Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Явор Хайтов

Секретари: Димитър Делчев и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение, колеги: на 2 юли 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 2 юли 2015 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Сега предстои да обсъдим на
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Вносители са Петър Славов и Мартин Димитров.
С доклада за второ четене очаквам представител на Правната комисия.
Доклад за второ гласуване на Закона за Търговския регистър.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 25 април 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, което е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 2.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 3 се създава ал. 5:
(5) За осъществяване на функциите си агенцията има право на безплатен достъп до данните в регистъра на населението, поддържан на национално ниво – Национална база данни „Население”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 1 със съответното му съдържание по доклад на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 7.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 1 със съответното му съдържание по доклад е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 19, ал. 3 се създава ново изречение първо: „Заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци се разглеждат до края на следващия работен ден от постъпването им в Търговския регистър, като произнасянето се извършва незабавно след разглеждане на заявлението, освен в случаите по чл. 22, ал. 5”, а досегашното изречение първо става изречение второ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съдържание по доклад е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1 по вносител – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3:
„§ 3. В чл. 22, ал. 5 се създава ново изречение трето: „В случаите когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ”, а досегашните изречения трето и четвърто стават съответно изречения четвърто и пето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редактирания от Комисията текст за § 1 по вносител, който в доклада на Комисията става § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Текстът за § 3 съгласно доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 по вносител – предложение на народния представител Петър Славов: § 2 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 2.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 4:
„Заключителна разпоредба
§ 4. Агенцията по вписванията привежда дейността си в съответствие с този закон не по-късно от 4 месеца от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък.
Първо да благодаря на колегите от всички парламентарни групи, които подкрепиха тези предложения.
Конкретната разпоредба се появи на заседание на Комисията, след като с представители на Агенцията по вписванията коментирахме, че все пак им е необходим технологично някакъв срок, за да изпълнят предложенията за промени, които току-що приехме. Затова сме записали този 4-месечен срок, където, между другото, ако забележите, е казано, че ще бъде „не по-късно”. Тоест имаме ангажимент от Агенцията да се направи максималното и значително преди тези 4 месеца да започнат да уведомяват по електронна поща всички заявители, които са посочили такава, за евентуалната нужда от изправяне на неясноти или ако са допуснати някакви пропуски, да бъдат отстранявани, за да няма откази и заявленията да бъдат уважавани.
Не е нужно да казвам как веднъж ще улесни бизнеса и ще му се спестят много разходи, а ще улесни доста и самата Агенция, тъй като няма да изпраща десетки и стотици писма с обратна разписка, за да уведомява по досегашния ред хората за постановени откази, което, разбира се, пести и човешкия й ресурс, така че нека подкрепим това.
Още веднъж благодаря на всички за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Имате ли реплики към изказването на народния представител Петър Славов? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на Заключителна разпоредба с § 4, със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на Заключителна разпоредба с § 4, с неговото съдържание по доклада на Комисията, са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Предлагам една промяна в дневния ред, свързана със Закона за защита на конкуренцията, или по-популярен като търговските вериги.
Постигна се съгласие по този Законопроект, но вече започват приказки, че се бави умишлено, защото така наречената „модерна търговия” налага някакъв начин да се забави, както в предното Събрание през президента се наложи вето и се върна.
Изчистен е Законопроектът. Вкарва се вече поредна седмица в дневния ред. Нека да преминем към гледане на т. 13 – това е всъщност процедурното ми предложение. Смятам, че до почивката ще свършим, за да приключим тази тема, която върви от години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурата, предложена от народния представител Михаил Миков, за промяна в поредността на точките в гласуваната ни програма.
Гласували 123 народни представители: за 64, против 19, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, не всички колеги успяха да гласуват. Искаме прегласуване.
Ще подкрепим това предложение, защото на заседание на Икономическата комисия беше постигнат консенсус по всички въпроси и няма да има сериозни дебати. Текстовете ще минат с подкрепа вероятно на всички парламентарни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Достатъчно е, че не са успели някои колеги да гласуват.
Прегласуваме предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 141 народни представители: за 72, против 21, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Част от групата на ГЕРБ не подкрепи направеното процедурно предложение, защото седма точка в днешната програма – второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, е от съществена важност.
Правя ново процедурно предложение – Законът за защита на конкуренцията да мине след седма точка – за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ако има консенсус по тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Делян Добрев.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
Господин Кирилов, заповядайте да запознаете народните представители с доклада на Комисията по правни въпроси за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-99, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 22 май 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 125, против 8, въздържали се 3.
Текстът на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 има предложение на Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думата „избирателните” се заменя с „изборните” и се създава изречение трето: „При произвеждане едновременно на национален референдум и общи избори за общински съветници и кметове, общинските избирателни комисии изпълняват функциите по организирането на национален референдум на териториите на общините.”
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Централната избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии извън страната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя за § 1.
Гласували 138 народни представители: за 104, против 11, въздържали се 23.
Текстът на § 1 по доклада на Комисията е приет.
За отрицателен вот – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, гласувах против, защото съвместяването на двете функции по реализирането на избора, по отчитането на резултатите, по оформянето на книжата ще доведе до хаос в изборния ден, значително ще забави изборния процес, ще затрудни гражданите, ще се формират опашки пред тези секционни комисии, а после... после да му мислят членовете на избирателните комисии, които ще трябва да изготвят протоколи за избор на общински кмет, да отчетат избора за общински кмет, да отчетат избора на общински съветници и преференциите в съответните бюлетини, да отчетат избора за кмет на населено място и да отчетат и преброят гласувалите в референдума. И всичко това трябва да свършат в рамките на някакво разумно време. Това е пълен абсурд! Тези хора ще бъдат изключително натоварени. Това крие много сериозни рискове за провеждане на изборния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Заповядайте по § 2, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, предложението на вносителя за § 2 е:
„§ 2. В чл. 9, ал. 1 думите „на територията на Република България” се заличават.”
По § 2 има предложение на народния представител Георги Кадиев: съществуващият текст на § 2 става т. 1 и се създава т. 2:
„2. В ал. 2 думите „91а, чл.103” се заличават и се добавят точки 6 и 7:
„6. засягащи права на български граждани;
7. засягащи националната сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя и се надявам вносителят Георги Кадиев да е тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма го. Не го виждам.
ЧЕТИН КАЗАК: ...за да обоснове своето предложение. Жалко, ако го няма, защото това е много добро предложение, поне в едната си част. Това предложение предвижда в списъка на теми, които трябва да бъдат изключени от предмета на национален референдум да бъдат включени и въпроси, свързани с основни конституционни права на българските граждани. Господин Кадиев предлага теми, които засягат основни конституционни права на българските граждани, да не могат да бъдат предлагани на референдум. Няма по-логично, по-правилно предложение от това. Българската Конституция в своята Втора глава – „Основни права и задължения на българските граждани”, ясно и категорично е фиксирала правата на българските граждани и техните задължения.
Съгласно чл. 57 от Българската конституция основните конституционни права на българските граждани са неотменими, тоест те не могат да бъдат отменяни дори и чрез референдум. Самата Конституция предвижда, че всички въпроси, които касаят чл. 57, ал. 2, тоест основните права на българските граждани, които са неотменими, единственият орган, който може да промени глава „Основни права на българските граждани” е Велико народно събрание. Много добре знаем, че въпроси от компетентността на Велико народно събрание също не подлежат на референдум.
Неслучайно, когато приемахме Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, изрично изключихме от предмета на евентуален референдум въпроси от компетентността на Велико народно събрание, за да бъдем по-ясни. Затова Георги Кадиев прави това предложение.
Аз предлагам думите „основни конституционни права на българските граждани” да бъдат изключени от обхвата, на който и да е национален референдум.
Новата т. 7, която той предлага, „засягащи националната сигурност”, е доста широко понятие. Предлагам то да отпадне.
Господин Председател, предлагам да подложите на гласуване предложението ми отделно да се гласува т. 6 с редакцията, която Ви предлагам: „засягащи основни конституционни права на българските граждани”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, БСП има ясна и последователна позиция, насочена към създаване на възможност на гражданите да участват реално в управлението на държавата и в местната власт, като един от начините – чрез провеждане на пряко допитване, чрез провеждане на референдуми.
Доказателство за това е фактът, че първият Закон за референдумите беше приет в Народно събрание, в което БСП беше най-голямата парламентарна група, а и че първият национален референдум в най-новата ни история беше организиран от БСП.
В процеса на иницииране на Националния референдум по ядрена тематика ние се убедихме, че праговете, заложени в Закона както по отношение броя на подписи, необходими за иницииране на референдум, така и за неговата валидност, са прекалено високи до степен, до която, на практика, да обясни след провеждането на референдуми. След провеждането на референдум, който не е предизвикал задължителен ефект за Народното събрание, хората се питат защо са събирали подписи, защо са участвали в гласуването за референдум.
Ясно е, че праговете трябва да бъдат снижени все пак до степен, която да не направи възможна злоупотребата с референдуми. На този етап...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това е следващият параграф. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, всичкото това е към § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е следващото предложение – за създаване на нов параграф.
МАЯ МАНОЛОВА: На фона на всичко това ние ще подкрепим предложенията на Борислав Борисов и група народни представители, и на Георги Кадиев за намаляване на необходимите подписи за иницииране на референдум, респективно в следващите текстове за неговата валидност. (Реплики.)
Ще си спестя изказване по следващия текст, за да не се повтарям. Смятам, че оптималният вариант за намаляване на изискуемия брой подписи е предложен от АБВ с намаляването на подписката за задължителен референдум от 500 хиляди на 300 хиляди и от 200 хиляди на 150 хиляди за иницииране и обсъждане за провеждане на общонародно допитване.
Конкретното предложение на Георги Кадиев, което беше представено и по което Четин Казак поиска разделно гласуване – аз също бих подкрепила искането за разделно гласуване, за да могат различните хипотези да бъдат третирани чрез гласуване по различен начин от народните представители.
Като цяло смятам, че предложенията, които е направил Георги Кадиев по т. 2 – да останат в обхвата на референдума въпроси, отнасящи се до импийчмънта на президента, не е удачно предложение, нито възможността да се провеждат референдуми, отнасящи се към националната сигурност.
Като цяло и в общо, и в разделно гласуване предложението на Георги Кадиев аз лично няма да подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, благодаря, че подкрепихте предложението ми за разделно гласуване на новопредлаганите т. 6 и т. 7, тъй като те наистина са доста различни и заслужават отделно внимание.
Искам да чуя Вашите аргументи „за” или „против” предложението именно по т. 6. Вие казахте, че не сте съгласни с т. 7 – да се добавят темите, свързани с националната сигурност, което аз също подкрепям, тъй като е много широко понятие, и за импийчмънта на президента.
Не чух обаче нито аргументи „за”, нито аргументи „против” по отношение предложението да се изключат от обхвата на референдумите въпроси, свързани с основни конституционни права на българските граждани.
Искам да чуя мнението и на други колеги от Коалиция за България например на Янаки Стоилов, който е един от авторите на настоящия Закон. Не считате ли, че основните конституционни права, закрепени в Глава втора на Българската конституция, не могат да бъдат подлагани на референдум? В противен случай, ако това се допусне, много добре знаете, че много често с гласовете на мнозинството, на малцинствата могат да бъдат отнемани права. Това е нещо, което се е случвало и е напълно реално.
Какво? Конституцията гарантира права на българските граждани, но чрез референдум ние ще им ги отнемем. Това ли е Вашето становище, ако Вие не подкрепяте предложението на Георги Кадиев за включването на този текст? На този въпрос искам да получа отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема колежке Манолова, аз също много бих искал да чуя Вашия отговор като юрист. На господин Кадиев му е простено – той не е юрист и не бива да му се сърдим за такова предложение.
Искам Вас да чуя. Това, което е записано в Конституцията и в Закона за референдумите – че с референдум не могат да се разглеждат въпроси от компетентността на Велико народно събрание. След като в Конституцията изрично е посочено, че само Велико народно събрание може да отменя разпоредби, свързани с основните права на гражданите, подобен текст дали е нужно да се записва по този начин? Или всъщност тук става дума за нещо друго и на практика господата – преждеговорившият – от ДПС се опитват да саботират предстоящия референдум и въпроса за задължителното гласуване. На мен така ми изглежда, че стоят нещата.
В Комисията доста поспорихме дали наистина този въпрос е допустим и така нататък.
Много бих искал да чуя Вашето мнение като юрист –допустимо ли е да се записва подобно нещо? Допустимо ли е предвид записаното в Конституцията, правилно ли е според Вас? Какво мислите по това, което се случва под претекст, че говорим за защита на основните права на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Трета реплика – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Манолова, съгласен съм с това, което каза преждеговорившият колега. Дотолкова, доколкото Вие направихте изказване по тази тема, а Ви беше направена реплика, че видите ли, конституционни права с референдум само може ли да бъдат отнемани, текстът предполага нещо друго. Може да има референдум за разширяване на конституционно закрепените права.
Да не злоупотребяваме с текста, макар че формално погледнато наистина по права, предвидени в Конституцията, приета от Велико народно събрание, няма как да се провежда референдум. Нека да не злоупотребяваме, че става въпрос само за отнемане на права. Референдум може да бъде предизвикан и за разширяване правата на гражданите макар и не конституционно закрепени, а доразвити в закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Казак, всъщност Вашето притеснение е излишно, защото в т. 1 на ал. 2 на чл. 9 ясно е казано, че чрез национален референдум не могат да се решават въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Така че притесненията, че могат да бъдат засегнати основни конституционни права в рамките на национален референдум е неоснователно.
Нарочно се въздържах да правя коментар по тази точка, защото очаквах вносителят, който отсъстваше и от Правна комисия, да заяви какво точно е имал предвид, за да можем юристите да помогнем при прецизирането на този текст, ако се обединим, че той наистина е необходим.
По-скоро наистина думата „засягат” не е равна на думата „ограничават” – нещо, с което никой от нас сигурно на първо четене не би се съгласил, но пък, от друга страна, след като не става дума за основни конституционни права, аз трудно мога да си представя, че българските граждани биха инициирали достатъчен брой подписи, с които да се опитат да ограничат някое важно право, като правото на сдружения или правото на здравеопазване, или правото на труд, или правото на отдих, или нещо друго. Нека да не подценяваме българските избиратели. След като те са достатъчно умни да ни избират в парламента, сигурно са достатъчно умни и да взимат решения вместо нас по теми, които смятат за достатъчно важни.
В този ред на мисли и предвид че няма достатъчно яснота какво точно е искал да вложи в своето предложение Георги Кадиев, аз лично няма да го подкрепя, като искам ясно да кажа, че не би следвало без да сме чули вносителят да правим някакви заключения по темата, едва ли не че това е свързано и с предстоящия референдум, който е свързан със задължителното гласуване.
Ще повторя още веднъж: аз лично, предполагам и парламентарната ни група, но аз лично във всички случаи ще подкрепя провеждането на референдум с един от въпросите – „Да бъде ли гласуването в България задължително?”. Така че в този ред на мисли няма да подкрепя предложението, което е направено от Георги Кадиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, темата е много важна и смятам, че в нея трябва да се ограничим, разглеждайки отделните въпроси, които ще обсъждаме отделно, когато бъде внесена за обсъждане инициативата на президента. Освен това е необходимо, когато разглеждаме определени предложения, да ги виждаме, когато е необходимо, в тяхната цялост.
Щях да се изкажа и без подканването на господин Казак. Ще взема отношение и по въпроса, който той постави.
Но двете предложения, които прави господин Кадиев, тъй като няма да се изказвам отделно по второто, всъщност са в две противоположни посоки. И в живота, и в политиката трябва да знаеш накъде се движиш, защото в първото си предложение той предлага предмет на ограничаване на пряката демокрация, а във второто си предложение, даже според мен в част от него, прекалено либерализира възможностите за зачитане на резултатите от упражняването на пряката воля на гражданите. За мен, това е принципна бележка и аз я отправям и към останалите народни представители: когато се разглеждат различните предложения, да се види какъв ще бъде цялостният резултат от приемането или отхвърлянето на което и да е от тях.
По отношение на първото предложение мисля, че господин Казак ще приеме известно уточнение в редакцията, която направи за т. 6. Най-прецизно текстът може да се формулира: „Ограничаващи основни права на българските граждани”. Защото референдумът може да засяга най-различни права. Кой е казал, че референдумът не може да бъде нещо, което засяга права и задължения на гражданите?
Дори и без тази точка за мен въпросът е ясен, тъй като основните права са уредени в главата, която изисква Велико Народно събрание, ако някои от тях бъдат отменени или съществено ограничавани. Но нека да се запише това, което вече беше казано.
Мисля, че с тази обща редакция може да бъде подложено на гласуване. А т. 7 наистина е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите ли предложение вместо „засягащи” да бъде „ограничаващи”?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Ограничаващи”. Мисля, че господин Казак изразява, защото, пак казвам, думата „засягащи” юридически е твърде непрецизна. Господин Лазаров даде примери, че в някаква степен правата могат да бъдат и разширявани. Референдумът също ще засегне тези права.
Още една бележка, за да приключа с темата за правата. Ние говорим за основни права на гражданите и навсякъде Конституцията има предвид индивидуални права, защото в България не е приета концепция за някакви колективни права било на мнозинството или на малцинството. Ние можем да говорим за някакви общностни интереси, включително малцинствени, но правата са дадени за защита на гражданите. Те могат да ги упражняват колективно, но това е твърде различно от Концепцията за колективни права.
За националната сигурност мисля, че е излишно, защото една такава формулировка твърде много ограничава възможностите да се формулират въпроси, включително по отношение на националната сигурност. Надявам се тя категорично да бъде отхвърлена от народните представители.
Последно, с което приключвам. Това, което предлага Комисията за валидността на референдума, включително и едно от предложенията, мисля, че са доста по-балансирани.
Затова предлагам по-нататък в § 2а предложенията на господин Кадиев по т. 1 и 2 да се гласуват отделно от т. 3, защото т. 1 и 2 засягат облекчаване на изискванията за гласувалите при местни референдуми, докато за национални референдуми мисля, че малко лековато се свалят границите – само 75 хиляди души, които да са достатъчни, или пък да се намали на 200 хиляди броя на гласувалите за валидност на референдума.
Мисля, че нашата парламентарна група постъпва достатъчно разумно и последователно. Дори, когато се приемаше Законът, предлагахме като условие за валидност на националния референдум поне 30% участие от имащите право на глас. Затова мисля, че и сега можем да се придържаме приблизително към тези критерии, които държат сметка както за развитието на пряката демокрация, така и за представителността на резултатите от референдума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря, господин Стоилов, че взехте отношение по поставения въпрос, само че искам да уточните Вашата позиция и ясно, и категорично да потвърдите или да отречете това, което Вие изказахте, което разбрах като Ваша теза, а именно че и сега ясно и категорично и Конституцията, и действащият Закон за прякото участие на гражданите в държавното управление и местната власт изключват като възможност за предмет на референдум да бъдат поставяни въпроси, ограничаващи основни конституционни права и основни права на българските граждани. Искам да потвърдите ясно и категорично, че към момента Конституцията и действащият Закон изключват възможността на национален референдум да бъдат подлагани въпроси, пряко засягащи или ограничаващи основни конституционни права.
От отговора на този въпрос ще зависи наистина искреността на Вашата позиция и на Вашата парламентарна група – нещо, което и преди малко госпожа Манолова засегна. Защото всички Вие сте категорично „за”, че Конституцията и Законът изключват въпроси от компетентността на Велико Народно събрание да бъдат подлагани на референдум, а същевременно сте готови да подкрепите един от въпросите на президента, който пряко нарушава това ограничение. Въпросът за задължителното гласуване пряко ограничава основно конституционно право на българските граждани, като го заменя със задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! Вземам реплика, защото Вие направихте доста подробен анализ на двете хипотези, включително и във връзка с тяхната вътрешна противоречивост.
Въпросът към Вас е следният: защо пропускаме въвеждащото изречение на двете хипотези? Какво съдържа въвеждащото изречение, което е предложил господин Кадиев? Господин Кадиев ни предлага да може с референдум гражданите, избирателите да се произнасят по въпроса за импийчмънт на президента и след като е предложил това, прави маскировката с двете предложения, които ние тук напоително анализираме и изследваме.
Първо и категорично искам да подчертая, че въвеждащата формула, която цели отпадане на чл. 91а и чл. 203, е абсолютно недопустима и, разбира се, абсолютно противоконституционна. От тук нататък пак казвам, според мен маскировката за граждански права – основни, вторични или третични, просто, как да кажа, си е маскировка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Съгласен съм с Вашата теза, но, в крайна сметка, понеже отново се правят внушения дали се засягат конституционни права, дали един законопроект, който е приет, ще противоречи на Конституцията, в крайна сметка Конституционният съд е този, който ще се произнесе и това е практика.
Що се касае до поставения към Вас въпрос – видите ли, основни права, пък в някакъв въпрос в референдума, засяга ли се, нарушава ли се, пък ще бъдат поставени на обсъждане или приети от Народното събрание или ще бъде чрез задължителност от събиране на подписка, но нали има коригиращи механизми. Това е Конституционният съд в подкрепа на Вашата теза – донякъде го правя под формата на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Лазаров, наистина в крайна сметка когато има спорове, те се решават в тези случаи от Конституционния съд, но когато приемаме законите, винаги трябва да си даваме сметка за възможните конституционни последствия. Така че аз затова поставям тези и практически въпроси, за да сме сигурни, че ако се стигне впоследствие до спорове, те няма да се отразят за обявяване на приложимост на една или друга от законовите разпоредби.
