Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Кирил Цочев

Секретари: Иван П. Иванов и Айхан Етем

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 22 до 24 юли тази година, както следва:
„1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – Общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители – Делян Добрев и група народни представители, и Димитър Танев и група народни представители.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите – продължение от пленарните заседания миналата седмица.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците – продължение от вчерашното заседание, предвидено като точка първа за утре, четвъртък, 23 юли 2015 г.
4. Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, 4 февруари 2015 г.; Юлиан Ангелов и група народни представители, също от 4 февруари 2015 г.
7. Второ гласуване на Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители, приет на първо гласуване на 20 май 2015 г.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители. Предвижда се да бъде точка първа за петък, 24 юли 2015 г.
10. Парламентарен контрол във времето след дебата и гласуването по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията до 17,00 ч. в петъчния ден, 24 юли 2015 г.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Няма постъпили предложения по реда на чл. 50, ал. 3.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 15 до 21 юли 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители – Стефан Данаилов и група народни представители. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е само на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Румен Йончев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Разпределен е още на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси и Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по отбрана.
Законопроект за изменение на Закона за Българската народна банка. Вносител – Велизар Енчев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 – 20 юли 2015 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и храните.

Преминаваме към точка първа за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. (Общ проект изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 14.07.2015 г. законопроекти с вносители: Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, 07.07.2015 г.; Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски, 08.07.2015 г.)
Ще докладва председателят на Комисията по енергетика.
Господин Добрев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Мирослава Христова – директор дирекция „Правна”, и Николай Налбантов – началник на отдел „Европейски стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, предложението за допускане в зала.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 14 юли 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г., и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Таско Ерменков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова т. 22:
„22. издава наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по този закон”.
2. Досегашната т. 22 става т. 23”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Така предложеният § 1, който на практика добавя т. 22, в чл. 4 от Закона за енергетиката, а в чл. 4 в Закона за енергетиката се казва, че министърът на енергетиката провежда енергийната политика в сектора, тоест не е ясно как министърът на енергетиката ще може да издаде наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите в общинските дружества с 50% и над 50% участие на местната власт.
Вносителите най-вероятно, внасяйки този текст, изхождат от тезата, че министърът на енергетиката е и принципал на търговските дружества в сектор „Енергетика”, които са с 50 и над 50% държавна собственост. Самият текст, ние призовахме при първо четене колегите вносители от Реформаторския блок, да го направят по-прецизен. Ние сме за публичност. Ние сме за това българските граждани да имат информация как се управляват техните пари, защото собствеността на държавата може да се приеме и като собственост на българския народ, но не е ясно как точно, след като министърът на енергетиката не е принципал, а местната власт в лицето на общинските съвети по места управлява тези дялове, как на министъра на енергетиката ще вменим да издаде наредба за оптимизиране на разходите на търговско дружество с общинско участие?
Моля вносителите да разяснят на всички ни, преди да гласуваме текста, това свое предложение или в другия случай да се приеме предложение за добавяне в самия текст на т. 22 от чл. 4 в § 1 след „или общинско участие в капитала, съгласувано с принципала на дружеството”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Току-що повдигнатият въпрос е основателен. Имахме разговори с министъра на енергетиката по тази тема.
Колеги, нашата идея е следната – трябва да бъде проведена реформа в държавната и общинската енергетика. Такава реформа до момента се случи само в НЕК. Има 10-процентно намаляване на разходите и както виждате, няма стачки, няма протести, просто разходите са намалени с 10%.
За текста, който сме записали, нашата идея е следната – наредбата, която Министерството на енергетиката ще приеме, ще има задължителен характер за държавните дружества, а за общинските ще има препоръчителен, инструктивен, методически характер. Това ни е идеята, господин Янков, макар че не го пише изрично, то е ясно. То се подразбира. Не може да не си принципал и да издадеш наредба със задължителен характер, но има подобни практики текстовете да имат методически, инструктивен характер и съответно тези общински съвети и тези принципали, които преценят, че трябва да бъде извършена подобна реформа, да използват методическите указания и подхода, който ще бъде записан в наредбата за общинските предприятия.
Веднага Ви казвам каква е голямата полза – голямата полза от един такъв текст е, че ще може да се използва единен подход за всички общински дружества и вече някои принципали ще го приложат, други – не, но въпросът е, че ще има, как да го нарека, унифициран подход и всички ще бъдат приканени да го приложат.
В противен случай, другият вариант на действие е да чакаме всеки принципал сам да изготвя подобен подход и подобни указания, което е по-тромав подход и не се знае дали ще се изпълни.
В крайна сметка, колеги, оптимизирането на разходите на българската енергетика включва държавните и общинските дружества. Не можем да пропуснем общинските и понеже сте прав, колега, че няма как тази наредба да има задължителен характер за дружества, на които министърът на енергетиката не е принципал, то е ясно, че за тях ще има препоръчителен характер и ние смятаме, че този подход трябва да бъде запазен, за да може общият ефект да е положителен и да е благоприятен, тоест вариант, в който само в държавната енергетиката се намалят разходите, а в общинската чакаме общинските съвети да решат да направят нещо, е непълен, колеги. Това е била нашата идея през цялото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров?
Първа реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Димитров, излизате и от парламентарната трибуна връзвате панделката, наречена „реформа”. Каква реформа е направена в енергетиката?
Съвсем конструктивно направих предложение и Вие признахте, че не може да има задължителен характер за дружествата с общинско участие в капитала от сектор „Енергетика” такава наредба, издадена от министъра на енергетиката. И съвсем коректно направих допълнение към текста, което, уважаеми господин Председател, моля при гласуването да се подложи на гласуване и текстът да е: „при общинско участие, съвместно с принципала на дружеството”, тоест министърът на енергетиката съвместно с принципала на общинското дружество да издадат такава наредба.
Какво сте против? Имате ли нещо против запис на такъв текст? Тогава наредбата няма да бъде с препоръчителен характер, тя ще има отново задължителен, императивен характер, но ще е съвместно с този, който отговаря за политиката в сектора и собственика на общинското участие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Янков.
Втора реплика – няма.
Мартин Димитров – за дуплика, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Единствената причина, колега, да не подкрепям Вашето предложение, е притеснението, че това много ще усложни и забави процеса.
Представете си броя общински дружества и броя принципали. Нямаме много време за губене и това ще доведе, ако въведем такъв подход, за всеки принципал да се приема съгласуван подход.
Аз разбирам Вашата идея. Тя като цяло е положителна. Единственото, което ме притеснява, и затова се въздържам да я подкрепя, е, че ще отнеме много време, ако с всеки един принципал трябва да бъде воден този разговор.
Най-важна е „Топлофикация - София”, това е ясно. Това е най-ключовият обект, за който искаме подобна мярка. Нека залата да прецени. Има логика, признавам, и във Вашата идея. (Народният представител Красимир Янков ръкопляска.)
Има логика и във Вашата идея, да, казвам Ви го абсолютно откровено. Единственият проблем е, че това ще забави и ще усложни процеса, така че нека преценката да бъде на пленарната зала.
Ако колегите решат по отношение на общинската енергетика предложенията да имат инструктивен, методически характер в тази наредба, да приемат варианта, който ние сме предложили. Ако колегите, решите, че имаме потенциала и възможността да включим принципалите в изработването на наредбата на общинските предприятия, тогава нека да се приеме предложението, което колегата от БСП направи, че по отношение на общинската енергетика министърът на енергетиката съвместно с принципала изготвя общинската част или частта, която касае общинската енергетика в тази наредба.
Има ги и двете тези, колеги. Пак Ви казвам, единственото ми безпокойство е това да не забавим твърде много процеса по приемане на наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики, няколко народни представители разговарят пред трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, колеги, освободете трибуната!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже Законът, господин Председател, е доста щекотлив, затова постоянно ще се случва това пред трибуната, така че трябва да свикваме.
Вземам отношение още един път да подчертая готовността на Парламентарната група на БСП лява България да подкрепи създаването на подобна наредба не за нещо друго, а защото наистина ние сме за публичност. Ние сме за яснота. Ние сме за това да знаем как се управлява държавната собственост и дали тя се управлява в интерес на държавата или в интерес на отделни нейни части.
Само че наистина е хубаво да се замислим по какъв начин ще формулираме тази наредба, защото когато имаме общинска собственост, трудно можем да си представим, че министърът може едновременно и еднолично да издава наредба, която да регламентира отношения в тази част.
Затова според мен наистина е добре да си помислим и да вкараме възможността, ако тук Комисията и юристите имат готовност за това нещо, как да формулираме възможността в наредбата, когато има общинска собственост, тази наредба да бъде направена съвместно със съответния принципал на съответната инсталация.
Вярно е, че само Софийската топлофикация е с над 50% общинска собственост, но все пак е хубаво да го имаме това предвид. (Реплики.)
Кметът не е принципал, принципалът е общинският съвет по принцип по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Затова много моля, нека все пак да помислим и как, ако имате някакво готово предложение, да го включим. Мисля, че това, което колегата Янков предложи, е добро решение в случаите, когато имаме такъв случай, тази наредба да бъде съвместна между Министерството на енергетиката и съответния принципал. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплика – господин Янков, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги!
Уважаеми господин Тасков (оживление), трябва да сме наясно, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не е господин Тасков, господин Таско Ерменков е!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Да, Таско Ерменков, трябва да сме наясно, че близо година правителството на Бойко Борисов и министър Теменужка Петкова все пак изпълняват своите функции и правомощия и управляват сектор „Енергетика”, най-вече с акцент към дружествата с 50% и над 50% участие на държавата в капитала.
Една такава наредба би следвало да се приема, че легитимира предприети действия, мерки, предписания от страна на собственика за оптимизиране на разходите до този момент, а не – една година управляваме, и сега за пред хората през законодателния орган вменяваме ангажимента за издаване на наредба и вече секторът ще се управлява с оптимизирани разходи, с намалени изтичания на средства.
Колега Ерменков, по отношение на допълнението за общинска собственост в сектор „Енергетика” (реплика на народния представител Делян Добрев), специално за „Топлофикация София” пък имаме управление през Столичния общински съвет, което дори не е претърпяло някакъв катаклизъм. (На електронното табло е изписано, че тече изказване на народния представител Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, защо се маскирахте като господин Мерджанов с неговата карта? (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря за прекъсването. Разбрах намека. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има втора реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър! Реплика към господин – казва се господин Таско Ерменков, колега Янков, така се казва Вашият колега. Та към него ми е репликата.
Господин Ерменков, нека да си кажем честно, че реформата в държавната и общинската енергетика, оптимизирането на разходите не се случва от доста правителства насам, че нямаше воля за това и, надявам се, с подкрепата на парламента, с това, че повечето групи ще гласуват този текст, министърът на енергетиката да види, че сега има воля за това, че заради тарифния дефицит на НЕК, заради всички проблеми, които виждаме в българска енергетика и не само заради това, че сега искаме да се предприемат тези мерки, които дълго време нямаше воля да бъдат приети.
Колеги, те нямат партиен оттенък. Утре ще управлява някой друг. Други ден пък ще има трето правителство. Въпросът е в този мандат да започне оптимизирането, а и да завърши оптимизирането на разходите на държавната енергетика, защото в противен случай дадохме много примери за разходи, които не са обосновани. Ако кацата тече от много места, няма да решим проблемите. Това е в момента идеята, затова аз Ви приканвам да няма, както беше предишната реплика, някакво елементарно политиканстване от рода: защо не ги намалихте досега разходите в държавната и общинската енергетика? Колеги, аз бих питал: защо не ги намалиха последните правителства, когато трябваше да ги намалят? Но този разговор е безплоден, не ми се отива въобще там. Няма смисъл от този разговор.
Правилният разговор в момента е: сега има воля това да бъде свършено. И се надявам на максимална политическа подкрепа за оптимизиране на разходите на държавната и общинската енергетика, иначе, колеги, аз дори съм склонен в този дух на конструктивизъм да подкрепя и Вашето предложение – на БСП, по отношение на общинската енергетика, да бъде съвместно с принципалите. Защо не? Именно, за да покажем, че има воля за реформи и че по този начин правим текстовете дори задължителни за общинските предприятия.
Ако министърът на енергетиката няма специални забележки, които да ни разколебаят и да покажат, че това би било много по-сложно, дори бих подкрепил този текст в името на конструктивизма и в името на това да покажем, че ние сме зад, че всички сме зад тази реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика?
Това ли е най-важният текст в Закона?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Той е най-маловажният всъщност.
Уважаеми господин Янков, малко ми беше сложно да разбера репликата Ви, но ми се струва, че Вие имахте предвид дали министър Петкова като министър на енергетиката...
Уважаема госпожо Министър, извинявайте, че не се обърнах към Вас. Загледах се към колегите и не Ви забелязах, което е обидно, разбира се, за мен, не за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, аз разбирам, че трябва да уплътните три минути време и такава Ви е тактиката за Закона, но дайте малко по-стегнато.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, съвсем стегнато ще започна.
Исках само да попитам министър Петкова дали тази наредба тя я разбира само в областта на електроенергетиката, или става въпрос за цялата държавна енергетика, от една страна?
От друга страна, господин Димитров, напълно съм съгласен с Вас, че не трябва да гледаме назад. Защото, ако гледаме назад, и вървейки напред, има голямата опасност да продължаваме да се спъваме и да си повтаряме старите грешки.
