Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 24 – 26 юни 2015 г.
1. Изслушване на ръководството и състава на КЕВР относно модела на ценообразуване, използван от КЕВР при изпълнение на правомощията му, произтичащи от Закона за енергетиката, както и Наредба № 1 за регулиране на цените на ел. енергията. Вносители: Цветан Цветанов и група народни представители.
2. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Вносител: Валери Симеонов – председател на Временната комисия.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда – общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 12 юни 2015 г. законопроекти. Вносители: Петър Кънев и група народни представители, и Министерският съвет.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 27 октомври 2014 г.; Волен Сидеров и група народни представители, 27 октомври 2014 г.; Лютви Местан и група народни представители, 27 октомври 2014 г.; Министерски съвет, 9 декември 2014 г.; Цецка Цачева и група народни представители, 19 декември 2014 г.; Петър Славов, 5 януари 2015 г.; Министерски съвет, 7 април 2015 г.; Валери Симеонов и група народни представители, 8 април 2015 г.; Методи Андреев и група народни представители, 8 май 2015 г.
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносители: Десислава Атанасова и група народни представители.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване – общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти. Вносители: Министерският съвет; Пламен Манушев, Иван Вълков и Павел Христов.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител: Министерският съвет.
8. Първо гласуване на Законопроект за закриване на Националната служба по зърното. Вносител: Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Вносители: Димитър Главчев и група народни представители – точка първа за четвъртък.
10. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител: Министерският съвет.
11. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносители: Петър Славов и Мартин Димитров.
12. Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г. Вносител: Министерският съвет.
13. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария. Вносител: Министерският съвет.
14. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”. Вносител: Министерският съвет.
15. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител: Министерският съвет.
16. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в петък с начален час – 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 146, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване на нови точки в седмичната програма:
Първи по време е направил своето предложение господин Петър Славов за включване в Програмата на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Петър Славов и група народни представители – в Програмата за тази седмица е.
Следващото предложение е на Цветан Цветанов и група народни представители за изслушване на ръководството и състава на КЕВР относно модела на ценообразуване, използван от КЕВР при изпълнение на правомощията му, произтичащи от Закона за енергетиката, както и Наредба № 1 за регулиране на цените на електро енергията – включена е като т. 1 в Програмата.
Предложения на народния представител госпожа Корнелия Нинова. Тя предлага като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 24 – 26 юни 2015 г. да бъде включено първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители господин Миков и група народни представители.
На Председателския съвет информирах участниците в него, че има шест законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване и се предвижда дебатите по шестте законопроекта, ако Народното събрание днес не реши друго, да се случат през следващата пленарна седмица.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение да бъде включен в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Това е нашето различно виждане за промените в условията и реда за пенсиониране. Казвам различно от това, което е внесено от правителството. То е аргументирано, реално и възможно, като отчита няколко фактора.
Първо, да не продължаваме да задълбочаваме дефицита в бюджета на НОИ. Затова правим предложения, които касаят приходната част в НОИ.
Второ, да отчитаме интересите на сегашните пенсионери, които имат ниски пенсии. Затова предлагаме начин за тяхното преизчисляване, което би довело до 10% реално увеличение.
На трето място, да гарантираме на хората в предпенсионна възраст, че ще могат да се пенсионират две години по-рано, ако не им достига стаж или възраст, с 0,4% по-ниска пенсия, която да получават до края на живота.
Четвърто, да бъдат замразени стажът и възрастта за пенсиониране, такива каквито са сега. Защото предложеното от правителството е практически невъзможно за постигане – 65-годишна възраст за пенсиониране и 40 години стаж означава от 25-та си годишнина до 65 г. всеки човек да е работил всеки ден без пропуск на един осигурителен ден.
По отношение на приходната част, за да гарантираме разходите по тези мерки, ние предлагаме да се увеличи максималният осигурителен праг на 10 минимални работни заплати, вноската за фонд „Пенсии” с 2%, вноската за фонд „Безработица” с 1%. В приходната част това би гарантирало около 950 милиона, а мерките, които предлагаме като разходи, биха стрували около 800 милиона.
Разбира се, отчитайки, че бюджетът за 2015 г. е приет при едни параметри, ние не предлагаме по средата на годината те да бъдат променяни, защото това би било неразумно и неаргументирано. Предлагаме ако този закон бъде приет, да влезе в сила от 1 януари 2016 г. в рамките на бюджета за 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 166 народни представители: за 71, против 17, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Процедура ли, господин Славов?
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): По нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам думата във връзка с предложението от Реформаторския блок за разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Виждам, че вече е включен в дневния ред за тази седмица, тоест не е необходимо да гласуваме предложението, което съм направил. Но бих Ви предложил, колеги, да гласуваме да стане втора точка за четвъртък, тъй като това наистина е един доста важен законопроект, не е дълъг. Мисля, че доста бързо ще можем да го приемем. Законопроектът е подкрепен на комисия на второ четене и ако успеем да го приемем тази седмица – знаете, че в момента върви кампания по подаване на годишни финансови отчети за всички търговци към Търговския регистър, което изключително много ще ги облекчи. Имам уверение на Агенцията по вписванията, че в максимално кратки срокове ще започне да уведомява хората по електронен път за евентуални нередовности в заявлението, за да могат да ги отстраняват и да не трябва да има повторно заявяване, нови такси и така нататък. Предложението ми е да стане втора точка за четвъртък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Славов.
Има ли обратно предложение? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Славов второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър да бъде фиксирано като точка втора за утрешния ден, четвъртък.
Гласували 152 народни представители: за 47, против 10, въздържали се 95.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на господин Волен Сидеров, който предлага в седмичната програма да бъде включен Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията.
Заповядайте, господин Сидеров, да защитите предложението.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, предлагаме в дневния ред да влезе едно предложение, което е много актуално. Става дума за регулация на цените на електроенергията – нещо, за което в момента, даже тук, доколкото разбрах, е поканен председателят на КЕВР да говори.
Нашето предложение е старо, отлежало е. Те нашите предложения са като виното, колкото повече отлежават, по-добри стават. Затова то се нуждае от една редакционна поправка, тъй като е внесено още миналата година. Тогава сме дали срок до 15 ноември 2014 г. Министерският съвет – тогава е била ДКЕВР, а сега е КЕВР – да приведат ценовият метод „норма на възвръщаемост на капитала” с цените, които са важали към 30 юни 2014 г. По този начин ние анулираме повишаването на цената на тока. Правим една голяма услуга на правителството, което сега иска да отложи повишаването на тока. Затова се надявам на положително гласуване със „за” и това, което предлагаме, е да влезе в дневния ред и то да се изгласува бързо.
В общи линии, това е. Няма да се задълбочавам в повече подробности. Знаете всички, че в момента правителството и управляващото мнозинство се чудят как точно да отложат това, което КЕВР вече предложи – да се увеличат цените на тока. Ние Ви помагаме с това решение, което ще приемем, ако то влезе в дневния ред и бъде изгласувано със „за”. Така ще бъде предотвратено покачването на тока.
Ако приемате и друго, то не за сега, то не влиза в дневния ред, можем да го предложим също така – мораториум за шест месеца, през което време да се направи национална стратегия, да се преразгледат договорите с американските „Марици”, с ВЕИ-тата, тези договори, по които НЕК е принудена да купува петорно и десеторно по-скъпо тока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Подлагам на гласуване предложението на господин Сидеров за включване в програмата ни на този Проект за решение.
Гласували 134 народни представители: за 26, против 33, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Десислав Чуколов, който предлага в програмата ни да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както чухте, предлагаме Ви в Програмата за тази седмица да влезе Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Какво искаме да променим в този Закон? Искаме да променим лен 49, ал. 1, където да заличим думите „предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език”. Всъщност с това предлагаме да отпаднат новините на турски език.
Както прекрасно знаете, от 2005 г., откакто е създадена Партия „Атака”, във всеки парламент внасяме, предлагаме, настояваме, изискваме тези новини на турски език да отпаднат. Досега не сме успявали, макар че през 2009 г. имаше желание от Партия ГЕРБ това да се промени, но то не се случи. В това Народно събрание отново настояваме и предлагаме.
Както знаете, различни партии през различни периоди са предлагали това. Различни партии, естествено, тези, които копират от „Атака”, Патриотичният фронт предлагаха това, за да влязат в парламента, а сега го забравиха. Не го виждам в ултиматумите, не виждам да настоявате пред „Булеко” – Борисов, както му казват социалните мрежи, забравихте това. Ние от „Атака” искаме, настояваме това да се гледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, по предложението, оставете другите парламентарни групи. Дайте по Вашето предложение.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Не говорете, докато аз говоря, малко по-културно.
Ние настояваме и искаме това да влезе в Програмата за работа на Народното събрание за тази седмица. Искрено се надяваме да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Чуколов.
Гласували 153 народни представители: за 25, против 58, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Николай Александров за включване на Проект за решение в седмичната Програма за възлагане в едномесечен срок правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, EVN и „Енерго Про”, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата.
Слушаме Ви, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Точно така.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание тема, която знам, че Ви е любима и напоследък Ви стана още по-любима, когато влезна и в медиите, а именно развалянето на договорите с трите електроразпределителни дружества на територията на страната.
Това нещо предлагаме не от вчера или от днес, а много отдавна и винаги залата го е подминавала с лека ръка и го е отхвърляла, защото знам, че Ви е слабост да натискате сивите и червените копчета.
Трябва обаче да се замислите, че когато една компания има много нарушения на територията на страната, трябва да се водим от законодателството на страната ни, от националния интерес, от защита на интереса на обществото, както и от защита на Конституцията, най-вече чл. 19. В него се казва, че нашата държава се ръководи от свободна пазарна икономика. На базата на това Ви предлагаме Проект за решение, с който Вие можете да коригирате лошите решения, вземани някъде назад, в миналото, които сега ни се връщат под формата на различни протести. Виждаме увеличението на цената на тока, виждаме постоянните искания с галопиране на цената на електроенергията.
Чухме и аргументите на бизнеса. Той каза, че начинът, по който в момента е формулирано увеличението на цената от ДКЕВР, реално означава да затворим нови работни места, може би да затворим производствени мощности. По този начин ние практически сами убиваме икономиката си. Убихме вече населението си, докарахме го до там, че една пенсия не стига, за да платиш сметките си за ток. Сега убиваме и бизнеса.
По тази причина даваме на Вас, във Вашите ръце бъдещето на енергетиката – да решите дали пак ще се въздържите и ще сте червени, но как това ще лежи на съвестта Ви?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Колеги, гласуваме това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 45, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Желая прегласуване. Обръщам се към колегите от Патриотичния фронт. Ако действително се смятате за патриоти, моля, прочетете Конституцията, най-малкото чл. 19 – тези, които са икономисти и юристи сред Вас, и дайте тълкувание на другите Ви колеги.
Ще се обърна и към тези, които са социални партии, така наречените „социални партии” в парламента. Смятате ли, че постоянното увеличение на цената на електроенергията е добро за населението?! Смятате ли, че хората, които са Ви избрали, го смятат за добро?! Тогава защо гласувате „въздържали се” и „против”?! Кой Ви е пратил в залата – сами ли се избрахте, или Ви избра българският народ?!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 146 народни представители: за 37, против 45, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
По начина на водене, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател. Излизам по начина на водене, за да направя бележка, която е правомерна и по смисъла на Правилника. В него има срокове за престоя на законопроектите в комисиите, но няма точка, която да задължи комисиите да ги разгледат в полезен срок. По тази причина много законопроекти, включително нашите, най-вече нашите – на „Атака”, идват да се обсъждат в Народното събрание без мнение на комисиите. Това е демонстрация на пренебрежение, презрение, нямам думи да изразя подобно безредие, което цари.
Много моля да направите забележка на председателите на комисии да не допускат подобно нещо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов. Вие сте прав. Има текстове в нашия Правилник, които определят срока, в който постъпил законопроект, проект за решение или друг акт на Народното събрание следва да бъде обсъден от постоянните комисии и съпътстващите, на които е разпределен. Всяко предложение своевременно се разпределя от мен.
Обръщам внимание на председателите на постоянни комисии, на които има разпределени законопроекти, да спазват текстовете в Правилника, които указват сроковете за обсъждане съответно на законопроект или на проект за решение.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 17 до 23 юни 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносители – Петър Славов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстваща – Комисията по отбрана.
Законопроект за допълнение на Закона за водите. Вносители – Настимир Ананиев и Димитър Делчев. Водеща е Комисията по околната среда и водите, ще го гледа и Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Вносител – Министерският съвет. Ще го гледа Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Димитър Главчев, Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов и Мартин Димитров. Водеща е Комисията по енергетика. Ще го гледа и Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет. Предстои разпределение.
Преминаваме към седмичната ни програма.
Преди това – изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Сред нас има хора, които в последния един месец насам се занимават с високо отговорна дейност – избора на гуверньор на БНБ.
В началото нямахме процедура и се налагаше да извеждаме хората по студията и из парламента. Две седмици нямахме заседание на Комисията по бюджет и финанси, не защото бяхме в отпуск или нямаше какво да работим – бяхме заети с друга дейност. И сигналът беше правилно разчетен. Доста от хората, които бяха годни, качествени и можеше да се кандидатират за този пост, решиха да се въздържат. Не желаехме конкурсна процедура.
А си спомняте времето, когато точно така, без процедура, избрахме Искров. Защо трябва сега да повтаряме същото?
Ние предложихме процедура и бяхме подкрепени от няколко политически групи, но я приеха в съкратен вид. Описахме процедурата. Поискахме в залата две допълнения – да може всеки един народен представител да упражни своите законови правомощия по Конституция. Отказано беше. Другото наше желание, тъй като този механизъм е некоректен, беше кандидатът, който ще се разпорежда със средствата, който ще упражнява тази огромна власт, да обясни какво смята да прави самата БНБ спрямо търговските банки и какво смята да предприеме, предвид влизането в Еврозоната. Така или иначе това не се прие.
За капак или като потвърждение онзи ден видях и финансовият министър да води един от кандидатите в БНБ. Надявам се и към останалите това да бъде приложено, за да има равнопоставеност.
Все пак изпълнителната власт ли избира гуверньора, или Народното събрание? Смятам, че това е наше правомощие. Не бих искал да се приема като давление и вмешателство. Не бих искал, понеже остават съвсем малко дни до избора, да видя как някой друг се качва на конче и го водят до БНБ, за да го покажат колко е важен и значим. Не би било редно.
Какво целим? Новата юбилейна монета в БНБ да изобразява парашутист с парашут, презокеански самолет или парашутист с боксови ръкавици?! Смятам, че това ще бъде срамно и неудобно. Не трябва да отиваме в тази посока – не това целим.
Не е необходимо и трябва ли непременно с антиконституционна процедура да изберем една от ключовите фигури у нас – гуверньора, който е отговорен за всички валутни резерви на страната – 28 млрд. лв., който ще бъде по право член на Управителния съвет на Европейската централна банка, който надзирава търговските банки?! За сведение, балансовият капитал на банките е близо 11 милиарда към края на 2014 г., а активите на банковата система са 90 млрд. лв. У нас има общо 22 банки и шест банкови клона. По оценка на Международния валутен фонд България е най-застрашена от евентуален фалит, който би могъл да настъпи в Гърция. Техните банки държат една четвърт от банковия капитал, или 25% от общия пазарен дял.
И ние искаме без концепция, без да ни даде ясно разяснение да изберем човек, както и да се казва той, който и да го предлага! В България на конкурс човек се явява в два случая: ако ти кажат, че си избран за поста и трябва да подадеш документи или ако ти кажат, че някой е избран за поста, а ти трябва да подадеш документи, за да го легитимираш. Останалите кандидати, които сме подали, служат само за тази цел – камуфлаж, да легитимират избора. Ако бях на тяхно място, щях да се откажа от тази срамна процедура, най-малкото защото е опорочена.
Уважаеми дами и господа, ние можем и ще изберем този гуверньор, който сте си поискали, но какво ще последва след това? Избраният нелегитимно нов управител ще си посочи свои подуправители, те ще заработят, ще издават решения, ръководят Надзора, провеждат стрес тестове, ще вземат или отнемат решения за лицензи, управляват националните валутни резерви, ще печатат пари, бандероли, изборни бюлетини и протоколи. Докога? До момента на истината. И когато една жалба до Конституционния съд се разгледа и се окаже, че Народното събрание е избрало може би нелегитимен управител и всички под него, включая решенията им, са незаконни, даваме ли си сметка каква катастрофа означава това за цялата банкова система? Взетите решения са нелегитимни, хаос и най-вече нуждата някаква отговорност да се носи.
Но обърнете внимание, поне един месец от произнасянето на съда банковата система няма да има никакво ръководство, защото легитимно няма как за един-два дни да се избере. А като сложим поне теоретично един-два опита в този период за умишлен фалит, криминални атаки, подобни на тези от миналото лято, кой с какви правомощия ще действа? Отбележете, тогава имаше легитимно ръководство. И знаете резултата.
Можем ли да си представим какви катастрофални последици биха могли да имат днешните ни действия и процедура, която не е съобразена с Конституцията? Каква бомба със закъснител сами си залагаме? Мислим ли, че Европа не е наясно? Мислим ли, че германският канцлер Меркел, френският президент Оланд, английският премиер няма да бъдат информирани от посланиците за това, което се случва у нас?
Тук, пред мен, стои едно искане за установяване на противоконституционност и под него стои само моят подпис. Когато гласувахме в залата първия път, нас ни подкрепиха и благодаря на всички политически сили. Това не беше политическо решение, а принципно, конституционно – подкрепиха ни 65 човека. Втория път резултатът беше 77:77. Дали да проверя 47 от тези 77 човека, които са ни подкрепили, дали няма да се подпишат и под конституционната жалба? Резултатът ще е ясен.
Уважаеми колеги, нека, ако си тръгваме от властта, да е за провеждана от нас политика, която примерно не е одобрявана или не се е случила. Нека това да не бъде заради предоверяване или за това, че сме нарушили основния закон на държавата – Конституцията, и настъпилите впоследствие и в резултат на нашите действия проблеми. Все още имаме, дори по сегашния Закон за БНБ, 45 дни, за да си изберем легитимен и законно избран управител, както и да се казва той!
Изходът е много лесен. Внася се точка в дневния ред за избора на управител на БНБ, гласува се и се приема процедура с възможност всеки народен представител, както е по Конституция, уважаеми колеги, да може да предлага кандидат. И, разбира се, трите точки... Със съдържанието на концепцията, която е за управлението, той трябва да може да покаже и да ни убеди, че е достойният човек да управлява и да е натоварен с тази отговорност, която му възлагаме.
Седем дни по-късно кандидатурите са внесени, Комисията ги изслушва, пленарната зала ги гласува и си имаме легитимен управител, който може пак да се казва Радев примерно и да е номинация на която и да е политическа сила, без значение, но да бъде легитимен и законен. Една седмица няма да Ви забави.
На прага сме на това да решим дали имаме необходимото усилие, възможност, смелост и решителност една седмица да закъснеем – тя ни дели от върховенството на закона и конституционно избран управител.
Алтернативата е необоснован риск, избор на инат, предоверяване и възможност за настъпването на банков хаос.
