Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 1 до 3 юли 2015 г.
Днес е първата сряда на месец юли, поради което дневният ни ред се формира във връзка с предложенията на парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника.
С оглед ротацията, днес първи в тази поредност е групата на АБВ. Те предлагат и това ще бъде съответно наша точка 1 за днес:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти) – продължение от пленарното заседание през миналата сряда.
В тази поредност следва Парламентарната група на ГЕРБ, които предлагат:
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител –Министерски съвет.
Останалите парламентарни групи не са направили предложения по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника.
Останалите точки, които са на Вашето внимание от вчера с проекта за Програмата са както следва:
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Става въпрос за същия общ законопроект с условието ако днес, в рамките на законодателната част на пленарното заседание не стигнем до окончателно приемане на предложенията на второ четене, да продължим с тях до края на седмицата.
5. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, Мая Манолова и група народни представители, Радан Кънев и група народни представители, Валери Симеонов и група народни представители, Велизар Енчев, Министерски съвет, Михаил Миков и група народни представители.
Това ще бъде точка първа за утре, четвъртък, с общ дебат по седемте Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване..
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносители – Петър Славов и Мартин Димитров.
Един Законопроект, който от няколко седмици е в седмичната ни програма. Този път ще стигнем до неговото разглеждане и гласуване.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител –Министерски съвет.
Същият Законопроект по реда на чл. 50, ал. 8 е предложен от ГЕРБ да бъде и съответно ще стане т. 2 до днес, ако ни стигне времето в законодателната част на програмата. Заради това го предлагам и в общата програма до края на седмицата.
9. Първо гласуване на Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител – Министерски съвет.
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Министерски съвет.
11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг. Вносител – Министерски съвет.
12. Второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда. Вносител – Министерски съвет.
13. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители – Михаил Миков и група народни представители. (Приет на първо гласуване на 30 април.)
14. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител – Министерски съвет.
15. Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г. Вносител – Министерски съвет.
16. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария. Вносител – Министерски съвет.
17. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”. Вносител – Министерски съвет.
18. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител – Министерски съвет.
19. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – блиц контролът, предвиден за всяка първа сряда от месеца, днес от 12,00 ч. с участието на премиера Борисов и четиримата вицепремиери.
20. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в обичайния му ден петък, начален час 11,00 ч.
Коректно е напомнянето – по реда на чл. 50, ал. 8 има предложение и от Парламентарната група на БСП Лява България, просто съм пропуснала при предлагане на проекта за програма, които по този ред предлагат:
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители –Михаил Миков и група народни представители.
Колеги, гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Предложенията по чл. 50, ал. 3.
Първи по време е господин Петър Славов за включване на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
В програмата е, господин Славов, достатъчно напред, за да стигнем до него тази седмица.
Предложение на госпожа Корнелия Нинова, която предлага и по реда на ал. 3, но се включва на по-силното основание – по реда на чл. 50, ал. 8 в програмата. Включен е и в другата част от програмата по мое предложение.
Приключихме с програмата.
Съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения за времето от 24 до 30 юни 2015 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Димитър Танев, Димитър Делчев, Настимир Ананиев и Борислав Великов. Водеща – Комисията по енергетика. Съпътстваща – Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносители – Милен Михов и група народни представители. Водеща – Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна. Вносител – Министерският съвет. Ще го гледат Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването.
Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2014 г.”. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по правни въпроси. Разпределен е още на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси.
Отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2014 г. Вносител – председателят на Народното събрание. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и постоянно действащата Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
На 30 юни 2015 г. в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е постъпил „Годишен доклад за състоянието на системите за финансово управление, контрол и вътрешен одит на Сметната палата на Република България за 2014 г.”. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 30 юни 2015 г. в Народното събрание е постъпила за служебно ползване „Информация относно разходите за държавни помощи за 2014 г.”, внесена от министъра на финансите на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за държавните помощи. С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси.
От Националния статистически институт е постъпила „Информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през юни 2015 г., общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за май 2015 г.” Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първата ни точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Доклад за второ четене на Комисията по труда, социалната и демографската политика по Общия законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. В пленарното заседание от 24 юни 2015 г. гласувахме наименованието, § 1 и започнаха изказвания по § 2 за второ гласуване. Не е приключил дебатът по § 2.
Припомням народните представители, които са взели отношение по този параграф, от което следва, че днес не могат да направят заявка за изказвания по него – господин Байрактаров, господин Кънев, господин Гьоков и господин Славов.
Господин Адемов, заповядайте.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 2?
Припомням – по вносител, става дума за предложението в чл. 62, ал. 3 думата „тридневен” да се замени със „седемдневен”. Това е срокът, в който договорите следва да бъдат оповестявани в РУСО, съответно в НОИ.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев за отпадане на § 2 по вносител е подкрепено от Комисията.
Затова поставям на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител. (Оживление, шум и реплики.)
Не разбирам какво става вляво – в режим на гласуване сме. (Оживление, шум и реплики.)
Колеги, гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на този параграф, в който остава старото положение, след като отпадне текстът на вносителя и срокът за обявяване на договорите остава тридневен, а не както е по предложението на вносителя – седемдневен.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не мога да гласувам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, има проблеми с пултовете.
Господин Иванов, Вие така го блъскате, че няма начин да Ви се отбележи гласът. Ами малко по-деликатно! Успяхте ли да гласувате?
Гласували 153 народни представители: за 71, против 46, въздържали се 36.
Предложението не е прието. (Силен шум в залата.)
Прегласуване – госпожа Ангелова. (Уточнение от народния представител Светлана Ангелова встрани от микрофоните. Председателят Цецка Цачева се обръща към нея.)
Нашето предложение е да остане старият срок. Аз прочетох коректно – народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев предлагат да отпадне § 2, а § 2 по вносител предвижда думата „тридневен” да се замени със „седемдневен”. Това предложение на групата народни представители от ГЕРБ е подкрепено в Комисията, което означава, че, отпадайки текста на вносителя, остава старото положение и срокът остава тридневен.
И Вие искате прегласуване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Искам прегласуване, защото не можах да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Прегласуване, колеги. (Оживление, шум и реплики в ГЕРБ.)
Гласували 161 народни представители: за 105, против 49, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с § 3.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Румен Христов:
„В § 3, относно чл. 114а, ал. 3 да се измени така:
„(3) Трудов договор може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация в основни икономически дейности „Растениевъдство” и „Животновъдство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 3, относно чл. 114а, ал. 1 думите „не се признава” се заменят със „се признава”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 2:
„§ 2. Създава се чл. 114а:

„Трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа
Чл. 114а. (1) Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) С един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година.
(3) Трудовият договор по ал. 1 може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство” – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден. Продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност.
(5) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден.
(6) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3.
(7) Условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори пред инспекцията по труда се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С наредбата се утвърждава и образец на трудов договор по ал. 1.
(8) Работниците, които полагат труд по ал. 1, се осигуряват при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, колеги, за изказвания.
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Това не е никакъв трудов договор. От него не произтичат никакви последици. Не може да има трудов договор за един ден. Всички, които са се докоснали, макар и периферно, до трудовото право са наясно, че това е абсурд.
Може да има граждански договор за един ден. Неслучайно от него не са предвидени никакви социалноосигурителни последици. Няма никакъв смисъл от този текст.
Какво означава трудов договор за един ден? Има ли право на отпуска този работник? Има ли всички, произтичащи от Кодекса на труда, защитни права и последици от трудовия договор?
Това е обикновен граждански договор, който се кръщава лековато на „трудов договор”, но не се пораждат тези последици. Това е някакъв правен абсурд и смятам, че няма никакъв смисъл да се сключват трудови договори за един ден.
В предишния параграф гласувахте срока за регистриране на трудовия договор в Инспекцията по труда. Какъв е смисълът да се регистрират? За да може органите по проверка и контрол на трудовото законодателство да осъществяват контрол, само че след като един ден е трудовият договор, като го регистрират след три дни, той е започнал сутринта и е приключило това правоотношение.
Има редица абсурди, които налагат да не се подкрепя този текст. Няма никаква пречка да се сключва граждански договор за такъв тип краткотрайни отношения по полагане на труд и това е досегашната практика. Още повече, че няма и последицата „социално осигуряване”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има! Има за пенсия и безработица.
МИХАИЛ МИКОВ: Има последицата – задължение, но е ограничено. Същата последица може да се случи и при граждански договор, когато е извършен в съответствие със законодателството. Така че това е абсолютно ненужен текст, който обърква основни принципи на трудовото право и противоречи, разбира се, и на международни конвенции.
Трудовите правоотношения е една от най-регулираните материи на конвенционална основа – Международната организация на труда. Защо тези хора не са го измислили, ами ние сега тук импровизираме – трудов договор за един ден? Обикновен граждански договор е това, нищо повече.
Почасовата работа също може да се регулира от Гражданското право – тези договори могат да се регистрират, могат всички социалноосигурителни последици да се случат, както при лицата, които работят по граждански договор, приравнени са последиците. Какъв е смисълът да се прави това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Миков?
Господин Николов – първа реплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Може би не е наясно господин Миков за технологията, но и всъщност за тези народни представители, които не са разбрали, е нужно все пак да поясним, че тези договори – първо, не се регистрират в НАП, така че няма никакво значение това, което го говорите Вие – за срок, дали ще започне единият ден, пък кога ще го регистрираме. Защо не се регистрира? Защото работодателят е земеделец. Отива в Инспекцията по труда и купува, тоест плаща авансово осигуровките на тези договори, той е двустранен. Той купува 5-10-100 договора за по един ден. Разбирате ли? Плаща авансово осигуровките.
Това е един нов модел, който се опитваме да видим дали ще работи. А това, където Вие го обяснявате – явно не сте наясно, защото е нужно да Ви се разясни, но пък дайте шанс да видим дали ще работи това и то точно за земеделието.
На мен лично ще ми е интересен резултатът. Ние ще подкрепим тази промяна в Кодекса на труда. Има и положителни, има и отрицателни страни, но по-скоро с авансовото плащане на осигуровките при закупуването на договорите, а да видим какво ще излезе. Мисля, че ще е добре, защото, така и така, част от тези хора работят, само че в досегашния модел – със сивата икономика, нищо не им се плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Миков, може би не сте наясно по отношение на осигуряването на тези лица, с които се случва този еднодневен трудов договор. Те ще бъдат осигурени предварително за Фонд „Пенсии” и Фонд „Трудова злополука и професионална болест” .
Към момента в селското стопанство работят много хора без никакъв трудов договор, без граждански договор, както Вие предлагате. Именно по този начин тези хора ще бъдат узаконени, тоест те няма да работят в сивата икономика.
Нали това е целта? Непрекъснато, години наред, ние като парламентаристи се борим да извадим на светло хората от сивата икономика. Именно по този начин, чрез сключването на този еднодневен трудов договор, тези хора, голяма част от които получават социални помощи, ще могат да работят официално и най вече – те ще бъдат осигурени, както социално, така и здравноосигурени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Миков, за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Николов, трогателно е експерименталното Ви любопитство с трудовото законодателство (оживление), само че не знам как така няма да се регистрират, като в седма алинея на същия текст пише, че условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори се определя с наредба на министъра? Тоест, тук се дерогира общият ред, който приехме по-рано и се вкарва някакъв извънзаконов, подзаконов ред.
Може би, министърът е тук, ще обясни как ще регистрира като сутринта сключат договора, вечерта е приключил договора, скъсва се вечерта, на другия ден го пускат или на втория час трябва да се регистрира трудовият договор, за да може всички институции, които следят спазването на трудовото законодателство в рамките на осемчасовия работен ден да свършат нещо.
Второ, защо не се счита за трудов стаж времето, в което е работил този човек? Защо? Нали е трудов договор? Значи, работиш по трудов договор и не ти се признава за трудов стаж. Това е някакъв абсурд.
Какво става с правото на отпуска. Ако 90 дни в една година имаш?
Трайно е отношението, разберете, затова не трябва човек да има много дълбоко и абстрактно мислене, трябва единствено да е добронамерен. Трайно е отношението между работодател и работник, за да се формира трудовото отношение. Такъв тип отношение при сезонната работа се реализира чрез граждански договори. Приравнени са и по социалноосигурителни последици, и по всички останали въпроси тези неща са приравнени, както и договор за изработка. Те са приравнени като последици социалноосигурителни, защото Вие не правите разлика за социалноосигурителните последици, здравноосигурителните последици и трудовото правоотношение. Как да Ви го обясня?
Как да Ви го обясня? Трябват минимални познания и средна добронамереност, така че този експеримент, който сте замислили под мотото „Осветляване на сивия сектор” няма да доведе до никакъв ефект. Всеки работодател ще сключва сутринта договор, а вечерта ще го скъса. (Реплики.) Ами така, ще го къса, няма нужда. Ще може ли в рамките на деня да регистрира и ще може ли до вечерта Инспекцията по труда да провери? Това са абсурди, които измисляте, но продължавайте с експериментите. Ще видим после. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние от Патриотичния фронт имаме своите забележки по отношение на чл. 114а от Кодекса на труда. Това становище сме го изразили и на първо гласуване. На първо място, с така приетия текст от вносителя се обезсмисля понятието „трудов договор”, което наистина се приравнява в една извратена или поне неразбираема форма на граждански взаимоотношения.
Редно е обаче, уважаеми колеги, да Ви информирам, че на първо място, премахването на понятието „трудов стаж” е юридически и по международните спогодби с Международната организация на труда недопустимо отнемане на трудови права, защото трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват права на работника или служителя, като например правото на ползване на платен годишен отпуск съгласно действащия чл. 155, ал. 2 от същия този Кодекс на труда; на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж съгласно чл. 12, ал. 1; на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест съгласно чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда. Именно поради тази причина законодателят е предвидил и чл. 142 от Кодекса на труда, в който работното време се изчислява в работни дни подневно, сиреч така предлаганата редакция на чл. 114а влиза в пълно противоречие на действащи членове от Кодекса на труда, което е недопустимо.
Но има нещо друго, което е много по-притеснително, колеги. Използвайки понятието „еднодневен трудов договор”, което е формулирано, че може да продължи до 90 дни, премахвайки понятието „да се зачита като трудов стаж”, и освен всичко – премахвайки понятието „да се отчита като работно време”, по този начин узаконяваме недопустима експлоатация, която ще обслужва определени олигархични интереси, защото в Кодекса на труда и във всички международни спогодби между два работни дни трябва да има необходимото време за почивка.
Давам Ви една хипотеза – представете си, че работникът е нает за един ден и този ден според работодателя, тъй като няма работно време, може да продължава 15 – 16 – 20 работни часа, защото то не се зачита за трудов стаж, съответно вече няма и работно време. Нали разбирате какво нещо ще сътворим?! Аз се надявам този път да проявим разум, колеги.
Затова от Патриотичния фронт сме направили предложение, в което времето да се зачита за трудов стаж и съответно да се спазят действащите законови постановки за работно време, като в българското законодателство при 5-дневна работна седмица това са 40 часа, а при 6-дневна – 48 часа.
Аз съм убеден, че министър Ивайло Калфин като социален министър ще приеме нашите предложения, защото те са в полза на трудещите се.
Нещо повече, те дават възможност за контрол, в противен случай ще лишим дори Инспекцията по труда да осъществи какъвто и да е контрол, защото над 90% от този трудов договор няма белезите и елементите вече на такъв. Той става нещо между граждански договор и трудов договор. Фактически Инспекцията по труда дори няма да има правомощията да извърши контрол. Така че, както съм казал и на първо гласуване, вместо да се постигне този положителен ефект, който има белезите на внесеното предложение, ще има точно отрицателния ефект.
Колеги, доброто в случая е да отпадне предложението „да не се зачита за трудов стаж”, а точно обратното – „да се зачита”, както и да не се приема предложението „да не се отчита като работно време”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
Господин Николов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на колегата по отношение на хипотезата, която току-що ни даде, защото в ал. 4 трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работа, продължителност – начало и край на работния ден, като продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност, тоест осем часа. Така че, колега, Вашата хипотеза поне в тази част отпада изцяло, защото е регламентирано в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Други реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, категорично не съм съгласен със същата част от Вашето изказване, с която вменявате вина и ползи на олигарсите за това, че няма да се признава за трудов стаж работеното по тези трудови договори.
