарната зала. Казвам го достатъчно рано, за да имат възможност да се информират депутатите. Нямам никакво желание да прекъсвам днешното пленарно заседание. Просто за коректност предварително Ви информирам за това.
Така всички ще могат да дойдат в пленарната зала, ще имат време за това. Надявам се да го направят, предвид на предстоящите текстове, свързани с ограничаване монопола не само на банките, но и във всички други монополни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректно е да се извиня на Парламентарната група на Патриотичния фронт. Групата е в пълен състав. (Бурни ръкопляскания и възгласи „Браво!” от ПФ.) Не видях колегите, седнали от тази страна поради промяна на мястото им, където обичайно ги следя. Те са на пътеката. Имаме новина –пълен състав на парламентарна група. (Смях и оживление.)
Реплики към госпожа Манолова? Няма.
Сега ли да бъде поименната проверка, госпожо Манолова, преди гласуването? (Реплики от ГЕРБ: „Сега, сега!”.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Не сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поименна проверка се иска с оглед на предстоящо гласуване. Няма как да заявите, че след пет текста ще искате поименна проверка. (Шум и реплики.)
Няма да искате изобщо поименна проверка? Разбрах Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Ще искам след гласуването на този текст. (Народният представител Димитър Лазаров иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, преди процедурата вървят дебатите.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Процедура – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да извършите поименна проверка преди това гласуване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, проверката ще я извърша след почивката, тъй като сега предстои откриване на изложба, посветена на 800 години от подписването на Магна харта. Експозицията ще бъде открита в северното фоайе. Изложбата е организирана от британското посолство в София и представя историята и отзвука на един от най-значимите правни документи. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля да заемете местата си.
Има ли други изказвания по текстовете, които бяха предмет на разисквания? Няма.
Закривам дебата.
Преди да преминем към гласуване – имаше желание за поименна проверка, поискана от двама народни представители.
Започваме поименна проверка:

Айдоан Муталиб Али- тук
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- тук
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- отсъства
Алтимир Емилов Адамов- тук
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- отсъства
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Реджебов Ахмедов- отсъства
Бойка Грозева Маринска- тук
Борис Борисов Станимиров- отсъства
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- тук
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- тук
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- тук
Валентин Стефанов Василев- отсъства
Валери Мирчев Жаблянов- тук
Валери Симеонов Симеонов- отсъства
Васил Миланов Антонов- тук
Велизар Пенков Енчев- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- тук
Вили Младенов Лилков- тук
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- отсъства
Вяра Михайлова Церовска- тук
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- отсъства
Георги Александров Ковачев- отсъства
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- тук
Георги Страхилов Свиленски- отсъства
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- тук
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен- тук
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Дарин Иванов Димитров- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- тук
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- тук
Джейхан Хасанов Ибрямов- отсъства
Джема Маринова Грозданова- тук
Диана Иванова Йорданова- отсъства
Димитър Ангелов Горов- тук
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- отсъства
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- отсъства
Димитър Иванов Гечев- отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- отсъства
Димитър Спасов Димитров- тук
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- тук
Димитър Христов Желев- тук
Добрин Ненов Данев- тук
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- отсъства
Драгомир Велков Стойнев- тук
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- тук
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- тук
Ердинч Исмаил Хайрула- тук
Жельо Иванов Бойчев- тук
Живко Иванов Мартинов- тук
Здравко Димитров Димитров- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Кирилов Иванов- отсъства
Иван Костадинов Станков- отсъства
Иван Пенков Иванов- тук
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- отсъства
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- тук
Илиан Сашов Тодоров- тук
Илия Янков Илиев- тук
Ирена Иванова Коцева- тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- тук
Камен Костов Костадинов- тук
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Андонов Котев- тук
Кирил Боянов Калфин- отсъства
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- тук
Корнелия Добрева Маринова- отсъства
Корнелия Петрова Нинова- тук
Костадин Иванов Марков- тук
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Красимир Илиев Богданов- отсъства
Красимир Любомиров Велчев- отсъства
Красимир Петров Петров- тук
Красимир Христов Янков- тук
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Красимира Пенева Анастасова- тук
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров- отсъства
Любомир Димитров Христов- тук
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- отсъства
Манол Трифонов Генов- отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- тук
Мариана Георгиева Тодорова- тук
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- отсъства
Мая Божидарова Манолова- тук
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- тук
Мехмед Юмер Атаман- тук
Миглена Дойкова Александрова- тук
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- тук
Муса Джемал Палев- тук
Мустафа Сали Карадайъ- тук
Мустафа Фахри Ахмед- тук
Найден Маринов Зеленогорски- отсъства
Настимир Ананиев Ананиев- тук
Невин Халил Хасан- тук
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- отсъства
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- тук
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- отсъства
Петър Георгиев Кадиев- отсъства
Петър Георгиев Кънев- отсъства
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- тук
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- отсъства
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- отсъства
Румен Иванов Иванов- отсъства
Румен Маринов Йончев- отсъства
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- тук
Светлин Димитров Танчев- отсъства
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- отсъства
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- отсъства
Слави Пенчев Бинев- тук
Славчо Стоев Атанасов- тук
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- тук
Станислав Димитров Анастасов- тук
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- отсъства
Стефан Георгиев Кенов- тук
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- тук
Стефани Михнева Михайлова- тук
Стоян Михайлов Мирчев- тук
Султанка Димитрова Петрова- тук
Таско Михайлов Ерменков- тук
Теодора Радкова Георгиева- тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- тук
Ферихан Илиязова Ахмедова- тук
Филип Стефанов Попов- отсъства
Хамид Бари Хамид- тук
Хасан Ахмед Адемов- тук
Христиан Радев Митев- тук
Христо Георгиев Гаджев- тук
Христо Георгиев Тодоров- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- тук
Цвета Вълчева Караянчева- тук
Цветан Генчев Цветанов- тук
Цветомир Цвятков Михов- отсъства
Цецка Цачева Данговска- тук
Чавдар Георгиев Георгиев- тук
Чавдар Славчев Пейчев- отсъства
Четин Хюсеин Казак- тук
Шабанали Ахмед Дурмуш- тук
Юлиан Кръстев Ангелов- тук
Явор Божилов Нотев- отсъства
Явор Илиев Хайтов- отсъства
Янаки Боянов Стоилов- тук
Янко Александров Янков- тук

Допълнителен списък: Димитър Лазаров, Найден Зеленогорски, Борис Станимиров, Красимир Велчев, Валентин Павлов, Атанас Атанасов, Красимир Богданов, Красимир Каракачанов, Лютви Местан и Валери Симеонов.
Има кворум и можем да продължим.
Гласуваме предложението на народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Предложението е подкрепено от Комисията.
Успяха ли всички да гласуват?
Гласували 139 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
За процедура – заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на гласуване удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за митниците със седем дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Владислав Николов за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за митниците със седем дни.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 със съответния текст, който включва и предложението, което гласувахме преди малко – на госпожа Мая Манолова и група народни представители, както и предложението на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 3 със съответния текст по доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 3, със съответното му съдържание по доклад, е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 3 – предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Текстът на вносителя на § 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 117 се правят следните изменения:
1. Точка 2 придобива следния вид:
„2. документ, с който се установяват вземания на държавните учреждения или общините.”
2. В точка 8 преди думата „акт” се поставят думите „влязъл в сила”.
3. Създава се нова точка 10 със следното съдържание:
„10. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Искрен Веселинов – предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 417 се е правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата „учреждения” се добавя съюзът „и”, а думите „и банките” се заличават;
2. В т. 3 изразът „спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите” и запетайката преди него – отпадат, а местоимението „тях” се заменя с „него”.