Искам да обърна внимание на уважаемите колеги от ГЕРБ – Вие се явихте законно на изборите, господин Борисов е спечелил изборите, има мнозинство, той е законно избран премиер и е в правото си да бъде натоварен с тези отговорности и задължения, които има и законно ги изпълнява. Трябва ли за някой друг човек, който ще има почти равни като неговите правомощия, да прескачаме процедурата или да си измисляме специална за него?!
Има дни в нашата работа, когато не е достатъчно да сме само политици, не е достатъчно да сме народни представители. Има дни, когато трябва да вземаме важни решения, от които зависи бъдещето на всички тези, които са ни изпратили тук.
Изборът е пред Вас – Вие ще решите, и мандатът си е Ваш. Но нашето предложение е да използвате тези седем дни от полагащите ни се 45 и да направим легитимен избор на гуверньор на Българската народна банка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към точка първа от програмата:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО И СЪСТАВА НА КЕВР ОТНОСНО МОДЕЛА НА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ, ИЗПОЛЗВАН ОТ КЕВР ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА Й, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, КАКТО И НАРЕДБА № 1 ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА.
Процедура – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка със започване работа по първа точка от Програмата на Народното събрание – Изслушване на ръководството и състава на КЕВР относно модела на ценообразуване, правя предложение да бъде поканен да присъства министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, тъй като от изпълнителната власт тя е тази, която отговаря за сектора, още повече че използването на модела на Комисията за енергийно и водно регулиране е на база процедура, в която заявления подават дружествата Национална електрическа компания, Енергосистемен оператор, трите ЕРП-та – EVN, ЧЕЗ и „ЕНЕРГО-ПРО”. Две от дружествата са на пряко подчинение като принципал на Теменужка Петкова.
Процедурата ми е да бъде поканен министърът на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, няма пречки да поканя министъра, но не виждам как ще участва в процедурата, която е конкретно разписана. Няма възможност дори да вземе отношение, нито пък към нея да бъдат поставяни въпроси, тъй като няма писмено предложение по съответния ред за изслушване и на министъра. Така че поканата й да присъства тук...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Да чуе аргументите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаете да присъства, само за да чуе аргументите и тезите, които ще се развият в процедурата, която предстои. Благодаря Ви. Сега ще поканя министърката.
Господин Делян Добрев – процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Иван Николаев Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Александър Янакиев Йорданов, Валентин Димитров Петков, Владко Генчов Владимиров, Георги Тонев Златев, Димитър Георгиев Кочков, Евгения Христова Харитонова, Ремзи Дурмуш Осман, Светла Петрова Тодорова – всички членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на ръководството и състава на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете ръководството и състава на Комисията.
Процедура – господин Станислав Иванов, процедура и от господин Кирилов. В движение уточнявате, че вероятно са Ви сходни процедурите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предвид обществения интерес и важността на дискутирания проблем, предлагам процедура, госпожо Председател – да подложите на гласуване дебатите да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точка първа от днешната ни програма.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Преминаваме към изслушването, което е процедура, развита в чл. 110 от нашия Правилник. Припомням ал. 2:
„Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на десет минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на две минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на пет минути след задаването на всички въпроси.”
Тъй като искането за изслушване е на колективен орган, какъвто е Комисията за енергийно и водно регулиране, очакванията са отговорът от името на Комисията да бъде даден от нейния ръководител господин Иванов, след което народните представители ще могат да задават по два въпроса от парламентарна група към когото от членовете на Комисията или ръководството пожелаят. Всеки, към когото е постъпил въпрос, ще отговаря своевременно след постъпването на въпроса. В края парламентарните групи по сложилата се вече традиция, с оглед числеността и големината на групите, ще имат възможност да изразят отношението си към изслушваните лица.
От името на вносителите – с искането за изслушване ще ни запознае господин Делян Добрев.
Пет минути, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! В Четиридесет и третото народно събрание, само преди няколко месеца, в края на месец февруари променихме Закона за енергетиката, с който, освен реформите в законодателството и търсените положителни ефекти върху съкращаване на дефицита в енергетиката, гласувахме и избор на регулатора от Народното събрание. Проведохме процедура за изслушване на кандидати – имаше повече от достатъчно кандидати. Впоследствие в пленарната зала избрахме състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, с представители от почти всички парламентарно представени групи, без нито една от тях да има надмощие в Комисията. Дори две или три парламентарни групи не могат да формират надмощие в Комисията.
Тази инициатива я подехме още в Четиридесет и първото народно събрание, но, за съжаление, с подаването на оставка на правителството и съответно прекратяване мандата на Четиридесет и първото народно събрание не можахме да я доведем докрай.
В Четиридесет и второто народно събрание направихме опит, но тогава управляващото мнозинство отхвърли тази идея. В Четиридесет и третото тя стана факт и избрахме независим регулатор. С този избор на независим регулатор можем да се гордеем, защото единици държави в Европейския съюз избират регулаторните си органи от парламента.
В повечето от държавите регулаторът за енергийно и водно регулиране се избира от Министерски съвет, така както беше и в България до последните промени в Закона за енергетиката. Има дори случаи, в които регулаторът се назначава от министъра на енергетиката или се назначава от президента на държавата. България е една от малкото държави, в които регулаторът се избира от Народното събрание, за да гарантираме неговата независимост. С това всички ние можем да се гордеем и този професионален регулатор в последните няколко месеца показа, че върши своята работа безпристрастно и професионално, за което можем само да ги поздравим.
Правя това встъпление, за да покажа, че точно тук и точно може би сега е времето и мястото ние да направим изслушване на регулатора по повод неговата дейност. Ние сме го избрали, ние носим отговорност за решенията на този регулатор и ние имаме право да задаваме въпроси към регулатора, без да се месим в неговата дейност и без по какъвто и да е начин да налагаме определени политики или решения на регулатора.
Това изслушване има две основни причини: първата е високият обществен интерес. Обществото в последните няколко седмици се вълнува от предложените първоначални решения на регулатора за промени в цените на електроенергията и въпреки че те са в рамките на 1 до 2% за бита или в рамките на годишната инфлация, която се очаква за тази година, ефектът върху бизнеса е малко по-голям. Моделът на ценообразуване е различен, според мен, много по-справедлив, но тази информация все още не е достатъчно ясна в обществото, въпреки че по закон Комисията провежда открити и закрити заседания. На откритите заседания могат да присъстват всички, включително медии и те са не едно или две. Протоколите са публични и се публикуват на интернет страницата.
Със законодателството сме се опитали да направим максималното обществото да е информирано за решенията на регулатора и за неговите действия. Все пак трибуната на Народното събрание и прякото предаване по БНТ и БНР ще гарантира, че максимален брой хора са запознати с това, което се случва в Комисията.
Втората причина за днешното изслушване са заявените намерения от страна на правителството само преди седмица за реформи в държавната енергетика, за съкращаване на административните разходи – нещо, което, предполагам, всички сме убедени, че трябва да се направи, за ясен ангажимент за това проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция, които ние със Закон задължихме февруари месец да бъдат направени от правителството, да приключат в рамките на две седмици.
И на трето място, при окончателното приемане на наредбата, с която бизнесът ще бъде облекчен от тежестта на зелената енергия, съгласно насоките на Европейската комисия, които дават възможност за такива облекчения, която наредба все още не е факт, но в рамките на следващите няколко седмици ще стане факт, и, надявам се, да бъде и нотифицирана от Европейската комисия, за да може да влезе в сила.
С оглед на тези две причини, според мен, достатъчно основателни, сме внесли и предложението за изслушване на регулатора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
В отговор на поставените въпроси думата за отговор има председателят на Комисията господин Иван Иванов.
Слушаме Ви, господин Иванов. Имате на разположение 10 минути.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! В съответствие с приетата процедура Комисията за енергийно и водно регулиране е днес пред Вас, народните представители, които избраха регулатора в този състав.
Обстоятелството, че има широк обществен дебат по ценообразуването и ценовия модел, както и по определените цени за новия регулаторен период, които действително са все още само като проект, изискват безспорно информиране на българското общество.
За мен няма по-висока трибуна от тази на Народното събрание, за да се чуят всички аргументи, които са водили Комисията при вземането на проектите за решения относно цените на топлинната и електрическата енергия.
Казаното от господин Добрев отговаря на истината. В началото на тази година българската енергетика се намираше в изключително тежка криза – 2015 г. е последната година и последният шанс да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, ако искаме тя да се стабилизира финансово, да обслужва населението и бизнеса по един стабилен начин, с прогнозируеми цени и прогнозируеми количества, да влезе на либерализирания пазар на електрическа енергия от началото на 2016 г. Това е ангажимент, който България е поела пред Европейската комисия и считам, че ние сме в състояние да го изпълним.
Приемането на промените в Закона за енергетиката от 6 март 2015 г. бяха първата стъпка, която позволи да тръгнат реформите в българската енергетика. Те бяха в няколко насоки.
Първата от тях е свързана с ограничаване на изкупуваното количество електроенергия от топлофикационните и заводски електроцентрали, като изкупуваното количество се свежда единствено до високоефективното електропроизводство, което се извършва по комбиниран начин. Останалото количество тези централи трябва да реализират на свободния пазар.
Втората съществена предпоставка за реформи беше фактът, че в същите тези промени на Закона се отбелязва изрично, че България като страна – член на Европейския съюз, ще се възползва от Единната платформа за продажба на въглеродни емисии и средствата, които се събират, ще отидат директно през Министерство на енергетиката в дружеството – обществения доставчик, който търпи най-големи щети от това, че се насърчават възобновяемите енергийни източници.
Решенията, които предлага регулаторът и които бяха взети действително с единодушие от регулаторния орган, трябва да бъдат следващата стъпка към реформа в българската енергетика.
Обстоятелството, че правителството заявява категорично намерението да бъдат намерени допълнителни резерви, които да позволят намаляване на предложените цени на електрическата енергия, считаме, че е наистина ново и съществено обстоятелство. То изисква да се проведе този дебат в залата на Народното събрание и може би да бъде взето решение от пленарната зала на Народното събрание, след което до края на седмицата Комисията за енергийно и водно регулиране на свое заседание ще вземе своето решение като независим регулаторен орган. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Преминаваме към първия кръг от въпроси.
По големината на парламентарните групи – от Парламентарната група на ГЕРБ, първият въпрос ще бъде зададен от господин Делян Добрев.
Препоръчвам директно да посочвате, ако към конкретен член задавате въпроса. Ако няма поименно посочване, ще приемам, че въпросът е към председателя – господин Иванов.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Въпросът е към председателя – господин Иванов.
Уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, моят въпрос към Вас е: какви са промените в модела за ценообразуване, предложен и приет, в процес на приемане от Комисията за енергийно и водно регулиране през 2015 г., сравнен с моделите, които са използвани в миналото?
Моля да разясните на народните представители и на българското общество как разпределяте тежестта от задълженията ни, съгласно законодателството на Европейската комисия, за зелена енергия, високоефективно комбинирано производство и дали с това ново разпределение на тежестите между свободния и регулирания пазар се постига по-голяма справедливост и не само се постига по-голяма справедливост, а и се гарантира, че ще има равнопоставеност между единия и другия пазар и се прави крачка в посока либерализация на пазара? Един въпрос, свързан с модела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Иванов, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, въпросът е от изключително значение, защото дава възможност да се покаже каква е разликата между ценовия модел, използван досега, и това, което ние предлагаме като ценови модел в следващия регулаторен период.
Вие неслучайно отбелязахте, че една съществена особеност, която се стремим да реализираме, е въвеждането на по-голяма справедливост при ценообразуването, по-голяма справедливост в тарифната политика. А тази справедливост освен чрез пряката цена на тока трябва да бъде въведена чрез добавката „задължение към обществото”.
Искам да съобщя на народните представители, че след 2 ноември, когато започне да работи Българската електроенергийна борса на платформата „Норд пул спот”, ще има добавка „задължение към обществото”, която трябва да бъде универсална, с изключение на законовите или нормативни изменения или ограничения. Тази добавка в досегашния ценови модел беше изключително неравномерно разпределена. Потърпевши бяха българските битови потребители и българският дребен бизнес, който беше на регулирания пазар. Те плащаха добавка „задължение към обществото” 53 лв. В същото време тези, които са излезли на свободния пазар, плащаха добавка – и продължават да плащат, защото не е завършил регулаторният период, само 19 лв.
Това, което взе като решение, и иска да бъде и Проект на решението за цените, в момента сегашният състав на регулатора, е създаване на единна добавка „задължение към обществото” от 40 лв. на мегаватчас.
Веднага правя уточнението, защото то е изключително важно, че европейските директиви дават възможност чрез наредба, която в момента се подготвя, енергоемките производствени предприятия в българската индустрия и наблягам – производствени предприятия в българската индустрия могат да се възползват от намаляване редуцирането на тази добавка, което за тях ще сведе промяната в цената на около 1%.
Защо все пак ще я има тази промяна? Защото самата добавка „задължение към обществото” се формира от три сектора в българската енергетика, които са по преференциални цени. Безспорно с най-голяма тежест това са възобновяемите енергийни източници и произвежданата от тях електроенергия, на второ място, това са двете приватизирани централи в Маришкия басейн, и на трето място, това е конегерацията в българските топлофикационни и заводски централи.
Европейската директива разрешава редуциране единствено на добавката за зелена енергия, и то редуциране по такъв начин, че големите производствени предприятия на българската индустрия да плащат само 15% от размера на тази добавка. Това е първата голяма промяна в новия ни ценови модел. Ние ще се съобразим с Наредбата и моделът тогава ще бъде едновременно справедлив не само за цялото ни общество, но справедлив по отношение на тази част от българската индустрия, която има сериозно вложение в крайния продукт на електрическа енергия и в съответствие с тенденцията да се запазят и работните места, и значението на тази част от индустрията.
Искам да отбележа и втора за мен съществена промяна. До края на този регулаторен период така наречените „технологични разходи”, които трябваше да бъдат покривани към трите електроразпределителни дружества и към националния Електроенергиен системен оператор, бяха покривани с електроенергия, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй”, по цена 30 лв. на мегаватчас и през НЕК бяха насочвани към трите ЕРП-та и към ЕСО. Това създаваше усещането, че ако част от тази енергия е извън необходимите технологични разходи, може да бъде реализирана дори в нарушение на Закона за свободна продажба на цени от порядъка на 70 – 75 лв.
В новия ценови модел Комисията за енергийно и водно регулиране въведе върху тези количества електричество също така добавката „задължение към обществото” и това е в съответствие със Закона за енергетиката. По такъв начин цената на енергията, която компенсира технологичните загуби, практически се изравни с пазарната цена, тя става 70 лв. Само от това действие в НЕК като обществен доставчик ще постъпят допълнително 160 млн. лв., което е съществен принос за излизането й от финансовата дупка, в която се намираше.
Използвам случая да кажа, че заедно с другите мерки, заради които вероятно ще има въпроси към мен и към моите колеги, Националната електрическа компания ще излезе на печалба в края на регулаторния период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Следва въпрос от Парламентарната група на БСП лява България.
Господин Божинов ще зададе първия въпрос от името на парламентарната група.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов! Компетентният орган е направил регулативен одит за предишните пет години на предприятията, притежаващи лиценз за дейността „разпределение на електрическа енергия”. Констатирани са тежки нарушения и много сериозни отклонения от лицензионните задължения. След приемането на одита са написани актове за установени административни нарушения, които са връчени. Написани са наказателни постановления на база на актовете. Подписаните, подчертавам, подписаните наказателни постановления са връчени. Броят на актовете не съвпада с броя на подписаните наказателни постановления. Тук няма да коментирам този факт, както и това кой и в чий интерес не е подписал редица наказателни постановления.
Моят въпрос към Вас, господин Иванов, е следният: Вие като председател на КЕВР издадохте ли заповед, назначихте ли работна група, която да направи правен анализ на база на приетите одитни доклади за изследване на системност, значимост и повторяемост на нарушенията? Вие отлично разбирате какво значи това. Моят въпрос е: да или не? Дадохте ли такава заповед, или не, и ако не, защо?
Моят въпрос продължава, господин Председател, в следната насока. Когато работихте върху цените на електрическата енергия, които са от огромен обществен интерес и значение, имахте ли предвид заключенията и констатациите в тези три одитни доклада, защото посоченото в тях е нетърпимо и недопустимо, и то не може да бъде прието като даденост, от която нататък да определяте цените? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
За отговор – председателят на Комисията господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, Вие поискахте отговор с да или не. Не, такава заповед не съм подписал, по причина че заключенията на трите одитни доклада са доста изчерпателни и в предшестващия си състав Комисията за енергийно и водно регулиране е издала наказателни постановления, постановления за административни санкции.
Аз подписвам становищата на Комисията, командироването на лица в трите основни района на България за съдебните дела, които водят срещу регулатора както ЧЕЗ, така ЕВН и Енерго-Про, които оспорват наказателните постановления, но Комисията, защитавайки своята позиция, защитава обществения интерес.
След изчерпване на тази възможност, господин Божинов, бъдете сигурен, че Комисията ще предприеме действия, с които да продължи защитата на обществения интерес.
Понеже обсъждаме и въпроса за новия ценови модел – в рамките на новия ценови модел ние сме изключително стриктни, бих казал, изключително рестриктивни сме по отношение исканията на електроразпределителните дружества. Това може да се установи от нашия доклад, може да се установи и от проекта на решение, който сме заложили.
Реално електроразпределителните дружества за първи път трябва да направят много по-голямо влагане на средства към обществения доставчик – НЕК. Считам, че регулаторът действително е действал безпристрастно, независимо, защитавайки обществения интерес не само по отношение на електроенергийните дружества – имам предвид трите разпределителни дружества, но и по отношение на всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Продължаваме със следващия въпрос от парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Рамадан Аталай, заповядайте да зададете въпроса си към председателя на КЕВР господин Иванов.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, присъствието Ви в залата днес го възприемаме като опит на Народното събрание да Ви дадем още една трибуна, за да може да разясните и да обясните на обществеността, на народните представители, включително на министър-председателя и на Министерския съвет как и по какъв начин сте избрали модела, въз основа на който сте определили цените на електроенергията.
Не приемаме опита за намеса на изпълнителната власт във Вашата дейност. Първото ми изречение днес, започвам с това, че задължение на Народното събрание и на всички институции е да възстановим доверието във Вашата институция, ако искаме оттук нататък всичко, което се случва в сферата на енергетиката, да бъде възприето нормално.
Може дълго и нашироко да говорим и за модела, можем да говорим и за всичко, което се случва във връзка с ценовия период, но въпросът ми ще бъде точен и ясен, господин Иванов. Трябват ли допълнителни гаранции за независимостта на Комисията по енергийно и водно регулиране, за да кажете с какво ще се промени ситуацията за бизнеса, битовите потребители и дефицита в НЕК с модела, който сте приели?
Ако Вие намерите точни думи и обясните на обществото, на бизнеса, включително на всички производствени предприятия какво целите с този модел, гарантирана ли Ви е независимостта, тогава ще сме си постигнали целта, за която сме се събрали днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, господин Иванов, за да отговорите на поставения въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, Вашето изказване напомня една голяма цел, която, считам, че днешният състав на регулатора си е поставил – да върне доверието на българското общество към решенията, които взема регулаторният орган. За да постигнем това, във всяко свое действие, при всяко свое решение, ние се ръководим от принципите, които бяха заложени с промяната в Закона от 6 март тази година – независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Тези седем принципа, уверявам Ви, уважаеми народни представители, регулаторът отстоява вече трети месец. Във всеки един момент, всеки от Вас може да се запознае с решенията. Ако търси среща по проблемите на регулатора, винаги може да бъде посрещнат и да проведе разговор.
