Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Иван П. Иванов и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, съгласно приетото решение днес провеждаме извънредно пленарно заседание с три точки в дневния ред:
„1. Избор на управител на Българската народна банка. Процедурата по избор е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 10 юни 2015 г.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков – първи Законопроект; и втори Законопроект на Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет.” (Реплика от народния представител Лютви Местан.)

Преминаваме към точка първа:
ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Пристъпваме към една много важна точка от дневния ред: Проект за решение за избиране на управител на Българската народна банка. Всички имаме съзнание, че по тези теми трябва да положим и надпартийни усилия, особено предвид на ситуацията в съседна Гърция. Точно затова, уважаема госпожо Председател, е и процедурата ми от името на Парламентарната група на ДПС.
Уважаеми колеги, днес трябва да пристъпим към избор на управител на БНБ като част от мотивацията за подкрепа или неподкрепа на кандидатите следва да бъде предварително заявена от всеки един от кандидатите позиция в какъв екип от подуправители ще управлява Банката в следващия мандат, именно защото подуправителите са с относителна автономност за ресорите си и предвид на факта, че единствено управителят може да ги номинира, то екипът, с който възнамерява да управлява една от най-важните институции в България всъщност следва да бъде важен ориентир за парламентарните групи кой да бъде подкрепен и съответно кой да не бъде подкрепен.
Заявявам отговорно, че в противен случай Парламентарната група на ДПС няма да подкрепи нито един кандидат, който няма доблестта като част от представяне на концепцията си да обяви и екипа подуправители, с който възнамерява да упражнява правомощията си през мандата, който по закон му се отрежда. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 52, ал. 2 предлагам отлагане на разискванията за избор на управител на Българската народна банка до произнасянето на Конституционния съд по дело.
Да припомня, група от 74 народни представители от различни парламентарни групи внесоха искане до Конституционния съд, по което на 6 юли тази година бе образувано Конституционно дело № 5 от 2015 г.
Предвид големия обществен интерес от провеждането на наистина прозрачен избор на управител на Българската народна банка, намирам за неоправдано текущата процедура да продължава при наличието на спор за конституционност. Възникналата правна несигурност би могла да опорочи – това го твърдят всички юристи в парламента, легитимността на предстоящия избор на управител на Българската народна банка. Ето защо аз предлагам процедурата да бъде спряна до произнасянето на Конституционния съд по дело № 5, както казах, 2015 г.
Предлагам гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само да припомня, че решението на Народното събрание, с включване на точката в извънредното днешно пленарно заседание, е взето след сигнала до Конституционния съд.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на точката от днешното заседание.
Гласували 151 народни представители: за 46, против 89, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
По начина на водене? (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Госпожо Председател, очаквах да подложите на гласуване и процедурното предложение, което направих от името на Парламентарната група на ДПС.
Ако сметнете за необходимо, може да го възприемете и като предложение адхок, с което допълваме и Процедурните правила за избор. Това е част от прозрачността на този избор.
Струва ми се, че той е невъзможен без идеята за екипа, с който ще работи бъдещият управител. В противен случай поемате тежка отговорност – имате си мнозинство да го изберете и респективно да носите отговорност и за всичките му действия.
Моля да подложите на гласуване процедурното предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, считах, първо, да припомня Процедурните правила и да обявя, че по същество има направено предложение за допълнение на Процедурните правила.
Затова припомням обнародваното Решение на Народното събрание в бр. 44 на „Държавен вестник” от тази година:
„ІV. Избор на кандидат за управител на Българската народна банка от Народното събрание:
„1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С Решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат.” В случая ще бъде: „предложените кандидати”.
„2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за управител на Българската народна банка, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
В така приетото от нас Решение аз не виждам възможност за отговор на въпроси, ако такива бъдат поставени към кандидатите, в който момент те биха могли да се ангажират и с такова предложение.
Приемам, че има направено процедурно предложение за допълване на правилата.
Обратно становище на предложението на господин Местан? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Местан, направено от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи кандидатите за управител на Българската народна банка да заявят пред трибуната на Народното събрание за екипите от подуправителите – нали така беше предложението, с които те биха се ангажирали да работят, ако парламентът ги избере с управителя на БНБ.
Гласували 179 народни представители: за 85, против 34, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
За прегласуване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Току-що вече дискредитирахте избор на управител на БНБ. Призовавам към повече отговорност. Нали поехте ангажимент, че ще управляваме прозрачно? Какво по-прозрачно от това да изберем управител, който преди избора си да заяви в какъв екип ще работи?!
Пак повтарям: подуправителите са автономни и понеже единствено управителят може да ги предложи, днес все едно избираме и екипа му. Как ще го изберем, без да знаем какъв ще бъде неговият екип? Дискредитирате избора в зародиш. Искаме прегласуване!
В противен случай създавате впечатление за договорки, които не бихте искали да бъдат осветени, преди избора на управител. Не Ви прави чест! Помислете! Прегласуване, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги!
Гласували 186 народни представители: за 91, против 40, въздържали се 55.
Предложението не е прието. (Парламентарната група на Движението за права и свободи напуска залата.)
За процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Моля тези, които напускат залата, да изчакат за момент или да се върнат, защото имаме още процедурна възможност днес да направим допълнение в процедурата по избор на управител на Българската народна банка. Наистина е необходимо, без да се достига до сливане на двете процедури за избор на управител и на подуправители, въпросите към кандидатите, които са важни, да могат да бъдат поставени и те да имат възможност накратко в края на дискусията да отговорят на тях, ако смятат това за целесъобразно.
Затова, уважаеми народни представители, аз предлагам следното допълнение в процедурните правила, което да гласуваме и което мисля, че ще придаде по-голяма солидност и необходимата сериозност на дискусията и на избора:
„След приключване на дискусията кандидатите имат право да отговорят на поставени от народните представители въпроси в рамките до 5 минути за всеки от кандидатите.”
Мисля, че е редно след като бъдат представени от Комисията, от вносителите на кандидатурите и чуят дискусията, да могат да вземат отношение към нея и, ако преценят, да отговорят на поставените въпроси, които са важни, за да ориентират народните представители преди те да вземат окончателно своето решение дали и кои от кандидатите да бъдат подкрепени.
Ще прочета още веднъж, госпожо Председател, моето предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя точка да го направим?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Номерацията на точката преценете, мисля, че не е толкова съществено, но аз предлагам съдържанието на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След т. 4 предлагате нова пета?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да: „След приключване на дискусията кандидатите имат право да отговорят на поставени от народни представители въпроси и в рамките на до 5 минути за всеки от кандидатите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение на това процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на нова т. 5, а сегашната пета се измества с една точка назад със съдържанието, което господин Янаки Стоилов ни предложи.
Режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 86, против 10, въздържали се 68.
Предложението е прието.
Припомнихме процедурните правила.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Гечев, ако дадете възможност на госпожа Стоянова да ни запознае с доклада...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател! Позволете ми, преди да представя доклада на Комисията по бюджет и финанси, да помоля за процедура в залата да бъдат допуснати четиримата кандидати за управител на БНБ, а именно господин Бисер Стоянов Манолов, господин Виктор Иванов Йоцов, господин Григорий Цветанов Вазов, господин Димитър Борисов Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на номинираните и изслушани от Комисията кандидати за управител на Българската народна банка.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете кандидатите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, докладът на Комисията по бюджет и финанси е доста подробен и дълъг. Той е на сайта на Народното събрание, изпратен е на народните представители. Смятам, че те са се запознали с него и там съвсем обстойно е описана цялата процедура на Комисията по бюджет и финанси с подробности по въпросите и отговорите. Затова съгласно Правилника ще прочета само резюме на този доклад.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на предложените кандидати Бисер Стоянов Манолов, Виктор Иванов Йоцов, Григорий Цветанов Вазов и Димитър Борисов Радев за управител на Българската народна банка
На открито заседание, проведено на 9 юли 2015 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Българската народна банка по реда на Раздел III от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от четиримата кандидати Бисер Манолов, Виктор Йоцов, Григорий Вазов и Димитър Радев документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Българската народна банка за заемане на длъжността „Управител на Българската народна банка” и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Кандидатурата на господин Бисер Манолов, предложена от парламентарната група „Реформаторски блок”, беше представена от народния представител Димитър Танев.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Манолов и излагане на неговата концепция за дейността на Българската народна банка.
В изложението си „Еврозоната – пътят за дългосрочна финансова стабилност” господин Манолов акцентира върху ролята на централната банка като активен участник по пътя на присъединяването на страната към Еврозоната.
В концепцията си господин Манолов застъпи тезата, че трябва незабавно да се предприемат стъпки към присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм, тъй като чрез него се цели достигането на такова ниво на банкови регулации и качество на активите в банковата система, които ще ограничат използването на публични средства в случай на криза. Господин Манолов подчерта, че едно такова членство в Единния надзорен механизъм, без да сме членове на Еврозоната, има и своите негативни страни и все пак според него позитивите са много повече от негативите.
В изложението си господин Манолов очерта и промените, които трябва да настъпят в Българската народна банка, с оглед на събитията в банковата система през 2014 г.
Според него, на първо място, системата за ранно предупреждение трябва да се извади от дирекция „Банков надзор” в Българската народна банка и да отиде на пряко подчинение на Управителния съвет. По този начин Управителният съвет няма да бъде поставен в положение да взема решение в критични моменти без налична информация и контрол върху текущото упражняване на надзорните функции.
В заключение господин Манолов отбеляза, че ако банките бъдат регулаторно притискани, тогава върху тях трябва да се упражнява правилен надзор. Но ако бъдат регулаторно тормозени, тогава те ще се отдръпнат от своята основна дейност да кредитират, а към настоящия момент предприемачеството е на катастрофално ниско ниво. В този смисъл ако нямаш финансиране, няма как да бъдеш предприемчив.
Съгласно т. 5, от Раздел III от процедурните правила госпожа Менда Стоянова представи в резюме постъпилите въпроси към всички кандидати за управител на Българската народна банка от вестник „Капитал” и Economix.bg, които могат да бъдат групирани в следните групи. Няма да чета групите.
В хода на изслушването бяха зададени въпроси от народните представители Георги Кадиев, Петър Чобанов, Николай Александров, Алиосман Имамов, Георги Търновалийски.
В отговор на поставените въпроси господин Манолов отбеляза, че административният капацитет трябва да бъде повишен в дирекция „Банков надзор” и това е безспорно. Що се отнася до казуса „Корпоративна търговска банка”, според него целият Управителен съвет следва от морална гледна точка да носи отговорност.
По отношение на изказването на Марио Драги, той изрази увереност, че все пак България трябва да положи доста усилия да „напише домашното си” преди да подаде молба за членство в Еврозоната.
Кандидатурата на господин Виктор Йоцов, предложена от Парламентарната група на АБВ, беше представена от народния представител Георги Кючуков.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Йоцов и излагане на неговата концепция за дейността на Българската народна банка.
В изложението си господин Йоцов акцентира върху няколко момента: ролята на Българската народна банка в нашия икономически и обществен живот; кратък прочит на събитията в Корпоративна търговска банка и какви мерки следва да бъдат взети в областта на банковия надзор.
Според господин Йоцов, за да се възстанови доверието в надзорната функция на банката, следва да се предприемат мерки, които да включват не само структурни и персонални промени в сферата на банковия надзор, като се засили ролята на дистанционния надзор; да се осъществява по-добра комуникация на проверките от надзора, като трябва да се намери баланса между обществения интерес и професионалната и банкова тайна.
В изложението си господин Йоцов подчерта, че страната трябва да върви към присъединяване към Банковия съюз, като преди това трябва да се направи преглед и оценка на активите, след което ще бъдат направени стрес тестове.
Съгласно т. 5, от Раздел III от процедурните правила госпожа Менда Стоянова отново представи в резюме постъпилите въпроси към всички кандидати за управител на Българската народна банка от вестник „Капитал” и Economix.bg.
В отговор на въпросите господин Йоцов отбеляза, че преди всичко трябва да има дистанционен надзор, който да следи данните и при възникнал проблем да се извърши надзорна проверка на място.
Към кандидата бяха зададени въпроси и изразени становища от народните представители Георги Ковачев, Николай Александров, Петър Чобанов и Димитър Танев.
В отговор на поставените въпроси господин Йоцов отбеляза, че присъединяването е политически процес и в този смисъл Българската народна банка не е водеща.
Господин Йоцов отбеляза, че членовете на Управителния съвет не носят юридическа отговорност, а по-скоро морална.
Кандидатурата на господин Григорий Вазов, предложена от Парламентарната група на Патриотичен фронт, беше представена от народните представители Полина Карастоянова и Емил Димитров.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на доц. Вазов и излагане на неговата концепция за дейността на Българската народна банка.
В изложението си доц. Вазов наблегна на визията за краткосрочното развитие на Българската народна банка, тъй като в представянето на предишните кандидати подробно е засегнато развитието на банката в средносрочен и дългосрочен аспект, а именно присъединяването на страната към Еврозоната и Единния банков надзор.
В средносрочен аспект следва да се запази Валутният борд. Според доц. Вазов на практика атаката през 2014 г. е била срещу Валутния борд.
Доцент Вазов приветства решението на правителството за създаване на Координационен съвет за подготовка на страната за членство в Еврозоната.
Съгласно т. 5, от Раздел III от процедурните правила госпожа Менда Стоянова отново представи в резюме постъпилите въпроси към всички кандидати за управител на Българската народна банка от вестник „Капитал” и Economix.bg.
В отговор на поставените въпроси доц. Вазов отбеляза, че следва да се правят по-чести надзорни проверки на място, но по отношение на извършването на проверки по публикации той изрази сериозни съмнения относно естеството и качеството на тези публикации. По въпроса доколко следва да се дава публичност на дневния ред и решенията на Управителния съвет, доц. Вазов посочи, че следва да бъдем много внимателни, тъй като една сериозна част от тази информация е елемент от българската национална сигурност. По отношение на кризата в Гърция неговото становище също е, че това, което е направено досега от Българска народна банка, е достатъчно и не може повече да бъде направено за защита на банките с гръцки капитали.
Към кандидата бяха зададени въпроси от народния представител Петър Чобанов – дали би приел да заеме поста подуправител, ако не бъде избран за управител. В отговор доц. Вазов посочи, че винаги „играе само за първото място”, като по този начин изключи възможността да приеме поста подуправител, ако му бъде предложен. Той категорично поддържа тезата за „твърд Валутен борд”, какъвто е в момента, до влизането на страната в Еврозоната.
Кандидатурата на господин Димитър Радев, предложена от Парламентарната група на ГЕРБ и подкрепена от парламентарната група на Реформаторския блок, беше представена от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Радев и излагане на неговата концепция за дейността на Българската народна банка.
Концепцията си господин Радев разви в три основни направления: незабавни мерки; стратегически цели и институционално развитие. Логиката на изложението му е, че са необходими, преди всичко, спешни стъпки за възстановяване на общественото доверие в Българската народна банка. Тези стъпки обаче ще постигнат устойчив резултат, само ако са проведени в контекста на ясно формулирани стратегически цели, които от своя страна ще дадат насоката за институционалното развитие на Централната банка. След което той се спря подробно на всяка една от тези части и ги разви на практика в програма за управление.
Госпожа Менда Стоянова представи въпросите на Института за модерна политика, отправени единствено към господин Радев, но не и към останалите кандидати.
Господин Радев отговори като подчерта, че Законът за Българската народна банка дефинира ясно и дава законовата рамка за независимостта на управителя й. Следователно няма по-сигурен начин за гарантиране независимостта на БНБ от политически натиск от стриктното изпълнение на разпоредбите на Закона и Договора за функциониране на Европейския съюз.
Накрая госпожа Менда Стоянова представи и въпросите на вестник „19 минути”, които отново са отправени единствено само към господин Радев, но не и към останалите кандидати. Тя отбеляза, че въпросите, които са отправени към господин Радев са доста заядливи и ги е обобщила в четири групи.
Господин Радев благодари за поставените му въпроси, независимо от техния тон, като посочи, че на някои от тях вече е отговорил.
По отношение на твърдението за конфликт на интереси, той посочи, че всеки, който има съмнение, може да отправи запитване до компетентната комисия и да получи отговор.
По отношение на Молдова, той заяви, че никога не е имал професионални отговорности в Молдова и поради това не може да разбере въпроса.
Що се отнася до въпросите от лично естество, те затова са и лични, защото не са обект на публични дискусии.
Към кандидата бяха зададени въпроси от народните представители Емил Димитров, Петър Чобанов, Николай Александров, Георги Търновалийски, Димитър Танев, Георги Кадиев.
В отговор на поставените въпроси господин Радев посочи, че звеното за преструктуриране няма да бъде в управление „Банков надзор”, а по-скоро в управление „Банково” или на директно подчинение на управителя на банката. Но това ще се уточни едва след избора на екип.
По отношение на избора на подуправители, определено неговият избор ще бъде технократски, като изисква първо почтеност, и след това експертиза от кандидатите. Господин Радев посочи, че структурата и основното съдържание на цялото резюме е подготвено от самия него, след което е консултирано с хората, с които той смята да работи, в резултат на което са направени някои промени.
На въпроса на господин Кадиев, господин Радев отговори, че от контактите му с хората на експертни равнища няма впечатление Българската народна банка да е силно политизирана. Едно от нещата, на които ще държи изключително много, ако бъде избран, е Банката да е максимално отдалечена от политически влияния.
Комисията по бюджет и финанси установи, че четиримата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността управител на Българската народна банка. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Българската народна банка.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Бисер Стоянов Манолов, Виктор Иванов Йоцов, Григорий Цветанов Вазов и Димитър Борисов Радев за управител на Българската народна банка по реда на Раздел IV от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат.
Въз основа на подадена оставка до Народното събрание с писмо № 507-00-15 от 23.06.2015 г. от Иван Ганчов Искров като управител на Българската народна банка, считано от 10 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да освободи Иван Ганчов Искров от длъжността управител на Българската народна банка.
Приложени са четири проекта за решения – за избиране на управител на Българската народна банка и един Проект за решение за освобождаване на управителя на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Съгласно т. 3 от Процедурните правила следва по азбучен ред, съобразно личното име, да бъдат представени кандидатите от вносителите, направили тяхното предложение.
Преди това обаче – процедура от господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С оглед на важността на избора на управител на Българската народна банка и с оглед на това, че на кандидатите могат да бъдат задавани въпроси и да бъдат изслушвани, предлагам дебатът и заседанието да се излъчват пряко по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Колеги, припомням, че в т. 1 – коректно Ви я изчетох, сме приели заседанието да се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Има обаче направена процедура.
Подлагам на гласуване предложението за пряко излъчване по БНТ и БНР.
Гласували 109 народни представители: за 48, против 3, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Тъй като част от колегите влизаха и не успяха да гласуват, моля за прегласуване.
Все пак да напомня, че едно нещо е интернет, съвсем друго нещо е Националната телевизия, където повече хора могат наистина да стигнат до това, което се случва.
И в духа на прозрачност, за която всички призоваваме, правим това предложение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 119 народни представители: за 52, против 10, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Моля представител на вносителите от групата на Реформаторския блок да представи кандидатурата на господин Бисер Манолов.
Господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам честта да представя кандидатурата на господин Бисер Манолов. Това е номинацията на Парламентарната група на Реформаторския блок за управител на Българска народна банка.
Представям Ви го като един от най-авторитетните експерти във финансовата сфера и банковия сектор.
Той е магистър по икономика от УНСС. Има над 20 години опит в банковата система, където е работил като началник отдел „Валутно счетоводство”, началник отдел „Ликвидност”. Бил е и главен дилър на „Уникредит Булбанк”.
От края на 2002 г. е председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – позиция, която заема два мандата до 2011 г.
Избиран е за два последователни мандата за член на Управителния съвет на престижната Международна асоциация за депозитно застраховане, базирана в Швейцария.
Понастоящем е член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
В представената от господин Манолов концепция той очерта предизвикателствата пред банковия сектор и БНБ и визията му като потенциален гуверньор на БНБ, които в резюме са следните.
Първо, реформа на банковия сектор. Създаване на механизъм в БНБ, който да гарантира равен достъп до коректна финансова информация и капацитет за бързо и ефективно реагиране при финансови кризи.
Второ, незабавна оценка на качеството на активите на банките и провеждане на стрес тест на способностите за реакция при кризи.
Трето, поведението на България спрямо Единния банков надзор и в средносрочна перспектива спрямо Еврозоната, което ще даде допълнителна сигурност на банковия и финансовия сектор.
Четвърто, България и нейната техническа готовност да започне процедурата по влизането в ИАРЕМ 2.
Пето, създаване на съвместно управляващ комитет, който да ръководи процеса по присъединяване на България към Еврозоната.
При представянето си господин Манолов по безспорен и авторитетен начин защити концепцията си и компетентно отговори на всички зададени въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Сега очаквам да бъде представена кандидатурата на господин Виктор Иванов Йоцов.
Господин Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя съвсем накратко кандидатурата на АБВ за управител на Българската народна банка на господин Виктор Йоцов.
Всички ние сме наясно колко отговорен е изборът на управител на Българската народна банка най-малкото поради факта, че покрай действията и бездействията на отделни ръководни кадри на Българската народна банка по аферата с Корпоративна търговска банка кредитът на доверие към нея спадна изключително много. Възстановяването на този кредит на доверие изисква да има личност с безупречна репутация, авторитет в професионалните среди и дълбоки познания за спецификата и ролята на Централната банка.
От друга страна, важен момент в дейността на бъдещия управител ще бъде активността на Българската народна банка за прехода между системата на валутен борд и членство в Еврозоната.
Считаме, че кандидатурата на господин Виктор Йоцов отговаря на изискванията за управител на Българската народна банка.
Той е доктор по икономика, защитил в Икономическия институт на БАН. Специализирал е „Прогнозиране и управление на икономическите процес” и „Банково дело” в централни банкови институти, в Световната банка, в Австрия, Швейцария и Великобритания. Той обаче не е само теоретик, но има и богат практически опит. Работил е пет години в Българска народна банка, достигнал е до главен икономист и ръководител на Дирекцията за икономически изследвания и прогнози. В продължение на седем години е представител на България в Международния валутен фонд и съветник на изпълнителния директор.
Понастоящем се занимава с научна дейност в УНСС и БАН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Следващата кандидатура е на Григорий Цветанов Вазов. Тя е направена от Парламентарната група на Патриотичния фронт и ще бъде представена от нейния съпредседател господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Доцент Григорий Вазов е доктор по икономика, президент и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Човек с 43 годишен опит и стаж в областта на финансите и банкирането. Доктор по икономика със защитена докторска дисертация, в своята биография постепенно е бил асистент, старши асистент, доцент на Университета за национално и световно стопанство, декан на Финансовия счетоводен факултет към същия университет, заместник-министър на промишлеността от 1992 г. до 1994 г., член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество, президент е на Висшето училище по застраховане и финанси, което той сам е създал, на което е и собственик, изключително влиятелна и авторитетна институция във финансовия и банков свят на България, ръководител и участник на редица практически и научно-приложни проекти, свързани с финансов анализ на Кремиковци, Асарел-Медет, Медодобивен комбинат – Пирдоп, Комбинат за цветни метали – Пловдив, „Петрол” АД, „Топливо” АД, Централен кооперативен съюз, „Металснаб холдинг”, „Мини Марица-изток” АД и много, много други. Човек с богат практически опит.
На Вашето внимание предлагам тази трудна биография на човек с богат опит, с практика, ерудиция и авторитет.
Този човек притежава достойнствата, които носи неговата знаменита фамилия, една от най-великите фамилии в българската история – фамилията на рода Вазови. Човек с характер, достойнство, последователност, компетентност. Човек, който е получавал удари, падал е, ставал е, борил се е и е побеждавал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На нашата Национална банка е нужен точно такъв ръководител. Затова препоръчвам от сърце точно кандидатурата на господин Григорий Вазов.
И най-накрая, последно изречение, господин Председател, ще дръпна завесата – това не е предложение на Патриотичния фронт, а е предложение на българския банков капитал, който трябва да оцелее. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
И последната кандидатура, която е предложена на Вашето внимание от Парламентарната група на ГЕРБ.
Думата има госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ предлага за управител на Българската народна банка господин Димитър Борисов Радев. Господин Радев е финансист с изключително богат опит, придобит в продължение на 35 години както в страната, така и в международен план.
В качеството си на заместник-министър на финансите в шест поредни правителства след 1991 г., той има водеща роля в изграждането на съвременната система за съставяне, изпълнение и отчитане на държавния бюджет, нормативната рамка, в това число Закона за устройство на държавния бюджет, до ключови системи за управление на бюджетния процес, включително тези за формулиране на макроикономическата рамка на бюджета, държавното съкровище, единната сметка за касовото изпълнение на бюджета, фискалния резерв, бюджетното счетоводство и държавната финансова статистика. Той има важен принос в постигането на фискална консолидация в страната след 1997 г., в резултат на което държавният бюджет беше балансиран и се постави началото на 10 годишен период на бюджетни излишъци.
Господин Радев има значителен опит и в управлението на банки. Той участва три години в Надзорния съвет на Търговска банка „Експресбанк” и седем години като член на Административния съвет – органът, отговарящ за оперативното управление на Банката за развитие на Съвета на Европа, най-старата международна банка за развитие на нашия континент.
Периодът, в който той участва в надзора на „Експресбанк”, се свързва със запазването на финансовата стабилност на банката в условията на финансова криза и впоследствие с успешната й приватизация. По времето на участието в управлението на Банката за развитие на Съвета на Европа, в нея се извършват важни реформи, включително по отношение на нейния капитал и структура на управление, в резултат на което банката получава най-високия кредитен рейтинг.
Признание за качествата на господин Радев е избирането му от страните членки за заместник-председател на Административния съвет на банката в рамките на два мандата. Той е и първият представител на Централна и Източна Европа, заемащ тази висока позиция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
През последните 14 години господин Радев работи в Международния валутен фонд. През този период той ръководи мисии в сферата на управление на публичните финанси в над 20 страни в Европа и други от Африка и Азия. В качеството си на това той се занимава с широк кръг от въпроси, свързани с изграждането на капацитета за макроикономически анализи и прогнози, бюджетно планиране и изпълнение на взаимоотношенията между Министерството на финансите и централните банки. Опитът му в Международния валутен фонд...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: ... би бил изключително полезен, ако той бъде избран за управител на Българска народна банка.
С оглед на гореизложеното считаме, че господин Радев притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане на длъжността управител на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Откривам разискванията, уважаеми колеги. Имате думата за изказвания.
Народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми кандидати за длъжността управител на Българската народна банка! Не мога да се обърна тук към представители на правителството, защото те отсъстват, а според мен важността на този избор, необходимостта от взаимодействие между правителството, парламента и управлението на Централната банка са много важни, за да бележат такова отсъствие. Според мен това е една от причините за част от неблагополучията през последните години и в няколко критични момента това също беше установено. Дори струва ми се, че все още парламентът – извинете ме за оценката, която си позволявам – не съзнава в нужната степен важността на въпросите относно функционирането на финансовата и банковата система в България. Ако си позволя една известна перифраза, мога да кажа, че банките са твърде важни, за да бъдат оставени само на банкерите и финансистите.
Ролята на управителя и на Управителния съвет на Българската народна банка също трябва да бъдат в известна степен преосмислени, без това да означава промяна в техните досегашни правомощия, въпреки че и тази тема не би трябвало да бъде оставена встрани от нашето внимание. В редица случаи досегашното управление на Централната банка като че ли се възприемаше като някакво друго издание на Асоциацията на търговските банки и в недостатъчна степен като представител и защитник на обществения интерес, което означава, че в много по-голяма степен ролята на банката не е някой да бъде назоваван „Банкер № 1”, защото той всъщност с банкова дейност не се занимава в търговския смисъл на думата, а да бъдат поставени тези въпроси, които гарантират стабилността и такъв начин на функциониране на банковата система, която да работи в полза на реалната икономика, в интерес на гражданите като вложители и спестители, и като орган, който взаимодейства с другите държавни институции.
Смятам, че днес от кандидатите не трябва да очакваме някакви дълбоки концептуални разсъждения, защото ние сме изправени пред редица практически въпроси, които не търпят отлагане. За мен е много по-важно ние да насочим усилията към подготовката на България за участие в Единния банков съюз, а не толкова към следващата тема за включването на България в Еврозоната. Този въпрос се нуждае от допълнителна дискусия не само с оглед на нашата готовност, но и с преценка на всички европейски фактори, на сегашното състояние на Еврозоната, така че в това отношение е много по-добре задачите да бъдат степенувани и отговорите на някои от тези въпроси да бъдат търсени след по-внимателен анализ в хода на осъществяване на самото управление на банковата система.
Затова искам да поставя няколко въпроса, които засягат управленските ангажименти на бъдещия управител. Ще очаквам отговор от всеки един от кандидатите и поне за мен този отговор ще определи отношението към гласуването на всяка една от кандидатурите. Липсата на отговор също би трябвало да бъде достатъчно показателна, затова нека, ако те преценят, да отговорят на следните въпроси.
Как ще постъпят при предложенията, които предстои да направят, за подуправители на Народната банка? Това предстои в най-скоро време.
Споделят ли разбирането, че не само управителят, но и Управителният съвет като цяло носи солидарна отговорност за кризата, която възникна, и за фалита на една от големите търговски банки в България?
Нека да припомня, че още в консултациите за съставяне на правителство представителите на Българската социалистическа партия поставихме като изрично изискване такава цялостна промяна да бъде направена и сега настъпва времето да се даде отговор на този въпрос както от различните политически сили, представени в парламента, така и от бъдещия управител на Националната банка. Това становище се подсилва и от наскоро приетия доклад от специалната Комисия, която в заключенията си посочва, че Управителният съвет със свои действия или бездействия също носи част от отговорността за това, което стана през последните месеци в България.
За да подчертая значението на този въпрос, когато ние говорим за кредит на доверие, който се дава в политиката, както във финансовата система не бива да има кредити без обезпечение, така и в политиката не бива да има решения, които не са подплатени с определени гаранции за бъдещите намерения.
Вторият въпрос е: кога и как смятат да извършат преоценка на активите на търговските банки? Това е въпрос, който има национално значение. Той се поставя и от страна на европейските институции, и е част от укрепване на стабилността на банковата система в България.
И третият въпрос, който може да се приеме като факултативен, е: как всеки един от тях може да даде гаранции за собствената си независимост от гледна точка на досегашната си професионална и лична дейност?
Ще очаквам евентуалните отговори на тези въпроси, които, мисля, че би трябвало да са интересни не за един или друг от народните представители, а за Народното събрание като цяло, когато пристъпваме след малко към важния избор. Ние знаем последиците от подобни избори в минали години и мисля, че трябва да бъдат направени тези поуки, ако се отнасяме отговорно, ако не само на думи, а реално искаме да променим управлението на банковата система в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Уважаеми колеги, имате ли реплики към изказването на народния представител Янаки Стоилов? Няма.
Следващо изказване – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! В предното изказване се намекна за отговорността по отношение на предишния избор и аз искам да Ви припомня как беше преизбран Иван Искров. Той беше преизбран включително с гласовете на БСП и единствените, които предупредихме, че работата крие рискове, бяхме десницата. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Всичките други се бяха събрали и го избраха в един учудващ, почти пълен синхрон.
Конкретните въпроси, които трябва да бъдат зададени на кандидатите.
Първият въпрос към всички кандидати, и аз моля всеки един от тях за кратък и разбираем отговор, е: имали ли са принадлежност към Държавна сигурност? Моля отговорът да бъде такъв, че да не може да бъде двусмислен, а да бъде ясен, защото предвид всичко това, което се случи в новата история на България, и предвид зависимостите, за които и преждеговорившият говори, не би следвало човек, който е имал каквато и да било принадлежност към службите на комунистическия режим, да бъде в ръководството на Централната банка.
Аз съжалявам, че и с критериите по време на изслушването в Комисията този въпрос не е бил зададен, но сега е добър момент. Един кратък отговор „не” за нас ще бъде достатъчен. При отговор „да” аз, а вярвам, че и цялата група на Реформаторския блок не бихме могли да подкрепим такъв кандидат.
Вторият конкретен въпрос, на който беше даден частичен отговор, само че разликата е, че стенограмите в парламента остават и както е казал поетът, тежат със страшна сила, вторият конкретен въпрос към всички кандидати е: ако бъдете избрани, ще кандидатствате ли в Единния банков надзор веднага, в смисъл без изчакване, без отлагане, без търсене на обяснения? За нас това трябва да бъде изключителен приоритет.
Много се радвам – и аз, и групата на Реформаторския блок, че всички кандидати говорят позитивно за Еврозоната, защото това е бъдещето. Каквито и проблеми да е имало, и да има, те могат да бъдат решени. Не е необходимо да излезе страна от Еврозоната, за да видим хиперинфлацията и резултатите от това, макар че може да се наложи и това да видим в даден момент, за да разберем, че пътят на България е само един. По този път няма смисъл да бързаме наистина. Правилният път на България е еврото и Еврозоната. Тук смисъл от бързане наистина няма, има смисъл от добра подготовка. Задавам Ви този въпрос единствено от гледна точка на това – фактът, че всички кандидати, които са предложени, виждат Еврозоната като правилния и неотменим избор за България, е добре за това Народно събрание и за партиите, които са излъчили тези кандидати.
И на последно място, но не последно по важност: какво ще направите, за да може никога повече случаи като КТБ да не се повторят? Какви мерки ще вземете съвсем конкретно, за да може никога подобни казуси да не се случат във Вашия мандат, докато сте начело на Българската народна банка? Много конкретно, две неща са достатъчни – конкретните мерки.
Извинявайте, обяснението, което чухме от сегашния управител на БНБ – „За това не съм виновен аз, има си ресорен подуправител!”, не е добро обяснение, уважаеми колеги, не е честно обяснение. Кой го е предложил този подуправител? Кой го е гласувал след това? Между другото, кой го е гласувал е интересен въпрос. (Реплики от БСП ЛБ.) Тук пак включваме онези, които избраха Искров. Същите онези, дето избраха Искров, те са гласували и подуправителя на „Банков надзор”, което е интересна връзка. (Реплики от БСП ЛБ.) Същите онези! Какви конкретни мерки ще предприемете повече казуси като КТБ да не се случват?
Надявам се за конкретни отговори и благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Първа реплика – Валери Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да изразя моето учудване от предложението на господин Димитров тук да се отговаря на въпрос за принадлежност към специални служби, и по-специално Държавна сигурност, от кандидатите за БНБ. Ако това е един от критериите, по които ще избираме кандидатите за Банката, то това, което се случи, няма начин да не се случи в бъдеще.
Призовавам Ви да не влагате Вашите тесни, ще кажа, доктринерски разбирания за развитието на политическия и на обществения живот в България. Тази работа предлагам да бъде изоставена, господин Димитров, да приключим с този политически примитивизъм, да оценим кандидатите за управител на БНБ изключително по професионалните им качества и въпроса за досиетата да го сведем до банковите досиета. Както се оказа, предишното ръководство има-няма досиета, не можа да прочете добре какво пише в банките и затова стигнахме дотук.
Моля Ви се повече да не ни занимавате с този глупав въпрос – за принадлежност на този или на онзи. Не може хората в XXI век да бъдат оценявани по подобни глупави критерии, защото има банкери, които са банкери, и банкери, на които само името е такова.
Сегашният Управителен съвет носи отговорността за това, което се случи с Корпоративна търговска банка през миналата година, но същата отговорност я носи и част от политическото и държавно ръководство на страната.