3. Създава се т. 10 и т. 11:
„т. 10. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките;”
„т. 11. спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова:
„Параграф 3 да отпадне”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще направя една корекция за стенограмата, тъй като председателят на Правната комисия при т. 1 допусна грешка – вместо „чл. 417” прочете „чл. 117”. Казвам това, за да е точна стенограмата.
Уважаеми колеги, в момента най-вероятно ще станем свидетели на политическа олигофрения (шум и реплики в залата), без да искам да обиждам никого. Ще обясня защо. Вносител на текста съм аз. Този текст е единодушно приет от състава на пленарната зала на Народното събрание при първото му гласуване. Единодушно! Няма променена в текста нито една буква. Хайде сега ми обяснете с какви мотиви същата тази Правна комисия, която също единодушно на първо гласуване е приела този мой Законопроект, в един момент го отхвърля?! С какви мотиви?!
Колеги, аз само мога да предполагам какви са мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Най-вероятно в заседанието на Комисията мотивите са изложени.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма изложени мотиви. Затова питам – с какви мотиви?! Гледам на ляво, защото от ляво взехте да намалявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Затова ще гледам напред. (Смях в залата.)
Колеги, какви са евентуално мотивите? Всички присъстващи тук знаят, че чл. 417 е известният между народа мракобесен член, който съсипа живота и съдбите на стотици хиляди честни и почтени български граждани, на хиляди малки дребни и средни български фирми и остави хиляди хора без работа. Същият този чл. 417 в момента съсипва живота на хиляди български работници, на които некоректни работодатели им дължат между 130 и 150 млн. лв. Само че банките не се церемонят! Тях не ги интересува, че някой дължи на българските работници стотици милиони левове. Естествено, по същата тази логика ДПС като вещи медиатори отхвърлиха и Законопроекта за промяна на Закона за гарантиране на вземанията на българските работници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съсредоточете се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съсредоточил съм се много добре. Не ме прекъсвайте, ако обичате.
Така че, колеги, днес можете да измиете срама си, като подкрепите текста на вносителя, с който да бъде сложен край на произвола на банковото лоби, произвола на монополистите и да възтържествува справедливостта, каквато я иска българският народ!
Призовавам колегите от ляво, колегите от „Атака”, колегите от АБВ, колегите от Българския демократичен център, колегите от ГЕРБ, колегите от Реформаторския блок – да гласуват заедно с Патриотичния фронт текста на вносителя – да отпаднат мракобесните текстове от чл. 417. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Байрактаров, прав сте в справедливия си гняв да питате защо след като Законопроектът Ви единодушно беше приет в пленарната зала на първо гласуване, след това единодушно от мнозинството беше отхвърлен на заседанието на Правната комисия, а най-вероятно ще бъде отхвърлен и в пленарната зала. Прав сте в справедливия си гняв. Затова сте прав в търсенето на възможните мотиви за тази рязка промяна на поведението на Парламентарната група на ГЕРБ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде е репликата тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Чакам да чуя в какво не е прав, тъй като искахте реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Не сте точен при изброяването на възможните мотиви, които диаметрално са променили поведението на парламентаристите от ГЕРБ, като пропускате нашествието на частни съдебни изпълнители и на шефове на банки през последните два месеца в парламента, включително и в парламентарните стаи на ГЕРБ, и възможните предложения, които същите са отправяли към Парламентарната група на ГЕРБ. Аз нямам друго обяснение, защото мотиви против Вашето предложение не бяха изтъкнати. Значи след като няма рационални мотиви, които да могат да бъдат извадени на масата, остава да търсим мотиви, които са били предложени под масата. Иначе поведението на депутатите от ГЕРБ е необяснимо. Според мен това е единственото възможно обяснение.
След малко в отделно изказване ще поясня какви бяха нашите аргументи да предложим по-мек вариант на предложения от Вас, но заявявам, че ние ще Ви подкрепим изцяло, както Ви подкрепихме на първо четене. Заявяваме какви са нашите мотиви, за да спре произволът на банките върху длъжниците. Очаквам и ГЕРБ да обяснят какви са техните официални мотиви, ако имат такива, да отхвърлят това предложение. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Втора реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, вземам реплика, защото няма как да не защитя Правната комисия срещу неверните твърдения и манипулацията, която се опитвате да постигнете в това заседание, в този дебат.
Още на първото гледане в Правната комисия изложихме подробно аргументи срещу предложението Ви за промяна на трите точки в чл. 417 и подробно обяснихме аргументите си защо дори и да се борите срещу банките, не следва да отъждествявате с банките държавата и общините. Едно са банките, друго е да премахвате от този способ събиране на общински и държавни вземания.
За манипулацията и внушенията за борбата Ви с банките ще взема отделно думата, за да обясня защо този способ не решава нито радикално, нито съществено, нито ефективно проблема с задлъжнялостта и принудителното изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте за трета реплика, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, вече ще излизам с Правилника. Член 77, ал. 4 – „При първо гласуване се обсъжда законопроектът по принцип и в цялост”. Надявам се, че това отговаря на въпроса защо на първо гласуване е подкрепен, а след това на второ гласуване, вече при гледане по същество, вече има някаква промяна на позицията, за която говори председателят на Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това беше към господин Байрактаров, така ли?
Господин Байрактаров, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Първо ще се обърна към дамата госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, сигурно сте права в това, което казвате, само не разбрах носеха ли банкерите куфарчета? Носеха ли куфарчета банкерите? (Шум и възгласи от ГЕРБ: „Еееее!”.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вече прекаляваш!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се обаждайте!
Патриотичният фронт няма коалиционни партньори.
Сега към господин Кирилов.
Уважаеми господин Кирилов, първо, излъгахте – не съм направил предложение за промяна на три точки, а съм направил предложение за промяна на четири точки – един път.
Втори път, не вменявайте неистини от тази трибуна и не отъждествявайте държавата с банките. Всеки административен акт –било то от община или от държава, трябва да бъде оспорван по съдебен път. Това е конституционно право, това е европейско право. Когато от Патриотичния фронт внесохме този Законопроект, основната част беше, че всички хора в тази държава трябва да бъдат равноправни и трябва да имат правото на справедлив съдебен процес – нещо, което с действащите текстове на чл. 417, е невъзможно.
Трето, по никакъв начин от тази трибуна не дадохте мотиви за това, че в Правната комисия сте отхвърлили този текст.
Ще кажа само, че единствената истина, която казахте, е, че не цялата Правна комисия е отхвърлила този текст. Този текст е минал с един глас повече, доколкото имам информация. Иначе казано голямата част от колегите от Комисията са гласували в подкрепа на текста на вносителя.
Това че за пореден път влизате в оправдателен режим, ме кара да си мисля, че за пореден път или ще изпиете кафето, или ще направите някаква целувка, която, вярвам, че разумните колеги от ГЕРБ няма да допуснат да се случи днес.
Обръщам се към колегите от ГЕРБ: ако вчера пет човека подкрепиха справедливостта, ако разполагахме с доклад за интеграцията на ромите от 626 страници, сигурен съм, че щяха да бъдат не пет колегите от ГЕРБ, а поне 25 гласували в полза на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Други изказвания?
Госпожа Мая Манолова – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, нормално е дебатите по прословутия чл. 417 да бъдат по-разгорещени, защото стотици български граждани протестираха с месеци именно срещу този текст. Протестите не са спрели, напрежението продължава, защото издевателствата над хората чрез злоупотребата с този текст продължават.
Наистина е необяснимо, няма да използвам думата „олигофренно поведение”, ще използвам една по-мека – шизофренно.
