Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К.Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Калина Балабанова и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Понеже всички знаем, че предстоят сериозни дебати по т. 1, а т. 2, доколкото знам, е консенсусна, от името на всички настоящи, бивши и бъдещи народни представители от Шуменски избирателен район, предлагам да се разменят двете точки – първо да приемем т. 2 и след това т. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, правя обратно процедурно предложение. Около три седмици отлагаме дебата по Правилата за провеждане на референдуми. Ако продължаваме да отлагаме, ние сериозно ще компрометираме авторитета на референдумите, а трябва да го браним и да покажем, че не се страхуваме от провеждането на референдуми. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, поставям на гласуване направеното процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред на извънредното пленарно заседание.
Гласували 166 народни представители: за 117, против 33, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, с писмо, № 554-00-643, от 17 юли тази година, на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е оттеглен внесеният на 21 март 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с входящ № 554-01-97. Следват подписите на Димитър Шишков, Настимир Ананиев, доц. Борислав Великов, Никола Хаджийски, Вили Лилков, Бойка Маринска, Борислав Миланов и Димитър Делчев.
На 20 юли 2015 г. в Народното събрание е постъпил Бюлетин № 15 на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 26 ноември 2014 г. – 18 юни 2015 г. Бюлетинът съдържа информация за дейността на Комисията, взетите от нея решения и доклада й по чл. 4, ал. 6 от Закона за периода 20 юли – 20 декември 2014 г. Бюлетинът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФИЛИАЛ – ШУМЕН, В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВАНОВ СТОЯНОВ” – ВАРНА.
Постъпили са доклади от Комисията по образованието и науката и от Комисията по здравеопазването.
Първо ще чуем доклада на Комисията по образованието и науката.
(Председателите се сменят.)
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет
на 10 юли 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха: проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, който представи проекта, проф. Радослав Гърчев от Националната агенция за оценяване и акредитация и доц. Лиляна Вълчева от синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.
Проектът за решение се внася на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 16 от 11 септември 2014 г. от заседание на Акредитационния съвет. Доказателство за обществената значимост на проекта е писмено изразената подкрепа от Областния управител на област Шумен и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
С откриването на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, ще се създадат възможности за подготовка на висококвалифицирани кадри за удовлетворяване на необходимостта от медицински сестри и акушерки в региона и в страната.
В дискусията се включиха народните представители Снежана Дукова, Милен Михов, Борислав Великов и Марияна Георгиева. Те подчертаха социалната значимост на проекта и необходимостта от специалисти за разкриване на здравни центрове на регионален принцип.
Проектът предвижда в новооткрития филиал да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” от професионално направление „Здравни грижи”. С цитираното решение на НАОА е определен капацитет за обучение на 80 студенти за всяка от посочените специалности от регулираните професии.
За обезпечаване на обучението ще бъде изпълнено изискването на чл. 26в, ал. 2 от Закона за висшето образование като е осигурен десетчленен академичен състав на основен трудов договор. За обучението в планирания филиал е осигурена съответстваща материално-техническа база, предоставена от община Шумен. Като бази за учебно-практическо обучение ще се ползват акредитирани за обучение на студенти лечебни заведения на територията на община Шумен.
След проведено гласуване по проекта за решение с резултат 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решение за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесено от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Докладът на Комисията по здравеопазването ще прочете председателят на Комисията доктор Даниела Дариткова.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за откриване на Филиал – Шумен,
в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха: заместник – министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката. Той информира народните представители, че предлаганото откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет – Варна, е по искане на ръководството на висшето училище въз основа на положително оценен проект от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда в новооткритото звено да се провежда обучение на студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по две специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”, с капацитет 80 студенти за всяка специалност.
Съгласно нормативните изисквания на Закона за здравето, обучението на медицински сестри и акушерки се извършва на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование във факултети или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование. Към настоящия момент Медицинският университет – Варна, има програмна акредитация за гореспоменатите специалности от регулираните професии на образователно-квалификационна степен „бакалавър” редовна форма на обучение, валидна до 7 февруари 2018 г.
Според проекта за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет – Варна, е осигурен 10-членен академичен състав на основен трудов договор. Предвид на посоченото, академичният състав на филиала отговаря на изискването на чл. 26в, ал. 2 от Закона за висшето образование. За нуждите на новата структура е осигурена съответстваща материално-техническа база, като за тази цел община Шумен е предоставила за срок от 10 години общински имот – сграда на Областния диспансер за пневмофтизиатрични заболявания. Оборудвани са две лекционни зали, две семинарни зали, три практически кабинета, компютърна зала, библиотека, спортна зала, както и кабинети за преподавателите и администрацията. За провеждането на учебно-практическо обучение на студентите ще се ползват базите на акредитирани за обучение лечебни заведения на територията на община Шумен.
С откриването на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна ще се осигурят нови възможности за подготовка на висококвалифицирани специалисти, което е положителна стъпка в процеса на осъществяване на националната политика за удовлетворяване на потребностите на населението от здравни грижи, както и подкрепа за регионалните приоритети и политики.
Подкрепа за предлагания проект на решение беше изразена от представители на Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Членовете на Комисията по здравеопазване се обединиха в становищата си и изразиха подкрепа за предлагания проект на решение. В рамките на обсъждането беше отбелязана и устойчивата тенденция на недостиг на медицински сестри и акушерки в националната система за здравеопазване, тъй като голяма част от тях се насочват към търсене на работа в чужбина. Според мнението на народните представители следва да бъде водена статистика по отношение на реализирането на специалистите по здравни грижи, след приключване на тяхното обучение и да бъдат предприети мерки, насочени към оставането им да практикуват в България. В тази връзка, проф. Денков заяви, че има налична статистика за периода 2009 – 2013 г., според която завършилите професионално направление „Здравни грижи” са 4210, от които безработни – 2,28 % и 81 % са включени в осигурителната система в България на среден осигурителен доход 719 лв.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Дебатите са открити. Има ли желаещи? Няма.
Дебатите са закрити.
Гласуваме
„РЕШЕНИЕ
за откриване на Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Открива Филиал – Шумен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов” – Варна, с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” на образователно-квалификационна степен „бакалавър” от професионално направление „Здравни грижи”.”
Гласуваме, колеги.
Гласували 154 народни представители: за 152, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ, № 554-01-99 – продължение.
Законопроектът е внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22 май 2015 г.
Заповядайте, господин Кирилов.
Припомням, че Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Това е гласувано.
Следва предложение от народния представител Борислав Борисов, но това да го изчете председателят на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Предложение на народния представител Борислав Борисов и група народни представители:
„Създава се нов § 3:
„§ 3. В чл. 10:
а) в ал. 1, т. 5, числото „200 000” се заменя със „150 000”;
б) в ал. 2 числото „500 000” се заменя с „300 000.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кадиев:
„Създава се § 2а:
„§ 2а. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 изразът „една пета” се заменя с „една шеста”.
2. В ал. 1, т. 4 изразът „една пета” се заменя с израза „една десета”.
3. В ал. 1, т. 5 изразът „събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права” се заменя със „събрал не по-малко от 75 000 подписа на граждани с избирателни права” и се добавя изречение второ „Подписите на граждани с постоянна адресна регистрация от една област не могат да представляват повече от 50% от всички подписи”.
4. В ал. 4 числото „500 000” се заменя с „200 000” и се добавя изречение второ: „Подписите на граждани с постоянна адресна регистрация от една област не могат да представляват повече от 50% от всички подписи”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анна Александрова и Свилен Иванов:
„Създава се § 2а:
„§ 2а. В чл. 10, ал. 2, числото „500 000” се заменя с „400 000.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 10, ал. 2, числото „500 000” се заменя с „400 000.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има думата народният представител Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че по силата на това, че съм вносител, имам възможност да изкажа първа някои съображения, тъй като очаквам дебатът отново да се изкриви и да тръгне в друга посока.
В предишните дебати действително видяхме, че не се дискутираше темата на Законопроекта, която е да изберем нови правила, по които да се провеждат референдумите, а се тълкуваха много други теми. Това целеше да изтощи, да изхаби, да омаловажи и да опорочи темата за референдумите. Дискусията тръгна в посока с внушенията, че референдумите са опасни, че, видите ли, безотговорно управляващите чрез тях се крият зад гърба на народа, че така се поставя под въпрос архитектурата и бъдещето на Европейския съюз, че референдумите се провеждат по конюнктурни и моментни емоции. По този начин се заложи един изкуствено сътворен първороден грях за референдума и се оспори идеята за суверенното право и воля на един народ да се произнесе по дадена тема.
Интересно ми е обаче как всички политически субекти по време на предизборни кампании всячески флиртуват с народа и се опитват да спечелят неговите симпатии, когато тълкуват резултатите от изборите – било то добри или лоши, винаги се уповават на мъдростта на народа и казват: „Народът така реши, затова е такава парламентарната конфигурация”, а само когато се провеждат референдуми ние не искаме да делегираме правата на тези хора да се произнесат по някоя тема.
Затова по-скоро днес искам да кажа, че гласуването „за” този Законопроект няма да е по оста – ляво, център и дясно, а по-скоро ще е на основата на статукво или защита на промяната. Днес ние ще имаме възможност да се преброим и да се обозначим.
А конкретно към нашето предложение, то е за намаляване на подписката за свикване на един референдум от 500 хиляди на 300 хиляди и за инициатива за провеждане на референдум от 200 хиляди на 150 хиляди души.
Призовавам и колегите от Реформаторския блок да го подкрепят, тъй като те имаха идентично предложение. Разбира се, намаляването от 500 на 400 хиляди също е правилна крачка, но не бива да се страхуваме и да имаме психологическа бариера, че това, което един политически субект може да не постигне с 300 хиляди, ще постигне с 400 хиляди. Затова Ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Четин Казак – процедура.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение по начина на водене.
Уважаеми господин Председател, тъй като в момента Вие подлагате на разискване и евентуално на гласуване текстове, които според мен са недопустими, не трябва да бъдат подлагани нито на обсъждане, нито на гласуване.
Искам да Ви прочета текста на чл. 81, ал. 2 от нашия Правилник: „При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки.”
И сега: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата”, повтарям и натъртвам, „и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
Тези предложения, които са направени тук от господин Борислав Борисов, от господин Георги Кадиев, от госпожа Анна Александрова и Свилен Иванов противоречат както на принципите, така и на обхвата на приетия на първо гласуване, единствено приет на първо гласуване, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Никъде в обхвата на този Законопроект, както виждате в основния текст, не се третира въпросът нито с броя подписи, нито с броя, който да прави насрочването на референдума задължително, нито по отношение на неговата валидност, така че по един недопустим начин в Правната комисия тези текстове бяха допуснати за разглеждане.
Аз се надявам обаче, че ръководството на Народното събрание няма да наруши Правилника, няма да допусне едно явно нарушаване на Правилника и няма да допуснете повече да се обсъждат тези текстове, затова аз Ви моля наистина да прекратите тук дебатите, да преминем към § 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак. Това е Вашата хипотеза. Аз следвам точно доклада на Правната комисия. Това са неподкрепени от Комисията предложения, които ще подложа на гласуване след дебатите и прекратяването на дебатите.
Господин Байрактаров, преди Вас Георги Кадиев имаше изказване.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще кажа две думи за казаното от господин Казак.
Господин Казак, Вие сигурно сте прав. Наистина много често в парламента, включително и аз, правя предложения между първо и второ четене, които са извън обхвата на първо четене. Ако следваме Вашата логика, тогава би трябвало, примерно, промените в Закона за енергетиката, които вчера бяха гледани от Енергийна комисия, изцяло да ги зачеркнем, защото на първо четене имаше два члена, а вчера имаше 31 страници с предложения. Така че, за съжаление, понякога истинските промени се появяват между първо и второ четене. Признавам, че е лоша практика, защото не предполагат нито достатъчно време да се обсъдят, нито достатъчно време обществото да си каже думата, но такава е реалността.
Моите предложения, уважаеми колеги, касаят едно просто нещо – улесняване на процедурата за свикване на референдум: точка първа намалява броя на народните представители, които могат да поискат референдум от 48 на 40 души; точка втора намалява броя на общинските съвети, които могат да поискат от парламента свикване на допитване от една пета, тоест от около 53 общински съвета на една десета – около 27 общински съвета. Точка трета е за събиране на по-малко подписи за предлагане на референдум – до 75 хиляди, което е около 1% от населението. Това е логиката ми. Колежката от АБВ предложи 150 хиляди, което е 2%, но дали ще е 1 или 2% не е толкова важно, но числото трябва да бъде намалено.
И точка четвърта е аналогична на точка втора – сваляне на прага за задължително искане за референдум от 500 хиляди на около 200 хиляди, което е около 3% от населението на страната или около 4% от хората с право на глас.
Логиката на всички тези предложения е по-лесно да се свиква референдум, като аз в § 1 бях предложил изрично включване на човешки права и въпроси от националната сигурност да не бъдат предлагани за референдум, поради възможността от популизъм. И тъй като не беше възприета тази теза, искам да Ви кажа, че ако в София, примерно, се проведе референдум дали да се въведе софийско жителство аз Ви гарантирам, че резултатът ще бъде разгромяващ „За”, което обаче нарушава едно основно човешко право и това е правото и на движение, то е и основно европейско право, и правото да живееш там, където искаш да живееш.
Затова, уважаеми колеги, моля Ви да подкрепите логиката. Дали ще подкрепите моето предложение, предложението на АБВ, ако реформаторите имат техни предложения, дори и предложението на Комисията, което е най-мекото от всички, и намаляване само с 20% – от 500 на 400 хил. души, но посоката е правилна. И според мен, колкото по-категорични са промените, толкова по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Първа реплика – заповядайте, господин Казак.
За втора реплика – господин Лазаров.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, склонен съм да приема, че нееднократно това ограничение, този изричен текст в Правилника, по една или друга причина, се нарушава, но това не е основание, тогава когато е налице явно нарушаване, флагрантно, и то нарушение, което не само, че нарушава този текст от Правилника за недопустимост на предложение извън обхвата, но нарушава и едно друго ограничение в Правилника, че не могат да се внасят повторно текстове, които вече са били отхвърлени на първо гласуване.
Знаете, че има и такъв текст – някои от предложенията, които в момента са допуснати за обсъждане от Правната комисия, са едно към едно текстове взети от другите законопроекти за изменение на този Закон, които бяха отхвърлени от пленарната зала на първо гласуване. Единственият Законопроект, който беше приет, беше Законопроектът на ГЕРБ. Всички останали предложения, които се съдържат, бяха предмет на други законопроекти, които бяха отхвърлени, и сега Вие отново предлагате през задната врата, реално на едно гласуване, те да бъдат внесени и обсъждани отново, след като са били отхвърлени принципно.
Затова аз продължавам да настоявам Народното събрание все пак да запази достойнството си като спази изрично Правилника, който само е приело – Правилника за дейността си. Тези всички предложения третират въпроси, които са извън обхвата, които нямат нищо общо с първоначално гласувания на първо гласуване Законопроект.
Що се отнася до Вашата теза, тя е по принцип погрешна, господин Кадиев. Виждаме какво става чрез референдумите общо-взето. Тогава, когато се поставят въпроси, които не са от ценностен характер, те, вместо да решат даден проблем, още повече го задълбочават.
И Вашата теза: дайте навсякъде да облекчим провеждането, инициирането на референдуми, само ще усложни ситуацията.
Ще продължа с изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, господин Лазаров – втора реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кадиев, частично съм съгласен с Вашето изказване.
Да, посоката е правилна, да се върви в намаляване, но не бива да отиваме в крайност, защото с една десета да се намали броя – Вие цитирахте Общинския съвет в София. Има общински съвети, в които съветниците са 11. Една десета е 1,1, ако правилно смятам, тоест един съветник би трябвало да може да инициира референдум. Не, и не бива наистина, чак в такава крайност да се отива.
Да, има предложение да се намали броя на подписката. Вие казахте: да, то е някъде по средата, с 20% всъщност се намалява – от 500 на 400 хиляди изискването, защото не отива да се, не бива да се отива на друга крайност под формата на подписка, тесните партийни ядра да предизвикват референдум и въпросът да бъде задължителен за Народното събрание, защото в тази хипотеза Народното събрание не може да отхвърли, за разлика от предните хипотези, дали ще са една пета или една десета народни представители. Не бива да се отива в тази крайност, защото това на практика изкривява идеята за референдуми.
Що се касае до това, което Вие казахте, за предложения между първо и второ четене, съм съгласен с Вас. И още нещо: миналата седмица гласувахме Закона за гражданската регистрация, уважаеми колеги. И се върнахме на последния параграф, и прегласувахме текстове, които в зала, не говоря в комисия, ги бяхме отхвърлили. В залата народните представители отхвърлиха текстовете, но това не попречи по волята на Народното събрание с последния параграф отново да се гласуват отхвърлените вече в залата текстове, така че да не абсолютизираме Правилника.