Затова, пак казвам, ние ще подкрепим тази наредба. Единственото, което е – за чистотата на наредбата, за чистотата на Закона, да не правим пак допълнения след около два месеца, както ни стана навик вече този Закон всеки два месеца да го променяме, изменяме, допълваме, разширяваме и така нататък. В момента да решим този проблем, да включим и принципалите, стига министърът на енергетиката да няма нещо против. Но не виждам какво против може да има, когато става въпрос за съвместна собственост.
Още един път подчертавам, ние ще подкрепим тази наредба. Молбата ни е все пак да бъде ясно формулирана, за да не правим нови допълнения и разширения на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване редакционното допълнение на господин Янков, който предлага в т. 22 след текста „общинско участие в капитала” да се допълни „съгласувано с принципала на дружествата”. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
„Съгласувано съвместно с принципала на дружеството.”
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Само „съвместно с принципала”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „... общинско участие в капитала, съвместно с принципала” – това е последно.
Гласуваме предложението на господин Янков.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Гласуваме общата редакция на § 1 по доклада на Комисията, съобразена с току-що приетото предложение на господин Янков.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 1 – предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 15 се създава ал. 3:
„(3) Приетите от комисията наредби и правила се обнародват в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 21, ал. 1, т. 18 преди думата „сертификати” се добавя „месечни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте и неподкрепените точки 2 и 3 от предложението на господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „§ 2. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
„2. Точка 21 се изменя така:
„21. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на всеки производител, както и количеството електрическа енергия, което общественият доставчик и крайните снабдители задължително изкупуват по ЗЕВИ и чл. 162 от Закона за енергетиката, в съответствие с които производителите и/или общественият доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители, независимия преносен оператор и операторите на електроразпределителни мрежи;”.
3. Създава се нова т. 21а:
„21а. определя количеството електрическа енергия, подлежащо на задължително изкупуване от обществения доставчик помесечно по производители – за присъединените към електропреносната мрежа, и помесечно за всеки краен снабдител за количествата по чл. 94, ал. 1 по производители, отделно за ВЕИ и ВЕКП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов в частта, в която не е подкрепено от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 11, против 19, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за § 3.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 2 – предложение от народния представител Валери Симеонов:
„§ 2. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. по които производителите в рамките на определената им от комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21 и т. 21а продават електрическа енергия на обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители;”.
2. Точка 5 се изменя така:
„5. по които производителите в рамките на определената им от комисията разполагаемост продават електрическа енергия на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за покриване на технологичните разходи по преноса;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Валери Симеонов.
Гласували 115 народни представители: за 6, против 7, въздържали се 102.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, искам прегласуване. Квесторите видяха, че пултът изобщо не проработи. Други колеги също не успяха да гласуват.
Надявам се, че ще преосмислите гласуването и да бъдат 106 гласа „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Прегласуване на предложение от народния представител Валери Симеонов, неподкрепено от Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 9, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за § 2, който става § 4.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Георги Недев, Христо Тодоров, Чавдар Пейчев и Румен Йончев – в чл. 31, т. 2 се създава буква „з”:
„з) за вноски във фонда по чл. 36в, определени по приета от Комисията за енергийно и водно регулиране методика.”
Комисията не подкрепя предложението.
По § 3 има предложение от народния представител Валери Симеонов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дебати?
Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Има някаква неяснота в разбирането на предложението, което правим, и някакво упорство непременно да не бъде прието.
Какво имаме предвид? Вноските във Фонд за енергийна сигурност се извършват както от предприятия, които са организационен тип централи, така и от енергийни предприятия, които произвеждат високоефективно, така и от ВЕИ-та и така нататък.
Какво се случва с вноските, които правят централите, които са на свободен пазар? В своята цена и в цената на енергията за свободния пазар непременно ще включат тези 5% – вярвайте ми. Цената на свободния пазар в България задължително ще се повиши с тези 5%. Няма как това да не стане.
Колегите ни от бизнеса ще усетят това, тъй като те по начало работят изключително и само на свободен пазар на електроенергия. За организационните централи или за централите, които работят за свободен пазар, ще бъде начинът, по който те ще се справят с проблема, тоест отнемането от техните приходи на 5% фактически няма да се получи.
Какво правим, когато не признаем разходите на централите, произвеждащи комбинирано електро- и топлоенергия. Тъй като те са изцяло на регулирани цени, техните цени са строго определени и са в зависимост от разходите, които извършват през съответните регулаторни периоди. Ако ние не признаем разхода от 5% за действителен разход не само за целите на данъчното облагане, но и за целите на ценовото регулиране, това означава, че това са изчезнали приходи без никаква възвръщаемост. Това категорично противоречи на всякакви европейски директиви и изисквания за подпомагане на комбинирано производство на електро- и топлоенергия и във всички случаи ще ни вкара в съдебни спорове. Оттук нататък България ще бъде съдена, държавата ще бъде съдена от енергийни предприятия, които произвеждат комбинирано електро- и топлоенергия.
Искам да отбележа, че влизането на тези 5% в разходите не означава, че на тези централи или на тези производители ще им бъдат възвърнати 5-те процента, които те внасят във Фонда за енергийна сигурност. Нищо подобно – цените на регулирания пазар се определят по методики. Там има различни коефициенти и тежестта на всеки един разход е различна, така че в никакъв случай те няма да внесат едни пари и после тези пари чрез НЕК да им бъдат възстановени. Това не е така и това разбиране на някои колеги дори в Комисията е напълно погрешно.
Опитах се да направя анализ, разбира се, темата е много специфична, но апелирам към подкрепа за това разходите във Фонда за енергийна сигурност на предприятията, които ежегодно се регулират, да бъдат признати за целите на ценовото регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Недев, първото нещо, с което не съм съгласен с Вас, е по отношение на високоефективното комбинирано производство чрез 100%, тоест производството от тези централи е 100% на регулирания пазар. Както знаете, само онази част остана, която е високоефективна, другата, която е отгоре на същите тези централи, ще се продава на свободния пазар.
Вие сте прав по принцип да поставяте въпроса така, но лошото е, че ако вкараме Вашето предложение вътре, това означава, че не производителите ще плащат 5-те процента, а накрая ние ще ги платим като потребители, защото цената на електроенергията ще се вдигне с 5%. Ако ще го правим, така може би по-коректното е да кажем, че всеки потребител плаща 5% вноска от потребената си енергия в този фонд, което на практика показва, че самата идея за фонда не е най-доброто решение за решаване на проблемите в енергетиката. Както се казва, от двете злини колегите са избрали по-малката – да има такъв фонд.
Поради тази причина не смятам, че можем да си позволим да вкараме тези 5% като съставляващи цената. Трябва да бъде понесена отговорност от производителите. Именно в тази връзка, за да няма ощетени, за да няма хора, които се чувстват безнаказани, по-нататък, като му дойде времето, ще го поставим като въпрос. Предложихме, първо, вноската да се намали от 5 на 4%, и второ, да се вкарат вътре всички, които работят в електроенергийния сектор, за да няма чувството, че някои сме ги натоварили излишно, а други сме ги оставили да си живеят живота. Още повече че такива сме ги оставили задължително и това са американските централи, тъй като те нищо няма да платят, а в крайна сметка този фонд събира пари, с които ще плащаме техния масраф.
За съжаление, е така, господин Недев. Иначе разбирам прекрасно Вашите доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Ерменков, да, действително тук става въпрос само за регулираната част от електроенергията, която предприятията произвеждат, и само тя създава проблем, тъй като останалата част, която не е високоефективна, енергийните предприятия така или иначе намират начин да я реализират на свободния пазар. Там те ще подходят по начина, по който обясних в началото на моето изказване. Тоест те задължително ще я вкарат в цената и тя ще се отрази върху крайния потребител. Това е! Оттук нататък вече трябва да следваме паралела.
Върху крайния потребител се отразява една цена, която е на свободния пазар. Върху крайния потребител обаче не се отразява цена, която е на регулирания пазар. Не мога да се съглася с Вас. Точно това се съдържа в нашето предложение – да има равнопоставеност между едните и другите. Да, тези енергийни предприятия са поставени в двуяка роля и те са както на свободния, така и на регулирания пазар, но частта на регулирания пазар, особено през зимата, е изключително голяма и те ще понесат изключително големи загуби, които са невъзстановяеми.
Вие много добре знаете, че в европейските директиви такива разходи, които са невъзвръщаеми по никакъв начин на предприятията, които имат високоефективно производство на електро- и топлоенергия, тези разходи се прехвърлят на крайния потребител. Записано е изрично в европейските директиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Недев.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Недев и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 14, против 45, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 3, който става § 5, подкрепен от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Георги Стоянов – главен секретар на Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме режим на допуск.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 4 има предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. В чл. 35, ал. 5 след думата „система” се добавя „оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 4, който става § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 5 има предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народния представител Валери Симеонов, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Кирил Цочев, Михо Михов и Лъчезар Никифоров, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народните представители Георги Недев, Христо Тодоров, Чавдар Пейчев и Румен Йончев:
„В § 5 се правят следните изменения:
1. Член 36в се изменя така:
„Чл. 36в. (1) Всички лицензирани субекти по сделките с електрическа енергия, съгласно чл. 92 от Закона за енергетиката правят вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” в размер на 1% от ежемесечните постъпили плащания от сделки с електрическа енергия без ДДС.
(2) Страните по сделките по ал. 1 подават до 5-то число на текущия месец информация във фонда за електрическата енергия обект на сделки през предходния месец.
(3) Вноските във Фонда се внасят до 15 дни след получаване на приходите от сделките с електрическа енергия и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане, и ценовото регулиране.
(4) Вноските по ал. 1 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(5) Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма, като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публични финанси, и не са част от държавния бюджет.
(6) Правото на компенсация от фонда не може да бъде предмет на прихващане и е несеквестируемо.”
2. В чл. 36ж се създава ал. 3:
„(3) С размера на увеличението на приходите по ал. 1, т. 2 пропорционално се намалява вноската по чл. 36в, т. 1 за следващата година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов:
„В чл. 36в ал. 1, се изменя така:
„(1) Производителите на електрическа енергия правят вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” в съответствие с вида източник, който използват и инсталираната мощност на енергийните им обекти. Размера на вноските се определя от КЕВР като процент на база ежемесечните им приходи от продадена електрическа енергия без ДДС за предходната година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов и доц. Милен Михов:
„1. В чл. 36в ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Производителите на електрическа енергия, операторите на преносната и разпределителната мрежи, търговците на електрическа енергия, които осъществяват износ, правят вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” в размер на 5 сто от ежемесечните си приходи от произведена, продадена или пренесена електрическа енергия без ДДС.
(2) Размерът на вноските за производители по ал. 1, чиято среднопретеглена норма на възвръщаемост е по-ниска от 2,5% е в размер на 1% от ежемесечните приходи от произведена електрическа енергия.”
2. В чл. 36ж се създават т. 6 и 7:
„6. 50 % от консолидирания дивидент на БЕХ;
7. приходи от търговия със зелени сертификати, осъществена от НЕК ЕАД.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев и Георги Търновалийски.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3 и 4 и не го подкрепя по т. 2:
„В § 5 се правят следните изменения:
2. В чл. 36в:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Производителите на електрическа енергия и лицензираните лица, извършващи дейност в електроенергийната сфера, правят вноски във Фонда в размер на 4 на сто от ежемесечните си приходи от сделки с електроенергия.”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Лицата по ал. 1 подават до 5-то число на текущия месец информация във фонда за сделките с електроенергия за предходния месец.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В Глава трета, Раздел ІV се създават чл. 36б – 36ж.
„Чл. 36б. (1) За управление на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди, се създава Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, наричан по-нататък „фонда”.
(2) Плащането към обществения доставчик за покриване на разходите със средства от фонда се извършва ежемесечно.
(3) Фондът е юридическо лице със седалище София.
Чл. 36в. (1) Фондът се определя от Управителен съвет.
(2) Управителният съвет се състои от петима членове, които се определят, както следва:
1. председател – от министъра на енергетиката;
2. един член – от министъра на финансите;
3. един член – от министъра на околната среда и водите;
4. двама членове – от производителите на електрическа енергия.
(3) Членовете на Управителния съвет се определят съгласно правила, утвърдени от министъра на енергетиката.
(4) Министърът на енергетиката със заповед определя поименния състав на Управителния съвет след съгласуване с министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и с производителите на електрическа енергия.
(5) Не може да бъде член на Управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда.
Чл. 36г. (1) Управителният съвет се свиква от председателя.
(2) Заседанията на Управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.
(3) Решенията на Управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(4) Управителният съвет:
1. приема Правилник за организацията и дейността на фонда и Правила за разходването на средствата и операциите на фонда;
2. контролира администрирането на приходите по фонда и разходите им;
3. изпраща ежегодно до 31 март в Министерството на енергетиката отчет за дейността си, който се внася от министъра на енергетиката в Министерския съвет за приемане и в Комисията за сведение;
4. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда, в съответствие с действащите нормативни актове.
Чл. 36д. (1) Средствата на фонда се набират от:
1. вноските по чл. 36е;
2. приходите, получени от търговете за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата;
3. приходите от лихви, включително по просрочени плащания на вноските по т. 1;
4. дарения;
5. приходите от статистически прехвърляне на енергия от възобновяеми източници.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за издръжка, свързана с дейността на фонда и заплащане на средства за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди.