Едновременно с това категорично заявявам, че докладите, които бяха изготвени, а те са в обем над 800 страници, бяха изготвени единствено и само от експерти на регулатора и впоследствие разглеждани, обсъждани и одобрявани от Комисията. Нямаше и не допускам никакво външно вмешателство, още по-малко политическо, в работата на независимия регулатор. Заявявам Ви и го гарантирам, че ще бъде така, докато този състав функционира като Комисия за енергийно и водно регулиране. Бих желал това да се чуе ясно от всички колеги, защото всякакъв опит за политическо вмешателство в дейността на регулатора е контрапродуктивно както за регулатора, така и за тези, които го вършат.
Господин Аталай, що се касае до промените, които настъпват чрез нашия Проект за ценово решение, на част от тях вече се спрях, са свързани със справедливостта на вземаните от нас решения.
Вие акцентирате върху нещо, на което специално ще се спра – какво ще бъде финансовото състояние на НЕК и в какво финансово състояние заварихме НЕК, когато поехме функциите на регулатор?
Уважаеми народни представители, НЕК наистина беше и все още е в изключително тежко финансово състояние. Това го казвам по категоричен начин, за да предупредя, че забавянето на реформата ще доведе до по-нататъшно затъване на НЕК, което накрая ще завърши с неговия фалит, което ще бъде в тежка вреда не само на енергетиката, а на българското общество.
Заварихме НЕК със следните параметри: дългосрочни стари задължения – над 3 млрд. 300 млн. лв., от които: 1 млрд. 300 млн. лв. заради разходите по нереализирания проект „Белене”; около 1 милиард по многократно оскъпения проект „Цанков камък”; задължения към различни енергийни дружества – общо 3 млрд. 300 млн. лв. Само в последната – 2014 г., НЕК натрупа текущ дефицит от порядъка на 644 млн. лв.
Какво направи регулаторът с проекта за ново решение?
На първо място, въз основа на промените в Закона от 6 март тази година променихме изцяло политиката по отношение изкупуване на електроенергията от заводските топлофикационни централи. Съгласно отчета на НЕК за миналата година изкупената от тях електроенергия е за 650 млн. лв. В нашето предложение за ценово решение е вече 500 милиона. Това са 150 милиона, които се спестяват на НЕК. От тях 130 за това, че не се изкупува повече енергия, която не е високоефективна или не е произведена по комбиниран начин, заедно с това, 20 милиона до момента. Продължаваме да търсим допълнителни резерви. В този сектор на енергетиката се спестява от това, че част от топлофикационните централи са заявили по-големи количества за топлинна енергия, респективно високоефективна електрическа енергия от тази, която реално потребяват или им е необходима. Като задача в спешен порядък сме поставили буквално до днешния, утрешния ден да се представят доказателства, договори, които показват каква топлинна енергия се ползва от тези централи.
На второ място, НЕК ще бъде оздравена от сериозното постъпление на средства от европейската търговия на квоти на въглеродни емисии. Почти ежедневно следим какво предлага България на европейския пазар на тези квоти и това, което мога да Ви кажа от вчерашния ден, е, че от началото на годината досега България е реализирала приходи от 54 млн. евро за продадените квоти – до края на годината се очаква не по-малко от 60 млн. евро дори и повече. Реално ние сме заложили приходи, които трябва да постъпят в НЕК, защото това го изисква промяната в Закона за енергетиката и с Преходната и заключителна разпоредба в Закона за опазване чистотата на въздуха – да постъпят именно в обществения доставчик, който най-тежко губи от това, че в България се реализират, в съответствие с европейските правила, насърчителни мерки за възобновяемите източници и производство на енергия от възобновяеми източници. От това НЕК също ще получи приходи – 325 млн. лв.
Накрая, от въвеждането на добавката „Задължение към обществото” във вида, в който беше въведена досега, и обхващането включително на технологичните разходи от тази добавка, НЕК увеличи приходите си от продажба на енергия на стойност 346 млн.лв. Като цяло, изчисленията показват, че НЕК, по отношение на миналата година, ще спести разходи на обща стойност 702 млн. лв., което надвишава тези 644 млн. лв. дефицит миналата година. Тоест ние сме с категоричното очакване, че при едно разумно и компетентно управление на Националната електрическа компания и спазване на параметрите на самия модел НЕК ще излезе на печалба в края на регулаторния период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Преди да дам думата за следващия въпрос... (Народният представител Рамадан Аталай разговаря с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов.)
Господин Иванов, моля да ми обърнете внимание! Тъй като по правилник нямате лимит на отговора, аз не мога да Ви сложа такъв, но Ви моля все пак да се придържате в рамките на 2-3 минути и все пак действително да се концентрирате по отговори на конкретните въпроси. При втория въпрос ще имате възможност включително да вземете отношение и към този отговор.
Групата на Реформаторския блок, само че за процедура.
Заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да Ви припомня чл. 143 от нашия Правилник, в който е казано, че при внасяне на законопроекти, изказване или гласуване народният представител с частен интерес от обсъждания проблем е длъжен да го декларира.
Казвам го предвид на това, че в медийното пространство се носят едни информации, че около 20% от народните представители имат сериозни интереси в българската енергетика. Бих искал да Ви припомня да не пропуснете да декларирате това, защото иначе трябва да се самосезира Комисията за конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Зеленогорски. Това не е процедура, която трябва да гласуваме. По-скоро сякаш е напомняне. Само да напомня, че всъщност декларирането на частен интерес става и при гласуване.
Продължаваме с въпрос от името на Реформаторския блок.
Господин Мартин Димитров, имате до две минути да зададете своя въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, представители на Комисията за енергийно и водно регулиране! Моят въпрос е към госпожа Светла Тодорова, която е единственият икономист в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Представители на правителството – премиерът, вицепремиерът, министърът на енергетиката, поеха ангажимент публично пред всички нас, че дори за един месец ще възприемат сериозно намаление на административните разходи – 10% на цялата държавна енергетика в рамките на 2015 г. и още 10% през 2016 г. Ако двете мерки бъдат реализирани преди юли месец 2016 г., това ще означава намаление с 20% на административните разходи на държавната енергетика.
Заедно с това беше поет ангажимент Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да провери всички компании над един мегават. Това ние сме го дали като законова възможност на инвестиционните разходи, така че да се види дали нормата на рентабилност, която е гласувана, се изпълнява, а няма плащане на суми, които не би следвало да се плащат вследствие на приемане на групови решения за направените инвестиции, без липса на проверка за индивидуално направените такива.
Тоест моят въпрос към Вас е следният: при този категоричен ангажимент на правителството смятате ли, че има основание решението на независимата КЕВР да бъде отложено с един месец, а защо не, ако кабинетът не успее да се справи в този срок, и с повече време, за да дадем възможност на правителството да реши тези проблеми въз основа и на мандата, и на законовите промени, които ние дадохме като промени в Закона за енергетиката, така че моделът, по който да работи КЕВР, да е друг – с по-малко разходи на държавната енергетика, с по-малко разходи и за сектори на фона на проверките, които АДФИ прави? Смятате ли, че има основание за отлагане на ценовото решение? Питам Ви като икономист, който, следейки икономическата логика, би трябвало да даде конкретния отговор, бих казал дори и с повече от месец, ако не се окаже достатъчен за правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Димитров.
Моля, посоченият член на Комисията да заповяда да отговори.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвършено конкретна. Всяко отлагане на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране ще доведе до допълнителни разходи в системата, които след това трябва да бъдат компенсирани. В момента, ако продължат да бъдат прилагани цените, които действат в момента, това ще означава продължаване на натрупване на дефицит в системата и съответно той трябва да бъде компенсиран в следващи периоди.
Не мога да кажа дали трябва да бъде отложен с един месец или не. Това е въпрос, който ще бъде решен от Комисията.
Искам да подчертая, че не съм единственият икономист в Комисията, има и други членове, които са с такова образование.
От друга страна, ясно е, че реформите, които се предприемат, са тежки. Ясно е, че бизнесът трябва да понесе някаква тежест, която до момента не е била предвидена от тези предприятия. Така че въпросът не е лесен. Наистина е въпрос на баланс, но ако действително има реформи, нека те бъдат реални. Нека да се случат неща, които са реални и тогава да има смисъл от отлагането с този един месец. Ако не се направи нищо, ако просто се дава някакво време, за да се наместят нещата между различните участници на пазара, тогава смятам, че това е не добро решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора на члена на Комисията.
Продължаваме към следващия въпрос по реда на големината на парламентарните групи – господин Искрен Веселинов от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте на трибуната, за да зададете Вашия въпрос. Той ще бъде към конкретен член на Комисията или към председателя?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Ще бъде към председателя.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, за нас от Патриотичния фронт реформата не е само въпрос на цени. Реформата и специално независимостта на Комисията, която регламентирахме в предишния Закон, целеше основно да направим Комисията наистина независима по отношение на вземането на тези решения, които предстои да вземе и спрямо наследените от различни управления и правителства лоши решения, които в края на краищата с дългосрочните договори – голямото зло на българската енергетика, заробват населението да плаща едни не твърде справедливи цени на тока.
Моят въпрос е свързан с една разпоредба в Закона за енергетиката, според която КЕВР упражнява контрол, анализира, периодично разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в дългосрочните договори. Това става, когато са сключени в противоречие на правото на Европейския съюз или съответно на политиките на Европейския съюз. В българската енергетика, както е известно, има множество такива договори. Ярки примери за тях са примерно двата ТЕЦ-а в „Марица 1” и „Марица 3”, на които ежегодно плащаме над милиард лева и, както виждаме по финансовите им отчети, отчитат по 430 млн. лв. печалба общо. Има и много други примери – и в Топлофикация, и в „Зелени централи”, и прочие.
Моят въпрос всъщност – и това до голяма степен са нашите очаквания към Комисията през следващите месеци, как изпълнява задълженията си по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, тоест правят ли се такива анализи, прави ли се такъв контрол, следва ли се правото и съответно политиките на Европейския съюз и предвиждат ли чрез тези правомощия да предприемат такива мерки, които да доведат до промяна в дългосрочните договори, което мисля, че цялото общество очаква? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Господин Иванов, заповядайте да отговорите.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, Комисията участва в диалог, който се води с Европейската комисия по този въпрос. Още от миналата година има писмо – запитване към Европейската комисия. Причината е, че за да се приложи този текст от Закона за енергетиката, е необходимо Европейката комисия като компетентен орган да се произнесе относно съответствието или несъответствието на даден договор с европейското право. След размяна на няколко писма, в които участваше Комисията с конкретни отговори по конкретни въпроси, които впоследствие бяха зададени от Европейската комисия, ние очакваме и окончателния отговор на Европейската комисия. Изцяло ще се съобразим с отговора и ще вземем всичките необходими мерки, които произтичат от този отговор. Ще отбележа, че това важи както за кореспонденцията, която се води по отношение на двете централи – „АЕС Марица 1” и „Конкур Глобал Марица Изток 3”, така и втората кореспонденция, която се води относно това дали няма недопустима държавна помощ по отношение на централите, изградени на базата на възобновяеми енергийни източници.
Във всяко отношение когато има нарушение на европейското право, ние ще бъдем абсолютно стриктни и ще изпълним разпорежданията на закона. Но, както Вие знаете, необходимо е да получим окончателния отговор от Европейската комисия. Ние го очакваме. Има някакви информации, които не мога да потвърдя, че още през следващия месец юли ще се получи отговор на поне едно от нашите запитвания до Комисията. Веднага, разбира се, ще информираме и българското общество за такъв отговор и за мерките, които ще предприемем. Бъдете сигурен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, господин Иванов.
Продължаваме със следващия въпрос от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Господин Георги Недев, имате думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията за енергийно и водно регулиране! Моят въпрос е свързан с отношението на Комисията за енергийно и водно регулиране към удължаването на действащия регулаторен период. Той отчасти се припокрива с този на господин Мартин Димитров, но аз искам да задам въпрос към господин Иван Иванов, като предлагам отговорът да се съдържа в една от трите хипотези, които ще изложа.
Първата хипотеза: Комисията за енергийно и водно регулиране настоява за едномесечно удължаване с цел вземане на предвид на променените обстоятелства преди окончателното решение.
Втора хипотеза: Комисията за енергийно и водно регулиране по-скоро ще се възползва от удължения срок, за да усъвършенства решението си без съществени промени.
Третата хипотеза: Комисията за енергийно и водно регулиране не предпочита удължаване от гледна точка на формиращия се месечен дефицит в Националната електрическа компания, което допълнително ще утежни нейното състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса под формата на хипотеза.
Заповядайте, господин Председател на КЕВР, да отговорите. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Недев! Вие почти зададохте въпрос под формата на тест – да избера една от трите опции.
Истината е следната. Удължаването на регулаторния период – поначало удължаването крие в себе си и някои ползи, и някои вреди. Ползите биха били по-съществени от вредите при едно категорично условие: ако предприетите мерки, които бяха оповестени след заседанието при министър-председателя на Република България, дадат очакваните резултати. В случая считам, че по отношение на държавните енергийни дружества е голяма отговорността на БЕХ, които трябва да ни представи в какъв размер ще бъдат отделените административни разходи на държавните енергийни дружества. В още по-голяма, много по-голяма степен ще имат влияние евентуални доклади от Агенцията за държавна финансова инспекция, която, ако разкрие съществени несъответствия между подписаните договори и количествата електроенергия, която отдават някои от възобновяемите енергийни дружества, тогава ще вземем съответните мерки.
Неофициалната ми информация е, че наистина се работи в посока за разкриване на такива нарушения, които може да се окажат прекалено сериозни. Ако тези нарушения са за голямо количество електроенергия, това ще даде сериозно отражение и върху намаляване на предложените цени за електроенергията за бизнеса и в по-малка степен, разбира се, и за бита. Това може да компенсира евентуалните вреди – ще го нарека така – от удължаването на регулаторния период. Защото удължаването на регулаторния период от една страна означава удължаване на натрупването на дефицит в НЕК, удължаване отлагането на реформите в българската енергетика, удължаване на периода, в който ние сме все още далеч от либерализирания пазар, и означава продължаване на несправедливостта в отговорностите и тежестите, които трябва да понесе българското общество по отношение на добавката „задължения към обществото”.
И затова моят отговор, дано да Ви се струва изчерпателен, е до голяма степен условен. Ние поради големите обществени очаквания, поради заявеното категорично намерение на правителството ще обсъдим в дълбочина и детайли нашето решение, но това може да стане едва след като Народното събрание се произнесе по преходната разпоредба в Закона за енергетиката, която Вие предстои да разгледате, и от Вашето решение по определен начин ние ще се произнесем ден по-късно – в петък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря за отговора.
Следва въпрос от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Господин Волен Сидеров заяви желание.
Заповядайте да зададете Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председателстващ.
Преди да задам по същина въпроса си, искам да кажа, че досега не бях свидетел на по-жалко и безпомощно поведение на председател на Комисията по водно и енергийно регулиране.
Господин Иванов, първо, престанете да си правите автореклама от тази трибуна. Вие досега в така наречените въпроси, които бяха зададени всъщност зададени отговори, използвахте времето само за да пояснявате колко сте независими и колко работа сте свършили. Вие не сте свършили никаква работа досега – първо.
Второ, не сте независими, защото Вие самият произхождате от една политическа сила, която сключи именно тези договори с американските централи (ръкопляскания от „Атака”) през 2001 г. и по тези договори сега българската държава заплаща ток десет пъти по-скъпо, отколкото той струва.


Престанете да заблуждавате обществеността, че НЕК е в дефицит заради „Белене” и „Цанков камък”. Отдавна ги няма и „Белене”, и „Цанков камък” – „Белене” го спряхте, „Цанков камък” също отдавна е в историята. НЕК задлъжнява и е в дефицит, защото точно българската държава в лицето на Вашето правителство, когато бяхте част от това правителство и от парламентарната група на господин Костов, тогава сключи договор с тези централи, по който се задължи да купува скъп ток. След това при управлението на ГЕРБ, главно при тройната коалиция и след това при ГЕРБ, беше направено така, че токът на ВЕИ-тата да се изкупува също по 10 – 15 пъти по-скъпо, отколкото струва примерно произведен от АЕЦ. Така че НЕК е в дълбок дефицит заради днешната колониална политика на няколко български правителства, част от които бяхте и Вие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Вие не сте независим орган, Вие сте политически назначения. В КЕВР в момента има представители на всички парламентарни сили, освен партия „Атака”, и това е политическа формация, политическа Комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Сидеров, времето Ви изтече.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Моят въпрос е: защо не използвате Вашите правомощия по чл. 21, ал. 1 от Закона за енергетиката, които Ви дават право да искате изменения в ценообразуването и съответно промяна в дългосрочните договори? Защо не го правите? Не се оправдавайте с Еврокомисията, защото Вие сега имате право по чл. 101 от Договора за присъединяване на държавите в Евросъюза да анулирате тези договори, тъй като те противоречат на конкуренцията. Знаете го много добре. Не се оправдавайте с отговор, който чакате от Еврокомисията. Можехте да го направите досега, но не го правите, защото Вие всъщност сте не Комисия за регулиране, а комисия за колониално управление на България. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за отговор.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, аз няма да взема отношение по историческата ретроспекция, която Вие направихте, и няма да се впускам в историческа ретроспекция за Вас самия.
Това, което искам да Ви кажа, уважаеми народни представители, че във всичките си действия от първия ден досега, и така ще бъде в бъдеще, като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране съм ползвал принципите, които преди малко изброих. Първият и най-важен, е, независимостта на енергийния регулатор. Моите колеги от Комисията могат да потвърдят, че в нито едно свое действие или изказване не е имало какъвто и да е политически елемент. Това, разбира се, не пречи от трибуната на Народното събрание да бъдат отправени политически заклинания по мой адрес.
Що се касае до текста, който Вие цитирахте, аз вече отговорих: регулаторът не е оправомощен да се произнася по съответствие с европейското законодателство. Органът, който се произнася и чието становище ще даде възможност на регулатора да преразгледа договорите, не само тези, за които Ви споменах, и включително за възобновяемите енергийни източници, е Европейската комисия. Ако тя отговори, че се касае за неправомерна държавна помощ, ние ще реагираме незабавно. Това го заявявам пред всички Вас за втори път като втори отговор на въпрос с подобно съдържание.
Същото ще направим и във всички случаи, когато се нарушават и българските закони. Именно затова, очаквайки резултатите от разследването, което прави Агенцията за държавна финансова инспекция, при констатирани несъответствия и нарушения на българското законодателство ние ще се произнесем незабавно още в следващия месец. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва Парламентарната група на АБВ.
Господин Кирил Цочев има думата да зададе въпрос.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа комисари в Комисията по енергийно и водно регулиране, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, според чл. 31, т. 7 от Закона за енергетиката при определянето на цените Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи от принципа за, цитирам: „Справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия, присъединени към електроенергийната система”.
Член 35, ал. 5 изяснява, че, цитирам: „Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от Комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос”.
Моят въпрос към Вас, господин Иванов, е: справедливо ли са разпределени между потребителите на регулирания и на свободния пазар тези разходи, според ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, и има ли опасност преференции за големите стопански потребители на електроенергия да бъдат платени от потребителите на ниско напрежение и домакинствата?