Господин Кирилов е прав, аз не засегнах тази тема, тъй като сметнах, че тя така или иначе не намира подкрепа в залата. Аз не нося отговорност за предложенията на господин Кадиев. Той, ако е можел да ги формулира прецизно, трябваше всички тези точки да се дадат поотделно, защото Вие сте прав, че давайки този въвеждащ текст, той вече едва оттам нататък разграничава другите хипотези. Поради тази причина трябва сигурно да се гласува и първото му предложение по т. 2 отделно, защото то няма връзка с другите две предложения. Така че аз съм съгласен с Вашата теза.
И последно по въпроса, който постави господин Казак. Аз нямам проблем, господин Казак, да гласувам за т. 6 в направената окончателно от мен редакция. Надявам се, фактът, че не засегнахте този въпрос показва, че приемате тази редакция.
Но не ме карайте да влизам сега в следващата дискусия по темите и въпросите, които поставя президентът. Лично аз, а мисля че и нашата парламентарна група би направила уточнения в повечето от въпросите, които той предлага, защото ако отговорът се даде на тези сравнително бланкетно формулирани въпроси, дори и да е положителен, на практика не води до никакви задължителни последици за Народното събрание. Така че тези въпроси наистина се нуждаят от прецизиране. Какво е моето отношение към задължителното гласуване – ще го изразя, и дали трябва да слагаме знак на равенство между правото на избор и задължителното упражняване на едно право или наричайки го задължение. Това може да изглежда за широката публика малко завоалирано, но в конституционната теория тези се обсъждат.
Така че нека в момента да не бъдем строго фокусирани върху въпросите, които са внесени в парламента. По някои от тях вероятно ще имаме общо виждане, по други различно. Но когато приемаме Закона, виждам, че някои от вложителите и Комисията дори са повлияни твърде много от предстоящия референдум и са нагодили така текстовете, за да направят, простете ме за думата един карашик, в който не знам какъв ще бъде крайният ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване господин Юлиан Ангелов. След него господин Мартин Димитров.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Ние от Патриотичния фронт няма да подкрепим поправката на господин Кадиев и няма да подкрепим подправката на господин Казак. Повтарям „подправката”, защото тук замирисва на една обща манджа, която се мъчат да забъркат.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Не си закусвал!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Изказването ми е провокирано и от друго, госпожо Председател. Ще премина в леко нарушение на Правилника: хубаво е който води заседанията, да отправя по-далечен поглед към залата, за да може и задната част на залата, която поиска реплика, да бъде забелязана и да й бъде дадена. Понеже пропуснах възможността да направя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангелов, на третата реплика нямаше други ръце, освен господин Лазаров. Само на него...
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Говоря за преди това. Затова молбата ми е: хвърлете поглед и навътре към залата, защото исках да направя реплики на госпожа Манолова и нямах тази възможност. Поисках изказване и би било добре, ако няма възможност за реплики някой народен представител и пожелае веднага изказване, въпреки че има други записани преди него, да му се даде възможност все пак, за да каже това, което е свързано с предходното изказване. Мисля, че така е коректно. Тук говорим за коректност, не говорим за нещо друго.
Та това, което исках да споделя и завършвам, е, че госпожа Манолова съобщи как БСП едва ли не е първата, която е инициирала референдум по новия закон. Не е вярно. Първите, които започнаха подписка за референдум по новия закон, бяха ВМРО и телевизия СКАТ срещу еврочленството на Турция в Европейския съюз и ние събрахме 330 хиляди подписа, които отлежаха в Четиридесет и първото Народно събрание. Така че когато се говори трябва да има коректност и екзактност, госпожо Манолова, и да бъдем точни, и да се уважаваме! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
МУСТАФА КАРАДАЙЬ (ДПС, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще изчакаме репликите и тогава.
Господин Митев за реплика. За втора реплика госпожа Манолова.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ангелов! Не съм съгласен с Вашето изказване. Очаквах по-точна формулировка на позицията на Патриотичния фронт за неподкрепа на предложението на господин Кадиев. Ние смятаме за абсолютно недопустима както първата част, която заличава от забранителния списък с въпроси, по които може да се произвежда национален референдум – така наречената „процедура за импийчмънт на президента”, така и текстът, който се отнася до фигурата на омбудсмана, включително и прословутата т. 2, засягащи права на български граждани – така е формулирал господин Кадиев в предложението си точката, по която не могат да бъдат поставяни въпроси за национален референдум.
Не мога да разбера къде някой тръгна да прави въпрос, че става въпрос за основни, а пък камо ли за конституционни такива. „Засягащи права на български граждани” – така както е формулирано, означава права, които са урегулирани както в Конституцията, така и в други закони, примерно правото да има разрешение за тютюнопушене в закрити места или да няма, няма смисъл да давам други очевадни примери.
А по т. Т 7 „засягащ националната сигурност” – една такава широка формулировка би изключила априори една много широка група от въпроси, които не попадат в сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от въпросите, по които може да бъде произвеждан референдум. В тази връзка смятам, че е абсолютно недопустимо и предложението на колегата Казак, и предложението на колегата Стоилов, тъй като те не са редакционни, те променят на практика смисъла, вложен от предложителя господин Кадиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – госпожа Манолова
Трета реплика има ли? Засега не.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ангелов! Всъщност Вашата реплика е едно потвърждение на моето изказване, че практиката по прилагане на Закона за референдумите показва, че праговете трябва да бъдат свалени, включително и броят изискуеми подписи за провеждане на задължителен референдум – първо и, второ, броя от подписи, които са необходими за произнасяне от Народното събрание за това дали изобщо да има референдум по дадена тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е по следващия параграф, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Такава му беше репликата на господин Ангелов.
Всъщност и сега има възможност за разглеждане от парламентарните комисии и от пленарната зала на така наречената „гражданска инициатива”, за която подписите са достатъчно ниски. Там на практика смисълът на закона е, че са необходими минимум 50 подписа, за да бъде разгледано дадено предложение, което е свързано с даден закон, промяна в закон или друга важна тема за българските граждани.
Така че в частта от Вашето изказване, в която настоявате, че трябва да бъдат свалени броя подписи, които да накарат Народното събрание да разглежда един въпрос, съм изцяло съгласна с Вас. Просто в конкретния случай не сте събрали достатъчен брой подписи за задължителен референдум, а процедурите във всички останали случаи трябва да се спазват стриктно от Народното събрание. Справка: в предния парламент всички подписки, които съдържаха над 50 броя подписи и бяха по законоустановения ред, бяха разгледани от Комисията по гражданско общество, включително и такива, които бяха депозирани в предно Народно събрание – пак справка: подписката срещу монополите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Благодаря на господин Митев, че спести време от дебата и направи реплика, за да обясни точните формулировки на групата.
Госпожо Манолова, това, което казах, е не дали е достатъчен брой или не, а говорим за точност и коректност, когато политически лица отправят послания от тази трибуна, защото включително и референдумът, който беше организиран за „Белене” от инициативен комитет, този инициативен комитет беше подкрепен от най-различни партийни и правителствени организации, включително от ВМРО. Така че когато някой си приписва единствен заслугите да даден референдум, не е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
От името на парламентарната група на ДПС и по силата на чл. 61, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам прекъсване на заседанието от 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петнадесет минути почивка – прекъсване.
Продължаваме в 10,20 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – времето за прекъсване изтече, има заявени изказвания.
Господин Димитров, слушаме Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушах с внимание изказванията на различни колеги юристи, които се плъзгаха по повърхността, но не засегнаха основния въпрос в предложението на колегата Кадиев.
Когато става въпрос за текст – „засягащи права на български граждани”, тоест не може да има въпроси в референдумите, които да засягат права на български граждани. Думата „засягам” означава: имащ отношение, касаещ, имащ нещо общо. При тази формулировка аз не се сещам въобще за въпрос, който може да бъде зададен на референдум. Има ли въпрос, който да не засяга права на български граждани? Аз искам да Ви питам тук колегите юристи – взимахте думата, да ми дадете примери въобще за някакъв въпрос, който да не засяга човешки права, граждански права, образователни права, здравни права.
Идеята тук на колегата Кадиев, за съжаление, може би е недообмислена, но ако бъде приета, това означава да няма референдуми. Всеки един въпрос в малка или голяма степен засяга права на български граждани. Това, както правилно каза един от юристите, не става въпрос само за конституционни права, а за всякакъв вид права, записани в различни закони. Така че ние категорично трябва да гласуваме против предложението на колегата Кадиев, иначе Законът се блокира. Затова тук колеги от ДПС искат да мине това предложение, за да могат да блокират изцяло и напълно Закона за референдумите. Това, което всъщност искат те, е да няма референдуми.
Нека да погледнем предложенията, направени от президента Плевнелиев. Всяко едно от тях засяга избирателни права, тоест по дефиницията на колегата Кадиев нито един от тях не може да бъде зададен.
Втората част от предложението на колегата Кадиев, говори да засягат националната сигурност. Също е много общо, също касае огромен кръг въпроси, също ще има значителен ограничителен ефект върху възможните въпроси, които да бъдат задавани.
Колеги, искаме ли пряка демокрация в България? Искаме ли гласът на българските граждани да бъде чуван? Искаме ли да има референдуми в България, които да съвпадат, или да не съвпадат с избори? Ако искаме, подобни текстове не могат да бъдат приемани. Аз знам, че има политически партии, които изпитват панически страх от референдумите. Ние знаем коя е тази партия, знаем техния панически страх, но това не може да бъде причина референдумите да бъдат блокирани и да бъдат спрени. Те това предлагат, затова става въпрос – нищо повече, нищо по-малко.
Ако Вие днес гласувате тази редакция или друга редакция, текстът, предложен от колегата Кадиев, че не може да има референдуми по тема, която засяга човешки права, права на български граждани, това означава – пак Ви предизвиквам, задайте ми един такъв въпрос – има ли някой в залата, който да ми даде пример за възможен въпрос – дори един, който да не засяга права на български граждани. (Реплики.)
Така че призовавам Ви, уважаеми колеги, да отхвърлим тези текстове, ако искаме гласът на народа да бъде чуван, да участват българските граждани в преки допитвания, да участват във вземането на стратегически решения за България и техният глас да бъде отчитан на всеки етап от развитието на нашата страна. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, нека не четем Закона и предложенията, както дяволът Евангелието. (Шум и реплики отдясно. Възгласи: „Ааа!”.)
Вие разбирате особено какво имам предвид. Нека наистина да се концентрираме върху истинския смисъл на предложението. Не знам дали досега Вие бяхте в залата и дали чухте дебатите, но ако не сте били, да Ви кажа, че аз направих предложение за редакционна поправка в този текст, като предложих да се замени предлаганият текст с текста – „засягащи основни конституционни права”, не въобще „права”, а основните конституционни права. Знаете къде се намират те. Вие не сте юрист, но юристите знаят – това са в Глава втора от българската Конституция.
Колегата Янаки Стоилов предложи допълнителна редакционна поправка, с която предлага да се замени думата „засягащи” с думата „ограничаващи”. Ние подкрепяме и тази редакционна поправка, за да Ви успокоя. Тоест наистина предлагам да гласуваме текст, който да гласи – „ограничаващи основни конституционни права на българските граждани”, за да е ясно за какво става дума.
Ние не сме против референдумите. Напротив, ние искаме българският народ да бъде питан за основни въпроси, свързани с управлението на държавата, но не и по въпроси, които са ясно и категорично дефинирани, гарантирани в българската Конституция в Глава втора, като основни конституционни права на българските граждани. Ние искаме с инструмента на референдума да бъдат поставени под въпрос и на волята на мнозинството права, които лесно биха могли да бъдат отнети, ако мнозинството реши това – права, които са гарантирани и по международни договори, права, които са гарантирани и по българската Конституция.
От тази гледна точка, надявам се да приемете тази редакционна поправка и да я подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Димитров, учудвате ме. Аз от доста време живеех с мисълта, че Вие сте представител на либералното в дясната част на залата, но днес научавам с изненада, че човешките права, и по-специално универсалните права, подлежат на дебат.
Това ли е представата Ви за пряка демокрация? Да, да отворим „Енциклопедия на политическата мисъл” на Блекуел. Наистина много хубаво произведение, добър алманах, издаден през 1972 г. Там е отразено това, което Вие изразихте като политическа теза – мнозинството управлявано от малцинството, мнението надделява. Това ли е обаче демокрацията в днешно време, господин Димитров, или е това, което Хойт Ий, заместник-помощник държавният секретар и заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс казват, че една демокрация в днешно време не може да бъде демокрация, ако не е либерална, ако не пази правата и на малцинствата. Как бихте се почувствал, ако Българската православна църква реши да инициира референдум, не дай си Боже, затова тя да бъде единствена в този сектор, в християнството? (Реплики.)
По пътя на Виктор Орбан и Унгария ли ще вървим, се чудя аз, когато ще променяме законите и ще отнемаме права, така че да регулираме определена конюнктура към определен момент? Да, там променят и Конституцията на всеки пет минути, само и само Виктор Орбан да се укрепи на власт, но не мисля, че това е пътят. Не мисля, че поставянето на съществуващи права на дебат е пътят на демокрацията и развиване на демокрацията. Точно обратното, разширяването на правата, гарантиране на повечето права и укрепването им в законите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Попов. (Шум и реплики от ДПС.)
От Вашата група имаше две реплики, нека да чуем и от друга парламентарна група.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие по същество в изказването си направихте коментар на предложението на господин Кадиев. Наистина сте прав донякъде, защото за един от въпросите, засягащи националната сигурност, първо трябва да се отговори: „Що е то Национална сигурност?”. Има два закона, дефинирали това понятие. Едва вчера, тук не виждам председателя на Специалната комисия господин Лазаров приехме обща дефиниция на това що е то „национална сигурност”.
По отношение на засягащи права на български граждани, да разбирам ли, че сте съгласен с предложението, направено от Янаки Стоилов, защото не го коментирахте, а именно „ограничаващи основни права на българските граждани”. Разликата е доста съществена.
Наистина в самите предложения на господин Кадиев предметът е различен, затова също подкрепям да съгласува отделно по тези три така дадени предложения от него.
Моля Ви, отговорете на въпроса подкрепяте ли всъщност предложението на господин Стоилов, именно „ограничаващи основни права на българските граждани”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, и в трите реплики аз ги призовах да чуя дори един въпрос за пример, така че да има въпрос, който да не ограничава в референдум, да не засяга основни права. Но не можах да чуя пример от двете изказвания на ДПС и от изказването на БСП, така че разбирам, че предложението на господин Кадиев няма да бъде подкрепено, тъй като не можахме да чуем такъв пример.
Господин Анастасов от ДПС в своята реплика използва думите „универсални права”. Такива няма, господин Анастасов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Има.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Все пак, да стане ясно.
Но дори да се възприеме текстът, предлаган от господин Казак, той е достатъчно ограничителен по отношение на възможните референдуми. Той казва така – да не може да има въпроси по отношение на текстове, които ограничават конституционни права. Защо господин Казак казва това? Има много проста логика и тя е следната. Правото на гласуване, ще каже господин Казак, е всеобщо право. Всеки въпрос по тази тема – няма значение какъв е въпросът, е ограничителен. Затова го е предложил. Затова господин Казак ни предлага тази редакция – за да не може да има никакъв въпрос, никакво допитване до българските граждани въобще по темата „Гласуване и начин на гласуване”, защото ще каже, че това засяга основно конституционно право. Само че господин Казак не си дава сметката, а вероятно си я дава, че това касае и здравеопазването, и образованието, и редица други сфери, където могат да бъдат възприети като ограничителни въпросите за конституционните права и съответно няма да може да има такива допитвания към народа.
Уважаеми колеги, тази плоскост е много опасна, малко намирисва на цензура, натам отиват нещата – уж намеренията са добри, ама накрая резултатът е цензура и е ограничаване, значително ограничаване, на възможните въпроси. Затова не подкрепям нито господин Казак, нито предложението на колегата Янаки Стоилов, защото е важен крайният резултат.
Краният резултат ще бъде, че най-важните въпроси няма да могат да бъдат задавани и ще трябва да питаме българските граждани единствено по теми, по които никой няма да може да се възпротиви. Така излиза в крайна сметка. Теми, които не са толкова важни – така се оказва.
В крайна сметка аз бих казал следното – тези, които не искат референдуми, това са колегите от БСП, простете – от ДПС, но грешката е вярна, колегите от ДПС, които не искат референдум, всъщност казват така – нека да има такива, но те да не могат под никаква форма да бъдат тълкувани дори, че ограничават конституционни права, за да може – това са го измислили не за друго, а за да може най-важните въпроси, ако тръгне някой въобще да ги задава, те да твърдят, че не могат да бъдат задавани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Лично обяснение!
МАРТИН ДИМИТРОВ: На реплика няма лично обяснение. Големите юристи...!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как лично обяснение на реплика, господин Казак! Няма как да се обърне към Вас без да спомене името на репликиращите колеги. Как да Ви индивидуализира?
Господин Митев!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искат процедура!
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам прекратяване на разискванията. Бяха ясно изразени различните тези от отделните политически групи, чухме достатъчно много мнения и всеки може да изрази своето становище с гласуване по така направеното предложение на господин Кадиев и основното предложение на § 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя обратно предложение да не се прекратява дискусията. Защо тя е особено важна? За свалянето на праговете – моля народните представители да правят разлика между „сваляне на праговете за иницииране” и „свалянето на праговете за валидност на един референдум”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, това е в следващия параграф.
МИХАИЛ МИКОВ: Откъде възниква въпроса за основните права? Много лесно утре може да се появи въпросът за смъртното наказание, много лесно може да се появи въпросът за Европейския съюз – за членството, много лесно могат да се появят въпроси, засягащи основните права. Затова този въпрос става чувствителен тук, при тази дискусия, защото по-сетне праговете се намаляват за действителност. Когато праговете за действителност се намаляват, тук не става въпрос за пряка демокрация, а става въпрос за подготовка на пряко бламиране на представителната демокрация – решенията на избрано Народно събрание, на Велико народно събрание, което е уредило в Конституцията, фундаменталните или основните права. Затова тази дискусия е архиважна и когато като такава тя се отхвърля, показва или неразбиране накъде водим България, или траен инат тя да се заведе към една дестабилизация. Как можете да прекратите дискусия по такъв въпрос и с какви мотиви? Всичко е ясно, нали?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре! Щом всичко е ясно, как Ви звучи подписка за смъртното наказание и правото на живот като основно право? Как Ви звучи на Вас, от ГЕРБ? (Реплики от ГЕРБ.) Как ще прозвучи на европейските представители? Правото на живот и подписка за смъртното наказание – как Ви звучи? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И искате да спрете дискусията!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване. (Реплики за процедура от ДПС.) Длъжна съм веднага след искането на процедурното предложение и обратното становище, да обявя режим на гласуване.
Гласуваме, колеги, предложението на господин Миков.
Гласували 139 народни представители: за 88, против 43, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Прегласуване иска господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедура за прегласуване, като се обръщам към всички парламентарни групи. Надявам се, че чухте аргументите на господин Миков. Надявам се, осъзнавате, че въпросът, който се обсъжда в този параграф, е от изключителна важност за бъдещето на демокрацията в България, за начините, по които инструментът на пряката демокрация, наречен „референдум”, ще бъде използван от тук нататък чрез новия законов инструментариум, който се каните да приемете днес.
Дебатите по този въпрос не трябва и не могат да бъдат прекратявани, и то по този начин, по който беше направен – без абсолютно никакви аргументи, просто излизаме и казваме: „Предлагам прекратяване на разискванията”. Защо? Дебатът беше тръгнал много конструктивно и аргументирано. Има заявени изказвания от страна на представители на всички парламентарни групи, явно има желание да се чуят повече мнения. Затова не заглушавайте и не прекратявайте дебата – оставете го да продължи, защото в него се ражда истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги! (Реплики от ДПС: „Процедура, процедура!”.) Разбрах. След това ще дам процедура – уточнете кой ще говори, трима-четирима вдигате ръце, не знам на кого по-напред да дам думата.
Гласували 140 народни представители: за 89, против 46, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедура – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, стана вече системно нарушение, на което се надявам Вие да обръщате внимание, когато някой поиска процедура за прегласуване, излиза и надълго и нашироко обяснява мотивите, които вече сме чули по време на дебата. Моля да правите забележки на колеги, като господин Казак, които дълго и разточително отнемат от ценното време на Народното събрание. Благодаря Ви. (Смях, оживление.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, много ще Ви разочаровам, но няма да допусна лично обяснение на господин Казак (ръкопляскания от ГЕРБ), защото е явна злоупотреба с право. (Реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
По начина на водене ли искате думата?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Искам думата за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Ахмедова иска думата. Вие искате декларация? След гласуването, в режим на гласуване сме, тъй като прекратихме дебата. (Шум и реплики.)
Колеги, седнете на местата си. Режим на гласуване сме. (Шум и реплики от БДЦ. Уточнения между председателя госпожа Цецка Цачева и народния представител Ферихан Ахмедова.)
Колеги, с оглед на предстоящото гласуване нека да чуем каква ще бъде процедурата. Беше ми казано: „С оглед на предстоящо гласуване”. Длъжна съм да допусна тази процедура да бъде направена от микрофона. Не зная какво ще поиска.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Колеги, спокойно! Позовавам се на Правилника, тъй като имам право на процедура преди гласуване. Процедурата ми е за поименна проверка, тъй като според нас Законът е много важен и искаме да знаем кои са в залата и кой как ще гласува. (Подвиквания от БДЦ.)