Народното представителство, чрез гласуването, проявява своята воля. Тази възможност я има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Трета реплика – заповядайте.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да направя реплика в частта, която не беше засегната, а това е предложението за намаляване от 500 на 200 хиляди. Би трябвало да имаме някаква доста по-обширна извадка от интересите на населението, тъй като 200 хиляди според мен могат да се направят само в една област.
Вие дадохте пример, и аз ще Ви дам един: ако в Русенска област направим подписка за ремонт на пътя Русе – Бяла, мислите ли, че някой нормален гражданин или някоя партийна група, или който и да е, няма да се подпише под нея? Понеже знам, че сте написали, но не от една област, спокойно могат да се вземат двама човека от друга област – особено да не говоря, че пътят е интересен и за Търново, и това става национален проблем. Затова, когато говорим с цифри, би трябвало малко да имаме предвид, че трябва да има представителност.
Понеже ми се усмихвате доста предизвикателно (обръща се към народния представител Георги Кадиев), само да съобщя на колегите, че господин Кадиев даже не присъства на Правната комисия да даде някои насоки какво е имал предвид по своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика – господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Колега Иванов, усмихвам се не предизвикателно, а защото не четете текстовете.
В текста конкретно е записано: „Подписите на граждани с постоянна адресна регистрация от една област не могат да представляват повече от 50% от всички подписи”. Какви двама човека от Велико Търново?! Двамата човека ли ще са другите 50%?! Естествено, че всички останали трябва да бъдат също поне 50%, и това не са двама души.
Същото се отнася и за господин Лазаров. Не сте разбрали това, което казах. Сегашният текст на Закона, господин Лазаров, казва, че една пета от общините в България, като брой 53 общини, могат да сезират парламента с искане за национален референдум. Аз предлагам намаление на една десета, тоест 27 общини, а не една десета от общинските съветници в дадена община да предлагат. Това са съвсем различни неща.
Ако мислите, че е лесно да намерите 27 общини, които да сезират парламента – не е лесно. Въпросът с числата е имагинерен. Никой не може да Ви каже дали е правилно 200, 300, 400 или 500 хиляди. Основният въпрос е логиката, която искаме да следваме – искаме ли хората да си казват мнението по някакви въпроси, за които считаме себе си за компетентни, а тях – не? Аз считам, че трябва да ги питаме, и много често те ще бъдат по-компетентни от нас. И, да, понякога това ще бъдат някакви регионални проблеми, които те ще се опитат да направят национални. Друг път ще бъде нещо, което ние считаме, че те не би трябвало да гласуват за това нещо, тъй като е въпрос, който трудно биха могли да оценят, но аз оценявам това, което Комисията прави. Дори и намалението от 500 на 400 хиляди е стъпка в правилната посока, просто е една мъничка стъпчица. Искаше ми се стъпката да е малко по-голяма.
Ето, и господин Данаил Кирилов ми се усмихва предизвикателно. Направете я тази по-голяма стъпчица! Направете поне 300 хиляди. Като не подкрепяте моето, подкрепете колегите от АБВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Лично обяснение – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кадиев, изказването ми под формата на реплика не беше конкретно и само за Вашето предложение. То беше по повод и другите предложения, доколкото Вие споменахте, а не само Вашето предложение.
По повод Вашето предложение темата е малко по-друга, но аз намекнах доколко намаляването на изискването за подписка – в гражданска инициатива, би довело до тесните партийни ядра да предизвикат тази инициатива и да задължат. Ако погледнете цифрите, при последните избори за кмет на отделните кандидати в отделните градове, ако погледнете и цифрите на числата, които се събират при подадените гласове при парламентарни избори, ще разберете какво имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, през годините много приказки се изговориха за така наречената „пряка демокрация”, но истината е една – стотици хиляди събрани подписи стоят на прашните рафтове в мазето на Народното събрание и кой знае къде още. Стотици хиляди събрани подписи, които всъщност така и не достигнаха до целта да бъде чут гласът на народа, а иначе говорим за пряка демокрация.
От друга страна, когато говорим за пряка демокрация, решението трябва да е наистина изключително балансирано, за да не се отива в една или друга крайност, каквато предлагат например АБВ от 200 хил. подписа за провеждане на национален референдум. Прощавайте, но 200 хил. подписа някак си не звучат сериозно за национален референдум.
От друга страна, имайки предвид и направените поправки в Закона, които днес ще гласуваме вероятно, и партиите да могат да припознават зададени въпроси в организиран референдум, облекчава задачата, но тук подходът трябва да бъде балансиран и да се даде възможност народът да може да вземе участие, да инициира референдум и най-важното – да бъде чута неговата дума.
Поради тази причина, уважаеми господин Председател, ние от Патриотичния фронт предлагаме редакционна поправка на създадения § 2а, като тя се изразява в чл. 10, ал. 2, където числото „500 хиляди” се заменя с „350 хиляди”. Считаме, че това е балансиран подход. Това е възможност наистина да се чуе гласът на народа и най-важното – един референдум да има представителност и да се даде възможност народът да бъде чут. Триста и петдесет хиляди е компромисен вариант и мисля, че всички колеги тук ще се обединим около това число, защото, пак повтарям, стотици хиляди подписи, събрани през годините, стоят по прашни рафтове, а така и не се стигна до провеждането на референдум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Първа реплика – Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Байрактаров, от тази трибуна Вие много често порицавате депутатите, че не са се запознали с текстовете на законите. Сега аз използвам възможността да отправя Вашата забележка към Вас, защото ние предлагаме намаляване от 500 хиляди на 300 хиляди, а не на 200 хиляди. Но пък в този смисъл предложенията ни са идентични, така че можем взаимно да се подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, Вашето предложение превръща въпроса за така наречения „минимален брой подписи” за задължително насрочване на референдум в търг с явно наддаване – кой ще предложи не повече, а по-малко този път. Първоначалният текст е 500 хиляди, ГЕРБ са предложили 400 хиляди, Вие сега наддавате, като предлагате 50 хиляди по-малко. Очаквам да чуя кой ще предложи по-малко.
В това ли ще превръщаме, уважаеми господин Байрактаров, демокрацията в България – в търг с явно наддаване: кой ще даде по-малко?!
Пътят към най-големите беди, към мизерията, господин Байрактаров, е постлан с популизъм. Колкото повече се поддавате и всички ние се поддаваме на популизъм, толкова по-лошо бъдеще очаква тази държава.
Искам да Ви задам един въпрос: Народното събрание кого представлява? Защо се казва „Народно събрание”, а не се казва „Събрание”? Защо се казва „Народно събрание”?! Защото то представлява целия народ, целия български народ.
Триста и петдесет хиляди подписа, 400 хиляди подписа, 500 хиляди подписа – какво са? Това са 500 хиляди български граждани, които са част от народа. Казвам: „част”! Не са целия български народ. И Вие представяте определена част от българския народ над народа. Това ли целите с това предложение? Искам да ми отговорите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Казак.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожице Тодорова, и ние някога бъркаме, защото много цифри сте предложили – 150 хиляди, пък 200 хиляди, пък 300 хиляди. Все пак ще се съгласите, че ние предлагаме балансиран подход. Това, за което говорим години наред, защото все пак, за разлика от Вас, ние сме се постарали и сме първите, които сме успели да организираме референдум – успяхме да съберем плодовете на действащия закон, въпреки че народът каза категорично „не” на осъществяването на един голям енергиен шлем от Вашия вожд, който зароби България с няколко милиарда лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля Ви, недейте да смесвате темите, ако обичате!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, все пак това е мое конституционно право на мнение, господин Председател.
По въпроса на господин Казак.
Господин Казак, Вие сте юрист. Предполагам, че сте чели добре Конституцията. В Конституцията е записано, че народният представител е този, който представлява суверена, без да го разграничава по партийна принадлежност, по някакви други признаци и така нататък. Народният представител! Това е отговорът на Вашия въпрос.
Що се касае до това, че от ДПС имате някакво странно мислене, подчинено на философията на Търговския закон, подчинено винаги на философията за сключване на сделки и търгашество, няма как да Ви отговоря, защото това е нетипично за поведението на Патриотичния фронт. (Реплики и оживление.) Ние няма как да разсъждаваме по този начин. Може би затова се притеснявате да не би пък случайно в един момент българският народ да реши чрез референдум да бъде преразгледано конституционното решение дали ДПС е конституционна партия. Трябва да Ви припомня, че решението е 6 на 6 гласа, сиреч решение няма. Няма такова решение! Пък дали народът няма да поиска да реши тази етническа партия да бъде закрита?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Лично обяснение – господин Казак.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Моето беше дуплика. Той няма право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Лично се обърнахте към него. Има право на това.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Няма право на лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има право на изказване.
Заповядайте, господин Казак, за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Когато се нарушава Правилникът, аз приемам това. Няма да способствам за неговото нарушаване за разлика от всички Вас, които сте съгласни да нарушим Правилника.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смея да твърдя, че скромно познавам Конституцията. Ще Ви цитирам, господин преждеговоривш, един от първите текстове на Конституцията:
„Чл. 1. (1) България е Република с парламентарно управление”.
След това: „Цялата власт произтича от народа. Тя се осъществява от него пряко или чрез избраните от него органи, предвидени в тази Конституция”.
След това: „Никоя част от народа – уважаеми преждеговоривш – никоя част от народа не може да си присвои упражняването на народния суверенитет”.
Знаете ли какво означава това? Разбирате ли какво означава това? Че нито една част – било то 350 хиляди, 400 хиляди, 500 хиляди, 800 хиляди, българският народ е много повече от това. Никоя част не може да задължи суверена и органа, който той е излъчил чрез преки демократични избори – Народното събрание, да извърши нещо пряко волята му.
Текстът, приет още в първоначалния вариант на този Закон, е флагрантно нарушение на този конституционен текст. Самото съществуване на хипотеза, при която определен брой подписи – било то 500 хиляди, 600 хиляди, 350 хиляди, да задължат пряката еманация на народния суверенитет – Народното събрание, задължително да насрочи референдум, е в пряко противоречие с Конституцията. Този текст час по-скоро трябва да отпадне, защото той и в момента нарушава Конституцията.
Вие обаче не само, че не пледирате за това, Вие наддавате в посока да се намали този праг, видите ли, 100 хиляди човека да задължат представителя на българския суверен – Народното събрание, да насрочи референдум.
Господин преждеговоривш, Вие не сте юрист. Все пак се обръщам към здравия разум на всички присъстващи в тази зала: ако искаме някога България наистина да бъде правова демократична държава, не трябва да допускаме подобно флагрантно нарушение на основния конституционен текст, на който се крепят основите на българския демократичен модел.
Дори и Вашето изказване разкри, разобличи Вашите скрити замисли – искате чрез инструментите на пряката демокрация да наложите диктат на мнозинството над малцинството. Вие искате по такъв начин да използвате инструмента на пряката демокрация – референдума, че чрез него да поставите под заплаха, под угроза достиженията на българската демокрация, достиженията на евроатлантическото членство и евроатлантическата същност на България, която тя постигна благодарение на толкова усилия в продължение на 25 години.
Виждаме как този инструмент в ръцете на популистки партии може да навреди на фундаментални национални интереси на други държави, които го използваха. Последният пример е от съседна нам държава на юг от България.
Още веднъж се обръщам към здравия разум: отхвърлете всички тези предложения не заради формалния аргумент, който казах, а защото те са същностно противоконституционни. Част от българския народ не може да задължава Народното събрание да приема каквото и да е решение. Народното събрание трябва само, като изразител на народния суверенитет, да прецени дали да насрочи, или – не, референдум. Трябва да има последната дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Казак.
Първа реплика – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми колега Казак, връщате дебата в 2009 г., когато са били развивани същите тези. В 2009 г. Четиридесетото народно събрание прие този Законопроект. Между другото, от 2008 г. е отлежавало и там предложението за 500 хиляди изискуеми подписа – валидни, е на Вашата парламентарна група тогава.
Отворете стенограмите, погледнете ги! Гледал съм ги, чел съм ги. Категорично ще изразя несъгласие с тезата Ви, че, видите ли, противоконституционно е поначало да има референдуми, хайде така да го кажа.
Цялата държавна власт произтича от народа, тя се осъществява от него непосредствено. Това е същността.
Ако считате, че това противоречи на някакви общи принципи – друга е темата, но да не връщаме отново дебата там.
Да, народът може да задължи Народното събрание с 400-500 хиляди гласа, уважаеми господин Казак, а как ще се произнесат – „да” или „не”, това е друга тема. Дали участвалите в референдума с изискванията, които и в момента действат, последните парламентарни избори – 3 млн. 500 хиляди, или при другите хипотези, е съвсем друга тема, но да не връщаме този дебат. Той е дебатиран, включително Вие, други колеги, които сега не са тук, но имахте възможност, първо, тогава да не гласувате този Законопроект – без Вашите гласове той нямаше да мине така, както е сега действащ, а оттам нататък имахте следваща възможност, говорейки за противоконституционност, да сезирате Конституционния съд. Не сте го направили, няма и да го направите, защото знаете какъв ще бъде резултатът. Хайде да си кажем нещата едно към едно. В предишното си изказване, уважаеми колега Казак, казах, че не бива да се намалява броят на валидните подписи до тесните партийни ядра, за да бъде задължително Народното събрание да насрочи референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика?
Народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Казак, наистина е радост за ухото да слуша, когато Вие обяснявате за евроатлантическите ценности и евроатлантическата ориентираност. Вероятно обаче ще трябва да Ви припомня, защото трябва да четете и историята, че примерно в една държава като Швейцария голяма част от решенията са плод на пряка демокрация, в една държава като Франция голяма част от решенията са плод именно на пряка демокрация. Между другото, най-пресен пример във Франция е отхвърлянето на предлаганата от президента Саркози пенсионна реформа и увеличаване на възрастта.
Има и нещо друго. Да, властта се упражнява непосредствено от народа чрез участие в избори, защото той трябва първо да избере съответния орган на властта, за да може да има това непосредствено участие във властта.
Може би Вие не си задавате обаче един друг, по-интересен въпрос, че примерно длъжни ли са седем милиона български граждани да се съобразяват с 350 хиляди, които са изпратили ДПС в парламента? Друг е въпросът дали наистина са Ви избрали и дали са Ви изпратили. Може би това Ви притеснява? Защото, ето я тук тази съпоставимост на Вашите несъстоятелни твърдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Байрактаров, не влизайте в диалог със залата, моля Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така че, когато говорите точно Вие за евроантлантически ценности, популизмът отива в една друга крайност и тя е трудно обяснима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Трета реплика?
Народният представител Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Казак, искам да се възпротивя на начина, по който направихте изказването си. Останах с впечатление, че и Министерският съвет, и 48 депутати, и президентът нямат право да искат референдум. Това е една възможност за гражданите да участват пряко в управлението. Неслучайно нашето предложение с Анна Александрова е да бъде балансирана бройка. Всички очакват наистина да има промяна, да се улесни процесът на провеждане на референдумите, затова мисля, че тази цифра е 400 хиляди. Като следя Вашите изказвания, те са за по-висока цифра. Мисля, че това е балансиращата цифра, която дава възможност наистина по важни въпроси в държавата, а не по регионални, да се произвеждат референдуми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не виждам в момента господин Лазаров. ДПС от самото начало е било винаги категорично и принципно против създаването на възможност определена част от българските граждани да задължават Народното събрание да насрочи референдум, защото ние винаги сме считали и продължаваме да сме убедени, че това е противоконституционен текст. Проблемът е, че ДПС никога не е разполагало само с достатъчно брой народни представители, за да сезира Конституционния съд за този текст. Текстът никога не е бил поставен на контрола на Конституционния съд за неговата конституционосъобразност.
Убедени сме, че ако някой прояви доблестта да го подложи на контрола на Конституционния съд и се присъедини към нашите подписи, нека да видим тогава какво ще каже Конституционният съд. Фактът, че ДПС не е сезирало Конституционният съд, се дължи единствено на това, че ние не можем да го сезираме сами. Така че аз Ви призовавам: всеки, който ни упреква, че не сме сезирали Конституционния съд, да се присъедини с подписите си към нас и да видим дали е допустимо определен брой подписи да задължат Народното събрание да приеме или да не приеме дадено решение.
От там нататък дебело повтарям и потретвам: ДПС не е против референдумите като израз на пряката демокрация. Ние сме против специално това предложение определена част от българския народ да задължават суверена, останалата част да предприеме или да не предприеме дадено действие. Народното събрание трябва да има последната дума винаги – дали да се проведе, или да не се проведе референдум, защото Народното събрание като орган е изразител на народния суверенитет, то е пряка еманация на представителната демокрация.
И накрая искам да се обърна към господин Байрактаров. Не знам кой трябва да се страхува от Конституционния съд или от евентуално негово решение за забрана на тази или онази политическа сила – дали ДПС, или Националният фронт за спасение на България?