Това е другият въпрос, който предлагам да се има предвид. Ние не избираме ръководство на една институция, която макар и функционално независима, е извън българската държава. Това е критерий, който би трябвало и се налага да се постави – отношението към българските финанси, към българската икономика и даже към българския народ, защото тази банка остана сигурно последната институция – не знам дали в момента е „национална” или „народна”, която носи тази съставка в името си. И тя е във висша степен отговорна за благоденствието на българската нация! Бих искал да чуя отговора на този въпрос, а не кой къде е принадлежал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Втора реплика – господин Методи Андреев
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Това, което повдигна уважаемия колега Мартин Димитров, е изключително важно. И аз ще го подсиля! Нека кандидатите за гуверньор на Българската народна банка да декларират публично, в тази зала, имали ли са принадлежност към бившите служби на комунистическия режим, защото за хората вляво, тези, които много бързо забравят какво се случи, аз ще кажа следното: от четири гуверньора досега двама бяха агенти на Държавна сигурност, а третият беше банкер на Кюлев. Така че най-тежките години в българския преход бяха свързани именно с такива гуверньори – агенти на Държавна сигурност. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата Ви е към господин Димитров.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Подкрепям казаното от господин Мартин Димитров и настоявам за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В репликата си не би трябвало да го подкрепите. Значи не сте съгласен, че само до Държавна сигурност свежда... (Народният представител Методи Андреев продължава да говори встрани от микрофоните.)
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Нали Кюлев Вие го нахранихте! Много лесно забравяш.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Господин Миков, като викате от там, не Ви чувам напълно добре.
Благодаря първо на репликата на колегата Жаблянов, която още повече ме убеди с плама, с който обичайно защитаваше агентите на Държавна сигурност, че дължите отговор на този въпрос. Защото задкулисието в България зависи и е движено през целия преход от Държавна сигурност. И много от белите, които видяхме, включително финансовите, имат тези корени. Така че моля всеки кандидат за простичък отговор „да”, „не”. Ние ще знаем какво означава „да” и ще знаем какво означава „не”.
Веднага искам да кажа, че има много хора в тази зала, които не биха подкрепили агент на Държавна сигурност начело на Българската народна банка, а както разбрахме, БСП биха предпочитали такъв, защото за тях той би бил по-автентичен представител на народа. Така разбрах колегата Жаблянов. А не се и съмнявам, че е бил искрен в своите оценки.
Благодаря и на репликата на колегата Методи Андреев.
Моля всички кандидати да отговорите категорично и ясно на този въпрос, за да нямаме нови казуси като КТБ, да няма нови скрити зависимости, да знаем кого всъщност избираме! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Следващо изказване – Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа колеги! Преди да започна изказването си, ще Ви прочета един кратък текст, който в първия ден, когато всички дойдохме в тази зала, цитирахме: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!”. Последните два месеца този текст половината от колегите в тази зала го забравиха, игнорираха го.
Уважаеми колеги, изборът за управител на БНБ не може да стане в разрез с Конституцията. Това е изключително лош пример, който днес Народното събрание, половината от него, е на път да даде на цялото общество. Предложението по същество е: „Хайде малко да нарушим Конституцията, защото няма последствия и няма санкции, пък после ще се кълнем в нея и ще казваме, че ще я спазваме.” Защото от утре тези хора, като ги изберем, който и да изберем, първата му работа ще е да дойде да променя закона, а как освен по действащата Конституция ще стане това?!
Колеги от ГЕРБ и от Реформаторския блок, преди да имаме необходимост от промени в основния Закон – Конституцията, имаме необходимост да променим собственото си отношение към този основен Закон. Вие не подписахте нарушаването на Вашите права.
Затова се обръщам към всички колеги, подписали искането до Конституционния съд за обявяване на процедурата за избор на управител на БНБ като противоконституционна, а именно тези от БСП, от Патриотичния фронт, от Демократичния център, от „Атака” и от ДПС. Виждате, че целият този спектър – пет политически сили, включително и независими народни представители, застанаха зад една обща идея – да не се изземват правомощия, а не зад някаква или нечия политика, или политическа пристрастност на дадена политическа група.
Между другото доста дълго време ние погазваме правата на независимите народни представители, като не им даваме право да участват в комисии и по същество половината си парламентарна дейност те не могат да осъществят заради нас. Но в същото време се сетихме, че те като независими народни представители са депутати и имат право да участват и да номинират, което на нас ни беше забранено.
Колеги от ГЕРБ, не си мислете, че от Вас се очаква да направите едно дребно процедурно нарушение, което няма последствие. Не, има! Вие днес сте на път да изберете един противоконституционен гуверньор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предопределяте решение на Конституционния съд с това, което говорите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, връщам си думите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Намесвате се в друга независима власт.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре.
По отношение на кандидатите. Ние имаме един качествен кандидат, на който целият живот е минал в банковия сектор и който недвусмислено заяви: „Явявам се за първо място, не участвам в никакви сделки!”. Точно тук, на тази трибуна преди малко имаше мрачно задкулисие - „Ще получите нашите гласове, ако ни дадете увереност, че ще получим зам.-председател”. Не възразихте на това решение.
Какво стана с банките? Поводът да направим този избор и така внимателно да се вглеждаме в него – няма виновни, ама ги няма и парите. БНБ бе най-виновна, а сега ще се окаже, че без Искров е най-експертната, даже кадрите, които са работили в нея, са прекрасни да продължат да работят и в бъдеще. Или било каквото било, от сега нататък – пак същото!
Кандидатите – видя се, че някои от тях цял живот не са излизали от банките, а други цял живот са мечтали да влязат там. Може би сме на път да сбъднем нечия мечта. Приложи се моделът „Една птичка полет прави”. Или един човек, на който едничкото му качество е, че от началото на века не е бил в България, а може би второто е, че помни Жан Виденов, но пък целият му ръководен екип ще е от същите тези българи, защото той като дойде от чужбина, е необременен, но когато дойде тук, с кой ще работи? С обременените! Целият му ръководен екип ще бъде от същите тези хора, които са помагали на предишното управление. Така че преоблякъл се Илия, погледнал се, станал Симеон Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Димитров, много Ви моля да се отнасяте с уважение към всички кандидати и да изтъквате предимствата на някои, а не да засягате достойнството на различни кандидати.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Поименно не съм посочвал. Губите ми времето.
Днес го няма тук премиерът на държавата, който всъщност е и партиен лидер, защото неговото качество е двойно – и на човек, който законно е избран, явил се е на избори, взел си е мнозинство и управлява по законен начин, и на партиен лидер, който ръководи мнозинството в парламента.
От днес, Вие, господа от ГЕРБ, и Вашият премиер ще поемете лична отговорност за избор, срещу който са се обявили половината депутати в парламента. Утре ще трябва да си приемате закони с тази половина, която ще избере този човек. Поемате лична отговорност. Тя ще Ви служи от сега напред. Винаги, когато дойдете да внасяте закон, когато искате да променяте нещо, най-вече с банките, ще Ви цитирам клетвата от Конституцията и ще напомням, че този Закон не се приема за господата от ГЕРБ, а за всички останали, защото за тях Конституцията не важи и по никакъв начин не ги притеснява, че за даден определен период Конституцията е суспендирана, а след това, разбира се, отново ще се кълнем в нея. Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кой закон не важи, бе, Емо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Нека да изчакаме все пак решението на Конституционния съд.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Тъй като Българската народна банка е народна, мисля, че народът трябва да знае възнагражденията на председателя на Управителния съвет и на целия Управителен съвет.
В ръцете си държа въпрос, който зададох в края на миналата година през Парламентарния контрол до министъра на финансите господин Владислав Горанов. Въпросът ми с пълно основание беше върнат от председателя на парламента госпожа Цачева, тъй като е в несъответствие с Правилника. Вие много добре знаете, че съгласно Закона за Българската народна банка трудовите възнаграждения, заплатите на председателя на Банката и на членовете на Управителния съвет не се уреждат със Закона за Българската народна банка, който гласуваме ние, а се уреждат с Правилника за работата на Българската народна банка.
Уважаеми кандидати, обръщам се към Вас, за да Ви информирам за следното. Според информация, с която разполагах тогава и сега – документална информация, възнаграждението на управителя на БНБ към тази дата, в края на миналата година, както и на подуправителите, се определя като средна величина от възнагражденията на главните изпълнителни директори на „Уникредит Булбанк” – около 50 хил. лв., ДСК – около 45 хил. лв. на месец, Пощенска банка – около 45 хил. лв. на месец.
Уважаеми колеги, за Ваша информация, до 2007 г. управителят на БНБ е получавал 8 хил. лв. месечно възнаграждение плюс 3 хил. лв. като член на Управителния съвет на БНБ, а подуправителите са получавали 7 хил. лв. плюс 3 хил. лв. като членове на Управителния съвет на БНБ. Отделно, по различни пера и критерии за краен годишен финансов резултат, са получавали доплащания, надбавки или бонуси.
Като народен представител, отново казвам, получих информация, според която подуправителите на БНБ получават – много Ви моля, чуйте внимателно – 40 хил. лв. месечно възнаграждение, плюс възнагражденията им за работа като членове на Управителния съвет на БНБ. Господин Искров е получавал заплата около 45 хил. лв., тоест 10% повече от подуправителите. (Реплики и възгласи.)
В контекста на посочените данни, уважаеми кандидати, моля Ви да ми отговорите на следните въпроси: подкрепяте ли промени в Закона за Българската народна банка – промени, които, разбира се, ще гласуваме ние в този парламент – заплатите Ви да се определят от Закона за Българската народна банка, тоест от Народното събрание на Република България?
Въпросът ми е особено актуален, тъй като имаше провокативно изказване на господин Иван Искров пред парламентарната Комисия за бюджет и финанси в Четиридесет и третото народно събрание на 29 октомври миналата година, пред която Комисия той заяви, цитирам: „Не съм държавен служител и никой в Българската народна банка не е държавен служител. Ние плащаме заплатите на държавните служители”. Цитирам Протокол № 1 от 29 октомври 2014 г. Наистина според Закона за държавните служители господин Искров не е държавен служител, но функциите, които изпълнява, уважаеми кандидати, го правят служител на държавата.
Вторият ми въпрос е: ако Законът за Българската народна банка не се промени по някаква причина, Вие ще обявите ли, ако станете председатели на Банката, размерът на възнаграждението на Управителя на БНБ, както и на членовете на Управителния съвет на БНБ? Тези данни ще се включват във Вашите годишни декларации пред Сметната палата, което в момента не се прави.
Трети въпрос: ще намалите ли своята заплата, ако станете председател, до размера, който не е по-голям, не е по-висок от заплатата на председателя на Народното събрание на Република България?
Това са въпросите, които конкретно Ви задавам и се надявам, че всеки един от Вас ще отговори на тях. Както казах в началото БНБ е народна банка и народът трябва да знае истината за Вашите заплати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
За следващото изказване думата има народният представител Георги Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, изпитвам известен срам от този дебат поради следните причини: няма го правителството; няма я една цяла парламентарна група; няма ги половината от останалите народни представители; няма ги и половината от кандидатите за гуверньори; няма го председателя на Бюджетната комисия. Оставам с впечатлението, че правим нещо проформа и че истинският избор вече е бил направен.
Присъствах на заседанията на Бюджетната комисия, на която бяха разгледани изказванията на четиримата кандидати и бих искал да Ви споделя впечатленията ми съвсем ясно.
Безспорно най-доброто изказване беше на господин Димитър Радев. Безспорно беше направено толкова професионално, че човек, който стои във Вашингтон, няма как да направи такова нещо дори и човек, който е в България извън Централната банка не може да си направи такова изказване. За мен няма никакво съмнение, че служители на Централната банка са му помагали в неговия доклад, който той чете в продължение на около половин час, което считам за нечестно. Считам, че кандидатите не са имали еднаква стартова позиция.
Господин Димитър Радев няма никаква нужда от това нещо. Той е достатъчно голям професионалист, чувал съм прекрасни думи за него от работата му в Министерството на финансите – 14 години в Международния валутен фонд. Мисля, че беше напълно излишно да излиза на терена с 12 играча, при положение че другите са с 11 играча – образно казано.
За мен останаха много въпроси, част от които колегите повдигнаха, аз ще добавя още няколко.
Въпросът за Държавна сигурност за мен не е чак толкова важен, защото, от една страна – да, 5200 общински съветници са разследвани дали са били в Държавна сигурност, или не. Има логика и гуверньорът на Централната банка и подуправителите също да бъдат проучвани.
От друга страна, хората в Държавна сигурност са вършили съвсем различна дейност и ако те декларират принадлежност или не, трябва да декларират какво точно са вършили, защото има огромен брой хора, които са вършили съвсем нормална работа в полза на държавата.
От трета страна, ако те декларират принадлежност към секретна институция, каквато е била Държавна сигурност, тогава би трябвало да декларират и принадлежност към всички възможни подобни структури, общества. Единият от кандидатите за гуверньор на Централната банка, както знаете, е бивш Велик майстор на Обединената масонска ложа. Това означава ли, че той трябва да бъде дисквалифициран? Аз не съм параноик. За мен това е нещо съвсем нормално.
Така или иначе това са неща, които трябва да се знаят. Трябва да се задават въпроси и трябва да е ясно, когато такива хора се кандидатират – дали примерно в тази зала има хора, които са от същите общества, и дали те ще ги подкрепят, защото това отново е нечестно. Отново един има предимство пред друг.
Основният въпрос, който очаквам от четиримата кандидати да отговарят, основните два въпроса са:
Първият въпрос – ще предложат ли сегашни членове на Управителния съвет на БНБ в бъдещия си екип? Аз категорично заявявам, че не мога да подкрепя никой, който отговори с „да” на този въпрос поради проста причина. Макар че законът ясно определя отговорностите на всеки член и особено на подуправители на БНБ, Законът за БНБ също така казва, че решенията се взимат от Управителния съвет. За мен поне от морална гледна точка те са солидарно отговорни. Много е лесно да кажат: „Ние нямаме нищо общо и единствено подуправителят по банков надзор е виновен”. Тогава възниква въпросът: защо искахме оставката на Иван Искров? Той също по закон няма никаква отговорност по отношение на банков надзор и би трябвало и до ден днешен да си бъде управител на Централната банка.
Вторият въпрос, на който бих искал да чуя отговора, зададох го и на Бюджетната комисия към един от кандидатите. Не чух пълния отговор: как те ще гарантират деполитизирането на Централната банка?
Най-голямата грешка, която Иван Искров допусна, беше, че позволи Централната банка да взима решения под политически натиск.
Еманацията на политизирането на една институция беше онзи разговор на тогавашния премиер Бойко Борисов с тогавашния шеф на Агенция „Митници”, в който той му казваше: „Ало, Ваньо, обещал съм на едни хора да не ги проверяваме.” Не ми се иска да има разговор, в който днешният премиер, отново Бойко Борисов, да се обади на бъдещия гуверньор и да каже: „Ало, Митко, има една банка, дето съм й обещал да не я проверяваме”. Това е задача на гуверньора. Аз не мисля, че премиерът ще се промени. Мисля, че гуверньорът може да се промени. И той трябва да вземе това решение, той трябва да ни убеди всички нас днес, че това нещо няма да се случва, защото резултатът от това нещо е аферата КТБ.
Ако нямаше политизиране на БНБ, ако нямаше взимане на решения под натиск, ако нямаше скриване на информация през всичките тези години, нямаше да изчезнат 3,6 млрд. лв. и държавата да плаща 1 млрд. 600 млн. и Фондът за гарантиране на депозитите да извади 2 млрд. лв. за покриване на гарантираните депозити.
Това са моите въпроси. Силно се надявам, че кандидатите ще отговорят конкретно и няма да избягат от тях. От това зависи и моят вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Понеже дебатът започна в посока, в която на предложените кандидати за управител на Българската народна банка ще им се даде възможност да говорят пред нас, народните представители, а чрез тази зала и да стигнат до българските граждани. Колегата Мартин Димитров повдигна въпрос, който по-скоро има и сантиментална стойност за политическата партия, от името на която говори, и историческа, но аз си мисля, че провокиран от това, което чух досега, може би трябва да зададем въпроса по-скоро от съвременна гледна точка, за да изчистим въпроса със зависимостите: дали от предложените кандидатури има кандидати, които са обвързани, свързани или зависими от действащи и в момента секретни служби не само български, колеги, а и чужди такива? Защото е изключително важно, когато се открехва вратата, тя да бъде широко отворена българските граждани, всички, които следят този дебат или ще научат за него, да са с доверие към избора, който ще бъде направен, и той да удовлетвори по-голямата част от обществото. Изключително важен въпрос е: доколко ние ще гарантираме вмешателство в работата на Българската народна банка не само от кръгове, служби или институции на територията на Република България – български такива, а и такива, които с интерес следят събитията в България, и може да се окаже, че ние правим избор, който е в подкрепа на идеята, действията, бъдещите намерения на служби и институции, които не са български? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати за председател на Българската народна банка, всъщност днес трябва да повдигнем завесата по няколко основни направления.
Първото направление беше изказано преди малко под формата на процедура от лидера на политическа партия, която удобно се изниза, за да намали кворума и да предопредели избора, но с поведението си да си остави отворена врата за разклащане на поредната българска банка.
Каква обаче е основната задача на бъдещия шеф на БНБ?
На първо място трябва ясно и точно да очертаем рамката, която е изпълнена с недоверие към тази институция. Иначе казано, този кандидат, който ние днес трябва да изберем, трябва да бъде човек с характер, човек с огромен арсенал от практически и научен опит, разбираемо казано, патриот.
Защо? Защото със създаването на Банковата консолидационна компания явно много от хората са забравили, че това, което целеше тази компания, е именно да даде сила на българския банков капитал. Този български банков капитал, който днес е поставен на колене, който се явява в ролята на посредник и трябва да получава финансовия ресурс и след това да го предостави като посредник на крайния получател, сиреч на предприемача. Само че тези, които са се занимавали с банково дело, които са преподавали банково дело, много добре знаят, че банковата система е кръвоносната система на всяка една икономика. Но тази кръвоносна система започва да функционира, когато предприемачът може да получи финансов ресурс при едни добри условия и може да разчита на партньорство от страна на кредитора – нещо, което към днешна дата ние не наблюдаваме; нещо, което постави българския бизнес на колене и го принуди, нещо повече, да изнася бизнеса си извън България, тъй като ситуацията за него вече не е изгодна.
Именно поради тази причина бъдещият шеф на БНБ трябва да има подкрепата на българския банков капитал. Няма как кандидат, който е дошъл отнякъде, да обслужва интереса и да работи за интереса на българската финансова система. Винаги ще има съмнение, че този кандидат ще обслужва нечий друг интерес. Няма как да не си зададем днес този въпрос и да не го поставим на всеослушание пред българското общество.
Освен всичко бъдещият шеф на БНБ, който ще работи в условията на Паричен съвет, сиреч в условията на валутен борд, трябва да има характера, силата да възпира българското правителство от действия, които застрашават фискалната система на държавата. И тук, пак ще повторя, е необходим патриот, човек, който мисли единствено и само за интереса на българската държава.
През годините бяхме свидетели, че бившият шеф на БНБ нямаше този характер да удари по масата. Нещо повече, трябва ясно и точно да заявим, че така наречения фалит на КТБ не беше нищо друго освен опит за сриване на Паричния съвет в България и ограбване на всички натрупани резерви, които съставляват над 20 млрд. лв. Ето това беше опитът за фалиране и фалиране на КТБ.
Нещо повече, КТБ не беше фалирана като банка, тя беше фалирана като едно обикновено предприятие, което най-малкото е неприемливо за хората, които разбират от тази дейност.
Така че аз бих призовал колегите днес да наблюдават кой как ще гласува и за кой кандидат ще даде своя глас – за този, който ще защитава българската банкова система, за този, който ще даде възможност на българския бизнес да се развива и да открива работни места с евтин паричен ресурс, или за този, който ще обслужва поредния външен интерес, който ще унищожи и малкото останал бизнес в България.
Това са съществените въпроси. Надявам се обаче на тези въпроси да отговорят и кандидатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати за гуверньор на БНБ! Първо, ще започна с това, да кажа, че ние от Партия „Атака” няма да подкрепим нито една от кандидатурите. Мога да се обоснова за всяка една поотделно, но ще започна най-вече с общото.
Всичките четирима кандидати – за тези, които не са присъствали на Бюджетна комисия, казаха, че ще вървим към влизане в Еврозоната. Може би напук на изявлението на Марио Драги – от 5 юни 2015 г., и четиримата кандидати казаха, че ние вървим към Еврозоната и сме се запътили твърдо. Зададоха се няколко въпроса, на които може би само един от кандидатите отговори на тях – какъв ще бъде екипът, с който ще работят? Повечето не дадоха отговор или дадоха уклончив отговор, а само един даде отговор, че ще покани колегите, които са около него.
По време на Бюджетната комисия имаше и предложение от страна на някои от колегите, направено като въпрос, към господин Радев: дали ще предпочете една парламентарна група да го подкрепи за сметка на друга такава? Тоест един политически пазарлък, и то явен, който се случи.
Случи се и това, че голяма част от кандидатите говореха как ще вървим с тези параметри на валутния борд, който имаме в момента, като услужливо пропускаха нещо, че едно от условията е за плаващия курс, който, даже и да влезем в Ер Ем 2, чисто хипотетично, напук на Марио Драги – на председателя на Европейската централна банка, ние трябва да запазим. За да го запазим, това е едно политическо решение, което отново ще мине през нещо, което донякъде си противоречи. Всички те казаха, че искат да бъдат независим орган, че БНБ е хубаво да бъде независим орган, но още със започването на днешното заседание ние виждаме, че това не е така. Може би кандидатът, който за никого не е тайна в тази зала, или за тези, които са членове на Бюджетната комисия, е ясно, че господин Радев е най-вероятно новият председател на БНБ и ние просто в момента присъстваме на един вече от отдавна уговорен мач.
След като се направи един тур дьо парламент от стая в стая, говореше се с отделните парламентарни групи, осигури се вече политическата подкрепа, сутринта вече видяхме следващото ниво на политическата подкрепа накъде отиде: „Дайте сега, кажете, какви са Ви подуправителите?” Ясно е, че двама от подуправителите, техните имена са ясни – знаят се кои ще се запазят, не е ясно точно за кой пост в момента се борят – за вакантния, който е на управление „Банков надзор”, или за друго управление.
Ако ми кажете, че това е една дефиниция на политически независим орган, какъвто е записано, включително и в ценностите, които дясната страна на залата сте се съгласили да спазвате и да ги следвате така безпрекословно – като Договора за функциониране на Европейския съюз, Договора за присъединяване на България и Румъния в Европейския съюз, включително критериите на Европейската централна банка за независимост на националните банки и допитванията до Европейската централна банка; или как ще поддържате висок авторитет, при положение че един от кандидатите за гуверньор на БНБ имаше публикации в пресата – става въпрос за господин Вазов, че е член на Масонска ложа?
Сами разбирате, че такива зависимости, сами по себе си, не са полезни за страната. Тези договорки, които се направиха на тъмно и в момента се опитвате да ги осветлите, някои хора, включително, да ги осребрят, или някои парламентарни групи, не говорят за нищо добро.
Ако смятате, че може да превърнете Българската народна банка във вече не и клон, в една дирекция „Министерството на финансите”, жестоко грешите. В някои от изявленията и стратегиите, които изявиха кандидатите, ясно си личеше, че ние продължаваме да държим БНБ като клон на друга банка. Именно говоренето, че ние вървим към Еврозоната е затвърждаване на тези думи.
Влизането на България в Еврозоната значи едно: БНБ, което Вие го знаете – до другата сграда на Народното събрание, става просто клон на Европейската централна банка, обаче с името Българска народна банка, и може да участва съвещателно при вземането на решения. Няма да имаме собствена парична политика, каквато и ние в момента нямаме.
Всеки един от кандидатите говори колко било добре. Да се върнем 18 години назад. Може би дясната част на залата ще каже, че ако не беше валутният борд, ние щяхме да сме потънали; а лявата част ще каже, че не е така, може да сме изплували.
Мога да Ви дам и прекрасни аргументи за това. Русия – 1998 г., не прие условията на МВФ, не влезе във валутен борд. В момента виждате на какво ниво е Русия. Включително любимата на някои наша съседка Турция – 2001 г., не прие условията на МВФ. Според Вас в момента Турция бедна държава ли е? Исландия – 2012 г., всички икономически, финансови експерти обявяваха как това е най-големият крах на западна икономика и как никога няма да се съживи. Две години по-късно – 2014 г., това е една от най-преуспяващите държави в света, с най-голям ръст. Какво правим ние, за да прекратим това колониално робство, което сами сме си причинили под диктата на външни фактори? – Вместо да го прекратяваме, ние го продължаваме.
Как го продължаваме? Джоузеф Стиглиц, който е Нобелов лауреат, беше казал преди време, като беше член на МВФ, ще цитирам по памет, че чиновниците на МВФ са едни хора с големи заплати, които отиват в дадени държави, предоставят едни доклади, които водят единствено до ограбването на дадената държава. Това нещо ние ще наблюдаваме в бъдещите години в Гърция, наблюдавахме го и при нас 18 години. Осемнадесет години ние имахме само тоягата, но не и моркова. Нищо повече.
В момента Вие искате това нещо да го запазите – чинно, явно задкулисно. Аз също ще отправя въпрос, той е най-нормалният въпрос. Всеки един от кандидатите да излезе и да каже с кой ще работи. Ще слуша ли този, който го е избрал, тоест ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ – ще слуша ли тези, които са го избрали? И тези хора, които му бъдат спуснати, той тях ли ще назначи? Ако ги назначи тях, то по-добре дайте БНБ да стане дирекция в Народно събрание и да си вземаме решенията тук, вместо да имаме отделна сграда, да имаме гуверньор с десетки хиляди левове заплата, щат. Защото действително България се нуждае от промени. Не се нуждае от празното говорене както в тази зала, така и на Бюджетната комисия, както и на различни други места.
Пак ще остане отворен въпросът – всеки един от кандидатите говори колко е необходима реформа в „Банковия надзор”, но нито един от кандидатите не се нагърбва да каже кой ще бъде този, който ще поеме „Банковия надзор”. И аз съм сигурен, че групите тук в централната част на залата и в дясната част на залата също не се наемат да сложат човек, който да бъде за „Банков надзор”, поради простата причина, че това е мястото, което е така нареченият „горещ картоф”, и на Вас Ви е пределно ясно.
Затова ще отправя молба към четиримата кандидати – всеки един да дойде тук и много ясно да заяви кои ще му бъдат подуправителите, които той ще предложи, ако бъде избран. Ако не са тези подуправители, той ще бъде ли така любезен да си подаде оставката и действително да покаже прозрачност и независимост на институцията, да не се поддава на политически натиск, какъвто сме свикнали да виждаме през последните години? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Александров? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Не виждам.
Сега кандидатите по азбучен ред на личните имена имат правна възможност, а не задължение, ако желаят да отговорят на поставени въпроси от ораторите, участвали в дебата до момента.
Ако желаете, дайте знак. Не е коректно да посочвам.
Заповядайте.
БИСЕР МАНОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа депутати! Аз съм Бисер Манолов и мисля, че доста от въпросите, които бяха отправени към нас, могат да бъдат обобщени. Искам да кажа само, че без значение кой ще бъде следващият гуверньор на Централната банка, той трябва да направи оценка на качеството на активите и стрес-тест на банковата система. Това е по препоръка на Европейската комисия.
Какво следва обаче след това? В моята презентация аз съм категоричен, че би трябвало да следва незабавна апликация към Единия европейски надзорен механизъм. Това за мен е гаранция, че в нашата система ще направим внос на репутация.
Също така относно въпроса на господин Димитров за принадлежност към Държавна сигурност отговорът ми е: не, категорично. (Ръкопляскания от РБ.)
Също така относно въпроса за принадлежност към чужди служби отговорът ми е: категорично не.
Какво трябва да се направи, за да не се повтори банковата криза от 2014 г.? Мисля, че този категоричен отговор за членство в единния надзорен механизъм е най-точен.
Въпросът на господин Енчев дали трябва да бъде публично възнаграждението на Управителния съвет на Централна банка – мисля, че да. По-точно категорично да. Това ми е отговорът.
Дали трябва да се намалят заплатите – действително нямам идея какъв е размерът на работните заплати.
Относно въпроса на господин Кадиев: в моя екип не предвиждам членове на стария Управителен съвет да фигурират.
Гаранция за деполитизация – категорично давам такива гаранции на база моя 25-годишен опит като финансист.
Други въпроси мисля, че към настоящия момент няма. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Манолов. (Ръкопляскания от РБ.)
Има ли други желаещи?
Заповядайте.
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще използвам същия подход. Тъй като имаше девет народни представители, които зададоха различни въпроси, ще се опитам да ги обобщя и да отговоря накратко на тях.
Най-лесно ми е на първия въпрос: никога не съм имал никакви връзки нито с български, нито с чужди служби за сигурност. Абсолютно категорично мога да го заявя.
Вторият въпрос, който предизвика може би най-голям интерес, е за бъдещия екип. Той е сложен въпрос, тъй като разбирате, че няма как човек, който не е фаворит в едно състезание, да предлага такива кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само избраният управител може да предлага такива.
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Точно така. Това, което категорично мога да заявя, е, че в момента, ако бъда избран, веднага ще ги обявя или тук, или на журналистите. Имам имената в себе си, но повече на този етап не мога да кажа.
По отношение на възнагражденията. Съгласен съм с частта, че те трябва да бъдат публични. Няма никаква причина да бъдат тайни. Не виждам и правни основания за това.
Дали трябва да бъдат намалени – по-скоро трябва да се види какъв е механизмът за тяхното определяне. Считам, че този механизъм е справедлив – да се вижда какъв е размерът на заплатите в банковата система, тъй като централният банкер в крайна сметка носи отговорност за цялата система, което трябва да бъде по съответния начин възнаградено.
По въпроса как по най-бърз начин може да се възвърне доверието в БНБ. Естествено отговорът минава през Банковия надзор, тъй като имах възможност вече да заявя, че една институция е толкова силна, колкото е силно най-слабото й звено, в случая става въпрос за Банковия надзор.
Имам редица предложения, казах ги по време на изслушването. Те минават преди всичко по линия на това, че трябва да се зачестят проверките на банките, трябва да има ясна връзка между дистанционния и надзора на място, трябва да има добра комуникация на резултатите от проверките – нещо, което ни липсва. Трябва да има по-голяма яснота и БНБ тук е длъжник. Публикуват се различни показатели и различни данни, но за съжаление финансовата грамотност на населението не е достатъчно висока и хората се затрудняват да тълкуват. Тоест, трябва по някакъв удачен начин да се превеждат тези цифри и тези индикатори, които са строго технически, за да се знае какво стои зад тях, какво е реалното състояние.
По отношение на прегледа на активите и последващите стрес следствия: категорично да. В максимално бързи срокове, въпреки че това ще отнеме вероятно около една година, ако не и повече, трябва да се върви към включването ни в Банковия съюз – най-важният елемент на този Банков съюз е Единният надзорен механизъм. Ще направя всичко възможно, ако бъда избран, този процес да бъде в максимално кратки срокове. Мисля, че с това изчерпах основните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви много.
Друг от кандидатите желае ли да вземе отношение?
Заповядайте.
ВИКТОР ЙОЦОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда много кратък и ще отговоря само на най-важните и сериозни въпроси, които бяха зададени лично за мен.
Първият въпрос за принадлежност към Държавна сигурност. Досега в моята биография съм тестван от две комисии по четири повода. И четирите пъти излезе отрицателен резултат. Това и като заместник-министър, и като шеф на банка, и като ректор, и като декан. Като се има предвид и моята биография и моето минало, смятам, че нещата са ясни. Всичко това доказва и какво е моето становище по отношение на вмешателството, което бих допуснал или не бих допуснал в Българската народна банка. Ясно е.
Но това, което искам да Ви кажа в момента, разберете, че се вълнувам: дори и кандидатите за управители на Българската народна банка ние също имаме някаква чест и някакво достойнство.
Това, което става в момента в залата, уважаеми дами и господа, някак си не е това, което аз си представях. Ние сме тук хора с биография, хора с възможности, с капацитет и отговарянето тук на един или два въпроса каква щяла да бъде работната заплата или еди какво си, или еди що си, ще определи мнението на даден депутат да гласува за мен, особено последния един час и това, което ставаше в залата и извън залата, за мен беше лично унижение. Благодаря Ви за вниманието. Успешна работа! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще отговоря на въпросите, които бяха поставени. Имаше въпрос по отношение на предложенията за подуправители. Първата ми задача, ако бъда избран за управител, ще бъде да внеса номинациите на подуправителите. Това може да стане още утре сутринта.
По отношение принадлежност към Държавна сигурност: не.
Мерки за недопускане на случая КТБ – мисля, че това беше предмет на дискусия в рамките на Бюджетната комисия и преди това. В плана, който предложих, се включват три групи от мерки. Първата е свързана с реформиране на Банковия надзор.
Втората е свързана с въвеждането на механизъм за решаване на проблеми в банковия сектор.
Третата, разбира се, е оценка на финансовото състояние на нашите банки с акцент върху качеството на техните активи.
Членство в Единния банков съюз – без съмнение, да. Въпросът е за конкретните стъпки как това да стане. Имах възможност също да дискутирам този въпрос на няколко пъти. Позицията е ясна. В крайна сметка решението на този въпрос, който е политически и икономически, се взема от правителството и от Народното събрание в частта, която изисква законодателна подкрепа.
БНБ ще участва много активно в този процес, като се придържа към два принципа. Ще се стремим да има оптимален баланс между правата и отговорностите, които поемаме.
Вторият принцип, разбира се, ще бъде да е ясно какъв достъп ще имаме до подкрепа по линия на стабилизационния механизъм, ако става въпрос за капиталова подкрепа или ликвидна подкрепа от Европейската централна банка.
Имаше въпрос по отношение на заплатите. Не знам. Аз мисля, че това е пропуск на процедурата. Не знам какви са заплатите. Получих индикации, че моята заплата ще бъде доста по-ниска от тази, която получавам в момента или която доскоро получавах. Този въпрос, разбира се, ще бъде дискутиран с Управителния съвет. Ще се придържам стриктно към критериите, които се прилагат в рамките на Европейската централна банка и в системата на европейските банки – и по отношение на публичност на този въпрос и по отношение на подхода за размерите на заплащането в Управителния съвет и в Българската народна банка като цяло. По този въпрос ще докладвам, ако бъда избран, когато се внася бюджетът на Българската народна банка за 2016 г.
Политическа зависимост. Гаранциите са в Закона за Българската народна банка. Гаранциите са също така в Договора за функциониране на Европейския съюз. Знаете, че те дават категорични гаранции за политическа независимост на Българската народна банка. Въпросът е как се спазва Законът и как се спазва Договорът. Аз смятам да ги изпълнявам много стриктно.
Мисля, че това бяха основните въпроси, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли народни представители, които желаят нещо да споделят още, преди да закрия дебата? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в пленарната зала!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, предлагам след изслушването да дадете почивка или по Ваша инициатива – ако не, по наша инициатива. Искаме в парламентарната група да обсъдим гласуването си на следващата фаза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че от името на парламентарна група искате.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако Вие не желаете, ако другите групи си знаят как да гласуват, ние искаме още веднъж да обсъдим след изслушването позицията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колко минути са Ви необходими, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Половин час, 20 минути – ще се опитаме да свършим.