Това не подлежи нито на подвикване от залата, нито на някакъв коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се разправяйте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: След като има в Правилника допустимост за искане на такава процедура, аз ще я направя и ще се възползвам от своите права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Тъй като колегите е хубаво да четат и Правилника, имате право да направите поименна проверка и чрез електронната система за гласуване, така че предлагам проверката да бъде чрез електронната система. Тя пак е поименна. (Реплики от народния представител Мариана Георгиева. Парламентарната група на ДПС напуска залата. По-голямата част от Парламентарната група на БСП ЛБ също напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - отсъства
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнително влезнали народни представители: Антони Тренчев, Иван Кирилов Иванов, Гроздан Караджов, Бойка Маринска, Иван Славов, Васил Антонов, Валентин Павлов, Пламен Тачев, Ферихан Ахмедова и Борислав Великов. Десет души са влезнали допълнително. Сто двадесет и пет души присъстват, има кворум. (Ръкопляскания.)
Колеги, на какво ръкопляскате, като законодателното време така или иначе е изядено от проверката и ще преминем към контрола. Има две минути, в които те ще направят...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Казак за разделно гласуване.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Седнете си на мястото. (Оживление, шум и реплики.)
Процедура за разделно гласуване предложенията на господин Кадиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 35, против 90, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, мисля, че в парламентарната зала, освен всички други чувства, настроения, мнения, каузи трябва да има и едно чувство, което се нарича коректност. (Оживление в ГЕРБ.)
Абсолютно прав е господин Казак да поиска разделно гласуване, тъй като има различно мнение по различните точки. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.) Няма как процедурата, за която той настоява, така или иначе да мине, ако Вие гласувате „против”. Дайте му възможност това, за което той пледираше от парламентарната трибуна (реплика от народния представител Красимир Велчев) да бъде гласувано отделно.
Имам в момента моралното основание да помоля, не да настоявам, да Ви помоля за това, защото виждате, че съвсем надлежно с господин Янаки Стоилов останахме в пленарната зала, за да осигурим кворума (оживление и реплики в ГЕРБ), за да може след това да се проведе контролът.
Мисля, че коректността, когато се прояви от едната страна, следва да я има от другата, а нека всеки с начина си на гласуване да изрази своето отношение по спорния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 152 народни представители: за 43, против 82, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Процедура, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители от всички парламентарни групи, от Коалиция лява България, от Движението за права и свободи, от Политическа партия „Атака”, колеги от БДЦ, колеги от АБВ, колеги от ГЕРБ (оживление), колеги от Патриотичния фронт, колеги от Реформаторския блок и господин Рамадан Аталай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А нечленуващите в парламентарни групи? Няма ли да се обърнете и към тях?
ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо Председател, искам да Ви напомня, че вече сме във времето на парламентарния контрол и от три минути работим незаконно, но процедурното ми предложение е следното. Тъй като предстои, не би трябвало да предстои, но сигурно ще дадете възможност да се гласува много важен текст, правя предложение да включим камерите на БНТ и пряко излъчване по БНР на самото гласуване и на дебата.
Моля да подложите моята процедура на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – заповядайте. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Господин Хамид, разбирам желанието Ви за повече откритост, но, честно казано, май ще ме е срам тук да потъпкваме универсална Харта на човешките права и други важни международни документи. А пък и, честно казано, господин Хамид, часът е 11,04 ч., камерите трябваше да работят, защото парламентарният контрол вече трябваше да е започнал. Така че предложението Ви е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на гласуването по този Законопроект, направено от господин Хамид.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 38, против 72, въздържали се 36.
Предложението не е прието. (Реплики от ДПС.)
Прегласуване – господин Хамид. (Оживление в ГЕРБ.)
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Стоилов – заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Хайтов – заместник-председател на Народното събрание (шум и реплики от ГЕРБ), уважаеми господин Главчев – заместник-председател на Народното събрание, уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Чавдар Георгиев (тропане по банките, шум и реплики от ГЕРБ), уважаеми колеги...
Може ли малко ред в залата, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато надминахте всички възможни парламентарни трикове в зала, реакцията е такава, господин Хамид.
Моля за ред в залата!
ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо Председател, мерите с двоен аршин, защото, когато господин Казак си позволява тук да разтяга локуми цял ден и аз искам да му направите забележка, не му правите, а на мен правите забележка. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 146 народни представители: за 43, против 75, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев. Комисията не подкрепя предложението. (Реплики от ДПС.)
Редакции щеше да има, ако имаше разделно гласуване. (Реплики от ДПС.)
Прави са колегите, отменете гласуването.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първото по време предложение е на господин Казак, който предлага в т. 6 на предложението на господин Кадиев, след „засягащи” да се добави „основни права” на български граждани.
Гласуваме предложението на господин Четин Казак.
Гласували 147 народни представители: за 42, против 62, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов в т. 6 вместо „засягащи” да запишем „ограничаващи”.
Гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 149 народни представители: за 43, против 56, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя процедура за прегласуване, тъй като Вашият анонс не беше коректен. Господин Янаки Стоилов също предложи, освен „ограничаващи”, да се добави „основни”. Тоест неговото предложение, коректно пресъздадено, е „ограничаващи основни права на българските граждани”. Така че това трябва да подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване да се счита съгласието на господин Стоилов за „основни”, което е предложение на господин Казак – нали така е коректно, господин Казак, и Вашето е отпред да бъде „ограничаващи основни” – на господин Янаки Стоилов.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 51, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 153 народни представители: за 24, против 85, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 2.
Гласували 151 народни представители: за 126, против 20, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Частични ръкопляскания.)

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 26 юни до 2 юли 2015 г.:
Постъпило е питане от народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, относно демографската перспектива пред страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 юли 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Бойчев към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за изнесените дейности в частни заведения – вероятно става дума за лечебни заведения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 юли 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Христиан Митев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Петров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Гроздан Караджов.
Парламентарният контрол днес започва с отговорите на Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първи ще развие своя въпрос към нея народният представител Драгомир Стойнев – относно закриване на звено „Оперативна дежурна част” към Районно управление на Полицията – Тополовград.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, въпросът ми към Вас е: предвижда ли се закриване на звено „Оперативна дежурна част” към Районно управление на Полицията – Тополовград, и какви са мотивите за това, ако наистина така предвиждате да водите тази политика?
Преди да отговорите, ще кажа само, че Районно управление – Тополовград, покрива, освен града, още 20 села, общо с около 11 хил. души население.
Границата с Република Турция е предпоставка за незаконен трафик на хора. Тополовград се намира между два гранични контролно-пропускателни пункта и през него минават важни пътни артерии към вътрешността на страната.
Служителите от „Оперативна дежурна част” в момента имат ясно определени функции и задачи. Знаете, като министър, че те изпълняват: патрулно-постова дейност; пътен контрол; конвойна дейност; имат функция да приемат и съхраняват кореспонденция в неработно време, включително и документи, съдържащи класифицирана информация; имат и преки задачи за прием на граждани и подкрепа на жертви на престъпления.
Госпожо Вицепремиер, молбата ми е да кажете имате ли подобни намерения, или категорично да ги опровергаете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, в момента има сформирана Комисия, която изготвя охранително обследване, анализ и предложения за реорганизация на работата в звената за оперативно дежурство в Районно управление – Тополовград. Такива има навсякъде в област Хасково, както и в цялата страна. Това е по силата на разпореждане на главния секретар на МВР и заповед на директора на Областната дирекция на МВР в Хасково.
След приключване на работата на Комисията и съгласно изготвеното от нея становище ще бъде взето решение дали е целесъобразно да бъдат реализирани промени в организацията на звената за оперативно дежурство.
Обръщам внимание, че става въпрос само за звената за оперативно дежурство, а не за цялата структура.
Целта на този анализ е да се търсят възможности за подобряване на организацията на работата на конкретни звена, окрупняване и оптимизация, там където това е възможно и там където това се налага. Тази реорганизация е и част от планираните от нас мерки за подобряване на работата в борбата с конвенционалната престъпност и целта й е да видим какви са възможностите за пренасочване на максимален брой сили и средства за патрулно постова дейност, по-наситено полицейско присъствие, особено в по малките населени места, както и увеличаване броя на служителите, които ще работят за разкриване на престъпления по линия на криминална полиция.
За случая, който питате, потвърждавам, че не става дума за съкращаване на служители от дежурните звена, а става въпрос за потенциална възможност за промени в районното управление така че служителите, които евентуално бъдат освободени, да бъдат преназначени като оперативни сътрудници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.
Господин Стойнев, заповядайте за реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Главчев. Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Госпожо Вицепремиер, няма как да бъда удовлетворен от Вашия отговор. В крайна сметка разбирам, че в момента сте малко по-мека, ако може така да се каже, тъй като Вие провеждате и една пенсионна реформа, което в никакъв случай не се подкрепя и от синдикатите, но това, което заявихте, е доста притеснително.
Вие, де факто, една страна, ще освободите хора, след това ще ги преназначите, то остава и да останат хората на улицата, но в крайна сметка, когато в тези малки населени места, където отново се възражда битова престъпност, където има един все повече нарастващ емиграционен натиск, където, за съжаление, виждаме и опасно противопоставяне между роми и българи, Вие да предприемете едни такива действия, аз мен лично считам изцяло за нецелесъобразно.
Хората там наистина живеят в стрес. Не им е ясно кое налага именно да се правят подобни промени.
Нека да не забравяме, че ако това ще се случи, разбира се, ще бъде изцяло нарушена и комуникацията с Елхово, със Свиленград. Вие сама знаете, че Районното управление – Харманли, и Районното управление – Свиленград, е приблизително на 75 километра от Тополовград. Това по никакъв начин няма да подобри сигурността на хората.
В крайна сметка, поне това е моето мнение, разбира се, Вие сте министър, може би първо трябва да знаете, че това не е бюджетно ведомство – Министерството на вътрешните работи. Така че средствата не са водещите. В крайна сметка, важното е да се гарантира сигурността и спокойствието на българските граждани.
Ако Вие правите тези промени само и само, за да спестите средства, без да гарантирате сигурност на хората, без да им помагате в тяхното ежедневие, считам че вървите в изцяло грешна посока, но в крайна сметка решението е Ваше и всички български граждани трябва да знаят, че това, което Вие сте предприели, наистина не се подкрепя от редовите служители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Госпожо Заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стойнев, страхувам се, че не сте ме разбрали или не сте ме чули достатъчно добре.
Става въпрос за реорганизация на работата в оперативните дежурни части. Става въпрос за това, че нашата цел е колкото може повече служители да бъдат извън сградата на РПУ-то и да бъдат на място в малките населени места, особено там, където могат да бъдат много по-ефективни в борбата с криминалната престъпност и да защитават сигурността на гражданите.
Не сте разбрали, не става въпрос за средства по никакъв начин. Става въпрос за такава реорганизация на щата на МВР и на дейността на МВР, така че да имаме повече служители сред гражданите, да имаме повече служители навън, за да можем да изпълняваме по-добре функциите. Това е нещо много важно, защото ние, от една страна, имаме висока численост, а от друга страна имаме недостиг на служители с полицейски правомощия.
Това е целта и мисля, че ефектът, който искаме да постигнем, е точно този, за който и Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно административна реформа в МВР.
Заповядайте, господин Иванов, за изложение на въпроса.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е свързан с така наречената „административна реформа”, която трябва да се проведе в Министерството на вътрешните работи.
Вие почти пет месеца и повече сте министър на вътрешните работи. Когато бяхте назначена на тази отговорна позиция заявихте, че ще продължите започнатата от предшественика Ви административна реформа в Министерството, чиито връх бяха тези сериозни промени в Закона за МВР.
Въпросът ми е: какво е Вашето виждане по така наречената „реформа в МВР” и какъв етап е тя в момента? Изобщо, има ли такава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, три месеца и половина съм министър на МВР.
В началото обявих и във всеки един от тези дни, в които съм на тази позиция, работя за продължаването на набелязаната в Стратегията за МВР реформа – Стратегия за реформа на ведомството, защото споделям целите на тези дейности. Това е гарантиране на по-добрата работа на институцията в съответствие с изискванията на реалната обстановка, на обществото и, разбира се, с оптимизирането на функциите и дейностите, което е свързано и с необходимостта от промени в оптимизиране на начина, по който се разходват бюджетните средства в Министерството.
С приетите текстове в Закона за МВР на 24 февруари, това е, мисля, 20 дни преди встъпването ми в длъжност, се предприеха редица структурни промени, които целят по-доброто функциониране на системата. Обединени са Главна дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Охранителна” в една обща Главна дирекция „Национална полиция”. Приключи този процес, според мен, много успешно. Редуцира се броят на дирекциите и съответните управленски нива, като обръщам внимание – редуциране броят на дирекциите и управляващите нива, а не на числеността, по преценката, че бяха умишлено раздути по време на предишното управление. Реализирано е намаляване и оптимизиране на около 340 щатни бройки.
От изключителна важност за сигурността на обществото е връщането на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в МВР. Смятаме, че там й е мястото. Това беше наложителна промяна също в резултат на едно предишно действие, което се оказа неефективно – с преместването й в ДАНС.
Съществена част от реформата в МВР е свързана със статута на държавните служители, който вече се определя по два закона – за Министерството на вътрешните работи, и Закона за държавния служител.
В щатовете на административните звена са включени 3543 длъжности, които да бъдат заемани от служители, които ще работят по смисъла на разпоредбите на Закона за държавния служител.
Към момента функционира постоянна Комисия с предмет на дейност „Оптимизиране на структурите” по чл. 37 от Закона за МВР и щатовете им. Комисията разглежда предложения от структурите, свързани с промени, обявяване на конкурси, както и възможност ръководители да сключват трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение.
За Програмата за структурни и функционални реформи Ви споменах. Тя е с перспектива 2015 – 2017 г. и има два основни раздела. Първият е „Организация за провеждането на реформите” и включва следните мерки – това, за което говорихме, диференциране в държавната служба в МВР; оптимизиране числеността на административните звена до 15% в рамките на общата численост на МВР; изготвяне на указания за разпределяне на утвърдените бюджети; и разработване на модел за категоризация на териториалните полицейски структури.
Във втория раздел са структурните и функционалните реформи. Включени са мерки, свързани с дейности за оптимизиране структурите на МВР, на Пожарната, на ГДБОП, на Националната полиция и на звена с дублиращи функции – нещо, което установяваме и в момента.
В заключение мога да Ви уверя, че всички мерки за административната реформа са насочени към резултатите, които споменах, но основният акцент, който следваме при всяка мярка, е функционалното оптимизиране, а не самоцелното ограничаване на щата, напротив – опитваме се да видим как да препозиционираме една или друга структура и да оптимизираме щатния състав така, че да може да се работи по-добре – условия по добри и за служителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Това, което ни разказахте, беше разказано още в началото, когато започвахте. То ненапълно отговаря на въпроса, който зададох, сега ще обясня и защо.
На среща с представители на синдикатите от Министерството на вътрешните работи те изразиха своето притеснение, че реформата е зациклила и до голяма степен ощетява именно редовите служители на МВР. Имат притеснение, че това, което ще се прави и продължава да се прави, ще бъде в ущърб на тези, които са на улицата, а не на тези, които са в Министерството. Да не казвам думата, с която те се назовават от редовите служители. Една от причините да стачкуват в момента и да имат искания е именно забавянето на реформата, защото имат някакви по-сериозни очаквания и по бързо да се развиват процесите, които да бъдат в полза именно на тези, които реално вършат работата.
Не мога да кажа, че съм удовлетворен от този отговор. От Вас очаквах нещо конкретно, което действително да може да се представи на числения състав, който работи на улицата, и да спадне напрежението, което има в момента. Очевидно там има някакъв диалог, но не знам как ще завърши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Иванов, няколко уточнения.
Полицейските синдикати не стачкуват. Според разрешението, което им беше дадено, протестът им беше за 24 юни 2015 г. След тази дата започнахме разговори с тях. Мнението, което изразихте, не съм го чувала – че синдикатите се притесняват от това, че реформата е зациклила, защото са много подробно информирани и знаят как вървят всички процеси.
Освен това по повод отговора ми и на предишния въпрос на господин Стойнев, реорганизацията на работата в оперативните дежурни части може би е нещо, което ги притеснява, защото голяма част от техните лидери работят в тези части, но точно такава позиция аз не съм обсъждала с тях по повод на зациклянето. Ако на Вас са казали нещо, което е различно от това, което казват при нас, остава при тях.
Мога да Ви уверя, че всички възможности за оптимизиране на работата в МВР се обсъждат и ще бъдат приложени, за да можем наистина да имаме модерно работеща структура, от която да бъдат удовлетворени и нейните служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.
Следващият въпрос е от народния представител Славчо Атанасов относно системни проблеми на живеещите в пловдивските квартали „Тодор Каблешков” и „Панайот Волов” с ромското население от съседната махала.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! В приемната ми на народен представител в Пловдив дойдоха група граждани, организирани в Инициативен комитет и живеещи в кварталите „Тодор Каблешков” и „Панайот Волов” в район „Северен”. Тези райони граничат с пловдивски махали със смесено население и животът на българите там, по собствените им думи, е ад. Хората са подложени на непрекъснати нападения и обири, влизанията с взлом в домовете им са ежедневие, нападенията на роми над малките български деца се прави дори за забавление, а звуковият тормоз от сватби и тържества на открито е непрекъснат. В районите владее страх и насилие, основен източник на който са живеещите там роми.
Хората от Инициативния комитет изложиха пред мен множество случаи на нападения, обири, конфликтни ситуации в района и не успяват да предотвратят напрежението и инцидентите. Общинската власт пък е абдикирала изцяло и дори не желае да се запознае с проблемите на хората от двата квартала.
Седмица преди да избухнат безредиците в софийския квартал „Орландовци”, искрата прехвърча и в Пловдив. Хората бяха категорични, че не са против циганите, а против нарушителите, но не скриха, че се чувстват напълно изоставени от държавата. Повече не могат да търпят тормоза и безредието.
Напомням Ви, госпожо Министър, че в Пловдив се намира най голямото гето не само в България, което наброява 60 хиляди души – става въпрос за „Столипиново”, в града ни се намират още три смесени махали.
Отправям към Вас следните въпроси:
Първо, разполага ли Трето районно полицейско управление в град Пловдив с постоянни патрули в пловдивските квартали „Тодор Каблешков”, „Панайот Волов” и „Шекер махала”?
Второ, във връзка с възникването на напрежението в тези квартали предвижда ли РДВР – град Пловдив, и в частност 3-то РПУ, да се увеличи полицейското присъствие в този район на града?
Трето, проведена ли е среща между началника на РДВР или началника на 3-то РПУ – град Пловдив, с ромските лидери на „Шекер махала” и представители на българското население в този район с цел умиротворяване на възникналата напрегната ситуация?
Четвърто, предвижда ли се изграждане на стратегия от страна на пловдивската полиция за предотвратяване на евентуален конфликт между ромското и българското население?
Към питането прилагам и подписка с жалбата на изнесените проблеми от близо 300 човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, едно уточнение в началото – „Тодор Каблешков” и „Шекер махала” е едно и също. (Реплика от народния представител Славчо Атанасов: „Да!”.)
На първия Ви въпрос – може би в началото е добре да уточня нещо друго. Преди два дни имах изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и там представих карта, която е направена в резултат на анализа на нашите служители, за криминогенната обстановка в страната, особено в районите, в които има компактно ромско население. Наясно сме с общата картина – там, където нивото на криминогенност е завишено, там, където е малко по-ниско, което ни дава възможност да следим ситуацията изцяло и да предприемаме общи мерки, така че да можем да неутрализираме и да осигурим някои превантивни действия. Едно от тях е – от вчера има решение, което, надявам се, да се реализира днес или в понеделник, с моя заповед да бъде изпратен до общинските ръководства проект на наредба. Ако те преценят, да го приемат, той ще им даде възможност да наложат мерки и други норми за шума в населените места. Такава наредба много успешно е работила в Бургаския регион, довела е до преодоляване на напрежението. Много се надявам, ако, разбира се, общинските власти го приемат навсякъде, да има ефект върху цялостната обстановка.
По конкретния Ви въпрос. Трето районно управление на МВР в Пловдив организира ежедневна разстановка на силите и средствата от патрулно-постовата дейност съобразно необходимостта от денонощно полицейско присъствие в тези райони. Това е подход, който използваме навсякъде, където има критична ситуация. Има постоянни патрули на място. Освен униформени служители присъстват и служители от Криминална полиция. Това е в полза на сигурността на гражданите и с цел превенция. Трето районно управление ползва единна система за видеонаблюдение – сигурно знаете – на територията на район Северен, в която влизат кварталите „Тодор Каблешков” и „Панайот Волов”. Информирана съм. Знам, че започва интегрираната система за видеонаблюдение в Пловдив. Надявам се до края на годината основната част от нея да приключи, а следващата година – окончателно.
По втория Ви въпрос – към момента няма подадени сигнали в полицията, нито данни за междуетническа нетърпимост в двата квартала. Анализът на ръководството на Трето районно управление определя като ниска степента на риск от извършване на престъпление. Ако обаче това се промени, има готовност веднага да се реагира и да се използват съответните адекватни средства.
По третия Ви въпрос – ситуацията в района не би могла да се определи като напрегната, както и не е възникнала необходимост от умиротворяване. Въпреки това са проведени редица срещи между началника на Трето районно управление, ромските лидери от квартала и представители на българското население – много ефективен механизъм според мен, който може да се приложи и на други места. Последните срещи са на 22 и на 23 юни и с представители на Инициативния комитет, чиято подписка цитирате. Дискутирани са проблеми, свързани с нарушаване на обществения ред и Наредбата на община Пловдив на територията на ромските махали. Срещата на 23 юли е инициирана от директора на Областната дирекция на МВР – Пловдив, и заместник-кмета на район Северен с представители на ромската и турската общност. Предметът на дискусия е контролът по спазване на наредбите на Общинския съвет. Въпросът не е на междуетническо напрежение.