Господин Байрактаров, понеже Вие явно се интересувате от текста на Конституцията, искам да Ви цитирам само един текст – чл. 44, ал. 2. Ако разполагате с Конституцията, отворете. Той гласи: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда или към нарушаване на правата и свободите на гражданите”. (Ръкопляскания от ДПС.) Забраняват се такива организации, Конституцията е забранила такива организации. Преценете кой има основание да се страхува от забрана на своята организация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дискусията по един такъв сериозен въпрос придоби необичайно лековат характер. Няма как да се обоснове логиката, в която наистина една непредставителна част от българското гражданство да задължава представителните органи. Не бих искал да коментирам в детайли тезата, която разви господин Казак, но двата принципа на демократичното управление – прякото и представителното, трябва да се допълват и не могат да се изключват един друг. Единият принцип не може да застрашава функционирането на другия принцип, което означава, че не може една част от българските граждани да успеят да наложат дневния ред на огромната част от обществото макар и малко, макар и организирано.
Десетки са примерите в историята от различни политически системи, в които е реализирана диктатура на малцинството. Да, една от големите опасности в демокрацията е и диктатурата на мнозинството. Затова двата принципа трябва да бъдат съчетани и да бъдат балансирани. Пряката демокрация – такава, каквато е позната на съвременността под формата на референдумите, няма нищо общо с античната представа за демокрацията поради редица обективни причини. Днес съвременното общество се управлява от държавни органи, конституционно устройство и представителния принцип преди всичко.
Тук се дават много примери по отношение на Швейцарската конфедерация, неслучайно казвам конфедерация. Устройството на Швейцарската конфедерация е уникално като конституционно и считам, че практиката на ежедневните и ежеседмични референдуми не може да се пренесе в държава с унитарно устройство, каквато е България, и ние трябва да отчитаме политическата традиция, нивото на гражданската и политическата култура, навиците и участието на политическото общество в управлението на държавата. Ние можем да се озовем пред рискове, които не подозираме. Затова, струва ми се, дори свалянето на изискването от 500 хиляди на 400 хиляди подписа не е обосновано с нищо. Това е една стъпка, която да направи някакъв жест. Жест към какво? Към настроенията, към очакванията, както някои се изразяват? Какво се получава с 400 хиляди подписа? Укрепва се демокрацията? Вместо с 500 хиляди?
Искам да кажа, че БСП е партията, която проведе референдум след промените в България, макар и с едно доста ниско участие – 20%, ако си спомняте, двадесет и няколко процента участие на гражданите. И това беше при събрани 700 действителни подписа! Сметнете съотношението! При 700 хиляди подписа в референдума участваха около милион и триста хиляди души – 20%, по една, мога да кажа значима тема.
Тоест, референдумът освен чисто формалния критерий, за да се превърне наистина в значимо политическо събитие за нацията, трябва да съответства и на политическия момент, когато цялото общество, целият народ го иска. И тогава дали са 400, 300, 600 хиляди подписите, няма значение. Такъв е въпросът с Референдума за републиката през 1947 г. Но това са ключови въпроси от историческо значение. И да, вратата за референдума трябва да бъде отворена, но те трябва да решават тези въпроси.
Струва ми се, че от трибуната непрекъснато се смесват въпроси за местната представа за референдумите, общински референдуми, какъв да бъде цветът на тролеите, както в Швейцария се допитват или формата на държавата. Това не са въпроси от един порядък. И начинът, по който тук се опитваме да свалим границата, не показва нищо друго, освен абсолютно непознаване на принципите на функционирането на съвременната представителна демокрация. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Първа реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Респектиран от изказването на господин Жаблянов, нямах намерение да се изказвам, но след неговите думи използвам това изказване, за да предложа редакционна поправка в стила, в който я направиха колегите от Патриотичния фронт: цифрата „5” от числото „500 хиляди” в чл. 10, ал. 2 да се замени с цифрата „8” и числото от „500 хиляди”и да стане „800 хиляди”. (Оживление.)
Защо, колеги? Защото всичко това, всички тези предложения от 500 на 400, че на 200, че на 350 са чисто популистки предложения, които нищо не допринасят, а напротив – създават сериозни предпоставки една много малка част – дали е популистка, дали не е, да манипулира голямата част от българското общество. През изминалите месеци се наслушахме на тезата колко по-голяма представителност трябва да има в обществото, как на избори 3,5 млн. гласоподаватели не са достатъчни, а вносителите на референдума – господин президентът, предлага задължително гласуване с мотивите, че обществено-политическият живот се нуждае от много по-висока представителност. Тези предложения са точно в обратна посока – как постигаме голяма представителност с намаляване на броя на подписите? Тук има явно противоречие. Създават се предпоставки примерно 150 хил. фена на футболен клуб ЦСКА да ни задължат да върнем отбора в „А” група. Не че няма да се подпиша, даже мисля да съм инициатор на този референдум.
Или друг пример: знаете ли за една седмица колко подписа са събрали от БСП срещу Трансатлантическото търговско инвестиционно споразумение между Европейския съюз и Съединените щати? 25 хиляди, отговарят колегите. Още няколко седмици и ще стигна до тези 250 хиляди. Искате да влезем във война със Съединените щати и Европейския съюз с един такъв лекомислен референдум ли, колеги? Това ли целим с тези популистки предложения за намаляване на подписката? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Първа реплика? Няма.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Не е възможно да абстрахираме дебатите по предложенията за намаляване на прага за задължително провеждане на референдум и за задължителността на резултатите от проведения референдум от конкретната инициатива на държавния глава да подложи на референдум три свои въпроса: за задължителния вот, за смесената пропорционално-мажоритарна избирателна система и за електронното гласуване.
В нарочна декларация от името на Парламентарната група на ДПС вече Ви предупредих за това. Подгответе се! Крайният резултат ще бъде: резултатите от референдума на 25 октомври, проведен заедно с местните избори, ще има обвързващ, задължителен характер за Четиридесет и третото народно събрание и в рамките на един месец ние сме длъжни да въведем смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система. Резултатът дори при редуцирания вариант две трети избрани пропорционално – една трета мажоритарно, установяваме модел на еднопартийно управление, за години напред. Честито! Това е първият резултат.
Второ, няма да давам други примери с рисковете, свързани с този волунтаризъм, който властва в пленарната зала. Колегата даде едни примери в шеговит план, но мисля, че примерът с Гърция би трябвало малко или много да ни отрезви.
Аз питам: къде е смелостта на Ципрас, който подложи на референдум проекта за споразумение с кредиторите (реплики от ПФ: „По същество!”), а защо сега няма смелостта да подложи на референдум подписаното споразумение с кредиторите? Знаете ли защо не го подлага? Защото 80 на сто от гръцкия народ ще каже „не”.
Още веднъж да повторя: има нужда от референдуми, но по ценностни теми. По чисто експертни теми трябва да се въздържаме от прибягването до този инструмент, защото когато се провежда по експертни теми, намирисва на популизъм поради простата причина, че при референдума практически се ситуира нов законодателен орган, нов законодателен субект – целокупният народ. Не че е лошо, но крие риска от тежки последици заради преобладаващите настроения на деня, които биха предпоставили, биха предопределили вота.
Затова най-умното, което бихме могли да направим, е в този Законопроект да бъдат приети само онези текстове, които ще направят възможно сформирането и на общински избирателни комисии, защото действащият Закон не позволява това, и всички останали текстове да бъдат обсъдени в по-спокойна среда след местните избори. Това е най-умното, което парламентът може да направи днес.
В противен случай отговорността за последствията на взетите решения днес на това пленарно заседание ще бъде Ваша. Аз ще Ви припомня изказването си, което ще бъде отразено в стенографския протокол. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Местан.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Преди да Ви дам думата, има ли реплики?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Местан, позволете ми да изразя несъгласие с извода, който правите.
Аз съм абсолютно съгласен, че народът може да ни задължи да правим нещо, което е против неговия собствен интерес, поради стечение на обстоятелствата или настроението на деня. Но именно тук е ролята на политиците. Ние сме тези, които трябва да образоваме народа. Аз например съм категорично срещу задължителното гласуване, поради факта, че то не работи, че това е право, а не задължение, че не можеш да накажеш 30 – 40% от населението, които няма да гласуват. Но това не означава, че не искам да питам народа той какво мисли за задължителното гласуване.
Абсолютно съм несъгласен и с тезата на колегата Четин Казак преди Вас, който каза, че чрез референдумите ние отнемаме суверенитет. Напротив, ние даваме суверенитет и го даваме на тези, които са ни избрали. Ако нашата логика е, че ние не искаме да даваме на хората правото да ни определят дневния ред, по същата логика ние трябва да спрем и изборите, защото те също така са правили грешки и са вкарвали в парламента партии, които не заслужават да бъдат в парламента и тези партии са взимали решения, които са против интересите на същия този народ.
Оставам с усещането, че едва ли не този Законопроект е срещу ДПС и числото колко гласа да бъдат валидни за референдума е съобразено едва ли не с електората на ДПС. Ако е 500 хиляди – добре, защото ДПС не може да ги стигне; ако е 300 хиляди – лошо, защото ДПС ще ги стигне, и ядрото на ДПС, видиш ли, изведнъж ще предизвика референдум. Ето, това е грешката колеги. Тук не се съобразяваме с политически партии, не се съобразяваме с политически ядра. В края на краищата тези ядра са част от същия този народ, който ни избира и който има правото да изрази своя суверенитет. Затова аз настоявам за намаляването на тези числа – за да има повече представителност на народа. Този Законопроект, в крайна сметка, се казва Закон за пряко участие на гражданите. Това е – прякото участие на гражданите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кадиев, уважаеми колеги! Господин Кадиев, хората няма да гласуват „за” или „против” задължителния вот. Хората няма да гласуват „за” или „против” мажоритарния вот на този референдум на 25 октомври 2015 г., ще гласуват „за” митологемата, която стои зад задължителния и зад мажоритарния вот.
Внушава се, че мажоритарният вот е панацеята, която в миг с магическа пръчка ще подобри качеството на политическо представителство. Тежка илюзия, но това са преобладаващите настроения на деня. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Ние ще се сдобием със смесена, пропорционално-мажоритарна система, при която първата политическа сила взема всичко и с някъде 32 – 33% ще формира самостоятелно мнозинство. На Вас ли да Ви дам примера с Англия, където либерал-демократите с 8% взеха едва 8 мандата, а Партията на шотландските националисти с 4% се сдобиха с 56 народни представители в английския парламент? Това ли искаме да се случи в български условия?
Освен това някой Ви подвежда, че се въвежда германският модел. Не! При германския модел имаме силно префериране на личности в рамките на пропорционално отчитане на представителността на партиите.
Освен това, уважаеми господин Кадиев, и партиите грешат, отклоняват се от предизборните си ангажименти, но тук има отдушник. Самата система е уредила отдушниците. На следващи избори тези партии ще бъдат наказани, грешките им ще бъдат коригирани с нов акт на законодателния орган. Ако грешките са престъпления, ще се влезе и в затвор. Но народът не греши.
Но ако от вярно взетото решение от народа на референдум произтекат негативни последици, няма го корекционният механизъм. Затова казвам, че референдумът трябва да се разгръща, да бъде важен коректив на представителната власт, но по ценностни теми, като същински коректив, а не по чисто експертни теми.
Аз твърдя, че избирателната система, освен ценностна, е преди всичко експертна тема и няма да има време за достатъчно разяснения. Това е наша отговорност, но понякога и Вашите рационални аргументи са безсилни пред митологемата. Митът умира с времето, не винаги умира в резултат на рационални контрааргументи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Местан.
Заповядайте за процедура, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Виждайки, че и Вие бездействате, и не прекъсвате изказващите се, които всъщност не се изказват по същество, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Значи, аз тук Вас трябваше да прекъсна.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ...което пък е показател, че дебатът практически се е изчерпал, защото нищо ново не се каза, поради тази причина искам прекратяване на разискванията по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! И днес доживяхме да чуем, след час и половина разгорещени, аргументирани дебати, че видите ли, нямало дебат, нямало аргументи и дайте на това основание да прекратим разискванията. Когато е налице безсилие, когато е налице неспособност...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква е процедурата?
ЧЕТИН КАЗАК: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Това не е процедура, това е обратно становище.
ЧЕТИН КАЗАК: Именно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз попитах за обратно становище.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, да – обратно становище на процедурата за прекратяване.
Когато е налице неспособност да се намерят сериозни аргументи и да се изтъкнат в парламентарния дебат, се прибягва до този евтин трик, предвиден в Правилника – прекратяване на разискванията, и използване на парламентарното мнозинство за неговото налагане.
Ние обсъждаме един от може би най-важните законопроекти в Четиридесет и третото народно събрание. С този Законопроект ние решаваме дали в бъдеще да отворим широко вратите за пряката демокрация, или не. С този Закон ние поставяме границите, лимитите, в които от тук нататък ще се законодателства и ще се използва този сериозен инструмент.
Затова точно тук трябва да има сериозни дебати, а не да се прекратяват по такъв неаргументиран и популистки начин, по който се предлага за пореден път. Благодаря. Против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме предложението на господин Байрактаров за прекратяване на дебата.
Гласували 147 народни представители: за 97, против 45, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позовавайки се на чл. 81, ал. 2, която гласи, че при второ гласуване се обсъждат само предложения по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й, там е записано, че са допустими и редакционни поправки.
Двама от колегите – господин Байрактаров и господин Хамид, под формата на редакционни предложения направиха предложения по същество. В момента дебатът е по § 3 на Закона за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Този текст е важен с цифрата си. Ако променим от 400 хил. на 350 хил. или от 400 хил. на 800 хил., това е промяна по същество, а не е редакционна поправка, поради което Ви призовавам да не подлагате на гласуване тези предложения, защото ще са в разрез с Правилника. Моля Ви да спазвате Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря. (Шум и реплики.)
Господин Хамид, оттеглете предложението си от трибуната.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съобразявайки се с току-що изложените аргументи от госпожа Ахмедова, оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Преминаваме към гласуване предложението на народните представители Борислав Борисов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 35, против 27, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Кадиев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров – в § 3, чл. 10, ал. 2, числото „400 хил. ” се заменя с „350 хил.”
Гласували 150 народни представители: за 43, против 36, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3.
Гласували 152 народни представители: за 122, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. (Смяна на председателите.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Противно на изразената позиция, че едва ли не дебатът бил празен и така нататък, той беше достатъчно аргументиран, достатъчно обоснован, достатъчно сериозен. Мисля, че всички ние се нуждаем от почивка, за да осъзнаем и осмислим това, което преди малко гласувахме. (Шум и реплики.)
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме 30 минути почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Почивка до 12,50 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, започваме.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
По § 3 е постъпило предложение на народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Георги Кадиев:
„Съществуващият текст на § 3 става точка 1 и се създава т. 2:
„2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Народното събрание, след съгласуване с вносителите по чл. 10, може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. В случай, че не може да се постигне съгласие между водещата комисия в Народното събрание и вносителите в срока по чл. 13 ал. 8, текстът и поредността на въпросите се одобряват от Конституционния съд.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ана Александрова и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката в структуриран електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването на подписката.”
2. В ал. 4 след думата „подписката” се добавя „включително при установяване на несъответствия на подписката с изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дебатите са открити.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
В предложението на Комисията § 4, т. 2 е записано: „В ал. 4 след думата „подписка” се добавя „включително при установяване несъответствие на подписката с изискванията на чл. 10, ал.1, т. 5, ал. 2”. По съществото си всъщност това е даване на нов срок за събиране на подписи, но само за един от субектите, описани в чл. 10 на закона. Защо не се дава такава възможност и на останалите субекти, които са описани в Закона – на Общинските съвети, на народните представители, на президента? Защо се прави такава диференциация между субектите по чл. 10? Смисълът на Закона е, че субектите по чл. 10 са равнопоставени и всеки един от тях би следвало да има тази възможност. Защо се дава единствено на Инициативния комитет не да отстрани някаква техническа грешка, а на практика да продължи процедурата по събирането на необходимия брой подписи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, умолявам Ви, тишина в залата!
ФИЛИП ПОПОВ: Аз считам, че по този начин равнопоставеността между субектите категорично се нарушава и не това е смисълът и духът на Закона в неговата цялост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Първа реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, не се неравнопоставят субектите, а напротив – защитава се точно гражданската инициатива. Повтарям – защитава се гражданската инициатива, която е извървяла един сериозен път по събирането на подписи, респективно при организирането на подкрепа за съответния въпрос. И по тази причина се дава възможност в този случай по този способ.
Не искам да правя аналогии с подписка, която беше внесена в миналото Народно събрание, до каква степен противоречиво беше тълкувана от тогавашния председател на Народното събрание и как се постигна един сериозен препятстващ ефект в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, няма как да сравнявате срока, в който трябва да се досъберат подписи с внесените предложения за референдум от президента, от народните представители или от общините. Искате да кажете, че има възможност да се внесе подписка от 45 народни...
Слушате ли ме изобщо? Господин Попов, на Вас говоря между другото! (Оживление.)
Не се внасят от народните представители 45 подписа и след това да се досъбират. Ясно е, че тези хипотези са съвсем различни една от друга и няма как да бъдат сравнявани, за да се коментира по този начин, по който Вие го направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги във Вашите реплики аз не чух нищо по отношение на общинските съвети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ти не ги чу репликите.