Не, господин Байрактаров, печалба от непризнаването на трудов стаж има единствено най-големият олигарх държавата. Това насърчава точно държавното лихварство. От една страна, когато работят по такъв трудов договор – еднодневен, трябва да бъдат фактически осигурени, и това го прави работодателят, трябва да си внесат съответните пенсионни вноски – това го прави работодателят. Е, благодаря! Обаче след това времето, което е работил този човек, няма да може да го ползва като трудов стаж за пенсия. Какво следва от това? Значи, ще му се удържат парите за пенсия, но накрая той няма да получава пенсия за времето, в което е работил. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не е така. Осигурителният стаж е за пенсия, а трудовият не е за пенсия.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В случая според мен държавата трябва да е коректна и тези дни трябва да се признаят и за пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Симеонов, имате абсолютно основание, само че няма как да нарека държавата най-големия олигарх, при положение че това е публично известен факт, поне според мен. (Шум и реплики.)
Мога да дам поредица от доказателства в потвърждение на Вашите думи. Едно от тези доказателства е последното писмо от Националната агенция за приходите, с което тя признава, че към 31 май има да събира 546 милиона, и не прави нищо, за да ги събере – ако трябва да дам наистина доказателства, но ще спра дотук.
Що се касае до твърдението на колегата Николов – явно той не знае, че една част от взаимоотношенията по Кодекса на труда се регламентират с Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Ако допуснем онова, което господин Симеонов спомена, това означава не само чрез закона, но и с един поднормативен акт да се случват неща, които парламентът няма как и няма шанс да ги контролира, да осъществи каквото и да е вмешателство като върховна институция.
Ще Ви прочета какво гласи чл. 9 от същата Наредба: „Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години”. Оттук господин Симеонов е абсолютно прав за онова, което каза. Така че предложението, което сме направили от Патриотичния фронт, е изключително разумно. То е в полза този текст да стане работещ и най-важното – в защита на работниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
За изказване – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, макар с риск да се повторя, защото е много важно това, което ще кажа в залата, предвид изказванията на преждеговорившите. Явно е, че те не са чели Законопроекта на Министерския съвет. Тези лица, с които ще бъде сключван еднодневният трудов договор, ще бъдат осигурени за Фонд „Пенсии”, Фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Важен за получаването на пенсията е осигурителният стаж. На тях ще им бъде признат осигурителен стаж, след като се плащат съответните социални осигуровки. Така че това, което чухме от преждеговорившите – че тези хора, имайки право да работят по 90 дни в годината, няма да бъдат осигурени и след време няма да получават пенсия, не е вярно. Те ще бъдат осигурени и след време, когато ще се пенсионират, това ще им се признава за осигурителен стаж и ще могат да получават пенсии на база на внесените социални осигуровки.
И не на последно място, тези хора ще бъдат осигурени и здравно. Има такива предвидени текстове в Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, Вие самата разсъждавате за хипотезата 90 дни, която е максимум. Ако бяхте въвели фигурата на краткосрочни трудови договори за сезонна заетост, но по месец, два – поне в месеци... Абсурд е да има за един ден! 90 дни не са един ден. Ако става въпрос за три месеца през сезона, когато се работи, по някакъв начин би могло да се формира това трудово правоотношение. За един ден не може. Разберете го. Не е трудно. Може би трябва да се прочете първата част на учебниците по трудово право. Там има 10-15 страници, в които се обяснява смисълът – какво е трудово правоотношение. Работникът няма да бъде защитен. Той е слабата страна. Затова хората са измислили трудовото право и са го отделили от гражданското – за да защитят работниците.
А това, което правите, е в полза на работодателите. Вземат кочана от съответната служба, вечерта подписват или не подписват договора. Няма да изсветлите нищо. Обърквате цялостната система на трудовото право, която е създадена, за да защитава работниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Заповядайте за втора реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, все пак е редно да Ви припомня, че същият този Кодекс на труда забранява извънредния труд в България. Иначе казано, с така предложения текст ние трябва да узаконим и полагането на извънреден труд, което се забранява от Кодекса на труда, тъй като ще липсва отчитане на работно време, ще липсва зачитане на трудов стаж.
И нещо повече, Вие някак си пропускате основни неща като правомощия и права на работниците и служителите. Едно от тези правомощия на всеки работник, дадено му от закона, е да може да подписва и втори трудов договор. При така направената редакция, внесена от вносителя, това право, с което е дадена възможност да бъде насърчавана заетостта, категорично изчезва.
Пак казвам, ако 90 дни се изчисляват като трудов стаж и като работно време, са близо 5 месеца трудов стаж. При 5 месеца трудов стаж работникът вече придобива много сериозни правомощия, които нямаме право да отнемаме, тъй като само преди месец приехме поредните предложения на Международната организация на труда, с които се противопоставяме и ставаме солидарни с Международната организация за неексплоатация на човешкия труд.
Имате ли ясна представа в каква колизия ще влезем, ако приемем текста по този начин? Не виждам защо трябва да продължаваме този дебат. Направили сме много разумно предложение, което прави текста работещ. Няма нищо лошо да го приемем и гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, по никакъв начин с предлагането за сключване на договори за един ден ние не объркваме хората, нито пък законодателството. Напротив, трябва да бъдем гъвкави. Такива договори за един ден има и в други европейски държави. Това не е единичен случай, не е изключение само в България. Взели сме го по примера на други европейски държави. То не противоречи на никакви международни конвенции – нито на МОК, нито на нищо, тъй като Законопроектът на Министерския съвет е обсъждан в заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Приет е и от работодатели, и от синдикати. Няма никакви възражения. Какво лошо има да бъдем гъвкави, да имаме различни форми на заетост, за да могат повече хора да работят?! Нали всички се борим за намаляване на безработицата, та повече хора да бъдат заети?! С тези еднодневни трудови договори ние помагаме от една страна на лицата, които нямат работа. Голяма част от тези безработни лица са на социални помощи. По този начин те си помагат с парични средства. От друга страна ние помагане и на селскостопанските производители, за да бъде прибрана реколтата.
По отношение на господин Байрактаров – смятам, че това, което казахте, не е във връзка със Законопроекта, с мотивите към Законопроекта, които са изложени.
По отношение на нашето предложение за премахването на работни дни. Защо искаме от текста да бъдат премахнати работни дни? Защото би довело до различно тълкуване – дали събота и неделя са работни дни. Тук не става дума за никакъв извънреден труд. Ако работникът е работил извънредно, ще се ползва с всички права на Кодекса на труда и работодателят ще му изплати извънреден труд. За какъв извънреден труд приказвате?!
Колеги, моля Ви, нека се придържаме към Законопроекта, към мотивите, да не разсейваме аудиторията и да говорим неверни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Добре е, че тази дискусия, която не се състоя на първо четене, сега привлича повече внимание. Тогава изразих отношение към предлагания чл. 114а и поставих откритите въпроси.
Разбирам, че има определена необходимост да се узакони трудът на работници, които работят в селското стопанство в сезонни дейности. Също така трябва ясно да заявим, че стремежът към гъвкавост на работното време, въобще на заетостта, не трябва да бъде за сметка на определена сигурност и зачитане на принципите на трудовото право.
Знам откъде произлиза инициативата за този текст – от Сдружения на земеделски производители. Тя дори е по-стара отколкото самото правителство, което сега я предлага. В нея има определена рационалност, но аз предлагам, ако този текст остане, в него чрез няколко редакционни промени да се намери по-сполучливо решение, което да не ощетява хората, които ще полагат този труд.
Правя следните предложения: в ал. 1 думите „за един ден” да се заменят със „с не по-малко от пет работни дни”; думата „трудов” в началото на изречението да отпадне, и в ал. 2 числото „90” да се замени с „45”.
Ще обоснова накратко тези предложения. Фактът, че тази разпоредба се намира в Кодекса на труда, е достатъчен, защото това е някакъв, да го наречем „особен договор”, който се приближава към изискванията на трудовото право. Нека обаче да не го определяме изрично като „трудов”, защото трудовото право използва безсрочни и срочни договори. Този договор, който е много по-кратък и гъвкав, означава, че ако въведем изискването за няколко работни дни, по този начин обхващаме една работна седмица и отпадат различните дискусии от гледна точка на правата, които имат заетите по тях.
Освен това трябва да се възрази на често даваното възражение, че, видите ли, ако това са няколко дни, може да се ощети работодателят поради лоши метеорологични условия – не сме казали дали тези дни ще бъдат поредни. Ако има обстоятелства, които препятстват последователното полагане на този труд, работодателят, който е взел, да го нарека „ваучер”, за такъв краткосрочен договор, може да го използва за организация на работното време, каквато сметне за рационална, зачитайки обаче основните изисквания за междудневната и междуседмичната почивка.
Другото предложение е максималният срок от натрупването на такива договори да не бъде повече от месец и половина, защото по този начин Вие дерогирате срочните трудови договори. Ако някой работи два-три месеца, както Вие предвиждате, защо той не сключи срочен трудов договор, а ще сключва отделни договори с натрупване за един ден, които съвкупно могат да бъдат три месеца в годината, тоест по време на целия земеделски сезон – най-често в лятото, в случая, защото става дума за прибиране на реколта.
Поставям като въпрос евентуално отпадането на последната част от изречението на ал. 1 „като това време не се признава за трудов стаж”. Идеята сигурно е била тези лица да запазят правата си за социално подпомагане, така че да бъдат стимулирани и да работят, заради което това време не им се зачита като трудов стаж.
Давам си сметка, че въпросът има две страни и затова предлагам трите редакционни предложения, които направих, да бъдат гласувани отделно, а предложението за отпадане на последната част от ал. 1 да бъде гласувано отделно.
Ако не бъдат приети тези предложения, това вече не го заявявам като предложение, защото то не е редакционно, но заглавието на разпоредбата по-точно ще бъде „Господин по договор за един ден”. Знаете обаче къде се полага този труд.
Поради тази причина нека, без да отпада гъвкавата възможност, която се въвежда, да бъде направена по начин, който да направи достатъчно балансирани интересите на работодателя и на работника. Благодаря за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, предлагате само в ал. 1 „трудов” да отпадне, но „трудов” има в ал. 3, в ал. 4?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, госпожо Председател, навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорим за трудово възнаграждение – в самото наименование на чл. 114а се казва „трудов договор”. Предлагате навсякъде „трудов” да отпадне.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Навсякъде „трудов” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А с възнаграждението какво правим?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Възнаграждението” да остане не е проблем. Там, където е „трудов договор”, „трудов” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Навсякъде в текста и в наименованието.
Реплики?
Госпожа Светла Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, искам да внеса още една яснота. От господин Янаки Стоилов се каза, че този работник ще работи 90 дни при един работодател. Не е вярно. Работникът може всеки ден да работи при различен работодател, затова няма как да приемем тези предложения. Всеки ден той може да работи при различен работодател или два дни да работи при един, след това да отиде при друг пет дни да работи, пак да се върне при стария работодател. Затова ние държим на текста, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Колега, няма как да приемем предложението, няма логика във Вашето предложение. Ще Ви кажа защо.
Първо, има срочни договори по чл. 68, ал. 3 и те са указани за селското стопанство и сега – важи за пет дни. Може да важи за пет, за десет, за двадесет, тоест със срок до приключване на работата.
Проблемът, който се явява в селското стопанство, и каква е логиката, залегнала във философията на промяната в този член? Първо, работодателят като купи тези договори, да не ги наричам „ваучери”, той първо плаща осигуровките авансово, за разлика от срочния договор, с който плаща накрая на месеца. Там може да бъде и за по-дълго време.
Второ, ако на другия ден работникът не дойде на работа, какво се получава? Той не му пуска втори ден, втори договор за един ден. Иначе с предсрочния ще го уволни, нали? Тук логиката е улеснението на работодателя. Да може работодателят – днес му идват пет работници, утре от тези пет дойдат трима, те не идват да работят по някакви причини – да пуска на тези, които са в наличност. Или му трябват повече, или вали дъжд. Не виждам логика в трудов договор да пише дата 22-и, после ще задраскаме дата 25-и, защото е валяло и после ще напишем 28-и. Няма никакъв смисъл.
Как ще бъде плащането? Тук целият модел е, че осигуровките се плащат авансово и те са за всеки ден – не за пет, за три, за осем дни. Той ги плаща авансово. Купува 200 или 10-15 договора, защото си е направил сметка, че ще му трябват работници. След пет дни ще отиде и ще си купи пак, защото ги плаща. Тук е моментът, в който ще видим и икономическия ефект – дали това ще работи, като мине една календарна година, или една стопанска година, за да видим какъв е приходът в бюджета по отношение на осигуровките от тези така наречени „еднодневни договори”.
Иначе и в момента съществува чл. 68, ал. 3 – отворете Кодекса на труда – изцяло е описано за селското стопанство и за временната заетост, но явно не работи и се търсят нови моменти и начини за действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В първото си изказване пропуснах – приветствам все пак идеята за този Законопроект за промяна на Кодекса на труда. Най-сетне сме свидетели на предложение, което заема страната и на работодателите. В края на краищата бизнесът е двустранен процес и както се грижим за работника, така трябва да се грижим и за работодателя, така че идеологията е много добра.
Със своята реплика изразявам несъгласие с изказването на господин Стоилов, че трябва да бъдат поне пет дни. Откъде накъде аз като работодател, ако имам нужда примерно от работа, която да се свърши за два дни, защо трябва да се ангажирам с изплащането на съответните осигуровки за пет дни и да сключвам договор за пет дни? Няма никаква логика. Напротив, това саботира основната идея на Законопроекта според мен. Трябва да се остави възможността и свободата на работодателя да наема и за един ден.
Второ, Вие сам споменахте, господин Стоилов: „Ако климатичните условия се влошат, какво означава договор за пет дни?”. Работя един ден, разваля се времето и примерно вали дъжд три седмици. Самият земеделски труд може да се обезсмисли. А сключен договор за пет дни трябва да бъде изплатен. Не бива да разсъждаваме на едро и от гледна точка на крупните земеделски производители или работодатели. Нека помислим и за тези, които наемат по един човек. По този начин Законът ще свърши една чудесна работа.
От друга страна, използвам случая да изразя несъгласие с прокарването на два пъти становище на господин Миков, че вечерта може да се скъса договорът и, с други думи, да не се внесат съответните осигуровки, дължими на държавата или пък да не се изплатят парите на работника. Е как ще стане? Нали едното копие е в работника? Елементарната трудова култура изисква като се направи договорът да си го сложи в джоба, пък как ще му го вземе, за да го скъса, не знам. С това изразявам своето несъгласие.
Ще използвам още нещо – да изразя несъгласие с това, че се ограничава правото за наемане за един ден за 90 дни. Защо за 90 дни? Защо да не е за 365 дни? Не мога да разбера?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Ангелова, давам си сметка, че този договор може да бъде с различни работодатели, но въпреки това за мен е нередно с натрупванията, независимо при колко работодатели, той да надвишава този срок, който предлагам. Защото тогава би трябвало наистина договорът да бъде сключен като срочен, а не с безчетен брой работодатели за прекалено много дни да се допускат такива договори.
По отношение възражението на господин Николов. Аз не съм против това той да отиде и да си заплати договора, за което е платил осигуровките, и това да се заплаща в края на всеки работен ден. Това че ще работи няколко дни не препятства ежедневното заплащане.
Единственият въпрос, който казвате: как ще прекрати договора, ако има някакво неизпълнение, неявяване на работника? Има възможност да го прекрати. Вярно, че това може да създаде някакво усложнение, но впоследствие той може да даде това заявление, което по този начин да коригира съществуващото положение. Също така изтъкнах, че тези дни, когато се посочват дати, могат да бъдат коригирани, ако има обективни обстоятелства, които са наложили промяната в използването на договора.
