Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Кирил Цочев и Красимир Каракачанов

Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно нашата Програма за работата на Народното събрание за тази седмица предстои:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Това е общ проект по два законопроекта: първият е на Министерския съвет, вторият във времето – на народните представители Манушев, Вълков и Христов.
С Доклада за второто четене очаквам господин Караджов.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника да бъдат допуснати в залата господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за допускане на гости в залата.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Наименование на акта – „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме наименованието на Закона по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: По § 1 има предложение от народните представители Пламен Манушев и Павел Христов.
Предложението бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да изкажат съображения по текстовете? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: По § 2 има предложение от народните представители Пламен Манушев и Павел Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 1, и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 4, ал. 1 накрая се добавя „с изключение на закотвените в акваторията на пристанищата плаващи докове и плаващи работилници, предназначени за корабостроене и/или кораборемонт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в номерация и редакция на Комисията по доклада.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Предложение от народния представител Петър Петров по § 4, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 3, и предлага следната редакция:
„§ 3. Член 221а се изменя така:
„Приложимост за пътници по чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010
Чл. 221а. Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на пътниците:
1. по чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010”.
2. по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата и задълженията, които не са уредени в него и произтичат от договора за превоз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 с номерацията и в редакцията на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 5, който става § 4, и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 329 след думата „води” се поставя запетая и се добавя „изключителната икономическа зона”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 4.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 360, ал. 10 думите „Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010” се заменят с „Регламент (ЕС) № 1177/2010”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок двата параграфа – 7 и 8, по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В Допълнителните разпоредби се създава § 1б :
„§ 1б. Разпоредбите на чл. 6б-6и се прилагат при условията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 718/1999 на Съвета от 29 март 1999 г. относно политиката за капацитета на флотите на Общността с оглед насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища за корабите, плаващи под българско знаме, превозващи товари по вътрешните водни пътища на държави – членки на Европейския съюз, извън река Дунав и притоците й до Келхайм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме наименованието на подразделението, което става „Заключителна разпоредба”, и § 9 с нова номерация – § 10, по доклада.
Гласуваме, колеги.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние гласувахме ли новия § 9? Добре.
В момента няма какво да се подлага на гласуване, тъй като сме приели новия § 9, който по вносител е бил § 10.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме, няма какво да гласуваме. Ние вече сме го приели.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: По § 11 – предложение от народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 11.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, § 10 по вносител на практика с възпроизведено съдържание го приехме току-що като Заключителна разпоредба, но тъй като по вносител стои като параграф, а той вече е отразен с нашето решение в Допълнителната разпоредба... (Уточнение между докладчика и председателя.)
Ние нямаме Допълнителна разпоредба в доклада, имаме само Заключителна. (Уточнение между докладчика и председателя.)
Систематичното място на § 10 по вносител трябва да отиде в Допълнителните разпоредби на Закона, които не са предмет на този доклад, но систематично правилно са отразени.
За яснота подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 10 по вносител, който е отразен на систематичното му място като § 9.
Да гласуваме и това.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на второ четене.
Процедура – Ирена Коцева.
Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде удължен срокът за писмени предложения по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с пет дни до 5 юли, сряда включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за увеличаване срока за предложения между първо и второ четене по Общия законопроект на Закона за гражданската регистрация.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка от програмата ни:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са докладите от комисиите, на които е разпределен този Законопроект.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание нашия Правилник. Моля да допуснем в залата господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за допускане на господин Ананиев в залата.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен
от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 13 май 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502 01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Фейзи Бекир, който насочи вниманието на Комисията и изтъкна предложените промени в Закона за защита при бедствия за подпомагане от страна на държавата на някои категории граждани в преодоляването на имуществени щети, причинени от бедствия, чрез въвеждане на нов вид механизъм за подпомагане на тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.
Законопроектът предоставя механизъм, след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие, държавата чрез своите органи – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане, да преценява величината на настъпилото увреждане или щетата върху собствеността на лица, които не могат със собствени средства да застраховат имотите си. Ще дава възможност да се преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати, доколко те не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради социалния си статус. Чрез предлаганите промени ще се установи справедливо работещ механизъм за разпределяне на средства от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно от Агенцията за социално подпомагане, да достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия.
В последвалия дебат отношение взе народният представител Светослав Белемезов, който изрази подкрепа на Законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502 01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, ген. Атанасов.
Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за защита при бедствия,
№ 502-01-30, внесен от Министерския съвет
на 24 април 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 27 май 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
На заседанието присъстваха: господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика. С предлаганите промени се цели балансиране на ангажиментите и прецизиране на правомощията на всички заинтересовани страни за предприемане на действия по компетентност след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие.
Законопроектът предвижда държавата, чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да извършва преценка, доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си. Агенцията за социално подпомагане, чрез своите структури, ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати чрез индивидуална оценка доколко лицето не е могло заради социалния и икономическия си статус да застрахова самó имуществото си срещу съответния риск. Предлаганите промени прецизират правомощията на всички участници в този процес и ще бъдат доразвити в Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
Госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите подчерта, че с предложените промени се въвежда нов механизъм за подпомагане за лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия. Средствата ще бъдат отпускани от централния бюджет, през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, съответно Агенцията за социално подпомагане, и ще бъдат разпределяни към хората, които имат нужда от подпомагане при настъпили имуществени вреди в резултат от бедствия.
За отпускане на съответната помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот. Предвижда се предоставяното от държавата подпомагане да бъде до размера на данъчната оценка на съответните имоти. Неусвоените средства за тази цел за съответната година ще се разчитат за следващата, без да се променя тяхното предназначение.
Не се променя принципът, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но положителен косвен ефект от предлаганите промени, е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите. Предлаганият модел за подпомагане на пострадалите от бедствия ще допринесе за повишаване ролята на превантивната дейност, свързана с намаляването на риска от настъпване на имотни щети при бедствия.
Господин Гълъб Донев представи предложение на Министерството на труда и социалната политика – използваното в § 1, т. 10 понятие „социални анкети” да се замени с „анкети”, за да се избегне двусмислие при тълкуването и да не се смесва понятието с анкетите, които извършва Агенцията за социално подпомагане по отношение на определяне на другите видове помощи, които изплаща на правоимащите лица.
В хода на проведената дискусия, част от изказалите се народни представители изразиха тезата, че с предложените промени по-скоро се прецизира механизмът на подпомагане и в него се включват и териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане, отколкото да се предлага качествено нов механизъм. В тази връзка, беше поставен въпросът относно натоварването с допълнителни функции и капацитета на дирекциите „Социално подпомагане” по места. Направени бяха и предложения да се обсъди възможността държавата да застрахова имотите на социално слаби граждани, вместо да им изплаща обезщетения след вече настъпила щета от природни бедствия. Като контратеза беше изразено мнението, че застраховане за сметка на държавата в полза на частен имот би било непозволена държавна помощ.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 7 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 8 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще бъде представен от госпожа Коцева.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите.
С предложените промени се въвежда нов вид механизъм за подпомагане за лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.
Законопроектът предвижда след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие, държавата чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си. Агенцията за социално подпомагане чрез своите структури ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати чрез индивидуална преценка за това, доколко лицето не е могло заради социалния и икономическия си статус да застрахова самó имуществото си срещу съответния риск. Средствата от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, съответно Агенцията, ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия.
За да се получи помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот, тъй като конструктивните изменения в някои сгради биха могли да доведат до много по-голяма уязвимост при природни бедствия за такива имоти, които не отговарят на изискванията на Закона и другите приложими към строителството на сгради нормативи.
Предоставяното от държавата подпомагане ще бъде до размера на данъчната оценка на съответните имоти. Неусвоените средства за тази цел за съответната година ще се разчитат за следващата, без да се променя тяхното предназначение.
Не се променя принципът, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но положителен косвен ефект от предлаганите промени е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите.
Предлаганият модел за подпомагане на пострадалите от бедствия ще допринесе за повишаване ролята на презентативната дейност, свързана с намаляването на риска от бедствия.
Предлаганите промени прецизират правомощията на всички участници в този процес и ще бъдат доразвити в Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители подкрепиха по принцип необходимостта от промените, предложени в законопроекта. Наред с това бе обърнато внимание, че голяма част от старите жилищни сгради не отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията, което от своя страна създава затруднения на собствениците им при застраховането, респективно при изплащане на обезщетения, а с направените предложения те могат да бъдат лишени и от подпомагане от страна на държавата. Направени бяха и предложения да се обсъди възможността държавата да застрахова имотите на социално слаби граждани, вместо да им изплаща обезщетения.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Коцева. (Докладчикът Ирена Коцева обясненява на председателя Кирил Цочев за допусната грешка в доклада.)
Правилна Ви е бележката, госпожо Коцева. Накрая на доклада е записано „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32”, а трябва да бъде „Закон за защита при бедствия, № 502-01-30”.
Да се отрази в стенографския протокол!
Мотивите на вносителя се покриват с всички доклади, но господин Ананиев, който представлява правителството, може да вземе участие.
Откривам дебатите.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
След тези три приличащи си като три капки вода становища на комисиите, човек си задава въпрос: „Това ли трябва да бъде истинското отношение към предлаганото изменение на този важен закон?”
Аз си поставям въпроса: как биха посрещнали и как биха реагирали на така дългоочакваното изменение на Закона моите избиратели от Мизия, Крушовица, Нивяни, Малорад, Мездра и редица други тежко пострадали населени места?
Това изменение се посреща с неодобрение и възмущение. То не отговаря на очакванията на хората и на обещанията на политици, държавници, еврокомисари и народни представители.
Може ли да бъде обаче друг Законът, внесен от Министерството на вътрешните работи – Министерството, което преди години прие изцяло структурата на „Гражданска защита”, придаде я на Пожарната и днес, след пълното ликвидиране на системата и функциите на „Гражданска защита” в България, е логично да се търси, след като правата и привилегиите бяха дадени някому, кой трябва да изпълнява функциите и от кого да очакват помощ хората? Противно на европейските и световните тенденции пожарните да бъдат изцяло придадени на общинско подчинение, в България се извърши точно обратното – централизиране на управлението на Пожарната и придаването й отговорността да защитава населението при всички останали видове, причиняващи бедствия. Това поражда проблеми, които сегашното управление не иска да види и не иска да коригира.
Какво казва този почти жалък текст за изменение на Закона? (Показва го.) Първото изречение е, че хората трябва да вземат предпазни мерки за имуществото си. Как точно това да стане, когато четириметрова вълна идва и отнася твоята къща, покъщнина, добитък и всичко, което си правил в годините? Как точно?
Вторият момент в този Закон делегира функции, които доскоро успешно се изпълняваха от Междуведомствената комисия, чийто работен и координиращ орган беше „Гражданска защита”. Сега, понеже те са ликвидирани и минимизирани, това се прехвърля на Агенцията за социално подпомагане, и правилно, защото онази служба, която имаше тези функции, вече я няма – няма капацитет. В Пожарната остана един служител на бившата „Гражданска защита” и той е някакъв зам. зав. отдел „Международни връзки”!
Това, което се предлага, не удовлетворява хората, защото ще преценяваме кой колко е беден и от това колко е беден – защо не се е застраховал! И като му е изчезнал имотът, ще получи не повече от предполагаемата данъчна оценка на този имот!
Тук, в този Законопроект, се говори за ремонт на жилища и не се мисли за онези стотици хора, на които въобще им няма жилищата, колеги народни представители! В Мизия стотици хора нямат жилища, нямат къщи! С предполагаемата данъчна оценка и това, което ще получат, ако бъдат оценени за бедни, защото не са се застраховали, те не могат и един курник да направят! Нали знаете какво е „курник”? За кокошките. Тези хора живяха месеци наред в детската градина в Мизия! Повече от 100 човека в едно помещение! Мъжете и жените бяха разделени с едно перде, защото нямаше къде да бъдат настанени, а и няма никаква перспектива да имат дом!
И това изменение на Закона, което те очакваха, и кандидати за депутати им обещаваха какво ли не – как ще отидете днес при тези хора да ги агитирате за кмет?! Кой ще отиде от Вас? Това изменение на Закона е обидно спрямо пострадалите хора!
И понеже гледаме закон за защита при бедствия и аварии, искам да предупредя и за една друга опасна, разрушителна тенденция, която се развива в последните дни, за доразрушаване на тази система!
Уважаеми колеги народни представители, изграждането на системата за гражданска защита започна с осем отряда за бързо реагиране. С европейски средства бяха изградени 32, в съответствие с оптималното им разположение, според това, че бедствията могат да имат химически, биологически, радиационни и други причини и източници. Затова времето за реагиране е от изключително значение. Затова бяха 32, разположени на територията на страната, повтарям, изградени с европейски средства.
Специално на границата с Румъния и на пограничните пунктове Видин, Лесово, Капитан Андреево, Кулата и Гюешево от гледна точка на националната сигурност бяха дислоцирани такива отряди за бързо реагиране. Това в момента се ликвидира и тези хора се преквалифицират за пожарникари, а в моя избирателен район – Враца, където е Атомната централа „Козлодуй” и където такъв корпус за бързо реагиране е абсолютно иманентно необходим, цялата област остава без такъв отряд за бързо реагиране!
Кой от вносителите на този Законопроект за изменение на Закона е мислил комплексно за защита на населението от бедствия и аварии? И кой от тези, който е готов да се съгласи, че сме фронтова държава, има представа и отговорност какви са функциите на това звено от националната сигурност при, не дай Боже, реализирането на България под чужд интерес за фронтова държава?! Кой от вносителите на този Законопроект за изменение и допълнение е готов да отговаря на тези въпроси?
Уважаеми дами и господа, той е толкова нескопосан, че не става и за предложения за второ четене! И въпреки това, ние ще направим редица предложения за изменение и допълнение на самия Закон за изменение и допълнение. Така например според нас трябва във всяка област да се изградят поне един или два центъра за настаняване на онези, които са останали без каквито и да е условия за живот! Това могат да бъдат загубили своето предназначение училища, казармени помещения или други държавни активи, но не може на територията на една област държавата да няма готовност поне за 20 – 30 семейства – да бъде готова веднага да ги посрещне.
Десетки семейства в Мизия продължават да живеят във фургоните от метал, които лятно време се нагряват до 50 – 60 градуса! Кой от вносителите на този Законопроект мисли за тези хора? Кой от кандидатите за техните гласове може да им обясни какво ще допълни към този Законопроект?
Уважаеми дами и господа, за да изразим отношението си, нашата парламентарна група ще гласува категорично „против” и ако Вие го приемете – мнозинството, на второ четене се ангажираме да направим редица изменения, които се съмнявам, че ще могат в най-необходимата степен да отговорят на очакванията на хората и предизвикателствата, които природата и сложните технологични системи в страната могат да предизвикат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Първа реплика?
Генерал Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Вземам реплика, защото съм учуден на тази позиция.
Господин Божинов, Вие искате да кажете, че сте категорично против държавата да подпомага граждани, които по социални причини не разполагат със собствени средства да ликвидират щетите от бедствията. Това ли искате да кажете? Категорично сте против това, защото този Законопроект регламентира този проблем?! Ликвидирането на щетите от бедствия и даване на възможност държавата да подпомогне гражданите, които по социални причини не разполагат със собствени средства да ликвидират щетите, е записано в този Законопроект.
Що се касае до управление на системата за защита при бедствия и аварии, другата седмица ще гледаме нов Закон за управление на цялата система за сигурност в страната. Там има глава по този проблем.
Не искам да се занимавам кой беше на власт, когато беше това бедствие и Вашето правителство какво направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, ген. Атанасов.
Втора реплика? Няма.
Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Атанасов, в новия Закон, за който говорите, сигурно ще има глава, но аз говоря, че освен глава, трябва да има и мозък.
Второ, казвате че това го пише в този Законопроект, ами то е точно така и сега. Новото е, че социалните служби ще оценяват. Иначе няма нищо ново. Точно това сегашно състояние не удовлетворява хората – че данъчната оценка на имотите в северозападните краища на България е такава, както казах, че не дом и липсващата къща, а помещение за животни не може да се направи.
В този Закон се говори за ремонт на жилище, а аз Ви казвам, че животът поднася случаи, в които въобще няма жилище – то е изчезнало. Затова казвам, че този Закон е повърхностен, този Закон не отговаря на онова, което природата създава за хората и не заслужава да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Божинов.
Думата има народният представител Димитър Байрактаров, след него – Корнелия Нинова.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Божинов, в изказването си ще си позволя да изразя несъгласие, защото така нареченото „копи-пейст”, което приписахте на трите комисии, не е вярно.
Първо, искам да Ви уведомя веднага, че единствената Комисия, в която този Законопроект се разглежда по същество, беше Комисията по труда и социалната политика. Точно поради тази причина Комисията по труда и социалната политика отхвърли приемането на този Законопроект. Има доклад, който не е „копи-пейст”.
„Копи-пейст” са така наречените „добри намерения”. Само че ако Вие, колеги, прочетете внимателно този Законопроект и вникнете в неговата същност, ще разберете, че той наистина е лош Законопроект. Той по никакъв начин не отговаря на очакванията на хората. По никакъв начин!
Какво се цели с изменението в този Законопроект? На първо място, се вменяват нови задължения на Агенцията за социално подпомагане, само че, обърнете внимание, Агенцията за социално подпомагане няма необходимия капацитет да поеме тези нови ангажименти. Тя и сега не разполага с този капацитет, който й е вменен съгласно Закона.
Нещо повече, на Агенцията за социално подпомагане й се вменяват и едва ли не инженерно-оценъчни функции, което тя изобщо не може да направи.
Прав сте, колега Божинов, че всъщност в много от случаите практически няма какво да се оценява – просто го няма. Друг е въпросът пък след това, ако има какво да се оценява, как ще прецениш коя част от данъчната оценка Вие ще трябва да обезщетите и да подпомагате? Коя част?! Законът казва „до размера на данъчната оценка”. Да, но коя част от данъчната оценка? Да не говорим за цинизма, че чрез тази Агенция Вие ще трябва да определяте нещо, което тя и сега върши. Тя и сега определя кой е социално слаб и кой не е социално слаб, и по какви критерии едно лице е определено като социално слабо и е включено в съответните канали за социални помощи и социално подпомагане.
По-страшното е друго – чрез този Законопроект, чрез това променяне един министър се опитва да оказва политическо влияние чрез формата на подпомагане и, забележете циничният момент: когато хората са станали жертва на бедствия и аварии. Това вече няма как да го приемем. Няма как да приемем да се дава възможност на един министър да преследва тази политическа подмолна цел, без да има капацитет, без да има някаква философия този Законопроект.
Точно поради тази причина, когато съответните институции бяха подложени на въпроси в Комисията по труда и социалната политика, естествено, те не можаха да отговорят. По никакъв начин не можаха да отговорят!
Няма какво да Ви обяснявам, че по Закон всяка публична, общинска и държавна собственост подлежи на застраховане – Законът е категоричен както за общинската собственост, така и за държавната собственост! Не виждам какво повече трябва да се коментира там.
Няма как да подкрепим този Законопроект, както направихме и в Комисията по труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Първа реплика? Няма.
Думата има народният представител Корнелия Нинова. Заповядайте за изказване, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен този Закон представлява три неща: първо, той е отстъпление и отказ на правителството да си изпълнява програмата; второ, той е гавра с хората, които са пострадали от бедствие или, не дай Боже, в бъдеще пострадат и трето – този Закон е извор за корупция.
Сега ще развия пред Вас тези три тези със следните аргументи.
Отказ и отстъпление от изпълнение на Програмата.
Колеги, всички партии, включени в това управление, в мнозинството сте подписали Програма за общо управление. В нея, в Глава шестнадесета „Превенции и контрол на рисковете от бедствия и аварии” под задача номер едно сте записали: „Създаване на национален катастрофичен пул за финансиране на превантивни дейности и отстраняване на последиците от бедствия”.
На 4 февруари министърът на финансите заявява: „Готови сме със Закона за създаване на катастрофичен пул, от който ще се плащат обезщетения на пострадали при бедствия. Внасяме го до една-две седмици.” Оттогава са минали 18 седмици. Такъв Закон няма и вероятно няма и да внесете. Ето защо казвам, че Вие не изпълнявате обещанията си по тази тема и собствената си програма, която сте подписали всички, участващи в това управление.
На второ място – защо смятам, че това е гавра с хората, пострадали при бедствия.
Уважаеми господин Атанасов, по сега действащия Закон всички хора, пострадали при бедствия, могат да получат обезщетение до размера на цената на данъчната оценка на имота. Сега е така. С това, което предлагате, Вие намалявате броя на хората, които сега могат да получат обезщетение, като казвате: не всички, които са пострадали, а само онези, които са могли да си застраховат имотите, но не са го направили. Тоест от всички намалявате хората, които ще получат обезщетения, така че не ми излизайте с приказките: ”Държавата се грижи за пострадалите”. Напротив, отрязвате голяма част от пострадалите, защото, видите ли, те може би трябвало да си застраховат имуществото, но не го направили.
И трето: защо смятам, че е извор на корупция? Защото давате на един орган по субективна, индивидуална преценка да преценява на кого да даде обезщетение. Поне да го бяхте направили по-завоалирано, а в мотивите си сте го написали много глупаво, извинявайте, колеги, ще Ви прочета изречението: „Агенцията за социално подпомагане чрез своите структури ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати чрез индивидуална преценка за икономическия им статус и дали лицето не е могло заради социалното си положение да застрахова само имуществото си.”
По какви критерии ще го преценява Агенцията? Няма такива! По индивидуална преценка човекът от Агенцията ще каже: ти си могъл да се застраховаш, ти не си! Какви са критериите – минимална заплата, социално подпомагане, социално слаби? Няма критерии! Вижте си мотивите! Поне там да го бяхте завоалирали с нещо по-смислено, ама Вие и там сте си го казали. Затова казвам: едни ще се възползват от обезщетения, защото ще се уреди някой в Агенцията, за да си получи такава преценка, други ще загубят. Още един начин да намалите броя на хората, на които помагате.
И последно. Поне в мотивите да бяхте записали една благородна цел, както обещавате в доста изказвания, няма да чета: „Целта е да помогнем на хората”. В мотивите на Закона, колеги, сте написали следното безумие: „Предлаганият модел за подпомагане на пострадалите от бедствия цели – и чуйте какво целите – повишаване ролята на презентативната дейност, свързана с намаляването на риска от бедствия.” Може би сте имали предвид превантивната дейност? Но тук пише „презентативната дейност”.
Внасяте закон, с който не си изпълнявате програмата, намалявате броя на хората, които и сега могат да получат помощ – за да спестите пари, разбира се, обличате го в безумната форма на индивидуалната преценка на един човек на място и с всичко това целите повишаване ролята на „презентативната дейност”, каквото и да значи това. Ако някой от вносителите може, да излезе да ни го обясни това. Но като цяло за една обща оценка на Законопроекта...
Разбира се, след това, което Ви казвам, ние няма да го подкрепим, но това, което правим, е безумие, бягство от отговорност на правителството, бягство от грижата за пострадалите хора, гавра с тях и им казвате: държавата повече няма да се грижи за Вас, поемете си риска, застраховайте се! Който не може, да оцелява както може!
Няма да подкрепим това безумие и между първо и второ четене ще внесем смислени предложения по тази тема. Благодаря Ви.
Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, удължете времето на „БСП лява България”.
Реплики има ли?