ФИЛИП ПОПОВ: Защо на тях да не им се даде възможност?
Всъщност вкарването и продължаването на срока за събирането на подписи с още един месец и то само по отношение на Инициативния комитет. Наистина единствено той събира подписи, но защо трябва да се удължава? Тук не говорим за някакви технически пропуски в подписката, а изобщо за продължаване с едномесечен срок на възможността на Инициативния комитет да събере необходимия брой подписи – било то вече 400 или по-малкия брой подписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 5, против 54, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 111 народни представители: за 88, против 12, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Борислав Борисов и група народни представители по § 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Сроковете по ал. 1 не се прилагат, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание се произвеждат избори, с изключение на частични и нови избори за общински съветници и кметове. В този случай националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „почивен” се заменя с „неработен”. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стоилов, след него – господин Попов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя редакционно предложение в т. 1, ал. 2 думата „едногодишен” да се замени с „шестмесечен”.
Включването на изискване за това когато има решение за провеждане на референдум и в следващата година се организират избори, референдумът да бъде проведен с изборите, означава да се забави с около една година изразяването на волята на гражданите. Това според мен не е в интерес, а в ущърб на пряката демокрация.
Целесъобразно е, когато този срок не е прекалено голям, а мисля, че половин година е достатъчно време, да не се организират два пъти такива кампании, два пъти хората да гласуват, но какво пречи, ако в началото на годината трябва да се проведе референдум, а в края на годината – избори, или обратно, всичко това да бъде изтласкано за сметка на референдума към по-късната дата?
В много случаи темите на референдума и кампанията на изборите нямат нищо общо. Организацията на референдума не е толкова сложна и мисля, че ние трябва да допуснем по принцип такава гъвкавост, но тя, пак казвам, не трябва да бъде в продължение на около една година.
Затова аз се обръщам към Вас да подкрепите тази промяна. Тя е в интерес на гражданите. Тя е в интерес както на пряката, така и на представителната демокрация, а не да залепваме по този начин почти винаги референдумите с изборите. В някои случаи това даже е противопоказно. Не искам да давам примери от европейската практика, където по някои важни теми умишлено въпросите се изваждат, за да не повлияят резултатите на референдума от моментните настроения, които се изразяват към изборите.
Има и примери, в които се показва, че доста спешно могат да се организират референдуми. Аз не апелирам към такава изключителна спешност, но това предложение смятам, че е много по-добро, отколкото този сравнително дълъг едногодишен срок. И то във време, когато целият живот се ускорява, динамиката на всички отношения се засилва и по този начин ние ще отговорим на очакванията, особено когато става дума за инициатива от гражданите, но и другите субекти, когато са предложили провеждането на референдум, и това е прието от парламента, да се намери най-подходящият момент за организацията и на референдума, и на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Лошо е това законодателство, което се прави във връзка с определен казус, ад хок. Точно такъв е този случай – с промяната на чл. 14.
В предложението на Комисията е записано, че сроковете по ал. 1 не се прилагат, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението от Народното събрание се произвеждат избори с изключение на частични нови избори за общински съветници и кметове. Настоящият чл. 14 в Закона гласи, че президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдум, който не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.
Това всъщност е препъни камъкът на управляващите и на президента, именно този срок, а с предложението се цели прокарване на въпросите на президента и съчетаването на избори две в едно – на предстоящите местни избори и референдум.
Аз се питам: в крайна сметка Народното събрание се явява един изпълнител на волята на президента и на неговите въпроси и в крайна сметка ние каква република сме – президентска или парламентарна? И как е възможно в национален референдум въпроси от национално значение да се смесват с такива от местно значение и от местен референдум?
Прав беше колегата Стоилов в своето предложение, иначе, ако така приемем текста, всъщност ние ще угодим на господин президента и на неговите въпроси, а, пак повтарям, такова законодателство, създадено само за определен случай в никакъв случай не е добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Първо – реплики към господин Попов, има ли? Няма.
Други народни представители? Няма.
Закривам дебата – преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Янаки Стоилов, който предлага в § 5, т. 1, ал. 2 вместо текста „едногодишен срок” да бъде „шестмесечен срок”.
Гласуваме предложението на Янаки Стоилов.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 19, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура по прегласуване – формално колегата Божинов не успя да упражни правото си на глас. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ех, колко е разсеян този колега Божинов.
ФИЛИП ПОПОВ: Но не се притеснявайте. Предложението на колегата Стоилов всъщност не изключва произвеждането на избори две в едно – предстоящите местни избори с референдум. Тук говорим за съкращаване на срока от една година на шест месеца, но не може един национален референдум винаги да бъде обвързван с предстоящи избори, каквито и да са били те, и смесване изобщо на темите за пряка демокрация и представителна демокрация.
Затова, моля Ви, помислете и прегласувайте.
Правя процедура по прегласуване и подкрепете предложението на колегата Янаки Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше искане за прегласуване.
В момента сме в режим на прегласуване на редакционното предложение на господин Янаки Стоилов.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 44, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 5 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 100, против 22, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Параграф 5 – предложение на народните представители Анна Александрова и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. При едновременно произвеждане на национален референдум и избори, партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум.
(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети по ал. 2, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, имат право на средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв., които се предоставят и разходват по реда на чл. 178 от Изборния кодекс.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 111, против 13, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Георги Кадиев:
„Създават се нови § 5а – 5е:
„§ 5а. Създава се нов чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) На национални и местни референдуми може да се гласува с бюлетина чрез обособените секции в страната и чужбина, както и дистанционно по електронен път чрез електронен подпис или чрез Персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите.
(2) Електронното гласуване е равностойно и се произвежда съвместно с гласуването с хартиени бюлетини на основата на всеобщо, свободно, равно, тайно и пряко избирателно право.
(3) За електронното гласуване са задължителни общите изисквания, които се отнасят до гласуването с хартиени бюлетини.
(4) Гражданите гласуват по избор или само електронно, или само с хартиени бюлетини.”
§ 5б. В началото на чл. 17, ал. 1 се добавя „При гласуване с хартиени бюлетини”.
§ 5в. Създава се нов чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) Всеки български гражданин с право на глас може да гласува на национален и местен референдум дистанционно по електронен път.”
Тук има повтаряща се номерация, пак е посочена ал. 1, явно се има предвид ал. 2:
„(2) Всеки, който желае да гласува по електронен път, подава заявление за това по електронен път не по-късно от две седмици преди провеждането на референдума.
(3) Когато е получено заявление за гласуване по електронен път по ал. 3, избирателят се заличава от избирателния списък по постоянен адрес от общинската администрация по постоянен адрес, като в графа „Забележки” се отбелязва основанието за заличаването – „подадено заявление за електронно гласуване”.
(4) Гласът на всеки гласоподавател, гласувал по електронен път, се отчита в избирателния район по постоянния му адрес.”
§ 5г. Създава се нов чл. 17б:
„Чл. 17б. (1) Всеки гласоподавател, гласуващ по електронен път, се идентифицира, като в специализирана софтуерна система въведе име, презиме, фамилия, ЕГН, постоянен адрес и електронен подпис или Персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите.
(2) Софтуерната система дава възможност на избирателя да прочете въпроса или въпросите, на които гласоподавателят трябва да отговори и дава възможност за избор между две хоризонтално поставени оградени полета с надписи „да” и „не” в тях.
(3) Думите „да” и „не” се изписват с еднакъв едър шрифт.
(4) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, всички въпроси се изписват последователно, като поредността следва поредността на хартиената бюлетина.
(5) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.”
§ 5д. В началото на чл. 18, ал. 1 се добавя „При гласуване с хартиени бюлетини” и продължава съществуващият текст.
§ 5е. Създава се нов чл. 19а:
„Чл. 19а. Глас, подаден по електронен път, е недействителен, когато не е отбелязан отговор на нито един въпрос, поставен на референдума.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, което Комисията не подкрепя.
Гласуваме, колеги.
Гласували 131 народни представители: за 10, против 52, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народните представители Анна Александрова и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7.
„§ 7. В чл. 22 думите „за цялата страна” се заличават, а думата „три” се заменя с „пет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Георги Кадиев – създава се нов § 5ж:
„§ 5ж. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 25 на сто от гражданите с избирателни права и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от 25 на сто от гражданите с избирателни права, но повече от 15 на сто от гражданите с избирателни права и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание, което в тримесечен срок се произнася по въпроса на референдума. Народното събрание може да отхвърли решението от референдума с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Кадиев, неподкрепено от Комисията. (Уточнение между докладчика и председателя.)
Господин Кадиев предлага нов § 5ж за промени в чл. 23 в две точки.
Разделно гласуване по отделните точки ли предлагате? Това са отделни предложения макар и все по чл. 23.
Ще ги четем отделно и отделно ще ги гласуваме. Разбрах Ви.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Кадиев за промени в чл. 23, неподкрепени от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 10, против 52, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители – създава се нов § 5а:
„§ 5а. В чл. 23 се създава ал. 4:
„(4) При едновременно произвеждане на национален референдум и местни избори за участвали в референдума се приемат всички, които са се явили в избирателните секции и са положили подписа си в избирателния списък.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Борислав Борисов и група народни представители – създава се нов § 6, а § 6 става § 8:
„§ 6. В чл. 23:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40 на сто плюс един глас от гражданите с избирателни права и не по-малко от половината плюс един глас за въпроси по чл. 153 от Конституцията и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права и по-малко от 50 на сто за въпроси по чл. 153 от Конституцията, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, АБВ е единствената партия, която реално, а не декларативно, предлага чувствително намаляване на прага за валидност на референдумите, като предлага критерий от 40 процента плюс един от имащите право на глас да бъде критерий за валидност на референдумите. Предлагаме това да бъде общовалиден критерий, за да има стабилност и предвидимост при провеждането на референдумите.
Въпреки че нашето предложение отпадна след странно прегласуване в залата преди няколко месеца, аз ползвам възможността да благодаря на ГЕРБ, че са възприели нашето предложение в техния Законопроект и го предлагат, когато референдумите се провеждат самостоятелно.
Ползвам възможността да кажа няколко думи по отношение на следващата точка, ако ми позволите, тъй като тя е във връзка с тази, за да не излизам два пъти на трибуната.
Опасяваме се, че обвързването на прага на референдумите с някакъв тип избори ще създаде хаос и проблеми при провеждането на избори и ще направи различна тежест на отделните референдуми.
Различна тежест ще имат както по отношение на референдумите, произвеждани самостоятелно, с тези, които се провеждат с някой тип избори, така и между различен тип избори.
Ако приемем за легитимност на референдумите активността на местни избори, ще имаме две подписки: едната, за гласувалите в България, другата – за гласувалите българи в чужбина. Прагът обаче ще е за тези, които са гласували в България, защото тези, които са в чужбина, не ги засяга правилото за уседналост.
Така на практика може да имаме повече бюлетини, подадени за референдумите, по-малко за местните избори, но кворумът да е за тези за местните избори. Това създава условия за неравнопоставеност между отделните референдуми. Опасяваме се, че, когато има местни избори, кворумът ще е много висок; партиите ще могат да диктуват на своите избиратели как да гласуват, да подават или да не подават бюлетини или за референдумите и това може да опорочи референдумите.
От друга страна, когато има европейски избори, когато е очаквано кворумът да е много нисък, тогава ще се нароят много предложения за провеждане на референдум и може да се компрометира идеята за референдум.
Има логика прагът за валидност на референдумите да бъде обвързан само с националните избори дотолкова, доколкото референдумите се провеждат по въпроси от компетенция на Народното събрание и заради това да не се оспори легитимността на законодателната власт. Макар че аз не съм привърженик на тази интерпретация, тъй като резултатите от националните избори са много често и конюнктурни в зависимост от политическата, икономическата ситуация, но все пак има логика прагът на кворума на референдумите да бъде обвързан само с националните, а не с местните и европейските.
Затова призовавам да се подкрепи предложението на АБВ за един твърд, стабилен праг от 40% плюс един от имащите право на глас, а в изборното законодателство догодина да се реши проблема с българите в чужбина, които да гласуват на национални избори, защото не може с инструмента на Закона за провеждане на референдумите ние да решаваме други проблеми – как българите в чужбина да гласуват.
Призовавам да се подкрепи нашето предложение, другото да се отложи за по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Тодорова? Няма.
Други народни представители?
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, както призова госпожа Тодорова, използвам възможността от името на нашата парламентарна група да заявя подкрепа на предложението, което е направено от господин Борисов и група народни представители.
Това предложение, от името на Парламентарната група на АБВ, е обосновано. Мотивите бяха казани и аз почти изцяло ги споделям, но заедно с това точно тук трябва да коментираме и въпроса за това какъв да бъде прагът за валидност на референдумите. Може би наистина не е добре, че в Народното събрание има хора, които са били повече мандати, защото така паметта е жива. Ние сега обсъждаме въпроси, които се обсъждаха тук още в Четиридесетото народно събрание. И да Ви припомня, защото тогава нямаше Политическа партия АБВ, но имаше политика Георги Първанов и авторството на сегашния текст, трябва да му бъде отдадено дължимото, е негово, защото то до голяма степен е оригинално – да се свързва валидността на референдума не просто с броя на участвалите избиратели, а да се прави някакво сравнение между последните парламентарни избори и референдумът, който се е провеждал определено време след тях, да събере същия брой участвали в тези парламентарни избори, за да има валидност.
Тогава този текст стана възможен, защото ДПС ревностно го подкрепяше, в лицето главно тогава на Христо Бисеров. Народното събрание, което имаше голям брой парламентарни групи поради различните виждания в тези парламентарни групи, формира мнозинство и днес ние имаме един почти непреодолим праг за провеждане на референдуми. Така че Вие днес правилно ревизирате, бих го нарекъл „едно погрешно решение”, което не е в никаква подкрепа на пряката демокрация, макар че то беше прието под лозунга за развитие на пряката демокрация.
Смятам, че това, което сега се предлага, е наистина постигането на добър баланс между представителността на референдума и в същото време стимулирането на гражданите да участват и да знаят, че вотът, който те са изразили, в голяма степен има вероятност да произведе желания ефект да се постигне това решение. Поради тази причина нашата парламентарна група ще подкрепи това решение.
Тогава нашата инициатива беше като минимален праг за валидността на референдума да има поне 30% или около една трета от гласувалите, но мисля, че при нашите условия стъпването от един праг, който практически е някъде между 50 и 60%, с оглед на средното участие в парламентарни избори – и 40%, е значителна стъпка за развитието на пряката демокрация.
Споделям също така, че изискването трябва да бъде единно и да не се обвързва с различните видове национални избори или тяхната комбинация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз не знам дали бившият президент Георги Първанов е автор на тази идея, но това е най уместният, най-обоснованият критерий за определяне на валидността на един референдум. Неслучайно е избран критерият – толкова граждани, колкото са участвали на последните парламентарни избори. Защото по време на референдум реално народът законодателства лично, пряко, не чрез избрания от него орган Народно събрание, а той законодателства пряко. След като приетият от него чрез референдум нормативен акт, който след това става задължителен и вече Народното събрание е длъжно да го облече в законова форма, след като той ще бъде със силата на закон и то над онези, които Народното събрание гласува, то неговата легитимност трябва да бъде поне толкова голяма, колкото е легитимността на непрекия изразител на народния суверенитет – Народното събрание.
Затова е избран този критерий, той не е произволен, той не е избран така случайно или с цел да се затрудни провеждането на референдума. Той е избран именно с тази цел: когато народът законодателства пряко, то легитимността на неговите решения трябва да бъде поне толкова голяма, ако не и по-голяма от легитимността на законовите актове на Народното събрание, което в момента заседава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е първа реплика.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Казак, Вие сте последователен във Вашата аргументация. Такива бяха и Вашите аргументи, когато преди години се прие този текст, затова, че трябва да има една и съща представителност на тези граждани, които се конституират като общност, която взема решения в кръга на правомощията на Народното събрание.
Искам да Ви подскажа още един теоретичен аргумент. Подобна теза, не в количествен план, навремето поддържа и проф. Венелин Ганев, който казва, че когато гражданите пряко решават някакви въпроси, те се конституират в своеобразен орган. Той не се занимава пряко и конкретно с темата, която обсъждаме, но мисля, че тази, как да я кажа, математиката на демокрацията също не трябва да бъде абсолютизирана. Защото, ако Вие настоявате точно на тази съразмерност, трябва да настоявате всеки един закон да бъде гласуван от 240 народни представители и той да се приема с мнозинството на основата на 240. Докато добре разбирате, че когато парламентът функционира, той в този смисъл никога не може да бъде напълно сравняван с броя на избирателите, които приемат дадено решение. Затова смятам, че такава математика не отговаря на реалните условия.
Освен това като проследим развитието на референдумите в редица страни, ще видим, че се отива към известно облекчаване на възможностите, но нека в България тези стъпки да ги правим достатъчно разумно и последователно, да не скачаме от едната крайност в другата.