Преди да чуя отговора на моя въпрос, искам от тази висока трибуна да декларирам, защото в последно време в медиите се тиражира, че само „Атака” нямат представители, декларирам, че ние умишлено не сме предложили наши кандидати и в Комисията за енергийно и водно регулиране АБВ няма свои кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Господин Иванов, имате думата за отговор.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цочев, Вашият въпрос пряко кореспондира с втората част на въпроса на господин Рамадан Аталай и ще използвам случая да отговоря изчерпателно на двамата, макар и в съвсем кратко време.
Беше натрупана историческа несправедливост по отношение тежестите за компенсиране на разходите за преференциалните цени в тези три сектора. Вие ги споменахте по ред. Става така, че с решението на регулатора, което евентуално ще вземам за следващия регулаторен период, тази несправедливост се премахва.
Някои твърдят, че всъщност бизнесът поема много голяма част от добавката „задължения към обществото” и едва ли не като морски сирени нашепват, че трябва да се увеличи цената на битовите потребители. Категорично не съм съгласен. Първо, ако погледнем в рамките на 12 месеца как са променяни цените за битовите потребители, ще видите, че от 1 юли миналата година са увеличени с 2,5%, от 1 октомври, миналата година, с още 10% и това, което ние предлагаме – 2%, прави близо 15%. Искам да го отбележа това нещо. И именно, водейки се от принципа за справедливост, ние категорично не можем да приемем решение, което да ощети битовите потребители в новия ценови период.
Що се касае до самото разпределение, европейските директиви изрично отбелязват този сегмент от бизнеса, който трябва да има намаление на тази добавка. Аз вече казах, това са производствените предприятия, в чийто краен продукт цената на електроенергията е повече от 10% и той е в определени сектори на индустрията. Останалата част от бизнеса трябва да поеме също своя отговорност за равномерно разпределение на тежестите, а там са различни вилни селища, затворени жилищни комплекси, молове, там също са различни администрации, общински, областни и национални.

Категорично считам, че предложеният от нас модел е всъщност справедливият модел.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос – дали дребният бизнес няма да поеме тежестта от това, че ще бъде разтоварен бизнесът, който е енергоемък и който ще има сериозно намаление на добавката „задължение към обществото”, веднага ще отбележа, че именно в рамките на следващия месец при настъпили вече нови съществени обстоятелства и намерени допълнителни резерви ще се постараем по определен начин, който ще бъде разписан в окончателния текст на наредбата, да бъде намалена и тежестта на тази част от бизнеса – среден и дребен, доколкото такъв е излязъл на свободния пазар. Ще спазим принципа на справедливостта, бъдете сигурни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следват колегите, нечленуващи в парламентарна група. Само ще напомня, че всички имате право общо на един въпрос до две минути. Господин Енчев явно ще се възползва от тази възможност.
Господин Енчев, имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, господин Иванов! Преди да Ви задам въпроса, да Ви дам една информация, която може би сте забравили или не знаете.
На 22 януари 2013 г. албанското правителство отне лиценза на ЧЕЗ, след като страната Албания бе потопена в мрак след серия прекъсвания на електрическия ток и на водоподаването. Тогава от ЧЕЗ твърдяха, че това се дължало на неплатени сметки от албанските потребители, обаче по-късно се оказа, че става дума за липса на ангажименти, по-точно неизпълнени ангажименти от страна на ЧЕЗ за инвестиране на сериозни средства в инфраструктурата на албанското електроразпределение.
На 24 юни 2013 г. ЧЕЗ сключи извънсъдебно споразумение с албанското правителство, като правителството се задължи да даде обезщетение от 102 млн. евро на годишни вноски до 2018 г. и по този начин бе прекратен спорът между ЧЕЗ и албанското правителство. Албания си върна собствеността върху електроразпределителните дружества. Като се има предвид, че през 2009 г. ЧЕЗ купи 75% от ЕРП-тата на Албания за 102 млн. евро, може да се каже, че албанската държава е излязла много добре от тази неизгодна за нея сделка.
С две думи, до 2016 г. албанското правителство ще успее да изплати на годишни вноски своето задължение към ЧЕЗ и след 2016 г. ще е собственик на електроразпределителната мрежа в Албания.
Въпросът ми към Вас, господин Иванов, е следният – одобрявате ли подобен подход на албанската държава и при определени обстоятелства, ако трите електроразпределителни дружества в България си позволят подобно поведение в нарушение на сключените договори, Вие ще предприемете ли подобна процедура? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос към Вас. Отново Ви напомням нещо, което сигурно нашите колеги са забравили. На 30 юни 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, това беше при управлението на министър-председателя Пламен Орешарски (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), бе подложена на сериозен натиск от посланиците на седем държави – това са САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Чехия, Южна Корея и Австрия, заради това че имаше намерение да намали цените на изкупуваната електроенергия от ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 – двата американски теца. Вие подлагани ли сте на подобен натиск от чужди посланици след като заехте този пост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Иванов, можете да отговорите комбинирано, въпреки че въпросите бяха повече от един.
Имате думата!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Един предишен състав на регулатора, ръководен от господин Боян Боев, се произнесе с искане за отнемане на лиценза на трите електроразпределителни дружества. Впоследствие бяха изискани доказателства за неспазване на основните разпоредби на лиценза, при които може лицензът да бъде отнет. Този състав на регулатора не можа да докаже необходимостта от отнемане на лиценза. Това са фактите и аз затова ги изброявам.
Това, което беше направено от следващия състав на регулатора, беше завеждането на наказателни постановления спрямо всички нарушения, извършени от трите електроразпределителни дружества. Те са четири, но четвъртото не се споменава, то е ЕРП „Златни пясъци”.
На Вашия въпрос – дали при ситуация, каквато е била в Албания, бих предприел или бих действал по същия начин, ще отговоря директно – ако се произнесе съд, че някое от трите ЕРП-та нарушава лиценза по недопустим начин и разписани условия за отнемане на лиценза, регулаторът ще изпълни незабавно това решение. Не мога да отнемам чужди права, от една страна като регулатор, от друга страна, когато няма ясни нарушения, които попадат именно в тази графа за отнемане на лиценза. Останалото, което се санкционира от регулатора, е свързано с нарушения, за които ние завеждаме искове и се произнасяме с наказателни постановления и съответни глоби.
Господин Енчев, имаше ли друг въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е достатъчно, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: С това изчерпваме първия кръг въпроси.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
От Парламентарната група на партия ГЕРБ – господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, уважаема Комисия! Аз лично смятам, че подходът, който прие Четиридесет и третото народно събрание, е абсолютно правилен – първо, за избора на комисия, която да се избере от това Народно събрание, което да гарантира по този начин независимостта с мандатите, които има, и второ, моделът, който сте избрали, и на базата на промените в Закона за енергетиката, които се случиха през месец февруари тази година, с прекратяване на задължителното изкупуване на енергията, които произвеждат топлофикациите, със заводските централи, като прекратихме по-нататъшните преференциални цени, които трябва да се дават на бъдещите възобновяеми източници. Да не изброявам всички тези мерки, които взехме, слава Богу, с консенсус от цялото Народно събрание, и които дадоха някаква основа, така че цената да не хвърчи главоломно нагоре.
За съжаление в предишни състави на ДКЕВР се създадоха такива условия, че системата загуби своята ликвидност, започна да трупа дефицити. Това неминуемо рефлектира върху инвестиционните и ремонтните програми на дружествата. Те се лишиха от доста финансови възможности, така че да осъществяват тези програми, което започва да поражда голям страх въобще за цялата енергетика в България.
Смятам, че моделът, който е избран в момента, е много добър от гледна точка на спиране на натрупване на бъдещи дефицити. Разбира се, компенсирането на старите дефицити не е, бих казал, справедливо сложено, но това е правилно, защото тогава цената за потребителите щеше да нарасне многократно.
Смятам, че бизнесът, както и всички битови потребители, освен понасянето на някакво повишение на цената на тока, по-голям проблем би им създал, ако... Те знаят, че този модел е неустойчив.
Моят въпрос към Вас е: този модел устойчив ли е и гарантира ли, че цената, която сега се приеме за всички, ще успее да продължи своята големина и в следващи регулаторни периоди евентуално със завишаване на инфлацията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Николов.
За отговор на въпроса на господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Николов! Преди да отговоря на Вашия въпрос по повод коментара, който направихте относно ценовия модел, искам да Ви съобщя, че вчера се проведе енергийна конференция, организирана от Българския енергиен минифорум с участието на почти всички големи български енергийни експерти. Всички енергийни експерти до един подкрепиха модела, като казаха, че това е първият модел, който наистина е направен изцяло професионално, без никаква политическа намеса и в пълно съответствие между докладите, които бяха изготвени, с които се анализира състоянието на цялата енергетика чрез отделните енергийни дружества, и проектите за решение. Защото, както те обясниха, в предишните регулаторни периоди се изготвят доклади от експертите в един вид, след което Комисията гласува някакви съвсем други решения, които явно са под някакъв външен натиск.
Комисията не се поддава на външен натиск, аз няма да се огъна, ще защитавам този модел. Той наистина е устойчив, защото почива на ясни принципи, които вече казах преди малко, и те трябва да бъдат съхранени.


Относно бъдещето на нашата дейност, нека не забравяме, че след въвеждането на електроенергийната борса в страната регулаторът сам ще се освободи от една от своите функции да определя цената на електроенергията, но ролята му ще продължава да бъде важна за определяне на добавката задължение към обществото и разпределение на отделните сегменти в тази добавка, както, разбира се, и определянето на частта от индустрията, която ще бъде с намалена стойност на добавката. Регулаторът ще продължава да определя и цените на мрежовите услуги – това са цените за достъп и пренос до електропреносната и електроразпределителните мрежи. И в единия, и в другия случай ние ще продължаваме по напълно принципен начин да изпълняваме нашите задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Следва въпрос от Парламентарната група на БСП лява България.
Господин Жельо Бойчев, заповядайте, имате думата да зададете втория въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е към председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иванов. Въпросът вече беше засегнат, но сега ще се опитам да бъда малко по-конкретен.
Уважаеми господин Иванов, на 20 юни 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране внася жалба до Европейската комисия относно неспазване на правото на Европейския съюз. Предмет на жалбата са дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от „Марица изток 1” и „Марица изток 3”. Основанието за жалбата е, че споразуменията за дългосрочно изкупуване не отговарят на предвидените критерии в чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Най-общо, елементът на държавната помощ се състои в задължението на Националната електрическа компания да изкупува гарантирано количество електрическа енергия, и то, забележете, по цена, покриваща променливите, основно променливите и капиталовите разходи на тези дружества. На дружествата се гарантира висока норма на възвръщаемост, като всички рискове се прехвърлят върху Националната електрическа компания. Предвиденият механизъм за ценообразуване и гарантирано изкупуване на електрическата енергия противоречи и на принципите на Третия енергиен пакет, който трябва да гарантира премахване на пречките пред конкуренцията на енергийния пазар.
Новият регулаторен период предвижда влияние на изкупуваната от тези централи енергия в значителен обем. Предвижда се да бъде изкупена електрическа енергия за 490 млн. лв. от ТЕЦ „Марица изток 1”, а за над 430 млн. лв. – от „Марица изток 3”. Колеги, това са общо над 920 млн. лв.
Кумулативно относителната тежест на двете американски централи върху таксата задължения към обществото – в размер на 40 лв., е общо около 10 лв. Десет лева от тази такса се формира на базата на задължителните договори за изкупуване на енергията.
Конкретният ми въпрос към Вас, господин Иванов, във връзка с изключителното влияние на тези дългосрочни договори върху модела и цената на регулирания пазар е: какво е Вашето мнение? Поддържате ли твърденията в жалбата до Европейската комисия на предишния ръководител на Държавната комисия за процедурата за предполагаема държавна помощ? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)? Какъв е конкретният ефект на широко прокламираното споразумение между правителството на господин Бойко Борисов и министър Петкова с тези американски централи върху предстоящия ценови модел и то включва ли бъдещия кредит, който трябва да бъде изтеглен?
Господин Иванов, не разбрахме дали процедурата по отнемане на лиценза на енергоснабдяването и енергоснабдителните дружества е прекратена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колко станаха въпросите, господин Бойчев?
Изберете си един въпрос, на който да отговори господин Иванов. Не ги броих, но според мен са не по-малко от три.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Много ясно зададох въпроса: какво е отношението към дългосрочните договори и какво е влиянието на подписаното споразумение на министър Петкова върху предстоящия ценови модел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за уточнението.
За отговор – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Поздравявам и министър Петкова, която е в залата, още повече нейното име беше споменато в поставения въпрос.
На първата част от въпроса аз дадох неколкократно съвсем изчерпателен отговор, а той е, че Комисията не е орган, който се произнася по съответствието с европейското законодателство. Ние сме в активен диалог с Европейската комисия и след последното писмо с изчерпателни отговори, дадени от Министерството на енергетиката, като по три от тях беше сезирана Комисията за енергийно и водно регулиране, очакваме финалното решение на Европейската комисия, на дирекция „Енергетика”. Това мога да кажа.
Веднага минавам към втората част от въпроса, която е важна и искам да се спра на нея. За разлика от всичко, което ставаше преди, когато се критикуваха договорите, но не се вършеше нищо, в резултат на активни преговори, проведени със собствениците на „AES Марица изток 1” и „Контур Глобал Марица изток 3” в началото на месец април, струва ми се на 6 април бяха подписани допълнителни споразумения с двете централи. Те предвиждат намаляването на цената на разполагаемата енергия за „Марица изток 1” с 14% и намаляване на същата цена за „Контур Глобал Марица изток 3” със 17%.
Финансовият ефект от така подписаните допълнителни споразумения се изразява в 49 млн. лв. спестени на НЕК по отношение на „Марица изток 3” и 48 млн. лв. по отношение на „Марица изток 1”. Следователно в рамките на един-единствен регулаторен период разходите на НЕК за енергията от двете американски централи се намалява с 97, почти със 100 млн. лв. В рамките на 10-годишен период, когато ще тече дългосрочното изкупуване, спестените средства на НЕК ще бъдат в размер на около 1 млрд. лв.
Искам да отбележа, че Комисията за енергийно и водно регулиране получи за разглеждане Анекс № 9. Първото от двете споразумения – това с „AES Марица изток 1”, ние одобрихме само преди два дни – в понеделник. По този начин даваме зелена светлина за финансово финализиране на споразумението. Същото ще направим и с допълнителното споразумение с „Контур Глобал Марица изток 3”. Това е реално действие, което намалява тежестта от дългосрочните договори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега следва въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Рамадан Аталай се готви да зададе втория си въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Иванов, благодаря, че се опитахте да отговорите на първата част на първия ми въпрос, защото на втората част, свързана с НЕК, направихте обширно разяснение, за което също Ви благодаря.
Очаквах по този въпрос в проценти да кажете, дори ако не в проценти, с колко ще е повишението от 18,93 лв., колко ще е задължението към обществото от бизнеса при 2000, 10 000 и 30 000 мегавата, за да се чуе от трибуната с колко ще е повишението на цената за бизнеса в зависимост от това колко електроенергия ще ползва.
Тук е и вторият ми въпрос. Дълго обсъждахме модела, господин Иванов. Задавам си въпроса: моделът за регулиране на цената на електроенергията, моделът, който Вие сте избрали, най-правилният ли е? Има ли друг модел, който днес можете да разясните, който да е по-приемлив от този в момента?
Задавам Ви и следния въпрос: има ли политически натиск върху Вас за отлагане на регулаторния период, защото изведнъж се оказахте съвсем независим и това малко ме притесни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Иванов, очакваме Вашия отговор.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, това, което Комисията трябва да следва като хронология, изисква на първо място да се види какви резерви допълнително могат да бъдат намерени и на базата на тези резерви, които в момента се структурират, да се види в каква степен отстъпката, която може да бъде направена, може да се разпростре от нивото 30 гигаватчаса консумация на електроенергия годишно от дадено дружество надолу към дружествата, които имат по-малка годишна консумация.
Веднага искам да изтъкна, и аз това нещо ще го защитавам и в Комисията, че не се касае общо за бизнеса, защото и адвокатската дейност – канторите, които излизат на свободния пазар, са част от бизнеса, това е стопанска дейност, а единствено производствената дейност в определени сектори, които са енергоемки и тази енергоемкост се доказва с участието на електроенергията като част от цената на крайните им продукти. Производствена дейност в индустрията, енергоемки!
Затова не мога да Ви дам конкретни стойности, но експертите на Комисията непрекъснато работят с всякакви нови постъпващи резерви. Ние наистина считаме, че ще бъдем перфектни в ценовото решение, когато то ще бъде гласувано и определено.
По това дали има други модели – да, господин Аталай. Все пак това е специализирана материя и аз не мога тук да развия тези модели, но едно от моите намерения е след като отмина тази нестихваща буря около цените на електроенергията за следващия регулаторен период, ще се постараем с експертите в Комисията да направим сравнителен анализ при прилагане на други модели и съответно да отчетем и достойнствата, и недостатъците на всеки един от тях. В момента ние следваме модела, който беше избран преди това. Единственото, което направихме – влагаме в този модел много по-голяма обективност, равнопоставеност и професионализъм при неговото реализиране.
Последният въпрос е свързан с политическото влияние. Преди това господин Велизар Енчев, мисля че и господин Жельо Бойчев попитаха дали ми е оказван натиск и влияние. Върху мен не може да се окаже натиск – заявявам го това съвсем категорично, защото хората, които биха желали да окажат такъв натиск, ме познават и знаят, че няма да се огъна. Считам, че и Комисията, поне до съвсем скоро, работеше в пълен синхрон.
Забелязвам, че някои политически сили се мъчат да окажат натиск. Мъчат се един наистина качествен дебат за българската енергетика да го пренесат на полето на политически боричкания, свързани с предстоящите след четири месеца местни избори. Комисията няма да позволи на наша територия такъв дебат да се води. Той ще остане на високо професионално ниво.
Не ми е оказван нито от чужди посланици, нито от български политици натиск и се надявам това да продължи по този начин и за в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е към госпожа Харитонова.
Уважаема госпожо Харитонова, правителството обяви четири мерки, които дават заявка за оптимизиране на разходите в сектора. Именно във връзка с тази заявка има предложение за удължаване на срока за обявяване на новите цени на електрическа енергия с един месец.
Моят въпрос е следният: считате ли, че този срок, който е предложен в рамките на един месец, е достатъчен именно тези реформи в сектора да се случат и това да бъдат новите обстоятелства, които да бъдат отразени при определянето на новите цени? Считате ли, че е по-добре този срок да бъде удължен, примерно на шест месеца, за да може наистина това, което е планирано, да се случи? Тоест, ние казваме така – нека да дадем шанс, нека да дадем време реформите да се случат и тогава да мислим за новите цени на тока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой ще отговори?
Заповядайте, госпожо Харитонова. Към Вас е въпросът.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колеги, във връзка със зададения ми въпрос искам да изкажа определено мнение, че залагайки някакъв месец – дали е един, дали са три месеца или шест месеца като удължаване на ценовия период, ние залагаме едно сериозно затруднение към енергийния сектор.
Като казвам това нещо, искам да подчертая – съгласно закона, влязъл в сила на 6 март, топлофикациите, общественият доставчик, Националната електрическа компания като обществен доставчик, изкупува енергията от топлофикационните дружества, произведена по високо ефективен комбиниран начин до количествата, определени от предишното решение на регулатора.