Другото, което се предлага и от господин Симеонов – да се сключват тези договори за един ден, означава, че този работодател може да притиска не само несъзнателните работници, но да договаря възнаграждения в единия ден по едни цени, на следващия ще им каже: „Хайде сега аз Ви вдигам или нормата, или Ви намалявам заплащането. Който от Вас иска да дойде следващия ден”. Тоест създават се условия тези договори, дори да има икономическа потребност и желание от страна на работника, да не могат да бъдат осъществени.
Ако Вие казвахте пет дни са много, нека да го направим по-гъвкаво за три дни, тази дискусия можем да я водим. Но да казвате: дайте да допуснем във всички сектори на производството…
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Не е за всички.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, това е вече предложението на господин Симеонов. Той казва: „Защо да не направим 360 дни в годината да се работи по еднодневни договори?”.
Господин Симеонов, внесете предложение в Кодекса на труда, той да бъде отменен и да се върнем към тази допотопна ера, когато това са обикновени договори, обикновени граждански договори, които не предвиждат никакви специални условия.
Последното твърдение, че, виждате ли, държавата била най-големият олигарх. Вие знаете ли, че в земеделието, дори и там, където има държавна собственост, няма едно държавно производствено предприятие? За мен е изненадващо, че може би Вие сте първата националистическа партия, която отрича ролята на държавата, защото всеки национализъм предполага някакво укрепване на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги, с това предложение в този § 3 на Министерския съвет се създава правна възможност за сключване на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден. Твърди си, че така ще се изсветли част от икономиката, че осигурените лица ще се увеличат с повече от 100 хиляди човека. Това е интересна информация и аз си задавам един въпрос, който би следвало да си задава и всеки, интересуващ се от състоянието и проблемите на осигуряването в България. Един въпрос, който надали ще получи отговор – не е ли това признание на държавата, а и от всички работещи до момента в нарушение на сега действащото българско законодателство, че близо 100 хиляди човека е броят на работниците, с които ежегодно не са подписвани трудови договори и не са плащани осигуровки и то само в отрасъл „Земеделие”, „Растениевъдство”.
Въпросът е: какво прави държавата? Отговорът е: променя законодателството и легализира нарушенията.
Наред с всички очаквания и обща подкрепа за въвеждането на този еднодневен договор в Кодекса на труда, трябва да признаем, че се създават и много неясноти, а като че ли се измества и ролята на срочния трудов договор, а той урежда по-сигурно и по-ясно отношенията, свързани с полагането на работната сила за извършване на сезонна селскостопанска работа. Разпоредбите на чл. 68 дават възможност на работодателите и в момента да сключват срочни трудови договори до завършване на определена работа. Тази възможност е добре регламентирана и няма причина да не се използва при сезонните селскостопански работници.
Имам чувството, че правителството и, господин Министър, в желанието си да покажете колко сте в час с проблемите и сте адекватен на исканията на земеделските производители, малко прибързвате и правите едни законодателни промени, които не могат да бъдат еднозначно приети и няма как да не стигнем до въпроса: Удачна ли е предлаганата правна форма?
Ще се опитам да изредя няколко последствия, които са мои предположения, разбира се, какво ще се случи, ако бъде приета идеята за еднодневен трудов договор.
На първо място, за първи път в българското законодателство се предлага да бъде въведен трудов договор, за който не се признава трудов стаж. Това е лишаване на работещия от всички позитиви, които му носи трупането на трудов стаж. Това са: клас, прослужено време, отпуск, по-продължителни обезщетения при безработица и така нататък. Разбира се, това не е добре, но още по-лошо е, че прецедентът създава възможност за разрастване и разпростиране на непризнаването на трудов стаж и върху други трудови договори.
На второ място, това е договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи. Така предложените текстове не дават гаранции за правата на работниците. Остават висящи въпросите с нормирането на труда и гарантиране на плащането на заработеното, за работата и заплащането в почивните и празничните дни, за работното облекло, за личните предпазни средства, за обучението, за инструктажите, за транспорта и още редица такива неизяснени въпроси.
На трето място, липсата на гаранции за правата на работниците водят от своя страна до ниско заплащане и несигурност на доходите и заетостта. По никой начин не се допринася за намаляване на неравенството, бедността и стремежа за покриване поне на минимални жизнени нужда на работника.
На четвърто място, с приемането на тази идея е сигурно, че отпада задължението на работодателя да уведомява Националната агенция за приходите (НАП) при сключването на договор и тогава дирекция „Инспекция по труда” няма да има електронен достъп до регистъра на трудовите договори, тъй като такъв няма да има. Оттам пък и правомощията, които има Инспекцията, няма да могат да се простират върху тези еднодневни договори.
Може би не на последно място, много експерти направиха аналог с подобни договори, въведени във Великобритания, отначало за сезонни работници и студенти, впоследствие са се разпрострели върху други категории работещи, които в момента са подложени на сериозни критики там.
Предполагам, че много колеги народни представители от всички парламентарни групи ще подкрепят предложението. Аз ще се въздържа да подкрепя това предложение, въпреки че много ми се ще да проработи. Но, като изредих минусите преди малко, не съм оптимист в тази посока.
Ако предложението бъде прието, защото еуфорията е голяма – как изчисляваме сивата икономика, как потичат едни пари към осигурителните фондове, подпомагаме земеделските производители да си намерят работна ръка, да работят законно и социално подпомаганите. Надявам се, ако това предложение бъде прието, след изтичане на срока, защото е прието до 31 декември, да се направи един сериозен професионален експертен анализ на тези договори… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, госпожо Председател, само да завърша изречението.
Да се направи оценка върху ефекта на работещите и на загубите на трудови права от въвеждането на този еднодневен договор и чак тогава да се взема решение дали да продължаваме експеримента или не.
Уважаеми народни представители, мислете и гласувайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, съществен белег на едно трудово правоотношение това е повторяемост на определена трудова престация. Как за един ден можеш да имаш повторяемост на определена трудова престация, наред с останалите белези на трудовото правоотношение – фиксирано работно време, място и характер на работа, трудова дисциплина и прочие? Именно затова, съгласно Кодекса на труда, на работника е дадена възможност след подписване на трудовия договор в 7-дневен срок да постъпи или да не постъпи на работа. Ако не постъпи, прилага се фиксът, че той не започва и не желае да започне тази работа. Затова е даден един достатъчен срок от 7 дни, именно с оглед трайността на тези трудови правоотношения. Защото сега, приравнявайки този трудов договор, тези трайни правоотношения към едни други правоотношения – гражданските, и договорът за изработка, по този начин всъщност се отнемат права на българските граждани, които те, по граждански договор са длъжни да се осигуряват.
Нещо повече, в чл. 114 ясно е записано, че когато се сключи договор за определени работни дни в месеца, те се признават за трудов стаж. Не така седи въпросът и с това предложение. Тоест на практика се отнема от работника възможността, когато престира, когато положи труд, да му се признае за трудов стаж. Наистина тук понятията по отношение на трудов договор са дълбоко объркани и не знам, ако проф. Мръчков чуе какво се изложи тук, от тази трибуна, сигурно ще си скъса дипломата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Господин Попов, Вие споменахте във Вашето изказване трудовата дисциплина. Само не можах да разбера Вашето отношение по това във връзка с еднодневен, подчертавам, трудов договор. Как стои въпросът с наказанията за нарушение на трудовата дисциплина, в това число забележки, в това число и дисциплинарно уволнение в рамките на един ден? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Попов, не разбрах с какво Вашата позиция срещу трудовия договор защитава като цяло и конкретно правата на работника, защото тук говорим само за работника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защото ще бъде осигурен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е ли по-добре Вие, като социална партия, да защитавате в пълен обем правата на човека, който отдава труд, по-голямата му правна защита? Аз се обърках от Вашата правна теза и не споделям препратките нито към проф. Мръчков, нито въобще към принципите на трудовото законодателство. Очевидно е, че тук се касае за инцидентно правоотношение и целта в него е да се даде максималната защита на работника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Чавдар Георгиев. (Председателството се поема от господин Димитър Главчев.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Попов, да обясняваме каква е разликата на дясната страна на залата между граждански и трудови договори, явно е безсмислено. Тук има определена цел и тя е работникът да бъде поставен в много по-тежки условия при договарянето със съответния работодател в селското стопанство, да няма никакви възможности да се ползва със защитата по трудовите договори и това е очевидно.
Сега да обясняваме, че трудов договор за един ден не може да има, няма да ни разберат.
Колеги, много Ви моля, вникнете в съдържанието на това, което правим като правна регулация! Разберете, не може трудови правоотношения да се уреждат само за един ден. Не може! Това са трайни правоотношения, те изискват определена защита и определена структура на договора за предоставяне на труд. Такива краткотрайни или както ги нарича колегата инцидентни правоотношения – има си граждански договори за това – дали е било договор за изработка, дали е било договор за престиране на някакъв друг резултат и така нататък. Но това са друг вид отношения. Няма смисъл да размиваме трудовото право, да го смесваме с гражданското и да правим едно нищо.
Затова Ви моля: помислете като гласувате този текст и не го подкрепяйте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Вие сте го гласували.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, ние имаме право да си променим мнението. Нали така, проф. Адемов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Господин Попов, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Тук стигнахме до нови достижения на трудовото право – инцидентен трудов договор. Не знам такова понятие и как ще го обясним това в правото и в трудовото право. По-скоро ще доведе до инциденти в трудовия процес. Това е по отношение на репликата на колегата Кирилов.
Да, наистина ние не само че сме социална, а сме и социалистическа партия, защото има много социални, но за разлика от тях ние сме социалистическа и по-този начин всъщност Вие лишавате голяма част от българските граждани от техни законни права – когато престират труд да им се признае за трудов стаж.
Наистина, колега Ерменков, за да бъдеш дисциплинарно уволнен трябва да не се явиш поне три последователни дни на работа. При един ден не знам как ще го направим така – три дни, та работодателят да може да наложи такава дисциплинарна санкция срещу работник, който не се е явил на работа.
Колега Георгиев, трудно е да се обясни на някои хора разликата между трудов и граждански договор. Това се учи още в първи, втори курс на правото. Сградата е близо, препоръчвам да се отиде дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трудово право – в четвърти курс, господин Попов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Процедура.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители, правя процедура за прекратяване на дебата. Чухме тезите, колегите отляво повтарят едно и също – как да обясним, че няма уведомление на тези договори, те са еднодневни, че се плащат авансово осигуровките. Те си знаят тяхното – ама как работникът ще бъде съкратен или уволнен, или дисциплинарно. Глупости на търкалета!
Всичко се каза, всичко е ясно. Ако прочетете всички клаузи до долу, а Вие не обичате да четете, ами си говорите общо, ще разберете всички тези въпроси, които задавате.
Моля, процедура за прекратяване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, правя обратно предложение, първо, защото защитата на труда не са „глупости на търкалета”. Моля да направите забележка на колегата.
Второто нещо, което искам да аргументирам, моето обратно предложение, е, че варваризацията на българското селско стопанство върви с пълна сила и ако днес колегите искат да добавят нови щрихи към този вид селско стопанство, към идиотската експлоатация на труда... (силен шум и реплики от ГЕРБ), извинявам се за израза, моля да гласуват. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, предстои гласуване на процедурното предложение на господин Владислав Николов за прекратяване на дебата по § 3. Господин Калфин иска думата по този параграф. (Шум и реплики.)
Нека да видим какъв ще е резултатът от гласуването.
Гласували 134 народни представители: за 107, против 26, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Калфин, слушаме Ви. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Министърът има право, по нашия Правилник, по всяко време да взима думата. Не съм обявила гласуване.
Слушаме Ви, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! С голям интерес слушах дискусията по това предложение. Тя действително е нова, защото не се състоя досега, включително между първо и второ четене. Виждам, че доста колеги от БСП имат крайни позиции по този текст. Няма нито едно предложение между първо и второ четене, това трябва да се отбележи. Изглежда допълнително някакво просветление е дошло и сега има или неразбиране, или желание да се използва този текст за различни политически цели.
Искам да обясня две неща, които ще Ви помоля да възприемете съвсем експертно.
Първото е, че този текст не е импровизация, не е продукт на нескопосана работа на държавни юристи. Този текст е мислен, обсъждан, гледан, включително на тристранен диалог, подкрепен от синдикати, подкрепен от работодатели, обсъждан в обществено обсъждане, давани са много предложения и в крайна сметка влиза при Вас в парламента.
Второ, тук става въпрос за нещо, което е специфично. Вие всички сте народни представители и си познавате добре регионите. Ако Ви попитам във Вашия регион – на всеки един от Вас, как се обработва и как се обира реколтата примерно – там, където има реколта с много ръчен труд, дали сте готови да отговорите? Дали тогава, когато се наемат хора, които са на социални помощи и не сключват договори, за да не си загубят социалните помощи, това е по-малка експлоатация? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това ли искаме да продължим?
Говорим за съсипване, господин Жаблянов говори за съсипване на селското стопанство и така нататък. Господи Жаблянов, хайде, покажете ми – той май излезе, някъде, където се работи с трудови – постоянни или временни договори, когато се извършва краткосрочен земеделски труд? Няма такова нещо.
Да, работодателите имат интерес. Защо? Защото, сключвайки този договор, работниците им са застраховани от трудова злополука. Всичко може да се случи и виждаме, че такива неща се случват – има такава застраховка. Да, имат интерес, защото плащането по този договор му се признава за разход и тук влизаме в нормалното отчитане на бизнес процесите.
Държавата има ли интерес? Да, има интерес, защото по тези договори предварително се плащат всички осигуровки.
Работещият има ли интерес? Има, разбира се. Той е осигурен, първо, за пенсия му се брои – има осигурителен стаж, и този ден, който работи, му се брои в брояча за пенсия. Второ, осигурен е за трудова злополука. Ако нещо се случи, той получава своето осигуряване. Трето, осигурен е здравно. Ако нещо се случи по време на работа и ако се разболее, той има осигуровка. Сега всичките тези неща ги няма.
Няма как да бъде трудов договор. Защо? Защото Вие казвате: „Трябва да му се начислява отпуск”. Как ще начислите отпуск за един ден работа, още повече и кой работодател точно ще го отпусне този отпуск? Хайде, обяснете, след като настоявате това да се случи. Ще ми е любопитно да видя един такъв механизъм: работи един човек при един работодател, брои му се за един работен ден в годината отпуск – това са няколко часа, кой точно му отпуска този отпуск след това? (Шум и реплики.)
Това очевидно е абсурдно. Това просто няма как да стане.
Другото нещо: казвате, че няма как да се наложат дисциплинарни наказания. В Законопроекта много ясно пише, че това е договор за пълен работен ден. Да, след този работен ден, ако работникът не работи, той няма да бъде нает следващия ден.
Какви дисциплинарни наказания – забележка?! Даже работодателят да го изгони по-рано, той ще си получи надницата за пълния ден и никой не му отнема това нещо.
Така че, когато говорим за чии права са защитени, аз твърдя, че правата на хората, работещи в селското стопанство, са много по-защитени с това предложение, което правим, отколкото сега.
Нещо повече. В наредбата, която също вече, ако парламентът гласува този текст днес, е договорена и предстои в много кратко време да се появи, пише, че хората не си губят социалните придобивки. Този, който работи на дневен договор, в рамките на тези до 90 дни в годината, не губи подпомагането за отопление, не губи социалното подпомагане, което получава. Това не му се води за доход, по което хората си губят подпомагането. Сега много хора не сключват договори, защото за един ден работа, примерно в черешовата градина, той си губи всички социални придобивки, които има и на другия ден няма къде да работи. Сега тези придобивки се запазват и му се дава възможност той официално, законно да изкара някой лев, работейки, когато е и в земеделието.
Последно, това е един от начините да създадем работни места точно в това село, за което господин Жаблянов говори. Кажете кои са работодателите в селото днес и аз ще Ви кажа, че с това решение те се увеличават. Тогава, когато един човек каже: „Аз съм без работа, защото няма какво да работя” – „Ето какво можеш да работиш, и то можеш да го работиш с осигуровки, със запазване на правата ти”.