Поради тази причина мисля, че предлаганото решение е добро, защото класическият вариант, който и преди е действал, независимо че не са често практикувани референдумите, е да се иска участие на повече от половината от избирателите. Времето, в което се провежда референдумът, е различно от времето, в което се избират парламентите, така че те не трябва да бъдат винаги разглеждани в този непосредствен паралел. Трябва да имаме предвид нивото на участие в избори и в референдуми.
От тази гледна точка, смятам, че предлаганите проценти не са много по-различни от средното ниво на участието в различни видове избори. Поради тази причина аз вече казах какви са аргументите, че това може да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Борисов и група народни представители, които Комисията не подкрепя.
Гласували 140 народни представители: за 37, против 37, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от народните представители Анна Александрова и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато референдумът не е произведен едновременно с избори, предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права и с „да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”
2. Създават се нови ал. 2 и 3, и ал. 4:
„(2) Когато референдумът е произведен едновременно с избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в страната и извън страната за съответния вид избор.
(3) Когато референдумът е произведен едновременно с избори за президент и вицепрезидент на Републиката, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове на първи тур в страната и извън страната.
(4) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове във всички изборни райони в изборите за общински съветници и извън страната от референдума. Общият брой на действителните гласове, подадени в изборите за общински съветници и извън страната от референдума, се определят от Централната избирателна комисия въз основа на протоколите, получени от общинските избирателни комисии и от секционните избирателни комисии извън страната.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Когато в гласуването по ал. 1 са участвали повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права и с „да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
5. Създава се ал. 7:
„(7) Когато в гласуването по ал. 2, 3 или 4 с „да” са отговорили по-малко от половината, но повече от 20 на сто от подадените в съответния избор действителни гласове, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте за процедура, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Оттеглям така направеното предложение от мен и колегата Свилен Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, имате думата.
Няма предложение, оттеглено е, но има предложение на господин Славов и редакция на Комисията.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Аз не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие не го оттегляте, така че ще се гласува предложението на Комисията.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уточнихте ли, какво оттегляме и какво вкарваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, уточнихме и сме наясно.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Уважаеми колеги, позицията на Партия „Атака” по отношение на референдумите в България е ясна. От самото ни създаване винаги сме настоявали българският народ да бъде питан, да си казва мнението за нещата, които всъщност го засягат. Когато влизахме в Европейския съюз, когато влизахме в НАТО някой направи ли тогава референдум? Да Ви припомня само, че в Европейския съюз държавите, които наричаме „образцови демокрации”, правят референдуми, когато нещо наистина засяга бъдещето на нацията. Така бяха правени референдуми и за НАТО в редица държави, и за членство в Европейския съюз.
Ние настоявахме и за Лисабонския договор да бъде направен такъв референдум в България. Просто българските граждани да си кажат мнението. Сега например, подсещам се, предстои сключване на един договор – Трансатлантическо и икономическо споразумение със Съединените американски щати, което наистина доста неща ще определи в България как да се развиват, но отново никой няма да пита българския народ какво правим. Това е било и е наша кауза – колкото се може повече референдуми, да направим този процес, този механизъм такъв, че българският гражданин наистина да има усещането в себе си, че гласът му се чува.
През 2012 г. внесохме поправка в този закон, който обсъждаме и в момента. Внесохме редица поправки, с които искахме да бъде намален броят на необходимите подписи за иницииране на референдум, прагът да бъде снижен, наистина да направим този закон работещ, защото прекрасно знаем, че през годините имаше изказвания от редица парламентарни групи и политически лидери, които казваха: българският народ не ги разбира тези неща, да не го питаме за това, не може да питаме такива неща, не може простия български гражданин, разбирате ли, да занимаваме неговото мислене с такива въпроси. Ние тук, народните представители, видите ли, сме толкова умни, образовани и интелигентни, че може да се изказваме за всичко и да решаваме всичко.
Но ние от „Атака” мислим противното. И ето, както Ви казах, от 2012 г. сме внесли тези поправки в този закон. Предлагахме ги тук и по ал. 3 всяка сряда сме Ви ги предлагали, отхвърлят се, отхвърлят се. Защо? Защото да не питаме българският народ.
Сега обаче президентът Плевнелиев е решил, че трябва да има референдум. Той е решил, разбирате ли – президентът Плевнелиев, той си ги решава тези неща и инициира да има референдум. И сега тук Българското Народно събрание разглеждаме поправката „Росен Плевнелиев”. Не правете грешка – точно това е – поправката „Роско Плевнелиев” разглеждаме в момента.
Тук трябва да направим така, че конюнктурно, което президентът Плевнелиев е решил, ако може да го реши българският народ, защото той предполага. Естествено, патилият български народ какво си казва? Пробвахме това, пробвахме онова, царя, Бойко, Мойко, всички останали, хайде сега да видим какво президентът Плевнелиев предлага.
А какво предлага всъщност Плевнелиев? Мажоритарен избор. И след като това бъде прието, в тази зала да има БСП, ГЕРБ и малко ДПС, а всички останали, ако обичат – някъде другаде, защото тук вече имаме мажоритарен елемент?!
Какво ще направим? Ще напълним тази зала с фолкаджийки и чалга певици, това ли ще направим? (Викове от залата: „Ееее!”.) Не! Точно това искате да направите. Точно това искате да направите!
Примерът, който трябва да дадем, е следният. Във Франция „Фронт национал” – партията, с която ние поддържаме отношения, знаете прекрасно за Марин Льо Пен, там има около 30% подкрепа. Но когато опре до мажоритарните избори, естествено, че всички се обединяват срещу лошите националисти и гласуват против тях. Президентът Плевнелиев сега е решил да направи това и в България. Ние сме против! Защото не може да се използва, не може по този начин да се изражда правото на българските граждани да гласуват и да си дават гласа преферентно. Не може по този начин да се лъжат българските граждани.
И тук тази поправка „Роско Плевнелиев”, която, надявам се, Вие да не приемете, е точно затова – за пореден път да излъжем българския народ.
А българският народ трябва да бъде питан, пак Ви казвам, за НАТО; трябва да бъде питан за Трансатлантическото търговско споразумение; трябваше да бъде питан за Европейския съюз; трябваше да бъде питан за Лисабонския договор; трябваше да бъде питан за това, което ние от „Атака” предлагахме, но за съжаление, колегите от БСП не решиха да го подкрепят – трябва ли да бъдем членове на НАТО, или не?
Ако сега се промени Законът по начин, по който ние от „Атака” предлагаме, и ако се съберат необходимите 48 подписи от народните представители, ние ще можем да решим дали България да бъде член на НАТО, или не – на тази организация, която, прекрасно знаете, какви грозни неща и какви мръсотии върши. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това не го приемате, но тук сме склонни да приемем поправката „Росен Плевлениев”. Ние от „Атака” сме против това и ще гласуваме „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика? Няма.
По реда на вдигането на ръце – за изказване е господин Жаблянов, следва проф. Станилов, Янаки Стоилов, Белемезов.
Отказвате се, господин Жаблянов.
Ще редувам групите, колеги – има много записали се.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Нека, първо, преди да формулирам моето предложение, да направим уточнение за това как ще действаме.
Доколкото разбрах от вносителите на направеното предложение, което е подкрепено от Комисията, те искат да го оттеглят. С оглед и на тяхната воля, и на процедурата, би трябвало да гласуваме за отпадането на параграфа, но моето предложение – със сигурност да отпаднат предложенията от т. 2 до
т. 5, а отделно да гласуваме за т. 1. Защото т. 1 възпроизвежда това, което преди малко обсъждахме – неприетото предложение за установяване на 40% участие от гражданите с избирателни права като условие за валидност на референдума.
Ние продължаваме да поддържаме тази наша позиция и настояваме преценката за валидност на референдума да бъде правена самостоятелно, а не с оглед на това дали той се провежда заедно с едни или с други избори, или се провежда само референдум.
Поради тази причина, ако се запази т. 1 от предложението на Комисията, в него предлагам да отпадне началната част на изречението, а именно „когато референдумът не е произведен едновременно с избори”, и да остане текстът: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права и с „да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели”. Няма да привеждам допълнително аргументи, те вече бяха дадени.
Мисля, че и вносителите на предложението са осъзнали колко неуместно е това, което предлагат, особено в ал. 4. Казано по-просто, ако трябва да съберем пет ябълки и три круши и ги разделим наполовина, то тези три круши са достатъчни, за да кажем, че крайният резултат ни удовлетворява.
Разбирате, мисля, че повече не се налага тази аргументация – да събираме гласове за листи за общински съветници с гласове за референдум от чужбина. По-конюнктурни предложения трудно могат да бъдат измислени.
Аз не знам дали наистина инициаторът на референдума е подсказал тези идеи или те са в негова услуга, но смятам, че макар и късно, Комисията осъзнава, бих казал, нелепостта на подобен подход. Затова ние ще подкрепим отпадането на тези предложения.
Няма никаква логика, особено когато не става дума за парламентарни и европейски избори, участвалите в тези избори да служат като база заедно с някакви други добавки или изваждания за определяне на необходимия брой избиратели.
Завършвайки, госпожо Председател,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите предложения за разделно гласуване на...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, по т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На алинеите по точка...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, т. 1, която се отнася до ал. 1 с посоченото частично отпадане в началото на текста, и подкрепяме отпадането на останалата част от параграфа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура!
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви прекратяване на дебата по това предложение, още повече, изрично беше заявено от вносителите, че то е оттеглено. Няма смисъл да правим дебат по едно оттеглено предложение, защото...
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: То е оттеглено частично по принцип.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, то не е подкрепено с воля от вносител. Доколкото номинално имаме решение на Комисията по правни въпроси – да, логично е това решение на Комисията да бъде гласувано такова, каквото е било.
Моля за прекратяване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, правя обратно предложение. Най-малкото има няколко колеги, които са се записали, а до момента чухме само едно изказване. Сутринта доста по-дълго и напоително се дискутираха далече по-маловажни текстове.
Искам да Ви обърна внимание, че предвид тези предложения, които стояха до момента и не се очакваше да бъдат оттеглени, на практика ние не приехме нито едно предложение за намаляване на прага на валидност. Ако отхвърлим и това, ще остане статуквото, каквото е в момента, каквото ми се струва, че никой в тази зала не иска, а хората извън тази зала съвсем не искат.
Затова правя това обратно предложение и обръщам внимание, госпожо Председател, тук моля и за Вашето мнение – доколкото има мои предложения, които изменят така направените предложения, е допустимо без моето съгласие да бъде оттеглено, без да се гласува. Аз съгласие не съм дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз обявих, господин Славов, че след като Вашето предложение е възпроизведено в предложение на Комисията и така или иначе имаме предложение на Комисията, ще го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редакционно е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията по § 8 – гласуваме процедурата.
Гласували 145 народни представители: за 101, против 32, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Разискванията са закрити.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура по прегласуване. Дебатите всъщност още не бяха започнали, а с това предложение на председателя на Комисията по правни въпроси се прекратиха. Всъщност ние сега ще приемем едни текстове, на практика едно дървено желязо. Или има представителност, или няма. С предложенията, по които прекратихме дебатите, обвързваме един национален въпрос по национален референдум...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали чухте, господин Попов, че са оттеглени тези предложения и аз се надявам при гласуването в пленарната зала колегите да се съобразят с обстоятелството, че са оттеглени и на практика няма такива. Всичко е оттеглено – вносителите целия § 8 са оттеглили.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега преминаваме към гласуване на редакцията на Комисията.
Господин Янаки Стоилов предложи разделно гласуване на точка първа от останалите точки по текста на Комисията за § 8.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 58, против 80, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Колеги, поисках прегласуване, защото аз самият исках да направя подобно предложение – за разделно гласуване.
Сега Ви обръщам внимание, че ако отхвърлим всичко, праговете ще останат така, както са в момента в Закона. Поне на 40% да намалим прага, както очакват, бих казал, огромна част от българските граждани, мисля, че и много хора в тази зала. Това поне можем да направим, след като колегите от ГЕРБ оттеглиха другото предложение и очевидно няма да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 162 народни представители: за 55, против 91, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 8 по доклада на Комисията.
Предложението е оттеглено, но съм длъжна да го подложа на гласуване, тъй като това е редакция на Комисията.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 23, против 65, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Господин Кирилов, слушаме Ви. Дайте малко динамика, господин Кирилов. (Смях, оживление, единични ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, и укор отнесох от Вас.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 5з:
„§ 5з. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. засягащи права на български граждани.”
2. Създава се ал. 5:
„(5) Решения на местен референдум не могат да отхвърлят или да противоречат на закони или решения на Народното събрание, както и на решения на Министерски съвет по въпроси с национално значение.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Процедура.
Господин Председател, предлагам да прекратим дебатите по този текст. Не правя предложение да ги прекратим до края на Законопроекта, защото той вече до голяма степен е безсмислен. Ние направихме промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които не променят почти нищо, освен това, че дават възможност на българските граждани извън страната да гласуват на референдум. Няма да коментирам ефекта от това предложение и разходите за него, така че тази най-важна част е направена. Никакви други промени по същество няма.
Тук има предложение на колегите, които предлагат облекчаване от гледна точка на условията за иницииране на местен референдум, което Комисията е подкрепила, да го подкрепим и ние и да приключваме по-бързо – за още пет-десет минути, с този Законопроект. Благодаря.
Правя предложение за прекратяване на изказванията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, предложението Ви е преждевременно, защото още не е открит дебатът по този текст. Като открием дебата и има поне едно изказване, тогава, господин Стоилов, ще подложа Вашето предложение на гласуване.
Колеги, има ли изказвания по предложението на господин Кадиев? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кадиев за създаване на нов § 5з, което Комисията не подкрепя.
Гласували 134 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 5и:
§ 5и. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 изразът „една пета” се заменя с „една шеста”.
2. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от една четирийсета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра, но не повече от 15 000 подписа.”
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една двайсета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство, но не повече от 30 000 подписа, и не противоречи на ограничението по чл. 26, ал. 2, 4.
4. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Ако в срок до два месеца след обявяване на решение на общинския съвет инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една трийсета от гражданите с избирателни права на съответната община, но не повече от 20 000 подписа, поиска да се произведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума. Референдумът трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането. Когато в едногодишен срок от датата на решението на Общинския съвет предстоят избори или е насрочен друг референдум, референдумът и предстоящите избори се произвеждат на една и съща дата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1, т. 3 думите „една двадесета” се заменят с „една тридесета”.
2. В ал. 2 думите „една десета” се заменят с „една двадесета”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Тъй като се докладва предложението на господин Кадиев, което е неподкрепено от Комисията, има желаещи за изказвания по него? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Кадиев, неподкрепени от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 1, против 57, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Сега дебат по предложението на госпожа Манолова, което Комисията подкрепя и докладчикът господин Кирилов ни предложи конкретна редакция.
Искате думата ли, госпожо Манолова?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предложението, което съм направила и което колегите от Правна комисия подкрепиха, е за намаляване на броя подписи за провеждане на местен референдум на факултативен – такъв, който зависи от преценката на Общинския съвет, и на задължителен. Смятам, че би било последователно поведение на Народното събрание, ако след като намалихме изискуемия брой подписи за иницииране на национален референдум, направим това и по отношение на местния референдум. Още повече, че проблемите на хората, особено по места, в конкретната община са от такъв характер, че би било добре, ако те се ангажират в решаването „за” или „против” на всеки един спорен въпрос.
Мисля, че това ще стимулира провеждането на местни референдуми, това ще направи още по-близка местната власт до хората – това, че тя ще работи в техен интерес. И аз бих била благодарна, ако подкрепите това мое предложение. В крайна сметка то е в интерес на гражданите от Вашите общини. Така и след като приключим дългото разглеждане на този закон, ще има поне три неща, които да сме направили реално: едното е да гласуват българите в чужбина за национални референдуми; второто намаляване броя подписи за иницииране на национален референдум, за да можем да кажем, че сме направили това облекчение и за хората, които ще искат да провеждат местни референдуми.
Благодаря. Направих тези разяснения, за да обясня, че те са консенсусни и че не е нищо, което евентуално да е в интерес на една или друга политическа сила, а е в интерес на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Гласуваме § 9 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 40, против 11, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Предлагаме прегласуване.
Да припомня, че се снижи прагът за организиране на национален референдум от 500 на 400 хиляди. Логично е да се намали този праг и за инициативата за провеждане на местен референдум.
Не променихте условията за валидност. Това няма да стане и за местните референдуми. Логично е в една посока да се развиват тези и без това, както вече имах възможност да кажа, минимизирани предложения, които не създават някакви особени условия за развитие на пряката демокрация, но все пак да не подценяваме и малкото, което е направено, и което може да бъде постигнато и чрез това предложение. Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 114 народни представители: за 40, против 35, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Господин Кирилов, докладвайте двете предложения на господин Кадиев.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 5й:
„§ 5й. В чл. 30, ал. 4 се създава изречение второ: „Когато в едногодишен срок от датата на решението на Общинския съвет предстоят избори или е насрочен друг референдум, референдумът и предстоящите избори се произвеждат на една и съща дата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 5к:
„§ 5к. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Общинският съвет може да редактира, след съгласуване с вносителите по чл. 27, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. В случай, че постоянните комисии на Общинския съвет и вносителите не достигнат до съгласие за текста и поредността на въпросите в срока по чл. 30 ал. 2, окончателно решение се взима от съответния административен съд.