Почти всички, хайде да не бъда крайна, почти всички топлофикации са си изчерпили тези квоти, което значи, че ако ние, специално за топлоенергетиката, не приемем решение, Комисията не приеме решение на 30 юни, което да влезе в сила от 1 юли, масово в големите градове топлофикациите ще спрат. Това ще затрудни респективно българските граждани, които използват топла вода. Да, наистина в юли месец са ремонтите на топлофикациите, но все пак има и потребители на топла вода.
Електроенергетиката е вече нещо друго. Четирите мерки, които посочи правителството – ако тези мерки, започват да се изпълняват, защото ние говорим за мерки, свързани с одитите на Агенцията за държавна финансова инспекция във ВЕИ-сектора, естествено, в рамките до края на този месец или до средата на юли месец всичките одити няма да могат да бъдат приключени, но най малкото на големите обекти, ползващи чувствително по-високи цени като централи, фотоволтаични централи, ползващи цена 485 лв. на мегаватчас, ако те успеят това нещо да го направят – да, това автоматически ще редуцира цената „задължение към обществото”.
Тук много често – мисля, че господин Ерменков казва, че трябва да се промени не цена „задължение към обществото”, а задължения на обществото, но така е записано в закона.
Това нещо ще се намали и при положение, че тази съставка е някъде от порядъка на 15 – 16 лв. Нали разбирате, че чувствително ще стане?
Наредбата с облекчаване на тежестта от възобновяеми енергийни източници върху крайната цена, тоест в участието – тази е наредбата, която ще облекчи индустрията. Всички тук повтарят, че тя облекчава индустрията. Тя не облекчава другия бизнес, просто наречен „бизнес”. Тя облекчава енергоемката индустрия.
Правят се разчети, отчитайки, че Наредбата вече е качена на страницата на Министерството на енергетиката и там е записано, че над 30 гигаватчаса ще бъде намалена цената на зелената добавка в цената на „задължение към обществото”. Сега в медиите и в разговорите на нас ни става ясно, че може да се сложат и някакви други по-ниски прагове, които обаче няма да бъдат тези 85%, написани в Наредбата. Те ще бъдат, условно казано, примерно 30 – 40 – 50% за тези по-долни прагове. Когато се види какво ще стане, трябва да се направят разчети как тези намаления ще се отразят за цените, които плаща индустрията.
Другото нещо, в момента общото мнение на енергийния сектор е, че моделът е работещ и наистина разпределящ тежестта не само върху регулирания пазар, а и върху свободния пазар.
Официално имаме заявление от Българския енергиен холдинг, който към днешна дата е принципал на Българската енергийна борса, така наречената „Независима българска енергийна борса”, защото тя е лицензирана под това заглавие, че на 2 ноември тя ще започне да действа. Те имат сключен договор с Норвежката борса и тя ще започне да действа от 2 ноември. Хайде, да кажем да не е 2 ноември, да е 10 ноември, но такава борса реално ще действа за първи път в България и трябва да бъдем много внимателни. Може би искайки шест месеца удължаване – тук така каза господин Пенев: три или шест месеца, тези три месеца или респективно шест месеца ще натоварват енергийните дружества.
Аз Ви казах: не е само НЕК, това нещо са и топлофикациите, това нещо е и Електроенергийният системен оператор. Специално електроенергийният сектор ще бъде сериозно натоварен, така че трябва да се вземат някакви мерки да се компенсира натоварването, което може да се получи от удължаване на срока, но мнението е, че за част „топлоенергетика” сега имаме всички условия. Би трябвало да вземем решение и за част „електроенергетика”, естествено и за част „природен газ”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Наред е групата на Патриотичния фронт.
Господин Искрен Веселинов ще зададе втория въпрос от името на тази група.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми комисари! Наред с ценообразуващите функции, нека така да ги наречем, КЕВР има и функция, свързана с контрола – контролни функции, които, разбира се, са пряко свързани с първите. Публични са съмненията относно инвестиционните разходи примерно, които се правят в някои дружества, разходите за поддръжка на мрежите при ЕРП-тата, управленските разходи, които понякога са изключително високи, външни услуги са задавани със свързани лица. Примерно имаме информация за едно ЕРП, което има външни услуги за над 900 милиона сключени дългосрочни договори със свързани лица от същата група.
Основният ми въпрос е как господин Председателят на Комисията оценява възможностите за контрол на тези процеси? Смята ли, че този контрол е ефективен?
В частност искам да разшири отговора си конкретно по Закона за енергията от възобновяеми източници, където КЕВР трябва да предостави информация за производството на енергия от ВЕИ-та, която е базова на практика за ценообразуването за следващия прогнозен период. Тоест обективността на тази информация е много важна при формирането включително и на цените, които очакваме да бъдат утвърдени. Там КЕВР осъществява ли текущ контрол на обективността на предоставените данни от енергийните дружества за производствата на зелени енергии и методът, по който те се изчисляват, на база на фактурирани количества ли е, на база на реални показания на уредите за търговско мерене или някакъв друг метод, защото съмнението е, че голяма част от фактурите за зелен ток остават доста неконтролирани и това рефлектира върху сметките на гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Господин Иванов, очакваме Вашия отговор.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, ще се спра последователно на двата въпроса.
Контролът, който осъществява Комисията за енергийно и водно регулиране върху електроразпределителните дружества, по задължение се осъществява винаги когато дружествата правят заявление за следващия регулаторен период. Аз вече отбелязах, че Комисията беше изключително рестриктивна по отношение на заявените разходи от енергийните дружества, в не по-малка степен рестриктивна и по отношение на заявените разходи от електроразпределителните дружества.
Ще използвам само един пример, за да илюстрирам това. И трите електроразпределителни дружества поискаха повишаване на така наречените „технологични разходи”. Най-малко повишение поиска ЕВН – 10,6%, след това е ЧЕЗ, и накрая Енерго-про поиска над 13% технологични разходи да бъдат признати. Комисията за енергийно и водно регулиране определи 8% за ЧЕЗ и ЕВН, и 9% за Енерго-про поради спецификата на тяхната мрежа и района, който обслужват, и намалялото население в тези райони.
Ако запитате защо именно тези проценти сме определили, то е защото стъпихме върху една ясна, научнообоснована стойност на тези разходи, определена от висококвалифицирани и уважавани специалисти от Техническия университет, и заявихме на електроразпределителните дружества, че другата част на разходите, за които те претендират, по същество са търговски разходи, свързани с кражби, неотчитане на енергия и други подобни.
Следващият Ви въпрос беше относно контролирането и количеството електроенергия, което се изкупува от възобновяемите енергийни източници. Веднага ще отбележа, че в самите договори за инсталиране на подобни устройства за производство на електроенергия от възобновяеми източници е фиксирана реално максималната стойност на електроенергията, която трябва да бъде изкупувана по преференциални цени. Тя зависи от вида възобновяем източник – вятър, слънце, вода, биомаса, зависи от мощността, зависи от технологията. В самия договор са записани ценообразуващите елементи. Ако този договор в определен сегмент бъде нарушен, ако за това ни информира Агенцията за държавна финансова инспекция, ние, разбира се, ще вземем съответните мерки и Вие ще сте свидетел на това.
Що се касае до участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, ще отбележа две неща.
Първо, Комисията разполага със силно ограничен състав. Тези комисии в останалата част на Европейския съюз функционират като финансово независими. У нас Комисията събира 12 млн. лв. от такси в енергетиката – там, където се изисква издаване на лицензи, разрешения и други документи от страна на Комисията, а ни се отпуска само една трета – 4 милиона. Имаме 35 незаети позиции в администрацията на регулатора. Ако тези позиции бъдат заети при сериозно повишаване на бюджета на Комисията за следващата година, ние ще бъдем в състояние да извършваме инспекции на място, но иначе експертният потенциал на Комисията е зает с изготвянето на докладите – казах Ви: само за ценовия модел докладите са над 800 страници, с водене на дела по отношение на електроразпределителните дружества, с някои проверки на място по жалби на граждани. Това е, което можем да направим.
Единствено по повод на проектите на АДФИ искам да отбележа, че там участват и експерти от Комисията за енергийно и водно регулиране, и ние също така, с други думи, ще бъдем част от решенията и докладите, които ще ни предостави АДФИ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Тук ще прекъснем за почивка до 12,00 ч.
Уважаеми колеги, в тази почивка в Клуба на народния представител ще бъде открита Изложба живопис на художника Валери Боджов по покана на Парламентарната група на Реформаторския блок. Експозицията представя 36 картини от пейзажи, жанрови картини и натюрморти.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването и да разгледат изложбата.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Колеги, продължаваме заседанието с изслушването на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Георги Недев за втори път ще отправи питане към Комисията.
Заповядайте, господин Недев, имате думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Комисията! От проведените разговори в две парламентарни комисии и от резултата от гласуването става ясно, господин Иванов, че с голяма вероятност Народното събрание ще се обедини около идеята за удължаване на регулаторния период.
Връщам се отново на този въпрос, но този път в друг аспект. Въпросът ми няма да е с тест, ще бъде конкретен. При положение че предложените законодателни изменения станат факт, какви ще бъдат действията на Комисията за енергийно и водно регулиране за осигуряване на възможност за работа на производителите на електроенергия, участващи на регулирания пазар? Госпожа Харитонова засегна отчасти въпроса за някои от тях. Има ли визия Комисията? Лично Вие как ще подходите, защото има буквално два дни до срока, в който Вие трябва да вземете някакво решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Недев.
Господин Иванов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Недев, ако Народното събрание се произнесе с решение след първо и второ гласуване на предложените промени, Комисията за енергийно и водно регулиране ще проведе заседание в петък, на което ще вземе решение, отчитайки всички обстоятелства „за” и „против” удължаването на срока, какъвто Народното събрание разпише като възможност.
Що се касае до работата на енергийните дружества, искам веднага да отбележа, че част от решенията, които ще вземе Комисията за енергийно и водно регулиране, ще бъдат факт още до 30 юни. Имам предвид, че съгласно изискването в тримесечни срокове да се актуализира цената на природния газ, още в петък Комисията ще се произнесе с решение за цената на природния газ за следващото трето тримесечие на 2015 г. Считам, че в понеделник Комисията има основание и по принцип няма нищо, което да възпрепятства приемането на решение за цената на топлинната енергия и на енергията, която се произвежда по високоефективен комбиниран начин. Казвам това, защото, в противен случай – ако това не бъде сторено, ще се получи недобра ситуация, когато цената на природния газ ще бъде намалена, а енергията, която се изкупува, ще бъде на по-високи цени, защото ще остане с цените, фиксирани преди 1 април. Същото се касае и за битовите потребители – за потребяваната от тях топла вода по време на третото тримесечие.
Комисията ще се произнесе с решение по отношение цената на електроенергията, което решение нормално трябва да се вземе на 30 юни, но ние ще решим дали ще приемем възможността, която ще ни даде евентуално Народно събрание.
Не искам да влизам в подробности, но решението за удължаване на регулаторния период, вече изтъкнах, има някои свои предимства и те са свързани с ускорени действия за търсене на допълнителни резерви. Понеже многократно се поставяше въпроса: ако се разшири кръгът на дружествата в индустрията, които са производствени дружества и енергоемки, за по-ниски нива на потребяваната годишно електроенергия под 30 гигаватчаса, очевидно тези резерви само в този обем могат да доведат до намаляване на добавката за тази последваща категория дружества. Категорично съм против да се увеличава дефицитът в НЕК за сметка на други отстъпки. Както се казва: „Този филм вече сме го гледали” и такива действия доведоха до този технически фалит на НЕК. Комисията няма да допусне това. Само допълнителните средства ще доведат до облекчаване на добавката задължения към обществото при потребители в посочената категория с потребление под 30 гигаватчаса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов, за отговора.
Продължаваме със следващата по ред – парламентарната група на Партия „Атака”.
Госпожо Ташева, Вие ще зададете въпроса от името на групата в рамките на две минути.
Имате думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Иванов, преди броени минути казахте, преди почивката, че ако получите черно на бяло решение на съд, който доказва безспорно нарушаване на лицензията, Вие ще започнете процедура по отнемането й. Става дума за отнемане лицензиите на ЕРП-тата.
Искам да Ви припомня, че съгласно Закона за енергетиката – членове 56 до 59, Вие нямате нужда от съдебно решение. Вие сте тези, които трябва да започнат процедурата, а затова Ви е необходим одитен доклад, един констативен протокол. Вие имате два одитни доклада. Единият е приключил през 2010 г., другият, одитира от 2008 г. до 2012 г. дейността на ЕРП-тата, на разпределителните им предприятия. Докладите излязоха през месец май 2014 г. Там са констатирани чудовищни нарушения на лицензионния договор и на три български закона, в резултат на което са източени 818 млн. лв. от българския потребител – домакинства, бизнес и така нататък.
Защо досега не започнахте процедура по отнемане на лицензиите? Това ми е въпросът.
Още нещо да добавя, ако ми позволите. Похвалихте се с високата стойност на научния подход при определяне на техническите загуби, съответно 8% за двете ЕРП та, 9,5% за „Енерго-про”. Казахте, че е работил много висококвалифициран научен колектив в Техническия университет, който ги е определил. Както сам знаете, в Гърция са 6%, на други места са до 7%, в Румъния са по-ниски. Това са най-високите технологични загуби на ЕРП-тата в Европейския съюз, които България си разрешава да признае.
Въпросът ми е: понеже зная, че завеждате катедра в Техническия университет, Вие имахте ли нещо общо с този висококвалифициран научен колектив, който определи толкова високи технологични загуби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ташева, за въпроса.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, това, което Вие настоявате да предприеме сегашният състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, беше извършено от предишен състав, ръководен от господин Боян Боев в периода на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от Вас. Това беше направено, но веднага беше заявено на Комисията за енергийно и водно регулиране, че те не могат да тълкуват нарушаването на европейското законодателство. По тази причина тези действия бяха спрени още от онзи състав на регулатора. Ако можеше да стане така, както Вие твърдите, аз задавам въпроса: защо регулаторът начело с Боян Боев не отне лицензиите? Имаше повече от година време, в което този състав функционираше. Защо не отне лицензиите? Потърсете господин Боев и той ще Ви потвърди моите думи. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в диалог в залата!
Продължете, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Излишно е, където регулаторът не може да бъде тълкувател на решения, да вкарвате регулатора в подобна ситуация. Регулаторът се ръководи изцяло и единствено от законите на Република България и поднормативните актове, каквито са.
Имаше ли втори въпрос? Не. (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате право да отговорите на един въпрос.
Продължаваме към следващия въпрос от Парламентарната група на АБВ.
Господин Белемезов, имате възможност да зададете Вашия въпрос.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа членове на Комисията за енергийно и водно регулиране! В стремежа си да регулираме по-добре енергийния пазар в България и да оптимизираме процесите по управлението на този пазар бяха предприети различни промени през тази година както, разбира се, предстои да бъдат направени и такива до края на тази година.
Държа да отбележа, че през месец март 2015 г. бяха приети изменения в Закона за енергетиката, като новият член 162 от Закона за енергетиката вменява задължение на обществения доставчик и крайните снабдители да изкупуват електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в размер, съгласно решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на индивидуална цена на инсталациите. Крайният резултат би трябвало да бъде намаляване на разходите за производство, съответно – разходите на НЕК, и крайните снабдители по изкупуването на така наречената „кафява електроенергия”. Тези промени по някакъв начин са в унисон със стремежите да бъде урегулиран енергийният пазар в посока либерализация на пазара. Искам да отбележа, че в момента от свободния пазар на електроенергия се снабдяват и индустриалните потребители, които ползват енергия от високо и средно напрежение. С финализирането на етапа по пълната либерализация на пазара би следвало към този сегмент да се присъединят и фирмите, които консумират енергия от ниско напрежение, а също така и домакинствата. Предполага се, че изцяло освободеният пазар на енергия ще изисква нови правила за търговия и реализация на енергията на борсата.
Моят въпрос към Вас е: господин Иванов, постигнати ли са заложените с изменението на Закона за енергетиката цели относно така наречената „кафява електроенергия” и как това се отразява на финансовото състояние на НЕК в качеството й на обществен доставчик? Направен ли е такъв анализ към момента?
Тъй като този въпрос кореспондира и с пълната либерализация на пазара, искам да Ви попитам също: как Комисията за енергийно и водно регулиране вижда своята роля и функции след въвеждането в действие на така наречената „енергийна борса”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Господин Иванов, това ще бъде последният Ви отговор.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, преди да отговоря на господин Белемезов, позволете ми, господин Председател, да отговоря с две думи на втория въпрос, който ми зададе госпожа Ташева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тъй като е последно изказване, можете и да го обобщите.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви за това разбиране.
Госпожо Ташева, нямам нищо общо с колектива, който се е произнесъл по отношение на технологичните загуби. Той е от наистина високо ерудирани специалисти от Техническия университет, които бяха подложени на много тежка критика от трите електроразпределителни дружества, които обвиняваха тези преподаватели, чиито имена дори не знам. Знам само името на този, който е ръководител на тази група, но по никакъв начин не работя с него. Бяха критикувани, че са определили твърде ниско ниво на технологичните загуби.
Вие обаче допуснахте една съществена грешка като казахте, че от страните от Европейския съюз в района на Югоизточна Европа България има най-високи технологични загуби. Има четири страни – членки на Европейския съюз, в района на Югоизточна Европа. Това са Румъния, България, Словакия и Гърция. Единствено в Гърция, госпожо Ташева, са по-ниски технологичните загуби. В Румъния те са 9%, в Словакия са 8,5%. Вие чухте, че в България са 8% в две от електроразпределителните дружества и само в едното, поради специфика която наистина съществува там, са 9%.
Мога да се разпростра и да обясня защо, но това мога да го направя в заседание на Комисията, тъй като няма достатъчно време да направя това пред пленарната зала.
Минавам към въпросите, които постави господин Белемезов.
Първо, относно въздействието на промените в Закона от 6 март върху топлофикационните и заводски централи и изкупуваната от тях електроенергия.
В миналия регулаторен период, по официалните отчетни данни на НЕК, е изкупена енергия за 650 млн. лв. Тази енергия е в два сегмента – високоефективна енергия по комбиниран начин, която се ползва с преференциална цена, и следващият сегмент е енергия, която е изкупувана по индивидуална цена. Но, забележете, за по-голямата част от тези централи разликата между преференциалната и индивидуалната цена е само една стотинка. Това наистина е решение, което аз по никакъв начин не бих могъл да си обясня как е прието.
Това, което Законът от 6 март вменява и което ние изпълняваме и съм убеден в правотата на това решение – да изкупуваме само високоефективната електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, защото там трябва да се спестят поне 10% от първичния енергиен ресурс, който иначе би бил използван за производство отделно на топлинна и на електрическа енергия.
На второ място, за финансовия ефект. Той е следният: 130 млн. лв. са средствата, които спестяват на НЕК, поради това че се освобождава от изкупуването на енергия, която е не високоефективна.