РЕПЛИКИ: Пет минути, 15 минути.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, може и пет минути. (Шум и реплики.)
Дайте половин час почивка, и без това отиваме към времето за почивка – вече два часа работим, нека всички групи след половин час...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега е 12,47 ч.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Почивката е до 13,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, квесторите, поканете колегите от БСП лява България (В залата влизат народни представители от Парламентарната група на БСП ЛБ.)
Колеги, малко по-живо! Времето за прекъсване изтече.
Преминаваме към гласуване.
Съгласно Процедурните правила, когато има повече кандидати от един, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Избира Бисер Стоянов Манолов за управител на Българската народна банка с мандат 6 години.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.”
Режим на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 37, против 18, въздържали се 118.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Избира Виктор Иванов Йоцов за управител на Българската народна банка с мандат 6 години.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.”
Режим на гласуване.
Гласували 170 народни представители: за 44, против 22, въздържали се 104.
Предложението не е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Избира Григорий Цветанов Вазов за управител на Българската народна банка с мандат 6 години.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.”
Режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 43, против 12, въздържали се 116.
Предложението не е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Избира Димитър Борисов Радев за управител на Българската народна банка с мандат 6 години.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.”
Гласуваме.
Гласували 180 народни представители: за 130, против 16, въздържали се 34.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
След като имаме Решение с избран управител на Българската народна банка и във връзка с подадената оставка на господин Искров, предлагам на вниманието Ви следния Проект на
„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на управителя на Българската народна банка
Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 12, ал. 7 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Ганчов Искров от длъжността „управител на Българската народна банка”.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.”
Така е Проектът за решение по доклада на Бюджетната комисия.
Редакционно предлагам т. 2 да бъде: „Решението влиза в сила от деня на приемането на това Решение”, тъй като няма как, то е самостоятелно решение, да се обвърже с предходното решение за избора.
Подлагам на гласуване Решението за освобождаване на управителя на Българска народна банка с редакция на т. 2:
„2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на приемане на Решението.”
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от РБ.)
Решението е прието единодушно.
Господин Радев, заповядайте за полагане на клетва. (Всички стават.)
ДИМИТЪР РАДЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, търговската или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Постъпил е доклад от Комисията по енергетиката.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2015 г., Комисията по енергетика, съвместно с Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР, разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен на 7 юли 2015 г. от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Николай Николов – заместник-министър, госпожа Мирослава Христова – директор Дирекция „Правна”; от Министерство на икономиката: господин Божидар Лукарски – министър; от „Български енергиен холдинг” ЕАД: господин Жаклен Коен – изпълнителен директор; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, и членове госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Александър Йорданов и господин Димитър Кочков.
Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова, като тя изказа мотивите за необходимостта от приемането му. С проекта се предлагат текстове, с които се развива започналата реформа в сектор „Енергетика”, с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна система, което ще спомогне за въвеждането на пълната либерализация на енергийния пазар.
Предлага се механизъм за компенсиране на невъзстановяемите разходи и разходите за задължения към обществото да бъдат включени и операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. Законът за енергетиката дефинира две групи разходи, които следва да бъдат компенсирани от крайните клиенти, а именно: невъзстановяемите разходи по чл. 34 от Закона за енергетиката и разходите по чл. 35, произтичащи от наложени задължения към обществото. С предложеното изменение се преодолява съществуващата празнота в Закона и се създава по-голяма яснота по отношение на субектите, които следва да участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35 от Закона за енергетиката.
Въвеждат се нови текстове в Глава трета, раздел IV „Ценово регулиране”, с които се създава Фонд „Сигурност на електроенергийната система”. Създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система” е мярка, целяща финансовото стабилизиране на сектора, чрез редуциране на текущият дефицит в Националната електрическа компания. Постигането на тази цел ще създаде условия за либерализация на българския електроенергиен пазар.
С предлаганото изменение в чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници, заменя понятието „средногодишна продължителност на работата” с „нетното специфично производство на електрическа енергия”, което създава условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. Измененията предвиждат количествата електрическа енергия, надхвърлящи количествата, осигуряващи приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложените в преференциалните цени ценообразуващи елементи, да бъдат изкупувани от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар. По този начин ще се постигне баланс между интересите на обществения доставчик и производителите във връзка с количествата електрическа енергия, осигуряващи приходи над гарантираните с преференциалните цени.
Предлага се нова разпоредба на чл. 32а от Закона за енергията от възобновяеми източници, която регламентира начина, по който резултатите от контролните правомощия на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция да намерят отражение върху определените преференциални цени. Регламентира се начинът за възстановяване от производителите на допълнителните приходи, получени в резултат на прилаганите преференциални цени за периода до определяне на индивидуална преференциална цена. Предвижда се в срок до 31 юли 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР.
Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, №554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Моля да ни запознаете с доклада и по другия Законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №554-01-124, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров, Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено съвместно с Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР на 9 юли 2015 г., Комисията по енергетика разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров, Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Николай Николов – заместник-министър, госпожа Мирослава Христова – директор Дирекция „Правна”; от Министерство на икономиката: господин Божидар Лукарски – министър; от „Български енергиен холдинг” ЕАД: господин Жаклен Коен – изпълнителен директор, и от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, и членове госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Александър Йорданов и господин Димитър Кочков.
Законопроектът за допълнение на Закона за енергетиката беше представен от вносителите, като те изразиха мотивите за неговото внасяне.
Предложението предлага мерки за осигуряване на публичност на договори от висок обществен интерес и мерки за оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50% и над 50% държавно или общинско участие, извършващи дейности по този Закон. Законопроектът не предвижда разходи от държавния бюджет и не засяга области от компетентността на Европейския съюз.
Цели се създаването на правно задължение за производители на електрическа енергия да обявяват условията на договорите, при които от тях се изкупува електрическа енергия. Законодателната промяна е отражение на принципа, че дружество, което иска да се ползва от гарантираните от държавата пазари, следва да поеме и ангажимент за прозрачност към обществото.
След проведените разисквания Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554 01 126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г.”
Господин Председател, обръщам внимание, че както в този доклад, така и в предходния номерът на Законопроекта е сгрешен. Аз го прочетох правилно: „-126”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие го прочетохте правилно.
Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
С доклада на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР ще ни запознае председателят на Комисията Искрен Веселинов.
Процедура – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По Закона, подписан от господин Добрев, господин Николов като вносители, всъщност всички знаем, че вносителят е Министерството на енергетиката. Според мен, преди да започнем обсъждането на Закона, е хубаво министърът на енергетиката да бъде тук, защото може би ще вземе някакво отношение по спорните въпроси. Иначе без вина виновни ще има тук според мен във връзка със Закона, без да имат възможност да дават отговори, при условие че вносителят е друг – реалният вносител говоря, не номиналният.
Предлагам министърката на енергетиката да бъде поканена на заседанието ни тук по време на обсъждането на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Поканете министъра на енергетиката госпожа Петкова, без да навлизаме в спор за реални и номинални вносители.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г.
На съвместно заседание с Комисията по енергетика, проведено на 9 юли 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, господин Николай Николов, госпожа Мирослава Христова; от Министерството на икономиката – господин Божидар Лукарски; от Български енергиен форум – господин Жаклен Коен, изпълнителен директор; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката беше представен от вносителите. Внесеното предложение касае два основни аспекта на законовите норми в област „Електроенергетика”:
- създаване на Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, и
- изкупуването на електрическа енергия, произведена от ВЕИ.
Предлаганият Законопроект цели подобряването на финансовото състояние в системата, стимулиране на намиране на резерви в дружествата, възстановяване на справедливостта при изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени и подготовка за въвеждане на либерализиран пазар.
Така предложеният Законопроект беше подкрепен от Министерството на енергетиката, от КЕВР и от представители на национално представените синдикални и работодателски организации.
В последвалата дискусия представители на Патриотичния фронт подкрепиха Законопроекта по принцип, като заявиха необходимостта между първо и второ четене да се разшири обхватът на източниците за финансиране във Фонда.
Представителите на БСП лява България не подкрепиха Законопроекта, като предложиха неговото приемане да се отложи до разработване на нов ЗИД на Закона за енергетиката след задълбочено проучване на правната среда.
Представителите на ДПС не подкрепиха Законопроекта, тъй като нарушава баланса между производителите и потребителите и въвежда ретроактивни мерки по отношение на инвестиционни проекти.
Представителите на „Атака” подкрепиха Законопроекта като необходим.
След приключване на дискусията се проведе гласуване. Резултатите от гласуването са: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – 6 гласа, „против” – няма.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Моля да ни запознаете и с доклада по другия Законопроект.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г.
На съвместно заседание с Комисията по енергетика, проведено на 9 юли 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, господин Николай Николов и госпожа Мирослава Христова; от Министерството на икономиката – господин Божидар Лукарски; от Български енергиен форум – господин Жаклен Коен; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Димитър Кочков и господин Александър Йорданов.
Законопроектът за допълнение на Закона за енергетиката беше представен от вносителите.
Внесеното предложение предлага мерки за осигуряване на публичност на договори от висок обществен интерес и мерки за оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50% и над 50% държавно или общинско участие, извършващи дейности по този Закон.
С предложението се цели да се създаде правно задължение за производителите на електрическа енергия да обявяват условията на договорите, при които от тях се изкупува електрическа енергия.
В последвалата дискусия беше изразена принципна подкрепа за осигуряване на по-голяма прозрачност в сектора.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, резултатите от което са: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – 7 гласа, „против” – няма.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
За становище от вносителите?
Господин Мартин Димитров.
Господин Ерменков, министър Петкова пътува насам.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, така настоятелно поискахте становище от вносителите, че ние преценихме, че това е Ваша стъпка, за да изчакаме министър Петкова. Ще представя накратко нашия Законопроект.
Две основни неща предлагаме.
Първото е, че в Законопроекта, чийто автор наистина е Министерството на енергетика и е съвместно изработен – така ни беше казано на последната Енергийна комисия, на среща със синдикатите и основните работодателски организации, а само формално е внесен от трима колеги от ГЕРБ – е изпусната много важната реформа на държавната енергетика. Тоест на въпросната среща между Министерството на енергетиката, синдикатите и работодателите са обсъждани какви ли не реформи, но темата „Държавна енергетика” случайно или неслучайно – според нас, за съжаление, не е случайно, е изпусната въобще от обхвата на реформата.
По тази причина с колегата Димитър Танев предлагаме Министерството на енергетиката да изготвя наредба, която да бъде приемана с Постановление на Министерския съвет, която да предлага план за оптимизиране на разходите на държавната енергетика и той да бъде предприятие по предприятие, като за всяка година за всяко предприятие да има ясна концепция какво се прави, какво трябва да се направи и съответно народните представители да можем в края на годината да питаме изпълнен ли този план, не е ли изпълнен.
Ние знаем, че се прави опит държавната енергетика да бъде оставена извън обхвата на реформите – в смисъл каквито разходи правят, да си остават. Поливали цветя за 3 млн. лв., разбра се, да си ги поливат пак за 3 милиона. Защо? Защото това било държавна енергетика. Там не трябвало да има никаква намеса. А истината е, че там трябва да има същата оптимизация, която се опитваме да направим в други сектори, тоест същите реформи като в други сектори. Не е честно да реформираме енергетиката без държавната енергетика. Видяхме, че има редица хора в държавната енергетика, които получават по-високи заплати от премиера и президента, стотици хора, които получават по-високи заплати от премиера и президента. Понякога това е обосновано, когато става въпрос за ядрени специалисти. Смятаме, че е правилно. Но има други случаи, когато това е далеч необосновано и резултат от липса на ясно виждане, ясна политика през годините на Министерството на енергетиката. Така че тук реформа трябва да бъде направена! Ние искаме да възложим тази отговорност на министъра на енергетиката – да приемe наредба с конкретни ангажименти, чието спазване ние да контролираме. Това е едното, което предлагаме.
Другото важно нещо, което предлагаме, е публичност в енергетиката – да е ясно кои са собствениците, какви договори сключват, кой е сключил договорите, кога ги е сключил. Писна ни от спекулации в енергетиката – кой какво имал, кой какво нямал. Крайно време е договорите да бъдат публични, да може всеки журналист да ги види, да види кой е собственикът на ВЕИ-тата, на заводските централи, на ТЕЦ-овете. Ако са някакви подставени лица, журналистите да могат да ги проследят, докъде се стига, кои са тези хора, какво правят, за да има отговорност. Тоест в един регулиран сектор е много важно да има прозрачна собственост.
Кои са тези хора, които притежават тези активи? Ако секторът не беше с държавно регулирани цени, тогава собствеността не би имала толкова голямо значение. След като има държавен регулатор, който определя тези цени в сектора и особено за ВЕИ-тата, които са по-високи от пазарните заради европейска политика, припознати от нас, ние искаме да знаем кои са реалните собственици, кои са тези хора и те да носят своята отговорност на всеки етап.
Това са нашите две основни предложения.
Благодаря на двете парламентарни комисии и на колегите, които ги подкрепиха. Убеден съм, че тези от Вас, които искат истинска реформа в енергетиката и настояват за прозрачност и отчетност, ще подкрепят направените от нас предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
По другия Законопроект? Няма да се възползвате от правото си за становище.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Дами и господа народни представители! Позицията на партия „Атака” открай време е, че този многократно кърпен, поправян и преправян Закон за енергетиката трябва да бъде заменен с нов закон. На нашата страна й е необходим нов Закон за енергетиката. Ако отворите Закона, виждате колко пъти – понякога по 10-15 пъти годишно той е бил поправян, за да може в съответните периоди неговите текстове да бъдат нагласени към интересите на различни лобистки групи тук, в тази сграда.
Въпреки това духът на Закона е дух, насочен срещу потребителите. Той защитава частния интерес, защитава чуждите интереси, но не и интересите на потребителите. Той не действа срещу злоупотребата с монополно положение, както задължава чл. 19 от Конституцията.
Докато бъде изработен и приет нов Закон за енергетиката, ще трябва да работим по този.
В тази връзка относно поправките, които са внесени за кой ли път от Реформаторския блок – този път в този мандат, мога да кажа следното.
Да, хубаво е, че тъкмо Вие през 2015 г. най-после пожелахте да блесне слънце върху собствеността в енергетиката, да има прозрачност върху собствеността и върху договорите. Това е много положителен напредък, защото помня време, когато Вие управлявахте енергетиката, разпродавахте я за жълти стотинки и нямаше никаква прозрачност. Българското общество трябваше да воюва, за да разбере след 15 години какво сте договорили за американските „марици”, например.
Това изискване, разбира се, е тривиално. Няма закон в България, който да казва, че собствениците имат право да се крият от прожектора на общественото внимание и обществения контрол. Но сме готови да го подкрепим, макар и тривиално.
Категорично сме против другата поправка, с която Вие целите не нещо друго, а разпродажба на малкото останали активи на държавните предприятия в енергетиката. Едно знае баба, едно бае. Научихте се по времето на Костов да разпродавате и да присвоявате строеното от други и не можете да се откажете от този навик. Проблемите на българската енергетика няма да бъдат разрешени, ако под оптимизация на разходите бъдат уволнявани хора със заплата от 3 хил. лв., бъдат разпродадени почивните станции и социалната база на АЕЦ „Козлодуй”, на ТЕЦ „Марица изток 2” или онези няколко блока, построени за специалистите, които трябваше да работят в АЕЦ „Белене”.
Дефицитът на НЕК е над 3,5 милиарда. И 20, и 30, и 40 милиона да спечелите от тези продажби, а аз се съмнявам, че Вашите обръчи от фирми ще дадат толкова пари за построеното в АЕЦ „Козлодуй” и в ТЕЦ „Марица изток” като социална база, но дори и на пазарни пари да ги разпродадете, това е капка в морето. Така не може да се реши въпросът с техническия фалит на НЕК, защото този технически фалит се дължи на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, за разполагаемост на преференциални цени. И докато не бръкнем с пръст в раната, докато не прекратим тези корупционни договори, НЕК винаги ще бъде във фалит.
Ще дам един пример. Неясно как при иначе копнеещите за прозрачност в енергетиката народни представители и техните мнозинства, две малки електроцентрали тук, над София, каскада „Искър”, имам предвид ВЕЦ „Пасарел” и ВЕЦ „Кокаляне”, са се оказали собственост – на кого мислите? На „Електрисите дьо Франс”! Това е, господа, френската НЕК! Огромна компания с приходи между 65 и 67 млрд. евро. Идете на ВЕЦ „Кокаляне” и ще видите логото на „Електрисите дьо Франс”. А бедната малка, разорена българска НЕК всяка година плаща между 5 и 7 милиона на онзи гигант - „Електрисите дьо Франс”. Българската НЕК плаща на френската НЕК по 2,5-3 млн. евро за разполагаемост. Че как няма да фалира НЕК? Не, няма да решим въпроса с разпродажбата на нещо строено от други!
Направете необходимото, за да обуздаете апетитите си, господин Димитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Днес обсъждаме предложение за промени в Закона за енергетиката за пети път от началото на годината. Да приемем пет пъти за седем месеца изменения във важен секторен закон, като този за енергетиката, не звучи приятно особено на фона на нееднократно отправените, включително и от тази трибуна, заявления за необходимост от стабилизиране на българската енергетика, от въвеждането на прозрачност, последователност и предвидимост в действията на правителството, на регулатора, и на законодателя.
Това навежда на мисълта, че промените се правят разпокъсано, прибързано и за постигане на отделни, понякога краткосрочни цели, а не, за да се разрешават тежките проблеми в енергетиката.
В мотивите към Законопроекта е записано, че с предложените текстове се развива започналата реформа в сектор „Енергетика” с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна система. Добре би било да постигнем наистина този баланс, но от начина, по който се внасят поредните промени, възникват редица въпроси.
След като правителството проведе срещи с част от бизнеса, синдикатите и работодателите, министърът на енергетиката обяви, че кризата в енергетиката е на път да бъде овладяна. Беше съобщено за пакет от мерки и бяха описани предлаганите промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергия от възобновяеми източници. Не правителството, а група депутати от ГЕРБ внесоха мотивите и Законопроекта, независимо че бяхме убеждавани, че бяхме убеждавани, че Министерският съвет е вносителят. Защо? Явно, за да се спечели време.
Ясни ли са становищата на останалите заинтересовани министерства и ведомства? Подкрепя ли изцяло Министерският съвет промените, които разглеждаме? Имаме ли категорично правно становище, че предлаганите текстове не противоречат на духа на тези и други български закони или на законодателството на Европейския съюз? Можем ли да даваме обратна сила на разпоредби или да приемаме такива постфактум, или ретроактивно?
Както и да го наречем, ако приемем текстове с подобно действие, този акт едва ли ще бъде в полза на правната сигурност и на инвестиционната активност, на което и да е енергийно дружество. Имаме ли най-общо казано оценка на въздействието във вид на икономическа обосновка и прогноза за ефективността на новия фонд и за отражението на предлаганите промени в крайните цени за бизнеса и населението? Какви са разчетите на Министерството на енергетиката и дали през оставащия период на действие на преференциалните цени ще бъде преодолян тарифният дефицит в обществения доставчик – Националната електрическа компания, чрез механизмите на фонда? Какви са прогнозите на Комисията за енергийно и водно регулиране?
След като голяма част от дефицитите в Националната електрическа компания се дължат на недалновидни политически решения, некомпетентно управление и рестриктивна регулаторна политика, доколко е справедливо тези дефицити в дружеството да се редуцират чрез намаляване на приходите на други електроенергийни предприятия? Има още много принципни и общи, и конкретни въпроси, които възникват. И без да ги изреждам става ясно едно: не от вчера и не от началото на това Народно събрание, и на избраното от него преди осем месеца правителство се знае, че предстои въвеждане на пълна либерализация на енергийния пазар и интегрирането му в общия европейски пазар на енергия; че е необходимо изработването на нов пазарен модел, за да имаме конкурентни и работещи пазари на едро, на дребно, за капацитет и балансиращ пазар; че това означава и необходимост от нов ценови модел и води до закономерен ръст на цените. Знае се за паричните дисбаланси в Националната електрическа компания и междуфирмената задлъжнялост, за тежките дефицити – и финансови, и този, породен от физическата амортизация на активите в цялата електроенергийна система; знае се и, че енергетиката е тежка, инертна система, в която не стават бързи промени. Въпреки това очакваме, че проблемите ще се разрешат като правим всеки месец промени в Закона за енергетиката и губим време в дебати, повтарящи едни и същи констатации.
Това едва ли щеше да се случи, ако имахме ясна визия, програма за действие в енергетиката в краткосрочен план – за две или три години, като част от дългосрочна стратегия, предложена от правителството и приета с консенсус от всички политически сили; ако имахме Програма за оптимизиране на разходите и финансовото оздравяване на сектора, за въвеждане на нов пазарен и нов ценови модел, за въвеждане на стимули за заместващи и нови инвестиции в мрежата, за пестене на енергия, за нови механизми за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и други чисти производства, не на последно място – за нов подход при решаването на проблема с енергийно бедните домакинства и то на базата на тази консенсусна програма, щяхме да имаме подготвени и нужните законодателни промени, които да обсъдим и приемем в пакет, а не на парче.
Между другото, съгласно чл. 3 от Закона за енергетиката, цитирам: „Народното събрание приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят – подчертавам – основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката. Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия”.
Тези дни всички парламентарни групи в Народното събрание получиха от министъра на енергетиката комплект документи, включително Проект за Енергийна стратегия, изготвена в изпълнение на Решение на Четиридесет и второто Народно събрание от 4 септември 2013 г. с молба за мнение и оценка на Стратегията, изготвена преди година и три месеца.
Ще си позволя да цитирам част от казаното от министър Петкова в отговор на питане на 13 февруари тази година.
Цитирам: „Стратегията не е предоставена за становище в специализираната администрация на тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката, както и не е възлагано публикуването й за обществено обсъждане”, край на цитата.
Не е възлагано извършване на екологична оценка с оглед спазване изискванията на чл. 81 от Закона за опазване на околната среда. Бих допълнил, че явно не е разглеждан от администрацията и новото съществуващо от месец ноември 2015 г. Министерство на енергетиката, не е правена оценка на въздействието, не е обсъждана в Министерския съвет, но се представя за оценка от парламентарно представените партии. В същото време преди две седмици е определена работна група със задача в срок, забележете, една година – до края на юни 2016 г., да изготви актуализация на приетата от Народното събрание през 2011 г. действаща Стратегия за удължаване срока й на действие до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.
Аз съм объркан и, меко казано, смутен от предложението да анализираме и оценяваме Стратегия, по която ресорното Министерство на енергетиката не споделя своето становище, а уведомява, че ще работи по актуализиран вариант, който Министерският съвет ще внесе в парламента по всяка вероятност не по-рано от 2017 г., при положение че никой не е отменил Решението на Народното събрание от 4 септември 2013 г.
Ако това е темпото на работа, ако това е качеството на изпълнението на решенията на най-високо ниво, ако това е административният капацитет, с който ще провеждаме държавната политика в енергетиката, с болка, уважаеми колеги, ще споделя, че не съм оптимист за бъдещето на енергетиката на Република България.
Колкото до обсъжданите в момента промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергия от възобновяеми източници, въпреки че има спорни текстове и притеснителни поправки, на Комисията аз не подкрепих – бях „въздържал се”. Сега групата на АБВ ще подкрепим на първо четене, за да дадем възможност да се спре рестриктивната регулаторна политика и да продължи процесът на търсене на резерви, оптимизация на разходите и привличане на финансови ресурси за решаване на текущите проблеми и за въвеждане на либерализиран пазар.
Въпреки краткото време за анализ и дискусии настояваме да бъде чуто мнението на всички засегнати участници на пазара на енергия, производители, търговци, оператори на преносната и на разпределителната мрежа и така нататък. В резултат ще инициираме внасянето на бележки и конкретни предложения по обсъжданите текстове между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Уважаеми колеги, имате ли реплики към изказването на народния представител Кирил Цочев? Няма.
За изказване думата има народният представител Валери Симеонов, а след него – Георги Недев от Български демократичен център.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, в основното си изказване все пак ще маркирам някои неща, които лично аз, надявам се и моите колеги от групата на Патриотичния фронт няма да приемат от принципните становища на изказалите се по Закона.
От една страна, по Законопроекта на господин Димитров имаме известни несъгласия. По отношение на конкретното изказване – не бива, господин Димитров, да се спекулира с тези цветя. Беше ни обяснено, че не става въпрос за 3 милиона за цветя, а става въпрос за окосяване на едни доста мащабни тревни площи, които се намират край канала и така нататък. Неща, с които не би трябвало да се спекулира. Знаете, че това ще влезе в групата на недоброжелателните анализи и тълкувания в медиите. Знаете, че това чакат. Така че не е точно така, както го казахте.
Второ, по отношение на Програмата за икономии. Не мисля, че трябва да се съсредоточаваме точно върху такива атрактивни детайли. Има много по-сериозни възможности за икономии. Госпожа Ташева се опита малко да деформира в нейното изказване, опита се да го трансформира едва ли не като атака срещу правата, извоювани от синдикатите и работниците. Не, трябва да се действа във всяка посока. Действително в държавните дружества има резерви както в ТЕЦ „Марица изток 2”, така и в АЕЦ „Козлодуй”. Но за да са наясно всички в залата и извън нея, основните злоупотреби там са в посока на обществените поръчки. Там трябва да се пипне.
Аз тук ще изразя едно несъгласие с Вашето предложение да се направи специална наредба от Министерство на енергетиката, в която да се заложат тези основни жалони, доколкото Вие ги изложихте, в посока икономии в държавните предприятия. Аз мисля, че това си е задължение на стопанските ръководства, а не предмет на отделна конкретна наредба. Защото търсенето на най-изгодната оферта, намирането, определянето на най-подходящия изпълнител от гледна точка на цена и време, това си е работа на стопанските ръководства и не може да бъде регламентирано в отделна наредба.
Това, работещите в тези предприятия да ползват почивните бази, за които държавата плаща 40 милиона, или ако не ги ползват да бъдат продадени, също не може да бъде въпрос на отделна наредба. Предполагам, че ще се съгласите с мен.
С други думи, нека да запазим правото на административните ръководства и съответно на изпълнителната власт да си вземат мерки. Достатъчно е ние с Вас, господин Димитров, със стабилната, сигурен съм, сериозна подкрепа на госпожа Ташева, а искаме това нещо. Мисля, че ще се съгласите.
Също така ще изразя вече подкрепа по отношение на основния текст на Вашия Законопроект – малко отзад напред, като втори номер, но ще го подкрепим абсолютно. Добро е предложението за прозрачността на договорите, с оглед на всички тези задкулисни сделки, които до момента са дърпали и потапяли нашата енергетика. Така че ще получите подкрепа на първо четене. Може би в детайли ще направим някои допълнителни предложения.
По отношение на основния Законопроект, внесен от колегите от ГЕРБ или от Министерството на енергетиката. Не е важно толкова това от кого е внесен, важното е, че това са предложения в абсолютно правилната посока. Ще изразя несъгласие с един, изказал се преди мен, който постави въпроса малко като общо философско, партийно, малко като на отчетен доклад постави въпроса за енергетиката – мащабно, едва ли нямало обща стратегия, нямало съгласуване във всички детайли.
Извинявам се, обаче състоянието, в което се намира нашата енергетиката, не предполага и не ни дава никакво време за дишане. Имаме вече едно отложено решение на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) за повишаване цените и по никакъв начин не мога да приема, че трябва да влизаме в дълбоки анализи и да не работим на парче. Ще работим така, както повелява времето. Ако трябва – на парче, ако трябва – на милиметър, защото просто кучето трябва да скача според тоягата, а тоягата е дебела и е размахана вече заплашително над главите на потребителите. Така че трябва да се действа. Законопроектът е добър, ние по принцип ще го подкрепим, но имаме няколко сериозни забележки по отношение на философията. Сега минавам към съществената част.
Предложенията в § 1 са тема на Закона за нормативните актове. Това вече в детайли ще го коментираме при второто обсъждане. По принцип бих предложил, както го направих към вносителите и в Комисията, да помислят по отношение на освобождаването на производителите от 5-процентната вноска – на тези производители, които работят на цени под цените на обществения доставчик. Това бих предложил. Това не е само наше предложение, а и на Националната електрическа компания, която имаше и някои други съществени и смислени предложения. Съветвам госпожа Петкова да им обърне внимание.
Също така нека се обсъди още по-внимателно въпросът с така нареченото „нетно специфично производство” – дали да не бъде заменено с „определени часове”, както го определя законът и да си остане така.
Също така би трябвало да се възползваме от сегашната промяна на Закона за енергетиката като вкараме текстове, госпожо Петкова, свързани с ежемесечното отчитане на така нареченото „високо ефективно производство”, което, знаете, че въпреки промените на Закона, които направихме в началото на годината, там имаше опит за подмяна на текстове и на волята на народните представители чрез подмяна на някои точки в наредбата, след това – чрез решение на регулатора.
С други думи, уважаеми дами и господа народни представители, не всичко, което се решава в тази зала, се реализира. Някой път законовите текстове остават в сферата на доброто пожелание, тъй като с подзаконови нормативни уредби могат да бъдат подменени. В тази посока трябва да действаме заедно с изпълнителната власт, с Министерството, с енергийните дружества и управляващи, и опозиция, защото, както казах, тоягата е дебела и кучето няма къде да ходи, освен да скача. Ще скачаме, това е положението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги! Господин Симеонов, Вие за разлика от някои преждеговоривши имахте сериозни въпроси, затова ще Ви бъде отговорено. Когато се задават несериозни въпроси, няма смисъл да се отговаря. Вашите бяха сериозни.
Същата ливада може да бъде косена и е косена за 800 хиляди, първоначално е косена за 3 млн. лв. Ето това е пример за оптимизация. Тук няколко колеги се пошегуваха, че за 3 милиона и те искали да я косят. Така става оптимизацията в държавната енергетика. Само че за всички тези години нито едно държавно предприятие, с изключение на краткия мандат на колегата Делян Добрев, докато беше министър на енергетиката, не прави оптимизации и не намалява разходи. Самият ръководител няма такъв стимул. Разбирате ли? Те нямат стимули да намаляват никакви държавни разходи. Напротив, те се опитват постоянно да ги разрастват – всяко едно държавно предприятие. И няма ли наредба, не тръгне ли министъра да прави това, господин Симеонов, нищо няма да стане. Помнете ми думата! Нищо няма да се получи! Защото съответният ръководител на държавно предприятие напротив, има стимули да харчи все повече, да наема все повече служители. Ако той тръгне да оптимизира разходи, ще има проблеми. Ще му се обаждат тези политици, онези политици, тези ведомства, онези ведомства. Никой няма да тръгне да го прави. Помнете ми думата!
Аз бих Ви питал: до момента, ако щете в сегашния мандат, държавните предприятия, ако искате НЕК, какви оптимизации направиха? Има ли сериозни оптимизации на разходите? Няма да има! Освен малки. За да има генерална промяна в картината, трябва да тръгне от наредба от министъра на енергетиката, зад която да застанем всички ние, да подкрепим една такава оптимизация на държавните разходи. Иначе, ако погледнете и цялостната картина, виждате, че нищо не се случва. Държавните предприятия в България във всички сфери, не само енергетиката, 90% са на загуба. Може би и повече, но за 90% съм сигурен. Деветдесет процента от държавните предприятия в България са на загуба. Защо? Нямат стимул повечето от тях, техните ръководства да направят нещо, да подобрят събираемост, да намалят разходи. Нямат ги тези стимули.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Втора реплика – народният представител Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, по същия начин Вие се опитахте да ме провокирате в Комисията. Ще Ви дам това, което прочетох от трибуната на Народното събрание, и понеже явно нищо не разбирате от енергетика, не сте разбрали същината и философията на това, което съобщих и казах тук, от трибуната на Народното събрание.
По-скоро ще апелирам към Вас, въпросната временна анкетна комисия, която беше по инициатива и по идея на АБВ и която тук Вие оглавихте в Народното събрание, хайде да видим най-после поне временен доклад за това, което се прави, тъй като от там беше разковничето – да се започне от състоянието на енергетиката, за да се помогне на Министерството на енергетиката с неутрален поглед и с погледа на Народното събрание и от там нататък да се тръгне и да се прави пакета от мерки в енергийния сектор, които са много важни и отговорни. Затова това Ви моля: вместо да казвате, че сме на партийно събрание – първо, аз не съм партиен член, Вие знаете, и, второ, не обичам партийните дискусии. Никога няма да чуете от моята уста нито да провокирам някой колега в тази зала, нито да се държа странно, както други колеги в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Цочев.
Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на репликата на господин Димитров си оставаме на различни позиции. Може би госпожа Петкова, ако има желание да се изкаже по този въпрос, нека да ни обясни дали трябва да се прави наредба, или да се уволняват ръководители, които не си вършат работата, или които ощетяват държавата.
Все пак аз мисля, че всичко това не може да се опише в наредба. Ще повторя това, което казах при първото си изказване. Много често нормативните документи остават едно пожелание, защото просто не се изпълняват, независимо дали са на закони или наредби.
По отношение на квалификацията на господин Цочев. Няма да оспорвам, Вие си имате мнение за Вашата квалификация, за моята квалификация. Така мислите, така го казвате. Сигурно имате основания за това, но все пак не мисля, че тази трибуна е място за такива общи изказвания, каквито чухме при първото Ви излизане тук. С цялото уважение към стратегията, която сте създали и така нататък, но действително в момента ние сме в такава фаза на решаване на тежките проблеми в енергетиката, натрупани от може би вече 5 – 6 години, че нямаме време за мащабно обследване и така нататък.
От тази гледна точка изразявам позицията на Патриотичния фронт, че ние ще подкрепим на първо четене и ще се опитаме да направим съществени добавки при обсъждането на второ четене. Ако мога да направя едно сравнение, примерно, когато имаме кризисно положение – баналният пример с един пожар, не е моментът да седнем и да описваме методика за гасене на пожар, а трябва с всичко, което имаме под ръка, да действаме, да реагираме, защото, пак повтарям, времето тече и се задава поредното според нас абсолютно неоправдано повишение на цената на електроенергията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
За следващо изказване думата има народният представител Георги Недев – Български демократичен център.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение по Законопроекта, внесен от господин Делян Добрев и група народни представители, според мотивите на който се предвижда да бъде създаден фонд „Сигурност на електроенергийната система”, чиято цел е секторът да бъде стабилизиран финансово, чрез редуциране на текущия дефицит в Националната електрическа компания.
Вероятно няма човек от тук присъстващите, който да не е убеден, че това е необходимо, че електроенергийната система трябва да се стабилизира, но дали със средствата, която третира Законопроектът? Нашето разбиране винаги е било, че е редно тежестта от преодоляване на дефицита в системата да се понесе от всички участници в процеса по производство, пренос, разпределение, потребление на електроенергията, а не само от производителите, тъй като всеки участник в процеса е допринесъл за формирането на този дефицит.
В този ред на мисли нямаме обяснение защо във фонда да не правят вноски и електроразпределителните предприятия например? Във връзка с това е логично да се разгледа вариант, при който вместо производителите да правят вноски в размер на 5%, всички участници да внасят например по 0,5%. Считаме, че вносителите пропускат да разгледат въпроса допълнително в три аспекта.
Първият, формиращият се паричен дефицит и комулирани загуби от лицензионна дейност на обществения доставчик НЕК. Ако се приеме регламентация на този фонд, трябва да се запише ясно, че НЕК като производител ще е длъжен да внася вноски в него, тоест сам на себе си. Оттук следва и редукция на загубите за компенсиране.
На второ място, въпросът с плащането на вноски от АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток 2” – и тук държавата ще плаща сама на себе си, и ако това законодателно недоразумение бъде допуснато, Законът трябва да представи ясни гаранции, че и те ще плащат.
На трето място, паричен дефицит и комулирани загуби, в резултат на задбалансови активи на НЕК, АЕЦ „Белене” и ВЕЦ „Цанков камък”. Ако Законопроектът влезе в сила в този си вид, вносителите в него няма да знаят за какво точно плащат тези проценти от приходите си, а те ще отиват и за компенсиране на други загуби на обществения доставчик, които са породени например от пазарни и капиталови операции. Последните трябва да бъдат изключени от компенсирането, защото не са свързани с дейността „обществена доставка”.
Специално за високоефективното производство на електроенергия. Това ще е втора ретроактивна мярка в рамките на една година. Веднъж, защото им ограничихме производство чрез прогнозите на КЕВР и, втори път, защото ще им се одържавяват приходи, които представляват част от определения им регулиран оборотен капитал.
Основният въпрос, който възниква, е: ще бъдат ли признавани вноските във фонда, независимо в какъв размер ще бъдат, за разходи на ежегодно регулираните предприятия и съответно включени в цените им? В чл. 36в, ал. 3 на Законопроекта е записано, че те се признават за текущи разходи за целите на данъчното облагане, но не и за регулаторни цели. Не е ясна опозицията на вносителите по този въпрос. Ако отговорът на този въпрос е „да”, което е малко вероятно, това трябва да се запише в Закона. Защото, ако не е изрично записано, Комисията за енергийно и водно регулиране няма законово основание да приеме вноските във фонда за допустими разходи. Ако отговорът е „не”, тъй като вноските са дефинирани в Законопроекта като публични държавни вземания, възникват два сериозни въпроса.
Първият, дали изразходването на тези средства за ежемесечно покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задължения по чл. 93а от Закона за енергетиката не противоречи на други членове на Закона? Нашият отговор е „да”. В чл. 31 от Закона за енергетиката един от принципите, от които се ръководи Комисията за енергийно и водно регулиране, е справедливо прехвърляне на разходите от преференциалните цени върху крайните клиенти на електрическа енергия.
Аналогични разпоредби има и в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Възниква въпросът: кой ще плаща въпросните разходи на НЕК – производителите или крайните потребители? Ако се има предвид, че цената за „задължение към обществото”, плащана от крайните клиенти, ще включва само разликата между разходите на НЕК и вноските във Фонда, това трябва да се запише в Закона.
В допълнение към посочените разходи, средствата от фонда ще бъдат използвани за издръжка, свързана с дейността. Този запис според нас е изключително опасен. За дейността „обществена доставка” регулаторът е одобрил разходи на Националната електрическа компания. Сега тези разходи повторно ще бъдат плащани от фонда – в какъв размер, и не се ли наливат така със закон пари в едно държавно дружество, които са за сметка на всички производители в България?
Направените дотук разсъждения водят към един друг фундаментален въпрос: не са ли вноските на производителите във фонда, които ще се изразходват за дейността на НЕК, недопустима държавна помощ? Според нас това е държавна помощ по всички елементи, тъй като, първо, средствата от Фонда се предоставят от държавата, именно чрез закон; второ, за сметка на държавни ресурси, тъй като са публични държавни вземания; трето, чрез други лица – Фондът, чиито средства и операции са на други икономически обособени лица; четвърто, това застрашава да наруши свободната конкуренция, чрез поставяне в по-благоприятно положение на едно определено предприятие, който е НЕК, която е обществен доставчик, но и производител на електрическа енергия от водноелектрически централи.
Правовия ред и върховенството на закона не биха допуснали осигуряването на ликвидност на едно търговско дружество с технически фалит за сметка на скритото одържавяване на пазарни участъци с частна собственост на капитала. Вероятно ще бъде създадена база за дела срещу държавата, за които тя ще се наложи да плаща обезщетения. Законопроектът, естествено, има за цел да спомогне за преодоляване дефицита на НЕК, който е натрупан и през изминали периоди. Средствата обаче за постигане на целта са недостатъчно обмислени, според нас, и може да доведат до още по-големи изкривявания в сектора.
Още нещо много съществено. Вноската по чл. 36в от проекта не е съобразена с реални приходи, а с ежемесечни приходи от продадена електроенергия. Забележете, тази електроенергия може и да не бъде платена. Нужно е вноските да се обвържат с действително получени приходи от продажба на електроенергия или услуги по пренос.
На последно, но не по значение място, с § 6 на предлагания Законопроект се узаконява право на обществения доставчик да купува електрическа енергия по свободно договорени цени. Това противоречи на чл. 40, ал. 6 от Закона и води до недопустимо смесване на лицензионни дейности от обществения доставчик.
Уважаеми колеги, стана ясно, че Законопроектът в този му вид ще бъде приет на първо четене. Считаме, че в предложения му вид той е противоречив и се нуждае от сериозно прецизиране на второ четене, за което ще направим нашите конкретни предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недев.
Реплики? Няма.
Сега за изказване по желание на Парламентарната група на БСП лява България думата има народният представител Михаил Миков. След него думата ще има Искрен Веселинов от Патриотичния фронт, а след това Таско Ерменков и Александър Ненков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Ние ще гласуваме против този Законопроект, защото за пореден път се затъва в едни технологии в полза на частните фотоволтаични централи. Създава се един фонд, политически управляван, назначаван от министъра, който ще събира като държавни едни средства, а през НЕК ще ги насочва, за да компенсира високите цени в сектора. Ето това се прави с различни номера.
Не знам кой питаше тук, кой спомена – господин Цочев ли, или господин Симеонов, колко пъти е променян Законът. Докато продължите да се въртите в този кръг, чудейки се как да подпомогнете ЕРП-тата, да увеличавате нормата им на възвръщаемост или истински казано, нормата на печалба на фотоволтаиците, да събират едни средства, които през НЕК да ги насочвате, държавата да ги събира със силата на държавната принуда и да ги насочва през НЕК за частни нужди! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте!
МИХАИЛ МИКОВ: Няма да подкрепяме такива неща. Политиката на ДКВР е също видима и ясна. Започнаха да се вдигат печалбите. В доклада, който предизвика бурен скандал в последния месец, започнаха да се вдигат признатите разходи, защото знаем, че оттам се източват най-много средства и се натоварват цените, които произвеждат тези генериращи мощности. И възниква въпросът кой ще я плаща тази сметка? Сядат в ресторанта, единият пие 12-годишно уиски, а другият пие бира. Накрая сметката се събира. Това хората ясно ще го разберат. Ще натоварите държавните мощности, които продават на ниска цена и ще ги принудите да се декапитализират още повече. Разбрахме, че ще съкращавате там хора – разходи... И всичко това ще минава през този фонд, който трябва да легитимира това преразпределение. Но това по никакъв начин няма да оздрави системата, няма да спомогне за намаляването на тези дефицити, които се генерират, защото договорените като държавна помощ свръхпечалби, които се реализират от соларните и от ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3, ще продължават да отиват, за да формират изключително високи норми на печалба там, а от всички останали ще събират в шапката, за да покриват тези сметки и този фонд, забележете, ще се управлява и назначава политически от министъра, ще разполага с тези 5-процентни приходи, ще ги събира по линия като държавни вземания.
Това нещо няма да доведе до резултата, който обещавате на обществото. Това исках да кажа в рамките на тези три минути и да Ви кажа, че няма да подкрепим, а ще гласуваме против този Законопроект, а колегите Таско Ерменков и Красимир Янков ще Ви обяснят още детайли. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Не съм съгласен с някои моменти от Вашето изказване.
На първо място, не беше коректно обобщението, че чрез тази 5-процентна вноска ще се стимулират ВЕИ-тата и ЕРП-тата. Просто не е така. Няма как да стане.
От друга страна трябва да се има предвид, че тези ВЕИ-та са насърчавани в тяхното производство на зелена енергия, на безотпадна енергия, която е по силата на европейски директиви и когато има сключени договори с тях, така или иначе, трябва да им се даде възможността да си възстановят инвестициите. Това е било по времето, когато държавата е била управлявана и от други управления, други правителства
По отношение на технологичните загуби просто това, което казахте за ЕРП-тата не е вярно. На всички ЕРП-та са намалени технологичните загуби с по 1-2 до 3 процента в сравнение с предното управление. Вече няма как да не обърна нещата малко политически.
Искам просто да Ви припомня, че повече от 50% или около 50% от дефицитът на НЕК е формиран от два мегаломански и пагубни за България проекти: единият е Цанков камък, а другият е АЕЦ „Белене”. Най-накрая по отношение на съкращаване на разходите чрез уволнения, чрез съкращения на персонал от държавните предприятия, никой не е говорил за това, но съм убеден и Ви уверявам, че съкращения ще има в резултат на предложението, което направи Вашият съпартиец господин Кънев и което всички ние подкрепихме в залата единодушно, а именно възможността да бъдат пенсионирани тези служители, които са навършили пенсионна възраст. Само оттам, бъдете сигурни, че ще има доста сериозни икономии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Други реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! уважаеми господин Миков, не мислех да Ви правя реплика, но искам да Ви кажа, че когато сочите с пръст, другите три пръста сочат към Вас. Тоест, когато говорите, че този ДКВР е правил или прави каквото и да е във връзка с ценовия модел на енергетиката, точно по-миналият ДКВР отвори дупка в Националната електрическа компания от порядъка на 900 милиона тарифен дефицит, който ние сега се опитваме да запълним. Той се оказа даже по-голям от Белене, когато беше изхарчен по времето на тройната коалиция.
Мисля, че ценовият модел, който беше предложен, е добър, но наистина тежестта „задължение към обществото” беше доста голяма и към бизнеса, и към хората. Затова е направен този фонд. Мисля, че по някакъв начин ще влее ликвидност в тази система и ще покрие евентуалните скрити дефицити, които ще се проведат в НЕК. Мисля, че такъв фонд, който има го има и в Португалия, Испания и Италия – за подобен говоря, върши добре своята работа. Ще върши добре работата и тук. Този фонд ще бъде управляван от правителството по един или друг начин чрез хората, които са в това правителство. Така че аз не мисля, че изземването от държавните дружества в този фонд е толкова лошо. Проблемът е те да не отидат на загуба, за което трябва да следим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Господин Миков, аз съм удивен как винаги така от тази трибуна сте били изключителен радетел за човешките права, за това да има повече справедливост, за това да не се натоварва потребителят с повече сметки. Но ако се върнем и направим много кратка ретроспекция и видим структурата на този дефицит от 3,5 милиарда, натрупан през годините в НЕК и като цяло в енергетиката, ще видим, че основните разходи и основните дупки са се отворили именно по време на Вашето управление, при Ваши управления. По никакъв начин не е морално да излизате на трибуната и да казвате как сте радетел за това, виждате ли, да не натоварваме потребителите, бизнеса или който и да било с по-големи сметки. Защото, замислете се, най-големият дефицит идва от проваления проект за АЕЦ „Белене”, идва от „Цанков камък”, пак при Ваше управление. (Реплики от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Не си наясно изобщо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ако се замислите, по времето на господин Овчаров и пак по времето на кабинета Станишев са подписани особените залози за Мариците, за американските централи. Така ли е? (Смях от БСП ЛБ.) Не е ли така? (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Като завършим с това, срещу което най-много говорите и това са така наречените ВЕИ-та, по които Вие всъщност сте отворили най-голяма врата. (Реплики.)
Не знам какво лъжа, господин Ерменков, но може би от стенограмата и от архивите на Народното събрание ще си направите равносметка, че именно през 2007 г. и 2008 г. са приети законите, с които се дава възможност България да стане една от най-атрактивните дестинации именно за такива проекти.
Когато излизате на трибуната, наистина трябва малко да си давате равносметка за миналия период. Независимо че сме в Четиридесет и третото народно събрание, в крайна сметка Вие сте участвали именно при вземането на решенията в годините назад и няма как да избягате от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): После лично обяснение.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Симеонов, аз през годините на депутати-папагали съм се нагледал много, но те не оставят някаква особена следа нито в политиката, нито в парламентарния живот, освен с папагалските си крясъци, така че ще си позволя... (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Миков, моля Ви малко по-уважително! (Шум и реплики отдясно.)
МИХАИЛ МИКОВ: Уважително аз ще отговоря на господин Симеонов. Това исках да кажа – че няма да давам други отговори, защото на други депутати-папагали съм се нагледал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В предишни народни събрания.
МИХАИЛ МИКОВ: И в предишни, и в това има обилно, и най-скоро тук се проявяват. (Викове от залата: „Еее!”.)
Уважаеми господин Симеонов, 700 лв. се изкупува скъпата тарифа от соларните ВЕИ, 430 лв. – по-ниската. От 200 до 400 лв. – цифрите са огрубели, е държавната помощ, заради която се изкупува цената от Единицата и Тройката; 75 лв. – е държавният ТЕЦ, 30 лв. – е държавната атомна централа. Ако беше построено „Белене”, щеше да генерира три пъти по-евтин ток от ТЕЦ. И в момента има възможност да се търси и продължава този проект. Знаете, че в съседна Турция се изграждат такива централи. Само че политиката на днешното управление не иска да реши дефицита, като тръгне този 1–1,5 милиарда, който е в „Белене”, да го реализира на пазарен принцип. Вече е невъзможно – можеше някога да се случи тази централа с 51% държавно участие. ERV – знаете, какъв беше проектът, който в първия мандат на кабинета Борисов, беше отказан – немците се изтеглиха и така нататък.
Ако трябва да се търси генерално решение, то е там – нека дойдат западни инвеститори и да построят тази централа. Априори разбирането, че само с приказки какъв дефицит е реализиран чрез „Белене”, ще продължи да тегли системата надолу и за всички тези игри, които се правят в момента, след 6, 8, 10 месеца ще се види, че са игра с нулев или с минимален резултат. Няма да помогнат на системата. Затова искам да Ви кажа, че няма да го подкрепим. Има числа, които са по-силни от папагалските ретроспективи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Миков, на основание чл. 152 Ви правя забележка за отправени оскърбителни думи към народни представители.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Към кого, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към народни представители.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Към кого? Кой? Кажете кой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към народни представители.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Не, ще обжалвам! Защото, ако съм казал...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обжалвайте, Ваше право е.
Има думата за лично обяснение народният представител Таско Ерменков. (Реплики от ГЕРБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Господин Председател, нали ще наложите същото наказание на тези, които току-що попитаха: „Той папагал ли е?”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, имате думата за лично обяснение.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото току-що имаше лични обиди.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, искам първо да се извиня, че се обадих от място и провокирах колегата Ненков да спомене името ми. Наистина това, което той каза, е абсолютно неправилно и невярно.
Когато става въпрос за възобновяемите енергийни източници, които бяха въведени през 2012 г., те нямат нищо общо с договорите, които бяха подписани до 2009 г. Ще Ви обясня защо, господин Ненков. Поискайте един такъв предварителен договор, който беше подписан до юни месец 2009 г., и ще видите, че в него има срок от две години, в които, ако нищо не се случи, този договор става нищожен. Дори да е било в последния ден подписан предварителен договор за въвеждане на възобновяем енергиен източник в експлоатация, той е изтекъл през юни месец 2011 г. Тези, за които говорим, колега Ненков, влязоха през 2012 г., така че тези предварителни договори са само една голяма спекулация и те нямат нищо общо с това, за което говорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Има думата за изказване народният представител Искрен Веселинов, след него народният представител Таско Ерменков, след него Александър Ненков.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Както каза председателят на нашата парламентарна група, ние ще подкрепим на първо четене и двата законопроекта. Може би трябва да опростим отговора защо ще ги подкрепим, тъй като доста сложни аргументи се въвеждат от тези, които не желаят законопроектите да станат факт.
Истината е много проста. Ако не направим тези реформи сега, ще имаме нови по-високи цени на електрическата енергия и те ще ударят гражданите, ще ударят бизнеса, ще ударят съответно и икономиката на страната. Това беше част от желанието на Патриотичния фронт за отлагане на решението на КЕВР за новите цени, защото ние знаем, че в системата има резерви и те трябва да бъдат потърсени решително от нас като народни представители чрез законодателството, и разбира се, от управлението.
Основното, което е правилно и подкрепяме в този Законопроект, е за произведената от ВЕИ енергия и аз съвсем естествено очаквах да има бурна реакция срещу Закона, макар и по различни причини. Въпросът, който трябва да си зададем, е, трябва ли да има санкции за тези, които са подвели преди години регулатора и години наред са получавали цена над тази, която тяхната инвестиция би оправдала. Според нас трябва и това е справедливо – тази справедливост трябва да бъде въведена.
Трябва ли да има санкция за тези, които, ползвайки европейско финансиране, не са отчели, не са декларирали този факт и отново са получили високи цени, получавайки компенсация за нещо, което не са направили? Абсолютно, отново в името на справедливостта!
В края на краищата непоносимостта на хората към всяка вест за увеличаване на цените на електрическата енергия основно е непоносимост към това, че те плащат сметката за определени законодателни грешки, ако щете – регулаторни грешки, и мислим, че с това нещо трябва да бъде прекратено веднъж завинаги.
Действително има резон в част от изказванията, които говорят за проблемите, които биха получили част от държавните електрически компании при въвеждането на тези 5% отчисления. Между първо и второ четене си струва да се мисли тези отчисления да бъдат обвързани с рентабилността на съответните предприятия. По този начин няма да се допусне големите производители с малка рентабилност косвено да субсидират ВЕИ-тата и другите преференцирани централи.
Ако може, удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В този дух ние също изцяло подкрепяме идеята към дружествата, които внасят тези 5%, да бъдат не само производителите на ел. енергия, но и ЕРП-тата. Мисля, че всички, които по веригата във времето са създавали повече или по-малко проблеми с ликвидността в Националната електрическа компания, трябва да поемат своята отговорност и да се включат в решаването на тези проблеми.
Действително Фондът, който е заявен, е нещо добро. Такива фондове има в няколко страни. Според мен дори трябва да разсъждаваме по въпроса за разширяване и по-амбициозно тълкуване на задачите на този Фонд, защото освен за сигурност на електроенергийната система чрез привличане на външно финансиране, на друго финансиране, той може да бъде мощен фактор за обновяване на българската енергетика и за реформи в нея. В този дух е хубаво в него да се насочат дивидентите от държавните енергийни дружества, приходите от продажба на неоперативните активи на държавните енергийни дружества, приходите от търговия със зелени сертификати, където впрочем Министерството на екологията продължава да е длъжник. Все още чакаме от него да издаде необходимите нормативни актове, за да може тези зелени сертификати да бъдат търгувани.
Разчитаме много и на бърза и ефективна реформа в държавната енергетика, защото резерви има и в НЕК, и в големите производители на електрическа енергия. Ще дам само един пример. Във френската държавна енергетика са осъществени около 20% икономии само от скъсване на връзката между възложителя и контрагента. Една специална комисия в тяхното БЕХ (Български енергиен холдинг) – да го кажем по този начин, възлага по заявка на дружествата обществените поръчки. Прекратявайки връзката между възложител и контрагент са получили така необходимите икономии.
Много неща могат да се добавят, разбира се – от преоценка на активите и складовите наличности, които са в държавните дружества, до търговете за продажба на неатрактивните и губещи дейности, както и ред други, които силно се надявам Министерството да осмисли и реализира било чрез наредба, било чрез инструкция, било чрез някакви указания, които да бъдат задължителни за държавните фирми.
В този дух искам да подкрепя още веднъж внесените два законопроекта. Искам да помоля колегите между първо и второ четене да насочим енергията си, за да ги направим по-добри, а не да ги отхвърляме без сериозни аргументи или по-скоро – да търсим поводи, за да ги отхвърлим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
От записалите се народни представители за изказване наред е господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Голямо е изкушението сега да започна с критики към подписалите се от ГЕРБ вносители на настоящия Законопроект и да им напомня техни не чак толкова отдавнашни изказвания, които бяха в пълно противоречие с предлаганите сега уж от тях текстове.
Няма обаче да се възползвам от това, защото съм сигурен, че самите те като номинирани, а не фактически вносители, са наясно с нелогичността, неправомерността, бих казал с въпиющя непрофесионализъм на този Законопроект.
Тук отговорникът за този пасквил е правителството в лицето на министър-председателя и той би следвало да се черви за недоносчето, внесено ни уж като панацея за българската енергетика.
Позволете ми обаче няколко цитата, които на фона на случващото се днес звучат наистина нелепо.
„Провеждане на политика в подкрепа на малките и средните предприятия.
Развитие на нисковъглеродна икономика.
Активизиране на диалога с бизнеса.
Подобряване на бизнес средата в България” и така нататък.
Преди да се запитате какви са тези цитати, които са неадекватни на извънредния характер на случващото се, нека само да припомня, че това са обещанията на управляващото мнозинство, съдържащи се в тяхната управленска програма, която някак си иронично на фона на случващото се днес е наречена Програма за стабилно развитие на България.
Колеги, сигурен съм, че всеки от Вас е прочел поне един път Конституцията на Република България. Убеден съм, че за Вас няма да бъде нищо ново записаното в нейния чл. 19, но понеже всеки закон, приеман от Народното събрание на Република България, трябва да съответства на рамките на този върховен акт, си позволявам да Ви го напомня:
„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.”
Отговаря ли този Законопроект на ал. 1?! Не, разбира се, след като настоящият Законопроект въвежда смяна на правилата на играта по средата на мача, ако мога така образно да се изразя. Все едно, че сме определили правилата на играта за европейски футбол, а след като сме разбрали, че там ни няма, сме приели тези на американския, без обаче да даваме правото на отсрещната страна да сменя екипировката и играчите.
Създава ли този Законопроект и гарантира ли на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизъм, нелоялна конкуренция и защитава потребителите – ал. 2?! Не, разбира се! И как да ги създава, когато основните виновници за дефицита на НЕК – ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, са освободени от задълженията по този Закон.
Като казвам, че те са основните виновници за дефицита на НЕК, ще го илюстрирам с изказването на министър Петкова от миналия петък по време на парламентарния контрол. Попитана колко са загубите на НЕК от ТЕЦ „Марица изток 1” за 2014 г., тя каза: „В резултат на разходите, които НЕК е извършила за придобиване, за закупуване на тази енергия, и приходите, които са реализирани, съответно разходите са 493 млн. лв. за придобиване на тази енергия и приходи, съответно 240 млн. 087 хиляди, е отчетена отрицателна разлика в размер на 253 млн. 155 хил. лв.”
Забележете, тук става въпрос само за една от двете централи – по-малката, с 670 мегавата инсталирана мощност, и само за изкупената от нея енергия. Тук я няма по-голямата – от 908 мегавата. Тук я няма разполагаемостта, която, след като е заплатена от НЕК, вече формира чиста загуба за компанията, защото няма какво да продава срещу това, което вече си му платил.
И двете компании обаче, и двете централи няма да плащат нищо и според този Законопроект. За каква конституционна равнопоставеност, за каква защита от монополи, за каква грижа за потребителя може да става дума?!
Закриля ли този Закон инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните юридически лица – по ал. 3 на Конституцията?! Колеги, без да подценявам интелигентността Ви, знаейки, че всеки един от Вас е убеден, че не ги закриля, ще се опитам само чрез едно от предложенията в Закона да потвърдя тази Ваша убеденост.
Възможно ли е в рамките на нормално действащо законодателство да се въвеждат ретроактивни задължения?! За неизкушените в юридическите термини – задължения със задна дата. Според мен – не, а гласуването от Ваша страна ще покаже как е според Вас.
И последно, според ал. 4 Законът трябва да създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък. Създава ли този Законопроект такива условия? Категорично не! Нещо повече, той създава нови разделителни линии. И ако до днес управляващото мнозинство ни разделяше на бедни и богати по стандарт на живота, на социално значими и социално незначими за достъп до здравеопазването, имат намерение да ни разделят и по качеството на образованието, което ще получаваме, чрез въвеждане на възможност за държавно субсидиране на частните училища…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата, господин Ерменков. Знаете какво следва – изключване на микрофона.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега вече сме свидетели на най-новата, достойна за Нобелова награда разделителна линия...
Говоря за Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: ...на едни инвеститори срещу други, при което не съм сигурен дали тази разделителна линия не е мрежата на един тенис корт?!
Уважаеми колеги, това, което днес ни се предлага, е 19-ото изменение на Закона за енергетиката за последните шест години! Това обаче е и 19-ото доказателство, че без обществен консенсус, без предварителен диалог, без ясна енергийна стратегия няма как да се посрещат нелеките предизвикателства пред българската енергетика.
Продължава изключително неправилната тенденция законодателните предложения в областта на енергетиката в страната да се правят импровизирано, без каквото и да било съгласуване с Европейската комисия и без анализ на съответствието им със законодателството на Европейския съюз и на Република България. Налагат се данъци и такси, които в съответствие с Конституцията на страната не могат да бъдат приемани в средата на годината и не по предвидения в законодателството начин.
Позволих си по време на заседанието на Комисията по енергетика да се пошегувам, че и ГЕРБ, и БСП във времето, в което донякъде управлявахме страната, настъпихме два пъти мотиката с недомислени такси – ГЕРБ с такса „Пренос”, ние с 20% такса „Слънце и вятър”. Днес сме свидетели как едното посинено око на ГЕРБ му е малко и се опитва мазохистично да настъпи още един път, рекордно за трети път, една и съща мотика.
С настоящия Законопроект се засягат права на огромна част от инвеститорите в сектора, без да е направен анализ как страната може да бъде подведена под отговорност за това. Тръгва се единствено и само от популистката и неправомерна теза относно запазване на цената на електроенергията непроменена и законодателните промени отразяват тази изключително неправилна и политическа по своя характер цел в опита си Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде върната в ролята й на политически инструмент, а не на независим регулатор.
Уважаеми колеги, популизмът, когато не е икономически подплатен, е опасен за икономическото развитие на държавата, но когато той е и десен популизъм, означава смърт за каквото и да е развитие. И, уважаеми колеги, нека не бламираме и собствените си решения, когато даваме правомощие и независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предвижданите законови промени, за които не е проведено никакво общество обсъждане, и които се предвижда да бъдат приети само за една седмица, аз съм убеден, че сега ще има скъсяване на срока между първо и второ четене, сигурно ще...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може да има сега. След изготвянето на общ доклад, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не само няма да постигне целите, които прокламира, но ще нанесат непоправима вреда на българските граждани, на местните и чуждите инвеститори и приемането им ще застраши финансовата стабилност на България. Нещо повече – това са промени, които са изцяло насочени срещу държавната и общинската електроенергетика.
Ще илюстрирам това твърдение с числа. Общото брутно производство на електроенергия в България през 2014 г. е 47,4 млрд. киловат часа, в това число 33,5% от АЕЦ „Козлодуй”, 20% от държавната мини „Марица изток 2”, 6% от обществените топлофикационни дружества и почти 10% от големите водноелектрически централи на НЕК. Това означава, че 5-те процента вноски в предвидения нов фонд основно ще натоварят държавната енергетика, произвеждаща близо 70% от електроенергията на страната. Това допълнително облагане с 5% е на фона на намалената цена на електроенергията на ВЕЦ, на Националната енергийна компания със 17%, намалената цена на обществения доставчик – с почти 5%, продължаващото изкупуване на половината от произведената електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” на цена почти два пъти по-ниска от себестойността й. И извеждането на „Марица изток 2” на свободния пазар, където допълнителните 5% ще направят абсолютно неконкурентоспособна, а нейният фалит означава и фалит на държавните мини „Марица изток”.
Целта на предложените променя е по един почти сигурно противоконституционен начин, при нарушаване на законодателството и принципите на регулиране на електроенергийния сектор да се преразпределят финансови средства в полза на едни инвеститори, които ще продължават да получават безпроблемно 43% годишна чиста печалба за сметка на всички други участници на пазара – производители, търговци, крайни снабдители, оператори на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. И колкото и парадоксално да звучи – общественият доставчик също ще бъде ощетен.
Настоящият Законопроект е подписан от председателя на Комисията по енергетиката в Народното събрание, от нейния заместник-председател без становище на Правна комисия и без съгласуване по отношение на съответствието му с правото на Европейския съюз.
Кой ще носи отговорност, в случай че в резултат на тези промени Република България е осъдена да заплати милиарди на инвеститорите? Има ли някой, който въобще счита, че изчетените от мен в началото цитати от програмата на настоящото правителство на Република България са нещо по-различно от брътвежи на политици, поставящи целесъобразността на краткосрочните си цели пред високите, но и погазени принципи за господството на правото и за върховенството на закона, съдържащи се в тяхното коалиционно споразумение.
Нека отида по-далеч и да попитам: а дали някой се интересува въобще от дългосрочните интереси на страната в областта на енергетиката? Някой прави ли си илюзията, че състоянието на енергетиката може да се подобри, докато настройва една част от бизнеса срещу друга, работодателски организации и синдикати срещу чуждестранни инвеститори и банки, Комисията за енергийно и водно регулиране срещу НЕК и АЕЦ „Козлодуй”, зелени централи срещу конвенционална енергетика, ЕСО и ЕРП срещу НЕК?
Господа управляващи, усещането за изключително, за извънредно, за стихийност и за припряност, и най-вече за безнаказана незаконосъобразност, във Вашите предложения и действия е навсякъде около нас тези дни. Опитът Ви да направите невъзможното за едрия бизнес, като едновременно с това насочите огромни парични потоци към НЕК, беше правилно оприличено на онази игра, в която се въртим около едни столчета и накрая, като свирне свирката, сядаме. Притеснявам се, че последният няма да има къде да седне. Ще седне на земята.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Ти все на стола, а аз на земята.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, аз разбирам, че възпитанието не е на всеки присъщо, но нека поне Вие да го въвеждате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без квалификации!
Моля Ви без намеса от залата, колеги.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако управляващите успеят да наложат законодателните си решения, които обсъждаме днес, голяма част от електроенергийния отрасъл на България ще бъде погубен, доколкото крайният резултат ще бъде негативен както за цялото българско общество, така и за НЕК ЕАД. Тази Ваша политика силно намирисва на опити за окончателното съсипване на държавата електроенергетика и може би последващата й приватизация. Това силно намирисва на последния опит за разрушаване и разграбване на малкото останало читаво държавно, наред с готвената приватизация на болници и училища.
Призовавам всеки здравомислещ в тази зала да отхвърли предлагания ни Законопроект. Призовавам всеки, който милее за родината ни, да се замисли преди да натисне бутончето за гласуване, защото днес под формата на спасение за НЕК ни се предлага окончателното му загробване. Защото днес, под формата на съпричастност с потребителите, се залагат онези мини, които утре ще избухнат и ще доведат цените на електроенергията у нас до нива, които днес ни се струват невъзможни.
Нека вместо да гласуваме смъртното наказание за държавната енергетика, заедно намерим начина за прекратяване на договорите с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, които са истинските виновници за дефицита в НЕК. Нека днес заедно да изработим справедлив модел за поощряване на честните инвеститори и наказване на спекулативните такива.
Българската социалистическа партия и коалиция „БСП лява България” са готови да водят този диалог, но няма как да подкрепят един Законопроект, поставящ своята конституционност под сериозно съмнение и който е насочен срещу държавата и държавността. Затова ние ще гласуваме „против” приемането му. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Министър Петкова иска думата.
(Реплики между народните представители Цветомир Михов и Таско Ерменков.)
Колеги, без реплики помежду Ви от място. Представляват интерес изреченията Ви, затова ги споделете на микрофон.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да взема повод от думите на господин Ерменков, тъй като той цитира един мой отговор от миналата седмица по отношение на една парламентарно питане.
Господин Ерменков спря точно там, където не трябваше да спре. Трябваше да продължите още малко, тъй като отговорът, който дадох тогава, имаше и продължение. И там се казва, че основната причина за генерирането на тази разлика, в резултат на това, че държавната тогава Комисия за енергийно и водно регулиране е признала на Националната електрическа компания едни разходи за закупуване на електрическа енергия от тази централа, които не съответстват на действителните. И в резултат на това се получава тази разлика.
Нещо повече – аз искам да отворя само една скоба и да припомня следното: когато говорим за това кой загробва НЕК и кой го спасява, трябва да си припомним едно друго обстоятелство, което е свързано с намалението на цената миналата година. (Народният представител Цветомир Михов разговаря с народните представители Красимир Янков и Таско Ерменков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Михов, не пречи на колегите да слушат.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това намаление на електрическата енергия с 5% беше възможно, защото имаше ценово решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 14 май 2014 г. Съгласно това ценово решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране намалява служебно цените на двете американски централи – с 20% на едната и съответно с 30% на другата. Това е, за да се постигне 5-процентното намаление. Но това, което продължава да прави тогава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е в същото това решение да задължи Националната електрическа компания да продължи да изкупува от двете американски централи електрическата енергия по цените, които са действащи към момента. В резултат на това Националната електрическа компания от юни до декември генерира загуба, дефицит от 300 милиона. Само от едно такова ценово решение.
Това искам да е ясно, когато става дума за това кой се опитва да загроби НЕК и кой се опитва по някакъв начин да предложи някакви спасителни мерки. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има си ред на записани народни представители за изказване.
Сега е господин Александър Ненков от ГЕРБ.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Ще се опитам да се фокусирам върху дебата, свързан със законопроектите, които са внесени за разглеждане в пленарната зала днес.
Колеги, въпреки че е малко парадоксално, разбира се, тъй като аз съм все пак един от вносителите, в крайна сметка знаете, че Законопроектът и текстовете в него до голяма степен са изработени на базата на многократни срещи както между Министерството на енергетиката, между регулатора, между синдикати и работодателски организации, отчитайки факта, че въпреки спешността и важността на предложените промени, изискващи бързо тези текстове да бъдат разгледани и евентуално да бъдат приети, отчитаме с колегите факта, че има някои текстове, които трябва да бъдат доработени. Апелирам към всички парламентарни групи, независимо от тесните ни политически интереси, да се опитаме между първо и второ гласуване да направим такива текстове, които да бъдат работещи и в духа на това как да намалим дефицита основно в Националната електрическа компания.
Ще подкрепя Законопроекта, на който и аз съм съвносител, и то по една основна причина, а именно създаването на Фонда на сигурност на електроенергийната система. Защо? Защото, колеги, дали сега ще гласуваме този фонд, или след няколко месеца, в крайна сметка от много време насам говорим как трябва да преминем плавно към либерализиран пазар на електроенергията. Колкото и да не ни се иска, няма как този пазар да се реализира, ако няма такъв фонд. Дали ни харесват договорите с американските централи, дали ни харесват договорите с възобновяемите енергийни източници, някой трябва да компенсира разликата, която ще се отвори между свободно договорените цени на тези производители, и това, което трябва да им се доплати до преференциалната цена, определена назад в годините от регулатора. Следователно Фондът за сигурност на електроенергийната система според мен е много съществен и важен фактор. Дали ще го приемем сега, или след няколко месеца, той е необходим, за да може да балансира системата, за да може Националната електрическа компания и в бъдеще, след влизането ни в либерализиран пазар, да понесе тази тежест.
Тук ще изразя своите резерви относно някои от текстовете, по които и преждеговорившите изразиха притеснения относно ретроактивността на някои от текстовете. Считам, че там трябва да подходим малко по-внимателно. Много от проблемите в енергетиката са за това, че и в тази зала, и различни ценови регулаторни решения са довели до този дефицит, но когато едно решение е взето назад във времето, правилно или лошо, трябва да си понесем отговорността. С лека ръка не бива да се връщаме назад във времето и да извадим една голяма, извинявам се, балтия, и понеже сме сбъркали навремето, дайте сега да поправим една грешка с друга. Вярвам и имам желание да живея в държава, в която и тя ще бъде коректен партньор. Апелирам и към колегите: да направим такива текстове, за да избегнем и нотката съмнение, че искаме да поправим една грешка с друга назад във времето.
Що се отнася до другите текстове, считам, че те са много важни, а именно по малки ВЕИ-проекти, които са финансирани по Програмата за селските райони, и същевременно пък са взели преференциална цена. Безспорно там има надвзет приход, има, така да се каже, двойно финансиране. Доколкото си спомням, регулаторът каза, че става въпрос за около 28 – 29 млн. евро, има даже наказателна процедура спрямо България. Безспорно там трябва да спрем двойното финансиране и да се опитаме да възстановим тези разходи, които вече са направени.
Колеги, предлагам и се надявам да бъдем по-обективни. Да загърбим малко тясно политическите си пристрастия и да се опитаме да запълним тази дупка в енергетиката. Както казаха и преждеговорившите, повече време за губене няма. Сигурен съм, че текстовете може би не са изпипани докрай, но има какво да направим между първо и второ гласуване, макар и съкратените срокове, които най-вероятно ще предложим и евентуално ще бъдат приети. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики?
Процедура – заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Осъзнавайки, че няма как да поискам процедура по прекратяване на разискванията, вземам процедура по начина на воденето, защото вече е ясно и видно, че в общи линии не се правят коментари по философията и по съществото на Законопроекта, а стигнахме до реплики и изказвания от рода на папагали, от на не знам си какво си, което ме кара да Ви помоля да бъдете по-стриктна и изказващите се да се изказват по същество точно и ясно.
Предполагам, че и господин Ненков ще ме разбере, защото едно е да казваме, че е необходимо да се действа бързо, и в същото време да се губи парламентарно време. Ако няма колеги, които нямат какво да кажат повече, или да пристъпим към гласуване, или, госпожо Председател, бъдете по-стриктна, за да бъдат изказванията точно по същество, а не да си говорим празни приказки тук от рода на небивалиците. Благодаря Ви. (Шум и реплики от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само че няма да се разберем за съществото, господин Байрактаров, защото представителите на Вашата парламентарна група се изказаха. Според Вас те са говорили точно по същество, а останалите излизат извън съществото, но аз нямам тази компетентност и привилегия да цензурирам народните представители, заради това приемам, че всички те говорят по философията на Законопроекта.
Има още едно изказване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Включително и този, който говореше за папагалите, предполагам, че е говорил точно по философията и по Законопроекта. (Шум и реплики.) Вярвам, че ще се съгласите, че не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие ще се съгласите, че не можете да вземате думата, без да съм Ви я дала. (Шум и реплики.)
За изказване – господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. (Силен шум и реплики.)
Уважаеми колеги, разглеждаме Законопроект, който би трябвало да се очаква от обществото с голямо нетърпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, аз не чувам господин Аталай на метър от него. (Шум и реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Точно за това става въпрос, госпожо Председател – че незаинтересоваността от страна на народните представители към този Законопроект води впоследствие до високи викове около Народното събрание и то от организации, които излизат нерегламентирано.
Уважаеми колеги, разглеждаме Законопроект, въз основа на който днес всеки народен представител със своя глас ще даде възможност, правно основание на Комисията за енергийно и водно регулиране да определи цената на електроенергията. За това говорим, уважаеми колеги.
Ако някой мисли, че днес тук, от тази трибуна, говорейки, ние си губим времето, то ще си проличи веднага на 1 юли, когато Комисията за енергийно и водно регулиране определи онази цена, която нашите избиратели ще платят. (Шум и реплики.) Ще определи и онези фирми, които ползват електроенергия. Днес, приемайки този Законопроект, фактически определяме цената на електроенергията. Даваме възможността на Иван Иванов и на онези, които избрахме от този парламент, да си сложат подписите под всичко онова, което днес ще приемем.
Затова, колеги, Законопроектът, който ни предлагате в момента, според мен беше необходим, защото очакваме чрез тези законопроекти да стабилизираме електроенергийната система, определяйки паричния поток, който е необходим за производителите, който ще бъде събран от крайния клиент.
А крайният клиент – дали ще бъдат хората или предприятията, които ползват електроенергия, това са все хора, които по една или друга причина ползват благата от производството на електроенергията, за да могат някои да живеят комфортно, а други пък да произвеждат комфортно.
С какво не съм съгласен от онова, което предложихте, госпожо Министър?
Първо, че накарахте Комисията за енергийно и водно регулиране да си отложи решението. Това, което беше необходимо на Комисията, този Закон, който беше необходим, можеше да се приеме още месец март, да се дадат всички основания да не накараме обществото да загуби още веднъж доверие в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Не съм съгласен с този Законопроект, защото той беше предложен и представен от името на колеги народни представители, приет в кабинета на господин Борисов от една много малка част от бизнеса. И ако от бизнеса бяха дошли в Комисията по енергетика с идея, със загриженост към производителите на електроенергия на АЕЦ, на топлоелектрическите централи, на фотоволтаиците, на вятърните генератори, щях да ги разбера. Но те дойдоха с ясната идея да накарат производителите на електроенергия да произвеждат електроенергия, която да предоставим на тях, на големите ползватели, електроенергия, която те трябва да произвеждат под себестойност. Когато няма баланс, недостигът в НЕК вече го виждате. И това е само от дебалансираната система.
В момента, ако приемем предложенията в този вид, в който Вие ни предлагате, опитът ни за стабилизиране на енергетиката ще се срещне с дестабилизиране на енергийната система. Със загубата на доверие вече се срещаме, вече я виждаме, а дестабилизирането на енергийната система в този вид, в който в момента предлагате, ще бъде факт. И то защо?
Първо, предлагате фонд, който наистина е необходим, фонд, който гарантира посрещането на недостига от задължения към обществото. Такъв фонд е необходим. За такъв фонд опити бяхме направили в предишното управление. Той беше предложен също така прибързано, както Вие ни го предлагате в момента. Тогава беше 20%, но както виждате – съдбата на 20-те процента отпадна от съда. Смятам, че и тези 5%, които Вие, гледайки тавана, ги определяте, също ще паднат от съда и ние пак ще останем без фонд, който е крайно необходим.
Ние ще предложим диференциран подход. Този подход, уважаеми колеги, ще реши въпроса с поемането на тежестта, отговорността. Онези, които допринасят най-много за дефицита, ще трябва да понесат най-голямата част от тази тежест. Според мен налагането на 5% на ядрената централа, ако сте слушали медиите, от вчера Вашите директори на ядрената електроцентрала – бивши и сегашни, по медиите съобщават, че само заради това, гдето не бяха приети регулаторните условия, дългосрочните договори на АЕЦ вече са загубени. И ако това е загриженост, аз не го приемам!
Ако с тези 5% натоварим и другите производители – топлоелектрическите централи, и могат да ги понесат, това означава, че ще вдигнем цената на АЕЦ, на топлоелектрическите централи с тези проценти, с които ще натоварим фонда. Според мен фотоволтаиците в зависимост от периода на включване в електроенергийната система, при диференциран подход могат да поемат по-голяма тежест, отколкото 5-те процента, които тук ни се предлагат.
И затова Ви казвам – посоката, която показвате с фонда, е правилна, но методите, които ни предлагате тук, може би между първо и второ четене трябва много сериозно да се обсъдят.
Днес всеки народен представител трябва да разбере какво правим, за какво говорим от тази трибуна. Говорим за цената на електроенергията, която ще се повиши към всеки краен клиент! Ако днес крайният клиент плаща 40 лв., а бизнесът плаща 18 лв., с приходите, които ще осигурим в този фонд, онези 150 милиона, които ще намерим допълнително с тези 5%, включително и с другите си действия, впоследствие да не се окаже, че бизнесът няма да плати онази тежест, която е необходима, а хората да продължат да плащат още тези 53 лв., които плащат и този месец?!
С отнемането на регулаторния период с един месец, Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ, от Патриотичния фронт, всички, които приехме това решение, накарахте обществото, хората да плащат още един месец 53 лв. – натоварване към зелената енергия. Ако бяхме приели регулаторния период, хората щяха да платят 13 лв. по-малко, а бизнесът в зависимост от количеството електроенергия, щяха да платят с 5-6 лв. повече, отколкото плащат в момента. И ние един месец търпим тази несправедливост!
И ако в момента приемем условията, които бизнесът ни предлага, ще го оставим да не поеме тежестта си. Тези 40 лв., които остават в обществото, ако не ги разпределим по 20 лв. – 20 на бизнеса и 20 на клиентите, също няма да сме си свършили нашата работа.
Другото, което не мога да приема и би трябвало между първо и второ четене да се разгледа много сериозно, госпожо Министър, е ретроактивното действие. България трябва да бъде предвидимият и стабилен партньор на бизнеса. С ретроактивни действия ние не изпращаме положителни послания към инвеститорите и към онези, които искат да подобрят икономиката на нашата държава. Ретроактивните действия не са действия на една европейска държава. Смятам, че и затова между първо и второ четене би трябвало сериозно да се помисли в тази част.
Колеги, ако днес не положим усилия да изправим грешките, допуснати през последните години на управлението на енергетиката, след един месец ще бъде още по-късно. Затова всеки опит, всяко усилие да намерим балансирания подход, да намерим възможност електроенергийните предприятия да произвеждат и да продават продукцията си над себестойност, и да намерим начин тези, които нямат възможност да си платят услугата „електроенергия”, държавата чрез Министерството на труда и социалната политика да намери начин да ги субсидира. Иначе след един месец ще се опитаме още веднъж да променим Закона за енергетиката и по този начин ще продължаваме дълги години, което няма да даде добър резултат.
Затова, госпожо Министър, мисля, че сметките, които правите, дано да са верни. Дано между първо и второ четене ангажиментите, които по една или друга причина сте поели, да се опитате да ги балансирате, та накрая да приемем работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Реплики? Няма.
За изказване има думата Красимир Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Ще говоря и по двата законопроекта, които се предлагат.
Започвам с първия, с вносител основно господин Делян Добрев и се обръщам към вносителите. Колеги, знаете ли какво предлагате? Знаете ли какви последствия, какви ефекти ще има върху българската енергетика?
Към Вас, управляващите: затова ли Ви трябваше един месец? Това, което предлагате, ще има дългосрочен негативен ефект върху базисните производствени мощности в енергетиката. Или знаете какви са последствията и умишлено решавате такава да е съдбата на енергетиката зад маската „реформа”, или не знаете какво правите! Но и в двата случая, пред погледа на Бойко Борисов, както стана ясно от изявленията по време на обсъжданията в Комисията. Това се случва без да Ви интересува, на принципа: „Следва потоп”!
От други изявления на министър Теменужка Петкова разбрахме, че периодът, който сте заложили, като интерес е 2018 г. Продължавайте така!
Уважаеми колеги управляващи, народът ще реши да не зависи нищо от Вас – и колкото по-скоро, толкова по-добре. Решавате някъде, гласувате, разпореждате, наказвате, без да питате виновен ли е, после да се доказва.
Модел на управление – познат на българските граждани, познат на народа ни – пред погледа и под ръководството на Бойко Борисов. (Реплики.)
В Законопроекта, който се предлага, не използвате коректно термините, а сте включили, че става въпрос за 5% вноска. Уважаеми колеги, като е вноска, ще има ли партида на отделното дружество? Тази вноска ще се олихвява ли? Ще бъде ли предоставяна на съответния производител? Или това е такса – игра на думи. Именно затова Ви предупредиха други колеги, че това може би ще бъде отменено при обжалване.
Пет процента сега. Ако не стигат за покриване на дефицита в НЕК, колко ще станат? Десет процента? В предложения Законопроект пише: „До 15-то число да са платени 5% от приходите”. Уважаеми колеги, госпожо Министър, а ако няма пари за заплати?!
По отношение на другите мерки, които предлагате: какъв анализ направихте за приходите от продажба на квоти? Какъв ще бъде ефектът от въвеждане на рестрикциите? Попитахте ли производителите, чухте ли тяхното мнение? Банковият сектор, който в момента финансира голяма част от енергетиката, какво отношение има? Или сте готови да разклатите, включително и банковата система, за да сте на власт. Бързате! Един месец. В този месец трябва да се реши. Има обаче и други решения и ние сме Ви ги подсказвали, казвали.
По втория Законопроект – на господин Димитров. Да, БСП е за публичност. Нееднократно сме го заявявали и стоим зад тези изявления – всичко на масата! Искали сме информация за подобни договори, които Вие предлагате със Законопроект, със закон, това да е пред очите на хората.
Колеги, правя уговорката – ще трябва да се прецизират текстовете, както Вие заявихте при обсъждането в Комисията. Много по-изчистени трябва да са, за да не попаднат в графата „добри намерения” и след това да бъдат отхвърлени най-вече във връзка с търговската тайна при подписване на договори между две дружества.
Иначе с изненада четем в предложения Законопроект: „Наредба за регулиране публично оповестени и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 или над 50% държавно участие”.
Уважаеми колеги, Вие участвате в това управление. Не разбираме защо трябва наредба, а и не съм сигурен, че регламентът е коректен. Странно е, че със закон въвеждате да има такава наредба, странно е, че сега, близо година, след като е структурирано това управление, защото би следвало, поемайки кормилото на властта, възлагайки на Бойко Борисов да предложи министри конкретно за сектора, чрез тях да се управлява целият сектор. Точно на тези дружества явно, че не сте осъществили контрол или не можете. Колеги, поискайте да бъдат уволнени тези, които не са оптимизирали разходите на дружествата. Поискайте да бъде уволнен министърът на енергетиката Теменужка Петкова. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Ние ще Ви подкрепим за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, да го кажа така – както в Комисията направих аналогия с Гърция, която е своеобразна национална електрическа компания и когато вече започнаха да пречат всички дефицити и дългове, натрупани в националната електрическа компания, в своеобразен мини референдум всеки един казва – „Ох”, и не иска да плати дълговете на НЕК, макар че те са натрупвани под една или друга форма, под едно или друго решение – дали правилно или грешно, нека преценяват хората.
Явно някой трябва да плати, защото всичките тези дългове са финансирани наистина от банки и кредитори. Някой трябва да плати за това.
Предложи се модел на КЕВР, който, слава Богу, избрахме с голяма подкрепа от Народното събрание. Модел, който според мен беше справедлив. Да, наистина, който почувства повишаване на тока, разбира се, съответно се опитваше да вземе мерки и каже своето „не” на този модел.
Проблемът е, че политически партии се опитаха да стоварят всичко върху Министерския съвет и лично върху премиера, за което категорично смятам, че няма основание. Неслучайно направихме КЕВР да бъде независим. Отговорността била лично на Бойко Борисов, отговорността била на Министерския съвет. Разбира се, част от репликите бяха да се направи пиар на гърба на премиера, но това е друг въпрос.
Затова се реагира моментално. След като е отговорност на Министерския съвет и на премиера, се търсиха варианти за предлагане на допълнителни мерки, които ще окажат влияние върху ценовия модел, който КЕВР трябва да вземе. Предложихме точно тези мерки, които бяха обсъдени в по-широк формат в Министерството на енергетиката и лично при премиера. Да, някои от тях, поглеждайки по-внимателно, с тази ретроактивност, ретроспекция в смисъл на дълговете, които някои от централите трябва да върнат предвид евентуално решение на КЕВР, наистина бих бил склонен да го преразгледаме между първо и второ четене. Това е начин всички централи, които произвеждат електрически ток, да понесат тази тежест и да се преразпредели върху всички тях.
Даже тук чух слухове, надявам се да не са верни, че имало вече и опити и формиране на модели, така че да бъдат изкупени част от централите, като така да бъдат фалирани. Не, това не е целта и мисля, че всички те ще понесат тази тежест. Но ако наистина се предложат по-големи ставки, има опасност част от централите, говоря за възобновяемите източници, наистина да фалират и това може да породи доста съмнения, бих казал.
Затова аз лично ще се противопоставя на повишаването на ставките, на която и да е централа.
Атомната централа в момента, от порядъка на 60 милиона печалба за миналата година, биха й се отнели 40 милиона и биха отишли в този фонд. Да, наистина това е проблем за Атомната централа, при условие, че ние очакваме от нея да изпълни удължаването на ресурса на V и VІ блок – нещо, което е залегнало във всички правителства досега като основен приоритет. Но ако погледнем внимателно, в момента Националната електрическа компания (НЕК) дължи 200 милиона на АЕЦ „Козлодуй”. Това не е по-лошо отколкото да й се отнемат 40 милиона? Ако има един постоянен паричен поток към централите от Националната електрическа компания, аз мисля, че тогава те ще стабилизират финансовото си състояние много по-добре отколкото, ако им се отнемат 5% от приходите на база производство. Виждаме, че такива модели са направени в други държави в Европа, които са констатирали тарифен дефицит. Няма смисъл да минем назад, за да видим откъде се поражда този тарифен дефицит. Ако погледнем финансовите резултати на Националната електрическа компания – 2012 г. излиза на печалба. От там насетне загубата й расте главоломно до миналата година, когато беше най-големият финансов срив – тарифен дефицит от 900 милиона, а всъщност финансов дефицит от порядъка на 600 милиона на база износа, който прави Националната електрическа компания.
Аз мисля, че този законопроект дава една основа между първо и второ четене да стабилизираме някои от предложенията и това е модел, който ще позволи да не се понася голяма тежест от повишаването на цените – дали от бизнеса, дали от обикновения потребител, а всички поравно да понесат тази тежест, защото наистина трябва да се плати сметката.
Ако говорим за прозрачност, минавайки на втория закон, и виждам, че тук има едни радетели на прозрачността, които последователно са създавали прозрачност и са настоявали за нея, си спомням, че 2014 г. ние, група народни представители, отидохме в Националната електрическа компания, когато те в края на месец март би трябвало да покажат финансовите си резултати, да ги публикуват. В продължение на няколко месеца те не бяха давани. Тези радетели на прозрачността и на настояването за такава ги нямаше тогава.
Аз съм „за” тази прозрачност, която е вписана във втория законопроект, но трябва да има граница на прозрачност, защото никой не знае каква е цената на газа, на която купува примерно Франция от Алжир или от другаде, защото тези договори не са публикувани изцяло. Никой не знае цената, на която Германия купува газа. Има международни договори, има и клаузи, и търговски тайни, които няма как да бъдат публикувани. Ако публикуваме и цените, на които всички купуват тока, който искат да изнесат за Турция и Германия, то в този случай какви аргументи ще има дадем на тях, за да могат да го продадат там и на каква цена? Тоест в един момент, на база прозрачност, можем да направим така, че голяма част от износът ни да спре и някои договори, които вече са сключени, да не могат да бъдат функциониращи и да понесем арбитражни дела за това. Така че моля с прозрачността да има и определено въздържание.
Аз мисля, че и двата законопроекта търпят известни корекции между първо и второ четене, но е хубаво да бъдат подкрепени в по-голяма част на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Николов, внимателно Ви изслушах. Приветствам това, че сте готови да направите между първо и второ четене кардинални промени на всичко това, което е предложено, но като че ли няма да мога да се съглася с Вашата теза, че изпълнителната власт, включително и министър-председателят няма отношение към енергетиката и към образуването на цената на услугата „Електроенергия”. Не, той носи отговорността за всичко, каквото става в групата на ГЕРБ, и всичко това, каквото става в държавата. Защото този законопроект е предложен от Вас със съгласието на Министерството на икономиката и енергетиката – тук е министър Петкова. Тъй че господин Борисов заедно с Вас и заедно с нас носи тази отговорност.
Колкото до прозрачността, само искам да кажа, че дори от уважение към Вашите партньори приехте един законопроект, който се чудите по какъв начин да отхвърлите. Така ли е? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Други реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, изразявам несъгласие с позицията на господин Николов като вносител. Много ме учудвате, господин Николов. Вие сте готови да отмените една много съществена част от Вашия законопроект. Да промените връщането назад във времето на действието на закона. Аз мисля, че това е едно от най-смислените неща в този закон.
С други думи, заставайки на позицията, която изрази в изказването си представителят на ДПС, аз виждам, че Вие просто сте съгласен на всички тези, които са злоупотребявали, лъгали, крали и подписвали и изготвяли документи с невярно съдържание, да им бъде опростено. Така ли? Абсолютно не съм съгласен с Вас!
Какво ще остане от този закон, ако и другото предложение на представителя на ДПС – едва ли не да се помислело спрямо кои да се прилага тази 5%-на такса. Тогава вземете и оттеглете целия закон.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Браво! Това предлагаме и ние.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По никакъв начин не може да се опрости злоупотребата, измамата, лъжата, която са предложили огромна част от ВЕИ-тата, и Вие го знаете много по-добре от мен, защото аз сега го открих в Комисията. Става въпрос за стотици производители на електроенергия от възобновяеми източници, които са лъгали, че не са получавали европейски помощи, които са лъгали с размера на присъединените мощности, които са лъгали с първоначалните си инвестиции. И точно това изключително полезно предложение Вие сте готов да преразгледате и да го оттеглите едва ли не на второ четене. Не мога да Ви разбера?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, за дуплика, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Намирам вината в себе си, може би не съм обяснил добре. Господин Аталай, разбира се, че отговорността е наша и на премиера. Аз имах предвид за ценовото решение, което беше предложено от КЕВР. Тогава бяха обвинени министър-председателят, съответно Министерският съвет, във връзка с това ценово решение, а говорихме за КЕВР като независим орган. Говоря за това, а не за Законопроекта, който е внесен.
Господин Симеонов, разбира се, че трябва да понесат отговорност, не само отговорност. Те трябва да бъдат наказани по всякакъв начин, който е злоупотребил с това.
Аз говоря за модел, който евентуално може да се приложи като вид корупционен модел, от гледна точка на проверки, давани пари. Защото, знаете, 2012 г., когато в един ден бяха давани много ВЕИ-та, разрешения за ползване. Сигурен съм, че не е било толкова доброволно това, а е било със стимулиране по някакъв начин, финансово. Страх ме е да не направим нещо подобно и сега. Но, разбира се, че всички, които са злоупотребили с европейски средства и получават двойно финансиране с дадена преференциална цена, разбира се, че всички, които са злоупотребили с по-големи инвестиционни разходи, трябва да бъдат намалени цените. Затова категорично съм съгласен, но говоря за нещо, което може да бъде оспорвано в Конституционния съд, затова говоря само. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За изказване народният представител Радан Кънев.
Заповядайте, господин Кънев, имате думата.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Очевидно е, че този Законопроект се гласува и по всяка вероятност ще се гласува успешно на първо четене с много голяма уговорка за евентуалните последици, ако в този си вид текстовете влязат в сила и по отношение на възможните корекции между първо и второ четене.
Многократно със същите аргументи, а и със същата надежда за корекция между първо и второ четене сме подкрепяли законопроекти, включително от типа „внесени на коляно”, подобно на този, а в някои случаи между първо и второ четене действително нужните корекции са били внасяни. В повечето случаи, трябва да признаем, това не се е случвало – обикновено поради липсата на достатъчно мнозинство в Комисия, поради липсата на достатъчно време, в конкретния случай времето, предполагам, ще бъде особено малко.
Знам риска, когато се изказваш против Законопроект, който е шумно рекламиран като спешна мярка за спиране на нарастването на цената на тока. Знам риска и от това, да бъдеш обвинен, че защитаваш интересите на тези, които продават скъп ток и, предполага се, след влизането в сила на тези мерки, ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение. Между другото, подобни закони „на коляно” със същите официално прокламирани цели са вече действително многократно гласувани, всеки път с лоши последици.
По тази причина от името на групата на Реформаторския блок казвам, че тя ще гласува по съвест и ще има различни гласове на първо четене. От мое име като народен представител казвам, че аз ще гласувам категорично „против”, защото философията на този Закон според мен не допуска дори между първо и второ четене да бъдат нанесени необходимите корекции, но преди всичко, защото начинът на приемането му, светкавичната скорост, с която влезе този Законопроект, пълната липса на обсъждане и подготовка, странният кръг на лица, които в крайна сметка стигнаха до съгласие по текстовете, липсата на съгласуваност с предизборните програми на управляващите партии и на съгласуваност между партиите от мнозинството, го правят повече от опасен като прецедент и като модел на политическо поведение. А освен това и защото по отношение на рисковете, които изложих, смятам, че по две причини не ме засягат и мога да си го позволя.
На първо място, както и да гласувам, и хиляда пъти да гласувам, клеветническата кампания срещу мен, че защитавам определени корпоративни среди няма да стихне, така че аз си я нося на гърба, независимо от гласуването.
На второ място, защото от 23-ма народни представители в групата на Реформаторския блок няма нито един, който да може да бъде заподозрян в най-малка степен в конфликт на интереси, когато става дума за българската енергетика и това е рядкост за българския парламент, така че можем да си позволим известен лукс на свобода на поведението. (Ръкопляскания от РБ.)
Конкретно по предлаганите мерки. С уговорката, че подобни и „на коляно” писани мерки винаги имат непредвидими последици, и аз говоря без претенциите да съм нито гений, нито врачка, за да мога да ги кажа. За тази работа трябват много експерти, които да работят много време.
По отношение на предвидимите – по отношение на вноските във фонд „Сигурност” или квази-данък върху производството на електрическа енергия, с който взимаме едни пари от производителите, за да финансираме после производителите да си намалят цената, мога да кажа, че генерално е приемливо за групата на Реформаторския блок. Това е една от причините част от колегите да подкрепят Законопроекта. Същевременно рискът, който колегите от опозицията изложиха, тези текстове да паднат, е изключително висок и това ще се случи за пореден път с последици на все по-голямо задълбочаване на кризата в българската енергетика.
По отношение на редукцията на цената над законоустановените часове на работа с привилегирована цена, ние подкрепяме тази мярка, но категорично не подкрепяме гаврата с производителите да бъдат задължени да продават тази енергия на цена за излишък. Напълно възможно е тази енергия да бъде реализирана на свободния пазар и ако този Закон мине на първо четене, трябва да се обезпечи със сигурност тази възможност.
По отношение на мерките, свързани с енергията за собствени нужди на производителите, също следва да бъде приветствано като мярка, съдържа в себе си и икономическа, и юридическа логика.
Да дойдем на основния въпрос: предвиденият нов чл. 32а от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който с ретроактивно действие се въвежда не просто преодоляване на определени изкривявания – забележете, в законотворческия процес, а не в практиката в миналото – а се сменя цялостният инвестиционен модел, при който добри или лоши български инвеститори, както вече казах, много от тези инвеститори са български политици, нито един от тях не е от нашата група. Няма значение дали са български политици, дали са големи международни компании, те са инвестирали в условията на един ясен законоустановен модел – изключително глупав, създаващ огромни условия за непропорционални печалби, впоследствие многократно коригиран, но ясно законоустановен модел, при който абстрактно формулирано средно ниво на инвестиции се съизмерва с абстрактно формулирано средно ниво на доходност и се постига абстрактно формулирана крайна цена, еднаква за определен вид производители, за определена календарна година. Нито един от тези показатели не предвижда индивидуално изчисление на инвестициите и нито един от тях не предвижда индивидуално договаряне на цената. Подобно преобръщане на модела с ретроактивно действие и с предвидено приспадане на вече получени приходи – значителна част получени като печалби, има няколко последици, които българската икономика не може да поеме и трябва да си даваме сметка затова винаги, когато предлагаме такива мерки – и в конкретния случай, и във всеки следващ случай, в който бихме се изкушили за подобна мярка.
На първо място, нека е шаблон и нека да го кажем пак, ефектът върху инвестиционния климат – държава, която си позволява такива мерки, е съсипващ. Ние сме държава, която отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отчаяно се опитва да ги изгони с непрекъснати политически действия от най-високо до най-ниско ниво, но в случая става дума за най-високото възможно ниво на държавата.
На второ място, стабилността на банковата система. Всички тези проекти са изградени с кредити от български банки, всички те са изградени на принципа, че държавата законодателно е гарантирала определена доходност на кредитополучателите. Предоговарянето на всички тези кредити при новите условия и последващата необходимост от провизиране на тези активи в портфейлите на банките може да има наистина непредвидими, изключително тежки последици в момент, в който ние всички имаме основателни тревоги и от състоянието на банковата ни система, сама по себе си, и от ефекта на гръцката финансова криза върху части на българската банкова система.
На трето място, напълно неясно е какво се случва с печалбите на тези дружества, които в този момент ще им бъдат отнети. Данък печалба ще им върнем ли? Какво става с начисленото ДДС? Как можем изобщо да си мислим да водим този разговор без да сме чули финансовия министър по тези въпроси? Ние знаем ли какви са преките последици за българския фиск?
Аз мога да Ви кажа. По отношение на необходимото обратно начисляване на ДДС и на връщане на данък печалба ще става дума за десетки милиони левове.
По отношение на исковете, които ще бъдат насочени към българската държава – става дума за стотици милиони левове. Крайният резултат от една подобна авантюра наместо малка и несигурна счетоводна печалба, ще бъде тежка счетоводна загуба и неизмерими загуби в инвестиционни възможности за държавата.
В заключение: не можем да караме нито един инвеститор, дори да си го е заслужил, дори да е реализирал прекомерни печалби, да плаща политическата безотговорност на предишни български управления, защото това се опитваме да направим. От тук напред с внимателно изчисляване на корупционния риск, защото той е значителен, можем да минем на индивидуално договаряне и може би трябва да минем на индивидуално остойностяване и договаряне, но законодателно да променим законодателно установен модел, който е работил от 7-8 години насам, е нещо, което просто не можем да си позволим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Народният представител Магдалена Ташева иска думата.)
Нямате време. Други изказвания? (Реплики от народния представител Магдалена Ташева.) Реплика ли имате? Вие се изказахте, колко пъти ще се изказвате? Два пъти? Вие се изказахте, госпожо Ташева, в началото. В началото се изказахте! (Шум и реплики.)
Ако иска някой друг от Вашата група – да заповяда.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък, защото водихме тази дискусия и продължаваме да я водим почти два часа. От всичко, което чухме, включително аргументите на колегите от опозицията, не виждам нищо, което не може да се коригира между първо и второ четене. И колеги от опозицията имаха някои аргументи, с които ще се съобразим между първо и второ четене и нашите колеги от Реформаторския блок по същия начин.
Искам обаче да обърна внимание за това как се стигна до днешните предложения за промяна в Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници. Тя стана възможна, всъщност бе продиктувана след една друга промяна в Закона за енергетиката, която направихме преди няколко седмици. Тогава дадохме възможност регулаторът по своя преценка да удължи срока за приемане на новите решения за новите цени с един месец. Тогава от опозицията ни критикуваха, че няма смисъл от това удължаване с един месец, ако няма в този един месец да направим нищо и ако няма в рамките на този един месец да променим изходните данни, с които работи ДКВР, то решението ще бъде същото и в този смисъл няма логика от отлагането.
Между другото аз самият, както и някои мои колеги, бяхме против отлагането на решението на регулатора с един месец, защото считаме, че това решение е балансирано, моделът е балансиран. Все още считаме, че моделът е балансиран, но след дискусия с правителството и обсъждане на определени идеи решихме да направим допълнителни законодателни промени, с които, от една страна, да съкратим разходите, а от друга страна, да увеличим приходите.
Увеличаването на приходите е с въпросния фонд, който събира 5% от всички производители на електроенергия – вноска във фонд „Сигурност” на енергийната система. Съкращаването на разходите е по отношение на проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, премахване на двойното финансиране на проекти, веднъж финансирани вече от Европейската комисия, различна политика по отношение на часовете над 1250. В този смисъл тези мерки са необходими, за да можем да дадем наистина на регулатора различни изходни данни, които той да приложи в модела и получи евентуално различен краен резултат.
Основните критики от страна на опозицията сега са защо бързаме. Бързаме, защото 30 юли е след две седмици. Бързаме, защото сме ограничени в рамките на този един месец. Бързаме, защото ако не успеем в този един месец или по-точно не успеем до 24 юли – следващата седмица в петък, да публикуваме промените в Законопроекта в този или видоизменен вид, то наистина ще сме се провалили с даването на едномесечен срок за допълнителни промени в Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници, което може би е целта на някои от колегите от опозицията. Но искам ясно да Ви кажа още отсега, преди гласуването на първо четене, че това няма да се случи. Наистина ще поискаме съкращаване на срока на три дни – минималният възможен срок, но това ще го направим след като проведем извънредно заседание на Комисията по енергетика. В този смисъл обявявам, че ще взема процедура след гласуването за почивка, за да проведем извънредно заседание на Комисията и да обединим двата законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Добрев, уважаеми колеги! Заявената цел на този Законопроект не може да бъде изпълнена с текстовете, които предлагате. Благородно сте се загрижили за това, че НЕК трябва да бъде „адекватно и пълно компенсирана за извършените при непазарни условия разходи, определени по силата на Закона за енергетиката като разходи за задължения към обществото”. Само зад този перверзен евфемизъм се крие задължението на всички потребители в крайна сметка да плащат свръхпечалбите на тъй наречени „чужди инвеститори”, осигурени с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията или на разполагаемостта на преференциални цени. И тъкмо тях Вие изключвате от задължението да понасят 5 процентния нов енергиен данък. Така няма да стане. Нелепо е, абсурдно е. НЕК, ЕСО, държавните предприятия, които са жертва на тези корупционни договори, да плащат за собственото си спасяване.
Ние смятаме, че ако такъв данък се наложи – такава такса, да речем, от нея трябва да бъдат изключени държавните предприятия АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица изток”, НЕК, ЕСО. Тогава пак опираме до това, което в миналия мандат предложихме: 20% такса на тарикатите, които ползват свръхпечалби от дългосрочното изкупуване на ток. Освен това никой не е длъжен да се съобразява с това, че Вие определихте толкова кратък мораториум върху цените от един месец. Помните ли, ние Ви съветвахме да наложим шестмесечен мораториум, после тримесечен? Вие решихте за един месец. Това е нереален срок за изясняване на грабежите и запушване на дупките, или ако щете на шлюзовете, от които се източва енергия. В крайна сметка този Закон няма да допринесе... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само 15 секунди! Този Закон няма да допринесе за спасяването на НЕК, но при всички случаи ще допринесе за още по-голямото източване на АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток 2”, чиито квоти между другото, на регулирания пазар по волята на новия ДКВР клонят към нула. (Шум в залата.)
Освен това, ако наистина сте загрижени за НЕК, моля Ви, върнете от тези 16 милиарда един милиард...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ... които държавата дължи на НЕК за „Цанков камък”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. (Реплики от ГЕРБ: Ние ли? Защо ние?)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (встрани от микрофоните): Вие управлявате държавата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Едномесечният срок ще е достатъчен и това ще стане ясно още следващата седмица. Шест месеца отлагане на решението означава шест месеца Националната електрическа компания, за която Вие така яростно се борите и с право, да натрупа дългове в размер на десетки милиони на месец, тоест, за шестмесечния период вероятно стотици милиони допълнително.
По отношение на останалите Ви аргументи, в момента с внесените на първо четене предложения, ЕСО няма да плаща 5% такса, защото той не е производител на електроенергия, той е преносно предприятие. Но е възможно между първо и второ четене да се появят предложения да се разшири базата на компаниите, които да внасят въпросната вноска от 5%. Така че пледирате за това да бъдат изключени държавните предприятия от плащане на вноска в този Фонд за енергийна сигурност.
