Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Красимир Каракачанов

Секретари: Калина Балабанова и Димитър Делчев

(На основание чл. 49, ал. 1, 2 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради липса на кворум след изтичане на обявеното за регистрация време председателят Цецка Цачева обявява повторна регистрация след 15 минути.)

(Открито в 9,19 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, преди началото на днешното пленарно заседание нека поздравим нашите сънародници мюсюлмани по повод на техния голям празник Рамазан Байрам! Да им пожелаем здраве и благоденствие! Нека с делата си всички ние – българските граждани, продължим заедно да бъдем пример за толерантност и взаимно уважение! Да бъдем обединени в трудния път към съзидание на настоящето и отговорни и мъдри за бъдещето! Длъжни сме да го направим като послание за бъдещите поколения – и те да бъдат носители на човешкото, на отговорността и на солидарността в обществото ни! Честит празник! (Ръкопляскания.)

Днес продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Във вчерашния ден гласувахме до § 17 включително.
Господин Христов, моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Преди да продължа, моля на основание чл. 46, ал. 2 да подложите на гласуване допускането в залата на доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието, и инж. Тони Кръстев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са допуснати от вчерашния ден. Нали са допуснати?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Да. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това – едно съобщение:
На основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вносителите на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, вх. № 554-01-132, са заявили, че оттеглят Законопроекта. Това са народните представители Стефан Данаилов, Чавдар Георгиев, Георги Гьоков, Янаки Стоилов, Димитър Горов, Стоян Мирчев, Георги Свиленски и Мариана Бояджиева.
Слушаме Ви, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 съюзът „или“ се заменя със запетая и след думата „общината” се добавя „или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1”;
2. Създава се ал. 4:
„(4) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен при наличие на обстоятелства, възпрепятстващи проверката на сечището. Удължаването се извършва след писмено съгласуване от съответната регионална дирекция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 18.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 18 е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 10 има предложение от народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велизар Енчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 19:
„§ 19. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, в текста преди т. 1 след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 7 т. 4 се изменя така:
„4. принудителни сечи.”
3. Създава се ал. 8:
„(8) Ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 10 по вносител, който в доклада на Комисията става § 19.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Редакцията на Комисията за § 10 по вносител, който става § 19 по доклада й, е приета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението, което се състои в следното:
„В чл. 112 се създава нова алинея 3:
„Минимум 50% от продажбата на дървесина по ал. 1, т. 2 от горските територии държавна собственост се извършва чрез продажба от централен склад.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Предлагам чл. 116 да отпадне. Мотивите са следните.
С оглед на огромното обществено значение на горските ресурси предлагам чл. 116 от Закона за горите да се премахне в него възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В момента обсъждаме Вашето предложение в чл. 112 за създаване на нова ал. 3.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Моите мотиви са следните.
Уважаеми колеги, продажбата на дървесина от централните складове се е доказало както в Румъния, така и в Турция като практична мярка за изваждане на търговията на дървесина от дървените складове в гората към по-публични места, като централните складове, където се докарва целият добит материал и разпореждането с него става много, много по-прозрачно. Централните складове не се правят в по-големите селища, а на открити централни площи в гората или в близост до най-близкото населено място. Тази мярка – убедени са експертите, които са ме консултирали – би могла да се въведе поетапно, като в началото се включва само едрата и средната строителна дървесина. Не предлагам незабавно въвеждане на тази мярка.
Моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Велизар Енчев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението, което е следното: предлагам чл. 116 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Енчев, заповядайте, имате думата за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Предлагам чл.116 да отпадне със следните мотиви. С оглед на огромното обществено значение на горските ресурси предлагам в този член от Закона за горите да се премахне възможността за сключване на дългосрочни договори за възлагане на добив на дървесина и продажба на дървесина на корен.
На първо място, дългосрочните договори не решават някакъв проблем на държавата, тъй като знаете, че ползването на държавните гори расте ежегодно.
На второ място, дългосрочните договори представляват скрити концесии, които при по-високите корупционни нива в държавата ще водят до още по-занижен контрол и по-сериозни злоупотреби, отколкото при краткосрочните договори. Свидетелство за това е и признатата възможност на държавата или по-точно признатата невъзможност на държавата да контролира изпълнението на концесията за ски зоната в Банско в Национален парк „Пирин”, спомняте си, че имаше и протести; както и проблемите с дългосрочните договори за добив в градовете Трън и Етрополе; да не говоря за ловните концесии в Родопите, Странджа и Стара планина!
Освен това искам да припомня каква е румънската практика. Разследванията в Румъния доказват опасността от значителни злоупотреби и насърчаване на незаконния дърводобив при монополизирането на горския сектор от големи фирми, които единствени биха покрили изискванията за дългосрочните договори.
И още нещо като мотив, което според мен е много сериозно и трябва да Ви убеди да подкрепите тази мярка. Тя има за цел да гарантира, че в държавните гори няма да се допускат форми на концесии, които се доказаха като крайно неефективни в условията на изключително слаб държавен и административен контрол и политическа зависимост на държавните предприятия и контролните фирми, които, както знаете, водят до безконтролното преексплоатиране и ограбване на държавните гори от дърводобивни фирми с политически протекции, каквито бяха доказани в случаите в Държавно горско стопанско „Ботевград”, Държавно стопанство „Мазалат”, Държавно горско стопанство „Айтос”, Държавно горско стопанство „Хвойна” и много други стопанства, и най-вече в така наречените „смесени райони”.
И накрая да кажа, че дори да няма политическа воля за отпадането на чл. 116 от Закона за горите, тъй като вероятно Вие ще гласувате „против”, Комисията следва да обсъди възможността за временен мораториум по прилагането на този член, докато не се гарантира и не се докаже, че контролът на горите се прилага ефективно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 112 народни представители: за 33, против 58, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е следното:
„Създават се параграфи 10а – 10в:
„§ 10а. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „15“ се заменя с „10“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Процедурата за сключване на договори по ал. 1 се провежда от съответното държавно горско или ловно стопанство. Процедури за сключване на договори за продажба на технологична дървесина могат да се провеждат и в държавните предприятия по чл. 163.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
„§ 10б. В чл. 126, ал. 6 изразът „да забрани“ се заменя с „по изключение да разреши за период до три месеца“.
„§ 10в. Чл. 147 се отменя.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направените от нас предложения наистина целят да дисциплинират горския сектор. Те са в различни насоки.
Първо, тъй като не подкрепихте предложението на господин Енчев, който предложи чл. 116, свързан с дългосрочните договори, да отпадне, поне подкрепете предложението, което ние правим. То е свързано с корекция на чл.116. Става въпрос за намаляване на срока за сключване на тези договори – от 15 г., както сега е записано в Закона, на 10 г.
Мотивите са, че в държавна собственост, независимо каква е тя, процедури се провеждат максимум за 10 г. Когато са над 10, а в случая говорим за 15 г., се преминава към друг закон – Закона за концесиите.
Отново искам да подчертая. Този закон няма правилник за прилагане, тоест ние даваме горите на концесия за 15 г. с процедура за търг. Изключенията в горския сектор станаха прекалено много, при което не се създават прозрачни правила. Всички случаи, които господин Енчев представи като случили се вече в сектора, наистина водят до сериозни злоупотреби или до положение, което в момента имат някои фирми с влияние в горския сектор. Ние предлагаме да предотвратим това и договорите наистина да бъдат за 10 години.
Друго, което предлагаме, е процедурите по сключване на договорите да бъдат провеждани в съответните държавни горски или ловни стопанства. Защо? Защото няма правила. Една година тези процедури могат да се провеждат от големите горски предприятия. На следващата година обаче ни е по-удобно и ние ги прехвърляме на другите горски предприятия.
Извинявайте, но не може всяка година според това, какво е решил принципалът, процедурите да се провеждат на различни нива, както в 2014 г. се провеждаха от държавните горски предприятия.
Също, няма никакъв ред. Като няма правилник, ами запишете в Закона императивно какво може и кога може и какви са условията за едното, другото или третото.
Предлагаме освен това, предвид мораториума, който беше въведен от Народното събрание, този мораториум, както се вижда – не реши кой знае какви въпроси, но в някакъв кратък период от време ние съответно ограничихме износа на дървесина. Какъв е проблемът, по изключение министърът на земеделието да разрешава износа на дървесина, когато съответно пазарната конюнктура, условията на вътрешния пазар позволяват това. Има достатъчно информация. Секторът е държавен. Може тази информация да се акумулира и да се вземат правилните решения, за да не се налага мораториум, когато изведнъж излезе някакъв сериозен проблем и много скоростно трябва да приемем в Народното събрание мораториум.
И последното нещо, което предлагаме в този параграф, е пълната отмяна на чл. 147.
Забележете – този член казва, че наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии, държавна и общинска собственост, могат да изискват въвеждането на временни ограничения или забрана за достъп до площите, ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договор.
Какви ще са тези договори и кога трябва, и кой да реши, че три месеца забраняваме достъпа? Тъй като това са все пак арендатори, на мен ми е напълно ясно, че тези три месеца не се спазват. Веднъж дадено разрешението, то става безсрочно. И този, който е ...
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, сега сигурно ще ме репликирате, но имаше много случаи, в които имаше оплаквания за това, че има ограждения, за това, че няма достъп до горските територии.
Сигурно Вие ще ми кажете други случаи, но поне медиите отразяват абсолютно всичко, свързано с горския сектор и то със звук-образ. Така че споровете сигурно с тях трябва да водите, защото това, което аз казвам, го знам именно от публикации в медиите.
Това е едно субективно решение. Шефът на горското предприятие изведнъж реши: „Заграждаме за три месеца”. За държавните територии сигурно може да се спази, но това са арендатори, които няма как да бъдат контролирани кога и как им трябват три месеца и дали тези три месеца стават три години или е по време на целия срок на договора. И не виждам какви могат да бъдат мотивите да се иска такова едно решение, при условие че в Закона е прекалено общо.
„Когато договорът” – какъв ще е този договор?
„По възможност може” – кои ще са опциите за този договор?
Ако ми отговорите, може би ще се съглася с Вас кои опции могат да бъдат налице, за да се разреши тримесечно ограждане на тези територии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз изчаках, мислех, че господин Енчев ще обоснове своето предложение, защото в тези текстове отново се засяга темата за износа на необработена дървесина.
Неговото предложение не решава изцяло въпроса, но то е един опит все пак да се добави определена стойност, да се даде възможност само на държавните предприятия да осъществяват такъв износ.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Още не съм представил предложението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е към всичко това, за което се говори тук.
Да, ще го представите, но аз използвам, тъй като тук е мястото да обърна внимание, че с приемането на този Закон отпада мораториумът, който беше установен за износа на необработена дървесина. И този въпрос остро стои не само в областта на горите.
В България се добиват много кариерни материали. Голяма част от тях се изнасят без всякаква обработка.
В България се произвежда сравнително голямо количество зърно и преобладаващата част от него се изнася без да се произвеждат някакви хранителни продукти, а с това зърно след това ние внасяме скъпо месо от чужбина.
И ако продължим ще видим, че ние все повече се превръщаме в икономика на примитивните ресурси, защото дори не се изисква първична обработка на част от материала под формата на греди, дъски или нещо друго, така че България изтощава и последните си ресурси.
Ликвидира се земеделието в първите години, разруши се индустрията, сега голяма част от това, което е останало да се печели, вече са природните ресурси. Нека и те да се доунищожат и тогава така да продължаваме да се либерализираме, да си говорим как без икономика ще се повишават доходите, пенсиите и прочие.
Ето това е резултатът от Закона – да, въвеждат се някои регулации по контрола за добива на дървесина. Това е необходимо, но в кой парламент ще се формира най-после съзнание, че ние трябва да създадем регулации, които ни водят към производителна, към преработваща икономика, към създаване на добавена стойност, ако не изцяло, то поне част от това, което се добива от концесионери, от други, да се включват в договорите подобни изисквания. Няма такава политика. Няма такова съзнание.
Ние не можем да го направим само закон по закон, но във всеки един закон трябва да обръщаме внимание на тези въпроси.
Единственото нещо, което тук можем да направим, е да подкрепим това, пак казвам, компромисно, частично предложение на господин Енчев, но обръщам внимание, че с това, което правим като законодателна дейност, ние почти с нищо не допринасяме, за да се стигне до дълбока промяна в начина, по който се развива нашата икономика – и в горите, и в останалата част на земеделието, и в областта на добива на материали, и в други сектори.
Апелирам към Вас – обърнете внимание на тези въпроси. Те са и въпроси към правителството, но, пак казвам, ако ние не направим прелом в това отношение, нищо особено добро не ни очаква. Ще стоим като просяци да чакаме да дойдат някакви европейски средства и да си мислим, че с това ще вдигнем икономиката, ще направим България развита, модерна и просперираща страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 40, против 44, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„В чл. 126 се създава нова ал. 7:
„(7) Износът на необработен дървен материал, добит от гори, собственост на държавата, може да се извършва само от предприятията по чл. 163”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, този текст е може би най-дискутабилен, но в същото време той е може би най-обединяващият – може да се окаже, защото става дума за държавните интереси.
Какво предлагам? – Ограничаване на износа на незаконната търговия.
Предлагам новата ал. 7 да гласи: „Износът на необработен дървен материал, добит от гори, собственост на държавата, може да се извършва само от предприятията по чл. 163”.
Ето мотивите ми за това мое предложение.
Предлагам да се въведе изискване необработената дървесина, добита в държавни гори, да се изнася в чужбина единствено от държавните горски предприятия. Така, упражнявайки своето конституционно право на собственост, държавата ще увеличи не само своите приходи, но и най-вече ще ограничи масовата корупционна практика незаконно да се добива дървесина, която добита дървесина да се транспортира до границата от покровителствани от властта дърводобивни фирми и прекупвачи директно от гората към границата.
Уточнявам: не става дума за връщане на социализма, не става дума за реставрация на стари икономически отношения. Става дума за възраждане на държавното начало в такъв жизненоважен отрасъл, който пред очите ни се обезлесява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, изчаках доста от колегите да се изкажат, за да мога в своето изказване да обхвана по-голяма част от тях, за да не ставам всеки път и да спестим време.
Започвам от предложението на господин Енчев: минимум 50% от продажбата на дървесина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това го минахме, господин Желев. Вече сме на последното предложение.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: По последното предложение: чл. 126 – добитата в държавните предприятия дървесина да се изнася само от държавните предприятия.
Държавните гори в България в момента са 73 – 74%, тоест основната част от добитата дървесина в страната става точно на територията на държавните предприятия по чл. 163. Общинските и частните гори секат предимно за местно население. По този начин убиваме частната инициатива нацяло и връщаме всичко в ръцете на държавата.
С поправките на този Закон, още вчера казах, въвеждаме редица ограничения, които целят подобряване на контрола в горите. Въвеждаме пластмасови марки с еднократна употреба; въвеждаме горски планове и програми, без които не може да се извършва гола сеч; ограничаваме голата сеч в издънковите гори с естествено възобновяване; въвеждаме GPS-и за колите; въвеждаме видео наблюдение на обектите по чл. 206; отнемаме лицензи за еднократно извършени нарушения на физически лица; отнемаме лицензи и извършваме глоби на фирми за еднократно извършено нарушение и така нататък. Но все пак трябва да оставим възможност на бизнеса и да диша. Човек трябва да налага санкции дотолкова, доколкото санкционираният може да поеме. Трябва да бъде глобяван толкова, колкото може да поеме. Ако трябва, да го убием, но не трябва да го убиваме нацяло. Считам, че искането на господин Енчев е прекалено силно.
По отношение на това – министърът да забранява износа по изключение за срок до три месеца, по-корупционен текст не съм срещал, откакто съм в това Народно събрание. Иска ми се аз да съм министър и да знам точно кога ще реша да забраня износа, преди това да се уговоря с фирми. Това е абсолютно невъзможно и недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Желев.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз апелирам да се подкрепи този текст, защото и господин Желев въобще не ни убеди с мерките, които се вземат, че, виждате ли, държавната собственост ще получи своята реализация. Казахте: 73% от горския фонд е държавен.
Когато бяхте самостоятелна агенция, тогава имахте възможност да акумулирате между 40 и 50 млн. лв. в държавния бюджет, след като се осъществяваха всички издръжки. В резултат на реорганизацията в момента, по данни на Финансовото министерство, дивидентът на държавата за 2014 г. от държавните горски предприятия е едва 200 хил. лв., при което две от предприятията са губещи. Как държавен горски фонд в Югозападното предприятие например, с най-големия ресурс, който има, е губещо? Защо?! Защото те не добиват дървесина, защото частната инициатива е важна.
Добре де, подкрепяме, но дайте и на държавата да може да оползотвори това, което има като държавна собственост. Вярно, че държавната собственост остана в много малки количества и горите са едно от тези пера, в които частната инициатива се насочва устремно. Накрая ще кажете, че няма нужда и от държавни горски предприятия, а частните арендатори или всички останали ще контролират, ще съхраняват, ще слагат марки. Това е друга тема вече, в която Вие навлязохте – за мерките, които вземат.
Отделно от това Изпълнителната агенция по горите е на бюджетна субсидия. За да може да се реализира политиката на държавата в държавния сектор, да се спрат търговете, които са в повечето случаи предизвестени: 10 – 15-годишни, или една година, или пет години, държавата трябва да може да преработва дървесината и да я добива, трябва да може да я изнася и да реализира възможността да получи приходите, да може да прави инвестиции в Горския сектор. Всичко останало, за което Вие говорите, са мерки, които не водят до абсолютно никакъв положителен резултат в каквато и да е насока.
Призовавам Ви, колеги, това предложение е изключително резонно и ще създаде една от първите крачки за по-добро управление на Горския сектор от страна на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заместник-министър Костов иска да изясни за какво става въпрос.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По конкретния казус – дървесината от държавните горски предприятия да има възможност да бъде изнасяна само от тях, ще Ви дам следния пример. Всички Вие можете да си купите дървесина от държавните горски предприятия. Ето, сега идва сезонът, когато се купуват дърва за огрев. Можете да купите дървен материал за други цели. Имате ли право част от този дървен материал, дори една цепеница, да изнесете? Имате, разбира се, защото той е Ваша собственост. Интересите на държавата са защитени с продажбата и сключването на сделка по пазарни условия, когато този материал е станал собственост на съответното физическо или юридическо лице.
Ние живеем в Европа в ХХI век, в Европейския съюз. От тук нататък всяка подобна регулация ми напомня времена отпреди 1989 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, заместник-министър Костов.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам думата за изказване, защото на пръв поглед направените предложения изглеждат наистина много добре. Аз ще се опитам да Ви върна 20 години назад във времето, когато част от тези мерки работеха точно по този предложен начин.
Това, което каза заместник-министърът – през 1995 г. част от тези мерки работеха по този начин, даже бяха уж още по-сериозни. Тогава се провеждаха и търгове, ходеха едни хора с огромни торби с пари, но какъв е всъщност подтекстът, който се опитвам да Ви обясня днес? Ако дадете възможност, колеги, само държавните предприятия да изнасят дървесината, първо, Вие създавате корупционна среда, защото държавното предприятие има пълното право да преупълномощи съответно юридическо лице да извършва този износ от негово име.
Простичко казано, това означава да създадете възможност за създаване на кръгове от фирми – това, което се случи през 1995, 1996 до 1999 г. Горското стопанство премина в ръцете на една икономическа, политическа, мафиотска групировка, от която днес се опитваме да се отървем.
А с този текст, който на пръв поглед изглежда много добре – да дадеш възможност суровината, защото необработената дървесина е суровина, да се обработи в държавата, да разкриеш работни места, да създадеш добавена стойност – онова, за което говори господин Стоилов – но това е вече съвсем друг процес. Затова излязох да Ви го кажа като човек, който е минал през този път, човек, занимавал се с този род дейност.
Казвам, помислете. Това не е добрият вариант. Добрият вариант е да се наложи много сериозен контрол, който да ограничава максимално изнесена суровина, защото дървесината е стратегическа суровина. Да създадем условия тази суровина да се обработва в България, а не да се опитваме да създадем от едни наглед хубави текстове възможност за създаване на нови обръчи.
Представете си какво ще стане. Ако Вие сте от хората на шефа на държавното предприятие, нямате проблем. Ако обаче не сте, какво се случва? Затова Ви казвам – юридически Вие няма как да ограничите този процес. Да не говорим, че той е двустранен. Трябва някой да отиде да договори износа на външния контрагент. Няма да стигам до това, което каза господин Желев – че е създаване на монопол. Това е създаване на новите обръчи, което ние не трябва да допуснем. Това веднъж се случи. Сега трябва да се изчистваме от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Имам чувството, че сме си разменили ролите. Няма логика опозицията да иска държавните предприятия в момента да станат печеливши. Нали има управляващи?! Преди два дни господин премиерът се оплака, че не му стигат парите. Преди малко колежката Бъчварова обясни как е на загуба едно от най-богатите на ресурси държавни предприятия, което е логически е абсурдно, но е счетоводна реалност. Ние ли да Ви убеждаваме да останат пари в държавата?! Вие управлявате, Ваша е отговорността. Тук за никакъв монопол не става въпрос!
Преди малко колегата Байрактаров говори за 90-те години. Унищожена е цялата дървопреработвателна промишленост. Единици са предприятията в момента.
Искам да помоля някой от по-големите специалисти да обяви колко са инвестициите в дървообработващия отрасъл за последните десет години и какви инвестиции има. Да изброим предприятията, горе-долу те са ясни какви са, какво преработват в момента, какъв е износът на преработената продукция и на кои пазари отива. Ясно е, че се изнася необработена дървесина. Естествено е по този начин да страдат горите.
Какво Ви пречи в момента да направите държавните предприятия печеливши?
По въпроса за монопола. Извинявайте, но гледаме тук едни електроразпределителни дружества, които имат монопол и които печелят с всички възможни средства. Само че този монопол е правилен, а другият е вреден. Как ще ги разделим тези монополи?! Значи едните могат да захванат електромера и да Ви напишат каквото искат, а другите не могат да станат монопол да изнасят и парите да влизат в държавата. Но когато опозицията се опита да убеди в това управляващите, нещо не е наред в самата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Жаблянов, аз ще Ви припомня кои бяха тези държавни предприятия, за които Вие в момента говорите: Завод „Георги Димитров” произвеждаше така наречените плочи ПДЧ; Завод „Васил Сотиров” произвеждаше кухненска мебел; Завод „Гочо Иванов”; заводите в Пещера. (Реплика на народния представител Валери Жаблянов.)
Само че пропускате една малка подробност – че тези заводи работеха с вносна дървесина. Тя се внасяше от Коми АССР, тъй като беше два пъти по-евтина от българската дървесина.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Лошо ли е това?!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Два пъти по-евтина! Обяснявам фактологията. Казах, че този модел веднъж работеше и създаде обръчите от фирми, като прехвърли горите в ръцете на една политическа мафиотска структура, от която днес се опитваме да се отървем.
Пак казвам, юридически няма никаква пречка държавното предприятие да даде пълномощие на което си иска юридическо лице и то да извършва износа от негово име. И знаете ли какво? Не само че няма да има печалба, ами част от тази печалба ще бъде усвоена под формата на разход за външна услуга – това, за което намеквате и давате пример с енергетиката.
Имате между другото много добър експерт в тази област, който беше от средите на БСП. Потърсете го. Той ще Ви обясни всичките тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Байрактаров! Тук се сместват няколко въпроса относно това, за което говорите. По въпроса за външните концесии, които са били придобити от българската държава и са експлоатирани – искам да Ви обясня, че не само в Коми е имало такива. Концесии е имало и в Централна Африка. До 1989 г. са докарвани специфични видове дървесина. Дотогава мебелната промишленост работеше с тези концесии. Това, че някой от Вас е чувал само за Коми, е друга тема.
Втори въпрос, на който искам да Ви обърна внимание – защо сега няма такива концесии? Кой от българска страна – било частно дружество или държавно предприятие, ще се яви на търг в Конго, за да спечели концесия за екзотична дървесина? Кое е това предприятие, което ще се яви? Може би бичкиджийниците от северната яка на Родопите ще се явят, за да спечелят такива търгове и да докарат корабите с дървесината?! Това са несериозни неща.
Въпросът е в това изменение да има жизнеспособни големи стопански единици, които да могат да се явяват на търгове, да печелят и да внасят пари в държавния бюджет. Наистина съжалявам, но този въпрос е изцяло от ресора на управляващата партия.
И да Ви кажа, до 2009 г. тези предприятия внасят по 50 млн. лв. годишно в държавния бюджет. Обяснявате как ще предоставяме концесия на някой друг да го прави. Но къде отива печалбата? Ами тези да не са благотворителни дружества, гдето взимат концесиите и осъществяват износ?! Къде отива печалбата? Вие обяснявате за договарянето. Кой отива да се договаря с чуждестранните контрагенти? Кой осъществява търговската дейност? Имаше предприятия, които се занимаваха с търговската дейност и осъществяваха единна държавна политика в отрасъла – и в мебелната промишленост, и в дърводобива, и в преработването. Кой осъществява сега политическата дейност? Вие за това и цена няма да получите. Най-ниските цени, които се предлагат, са от българския пазар. Каква ефективност има? Нулева.
Моля Ви се, гледайте малко по-задълбочено на въпроса, а не на това кой на кого ще даде концесия и колко тухли ще натовари в един камион. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Други изказвания?
Заместник-министър Костов иска да вземе отношение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че се налага втори път да взема думата. Бяха казани някои неща, които не отговарят изцяло на действителността. Трябва да кажа, че Южното централно горско предприятие счетоводно за 2014 г. е на загуба. Това се дължи на факта, че бившият директор на предприятието остави 9 млн. лв. в КТБ. Поради това предприятието е на счетоводна загуба.
Управлението на предприятието с тази счетоводна загуба не е било по времето на сегашното правителство, нито назначаването на директора е извършено от сегашното правителство.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП, от място): Какво общо има това с темата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Имаше такъв въпрос.
Що се отнася изобщо до ефективността на държавните горски предприятия – до приемането на този Закон за горите, балансът беше следният: държавата даваше 135 милиона и получаваше 100 милиона – 35 млн. фактически беше бюджетната дотация.
В сегашния момент държавата дава 20 милиона за издръжка на Агенцията по горите, което е със знак „минус”, ако го извадим от бюджета; и получава дивиденти, получава горски пътища, натрупан фонд инвестиции в горите в размер на 60 млн. лв. и всички други инвестиции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
За изказване – народният представител Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ме извините, че ще загубя малко от Вашето време. В началото на месец март гласувахме мораториум. Против моята пазарна логика аз подкрепих този мораториум с идеята, че с него ние вменяваме задължение на Министерството на земеделието и храните да въведе мерки за ограничаване на безконтролната сеч и безконтролния износ на дървесина, както медиите съобщаваха от сутрин до вечер.
Искам да Ви кажа, че за периода, когато беше наложен мораториумът, цената на дървесината за преработватели – тази, която се обработва, която се разбичква, не падна. Срина се обаче дървесината, която се изнасяше за Турция, за Гърция, която е некачествена дървесина, не се обработва в България и която е за огрев. Това постигнахме с този мораториум.
Цените на дървесината в България за преработка са средноевропейски и има недостиг на дървесина. Инвестициите в сектор „Дървопреработване” са десетки милиони, а може би и стотици, господин Жаблянов. Твърдя го отговорно, защото аз се занимавам с дървопреработка. Поради недостиг на дървесина на мен ми се налага да внасям необработена дървесина от Румъния. Недостигът на дървесина за дървопреработвателната промишленост е ясна и го знаят всички. Да се говори, че ние допускаме безконтролен износ на дървесина, която може да се обработва в България, не е вярно. Вижте справката. Много малък процент от дървесината, която излиза в чужбина, не е обработена, става за обработка в България.
Предложението да се връща едно стопанско предприятие е Ваша стара мечта – Вие го предлагате многократно. Обикновено какво става? Правим стопанско предприятие, между другото, да вменяваме отново стопанска дейност на държавата, която е лош стопанин и го е доказала, категорично няма да бъде подкрепено от това управляващо мнозинство.
Какво правим? Правим стопанско предприятие, купуваме техника, след три години решаваме, че то не работи добре; продаваме тази техника и може би при покупката някой взема комисиони, при продажбата – също някой взема комисиони. Сегашното управляващо мнозинство няма да пусне държавата отново в сектор, в който има установени пазарни отношения. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплика?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Позволявам си да го кажа с извинение и съжаление, и с уважение към Вас, но Вие сам заявихте, че сте в конфликт на интереси. Това ваше изказване...
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Затова не гласувам.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, и затова не гласувате. Самото Ви изказване показва, че сте в тежък конфликт на интереси, който не е в полза на държавата.
Самият твърдите, че изнасяте или по-точно внасяте дървесина от съседна държава. Много Ви моля в бъдеще такива изказвания преди гласуване... Самите Ваши изказвания показват, че ръководената от Вас Комисия по същество е била манипулирана в интерес на частни интереси. Не казвам, че Вие сте го правили, но субективно се налага това впечатление у мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Днес станах свидетел на един абсурд. Всъщност държавата в лицето на председателя на Комисията каза, че няма да пусне държавата да печели, да преработва дървесина, изобщо да се наливат в държавната хазна някакви пари. Защо? Защото там има частни интереси! На това станахме всички днес свидетели тук, от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Става въпрос за следното. Ако господин Христов се намира в конфликт на интереси, няма логика да продължи да чете доклада.
Нашето предложение е да бъде сменен докладчикът, защото смятам, че нещата са очевидни.
Второто нещо, което искам да кажа: ако така ще я караме, тоест всеки, който има някакъв личен интерес – бил той търговски, или някакъв друг, да си вземе ресор от държавата и да си разпределя комисионите, ние тук не сме парламент! Ние сме някакво друго Събрание, което се занимава със съгласуване на частни интереси и въвеждането им в законодателството.
Нашата работа, отново искам да припомня, е да отстояваме обществения интерес, интереса на държавата, на първо място. Ако някой смята, че държавата не може да участва на пазара, да отиде в една свръхлиберална държава, каквато е Холандия, и да провери процента на държавните предприятия и тяхното участие във вътрешния оборот на страната, за да разбере за какво става дума, включително в отрасли като комуналните услуги, транспорта и така нататък. Извинявайте, това, което ни се предлага в момента, е абсурдно – държавните предприятия да не могат да печелят от собствената си дейност и да го предоставят на някой друг!
Не мога да разбера ние от опозицията писмо на господин Борисов ли да напишем, за да го запознаем със ситуацията. Той каза, че не му стигат парите – това чух преди два дни по телевизията. На него не му стигат парите, в същото време някои господа обясняват, как държавният бюджет не може да получава пари, защото ще развалим конкуренцията. Коя конкуренция ще развалим?! Вие не сте ли наясно, че там няма конкуренция?! Не сте ли наясно, че цените там по друг начин се определят?! И че това е една бутафорна конкуренция и един бутафорен пазар!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Задължението ми като народен представител е да декларирам евентуалното наличие на конфликт на интереси. Направил съм го писмено във всички заседания на Комисията, в които не съм гласувал, не гласувам и в пленарната зала.
Що се отнася до прочитането на доклада, предлагам заместник-председателят на Комисията Цвета Караянчева да продължи с неговото четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не сте длъжен да го правите, но добре.
Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 28, против 50, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 11 – предложение на народния представител Иван Станков.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а по т. 2 е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народния представител Борислав Миланов и група народни представители. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглят предложението.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 20:
„§ 20. В чл. 148 се създават ал. 12 и 13:
„(12) Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11.
(13) Когато превозните средства по ал. 1 преминават през земеделски територии, лицето, на което е издаден документ по ал. 2, т. 1, 3 и 4, го изпраща на кмета на съответното населено място преди започване на дейността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който е редактиран от Комисията и в доклада е § 20.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 20 по доклада на комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 12 има предложение от Светла Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който след редакция на Комисията в нейния доклад става § 21.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Параграф 21 по доклада на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЕЧВА: Предложение от народния представител Велизар Енчев – „В член 165, ал. 5, т. 4 се изменя както следва: „добив на дървесина в размер до 25, но не по-малко от 10% от годишното ползване за съответното териториално поделение – при условия, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, и след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Мотивите за това мое предложение са следните. Тези мерки целят да пресекат възможностите за корупционни схеми, водещи до незаконен дърводобив и, на второ място, но не по-важност, дърводобивът да се раздели от търговията с дървесина, тъй като в настоящия момент в Закона за горите, за съжаление, дава възможност държавните предприятия да добиват до 25% от годишното ползване със собствени работници.
Все още има държавни предприятия, казвам отново, за съжаление, в които няма нито една бригада, която да извършва тази работа, което, естествено, позволява на търговците да изнудват предприятията, а последните да се чувстват като рентиери, изкарващи заплатите си от ползване в държавните гори. Струва ми се, че е съвсем логично Комисията и Вие да приемете това предложение. Надявам се да гласувате различно от гласуването в Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, от опита и в контактите с горските власти в Родопския регион, които изцяло са на мнението, което предлага народния представител Велизар Енчев, и съм на тази трибуна да го подкрепя. Ще кажа защо.
Вие знаете, че когато предприятията изиграят търговете, има места, които са в недобри райони. Създали сме такива ситуации, за които в момента – когато говорих, че Законът е неработещ, предприятието е една пощенска кутия да разпредели интересите, реално, и да нахрани едни чиновници с добър статут. Горските власти предлагат от 10 до 25% това, което е изиграно на търг и не го искат фирмите, които са били в търга, да се добива по стопански начин. Така се изпълнява и плана, така влиза и повече приход в държавата.
Аз ще помоля заместник-министъра, сигурно ще му отправя въпрос, когато направи анализ за миналата или за предишни години по плана, който е изпълнен, или по търговете, които са изиграни в трудно достъпните райони, има ли изпълнение от фирмите на това, което са получили на търг? Няма! Реално няма!
Искам да споделя, че тези неща са изключително полезни, защото народният представител Велизар Енчев смята и ние го подкрепяме, в това число, ако седнете и говорите с горските власти, ще се убедите, че е в интерес на държавата.
Друго, уважаеми колеги. Сигурно контактувате и работите в избирателните си райони с горските власти. Какво създава Законът? Предприятието избере фирмата и след това тя отива като господар в стопанството и казва: „Дай ми този и този горски!”. Тъй като това са хора, на които зависи да бъдат изкарани заплатите, ние сме направили зависими през тези пощенски кутии на предприятията всички горски служители.
Затова отново призовавам да се вслушате във всички предложения, които се правят. Те са в интерес на справедливостта, във взаимоотношенията към стопанисването на горите и в отношенията да няма корупционни практики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Досега действащият закон чл. 165, ал. 5, т. 4 – „добив на дървесина в размер до 25% от годишното ползване могат да извършват държавни горски стопанства самостоятелно за съответното териториално поделение при условия, определени в Наредбата по чл. 95”. И сега законът дава право на всяко държавно горско стопанство да добива до 25% от годишния си добив самостоятелно. Въпрос на избор на стопанството е дали ще го направи или не, но не му забранява.
Сега с текста, който предлага господин Енчев, ние ги задължаваме поне 10% непременно да добият със собствени работници. Непременно трябва да продават дървесината на временен склад. Това са 10 милиона пространствени кубика, това са 10 хил. км. Как се товари и се претоварва, господине? Можете ли да си представите визуално това нещо как става?
Непременно държавата трябва да изнася! Ами какво става с малкия и среден бизнес, за който всички знаем, че е гръбнакът на икономиката и за който всички толкова милеем? Ако искат стопанствата, сега никой не ги възпира да го правят. Какви са тези задължителни текстове? Десет процента и никакво мърдане?! Никой не пречи на държавата, в лицето на държавните горски предприятия, да печели и те и сега печелят. Никога горската система не е била в по-добро финансово състояние от сега. Интересно е как хора, които надали са влизали в гората, почват да обясняват как стоят нещата там.
Категорично съм „против” внесеното предложение и призоваваме аудиторията да подкрепи решението на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Реплики?
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Никой от опозицията не може и не иска да бъде против малкия и средния бизнес. Напротив, ние искаме само едно – държавата да влезе в българската гора, която в момента е владение, именно в ръцете на едрия бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Желев?
Заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Не подкрепям твърдението на господин Енчев, че гората е във владение на едрия бизнес, защото това не отговаря на действителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Велизар Енчев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 29, против 50, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„Създават се параграфи 12а – 12в:
„§ 12а. В чл. 163 ал. 3 се изменя така:
„(3) Районите на дейност на държавните предприятия по ал. 1 и техните седалища се определят с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.”
„§ 12б. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 4 се отменя.
2. ал. 5 става ал. 4 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в уводното изречение след думата „горски” се добавя „и ловни”.
б) в т. 4 след „25” се поставя запетайка и се добавя изразът „но не по-малко от 10,”.
„§ 12в. В чл. 168 т. 12 се изменя така:
„т. 12. прави предложение до Министерски съвет за създаване и закриване на териториални поделения на държавните предприятия и за определяне на района на действие и седалището им.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което направихме, а именно районите на дейност на държавните предприятия и техните седалища да се определят с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Нашето предложение е наистина да повдигнем статута на тези предприятия, както горски и ловни, тъй като в настоящия момент тези назначения стават с решение на управителните съвети.
Ясно е, хората от бранша много добре знаят как стават тези назначения. Затова предложението на министъра на земеделието за решение на Министерския съвет, считаме, че ще има много по-голяма тежест, отговорност, публичност, така че обществото, виждайки все едно решение на Министерския съвет, да разбира как стават тези назначения, от една страна. От друга страна, отговорността да бъде поета на много по-високо ниво, какъвто е Министерският съвет.