Чл. 36е. (1) Вноски във фонда в размер 5 на сто правят ежемесечно:
1. производителите на електрическа енергия от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС;
2. търговците, които внасят електрическа енергия от приходите от внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС.
(2) Производителите на електрическа енергия и търговците, които внасят електрическа енергия на пазара в страната, подават във фонда до 5-то число на текущия месец информация за приходите по ал. 1 за предходния месец.
(3) Вноските във фонда се внасят до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане.
(4) За целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за вноски по ал. 1.
(5) Вноските по ал. 1 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(6) Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.
(7) Средствата от фонда, предоставени за плащане на разходите, извършени от обществения доставчик, не може да бъдат предмет на прихващане и са несеквестируеми.
Чл. 36ж. Министерският съвет определя с наредба реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смисълът на предложението, което правим, е в кръга от лицата, които са задължени да подпомагат сигурността на електроенергийната система, да бъдат включени и ЕРП-тата, и износителите на ток. В края на краищата те са част от енергийната система, акумулират, при това с доста добра рентабилност, приходи от нея и е нормално да поемат своята част от отговорността за нейното стабилизиране.
Другото, което смятаме, че е необходимо да се прецизира, е вноската, която правят дружествата, които имат ниска рентабилност. Говорим, разбира се, за рентабилност, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Такова примерно е АЕЦ „Козлодуй”, такава е „Марица изток 2”. Има, разбира се, и други пазарни субекти, при които 5-процентната вноска би довела всъщност до едно затруднение - драстично намаление на печалбата или дори загуба.
В този случай ние смятаме, че трябва да подкрепим тези дружества. В смисъл не да подкрепим, а трябва да направим по-малка тяхната вноска. Предлагаме тя да бъде 1%.
Същевременно, за да бъде компенсирана по-ниска вноска от тези няколко субекта, би следвало да предвидим допълнителни източници за финансиране на фонда. Освен ЕРП-тата и износа на ток, предлагаме такъв източник да бъдат и дивидентите на държавни дружества, които сега отиват в консолидирания държавен бюджет. Смятаме, че 50% от тях би следвало да бъдат насочени в този фонд. Смятаме, че предложенията са резонни, обвързани са финансово и разширяването на кръга на субектите, които правят вноски, както и разширяването на източниците на фонда ще компенсира по-ниската вноска за АЕЦ „Козлодуй” и съответно за другите субекти, които са с ниска рентабилност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз ще се изкажа по отношение на онази част от нашето предложение, която не е приета, т. 2 имам предвид, като искам само да допълня, че по време на заседанието на Комисията бяхме разширили нашето изложение, което не е намерило отражение в доклада. За задължените лица след израза „електроенергия”, бяхме казали, че „за задължените лица, които имат утвърдена норма на възвръщаемост до 4%, месечната вноска е 1%, защото сега не можеш да накараш някой да плаща 4% при 4% възвръщаемост.
Искам още един път да обясня защо се опитваме да направим това. В момента ние сме в ситуация, в която производители на електроенергия – най-вече държавните предприятия, защото те произвеждат 70% от електроенергията в държавата, ще трябва да плащат основната част на вноските в този фонд.
Госпожа министърката знае много добре, че производителите на електроенергия в държавния сектор не са в цветущо състояние. Бих казал, че те са единствените, върху които до някаква степен се крепи все още НЕК, изсмуквайки ги допълнително, неплащайки и така нататък. Сега ние с 5% удряме основно тях и има опасност цялата електроенергетика на България да бъде убита, като убием и кокошката, която носи златните яйца, именно държавните производители.
Философията, която правим в нашето предложение, е да се разпредели тази тежест върху всички, които се занимават с продажба на електроенергетика. Аз ще допълня малко по-късно, като извадим предприятията, които реализират износ, не за нещо друго, а защото ние вече имаме лошия опит от 2012 г., когато въведохме таксите „пренос” и с това убихме износа на България, но пък за сметка на това стимулирахме реекспорта от Румъния.
Това, което ние предлагаме, е освен производителите на електрическа енергия всички лицензирани лица, които се занимават с електроенергетика, да плащат не 5, а 4%, тоест, от една страна, намаляваме тежестта основно, забележете, пак върху държавните предприятия, които произвеждат 70% от електроенергията. Един процент за тях е важен. Така е, госпожо Министър, нали? (Реплика от министър Теменужка Петкова.) Един процент е повече от важен за тях.
В същото време натоварваме останали играчи извън тази схема, която ни се предлага, по причина, че трябва да се носи солидарна отговорност в държавата по отношение на тези задължения. Нещо повече, въвеждайки този принцип на равнопоставеност на всички играчи, ако мога така да се изразя, на полето на електроенергетиката, ние изваждаме един от основните козове на противниците на този Закон, че той е противоконституционен. Защото има опасност, ако ние изведем някои от играчите от това поле, да бъдем обвинени в това, че не поставяме всички, които се занимават с електроенергетика, в едни и същи задължения.
Във тази връзка сме направили изчисленията, че при намален процент с едно, но разпределен върху повече предприятия, постъпленията във фонда – аз още веднъж подчертавам, че ние си имаме по принцип своите, да кажем, съмнения по целесъобразността на този фонд, но да предположим, че бъде приет – постъпленията в този фонд даже ще бъдат повече, отколкото са 5% върху по-малко предприятия, което всъщност е и целта, доколкото разбирам. При всички положения намаляваме и дисбаланса поне с 1% наистина, но между всички производители и американските централи, които нищо няма да платят. Така ние намаляваме и тази неконкурентна среда между тях с още 1%, тоест иначе ще имаме 5% различия в условията, сега ще имаме четири. Затова много Ви моля да преосмислите, колеги от залата, това наше предложение и да го гласувате.
Господин Председател, аз ще Ви прочета, тъй като това не е отразено изцяло, което сме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Дайте го редакционно, тъй като времето Ви изтече.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, ще Ви го дам редакционно или, ако има реплика, може би ще успея в рамките на дупликата да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има ли реплики? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Дайте го писмено, напишете го. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Добре, прочетете го. Давам Ви възможност
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, благодаря за конструктивността. Предложението е така:
„(1) Производителите на електрическа енергия и лицензираните лица, извършващи дейност в електроенергийната сфера, правят вноски във фонда в размер на четири на сто от ежемесечните си приходи от сделки с електроенергия, с изключение на сделките за износ. Задължените лица, които имат утвърдена норма на възвръщаемост до 4%, плащат вноска от 1%.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, всъщност това е една от най-основните мерки в този Закон за енергетиката. По този начин се изпълнява именно призивът към правителството да се намеси така, че да не се вдигнат цените както за потребителите, така и за бизнеса. Това е всъщност начинът, който се практикува в няколко държави – създава се специален фонд, който да може да обере, да го кажем така, луфтовете или тарифния дефицит в Националната електрическа компания. Разбира се, тези 5% не са случайни. Първо, както каза и господин Ерменков, както казаха и други изказващи се, прави се процент, равен за всички производители, така че да не бъде атакуван в Конституционния съд.
Разбира се, аргументите във връзка с държавните предприятия имат значение. Ще се отнемат част от печалбите на тези, които правят печалби, говорим по-конкретно за АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-Изток 2”. АЕЦ „Козлодуй” при 800 милиона приходи от продажба на електрическа енергия, техният дял във фонда ще бъде около 40 млн. лв. За миналата година, ако не ме лъже паметта, АЕЦ „Козлодуй” е формирала 68 млн. лв. печалба, само че АЕЦ „Козлодуй” не може да борави с печалбата, защото тя е отишла в Националната електрическа компания, която все повече и повече забавя плащанията си и в момента дълговете са около 150 милиона. Тоест в един момент тази печалба, вместо да отива за удължението на V и VІ блок, АЕЦ „Козлодуй”, става един от кредиторите на Националната електрическа компания и този, който й помага да може да запълни този тарифен дефицит, което няма как да продължи повече.
Всъщност в този момент, когато се създаде този фонд и се попълни тарифният дефицит на база сметките на Комисията за енергийно и водно регулиране, паричният поток към АЕЦ „Козлодуй” ще се подобри многократно, поне това очакваме, и по този начин той ще може да разполага с тези пари. А всъщност 40 те милиона, които ще внася в този фонд, ще останат в енергетиката, вместо да се дадат, както тази година трябва АЕЦ „Козлодуй” да даде, като дивиденти в републиканския бюджет. Тоест оставяме по този начин парите в енергетиката. Мисля, че това е едно правилно решение, тоест няма да ощетим толкова държавните дружества. Подобно е отношението и към ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Относно предложението на господин Ерменков, аз бих приветствал едно такова предложение, наистина с 1% се облекчават вноските на тези държавни дружества като разширим базата, но там мисля, че има един малък проблем в текстовете, защото там са писани всички лицензирани, а знаем, че търговците също не са лицензирани дружества, те изнасят електрическата енергия. И веднъж като облагаме производството с 5%, ако обложим по този начин и износа с 5%, ние фактически ще станем много неконкурентоспособни. (Реплики.)
Да, така е.
Мисля, че това е основната част и тежест в този Законопроект. Предлагам да подкрепим за производителите 5%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Николов, никой не оспорва това, че този фонд ще помогне на НЕК да си подобри разплащаемостта с предприятията, производители на електроенергия.
Проблемът в моето предложение не е да намалим парите във фонда, а напротив, с моето предложение тези пари се увеличават, с което това, което Вие казвате, има по-голям шанс да се случи. Още повече, че аз изрично предложих да не се включва сега в момента износът в тази част, тъй като и „Марица Изток 2”, и „Козлодуй” се явяват нетни донори на системата, в това число „Козлодуй”, който една немалка част от производството си продава на 30 лв., почти два пъти под себестойност за покриване на технологични разходи на ЕРП-тата, които пък, ако не приемем моето предложение, въобще ги оставяме без никакъв ангажимент към фонда.
Затова правя това предложение, за да може всеки в системата наистина да бъде ангажиран и да може всеки да си получава парите, в това число най-вече държавните предприятия. При това ги облекчаваме с 1%, което мисля, че не е никак малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Ясно е, че енергийната ни система е дебалансирана и на всички ни е ясно, че всъщност черната дупка в тази система са двете американски централи. И сега ние за пореден път прекрояваме Закона, за да можем да измислим някакъв фонд, който да внася пари в НЕК, а пък от НЕК да ги преразпределяме за някъде, главно за тези централи и така нататък, вместо Вие, госпожо Министър, да си влезете във функциите и да задължите НЕК да влезе в преговори с централите и на основание чл. 307 от Търговския закон да каже, че това е търговска непоносимост – определената им цена по този ред, че няма нищо общо с пазарната икономика и да прекратите тези договори. Но очевидно Вие нямате смелост да направите това, нито пък управляващото мнозинство. Но аз взех думата, за да Ви предпазя, колеги, от една грешка, която сега сме на път да направим.
Не е днешен спорът, отдавнашен е, за това къде трябва да се разходват и за какво трябва да се разходват средствата от квотите за парникови газове. И така, както сме го записали в чл. 36д, ал. 1, т. 2: „приходите, получени от търговия за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата”, това ще е едно перо в общия фонд за преразпределение на средства, включително и за енергията на американските централи. Това е недопустимо по регламенти и директиви на Европейския съюз. Няма как ние да финансираме приходите от тези средства за кефа на американците. Това няма как да стане.
Затова Ви предлагам най-добронамерено да допълним – и правя това редакционно предложение, същата т. 2 на чл. 36д с една добавка: „които се изразходват за развитие на ВЕИ”. Това е формулировката и в директивите, и в нашия Закон, за да може поне тази част от приходната част във фонда да се изразходва само за подпомагане на възобновяемите енергийни източници. Няма да влизам в спора какво означава развитие, дали е за нови мощности, дали може да се субсидира част от цената на съществуващите възобновяеми източници. Но, разберете, правилното е в т. 2 ние да добавим „които се използват за развитие на възобновяеми енергийни източници”. Благодаря Ви. Дано да сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само, ако обичате, повторете още веднъж Вашето предложение. Вие сте го написали... Чета всичко...
Реплики?
Заповядайте, господин Ненков. След него ще бъде господин Симеонов. Трета реплика – още е вакантна.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Господин Георгиев, Вие очевидно не сте запознат и може би не искате да се запознаете с факта, че последните няколко месеца Министерството на енергетиката положи огромни усилия именно да направи така, че да намали цената за разполагаемост на американски централи с близо 1 млрд. лв., които ще спести на Националната електрическа компания за целия оставащ период на договорите с американските централи. Вие като юрист трябва да знаете, че тук може много да ни се иска да направим редукция на цената, но в крайна сметка има търговски договор, който е подписан назад във времето – дали е правилен или не, едва ли сега трябва да спорим, но в крайна сметка не може само с просто желание, че искаме да направим някакво намаляване и, тук, виждате ли, ние радетели на това как да намалим тази цена за разполагаемост или за производство сме с чисто желание да го направим. Не мисля че... И Вие като юрист сте много добре запознат, че това е невъзможно.