Думата има заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! От народните представители бяха поставени няколко групи въпроси, на които искам да отговоря. На първо място, беше казано, че с направения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бедствия се отнемат функциите на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Искам да Ви уверя, че Междуведомствената комисия по бедствия и аварии ще продължи да изпълнява своите функции както на централно, така и на общинско ниво. Общинските комисии ще правят това, което са правили досега – оценка на щетите, след което ще представят информацията в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Тоест, ние не променяме никакви функции на Комисията и не предоставяме никакви инженерни функции на Агенцията за социално подпомагане.
Вторият въпрос, който беше поставен, е за капацитета на Агенцията за социално подпомагане. За да може правителството да приеме такъв Законопроект, Вие сигурно сте убедени, че ние сме направили този преглед на капацитета на Агенцията, тя има своя законова и подзаконова нормативна уредба, посредством която се прави оценка на социалния статус на всеки един български гражданин и в зависимост от този социален статус той получава определени правила по действащия в момента Закон за социално подпомагане. На базата на тези принципи, на които работи в момента Агенцията за социално подпомагане, при оценка на социалния статут на българските граждани, тя ще направи такава социална анкета.
Затова, госпожо Нинова, няма субективен подход. Всички тези принципни правила са заложени в действащата нормативна уредба. Те просто трябва да констатират дали тези български граждани отговарят на тези изисквания или не отговарят. Те няма да се занимават с оценка на щетите и на базата на какво субективно виждане на служителя или държавния служител Х или У да дават съгласие кой да се подпомага и кой да не се подпомага.
Каква част от данъчната оценка? Естествено, че тази част от данъчната оценка, която отговаря на размера на щетите, определени от местната комисия и потвърдени от Междуведомствената комисия за бедствия и аварии.
Ако размерът на щетите е по-малък от данъчната оценка, съответното лице – гражданин, ще получи тази част от данъчната оценка, която отговаря на щетите. Ако щетата е по-голяма от размера на данъчната оценка, максималният размер, който може да получи, е, разбира се, данъчната оценка.
По отношение на катастрофичния пулт, госпожо Нинова, доколкото знам министър Горанов е разговарял с Вас, даже, мисля, е отговорил официално от трибуната. Ние нямаме претенции за изчерпателност на Законопроекта. Разбира се, ще станат дебати и днес, ще има време между първо и второ гласуване. Доколкото разбирам, той Ви е поканил на такъв разговор и да направите такива предложения. Надявам се в тази парламентарна процедура да се стигне до някакво по-добро решение.
Нашата идея обаче е действително да защитим социално слабите, които нямат възможности да застраховат своето имущество и все пак трябва да се вземат някакви условия да могат да продължат да съществуват в едни сравнително нормални условия на живот.
Държим много, и чрез този Законопроект се потвърждава, да се повишат отговорностите на всички страни, участващи в този процес – на първо място гражданите, общините и, разбира се, държавата.
Отговорността на гражданите по отношение на своето имущество, собствеността е неприкосновена, тя е лична и носи освен права, естествено и отговорности. Ние не можем да задължим всички граждани и не считаме, че това е правилната позиция – на задължително застраховане на своето имущество. Така че с този Законопроект държавата прави първата крачка, с която защитава хората, които действително нямат възможности да възстановят щетите си от бедствията и авариите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Думата има народната представителка Дора Янкова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Искам лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не може лично обяснение, няма такава процедура – на заместник-министър. Може после по начина на водене или реплика. Няма как!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Правилникът на парламента важи и за всички изказващи се, не само депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Няма как да Ви дам думата.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изказвам съжаление към уважавания от мен господин Ананиев, че трябваше да адвокатства на този Законопроект. Ще кажа няколко неща, по които – да, правителството има желание със законопроект да регламентира как да прави социалното подпомагане. Но е факт и се присъединявам към това, което споделиха госпожа Нинова и господин Божинов – че скъсяваме и намаляваме максимално хората и ги ограничаваме в социалното им подпомагане.
По самите мотиви, колеги – тези, които сте подкрепили правителството, тъй като той е на правителството. Каква нова концепция?
Първо се казва: предложение за нова концепция за подпомагане от страна на държавата. Нова концепция – граждани на България, знайте, че получавате по-малко подпомагане.
Второ. Нов вид механизъм – какъв нов вид механизъм? И досега е действал този механизъм като възможности и като регулации.
Трето. Нещо, с което изключително не съм съгласна. Предоставената помощ ще бъде на размера на данъчната оценка. Данъчната оценка се определя в населените места съобразно класификатора, който се определя от Министерството на финансите. И сега, да речем, от община Смолян по-голямата част от 86 населени места попадат в категория 7 и 8. Данъчната оценка е от 5 до 8 хил. лв.
Сигурно знаете как горят от нетърпение застрахователите да направят застраховане и да поемат щети. Когато ти се събори пред очите къща, или ти се унищожи имущество, и ти си оценен на данъчна оценка – 5, 6, 7 хил. лв., колеги, с какво ще подпомагаме тези хора? А още повече, категорично невярно, ще се създаде стимул местните власти да положат усилия данъчните оценки да не са ниски. Местните власти нямат право да правят каквото и да е извън класификатора. Само в района на големия град могат да определят зоните, когато има компетентност общинският съвет. Така че тези, които са писали Законопроекта, са подвели депутатите, народното представителство в момента.
Затова, колеги, искам да се обърна към Вас, нека днес отхвърлим този Законопроект и приемем следващо решение. Действително Министерският съвет, ако гледа отговорно към социалните проблеми на хората, които изпадат в бедствие, да даде действително и нова концепция, и нов механизъм, и инструмент, иначе всичко е палеативно. Дотук това се е случвало. И сега какво казваме?
Дори аз се притеснявам от това, което е записано в мотивите. Това означава ли, че правим анонс, че ще увеличаваме местните данъци и такси? Защото, когато ние увеличим данъчната оценка, това означава ли знак, че някъде се готви нов класификатор, на базата на който в населените места да увеличим данъчните оценки и това означава, че тези хорица в населените, малките отдалечени села, където работят по един или двама души, ние да нямаме какво друго да им дадем, освен високи данъци и такси?
Четете внимателно мотивите! Знам, че Ви е мило правителството, знам че искате да подкрепите Законопроекта, но тук с ясна и отговорна съвест отхвърлете този Законопроект. Той дава някакъв ред, но той дава един ред само за чиновниците, които да се оправдаят как да отчетат средства. Той не подпомага хората и е вреден в момента за имиджа на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Янкова? Няма.
По начина на водене, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, не бяхте Вие, но мисля, че беше нарушен Правилникът, като не ми беше дадена думата за лично обяснение, при два пъти споменаване на името ми, с аргумент, че то е направено от заместник-министър. Аз мисля, че Правилникът не прави разлика между депутати или заместник-министъри, а става въпрос, когато си чуеш името от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност да направите лично обяснение в момента.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля да ми позволите, чрез тази процедура, да си кажа позицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата ще бъде лично обяснение, така е изписано на компютъра.
Слушаме Ви личното обяснение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви за разбирането.
Отговорът ми е към господин Ананиев, защото от него беше направено и това тълкуване.
Господин Ананиев, казвате, че не съм права като твърдя, че се дава на субективна, индивидуална преценка на Агенцията да казва кой да получи обезщетение. Това не е мое субективно изказване. Аз чета мотивите. Цитирам Ви мотивите, които вероятно са писани от Министерството, и тук пише: чрез индивидуална преценка кои лица трябва да бъдат подпомагани, защото заради социалния и икономическия си статус не са могли да застраховат имуществото си. Вие сами сте казали, че това става по индивидуална преценка на представителя на Агенцията.
Второ, казвате, че е отворена темата за създаване на „катастрофичен пул”, че министър Горанов ми е отговорил и дори ме бил поканил на разговори. Значи този тон – извинете, имам лично уважение към Вас, но аз наричам лицемерие. Защото господин Горанов тука каза: „Няма да правим „катастрофичен пул”, отказваме се от това, защото преценихме, че не е работещо”.
Това аз определям като отказ от изпълнение на Програмата, тъй като също така от Програмата на правителството Ви прочетох цитат, пише: „Задача номер едно по бедствия и аварии е създаване на „катастрофичен пул”.
Вие се отказвате от това. Как да го нарека, освен отказ от изпълнение на собствената Ви Програма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия.
Гласували 125 народни представители: за 90, против 25, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Отрицателен вот? (Реплика от народния представител Филип Попов.)
По същество изказвахте ли се, господин Попов? Не.
Заповядайте за отрицателен вот.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко, буквално в едно изречение, но то всъщност е сентенцията на този Законопроект. Гласувах „против”, защото по този начин се вижда как държавата изоставя хората, които се намират в такива бедствени положения, как държавата не полага необходимите грижи, което е и нейно задължение по Конституция – да обгрижва именно такива хора, да ги подпомага и там, където има бедствия, да развива инфраструктурата, да развива и социалната грижа за такива хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам преместване в дневния ред: след тази точка да обсъдим т. 10 от Седмичната програма. Аргументирам това предложение с обстоятелството, че по т. 10 в Закона за държавната собственост – който е на второ четене, изменението е само в една разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие предложихте т. 10 – Законът за търговския регистър.
Кажете името на закона, който предлагате да гледаме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, госпожо Председател, без значение коя точка е: става дума за Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост, с вносител Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах.
Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението сега да започнем с второто гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще спестя дори процедурата по допускане.
Пристъпвам към „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
„Закон за допълнение на Закона за държавната собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Закона по вносител подкрепено от Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф единствен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграф единствен:
„Параграф единствен. В чл. 57а се създават ал. 4 и 5:
„(4) Правилата по ал. 1 и 2 за избор на частен партньор не се прилагат, когато държавни предприятия и търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала участват в търговски дружества, сключват договори за съвместна дейност или участват в граждански дружества, в случаите:
- когато това е с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, друга процедура за избор на изпълнител за услуга, строителство или доставка или за изпълнение на обществена поръчка или друга услуга, доставка или строителство;
- на участие в дружества, които получават финансиране със средства от Европейския съюз, когато сключването на споразумение е поставено като условие от финансиращата институция.
(5) Договорите за съвместна дейност по ал. 4 се сключват и дружествата по ал. 4 се създават със срок – до изпълнение на целта или до прекратяването на договора за възлагане на съответната услуга, строителство или доставка, като публичният партньор няма право да участва с непарична вноска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук вероятно едно „се” е в повече, защото не звучи добре текстът. „Договорите за съвместна дейност по ал. 4 сключват и дружествата”, но не може да бъде „се сключват и дружествата”. „Финални текстове” ще имат работа тук.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване параграф единствен в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ПО ЗЪРНОТО.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Господин Румен Христов.
Очаквам резюме на доклада, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за закриване на Националната служба по зърното, № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на
4 юни 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 10 юни 2015 г., на което обсъди Законопроект за закриване на Националната служба по зърното, № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – Десислава Танева – министър, Георги Стоянов – главен секретар, Магдалена Дакова – директор на Дирекция „Административно и правно обслужване” и Десислава Стоянова – директор на дирекция „Финансово управление”. Присъстваха и представители на браншови организации.
Законопроектът беше представен от министър Танева, която изтъкна, че Законопроектът е част от концепцията за административна реформа на министерството, която предвижда областните дирекции „Земеделие” да бъдат звената, прилагащи на регионално ниво политиките, провеждани от министерството.
Със Законопроекта се правят следните по-важни промени:
Закрива се Националната служба по зърното, като специализирана административна структура към министъра на земеделието и храните.
С Преходните и заключителни разпоредби се регламентира нейната ликвидация и се отменя Законът за съхранение и търговия със зърно.
Предвидено е Централната лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи с цялото си имущество и архив да премине към Българската агенция по безопасност на храните, като агенцията ще следва да осъществява контрол за качество на зърното. Правят се съответните изменения в Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
Останалите активи, пасиви, архиви, права и задължения, както и данните от регистрите на закритата служба преминават към Министерството на земеделието и храните. Уредени са трудовите и служебните правоотношения със служителите.
Предвидено е прекратяване на действието на издадените лицензии на публични складове за зърно, на удостоверенията за регистрация на зърнохранилища и на търговци на зърно. На лицата, лицензирани като публични складове за зърно, ще се върнат предоставените от тях неотменяеми банкови гаранции. За складовите записи за влог на зърно, издадени от публичните складове за зърно, ще се прилага Търговският закон. Останалите документи ще запазят своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.
Започнатите процедури за лицензиране, за регистрация и за издаване на документи се прекратяват, като платените такси и представените документи се връщат на съответните лица. Неприключените административнонаказателни производства също се прекратяват. Предлага се и ликвидацията на гаранционния фонд по ред, определен с постановление на Министерския съвет.
В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се създава нов раздел „Зърно”.
Собствениците и ползвателите на обекти за съхранение на зърно ще следва да подават декларации за местонахождението и капацитета на обектите, както и за наличното количество зърно, в съответните областни дирекции „Земеделие”, които след извършване на проверка, ще издават удостоверения. Въз основа на тези данни, областните дирекции ще водят и съхраняват бази данни за обектите за съхранение на зърно на територията на областта и за лицата, които ги стопанисват, а Министерството на земеделието и храните – за цялата страна. Публичните складове за зърно, зърнохранилищата и другите обекти за съхранение на зърно, които са вече лицензирани или регистрирани, ще бъдат вписвани служебно.
Земеделските производители също ще следва да подават декларация за количеството произведено и налично зърно, включително за количествата оризова арпа и запасите от ориз.
Министерството на земеделието и храните ежегодно ще провежда представително окачествяване на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и ориз.
Разписани са правомощията на служителите на областните дирекции „Земеделие”, извършващи проверките за достоверност на подадената информация, включително да съставят актове за установяване на административни нарушения, както и задълженията на проверяваните лица. Въвеждат се съответните санкции за нарушителите.
В Закона за държавните резерви и военновременните запаси се отменя разпоредбата, вменяваща задължение на Националната служба по зърното да осъществява контрол върху качеството и съхраняваното зърно.
В последвалата дискусия от парламентарната група на БСП лява България се изказаха категорично против закриването на службата и отмяната на закона, тъй като това ще доведе до непредвидими последици и ще постави под риск зърнения баланс на страната. Според тях, с отмяната на лицензионния режим на публичните складове за зърно и на регистрацията на зърнохранилищата, земеделските производители, които дават на съхранение произведеното зърно, ще бъдат изправени пред сериозен проблем поради липсата на механизъм за осъществяване на контрол върху начина на съхранение, наличното количество и движението на зърното. Противопоставиха се и на закриването на гаранционния фонд. Отбелязаха, че редът, по който се предлага да бъде събирана и докладвана информацията, не гарантира нейната достоверност и регулярност. Освен това изразиха опасение, че ще се даде възможност за появата на спекула и на измами.
В отговор на изразените възражения министър Танева подчерта, че Националната служба по зърното не изпълнява функциите на регулатор, а единствено събира и предоставя необходимата информация. По отношение на изразеното опасение, че ще се възобновят данъчните измами, министър Танева припомни, че единственият ефективен механизъм за борба с тях е прилагането на обратното начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури и че Министерството вече е поискало продължаване на дерогацията с още една година.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи заявиха, че ще се въздържат при гласуването на Закона, предвид липсата на достатъчно капацитет в областните дирекции „Земеделие” да поемат задълженията, които им се възлагат.
Народните представители от Парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ оцениха като добра и навременна предлаганата оптимизация на административните структури. Заявиха, че предлаганите промени ще облекчат административната тежест и ще спомогнат за създаването на по-благоприятна бизнес среда и затова ще подкрепят Законопроекта.
Представителите на браншовите организации, занимаващи се с търговия, съхранение и преработка на зърно, подкрепиха Законопроекта.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Христов, за резюмето. (Оживление.)
От името на вносителя – няма представител.
Дебатът е открит.
Моля народни представители, които желаят, да дадат заявка.
Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, Законопроектът е внесен от Министерския съвет. С него се определя структурата на Министерството на земеделието, затова считам за резонно да бъде поканен в залата министърът на земеделието госпожа Танева. Респективно, ако тя е в невъзможност да дойде за разглеждането на Законопроекта, да бъдат поканени поне някои от заместник-министрите на земеделието – господин Костов, господин Грудев или господин Димитров. Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля поканете министър Танева, тя е била на Комисията, взела е отношение при дебата, но няма пречка, нека заповяда и сега.
Госпожа Бъчварова иска думата за изказване.
Имате думата, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обсъждаме един изключително важен законопроект, внесен от Министерския съвет, в който няколко пъти се акцентира, че се ликвидира нещо – ликвидира се Националната служба по зърно, а също така се отменя напълно Законът за съхранение и търговия със зърно.
Трябва да Ви кажа, че мотивите на вносителите са изключително несъстоятелни, противоречиви. Включително в доклада, който беше предложен от Комисията и изчетен преди малко, има доста грешки, свързани със самия дебат, който се проведе и в Комисията.
Това, което считат вносителите, е, че времето за регулиране на съхранението и търговията със зърно, не кореспондира с либералния режим в сравнение с другите земеделски продукти, които се намират на българския пазар.
Най-вероятно тук става въпрос за пълно неразбиране на важността за всяка една страна за търговията и съхранението със зърно и с нейния контрол. Важно е да се знае, че това регулиране и този контрол е необходим, защото, първо, цените на зърното определят цените на всички продоволствени стоки. Това не съм го открила аз, това го пише във всички учебници, свързани с търговията и регулирането на пазара на продоволствени стоки. (Реплика от ГЕРБ.) Ако имате нужда да се изкажете, добре е да го направите след мен.
Второ, важно е, защото и при най-малък дефицит на зърно във времето, включително и при изкуствено създадени условия, които през тези 25 години се случваха, цените на всички продоволствени стоки скачат за много кратко време и осигуряват спирала на инфлацията, която видяхме също през тези 25 години.
Важно е, защото производството е един път в годината, а 12 месеца това зърно трябва да се съхранява и да е на разположение, съответно на страната, за да може да се осигури продоволственият баланс.
Важно е, защото голяма част от земеделските производители не разполагат със складова база, което означава, че те предоставят това зърно на влог и някой трябва да гарантира на тези земеделски производители, че това, което са предоставили като количество и качество, ще бъде съхранявано и те ще разполагат с него във време, когато на тях им е най-удобно да го продават, съобразно пазарната конюнктура. Договорите за съхранение трябва да осигурят защита на производителите.
Това, че страната ни е член на Европейския съюз, както няколко пъти се отбелязва в мотивите, не ни защитава от кризи. Най-често, забележете, всички кризи през тези 25 години се случват във времето, когато в Европа, когато в Черноморския басейн има криза – криза, породена от неблагоприятни климатични условия. Тогава България е изправена пред риск, защото един изключително голям ресурс от 1,5 милиона тона зърно може да се изнесе за 20 дни. През това време държавата ще наблюдава, но през три месеца.
Наистина, ако сте следили зърнения пазар от 1990 г. досега, всичките три кризи, които са се случвали, са се случвали във време, когато е имало дефицит и в Европа, и в Черноморския басейн, който определя ценовите равнища и за българските продоволствени стоки.
Във всички страни в Европейския съюз подобна наредба съществува не за производство, а за съхранение и търговия със зърно. В Германия има Закон за осигуряване на прехраната, съответно прилагането му е към данъчната служба. В Австрия има Закон за регистрация и контрол на участниците на пазара със зърно „от полето до пазара”. Подобен закон съществува във Франция от 1960 г.
Малко информация как е организирано складовото стопанство в България. Според действащият закон съществува тристепенна система на складови вместимости, които се контролират – публични складове, които са съответно най-контролираните, тъй като предоставят записи, срещу които могат да се получат кредити от банките като обезпечение за зърнохранилища и други обекти за съхранение на зърно. Складовете в страната са 2600, но, забележете, че половината от тях не са на производители на зърно, а на собственици, които ги предоставят под наем на тези, които имат нужда.
Потенциално земеделските производители без складове са 52 хиляди на брой. При липса на какъвто и да е контрол по отношение съхранението на зърно рискът от погиване, изчезване, влошаване на качеството и съхраняването скача неимоверно много.
Действащите досега правила на закона защитаваха влагодателите. При отсъствието на законов ред и контрол се създават условия за измами, противоречия, реализация на зърното. Може би това се цели – прибира се зърното и веднага се изкупува на възможно най ниски цени. Такава е обикновено пазарната логика, че цените са най ниски при прибирането на реколтата.
Благодарение на това, че от 1998 г. съществува закон и структури, които да контролират процеса, прекупвачите в България почти изчезнаха. Не казвам, че изчезнаха напълно, но така или иначе те не бяха водещи в пазара на зърно. Появата на сив сектор също трябва да се отчита.
Предлага се промяна в Закона за обща организация на пазарите да поеме чрез разписване на част от функциите, които досега се изпълняват от дирекция към Министерството на земеделието и храните, а лабораторната дейност, която включва пет обекта или пет лаборатории, да премине към Българската агенция по безопасност на храните.
Ще се издават удостоверения, но какво ще съдържат те абсолютно никой не знае. Те са пожелателни. Търговците трябва да подават на три месеца, на един месец информация какво зърно имат, а служителите на Министерството на земеделието и храните в някакъв момент могат да решат да отидат да осъществят контрол. Тоест този пожелателен режим няма да даде абсолютно никаква информация на Министерството. Всъщност Министерството на земеделието само ще наблюдава какво ще се случва без да има каквито и да е било възможности да коригира тези действия на търговци и съхранители, които не защитават интересите на собствениците на зърно.
В мотивите на вносителя се отбелязва, че бизнесът се затруднява изключително много и е поставен пред ненужни административни пречки и държавно регулиране. Тази констатация е изключително невярна. Националната служба по зърното или която и да е служба към Министерството на земеделието не участва в пазара. Тя прави и осъществява единствено контролни функции. Не знам контролните функции да са забранени с някой закон. Службата по зърното нито казва на кого да се продава, нито на какви цени, нито по какъв начин. Тя обаче контролира това, което съответно е обект на съхранение; това, което е обект на търговия, и предоставя информация за движението на стоковите запаси периодично – най-често това се осъществява всеки месец, когато прави проверка за състоянието на зърнохранилищата за състоянието на тяхната готовност да приемат зърно.
Преди малко беше казано, че браншовите организации адмирирали закона. Извинявайте, в Комисията имаше една браншова организация, която има 25 мелници, дори тя не е актуализирана като субект в момента. (Реплики от ГЕРБ.) Това ли е бизнесът?! Мисля, че такава манипулация създава усещането, че бизнесът е „за” това контролът, който държавата трябва да осъществява в този изключително важен сектор, да остане на по-заден план.
Може би, когато се канят браншови организации, те да бъдат наистина представителни. От 300 мелници в тази организация са само 26. Може би трябва да знаете и състава на Консултативния съвет по зърно, в който има представители на бизнеса, на търговците и съхранителите. Бяха поканени износителите – тези, които са в Консултативния съвет по зърното.
Смятам, че също така не е вярна констатацията, че се затруднява бизнесът и трябва да се намали административната тежест. Без да споря кой ще изпълнява функциите – дали Службата по зърното, дали някой друг, но тези функции трябва да се изпълняват. Нашият проблем е, че ние премахваме или изцяло отпада Законът за съхранение и търговия със зърно. Това е проблемът за държавата, проблем, който според нас ще създаде хаос в зърнения пазар и невъзможност за справяне с кризи.
Ако се върнем към Националната служба по зърното, искам да презентирам някои факти, свързани с европейски регламенти, приети през 2007 г., като целта беше да се намали административната тежест за бизнеса с 25 на сто. Това трябваше да се случи до края на 2012 г.