Не е нормално на първо четене в цялост и по принцип да приемеш, да гласуваш за един текст, само един текст, един-единствен текст и на второ четене вече, разглеждайки го в детайли, да го отхвърлиш. Това обезсмисля изобщо цялата парламентарна процедура.
Също така мисля, че е по-скоро шизофренно, а не лицемерно поведение, когато кажеш, че парламентарната група подкрепя законопроект, какъвто беше случаят с подкрепата от страна на господин Цветанов и на Парламентарната група на ГЕРБ на моя Законопроект за частните съдебни изпълнители, подкрепен изцяло по принцип на първо гласуване и след това двете конкретни предложения, защото той е от два текста, без промени биват отхвърляни при второто четене на този Законопроект.
Мисля, че дори думата „шизофренно” е много безобидна предвид за какво става дума по същество. Става дума за привилегията на банките само по извлечение от техните счетоводни книги да се снабдяват с изпълнителен лист срещу длъжник и след това да прибират това, което те смятат, че им се дължи в рамките на едно производство, в което длъжникът няма никакви лостове да се защитава.
Случаите са десетки, стотици, хиляди. Няма как в тази зала да има народен представител, към който да не са се обръщали хора с разсипани съдби. Търсят им се суми, които те вече са издължили, начислени суми, некоректно пресметнати лихви, в условията на което задължение от 40 хиляди се превръща в такова от 80 хиляди; продават се имоти, хората остават на улицата и продължават да бъдат длъжници, и така до безкрай.
Огромно е очакването на гражданите наистина да бъдат направени промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Текстът, който приехме през 2007 г., не е добър – повторихме го многократно. Той трябва да бъде коригиран.
Едното решение, по-радикалното, което предложиха от Патриотичния фронт и господин Байрактаров, беше възприето от народните представители от ГЕРБ и изцяло подкрепено на първо гласуване. Ние дадохме и втори вариант, който е по-мек, който би осигурил по-равномерно защитаване и на интересите на банките, които трябва да си прибират дължимите суми, но от друга страна – да се даде възможност на длъжниците да се защитят в случаите, в които банките безчинстват на техен гръб.
Нашето предложение е следното: когато банката поиска от съда да бъде издаден изпълнителен лист за суми, които тя смята, че нейният кредитор й дължи, в случаите, в които длъжникът прецени, че сумата е надписана, че лихвите не са изчислени правилно, че таксите са увеличени, да може да възрази. Тогава делото отива да се разглежда по общия ред в една обикновена съдебна процедура. В нашето предложение оставяме на длъжника да прецени дали е съгласен с банката и би си спестил разноските в едно съдебно производство, като се съгласи да плати това, което дължи и това което му е потърсено, или пък в случаите, в които смята, че е ощетен и са разписани търсените суми, да може да се защити чрез експертиза, чрез вещи лица, чрез анализи и представяне на документи от страна на банките в едно нормално, редовно съдебно производство. Смятаме, че в нашия текст няма нищо опасно.
Тъй като мнозинството подкрепи текста на господин Байрактаров на първо четене и според нас, според поведението на ГЕРБ той има повече шансове да мине, ние също ще го подкрепим. Нека ако сте привърженици на радикалното решение на този въпрос в крайна сметка да се случи в пленарната зала.
Разберете, няма как да избягате от гнева на хората, ако създадените у тях надежди и очаквания, че ще има промени в произвола на банките, не бъдат реализирани на практика. Това просто няма как да се размине! Ще има напрежение, ще има недоволство. Имайте го предвид, когато гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики?
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Ще бъда съвсем кратък.
Госпожо Манолова, разглеждането на този текст вече беше предхождан от сериозен протест, който се състоя вчера. Доста сериозен протест имаше вчера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Госпожо Манолова, ще се възползвате ли от дуплика след тази своеобразна реплика?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Факт е, че протестите не спират и те ще продължават, защото хората имат проблем. (Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Даниела Дариткова.) Отегчението, изписано на Вашите физиономия, е неуважително към българските граждани. В момента обсъждаме въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За господин Байрактаров ли говорите?
МАЯ МАНОЛОВА: Не, за депутатите от ГЕРБ от първите редове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, защото господин Байрактаров Ви направи реплика.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Вие едно и също говорите цял ден.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, очакваме от Вас, госпожо Дариткова, госпожо Караянчева, които се възмущавате, че Ви губим времето с този дебат, да заявите Вашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата Ви е към господин Байрактаров.
МАЯ МАНОЛОВА: Заявете защо ще гласувате „против”. Заявете! Ето, ако искате лично обяснение, ако искате изказване, ако искате реплика. Нека един от Парламентарната група на ГЕРБ да излезе и да каже защо ще гласувате „против”. (Реплики и възгласи. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Станете и кажете от трибуната, не ми суфлирайте от място. Ето от тук се говори в пленарната зала.
Хайде, госпожо Караянчева, излезте и кажете, проявете смелост, обяснете защо ще гласувате „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, правите дуплика на народния представител Димитър Байрактаров – отговор на реплика! (Шум, реплики и възгласи. Народният представител Цвета Караянчева иска думата за процедура.)
Процедура, но има записани за изказване.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, правя тази процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е тя?
СНЕЖАНА ДУКОВА: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Имам няколко съществени предложения към Вас, господин Председателю, моля добре да ги чуете.
Първо, моля Ви, когато излязат колегите, които говориха дълго и напоително – няма да им казвам имената, че ще ги слушаме още много, да намалявате звука в залата. Това значи постоянно.
Второ, да удължавате времето, когато те говорят. Това значи постоянно.
Трето, да не допускате други народни представители, защото те са самодостатъчни за себе си и за залата. Това значи постоянно.
Да принуждавате всички народни представители да гласуват така, както колегите викат от залата.
Четвърто, да им кажете, че в българския език освен обидни хиперболи има простички, обикновени думи, които не са обидни и които народните представители в залата ще разберат.
Последно, да им кажете, че аз зная, че изборите наближават и аз зная, че тези 50%, които предстоят, много тормозят колегите в залата. Надявам се и Вие ще ме разберете за какво говоря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Дукова. Нищо от това, което ми предложихте, не мога да направя, защото не е описано в Правилника, а тъкмо обратното. Колкото за силата на звука, имаше друг председател, който се изказваше за силата на звука. Няма как и това да го направя. (Шум и весело оживление в ГЕРБ.)
Следващо изказване – господин Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, и без настоятелните покани щяхме да изложим подробна позиция по проблема, който обсъждаме вече многократно по инициатива на законодателното предложение, което Патриотичният фронт е направил.
Преди да започна по същество, ще кажа, че някои от ораторите не могат да ме обидят, защото внушенията и нападките, които правят, са дълбоко неистини и абсолютно необосновани.
Защо предложението по отношение на чл. 417, т. 2 не решава казуса с длъжниците? Представете си, че го премахнем. Допускаме – няма такава разпоредба. Как ще се развият отношенията между кредиторите – банките, които кредитират, и евентуалните длъжници? Този, който дава парите, той изисква формата. Дори да се премахне счетоводното извлечение, банките ще поискат издаване на друг документ или друга форма, която ще облекчи събирането на дълга. За сведение, отправям една бърза препратка: може да видите т. 9 от същата разпоредба. Тоест на искащия и готов на всичко длъжник, отивайки да иска кредит, ще му кажат: „Да, сега не може по извлечение от сметки да искаме заповед за изпълнение, но напиши записна заповед”. Колко десетилетия банките... Те и сега събират записи на заповед, когато кредитират.