По последния Ви въпрос – органите на МВР са напълно ангажирани с охраната на обществения ред, обезпечаване на безопасността и сигурността на гражданите, живеещи не само в тези райони със смесено население, но и на останалата част на града.
Оценяваме като изключително особена ситуацията в Пловдив. Числеността на живеещите в тези райони е изключително голяма.
По информация на колеги има тенденция на спад, на намаляване на престъпността. Затова Пловдив не е в регионите с най-висока степен на криминогенност. Нямаме регистрирани грабежи в последно време. Полицията е оказала съдействие на общинската администрация в 320 случая при извършване на проверки за спазване на общинските норми в район Северен. Обстановката се обследва ежедневно и се планират конкретните мероприятия, както и на други места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Ще започна с благодарност към Вас, госпожо Министър. Вчера се срещнах с част от Инициативния комитет. Искам да Ви кажа, че откакто отправиха сигнала до мен преди няколко седмици, веднага са взети мерки. Ситуацията е поуспокоена. Хората са сравнително доволни, но тъй като разбраха, че ще имам питане към Вас, изразяват желанието си това да продължи и в бъдеще, да не е само епизодична мярка. Наистина нещата са подобрени, откакто бе повдигнат въпросът към Вас и към органите на РДВР.
Искам да отправя една молба към Вас: използвайте авторитета си, който съм сигурен, че го имате към сегашния кмет на Пловдив – господин Тотев, защото той отказва да се срещне с тези общности – от ромски и български произход.
Само ще спомена, не го приемайте като един вид тупане в гърдите и хвалене, но навремето, когато се получаваха такива напрежения, аз винаги съм се срещал както с ромските лидери, така и с представителите на българското население, което живее в близост до тези махали.
Още веднъж Ви призовавам: използвайте си авторитета, кметът в края на краищата да излезе от кабинета си и да отиде при тези лидери за лична среща с тях. Не мисля, че е достатъчно само шефът на РДВР – Пловдив и шефът на Трето районно полицейско управление да се срещат с двете страни. Затова градът си има и кмет, както си има и районен кмет. Едно от недоволството на тези хора е, че им е отказано да бъдат изслушвани от администрацията на Пловдив, което е абсурдно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Госпожо Бъчваров, ще се възползвате ли от право на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Мая Манолова, както и от народните представители Кирил Добрев и Атанас Зафиров, относно исканията на служителите на Министерството на вътрешните работи от юни 2015 г.
Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, вече близо месец продължават протестите на служителите от системата на МВР. Стоят отсреща на една палатка, хората минават, разписват се, подкрепят ги, а никакво внимание от страна на ръководството на МВР. Проблемите обаче, които поставят при срещата, която направихме миналата седмица, са доста сериозни. Мисля, че системата е стигнала почти дъното. Ще засегна само някои от тях.
Първо, нови правила за пенсиониране. Разбрах, че административната реформа е зациклила. Тоест към днешна дата чантаджиите побеждават. За каква пенсионна реформа може да говорите Вие, когато не Ви е готова административната, където трябва да има ясна диференциация на категорията „труд” и формата на заплащане. На моето поколение, госпожо Бъчварова, по времето на прехода четири пъти му сменяте възрастта за пенсиониране. Не разбирам защо е Вашето упорство да наложите мораториум три години.
Второ, отчитане на работното време и условията на труд. Всички знаем напрегнатата обстановка и на границата, и етническите конфликти. По Закон служителите на МВР имат право на 70 часа извънреден труд, който се плаща. Но какво правим с тези, които имат близо 250 часа?! На тях нито го плащаме, нито имаме възможност да им дадем правото да го откажат. По Ваши данни командировъчните са вече 30 милиона. Не знам защо не минете към трайно решение на проблема, като назначите нови служители, особено за Гранична полиция.
За облеклото – просто не искам да говоря. Такова не е давано от 2011 г. Онзи ден ме спря един патрул с трима души, а имаха четири различни вида униформи. Не знам коя е официалната.
В този контекст на мисли въпросът ми е: какво е отношението на ръководството на МВР към конкретните искания на служителите и какви мерки ще предприемете Вие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители, уважаеми господин Добрев! Виждам, че въпросът е от госпожа Манолова и господин Зафиров. Обръщам се към тях. Доколкото знам, разрешението за протеста на синдикатите е от 24-и. Не знам защо палатката стои отвън. След 24-и имаме разговор с тях. Мога да Ви уверя, че от първия ден, от който съм министър, диалогът е основен приоритет. Никога не е отказван такъв диалог. Протестите на полицейските синдикати не са по повод на отказан диалог. Диалогът продължи, осъществихме го няколко часа и след това те излязоха да протестират. Това е тяхно решение, което не бих искала и не би трябвало да коментирам.
По повод на техните искания – мисля, че особено на последния разговор имах възможност няколко пъти да го кажа – бяха дадени отговори на всичките им въпроси. Някои от тях вече бяха решени, а други са в процес на решение. Ще Ви дам пример.
По отношение на униформите – едно от първите неща, които се случиха по повод на някои бюджетни ограничения, беше Постановление на Министерския съвет за 5,5 милиона, които бяха отпуснати за дрехите. Те вече се раздават. Това беше период, който трябваше да мине между отпускането на средствата и раздаването на униформите. Тоест въпросът беше решен нормативно, дори и когато провеждахме разговорите.
По отношение на исканията за пенсионна реформа. Вие сте народен представител и знаете кой е вносителят на този Законопроект. МВР не прави пенсионна реформа.
По отношение на пенсионната реформа – позицията на синдикатите беше представена от мен и защитена от мен пред господин Калфин – екипът, който правеше този Законопроект, след което общата позиция и решение е някои от техните искания да не бъдат приети. По моя лична инициатива и покана ги извиках и им казах, че това няма как да стане, защото става въпрос за много широкообхватен законопроект за реформа, която балансира интересите на всички заинтересовани граждани.
Там, където не можеше да се намери решение, предложихме допълнителни мерки – господин Калфин направи това усилие – които на практика ги поставят в доста по-добри позиции, в смисъл, че могат да си получат всички обезщетения, независимо от това дали в момента на пенсионирането служителят работи в МВР. Тоест запазване на права във времето, които досега не са имали. И те самите казаха в началото на нашия разговор, че остава единственото искане – да се разшири обхватът на групата, която ще ползва преференциите за гратисния период от три години. Това беше в момент, в който Законопроектът вече беше внесен в парламента.
Предложих им да се обърнат към народните представители дори да им асистираме при организиране на срещата. Разбирам, че те са се срещнали с Вашата парламентарна група без наша помощ, което е нормално добро, освен ако няма разминаване в информацията и позицията – нещо, което мен лично малко ме притеснява. Аз съм човек, който си следва думата независимо пред кого я казвам и не зная как да се оправям с хора, които имат такива разминавания.
По отношение на ситуацията около границата – командироването на служителите е скъпа мярка и не е добра за нашите служители, но това е единствената възможност, с която разполагаме в момента.
Организирани са конкурси за гранични полицаи и за полицаи. Когато дойдох бяха обявени 100, с моя заповед станаха 200. Това съм го казвала няколко пъти в тази зала – благодарение на мои усилия, уговорихме с Академията да се направят програми за ускорено обучение на тези служители, така че да могат да преминат минималния срок от три месеца и след това да има форми за допълнително обучение.
Най-важната мярка, която се надявам да има най-голям ефект, е изграждането на съоръжението по границата, което е не просто техническо изграждане на една стена, но изграждане и на пътищата покрай нея. Оперативният план, по който започваме да работим е буквално всеки момент, мисля, че стартът на първото строителство е 10-ти или 12-ти. Разпределено е строителството на оградата и на пътищата да не върви успоредно, а синхронно, за да можем да улесним нашата работа.
Мерките, за които говорите и за които служителите настояваха – беше им обяснено, че няма автоматично действие, както всеки може да предположи. Става въпрос за няколко месеца. В момента приключваме самите конкурси и те го знаят много добре. Много добре! Ако общуват със служителите, със своите членове, трябва да знаят кое и как се случва.
В момента сме намалили командированите с 50%. По същество имаме осигурени средства. Предложили сме социален пакет за командированите, който е в допълнение на това, което сме направили – възможност за профилактични прегледи, допълнителна възможност за ползване на базите за почивка на МВР, за да могат по-добре да се рехабилитират, заедно с членовете на техните семейства, тоест да компенсираме периода, в който те не са били дадени. Мисля, че отговорих на всички въпроси.
В момента тече работна дискусия със синдикатите, в рамките на която всички тези искания се уточняват отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Бъчварова, очевидно не сте наясно с настроенията на служителите в МВР и, за съжаление, очевидно наистина не познавате техните проблеми. Най-малкото, в момента зрее ново напрежение, свързано с това, че Вие не изпълнявате поетите ангажименти, а именно да създадете две работни групи по двата кръга от най-важни въпроси за служителите – ситуацията и обстановката на българо-турската граница, и Наредбата за отчитане и разпределяне на работното време. Това са двете групи от най-важни въпроси, по които Вие не правите нищо, така че ще има отново протести.
Като Ви слушахме с колегите в залата наистина се питахме: като не сте наясно с проблемите на служителите, кой всъщност управлява МВР? Има ли пилот в самолета на МВР, или се е качила само стюардесата? Защото и Вашият екип, на който разчитате, до този момент, бих казала, че е, меко казано, не особено компетентен и адекватен. Визирам въпросната Наредба № 592 за отчитане и разпределяне на работното време. Тя е обнародвана на 2 юни, влязла е в сила на 1 април и, забележете, уважаеми народни представители, това е единствената институция, в която служителите си отработват отпуските. Ако този месец имаш 10 дни отпуск, следващия ги отработваш. Това наистина е абсолютно безумно!
Предлагам Ви и мисля, че Ви приляга на ръководител, да излезем заедно с Вас на палатката на протеста. Там наистина има изключително стойностни, добросъвестни служители, които милеят за МВР. От тяхното пресъздаване на проблемите, Вие като социолог, наистина можете да направите на езика на социологията дълбочинен анализ, използвайки ги и като фокус-група, защото наистина са наясно с проблемите. Ако пък не искате, можете да видите възстановката на условията на българо-турската граница. Те са я направили едно към едно. Ако Вие или работната група, която не сте създали, нямате скоро път към границата, можете да видите какво се случва там, отвън. Ако ми откажете да отидем заедно, помолиха ме – служителите, да Ви предам – тук са ясно написани техните 22 искания (показва ги), по които Вие засега не работите.
Това са две книжки (показва ги) за професионалния стрес, на който са подложени Вашите служители. Мисля, че като добър ръководител би следвало да ги познавате и тях, и техните проблеми; да чуете тяхното мнение, за да можете адекватно да ги управлявате. (Подава на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова двете книжки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Манолова, не мисля, че Ви прави чест да давате лековати и жълти определения.
МВР има много ясно ръководство. Мисля, че е доста силно в момента! Всичко, което казахте в момента, показва, че не сте си синхронизирали опорните точки с групата на протестиращите, която има контакти с Вас. Забелязах едни и същи тези и при разговорите с тях, и това, което казвате в момента.
Двете работни групи са създадени през тази седмица и работят. Има предложения дори и законодателни, не знам защо не са Ви казали. Може би Ви е по-стара информацията.
Не бих излязла с Вас, отказвам да изляза с Вас отпред, просто защото сме от различната страна на хората, които се опитват да решават въпросите. Не знам откъде сте толкова добре информирана. Ако това е косвено, мисля, че е несъпоставимо с личните впечатления, които аз имам дори в последните повече от стотина дни в Министерството на вътрешните работи.
Моя основна грижа като министър на вътрешните работи е наистина служителите да работят добре и това да не им създава проблеми.
За стреса е много трудно! Има поредица от професионални групи особено в МВР – изказвам своето разбиране по този повод. Колкото повече се политизира този протест, мисля, че толкова по-малко проблеми ще бъдат решени.
В Закона за МВР, в частта за синдикалната част, е записано, че функциите на синдикатите в МВР са консултативни и спомагателни. От тук нататък, минавайки границата на определяне и политически квалификации, мисля, че се нарушава този регламент, който пречи и на работата на МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и за участието Ви в днешния Парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, която ще отговори на питане от народния представител Ангел Найденов относно политиката и действията на правителството спрямо гражданите от български произход, живеещи в Украйна.
Заповядайте, господин Найденов, да развиете питането си.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Госпожо Кунева, няма да скрия, че повод да задам питането беше една среща на Комисията за политиката за българите в чужбина и изслушването на господин Антон Киссе – познавате го достатъчно добре, депутат в Украинския парламент и президент на Асоциацията на българите в Украйна.
Господин Киссе в един доста пространен разговор и изложение очерта една, според мен, много тъжна картина. Тъжна картина на отношение най-вече на администрацията към проблемите на хората с български етнически произход, в случая на хората, живеещи в Украйна, и особено пък на тези от тях, които в резултат на конфликта, бойните действия и съответно стресовата ситуация, в която се намират, избраха да дойдат в България.
Най-общо казано, характеристиката – поне моето впечатление, е или за пълна парализа на тази част от администрацията, която се занимава с проблемите по отношение на гражданството, по отношение на пребиваването, или за бездушие. И в двата случая това е неприемливо отношение.
Нека да припомня, че имаше една серия от изявления на министър-председателя, вероятно от името на българското правителство и българската държава, за готовност за приемане на всеки един от гражданите с български етнически произход, живеещи в Украйна, да бъдат приети в България. Втората част на тези изявления – за подготовката и изпращането на хуманитарна помощ.
Най-общо казано, проблемите, за които говореше господин Киссе, очертават три групи на тези проблеми.
Първата група е свързана с хората, които избраха да дойдат в България. Вярно, те са все още малко, но очевидно се сблъскват с една серия от нерешими, поне от тяхна гледна точка, към този момент проблеми.
Второ, по отношение на прилагането на законодателството, включително и по отношение на тях. Тук става дума за правото на постоянно пребиваване, правото на работа и съответно придобиването на гражданство.
Разбира се, третата група от проблемите е свързана с хуманитарната помощ, която към момента ние поне не сме чули в рамките и на Комисията, и парламента – моля да ме поправите ако бъркам, да е подготвена и съответно да бъде изпратена.
Моето питане, госпожо Вицепремиер, в тази връзка е: какви са решенията и какви са действията, предприети от правителството, като израз на тази целенасочена политика спрямо българите или гражданите с етнически произход, живеещи в Украйна, и в частност към тези, които избират да дойдат в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Разполагате с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Найденов, така е, трябва да дадем един детайлен отговор на Вашите въпроси, след като имахме, според мен, един добър старт преди повече около месец. Ето какво се случва оттогава.
Министерството на външните работи следи постоянно всички въпроси, които касаят украинските граждани с български произход, и предприема възможни действия за тяхна защита, отчитайки международните норми и дипломатическата практика. За България, нека отново да го кажем в тази зала, Украйна е важен партньор и приятелска страна, което се определя от географска, културна, историческа и религиозна близост между нашите народи. Разглеждана е над 200 хилядната българска общност в Украйна като мост на приятелство и сътрудничество с Украйна. Оценяваме положително политиката на украинското правителство по отношение изучаването на български език в Украйна и, независимо от сложния период и конфликти в източните региони, Украйна продължава да провежда политика за защита правата на малцинствата и за изучаване на майчин език, в това число и български. Целим да работим заедно с украинската държава за разрешаване на проблемите на българското малцинство. За нас е много важно да се приеме балансиран закон за държавната езикова политика и езиците на малцинствата, който да отчита техните права.
Следим с особено внимание информациите за шестата вълна на мобилизация в Украйна. Очакваме, че тя няма да има избирателен характер и ще протече при спазване принципа на пропорционалност по отношение на различните национални малцинства. България ще се противопостави на всички опити да бъдат ограничавани правата на българската общност на етнически принцип, както и на опити от крайни националистически организации в Украйна да ползват наши сънародници като причина за прокарване на влияние и интереси на трети страни. Идната седмица – 5-6 юли, министърът на външните работи господин Митов ще посети Одеса и Болград. Там ще разговаря с украинския си колега Пабло Клинкин и ще се срещне с председатели на българската общност.
При посещение на училище „Георги Сава Раковски” в Болград, тогава ще бъде оборудвана и компютърна зала с 11 компютъра. Проектът е на стойност 8 хил. 266 евро и има за цел да стимулира модернизацията на учебния процес. Резултатите от изпълнението на проекта – той се финансира по линия на българската официална помощ за развитие, ще бъдат представени пред представители на държавните институции и общността на бесарабските българи в Одеска област.
По въпросите за условията за приемане в България на лица от български произход, желаещи да живеят в страната и да се изместят от зоната на военните действия в Украйна, във връзка с усложняването на положението в Украйна през февруари тази година са въведени облекчени условия за издаване на визи за украински граждани от български произход. Предвидена е възможността за безплатни визи, в зависимост от конкретния случай.
На третото заседание на Координационния център във връзка с българите в Украйна, за създаването на което докладвах пред Вас преди месец, бяха обсъдени възможности визите за краткосрочно пребиваване на българите в засегнатите от военни действия райони на Украйна да бъдат удължавани.
Обсъди се и предложение на Министерството на външните работи за изменение на Закона за чужденците, за да се позволи получаването на статут на постоянно пребиваване в България на основание издадена виза за краткосрочно пребиваване за чужденците от български произход. Целта е отпадане на нуждата влезлите на територията на страната чужди граждани с български произход да излизат от страната, за да получат виза за дългосрочно пребиваване.
По въпроса за хуманитарните помощи. С Постановление на Министерския съвет № 373 от 24 ноември 2014 г. правителството е одобрило хуманитарна помощ в размер на 50 хил. евро. Средствата са преведени на Международния комитет на Червения кръст, одобрени са като допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи. По-късно, при ескалиране на военния конфликт в началото на 2015 г., предвид нарастващият брой нуждаещи се сред гражданското население на Донецк, министърът на външните работи одобри предоставяне на нова хуманитарна помощ в размер на 100 хил. евро. Сумата е от средствата за помощ за развитие и хуманитарна помощ в бюджета на Министерството на външните работи. За разлика от предходната, която е била парична, тази помощ е в натура – стоки от първа необходимост, храни и санитарни материали.
Обсъдени са различни опции и инструменти за предоставяне на помощта, в това число да се възложи на Българския червен кръст (БЧК) да организира купуването на стоките и транспортирането им до Украйна. Българският червен кръст се отзова положително, за да поеме тази задача. Осигурено бе и съдействието на украинските власти.
Впоследствие изострилото се напрежение в Източна Украйна доведе до временно преустановяване на хуманитарните операции в зоната на конфликта – Донецка и Луганска област. Там дори хуманитарни конвои на Международния комитет на Червения кръст не бяха допуснати. Забавянето, за което говорите, за предоставяне на помощта се дължи и на несъвършенствата в нормативната уредба за предоставяне на българска хуманитарна помощ.
Министерството на външните работи трябваше да предприеме предвидените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) действия за възлагане на обществена поръчка. Няма друг начин, иначе ще нарушат закона. Най-бързата, допустима от закона процедура, е процедура по договаряне без обявление, съгласно чл. 90 от ЗОП. В момента текат срокове за осъществяване на предварителен контрол от Агенцията за обществените поръчки по ЗОП. Министерството на външните работи активно работи за провеждане по възможно най-бързия начин на всички законови процедури, но тези срокове трябва да бъдат спазени. Споделям Вашите притеснени и ще Ви държим информирани, когато приключи проверката по ЗОП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Найденов, заповядайте за втори въпрос.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, оценявам и споделям, разбира се, Вашата загриженост за всичко, което се случва в района на Източна Украйна. Доколкото имам възможност, следя достатъчно близо това, което се случва и смея да подчертая, че можете да поставите поне още един проблем при предстоящото посещение на външния министър към всички тези въпроси, които изредихте като тема на загриженост от страна на българската държава по отношение на гражданите и съответно тази част от тях с български етнически произход, живеещи в зоната на бойните действия и в сблъсъците в Източна Украйна. Това е въпросът за предстоящата административна реформа, госпожо Вицепремиер, която предвижда окрупняването, сливането, обединяването на села, в това число, разбира се, засягащи и селата, в които живеят хора от български произход. Става дума за това, че трябва да се отчитат според законодателството етническите особености на тези райони, които се пренебрегват често, когато се предлагат подобни сливания. А българите по традиция живеят в населени места, които са от порядъка на четири, пет, шест хиляди човека. Така че очевидно тук има нещо, което трябва да бъде поставено като тема, защитаваща правата на нашите сънародници в Украйна, но това е отделна тема.
Искам да подчертая, че също достатъчно добре зная, че примирието влезе в сила от нула часа на 15 февруари и че, макар и влязла в сила, все още няма трайно прекратяване на огъня, защото например към миналата седмица бяха повече от 70 случаите на нарушаване на това споразумение за прекратяване на огъня. Но, вижте, на фона на нашите притеснения като държава как можаха Германия, Великобритания, Турция, Полша да изпратят конкретно хуманитарна помощ?
Тук веднага поставям първия от въпросите, които моля да доуточните: кога все пак очакваме да приключи цялата тази процедура и моля тогава, когато се изпраща тази хуманитарна помощ по съвета на нашите сънародници от Украйна нека тя да не бъде неидентифицирана, а нека да бъде в районите, макар и изпратени в Украйна и не само предназначени за гражданите на Украйна от етнически произход, но там, където са концентрирани нашите сънародници. Вярно, че тя ще бъде ползвана от хора с различен произход, но нека да се знае, че това е от България за районите, в които преобладават хората с български етнически произход.