Нашето предложение е да подкрепите направеното предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Апелираме да гласувате „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 47, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 172, ал. 1, т. 10 в началото се добавя „носи отговорност и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 22, заедно със съдържанието на параграфа, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението за създаване на нов § 22, заедно с неговото съдържание по доклада на Комисията, е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 13, който е подкрепен от Комисията, и става § 23 в нейния доклад.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 23 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 14 има предложение на народния представител Дора Янкова:
„В § 14 т. 2 се изменя така:
„т. 2. В ал. 3 след думата „собственост” се добавя изразът „и лицата, наети за опазване на горските територии, собственост на физически или юридически лица, или на техни обединения”, а накрая на разпоредбата се добавя изразът „или общини, в които попадат тези територии”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 25, против 41, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който в доклада на Комисията е § 24, и е подкрепен от нея.
Гласували 86 народни представители: за 72, против 13, въздържал се 1.
Текстът за § 24 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 198 се създава нова ал. 4:
„(4) Договорите за назначаване на горски инспектори се сключват с възнаграждение не по-малко от три минимални работни заплати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Енчев, заповядайте за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): В края на заседанието преди почивката всъщност се поставя най-важният въпрос – за парите.
Предлагам всичко това, защото горските инспектори в България са несправедливо ощетени във финансово отношение. Предлагам горските инспектори на районните дирекции на горите да получават три основни заплати и допълнително материално стимулиране, съобразно ефективността на тяхната контролна дейност, тъй като в момента, уважаеми колеги, лесовъдите в стопанствата получават два пъти по-високи месечни приходи, отколкото инспекторите и не може да очаквате от хората, които са истинските полицаи, ако трябва да се изразя образно, на защитата на гората, на дървесината, да получават такива мизерни възнаграждения, които в момента варират някъде, както получих официална информация от високопоставен служител на министерството, около 600–700 лв., но с добавките. Тяхната заплата по същество е между 400 и 500 лв. Не може човек с 500 лв. да пази имущество на държавата за стотици милиони!
Зная, че пари няма. Зная, че това, което предлагам, е трудно за реализация и изпълнение. Давам си сметка. Напълно съзнавам проблема и на управляващите, но хайде да намерим някаква възможност! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Това е често повтаряна теза напоследък – че работещите горски служители в предприятията получават два пъти повече от горските инспектори, която към днешна дата не отговаря на истината. Заплатите им са почти изравнени. Един горски инспектор получава наистина 600–650 лв. Така е заплатата на горския стражар в държавното предприятие и кое да е териториално поделение.
Освен това приветствам, само че де факто е невъзможно на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Господин Енчев, ще се възползвате ли от правото си? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Велизар Енчев, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 24, против 42, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Прекъсваме със законопроекта. Ще продължим следващото заседание. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Пръв ще отговаря министър-председателят Бойко Борисов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да кажем „Добър ден!” на министър-председателя Бойко Борисов.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 10-16 юли 2015 г.:
- питане от народния представител Георги Кадиев към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването към Спешната медицинска помощ в страната, следва да се отговори в пленарното заседание на 24 юли 2015 г.;
- питане от народния представител Дора Янкова към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно изграждане на геотермална отоплителна система в Златоград, следва да се отговори в пленарното заседание на 24 юли 2015 г.;
- питане от народния представител Слави Бинев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, относно демографската политика и мерките за справяне с младежката безработица, следва да се отговори в пленарното заседание на 24 юли 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Димитър Делчев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Радослав Стойчев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Силвия Хубенова и Димитър Байрактаров;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на два въпроса от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Ирена Коцева, Галя Георгиева и Петър Беков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Василев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от нароните представители Димитър Бойчев и Семир Абу Мелих.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Заповядайте за процедура от името на парламентарна група на БСП лява България, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Не, господин Председател – процедура по начина на водене.
Моля да предадете на госпожа Цачева, че възразявам срещу решенията й да ми връща всички въпроси за парламентарен контрол без основание.
Вземам повод от последния случай и се позовавам на чл. 91 от Правилника за работата на парламента, където пише, че към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството. Искам да изразя тук аргументите си защо използвам процедура за възражения, които ще оформя и писмено, разбира се.
Зададох до министър-председателя въпроса, който касае приемане на постановление на Министерския съвет. Върнат ми е с аргумент, че това е работа на господин Горанов – министър на финансите.
Господин Министър-председател, позволете да използвам възможността, че сте тук, за да Ви запозная с един проблем, който намирам за сериозен и да моля за Вашето решение...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това по начина на водене ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедурата е по начина на водене, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...чрез аргументите ми защо не съм съгласна да ми се върне въпросът.
Господин Министър-председател, от 1993 г. до днес всички правителства…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това не е по начина на водене.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, ще го преоформя.
Госпожо Цачева, задочно, не съм съгласна да ми върнете въпроса, тъй като е от компетентността на господин Борисов, защото от 1993 г. досега всички министър-председатели са внасяли постановления на Министерския съвет,…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма как да Ви отговори, нея я няма.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …с които се решава помощта за транспортни разходи…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нея я няма, няма как да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата. Моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …за снабдяване с хляб и стоки от първа необходимост за населени места в планински райони и с малък брой жители – до 500. За първи път през 2015 г., колеги, тук в бюджета определяме тази помощ в размер на три милиона и шестстотин хиляди. Министерският съвет трябва да приеме реда за разпределянето на тези средства, за да имат хляб хората в планинските селища.
От стенограма на Министерския съвет, господин Борисов, е видно, че Вие помежду си не стигате до съгласие – прехвърляте отговорността на Български пощи да снабдяват хората, господин Московски отказва, господин Калфин казва: „Не е в моята компетентност (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а господин Горанов: „Ще видим”.
До ден-днешен 1646 малки населени места са без хляб, 375 фирми чакат тази помощ, за да им доставят хляб… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако някой може да ми каже от чия компетентност е това, ако не е на министър-председателя, моля да ми отговори.
Господин Борисов, използвам случая, предоставям Ви всички аргументи и писмени материали за това, което казвам, че съм права. Моля да вземете решение, защото оспорването ми на този въпрос в парламента ще отиде през октомври месец, а дотогава в тези малки населени места няма да остане жив човек. (Викове от ГЕРБ: „Еее!”)
Давам Ви тези материали с надеждата, че като решите въпроса по-бързо, ще опровергаете и съмнението ми, че задържате този въпрос с цел местни избори, за да можете през октомври да въздействате на тези хора с други цели и по друг начин. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
В случай че председателят на Народното събрание Цецка Цачева не Ви е чула, аз ще й предам.
Първият въпрос е към министър-председателя на Република България Бойко Борисов и той е от народния представител Станислав Станилов относно участие на академичните среди в работата на българското правителство.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За всички е очевидна необходимостта от модернизация на управлението и развитието на високотехнологична българска икономика. Само така нашата страна може да получи полагащото й се уважение от своите партньори, а нашият народ – достойно настояще и бъдеще.
Световната практика е показала, че най-успешният механизъм за реализирането на тази цел е търсенето на оригинални решения в икономиката и стимулиране на иновациите. Това може да се случи само в тясно взаимодействие между правителството и тези, които създават новите знания.
В края на предишния си мандат – на 9 януари 2013 г., Вие, господин Министър-председателю обявихте, че сте поканили председателя на БАН и ректорите на водещите университети да присъстват всяка сряда на Министерския съвет, за да получите своевременна експертна помощ по темите, по които работи правителството. То получава, както се казва, както стратегически анализи и прогнози, така и експертни становища. На същото заседание Вие възложихте на БАН да разработи материал по точката „Добросъседство с Македония”. Разработеният документ се използваше от всички правителства – служебни и политически, които управляваха през следващите години. Вашето решение положи началото на една добра практика, която бе прекъсната поради прекратяването на предишния Ви мандат.
В тази връзка моля да ми отговорите: ще възстановите ли практиката си от предишния мандат да каните на заседанията на правителството председателя на БАН и ректорите на водещите университети? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Уважаеми господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Доста практики бяха прекъснати, някои – добри, някои – лоши. Всяка сряда на Министерския съвет ние каним областни управители, кметове.
Чрез Вас, след като задавате въпроса, а и от тази трибуна моля да предадете на председателя на БАН и на ректорите, а ние ще им изпратим и писмо, че са добре дошли всяка сряда в 10,00 ч., така че да слушат и да ползваме техния експертен и интелектуален потенциал. Просто не ми е минало на вниманието, благодаря, че ми го заострихте.
От тази трибуна ги каня. Вие им предайте. Ние ще им изпратим и писмо, с което ще им кажем това, да го имат и в писмен вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Професор Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Вашият кратък отговор, господин Министър-председател, удовлетворява в буквалния смисъл на думата моя въпрос към Вас. Той би трябвало да предизвика интерес към подобен вид дейност.
Искам само да кажа, че в другите държави това е редовна практика. В Унгария по Конституция председателят на Унгарската академия на науките е член на правителството, със сходни права на редовен министър. Той винаги присъства. Унгарската академия на науките, която е развита на много високо ниво, нейната организация идва още от времето на Австро-унгарската империя, е в пряка помощ на правителството. Нашата Академия по структура е същата като нея.
Смятам, че още веднъж трябва да се обърне внимание на Българската академия на науките и на онези университети, които ще получат намеренията на правителството да направи нов Закон за висшето образование, госпожо председател на Комисията по образованието и науката, да има изследователски университети в България – тези, които могат да го направят, за да не се пилеят пари, смятам, господин Министър-председател, че през следващите години ще обърнете внимание особено на финансирането на тази работа.
Мисля, че ако наистина направите това, ще следя тази дейност, много ще спечели и правителството, и страната, и разбира се, всички Ваши избиратели. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Господин Министър-председател, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, но искам друго да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да Ви благодарим тогава за участието в днешния Парламентарен контрол.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Дали мога да кажа няколко важни неща в отговор на госпожа Нинова?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Правилникът не го забранява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура – господин Янков.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Има правила, господин Премиер.
Уважаеми господин Председател, господин Премиер, Вицепремиер, господин Министър, колеги! Използвам възможността за процедура по начина на водене.
Чрез Вас, господин Главчев, връщам на председателя на Народното събрание получен писмен отговор от министъра на вътрешните работи, тъй като информацията не е коректно предоставена. Министър Бъчварова ще се запознае как са дублирани данни, посочени за 2015 г., като различни числа. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Какво общо има това с начина на водене?”.)
Изобщо не е отговорено на въпроса с основание, че все още се прави оценяване на областна дирекция на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, ще го предам на председателя на Народното събрание.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нека госпожа Цачева да знае, че когато има въпроси от министрите, да ги преглежда доколко са коректни и дали отговарят на въпроса на народния представител. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Със сигурност е изпълнила задължението. (Продължаващ силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Министър-председател, искате думата?
Думата има Министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Използвам процедурната техника, че имам право на изявление, за да не нарушавам Вашия правилник.
В бюджета имаме тези пари. Възложих сега на министъра на финансите: ще проверят има ли изобщо запитвания, защото според тях към момента няма такива запитвания. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Момент, приемете, че това е отговор на Вашия въпрос. До няколко дни ще Ви изпратя писмен отговор по този въпрос какво сме решили. Ако искате, ще ми го зададете другия път, когато дойда на блиц контрола, който провеждате. Ако ми разрешите, с цялото си уважение, ще подходя много внимателно, не си спомням кога това е минало. Като се прибера, ще го проверя.
Използвам случая да запозная парламента с така наречения план „Трети пакет” за спасяване на Гърция като хронология и действия на правителството. Мисля, че това е и мястото. Ще си позволя да прочета някои неща, за да съм изключително точен.
Преди няколко дена имаше Екофин. За тези, които не знаят, това е съвещанието на финансовите министри в Брюксел.Там беше предложен механизъм, по който да се отпусне спасителният 7-милиарден план за Гърция.
Разбира се, всички неща, които сте научили от медиите, там бяха изговорени. Нашата позиция там беше „против”.
Впоследствие, оставайки единствено ние „против”, поставихме редица изисквания, които биха ни поставили в 28-те страни, които биха го подкрепили.
Европейската комисия направи необходимото и в писмени имейли и в разговорите, които проведох с Европейската комисия няколко пъти, те приеха, че има абсолютни гаранции. Тъй като терминологията е строго финансова, съм извикал с мен финансовия министър, той да отговори като аргумент какво означава това. България, участвайки в този план, няма никакъв шанс да загуби, да плати или да извади от собствения си бюджет пари за спасяването на Гърция. Просто участваме в механизъм и в момента с това, което Европейската комисия дава и гарантира, може да се използва този механизъм.
Нашето „не” се чу много ясно сред всички европейски държави. Страхът на всички е, че давайки тези 7 млрд. евро за пореден път – трети по ред, независимо че гръцкият парламент прие всички условия – вече не са така възторжени от победата си, надявам се и тези, които им ръкопляскаха, да са разбрали какво причиниха на държавата си и дали изобщо тя ще може да ги изпълни. Страхът на всички е голям. Още по-големият страх – и мой, и Ваш би трябвало да е, като съседи на Гърция, е, че ако анархията и влошаването на ситуацията и кризата там продължи, не се овладее, това е пряка заплаха за България – и за бизнеса, и за границите ни, и за миграционния натиск, и за контрабандата, и за финансите, ако щете.
Мисля, че са дадени абсолютни гаранции, но много ситно са ми написани, толкова ситно, че трябва да се взирам. Финансовият министър ще прочете официалния имейл, който имаме към нас от Европейската комисия – да го знаете и да знаете каква е нашата принципна позиция.
Ела, Горане, да четеш. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Няма такава процедура.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз ще стоя до него, за да може да прочете изявлението.
Според мен е важна темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Важна е темата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това е мястото и това са хората, които трябва да чуят, за да може и да се коментира, ако трябва. Да не сме по-свети от папата предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, предполагам, не възразявате? Темата наистина е много важна и актуална.
Министър Горанов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, госпожи и господа народни представители! Нестандартна процедура, но държахме да представим официалната позиция на правителството по темата, свързана с мостовото финансиране от така наречения „механизъм за финансова стабилност” на всички държави – членки на Европейския съюз, който ще бъде използван като гаранционен механизъм за мостово финансиране на гръцката държава, за да може тя да покрие в максимално бърз срок задълженията, които има към Международния валутен фонд и към Европейската централна банка. Този гаранционен механизъм предвижда общият европейски бюджет да бъде гарант при евентуален дефолт по отпуснатите средства в размер на 7 млрд. 160 млн. евро.
Това е предложението за следващите няколко седмици, преди държавите от Еврозоната да използват големия механизъм за финансиране на третия пакет, който Република Гърция ще използва, за да стабилизира банковата система и финансите си, да стабилизира като цяло икономиката си с пакета от мерки, гласуван в гръцкия парламент.
В началото Обединеното кралство, Република Чехия и Република България изразиха много остри резерви към използването на този механизъм, като общ европейски механизъм, а не такъв – на държавите от Еврозоната. При комуникация във формат EFC, в който България е представена от заместник-министър на финансите, изразихме категорична позиция, че каквито и мерки да бъдат предприети, както и да бъде структуриран този механизъм, не трябва да води до бъдещи ангажименти на България за пряка финансова помощ към Република Гърция.
Така заявената категорична позиция от българска страна провокира дебат между държавите членки и държавите – членки на Еврозоната, и Комисията. Имаме нормативно скрепени ангажименти, че дори в случай на задействане на процедура по неизпълнение по този авансов мостови заем за Гърция от европейския механизъм за финансова стабилност, държавите – членки на Еврозоната, ще компенсират напълно загубите за европейския бюджет в резултат на задействане на подобна гаранция фрий флоут на Гърция.
До последния момент Обединеното кралство отстояваше твърдата позиция, че тези ангажименти трябва да бъдат законодателно, нормативно скрепени. Ние се придържахме към подобна позиция. Днес, след интензивни комуникации през последните няколко дни, имаме увереност и ще подкрепим за последен път използването на този механизъм. Такъв е и ангажиментът на Комисията – да промени регламента, на база на който функционира този механизъм – той да се използва за последен път и никога повече държави – членки на Еврозоната, да не могат да използват този механизъм като инструмент за подкрепа, преди това да е съгласувано с държавите членки извън Еврозоната и преди да има гаранции, че те няма да бъдат въвлечени във финансова подкрепа за държави от Еврозоната.
Това ни дава основания да подкрепим, при ясни гаранции, че не сме пряко финансово засегнати, общата европейска позиция и трудно постигнатите договорености на заседанието на Съвета от 12 юли тази година.
Знаете, че гръцкият парламент изпълни изискванията на Европейския съвет. В този смисъл България няма да бъде пречка да бъде отпуснат мостовият заем за Гърция в размер на 7 млр. 160 млн. евро при категорично записани нормативни гаранции, че българската държава и другите държави – членки на Европейския съюз, които не са членки на Еврозоната, в случай на неблагополучно развитие в Република Гърция, няма да бъдат пряко финансово засегнати, а допълнителните гаранции и към европейския бюджет ще бъдат направени или предоставени от държавите – членки на Еврозоната.
След тези категорични и законово скрепени гаранции към българската държава, от правителството смятаме, че няма пречка и риск да задействаме този механизъм и България да се присъедини към положителното решение на Обединеното кралство и на другите държави извън Еврозоната за осигуряване на мостово финансиране преди задействането на третия спасителен пакет за Гърция. Той ще даде възможност да бъде избегнат дефолт към Европейската централна банка, който от гледна точка на законодателните процедури би бил неизбежен, ако до 20 юли Република Гърция не плати падежите, които има към Европейската централна банка.
Заставам пред Вас с ясната увереност, че не поемаме финансов риск, подкрепяйки използването на този механизъм за мостово финансиране – става въпрос за три седмици, за който държавите извън Еврозоната са гарантирани от държавите – членки на Еврозоната.
Това искахме да Ви кажем, за да затворим дебата дали България трябва да участва и доколко нашите интереси биха били засегнати от подобно решение. Имаме пълни гаранции, че ние няма да бъдем засегнати, каквото и да е развитието в Република Гърция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Дами и господа, ако позволите, дословно ще изчета текста, който защитава страните членки извън Еврозоната, приет заради България:
„Държавите – членки на Еврозоната, съобщиха за намерението си да се ангажират да компенсират изцяло и своевременно всяка една държава извън Еврозоната със сумата, която тази държава е заплатила за покриване на загуби, произтичащи от финансова помощ, предоставена от Европейския съюз към страни – членки на Еврозоната, съгласно Регламент 407/2010 на Съвета. Заемът на европейския механизъм за финансовата стабилизация е гарантиран от общия бюджет на Европейския съюз. В случай на просрочване на падежа по този заем за обслужване на дълга, поет от Съюза, Комисията може да изиска внасянето на фондове в допълнение към собствените й активи съгласно § 2, 3 и 4 от чл. 12 от Регламент № 1150/2000 за прилагане на Решение № 2004/436/ЕО ЕВРАТОМ за системата на собствени ресурси на Европейската общност, като се вземат предвид всички касови излишъци Финансовият регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, и неговите подробни правила от делегиран регламент на Комисията предвижда инструменти за защита на бюджета на Европейския съюз, включително възстановяване на дългове чрез прихващане на вземания и плащания, когато е необходимо. Подчертаното означава прихващане от фондовете на гръцкия кохезионен пакет в случай на необходимост, за да се защитят останалите страни членки.”
И аз считам, че като съседи на Гърция, да останем единствената страна в Европа, която да провали своя съсед, не би било нито европейско, може би – балканско, но моля за Вашето разбиране при тези гаранции, направени специално за България, да покажем за кой ли пореден път своето добросъседство, а съответно нашите съседи, ако имат доблест – да излязат, да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически, популистки и вече ясно за всички – обричащи Гърция на тежка криза.
Популизмът там се провали с гръм и трясък. Условията, които прие Ципрас са по-тежки от условията, които бяха при Самарас. Арогантното им поведение доведе до най-тежките, прилагани към държава, на практика изисквания, които досега са правени.
Затова считам, че е редно да покажем колко по-напред сме в демокрацията, колко по-европейски сме станали, да не ги спъваме, защото без нашия глас този пакет не може да се задейства и ще има лавина от проблеми, които впоследствие в Гърция ще се появят към България. И това би трайно влошило нашите добросъседски отношения. Когато на гръцкия народ му обяснят, че няма да получи парите си заради това, че България ги е спънала или спряла, аз мисля, че това за дълги години ще нанесе трайни поражения. Нека отново ние бъдем добрите и да покажем, че сме били винаги един толерантен народ.
Още повече, благодаря на Европейската комисия, че разбра това. И аз от изказванията вчера на всички политически партии разбрах, че всички сме огорчени от тяхното поведение, но според мен сега трябва да покажем, при положение, че няма от българските пенсионери да даваме пари или от нашия бюджет, а той е гарантиран, според мен, можем да си го позволим вече като толерантно отношение и ще благодаря, ако ни подкрепяте в тази сфера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Благодаря и на всички колеги за проявеното разбиране, че предоставиха възможност за изслушване на тази информация. (Ръкопляскания от дясно.)
Господин Янаки Стоилов – от името на парламентарна група.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господа министри! Използвам да реагирам по темата, по която преди малко ни информираха министър-председателят и министърът на финансите.
Господин Борисов изпълни своето намерение, което оповести преди ден или два – да информира българския парламент, но нека да обърнем внимание, че той всъщност предложи обратната на първоначалната позиция.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Същата е!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Първо, той заяви, че България е страна, която нито е длъжна, нито има възможности да се включва в този процес, за който стана дума, а сега чрез парламента пред българския народ каза, че въпреки усилията на българското правителство, ние трябва да се включим, както всички други страни от Европейския съюз, и да участваме в гаранциите, които трябва да бъдат дадени за новите кредити, обещани на Гърция. Това е резултатът, опитвайки се да опростим твърде сложната тематика и тези прецеденти, които се създават в Европейския съюз.
Беше добре все пак да разберем, че след като няма да плащаме, ако нещо се наложи да плащаме, колко ще бъде то, защото България има някакъв дял в този 7-милиарден гаранционен фонд.
Казва се, че най-вероятно ще бъдат изпълнени условията. Прочетоха се тук едни текстове, че ако не бъдат изпълнени условията, страните от Еврозоната ще поемат някакви ангажименти към България, но трябва да знаем какъв е нашият дял като държава в този пакет от средства.
Освен това, доколкото разбрах, нас ще ни обезщетят с парите, които, ако се съберат в 50-милиардния пакет, който се формира в Гърция, където ще бъдат вложени техни държавни активи и които след като бъдат събрани, тогава ще могат да се разпределят за покриване на самите задължения и на гаранциите. Тоест, виждате, тук съдържат много условности, за които нямаме яснота. Даже мисля, че пълна яснота нямат и тези, които предлагат плана.
Става дума и за нещо друго – когато тук избирахме или по точно избрахте управителя на Българската народна банка почти всички кандидати декламираха как България устремно се е насочила към влизане в Еврозоната без всякакъв финансов, политически и друг анализ на плюсовете и минусите на това действие.
Отделен е въпросът дали някой се готви да ни приеме там, но изглежда от нас винаги се иска да декларираме, че ние искаме да отидем там, където вече са другите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Ние сме го подписали това!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Случаят за Гърция – защото аз го гледам, ние го гледаме от позицията на българските граждани.
Мисля, че тук не е въпросът да обсъждаме поведението на гръцките избиратели – дали то било разумно или не, как се е стигнало до този момент. Да, наистина на Гърция бяха наложени тежки условия. Тя не успя да се пребори изцяло за интересите, които отстояваше, но това не е въпрос, насочен към едно отделно правителство, а това е въпрос за политиката, която се провеждала в Гърция, и за политиката, която провеждаха голяма част от европейските държави, от транснационалните компании и кредиторите.
И когато днес се прави призив: „Дайте да помогнем на Гърция!”, трябва да се има предвид, че всеки, който предлага това решение, той помага не само и не толкова на гръцкия народ. Той помага на кредиторите на Гърция, защото част от тези кредитори стимулираха политиката, която днес катастрофира. Говоря за политиката от последните 10-15 години. Защото чрез това кредитиране те трябваше да подпомагат собствената си икономика и тук, правейки анализ на ситуацията, трябва да насочим критичните си бележки не само към управлението на Гърция, а към това, което ставаше в голяма част от Европейския съюз в изминалите години.
И когато днес се лансират идеи да има едно ядро на Европейския съюз, в което са най-влиятелните страни, включително и тези от Еврозоната, и някаква друга периферия, която винаги трябва да е солидарна, даже и нашата десница в лицето на тази, която е по-стара като биография, започна да осъзнава, че солидарност означава тези, които имат повече да помагат на бедните, а не бедните да помагат на богатите. Така че ние сме в една много деликатна ситуация.
Аз разбирам, че българското правителство е заявило своите първоначални намерения на срещата на финансовите министри, че отново се търси сплотяване на Европейския съюз, но трябва да е ясно, че тези компромиси са твърде временни и неустойчиви, защото ако се продължава по досегашния път и у нас, а бих казал и в Европейския съюз, колкото и да ни се обещава, че гръцкият случай няма да е прецедент, той може да се превърне в един заразителен пример вече не от гледна точка на опита на народите да променят политиката, която е налагана, а на това да продължат да диктуват същите интереси и всички заедно да плащат сметката на неколцина. Защото това е именно случаят – няколко, които са в изгодната ситуация, да искат всички солидарно да плащат тези сметки. Това е днес решението, което ни се предлага.
И мисля, че този въпрос, ако смятате, трябва да се постави по официален път в българския парламент, след като обаче се направят разчетите по въпросите, които останаха неизяснени. Те може би са неясни не само за Вас. Те не са напълно ясни за тези, които Ви предлагат решението, към което да се присъединим. И смятам, че в това отношение ние трябва все по-отчетливо да започнем да формираме български позиции в Европейския съюз, за да знаем предварително къде са нашите граници на поемането на ангажименти в рамките на сегашната политика и в какви съюзи и чрез какви действия можем да правим съюзи в самия Европейски съюз с оглед на по-нататъшна промяна на неговата политика. Това е вече най-сложната и най-трудна задача, която България сама не може да реши.
Гръцкият пример показва и нещо друго, че съпротивата на отделните народи да променят тежките финансови условия и диктата на такъв тип политика могат да са успешни само когато започнат да се обединяват в тяхното отстояване. Това е една от поуките в гръцкия случай, че колкото и да е опитна гръцката политика, колкото и да са големи нейните традиции, колкото и да е силен гръцкият+ народ, защото представете си какво щеше да стане в България, ако една – две седмици са затворени банките и хората излизат да гласуват. Вероятно те първо щяха да накажат собственото си правителство, а нямаше да се обединят, за да покажат на Европа, че те съзнават проблемите и искат определена промяна.
В Европейския съюз трябва да се поставят и други въпроси. На какво основание страни, които са в Еврозоната, не изпълняват стриктно изискванията за използване на европейската валута? След като гръцките банки не бяха в несъстоятелност, след като има определени правила, по които Европейската централна банка трябва да рефинансира, да осигурява необходимите платежни средства, дали това не беше много ефективно средство за упражняване на външен политически и икономически натиск? Защото темата с дълга е една, тя е реална, много сериозна и води своите последици, но темата за това какво е паричното обращение и отношенията между търговските банки в Еврозоната и Европейската централна банка е донякъде друга тема, която има други правила и те трябва да се спазват. По тези въпроси не се говори.
Когато отиде, господин Министър-председател, на следващото заседание Вашият министър на финансите, официално или неофициално нека да се опита да разговаря, за да разберем дали в Европа ще важат единни правила и към длъжниците, и към кредиторите – на тези, които в един момент са удобни, а на други не са удобни, или отново и там ще има различни стандарти?
Затова нашата парламентарна група е твърде резервирана към това, което ни предлагате, защото искаме да бъдем солидарни с гръцкия народ, но не сме готови отново България да бъде с девиза „Винаги готов!” и когато някой ни изкомандва, ние да се подреждаме и да вадим най-много от най-празните си джобове. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Борисов, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, много неща бяха нарушени в Гърция и от страна на Европейската централна банка, и от таваните, които имаше, и това, което трябваше да се плаща.
От шест години – тук сте прав, беше още Караманлис премиер, после Папандреу, после Самарас, изредиха се всички партии – само едно и също нещо съм слушал в Европейския съвет: „Дайте пари!” То беше един план, беше втори план, сега трети.
Така или иначе много ясно в сряда казахме „Не!”, макар че примерно евродепутатът Илиана Йотова ръкопляскаше на Ципрас в Европарламента за това, че е довел до там държавата си, заедно с всички останали до този период. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Тя ръкопляскаше, аз я видях. Аз изслушах внимателно и затова с цялото си уважение към Вас останах да чуя думите Ви и да отговоря. Ръкопляскаше за това, че ще даваме пари всички 28 държави – най-вероятно за това. В Европарламента се предаваше това... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моля? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) То се вижда.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Не е за това. Как решихте, че е ръкопляскала за това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А за кое? Тогава влизаше точно Ципрас.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Тя ръкопляскаше, ама не за това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Е за кое? За кое ръкопляскаше? За много успешната политика?! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Аз се обръщам към Вас, изчетох Ви всички гаранции, изчетох Ви това, че ние не бива да бъдем спънката от 28 държави да се помогне на Гърция. Как и по какъв начин ще бъде задействан този механизъм, с колко и как, това ще бъде решавано в следващите дни. Трябва да има това съгласие, за да започне тази процедура.
Питам: дали ще е добре за българския парламент, за нас като правителство да сме държавата, която ще постави Гърция на колене? Аз считам, че като наши съседи, приятели и братски народ не бива да го правим.
А това, че всички тези слабости съществуват в Европейския съюз, евродепутатите, които всички сме изпратили там, имат прекрасна възможност в Европарламента да питат, да настояват и да го правят. В случая аз не го ползвам дори за никаква политическа атака нито срещу Вас, нито срещу когото и да било. В Полша, в Ирландия, в Испания, в същата криза бяха десни правителства, леви правителства, падаха, отиваха си и се стабилизираха.
Повтарям, с четири гръцки премиери съм работил досега – едно и също. Нямаше значение дали е ляв, дали е десен, дали е ултраляв или каквото и да било. Считам, че няма да е добър знак за нас, българите, да сме след един час, ако кажа „не”, съобразявайки се с това, което всички и аз в сряда го казах, с този план и Европа каже: „Не можем да го задействаме на Гърция, защото България е против!” Считате ли, че това е добра новина за гръцкия народ и че ние като най-толерантен народ трябва да го причиним? Това е въпросът ми.
Иначе всичко останало, което казвате, е така – нарушават се принципи, двоен аршин. Ето, Шенген един типичен пример. Изпълнили сме критериите, Комисията е казала, Европарламентът е казал и примерно една държава си измисля причина и казва: „Няма да ги приемем.” Ние бихме могли да изиграем същата роля.
Ако бяха някъде далече от нас, по бих се съгласил, но това ни е границата. Ние всъщност нямаме граница с тях.
Сигурен съм, доколкото Ви познавам като човек, че ако сте на моето място, ще вземете същото решение. Няма да заложите България да е гробокопачът на Гърция. (Реплики от БСП ЛБ.) Направихме от сряда досега всичко да покажем на европейците, да покажем на гърците, че в края на краищата зависят от нас, когато трябва да се вземе такова решение. И те направиха всички процедури да гарантират, че мога да изляза пред Вас и да кажа: „Един български лев няма да бъде похарчен заради Гърция.” Това Ви го четох, имаме го писмено. Нужно ни е да продължим да работим в тази посока, за да ги спасим. Цяла Европа има нужда да ги спасим, а България в случая има най-голяма нужда да ги спасим.
Една нестабилна Гърция до нас е чудовищно нещо, затова нека пак да върнем добрия тон. Намеренията ми са, как да кажа, за благото на региона. Много би било дори изгодно за мен да се направя на герой, да кажа „Не!” Ето стъпвам на Вашето изказване – господин Стоилов ме подкрепя, „Не!”, „Охи!”, довиждане, и след един час в Брюксел хората ще се чудят как...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Защо не им кажете, че това е задача на страните от Еврозоната?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Тя е на Еврозоната и те затова ни изпратиха писмено, че ако стане проблем, поемат тези пари. Ние няма да платим нищо. Просто да се съгласим – не единият механизъм, а другият механизъм да се задейства. Всъщност казано на по-прост език, не финансов: техните еврофондове са залог, просто няма да им ги дадат, ако не почнат да плащат.
Действително по тази тема много може да се политизира, но моето изкушение да говорим на тази тема ми се вижда неправилно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура – Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, правя Ви сериозна забележка по начина на водене, защото допуснахте в пленарната зала неинформирана дискусия. В момента станахме свидетели на изпиране на гузната съвест на министър-председателя (силен шум в ГЕРБ и РБ), защото вчера той, неговият вицепремиер, редица министри и представители на управляващото мнозинство заявиха друга позиция от току-що заявената.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Имаше декларация по този въпроси! Каква е процедурата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедурата е по начина на водене!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ние не сме против гръцкия народ, ние не сме против това България да помогне в случая, но ставаме свидетели на двойни стандарти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква Ви е процедурата?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Процедурата ми е, че Вие допуснахте подобна дискусия. Днес в парламента отсъства цяла парламентарна група. Парламентът е прекалено рехав, за да обсъжда толкова сериозна тема, по която българският парламент трябва да зададе своите параметри и позиция. Няма дискусия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не е дискусия.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има заявена гузна съвест на министър-председателя! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Атанас Мерджанов говори на изключени микрофони. Народният представител Магдалена Ташева иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Ташева, процедура или от името на група? От името на група.
Първо имаше заявка от господин Мартин Димитров.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Той е популист не по-малко от други европейски лидери!
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Умният човек се учи от грешките на другите.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Сядай си бе! Нямаш право да говориш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Мерджанов, не се обаждайте от място!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Умният човек, умните партии, умният парламент се учат от грешките на другите. И аз не мога да разбера едно. До вчера левицата се възхищаваше от Ципрас, от СИРИЗА. Даваха ги за пример. Показваха как това била умната политика в европейската политика, това било новото европейско ляво. Възхищаваха се, даваха ги за пример.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): И сега е така!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяха референдума. Бяха до тях. Даже част от лявото в българския парламент се готвеше да прави българска СИРИЗА. Това ни обясняваха. И сега какво стана? Какви са резултатите? Резултатите са фалит и трагедия! Това е резултатът и това е поуката, която трябва да си извадим. (Силен шум в БСП ЛБ и „Атака”.)
Затова, уважаеми дами и господа, ключовият въпрос в момента е: защо фалира Гърция? Това е заради 10 години бюджетни дефицити – политика, която БСП и въобще левицата ни предлага. Виждате ли, 10 години бюджетни дефицити и резултатът е тежък фалит. (Силен шум от БСП ЛБ и „Атака”.) Така че който предлага подобна политика, резултатът е фалит.
И понеже много се възхищавахте на предлагания референдум, то какъв е крайният резултат? Пак подписаха споразумение, но какво? Много по-тежко от това, което им се предлагаше в началото. Какво се случи? Какъв е резултатът от този ляв популизъм? Друго споразумение. Какъв е изводът, както ми подсказват от левицата? Изводът е пак споразумение, пак със същите кредитори, но много по-тежко за Гърция. Това е резултатът от левия популизъм.
Понеже тази сутрин слушах отново представители на БСП – пак не било виновно управлението в Гърция, а били виновни кредиторите, които им налагали такива условия. Ами чакайте бе, хора! Защо няма кредитори, защо някой не наложи такива условия на Естония, на Словакия, че и на България? Никой не може да ги наложи, защото външният дълг се обслужва и е нисък спрямо брутния вътрешен продукт. Не е допуснато такова разрастване на разходите. Не е допуснат такъв чудовищен дълг. А как се допуска чудовищен дълг? Само по един начин! Има само един начин, няма много начини. Има само един начин – левият! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
Левият начин е да харчиш много повече от това, което събираш. И не само да харчиш повече отколкото събираш една година, а да харчиш много повече от това, което събираш десет години. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ и „Атака”.)
Като харчиш така десет и повече години, накрая фалираш. (Народният представител Атанас Мерджанов тръгва към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За момент, господин Димитров. Извинявайте.
Господин Мерджанов, седнете си!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Няма да си седна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На основание чл. 153 налагам „порицание” на народния представител Атанас Мерджанов! (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ и „Атака”.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Първото наказание е „забележка”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Димитров, продължете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като харчиш повече от 10 години от това, което събираш, резултатът е фалит. И понеже новата мода сега на СИРИЗА и Ципрас е следващото увеличаване на данъците, те сега ще решават проблемите на Гърция с редица данъчни увеличения. Искам да пренесем този опит и да Ви кажа следното – БСП има подобен законопроект. БСП иска да отменя плоския данък и да въвежда прогресивно облагане, тоест следва отблизо практиките, които Ципрас предлага в Гърция. И скоро ще видите резултата в Гърция от това увеличение на данъците. Резултатът няма да е добър, ще е доста лош, което надявам се, да бъде поука за всички Вас, които искате да увеличавате данъците, да отменяте плоския данък, да въвеждате прогресивно облагане. Тоест най-важното в случая с Гърция е да бъдат извадени правилните поуки, за да не правим същите грешки.
Защото за Гърция, уважаеми колеги не е виновна Европейската комисия. Не е виновен Международният валутен фонд. Не е виновна Световната банка. Виновно е лошото управление в Гърция. В Европейския съюз има държави на различни скорости. Разделят се на държави с умно управление, умно дясно управление – бих казал, и на държави с лошо недалновидно ляво управление. Това е разделението в Европейския съюз. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ и „Атака”.)
Едни забогатяват. Средният естонец вече е богат европеец. Богат е, защото няма СИРИЗА, няма ги тези леви партии, с които ние разполагаме и всяко управление на които ни връща назад. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ и „Атака”.) Средният словак вече е богат европеец, докато средният българин продължава да бъде беден по една основна причина – през определен брой години в България се появява ляв кабинет, чийто резултат е фалит – Жан Виденов, Луканов, Орешарски. (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: През определен период се появява ляво правителство, което фалира държавата и след това трябва да дойде десен кабинет, който започва да гради отначало. Това е трагедията на България. Затова не можем да напреднем, защото през определен брой години се появява ляв кабинет, води до спиране на фондовете, както беше при правителството на Орешарски, фалит на банка, а после всичко трябва да бъде изграждано и съзидавано отначало. Затова не можем да стигнем Естония и Словакия.
И друго. Има леви в Словакия, но те са социалдемократи. Това е разликата! (Смях в БСП и „Атака.) Те са социалдемократи и не възхваляват комунизма. Не са комунисти, не се обаждат всяка сутрин на Путин, не се обаждат на Путин след референдума, както правят някои други. (Смях и възгласи в БСП ЛБ и „Атака”. Частични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Те са европейски социалисти. Така че, уважаеми колеги, не бъдете съветски, а бъдете европейски социалисти. Това е нещото, което Реформаторският блок иска да Ви напомни, след като видяхте резултата от СИРИЗА. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ. Силен шум и възгласи в БСП и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Моля за тишина в залата! (Силен шум в БСП ЛБ и „Атака”.)
Обявявам 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За декларация от името на парламентарна група – народният представител Емил Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Исторически спорът „ляво-дясно” предпочитам да не го водя, предпочитам да съм отгоре и да гледам напред.
Имаме много наслагвания да бъдем „против” и много малко доводи да бъдем „за” направеното предложение на господин премиера.
Ако тръгнем в посока защо трябва да сме против – ами, защото 20 години мизерствахме и си плащахме дълговете, а Гърция си живееше добре и получи 300 милиарда. Ние продължаваме да си плащаме заемите, да спазваме строги критерии. Отгоре на всичкото искаме да им дадем още 86. Звучи някак си несправедливо спрямо нашите хора.
Целият Европейски съюз е съгласен, а на нас ще ни е трудно да го обясним на избирателите си. Моята майка, при която ще отида утре, получава пет-десет пъти по-малка пенсия от когото и да било гръцки пенсионер. Никой не се е загрижил за нейната, а тя няма да получи надбавки и увеличение, защото ние сме се загрижили гъркът да си я вземе в пълен размер.
Тоест ако тръгнем по едната плоскост, можем да отидем много далеч и да намерим достатъчно доводи да я защитим. Самият аз съм го казвал: „Болен здрав носи!” Ние сме по-зле, а помагаме на другите, които ни се присмиваха.
Когато влизахме по пътя към Европейския съюз, в България имаше един грък Димитрис Куркулас. Той ни обясняваше и с назидателен тон ни учеше какво трябва да направим, как стъпка по стъпка да извървим, за да влезем в Европейския съюз, в голямото семейство, защото там не е за всеки – там е само за хора, които отговарят на критериите. И докато ние отговаряхме на тези критерии, се оказа, че те са правили нещо друго.
Какво решение обаче трябва да вземем в момента? Ние се събрахме в нашата стая и оставихме емоцията настрана. Знам, че ще ни е трудно да го обясним на избирателите, знам, че на мен самия ще ми е трудно да го обясня на майка ми.
В така създалата се ситуация трябва да вземем решение, което не е повлияно от емоцията, а от чистия прагматизъм: какво печелим и какво губим?
Ако кажем „не”, пенсията на майка няма да се вдигне, за съжаление, ако кажем „да” – ще поемем ангажимент, за който ще бъдем овъзмездени.
Каква е вредата обаче? В момента дебатирахме – много ни е трудно, още не сме започнали и границата по Турция, всеки момент ще я започнем. Защо? Защото имаме натиск, идват бежанци. Хората, които трябва да охраняват нас, се занимават с охрана на чужди хора, социални помощи, здравеопазване. Представяте ли си цялата турска граница като се отвори и бежанците от Турция директно идват в България, защото тези хора, като са зле, ще ги бият с камъни по улиците и бежанците ще идват у нас. Можем ли да си го позволим? Какъв ще е този натиск и кой ще ни помогне в трудния момент, когато целият Европейски съюз е взел едно решение, ние сме възпротивили, а после от същия този Европейски съюз ние искаме помощ за проблем, който сами донякъде сме създали, отваряйки границата ни с Гърция?!
Можем ли в този труден момент, когато едва връзваме бюджета, да загубим милиард, милиард и половина, защото толкова ще бъде контрабандата? Никой няма да ни жали. През границата ще се минава не на вдигната бариера – на четвърта скорост.
Добре, в момента ще обезпечим чрез гаранция някакви пари, които ще помогнат на Гърция, а ако не го направим, се изправяме пред огромен риск. И тук спорът „леви-десни” за мен не съществува. От кое имам по-голяма изгода и от кое би могло да ми настъпи по-голяма вреда?
Може да се окаже така, че в един момент майка ми не само тази година да не получи увеличение, а години наред да не получава, само защото проблемите непрекъснато ще ни натискат, разходите ще се увеличават, а ние няма да получим помощ от единствените, от които можем – Европейския съюз, само защото в определен момент не сме постъпили мъдро.
Дебатирайки помежду си и изказвайки всичко „за” и „против”, преценихме, че по-полезно за България и за българския народ е да извлечем политическа изгода, която вече влезе в европейското политическо семейство, в този Европейски съюз, да се присъединим към това решение, за да можем да подпомогнем Гърция; да й дадем още един шанс, а и в крайна сметка да се предпазим от много беди, многото вреди и многото опасности, за които определено съм сигурен, че всички Вие сте убедени, че не сме подготвени.
Можем дълго да дебатираме какво може да се случи по границата или не, как да го предотвратим или не, но не сме готови в този момент да започнем да охраняваме още една три пъти по-голяма граница и една политическа система, която ще е ясно насочена против нас заради проблема, който сме създали – не сме им дали възможност те да го преодолеят.
Смятаме, че по-национално отговорното, по-разумното поведение, по-държавническото поведение е дори и в този труден момент за тези хора, които не го заслужават от нас, но все пак са наши съседи – а човек не може да си избере родителите и съседите, къде да се роди или в коя държава да бъде, ние да постъпим по цивилизования и европейски начин – да се присъединим към тази инициатива; да дадем на гърците възможност, ако наистина са събрали смелост в себе си, ако са се поучили – все пак са люлка на демокрацията, да поемат по правилен път; да започнат да си плащат дълговете както ние. Същевременно и да се предпазим от всичките опасности, които точно в този момент няма нужда да ги стоварваме на главите на нашите избиратели, на хората, които са ни изпратили тук и хората, които се надяват тайно за себе си, че ще помогнем да живеят по-добре, но и по никакъв начин да не им утежним живота.
Благодаря на всички, които ме изтърпяхте и изслушахте. Призовавам за здрав разум без политика, а само с прагматизъм – кое е полезно за България, кое е вредно. Желанието да направим нещо, дали няма да навредим в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Госпожа Магдалена Ташева от името на парламентарната група на Политическа партия „Атака”.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Дами и господа народни представители, днешната дискусия е отчайваща!
Представям си какво си мислят западните легации, когато от днешната дискусия, са разбрали, че българското правителство, воглаве с премиера си и подкрепящото го мнозинство, нищичко не са разбрали от гръцката криза. Ще започна поетапно.
Първо, гръцкият дълг не е натрупан само от левицата, той е натрупан в по-голямата си част от Вашите сестрински партии, господин Димитров, династиите на Караманлис и Мицотакис. Направете справка в Уикипедия и ще се просветите. Всичките те са членове на ЕНП.
Освен това никакъв популизъм не е претърпял крах в Гърция. Първоначалната стратегия на СИРИЗА беше край на бейлаута. Ако това не сте разбрали, значи нищо не сте разбрали. Тази позиция отстояваше и финансовият министър Варуфакис. Той не желаеше повече никакви така наречени „спасителни пакети”. Има начин и той изложи стратегията с икономически аргументи, но, каза, че със същия успех може да изпее и Химна на Швеция.
Те не разбират от икономически аргументи, защото искат едно. И тук стигаме до същността – искат реални активи, искат приватизация на безценица, искат пристанищата по цялата брегова ивица на Гърция – знаете колко дълга е тя, искат железницата, националната електрическа компания, всички частни банки или по-точно държавни банки, искат острови – Родос искат! Ето това искат!
И са прави да го искат, защото всяка година онзи „принтер” във Франкфурт и по-известен като Европейска централна банка печата по един трилион евра годишно. Онова, което предателят Ципрас направи, след като призоваваше народа си да гласува срещу бейлаута, а след това се изметна и поиска дори при по-тежки условия – той предложи на тройката по-тежки условия, отколкото тя му предлагаше. С това той спаси еврото.
Не обиждайте спасителя на еврото. Той работи за Вас! Искам да Ви напомня, че в първите часове след референдума, след гръцкото „охи”, за няколко часа еврото падна с два пункта. Ако беше продължила твърдата линия на отказ от бейлаут, то щеше да се срине, а оттук и доларът, и рублата, и йената, и всички останали валути щяха да се вдигнат.
През 2012 г., когато за първи път се заговори, че Гърция може да излезе от Еврозоната и би било здравословно да го направи, британският „Телеграф” разпространи тайно циркулярно писмо на Форин офис, в което предупреждаваше британските посолства да изготвят спешни планове за евакуация на населението, тъй като се очакваше икономически срив – казваха му „еврогедон”. Срив на всички банки, тъй като повечето банки и повечето държави имат дълги позиции в евра, имат резерви в евра и рухването на еврото означаваше банкрут на банките, от тук банкрут на фирми, банкрут на държави. Очакваха се въстания, палежи и така нататък из цялата Еврозона. Ето това предотврати въпросният много обсъждан напоследък продажник Алексис Ципрас.
Той Е Ваш, дръжте си го и не се опитвайте да го приписвате на мислещите ляво хора в Европа и по света!
Искам също така да Ви кажа, че единствената цел на натиска Гърция да бъде принуждавана, буквално силово, да тегли още и още милиарди – да се приватизират реални активи. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Не подвиквайте така, защото не мога да чуя какво казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това беше едничката цел.
Затова ние смятаме, че България не само че не бива, но и не може да бъде задължавана да дава каквито и да било гаранции. Защото по този начин ние спасяваме не гръцкия народ, не гръцката икономика, ние помагаме на тази фалшива валута, която разори всички държави в Еврозоната, освен една-единствена – Германия, която държи печатницата, ние помагаме на крупния финансов капитал. Той не е приятел на България, той не е приятел на гръцкия народ.
От 2010 г. досега два пъти беше подстригван гръцкия дълг и остатъка беше покрит с такива бейлаут, които погрешно наричате спасителни пакети. На Гърция са предоставени 284 млрд. евра, по данни на гръцкото Финансово министерство. От тях само 8% са стигнали до гръцката държава. Осем процента! Двеста и шестдесет милиарда са отишли в кредиторите. Ние сега трябва да гарантираме вземания на кредиторите ли? Никога! Никоя държава не може да бъде принуждавана да прави това. Разбирате ли за какво става дума? А от тези 8% пък, които са отишли в гръцката държава, едва ли 1% е стигнал до реалния гръцки рибар, фермер, бизнесмен и така нататък. Кредиторите просто ги вадят от единия си джоб, прехвърлят ги в другия, но по този съвсем кратък маршрут минават през едни банкови сметки на гръцката държава и се стоварват като дълг върху гръцкия народ.
Ние нямаме нищо против гръцкия народ. Напротив, възхищаваме се от неговата воля да издържи на този нацистки експеримент, на който беше поставен, но ние сме против това да се укрепва силата на финансовия капитал и да се разраства германската хегемония в Европа.
Надявам се също колегите от ляво да предадат тази позиция на своя бивш лидер Сергей Станишев, който заедно с Мартин Шулц, сеньор Шулца, както го наричаше италианският министър-председател, който вече мечтае за единно европейско правителство, тоест за окончателно ликвидиране на остатъчния суверенитет на европейските държави. Няма да стане! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Останаха ли групи без декларации?
Продължаваме с Парламентарния контрол.
Следват въпросите към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, която първо ще отговори на въпрос от народния представител Георги Божинов относно умишлено унищожаване на земеделски култури на площ 3500 дка в землищата на село Селановци, община Оряхово и село Галиче, община Бяла Слатина.
Заповядайте, господин Божинов, за изложение на въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! В края на месец юни 2015 г. е извършено тежко умишлено злодеяние в землищата на село Селановци и село Галиче. На площ повече от 3500 дка, обработвани от кооперация със седалище в село Селановци, засадена с царевица и слънчоглед, е извършено вандалско деяние. С тежки трактори-пръскачки посевите са обработени умишлено с препарати, което е довело до тяхното практическо унищожаване. Чрез една национална телевизия това стана достояние на цялото българско общество. Същото деяние е извършено върху площ от 90 дка, обработвана от частен стопанин, в землището на село Галиче, община Бяла Слатина, а на 2 юли е извършено ново посегателство върху 300 дка пшеница в землището на същото село.
За провеждането на такова скъпо струващо мероприятие са необходими десетки хиляди лева. Направено е професионално, с много техника, откровено арогантно и с чувство за безнаказаност.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е: ще бъдат ли открити извършителите, което, според мен, никак не е трудно, и ще се оправдае ли тяхното чувство за безнаказаност?
Искам само да добавя към текста, който съм Ви изпратил, че извършител, за мен, не е тракториста и механизатора. Това деяние е извършено от този, който го е финансирал, който е използвал собствената си техника, който го е организирал и е разпоредил на собствения си персонал. Отношението към това явление ще бъде вододел за правовия характер на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
Преди това позволете да Ви информирам, че министрите Лиляна Павлова и Десислава Танева са разменили местата си. Моля да съобщите на колегите, които имат въпроси към министрите. Извиняваме се за причиненото неудобство.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, първо, искам да кажа, че споделям Вашата тревога и определенията Ви за тези случаи като изключително тежко престъпление. Искам да Ви уверя, че в рамките на всичките ми правомощия и възможности, с които разполагам, ще съдействам да се изясни истината по тези случаи и да се намерят виновните.
Бих искала да Ви информирам подробно за това какво е направено до момента. Образувани са досъдебни производства за престъпление по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс, а към момента част от тях са преобразувани в следствени дела и разследването по тях се води от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Враца. На 30 юни е била проведена работна среща при окръжния прокурор, в която са взели участие директорът на Областната дирекция на МВР във Враца, негов заместник и следовател от Окръжна прокуратура – Враца. На срещата е съгласуван план с конкретни действия и със заповед на Областната дирекция – Враца, е сформиран екип, който работи по изготвения следствено-оперативен план.
По случая в Селановци наистина имаме 2500 дка в местността „Моста”, площи, засадени с царевица, и в местността „Американски блок” – около 1320 дка, засадени със слънчоглед. Местопроизшествието е посетено веднага от служители на Районно управление – Оряхово. Извършен е оглед, иззети са всички материали – растения, почва от засегнатите места, и са дадени в лаборатория за обработка. До момента по делото са проведени разпити на тъжителя и установените в хода на разследването други лица, които би могло да са съпричастни към случая.
След указания на наблюдаващия прокурор, досъдебното производство е възложено за разследване на Окръжна прокуратура – Враца, където е заведено следствено дело.
По отношение на двата случая в Галиче. В местността „През дола”, където са напръскани 90 дка слънчогледови насаждения. На местопрестъплението също е извършен оглед и са иззети следи. Установени са и следи от земеделска техника в района. Предполагам, че това имате предвид, когато направихте допълнението? Заведено е досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Разпитан е тъжителят в качеството на свидетел, изискани са документи от Общинската служба „Земеделие” – Бяла Слатина, свързани със земеделската земя и посевите.
Ежеседмично воденото досъдебно производство се докладва на Окръжна прокуратура, тъй като е под наблюдение на окръжния прокурор.
Във втори случай, в областта „Батова могила” е била напръскана около 300 дка пшеница. Полицейските служители са извършили оглед и са иззели веществени доказателства. Също е започнало досъдебно производство и по описа на Районно управление – Бяла Слатина. Впоследствие е било преобразувано в следствено дело и към момента по него се работи от следовател в Окръжна следствена служба във Враца.
Потвърждавам решението си и ангажирането ми с това да бъдат довършени във възможно най-скоро време всички дейности, които ще улеснят разследването и изясняване на извършителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за предоставената информация.
Оставам с впечатление, че се работи системно, че това деяние няма да остане безнаказано. За мен е пределно ясно, че материалните щети на тези хора, които са пострадали, ще се отразят на техния живот, на техния икономически статус. И без да го подценявам в никаква степен, искам да кажа, че възмездието, което трябва да се получи, ще има много по-голямо значение, за да се знае, че в България такива неща не могат да се случват и да остават безнаказано. Иначе, и тези хора, които са ангажирани, и в общественото мнение вече се знае кой е извършителят. Трябва час по-скоро това да стане достояние на обществото и присъдите да бъдат за урок на всеки, на когото може да му мине през главата, че може така да се разправя с други хора, каквито и да са техните различия – за земи, за каквото и да е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Дуплика ще използвате ли, госпожо Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Георги Кадиев относно забавяне при изплащане на обезщетения на бивши служители на Министерството на вътрешните работи.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Въпросът ми относно забавяне при изплащане на обезщетение на бивши служители на МВР.
Уважаема госпожо Бъчварова, в края на 2014 г. в МВР възникна вълна от напускащи държавни служители, в резултат на неустойчивата и непрекъснато променяща се политика на МВР в областта на пенсионната реформа и предстоящите промени, касаещи ранното пенсиониране на служителите.
В срещи с пенсионирали се служители от МВР разбирам, че голяма част от тях – повече от 7-8, а вече и 9 месеца не са получавали полагащите им се обезщетения по чл. 234 от Закона за МВР. Това са така наречените „двадесет заплати при пенсиониране”. Неофициално на напусналите служители е даден отговор, че Вие сте дали указания да се изплащат обезщетения само на тези бивши служители, които образуват съдебни дела, заради забавеното плащане.
Предвид изложеното моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, какъв е общия брой на държавните служители напуснали МВР – пенсионирали се от МВР, през второто полугодие на 2014 г.?
Второ, какъв е броят на служителите, на които не е изплатено полагащото им се по Закона за МВР обезщетение и какъв е критерият, по който се определя на кои служители да бъде изплатено и на кои не?
Третият въпрос е: по какъв начин и откъде МВР ще осигури средствата, за да изплати лихвите по забавените изплащания на двадесетте заплати, както и съдебните разходи по образуваните дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, на първия въпрос, общият брой на държавните служители, напуснали МВР през второто полугодие на 2014 г. е 1352. Има още няколко, които са напуснали вследствие на дисциплинарни производства, но на тях не се дължи плащане на обезщетение.
И една справка. Освободените държавни служители през първото полугодие на 2014 г. са били 1754, тоест повече, отколкото през второто полугодие. Тогава пенсионната реформа не е била на дневен ред в МВР, но повече хора са напуснали, а през първото полугодие на 2015 г. – към момента са 475, във времето, когато вече се работеше по пенсионната реформа и има яснота в каква посока върви тя. В този смисъл, не мисля, че можем да обвързваме тази статистика с политиката на правителството.
По отношение на изплащанията. Не съм давала разпореждания за никакъв извънреден ред на тяхното изплащане и вероятно са Ви подвели с тази информация, която цитирахте. Към момента броят на служителите, на които не е изплатено полагащото им се по Закона за МВР обезщетение, е 942 души, напуснали от края на 2014 г. Тоест в рамките на тези 1052, заедно с тези, които са напуснали през първото шестмесечие на 2015 г., са общо 942. Към днешната дата дължимите суми са в размер на 16 млн. 110 хил. лв. и те не са изплатени поради недостатъчен бюджет по показател „Персонал”. Няма такова перо в бюджета, който се отпуска.
През месец март тази година обаче са изплатени от бюджета на МВР, без също да са планирани, най-старите наредени платежни нареждания за обезщетение по чл. 234 в размер на 3 млн. 500 хил. лв. Принципът на изплащане е по хронологичен ред на възникването и те се регистрират чрез СЕБРА.
Относно третият Ви въпрос. Средствата за изплащане на лихвите за забавено плащане и съдебните разноски по образуваните дела ще бъдат в рамките на бюджета на МВР за съответната година. Плащаме ги също без да са планирани.
Що се отнася до политиката на МВР за изразходване на бюджетни средства. Знаете, че тя е насочена към ограничаване оптимизирането на разходите по основни дейности, както и подобряване на организацията на работата и преструктуриране на основни звена, без това да води до съкращаване на служителите. Активно обсъждам тези теми с министър Горанов и му благодаря за разбирането. Тогава, когато има възможност, решаваме въпросите в движение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Бъчварова, благодаря за отговора.
Хиляда триста петдесет и двама пенсионирали се втората половина на 2014 г., ако правилно съм запомнил, и четиристотин и няколко в първата половина на 2015 г. – това прави 1800 души приблизително. От тях 942, тоест 50%, не са получили 20-те заплати. Съгласно Закона за МВР Вие трябва да изплатите тези заплати в едномесечен срок, ако те не са изплатени. Вие няма как да им платите лихви за забавянето, освен ако те не заведат съдебни дела, защото Законът не Ви дава право да изплащате и лихви върху 20-те заплати. Много вероятно те ще заведат дела. Хората, с които аз съм разговарял – снощи отново разговарях с тях да не би да са им платени заплатите, забавянето е вече около 10 месеца – те ще заведат дела срещу Вас и ще ги спечелят, естествено, тъй като сте нарушили Закона, ще трябва да им платите и лихви. Вие казвате, че това ще бъде от бюджета на МВР. Бюджетът на МВР всъщност е българският данъкоплатец, нали така? И мерките, които Вие трябва да вземете, защото това е абсолютно излишно разходване на публични средства, няма нужда от това нещо, когато казвате, че имате съгласието на финансовия министър да Ви помага, той трябва да Ви помага преди съдебните дела, а не след тях, защото ще се натрупат милиони от лихви и разноски по съдебни дела, от които никой от нас няма нужда. В крайна сметка тези хора не искат да им се бавят плащанията, те не са за лихвите, но си ги искат, естествено. И Вие да сте, и 12 месеца да Ви забавят плащания, а те всички разчитат на тези средства, Законът го казва. И изведнъж казваме, че няма пари, а в крайна сметка плащаме с лихвите. Изяждаме и солта, и боя, а накрая си и плащаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Реплика? Няма да се възползвате.
Третият въпрос към госпожа министър на вътрешните работи е относно структуриране на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, който е зададен от народния представител Красимир Янков и той е обединен с въпрос четвърти, който е от същия народен представител Красимир Янков, относно информация за работата на Министерството на вътрешните работи и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Обединени са двата въпроса най-вероятно, тъй като се отнасят за Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Първият въпрос е по отношение структуриране на главната дирекция. Изминаха повече от четири месеца, а за да сме коректни – след няколко дни пет месеца от приемането на Закона за МВР, промените, които бяха внесени в този парламент, и преминаването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи.
Идеята за реформата от тази част на сектор „сигурност” беше представена като ключова от реорганизацията на МВР, целяща повишаване ефективността от противодействието срещу организираната престъпност, заплахите от тероризъм и бежанските потоци към страната.
В тази връзка, госпожо Министър, приключил ли е процесът на трансформация и трансформиране на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в системата на МВР? Окомплектован ли е кадровият състав на дирекцията и на какъв принцип са извършени назначенията и преназначенията от Държавна агенция „Национална сигурност”?
Вторият въпрос е по отношение информация за работата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Моля Ви и по двата въпроса да отговорите не като вицепремиер по коалиционна политика, а като министър на вътрешните работи. Необходимо е да сведете до знанието на народните представители информация за дейността и приетите резултати от ефективността на това важно звено от Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Работи вече близо пет месеца. Явно тази дирекция е тайна и няма сайт и няма информация в сайта на Министерството на вътрешните работи.
Какви са първите резултати от дейността й за периода след промяната на Закона за МВР? Брой проведени операции на територията на нашата страна, брой на установените и неутрализирани установени престъпни групи, брой на приключилите и изпратените в прокуратурата досъдебни производства и колко от тях са приключили с обвинително мнение? Питам за територията на страната, защото сме свидетели, че най-често се отчитат канали – например Канада, Маорски острови, Бразилия и така нататък. Ползва се информация от чуждестранни партньори и се пишат червени точки, без да има свои източници и своя информация по организираните престъпни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Да, мога да Ви уверя, категорично процесът на трансформация и структуриране в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в системата на МВР е приключил, съгласно указания срок. Действащият към момента щат на главната дирекция е оптимизиран с 37% спрямо щата на дирекцията от месец май 2013 г. Ще Ви припомня, че тогава са приети на първо гласуване промените в Закона за ДАНС, които преместват ГДБОП от МВР в ДАНС. Тогава процесът на трансформация продължи повече от половин година, като огромна част от служителите – професионалисти с дългогодишен опит, преминаха през различни волеви тестове с една единствена цел – да им бъде прекратено правоотношението. Преминаха по изискванията на ДАНС.
Припомням, че Законопроектът, по който беше извършена тази трансформация, бе извършен от Сергей Станишев, Лютви Местан, Михаил Миков и Христо Бисеров. Тогава се приеха промени, които определиха начина на избиране и освобождаване на ръководителя на ДАНС с решение на парламента по предложение на премиера. Така по едно и също време бяха направени промените, които включиха в състава на ДАНС служителите от ГДБОП и това значително влоши работата по ограничаване и борбата с организираната престъпност.
Мисля, че може да бъде доказано не само в цифри. Всички сме свидетели. Последиците от това все още са проблем и за образа и доверието в МВР. С последните промени на Закона за МВР, влезли в сила от 24 февруари 2015 г., започна процес на преместване на служителите от ДАНС и ГДБОП в структурите на МВР. За по-малко от три месеца този процес приключи без съществени сътресения и към днешна дата главната дирекция е попълнила напълно своя кадрови състав.
Преназначаването на служителите на ДАНС в ГДБОП бе извършено изключително бързо на базата на подаден от председателя на ДАНС списък със служители, осъществяващи дейностите по посочения параграф. Тоест, логиката беше по дейности, а не персонално по служители.
Относно въпросите Ви, които засягат дейността на ГДБОП след връщането на структурата в МВР, мога да Ви информирам за следното. От 24 февруари до днешна дата са проведени общо 25 специализирани операции: от тях осем по чл. 321 от Наказателния кодекс и 17 съвместно с други служби на МВР – Национална полиция, Гранична полиция, СДВР, ДАНС, Агенция „Митници”, както и с чужди партньорски служби.
ГДБОП наблюдава общо 277 организирани престъпни групи с 1319 участници, от които са неутрализирани 17 групи с 80 участници: 78 български граждани и двама чуждестранни. За същия период са образувани и възложени за разследване в ГДБОП общо 159 досъдебни производства. Приключена е работата по 50 досъдебни производства, от които 11 с обвинително мнение. Повдигнати са обвинения на общо 291 лица по условията на чл. 321 от Наказателния кодекс. Допълнително по материали на ГДБОП са образувани 14 следствени дела и са повдигнати обвинения на пет лица. Всичко това е постигнато докато е текъл процесът на преместването и преструктурирането на главната дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Господин Янков, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Госпожо Бъчварова, от отговора разбираме, че щатът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, сравнен с периода, в който министър е Цветан Цветанов, е с 37% по-малък. Това предполага, че щатът на МВР като цяло е намалял. Но все пак си задаваме и въпроса дали това не е кадрови дефицит в дирекцията и то точно в посока преместването отново от ДАНС в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Тоест, има ли служители на ДАНС, които са отказали преместването си отново в структурите на МВР под шапката на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Каква работа имат ДАНС в МВР?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Обръщам Ви внимание, че по информация, която официално има, промените в Закона за МВР са от 20 февруари. Параграф 90 вменява ангажимента за издаване на подзаконовите нормативни актове, включително и правилник за устройството на дейността на Министерството на вътрешните работи. И срокът Ви изтича. Вече пет месеца няма такъв правилник! Ако Вие видите, че работите по стария правилник, там даже не е регламентирана службата, Дирекцията „Борба с организираната престъпност”, като съществуваща. Обръщам Ви внимание, че именно в около 15 члена, които бяха променени в Закона за МВР, има срок 1 април. Вие сигурно не сте го видели това, но екипът, с който работите, част от тези членове са именно по отношение прехвърляне или промяна на статута на служители в системата на МВР.
Тези хора със сигурност са се интересували, прочели са предложението за законопроект, проследили са гласуването, знаят какъв е законът и чакат.
Няколко пъти се опитвам да потърся Вашия отговор за действията Ви в момента, а Вие продължавате да обяснявате неща, които са 2-3 години назад. По какъв начин Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” беше преместена като дейност в Държавна агенция „Национална сигурност” е дискутирано много пъти в предишния парламент. Ефективността от работата на ДАНС като контраразузнавателна служба и в контекста на реалните заплахи в момента за страната ни многократно е обсъждан. Сега? Какво се прави сега? Аз неслучайно Ви попитах, правейки уговорката, че Ви питам за територията на страната и за реалните действия на тази дирекция, която е свързана не само с информация от чужбина и партньорски служби. Вие ми отговаряте за 25 специализирани операции, 17 от които са по информация на чужди партньорски служби. Нали, точно така ми отговорихте?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не. (Реплика на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Каква е ефективността от работата на дирекцията със собствени средства по отношение на цялата дейност? Иначе ако ще се кичим с медалите от работата на чуждите партньорски служби – да, чудесно, ние помагаме и сме в синхрон с тези чужди партньорски служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Янков.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защото имат сега доверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Хубаво е българските граждани да получават информация чрез публичното пространство, чрез страницата на Министерството иначе ще изпаднем в ситуация през два месеца да задаваме такива въпроси, които да доведат до отговор и някаква статистика за работата на МВР. Благодаря Ви. (Реплики между народните представители Димитър Лазаров и Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Няма да се възползвате от правото на дуплика.
Благодаря Ви за участието в днешния Парламентарен контрол, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Следващият въпрос е към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще отговори на въпрос от народния представител Георги Кадиев относно полет до Разград и протокол за използване на Авиоотряд 28 от длъжностни и трети лица.
Преди това да Ви съобщя, че ще можем да спазим предварително обявения график за отговор, тоест Лиляна Павлова ще отговаря по график.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Московски, с извинение, че въпросът е към Вас, тъй като всъщност е въпрос към Бойко Борисов, но ми беше върнат от председателя на парламента поради факт, че става въпрос за негов полет с Отряд 28, който е формално под Ваше разпореждане.
Уважаеми господин Московски, на 15 май 2015 бе официалното откриване на трибуна „Козмин Моци” на стадиона в град Разград. При отговор на журналистически въпроси след мача собственикът на футболния отбор „Лудогорец” господин Кирил Домусчиев заяви, че премиерът господин Борисов и министър Горанов са използвали хеликоптер, за да пристигнат в града за откриването на трибуна на стадиона. Цитирам точните думи на господин Домусчиев: „Летели са с военен хеликоптер близо час и половина, за да дойдат да открият арената и да ни поздравят за годишнината. Веднага след прерязването на лентата се прибраха”.
След зададен въпрос от Нова ТВ стана ясно, че е използван не „военен хеликоптер”, а Авиоотряд 28 за сумата от 2 900 лв. с което според пресцентъра на Министерския съвет са спестени разходи за кордон на Националната служба за охрана от София до Разград.
Основните въпроси, породени от тази информация, касаят полетите на длъжностни и други лица, за сметка на българските данъкоплатци, използващи подобен специализиран превоз.
Припомням, че през 2013 г. специална временна комисия в Народното събрание анализираше други случаи на полети с Авиоотряд 28, включително на „Бистришките тигри”, фолкпевици и други. Според господин Пенчо Пенчев – по това време генерален директор на Авиоотряд 28, почти всички полети са били извършвани със заповед на министър-председателя и без предварителна заявка. Комисията откри редица неясноти и пропуски по отношение на списъците с пътниците, превозвани тогава. Стана ясно, че за периода 2009 – 2013 г. премиерът Бойко Борисов е използвал Авиоотряда 267 пъти, което е повече от полетите на всички министерства и ведомства, президента, вицепрезидента и председателя на Народното събрание взети заедно. Същевременно с това полетите на трети лица, тоест не държавни лица, са 124 и са на обща стойност 1 млн. 747 хил. лв.
Всичко това поставя редица въпроси за начина и правилата, по които се използва Авиоотряд 28. В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, кой е дал заповедта за използване на Авиоотряд 28 за полета до Разград на 15 май 2015 г.? Моля приложете копие на заповедта към отговора на въпроса.
Второ, смятате ли за целесъобразно използването на бюджетни средства за присъствието на премиера, заедно с още двама министри, на откриване на трибуна на стадион? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Трето, спазени ли са правилата и протокола как се използват услугите на Авиоотряда? В противен случай, както се използва за откриване на трибуна на стадион, може ли да се използва и за да отидете на сватба, например?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще си го вземете след това от репликата ми, господин Председател.
Каква е сумата, изразходвана за конкретния полет до Разград и обратно на 15 май 2015 и колко са всички разходи по придвижването на премиера заедно с министър Горанов? Моля за разбивка по пера.
Пето, по думи на очевидци, два рейнджроувъра и едно ауди А8 на Националната служба за охрана са пътували от София, за да посрещнат премиера на летището и да го ескортират до стадиона в Разград? Моля да потвърдите тази информация и да отговорите включен ли е този разход в обявената за разход сума от 2 900 лв.?
Шесто, как възнамерявате да въведете прозрачност и отчетност при полетите на Авиоотряд 28 в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Искам да се обърна към всички колеги, които имат въпроси, да четат Правилника и да спазват времето, защото в края на краищата именно заради това е Правилникът, за да се спазва.
Господин Кадиев, останаха Ви 30 секунди за реплика.
Заповядайте, господин Министър, за своя отговор – имате три минути.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Кадиев! На първия въпрос – кой е дал заповед за ползване на Авиоотряд 28, съгласно чл. 64б от Закона за гражданското въздухоплаване, Авиоотряд 28 е авиационен оператор за изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства.
Съгласно Устройствения правилник, полетите със специално предназначение за нуждите на министерства и ведомства се осъществява след писмена заявка до Авиоотряда. На основание подадена от Министерския съвет заявка генералният директор на Авиоотряда е издал заповед, рег. № РД-16-30 от 14 май 2015 г., за подготовка, организиране и изпълнение на полета. Това е стандартната процедура за изпълнение на полетите.
По въпроса – смятате ли за целесъобразно използването на бюджетни средства за присъствието на премиера с още двама министри, нямам такива вменени функции да преценявам целесъобразността на полетите на министър-председателя. Считам, че е важно да присъства на всички събития, където, както в конкретния случай се касае, държавата финансово е подпомогнала изграждането на спортните съоръжения. Така че смятам, че има основание да присъства.
Третият въпрос – спазени ли са правилата в протокола за кои събития се използват услугите на Авиоотряд 28? Авиотряд 28 изпълнява полети със специално предназначение. Полетът за превоз на министър-председателя е полет със специално предназначение. В тази връзка са спазени правилата за използване на Авиоотряда.
Следващият въпрос е каква е сумата. Общата стойност на полета до Разград и обратно е в размер на 2052,22 лв., предоставена е и е подписана справка от генералния директор на Авиоотряда. Калкулацията е, както следва: стойност за изразходвано гориво – 1852,22 лв., командировка на екипажа и разходи за наземно обслужване на полета – 250 лв.
Относно думите на очевидци за присъствие на ренджроувър и ауди-та, министърът на транспорта и информационните технологии и съобщенията, в случая аз, не мога да се ангажирам с отговори и коментари, които кореспондират с дейността на Националната служба за охрана.
Как възнамеряваме да въведем прозрачност и отчетност? Съгласно чл. 12, ал. 2 от Устройствения правилник на Авиоотряда, полети със специално предназначение се осъществяват след писмена заявка до Авиоотряда. Тя включва информация, списък на пътниците, летищата или площадките на излитане и кацане, разписание на полета, дата, час и отсечка, по която ще се осъществи въздушният ескорт, ако такъв е организиран от посрещащата страна.
Авиоотрядът подлежи на проверки от Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и други контролни органи. Не ни е известно да е отказан достъп до обществена информация във връзка с дейността на Авиоотряда. За последните две години в Авиоотряда са извършени множество проверки на цялостната дейност от различни институции и не ни е известно да са констатирани липси на документи за полети, включително и за пътниците на борда на въздухоплавателното средство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Кадиев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Московски! Да се ползва специализиран превоз за откриване на трибуна на стадион е разхищение на публични средства. Ще Ви дам за пример финала на Купата на Европейската лига в Берлин, където френският премиер-министър закара сина си. След вдигане на скандал и вой във френската преса в рамките на една седмица той върна парите.
Ако беше тук господин Борисов, щях да му задам един прост въпрос: „Успяхте ли вече да върнете парите?” Той каза: „Търсим начин.”. Начинът е много прост. Бърка си в портфейла, вади 2052 лв. – според Вас, 2900 лв. – според Министерския съвет, и ги слага на масата.
Тези пари и този превоз не е, за да ходи на сватби или рождени дни, нито за откриване на стадиони, на футболни мачове, волейболни мачове или каквото и да е друго.
Аз разбирам, че това е навик на господин Борисов. Спомням си, че преди няколко години пак като премиер той отиде на мач на „Барселона” с „Реал Мадрид” с полет отново на Авиоотряд 28. После каза: „Ние го платихме от субсидията на ГЕРБ.”. Само че субсидията на ГЕРБ не са пари на избирателите на ГЕРБ, а са по 11 лв. от бюджета за всеки глас, който ГЕРБ е спечелил. Те са конкретно, единствено и само за политическа дейност! Откриването на трибуна на стадион не е нито политическа, нито икономическа дейност. Поради тази причина българският премиер-министър в никакъв случай не трябва да си позволява такива неща, а ако си ги позволява, просто трябва да извади парите и да ги плати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Министър? Не желаете реплика.
Следващият въпрос към министър Московски е от народния представител Светослав Белемезов относно кражбата на горива и инфраструктурни съоръжения в Български държавни железници.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Вицепремиер!
Задавам актуален въпрос, от една страна, не само за Български държавни железници и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, но също така и за всички граждани, които ежедневно ползват железопътния транспорт на територията на България.
От друга страна, бих искал на кажа и да отбележа, че през последните няколко месеца особено много се изостри медийният и общественият интерес към наличието на корупционни схеми и кражби на горива в особено големи размери в Български държавни железници. Бяха направени различни журналистически изследвания от националните телевизии, които показаха факти и доказателства именно в тази посока.
С оглед на гореизложеното бих желал да Ви попитам следното: вследствие на откритите и регистрираните кражби може ли да се посочи какви са реалните загуби за Български държавни железници и държавния бюджет от началото на годината? Кои структурни звена в Министерството на транспорта отговарят за сигурността, превенцията и недопускането на подобен род криминогенни прояви? Има ли координация между различните ведомства по отношение на обща стратегия за справяне с проблема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Господин Министър – за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Белемезов! Водещ приоритет в управлението и реализирането на Плана за развитие и оздравяване на групата дружества на Холдинг БДЖ е премахването на подобен тип лоши практики и прилагане на сравнително нови механизми и модели за противодействие на кражба на горива и други престъпни посегателства върху собствеността на железниците. Всички цели, които сме си поставили, са набелязани, дори още от предишния ни мандат – залагаме на превенция, съвременни стандарти по управление на риска и системи за технически контрол, насочен към преодоляване на субективния фактор.
През 2012 – 2013 г. направихме първи стъпки за предотвратяване на кражбите на горива чрез процесите за налагане на превантивен контрол и противодействие на инкриминирани деяния от страна на служители на БДЖ, като определено се постигнаха положителни резултати. През 2012 г. се създадоха първите общи мобилни групи от служители на двете дружества в холдинговата структура по линия на сигурността на „Пътнически” и „Товарни превози”.
През този период, а и следващите съвместно с Транспортна полиция бяха реализирани редица акции, свързани с кражби на горива и посегателство върху имущество. Заловените служители тогава бяха 35 човека, през 2014 г. – съответно 65. Промените в структурата на МВР и новите рискове в средата на националната сигурност наложи да изградим нови структурни и функционални взаимодействия между звената за сигурност, експлоатация и безопасността в железопътния транспорт. Създадено е оперативно взаимодействие с новосъздадените структури в МВР и ДАНС.
Във връзка с конкретните кражби на горива вследствие на нерегламентирани действия са предприети следните мерки за опазване на горивото, както следва: мерки за доставка и съхранение на дизелово гориво в складовете на локомотивните депа, като е изградено съответно видеонаблюдение; мерки за контрол на разхода на дизеловите локомотиви с необходимите технически съоръжения; изградено е охранително и видеонаблюдение както за самите ГСМ станции, така и на целите депа; въвеждане на аналитичен софтуер.
Мерките за намаляване разхода на горива през 2015 г. се правят на ежемесечна база. Към момента не мога да Ви цитирам конкретно с каква разходна норма работим, но тя със сигурност се актуализира всеки месец и е с темп на намаляване на разхода. Изчисленията ни са, че за цялата 2015 г. ще се направят икономии в рамките на 1 млн. лв.
Опитваме се, разбира се, и с други механизми да противодействаме на външни фактори, които влияят. Надявам се, че през 2015 г. ще отбележим сериозен прогрес, погледнато по статистика, сравнено с предишни години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Белемезов, имате думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Искрено се надявам, че до края на 2015 г. ще има съществени резултати в тази посока, тъй като наистина проблемът е от особено значение. От особено значение е, заради това че държавата търпи загуби вследствие на криминогенните фактори, които съществуват в Български държавни железници, от една страна. От друга страна, кражбата на инфраструктурни съоръжения – процес, който беше проследяван от бившата вече Транспортна полиция, поставя гражданите, ползващи ежедневно този транспорт, в постоянен риск, тоест не можем да гарантираме сигурността на тяхното безпроблемно пътуване.
Пожелавам успех в тази посока!
Бих искал да апелирам по-скоро за следното. Надявам се мерките, които взема Министерството във Ваше лице, да доведат до необходимите резултати. Само чрез създаването на контролни механизми, подобряването на вътрешните контроли и уволняването на хора – служители на Българските държавни железници, хванати в такива нарушения, не би следвало да доведе до ефективните резултати, които се целят.
Апелирам още веднъж заедно с Вас, като министър на Транспортното министерство, заедно с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите да се обърнем в посока на това отново да бъде възстановена дейността на Транспортна полиция, която имаше основна роля за осигуряване сигурността на гражданите, недопускане на такъв тип злоупотреби и в същото време осигуряване на необходимите превантивни мерки, касаещи терористични актове на територията на железопътната инфраструктура. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Белемезов.
Дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател! Господин Белемезов, категорично подкрепям всичко, което казахте. Наш вътрешен анализ показва, че действително функциите на специализираната Транспортна полиция, която сега вече я няма, са от изключително голямо значение. Ние подкрепяме под някаква форма – може би не в същия обем и вариант, в който съществуваше, но под някаква форма да се възстанови това специализирано звено в системата на МВР. От наша страна ще направим всичко възможно и ще съдействаме на този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски е от народния представител Васил Антонов относно конкретни действия, които ще бъдат приети с цел прекратяване на порочната практика с нерегламентираното получаване на шофьорски книжки.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Московски, както стана ясно, моят въпрос е основно отправен към Вас за нерегламентираното получаване на шофьорски книжки или така, както е известно в обществото – купуването на шофьорски книжки.
Към датата, към която поставих въпроса си – средата на юни, темата беше много актуална в медиите. В тях се цитираха конкретни случаи и то много разнообразни, за получаване на шофьорски книжки по този начин – извън регламента, като бяха споменавани не само конкретни случаи, но и конкретни населени места и от там стана ясно, че голяма част от очакванията в обществото и това, което се коментира, е, че в определени градове, определени райони върви един такъв пазар, грубо казано, на продажба на нерегламентирани шофьорски книжки.
Случаите са много разнообразни. Те са описани във въпроса. Една част от тях преминават през явяване с представяне на фалшиви дипломи, чужди лични карти, диктуване на верните отговори през слушалки – нещо, което, разбира се, бе потвърдено и от новоназначения директор на „Автомобилна администрация” господин Цветанов, като той цитира и конкретна цифра – за 217 подобни случаи, които са констатирани.
Тези неща до голяма степен всяват, дават един много лош пример в обществото и това, което се случва не само касае купените шофьорски книжки. Всеки, който шофира малко или много...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ориентирайте се към въпросите.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Последно – тези, които шофират, малко или много, виждат, че не ежегодно, а ежедневно случаите на опасно шофиране стават твърде много.
Само през миналата година при пътно-транспортни произшествия в страната са констатирани 615 загинали човека, а тази цифра при децата е 30 за една година.
За периода 2011 – 2014 г. случаите на убити деца по пътя вследствие на такива случаи са 114, а трайно ранените и пострадалите са 4346.
И тук идва моят въпрос към Вас, господин Министър: какви конкретни действия смятате да предприемете като министър за справяне с този така нарицателен и наболял проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Антонов.
Министър Московски – за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното.
За периода 1 юни 2014 г. – 1 юни 2015 г. са анулирани изпити на 217 лица. По-голяма част от тях са следствие на предоставяне на неистински документ за завършено образование – 206 броя. Останалите случаи са за следните нарушения: кандидатът не отговаря на изискването за допускане до изпит – 5 броя, кандидатът не се е явил на изпит в срока на изтърпяване на административно наказание – 1 брой, или кандидатът не е решил самостоятелно изпитния си тест, констатирано при преглед на записите от видеонаблюдението на теоретичните изпит – 3 броя.
Към настоящия момент са предоставени материали на компетентни органи за още пет лица.
Видно от изложеното, опитите за нерегламентирано придобиване се дължат основно на нарушения, извършени от кандидатите, а не са вследствие на нерегламентирани действия на служители от „Автомобилна администрация”.
С цел намаляване на предпоставките за пораждане на корупционни практики, както и ограничаване на съществуващите такива, е въведено видеонаблюдение при провеждането на теоретичните и на практическите изпити.
Въведено е и провеждане на теоретичен изпит на електронен таблет. Към настоящия момент минимален процент от теоретичните изпити все още не са покрити с провеждането на изпита по този начин, но нашият ангажимент е до края на годината на 100% на цялата територия на България, където и да се провеждат изпити, да бъде покрита с този електронен начин на провеждане на изпита.
Създадена е електронна система за нуждите за дейността по организация и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” търси пълно съдействие от Министерството на вътрешните работи за проверка на лицата, които са се явили на изпит за придобиване на правоспособност. Целта е преди да се издаде свидетелството за управление, да бъде направено сравнение по електронен път на снимката на лицето, което е решавало текста със снимката на лицето, на което ще бъде издадено свидетелство за управление.
В протоколите от проведените изпити Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” прилага снимки на всички кандидати, които са решавали тестове на таблет. Освен това при осъществяване на последващ контрол на видеозаписи от камерите в кабинетите за изпити са установени случаи, при които кандидатите си разменят тестове. При направените анализи се установи, че едни и същи кандидати се явяват многократно на изпити и всеки път не издържат изпита и решават тестове на други кандидати. Тези случаи също са предадени на компетентните органи.
Нормативният срок за пълно въвеждане на електронни изпити е, както казах, в края на тази година.
За преустановяване на практики сме предприели действия и е осигурена техническа възможност до месец септември всички теоретични изпити да се провеждат на таблет.
Екипи от служителите на централно управление на администрацията извършват проверки в регионалните звена и при наличие на съмнения за корупционни практики съответните служители се отстраняват от дейността по провеждането на изпити за придобиване на правоспособност.
Утвърден е и се изпълнява План за превенции и противодействие на корупцията, в който са предвидени конкретни мерки за ограничаване на корупционните практики, включително и част от изброените до тук. Всеки сигнал за нерегламентирани действия или съмнения за такива се разглеждат от екип от експерти от Централното управление на „Автомобилна администрация”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Антонов, имате думата за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Уважаеми господин Министър, всички тези случаи, които цитирате, разбира се, до голяма степен стават с участието на служителите в „Автомобилна администрация”. Тук, при тази констатация трябва да напомня, че само преди по-малко от две години 19 от служителите на „Автомобилна администрация” бяха освободени от предишния министър и то за констатирани нарушения, меко казано.
Сега, по-малко от две години след този случай, голяма част от тях – 15, 16 или 17, вече са възстановени на работа. Някак си не буди доверие фактът, че хора, които са освободени за корупционни практики преди две години, днес трябва да изпълняват тези мерки, които Вие споменавате, така че ние сме настоятелни в тази посока тук работата да премине и по отношение на кадровите проблеми, които основно стоят в „Автомобилна администрация”.
И другото, което е последно – нека работата в тази посока да продължи, защото мерките, които към днешна дата сте приели, остават до голяма степен в нас чувството, че те са твърде кампанийни. Това сме го чували и преди две години, и преди три години от Вас, но по същество нямаме трайни резултати, въпросът ми беше точно в тази посока: какви трайни резултати очаквате да постигнете в „Автомобилна администрация” по отношение закупуването по регламентиран начин на шофьорски книжки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Антонов.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател! Господин Антонов, кратка реплика ще направя.
Това дали един министър е преценил, че дадени служители са корумпирани или имат нерегламентирани действия при своите функции е едно. Съвсем друго е обаче това да бъде доказано. Тези данни, които цитирате за възстановени лица, служители, те именно заради това са възстановени, защото нищо не е могло да бъде доказано срещу тях. Когато има, разбира се, доказателства, институциите, които доказват дали има такива нерегламентирани, корупционни практики, са съвсем други, така че може би е хубаво към тях да се обърнете, за да Ви обяснят защо тези хора са върнати и ние сме ги възстановили на работа. Не е наша функция и не можем да кажем, най-малкото ако имаме съмнения за някой, респективно пък няма и как да докажем дали е така. Други са органите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Московски.
Пожелавам Ви приятна работа.
Сега преминаваме към група от въпроси, зададени на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Първият въпрос е от народния представител Васил Антонов относно промяна в трасето на автомагистрала „Хемус”.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, с моя въпрос да минем малко към Северна България, защото вчера видяхме всички, че в Южна България открихте три километра от магистрала „Струма” – най-дълго изгражданите три километра, и по този начин Вие, имахме щастието да ни уведомите, че скъсяваме от 1 август пътя на българските туристи по отношение на Гърция с 1 час.
Моята елементарна сметка показва, че с този един час съответно може и от Северозападна България на желаещите да почиват в Гърция, съответно от Монтана, Видин и Враца да скъсим трасето, но моят конкретен въпрос е по отношение на магистрала „Хемус” и то до голяма степен тук, където е един от най-бедните Северозападни райони в страната.
Моят въпрос от 12 ноември 2014 г., отправен към Вас, е относно конкретните действия, които ще предприемете по отношение на доизграждане на магистрала „Хемус”.
От отговора Ви по време на парламентарния контрол от 16 януари стана ясно, че остава да бъдат изградени 255 км от магистралата – направлението от Ябланица до Белокопитово.
Уверихте ни още, че е обявена тръжна процедура за избора на изпълнител на изграждането на първия етап от тези 255 км, а именно 60 км от участъка Ябланица до разклона Плевен – Ловеч.
Това са два от лотовете, за които, според Вас, към датата на зададения от мен въпрос има пълна проектна готовност и за които изразихте надежда, че до лятото на тази година ще изберете и изпълнител и ще започне реализацията на първите 60 км.
Получихме увереност, че за оставащото направление от 195 км, които трябва да бъдат изградени, а именно от участъка Плевен – Ловеч, до Велико Търново – 85 км, и от Велико Търново до Белокопитово – още 110 км, продължава работата по проектиране, дейностите по ОВОС, техническите проекти и така нататък.
Същевременно в редица медии излезе информация, и то особено при Ваше гостуване в Търново, от кмета на Велико Търново вчера...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, господин Антонов! Задайте въпроса!
ВАСИЛ АНТОНОВ: Приключвам.
Трасето съответно, което първоначално бяхте цитирали, е променено и ще се доближи – посока Велико Търново, което дава отражение, според нас, на цялото трасе от тази дължина, за която говорим, Ябланица – Белокопитово.
И конкретно моят въпрос в тази връзка е: ще настъпи ли промяна в изграждането на първия етап, а именно 60-те километра от участъка Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, както се надявам, да използвате Вашия въпрос и да споменете до къде и кога ще започне съответно строежът на тези два лота в тази отсечка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, госпожо Павлова, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, както коректно цитирахте моя отговор, даден през ноември, мога да потвърдя и към днешна дата, че доизграждането на автомагистрала „Хемус” в участъка от Ябланица до Белокопитово е приоритет на правителството.
Освен отсечките от новото строителство, за които ще говорим след малко, използвам случая да потвърдя, че в следващите седмици ще бъде довършен и участъка, който е в процес на изграждане от страна на Шумен, а именно Шумен – Белокопитово, който е 5 км магистрален участък, и отделно един голям пътен възел с разгърната площ от около 10 км. Този участък се изгражда изцяло със средства от държавния бюджет и от август месец всъщност ние ще имаме пуснато движение по още един участък от автомагистрала „Хемус”.
По отношение на новоизграждащите се участъци, за които планираме да бъде започнато тяхното строителство, те са разделени на три самостоятелни етапа. Наблягам на думата „самостоятелни”, защото именно това е целта: тези три етапа, те са част от един проект, едно общо направление, за което трябва да сме точни – 252 км с индикативна стойност 1 млрд. 840 млн. лв. почти, е индикативната стойност.
Тези три етапа са разделени на съответно осем лота. Първите два лота от първия етап са именно тези, за които Вие ме питахте и за които Ви отговорих. Това е участъкът от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, етап едно, разделен в два лота.
Тръжната процедура беше обявена. По тръжната процедура имаше обжалвания и това е причината към днешна дата тя все още да не е приключила, тъй като тези обжалвания доведоха до спиране на процедурата. Тя беше възобновена.
Тръжната процедура е двуфазна, а именно двуетапна.
На първия етап от тръжната процедура от всички подадени оферти се прави подбор, така наречената „къса листа” на фирмите, които отговарят на изискванията. Този етап също вече приключи. Тези фирми са избрани. Фирмите бяха поканени да представят своите оферти. Срокът за предоставяне на офертите им е краят на месец август и след тяхното представяне от септември нататък ще довършим и вече самата окончателната оценка и на тези оферти, след което на тези, които преминат и техническия етап, ще бъдат отворени и финансовите оферти.
Надявам се, след включително и процедурите, които знаете, подлежат на обжалване, най-късно до края на тази година ние вече да имаме избран изпълнител за тези два лота, за първите 60 км от този участък.
По отношение на следващите два етапа е вторият етап, който касае участъка от разклона Плевен – Ловеч до Велико Търново, който е с дължина 85 км. Следващият, най-дългият участък – от Велико Търново до Белокопитово, до пътния възел, който в момента довършваме, е 110 км. Те са в процес на проектиране, както и Вие коректно отбелязахте. Потвърждавам – те са на финална фаза на проектиране и именно в участъка при Велико Търново, в резултат на общественото обсъждане и получените предложения, в момента проектантите до проектират този участък, така че магистралата да мине по-близко до Велико Търново, но това по никакъв начин няма да попречи, не касае първите два лота от етапа на строителството, тъй като те са самостоятелно обособени.
Нашата цел е била винаги в цялото проектиране на този проект и подготовка всеки един етап да бъде самостоятелен, за да може при осигурен финансов ресурс да можем да строим етап по етап, те да са взаимно независими, да имат отделни пътни връзки, за да могат да бъдат построени и въведени в експлоатация без да са зависими –всеки от следващия участък.
Паралелно с това допроектиране, което ще приключи, надявам се, следващите седмици, е възложена оценка за въздействието върху околната среда. Преминаха обществените обсъждания, така че се надяваме да получим и положителното решение по ОВОС за въздействието върху околната среда, което знаете, че е задължително изискване и е неразделна част от бъдещото разрешение за строеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Антонов, имате думата за реплика. Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от отговора Ви разбирам две неща, сравнявайки с отговора от преди половин година, че – първо, по всяка вероятност ще има промяна в трасето, и то след отсечката обаче, която е Плевен – Ловеч, Ябланица – Плевен – Ловеч, което в голяма степен в тази част не нарушава трасето и проектирането. Това няма да даде отражения със забавяне върху сроковете на строителството.
Второто, което разбирам, че в резултат на процедурата, така както бяха Вашите очаквания за стартиране на строежа на магистралата в тази част от тази година – лятото или есента на тази година, се забавя и ни пращате в следващата година. Така че до тук се появяват известни разминавания с очакванията за незабавно отпочиване на магистрала „Хемус”.
Оставаме с голямото очакване, че наистина това, което коментирате днес, ще се случи и след половин година, когато отново Ви задам въпроса по отношение на избора на изпълнители, финансиране и така нататък, няма да ни препратите към следващата година, както го направихте днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Павлова? Не желаете дуплика.
Следващият въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова е от народния представител Петър Славов относно довършване на разширението на южната дъга от Околовръстното шосе на столицата и свързването му с автомагистрали „Тракия” и „Люлин”.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос касае свързването на южната дъга с автомагистралите „Тракия” и „Люлин” и нейното доизграждане по начина, по който тя вече е изградена в участъка от „Бояна” до „Младост”, тоест като един модерен, съвременен път с много ленти, с разминавания на няколко нива, както би следвало да изглежда.
Уважаема госпожо Министър, с подкрепата на европейски средства по Оперативна програма „Регионално развитие” в периода 2008 – 2012 г. бе изграден модерен многолентов път, с разминаване на две нива в частта от Околовръстния път на град София от пътен възел „Бояна” до естакадата на кв. „Младост”. Същевременно недовършени останаха участъците от кв. „Младост” до връзката с автомагистрала „Тракия”, както и след кв. „Бояна” до връзката с автомагистрала „Люлин”. Последното на практика до голяма степен ограничава ползите от новоизградените участъци особено за пътуващите към или извън столицата. Съществено подобрение на проблемите със задръстванията и тежкия трафик в южната и централната част на града може да се очаква едва след цялостното завършване на изграждането на този участък от Околовръстното шосе и интегрирането му с автомагистралите „Тракия” и „Люлин”.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: в какви срокове се предвижда доизграждането и разширяването на южната дъга на Околовръстния път на град София и свързването му с автомагистрала „Тракия” и автомагистрала „Люлин” и това попада ли сред приоритетите на ръководеното от Вас Министерство и Агенция „Пътна инфраструктура”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Благодаря, че се включихте във времето, за разлика от много други колеги.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, доизграждането на Софийския околовръстен път в участъка от южната дъга от кв. „Бояна” до връзката с автомагистрала „Люлин” е с обща дължина от около почти 15 км и индикативната стойност на този проект е около 200 млн. лв. Това е само стойността, която е необходима за самото изграждане. Отделно от тази сума трябва да бъдат предвидени средства, които към днешна дата не можем да определим с точност. За да бъдат определени, знаете, трябва да имаме подробен парцеларен план за имотите, които ще засегне едно такова разширяване на Софийското околовръстно, така че извън тези 200 милиона ние трябва да предвидим сериозен ресурс за провеждане на отчуждителни процедури.
На какъв етап е проектната готовност? Вие знаете, проекти, касаещи урбанизираната територия на всеки град, включително и на Столична община, се изготвят съвместно с общината, тъй като минават през урбанизираната територия и трябва да бъдат изготвени със съвместни усилия. Тук мога да Ви уверя в желанието и на общината, и на Министерството, и на Пътната агенция да бъдат доизградени тези участъци от Софийското околовръстно и в участъка на южната дъга. Към момента има идейно проектиране на този участък и може би, ако представлява интерес, мога да кажа, че идейният проект именно с цел минимизиране на средствата за отчуждение предвижда сега, където свършва широкият участък на южната дъга при кв. „Бояна”, с един тунел да се мине под трасето на съществуващото трасе. Така би касаело много по-малко земи, които да бъдат отчуждени, а там вече има много изградени сгради, след което да премине в голям мост, който да премости съответно съществуващата пътна инфраструктура и да прави директно включване, слизане и пътна връзка първо към Горна баня, след което да продължи директното трасе и с няколко допълващи съоръжения над участъците от пътя да направи връзката със съществуващата автомагистрала „Люлин”. Доста сложно съоръжение на една сложна техническа инфраструктура в градски условия.
Към момента, за съжаление, нямаме осигурен финансов ресурс обаче за довършване, за процедиране, първо, на парцеларния план и остойностяване, извършване и разплащане на отчуждаването на тези терени, от една страна, но по-важното е, че към този етап нямаме осигурен финансов ресурс от тези над 200 милиона, които са необходими, за да може да бъде възложено изграждането на тази част от южната дъга.
Това, което Пътната агенция е предвидила, е един пакет, който ние наричаме „Европейски транзитни коридори”. Това за нас е бъдещият, бих казала, нов пакет. Сегашната програма, Вие знаете, е „Транзитни пътища V”, която довършва АПИ с финансиране от Европейската инвестиционна банка. Тя приключва през 2016 г. Нашата идея е да проведем преговори – разбира се, ако получим мандат и подкрепата от правителството, с Европейската инвестиционна банка от 2017 г. за пакета „Европейски транзитни коридори”, в които влизат и направлението на южната дъга, и София – Калотина, и София – Видин, и други проекти, които да предложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Славов, желаете реплика, виждам. Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър.
Да, ще взема реплика, за да Ви дам възможност да кажете малко повече и за останалия участък, който касае всъщност участъка от „Младост” до автомагистрала „Тракия”, тъй като Вие доста подробно обяснихте за участъка от кв. „Бояна” до автомагистрала „Люлин”. Аз лично имам впечатлението, като че ли този участък е по-лек за изпълнение и като дължина, надявам се, и като отчуждителни процедури. Абсолютно съзнавам, че това са два доста тежки и сложни проекта, но силно се надявам и на опита, който Вие имате от предишното изграждане на вече построеното, от доброто взаимодействие, което тогава се направи със Столична община, от добрите технологични решения, между другото, които също се намериха особено по проблемите за отчуждаването, както примерно е това съоръжение от отбивката на Бистрица до „Младост”, където по този начин се реши този сложен проблем, включително и усилията, които и парламентът положи да облекчи процедурите по отчуждаване и да ги ускори, за да може те да се случват по-бързо, когато са в обществен интерес. Всичко това да се съчетае и в едни по-обозрими срокове да успеем да довършим южната дъга по начин, по който би следвало да изглежда.
Мисля, че ще се съгласите с мен – това очевидно е в интерес не само на жителите на град София, не само на Столична община, това очевидно касае и транзитния трафик, и въобще цялостното развитие. Бих казал, това е проект с национално значение, който ми се иска да бъде приоритетен, и по-скоро дано да се намери най-добрият начин да бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Славов, да, както беше видно и от моя отговор, за нас е изключително важно и приоритетно довършването на Софийското околовръстно, тъй като целият транзитен трафик, който преминава към направленията от ключовите европейски коридори, които минават през столицата, и в направленията към Турция, към Македония, към Сърбия, са изключително важни да бъдат изведени от града и този трафик да бъде бърз, екологичен и икономичен.
Няколко думи за оставащите участъци от Софийското околовръстно като един, бих казала, национален приоритетен обект.
Първо за участъка, за който ме попитахте – участъка от края на разширената южна дъга при кв. „Младост” до връзката му с автомагистралите „Хемус” и „Тракия”. Тук също мога да кажа, макар и на доста по-назад като етап на готовност и проектиране, има идейно проектиране за този етап, което е възложено отново съвместно със Столична община, които, знаете, имат ангажимент за проектирането, включително заради локали и урбанизираните територии. Очакваме да получим финализиран вариант на този идеен проект, за да започнат техническите, експертните съвети и анализите по този проект отново с парцеларен план. Той няма да е много по-прост, за съжаление, и ще изисква също много сериозни суми за отчуждавания, включително сериозна инфраструктура, тъй като имаме няколко сложни премоствания, които трябва да бъдат направени, за да запазим съществуващите връзки към кв. „Младост”, към останалите квартали, както и направлението на пътя към Самоков, големия пътен възел, който трябва да бъде направен там. Така че там също очакваме индикативната стойност на това трасе да е доста висока освен самите отчуждения, които са необходими, но тук сме в по-ранна фаза.
Мога да потвърдя, ако времето позволява, че работим усилено за довършването на западната дъга на Софийското околовръстно, а именно от връзката там, където завършва магистрала „Люлин”, и на пътния възел, голямото кръстовище на няколко нива на бул. „Европа”, и връзката в направление София – Калотина.
Строителството върви и е в график. Последните отчуждения и последните археологии приключиха. В момента спрямо графика, който имаме от строителя, е постижимо строителните работи да приключат до края на месец септември, за да може да бъде пуснато движението в това направление. Този проект се финансира по Оперативна програма „Транспорт”.
Втората фаза на тази западна дъга е връзката от този пътен възел в направление река Какач и направление връзките с магистралите „Хемус” и „Тракия”. Тръжната процедура беше проведена, за съжаление неуспешно. Миналата седмица Пътната агенция излезе с решение за прекратяване, тъй като нито една от офертите не можа да достигне до избор на изпълнител. В момента тази процедура се обжалва. След приключването й ще вземем решение какво ще правим от тук нататък.
В момента имаме осигурен ресурс, но той е само до края на тази година. Ще се възползваме, ако трябва, и от опцията да фазираме, или казано с думи прости – да го прехвърлим в новия програмен период по Оперативна програма „Транспорт”.
В момента идвам от Инспекция на северната скоростна тангента на софийското околовръстно шосе – изключително важна част от направлението на по-малкия и по-големия ринг на София. Тангентата се строи по линия на Оперативна програма „Регионално развитие”. Имаме 15-километров участък, на него се изграждат 17 съоръжения. Строителните работи са в ход и по график. Има още няколко терена, които не са приключили като отчуждаване, защото има обжалване в съда. Има пет археологически обекта, някои от които посетихме. През октомври приключват съдебните дела. Голяма част от трасето ще се приключи, но няма да може да е цялото, тъй като до октомври са предвидени делата във Върховния административен съд. Надявам се, че основната част от трасето, а строителите днес заявиха и своята готовност – до декември да бъде съществено завършена, за да можем максимално да усвоим европейското финансиране, а това, което остане за довършване догодина, ще го довършим с финансирането, с което разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Горов. Поискан е в писмена форма и е връчен.
Минаваме към последния въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова от народния представител Михаил Миков относно разрешение за строеж в зелена площ в междублоковото пространство на блоковете 112, 113 и 114 в жк „Обеля”.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Хубаво е, уважаема госпожо Министър, че ходите да инспектирате северната тангента. Другия път, когато ходите, минете през „Обеля” – блокове 112, 113 и 114, за да видите как между блоковете в зелената площ до детската площадка е дадено строително разрешение за строеж. Това е стар проблем, възникващ от неизпълнението на Закона за създаване на регистри за зелените площи. Столичната община в това отношение е първенец. В смисъл и други общини не са го изградили, но тук най-много се строи в зелените площи, защото дясното управление на София преди 15 години реституираше на поразия. При извършени мероприятия – реституираше. Сега започват да застрояват междублоковите пространства. Такива проблеми има не само в Обеля. Има ги и в Люлин, и в други от новите квартали на София.
Въпросът ми е простичък: като ходих и разговарях с хората, питат: какви мерки ще предприемете (те са писали и до Вас) по отношение на строежа в зелената площ на междублоковото пространство на блокове 112, 113 и 114 на жк „Обеля”? Те ще Ви се зарадват, ако отидете на място и видите какво се случва от такъв тип градоустройствена политика в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте за отговор, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, благодаря за зададения въпрос. Благодаря и за препоръката. Искам да Ви уверя, че като предприето действие в резултат на зададения от Вас въпрос аз изпратих проверка на място – инспекция не само по документи от служителите на РДНСК, но и проверка на място на самия обект. Какви са резултатите от проверката?
Данните от извършената проверка са, че има издадена виза от главния архитект на район „Връбница”, но тя е издадена на погрешно правно основание. Това е установено от служителите на РДНСК от проверката по документи. Вследствие на това правно основание визата не е обявена на всички заинтересовани лица по реда, предвиден за обявяване на такъв тип подробни устройствени планове, какъвто има утвърден за този терен. Тъй като това не е от компетенциите на Министерството и на ДНСК, както коректно отбелязахте, това е обект от пета категория и е от компетенциите на Столичната община. Ние сезирахме Столичната община. Направихме и преглед на документацията, която се съдържа там, и на предприетите действия.
При проверката на място е установено, че има изпълнен частичен изкоп с размер по плана около 25 на 15 метра в югозападната част на имота, дълбочина 1 метър. В момента на проверката не са извършвани строително-монтажни работи. Строежът е обезопасен със строителна ограда. Има монтирана информационна табела. Има съставен Протокол 2А за откриване на строителна площадка. Предвид постъпилите жалби срещу това започнато строителство, както отбелязахте, със заповед от 3 юли 2015 г. на Столична община строителните работи на този обект са прекратени.
Не само това. Главният архитект на район „Връбница” е издал заповед на 13 юли – на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглил издаденото от него разрешение за строеж за този обект.
Мога само да кажа няколко думи и да върна хронологията на този обект. За него има решение на Поземлената комисия от октомври 2000 г. на община Връбница, с което са възстановени ниви на бивши собственици на земеделски земи към онзи момент в границите на село Обеля, след което със заповеди на кмета на район „Връбница” от декември 2000 г. е допълнен кадастралният план на местност Обеля със съответните поземлени имоти. След като имотите са били продадени през 2009 г., има промяна и допълване на кадастралния план. Тези три имота са обединени в един нов общ имот. За този имот през септември 2012 г. Столичният общински съвет е одобрил подробен Устройствен план на този жилищен комплекс, съгласно който за този нов един имот, а не три, е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот за обществено обслужване. Предвидено е изграждане на едноетажна нежилищна сграда, разположена свободно в имота. Имотът не е отреден оттогава (септември 2012 г.) за озеленяване. Решението на Общинския съвет е съобщено на заинтересованите лица и не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Именно затова от главния архитект на „Връбница” през януари 2014 г. е издадена визата за проучване и проектиране.
Ние бяхме сезирани от Вас и проверихме. Видяхме, че визата е издадена на грешното основание и не е била съобщена. На основание обаче на тази виза е дадено разрешение за тази обществено-обслужваща сграда – да бъде изградена в близост, както казахте, до детската площадка, но не е предвидено премахване на детската площадка и съответно съоръженията за деца, които са изградени на нея.
Това мога да допълня към хронологията, която изнесохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
Господин Миков – за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, фактите са абсолютно точни. Очевидно е, че Вие и Вашите експерти сте запознати със случая. От фактите става ясно и друго – че тази далавера се върти от началото на 2000 г. с реституцията, гдето Поземлената комисия връща нива, а тази нива е зелена площ между три блока, връща нива в Обеля, а тя се намира в жилищен район на София. Очевидно Столичната община има усет, нюх към тези далавери (смях в БСП ЛБ), защото през годините точно сме свидетели как от Столичната община се строеше от „Люлин” до „Младост”. Поземлената комисия връщала. Това поражда огромно обществено недоволство.
Смятам, че и Вашата намеса е допринесла да се свали напрежението. От тук насетне, очевидно, че трябва да помислим за някакви законодателни решения. Не може повече ние мълчаливо... Те, столичните общинари, са ми ясни! В годините са се доказали като хората, които гледат преди всичко как да се застроят зелените площи, не да спрат застрояването.
Нещо, което още повече можем да направим заедно с Вас, е да упражнявате стриктен контрол по регистрите за зелените площи, които трябва да се структурират в общините. Те трябва да бъдат публични, гражданите да са наясно и не съветниците да казват: „Ние не знаехме, като разрешихме да се строи в зелените площи”. Архитектите на районите – и те да се правят на умрели лисици, защото много често това се случва. Това да изкарва гражданите и децата – тъжна картина бяха децата, които се бяха наредили около този изход.
Благодаря Ви, и се надявам, че ще продължите със същото внимание да следите и този случай, и другите случаи на застрояване на зелените площи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Това беше последният въпрос към Вас.
Желая Ви приятна работа!
Ще си позволя да направя разместване в програмата на отговорите.
Ще дам възможност на министъра на правосъдието господин Христо Иванов да отговори на два въпроса преди министъра на земеделието.
Първият въпрос към министър Христо Иванов е от народния представител Петър Славов относно проверки за почтеност на магистрати от Националното бюро за предотвратяване на корупцията и от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае проверките за почтеност на магистрати от Националното бюро за предотвратяване на корупцията или това да се случва от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми господин Министър, неотдавна за обществено обсъждане бяха обявени законопроектите на Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши и публични длъжности, и на промени в Закона за съдебната власт. И в двата законопроекта се предвижда извършването на така наречените „проверки за почтеност” и за евентуален конфликт на интереси на магистрати. В единия случай се предвижда те да се извършват от Инспектората към Висшия съдебен съвет, а в другия – от Националното бюро за предотвратяване на корупцията, което ще се яви правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на звената в Сметната палата, занимаващи се с проверки на декларациите на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Очевидно за извършването на подобен род детайлни проверки на всички съдии, прокурори и следователи е необходим значителен и човешки, и финансов ресурс, а също така и да бъде изграден съответният институционален капацитет за извършване на проверките.
Докато подготвената мега антикорупционна агенция се очаква да разполага със значителен кадрови и финансов ресурс, специализиран софтуер и прочие, в бюджета на съдебната власт за настоящата година не са предвидени допълнителни средства за Инспектората към Висшия съдебен съвет, в случай че му се възложат подобни допълнителни правомощия и отговорности спрямо тези, които в момента той има.
Логично възниква и въпросът, ако тези задачи бъдат изцяло възложени на Инспектората към ВСС, дали това няма да се отрази негативно върху другата му основна функция – по проверките на движението на преписките, спазване на законовите срокове от магистратите, принципа на случайно разпределение на делата и така нататък.
Уважаеми господин Министър, във връзка с това моля да отговорите на следния въпрос: как се отнасяте към идеята проверките за почтеност и конфликт на интереси на магистрати да бъдат изведени от общия контролен орган – Националното бюро за предотвратяване на корупцията, и да бъдат възложени само на Инспектората към Висшия съдебен съвет? Последният би ли имал капацитет в тази хипотеза с наличния си ресурс да се справи с допълнителния обем работа? Възможно ли е проверките да останат по общия ред до всички публични длъжности, като се даде възможност инцидентно и по конкретен сигнал да се извършват от Инспектората към Висшия съдебен съвет за конкретен случай или магистрат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов, въпросът, който поставяте, разбира се, е изключително важен. Нашата страна и нашето управление трябва да съумеят да излъчат много ясен сигнал за воля за предотвратяване на корупционни прояви както по отношение на всички лица, заемащи висши държавни длъжности, така и специфично – по отношение на магистратите.
Предложенията към момента имат следната архитектура. Както Вие казахте, предложенията, които са в Закона, за предотвратяване на корупцията, има и пакет от синхронизирани промени за изменения в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Ако измененията в Конституцията, както са предвидени, бъдат възприети, с тях ще се възложи на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършване на проверки за почтеност.
Струва ми се, че освен ако не редактираме по някакъв начин този текст, както сега е предвиден, той ще предвиди един ексклузивитет на дейността на Инспектората в това отношение.
Извън този аргумент, нека да Ви разкажа от каква концепция сме изходили. За нас специфичният статут на българските магистрати, което изисква висока степен на независимост, предполага се и специфично третиране.
На второ място, считаме че, проверките по отношение на тях биха имали поредица специфики, които оправдават от прагматична гледна точка тяхното позициониране в рамките на институционалната рамка на съдебната власт.
Какво имам предвид? На първо място, предвиждаме тези проверки да се правят не само по повод на подаване на декларациите, тоест да бъдат едно сравнение между факти и обстоятелствата, декларирани в тези декларации и други масиви и източници на данни, но периодично да се правят и по-задълбочени проверки за почтеност що се отнася до магистратите.
Такива задълбочени проверки на разширен кръг факти и обстоятелства ние предвиждаме например да се извършват във връзка с добиването на несменяемост като част от този процес. Същото така да бъдат обвързани с атестирането, тоест периодично всеки български магистрат да преминава през задълбочена проверка за почтеност. Тази специфика според мен оправдава органът, който би извършил тези проверки като част от атестирането или атестирането, свързано с добиване на несменяемост и преценката за това дали един магистрат да добие несменяемост – нещо, което се прави от Висшия съдебен съвет, да се случва в рамките на съдебната власт. По-генерална причина е, че, когато има съмнение за конфликт на интереси, за някаква злоупотреба или непрофесионално поведение, що се отнася до магистрат, в по-голяма част от случаите това ще се отнася до действия, свързани с работата по конкретни дела.
Органът, който трябва да направи тези преценки и задълбочена проверка, ще трябва, така да се каже, да навлезе между кориците на дела и преписки. От тази гледна точка също ми се струва да има логика той да е по-скоро разположен в съдебната власт, за да не предизвиква напрежение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последното ми изречение, ако ми позволите, тъй като за магистратите за разлика от всички други висши държавни длъжности е предвидена като последица от установяване на някакви нередности и дисциплинарни производства, отново в институционалната рамка на съдебната власт, това е още един аргумент тези проверки да се случат там.
Като реплика, на това, което ще ми кажете, ще отговаря на въпроса за административния капацитет – имаме и там какво да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Славов – реплика.
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, ще Ви дам възможност, разбира се, в репликата да обясните тази проблематика. Тя донякъде е специализирана, но мисля, че е доста важно обществото да не остава с впечатлението, че едва ли не магистратите си правят собствен орган, който да ги проверява и затова общият ред, който ще важи за всички публични длъжности, за тях няма да се прилага. Това, разбира се, хората биха погледнали с подозрение и не е това смисълът на задачата. Това, което чувам от Вас, всъщност е проверките да бъдат много по-задълбочени и да се правят от много по, така да се каже, хора, които са вътре в тази материя, за да могат да отчитат нейната специфика.
Аз си мисля, разбира се, конкретните предложени текстове за промени в Конституцията могат да претърпят някаква редакция – струва ми се, че може да се запази общият ред за проверка, който предполага и специализирания софтуер да я прави и така нататък. Вече, ако там се установи някакво несъответствие или проблем по конкретен сигнал, или конкретно дело, е необходима по-задълбочена проверка, да се запази тази възможност на Висшия съдебен съвет. Тоест то ще бъде нещо като допълнителни, инцидентни проверки, което няма да ги претовари по отношение на останалите им функции и, разбира се, ще бъде нещо като допълваща функция към всички останали задачи, които те имат по закон. Надявам се това да спомогне те да могат да се вместят в бюджета, който имат и въобще в капацитета, с който разполагат, защото иначе наистина ще трябва да помислим вероятно за доста сериозно разширяване на капацитета на Инспектората, включително назначаване на допълнителни служители там, допълнителни средства, които за момента, както Ви споменах във въпроса, в бюджета на съдебната власт не са предвидени и би могло да стане проблем. Надявам се да не блокира тяхната работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Славов, ако сме решили да прилагаме някаква политика, очевидно ще трябва да я финансираме. Очевидно е, че дори да влязат утре тези предложения в сила, реалното им прилагане ще започне най-рано от януари догодина и ще има възможност да се предвидят съответните ресурси в държавния бюджет. В този смисъл тези притеснения – правенето на политика от гледна точка на това, че сега, днес, в бюджета не е предвидено някакво финансиране за определени действия, ми се вижда малко недобре аргументирано.
Това, което предвиждаме, е следното. Законът за съдебната власт, който дори не е вкаран още в Министерския съвет, но проекта, по който ние работим и обсъждаме в момента, се предвижда създаване на допълнително специализирано звено в рамките на Инспектората. Тоест самият Закон предвижда разширяване на неговия капацитет. Това – едно.
Второ, всъщност софтуерът и цялостната методология за рекрутиране на хората, които се занимават с проверки, за тяхното обучение, алгоритъмът на проверките, всичко това трябва да бъде хоризонтална политика, която да е с абсолютно еднакъв софтуер и методически обучителни инструменти, които да се прилагат както по отношение на Инспектората, така и по отношение на Бюрото.
Всъщност ние планираме да ги развием по Програма „Добро управление”, по проект, по който кандидатства Министерството на правосъдието кандидатства, защото е бенефициент, и всъщност ще изработим, надявам се, в сътрудничество със Световната банка едновременно и за проверките, които ще се правят в съдебната власт, и за останалите. Тоест ние имаме специфики на статута на магистрата и на разделението на властите по отношение на съдебната власт, които, според нас, обосновават институционалната рамка да е различна, но хоризонтално инструментариумът да бъде еднакъв, което позволява общо обучение, общо проследяване на качеството и всъщност еднаквост на подхода.
Ако ние оставим Бюрото да прави едни първоначални проверки... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.), ...а пък Инспекторатът да се сезира само, когато има по-специфични случаи, рискуваме да разделим тази дейност на две и практиката досега не показва особено желание на институцията на съдебната власт да проследява докрай тези бримки, ако мога така да се изразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето изтече, господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: В този смисъл очевидно в рамките етап няма да можем да дискутираме този въпрос, защото има много аспекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тук не дискутираме, тук отговаряме на въпроси.
Следващият въпрос е също към министъра на правосъдието господин Христо Иванов от народния представител Станислав Станилов относно дискриминационното отношение на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието към българите- гагаузи.
Заповядайте, господин професор, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съветът по гражданство при Министерството на правосъдието не разглежда гагаузите като лица от български произход. Той не се съобразява със становището на Консултативния съвет по проблемите на българските исторически общности в чужбина към председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, който е орган по чл. 48 от Закона за администрацията. Според него предците на всички тъй наричани „гагаузи” са се разселили в българската етническа и езикова територия основно през ХІХ век. Те се различават само по лингвистичен белег от останалите българи, но материалната им култура е идентична, а дори и значителна част от фолклора и песенното им творчество е на български.
Консултативният съвет предлага в административната практика и официалните документи да се употребява уточняващото понятие „българи-гагаузи” с тиренце, а в процедурно отношение, при кандидатстване за придобиване на българско гражданство, българите-гагаузи от бившите съветски републики да се третират равнопоставено с останалите българи, които притежават официални документи, удостоверяващи тяхната национална принадлежност.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете, за да синхронизирате практиката на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието с препоръките на специалистите по отношение на „българите-гагаузи”? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Каракачанов, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми професоре, поставяте въпрос, който и преди сме коментирали с Вас. Той влезе в полезрението на Министерството по повод на общите усилия с новия председател на Агенцията за българите в чужбина господин Вангелов, да облекчим и оптимизираме работата по предоставяне на българско гражданство.
Всъщност становището, което цитирате на този Консултативен съвет, е дадено по молба и обща инициатива на министъра на правосъдието и на господин Вангелов именно като част от нашите усилия да разрешим тази ситуация по отношение на „българите-гагаузи”, за която Вие говорите.
Като резултат от предоставянето на това становище очакваме от Съвета по гражданство да даде конкретни препоръки, ако изобщо нещо допълнително е необходимо да се направи, за да се адаптира административната практика или нормативната рамка към констатациите на Съвета, така че сме в процес на прилагане и на съобразяване на практиката на Съвета към това становище.
Нещо повече, то беше поискано именно с тази цел – да послужи като първа стъпка към разрешаване на този проблем.
Длъжен съм да отбележа, че министърът на правосъдието обслужва работата на Съвета, но аз не съм негов ръководител, тоест не мога да му поставям задачи. От тази гледна точка очакваме самият Съвет да се произнесе със своите констатации за необходимите по-нататъшни стъпки, за да преодолеем тази дискриминационна ситуация, която Вие иначе съвсем правилно отбелязвате.
Уверявам Ви, че се отнасяме напълно сериозно към този проблем и търсим неговото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, основната цел на моя въпрос беше да поставя пред лицето на българското общество, пред очите на българското общество този въпрос, за да придобие той, чрез Националната телевизия и тази процедура за контрол, легитимност българското общество, за да стане ясно, че такъв проблем има, защото повечето българи не го знаят, и този въпрос да има гражданственост, което е много важно.
Второ, Съветът по гражданство при Министерството на правосъдието не разглежда гагаузите като лица от български произход. Това стана известно и това е вътрешна работа на този Съвет.
Трето, по смисъла на Закона, всъщност документът, който издава Държавната агенция за българите в чужбина за български произход, е крайният, той е решаващият, той е законният документ. Този Съвет за гражданство при Министерството на правосъдието, което аз с изненада научих, не знаех досега тези неща, изисква съпровождащи документи към това решение, което е незаконно. Решението не може да бъде поставено под съмнение от Съвета по гражданство при Министерството. По закон то е крайно решение и, понеже е към Министерството на правосъдието, трябва да вземете мерки в това отношение.
Иначе аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Ще следя ситуацията по този проблем и вероятно, ако моите сведения потвърдят или отрекат през следващата сесия на Народното събрание – есенно-зимната, ще Ви задавам въпроси в този смисъл. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министърът не желае дуплика.
Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващите въпроси, които са 12, към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Първият въпрос към министъра е от народния представител Димитър Делчев относно нередностите в стопанисването и инвентаризацията на горите в община Самоков.
Заповядайте, господин Делчев, имате 2 минути за развиване на въпроса.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В последните месеци, откакто бях избран от София област, получих множество сигнали за нарушение на законни сечи в община Самоков. Става въпрос за незаконни сечи в държавни и общински земи и гори в случая в териториите на Горни Окол, Доспей и Продановци.
В същото време лесоустройствените планове, които трябва да се прилагат по отношение на общината са с изтекъл срок. Получих сведения, че била извършена нова горска инвентаризация с цел изготвянето и приемането на нови лесоустройствени планове. Данните, получени вследствие на инвентаризацията, ще помогнат за установяване на реалния размер на сечите. Ето защо бих искал да се запозная с резултатите от тази инвентаризация.
Един проблем, който съществуваше преди няколко месеца, когато зададоха въпроса. Сега може би е по-неактуален, но с интерес ще чуя Вашата гледна точка и какво е предприето. В горския сектор хората изразят притеснения във връзка с масовата отмяна на позволителни за сеч, издадени от Общинското лесничейство в град Самоков. Причината за незаконосъобразността на тези позволителни е, че в противоречие с чл. 181, ал. 5 от Закона за горите кметът на Самоков е назначил директор на Общинското лесничейство, който няма изискуемото образование, за да може да подписва съответните позволителни и да извършва необходимата дейност. Това назначение очевидно не е в компетентността на повереното Ви министерство, но то е по отношение на подчинените му органи. Вие, по отношение на тези органи, имате обща компетентност да контролирате дейността и законността в сферата на горите.
Във връзка с това имам следните въпроси: има ли констатирани от контролните органи към повереното Ви министерство незаконни сечи на територията на община Самоков през 2014 – 2015 г. и в какъв размер? Каква е установената при последната горска инвентаризация, и каква е била тя, обща площ и общо количество в кубични метри на горите в община Самоков? Какъв е делът на отделните дървесни видове? Намалява ли, или се увеличава общата площ на горите при сравняване на резултатите между последните две инвентаризации? Колко са установените и наказани за незаконна сеч нарушители на територията на община Самоков и какви санкции сте наложили? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Делчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев, уважаеми народни представители! За периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2015 г. на територията на община Самоков са констатирани 650 броя нарушения. Задържани са следните вещи и предмети, средства за извършване на нарушения. Обла строителна дървесина – 171 куб. м, дърва за огрев – 94, фасонирана дървесина – 3,27, моторни превозни средства – 18 броя, каруци – 15, конски муниции – 5, моторни триони – 7, полуремарке – 1 брой.
За нарушения, извършени от неизвестен нарушител, са задържани следните вещи: обла строителна дървесина – 327,79 куб. м, дърва за огрев – 54,62 куб. м; моторни превозни средства – 3 броя, и моторни триони – 1 брой. За този период на нарушителите на територията на община Самоков са наложени парични санкции в размер общо 44 хил. 900 лв.
През 2014 г. за констатирани нарушения на община Самоков са съставени 333 броя актове за установяване на административни нарушения, като по тях са издадени 236 броя наказателни постановления.
Само от началото на 2015 г. досега са съставени 139 броя актове за административни нарушения, като до момента са извадени 21 броя наказателни постановления.
При осъществяване на текущ контрол са констатирани нарушения относно начина на управление от кметовете на общините за сечите в горите. РДГ – София са информирали кмета на община Самоков относно назначаването на ръководителя на Общинското предприятие „Общинско лесничейство”, който не притежава необходимото образование за заемане на тази длъжност, вследствие на което издадените позволителни за сеч през 2015 г. за горски територии, собственост на общината, са незаконосъобразни и следва да бъдат обезсилени, а сечищата освидетелствани. Регионална дирекция – София информира и областния управител на София област за констатираните нарушения, допуснати от кметовете на общините Самоков, Златица и Копривщица. Във връзка с гореизложеното са издадени 15 броя индивидуални административни актове за обезсилване на позволителните за сеч.
По данни от извършената през 2013 г. инвентаризация и на горските територии в района на дейност на Държавно горско стопанство – Самоков, общата залесена площ спрямо предишната инвентаризация намаляла с 936 хектара. Причините са, че от Държавно горско стопанство – Боровец са преминали площи към Държавно горско стопанство – Костенец, а при обединението на държавните горски стопанства Боровец и Самоков е имало припокриване на площи, които са отчетени неправилно през 2010 г.
Залесената площ на държавните гори, стопанисвани от Държавно горско стопанство – Самоков, е намаляла с 1220 хектара, което се дължи на върнати на община Самоков гори и горски територии. Залесената площ на горските територии, собственост на общината, се е увеличила с 2688 хектара, дължащо се на възстановяване на общината гори, както и земи общинска собственост, по реда на чл. 19 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, имащи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Делчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, чух последното изречение, че общинските гори на територията са се увеличили поради възстановяване на общински гори на общината, но не и поради това, че е имало залесяване и съответно незаконната сеч е намаляла.
Затова искам да Ви попитам: според Вас прилаганите от Министерството на земеделието и храните и Агенцията по горите мерки, главно в района на София област и конкретно тук за община Самоков, дават ли според Вас желания резултат. По-конкретно, не успях да чуя, може и аз да съм пропуснал, казахте ли кога е била последната инвентаризация?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 2013 година.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Да, 2013 г.
Предвиждате ли да се направи нова инвентаризация и мислите ли, че процесът на инвентаризация е достатъчно обективен, добър, подробен, така че да открива наистина на база на лесоустройствените планове, които, пак отбелязвам, че са с изтекъл срок и не зависи от Вас те да бъдат подновени в кратък срок, защото процедурите са дълги, но и това нещо трябва да се извърши, за да може в крайна сметка всичко в общинските и държавните гори в община Самоков да бъде наред, да бъде подредено, да се знае кой къде сече, какво сече и съответно да се налагат необходимите глоби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев! Да отговоря на Вашия въпрос по отношение на мерките срещу незаконните сечи. Те започнаха още в края на миналата година със създаването на 173 мобилни екипа за охрана на горските територии и продължават и до днес с различни мерки, включително и последния законодателен пакет, който е в процедура и върви приемането му в Народното събрание, като измененията в този Закон отново целят повишаване ефективността на контролните дейности в горските територии относно законността на извършваните дейности в тях.
Със сигурност мога да кажа, че има подобрение на резултата. Категорично това не е крайната цел и очаквания от нас резултат, но това е посоката към която вървим и по която трябва да вървим. Есента трябва да приключат и всички процедури в съответните горски предприятия относно въвеждането на системата за електронен превозен билет, видеонаблюдение и електронна система относно проследяемостта на добития дървен материал.
По отношение на област София. Със сигурност тя е една от областите с най-много нарушения. Повярвайте ми, включително изпращаме мобилни екипи от други територии, относно контрола върху горските дейности. Надявам това да има резултат.
Друга особеност е, че много сигнали за нарушения, какъвто е и Вашия случай, има в общинските горски предприятия, като там следва да се обърна внимание и на местните власти, че правата за контрол са и при тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Делчев, ще Ви дам възможност да развиете втория си въпрос, който е отново към министъра на земеделието и храните, а той е относно изискване за предварително разрешение на областните дирекции „Земеделие” при строителство в земеделски земи.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Това е един малко по-конкретен и детайлен въпрос, свързан с няколко срещи в Благоевградска област, които проведох и този проблем ми беше повдигнат, бях сигнализиран.
Собствениците, които желаят да извършват строителство в земеделските си земи, трябва да подадат всички документи за издаване за разрешително за строеж, но наред с това в допълнение трябва да получат едно предварително разрешение под формата на становище на Областна дирекция „Земеделие” по местонахождението на имота. Това изискване е въведено с подзаконов нормативен акт Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им. За тях обаче се явява силно обременително това изискване, доколкото те са длъжни да се снабдят с това становище предварително, трябва да платят административна такса.
От друга страна Административнопроцесуалният кодекс предвижда и значително по-облекчена процедура за съгласуване между административните органи, тоест, даване на съгласие да се извършват служебно. В тази връзка искам да задам следните въпроси.
Какви са аргументите за въвеждане на нормативно изискване за предварително становище от Областна дирекция „Земеделие” за строителство в земеделските земи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев, колеги народни представители! Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, е съвместна наредба с Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Целта на тази наредба е да се даде възможност на земеделските стопани да изграждат обекти, свързани само с използването на земята, чиито функции са съвместими с предназначението й, без да е необходимо да се провежда процедура по промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Възможността едно физическо или юридическо лице да извърши застрояване по реда на Наредба № 19 от 2012 г., не е поставена в зависимост от категорията на земята, начина на трайно ползване и нейната полезност. Обектите, които земеделските стопани могат да изграждат върху собствена земеделска земя, без да провеждат процедура по промяна на предназначението й, са в зависимост от площта на имотите до 10 дка на 10 дка, съгласно чл. 2 от същата наредба. Становището на съответната Областна дирекция „Земеделие” се установява на основание извършена проверка на място с цел установяване ползва ли се земята като земеделска и по отношение на собствеността.
На база на предоставените от физическото или юридическото лице документи за собственост, както и актуални скици на имотите, се извършва служебна проверка в регистрите към картата на възстановената собственост за установяване на земеделската земя в конкретното землище. На основание посочените документи и извършената проверка на място областната дирекция „Земеделие” издава в сроковете по АПК положително становище на основание чл. 11, чл. 1, т. 4 от наредбата, съгласно своята компетентност. В становището се посочва инвестиционното намерение на лицето, констатациите от проверката на място, представените от лицето документи, установената площ на имота в границите на съответното посочено землище. Със становището си Областна дирекция „Земеделие” установява, че ползването на земята е по предназначение, чиято цел е въвеждане на практика на това становище, че лицето е легитимираният собственик и заявеното инвестиционно намерение отговаря на изискването на № 19, с която са определени условията и редът за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението. Този режим на практика е облекчен. Това становище служи именно за установяване на факта, че земеделската земя ще продължи да се ползва по земеделското си предназначение, тъй като експертизата е точно в областните дирекции „Земеделие” и по отношение на наличието на агрономи и други специалисти, които могат да установят това.
В действащата нормативна уредба не са предвидени такси за издаване на становището към Областна дирекция „Земеделие”, тъй като във Вашия въпрос, който беше зададен, имаше и такъв въпрос. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда съгласно условията и реда, определени в Закона за опазване на земеделските земи. Министерството на земеделието и храните не предвижда изменение в действащата нормативна уредба, тъй като с Наредба № 19 от 2012 г. е създаден един по-благоприятен за земеделските стопани и по-облекчен режим за изграждане на обекти, свързани с ползването на земята, чиито функции са съвместими с предназначението й, без да е необходимо да се провежда процедурата по промяна в предназначение на земеделската земя за неземеделски нужди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Делчев, реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Министър аз изчерпателния и точен отговор.
Мисля в посока на това, че трябва да направим всичко възможно да облекчим административните пречки и административните тежести и в случая, когато един инвеститор идва в България, купи си земя със земеделска цел и се опита да построи някакви постройки, които да обслужват тази земеделска цел.
От гледна точка на това, че знаем, че областните дирекции „Земеделие” по някой път не са най-бързите и по някой път това становище изисква много дълго време да бъде дадено, затруднява, още една стъпка е към осъществяването на дейността. Аз мислих в посока на това не може ли наистина да се направи някакъв служебен ред, по който Областната дирекция „Земеделие” да изпрати това становище на органите, които все пак контролират строителството, които издават актовете за строителство, защото, без съмнение, облекчаването на това да не се променя предназначението на земята, за да се строят каквито и да било постройки, е изключително важно. Но все пак важно е и да не се стига до допълнително ангажиране на ресурси, на време на хората с цел да построят такива обслужващи постройки. Мисля си, че може да се измисли начин, по който това становище да бъде дадено максимално леко и по максимална бърза процедура, така че да бъдат облекчени инвеститорите. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев! Както и казах, този режим на практика е облекчение за инвеститорите, които извършват строителства на сгради и постройки, съвместими с функциите по земеделското предназначение на имота, върху който ще се строи. И това облекчение е въведено за инвеститорите през 2012 г. С това становище на практика гарантираме запазването на земеделското предназначение на земеделска земя, върху която ще се извършва това строителство. Тоест, земеделската земя е основно средство за производство и то ще се запази такова, въпреки това строителство. Така че ние не можем да вървим в посока отмяна на такова становище в никакъв случай. То се издава по реда. Ако някъде има забавяне, това само е предмет на неизпълнение в съответния срок на служителя, но в никакъв случай на процедура, която трябва да подлежи на промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Миков, бях се притеснил, че Ви прередиха, но видях, че с голям интерес слушате отговорите на въпроса на колегата Делчев за строителството в земеделските земи.
Сега Ви давам думата да развиете Вашия въпрос относно помощи за млекопроизводителите. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Само господин Делчев да се дръпне, за да може министърката с голям интерес да следи въпроса.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, положението с изкупуването на мляко в България е трагично през тази година, несравнимо с други години. Спадът в цените го знаете. В проценти да Ви го казвам – няма нужда. Ударът, разрухата върху българското млекопроизводство идва по няколко линии: премахването на млечните квоти, три пъти средно по-високите субсидии в Европейския съюз, отварянето на българския пазар, и като черешка благодарение на позициите на българското правителство към Русия и по въпроса за санкциите – забрана за внос на руския пазар. От около 100 хиляди, над 100 хиляди са малките и средни ферми в България от 5 до 20 крави. (Реплика от министър Десислава Танева.)
По-малко ли са? Добре.
Но в този сектор се дава прехрана на много хора, които нямат друг шанс да оцелеят, да оживеят и на Вас Ви е пределно ясно, че една трета от животните са в именно такива, малки...
Вие давате пред Европа, отчитате, че средната цена в България, отчетната цена е 25 евроцента. Но трябва да кажете на нашите приятели от Европа, че това е отчетната цена за първа категория, за най-големите ферми, които не са много в България.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Четири хиляди.
МИХАИЛ МИКОВ: Над 4000? Добре. А в същото време в Европа средната цена е 31 евроцента, доста по-висока. Слагаме и субсидиите.
Ако не предприемете някакви мерки в правителството – спешни и ясни, с къси хоризонти, хората ще продадат и ще изколят кравите. Тогава ще отидат да се регистрират за помощи в държавата. Ако няма разбиране от правителството по този въпрос, чака ни бедствие, направо бедствие в млечното говедовъдство. Нашите народни представители Бъчварова и Янкова преди 2 – 3 месеца поставиха този въпрос. Ходя из страната, разговарям с хората – няма някаква промяна, цените са такива, вкарвате сухо мляко, вкарвате евтино мляко от Унгария и Полша, произвежда се българско саламурено сирене и резултатът е такъв.
Така че въпросът ми е: какви мерки ще предприемете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Миков.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Миков, уважаеми народни представители! В сектор „Мляко” положението е много тежко. То е такова не само в България. Положението в сектор „Мляко” е много тежко в целия Европейски съюз. Само преди два дни всички видяхме, че освен в България, мляко по асфалта се излива дори във Франция. Тази ситуация започна още от края на миналата година, дори в средата, бих могла да кажа – Вие сте прав, че тази ситуация е следствие основно на два фактора: отпадането на млечните квоти, защото за тези страни, които бяха свръхпроизводителки, статистиката отчита, че след отпадането на квотата има вече ръст на производство, тъй като няма никакъв ограничителен или санкциониращ механизъм, който да подтиска увеличаването на производството.
В същото време, съгласно прогнозите и статистиката, сме свидетели и на намалено пазарно търсене в света и в Общността. Така че в България положението е такова, каквото е в целия Европейски съюз и състоянието на криза в сектора, за което ние започнахме да говорим първи, още в края на миналата година, това мнение вече се споделя от всички страни на Общността. Такава подобна криза в млякото имаше в 2008 г. и в 2009 г. и се въведе регламент, по който и до ден-днешен изплащаме помощ с национални средства.
За месец май 2015 г. цената е по-ниска, примерно с 24%, спрямо цената една година по-рано. Данните на статистиката за месец юни показват 26 евро на 100 кг., като – разбира се, Вие сте прав за фермите от така наречената „първа категория”, които са над 4 хиляди Малко над 12 хиляди са останалите ферми.
Какво направихме? В никакъв случай не мога да споделя Вашето мнение. Напротив, правителството има разбиране и взе решение за подкрепа общо с 26 млн. лв. държавна помощ „де минимис”. Това стана през месец май. Бяха платени 100 лв. на млечна крава, и 7 лв. за овца-майка и коза-майка. Общата сума, която бе платена е 26 млн. 600 хил. лв.
Извън тази помощ, която е държавна и извънредна във връзка със ситуацията и с кризата в сектора, предприехме още няколко нормативни и законодателни мерки. Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи минаха на първо четене с консенсус между всички политически сили. До какво следва да доведе това, най-просто казано? Тъй като има ред, съгласно който няма да се подпомагат ползватели на постоянно затревени площи, тоест субсидии, които идваха за такива площи в добро състояние, очаква се ресурс между 60 – 70 млн. лв. да бъде пренасочен към съответните животни на животновъдите според начина на ползване на тези площи, което ще бъде след месец февруари следващата година. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
На път е промяна в Наредбата за изискванията на етикетирането и представянето на храните, с която целим 75% поне от вложените суровини и материали да са българско производство и да носят съответния надпис.
Освен това чакаме одобрение на Наредбата за директни продажби, тоест тези от производителите, които не са наистина първа категория, при тях цената е по-ниска от тази, която статистиката отчита – да могат да излязат при облекчени условия директно на пазара, тоест това, което може да подкрепи точно малките производители, за които говорите.
Освен това рестартираме схемата „Училищно мляко”, като сме предвидили по-голям бюджет от нея – около 7 млн. лв. в края на тази година или в началото на новата учебна година, по която предвиждаме да се потребят 2,5 млн. литра прясно мляко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Миков, имате възможност за реплика – заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, очевидно правителството не е в час по този въпрос, защото ми казвате нещата, които сте казали март месец.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, казах за „де минимис”.
МИХАИЛ МИКОВ: Само да Ви кажа, че това, което сте заделили като средства, се пада по 0,03 ст. помощ за литър мляко. Не 3 ст., не 1 ст., а 33% от стотинката, и това си е малко подигравка.
Аз не знам Вие занимавали ли сте се някога – аз съм се занимавал и не се срамувам от това, как се гледа една крава и какво означава 0,03 ст. на литър? Означава нищо повече от подигравка, госпожо Министър!
Вторият принципен въпрос е, че 80 милиона са признатите директни загуби за България от затварянето на руския пазар в сектора. Само че това са директни загуби. Въпросът е: правителството има ли методика за индиректните загуби, които са по-тежки, заради които хората унищожават поголовието и прехраната и поминъка си и на децата си?
Другият принципен въпрос – казвате, че се свива търсенето на пазарите.
Госпожо Министър, попитайте Вашите чиновници в Министерството защо все още с Китай не е договорено сертифицирането на българските млечни продукти? Аз мога да Ви кажа защо. Защото за това трябват определени политически усилия, за да се влезе на онзи пазар, на който има търсене.
Следващият принципен въпрос – незабавно въведете забрана за внос на чуждо сухо мляко. С тези шменти-капели, 75% препоръчително, да не се влага, да е само българско мляко, при тези митници и граници ще остане пожелателно. Няма да се отрази, сигурен съм! Това не е мярка, която да доведе до евентуално поне задържане на цените.
Забранете вноса на сухо мляко. Ама, щяла Европа да предприеме наказателна процедура. Ами, да предприеме Европа наказателна процедура, след като субсидиите в Европейския съюз са три пъти по-високи. Това е въпрос, който трябва да се обсъжда във Вашия Съвет на министрите, ако сме равноправни и равностойни членове на Европейския съюз. Иначе в България догодина крави няма да се гледат!
Аз Ви моля за спешни мерки на правителството! Това не е въпрос само на Земеделското министерство, това е въпрос на национална политика и на отношение на правителството към оживяването – не казвам „развитието”, на млечното говедовъдство в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Миков.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Миков, изобщо не мога да се съглася, че правителството не е в час. Похвално, че сте се занимавали с говедовъдство, но очевидно времето не е било достатъчно, за да го разберете добре.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Баща ми, аз съм му помагал.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първо, 100 лв. на млечна крава изобщо не е 33% от стотинката. Можете да смятате по средния статистически добив годишно.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Колко е? Кажете колко е?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Второ, 100 лв. представлява малко под 50% от годишното плащане до момента, което се получаваше по националния бюджет. И това са максималните възможности в рамките на бюджета, който имаме.
Трето, по никакъв начин статистиката Ви, че в Общността и в Европейския съюз се получават три пъти по-високи субсидии за млечна крава – това по никакъв начин не е вярно.
МИХАИЛ МИКОВ: Не за крава, а за мляко. Въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Моля Ви, не реплекирайте от място.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е едно и също –дали подпомагането на млечна крава като глава животно ще го направим на глава или ще го съотнесем към средния годишен млеконадой. Това категорично не е вярно, мога нещо повече да кажа – има страни с по-ниска подкрепа.
Четвърто, ние не можем по никакъв начин да забраним вноса на сухо или каквото и да е мляко с произход от Общността, по простата причина, че пазарът на Общността е единен. Какво да правим? Да слагаме нови граници ли?
РЕПЛИКА ОТ МИХАИЛ МИКОВ: Уморете кравите тогава.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Става въпрос за процедура изобщо. Става въпрос за възможност да се наложи практическа и фактическа възможност да се наложи такава мярка.
От парламентарната трибуна мисля, че не трябва да говорим като на политически събрания, като ходим по избори и да говорим неща, които нямат нищо общо с практическата възможност да се реализират някои от мерките.
По отношение на засилените вътрешнообщностни доставки, ние сме представили молба и сме помолили Национална агенция по приходите, тя е включила в рисковите стоки млечните продукти. Относно засиления контрол това, което можем да постигнем, единствено е плащането на всички търговци, оператори и производители на дължимото ДДС.
Да, със сигурност тези мерки са недостатъчни. Всички мерки, които взема и Европейската комисия, са недостатъчни за сектор мляко в Общността като цяло. Пак казвам – това е криза, която повтаря със сигурност кризата с млякото от 2008 г. Но да се говори, че българското правителство изобщо не е в час, е просто говорене ей така. Това, което е възможно като средства, без дори да се предвидени в бюджета, бяха платени. И това е възможното.
Другото, което ще направим, след като премине успешно кампанията по директни плащания и животновъдите заявиха животните си, в първата възможност да се платят още ранна есен, след първата възможна дата 16 октомври.
Това е, което можем да направим в момента. Разбира се, ние сме поставили искането си от декември към Комисията, съгласно разбира се регламент за пряка помощ с европейски средства на доходите на млекопроизводителите. Такова решение все още няма, но вече има натиск от абсолютно всички страни, а бяхме 17 страни. Като тръгнахме декември бяхме само с Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министъра на земеделието е от народния представител Красимир Янков относно План за земеразделяне на землището в град Дългопол.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, госпожо Танева! Сигурно Ви е направило впечатление, че за втори път Ви задавам този въпрос. И Ви го задавам, защото при отговора в процедурата „парламентарен контрол” миналата година Вие поехте ангажимент да няма забавяне, поехте ангажимент и да се срещнете с жителите на град Дългопол, които са потърпевши от това, че няма план за земеразделяне на землището в град Дългопол. В така зададения въпрос, който Ви е предоставен, съм използвал възможността да видите и хронологията. Да Ви я припомня, въпреки че екипът, с който работите, най-вероятно също Ви я е предоставил.
На 2 декември Вие отговорихте, като информирахте не само мен, но и жителите на град Дългопол, за самата хронология по процедурата за плана за земеразделяне на землището. Обнадеждихте ни, че в кратки срокове ще предприемете необходимите действия за финализиране на процеса.
Към днешна дата моят въпрос към Вас е: в какви срокове ще бъде одобрено техническото задание и ще се възложи неговото изпълнение, така че в края на 2015 г., както обявихте през декември месец 2014 г., че до края на следващата година, тоест текущата година, Дългопол ще има влязъл в сила план за земеразделяне. За кога е запланувана срещата Ви с гражданите в град Дългопол? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз бях на среща в Дългопол. Ако Вие не сте разбрали, какво да направя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Янков!
Първо, преди да отговаря, искам да кажа, че във времето от първото задаване на Вашия въпрос до днес аз посетих град Дългопол. Действително поех ангажимента Министерството на земеделието и храните да приключи дейностите по изготвяне и одобряване на плана за земеразделянето на землището на град Дългопол. Този въпрос не е бил решен седем години, тоест включително и във Вашия мандат. Това е статистиката, която водим.
Сега искам да Ви информирам пак относно процедурите до къде сме стигнали няколко месеца по-късно. Мисля, че това би било полезна информация за всички.
Първо, Ви информирам, че техническото задание вече е одобрено и изпълнението му е финансово обезпечено. Към днешна дата са изпълнени следните етапи от заданието, а именно изработване на баланс на територията за плана за земеразделяне, съгласно предоставените от общинската служба „Земеделие” Провадия актуални данни, техническа обработка на издадените решения за признато право на собственост върху земеделските земи и изготвяне на съответните регистри и баланси. Възложени са и предстои изпълнение на следните етапи – провеждане на анкета за установяване на актуалното състояние и местоположение на имотите по собственици, подготовка на становище от изпълнителя за подробна организация на техническите дейности при изработване на проекта, изработване на предварителен проект на план и обявяване в „Държавен вестник”, създаване на цифров модел на проекта, придружаващите го скици и баланс.
Дейностите, съгласно заданието, се извършват от правоспособни лица по смисъла на Закона за кадастъра и Имотния регистър по договор с Министерството на земеделието и храните. Приетият и одобрен проект на плана за земеразделяне се обнародва в „Държавен вестник” за да могат собствениците да се запознаят с него и ако считат за необходимо да подадат възражение в 14-дневен срок. Уважените възражения се отразяват чрез корекция на плана за земеразделяне, който също се обнародва в „Държавен вестник”.
По мнението на екипа, който работи по тази тема, независимо че дейностите, които предстоят, зависят от комуникацията със собствениците, работим по плана в края на годината да приключим процедурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Янков, имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър! Най-вероятно сте ходили в община Дългопол, но конкретна среща със заинтересованите лица по тази тема не е станало ясно, че се прави. Иначе и аз щях да присъствам, а и доколкото знам от гражданите на Дългопол, този въпрос не е обсъждан с широката общественост.
Но по-важен е въпросът, след като го има заданието, кога ще се възложат конкретни действия на фирмата, за да стартира процедурата и да се стигне до този срок в края на годината.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Възложени са вече.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Добре. Значи жителите на град Дългопол могат да бъдат спокойни, вече са възложени конкретните дейности на фирмата, която е ангажирана. Разбира се с благодарност от името на всички, които са заинтересовани, за бъдещата работа, приемането на работата и да се свърши. Не от тези седем години, а от повече всъщност няма план за земеразделяне землището на град Дългопол и хората са в очакване.
Репликата ми е в посока, че в рамките на година и три месеца кабинетът Орешарски стартира и започна тази процедура, която Вие трябва да довършите. И дано действително до края на годината тя да е факт. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: След тези благодарности на господин Янков желаете ли дуплика? Не, не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Филип Попов относно унищожаване на горски масиви в община Белоградчик.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, през зимните месеци на 2015 г. в района на община Белоградчик от природно бедствие – поледица, бяха унищожени хиляди декари горски масиви. Унищожените и изсъхнали гори създават предпоставки за горски пожари през летния сезон.
Моите въпроси към Вас са: колко от унищожените масиви са държавни и колко – общинска собственост? Дали и кога ще предприемете действия по залесяване на тези горски масиви и какви превантивни действия ще предприеме държавата във връзка с предотвратяването на горските пожари? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, в резултат на инвентаризацията се установи, че са засегнати 108 хектара общински гори, в това число: широколистни – 96 хектара, иглолистни – 12 хектара; 186 хектара частни гори, в това число: широколистни – 180 хектара, иглолистни – 6 хектара; 846 хектара държавни широколистни и иглолистни гори.
Повредите се изразяват в изкореняване и пречупване на стъблата на дърветата.
За спешното усвояване на пострадалата дървесина, което е от съществено значение за запазване на доброто състояние на горите в община Белоградчик, Северозападно държавно предприятие е предприело необходимите действия за приоритетно провеждане на санитарните сечи в засегнатите от ледолома насаждения, като в двете държавни горски стопанства са преустановени всички редовни огледни и възстановителни сечи.
До 15 юли 2015 г. служителите на двете стопанства са маркирали 81% или 686 хектара от площите с повредена дървесина, за 40% или 272 хектара с повредена дървесина в размер на 16 хил. куб. м от маркираните за сеч пострадали насаждения вече има проведени процедури за добив.
Към 15 юли 2015 г. е усвоена засегната площ от 111 хектара и е добита 6100 куб. м повредена дървесина. За останалата част предстои да бъдат проведени такива процедури.
Продължава маркирането на останалите пострадали насаждения, за които своевременно ще бъдат проведени публични процедури за усвояване на дървесината.
Значителният обем на засегнатата дървесина предполага усвояването й да продължи и през 2016 г. Предвид обстоятелство, че процентът на повредите не надхвърля 70% в широколистните насаждения, ще се разчита основно на естественото семенно и издънково възобновяване. След изсичане на пострадалите дървета ще се полагат допълнителни грижи за подпомагане на естественото възобновяване, което не изключва и залесяване.
В иглолистните гори, които са с изкуствен произход, след отстраняване на повредената дървесина и освобождаване на площите ще бъдат предприети действия за залесяване като крайният срок за това, съгласно Закона за горите, е 2017 г.
През 2016 г. в освободените площи, заети с иглолистни култури, ще започнат дейностите, свързани с тяхното залесяване – производство на фиданки, подготовка на почвата за залесяване и стартиране на залесяването.
Фактът, че пострадалите от ледолома насаждения са преобладаващо широколистни, намалява вероятността за възникване на горски пожари в тях, тъй като широколистните гори са с най-ниска степен на пожарна опасност.
С предприетите от страна на Северозападно държавно предприятие мерки за по-бързото усвояване на повредената дървесина опасността от възникването на пожари и каламитет е силно ограничена. Създадени и се поддържат минерализовани ивици в уязвимите места, назначени са пожаронаблюдатели и се извършва постоянен контрол върху териториите с потенциален риск от възникване на пожари.
През новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони ще бъде изградена национална мрежа от противопожарни кули, в която ще бъдат включени и тези територии.
Предприети са и всички възможни мерки в рамките на съществуващата законова уредба, което включва както организационни, така и икономически и лесовъдски мерки.
Организационните мерки са свързани с ограничаване на планираните редовни сечи. Икономическите мерки се изразяват в намаляване загубите от продажбата на повредената дървесина като приоритетно се реализират най-ценните асортименти.
Лесовъдските мерки са свързани с опазване на насажденията от пожари, максимално използване на естественото възобновяване и производство на необходимите количества фиданки за залесяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика искате ли, господин Попов?
Заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, хората от Белоградчик, от Видинско нямат усещането, че държавата полага необходимата грижа за тях.
Аз имах въпроси към Ваши колеги от Министерския съвет, свързани именно с това усещане.
Високоскоростният четирилентов път Е 79 София – Видин беше изкаран от Оперативна програма „Транспорт”, митниците на втори път вече се изнасят от Видин, пътната мрежа на второ- и третокласните пътища във Видинска област е ужасна, областната болница във Видин е оставена да се бори в неравни условия с частна болница. Започналият проект за КПП Салаш – Ново корито му сложи кръст това правителство, а Вашата колежка – енергийният министър, започна да оправя българската енергетика, като отстрани основния й проблем, имам предвид енергетиката, малкото предприятие „Видахим”, което даваше хляб на 400 семейства. При тази ситуация като че ли основното богатство, което остана в този край това са хората и природата.
Вие имате възможност и можете да се погрижите за прекрасната природа на Белоградчик, а от тук и за туризма в този край, като ускорите процедурите по отстраняване на изсъхналата дървесина и помогнете да се залеси отново гората на Белоградчик. Тези данни, които изнесохте и това, което казахте, че е започнала процедура, надявам се тя да бъде ускорена, и в най-кратки срокове възможни, наистина Белоградчик отново да възвърне този блясък на природата си, който имаше и с който се прослави не само в България, но и на световно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Попов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Попов, за статистиката мога да кажа, че досега усвоената дървесина е 50 хил. куб.м от действията, които обявих преди малко в отговора си.
По отношение на Вашата теза за грижата на правителството и отношението към Северозападния район мога категорично да не се съглася с Вашето мнение, като Ви дам един най-обикновен пример – статистика от вече стартиралата Програма за развитие на селските райони за новия програмен период 2014 – 2020 г., която получи одобрение през месец май, даже няколко месеца по-рано, преди дори и нашето предвиждане и стартирахме изключително успешно първата Мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопани.
Тази програма е ясно приоритизирана, като всички интензивни сектори на земеделието, които носят и заетост като животновъдство, трайни насаждения, зеленчукопроизводство са приоритетни, но е приоритетен и Северозападният район, където всички кандидати от Северозападна България получиха едни допълнителни точки, което им даде предимство при ранкирането, което предстои да бъде обявено. Така всички решили да инвестират в Северозападния район ще бъдат с предимства, а това е крайно наложително при тях и голямо предимство, предвид на факта, че кандидатстваха над 4,5 пъти повече заявен бюджет, отколкото имаше в първата мярка. Дори от приоритетните сектори няма да бъдат одобрени всички те, поради липса на бюджет, но предимството ще е на всички от Северозападна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министъра на земеделието и горите е от народния представител Петър Георгиев Кадиев относно използване на материала от дърветата паднали в Смолянска област по време на обилните снеговалежи.
Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, тежка беше зимата тази година. Огромни снеговалежи, които нанесоха непоправими щети на гората. Близо 1 млн. 200 хил. кубика бяха свлечени на земята. В момента тази огромна дървесна маса стои и нищо не се прави по този въпрос.
Затова моят въпрос е: предвижда ли се събиране и използване на материала от падналите по време на снеговалежа дървета в областта Смолян, Кърджали и отчасти Хасково? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кадиев! Да, наистина природното бедствие нанесе огромни щети в района. Искам да Ви уверя, че ние имаме и направен много ясен план относно усвояването на пропадналата дървесина. Тя е разпределена обаче много неравномерно, като в част от някои държавни горски стопанства, примерно на едно от тях е 850% от планирания годишен дърводобив, което поставя пред изключително изпитание колегите от Южноцентралното предприятие относно организацията за усвояване на пропадналата маса. Такава вече има направена, има обявени търгове и процедури. Има около 25% от планираното годишно усвояване на пропаднала дървесина, което вече е извършено, също така на търговете за това са извикани включително и външни изпълнители, за да можем да усвоим темпа на усвояване на пропадналата маса, за да не доведе тя до различни процеси, които могат да увредят здравата гора.
Друг проблем в тази процедура създава и липсата на достатъчно добра горска пътна инфраструктура. В някои от районите, където има пропаднала маса, е много труден достъпът, и това затруднява, но извън останалите три стопанства, където пропадналата маса е в значителен обем, но далеч от планирания дърводобив за годината, върви усвояването. Планираният дърводобив е спрян в тези стопанства. Единственият проблем е в стопанството с този голям процент, където планираме докрая на следващата година процесът по усвояване да приключи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, знам, много тежко ще Ви бъде, защото това е огромна маса, както казахте, 850% трябва да се усвои, като знаем, че това е една пета от целия добив за година. Ние сме вече в средата на годината. Остават много малко месеци, които ще могат да се ползват, докато падне първият сняг. Мисля, че задачата Ви е много трудна и се надявам с общи усилия да се направи нещо, така че тази маса да не остане, защото остане ли тя, ще увреди във всички случаи. Гората ще бъде заразена, а Вие знаете, че това са белите дробове на България и оттам нататък увреждането ще нанесе много щети, които в годините ще рефлектират. Надявам се силно на Вашата организация, за да може да се предотврати това допълнително бедствие, което може да се случи със заразяването на горите.
Използвам и случая да Ви благодаря от името на читалище „Христо Ботев”, където Вие дарихте от тази земна маса 80 кубика. Мисля, че това е правилният подход, за да може поне тези читалища и кина, които в момента съществуват, да ползват тази дървесина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Госпожо Министър? Не желаете дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Петър Славов относно дружества с държавно участие, чиито принципал е Министерството на земеделието и храните, които са имали средства в „КТБ” АД, размер на средствата, лихвени проценти и други условия.
Заповядайте, господин Славов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, ще задам този въпрос, който е последният от серия въпроси, които с колегата Мартин Димитров зададохме към всички членове на кабинета и касаеха средствата, които са се намирали в КТБ – средства на държавни предприятия, средства на организации, чиито принципал са били министерства и които средства, за съжаление, се установи, че поне в голямата си част са безвъзвратно загубени. Ставаше дума за около едни 250 млн. лв. и една част от тях очевидно са били и в предприятия, чийто принципал е Министерството на земеделието и храните.
Уважаема госпожо Министър, в отговор на парламентарен въпрос към министъра на финансите във връзка с правомощията му по чл. 12а, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност бях информиран, че следните дружества с държавно участие, чиито принципал е Министерството на земеделието и храните, са имали значителен брой средства в „КТБ” АД към момента на поставянето й под специален надзор: „Югоизточно държавно предприятие” – град Сливен, „Северноцентрално държавно предприятие” – град Габрово, „Югозападно държавно предприятие” – град Благоевград, и „Южноцентрално държавно предприятие” – град Смолян.
По отношение на размера на средствата и органа, по чието решение са депозирани тези суми в КТБ, министърът на финансите посочи, че не разполага с тази информация, но тя би могла да бъде изискана от ресорното министерство.
Що се касае до евентуалните възражения на тези предприятия за банкова тайна, моля да имате предвид, че Министерството на земеделието и храните като принципал на тези дружества може да изисква информация за наличните средства, в това число и вложените в банка.
Предвид гореизложеното, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: кои дружества с държавно участие, в това число и гореизброените, на които Министерството на земеделието и храните е принципал, са имали средства в „КТБ” АД, в какъв размер, при каква лихва и по решение на кой орган на дружеството? Като моля да уточните и дали е било изпълнено Постановление на Министерския съвет № 127 от 27 май 2013 г. по отношение на максималния размер на средствата, които могат да бъдат концентрирани в една банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, в изпълнение на Постановление № 127 на Министерския съвет от 2013 г. и съгласно Приложение № 3 към чл. 13б от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала шестте държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите поетапно въведоха в предвидения срок правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции. Процедурите са възложени по реда на ЗОП с критерии на оценка – икономически неизгодна оферта. Вследствие на проведени поръчки за обслужващи банки, четири от държавните предприятия сключват договори с „КТБ” АД.
Предприятията, които имат открити разплащателни и депозитни сметки в КТБ, са следните:
„Югоизточно държавно предприятие” – съгласно сключен договор на 18 декември 2013 г. с размер на годишния номинален лихвен процент 1% по разплащателни сметки и годишен лихвен процент за депозитни сметки с максимален размер от 6,5%. Към датата на затваряне на Банката 20 юни 2014 г. вложената сума по разплащателна сметка е в размер на 1 млн. 252 хил. лв.
Югозападно държавно предприятие – Благоевград, съгласно сключен договор на 22 октомври 2013 г. с размер на годишен номинален лихвен процент 1% по разплащателни сметки и годишен лихвен процент за депозитни сметки с максимален размер от 6,25%. Вложената в Банката сума по разплащателна сметка е в размер на 552 хил. лв.
Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, съгласно сключен договор на 5 ноември 2013 г. с размер на годишния номинален лихвен процент 1% по разплащателни сметки и годишен лихвен процент за депозитни сметки с максимален размер от 6,5%. Вложената в Банката сума е общо в размер на 9 млн. 123 хил. лв., като 92 хил. лв. са по депозитна сметка, а 9 млн. 31 хил. лв. – по разплащателна.
Северноцентрално държавно предприятие – Габрово, сключен договор на 20 юли 2013 г. с размер на годишен номинален лихвен процент 1% по разплащателни сметки и годишен лихвен процент за депозитни сметки с максимален размер от 6%. Вложената в Банката сума е общо в размер на 1 млн. 162 хил. лв., като 1 млн. 112 хил. лв. са по депозитни сметки и съответно по разплащателна сметка в размер на 50 хил. лв. След изплащане на сумата по гарантирания влог в размер на 196 хил. лв., остатъкът от вложените средства са 966 хил. лв.
Към датата на затваряне на „Корпоративна търговска банка” АД няма наличие на концентрация на нетна експозиция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства на държавните предприятия. Размерът на съвкупната нетна експозиция към „КТБ” АД от страна на държавните предприятия поотделно е както следва:
Югоизточно държавно предприятие – 21,84%; Югозападно държавно предприятие – 3,36%; Южноцентрално държавно предприятие – 19,65%; Северноцентрално държавно предприятие – 14%.
Освен тези четири предприятия, нито едно друго търговско дружество към Министерството на земеделието и храните, както самото Министерство и всички негови второстепенни разпоредители, нямат сметки в „Корпоративна търговска банка” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Славов, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря за този отговор, госпожо Министър. По моя груба сметка от това, което чух, около 12 млн. лв. са били средствата на всички предприятия, които Вие цитирахте и които са били в КТБ, от които предполагам, че огромната част са загубени. Най-вероятно всяко от тях, ако е ползвало защитата от около 200 хил. лв., като ги приспаднем, се получава, че са загубени около 11 млн. лв. Това е крайно неприятен факт.
Малко по-рано днес през деня коментирахме Закона за горите. Там стана дума, че възнагражденията на горските стражари, на лесовъдите и всички, които са ангажирани в опазването на горите, по незаконната сеч и така нататък, са недобре платени. Може би тези средства вместо да бъдат загубени, можеше да бъдат насочени към нещо доста по-добро. Това е реалността.
Използвам възможността да Ви обърна внимание, че ми направи впечатление, че ръководителите на Югоизточно държавно предприятие и на Северно централно държавно предприятие, които са сключвали тези договори, понастоящем са там още от 2011 г. Ако действително се открият при проверка на процедурите как точно е избрана тази банка, дали е спазен Законът и в частност дали за всяко предприятие има някакво нарушение на Постановлението за деконцентрация, бихте могли да поставите към тях съответните въпроси и да ангажирате отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Славов.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Калина Балабанова относно действията на Министерството на земеделието и храните по въпроса с масовите съкращения в Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.
Заповядайте, госпожо Балабанова, за изложение на въпроса.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Във връзка с масовите съкращения в Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево, учени, специалисти и работници блокираха доскоро всеки ден за един час международния път Добрич – Кардам. Поводът беше решението на Управителния съвет на Селскостопанската академия, според което щатът на най-големия научноизследователски институт в структурата на Академията трябваше да се намали с 16%, тоест с 45 щатни бройки. Съкращенията към момента вече са факт. Работещите в Института се обявиха против тези съкращения, след като съкращенията във всички звена на Селскостопанската академия са 10% и са твърдо за връщането на взетите 3 млн. лв. от бюджета на Селскостопанската академия.
Добруджанският земеделски институт е най-големият научноизследователски институт в структурата на Селскостопанската академия. Освен това Институтът е структурата, която носи най-много приходи като селекционен център за създаване, внедряване и разпространение на български сортове пшеница, ечемик, фасул, леща, хибрид и слънчоглед.
Въпреки това до месец май 2015 г. Министерството не беше заплатило изразходваната електрическа енергия. Днес разбрах, че благодарение на въпроса, който аз входирах като представител на „Атака” миналата седмица, тази електрическа енергия е била заплатена, но все още няма преведени средства за гориво и резервни части, въпреки че се намираме в период на жътва. Институтът разполага с нищожните 35 лв. на декар за преки разходи. В същото време е отчел на Министерството на земеделието и храните приходи от продадени земеделски семена за 1 млн. 200 хил. лв. и над 700 хил. лв. към Фонд „Земеделие”.
Съкращавайки щата на Добруджанския земеделски институт от специалисти и ненавременното финансиране на дейността на Института, се дава възможност на външни фирми да се установят трайно на българския пазар за посадъчен материал, което ще нанесе вреди както на земеделския производител, така и на българската държава.
В тази връзка моите въпроси са: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието и храните за разрешаването на проблема, и в случая не недопускането на масови уволнения, а по-скоро компенсирането на тези 45 семейства, които са останали без работа? Възнамерява ли Министерството на земеделието и храните да възстанови взетите 3 млн. лв. от бюджета на Селскостопанската академия? Много държа да ми отговорите като министър на земеделието: ще излезете ли с официална позиция относно твърденията и слуховете, от които цяла Добруджа е настръхнала – че 15 хиляди декара ще бъдат отнети от Института и ще бъдат предоставени на лица, свързани с Политическа партия ГЕРБ, както и на депутати от парламентарната група? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Балабанова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Балабанова, уважаеми народни представители! По отношение на съкращенията – да, те приключиха. Няколко пъти съм отговаряла на този въпрос. За Селскостопанската академия числеността от 2272 става 1922 щатни бройки или е намалена с 350 щатни бройки или 15,4%. От общата численост на Института в Генерал Тошево, която е 282 щатни бройки, са съкратени 45 души или 16%, при средно за Селскостопанската академия 15,4%. Съкратени са съответно 45 щатни бройки, от които 14 са незаети, така че в никакъв случай не говорим за 45 семейства.
От съкратените 24 са със средно образование, заемащи длъжностите изпълнител-полевъд, лаборант или техник. Четирима са с основно образование – чистач или изпълнител-полевъд, и двама с висше образование бакалавър на длъжност лаборант.
В представеното актуализирано щатно разписание на Добруджанския земеделски институт вече са премахнати длъжности, които са нехарактерни за съвременни научни институти, например фотограф. Там имаше такава щатна длъжност, която бе съкратена. Аз не смятам, че някой може да каже, че тази длъжност е необходима.
От утвърдения разходен таван на Академията за 2015 г., който е 20 млн. 565 хил. лв., на Добруджанския земеделски институт са предоставен 2 млн. 575 хил. лв. или 12,5%, а разликата е за останалите 26 поделения. Смятам, че е обърнато нужното внимание в обхвата на бюджета, който имаме. Три милиона лева няма по никакъв начин да бъдат взети от бюджета. Да, има оставен буфер и това е общо взето като дисциплиниращ ефект с цел изпълнението на бюджета, както ни го е гласувало Народното събрание с приемането на бюджета в края на 2014 г. Разбира се, средствата до края по различните разходи ще бъдат предоставени.
Да допълня нещо по отношение на съкращенията. Ще дам пример за съотношението на персонала, тъй като в съкращенията, които бяха направени в Добруджанския земеделски институт, една част бяха на служители в предпенсионна възраст и на практика се пенсионираха.
Един пример за съотношенията учени към останал персонал. В Селскостопанската академия съотношението е 1:2,4 бройки помощен персонал. Искам да Ви дам информация за френския Национален институт за селскостопански изследвания ИНРА: броят на учените, заети с научните изследвания на пшеницата, е 89, а спомагателният персонал е 86, или съотношението е 1:1. За Института в Генерал Тошево, за който говорим, направете сметка на съотношението – колко пъти над нормалната практика в Европа е, дори в пъти над това за Селскостопанската академия.
По отношение на притесненията, които изразихте за земеделските площи, които се ползват и са отдадени за дейността на Института, по никакъв начин нито има процедура, нито е възможно да има такава процедура – за предоставяне на тази земеделска земя на когото и да било, освен на Института.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Балабанова, заповядайте за реплика.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, като Ви слушам, ще ми простите жаргона, но оставам с впечатлението, че Добруджанският земеделски институт и Селскостопанската академия са цъфнали и вързали. Не мога да разбера защо се подценяват и неглижират някакви съкращения – 45 щатни бройки. Това са човешки съдби. Това са семейства. Недейте така! Не мога да разбера защо се опитвате да унищожите нещо, което работи за България. Институтът в момента носи на българската държава 5 млн. лв., въпреки ъгъла, в който е натиснат в момента, и то от Вашето управление.
Ако навреме се плащат всички сметки за ток, за резервни части, за гориво, тогава печалбата, приходите биха възлизали дори на 10 милиона. Защо не работим за това да подпомагаме Института, а не да го спираме, затрудняваме и дори унищожаваме?
Ако Институтът е в толкова добро състояние, защо не отидете сега например тези дни, следващата седмица до Генерал Тошево. Да видим как ще Ви посрещнат, защото аз съм леко усъмнена в добрите намерения на хората там.
Нали все се оплаквате, че няма пари – няма пари за пенсии, няма пари за заплати. Ето Ви нещо, което носи пари на държавата, а ние не го подпомагаме. Ако на Вас като на министър държавата Ви изплаща заплата за една година изцяло, но да си плащате разходите за предходната, много ми е интересно как ще вържете семейния бюджет. Все пак на министрите заплатите са по-големи от тези на народните представители, да не го забравяме, защото се спекулира.
Колкото до слуховете, че ще вземете земите, това, което изказвам като притеснение на хората в Тошево и, което научих, е, че първо ще им вземете животните и после ще се окаже, че на тях земя не им е нужна, след като нямат животни. Тази земя, няма да конкретизирам имена, тази земя, чрез поставени лица, ще бъде предоставена на депутати от ГЕРБ, които, между другото, доколкото разбирам, в неформални разговори заявяват това свое намерение. Не знам съществува ли процедура, но нека да поживеем и да видим дали точно така ще се случи.
Ако се случи, тогава аз и не само аз, което е по-лошото, ще Ви искаме оставката от тук до Генерал Тошево и обратно. Ако, за да се заплатят тока, горивото и всички необходими разходи на Института, което е задължение на Министерството на земеделието и храните, е нужно да вкарвам и да входирам въпроси към Вас, народните представители от „Атака” с 11 на брой. Всеки месец ако вкарвам по един въпрос, до края на годината може би ще се разплатите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Заповядайте, Министър Танева, за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Балабанова, реших да направя дуплика, за да Ви помогна малко. Аз бях народен представител два мандата и заплатата ми беше значително по-висока отколкото сега на министър. Така че нека да говорим истината.
Второ, заради което вземам думата основно. Вие сте депутат със значително високи заплати. Сядайте да почете малко преди да говорите и да задавате въпроси, за да не ставаме... (Реплика от народния представител Калина Балабанова.) По-скоро няма защо да се чудим какъв е рейтингът на Народното събрание.
Земеделската земя на Института не е предоставена заради животните. Нека да говорим на сериозни теми. Есента ще представим законодателен пакет за реформа на Селскостопанската академия, така че единствено от научния потенциал, мениджмънтът на съответния председател, ръководител на звеното и показаните резултати да зависи финансирането и развитието им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте по начина на водене, госпожо Балабанова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Много Ви благодаря, господин Председател.
Ще Ви помоля да спазвате Правилника! Както в нашия Правилник е регулирано, че нямаме право да си позволяваме да обиждаме министри, други колеги народни представители, да следите това да не се случва и от страна на министрите към нас.
Това че съм народен представител от единствената опозиция в тази зала и в този парламент, и мога да си позволя да критикувам и да казвам истината в очите на министрите, не значи, че когато те няма какво да отговорят, трябва да си позволят да обиждат. Много е лесно така, само че има зрители, които гледат и наблюдават.
Ако смятате, че сте права, а аз не съм се осведомила според Вас отидете в Генерал Тошево. Лично ще дойда и ще Ви придружа, да видим как ще ни посрещнат и двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Следващият въпрос е от народния представител Вили Лилков относно разширяване и модернизиране дейността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” към Министерството на земеделието и храните.
Заповядайте, господин Лилков, за изложение на въпроса.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с дейността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” към Министерството на земеделието и храните.
През последните няколко години в Югоизточна Европа и в България в частност се увеличи честотата и силата на опустошителните за земеделието градушки. Извън защитаваните от Изпълнителната агенция за борба с градушките територии се нанесоха значителни щети, които доведоха до загуби от стотици милиони левове.
Когато направих справка в сайта на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” за ежегодните отчети, които прави тази Агенция, установих нещо много интересно, което в крайна сметка е притеснително. Отнася се за следното.
Повече от десетина години едни и същи са анализите, констатациите и заключенията, които се правят от Изпълнителната агенция. Те се свеждат до следното: какво е необходимо? Да се уплътни мрежата от ракетни площадки в защитаваната територия на страната чрез изграждане на нови ракетни площадки.
Второ: да се разширят защитаваните от градушките територии отново чрез изграждане на нови ракетни площадки; да се създадат нови регионални дирекции на изток от Плевен и на юг и югоизток от Стара Загора и Сливен за борба с градушките; да се включи метрологичната радарна мрежа към Европейската мрежа „Опера”; да се разшири дейността чрез целогодишно радарно наблюдение на атмосферата; да се завърши изграждането на метрологичната радиолокационна мрежа, покриваща цялата страна за предаване на информация за неблагоприятни атмосферни явления към заинтересовани организации. Това са констатации и препоръки, които всяка година се повтарят и очевидно нищо ново не се прави.
В крайна сметка въпросът ми е следният: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието и храните, за да се справи с градушките и да се предотвратяват загубите? Защо по всичките тези констатации на Агенцията не се работи по тях и се налага последователни години да правим едни и същи такива констатации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Лилков.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Лилков, уважаеми народни представители! Изпълнителна агенция „Борба с градушките” осъществява активна противоградова дейност чрез 200 ракетни площадки, разпределени на девет полигона за борба с градушките под ръководството на осем регионални дирекции. Целта е да се сведат до минимум щетите от градушка, като в световен мащаб процентът успеваемост се движи между 40 и 80% в зависимост от метода на предпазване на градушките. Чрез метода, използван в борбата с градушките в България процентът успеваемост е на добро световно ниво – средно 73% на площите, върху които има такава защита. Методиката за борба с градушките, с която се работи, е съобразена както с условията в България, така и с изискванията на Световната метрологична организация към ООН.
В Изпълнителна агенция „Борба с градушките” е изградена интерактивна радарна система от три двуканални доплерови радара, модернизирани на най-съвременно ниво с дължина на вълната 3,10 см, единствени в Европа.
Чрез радарите се осигурява наблюдение, откриване и свръхкраткосрочна прогноза за силни щормови мълнии, порои, градушки и други неблагоприятни атмосферни явления.
Изпълнителната агенция разполага с най-съвременни технически средства и системи за управление на стрелбата, специализирани софтуерни продукти и комуникационни системи.
Необходимостта от Единна информационна система за опасни метрологични явления е основанието за създаване на обща радарна мрежа в Европа „Опера”. България е една от малкото страни в Европа, която не подава информация към „Опера”. Изградената на най-съвременно ниво интерактивна информационна система с двуканални доплерови радари изисква тя да бъде включена в Общата европейска мрежа, което ще повиши защитата в страната. Това може да бъде осъществено единствено обаче при покриване на цялата територия на България и целогодишна работа на радарите.
През 2013 г. е подготвен Проект за разширяване на защитаваните от градушки територии чрез изграждане на три полигона за борба с градушките с 90 ракетни площадки, разположени на териториите между Хасково, Ямбол и Свиленград, както и в района на Павел баня. С реализацията на Проекта защитаваните от градушки територии трябва да се увеличи 6 млн. дка, които са разположени предимно в малки стопанства, където се отглеждат интензивни земеделски култури. В предложените за защита от градушки райони се отглежда земеделска продукция на стойност 900 млн. лв. Проектът за изграждане на тази система е на стойност 11 млн. 430 хиляди лева, но, за съжаление, не е осъществен, поради факта че не е осигурено финансирането му.
Единствената стратегия, визия и начин на развитие на агенцията е да се разширяват териториите, върху които има такава противоградова защита, за което сме в процес на търсене на различни форми на финансиране, включително и вид преструктуриране, което да позволи и ползването на европейски средства за изграждане на такива площадки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Лилков, заповядайте за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, категорично съм съгласен с Вас с това, че Изпълнителната агенция си върши работата в обема, в който й е възложен.
Съгласен съм, че уменията и качествата на хората, които работят там, и техниката, с която разполагат, са добри. Става въпрос, че години наред не се разширява мрежата, което затруднява всички – и земеделските производители, и застрахователите в тяхната дейност, и се нанасят огромни щети.
В случая става въпрос за следното. Доколкото разбирам от Вас, за 11 млн. лв. Бих могъл да помогна в това отношение, в смисъл, че напълно е възможно общините да изграждат с европейски средства, под методическото ръководство на Министерството на земеделието и на Изпълнителната агенция такива полигони, които впоследствие могат да прехвърлят на Министерството на земеделието, респективно на Изпълнителната агенция вече за експлоатация. Доколкото знам, има такива възможности, така че се възползвайте от тях.
В крайна сметка, не може години наред голям процент от територията на България да не е осигурен срещу такива бедствия. Просто 11 милиона, да Ви кажа, на Ваше място бих направил всичко възможно да ги вкарам в следващия бюджет, гарантирам Ви, няма да има народен представител, който да откаже да се гласуват и да влязат в бюджета. Съветвам Ви, а Вие може би знаете по-добре от мен: възползвайте се от тези възможности, които имат общините. Ще отделят съответните парцели, ще ги изградят и след това могат да ги предоставят на Изпълнителната агенция вече за експлоатация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Лилков.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми проф. Лилков, благодаря за предложението. В интерес на истината, това е предложение, което чувам за втори път и се дава. Първото беше на среща, която имах със земеделски производители в Хасковския регион. Предложиха същата концепция. Както вече казах, в момента сме наистина в търсене на точните решения, така че да можем да използваме всички механизми и инструменти, с които разполагам Министерството, така че да стимулираме увеличаване на площите, върху които има противоградова защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Жельо Бойчев относно Споразумението за сътрудничество в сферата на земеделието с Република Турция от март 2015 г.
Заповядайте, господин Бойчев, да изложите Вашия въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, от началото на годината Вие и Вашият екип имате много интензивен диалог и разговори с Вашите колеги от Република Турция. Резултатът бе обявен публично и от Вас, че българският пазар ще бъде отворен за български животни, конкретно за износ на живи животни и друга продукция. Мога да цитирам и Ваши изявления за това „колко е важно пазарът отново да бъде отворен и да се премахнат пречките, които затрудняват стокообмена между двете страни. Нашият сектор е с много добри възможности за развитие”, твърдите Вие. Като кулминация на тази среща беше едно голямо медийно мероприятие в Министерския съвет, където и премиерът, и Вие, и всички представители на сектора едва ли не обявихте, че оттук нататък стокообменът с Република Турция ще бъде засилен и няма никакви пречки пред изнасянето на български живи животни. Анонсирано беше подписването на едно споразумение за развитие на земеделието с Република Турция от Вашия заместник-министър. Това ме провокира да поискам писмено това споразумение.
Както можеше да се очаква, оказа се, че такова споразумение няма. То е подписано 1979 г. – става въпрос за поредното заседание на Управителния комитет, което е проведено. В стенограмата, която ми е приложена към Вашия отговор, няма нищо конкретно като ангажимент, който е поет от подписването на това споразумение.
В тази връзка, тъй като беше ясно какви ангажименти сте поели, ясни са и измеренията върху българския бюджет – те са в рамките на милиони левове от отменените такси за дезинфекция, затова бих искал да попитам конкретно какво е количеството на български живи животни, които са изнесени от началото на годината досега? Поставени ли са в рамките на тези разговори с турската страна? Конкретните пречки, които има пред износа на български живи агнета и защо, след като беше премахната такса „дезинфекция” от българска страна, такава такса продължава да бъде събирана за българските камиони от Република Турция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бойчев, уважаеми народни представители! Подобен въпрос, който касае спирането на дейността на дезинфекционната площадка долу, имам поставен и от още двама народни представители от други политически сили – от БСП е господин Бойчев. Въпросът е един и същ. Очевидно много Ви вълнува темата за тази площадка. Прекрасно!
Уважаеми господин Бойчев, първо искам да кажа, че Република Турция извън това, че е страна, която силно развива земеделието, извън това, че е голяма страна, инвестира много в сектор „Земеделие” и е вече една от водещите страни. Тя е изключително важна като възможен стратегически, търговски партньор за българските фермери.
В историята на последните години можем да дадем много примери за това какви действия са предприемани и правени от наша страна, които правят всичко възможно тези търговски отношения да достигнат до етапа, в който, когато в ресторантите в съседната страна е имало специално меню с българско телешко, българско агнешко, вече да го няма. Оттам насетне във всички отношения, които имаме, трябва да продължаваме да ги развиваме в посока да възстановим нормалния търговски стокообмен.
Да, имахме посещение в Турция. Да, Вие сте прав от гледна точка на това, че има подписано споразумение много преди демокрацията, примерно да го кажа, и години наред – не знам колко бяха по статистика, не съм готова да кажа, но поне 10 години не беше провеждано съвместно заседание на последния комитет, който бил определен за търговските отношения между двете страни. Ние го проведохме и постигнахме определени договорености. Част от тях се изпълниха, други са в процедура, но това не е въпрос за един или два месеца.
Искам да кажа, че приключи процедурата по одобрението на ветеринарните сертификати за българските живи животни – овце и крави, и всичко вече е въпрос, включително и на решение от Министерството. Знаете, че те имат избори, там се очаква кабинет и титуляр, по отношение вече на квотите.
Ако не знаете, режимът за търговия както по отношение на митото – задали сте въпрос тук, то е еднакво за цялата общност, не касае само България. Всички постъпки, които правим като страна, трябва да съответстват на едно реалистично фактологическо положение и причини, а не по други поводи, така че да прекратим или да спрем едни много добри търговски отношения, които сме имали, и на всичкото отгоре, на които българските фермери са разчитали много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Съжалявам, госпожо Министър. Няма как да бъда удовлетворен от този отговор. Едва ли има човек, който да оспорва, че Република Турция е важен партньор за България, но като народен представител, а мисля, че и Вие, като министър на Република България – за нас по-важно е как се развива българското земеделие и как се защитава българският интерес. Затова си позволих да задам конкретни въпроси.
Не получих отговор за това: от началото на годината дали има изнесени български живи животни? Надявам се по-нататък, като задавам пак този въпрос, да получавам такъв отговор. Няма нищо лошо в това да защитавате българското земеделие и да търсите възможност за реализация на неговата продукция, но не ми отговорихте и на въпроса: защо в нещата, които сте имали като разговори, не е поставен въпросът затова, че турската страна продължава да събира такси?
Помолих да ми снимат български транспортни оператори – мога да Ви оставя едно тесте от такси (реплика от министър Десислава Атанасова), които в последния месец се събират от турска страна. Затова бих искал да чуя дали и този въпрос е бил поставен в тези разговори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, че беше поставен. Всички въпроси, които са проблем за нас от българска страна и бяха натрупани в последните минути, както от тяхна страна, бяха поставени. Ние обявихме какво е нашето споразумение, включително и по отношение на тяхната дезинфекционна площадка, която е въведена много по-късно и в резултат на действия, които българската страна направи.
По отношение на всички дейности оттук насетне, които следва да се извършват, сме постигнали договореност след какви общи комуникации да бъдат правени. Пак казвам, че всичко, което се прави, трябва наистина да бъде обосновано и да има фактология за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Светла Бъчварова относно изпълнението на контролните функции от Българската агенция по безопасност на храните за използването на разрешени препарати за растителна защита на територията на страната.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с изпълнението на контролни функции от Българската агенция по безопасност на храните за използване на разрешение на препарати за растителна защита на територията на страната.
Както добре знаете, през месец юли 2014 г. беше приет изцяло нов Закон за защита на растенията. Според изискванията на този Закон в рамките на шест месеца беше необходимо съответно да бъдат подготвени, публикувани и се прилагат наредби, които да уредят възможността държавата да изпълнява своите функции. Знаете, че тук става въпрос за важни наредби, свързани с условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия на преопаковане, транспортиране, Наредба за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита.
Официалният контрол по прилагането на Закона е Българската агенция по безопасност на храните и в Закона за защита на растенията е записано, че продуктите за растителна защита се употребяват в съответствие с разрешението за пускане на пазара за употреба. В изпълнение на тази своя функция Агенцията по храните публикува и актуализира всяка година на своята страница публичен регистър на продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение. В регистъра, който е официален документ, се включва информация за културите, за които се използват продуктите, сроковете, карантините и така нататък.
Моят въпрос към Вас е свързан с това: осъществява ли се контрол за съответствие на разрешените за употреба препарати за растителна защита с направлението, за което съответно фирмите са получили разрешение на територията на страната?
Още един въпрос, който също е важен и който създава проблеми на голяма част от фермерите, е: как се следи за унищожаването на празните опаковки от продуктите за растителна защита? Тази дейност контролира ли се и има ли предпоставки и възможности тя да бъде регулирана по начин, по който да защитава потребителите и да създаде предпоставки те да се унищожават според изискванията на европейските регламенти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, установяването на неразрешена употреба на продуктите за растителна защита върху растения и растителни продукти при първичното им производство е част от контролната дейност, която Българската агенция по безопасност на храните извършва съгласно Закона за защита на растенията. Препаратите за растителна защита, които са разрешени за употреба в България, са 575 броя, а нови 220 броя са в процедура на разрешаване. На контрол подлежи търговията, преопаковането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, както и лицата, извършващи тези дейности.
Контролът на земеделските производители относно употребата на тези продукти включва: документален контрол на записите за употребените продукти за растителна защита в дневниците, втори контрол на терен, чрез който се проследява употребата на тези продукти с наземна техника, авиационна, обеззаразяване на семена, както и наличието у тях в стопанството, начинът на тяхното съхранение от земеделския производител и съответно съхранението на празните опаковките.
Вземат се и растителни проби при производството на земеделска продукция, както и от растения, предназначени за фураж, за идентификация на използваните продукти за растителна защита. Прави се оценка за нивата на пестицидни остатъци и съответствието им с определените максимално допустими количества. Пробите се анализират в Централната лаборатория за химично изпитване и контрол, която е Национална референтна лаборатория за анализ за остатъчни количества от пестициди и съдържание на микотоксини.
Контролните органи от Българската агенция по безопасност на храните извършват ежегоден контрол на 1% от регистрираните производителите за спазване на Закона за защита на растенията.
През 2014 г. инспекторите от областните дирекции по безопасност на храните са извършили проверки на 5%, а в някои области и до 7% от регистрираните земеделци. За 2015 г. е планувана проверка на 5% от регистрираните земеделски производители. Празните опаковки се категоризират като опасен отпадък, поради което земеделският производител трябва да има подписан договор или с лицензирана фирма по Закона за управление на отпадъците, или с дистрибутора на продукти за растителна защита. Договорът на практика реализира и дава гаранция за правилното управление на опасния отпадък.
Законът за защита на растенията задължава от 1 януари 2016 г. лицата, които пускат на пазара продукти за растителна защита и лицата, които преопаковат тези продукти, да разработят и прилагат система за обратно изземване на празните опаковки от крайния потребител на продуктите за растителна защита. „Асоциация Растителнозащитна индустрия България” стартира пилотен проект за създаване на система за събиране на употребени пластмасови опаковки от пестициди.
През пролетта на 2014 г. проектът се реализира в районите на Добрич, Силистра, Русе, Варна и Разград и е първа стъпка в посока на организиране на реално управление на празните опаковки от пестициди. Системата предоставя на фермерите безопасен начин за освобождаване от празните пластмасови опаковки от пестициди. Планира се за 2015 – 2016 стопанска година разширяване на системата в национален мащаб, като събирането на трикратно изплакнатите опаковки от пестициди ще става в две кампании годишно: месеците май – юни, и октомври – ноември. Целта е да се създаде ефективна система за събиране на употребени пластмасови опаковки от пестициди, достъпна за всеки земеделски производител в съответствие със законовите изисквания, отговаряща на нормите за безопасна употреба и добри земеделски практики.
На интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните е осигурена достъпна информация за всички заинтересовани лица по отношение на разрешените за употреба продукти за растителна защита и правилното им прилагане, за опасността за здравето на фермерите, потребителите на растениевъдна продукция и за околната среда от използването на забранени за употреба продукти за растителна защита, както и резултатите от контролната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Благодаря за отговора, който е свързан с наистина необходимостта да се прави и осъществява системен контрол върху продуктите за растителна защита, които се използват в българското земеделие – не само разрешени, но и тези, които са забранени. По една или друга причина те присъстват на българския пазар. Но, така или иначе, доколкото разбирам от отговора, Вие разчитате преди всичко на проверки, които физически да установяват едни или други нарушения. Но сякаш малко настрани остават фирмите, които се занимават с продукти за растителна защита. Моите наблюдения, това, което аз установих, показва, че големите фирми имат разрешителни за производство или предоставяне на пазара на продукти за растителна защита от една страна, които са публикувани на страницата на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните, но в същото време в техните фирмени каталози, които са на интернет страницата и на хартиените вносители, те си позволяват тези продукти да ги припознават и за други болести и неприятели, които в България не са разрешени.
Давам пример. Вземаме един каталог, в който е записано, че даден продукт на дадена фирма осъществява и чрез него се осъществява борба със сивото гниене, но единствено при лозята и това е разрешеното в България. Но във фирмения каталог на същата фирма се дава подобна информация, че този продукт може да бъде използван: в Италия се използва за ягоди и сливи, в Словения се използва за пипер, във Франция за ягоди с подробно описание на карантинни срокове, на дози. Земеделският производител на практика купувайки този препарат, ще използва неразрешен препарат за растителна защита, защото по всички действащи норми този препарат за растителна защита може да се използва само за това, за което има разрешение в България. Така че фирмите за растителна защита, които работят на територията на България, да направят необходимото тези препарати за растителна защита да ги узаконят в България, за да могат да ги ползват за всички направления, за които считат, че са необходими. Надявам се чрез този въпрос да обърна внимание върху именно този проблем, който се появява, тъй като, в края на краищата, ние сме страна – членка от Европейския съюз и законодателството в тази насока е задължително за всички страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема проф. Бъчварова! Да, Вие сте права в репликата, която направихте за този казус. Има такъв казус и такъв проблем, като проблемът и най вече и за земеделските производители, които, като има регистриран препарат за една култура, а може да се ползва за други, на практика прави тази употреба незаконна. Извън това и по различните държавни помощи, когато се отпускат приеми, например за зимното пръскане, обхватът на разрешените препарати става по-малък.
Една от основните причини – така ми бе обяснено от ресорния заместник-изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните – производителите да не регистрират препарата за всички възможни видове растения, които може, е таксата, която трябва да плащат за регистрация. В този смисъл в момента работим по промени в законодателството, по начин, по който да направим препарата достъпен, ако той е предназначен и за други видове растения. Ако Вие имате предложения в тази насока в Закона за защита на растенията, също можем да ги разгледаме. Но случаят е такъв, че производителят наистина регистрира за един вид болест растение, той може да се ползва за други, което обаче го прави незаконосъобразно ползване.
Надявам се до есента и новата стопанска година да имаме решение на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И сега вече остана въпросът на господин Стойнев и господин Гьоков относно Институт по розата и етерично-маслените култури – Казанлък.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е за Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък. Началото му е поставено през далечната 1907 г., когато тогавашното Министерство на търговията и земеделието отделя 26 дка от държавния овощен разсадник в Казанлък. От малко опитно поле Институт през годините израства във водещо научно звено в етерично-масленото производство. Независимо, че Институтът е претърпял редица трансформации, той остава основен център за научно-изследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на етерично-маслените и лечебните култури в България.
Сега проблемите. Това правителство в продължение на политиката си от предния мандат целенасочено унищожава Селскостопанската академия, като се започне първо чрез бюджета и финансирането и след това като се прави преструктуриране в модели, които отдавна са отживели. Селскостопанската академия, съгласно Постановление на Министерския съвет от януари, трябваше да има бюджет от 25 милиона. Този бюджет е малко, но все пак покрива работни заплати, донякъде и издръжките. От тези 25 млн. 15 са собствени, които Академията си реализира сама от продукция. Тоест субсидията от държавата е сведена до 10 млн. от близо 20-те милиона, които даваше кабинетът на Орешарски. На практика обаче това не се изпълни, защото Вие, госпожо Министър, защитихте бюджет от 21 млн. 300 хил., тоест намален е с 3,5–4 милиона и това доведе до невъзможност да се изплащат работните заплати. Селскостопанската академия и синдикатите се споразумяха да се ограничат масовите уволнения, както и да се смекчат последствията от това да бъдат обезкървени откъм кадри в 25-те института на Академията, един от които е Институтът по розата.
Въпреки това Селскостопанската академия е принудена да прави съкращения на всички нива и до всички директори бяха спуснати инструкции да не се съкращават хора, свързани с науката и научно-приложната дейност. Това обаче за Института по розата не се случва в Казанлък и съществуването й е застрашено.
Институтът притежава доста земи, готови за експлоатация, засадени с трайни насаждения, разположени в непосредствена близост до пътя, който би граничил с един бъдещ тунел под Шипка. Хората говорят в Казанлък, че нещата по продажбата на тези земи до такава степен са напреднали, че бизнесмени от бранша вече си ги разпределят и обсъждат как да извадят Института от Селскостопанската академия, за да се случи това.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете с оглед осигуряване на нормалното съществуване на научно-изследователската, приложната, обслужващата и спомагателната дейност в областта на етерично-маслените и лечебните култури от Института по розата и етерично-маслените култури – Казанлък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми колеги народни представители! Може би в част от отговора, който ще Ви дам, се включват отговори на предходен колега, на който отговарях. Първо да кажа, че този Институт, както и самият сектор „Етерично-маслени култури” така е и символен за България освен всичко друго. България е основен производител на розово масло и на практика удовлетворява 40% от световното търсене.
Решението: първо, реформата в Селскостопанската академия не е правена, аз не знам за коя реформа говорите и от коя година. Тя не е правена нито сега, нито първия мандат на ГЕРБ. Не знам какво точно сте имали предвид във въпроса.
Да, ние готвим Стратегия за реформа на Селскостопанската академия, която, казах и преди малко, ще представим есента на пленарната Ви сесия за обществено обсъждане, разбира се, първо в Комисията по земеделието и храните. В тази Стратегия за реформа на Селскостопанската академия по никакъв начин няма да се реорганизира самият Институт, за който говорим в Казанлък, напротив, той ще остане самостоятелна единица предвид Стратегията за развитието на земеделието като цяло, а именно приоритизиране на отраслите, в това число етерично-маслените култури за развитие и тази приоритизация е видна в мерките в обхвата на Програмата за развитие на селските райони и схемата за директните плащания. В частта на програмата говорим за агроекология и климат, а в частта за директни плащания говорим за обвързаната подкрепа. И в двата инструмента сме ги приоритизирали, ясна е тенденцията от последните няколко години – от 2012 г. насажденията с лавандула са се увеличили близо 2 пъти – тези, от които се произвеждат съответните продукти.
Има и по минимално увеличение на розата. За първи път от тази година въведохме в обхвата на мерки „Агроекологии и климат” схемата за българските сортови растения. Това направи традиционните български сортове – примерно българската маслодайна роза, изключително търсен сорт при създаването на насаждения по простата причина, че има едно значително подпомагане, което подкрепя земеделските производители. В този смисъл Институтът е много важно звено, за да реализираме глобалните си стратегически политики и в нашата концепция той е предвиден да се развива самостоятелно като част от иновационното звено за развитие на този сектор в обхвата на Селскостопанска академия.
В този смисъл Институтът е много важно звено, за да реализираме глобалните си стратегически политики и в нашата концепция той е предвиден да се развива самостоятелно като част от иновационното звено за развитие на този сектор в обхвата на Селскостопанска академия.
По отношение на бюджета за тази година, уважаеми господин Гьоков, той е такъв, какъвто го гласува парламентът и ние трябва безспорно да влезем в неговата рамка. Нищо извън това няма как да си позволим. Това е нормалната бюджетна дисциплина.
По отношение на съкращенията, да, със сигурност това е изключително неприятен момент. Но е ясно, че моделът, по който функционира в момента Академията, не отговаря на нуждите, включително и на земеделския сектор в пълна степен. Така че ние ще предложим наистина преструктуриране есента и промяна, включително и на модела за финансиране, който се надяваме, че при добро управление ще покаже резултати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
А в хода на тези съкращения ние наистина сме се опитали да запазим научния потенциал. Тук нямаше такъв проблем, както с Института в Генерал Тошево, но, съгласете се щат „фотограф”, нали, не е нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, какво имах предвид? Имах предвид намаления бюджет и съкращаването, желанието Ви за преструктуриране, може би и бъдещата стратегия. Бъдещата стратегия, която ще включва това преструктуриране, надявам се, въпреки Вашите уверения, стратегията за Селскостопанска академия да включва Института по розата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Защото това е уникален институт за България и за света въобще. Съсипването и унищожаването на труд и опит, трупан близо 110 години, би било престъпление.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Естествено, това казах.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз обаче искам да Ви кажа още нещо. Ако Вие сега не помогнете на Института по розата в Казанлък, наесен с Вашата стратегия може да е вече късно. Защото те сега съкращават хора, пак казвам, заради сегашния намален бюджет, затруднено изплащат заплатата. Там да не Ви казвам какво се върши, защото имах среща с хората, които бяха съкратени и чакаха на портала отвън. Срещата ни беше доста напрегната. Получих уверенията от директора, който е в момента, на Института, че няма да има сътресения в научната дейност, но аз се съмнявам в това. Въпреки Вашия уклончив отговор, че ще има решение за Института, не знам как да разсея в хората от Казанлъшко усещането, че Институтът по розата се унищожава. Причините за това са апетитните активи, където се насочват мераци, така ще ги нарека, от частния сектор.
Също така другото съмнение, което води в тази посока към унищожаване на Института по розата, е конкуренцията от страна на други страни-производителки, които се стремят да завземат тези 40% от нашия пазар – Турция, Франция, Китай, които по някакъв начин се опитват чрез лобита и други средства да затрият производството.
Много ми се иска да успокоя казанлъкчани, че има решение за техния въпрос. Иначе ще бъде лошо – много лошо, госпожо Министър, за хората в България и в Казанлъшко, ако Институтът по розата бъде закрит или по някакъв начин неговата дейност бъде възпрепятствана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гьоков! Още веднъж Ви уверявам – в крайна сметка, включително и колегите от Селскостопанската академия са наясно, че по никакъв начин няма как Институтът по розата да бъде закрит, преструктуриран или влят в друг институт по простата причина, че като страна България удовлетворява 40% от търсенето на розово масло. Ние имаме политики в подкрепа на запазването на българската генетика в сортовете. Основен стълб в тези политики е именно този Институт. Но факт е, че бюджетът е такъв, какъвто е, и ние няма как да излезем извън него.
Добре е наесен да постигнем наистина добър закон, който ще даде възможност на Академията и на институтите да работят в полза на българското земеделие, като наистина приложна наука, защото за мен това е най-важното, включително заедно със сектора.
А по отношение на апетитите, но понеже това са наистина само приказки, това няма как да стане.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ, от място): Така се говори.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз разбирам и самите хора. Наистина погледнато от другата гледна точка един човек губи работата си, и то не един, а един значителен процент, масово, и е нормално в тази посока да има всякакво говорене по отношение на други мерки.
Факт е също така, че не само частен бизнес, Вие ще видите, че тук в парламента ще се дебатират закони, които са с други вносители, в които наистина има визия за Селскостопанска академия и къде й е мястото.
Аз казвам нашата визия и тази концепция ще я представим, като мястото на Института по розата в Казанлък е в Селскостопанска академия като самостоятелно звено, както досега, и по начин, по който би се облекчило финансирането и би се мотивирало проектното финансиране, тоест, което би довело до развитието на науката.
Факт е, ако се върна години назад, че в този Институт имаше много нарушения, имало е много проверки и там по отношение на мениджмънта. Даже не знам, не говоря конкретно, защото не съм подготвена предварително за имена, но е факт, че има такива проблеми и трябва да се намери възможно най-добрият екип, който да постигне целите и резултатите, които търси и бизнесът, занимаващ се с тази дейност. А той е категорично в растеж като тенденция през последните години.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ, от място): Дано!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Надявам се, ние ще го представим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря ви.
Това беше последният, дванадесети по ред, въпрос към Вас. Пожелавам Ви „Приятна работа!”.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Въпрос от народния представител Велизар Енчев относно употребата на марихуана и нейни деривати за медицински цели.
Заповядайте, господин Енчев, да развиете вашия въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, госпожи и господа министри! Като гледам празната зала, просто съм принуден да Ви кажа в аванс, че през следващата седмица ще внеса предложение, за което ще настоявам, за промяна в точката в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която да гласи – по време на Парламентарния контрол в петък да има кворум.
А сега въпросът към министър Москов.
Господин Министър, в последните години темата за употребата на марихуана и нейните деривати за медицински цели е все по-актуална. Според много експерти марихуаната значително намалява мускулната скованост, болката и спазмите при пациенти с множествена склероза. Това са показали клинични изследвания, направени от учени в университета в Плимът – Великобритания, при това публикувани в специализирани журнали.
Тези резултати съвпадат и с получените данни в Университета „Калифорния” в Сан Диего, също поместени в авторитетни международни издания.
Предишни изследвания върху пациенти с множествена склероза установяват, че медицинската марихуана може да облекчи не само симптомите, но също така може да забави развитието на заболяванията.
По този повод да Ви кажа, че използването на медицинска марихуана с рецепта е легален метод за лечение на множествена склероза в Щатите, Канада, Великобритания, Нова Зеландия, Германия и Испания, а 12 държави от Европейския съюз вече легализираха медицинската марихуана, като последни направиха това в Румъния миналата година.
Бих искал да отбележа, че миналата година в американския щат Илинойс стартира медицинска програма за пациенти, страдащи от над 40 болести, които получиха достъп до лечение с медицински канабис. Само ще спомена 5 – 6 от най-значимите болести, като рак, глаукома, СПИН, хепатит С, болестта на Алцхаймер, мускулна дистрофия, малформации, болестта на Паркинсон, дистрофия.
За голямо съжаление, трябва да кажа, в България тази тема е табу. Дори колеги, които ги помолих да подпишат като депутати подобна декларация или подобно открито писмо, ми заявиха, че повдигането на такава тема е опасно за техния политически рейтинг, тъй като ще ги обвинят, че легализират или пропагандират използването на марихуана.
Въпросите ми към Вас, господин Министър, са следните:
Извършен ли е у нас от Вас, от Вашето ведомство, анализ на международните научни изследвания за целесъобразността и необходимостта от прилагането на марихуана при лечение на тежки заболявания?
Втори въпрос: Обмисляте ли възможността да се разреши използване на марихуана и нейните деривати за медицински цели?
Много се надявам и вярвам, че от отговорите на моите въпроси ще последва нещо добро за болните, за пациентите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Господин Министър, имате думата за отговор на въпроса на народния представител – всъщност няма друг въпрос към Вас.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Енчев, не трябва да се подминава, разбира се, медийният интерес, който предизвиква широк обществен отзвук по темата. Много дискусии имаше на тази тема. При обсъждане „за” или „против” се смесват много пластове – полза, вреда, здравни последици, декриминализация, легализация, медицинска употреба. Всичко това са пластове теми, които не бива да бъдат смесвани. Видно е, е многоизмерно и това наложи темата да бъде обсъдена на заседание на Националния съвет по наркотичните вещества, на който имам честта да бъдат председател ексофицио.
По предложение на Националния център по наркомании бяха изготвени писма до националните консултанти, медицински специалисти и организации. Въз основа на техните становища беше представен доклад от Националния център по наркомании на заседание на Съвета по наркотични вещества. В доклада са цитирани изследвания и публикации на: Националния институт по зависимости на Съединените американски щати, (NIDA), Европейския мониторинг център за наркотици и наркомании и Националният фокусен център на България. Отразени са и мненията на Общинските съвети по наркотични вещества на територията на страната. Докладът е публикуван на интернет страницата на Националния център по наркомании и вероятно Вие го познавате.
Изводите са, че практиката на употреба на лекарствени продукти, съдържащи канабиноиди, съществува вече повече от 20 години в световен план, като тези лекарства се прилагат при възрастни пациенти с определени заболявания, в случаите, когато общото им соматично състояние не се повлиява от конвенционалните лекарствени средства. Лекарствените продукти, съдържащи канабиноиди, се прилагат като добавъчна терапия към основната терапия за съответното заболяване. Лекарствени препарати, съдържащи канабиноиди, не се използват за самостоятелно лечение на заболяването. А пък приемането на канабис – марихуана чрез пушене носи повече рискове, отколкото ползи за човешкото здраве, дори и при съпътстващи заболявания. Пушенето не е утвърдено никъде като метод на медицинско лечение.
Марихуаната и нейния основен психоактивен компонент тетрахидроканабинол са включени в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно растения и вещества, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Основните искания на неправителствените организации и пациентските организации, а това се съдържа и като емоция във Вашия въпрос, е преместването и от Списък I в Списък II, тоест вещества с висока степен на риск, които намират приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Дължа да Ви информирам, че в България се провежда клинично изпитване на лекарствен продукт на фирма от Великобритания, съдържащ канабидиол и тетрахидроканабинол, за облекчаване на болката при онкоболни.
В зависимост от резултатите от клиничното изпитване на лекарствения продукт и необходимостта от наличие на лекарствени продукти, съдържащи тетрахидроканабинол, може да се прецени целесъобразността на преместване на веществото тетрахидроканабинол от Списък I в Списък II.
На последното заседание на Националния съвет по наркотични вещества, което беше на 9 февруари, се взе решение да се извърши анализ на научните изследвания за целесъобразността и необходимостта от прилагането на марихуаната и нейните деривати за медицински цели и регулаторната практика и контрол в другите европейски държави.
На Изпълнителната агенция по лекарствата е възложено извършване на анализ на регулаторната практика и контрол по отношение на прилагането на марихуаната за медицински цели на територията на Европейския съюз. Извършването на анализ на научните изследвания за целесъобразността и необходимостта от прилагането на марихуаната и нейните деривати за медицински цели е възложено на Националния център по обществено здраве и анализи. След изготвянето на анализите, те ще бъдат представени на заседание на Националния съвет по наркотични вещества, като се предвижда отново да се разгледа темата и да се прецени дали прилагането на марихуана и нейните деривати за медицински цели ще доведе до нарастване на злоупотребата по „медицински показания” от лица без такива показания, да се разгледат и предвидят всички възможни последствия от такъв акт и как държавата може да се справи с тях. Необходимо е да се разгледа от медицинска гледна точка на експертно ниво въпросът, доколко в този момент е обосновано прилагането на продукти от марихуана за медицински цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Енчев, имате думата за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, частично съм доволен от отговора на моя въпрос. Все пак това е новина – през месец февруари към този Съвет към Министерството е поставена задачата да проучи плюсовете и минусите от използването на медицинската марихуана при много тежки заболявания, но като лекар не можете да отречете, че когато става дума за терминално болни, за умиращи хора използването на медицинска марихуана е, ако не задължително, то поне препоръчително, тъй като масова практика е в такива случаи – това, което чувам от приятели и от познати, а и публикации в пресата, че снабдяването става на улицата от дилъри, свързани с мафиотски групировки.
По този повод нека да Ви припомня, а и да припомня на зрителите на българския парламент в тези минути, че преди две години в България стана нещо много срамно. Срамно на фона на факта, както казах, че в 12 държави от Европейския съюз този проблем е решен с легализирането на медицинската марихуана. Преди две години диагностициран пациент с множествена склероза бе даден на съд, защото бе установено, че е засадил марихуана в няколко саксии, след като прочел в специализирани медицински издания, че канабисът успешно се противопоставя на развитието на неговата болест. Това дело бе прецедент за България и е изключително важно, тъй като всеки болен у нас трябва да има възможност да се лекува с най-подходящите лекарства, още повече, че медицинската марихуана облекчава страничните ефекти, както споменахте и Вие, от химиотерапията на онкоболните, което е още един много сериозен аргумент за нейното легализиране.
И да повторя още веднъж болестите, които се повлияват – рак, глаукома, СПИН, хепатит С, болестта на Алцхаймер, мускулна дистрофия, заболяване на гръбначния мозък, увреждане на гръбначния мозък, множествена склероза, малформации, дистрофия, остатъчна болка в крайниците, болестта на Паркинсон, не дай Боже терминално болни.
Мисля, че е време България да стане част от цивилизования свят и Европа по този много тежък и наистина, признавам, много деликатен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев, още веднъж да Ви кажа, първо, ние в качеството си на народен представител и на министър трябва да уважаваме институциите. Моето мнение, Вашата персонална позиция по въпроса не би могла да бъде причина за взимане на едно или друго решение. Има институция, тя в България се нарича Национален съвет по наркотични вещества, която може да изработва политиката в тази връзка. Аз Ви казах стъпките, които базирани на базата на научни доказателства и на изследвания, а не на мои и Ваши впечатления, близки или съчувствие към конкретни хора, би трябвало да се получи.
Отново да кажа – темата здравни последици, декриминализация, легализация, медицинска употреба се смесват много лесно. Ще кажа само, че аз не искам да изразявам мнение по въпроса, но на среща тук, в парламента, преди по-малко от две седмици, организирана от народни представители и свързана с Комисията по наркотичните вещества към Благоевградската община, хората оттам казаха следното: „Всеки разговор и всяко вдигане на темата по този въпрос, без да има ясните гаранции, че може да се контролират последиците, за нас, които работим с децата, водят до лоши последици. И цитираха случай, в който в училище учителката казва на децата си това нещо, при което деца, видимо и явно под въздействието на марихуана, дават аргументи, сходни с тези, които аз или Вие по медицинска причина бихме могли да защитаваме. Там децата са отговорили, че с марихуана се лекува мултиплена склероза и учителката не може да им забранява това.
Тоест разговорът наистина е деликатен. Аз Ви благодаря, че Вие не го изостряте и не го политизирате. Казах какви мерки предприема държавата и те, каквито и да са, ще бъдат ясно анализирани и обосновани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Тъй като останалите три въпроса към Вас са отложени, не ми остава нищо друго, освен да Ви пожелая приятна работа.
Преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
Първият въпрос към министъра на околната среда и водите е въпрос от народния представител Корнелия Нинова, относно замърсяването на въздуха в Пирдоп и Златица.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете Вашия въпрос.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Министър, господин Министър! В периода 25-30 юни 2015 г. на територията на Пирдоп и Златица беше, как да го нарека, хората популярно го наричат: бяха обгазени двата града, двете общини. Имаше замърсяване на въздуха. Районната инспекция по околната среда и водите реагира, изпрати една подвижна станция, която вземаше проби и замерваше показатели.
Бях на мястото, тъй като съм депутат от София-област и ме извикаха хората там. Получих отговори, че тази подвижна станция замерва показатели и събира информация, която ще бъде обработена и по-късно в Пловдив, в специална лаборатория и по-късно ще изнесе данни какво се е случило, какви са показателите на въздуха, вероятно причината за това, източника.
Ако знаете нещо, моля да изнесете тези данни, защото хората от двете общини ги чакат, тъй като при това такива събития не се случват за първи път в този регион. Многократно са се случвали обгазявания на региона, без досега да им се дава ясен и категоричен отговор какъв е източникът и какви са мерките, които ще вземе правителството, за да не се повтарят те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, на 22 юни в Регионалната инспекция по околната среда и води в София е постъпил сигнал за остро задушлива миризма в района на гр. Пирдоп във връзка с което от Инспекцията са предприети следните действия.
На 23 юни 2015 г. от експерти на Регионалната инспекция – София, съвместно с представители на община Пирдоп са извършени проверки на производствени обекти, евентуални източници на миризми, а именно: мини топлоелектрическа централа, „Аурубис – България” АД, регионална площадка за твърди битови отпадъци, стопанисвана от община Пирдоп.
В мини топлоелектрическа централа е установена миризма на запалена дървесина локално, във вътрешното пространство на производствената сграда.
При проверката на „Аурубис – България” АД, е извършен обхват на производствената площадка като към момента на проверката и по време на цялостния обход не е установено наличието на миризми.
При проверката на регионална площадка за твърди битови отпадъци, стопанисвана от община Пирдоп, е установено наличието на миризми локално по площадката на депото и в близост до поречието на р. Пирдопска в южна посока. Видимо не е установено и няма следи за локални горивни процеси, засягащи характерните депонирани отпадъци на територията на сметището.
Във връзка с констатираните обстоятелства при извършената проверка с писмо на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, 26 юни 2015 г., на община Пирдоп са издадени предписания относно: ежедневен контрол на депото с цел недопускане на изгаряне на отпадъци, засилен контрол върху генераторите на излезли от употреба гуми, засилен контрол за недопускане на нерегламентирано изгаряне на отпадъци на територията на общината.
Община Пирдоп е декларирала изпълнението на дадените предписания като е уведомила Регионалната инспекция за предприетите действия и предвидените мерки за контрол.
На 24 юни мобилната автоматична станция, както и Вие упоменахте, на Изпълнителна агенция по околна среда, е позиционирана в гр. Пирдоп, като за период от 40 часа са извършени измервания по показатели: фини прахови частици, азотен оксид, азотен диоксид, серен диоксид, озон, въглероден оксид, бензен, толуол, ксилен, полициклинични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения и метеорологични параметри.
На 25 юни са получени нови сигнали за миризми и замърсяване на въздуха в гр. Пирдоп във връзка с което е удължено с още 24 часа обследването на качествата на атмосферния въздух.
На 26 юни са извършени нови проверки на място от експерти на РИОСВ-София.
При извършения обход на площадките на дружествата органолептично не е установено наличие на миризма.
В заключение бих искала да Ви информирам, че от анализа на резултатите от измерването на мобилната автоматична станция и от данните на пунктовете за мониторинг за периода 24-27 юни не са установени превишения на показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в гр. Пирдоп и понеже и Вие споменахте за притеснението на хората от региона, с настоящото Ви уведомявам, че е стартирана процедура с писмо от директора на Регионалната инспекция към Изпълнителната агенция по околната среда за осигуряване на оборудване и разполагане на постоянно действаща автоматична измервателна станция за качеството на атмосферния въздух в района на общините Пирдоп и Златица.
Имаме положително становище за това и още следващата седмица ще бъде разположена тази постоянно действаща лаборатория, което, надявам се, ще ни подпомогне в усилията ни за непрекъсната информация, която да бъде предоставяна на жителите на региона за качеството на атмосферния въздух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Нинова, желаете ли реплика?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Министър, струва ми се, че това, което казвате, е абсурдно, тъй като очевидно е, че има проблем. И Вие го признахте – задушливата миризма, сигналите на хората, притесненията.
Да не съм била там, да Ви повярвам, че няма такъв. Бях и видях, че там трудно се диша. Видях хора, които имат не само дихателни проблеми, а проблеми и с очите и така нататък. Тоест, проблем има, но от отговора Ви разбирам, че източник на проблем не е установен. Станцията е замерила абсолютно нормални показатели на въздуха, тоест някой си въобразява, че има проблем и оттук нататък ще следим какво ще стане.
Това за мен не е задоволителен отговор. Ще продължавам да се срещам с хората от региона и вероятно ще измислим друг вариант за реакция, след като правителството не реагира адекватно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Госпожо Министър, дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Нинова, не мога да се съглася с изразеното от Вас мнение. Самата Вие коментирахте присъствието на колегите от Регионалната инспекция по околна среда и води, ангажираността и проверките, които са извършени.
Проверки се извършват във връзка с всеки един сигнал, който се получи. Показанията, които се отчитат, са свързани с качеството на атмосферния въздух, замерваното по компонентите, по елементите, които цитирах в своя отговор.
Отново, както и Вие казахте, ние в израз на ангажираността си към местното население и към грижата за това да има пълна информираност за състоянието на качеството на въздуха, както казах, предприехме действия за инсталиране на постоянно действаща автоматична станция, която в реално време да дава информацията за състоянието на въздуха.
Както Вие така и ние провеждаме срещи с гражданите и реагираме на всеки един сигнал, който бъде получен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министъра на околната среда и водите е от народния представител Велизар Енчев относно опасно замърсяване на питейната вода в с. Дамяново, община Севлиево.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, госпожо Министър, господин Министър, уважаеми колеги, които сте останали в тази зала!
На 20 май Районната станция в гр. Габрово изпрати писмо до кметството в с. Дамяново, община Севлиево, в което жителите на селището се уведомяват за извършени проби на питейната вода в Дамяново в Помпена станция – 1, и Помпена станция – 2.
От това много тревожно писмо става ясно, че в Помпена станция – 1 съдържанието на нитратите е 84 мг на литър, а в Помпена станция – 2 съдържанието на нитратите е 55 мг на литър, а както е известно, допустимата норма за съдържание на нитрати в един литър вода е до 45 мг на литър.
По този повод РЗИ-Габрово препоръчва на жителите на Дамяново в това много учтиво, но, бих казал, тревожно, алармено писмо, препоръчва им временно да не консумират вода от водопровода, а да ползват вода от чешма в центъра на селото, която е годна за консумация.
Сами разбирате, това създава изключително сериозни проблеми за жителите на селото – над 500 души, повечето от които са възрастни хора, имат много тежки проблеми с предвижването, да не говоря сега за малките деца, които през летните отпуски се намират там.
По този повод Ви информирам, че години наред Пречиствателната станция в Севлиево изхвърля отпадъците близо до водоема в с. Дамяново, които, както твърдят експертите, се просмукват в питейната вода, което е излишно да кажа, е повече от опасно за здравето на хората в района.
Въпросът ми към Вас е: какво ще предприеме Вашето ведомство за решаването на този хроничен проблем за жителите на с. Дамяново? Става дума все пак за тяхното здраве и за техния живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, отговорът на Вашия въпрос е в съответствие с компетенциите на Министерството на околната среда и водите.
Бих искала да Ви информирам за следното: за питейно-битови нужди с. Дамяново, община Севлиево се водоснабдява от подземни води чрез каптиране на извори, разположени в три групи: „Гюр чешма”, „Чешмите” и „Баирите”.
Първите две групи са разположени южно от селото в близост до земеделски земи, а третата – в гориста местност, северно от селото.
За подаване и съхранение на водата се използват съответните помпени станции и напорен резервоар.
За ползване на подземните води от водно тяло „Карстови води” в Централен Балкан от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” са извадени разрешителни на „ВиК-Бяла” ЕООД, гр. Севлиево.
Съгласно Закона за водите дружеството отговаря за качеството на питейната вода, предоставена на населението.
Съгласно Плана за управление на речните басейни и изготвения през 2014 г. междинен преглед на значими проблеми при управление на водите в Дунавски район, за водното тяло основен риск представляват дифузните замърсявания от земеделска дейност, както и концентрирани замърсявания от животновъдни ферми и населени места без пречиствателни съоръжения, каквото е село Дамяново.
На 14 юли 2015 г. от експерти на Регионалната инспекция по околна среда и води – Велико Търново, Басейнова дирекция „Дунавски район”, ВиК „Бяла” ЕОД и Общинска администрация – Севлиево, е извършена проверка на района на село Дамяново, при която е констатирано следното. Пречиствателната станция в Севлиево е въведена в експлоатация от началото на 2010 г. Излишната утайка се обезводнява, преработва се с коагулант и се третира с филтър преса. Влажността на утайката е около 80%. Извършените анализи на утайката показват, че същата може да се предава за обезвреждане чрез депониране.
Намерението на ВиК „Бяла” – Севлиево, е генерираната утайка да бъде оползотворявана и за тази цел тя се транспортира и временно съхранява на бетонов изравнител, намиращ се в землището на село Дамяново. Бетоновият изравнител е с площ около 3 дка и дълбочина около 2 м. При извършения оглед на района е установено, че местоположението на изравнителя не попада във водосборната област на двата водоизточника за питейни води на село Дамяново.
Първият водоизточник каптаж „Чешмите” е разположен на около 300 – 400 м непосредствено под стопанския двор на селото, където има разположени два животновъдни обекта с големи количества складиран стар и пресен оборски тор във и извън чертите на двора. При валежи повърхностните води преминават през складирания оборски тор и чрез дренажните тръби достигат до каптажа, като го замърсяват с нитрати. На кмета на община Севлиево е дадено предписание за незабавно предприемане на мерки за почистване на нерегламентираното замърсяване с оборска тор.
Към момента водоснабдителното дружество е предприело действия за изключване на замърсените с нитрати води от каптаж „Чешмите”. Водоснабдяването на село Дамяново ще се осъществява само от каптаж „Гюр чешма”.
В тази връзка с писмо от 6 юли 2015 г. ВиК – Бяла, е уведомила Областна дирекция по безопасност на храните – град Габрово, за предприемане на действия по компетентност относно осигуряването на съхранението и оползотворяването на генерирания оборски тор от животновъдните обекти в стопанския двор на село Дамяново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Енчев – реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Много странно, много неприятно съм изненадан от факта, който Ви е предоставен от експерти, че нитрати се съдържат в оборска тор. Ако приемем, че нитрати в такова голямо количество се съдържат в оборска тор, трябва да си направим изводи, че нашето земеделие е отровно, но да Ви предложа решение, ако трябва да бъдем конструктивни.
Решението според гражданите на Севлиево, не само гражданите на Дамяново, а и на съседните села е едно – трябва да се построи язовир „Мокра Бяла” край Севлиево, след което ще се реши въпросът не само с водоснабдяването на град Севлиево, но и на околните селища, включително и на село Дамяново.
Надявам се да вземете отношение и по този въпрос, тъй като това не е само мое мнение, не е само мнение, както казах, на жители на тези села и на град Севлиево, а и на много експерти от региона. Но, пак повтарям, много странно – нитрати в такова голямо количество в оборска тор, някой трябва да го обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, както упоменах, рисковете, свързани със състоянието на водното тяло, са свързани с дифузните замърсявания основно предизвикани от селското стопанство. За тази цел се извършва контрол върху животновъдните обекти.
Относно коментара, който Вие направихте, безспорно съм съгласна с Вас, че е необходимо да бъдат направени допълнителни инвестиции в региона на Севлиево. Наясно сме с необходимостта да бъде осигурено качествено питейно водоснабдяване на населението. Знаете, че общината работи по въпроса по осигуряването на качествено питейно водоснабдяване и реконструкцията на централния водопровод.
Освен това възможността да се ползват средства по Оперативна програма „Околна среда” за извършването на регионални прединвестиционни проучвания и впоследствие инвестиции във ВиК сектора дава възможност за извършването на предварителните подготвителни дейности по изготвянето на техническата документация и впоследствие финансирането на такива инвестиции, които да бъдат в полза на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Няма повече въпроси към Вас от колегите народни представители.
Пожелавам Ви приятна работа!
Преминаваме към въпроси към министъра на отбраната Николай Ненчев.
Първият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно ангажиране на политолози и журналисти от Министерството на отбраната за изнасяне на лекции във военните гарнизони в страната.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги, колкото сте останали тук – мисля, че сте не повече от четирима! Господин Министър, на 25 юни тази година Министерството на отбраната обяви, че до 10 юли в 16 областни центрове ще се проведат поредица от срещи, на които политолози ще изнесат своето виждане за въоръжените сили на Република България.
Според официалната информация, която може да се намери на сайта на Министерството, на тези срещи са били разяснявани промените, рисковете и заплахите в средата за сигурност, както и евроатлантическата и европейската принадлежност на България като гарант за нейната сигурност. Лекторите са говорили за отбранителната политика на правителството, за кризата в Украйна, за хибридната война, за събитията в Сирия и така нататък.
Както стана известно, досега такива срещи са организирани в Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Смолян, Враца, Благоевград, Карлово, Видин, Плевен, Сливен, Ямбол, Шумен, Варна, Бургас, Велико Търново – най-вече имам предвид, разбира се, в съответните гарнизони или военни клубове.
Лектори са били, което е особено интересно, бившият външен министър Соломон Паси, политологът Огнян Минчев, анализаторът Владимир Чуков, журналистите Иван Бедров и Калин Манолов, дипломатът Илиан Василев.
Моите въпроси към Вас са:
Бихте ли пояснили на народните представители какъв е смисълът от подобни мероприятия и какви средства са изразходвани за тяхното провеждане, включително какъв е размерът на техните лекторски хонорари, или пък на техните щатни длъжности, ако има такива?
Отговаря ли на истината информацията, че на срещите с военнослужещи в армейските гарнизони въпросните лектори агитирали за активното ни ангажиране в руско-украинския конфликт и посочили Русия като главна заплаха за националната сигурност на Република България?
Не смятате ли, че подобно ангажиране на журналисти срещу заплащане представлява недопустима и трудно обяснима намеса на изпълнителната власт в работата на медиите, които в този случай се превръщат в безкритичен рупор на официална информация, вместо да са независими и обективни източници на информация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Нинова, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Енчев! На първо място, бих искал да припомня, че въоръжените сили на Република България не принадлежат нито на министъра, нито на правителството, нито на парламента. Те принадлежат на Република България, а тя, както знаете, е демократична страна.
Толкова важни решения, като повишаване на отбранителните способности, не трябва да се налагат, а трябва да се изработват внимателно и след дълга обществена дискусия. Обществото трябва да е информирано за състоянието на отбранителните способности на страната в силно влошената среда за сигурност в Югоизточна Европа. По тази причина на 19 май 2015 г. Министерството на отбраната постави началото на обществено обсъждане в 16 областни центрове и градове в страната. Обсъждани бяха параметрите на отбранителните способности и намеренията за модернизация на въоръжените сили, заложени в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020, както и промените, рисковете и заплахите в средата за сигурност и предизвикателствата пред отбранителната политика на страната ни, както и евроатлантическите и европейските ценности. Чрез провеждането на тези дискусии дадохме възможност на военнослужещите и на обикновените граждани в цялата страна да изкажат мнения, да зададат своите въпроси и да получат компетентен отговор. Своето мнение изразиха и представители на различни съюзи – на запасните офицери и сержанти, на граждански сдружения и на политически партии.
Мога да Ви уверя, че този подход срещна изключително широка подкрепа и ни даде възможност да преценим доколко политиката на Министерството на отбраната отговаря на нуждите на Българската армия и как тя се приема в обществото.
В срещите освен представителите на Министерството на отбраната участваха и представители на научните среди, политолози и общественици.
Що се отнася до хонорарите на външните лектори, информирам Ви, че размерът им е 100 лв. на час. Привлечените политически анализатори и общественици в кампанията са изявени изследователи, професионалисти в сферата на сигурността, запознати със следваната от Министерството политика и участваха в качеството си на независими експерти.
Искам да подчертая, че обществените обсъждания се проведоха при пълна прозрачност и при отворени врати. На тях присъстваха представители на различни местни и регионални медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Енчев, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, аз Ви благодаря за дадената информация какъв е бил лекторският хонорар на тези привлечени за сътрудници политолози и социолози, но ще Ви кажа, че по същество с подобни акции, по моето скромно мнение, се връща статутът на политическите офицери в Българската народна армия преди 10 ноември 1989 г. Тогава поне имахме над 200-хилядна армия, Военновъздушни сили, Военноморски сили, а сега всички знаем какъв е съставът и количеството на Българската армия и нейното въоръжение.
Струва ми се, че когато не достигат пари за ремонта на изтребителите МиГ 29 и се извършват невероятни маневри, образно казано, за да се осигурят резервни части и ремонтна база – да се плаща за подобни действия е доста странно и не особено аргументирано.
По-тревожното според мен е не това, а фактът, че на тези лектории и лекции всъщност се е агитирало срещу една велика сила като Русия и е била сочена като основна заплаха за България, още повече, че на тази трибуна точно преди две седмици министър-председателят Борисов по време на блиц контрола на мой въпрос, точно по тази тема – за тези лекторски участия във Въоръжените сили заяви, че лично неговото мнение е, че Русия не е наш противник и не може да бъде такъв, а Вашите лектори са говорили точно в тази посока, че главният противник на България е Русия.
И сега един интересен финансов въпрос – участието на видна социоложка, собственик на много известна социологическа агенция, ме смущава изключително, няма да спомена нейното име, разбира се, за да не й правя реклама на агенцията, но тази агенция винаги дава най-високите резултати за Партия ГЕРБ, а също така тя на 18 юни 2015 г. е дала рейтинг на министрите в кабинета Борисов, в който рейтинг Вие не стоите лошо. Аз поставям следния въпрос: може ли да ангажирате собственици на социологически агенции, провеждащи обективни, надявам се обективни социологически изследвания за рейтинга на партиите, правителството и отделните министри, след което Вие им плащате за оказана дейност или помощ на Министерството на отбраната по 100 лв. на час? Струва ми се, че това не е лесно защитимо, а трудно защитимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Енчев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател! Господин Енчев, ние очевидно изповядваме съвсем различни ценностни системи. Това е очевидно. Бих искал да Ви уверя, че съм голям привърженик на демократичния подход и ще продължа да го следвам. Привърженик съм на това всяко решение, програма или теза да бъде подложена на широко обсъждане, за да получим от хората по-реална и конкретна преценка какви точно са техните виждания. Това се оказа изключително полезно след тази поредица от семинари и дискусии, които проведохме. На дискусиите имаше възможност да бъдат зададени всякакви въпроси. Имаше възможност да присъстват всякакви граждани, включително и медии, които да зададат своите въпроси и да отстояват своите тези. Мисля, че ние проявихме един изключително демократичен подход, крайно необходим за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Процедура – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам процедура, за да изкажа своята благодарност на Вас, господин Председател, на колегите народни представители от Патриотичния фронт Борис Ячев и Емил Димитров, на колегата от Реформаторския блок Петър Славов, на колегата Георги Кадиев, на господин министъра, на персонала – стенографи, на колегите оператори, затова, че стоически пред тази празна зала продължават да вършат своята работа! Искрени благодарности! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма такава процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Кадиев, за въпрос към министър Ненчев. Въпрос от Кирил Николаев Добрев и Георги Стоянов Кадиев относно отдаване под наем на военно поделение на територията на община Ихтиман, село Костадинкино.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, от свое име и от името на колегата Кирил Добрев задавам следния въпрос към Вас: до нас достигна информация, че на територията на община Ихтиман до село Костадинкино Министерството на отбраната е отдало под наем част от военно поделение. Въпросът ми е: вярно ли е, че поделението е отдадено на фирмата „Алгънс” ЕООД и ще бъде използвано за утилизация на боеприпаси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кадиев. Министър Ненчев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, не е вярно – този имот не е отдаден под наем, продаден е. Със заповед на Министерството на горите и горската промишленост и решение на Министерския съвет през 70-те години на миналия век на Министерството на отбраната е предоставен имот за обезпечаване на потребности на Българската армия. След отпадане на потребността от него същият е разделен на два самостоятелни имота. В единия се съхраняват движими вещи и, частна държавна собственост на Министерството на отбраната, които подлежат на разпоредителни действия.
Вторият имот е включен в графика за продажба на излишни за Министерството имоти през 2014 г. Същата година е проведена процедура за продажбата му. С моя заповед от 8 януари 2015 г. са определени купувачът, цената и условията на плащането.
На 23 февруари 2015 г. е подписан договор за покупко-продажба на имота с дружество „Алгънс” ЕООД. Имотът е предаден на купувача на 17 март 2015 г.
От изложеното дотук е видно, че имотът не е държавна собственост в управление на Министерството на отбраната, поради което нямаме основание да вземаме отношение към извършващите се понастоящем в него дейности от собственика „Алгънс” ЕООД. В случай че се касае за дейности по утилизация на боеприпаси, осъществяването на контрол следва да се извърши от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, аз не оспорвам това, че вероятно този имот е отпаднал от нуждите на Министерството на отбраната. Не оспорвам правото Ви да го продадете и да получите съответните приходи за нуждите на отбраната. Оспорвам обаче това, че никой не знае какво се случва там. Този имот е само на 3 километра от чашата на язовир „Искър”. Този имот, когато е бил под разпореждане на Министерството на отбраната, в него никога не са се държали запалителни материали и бомби, а винаги само оръжия, които не могат да избухнат – по една-единствена причина, че това може да окаже влияние върху чашата на язовир „Искър”. Този имот е само на няколко километра от хранилище на уранови отпадъци. Евентуална авария в него може да има последствие, които пренасяйки се от замърсяване на въздуха, могат да замърсят и водата, от която пие цяла София. Това не е просто склад, който ние продаваме, вземаме едни пари и никой не обръща внимание какво се случва оттам нататък.
Близо до него е мина „Чукурово”. Ако си спомняте, преди няколко години тя беше определена за приемане на столичния боклук, когато нямаше къде да се приема. Тогава хората се вдигнаха и направиха жива верига, за да спрат камионите. Представяте ли си какво ще направят сега, ако там наистина се извършва утилизация?! Защото това е много по-опасно от приемането на смет. Дои и в мина „Чукурово” никога не е имало гърмежи. Там въглищата са били добивани по способ, че по никакъв начин да не се застрашава близкият язовир „Искър”.
Затова искам да Ви обърна внимание – това не е въпрос, та просто да отбием номера. Нека да видим къде е истината. Да видим дали там ще се извършва утилизация, за да могат да се вземат съответните мерки, преди да е станало нещо. Дори не говоря за фирмата „Алгънс”, с която вече имаме достатъчно лош опит, но която и друга фирма да беше, според нас на това място, където никога не е имало запалителни материали, именно заради опасността да стане нещо, в момента да се извършва утилизация е абсурдно!
Ние с цялото си влияние, с всичко, което можем да направим, ще подкрепим и хората, които евентуално някога биха протестирали там, ще подкрепим разнищването на целия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кадиев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Кадиев, преди да бъде продаден който и да е имот, се извършва съгласувателна процедура. Ние изискваме и осъществяваме стриктен контрол за всеки един имот и получаваме разрешение за това. Разбирам Вашата загриженост и я споделям, но този имот вече не е на разпореждане на Министерството на отбраната, което ме кара да си мисля, разбира се, ще окажа съдействие, ще разговарям с вътрешния министър и ще помоля да бъде извършена подробна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Пристъпване към въпросите към друг министър, на който също ще трябва да благодарим след това – финансовия министър Владислав Горанов.
Първо питане от народните представители Вили Лилков, Петър Славов и Мартин Димитров относно политиката на Министерството на финансите по отношение определянето на законната лихва, премахване понастоящем на санкционния й характер и възможността за диференциация на размера на законната лихва за забава на физически лица и търговци.
Заповядайте, проф. Лилков, да развиете питането.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, питането, което внесохме с колегите Славов и Димитров се отнася, накратко казано, до законовата лихва за забава на плащанията между физически лица и търговци в България.
Накратко. В България лихвата за забава на плащанията е определена в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, като не е направена диференциация за забава за плащания между търговци и между физически лица.
С Директива на Европейския съюз 2011/700 е определена минималната лихва за забава на плащанията между търговци в размер на 8 процентни пункта, като това не се отнася за физически лица.
В момента само две са държавите в Европейския съюз, които имат размер на лихвата за забава на плащанията между търговци в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта и една от тези страни е и България.
В същото време в Европа, в европейските страни за забава на плащанията между физически лица са приети значително по-малки лихви за забава например в Австрия този размер е 4 процентни пункта плюс ОЛП, в Германия 5 процентни пункта плюс основния лихвен процент.
Въпросът ни с колегите Славов и Димитров се свеждат до следното: предвиждате ли намаление на лихвата за забава на плащанията между физически лица и търговци от размер на 10 процентни пункта надолу и съобразяване с европейската практика? Предвиждате ли диференциация на тази лихва, от една страна, за физически лица, и от друга страна – за търговци?
Имаме предвид, че в много случаи тази лихва има тежък санкционен характер, особено когато става въпрос за забава на плащания, свързани с гледане на дела, които продължават понякога две или три години. Тогава лихвите, които плащат и физически лица, и търговци, много често надминават и главницата. Това е нашият въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Лилков.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно Разпоредбата на чл. 2, § 6 от Директивата определеният минимален допустим размер на законната лихва, който е основният лихвен процент на съответна държава членка плюс най-малко 8 процентни пункта, като същият е задължителен за всички държави членки.
Правилно коментирахте, че в България в съответствие с Директивата определеният лихвен процент за забава е основният лихвен процент плюс 10 пункта. Дългосрочната практика в България е размерът за просрочени задължения да се определя по този начин, независимо дали длъжникът е физическо лице или търговец.
Когато цитираме различни примери – били те европейски, или други примери от световната практика, трябва да отчитаме и различните традиции и междукултурни особености, които се наблюдават в отделните държави.
България е държавата с един от най-високите дялове на сива икономика и в този смисъл санкционната функция, която увеличената лихва за забава носи, не е задължително лошо икономическо проявление.
В този смисъл не сме обмислили и не сме разсъждавали нито за диференциация, нито за намаляване на този лихвен процент. Всъщност стъпка в посока намаляване на този лихвен процент имаше от началото 2013 г., когато с промени в законодателството, лихвата за забава на невнасяне на задължителни осигурителни вноски беше намалена от основния лихвен процент плюс 20 процентни пункта на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, каквато е общата лихва за забава.
Готов съм да изслушам Ваши аргументи, но не смятам, че гражданският оборот и оборотът свързан с плащане на публични задължения, трябва да бъде различен като третиране. По същия начин не смятам, че третирането трябва да бъде различно между юридическите и физическите лица в уреждането на техните задължения, още повече че в самия преамбюл на Директивата и нейната роля е категорично да не се допускат икономически стимули. Напротив, да се наказва допускането на просрочени задължения между отделните субекти – били те по линията на власт подчинение между държавата и данъчно задължените лица, било по линия на договорни отношения.
В този смисъл отговорът ми към Вас е: не сме обмисляли на този етап и не смятаме, че е необходимо подобна диференциация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса в рамките на две минути – господин Петър Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, първият уточняващ въпрос, с който ще започна, след като казахте, че не сте обмислили диференциация, ще бъде: дали не бихте обмислили такава диференциация? Ще Ви дам следната аргументация за това.
На първо място, ние поръчахме едно проучване сред останалите държави – членки на Европейския съюз, как там е решен въпросът по отношение на законната лихва. Много интересна информация получихме – че редица държави диференцират между търговци и физическите лица. Тоест, докато при търговците наистина е допустимо по-висок размер на законната лихва, която се начислява, то по отношение на физическите лица примерно в Германия размерът е 5%. Редица други държави са също под тези 8%, за които стана дума и които, между другото, по смисъла на Директивата касаят търговците, тоест за тях поне по начина, по който ние тълкуваме с колегите, не трябва да се слиза под тези 8% размер на законната лихва.
Причината тук е много проста. Законната лихва по начина, по който, за съжаление, функционира в България, до голяма степен има санкционен характер. Тъй като в момента, както отлично знаете, лихвените проценти на международните пазари са изключително ниски, а надбавката от 10% на практика ги надхвърля неколкократно и увеличава размера напълно необосновано. Затова и се говори за санкционен характер на законната лихва, а не всъщност на нормалния характер, който би следвало да има тя по отношение преодоляване на последиците от инфлацията или други такива последици.
Това беше първият ми уточняващ въпрос за евентуално обсъждане на диференциацията.
Вторият ми въпрос касае по отношение на традициите и въобще как се е стигнало до този размер в България? Как евентуално бихте определили по-подходящ размер на тази надбавка? Когато през 1951 г. всъщност за първи път е разписано в Постановление на Министерския съвет размерът на законната лихва, тя е била надбавка от 6% плюс основният лихвен процент. Тоест, когато в онези години се е считало, че инфлацията е пренебрежимо ниска и надбавката е била доста по-ниска. Стигнало се е до 10% в годините на хиперинфлация, когато дойде управлението на БСП и тогава наистина беше необходимо очевидно доста по-висока законна лихва, за да могат да се компенсира тази хиперинфлация. Сега, когато вече от години функционира Валутният борд, инфлацията е достатъчно ниска годишно, съвсем резонно е според мен да се помисли за намаляване на тази фиксирана надбавка, както стана дума и лихвените проценти – променливата, в начина на формиране на тази законна лихва, взимайки лихвените нива на международните пазари, също е изключително ниска и е в рамките на един-два процента, което е в пъти по-малко отколкото фиксираната надбавка.
Това са уточняващите ми два въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю! Уважаеми господин Славов, естествено, че бихме могли да разсъждаваме за каквито и да било параметрични промени, които имат като крайна цел подобряване на икономическата среда и отношението както в гражданския, така и в стопанския оборот.
Ако Вашето предложение има за цел да намали тежестта върху неизрядни длъжници, трябва много добре да се балансира до къде и на какви цели се подчинява, защото безспорно увеличената лихва има за цел да принуди или да премахне стимулите, да стои в забава по отношение на едно твое задължение. Така е уредено и в Закона за задълженията и договорите, така е уредено и в Закона за лихвите по държавните вземания – наименованието, което в момента цитирам, не е прецизно.
Ако Вашата цел е да го приведем до по-ниски нива, които да намалят по някакъв начин тежестта, то трябва да отговорим на въпроса дали по този начин няма да отидем в друга крайност, да създадем изкуствени стимули за увеличаване на задълженията между хората или увеличаване на задълженията между бизнеса? Тук дори да оставим настрана държавата, която има механизми за принудително изпълнение спрямо некоректните платци на публични задължения, трябва да държим много ясно сметка, че по една или друга причина правораздаването е относително забавено и скоростта, с която гражданите могат да уреждат споровете помежду си по съдебен път, изисква доста време, което не е в аргумент на намаляване на натиска чрез подобни санкционни мерки за доброволно уреждане под икономическата принуда на нарастване на задълженията.
Ако все пак Вашата цел е да намалим тази лихва, ние бихме могли да участваме в подобен дебат. Би могло да се мисли и за законодателни решения в тази посока, тъй като разграничаваме оборота извън задълженията към фиска и този, който е свързан със задължения между юридически или физически лица. Но пак казвам, този дебат трябва да се води заедно с дебата за междуфирмената задлъжнялост и огромния размер на натрупани задължения в рамките на целия граждански оборот и в контекста на възможността на доброволен принцип и без участието на съдебната система да се решават по един справедлив начин частни спорове и то бързо, за да не се уврежда имуществения интерес на стопанските субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, да изразите отношение, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Горанов, разбираме цялата сложност на материята и проблема и сме готови да организираме такава дискусия. Разбира се, разчитаме на Вашата помощ и на колегите народни представители да организираме една дискусия, в която действително да се огледат всички аспекти на проблема.
Твърдо сме убедени, че диференциране на лихвата за забавяне на плащанията между физически лица и търговци би трябвало да бъде направена, тъй като това е европейската практика.
Нещо повече, считаме, че логично по някакъв начин размерът на надбавката, която в България е десет процентни пункта над основния лихвен процент, би трябвало да се съобразява и със самите лихви, които действат в момента в страната. Защото, както каза колегата Славов, десетте процентни пункта са приети 1994 г. като надбавка, когато лихвите са били двуцифрени. Сега нещата са се променили значително в последните години, така че трябва да мислим и в тази посока.
Доволни сме от това, че изразявате готовност да разсъждаване по този проблем. Сложен е и аз искам от трибуната на Народното събрание да благодаря на тези студенти, които направиха едно наистина качествено и задълбочено законодателно проучване. Ние ще Ви връчим копие от него и можем да започнем разговор. Надявам се, ще бъде в интерес на всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Лилков.
Следващият въпрос е от народният представител Румен Христов и народния представител Мартин Димитров относно въвеждане на изискване с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите на измервателни уреди за земеделските производители.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Знаете, господин Горанов, че съм един от най-твърдите поддръжници на монтирането на измервателни уреди върху всички производители на акцизни стоки с цел подобряване на контрола и събиране на повече приходи в бюджета. Знаете, че включително по моя инициатива, на моите колеги и на колеги от партия ГЕРБ, бяха възстановени тези уреди, които в „Лукойл” не работеха и бяха спрени по времето на мандата на кабинета Орешарски.
Сега обаче с тази Наредба № Н-18 се предлага не производители, а потребители да монтират измервателни уреди. Става въпрос за земеделски производители. Изискването е, ако имаш съд с вместимост над 1000 литра и годишно потребяваш над 2000 литра, да трябва да изпълниш всички изисквания, включително закупуване на нивомерно устройство, което да бъде свързано с онлайн връзка със съответната администрация за контрол.
Това, което нас ни притеснява, е, господин Министър, че разходът, който земеделецът трябва да плати, може да се окаже по-голям от ефекта за бюджета. Тоест представете си един малък земеделски производител.
Самите земеделски производители твърдят, че този разход може да стигне до 20 хил. лв. Представете си един земеделец, който, не знам, малък земеделец, не говоря за големите, който трябва да плати 20 хил. лв. като бюджетният ефект ще бъде с пъти по-малък. Тоест няма смисъл да натоварваме хората с по-големи разходи, отколкото ще бъде ефектът от мярката.
По тази причина въпросът ми към Вас е следния: не е ли по-правилно да сложим по-високи прагове, да има нивомерни устройства, но те да касаят по-големи земеделски производители – тези, които имат десет и над десет тона годишна консумация, които обработват примерно над 1000, над 2000 декара, а не да караме малкият земеделски производител да изпълнява подобни изисквания? Защото, първо, няма да получим ефекта; второ, за 20 юли, доколкото съм информирам, ще протестират. Защо е необходимо да вадим тези хора на протест? Тоест да има контрол, но той да бъде умен и да бъде така разположен, че да засяга големите производители, където и ефектът за бюджета ще бъде значителен. А ако, след като въведем за големите производители, видим, надявам се, значителен ефект, и се види, дадете ни примери, че има и по-малки, които нарушават закона, тогава можем да мислим за разширяване.
Моята препоръка към Вас е: първо да позиционираме този контрол, така че да няма голямо обществено напрежение, да обхване големите производители, големите цистерни и ако след това видим, че проблемът продължава да не бъде решен, да се помисли за допълнителни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю! Уважаеми господин Димитров, в кулоарите на Събранието успях да видя и господни Христов. Обменихме и с него идеи да направим една задълбочена дискусия в Министерството на финансите, която всъщност аз водя от шест месеца със земеделските производители.
Знаете, че с промени в Закона за данък върху добавената стойност в края на 2014 г. от 1 януари е предвиден механизъм за контрол върху тези ползватели на горива, които използват акцизни стоки за зареждане на превозни средства, на машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди. Т
Това, което не доразвихте докрай във Вашия въпрос, е, че всъщност тези крайни мерки за контрол, които са предложени, като имам предвид крайни, имам предвид това, че те са свързани, от една страна, с определени инвестиции, които в никакъв случай не достигат размерите, които коментират засегнатите от контролните мерки ползватели на горива.
Това, което не цитирахте, а всъщност съм сигурен, че го знаете и е важно в този дебат, е, че тук говорим само за стационарни вкопани съдове. Тук не говорим за цистерни, тук не говорим за преместваеми обекти, които могат да се използват за съхранение и снабдяване с горива. Тук говорим за проявлението, особено в Южна България, на така наречената „ведомствени бензиностанции”, които са останали в миналото от селскостопанските дворове, вследствие на земеделската реформа, които особено при малките производители е нелогично да съществуват. За какво ти е на теб стационарна бензиностанция или стационарен вкопан уред, снабден със съответно техническо средство да извеждаш от тази цистерна горива и да ги сипваш в други уреди или да снабдяваш превозните си средства с гориво, ако ти отглеждаш 100 или 500 декара, при положение че е ясно, че консумацията на горива при теб е изключително ограничена?
Готов съм на допълнителен анализ и дебат. Пак казвам, водим го от месеци. Това, което цитирате във Вашия въпрос, вероятно са споделени притеснения от земеделски производители.
Уверявам Ви, че нито цената за тази инвестиция, която те цитират, е такава, нито проблемът е толкова дълбок, колкото се представя.
Обратно, ако пък все пак се окаже, че действително има осем хиляди ведомствени бензиностанции, както цитирате във Вашия въпрос, не е ли това един много сериозен проблем и потенциален натиск върху създаването на много сериозен трафичен сигнал за разпространение на нелегални горива без платен акциз, или в добрия случай, ако са с платен акциз, без платен данък добавена стойност. Затова аз съм готов да продължим да водим този дебат.
Със сигурност не е добре да се създава напрежение, но мисля, че излишно се драматизира темата и очаквам анализа на колегите зърнопроизводители, доколко е трудно, ако те си поръчат горива от който и да е вносител или производител на горива за тях ще бъде проблем да им бъде доставено, колкото и да е заявеното от тях количество, в цистерни, които обаче не са стационарни и вкопани в земята, за които такива мерки за контрол не се изискват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Министър, ако става въпрос за бившите ведомствени бензиностанции, дайте ми дори един пример на такава, чиято вместимост на резервоарите е до 1000 л, както са записали тука. Ако целта Ви е да обхванете точно тези ведомствени бензиностанции, значи трябва да покачите критериите, както и аз Ви препоръчах. Едва ли има такава, чиято вместимост на резервоарите е 1000 л. Ако това е бивша ведомствена бензиностанция, те са с по-голям капацитет.
Вижте, мен ме притесняват следните въпроси, които ще бъдат зададени към Вас и управляващото мнозинство. Например един земеделски производител би могъл да пита: защо няма монтирани такива уреди на „Булгартабак” все още, или на предприятията, които произвеждат алкохол, а искате да монтирате такива уреди не на производители, а на потребители на стоки?
Вторият въпрос, който може да Ви бъде зададен, е следният: защо не контролирате производството, а потреблението? Целта в повечето страни е, ако има някакви злоупотреби, те да бъдат хванати при производството, а много по-трудно може да стане това при потреблението. Защото, вижте, ако няма контрабандни горива, няма откъде да ги вземеш, за да правиш някаква търговия с тях впоследствие.
Пак Ви казвам, господин Министър, финият момент тук е следният: разбира се, че трябва да има контрол. Разбира се, че винаги аз съм подкрепял и ще подкрепям всякакви мерки, свързани с контрола, но е много деликатен въпросът, когато искаме да отидем вече при изключително дребния земеделски производител и да го караме той да прави разходи. Това е много деликатен въпрос и хората с основание недоволстват. Защото, пак Ви казвам, над 1000 л вместимост на резервоара далеч не обхваща само ведомствените бензиностанции. Оказва се, че примерно има някакви наследени някакви уреди и някакъв наследен резервоар – да, примерно той е вкопан, но за да се изпълнят изискванията, трябва да има нова колонка, нов нивомер, нови уреди за трансфер на данни.
Аз бих Ви помолил за следното нещо: за да не получаваме само информация от земеделските производители, бихте ли ни изпратили в парламента едно обобщение на хванати нередности – продажба на незаконно гориво, неплатено ДДС, неплатен акциз, за да добием представа за размера на проблема и да видим. Пак казвам, не е ли по-логично да бъде записан по-висок праг, така че да сме убедени, че няма да контролираме, казвам директно, дядо Гошо на село, който обработва няколко стотин декара, печалбата му е съизмерима с разхода, който искаме да го накараме да направи, а действително облагаме големи земеделски производители? Тази разлика е много важна. Защото, ако дядо Гошо реши, че него искаме да облагаме, че за него е написан законът, с основание хората ще протестират, господин Министър, бих казал, зорлем ще протестират. Това е нещо, което може да бъде избегнато, ако отсега им покажем справедливост.
Да им покажем, ето, допуснати са такива нередности, примери – едно, две, три, десет и да помислим отсега за по-високи прагове. Да, има го в Закона за ДДС, но с тази наредба Вие уточнявате праговете. Според мен трябва да бъдат по-високи. Именно, ако обхванат точно тези ведомствени бензиностанции, за които Вие говорите, може прагът да бъде 5000 л вместимост на резервоара и примерно 10 000 л годишна консумация. Така самите хора ще разберат, че мярката не е към дядо Гошо на село, а вече към по-големи земеделски производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Министър Горанов – дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Пак да повторя, господин Димитров. Дядо Гошо, ако гледа 100 дка, в земеделските норми 7,2 л на декар са 720 л, а и едва ли дядо Гошо трябва да извършва снабдяването си с гориво със стационарен вкопан съд и със съответната помпа, която при търговските продажби се нарича бензиноколонка или въобще колонка за извеждане на горивото от вкопания съд. Едва ли това е най-подходящият начин за снабдяване с горива на дядо Гошо. Но той не е категорично засегнат от тези мерки за контрол, тъй като тук говорим наистина за промишлено снабдяване с гориво и то при стационарно формирани инсталации. Тук не говорим за цистерни, които могат да бъдат десетки тонове, които могат да бъдат подвижни, с които може да се закупува гориво и то да бъде отвеждано до съответните машини, разположени на полето и занимаващи се със активна земеделска дейност в съответния период.
Тук говорим за хилядите примери, които мога да Ви покажа и като снимков материал, и като други примери, свързани с нарушение не само на данъчното законодателство, а и на всички мерки по Закона за устройство на територията и мерките, свързани с наредбите на Пожарната, свързани с отстояния, ако щеш и с екологичните мерки, които изискват специални процедури за съхраняване на такъв тип горива и въздействието им върху околната среда, с които ще разберете, че – да, ние трябва да имаме много внимателно отношение да не натоварваме земеделските производители и въобще дребния бизнес с определени мерки за контрол, но не трябва да забравяме, че в края на краищата тези мерки за контрол, които се налагат, целят именно големите производители, които искат да създадат собствено стопанство за управление на течни горива. Те в никакви случаи не могат да се измерват в хиляди литри, тъй като, пак казвам, има много по-елегантни начини за организация на този процес, без да се налага да поддържат в стопанските дворове вкопани уреди със съответните помпи, с които да се извежда горивото, тъй като това дава потенциална възможност и това се наблюдава в цяла Южна България, а и не само в Южна България, за използването на горива с неплатен ДДС, ако в добрия случай акцизът е платен.
Контролът, разбира се, трябва да бъде не само върху производителите на горива, а също така и на вносителите, защото, пак казвам, ако съществуващата система на организация на движението на стоки под режим отложено плащане на акциз е достатъчно добра, за да може да се гарантира във висока степен, че акцизът е платен, големият проблем, който се опитваме да решим, неслучайно наредбата е свързана със Закона за данъка върху добавената стойност, е че след освобождаването на стоки с платен акциз за крайно потребление на много места и много често се къса ДДС-веригата и се избягва плащането на данък добавена стойност за тези горива.
Темата, естествено, няма да свърши тук, но проблемът не е с измеренията, с които Ви се представя, тъй като, пак казвам, не е задължително тази дейност на земеделските производители да се осъществява със стационарни, вкопани в земята уреди и съпътстващите към тях съоръжения за използване на горивото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Последният въпрос към министъра на финансите Владислав Горанов е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно размер на вноската на БНБ в държавния бюджет за 2013 г., 2014 г. и размер и разпределение на разходите за някои дейности.
Заповядайте, господин Славов, за да развиете въпроса.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря и на Вас, господин Министър, че включихте този въпрос в днешния парламентарен контрол. Той първоначално беше предвиден за другата седмица. Мисля, че сам виждате интересът. Доста колеги се присъединиха в последните минути в залата – виждам колегите от Патриотичния фронт и от Реформаторския блок, които искат да разберат в край на краищата колко пари е получавал Искров. Това е въпросът, който вълнува обществото в последната седмица, а като че ли и от повече време.
Уважаеми господин Министър, сумата за ежегодната издръжка на БНБ и разпределението на разходите, в това число за заплати и издръжка на служителите и ръководния състав, за поддръжка на сградния фонд и други силно интересуват обществото. Прави впечатление, че тези суми ежегодно се увеличават, и то с милиони левове. Например за 2013 година издръжката е била 79 млн. лв., през 2014 година близо 86 млн. лв., а прогнозата за 2015 г. вече е над 93 млн. лв.
Съгласно чл. 8 от Закона за БНБ положителната разлика на приходите на БНБ над разходите се внася в държавния бюджет. Последното е свързано с предоставяне на съответната отчетност към Министерството на финансите, а също така е очевидна и важността от ефективно управление на разходите на Централната банка, с оглед реализиране на по-големи приходи в държавния бюджет, особено във времена на дефицит.
При дебата за избор на нов Управител на БНБ подобни въпроси бяха поставени и от народни представители към кандидатите. В резултат повечето от тях декларираха готовност за откритост и прозрачност по темата, особено по отношение на възнагражденията на ръководните длъжности в БНБ, в това число и на членовете на Управителния съвет.
При анализ на бюджета на БНБ прави впечатление, че разходите за персонал са над 23 млн. лв. годишно. Предвид гореизложеното, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: какъв е размерът на вноската в държавния бюджет на БНБ за 2013–2014 г.? Какво е разпределението на разходите за персонал по следните пера: разходи за заплати на служителите и на ръководния състав и в частност на управителя и управителния съвет? Бих добавил и ако имате информация как са определяли тези заплати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Славов, господин Димитров! Чудя се как да започна отговора на този въпрос. Две числа мога да Ви цитирам, пише ги и в Закона за държавния бюджет, и е много лесен техният отговор. Всичко друго след това ще го продължа като коментар. За 2013 г. 105 млн. 833 хил. 838 лв.,11 лв. е вноската на БНБ. За 2014 г. 62 млн. 299 хил. 410, 97 лв.
Българската народна банка, едва ли е тайна за Вас, е подчинена само на Народното събрание. Тя е независима от изпълнителната власт. Така изисква Договорът за функциониране на Европейския съюз, така предвижда и Законът за Българската народна банка. Това, че управителите на банката са декларирали готовност за прозрачност, ще улесни Вашата работа, когато мотивирате изменение в Закона за БНБ, с който предвиждате подобно нещо. Можете да въведете и специално изискване към отчетите, които Българската народна банка представя пред Народното събрание, за да разкрива тази информация. Аз никога не съм знаел точния размер на възнаграждението на членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, но съм сигурен, че ако законодателно решим това да бъде прозрачно, дебатът ще остане толкова нездрав, колкото се състои в момента. Според Вас колко трябва да получава управителят на Българската народна банка? Естествено, не очаквам директен отговор и веднага.
Мога да Ви уверя едно: споменатото число, господин Енчев, е далеч от истината. Променете закона или извикайте ръководството на Българската народна банка и ги накарайте да разкрият тази информация. Изпълнителната власт не разполага с нея и ние, изпълнявайки Договор за функциониране на Европейския съюз и гарантирайки независимостта на Централната банка, никога не сме задавали този въпрос.
Естествено, за нас управлението на Централната банка и начинът, по който се разходва бюджетът й, е изключително важно в контекста на това, че превишението на приходите над разходите попада в държавния бюджет и ние бихме се радвали приносът от работата на Централната банка да бъде повече и повече, да формира по-добра основа за работата на правителството чрез бюджета. Но, моля Ви, не превръщайте този дебат в допълнителна основа за уронване престижа на Централната банка.
Положихме всички усилия да се опитаме да рестартираме тази институция като стожер на стабилността на банковата ни система. Ако имате желание, променете закона, задължете ги да предоставят тази информация, определете Вие заплатата на Централната банка и на ръководителите й и нека този дебат да бъде затворен по цивилизован начин без очакванията, че изпълнителната власт влияе върху възнагражденията на независимата Централна банка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Министър.
Безспорно изглеждате убедителен, че нямате тази информация. За съжаление обаче няма как да попитаме като народни представители управителя на БНБ, защото, знаете, той не подлежи на парламентарен контрол. Затова питаме Вас и, както аз Ви цитирах, чл. 8 от Закона за БНБ, считаме, че е редно и може би не са го спазили наистина от предишното ръководство на БНБ, но след като представят информация за вноската, която следва да бъде направена в държавния бюджет и представят информация за приходите и разходите, които Банката прави, е логично там да има разбивка и да се види наистина разходите да не са просто разходи, както цитирах, от 70 – 80 и повече милиона на година, а да се види точно къде са отишли тези пари, още повече, че както и от собствените им бюджети е видно, над 20 милиона се разходват за заплати. Тоест, очевидно това е едно доста сериозно перо. Даже и в контекста на предходния въпрос, това, което коментирахте и с господин Димитров, това са суми, които съм убеден, че ако влизат подобни милиони в държавния бюджет, това ще бъде само от полза.
Така че в този смисъл не мога съвсем да се съглася и с това, което казахте или по-скоро бих Ви помолил за уточнение какво точно трябва да значи това, че е далеч от истината сумата, която се спрягаше тук – далеч от истината нагоре, надолу и значи ли това, че все пак имате някакво предположение каква все пак е тази заплата, за да може да се каже, че тази сума е далеч от истината? Но, ако считате за необходимо, бихме се радвали да го чуем. Мисля, че обществото би се радвало да го чуе, поне някакво обосновано предположение за какви пари става дума и за тези колосални суми дали са истина.
Що се касае до законодателната инициатива, ние вече сме я предприели с колеги от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и съвсем скоро вероятно ще внесем подобно предложение, защото поне за нас заплатата на гуверньора на БНБ не ни се струва да е оправдано да е по-висока от заплатата на премиера на Републиката или на президента, или на председателя на Народното събрание. Тяхната работа не е по-малко отговорна.
Същевременно управителят на БНБ да получава или по-скоро да е получавал в пъти повече от тези три висши държавни длъжности, каквито изброих, най-малкото изглежда неоправдано, особено в контекста на фалита на Корпоративна търговска банка.
Затова наистина този въпрос мисля, че неслучайно вълнува и обществото и затова го поставям и към Вас. Ние ще продължим да търсим истината и се надявам да разчитаме и на Вашата помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Министър Горанов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание е във вторник, 21 юли 2015 г., от 11,00 ч. (Звъни. Ръкопляскания от ПФ.)
Присъединявам се към благодарностите на колегата Димитър Байрактаров към всички участници днес в парламентарния контрол, от Министерския съвет, колегите народни представители, от администрацията, операторите, всички екипи, които отразяваха днешната ни работа.
Приятна събота и неделя.

(Закрито в 17,32 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Красимир Каракачанов

Секретари:
Калина Балабанова
Димитър Делчев