Ако изключим записа на заповед, банката ще каже: „Искам нотариална заверка на договора за кредит”. Това също е директно изпълнително основание, само че нотариалната заверка струва пари и нотариалната такса е на база заверения интерес. Защо да товарим длъжника и с разхода за въпросната нотариална такса?
Има твърдение, и то, видите ли, по отношение на държавата и общините, защото тук пародирането отива до крайност. Тук проявяваме недоверие и към държавата и общините и казваме: „Директно може да се вади заповед за изпълнение”. Да, може да се извади заповед за изпълнение, но това не означава, че актът на държавата или на общината е станал безспорен и че отсъства съдебната защита. Разбира се, че съдебното обжалване ще се продължи по нормален ред и ако актът падне, значи ще падне и допуснатото принудителното изпълнение. Кой кого лъже хората?
Един от колегите каза: „Четири са точките”. Да, четири, и актът за начет, защото бил учил счетоводство в Москва, не знаел какво значело „акт за начет”. Четете законите! Актът за начет се прави след финансова ревизия по строго определен в законодателството ред. И на това производство ли нямаме доверие?
Докъде ще доведе тази популистична хармония да се лъжат длъжниците? Докъде ще доведе?! Ние многократно обсъждахме в Правната комисия вероятния възможен компромис. Ще доведе до там длъжниците да бъдат подвеждани да пускат възражение срещу дълг, който им е безспорен, и те не спорят, че дължат, но само и само да забавят принудителното изпълнение, ще пуснат възражение. И какво ще стане тогава, питам предложителите? Какво става? Предявява се иск, плаща се 4% държавна такса, започва съдебно производство, наемат се адвокати. Защо трябва да товарим длъжника с още куп такси и разноски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплика – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, тъй като разбрах, че сте изключително вещ по счетоводна отчетност, в Националния сметкоплан съществува сметка 442. Мисля, че председателят, като един уважаван от мен одитор, ще Ви обясни как се процедира с тази сметка, за да не Ви уча аз тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма номерация на сметките в Националния сметкоплан. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако обичате, направете му забележка. Не ме оставя да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Кирилов! (Шум, реплики, весело оживление в ГЕРБ.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е нужно да има ревизия, за да има акт за начет. Да Ви обясня – може да има инвентаризация, което е нещо съвсем различно, а в много от предприятията тя е задължителна всяка година, но дотук с тези неща.
Що се касае до неистините, които изрекохте от тук. Ето тук, уважаеми колеги, официален документ на държавна институция. (Показва го.) Официален документ, с който по категоричен начин се доказва, че една голяма част от банките вкарват в договорите за кредит неравноправни клаузи, с които стотици хиляди хора практически стават длъжници, тъй като изпадат в състояние на невъзможност да обслужват кредитите си.
Тези хора, колеги, са хора, които честно и почтено са си погасявали задълженията, но именно поради тези неравноправни клаузи – това е само един от малкото казуси, които Ви демонстрирам, те се превръщат и изпадат в тази невъзможност. Тук какъв е големият проблем? Големият проблем е, че тези хора, имайки банката привилегировано положение да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, респективно изпълнителен лист, да им разкаже играта, да им съсипе живота и след това – да нямат никаква възможност на равноправен съдебен процес, с който да докажат, че са невинни, че са излъгани, измамени. Ето това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
С втора реплика Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кирилов! След Вашето изказване аз имам един въпрос към Вас. Срещали ли сте се напоследък с банкери, отправяли ли са Ви някакви предложения, на които Вие не сте могъл да устоите? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Задавам Ви този въпрос, защото нямам обяснение как председателят на Правната комисия ще пита какво се случва, когато банката разполага със запис на заповед за задължението на нейния длъжник! Ами, уважаеми господин Кирилов, в тази хипотеза нейният длъжник може да възрази и делото да се гледа по общия исков ред. Прочетете текста на чл. 420! (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Кирилов, ще имате възможност да отговорите.
МАЯ МАНОЛОВА: Останалите хипотези, които Вие развихте, няма да се занимавам с актовете за начет, защото не смятам, че те са в центъра на днешния спор – спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, с което наистина банката също би могла да злоупотреби. Нашето предложение е в тези случаи също длъжникът да може да възрази и делото да се разглежда по общия исков ред.
В момента става дума за следното. Банката има огромната привилегия да се снабдява с изпълнителен лист дори за суми, които хората не дължат, дори за лихви, които тя е начислила неправилно, дори за такси, които е доприбавила и гражданинът няма възможност да възрази. Ако бъде прието нашето предложение, гражданинът длъжник ще преценява в случаите, в които дължи сумата и тя коректно е потърсена от банката, той ще се съгласи и по бързия ред ще отиде в изпълнително производство. Но тогава, когато вече си е погасил кредита, когато си е платил лихвите, таксите, той трябва да има възможност за някаква защита. Това е справедливо и аз не чувам разумен аргумент за вот против това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Народният представители Чавдар Георгиев – за трета реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Не съм съгласен с Вас и не мога да си представя, че Вие не разбирате каква е същината на проблема. Колегата Байрактаров ясно каза: проблемът е в порочната практика, която банките са наложили. Банката Ви слага лихвите в главницата и почва и тях да ги олихвява, банката си измисля някакви допълнителни задължения, които също Ви ги начислява и след като има правото по неин документ и извлечение да Ви извади изпълнителна заповед и Вие нямате никаква възможност да се защитите в изпълнителното производство, Вие не подтиквате ли банките към тази вредна практика, която те са установили в момента? И аз не разбирам как оттук се опитвате да леете крокодилски сълзи за правата на длъжника! Естествено е, че длъжникът знае какво е неговото състояние. Той е дал на банката обезпечение два – три – пет пъти и естествено, че ще си направи сметка дали има интерес да води повторно дело или ако наистина дължи, ще се премине към някакво изпълнение и ще удовлетвори взимането на банката.
Ние не сме против това банката да има право на извънсъдебно изпълнително основание да си търси вземането. Но ние сме против това длъжниците да нямат никакви средства за защита и да не могат да спират изпълнението. Ами че така ще Ви вземат фирмите, ще Ви вземат и имуществото. Докато заведете дела и докато те се решат, Вие сте свършили! Моля Ви се, вникнете в съдържанието и недейте да леете крокодилски сълзи за правата на длъжника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми репликиращи колеги! По отношение на изявлението на колегата Байрактаров касателно неравноправните клаузи. Господин Байрактаров, аз съм склонен да приема това Ви твърдение за вярно. Само че равноправните или неравноправните клаузи се регулират в друг нормативен акт. Този нормативен акт, който касае специално кредитирането, ако говорим за банките, е Законът за кредитните институции и Законът за потребителския кредит. Вие не бяхте свидетел миналия парламент, но госпожа Мая Манолова, която сега е радетел и защитник на длъжниците, беше свидетел на дебатите тогава. БСП също си спомнят колко от тях гласуваха – колко малко от тях гласуваха за да се лимитира отговорността на длъжника при потребителското кредитиране. Толкова малко колеги от БСП тогава гласуваха, че се наложи опозицията в лицето на ГЕРБ, за да подкрепи това решение, да гласуват 30 – 35 колеги. Гласувахме в подкрепа.
Сега не виждам колегите от БСП да са в тяхната парламентарна група тук отново, които постигнаха този невероятен резултат. Балансът, господин Байрактаров, тук и счетоводно ще го кажа, защото сметката, която цитирахте, не е задължителна, тя се приема по индивидуалния сметкоплан. Балансът се търси при договарянето. Тук много ценен ориентир в интерес на истината при целия този дебат за мен беше тълкувателното решение на Върховния касационен съд. Който го прочете – той е 85 стр., там ще види, бих казал една сериозна правна инвентаризация на проблематиката в изпълнителното производство. Тъй като много време Ви отделих, ще се опитам да отговоря на госпожа Манолова.