Европейската комисия прикани всички държави членки да направят съответна ревизия на своите закони, които затрудняват бизнеса. При прегледа на законодателството Законът за съхранение и търговия със зърно беше включен в мониторинга на Европейската комисия. Беше осъществен одит. Той завърши с предложение за девет мерки, насочени към корекция на Закона за съхранение и търговия със зърно и съответно на функциите на Националната служба по зърното. Мониторингът показа, че законодателството е напълно в съответствие с европейските изисквания, но изискването беше да се подава информация по електронен път. Събирането на данни от други държави, вместо да се осъществява от бизнеса, се осъществява именно по тази линия. Следователно законодателството е напълно в съответствие с европейското и няма особени пречки да бъде прилагано, ако се уповаваме именно на хармонизацията на това законодателство.
Друг въпрос – Гаранционният фонд изчезва. Той е създаден, за да подкрепи или да съдейства на вложителите на зърно, защото те нямат никаква гаранция, че вложеното от тях ще си го получат. Гаранционният фонд е създаден за това. Друг е въпросът как ще се разпределят тези 4 милиона, които са 4 милиона и от 1998 г. не са мръднали, като част от влогодателите или тези, които са участвали в Гаранционния фонд, вече не съществуват.
Друг мотив е обратното начисляване на ДДС. Извинявайте, как ще правите това обратно начисляване на ДДС, което е до края на годината, при условие че досега, а и винаги е необходим контрол на зърното. Сивият сектор в зърнения сектор е най-голям.
Според нас този Закон създава предпоставки за хаос и проблеми за държавата. Няма система, чрез която държавата да реагира. Повярвайте ми, 25 години съм участник и наблюдател на зърнения пазар. С отмяната на Закона се създават предпоставки, както през 2008 и 2011 г. През 2011 г. имахте минизърнена криза заради неблагоприятните условия, през 2008 г. – заради неблагоприятните климатични условия, но тогава това беше криза на високите цени. Цените на зърното бяха 2,5 до три пъти по-високи от това, което беше през следващите години. Това удари по джоба на българските потребители, а също така и на производителите.
Ние категорично ще гласуваме „против” този Законопроект. Не виждам тук от колегите никаква заинтересованост (реплики от ГЕРБ), вижда се желание набързо да се претупа Законът. Ние ще предложим текстове, чрез които ще искаме да се създаде възможност да направим пазара такъв, какъвто отговаря на интересите на земеделските производители и на българския потребител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за закриване на Националната служба по зърното.
Гласували 94 народни представители: за 68, против 15, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Колеги, почивка до 11,00 ч. След това ще продължим с Парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 19 до 25 юни 2015 г.:
Постъпило е питане от народните представители Вили Лилков, Петър Славов и Мартин Димитров към Владислав Горанов, министър на финансите, относно политиката на Министерството на финансите по отношение определянето на законната лихва, премахване на понастоящем санкционния й характер и възможността за диференциация на размера на законната лихва за забава на физически лица и търговци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юли 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Явор Хайтов към Христо Иванов, министър на правосъдието, относно политиката по развитие и реформа на военното правосъдие в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юли 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за справяне с корупционните практики. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юли 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Милен Михов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Методи Андреев;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Борис Станимиров;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Радан Кънев и група народни представители;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Георги Гьоков. Това бяха писмените отговори.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря Красен Кралев – министър на младежта и спорта, който ще отговори на въпрос, поставен от народния представител Явор Нотев, относно столичния колодрум „Сердика”.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Задал съм въпрос, който се отнася до съдбата и състоянието на столичния колодрум. Става дума за съоръжение, което е единствено по рода си за милионния столичен град, чието състояние буди тревога с перспективата то да последва съдбата на съседни на него спортни съоръжения, познати на жителите на столицата. Визирам игрище „Юнак” – по-късно стадион „Дружба”, печално известната дискотека „Индиго”; визирам площадката за детско колоездене, която сега е база на автокъща „Капитолия” и служи за център на съвсем друга дейност, нямаща нищо общо с началното му предназначение. Във всички случаи не е желателно съдбата на това близко до сърцата и мисленото на софиянци съоръжение да последва споменатите обекти.
Въпросът ми е следният. Столичният колодрум „Сердика”, който се намира в Борисовата градина, има предназначение в годините да служи на българското колоездене, като основна база за развитието на този спорт. Понастоящем спортното съоръжение се стопанисва от „Национална спортна база” ЕАД, с принципал Министерството, което ръководите, тоест спортното съоръжение е изключителна държавна собственост.
Състоянието му в момента показва, че не се полагат грижи за поддържането му в добро състояние. Въпреки това, пистата на колодрума се използва за спортно-тренировъчна дейност.
От около една година Българският колоездачен съюз е лишен от достъп до съоръжението. Отпреди един месец бяха лишени от достъп и спортните клубове – членове на БКС, занимаващи се с детско-юношеско колоездене. За тези си действия „Национална спортна база” ЕАД не е дала никому никакви обяснения. Впрочем една бележка – известен съм от мои избиратели, които ме сезираха с този въпрос (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че са получили съвет заниманията на детските отбори да се провеждат на паркинга пред „Арена Армеец”.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво е становището на Министерството на младежта и спорта относно използването по предназначение на това съоръжение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Кралев, министър на младежта и спорта.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нотев, колодрумът „Сердика” се намира в град София, парк „Борисова градина” в съседство с футболен стадион „Българска армия”.
Комплексът съдържа открита писта, открити трибуни, спортни игрища с изкуствено покритие и шест масивни сгради на един етаж, които се използват за канцеларии, съблекални, което обособява функционален спортен комплекс.
Обектът е със статут за спортна дейност.
В периода 2007 – 2014 г. част от обекта е отдадена под наем на „Спортни съоръжения и системи” ЕООД, а именно тенис корт, открита спортна площадка и помещение за кафе. Останалата част от обекта – спортно съоръжение „Колодрум”, административни сгради, работилница, съблекални, свободни паркови площи е отдадена на Български колоездачен съюз.
Сключеният с Българския колоездачен съюз основен договор от 23 септември 2008 г. е прекратен през месец май 2014 г., поради финансови задължения в размер на 73 хил. 800 лв.
След проведена среща с ръководството на Българския колоездачен съюз, в „Национална спортна база” е депозирана молба през месец февруари 2015 г. за споразумение за разсрочване на задълженията.
Договорът със „Спортни съоръжения и системи” е прекратен през май 2015 г., поради финансови задължения в размер на 32 хил. 187 лв.
В началото на 2015 г. „Национална спортна база” предприе действия за принудително освобождаване на имота от неправомерно използващите наематели.
За да бъдат изпълнени изискванията на действащите нормативни актове при експлоатация на сгради и съоръжения и същите да отговарят на условията за безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората и опазване на околната среда, Столичният колодрум се нуждае от основен ремонт и реконструкция. В тази връзка „Национална спортна база” е разработила дългосрочна инвестиционна програма за реконструкция и модернизация на всички спортни обекти и съоръжения.
Столичния колодрум „Сердика” е предвиден като част от тази програма през 2016 г. Към момента „Национална спортна база” изготви идеен проект, който ще даде приблизителни стойности на необходимите инвестиции. Крайната цел е обновяване и реконструкция на пистата и цялата спортна инфраструктура, което да превърне обекта в притегателен център за професионалните спортисти, децата и всички граждани, които обичат колоезденето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Господин Министър, насоките, които съдържа Вашият отговор за бъдещи намерения, безусловно са правилни. Става дума обаче във въпроса за днешното състояние на това съоръжение, единствено в милионна София.
Дали имаме време да изчакаме все пак Вашата инициатива и възможностите това съоръжение да се ползва по съответното предназначение? Става дума за един спорт, който е вече не само спорт, средство за възпитание, не само средство за транспорт, екология, а и за култура, разбира се, в днешно време, все по-налагащ се и все по-разширяващ своята база и привърженици.
Не ми се струва добра идея да се чака в следващите години развитието на административните процедури, а също така и да се съберат или да се осигурят пари за привеждането на съоръжението в състояние да бъде използвано по предназначение.
От партия „Атака” в нашата Програма имаме съответните идеи как колоезденето би могло да бъде ползвано за нуждите на възпитание в родолюбие, във физическа култура. Говоря за Обиколката на България, която е била прекратена и отменена само във военно време и в 2014 г.
Настояваме за Вашата инициатива за използването възможностите на този спорт за въвеждането на всичките тези ценности в младото поколение, а и не само на младото поколение, а и за всички любители на колоездачния спорт час по-скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Нотев, готов съм да обсъдя с Вас всички идеи, които партия „Атака” има за развитието на колоезденето.
Колоездачната обиколка на България се финансира от Министерството на младежта и спорта, а за Колодрума, за да бъда безкрайно ясен, в момента той е опасен за практикуването на спорт.
Ние правим идеен проект, който ще бъде финансиран през 2016 г. Има само шест месеца дотогава, така че правим максимално бързо проект, който да бъде изпълнен, за да може да се възстанови това спортно съоръжение, което е единствено по рода си и единственото място, където този спорт може да бъде практикуван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Кралев, за участието Ви в настоящия парламентарен контрол.
Сега преминаваме към въпросите отправени към министъра на отбраната господин Николай Ненчев.
Първи ще развие своя въпрос народният представител Атанас Зафиров относно установени неправомерни практики във Военномедицинска академия – София.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БПС ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, добре дошли от Брюксел! Надявам се да ни носите добри новини. Доста въпроси се събраха към Вас, дано да бъдете по-конкретен този път.
Аз обаче бих желал да Ви задам един въпрос, свързан с установена неправомерна практика във Военномедицинска академия – София, а именно: ВМА е лечебно заведение към Министерството на отбраната за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност.
Извън тези основни специфични функции, ВМА сключва и договори с Националната здравноосигурителна каса за оказване на болнична и специализирана извънболнична помощ на здравноосигурени български граждани от цялата страна, насочени по реда на Закона за здравното осигуряване и съответните подзаконови нормативни актове.
Академията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на отбраната.
Данните от отчетите по изпълнение на бюджета на Министерството на отбраната и на Военномедицинска академия, както и одитните доклади на Сметната палата, показват че получаваните приходи във ВМА са значителни. Независимо от това обаче от страна както на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити – Военномедицинска академия, така и на първостепенния – Министерството на отбраната, не е инициирано искане за разрешение от министъра на финансите Военномедицинска академия да премине към собствен бюджет.
Военномедицинска академия осигурява на пациентите си необходимите за лечението им медицински изделия след провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки. В случай, че изделията не са включени в цените на клиничните пътеки, Националната здравноосигурителна каса възстановява определена по нормативен ред стойност като, забележете тук тънкостта на въпроса – разликата до цената на която изделията са закупени от ВМА се доплаща от пациента, обичайно преди извършване на клиничната процедура.
Член 82б, ал. 3 от Закона за здравето забранява на лечебните заведения да реализират надценка и печалба от тази своя дейност, тоест ВМА се явява и е само в ролята на междинно звено, посредник между НЗОК и пациента за заплащане на медицинското изделия на доставчика.
Независимо от това обаче през последните години се е увеличил обема на просрочените плащания в този сегмент от доставчици.
Съгласно чл. 14 на Наредба № 10 от 2009 г., НЗОК заплаща ежемесечно, до 30-о число на месеца, вложените медицински изделия. Към момента Военномедицинска академия е получила изцяло отчетеното от нея до края на 2014 г., предполагам и за голяма част от 2015 г.
И в контекста на горепосоченото, моля за Вашия отговор на следното: първо, защо превежданите от НЗКОК и от пациентите средства за заплащане на дължими суми към доставчици на медицински изделия постъпват директно в бюджета на Министерството на отбраната? Защо липсва процедура, по която те да бъдат възстановявани на доставчика в разумни срокове?
Преди тяхната икономическа същност, не считате ли за правилно и за целесъобразно точно тези средства да бъдат отчитани отделно, извън одобрения бюджет на Военномедицинска академия?
И най-важното, в някои не малко случаи, с доставчиците на тези медицински изделия ВМА извършва предоговаряне за плащане и сключва споразумения, в които споразумения се договарят отстъпки от цената на вече извършени доставки в замяна на плащане на дължимото.
Предвид разпоредбата на Закона за здравето не би ли следвало, господин Министър, тази отстъпка да бъде възстановявана на пациентите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Зафиров.
Заповядайте, господин Министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, по първия въпрос Ви информирам, че съгласно чл. 49, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на ВМА, Академията набира приходи по сключени договори със Здравноосигурителната каса.
Съгласно чл. 82б, от Закона за здравето лечебните заведения за болничната помощ са длъжни да осигуряват на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия чрез болничните аптеки.
Здравната каса заплаща на ВМА ежемесечно вложените медицински изделия до съответната стойност, която се реимбурсира.
Разликата до цената на медицинските изделия, осигурени от ВМА за лечението се възстановява от пациента в касата на ВМА. Получените приходи от Здравната каса се отчитат като трансфери между бюджетни сметки, съгласно Закона за бюджета на Здравната каса и се централизират в системата за единна бюджетна сметка към Министерството на отбраната.
За постъпилите средства от Здравната каса се извършва корекция в бюджета на Министерството на отбраната, в това число в бюджета на ВМА, следователно няма основание тези приходи да бъдат отчитани отделно от бюджета на Министерството на отбраната.
По втория въпрос, съгласно ежегодния Закон за здравния бюджет реализираните собствени приходи не са целеви и служат за покриване на разходите. Във връзка с това реализираните от ВМА собствени приходи са част от собствените приходи на Министерството на отбраната и се ползват като елемент за разходите по бюджета на Министерството на отбраната в частта, обърнете внимание, за ВМА.
По третия въпрос относно сключването на споразумение и договаряне на отстъпки за доставчиците, трябва да знаете, че тези отстъпки са върху общата стойност на задължението към доставчика за минали периоди, а не върху сума за конкретен пациент. Медицинското изделие или консуматив и нормативното изискване или основание да бъдат възстановени на пациента е факт.
Информирам Ви, че съгласно чл. 11, ал. 12 от Закона за публичните финансови второстепенни и по-ниска степен разпоредители с бюджет прилагат делегиран бюджет, в случаите когато това е определено със закон, както и когато въз основа на този закон са определени от първостепенния разпоредител с бюджет да предлагат делегиран бюджет. В този смисъл Военномедицинската академия няма законово основание да има делегиран бюджет и въпросните средства да се отчитат отделно, извън бюджета на ВМА. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Зафиров, за Вашата реплика.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Министър, приемам първите два отговора, но на третия или Вие не сте ме разбрали, или аз не съм го обяснил достатъчно добре, затова сега ще го обясня малко по-просто. Когато на един пациент му се налага да прави операция, която включва използването на някакъв консуматив, примерно да вземем една става, и този консуматив се заплаща „Хикс” лева от Касата, примерно 1000, а самата става струва 4 хил. лв., останалите 3 хил. лв. се вземат от пациента.
Дълго време Военномедицинската академия не разплаща този консуматив на доставчиците – това е факт и може да го проверите, после притиска същите доставчици с аргумента, че ако искат да получат въобще някакви пари, както казахте, и по други дейности, трябва да намалят цената на това изделие. Когато това нещо се случи, питам аз: къде отива разликата, която се получава между цената от тази генерирана отстъпка? Защо тази сума не се връща на пациента?
Ако ми позволите, тъй като и вчера премиерът на правителството каза, че няма достатъчно пари за превъоръжаване на Българската армия, да не би пък Министерството на отбраната да е решило с тези неправомерно събирани от пациентите средства да превъоръжава Българската армия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Зафиров.
Дуплика – господин Ненчев, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Зафиров, благодаря Ви. Сарказмът е излишен.
Заедно с ген. Петров се опитваме да направим всичко възможно да сложим ред във Военномедицинската академия и се радваме на положителни резултати в тази връзка.
Позволявам си още веднъж да поема ангажимент пред Вас и пред народните представители да проверя този случай конкретно и да вземем най-правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Димитър Стоянов Дъбов относно състояние на материалната база във Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” към Националния военен университет „Васил Левски”.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Знаете, че още през 1948 г. със заповед на министъра на отбраната се сформира Народното военно артилерийско училище, което е разположено в гр. София. От 1951 г. училището е дислоцирано в гр. Шумен и трайно свързва своето развитие с този град. През месец септември 2002 г. училището се трансформира във Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” на Националния военен университет, като запазва местонахождението си в гр. Шумен до ден днешен.
Основният район на факултета е в идеалния център на града и винаги е бил повод за гордост и проява на родолюбиви чувства както за шуменци, така и за гостите на града. За съжаление, към днешна дата централната сграда, а именно щабът на факултета, който се ползва и от дислоцираното там поделение на Министерството на отбраната, е в окаяно състояние и дори представлява опасност за преминаващите в района граждани и служители на Министерството на отбраната.
Въпросът ми е: какво предвиждате, изобщо предвиждате ли някакви действия, за да възстановите нормалното архитектурно състояние на сградата, а именно ремонт и обезопасяване, за да бъде достойното лице на институцията, която представлява? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Министър Ненчев, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Иванов, уважаеми господин Дъбов! Не го виждам в залата, както и да е.
Първо, благодаря Ви за въпроса. Вие имате основание. Поставеният от Вас въпрос касае четириетажна сграда, намираща се в имот публична държавна собственост в гр. Шумен. Националният военен университет управлява сутерена и втория етаж от сградата, в която е разположен щабът на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”. Останалите три етажа са в управление на „Сухопътни войски” и двете структури са самостоятелни юридически лица.
Поради недостиг на финансови средства посочените структури не са в състояние да организират ремонта на сградата. За решаването на проблема е проведена среща между заместник-министъра на отбраната, началника на Националния военен университет и кмета на община Шумен. Взето е решение общината да подпомогне извършването на текущия ремонт на сградата и привеждането й в състояние, което да отговаря на инфраструктурата в центъра на областния град. За стартиране на строително-ремонтните работи ще се търсят допълнителни източници на финансиране, включително и от европейски проекти.
Съгласно Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията Националният военен университет и „Сухопътни войски” са длъжни да полагат грижата на добър стопанин за предоставените им в управление имоти – държавна собственост, и да ги поддържат в добро техническо състояние. Затова са предприети действия за осигуряване на финансиране за ремонта на сградата. За да не се получат инциденти с преминаващи лица, сградата е обезопасена с предупредителни ленти, които периодично се обновяват. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Ненчев.
Заповядайте, господин Иванов, за Вашата реплика.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от Вашия отговор така и не разбрах точно какво предвиждате да правите с тази сграда. Ще я прехвърлите на община Шумен ли, та тя да прави ремонта?!
Само да Ви напомня една ретроспекция – през 2014 г. от тогавашния министър на отбраната господин Ангел Найденов бяха отпуснати тези средства, които, за съжаление, служебният министър неясно по какви причини спря. Просто бяха отпуснати. Не виждам причина сега и Вие да направите същото нещо и директно да ги дадете там, защото тези срещи и разговори със заместник-министъра и кмета на общината на мен не ми е ясно точно по какъв начин ще оправят сградата. Знаете, че това е публична държавна собственост на Министерството на отбраната, и общината няма как да инвестира там. По какъв начин?!
Говорихте за някакви средства, които ще намерите. На мен и на никой в залата, вероятно, не стана ясно откъде ще дойдат тези средства. Аз Ви казвам – единственият начин е да видите докладната записка, която министър Ангел Найденов е подписал, когато беше министър, да я осъвремените и тези средства да се върнат. (Реплика от министър Николай Ненчев.)
Може и така да е било, но средствата бяха осигурени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог, в дуплика, господин Министър.
ИВАН ИВАНОВ: Искаме да знаем какво се случва там. Да ни поясните община Шумен със заместник-министъра какви ги вършат и какъв точно ангажимент има общината, за да направи сградата, защото не ми стана ясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, нека Ви информирам, че аз вече бях в Шумен и посетих Националния военен университет. Посетих тази сграда, действително тя е изключително красива сграда в центъра на града, и искам да Ви кажа съвсем отговорно, че имаме воля да се справим.
Вие питате какви разговори са водили. Има няколко възможности. Тук много ясно споменах в отговора, че ще търсим възможности включително и по европейски програми.
Тъй като в Шумен има няколко сгради с отпаднала необходимост, към които проявява интерес общината, ние бихме могли да се договорим. Министерството на отбраната – нещо, което изключително приветствам и го правя в последните месеци, да прехвърли един или два имота на община Шумен, срещу които тя ще се задължи да извърши ремонта на тази сграда.
Запознах се и с необходимите средства. Те не са чак толкова много, можем да си позволим това. Надявам се, че този отговор Ви удовлетворява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към общ отговор на два въпроса.
Първи по реда е въпрос от народния представител Илиан Сашов Тодоров относно прехвърлянето на тежко американско въоръжение на територията на Република България.
Заповядайте, господин Тодоров, да развиете Вашия въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Двата въпроса са обединени, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: След задаването и на втория въпрос ще отговорите устно на двата въпроса.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Министър, искам да Ви задам един въпрос относно бъдещото прехвърляне на тежко американско въоръжение на територията на Република България. Благодарение на българските медии тези дни разбрахме, че САЩ възнамеряват да прехвърлят 250 единици тежко въоръжение в България и в още пет страни от региона. Това намерение на САЩ е заявено и в естонската столица Талин от страна на американския секретар на отбраната Аштън Картър.
В тази връзка, господин Министър, моля да ми отговорите: какви американски военни съоръжения ще бъдат разположени на българска територия? Колко броя танкове, артилерийски установки, БТР-и и други трябва да очакваме в страната ни и в кои населени места ще бъдат разположени същите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Втори по реда е въпрос от народния представител Атанас Тодоров Мерджанов относно разполагането на американска техника и военно въоръжение на територията на Република България.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е сходен с този на колегата, но бих искал да посоча следното.
През последната седмица, господин Министър, пресата и обществото настръхнаха при появата на взаимноизключващи се твърдения и информации от страна на министъра на отбраната, министъра на външните работи, президента на Републиката и министър председателя. За какво става дума? Длъжен съм да посоча тези наши притеснения, тъй като подозирам, че ще започнете да се оправдавате със споразумението от 2006 г., но всъщност става дума за планирана операция след срещата на върха в Уелс, на която присъстваха президентът, тогавашният военен министър Шаламанов, и сегашният министър на външните работи Даниел Митов, на която се взе решение под формата на непрекъснати учения да се осигури присъствие на тежка военна техника от страна на американската държава. Последваха многократни публикации в американската преса, според които става ясно, че през тези месеци е воден съвършено съзнателен, целенасочен процес със съгласието и участието на шестте държави, включително и България, за разполагане на такава техника.
Моят въпрос е: каква е позицията на българското правителство по приемането на тази тежко въоръжена бойна техника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Министър Ненчев, имате шест минути за общ отговор на двата въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Тодоров, уважаеми господин Мерджанов! В изпълнение на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ – бяхте прав, че ще се позова на това споразумение – за сътрудничество в областта на отбраната, досега са проведени многобройни българо-американски военни учения. По силата на това Споразумение и с цел провеждане на съвместни военни учения, военна техника и военнослужещи на САЩ многократно са били временно разполагани на територията на България.
Заявеното намерение от страна на секретаря по отбрана на САЩ Аштън Картър е свързано с инициативата за подпомагане на съюзниците от Европа за преодоляване и даване на гаранции на страните от Централна и Източна Европа за тяхната сигурност, независимост и териториална цялост. Целта е да се повишат готовността, способите и възможностите за отговор на НАТО за справяне с всички възможни дестабилизиращи действия.