Ако си спомните Вашето предложение в предходното Народно събрание, което също цитирахте току-що, което налагаше 20% такса, падна в Конституционния съд поради две причини. Едната от тях е, че е дискриминационно, че не е облагане на всички производители, а облагане само на един или друг вид производители.
Вторият аргумент на Конституционния съд, доколкото си спомням, беше, че срещу тази такса няма услуга. В случая не става въпрос за такса, а за вноска във Фонд за енергийна сигурност, тоест не се очаква да има услуга срещу тази такса, от една страна. От друга страна, се облага цялото производство на електроенергия с един и същ процент, без значение кое е предприятието, което произвежда тази електроенергия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Други народни представители ще участват ли в дебата?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Гласували 150 народни представители: за 107, против 33, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от народните представители Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски.
Гласували 150 народни представители: за 131, против 10, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля да подложите на гласуване процедурата по удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приключване на дебатите по т. 3 и гласуването на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението да бъде удължено времето на днешното пленарно заседание до приключване на дебата и гласуване по т. 3 от дневния ред за днес, а именно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Гласували 138 народни представители: за 102, против 25, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Прекъсване за почивка до 16,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с нашата работа.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Преди да преминем към предвидената точка от нашата програма, позволете да Ви прочета едно съобщение:
Днес, 14 юли 2015 г., е постъпил и предстои да бъде раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приети на първо гласуване на 14 юли 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по енергетика на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 502-01-47.
Внесен е от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Даниела Дариткова.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, д-р Бойко Пенков, д-р Адам Персенски, национални консултанти по различни медицински специалности, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски, синдикални, работодателски и други неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той запозна народните представители с основните предложения в него.
На първо място се предвиждат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ. В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
На следващо място, със Законопроекта се предвижда центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна само ако лечебното заведение планира да провежда обучение на студенти и специализанти. Въвеждането на задължителна акредитация на посочените лечебни заведения има за цел повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни услуги.
Министърът на здравеопазването акцентира и върху предлаганото изискване от 1 януари 2017 г. за наличие на положителна акредитационна оценка, която да бъде задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и Националната здравноосигурителна каса.
Със Законопроекта се цели и създаване на правна регламентация на възможността лечебните заведения да създават обединения по Глава осемнадесета, Раздел I от Търговския закон (консорциуми) с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК. Лечебните заведения, включени в тези обединения, няма да могат да сключват самостоятелно договори с обществения фонд.
В изложението си министърът на здравеопазването отбеляза предложението, засягащо определените в основния пакет медицинска помощ, заплащана от НЗОК, социално значими заболявания, за лечението на които НЗОК да сключва договори само с лечебни заведения или с техни обединения, които са осигурили комплексното им лечение. Получаването на комплексна медицинска услуга от страна на пациента има за цел осигуряване на всяка отделна част от цялостния процес на лечение, като по този начин НЗОК да разходва бюджетни средства за лечение на заболяването, а не на отделни негови фрагменти. В допълнение, беше отбелязано, че Законопроектът предвижда възможност за осигуряването на комплексно медицинско лечение чрез: вливане или сливане на лечебни заведения, обединения на лечебни заведения, основаващи се на договори за функционални обединения, или участие в консорциуми.
Министърът на здравеопазването посочи предлаганото отпадане на лечебни заведения от Списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които не са обявени за приватизация.
На следващо място, беше отбелязана и предлаганата правна регламентация на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, което да се създава и финансира от държавата. Предложението е насочено към осигуряване на комплексно медицинско обслужване на децата с увреждания и подкрепа на техните семейства, и е в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“.
Министърът на здравеопазването запозна народните представители и с предвидените в Законопроекта промени в Закона за здравето с оглед регламентирането на интегрирани здравно-социални услуги в общността, които да бъдат оказвани в подкрепа на бременни жени, деца, възрастни хора, лица с увреждания и хронични заболявания.
В представените на вниманието на членовете на Комисията, писмено и устно изразени становища от съсловни, пациентски, неправителствени организации се изразиха както принципна подкрепа, така и несъгласие по отношение на отделни части от Законопроекта и се направиха конкретни препоръки за промени по него.
В рамките на обсъждането народни представители изказаха принципна подкрепа, отправиха критики и заявиха намерения да бъдат направени корекции по конкретни текстове, с цел прецизиране на правната уредба и съобразяване на изложени съображения от страна на различни участници в заседанието. Представители на отделни парламентарни групи изразиха несъгласие с предложената от вносителя приватизация на лечебни заведения.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” – 6, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
Заповядайте за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Изчакахме да бъде представено становището на водещата Комисия, но все още не виждаме тук представител на правителството, специално министъра на здравеопазването.
Обсъжданият Закон е един от ключовите в представяната от него реформа. Може би той е тръгнал, но нека специално да бъде поканен, защото смятам, че без неговото присъствие не е редно да се обсъжда този важен въпрос. От него трябва да чуем дали той вече не стои зад част от направените предложения. Ако пък смята, че след като не е сигурно, че ще се пристъпи към продажба на болниците, може би вече се е дезинтересирал от Законопроекта – не знам, но какъвто и да е отговорът, тази дискусия не може да се води без министъра на здравеопазването.
Затова, господин Председател, поканете министър Москов да присъства. Дори може би е удачно да дадете кратка пауза, докато това стане. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Защо се притеснявате? Хората на днешната дата преди много години са съборили Бастилията, а днес Вие се притеснявате, че някой може да събори един кворум!
Вие преценете как да продължи оттук нататък дискусията.
При всички случаи настойчиво призовете министър Москов да присъства в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Министърът е поканен, даже е в сградата на Събранието. Остава да го поканим да влезе и в залата. Мисля, че той Ви е слушал. Присъединявам се към Вашия апел да дойде в залата.
Декларация от името на група? Заповядайте.
Народният представител Валери Симеонов за изявление от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт, нейният председател.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както каза преди мен говорещият господин Стоилов, днешната дата е свързана с атаката на Бастилията. Само че тази дата съвпада с една много тъжна, трагична дата от българската история и като български парламент и български народни представители, ние трябва да отдадем и да отдаваме и занапред дължимото на тези значими исторически дати от нашата история.
Декларацията е посветена на клането в село Любенова махала през 1877 г.
На днешния ден – 14 юли, се навършват 138 години от едно от най-грозните и страшни събития в годините на турското робство – масовото изтребление на българи от Османската империя. Такова е и клането в новозагорското село Любенова махала, станало на днешна дата през 1877 г. В селото са избити над две хиляди българи от сили на редовната турска армия – башибозук и черкези. Селото е било обградено от многобройна турска войска и е щурмувано с няколко оръдия под водителството на Шевкет паша. Причина за това е бил недостатъчен откуп, искан от местните турски велможи от селяните, за да бъдат пощадени – една обичайна практика в Османската империя по времето на водените войни. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброява 1500 – 2000 души. Подобно на Батак българите, много от които са били от съседните села, са се скрили в църквата с надеждата, че турците ще се побоят от божието наказание и няма да посегнат на живота им в храма.
Пространството около църквата е било барикадирано с волски коли и подръчни материали. Първо, поробителите са събрали откупи за живота на хората в двора, но тъй като те са се оказали недостатъчни за много от обградените, са пристъпили към атака на самата църква. Само в двора на църквата са избити 1013 човека. Последвало е разбиване на вратата и е започнало методично избиване на скрилите се в църквата жени, деца и старци. Някои, за щастие са се спасили и от разказите им се обрисува следната тъжна и страшна картина.
Един турски офицер и четирима черкези с извадени пушки, застанали на вратата, през която са изкарвали живите един по един. Всеки от тях е бил щателно претърсван за пари и скъпоценности и който случайно имал нещо запазено до този момент е бивал освобождаван, след като са му отнемали всичкото богатство. Останалите са били избити.
След привършване на убийствата, турците и черкезите са ограбили и самата църква, като са задигнали полилеи, посребрени икони и всичко друго, което е имало някаква стойност. Едва на третия ден – 16 юли, от Пловдив пристигнали английският, австрийският и френският консули, заедно с Реуф паша, за да проверят случая с масовото убийство. При проверката между мъртвите не са се оказали нито комити, нито така опасните руси, само обикновени селяни, беззащитни мъже, жени и деца.
Дошлите се разпоредили да започне погребването на мъртвите. Всички трупове са били нахвърляни в големи изкопани трапища и затрупани с пръст. Така и до днес при всяко разкопаване на земята в района около църковния храм, на бял свят се появяват костите на погребаните, за да припомнят за този варварски акт.
Днес нечовешката жестокост на поробителите над българите в село Любенова махала, Новозагорско, не може да бъде оправдано с нищо и не бива никога да бъде забравено, а при всеки повод да бъде осъждана проявяваната зверска жестокост.
Между другото тази жестокост е същата, каквато е била проявена спрямо жителите мюсюлмани на село Сребреница преди 20-ина години. Но в Любенова махала не идва нито Бил Клинтън, нито Мадлин Олбрайт, нито Ахмед Доган, нито някое друго официално лице. Не идват и в Батак, в Българово и в стотиците и хиляди села, махали и градчета, някои от които, за съжаление, завинаги изчезнали от картата на България.
Ето защо е възмутително, че самозваното Движение за права и свободи у нас надава вой до небесата за жертвите в босненското село, а не обелва нито дума за абсолютно същите масови убийства, извършени на религиозна основа от османците по нашите земи. (Народни представители от ДПС напусната пленарната зала.)
В този парламент ДПС, извинете „дъпъсе” – както се произнася тук, от тази трибуна, не приема историческите факти, доказващи геноцида над арменския народ, и не ще и да чуе за геноцида над българския народ, извършван пет века от варварите поробители.
Призоваваме Вас, народните избраници, да направите това и да приемете внесената на 30 април 2015 г. от Патриотичния фронт Декларация, осъждаща изтреблението на българите по време на Османската империя.
Призовавам и Светия синод на Българската православна църква да канонизира жертвите мъченици от Любенова махала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Процедура – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1, изречение трето, срокът за предложения по обединения Законопроект, който Вие обявихте преди малко, да бъде съкратен на три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Делян Добрев срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде три дни.
Гласували 99 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 24.
Предложението е прието, срокът е три дни.
Други процедури? Декларация, изявление? Няма.
Можем да преминем към доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм, а той ще Ви бъде представен от председателя на Комисията – народния представител Петър Кънев.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На заседанието присъстваха: д-р Адам Персенски – заместник-министър на здравеопазването, Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.
Законопроектът, представен от заместник-министър Адам Персенски, предвижда промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ. Предвижда се и центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация. Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават консорциуми с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса. Предлага се и създаването на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.
В областта на компетентност на Комисията по икономическата политика и туризъм попада изменението в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с което се изключват лечебните заведения от Списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, които не са обявени за приватизация.
В свое писмено становище от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол изтъкват, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол е специален Закон, който урежда правоотношенията между субектите по повод на приватизацията на държавната и общинската собственост, включена в приложното му поле. Ето защо систематичното място на разпоредбите, свързани с приватизацията на лечебните заведения, независимо от спецификата им, е в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а не в друг закон. Предложеният Законопроект изцяло противоречи на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и с него не се постига целта на Закона, а именно прозрачност, публичност и ясна регламентация на приватизационния процес.
В хода на дискусията народният представител Корнелия Нинова изрази мнение, че няма яснота как ще се вземат решения, когато има смесена собственост – държавна и общинска, още повече ако държавната е с миноритарен пакет.
От името на вносителите беше заявено, че текстовете, касаещи приватизацията на лечебните заведения, ще бъдат оттеглени между първо и второ гласуване на Законопроекта.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8, „против” – 5, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
С доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае нейният председател д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2015 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с вносител Министерският съвет.
На заседанието присъстваха: д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от д-р Бойко Пенков, който изложи основните моменти, предвидени в него. На първо място, предлагат се промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.
Променят се и изискванията за съдържанието на областните здравни карти, които следва да отразяват както моментното състояние на видовете медицинска помощ, така и да съдържат данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта. На областните комисии се дава възможност да участват в процеса на планиране на броя легла за болнично лечение и да изразяват становище относно конкретните потребности от медицински специалисти, необходимостта от преструктуриране на лечебни заведения, както и от предоставяне на конкретен вид грижи в съответната област.
Друг основен акцент е въвеждането на изискване центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна само ако лечебното заведение предвижда да провежда обучение на студенти и специализанти.
Със Законопроекта се регламентира и възможността лечебните заведения да създават обединения помежду си с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК. Предлага се за определените в основния пакет медицинска помощ социалнозначими заболявания Касата да сключва договори само с лечебни заведения или с техни обединения, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания. Целта е пациентите със социалнозначими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти. С Проекта се създава възможност тази цел да бъде постигната не само чрез вливане или сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения – чрез договори за функционални обединения или участие в консорциуми.
С Проекта се предлага да отпадне забраната за приватизация на лечебните заведения с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или обособени части от тях по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които не са обявени за приватизация.
Предлага се създаването на нов вид лечебно заведение – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Предвижда се Центърът да осъществява дейности, насочени към подкрепа на семействата на деца с увреждания по отношение извършването на ранна и последваща диагностика, изготвяне на план за лечение и проследяване състоянието на детето. В Центъра ще се осигурява продължително лечение и подходяща медицинска и психосоциална рехабилитация, без да се допуска институционализиране на грижите за деца. В подкрепа на семействата ще се извършват и посещения на медицински специалисти в домашна среда. При необходимост Центърът ще осигурява специализирана медицинска грижа и за децата с увреждания, отглеждани в социални услуги от резидентен тип, ще се предоставя и палиативна грижа. Финансирането на лечебното заведение ще се осъществява от държавния бюджет.
Със Законопроекта се предвижда и регламентиране на интегрирани здравно-социални услуги, включително в домашна среда, в подкрепа на бременни жени, деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора. По този начин се създава и необходимата нормативна база за изпълнение на приетата Национална стратегия за дългосрочна грижа, която цели да насърчи взаимодействието между здравните и социални услуги по отношение на определени групи от населението на страната. Интегрираните услуги ще се предоставят от общините, лечебните заведения, както и от физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които имат издаден лиценз и са вписвани в регистъра на доставчиците на социални услуги.
В хода на дискусията народните представители, членове на Комисията, изразиха становище, че с предлаганите промени по отношение на Националната здравна карта ще се подобри визията не само за моментното състояние на здравеопазването в България, но и ще се насочат инвестиции към местата, в които има дефицит на определен вид медицински услуги. Беше подчертано, че здравната карта следва да се реализира при условията на демонополизация. Изразено бе положително становище във връзка със създаването на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, което е в синхрон с провежданата реформа в институционалната грижа за деца. Критични бележки бяха отправени по отношение на предвижданата приватизация на лечебните заведения, както и по отношение на факта, че предложенията на Националното сдружение на общините в Република България за промени в някои текстове не са взети под внимание.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 6 гласа, „въздържали се” – няма, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Заповядайте за декларация от името на група, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам категорично да се разгранича и укоря господин Симеонов за грозния паралел, който направи преди малко в залата.
Ние сме живи, господин Симеонов. Ние сме съпричастни към всяка болка и страдание, независимо кога се е случило, към всяка жестокост, която историята ни подсказва. Имайки предвид това, остро порицаваме неудачния паралел и асоциация, които Вие внушавате от тази сакрална трибуна.
Да не би да мислите, че ни е страх от Вас? Ние често не отговаряме на Вашите провокации. Няма такова нещо! Историята на Движението за права и свободи опровергава, ако имате такова съмнение, това съмнение.
Каква е причината да се гневите и гаврите постоянно с Движението за права и свободи, избирателите му и генерално да обобщавате всички в тези свои цели? Освен омразата, а тя, както казва народът, няма допирни точки с интелекта, каква е другата причина?!
Що се отнася до ДПС, Вашата омраза, трябва да знаете, че е наша привилегия. (Реплика в ПФ.) Този Ваш профил и отношението Ви са ресурс за нас. В пейоративен аспект дори би трябвало да сме Ви благодарни, защото противопоставянето и омразата са инструмент в ръцете на политици, но ако сме мъдри и ако ползваме по интелигентен начин този ресурс, ние не трябва да се поддаваме на това изкушение.
Допълнителен катализатор е арогантното Ви отношение и безпардонния стил на говорене срещу Движението за права и свободи. (Реплика в ПФ.) Това допълнително обединява и консолидира нашия електорат. В това нямайте съмнение! Ще видим море от мъка и безнадеждност на 25 октомври в очите Ви, когато видите този факт! Не е необходимо нищо друго да казваме по отношение на агитирането, с изключение на видеоклипове и цитати от Ваши изказвания от тази трибуна. Достатъчно е на наше предизборно събрание да кажем след това: „Приятна вечер! Избирателят знае за кого да гласува!” (Реплика в ПФ.)
ДПС е опитна партия, господин Симеонов. Не ни подценявайте! (Реплика в ПФ.) Ние сме мъдра партия, защото черпим мъдростта от нашия избирател. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Много партии ни подценяваха. Мога да ги цитирам, а сега са в политическото небитие.
Защо си мислите, че постоянно трета политическа сила през тези 25 години е точно Движението за права и свободи?! (Шум и реплика в ПФ.) Първият и вторият винаги се сменят, но третият е константен като позиция. (Реплика в ПФ.) Сами си отговорете на този въпрос.
ДПС не може да бъде заобиколен фактор. Докато изречете изречението „ДПС е заобиколен фактор”, ще получите потупване отзад по гърба и ДПС вече ще Ви е заобиколило. (Смях в ПФ.) Не забравяйте това!
И накрая, знаете, докато първото ни име е Движение за права и свободи (реплика в ПФ), второто е любов и респект. Любов – към нашия избирател, респект – към системните демократични евроатлантически партии. Имаме и трето име. То е мъдрост и търпение. Мъдрост, защото имаме мъдри лидери и мъдър избирател, и търпение, защото търпение е второто име на политика. Търпение впрочем е второто и на мъжа.
Този политически феномен го има само в политиката. Една политическа сила е мъртва, далеч преди да се появят симптомите затова. Ние Вас Ви смятаме като преходна политическа формация. За Вас не мислим като за политическа сила с някакви бъдещи хоризонти в българския политически живот. Вие всъщност сте едни политически кутрета, които са налазили по широкия гръб на премиера, но когато има опасност да му скъсате шлифера – по негови думи – той ще Ви отритне. Бъдете сигурни в това! (Реплика в ПФ.)
Аз съм много загрижен за съдбата на моята Родина, когато виждам какви хора я управляват, но зная, че Господ е ...
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Българин!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: ...мъдър! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС. Народният представител Валери Симеонов иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение на господин Симеонов.
Твърде лично се обърнахте към господин Симеонов. Той имаше изявление от името на група, а Вие много пъти споменавахте господин Симеонов. (Смяна на председателите.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! С дълбока благодарност искам да взема правото си на лично обяснение, защото никой не е посвещавал такава дълга пледоария на моята скромна личност. В своето изказване аз не си позволих да адресирам лично към някого каквато и да било квалификация.
През цялото време, говорейки за любов, извисеност, опит и какво ли още не, свързано с Вашата партия, Вие фактически раздавахте лични квалификации! Това ли е Вашата любов? И Вие ли ще говорите за омраза?! Омраза. Та цялото Ви изказване, цялото Ви изложение беше изпълнено с гняв, омраза, невъздържаност. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това са фактите. И много дребнавост! Много дребнавост и много злоба!
Как иначе, с какви други думи може да се квалифицира Вашият език?! Вие, които говорите, обвинявате другите в езика на омразата. Във Вашия речник чухме „кутрета”, „заставане отзад”, „нечий шлифер”. И знаете ли, според мен тук не става въпрос за политическа омраза. Тук просто става въпрос за ниска култура! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, преминаваме към докладите. Някои от тях вече сме чули.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър!
„Нашето редовно заседание беше на 18 юни в присъствието на Петър Москов – министър на здравеопазването. Тук са формулирани основните принципи, на които стъпва Законът. Няма да ги чета. Предполагам, че колегите от водещата Комисия са го направили.
Ние смятаме, че този Законопроект регламентира възможността лечебните заведения да създават обединения помежду си с цел сключване на договори за оказване на медицинска помощ.
От друга страна се предвижда лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелни договори с НЗОК. Целта на това предложение е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга. С проекта се създава възможност тази цел да бъде постигната не само чрез вливане или сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения, договор за функционални обединения или участия в консорциум.
Предлага се да отпадне забраната за приватизация – една тема, която очевидно се коментира широко, създаването на нов вид лечебно заведение – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, което да се създава от държавата.
В Комисията беше предоставено становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което са изразени някои принципни несъгласия с определени разпоредби от Законопроекта и са направени конкретни предложения за промени в отделни текстове. Струва ми се, че между първо и второ четене е добре внимателно да следим това.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за преобладаващата част от предложените промени, като беше обърнато внимание на необходимостта от по-добро регламентиране на условията и реда за приватизация на лечебните заведения.
С 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” се предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Остана да чуем и доклада на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Госпожа Маринска ще ни запознае с резюмето на доклада.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
В заседанието взеха участие доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Полина Денчева – експерт в дирекция „Правен” на Министерството на здравеопазването.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от доктор Пенков. В мотивите към Законопроекта бе изложено, че се предлагат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.
Вторият основен акцент е възможността, която се дава на Националната здравноосигурителна каса за избор на лечебни заведения, с които тя да сключи договор. През Националната здравна каса се определя минималният брой легла в болниците, които приемат по спешност хора с основни заболявания, легла за продължаващо лечение и за рехабилитация. На тази база, при наличието на качествени оценки за инфраструктура и човешки персонал и по изработени критерии, Националната здравноосигурителна каса ще може да прецени точно с кои лечебни заведения да сключи договор, за да покрие потребностите на хората в областта.
Въвежда се и задължителна акредитация. Това става задължителен акт тогава, когато дадена болница иска да сключи договор с Националната здравноосигурителна каса. По този начин Касата ще гарантира на хората, на нас като пациенти, че тя е сключила договор действително с лечебни заведения, които преди това са оценени – направена им е пълна оценка, и че те отговарят на всички изисквания за качество и безопасност, които могат да предоставят на пациентите.
Създават се също така и нови условия за изграждането на здравни болнични мрежи. Следващ акцент от предлаганите промени е отпадането на забраната за приватизация на лечебни заведения за болнична помощ. Предвижда се приватизацията на лечебните заведения, които са държавна или общинска собственост, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието.
Създава се нов вид лечебно заведение – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. До момента това се вършеше от домовете за медикосоциални грижи за деца. Предвижда се това заведение да осъществява дейности, насочени към подкрепа на семействата на деца с увреждания, по отношение на ранна и последваща диагностика, изготвяне на план за лечение и проследяване състоянието на детето. В Центъра ще се осигурява продължително лечение и подходяща медицинска и психосоциална рехабилитация, без да се допуска институционализирането на грижите за деца.
В хода на дискусията народните представители, членове на Комисията, изразиха становище, че същественото в този Законопроект е Националната здравна карта, която ще определя не само сегашната картина на здравеопазването в България, но и ще помогне на държавата да инвестира в местата, където има дефицит на определен вид медицински услуги. По този начин ще се постигне равнопоставеност на достъпа на българските граждани до медицинско обслужване.
Националната здравна карта не е ново понятие, но то трябва да бъде изпълнено с нужното съдържание, за да се постигнат целите – разпределение на лечебните заведения така, че дисбалансът, който е наличен в момента, да започне постепенно да намалява.
Изразено бе положително становище във връзка със създаването на нов вид лечебни заведения – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. В момента в голям брой домове са останали именно тежко болни деца, които имат затруднения да попаднат в друга среда, защото грижите за тях са много специфични.
Законопроектът като цяло отговаря на намеренията да се преструктурира системата на здравеопазването, така че водеща да бъде медицинската целесъобразност и грижата за пациента, като последният бъде поставен в центъра на системата.
Въз основа на дискусията и след проведено гласуване Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
От името на вносителя – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Председателите на няколко комисии изтъкнаха основните неща в Законопроекта, аз искам да кажа само два акцента.
Единият е Здравната карта. Тоест внасянето на порядък, прогнозируемост, достатъчност и финансова устойчивост на системата ни за болнична помощ – селективността при избора на Националната здравноосигурителна каса за сключване на договор при установено от НЗОК свръх предлагане на определена болнична структура; невъзможността новосъздадена, новоучредена болнична структура или ново звено от вече съществуваща болница да сключи договор с Националната каса при отрицателно становище от Националната комисия. Това наистина връща системата за болнична помощ малко по малко към някаква норма.
Второто важно нещо, за да не повтарям нещата казани досега, са двата вида нови лечебни заведения – за комплексно обслужване на деца с увреждания и регламентирането на интегрираните здравно-социални услуги в общността. Това всъщност са законови регламентации по узаконяването буквално, веднъж, на Стратегията за деинституционализация и, втори път – Националната програма за развитие и функционалната Стратегия за дългосрочна грижа, свързана в нея. Това са изисквания и на нашите европейски партньори във връзка с цялото финансиране, което получаваме в процеса на деинституционализация.
Третото нещо, на което бих искал да обърна внимание, е всъщност главата, третираща отпадане забраната за приватизация. Още веднъж да кажа: всеки един от присъстващите народни представители вече знае – на заседание на Председателския съвет, където заедно с премиера и вицепремиера Ивайло Калфин търсихме подкрепа по определени точки, декларирах, че имам ясното разбиране, че в момента и за народните представители от мнозинството, и от опозицията това е спорно и неприемливо, би затруднило, забавило или отложило приемането на важните текстове, за които говорим сега. И там, и още веднъж подкрепям това, за да няма съмнение и да не се отклонява дебатът в тази посока – представителите на правителството по време на дебатите между първо и второ четене няма да поддържаме това, нито ще търсим някакъв тип подкрепа за тази глава. Тоест нейното време трябва да дойде в следващ, в друг момент.
Продължавам да се убеден в някои мотиви. Само ще Ви кажа, че при срещите си днес с областния управител на София област във връзка с новите центрове за Спешна помощ, които ще правим, разбрах от него, че болницата в Ботевград вече била приватизирана. Ето такива едни неща, дами и господа! Никой не разбрал, никой не чул, не е ясно какво ще бъде това нещо. Тоест този процес тече. Ще дойде времето, когато наистина ясно, по-изчистено, без съмнения ще се случват такива неща. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) А, кажи ми? Днес го разбрах. (Реплика.) Какво значение има това?!
Още веднъж Ви благодаря и Ви призовавам за подкрепа на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Москов.
Дебатът е открит.
Първи се е записал за изказване господин Лъчезар Иванов.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги, бих искал да се обърна към Вас с това, че ние от политическа партия ГЕРБ ще подкрепим философията на този законопроект. Той е в унисон с Програмата, която беше представена до 2020 г. Наред с това, което споделих, бих искал да обърна внимание и на някои противоречиви текстове в законопроекта, които смятам, че между първо и второ четене биха могли да бъдат отстранени.
За да бъда конкретен, ще започна с § 4, в който се говори за диагностично-консултативните центрове (ДКЦ), където имат възможност да разкрият допълнително до 5 легла.
Обръщам се към Вас, господин Министър, като бих искал да направя едно предложение – ще го направя и писмено, че разкриването на тези 5 легла за осъществяване на клинични проучвания считам, че по-удачното е голяма част от клиничните пътеки, които са в болничната част, и то, когато говорим за еднодневна хирургия, спокойно биха могли да преминат в диагностично-консултативните центрове, които всъщност имат и това основно предназначение. Считам, че самият израз „клинични изследвания” подсказва, че клиничните изследвания би трябвало да се осъществяват в лечебни заведения, където се изисква Етична комисия, където се изисква и основен изследовател, и така нататък, и така нататък.
По-нататък ще премина към параграфи 7, 36, 43 и 45. Бих искал да кажа, че абсолютно не кореспондира здравната реформа, която се опитваме да осъществим, с изискванията за ефективно управление на лечебните заведения, с ефективно управление както на кадровия, така и на целия потенциал на едно лечебно заведение.
За какво става дума тук? Бих искал да кажа, че свалянето на образователния ценз и възможността всеки един да може да става ръководител на лечебно заведение, болница, ДКЦ считам, че не е в унисон с европейските изисквания. Когато говорим за лечебните заведения и за ниво на компетентност, където изискваме от лекарите да повишават своята специализация, да имат нужното оборудване, за да може болницата да работи по-ефективно, да допринесе за една по-добра медицинска услуга, не мога да се съглася, че ще бъдат премахнати всякакви изисквания за човека, който ще управлява лечебното заведение.
Считам, че тук също трябва да направим необходимата корекция, за да можем да отговорим на високите изисквания и цели, които са поставя Програмата 2020 г. изобщо за една съвременна реформа.
Към § 11 също имам известна забележка, а именно § 11, ал. 3. Липсва една точна определеност и легална дефиниция на „комплексна медицинска грижа”. Това е изключително важно да бъде формулирано, тъй като на базата на тази медицинска грижа ние съответно ще даваме или отнемаме правата на някои лечебни заведения.
Друг от проблемите, който бих искал да поставя, е двойният стандарт, който забелязвам в няколко от параграфите. В § 26, в чл. 43 се допуска излишъкът – излишък могат да имат във всички лечебни заведения, а не само в болничните. Също така бих казал, че това може да бъде и в доболничната помощ. Това също е едно противоречие.
В § 32, ал. 5 и чл. 41 регистрацията на лечебните заведения на втори или на следващ адрес, или на друго място считам, че противоречи в чл. 40, ал. 3 за регистрацията в РЗИ.
Господин Министър, обръщам се към Вас, като бих искал да кажа, че давайки възможност за регистрация на няколко лечебни заведения на различни адреси, няма да намали броят им, а, напротив, ние ще отворим един нов проблем с регистрация на едно лечебно заведение със съответните филиали. Бъдете сигурен, че тук частните лечебни заведения веднага ще го реализират с филиали на различни места.
В § 63, т. 4 и създаването на ал. 13 в чл. 59 имаме различни критерии за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – изключително важно. Недопустимо е за различни лечебни заведения. Съществуват два режима, успоредно регламентиращи сключването на договори. Това е с НЗОК по Националния рамков договор в чл. 53, ал. 1 и от Закона за здравното осигуряване – другата възможност е дадена на министъра.
Ще завърша с нещо, което не мога да отмина и е изключително позитивно. Смело бих казал, това е здравната карта и задължителният й характер. Това е изключително важно, тъй като с добре и ясно поставени параметри и изисквания за лечебните заведения и създаването на тази здравна карта ще имаме един гръбнак, на който здравеопазването ще може да се опре, но тук, пак казвам, критериите трябва да бъдат посочени ясно.
Още една забележка. Считам, че към задължителната здравна карта трябва да фигурират и аптеките като част от лечебния процес. Вие добре знаете, че лечебните заведения – всяко лечебно заведение има своята функция. Считам че тук, в тази здравна карта трябва да регламентираме и разкриването на аптеки, за да може да имаме една свързаност, една последователност в лечението на пациенти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Няма.
След него по време даде знак за изказване господин Чакъров.
След това ще редувам от различни парламентарни групи, откъдето има по повече от един народен представител.
Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги, както и в други законопроекти, така и в настоящия биха могли да се потърсят и добри предложения, както и спорни моменти. За съжаление, добрите предложения, които могат да се обсъдят и на второ четене, трябва да бъдат прецизирани. Бих искал да обърна внимание на няколко спорни момента на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На първо място, това са националната здравна карта и областните здравни карти. Макар и да се изтъква като позитив и от мотивите, както ги представи преди малко господин министър Москов и в пресата, и възлагането на големи надежди, задължението за наличието на тези карти съществува и в сегашния закон, но карти няма. Сега се очаква, както е заложено, да се появят в 6-месечен срок от приемането на закона, въпреки че това е действащ текст в момента.
Министерството на здравеопазването тепърва, в рамките на един месец ще пише методики, чрез които да се определят конкретните потребности от лекари по дентална медицина, специалисти от професионално направление и в различните специалности – да не изброявам всички.
Какви са критериите, по които комисиите за изготвяне на тези здравни карти ще определят необходимия брой легла за болнично лечение, както и потребности, най-общо казано, от лекари и специалисти ние не знаем, защото ги няма в закона?
Между другото, една от причините, заради която не подкрепихме и разделянето на пакетите в Закона за здравното осигуряване, беше именно за това, че нямаше ясни разчети и ясна критериална база какво включва основния и допълнителния пакет. Другите причини, по повод на които сезирахме Конституционния съд, са ясни. Поне основни принципи трябва да присъстват в закона.
По-конкретно в Законът за лечебните заведения по отношение определянето на необходимостта от преструктуриране на лечебните заведения или за предприемане на други мерки по създаване, закриване или оптимизиране на лечебните заведения дори не е предвидено да има методика.
За съжаление, не е предвидено също така да се изготви оценка на здравните потребности на населението преди да се изготвят картите, а е предвидено такава оценка да се прави само за нови заведения и нови медицински дейности и то след издаване на националната здравна карта. Би следвало, именно въз основа на тази оценка, да се преценява дали има излишък или недостиг на болнични легла и да се прави оценката на необходимостта от лечебни заведения и дейности, включително откриването на нови такива или закриването и преструктурирането на съществуващи. Без такава първоначална оценка е спорно какви точни анализи ще правят комисиите и доколко релевантни ще са изводите и становищата им. Въз основа на тези становища към тях на комисиите ще се приватизират, откриват, закриват или преструктурират болнични заведения и ще се определя къде е границата на болничните легла след което НЗОК ще може да избира с кои болнични заведения да сключва договор и с кои – не. На практика това е поредния случай, в който д-р Москов – министърът на здравеопазването, ни дава бял лист и ни кара да се подпишем под него с обещание за светло бъдеще.
Вторият проблемен момент, който искам да посоча, е, че се предвижда в области, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Не е коректно, уважаеми колеги, към нашите граждани, тези критерии да бъдат в подзаконов нормативен акт. Редно е те да бъдат в закон, за да няма съмнение за субективизъм при подготовката, приемането им тук в пленарната зала и най-вече при прилагането им.
По отношение на приватизацията на лечебните заведения е разумно решението на Министерството на здравеопазването – след протестите и на опозицията, и на партии от управляващото мнозинство като ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ – да обяви, че няма да поддържа тези текстове при обсъждането на Законопроекта. Искам да подчертая и друг аспект на този казус, че структуроопределящите болници са елементи на националната сигурност и възможностите за тяхната приватизация, меко казано, са неотговорна позиция.
Като четвърти проблем исках да посоча, но вече д-р Иванов посочи, за ръководителите на лечебните заведения и отпадането на изискването да са със здравен мениджмънт, няма как да бъде подкрепено. Добре е хората, които ръководят лечебните заведения наистина да имат здравен мениджмънт и да познават в детайли, същностно, задълбочено, съдържателно точно това, което се управлява и ръководи. С оглед на спецификата, считаме, че този текст трябва да бъде поддържан.
На пето място, съвсем накратко бих искал да посоча, че може на пръв поглед да се посочи като позитивен момент въвеждането на комплексни медицински грижи за болни с определени заболявания, за деца с увреждания и хронични заболявания, но, за съжаление, липсва легалната дефиниция, именно за комплексно лечение. Прави се опит в § 65 и това да бъде направено, но считам, че между първо и второ четене, ако бъде подкрепен от управляващото мнозинство ЗИД на Закона за лечебните заведения, това би могло да се постигне, но като цяло ние не споделяме духа и философията на ЗИД на Закона за лечебните заведения, с оглед на което Движението за права и свободи няма да подкрепи настоящия Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. (Реплика от министър Петър Москов.)