И второ, Вие споменахте за Координационния съвет. Остава впечатлението на хората, които присъстват на тези заседания, че там се говори едно по отношение на прилагането на законодателството – Вие споменахте посоките, в които очакваме решенията за визите, краткосрочни, съответно правото на постоянно пребиваване. Там се говори едно, а когато трябва да се приложи това законодателство или съответно нормите, регламентирани в законодателството по отношение на хората от български етнически произход, то тогава се среща с бездушието – споменах, и с пасивността на администрацията. Тоест, трябва да има някаква промяна в начина, по който работи тази администрация, в начина, по който се отнася към проблемите на хората.
Завършвам, господин Председателю.
Чуйте какво казва господин Кисе по отношение на хората, които са пристигнали в България: „Хората се оказаха без реална перспектива, без работа и съответно техните проблеми останаха на декларативно ниво. Хората нямат къщи, няма къде да живеят, не могат да се върнат, нямат и пари. За тях, образно казано, няма път назад, а няма и настояще в България.”. Дайте да видим как да решим този проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор на двата уточняващи въпроса. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Найденов, конкретно по въпроса, който Вие зададохте заради процедурата по договаряне без обявление – чл. 90 от ЗОП, аз не мога да дам отговор вместо Агенцията. Така че това е независима институция, ще приключат, надявам се, с необходимото чувство за спешност. Ние също искаме, колкото се може по-бързо този въпрос да бъде решен по няколко причини. Това са пари от българския бюджет, това са пари от бюджета на Министерството на външните работи. Те са дадени вече и ние искаме срещу това, което сме направили, да има резултат. Така че, уверявам Ви, от страна на изпълнителната власт за каквото и да е било забавяне и тупкане на топката и не може дума да става.
По отношение на Координационния център за връзките с българите в Украйна. Направени са доста неща. Винаги сигурно може още и повече, и по-добре, но все пак да кажем: стартирала е специална телефонна линия и електронна поща в Агенцията, осигурени са две помещения, оборудвани са също така. Има само три заседания на Координационния център за връзка с българите в Украйна. Последното е било на 11 юни. Ангажирани са шест министерства, ДАНС, Агенцията за бежанците, Националното сдружение на общините и Българския червен кръст. Вие знаете какви са функциите на центъра, но нека да Ви кажа пък и конкретните стъпки, които са направени. Най-напред сътрудничеството с общини. По данни от Националното сдружение на общините до Координационния център готовност за настаняване на българите от чужбина има в общините в Бургас, Малко Търново и Невестино. Ускорено издаване на удостоверенията за български произход, говорихме, разрешаване на индивидуални случаи, проблеми на етнически българи, обърнали се към центъра, сътрудничество с компетентни институции, представени в центъра, консултиране за съответните нормативни процедури.
Към момента, да кажем пак, няма наплив от етнически българи, които бягат от Украйна към България. Има тенденция към нарастване на броя на заявления за удостоверения за български произход: през миналата година 1526 от началото на 2015 г. до 29 юни са подадени 1520.
Сигурно има много неща, които могат да се оправят, да се коригират, но все пак трябва да погледнем и малко по-широко. По отношение на хората, търсещи закрила в България, това е и въпрос, който е от общоевропейско значение. Затова за нас как ще се развива миграционната политика – тези хора търсят убежище от конфликт, има много голяма важност. Помощта, която може да се получи от Европейската комисия, от Европейския съюз, също представлява съществен дял в нашите възможности. Знаете каква е безработицата в България, знаете колко трудно се намира работа. Вероятно и затова част от нашите сънародници от Украйна изпитват трудности, не ги подценявам. Решаваме случай по случай, това ме убедиха от ангажираните институции. Ще съм Ви благодарна, ако имате конкретни сигнали, да ми ги предадете, а аз ще направя необходимото, ще извикам шефа на Агенцията, ще поговорим случай по случай и в сътрудничество с Вас, с Агенцията ще намерим решение. Уверявам Ви, че няма бездушие от страна на изпълнителната власт. Може би има боязън да се отиде отвъд конкретните процедури, например за обществени поръчки, но смятам, че добре разбирате, че хората искат да бъдат защитени, да не са обвинени след това, че са злоупотребили със средства. Разбирам човешката Ви загриженост и съм готова да се включа с решаване на конкретни казуси. Можете да разчитате на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председателя.
Господин Найденов, заповядайте да изразите своето отношение по повод отговорите на госпожа Кунева.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Аз съм сигурен, уважаема госпожо Вицепремиер, че и от Вас, и от страна на членовете на правителството се полагат необходимите усилия и се отделя необходимото внимание в търсенето на решения на тези проблеми. Както виждате аз се опитвам по-скоро да очертая посоките, в които си мисля, че си заслужава да бъдат разположени усилията както на правителството, така и на специализираните комисии на парламента, ако е необходимо като цяло и на парламента, по отношение на оперативни промени в законодателството.
Вижте, много е важна посоката, която се задава. Аз съм убеден, че тогава, когато във Ваше лице или в лицето на хората, които се занимават с координацията на тази дейност има ясни указания, насочени към облекчаване на процедурите и съответно съкращаване на сроковете, в които се търсят и намират тези решения, администрацията би се съобразила с тези указания.
Тогава, когато Вие оставите усещането, че е необходимо оперативно решаване, а не протакане на проблемите, защото всички сме се сблъсквали с този тип поведение на администрацията, тогава няма да говорим за тези проблеми. Тогава самата администрация ще се стреми да предложи решение дори и тогава, когато те не са видяни от изпълнителната власт или съответно от парламента. Сега Вие много подходящо използвахте израза – „те са стъписани” в страха си да не нарушат определени правила, да не бъдат обвинени в злоупотреба с пари. На практика това означава блокиране на дейността на администрацията. Блокиране!
Вижте, аз се връщам отново към проблема, за който споменах, за тези 40 човека. Много хора вероятно са с намерението или с желанието да дойдат в България. Те очакват да видят начина, по който ще бъде решен проблемът на първите, които са пристигнали в България. Ако България като страна-майка не решава проблемите и отблъсква тези хора не очаквайте, че някой ще прояви желанието да дойде в България.
Второ, когато става дума за времето, в което може да бъде предоставена хуманитарната помощ, знаете максимата, че една помощ предоставена навреме е два пъти помощ. Въпросът опира и до това, че хората очакват да видят ангажимента на българската държава. Не е толкова важно колко голяма е тази помощ, а че има ангажимент на българската държава. След като се споменава въпроса за хуманитарната помощ, значи се помни обещанието на българската държава, изразено от министър-председателя и съответно от членове на кабинета, тоест тя се очаква. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.) Следователно трябва да намерим начина, по който да се съкратят тези срокове.
По отношение на придобиването на гражданството, много пъти поставяме този въпрос и коментираме. Тук не трябва да има усещането за това, че се подозира всеки един, който кандидатства за българско гражданство, в желание да злоупотребява с българския паспорт. Ние трябва да си даваме сметка, че става дума за хора, които искат ясно да се идентифицират с българска принадлежност и това трябва да бъде оценено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Да благодарим и на заместник министър-председател Кунева за участието й в днешния Парламентарен контрол.
Сега ще продължим с въпроси към министър Василева, тъй като министър Лукарски е на спешна среща в Министерския съвет и след това ще се върнем към него, когато дойде. (Шум и реплики от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Мая Манолова: „По начина на водене.”)
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Главчев, факт е, че на всеки министър, народен представител или обикновен гражданин могат да му се случат различни неща и да възникне някаква необходимост от това да си размести програмата, но много Ви моля, тъй като очевидно това е станало ясно преди да се появи госпожа Василева в пленарната зала, да бъдете така добър както сте информирали министрите, така да информирате и народните представители, или поне тези, които имат въпроси към господин Лукарски. Защото аз трябваше сега да му задавам въпрос и парламентарното ми време е разпределено така, че да му задам въпроса сега, а елементарното уважение изисква да предупредите мен, Драгомир Стойнев и останалите колеги, които имаме въпроси към господин Лукарски, също да разместим своите програми. Моля Ви друг път, ние сме хора, ние можем да разберем кога някой има неотложен проблем, но да бъдем своевременно уведомявани за това. А пък и въпросите са от такъв характер, че българските граждани ги гледат – бизнесът в Кюстендил се интересува какво ще отговори министър Лукарски на моя въпрос, те също имат работно време и не е все едно дали ще слушат в 12,30 или в 13,30 часа, или поне трябва да знаят кога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изключително много ценя Вашето време, както и на всички останали народни представители, и затова изчаквах до последния момент появяването на министър Лукарски, точно заради намеренията, за които и Вие говорите. Факт е обаче, че още го няма тук и мисля, че най-нормалното е да преминем към въпросите към госпожа Василева. Ако искате да направим почивка и да изчакаме господин Лукарски, ако приемате това за по-добрия подход? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Нека да преминем към въпросите към министър Василева, а когато се появи и към министър Лукарски. Въпросите към министър Василева са два и един към министър Кралев, така че половин час се надявам да не е фатално за Вашата дневна програма. Още веднъж Ви поднасям извинения, чаках до последно да си дойде министър Лукарски.
Въпросът към министър Василева е от народния представител Джевдет Чакъров относно изпълнения на приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалент жители и в населени места с под 2000 еквивалент жители, попадащи в градски агломерационни ареали” на Оперативна програма „Околна среда”.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, настоящият ми въпрос е свързан с изпълнението на приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда”, която визира реализация на водна инфраструктура на пречиствателна станция или нейна инфраструктура. В тази приоритетна ос са концентрирани близо 70% от общия бюджет на Оперативна програма „Околна среда”. Ето защо нейното изпълнение има пряко отношение и влияе на изпълнението на програмата като цяло.
В тази връзка моите въпроси към Вас са:
1. Какво е финансовото изпълнение на приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда” към 1 юни 2015 г. и какъв е размерът съответно на авансовите, междинните и окончателните плащания по проектите, финансирани по тази приоритетна ос – в проценти, и в абсолютни стойности?
2. Какво е реалното изпълнение на договорите за изграждане на водна инфраструктура? По колко от тези договори е започнало реално строителство на тази инфраструктура и на какъв етап от изпълнението са те?
3. При колко проекта за изграждане на водна инфраструктура са завършени и колко ВиК обекта са пуснати в експлоатация към вече посочената дата? Колко се очакват те да са към края на 2015 г., когато приключва реално финансовото изпълнение на Оперативна програма „Околна среда”?
4. Според разчетите на МОСВ очаква ли се в края на 2015 г. да бъдат изпълнени заложените индикатори за изпълнение на приоритетната ос и ако не – направен ли е вече анализът на какво се дължи това?
5. Според финансовите и техническите анализи и разчети, направени във връзка с изпълнението на ОПОС, съществува ли риск средствата по приоритетна ос 1 да не бъдат усвоени в пълен размер и ако съществува такъв риск – в какъв размер биха били загубите за България?
6. Какъв е размерът на финансовите корекции по инфраструктурните проекти по ос 1 и очаквате ли да има проекти с над 60% размер на финансовите корекции? Ако има такива проекти – кои са те? Очаквате ли да има инфраструктурни водни проекти със 100-процентна финансова корекция, и ако да – кои са те? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Направен ли е анализ на какво се дължат тези големи финансови корекции и само бенефициентът ли е виновен, или имат вина и органите за управление на ОПОС и съответно и другите компетентни органи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, госпожо Василева. В рамките на темата има много въпроси – три минути имате за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров! Ще се опитам в рамките на разполагаемото време да отговоря на поредицата поставени от Вас въпроси, като представям отговорите в зададената от Вас последователност.
Финансовото изпълнение на разплащанията по Приоритетна ос 1 на Оперативната програма към 1 юни 2015 г. е в размер на 2 млрд. 939 млн. лв. или 87,5% от общия ресурс на Програмата. Към момента вече са разплатени 88,5% от бюджета на Остта. Размерът на авансовите плащания по Остта са 754 млн. лв. или 30%. Междинните плащания са близо 1,5 милиарда или 57,5%, а окончателните – в размер на 24 млн. лв., или 1% от бюджета на приоритетната ос.
По отношение на сектор „Води” по всички договори с изпълнители има стартирани действия по строителството. Постигнатият физически напредък е, както следва: изградената и реконструирана ВиК-мрежа към момента е 2070 км, изградените и реконструирани пречиствателни станции за отпадъчни води общо са 35 броя до момента от 58, които са заложени в Програмата, 9 броя са с издадени Акт 15, 26 броя са въведени в експлоатация. В процентно изражение средният физически напредък е от 78%, като за сектор „Води” той е 76% и не се наблюдава дисбаланс при различните компоненти: за ВиК-мрежи – около 84%, съответно за пречиствателни станции за отпадни води – около 78%.
В Приоритетната ос има и идентифицирани така наречените „рискови проекти”. Те са рискови поради факта, че съдържат рискови компоненти. Това са 11 проекта, като управляващият орган очаква всички останали да приключат в срок, а той е, съгласно договорите за безвъзмездна финансова помощ, до края на октомври 2015 г.
Що се отнася до рисковите проекти, работи се в интензивен режим с общините, които са бенефициенти, за ускоряване на дейностите и финализирането им. Там, където това не е възможно в рамките на сроковете за допустимост на Програмата, се предвижда възможност и за фазиране.
По отношение на изпълнението на заложените индикатори за цялата програма, понастоящем се извършва детайлен анализ от управляващия орган относно заложените целеви стойности по индикатори и тяхното успешно изпълнение.
Що се отнася до анализа, за който споменахте, съгласно Постановление на Министерския съвет, такъв анализ се извършва от централното координационно звено на Министерския съвет, което е техен ангажимент. Съгласно Постановлението на Министерския съвет целта на доклада е да се анализират нарушенията-причини за финансови корекции, да се обобщи финансовият ефект и да се идентифицират рисковете, да се направят предложения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за мерки за предотвратяване на нарушенията в бъдеще. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Чакъров, ще имате две минути за реплика към отговора.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, всички знаем, че Оперативна програма „Околна среда” премина през сериозни проблеми. За съжаление на всички нас, не успяхме до този момент да имаме пълна мобилизация с оглед максимално висок процент на усвояване на средства. Видно е, че усилията трябва да бъдат реализирани до последния момент, както и Вие самата посочихте преди малко, до края на месец октомври с идентифицираните 11 рискови проекти.
Аз се надявам, че всички ние сме успели – най-вече екипът на Министерството на околната среда и водите и другите компетентни органи в структурата на Министерството на финансите, да направят анализ на позитивния и негативния опит, така че това да не се повтаря през настоящия програмен период с оглед на максимално, и то ефективно, усвояване на средствата по тази приоритетна ос, за която всички ние знаем, че има огромна потребност за изграждането на водна инфраструктура. Както Вие самата посочихте – от 58 пречиствателни станции вече са построени 35, но има още доста, които трябва да бъдат построени и пуснати в експлоатация, за да изпълним поетите ангажименти.
С оглед реализацията на Оперативна програма „Околна среда”, а и на другите, трябва да се посочи като положителна крачка решаването на проблема с ДДС в скоро време, който и ние подкрепихме.
Аз бих искал съвсем накратко да посоча и няколко други проблеми, които се очертаха. На първо време, за финансовите корекции, вече стана въпрос преди малко. Засега се упрекваха единствено и само общините за тези финансови корекции. Едва в последните дни и вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че подходът вече е друг. Считам, че това е коректният подход, който аз нееднократно съм представял като позиция, а именно, че всички субекти, които вземат решение – междинни звена и управляващи органи, трябва да носят коректно своята отговорност при взимането на решенията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още няколко изречения, господин Председател
По принцип реализацията на тези инфраструктурни проекти трябва да водят до подобряване на инфраструктурата и постигане на целите. А видяхме, че една община даже разпродаде имуществото си. В никакъв случай това не трябва да се повтаря, а да се вземат съответните мерки.
Другият проблем, който трябва да е пред нас, е един голям проблем, който и аз виждам, за който казах в самото начало. Това са така наречените „зелени проекти”. Считам, че именно това даде повод за релокация на средства. Не оспорвам, че има потребност и за транспортни средства в големите общини, и за закупуване на техника за пожарна безопасност, но тези средства са предназначени за водна инфраструктура, където всички знаем, че потребността е огромна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, благодаря Ви. Просрочвате твърде много...
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приключвам, господин Председател – още две изречения.
Бих искал да попитам и се надявам да я няма повече така наречената практика за „зелена поляна” или проекти, които тръгват съвсем от началото.
Чести реорганизации – видяхме, че три-четири пъти се прави реорганизация, включително и обединяване на управляващите органи и междинното звено. Считам, че това не са добри практики. Те не бива да се повтарят с оглед на това в настоящия програмен период да има максимално, вече казах, усвояване и реализация на средствата по Оперативна програма „Околна среда” и най-вече по Приоритетна ос 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър – ако Ви е необходимо малко повече време, защото доста се просрочи времето на реплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров! Днес се провежда първото заседание на управляващия комитет на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС, от място): Успех!
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за пожеланието. Мисля, че успехът ще бъде на всички нас, защото усилията за реализирането на тези проекти са общи. Както и Вие споменахте, това е значима програма за това да си дадем по-добри условия на живот за нашите граждани, да подобрим инфраструктурата и да създадем благоприятни условия за инвестиции, да опазим природата.
Във връзка с коментарите за ускоряване на Програмата, безспорно – да, Програмата преживя тежки периоди. Но тук искам да отчета, че само от месец ноември 2014 г. са изплатени средства в размер на 631 млн. лв., а от 1 януари досега – 288 милиона, което показва, че има сериозен интензитет на дейностите, които се извършват по реализация на проектите. От началото на 2015 г. към държавния бюджет са възстановени от Европейската комисия общо 582 млн. лв.
Що се отнася до устойчивостта на администрацията, безспорно – да, съгласна съм, през 2014 г. имаше реорганизация, но ние смятаме, че изградената институционалната структура, управляващият орган и начинът, по който се управлява Програмата, в пълна степен отговарят на изискванията да се подсигури една добре работеща система. В този смисъл не са предвидени реорганизации на структурата. Продължаваме плавният преход между старата и новата Оперативна програма „Околна среда”.
По отношение на коментарите за финансовите корекции, безспорно – да, много са болезнени за общините и всички се надяваме, че ще бъде намерено добро решение. Надяваме се също, че то ще бъде част от научените грешки. Всъщност усъвършенстването на законодателството и натрупването на административен капацитет ще доведат до намаляване на допусканите подобни нарушения.
Що се отнася до възможности за общините да се осигурят ликвидни средства, такива има осигурени както чрез Фондът „ФЛАГ”, така и чрез възможностите за осигуряване на краткосрочни безлихвени кредити чрез Министерство на финансите. В този смисъл подпомагаме общините, така както и Вие, народните представители, подпомогнахте наистина сериозно общини с гласуваните промени в Закона за ДДС, което да улесни бързото възстановяване на ДДС и да може наистина да се осигури мостовото финансиране, за да се финализират успешно проектите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Петър Кадиев относно замърсяване на въздуха и водите на река Въча в село Грохотно, Смолянско.
Заповядайте, господин Кадиев, да поставите Вашия въпрос.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В едно хубаво, китно родопско село, Грохотно, намиращо се в регион Смолян, един млад родопчанин печели проект по програма и започва да отглежда добитък. Естествено, за да го отглежда, трябва да направи съответни обори. Той ги прави, вкарва добитъка и всичко до тук е много хубаво, но приказката свършва.
С правенето на тези обори човекът стига до там, че е трябвало да изгради съответни септични ями, за да може всичко, което се изхвърля като фекалии от оборите, да влиза в септичните ями. Това обаче не е направено.
Какво се случва? Цялата канализация на селото, където той отвежда водите, минава по средата на селото, покрай детската градина, покрай училището и се влива в река Въча. Естествено, от тук нататък замърсяването и миризмите в селото са ужасни!
Този проблем съществува от две години. Не зная защо досега не е решен, защото река Въча пък се влиза в язовир „Цанков камък”.
Моят въпрос е: какви мерки ще предприемете за опазването на околната среда и водите, както и за опазването живота и здравето на хората, живеещи в село Грохотно, както и на останалите, които живеят в поречието на река Въча? Това се отнася не само за селото, но и за останалите хора покрай река Въча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! За дейността на такъв тип обекти – кравеферма, водещи законови правомощия имат община Девин и Областна дирекция „Безопасност на храните”, Смолян.
Община Девин отговаря за прилагането на Закона за устройство на територията в частта „Разрешаване разработване на подробен устройствен план”, „Одобряване на плана”, „Издаване на разрешение за строеж” и други и съответно за спазването на чл. 20, ал. 3 от общинската Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, касаеща начините за съхранение на оборска тор.
Областната дирекция „Безопасност на храните”, Смолян отговаря за прилагането на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Кравефермата е регистрирана в Дирекцията през месец март 2014 г. като животновъден обект. Съгласно информацията, която ни е предоставена от Областна дирекция „Безопасност на храните”, Смолян, са дадени предписания на собственика на кравефермата в срок до 22 юли да изгради второ хранилище, отговарящо на изискванията на наредбата.
В съответствие с компетенциите на Министерство на околната среда и водите бих искала да Ви информирам за следното. В Регионалната инспекция по околната среда и водите – Смолян, не е постъпвало уведомление за инвестиционно намерение за изграждане на посочения от Вас обект. В тази връзка не е проведена процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда за преценяване на необходимост от извършване на ОВОС или съответно, съгласно Закона за биологичното разнообразие – за оценка на въздействието върху защитени зони.