Сега в България идва тежко въоръжение като част от планираните учения със съюзниците от НАТО. Тези учения са особено необходими за поддържането на подготовката и боеспособността на Българската армия. Всяко бъдещо разполагане на техника и военнослужещи на САЩ ще бъде извършено както и досега – в пълно съответствие с разпоредбите на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между Република България и САЩ от 2006 г.
Между другото, господин Мерджанов, предполагам, че Вие сте били в тази зала и Вие също сте подкрепили и гласували за това съвместно Споразумение, което ни дава възможност днес да извършваме тези действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Тодоров, за Вашата реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Ненчев, Вие не ми отговорихте на въпроса, който Ви зададох. А въпросът беше ясен, точен и конкретен: колко броя танкове, артилерия и БТР-и ще бъдат разположени на българска територия? Да, прав сте, че от БСП подписаха унизителното Споразумение за България през 2006 г. Ние от „Атака” предложихме тези американски бази да бъдат изхвърлени от страната ни и само преди един месец всички в тази зала – управляващите и тъй наречената „опозиция” от БСП отхвърли предложението на „Атака” – да развалим това Споразумение.
Аз, господин Министър, виждам в медиите Ваши изявления. Опитвате се да се прикриете, че тези тежки американски танкове и въоръжение, които ще дойдат на българска територия да ни окупират, щели да бъдат използвани за учение. Само че, господин Министър, искам да Ви кажа какво е казал един бригаден генерал – Норман Кулинг, заместник-командващ на Американската морска пехота в Европа.
Първо, не е вярно Вашето твърдение, че те щели да останат до края на годината. Според същия този генерал, ще останат за период от 18 месеца и подразделението на Американската морска пехота с танкове, бронетранспортьори и артилерия ще бъдат изпратени в България през септември, като демонстрация на ангажимента на САЩ към съюзниците от НАТО, които са притеснени от участието на Русия в украинските събития.
Господин Министър, много Ви моля да не заблуждавате цялото българско население, че тези тежки американски оръжия ще дойдат просто заради някакви учения в България. Те идват тук като агресия към Руската федерация, като по този начин всички Вие, управляващите, превръщате страната ни в мишена на руските ядрени сили, което беше заявено само преди няколко дни от страна на Москва.
Господин Министър, моля Ви, отговорете ми точно, ясно и конкретно: колко броя танкове, артилерия, бронетранспортьори ще дойдат да окупират нашата държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, тези дребни уловки със Споразумението от 2006 г. няма да Ви свършат работа. Вие, представителите на кабинета, нагло излъгахте, оплетохте се в лъжи. Става въпрос за целенасочен преговорен процес, който няма нищо общо със Споразумението от 2006 г. Знаете много добре, че на посещение в България беше генерал Бен Хотджис през февруари, както и в останалите пет държави от Източна Европа.
В изявлението на американския военен министър се казва, че са получили съгласие и от шестте държави. Дала ли е българската страна съгласие за разполагане на тази бойна техника? За това става дума! И Вие, и президентът, и министър-председателят всъщност заблудихте българското обществено мнение. Кажете каква е истината: кой е участвал в тези преговорни процеси, кой е дал съгласие и на какво почива това съгласие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Дуплика на двете реплики, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Тодоров, уважаеми господин Мерджанов, да, действително България е дала съгласие. Но това съгласие, господин Мерджанов, уважаеми госпожи и господа депутати от БСП лява България сте го дали Вие със Споразумението от 2006 г., с което регламентирате този тип взаимоотношения и общо обучение да се случват в рамките на територията на България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е вярно!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Едно е учение, друго е това!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Нищо повече няма от това!
Господин Мерджанов, имате навика да злоупотребявате. Споразумението е в мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, без диалог със залата, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Много ясно и категорично там е регламентирано за какъв период. Няма никакво разминаване.
Действително тази техника, последно 250, беше конкретизирана цифрата, която ще бъде разпределена в шест страни, което означава – ни повече, ни по-малко, ако се разпредели евентуално по равно, в България ще има около 40 танка. (Реплика от БСП ЛБ.) Казвам евентуално, които не би следвало да се разглеждат като каквато и да е заплаха.
Искам да Ви покажа една таблица, по силата на която максимално разрешение за България е да разполага с 1475 танка, обърнете внимание на това. Налични са 310 бойни машини, бронирани машини. Максималната допустима цифра е 2000 срещу налични 900; артилерия – 1750, срещу 1020; бойни самолети – разрешени 235, срещу 49 налични в момента; ударни вертолети – 67 срещу 12, с които разполагаме в момента. Това идва да покаже, че сме далеч от цифрата, която е регламентирана и позволява на България да разполага с тази техника. Няма нищо притеснително от всичко това и се извършва с оглед да се улеснят взаимоотношенията, общите тренировъчни действия. Техниката категорично няма да остане на територията на България – тя ще се придвижва там, където е необходимо. Благодаря. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Господин Мерджанов, ние сме част от НАТО. Господин Тодоров много хубаво го каза тук – преди известно време се е опитал да промени, да предложи на Народното събрание да промени това споразумение, което сте предложили и сте приели, но то не е било възприето. Българският парламент – около 230 депутати срещу 10 поддържа това споразумение и, струва ми се, че това е изключително важно и обнадеждаващо за българската нация. Благодаря. (Реплики от народните представители Атанас Мерджанов и Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Ненчев, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговор на въпроси към господин Даниел Митов – министър на външните работи.
Първият въпрос е от народния представител Миглена Александрова относно среща на външните министри в Будапеща за обсъждане развитието на проекта „Турски поток”.
Заповядайте, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, на 7 април 2015 г. външните министри на Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и Турция обсъдиха на среща в Будапеща перспективите за участието си в новия руски газов проект „Турски поток”. След като по вина на досега управляващите България проектът „Южен поток” беше прекратен, остана надеждата за страната ни, че все пак част от „Турски поток” ще стигне до България – така любимият на господин Борисов, „хъбчето”.
Във връзка с това моля да ми отговорите: получили ли сте покана за тази среща в Будапеща? Министерството направило ли е всичко необходимо, за да бъде страната ни представена на енергийната среща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, Министерството на външните работи на Република България работи по външнополитическите приоритети на страната, заложени в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. Това е документ, който изразява консенсуса на Министерския съвет по отношение на редица секторни политики, включително и външнополитически. Институцията, която ръководя последователно, подкрепя всички инициативи, насочени към укрепване на енергийната сигурност на Европейския съюз и в частност на Югоизточна Европа. Справянето с общите предизвикателства от енергийно естество в региона е възможно само посредством обединени усилия на всички държави от него, основен фактор от които е именно България.
Първо, искам да отбележа, че в Министерството на външните работи на Република България не е постъпвала официална покана към мен за срещата на външните министри на Унгария, Гърция, Република Македония, Сърбия и Турция, състояла се на 7 април 2015 г. в Будапеща. Не е постъпвала официална покана за участие нито към мен, нито към представители на ведомството във въпросната среща на по-ниско равнище в качеството си на наблюдатели.
За страната ни, като държава – член на Европейския съюз, реализацията на проектите с приоритетно значение за Съюза, включително в региона на Югоизточна Европа, следва да отговарят на следните условия:
Първо, икономическа целесъобразност, в това число да се избере най-краткото възможно трасе за пренос на газ и да се използва в максимална степен вече съществуващата инфраструктура.
Второ, да не засягат негативно реализирането на южния газов коридор и свързаните с него проекти, включително ТАП и ТАНАП като реално допринасят за диверсификация на източниците освен на маршрутите за пренос на газ.
Трето, да се минимизират политическите рискове, което е валидно за проектите, преминаващи през територията на държави – членки на Европейския съюз, като България.
Четвърто, да е налице финансов ресурс за реализирането им, което е валидно за списъка с проекти от общ интерес на Европейския съюз.
Пето, всички енергийни проекти, включително с участието на държавите кандидатки и преговарящи за членство в Европейския съюз, да бъдат реализирани в съответствие с изискванията на европейското законодателство в енергийната област.
Всичко това показва, че справянето с енергийните предизвикателства както пред страната ни, така и в целия регион на Югоизточна Европа изискват отговорна и стриктна нормативна основа от икономическо до правно естество. Нейното пренебрегване, не само че няма да разреши тези проблеми, а ще ги задълбочи, защото големите предизвикателства пред нас предполагат сериозен и ясен отговор.
Според нас идеята за реализиране на вертикален газов коридор съдържа най-сериозен потенциал за енергийната сигурност на целия регион на Югоизточна Европа. По инициатива на министър-председателя на България господин Бойко Борисов на 9 февруари 2015 г. в София бе учредена група на високо равнище за изграждането на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа. Участие взеха заместник-председателите на Европейската комисия – говоря за Енергийния съюз, комисарят за енергетиката и климатичните промени, представители на страните от Централна и Югоизточна Европа.
На срещата беше постигнато съгласие за стартиране на подгрупа за изграждане на вертикалния газов коридор.
Първа среща на енергийните министри на България, Румъния и Гърция по вертикалния газов коридор се проведе на 21 април 2015 г. в София. Последното е показателно в посока на това, че инициативите на България във връзка с енергийната проблематика на страната ни, на Югоизточна Европа и на Европейския съюз, имат европейска легитимност и одобрение, каквито са трудно разпознаваеми в алтернативни проекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще продължа отговора си, когато дойде време за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, госпожо Александрова, за дуплика.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, от отговора Ви до момента – това че не сте били поканен на тази среща, говори много зле за България и за външната политика, която водите – първо.
Второ, говорите за европейски правила. Защо те са едни за Гърция, а за България са други? Значи през Гърция може, а през България – не може. Не само че няма да имаме „Южен поток”, от който България да печели, но ще внасяме руски газ с турска надценка – това разбираме ние от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Заповядайте, Министър Митов, за дуплика и да си продължите мисълта в отговора.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не зная дали изобщо да си продължавам мисълта, а да кажа следното.
Първо, „Турски поток” по никакъв начин не е проект, който до момента има практическа реализация. Подписани са няколко меморандума за разбирателство и нищо повече. Такива има милиарди по света без никакви последствия – това едно.
Второ, за Гърция важат същите правила, каквито важат и за България. Не напразно изброих, ако слушате внимателно, на какво трябва да отговарят бъдещите енергийни проекти: първо, икономическа целесъобразност; второ – да не засягат негативно реализирането на южния газов коридор, което „Турски поток” ще направи; да се минимизират политическите рискове; да е налице финансов ресурс за реализацията им; всички енергийни проекти, включително с участие на държави кандидатки и преговарящи, да бъдат реализирани в съответствие с изискванията на европейското законодателство в енергийната област. Тези пет неща практически поставят огромни въпросителни пред реализацията на така наречения проект „Турски поток”.
За нас е важно, Вие знаете много добре, че турският министър на енергетиката не отиде да подписва никакви документи на последната среща в Санкт Петербург. Това е показателно какво се случва с „Турски поток”. Подписването на меморандуми за разбирателство не означава нищо.
Това е ясно. За нас е важно Енергийният съюз на Европейския съюз да бъде планиран и концептуално да бъде осъществен от Европейския съюз. Европейският съюз е клиент, който купува руски газ и от нас зависи как ще изглежда бъдещата енергийна карта на Европа. Така че в момента да се правят изводи е много, много рано – от една страна, от друга страна, за нас е важен вертикалният газов коридор, който ще позволи през България да минава газ от южния газов коридор и от „Ел енд Джи” терминалите, които се строят в Гърция, което ни поставя като държава, транзитираща газ, както сме и в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно отсъствието на реакция във връзка с неразследването на убийството на двама етнически българи по време на погрома и пожара в Профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди броени дни беше публикуван поредният доклад за Украйна на върховния комисар на ООН за човешките права. Той посочва, че в средата на април 2014 г. до 30 май 2015 г. в зоната на конфликта в Източна Украйна са били убити 6417 души, а 15 962 са били ранени. Сред загиналите има и десетки етнически българи. Като един голям проблем в доклада на ООН се посочва отсъствието на правосъдие и съдебно преследване. Цитирам буквално: „В частност буксуват разследванията на убийството на демонстранти и представители на силите на реда на площад „Независимост” в Киев – 117 убити и насилието в Одеса на 2 май 2014 г. – 48 убити”.
Миналата година българското Външно министерство обяви, че няма български граждани сред загиналите и пострадалите в Одеса, но пропусна да се интересува дали няма етнически българи, които са украински граждани.
През месец февруари 2015 г. Васил Василев – председател на Общобългарски комитет „Васил Левски”, изнесе информация, че сред изгорените живи в Одеса има двама етнически българи. Месеци след това съобщение на българските власти показа възмутителна липса на реакция. Нуждата от подобна реакция става особено наложителна с оглед на последните констатации на върховния комисар на Организацията на обединените нации за човешки права.
В тази връзка моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете пред украинските власти, за да бъде проведено обективно разследване на убийството на двамата етнически българи по време на погрома и пожара в Профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Станилов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Още в началото бих искал да отбележа, че трагичните събития в Одеса от 2 май 2014 г. бяха проследени отблизо от Генералното консулство на Република България в Одеса и от Министерството на външните работи. Във връзка с тях се води дело от Малиновския районен съд в Одеса, като до момента няма решение на този съд по нито едно от повдигнатите от Генералната прокуратура на Украйна обвинения. В най-напреднала фаза се намира процедурата по установяване на виновните за събитията на „Гръцкия площад” в Одеса. Едва след приключването на тази част от делото ще се пристъпи към разглеждане на обвинителния акт срещу заподозрените за смъртта на загиналите лица в Профсъюзния дом. По неофициални данни – неофициални, подчертавам, сред жертвите от периода на протестите срещу мобилизацията са етническите българи Милев и Николов от село Колевча, Саратски район на Одеска област. При опита на Генералното консулство на Република България в Одеса да получи допълнителна информация, кметът на селото го е уведомил, че не му е известно тези имена да са на лица от село Колевча.
Според украинските разследващи органи и съдебни власти, бавният ход на провеждане на делото се дължи на установени редица процедурни нарушения и недостатъци на обвинителните актове, на фактическо унищожаване на доказателствен материал в първите няколко дни след събитията и на неуспешното – до този момент, издирване на заподозрени лица. Поради изключителния обществен интерес и опитите за политически натиск първоначално определеният съдебен състав от Приморския районен съд на Одеса се отказва да води делото, което допълнително забавя неговия ход. Следва да се има предвид, че повдигнатите обвинения срещу лицата, виновни – пряко или непряко, за човешките жертви, се разглеждат в рамките на едно и също дело и не съществува обективна възможност за реакция, която да доведе до повдигане на отделно обвинение, касаещо само обстоятелствата, вследствие на които са загинали отделните конкретни лица.
Международните институции, осъществяващи мониторинг на делото, също не са предприемали опити за подобен вид реакция. Генералното консулство на Република България в Одеса и Министерството на външните работи продължават да следят развитието на делото и при наличие на възможности, съгласно международното право и вътрешното законодателство на Украйна и при отчитане на украинското гражданство на горепосочените лица, ще преценят предприемане на конкретни действия по случая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика, господин Станилов? Взехте ли си картата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, действията на съда в Одеса не подлежат на контрол от страна на украинското правителство. Доколкото знам, по Конституцията на Украйна съдът е независим, както и в почти всички държави по света, най-вече в Европа. Въпросът е, че следствените органи подлежат на такъв контрол и ако украинското правителство иска наистина нещата да тръгнат по-добре, би могло да вземе енергични мерки в това отношение. В това отношение по-енергични мерки би могло да вземе и българското правителство. Аз мисля, че един дипломатически демарш във вид на нота до украинското правителство би могъл да се направи, защото наистина господин Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, няма случайно да изнесе такава информация, че тези двама българи са наистина убити в този конфликт.
И още нещо искам да добавя към този мой въпрос. В Комисията за българите в чужбина на Народното събрание на вчерашното заседание беше казано от представители на българските училища в чужбина, че Министерството на външните работи не изпълнява в достатъчна степен своите задължения и не използва своите възможности, за да помага.
Освен това господин председателят на тази Комисия беше изпратил покана до заместник-министъра, който да дойде да присъства на заседанието. Този заместник-министър не благоволи да дойде тук, в Народното събрание. Като народен представител, като представител на законодателната власт Ви правя изрична бележка, че когато Вашият заместник или самият Вие бъдете поканен в такава комисия, сте длъжни да се явите и Вашият заместник-министър извършва нарушение на закона. Моля да му обърнете сериозно внимание! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Станилов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Приемам загрижеността Ви по отношение на случая в Одеса. Както стана ясно и от моя отговор, следим случая, но тук става въпрос за нещо много по-голямо. Става въпрос за това, че в Украйна трябва да се провеждат много тежки бързи реформи, които са свързани със задълженията, които е поела Украйна по договора за асоцииране с Европейския съюз. Част от тези реформи са свързани и с реформи в съдебната система. България ясно и категорично защитава позицията, че колкото се може по-бързо тези реформи трябва да бъдат провеждани. Надяваме се, че това ще доведе до по-бързо и ефективно разследване на случая, както и до издирване на виновните и до изясняване на самите обстоятелства, а и на идентичността на загиналите. Чухте от отговора ми, че при опитите ни да установим дали двамата души, за които говорите, са от въпросното село, става ясно, че самият кмет няма данни за това.
Много работа предстои, това е вярно. Разбира се, ще обърна внимание на присъствието както на заместник-министри, така и на своето собствено в комисиите, когато сме канени, но трябва да Ви кажа, че всичко по закон си го изпълняваме и когато трябва да присъствам, присъствам на комисии, Вие много добре знаете. Има си процедури и правила, които ние спазваме и не сме си позволявали да се отклоняваме от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на външните работи от народния представител Румен Йончев относно организирането и предоставянето на хуманитарна помощ за Украйна.
Заповядайте, господин Йончев, да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е особено актуален, господин Министър, с оглед на това, че след броени дни, доколкото знам, Вие ще бъдете на посещение в Украйна, ще имате и срещи с българските общности там. Съвсем скоро след това предстои посещение на господин президента. Така че темата постоянно е актуална и продължава да бъде актуална. Още от месец февруари говорим за предоставяне на хуманитарна помощ на българите в Украйна. Минаха вече близо шест месеца и става доста конфузно обяснението защо, как, кога, по какъв начин ще бъде предоставена тази помощ на българските общности там, защото все пак, когато говорим за хуманитарна помощ, тя трябва да бъде навременна, трябва да бъде предоставена бързо и ефективно.
Моят въпрос е свързан и с това, че в крайна сметка, след дълго умуване, беше пусната обществена поръчка от Министерството на външните работи за закупуване на хуманитарната помощ, която да бъде предоставена на Българския червен кръст, който чрез Червения кръст на Украйна да осъществи доставката на помощта.
Има две неща, които смущават в тази обществена поръчка. Едното е това, в условието е описано, че помощта ще бъде разпределяна чрез Украинския червен кръст, който не оперира в зоните на конфликта, тоест практически това трудно може да стане.
На второ място, там е посочено, че помощта е за българите в Украйна. Нещо, което също в голяма степен противоречи поне на общоприетите хуманитарни правила, тоест ние не можем да посочим, че помощта ще отиде само за българското население в тези райони. Това смущава доста онези, които внимателно четат обявената поръчка. Доколкото знам, сроковете са изтекли, не знам дали е обжалвано, но продължава да стои въпросът: какви стъпки смята на предприеме Министерството на външните работи, за да осигури гарантирано доставяне на пратката хуманитарна помощ в Донбас? По какъв начин ще бъде организирано нейното разпределяне, за да достигне реално тя до представителите на нашата общност, живееща на територията на кризисните райони? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Йончев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, няма да описвам ситуацията в Украйна, тя е тежка и е ясна. Минавам по същество.
От началото на конфликта държавите – членки на ЕС, са активно ангажирани в подпомагане на населението и търсенето на решения за преодоляване на тежката хуманитарна ситуация в Украйна. В рамките на тези усилия през месец декември 2014 г. Република България предостави еднократно хуманитарна помощ в размер на 50 000 евро чрез Международния комитет на Червения кръст.
След новата ескалация на конфликта в началото на 2015 г. и в отговор на постъпващата информация за нарастващия брой нуждаещи се сред гражданското население на територията на Донецк, включително представители на българската общност, одобрих предоставянето на нова хуманитарна помощ за Украйна в размер на 196 хил. лв., които идват от средствата за помощ за развитие и хуманитарна помощ, които са част от бюджета на ведомството за 2015 г.
Предвид на усложнената обстановка в страната бяха обсъдени различни опции и инструменти за предоставяне на помощта, в това число възлагането на организацията по закупуването на стоките и тяхното транспортиране до Украйна на Българския червен кръст, чието ръководство се отзова положително на възможността да поеме задачата. През месец февруари своевременно бяха проведени срещи с ръководството на БЧК и господин Антон Киссе – председател на Асоциацията на българите в Украйна, за определяне на съдържанието и формата на помощта, съобразно нуждите на бедстващото население. Уточнено бе, че хуманитарните пакети ще съдържат хранителни стоки от първа необходимост, санитарни и превързочни материали, одеала и така нататък.
С намерението на българското правителство да изпрати хуманитарна помощ бяха запознати украинското правителство и Украинският червен кръст, от които бе поискано съдействие за безпрепятственото преминаване на хуманитарния конвой на територията на Украйна и навлизането му в районите, контролирани от сепаратистите. Чрез посланика на Република България в Киев бяха получени уверения от Украинския червен кръст, че ще създаде цялостна организация по посрещането на помощта в Одеса, нейното оформяне и освобождаване от данъци, както и придружаването на част от пратката до Донецк и разпределянето й между нуждаещите се украински граждани, включително тези от български произход.
Както е известно, впоследствие изострилото се напрежение в Източна Украйна доведе до временно преустановяване на хуманитарните операции в зоната на конфликта, където дори хуманитарните конвои на Международния комитет на червения кръст не бяха допускани.
Държа да подчертая, че българската хуманитарна помощ както в настоящия случай, така и при предишните инициативи се предоставя при пълно зачитане на принципите на международното хуманитарно сътрудничество, в това число принципите на неутралност, безпристрастност и недопускане на дискриминационен подход по отношение на етническите и национални общности. В конкретния случай разглеждаме взаимодействието на Министерството на външните работи с авторитетни и признати партньори в тази област, каквито са БЧК и Украинския червен кръст, като гаранция за спазването на тези основополагащи принципи.
Министерството на външните работи извърши и значителна дейност по изясняване на правната процедура, която е приложима за законосъобразното предоставяне на бюджетни средства за закупуване на стоки в България, които са предназначени за хуманитарна помощ в Украйна. Наложи се да се проведе и междуинституционално съгласуване, което доведе до известно забавяне на цялостната организация по подготовката и изпращането на помощта. Като част от това съгласуване бе поискано становището на Сметната палата и бе организирана среща в Агенцията за обществените поръчки към Министерството на икономиката. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Съгласно действащото в момента законодателство предоставянето на официална помощ за развитие и хуманитарна помощ за суми, които надхвърлят праговете по чл. 14, ал. 5, т. 2 от Закона за обществените поръчки, се извършва по реда и условията, предвидени в Закона за обществените поръчки. Предвид наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки – хуманитарна криза, недостиг на храни от първа необходимост и застрашаване на здравето и живота на гражданското население, е приложима разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки, регламентираща възлагането на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление.
Тъй като ми изтече времето, ще продължа с детайлите на отговора при дупликата, защото е доста важно да се изговори и останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Йончев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Господин Председател! Господин Министър, аз няма да коментирам повече начина, по който е формулирана обществената поръчка, защото очевидно там има някои грешки.