Първо на първия въпрос: не, госпожо Манолова, заявявам, декларирам, такива срещи не е имало. Не съм провеждал такива срещи нито в гаража, нито никъде. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Това беше основният въпрос, според мен, на който отговорихте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Основният ли беше... Останаха два въпроса, на които не можах да отговоря, за което съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изтече Ви времето, за съжаление.
Заповядайте, господин Атанасов, за изказване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Господин Председателю, колеги народни представители! Ще бъда максимално кратък, но ще разгледам въпроса от съвсем друга гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате 5 минути.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Въпросът е и принципен, защото чл. 417 не гарантира равностоен съдебен процес – това, което е гарантирано още дори преди римско време. Тоест, за да има равностоен процес, в него трябва да присъстват две страни – ответник и ищец. Член 417 на практика не гарантира това право. С извлечение от счетоводни книги отиваш в съда, съдията, както се казва, чука с чукчето, този ответник, който не присъства в съдебната зала, е осъден и чак когато съдия-изпълнителят отиде пред входа на апартамента му или в бизнес предприятието му, тогава той разбира, че е осъден.
Колеги, тази процедура изобщо не отговаря на съвременното – и не само на съвременното, а изобщо на традициите на всяко едно нормално право. Знаете ли на какво прилича това? Това прилича на феодален процес – процесът във феодализма, когато хората са осъждани, без да е нужно да присъстват. Но дори и във времето на феодализма са поставяли чучело на отсъстващия, тоест поставяли са кукла. Тук дори не се поставя и кукла. Осъждат го, изнася се изпълнителен лист без изобщо ответната страна дори да знае, че такова нещо се е случило. Ето това е чл. 417.
И тъй като предполагам, че ще отхвърлите с мнозинството си чл. 417, ще Ви кажа само, че имаше навремето един римски сенатор, който постоянно казвал: „И все пак Картаген трябва да бъде унищожен”. И ние от Патриотичния фронт заявяваме: „И все пак чл. 417 трябва да бъде унищожен”, ако не в това Народно събрание, ще стане в друго Народно събрание, в друго правителство, така че след три месеца отново очаквайте този член да бъде вкаран. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики?
Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика касае степента на защита и обжалваемостта. Аз приемам, че по времето, когато е бил приет основният текст през 2007 г., 2008 г. също имаме изменение, са предвидени два способа, които са за съдебна защита и могат да бъдат относими по отношение на заповедите за изпълнение. Конкретно визирам чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс. Тогава законодателят е преценил при кои обстоятелства длъжникът може да предяви иск за оспорване на вземанията. Ако дебатът беше за това, аз щях да Ви подкрепям изцяло. Тоест да разширим кръгът, да разширим възможностите евентуално, пак казвам, не за неограничена, но за смислена съдебна защита, когато действително има риск да се нарушат правата на длъжника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други реплики? Няма. (Шум и реплики.)
Няма да се възползвате от правото на дуплика? Не.
Господин Чуколов, заповядайте за изказване.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, мислех да взема отношение по начина на водене, но все пак ще направя това изказване, защото тук виждам как някои от колегите се подсмиват, други ги няма, други се занимават с нещо друго, но не следят дебата по начина, по който би трябвало да бъде.
Какво обсъждаме днес? Обсъждаме наистина нещо много важно. Знаете, че в България банките са нещо свръхогромно, свръхсилно. Ние тук в момента искаме да защитим обикновения потребител, малкия човек, както се казва, от тази огромна машина, която може да влияе върху политическите сили, може да влияе върху много процеси в България. Обикновеният човек, както знаете, не може да влияе на нищо. Той може да влияе един път на четири години – отива и гласува, и обикновено гласува за партии, които след това правят нещо точно в негов ущърб.
От Партия „Атака”, прекрасно знаете, че тази битка – защита на обикновения човек срещу банките, сме я водили от нашето създаване. Тук можем много да коментираме за текста, който е внесен от Патриотичния фронт. В техен стил мога дори да кажа: „Не е написан правилно, ние ще внесем по-хубав”. Не, ние ще го подкрепим от „Атака”, защото тази битка трябва да се води. Това е малка част от битката да защитиш обикновения човек, пак Ви казвам, от това огромно банково лоби. Това е част от тази битка. Две хиляди и девета година – прекрасно помните, Партия ГЕРБ беше тогава на власт – тогава ние от „Атака” внесохме съответните закони, в които искахме да регулираме банковата лихва, тя да не бъде толкова висока, колкото беше и тогава, и сега, да направим така, че тя да бъде съпоставима със средноевропейските нива. Тогава това беше отхвърлено. Тогава беше отхвърлено!
Колко много други неща сме внасяли, с които искаме да ограничим този огромен и срамен процес, а именно, пак Ви казвам, да защитим малкия човек.
Уважаеми колеги, тук ще се обърна и към Председателя, за да не вземам думата по начина на водене. На какво станахме свидетели? Излиза един народен представител от Партия ГЕРБ и казва: „Вносителят е манипулатор, манипулира и казва неистини”. Което какво значи, че той е манипулатор и лъжец. Излиза вносителят, казва: „Вие сте лъжец”. Пак казвам и напомням, че тук обсъждаме много, много важни неща. Хвърчат обиди ей така, чуха се „олигофрения” и така нататък. При такъв сериозен дебат имаме ли право да употребяваме такива думи?! Трябва да употребяваме тук аргументи, доводи, а не обиди.
Още нещо. Докато тук тече този процес, въпросът, който изникна пред мен, е следният: защо вносителите от Патриотичния фронт подкрепят Партия ГЕРБ в управлението, а Партия ГЕРБ не подкрепя това, което Вие внасяте? А междувременно, докато върви този процес, председателят на Патриотичния фронт и на Парламентарната група на ГЕРБ си пият кафето и си хортуват заедно, както се казва, и изясняват как ще продължат да управляват заедно. (Шум и реплики.)
Господин Председател, когато такива, дето се казва, нечестни, неправилни разговори се водят тук на трибуната, предлагам на мониторите театрална пауза – пускайте нещо ей такова за разтуха на народните представители, ако трябва. Защото това, което демонстрирате тук, е един политически театър. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да забраня на когото и да било да пие кафе, с когото и да било. (Шум и реплики.) Стига да са пили кафе, разбира се.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев, което Комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 121 народни представители: за 38, против 7, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Манолова, Георгиев, Попов, Иванов и Карагьозов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 36, против 32, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, моля за прегласуване, тъй като изявленията на народните представители от парламентарната трибуна не бяха подкрепени със съответно гласуване. „Атака” заявиха, че ще подкрепят текстовете, които ограничават банките, и в крайна сметка се въздържаха от гласуване. За ДПС не се учудвам. За ГЕРБ беше повече от ясно, че срещите с банкери не са били една и две, след като мотивирана е цялата парламентарна група. Няма друго обяснение! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Разбрах искането Ви.
Прегласуване.
Гласували 132 народни представители: за 39, против 47, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Има предложение на народен представител, което е подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Предложението по вносител е § 3 да отпадне. (Реплики от БСП ЛБ.)
В доклада § 3 гласи следното: „В чл. 417, точки 1, 2, 7 и 8 се отменят”. Комисията предлага това да отпадне.
Гласуваме. (Реплики от БСП ЛБ.)
Не, върви гласуване! Не съм отменила гласуване, само че не ми давате възможност и аз да гласувам. (Реплики от БСП ЛБ.)