Две минути, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Повечето от бележките и предложенията, които бяха направени и от д-р Иванов, и от д-р Чакъров – те са смислени, и между първо и второ четене наистина могат да бъдат гласувани и променени.
Единственото, за което бих спорил. Говорите за обективност, за липса на субективност и за критерии. Ние имаме реален проблем и една от целите на този Закон е да го решим, тоест количеството болници, все по-разрастващо се и неводещо до добър здравен резултат.
Няма, уважаеми доктори, каквато и да е методика, и какъвто и да било критерий, който да не остави у някого, у всеки един от нас усещането за това, че тази по същество доста трудна, леко мръсна операция, която трябва да бъде проведена, за да се очистим всички заедно от греховете, които сме си трупали във времето, да бъде проведена. Няма да има каквато и да е свята методика, на базата на която министърът няма да бъде обвинен в субективизъм.
Въпросът е: ние искаме ли да направим тази крачка и веднъж завинаги да тръгнем със система, която е прогнозируема и отговаря на определени цели, или наистина ще търсим детайл, обективност докрай и ще оставим нещата в същото това състояние?
Отново казвам, ако имаме готовността да извървим това – да създадем Национална здравна карта и тя да даде рамката, в която може да бъде разраствана болничната система, не трябва да търсим перфекционизъм в оценката и в критериите, защото такъв е невъзможен. Трябва да вземем решението, и то е политическо – правим ли го, или не го правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на БСП лява България първи е господин Райнов.
Доктор Райнов, слушаме Ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Ние от БСП лява България винаги сме смятали, че промените в здравната система трябва да се осъществяват с постигането на предварителен национален консенсус между всички политици, експерти и общество, водещ до една основна цел – по-добро здраве на нацията, както и стабилност и прогнозируемост на здравната система.
Бързам да кажа още в самото начало, че ние няма да подкрепим дадения Законопроект и преди да ни обвинят в това, че който не разбира е глупав или поддържа статуквото, ще обясня защо няма да го подкрепим.
Този Закон, колеги, някой от Вас правил ли се е справка – той е от 1999 г., колко пъти е променян досега? Четиридесет и един пъти, това е четиридесет и вторият път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може да бъде шампион, има други закони...
ЕМИЛ РАЙНОВ: Има и други шампиони, да.
Законът е със 118 члена, а в момента се предлагат промени буквално на 61 члена.
Колеги, Министерският съвет да беше седнал да напише изцяло нов Закон. Първоначалната идея е толкова изкривена, че някои от нас надали си я спомнят.
В този Законопроект няма нито финансова обосновка, нито оценка на въздействието. Припомням си едни изказвания – само от предишната точка, по предишен Законопроект, как бил писан „на коляно”, пак нямал финансова оценка, финансова обосновка и така нататък. Този Законопроект, уважаеми колеги, не решава нито един от кардиналните проблеми на здравеопазването, а кардиналният проблем е ефективността на средствата – как се изразходват средствата за здравеопазване.
Бегло ще се спра на някои от спорните моменти, които чух, че колегите от различни политически сили също ги казаха, тоест и те потвърждават това, което ние казваме.
Абсурд е вливането на центровете за психично здраве, комплексните онкологични центрове като отделения в болниците. Освен че се ограничават правата на общините като собственост, се получава и един друг парадокс. Общинска собственост – влива се в смесено дружество, в един момент общинската собственост става по-голяма, държавата губи своята собственост. (Реплика от министър Петър Москов.)
Нещо много важно – част от тези центрове са оборудвани в предходния програмен период с пари от европейски програми, и в един момент сега заради неосигуряване на устойчивост някой ще трябва да връща пари, средства.
Какво се случва от тук нататък?
Колкото за Здравна карта, колегите бяха достатъчно подробни. Тук отново възникна проблемът, който се спомена. От една страна, Касата сключва договор с лечебните заведения на база бъдещото НРД, от друга страна, получава се друг механизъм за сключване на договор. Министърът определя с наредба лечебни заведения – там, където има излишък, кои и как ще сключват договор. Не бих искал да се спирам на нещо много важно, че по този начин се отнема изконното право на платеца, здравноосигурения, да избира къде да се лекува, а министърът с наредба пак ще му определя.
Нещо много важно. Изискванията за директори на лечебните заведения – само изискване за завършена магистратура. Това е много интересно нещо. Вероятно нечия скамейка, която беше рекламирана като много дълга, се оказа много късичка и аз съм си подчертал от мотивите защо се прави това – за по-широкия кръг лица, които да заемат длъжностите, тоест „Добре дошли” всички други магистрати, заповядайте да управлявате лечебните заведения.
Разбрахме за дължината на лечебната скамейка, а бяха години, когато доктори съветваха по национална сигурност премиерите, бяха председатели на оръжейните комисии към Министерския съвет, но това бяха едни други години.
Комисията по енергетика... Прескачаме едни по-дребнички неща, като отмяна на чл. 91 до 93 – центровете за извънболнична помощ да бъдат като място за специализация на колегите по спешна медицина. Завареното положение как ще го третираме? Отиваме по-нататък. Комисията за изработване на Национална здравна карта е с достатъчно широко национално представителство, в един момент се появяват двама души от Лекарския съюз, защо не трима? Тоест, пак се получава едно леко изкривяване на акредитацията, приветстваме, но на всеки един от нас, който се е занимавал с това, му е пределно ясно, че няма как за една година всички болници да минат през акредитация, за да може да бъде поставено като условие за сключване на договор от 1 януари 2017 г.
Няма да се спирам на прословутото национално споразумение – Пакта за стабилност, при което за пореден път се опитваме с промени в един Законопроект да променим кардинално друг законопроект.
Между другото, колеги, да не забравя, това е втори опит. Първият опит беше неуспешен. Той беше в Закона за здравното осигуряване, където беше отхвърлен практически от всички, но отново опитваме през този Законопроект пак да променим следващият. Вероятно е свързан...
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ти гласува „за”! Нали гласува „за”?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Разбира се, но аз оборвам това, че не е административно през един Законопроект да се променя друг. Напишете нов Закон за лекарствата и давайте нататък.
И сега отиваме, колеги, на нещо много важно. Това е Комисията по Национална здравна карта, която предлага прословутите обединения. Тоест, по нейно предложение се предлага кой с кого ще се обединява. Оттук нататък никъде не е записано каква е целта: ще обединяваме техника, апаратура, кадри, лаборатории? А същевременно в противоречие с току-що приетия Закон за здравното осигуряване, чл. 59, ал. 1, т. 2 всеки участник трябва да отговаря поотделно на условията за сключване на договор, всеки поотделно трябва да сключва договор с Касата. Е, тогава защо се прави това обединение? Каква е целта? Сега да коментирам, че информационната система на Касата така е устроена, че не може да отчита обединение, тя има отчетна форма от лечебно заведение, плащане по отчетно заведение, глобите и санкциите също са на база лечебно заведение.
Тук да не отварям скобата от така прокламираното обединение на софийските болници какъв е резултатът, къде е ефектът от спестените милиони? Дотук, доколкото знам, има само една новоназначена шапка, едни хора, които получават заплати. Резултатът до тук е нулев. В комплексното лечение се казва, че няма такава легална дефиниция или отново ще променяме Закона за здравното осигуряване? Абе по-кратичко, Вие – институциите, не си ли говорите, господин Министър, това, което Ви прочетох дотук, беше коментар от Националната здравноосигурителна каса? Нали там е Вашият директор, нали там са Вашите заместници? Те не Ви ли ги казаха тези проблеми преди това, за да може тук да не се червите и да ги коментираме ние? Или ще почнем пак приказки за епизоди на лечение, за смислени и несмислени хора и неща? А филмът, в който ни вкарвате в момента? Или е важен хаосът, мътната вода и рибата?
Нещо много важно, което се спомена. Министерството на здравеопазването определя с наредба...
От една страна водещото на целия Законопроект е ние да ограничим болничната помощ – там, където има излишък. Но същевременно от другата страна започваме да разрешаваме една и съща болница с първи адрес, втори адрес, трети адрес, четвърти адрес, пети адрес или е малко като ситуацията преди Нова година – с едната ръка забранявахме от 1 януари сключването на договорите с Касата, с другата подписването вървеше, вървеше, вървеше! Защо в този Законопроект, колеги, за пореден път няма нищо за контрола? Защо, нали през цялото време се твърди – и министърът, и шефът на Касата, че нямал лостове за контрол, че не може да контролира това, което се случва в болниците? Защото това би ни дало отговора на онзи въпрос: как до 2009 г. с 6-процентна здравна вноска Касата всяка година реализираше излишък, а от 2009 г. насам, апропо и болниците бяха с 39 милиона задължения, а от 2009 г. насам, при 8 % здравна вноска, Касата ежегодно генерира между 200 и 400 милиона дефицит, болниците водят половин милиард задължения, а пациентите са по-малко? Защо не се фокусираме там, да докажем най-накрая каква е тази ефективност на парите, които отделяме?
Естествено, подминавам прословутата черешка на тортата, която беше вкарана в последния момент – Министерският съвет – това е Главата за приватизацията, която нито мина на обществено обсъждане, да не коментирам стенограмата от Министерския съвет... Ви какво, разчитате, че хората не помнят приватизацията, „Балкан”, „Кремиковци”? Да не продължаваме нататък. Прословутият термин „държавата – лошият стопанин... Държавата от осем месеца има друг стопанин. Този стопанин защо чак на осмия месец и то добре че беше Здравната комисия да постави тази задача, направи прословутия анализ, с който всички с ужас установихме, че здравеопазването в България, колеги, е практически фалирало? Има само 11 болници, които нямат задължения и от тях пет са санаториуми. Всички останали – кой с огромни задължения, кой е декапитализиран. И да, тук съвсем основателно може би вече не трябва да говорим за приватизация, защото само след още няколко месеца безхаберно управление на държавната собственост мисля, че ще говорим за ликвидация на българското здравеопазване.
Приказката как щели да влязат нови инвестиции... Ами влизат нови инвестиции, нови пари. В доклада, който гледахме в Здравната комисия, беше много ясно заявено: приходите на болницата се увеличават всяка година с 10%, същевременно разходите им се увеличават с 20%. Е, това уравнение никога не би излязло. Лично аз не разбирам как приватизацията би подобрила здравните показатели на нацията или по-скоро би подобрила финансовото състояние на някой друг?
И накрая, още веднъж дебело подчертавам, БСП няма да подкрепи заради тези и други неща Законопроекта. Обаче в нас, уважаеми хора, колеги, остава едно любопитство: след изказването на премиера и на министъра, че ще се оттегли главата, как ще гласуват управляващите в момента?
Вариант едно: гласуват против Законопроекта и си бламират министъра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да има второ гласуване тогава.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Вариант две: гласуват „за” и си бламират премиера.
Или остава вариант три: елегантно, с отвращение, да гласуваме „за” и между първо и второ четене Комисията да пренапише изцяло Законопроекта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Доктор Ковачка за изказване. След нея господин Байрактаров.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Български демократичен център неведнъж е заявявала позиция в подкрепа на здравната реформа и участва конструктивно със собствени предложения в дебатите на Здравната комисия по законопроектите в сектора. Действително натрупаните в здравната система проблеми изискват безалтернативно и съответни законови промени. Ние считаме обаче, че да отговори изцяло на изискванията на здравната система и очакванията на хората за по-ефективно и достъпно здравеопазване, се налагат и съответни промени в предлагания проект.
Аз ще се спра само на някои от тях, по които в дискусиите в Комисията не се постигна консенсус и прибързаното им приемане може да има сериозни и непредвидими последствия за здравната система.
На първо място това е предложението за болничната приватизация – предложение, чийто единствен аргумент в подкрепа в предложените от правителството мотиви към Законопроекта е мнението, че привличането на частен капитал в лечебни заведения, които са част от Националната здравна карта, каквито са сега съществуващите болници, ще ограничи тенденцията от създаването на паралелна мрежа от частни лечебни заведения за болнична помощ.
Това, разбира се, е логически парадокс – създаваш частни болници, за да ограничиш мрежата от частни болници?! За съжаление, и другите аргументи в подкрепа на приватизационното предложение имат подобен характер.
Какво да кажем за предложението постъпленията от продажба на общински болници да постъпят в общинския бюджет и да се разпределят изцяло за дейности в областта на здравеопазването? Къде по-точно ще се пренасочат парите за здравеопазване в една община, когато тя загуби болницата си? Ние не разглеждаме сериозно подобни предложения.
Степента на важност на цялото общество на предложението за приватизация на болниците изисква много задълбочен правен, икономически, здравно-икономически и социален анализ от съответните специалисти и академичните среди.
Изискваше се публична дискусия с всички заинтересовани страни, за да отпаднат и последните съмнения за спазване на етичните стандарти при приватизацията, опасността от неспазване на социални ангажименти от новите собственици на болници и загубата на контрол от страна на държавата върху здравната политика. Ние не виждаме и опит за това. Предвид непредвидимостта на отключването на такъв процес в настоящия момент ще се въздържим от подкрепа на съответните текстове.
Изцяло не подкрепяме и отпадането на изискването управителят на лечебното заведение да има специалност по здравен мениджмънт. Това принизява ролята на управленците на болници и може да открие процес на здравно управление от неподготвени за целта специалисти. При здравна система, работеща по сегашния модел, това може само да усложни и без това недоброто състояние на много болници.
Недопустимо е, колеги, непрекъснато да увеличаваме изискванията за стандартите за водачите на клинични пътеки и да намаляваме изискванията към хората, които се занимават с управление на здравната система в България. Като пример ще дам Европейския съюз – във Франция има специални институти, които се занимават с обучение на управленци.
Моят въпрос към господин министъра е взето ли е становището на ръководителите на факултетите по обществено здраве и здравен мениджмънт в София, Пловдив, Варна, които до момента се занимават с обучение на такива кадри?
Не на последно място по важност е и едно смущаващо предложение, намерило място в Преходните и заключителните разпоредби на Закона, по-точно в § 63, касаещ промяна в Закона за здравното осигуряване и по-точно промяна на чл. 45, ал. 10, чието изменение ще узакони нововъведението за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование да се провежда задължително ежегодно индивидуално договаряне на отстъпки между НЗОК и притежателите на разрешение за употреба. Това предложение не бе прието в Закона за здравното осигуряване, тъй като беше внесено в Комисията без да мине през Министерския съвет. Сега е внесено в Заключителните разпоредби. След като това е един изключително важен проблем, касаещ контрола върху разходите на финансови средства за лекарства, които НЗОК плаща, то според нас трябва да бъде разгледано в Закона за лекарствата и трябва да има достатъчно сериозна публична дискусия за това.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Надяваме се на продължение на една конструктивна и позитивна дискусия за намиране не само на компромис, но и най-добро решение по спорните текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения за постигане на действително ефективно и достъпно здравеопазване за всички.
Уважаеми господин Москов, всички знаем и аз съм твърдо убедена, че промени в Закона трябва да има. Адмирирам Ви за здравната карта, но се надявам, че между първо и второ четене ще проведете по-широка публична дискусия и ще чуем и академичните среди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачка.
Реплики? Няма.
За следващо изказване има думата народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Обстановката е тягостна, а всеки лекар знае, че пациентът, за да оздравее, трябва да има ведро настроение.
След изказвания само на лекари, ще си позволя една добронамерена шега – в момента се чувствам като изпълнител на сцената на „Златния Орфей”, който трябва да пее след Емил Димитров. (Оживление.)
Господин Министър, Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект поради няколко причини.
Първо, от всички преждеизказващи се чухме ясно признание, че до момента този Закон е променян над 40 пъти. Това е ясно доказателство, че всъщност този Закон така и не продължава да работи добре. Ясно е на всички, че е необходима промяна. Ясно е на всички, че тази промяна трябва да бъде ясно и разбираемо обяснена.
Естествено, няма как да не отчетем доброто предложение в § 49, с който за първи път се регламентира натовареността на медицинския персонал, който работи при условията на чл. 137 от Кодекса на труда – нещо, което години наред не беше правено. Всъщност стана повод да виждаме как претоварени медицински работници допускаха, за съжаление, фатални грешки, но никой не отчете тази натовареност. Ето нещо хубаво в този Законопроект.
Няма как да не подкрепим усилията за изработване на Национална и областна здравна карта. Тук обаче ще кажа нещо, което сега хич няма да се хареса на колегите народни представители с докторски титли.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Давай, давай!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Какво ще кажа?
Ще кажа това, което е заложено като идея за регистрация от регионалните здравни инспекции на филиали на лечебните заведения.
Какво имам предвид, уважаеми господин Министър? Нали в една част ние правим анализи през тези здравни карти – трябва да преценим необходимостта или недостига от леглова база, от лечебни заведения, а в същото време отваряме една врата за регистрация на филиали, с които, естествено, за пореден път това си е чисто лечебно заведение. Тези филиали обаче, заложени по този начин в Закона, ще бъдат откривани, познайте къде? Те ще бъдат откривани в големите областни градове. Хайде сега, защо да не помислим между първо и второ четене за тези филиали например – да бъде открит филиал в град Малко Търново? Какво лошо има на българо-турската граница да има една болница по кардиология, която да създаде живот на това населено място и да внася чужда валута? Това може да стане само, ако бъде добре прецизиран текстът в Закона. Ние ще положим усилия, аз Ви моля Вие, като министър, и Вашия екип също да положите усилия, за да има смисъл тази промяна. Повярвайте ми, тогава ще ми бъде много интересно как ще излезе някой Ваш колега лекар, за да Ви критикува.
Приватизацията. Да, ние от Патриотичния фронт сме заявявали винаги последователна позиция – всичко, което е полезно, да го подкрепяме, и всичко, което считаме, че не е добро, няма да го подкрепим. Неслучайно в Комисията по здравеопазването казахме, че изразяваме своите притеснения.
Защо изразяваме своите притеснения? Защото все пак имаме по-прагматичен поглед върху нещата. Да, много е лесно да кажеш – ние сме против приватизация, много е лесно да кажеш – ние не приемаме работническо-мениджърския модел, който се представя. Много е лесно да премълчиш останалата част от тази приватизация. Да, ние също в момента не сме съгласни с тази приватизация.
За да отговоря на господин Райнов, има четвърти вариант, който ще направи Патриотичният фронт. Ние просто ще внесем предложение между първо и второ четене § 51 да отпадне. Защо да отпадне?
Защото, уважаеми господин Министър, ние считаме, че първо трябва да бъдат изготвени Националната здравна и областните здравни карти, да се види каква е необходимостта и чак тогава да се пристъпи, при един много добре изготвен анализ.
Всички преждеизказващи се премълчаха истината. Например никой не каза какво се случва в болницата в Радунци. Защо никой не каже какво се случва в болницата в Радунци, която е със спряно електрозахранване, няма практически никаква дейност? Какво правим ние с този сграден фонд?! Трябва ли да бъде тотално съсипан и в един момент някой да го изкупи на безценица, или да се търси мениджърският подход, при който фондът да бъде продаден на възможно най-изгодна цена.
Ние не сме съгласни и с приватизацията по този начин, защото тя е в нарушение на Закона. Всички финансисти знаят, че средствата от приватизация могат да отидат само на едно-единствено място, и това място се нарича Сребърен фонд. Ние сме длъжни това, което е създадено от нашите майки и бащи, да им го върнем под формата на подпомагане за пенсиите. Само преди няколко седмици тук Вашият колега ни убеждаваше за огромния дефицит на пенсионната система, така че има какво да се помисли и по този въпрос. То обаче трябва да бъде много добре анализирано, подплатено с много сериозни аргументи и чак тогава да се подходи към него.
Аз например нямам нищо против в общинската болница в Нова Загора да се влеят нови капитали и тя да обслужва немалка част от населението. Трябва да си кажем ясно и точно, че огромните проблеми са именно в малките населени места. Трябва да подчертаем, че болниците в общинските центрове, особено на малките общини, имат и социална функция – те обслужват огромна част от населението, което няма възможност да пътува до големите центрове.
Естествено, аз съм изразил от името на Патриотичния фронт и своето несъгласие за отмяна на членове 91, 92 и 93 от Закона за лечебните заведения. Защо сме изразили своето несъгласие? Защото, уважаеми колеги и уважаеми господин Министър, само преди седмица дадохме възможност да бъдат открити филиали в Югозападния университет, във Великотърновския университет за обучение на кадри, но трябва да мислим и как тези кадри ще повишават квалификацията си. Именно членове 91 и 92 дават възможност за повишаване на квалификацията в спешната медицинска помощ и за повишаване на квалификацията в други специалности. Как можем да търсим качествена медицинска услуга, когато отрязваме възможността на нашите лекари да повишават своята квалификация?! Член 93 пък регламентира финансирането на тези дейности за повишаване на квалификацията.
Сигурен съм, че Вие и Вашият екип, като разумни хора, ще вземете предвид нашите бележки, защото те са за доброто на системата на здравеопазването и най-важното – за доброто на българския пациент!
Много неща още могат да се кажат, но смятам да приключа до тук. Мисля, че много от нещата се казаха.
Пак повтарям: ние от Патриотичния фронт ще подкрепим Законопроекта, като между първо и второ четене ще внесем свои предложения. Едно от тях ще бъде за отпадане на § 51, сиреч за стопиране на приватизацията, защото казах и съм сигурен, че и Вие ще се съгласите – трябва да има подробен анализ, който да е подчинен на функционирането на Националната и на областните здравни карти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Тунчер Кърджалиев.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, ние ще подкрепим някои от детайлите в Законопроекта, който предлагате. Но, както каза д-р Чакъров, философията и концепцията на този Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения не е в унисон с частта от нашата платформа, касаеща здравеопазването, и затова това не може да се очаква от нас – имам предвид подкрепата.
Нещо повече, след онзи политически гаф с приватизацията и тази епопея, която се случи в Министерския съвет при приемането на спешно вкарания Законопроект, аз допуснах, уважаеми господин Министър, че ... (Министър Петър Москов разговаря с народния представител Георги Кючуков.) Ще изчакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Доцент Кючуков, ако обичате, записан сте за изказване!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: ...допуснах след гафа, който се случи с темата за приватизация, че е възможно Министерството на здравеопазването след известен кратък период от време дори да има нов министър и да свърши този хаос, купът от насипни идеи, липсата на систематичен подход, а също безпринципните и безцелни решения. Нека да дойде, си казах, по-можещ и по-консенсусен човек. В ДСБ очевидно тези хора след Илко Семерджиев са рядкост, но в други партии – в управляващата партия, ги има.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Стига ни хвалихте, вече се засрамихме.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Очевидно в политиката непропорционалното на вота на избирателя консумиране на власт е обречено на пълно фиаско по отношение на реформите. Тези недообмислени предложения в Закона за лечебните заведения, представени за реформи, окончателно затвърдиха нашето убеждение, че популизмът властва в Министерството на здравеопазването за сметка на креативността. Като започнем от онова време с политически некоректния израз при дебюта на господин министъра, минем през насипните идеи, порочния Закон за здравно осигуряване и стигнем днес до Закона за лечебните заведения, създаден на принципа „проба – грешка”, и чакащ на второ четене трета или четвърта своя версия, това наше становище по отношение на оценките ни се затвърждава. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, моля за тишина в залата!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Законът обхваща малка част от решенията, които трябва да се приемат според нас. Най-важната му характеристика е липсата на систематичен подход. Това го повтарям няколко пъти, защото сме твърдо убедени във водещата линия в този Законопроект. Точно това го прави неефективен, точно това го прави и безполезен!
Той е в пълен унисон с безразборно споделените медийни идеи на министъра, те са много. Ще започна с идеята за деветте месеца, за създаване на конкуриращи се здравни фондове, премахване на НЗОК, базов пакет в НОИ, премахване на търговските дружества, по-нататък – отпадането на направленията в хартиен вид, новите линейки, режима за вредните храни, реорганизацията на ТЕЛК и така нататък – до последните идеи за ликвидиране на вериги аптеки, приватизация на болници, държавни служители, които са с два пъти над минималната работна заплата – пълна вноска, допълнителен почивен ден за профилактични прегледи и така нататък, и така нататък – този Законопроект е в пълен унисон точно с тези идеи.
И в този Закон водещият подход е в унисон с командно-административния модел, който се утвърждава вече 8 – 9 месеца в Министерството на здравеопазването. И сега нямаше обществена дискусия, както със Закона за здравно осигуряване. Първият вариант на Закона беше променен на 50% предния ден преди одобрението му от Министерския съвет и поради това не беше достояние за никого. Срещна сериозен отпор от Министерство на финансите в лицето на министъра и само великодушието на премиера доведе този Законопроект в тази зала. Не се консултира нито с Националното сдружение на общините в Република България, нито с Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Подчертавам това, защото през последните години видяхме, че всеки фактор в Министерство на здравеопазването рано или късно осъзнава, че самостоятелен субект не може да извърши реформа в една консервативна система, каквато е здравеопазването. Неутолимият стремеж за концентрация на власт се проектира и тук. Досега имаше много примери. Ще цитирам няколко от тях – наредба, определяща основния и допълнителния пакет, издадена от министъра, национализацията на Надзорния съвет, гражданското дружество, сливането на деветте университетски болници, които някои нарекоха Медицинска академия или столичен холдинг, централният орган за организация на обществени поръчки, наречен удачно от някои „Централно аптечно управление” и още няколко наредби в Закона за здравното осигуряване.
В подкрепа на това за командно-административния стил, в този Законопроект също има такива идеи, които концентрират власт. Цитирам – общо се упоменават 5 наредби, някои от които нови, които ще издаде министъра на здравеопазването, а именно: в чл. 6, ал. 2, чл. 31, ал. 3, чл. 34а, чл. 125г, ал. 1 от Закона за здравето, и чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. А също така и при заповеди или нареждания в чл. 30, ал. 1, чл. 30, ал. 4 и чл. 33, ал. 1. Това е фокусиране на неполагаща се власт. Нещо повече – това е опит за подмяна, включително на законодателната функция на Народното събрание. Това е неприемливо за нас и поради това духът на Закона, според нас, е опорочен.
Тук включваме и комисиите за здравна карта на областно ниво, наречени от някои анализатори окръжен комитет за народно здраве, и на национално ниво, където министърът назначава сам себе си за председател на точно тази комисия.
Главните идеи в Закона, които не можем да подкрепим, са следните. Аз ще ги маркирам само като продължение на изказването на д-р Чакъров, а на второ четене ще ги коментираме по-детайлизирано.
На първо място задължителната здравна карта при наличен монопол на Националната здравноосигурителна каса. За нас това е неприемлив подход. Целият алгоритъм е изработване на критерии и прилагане в действителност на идеята допуска и хипотезата, че областните и националните комисии могат да са назидателен, наказателен и също дори рекетиращ орган. В демократични и пазарни общества, не администрацията, а търсенето трябва да реши обхвата на предлагането, особено при условията, които казах, особено при условията на монопол на Здравната каса.
Втората идея, срещу която твърдо заставаме против, е идеята за консорциуми, вливания и функционални обединения. Това е всъщност настоятелната, но модифицирана с по-благозвучни думи идея на министъра на здравеопазването за елиминиране на трите специфични заведения, срещу която идея имаше сериозни протести.
На трето място, заставаме срещу задължителната акредитация. Помня, че ГЕРБ премахнаха преди три-четири години тази задължителна акредитация. И помня, че май причината беше, че акредитацията е доказано неефективен метод за оценка, създаващ единствено условия за корупционни механизми и практики.
На четвърто място, сме против снижаването на изискванията за ценз, а именно изискването за специалност по здравен мениджмънт и здравна информация за управители на заведения. Това за нас създава трасе, по което се благоприятства развитието на кариерата на различни така наречени „калинки”, в случая може би сини.
И на пето място, промените в Закона за здравно осигуряване, така наречените „мерки за контрол на разходите за лекарства на НЗОК”, но това ще го упомена на второ четене в Законопроекта.
Приватизацията, предложена по този начин, против Закона за приватизация и следприватизационен контрол, дава основание да се твърди, че псевдореформите са стил „танго” – два напред, едно назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Доктор Кърджалиев, понеже времето изтича, желаете ли...
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Да, удължете, ако обичате, времето на оратора. Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ние тълкуваме темата с отпадането на приватизацията в този Законопроект като политически гаф, като тежък политически гаф. Синтезирано обобщение на присъствието, ролята и стила на господин министъра е този закон, а именно импулсивни, хаотични идеи, непоследователност, колеблив подход без систематичен ред. Този модел няма логика да е ефективен и успешен. И понеже често ни упрекват: „Добре, Вие какво предлагате?”, ние имаме стройна платформа и ако някога някой ни пита: „Какви са Вашите предложения за реформа?”, в синтезиран вид сега ще ги кажа.
Ако вземем за основен фактор модела на здравеопазване, ние сме твърдо за демонополизация. Тук са платформите на осемте партии, които представляват това Народно събрание. В платформите на АБВ, на Реформаторския блок, на ДПС, на БДЦ и на Патриотичния фронт, фигурира темата „демонополизация”. Тази подкрепа като че ли вече я има в отделни апологети на демонополизацията и в Партия ГЕРБ. Това, според нас, е основният фактор, който трябва да бъде променен. Тоест конкуренция, а не монопол, дерегулация, а не лимитиране, свободен пазар на услуги и свободен избор на пациентите, конкуренция между лечебни заведения с балансирана регулация от страна на държавата, и не на последно място – електронно здравеопазване, принципът „парите следват пациента”, а също така, когато лечебните заведения се конкурират с качество за неговото внимание, за неговото доверие, а НЗОК следва избора му.
Поради тези изредени причини ние няма да подкрепим Законопроекта, който ни се предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Има ли желаещи за реплика на изказването на д-р Кърджалиев? Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз наистина се стреснах.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз наистина се стреснах, защото започнахте с „Ние ще подкрепим”, след това казахте: „Ще подкрепим само отделни неща”, аз не чух нещо, което ще подкрепите, но това, разбира се е част от начина, по който се изразявате.
Да Ви припомня, всяка една от партиите от управляващото мнозинство, се е подписала под програма, която говори за надграждащ, а не заместващ модел на здравното осигуряване. И тук всякакви провокации са абсолютно неуместни, защото всяка една от политическите партии с абсолютната експертиза и яснота защо го прави, се е подписала под такава програма. Всяка една от четирите партии. Толкова.
Иначе аз разбрах, тези прекрасно звучащи мантри, които се определят понякога като десни, понякога като либерални, всъщност определят следното Ваше становище. Вие казвате от свое име, или от името на политическата си сила: „Аз искам нещата да останат както досега”.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не, точно това е вярно, защото разговор за избора на пациент, разговор за конкурентността, разговор за свободния пазар, разговор за това как еди-кой си избирал, за това как трябвало много пациентът да има избор – това е сегашният разговор, който доведе до тази ситуация. Ситуацията е свързана с това, че имаме 400 болници, 400 милиона годишен дефицит на Касата, бягащи лекари, недоволни пациенти. Аз не искам това, хората от мнозинството не го искат.
А отделно да кажа, че за мен е странно състояние на ума в две последователни изречения да ме наречете авторитарен и колеблив. Помислете следващия път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За изказване – народният представител господин Гьоков.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, който липсва, уважаеми колеги! Предлаганите промени със Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения трябваше да отразяват обществените очаквания за оптимизиране на структурирането и организацията на дейността на лечебните заведения в България. А дали е така?! Те според мен по-скоро отразяват вижданията на министъра за реформи, с които прокарва крайно дясна политика в областта на здравеопазването.
Този Законопроект, доколкото разбирам, е част от цялостното виждане за реформа в здравеопазването на управляващи от четворната коалиция, или по-скоро на част от управляващи в лицето на министъра на здравеопазването. С него се предлагат промени в нормативния механизъм за създаване и актуализиране на Национална здравна карта. Всичко това с Национална здравна карта, разбира се, не е нова идея, не се открива топлата вода, но е добро предложение – идея, която трябва да се реализира, но не безрезервно. Да се реализира не защото е отдавна възприета почти навсякъде в света практика, и не защото е идея от дълго време, а защото медицината също трябва да има някаква форма на регулация.
Само че на мен не ми е ясно защо регулацията ще засяга само болниците, лечебните заведения, а не и практиките в доболничната помощ? Не ми е ясно и защо няма да се търси експертно становище за тази здравна карта, като например на районните лекарски колегии? Трябва да има отговори на тези въпроси и на редица други, като как ще елиминирате лобитата при изготвяне на тази карта?
Продължавам нататък.
Въвежда се отново акредитацията на лечебните заведения и за да се сключи договор за болнична помощ между лечебно заведение и Здравната каса, трябва да е налична положителна акредитационна оценка. Това предложение на пръв поглед е добро, но трябва повечко да се дискутира и министърът да каже точно какво има предвид, защото преди време същата тази акредитация бе отменена от съда и остана задължителна само за лечебните заведения, които обучават студенти по медицина. От друга страна пък, с промените в Закона за здравното осигуряване ще се въвеждат стандарти и критерии за качество и безопасност и така нататък и трябва да може обективно да се каже съответно кое лечебно заведение отговаря или не на тези стандарти и какво е качеството на предоставените от него услуги. Тоест дали акредитацията ще се отнася за стандартите, за квалификацията на кадрите, за гарантиране на безопасността на пациентите или за нещо друго?
Господин министърът под благовидния предлог да осигурява комплексно лечение на заболяванията от основния пакет с така наречените от него „социалнозначими заболявания” предлага Касата да сключва договори само с лечебни заведения или техни обединения, които могат да осигурят това комплексно лечение. Самите пациенти със социалнозначими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, а Здравната каса да заплаща за лекуване на заболяването на не отделни негови етапи или части.
Няма да питам в случая какво ще правят пациентите, които имат заболяване извън определените от министъра като социалнозначими? Ще питам за регламентираната възможност лечебните заведения да създават обединения по Търговския закон с цел сключване на договор със Здравната каса. Това добре, но само донякъде, защото всички добри идеи на министъра са добри само донякъде. Така отделните лечебни заведения в тези обединения губят самостоятелността си, защото няма да могат да сключват самостоятелно договори с Касата, но това не е проблемът. Проблемът е, че под този предлог министърът иска да прави вливане или сливане на лечебните заведения за осигуряване на комплексно лечение на пациентите. Голяма част, да не казвам, всички от тези центрове диспансери са общински и като че ли на него му се ще да ги одържави първо, пък после да ги продава. Но този подход за преструктуриране на системата ще ограничи силно правомощията на общините като собственици на тези лечебни заведения, ще затрудни обслужването на пациентите и ще ограничи свободната конкуренция на пазара на здравните услуги.
Наистина е притеснителна идеята заведенията за психични, онкологични и кожни заболявания да се влеят в болниците, защото ако диспансерите за кожни заболявания са малко и лекуват не толкова животозастрашаващи заболявания, то другите изброени са доста сериозни. Например психичните заболявания са специфични. Как те да се вписват в това, което се нарича тук „комплексно обслужване”?
И нищо, че го казаха преди мен, ще го повторя и аз – по-голямата част от тези диспансери са участвали в Оперативна програма „Регионално развитие”, направили са инвестиции, съответно са поели ангажименти за тяхната устойчивост и нарушаването на ангажиментите ще доведе до санкции, но не на министъра, а на общините. Общо взето с този Законопроект не се поставят отново във фокуса на реформите грижите за пациента и правото му на достъпно и качествено лечение, а някакви други цели.