На 17 юни 2015 г. от експерти на Регионалната инспекция в Смолян е извършена проверка на обекта в село Грохотно, област Смолян, включително и на водния обект река Въча. Обектът е собственост на физическо лице и се намира в горния край на селото, в близост до дере – ляв приток на река Въча, на около 90 м от най-близката жилищна сграда и е с капацитет 55 броя преживни животни. В момента на проверката се отглеждат 30 броя животни. Установено е, че се извършват строителни дейности за изграждане на водонепропускливо второ хранилище. Оборската тор се съхранява в лагуна с изградена дига от към дерето с цел недопускане на замърсяване. Към обекта няма обслужващи и санитарни помещения.
При проверката не са констатирани нерегламентирани зауствания на битово-фекални отпадъчни води и инфилтрат от торова течност както в река Въча, така и във вливащото се в нея дере.
За допуснатото нарушение на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда не е уведомяван компетентният орган, а именно Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян. Инспекцията е стартирала административнонаказателно производство срещу собственика на животновъдния обект – съставен е акт на 29 юни 2015 г.
В заключение, Ви уверявам, че Регионалната инспекция в Смолян ще продължи да осъществява контрол на обектите, попадащи в териториалния обхват на Инспекцията, с цел недопускане на нерегламентирани зауствания във водни обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика от две минути.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Знаете ли, аз нямаше да задам този въпрос, щях да го оттегля, ако виждах, че нещо се върши. До ден-днешен обаче нищо не е направено от предписанията, които вече са получени от собствениците на фермата.
Много се радвам, че Вие ще продължите да търсите отговорност от съответните органи, за да може да се предотврати замърсяването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, не желаете дуплика.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Следващият въпрос е към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев.
Той ще бъде поставен от народния представител Ахмед Ахмедов относно изграждане на спортен център в град Цар Калоян.
Имате думата да развиете Вашия въпрос.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Град Цар Калоян е административен център на община Цар Калоян. Общината има утвърдени традиции за спортни дейности – изградени отбори по футбол, борба, волейбол, баскетбол. Стремежът на ръководството на общинската администрация е общината да създава условия за преодоляване на нагласите на подрастващите за пасивни занимания и да осмисля запълването на свободното им време чрез активно спортуване, както и за постигане на устойчиво и балансирано развитие на населението чрез осигуряване на развлекателна и достъпна спортна инфраструктура. Тази спортна инфраструктура на практика трябва да обезпечи провеждането на спортни дейности, в които младежта активно да оползотворява свободното си време.
Към настоящия момент е реализиран първият етап на строителството на спортния център, финансиран със средства от Публичната инвестиционна програма на правителството на Орешарски. С писмо на община Цар Калоян с изх. № 373 от 24 април 2014 г., адресирано до Министерството, е изпратено решение на Общинския съвет в Цар Калоян и Заповед на кмета на общината за учредяване на право на строеж № 72 от 17 февруари 2014 г. и проект на договор за учредяване на право на строеж в полза на Министерството на младежта и спорта, съгласно които правото на строеж е за изграждане на втория етап на спортния център.
Уважаеми господин Министър, в тази връзка моля да ми отговорите на следния въпрос: в какви срокове възнамерявате да реализирате втория етап от строителството на спортния център? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ахмедов, във връзка с изпълнение на Постановление № 19 от 7 февруари 2014 г. на Министерския съвет, в Министерството на младежта и спорта е представен Проект на 20 февруари 2014 г. с предмет „Спортен център „Цар Калоян” – втори етап.
Вторият етап включва изпълнение на строително-монтажни работи по следните части – пожароизвестяване, топлина, вентилация и климатизация, газификация, вертикална планировка.
Първият етап на този проект включва изпълнението на строително-монтажни работи по части архитектура, конструкция, водоснабдяване, канализация и електро.
По Постановление № 19 от 2014 г. на Министерския съвет Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” са отпуснати на бенефициента община Цар Калоян – 1 млн. 500 хил. лв. за изграждането на първия етап на въпросния обект.
С писмо от 22 април 2014 г. министърът на младежта и спорта към този момент изисква допълнителни документи от кмета на община Цар Калоян за изграждането на втория етап от проекта, които да бъдат депозирани до 25 април 2014 г. в Министерството на младежта и спорта. Същите са предоставени в срок.
Предоставеният проект с предмет „Спортен център „Цар Калоян” – втори етап, не е включен в процедурите за възлагане на обществени поръчки, одобрени за финансиране по Постановление № 19 от 2014 г. на Министерския съвет.
С Постановление № 288 от 17 септември 2014 г. за изменение и допълнение на Постановление № 19 на Министерския съвет е указано, че проекти и програми за изпълнението, на които разпоредители с бюджети не са сключили договори с изпълнители до 17 септември 2014 г. включително, се прекратяват. Срокът за финансиране по Постановление № 19 от 2014 г. на Министерския съвет е до края на бюджетната 2014 г. Тоест, обектът не може да бъде финансиран по реда и условията на цитираното постановление.
За настоящата 2015 г. проектът може да бъде подаден за осигуряване на средства по реда на Наредба № 2 за финансово подпомагане на строителство и ремонт на спортни обекти и съоръжения. В наредбата са указани условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на младежта и спорта за спортни дейности, в това число изграждане, реконструкция, модернизация на спортни обекти и съоръжения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за Вашия отговор.
Господин Ахмедов, имате думата за реплика по отговора.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Господин Председател, господин Министър, аз съм сигурен, че министърът на младежта и спорта ще направи всичко възможно и ще положи достатъчно усилия, за да бъде реализиран този проект, а именно с реализацията на този проект, тоест ние ще постигнем по-добра база за развитие на нашите спортисти, една по-добра база за бъдещи шампиони.
Аз съм доволен от Вашия отговор, господин Министър, и се надявам наистина заедно да имаме възможността да открием и този спортен център. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, дуплика желаете ли? Не.
Така приключва Вашето участие в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите, на които ще отговори министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Първият въпрос е от народния представител Вили Лилков относно масово регистриране на специализирани предприятия като инструмент за печелене на обществени поръчки.
Заповядайте, господин Лилков, да поставите и развиете Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Лукарски! Моят въпрос към Вас е относно масовото регистриране на специализирани предприятия като инструмент за печелене на обществени поръчки. От началото на 2015 г. масово се регистрират така наречените специализирани предприятия. Техният брой е нараснал само от началото на тази година с над 100.
За какво става въпрос?
Обикновени фирми се сдобиват с този статут на специализирани и изтласкват останалите от процедурата по Закона за обществените поръчки.
Причината е, че с промените в този закон от 2014 г. специализираните предприятия се поставиха в много изгодна позиция при обществените поръчки. Фактически при огромен брой търгове законът забранява на възложителите да поставят към тези специализирани предприятия изисквания за финансово състояние и за опит при определени дейности и така за тях не важат изискванията и се допускат директно до оценяване на офертите. Ако тези оферти отговарят на изискванията на възложителя, останалите на нерегистрираните по специалния ред фирми фактически не се разглеждат. Всъщност по изискванията за 30% хора с увреждания в дадена фирма се получава следното – една малка фирма с 10 души персонал ако назначи трима души, които са с увреждания, те веднага придобиват този статут и фактически последващ контрол по отношение на това дали тези хора продължават да работят с тази фирма няма, печелят обществената поръчка. Най-фрапантните са нещата в строителството, защото са описани дейности, които трудно биха могли да се изпълняват от инвалиди и на практика обхващат всички дейности в сектор строителство. Тоест, става въпрос за спекулиране със закона.
И моят въпрос към Вас е следният: приемате ли, че възлагането на обществени поръчки на фирми, чиято експертиза, професионална квалификация и техническа възможност не подлежи на контрол от възложителя е опасно, особено в сферата на строителството, и може да доведе до големи щети на държавата и обществото? Как държавата би могла да упражнява контрол върху подобни дейности на недобросъвестни фирми? При положение че доказването на техническата възможност е задължително условие за всички останали дружества и е гаранция за изпълнение на поръчката качествено и в срок, не се ли оказват занижените изисквания към тези предприятия дискриминационни по отношение на бизнеса и на конкурентното начало при изпълнение на съответните поръчки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, в поставения от Вас въпрос напълно основателно е изразена загриженост във връзка рязкото нарастване, отчетено при регистрирането на специализирани предприятия на хора с увреждания. Както Вие правилно посочвате, причината за това са разпоредбите от Закона за обществените поръчки, въз основа на които такива предприятия получават изключителни предимства пред стандартните стопански субекти.
Фактически чрез последните промени в действащия закон, чиито разпоредби са в сила от месец юли и октомври 2014 г., се въведоха облекчения и правила, липса на критерии за подбор по отношение на предприятия на хора с увреждания. Вместо да направят тези поръчки лесно достъпни само на целевата група от лица, се получи обратният ефект. На практика промените в Закона стимулираха много стопански субекти да сменят своят статут, за да изпълнят формалните изисквания за регистрация на предприятията на хора с увреждания и така да получат безпрепятствен достъп до обществени поръчки, които да могат да им бъдат възлагани, без да се проверяват финансовите, техническите и капацитетните им възможности, за изпълнение на поръчката. При това положение е налице съществено изместване и компрометиране на целите, които се преследват посредством въвеждането на предимствата за определени групи участници в обществените поръчки.
На първо място, оспоримо е виждането, че така се подпомагат лицата в неравностойно положение. Предвид създалата се ситуация много по-вероятно е да се натъкваме на ефекта от злоупотреба с право, при което публични фондове, които са предназначени да подпомогнат икономическата дейност на неравнопоставени субекти, в действителност се преливат в обикновени фирми.
На второ място, притеснително е, че това се случва, като е изключено почти напълно нормалната пазарна конкуренция. По този начин ефектът от промяната води до сериозно компрометиране на основни принципи на Закона, свързани с равния достъп и осигуряването на състезателното начало.
Предвид изложеното, пред правителството изникна необходимост в спешен порядък да предотврати развитието на разгледаните практики. В този смисъл е предложения за обсъждане в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. В него като незабавна мярка се предлага да отпадне условието спрямо предприятията на хора с увреждания, да не се прилагат критериите за допустимост, заложени в закона. Чрез тези промени ще бъдат решени най-непосредствени проблеми, произтичащи от съществуващия законов ред за възлагане на обществените поръчки на предприятия на хора с увреждания и в неравностойно положение.
Независимо от горното, без съмнение държавата трябва да има свой ангажимент спрямо тази обществена група. Механизмът, по който това се прави обаче, трябва да гарантира, че средствата отиват именно при тези хора, така че тяхното лично състояние да бъде подобрено, а не при поставени фирми, които се възползват от недотам добре формулирани правни норми, за да се облагодетелстват. В този смисъл пред нас стои въпроса да се даде изцяло нов и гъвкав функционален модел за стимулиране чрез обществени поръчки на предприятието, а не хора с увреждания. Такъв ще бъде представен в проекта на подготвяния в момента изцяло нов Закон за обществените поръчки. В него ще се отчетат установените грешки, резултатите от настоящия механизъм, така че да постигне нужната степен на справедливост със сигурност, така че средствата действително да достигат до предвидените групи от хора, да не се нарушават в неприемлива степен принципите за конкуренция и достъп до обществените поръчки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Лилков, имате думата за реплика.
Ще помоля и въпросите, и отговорите да бъдат в рамките на времето, защото има възможност да се изчерпят всички въпроси към министър Лукарски, ако това се съблюдава от всички.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря.
Наистина към момента на подаване на въпроса в Народното събрание не ми е било известно, че се готвят тези промени.
Благодаря, господин Лукарски, с интерес ще проследя как ще протече промяната, особено в тази част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Имате ли дуплика, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мая Манолова относно безвъзмездна помощ за фирми от Югозападна България по Оперативна програма „Иновация и конкурентоспособност”.
Имате думата да развиете и поставите Вашия въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лукарски, от месец юни вече стартира Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. Първият срок, в който фирмите могат да подават документи по една от мерките, е 8 юли. Така че бих Ви казала „Браво!” за тази Програма, която е изключително важна за бизнеса, за конкурентоспособността, изобщо за икономическия растеж. Бих Ви казала „Браво!” в случай, че тя беше справедлива и равнопоставена към всички български фирми и ако не погубваше бизнеса в Югозападния регион – Кюстендил, Перник, Благоевград, които в резултат на действието на тази Програма са обречени на още по-голям упадък и още по-голямо изоставане.
Вие знаете много добре, че по начина, по който окончателно е утвърдена Програмата, фирмите в Кюстендил, Благоевград и Перник ще получават 25% по-ниско европейско финансиране от фирмите в останалата част на нашата страна.
Давам пример: ако си регистриран в Пловдив, Стара Загора, Бургас или Варна, ще получиш 60 или 70% безвъзмездно европейско финансиране. Ако си регистриран в Дупница, Кюстендил, Гоце Делчев или Радомир, ще получиш финансиране в размер на 35 или 45%. Това е абсолютна несправедливост! Това е дискриминация! Това ще обрече на упадък този регион!
Още повече, извинявайте, предполагам, че Вие сте наясно със статистическите данни, но моят регион – Кюстендил, е с по-ниски икономически показатели даже от Видин, Монтана и Враца.
С действието на тази Програма фирми от Кюстендил изобщо няма да кандидатстват за това финансиране, защото е невъзможно да осигуриш 60 или 70% собствено финансиране. В крайна сметка това ще обрече на упадък бизнеса в нашия регион.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемате за преодоляване на тази несправедливост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, преди всичко предприятията от Югозападния район за планиране могат да се възползват от безвъзмездна финансова помощ по всяка от трите приоритетни оси на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г.
Това, за което Вие говорите – интензитетът на безвъзмездната помощ не подлежи на преценка и не се фиксира от управляващия орган, в случая Министерството на икономиката, по тази Оперативна програма. Прилаганият подход за определяне размера на помощта следва от европейското законодателство в областта на държавните помощи.
По първата, сега отворена процедура, за която Вие говорихте – „Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия”, приложимият режим на държавна помощ е регионална инвестиционна помощ. Изискванията, които следва да бъдат спазени при отпускане на такъв вид помощ, са уредени в Глава първа и членове 13 и 14 от Регламент № 651/2014 г. на Европейската комисия. Съгласно чл. 14, параграф 12 от посочения Регламент интензитетът на помощта не следва да надхвърля максималния интензитет, определен в Картата за регионалните помощи.
В Република България Картата за регионалните помощи се прилага за периода от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г. и е одобрена с Решение на Европейската комисия, подчертавам датата, от 25 юни 2014 г. Съгласно тази Карта максималните интензитети на регионална помощ, базовите интензитети, са 50% приложими за петте района за планиране и 25% за Югозападния район, предвид по-високите икономически показатели на района като цяло.
В рамките на междуведомственото съгласуване на Картата за регионалните помощи от Министерството на икономиката е изразено становище, че високата стойност на брутния вътрешен продукт за Югозападния район се обуславя само и изключително от по-високото икономическо развитие на област София – столицата, и че не е целесъобразно интензитетът да бъде намален за целия Югозападен район.
Бих могъл да Ви предоставя копие от писмото – зад Вас е господин Стойнев, който го е изготвил, от 1 април 2014 г.
Тази позиция на Министерството на икономиката не е приета с аргументите, че максималните интензитети за райони от тип „А”, като каквито са дефинирани районите в България, се определят на ниво NUTS 2 и са приложими към съответния район по NUTS 2 като цяло. Тоест не е възможно в даден район за планиране – NUTS 2, да има различни интензитети на помощта за отделните области в този район – София, респективно Кюстендил, Перник, Дупница и така нататък. Това е потвърдено в становището на Европейската комисия от ноември 2013 г. в отговор на запитване на България за занижаването на интензитетите в Югозападния регион.
Предвид изложеното, при изготвянето на Насоките за кандидатстване по процедурите, които обявява, в случаите, когато приложимият режим на държавна помощ е регионална помощ, управляващият орган на Оперативната програма е длъжен да спазва интензитетите съгласно Картата за регионалните помощи на Република България, приложима за периода 2014 – 2020 г. Благодаря за вниманието. Готов съм за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика от две минути.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лукарски, предполагам, че Вие разбирате това, което са Ви написали в отговора и предполагам, че аз не съм Ви разбрала правилно, приемайки Вашия отговор като отказ да направите каквото и да е за промяна в критериите на тази Оперативна програма.
Разбирате ли, че няма да има фирма в Кюстендилско, Благоевградско и Пернишко, която изобщо да кандидатства по Програмата, защото няма как да си осигури 65% финансиране, върху което да плаща лихви?! И дали тя ще бъде конкурентна на друга фирма, която ще получи 70% безвъзмездно финансиране? Разбирате ли за какво става дума?
И без това изоставащият Кюстендилски регион, такава е ситуацията и в Благоевград, и в Перник – те ще изостанат още повече, което ще задълбочи неравенството!
В добавка Вие сте дали пет точки бонус при оценяване на проектите, които ще се внасят от фирми в Северозападния регион. Добре, не съм против, защото и Северозападният е със сходни показатели, но не сте направили абсолютно нищо, ако изобщо има кандидатстващи фирми от регион Кюстендил!
Писаха Ви за тези проблеми – това не е някаква моя хрумка или моя самостоятелна акция, бизнес и работодателски организации, кметове, регионални съвети, включително едно писмо от областната управителка на Перник, която е активист на ГЕРБ, тоест на управляващото мнозинство, като председател на Регионалния съвет, в което хората Ви казват... (Реплика от министър Божидар Лукарски. Народният представител Мая Манолова се обръща към министър Лукарски и показва писмото.)
Ето, имате го, значи сте го прочели.
Не ми казвайте, че няма да направите нищо, защото това не е проблем, който е възникнал през 2015 г.! Това е Оперативна програма, която ще действа седем години – до 2020 г.! Така че има възможни решения.
Направете необходимите постъпки – ако искате, спрете частично някоя от мерките; ако искате, ги действайте; ако искате, правете опити да извадите София, която вдига икономическите показатели. Не знам точно какво да направите – Вие би следвало да имате необходимия екип, но тази дискриминация и несправедливост по отношение на фирмите в региона трябва да бъде преодоляна.
Използвам случая да Ви предам поканата на бизнеса в Кюстендил за среща. Елате, обяснете, чуйте ги, вижте и поемете конкретни ангажименти. Защото ако Вие не дойдете при бизнеса и при работещите в Кюстендил, те ще дойдат при Вас – тук, пред Министерството! (Народният представител Мая Манолова предоставя на министър Лукарски визираните писма.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Лукарски, в дупликата, ако можете да предложите...
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Манолова, всички тези писма са постъпили и в Министерството на икономиката – ние сме отговорили.
Подчертавам, хубаво беше въпроса да го зададете по времето на правителството на Орешарски, защото този проблем го наследяваме. Той е бил факт.
Тогава, питам аз, какво е направено – по времето на правителството на Орешарски, защото тогава са се определяли критериите за интензитет?
Много хубаво, популистки е сега да казвате какво може да се направи, само че този Регламент и тази реакция като Интензитетна карта ние сме заварили и е трудно, да не кажа невъзможно, защото смятам, че на този свят има много малко невъзможни неща, да се направи каквото и да е. Всичко друго, което казвате, е чист популизъм, защото, пак подчертавам датите, мога да Ви покажа и писмата – датите са в периода 1 април – края на юни 2014 г., когато са се определяли интензитетите.
Иначе това, което ние от наша страна можем да направим и го направихме, е, че когато е допустимо – винаги, както е в случая, съобразно европейското законодателство в областта на държавните помощи, управляващият орган търси и прилага решения за държавните помощи, които да водят до възможно най-благоприятния интензитет за всички райони на България. И в тази връзка са предприети действия за промяна в Индикативната годишна работна програма по отношение на приложимите режими на помощи по следващата предстояща процедура „Подкрепа за иновации в предприятията”, по която освен първоначално предвидените регионални помощи – помощ за консултантски и помощни услуги в подкрепа на иновациите, допустимо ще бъде използването и на минимална помощ, която вече касае и Югозападния регион. (Реплики.)
В първоначалния проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за 2015 в процедурата „Подкрепа за иновации в предприятията” не е било предвидено използването на такава минимална помощ, но с оглед предоставяне на по-благоприятни условия за бенефициентите по Оперативната програма, в това число и за предприятията от Югозападния регион, в промените е предвидено използването на този режим. При него няма регионални ограничения за получаване на помощ. Единственото ограничение е максималният размер на помощта на едно и също предприятие да не е повече от левовата равностойност на 200 хиляди евро за този период.
По този начин управляващият орган цели да даде възможност на потенциалните кандидати сами да изберат по-благоприятния за тях режим – дали да е по-висок праг на интензитета на помощта или по-нисък интензитет по регионална помощ, както е за Югозападния регион, или по-нисък праг, но по-висок интензитет на минималната помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър. Разбирам, че някакви коригиращи мерки търсите по тази линия.
Следващият въпрос е от народния представител Драгомир Стойнев относно развитието на военните технологии. (Шум и реплики.)
Добре, заповядайте, господин Стойнев. Вие ще поставите първо въпроса си относно икономическото развитие и подкрепа за бизнеса в Северозападния регион.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател, за разбирането.
Благодаря Ви, че Вие се съгласихте, господин Лукарски.
Наистина исках да обърна въпросите, защото имат връзка и да продължим тази тема.
Уважаеми дами и господа, въпросът ми към министъра е: как Министерството на икономиката чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” ще допринесе за развитието на Северозападния регион?
През февруари месец, господин Министър, Вие обещахте да правите Стратегия за развитие на Северозападния регион. Казахте, че важен инструмент за икономическото му развитие ще бъде Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. Обявихте, че проектите на фирмите от региона ще получат допълнителен брой точки – нещо повече, щяло да се разработи и отделна схема за проекти от региона, като за тях се задели 10% от бюджета на всяка мярка.
Аз повече нямам информация. Не знам дали Вие след това сте ходили лично да представите Програмата в Северозападния регион, когато бе одобрена, затова очаквам от Вас много конкретно да кажете на бизнеса именно в Северозападния регион как, колко и какви ползи ще получи от Програмата и първата отворена мярка, именно тези фирми, които знаете, че имат най-голяма нужда от подкрепа именно в Северозападния регион. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, неслучайно и символично е представянето на първата мярка по оперативната програма. Аз я представих и започнах именно от Враца.
Благодаря Ви за този въпрос, защото преодоляването на регионалните диспропорции и насърчаването на икономическия растеж в изостаналите региони и особено по отношение на Северозападния регион, е от ключовите приоритети на правителството и на Министерството на икономиката в частност.
В съответствие със Споразумението за партньорство по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.” се предвижда прилагането на териториален подход за целенасочена подкрепа на Северозападния регион.
Акцентът е поставен по отношение на местния потенциал, отчитайки основните предизвикателства и проблеми в района. Инвестиционните дейности, които ще бъдат подкрепяни по Програмата ще дадат възможност за намаляване интензивността на икономическите проблеми, справяне с неблагоприятните демографски тенденции в района. Фокусът е насочен върху развитието и повишаването на конкурентоспособността на малките и средни предприятия чрез стимулиране на иновационна активност, създаване на възможности за стартиране на местен бизнес в подкрепа за енергийно и ресурсно ефективни мерки.
Съгласно предвиденото в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” ще се подкрепят проекти чрез отделна процедура за Северозападния регион – ето го и отговора, или чрез приоритизиране на проектите от този район по процедурите, които се изпълняват на територията на цялата страна.
В този ред на мисли – вече се прилагат по първата обявена процедура, за която казах, че започнахме, като я представих именно във Враца: „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия”, критерии, като критериите за оценка са предвидени и като регионално приоритизиране на проекти, които се изпълняват на територията на Северозападния регион за планиране, така и това, което каза госпожа Манолова, че тези проекти получават допълнителен бонус от пет точки при извършване на тяхната техническа и финансова оценка.
Друг подход за намаляване на регионалните различия и насърчаване на инвестиционната активност и заетостта е Законът, който прилага Министерството на икономиката и Агенцията за инвестиции – Законът за насърчаване на инвестициите, който дава възможност за приоритетно насърчаване на инвестиции в общини с безработица по-висока от средната за страната, 47 от общо 51 общини в Северозападния регион могат да се възползват от по-ниските прагове за сертифициране и предлаганите насърчителни мерки, а именно: ускорени административни услуги, придобиване на имоти държавна и общинска собственост при облекчени условия, финансиране изграждането на необходимата инфраструктура, финансова подкрепа за обучение на персонала, както и за частично възстановяване на направените задължителни осигурителни вноски на новоназначените работници и служители.
В заключение – във връзка с обещанието, което аз лично и депутатите от Реформаторския блок дадохме и изпълняваме, Ви информирам, че за изпълнение на Правителствената програма и за Стратегията, за която Вие говорите, е създадена такава за стабилно развитие на Република България за 2014 – 2018 г., като правителството и в частност Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по разработването на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските, граничните и слаборазвити райони.
Поставената цел е преодоляване на икономическата им изостаналост, привличане на инвестиции, повишаване заетостта и в тази връзка – намаляването на различията между различните български райони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, нека да Ви напомня, че на последната Ви среща с бизнеса в Северозападния регион Вие дори обещахте, че едва ли не за всяка мярка от Оперативната програма ще бъдат заделяни 10%, едва ли не, за фирми от Северозападния регион. Да разбирам, че това няма как да се случи и е невъзможно, но това, което Вие казахте за тези прословути пет точки – притеснението ми е, господин Министър, че Вие хубаво обещавате чисто политически, но чиновниците – тези, които изготвят самата методология, според мен, лично са Ви подвели. Защото там се дава огромна тежест именно на финансовите и икономическите показатели, тоест на историята на фирмите, а в Северозападния регион много малко фирми де факто могат да се похвалят с подобна история. Тоест, тези пет точки по никакъв начин, господин Министър, няма да помогнат на фирмите, дори да преминат прословутите 51 точки, така че да могат да влязат в критериите.
Що се касае преди малко до въпроса, който Ви бе зададен от госпожа Манолова за регионалния интензитет – вярно е, че аз съм протестирал като страна пред Европейската комисия и Вие трябваше да предприемете и нужните мерки, когато те са Ви изпратили на Вас отговора, за съжаление, не на мен, но тук Вие трябваше да заложите повече на минималните помощи.
Доколкото знам това не е включено за Югозападния регион. И тук са ни големите притеснения, че голяма част де факто от фирмите от Югозападния регион, вместо да получават финансиране от порядъка на 50 – 70%, те де факто ще получават едно финансиране от 25%, тоест минималните помощи за първата Мярка „Технологична модернизация” те, де факто, не са включени и това са ни основните притеснения.
Що се касае до Северозападния регион, Вие, нещо повече, обещахте и специална стратегия, само че тази стратегия все още я няма, господин Министър, и бизнесът в този регион я очаква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Първо, за да не изместваме фокуса от Вашия въпрос, ще се съсредоточа само върху Северозападния регион и ще Ви кажа, че обясних за стратегията, която се подготвя в момента под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Що се отнася до малка неточност, но важна, че не при Вас се е получил отговорът от Европейската комисия, това не е вярно, защото отговорът е дошъл на 28 април, тоест на 28 юни, когато е определена картата. Доколкото имам беглия спомен, Вие все още сте бил министър тогава. Даже съм абсолютно сигурен, нямам никакъв бегъл спомен!
А по отношение на петте точки и това, че фирмите от Северозападния регион няма да могат да надвишат прага от 51 точки ,съм склонен да не се съглася с Вас, защото именно на тази първа среща имахме и обратна информация – имаше представители на бизнеса и на консултанти, които бяха изключително доволни от балансирания подход за определяне на критериите. Не е само тежестта за финансовите показатели в минал период, така че нека да изчакаме.
Аз Ви казвам, че това е Ваше субективно мнение. Да не изказвам мое субективно, цитирам бизнеса, който смята, че тези пет точки ще бъдат достатъчни, за да има достатъчен и много повече от предишни периоди по предишната програма брой бенефициенти от Северозападния регион, защото, пак повтарям, критериите са изключително балансирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с питане от народния представител Драгомир Стойнев относно развитието на военните технологии и производство на военна техника в Република България.
Заповядайте, господин Стойнев, да развиете своето питане.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, разбира се, това питане го зададох в период, когато имаше огромно напрежение, най-вече това, което касае ВМЗ – Сопот, но в крайна сметка смятам, че Вашият отговор сега също е актуален. Въпросът ми е за политиката на правителството по отношение на военнопромишления отрасъл.
Серията от проблеми във ВМЗ – Сопот, заявените намерения за приватизация на НИТИ – Казанлък, са публичните измерения на темата как се държи държавата в този стратегически сегмент на икономиката. Бих искал обаче да получа информация, а чрез парламента и българските граждани, каква е политиката Ви по отношение на отрасъла и особено по отношение на управлението на публичните активи в него? Неведнъж съм казвал, че в състоянието му има много сериозни ефекти по отношение на националната сигурност, икономическата среда и социалната стабилност в регионите, в които са разположени големите предприятия. За съжаление, няколкото тежки инцидента в последната година поставят и въпроса за контрола от страна на държавата.
Затова, господин Министър, моля да отговорите точно какви са перспективите за развитие на военнопромишления комплекс и какви конкретни мерки и действия предприемате за неговото стабилизиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Заповядайте за отговор до пет минути, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, преди да премина към глобалния отговор на Вашия действително важен въпрос, ще Ви отговоря и на конкретно повдигнатите въпроси. НИТИ – Казанлък, също така не ме лъже паметта, беше обявен за приватизация и по Ваше време – може да поспорим по този въпрос, но по отношение на ВМЗ – Сопот, съвсем скоро на 100% ще работят всички мощности.
Минавам към глобалния отговор на въпроса, като казвам, че правителството се стреми да прилага целенасочена политика по отношение на отбранителната индустрия, оценявайки нейната роля както за развитието на отбранителната способност, така и за икономиката на страната. В условията на пазарна икономика усилията на правителството са: създаване на предпоставки, запазване и развитие на съществуващия потенциал на българската отбранителна индустрия и ускореното изграждане като конкурентоспособен иновативен европейски производител. Предприятията от отбранителната индустрия са в добро състояние, финансово стабилни са, произвеждат експортно ориентирани продукти, разработват нови изделия, като имаме регистрирани постижения на световно равнище. Производството и реализацията на отбранителни продукти бележи ръст през последните години, като износът за 2012 г. е на стойност 219 млн. евро; през 2013 г. износът е 235 млн. евро, а през 2014 г. реализираният износ е удвоен и е на стойност 404 млн. евро.
Ще представя съвсем накратко някои конкретни мерки и действия в контекста на поставения от Вас въпрос.
На заседанието си на 27 май 2015 г. Министерският съвет прие Национална програма за изпълнение на стратегията за развитие на българската отбранителна технологично-индустриална база. В програмата са посочени действията, които следва да се предприемат от институциите, за да се постигнат целите, заложени в стратегията, а именно – запазване и развитие на традиционната продуктова специализация; повишаване на иновативността на българските отбранителни продукти; развитие на технологичните възможности на българската отбранителна промишленост като част от европейската отбранителна индустриална и технологична база; увеличаване на приноса на България в програмите за изследване и технологии на НАТО и Европейския съюз и при изграждане способностите на националните въоръжени сили.
В Националната програма са предвидени действия за осигуряване участието на българския бизнес и научните организации, работещи в областта на сигурността и отбраната, в проектите за модернизация на въоръжените сили, което е пренебрегвано през последните 25 години. Предстои да бъде разработен План за действие за реализиране на Националната програма, в който ще бъдат определени отговорните институции, начините на финансиране и сроковете за изпълнение на всяка предвидена мярка.
В Съвета за развитие към Министерския съвет е внесен за разглеждане Проект на стратегия за изследвания и технологии в сигурността и отбраната. След приемането на Стратегията от Министерския съвет, ще бъдат разработени Национална програма и План за действие. Необходимо е да създадем възможност за развитие на научните изследвания в сектора и за прилагане на иновации в българската отбранителна индустрия. Те са стабилна основа за устойчив растеж на сектора, повишаване на добавената стойност в икономиката и осигуряване на стабилни работни места.
Държавата си е поставила задача, от една страна, да представя чрез международните си контакти българската отбранителна индустрия, а от друга – активно да информира за съществуващите възможности на бизнеса. Провеждат се двустранни и многостранни срещи на най-високо ниво, на които се обсъждат възможности за разширяване на пазарните позиции на предприятията от отбранителната индустрия. В рамките на общата политика за насърчаване на износа и инвестициите и с цел разширяване на международните позиции на българските компании се работи за подобряване на капацитета на службите по търговско-икономическите въпроси зад граница, като се очаква през следващата година, в резултат на сключване на договорите с чуждестранни контрагенти, да се реализира значителен ръст на търгуваните обеми.
Последователно провеждаме политика за пълноценно използване на съществуващите възможности за икономическо сътрудничество в НАТО и в рамките на Общата европейска политика за сигурност и отбрана, както и за по-интензивно двустранно индустриално сътрудничество в тази сфера. Създадени са условия за подпомагане и разширяване на участието на българския бизнес, на браншовите и научно-изследователските организации в международните процедури на НАТО и проекти и програми в областта на отбраната и сигурността по инициативите „Интелигентна отбрана” на НАТО и „Обединявай и споделяй” на Европейския съюз.
В заключение, бих искал да подчертая, че тук очертах само макрорамката, в която правителството развива политиките си по отношение на отбранителната индустрия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Стойнев, заповядайте за два допълнителни въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в такъв специфичен отрасъл без подкрепа на държавата трудно може да се реализира и определена продукция, и да има развитие.
Това, което Вие коментирахте и като оборот, извършен в този отрасъл, ясно показва, че политиката, която водеше правителството на Пламен Орешарски, е правилна, защото направихме всичко възможно да подкрепим този отрасъл.
Тук, разбира се, всички хора знаят това, което се случи с ВМЗ – Сопот. Ако беше едно Ваше дясно управление, с лека ръка щяхте да го приключите. Може би такова е мисленето и е съвсем нормално, това отличава лявото и дясното, държавата да не се меси на пазарите, които сами не могат да функционират, нека предприятието да бъде закрито. Ние тогава предприехме коренно различна политика, а именно да подпомогнем това предприятие и виждате, че само за година излезе на печалба.
Ваше е предложението за смяната на ръководството. Вие поемате риска за доброто функциониране на ВМЗ – Сопот, но за мен това е ключово предприятие, което трябва да продължи да работи. Показахме, че с една намеса на държавата, разбира се, и с подкрепа от страна на правителството, това предприятие си осигури поръчки за три години напред.
Когато задавах този въпрос, признавам си, бях притеснен за Иганово. Ако не бяхте отворили този цех, щеше да има огромни претенции, огромни неустойки към ВМЗ – Сопот. Той вървеше към конкретна загуба и бях притеснен за бъдещето му. Сега силно се надявам, че отново ще следва политиката за подкрепа на това предприятие, защото, пак повтарям, един отрасъл, където държавата може да бъде на печалба, защо трябва да се приватизира?
Що се касае до НИТИ – Казанлък, не бих казал, че ние сме я стартирали, напротив – процедурата беше тръгнала, след това служебното правителство вече подписа с фирмата, която да направи оценка на активите.
Господин Лукарски, притеснението ми първо е, че НИТИ –Казанлък, като че ли се готви за определена фирма. Конкретният ми въпрос към Вас е: „Арсенал” – Казанлък, ли е фирмата, която ще спечели? Дано да бъде провалена процедурата по приватизация, но евентуално ще спечели търга. Аз лично смятам, че предприятие, което не само при нас, и преди нас е било на печалба, нека да не бързаме с неговата приватизация.
Още повече, проверете си хората, които сте назначили за Управителен съвет. Имам чувство, че има разногласие дали трябва да бъде приватизирано това предприятие. Казвам го най-добронамерено, защото не съм сигурен, че ако попадне в ръцете на „Арсенал” – Казанлък, едва ли не изведнъж ще стане някакво чудо. Просто държавата ще се откаже от определени дейности, които й носят печалба, които в крайна сметка са важни и за сигурността, и за развитието на този отрасъл.
Моето лично мнение е, че не трябва да се стига дотам. Но „Арсенал” – Казанлък ли е тази фирма? Участва ли? Това е конкурс, Вие не можете да кажете, но в крайна сметка всички действия водят натам, че „Арсенал” – Казанлък е фирмата, която ще спечели конкурса за приватизация на „Ники” – Казанлък.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор до три минути – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, ние с Вас разногласия по въпросите за военнопромишления комплекс, за разлика от други въпроси, мисля, че нямаме.
Връщам се на ВМЗ. Недейте да спекулирате политически, като казвате, че било дясно управление. Абсолютно съм на едно мнение с Вас. Заявил съм го още при идването ми като министър – че въпросът за приватизация на ВМЗ Сопот изобщо не стои на дневен ред. Напротив, стои сериозната подкрепа от страна на държавата за това структуроопределящо предприятие за българската икономика. Да Ви кажа, че в политиката може да има ляво и дясно, но в икономиката ляво и дясно не трябва да има, защото икономиката е една.
Ако следите моите публични изяви, мисля, не веднъж съм казвал, че постигането на добри показатели в областта на военнопромишления комплекс се дължи и на предишното управление, включително и на Вашето управление като министър на икономиката. Казвал съм го не веднъж.
По отношение на „Ники” – Казанлък, обаче недейте да спекулирате. Съгласен съм с Вас и мога да кажа, че към приватизацията на „Ники” – Казанлък, подхождам изключително внимателно. Приватизационният процес не е в такава напреднала фаза.
По отношение на „Арсенал” Вие хвърляте тук една бомба. Не съм подготвен да мисля, че „Арсенал” – Казанлък, или който и да било има фаворит. Пак казвам, приватизацията на „Ники” не е в такъв напреднал етап. Ние в момента смятаме абсолютно всички позитиви и негативи от приватизирането на това предприятие, независимо че печалбата, за която Вие говорите, не е толкова голяма и че дълго време предприятието не е било на печалба, а е било на загуба. Това не значи, че предприятието трябва на всяка цена да се приватизира. Още по-малко пък да сочим някакви фаворити, при положение че конкурсните процедури изобщо не са започнали.
Съгласен съм с Вас, че военнопромишленият комплекс трябва да има сериозна държавна подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Ще се възползвате ли от правото на отношение? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Славов относно дружества с държавно участие, чийто принципал е Министерството на икономиката – които са имали средства в Корпоративна търговска банка – АД, размер на средствата, лихвени и други условия.
Господин Славов, преди да развиете своя въпрос, Ви връчвам писмени отговори на шест Ваши въпроса, както следва: от министър Московски, министър Десислава Танева, Ивелина Василева, Красен Кралев, Лиляна Павлова – два въпроса, и отговорите на два Ваши въпроса от министъра на финансите Владислав Горанов. Заповядайте.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Преминавам направо към въпроса.
Господин Министър, както стана ясно, моят въпрос касае дружествата с държавно участие, чийто принципал е Министерството на икономиката или е било Министерството на икономиката и енергетиката, които са имали средства в КТБ.
В отговор на парламентарен въпрос, който преди време зададох към министъра на финансите, стана ясно, че редица дружества, които са с принципал Министерството на икономиката и енергетиката, а сега Министерството на икономиката, са имали значителни средства в КТБ. Сред тези дружества виждаме и такива със затруднено финансово състояние, виждаме дружества като „Кинтекс”, като ВМЗ – АД, като БАЕЦ – ЕАД, Национална компания „Индустриални зони Варна – Запад”, „Индустриална зона”, Държавна консолидационна компания и така нататък.
По отношение на размера на средствата и органа, по чието решение са депозирани тези суми в КТБ, министърът на финансите посочи, че той разполага с тази информация и съответно бихме могли да я изискаме от ресорното министерство.
Що се касае до евентуални възражения за банкова тайна, каквито ръководителите на тези дружества биха могли да се опитват да направят, обръщам внимание, че като принципал Министерството на икономиката може да ги задължи да предоставят необходимата информация. Същевременно обръщам внимание и на съвсем неотдавна приетите промени в Закона за кредитните институции във връзка с Временната комисия за КТБ и решенията за разкриване на редица обстоятелства относно лица, заемали публични длъжности, имали преференциални депозити, извършили прихващания и цесии след специален надзор и така нататък – тоест, все неща, които ще станат публични по силата на новите разпоредби на Закона или за които няма да има банкова тайна.
В този смисъл моят въпрос е: кои дружества с държавно участие, в това число и от гореизброените, на които Министерството на икономиката е принципал, са имали средства в КТБ – АД, в какъв размер, при каква лихва и по решение на кой орган на дружеството? Моля да уточните дали е било изпълнено Постановление № 127 на Министерския съвет от 2013 г. по отношение на максималния размер на средствата, които могат да бъдат концентрирани в една банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, след приемането на цитираното ПМС № 127 от 27 май 2013 г., дружествата, на които Министерството на икономиката е принципал, стриктно са приложили разпоредбите и процедурата, регламентирани с приетите с Постановлението правила, избора на обслужваща финансова институция, извършен от самите дружества след публично оповестени обяви за набиране на оферти.
Към 30 юни 2014 г. дружествата, на които Министерството на икономиката е принципал, съхраняват паричния си ресурс в 23 банки, като общата нетна експозиция на паричния ресурс в КТБ е 16,49%.
Действително посочените от Вас дружества към момента на отнемането на лиценза имат средства в КТБ – АД и общата сума на паричния ресурс в банката е 18 млн. 356 хил. 677 лв. Този ресурс на отделните дружества в банката е както следва (после ще Ви ги представя, имам отделна извадка):
„Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД – гр. София. Дружеството съхранява 3 470 914,58 лв. в Депозитна банка при лихва от 6%. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с Постановлението правила, като нетната експозиция на паричния ресурс към банката е 12,13%.
Държавна консолидационна компания ЕАД – гр.София. Дружеството има открита депозитна сметка в банката при 5-процентна лихва, като съхраняваните средства са в размер на 1 млн. 502 хил. 067,41 лв. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с Постановлението правила. Нетната експозиция на паричния ресурс към банката е 22,62%.
„Ел Би Булгарикум” – ЕАД, София. Дружеството има открита в банката разплащателна сметка при лихвен процент 0,6%, като паричният ресурс към 30 юни 2014 г. по тази сметка е в размер на 1 432 036 лв. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с постановлението правила, а нетната експозиция на паричния ресурс към банката е 21,75%.
Национална компания „Индустриални зони” АД – София. Дружеството има открити в банката две разплащателни сметки при лихвен процент съответно 0,1% и 0,5%, като паричният ресурс към 30 юни 2014 г. по тези сметки е в размер на 2 226 738 лв. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с Постановлението правила, като нетната експозиция на ресурса към банката е 24,21%.
„Индустриална зона Варна” ЕАД – Варна. Дружеството има открита в банката разплащателна сметка при лихвен процент от 0,5% като паричният ресурс към 30 юни 2014 г. по тази сметка е в размер на 2 925 996,91 лв. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с Постановлението правила, но нетната експозиция на паричния ресурс към банката е 26,94%.
„Кинтекс” – ЕАД, София. Общият размер на паричния ресурс на дружеството в банката е 6 461 563 лв., който е разпределен в две депозитни и една разплащателна сметка. Паричният ресурс в банката има нетна експозиция от 13,61%. Лихвите по отделните сметки са както следва: специална депозитна сметка за осигуряване на банкова гаранция 5,5%, и депозитна сметка 3,2%, както и разплащателна сметка 0,1%. Изборът на банката е извършен от дружеството при спазване на изискванията на правилата.
„Плод и зеленчук” ЕООД – Габрово. Дружеството има открита в банката разплащателна сметка при лихвен процент от 3,55%, като паричният ресурс към 30 юни 2014 г. е в размер на 2 226 738 лв. Изборът на банката е извършен от дружеството по реда на приетите с Постановлението правила. Дружеството не попада в приложното поле на изискванията за концентрация, тъй като балансовата стойност на паричните му средства е под 3 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля за удължение на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ако прецените, в рамките на дупликата. Не съществува хипотеза за удължаване на времето при отговор. То е строго фиксирано. Позволих си да Ви удължа с минута повече времето, защото считам, че това е важно, но се възползвайте в рамките на дупликата.
Господин Славов, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Разбира се, че ще дам възможност за дуплика, защото това наистина е важно. В рамките на нея искам да помоля и евентуално за отговор, тъй като виждам, че повечето компании наистина са много близо до процента, който е определен. Тези 25%, които не трябва да се надвишават на концентрация на средства в една банка. Направи ми впечатление, примерно „Варна запад – индустриална зона”, мисля, че това беше предприятието, където е надхвърлен. Тоест той отиваше към 27% концентрация, а там ставаше дума за едни три милиона лева, които са държани в КТБ при смехотворната лихва от 0,1%, ако вярно съм записал.
Молбата ми е, ако действително има и други подобни предприятия със сравнително високи суми, но с много нисък лихвен процент, също да бъдат споменати. Разбира се, много интересно е тук дали този лихвен процент не би бил считан от синдиците и квесторите, разбира се, за преференциални условия. Тоест не само, че е безкрайно нисък, но да бъде съчетан като основание да се откаже изплащане дори и на защитените по закон 200 хил. лв., тъй като условията са различни от общите, приети за банката. Много се надявам това да не е бил случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Министър, дуплика до две минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, връщам се на „Варна запад” – 0,5% е лихвеният процент, като единствено това предприятие „Варна запад” ЕАД надвишава тавана от 25% към 30 юни в размери близо на 27%, както правилно сте записали. Дружеството обаче е съхранявало паричните си средства в пет финансови институции и при затварянето на Банка КТБ в средата на месец юни се е наложило то да оперира със средства от други банки, което е увеличило нетната експозиция в КТБ ЕАД.
Ще довърша, останаха само още две дружества.
„Булгарплод експорт” ООД – София. Дружеството има открита в банката разплащателна сметка, върху която преди приемането на правилата е наложен запор от съдия изпълнител. Към 30 юни 2014 г. в сметката има 50 лв. при лихвен процент 0,1% и нетна експозиция 1,91%. Предвид наложения запор, банката не е избирана по реда на правилата. Дружеството не попада в приложното поле на изискванията за концентрация, тъй като балансовата стойност на паричните му средства е под 3 млн. лв.
ВМЗ ЕАД – София. Дружеството има открита в банката разплащателна сметка, върху която преди приемането на правилата е наложен запор от Националната агенция за приходите (НАП) и оперирането със средства от сметката става след разрешение на наложилия запор орган. Към 30 юни 2014 г. в сметката има 159 248 лв. и 17 ст. при лихва 0,1%. Предвид наложения запор дружеството не е извършило избор на банката по реда на правилата. Дружеството не попада в приложното поле на изискванията за концентрация, тъй като балансовата стойност на паричните му средства е под 3 млн. лв. Нетната експозиция на паричния ресурс в банката обаче е 57,94%.
Благодаря Ви за вниманието, числата са Ви предоставени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно цели, послания и анализ на работното посещение на министъра на икономиката в Москва – Русия.
Господин Славов, може ли да Ви помоля да предадете писмените отговори на въпросите, които са зададени от народните представители Настимир Ананиев и Гроздан Караджов, съответно до министър Московски и Владислав Горанов? Членувате в една група. Заповядайте. (Председателят дава писмените отговори на народния представител Петър Славов.)
Господин Белемезов, развийте своя въпрос.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, през месец май 2015 г. бяхте ръководител на българска делегация по покана на първия заместник-министър на икономическото развитие на Руската федерация Алексей Лихачов. От медиите стана ясно, че основните теми и проблематика, които са били обсъждани там, са били свързани със запазеното, но и традиционно в добрите икономически отношение с Русия, въвеждането на редовни заседания на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, както и недопускането на политическата ситуация и геополитическата среда да бъдат пречка за развитието на двустранните отношения и развитието на външната търговия между двете страни.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следния: какви са били основните цели, послания и очаквания от българска страна, свързани с въпросното посещение, и какво сочи последвалият анализ, ако такъв е направен към настоящия момент?
Постигнато ли е планираното и какви са изводите и препоръките за българската страна, за да продължи дългогодишното сътрудничество в сферата на търговия, земеделие, туризъм с Руската федерация в условията, подчертавам, на наложените санкции от Европейския съюз към Русия и последвалите ответни санкции от страна на руската страна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, както правилно отбелязахте, в рамките на посещението ми в Москва през месец май тази година имах възможността да се срещна с първия заместник-министър на икономическото развитие на Руската федерация господин Алексей Лихачов. Обсъдени бяха възможности за по-нататъшно развитие на двустранното сътрудничество в икономическата област, в това число и провеждането на заседанието на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Последното такова заседание е било през 2011 г. и реализирането на следващото 15-то поред заседание на двустранната комисия е планирано за средата на ноември 2015 г. в София. Предвижда се заседанието да бъде съпътствано с бизнес форум, което от своя страна да даде нов импулс за развитието на българо-руските икономически отношения.
С господин Лихачов договорихме сформирането на подкомисии за отделните руски региони. Постигнахме съгласие, че политическата ситуация не трябва да бъде пречка за развитието на икономическите отношения между Република България и Руската федерация, както и за това, че представители на бизнеса на двете страни имат интерес традиционно добрите двустранни връзки да се запазят.
Обсъдени бяха възможности за по-нататъшно развитие на двустранното икономическо сътрудничество, включително в условията на санкции от Европейския съюз спрямо Русия и на ответните мерки от страна на Русия.
Според заместник-министър Лихачов, от работата на двустранната Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се определя интензивността на двустранното сътрудничество. Той подчерта, че от руска страна има политическа воля за възобновяване практиката за редовно провеждане на заседанията на българо-руската Междуправителствена комисия.
Отново в рамките на посещението ми в Руската федерация имах възможността да открия специално организирания българо-руски бизнес форум, на който от българска страна присъстваха представители на над 40 български фирми, а от руска – на около 60. Тази голяма представителност показа достатъчно категорично желанието на предприемачите и търговците от България и Русия за продължаване на активните отношения в икономическата област и преодоляване на негативните тенденции. На бизнес форума беше подписано споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия на Република България и Московската асоциация на предприемачите. За представители на българската компания беше организирано посещение на изложбата „Металообработка 2015”, по време на която са проведени 52 срещи. Не малка част от предприятията, взели участие в бизнес делегациите, очакват да подпишат двустранни договори за реализиране на износ.
В заключение бих искал да изразя удовлетвореността си от постигнатите резултати от посещението ми в Москва, в това число и от срещата ми с господин Лихачов, която премина в доста приятелска и делова обстановка. Очаквам активният диалог между икономическите ведомства на България и Русия да продължи, както и заседанията на българо-руската междуправителствена комисия да се провеждат ежегодно. В резултат на това смятам, че е възможно тенденцията на спад да бъде преодоляна и да започне трайно нарастване на двустранният стокообмен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, не взимам думата за реплика, а по-скоро за отношение. Надявам се, че наистина с една такава поредица от дългосрочни взаимоотношения, а не просто епизодични или спорадични във времето, бихме могли наистина да преминем към етапа на затопляне на двустранните външнотърговски взаимоотношения между двете страни.
Казвам го, защото преки потърпевши от всички тези процеси в последните няколко месеца и години са именно хората от българското производство, българското земеделие, хората, които работят в бранша „Туризъм” – тези хора, които са преки участници във външнотърговските процеси между двете държави.
Пожелавам успех в тази предприета инициатива от Ваша страна! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, господин Белемезов.
Дуплика? (Обръща се към министър Божидар Лукарски.) Няма да ползвате.
Следващият въпрос е отново от народния представител Светослав Белемезов относно преки чуждестранни инвестиции в Република България.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, според предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за периода януари – март 2015 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлизат на 317.3 млн. евро, или това е приблизително 0,7 % от брутния вътрешен продукт. Държа да отбележа, че тези данни са по-ниски с 29,2 млн.евро или 8.4% спрямо същия период на 2014 г. Общите данни за 2014 г. са били в рамките на 346,5 млн. евро или 0,8 % от брутния вътрешен продукт. През март 2015 г. преките чуждестранни инвестиции нарастват едва с 52,8 млн. евро, при ръст от 208,8 млн. евро за март 2014 г.
С оглед на гореизложеното, бих желал да Ви задам следния въпрос:
Каква е конкретната стратегия на Министерството на икономиката за подобряване на българския бизнес климат, респективно за осезаемото увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в страната? Кои са приоритетните отрасли и сектори, в които България би могла да засили фокуса върху привличането на преките чуждестранни инвестиции? Кои са водещите държави – икономически партньори, които са в основата на държавната ни стратегия за привличане на преките чуждестранни инвестиции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте за отговор, Министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, в началото бих искал да направя съществено уточнение за целите на коректния отговор. Цитираните от Вас данни за първото тримесечие на тази година са предварителни. Съгласно методологията на БНБ, данните за 2014 г. и 2015 г. подлежат на ревизия в продължение на повече от година. По тази причина реалната картина може да бъде установена при сравняването или на първоначално публикуваните от БНБ данни, или на окончателните, в сравнение с годишните данни на Националния статистически институт и допълнително постъпилите отчети на предприятия с чуждестранно участие за срок 12 месеца след края на отчетния период.
Първоначално отчетената стойност по този показател за януари – март 2014 г. е 88,9 млн. евро, което е с 228, 4 млн. евро по-малко от отчетеното за същия период на 2015 г. Тоест при коректното сравняване на предварителните данни на инвестициите за първото тримесечие на тази година, те са всъщност 3,5 пъти по-високи от тези за 2014 г.
Преките чуждестранни инвестиции за тримесечието на 2015 г. са 317,3 млн. евро. Подобна е картината и за предварителните данни на инвестицията за периода януари – април 2015 г., възлизащи на 524 млн. евро при едва 219 млн. евро със същия период на 2014 г. Тоест на този етап данните на БНБ показват, че мрачните прогнози за спад на инвестициите се опровергават.
В последните месеци бяха издадени три сертификата на обща стойност 128,32 млн. лв. на три компании – две за клас „А” и един за приоритетен инвестиционен проект, като се очаква те да реализират 327 нови работни места. В процеса на сертифициране в момента са инвеститори, които ще донесат над 87 млн. лв. или още около 943 нови работни места за следващите две-три години.
Именно с цел за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в страната Министерството на икономиката изготви анализ на проблемите на инвеститорите. Съвместно с Министерството на финансите се работи по създаване на механизъм за регулярен мониторинг на инвестиционния климат, на базата на който периодично да се формулират препоръки за политиките на правителството за подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестиционната активност. Изготвяме и промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, които освен въвеждането на разпоредбите на новия Регламент № 651 от 2014 г. на Европейската комисия за групово освобождаване, предвиждат и облекчаване на административните изисквания към инвеститорите. Работим по значително съкращаване на сроковете за издаване на така наречената „синя карта”, позволяваща пребиваването и работата в България на висококвалифицирани чуждестранни специалисти.
По отношение на административното обслужване на местни и чужди инвеститори, Българската агенция за инвестиции има за цел да стане едно гише за всички инвеститори – както за развиващите дейността си в България, така и за потенциалните, за значително облекчаване на компаниите и съкращаването на сроковете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, благодаря Ви отговора.
Поставих въпроса за преките чуждестранни инвестиции, тъй като той е наистина много съществен в икономическата политика на всяка една държава – членка на Европейския съюз. В същото време е много, много съществен и деликатен за България, тъй като сме в условията на бюджетен дефицит, отрицателно бюджетно салдо. Това, от една страна.
От друга страна, формите за прекомерно увеличаване на външния дълг, тъй като гласувахме такъв през тази година, създават по някакъв начин и предпоставки за намаляването на общия обем на преките чуждестранни инвестиции във всяка една държава, това –респективно.
Именно тук апелирам Министерството на икономиката да продължи с настъпателните мерки по отношение увеличаването на преките чуждестранни инвестиции в България. Това само по себе си би подобрило общата бизнес среда и бизнес климат в България, би увеличило икономическите показатели на държавата и в същото време би променило по някакъв начин правителствената стратегия, стратегията на законодателната власт по отношение на гласуването на Закона за държавния бюджет всяка година, тъй като самите параметри ще бъдат съвършено различни.
Преките чуждестранни инвестиции намират също приложение и за хората, които живеят по места в България. Често правя срещи с най-различни предприемачи в София и в цялата страна.
Всъщност основният проблем, пред който са поставени хората, особено в малките населени места, е следният. Дори да има преки чуждестранни инвестиции в тези населени места, дори да се създават някакви производствени мощности и предприятия, всъщност основният, големият проблем е, че там хората не разполагат с експертния капацитет да поемат управлението на такъв тип предприятия, да поемат експертизата, технологичните позиции вътре. Това също е един много съществен въпрос, който би могъл да бъде дискутиран между Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката като цяло, тъй като всъщност технологичните специалности в средните училища в тези райони на този етап не създават необходимите кадри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Дуплика? Няма да ползвате правото на дуплика, господин Министър.
Последният въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол, с оглед напредването и края на работния ден, предвиден за това, е на народния представител Димитър Горов. Той е относно подобряване на инвестиционния климат в България.
Господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан донякъде с предишния. По данни на Националния статистически институт през месец юни бизнес климатът в България се влошава – да, вярно, че за първи път от няколко месеца, но се влошава.
Очакванията в търговията на дребно сериозно се влошават, като съставният показател на бизнес климата в сектора се понижава с 2,7 пункта. При услугите този показател отчита също спад, малко по-малък – с 0,9 пункта.
Основните причини, които се споделят за това намаление, са несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. Тези показатели влошават очакванията към сектора за инвестиции, което намалява и евентуалните намерения за инвестиране в тези сектори.
В промишлеността се наблюдава също леко намаляване на производствената активност. Причините, които се констатират, са свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене в икономиката.
В сектор „Строителство” се наблюдават относително същите показатели, като в предходния период. Основните причини са също ниското търсене. Тук има още една допълнителна – лошите финансови взаимоотношения в сектора.
Искам да отбележа само, че в тази част на годината по отношение на този сектор специално дори запазването на тенденциите е, меко казано, притеснително. Става ясно, като обща оценка, че за този отчетен период от Статистическия институт крайният резултат е към влошаване на инвестиционния климат с 0,7 пункта. Тук искам да отбележа няколко обстоятелства, също свързани с това.
Първо, не е отчетена ситуацията в Гърция и кризата там. Ясно ни е на всички, че нашата икономика е настроена към икономиката на Европейския съюз и Гърция, като наш близък партньор, също е проблемен евентуално в бъдеще. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Същевременно не е отчетен евентуално данъкът от 26%, който се налага в Гърция върху наши транзакции и действия в нашата икономика, макар че доколкото знам, имате предложение за решение на този проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка: какво прави Министерството за подобряване на инвестиционния климат в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Горов! Първоначално ще си позволя да не се съглася със субективната Ви оценка за стабилността на икономическата среда и конкретно ще премина към отговора на конкретния въпрос. Намаляването на административната тежест и създаване на добри условия за инвестиции за местните и чужди предприятия е водещ приоритет в работата на Министерството на икономиката. Във връзка с последователния процес на намаляване на административната тежест на регулациите и с постъпили към момента предложения от бизнеса беше осъществен преглед на режимите, администрирани в системата на Министерството, с цел тяхното оптимизиране. Режимите, които не са от компетентността на Министерството на икономиката, бяха изпратени до кабинета на заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи с предложение компетентните институции да се произнесат по възможностите за намаляване на административната и регулаторната тежест.
Министерството на икономиката координира работата и по изготвянето и изпълнението на три последователни плана за действие – 2010 – 2012 г., 2012 – 2014 г., 2015 – 2017 г., за намаляване на административната тежест за бизнеса. В изпълнение на първите два плана, към 31 декември 2014 г. са изменени три кодекса, 22 закона и над 50 наредби, инструкции, правилници и други; изпълнени са 224 – 74% от всичките, от общо планираните 302 мерки. Постигнато е намаляване на административната тежест за бизнеса с 256 млн. лв. годишно, което представлява 16,4% от планираните 20%. За неизпълнените мерки са приети нови срокове за изпълнение – до края на 2015 г. и 2016 г.
Относно изпълнението на Третия план за действие, приет от Министерския съвет в края на месец май тази година, потенциалът за намаляване на административната тежест за бизнеса от включените в него 130 мерки е 144,5 млн. лв. Към момента четири от мерките са изпълнени, като в резултат на това намаление на административната тежест бизнесът е отчел такова в размер на 8,6 млн. лв. на годишна база.
Другите по-важни мерки в този План са: изграждане на единна информационна система между Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията, намаляването на срока за провеждане на подлежащи на връщане суми на акциз от 14 населени места, опростяване на процедурите по подаване на заявления за кредит по кредитна схема на Държавен фонд „Земеделие” за инвестиции в селското стопанство и други.
Друг аспект в подобряване на бизнес средата е регламентирането на системата на таксите. Министерството на икономиката е инициатор на въвеждането на принципа на разходоориентираност при определянето на държавните такси. Целта е въвеждането на по-ясни принципи и прозрачни правила посредством методиката за определяне на разходоориентиран размер на събираните по регулативните режими такси и за разходването на средствата от събраните такси независимо от органа, който е оправомощен да ги събира.
Оценката на въздействието на регулациите е от изключително значение за предприятията, най-вече за малкия и среден бизнес. В тази връзка Министерството разработи Концепция за извършване на така наречения „МСП тест” – анализ на промените в нормативната уредба и въздействието, което те биха оказали върху малки и средни предприятия. Текстът за въздействието върху малки и средни предприятия е залегнал в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, който в момента е качен за обществено обсъждане на портала за обществени консултации. Това е и мярката за намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса и е важен инструмент, помагащ за подобряване на качеството на нормотворчеството и за преодоляване на честите законодателни промени, които водят до несигурност в условията за бизнес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за реплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, дали се съгласявате с констатациите, които съм направил, си е Ваше право. Само да отбележа, че те не са мои, а са официалните данни на Националния статистически институт. От тази гледна точка дали Вие сте съгласен, или не, няма никакво значение – такава е ситуацията. Предишният месец данните са били други, този месец обаче са такива и няма как да бъдат други.
Независимо от това, което ни изчетохте като действия от страна на Министерството, оценката, направена от бизнеса в България на Икономическия форум за Югоизточна Европа, организиран от Световната банка, е, че са установени четири основни проблема от присъстващите на него.
Първият, 47,5% – корупцията е основен фактор за възпиране на инвестиционните намерения и икономическия растеж в България.
На второ място, далеч след корупцията е реформата в съдебната система – с 21,3%.
На трето място, административната тежест е с 11,3%.
На четвърто място, недостатъчната реклама на България като място за инвестиции.
Какви са предложенията за решения от този Форум?
На първо място, избягвайте работата с правителствените институции.
На второ място, минимизирайте броя на договорите с когото и да било в държавата.
На трето място, нужна е силна политика за конкуренция, за преодоляване на монополното положение на силните на деня.
И на четвърто място – образование и квалификация. Установено е, че в държавата няма подготвени кадри за новите инвестиционни процеси.
От тази гледна точка не зная какво се прави в Министерството, но фактите показват съвсем други резултати.
Вярно е, че не всичко, което е резултат в икономиката, е свързано със самото Министерство и с Агенцията за инвестиции. Такива са повишаването на цената на тока, както и ред други процеси, които вървят в момента в държавата и оказват негативно влияние. Това обаче са оценки, които не ги правя аз. Пак казвам: това не са мои заключения, а заключения на Националния статистически институт и на бизнес форума, организиран от Световната банка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, това, което казахте, всъщност беше доста спекулативно. Специално Световната банка във връзка с Форума за Югоизточна Европа излезе с опровержение за изказванията на депутати от Вашата парламентарна група по отношение казаното от Ваши представители. Казаха, че това е извадено извън контекста и не отговаря на действителността. Пък Вие продължавайте да си цитирате, колкото си искате неща, които вадите от контекста. Това – първо.
Второ, по отношение на данните от Националния статистически институт. Знаем за месец юни. Ако слушахте, сигурно слушате внимателно отговора ми на предишния въпрос от господин Белемезов, нека да изчакаме окончателните данни на Националния статистически институт за този месец след корекцията и тогава да ги коментираме.
Що се отнася до казаното, че това не било Ваше заключение, не било Ваша субективна позиция, аз също казвам, че това не е моя субективна позиция за стабилния бизнес климат в България, а е оценка на по-голямата част от западните инвеститори, което се отразява и върху нарастването с 3,5 пъти на чуждестранните инвестиции в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. С това изпълнихте своето конституционно задължение.
Уважаеми народни представители, поради изчерпване на времето, предвидено за парламентарен контрол, закривам днешното пленарно заседание.
Следващо редовно пленарно заседание – сряда, 8 юли, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Явор Хайтов

Секретари:
Димитър Делчев
Калина Балабанова