Така че недейте да изкривявате нещата. Да, еднодневните договори, ако се разпрострат навсякъде, създават несигурност, но тук говорим за масови дейности, които искат много хора за кратък период от време. Няма как да бъдат постоянни трудови договори. А това дали са три дни, или пет дни, или един ден, мисля, че не е най-важното съдържание на договора. Те са много краткосрочни договори, в които се защитават интересите на всички участници в трудовия процес много по-добре, отколкото в момента това е уредено. Благодаря. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение, господин Жаблянов. (Шум и реплики.)
Два пъти поименно беше споменат от господин Калфин.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Нямах намерение наистина, но два пъти вече е прекалено много. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Калфин, впечатляващо е, когато представители на партия с леви ценности, както твърдите, аргументират по този неумел начин нарастващата норма на експлоатация на труда. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”)
Единственото нещо, което мога да Ви кажа в случая, е, първо, че това, което съм казал, не сте го разбрали. Не само не сте го разбрали, Вие дълго време сте го отстоявали като участник в организацията на бригадирското движение в Комсомола. По-голяма експлоатация от труда на бригадирите в Комсомола нямаше и Вие по това време, доколкото знам, сте ръководили тази организация. (Шум и реплики.)
Така че имате отношение и вкус към този вид труд и моля да не го натрапвате през еднодневните договори.
Ако се опитвате да организирате труда в българското селско стопанство на бригадирски начала и да ни върнете към онова време, в което хората имаха норма, а нямаха заплата, а командирите от Комсомола, на който Вие бяхте ръководител, се разпореждаха с труда на бригадирите, благодаря много.
Латифундистките Ви наклонности не са от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без квалификации, да не влизаме във философски спорове...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, не са философски. Понеже господин Калфин каза, че не сме разбирали нещо, да му обясня какво не разбираме, тъй като все пак сме изпълнявали норми, докато е бил началник.
Второто нещо, което искам да кажа, е по отношение вече на еднодневните договори. Еднодневните договори, както разбрахме от вносителите и тяхната философия, трябва преди всичко да породят задължение за този, който наема, да си внесе вноската в държавните осигурителни фондове.
Каква е защитата на труда, господин Калфин?! Каква е защитата на труда? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Накрая, ще кажа един исторически аргумент – българските чорбаджии са наемали ратаите си от Гергьовден до Димитровден, а не за един ден и не са били по-глупави от мнозинството на ГЕРБ в парламента. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, обръщам Ви внимание за аналогии и квалификации, които правите в залата.
Дебатът е закрит с решение на Народното събрание.
Предстои гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Христов за § 3, което Комисията не подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 25, против 47, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Байрактаров. Комисията не го подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 44, против 43, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, тъй като мисля, че голяма част от колегите – вижда се, че сега влиза и господин Миков, не успяха да гласуват.
Нещо повече, самият дебат показа, че така направеният текст поражда много казуси. Това предложение, което сме направили, лишава възможността от хипотези и най-важното – прави текста наистина работещ, а философията му да може да бъде приложена.
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 52, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
По предложение за редакция на § 2 за създаването на чл. 114а има настъпили редакционни предложения в залата на господин Янаки Стоилов.
По реда на предлагането им.
В чл. 114а, ал. 1 господин Стоилов предлага вместо текста „за един ден” да бъде „не по-малко от 5 работни дни”.
Гласуваме това предложение на господин Янаки Стоилов.
Гласували 137 народни представители: за 21, против 83, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Стоилов е: в ал. 2 вместо „90 дни” да бъде „45 дни”.
Гласуваме това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 25, против 78, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Стоилов е: навсякъде в наименованието на чл. 114а и съответните му алинеи, където има „трудов договор”, „трудов” да отпадне и съответно „Договор” да стане с главна буква.
Гласуваме предложението за отпадане на понятието „трудов”.
Гласували 131 народни представители: за 19, против 78, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Последното предложение на господин Стоилов е: в ал. 1 след „работа за един ден” да се сложи точка и да отпадне текстът „като това време не се признава за трудов стаж”.
От аргумент за противното – това е предложението на господин Байрактаров, който предложи и не се прие „се признава”.
Гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на текста „като това време не се признава за трудов стаж”.
Гласували 139 народни представители: за 37, против 80, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на чл. 114а и редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 118, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Параграф 4.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По следващия параграф има предложение от народния представител Руслан Тошев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 3:
„§ 3. Създава се чл. 128б:
„Задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя
Чл. 128б. (1) Работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител.
(2) Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.
(3) Работникът или служителят има право да получава заверени копия от съхраняваните документи по реда на чл. 128а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложението за създаване на новия чл. 128б се вменява задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя. Бих искал да подчертая, че и в момента повечето работодатели водят такова досие. Така се постига повече прегледност и по-лесно се осъществява задължението на работодателя да предоставя на работника или служителя документи от досието по негово писмено желание.
Във варианта, който се предлага на вниманието на народните представители, се дава свобода на работодателя какви точно документи да съдържа това досие. Всъщност то се създава за улесняване на работата на работодателя както с работника или служителя, така и с контролните органи. Улеснението е и за служителя, и за възможността за получаване на копие от документите, които се съхраняват.
Тук, освен заповедта за възникване на трудовото правоотношение, е редно да попаднат свидетелство – медицинското свидетелство за постъпване на работа, което се издава, уведомлението по чл. 62, ал. 3 на НАП, инструктажът, направен на работника или служителя, и така нататък.
Безспорно обаче в това досие трябва да са налични и всички допълнителни споразумения, с които съществуващото трудово правоотношение се изменя – промяна в трудовото възнаграждение, промяна в длъжностната характеристика, временно изпълнение на задълженията на друг служител, временна промяна на работното място и други.
С оглед на тези аргументи е моето предложение към „възникване, съществуване и прекратяване” да се добави и „изменение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Всъщност Комисията е подкрепила това Ваше предложение.
РУСЛАН ТОШЕВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на редактирания от Комисията текст на вносителя за § 4, който по доклада на Комисията става § 3.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Текстът на Комисията за § 3 по доклада й е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев:
„Създава се нов § 5:
„§ 5. В чл. 136а, ал. 1 изречение второ се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, излизам пред Вас, за да коментирам едно предложение, което в Комисията не намери подкрепа, според мен не защото не е коректно, а по-скоро от редица неразбирания и различното говорене по посока дали някои разпоредби трябва да бъдат направени към малките, към микропредприятията, към големите и така нататък.
Член 136а, към който има отношение настоящият параграф, касае удължаването на работното време. Нашето предложение – на мен и моите колеги, беше от ал. 1 в този член да отпадне изречение второ, което касае само един уведомителен режим. Всички останали текстове в този член 136а, които уреждат начина, по който работодателят има право да стигне до удължаване на работното време, се запазват.
Молбата ми е да подкрепите това предложение, за разлика от това, което се случи като гласуване в Комисията, защото това не променя по същество принципа и всички разпоредби, които работодателят е длъжен да изпълнява при удължаване на работното време, не променя и защитата и закрилата на работниците и всички тези условия, при които те ще изпълняват удълженото работно време.
Единственото, което променяме, е да премахнем една административна процедура, една административна тежест за работодателя да уведомява Инспекцията по труда. Уведомлението към Инспекцията не води до последваща проверка от нея, не води до някакви действия, следващи уведомлението към Инспекцията. Документите, които Инспекцията трябва да провери и да види дали са спазени всички условия за изпълнение за удължаване на работното време, се намират при работодателя и тя винаги може да направи проверката, влизайки на проверка при работодателя. Тя може да провери съответно дали са проведени консултации с представители на синдикати, представители на работници, дали е спазено условието за ненадвишаване на десет часа за продължителността, съответно дали правилно е компенсирано това удължаване в седмицата. Но всичко това, уважаеми колеги, няма отношение към въпроса за уведомлението.
Затова Ви моля да подкрепите предложението, защото ще създадем облекчение за работодателите. В същото време ще създадем облекчение и за Инспекцията по труда, която само получава тези уведомления и ги събира в едни папчици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев за създаване на нов § 5, който по номерацията на Комисията трябва да стане § 4, ако бъде приет. Комисията не го подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 77, против 16, въздържали се 7.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той всъщност ще бъде § 5, след като приехме предишния. Ще ги преномерираме после. Продължаваме по доклада.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 4 по доклада на Комисията с условието, че ще бъдат преномерирани после от „Финални текстове”. Текстът на вносителя е подкрепен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 12, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за § 5, подкрепен от Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Димитър Танев, Настимир Ананиев, Найден Зеленогорски, Димитър Делчев и Бойка Маринска: създава се нов § 5а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 140, ал. 2 думата „непълнолетни” се заличава, а след думата „служители” се добавя „ненавършили 16-годишна възраст”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 5 със съответното съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 5 е прието заедно със съответният текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 6, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 2, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 7, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 7 е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 8, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 98, против 13, въздържал се 1.
Подкрепеният от Комисията текст на вносителя за § 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от нашия Правилник.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 167а, ал. 1 думите „и чл. 165, ал. 1” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 9 със съответен текст по доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 98, против 15, въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 9 заедно с текста, предложен от същата, са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 172 след думите „наведнъж или на части” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 10 заедно с предложения текст в нейния доклад.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 10 заедно с текста, предложен в доклада, са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев и Руслан Тошев.
Предложението е подкрепено от Комисията.
Предложение от народните представители Георги Гьоков, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Атанас Мерджанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11.
„§ 11. Член 173 се изменя така:
„Ред за ползване
Чл. 173. (1) Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
(2) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(3) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
(5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова – процедура.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение § 9, чл. 173 да се разисква и гласува, след като се разисква и гласува предложението на Хасан Адемов за създаване на нов § 9в и създаване на § 10а. Предлагам сега да преминем към разисквания по предложението на Хасан Адемов за създаване на § 9в и 10а и да ги гласуваме, защото от резултата от гласуването на тези два параграфа зависят и текстовете по чл. 173. След това да се върнем на § 9 – чл. 173. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Светла Ангелова.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 104, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на § 9в:
„§ 9в. Чл. 176а се отменя.”
Уважаеми господин Председател, това е предложение, което се отнася за така наречения давностен срок. То е съгласувано с Министерството на труда и социалната политика, но след проведени допълнителни разговори, след отчитане на някои рисковете, които поражда приемането на този текст, аз оттеглям това предложение (ръкопляскания от ПФ) и правя допълнително разяснение, че Министерството на труда и социалната политика пое ангажимента в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, да въведе нов текст, с който да задължи работодателите в началото на всяка календарна година да информират и да уведомяват работниците и служителите какъв отпуск предстои да ползват през тази година, за да може да не се изгуби конституционното право на отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест Вие оттегляте своето предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Оттеглям го, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека да го гласуваме, защото предложението е подкрепено от Комисията. Тоест трябва да го отхвърлим сега.
Подлагам на гласуване предложението, което е направено от д-р Адемов, и което той оттегли.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 66, въздържали се 25.
Предложението на Комисията, която е приела предложението на народния представител Хасан Адемов, е отхвърлено.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин Председател, преди малко Ви прочетох § 11 за създаване на чл. 173, който се изменя по реда, по който Ви прочетох. Сега предстои дискусията по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно така – § 9, който става § 11.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже отхвърлихме предложението на д-р Хасан Адемов за отмяна на чл. 176а и трябва да се направи редакционна поправка, а именно в чл. 176а, ал. 2 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 1” във връзка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обсъждаме чл. 173 в момента.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не в този параграф, а в следващия.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добре, след чл. 173 ще го направя тогава. Благодаря. След това ще го направя отново. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, имате думата за изказвания по чл. 173 или това е § 9 по вносител, който може би е § 11 по Комисия.
Имате ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 9 по вносител, редактиран от Комисията, който става § 11 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Редактираният от Комисията текст на вносителя за § 9, който по доклада на Комисията става § 11, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 174 думите „ал. 7 на предходния член” се заменят с „чл. 173, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 12 със съответното му съдържание, съгласно доклада на същата.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 12 със съответния текст е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Господин Председател, оттеглям го във връзка с приетото преди малко отпадане.
Предложение от народните представители Георги Гьоков, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Атанас Мерджанов:
„Създава се параграф 9а:
„§ 9а. В чл. 176 се създава ал. 5:
„(5) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му до края на следващата календарна година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§13. Член 176 се изменя така:
„Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.”
Господин председател, ал. 4 аз я оттеглих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ние гласувахме, че я отхвърляме.
Изказвания? Няма.
Има неподкрепено предложение на народните представители Георги Гьоков, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Атанас Мерджанов. То не е подкрепено от Комисията, гласуваме го първо него.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 59, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
И сега гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 13 със съответното съдържание, без последната ал. 4, която вече отхвърлихме с гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 95, против 16, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващият параграф, господин Председател, е гласуван, затова преминаваме към § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 10, който става § 15 – той е подкрепен от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за § 10, който става § 15, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 10а.
Господин Председател, оттеглям това предложение, защото то е свързано с неприетото предложение по чл. 176а. Става въпрос за давностния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен това, Комисията пак Ви е подкрепила.
Комисията предлага да се създаде нов § 16 със съдържание – текстът, който господин Адемов предлага. Тоест сега с гласуване трябва да отхвърлим този текст на Комисията.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 16, който е съответен на предложението на господин Адемов, което той сега оттегли, което означава, че трябва да го отхвърлим.
Гласували 101 народни представители: за 6, против 75, въздържали се 20.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 16 със съответния текст е отхвърлено. (Провикване от залата. Реплики.)
Гласовете са абсолютно достатъчни за кворум.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Връщам се на моето предложение. Поради факта, че беше отхвърлено предложението за създаване на нов § 9в и чл. 176а остана, правя процедурно предложение за създаване на нов параграф, а именно:
„В чл. 176а, ал. 2 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 1”.”
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Техническа препратка.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ще повторя: „В чл. 176а, ал. 2 думите „ал. 4”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Член 176а по доклада на Комисията или по вносител?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В Кодекса на труда – той не е променян. Чл. 176а остана в Кодекса на труда.
Във връзка с гласувания текст в чл. 176, с отпадането на ал. 4 се налага поправка в чл. 176а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли пред Вас текста на чл. 176а, действащ в момента?
Колеги, чета действащия текст на чл. 176а:
„Погасяване на правото на ползване
(1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Ал. 4” да се замени с „ал. 1” – това е нашето редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, тъй като ал. 4 с предишно гласуване, с нарочно решение е отпаднала.
Предлагате в чл. 176а от Кодекса на труда, в ал. 2 препратката към чл. 176 да бъде към ал. 1, а не ал. 4.
Разбрахте ли за какво става въпрос?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По следващия параграф – предложение от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 17:
„§ 17. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо думата „обучаемият” се заменя с „работникът или служителят”.
2. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „в които времетраенето се определя съгласно училищния учебен план”.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Трудовият договор с условие за обучение за учениците в професионалните училища и професионалните гимназии се сключва по реда на Глава петнадесета, раздел I”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в изречение първо думата „обучаемият” се заменя с „работникът или служителят”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думата „обучаемият” се заменя с „работникът или служителят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 18 и 19 по доклада и с номерацията на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 има предложение от народните представители Петър Кънев, Георги Юруков, Жельо Бойчев и Корнелия Нинова:
„Параграф 14 отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се почувствах длъжен да обясня за какво става въпрос, защото първоначалното предложение е наше, а след това предлагаме то да отпадне.
Аз искам да Ви кажа, че анализирахме много задълбочено това предложение. Консултирахме се с водещи експерти в трудовото законодателство. Запознахме се със становищата на Министерството на труда и социалната политика, на национално представените синдикални и работодателски организации по предложението.
Голяма част от становищата на експертите бяха в подкрепа на предложението, но се прокрадваха и съмнения, че тези текстове обслужват интереси, а удовлетворяването на тези интереси ще засегне основни права на работници и служители, ще ощетява хората на наемния труд чрез отнемане на техни права.
Експертите считат, че наистина Законът за безопасни условия на труд е специалният закон, но също така смятат, че Кодексът на труда съдържа и общата уредба на трудовите отношения, а Законът за безопасни условия на труд регламентира и въвежда общи принципи за превенция на професионалните рискове и защита на безопасността на здравето, отстраняване на рискове и причини за трудовия травматизъм и професионална заболеваемост и така нататък.
Ако имаме основание да смятаме, че това е достатъчно за уреждане на трудовите отношения, то би било логично да се отмени цялата Глава тринадесета от Кодекса на труда, където са регламентирани здравословните и безопасни условия на труд.
Това, разбира се, е изцяло неприемливо и недопустимо и в голяма степен омаловажава мотивите ни за отмяна на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд в предприятието под мотива, че това е уредено в Закона за безопасните условия на труд, защото и чл. 277 задължава работодателят да разработи и да утвърди правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието и да ги обяви – подчертавам, и да ги обяви по подходящ начин на работните места.
Въпреки че задължението е уредено в Закона за безопасните условия на труд, съмнението е, че той не съдържа идентично задължение на работодателя в тази посока.
Синдикатите гледат на предложението като неаргументирано и неоснователно и като опит за отстъпване от всякаква социална отговорност и неглижиране на утвърдените трудови стандарти.
Не е еднозначна и недвусмислена подкрепата на работодателските организации по това предложение.
Въпреки, че вносителите сме водени от добри намерения и че след като веднъж е уредено това задължение на работодателя в един специален закон, не е необходимо да се преурежда, но от друга страна за нас е безспорно задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, а се счита от синдикати и експерти, че първата стъпка, необходима за изпълнението на това задължение, е разработване и утвърждаване на правила и довеждането им до знанието на работниците и служителите. А това гарантира само наличието на чл. 277 в Кодекса на труда.
Можем да разглеждаме предложението и в контекста на приетите от нас като европейска държава задължения за социално отговорна икономика като основа за обществено развитие. Тук аргументите не са в полза на направеното предложение и след всичко, което беше казано, Ви моля да приемете нашето предложение, което сме направили по този обединен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който предлагаме в § 14, който отменя чл. 227 от Кодекса на труда, да отпадне.
Моля, подкрепете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Байрактаров има думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам само да припомня на колегите – народни представители, че на първо гласуване този текст от вносителя беше подкрепен с пълно мнозинство, без нито един глас „против” и „въздържал се”. Това е едно.
Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим текста на вносителя. Нещо повече. Искам да обясня на колегите, че по никакъв начин не се отменя задължението на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, само че откъде накъде работодателят ще трябва да му вменяваме ние редица умения и образования, за да изготви такива правила, като за тази работа си има съответни медицински служби по трудова медицина, съответните контролни органи.
И пак повтарям – най-вече по трудова медицина, и те са тези, които трябва да ги разработват тези правила, така че текстът е много добър и ние ще подкрепим текста на вносителя.
Нещо повече, съзирам, че с така направените предложения по някакъв начин се опитва пак да се прокарва нещо лобистко, което не искам наистина да си го представям, само че правилният текст е текстът на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кънев, Гьоков, Бойчев и Нинова за отпадане на § 14 по вносител.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 56, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Формалният повод за искането на прегласуването е, че някои колеги не успяха да гласуват, но с риск да наруша Правилника, госпожо Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не рискувайте! Не рискувайте, моля Ви! (Оживление и шум в залата.)
Имате изказване. Всички разбрахме ювелирно мисълта Ви.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отнемаме неща, права на работници и служители и нарушаваме целия ред. (Силен шум.)
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 22, против 55, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Сега подлагам да гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя на § 14, който става § 20.
Гласуваме § 20 в новата му номерация по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 16, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, тук ще прекъснем за кратка почивка, за да се подготвим за блиц контрола, с надеждата след него да продължим с останалите няколко параграфа от Кодекса на труда.
Продължаваме в 12,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с парламентарния контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – блиц контрола, който провеждаме всяка първа сряда на месеца и в който участват министър-председателят Бойко Борисов и заместник министър-председателите Румяна Бъчварова, Меглена Кунева, Томислав Дончев и Ивайло Калфин.
Припомням процедурата. Дава се думата на народен представител за въпрос – две минути, три минути – отговор, реплика и съответно дуплика от отговарящия премиер или вицепремиер. Задават се по два въпроса от парламентарна група.
Тъй като министър-председателят има ангажимент в по-късните минути и часове днес, предлагам, когато стигне поредността на парламентарна група, ако и двата въпроса са към него, първо да бъдат зададени един след друг, за да може, след като приключи той с отговорите си, да го освободим от блиц контрола и съответно ще бъдат зададени след това въпросите към вицепремиерите.
Първа е Парламентарната група на ГЕРБ.
Очаквам първия въпрос, ако е към премиера Борисов.
Първи въпрос от ГЕРБ към премиера има ли? Няма.
Първи въпрос от БСП лява България към премиера.
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър-председател, през 1999 г. беше дадена възможност за частен бизнес в здравеопазването. За тези 16 години парите, които плащат гражданите за здравеопазване, се увеличиха над 1000%, отделно около 45% над тези пари се плащат под масата в частните заведения, не през Здравната каса. Народът намаля с около 2 милиона. За последните пет години парите, които отиват от Здравната каса в частните лечебни заведения, се увеличиха двойно – от 15% на 30%.
В последните месеци с лимитите държавните, обществените, публичните лечебни заведения бяха ограничени да получават ресурси от Здравната каса. В цялата тази ситуация се внася идея за приватизация на държавните и общинските лечебни заведения. Усещането е, че съзнателно чрез ограничаване на възможностите да получават средства от Здравната каса и чрез вкарването сега на този Закон се създава ситуация, която работи в полза на частния бизнес в здравеопазването, тоест търговията с живот и здраве. А Конституцията по чл. 52 много ясно казва, че държавата трябва да гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, разбира се, когато хората си плащат здравните вноски.
Та въпросът ми е във връзка и с приетия Законопроект: каква е политиката на правителството по отношение на приватизацията на съзнателно вкарваните в тежко положение сега държавни и общински болници? Казвам „болници”, иначе „лечебни заведения”, знаем как е по Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Миков, сутринта заедно с министър Москов бяхме на Председателския съвет. Господин Стоилов от Вашата парламентарна група беше там. Заедно с вицепремиера Калфин поискахме подкрепа относно реформите, които правим в пенсионната система и в здравеопазването, тъй като едните са с хоризонт чак до 2037 г., другите с 10 – 15 години напред, и търсим максимален обществен и, разбира се, парламентарен консенсус по въпроса.
Господин Москов пред всички пое ангажимент да изтегли този проектозакон, независимо че има своите аргументи, за да търсим подкрепа във всички други сфери максимално да реформираме системата.
Ако въпросът Ви беше от последното изречение, щях да повторя това, което казахте в своето изложение, в смисъл, че в рамките на няколко години с по милиарди се качват разходите в здравеопазването. Над 4 милиарда в момента харчим като държава и отделно около 48% си доплащат – към 8 милиарда влизат в тази система. Дали са болници или лечебни заведения, както го казвате, огромни суми!
Действително течовете в Касата, пътеките в частните болници, и то предимно скъпоструващи, са предмет на тази реформа в следващите дни, която ще дебатираме. Но за да не харчим Вашето време, стъпвам на това, което министър Москов заяви пред Председателския съвет сутринта – че ще оттегли именно тази част, за да няма напрежение в другите сфери. За тях, както Вие казвате, всички не само че не сме се справили добре, но ако сега не се реформират, ще станат и 4,5 милиарда, защото такива са настроенията, и пак няма да стигнат. Хората по един и същи начин, ако вземете година за година вестниците, заглавията са едни и същи: „Свършиха лекарствата за онкоболните”, „Свършиха парите в Здравната каса”, под миловидното обяснение, че парите за здраве трябва да се намерят, да се дадат. Ние винаги даваме, даваме и даваме, но всъщност обратната връзка с хората казва, че те не са по-доволни от това, което имат като услуга.
Ако приемете този отговор, стъпвайки на това, което министър Москов каза сутринта, да изчерпим въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър-председател. Мисля, че той внася успокоение в обществото. Запознах се със стенограмата от заседанието на Министерския съвет и знам, че тази част е вкарана в последния момент. Хубаво е, че тук се заявява, че правителството не стои повече зад приватизацията, особено по този начин – на части от болници. Ясно е, че ще се приватизират печелившите, а инфекциозните – ще останат цели области без инфекциозни отделения.
Приемам такъв отговор и като призив към пленарната зала – след приемането на първо четене, частта с приватизацията да отпадне, а ние ще дадем своя принос при обсъждането, включително и критичен, когато е необходимо, за да се опитаме да излезем от тази тежка ситуация, очертана от 1999 г. по един и същи начин.
Споделям и Вашето разбиране по този въпрос. Ясно е, че трябва да се търсят други решения, а не чрез механичното приватизиране, което само ще ограничи хората в достъпа им до здравеопазване, особено на този народ, който е най-бедният в Европа. Той няма пари. Те винаги правят сметката как е в другите страни, какви са заплатите в другите страни. Тук държавата трябва да си остане в този сектор и да носи своята отговорност, а разбира се, и Народното събрание, и Министерският съвет – всички да си носят отговорностите. Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: С осем милиарда се изравняваме някак си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин премиер? Не.
Ако вторият въпрос на БСП лява България е към премиера, моля да го зададете сега.
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, господа министри! След много важната социална тема за държавните отговорности в здравеопазването, нашият следващ въпрос е по чувствителен национален проблем. Знаете, че в неделя Националният съвет на Българската социалистическа партия прие Декларация срещу разполагането на тежко въоръжение и войски на територията на България. Имахме възможност да разискваме тази тема неотдавна и в парламента, защото първите сигнали за тези планове дойдоха от главнокомандващия на Силите на НАТО в Европа, след това те официално се потвърдиха от министъра на отбраната на Съединените щати, след това започнаха някакви неясни обяснения от страна на министрите на отбраната и на външните работи. Разбира се, президентът винаги отзивчиво се съгласява на подобни инициативи.
Смятаме, че допълнителното трайно разполагане на такива тежки въоръжения на територията на България не съдейства за повишаване на нашата национална сигурност. Ние просто ставаме част от линията на двустранно противопоставяне между източния фланг на НАТО и Русия, а още по повод на войната на територията на Източна Украйна казахме, че България по никакъв начин не трябва да увеличава този конфликт и да се въвлича в него.
Тук също трябва да припомня, че на 12 юни тази година изтече едногодишният срок, в който българското правителство можеше да поиска предоговаряне на част от условията по Споразумението между правителството на Република България и Съединените американски щати за сътрудничество във военната област. Не знам дали сте предприели нещо, както обещахте тук, пред Народното събрание, но в контекста на всичко, което стана, искам ясно да заявите своята позиция – Вие поддържате ли, подкрепяте ли тези действия, които изразяват министрите от правителството и българският президент, или смятате да отстоите позиция, според която България и българският народ не смятат Русия за военна заплаха и смятат да отчетат спецификата на нашата страна, така че тя да има стабилност и сигурност? Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Станишев говори едно, а Вие – друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики то място. Коментарите – в кулоарите, господин Иванов.
За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, безспорно международната обстановка е изключително кризисна. Дори мисля, че по време на Студената война не е била такава. Тогава имаше ясно регламентирани граници и в общи линии двата пакта си знаеха местата.
Сега се намираме, първо, в условията на финансови и икономически санкции от страна на Европейския съюз и Щатите, а от друга страна – на контра санкции от страна на Русия към останалите държави. Сиреч към днешна дата се носят огромни пасиви от всички с това дрънкане на оръжие. Това за мен е точната формулировка, защото нито тези 14 танка – това, което ми докладва военният министър, имат някакъв съществен принос и могат да уплашат някого или биха представлявали заплаха по смисъла на истинската заплаха, но това са рутинни учения, които се провеждат не за първи път от 2006 г. В момента правят повече впечатление, защото ситуацията е изострена. Иначе щяха да дойдат, да си проведат ученията. Това е нормално.
В този аспект стоя зад това, което са казали моите министри, защото е нормално нашите войски и нашите военни да тренират, да се учат, за да познават и западната техника. Не е тайна, че ние още летим на руски самолети, още караме руски танкове в голямата си част. Така че що се касае до учения, те са такива. Освен това след като завършат учението, те ще отидат, доколкото знам, на друго учение в Румъния. За това не съм много сигурен и не го приемайте като изцяло потвърдено.
Иначе, вижте, ситуацията е деликатна, както и санкциите. Ние не можем да не подкрепяме санкциите. Не случайно 28 премиери, канцлери, президенти в Европейския съюз подкрепиха санкциите, знаейки прекрасно, че те на нас ни носят загуби. Такава е лоялността и необходимостта в съюзите, в които сме избрали да членуваме.
Виждате какъв огромен натиск се оказва върху правителството за подмяната на въоръженията, ако щете. Съжалявам, че го няма господин Найденов – или поне не го виждам, ще каже, защото съм сигурен, че и на него многократно му е казвано, че трябва да подменим самолетите, трябва да подменим радарите, трябва да подменим куп от техниката, която имаме, която е на стойност от милиарди. В сегашната ситуация ние като икономика и като държава на база на социалните неравенства – всички искаме заплащането да стане по-добро, по-високи пенсиите, да се дадат повече пари за дотации в селското стопанство и на други места – изпитваме затруднения в бюджета.
Затова като цяло подкрепям решенията и изказванията и на президента, разбира се. Ако сме малко по-умерени в изказа, далеч съм от мисълта да се правим на най-големите ястреби, ще е от полза, но в същото време съм твърдо убеден, че в такива моменти трябва да бъдем лоялни членове и на НАТО, и на Европейския съюз.
Не е приятно, на никоя държава не й е хубаво танкове и гаубици да се разхождат на нейната територия, но по смисъла на НАТО ние сме в този ангажимент и го изпълняваме.
Това мога да кажа, че ми изтече времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Министър-председател, днешният Ви отговор е важен, защото вече присъединява и Вашата собствена политическа отговорност към това решение. Не знам само дали президентът Ви информира своевременно за всички свои ангажименти. Имам предвид срещата на върха на НАТО в Уелс. Дали той е искал някой да ни защитава от заплахи? Защото за разлика от Прибалтийските страни и Полша, които сами поставят този въпрос пред съюзниците от НАТО, смятам, че ситуацията в България е много различна, за да не кажа противоположна.
Ако смятаме да се подреждаме по този примитивен начин – в една обща редица, това няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.
Разбираме, че армията има нужда от военна подготовка, включително и от учение. Опасявам се обаче да не преминем към режим на постоянни, непрекъснати учения и тогава вече под формата на учение ще се постигне резултатът, за който поставих въпроса.
Мисля, че нашата отговорна позиция изисква България най-после да започне да формира своя външна политика. Не казвам тя да бъде извадена от контекста на Европейския съюз и на НАТО, но ако ние сме просто резоньори на събитията и изпълнители на чужди команди, България няма да реши своите проблеми, защото те започват и от външната политика, преминават през енергетиката и стигат до чувствителните социални теми. Затова е нашият апел. Участието в една организация означава по-настойчиво да поставяш своята гледна точка, да отстояваш своите интереси и партньорите да се съобразяват с тях. Опасявам се, че останалото ще започне да поражда масови отрицателни настроения в българското общество срещу организациите, в които участваме и срещу част от партньорите ни. Това трябва да им бъде обяснено.
За да бъдем последователни и лоялни партньори, става дума за взаимност, става дума за отчитане на спецификата в рамките на общите цели и задачи. Много по-важно е да попитате НАТО, ако на България се наложи ефективна защита, дали тя ще бъде своевременно оказана, а не с пет, десет танка, гаубици или нещо подобно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, действително, радвам се и абсолютно подкрепям Вашата загриженост. Мога да Ви уверя, че съгласно и нашия договор, и нашето членство, и взаимоотношенията, които имаме с натовските страни, България влиза в задължителната зона за подкрепа и защита. Пази Боже, да ни се наложи, има кой да ни защити.
Прав сте, че към този момент не приемаме да има пряка заплаха към нас, и с нищо не сме допринесли да се изсипе агресия срещу нас. Така че нека на този етап да се ограничим с ученията, които се провеждат.
Прав сте – партньорите трябва да се съобразяват с нас, но и ние трябва да се съобразяваме с договореностите, които сме приели. Казвам, че това е било в далечната 2006 г., когато сме поемали подобни ангажименти, които към днешна дата, считам, че са правилни и абсолютно ги поддържам.
Външният ни министър полага големи усилия. Нека да не предизвикваме някаква сензация, но действително ги смъмрих с военния министър, защото тръгнаха след събитията. Когато вече се чу, че има подобни танкове, тогава тръгнахме да обясняваме какво, защо и как. В подобни случаи превенцията трябва да бъде да се дойде в парламента – изпратих ги и двамата да дойдат в парламента.
Говорих с президента, за да го попитам дали той не е поел някакъв ангажимент. Като държавен глава той, ако иска ще ме информира, ако иска няма да ме информира. Това е отделна институция и негово право. Министрите обаче са длъжни да ме информират и са длъжни да се съобразяват с политиката на правителството, а тя е, че нищо тайно не може да става от българското общество, от българския парламент. Трябва да идват и да обясняват Всеки свой ангажимент от трибуната тук, а не сега аз да трябва да Ви казвам за какво са тези танкове, къде ще ходят, какво ще правят. Те знаят детайлите по всяка една договореност, а и са били на срещите на НАТО като физически лица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам. На последния Европейски съвет беше господин Столтенберг – и на Съвета след срещата на НАТО дойде. България е от много малкото страни, която не изпълнява задълженията си за 2% от брутния вътрешен продукт за въоръжение. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Не, не са много. С Горанов и с Ненчев водихме доста спорове на тази тема и се оказа, че военните са прави. И публично съм заявявал, казах го и на Съвета: първо, имаме да свършим неща в социалната сфера – теми, които касаят всеки българин в момента. След две-три години, когато, дай Боже, имаме повече пари, тогава ще превъоръжим и авиацията, и това, което е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към Парламентарната група на Движението за права и свободи – въпрос към премиера.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа заместник министър-председатели!
По Конституция парламентарният контрол на изпълнителната власт освен право е и задължение на народните представители. Доколкото това засяга изпълнителната власт, за изпълнителната власт това е само задължение.
Въпросът ми към Вас е: кога ще се разпоредите и откога Вашите министри ще започнат да изпълняват Конституцията на Република България и в частност задължението – да отговарят на поставени въпроси от народните представители. Не всеки текст, уважаеми колеги, е отговор на поставен въпрос. За конкретния случай ще Ви предам два такива формални отговора на поставени от мен въпроси. Благодаря. (Народният представител Мустафа Карадайъ подава на министър-председателя Бойко Борисов писмено поставените въпроси и отговори.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и дами народни представители!
Уважаеми господин Карадайъ, само да кажа, въпросите са били към Министерството на вътрешните работи вероятно. Госпожа Бъчварова да бъде любезна да отговори, както Конституцията повелява.
Иначе какво да Ви кажа – виждате колко сме дисциплинирани в отговорите. И друг път съм давал пример, че в предишния мандат, когато беше въведен блиц контролът, опозиционните партии имаха право само на два въпроса към Орешарски, и той си отиваше, защото му задавахте въпроси каквито иска. Нека да си говорим с уважение.
Сега, виждате на колко въпроса не само в сряда, а и в петъците отговаряме. Както виждате не се оплакваме, а се стараем да бъдем максимално конкретни и да отговаряме. По същия начин министрите нито имат указания да правят обратното, напротив, знам, че всеки един от тях много упорито се готви за парламентарен контрол. Ако има някакво разминаване в отговорите, нека госпожа Бъчварова да Ви отговори пак или й ги задайте повторно.
Няма нито настроение, нито тенденция да се отнесем с неуважение към Вашите въпроси или към парламента. Виждате, че при толкова много партии в парламента, единственият ни шанс да придвижим основните реформи и теми напред, е да търсим съгласието, защото понякога трябват и 160 гласа, които няма как да съберем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като по същество въпросът непряко е и към госпожа Бъчварова, ако желаете, господин Карадайъ, в оставащата минута от времето за отговор да Ви се даде отговор?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате реплика.
Няма дуплика.
Следва групата на Реформаторския блок с въпроси към премиера.
Господин Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Борисов, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е към Вас, господин Борисов. Разбира се, може да отговори и госпожа Бъчварова, тъй като той се отнася до политиката за сигурност на малките населени места.
В последните седмици проведох няколко срещи в различни общини на страната с кметове на малки населени места относно сигурността във всичките й аспекти – както по отношение на криминалната и битовата престъпност, така и по отношение сигурността за опазване на селскостопанското имущество; както по отношение на сигурността по пътищата, така и по отношение за сигурността за опазването на земеделската реколта от градушки.
Оказва се, че в този сектор може да се каже, и това е мнението на кметове на малките населени места, че политиката, която се води на правителствено ниво, смятат, че е напълно провалена – много сериозна престъпност, ниска разкриваемост, малко видеонаблюдение. Петдесет и пет процента от тежките автотранспортни произшествия се извършват в малките населени места и то поради липса на добра маркировка, осветление, пътна сигнализация.
Моят въпрос е следният: предвиждаме ли дългосрочна политика по отношение решаването на въпросите със сигурността на малките населени места?
Ще кажа какво имат предвид малките кметове – дългосрочна програма за осигуряване на видеонаблюдение във всички малки населени места с население над 100 човека, с цел до 2020 г. да бъдат обхванати абсолютно всички малки населени места; създаване на полицейски хъбове – малки полицейски участъци, които да могат да обслужват пет до десет населени места много бързо и да се намесват тогава, когато има престъпление, когато има кражба на селскостопанска продукция; пътна сигнализация и маркировки в главните пътища, които минават през населените места, и прочее предложения, които, за съжаление, изискват огромен ресурс, но искат и ангажимент на правителството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
При всички положения, ако проведем такава политика и ако я финансираме дългосрочно, всичко това ще се върне обратно с ползи за бюджета и за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, въпросът, който ми зададохте, съвпада с темата на обявеното публично изслушване днес в състава на Вътрешната парламентарна комисия. Аз имам готовност да отговарям много дълго и конкретно на това, което ме питате в момента.
От тази трибуна обявих преди малко повече от 2-3 седмици, съставянето на Съвет, възобновяването на работата на Съвет по превенция и борба с конвенционалната престъпност, който в следващата седмица трябва да започне своята работа и който ще бъде отговорен – както го обявих, не знам дали сте го пропуснали в залата – за стратегическите политики по тази тема.
Искам да кажа, че когато ние предприемаме мерки за борба с престъпността не делим изначално населените места на малки и големи и така нататък, ние прилагаме мерки, които са в една цялостна система и когато Вие цитирате мнение на анонимни хора от анонимни населени места, на мен това ми звучи по-скоро като начало на предизборна кампания, отколкото като на сериозен парламентарен въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако имате конкретни случаи, конкретни лица, много моля да ми ги представите, за да Ви дам конкретен отговор. Иначе трябва да вляза в политически дебат с Вас, защото мненията на анонимни хора не бих искала да коментирам от тази трибуна. Ние имаме система от мерки, които вече се прилагат.
Нещо друго, което предполагам, че Вие би трябвало да знаете като дългогодишен, мисля, че сте съветник в София, че темите за видеонаблюдения са отговорност на местната власт. В тази посока, въпреки, че МВР не може да осигури пълното изграждане на тези системи, през последните две седмици сме предприели поредица от мерки, така че да насърчим и обезпечим този процес с методически указания, разговори с кметовете, с анализ на това откъде може да се намери финансиране, с усилия от страна на МВР да опише актуалното състояние на видеонаблюдението и да даде указания за това как те да бъдат развити и не просто развити, а свързани с отделни структури, които да могат да ги наблюдават. Заповядайте на изслушването, за да чуете подробностите. Мога да Ви кажа, че активно се работи в тази посока, стъпили сме на базата на един анализ – населено място, по населено място.
По отношение на всички рискови фактори за престъпността и изграждане на видеонаблюдението, мога да Ви отговоря за всяко едно населено място. Нека да спазваме парламентарния тон и да не навлизаме в конкретни обяснения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Категорично не съм съгласен, че споделям думи и мнения на анонимни хора. В никакъв случай. Ще цитирам веднага, от срещата вчера в Търново, председателя на Асоциацията на българските малки кметове, който заяви, цитирам: „Поради това, че правителството години наред не ни чува и не взема предвид нашите предложения, ние решихме да разпуснем Асоциацията на малките кметове, независимо че добре работим с Националното сдружение на общините”. Това не е анонимно. Аз ще представя на Вашата Комисия в резюме мненията поне на 20 души малки кметове именно по тези въпроси.
По въпросите за сигурността – тук включвам и остарелия Закон за опазване на селскостопанското имущество, който е повече от 40 години. Така че има комплексни неща, които трябва да се свършат в тази област. Аз не съм съгласен, че това не е въпросът за контрол именно днес, именно в тази точка.
Госпожо Министър, не прехвърляйте отговорността за видеонаблюденията изцяло на общините. То трябва да се извърши във взаимодействие с държавата. Полицейското присъствие трябва да се осигури от държавата. Не прехвърляйте ангажимента за общинска полиция изцяло на общините. Това трябва да се направи заедно с държавата. Въпросът е много сериозен.
Надявам се тази дискусия, която ще започне днес, да има резултати и то в много кратко време, защото българското село не бива да се подценява, то създава огромна част от брутната добавена стойност и огромна част от заетостта в България. Там живеят над 2 млн. души с положителна миграция в последните години към селата. Дадем ли сигурност на селата, ще има и сигурни инвестиции, и всичко това ще се върне обратно в полза на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, госпожо Бъчварова, или ще отговорите следобед на изслушването в Комисията?
Държите тук да дадете отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Възползвам се от възможността да уточня нещо. Асоциацията, която споменавате – не знам защо точно по този начин е решила да се назове – не се е обръщала към Министерството на вътрешните работи, нито към мен, с исканията, за да посочва като основание отказът на държавата за съдействие, за да се саморазпусне. Извинете, но това ме притеснява изключително много – една организация, която решава да се разпусне по повод на бездействие на една институция, към която никога не се е обръщала. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От Парламентарната група на Патриотичния фронт въпрос към премиера Борисов ще зададе господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа министри! Въпросът, който искам да задам, е свързан със сигурността на държавата.
Знаете, че преди повече от един месец ние говорихме за едни седем проблема, които трябваше да получат обществено огласяване и решение до 1 юли. По част от въпросите имаме отговори, удовлетворени сме, но въпросът, който касае обществото, а както виждате и цялата зала, е темата с битовата престъпност.
Факт е, че години наред в Министерството на вътрешните работи по този въпрос нямаше много ясно измислена концепция. Битовата престъпност се третираше като част от организираната престъпност, което реално не е така, реагираше се на парче. Виждахме и предишното правителство как реагира. Стане инцидент, праща се жандармерията, стоят хората там и докато те са там, проблемът се решава, тръгват си – проблемите се възобновяват отново.
Въпросът ми към Вас е: какви са конкретните мерки? Защото това, което ми беше изпратено от министъра на вътрешните работи, са само част от нещата. Какви са конкретните мерки, свързани с реорганизацията на личния състав, с това да се осигури по-сериозно присъствие на постоянни полицейски сили в малките населени места, темите свързани с превенцията относно този битов престъпен контингент, видеонаблюдението и така нататък? Положителни примери в това отношение има. Винаги съм казвал, че Червен бряг е положителен пример в това отношение.
Необходими са повече средства – подсказват ми колегите, защото е ясно, че със средствата в този бюджет, всичко, което очаква обществото, което очаква и Патриотичният фронт, което, надявам се, и Вие желаете да се случи, с този настоящ бюджет, с тези ограничени средства на МВР няма как да се случи.
Въпросите с битовата престъпност: доколко правителството действително възприема този проблем като основен приоритет, конкретните мерки и най-важният проблем – ще има ли допълнителни средства за решаването на тези проблеми, тъй като техническите мерки и кадровите проблеми се решават с допълнителни средства в бюджета за сигурността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, от вътрешния министър знам, че доста мерки са предприети, правят се, но се хващам за последните Ви думи – за бюджета. Вие знаете, че предишното правителство увеличи с 200 милиона заплатите в нарушение на Закона, без да има финансова обосновка. В рамките на този бюджет ние плащаме с 200 милиона повече и то при огромни дефицити. Направихме огромни усилия и събираме доста повече пари в бюджета, и това също е факт.
Миналият Министерски съвет е дал 30 милиона за огражденията. Огромни пари се харчат в тази сфера.
Ако искате обаче да има реален ефект в борбата с престъпността, то трябва да скъсим съдебния процес. Ако правим съдебна реформа, това трябва да е основната част на съдебната реформа. Години, десетилетия си говорим за хора с висящи дела, по 20, по 30. Сега Сандански е най-ярък пример – човек с над 20 висящи дела убива човек!
Години наред се точат – първа инстанция, втора инстанция, трета инстанция. Същите проблеми има и в митниците – един акт, втори акт, трети акт. Същите проблеми имаме в КАТ – един акт, втори акт, трети акт, докато не мине срокът на годност или така нареченият на юридически език „давностен срок”.
Е, каква е превенцията на този, който кара без книжка?! Хващат го днес, пускат го, утре пак ще кара! Не казвам да върнем тухларните, но имаше превантивен ефект – хващат те днес и понасяш отговорността.
Огромният бич – крадците на коли и крадците по къщи и апартаменти. Извикайте директора на полицията или госпожа Бъчварова да донесе, ще Ви дадат целия контингент – с над 20 дела, по 40 – 50 висящи дела, и кръгът е опорочен. В момента, в който полицията го задържи, статистиката на МВР казва: „Имаме по-голяма разкриваемост”, само че крайният ефект – осъдителна присъда, е 1 – 2%.
Виждам, че господин Атанасов е тук – ние сме го дискутирали навремето много, и това е факт. Всички са на свобода. Да скъсим съдебния процес! Направете промяна в Закона. Ние сме подготвили, възложили сме го – и тези хора да влязат в затвора.
Добре, видеонаблюдение – ще дадем пари, ще го направим. Ще го заснемем за 25-и път този от Сандански. Е, и какво от това?! Ще отиде адвокатът, с цялото ми уважение към адвокатите, ще го освободи и той ще отиде да открадне пак, за да плати таксата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какво ще ни каже видеонаблюдението, когато задържим един и същи човек на 26 – 27-я път?! Какво ще ни каже видеонаблюдението?!
Добре, ще го направим. Ще го заложим. Ако сме живи и здрави, Вие ще гласувате бюджет – ще предложите. Ако кажете, ще дадем още 1 милиард за МВР. Колкото кажете! Това ще е за сметка или на селските производители, или за здравеопазване, или за образование, ще ги дадем, където кажете – Вие решавате, Вие, не ние! Ние ще предложим, Вие ще решите.
Ако не направим промени в сроковете и незабавното изпълнение – да се усети превенцията, че като извършиш престъпление влизаш в затвора или в ареста, или голяма парична глоба. Да я усети обаче на мига, особено в такива престъпления – по пътя (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), нарушения на тези закони и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): По отношение на това, което казахте, сте прав. Тук трябва да се пипне и въпросът с така наречените „малозначителни престъпления”, тъй като един човек извършва камара престъпления, те се оценяват като малозначителни и никой не го гони под никаква отговорност.
Моят въпрос беше насочен в другата част – чисто реорганизационните мерки в МВР по отношение на осигуряване на полицейско присъствие в тези райони. Това може да стане по няколко начина.
Първият начин е, когато най-накрая решим проблема с охраната на границата. Тук, благодарение на подкрепата на Патриотичния фронт и на останалите колеги, беше променен Законът за обществените поръчки и нещата се случват. Ние смятаме обаче, че краят на август като срок е малко късно.
Второ, там отива един огромен финансов и човешки ресурс – полицейски, да охранява границата. Този въпрос може да се реши, когато се ускори конкурса за тези 200 служители на Гранична полиция и могат да бъдат назначени още 500 служители по трудов договор – местни хора, за да не се налага да се командироват полицаи – много по-евтино ще излезе и ще спестим пари, а тези полицаи, които сега са командировани, да си стоят по места и да си вършат работата по-ефикасно.
От друга страна, реорганизацията на човешките ресурси, промяна в организацията на патрулно-постовата дейност. Говоря за вътрешноведомствени мерки. Все още съществува страхът в полицая, че, когато той си изпълнява съвестно задълженията, ще го налазят всевъзможни правозащитници и неговите началници, за да си нямат проблеми с международни и всякакви други организации, наказват обикновения полицай. Той трябва да има сигурност, че вършейки си работата по закон, използвайки правомощията си, няма да бъде потърпевш.
Най-накрая, пак казвам, сигурността на държавата струва пари, сигурността на гражданите също струва пари. На първо време можем да направим тези неща с реорганизация на досега съществуващите кадри и потенциал. Това беше моят въпрос.
По отношение на другите неща – те са законодателни промени. Ние също ги имаме предвид, тъй като в това отношение действително безобразията са големи.
Малозначително престъпление. Малозначително е за един човек с 1000 лв. доход, но когато на един пенсионер му откраднеш последните пет кокошки или зимнината, за него е многозначително престъпление, тъй като той няма как да преживее зимата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук вината вече не е в МВР, тя е в друга посока, но това е част от целия комплекс от мерки. Ние говорим за комплекс от мерки. Една част са законодателни – те са работа на парламента и на правителството, разбира се, но чисто организационните и реорганизационните мерки в МВР, са приоритет на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин Премиер?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, и двете неща, за които говорите, трябва да действат едновременно и паралелно, защото иначе просто е безсмислено. Абсолютно сте прав.
Госпожа Бъчварова, по-късно или ако имате към нея въпрос, да Ви каже колко конкурса, колко хора са преназначени – цифрите ги знам приблизително, но да Ви отговори. Ако едновременно с това, което се взима като мерки, не се променят и тези части от Закона, тези мерки са абсолютно безсмислени. Просто ще нарасне индикирането на тези престъпления, ще имаме повече статистика, но няма да има този ефект, който търсим. Ефектът е, като го хванеш днес, че краде зимнина или нещо маломерно, дали ще е глоба, дали ще е второ, трето, да получи наказанието веднага. На втория път вече не е маломерно. На третия – абсурдно.
Същия проблем имаме в митниците с нарушителите, същия проблем имаме с катаджиите, които ни го казват, същия проблем имаме и с данъчните – протокол след протокол, акт след акт години наред!
Това е молбата ми. А ние каквото зависи от нас, ще го направим. Възложил съм днес на министър Иванов и на Румяна Бъчварова да подготвят и да дойдат тук, в парламента, с тези мерки и с тези наши предложения, а Вие ги обсъдете и ако речете, ги подкрепете.
В момента е златно време да си адвокат, каквито и да... (оживление) – с цялото ми уважение към адвокатите, да няма до довечера някое писмо-протест. Просто казвам да направим закона, така че все пак да е 50:50 възможността и да ги осъдим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако вторият въпрос от групата на Патриотичния фронт е към премиера, моля да го зададете сега.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери! Въпросът ми е свързан с темата „Българите в Украйна”. Задавам го директно към Вас като премиер с оглед на това, че вече повече от пет месеца, откакто беше решено от Министерския съвет да бъде отпусната хуманитарна помощ на българите в Украйна, подобна помощ там не е пристигала.
В конфликтните райони живеят няколко десетки хиляди българи, а в пограничните райони в Украйна, където е конфликтът, също има десетки хиляди българи. За тези хора от българското правителство беше гласувана помощ в размер на 100 хил. евро с оглед да бъдат подпомогнати с най-нужните неща. За съжаление пет месеца България и Външно министерство не може да се организира и тази помощ да бъде набавена, да бъде транспортирана до Украйна, като се намират различни оправдания.
Същата тема, касаеща проблем с Външно министерство и с Министерството на вътрешните работи, е за тези стотици българи от Украйна, които потърсиха убежище в България, за които не се намери механизъм, по който да получат постоянно пребиваване в България, защото, видите ли, трябвало да се върнат обратно в Украйна, при положение че вече са дошли в България. Беше създадена една група между различните институции, за да реши този проблем. Така или иначе вече месеци наред този проблем не се решава.
Въпросът и желанието на Патриотичния фронт е следното: господин Премиер, натиснете ги да си свършат работата. Срамота е пет месеца да не можем да изпратим хуманитарна помощ в Украйна за българите там, при положение че Полша, Германия и другите държави, които приеха такива решения, го направиха веднага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще проверя и ако не са превели парите, ще ги преведат. Към този момент по тази тема нито Агенцията за българите в чужбина, нито някой друг ме е информирал, така че Ви благодаря за тази информация. В рамките на тези дни до края на седмицата това ще бъде свършено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ангелов. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов към народния представител Юлиан Ангелов.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ, встрани от микрофоните): То не зависи само от Агенцията. (Реплики.) Вие проверете кой за какво отговаря. Аз неслучайно зададох...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е конкретен въпрос, а не по политиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля – втори път правя забележка.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Премиер, парите са отпуснати, но просто не са закупени нужните неща, които са хуманитарна помощ, и не е договорено с украинските власти тя да пристигне в Украйна.
Понеже не засегнахте Агенцията за българите в чужбина, ще кажа за нея, че всички тези български граждани от Украйна, дошли в България и са имали нужда от документ за български произход, са го получили. От там нататък според Външно министерство няма как да им се издаде виза за територията на България, за да получат постоянно пребиваване и да останат в България. Тези хора нямат никакви средства, за да се върнат обратно, а ако се върнат обратно – повечето са млади мъже, ги грози мобилизация. Това е проблемът и решението е в Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Борисов? Няма да ползвате, разбирам.
Следва Парламентарната група на Българския демократичен център.
Господин Хайтов – въпрос към премиера.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! В края на миналия месец, господин Министър-председател, бяхте в Брюксел на Срещата на върха, среща с министър-председателите на останалите страни – членки на Европейския съюз. Там заявихте нещо, което не мога да скрия, че наистина ни радва. Заявихте ясно: „Стига Гърция, вижте Видин!”. Всички гледат Гърция, а северозападна България остава най бедният район в Европейския съюз.
По този повод моят въпрос към Вас е: какво предприема правителството и какви мерки е предприело, за да гарантира финансовата стабилност на България?
По същия начин: какво вършите Вие и предприема правителството за банковата стабилност? Има ли опасност за спестяванията на българските граждани в банките в нашата страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! В никакъв случай не така драматично и не с такъв патос – към нашите съседи, съм говорил. Действително от 5 – 6 години тази тема стои непрекъснато, независимо кой е премиер там. Аз помня още навремето Караманлис поставяше този въпрос, после Папандреу, после Самарас, сега Ципрас – едно и също, и темата винаги е: „Дайте пари!”.
В същото време ние винаги сме се старали да бъдем финансово дисциплинирани, да харчим колкото изкарваме или да спазваме Маастрихтските критерии – с до 3% дефицит, и съответно нисък външен дълг – под 60%. Винаги съм считал, че тези, които полагат усилия, трябва да бъдат стимулирани. И планът „Юнкер”, и в момента, за радост, благодарение на всички Вас, че има парламент и няма политическа криза – това се случва. Винаги съм казвал, че колкото и да сме различни, това, че има правителство, всички еврофондове работят, парите си влизат в България, вчера приключихме плащанията и в земеделието – 1 млрд. 800 милиона за периода от 2014 г. досега сме платили. Така че благодарение, повтарям, на политическата воля на всички партии това се случва.
Още през месец ноември направихме необходимите неща с БНБ и Министерството на финансите. Знаете, че клонове или гръцки банки в България няма – те са юридически лица, те са поставени при необходимите условия и се наблюдават от БНБ. Така че в този смисъл на банкова криза – в България няма.
Не такова е положението в Македония, не такова е в Румъния и Турция, където по данни на Министерството на финансите има гръцки банки, които нямат тези пеналии, които ние сме сложили за тях. Тук евентуално би възникнал проблем, ако тръгнат да теглят парите от една банка в друга на територията на България. Но се надявам, че българите вече видяха – към вчерашна дата над 3 мрлд. 670-680 милиона Фондът за гарантиране е изплатил на вложителите в КТБ и над 108 хиляди вложители са си получили парите Така че, мисля, че ако ние не създаваме някаква истерия от глупост, няма какво да се случи в България.
Ето тук има задача на парламента. Сутринта я поставих на Председателския съвет за другата седмица. Разбира се, ако се съгласят да ни изслушат. Това е избирането на управител и подуправител на БНБ. Ако има някакъв проблем в България, това е, че в момента титулярите там – единият изобщо липса, а другият, дето се вика, му остават още няколко дни, докато Европейската централна банка ежедневно работи, взима решения, и си е хубаво парламентът да намери необходимия консенсус, да положи необходимите усилия и да изберете ръководство на Българската народна банка. Това мога да Ви отговоря в този аспект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате, господин Хайтов.
Сега е наред Парламентарната група на „Атака”. Няма въпроси.
Минаваме към групата на АБВ. Нямате въпроси.
Господин Велизар Енчев – въпрос към господин Борисов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Премиер, господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е към министър-председателя господин Борисов. Искам да го попитам: не смятате ли, господин министър-председател, че оглавяваното от Вас правителство има напълно погрешна политика както във външната политика, така и в отбранителната политика, тъй като в нея акцентът е поставен, говоря за политика, когато става дума най-вече за така наричаните „външни заплахи”, тъй като акцентът в тази политика в отбраната и в дипломацията е поставен на събитията в Украйна и тема Русия, а не опасността „Ислямска държава”, която наистина представлява опасност за България?
Доказателство за това мое твърдение, господин Премиер, са десетките изявления и цялостното поведение на военния министър господин Ненчев, който не крие, че главната опасност за България е Русия и украинският конфликт, а също така и Програмата 2020 на Министерството на отбраната, в която главната опасност за България идва от така наречената „източна посока”.
По този повод да актуализирам въпроса към Вас – само ще Ви кажа, може би знаете от пресата, че в последните две седмици нает от Министерството на отбраната екип от социолози и политолози обикалят цялата страна, именно за да внушават подобна заплаха.
Въпросът към Вас е конкретен: в какво се изразява руската заплаха към България и защо позволихте с цялостната си политика да станем фронтова държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Трябва да се върна пак към въпросите, на които отговарях миналата седмица. Не толкова нашите интереси се защитават, колкото дали няма да накърним нечии чужди интереси. Ничии чужди интереси не накърняваме. Неслучайно министър Лукарски, министър Павлова, министър Петкова бяха в Москва, в Санкт-Петербург, на различни форуми, мероприятия. Прекрасно си работят по всяка една линия. Не мога да разбера какво Ви кара да си мислите, че ние сме приели руснаците за врагове или нещо подобно.
В Баку се видяхме с президента Путин, здрависахме се. Една дума не ми е казал, а Вие сте тревожни, че война ще става. Ние сме натовска държава, министър Ненчев е натовски министър и естествено е да поддържа политиката, която имат НАТО и Европейския съюз. С никого не се караме, с никого няма да си обявяваме война. И не виждам тревогите Ви откъде идват.
А това, че Министерството е наело социолози и политолози – за първи път чувам. Надявам се да не е така, защото ние нямаме нужда някой да ни създава или допълнителен имидж, или да ни пречи. Поне аз не знам. Ако министър Ненчев знае, да дойде и да си отговори. Уверявам Ви, че с цялата си политика, в момента и туристите – тези, които са в туристическия бранш знаят – и руските туристи започнаха да се завръщат. Капацитет поне на аерогарата на Бургас го знам, е посрещнал толкова, колкото и в най-добрите ни години руски туристи. Така че не виждам никакъв проблем, освен ако ние си ги създадем.
Отделно официално пристигнаха писма, с които проявяват интерес, казвам официални писма, за газовия хъб, който ние сме предложили на Брюксел да изградим.
Ние виждаме от всичките ми контакти и срещи, които имам, да има тема на напрежение, която да касае България. Ние сме лоялен натовски член и в смисъла на това изпълняваме всички свои ангажименти. Ние не сме троянски кон да правим нещо различно. Да не говорим, че и колеги, които тръгнаха в тази посока, се върнаха бързо в общи линии.
На този етап няма от какво да се тревожите – това мога да Ви кажа. Водим балансирана политика.
А що се касае до другата тема по „Ислямска държава”, по принцип за терористите не е хубаво много да се говори публично. Важно е службите да работят. Доколкото чух сутринта от главния прокурор, досъдебната фаза е свършила, влиза в съда случаят с операцията, която провежда ДАНС. Така че тихичко службите си работят и мисля, че ние трябва да толерираме такъв подход, а на шумни операции или шумно да коментираме тези теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Премиер, аз не съм загрижен за ничии чужди интереси. Имах конкретен въпрос: в какво се изразява така наречената руска военна и политическа заплаха към България? На този въпрос Вие не ми отговорихте. (Реплики и оживление в ГЕРБ.) А когато става дума за фронтовата линия, за която също не взехте отношение, искам да Ви припомня какво заяви в средата на месец януари тази година помощник-държавният секретар на Съединените американски щати госпожа Виктория Нюланд. Цитирам точно нейните думи. Тя заяви: „Ние трябва да създадем бързо командни центрове във всичките шест страни по фронтовата линия”, изреждайки и трите Прибалтийски републики, Румъния, Полша и, разбира се, Република България.
В този смисъл въпросът ми остава пак конкретен: защо допуснахте да бъдем фронтова линия? А тази фронтова линия, според госпожа Виктория Нюланд е насочена срещу Русия. Пак питам: в какво се изразява руската военна и политическа заплаха за България? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев, въобще думата „фронтова линия” не е изобщо използваема днес тук, в парламента. Аз не мога да коментирам кой какво казал – дали в Москва, дали във Вашингтон, дали в Брюксел. По линия на НАТО ние имаме ангажименти като южен фланг и много ясно и точно изпълняваме своите ангажименти. Тук въпросът е не дали аз съм допуснал или някой го е допуснал. Това са ангажименти, приети, утвърждавани от българския парламент и много правителства досега. Щеше да е резонен въпросът Ви, ако съм направил нещо различно от това и да кажете: защо Вие нарушихте решение на парламента, или подписани спогодби, договори и тръгнахте в другата посока? Тогава намирам за логично да ме запитате така.
С цялото си уважение към Вас не виждам към момента нищо, което да Ви тревожи нито като военна линия, нито като фронт, нито като отношения между България и Русия. България и Русия са народи, които винаги са се уважавали, обичали, винаги сме отчитали това, което са направили за нас. И в същото време като член на Европейския съюз и на НАТО 100% изпълняваме своите ангажименти и то ясно и точно, и абсолютно прогнозируемо. Така че в това отношение се надявам да сте спокоен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Някоя група с въпрос към премиера? Няма.
Благодаря Ви за участието в днешния блиц контрол, уважаеми господин Премиер. Очакваме Ви и в петъчния контрол.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, не. Няма ме, отсъствам. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВ: Връщаме се към групите, които имат още възможност да задават въпроси. Две групи са използвали правото си – тази на „БСП лява България” и на Патриотичния фронт.
От ГЕРБ има ли въпроси? Няма.
От ДПС?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа заместник министър-председатели! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.
На 30 април 2015 г. България представи своята Национална програма за реформи за 2015 г. и Програмата за конвергенция за 2015 г. в Съвета на Европа.
Съветът на Европа излиза с препоръки към България, които в социалната сфера се отнасят до три компонента. На първо място, предложението е да се готви интегриран подход за рисковите групи на пазара на труда. Става въпрос за дълготрайно безработните младежи и за безработните в предпенсионна възраст, във възрастовия интервал между 50 и 64 г. За никого не е тайна, че България е на едно от челните места по брой на безработните младежи, които не са включени нито в образование, нито в обучение, нито в квалификация. Особено интересен е въпросът за заетостта на хората в предпенсионна възраст, още повече че в контекста на предложените мерки в пакета за пенсионната реформа... (Оживление, голяма част от народните представители напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Адемов, че Ви прекъсвам.
Колеги, движението в залата е извън допустимото, когато на трибуната има народен представител, задаващ въпрос!
Извинявайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Вторият казус, който се препоръчва за решаване от Съвета на Европа, е свързан с изготвяне на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.
И на трето място, изготвянето на достатъчно ясен и прозрачен механизъм за определянето на минималните осигурителни прагове. И минималната работна заплата, и минималните осигурителни прагове са два много сериозни въпроса, които дълги години се обсъждат, коментират в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Министерството на труда и социалната политика има методика за определяне на минималната работна заплата, но все още тя минава в рубриката „Административно определяне”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Това, което предлага Европейската комисия, е свързано с тези три въпроса.
Моят конкретен въпрос е: какво правят правителството и Министерството на труда и социалната политика за решаването на въпросите, свързани с препоръките на Съвета на Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, това, което цитирахте, действително е в специфичните препоръки за страната, които Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз изпращат до всяка страна членка. Хубаво е, че тази година, от доста време насам, за пръв път отпада текст, който е свързан с рисковете за макроикономическата стабилност, идващи от пенсионната система. Разбира се, това е доверие малко в аванс, тъй като все още парламентът не е гласувал промените в Кодекса за социално осигуряване, но мисля, че е ясен знак, че усилията, които правим, вървят в правилна посока.
По отношение на другите препоръки, които Вие споменахте. Това са и най-острите проблеми в страната, които ние ги знаем. Младите безработни, трайно безработните и тези в предпенсионна възраст са обект на особено внимание. Различни мерки са предприети – започват да работят нови програми.
Това, което ще направим с интегрирането на услугите, изисква и законодателни промени. Тук става въпрос за Закона за насърчаване на заетостта. Той вече мина през Министерския съвет и предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Разчитам да имаме добра дискусия и да направим тези промени. Няма да говоря по приложението на Закона – в него се включват: по-добра връзка с образованието, дуалното обучение, което предстои да бъде въведено и така нататък.
По отношение на препоръките, свързани с определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи. Министерството на труда и социалната политика от началото на миналата година работи с Международната организация на труда по изработване на такива критерии и вземане на добри международни практики как да се определя минималната работна заплата. В момента тя се определя след консултация със социалните партньори, на практика от Министерския съвет – административно.
В препоръката конкретно се казва, че трябва да се създаде прозрачен механизъм и минималната работна заплата да отговаря на равнището на бедност на заетите – това са работещите бедни, на способността на икономиката да създава работни места и на нейната конкурентоспособност. И в изказването си в съответния съвет направих резерва специално за конкурентоспособността – това е друга тема, можем отделно да я обсъдим. Според мен няма връзка между минимална работна заплата и конкурентоспособност – това беше изразено като българска позиция.
Какво работим по този проблем? До края на месец юли би трябвало да получим обобщен доклад от Международната организация на труда. След това, вероятно есента ще стане, в специално създадена работна група, която вече работи в рамките на Тристранния съвет, ще започнем да обсъждаме различни варианти за определяне на минималната работна заплата, основана на определени критерии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук сигурно ще има доста дебати, предполагам, че голяма част от тях ще се пренесат и в парламента, много са чувствителни темите.
Искам да Ви уверя, че ще направя всичко възможно да потърсим такива обективни критерии, които неизбежно трябва да бъдат свързани и с бедността, и със създаването на работни места, така че минималната работна заплата да се определя по пό прозрачен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Господин Адемов, имате думата за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви за отговора, господин Калфин. Задавам този въпрос, защото проблемите, свързани с младежката безработица, знаете много добре, че са изключително актуални не само в България, а и в целия Европейски съюз. Знаете, че младежката гаранция е в ход и в изпълнение. Изключително актуален е въпросът с безработните на възраст между 50 и 64 години, тоест това са хората в предпенсионна възраст. При положение че с предложените мерки – говоря за мерки за усъвършенстване на пенсионната система, се увеличава необходимият стаж, изключително важно е да има конкретни програми и мерки за тази категория български граждани, за да могат да изпълнят условията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото стажът е основна компонента при определянето на размера на пенсията.
Що се отнася до другите мерки, аз съм убеден, че заедно със социалните партньори, заедно с експерти от Международната организация на труда Вие ще намерите най-добрите механизми, за да може минималната работна заплата да се превърне в инструмент, който да не се определя административно, а на базата на обективни критерии. От друга страна – минималните осигурителни прагове. Крайно време е да се преразгледа тяхната роля, защото има аргументи „за” и „против” тяхното оставане, тъй като те действат от доста време и някои смятат, че вече са изиграли своята роля в осигурителната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Ще се възползвате ли? (Обръща се към заместник министър-председателя Ивайло Калфин.) Не.
Следващата група, която има право да задава въпрос, е тази на Реформаторския блок.
Народният представител Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели! Моят въпрос е към вицепремиера Томислав Дончев и е свързан с общата политика на правителството за евентуално вдигане прага на ДДС. Знаем, че малките и средни предприятия и българският бизнес са приоритет за всяко дясно правителство, както и за нашата коалиция. За мен е важно да чуя какво е мнението на правителството в тази посока, имайки предвид, че над 12 държави в Европейския съюз вече са се възползвали от процедурата по дерогация, която дава такава възможност – за вдигане прага на ДДС. Това са Белгия, Франция, Финландия, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Унгария, Румъния, Словакия, Великобритания и Полша.
Вдигането на прага на ДДС ще подпомогне самата икономика чрез изсветляване на сивия сектор, повишаване на приходите в бюджета от корпоративния данък, улесняване на администрацията, намаляване на данъчните измами и много други ползи. Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Ананиев, прав сте. Така наречената „ДДС директива” 2006 112, ако не ме лъже паметта, действително предвижда възможност за дерогации и преместване на прага за задължителна регистрация по данък добавена стойност.
В интерес на истината данните, с които разполагам, са малко по-различни от Вашите, че голяма част от страните не са се възползвали от тази възможност.
Да, аз донякъде съм съгласен с Вас, че това би имало ефект по отношение на изсветляване на икономиката. Наред с това увеличаването на броя компании, които не са регистрирани по ДДС, крие редица проблеми от различен характер, включително и пряк ефект по отношение на фиска.
Според изчисленията на Министерство на финансите, ако това предложение бъде прието във вида, в който е коментирано – от 50 хиляди на 200 хиляди, ако не ме лъже паметта, това би се отразило негативно на приходите в бюджета с поне 550 милиона, а отделно обемът компании, които са регистрирани, би намалял от 250 хиляди на 75 хиляди. В този смисъл има и преки негативни ефекти.
Не отричам необходимостта от дебат по темата, но предвид обезпокоителните числа, които споменах, в никакъв случай то не може да бъде прибързано подкрепено. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Ананиев, за реплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дончев, аз поисках информацията от Министерството на финансите и се надявам да я получа с анализа, тъй като всичките държави, които изброих, са обявили, че няма ефект върху събираемостта на ДДС-то. Единствено Латвия обявява, че има ефект от 0,32%, с който ще намалее събираемостта на ДДС. И не знам защо при нас – единствена от всички държави, които изброих, се казва, че този ефект би бил в толкова големи размери.
Имайки предвид, че в момента страшно много малки предприятия, които, да кажем, имат приход от 100 хил. лв. са притиснати и регистрират по две-три-четири фирми само и само да не се регистрират по ДДС, аз мисля, че това нещо ще ги улесни.
Също така ние имаме и свободната регистрация по ДДС – всеки може да се регистрира свободно, без да е достигнал този праг. Тя остава и повечето фирми, за които самото ДДС е важно, те ще си останат регистрирани, така че аз мисля, че няма да има такъв голям ефект.
Мисля, че ще има положителен ефект и това го доказва Полша, която за втори път удължава този праг. Първото удължаване – дерогацията, може да се прави за две или за три години. Те първият път го правят за две години, виждат положителен ефект от тази мярка, тя подпомага изцяло микро, малките и средни предприятия и миналата година предприемат удължаване още веднъж с три години. Правят процедура по дерогация, която е проста и може да се направи от Министерския съвет, ако, разбира се, правителството реши, че трябва да направи такава стъпка.
Аз лично Ви приканвам може би да се направи още един анализ, защото съм сигурен, че тази стъпка ще бъде положителна за малките и средни предприятия и като цяло ще има положителен ефект върху икономиката и сигналът, който ще дадем за правене на бизнес в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, както казах – не отричам необходимостта от дебат по темата, но аз далеч не съм толкова сигурен, колкото сте сигурен Вие.
Най-малкото, аз не знам за някоя държава членка, която да поддържа подобен праг. Дори държави като Франция, като Англия, където икономическата конюнктура е съвършено различна, не може да бъде пряко сравнявана с България, праговете са около 81 – 82 хиляди евро.
За справка – предложението, което е направено или което коментираме, за 200 хиляди лева, означава малко над 100 хиляди евро. Не мисля, че икономиката в България е сравнима с тази във Франция и Великобритания, за да предприемем една подобна смела стъпка.
Може би би имало ефект по отношение на някои компании. Със сигурност ефектът по отношение на изсветляването е противоречив. Нека да напомня, че една от мерките, включително за изсветляване на икономиката, която е коментирана в предишни години, е тотално задължителна регистрация по ДДС, което безспорно позволява да има много малко компании, които не са под прекия контрол на данъчната администрация – една мярка, която, аз признавам, също намирам за спорна.
Приемам необходимостта да се говори по темата, но не считам, че едно подобно предложение прибързано трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
От парламентарните групи: групата на Българския демократичен център – въпрос? Няма.
„Атака” и АБВ – нямат въпрос.
С това блицконтролът за днес приключи.
Да благодаря на вицепремиерите за участието им в него.

Продължаваме със законодателната част от нашата програма – второто четене на Кодекса на труда по общия доклад.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване на второ четене.
Очаквам господин Адемов в залата.
Квесторите, поканете господин Адемов или друг член на Социалната комисия, който да ни запознава с доклада.
Колеги, имаме 35 минути време!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предложение от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от нашия Правилник предложението не е обсъдено и гласувано.
Предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 327, ал. 1 се създава т. 12:
„12. е придобил право на пенсия за изслужено време и старост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Председател, правя редакционно предложение: вместо думите „изслужено време и старост” да бъде приет текстът – „за осигурителен стаж и възраст”. Това е коректният термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Да се опитаме да гласуваме.
Поставям на гласуване редакционното предложение на господин Адемов в чл. 327, ал. 1, новата т. 12 да звучи: „е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Гласуваме предложението на господин Адемов. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването!
Няма кворум – поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - тук
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - тук
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - отсъства
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - отсъства

Допълнително влезли в залата: Валентин Николов – Патриотичния фронт, Борислав Великов, Данаил Кирилов, Георги Анастасов, Гроздан Караджов, Александър Методиев, Кирил Калфин, Атанас Ташков, Десислава Атанасова и Манол Генов.
115 от проверката плюс новозаписаните 10 на брой, които изчетох, 125 присъстват.
Налице е кворум, продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Адемов – т. 12 да стане „придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме пълната редакция на § 21, съобразена с току-що приетото решение в пленарната зала.
Гласуваме предложението на Комисията за § 21.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 15 – предложение от народните представители Борислав Борисов, Иван Станков, Георги Кючуков:
„В § 15, чл. 328, ал. 1, т. 10 след съществуващия текст се добавя израза „или с изтичане на последния срок на удължаване на трудовия им договор с решение на Академичния съвет на висшето училище, но не по-късно от навършване на 68-годишна възраст за професорите и 67-годишна възраст за доцентите”;
„10. при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките или с изтичане на последния срок на удължаване на трудовия им договор с решение на Академичния съвет на висшето училище, но не по-късно от навършване на 68 годишна възраст за професорите и 67-годишна възраст за доцентите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 22:
„§ 22. В чл. 328, ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, доктори и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Колеги, изказвания?
Госпожа Светлана Ангелова има думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, оттеглям направеното предложение по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като предложението е подкрепено по принцип от Комисията, как ще се отрази на редакцията по Комисия?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Има нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой ще предложи новата редакция?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Новата редакция след оттегленото предложение от госпожа Ангелова е:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 22:
„§ 22. В чл. 328, ал. 1, т. 10 се изменя така:
„10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е само „доктори”.
Реплики? Няма.
Професор Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, току-що гласувахме новия текст на т. 10 от чл. 328.
Искам да направя предложение и допълнение към предложения текст на т. 10, свързан с наличието на противоречие между текста в Кодекса на труда в т. 10, която току-що гласувахме и § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, който дава правото с решение на Академичния съвет на професорите и доцентите да се удължава с по една година трудовият стаж, но не повече от три години за професорите и не повече от две години за доцентите, след което те се пенсионират.
Къде е противоречието? Противоречието е, че, от една страна, имаме решение на колективните органи за управление на университета, включително и най-висшият му орган – Академичният съвет, за удължаване, а съобразно текста, който сега поправихме, и предлагаме да се доразвие – работодателят в лицето на ректора може да пенсионира професора независимо от решението на Академичния съвет. Тоест двата текста си противоречат.
Нашето предложение е: след току-що гласувания текст на т. 10 да се добави „освен в случаите на § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование”.
Какво постигаме с това? Първо, елиминираме противоречието между Кодекса на труда и Закона за висшето образование.
Второ, в т. 10 механично са пренесени правата на работодателя от бизнеса в лицето на работодателя в университетите, представляван от ректора. В университетите обаче не е точно така. В университетите по-голяма тежест имат колективните органи за управление – факултетни съвети, академични съвети. В този случай с удължаването на т. 10 с настоящия текст елиминираме възможността Академичният съвет да вземе решение за удължаване. За да го вземе той, трябва да има предложение на Катедрен съвет, да е гласувано от Факултетен съвет и чак тогава в Академичния съвет – елиминиране на възможността. В същото време работодателят в лицето на ректора поради чисто субективно отношение да се позове на т. 10 и да откаже това удължаване.
Никакви нови привилегии не се дават – нито удължаване на възраст, нито пари, нищо не се дава. Ликвидира се възможността за субективна злоупотреба в случая. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, ще подкрепя направената редакционна поправка от проф. Борисов. Наистина става въпрос за синхронизиране на два закона – Закона за висшето образование и Кодекса на труда, и за елиминиране на възможността за еднолично решение от страна на ректор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Гечев, за едно изречение в подкрепа на предложението.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Борисов, уважаеми колеги! Категорично подкрепяме предложението. Разбира се, че трябва да подкрепим академичната свобода и решенията на колективните органи, така че това е разумно предложение, и Ви приканвам всички да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно изречение от господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател, явно че ни подозирате в лобизъм от Икономическия университет. (Оживление.)
Уважаеми колеги, ако това, което проф. Борисов предлага не се приеме, ние осигуряваме възможност на ректора да се саморазправя с някои преподаватели.
Ние ще подкрепим предложението. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, да не го приемем като Декларация за наличие на конфликт на интереси.
Слушаме Ви, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, нямам конфликт на интереси – декларирам.
От Реформаторския блок също ще подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, благодаря Ви.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Тъй като редакционното предложение, което направи господин Адемов, е във връзка с оттегленото предложение на госпожа Светлана Ангелова, но то се вплита в текст, който е по-общ и който бе заявено, че се подкрепя от почти всички парламентарни групи, подлагам на гласуване предложението на господин Борисов, редакцията на § 22 да стане така:
„Чл. 328, ал. 1, т. 10 се изменя така:
„10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование;” (Реплика от докладчика Хасан Адемов.)
Не изчетох пълния текст, значи – „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование”.
Режим на гласуване.
Гласуваме предложението на господин Борисов. (Шум и реплики. Реплика от докладчика Хасан Адемов.)
– „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование”.
Прекратете гласуването.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване, въпреки че на практика ние гласувахме целия текст, но още веднъж § 22 в редакцията на Комисията, съобразено с оттегленото предложение в частта за доктори от госпожа Светлана Ангелова и съобразено с току-що приетото решение по отношение на академичните длъжности.
Гласуваме, колеги.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, наближава 14,00 ч. – момент, в който трябва да се сложи край на днешното заседание.
Утре като точка първа са законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. След фиксираната точка първа, продължаваме с доклада на второто четене по Кодекса на труда – в рамките на утрешния ден да го приключим.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Георги Търновалийски

Юлиан Ангелов