Разбирам, че Вие можете да изтъкнете всички възможни аргументи за това защо вече пет месеца хуманитарната помощ не е факт, но показателното в случая е, че българската държава не умее да реагира, не успява да реагира своевременно в една кризисна ситуация. Когато говорим за хуманитарна помощ, тя наистина трябва да бъде своевременна, трябва да бъде целенасочена и да стигне до адресата максимално бързо. Пет месеца са ужасно дълъг срок.
Не искам да бъда на Ваше място другата седмица, когато сте сред нашите общности в Украйна, защото много трудно ще Ви бъде да отговорите на въпроса: защо, какво наложи тези четири, пет, шест месеца да минат преди да има изобщо обществена поръчка за това нещо? Да не говорим, че от момента, в който изтече срокът за обществената поръчка, до момента до който бъдат закупени стоките, докато бъдат доставени, ще минат още месеци.
Много се надявах, че по време на Вашето посещение ще можете всъщност да занесете помощта, така да се каже, но това очевидно е невъзможно и ще бъде доста неприятно за Вас и за Вашата делегация да обясните на нашите сънародници защо, как така българската държава толкова месеци не успява да си свърши работата. През същото време изтече доста помощ там. Давам пример веднага – турската държава е вкарала огромни ресурси в подпомагане на гагаузи и на други. Изобщо, генерално като хуманитарна помощ в региона много други държави успяха да реализират подобни програми, единствено ние не успяваме да си свършим работата. Благодаря Ви и се надявам да ускорите процеса, защото иначе наистина няма смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Йончев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Йончев, знам че ще ми е трудно, аз от трудности не бягам. Повярвайте ми, с всичките си възможности, ще се опитаме да ускорим процеса. Но искам да обърна Вашето внимание, че от народните представители ще ни е нужна подкрепа за известни промени в нормативната уредба и особено специфичният случай на предоставянето на хуманитарна помощ в размер над праговете по ЗОП за доставка на стоки, защото ние сме предприели необходимите действия за възлагане на обществена поръчка, чрез процедура на договаряне без обявление, и в момента текат сроковете за осъществяване на предварителен контрол от Агенцията за обществените поръчки. Тоест нашата нормативна уредба е такава, че в момента ни бави, а практически трябва да се измисли начин и да внесем законодателни промени, които да гарантират, че когато българската държава има намерение да изпрати подобна помощ, в който и да е случай, тя ще може да го направи бързо и ефективно, защото ние работим по закон и по правила. За съжаление, изпаднахме в ситуация, в която законът ни забавя.
Гореизложеният случай, който не е единствен в практиката на Министерството на външните работи, е показателен за някои празноти в нормативната уредба, уреждаща предоставянето на българска официална помощ за развитие и хуманитарна помощ. Това обстоятелство възпрепятства министъра на външните работи да упражнява своевременно делегираните му правомощия съгласно ПМС № 234 от 2011 г., допълнено от ПМС № 371 от ноември 2014 г. за политиката на Република България в областта на международното сътрудничество за развитие.
Следва да се отбележи, че политиката за развитие, която е сравнително нова дейност за Министерството на външните работи и партньорските ведомства, се нуждае от по-нататъшно институционално и процедурно осигуряване и доразвиване на правната уредба. Министерството на външните работи полага всички усилия да активизира тази дейност като инструмент за изпълнение на външнополитическите ни приоритети и за разширяване на отношенията със стратегическите ни партньори в областта на развитието.
Предстоящо е създаването на нова структура в Министерството на външните работи, която ще отговаря в по голяма степен на възприетите институционални техническо-експертни стандарти в другите държави – членки на Европейския съюз.
Използвам случая с хуманитарната помощ за Украйна, за да информирам народните представители, че като част от процеса на институционални промени в Министерството на външните работи се обсъжда и предложение за иницииране на преглед и изменения на нормативната уредба, включително подготовката и внасянето на специализиран закон, който да урежда всеобхватно въпросите на българската помощ за развитие и хуманитарната помощ.
Тук ще искаме Вашето съдействие, дами и господа народни представители, защото имаме проблем с нормативната уредба. Ако въпросната хуманитарна помощ още не е стигнала, където трябва, при цялото ни добро желание това се дължи на процедурата, през която трябва да мине. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос за този петъчен контрол към министъра на външните работи Даниел Митов.
Преди да продължим с отговори от министъра на регионалното развитие, от името на Парламентарната група на „Атака” за декларация – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаеми министри, колеги! Аз, от „Атака”, искам да взема отношение във връзка с бъдещето окупиране на България от страна на тежка американска военна техника.
Да направим една ретроспекция в миналото, за да разберем кой всъщност е виновникът България да бъде окупирана и нейната национална сигурност да бъде поставена на карта.
Нека да припомним, че още през 2006 г. тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев и външен министър – днешният министър от управляващата коалиция, господин Ивайло Калфин, подписаха със САЩ Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Това беше направено от кабинета Станишев. По силата на това Споразумение в България могат да бъдат докарани чужди военни танкове, артилерия, БТР-ри и всякакво въоръжение както и, разбира се, пехотинци. По силата на това Споразумение днес България, най-вероятно, както чуваме от високопоставени представители на Пентагона, секретаря на отбраната на САЩ, ще бъде окупирана с чужда техника.
Тогава – през 2006 г., единствената политическа сила в българския парламент, която гласува „против” подписването на това споразумение със САЩ, беше партия „Атака”.
Да припомня, че тогава „Атака” организира един многохиляден митинг, срещу който бяха изпратени сили на българската жандармерия и полиция. Активисти на партия „Атака” бяха бити. Това не трябва да се забравя!
Днес чуваме, че техниката, с която ще бъде окупирана страната ни била натовска. Тук е министърът на външните работи, който казва: „Колкото повече натовски войски в България, толкова по-добре”. Само че това е огромна заблуда, защото тук става въпрос за американски танкове и войници.
Задайте си въпроса: защо ако става въпрос за натовски, не идват испанци, французи, германци, италианци или други членове на Алианса, а идват само американски?!
За пореден път през 2015 г. „Атака” предложи това Споразумение между България и САЩ да бъде развалено. Да покажа нашето предложение на „Атака”, което направихме (показва документ), така че в бъдещ период България да не бъде окупирана от американски военни съединения и части. Това наше предложение беше отхвърлено от БСП, ДПС, ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ, БДС и всички в тази зала, които днес, част от тях, се изявяват против окупацията на България от американските военни. Те гласуваха точно за това и отхвърлиха предложението на „Атака” да прекратим този унизителен за страната ни договор.
Направиха го и БСП лява България, които днес обаче, за съжаление, чисто двулично се правят, че са големи противници на американската държава. Нещо повече, БСП е твърд поддръжник на участието на България в НАТО. От „Атака” предложихме да се направи референдум – народът да каже дали искаме да бъдем част от НАТО, защото това е най-демократичният способ? БСП отказаха да ни дадат подписи за това и „Атака” не успя по този начин да създаде подобен референдум.
Чуваме тезата, че оръжията, които щели да идват в България били с изцяло отбранителна цел. Извинявам се много, аз не мога да разбера, ако един танк М1 Ейбрамс може да бъде с отбранителна цел, то може ли бъде използван и като изцяло атакуваща военна техника? Разбира се, че може! Един БТР може ли да бъде използван за атака? Разбира се, че може! Артилерия, гаубици – това е техника, която освен за отбрана, се използва и за атака.
Нека да не заблуждаваме българските граждани, че тази техника идва в България просто хей така, нямало страшно – деветдесет ли танка ще дойдат, сто ли, това не било нищо притеснително!
Тази техника, дами и господа, е насочена срещу Руската федерация във връзка с кризата в Крим. По този начин, с техниката, идваща в България, страната ни се превръща в мишена на руските ядрени сили. Превръща се в мишена благодарение на българската недалновидна политика, която ще ни постави в тази опасна за нас ситуация. Като доказателство за тези свои думи на 24 юни представителят на Съвета за сигурност на Русия Евгений Лукянов заявява: „Москва предупреждава всеки, който иска да разположи на своя територия американски оръжейни системи, че това си е негов избор, но руските ядрени сили ще бъдат насочени срещу тези държави”. (Показва копие на статия.) Това е изявление на висш представител на Руската федерация.
Драги колеги, ние от „Атака” казваме за пореден път: Не въвличайте България в тази лудост! Не ни въвличайте! Предупредихме Ви много пъти – водите ни към поредната национална катастрофа. Подлагате на риск живота и националната сигурност на цялата държава. Един ден ще отговаряте за тези Ваши действия.
От „Атака” казваме: веднага да се прекратят всякакви отношения със Съединените американски щати по отношение доставянето на военно въоръжение, военна техника, морски пехотинци или чужди войски на българска територия, които сами по себе се не осигуряват защита на нашата държава, а точно обратното – въвличат ни в една лудост, от която ще страдаме всички ние. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Българската социалистическа партия лява България има ясна позиция от месец февруари на Изпълнителното бюро относно разполагане на военна техника, военни контингенти в България във връзка с кризата в Украйна.
Тогава още ясно заявихме, че нито българските граждани приемат, нито българските интереси налагат разполагането на военна техника. Още повече, когато днес сме свидетели, че правителството, влизайки в тайни договорки, които целят да свалят отговорността от него за това решение, връщайки се назад в миналото относно общите ни споразумения за членство в Атлантическия съюз, не информира българското общество за това какво се случва по отношение на разполагането на техника в контекста на плановете, свързани със ситуацията в Украйна.
И ако правителството бяга и се крие да заяви ясна позиция, то се намират такива опозиционни сили, като преждеговорившите, които се упражняват по тази тема на гърба на Българската социалистическа партия – нещо, което е недопустимо. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Българската социалистическа партия не е против отношенията със Съединените американски щати, но отношения на равноправна основа, на ясна основа, при отчитане на взаимните интереси, при отчитане на това, че България в тази ситуация ще понесе нови загуби от превръщането й в прифронтова държава, при отчитане на това, че в отделните страни настроенията по този въпрос са различни, че настроенията в българските граждани са различни от тези – на полските граждани, на гражданите на прибалтийските страни.
Всичко това би трябвало да бъде отчетено в един отговорен и откровен диалог с нашите атлантически партньори. Правителството не направи това. То се опитва днес да прехвърли отговорността назад във времето, когато България стана член на Северноатлантическия съюз и когато тя има определени ангажименти.
Уважаеми госпожи и господа, ние ще продължим да бъдем последователни и ясни в позицията си – позиция, която отговаря на интересите на българските граждани; позиция, която отговаря на дългосрочните интереси на България; позиция, която, в крайна сметка, отговаря на интересите на българската икономика. Защото тази ситуация на най-бедната страна на Съюза, когато в нея вече се слагат и елементите на прифронтова държава, ангажирана с позициониране на военни сили и техника, това ще има допълнителни загуби за нашата страна, на които правителството трябва да търси в откровен разговор и диалог компенсиране с нашите партньори.
И накрая, това допълнително ще усложни отношенията ни с Руската федерация, за които отношения това правителство направи достатъчно много да бъдат развалени.
И когато се говори за хъбове около Варна, трябва да е ясно, че днес, 8 – 9 месеца откакто второто правителство на Борисов и ГЕРБ с коалиционните им партньори е на власт, тези отношения са в най-лошото състояние от стотици години назад. От стотици години, не от десетки!
Това предполага един отговорен диалог, в който политическите сили да изключат елементарните си интереси в рамките на политическото позициониране преди предстоящите местни избори. Това изисква отговорен диалог, в който и правителство, и опозиция, и всички извънпарламентарни политически сили трябва да гледат, на първо място, едно: интересите на България в сложната обстановка, която днес съществува на границите на Европейския съюз и в Близкия изток. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Не виждам други парламентарни групи за изказване.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Първото парламентарно питане е от народния представител Манол Генов относно политиката на правителството за преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната и изготвяне на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слаборазвити райони.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Павлова! Моето питане е следното:
Кога правителството ще започне да изпълнява ангажиментите си по приоритет 13.1 от Програмата на правителството, като направи анализ и оценка на актуалното състояние на специфичните проблеми на социално-икономическото развитие на изоставащите в икономическото си развитие райони?
Кога ще се определят стратегическите цели и приоритети за развитието им с участие на всички заинтересовани страни – секторни министерства, местни власти, областни управители, бизнеса, граждански организации и други?
Кога ще бъдат разработени отбелязаните в този приоритет на Програмата – Стратегия за икономическо възстановяване и развитие на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински и полупланински слаборазвити райони, и кога ще бъде ситуирана Инвестиционната програма за целенасочено интегрирано развитие на изоставащите райони в България, както и критериите за оценка на проектите по оперативните програми, които ще дават допълнителни точки на общините в слаборазвитите райони когато кандидатстват по съответните програми?
Предвидено ли е финансово обезпечаване по този приоритет и в какъв размер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Генов.
Министър Павлова, по процедурата на питането имате пет минути.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Имахте възможност и вчера на заседанието на Комисията по регионална политика да получите моя доста изчерпателен и детайлен отговор по това какъв е напредъкът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на изпълнение на един от много важните приоритети не само в управленската програма, но и в работата на Министерството, а именно разработването на такава целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието не само на Северозападна България, но и на Родопите, Странджа и по-слабо развитите погранични райони.
Това, в което искам да Ви уверя, е, че ние работим от първия ден, в момента, в който тази програма, като такава, беше формулирана и приета. Политиката на Министерството беше разработена и съответно, бих казала, рамката, на основата на която ние да разработим такава програма.
Знаете, че към министъра на регионалното развитие беше създаден и Междуведомствен съвет по регионална политика, като в него влизат не само представители на държавни институции, а включително Сдружението на общините, за да могат да бъдат обсъждани и рамката, и обхватът на тази програма, и впоследствие, както Вие казахте, да имаме широкият дебат при обсъждане на първите проектодокументи като анализи, стратегии, които показват силните и слабите страни, перспективите на тези региони, включително и конкретните проекти, които да включат те.
Проведохме и процедура. Избрахме за съдействие изпълнител-консултант, а именно Националният център за териториално развитие. Експерти в екипа са не само представители на Националния център, но и специалисти, които повече от три години се занимават с проблемите и развитието на големи урбанистични центрове не само в страната. Като част от анализа ние ще черпим и от опита на страните от Европейския съюз какви мерки са предприели, както и от опита на няколко други държави.
Междувременно подписахме Споразумение за сътрудничество с Българската академия на науките – с Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, който също ще ни представи детайлен анализ и информация, за да сме прецизно формулирали географското положение по отношение на териториалния обхват на тези географски райони, които са полупланински, планински, за да сме максимално прецизни, формулирайки тази програма.
Първият етап, както е записан в договора ни с Националния център за териториално развитие, до края на месец юли трябва да оформят първия пакет документи като част от този документ, и се надявам през месец август, въпреки че е месец на отпуски, най-късно през септември, той да бъде широко обсъден и дебатиран не само на регионалните съвети за развитие, но и в рамките на Съвета за регионално развитие. Вече проведохме регионални съвети за развитие, така че част информацията е събрана и обсъдена и с тях. Крайният вариант на този документ трябва да бъде готов, съгласно нашия план-график в края на месец ноември.
Тъй като в края на месец ноември, паралелно с това е и времето, когато бюджетът за 2016 г., както и тригодишната бюджетна рамка трябва да бъдат готови, ние сме поели ангажимент като министерство още в началото на тази бюджетна процедура и с бюджета, който ще бъде разгледан от правителството, впоследствие и тук, от парламента, да заложим индикативни стойности за средства от държавния бюджет, с които да подкрепим тази програма в допълнение на европейските фондове. Това, към което се стремим като резултат накрая, анализирайки първо и като направим задълбочения анализ, да прецизираме кои са важните проекти, които биха помогнали за по-доброто развитие на тези региони. Целта е да се направи детайлен анализ на това кои от тези проекти могат да бъдат финансирани със средства по оперативните програми, кои могат да бъдат финансирани със средства по линия на Програмата за развитие на селските райони и там, където проектите са важни за развитието на съответния регион, но по една или друга причина не могат да попаднат в обхвата на програмите от европейски фондове, именно за тях да предвидим средства и от държавния бюджет като съфинансиране на тези идентифицирани приоритетни мерки и дейности. Така че това е подходът – финансирането и съфинансирането, с което да подкрепим, за да не остане програмата само едно добро намерение или поредният добър стратегически добър документ, който няма своето финансово обезпечаване.
Паралелно с това, понеже зададохте и въпрос за конкурентоспособност, потвърждавам, че новата Програма „Конкурентоспособност 2014-2020” вече включва такива критерии при подбора и финансирането на малки и средни предприятия, които да получат подкрепа по нея, като се дава по-голям брой точки именно на тези от тях, които ще развиват своята дейност на територията на Северозападна България. Смятам това също за стъпка в посоката, за която говорим – за търсене на повече инвестиции в слаборазвитите райони, където наистина е много трудно да се интензифицират мерките да върнем хората от по-големите към по-малките населени места. Този тип миграция много трудно се обръща в обратен тренд, затова със сигурност усилията трябва да бъдат насочени и в тази посока, съвместно и с бизнеса, не само като мерки, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Генов, имате думата за два уточняващи въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Павлова, аз и вчера чух Вашия отговор на това кратко питане. Днес бяхте по-обстоятелствена. Изключително благородно звучи всичко, казано до тук.
Аз обаче също искам да Ви кажа някои неща. Още със старта на програмата, която започнахте, започнаха да се получават гафове. Областният управител на Пловдивска област пише писмо на шест общини с дата, с изходящ номер от 1 април 2015 г. Случайно аз огласявам тази информация, че на 20 април начело с община Пловдив са поканени още пет общини. На 20 април, същия ден, когато го огласявам, са поканени още четири общини, като са изключени три, добавена е една. Град Пловдив, като община, стои.
Пловдив е прекрасен град, трябват му пари, но не знам кога е бил приграничен район. Може би по време на Средновековието?! Може би трябва да му сложим една пригранична кула? Може би пък тепетата ги възприемаме като планина и той трябва да се развива като полупланински или планински район?! Всички трябва да се развиват, но тогава трябва да преместим Калоферския Балкан, за да бъде планински видът на Пловдив.
В същото време той получава номинации за добре и силно развит град. Това е общоизвестна истина.
Въпросът ми е следният: не опорочаваме ли още със старта програмата, като делим общините на наши и ваши? В крайна сметка на Съвета за регионално развитие, на който се сменяха датите – дали ще бъде на 28 или 30, от Пловдив-област има одобрени 23 проекта на седем общини. Не започнахме ли да събираме проектите малко насипно? Вие сама казахте, че сте привлекли Академията на науките, специализиран институт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Някак си започваме да бъркаме географията.
Мисля, че Министерството е трябвало да свърши това преди да започне да събира проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Идеята ми е да уточним първо географията, да направим анализа и тогава да започнем да събираме проекти.
Казахте, че програмата ще бъде обобщена и направена през месец ноември. Нека да е така! Нека обаче да е ясно каква ще е принадената стойност и за колко хора, както Вие сама казахте, че е изключително трудно да се обърне трендът на миграцията, да заложим целите, които ще постигнем с това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, първо, искам да Ви уверя, че по никакъв начин не дискриминираме общини и не ги делим по партийна принадлежност на техните кметове.
Искам да уточня като цяло в рамките на подхода, който прилагаме, извън целенасочената работа и подкрепа, която ние и Националният център за териториално развитие оказваме по наш ангажимент, освен програмата, която касае Северозападна България, Родопите и Странджа, както и планинските и полупланински гранични райони като целенасочена подкрепа, че като част от анализа сме възложили да излязат извън рамките на тези райони, за да се опитаме да направим база данни с проекти на ниво райони за развитие, за да сме сигурни, че имаме единен подход.
Знаете, че по принцип Законът за регионалното развитие предполага и казва, че трябва да има отделно целенасочено финансиране на ниво район за планиране, на ниво шестте района на планиране. Това просто е съчетание от двата подхода. Това е причината да поискаме информация и от Пловдив, както е поискана и от всички големи областни градове. Това не трябва да Ви притеснява. Това не означава, че ще омаловажим значението или че няма да има включени проекти на всички населени места, които ще бъдат част от териториалния обхват на целенасочената програма за слабо развитите райони. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегнем големите населени места и големите градове. Да, в момента те получават значителен ресурс по линия на европейските фондове и на Програмата „Региони в растеж”, но със сигурност и там ще има мерки и дейности, които не могат да получат финансиране от европейските фондове, и трябва да се търси балансът. Когато се дават целеви средства от държавния бюджет, трябва да сме сигурни, че те ще са за интегрирана политика и ще имат смисъл – да има добавена стойност на инвестицията, а не да ги даваме на парче. Това е причината.
Искам да Ви уверя, че работим и ще работим с всички местни власти, с представители на всички общини. Както казах и вчера, мога да го повторя и днес: получихме списък с предложения от абсолютно всички области. Както казах, той е един уиш лист – списък с пожелания, намерения и мечти. В голяма степен това са сигурно прекрасни проекти, но също със сигурност няма гаранция, че ще доведат до по-добро икономическо развитие и дали това са най-важните и приоритетни нужди на тези населени места.
Целта е да видим какви са желанията и намеренията на местните власти като подходът е отдолу-нагоре. А отгоре-надолу ще направим цялостен анализ каква да е политиката, с която да стимулираме в тези обезлюдени райони, с наличие на малко добри специалисти, инвеститорите, ако инвестират там, да им осигурим наличие на достатъчно квалифицирана работна ръка. Бих казала, че това е един от най-големите проблеми на Северозападна България, защото и сега има инвеститори, които имат желание, но те поставят условие – това беше от среща през последните дни – за 400 висококвалифицирани специалисти във Видинска област. Няма как обаче там да ги извадим, а и трудно бихме могли да ги стимулираме да отидат да работят там. Това са проблемите, които се опитваме да решаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Сега давам думата на уважаемия народен представител Манол Генов за отношение към отговорите на министъра.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Надявам се, че наистина няма да има наши и ваши общини, госпожо Павлова, както казахте.
Ще се върна на предишния пример. В област Пловдив от 18 общини са поискани проекти от 7 и броят им е 23 от тези 1000, които Вие казахте, че са събрани в Министерството.
Вярвам на Вашите уверения, че наистина няма да има дискриминация, няма да има наши и ваши, няма да има партиен принцип, въпреки че има конфуз още при старта на програмата – посочих Ви пример с областта, където съм народен представител.
Предупредете си хората по места селекцията да е на друг принцип – на принципа на дефинираните и определени, както казахте Вие, райони, които ще подлежат на развитие, на които ще бъде направен анализ от какво имат нужда.
Вярвам в благородните намерения, които изразихте преди малко, и че всичко това ще се случи, колкото и да е трудно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Продължаваме със следващия въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова. Въпросът е от народния представител Михаил Райков Миков относно ремонт на международен път Видин – Кула.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! От вчера тръгна една голяма мъка по Северозапада, заявена от министър-председателя. Тази мъка върви доста години, само че въпросът, който задавам, също е свързан с това. През 2010 и 2011 г. – два пъти си позволих да питам Вашия предшественик Росен Плевнелиев за същия проблем.
По Ваше време той беше решен. Става въпрос за международен път, който свързва четири-пет общини с областния град, но най-вече свързва България, през ГКПП „Връшка чука”, със Сърбия.
Така беше решен, уважаема госпожо Министър, че сега всичко пропадна! На Вас се падна късметът предишния път, когато бяхте министър, да приключи този ремонт и сега отново започваме отначало, минус парите, които са изразходвани.
По-големият проблем кой е? Че става въпрос за аварийно строителство, става въпрос веднъж завинаги да се реши този проблем, става въпрос за затваряне на граница.