Що се отнася до вноските, които ще направят във фонда от продажба на квоти – за това има и управляващ орган, който ще има възможност да определя по какъв начин ще се разходват тези средства от фонда – Вие сте прав за това, че те трябва да отиват именно за покриване на задълженията, които са свързани с изкупуване на задължителната енергия от възобновяеми енергийни източници. Така че няма от какво да се притеснявате. Тези пари от фонда ще бъдат разходвани именно по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Симеонов – втора реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Призовавам при разглеждането и обсъждането на този Законопроект да избягваме политика, правенето на политика, просто защото няма да ни стигне денят. Доста е тежък Законопроектът, трябва да бъде приет. Много е важно това да стане преди 1 август – датата на новото сформиране на цените от ДКЕВР. Така че, господин Георгиев, няма смисъл да вменявате, да говорите неща, които не отговарят на истината, нямат нищо общо както с настоящото положение, така и с тенденциите.
Искам да Ви уверя, че никой, поне от кръга, който е подготвил този Законопроект, който познавам, както и от хората от Комисията по енергетика и от другите комисии по КЕВР, както и по контрол на енергетиката, до момента не съм чул да защитава по някакъв начин така наречените американски централи. Така че това не го внушавайте, че всичко се въртяло едва ли не да бъдат запазени те! Нещо повече, Вие знаете, че има Законопроект за прекратяване на договорите с американските централи. Апелирам и се надявам Вашата парламентарна група да подкрепи този Законопроект, защото по този начин може да се прекратят тези заробващи договори, а не с препоръки, както Вие казвате, към НЕК, към Министерството, защото всяко друго решение, повярвайте ми, вече сме доста обследвали световната, в случая европейската практика, би довело до много сериозни санкции към българската държава, каквито съм сигурен, че и Вие не бихте желали да понасяме.
Така че по-малко политика, повече истина и деловитост!
А за другото предложение – този фонд да бъде насочен само към ВЕИ-тата, на този етап при така съществуващите дадености и задължения просто няма как да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – Делян Добрев. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Трета реплика.
Господин Георгиев, Вие сте прав по същество, че приходите, получени от търгове за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, могат да се харчат само за стимулиране и развитието на ВЕИ енергията. Въпросът е дали е необходимо да се записва изрично това в Закона в момента и да определяме само едни от приходите точно за какво се харчат или да оставим тази възможност на управителния съвет, който, ако видите ал. 4, т. 1 от нея, гласи, че приема правилник за организацията и дейността на фонда и правила за разходването на средствата и операциите на фонда. Тоест, ние това задължение сме го вменили вече на управителния съвет и уточнявайки за какво ще се харчи само единият вид приход, влизаме в прекалено много детайли в конкретния Законопроект.
А също така вероятно сте обърнали внимание, че когато правихме промените февруари месец и трансферирахме приходите от квотите за въглеродни емисии, ги трансферирахме точно с тази цел – да отговорят на целите, за които могат да бъдат разходвани тези средства, тъй като знаете, че там, където се намират в момента, е в ПУДООС, но не сме съвсем сигурни, че е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Ще започна отзад напред. Не виждам нищо нередно ние в Закона да имаме ясен текст, който казва, че тази част от приходите във фонда ще се разходва целево. Мисля, че това е редно, тъй като така ще създадем задължение и рамка на действие на Управителния съвет на фонда, да не вземе да се обърка случайно в полза на американските централи.
По отношение на това дали е възможно само чрез законопроект да се реши проблемът с централите или не, аз категорично стоя на мнението, че и до този момент само се декларират някакви желания за преразглеждане на мястото на тези централи в енергийната система, а не се върши нищо. Това от години е така – от години те си получават непазарни цени, твърдя го абсолютно категорично. По тази причина цялата енергетика се дърпа надолу и НЕК затъва с милиони, стотици милиони на година.
Затова аз съм категорично на мнението, че има и в действащото ни законодателство механизми да се предоговорят тези цени. Това са действащи механизми, които са били в сила и по време на сключване на договорите, така че се отнасят и за тези договори.
След като колегата Симеонов предлага такъв законопроект и той ще реши проблема, вероятно ние ще го подкрепим. Защото това е разумното решение – тази язва в българската енергетика по някакъв начин да се оперира и да се запуши, за да няма непазарно изтичане на средства.
Колеги, аз Ви моля да подкрепите тази моя добавка, тъй като считам, че тя е целесъобразна и ще е само от полза на приемането на ясна регламентация с тези поправки в Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Аталай, слушаме Вашето изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, всъщност в момента целият Закон, който разглеждаме, в основата си е този фонд. Идеята, за да направим толкова спешно и бързо един законопроект, който, колеги, приехме в тази зала единодушно, че е необходим, беше точно заради този Фонд за сигурност на електроенергийната система. В момента може би споровете са как да намерим различните пътища, за да се осъществи целта.
Целта ни е ясна, колеги – да балансираме и да спрем тарифния дефицит. Нищо по-различно от всичко това, което се говори тук, нямаме като цел.
Приветствам, че най-после в пленарната зала достигнахме до консенсус, че такъв фонд е необходим.
Нашето предложение, колеги, е от гледна точка на това да не би този фонд да се окаже изведнъж противоконституционен и да не сме избрали различен път, а не най-правилния. Затова направихме нашето предложение.
Нашето предложение е производителите на електрическа енергия да правят вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” в съответствие с вида източник, който използват, и инсталираната мощност на енергийните им обекти. В момента, за да няма такива съмнения, които господин Георгиев в момента без основание изказва тук, решихме да предоставим независимата комисия – Комисията по енергийно и водно регулиране, да определи размера, процента на база ежемесечните им приходи от продадената електрическа енергия. Там вече счетоводно как ще се осъществи – има си закони. Може би това щеше да бъде, уважаеми колеги, мотив, където ако някой реши, все пак ще има производители, които ще се отнесат към съда, да се докаже, че ние се стремим всичко това, което правим, да бъде в рамките на Конституцията.
Колеги, ние се намесихме много сериозно и в дейността на Комисията по енергийно и водно регулиране. Прави са колегите, които казват, че срокът вече е 1 август, защото той беше 1 юли. Вече 70 милиона допълнителен дефицит се натрупа само през този месец в Националната електрическа компания от това решение, което взе Народното събрание да отложи с един месец регулаторния период. Ако все пак продължаваме по този начин да искаме да се разглеждат ред други предпоставки, които са необходими за оформянето на този фонд, сигурен съм, че хората, които плащат 53 лв. задължение към обществото и бизнесът плаща 18,23 лв., а с предложението на Комисията по енергийно и водно регулиране хората, крайните клиенти щяха да платят 40 лв. и бизнесът щеше да плати в рамките на 23-25 лв. За да не бавим процеса и предоставяме още тази възможност на бизнеса и някои хора да карат крайните клиенти да плащат много повече от това, което им се полага като натоварване, и с идеята, че всеки, който е осъществил или прави тежест към тази система, да плаща повече от 5%, които днес за този фонд, който искате да приемете, беше нашето предложение.
Имайки предвид всичко това, аз съм склонен да оттегля нашите предложения с цел да не продължим по-нататък. Не дай си Боже, евентуално залата да приеме нашите предложения, тогава трябва да се промени цялата схема на този Законопроект, а отгоре на това Комисията преди да определи тези проценти, ще мине 1 август. Затова ние ще оттеглим нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Аталай има ли?
Господин Ананиев се отказва от изказване.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Потвърждавам, че всъщност промените в Закона за енергетиката са най-вече в този параграф – създаването на този фонд, който да компенсира недостига на средствата в НЕК. Отговорността изцяло се поема от вносителите, от управляващите и след броени минути ще бъде поета от тези, които ще го подкрепят. Доколко ще се създаде хаос в енергетиката, тепърва ще сме свидетели. Добрите намерения не винаги се увенчават с конкретни добри резултати.
Но, колеги, императивно в текстовете се урежда въпросът с вноските – тези 5% от производителите на електрическа енергия, на база приходите до 15-то число да бъдат внасяни във фонда. Обръщам внимание, че при търговски взаимоотношения самото издаване на фактурата вече се осчетоводява като приход, тоест може да не е платена сума по издадената фактура, а императивно задължаваме производителят до 15-то число да внася начислените 5% върху приходите във фонда.
Уважаеми колеги, при разглеждането на Законопроекта на първо четене обърнах внимание и разчитах, че ще има и допълнение към тези текстове, защото опасността в производители на електрическа енергия, в самото дружество да няма средства – да няма средства за заплати, уважаеми колеги, е съвсем реална, наблюдавайки какво се случва в сектора в този момент.
Ние като народни представители сме длъжни да мислим за хората – тези, които работят в сектора, тези, които са пред заплахата да не получат трудовото си възнаграждение. Затова предлагам да се направи редакционна промяна, допълнение в чл. 36, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя буква?
КРАСИМИР ЯНКОВ: В буква „е”, ал. 3 да се запише: „При наличие на средства, необходими за Фонд „Работна заплата”, и тогава да продължи: „вноските във фонда се внасят до 15-то число”.
Повтарям, за да можете да го запишете, госпожо Председател: „при наличие на средства, необходими за фонд „Работна заплата”.
Така поставяме условие работещите да са гарантирани, че ще получат в рамките на месеца своите възнаграждения, а не средства, акумулирани в дружеството, да бъдат плащани във Фонда за сметка на работните заплати. Сами разбирате колко е важно българските граждани – тези, които са ни изпратили тук като законотворци, да бъдат защитени и гарантирани с това право на възнаграждение за своя труд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, записах предложението.
Реплики към господин Янков? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да преминем към гласуване, слушах внимателно всички колеги, които се изказаха, и ще започна отново с господин Чавдар Георгиев, защото той имаше предложение по същество.
Господин Георгиев, по отношение на Вашето предложение, ако се запише в т. 3, би трябвало да се запише и в т. 5. Моля Ви като юрист да погледнете чл. 35, ал. 6, защото там в съществуващия и действащ към момента Закон са уредени тези плащания. Уредена е материята за какво могат да се харчат приходите от квотите от въглеродни емисии, статистически прехвърляния. Да повтаряме отново този текст във Фонда според мен ще е безсмислено. Преценете го като юрист. Ако не го оттеглите, то поне го добавете и в т. 5, за да могат текстовете в чл. 35 и 36 да си...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, от място): Добавям го.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добавяте го и в чл. 35, т. 5. тогава ще го заявите тук, от трибуната.
По отношение на останалите предложения на колегата Веселинов. Притеснението ми по отношение на диференцираната вноска е, че такъв подход е пробван и преди, но е оспорван по съдебен ред и е падал, включително и в Конституционния съд. Знаете, имаше 20% такса, вноска, диференцирана ставка във времето, но всяка такава идея е била обречена на провал.
По отношение облагането на износа и особено облагането на транзита – това не е разрешено по европейските директиви и правила. Ако го запишем така, както го предлагате, е твърде вероятно да стартира наказателна процедура срещу България.
По отношение на 50-те процента от дивиденти, които БЕХ плаща, да влизат във Фонда – това е добра идея, но не можем да я реализираме на този етап, защото е свързана със Закона за бюджета на Република България, който вече е гласуван. Изискването в него е 70% от дивидента, от печалбата на всички държавни търговски дружества, не само от тези в сферата на енергетиката, да постъпват в държавния бюджет. На бъдещ етап, ако държите, да обсъдим отново тази идея и да видим какъв е начинът, по който може да се реализира, защото подходът трябва да е еднакъв не само към дружествата в енергетиката, но и към другите дружества.
По отношение на зелените сертификати – отново добра идея, но няма нормативна база за тези зелени сертификати. Те не съществуват в правния мир. Това обаче не е особено голям проблем, тъй като пък няма търсене за зелените сертификати, няма кой да ги купи, дори да ги имаше.
Колегата Таско Ерменков предлага вноска от 4% от всички на разширена база на лицата, които ще подлежат на облагане с тази вноска. Това поне не е диференциран подход. Проблемът в първоначалното предложение, което Вие видоизменихте тук, от трибуната, е, че приходите, които се разчита да постъпят от 5-процентна вноска, са 211 милиона. От тях трябва да извадим 52 милиона – така наречените „американски централи” и нетно приходите към момента с предложението на Комисията ще бъдат 159 милиона.
От 4% вноска при равни други условия, ако средствата, които плащат преносните и разпределителните оператори, се възстановяват – защото такава беше първоначалната Ви идея, тогава тези 159 милиона нетно с 4-процентна вноска ще станат127,2 милиона, тъй като отново трябва да извадим 59 милиона от тези 168,8 милиона, които ще съберем от вноската нетно, след като се върнат приходите от преносните и разпределителните оператори.
По отношение на другата Ви идея: тези, които са с по-ниска норма на възвръщаемост – 4%, да бъдат обложени с 1%, без да им се възстановяват внесените вноски или да им се признават за разход от регулатора, тогава пък ще изпаднем в хипотезата, че отново проявяваме дискриминационен подход към едните и към другите. За едните ще е 4 или 5%, а за другите – 1%, тоест се опасяваме, че отново можем да бъдем атакувани по тази линия.
По отношение предложението на колегата Красимир Янков – при наличие на средства във фонд „Работна заплата” едва тогава да се плаща вноската, ако запишем такъв текст, трябва да го запишем за всичко останало – за корпоративен данък, за ДДС, ... (Реплики от народния представител Красимир Янков.) Вижте, предприятието може да прецени дали да плати заплати, или да внесе тази вноска във Фонда. Това винаги е в дискрецията на предприятието.