Допълнително се намаляват и финансовите разплащания на НЕК за високоефективната енергия по комбиниран начин, но за момента сме отчели 30 млн. лв. намаление, като Ви уверявам, че след последните проверки, с които искаме да бъде документално доказан от различните топлофикации необходимият топлинен товар, на който съответства високоефективна електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, вероятно в рамките на следващите седмици този финансов ресурс, който ще спестим на НЕК, ще се увеличи. Бъдете сигурни, че в това отношение ще направим всичко необходимо.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като това е последният отговор на въпрос, поставен от Вас, искам да използвам възможността да Ви уверя, че Комисията за енергийно и водно регулиране в своите действия се ръководи действително от обществен интерес. Това се доказва с всичките решения, които сме взимали досега и ще взимаме и занапред. Надявам се да имаме и доверието на пленарната зала в последователното отстояване на принципите за защита на българската енергетика и извеждането от тежката криза, в която се намира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов, не само за този отговор, а за всички отговори, както и на участниците, на Вашите колеги от Комисията.
Преминаваме към режима на отношение към отговорите. Започваме с Групата на ГЕРБ.
Само да напомня, че времето, в което можете да вземете отношение, е до пет минути за всяка парламентарна група.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми членове на регулатора! От името на Парламентарната група мога да кажа, че сме удовлетворени от случващият се дебат днес, поради две причини.
Въпреки че беше широко критикувано дали е необходим такъв дебат в Народното събрание, ние считаме, че този дебат беше много полезен, защото хората, обществото разбраха за пореден път каква е реалната ситуация. Дали ни харесва или не, тя е такава, каквато е, а именно близо три милиарда и триста милиона дългове, които има Националната електрическа компания, изобщо в цялата система, плюс всяка година около 650 милиона дефицит, който се трупа ежегодно.
Приветствам и благодаря на колегите от регулатора за добре свършената работа. Считам, че моделът, който те са приложили и са го предоставили на обществено обсъждане, наистина отговаря на реалните, а не на такива желания, каквито имаме политиците, а и някой път в миналото, и са направили такъв модел, който е наистина обективен. Така и трябва да бъде.
Без да се връщаме, разбира се, назад – кой е виновен, кой прав и кой крив, в крайна сметка е от обществен интерес и това трябва да се знае от всеки един гражданин, трябва не само да се опитваме да задържаме цената на електроенергията такава, каквато на нас, политиците, ни се иска, а такава, каквато трябва да бъде на базата на финансови и икономически обосновки. От обществен интерес е сектор „Енергетика“ като един от жизнено важните отрасли в нашата икономика да бъде в добро финансово и икономическо състояние, така че общественият интерес трябва да се гледа именно от там, а не само от това каква ще бъде цената на електроенергията.
И второто, което считам и съм удовлетворен от името на Парламентарната група на ГЕРБ, и смятам, че никой не може до оспори този факт, е, че наистина с приетия Закон от февруари месец 2015 г. – нов Закон за енергетиката, по-скоро с измененията в него, сме си свършили работата като народни представители и сме избрали един регулатор, който наистина е независим. Така и трябва да бъде.
Призовавам цялата Комисия, не само заявеното от господин Иванов желание, намерение за бъдещата работа на Комисията, но и всичките членове на регулатора ¬– да продължават да работят по същия начин.
В крайна сметка дали този месец, с който евентуално ще може да удължите влизането на следващия регулаторен период, ще даде своите кардинални резултати, разбира се, времето ще покаже. Нека да изчакаме докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Нека да изчакаме мерките, които могат да бъдат предприети от Министерството на енергетиката. Разбира се, трябва да търсим всеки един резерв, но в крайна сметка тяхното решение да бъде такова, че да защитава обществения интерес както от страна на цената на електроенергията, така и да подготви както обществото, така и бизнеса за навлизане на така наречения либерализиран пазар. Защото това е бъдещето, което трябва да следваме.
Пожелавам Ви успешна работа и, разбира се, се надявам през следващия месец да се намерят допълнителни резерви, така че да дадем възможност регулаторът да промени своето решение.
Благодаря Ви, господин Председател и колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Ненков, за отношението.
Преминаваме към следващото изказване. То трябва да бъде на колега от Парламентарната група на „БСП лява България“.
Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа комисари! Разбира се, че Вие сте изцяло независима институция и моето лично мнение е, че моделът, който предлагате, това трябва да бъде моделът, който трябва да бъде приет. Разбира се, ние имаме правото, защото сме тук, в парламента, политически да се изказваме дали ни харесва или не този модел. Но мога да Ви уверя, господин Иванов, че основно това, което на нас не ни харесва в този модел, е следното.
Първо, знаем, че за целия ценови период прогнозата е за приблизително 32 млрд. 700 млн. киловатчаса. Това, което е за регулирания пазар, е приблизително 15,4 млрд. киловатчаса. Само че, забележете, дами и господа: половината от тези 15 млрд. 400 млн. киловатчаса де факто принадлежат на кого – на ТЕЦ 1 и на ТЕЦ 3. Тоест там, където е скъпата енергия! И тази цена е 40% по-скъпа от тази, която НЕК подава като обществен доставчик! Това – първо.
Второ, ние не разбираме, освен че е спрямо регулаторния период 2014 – 2015 г., говоря за този, който бе не по време на служебното правителство от октомври месец, а от предишния състав на ДКЕВР, де факто господин Иванов, Вие увеличавате квотата на ТЕЦ 1 с 51%, на ТЕЦ „Марица Изток“ 3 с 46%, на високоефективното комбинирано производство със 17%. Квотата на възобновяемите източници и ВЕЦ, забележете, уважаеми дами и господа, се увеличава два пъти! Оставям настрана, че вече ТЕЦ „Марица Изток 2“ е извън играта и така нататък, че АЕЦ „Козлодуй“ намалява от 1,71 на 1,021. Тоест, това, което на нас, разбира се, не ни харесва, е че продължаваме да работим най-вече с двата основни източника на проблема в българската енергетика. И това всички трябва да го разберем. Това са двете американски централи и възобновяемите енергийни източници. Нищо друго, уважаеми дами и господа!
И тук третият въпрос е следният: въпреки че е сезирана Европейската комисия – и може би това да е една от основните причини господин Боев да бъде притиснат, за да си подаде оставката, защото знаете, че там един блок от ТЕЦ „Марица Изток 1“ трябва да излезе на свободния пазар, следователно и да намалее цената с 30%, и от ТЕЦ 3 един блок да излезе на свободния пазар и да намалее цената с 20% за неправомерна държавна помощ и за прекомерна държавна помощ, за съжаление ние нямаме никакъв резултат и не знаем какво ще се случи. Дали Вие наистина сте отговорили?
Второто – за възобновяемите енергийни източници. Правени са одити и на това нарочно не се обръща внимание. Констатираха се над 2000 нарушения. Също не се обръща внимание. Вие, господин Иванов, трябваше да докажете системност, значимост и повторяемост, за да се стигне до процедура по отнемане – защо не и на лиценза! Само че, уважаеми дами и господа, защо не може да се тръгне по тази процедура? Защото в българското законодателство липсва функцията на особения управител – какво той изпълнява. И когато ние от БСП лява България в последните промени в Закона за енергетиката предложихме функции на особения управител, Вие от мнозинството го отхвърлихте! Е как тогава да се получи?! Тогава кой кого закриля?
И нещо много важно. Разбирам от вицепремиера, че иска да въведе такса „Робин Худ”, както било в другите държави. Че нали именно точно това преди една година се опитваше предишното правителство, с предишния състав на Народното събрание – да въведе 20% такса върху ВЕИ-тата. Кой закриля ВЕИ-тата? Кой отмени тази такса? Президентът Плевнелиев! (Оживление.) Кой избра президента Плевнелиев, питам аз?
Тоест, ние трябва наистина да помислим и да си зададем този въпрос, и да си отговорим – за възобновяемите енергийни източници. Защото този модел, който ни се предлага, разбира се, че е на Комисията, те предлагат. И в крайна сметка този дебат тук е излишен, уважаеми дами и господа, защото на всеки три месеца Комисията може да предложи различен модел. Тогава какъв е проблемът и защо наистина ние продължаваме с този дебат?
Така че тук дебатът трябва да бъде следният: как да подпомогнем Комисията в нейната работа, как да увеличим бюджета на Комисията и да не се връщаме в онези времена, защото говорим за дефицити, а дефицитите бяха страшни. Тук има комисари, които работеха в мините и знаят, когато най-страшното беше тишината в мините...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да довършите изречението!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И какво се предприе, така че да заработи българската енергетика!? Някои представители на ГЕРБ ги съветвам да не ходят при миньорите, за да не бъдат набити! Благодаря Ви. (Реплики: „Еее!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Стойнев.
Оставих Ви да завършите изречението. Беше доста дълго, но това е в рамките на нормалното.
Продължаваме със следващото изказване.
Господин Аталай, Вие днес сте в ролята на представител и говорител на Парламентарната група на ДПС по темата „Енергетика“. Имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Където има ред и дисциплина, то се знае.
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, не знам след това изказване, което направи господин Стойнев, дали сме полезни на обществото, дали всички политически сили осъзнаваме дали днес основната ни идея и теза – да изградим доверието към независимия регулатор, ще се получи след всичките тези неща, колко неща е направило БСП, но ще кажа няколко думи и за тях.
Първото основно нещо, колеги – за посланията, които отправихме към обществото днес и отговорите, които даде председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране – дано да сме стигнали до сетивата на всеки един, който ще се възползва от условията, които ще получава крайният клиент, енергията, която ще плати, бизнесът – производството, което ще плати. Премиерът да разбере най-после, че не може да отива на протест само на едната страна. Той трябва да бъде онзи отговорен премиер, който трябва да отговаря за цялото общество, защото, както каза господин Иванов, това, което прави Комисията по енергийно и водно регулиране, е за обществения интерес, а не в интерес на бизнеса, не в интерес на крайния клиент, не в интерес на ГЕРБ, не в интерес на ДПС, нито пък на БСП.
Колеги, аз ще изразя удовлетворение от отговорите, които даде господин Иван Иванов, и ще го приветствам, че той за много кратък период от време се е отделил от политическата си същност и е израснал малко повече от политическата си партия, която представяше тук преди няколко месеца, но нека да дадете малко съвет и към политическата си сила, че когато се говори държавнически, трябва да има и държавническо отношение. Господин Иванов, Вие казахте, че този модел е балансиран, стабилизиращ. И още нещо: дали дава възможност да имаме преходен период към либерализирания пазар? Смятам, че и това ще се постигне. Ако не сте го постигнали, погледнете дали този модел ни дава такава възможност.
Колеги, днес опитът изпълнителната власт да прехвърля отговорността към Народното събрание като наковалнята и някой с чук да ни бие, съм убеден, че няма да се получи. Не се случи поради няколко причини – изправяме ред неща, които изпълнителната власт не можа да свърши през изтеклия период. Изпълнителната власт не можа да си създаде наредбата, не можа да съкрати с 10% разходите в енергийната система, АДФИ не можа да свърши цялата тази работа, министрите – Лукарски, представени от цялата палитра от четири партии, които управляват днес, не си свършиха работата и затова нека Народното събрание да бъде на онази висота и да дадем един месец възможност на Комисията по енергийно и водно регулиране да пусне регулаторния период или да не въведе по тази методика от 1 юли регулаторния си период. Това е задължение и възможност, което ще дадем на Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Иванов, Вие на 1 юли имате възможност да въведете и също до 31 юли може да приемете възможността да изчакате поне един месец, за да видите какво може да се случи в изпълнителната власт – дали това нещо ще влияе върху Вашия модел, който сте избрали.
Уважаеми колеги, бизнесът би трябвало днес вече да е спокоен, че тези, които ще ползват до 2000 мегавата – ще имат помощ 30%, от германския модел, както е приложен и в Германия; до 10 – ще се възползват от 50%; които ползват над 30 хил. мегавата – ще ползват 85% отстъпка, така че е обърнато внимание и на бизнеса. Господин Иванов, това може да го направите още сега, за да може да успокоите бизнеса и от 1-ви да си въведете също така регулаторния период.
Желанието на някои политически сили да отложат с три месеца или да стигне до местните избори, за да могат да си изпълнят политическите програми, ще доведе до още 300 милиона задължения на Националната електрическа компания.
Всичко онова, което в момента се случва с ВЕИ-тата, а освен с тях и с кафявата енергия, още по времето на господин Орешарски – законът, който приехме – трябваше да се сертифицират и кафявата енергия, и да се въведе не „Робин Худ”, а поетапно задължение на всеки производител на електроенергия в България да понесе задължението си към обществеността. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тогава, уважаеми господа от БСП, с част от някои други хора, с които въведохте 20% задължения, знаехте, че или президентът, или съдът, ще го отмени, затова въведохте 20%. А диференцираният подход, който ние от Движението за права и свободи Ви предлагахме – и за държавническия подход, за който Ви апелира днес, моля нека да се вслушате в това и да бъде всичко по реда си. Благодаря Ви. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай, за отношението.
Следва вземане на отношение по отговорите – господин Найден Зеленогорски, от името на Парламентарната група на Реформаторския блок.
Имате думата, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми комисари, народни представители! Ние също сме удовлетворени от тази дискусия, от отговорите на господин Иванов и на членовете на КЕВР.
Като цяло Реформаторският блок не може да подкрепи увеличаването на цената на тока в този момент – нито за населението, нито за бизнеса. Смятаме, че е преждевременно и че имаме нужда от още време, както и КЕВР, за да усъвършенстваме този ценови модел. Бихме искали да видим резултатите от оптимизацията на разходите, за които се говори, и да видим какво ще се случи, след като се въведе енергийната борса в България. В този смисъл едно удължаване с шест месеца според нас е абсолютно закономерно и нормално. Бих се надявал колегите от изпълнителната власт, и специално министърът на енергетиката да бъде малко по-активен по отношение оптимизацията на разходите и контрола върху всичко, което се случва в държавната енергетика.
Защо? Защо не сега? Не сега, защото тъкмо икономиката си пое дъх и отбелязва ръст на БВП от 2%, имаме ръст и на инвестициите около три пъти, имаме възможност да дадем шанс бизнесът да влезе в една по-сериозна кондиция. За съжаление, с едно такова увеличаване на цените на тока, това ще бъде много по-проблематично.
Тези задължения на НЕК от 3,7 млрд. са една не жълта, а червена лампа. Тук са и 2 милиарда за АЕЦ „Белене”, и 1 милиард за „Цанков камък”, тук са и 2 милиона за поливане на цветя, огромни рекламни бюджети, в които, да кажем, АЕЦ „Козлодуй” рекламира стоката си, при положение че те са монополист (шум и реплики), огромни спонсорски бюджети, 20 млн. лв. загуба на година на почивните станции в енергетиката. Имам чувството, че в България има две държави – едната държава е държавата на държавната енергетика. Нека да Ви кажа, може би за Вас звучи изненадващо, но тук имам една справка за средните работни заплати в държавната енергетика, че средната работна заплата е 3100 лв. Тя е по-висока от заплатата на народния представител, а всички от висшия мениджмънт на държавната енергетика получават повече от председателя на парламента, от министър-председателя и от президента.
Аз твърдя, че трябва да се оптимизират разходите. Аз твърдя, че е недопустимо средната работна заплата в БЕХ да бъде 4053 лв. Твърдя, че е недопустимо в държавната ТЕЦ средната работна заплата да бъде 3800 лв., в Булгаргаз – 3600 лв., Булгартрансгаз – 3660 лв., в АЕЦ, при цялото ми уважение, е 4300 лв. Извинявайте! В България цялото общество трябва да понесе част от отговорността по това България да изчисти нещата и да тръгне напред.
Настоявам пред министъра, за съжаление, госпожа Петкова я няма в момента, на 30 юли да ни докладва в парламента какво се е случило през този месец и половина, до каква степен са предприети мерки и каква оптимизация на разходите в държавната енергетика е направена. Бих се надявал и министър-председателят, който каза: „В тази държава никой няма да получава повече от министър-председателя”, да погледне висшия мениджмънт на държавната енергетика и да сложим ред. Извинявайте, обаче обществото трябва да научи тези новини, защото, в края на краищата, в държавната енергетика се плащат годишно 780 милиона разходи за трудови възнаграждения и спомагателни към тях.
Накрая, за съжаление, остана малко време, аз бих се надявал да въведем яснота в енергетиката. Призовавам да възложим на Сметната палата целенасочени одити на всички държавни предприятия и търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие в енергетиката.
Настоявам народните представители да постигнем политическо съгласие за подаване на апликация на България за влизане в Европейската енергийна борса. И ако се вземе решение този срок да бъде удължен с три или с шест месеца, накрая на всеки месец министърът на енергетиката госпожа Петкова да докладва тук какво сме оптимизирали, какви мерки сме взели, до каква степен работи контролът върху държавната енергетика. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всеки един дебат е хубаво нещо, но когато от един дебат не излизат конкретни предложения, няма смисъл от него.
В никакъв случай не мога да съм доволен от част от аргументите, които чух, както аз, така и колегите ми от Патриотичния фронт, че „това е положението и трябва да вдигнем цените на тока, защото се е натрупал дефицит в НЕК”. Този дефицит в НЕК, както вече беше казано, е натрупан главно поради няколко неща: ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3, ВЕИ-тата и цялата система – от 20 години да се краде безобразно в енергетиката.
Всъщност какво ни предлагате? Вместо да търсим решаване на проблемите с радикални и смели мерки и решения, да продължим да вдигаме цената на тока, да го плащат потребителите и бизнесът, за сметка на това – тази далавера и това безхаберие да продължават.
Според нас от Парламентарната група на Патриотичния фронт Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да отложи решението за промяна на цената на тока, докато не бъдат намерени и извадени необходимите резерви.
Битовите абонати и представителите на бизнеса не искат ново повишение, защото не виждат причина да плащат за грешките и страховете на българските политици.
Нужни са няколко спешни мерки, за да се възстанови справедливостта и да се спре ръстът на цените.
Според Патриотичния фронт някои от мерките са следните:
1. Спиране на агонията с ТЕЦ „Марица изток” 1 и ТЕЦ „Марица изток” 3. Те ни струват годишно 1 милиард, а „реализират” печалба само от 430 милиона. Тази печалба е всъщност причината за 2/3 от дефицита в НЕК.
Комисията за енергийно и водно регулиране да поиска от Европейската комисия спешен отговор дали много по-високите „преференциални цени”, по които по договор се изкупува електроенергията от централите „Марица изток” 1 и 3 и ВЕИ-тата, не представляват непозволена държавна помощ с оглед законодателството на самия Европейски съюз? Положителен отговор от страна на Европейската комисия ще позволи предоговаряне и намаляване на въпросните „преференциални цени”.
2. Да се прекрати изкупуването на енергията от ВЕИ-тата, които са въведени с разрешение за ползване с една мощност, а са присъединени с по-висока мощност. Примерно, въведени са с мощност 5 мегавата, а продават 10 мегавата. Има над 100 такива ВЕИ-та. Да се прекрати изкупуването, докато не се изясни каква е реалната мощност.
3. Да не се заплаща електроенергията на тези ВЕИ-та, за които са констатирани сериозни разминавания в показанията на електромерите им и фактурираното от ЕРП-то количество електроенергия за плащане от страна на НЕК. Тези разминавания са установени при одитните проверки, извършени от Комисията за енергийно и водно регулиране през месец февруари 2015 г.
4. Да не се изкупува електроенергия от ВЕИ-тата, които не са въведени в експлоатация. Има случаи, в които ВЕИ нямат разрешение за ползване, нямат строителни разрешения, но се изкупува електроенергия от тях, тоест купува се скъп ток, произведен от централа, която по документи не съществува.