Какво ще направите по този въпрос конкретно? Само не ми разказвайте. Гледам тук – господин Плевнелиев, като е бил министър: едни водоскоци, едни насипи, едни чудеса, едни разкази на два пъти в Народното събрание и сега няма нищо там – срина се, пропаст!
Моля Ви, кажете: кога ще направите този път, който запушва и границата със Сърбия, и връзката на четири-пет общини с областния град? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, да, пътят, за който задавате Вашия въпрос, е второкласният път Видин – Кула – Връшка чука, до границата със Сърбия. По направлението на този път трафикът, за съжаление, не е чак толкова интензивен, колкото би ни се искало, но със сигурност ако подобрим неговото състояние, както и в посока Видин и моста на Дунав, този трафик би се увеличил – в това мисля, че всички сме убедени.
За да сме коректни в изказванията, не защото искам да се оправдавам с мои предшественици, нека да уточним.
Да, Вие сте прав, задавали сте този въпрос на господин Росен Плевнелиев в качеството му на министър на регионалното развитие. Искам да уточня, че, както Ви е отговорил и той в своя отговор, за този 200-метров участък, в който има проблеми – още тогава има компрометиране на пътната основа, именно на насипа, който се свлече и тогава, и сега, тогава са възложени за около 300 хил. лв. аварийни дейности, свързани с укрепването на този насип, и те са изпълнени още във времето и в мандата на господин Плевнелиев като министър на регионалното развитие. Това е факт – изпълнени са дейности, но очевидно са били недостатъчни. Очевидно изпълнените дейности, както коректно отбелязахте, са дейности, насочени в рамките на аварийния ремонт.
Именно затова този път ние решихме да сменим подхода. Това, което в момента правим – може би сте го видели и Вие, обявили сме тръжна процедура, за да можем да направим детайлен анализ на геоложкото състояние, на състоянието на терена, на причините, довели до това грандиозно наистина слягане на насипа и потъване, което е около метър, за да сме сигурни, че мерките, които от тук нататък на основата на този анализ ще се проектират, са мерки, които трайно ще решат проблема.
Надявам се, че след като изберем изпълнител, направи се това геоложко проучване, направи се анализ и се проектират мерките, които трябва да бъдат изпълнени за укрепване на този 200-метров участък, ще бъде осигурено финансиране, АПИ ще кандидатства по линия на Междуведомствената комисия за бедствия и аварии, тъй като това е аварийно укрепване, и ще можем да изпълним действията по укрепването.
Нещо, което също държа и е важно да уточним за Вас и за всички, които ни слушат и гледат – този път не е затворен, така че и границата ни с Република Сърбия не е затворена. Вие много добре знаете, че старият път беше асфалтиран, беше направен така нареченият „байпас”, обхождане, така че пътят е отворен за движение и по него всеки ден преминават превозни средства. Ние ще го поддържаме в състояние на абсолютна проходимост, докато изпълним качествените мерки и пътят бъде възстановен в обратното му състояние, каквото трябва да бъде за един второкласен път, защото в момента имаме байпас, който се ползва за обход. Това е ситуацията към момента.
Виждам Вашата реакция – със сигурност не е тази, която Ви харесва. И на нас не ни харесва, но трябва да изпълним поетапно дейностите, да анализираме и да инвестираме правилно, така че да не е просто инвестиция, която отново да потъне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, министър Павлова.
Реплика – господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, очевидно и Вие нямате яснота кога ще стане тази работа – анализи, геоложки проучвания, ще видим, ще кандидатстваме. А на хората им трябва път! Пропадането не е един метър – два-три метра е пропадането! Абсолютно ненормална е обстановката на движение.
Аргументът, че няма много движение – да не би от Дунав мост, като за година и два месеца минаха милион автомобили, да оправихте това трасе? Защото такъв нюанс прозвуча – този път за нас не е толкова важен, защото няма голям трафик! Ами затворете, оградете Северна България с ровове, както откъм Сърбия тръгва работата, трафикът още повече ще падне и Дунав мост ще стои да се лови риба от него! (Весело оживление, смях.) Давам Ви идея – туристически обект. Има един пон д’Авиньон – даже има такава френска песен, който е до половината на реката, няма път и ще ловите риба в Дунава.
Ще Ви питам наесен пак, и сега Ви казвам какво ще Ви питам: кога ще се направят тези 200 метра? Каква е тази държава, с всичките й магистрали, с всичките й чудесии, дето път за границата 200 метра пропада – ще го анализира, ще го прави и неясно кога?!
Моля Ви, кажете им в АПИ – на всичките хора, които се занимават с тази работа, че това е несериозно! Европейска държава – не може трансграничен път да го направи и министърът да каже кога – шест, осем, десет, дванадесет месеца! Вземете си БТР-и! Несериозно е това – наесен пак ще Ви питам. Мерси. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Миков, за творчески развитата реплика.
Госпожо Министър, дуплика? Госпожа Павлова се отказва от дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос, той е от народния представител Слави Бинев, относно нарушение на служебни задължения.
Господин Бинев, предстои да развиете въпроса и да разберем конкретно за типа нарушени служебни задължения.
Имате думата, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважавана госпожо Министър, наскоро във Фейсбук и в някои от по-смелите медии бе публикувана снимка на нов или ремонтиран, но пуснат в експлоатация път, по средата на който има грамаден дирек. (Показва снимката.) Показвам я, за да се види за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички сме я виждали, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Въпросът е: кой е приел и е пуснал в експлоатация това платно, и не трябва ли да бъде моментално уволнен, заедно с началника си, за да се покаже, че подобно нехайство не се толерира? Защо се затварят пътните платна и магистралите, точно когато се очаква да е най-натоварено – в летния сезон? Защо се правят бавно, а не на три смени, използвайки 24 часовото денонощие, както е в другите европейски държави, такива натоварени отсечки?
Настоявам за незабавното отстраняване на отговорните лица и замяната им с по-компетентни, дори, ако трябва, фирми от чужбина.
Ще използвам това, че сте тук, тъй като от три месеца не мога да задам своя въпрос на един от министрите. Когато ми дойде времето да го запитам, може да е променена ситуацията за този въпрос, който смятам да задам.
Тъй като Вие преди няколко дни повдигнахте темата за това, че става все по-опасно, жертвите по пътищата се увеличават опасно, за мен е изключително важно да знам: ще спре ли корупцията в ДАИ, защото там има цяла система за продажба на шофьорски книжки на неграмотни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бинев, подобно питане във вчерашния ден, днес коректно го съобщих, сте отправили към министър Московски.
СЛАВИ БИНЕВ: Тъй като госпожа Павлова повдигна тази тема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само се придържайте към писмено подадения от Вас въпрос, който е в програмата за днешния парламентарен контрол. Господин Московски ще Ви отговори на въпроса.
СЛАВИ БИНЕВ: Ако ме бяхте оставили, щях да се извиня на госпожа Павлова, тъй като наистина е некоректно от моя страна да задавам въпрос, който не е адресиран към нея, но тъй като тя повдигна темата, за мен ще бъде изключително важно да му зададе този въпрос, защото е неин колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сме на блицконтрол, господин Бинев – съобразете се с процедурните правила за контрола. Развийте и довършете въпроса, който сте задали писмено.
СЛАВИ БИНЕВ: Това са моите два въпроса към уважаваната госпожа министър. Смятам, че наше задължение като народни представители е когато има въпроси и те не могат да бъдат зададени на човека, който не идва, да се намери начин да бъдат зададени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не споделям Вашето мислене.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, първо – много важно уточнение на първия Ви подвъпрос по отношение на пътя, който е към село Студен извор и стълба, който Вие показахте и който ние всички видяхме.
За радост този път не е въведен в експлоатация. Този път не е одобрен и за този път няма издадено разрешение за ползване и Акт 16. Този път е от общинската пътна мрежа и се стопанисва от съответно община Трън. Община Трън е тази, която издава разрешение за строеж за неговото изграждане и ремонтиране през 2012 г. И до ден-днешен – проверката ми е буквално и от днешния ден, в органите на ДНСК, които отговарят за въвеждането в експлоатация на такъв тип проекти, включително пътища, макар и общински, няма подадено искане за въвеждане в експлоатация и разрешение за ползване на този път, така че този път очевидно все още се ползва, без да има разрешенията и окончателното разрешение, без да е проведена приемателна комисия по извършените на него ремонтни дейности.
По отношение на дейностите, които извършва като отговорност общината – главният архитект е издал разрешението за строеж. Той, съобразно закона, трябва да има избран независим строителен надзор, който да следи работата по ремонта на този път, който е длъжен да издаде Акт 14 и Акт 15 за приключване на тези дейности и да ги внесе в ДНСК. Това все още не е направено. Очакваме община Трън да ни уведоми за това какви са действията, които е предприела.
Междувременно, както Вие сигурно също сте видели, този стълб беше махнат от пътя с електроразпределителното дружество, чиято собственост е този стълб.
Вторият Ви въпрос по отношение на ремонтите – не мога да приема от Вас така формулираната, да я наречем, „критика”, поради две причини. Активният летен сезон започва и понеже засегнахте темата „безопасност на движението”, за съжаление, за броят на жертвите по пътищата, които България дава, анализът показва, че са в най-големият трафик. Най-големите пътно-транспортни произшествия са именно в периода юли – август. Това е причината, че се постарахме веднага след осигуряването на финансирането да започнем ремонтите, да направим графика по начин, по който те да приключат на 1 юли, докъдето е възможно да приключат, и ще продължим с ремонтните дейности през септември, именно за да не затрудняваме допълнително, така или иначе, интензивния трафик, който очакваме през месеците юли и август.
Прав сте, има задръстване. Прав сте, има затруднения в движението, но няма как, когато се правят ремонти, да няма такива. Има сигнализация. Има дадени обходни маршрути и въпреки затрудненията, аз разчитам, вярвам на разбирането на всички пътуващи, защото няма как. Сега е строителният сезон. Сега се правят ремонтите. Фирмите работят на повече смени, но ако работим на 24-часов режим, то тогава – знаете, стойността на тези ремонти би се увеличила драстично, а ние разполагаме с ограничен ресурс, така че в рамките на ресурса, в рамките на условията фирмите работят и събота и неделя и на 1 юли ние ще отворим за движение този участък от 50 км на магистрала „Тракия”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Министър. Напълно нормално е във времето, в което този въпрос е бил депозиран, в тези срокове, тъй като това имаше доста широк отзвук, да са се взели някакви мерки.
Моят въпрос може да бъде допълнително допълнен със следните две тези, които са изключително важни.
Както знаете, това е снимано от хора, които са минавали по този път, което означава, че той – дали е бил въведен в експлоатация официално или не е бил въведен в експлоатация официално, той реално е бил ползван като път. Това налага, между другото, много спешно да се вземат мерки – най-малкото да има някакви действия, за да не се случват подобни неща преди да бъде официално въведен определен път в експлоатация, защото това може да създаде сериозни проблеми, да не говорим, че може да има и жертви.
Това е по този въпрос – значи, ние тук наистина трябва да видим, да се помисли наистина възможно ли е някой да ползва, да отваря на своя глава определен път, нечакайки някакво разпореждане от Вашето министерство.
Това е по първия подвъпрос.
По втория подвъпрос – аз не оспорвам в никакъв случай това, че трябва да се правят ремонти. Напротив, всички знаем, че там има участъци, които просто са наистина като след война и трябва да бъдат максимално бързо ремонтирани.
Уважавам това, че Вие сте тръгнали максимално бързо след уреждане на финансите да се стартира този процес. Моята забележка е повече към бързината, с която това се случва.
Знам, че наистина нощните работи са доста по-скъпи, но пък всички знаем, че понякога евтиното излиза доста по-скъпо. И това понякога може да бъде платено с цената на живота на хората, тъй като наистина трябва да Ви кажа, че е изключително напрегнато по пътя, особено говорим за магистрала „Тракия”. Трябва да Ви кажа, че там присъствах на няколко – с очите си видях няколко такива събития, когато нещата се разминаха на косъм.
Благодаря Ви и наистина приемете моят въпрос не като критика, а като опит по всякакъв начин заедно да помислим как можем да решим тези проблеми. Благодаря Ви.
Пожелавам успех. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бинев.
Госпожо Министър, дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпроса на господин Румен Йончев относно: при съставянето на актове за раждане на български граждани, родени извън Република България.
Слушаме Ви, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Госпожо Министър, въпросът, който Ви задавам вероятно не Ви изненадва. Вие отговаряте няколко пъти вече на този въпрос в медиите, доколкото виждам, но наистина българската общност в чужбина е доста изненадана през последните няколко години, когато въпреки опитите на български граждани, които изваждат актове за раждане в чужбина на своите деца, идват тук, за да им сложат бащино име и български акт за раждане, не успяват.
Наистина, практиката в повереното Ви министерство и на службите по гражданско състояние е доста противоречива. До 2011 г. това се е случвало без проблеми, след това има едно изменение на закона, с което се обосновава и отказът да се вписват бащини имена в актовете за раждане.
Внимателният анализ обаче на текста, който е променен показва, че всъщност съществена промяна точно в този смисъл няма и това налага извода, че законът е прилаган по два различни начина в два различни периода.
Въпреки това продължава да стои въпросът: защо служба ГРАО отказва в момента да вписва бащини имена на български граждани, родени в чужбина? Разбира се, обосновката с това, че ще се появи опасение за двойна самоличност, не е особено основателна, защото освен името, всеки един гражданин има доста други реквизити в картата за регистрация, които го идентифицират достатъчно ясно. Да не говорим, че от пет години събираме и биометрични данни, така че няма никакво практическо основание за този отказ.
Няма и съществено законово, защото той не е бил налице преди това.
Въпреки това хилядите български деца, десетки хиляди, които се раждат в чужбина, в момента за голяма част от тях е невъзможно да носят имената на своите бащи.
Моят въпрос е: докога това ще бъде така? Възможно ли е практиката да бъде променена без да се налага промяна в действащата законова уредба към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Йончев.
За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, както и Вие коректно отбелязахте, този въпрос беше нееднократно повдиган и от медиите, и от Омбудсмана, който получи и отговор от мен. Той беше качен на сайта на Министерството, за да получат достъп до него всички заинтересовани.
Отговарям още веднъж, вече пред Вас и пред всички народни представители.
Първото нещо, което трябва да уточним, е, че Законът за гражданската регистрация от 1999 г. към момента няма съществени изменения, които да създават предпоставки да има промяна в практиката, която прилагат лицата, отговорни за регистрация на новородени деца, даването на ЕГН и вписването им в регистъра на националната база данни „Население” на Република България.
Тук трябва да отбележим важен елемент в тази система – общината по местоживеене, общината по месторождение на съответното лице, кметът на общината чрез неговата структура са тези, които имат ангажимент по вписването на новородените деца в регистъра. Към този момент практиката не е променяна.
Промените в Закона бяха направени с цел да се прецизира редът. Ако Вие имате конкретни примери, конкретни сигнали за длъжностни лица в някои населени места, които не спазват този ред или имат практика, различна от нормалната, аз Ви моля да ме сезирате, за да може и ние чрез органите на ГРАО, които наблюдават този процес, да предприемем съответните действия, да издадем още веднъж нарочни и допълнителни указания за съответното лице или да предприемем действия да сезираме кмета то да бъде санкционирано.
По отношение на децата, родени в чужбина. Много често се случва – такава е и практиката, с която поне съм запозната към момента, от данните, с които разполагам, децата, родени в чужбина, получават две имена. Получават документ за самоличност и имат право на двойно гражданство. Ако дете, родено в определена държава, има две имена и лична карта или паспорт по месторождение в друга, различна държава от Република България, няма как автоматично тук, в България, да получи и бащино име. Това е така, защото то трябва да има абсолютна идентичност на издадените документи в българската лична карта, заедно с неговата лична карта от другата държава, когато има двойно гражданство, за да има идентичност в имената.
Какви са хипотезите за добавяне съответно на бащино име. Добавянето на бащино име, добавянето на име или промяна на имената става по съдебен ред. Поне към момента това са изискванията на Закона за гражданска регистрация. Понеже ме питахте: можем ли без промени в Закона? Не, в момента това може да стане само по съдебен ред. Ако бъде променен Законът, чак тогава службите по ГРАО ще могат служебно да правят тези промени.
Още един друг, много важен елемент и един от казусите, с който сме се сблъсквали – това са деца, за които не е установен бащата, а само майката. В тези случаи, знаете, че съгласно Закона за гражданска регистрация така нареченото „бащино име” се формира от името на майката, или при съгласие от бащата на майката на това дете, но отново по установения ред, така че няма как по служебен начин да допускаме формирането на друг вид бащино име или допълването на бащино име, ако в оригиналния документ за самоличност на детето или на лицето такъв не фигурира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Павлова, аз се опитвах да подчертая, че практиката на ГРАО е била различна в годините, тоест имало е години преди 2011 г., когато са вписвани бащини имена при действие на същия Закон. Това е особено смущаващо за българските граждани в чужбина, които се връщат тук със следващото дете и на него не могат да впишат бащиното име, така че практиката определено е противоречива и може би наистина се налага законова промяна.
Аз съм предприел действия за изготвяне на законопроект за промяна и разчитам на Вашата подкрепа. При положение че около 30% от децата на България се раждат вече в чужбина, българите се раждат в чужбина, изключително наложително е да запазим традицията за именоване на нашите деца. Като баща не мога да не отчета, че всеки български баща има правото и гордостта да впише своето име като бащино име на детето си.
Още веднъж – разчитам на Вашата подкрепа това изменение на Закона да бъде прието бързо и да решим този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Няма да ползва дуплика министърката. (Ръкопляскания от БДЦ.)
Преминаваме към въпроса на Георги Гьоков относно необходимостта от основен ремонт на участък от второкласен път ІІ – 55 Русе – Свиленград в община Раднево, област Стара Загора.
Слушаме Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е напълно във Вашите компетенции и се отнася за отсечката Полски Градец – Мъдрец – Главан от километър 117 до 153 от второкласен път ІІ – 55 в община Раднево, област Стара Загора, който е в трагично лошо състояние.
Този път е част от международен път Русе – Свиленград, поради което е особено натоварен. През участъка денонощно преминават стотици леки и тежкотоварни автомобили, автобуси, пътуващи до Турция и Близкия Изток. Въпреки че е част от второкласната пътна мрежа на страната неговите експлоатационни качества са изключително нарушени. Вследствие на голямото натоварване пътната настилка е напълно разбита – има надлъжни и напречни пропадания по 50 – 60 см. Лошото състояние на пътя е причина за десетки катастрофи, причинили значителни материални щети, за щастие, до момента без жертви.
През последните няколко години са изпращани многократно сигнали до Областна администрация – Стара Загора, Пътно управление – Стара Загора, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, задавани са и парламентарни въпроси, но към момента няма предприети такива мерки, които да решат въпроса.
През тази зима, а и през предходните, но особено през последната обилните валежи и снеговалежи и всесезонното рушене на тази пътна настилка поради голямото натоварване на пътя създават почти ежедневни критични ситуации и застрашават безопасността на лицата, ползващи пътя, пък и на хората, живеещи в населените места в този участък, и особено на хората в село Полски Градец.
В тази връзка, госпожо Министър, въпросът ми към Вас е следният: какви са възможностите да се направи основен ремонт на второкласен път ІІ – 55 в участъка Полски Градец – Мъдрец – Главан от километър 117 до 153, и то по възможност тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, наясно съм със състоянието на пътя в община Раднево. Най-критичен участък от този път е именно участъкът от Полски Градец до село Главан, тъй като той не е ремонтиран повече от 25 години и това е причината неговото експлоатационно състояние да е крайно незадоволително.
И в последните години, така и за тази година, в рамките на бюджета, с който разполага Пътната агенция, сме предвидили изкърпване на участъци от този път, тъй като средствата, необходими за цялостното решаване на проблема, цялостното ремонтиране и привеждане на пътя в добро експлоатационно състояние, са огромен ресурс. При средно изчисление са минимум 650 хил. лв. на кв. м за такъв тип тежко компрометирани участъци. Всички знаем, там е кръпка върху кръпка и всички кръпки отгоре при преминаване на тежкотоварен трафик или след зимен сезон се отварят отново, така че необходимите средства за този 35-километров участък надхвърлят 20 млн. лв. при разчетите, с които разполагаме.
Нямаме и детайлен технически проект. Това са индикативни стойности, на които ние остойностяваме. Това е причината да не мога, за съжаление, да дам положителен отговор, че ще решим цялостно, трайно, с основен ремонт пътя тази година, поради изключително ограничения бюджет, с който разполага Пътната агенция.
Мога обаче да потвърдя, че предвиждаме изкърпване на най-тежките участъци от този път. Около 1,7 км от участъка, който е в регулацията на Полски Градец, Вие знаете, там скоростта е ограничена поради лошото състояние на пътната настилка и за обезопасяване на пътя е намалена скоростта по него. Там се опитваме да решаваме проблема с отделно изкърпване на участъците, но, пак казвам, то е палиативно, то е временно, то не е ефективно, поради това че кръпка върху кръпка е ясно, че не е ефективно. Този проект е предвиден за следващата година в бюджета за проектиране. След осигуряване, разбира се, и на този значителен финансов ресурс, който споменах, чак тогава ще можем да говорим за цялостен основен ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е банален и отговорът също. Въпросът е лишен от оригиналност. Защо казвам това? Защото такива въпроси за разбити пътища и за възможности за основни ремонти на първокласни, второкласни, третокласни, пък и на магистралите могат да се задават стотици в България.
Попаднах на справка на Агенция „Пътна инфраструктура”, която оценява състоянието на републиканската пътна мрежа от магистрали, І, ІІ, ІІІ клас пътища по тристепенна скала – добро, средно и лошо състояние. В нея се отбелязва, че за 2013 г. 39,6% от пътищата са в добро качество на настилката, като отчита намаляване с близо процент от предходната година.
Справката е от 2013 г., но съм сигурен, че тенденцията за намаляване на процента на пътищата с добро състояние, добро качество на пътната настилка, се е запазила през 2014 г., а предполагам, че и през 2015 г. е така.
Госпожо Министър, пътищата в България се рушат и амортизират по-бързо, отколкото успяваме да ги ремонтираме, въпреки че изграждането и поддържането на добра инфраструктура, по-специално на пътната мрежа, е един от приоритетите на всички правителства през последните години, включително и на Вашето правителство.
Госпожо Министър, предвид закъснението, с което ми давате отговор на въпроса, смятах, че поне ще ме зарадвате, че изкърпването е започнало, но уви, не е започнало. Разговарях с хората от тези населени места. Няма как да кажа, че съм удовлетворен от отговора, защото положението там е нетърпимо. Вие го знаете сигурно по-добре от мен. Знам за огромните средства, които са необходими, но на тези хора трябва да отговорим нещо. Мисля си какво да им отговоря – да им кажа да засаждат някакви растения в тези дупки ли?! Не знам какво да правим.
Иначе считам, че ремонтът на този участък от пътя не търпи повече отлагане и трябва да бъде извършен в рамките на тази година. Вие от Ваша страна трябва да направите всичко възможно за това, поне това, което казвате – изкърпването, да се случи през лятото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да ползвате дуплика.
Следва въпрос на народния представител Георги Ковачев относно извършване на строително-монтажни работи на пътен възел „Сливница” – част от строителството на СОП „Западна дъга”.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Строителството на Софийския околовръстен път „Западна дъга” е от изключителна важност, тъй като е връзката между автомагистрала „Люлин” и граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина” с магистралите „Хемус” и „Тракия”. То ще доведе до извеждане на потока от пътуващи и ще облекчи интензитета на движението от и за Западна Европа.
В тази връзка, както и с предстоящия летен сезон, се очаква засилен трафик на прибиращите се гастърбайтери към Република Турция, което с факта на продължаващото строителство на пътния възел при входа на София ще предизвика огромни задръствания, което е сериозен проблем и към момента.
В тази връзка моля да ми отговорите: кога ще бъде пуснат в експлоатация столичният околовръстен път „Западна дъга” и в частност пътен възел „Сливница” при входа на град София? Ще има ли наложени санкции за забавеното строителство и кой ще ги понесе? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ковачев, изграждането на продължението на магистрала „Люлин” и връзката с направлението София – Калотина, по-известно като Софийски околовръстен път „Западна дъга”, както знаете, е във фаза 1 от проект, финансиран по Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г.”. Договорът беше сключен през 2012 г. Стойността му е почти 48 млн. лв. Към настоящия момент строително-монтажните работи по изграждането на този нов участък са завършени на почти 70%. Основната част на трасето от този околовръстен път е почти завършена и в момента активно се работи по пътния възел, за който Вие говорите – по бул. „Сливница”, тъй като това е едно сложно съоръжение, пътен възел на няколко нива, който да може да осигурява безконфликтното придвижване във всички направления в този изключително натоварен участък.
Каква е причината да се работи чак сега по този пътен възел и по тази част от пътя? Причината е, че там освен доста продължителния процес по отчуждаване на терените, имаше и археология, която беше разкрита в участъка на пътния възел. Археологията приключи на 21 май и чак тогава, реално преди две седмици, строителят можеше да влезе изцяло да работи по трасето. Всички, които сте минавали и които минаваме от там, помним – буквално преди няколко месеца там имаше една стара къща, която не беше бутната и която заобикаляхме ние, пътуващите по обходните в момента трасета, и строителите, тъй като имаше дълги спорове по терена, по къщата. Най-накрая тя е премахната и вече имаме пълен достъп на строителя да навлезе в строителните работи.
Имаме актуализиран график на строителя, който започна работата на 22 май. Той пое пред нас ангажимент, за да облекчи движението и трафика, да фокусира в момента усилията си върху пътния възел, като създаде временна организация на движение, за да бъде пуснат през август, когато трафикът е най-интензивен, като продължи с останалите довършителни работи, съгласно договора. Крайният срок на този проект е 31 октомври тази година. Това ще е окончателният срок за цялостното завършване и въвеждане в експлоатация, а движението с временната организация на кръговото движение на това кръстовище се надявам да го пуснем още през месец август, за да можем поне частично да облекчим трафика в тази посока, особено в посоката София – Калотина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ковачев. Няма да ползвате.
Въпрос на народния представител Петър Кадиев относно изграждане на осветление на пътен възел при км 102+520 от автомагистрала „Марица”.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, в края на месец май получих една жалба от Община Свиленград, отнасяща се относно изграждането на осветлението на пътен възел към км 102+520 на магистрала „Марица”. За участъците на магистрала „Марица”, финансирани със средствата на европейските фондове, е предвидено осветление за всички възли на магистралата. Това е задължително изискване за съответствие с правилата и нормите на безопасност на пътните съоръжения. За отсечката от автомагистралата, която ще се реализира с държавни средства, пътен възел 102+520, представляващ подход към град Свиленград, във връзка с международен път Е-80, обезопасяването с осветление не е планирано. През него преминава голяма част от трафика на един от основните международни пътища в страната. Ако не бъде обезопасено с осветление съобразно европейските норми за този клас пътища, се създават предпоставки за злополуки и се ощетяват гражданите на Община Свиленград.
Въпросът ми е: има ли прилагане на двоен стандарт при изграждането на мащабния инфраструктурен проект? Създават ли се предпоставки за злополуки в една от най-натоварените пътни артерии на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, изграждането на магистрала „Марица” е отдавна започнал проект през 80-те години на миналия век. Радвам се, че сагата по изграждането на тази дългоочаквана, желана и най-вече изключително необходима отсечка за преодоляване на тежкия транзитен трафик през нашата страна ще приключи съвсем скоро. Голяма част от тази автомагистрала е почти изцяло завършена. От тази магистрала 80 км са факт. Беше довършен участъкът на лот 2 и връзката на магистралата с Димитровград, до границата, включително и тези участъци, чието изграждане беше започнато през 80-те години, само с ляво платно, дясно платно, и частично доизграждане. Безспорен факт е, че тези участъци от магистралата, които се изграждат със средства от европейските фондове, дават възможност и включват в своите проекти изграждане на осветление на големите пътни възли по протежение на първия й лот, който е връзката на магистрала „Тракия” с Димитровград, и на втория лот от Димитровград до границата. Участъкът, за който Вие говорите, е участъкът при Пъстрогор и надлезът там. Такова осветление там не е предвидено, тъй като неговото изграждане е проектирано през 2000 г. Тогава съгласно нормите за проектиране и съгласно сключения договор такова осветление не е предвидено.
За Ваша информация искам да кажа, че изграждането на такъв тип осветление е скъпо удоволствие, тъй като такъв тип осветление струва около 1 до 3 млн. лв. Впоследствие месечните сметки, които ще трябва да плащаме за ток, ако изградим осветление на всички пътни възли, възлизат на грандиозна сума – 25 хил. лв. е средно сумата за такова кръгово движение: месечната сметка, умножена по 12 месеца и останалите пътни възли. Само на магистралите „Марица” и „Струма” над 1 милион ще ни струват сметките за осветление.
Искам да Ви кажа, че проучихме опита и в Германия, и в Австрия. В тези държави също не правят осветление на всички кръгови движения, на всички пътни възли на магистралите, тъй като това е скъпо удоволствие, а ние, за съжаление, не сме достатъчно богати, за да можем да изграждаме такива съоръжения.
Факт е, прав сте, не на всички кръгови движения имаме осветление, на този пътен възел също нямаме, но причината е и финансовите средства, необходими за това. За момента в Пътната агенция няма предвиден бюджет за това изграждане, така че не мога да дам положителния отговор, който би ми се искало да дам.
Надявам се, че когато променим цялостната система за заплащане на използването на пътищата, когато тя стане по-справедлива, когато тези, които пътуват най-много, които рушат пътищата най-много – тежкотоварният и транзитният трафик, заплащат много повече и много по-справедлива цена на принципа на тол такса за изминато разстояние, това ще увеличи приходите в бюджета. Ние ще можем да променим подхода, чрез който реинвестираме събраните приходи в строителство, ремонт, поддържане, включително и изграждането на такъв тип съоръжения, осветителни системи и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Павлова.
Реплика?
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Мисля, че в крайна сметка отговор получиха и гражданите на Свиленград. Най-важното е, че Вие имате амбицията да го направите, независимо кога. Като има хъс, амбиция и желание това да се случи, мисля, че ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава и средства да има и ще бъде скоро във времето.
Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпроса на господин Жельо Бойчев относно допълнителните средства в размер до 100 милиона за автомагистрала „Тракия” и автомагистрала „Хемус”.
Слушаме Ви, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Министър, обещахме си, че с Вас ще си говорим за магистрали. Те касаят много български граждани, а виждам, че са и в приоритет – Вие непрекъснато показвате с Вашата дейност всичко, което се извършва или предстои да бъде извършено в строителството и поддръжката на автомагистралите в България.
Въпросът ми е следният: миналата година правителството на господин Орешарски, мразеното от Вас, необичано правителство, обяви публична тръжна процедура за поддържане и ремонт на най-компрометираните участъци по автомагистрали „Тракия” и „Хемус”. Припомням, че тогава се предвиждаше финансирането да стане по линия на Програма „Транзитни пътища V” – знаете, че 65% от това финансиране се осигурява от Европейската инвестиционна банка, а останалите 35% – от националния бюджет.
Процедурата навлезе в няколко етапа. Смяната на правителството доведе до това, че Вие прекратихте тази процедура с аргумента, че липсват средства за това. Няколко месеца по-късно Министерският съвет, ръководен от господин Борисов, с Постановление № 95 от 17 април взема решение да актуализира бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството със сумата до 100 милиона за неотложен ремонт на автомагистрали „Марица” и „Хемус”.
Конкретният ми въпрос е: как и по какъв способ, на база на какви критерии са избрани или предстои да бъдат избрани изпълнителите, които ще извършат тази дейност? Какъв е обемът от работа, който предвиждате да бъде направен и срокът за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев, както знаете, с постановление на Министерския съвет бяха осигурени въпросните до 100 милиона, с които да извършим ремонти по автомагистралите – Вие казахте „Марица” и „Хемус”, но по автомагистралите „Тракия” и „Хемус”, да направя уточнение, като съгласно постановлението, беше разпределено – там има много ясно разписани кои километри от двете автомагистрали – най-старите и компрометирани участъци да бъдат ремонтирани.
Понеже направихте паралел с извършеното от правителството Орешарски, този паралел е добър. Нямам всички числа пред мен, но добре си спомням какво направиха те.
Две важни уточнения, за да сме прецизни в изказа или както е модерно да се казва – да бъдем екзактни.
Първо, поръчката, обявена от правителството Орешарски, беше обявена за по-малко брой километри и за много повече средства, отколкото предвиждат тези.
Второ, Вие казахте, че 50% от предвидените средства са били по линия на Европейската инвестиционна банка. Да, така е, но това не е безвъзмездно финансиране, това са средства от заема, който България има по линия на Програма „Транзитни пътища V” – това са изцяло заемни средства.
Поръчката за избор на изпълнител, който в следващите две години да прави този ремонт, беше обявена. Както виждате, включително и всички Вие, включително и сутринта на парламентарния контрол в залата има изключително напрежение във Вас – народните представители, в обществото, че се опитваме да направим ремонтите на два пъти по три месеца. Ако тези участъци бяха затворени за две години, не мога да си представя какво щеше да бъде тогава. Така че това също е аргумент в посока защо сменихме подхода. Възползвахме се от възможността и подобрената приходна база на държавния бюджет тези средства да ни бъдат отпуснати от държавния бюджет и в рамките на договорите, които държавата има сключени за текущ ремонт и поддържане – четиригодишни договори, с поддържащи фирми, които имат ангажимент да извършват текущ и превантивен ремонт на пътищата освен зимно поддържане, да се възползваме от тези налични договори и да възложим на фирмите, които имат сключени договори – след открита тръжна процедура са сключени тези договори, за да могат да изпълнят в максимално кратки срокове, правейки, знаете, график, който беше публикуван, за отделни участъци в шахматно разпределение.
Към всички тези най-тежки и най-компрометирани участъци като допълнение на самите участъци от автомагистралата ние добавихме и три виадукта, които да бъдат също ремонтирани, тъй като тяхното състояние беше критично.
Всичко това се наложи поради това – знаете, след зимния период се отвориха множество дупки, защото 30 години не са ремонтирани тези участъци – кръпка върху кръпка. След тази зима те се отвориха по начин, който вече застрашаваше движението и на тези виадукти скоростта беше намалена до 90 км, частично бяха затворени. Наистина се налагаше спешно, аварийно да добавим и виадуктите.
Радвам се, че успяхме да се вместим в бюджета не само да ремонтираме 80 км от самите магистрали, но и да добавим и няколко съоръжения и виадукта в тази сума, с което съкратихме времето за ремонт. Значително намалихме бюджета, който инвестираме в това и се надявам, следим строго за качеството, всичко това да завърши с добро качество на изпълнението. Вие знаете, няколко пъти вече се наложи да настояваме изпълнителите да махнат част от положения асфалт, тъй като не отговаряше на изискванията. Сега махнаха част и от изолацията на един от тези мостове, което доказва и показва старанието да извършваме сериозен контрол на качеството.
На 1 юли първите от тези готови участъци – те са доста голяма част, ще бъдат пуснати за движение, без виадуктите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Ставате все по-добра, госпожо Министър, в отговорите на такъв тип въпроси. Всички искаме и аз държа наистина да направите колкото може повече магистрали, но да ги направите качествено, а на българските граждани да стане ясно и на каква цена са изпълнени те.
За съжаление, няма да се съглася с това, с което завършихте – за качеството и за настояването Ви за качествено изпълнение на пътищата. За съжаление, много често сме свидетели на недобро изпълнение. Това ще бъде предмет на питане от тук нататък на други въпроси.
Конкретният ми въпрос, госпожо Павлова беше: кои са фирмите и по какъв начин са избрани, по какъв способ са избрани? От това, което чух от Вас, аз не можах да разбера какъв е способът и кои са критериите, по които са избрани тези фирми?
Твърдите, че ще изпълните тези ремонтни дейности за по-ниски цени от прекратената тръжна процедура досега. Аз ще се възползвам от правото си и ще отправя писмен въпрос към Вас, от който ще искам съпоставка и сравнение на единичните цени за тези дейности, които се изпълняват в момента и ще поискам, разбира се, кои са фирмите, които изпълняват тези дейности, тъй като мисля, че го дължим на българските граждани. Припомням, че става въпрос, че с едно Постановление на Министерския съвет се дават до 100 милиона средства и най-малкото, което трябва да направим, е всичко, което се извършва по тези дейности, по начина на разходване на тези пари, да стане изключително публично и изключително ясно. Въпросът ми е кой ще осъществява независимия строителен контрол, който да гарантира качеството и количеството на изпълнените работи по тези дейности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Бойчев, понеже се опитвате да правите някакви внушения, отговарям втори път, за да е сигурно, че сте ме чули – открита тръжна процедура е тази, която е приложена съгласно Закона за обществени поръчки от Агенция „Пътища” при избора на фирмите, които да осъществяват 4-годишния процес по зимно поддържане, текущ ремонт и превантивен ремонт на пътната мрежа. Така че фирмите, които работят по тези ремонти, са няколко – по протежението на магистрала „Тракия” от километър нула до Пловдив, всичките участъци плюс виадуктите се извършват от фирмата, която е избрана и има договор за текущ ремонт на пътищата и автомагистралата, а това е държавната фирма „Автомагистрали”. Същата фирма има ангажимент и сключен договор след открита обществена поръчка за поддържането на Автомагистрала „Хемус” в участъка от София до Ябланица. Това е и фирмата, която изпълнява тези ремонтни дейности на автомагистралата.
По отношение на участъка от Автомагистрала „Хемус” в участъка от Шумен до Варна избраната фирма, която ще е отново с 4-годишен договор, отново в резултат на открита тръжна процедура по Закона за обществените поръчки, е тази, която ще започне ремонтите от 1 септември, тъй като, както казах, ние ще спрем през юли и август с ремонтите, тя не е държавна вече, знаете, че преди доста години беше раздържавена – фирмата „Автомагистрали Черно море”. Така че това са компаниите, които изпълняват своите задължения. Разбира се, те имат възможността за част от дейностите да наемат и доставчици, които да доставят материали и да извършват част от дейностите. Вие имате възможност, имате право в рамките на парламентарния писмен контрол да получите детайлна информация по изпълнението на всички тези конкретни дейности, които зададохте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
Въпрос на народния представител Дора Янкова относно ремонт и рехабилитация на третокласния държавен път между община Смолян и община Баните. (Реплики между народните представители Жельо Бойчев и Станислав Иванов.)
Колеги, моля Ви, не е сега въпросът за Цанков камък!
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! В програмата на правителството освен магистрали, първокласни и второкласни пътища е предвидена и грижа към третокласните пътища. Познавате добре моя избирателен район – Смолянски, преди всичко на колела и един второкласен. Междуобщинските третокласни пътища се явяват политика в условия на криза и икономика, в подкрепа на общините за развитие.
Актуалният ми въпрос относно рехабилитацията на третокласния път 863 между община Смолян и община Баните касае две общини и по-скоро може би три области – събирането: прекрасната община Баните - Смолян, източната част на Смолян и самият път започва като отклонение от второкласния път, преминава през Соколовци, Момчиловци, Кутела, Виево, Славеново, Петково, Малка Арда, Оряховец, Баните и оттам е основната, фактически и крайна точка за отклонение на още два третокласни пътища. За самата община Баните този път за да е добър, модерен и удобен, а той сега на много места е сериозно компрометиран, означава развитието на балнеолечение, на туризъм, на дейностите, с които хората си изкарват хляба. Тоест ако правителството реши да прави политика, това означава да изгради основните ключови инфраструктурни проекти.
От предишни въпроси, които задавах към Вас и от това, което следя като дейност на правителството на Агенция „Пътна инфраструктура” и Вашата лично, до тук не намерих финансов ресурс. И моля да ми отговорите какво е предвидено за тази година за този път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Павлова за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Да, Смолянска област е областта, която има тази специфика, че там няма различен транспорт от автомобилния, там нямаме жп линии, така че изцяло разчитаме на личната пътна инфраструктура. Вие знаете, именно с усилията и на държавния бюджет, и на програмите за трансгранично сътрудничество, и на Програмата за транзитни пътища 5 са насочени инвестиции в последните години и бяха направени сериозни ремонти на пътища. Само тези, които са приключили към момента, са на стойност над 50 млн. лв., а и довършваме тази година и основния, главния път, който е претърпял множество свлачища и срутвания, които доведоха до допълнителни дейности по него, а именно връзката Асеновград – Смолян, както и пътищата, които бяха ремонтирани Чепеларе – Соколовци, Соколовци – Смолян, Смолян – Средногорци, и Рудозем – границата с Гърция. Това са все пътни участъци, ремонтирани в изминалите години. За съжаление именно пътят, за който говорим днес – Соколовци – Момчиловци – Славейно – Петково – Малка Арда – Баните с дължина 33 км, към момента няма предвидени нови дейности, свързани с някакво цялостно ремонтиране. Но ако трябва да направим анализ, а и преди малко беше споменат такъв, ежегодно Пътната агенция прави анализ на цялата пътна републиканска мрежа, нейното състояние, приоритизирайки го, разбира се, от магистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища – този път е третокласен и групирайки ги в групи в тежко аварийно състояние, предаварийно състояние или в сравнително добро експлоатационно състояние, с изключение на няколко отсечки, които са наистина в незадоволително състояние, този път не попада в участъците, крайно нуждаещи се от целенасочено и приоритетно финансиране. Ремонтът на тези 11 км, които са най-тежки, изисква сериозен финансов ресурс, а общо участъците от целия път, ако ги комбинираме, са над 20 км. Необходимите стойности са над 9 млн. лв. Такива средства в бюджета нямаме, Вие знаете добре това.
Именно затова, това, което предвиждаме, са отново дейности по текущ ремонт и частично изкърпване на пътната мрежа, отново приоритизирайки пътищата в областта – тези, по които има най-голям трафик. Това е причината да не виждате в плановете ни дейности за този път, но аз се надявам, че и в следващите години, както вече споменах, при подобряване и увеличаване на размера на събраните средства, които получаваме от използване на пътищата и при промяната на системата за по-справедливо разплащане, това ще ни даде възможност да обърнем повече внимание и на третокласните пътища, които са и в най-незадоволително състояние: от 20 хил. км републикански пътища над 11 хил. са третокласните. Те имат най-голяма нужда от инвестиции, те са и най-големи като километри пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Няма как да съм спокойна от отговора, който дадохте, а сигурно и с реплика няма да се ангажирате, казвайки, че правителството няма ресурс. Да, по Закона за бюджета и по това, което следя, има възможности в перспектива за България – Гърция при планирането, Вие там сте фактически съпредседатели с гръцкия колега в Солун. Анонсира се създаването на програма за Родопите, но догодина трябва да стане програмата 2017. Пак ще кажа, че изключително е важно, това не са много пари, между две общини, и контактни с още две области да се намери този ресурс.
Настоявам през годината да помислите, още повече че в ръцете си държа Постановление на Министерския съвет от 19 юни. На 17 юни в Министерския съвет сте взели решение да разпределите 55 милиона. От тези 55 милиона давате на десет общини средства в размер на около 25 милиона – 15 милиона за Столична община, и 10 милиона за други девет общини – безспорно добре, в това число и за моя избирателен район. Надявам се, че правителството до края на годината ще освободи и ще разпредели още ресурс.
Моята настоятелна молба към Вас е: сложете като един от приоритетите модернизирането на третокласната пътна инфраструктура между Баните и Смолян, защото – да, по лот 27 другите ще се компенсират, второкласният път – Вие се ангажирахте, имам дълбоко притеснение, но на 18 октомври ще Ви питам дали ще бъде изпълнен. Пътищата за Смолянска област – за избирателния ми район, са икономика, политика, развитие. И докато дойде Програмата за финансиране – 2017 г., за други политики, които да бъдат свързани с икономическо развитие, пътищата сега дават онова, което е подкрепата на бизнеса и на хората. Затова още един път настоятелно се обръщам: потърсете ресурс за този път, той е изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Просрочихте времето.
Дуплика? Няма да ползвате.
Сега отново госпожа Янкова, но с въпрос относно изграждането на околовръстното трасе на второкласния път Асеновград – Смолян, в чертите на гр. Чепеларе.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, както споделих, инвестиционната програма на правителството предвижда изграждането на магистрали и второкласни пътища – в случая околовръстният път на Чепеларе се явява като продължение на второкласния път Асеновград – Смолян.
Миналата година Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” предвиди, че ще отдели от Програмата „Транзитни пътища 5” – 10,5 млн. евро за околовръстния път, 4 км нов, на гр. Чепеларе.
Вие познавате безспорно какво представлява Чепеларе. Това е едно прекрасно селище, община с модерен туризъм – целогодишен, през четирите сезона, център на туризъм и преди всичко със зимен акцент. Паралелно с това този път осигурява едно изваждане на автомобилния трафик извън центъра, за да може действително туризмът да бъде туризъм и градът да се развие. Заедно с това той е важен и за деветте други общини, важен е за националния курорт Пампорово. Важен е, говорили сме си с Вас, животоспасяващ, икономическа ос. Десет години се говори за това околовръстно трасе. Разбирам, че новото ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура” е пренаредило приоритетите за удължаването на програмата „Транзитни пътища 5” и е извадило този именно четири километров нов път от Програмата.
Тревогата ми е голяма и моля да информирате гражданите на Чепеларе и Родопите защо се е случило това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, както вече споменахме, ремонтът и привеждането в добро експлоатационно състояние на пътя Асеновград – Смолян, е важно за нас. То се реализира в рамките на Програмата за транзитни пътища. Искрено се надявам, че изпълнителят ще си изпълни графика такъв, какъвто е представен пред нас, и ще приключи своите ремонтни работи на 18 октомври, какъвто е срокът по договора.
Този договор, както и за обхода на Чепеларе, за който Вие говорите, бяха част от приоритетните проекти, които да бъдат финансирани по линията на програмата за „Транзитни пътища 5”, която се съфинансира със заем от Европейската инвестиционна банка. Мога да потвърдя, че този заем и споразумението не може да бъде удължавано повече и то приключва 2016 г. Това е и причината след анализ на всички проекти – каква е тяхната степен на готовност, каква е тяхната степен на завършеност на тези, които са текущи, включително, анализирайки тези, които са били предвидени, да бъдат допълнително включени и възложени наново за изпълнение по рамките на тази програма, са прецизирани.
Прецизирани са по две причини: анализирайки, тъй като обходът на Чепеларе не е единственият път, предложен за нови обекти, които да бъдат довключени в Програмата за транзитни пътища за 2015-2016 г., а се направи анализ на няколко критерия. Първи критерий – дали за съответния проект има готов технически проект, втори критерий – дали има завършени отчуждителни процедури, дали има налична археология и дали срокът за изпълнение, който е необходим за съответния обект, влиза в рамките на крайния срок за реализация на проектите по Програма „Транзитни пътища 5”.