(2) Ако Общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.
(3) Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за произвеждане на референдум, с изключение на случаите по чл. 27, ал. 2, при условие че са налице изискванията на чл. 26, ал. 2 и ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме предложенията на господин Кадиев за създаване на нови параграфи 5й и 5к, неподкрепени от Комисията – коректно ми припомня господин Цочев.
Гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 4, против 45, въздържали се 60.
Предложенията не са приети.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля колегите народни представители да влязат в залата.
Моля, квесторите, поканете парламентарните групи.
Очаквам господин Кирилов като докладчик или някой друг да продължим по доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. В чл. 34, ал. 3 се създава ново изречение трето: „В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети, а досегашното изречение трето става изречение четвърто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 10 в редакцията му по доклада на Комисията.
Отменете гласуването.
Моля списъка за поименната проверка.

Айдоан Муталиб Али - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - отсъства
Антон Ангелов Долапчиев - отсъства
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук…

Има кворум.
Допълнително до момента са влезли: Антон Долапчиев, Айхан Етем, Анна Александрова, Антони Тренчев, Атанас Мерджанов, Валентин Николов, Венцеслав Каймаканов, Добромир Проданов.
Подлагам на гласуване § 10 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 96, против 26, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Борисов и група народни представители.
Комисията го подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Кадиев за създаване на нов § 6:
„§ 6а. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Общинската комисия за референдумите обобщава данните от произведения референдум и обявява резултатите от гласуването.
(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 25 на сто от гражданите с избирателни права и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(3) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането му.
(4) Когато в гласуването са участвали по-малко от 25 на сто от гражданите с избирателни права, но повече от 15 на сто от гражданите с избирателни права и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Общинския съвет, който в двумесечен срок се произнася по въпроса на референдума. Общинският съвет може да отхвърли решението от референдума с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Анна Александрова и Свилен Иванов за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Кадиев. Комисията не го подкрепя.
Гласували 126 народни представители: за 11, против 46, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за редакция на § 11.
Гласували 128 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли, колеги?
Анблок гласуваме наименованието на подразделението и § 7 по вносител, който е подкрепен от Комисията с нова номерация на § 12.
Гласували 135 народни представители: за 104, против 12, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В § 7 накрая се добавя „с изключение на параграфи 5а, 5б, 5в, 5г, 5д, 5е, които влизат в сила от 1 юни 2016 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Кадиев за създаване на § 8:
„§ 8. Създава се нов § 6:
„§ 6. Централната избирателна комисия в срок до 1 юни 2016 г. приема процедурите за провеждане на електронно гласуване при национални допитвания и референдуми и изгражда електронна система за гласуване, която:
- осигурява лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за електронно гласуване, включително улеснен достъп за гласоподавателите със специфични физически потребности;
- предлага на избирателите „онлайн” инструкции за необходимите действия при осъществяване на електронното гласуване;
- осигурява непрекъсната служебна връзка с регистъра за електронно гласуване;
- гарантира, че само притежаващите активно избирателно право и надлежно регистрирани избиратели могат да гласуват;
- гарантира, че гласуващите дистанционно гласоподаватели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет или цифров телефон;
- осигурява надеждна и бърза идентификация на самоличността на гласоподавателите;
- осигурява еднаква по обем и качество информация за всеки от поставените на референдум решения;
- гарантира тайната на гласуването и съответно на свободното волеизявление на гласоподавателите;
- предотвратява купуването и манипулирането на гласове, както и всяко друго нерегламентирано влияние върху изборния процес;
- осигурява възможност за лесна навигация на потребителския софтуер;
- не изисква от избирателя специални умения извън онези, необходими за използване на интернет;
- позволява използване на стандартни браузери при гласуване чрез интернет терминали;
- осигурява възможност за електронно подаване на гласа за не повече от три минути;
- гарантира, че всеки избирател подава само един глас за всеки вид избор, и че всеки глас се съхранява и преброява точно един път;
- съответства на най-висок клас стандарти за качество и устойчивост на използваните апаратни и програмни средства;
- осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки;
- в случай на прекъсване на изборния процес поради възникване на непреодолими външни пречки съхранява данните от гласуването и позволява продължаването му след отстраняване на пречките;
- позволява обобщаване на резултатите и изпращането им в електронен вид на районните избирателни комисии и на Централната избирателна комисия веднага след приключване на гласуването;
- осигурява цялост и секретност на прехвърляната информация чрез криптиране на данните и защита на комуникационните връзки;
- поддържа електронен дневник на изборния процес с отбелязване на всички възникнали особености и отклонения от предвидения режим;
- гарантира лесна поддръжка на апаратните средства и бързо отстраняване на възникнали технически неизправности;
- позволява наблюдение на изборния процес от независими упълномощени органи;
- позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок подлагам на гласуване предложенията на господин Кадиев за създаване на параграфи 7 и 8, които не се подкрепят от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 56.
Предложенията не са приети.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Госпожо Стоянова, слушаме доклада Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 554-01-135, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 15 юли 2015 г.
На заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха Лазар Илиев и Росен Ангелчев – синдици на Корпоративна търговска банка (в несъстоятелност), Цветелина Георгиева – юрисконсулт във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Законопроектът беше представен от госпожа Менда Стоянова.
Действащият Закон за банковата несъстоятелност е в сила от 2002 г.
В сравнение с банковата система в наши дни банките към онзи момент са осъществявали дейността си със значително по-малък актив и пасив и с по-малък брой клиенти – както вложители, така и кредитополучатели.
Развитието на кредитирането и платежните услуги доведе до значително развитие на самите банки и до нарастване броя на техните клиенти.
Действащите срокове и процедури за изпълнение на правомощията на синдика, насочени към справедливо удовлетворяване на кредиторите, не отчитат големия брой на вложителите и другите кредитори, чиито права и законни интереси следва да бъдат защитени при откриване на производство по несъстоятелност на банка.
В този смисъл предложените промени са насочени към използването на съвременните технологии и в частност функциониращата система на Търговския регистър за създаване на механизъм за по-бързо информиране на вложителите и другите кредитори на банка в производство по несъстоятелност за обстоятелствата, които са свързани с упражняването на правата им като кредитори на банката.
Действащият закон съдържа сложна и тромава процедура за разглеждане на възраженията на кредиторите срещу приети и/или неприети вземания. Процедурата предполага персонално уведомяване на възразилия кредитор и заинтересованите кредитори по възражението, провеждането на открито заседание с участието на синдика и на ново уведомяване на заинтересованите страни относно решението на синдика.
С предлаганите промени се цели създаването на нова процедура по оповестяването на списъците на кредиторите на банка в производство по несъстоятелност и съответно процедура по провеждане на разглеждането на възраженията на кредиторите срещу включване или невключване на вземания в списъка, които процедури да отчитат проблемите, произтичащи от големия брой кредитори в производството по несъстоятелност на банка.
С влизането в сила от 1 януари 2007 г. на Закона за търговския регистър се даде възможност за публично обявяване на актове, съобщения и др., касаещи всеки един от търговците, включително при откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност за същите.
Предвижда се замяната на приложимото понастоящем квазисъдебно производство пред синдика за разглеждане на възраженията срещу списъка на приетите вземания с производство в закрито заседание без призоваване на страните. Промяната няма да доведе до нарушаване правата на заинтересованите лица, тъй като решенията на синдика подлежат на оспорване пред съда по несъстоятелността.
Същевременно промяната дава възможност да се съкрати времето, което принципно би било необходимо за индивидуалното уведомяване на голям брой кредитори и по-този начин да се постигне реално ускоряване на производството.
С предлаганите промени в Закона за независимия финансов одит се въвежда явно гласуване при вземането на решение за отнемане на правото за извършване на независим финансов одит и за лишаване от правото да се упражнява одиторска дейност.
Предвижда се правилата, процедурите и плановете за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори да се разработват съвместно от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, като по този начин се цели пълноценно изпълнение на съответните надзорни правомощия на двата органа съгласно компетенциите им.
За неизпълнение на задължения по Закона за независимия финансов одит се предвижда въвеждането на по-строги санкции, които имат за цел постигането на превантивен ефект върху регистрираните одитори за спазване на закона, както и за санкционирането им при установяване на административни нарушения.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 554-01-135, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 15 юли
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на групата вносители, Вие сте начело.
Желае ли някой да аргументира доклада? Няма.
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, откривам дебат по предложения Законопроект на първо четене.
Желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 554-01-135, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 15 юли 2015 г.
Режим на гласуване.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля да подложите на гласуване срокът между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене Законопроект да е три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 АПРИЛ 2015 Г. ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО: ЕФЕКТИВНОСТ И ЕФИКАСНОСТ НА БАНКОВИЯ НАДЗОР, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2012 Г. ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2014 Г.
Имаме доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г., № 554-02-59, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на
15 юли 2015 г.
На заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметна палата: Цветан Цветков – председател и Тошко Тодоров – заместник-председател.
Проектът за решение беше представен от госпожа Менда Стоянова.
С Решение от 29 април 2015 г. Народното събрание възложи на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
В процеса на изпълнение на одитната задача екипът на Сметната палата ежедневно среща значителни трудности, свързани с:
1. предоставянето на информация от Българската народна банка, поради недостатъчно ясния режим за достъп, използване и оповестяване на документацията, съдържаща банкова и професионална тайна;
2. предвид чувствителността на информацията и създаденото напрежение в управление „Банков надзор”, одитният екип извършва проверки на документацията от надзорните инспекции и дистанционния надзор, осъществяван на банките, попаднали в одитната извадка, в присъствието на ръководителите и наличните членове на съответните надзорни екипи;
3. напуснали ключови служители от управление „Банков надзор”, включително на ръководни длъжности;
4. чести отсъствия на служителите от управление „Банков надзор” поради служебни ангажименти и лични причини;
5. не добра организация на документооборота, налагаща многократно изискване на информация, включително от страна на различни служители;
6. значителен обем на информацията от осъществените дистанционен надзор, инспекции на място, наложени надзорни мерки, нормативно осигуряване и правно обслужване и така нататък, изискваща специални познания за анализ и оценка.
С оглед на качественото и прецизно прилагане на одитните процедури и предвид изискванията на международно признатите одитни стандарти и високите нива на обществена чувствителност по въпросите, свързани с изпълнението на надзорната дейност следва да се удължи срокът за извършване на одита и съответно срока за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме „Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г., № 554-02-59, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 15 юли 2015 г.”
Ако ми позволите, ще прочета и Проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г.
до 31 декември 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Изменя Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. (ДВ, бр. 32 от 2015 г.) като:
1. В т. 2 думите „три месеца” се заменят с „пет месеца”;
2. В т. 3 думите „31 август 2015 г.” се заменят с „30 октомври 2015 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, откривам дебатите. Не виждам желаещи.
Закривам дебатите, уважаеми колеги.
Гласуваме предложения Проект за решение, изчетен преди малко от народния представител госпожа Стоянова.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Решението се приема единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 26 МАЙ 2014 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ).
Доклади от Комисията по бюджет и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект за решение
за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз,
№ 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.
На заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите Карина Караиванова – заместник-министър, Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Проектът на решение беше представен от госпожа Карина Караиванова.
Системата на собствените ресурси на Европейския съюз осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на Европейския съюз. Приложението на системата за собствените ресурси се регулира с решение на Съвета на Европейския съюз, разпоредбите на което са пряко приложими в държавите членки.
Съгласно чл. 311 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) във връзка с чл. 11 от Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, а именно Решение за собствените ресурси, след приемането на последното от Съвета на Европейския съюз то следва да бъде одобрено от всички държави членки, съгласно техните конституционни изисквания. След това всяка държава членка следва незабавно да уведоми Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключването на процедурата.
Решението за собствените ресурси определя видовете собствени ресурси и методите за изчисляването им. В него се определят таванът на собствените ресурси за плащанията по бюджета на Европейския съюз (1,23 на сто от брутния национален доход на Европейския съюз), таванът за поетите ангажименти – 1,29 на сто от брутния национален доход на Европейския съюз, и принципите на Механизма за корекции в полза на Обединеното кралство и на някои други държави членки, както и тяхното финансиране.
Промените в системата на собствените ресурси за новия програмен период 2014 – 2020 г. са:
1. Намалява се процентът от събраните традиционни собствени ресурси, който остава в държавите членки за покриване на административните разходи по събирането на традиционните собствени ресурси, от 25 на сто на 20 на сто.
2. Малки промени във временните корекции, а именно: за Германия, Швеция и Нидерландия ще се прилага намалена ставка – 0,15 на сто, към изискуемата сума на базата на данък върху добавената стойност; Нидерландия, Швеция и Дания ще се ползват от брутни намаления на вноската на базата на брутния национален доход за целия период, а Австрия – само за първите три години от Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г.
3. Включена е нова разпоредба в Решението за собствените ресурси, която предвижда създаването на регламент за неговото прилагане на базата на
чл. 311, ал. 4 от ДФЕС.
Регламент (ЕС) № 608/2014 (Евратом) на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерките за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз – Регламент за „прилагане” – приет на 26 май 2014 г., определя по-детайлно мерките за приложение на Решението за собствените ресурси, като изчислението и бюджетирането на баланса или контролните и надзорни мерки.
Регламент (ЕС) № 609/2014 (Евратом) на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на базата данък върху добавената стойност и на базата на брутния национален доход и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, а именно Регламент за „предоставяне” – приет на 26 май 2014 г., съдържа разпоредби относно датата на констатиране на традиционните собствени ресурси, съхраняване на оправдателните документи, административно сътрудничество, приложими ставки, записване в сметките и докладване, счетоводни корекции, корекции на констатираните суми, определяне на сумите, срокове за предоставяне, лихва върху сумите, предоставени със закъснение.
Очаква се с влизането в сила на Решение 2014/335/ЕС (Евратом) да се покачи леко вноската на България в бюджета на Европейския съюз с около 2,89 на сто, по данни към 31 март 2015 г.
Решението за собствените ресурси влиза в сила от първия ден на месеца след получаване на последната нотификация и ще се прилага от 1 януари 2014 г. До влизането в сила на новото решение, което се очаква да стане през 2016 г., системата на собствени ресурси се регулира от Решението на Съвета от 7 юни 2007 г. и действащото законодателство за прилагането му. Регламентите за „прилагане” и за „предоставяне” влизат в сила едновременно с влизането в сила на Решение 2014/335/ЕС (Евратом).
Във връзка с това се очаква през 2016 г. Европейската комисия да направи корекции на вноските на държавите членки за периода 2014 – 2016 г. Очакваното увеличение на вноската на България в бюджета на Европейския съюз вече е включено в прогнозата за разходната част на бюджета на България за 2016 г.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.”
Съответно да прочета и Проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може да не го четете, в следващия доклад го има. Благодаря Ви.
Господин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, моля становището, в което има и Проекта за решение, което може да прочетете.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение на Народното събрание за приемане
на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата
на собствените ресурси на Европейския съюз, № 502-03-11,
внесен от Министерски съвет на 2 юли 2015 г.
На редовното си заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект за решение на Народното събрание за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Карина Караиванова-Ганозова – заместник-министър на финансите, госпожа Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите.
I. С настоящия проект за решение на Народното събрание се предлага да приеме решение, с което да се изпълни от страна на България процедурата по приемане на Решението на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС. Съгласно чл. 311 от Договора за функциониране на Европейския съюз и във връзка с чл. 11 от Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата за собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ ЕС, Евратом) – Решение за собствените ресурси, тази процедура изисква Решението да бъде одобрено от всички държави членки, съгласно техните съответни конституционни изисквания. След изпълнението на тази процедура е необходимо затова да бъде уведомен Генералния секретар на Съвета.
Според разпоредбите на чл. 86 от Конституцията на Република България Народното събрание трябва да се произнесе по Решението за собствените ресурси предвид предмета му, както и фискалното отражение за нашата страна на размера на вноската ни в бюджета на ЕС.
II. Следва да се има предвид, че Системата на собствените ресурси на Съюза осигурява ресурсите за финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на ЕС. Прилаганата до този момент система на собствените ресурси, въведена през 1970 г., следва да претърпи промени, одобрени от Съвета на ЕС на 26 май 2014 г. във връзка с програмния период 2014-2020 г. Новото законодателство на ЕС относно системата на собствените ресурси през периода 2014-2020 г. включва Решението на Съвета от 26 май 2014 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз – Решение за собствените ресурси – прието съгласно чл. 311 от ДФЕС и определящо видовете собствени ресурси и методите за изчисляването им, Регламент (ЕС) № 608/2014 (Евратом) за определяне на мерките за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз – Регламент за „прилагане", приет на 26 май 2014 г. с квалифицирано мнозинство след съгласие от Европейския парламент, съгласно чл. 311(4) от ДФЕС; Регламент (ЕС) № 609/2014 (Евратом) на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на базата ДДС и на базата на БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства - Регламент за „предоставяне” от 26 май 2014 г., съгласно чл. 332, ал. 2 от ДФЕС.
III. Не на последно място, с влизането в сила на Решение 2014/335/ЕС (Евратом), Регламент (ЕС) № 608/2014 (Евратом) и Регламент (ЕС)
№ 609/2014 (Евратом) се очаква увеличение на вноската на България в бюджета на ЕС с около 2,89 %. В тази връзка през 2016 г. Европейската Комисия следва да направи корекции на вноските на държавите членки за периода 2014-2016 г., като предвижданото увеличение за страната ни е калкулирано в бюджетната прогноза за 2016 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме решение със следния текст:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз
РЕШИ:
Приема Решението на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом).”
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Заповядайте, господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Още в самото начало ще кажа, че ще подкрепим този проект. Той е гласуван на 7 – 8 февруари 2013 г. в Съвета на Европа, потвърден е на 26 май 2014 г., тоест при две различни управления. Ние сме една от малкото страни, които не са ратифицирали това споразумение. Така че няма да направим изключение, ще го подкрепим.
Но, уважаеми колеги, искам да предупредя за нещо, което е важно и следва да го имаме предвид в бъдещата си работа. Покрай тези слова искам да Ви кажа, че България покрай тези споразумения има веднага преки загуби от около 35 млн. лв. Защо? Не знам дали разбрахте, че досега от митническата дейност на границата на Република България, която е страна по границите на Европейския съюз от това, което се събира като мита, 25% оставаше в бюджета на България. С това решение сега ще останат около 20%. Това касае всички страни, които са по границите на Европейския съюз.
Но има една малка особеност. Големите страни отново са се изхитрили при преговорите за наша сметка, тъй като в Германия, Швеция и Холандия например намаляват вноската си спрямо брутния вътрешен продукт с 0,15%, което е много повече в абсолютна величина, отколкото намалените 5% само от приходите в бюджета на тези страни от митата. Така че тази промяна от 25 на 20% с преференциите, които се дават на Германия, Швеция и Холандия и освен това не се променят с нищо вноските на Великобритания – богатата Великобритания, на практика нашата вноска в Европейския съюз освен намалените приходи от митата се качва с 2,89%, тоест, с почти 3%, което автоматично ни води то загуби от 26-27 милиона допълнително.
Какво искам да кажа в заключение? Искам да кажа, че би трябвало всички ние да се чувстваме отговорни. Хайде стига всички споразумения, които ние подписваме тук и ратифицираме в парламента, и подписва българската държава, ако погледнем последните години, повечето от тези споразумения са загуба за Република България.
Какво означава това? Това означава, уважаеми колеги, че трябва да изискваме от българските правителства още когато започват преговорите и обсъждат подписването, тогава трябва да ни уведомят нас в парламента и специализираните комисии за това, което подписват и как защитават българските интереси, а не да ни карат тук в последния момент да гласуваме за решения, които са в ущърб на българската държава в крайна сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова, за първа реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Искам да направя две реплики към господин Гечев.
Първата ми реплика се отнася за това, че Народното събрание, съгласно Правилника и законите, може и трябва да разглежда именно в хода на преговорите позицията на Република България. Неслучайно като Бюджетна комисия всяка година решаваме по кои теми ще изслушаме съответно Министерството на финансите за хода на преговорите да подкрепим една или друга позиция. Така че въпрос на наша преценка е и мисля, че това би трябвало да се случи 2014 г., когато са водени тези преговори.
Колкото по отношение на второто Ви твърдение, господин Гечев, Вие сте прав наистина – това ще увеличи вноската на България в бюджета на Европейския съюз. Само че когато са водени тези преговори, трябва да кажем, че се търсеха всякакви източници, с които би могло да се стабилизират приходите в бюджета на Европейския съюз. А всички ние знаем за какво се харчат основно сумите от бюджета на Европейския съюз, включително за различните оперативни програми, както ни са известни в предходния програмен период, така и спрямо другия. Ако направим сравнение с това какво внася България в бюджета на Европейския съюз и какво получава като бюджет – възможност да ползват оперативните програми, ще видим, че не сме на загуба. При всички случаи ние сме една от страните, които всъщност са дотирани от богатите държави, както Вие цитирахте и на които се намалява относително с 0,15% вноската спрямо брутния им национален продукт.
Тоест, независимо че ще имаме увеличение на разходите в държавния бюджет спрямо това, което България би могла да получи, ако си свърши работата добре, това многократно надвишава нашата вноска в бюджета на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
За втора реплика не виждам желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Стоянова! Бих казал, че почти на 90% съм съгласен и нямаме разминаване в това, което казвам.
Аз просто отправям един апел към тези, които представляват България, независимо от коя партия са – да сме по-внимателни и да защитаваме българските интереси, както са съумели други страни да защитят.
Що се отнася до нетния ефект, Вие сте прави – наистина ние получаваме нетно почти 2,5 – 3 милиарда лв. повече годишно от Европейския съюз, но да не влизаме в дискусия. Защото ако трябва да бъдем точни, това получаваме повече от Европейския съюз, но ако сега започна да Ви казвам данните какво губим от това, че бяха разсипани редица български производства, поради по-ниска конкурентоспособност и това, че търговските вериги мачкат и правят по 8 милиарда оборот в България с чужди производители, разговорът ще стане по-различен. Но съм съгласен за нетния ефект и именно заради това ще подкрепим решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние също ще подкрепим това решение.
Искам само да кажа следното. Системата на собствените ресурси е система, която действа в няколко поредни години и се използва за определяне на вноските на всяка държава от Европейския съюз в европейския бюджет. Тази система се оценява като несправедлива не само от България, а и от много представители на европейско равнище има сериозни призиви да бъде обработена и изменена така, че да бъде по-справедлива по отношение на по-бедните държави. Аз призовавам нашето правителство и всички останали правителства от тук нататък да работят в тази посока. Защото вноската в европейския бюджет е задължително условие за членките на Европейския съюз, за разлика от фондовете, които ние ползваме от Европейския съюз. Фондовете са възможност – дава се възможност на всяка държава да използва тези средства, определени от Европейския съюз, докато вноската е задължителна.
Има много бележки по отношение на използването на основните индикатори, на базата на които се изчисляват тези вноски, а именно брутния национален доход. По този индикатор има значителни различия между отделните европейски страни, което в края на краищата води до една относително по-висока вноска на страните, които са с по-нисък брутен вътрешен продукт и с по-нисък брутен национален доход, в това число и България.
Ние ще подкрепим това решение с този призив – да се работи в посока на разработване на една по-справедлива система за определяне на вноските на отделните държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г.
относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз
РЕШИ:
Приема Решението на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом).”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Решението се приема единодушно, с което тази точка е закрита.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители: народните представители Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева-Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов, 8 юли 2015 г.
Има доклад за първо гласуване от Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката
относно Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева-Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов на 8 юли 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха: проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, проф. Радослав Гърчев от Националната агенция за оценяване и акредитация и доц. Лиляна Вълчева от синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народните представители Борислав Великов и Милена Дамянова. С него се отговаря на необходимостта за удължаване и през учебната 2015/2016 г. на дадената през 2010 г. и продължена през 2012, 2013 и 2014 г. възможност на държавните висши училища, получили високи оценки при институционалната акредитация, да провеждат обучение срещу заплащане по условия и ред, определени в Закона за висшето образование. Очаква се това удължаване да се приложи за последен път – до влизането в сила на новия модел на финансиране на висшето образование, който е предложен от Министерския съвет на Република България. Цялостната промяна на модела на финансиране представлява съществена част от реформата във висшето образование и предвижда трайно законодателно решение на обсъждания проблем, което ще бъде въведено след широко обществено обсъждане.
Представителите на Министерството на образованието и науката и на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ подкрепиха Законопроекта.
В дискусията се включиха народните представители Снежана Дукова, Стоян Мирчев, Валери Жаблянов, Милен Михов, Марияна Георгиева, Борислав Великов и Милена Дамянова. Те се обединиха около мотивите, че единствената цел на законопроекта е да не се затруднява приема в държавните висши училища през настоящата учебна година. Мярката отговаря и на интереса към обучение в Република България на представители на българските общности зад граница, както и на граждани от други страни – членки на Европейския съюз.
Народните представители заявиха, че не възнамеряват да правят предложения между първо и второ гласуване на законопроекта.
След проведено гласуване с резултат 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева - Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов на 8 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предвид липсата на заявки за предложения за изменение и допълнение на Законопроекта за изменение на Закона за висшето образование правя процедурно предложение за провеждане на второ гласуване на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители: народните представители Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева-Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов, внесен на 8 юли 2015 г. и приет на първо гласуване на 21 юли 2015 г.
Моля да докладвате Законопроекта и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„Закон за изменение на Закона за висшето образование
(обн., ДВ, бр. ..)
§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. ...) в § 7 се правят следните изменения:
В ал. 1 след думите „2013/2014 г.” се поставя запетая, а думите „и 2014/2015 г.” се заменят с „2014/2015 г. и 2015/2016 г. ”;
В ал. 3 след думите „2013/2014 г.” се поставя запетая, а думите „и 2014/2015 г.” се заменят с „2014/2015 г. и 2015/2016 г.”
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Моля, колеги, изказвания по § 1 и § 2. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието „Закон за изменение на Закона за висшето образование”, § 1 и § 2, представени преди малко от госпожа Дамянова – гласуваме анблок направените предложения за второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, е приет единодушно и на второ четене.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 28 май
2015 г.
Моля – доклад от госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г., приет на първо гласуване на 28 май 2015 г. Проект – второ четене.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Янков.
Имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С § 1 се прави основна промяна – допълнение във възможностите на Агенция „Митници” като се добавя „оперативно-издирвателна дейност”. Включвайки текста в Закона, се предполага и от следващите текстове става ясно, че се увеличат органите, извършващи оперативно-издирвателна дейност.
Като добавим и възлагането на полицейски правомощия по задържане и конвоиране, се създава нова полицейска структура в Република България, уважаеми колеги. По-добре е инициаторите да посочат, че нямат доверие в сега съществуващите полицейски структури и правят нови, на които имат доверие.
Създаването на паралелни полицейски структури в малка страна като Република България ще създаде нездрава конкуренция, изземване на правомощия и създаване на условия за нарушаване на закона и правата на гражданите.
Роенето на полицейски структури създава предпоставки за феодализиране на дейността по противодействие на престъпността и хаос в планирането на тази дейност.
Пътят не е в изземване на функции и създаване на полицейски структури или различни видове полиция за отделните видове престъпления, а в подобряване на взаимодействието и координацията на използваните ресурси и способности. В противен случай всяка държавна структура ще бъде изкушена да иска дублиращи функции, дейности и правомощия и да си създава дублиращи структури.
Например ГДБОП, имаща законови компетенции по противодействие на митническите престъпления, или Икономическата полиция могат да предложат да съставят митнически актове или да налагат глоби.
Приема се в Законопроекта след конкретния текст, че за отделни видове престъпления е допустимо да се правят нарочни структури, различни от Министерството на вътрешните работи и полицията звена – именно с текста за „оперативно-издирвателната дейност”. По тази логика вече ще имаме прецедент и преминавайки към англосаксонския прецедент всяка държавна структура от системата за държавен контрол може да претендира да си разгърне полицейска структура.
Създаването де юре на митническа полиция създава условия да се продължи роенето на полицейски структури.
Уважаеми колеги, Националната агенция за приходите може да се превърне в данъчна полиция. Към Министерството на транспорта да се създаде транспортна полиция по жп транспорта, защото там се краде, а и не са малко кражбите на кабели. Общинските полиции – там, където са създадени, да имат звена по оперативно-издирвателни дейности по кражби на автомобили от паркингите. Защо не и строително-надзорна полиция, туристическа полиция, горска полиция, плажна полиция?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Зоополиция!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Както и полиция по видовете престъпления на Наказателния кодекс.
Уважаеми колеги, все пак трябва да си припомним какво означава „оперативно-издирвателна дейност” с някои конкретни текстове. Оперативно-издирвателната дейност е основна, специфична за оперативните звена на полицията и на ДАНС дейност – водеща за оперативно-издирвателните структурни звена. Осъществява се от специално обучени държавни служители чрез прилагане на законово регламентирани специфични форми, методи, способи и средства, основната част от които са негласни.
Извършването на оперативно-издирвателна дейност става при спазване на Конституцията и законите на страната, зачитането на правата, свободите и достойнството на гражданите като същевременно имат таен характер. Водещ принцип при нейното осъществяване е принципът на конспиративността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършвате.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Завършвам.
Уважаеми колеги, с въвеждането на оперативно-издирвателната дейност в правомощието на митническите служители създаваме най-вече предпоставка за дублиране на дейности. Затова призовавам да не бъде подкрепен този текст на § 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Янков. Благодаря.
Реплики на изказването?
Генерал Атанасов – първа реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Вземам реплика от последното, което казахте, господин Янков. Никъде в Законопроекта не се предвижда митническите органи, които ще осъществяват оперативно-издирвателна дейност, да водят агентура или да прилагат специални разузнавателни средства. Не виждам за каква конспиративност говорите тук.
Може да се спори по наименованието на дейността. Тя може да е квази оперативно-издирвателна дейност, но в никакъв случай няма никаква конспиративност в нея – повтарям, защото органите, които осъществяват тази дейност, няма да могат да прилагат специфичните средства и методи, характерни за оперативно-издирвателната дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, генерал Атанасов.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Атанасов, предложенията за оперативно-издирвателни дейности с внесения Проектозакон в Агенция „Митници” могат да бъдат разтълкувани като сигнал за неудовлетвореност от работата на МВР. Двете служби – МВР и Агенция „Митници”, имат предварително изготвени планове за съвместни действия, които, може би с оглед на промените, които се наблюдават в последните месеци в структурите на МВР, не са изпълнявани както трябва. Това ли имате предвид?
Оперативно-издирвателната дейност е процес, който изисква дълъг времеви период за неговото усвояване и е характерен за МВР. Тоест няма гаранция, че служителите на Агенция „Митници” ще извършват оперативно-издирвателни дейности по-ефикасно и по-ефективно от МВР. И със сигурност това, което се предвижда да се изпълнява от служители на Агенция „Митници”, няма да заработи веднага.
Защо тогава се предлага някаква част – това, което и Вие взехте като реплика – от оперативно-издирвателните дейности да се вменява като възможности на митнически инспектори и служители от Агенция „Митници”? Нали разбирате самия парадокс на това предложение – не могат да извършат в пълнота оперативно-издирвателна дейност, а в същото време ние вменяваме такива ангажименти и такава възможност?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Други изказвания по § 1? Няма други изказвания.
Затварям дебатите по § 1 и по заглавието.
Гласуваме, уважаеми колеги, анблок наименованието на Закона и § 1 по вносител, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Евгения Ангелова и Владислав Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 9 се създава нова ал. 4:
„(4) В структурата на Агенция „Митници” се създава инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията за осъществяване на контрол върху дейността на митническата администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Затваряме дебата и гласуваме предложения от Комисията § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 по вносител има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„В § 2, ал. 6 на чл. 10, думите „включително имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност” се заменят с „имотното състояние на своите съпрузи (съпруги), съответно на лицата, с които се намират във фактическо съжителство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Търновалийски, Таско Ерменков, Красимир Янков, Георги Гьоков, Румен Гечев, Димитър Горов и Иван Иванов:
„В § 2, т. 2 се правят следните изменения:
1. създаваната нова ал. 11 – отпада.
2. създаваната нова ал. 14 – отпада.
3. в случай на неприемане на предложението за отпадане на създаваната нова ал. 14, в текста на същата думата „преместван” се заменя с „командирован”, а думата „преместването”, в трите й употреби, се заменя с „командироването”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл.80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се изменя така:
„(6) В 14-дневен срок от датата на встъпване в длъжност или постъпване на работа, всяка календарна година до 31 май и при прекратяване на правоотношението митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция „Митници” своето имотно състояние, включително имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност, както и имотното състояние на ненавършилите пълнолетие деца с декларация по образец, утвърден от директора на Агенция „Митници”.”
2. Създават се ал. 11, 12, 13, 14 и 15:
„(11) При назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” лицата трябва да имат положителен резултат от изследване за професионална и психологическа пригодност. Условията и редът за извършване на изследването за професионална и психологическа пригодност се определят с наредба на министъра на финансите.
(12) Новоназначените служители в специализираната администрация завършват базов курс за обучение в Националния учебен център на Агенция „Митници”.
(13) За осъществяване на служебните си задължения служителите на Агенция „Митници” имат право на униформено облекло, специализирано работно облекло или на парични средства за представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени със заповед на директора на Агенция „Митници”.
(14) При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници” за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.
(15) При смърт на митнически служител Агенция „Митници” поема обичайните разноски по погребението на служителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Славов – изказване, най-вероятно по неподкрепеното Ваше предложение. Имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Точно така, господин Председател. Благодаря Ви.