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Това е докладът на Комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): А предложението на Александров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е подкрепено от Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 60, против 47, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, поради множеството прекъсвания по време на това гласуване и непрекъснати реплики и въпроси какво точно се гласува, мисля, че голяма част от колегите не се ориентираха в гласуването.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 134 народни представители: за 73, против 52, въздържали се 9.
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Първи отрицателен вот – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Няма да се впускам в подробна мотивация, защото дискусията беше достатъчно дълга, но мнозинството, които гласувахте сега в подкрепа на този текст, не приехте балансираното предложение на народните представители от БСП лява България, защото именно то даваше възможност да се отчетат интересите както на кредиторите, така и на длъжниците.
Остана възможността тогава да се приеме текстът, който беше приет на първо четене – това също не стана, и то в момент, който е много показателен и чувствителен, когато говорим за тежки нарушения в банковата система, предстои избор на управител на Централната банка. Отново се формира мнозинство между ГЕРБ, ДПС и различни други партии, които по тези въпроси винаги са на едни и същи позиции през последните месеци.
Показателно е, че това, което стана в една от банките, не е станало без участието на хората, които сега не искат нищо да се промени – нито по отношение на защитата на гражданите, нито по отношение на регулацията на банковия сектор. Казвам го достатъчно рано, защото предстои тази дискусия да продължи в следващите няколко седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров се е изказал по същество по тази точка, поради което няма как да направи отрицателен вот.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми журналисти! Видяхме вече реално управлението на какво се крепи и бъдещето, което ни предстои от тук насетне, което ще повторим и на местните избори, след тях ще се види още по-хубаво коалицията между ГЕРБ и ДПС, подкрепена с гласовете на АБВ.
Да каже представител на ГЕРБ, че народни представители, избрани да представляват над 33 хиляди души по дефиниция, че един народен представител се е объркал и не знае какво гласува, е доста несериозно.
Това, което гласувахме, е неравнопоставеността, която се прави спрямо банките и обикновения кредитополучател. Това нещо като управляващи го затвърдихте още по-сериозно.
Може би тук ще вляза в цитирането на римските сентенции и ще Ви напомня за един римски император, който е казал: „Парите не миришат”, когато направил данък върху обществените тоалетни в Рим. Горе-долу това е положението, което Вие направихте в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков – трети отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Гласувах отрицателно по този параграф, защото си спомням, че в началото на всяко Народно събрание ние полагаме една клетва, която завършва с думите: „и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа”, а не във всичките си действия да се ръководя от интересите на банките.
Аз, разбира се, не съм привърженик на екстремните изказвания да водим война срещу банките, но в никакъв случай не мога да се съглася да бъдем стълб на произвола на някои банки и да създаваме условия той да продължи.
Не мога да се съглася и гласувах против това банката да има права, а този, който й е длъжник, да няма права. Не мога да се съглася от трибуната да има спекулации, че ние едва ли не ще позволим на длъжниците безпрепятствено да спират някакви съдебни изпълнителни дела, като знаем много добре колко струва това спиране и едва ли ще се намери някой малоумен, който да спре изпълнително дело, ако наистина дължи пари.
Колеги, поздравявам Ви. Не се учудвам на ГЕРБ и на ДПС, това е в тяхната идеологическа плоскост – да защитават банките, учудвам се на една друга парламентарна група, която се прави на леви, но досега гласува само в десни политики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Александрова, моля продължете доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
Създава се § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 418, ал. 5, се създава изречение второ: „Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията му по доклада на Комисията. (Шум и реплики.)
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се § 3б:
„§ 3б. В чл. 421 се създава ал. 3:
„(3) Когато възражението е подадено от едно от задължените лица, съдът може да спре изпълнението само по отношение на това лице.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 78 народни представители: за 23, против 20, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3а със следното съдържание:
„§3а. Чл. 427 се изменя така:
„Чл. 427 (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чиито район се намират:
1. постоянният адрес или седалището на длъжника;
2. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа;
3. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
4. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване;
5. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения.
(2) След образуване на изпълнителното дело взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
(4) Не се разрешава прехвърляне на изпълнително дело по искане на взискателя от един съдебен изпълнител на друг в същия съдебен район, с изключение на случаите по чл. 22.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Славов и Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 19, против 12, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се § 3в:
„§ 3в. Чл. 430 се изменя така:
„Чл. 430. Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47 и 48.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 77 народни представители: за 16, против 27, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3б със следното съдържание:
„§ 3б. В чл. 431, ал. 4 се добавя изречение трето със следното съдържание: „При служебно заличаване на обезпечителни мерки на се дължи заплащане на държавна или местна такса.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Славов и Делчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3в със следното съдържание:
„§ 3в. В чл. 432, т. 2 след думата „взискателя” се добавят думите „а в случаите, когато публичната продан е обявена – след изрично писмено съгласие на длъжника.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се § 3г:
„§ 3г. В чл. 432, в т. 2 след думата „взискателя” се поставя запетайка и се добавя изразът „а в случаите, когато публичната продан е обявена – след изричното съгласие на длъжника.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване много близки и сходни предложения на двете групи народни представители, но ще ги гласуваме поотделно, тъй като редакционно имат нюанс.
Първо, гласуваме предложението на Славов и Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 21, против 13, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 22, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, има две предложения, които се отнасят до една и съща разпоредба – чл. 435.
Първото е предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3г със следното съдържание:
„§ 3г. В чл. 435 текстът на ал.1 и 2 се изменя така:
„(1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, да назначи друго или повече вещи лица, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, да замени обекта или начина на изпълнението по реда на чл. 443, да назначи друго или повече вещи лица, както и разноските по изпълнението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се § 3д:
„§ 3д. В чл. 435 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „обжалва” се добавя изразът „оценката, определена или приета от съдебния изпълнител при извършването на описа,”;
2. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се ново изречение второ: „Жалбата на третото лице спира изпълнението по отношение на тези вещи.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лицата по ал. 3 и 4 могат да обжалват действията на съдебния изпълнител на основание допуснати нарушения при подготовката и провеждането на публичната продан, засягащи надлежното уведомяване, описа и оценката.”
4. Създава се ал. 6:
„(6) Право на обжалване по ал. 4, в случаите когато не участват като наддавачи, имат присъединените ипотекирани и заложни кредитори, съответно кредиторите по чл. 459, когато обект на постановлението за възлагане е ипотекираната, заложената, възбранената или запорираната вещ.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Димитър Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 21, против 12, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 24, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отново две предложения по отношение на една и съща разпоредба.
Първото предложение е от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3д със следното съдържание:
„§ 3д. Текстът на чл. 446, ал. 1 се изменя така:
1. В основния текст на ал. 1 думите „чийто размер е” се заменят с „чиито размери са”;
2. В ал. 1 т. 1 се отменя, а досегашната т. 2 става т. 1 със следния текст: „ако осъденото лице получава суми в размер от минималната работна заплата до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа”;
3. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов:
„Създава се § 3е:
„§ 3е. В чл. 446 ал. 1 се изменя така:
„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, удържането се извършва при спазване на ограниченията, определени в акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на колегите Славов и Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 25, против 19, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 31, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев:
„Създава се § 3е със следното съдържание:
„§ 3е. Създава се нов чл. 446а със заглавие „Несеквестируеми вземания и със следното съдържание:
„Чл. 446а. (1) Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
(2) Банката не изпълнява запорното съобщение по отношение на несеквестируемите вземания.
(3) Банката съобщава на съдебния изпълнител причините за неизпълнението, както и произхода и размера на постъпващите по сметката несеквестируеми вземания.
(4) Банката носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по ал. 2 по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, като искът може да бъде предявен и в рамките на производство за обжалване на актове на съдебния изпълнител, без да се дължи допълнителна такса.
(5) Ако в рамките на производство по обжалване на актове на съдебния изпълнител се установи, че банка е нарушила задължението си по ал. 2, съдът й налага глоба в размер на 500 лева за всяко получено запорно съобщение.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам само да обясня, че този текст е напълно справедлив и дава основанията, при които вече несеквестируеми вземания са постъпили по банковата сметка на длъжника и там те не могат да бъдат принудително иззети, за това иде реч.
Тук става въпрос за нещо, което е напълно необходимо, ясно и което дава допълнителна гаранция на тази част от имуществото, която е несеквестируема, да бъде такава.
Не правим никаква нова регулация, свързана с това каква част от имуществото да може да бъде предмет на удовлетворяване на изпълнението или не, затова Ви моля – подкрепете това справедливо предложение. И ние – колегите от БСП лява България, също ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Славов и Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 24, против 20, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отново две предложения относно един и същ текст.
Предложение на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев – създава се § 3ж със следното съдържание:
„§ 3ж. В чл. 454 ал. 1 думите „30 на сто” се заменят с „20 на сто” и се създава ново изречение второ: „Това правило се прилага и когато изпълнението не е насочено срещу вещи”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов – създава се § 3ж:
„§ 3ж. В чл. 454 ал. 1 изразът „30 на сто” се заменя с израза „20 на сто”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е текст напълно в интерес на кредиторите, на банките. И Ви моля да не се объркате! След като защитавате техните интереси, гласувайте този текст. Така ще дадете възможност те бързо да получат своите кредити, които са отдали, да удовлетворят своите вземания.
Това дали ще е 20% или 30% всъщност е уловка за длъжниците. По-лесно е да могат да дадат 20% веднага, без никакво изпълнение, без никакви процедури, а след това всеки месец ще издължават по 10%. И те писмено ще се задължат за това. Това наистина е в интерес на кредиторите.
Моля, да не се объркате, дайте да гласуваме поне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Славов и Делчев.
Комисията не го подкрепя.
Всъщност то е идентично в основната си част с предложението на Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов, така че резултатът от това гласуване ще важи и по отношение на следващото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 24, против 8, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев – създава се § 3з със следното съдържание:
„§ 3з. Чл. 468 се изменя така:
„Чл. 468 (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно надаване или публичната продан, е 85 на сто от стойността на вещта.
(2) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато се определя стойността на недвижими вещи и вещи по чл. 474 ал. 5, както и за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си устно, което се отразява в протокола.
(3) Всяка от страните може да оспори определената от съдебния изпълнител стойност на вещта в едноседмичен срок от определянето й и да поиска назначаването на друго или повече вещи лица на свои разноски.
(4) Съдебният изпълнител е длъжен да уважи искането, в случай че страната в срока по ал. 4 е внесла разноската за новата експертиза.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов – създава се § 3з:
„§ 3з. В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена.”
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) За определяне стойността на вещта се назначава вещо лице с изключение на случаите, когато общата стойност на вещите не надвишава двукратния размер на минималната работна заплата.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите когато оценката на вещта, обжалвана пред съда, началната цена на вещта се определя по правилата на ал. 1 и 2, въз основа на оценката, определена от съда.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, цената, на която се продават недвижими имоти от съдебни изпълнителни трябва да отговаря на някакви стандарти, поне в някаква степен да бъде близка до пазарната, защото иначе хората остават без имоти и без разплатени кредити, след като са минали през ЧСИ. Случаите са десетки, случаите са стотици, случаите са ежедневие.
Не мога да повярвам че към Вас като народни представители не са се обръщали хора, на които недвижимите имоти са продадени на безценица. Тук трябва да бъдат сложени някакви правила.
На първо място, да не може да се продава имот на цена, по-ниска от данъчната оценка на този имот. Какво не Ви харесва в това предложение? Аз наистина не разбирам защо ще гласувате против?! Какво против имате срещу това да се назначава вещо лице, когато се описват вещи на стойност по-висока от две минимални работни заплати? Иначе частният съдебен изпълнител по своя преценка, по свое усмотрение слага някаква цена и разполага с вещи на хора в безизходица.
Вие не се интересувате, но медиите се заинтересуваха от една жена, чието имущество утре ще бъде изнесено на публична продан, за дълг, който е десетократно по-висок от това, което тя първоначално е взела – 180 лв., които са станали 1180. На Вас Ви е досадно да го слушате, не Ви интересува, но жената е отвън.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Стига с тези манипулации!
МАЯ МАНОЛОВА: Да, Вас не Ви интересува, господин Иванов, но жената е на минимална работна заплата. Поне вещите й трябва да се продадат на стойността, на която струват, а не без пари. Не мога да повярвам, че има толкова коравосърдечни народни представители. Извадете поне един аргумент! Ето, станете и се изкажете защо сте против имотите да се продават на цена, която е по-висока от данъчната оценка? Защо сте против?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде беше в Четиридесет и второто Народно събрание?!
МАЯ МАНОЛОВА: Защо сте против? Защо сте против оценките на недвижимите имоти, които се изнасят на публична продан, да се обжалват пред съда? Защо сте против една инстанция? Обжалването няма да забави процеса. Обжалването няма да спре изпълнението. Могат да се сложат защити.
Защо подкрепяте банковата мафия и мафията на съдебните изпълнители, които злоупотребяват с хората в затруднено положение? Наистина ли сте сигурни, че утре това няма да се случи на Вас, че никога няма да изпаднете в такава ситуация?
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може, но не съм дошъл да ти рева тук.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че никой български гражданин не е застрахован. Животът му може да се обърне на 180 градуса, да не може да си плати и да остане без нищо.
Може би само богопомазаните са спокойни, че всичко в живота им върви гладко и просто, получават огромни заплати и си плащат кредитите. С над 50% от българските граждани не е така и те имат нужда от защита – когато не могат да си платят дълг, да не им бъде разпродадено на безценица имуществото, да не им нараснат десет пъти задълженията и да продължат да живеят.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Управлявахте една година, защо не го направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как една? Колко мандата са в управлението?
МАЯ МАНОЛОВА: Това са наистина текстове, които всяват справедливост. (Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Станислав Иванов.) Тук не става дума за избори. Избори ще има много. Знам, че от ГЕРБ само изборите Ви интересуват. (Реплики и възгласи.) Да, знам, вижда се от оттегчените Ви физиономии, от това че не желаете да слушате, от това че не аргументирате защо гласувате „против”. Това е по-важно от изборите. Това е съдбата на хората, на които Вие обещавате преди избори, а след това ги лъжете. (Реплики и възгласи.) Вие им създадохте фалшиви очаквания, че ще има промени в изпълнителното производство и в частните съдебни изпълнители. Вие им създадохте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Мая Манолова! Да, действително ГЕРБ се стреми да спечели изборите.
Когато ГЕРБ печели изборите, държавата върви напред и е част от силна и обединена Европа! Когато Вие управлявахте, не променихте този текст, отдалечихте страната от Европа. Спряха парите, няма пари, няма инфраструктура.
В момента България е строителна площадка, защото ГЕРБ спечели изборите! ГЕРБ успя да състави силно и стабилно правителство. Виждате, че вече легитимацията на страната е съвсем различна от тази, която имаше при Вашия премиер Пламен Орешарски.
Госпожо Манолова, моля Ви, когато излизате от тази трибуна – колегите действително се поизнервиха, защото повтаряте едно и също, без да има нищо смислено и съдържателно в това, което правите от пленарната трибуна – въздържайте се, за да не провокирате колегите и да се уважаваме взаимно.
Искаме да има нормален тон на поведение, искаме да има нормална дискусия, да има конструктивно говорене, не говорене, което да създава напрежение и да говорим отново за избори.
Да, ГЕРБ ще спечели и местните избори, защото и кметовете по места трябва да правят политики в полза на хората. Градовете и регионите трябва да се развиват, а не да бъдат в състояние, което – Вие достатъчно добре показахте как управлявате и как можете да го правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Манолова, изобщо не съм съгласен с Вас! Не съм съгласен, защото преди малко беше сложено въжето на длъжниците, сега се бута столчето.
Вие пропуснахте да кажете нещо много важно – особено при ипотечните кредити, когато длъжникът прави ипотека, тя се оценява, на първо място, от кредитора и обикновено оценката е три до пет пъти по-висока от получавания кредит. Три до пет пъти! Сиреч ако сте взели 50 хил. лв. кредит, трябва да ипотекирате имущество, което да е поне за 250 хил. лв. Оттук вече следва мафиотската схема, в която се включват частните съдебни изпълнители с необжалваемата оценка.
Ние ще подкрепим Вашето предложение, защото това е справедливо. Не може да се ограбва имуществото на хората по безогледен начин и всички тук да си затварят очите. Иначе влиза в сила онази стара приказка, че в цял свят държавите си имат мафия, само в България мафията си има държава. За съжаление, явно така се оказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Кирилов.
Господин Байрактаров, под „ние” разбирам Вие и господин Михов. Двама души останахте от Вашата група.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Манолова, репликата ми е изцяло чисто техническа. В разпоредбата и в редакциите, които коментираме, иде реч за определяне цената на движима вещ. Движимите вещи нямат данъчна оценка. Преди няколко минути коментирахме недвижимите имоти.
Молбата ми е и Вие, и господин Байрактаров все пак да четете текстовете, които коментираме.
Разбирам, че желанието беше да разкажете за пресконференцията, която дадохте отвън и как запознахте с въпросното запорно съобщение всички журналисти. (Реплики и възгласи.) Четете текста. Движимите вещи нямат данъчна оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Манолова. (Реплики, шум.)
Колеги, не пречете на господин Байрактаров да си чуе отговора от госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Цветанов, срам ме е заради Вас, заради всичко което успяхте да избълвате от парламентарната трибуна. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, хайде сега.
МАЯ МАНОЛОВА: Срам ме е! (Реплики и възгласи.) Наистина ме е срам.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Нека най-после да си говорим нормално и диалогично. (Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Станислав Иванов.)
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за цената, на която съдебните изпълнители продават недвижимите имоти на българските граждани и движимите им вещи; за хора, които са го закъсали дотам, че им разпродават имуществото.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не го направихте, когато управлявахте?!
МАЯ МАНОЛОВА: Да, тези хора нямат по няколко апартамента, нямат по няколко телевизора, не тънат в разкош. На тях им е все едно кой ще спечели изборите. На тях им е безразлично, защото животът им е поставен на карта.
Току-що започваме обсъждането на този текст. Аз наистина не разбирам на какво се изнервяте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Говориш едно и също три часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как три? Пет.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът за оценките и обжалваемостта на оценките, на вещите и имотите, които се изнасят на продан, се поставя за първи път в тези текстове. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Не разбирам защо Вие петимата въобще стоите на предния ред, след като сте толкова изнервени. Излезте, отидете да се опиянявате от строителството, което развихряте, от фондовете, които са Ви пуснати. Отидете по-добре сред хората, за да видите как живеят, от какво страдат и какви са им проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие нали бяхте все сред хората, госпожо Манолова. Защо Ви е такъв резултатът?
МАЯ МАНОЛОВА: Ами излезте и Вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чувате ли се какво говорите, Вие, дето сте сред хората?!
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева и господин Цветанов, ние не сме на предизборно събрание. Обсъждаме терора, който се налага...(Реплики, шум и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласна съм.
Колеги, тихо! Не сме на събрание!
МАЯ МАНОЛОВА: ...на длъжниците по изпълнителните производства. Явно тук банковата мафия си е свършила работата с първия ред на ГЕРБ и с останалите редове, след като не искате да чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Иванов.
В основното изказване казахте Иванов, не знам дали този Иванов сте имали предвид.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Може ли да потвърдите, че за мен става дума? (Обръща се към народния представител Мая Манолова.)
Благодаря, госпожо Председател.
Наистина в изказването не бях толкова засегнат, но веднага ще кажа какво ме засегна в днешното заседание като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, но нямате такава процедура.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Имам, защото съм засегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате процедура „засегнат от цялото заседание”.
Ако ще говорите с какво сте засегнат от госпожа Манолова, продължавайте.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Госпожа Манолова ме засегна с „шизофренично поведение”. (Възгласи.) Цял ден го слушах, поне четири-пет пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, медицинските диагнози се поставят на друго място. Благодаря Ви.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Точно това щях да предложа – да изискам... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Славов и Делчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 22, против 16, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Манолова, Георгиев, Иванов, Попов и Карагьозов, което не е подкрепено от Комисията.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Не е удължено времето. Ние работим вече 10 минути след 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, върви, защото върви изказване с реплики, лични обяснения и всеки текст приключва с гласуване.
Гласуваме текста и чета списъка за парламентарния контрол.
Ще бъде отразено в стенограмата в колко часа са гласувани текстовете.
Прекратете гласуването!
Гласували 79 народни представители: за 21, против 31, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Тук прекъсваме заседанието.
Съобщение за парламентарен контрол на 19 юни 2015 г., 11,00 ч., петък:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на един въпрос от народния представител Мартин Димитров.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса, Джейхан Ибрямов, Светлин Танчев и Борислав Иглев, и Михо Михов, и на едно питане от народния представител Мая Манолова.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Борис Ячев, Станислав Станилов, Слави Бинев, и Вили Лилков.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 15 въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Иван Кирилов Иванов и Румен Христов, Мая Манолова, Вили Лилков – два въпроса, Димитър Делчев, Георги Кадиев, Петър Кадиев – два въпроса, Борислав Иглев, Иван Станков, Красимир Янков, Петър Славов, Калина Балабанова, и Жельо Бойчев и на едно питане от народния представител Иван Станков.
Министърът на транспорта... (Шум в залата, народният представител Мая Манолова разговаря с народните представители Димитър Лазаров и Цветан Цветанов.)
Заседанието не е закрито, не съм ударила камбаната. (Реплики.)
Вие не можете да се справите, искате ние да се справим с нея.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на пет въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, Георги Кадиев, Светослав Белемезов и Васил Антонов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на два въпроса от народните представители Волен Сидеров, и Атанас Зафиров.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Христиан Митев, и Гроздан Караджов;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на два въпроса от народните представители Борислав Иглев, и Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Петър Христов Петров, и Светла Бъчварова, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Жельо Бойчев и Велизар Енчев;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Стефани Михайлова;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министърът на финансите ...(Разговорът между народните представители Димитър Лазаров, Цветан Цветанов и Мая Манолова продължава на висок глас.)
Лазаров!
- министърът на финансите Владислав Горанов на въпрос с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров и група народни представители;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Стефани Михайлова.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов;
- два въпроса от нароните представители Михаил Миков и Филип Попов към министъра на земеделието и храните Десислава Танева;
- въпрос от народния представител Драгомир Стойнев към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- два въпроса от народните представители Владимир Тошев и Любомир Владимиров към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Поради предварително поет ангажимент, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, министърът на младежта и спорта Красен Кралев и министърът на правосъдието Христо Иванов.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на финансите Владислав Горанов.
Закривам пленарното заседание.
Утре редовен пленарен ден с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Чавдар Пейчев
Юлиан Ангелов