Тъй като обходът на Чепеларе, за мое голямо съжаление, не отговаря на тези критерии, в смисъл да има положителен отговор на всички от тях, това е било причината миналата година този път да бъде изваден от списъка с допълнителни нови обекти, които да бъдат прикачени към съществуващи такива.
Още един аргумент в тази посока. Да, много години се говори за обхода на Чепеларе, но Вие по-добре от мен знаете сложната структура на планинския регион, в който трябва да бъде изграден този обход на гр. Чепеларе. Това предвижда съоръжение, каквото е проектирано и за което, както казахте, имаше процедура – съоръжението, което отнема 4 километра и неговата стойност с ДДС е 25 млн. лв.
Разбира се, стои въпросът: икономически обосновано ли е да инвестираме за 4 километра обход 25 млн. лв. от държавния бюджет? Това е също въпрос, който трябва да бъде погледнат. Тези средства ние ги нямаме. Нямаме ги, защото, както казах, по този проект не са довършени отчуждителните дейности и срокът за неговата реализация надхвърля 2016 г. – краят на финансирането. Това е причината, поради която не е довършена процедурата и не е избран изпълнител, тъй като знаете, че ако сключим договор и изберем изпълнител, дори междувременно да се приключат отчуждителните процедури и той надвиши срока на заемното споразумение, ще трябва още средства от държавния бюджет. Двадесет и пет милиона е значителна и огромна сума, която е необходима. Ето преди малко апелирахте за Баните, трябва да се помисли в кое да се инвестира по-напред. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В обхода на Чепеларе – 25 милиона за 4 километра, или в 25 километра – пътят за Баните, за който все пак стойността е 9 милиона, трябва да прецизираме, да приоритизираме. Когато имаш малко пари, трябва да решиш за какво точно и кое е по-важно, в което да ги инвестираш.
Аз се надявам, че нашата програма за целенасочена инвестиция в този регион също ще ни помогне да решим и този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, дотук разбрах няколко неща, сигурно и жителите на Чепеларе. Липса и забавяне на отчуждителните процедури от общината. Мислих си, че три, четири години са достатъчни дотук да бъдат изпълнени. Жалко, това е била една от причините.
Второ, моята информация е, че е имало избран изпълнител – сдружение „Родопи – 86”, в което участват „Виастройинженеринг” ООД и „Трейс Груп Холд” и всъщност е имало избран и пътен надзор – „Пътинвест Инженеринг”, София. Да, няма как да се промени тази сума. Моето голямо притеснение е, че явно новото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура” е преценила, че фирмата няма капацитет, че няма отчуждителни процедури и действително от средствата, които ги имаше в „Транзитни пътища 5”, са пренасочени на друго място. Това не е добра новина за Чепеларе. Това означава, че те ще чакат, ще продължат да чакат.
Надявам се с Вашата деловитост и в приоритетите, които е необходимо да поставите през различни финансови инструменти и механизми, да не противопоставяме общините и политиките в Родопите. Дали е по-важно за Баните или за Чепеларе? За мен е важно и за двете, защото едното е основната ос, второкласния, другото е икономика и развитие на две общини.
Аз като депутат съм длъжна да питам, да искам общините да се развиват и безспорно Вие да правите това. Затова още веднъж настоявам: преразгледайте тези политики и търсете финансов ресурс за околовръстния път на Чепеларе. Това е изключително важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма да ползвате.
Последен въпрос към Вас, госпожо Министър, от народния представител Филип Попов относно изграждане на мост в община Белоградчик, село Салаш.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Моят въпрос към Вас е по отношение изграждането на мост в община Белоградчик, село Салаш.
Явно е, че е спряно финансирането на започнало строителство на обект път Извор – Димово – Острокапци – Кладоруб – Салаш. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура”. Затворена за преминаване е главната улица на село Салаш, поради разрушаването на моста.
Моят въпрос към Вас е: кога се предвижда изграждането на разрушения мост и възстановяването на този важен за общината и селото инфраструктурен обект ? Говоря и за пътя, защото той е част от проекта за изграждане на ГКПП Салаш – Ново корито, който е спрян. Конкретният ми въпрос е: кога? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Мостът на село Салаш е част от дейностите, които са предвидени в ремонта на пътя Арчар – Извор – Димово – Острокапци – Кладоруб – Салаш в протежението на участъка 45 км до 50 км. За този обект на 7 февруари 2014 г. с постановление на Министерския съвет са отпуснати 2 млн. 500 хил. лв.
Има обаче един важен нюанс, който трябва да отбележим, който, предполагам знаете, но не споменахте, че при подготовката и приемането на това постановление първоначално за участъка от този път не са предвидени именно тези километри – от км 45 до км 50, като участък, в който трябва да бъдат извършвани строително-ремонтни дейности, включително ремонта на моста. Това е била причината дълго време да не бъдат възложени строително-монтажните дейности. Те не са започнали през 2014 г.
В Министерството тогавашният министър и служебният кабинет до редовния министър има пуснато запитване и молба да се предприемат спешни мерки, постановлението на Министерския съвет да бъде изменено, за да може този най-критичен участък, включително мостът на село Салаш да бъдат ремонтирани и да бъдат възложени дейностите по тях.
Междувременно това, пак казвам, е направено и чак на 1 декември 2014 г. имаме подписан акт 10, с който са спрени тези дейности при зимни условия. От тези 2 млн. 500 хиляди е изразходван 1 милион. С него е разплатен аванс и са разплатени частично започнатите дейности по ремонта на пътя, след което при зимни условия изпълнителят поиска да спрат тези ремонтни дейности.
За съжаление, в рамките на бюджета за тази година дофинансиране на този обект няма, тъй като той се финансираше по постановлението на Министерския съвет, който има своята годишна продължителност и той изтече през декември миналата година. С това завърши и приключи финансовият ресурс, който беше наличен.
Тъй като на изпълнителя му е възложено очевидно доста по-късно изпълнението и не е успял да се справи с ремонта на пътя, това е причината към момента да няма възложени дейности по неговия цялостен ремонт.
Агенция „Пътна инфраструтура” е наясно със състоянието и липсващия мост, който е разрушен при село Салаш, и на 16 юни възложи с малко над 200 хил. лв. от бюджета на Пътната агенция дейности за ремонта на моста в село Салаш, така че мостът ще бъде ремонтиран и възстановен, за да може, както и Вие коректно казахте, да възстановим тази несправедливост и хората да имат мост, по който да преминават.
Мостът е възложен на 16 юни 2015 г., а в следващите месеци ще бъде довършен поне той. За пътя и за останалите участъци нямаме предвидено финансиране и затова на този етап ще фокусираме усилията си само върху моста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, стойността на договора за строително-монтажни работи е 3 млн. 881 хил. 968 лв. 27 ст. Говоря за пътя Извор – Димово – Острокапци – Кладоруб – Салаш, от 45 км до 50-и. От тях са изплатени близо 800 хил. лв. и са започнали строително-монтажни работи.
Реанимацията на икономиката на този регион произлизаше именно от създаването на това съоръжение – ГКПП. Очевидно е, че за областта, за хората от Белоградчик, Салаш, Кула, Руженци, Чупрене, Брегово не са важни причините, поради които това не се случва. Те имат право в този най-беден край на Северозапада, там, където хората са оскотели от бедност, нещата да се случват. Хората виждат какво се случва в други части на България, за които има пари. За Северозапада беше прекратена програмата по транспорт, изграждането на четирилентовия път, от Видин бяха изнесени митниците.
Господин Миков спомена за пътя Кула, а и това, което се случва в Салаш и редица други несправедливости, които така и не бяха оправени. Не беше направен опит дори да се направи нещо за този регион.
Аз вярвам, че Вашето правителство ще насочи фокуса на държавата към политика, която и господин министър-председателят заяви в свое интервю, за повече инвестиции в Северозапада, защото тя е длъжник на Северозапада, именно към такива малки и бедни региони. За нас няма разделение на хората на големи региони, на малки региони, на магистрали и второстепенни пътища, на мостове, които са от важно инфраструктурно значение и тези, които не са от толкова важно инфраструктурно значение, според правителството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Трудно е да обясниш на хората от Салаш, че въпреки започналото изграждане на ГКПП и пътя към него, в момента то е спряно и правителството не предвижда каквито и да било средства и финанси за неговото доизграждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма да ползвате. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Колеги, има две декларации, с времето за които следва да удължим парламентарния контрол, поради което сега ще чуем един въпрос и едно питане към министър Танев, който коректно си изчаква реда.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Борислав Иглев относно ситуацията в Стопанска академия „Димитър Ценов” в Свищов и кандидатстудентската кампания.
Заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема, госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 28 май беше проведен избор за ректор на Стопанска академия „Димитър Ценов” в Свищов. За ректор на висшето учебно заведение беше избран проф. Теодора Димитрова. След това избухва скандал, тъй като заповедта, с която се свиква Общото събрание, е обжалвана от инициативен комитет, който издига кандидатурата на друг кандидат – проф. Иван Марчевски.
Въпреки, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на Общото събрание, изборът е проведен. Препоръките на Министерството на образованието също са да се отложи заседанието, докато не се произнесе съдът. Изборът на проф. Теодора Димитрова е обявен за нелегитимен от част от преподавателите на Стопанската академия. Те оспорват легитимността на Общото събрание, провело избора, тъй като според тях в него присъствали пенсионери, бивши студенти и докторанти.
Тогава Вие, министър Танев, назначавате временен ректор, който има право в рамките на 6 месеца да бъде ректор.
В тази връзка, моля, да ми отговорите: има ли заплаха да пропадне кандидатстудентската кампания и възможно ли е да бъде обявена „нулева” година за прием на студенти? Кой има право да подписва дипломите на студентите, докато излезе решението на съда, за да не се налага тяхното преиздаване после, какъвто прецедент вече е имало? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иглев! Казусът със Стопанска академия „Димитър Ценов” в Свищов е стар. Проблемите там се натрупват от много време. Не е ясно защо в близките години съставите на Министерския съвет не са се занимавали с него, въпреки многото най-разнообразни сигнали.
Повдигнато е много сериозно обществено внимание за този казус не само в рамките на Свищов. Свищовската общественост е много силно развълнувана, цялата академична общност в България също, Българската академия на науките също, независимо че не е учебно заведение. Почти няма човек в тази страна, който да не се занимава с това, което се чува от години за тази Академия, която е стара и с много добри традиции. Всички искаме там нещата да се успокоят и тя да заеме час по-скоро това място на този респект, уважение и качество, което е имала и което е поставено под въпрос не отсега.
В отговор на Вашия въпрос Ви уведомявам, че Министерството споделя Вашата тревога за плавното протичане на кандидатстудентската кампания, поради което на 17 юни 2015 г. изпратих писмо до временно изпълняващия длъжността „Ректор”, в което го помолих в срок до 24 юни, преди два дни, да ни уведоми какви мерки са взети в това отношение. Той лично дойде и донесе писмено тези отговори.
В получения отговор от висшето училище ни уверяват, че в Стопанската академия е създадена нужната организация за безпроблемно протичане на кандидатстудентската кампания. Документи за участие в нея се подават на място в кандидатстудентския център в град Свищов, както и в офисите на Академията в страната, а също така – онлайн. На 27 юни предстои последната изпитна сесия, а резултатите от първото класиране се очакват на 13 юли. Ректорът ни информира, че до настоящия момент броят на кандидат-студентите, вече подали документи за участие в класирането, е 550.
Що се отнася до обявяването на нулев прием в Стопанска академия „Димитър Ценов”, в това отношение на този етап няма причина за безпокойство, тъй като Министерският съвет с Решение № 343 от 18 май 2015 г. е одобрил общия брой 2470 за прием на студенти в Академията на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” за редовна и задочна форма на обучение.
От писмото на временно изпълняващия длъжността „Ректор” е ясно, че са налице предпоставки за изпълнението на това решение. Подписването на новоиздадените дипломи за висше образование, както и на други образователни документи, издадени от Стопанската академия „Димитър Ценов”, към настоящия момент не представлява проблем.
Уверявам Ви, че Министерството на образованието и науката ще подкрепи всички мерки на временното ръководство на висшето училище, които са насочени към осигуряване на условията за нормално протичане на изпитните сесии, както и на кандидатстудентската кампания. Всички наши усилия са насочени към защита на интересите на студентите, обществеността и публичните средства, дадени за образованието и за безпроблемното функциониране на Стопанската академия. Ако до есента не се проведе Общо събрание, то в такъв случай този ректор, който е обявен от съда за легитимен, той ще ги подписва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Благодаря Ви за отговора. Наистина сте свършили работа. Радвам се, че кандидатстудентската кампания наистина ще протече нормално и без отклонения.
Като допълнителен въпрос искам да Ви попитам за личната позиция относно създадената ситуация. Как си обяснявате, защо се стигна до този казус? Барикадиране на нови и бивши ректори, разделение сред академичната общност, обвинения – неприятна ситуация. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Комплекс от казуси, господин Министър – заповядайте във Вашата дуплика да дадете отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Иглев, много Ви благодаря за този въпрос. Той е точно в центъра, във фокуса на всичко.
Натрупването на проблема, според мен, е проблемът. Големият проблем е в това, че той систематично не е бил решаван, че академичният морал по някакъв начин е бил загърбен и не е бил своевременно разследван, запазван и всичко друго, което се прави за неговото тържествуване от отговорни лица в тази държава.
Съжалявам, че този казус засяга тъкмо града, в който има паметник на дарителите – този град, който е дал Алеко Константинов. Съжалявам, че там стана това, но затова и най-шумно стана там.
Предполагам, че такива случаи има и на други места, в една или в друга степен. Академизмът в България като че ли се шири, както съм казвал и друг път, до Калотина – не целият. Защото имаме чудесни професори, имаме чудесни академии, имаме чудесни висши учебни заведения, които спазват всички закони. Но за съжаление старото – тази култура на дръзко незачитане както на съда, така и на академичния морал, на академичните принципи, на мнението на обществото и пилеенето на средства за заплати, които не са регламентирани с публични средства, и какво ли още не, свързано с проекти, за това виновни са тези отговорни лица в България, които не са обръщали систематично десетилетия внимание.
Ще има да чистим още много, докато стигнем до онзи дух, който през 1939 г. по време на 50-годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е имало тук – Университетът, който отказа да даде и защити на 24 май 1943 г. еврейските студенти, защото те пишат на нашата азбука – Кирилица, и са част от нас. Нека да помогнем този дух да се върне по някакъв начин, и то час по-скоро. Това беше нашето намерение и то беше на ръба на всичко, което можеше да се направи. Защото такава уникална мярка досега не беше вземана.
Цялата задача на Министерството беше една – да спази морала, като остави на съда, като най-висш модератор и балансьор на всички интереси, да се произнесе. Това започна, слава Богу, да се случва. Нека да продължи така, но без ретроспективни мерки – без лов на вещици. Ще гледаме само напред. Искам да има съгласие от тук нататък и диалог – нещо, което написах и в това писмо. На този етап няма нужда да се отварят твърде много фронтове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Днешният контрол ще завърши с питане на господин Димитър Делчев към министър Танев относно политиката за интеграция на етническите малцинства в образователната система и за резултатите от прилагането й.
Слушаме Ви, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, проф. Танев! Напрежението в Гърмен и „Орландовци” показва още веднъж колко важни са усилията и на Министерството на образованието и науката, и на държавата като цяло, по отношение на интеграцията на малцинствата в образователната система.
Знаем, че от десетилетия наред в тази сфера има множество програми, много пари са изхарчени, но за жалост виждаме, че в голяма степен тези пари са изхарчени без резултат.
Това налага и необходимост да уточним плановете и мерките, които правителството смята да вземе от тук нататък. Необходимо е също така, според мен и според нас, тези, така да се каже, привилегии, които малцинствата получават, а именно социални придобивки, интеграционни помощи, да бъдат по-тясно обвързани с реалното им образование и реалното посещаване на училище.
Затова имаме следните въпроси:
Какви мерки за подпомагане на образователната подготовка на ученици от етнически малцинства в България, особено роми, са предприети от повереното Ви министерство?
Има ли оценка на прилагането на тези мерки и връзката между резултатите и конкретните инициативи?
По какъв начин държавата смята да обвърже резултатите от образованието на децата с материалните стимули за тяхното развитие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Делчев! Това е един от основните въпроси на образованието, да не казвам, че е един от двата или трите най-основни въпроса.
Министерството на образованието и науката се занимава пряко с далечното бъдеще на страната, а то няма да е такова, каквото е в момента, поне що се отнася до състава на населението.
Въпросът с интеграцията на етническите малцинства, особено на ромското, е стратегически, по-стратегически от всички други.
С цялата отговорност бих искал да кажа, че не е направено много по този въпрос. Някъде бях казал, че разглеждането на ромите по начина до тук, условно казано – с пръчката и захарчето, с полиция и с плащане за прочетена книга или за нещо друго, никъде не дадоха резултат – не само в България, но и в чужбина. Много средства, огромни средства се пропиляха за всякакви усилия, включително такива на много неправителствени организации.
Парадоксално, но в България има и чудесни случаи. Бих цитирал два. Единият е в Каварна, където ръководство получи европейско признание за направеното. Бих цитирал също това, което се случва в София област – в Самоков.
Политиката е насочена към всички деца, но трябва да разглеждаме ромските деца с тяхната собствена култура, защото опитът да ги направим наши в кавички или други никъде няма успех. Затова трябва да гледаме по нов начин. Новият начин е да използваме тяхната култура и добрите примери, които са базирани тъкмо на зачитане на разликата с тях, и да се научим да живеем заедно.
За три минути не мога да представя нормативната база, както и направеното от Министерството до момента, но имам това писмено и ще Ви го предам.
Гарантираните законодателни възможности за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – гарантирани от закона, не означава, че интеграцията се е случила наистина. Управленският екип на Министерството е наясно с проблемите, трудностите и препятствията, които трябва да бъдат преодолявани по пътя на осъществяване на тази интеграция, за да дадем възможност на децата и учениците да станат архитекти на собственото си личностно развитие.
Отчитайки важността и актуалността на проблема от началото на 2015 г. екипът на Министерството, в който от седем месеца насам има и специален съветник в политическия кабинет точно по този въпрос, започна усилена работа за изготвянето на Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, 2015 – 2020 г., както и План за действие. С удоволствие мога да спомена, че след детайлно обсъждане двата документа са качени от понеделник тази седмица на сайта, както и във Фейсбук страницата на МОН и подлежат на обществено обсъждане. Хилядите преглеждания досега и стотиците коментари по нея показват, че документът е навременен и много очакван от българската общественост.
Паралелно с това Министерството води много интензивен диалог с ромските неправителствени организации. Срещите са почти ежеседмични, и то с организациите, които са доказали успешни практики през годините в областта на образователната интеграция.
Както знаете, от тази година МОН е първостепенен разпоредител на Фонда по новите оперативни програми. Ние вече започнахме активна информационна кампания за изясняване на възможностите за кандидатстване по ос 3 към тях.
Екипите на Министерството работят и по още няколко направления, свързани с образователната интеграция, като едно от тях е внедряването на електронно образование като силен инструментариум за привличане и задържане на тези деца.
Резултатите от усилията ни в областта на образователната интеграция ще станат видими през следващите години. Това отнема много време.
Ние всички обаче разбираме нарастващата важност и отговорност за решаването на този проблем. Решението може да бъде само с най-ранното възможно включване на ромските деца от 3 – 5-годишна възраст и техните родители, като партньори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще продължите в дупликата, господин Танев.
Два уточняващи въпроса, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря за информацията, която давате. Давам си сметка, че въпросът е много общ и касае прекалено голяма материя, която няма как да бъде изложена в даденото време, но въпросът е важен и навременен.
В тази връзка, уточняващият ми въпрос ще бъде по-специфичен и насочен конкретно към реалното посещение на децата от етническите малцинства в училище, защото за никой няма съмнение, че основният проблем е там. Знаем, че има законодателни решения в това отношение, тоест има изисквания децата да бъдат в училище. Дали тези изисквания се спазват, или не, или се спазват формално, е въпрос на конкретни проверки.
Имате ли идея за такива проверки? Имате ли идея за начина на затягане на контрола дали децата от малцинствата реално присъстват в учебните часове, защото това в крайна сметка е и тяхно задължение по Конституция? Как смятате да продължите точно в тази специфична насока? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Дефиницията на „контрол” не е единна. Контрол може да означава силов контрол. Ние предпочитаме да търсим такава политика по въпроса, която почива върху позитивния, тоест стимулиращия, предварителния контрол, този, който не се налага да стига до силовия контрол.
В този смисъл, пътувах и прекарах дълго време в районите с положителен пример. Всичко е записано. Ще ни бъдат дадени документите.
В плана, за който казах, че е на сайта на МОН, се загатва за това достатъчно ясно.
Искаме да използваме всичко правено в тези райони на България, за да можем да осъществим нашата позитивна политика.
По-точно: децата до 7-годишна възраст, привличане на родителите, активното им поставяне в положение на сътрудници на училищните ръководства, диалог с местните власти, както и стимулиране по всякакъв начин – не непременно финансов, на напредналите случаи, за да станат те пример за другите, които още се колебаят. Това нещо работи. Не работи идеално, но работи!
Най-важното нещо обаче е да създадем специална среда в училищата, което означава специално обучение на учителите в такива райони, каквото в момента почти не се прави. Означава работа на психолози и други експерти, по-цялостни действия, които да подпомогнат с ноу-хау и местните власти.
Много разчитаме, че това ще предизвика ефекта на снежната топка – че първите добри случаи ще успеят да увлекат и следващи след тях и ще се получи ефект на постепенно и все по-голямо разширяване на положителните примери.
Възнамеряваме също така да помислим за създаване на специално учебно заведение за интеграцията с научен център, вероятно във Видин или в някакво място в Северозападна България, което ще се занимава с чуждестранни специалисти и с българи и по електронен път до читалища и до други научни или ромски общности ще ги прави съпричастни на широкото обсъждане на начините за справяне с въпроса.
Кога, ако не сега и кой, ако не аз, както казах?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Отношение? Няма да ползвате.
Желаете процедура? Заповядайте. Слушаме Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Тук, от тази трибуна обикновено се взема думата за възражения, дебати, обвинения, но днес сме в процедура на Парламентарен контрол.
Позволете ми днес да въведа една добра практика. Надявам се тя да намери разбиране от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата трябва да бъде или по начина на водене...
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, слушам забележката Ви към мен.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да благодаря на стенографи, квестори, екипа на БНТ, на компютърните специалисти, на всички, които допринесоха ние да достигнем до нашите избиратели!
Искам да благодаря на всички народни представители, които упражниха правото си на парламентарен контрол!
Искам да благодаря на всички представители на Министерския съвет, които дойдоха, за да упражнят това право!
Разбира се, искам да благодаря лично на Вас, затова че професионално, безпристрастно проведохте днешния дебат, като се надявам това да бъде и в бъдеще и да стане една добра практика!
Моето процедурно предложение е Вие по Ваша преценка, когато решите, да дадете край на нашата процедура поради изтичане на дневния ред, а това всичко е Ваше правомощие.
Още веднъж: благодаря на всички! (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Силна медийна седмица за Вас. Успяхте да я завършите по един блестящ начин пред камерите и микрофоните на Националната телевизия и Националното радио.
Тук ще сложим край на парламентарния контрол, тъй като времето за неговото протичане завърши.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда – 1 юли 2015 г.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Кирил Цочев

Красимир Каракачанов


Секретари:
Айхан Етем

Чавдар Пейчев