5. До извършването на пълна и детайлна проверка да се откаже изплащането на електроенергия от фотоволтаични централи, които отчитат повече произведена слънчева енергия през зимните месеци, отколкото през слънчевите летни месеци. Подобни факти има. Трябва да сме абсолютни малоумници, за да си помислим, че през зимата има повече слънце и се произвежда повече електроенергия от тези фотоволтаици, отколкото през лятото, само че това е практика вече 15 години.
6. При електроразпределителните предприятия, така наречените „ЕРП-та”, има драстично несъответствие между преките разходи за издръжка на основната дейност и така наречените „външни услуги”. Съотношението достига до 2:1 в полза на „външните услуги”. Това на практика е източване на печалбата на ЕРП-тата за сметка на цената на тока на крайния потребител. Това също е установено за някои от тези ЕРП-та с одитни доклади още през 2011 г.
7. Кражбите на електроенергия да не се признават за „технологични загуби” на електроразпределителните дружества. Проблемът с ограничаването на кражбите е на ЕРП-тата, а не на съвестните платци на електроенергия в България, само че и това е практика. Всички го виждаме, но това не се прекратява.
8. Да се извърши проверка доколко са оптимизирани разходите в големите държавни предприятия, произвеждащи електроенергия – ТЕЦ-2 на „Марица изток”, АЕЦ, водните електроцентрали и други. Тук също има резерви за ограничаване на разходите с милиони.
9. Това е предложение не толкова към Комисията за енергийно и водно регулиране, колкото към Министерството на енергетиката: износът на ток да бъде натоварен с поне 10% такса „задължение към обществото”. Тук резервът е между 70 и 100 милиона – много повече, отколкото ще се реализира при предложените за повишение цени, които са около 50 милиона.
Това са само част от нещата, които трябва да се направят. Всичко останало са празни дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Каракачанов. Времето изтече. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ние продължаваме да настояваме за отлагане влизането в сила на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на Парламентарната група на Българския демократичен център – заповядайте.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране! Преди всичко искам да изкажа удовлетвореност от отговорите, които господин Иванов даде на въпросите, които нашата парламентарна група зададе днес, и от името на парламентарната група да заявя пълна подкрепа на действията на Комисията за енергийно и водно регулиране до настоящия момент.
Нашето мнение е, че Комисията показва пълно разбиране на процесите в енергетиката в момента и действията по преодоляване на текущия дефицит в системата са адекватни и навременни.
Искам само да припомня на уважаемите народни представители, които гласуваха доверие на настоящия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, че встъпвайки в длъжност председателят Иван Иванов твърдо заяви, че за да се преодолеят натрупаните проблеми в енергетиката, участие трябва да имат всички – от производителите до потребителите на електроенергия. Тогава мнозина навярно не са си дали сметка за какво става въпрос, сега думите вече имат конкретно изражение. Подкрепяйки идеите на Комисията в лицето на председателя в началото, сега считаме, че сме длъжни да подкрепяме и действията, които съответстват на тях тогава, подкрепени от нас. Другото би било неразбиране и популизъм.
Имам една забележка и може би тя е повече към Министерството на енергетиката по отношение на ценовия модел, който Комисията прилага и евентуално ще бъде приложен за новия регулаторен период – да, преференции за бизнеса, за енергоемките производства, но никъде Министерството не спомена нито веднъж, отношението ни към това, че тези енергоемки производства всъщност нищо не правят, за да снижат тази енергоемкост.
Апелирам към Министерството на енергетиката да се вземат предвид както преференциите, но те да бъдат обвързани със съответни действия по повишаване на енергийната ефективност за в бъдеще, така че да отговорим на изискванията за постепенно намаляване на енергоемкостта на нашата индустрия, която е сред най-високите.
Относно препоръките за работата на Комисията в бъдещото развитие на енергетиката напълно изразявам подкрепа на онова, което господин Каракачанов изясни пред нас, само че имам следното мнение, че Комисията за енергийно и водно регулиране в днешния ден работи в строго определени законови рамки и колкото и да се стреми господин Иванов или неговият състав – съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране, да промени генерално нещата, това не може да стане сега.
Отново апелирам за подкрепа към действията на професионалистите, на председателя на Енергийната комисия в настоящия момент, за да можем ние да бъдем факторът, който ще издигне авторитета й в бъдеще. А останалото в голяма степен е наша работа. Няма да се спирам на конкретиката, която беше добре изяснена от господин Каракачанов.
С това искам да пожелая успех на Комисията. Да, проблеми ще има, тъй като контролирането на действията на Комисията вече става пряко от Народното събрание. Ще бъде трудно и ще има много такива моменти, но в крайна сметка очакваме резултатът да бъде положителен като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недев.
От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров има думата за отношение по разискванията.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, това не беше изслушване.
Това изслушване трябваше да хвърли светлина върху проблемите на българската енергетика, всъщност хвърли тъмнина, хвърли повече неяснота, за което голяма заслуга имат както чаровният източен диалект на господин Иван Иванов, който той не е проявявал толкова години, но това не е проблем сега, така и защитата или заговорът на управляващите партии, които застават зад Комисията, вместо да й поискат оставката. Да, ние от „Атака”, искаме оставката – както сте се наредили тук, цялата КЕВР.
Колеги, имате ли бели листове? Дайте им по един бял лист да си напишат оставката, тъй като Народното събрание Ви е гласувало, а сега да изгласува Вашата оставка, тъй като Вие доказахте Вашата несъстоятелност.
Какво се случи, за изяснение на хората, които гледат и слушат вече три часа и половина? Преди броени дни Комисията за енергийно и водно регулиране се събра и реши да вдигне цената на тока.
Тук искам специално да отбележа лицемерието на някои коалиционни партньори – Патриотичния фронт. Преди малко техният представител се опита да се изкара, че той не е от управляващата коалиция и двама им представители в Комисията за енергийно и водно регулиране също не са гласували за повишаване цената на тока.
Всички до един членове на Комисията за енергийно и водно регулиране единодушно гласуваха „за” вдигане цената на тока преди броени дни. При свръхнезависимостта на Комисията се намеси правителството и каза: „Чакайте малко сега, един месец да се ослушаме, да видим и като дойде август, когато повечето хора са във ваканция, тогава ще вдигнете цената на тока. Няма да се разбере.” Това обаче вече е разигравано при предишни управления – по едно съвпадение пак на ГЕРБ, ГЕРБ-1. Тогава, точно през август, когато хората са на море и е лято, когато токът не е такъв проблем, се вдига цената тока.
Отлагането, за което има такъв удивителен консенсус, цели точно това – цената да се вдигне през август, а не сега, на 1 юли. Това ще го видим с очите си, тъй като 1 август е много близо.
По нищо не се разбра с какво това отлагане ще подобри положението на българския потребител, на българския бизнес, защото вдигането на цената за българския бизнес отново отива при потребителя. Нали бизнесът ще си калкулира разхода в крайния продукт и отново пенсионерът ще плати със своите левчета!
А колкото до дефицита на НЕК, той е 4 милиарда, господин Иванов, а не 3,3 милиарда. Цитирам Вашият министър-председател, днешния министър-председател на България, който каза, че дефицитът е 4 милиарда. Тези 4 милиарда вече са попълнени от заема, който тук гласувахте без „Атака”. Гласувахте го в тази зала преди броени седмици и месеци и от 16 милиарда 4 милиарда ще отидат, за да запълнят дупката в НЕК. Нали така? Тоест ние, българският народ, данъкоплатците ще платим печалбите на наглите печалбари от двете американски фирми и наглите печалбари от ВЕИ тата.
Кои са ВЕИ-тата?
На първо място, това са чуждестранни държави. Тук се говори и някой се опита да каже нещо, но не се доизказа, помагам Ви – това са чуждестранни държави: Саудитска Арабия е единният от най големите притежатели на фотоволтаици в България, най богатата арабска държава, една от най-богатите страни в света, печели от скъпия ток в България; Южна Корея също така печели от скъпия ток в България; Австрия и EVN – едно от ЕРП-тата, също притежава фотоволтаици и, представете си, продава само на себе си електроенергия.
Дупката в НЕК няма да се запълни по начина, по който господин Иванов се опита да обясни. Тази дупка в НЕК ще се запълни със заема, който вече гласувахте в тази зала. По този начин българският народ ще плати два пъти – едновременно голямата печалба на чуждите компании, а също така заема, който вече беше гласуван тук.
Да кажа две думи и за ВЕИ-тата. По наше предложение през месец декември 2013 г. тук, в този, лошия парламент – този, дето беше много лош, беше гласувана такса от 20% върху ВЕИ-тата. Предложи го „Атака” и в залата се гласува. Кой го отмени? Конституционният съд! Защо? Защото президентът Плевнелиев поиска така, сезира го и чрез своите хора там и с хората, които сега са на управляваща коалиция, беше отменено това решение. Тоест едно облекчение или едни 200 милиона, които щяха да влизат в НЕК, бяха върнати отново на ВЕИ-тата.
Аз Ви казах за някои чуждестранни държави, но сега ще допълня, че има и български олигарси, които са притежатели на ВЕИ-тата. Част от тях са свързани именно с президента Плевнелиев. Така че тук кръгът се затваря, тук вече е ясно на всеки, няма нужда са си специалист, за да разбереш, че в България ограбването на народа върви оттогава, откогато правителството на НДСВ продаде ЕРП-тата на три чужди компании (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), след това по времето на ГЕРБ през 2011 – 2012 г. поникнаха като гъби страшно много ВЕИ-та. Всичко това е голямото ограбване на България.
За да приключа, ще завърша с един призив за изпълнение на едно обещание. През 2010 г. тогавашният министър-председател, по едно съвпадение той пак е министър-председател, на въпроса ще развали ли договорите с ЕРП-тата, той казва: „Обмислям, ще бъде прекратено, каквато и да е цената на това”. Това е през 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Сега сме 2015 г. и смятам, че имаше достатъчно време за обмисляне. Време е да се вземат лицензите на тези престъпни дружества и токът наистина да се регулира така, че да бъде възможен за плащане от българските граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на АБВ – господин Кирил Цочев, пет минути за отношение.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Парламентарната група на АБВ да благодаря на председателя и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, че се отзоваха на поканата на Народното събрание и участваха в днешното обсъждане. Изслушването и разясняването на мотивите на Комисията да предложи нов модел за предстоящия ценови период в регулирания сектор не само в рамките на парламентарните комисии, но и в пленарно заседание, ние оценяваме като възможност за по-голяма публичност, за допълнителна прозрачност на подготовката и взимането на решения от широк обществен интерес.
Доколко и как днес убедихме това общество, че сме истинско народно представителство, че при обсъждане на важни въпроси сме представители на национална общност, а не математически сбор от представители на определен брой политически сили, това ще оценят нашите избиратели. Това, което днес ангажира нашето внимание, тезите и аргументите, които чухме, още веднъж и с още по-голяма сила потвърдиха следното.
Първо, българският енергиен сектор е в тежко състояние в резултат на редица действия и бездействия, вследствие на вземане на непрофесионални решения, водещи до натрупване на диспропорции и тежък финансов дефицит в сектора.
Второ, катастрофалните икономически резултати се дължат на неразбирането или на нежеланието енергетиката и електроенергийната система да се разглеждат именно като система, като едно цяло, чиито показатели се определят не само от функционирането на отделните компоненти, производство на енергия от възобновяеми източници или ядрена, или хидроенергетика, но от развитието и управлението на системата като цяло.
Трето, оздравяването на енергетиката не минава само през нарастване на цените. Промените в тях са наложителни, те са закономерно явление. Но промените задължително трябва да бъдат съпроводени с енергични действия за реформиране на системата.
Четвърто, повече от всякога е ясно, че трябва да се работи в съответствие с конкретни програми с дългосрочна енергийна стратегия, а не да се решават проблемите в енергетиката на парче и конюнктурно.
От обясненията, които чухме от Комисията, се разбра, че предлаганият модел елиминира грешки в стария ценови модел, че позволява финансово стабилизиране на Националната електрическа компания и другите държавни дружества, стопиране на процесите на задлъжнялост между фирмите, прекратяване на кръстосаното субсидиране в сектора и вземане на решения за въвеждане на либерализация на пазара.
Декларира се готовност за спазване на принципа на справедливостта и отстраняване на историческа несправедливост, натрупана в ценообразуването. Говори се за справедлива цена, но справедлива ли ще бъде цената, която отговаря на разходите за производство и доставка на енергията до крайния потребител, ако системата като цяло е управлявана и регулирана лошо, непрозрачно и непредвидимо?
На този етап ние нямаме основание да се съмняваме в компетентността и независимостта на Комисията и приветстваме заявената готовност на този състав да отстоява своите предложения и регулаторни принципи. Но още веднъж, за пореден път настояваме: правителството чрез Министерството на енергетиката да предложи на общественото внимание за обсъждане, а след това и на Народното събрание за утвърждаване дългосрочно виждане и Стратегия за развитие на българската енергетика до 2030 г., с визия до 2050 г. Като начало и като израз на уважение към народното представителство Министерството на енергетиката може да направи преглед и да внесе Отчет за изпълнение на действащата Стратегия с хоризонт до 2020 г., приета тук, в Народното събрание, през 2011 г. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цочев.
Благодаря на председателя и на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Колеги, продължаваме с програмата ни по-нататък. Оттук насетне заседанието не се излъчва пряко по БНТ и БНР. Моля съответно камерите и микрофоните да бъдат изключени.
Госпожо Ангелова, заповядайте за процедура.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам размяна на точките в дневния ред, а именно точка трета – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, да стане точка втора, а точка втора – Проект за решение за удължаване на срока на действието на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България, да стане точка трета.
Моля да подложите на гласуване предложението ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя обратно предложение, тъй като втора точка ще отнеме буквално няколко минути. Тя беше прехвърлена така и от миналата седмица и не се гласува, а всъщност става въпрос за Комисията, която извършва ревизия в сектор „Енергетика”. Докога ще отлагаме това решение?!
Колеги, не е нужно сега да си губим времето с процедури! Досега можехме да гласуваме това решение. Затова моля да не подкрепяте предложението.
Дебатите по Кодекса на труда са много сериозни. Има много сериозни текстове, които не могат да се разкъсват. Най-вероятно истинският дебат по този законопроект ще се състои утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за разместване на точки втора и трета в седмичната ни програма.
Гласували 114 народни представители: за 78, против 20, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, тъй като голямата част от колегите всъщност не разбраха, че трябва да гласуват „против” предложението на госпожа Ангелова, защото по този начин бламираме работата на Временната комисия. На нея й е необходимо удължаване на срока, а за това нещо е необходимо решение на Народното събрание. То ще отнеме няколко минути.
Пак казвам: текстовете по изменение на Кодекса на труда са изключително тежки и ние не можем да ги разкъсваме. Всъщност днес ще приключим времето с изчитане на доклада от председателя на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е второ гласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, знам че е второ гласуване. Текстовете и измененията в този Закон за много сериозни. Затова много моля: гласувайте „против” предложението на госпожа Ангелова, за да приемем решението за удължаване срока на действие на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 127 народни представители: за 80, против 36, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Позволете преди това да направя процедурно предложение: във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 502-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 май 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа наименованието на Закона от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 1 на вносителя, подкрепен от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Георги Гьоков, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Атанас Мерджанов за създаване на нов § 1а:
„§ 1а. В чл. 3а се създава ал. 6:
„(6) Дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество се осигурява от Секретариат в състав секретар и технически секретар – служители в администрацията на Министерски съвет, и двама съветници, определени от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпреки че Комисията не подкрепя нашето предложение, аз ще споделя с Вас мотивите, които са ни накарали да внесем това предложение и да се опитам да Ви убедя да подкрепите приемането му.
Всъщност аз ще мотивирам докладвания вече от председателя на Комисията § 1а и свързания с него § 1б.
Тристранното сътрудничество е изградено на база на диалог и конструктивни решения. То е от ключово значение за своевременна корекция на недостатъците в разработените проекти за нормативни и ненормативни актове. Той е от ключово значение и за постигане на съгласие за провеждане на реформи на приемлива за обществото ни цена, за икономическа обосновка, предпазена от основания за конфликти. Също е обусловено и за развитие на консенсусна култура в социалните взаимоотношения.
Тристранното сътрудничество в България датира и е възникнало от 1992 г. и има сериозно развитие и напредък, но едновременно с това показва слабости най-вече от гледна точка на прозрачността и публичността на целия процес на осъществяване на социалния диалог.
Според Международната организация на труда няколко основни фактора влияят върху ефективността на социалния диалог. Първият е зачитане на основното право на свобода на сдружаване и колективно договаряне; вторият – силни и значими работодателски и работнически организации с технологичен капацитет и знания, необходими за участие в социалния диалог; третото – политическа воля и ангажимент за включване на всички заинтересовани страни в социалния диалог; и не на последно място – адекватна институционална подкрепа.
Обръщам внимание на последните две препоръки на Международната организация на труда, които са основни мотиви за нас като вносители на тези предложения.
Националният съвет за тристранно сътрудничество е най-високата трибуна, ако мога така да се изразя, на тристранното сътрудничество и е орган за осъществяване на консултация и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързани с тях отношения, осигурителни отношения, както и по въпроса на жизненото равнище.
Правната уредба на тристранното сътрудничество у нас се съдържа в разпоредбите на Кодекса на труда. Организацията, дейността и функцията, уредбата и финансирането както на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и на отрасловите, браншовите и областни и общински съвети за тристранно сътрудничество се уреждат с чл. 3а, „б”, „в”, „г”, „д” и „е”.
Наред с Предложението на Министерския съвет, което току-що гласувахме и с което се дава възможност за сключване на споразумение между синдикатите и работодателските организации за приемане на нормативни актове, като споразумението може да е предложено от държавата и изпълнението му да се осъществява от държавата, ние като вносители предлагаме да се създаде една нова ал. 6, в чл. 3а. Текстът вече го чухте или го имате в доклада на Комисията – един нов чл. 3ж.
По този начин смятаме, че ще се гарантира законово-техническото, пък и не само техническото осигуряване на дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ще се гарантира и адекватна институционална подкрепа от страна на държавата.
Следващото предложение...
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Чакайте, не сме изчерпали това предложение!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, не сме приключили с това, но аз да не вземам думата, съвсем накратичко ще кажа и за него две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие кажете как от Устройствен правилник се включва в Кодекс на труда. Това пояснете като нормотворческа техника.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами в общи линии това ни е предложението, което смятаме, че ще е институционалната подкрепа за Националния съвет за тристранно сътрудничество и ще има основание да се случва, като се вкарат тези текстове в закона.
Смятаме, че те е нужно да присъстват в Кодекса на труда, защо? Защото отговорът е, че трябва да се утвърждава колективното трудово договаряне, за да е налице общодостъпна информация и публичност на работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да се повишава информираността на работниците и служителите относно техните права и задължения.
И Ви моля да подкрепите тези наши предложения, защото те ще спомогнат за подобряването на социалния диалог и за разширяване на информираността за тристранното сътрудничество в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Гьоков, Карагьозов, Нинова, Бойчев и Мерджанов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 40, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Гьоков, Карагьозов, Нинова, Бойчев и Мерджанов за създаване на нов § 1б:
„§1б. Създава се чл. 3ж:
„Чл. 3ж (1) Държавата насърчава и подпомага двустранното сътрудничество между синдикални и работодателски организации на всички равнища на тяхната дейност по въпросите и по начина, уредени в чл. 2.