Безпокои ме отговорността за финансовото състояние на болниците, която се вменява на директорите. Аз казах в Комисията, ще го повторя и сега – как ще носят тази отговорност, като самата система не им гарантира устойчивост и приходи? Да не се назначават вълшебници на тези места?! Тук дори са заложени изисквания само за магистърска степен, без здравен мениджмънт. Това не е достатъчно, за да се управлява успешно едно лечебно заведение, но е достатъчно например да се назначават политически ръководства на тези дружества. А политическите назначения няма да доведат до подобряване и оптимизиране на мениджмънта на държавните заведения. Може би ще помогнат за правилната посока на предлаганата приватизация.
И стигаме до крайъгълния камък, до същността, до основния замисъл на господин министъра. Видно от Законопроекта е, че се предлага приватизация на лечебните заведения. Предлага се отпадане на болниците от Забранителния списък на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, и всичко това без нито една дума за мотивиране на необходимостта от такава радикална промяна. И как му дойде на ума на министъра паричните постъпления да влизат в централния бюджет? То бива дясно, то бива либерализация, ама този път е прекалено. Досега идеята за по-малко държава и повече пазар в здравеопазването доведе до крайна комерсиализация на системата. Вместо развитие на здравната система в интерес на болния, постигнахме само разгром на общественото здравеопазване – разгром в буквалния смисъл.
Кога беше искрен министърът? Когато казваше в началото на управлението си, че е против това лечебните заведения да са търговски дружества, или сега, когато иска да ги продава и изцяло да станат пазарно ориентирани и ориентирани към печалба?! Не е допустимо да се прави търговия с човешкия живот и здраве. Предупреждаваме, че предложението за приватизация на лечебните заведения минава границата и ще доведе в бъдеще до отказ на държавата от конституционните й задължения към здравето на българския гражданин, до недостъпност на бедните, до засилване на неравенствата и до нарушаване на принципите на равен достъп до здравни услуги, защото само държавата може да гарантира този равен достъп, без да търси печалба на всяка цена от лечение и грижи.
С тези промени в здравната система няма да реализирате някакви решения на проблемите, а само ще ги задълбочавате, защото имате неолиберален подход, а той е безвъзвратно изчерпан. Затова, колеги народни представители, отхвърлете още на първо четене Законопроекта. Да си го оправи министърът, да го подложи на широко и активно обществено обсъждане, да го обсъди с Тристранката и чак тогава да ни го предлага отново. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Има думата народният представител господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът за лечебните заведения не е толкова лош, колкото го представя опозицията. Може да има много забележки към него, и аз да имам забележки, но е добра стъпка за следващата основна стъпка, която трябва да се направи – българското здравеопазване да придобие вече европейски облик, а това е да падне монополът на Националната здравноосигурителна каса.
Помнете ми думата – ако не това Народно събрание, ако не следващото, то по-следващото ще го направи. Няма друг изход! Диверсификацията по плащането в здравната система не е задължително. За лечението на един пациент трябва да се обединят поне две институции, за да го платят, за да се получи решение на всичките проблеми. Ниското заплащане на лечението пада, контролът се увеличава, качеството се увеличава, както и редица други показатели.
Но защото сме в България и популизмът е много сериозно ориентиран в българската политика, направете си грижата, който го интересува темата „здравеопазване”, и вижте държавите с най висока степен на удовлетвореност на пациентите, на потребителите на системата. Вижте в тези държави има ли монопол на системата или системата за плащане е диверсифицирана и участниците в плащането за лечението на пациентите са няколко. Това е показателят – даваме пари, трябва да имаме резултати.
Миналата седмица в България австралийците ни показаха една система, която са въвели в Турция. Ние даваме около 300 евро и имаме удовлетвореност 28%, а турците давали 500 евро и имали 67% удовлетвореност от тяхната система. Дават дори не двойно повече от нас, а имат тройно повече удовлетвореност. Това идва, защото няма монопол в системата. Защото цялата концентрация на здравната система вече не е в министъра на земеделието, нито в депутатите, нито в служителите на РЗИ, нито в лекарите, а в пациентите, потребителите на системата. Това е основното решение. Светът не е измислил нещо друго. Ако в света бяха измислили нещо друго, щях да Ви го кажа. Няма. Най-добрата система е като няма монопол, а диверсификация, без да отпада участието на Централния фонд за солидарност. То продължава да върви паралелно, като много страни участват в допълнителното заплащане. Тогава се получава по добро здравеопазване. Това е решението, което трябва да се случи. Нищо повече, нищо по-малко.
Относно Законопроекта, аз лично имам много леки забележки към него. Една от тях е приватизацията на болниците, която е много добра идея, не е лоша, тя обаче трябва да стане след като падне монополът на Касата. Няма начин да приватизираш болниците, а източникът на плащане да е един. В частния сектор са хищници – в добрия смисъл на думата. Те стопанисват добре, знаят много добре как трябва да управляват ресурсите. Представете си да има един платец – ами те ще го удушат всичките, защото 75% от здравните заведения са почти пасивни. Имат дългове 400 милиона. Представете си всички да станат частни. Затова приватизацията е много добра идея, но тя трябва да стане след като има диверсификация в плащането. От там нататък всичко останало го оставете не на Народното събрание и не на министъра. Оставете го на пациентите, на тези, които използват системата. Ще видите, че самите пациенти ще въведат ред в системата, защото ще започнат да си търсят правата от техните застрахователи или фонда, на който са дали парите. Този фонд или този застраховател ще контролира болницата, ще контролира лекаря, ще контролира хигиената, ще контролира качеството и цялата верига се нарежда.
На нас ни трябва решение тип „домино ефект” – буташ го оттук и... целият пъзел се нарежда! А не дребни индивидуални решения за всеки проблем. Проблемите са хиляди. Хиляди са! Не трябва да сме толкова дребни. Обратно! Говоря за Народното събрание. Тук трябва да се види голямата картина, да насочим силите на държавата там, където тя наистина може да работи, а оттам нататък в рамките на не повече от една година...
Ако падне монополът на Касата, след една година ще се чудим как сме се лекували досега! Лек ден и успешна реформа!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Успешна демонополизация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Абу Мелих.
За реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Абу Мелих, или аз нещо не разбрах, или Вие не се изразихте както трябва. В поне 10 държави в Европейски съюз има една-единствена финансираща институция на здравеопазването, както ние я наричаме – Здравна каса. Няма общ европейски модел на финансиране. Недейте да подвеждате колегите, или ако Вие сте убеден лично в това, добре е да се запознаете допълнително.
Второто, което искам да Ви обясня – както и да финансирате сегашното здравеопазване в България, източник на финансиране не са нито Касата, нито частната каса, нито здравните фондове, нито либерализацията, а българските граждани с техните вноски в зависимост от това къде изберат да си дадат парите. Проблемът в момента не са Здравната каса и нейният дефицит – разбира се, това е единият от проблемите – а липсата на платежоспособност на българското население.
Вторият въпрос, свързан с този, с така наречената реформа, която се опитва да предлага господин Москов, е въобще за политическия смисъл от тази реформа.
Извинявайте, за каква реформа може да става въпрос, когато министър-председателят върнал една глава от Закона на министъра на здравеопазването?! Това е абсурд бе, колеги! Каква коалиция, какъв кабинет, какво взаимодействие между политическите сили, каква философия?!
Тук някой говори, че бил разбрал философията на Закона. Ами то няма никаква философия в него! Философията е цялостно разбиране с общи принципи, с определени цели. Е, къде тук видяхте такова нещо?! Тук има няколко цели – да се окастри системата, за да ни стигне бюджетът, за да намалим дефицита в Касата, а пък който умрял, умрял. Извинявайте, това няма нищо общо с реформата! Това са, както се изрази господин Кърджалиев, някакви предложения на парче от един безкрайно объркан човек, който се е озовал на поста министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика – господин Байрактаров, до две минути!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Много сте стриктен и точен – до две минути.
Господин Абу Мелих, цяло чудо е, че и ДПС са прозрели, че НЗОК трябва да бъде демонополизирана, но понеже някои говорят за философия, явно е, че те не познават законите на материалистическата диалектика и се опитват да вкарват Закона за отрицание на отрицанието в екзистенционален стил.
Това, за което Ви репликирам, господин Абу Мелих, е да бъдете доста по-краен, когато правите изказвания, защото само преди Вас имаше изказване на един господин, за който, ако трябва да поставя медицинска диагноза, се нарича шизофрения, тъй като неговите партньори от неговата партия, малко преди той да се изкаже, казаха: „Ние няма да подкрепим Закона”, а същия каза: „Ние ще подкрепим някои части от Закона”. Само че на първо гласуване или подкрепяш, или не подкрепяш. Това са двете възможности. Затова нещото се нарича „шизофрения в медицината”, без да искам да обидя когото и да било. Това ми беше мисълта и затова взех реплика на Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Жаблянов, за ниската платежоспособност на българина – да, прав сте, така е! Това е проблем. Затова Националната здравноосигурителна каса не трябва да е на равни начала като падне монопола с останалите. Тя трябва да продължава да поема от плащанията минимум 50%, за да има баланс. Аз говорих за другите 50% – как хората в белия свят са си уредили нещата и са получили абсолютен финансов баланс.
Иначе за десетте държави, за които казвате, че платецът е само един, дайте ми списък. Аз ще го проверя. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Не, аз ще го проверя и ако в Европа има десет държави, в които има монопол на Касата, аз ще си подам оставката от Народното събрание. Вземам си куфарчето и се прибирам в Бургас. (Оживление, реплики, възгласи.) Ако няма десет държави, Вие да си подадете оставката. Много добре знам за какво става въпрос в Европа!
Господин Жаблянов, сметката е много лесна. Милиард и двеста милиона е бюджетът за болниците. Икономистите да ме чуят: половината са фонд „Работна заплата”. Така идва, 50 – 53% са фонд „Работна заплата”. Това е 600 милиона. От тези 600 милиона половината се дават на лекарите. Общо-взето така е организирана болничната помощ. Ако направиш сметката, излиза, че един доктор в България получава – ако ги разделиш на 20 хиляди доктора, работещи в болничната система – груби сметки, някъде около 1800 – 1700 лв. му е заплатата.
Господин Жаблянов, лекар със 700 евро никога няма да Ви работи. Няма такова нещо в Европа! Ако искате тези хора да са патриоти, социално насочени, направете го, но не за тяхна сметка. Като говорихме, слушах много странни приказки: болницата еди- къде си изпълнява социална функция. Болницата не изпълнява социална функция, болницата не лекува! Лекарят лекува и персоналът, който е вътре! Тази социална функция става за тяхна сметка, за сметка на техните семейства. Навремето, преди, сивата икономика, само да Ви кажа... (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Идвам от тази система. Преди – сивата икономика, докторите караха таксита след работно време. Благодарение на нашата изобретателност, в България имаме 4 милиарда сива икономика. Вече не карат таксита, карат поршета, но извън границите на България. Това се случи и това стана. Спрете с Вашето мислене, защото доникъде няма да стигнете!
Колкото малко гласуват за Вас, още по-малко ще гласуват за Вас, да знаете! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих. (Народният представител Тунчер Кърджалиев иска думата за лично обяснение.)
По име не Ви е споменавал, д-р Кърджалиев. Моля Ви!
Това е малко странно виждане на нещата.
Не Ви давам думата.
Давам думата на народния представител Валентин Павлов от Реформаторския блок.
След него доцент Кючуков, след него доктор Адемов.
Доктор Адемов, обръщам Ви внимание, че групата на ДПС има две минути и половина останало време.
Заповядайте, господин Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, разбирам притеснението на опозицията, на колегите от опозицията. Разбирам Ви, защото има министър и екип, които са готови да направят реформите. (Реплики и оживление в БСП ЛБ.) Няма нищо смешно, уважаеми господа от опозицията.
Разбирам Ви, защото дълбоко в себе си сте убедени в тези реформи – това, което прави министърът, но някак си не Ви се ще да го признаете, защото се случва точно сега, при това управление, при този екип, при това мнозинство в парламента. Не министърът, господа от опозицията, е объркан, а той и неговият екип обърка сметките на Вас. Мисля, че е крайно време да спрете с нападките срещу това кой предизвиква хаос, има ли объркване, или не.
Нека да се върна върху Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На два основни акцента ще обърна внимание.
Първият, това е ключовата промяна в Закона за лечебните заведения, формирането на задължителния характер на Националната здравна карта и произтичащото от това задължение на НЗОК да сключва договори единствено и само с лечебните заведения, получили положително становище.
Националната здравна карта е онази карта, чрез която ще се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението за достъпна и качествена извънболнична помощ. Областните здравни карти ще се формират на базата на изследване на потребностите и реалната снимка на болничната и доболничната инфраструктура – видове медицинска помощ, видове лечебни заведения, брой легла и така нататък. Картата е регулиране на свръхброя на лечебните заведения и обективната база, на която държавата да развива здравната политика в райони, където няма достатъчно лечебни заведения.
Спира се финансирането на структури и започва да се финансира лечение. Целта е да се осигури по-качествено и адекватно лечение на пациента – нещо, към което от Реформаторския блок непрекъснато се стремим.
Българските пациенти трябва да получат заслуженото високоспециализирано лечение. Достатъчно време те бяха свидетели на абсолютно неработеща система, която не се грижеше за тяхната потребност от лечение. Откриваха се болници, откриваха се отделения, без да е направен анализ на нуждите в съответните райони. Обратно, там където има крещяща нужда от специалисти и болнични легла, защото именно този анализ показва това, тези болници и отделения ги няма. Ето защо този анализ ще се извършва от Комисията за изработване на Националната здравна карта.
При отрицателно становище на Комисията, когато съществуващият брой болнични легла и медицински дейности на територията на областта превишават конкретните потребности на болничните легла и медицинските дейности по видове, определени в Националната здравна карта, ново лечебно заведение няма да бъде включено и няма да може да сключва договор с НЗОК до актуализацията на Националната здравна карта. След като бъде актуализирана Здравната карта и включването на лечебното заведение в нея, ще може да сключи договор с Касата.
Националната здравноосигурителна каса плаща предвидените средства на съответните болници при понижен или направо липсващ контрол. Ето това трябва да се прекрати, ето това българските пациенти не го искат. Те искат сигурност, достъпност, искат контрол на отпуснатите средства.
Следващият акцент, върху който искам да се спра, това е акредитацията. Акредитацията на лечебните заведения става задължително условие за сключване на договор с НЗОК по предвидения Законопроект от 1 януари 2017 г. Цели се повишаване качеството на медицинските услуги. С Проекта се предлага лечебните заведения, които искат да провеждат обучение на студенти специализанти, акредитацията да бъде абсолютно задължителна. С въвеждането на задължителната акредитация на посочените лечебни заведения се цели повишаване на качеството на базовите възможности за обучение на студентите и специализантите, както и спазването на стандартите за качеството на медицинската услуга.
Убеден съм, че няма някой в тази зала, който да е против това, влизайки в лечебно заведение, независимо в коя част на страната, да не иска медицинското обслужване и лечението да бъде на изключително високо ниво.
Уважаеми колеги, не смятам да се спирам на всички акценти върху предложения ни Законопроект. В крайна сметка днес приемаме философията. Групата на Реформаторския блок ще подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Призовавам всички парламентарни групи да загърбим политическите си пристрастия и да подкрепим на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. В крайна сметка българските пациенти нямат цвят. Те искат качествено и достъпно здравеопазване, те очакват от нас реформи в системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова, за реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Надявам се да можете да ми отговорите на зададения въпрос под формата на реплика, в противен случай ще изискам министърът да отговори, когато вземе отношение. То е по отношение на Националната комисия, която изработва Националната здравна карта и която дава становище за това пред министъра. След това становище – отрицателно или положително, министърът съответно издава разрешение за лечебна дейност. В един по-следващ етап Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебното заведение.
Първо, бих искала отново да подчертая, че Националната здравна карта, коментарът за нейното изработване и целият процес, през който е преминала през различни законодателни предложения, защото мисля, че за авторството тук никой не следва да спори, защото това е текст, който го има в Закона за лечебните заведения много отдавна, и дори с последните промени съществува текст, че Националната здравна карта също е задължителна, но не спрямо сключването на договор с лечебните заведения от Здравната каса, а по отношение разпределението на лечебните заведения и потребностите от медицински дейности. Въпросът е малко по-сложен и касае становището на тази Комисия, защото аз не считам, че има яснота какъв акт – говоря за индивидуален административен такъв, съгласно Административнопроцесуалния кодекс или съгласно кой закон ще предостави тази комисия като становище и дали този акт ще може да се обжалва от областните комисии, от членовете и присъстващите, като списъчен състав и компетенции в тях или от управителя на лечебното заведение, който е подал заявление за включване в Националната здравна карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми колега, споменахте как Националната карта ще реши проблемите. Да, така е, ще реши проблемите за бъдещи, новооткрити здравни заведения. Тоест оттук нататък, който ще прави нещо, ще има ограничение и няма да има изтичане на средства или свръхпредлагане, така да кажем. Но за старите лечебни заведения, предупреждавам и министъра да знае, ако тези лечебни заведения, които са регистрирани, построени, направени, независимо от тяхната собственост по време на действащия закон, бъдат изключени от възможността да имат договор с Касата, аз съм сигурен, че ще заведат дела срещу България и ще ги спечелят.
Доказателство за това какво е преди този закон – гласувахме Закона за енергетиката. Няма повече от енергетиците тук, няма по-разбиращи от тях. Няма по-разбиращи от тях! Обаче представете си никой от тях не смее да изключи от системата фотоволтаиците. Нали това е проблемът? Защо не смеят? Не защото лобито е голямо. Не това е причината. Знаят много добре, че тези фотоволтаици даже и се молят, ръка целуват да ги изключат, защото веднага завеждат дела. Вярно, ще ги спечелят след две-три години, но ще си върнат инвестициите до стотинка. Тук е моментът – достоверността на държавата. Тогава е бил друг министърът, друго правителство. Няма значение, това е Република България, това са законите, господа инвеститори, държава, община: правете болници. Вратата е била отворена. Хората влязоха през тази врата и направиха нещо. Кой е виновен – който е отворил вратата или който е влязъл през вратата? Много важно е да се знае това. Трудът на хората не е игра в нашите ръце! Недейте да превръщате българското здравеопазване в касапница! Това е тънък момент.
Не казвам, че те са някакви ангели – инвеститорите или управителите на здравни заведения. Не е така, изобщо не е така, но има принципи, държавата трябва да ги спазва. Няма някой повече от държавата, който трябва да спазва принципите, защото държавата е примерът за всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
За изказване доцент Кючуков – Парламентарна група АБВ.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател, че забелязахте, че има и такава група в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Винаги съм го забелязвал.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Лично аз чувствам неудобство да споделя мнението на Парламентарната група на АБВ, защото и тримата председателстващи директно ни показаха, че не ги интересува нашето мнение. Не беше спазен нито принципът на реда на заявките, нито принципът на редуване на парламентарните групи. Просто ни беше показано, че нашето мнение няма никакво значение.
Благодаря на господин министърът, че се върна за изказването ми, макар че той най-малко има нужда от това, защото аз съм му казал всичко в Комисията.
За да сложа една лъжица мед в кацата катран, която не беше сложена тук, ще кажа, че Парламентарната група на АБВ въпреки редицата несъгласия за Законопроекта, ще го подкрепи. Ще го подкрепим, защото... (Реплики от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, не се обаждайте от залата! Има думата доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Ще го подкрепим, защото за първи път виждаме някаква форма на реформи в лечебните заведения. Дали са най-добрите? Сигурно не, но в края на краищата все пак трябва да започне отнякъде в една система, от която нито ползвателите, нито изпълнителите, нито финансиращите органи са доволни.
Започвам с това, с което ме провокираха от залата. И на Комисията казах: „Приватизация – Не!”. Радвам се, че този текст ще бъде оттеглен между първо и второ четене, защото приватизация във вида, в който е предложена, значи приватизация на медицинската помощ на пациентите.
Има редица неща, които подкрепяме, има редица неща, с които не сме съгласни. Преди всичко подкрепяме категорично създаването на ново лечебно заведение Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Тази идея също има нужда от конкретизация, защото във варианта, в който е предложена, се създава впечатление, че тя е само с координиращи функции, докато идеята и на двамата министри, които са съдействали за това, е да бъде и лечебно заведение.
Подкрепяме също така категорично и акредитацията като задължително условие за лечебните заведения, тъй като то ще определи нивото на компетентност на тези лечебни заведения. Ние се надяваме, че това ниво на компетентност ще бъде не само като възможност за изпълнение на определени функции, а и като задължение за изпълнение на тези функции. Иначе е безсмислено.
Смятаме, че не би трябвало да се приема занижаване на критериите за ръководители на лечебните заведения. Отпадат „Здравен мениджмънт” или „Икономика на здравеопазването”. Значи ли това, че с някаква специалност по икономика човек, който е работил в хотел на курортите, може да стане директор на здравно заведение? Смятаме, че това не е удачно.
Нещо повече, ако отпаднат тези изисквания, които бяха, какво става с факултетите за обществено здраве? Те просто стават излишни.
Също така подкрепяме Здравната карта като задължително условие за сключване на договор с Обществения фонд.
Добре е, че се включва и денталната, и аптечната помощ, поне доколкото разбрах от представянето на Законопроекта в Комисията, ще бъде включена и аптечната помощ. Или може би съм разбрал неправилно? Но тук също възникват редица проблеми при самото съставяне на тази Здравна карта.
Колеги, от времето на проф. Гайдарски, ако не се лъжа, всеки министър се опитва да създаде Здравна карта. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Може би аз помня по от късно.
Сега отново се дават шест месеца като цялата процедура започва отначало. Не беше ли по-лесно да се поизтупат от праха предишните проекти, да се комбинират и да стане един работещ проект? Още повече, че има редица неясноти в съставянето на областните и на Националната здравна карта. Примерно в областните здравни карти по проекта за членовете, които министърът определя, преобладават хората без медицинско образование, което ми се струва малко нереално.
Там има и още едно нещо, което, за мен, е много смущаващо – министърът на здравеопазването изпраща на областния управител предварително изчисления брой легла за болнично лечение, включително и по видове. Това е съставено от Националния център за обществено здраве и анализ. Какво прави тогава областната комисия за съставяне на здравната карта? Тя става безсмислена.
Ако искаме да бъдем обективни при съставянето на Здравната карта, не би трябвало Министерството и неговите структури да имат определяща квота при съставянето на Националната здравна карта. Седем човека са пряко или косвено зависими от министъра, пет са на съсловните организации и председателят на Националното сдружение на общините, не знам къде стои. Смятам, че това също би трябвало да се прецизира.
Последното, което искам да кажа, това е за комплексността на обслужването. Прави са колегите, че няма дефиниция на комплексност. Какво значи „комплексност”? Комплексност може да значи един пациент като влезе в болницата – или да излезе здрав, или да излезе умрял. Това не е реално обяснение. Ако започнем за „комплексност”, първо, нашите министерства на здравеопазването открай време не са комплексни, защо има медицински услуги, които не се предлагат в България. Значи, първо, комплексността трябва да започне от Министерството на здравеопазването и, второ, моето предложение е да не се дават като императив начините, по които ще бъде създадено пълноценно – аз не бих го нарекъл „комплексно”, обслужване на населението. Има три варианта и трите варианта биха могли да действат, а не да се действа императивно, с цел сливане или ликвидиране на здравни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Реплики? Не виждам.
Последен за изказване, в рамките на 2,15 мин., е д-р Хасан Адемов.
Заповядайте. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Госпожо Манолова, сега виждам, ще Ви запиша в списъка.
Заповядайте, д-р Адемов. (Смяна на председателите.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В рамките на няколко минути ще засегна няколко въпроса, които са свързани, уважаеми господин Министър, с процедурата и с правилата, защото процедурите и правилата са основна същност на демокрацията, а Вие сте представител на демократична процедура.
Защо казвам това? Защото във втория Законопроект се повтарят едни и същи проблеми, които ще ги назова след малко. Този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения не е разгледан в Тристранния съвет преди той да бъде внесен в Министерския съвет. Такова е изискването на чл. 3 от Кодекса на труда. Същото се отнася и за Закона за здравното осигуряване – и той не беше разгледан в Тристранния съвет, а това е нарушение на Закона.
На следващо място, съгласно Закона за нормативните актове, когато има важни и съществени промени в един Законопроект, а такива безспорно са предложените 74 параграфа в предложения от Вас проект – от 118 в действащия закон, това означава, че трябва да има нов Закон, а Вие предлагате промени.
На следващо място, този Проект не е обсъден с Националното сдружение на общините, каквото е изискването на подписаното Споразумение между Националното сдружение на общините и правителството, когато се предлагат проекти, свързани с общините в Република България, Националното сдружение на общините предварително да бъде информирано за това.
На следващо място, цяла глава – главата за приватизация, не е публикувана за публично обсъждане.
Не на последно място, нарушен е Устройственият правилник за дейността на Министерския съвет, в който е казано, че в съгласувателната процедура между отделните ведомства трябва да бъдат включени всички текстове, а главата за приватизация е включена допълнително, без да има допълнителна съгласувателна процедура. Всичко това ме кара да си мисля, че за да претендирате за демократичност, сте задължен да спазвате правилата и процедурите. Всичко това, което Ви казах, са факти.
Възниква обаче един много важен въпрос. Възможно ли е Реформаторският блок и екипът на министъра на здравеопазването да са основния субект в така наречената „здравна реформа”? Затова е необходим висок кредит на обществено доверие, а Вие нямате такъв кредит. За да бъдат устойчиви промените, трябва да се радвате на достатъчно висок кредит на доверие. (Шум и реплики.)
И не на последно място, нивото на компетентност, което далеч надвишава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорите 30 секунди повече, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Само едно изречение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашите колеги Ви изядоха времето. Трябваше по-колегиално да подходят.
Слушаме Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, за разбирането.
Няма да подкрепим този Проект, защото той предвижда централизация, предвижда свръхрегулация, предвижда концентрация, предвижда свободно движение на легла от Националния център за обществено здраве към регионалните комисии и обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Чакайте да видим Вашата група има ли време, господин Байрактаров.
Имате време – 2 минути за реплика.
А от господин Адемов – дупликата, ще си прихвана 40-те секунди, които говори повече.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Това си е Ваше право. Знам, че ще му дам на господин Адемов още три минути.
Уважаеми господин Адемов, Вие в кой момент сте искрен и в кой момент казвате нещата такива, каквито са? Ще Ви припомня само преди една седмица, когато Патриотичният фронт внесе Законопроект в Комисията по здравеопазване, което, уважаеми господин Министър и уважаеми колеги, беше с 15 положителни становища. Петнадесет положителни! Нямаше нито едно отрицателно становище и това е Законът за паралелен износ на лекарства.
Забележете, Вие господин Адемов, който сега критикувате, че не знам си какви консултации няма – да, има становище на Сдружението на общините, и ние изразихме тук това становище, обяснихме го и казахме, че ще внесем промени.
Само че интересното е друго, когато един закон има 15 положителни становища, Вие го гласувате „против”. Трябва в Закона явно само 15 отрицателни становища да има, за да го гласувате „за”. Ето това е Вашето поведение. Вие знаете като лекар, че в медицината такова раздвояване има и своя медицински термин. (Шум и реплики.)
Нали, то е диагноза, не е обида, пак казвам – диагноза. Така че бъдете поне честен и почтен.
Това е като онзи случай, в който внесохте и написахте в стенограмата, че заседанието на Комисията по труд и социална политика е приключило в 16,06 ч., при положение че тя приключи в 17,20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това вече е извън Закона, господин Байрактаров.
Доколкото мога да вляза в мисълта Ви, това е извън този Закон. (Реплика извън микрофоните от народния представител Димитър Байрактаров.)
Помните, добре.
Втора реплика? Няма.
Доктор Адемов, ще ползвате дуплика.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители.
Уважаеми господин Байрактаров, понеже се опитвате да боравите с термини от психиатрията, аз ще Ви отговоря с подобен термин. Тази хебефренна същност на Вашите разсъждения, това означава – колеблива същност, не означава, че сте достатъчно убедителен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без лични нападки, моля Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли, защо? Защото, първо, не са петнадесет положителни становища, а са пет. Това го каза и председателят на Комисията по здравеопазване.
На второ място, няма никаква връзка между Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Законът, който разглеждаме сега. Абсолютно никаква връзка няма!
Уважаеми господин Байрактаров, ние от Движението за права и свободи сме абсолютно последователни в нашето поведение и последователно не подкрепяме законите, които предлага този екип на Министерството, не защото ги предлагат те, а защото ние сме убедени и сме го казали в нашата предизборна платформа, че такива важни, съществени закони, които касаят целия български народ, които изискват непопулярни мерки, трябва да се радват на надпартийна подкрепа.
За съжаление, за разлика от министър Калфин, който Вие не подкрепяте, министър Москов не търси подкрепата на партии извън управляващата коалиция. Това е големият проблем. Факт! Нито една среща не сте пожелали, за да потърсите подкрепа, уважаеми господин Министър. И това е големият проблем.
И точно затова ние не подкрепяме тези предложения.
Затова молбата ми е още веднъж и от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи: ако искате предложените от Вас промени, проблеми, които искат да променят системата на здравеопазване в България и да я направят по-добра, потърсете широка обществена и партийна подкрепа, потърсете я в това число извън партиите, които подкрепят управляващата коалиция.
Моята молба е за да има устойчивост във Вашите предложения, трябва задължително да искате подкрепа и то максимално широка, а не да внасяте нещо и след това да търсите възможности да го наложите силово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Мая Манолова. Вашата група разполага с минута и 11 секунди.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Москов! Очаквахме от Вас ако не разкаяние, то поне категорично потвърждение, че се отказвате от идеята за приватизация на лечебни заведения. Идея, от която самият премиер се отказа преди една седмица и от която очаквахме да се разграничите и Вие, ако не искате да Ви дърпат ушите.
Очаквахме също така да поясните една друга Ваша любима идея, която срещна отпора и на лекари, и на пациенти – идеята за обединяване, сливане, вливане, функционално и юридическо на лечебни заведения, по повод на която избухнаха протести, с които Вие като истински реформатор не се съобразихте, а отминахте с безразличие. Очаквахме да обясните, тъй като тази идея, преди да бъде законът, вече е реализирана на практика, какъв е ефектът от сливането на девет столични болници – дали се намали администрацията, дали се намалиха разходите, дали се подобри качеството или просто се създаде една шапка от администрация, която се занимава с прането в болниците? Очаквахме да кажете дали подходът „който не е с мен е срещу мен”, който приложихте по отношение на д-р Дечо Дечев, ще продължите да прилагате и към шефовете на лечебни заведения? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И тъй като ние сме против обединяването, сливането и приватизация на болници, искаме поименна проверка преди гласуването, за да видим кой е „за”! Нашето искане е за поименна проверка, след като Вие отговорите на моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли надежда, че след отговорите ще оттеглите искането за поименна проверка?
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Няма надежда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има реплики. Господин Касабов ще направи услуга на госпожа Манолова.
Заповядайте, господин Касабов.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Направи изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, не пречете на народните представители, като тръгват към трибуната!
За изказване – господин Касабов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, моля за ред! Да положите още малко търпение!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Смятах да взема реплика, но ще спестя удоволствието да гледаме тази прекрасна дама още веднъж три минути.
Ще бъда максимално кратък. Моето обръщение към министър Москов: Министър Москов, госпожа Мая Манолова беше (оживление, шум, реплики и ръкопляскания)...
Добре де, спокойно! Ще имаме това удоволствие, госпожо Мая Манолова.
Госпожа Мая Манолова беше конкретна и ясна. Вашето разкаяние, покаяние, трябва да бъде тук и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама той го направи, явно...
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Секунда, госпожо, много Ви моля! Оставете ме да се изкажа!
Искам само да допълня това, което каза преждеговорившата колежка. Вие трябва да си посипете главата с пепел, да вземете кремък и да започнете да се дерете за всички онези минали и настоящи грехове на министри, заместник-министри от БСП, ДПС и въобще всичко останало трябва да поемете, господин Москов! И зная, че сте в състояние да го направите, за да удовлетворите мазохистичното удоволствие на хората вляво. Те не напразно предложиха и поименно гласуване – ей така, да ни е гадно. (Смях в ГЕРБ.) Всъщност това е амплоато на тази партия, наред с другите трудноговорещи български наши колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Лично обяснение – заповядайте, госпожо Манолова. Аз лично имам очакване и Вие да се покаете и да оттеглите предложението за поименна проверка.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Касабов, всъщност, ако трябва да бъда честна, аз не се чувствам засегната от Вашето изказване. Всъщност това не е и мое изказване, не е и мое възражение. Това, което казах от парламентарната трибуна и срещу приватизацията на болници, и срещу сливането, вливането, обединяването на болници и на комплексни онкологични центрове (шум и реплики) е мнение на българските лекари и на българските пациенти. Те са, които са против идеите на министъра! И за мен е абсурдно, че един министър, който идва именно от лекарските среди, не се е съобразил с мнението на своите колеги. Всъщност принципът „който не е с мен е срещу мен”, е изключително опасен, защото в същия този Закон министър Москов е заложил уволнение на всички достойни директори на онкологични центрове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега правите изказване по същество, госпожо Манолова! Залата с основание реагира!
МАЯ МАНОЛОВА: Питам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, недейте да питате, обяснете с какво сте засегната и ако не сте засегната, си седнете!
МАЯ МАНОЛОВА: Питам: необходимо ли е народните представители да се разболеят от социално значимо заболяване, за да видят колко е важно спокойствието в специализираните болници и в комплексните онкологични центрове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. А какво правим с проверката?
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина очаквам от министъра отговор в резултата от сливането на болници и какви са ползите за лекарите, за пациентите и за администрацията. (Силен шум и реплики.) И какво очаква да се случи след като уж доброволното сливане е свързано с задължителна секция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, вече влизате по същество! Давам звуков сигнал. Следва отнемане на думата!
МАЯ МАНОЛОВА: ... прекратяване на договори с НЗОК? Какво ще се подобри за пациентите? Утре всеки от Вас може да бъде пациент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв ползотворен ден нека не се санкционираме с отнемане на думата!
Господин Министър, ще отговорите ли на въпросите? Не. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
Има ли други народни представители, които желаят да участват? Няма.
Дебатът е закрит.
Има кворум, госпожо Манолова. Оттегляте ли си предложението за поименна проверка? Ама заявете го, да не кажете после, че съм манипулирала...
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Да.
Колеги, нали чухте, че тя заяви, че оттегля поименната проверка? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г.
Гласували 128 народни представители: за 102, против 21, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народни представители излизат от пленарната зала. )
Моля, колеги, не е приключило заседанието!
Господин Ерменков – първи отрицателен вот. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.)
Колеги, моля за още малко търпение!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги! За тези, които сте търпеливи и възпитани, е обръщението.
Гласувах отрицателно, не защото не искаме да имаме реформа и не защото министърът, който в момента си тръгва и видимо не го интересува какво ще кажем като опозиция (оживление), каза, че тези, които са против, са за това да се запази статуквото и това било много страшно.
Господин Министър, по-страшно от това да се запази статуквото е Вие да го направите по-лошо и това правите с Вашия Законопроект.
Вие не бутате здравеопазването в положителна посока, Вие го дърпате назад! Затова е по-добре да я няма Вашата реформа, по-добре е това да остане сега, иначе другото е гибел за българския пациент, гибел за българите! Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Втори отрицателен вот? Няма.
Поради дебат и гласуване и по трите точки от днешния дневен ред на извънредното пленарно заседание, закривам същото.
Утре, редовно пленарно заседание – начален час в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,21 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Иван П. Иванов
Айхан Етем