Важни са наистина текстовете по чл. 36. Радвам се, че имаше конструктивен дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Георгиев, господин Ерменков.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Мисля, че има резон в това, което каза колегата Добрев. Наистина моята добавка, която направих за чл. 36д, ал. 1, т. 2, да се счита, че е направена и за т. 5 по същия начин. Текста Ви го дадох. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как едно да се счита и за друго. Прецизирайте си писмено текстовете! Вижте какви листове се носят с редакционни добавки от Вашата парламентарна група!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, не искам да Ви ядосвам, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едното да се счита и другото. Ние да не сме магьосници да знам аз от коя точка към коя препращате?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, сега ще Ви го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да ми го дадете. Вие се изказахте и сте си направили изказването.
Втора реплика – господин Ерменков.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Добре, тогава няма.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Според мен няма никакви притеснения, ако има предприятия с до 4% норма на възвръщаемост, да им намалим до 1% вноската, не за друго, а защото това е нормална търговска практика и никой няма да ни обвини, че ги поставяме в привилегировано положение.
В тази връзка още веднъж Ви моля, колеги: с моето предложение се получават повече пари във Фонда и целта се постига по-добре при по-голямо разпределение и повече солидарност. Затова Ви моля: преосмислете как ще гласувате, когато дойде време за редакционното предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Тъй като нямам възможност вече да се изкажа по текстовете, репликата ми е следната. Тя може би не е точно към господин Добрев.
Колеги, мисля че малко задълбахме повече от необходимото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако нямате реплика към Добрев, значи нямате изобщо реплика и по тази процедура сте без основание на трибуната.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не, имах предвид, че по-скоро ще допълня господин Добрев, защото той забрави да спомене, че всъщност най-важната част на това предложение е създаването на този Фонд, и не само защото има проблем с ликвидността в цялата енергийна система, а защото така или иначе предстои влизане на България в либерализиран пазар на електроенергия, който се очаква от дълго време. В крайна сметка Фондът ще има за задачата да направи именно това преминаване от регулиран към свободен пазар максимално плавно, за да няма срив в системата и да няма недостиг на средства в цялата система. Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Дуплика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Ненков за репликата. Ще излезе така, все едно че сме се надумали, но темата, която той повдигна в момента, е много хубава, защото създаването на този фонд е изключително важно и е хубаво, че го правим сега, за да опитаме как ще работи този модел с част от приходите, които трябва да влязат във фонда в бъдеще при либерализацията на пазара. Защото истинската, голямата сума от приходи, която трябва да влезе в този фонд при либерализацията на пазара, е сумата от приходите – задължение към обществото, които в момента отиват в Националната електрическа компания, тъй като тя е фигурата на обществен доставчик. При либерализиран пазар обаче, Националната електрическа компания няма да бъде обществен доставчик и няма да събира тези приходи от задължения към обществото. Те ще се събират в същия този фонд и ще се разплащат с всички производители, които поради един или друг закон, поради едно или друго изискване на европейски директиви и регламенти, имат преференциални цени. Тоест всички ще продават на свободния пазар, а разликата между преференциалните цени и това, което са получили те при продажбата на енергията на свободен пазар, ще бъде компенсирано от същия този фонд.
Благодаря на господин Ненков за това, че ми напомни да спомена, че дебатът по същество по отношение на предложенията в чл. 36 не касаят само запушване на дефицита, увеличаване на приходите в държавната енергетика с оглед решението на регулатора от 1 август, а касаят и една много по-голяма тема, свързана с либерализацията на пазара на електроенергия в България. Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие се изказахте по същество. Искате процедура – заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мисля, че всички политически сили взеха отношение по този параграф, а имам чувството, че прекаленото хвалене на това, което сме написали, поражда други чувства. Ще започнем да търсим недостатъци, а такива има в момента. Затова ще предложа на господин Добрев и господин Ненков да не си прехвърлят топката. Представете си, че Конституционният съд се сети, че има нещо, което не е редно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата каква Ви е, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да прекратим дебата по този параграф, за да вървим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Недев и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 123 народни представители: за 10, против 50, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което не е подкрепено, е оттеглено. Става дума за предложението на господин Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов.
Има предложение колегите Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов и Милен Михов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласуваме неподкрепеното предложение от Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 19, против 35, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев и Георги Търновалийски в частта, в която не е подкрепено от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 23, против 64, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Преминаваме към постъпили в пленарната зала редакционни изменения и допълнения към текста, предложени от Комисията.
Първото по систематично място е предложението на господин Чавдар Георгиев – в чл. 36д, ал. 1, т. 2 след текста „приходите, получени от търговете за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата” да се добави следното съдържание: „които се използват за развитие на ВЕИ”. Така ли е, господин Георгиев?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И това да се мултиплицира и в т. 5 в изречението „Приходите от статистически прехвърляния на енергия от възобновяеми източници, които се използват за развитие на ВЕИ”.
Анблок подлагам на гласуване допълнението с текста, който изчетох в т. 2 и т. 5 в ал. 1 на чл. 36д.
Гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 111, против 7, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме предложението на господин Ерменков, който предлага в чл. 36е, ал. 1 „вноски във фонда в размер 5 на сто правят ежемесечно” тук да отпадне номерацията на т. 1 и т. 2 и да продължи текстът в цяло изречение: „Производителите на електрическа енергия и лицензираните лица, извършващи дейност в електроенергийната сфера от ежемесечните си приходи от сделки с електроенергия, с изключение на сделките за износ. Задължените лица по предходното изречение, на които е определена норма на възвръщаемост до 4 %, правят вноска във фонда в размер едно на сто.” И тук се слага точка, като до края изразът „от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС” и т. 2 отпадат. Така ли е, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков.
Гласували 129 народни представители: за 27, против 60, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Остана редакционното предложение на господин Янков, който предлага в същия чл. 36е, в ал. 3, която в момента по доклада на Комисията гласи: „Вноските във фонда се внасят до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят”, преди „Вноските” да се запише: „При наличие на средства, необходими за фонд „Работна заплата”,” – и се продължава: „вноските във фонда се внасят”.
Гласуваме предложението на господин Янков.
Гласували 124 народни представители: за 21, против 70, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 7 в редакцията му по доклада на Комисията, ведно с приетото предложение на господин Чавдар Георгиев за допълнение в чл. 36д, ал. 1, т. 2.
Гласували 127 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Предложението е оттеглено.
Параграф 6 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен в нов § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 6 по вносител, който частично е намерил отражение в § 9, но не е съвсем идентичен, поради което се налага да го гласуваме. Гласуваме предложение на Комисията!
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов и доц. Милен Михов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 8.
Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Комисията не подкрепя предложението:
„Създава се нов § …:
„§ ... В чл. 93а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Общественият доставчик изкупува електрическата енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и определените разполагаемости и количества енергия по реда на чл. 21, ал. 1, т. 21 и т. 21а, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Общественият доставчик изкупува количествата електрическа енергия, определени по реда на чл. 21, ал. 1, т. 21 и 21а, с цел осигуряване потреблението на крайните снабдители.”
3. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Общественият доставчик обвързва количествата по ал. 2 за всеки отделен ден при отчитане прогнозите на крайните снабдители.
(5) При невъзможност за обвързване на почасовите количества за покупка за всеки ден с продажбите към крайните снабдители общественият доставчик коригира подадените графици от производителите по реда на чл. 93а и агрегираните от крайните снабдители графици по чл. 94 в рамките на определените по чл. 21, ал. 1, т. 21 и 21а месечни количества. Така определените количества са задължителни за покупка от обществения доставчик.”
(6) Взаимоотношенията по предходните алинеи се уреждат с правилата по чл. 91, ал. 2.”
Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Комисията не подкрепя предложението:
„Създава се нов § ...:
„§ …. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Не се допуска прихващане на вземане по ал. 1 със задължение към обществения доставчик.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук. Има предложения за нови параграфи, които не са подкрепени. Ще направим дебат, ако има желаещи, и ще ги гласуваме.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Симеонов. (Реплика от докладчика Делян Добрев.)
Ако е така, го докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Неподкрепените предложения са свързани с § 8, който Комисията предлага да се създаде:
„§ 8. В чл. 94 се създава изречение второ: „Крайните снабдители удостоверяват с протокол от измерванията и фактура количествата електрическа енергия, закупена от всеки производител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата част от предложението – има основание да бъде отхвърлено, тъй като беше отхвърлен първоначалният текст на т. 21 и 21а, но второто настоявам да получи подкрепа от Вас, тъй като въпросните прихващания представляват начин, по който ЕРП-тата, които са посредник между ВЕИ-тата и плащача, фактически крайния купувач на енергията – Националната електрическа компания, имат възможност да си извършат прихващия и реални средства, живи пари, така да се каже, не стигат въобще до НЕК.
Ако се остави досега съществуващият текст, досега съществуващата възможност за прихващане на дължими суми, фактически ние с нищо не бихме облекчили положението на НЕК. Докато обратно – ако се изискват всички дължими суми от ВЕИ-тата, съответно дължими суми от ЕРП-тата към НЕК, да си влязат без прихващия, то тогава НЕК ще разполага със свежи пари. Такъв е смисълът.
Когато един икономически субект разполага с реални пари, той има свободата да извърши обратните плащания, както има и правото да се съгласи да допусне прихващания, но само с негово съгласие. Този текст има за цел да даде възможност паричните суми да си постъпят директно в НЕК, а не да се извършват прихващия.
В заключение мога да кажа, че част от тези прихващания са абсолютно неоснователни, в нарушение на Закона, но това се установява доста по-късно, а понякога не се и установява. Това е смисълът на предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов за създаване на нов параграф, с който да се извършат промени в чл. 93а. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 18, против 24, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов за промяна в чл. 94, което Комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 14, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 8 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов – създава се нов параграф:
„В чл. 97, ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. производителите и операторът на електропреносната мрежа съответно между производителите и операторите на електроразпределителните мрежи – за електрическа енергия, необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. Създава се нов чл. 98:
„Чл. 98. (1) Договорите по чл. 97, ал. 1, т. 2 са публични.
(2) В 14-дневен срок от сключването на договорите по ал. 1 страните са длъжни да ги предоставят на комисията. Договорите, заедно с всички изменения и допълнения, независимо от наименованието, се оповестяват на интернет страницата на комисията в 7-дневен срок от получаването им.
(3) В договорите се заличава информацията, представляваща търговска тайна, както и информацията, която е защитена със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, в този параграф всъщност е пренесено голяма част от предложението, което сме направили с колеги от Реформаторския блок по отношение публичност на договорите в енергетиката; публичност на договорите, по които се изкупува енергия от производителите на регулирани цени. Считаме, че това е нещо, което обществото отдавна очаква да знае и това е механизмът да станат публични – да го разпишем в Закона.
Разчитаме на подкрепа от всички парламентарни групи, тъй като и по-рано в дебата пак се споменаваха американските централи, не знам си кои централи.
Очевидно има проблем с прозрачността и това е начинът наистина да се разбере кой какво е подписвал някога, кой какви анекси е изменял, променял, какви – чухме тук, включително особени залози върху активи от енергетиката е учредявал. Нека наистина хората да знаят кой е отговорен за състоянието на енергетиката в момента. Голяма част от тази отговорност ще се види в договорите за изкупуване на енергия – на регулирани, на преференциални цени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валери Симеонов, което Комисията не подкрепя.
Предложението е оттеглено.
Гласуваме § 9 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 7 – предложение от народните представители Кирил Цочев, Михо Михов и Лъчезар Никифоров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Недев, Христо Тодоров, Чавдар Пейчев и Румен Йончев – в § 7, т. 4 относно ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „производителите” се добавя „включително производителите на енергия от възобновяеми източници за количествата по чл. 31, ал.5, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници“.
2. В ал. 2 след думите „по реда на чл. 93а, ал. 1” се добавя „и чл. 94”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35.”
4. В ал. 4 след думата „система” се добавя „включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Общественият доставчик може да купува електрическа енергия по свободно договорени цени с цел осигуряване потреблението на крайните снабдители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Предлагаме новосъздадената ал. 5 да отпадне поради следните мотиви.
Създаването на тази алинея противоречи на чл. 40, ал. 6 от Закона за енергетиката, в който се казва, че в случаите, когато едно и също лице осъществява повече от една от дейностите и така нататък му се издават различни лицензии за различните видове дейности.
В случая НЕК представлява обществен доставчик и като обществен доставчик на услугата от обществен интерес купува и продава електроенергията по регулирана цена или цена по договорни условия. Тази цена е определена по методика на КЕВР.
Търговията по свободно договорени цени не подлежи на ценово регулиране и не представлява услуга от обществен интерес каквато лицензия общественият доставчик притежава.
Ако ние гласуваме тази нова алинея, ще позволим и то чрез закон общественият доставчик, който има издадена лицензия за определен вид обществени дейности, да получи възможност да търгува с електроенергия, което по своя смисъл е съвсем различно и отива към лицензията, която има НЕК, но вече като търговец на електроенергия. Тоест общественият доставчик не може да бъде търговец. Това са нашите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Недев. Не.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, това, че Комисията се съгласи да отпадне т. 5 или така наречената „нова ал. 5”, е нещо хубаво, защото, според мен, то е безсмислено и във връзка с по-нататъшни членове, които сме гласували в този Закон, а най вече когато стигнем до това по какъв начин и по каква цена ще се изкупува излишъкът, тоест от свръх производството от възобновяемите енергийни източници.