(2) Представителните синдикални и работодателски организации полагат усилия за развитие и усъвършенстване на двустранния диалог на всички равнища на тяхната дейност, насочени към:
1. укрепване на взаимното доверие;
2. взаимно зачитане на интересите;
3. утвърждаване на колективното трудово договаряне;
4. развитие на взаимното сътрудничество и постигане на взаимно приемливи решения по пътя на диалога и споразуменията;
5. повишаване информираността на работниците и служителите относно техните права и задължения;
6. активизиране на работниците и служителите за по-висок принос в трудовия процес;
7. развитие и утвърждаване на корпоративната социална отговорност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, в този текст предлагаме да се въведат принципи на тристранното договаряне. Както виждате, текстовете са пределно общи, но те поставят основата на една равноправност в Тристранния съвет.
Бяхме свидетели на вземане на решения, които в едни случаи пренебрегват грубо мнението на синдикатите, в друг случай – на работодателите.
С тези принципни текстове създаваме едни правила на равнопоставеност и взаимно уважение на трите страни – синдикати, работодатели и държава.
Направили сме го и по предложение на участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
До нас като вносители беше отправено писмено предложение от страна на синдикатите и от тяхно име, между първо и второ четене, ние го правим.
Съобразено е с мнението на участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Гьоков и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 34, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 – предложение на народните представители Тодорова, Ганчева, Захариева, Василев, Гечев и Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател. Групата на Патриотичния фронт ще подкрепи текста на вносителя за даване на 7-дневен срок за регистрация на трудовите договори.
Нещо повече, този текст, внесен по този начин от вносителя, поставя работодателите, работниците и съответните държавни институции в състояние на равноправност, тъй като е 7-дневен срокът и за прекратяване и отрегистриране на прекратените трудово-правни отношения.
Нещо повече – голяма част от работодатели, които осъществяват своята дейност в малките населени места практически паради липса, дори приемете, на интернет доставчик, който да даде възможност на тези хора да боравят с възможността за електронна регистрация на договорите, те няма как да го направят това нещо. Трябва да изхарчат едни, не малко средства и практически изпадат в хипотезата едва ли не всеки ден един човек да пътува до съответната областна дирекция на НАП, за да извърши регистрация.
Затова аз апелирам към колегите да подкрепят текста на вносителя по § 2, защото 7-дневния срок е работещият срок. Той е добрият срок и нещо повече – не превръща държавата в зла мащеха.
Когато се извършат нарушения и неспазване на този 3-дневен срок, който действа в момента, за огромно съжаление работодателите ще трябва да плащат и едни сериозни глоби, без да имат вина, само че никой няма да ги пита има ли интернет доставчик в малкото населено място, или няма, и защо той, поради субективни и обективни причини, е пропуснал този 3-дневен срок.
Правилното решение е да подкрепим текста на вносителя.
Само искам да обърна внимание, че в Комисията по труда, социалната и демографската политика, когато се разглеждаше общият Законопроект, той беше поставен в една екстремна ситуация – почти всички от членовете нямахме възможност предварително да се запознаем с доклада. Затова много от решенията лично аз не считам, че са взети прецизно от Комисията точно поради тази причина – от бързане за промяна на толкова важен Закон, какъвто е Кодексът на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
За изказване – господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, когато става дума за текст по вносител, сами разбирате, вносителят съм аз и мои колеги от нашата парламентарна група, и тъй като предложенията са доста, аз бих желал – може би в леко нарушение на регламента, да не вземам втори път думата и да кажа няколко думи по това какво постигнахме с гласуването сега евентуално на второ четене и приемане на тези предложения.
Първо, знаете, че преди две седмици, когато в тази зала обсъждахме на първо четене, аз казах, че трябва задължително да намерим баланса труд – капитал. Това е страшно важно и аз искам да благодаря на ръководството на Комисията по труда, социалната и демографската политика и лично на господин Адемов – поне от варианта, който виждам предложен, че успяха да намерят този баланс между труда и капитала.
Лично аз и моите колеги си даваме оценка какво постигнахме все пак с предлагането на тези текстове. Три неща са, които за нас бяха абсолютно важни. Не драматизирам нещата, че Комисията не е приела удължаването на срока от три на седем дни, това няма да убие българския бизнес, но просто си има едни правила в играта и след като едната страна има право на седем дни, не виждам защо другата страна трябва да бъде ударена с три дни. Не е фатално!
Но мисля, че първо темата „пенсиониране” е най-важното в това, което днес ще гласуваме. Отпушваме една запушена система. Не се връщам назад защо преди три или четири години това е направено. Сигурно тогава обстановката е била друга, други са били пазарлъците и условията, не коментирам. Но истината е, че това, което правим днес с разрешаването правото на работодателя, когато направиш годините за стаж и пенсия, да освободиш един служител или работник, е добро дело. Разберете, системата е запушена. Тук няма нищо социално в тази история, защото някои от колегите и отляво, и отдясно подхвърлиха: „Ама, Вие отнемате правото на работника да работи!”. Основно синдикатите са против. Правото на работника е както да работи, така и да почива, и няма нищо по-нормално от това, когато си направил годините за стаж и пенсия, да излезеш в пенсия. Ако работодателят иска, той ще те остави.
Второ, за графика на отпуските, отново не се връщам назад.
Съжалявам, но трябва да вземам думата по всички теми, госпожо Цачева. Няма никакъв смисъл, ще Ви губя времето.
Искам отново да благодаря, че приехте и намерихте един баланс, където, от една страна, освобождаваме работодателите от тези 50 милиона страници годишно, безсмислена хранителна верига за корупция на контролиращи органи, от друга страна, защитаваме правата на работниците за ползването на отпуските.
Понеже ми правят забележка, господин Адемов, че малко излизам извън границите текст по текст, за да спестя време на всички Вас, втори път няма да вземам думата.
Трето, микрофирмите. Това е генерална тема в отношенията за тъй наречената „бизнес среда”. Всички ние подценяваме, но това са 334 хиляди компании в България. Работят 600 хиляди човека в тях, 1,8 човека има в една фирма – под двама човека. Тези фирми ги побъркахме от всякакви глупости и простотии, като почнете от правилници, съгласувания, отчети, счетоводни отчети. Това е хранителна верига, да не Ви казвам за какво става въпрос. Като добавите, че в малките фирми работят около 500 хиляди човека, моите предложения всъщност са за тези 1 млн. 100 хил. човека. Това е гръбнакът на малкия и средния бизнес.
Винаги, като започнем да правим програми и се готвим за избори, на нас, политиците, това е политическата дъвка – само това говорим.
Дайте да помогнем и оттук нататък – аз имам и доста други предложения, разчитам и на Вашето съдействие. Доколкото знам, от гласуването на първо четене прецедент беше в този парламент със 148 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” моите предложения и на моите колеги от парламентарната група бяха приети.
Искам още един път да благодаря. Не искам да спекулирам с времето и нарушението на регламента на Правилника на парламента, който ми е даден, но истината е, че нашата парламентарна група твърдо ни подкрепи и тепърва ще ни подкрепя по предложения, свързани с малкия и средния бизнес. Това е истината, ако искаме да имаме движение напред.
Още един път Ви благодаря и втори път Ви обещавам, че няма да вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев. Вие няма да вземете, но останалите съвносители ще вземат.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, строго и само по темата за седемдневния срок. Още няколко аргумента в посока защо предлагаме тези седем дни. Защото смятаме, че е приемливо и тъй като по този начин ще се унифицират и сроковете на седем дни и няма да създаде нестабилност в трудовите правоотношения, ако се премине от три на седем дни. Мотивите са много. Тридневният срок често вкарва фирмите в нарушение, особено малките, които не разполагат със собствени отдели „Човешки ресурси” или счетоводство, или пък друга външна обслужваща фирма извършва услугата по регистрация на трудовия договор.
Един такъв седемдневен срок ще спести на Националната агенция за приходите усложненията и ще се избегнат допълнително натоварващите операции, които утежняват и работата на институциите, и работата на работодателите, така че седемдневен срок е добър.
Чуха се аргументи, че това увеличаване на срока не е необходимо, защото работодателите имали електронен подпис, но аз не смятам за основателен този аргумент, защото от 340 – 350 хиляди фирми, ако направим една справка, надали повече от 10% от тях имат такива електронни подписи.
И още аргументи. Тридневният срок беше въведен преди време, като идеята беше срокът за регистрация да бъде кратък и да има дисциплинираща цел върху работодателите, за да свикнат със задължението да регистрират тези трудови договори. Оттогава мина доста време и днес, ако направим равносметка, можем да кажем, че тази идея си е свършила работата и вече работодателите свикнаха със задължението да регистрират договорите. Към момента може да се твърди, че тридневният срок е кратък и със закъснението, неспазването на този срок става формален повод за нарушение на трудовото законодателство. В по-голямата част от случаите на нарушения става въпрос за обективни причини и пак ще отбележа, най-често в малки фирми, където липсва административен капацитет.
И още един аргумент на противниците на това предложение – че нарушаваме правата на работниците. Дори ще кажа буквално какво каза една колежка в Комисията по труда, социалната и демографската политика: „Ако работодателят има желание и е лоялен, какъв е проблемът в първите дни на този договор да бъде изпратен до НАП? Защо само да удължаваме тази агония за работника и за служителя?”.
Разбира се, агония е много силно казано, дори неуместно най-малкото защото правата на работника не произтичат от регистрацията на договора в Националната агенция за приходите, а от самия акт на подписването му. От момента на подписването работникът и служителят имат всички права и задължения, произтичащи от самия характер на договора – срочен, безсрочен, за извършване на определена работа и така нататък.
Регистрацията на тези трудови договори в Националната агенция по приходите не защитава интересите и правата на работниците и на служителите, а интересите на държавата – да се плащат осигуровки, тоест защитава интересите на бюджета.
В заключение ще кажа, че категорично поддържаме предложението за увеличаване срока за регистрация на седем дни, въпреки че Комисията по труда, социалната и демографска политика прие предложението на колегите от ГЕРБ то да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, само няколко контрааргумента против аргументите, които изразихте Вие. Няма никаква симетрия между седемте дни, за които говорите Вие, в края на трудовото правоотношение и тези седем дни, които предлагате сега.
Защо няма симетрия и не би трябвало да има? Защото трудовоправните отношения стартират след наличието на два документа. Единият е уведомление от Националната агенция за приходите, другият документ е сключен трудов договор. Когато ги има тези два документа, тогава ще стартира трудовоправното отношение. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре за работника, защото неговата трудовоправна и социална защита стартира от момента, в който стартира трудовият договор. Оттам нататък, всичко останало според мен е излишно и неслучайно Комисията е предложила това, което прочетох преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Доктор Адемов, далеч съм от желанието да споря с Вас по тези въпроси. Въпреки това ще кажа няколко мисли по този въпрос.
Плащането на осигуровки например настъпва от датата на подписване на договора, без значение, че договорът е регистриран три дни след това.
Колкото до симетрията, разбирате ли, че в законодателството в България съществуват безсмислени, някакви различни срокове и хората постоянно се бъркат поне в началото на приемане на това законодателство.
Ще Ви дам пример за седемдневния срок. Ако човек напусне работа и на другия ден започне работа при друг работодател, следващият работодател има тридневен срок за регистрация, а пък предния – седемдневен срок за регистрация на прекратяване на трудовото правоотношение. Става малко интересно какво се случва.
Пак казвам, това не е толкова важно. Мисля си, че дори да остане тридневният срок, не би било такъв голям проблем. Аргументите, с които се отхвърля предложението за седемдневния срок, си мисля, че не са основателни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Процедура – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Колеги, предлагам удължаване на работното време до приемането на нов § 16 от гледания Законопроект. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, имаме много важни комисии. Предлагам Ви да не си правим тези експерименти. Законът е достатъчно дълъг, интересен и тежък, и дискусионен.
Срещу мен е председателят на една от комисиите, Гроздан Караджов е тук. Четирима министри и един главен прокурор в 14,00 ч. Ви чакат да започнете.
Икономическата комисия има също важни неща от 14,00 ч.
Хайде, моля Ви се, да не го раздаваме като комсомолци – дай сега на юруш да пробутаме такъв тежък закон. Няма нищо страшно. По Закона има консенсус. Не се притеснявайте, утре ще бъде приет.
Обратно предложение – не сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за удължаване на времето.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 42, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
За изказване думата има господин Славов. (Реплики и шум в залата.)
Моля, колеги, господин Славов има думата.
Темата с удължаването на пленарното заседание приключи с обявяване на резултата.
Моля, без дебати от място повече!
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, от Реформаторския блок категорично ще подкрепим предложението за удължаване срока за уведомление по чл. 62.
Искам да Ви обърна внимание, че тук става дума не само при сключване на договор, но и при неговото изменяне, тоест може да се наложи самият работодател доста често да притичва до НАП и да подава такива уведомления. Особено за малка фирма не е без значение колко е срокът, в рамките на който те трябва да свършат това нещо. Знаете, в малка фирма управителят, респективно счетоводителят се занимава с още поне пет-шест други неща и се чуди кое изискване, което Законът му вменява в кратък срок, да изпълни, да направи първо.
Обръщам Ви внимание също, че има и санкции за неизпълнение на спазването на този срок. Кодексът на труда изрично посочва, че нарушения по тази разпоредба, по този член не могат да се третират като маловажни, тоест минимално закъснение в рамките на един ден може да бъде санкционирано изключително тежко от органите на Агенцията по приходите и на практика малък частен бизнес сериозно да пострада от Закона за нещо несъществено на практика, който го е сложил в доста строга рамка. Нека да дадем допълнителна глътка въздух на малкия бизнес, особено на микро и малките предприятия и да удължим този срок от три на седем дни. Удължението не е наистина нещо съществено и значимо, но ще бъде оценено, си мисля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Славов, чувам доводи как в малка фирма управителят трябва да търчи непрекъснато. Очевидно щом е малка, няма да има служител, който да отговаря за назначаването. Преди беше „Личен състав”, сега е „Кадри”, както искате го кръщавайте. Съгласете се, че малка фирма няма да назначава всеки ден работници или да променя условията на трудовия договор.
При гледането на първо четене се спомена, че средният брой служители на фирмите е между пет и шест човека, до девет човека. Разбира се, ако е голяма фирма, където текучеството е голямо – било държавна, било частна, там си има съответните служители, назначени именно заради това.
Тридневният срок вече се е наложил. По този начин се избягват и хипотезите, когато под формата на седемдневен срок за регистриране се вземат хора, които работят седем дни, след това се освобождават. Това става и при обслужването в заведения, ресторанти, в строителството. Нека да не отваряме възможност да се злоупотребява с този срок. Малките фирми не назначават всеки ден хора или не им изменят договорите – обикновено това става рядко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Владислав Николов – трета реплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Абсолютно е безсмислена промяната, колега.
Ще Ви обясня. Ако си направите справка в НАП, уведомленията след назначаването, тоест пускане на трудовия договор, деветдесет и няколко процента се пускат по електронен път. Да удължим срока на седем дни няма никакъв смисъл, още повече, че работникът започва работа, когато е спазен Кодексът на труда – когато си получи трудовия договор и уведомлението писмено, че е назначен. Така е по Кодекса на труда. Ние просто ще забавим работника да започне работа седем дни. Няма смисъл.
За уволнението има смисъл и срокът е седем дни. Затова е помислено и има различни причини, поради които може да се използва този седемдневен срок.
Тридневният срок, първо, хората са свикнали с този срок, второ – мисля, че той е дълъг на фона на това, което се случва в България в последните три-четири години с навлизането на електронния подпис. Абсолютно безсмислена промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, както сами виждате, още на втория параграф влизаме в дебат. Неслучайно казах, че този Закон е важен, но репликата ми е към колегата Славов.
Колега Славов, аз си давам сметка, че тази поправка може да бъде осъзната и осмислена само от хора, които са били пряко ангажирани в реалната икономика. Само от такива хора може да бъде осъзната. Но това, за което Ви репликирам, е, че Вие трябваше много точно и ясно да обясните на колегите, че всъщност дребният и средният бизнес са гръбнакът на една работеща икономика – един път.
Второто нещо, че огромната част от заетите работници по трудов договор са именно в дребния и средния бизнес – това, което каза и колегата Петър Кънев. Тук статистиката не подлежи на коментар.
Не е вярно това, което каза колегата Владислав Николов, защото трудовият договор влиза в сила от датата на подписването му.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не е вярно, не е вярно!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е законът! Повярвайте ми, не Ви говоря празни приказки. Това, кога ще го регистрирате в НАП, няма никакво значение. Договорът има първа задължителна клауза: „дата на подписване”. Повярвайте ми, това е задължителна клауза, която се регламентира и в наредбата, която се изработва от Министерския съвет за това какво трябва да съдържа един трудов договор. Но за това ще говоря малко по-късно, когато отидем на чл. 114а.
Ние също ще подкрепим, пак повтарям, срокът да бъде седем дни. Не виждам нищо страшно и защо трябва да влизаме в такъв сложен дебат по нещо, което няма да създаде никакъв проблем на никой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз Ви предлагам за момент да се поставим на мястото на тези хора от малкия и средния бизнес и наистина да се замислим с всички неща, с които са ангажирани, с всички законови изисквания към тях, с всички декларации, които подават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Освен да мислим и да четем, защото в репликите се казват неща, които просто не са верни.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ще стигна и до това, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре. Очаквам да коментирате изказването на господин Байрактаров.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Поставяйки се на тяхно място, наистина да се замислим, че не е никак без значение един, два или три дни за един такъв малък и среден бизнес. Замислете се дори в ситуацията един бизнес от малък град, където няма териториална дирекция на НАП, човекът очевидно няма и електронен подпис, той трябва да пътува до големия град, за да си регистрира там уведомлението, след това да се върне. Трябва да прави това при всяко изменение на трудовия договор. Тоест нещата не са толкова безобидни, колкото може би изглеждат на пръв поглед на човека от големия град.
Освен това никъде не е казано, че след като срокът е седемдневен за подаване на уведомлението, то трябва да се изчака точно седем дни и тогава да се подаде. Ако наистина за работодателя е важно този работник да започне на този ден, той ще отиде и ще го регистрира още първия ден, стига да има възможност. Но ако има обективна невъзможност да го направи и се наложи да се забави, както Ви обърнах внимание, както е в момента, примерно с четири дни, той ще бъде тежко санкциониран, тъй като това нарушение не се счита за маловажно. Пак Ви обръщам внимание.
Така че нека наистина да дадем малко по-дълъг срок. Мисля, че на практика това не създава проблем. Мисля, че всички разбирате смисъла на тази разпоредба – да не може със задна дата да се пишат трудови договори. Когато дойде на проверка примерно Инспекцията по труда и каже: „Къде Ви е трудовият договор за този служител?” и някой недобросъвестен работодател да стъкми набързо със задна дата един трудов договор. Това е смисълът на тази разпоредба. Дали са три или седем дни, важно е подаването на уведомление в НАП. Това удостоверява, че договорът наистина е сключен тогава, когато се твърди.
Действително тук възникна спор между колегите – безспорно е меродавна датата на сключване на договор, но допускането до работното място на въпросния служител, изрично е казано, че става след подаване на уведомлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на Владислав Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Отказвам се. Искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Колеги, има още желаещи за изказвания. Часът е 14,00 ч.
Утре редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов