Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Иван П. Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да заемем местата си и да се регистрираме.
Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата от нас във вчерашния ден програма, точка първа, с която започваме в момента, е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са: Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., Мая Манолова и група народни представители – 29 октомври 2014 г., Радан Кънев и група народни представители – 26 февруари 2015 г., Валери Симеонов и група народни представители – 30 април 2015 г., Велизар Енчев от 14 май 2015 г.; Министерският съвет от 26 май 2015 г., Михаил Миков и група народни представители от 28 май 2015 г.
С докладите на комисиите, на които са разпределени посочените законопроекти – предстои да се запознаем, като първо започваме с докладите на Комисията по труда, социалната и демографската политика, като водеща Комисия.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
Законопроектът бе представен от господин Николай Александров от Парламентарната група на партия „Атака”. Вносителите предлагат да отпадне нарастването на възрастта и стажа по сега действащата схема и да се създаде възможност за лицата, които не могат да се пенсионират поради липса на изискума възраст и стаж, да се установи изискуема възраст 62 години и за мъжете, и за жените, и наличие на не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Предлага се да се установи минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст в размер на 500 лв. от 1 януари 2015 г., която ежегодно да се актуализира.
От Националния осигурителен институт не подкрепят предложенията като цяло и изтъкват, че необходимите допълнителни средства за изпълнение на промяната за 500 лв. минимална пенсия са в размер на 530 млн. лв. месечно, или увеличение с около 76 на сто на годишните разходи за пенсии.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – няма, „против” – 12 гласа, и „въздържали се” – 5 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.”
Госпожо Председател, преди да преминем към другите доклади, ми позволете да направя процедурно предложение във връзка с обсъждане на законопроектите за промени в Кодекса за социалното осигуряване в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика господин Николай Николов и управителя на Националния осигурителен институт – господин Бисер Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 29 октомври 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 17 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта с вносител Мая Манолова и група народни представители.
Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков от Парламентарната група на БСП лява България.
Предложението е за удължаване на срока на действие на § 4 на Кодекса за социално осигуряване до края на 2017 г. с цел намиране на устойчиво решение за пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд и получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване при облекчени условия. Според данните на вносителите за 2015 г. са необходими средства в размер на 21 млн. лв.; за 2016 г. – 61 млн. лв., и за 2017 г. – 103 млн. лв.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 3 гласа, „против” – 11 гласа, и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Мая Манолова.”
Следващият е
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-40, внесен от Радан Кънев и група народни представители на 26 февруари 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание разгледа внесения Законопроект.
Законопроектът бе представен от народния представител господин Иван Иванов от Парламентарната група на Реформаторския блок.
С този Законопроект вносителите си поставят за цел да отстранят социална несправедливост, отнасяща се до група лица, придобили право на пенсия за стаж и възраст през 2014 г.
Фактически проблемът се заражда с отменената норма на чл. 94, ал. 2 от КСО, според която пенсиите за стаж и възраст на лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения се отпускаха от датата на прекратяване на осигуряването им, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. В резултат на цитираната отмяна, считано от 1 януари 2015 г. пенсиите за стаж и възраст се отпускат съгласно общото правило на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или от датата на заявлението, подадено по чл. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в зависимост от това дали е спазен 6-месечният срок за подаването му.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта с вносител Радан Кънев и група народни представители.”
Следващият:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 30 април 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2015 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
Законопроектът бе представен от народния представител Димитър Байрактаров.
Вносителите предлагат допълнение в Кодекса за социално осигуряване с нов чл. 69б, с което да се въведе пределна възраст 60 години и 15 години осигурителен стаж при работа по море за пенсиониране на морските лица. Основанието за предложението, според вносителите, се съдържа в разпоредбите на Конвенция № 71 на Международната организация на труда от 1946 г., която е в сила за България от 10 октомври 1962 г. Вносителите считат, че действащата разпоредба за пенсиониране на морските лица по реда на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, изискваща наличие на сбор от възраст и стаж, равен на 100, е в противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конвенцията. Според тях с предлагания Законопроект ще се въведат в националното законодателство изискванията на Конвенцията.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 2 гласа, „против” няма и „въздържали се” – 12, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.”
Следващият:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Енчев на 14 май 2015 г.
В дневния ред за провеждане на редовното заседание на 3 юни 2015 г. на Комисията по труда, социалната и демографската политика бе включен като точка втора Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Енчев на 14 май 2015 г.
В писмено заявление до Комисията вносителят изказва свои доводи, с които отказва да представи внесения от него Законопроект по време на заседанието.
Поради невъзможността да бъде реализирана процедурата по смисъла на чл. 31, ал. 3, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът не бе разгледан от Комисията по труда, социалната и демографската политика и затова няма доклад по него.”
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26 май 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2015 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, който поясни, че с предлагания Законопроект се създава правна рамка на усъвършенствания пенсионен модел в България. С него се цели стабилизиране на пенсионната система и някои до сега действащи временни решения стават постоянни с цел предвидимост и сигурност за хората.
Министър Калфин подчерта, че в процеса на разработване на Законопроекта са получени над 50 предложения относно пенсионния модел и 20 от тях са намерили отражение в него. Законопроектът е обсъден и подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
С промените се предвижда създаване на условия за нарастване на приходите в осигурителната система и намаляване на зависимостта й от държавния бюджет, като от 1 януари 2017 г. се предлага увеличение на размера на осигурителната вноска във фонд „Пенсии” с по 1-процентен пункт и от 1 януари 2018 г. също с 1-процентен пункт.
Предлага се отмяна на предвиденото увеличаване на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 г.
За решаване на предизвикателствата в икономиката в средносрочен и дългосрочен план, предизвикани от негативния ефект от демографските тенденции в страната, се предлагат промени за стабилизиране на социално осигурителната система чрез увеличаване възрастта за пенсиониране и по-продължително оставане на пазара на труда.
Предлага се диференцирано плавно нарастване на възрастта и осигурителния стаж за лицата, работили трета категория труд, до достигане на 65-годишна възраст за жените и за мъжете през 2037 г., след което ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране при отчитане продължителността на живота.
Предлага се диференцирано за жените и за мъжете увеличаване на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд до достигане през 2037 г. на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
За лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж, който е не по-малко от 15 години действителен такъв, се предлага също плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране, която да достигне през 2029 г. 67 години.
Всички тези промени се предвижда през 2037 г. да доведат до постепенно намаляване на разходите за пенсии с около 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предлага се създаване на нова разпоредба за уреждане на възможността за отпускане на пенсия за стаж и възраст в намален размер на лица с изискуем осигурителен стаж и недостиг на възраст до 12 месеца. Пенсията се намалява с 0,4% за всеки недостигащ месец и е пожизнена.
Законопроектът предлага трайно уреждане правото на пенсия за учителите и се запазва Учителският пенсионен фонд.
Поради значителното изоставане по отношение на изискуемата възраст за пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд се предлага въвеждане на крайна възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване в изпълнение на препоръките на Съвета на Европейския съюз за ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране. Предложението е за въвеждане на изискване за определена минимална възраст за пенсиониране за всички групи лица, тъй като пенсиите за стаж и възраст от държавното обществено осигуряване се отпускат при настъпване на осигурителен риск „старост” и при условие лицето да има определения от Закона осигурителен стаж.
От 1 януари 2016 г. се предлага въвеждане на възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Отбрана и сигурност”, като възрастта следва да е 52 години 10 месеца. Предлага се плавно увеличаване на възрастта до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6.
Законопроектът предлага да отпадне изискването за прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсия за стаж и възраст и по отношение на военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и останалите лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Създава се възможност на лица, придобили в миналото изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, да се пенсионират при новите условия, въпреки че вече не работят във военизирани ведомства.
По отношение на работилите в условията на първа и втора категория труд, които нямат право на професионална пенсия от професионален пенсионен фонд, но отговарят на условията на предлаганата нова разпоредба, чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване, се предвижда възможност да получават пенсия от държавното обществено осигуряване. Целевата група е предимно от лица с категориен стаж преди 2000 г.
Със Законопроекта се предлага от 1 януари 2017 г. постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на всички пенсии – новоотпуснати и вече отпуснати, с размер минимум размера на Швейцарското правило до достигане на 1,5 на сто. Предлага се така нареченият „таван” на пенсиите да отпадне от 1 януари 2019 г.
Предлагат се промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, съгласно които натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали осигуряване само във фондовете на държавното обществено осигуряване, да се прехвърлят във Фонда.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 8 гласа, „против” – 3 гласа, и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
И последният:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Миков и група народни представители
На свое редовно заседание на 3 юни 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа внесения от господин Миков и група народни представители Законопроект.
Той беше представен от народния представител Георги Гьоков.
Със Законопроекта се предлага:
- от 2016 г. увеличаване на вноската за фонд „Пенсии” с два процентни пункта, както и увеличаване на вноската за фонд „Безработица” от едно на две на сто. Вносителите мотивират предложението с хроничния недостиг на средства в бюджета на Държавното обществено осигуряване и ежегодните трансфери от републиканския бюджет за покриване на недостига;
- спиране нарастването на възрастта и осигурителния стаж, изискуеми за придобиване право на пенсия и запазване на достигнатите показатели през 2015 г.;
- създаване на възможност за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при недостиг на 24 месеца кумулативно изискуема възраст и осигурителен стаж, като предвижданият брой лица, които биха се възползвали от това право, експертно се определя на около 5000 души;
- получаване пожизнено на намален размер на предсрочна пенсия, която да се определя по формулата за нормална пенсия с намаление за всеки недостигащ месец 0,4 %;
- замяна на ежегодното определяне на максималния осигурителен доход в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване с максимален осигурителен доход в размер на десет минимални работни заплати за страната;
- промяна при изчисляване размера на пенсията чрез увеличаване дела на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,2 от 1 януари 2016 г.;
- лицата, придобили право на пенсия за възраст и осигурителен стаж, но продължили да работят без да им е отпусната пенсия, да получават допълнителни 4% за една година осигурителен стаж, 4,5% за две години и 5% за над три години и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” – 2 гласа, „против” – 7 гласа и „въздържали се” – 5 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Михаил Миков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26 май 2015 г.
На заседание, проведено на 11 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26 май 2015 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Николай Николов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Целта на така предлаганите изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване е създаването на правна рамка на усъвършенствания пенсионен модел, въвеждането на краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и за подобряване адекватността на пенсиите, нарастване на приходите в осигурителната система и ограничаване на разходите в нея, намаляване на зависимостта на пенсионноосигурителната система от държавния бюджет.
Измененията касаят следното:
- отменя се предвиденото увеличаване на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 г. с оглед недопускане на нарастването на общата данъчно-осигурителна тежест;
- плавно се увеличава и постепенно се изравнява стандартната пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на жените и мъжете през 2037 г. – на 65-годишна възраст. Първоначално възрастта за пенсиониране на жените нараства с по 2 месеца всяка календарна година до 2029 г., а от 2030 г. – с по 3 месеца до 2037 г. За мъжете възрастта за пенсиониране ще нараства също първоначално с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. ще продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до 2029 г. След достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране спрямо промените в продължителността на живота;
- плавно се увеличава изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 2 от КСО за работещите при условията на трета категория труд с по 2 месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и на 37 години за жените;
- при недостатъчен осигурителен стаж (при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж) плавно се увеличава възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигане на 67 години през 2029 г., като през 2016 г. и 2017 г. нараства с по 2 месеца, а от 2018 г. продължава да нараства с по 1 месец всяка календарна година съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО;
- въвежда се нова разпоредба на чл. 68а от КСО, с която се дава възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, на които не достигат до 12 месеца възраст, които имат изискуемия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.;
- трайно се урежда правото на пенсия за учителите, като условията за пенсионирането им се включват в основните текстове на Законопроекта;
- въвежда се възраст за пенсиониране на лицата, работещи в сектор „Отбрана и сигурност” (лицата по чл. 69 от КСО ), считано от 1 януари 2016 г., която да е 52 години и 10 месеца. Възрастта за пенсиониране при тази група лица е равна на предвидената за работещите при условията на първа категория труд. Предвижда се плавното й повишаване с по 2 месеца за всяка календарна година до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6 (военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и други) и 45-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 4 и 7 (парашутисти, водолази и други). За тези лица, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия (27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действителен), е предвидено да могат да се пенсионират без оглед на възрастта до 31 декември 2018 г.;
- въвежда се и възраст за пенсиониране на лицата, работили като балерина, балетист или танцьор в културни организации;
- предлага се отпадане на изискването за прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по отношение на военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и останалите лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. С тази промяна се цели постигане на равнопоставеност на всички категории осигурени лица;
- създава се възможност на лица, придобили в миналото изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, да се пенсионират при новите условия, въпреки че вече не работят във военизирани ведомства;
- по отношение на работилите в условията на първа и втора категория труд, които нямат право на професионална пенсия от преференциален пенсионен фонд, но отговарят на условията на предлаганата нова разпоредба (чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване), се предвижда възможност да получават пенсия от държавното обществено осигуряване. Целевата група е предимно от лица с категориен стаж преди 2000 г., поради което не са осигурявани в професионални пенсионни фондове, и такива със смесен категориен стаж преди и след 2000 г. За целта се изисква лицата да са работили не по-малко от 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, да са навършили възраст, която плавно се увеличава до 55-годишна за жените и мъжете, работещи в условията на първа категория труд, и 60-годишна възраст съответно за работещите в условията на втора категория труд;
- запазва се съществуващият към момента по-благоприятен режим за пенсиониране на лицата, работещи при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО (работещите под земята), като по отношение на тях също се предвижда плавно повишаване на изискуемата възраст за пенсиониране;
- предлага се, считано от 1 януари 2019 г., начин за определяне размера на пенсиите, чрез който по-точно ще се отчита приносът на лицето в осигурителната система през целия осигурителен стаж. От същата дата отпада изискването за отчитане на дохода на лицето от внесените осигурителни вноски за периода от три години по избор преди 1997 г.;
- предлага се, считано от 1 януари 2017 г., постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на всички пенсии – новоотпуснати и вече отпуснати, с размер минимум размера на швейцарското правило до достигане на 1,5 на сто. При достигане на тежест 1,5 на сто размерите на новоотпуснатите пенсии ще са с 25 на сто по-високи спрямо тежестта по текущото законодателство;
- предлага се така нареченият „таван” на пенсиите да отпадне от 1 януари 2019 г.;
- запазва се и се усъвършенства тристълбовият пенсионен модел. В този смисъл се урежда свободният избор за задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или само за пожизнена пенсия в държавното обществено осигуряване;
- предлагат се промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, съгласно които натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали осигуряване само във фондовете на държавното обществено осигуряване, да се прехвърлят във фонда.
Мотивите към предложения законопроект съдържат изчерпателно причините, които налагат приемането му, целите, които се поставят, финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане.
Законопроектът беше подкрепен от Асоциация на индустриалния капитал, Министерство на финансите, НОИ, Българската стопанска камара.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси не подкрепиха предложения Законопроект.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26 май 2015 г.”
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28 май 2015 г.
На проведеното заседание Комисията по бюджет и финанси разгледа предложения Законопроект, който бе представен от народния представител Георги Търновалийски.
Със Законопроекта се предлагат следните промени:
- от 2016 г. увеличаване на вноската за фонд „Пенсии” с два процентни пункта, а също и увеличаване на вноската за фонд „Безработица” от едно на две на сто. Предложението е мотивирано с хроничния недостиг на средства в бюджета на Държавното обществено осигуряване и ежегодните трансфери от Републиканския бюджет за покриване на недостига;
- спиране нарастването на възрастта и осигурителния стаж, изискуеми за придобиване право на пенсия, и запазване на достигнатите показатели през 2015 г.;
- създаване на възможност за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при недостиг на 24 месеца кумулативно изискуема възраст и осигурителен стаж, като предвижданият брой лица, които биха се възползвали от това право, експертно се определя на около 5 000 души;
- получаване пожизнено на намален размер на предсрочна пенсия, която да се определя по формулата за нормална пенсия с намаление за всеки недостигащ месец 0,4%;
- размерът на пенсията да не бъде по-малък от 90 на сто от минималния размер по чл. 68, ал. 1 от КСО, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Според мотивите за промени допълнителните разходи за предсрочните пенсии ще са необходими само в недостигащия до 24 месеца период, след който поради намаления размер на съответната пожизнена пенсия, ще се спестяват средства във фонд „Пенсии” ;
- фиксиране на максимален размер на осигурителния доход, който да бъде определен на десет минимални работни заплати за страната, респективно отмяна на ежегодното определяне на максималния осигурителен доход в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С промяната вносителите считат, че ще е налице по-добра предвидимост на средствата в консолидирания държавен бюджет, а също така и ще се насърчи участието на хората в социалното осигуряване с цел получаване на по-високи пенсии;
- промяна при изчисляване размера на пенсията чрез увеличаване дела на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,2 от 1 януари 2016 г., с което да бъдат изпълнени изискванията за минимални стандарти от Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност, ратифицирана от Народното събрание на Република България през месец юни 2008 г.;
- лицата, придобили право на пенсия за възраст и осигурителен стаж, но продължили да работят без да им е отпусната пенсия, да получават допълнителни 4 % за една година осигурителен стаж, 4,5 % за две години и 5 % за над три години и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж.
Вносителите предлагат законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., като необходимите средства за изпълнението му ще се осигурят чрез увеличените осигурителни вноски и това няма да даде отражение върху бюджета за 2015 г.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане.
Законопроектът не беше подкрепен от Министерството на труда и социалната политика, НОИ, Асоциацията на индустриалния капитал, Министерството на финансите и Българската стопанска камара.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси не подкрепиха предложения Законопроект.
След дискусията се проведе гласуване със следните резултати: с 3 гласа „за”, 7 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Йорданова.
По Законопроекта, внесен от Валери Симеонов и група народните представители, няма доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
По Законопроекта на народния представител Велизар Енчев – освен че не е разгледан от водещата комисия, няма доклад и от Комисията по отбрана.
МИХО МИХОВ (АБВ, от място): Има доклад от Комисията по отбрана. Внесен е навреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има думата председателят на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
На Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14 май 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 4 юни 2015 г., Комисията по отбрана обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от народния представител Велизар Пенков Енчев. На заседанието присъстваха 12 народни представители. В хода на обсъждането напуснаха трима народни представители поради участие в други комисии.
В заседанието участва заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев.
Законопроектът бе представен от вносителя – народния представител Велизар Пенков Енчев, който изложи и мотивите за внасянето му в Народното събрание.
В Законопроекта се предлага промяна в текста на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, който да се измени така: думата „военнослужещи” се заменя с израза „лицата, изпълнявали военна служба”; изразът „при освобождаване от военна служба” да отпадне; в края на алинеята се добавя изразът „и по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България”.
В мотивите си вносителят изтъкна, че действащият в момента текст на ал. 1 на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване се прилага само към лицата от първа и втора група – да са военнослужещи и придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, като лишава от придобиване право на пенсия лицата от трета група – лица, изпълнявали военна служба (бивши военнослужещи). Той изтъкна, че са нарушени основни принципи за равнопоставеност на гражданите и осигурените лица, записани в Конституцията на Република България и Кодекса за социалното осигуряване.
Вносителят прочете становище на заместник-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев, с което последният изразява принципно съгласие със Законопроекта, но не представи на Комисията такова становище.
Заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев изрази принципното съгласие на Министерството на отбраната с предложенията за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване по т. 1 и т. 2 от Законопроекта и предложи ревизия на текста в т. 3, където да се упомене, че се отнася за „резервисти на активна служба”.
В обсъждането на Законопроекта участваха всички присъстващи народни представители от Комисията по отбрана, които се обединиха около следното становище:
В чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване са регламентирани начините за придобиване на пенсия на девет категории лица упражняващи професии и посочени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за съдебната власт, Закона за държавната агенция „Национална сигурност”.
Целта на пенсионната реформа, с промените в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване е всички, които се пенсионират при условията на този член да бъдат поставени на единно изходно начало за пенсиониране. Всички лица, които работят по правилата на този Закон, имат един и същи принос в осигурителната система и ако се промени текстът в чл. 69, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване само за, цитирам, „лицата, изпълняващи военна служба”, според предложението на вносителя, то това наистина ще е дискриминация по отношение на останалите категории служители.
За да се изпълни предложението на вносителя е необходима промяна не само в текста на чл. 69, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, а и на другите алинеи от този член, и на други законодателни документи.
Предложението по т. 2 относно отпадане на израза „при освобождаване от служба”, в ал. 1 на чл. 69 е многократно поставян от синдикати и обществени организации, защото наистина не защитава правата на освободените по една или друга причина военнослужещи и преди всичко на понеслите тежестите на реформите във Въоръжените сили. Част от тях нямат необходимата възраст за званието, което притежават, други нямат общия осигурителен стаж, трети имат общия осигурителен стаж, но нямат двете трети от годините на служба във Въоръжените сили, изискуеми по Кодекса.
В хода на престоя си без пенсия след освобождаването някои успяват да попълнят недостигащото им за пенсиониране. Но същите не могат да се пенсионират, защото ги изхвърля от системата изразът, който се предлага да отпадне от ал. 1 на чл. 69 „при освобождаване от служба”, тъй като те в момента не се намират на служба по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и не се освобождават от военна служба, за да се пенсионират. Това вече е наистина дискриминация на тази категория хора и този израз следва да се подкрепи за отпадане от Кодекса.
Що се отнася до предложението за промените в чл. 69, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, свързани с резервистите и тяхното пенсиониране трябва да се отбележи, че в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България в чл. 35, ал. 1 е записано: „За времето на активна служба резервистът от доброволния резерв на Въоръжените сили има статус на военнослужещ...” и в чл. 35, ал. 2 е записано: „Времето, през което резервистът е на активна служба, се зачита за трудов стаж първа категория”.
Това обстоятелство създава условие за допълване на недостигащото до две трети от осигурителния стаж за служба във Въоръжените сили или в други силови ведомства. Това съвпада с предложението на вносителя и с изискванията на обществените организации и синдикатите, точно кореспондира със статута на тези категории служители и работници от силовите ведомства и следва да се подкрепи.
Народните представители оцениха по достойнство положителното в Законопроекта, но заявиха, че не следва да се толерира само една категория служители, а са необходими адекватни промени за всички категории, пенсиониращи се по условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, което е застъпено в Законопроекта на Министерския съвет и беше известно на Комисията по време на обсъждането.
След изслушване на мотивите и обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 9 народни представители. С 2 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържали се” Комисията по отбрана прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14 май 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми ген. Михов.
Можем да преминем към становищата на вносителите.
Господин Сидеров, заповядайте, имате думата да представите Вашия законопроект.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Председател, дами и господа народни представители! Промените, които предлагаме в Кодекса за социално осигуряване са идеологически. Веднага подчертавам това, тъй като е много важно. Това не са промени, които засягат половин процент от осигуровката или някакви други палиативни мерки, които виждаме в другите предложения. Това са идеологически промени, защото политиката е сблъсък на идеи.
Идеята на Политическа партия „Атака” е следната: трябва да излезем от либералния модел, в който бяхме вкарани след 1990 г., особено след 1997 г., който удари най-тежко населението в пенсионна възраст. Всъщност хората в пенсионна възраст понесоха най-тежкия удар на така наречения „преход”. Преход към какво? Преход към див капитализъм. В момента те продължават да го понасят и затова, ако наистина сме народни представители, сме длъжни да направим така, че да облекчим техния живот.
Предлагаме в първата точка да не се увеличава пенсионната възраст – нещо, което е тенденция. Да, тя се налага от Брюксел, но най-накрая трябва ясно да кажем, че не всичко, което се предлага от Брюксел, е добро, да не кажем, че повечето неща не са добри за българското население.
Да не се увеличава, тоест да отпадне текстът, който предвижда увеличаване на пенсионната възраст. Тази тенденция се спазваше от правителства с различна принадлежност, което означава, че всъщност няма значение кой управлява България – тя се управлява по колониален модел. Искаме да се прекрати този колониален модел.
Второто ни предложение, втората част от предложението ни всъщност е най-важната, тъй като засяга така наречената „минимална пенсия”. Минималната пенсия в България не е унизително ниска, тя просто е потресаващо ниска, тя е геноцидно ниска. В момента, когато беше писан този Законопроект, тези поправки – 2014 г., бяха взети данните от 2013 г, тъй като ние доста отдавна предлагаме и говорим за нашата идея – минималната пенсия да се повиши. Данните, които разглеждаме тук, сочат, че минималната пенсия в България тогава е била 155 лв. или около 80 евра месечно.
Дами и господа народни представители, за сравнение ще Ви дам държави не от Европейския съюз, защото, ако започнем там да сравняваме, там разликите са космически – те са в пъти, 10-15 пъти по-високи. Ще Ви дам за пример страни от така наречения „трети или четвърти, или пети свят” – не знам ние в кой сме. Например държавата Габон в Африка, която не членува в Евросъюза и в НАТО, не е така щастлива държава като нас, минималната пенсия е в размер на 194 евро, повтарям: Габон, Африка – 194 евро, България – 80 евро; Колумбия – държава, която се смята за част от наркобизнеса, бедни хора живеят – 110 евро минимална месечна пенсия; Хондурас или Ондурас както го наричат там – минимална пенсия 165 евро; Ел Савадор – 115 евро месечна минимална пенсия; Перу – 124; Боливия – 93 евро и така нататък.
Много са примерите, които посочват, че България е на едно от последните места в света, за Европа не говорим, по размер на пенсиите. В същото време цените у нас през последните две десетилетия и половина не се намаляваха и не бяха замразявани, а растяха и продължават да растат. Тоест ние имаме наистина геноциден удар по населението, особено към това, което е най-беззащитно, най-уязвимо – населението в по-напреднала възраст, което по никакъв начин няма как да компенсира или да се защити срещу ударите и на инфлацията, и на скъпия живот, и на ниските доходи.
Ще Ви кажа още една статистика, тя е съвсем прясна. Дадена е като отговор на господин социалния министър съвсем наскоро на запитване на наш колега. Едно цяло и двеста милиона, милион и 200 хиляди български пенсионери в момента живеят под чертата на бедността, която в момента е 286 лв. Милион и двеста хиляди! Това означава, че повече от една шеста може би от населението на България в момента живее под официалната линия на бедност. Аз не знам как това някой може да го приеме за нормално, но явно се приема за нормално, защото докладите, които чуваме от най-висши институции – от Министерския съвет, от Министерството, от инспекции и така нататък, отхвърлят нашето предложение с предлога, че нямало пари. На този въпрос, на тази спекулация по точно, ще отговоря, че пари има, само че ако искаш да ги намериш за тази цел. За други цели се намират.
Наскоро чухме фразата: „Благодаря, Бойко!” от господин Юнкер. Защо? Защото бедна България, най-бедната България в Европа даде 100 милиона за така наречения „План Юнкер”. Какъв е този план, никой не знае. Къде ще отидат? Никой не знае. Но Юнкер каза: „Благодаря, Бойко!”. Аз искам да чуя обратната фраза от страна на нашия премиер: „Благодаря, господин Юнкер, за това че Вие осигурявате за България нужните пари, за да можем да вдигнем пенсиите!”.
Нашето предложение е заложено като точно число – 500 лв., ние посочваме от 1 януари 2015 г., тъй като, както Ви казах, това е писано 2014 г.
Какво е това като размер? Двеста и петдесет евро минимална пенсия. Тоест оттам да започва пенсионното заплащане.
Отговорът на една от институциите е, че това щяло да струва 530 милиона на месец или горе-долу 6 млрд. лв. на година. Аз питам: Нима това е неосъществимо, при положение че само за 2011 г. всички мултинационални, чужди компании, подчертавам, чужди, не български, които в момента експлоатират богатствата на България, златните богатства – ЕРП-тата изнасят печалбата от комуникации, ЕРП-та, МОЛ-ове, хипермаркети и прочее. Всичко това, което печели България, е в ръцете на чужди компании. Те изнасят 28 млрд. лв. за 2011 г. В техните каси са потънали 28 милиарда! А ние говорим, че няма 6 милиарда, с които да направим така, че най-после българският гражданин на пенсионна възраст да се почувства достоен човек. Не можем да ги осигурим!
Ами, ако не можете, господа управляващи, отстъпете място на тези, които могат. Идете си и кажете: „Не можем!”, като Стоян Данев 1913 г. кажете: „Нашата политика се провали” и си отидете. Защото, ако ти не можеш да осигуриш достойно съществуване на народа си и то на тези, които са се трудили години наред и са дали живота си за страната си, да построят това, което днес, между другото, голяма част е разрушено, то тогава за какво си управник? За какво си управник – за снимки за спомен с Меркел? Не, не мисля, че това е функцията на един управник на народ, който заслужава по-достойно отношение и живот.
Затова, уважаеми дами и господа, пледирам към Вас и като българи, и като хора, които всеки един от Вас има някакви роднини, които са в пенсионна възраст, всеки един знае какъв е животът извън жълтите павета в страната, особено там, където няма работа, където няма доходи, където битовата престъпност е огромна и на всичкото отгоре и тя души пенсионера. Пледирам към Вашата съвест и Вашия разум да приемете тези предложения, по този начин да стимулираме. Нека това да бъде камшикът, който да подгони управниците да почнат да мислят как може да се вдигат доходите в България – говорим за пенсиите.
Не може да продължава това положение ние да се тупаме в гърдите, че сме европейска държава, че имаме финансова стабилност и в същото време милион и половина пенсионери да живеят под линията на бедността от 286 лв. Това е ненормално положение. Няма как да го приемем и да се съгласим с него. Затова битката на „Атака” за увеличаване на доходите и пенсиите ще продължава. Въпросът е как ще отговори мнозинството, защото ние сме малцинството. Ние сме 11 души, но останалите до 240 трябва да решите как оттук нататък ще бъде в България – дали ще продължава една голяма част от народа да тъне в мизерия и да не вижда никъде никаква надежда, и да има една малка част супер богати хора или наистина ще бъдем такава държава, каквато пише в Конституцията – социална. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Законопроектът на Радан Кънев и група народни представители ще ни представи народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Калфин, уважаеми колеги, ще Ви представя мотивите за предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Той има отношение към влезлия в сила от 1 януари 2015 г. Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. и направените в него изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване и общото правило за определяне началната дата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който се регламентира от чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
На основание на същия пенсии се отпускат от датата на придобиване на правото, когато лицето е подало заявление за отпускане на пенсия в шестмесечен срок от тази дата и, второ, от датата на заявлението за отпускане на пенсия, когато заявлението е депозирано извън шестмесечния срок от придобиване на правото на пенсия.
Посоченото право се прилага и по отношение на лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31 декември 2014 г., осигуряването им е прекратено преди 1 януари 2015 г. и са подали заявлението си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31 декември 2014 г.
Този ред поражда съществен проблем за някои от лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2014 г., който може да се изрази със следния пример: ако едно лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през месец април 2014 г., прекратило е своето осигуряване през месец ноември 2014 г. и е подало заявление за отпускане на пенсия след 1 януари 2015 г., пенсията за осигурителен стаж и възраст няма да се отпусне със задна дата, тъй като лицето не е подало заявлението в шестмесечния срок от датата на придобиване на правото, защото този срок е пропуснат.
Посоченият пример показва нагледно, че пенсията на това лице ще се отпусне от датата на подаване на заявлението при спазване разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Това лице ще бъде ощетено само поради обстоятелството, че е решило да не упражни веднага правото си на пенсия, а да продължи осигуряването си известно време след датата на придобиване на правото, но поради субективни причини или независещи от него обстоятелства не е успяло да подаде своето заявление в шестмесечен срок от прекратяване на осигуряването, каквото е било изискването на отменената ал. 2 на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване, а е направило това след 1 януари 2015 г.
Общо взето, това са мотивите за внесеното предложение за изменението.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че на Комисията по труда и социалната политика, както стана ясно от доклада, това предложение беше подкрепено единодушно. Представителят на Националния осигурителен институт също даде своите положителни аргументи. Представителят на Министерството на финансите също даде положително становище от гледна точка и на възможността финансово да бъде натоварен бюджетът.
Уважаеми колеги, смятам, че ако подкрепите това предложение действително този пропуск, тази известна несправедливост ще даде шанс на тези хора, които са влезли в посочения от мен казус, действително да се възползват от своето право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
По Законопроекта с вносители Валери Симеонов и група народни представители становище ще изрази народният представител Христиан Митев.
Имате думата, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем резюмирано ще Ви представя мотивите, с които сме направили това предложение за изменение в Кодекса за социално осигуряване.
Република България е ратифицирала Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г. с Указ на Президиума тогава на Великото народно събрание от 31 август 1949 г. Конвенцията е в сила за България от 10 октомври 1962 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от нея предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море при навършването на 55 или 60-годишна възраст.
С чл. 2, т. 1 от същата Конвенция се задължава всяка държава – членка на Международната организация на труда, за която тази Конвенция е в сила, да въведе пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба.
Този текст е пряко обвързан с чл. 3, ал. 1 от същата Конвенция.
По времето на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България в периода 1997 – 2001 г. от първа категория труд моряците бяха прехвърлени към втора категория труд. Условието да бъдат пенсионирани беше навършване на възраст 57 години и стаж сумарно от първа и втора категория 15 години, с което се изпълняваше изискването на цитирания текст на чл. 3 от Конвенция № 71. Изискването на посочената разпоредба е категорично и императивно: на моряците трябва да се отпускат пенсии, които отговарят на тези две изисквания, а не диспозитивно, тоест съобразно възможностите или съобразно вътрешното законодателство на страната. Поставянето на моряците в условия на пенсиониране съгласно чл. 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Кодекс за социално осигуряване в грубо нарушение на изискванията на Конвенция № 71 и в частност на посочения чл. 3, ал. 1 от нея, тъй като прибавянето на клауза за сбор от възраст и стаж от 100 точки към член от Международна конвенция може да стане само ако това е съгласуване с Международната организация на труда и другите държави членки съответно. Република България може да предвиди изключения, каквито сметне за необходими само за лицата, работили на плавателни съдове, които не ги причисляват към категорията моряк, подобно изброени в чл. 2, ал. 2 от същата Конвенция.
Поставянето на подобно изискване при приемането на действащия Кодекс според нас е незаконосъобразно. Не са въведени необходимите законодателни разпоредби, така че да бъдат запазени правата на моряците съобразно изискванията на чл. 3, т. 1 от Конвенцията, като проблемът в случая не е това, че българската държава не е вървяла съобразно националното законодателство пенсионен режим на моряците съобразно изискванията на Конвенцията, тъй като условията за пенсиониране на работещите втора категория труд по българското законодателство до въвеждането на така наречената „точкова система” е съвпадала с изискванията на чл. 3 от Конвенцията относно пенсиите на моряците, а в това, че при промяната на пенсионния режим и създаването на сега действащия § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване българската държава не е изготвила и не е въвела необходимите законодателни разпоредби за запазване на техните права съгласно изискването на чл. 4, ал. 1 от Конвенцията. Тези законодателни разпоредби са императивно необходими именно поради изискването на § 4 в частта му „Сбор от възраст и стаж”, който трябва да е равен на 100, като не присъства такова изискване в нито един от текстовете на посочената Международна конвенция и никоя държава членка на МОТ не е изразила становище за промяна на съдържанието на Конвенцията в този смисъл.
Трудовата дейност и трудовоправните отношения на моряците се определят от изискването на Кодекса за търговско корабоплаване, международни конвенции, ратифицирани от Република България и предвид спецификата на тяхната работа – фактори, с които законодателният орган не се е съобразил при въвеждането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. По тази причина моряците от тази категория изпадат в неравностойно положение спрямо останалите професии, в които работниците се пенсионират по правилата на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, като по този начин се въвежда един дискриминационен режим.
Изложеното ни мотивира да предложим на Вашето внимание настоящия Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се въвеждат правилата на чл. 3 от Конвенция № 71 за пенсиите за моряците от 1946 г., като така според нас ще се създадат необходимите законодателни разпоредби, които да защитят правата на моряците при пенсиониране съобразно предвиденото в Конвенцията, както и ще се въведат изискванията на същата Конвенция в действащото българско законодателство, с което България ще изпълни и поетите с ратификацията задължения и по този начин ще се изправи тази несправедливост, която е била допусната при приемането на § 4, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване и промяната на режима, при който моряците се пенсионират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Законопроектът с вносители Мая Манолова и група народни представители ще Ви бъде представен от народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Калфин! С колегите Дора Янкова и Георги Гьоков внесохме този законопроект в края на миналата година след среща с миньори в нашите избирателни райони и по тяхна молба и настояване, за да бъдат приети законодателни промени, които да дадат възможност ранното пенсиониране на хората, които работят при най-трудните условия, да продължи.
Сега, 10 месеца по-късно, този законопроект продължава да има своята актуалност, защото след проведени срещи във връзка с пенсионната форма на управляващото мнозинство чухме от подземните миньори, че те продължават да са притеснени от опитите да се посегне на възможностите за ранно пенсиониране. Всъщност най-сериозният аргумент за това, че подземните миньори са абсолютно прави, беше поредният инцидент, коствал живота на един млад човек, на който ние се натъкнахме, срещайки се с подземни миньори в град Мадан.
Радвам се, че в резултат на нашите усилия и настоявания и самият вицепремиер се срещна с подземните миньори. На срещата е успял да чуе техните проблеми и в крайна сметка е отстъпил от първоначалната си категорична позиция да направи практически невъзможно пенсионирането при условията на чл. 328 от Кодекса на труда, а именно на 45-годишна възраст при наличието на 10 години подземен стаж, 90 точки и съкращаване на щата или ликвидиране на предприятия, защото реално това е възможността, от която се възползват всички подземни миньори, работещи при изключително трудни и рискови за живота и здравето на тях и на техните семейства условия. Съгласете се, уважаеми колеги, че тогава, когато си поставил на карта бъдещето на своите деца, на своето семейство, на своя живот, е нормално да очакваш от солидарната пенсионна система, от държавата, да ти даде поне възможност за ранно пенсиониране. Така че ние продължаваме да настояваме за това възможностите за пенсиониране на 45 години при тези условия да остане факт, а ако министър Калфин и управляващото мнозинство предприемат някакви действия, в никакъв случай възрастта да не стига 55-годишна възраст, а увеличаването й на практика да бъде по възможно най-плавния начин, така че да няма хора като тези, с които се срещнахме, които да казват, че при очертаващата се перспектива времето ще тече, ако влезе в сила пенсионната реформа, и тяхното пенсиониране ще се отдалечава като мираж напред във времето.
Междувременно и други категорийни работници заявиха своето недоволство и своя протест срещу готвените пенсионни промени и потърсиха срещи с нас. Мисля, че ако министър Калфин си направи труда да проведе срещи и разговори с тях, ще се убеди в справедливостта на техните искания, макар че управляващото мнозинство упорито се правеше, че не вижда протестиращите полицаи, които прекараха седмици пред парламента. Всеки един от тях, ако чуе какво искат полицаите и работещите в сектор „Сигурност”, включително военнослужещите, ще се убеди, че това, което те искат, е справедливо и е редно да се случи. Извинявайте, смятате ли, че е нормално 55-годишен мъж – военнослужещ, участник в мисия, да тича през пустинята с 45 кг военно снаряжение и с противогаз, и при това да бъде ефективен? Защото в крайна сметка промените, които се предлагат, и които ще бъдат приети от това мнозинство, означат именно това.
Още повече че тези разпоредби за работещите в сектор „Сигурност” с еднаква сила важат за мъжете и за жените. Представете си жена на 55 години как носи снаряжение от 45 кг и е ефективна.
Аз мисля, че всички жени в парламента би следвало да проявим солидарност по отношение на жените, които работят в сектор „Сигурност”, на първо място, защото в Българската армия военнослужещите жени са един от най-големите проценти изобщо от цяла Европа – 14%, които ще трябва да се пенсионират при възраст 55 години, предложена от министър Калфин.
Уважаеми колежки народни представители, смятате ли, че е нормално жена военнослужещ да се пенсионира на 55 години и до този момент изпълнява военната си служба с всичките й тежести? Нещо повече, смятате ли, че е нормално жена полицай да патрулира по улиците до 55 години? Смятате ли, че е редно една чиновничка, която седи зад гишето на КАТ и раздава бележки, да се пенсионира на същата възраст, на която се пенсионира жена полицай или жена военнослужещ?
Аз смятам, че тук чувството за солидарност трябва да проговори и по отношение на жените, които ще се пенсионират при условията на ІІІ категория труд.
Уважаеми колежки народни представители, призовавам Ви между първо и второ четене да направим общи предложения, с които да направим невъзможно пенсионирането на жените и мъжете на една и съща възраст, защото всички ние в български условия сме повече мъже от мъжете, защото работим, раждаме деца, отглеждаме ги, грижим се за семейства и винаги сме на предната линия, когато трябва да се отстояват каузи и да се вземат трудни решения, при това при по-ниско възнаграждение.
Предполагам, че министър Калфин знае като министър на социалната политика, че жените в България получават около 14% по-ниско възнаграждение от мъжете, работещи на същите позиции. Жените много по-рядко заемат позиции, от които могат да участват в процеса на вземане на решения и дискриминацията по отношение на правото им на труд е факт, особено в държави в преход, каквато е България. Така че поредната несправедливост към работещите и борещите се за себе си и за своите семейства жени в България ще бъде изравняването на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете.
Затова призовавам за общ фронт от жените в парламента, с който да се противопоставим на политическата воля на мнозинството, на министър Калфин и на намерението реформата да бъде приета в непокътнат вид, за да отстоим правата на много жени, които нямат тази възможност, която имаме ние, а именно да се изказваме, да участваме във вземането на решения, да отстояваме каузи и да се борим за техните права.
Очаквам също така, както в случая с миньорите, министър Калфин да преосмисли своето намерение от изравняване на възрастта на пенсиониране на жените и мъжете по отношение на ІІІ категория, но особено по отношение на работещите в сектор „Сигурност” и в І и ІІ категория, там където има работещи жени, защото за тях еднаквата възраст и увеличаването на възрастта е факт към днешния момент, което е изключително несправедливо в условията на трудно оцеляване на българите в съвременна България.
Очаквам моя призив за солидарност от жените да срещне подкрепа и непосредствено след приемането на законопроектите на първо четене ще инициирам събиране на жените народни представителки за общи действия по отношение на Вашата пенсионна реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Думата има народният представител Велизар Енчев, който ще ни представи своя законопроект.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Калфин, уважаеми колеги! Представям законопроект, който, обръщам се към партия ГЕРБ, през 2013 г. е внесен за обсъждане от господин Доброслав Димитров. По време на гласуване в пленарната зала на първо четене е одобрен от 50 депутати от партия ГЕРБ. В комисията през 2013 г., председателствана отново от господин Хасан Адемов, този законопроект се защитава от госпожа Светлана Ангелова и от господин Владимир Тошев. След като представя законопроекта ще припомня какво са казали те в пленарната зала, тъй като държа стенограмата от изказванията на господин Доброслав Димитров и господин Тошев.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Какви са мотивите, за да внеса този важен Законопроект, както казах, предложен и подкрепен от партия ГЕРБ преди две години?
Същността на изискването на ал. 1 на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване е типичен пример за дискриминация на лица с един и същи принос в осигурителната система, но с различни права за ползване на пенсиониране. Вариантите на лица, изпълняващи военни служби или категориите лица, изпълняващи военни служби, са три. Слушайте внимателно кои са тези три категории, за да разберете за каква дискриминация става дума.
Първата категория са лица военнослужещи, които са постъпили на военна служба и се освобождават от нея и целият им общ осигурителен стаж е 27 години по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Втората група лица са военнослужещи, които са работили при условията по Кодекса на труда и след това са постъпили в армията като военнослужещи и също имат 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи.
Третата група – дискриминираните, са лица, изпълнявали военна служба, след това са съкратени при многото реформи в Българската армия, които я обезкостиха, работили са при условията на Кодекса на труда и имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи.
Съгласно действащия в момента текст на ал. 1, на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, той се прилага само за лицата от І и ІІ група. С този текст – на ал. 1, чл. 69 от Кодекса на труда, са нарушени следните права:
1. Нарушен е принципът на конституционност, справедливост и равнопоставеност на гражданите;
2. Нарушен е принципът за равнопоставеност на осигурените лица – тук министър Калфин трябва да ме подкрепи;
3. Нарушен е принципът за социален диалог при управление на осигурителната система;
4. Нарушено е изискването на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно, че се дават привилегии на основание „лично и обществено положение на лицата военнослужещи” – на едни лица и се отнемат права на граждани – бивши военнослужещи.
Какъв е изводът от това, което Ви казвам? Изводът е: видно е, че за времето на активна служба, резервистите от доброволния резерв на въоръжените сили на Република България имат статут на военнослужещи от въоръжените сили на Република България и е редно да се отчете в чл. 69 с добавка в края на ал. 1 с израза „и по Закона за резерва на въоръжените сили”, което, ако се направи, те ще станат равнопоставени, тоест резервистите на активна служба и военнослужещите на първите две категории.
В настоящия момент текстът на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е противоконституционен, тоест при един и същ общ осигурителен стаж за лицата, изпълнявали военна служба, тоест военнослужещите и лицата, изпълнявали военна служба, тоест бивши военнослужещи с един и същи принос в осигурителната система, те са неравнопоставени като осигурени лица при пенсионирането им, в зависимост от това дали са били военнослужещи – лично и обществено положение, или са бивши военнослужещи. Тоест с промяната, която предлагам и е предлагала партия ГЕРБ преди две години на ал. 1, чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване, ще се постигне равнопоставеност при един и същ общоосигурителен стаж за придобиване право на пенсия на лицата от І и ІІ група военнослужещи и лицата от дискриминираната ІІІ група – бивши военнослужещи.
И нещо много важно от финансова гледна точка, тъй като предполагам, че ще има възражения на финансистите. Предложената промяна не изисква значителни финансови средства, тъй като се отнася за ограничен брой лица, подлежащи на пенсиониране. Повтарям, ГЕРБ, както казах в началото, подкрепя това през 2013 г. и го гласуват 50 души от депутатите на партията.
Припомням стенограмата от 2013 г., когато господин Доброслав Димитров го обяснява, може би много по-добре и от мен. Вижте какво казва той, аргументирайки се, внасяйки в пленарната зала този законопроект, цитирам: „Да кажа каква е разликата между лицата и военнослужещите. Ще се получи така, че хора, които са служили еднакъв брой години в армията, но едните са служили първо 25 години в армията и след това 2 години нещо друго, и други, които 2 години са работили нещо друго и после са служили 25 години в армията, няма да са поставени на равна нога – едните ще могат да ползват режима, а другите няма да могат да го ползват”. Затова той предлага да се направи корекцията, което предлагам и аз.
Веднага след него господин Владимир Тошев – дали е тук, в залата, и дали ще ме подкрепи по време на гласуването, а защо не – и да се изкаже, заявява следното, репликирайки господин Алиосман Имамов, тогава председател на Комисията по социалните въпроси: „Колеги, казва господин Тошев, в момента офицери и сержанти, завършили средните и висши военни училища, служат извън системата на Българската армия – в ДАНС, казва той. Знаете ли, че там се вля цяла структура от армията преди няколко години, а в МВР – голяма група офицери-сержанти, също и във Външното разузнаване и т.н., и те няма да имат тези права”. И продължава господин Тошев, обръща се към тогавашния министър господин Найденов от БСП: „Господин министър, има проблем, защото ако един сержант или офицер е служил 26 години и сега, в момента, последната година, преди да навърши 27 години служба служи в ДАНС или в МВР, той няма право да се пенсионира”.
Мога да продължа още да цитирам изказванията, много добре аргументиране на депутатите от партия ГЕРБ, но ще спра дотук, защото смятам, че това е достатъчна аргументация и Вие, колеги от партия ГЕРБ, и Вие, колеги от дясно, да подкрепите този закон, както сте го подкрепили навремето при управлението на БСП и ДПС. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
От името на Министерския съвет – заместник министър-председателят и министър на труда, социалната и демографската политика Ивайло Калфин.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря на всички за интереса към темата за предложенията, които са направени. Действително състоянието на пенсионната система в България е такова, че аз досега не съм чул нито един да каже, че то е добро. То очевидно е лошо, гарантира ниски доходи на хората. Това е резултат на много неща, няма да се връщам назад.
Факт е, че в момента бюджета на Националния осигурителен институт е 9 млрд. 600 млн. лв. Допълнително има частни пенсионни фондове, които вече също навлизат на терена на изплащането на пенсиите. Ресурсът в държавата е голям, ефектът е изключително малък.
Нещо по-лошо. Ако се запази тази тенденция, като имаме предвид демографските характеристики в страната и ако запазим сегашното положение и не го променим, то само след десетина години можем да очакваме още по-тежки резултати, още по-голяма зависимост от националния бюджет на пенсионната система, обезсмисляне на практика на солидарния стълб и ниски пенсии, тъй като средствата в бюджета се генерират, знаем, не от фокуси, а от икономиката. С голямо внимание и интерес следя и слушам всички предложения как да се увеличи този ресурс.
Има различни идеи. Господин Сидеров казва – ако се затворят чуждестранните вериги, ще влязат в икономиката 28 милиарда. Това, между другото, е една трета от сегашната икономика. В проекта на БСП, който ще чуем след малко, господин Миков ще го представи, казва да вземем още един милиард за следващата година от гражданите и бизнеса и да го раздадем на хората. Има и такива варианти. Въпросът е доколко тези варианти са стабилни и доколко тогава, когато гледаме на пенсионната система като на трайна система, а не година за година, тя може да бъде устойчива и да издържи на тази демографска картина, която е очевидна.
Ние виждаме, че българското население застарява и след години ще има доста повече пенсионери и доста по-малко хора, които произвеждат брутен вътрешен продукт. Да, ще разчитаме, че икономиката ще е много по-ефективна, по-малко хора ще произвеждат повече продукт и той ще може да се разпределя. Имаме и капиталовите сметки, които също ще се намесят на пазара. Но отново Ви казвам, че всеки, който се занимава професионално с тази тема, знае много добре, че запазването на сегашното положение гарантира катастрофа с пенсиите в бъдеще.
Мисля, че няма спор за необходимостта, че има нужда от промяна на тази система. Тя не е правена много години, защото в тази промяна има неща, които не са приятни за избирателите. По една или друга причина досега различни управляващи – тази система и тази архитектура, която имаме в момента, е въведена преди 15 години, в 2000 г., въпреки очевидните проблеми в пенсионната система, отказват да вземат трайни решения.
Има един § 4 в края на Кодекса за социално осигуряване, с който година за година, непрекъснато се предприемат временни мерки и някои от тях вече 15 години са временни, годишни мерки и се отлага. Това дава несигурност, това дава нестабилност на системата, това дава уплах на хората от това, че пенсионната система не може да им осигури добри доходи.
Когато започнахме да работим по тази система, не сме започнали от нула. От първия ден, в който за се появих в Министерството на труда и социалната политика, получих разработка от експерти, която работи доста време – още от времето когато е бил министър д-р Адемов, не знам дали и преди това – по времето на господин Христосков. Там има експерти, академични представители – хора, които разбират от пенсионни системи, които вместо да се занимават с политика, бяха направили един проект. Този проект до голяма степен е отчетен в това, което предлагаме. Ние говорим, действително, за една система, която е важно да бъде не политическа, тъй като много правителства ще се сменят и е важно системата да бъде постоянна, важно е да бъде устойчива и да бъде експертна.
Проведохме изключително много разговори и консултации. Госпожа Манолова ме съветва да се видя с полицаи и с други хора. Трябва да Ви кажа, че седем месеца ние правихме консултации. От месец ноември 2014 г., в началото на тази година включихме и политическите сили, представени в парламента, в края на месец март приключихме с основния пакет и продължихме след това разговорите с различните асоциации. Видели сме се с всички заинтересовани страни, които имат отношение към пенсионната система, а те, повярвайте ми, са много. Работната група, която беше създадена, изслуша всички предложения, анализира ги, бяха дадени над 50 предложения. В крайна сметка ние стигнахме до тези, малко над 20, които внасяме днес като предложения.
Неслучайно, и това действително е уникално в една такава сфера, влизаме в парламента с подкрепата на социалните партньори – на синдикатите и работодателите. Това го казвам с благодарност към синдикатите и работодателите, които след това имаха срещи с повечето парламентарни групи, защото те действително проявиха отговорност, проявиха здрав разум. Това не е всичко, което трябва да се случи в пенсионната система, но този пакет е подкрепен максимално.
Да, всеки ще иска нещо повече в някоя посока. Но от работодателите и синдикатите, а това са представители на огромни части от българското общество – и на работещи, и на хора, които осигуряват труда, имаше този отговорен подход и аз съм им много благодарен, че проявиха действително такава отговорност. Много малко са трудните, важни законопроекти, които по този начин влизат в Народното събрание. Мисля, че това трябва да бъде знак за народните представители доколко е обмислен, консултиран, балансиран, приет от обществото, смислен и устойчив е вариантът, който предлагаме.
Какво предлагаме да се промени в пенсионната система? Промените имат две цели. Едната цел е да осигурят увеличаването на пенсиите. Втората цел е да осигурят устойчивост, която да даде перспектива и увереност на хората, че пенсионната система ще им донесе достатъчно добър и адекватен доход, след като излязат от трудовия пазар.
Установяваме ли тези цели? Мисля, че с това предложение – да.
По отношение на увеличаването на пенсиите. Това, което предлагаме, гарантира увеличение с около 40% на новите пенсии, и то в рамките на няколко години напред – по прогнози, и освобождава ресурс около 1 млрд. лв. от сегашните, които се дават, с които биха могли да се подпомогнат ниските пенсии. Разбира се, този ефект ще се види, когато мерките влязат в сила. Това е вторият елемент.
Ние можехме да предложим от 1 януари следващата година всичко да се промени, но това ще бъде много трудно за хората. Действително, хората, които са работили цял живот – между другото никой не се е пенсионирал при условията, при които е започнал, за съжаление, работа – за всеки и всяка категория труд се променят условията, но да не направим недостижима цел пенсионирането. Така че някои от промените влизат много плавно и постепенно, така че хората няма де факто да ги усетят.
Кажете какво ще усетят мъжете, на които на година с по един месец ще се увеличава възрастта за пенсиониране?! Това било голям проблем и сега има предложение: „Не, да я замразим!”. Аз пък Ви казвам, че хората няма да усетят това нещо. То не е натоварване, а в същото време има ефект върху системата.
Предложението ни е кратко. В бюджета на Националния осигурителен институт има приходна и разходна част. По отношение на приходната част парламентът – за което съм Ви благодарен – през месец декември 2014 г. направи първата стъпка, като криминализира укриването на осигурителни вноски. Резултатът тази година вече се вижда с много по-добра събираемост на осигурителните вноски.
Това, което предлагаме допълнително, е увеличаване през 2017 и 2018 г. с по 1% на вноските, които внасят работодателите. Както знаете, те се разделят на 60% за сметка на работодателите и 40% за сметка на работниците. Ако ги сметнете като съотношение към изплащаната работна заплата, това е абсолютно поносимо, бих казал незабележимо или не тежко за бизнеса и хората условие, но донася значителен допълнителен ресурс.
Ако го направим следващата година – има такова предложение, това означава да изтеглим от икономиката един милиард лева от 2016 г. Нарочно не го правим, за да дадем въздух, перспектива, самостоятелност.
На второ място, тъй като говорим за затягане на контрола и за увеличаване на вноските на входа, трябва да говорим и за достъпа до пенсионни права. В момента, уважаеми госпожи и господа народни представители, средната ефективна възраст за пенсиониране е малко над 57 г. – 57 г. и 4 месеца. Това се случва не защото масовата група хора работят до толкова години, а защото в системата има страшно много изключения. Някои от тях са необясними, други са точно такива, които от година на година се отлагат.
За последните 15 г. за работещите в първа и втора категория изискването за възраст е увеличено само с 8 месеца. Работещите трета категория обаче са значително повече. Има изключително много несправедливости в това отношение. Това, което правим, е плавно увеличаване на възрастта. За работещите трета категория труд, родените през 1964 г. мъже ще са първите, които ще се пенсионират на 65 г. Всички родени преди това ще се пенсионират по-рано. Жените, родени 1972 г., ще са първите, които ще се пенсионират на 65 г. Всички по-рано родени ще се пенсионират по-рано.
За първа и втора категория труд намаляваме крайната цел, която досега е 62 и 57 г., и я правим 60 и 55 г., но за сметка на това отпушваме процеса за увеличаване на възрастта с по 2 месеца годишно, така че да се стигне до посочената възраст.
За някои специални категории работници, защото стана въпрос за миньорите, в момента за един миньор, като започне работа, питах и профсъюзите какво казват на постъпващите на работа млади миньори, възрастта по закон е 52 г. и 8 месеца – днес, по законите, приети вече от Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Министър...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, господин Председател, моля да ми позволите още три минути, за да довърша общото представяне. После ще вляза в повече подробности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: После в хода на разискванията ще имате възможност да продължите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Важно е, че се запазва правото при преструктуриране да се пенсионират отново по-рано. Но това е само при преструктуриране, това е изключение. Много хора не разбират това, но е така и трябва да се знае.
Да, въвеждаме възраст за служителите в сектор „Сигурност”, но забележете, въвеждаме фактическата средна възраст, на която са се пенсионирали миналата година. Много от тях, с които сме водили разговори, не искат да излязат, а да продължат да работят, стига да им са гарантирани правата.
Въвеждаме възможност за една година по-ранно пенсиониране при недостигане на възраст.
Въвеждаме изискване, което ще гарантира увеличаването на пенсиите с увеличаването на коефициента, с който се умножава всяка година стаж. В моментна той е 1,1%, ще стигне до 1,5%. От тук идва четиридесетте процента увеличение на пенсиите, което ще дойде постепенно.
Въвеждаме редица механизми, които позволяват да се изпълни приетото през месец декември 2014 г. – свободното използване на капиталовите сметки на пенсионните фондове.
Следващата стъпка, по която ще продължим да работим, е свързана с капиталовите сметки. Там има много неща, които трябва да се променят. В парламента имаше и специална комисия за това.
В момента работим по изясняване и правене на доста по-прозрачна и разбираема системата на инвалидните пенсии. Това също ще направим.
Има служители, към които също проявяваме разбиране. По мое мнение селскостопанските работници, за които миналата година увеличихме минималния осигурителен доход, би трябвало той да се запази, така че особено малките производители в българското земеделие да има възможност да поемат въздух и да се стабилизират.
Има изключения, свързани с редки професии, например пилоти, изтребители, парашутисти, спасители и водолази, които работят при неестествени условия. Там също има изключения, но това са малко хора и няма смисъл да говоря за тях. Тук обаче приемаме еднакъв и справедлив подход към всички, изцяло в съответствие с европейските практики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Последният Законопроект с вносители народния представител Михаил Миков и група народни представители ще ни бъде представен от народния представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Вицепремиер, уважаеми колеги! С нашия Законопроект си поставяме четири цели. Три са насочени към различни групи в обществото, които обхваща пенсионната система, и една е фискална цел, но нея поставям на последно място.
Първата цел, която си поставяме, е насочена към сегашните пенсионери и е да се увеличат сегашните пенсии, защото за абсолютно всички е разбираемо, че с 200 лв. днес няма как да се живее.
Втората цел е ориентирана към хората, на които не достигат две години стаж или възраст за пенсиониране и които нито системата на пазара на труда обхваща, защото са твърде възрастни, за да ги наемат работодатели, нито пенсионната система ги обхваща, защото са твърде млади, за да се пенсионират. В много голяма степен тези хора прибягват към получаване на така наречените „инвалидни пенсии” и това е част от проблема, който също ще обсъждаме.
Третата цел е ориентирана към сегашните млади работещи хора, на които искаме да дадем увереност, че внасяйки си осигуровките, утре ще получават предсказуеми и категорично ясни пенсии и няма да бъдат поставяни постоянно при промяна на изискванията за пенсиониране, увеличаване на стажа и възрастта.
Четвъртата ни цел е всичко това да не бъде за сметка на финансовата стабилност на бюджета на държавното обществено осигуряване, тоест да не задълбочаваме дефицита в НОИ.
Как смятаме да постигнем тези цели със средствата, които предлагаме в нашия законопроект?
Предлагаме увеличението на сегашните пенсиите да стане с преизчисляването им с коефициент 1,2 – вместо досегашния 1,1 и това да стане от 1 януари 2016 г. Реално то означава пенсиите от 1 януари 2016 г. да се увеличат с 10%. Това е алтернативно предложение на предложението на правителството. Те предлагат това преизчисление да започне чак през 2017 г., да бъде с коефициента на швейцарското правило, тоест несигурен коефициент, защото при инфлацията в момента няма никаква прогнозируемост колко ще бъде швейцарското правило, то може и да е нула, несигурно е във времето, не са казали някакъв срок до стигането на 1,5%. То може да бъде през 2057 г. – хипотетично, когато много от сегашните пенсионери няма да са живи, за да видят това увеличение.
Второ, втората цел, предлагаме на тези, на които не достига стаж или възраст от две години, да им се даде възможност да се пенсионират предсрочно с 0,4% по-нисък коефициент. Това по-ниско възнаграждение или пенсия, която ще получават до края на живота си, компенсира приходите, които държавата внася при това по-ранно пенсиониране. Тук не засягаме дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Трето, сегашните работещи, на които искаме да дадем гаранция и сигурност, че някой ден ще си получават пенсиите и едно променено мнозинство в парламента, или друго правителство ,няма постоянно да ги подлага на изпитание и на несигурност. Тук предлагаме замразяването на стажа и за възрастта.
Господин Калфин, няма как при всички експертни оценки, които направихте, да се пенсионираш на 65 години и да имаш 40 години стаж. За прехода от 25 години много хора това поколение работиха в сивия сектор и Вие го знаете. Това, което предлагате, означава на 25 да започнеш работа и до 65 да не си имал нито един пропуснат ден осигурителен стаж. Това практически е невъзможно. С това повишаване на стажа и възрастта обричате много хора, и то от това поколение, върху което се направиха всички експерименти, да не може никога да отговори на условията за пенсиониране. Затова предлагаме замразяването на стажа и възрастта.
Финансовата стабилност, за да се гарантират тези наши мерки. Имаме предложение по отношение на приходната част в бюджета на ДОО, които ще дадат възможност за разходи по тези 3 – 4 мерки. Разходите, уважаеми колеги, са в размер на 800 милиона. Това е гъвкавото пенсиониране, замразяване на стаж и възраст и увеличение на пенсиите – ще струва на държавата 800 милиона. Сочим откъде да дойдат тези пари дори в повече – 970 милиона. Предлагаме да се увеличи с 2% вноската за фонд „Пенсии”, с 1% вноската за фонд „Безработица” и да се повиши максималният осигурителен праг на 10 минимални работни заплати. И това да бъде записано принципно в Кодекса за социално осигуряване, а не да се определя всяка година с бюджета.
Увеличаването на максималния осигурителен праг на 10 заплати, означава, че хората с по-високи доходи ще внасят по-високи вноски. Повишаването на вноските за фонд „Пенсии“ и „Безработица”, колеги, се налага, защото в последните 12 – 13 години тези вноски постоянно бяха намалявани, в резултат на което на бизнеса бяха спестени около 20 млрд. лв. Е, нека всички да оценим. Всички сме го правили, всички сме намалявали в различни правителства. Нека да кажем: стига! Това показва, че не работи. Това доведе до този дефицит. Нека да тръгнем плавно да увеличаваме вноските. От тези мерки, които казах, ще дойдат около 97 милиона, тоест достатъчно да покрият разходите, които предлагаме, и които са ориентирани, освен финансово и човешки, и за гарантиране на адекватни пенсии на сегашните пенсионери.
Последно искам да засегна една тема, която като че ли малко дискутираме по тези законопроекти. Става въпрос за предложенията на правителството, които се отнасят до частните пенсионни фондове, уважаеми колеги. Правителството тихомълком в Преходни и заключителни разпоредби на този Законопроект отменя онази глупост, която направихте в края на месец декември със Законопроекта, внесен от господин Горанов. И, доколкото си спомням, господин Калфин, Вие тогава бяхте против, бяхте изненадан, тук го научихте в залата. Припомням, че ставаше дума за следното: ако вноските на човек отидат в НАП, но той не посочи в тримесечен срок в кой пенсионен фонд да отидат, държавата служебно му ги превежда в НОИ. И беше казано, че това ще бъде уредено с наредба на Министерството на финансите. Такава наредба не се появи. В резултат на тази недомислена промяна през месец декември и до ден-днешен в Националната агенция по приходите стоят над 100 млн. лв. на хора – техните лични вноски, които трябваше да са им в партидите и да им носят доходност, те стоят в НАП. И някой ден тези хора ще се усетят и ще осъдят държавата за това, че не са си получили доходността от собствените пари, а Вие сте ги държали в НАП. Между другото сте ги влагали в банки и сте печелили от това лихви. Това е удар на държавата срещу тези хора.
Вследствие на онази промяна през месец декември положението сега е такова. Сега правителството предлага да отменим онази промяна, която очевидно е глупава и неработеща и да се върнем към стария модел – ако човек до три месеца не си посочи в кой фонд да му отидат парите, то това да бъде правено служебно от НАП и те да ги превеждат служебно там. Първо, това. Връщаме се към стария модел. Второ обаче, по-опасното, което ние не споделяме и в нашия законопроект – дава се възможност парите от индивидуални партиди на хората, които са решили да се осигуряват само в ДОО, да отидат в Сребърния фонд. Колеги, Сребърният фонд е част от държавния резерв. Да, отивайки там, те не могат да бъдат използвани за нищо друго, освен за пенсии. Но те повишават общия размер на държавния резерв, което дава възможност останалата част от него да се използва за други цели и да се манипулира. Тоест вноските на хората, частните им пари ще бъдат използвани с фискални цели за демонстрация на фискална стабилност и на повишаване на държавния резерв в България. Това е нещо малко по-интелигентно и по-хитро направено, но е серия 2 на онова, което направи Дянков със Здравната каса – вземането на вноски по Здравната каса и вкарването в общия бюджет. Това е по-префинено. Горанов го направи по-интелигентно, но това няма да го оставим така и нека хората да го знаят. То няма да остане скрито.
Уважаеми хора, родени след 1959 г., ще Ви вземат вноските от фондовете, ще отидат в Сребърния фонд, няма да Ви носят доходност, няма да се наследяват, ако, не дай Боже, някой почине. Държавата ще си ги върти и през това време ще си печели от тях, ще показва високи финансови резултати. Някой ден ще Ви върне същите 50 лв., които са Ви дали. Дано и това да е гарантирано, не съм сигурна.
Господин Калфин, възпротивете се на това. Нищо, че този Законопроект, е на Министерския съвет. Това е посегателство върху осигурителни права на физически лица на граждани на България и ние няма да го подкрепим.
Завършвам с основната разлика. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля да ми удължите от времето за изказвания на групата.
Завършвам с основната разлика между нашия Законопроект и този на правителството. То е във философията и в целите. Уважаеми колеги, правителството си поставя цел с тази уж реформа да гарантира финансова стабилност на бюджета на ДОО и то е записано многократно в мотивите. Пише: „Плавното увеличение на възрастта и стажа в края на периода на нарастване през 2037 г. ще доведе до постепенно намаление на разходите за пенсии с около 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт”. Или очакваният ефект от въвеждането на възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 е в намаление на разходите за пенсии с около 4,1 милиона.
Целта, мисълта и философията на правителството е да се намалят разходите за пенсии и това се постига чрез промяна на условията за пенсиониране, така че да се намали броят на пенсионерите. Няма никаква цел, няма никаква амбиция да се осигури ръст на икономиката, да има нови работни места, да се внасят повече осигуровки, за да има по-голяма приходна част в бюджета. Мисълта е само за изхода при тези дадености как да намалим разходите на ДОО. Ами как? – Като намалим броя на пенсионерите. Това е тяхната философия.
Нашата е обратна – първо, на сегашните пенсионери да гарантираме едни адекватни пенсии, които да им дадат поне малка възможност да живеят достойно до края на живота си; на бъдещите пенсионери да дадем сигурност, че внасяйки си вноските един ден ще си получат тези пенсии, за които са се осигурявали; на хората в тази преходна категория, на които не им стига възраст и стаж, да получат едно достойно положение в обществото и в живота си. И всичко това без да се нарушава финансовата стабилност на бюджета на ДОО и на държавния бюджет. Тоест философията на нашия Законопроект е не ориентирана финансово, а ориентирана човешки. Първо да гарантираме сегашните и бъдещите пенсионери, след това обаче тази гаранция да бъде подкрепена с финансови мерки.
Това е основната разлика и се надявам, че съм Ви убедила да подкрепите нашия Законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
По същество разискванията бяха открити с изказването, което направи току-що госпожа Нинова.
Имате ли реплики към нейното изказване? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволявам си да се намеся, за да не тръгва дебатът в грешна посока, тъй като имаше няколко спекулации в края на изказването на госпожа Нинова.
Първо, никой не взима парите на хората.
Госпожо Нинова, дава се право на избор на всеки български гражданин, така че на тези, към които се обърнахте след 1959 г., и аз някак си съм между тях, трябва да им кажете: Вие, уважаеми, имате право на избор. Това е истината. Никой на никого нищо не взима.
Второ, разликата между двата законопроекта я има, само че тя е на друго място. Бюджетът на НОИ е бюджет на пенсионерите. НОИ не връща пари в държавата, не държи пари в касички. Това, което се внесе в началото на месеца, или единия месец, се изплаща следващия месец с добавка от държавата. Тогава, когато говорим за финансово укрепване на НОИ, говорим за ресурс, който може да отиде повече при хората, а не държавата да си спести пари от тях. Само че тук е разликата. Вие казвате във Вашия законопроект: „Дайте да вземем 1 милиард, еднократно да увеличим пенсиите и да замразим всичко останало.” Замразяването не е промяна. Замразяването е поддържане на това лошо статукво на пенсиите, което го има в момента.
Исках да взема думата, за да направим тези две ясни разграничения тогава, когато започва дебатът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Калфин, това, което казахте, че е право на избор на хората, родени след 1959 г., се опровергава от мотивите, написани от Вас самите, на Законопроекта.
В мотивите пише така, цитат: „Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали осигуряване само във фондовете на ДОО,” – на държавното обществено осигуряване, тоест човекът си е избрал да се осигурява в ДОО, в НОИ, продължавам изречението – „ще се прехвърлят в така наречения „Сребърен фонд”.”
Значи човекът си е избрал да се осигурява в НОИ, Вие обаче сте решили, че парите му ще отиват в Сребърния фонд. Не го питате той дали иска да идат там – прехвърляте ги автоматично, за да можете да си правите фискалните цели, които иска правителството. Това – първо.
Второ, сигурно не сте ме слушали внимателно в аргументите – ние не предлагаме еднократно увеличение на тези вноски, които споменах. Казах в обяснението, че ние предлагаме да се запише, че максималният осигурителен праг става 10 минимални работни заплати и в зависимост от това как се променя минималната работна заплата всяка година, автоматично да расте и това. А не всяка година с бюджета да казвате колко да бъде максималният осигурителен доход! Всяка година с бюджета можете да го замразявате и да не го покачвате, а минималната работна заплата може да расте всяка година – тази година два пъти расте! Защо максималният осигурителен доход да не расте заедно с нарастването на минималната заплата?! Това, което предлагаме, не е еднократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Народният представител Мариана Тодорова има думата за изказване.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по няколко от законопроектите, но, разбира се, ще се изкажа в подкрепа на Проекта, предложен ни от господин Калфин, тъй като той е най добрият възможен за момента и е единственият консенсусен. Сигурно и другите проекти имат някакви свои достойнства, но нито един от тях не е съгласуван на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Когато има одобрението и на синдикати, и на работодатели, и на изпълнителна власт, това е добрата основа да се търси политическо съгласие и политически консенсус. Когато си добър оратор, е лесно да кажеш, че отваряш общ фронт срещу пенсионната система, но когато си отговорен политик, предлагаш някакви решения.
В един от законопроектите – на наша колега, се предлага само замразяване на възрастта и стажа за първа и втора категория до 2017 г., но не се дават решенията. Представянето на Проекта мина в атаки към Проекта на господин Калфин, така че наистина за мен това не е професионално.
От трибуната на Народното събрание да се представят мерки и проекти, които не са реални, не са формално написани, а са само пожелателни, не е коректно. В един от споменатите проекти се цели индексация само на новоотпуснатите пенсии с 1,2%, а в Проекта на господин Калфин се предвижда 40-процентно нарастване на индексацията – не само на новоотпуснатите пенсии, а и на старите. Така че когато няма аргументи, когато те са слаби, се ползва политическата пропаганда, даже бих казала – лъжа, за да се правят грешни внушения.
Оттук насетне ще премина конкретно по Законопроекта на Министерския съвет. Той е обсъждан повече от пет месеца в работната група по пенсиониране, но мерките, които са гледани в него, са обсъждани години наред. Те са обсъждани и в екипа на предишното правителство, систематизирани са по времето на служебния кабинет и сега, в рамките на работната група, се намери политическо съгласие. Но това съгласие е много крехко и затова предложеният ни Проект е единствено възможен. Ако променим само един от параметрите, съгласието ще се счупи, защото или синдикатите ще реагират, или работодателите, или някои от хората от категориите труд. Няма как да направим компромис със сектор „Сигурност”, когато години наред работещите в трета категория труд живеят с чувството, че тежестта на реформите пада именно върху тях и че има хора, които, като се пенсионират в ранна възраст, след това имат двоен източник на доход.
На второ място, изказвам се в подкрепа на Проекта на господин Калфин, защото той не цели само икономическа целесъобразност, както беше грешно внушавано. Не е вярно, че се ограничават само разходите за пенсиите. Напротив, цели се и увеличаване на тежестта на стажа и увеличаване на самите пенсии, затова се предприемат толкова ясно и категорично тези мерки.
Но действително има и икономически ефект. Към момента зависимостта на бюджета на НОИ от националния бюджет е около 2 милиарда. През 2023 г., благодарение на тези взети мерки, зависимостта ще е само 0,9 милиарда. През 2037 г. ще е 1 млрд. 200 милиона, но с разликата в това, че действително тогава ще се усети ефектът от увеличаването на пенсиите.
Не може 2% от брутния вътрешен продукт да отиват за пенсии и да лишаваме част от възможностите тези пари да се похарчат за здравеопазване или образование. И Гърция е тръгнала от 2 – 3%, и днес зависимостта й от бюджета за пенсии е 17%, и държавата е пред фалит.
Конкретно по някои от параметрите. Относно приходната част ние подкрепяме това плавно покачване на осигурителните вноски с 1% от 2017 и с 1% от 2018 г., защото това ще е поносимо и за работодателите, и за самите осигурявани лица, още повече че и фирмите, и държавните предприятия очакваха това увеличение, тъй като беше предвидено през 2017 г. 2% от тези вноски да отиват към универсалните пенсионни фондове. Да, разликата сега е, че те отиват към НОИ, но пенсионните фондове няма да бъдат ощетявани, защото така или иначе 5-процентната вноска към тях е една от най високите в Европейския съюз. С тези 2%, които ще отидат към НОИ, ние ще стабилизираме малко бюджета и ще освободим някаква част от националния бюджет за други разходи.
Тук правя препратка към Законопроекта на Михаил Миков и група народни представители. Действително 3-процентното еднократно увеличение на вноската, с увеличаване на два процента за фонд „Пенсии” и един за „Безработица”, значително подсилва осигурителната тежест. Това са около 650 милиона, които трябва да излязат от джоба на хората само за една година. Тази мярка не е дискутирана в Националния съвет за тристранно сътрудничество и не би била подкрепена.
Също така е спорна мярката да се обвърже максималният осигурителен доход с 10 минимални работни заплати. Тогава никой от работодателите в Националния съвет няма да бъде съгласен да се увеличава минималната работна заплата. Както знаем, тя има ефект и върху тавана на пенсиите, и върху разходната част на бюджета. Така че много е лесно да се правят някакви калкулации и да се предлагат, но да се намери предварителен консенсус в Националния съвет и тогава да се търси политическа подкрепа е трудно.
Тук отварям скоба – това, което ни се представя като алтернативен Законопроект за пенсионна реформа от Михаил Миков и група народни представители, е нещо, което не е получило подкрепа на собственото си правителство през 2013 г.! На 8 ноември 2013 г. този Законопроект е гледан на първо четене. Министърът на труда и социалната политика тогава не е присъствал в залата. От стенограмата правя възстановка, че вероятно това е възражение, но не искам да вменявам някакви други идеи. Становищата по този Законопроект са учтиво отрицателни! Така че да ни се предлага нещо като алтернатива с двегодишна давност, когато собственото ти правителство не го е гласувало и не се е стигнало до второ четене, нека да не го отдаваме на някаква последователност, а по-скоро на безидейност, но това не е наш проблем.
Що се отнася до право на достъп до пенсиите и до приходната част – действително има едно нарастване на възрастта и стажа до 65-годишна възраст, но то става и при мъжете, и при жените доста плавно.
Мъжете, които сега са на 64 години, ще са първите, които се пенсионират на 65 години. Те сега се пенсионират около 63 години, дори 63 години и осем месеца, а жените – при тях, наистина, е по-голямо увеличаването, но, така или иначе, средната възраст за пенсиониране при жените е 62 години и увеличаването на възрастта и стажа при тях се прави, затова те да могат да имат по-достойни пенсии. Освен това жените живеят по-дълго от мъжете с около седем години, така че това може да се позволи. И когато ние въвеждаме тази възраст не трябва да мислим, че ще има злоупотреба в системата и че ще се разширяват инвалидните пенсии.
Трябва да заявим ясно, че една от следващите стъпки на министър Калфин ще бъде наистина да се затегне режимът по отпускане на инвалидни пенсии. Също така той ще предложи много програми за заетост на хора в предпенсионна възраст. И комплексно всичките тези мерки ще проработят.
Що се отнася до първа и втора категория труд, действително нараства възрастта от 3,8 години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Тодорова, можете да поискате удължаване на времето.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето.
МАРИАНА ТОДОРОВА: …на пет и десет години, но се запазват редица привилегии. Миньорите ще могат да се пенсионират на 45 години, ако се съкрати предприятието му, ще могат да продължат да работят в трета категория труд.
А що се отнася до сектор „Сигурност” и това че там пенсионирането се обвързва и с възраст, стартовата позиция е 52 години и 10 месеца, което е настоящата средна възраст. И тя ще се покачи само до 55 години. И за да не се обезкърви системата, каквито опасения има, има едно предложение, което е дискутирано също години наред. Ако човек има 18 години в системата и още 27 години стаж, дори в момента да е в трета категория труд, да може да се пенсионира по условията и реда на първа категория труд, но най-важното в това, което се предлага в проекта на Министерския съвет и на министър Калфин, е, че действително се мисли за едно увеличаване на пенсиите с една индексация,която ще нараства от 1,1 до 1,5% и това ще се усети видимо през годините.
Това е целта, тоест ние виждаме, че има не само икономическа целесъобразност, но има и социален ефект в този пакет и затова считаме, че той е най-добър и трябва да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! БСП лява България не използва гръмкото название „пенсионна реформа”, за да обоснове своя Законопроект, но смятам, че ние предлагаме очаквани и необходими промени в сегашната пенсионна система, очаквани и необходими както за пенсионерите, така и за хората в предпенсионна възраст.
Това, което управляващите наричат „реформа”, е опит за коригиране – някъде сполучливо, другаде – не, на този модел на пенсионната система, който въведе десницата преди няколко години. България има нужда от нещо много повече, но то няма да стане в момента!
За да бъда обективен, не отричам някои от положителните страни в правителствения Законопроект: за увеличаване на коефициента за годините трудов стаж, за индексиране на всички пенсии, за отмяна на предвиденото увеличение на вноската за пенсионните фондове, но заедно с това в него има и предложения, които обричат особено хората, на които предстои да се пенсионират в следващите години, защото този модел на пенсионната система наистина е оставен в пределите на неолибералното мислене, тук господин Сидеров беше прав, включително тези професионални фондове, които трябваше да започнат да плащат на категорийните работници показаха своята неспособност. Дано универсалните фондове да докажат своята състоятелност, когато дойде времето да поемат дела си в пенсионната система.
Аз не приемам твърденията, че тези промени са единствено възможните. Те може би са единствено възможните от гледна точка на сегашните участници в процеса, които са дали своето съгласие, но това съвсем не означава, че ние не можем да направим други промени.
Какво главно ни се предлага? Увеличаване и на възрастта за пенсиониране, и на изискването за трудов стаж, като в първия случай се стига до 65 години, а за определени случаи даже до 67, а за жените и за мъжете изискуемия трудов стаж в каскадното и сравнително плавно увеличение – до 37 и 40 години.
Аз се питам: особено през последните две десетилетия, при тези нива на безработица, при тази неустойчивост на пазара на труда за голяма част от хората това единствено означава обещание, че те никога няма да получават пенсия за трудов стаж и възраст.
Това, че има съгласие между правителството, работодателите и синдикатите, може би поставя най-сериозно въпроса към синдикатите, тъй като аз знам, че правителството е удовлетворило всички интереси на работодателите и това се потвърждава дори от становището, изразено от представителите на правителството – забележете какво се казва в него: „Министерството на труда и социалната политика смята, че увеличаването на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” и фонд „Безработица” ще доведе до съществено увеличаване на осигурителната тежест като разчетите сочат, че в резултат на това през 2016 г. ще бъдат извадени около 1 милиард от бизнеса”.
Да, печалбите на бизнеса ще намалеят от предложението за 2 процентни пункта увеличаване на средствата във фонд „Пенсии” и с 1% - на фонд „Безработица”.
Още по-интересното е, че същото становище е изказано от Националния осигурителен институт за това, че не подкрепя предложението за посоченото увеличение от 650 млн. лв., поради увеличаването на данъчно-осигурителната тежест за работодателите и осигурените лица.
В същото време те казват: запазването на действащата възраст за пенсиониране ще увеличи финансовия натиск върху пенсионната система.
Можете ли да си представите, че ръководителите на институции, които се нуждаят от средства като Здравната каса, Осигурителният институт отказват средствата да бъдат увеличени с оглед на изпълнение на функциите, които имат тези институции, които покриват разходите за тези важни социални дейности?
Това как да не наведе на мисълта на някои, иначе смятани за поовехтели постановки за касовия характер на държавата, само че трябва да припомним, че всяка държава има и свое общо социално предназначение, което трябва да се ориентира, освен по интересите на тези, които диктуват политиката, един обикновено тесен и облагодетелстван кръг, с всички други, които живеят в тази държава?
Аз Ви давам два примера от опита на други държави, които те вече започват да преосмислят.
В Полша, където пенсионната възраст е от най-високите – 67 години, техни представители, наши колеги казаха: ние трябва да преосмислим въпроса с възрастта, защото той не решава проблемите на пенсионната система, и да стимулираме продължителността на полагането на труд.
В съседна Турция една учителка, която има 20 години стаж и е прехвърлила 50 години, може да се пенсионира.
Какво представлява този паралел? За мен трябваше да се тръгне по друг път – да се въведат 20 или 25 години задължителен трудов стаж при общите условия на труд, които да гарантират минимална поне пенсия за трудов стаж, която ще получава лицето и всяка година по-голям трудов стаж значително да повишава размера на тази пенсия.
При днешните условия на България това трябваше да бъде подходът и вече ако се сложи една възраст около 60 години, е предостатъчно при такава система да влязат хората в нея и да могат да получават за това, което са изкарали чрез своя труд.
Тази система не я разглеждайте като неприкосновена, защото част от нейните елементи ще завършат въвеждането си през 2037 г. Фактът, че през толкова години се предвиждат промени, дава възможност следващите парламенти да внесат важни корекции в това, което днес най-вероятно ще се приеме. А това, че някои неща не са приети и в предишния парламент, е факт, защото ние не можахме да съберем мнозинство за двете години гъвкаво пенсиониране за недостиг на трудов стаж и възраст, направихме само за едната година – такива бяха условията.
На предишната ораторка, която говори, трябва да припомня, че правителствата не са създадени, за да подкрепят партиите, а партиите подкрепят правителствата. Ако някой има друго разбиране за политическия живот, толкова по-зле, защото в края на краищата правителствата са за това – да реализират ангажиментите, които тези, които избират хората, подкрепят и те взаимно вече трябва в този диалог и взаимодействие да търсят необходимите решения.
Поради тази причина смятам, че днес освен Законопроектът на БСП лява България и някои от другите законопроекти, които внасят определени корекции, могат да бъдат полезни. Ако правителственият Законопроект беше по-отворен, така че сам иска да бъде допълнен и коригиран с някои от тези предложения, можеше да стигнем до по-добри резултати, но в ситуацията, в която сме изправени днес, ние не можем да подкрепим Законопроекта на правителството, защото той не решава дълбоките проблеми на българската пенсионна система, и най-важното – не отговаря на нуждите и на очакванията на хората, които предстои да се пенсионират, а и на днешните пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване?
Госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Днес на нашето внимание е един от най-важните Законопроекти в работата на Четиридесет и третото народно събрание, а именно този на Министерския съвет, свързан с промени за усъвършенстване на пенсионния модел и развитие на българската пенсионна система.
Мнозина бяха скептично настроени, че този пакет от мерки ще бъде изработен до 31 март и принципно подкрепен от социалните партньори. Този Законопроект, както беше казано, е резултат от няколко месечна работа на работна група под патронажа на Социалното министерство. В нея участваха синдикати, работодатели, експерти. Не без значение е, че в тази работна група бяха поканени да участват и народни представители от всяка парламентарно представена политическа партия.
На заседанията на работната група всеки имаше възможност да представи своите виждания, предложения за усъвършенстване на българския пенсионен модел. Беше извършен цялостен преглед на социално осигурителното законодателство. Бяха представени много анализи, актюерски разчети от страна на експертите на Националния осигурителен институт. Идеята беше да се търси максимален консенсус от социални партньори, от политически партии по проблемите на българската пенсионна система, да се изработят и предложат дълготрайни решения и траен модел в пенсионната ни система, които да могат да бъдат защитени от последващи промени в бъдеще, да се постигне предвидимост, сигурност и финансова стабилност на системата. Действително през тези няколко месеца имаше различни позиции и мнения, които бяха обсъждани, дискутирани, някои от тях бурно, но в крайна сметка с времето се изгладиха тези решения.
Аз няма да се спирам подробно на основните предложения, които се правят в този Законопроект, защото на всички са ни ясни. Те бяха на вниманието през последните шест месеца в публичното пространство, но по-важно е да се каже философията на промените и до какво ще доведат те. По-важното от тези промени касаят следното, а именно какъв ще бъде ефектът по-нататък в бъдеще за системата.
Три основни принципа се изпълниха със съдържание, което е много важно да се подчертае: устойчивост на системата, адекватност на пенсиите съобразно осигурителния принос на лицата, и не на последно място – поносимост на мерките. Ще се спра на всеки ефект поотделно.
Устойчивост на системата – да бъде стабилизирана българската пенсионна система, която през последните години беше подложена и изправена пред сериозни предизвикателства и трудности, възникнали в резултат на множество фактори, като демографска криза, застаряване на населението, сериозен дефицит в пенсионния фонд. Тези фактори оказват негативно влияние върху държавното обществено осигуряване и в частност върху пенсионната ни система. Демографските тенденции, свързани със застаряване на населението, увеличаване на продължителността на живот и намаляване на хората в работоспособна възраст, водят до негативни последици за социалното осигуряване.
Големият проблем на българската пенсионна система е свързан с нейната нестабилност и несигурност. Затова тя се нуждае от финансова стабилност, която да доведе до увеличаване на приходите и ограничаване на разходите. Именно в този Законопроект се предлагат такива мерки, които водят до нарастване на приходите в осигурителната система, което от своя страна ще доведе до намаляване на нейната зависимост от държавния бюджет. В тази връзка са и предложенията за увеличаване на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с по 1% от 1 януари 2017 г. и с още 1% от 1 януари 2018 г.
В Законопроекта се предлагат промени, водещи до оптимизиране на разходите в осигурителната система, чрез въвеждане на по-строги и по-справедливи условия за достъп до пенсия. Резултатите от дългосрочната прогноза показват, че след 2015 г. може да се очаква съществено подобряване на баланса на държавното обществено осигуряване, като през 2029 г. дефицитът ще се намали до 0,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
По отношение на адекватността на пенсиите се предлагат следните промени.
От 1 януари 2019 г. ще се въведе нов начин на определяне на индивидуалния коефициент при изчисляване размера на пенсията за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд, като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. По този начин се отчита по-справедливо приносът на всяко лице в осигурителната система през целия период, когато то се е осигурявало.
Също така от 1 януари 2019 г. от формулата за определяне размера на пенсията отпада изискването за дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от 3 години по избор преди 1997 г.
От 1 януари 2017 г. започва постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсията до достигане на 1,5 на сто. По този начин ще се увеличават и вече отпуснатите пенсии, вместо те да бъдат индексирани, както досега – само по швейцарското правило.
Предлага се максималният размер на новоотпуснатите пенсии да отпадне от 2012 г., а за отпуснатите до 1 декември 2018 г. да се повиши максималният им размер от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход.
По отношение на поносимостта на мерките предвиждаме плавно увеличаване на възрастта и на осигурителния стаж за работещите при условия на трета категория труд, изравняване на възрастта за пенсиониране за мъже и жени до достигане на 65-годишна възраст.
За работещите трета категория даваме право за по-ранно пенсиониране с 12 месеца, когато не достига възраст. Това би означавало за тези, които направят този избор, пенсията им да се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.
По отношение на работещите първа и втора категория труд – там промените са по-сериозни и по-болезнени, но същевременно са наложителни, защото истината е, че там има значително изоставане от 2000 г. насам във възрастта за пенсиониране.
В настоящите промени се предлага втора категория да се пенсионира три години по-рано, а първа категория – осем години по-рано отпреди трета категория. Да, ще кажат някои, че тук скалата е по-стръмна, но това е неизбежно. Години наред не е имало политическо решение за промени в тези категории поради риск или политическо недоволство.
Въвежда се минимална възраст за пенсиониране на служителите от силовите ведомства – 52 години и 10 месеца. Тази възраст не е произволно избрана, а е съпоставима на фактическата, на която служителите от сектор „Сигурност” средно са се пенсионирали през миналата година. Предвижда се плавно увеличаване на тази минимална възраст с по два месеца на година до достигане на 55-годишна възраст. Това е една от горещите теми, която бе подложена на дискусия през последните месеци.
Спирам до тук и искам още веднъж да подчертая важността на тези законодателни промени, защото всички казват, че промени в българската пенсионна система трябва да има, за да може тя да функционира надеждно и сигурно. Трудно беше, но ето, видяхте, че не беше невъзможно, въпреки скептичните мнения на опонентите ни. Тези мерки и решения са израз на многото работа, на многото срещи, разговори, консултации със синдикати, работодатели и политически парти. Всеки направи необходимия компромис – работодатели, синдикати, правителство в името на стабилното бъдеще и доверие на пенсионната ни система. В крайна сметка беше постигнат приемлив и добър баланс на решения, които ще бъдат защитени от последващи промени през следващите години, надявам се. Постигнатото принципно съгласие от социалните и политически партньори е доказателство, че в диалога, в работата се раждат добрите решения.
Надявам се, че Вие, колеги, ще оцените тези усилия, които бяха положени, за да се случат промените в българската пенсионна система, ще загърбите политическите си пристрастия в името на стабилността, сигурността и предвидимостта на системата. Всички ние имаме отношение с осигурителната система, взаимодействаме непрекъснато и ежедневно с нея. В един момент – едни по-рано, други по-късно, ще бъдем ползватели на тази пенсионна система. От нашите решения днес зависи бъдещето на милиони настоящи и бъдещи пенсионери – да бъдат спокойни, сигурни и да имат по-високи пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Министър, наистина пенсионната система е в окаяно състояние, но защо се стигна до тук, за да имаме проблем в пенсионната система?
Трябва да се започне с една от гордостите на дясното управление – пенсионната реформа на правителството на Иван Костов от 2000 г., с която едва ли се гордеят вече. След 15 години можем да кажем, че в резултат на абсолютизиране на десните мерки за финансова стабилност, ограничаване на достъпа до системата и липсата на комплексен подход при промените през годините, най-важните цели на тази дясна неолиберална по своята същност реформа не са постигнати. Пенсионната система е в тежка социална и финансова криза, съпроводена със сериозна загуба на доверието. Категорично не са изпълнени целите: финансова устойчивост, повишено равнище на пенсионната защита, по-добро материално състояние на настоящи и бъдещи пенсионери. Реформата се провали. Необходими са промени.
И какво правите сега Вие, господин Министър? Внасяте Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване с разбиранията и вижданията си за промени в пенсионната система.
Моята оценка на това е, че това са по-скоро палиативни промени и цялата тази работа прилича на изстискване на последните останали сили на хора, които са работили, трудили са се достойно, плащали са си чинно осигуровките, градили са с лишения социализма преди 1989 г. и които едва преживяват изключително несправедливите и лишени от солидарност години на прехода.
Вие, управляващите, преследвате стабилизиране на системата за сметка на правата на осигурените. Всички предложения в Законопроекта на Министерския съвет са подчинени единствено на фискалната стабилност, а не на адекватността на обезщетенията и на пенсиите. А основната функция на една пенсионна система трябва да е осигуряване на защита на доходите на възрастните хора след оттеглянето им от пазара на труда и да ги защитава от изпадане в бедност. Чак тогава – финансово стабилизиране, и то базирано на мерки за повишаване на приходите, а не само на ограничаване на разходите.
Очевидно е от предложенията Ви, господин Министър, че виждате единствено три възможности за преодоляване на огромната зависимост на пенсионната система от държавния бюджет – повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, увеличаване на осигурителната вноска за пенсия, затруднен достъп до пенсионната система на категорийните работници.
Извинявайте за силните думи, но това е или некомпетентност, или демагогия, защото основният проблем на пенсионно-осигурителната система е по-скоро недостатъчната приходна част, отколкото разходната. Не е ли очевидно това от мизерните пенсии, които получават българските граждани?! И не е ли логично да се насочат усилията за промяна именно към приходната част?! Но като гледам предложенията, ми става ясно, че не следвате такава логика.
Предлагате увеличаване на възрастта и изравняване на стандартната пенсионна възраст за трета категория на мъже и жени на 65 години. Тук забелязвам, пък трябва и всички да го забележат – едно съвсем екзотично предложение, че при достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване възрастта за пенсиониране спрямо промените в продължителността на живота. Тоест 65 години не е крайната цел на Вашата реформа за увеличаване на пенсионната възраст. До колко години смятате да вдигате възрастта?! Кажете, за да знаят хората. Може би – до 75 години.
Това е първият сигнал за неолибералната същност на предлаганите от Вас промени – да има повече работещи, които работят по-продължително и съответно по-дълго време да плащат осигурителни вноски, а в същото време по-малко пенсионери, които да получават пенсии, и то по-кратко време.
Повишаването на пенсионната възраст без оглед на ниската средна продължителност на живота в страната е цинизъм! Средната продължителност на живота в България е около 72 – 73 години и е една от най-ниските в Европа, което ще рече, че ако приемем, че средната възраст за излизане в пенсия в Европа е 65 години, продължителността на получаване на пенсията е около 15 – 16 години, а в България при предложена същата възраст за пенсиониране българите ще получават пенсии средно 7 – 8 години.
И знаете ли какво говорят хората, господин Министър? Аз знам, защото се срещам със стотици хора от всички региони на страната и знам какво говорят за пенсионната система. Може би думите са силни, но те казват: „Това е геноцид!”.
И ако си позволя да перифразирам едни думи – има пенсионери, има проблеми, няма пенсионери, няма проблеми.
А замисляли ли сте се, че с това Ваше решение за намаляване на разходите в пенсионната система, като намалявате броя на пенсионерите, оставяйки ги по-дълго на пазара на труда, ще доведе до увеличаване на младежката безработица, естествено – и на младежката емиграция? Затова твърдя, че това Ваше предложение не е обосновано нито икономически, нито социално, нито демографски, нито пък е морално.
Следва предложението Ви за увеличаване на осигурителния стаж за пенсиониране пак на третата категория – достигане на 40 години за мъжете и 37 на жените. И това – в условията на висока безработица. Като решение затруднява достъпа на хиляди българи до пенсия, но не само това, ами уронва и доверието в пенсионната система. Проблемът не е чак толкова във възрастта, а в осигурителния стаж.
Възрастта няма да е от значение, защото при тази безработица и сива икономика хората няма да имат възможност да набират непрекъснато увеличаващия се изискуем осигурителен стаж.
Да направим пак една сметка. Ако приемем, че възрастта за пенсиониране е 65 години и необходимият стаж е 40 години, един млад човек трябва да започне работа най-късно на 25 години и следващите 40 години да няма нито един ден без осигуровки. Тоест трябва да не е бил нито безработен, нито да е работил в сивата икономика без осигуровки. Кажете ми какъв е процентът на българите, които могат да отговорят на тези условия за пенсиониране, като сме наясно как работи българската икономика?
Не са пощадени и хората, които по един или друг начин не са успели да натрупат необходимия за пенсиониране стаж – така наречената „социална пенсия”. Хората ще я придобиват, само ако са навършили 67 години.
Хиляди българи достигат необходимата за пенсия възраст, но нямат стаж. Причините са много, но за мен най-сериозната причина е перманентно прилаганата неолиберална пазарна политика. Хиляди българи останаха без работа и перспектива, а други дори и да работят, не ги осигуряват поради нехайството на държавата и силно разрасналата се сива икономика. Повечето от тях чакат да станат на 65 години, за да вземат обидно ниски пенсии, от тук нататък ще чакат до 67 години, че и нагоре.
От 1 януари 2016 г. въвеждате възраст за пенсиониране на работещите в секторите „Отбрана” и „Сигурност” и ще я увеличавате до 55 години. Променяте и условията за пенсиониране на работещи при условията на първа и втора категория труд. Тези промени отново са в посока затрудняване на достъпа до пенсионната система – увеличавате възрастта и стажа. Ранното пенсиониране на работещи при първа и втора категория само по себе си не е проблем, затова предлаганите мерки, в случая увеличаване възрастта и стажа, без да е прецизиран обхватът и условията за ранно пенсиониране, са неадекватни на очакванията на хората.
Не е намерено цялостно решение на проблема с изплащането на пенсиите на работещи при условията на първа и втора категория, което при наличния пенсионен модел, непременно преминава през преосмисляне ролята на професионалните пенсионни фондове.
Работещите при тежки условия на труд – миньори, редови полицаи, пожарникари, всички онези, чийто живот е застрашен и в опасност при изпълнение на задълженията им, трябва не само да бъдат ранно пенсионирани, но и непрекъснато трябва да бъдат подобрявани условията им на труд и работа.
По отношение на разходите за ранното пенсиониране има значителни резерви за оптимизирането им, без непременно жертва да са отново най-уязвимите и работещите на терен.
Продължавам нататък. Имате намерение да вдигате осигуровките от 4,5% за 12 години напред. За изминалите 10-15 години ги намалихме с 14-15%, а сега 12 години ще ги увеличаваме с 4,5%. Това също няма да се случи, защото един от постигнатите „компромиси” под натиска на работодателски организации е това увеличаване да бъде само 2%. Интересно какво са отстъпили, какъв компромис са направили работодателите в случая, като осигуровките по сега действащите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване трябваше от 2017 г. да се увеличат с 2%, а Вие разсрочвате това вдигане с 1% от 2017 г. и 1% от 2018 г. Впрочем това е другият неолиберален белег на българската пенсионна система – незначителният дял на плащаните от работодателите пенсионни осигуровки, за разлика от много други европейски страни.
Предлагате лесни за Вас и трудни за хората решения – вдигане на възраст и стаж, вдигане на осигуровките, а бягате от предложенията за решаване на сериозни проблеми, като инвалидни пенсии, извеждане на всички неприсъщи за осигурителната система плащания, а тези неприсъщи плащания в пенсионната система са сериозният проблем в разходната част. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Още малко.
Друга критика към логиката на Вашите предложения. Липсва Ви интегрирана стратегия и синхронизирани действия с политиките от другите сфери на управлението и най-вече макроикономическата и финансовата политика, политиката по заетостта и доходите, здравеопазването и социалното включване, които да водят до стабилизиране на системата. Реформа на пенсионната система би имала смисъл само ако представя визия за нея в дългосрочен план и ако гарантира достоен размер на пенсиите на сегашните и на бъдещите пенсионери, следваща финансова устойчивост и независимост, доверие в системата, за да бъдат мотивирани хората да си плащат осигуровките.
В предложенията за промени в пенсионната система на управляващата дясна четворна коалиция не се забелязват признаци за успешна реформа. Това са временни и палиативни решения в отговор на някои негативни явления, каквито са демографската криза, нивото на доходите на българи, дефицитът в пенсионната система и други.
Аз и колегите ми от Парламентарната група на БСП лява България няма да подкрепим предлаганите от Вас промени. Няма да подкрепим нещо, което хората наричат „геноцид”.
В нашето предложение за изменение Кодекса за социално осигуряване предложихме алтернатива. Мотивите ни ги чухте, няма да ги повтарям. Ще отбележа само, че това са действително разумните леви алтернативи на десните неолиберални предложения на управляващата четворна коалиция. В краткосрочен план те няма да доведат до внезапно стабилизиране на пенсионната система, но няма да нарушат установеното в момента съотношение приходи-разходи; ще доведат до увеличаване на всички пенсии с минимум 10%, при това без да се вдига установената вече пенсионна възраст. Разбира се, че ние категорично сме против увеличаването на тази възраст.
По всяка вероятност ще отхвърлите на първо гласуване нашите предложения, но ние ще ги направим и на второ гласуване, на единствено приемания от мнозинството Законопроект – на Министерския съвет.
За финал ще кажа, ако в оформеното в Народното събрание мнозинство от четири партии, и четирите десни по своята същност и действия, е останала поне капка разум, ще се вслушате в нашите критики и предложения. В противен случай българските пенсионери не само ще са най-бедните в Европа, но ще стават и още по-бедни. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПФ и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Гьоков, през цялото време говорихте за неолиберални мерки, за дясно, за геноцид и така нататък. Какво ляво има във Вашите мерки, след като Вие предлагате единствено индексация от 1,2% само за новоотпуснатите пенсии, а не за старите? За първа и втора категория в проекта, по който сте вносител, не казвате нищо, тоест Вие приемате сегашните условия на стръмно увеличаване на шест месеца. Ако сте имали някакви намерения, да сте ги написали.
Опирайте се на фактологията и на това, което реално сте предложили, а не това, което сте желали или искате да предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Гьоков, през 1996 – 1997 г. не съм участвал в управлението, но имам доста добри спомени колко беше пенсията тогава. Спомням си, че след едно наистина трагично управление на БСП беше около 3 долара. Това е, което Вие бяхте оставили тогава – пенсия от 3 долара, а в рамките на няколко дни, защото имаше хиперинфлация, вече на четвъртия ден не беше и 3 долара.
Във връзка с това искам да Ви задам въпрос, който много пъти от дясно сме поставяли към БСП и не отговорихте: къде са парите на хората, които през тези 45 години пестиха за пенсия и изведнъж се оказа, че ги няма? Къде са техните спестявания, които тогава им взехте с хиперинфлацията и също ги нямахте? Сега излизате да ни говорите как се бил провалил пенсионният модел, който работи близо 15 и повече години. Да, той има нужда от промени, има нужда от подобрения, но пенсията не е 3 долара, нали?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Госпожо Тодорова, надали някой от тази зала може да каже, че тези мерки, които предлагате, не са неолиберални, не са десни и не са геноцид. Надали има такъв човек. Надали ще го отрече и господин министърът.
Аз разбирам Вашето изказване, защото искате да легитимирате Вашата партия като лява, но няма как да стане това, защото участвате в едно дясно управление, предлагате десни мерки и ги защитавате, и гласувате за тях. Няма как да стане!
Не предлагаме индексация само за новите пенсии. Мога да Ви развивам цялата теория, защото и в досегашния чл. 70 никъде не е записано, че увеличението на процента е само за новоотпускани пенсии. Но ако това Ви притеснява толкова много, между първо и второ четене ще направим една Преходна и заключителна разпоредба и ще Ви стане ясно. Защото, ако Ви беше ясно и ако бяхте чели внимателно, щяхте да видите, че в нашите мотиви са направени сметките, така че на всички пенсиите да се увеличат между 9 и 10% и такива са и финансовите разчети в мотивите ни. Така че спекулацията и на тази тема няма как да мине.
Господин Славов, къде са парите на хората? Ами къде са парите, господин Славов, от приватизацията на Иван Костов? Тридесет милиарда от приватизацията – къде отидоха тези пари? Аз може и да не мога да смятам, но хората ги смятат. Тридесет милиарда, 30 милиарда! Къде са тези пари? В БГА „Балкан”, в „Кремиковци” – къде са? Нали тези пари трябваше да отидат... Четиридесет и пет години хората, които градиха този социализъм и си плащаха осигуровките в общия кюп, с тези пари се строи „Кремиковци”, развиваше се БГА „Балкан”. Затова ние, когато бяхме управляващи в тройната коалиция, създадохме Сребърния фонд, за да могат парите от приватизацията не безогледно да ходят в джобовете на някой от Вашите хора, а от този фонд да се подпомагат пенсиите. Ама няма такова нещо.
Така че къде са парите на хората трябва да отговарят едни други хора. И когато стане въпрос за това, че някой е направил лошо за българските пенсионери, знаете ли чие име споменават първо? – На Иван Костов и на правителството на Иван Костов, защото то направи тази неолиберална реформа.
Хайде да излезем с Вас отвън на площада и да спрем десет човека пенсионери да ги попитаме кой направи най-лошото нещо за техните пенсии? Не Жан Виденов, не, когато пенсията беше 3 долара, когато хората знаеха защо пенсията им е 3 долара, а после, защото реформата на Иван Костов ги доведе до мизерни пенсии, без да знаят защо. Защото са се трудили цял живот, плащали са каквото е трябвало по закон, а сега получават мизерни пенсии. Няма как да вменявате вина за нещо на някой, който няма такава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, приветствам оживлението в дебата и се надявам да продължим в 12,15 ч., след прекъсването за почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Моля квесторите да поканите народните представители в залата.
Преди да продължим с разискванията, едно съобщение.
Днес, 2 юли 2015 г., е постъпил и предстои да бъде раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо гласуване на 25 юни 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
Преди почивката за изказване се записа народният представител Петър Славов.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря господин Председател.
Уважаеми колеги, първо ще кажа законопроектите, които ще подкрепим от Реформаторския блок. Безспорно ще подкрепим внесения от нас Законопроект, както и Законопроекта, внесен от колегите от Патриотичния фронт. Те, макар и малки законопроекти, са такива, които решават съществуващи несправедливости и наистина считам, че трябва да бъдат подкрепени и тези категории лица, които визират, да се вземат мерки по отношение защитата на техните осигурителни права.
Основният законопроект, който също ще подкрепим – на Министерския съвет, тук ще бъда малко по-обстоятелствен и ще спомена няколко неща.
На първо място, приветстваме и усилията на министър Калфин и това, че бяха чути нашите призиви – това, което говорихме още по Коледа, когато беше спорът за втората пенсия и прехвърлянето й в НОИ, че това нещо по този начин не бива да се прави и че най-малкото след като беше направено тогава, трябва да бъде поправено. Така че ние виждаме тук разпоредби, които считаме, че решават проблема и наистина се дава възможност на хората те сами да преценяват дали желаят втората им пенсия да се получава от НОИ, дали желаят да бъде в универсален пенсионен фонд или, ако размислят, могат да се вместят между едното и другото. Но, както един колега казваше, няма завинаги невъзможност човек да се разведе с НОИ доживот. Така че този голям проблем за нас виждаме, че е решен и приветстваме това разрешение.
Също така разбираме много добре, че е необходима пенсионна реформа и че наистина нещата по начина, по който вървят последните години, няма как да продължава. Пенсионната реформа очевидно включва и непопулярни мерки. Имах впечатление, че до голяма степен в така предлагания Законопроект от Министерския съвет е постигнат разумният баланс, който на практика може да бъде постигнат между всички заинтересовани страни в процеса. Очевидно няма идеално решение, което да устройва всички на 100%, но няма как тази реформа да се сключи и пенсионната система да работи наистина нормално без плавно повишаване на пенсионната възраст, без редица други мерки, които са заложени там, без поставяне на граница на възраст за пенсиониране за определени категорийни работници и така нататък.
Нещо, на което много държахме и през целия процес на преговори и по този Законопроект сме казвали, това е да не се увеличават осигуровките спрямо действащото законодателство. Това, което виждаме, е, че е потърсен един, отново ще кажа, разумен компромис, тоест, така или иначе заложеното увеличение от 2017 г. с два процентни пункта всъщност се пренася другаде и фактическо увеличение на осигуровките не би трябвало да има и на осигурителната тежест. Това до голяма степен са основните аспекти, които ще спомена по Законопроекта на Министерския съвет. Както казах, ние ще го подкрепим на първо четене. Между двете четения, разбира се, ще имаме вероятно и наши предложения.
Това, което няма как да подкрепим, е безспорно да се вдигат осигуровките на хората – отляво чух, че имаше подобни призиви и желания. Наистина ситуацията е такава, че осигуровките и въобще данъчно-осигурителната тежест да се вдига, е крайно неразумно. Може да се окаже изключително опасно. Едва ли е нужно да Ви давам примера с Гърция какво се случва в момента и подобно неразумно управление по този неразумен подход, ако се тръгне по подхода още една и още една кожа да се свалят и от самоосигуряващите се лица, и от работодателите, и така нататък, до какво може да доведе.
Естествено, не можем да приемем и това, което пак отляво чух, че не само осигуровки искат да се вдигнат, ами искат да вдигнат и максималния осигурителен доход, и то доколкото чух, предложението беше да се вдигне с близо 1200 лв. – спрямо сегашния размер на 2600 лв., да стане 3800 лв. Тоест лица, които, не знам как да се изразя, може би имат неблагоразумието да са в светлата икономика и да си плащат осигуровки върху реалните доходи, тук има желание да бъдат допълнително натоварени с едни близо 400 лв. само от тази мярка. Тук въобще не включвам увеличените осигуровки. Няма как да подкрепим и чисто популистични предложения да се записват числа в нормативни актове с желание или с надежда, или с не знам какво те утре да се случат. Очевидно увеличаване на пенсии и на заплати е възможно, когато икономиката го позволява, когато производителността расте, когато има чужди инвестиции, когато нещата вървят. И 1000 лв. да запишем утре, че ще стане пенсията, очевидно тя няма как да бъде плащана.
Между другото виждаме, че и този експеримент е направен в Гърция и виждаме до какво води. Предлагам да не му правим и тук.
Така че в заключение още веднъж ще повторя, че от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, ще подкрепим и нашия Законопроект, и този на колегите от Патриотичния фронт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник министър, уважаеми господин Петков, дами и господа народни представители! На нашето внимание са седем законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Една голяма част от тези законопроекти са ориентирани предимно към разходната част. Има и такива, които правят опити да балансират системата на социалното осигуряване. Такъв е проектът на Министерския съвет, на който искам да спра Вашето внимание малко по-подробно.
Целите, които се поставят в предложения Законопроект, са, на първо място, подобряване на финансовото състояние на системата, и на второ място, подобряване на адекватността на пенсиите или с други думи казано, размерът на получаваните пенсии в зависимост от осигурителния принос.
Трябва да похвалим екипа на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и социалните партньори, че са постигнали съгласие по отношение на експертната част на предложените промени. Трябва обаче да отворим една скоба и да заявим, че това съгласие е на базата на отстъпки от предварително предложения вариант, които оставят впечатлението, че са за сметка на трета категория.
Аз съм убеден, че екипът на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, социалните партньори са убедени, че такива драстични промени се правят с характер, на базата на принципи, което е изключително важно. В този смисъл усещането, че предложените промени и отстъпления по-скоро са в стил „на всекиго по нещо” оставя известна горчивина върху предложения Законопроект.
През годините на прехода осигурителната система беше поставена в услуга на всички останали секторни политики. Не само в услуга на секторните политики, а и в услуга на щедри политически решения. Сега, в момента в който отчитаме, че осигурителната система е в състояние на будна кома, използвам този термин, защото при 9 млрд. 600 милиона бюджет на държавното обществено осигуряване за тази година, 52,5% или близо 5 милиарда са за сметка на държавния бюджет, което означава, че осигурителният характер на нашия пенсионен модел е дискредитиран. Това е една от причините да се търсят по възможност по-радикални решения, за да може все пак осигурителната система да разчита на добро финансово здраве, защото предложените промени са с дълъг хоризонт.
Искам да кажа още няколко думи за това, че масовата трета категория през годините на прехода, и особено след 2000 г., носи цялата тежест на реформите. Работници и служители от трета категория труд бяха солидарни с миньори, с металурзи, с всички, които работят в условия на първа и втора категория труд, със сектор „Сигурност” и с кого ли не, и в един момент на преден план излезе усещането за свръхсолидарност, което няма как да не премине в разочарование от солидарния характер на модела, защото, когато има свръхсолидарност, вече започваш да се замисляш дали този модел е справедлив. Усещането за свръхсолидарност влиза в драстично противоречие със справедливостта на системата. Това при всички положения води до загуба на доверие.
За да бъде обаче устойчив във времето този модел, който се предлага, а това са пакет от мерки за усъвършенстване на пенсионния модел и развитие на пенсионната система, освен експертно съгласие, много важно е да има политическо съгласие. За съжаление, към днешна дата това политическо съгласие е особено крехко, дори и в рамките на четирите политически сили, които подкрепят днешното българско правителство. Защо казвам това? Защото идеята на предложения пакет от мерки е те да бъдат устойчиви във времето. Затова хоризонтът е достатъчно дълъг – до 2037 г. Ако сега тези промени не бъдат подкрепени от достатъчно на брой народни представители или политически сили, устойчивостта на предложените промени през следващите години е поставена на съмнение.
Аз знам, че в парламент с осем политически сили е трудно да се постигне политическото съгласие, но то е задължително поне за партиите, които подкрепят правителството, а когато това не се случи, налагат се динамични мнозинства, които разтърсват управляващата коалиция, а за да не се стига до такъв тип подкрепа политически партии, които са в управляващото мнозинство, трябва да бъдат на висотата на своите отговорности.
Казвам всичко това, защото предложеният пакет е с дълъг времеви хоризонт – от 2016 до 2037 г. Характерното за този цял период е, че системата въпреки с тенденция за намаляване на дефицита през целия период ще бъде в условие на дефицит. Стартира в началото с дефицит от 2,4% от брутния вътрешен продукт, към 2023 г. е най-добрият показател – става 0,9% от брутния вътрешен продукт, а към края на периода вече е 1,2% от брутния вътрешен продукт или с други думи казано, разходите се предвиждат да бъдат намалени с половин процент.
Всичко това, което е предложено от екипа на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт и социалните партньори в общи линии е в правилна посока, но съществуват и рискове. Рисковете са в посока на това, че тази финансова стабилност е изключително зависима от демографските характеристики, зависима е от икономическия растеж.
Затова ние от Движението за права и свободи винаги сме заявявали, че няма такава мярка, или такъв пакет от мерки, които могат с магическа пръчка да решат дългогодишните проблеми на осигурителната система. Тези проблеми могат да бъдат решени единствено и само със сериозен инвестиционен потенциал, сериозни инвестиции – вътрешни и външни, с увеличена заетост, с увеличени доходи и постъпления по осигурителната система. Всичко друго са предложени мерки с рисков потенциал – искам специално да подчертая това, тоест разковничето за решаването на проблемите минава през сериозен икономически растеж, през високи доходи, високи нива на заетост и оттам високи постъпления в осигурителната система с последващи високи нива на социална защита.
Уважаеми колеги, има един много съществен елемент в предложения пакет от мерки и той е възможността за увеличаване на размера на пенсиите, тоест подобряване на ефективността на пенсиите с 40%. Става въпрос за мерки, които се предлагат през коефициента, през трудовия стаж, през осигурителния стаж, около 2027 г. размерът на пенсиите да бъде увеличен с 40% – заложена е такава възможност.
Тук веднага възниква въпросът, че доминанта в това предложение е осигурителният стаж. Вярно е, че осигурителният доход също има участие във формулата за изчисляване размера на пенсията, но като че ли двата по-важни параметри са възраст и осигурителен стаж. Осигурителният доход остава на по-заден план. Пак повтарям, той също има отношение към изчисляване на размера на пенсията по формулата.
Основните рискове идват от разминаването между обхвата и хоризонта на предложените промени. Ясно е, че плавното увеличение на възрастта и стажа е оправдано от гледна точка на социалната поносимост, защото едно и също поколение – тези от трета категория, носят на гърба си цялата тежест от 2000 г. досега. Предимно промените са за сметка на осигурените от трета категория труд. Пак повтарям, плавното увеличение на възрастта е поносимо от социална гледна точка, но при всички положения, ако пристъпим, както е в предложението на Министерския съвет, тогава трудно бихме могли да разчитаме на по-бързо балансиране на системата на социалното осигуряване.
Уважаеми колеги, искам да дам няколко примера от реалната действителност. Те са много показателни за това, което казах.
През 2014 г. реалната възраст за пенсиониране в България е 57 години и 6 месеца. Реалната възраст в България – възрастта, на която се пенсионират всички категории труд, е 57 години и 6 месеца. Това е по информация на Националния осигурителен институт.
В Европейския съюз европейските граждани средно се пенсионират на 62 години. Когато обаче от всички пенсиониращи се извадим групата на категорийните работници, на тези, които се възползват от ранно пенсиониране, българските граждани, които се пенсионират в условия на трета категория труд, при тях ефективната възраст за пенсиониране е 62 години и 9 месеца, тоест около средните нива за Европейския съюз. Това предполага, че мерките, които предлагат Министерството на труда, Министерският съвет, Националният осигурителен институт и социалните партньори, са в посока към балансиране на системата със споделяне на отговорностите между отделните категории.
Следващото нещо, за което искам да кажа няколко думи, е за сектор „Сигурност”. Действията и мерките около тази система са изключително актуални в последно време, но трябва да благодарим на колегите от сектор „Сигурност”, че след дълги срещи и дискусии, които са започнали преди доста години, те узряха до мисълта, че трябва да има увеличение на възрастта за пенсиониране и при тях. Защото това е в техен интерес. Защо е в техен интерес? Сега ефективно те се пенсионират на възраст 52 години и 8 месеца. Минималната възраст за пенсиониране, която се предлага за тях, е 52 години и 10 месеца, която планово да расте планово с по 2 месеца на година. Какво означава това? Това означава, че колкото по-голям е техният осигурителен принос като стаж и като възраст, толкова размерът на пенсията, която те ще получават, ще е по-голям. Забележете, колеги, че при преизчисляването на техния осигурителен стаж, те ще имат възможност да се възползват от по-голям коефициент, респективно от по-голям размер на пенсията, която ще получават. Разбира се цената на тази, приета вече, минимална възраст е изключително висока. Вижте за какво става въпрос. Отпада задължението да се пенсионираш в тази система – ако си натрупал стаж две трети в нея, дори да работиш някъде в друга система, можеш да се възползваш от правото на пенсиониране. Има гратисен период за тези, които до края на тази година отговарят на условията през следващите три години да могат да се пенсионират. Разбира се, тук те имат и друго изискване – този гратисен период да се отнася и за всички останали.
Има обаче още една мярка, която се отнася за родените след 1960 г. Тя дава възможност на работници и служители от сектор „Сигурност” да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди, когато са получили ранна пенсия, защото размерът на тази пенсия е с 28% по-малък – пенсията, която получават от ДОО, имат възможност да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди еднократно в НОИ, в бюджета на ДОО и да получават целия размер на пенсията, а не да изчакат до възрастта за пенсиониране за трета категория. Това е прекрасна възможност, но тази възможност, ако в краткосрочен план дава допълнителни приходи в ДОО, а в дългосрочен план е с негативни ефекти към бюджета на ДОО.
Няколко думи за категориите работници. За първа категория се предлага увеличаване на възрастта, така че тя да достигне 10 години по-малко от годините за пенсиониране за трета категория, тоест 55 г., а за втора категория с 5 години по-рано, тоест до 60 г.
Тук сега искам да кажа няколко думи.
Уважаеми колеги, господин Министър! Това, което се предлага за първа категория, е увеличението на възрастта да бъде с по два месеца на година. Това, което се предлага за подземните миньори и за тези, които се пенсионират при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, разбирайте при съкращаване и ликвидиране на предприятието, при намаляване на щата, за тях увеличението на възрастта, макар и до 50 г., е с по 4 месеца. Тоест, за първа категория увеличението е с 2 месеца, а за подземните миньорите и за тези, за които се отнася чл. 328 от Кодекса на труда, увеличението е с 4 месеца. Тук трябва да помислим, може би между първо и второ четене, да помогнем на хората, които се пенсионират в тези тежки условия.
И няколко думи, с които ще завърша. От 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства с процент, равен или по-голям от швейцарското правило, до 1,5%. Това означава, че се планира увеличение на пенсиите с 40%, както казах преди малко, някъде до около 2027 г.
По отношение на промените във втория стълб.
Уважаеми колеги, това, което възниква като изключително сериозен проблем в края на миналата година, когато се приеха промените, въпросът беше за свободното волеизлияние на осигурените да могат да прехвърлят средствата по индивидуалните партиди многократно в бюджета на ДОО и от там да могат обратно да си ги прехвърлят в индивидуалните партиди. Сега се дава възможност на тези, които имат права по втория стълб, да прехвърлят средствата в Сребърния фонд и след това, но не по-късно от 5 години преди възрастта за пенсиониране, да могат да се върнат обратно в частните пенсионни фондове.
Завършвам тук с надеждата и с пожеланието, въпреки че не е част от този Законопроект, и да поставя на Вашето внимание въпроса за осигуряването на земеделските производители, тъй като там при сегашните условия, ако се приеме това, което се предлага за следващата година, се нарушава трудовата парадигма. С други думи това означава, че средствата, които получават от изработената продукция, включително и средствата от европейското подпомагане, не са достатъчни да покрият техните осигурителни вноски. Надявам се, че този въпрос ще намери своето решение в рамките на бюджетната процедура в края на тази година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Други изказвания?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Народният представител Димитър Байрактаров.
Преди неговото изказване, позволете ми да Ви осведомя, че горе, на балкона, наши гости са членове от Дружеството на инвалида от село Русаля, Великотърновско. Моля да ги приветстваме! (Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, хубаво е, когато се изказват хора, които наистина разбират тази материя. Лошо е обаче, когато хора, разбиращи тази материя, не казват фактите, такива каквито са.
Патриотичният фронт, естествено, ще подкрепи някои от законопроектите – ще подкрепим Законопроекта на колегите от Реформаторския блок, ще подкрепим Законопроекта на госпожа Мая Манолова, ще подкрепим Законопроекта на колегите от „Атака”, както и на колегата Енчев.
Основният акцент днес в тази дискусия е всъщност внесеният законопроект от Министерският съвет, който широко се пропагандира в обществото като пенсионна реформа.
Уважаеми господин Министър, ние от Патриотичния фронт направихме много сериозен анализ на този Законопроект. Считаме, че по един такъв наистина сериозен Законопроект и при вложен толкова много труд, трябва също да се подходи сериозно и с уважение – с уважение най-малкото към експертния потенциал, вложен в този Законопроект, с уважение към това, че наистина имаше работна група, която в по-голямата си част беше една говорилня, поради която аз я напуснах. Но все пак има един краен продукт, който е на нашето внимание.
Каква обаче е причината ние днес да дебатираме този Законопроект? Първо, това беше опитът за някаква странна реформа и посегателство върху втория стълб. Това е истината – нещо, което създаде едно изключително обществено напрежение и практически в момента ние имаме един мъртъв текст в Кодекса за социално осигуряване, липсваща наредба и едни пари, които са частна собственост, намиращи се по сметки на НАП и продължавайки да ощетяват българските граждани.
Когато обаче разглеждаме един толкова сериозен законопроект, който касае бъдещето на милиони български граждани, ние трябва да кажем няколко важни неща, които аз очаквах да кажат някои от преждеговорившите.
Първият важен фактор, уважаеми колеги, е, че няма друга държава в Европа, в която данъчната осигурителна тежест върху гражданите да надхвърля 70%. Това е първият сериозен факт. Този факт поставя на кантар опитът за балансиране на тази система и повишаване на доверието към нея.
Вторият много сериозен факт – нещо, което не знам защо, никой не засегна – е, че към днешна дата 0,8% работещи трябва да издържат 1,3 неработещи. И не вярвайте на твърденията, че някой ще Ви каже, че това съотношение е точно обратното. Това не е вярно. Има официални данни, публикувани от НОИ. Те са красноречиви и когато виждате, че тази система наистина трупа непрекъснат дефицит, Вие трябва да подходите с решителност и да намерите къде са буферите.
Аз щях да бъда, например, изключително доволен, ако виждах успоредно с тези Ваши предложения, уважаеми господин Министър, решителност от страна на Министерския съвет, която отдавна трябваше например да въведе така нареченото „електронно управление”. В системата „Облак” са вложени стотици милиони евро. Тази система трябваше, първо, да разтовари българската държава от един огромен разход, който се изразява в издръжка на една раздута администрация – държавна и общинска, която на всичкото отгоре по никакъв начин не допринася към пенсионната осигурителна система. Тя трябваше по този начин да разтовари българския бизнес от допълнителни административни разходи, освен данъчната осигурителна тежест, която бизнесът трябва да поема. Ние обаче не само че не виждаме такъв подход, нещо повече – ние дори виждаме, че по тази тема спря да се говори.
Какво предприемаме днес? Ние предприемаме поредния абсолютно традиционен модел. Този модел, който Вие днес ни предлагате, какво представлява? Той представлява изключване на колкото може повече хора, допринесли към пенсионната система от възможността да се ползват в бъдеще време от нея. Защото, уважаеми колеги, повишавайки осигурителния стаж на 40 години, при липсваща система, която е архивирала, която да е събрала, да е отчела този стаж на огромна част от българските граждани, едва ли е нужно да Ви припомням, че голяма част от тук присъстващите преди 1989 г. работеха в държавни предприятия; едва ли е нужно да Ви припомням, че тези предприятия отдавна не съществуват. Колко обаче от Вас знаят, че ведомостите, които са един от основните източници за доказване на трудов и осигурителен стаж, липсват в архивите? Липсват. Няма и създадени такива архиви, а в някои общини все още продължават дори да палят печките си с такива важни документи, колкото и странно да Ви звучи. Сиреч, с повишаването на осигурителния стаж, Вие вече сте обрекли една огромна част от българското население да се пенсионира при съвсем други условия.
Ще Ви дам пример, за да разберете. Ако Вие имате 34 години трудов стаж, дори с възможността, която Ви се предоставя – да закупите пет години осигурителен стаж, Вие ще получите правото да се пенсионирате при 15 години действителен осигурителен стаж, а останалите 19 години ще ги подарите на системата. Тоест Вие се явявате донор. И независимо дали Вие сте се осигурявали върху две, три или 10 хиляди лева доход, Вие просто сте един донор, който ще получи възможността да получи пенсия в размерите около 150-160 лв. Ето това е несправедливо.
По този повод в този Законопроект не само че не е работено. Точно обратното – засилено е недоверието към солидарния модел. Но не това е най-страшното. Страшно е нещо друго – страшно е, че в годините ние бяхме свидетели на няколко опита за пенсионна реформа. И с всеки от тези опити, оказва се, че нашите бащи и майки пенсионери ставаха все по-ощетени и по-ощетени. За огромно съжаление в този предлаган Законопроект не е предвидена и структурата на населението, която предполага, че след осем години тази система, която днес ни се предлага, ще бъде един сериозен взрив, поради простата причина, че системата ще изпадне в невъзможност да изплаща пенсии. Осем години – запомнете я тази дата. Осем години! След осем години системата няма да има възможност да изплаща пенсии. Сиреч, хората ще бъдат жестоко ощетени.
И тук вече следва другата неразбираема логика и подход – пореден удар върху капиталовия пазар, върху този пазар, наречен „частен втори стълб”, който би следвало да даде единствената сигурност на хората. Там, където хората знаят колко пари имат, знаят, че тези пари са техни, не се губят. Те могат да бъдат унаследявани. И нещо повече – да носят допълнителна доходност.
Какво предлага днес така нареченият „свободен избор”? Така нареченият „свободен избор” предлага поредното конституционно нарушение на частни права, сиреч, посегателство върху частна собственост, която е неприкосновена, прехвърляне на Вашите пари в Сребърен фонд, където Вие няма да имате нито доходност, нито нищо. И тук следва тънкият подход – петте процента обаче, които Ви се внасят, ще отидат в така наречения „фонд „Пенсии”, но никога няма да имате възможност да си ги върнете.
Тук вече поставяме въпроса: има ли свободен избор, или няма? Вие можете да имате свободен избор, ако имате две или три неща, между които да изберете.
Всъщност ако сега Ви попитам: Вие знаете ли и можете ли да си изчислите размера на пенсията, силно се съмнявам, че голяма част от тук присъстващите могат да го направят.
Но господин Адемов не спомена и някои други компоненти във формулата за изчисляване, която уж предвижда увеличаване с 40% на пенсията! Нищо подобно! Такова нещо няма как да се случи при тази формула, която се прилага – това е абсурд!
Ще Ви дам пример, че осигурителният доход за страната в последните месеци се понижава, а той е един от компонентите за изчисляване на пенсията. Същото се получава и със средната работна заплата за страната, която също се понижава. Е, как ще станат тези 40% увеличение? Математиката е точна наука – няма как да се случи. Сиреч, и тук има много неизяснени неща, които практически ощетяват бъдещите български пенсионери.
Но да се върнем на частните пенсионни фондове. Този дебат започна от тях. Не мога да разбера например колегите от Реформаторския блок какъв подход ще имат, когато с този Законопроект се нанася жесток удар върху частните пенсионни фондове, жесток! Предвижда се дори административен подход за прехвърляне на средства в системата на НОИ. Административен подход! Кой от Вас ще гарантира как ще изразят своя свободен избор служителите в държавната и общинската администрация, че нещо не ми е ясно? Ще го изразят точно друг път!
Освен всичко, в Законопроекта сме свидетели на една уговорка – ще вземем двата процента, които трябва да се дадат по закон на пенсионните фондове, и с тях ще компенсираме работодателите, защото те трябва да ги внасят, за да можем да увеличим осигурителните вноски. Изключително порочен подход, изключително!
Аз бях на първите работни групи, видях с очите си несъгласието както на пенсионно осигурителните дружества, така и на синдикатите, и на работодателите. Интересно: какъв пазарлък се е водил, за да се постигне в един момент този консенсус? Пазарлък на гърба на българските граждани! Недопустимо! Недопустимо!
Именно поради тази причина ние няма да подкрепим Законопроекта, защото той е срещу българските граждани, няма систематичен подход, няма икономически анализ и по никакъв начин не води до така широко прокламираната и пропагандирана пенсионна реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Както вече колегите декларираха, групата на Реформаторския блок ще подкрепи Законопроекта на Министерския съвет. Тъй като значителна част от аргументите, които изложи колегата Байрактаров, можем да споделим, като категорично не можем да споделим изводите, взех това изказване, за да внеса малко повече яснота върху позицията на Реформаторския блок и достойнствата на предлагания Законопроект.
На първо място, искам да подкрепя категорично д-р Адемов в частта на неговото изказване, че промените в пенсионната система трябва да търсят не мнозинство в Народното събрание, а максимално широк консенсус.
Когато откривахме настоящата сесия на четиридесет и третия парламент, от името на групата на Реформаторския блок казахме точно това по отношение на трите основни реформаторски пакета, които влизат в парламента и които ще разглеждаме в рамките на тази сесия, и вече разглеждаме: пенсионната система, здравната система и правосъдието. Три сфери, които трябва да търсят максимално широко съгласие, защото те не подлежат на бърза промяна при неизбежната в демокрацията промяна на мнозинствата и управленията в парламента. За повечето десни избиратели, за повечето симпатизанти на Реформаторския блок аз съм убеден и често пъти го срещам като мнение, а вярвам, че и за повечето избиратели на ГЕРБ е така, този Проект изглежда недостатъчно смел. Той обаче е достатъчно умен, за да бъде гарантирано, че и тези, които гласуват „против” в настоящия парламент, няма да го променят в следващия, както, между другото, много пъти се е случвало в пенсионната система. Най-атакуваните мерки всъщност после остават много трайни при съвършено различно мнозинство и управление. Ще напомня атаките срещу прословутата точкова система, която след това беше съхранена за период от 10 години от тези, които я атакуваха, и за чието премахване всички към настоящия момент жалим.
Един компромис е добър, когато предимствата са повече от недостатъците. На нас, след много сериозно обществено, експертно и политическо обсъждане, ни се предлага компромисен Законопроект, в който предимствата са много повече от недостатъците. Преди всичко Законопроект, който предвижда ясен прогрес във всяка от болезнените сфери на пенсионната система, като изключим една – тази, свързана с инвалидните пенсии, което е предмет на следваща законодателна инициатива и на обществено и експертно обсъждане, което тече в момента.
Както по отношение на пенсионната възраст, така и по отношение на стажа за пенсия, така и по отношение на изравняването на мъжката и женската възраст за пенсиониране, така и по отношение на проблема с неравностойното третиране в позитивен или в негативен смисъл на различни обществени групи по отношение на пенсионните им права, така и по отношение на хроничния проблем с категорийните работници и неуспешния модел по отношение на професионалните пенсионни фондове, представеният от Министерския съвет Законопроект прави съществени крачки напред.
Дълбоко съм убеден, че част от тези крачки са недостатъчни, но поемането в правилна посока, пречупването на страха да променяме изобщо нещо ще даде възможност на настоящото или на следващи мнозинства, на настоящото или на следващи управления при констатирана необходимост – в някои сфери тя неизбежно ще бъде констатирана, да направят следващата стъпка в правилната посока, без да ги е страх, че те са тези, които чупят табуто. Защото ние от десет години и повече в тази сфера живеем в постоянен страх какви негативи ще понесе този, който пръв счупи табуто. Това в случая пое министър Калфин, пое настоящият Министерски съвет, а вярвам, ще поеме и мнозинството в Четиридесет и третото народно събрание. Ще свършим работа, която ще ползва и ще бъде продължена и от следващи управления.
Няколко бележки, които в голяма степен правят подкрепата ни условна по отношение на второто гласуване на този Законопроект. Има недостатъци, които са трудно преодолими, ако останат и на второ четене в настоящия си вид.
Първо, по отношение на втория стълб на пенсионното осигуряване и на универсалните пенсионни фондове (УПФ). Добре е, че се чуха разумните гласове от декември месец миналата година. Добре е, че онзи блокиран текст, който гласувахме тогава, заедно с бюджета, вече е разблокиран и ще може под някаква форма да работи. Зле е, че решението, което се предлага, е дългосрочно, опасно и неустойчиво. То носи в себе си смисъл по отношение на хората, раждани между 1960 и 1970 г., по отношение на хората, чиято осигурителна история в универсалните пенсионни фондове е непълна, които страдат от изключително ниската вноска в УПФ в ранния период на съществуването на тези фондове и от допуснатите свръхразходи при работата на универсалните пенсионни фондове в първите години от съществуването им.
Приемам, че родените през тази декада трябва да имат право на избор и този избор е добре формулиран с право и на обратен избор, и с блокиране на средствата от техните партиди в Сребърния фонд, което ще попречи на незабавното им разходване на непосредствени фискални цели, което беше големият риск, за който алармирахме ние през месец декември.
Вярно е обаче, че по отношение на ражданите след 1970 г. български граждани, които ще имат пълна история на осигуряване във втория стълб, трябва да се намери по-разумно решение, по-разумна форма на право на избор, която да гарантира капиталовия елемент в техните осигурителни права, като същевременно избягва рисковете и недъзите на системата, с които сме се сблъсквали към настоящия момент.
Спокойно гласувам на първо четене този Законопроект, тъй като имам уверенията на министър Калфин, че върху изправянето на недъзите на втория стълб в момента активно се работи в неговото министерство. Това съответно означава, че с изправянето на тези проблеми ние можем и сериозно да мислим за вариант, при който гражданите след 1970 г., без да страдат от злоупотреби и от нередности във втория стълб на осигуряването си, да бъдат гарантирани, защото това е гаранция и за държавната фискална стабилност, съвсем не само за тях лично, че ще бъдат защитени от демографските процеси, които непрекъснато намаляват шансовете за достатъчен заместващ доход от пенсията, произлизаща от солидарния стълб.
Същото нещо се отнася и по отношение на редукцията, която се налага на пенсията от солидарния стълб върху лицата, които избират да се пенсионират през универсален пенсионен фонд.
Цялостната философия на промените в Кодекса за социално осигуряване, които ни се предлагат, цялостният разчет, който е настина незавидно дългосрочен и дава възможност за едно сериозно планиране на публичните финанси до 2037 г. прави съвсем ясно, че България не може и да си помисли да премахне 12-процентната осигурителна вноска на държавата в Националния осигурителен институт върху доходите на всички работещи лица.
След като признаваме, че това не е временна субсидия, а е постоянна, необходима и в 20-годишен период категорично неизбежна вноска, ние трябва да мислим за държавата като за осигурител. Това вече не е дотация. Това е елемент от осигуряването.
Това автоматично означава, че хората, раждани след 1960 г., които се осигуряват в универсален пенсионен фонд, в момента в който се пенсионират трябва да получат не 28%, а максимум 15,6% редукция върху своите пенсии от солидарната система. Това е предложение, което ще внесем между първо и второ четене и на което ще държим ултимативно, защото другото означава ограбване на 13% от пенсията на всеки българин, раждан след 1960 г., и отнема всеки елемент на справедливост в и бездруго не твърде справедливата ни пенсионна система.
Така че с уговорките, които направихме по отношение между първо и второ четене, ние ще подкрепим и вярваме, че това е Законопроект, който си струва подкрепата и на мнозинството, и на опозицията в настоящия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. (Ръкопляскания от ПГ на РБ.)
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Касабов, за изказване.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по едно от предложенията, което на мен ми направи доста силно впечатление. Това предложение е предложението на колегите от „Атака”. Става въпрос за дълго спряганата минимална пенсия от 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По Законопроекта имате предвид?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Да, по Законопроекта. Той е тук, пред мен, ето го. Мога да Ви го зачета.
Това е чудесно предложение и аз питам: защо 500 лв.? Защо да не са 700, 850 или 1000 лв.?
Българският пенсионер заслужава тази пенсия. И от тук нататък аз си представям следната картина, при положение че българският парламент гласува тези суми – било 500, било 1000 лв.: радостни български пенсионери вкупом стягат куфарите и тръгват на почивка – било на Варадеро, било в Париж в „Льо Морис” или в хотел „Кинг Джордж”. А защо не и някъде другаде по Южното Черноморие? Щастливи, доволни – нещо, което всички ние желаем; нещо, което някои от по-богатите българи са изпитвали. Още повече, че ще подкрепим, да речем, и икономиката на братска Куба, но от тук нататък какво става?
Оказва се, че трябва да се вдигне с толкова пъти – близо със 76% и тавана на пенсията, тоест там е 920 лв., което означава, че хората, които получават голяма пенсия, трябва да вземат към близо 3 хиляди лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето! Времето Ви изтече!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: И като погледнем ще видим, че голяма част от хората ще бъдат дълго, дълго щастливи, в продължение на няколко месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтича, господин Касабов!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: И тези няколко месеца ще бъдат не повече от 4-5, защото дотогава държавата ще е фалирала, защото само за пенсии ще са необходими над 30 милиарда. И влизаме в спиралата на „Сириза”. От тук нататък „Сириза” ги остави без риза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Касабов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
Имате една минута и двадесет и четири секунди.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Да, някакво състезание с времето!
Вземам думата, разбира се, в рамките на тези около 70-80 сек., за да кажа, че чувствам моралната отговорност да заявя позиция, че няма да подкрепя предложението за въвеждане на възраст като допълнително условие към условието за определен стаж за пенсиониране на служителите в сектор „Сигурност” и в частност военнослужещите.
Много пъти съм се питал от 2012 г. кое кара специалисти, експерти, изобщо инициаторите на това предложение да го правят и не намирам отговор на този въпрос. Защото, ако е от гледна точка на търсене на равнопоставеност с останалите категории граждани, военнослужещите имат изискване за възраст и това е пределната възраст – 27 г. стаж плюс пределна възраст от 54 г. до 62 г., тоест те отговарят на условията за стаж и възраст.
Ако това е от гледна точка на равнопоставеност по отношение на права, ми, вижте – 12 са правата: граждански и политически, за военнослужещите, които са отнети или които са ограничени, тоест по дефиниция няма такава равнопоставеност между категориите граждани.
И, разбира се, последно – ако търсите някакъв модел в други държави, кажете ми в коя държава има такова изискване. Аз изследвах и бях представител в пленарната зала 17 държави – 12 от НАТО и 5 нечленки на НАТО. Само в две имаше подобно изискване, каквото въвеждаме в България, Босна и Херцеговина и Македония. Защо го правим тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: За съжаление, но, разбира се, на второ четене ще направя, ще представя повече аргументи.
Търся отговора на въпроса: защо го правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На второ четене може би ще си отговорите.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, за съжаление, при тази много важна тема, при тези много важни дебати не чух сериозен анализ и отговор на въпроса: защо се нарича пенсионна реформа? Защо с това помпозно заглавие са озаглавени всъщност поредица от дребни поправки, които са изцяло в стила на колониалното управление на България до тук?
Пенсионна реформа, господин Калфин, би било, ако рязко, категорично и много аргументирано се откъснете от чилийската система, в която България беше вкарана през 1999 г. при управлението на съпартийците, които сега ще подкрепят Вашите поправки, между другото. През 1999 г. в България беше въведен модел, наречен „чилийски”, който беше експериментиран в Чили, но, забележете, след няколко години в Чили беше премахнат. През 2008 г. го премахнаха, нали така?
В какво се състои чилийският модел? Влизат частни пенсионни фондове, започват да събират парите на хората, започват да си плащат огромни заплати и дивиденти и играят с ценни книжа. Когато дойде време за изплащане на пенсии обаче, държавата плаща. Казвам го най-схематично. Мога да говоря много време за този модел и да го критикувам, но сега казвам схемата, по която се работи. Тази схема са я измислили така наречените „чикагски момчета” – монетаристите на Фридман, и тя започна да се експериментира първо в задния двор на САЩ. След това се отвори още един заден двор на САЩ – в Източна Европа след промените, и започнаха експерименти и тук, тоест в Източна Европа.
Обаче какво се случва в държавите, където има държавно ръководство с мисъл за своя народ, например Унгария? Колко пъти съм Ви я давал за пример, пак я давам, вземете пример оттам. През 1999 г. и там беше въведен чилийският модел, сега 10 – 11 години по-късно премахват този модел, премахват частните пенсионни фондове и пенсиите отиват само в държавната система за осигуряване. Същото става в Полша и в Словакия. Това са държави, които иначе сочим за пример като същите от Източния блок, които обаче били дръпнали повече от нас. Защо са дръпнали повече от нас? Защото имат повече решителност.
Затова пенсионна реформа бихме нарекли – и аз, и моите колеги бихме подкрепили, ако е наистина реформа. Ако кажете, както тук беше казано преди малко, че нанасяте тежък удар на частните пенсионни фондове. Един задъхан защитник на частната собственост преди мен излезе и каза, че сте нанасяли тежък удар на частните пенсионни фондове. Уви, за съжаление, не го правите. Щяхте да получите нашата подкрепа, ако го правехте, но Вие ги оставяте. Там задължително оставяте да влизат парите на българите, след което те имали някаква свобода да връщат в държавната система.
За да бъде реформата наистина реформа, би трябвало да бъде държавна система, в която всеки българин да има собствена индивидуална сметка, която да може да следи и по нея да вижда къде са му парите, колко са и каква пенсия да очаква. Какво трудно има в това, защо не го изработите?! Защо трябва частни пенсионни фондове да вземат парите на българите, с тях да купуват държавен дълг, държавите да влизат в дълг?! Полша си качи държавния дълг с 20%, след като въведе частните пенсионни фондове. След това се отказа от тях, но вече късно. Вие не можете да излезете от този цикъл.
Видях някакви плахи опити в края на миналата година, но веднага Ви дръпнаха назад, може би Ваши коалиционни партньори. Те понякога действат като тежест на краката и Ви дърпат надолу. Откъснете се от тях, направете по-решителната стъпка, направете стъпката на Орбан, направете стъпката на поляците, откажете се от чилийската система и превърнете българската пенсионна система в истинска народна българска пенсионна система.
Ние сме опозиция. Цялостна реформа се предлага, когато си управляващ. Не сме управляващи, затова предлагаме отделни поправки, които са обаче знакови – те са база, на тях може да се стъпи.
Ще подмина с абсолютно презрение ироничните забележки по повод на нашето предложение минималната пенсия да се вдигне рязко – основата, върху която вече стъпва пенсията, да бъде рязко вдигната, защото трябва да се започне отнякъде наистина. Това, което Вие предлагате, и сам го казахте в изложението си, че след 10 години всъщност ще са по-бедни пенсионерите. Нали, горе-долу такива бяха думите Ви? Или поне няма да има напредък. Е, добре, защо го наричате пенсионна реформа? Какво да очакваме – след 10 години, след 15 години още по-ниски пенсии, още повече обедняващи слоеве и още повече безнадеждност, защото нещата ще са се влошили?
За да не се влошат нещата след 10 години, сега трябва да се стъпи на здрава основа. Каква е тя? Въпросът откъде ще дойдат парите за по-висока база за пенсии, не е въпрос, ако ти наистина направиш решителни реформи. Те ще дойдат оттам, откъдето сме посочвали много пъти – реформа на самата икономическа система, излизане от колониалната схема. Вие казахте: „Да закрием чуждите компании”. Не става дума да ги закриваме, но да ги облагаме. Те да плащат повечко, както е в Полша. Да плащат колкото трябва, за да може българският пенсионер да има какво да получава. Да си върнем златните находища, защото оттам изтичат милиарди печалба и част от тях могат да бъдат сложени в социалната система.
Ето ги начините, те са реални и изпълними. Знам, че са трудни, но лесно се раждат само зайците, както казва народът. Трудните решения са за държавните ръководители, останалото е управление от колониален план, което се стреми по никакъв начин да не разсърди някой чужденец, посланик, притежател на голяма компания или такъв, който печели на гърба на българския народ, но по този начин от криза и от нисък стандарт не се излиза. От нисък стандарт се излиза с решителни мерки, с прекратяване на финансовите пирамиди, които се наричат частни пенсионни фондове, с осигуряване и изграждане на държавна система, зад която да стои българската държава с всичките си активи и да гарантира на българина – независимо дали е роден през 1959 г., 1960 г., 1970 г., че в бъдеще ще си получи това, което ще може да следи през цялото време. Само такава система би накарала хората да повярват и в политиката, и в държавата, и в системата, и в собствения си живот, да го кажем така. Всичко друго е игра на политика, всичко друго е и игра на реформи.
Господин Калфин, знам, че Вие сам нямате и възможностите, може би и решителността. Виждал съм Ви и в други позиции на министър на външните работи, който подписа унизителния договор със САЩ за безплатни военни бази. Знам, че Вие нямате тази решителност да направите наистина реформа в пенсионната система.
За съжаление обаче, не виждам в залата и сред останалите политически сили, както казах, и сериозен анализ, и решителност да се скъса с колониалната система. Да излезем от чилийската система и да минем към европейска – това е нашият призив. Имаме идеята за това, развили сме я в много сериозен текст. Имаме идеята, имаме енергията и възможността да го направим. Другото е в ръцете на българския избирател, който, между другото, и хубаво, и лошо да живее един ден става пенсионер. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Има ли реплики от групите, които разполагат с време? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Преди да преминем към гласуване, думата поиска заместник министър-председателят и министър на труда, социалната и демографската политика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес дискусията беше показателна. Темата е важна, има различни мнения по нея. Аз съм благодарен на всеки, който изрази мнение и в подкрепа, и в различие с това, което предлагаме от Министерския съвет. Уважавам всеки, който говори с аргументи. Разбира се, чух и лично отношение, празни фрази и доста неаргументирани мнения, но сигурно това е част от парламентарния дебат.
Искам да помоля – преди да гласувате и, надявам се, да продължим работа по тези законопроекти, специално този, който е внесъл Министерският съвет – да имате още един път предвид, че той е продукт на съгласие. Не на пазарлъци, а на седем месеца открит диалог, в който можеше да участват всички, които имат отношение, в който Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт направиха хиляди изчисления по всяко предложение. Който е имал предложение, който го е внесъл, сме го тествали, смятали, преценявали какъв му е ефектът, обсъждали и то публично, и пред хората.
Така че тук няма пазарлъци. Има съгласие и желание да се промени една система, която се отнася до всички и която не работи. Дали по-радикално или по-малко радикално – тук казвате: „Тази реформа е същата, защото поддържа системата от 2000 г.”. Да, но тези, които го казват, поне два пъти от 2000 г. са имали възможност да управляват. И никой не си е помислил да я смени тогава. И аз си мисля, че не трябва през десет години да сменяме една важна система, каквато е пенсионната. По-добре е да поправим там, където има слабости, да потърсим къде са недостатъците, отколкото да разрушим всичко и да започнем да го правим наново. И ако търсим съгласие, то трябва да се търси на тази основа.
Чух различни предложения, които претендират за революционност и различен подход. Те се свеждат всъщност до едно и също нещо – намаляване на изискванията, намаляване от сегашната възраст на даже по-ниска, от сегашния стаж – та даже по-нисък, и увеличаване на пенсиите. Повярвайте ми, няма как да стане това. Мисля, че разбирам нещо от финанси, но не е необходимо да го правиш това нещо. От фокуси не разбирам и не знам как намалявате изискванията – възрастта, стажа, а увеличавате пенсиите.
В момента, понеже се говори много за стажа, мисля, че трябва да се каже нещо много ясно. В момента стажът за пенсиониране на мъжете ІІІ категория е 38 години, днес. По предложението, което имаме – 40 години, ще стане след 12. Миналата година в края в сравнение с тази година увеличението е шест месеца. Това, което предлагаме, е три пъти по-малко увеличение от това, което върви до момента. Така че когато говорите за 40 години стаж за мъжете, някой трябва да каже защо днес е 38 години. И тогава нека пак да смятаме – кой на колко години започва работа, колко години е работил и така нататък. Тридесет и осем години! И не съм видял нито едно предложение през последните 15 години, което да каже: „Нека намалим изискването за стаж”. Виждал съм искания за замразяване, виждал съм различни други неща за отлагане, но нито едно предложение за намаляване. Изведнъж сега това излиза като магическо решение. Няма как да стане! Да, сива икономика имаше, но не можем да я вземаме като факт и да я стимулираме. Уверявам Ви, че правителството прави всичко възможно, носи си отговорността за това, което предлага. То не е лесно решение, не случайно досега толкова пъти е избягвано от различни правителства. Ние си носим отговорността, носим и отговорността да се събират приходи в държавата. Виждате, че от началото на тази година приходите, включително в социалната система, са доста завишени в сравнение с миналата година. Това означава ангажимент, работа и действително показване на резултати, които могат да се измерят с числа.
Още веднъж благодаря за всички мнения. Надявам се, че когато гласувате, няма да мислите за популизма. На всеки аргумент, който чух, съм готов да изляза с числа и да покажа защо това, което предлагаме, е разумно, стига, разбира се, да има желание да се чуе. Обществото чува. Синдикатите чуха. Работодателите чуха. Хората, с които се срещам непрекъснато – миньори, полицаи, хора от системата на сигурността, чуват и разбират тези аргументи. Виждат, че това, което предлагаме, за тях е много по-добро, отколкото сегашната система, която гарантира по-нататък бедност на пенсионерите при нейното запазване, или някаква тотална промяна, която на никого не е ясно откъде да я започне и къде да я завърши.
Така че предложението, което правим, мисля, че има достатъчно добър отзвук в обществото. Надявам се парламентът да покаже онова, което всяка една от партиите заявява, когато се явява на избори – по-важни за държавата въпроси да търси съгласие. Ефектите от промяната, която правим сега, кръстете я както искате, ще се получат следващите 15-20 години. Те ще започнат от следващата година, но пълните ефекти ще се развиват в бъдеще. Не правим нещо, на което хей сега да му видим резултата. Оценете го, сетете се за предизборните си обещания, сетете се, че по национални проблеми трябва да се търси съгласие. Спомнете си, че през последните седем месеца всяко предложение беше обсъдено много внимателно. Всичко, което е дошло на акъла на когото и да било, е било преценено. Тогава гласувайте, надявам се, в подкрепа на този Законопроект, който е в интерес на българските граждани. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Калфин.
Други народни представители за участие в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 169 народни представители: за 26, против 88, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Преминаване към гласуване на втория Законопроект – на Мая Манолова и група народни представители.
Гласували 180 народни представители: за 54, против 63, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Радан Кънев и група народни представители.
Гласували 153 народни представители: за 145, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване следващия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 22, въздържали се 90.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, искам прегласуване, тъй като имаше колеги, които не успяха да гласуват, а и мисля, че не всички колеги от ГЕРБ разбраха, че трябва да подкрепят този Законопроект, защото е добър и по никакъв начин не ощетява нито Националния осигурителен институт (НОИ), нито бюджета. Напротив, въвежда една справедливост, която е съгласно Конвенция 71 на Международната организация по труда. Необходими са няколко гласа, за да бъде подкрепен законопроекта. Нищо лошо няма да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване!
Гласували 173 народни представители: за 64, против 34, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване е с вносител господин Велизар Енчев.
Гласуваме Законопроекта на господин Енчев.
Гласували 168 народни представители: за 47, против 76, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване с вносител Министерският съвет.
Гласуваме Законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 169 народни представители: за 115, против 35, въздържали се 19. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот по Законопроекта на Министерския съвет, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбирам радостта на коалицията, която е десноцентристка с патриотичен и ляв привкус, но искам да споделя своята голяма тревога и възражение по предложението на пенсионната реформа, така наречена, а по-скоро пакет от предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване със следните аргументи защо гласувах „против”.
Всички знаете, че 25-годишният преход даде един изключително див пазар на труда, несправедлив пазар на труда. Много хора, в това число и които Вие представлявате, знаете, че нямаха възможност да работят по правилата на трудовото право, законодателство и всъщност те нямаха възможности за стаж и осигуровки. Заедно с това сигурно си давате сметка, че това, което сега гласувахме, ще бъде изключително социално несправедливо в перспектива относно техните пенсии и относно тяхната подкрепа от пенсионното осигуряване. Особено голяма е тежестта върху категорийните работници, подземните работници и аз мисля, че тук малко емоционално подценихме тежестите, които ще бъдат върху българската жена.
Най-големият натиск – това и синдикатите го отчетоха, и всички Вие сигурно отчитате, че в този период от време с увеличаването на възрастта и с по четири месеца на всяка година ще бъде несправедливо спрямо българската жена. В едно добро икономическо време, в един добър пазар на труда, аз смятам, че би могъл да е добре. Сега гласувах „против” с ясната убеденост, че в момента това са допълнителни социални тежести.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване последния Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен последен по време, на господин Миков и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 33, против 72, въздържали се 44.
Предложението не е прието.

Връщаме са на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – продължение.
Във вчерашния ден гласувахме промяната в чл. 328, ал. 1, т. 10.
Господин Адемов, § 16 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 16 има предложение от народните представител Петър Кънев, Георги Гьоков, Жельо Бойчев и Корнелия Нинова – § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, като вносители между първо и второ четене направихме предложение този текст да отпадне. То е съобразено със становище на синдикати, работодатели, организации на майки, които изразиха несъгласие с текста, предложен от нас. Най-обобщено да кажа, аргументите им – че с този текст се отнемат права, които вече са им дадени. Изразиха несъгласие, ние се съобразихме с него и предложихме на вносителите текстът да отпадне.
Моля да подкрепите нашето предложение § 16 да отпадне, тъй като с него се отнемат права, според тези организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, във връзка с § 16, във вчерашния и предния ден, проведохме продължително обсъждане и сме склонни да подкрепим предложението за отпадане на § 16, тъй като смятаме, че тази защита при дисциплинарно уволнение следва да остане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Кънев, Георги Гьоков, Жельо Бойчев и Корнелия Нинова за отпадане на § 16, което всъщност бе подкрепено в залата от господин Кирилов.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Параграф 17 по вносител.
Преди това обаче има предложение за нов параграф.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение за нов § 24. Това е препратка.
„§ 24. В чл. 402, ал. 3 думите „чл. 404, ал. 4” се заменят с „чл. 404, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 17 има предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 25:
„§ 25. В чл. 404 се правят следните изменение и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя „да се постави специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административно наказателна отговорност”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Министърът на труда и социалната политика определя с наредба правилата за поставяне и графичното изображение на знака по ал. 1, т. 3”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „т. 1 на предходната алинея” се заменят с „ал. 1, т. 1”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „предходната алинея” се заменят с „ал. 3”.
5. досегашната ал. 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 18 има предложение на народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев, § 18 да отпадне.
Предложението в хода на дискусията е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено е писмено с писмо № 554-00-625 от 24 юни 2015 г.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Оттеглено е писмено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 26.
Но при това оттегляне трябва да има прередактиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точно така. Предлагате ли нова редакция?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Новата редакция е в текста на вносителя. Нали така? След като са оттеглени предложенията, остава текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава текстът на вносителя.
Колеги, по направеното предложение на госпожа Ангелова в заседанието и доклада на Комисията, то е подкрепено, като към първоначалната редакция на вносителя за неприлагане на текста на чл. 136а, 138а и чл. 181 е отпаднало неприлагането на чл. 138а и чл. 181, каквото е било предложението на госпожа Ангелова. След като тя оттегля това предложение, ще подложа на гласуване и редакцията на Комисията, което няма как да остане при оттеглено предложение, и от аргумент за противното следва, че би трябвало да подкрепим текста на вносителя. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Добре.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 18, който става § 26 по доклада на Комисията, повтарям, което предложение тогава е било съобразено с предложението на Ангелова, което към този момент е оттеглено.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
След като не е приета редакцията на Комисията, следва да подложа на гласуване § 18 по вносител, който ще стане § 26.
Гласуваме редакцията на вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието. (Реплики от народния представител Светлана Ангелова.)
Къде го има това предложение? Дебатът е закрит. (Реплики.)
По текст на вносителя има направени две групи предложения. Едното предложение е на Ралица Тодорова и група от ГЕРБ § 18 да отпадне. Това предложение е оттеглено. В зала не е подкрепено, че се оттегля оттегленото – Вашето предложение, което писмено сте оттеглили! При положение че няма никакво предложение по текста, остава текстът на вносителя! (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Гласуваме против предложението на Комисията. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние това го направихме. Следете какво гласуваме, госпожо Ангелова! Ние гласувахме против предложението на Комисията и подкрепихме текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „§ 19. В „Преходните разпоредби” § 3з се отменя.”.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме отхвърлянето на § 19.
Гласували 104 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Господин Адемов, очаквам „Заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на гласуването по този Законопроект.
Колеги, има още няколко параграфа само, така че няма смисъл да го прекъсваме и днес. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето до гласуване окончателно на второ четене Кодекса на труда. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Не мога да пусна трето прегласуване. Можете да поискате прекратяване на разискванията, но трето прегласуване няма как да пусна.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев за § 20.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 27:
„§ 27. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) създава се нова ал. 10:
„(10) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.”;
б) досегашната ал. 10 става ал. 11.
2. В чл. 4а, ал. 5 думите „чл. 4, ал. 10” се заменят с „чл. 4, ал. 11”.
3. В чл. 6, ал. 10, т. 1 накрая се добавя „и 10”.
4. В чл. 7 се създава ал. 13:
„(13) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.”
5. В чл. 9, ал. 1, т. 1 след думите „чл. 4, ал. 1, т. 1” се добавя „и ал. 10”.
6. В чл. 42 се създава ал. 4:
„(4) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.”
7. В чл. 54а, ал. 1, т. 3 след думите „по този кодекс” се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда”.
8. В чл. 54д, ал. 1, т. 1 след думите „по този кодекс” се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда”.
9. В чл. 70а, ал. 1 думите „чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6” се заменят с „чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 27.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи 28 и 29.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев за създаване на нов § 23:
„В § 23. В Закона за държавния служител се правят промени”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В Закона за държавния служител в чл. 51 се създават ал. 3 и 4:
„(3) В администрации, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което държавният служител трябва задължително да бъде на работа в администрацията се определя от органа по назначаването.
(4) В случаите на ал. 3 извън времето на задължителното присъствие държавният служител може да отработва дневното работно време през определени дни в следващия или друг ден от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се определя с устройствения правилник на съответната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложението за създаване на нов § 30? Няма.
Поставям на гласуване редакцията на новия § 30.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС предложението не е обсъдено и гласувано.
Предложение от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова за създаване нов § 23а.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС предложението не е обсъдено и гласувано.
Предложение от народните представители Галя Захариева и Милена Дамянова.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС предложението не е обсъдено и гласувано.
„§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 23, подкрепен от Комисията, който става § 31.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 24.
Предложение от народния представител Румен Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Ралица Тодорова, Клавдия Ганчева, Галя Захариева, Валентин Василев, Димитър Гечев, Руслан Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 24 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 103, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 3 юли 2015 г., 11,00 ч., петък:
Първа ще отговаря заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на четири въпроса от народните представители Драгомир Стойнев, Иван Валентинов Иванов, Славчо Атанасов, Мая Манолова, Кирил Добрев, и Атанас Зафиров.
Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на едно питане от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на седем въпроса от народните представители Вили Лилков, Мая Манолова, Петър Славов, Драгомир Стойнев, Светослав Белемезов – два въпроса, и Димитър Горов и на едно питане от народния представител Драгомир Стойнев.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Ерджан Ебатин, Джевдет Чакъров и Петър Кадиев.
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народния представител Волен Сидеров.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Христов, Бюнямин Хасан, Айдоан Али, Хамид Хамид и Иван Иванов, и Лютви Местан;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Хюсеин Хафъзов и Шабанали Дурмуш, Георги Божинов, и Красимир Янков и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев, и Чавдар Пейчев;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева – на два въпроса от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Явор Хайтов, и Жельо Бойчев и на въпрос с писмен отговор от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос от народните представители Ирена Коцева, Галя Георгиева и Петър Беков и на питане от народните представители Вили Лилков, Петър Славов и Мартин Димитров.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от ПОДНС поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- четири въпроса от народния представител Слави Бинев към министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на икономиката Божидар Лукарски, министърът на туризма Николина Ангелова, и министърът на отбраната Николай Ненчев;
- четири въпроса от народния представител Любомир Владимиров към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева – два въпроса, и към министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
- два въпроса от народния представител Стефан Кенов към министъра на финансите Владислав Горанов.
Поради предварително поет ангажимент, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на здравеопазването Петър Москов, министърът на земеделието и храните Десислава Танева, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министърът на правосъдието Христо Иванов, министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,13 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Александър Ненков
Иван П. Иванов