След като тук са приели, защото ние ще имаме възражение срещу това нещо, тази цена, по която да се изкупува това свръх производство, да бъде на цена на излишък, тоест пъти по-малко от цената на свободния пазар или свободно договорената цена, естествено е, че общественият доставчик, дори и да има право да купува на свободни цени, няма въобще да се възползва никога от това право, а само въвеждаме един текст, който би могъл само да спъне тази дейност и да въведе едно нарушение на Закона по отношение на лицензиите и объркване на отговорностите на Националната електрическа компания (НЕК) като търговец и като обществен доставчик.
В тази връзка ние също ще подкрепим отпадането на ал. 5.
Още един път казвам, че е хубаво да мислим все пак и в направление „Либерализиран пазар” по-нататък. По отношение на излишъка ще взема отделно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Недев, Тодоров, Пейчев и Йончев, което не е подкрепено от Комисията.
Предложението е § 7, т. 4 относно ал. 5 – да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, но не е т. 4. Параграф 7 вече не е т. 4.
Процедура, ако може, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението на колегата, което Комисията не е подкрепила, е по същество същото, което той направи като процедурно за корекция на редакцията на Комисията. От Правна дирекция ми подсказват, че е по-правилно да приемем това предложение – неподкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да го гласуваме като редакционно предложение в § 10?
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В последствие, след като е прието, ще отпадне т. 5 автоматично от редакцията на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако се приеме след гласуване.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което господин Недев направи от трибуната в пленарната зала, което е идентично с предложението по доклада, но не е подкрепено от Комисията. Сега чуваме промяна в мнението на председателя на Комисията за отпадане на ал. 5 в т. 5 на чл. 100.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме пълната редакция на § 10 без отпадналата т. 5 за създаване на ал. 5, която току-що вече отпадна.
Гласуваме § 10 по доклада.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Георги Божинов:
„Създава се § ...:
„§ ... В чл. 117, ал. 8 изречение трето се изменя така: „При ползване без постигнато съгласие, собственикът има право на обезщетение, включително законна лихва за забава, определено въз основа на приетата от Комисията методика.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, заставам на трибуната, не само за да представя моето предложение, но за да потърся Вашата подкрепа, уважаеми колеги народни представители, и евентуално да чуя Вашето мнение, уважаема госпожо Министър.
Този чл. 117, ал. 8 урежда изключително важни обществени отношения. Това са случаите, при които има техническа възможност и свободен капацитет и в тези случаи собствениците на електрически уредби и съоръжения предоставят ползването на този капацитет на операторите на електропреносната мрежа и съответно на операторите на електроразпределителната мрежа за целите на преобразуването и преноса на електрическата енергия до други клиенти. Това изречение, според мен, е без алтернатива. То е в обществен интерес и удовлетворява общественото благо.
Второто изречение: „Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от Комисията”.
Това изречение практически не работи. Няма сключени договори, не се плаща цена, просто тези съоръжения се ползват най-вече като заварено положение.
Изречение трето: „При непостигане на съгласие Комисията разпорежда предоставяне на ползването и заплащането на цена, определена от Комисията по методика”.
Какво означава това последно изречение и каква е практиката? Този, който ползва безвъзмездно, не се жалва. Този, който се жалва да му заплатят цена, понеже Законът не определя срок, в който Комисията да отговаря, тя в почти всички случаи се ползва от правото си на мълчалив отговор и не можеш да отидеш и в съда да се жалваш, защото съдът ти казва, че няма текст, а Комисията трябва да го определи.
Това е една несправедливост и предлагам последното неработещо изречение да бъде заменено със следното:
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Работещо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Евентуално, колега.
„При ползване без постигане на съгласие собственикът има право на обезщетение, включително законова лихва за забава, определена въз основа на приетата от Комисията методика”.
Уважаеми колеги народни представители, този текст не само ще възстанови една справедливост, но ще възпрепятства редица други мултиплициращи се негативни последствия за енергийната система на страната и за интересите на българското общество.
Така например има ли интерес този, който ползва чужда собственост без да плаща, да модернизира тези съоръжения, които поради амортизираност водят до големи технически загуби?
Първо, няма интерес, защото не плаща.
Второ, няма интерес, защото техническите загуби му се признават.
Както председателят на Комисията каза тук преди малко по друг повод, колкото са загубите, такова количество енергия купува от АЕЦ „Козлодуй” на цена 30 лева. Следователно, колкото са по-големи загубите, толкова по-голямо количество енергия купува от държавната атомна електроцентрала и той печели.
Трето, със Закона тези, които ползват чужди задължения, бяха длъжни в осемгодишен срок да ги изкупят. Срокът изтече, те не ги изкупиха и ние, народните представители, представителите на българския народ и потребители, удължихме срока на 12 години. И те отново не ги изкупиха. Обаче заложиха пред ДКЕВР капиталови разходи, че ще изкупят тези съоръжения и ще ги модернизират. Българските потребители платиха цената, а съоръженията не са модернизирани.
Аз Ви моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Валери Симеонов, но това ще се случи след почивката.
Колеги, извънреден Председателски съвет в 11,30 ч. за участниците в него.
И едно съобщение: по повод 155-та годишнина от обявяването на Габрово за град в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Живопис и карикатура – габровски шеги”. Тя представя живописни платна и карикатури, които оживяват в пословичния габровски хумор. В експозицията са представени творби на почетния гражданин на Габрово Борис Димовски.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Изказването на господин Божинов и неговото предложение касае една много дълга сага. Както и самият господин Божинов каза, в последните девет, дори дванадесет години този въпрос се отлага и причината да се отложи е основно в това, че регулаторът ограничава разходите на електроразпределителните дружества за инвестиции и за изкупуване на този вид съоръжения. От друга страна, тези разходи, особено в периода 2007 – 2009 г., при бума на строителството, трябваше да бъдат завишавани многократно, за да наваксат темпа на изграждане на нови съоръжения, тъй като средствата в инвестиционните програми на електроразпределителните дружества не бяха достатъчни, за да покрият инвестицията, която е направена в частния сектор. Все още имаме множество случаи, в които се ползват съоръжения, които не са изкупени. В КЕВР съществува методика, по която да се изчисляват разходите и да се заплаща съоръжението и ползването на съоръжението.
Предложението на господин Божинов променя в известен смисъл съществуващия до момента Закон, защото казва, че такова съоръжение, първо, може да се ползва и без съгласие на собственика и, второ, в случай, че се ползва без съгласие на собственика, то впоследствие, след време, тъй като тези съоръжения вече се ползват, трябва да се определи обезщетение, включително законна лихва за забава при изкупуването на съоръжението.
Нашето притеснение, изразихме тази позиция и на Комисия, е в това, че обезщетението и тези лихви за забавата на плащането ще натрупат допълнителни разходи, които регулаторът трябва да предвиди при определянето на размера на инвестициите на електроразпределителните дружества. Няма как тези допълнителни разходи да не окажат влияние върху цената на електроенергията.
Въпросът наистина е съществен. Този подход, който предлага господин Божинов, е сериозен. Според мен ни е необходимо малко време, за да преценим какъв ще бъде финансовият ефект от това предложение, колко са случаите на неизкупени съоръжения, каква е общата сума – говори се за 150 – 180 милиона, а може би е и по-голяма сумата на съоръженията, които на този етап не са изкупени, какъв ще бъде размерът на обезщетенията и размерът на законната лихва върху тази цялата сума за периода, в който тя се е дължала, за да се види по какъв начин това ще натовари сметката, казано най-просто.
От тази гледна точка Комисията не подкрепи предложението. Това не означава, че то не е резонно предложение. Просто трябва малко време за оценка на финансовия ефект. След почивката на Народното събрание през септември, октомври месец предстоят нови промени в Закона за енергетиката, които ще са свързани с либерализацията на пазара на електроенергия в България и ще имаме възможност дотогава да направим една трезва преценка и оценка върху финансовия ефект от тези предложения. Предлагам тези текстове да ги оставим за следващия законопроект, за да бъдем по-подготвени по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Реплики?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, аз съм частично удовлетворен от това, което каза председателят на Комисията. Той оценява като основателни моите мотиви и казва, че в по-подходящо време ще се търси по-радикално решение.
Искам да отговоря с конкретни цифри на три пункта от Вашето изказване. Регулаторът ограничавал исканията на ЕРП-тата за инвестиции, в това число и за изкупуване на съоръжения. Одитният доклад за дейността на ЕРП-тата показва следното: само за едното ЕРП – ЧЕЗ, за петте години те са спестили, забележете, колеги, 184 милиона. От какво са ги спестили? От това, че са заявили, че ще направят разходи за мрежата, те са влезли в цената на тока и българският потребител ги е платил, а те не са ги изразходвали и са ги спестили. Отворете одитния доклад за ЧЕЗ, стр. 83, 13 ред отдолу – 184 милиона!
Второ, за новите и за строителния бум. Само че как става? Вие строите, ще се присъединявате и Вие ще консумирате, изграждат Ви трафопост с Ваши пари, заявявате в ЕРП-то тази мощност, то го заявява в регулатора, регулаторът го вкарва в цената и народът почва да му плаща тези пари, но Вие сте ги изразходвали. Две години Ви мотае и тогава Ви го плаща. Корпоративният интерес е ясно дефиниран, системно преследван, обезпечен е, ако щете, да го кажа, и финансово, за да бъде постигнато. А интересът на този народ го представляваме ние – министри, депутати и регулатор, само че няма баланс на мотивите за намиране на мярата и затова всичко е в интерес на корпоративното, на груповото, срещу националния интерес.
Затова аз Ви моля, все пак това е един малък пробив, дайте да го подкрепим, а другите неща ще ги развием системно по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Георги Божинов.
Моля квесторите все пак да обиколят стаите!
Гласували 88 народни представители: за 25, против 12, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Господин Ерменков – за прегласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гледам, че продължават да влизат хора. Явно, че не всички успяха да гласуват. И понеже застанах все пак тук, да не е само за това.
Много моля, все пак разберете, че става въпрос за това, че някой се опитва да ползва чужда собственост, без да си я плаща. Не само че ползва чужда собственост, без да си я плаща, ами вече ни я е начислил и в цените, които плащаме за електроенергия. Затова нека все пак да въведем малко законност. Нека тези, които се опитват да крадат, да крадат по-малко и ние да ги удряме през пръстите. Затова моля за прегласуване! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Прегласуване на предложението.
Режим на гласуване на предложението на народния представител Георги Божинов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 34, против 15, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 162 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите „със сертификат” се заменят с „с месечен сертификат”;
2. в ал. 4 думата „сертификатите” се заменя с „месечните сертификати”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, колеги, предложението на Комисията да се създаде нов § 11.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Предложение от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев:
„Създава се нов § 7а:
„§ 7а. В чл. 208 се създава ал. 3:
„(3) Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и на длъжностни лица, които допуснат необявяване или неправилно обявяване на обстоятелствата, определени с наредбата по § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изненадах се, че Комисията не е подкрепила това предложение, тъй като то е обвързано с нашата заявка за прозрачност. Идеята на това предложение е всъщност да има санкции за директорите на държавни предприятия, които не обявяват представителните си разходи, които са определени, разбира се, от Наредбата на Министерския съвет. Така че не виждам защо да не се подкрепи една такава санкция. Знаете, че в момента темата по принцип за разходите, които се опитваме да оптимизираме като цяло в сектора, е много важна. Мисля, че такава санкция е подходяща и би трябвало да бъде наложена на директорите на държавни предприятия, ако не обявят представителните си разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте за реплика, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Става дума за държавните предприятия. Става дума за прозрачността, която те трябва да направят и да изпратят съответно договорите. Принципал на тях е министърът. Така че в дружествените им договори, които подписват за управление, пише ясно и конкретно какви задължения имат – а именно първо да изпълняват Закона, второ, разпоредбите на принципала си. Така че те, реално погледнато, ако не изпълнят тази разпоредба, при всички случаи ще има санкции за тях. На това отгоре санкцията така или иначе е нормативно определена, не може да бъде голяма. Така че от тази гледна точка го отхвърлихме, защото в правомощията на министъра е да може да налага санкции на съответните изпълнителни директори, ако не изпълнят волята в духа на този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги!
Уважаеми господин Николов, Вие казахте: „при всички случаи”. При всички случаи ще бъде, ако влезе в Закона. А какво ще влезе в договора между принципала, министъра и тези търговски директори, това никой не може да знае. Може санкциите да не са вкарани, може да са избегнати по някакъв начин, но ако искаме да бъде „при всички случаи”, тогава трябва да влезе в Закона, както съм го предложил, и тогава във всички случаи ще има санкция и няма да се случи до някакъв вид непрозрачност.
Затова се надявам, колеги, да подкрепите това предложение. Не виждам нищо притеснително в то и това ще потвърди нашата заявка за прозрачност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ананиев, не ни разбирайте погрешно, не сме против Вашето предложение. Проблемите обаче са няколко.
От една страна така дадено предложението реферира към ЗИД-а, всъщност към Законопроекта, който в момента променяме. Така че няма как, той няма да е вече ЗИД, след като го приключим.
А и в този си вид от чисто правна гледна точка юристите се възпротивиха да го приемем по този начин.
От друга страна се създаде колебание за това кои са длъжностните лица – не разкриват дали е изпълнителният директор на конкретното търговско дружество, или администрацията под него.
Санкциите, към които Вие реферирате, доколкото си спомням, бяха разисквани в Комисията. Сега не можем да намерим точния член, но бяха между 10 и 50 хил. лв. за неразкриването на този вид информация. Така че нямаме нищо против да приемем по-прецизна редакция, но, за съжаление, ми се струва, че това няма да можем да го направим в днешното заседание. Затова не сме против, но с оглед на тези обстоятелства няма как да го подкрепим.
Прав е колегата Николов като казва, че в крайна сметка, ако търсим отговорност от изпълнителния директор, този, който не изпълни Наредбата и се опита да прикрие някакви факти и обстоятелства, няма смисъл да го глобяваме, а трябва да му търсим по-сериозна отговорност, като например да го сменим с някого, който ще изпълнява разпорежданията на кабинета и на министъра в частност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Реплика към господин Добрев? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложение на народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 13, против 4, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Господин Добрев, параграф 8.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 8 има предложение от народния представител Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 27е:
„27е. „Комбинирана балансираща група” е група от търговски участници, извън посочените лицензирани дружества по чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 7, производителите по чл. 162 и производителите по Закона за енергията от възобновяеми източници, към която се прилагат общите условия за балансиране съгласно правилата по чл. 91, ал. 2.”
2. Точка 54а се изменя така:
„54а. „Специална балансираща група” е група, формирана от лицензирани дружества по чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 7 и производители по чл. 93а, ал. 1 и 94а, ал. 3, към която се прилагат условията за балансиране съгласно правилата по чл. 91, ал. 2.”
3. Точка 59б се изменя така:
„59б. „Стандартна балансираща група” е група от търговски участници, извън посочените лицензирани дружества по чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 7, към която се прилагат общите условия на балансиране съгласно правилата по чл. 91, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 8, който става § 12, по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме текста на наименованието на подразделението.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13:
„§ 13. В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон договорите по чл. 97, ал. 1, т. 2, сключени до влизането в сила на този закон, заедно с всички изменения и допълнения, се изпращат на комисията от страните. Комисията публикува договорите в 7-дневен срок от получаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9, който става § 13 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме § 10, който става § 14 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 11.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2 и го подкрепя по принцип по т. 3 и 4:
„В § 11:
1. Създават се нови т. 1 и 2:
„1. В чл. 18 се създава ал. 7:
„(7) Насърчението по ал. 1, т. 2 за енергийните обекти по чл. 24, т. 3 с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто, се прилага само ако производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници докаже, че е регистрирал животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност най-малко три години преди датата на подаване на заявлението за присъединяване и притежава определен брой регистрирани животни, както и птици, от животинския тор на които се произвежда 1 кWh електрическа енергия на ден, както следва:
1. говеда, биволи – 1 брой;
2. телета и юници за угояване – 1 брой;
3. телета до 6 месеца – 1,5 броя;
4. свине – 5 броя;
5. овце – 10 броя;
6. птици – 300 броя.”
2. В чл. 24 т. 3 се изменя така:
„3. с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони, и които са с инсталирана електрическа мощност до:
а) 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто при спазване изискванията на чл. 18, ал. 7 и за които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката;
б) 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство.”
2. Точка 1 става т. 2 и в нея в ал. 5 се създава т. 4:
„4. търговските (TPS) графици на балансиращи групи с членове производители на електрическа енергия от възобновяеми източници могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката.”
Предложение от народния представител Валери Симеонов, Комисията не подкрепя предложението:
„В § 11:
1. В чл. 31 се правят следните изменения:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:
1. по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определените в решение на КЕВР индивидуални месечни астрономически часове за всеки производител, съгласно мощността на централата по разрешението за въвеждане в експлоатация;
2. производителят продава количествата електроенергия извън тези по т. 1 на обществения доставчик или крайния снабдител по цена, която се обявява в края на предходния месец от обществения доставчик или на свободния или балансиращ пазар.”
б) създава се нова ал.6:
„(6) При невъзможност за обвързване на почасовите количества за покупка за всеки ден с продажбите към крайните снабдители по реда на чл. 93, ал. 3 от Закона за енергетиката, общественият доставчик коригира подадените графици от производителите, включително и агрегирания график на производителите с Координатор КС в рамките на определените от КЕВР индивидуални месечни количества. Така определените количества са задължителни за производителите.”
в) създава се нова ал. 8:
„(8) Взаимоотношенията по ал. 6 се уреждат с правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката.”
2. В § 1 т. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Кирил Цочев, Михо Михов, Лъчезар Никифоров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а в останалата му част е оттеглено.
Предложение от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 11, т. 2 относно чл. 32а в ал. 1 след думите „производителите на енергия от възобновяеми източници” се добавя “с обща инсталирана мощност над 200 KW”.”
Предложение от народния представител Настимир Ананиев:
„В §11 т. 4 да отпадне.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 11:
1. Създава се нова т. 1:
„1. В чл. 26 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Заявленията за проучване и начинът на присъединяване към съответния оператор на електрическа мрежа на обектите по чл. 24, т. 3, освен предвидените по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката условия, задължително се придружават от нотариално заверен договор за изкупуване на животински тор от регистриран земеделски производител и декларация за вида и броя на отглежданите от него регистрирани животни.
(7) Операторите на електропреносната или електроразпределителните мрежи са длъжни в случаите по ал.6 да извършват проверки в съответните регистри за съществуването и надлежната регистрация на земеделския производител, включително за броя и вида на отглежданите и регистрирани от него животни. Когато се установи дублиране между земеделските производители, вида и бройката на отглежданите от тях животни, на подалите заявление за присъединяване не се издава становище за присъединяване до доказване на друга възможност за осигуряване на животинска тор от съответния кандидат.”
2. Точка 1 става т. 2 и в нея в чл. 31, ал. 5:
а) в т. 1 след думите “по чл. 24, т. 3” се добавя „и т. 4”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. по цени, реализирани за предходния месец на свободния пазар, съгласно чл. 100 от Закона за енергетиката, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1”;
в) точка 3 се изменя така:
“3. количествата по т. 1 и 2 се намаляват с количествата, които производителите ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти.”
3. Създава се нова т. 3:
„3. Създава се чл. 31а:
„Чл. 31а. (1) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, които продават произведената електрическа енергия по преференциални цени и по показанията на средствата за търговско измерване, имат право да участват в стандартни балансиращи групи за количествата произведена електрическа енергия, която не е изкупена на регулирания пазар от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по реда на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2.
(2) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право да се регистрират като търговски участници на пазара на електрическа енергия и/или на пазара на балансираща енергия.
(3) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право да променят принадлежността си към балансираща група, от специална/комбинирана към стандартна и от стандартна към специална/комбинирана.
4. Точка 2 става т. 4 и в нея:
а) в ал. 2 след думите „на електрическа енергия” се добавя „чиито обекти са изградени изцяло или частично със средства от национални и/или европейски схеми за подпомагане, и”;
б) в ал. 3 след думите „се приема в” се добавя „съответствие с критериите и сроковете на наредбите по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката и влиза в сила от датата на приемането”.
5. В т. 3, която става т. 5, относно § 1 текстът на т. 29 се изменя така:
„29. Нетно специфично производство на електрическа енергия” е производство на електрическа енергия, което се определя като средногодишната продължителност на работа за периода на изкупуване по чл. 31, ал. 2 съгласно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на цена на конкретния тип производител, след приспадане на собствените нужди и корекцията на мощността, гарантирана от производителите на съоръженията за периода на експлоатация, умножена по инсталираната мощност.”
Предложение от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев, Георги Търновалийски.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, букви „д“ и „е“ и не го подкрепя в останалата му част, която е:
„В § 11:
1. В чл. 31, ал. 5:
а) в т. 1 думите „нетно специфично производство“ се заменят с „приетата средногодишна продължителност на работа”, а думите „в съответните решения на“ се заменят с „от”;
б) точка 2 се изменя така:
„2. по средна цена на свободния пазар за месеца, предхождащ месеца на сделката, предоставена от Комисията за енергийно и водно регулиране – за количествата, надхвърлящи производството по т.1;”.
2. В чл. 32а:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията за енергийно и водно регулиране определя индивидуална преференциална цена за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които е констатирано съществено отклонение от нормата на възвръщаемост, приета от Комисията. Отклонението е съществено при разлика с повече от 2 на сто.”;
б) в ал. 2 думата „Превишението” се заменя с „Отклонението”, а накрая се добавя „и отчитане на ефекта от извършването на вноските във Фонд „Сигурност на електроенергийната система”;
в) в ал. 4, изречение първо думите „датата, посочена в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране” се заменят с „датата на влизане в сила на съответното решение за определяне на индивидуална цена”;
г) в ал. 5 думите „датата, посочена в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране” се заменят с „датата на влизане в сила на съответното решение за определяне на индивидуална цена”;
ж) алинея 11 става ал. 9 като думите „При необходимост” се заличават, а накрая се добавя „и се постановява решение, което подлежи на обжалване по съдебен ред, но не подлежи на предварително изпълнение”.
3. В т. 3 относно § 1 т. 29 да отпадне.”
Предложение от народния представител Мартин Димитров.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
„§ 15. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 31:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:
1. по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.”;
б) създава се ал. 12:
„(12) Количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно договорени цени по реда на Глава девета, Раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.”
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 29:
„29. „Нетно специфично производство на електрическа енергия“ е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени, след приспадане на собствените нужди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Откривам дебатите по § 11. Припомням за тези, които са пропуснали: от стр. 23 на Законопроекта до стр. 30.
Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа! Тук имаме да вземаме много важно решение. Ще чуете различни аргументи, след които залата трябва да прецени в коя посока да бъде гласуването и кои аргументи имат по-голяма тежест.
Най-важното нещо, което правим с тези промени в Закона за енергетиката – правим опит, и то най-сериозния опит, който въобще е правен досега, за решаване на проблема с дефицита на НЕК. Този фонд, който създаваме, който съдържа 5% от приходите на производителите на електроенергия, ще събере, по прогнозни данни, 211 млн. лв. – ефектът от него. 211 млн. лв. във фонда, с които ще бъде намален, редуциран дефицитът на Националната електрическа компания.
В § 11 има предложения, те са няколко, които казват така – да, за нови ВЕИ-та няма преференциални цени, но остават две изключения. Едното са тези фотоволтаици до 30 киловата, тоест мъничките, които всеки нормален човек може да си монтира на покрива на сградата. Между другото, няма голям интерес към тази тема, но това е тема за друг дебат.
Остава вторият въпрос – ВЕИ-та, които работят на принципа на биомаса, като над 60% трябва да бъде животинска тор.
Нашето безпокойство е следното. Ще чуете и аргументи в обратната посока. Едно от трите ЕРП-та – EVN, каза, че се подготвят по такива проекти или има намерения, е точната дума, за такива проекти над 60 мегавата или 189 млн. лв.
Питах изрично другите две ЕРП-та: там има ли намерение за подобни проекти, но не получих отговор. Никой не получи отговор.
Тоест това, което ни притеснява, е следното. Разбирам, че има инвеститори, които са си вложили вече парите в такива проекти. И на мен ми се обаждаха, колеги. Разбирам ги, разбирам тяхната логика, но Ви казвам какво мен ме притеснява. Какъв е смисълът да съберем 211 млн. лв. в този фонд и да отворим вратата за 200 милиона – ми казва едното дружество, а може и да е за повече, които после трябва да решаваме със следващото изменение в Закона за енергетиката? Тоест да не се окажем принудени утре да правим следващия фонд, ако има нови 200 милиона дефицит, които само след шест месеца ще трябва да решаваме като проблем. А новите 200 милиона с какво ще ги плащаме?
Отново казвам, разбирам логиката и на инвеститорите. И на мен ми се обаждаха хора, които вече са инвестирали в такава технология. Казаха: „През март месец, като изменяхте в парламента Закона, оставихте тази възможност”.
Когато обаче я оставихме, колеги, никой не смяташе, че е възможно толкова много обекти с обща мощност 60 и повече мегавата да се подготвят и да бъдат реализирани в тази област. Говореха ни за 5, 10, 15 мегавата. Това беше информацията.
Сега имаме писмо от EVN, което, между другото, колеги депутати оспориха, което казва, че намерението е за 60 и повече мегавата. Само те са 189 млн. лв., както стана ясно, повече разход.
Така че, колеги, аз Ви призовавам да решите мъдро. Имам една молба към Вас – ако днес в пленарната зала решите с някакви аргументи да отворите тази врата за такива проекти на биомаса, с над 60% животинска тор, тези хора, които днес вземете това решение, утре да кажете как ще решаваме проблема с новия дефицит. Ние се изчерпихме. За мен въпросът с дефицита на НЕК до голяма степен, всичко, което направихме, е решен и ако решите да оставите тази врата отворена, Ви призовавам утре Вие да ни кажете как ще решаваме новия дефицит. Хората, които днес гласуват „за” това, моля Ви утре – ще ги извадим като списък, Вие да ни кажете как въпросът с дефицита да бъде решаван оттук нататък.
И Ви моля по тази тема да не се разделяме на опозиция и управляващи, а да действаме като хора, които носим отговорност за стабилността на българската енергетика, хора, които заедно се опитваме да решаваме проблемите с дефицита на Националната електрическа компания. Призовавам Ви да постъпим отговорно. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров – точно на петата минута.