Нашето предложение всъщност касае едно отстъпление, което виждаме в предлаганите промени от сега действащата уредба на Закона, а именно в момента Законът за митниците изисква митническите служители да декларират имуществото – както своето, така и на своите съпруги или съпрузи. За мен поне и за колегите ми от Реформаторския блок е необяснимо защо се прави тази промяна и вече ще се декларира само имущество, което е съпружеска имуществена общност. А всеки горе-долу средно грамотен юрист може да Ви обясни поне няколко схеми как имущество, което е собственост на семейството, може да престане да бъде съпружеска имуществена общност, а да бъде собственост само на съпругата. Следователно няма да се декларира. Сигурен съм, че достатъчно компетентни консултанти ползват, за съжаление, някои служители на Агенция „Митници” вероятно ползват тези способи.
Аз Ви предлагам, колеги, да не правим това отстъпление. Нека си остане действащия режим, при който се декларира всичко, както го декларираме и ние, както го декларират магистратите, както го декларира премиерът и така нататък, и да не създаваме тук някакъв облекчен и доста съмнителен ред за митническите служители.
Обръщам внимание, всъщност ние сме разширили донякъде това, което следва да бъде декларирано, заимствайки от Антикорупционния закон, който приехме на първо четене. Тоест освен имуществото на съпруги и съпрузи считаме, че е редно, когато дадено лице митнически служител живее на семейни начала с друго такова лице, да декларира и това имущество. Тоест така, както е записано в Антикорупционния закон и както донякъде и в момента го има в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, където, между другото, е казано и какво е фактическо съжителство, тъй като разбрах, че е имало известно чудене по време на дебатите в Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Търновалийски – най-вероятно по Вашето предложение?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме новосъздадените алинеи 11 и 14 в чл. 10 да отпаднат. Това са две алинеи, от които едната касае преместване на служители в Агенция „Митници” от една митница в друга, а ал. 11 касае полагането на психологични изпити при постъпване на работа или при издигане в длъжност. Мотивите на вносителите по отношение на преместването са за ограничаване на корупцията.
Колеги, аз Ви гарантирам, че с това преместване не само няма да се ограничи корупцията, а Агенция „Митници” ще изгуби лоялните си, подготвените си служители. Защо твърдя това? Защото няма лоялен и честен служител, който да бъде изпратен със заповед от една митница в друга, да плаща половината от дохода, който има, за да покрива разходите си. От Видин във Варна един служител с 800 лв. трябва да плаща 400 лв. разходи, за да изпълнява тази заповед.
Затова нашето предложение беше да отпадне този текст, още повече, че Законът за държавния служител казва, че преместване може да има от една в друга държавна администрация. В една и съща администрация може да има преназначаване.
Ако не се приеме този текст, предложихме преместването да бъде заменено с командироване, за да могат да бъдат покривани разходите на тези служители, които те правят, за да изпълняват служебните си задължения на новото място.
Комисията не прие това, а предложи да бъде допълнено „в условията на командировка”. Този текст няма да бъде работещ, тъй като лицето, преназначено по реда на чл. 82, ще има ново работно място – от примера във Варна, и няма как тези разходи да бъдат покривани. Това просто е абсурдно и няма да се случи.
За тези, които са корумпирани, за тях това няма да е проблем. Тези, които не са се научили да крадат, за съжаление, ще ги поставите в условията да го правят, за да си покриват разходите, но явно целта на това предложение е разчистване на администрацията, по всичко личи.
По отношение на ал. 11 – при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” лицата да имат положителен резултат, ние предлагаме това да отпадне, защото мотивите на вносителите са, че с рамката за компетентности, които следва да се покриват за митнически служители и във връзка с декларацията в Аруша, е това предложение.
И в двата документа, колеги, никъде не е посочено или препоръчано конкретно въвеждане на психологически изследвания, а самите те като документи нямат никаква юридическа стойност, нямат силата на нормативен акт, както са регламентите и директивите, а само официално изявление, още по-малко са основание за промяна на Закона за държавния служител.
Това предложение за промени, въвеждани в Закона за държавния служител и в Закона за митниците, всъщност въвежда нови изисквания и те са в противоречие с общия дух и принципите на държавната служба. Разпоредбите на Закона за държавния служител въвеждат на всички държавни служители, освен на онези категории, чийто статут е уреден със специален закон, както е Законът за МВР, Законът за ДАНС и други, да има такива специални изисквания. В тези администрации има и изградени структури, които се занимават с тези психологически изследвания, какъвто е Институтът по психология в МВР.
Тези завишени допълнителни изисквания, колеги, предполагат определена и друга категория труд. Разбира се, компенсират се чрез предоставяне на едно по-високо ниво на стабилитет, по-високо заплащане при носене на държавната служба, както и някои допълнителни социалноосигурителни и други облекчения и привилегии, каквито има в другите администрации. В Агенция „Митници” това липсва.
При постъпване на длъжност на държавна служба в митниците, митническата администрация, по закон следва пряко да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител, а чл. 10ж казва, че процедурата и начинът на провеждане на конкурс за държавна служба се определя с наредба на Министерския съвет и това е Наредба за провеждане на конкурсите за държавна служба, Наредба № 8 от 2014 г.
Изискванията на Закона и Наредбата са ясни, така че този текст, колеги (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), приключвам, тези текстове явно целят единствено и само разчистване на неудобните в тази администрация и назначаване на своите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики на изказването? Не виждам.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОАВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да взема отношение по направените предложения от колегите, Славов и Димитров.
Разбирам тяхното желание служителите в Агенция „Митници” да декларират максимално имотното състояние, но, забележете, колеги, трябва хората, които го декларират и носят наказателна отговорност за неверни данни в декларация, изискваща се по Закон, да имат възможност да притежават тези данни. Ако това са техните половинки във фактическо съжителство, макар че има определение за фактическо съжителство, първо, трудно се доказва това фактическо съжителство – съществува или не.
Второ, то по никакъв начин не гарантира, че „съпругът” или „съпругата” в това съжителство ще знаят всички имоти, дялове, акции и така нататък на хората, с които живеят във фактическо съжителство. Няма законно основание да го знаят и не бихме могли да изискваме от митническия служител да отговаря с наказателна отговорност за това, че не може да декларира или декларира непълни или неверни данни.
Същото, за съжаление, се отнася и за съпрузите, независимо че са съпрузи в брак, ако те не са в съпружеска имуществена общност, а са се възползвали от възможностите на Семейния кодекс да имат предбрачен договор с разделено имущество. Тогава в никакъв случай единият съпруг не би могъл да има законова възможност да удостоверява, пак казвам, под страх от наказателна отговорност, имуществото на своя съпруг. Затова сме възприели това определение, което на практика дава възможност то да се изпълни коректно от митническия служител.
По отношение на предложението, което са направили колегите от БСП – аз, първо, искам да кажа, че не виждам нищо лошо в това, когато постъпват на работа или когато бъдат повишавани в длъжност, служителите, които кандидатстват за това, да преминават през такъв тест за професионална и психологическа пригодност.
Това, че то не е предвидено в Закона за държавния служител, не е пречка в специалния Закон това да се запише, още повече че както виждате, тук въвеждаме и функции на оперативно-издирвателна дейност.
По принцип митническите служители работят в една изключително различна обстановка, особено по граничните пунктове. Там тази обстановка е коренно различна от обстановката на един чиновник в държавната администрация, в министерствата и ведомствата, и тези хора трябва да имат съответната психологическа и професионална пригодност за това. И няма нищо лошо това да се установява още на входа, при тяхното постъпване в Агенция „Митници”.
Това, че няма специализирани органи, подобни на тези в МВР и ДАНС, ами много лесно могат със споразумение техните специализирани органи, извършващи такива изследвания, да бъдат ползвани и от Агенция „Митници”.
Колкото до преместването – преместването със заповед на директора на Агенция „Митници” не е преназначаване и това при всички случаи означава временно преместване – за шест месеца, във връзка с определени изисквания на работата. Знаете, че такива премествания се извършват и в МВР, и в други структури, които имат нужда временно да засилят един или друг свой пункт. Затова ние възприехме в крайна сметка и това, за което говореше господин Търновалийски, че в контекста на едно преместване следва Агенция „Митници” да поеме и разходите на премествания служител, именно в размера на командировъчните разходи за това.
Тогава, когато обаче служителят се съгласи и подпише това съгласие, това преместване да бъде направено за по-дълъг срок от време, тогава то може да премине в преназначаване и тогава, естествено, не може да бъде при условията на командироване. Така че мисля, че с този текст, който Комисията прие като редакция, се защитават правата на митническите служители, които ще бъдат обект на временно преместване в друг пункт, така че Ви призовавам да гласувате „за” текстовете на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Славов – реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Стоянова, моята реплика към Вас е, че много интересно – от 2009 г. всъщност е действал вече такъв режим, в който и лица, намиращи се във фактическо съжителство, е имало изискване да се декларира тяхното имущество, впоследствие е отменен. Ако този текст за фактическото съжителство е толкова притеснителен, аз съм склонен и използвам, че съм взел думата да го оттегля в частта му, в която се казва: „и по отношение на лицата, с които те се намират във фактическо съжителство”. Но нека остане текстът по отношение на техните съпруги или съпрузи, така както ние го декларираме и както има възможност да кажа – вече го декларират огромна част от лицата, заемащи публични длъжности в тази държава.
Малко ми се вижда несериозен аргументът, че не може съпругът да знае имуществото на съпругата си или обратното. Нали всички го декларираме под страх от наказателна отговорност. Не виждам защо митническите служители трябва да правят някакво изключение. Нека запазим и за тях редът, който действа за толкова много висши публични длъжности в тази държава. Предполагам, че съвсем скоро, ако бъде приет антикорупционният закон, така или иначе там има легална дефиниция за фактическо съжителство, може би пак ще се върнем на тази тема и това ще бъде разширено. На този етап оттеглям частта за лица, с които те се намират във фактическо съжителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Втора реплика – господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Господин Председател! Уважаема госпожо Стоянова, не мога да бъда напълно съгласен с Вас по отношение на психологическата пригодност, на която толкова много държите. Такива тестове бяха проведени 2012 – 2013 г. Резултатът от тях е видим – последните месеци и последната година колко арестувани митничари, които явно са преминали тези тестове, имаме като факт. Явно това не е ефективно, но тук се цели, отново подчертавам, нещо друго.
По отношение на преместването, тези служители, които ще бъдат в условията на командировка, трябва да получат заповед по Закона за държавния служител, защото имат ново работно място и не съм съгласен с Вашите доводи, но явно това ще го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов, благодаря, че приехте аргументите ми за фактическото съжителство, но много се надявах да развиете и тезата за брак не при семейна общност, а брак при разделено имущество. Дали и тогава единият от съпрузите би могъл да знае за имуществото, което притежава съпругът му. Според мен – не.
Колкото до репликата на господин Търновалийски, аз категорично не смятам, че текстът за професионалната и психологическата пригодност има за цел нещо друго. Още повече че той, както виждате, се въвежда на входа при постъпването на митническия служител на работа, а не за оценяване или при освобождаване на този служител. Няма друга цел освен тази – още на входа да се пресеят хората, които имат такава пригодност да извършват този вид, различна от дейността на всеки друг държавен служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите по параграфа и преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Славов и господин Димитров съответно в изречението до: „имотното състояние на своите съпрузи/съпруги”, неподкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 13, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Процедура – прегласуване.
ПЕТЪР СЛАЛОВ (РБ): Извинявайте, колеги, само да кажа едно изречение. Искам прегласуване.
Когато има подписан предбрачен договор, очевидно и в двете страни има по един екземпляр от договора и те много добре знаят всяка страна какво имущество има, с което е встъпила в брака. Това, мисля, че е повече от ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, прегласуваме предложението на господин Петър Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 39, против 21, въздържали се 47.
Предложението не е прието. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители...
Моля, господин Михов, имаме още пет работни минути. Моля за тишина в залата. (Смях и оживление. Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Това не значи, че тонът трябва да бъде по-висок.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител господин Търновалийски и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 60, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на § 2, който по редакция на Комисията става
§ 3.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 3 по вносител – предложение на народния представител Търновалийски и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и го подкрепя по т. 1.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „на държавата” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 думите „Република България” се заменят с „Европейския съюз”;
б) в т. 5 след думите „валутните нарушения” се поставя запетая и се добавя „нарушенията на акцизното законодателство и престъпленията в случаите, предвидени в чл. 194, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс”;
в) създават се т. 14 и 15:
„14. осъществяват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
15. осъществяват контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението за заплащане на пътните и винетните такси и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Само да уточним – по § 3 неподкрепеното предложение на Георги Търновалийски. Вие казахте, че по единия параграф го подкрепя, а по другия – не.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 2 е неподкрепена, точка 1 е подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: При нас е:
Комисията не подкрепя предложението.
Неподкрепени са и двете точки.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Техническата грешка при Вас ли е, или при нас?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението на господин Търновалийски и група народни представители е подкрепено по т. 1 от Комисията, а по т. 2 – не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Така предложеният § 3 продължава вече с конкретика по оперативно-издирвателната дейност на Агенция „Митници”.
Самотни извършители няма, така че сме изправени пред две полицейски структури, които ще громят организираната престъпност, а като добавим и оперативно-издирвателни дейности на Главна дирекция „Гранична полиция”, на границата става интересно. Ако се има предвид и Икономическа полиция, която явно е забравена, че съществува и се бори със сходни икономически престъпления, стават три полицейски структури с идентична дейност.
Уважаеми колеги, припомням Ви гласувания в тази зала през месец февруари Закон за Министерството на вътрешните работи.
От дванадесет дейности на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” шест дейности ще дублират – оперативно-издирвателни дейности на митниците.
Във връзка с това е резонен въпросът: ще се съкрати ли съставът на ГДБОП с 50 на сто от сегашния?
В чл. 39 от Закона за МВР ал. 2:
„(2) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1.3 по отношение на организирана престъпна дейност на местни и трансатлантически престъпни групи, свързани с: митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система; наркотични вещества, техните аналози и прекурсори; неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи; трафик на хора, трафик на културни ценности, огнестрелно оръжие, взривни, физически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжия, изделия и технологии с двойна употреба”.
Всичко това е свързано с работата на границата.
Традициите на полицейските служби у нас са в посока на една полиция, една полиция в Министерството на вътрешните работи. За пример Съединените щати след 11 септември обединиха 16 агенции и създават Министерство на вътрешната сигурност. При нас тенденцията на роене – с неясни или може би с по-ясни и по-прозрачни цели.
Предложението на самия Законопроект е от Министерския съвет. Явно на нас като народни представители ни се предлага да разтоварим министъра на вътрешните работи в лицето на Румяна Бъчварова от работа и отговорност. Всъщност, изхождайки от това, че Министерският съвет е вносител, трябва да сме наясно, че много вероятно е самата госпожа Бъчварова да е подкрепила и да ни предлага Агенция „Митници” да обезпечи голяма част от дейностите, които зависят от Вътрешното министерство, които са в юрисдикцията на министъра на вътрешните работи.
Ако това не е признание на правителството, че МВР не се справя с голяма част от вменените отговорности и персонално Румяна Бъчварова не може да изпълнява функциите си, кажете ми какво е, колеги? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма. (Реплики.)
Процедура – заповядайте, господин Генов.
Само да напомня, че гласуваното работното време изтича.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, моето предложение е да удължим работното време до приемане на Закона, тъй като той е от изключителна важност за намаляване на корупцията от поправките, които въвеждаме в Закона в митническата система. Плюс това, колеги, навън е много топло според прогнозата.
Предлагам да си работим тук на по-хладничко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Генов, за мотивираното предложение.
Обратно становище? (Реплики и възгласи.)
Обратно становище – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, четири секунди преди изтичане на гласуваното и прието работното време – 17,00 ч., от трибуната си тръгна преждеговорившият.
След това имахме дебати с колегите дали да се удължава времето, или не, и някъде около и десет секунди, което е десет секунди след предвиденото работно време, беше поискана тази процедура.
Не зная дали имате право в момента да я подлагате на гласуване. Само това искам да Ви кажа.
Мисля, че трябва да приемете процедурата ми като обратно становище и да не подлагате на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Иванов, благодаря за цепенето на секундата, както се казва.
Не можах да видя дали е точно така, но съм длъжен, по моя преценка, да подложа на гласуване направеното предложение.
Гласуваме процедурата за удължаване на времето до приемането на Законопроекта.
Гласували 93 народни представители: за 22, против 34, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, вземам процедура по начина на водене, за да кажа на колегите отляво, които викат.
Ние гласувахме „против”, защото, ако гласуваме „за” и удължим работното време след 17,00 ч. и след това приемем текстовете на Закона, господата отляво могат да ги атакуват и те ще бъдат незаконно приети.
Не можем да рискуваме подобно нещо, затова и гласувахме „против”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, колеги.
Поради изтичане на работното време, закривам днешното заседание.
Утре редовно пленарно заседание в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,03 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Иван К.Иванов

Кирил Цочев


Секретари: Калина Балабанова

Димитър Делчев