Първа реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Димитров, смисълът да дадем сигурност на развитието на такива проекти е това, че те са екологосъобразни. Няма друго законодателство в Европейския съюз, което да е въвело такива рестрикции по отношение на развитието на възобновяеми енергийни източници, няма!
И ще Ви кажа няколко данни. Една малка Чехия има над 300 такива инсталации! В една Германия са 5600! 5600 – не ме гледайте! А всичко това идва от там, че нашата система е дебалансирана и ние сме развили едни безумни ТЕЦ-ове на въглища, които, първо, са екологонесъобразни и замърсяват атмосферата, второ, на тях плащаме непазарни цени – знаете за кои ТЕЦ-ове говоря. Те са пречката за развитие на възобновяемите източници, господин Димитров! Това е истината!
Колкото и рестрикции да правим сега, след две-три години ще ги отменим, защото Европейският съюз върви към промяна на енергийните си източници, към възобновяеми и алтернативни източници. До 2030 г. ще трябва да имаме 30% от възобновяеми източници. До 2050 г. Германия си е поставила за цел 70% от енергията да е от такива източници!
Колкото и да спирате, за да не стане безумно и да не се види очевидната несъстоятелност на тези ТЕЦ-ове, колкото и да спирате възобновяемите източници, те са бъдещето и прогресът – запомнете го това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за втора реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам реплика във връзка с направената констатация, че говорим за 60 мегавата, които съответно тези централи ще акумулират, на база Ваша информация, предоставена по време на обсъждане на Комисията. Но трябва да правите разлика между това, което се предлага, а то се предлага за животинска тор, която е не по-малко от 60 на сто. Тези са не повече от 15 мегавата.
Другите, които произвеждат съответната електроенергия от преработката или използването на силаж, не се включват в тази хипотеза, която е предложена от господин Делян Добрев.
Освен това, Вие имате животновъдни обекти – те потребяват голяма част от произведената електроенергия за нужди, които са им необходими за производствения процес. Много по-голяма част! Остава една малка част, която се изкупува на преференциални цени.
Може би когато обсъждате тези въпроси, е важно да правите разграниченията между това, което се предлага, и онова, което Вие сте разбрали по време на обсъждането в Комисията, и да разполагате с точна информация. Така че предложението е много резонно и отговаря на изисквания, които, за съжаление, не сме ги заложили в нашето законодателство по отношение най-вече на опазване на околната среда и ангажиментите, които животновъдите имат в тази област, и не могат да ги изпълнят по тази причина – че не се приемат такива предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Трета реплика – Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Господин Димитров, във Вашето изказване пропуснахте нещо, което според мен също е доста важно, когато хората решават как да гласуват в залата. Наистина важен въпрос – всеки от нас трябва да реши това отваря ли врата за спекулации или все пак е някакъв стимул за животновъдството, защото го има и това нещо. Нека да не гледаме едностранно на нещата – само върху цената. Дали по този начин не помагаме и за екология, и за управление на биологични отпадъци, което също ни е задължение?
Вие пропуснахте нещо, което според мен трябваше да споменете и да направим сравнение, защото точно преди около четири-пет месеца в тази зала, без да се замисляме, ударихме кепенците на малките ВЕЦ-ове, направо си ги ударихме от раз, до мегават и половина, при това на централи, които произвеждат по-малко електроенергия, отколкото биомасата, и на много по-ниска цена!
Затова казвам, че оттук нататък кой как ще гласува си е негов въпрос, но нека да мислим, като гласуваме, да имаме концептуално мислене и някакъв модел, който следваме, а не да се хвърляме от една в друга крайност, да променяме Закона, да разширяваме, после пак да променяме онова, което сме променили. Така че много Ви моля, когато правите такива сравнения, не забравяйте историята, която имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Дуплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, по съответните реплики на господин Чавдар Георгиев.
Господин Чавдар Георгиев каза следното нещо: понеже това е екологично, ние на практика трябва да сме готови да повиши цената на тока, защото това е в крайна сметка. Тоест моля хората, които гласуват за тези текстове, утре, когато трябва заради тях да се повишава цената на тока примерно с 5%, да бъдат така добри публично да станат и да кажат: „Да, ние защитавахме тези работи. Аз, Чавдар Георгиев, тук от трибуната казах, че трябва да ги има тези екологични норми и заставам зад повишаването на цената на тока.”
Госпожа Бъчварова също се надявам да дойде тук и да каже: „Да, това е важно, екологосъобразно и затова трябва да вдигнете цената на тока с 5%.” За това става въпрос в крайна сметка, колеги.
Хубаво, откъде ще дойдат парите? За да покрием тези разходи, парите могат да дойдат от повишаване цената на тока.
Иначе аз пак Ви казвам, разбирам аргумента, че вече са направени инвестиции в тази област. Разбирам, че това е неприятно за хората, които са си вложили парите, но нашата основна цел е да решим проблема с дефицита на Националната електрическа компания. Не може системата да продължава да бъде дебалансирана по този начин. От гласуването днес в пленарната зала това решение ще бъде изключително важно.
Репликата на господин Ерменков има и следния подтекст. Защо бяха спрени малките ВЕЦ-ове дори на преференциални цени? Пък тук сме склонни да отворим вратата за биомаса с поне 60% участие на животински тор, с преференциална цена около 450 лв., госпожо Бъчварова.
Колеги, надявам се много внимателно да си премислим гласуването и хората, които решат да отворят тази врата, Ви моля, поемете си отговорността. Неслучайно и колегата Ерменков повдигна въпроса с възможността това да бъде контролирано. Ако отворите вратата и утре се окаже, че са построени 60, 70 или 100 мегавата, не може да се измъкнете с обяснението: „Ама, понеже нямало контрол, част от тези предприятия не отговорят на изискванията.” Това обяснение няма да бъде честно и няма да бъде приемливо. Тоест хората, които сега остават вратата отворена, трябва да поемат пълната отговорност, включително да се изградят предприятия, които, по дефиницията на госпожа Бъчварова, не отговарят напълно на изискванията за биомаса и поне 60% животинска тор, защото писмото от EVN не е хвърчащо листче, то е до председателя на Комисията по енергетика и той го представи на всички нас. В това писмо казват, че всички тези предприятия се готвят да работят на животинска тор в крайна сметка.
Колеги, след като видяхме бума на ВЕИ-тата... Аз не съм срещу ВЕИ-тата по принцип. За мен също, господин Георгиев, това е бъдещето, само че трябва да си премисляме всеки ход, за да не се стига до повишаване цената на тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров. (Реплика от БСП ЛБ.)
Вие сте направили реплика, разбирам. След като репликирате, какво лично обяснение след това? Как този, който има дуплика, да се обърне към Вас? Няма такава процедурна възможност.
За изказване виждам, че се е записал господин Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! С изключителен интерес и внимание следя този дебат. В момента правим обобщение на редица предложения на колегите в един параграф.
Обаче аз си спомням времето, когато ние имахме възможност като политическа сила да инициираме промени в Закона за енергетиката, и се сещам за изказванията на част от тези десни, либерални икономисти, включително и уважаваният от мен колега Мартин Димитров, който се изказваше преди малко, какво говореха. Сега чета техните предложения и възразявам срещу няколко Ваши постановки.
Първо, Вие предлагате да въведем един термин „нетно специфично производство на електрическа енергия” и по същество замествате досегашната терминология в Закона, а именно „средно годишна производителност на централата”.
Нещо повече, господин Димитров, Вие правите и една деградация. Искате със задна дата, по Вашето предложение, да преизчислите производителността на тези мощности. Това по същество е изключителна ретроактивна мярка, която не съм очаквал, че представители като Вас могат да направят.
Помня, когато ние правихме едни или други предложения в Закона за енергетиката, как бяхме обвинявани – че нарушаваме инвестиционната среда, че даваме лош сигнал към чуждите инвеститори, как създаваме нестабилна и неустойчива система. С това, което правите, категорично нарушавате правната сигурност на направените до момента инвестиции.
Относно изказването Ви не можах да направя връзка с предложението, което писмено сме направили – за ограничаване възможността да се ползват тези инвестиции и енергийни обекти, които ползват комбиниран цикъл на използване на биомаса. В изказването си искахте да ги забраните, а де факто сте направили предложение с господата Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов за ограничаване на ползването на тези инвестиции.
В Комисията не подкрепихме този текст, но аргументите ни бяха, че считаме уреждането на тази норма в Закона за неудачно и неуместно и предложихме тя да стане в отделна наредба. А иначе сме съгласни с това, че тази преференция и възможност трябва да бъде направена така, че да бъде ползвана само от земеделските производители и да ограничим възможността да бъде ползвана за спекулации и едни или други обекти в процеса на инвестиция да бъдат преоформени като земеделски.
Още едно нещо, уважаеми колеги. Ние сме направили няколко предложения и аз искам да се спра на едно от тях, тъй като в окончателния текст, който трябва да бъде подложен на редакция, се предвижда за изкупуваната енергия по преференциални цени, излишъкът над това произведено количество да бъде – Вие предлагате няколко норми, които считам, че са изключително неработещи. Става въпрос за страница 30, параграфът, който трябва да бъде подложен на гласуване.
Молбата ми е да погледнете предложението, което сме направили с колегите, и да възприемете, че количествата над определените часове за изкупуване по преференциални цени да става по средна цена на свободния пазар за месеца, предхождащ месеца на сделката, предоставена от Комисията за енергийно и водно регулиране, за количества, надхвърлящи производството по точка първа. Вие в момента сте предложили това количество, надхвърлящо определената норма с часове, да отиде на свободния пазар, което обаче в момента е правен нонсенс, тъй като свободен, либерализиран пазар няма, няма и механизъм как той да бъде ползван. Отделно, по силата на своите договори производителите на такъв тип енергия имат възможност да избират – или да ползват преференциална цена и задължително изкупуване, или да са на свободния пазар. Няма как да направят един или друг избор.
След това, ако те не отидат на свободния пазар, Вие казвате, че енергията може да се изкупува по цена за излишък на балансирания пазар. Първо, такъв тип цена, колеги, няма. Това е цена за услуга на балансирания пазар, няма такъв тип цена на енергия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето ми изтече.
Считам, че това също е изключително неработеща норма, която, между другото, променя един от основните принципи, който сме ползвали в законодателството до момента, а именно задължителното изкупуване на такъв тип енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Бойчев? Няма.
За изказване – господин Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моето изказване е свързано с предложението, което сме направили с колегата Антони Тренчев, но преди това искам да призова абсолютно всички народни представители да декларират конфликтите си на интереси, както е по нашия Правилник, тъй като скоро четох в медиите, че едва ли не 140 народни представители имали връзки и били свързани със сектора – имали ВЕИ-та.
Декларирам, че нямам такъв конфликт на интереси, нито моето семейство. Явно съм от другите 80 или колкото са там, всъщност 100 до 240.
Предложението, което направихме, е всъщност да се облекчат малките и средни предприятия, така наречените „малки ВЕИ-та”, до 200 киловата. Много често използваме термина за малки и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката, но всъщност, за съжаление, не се влага много голямо значение в това и с действията си не доказваме, че имаме намерение да подпомагаме малкия и средния бизнес.
С предложението, което сме направили, ние искаме да направим точно това – да облекчим тези ВЕИ-та до 200 киловата, като говорим за 228 дружества – това, което успях да проверя, и за 22 мегавата като цяло, което по никакъв начин не нанася никакви щети и не влияе на самия сектор. Повечето от тези дружества са спазвали законодателството изрично. Разбира се, ако някой не го е спазвал, да понесе своята отговорност, ако не е декларирал нещо. Повечето от тези дружества са декларирали, спазвали са закона, когато е трябвало да направят своя проект. Те са направили проучване, взели са това трудно решение да станат предприемачи и са го направили след проверка на бизнес модела, който е работил към това положение и затова са инвестирали. Много от тези хора са заложили своите имоти, собствени активи и при едни условия, които бъдат променени за тях, около над 1000 човека, по мое изчисление, ще пострадат от това действие.
Даже използвахме 200 киловата просто като пример, тъй като в НЕК се използва до 30 киловата, до 200 киловата. Мисля, че повечето от тези така наречени „малки и средни фирми и предприемачи”, са даже под 100 киловата. Бих се съгласил, ако все пак решим да подкрепим малкия и среден бизнес и тези предприемчиви българи, можем да го намалим и на 200 киловата. Мисля, че до около 95% от тези 228 фирми попадат в тази категория.
Това е моята молба към Вас: нека наистина да покажем, че бизнесът е важен за нас. Все пак това е най-големият работодател в страната; създава работни места; създава вътрешен продукт. В тези рискови условия всеки, който реши да прави бизнес, трябва да бъде подкрепян, защото без икономика няма как да се случат всички останали реформи нито в здравеопазването, нито в социалната сфера. Абсолютно нищо няма да може да работи, ако нямаме силна икономика и силен бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Добрев.
Втора реплика – господин Валери Симеонов.
Трета – в ляво, Таско Ерменков.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колега, само едно изречение. Може би няма да се наложи и другите колеги да правят реплики, след като чуят какво ще кажа.
Вие правите предложение за корекция на чл. 32а, а целият този член отпадна. Всъщност вече няма чл. 32а, за да намаляваме обхвата на неговото действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, моето възражение и несъгласие е по принцип. Ако се освободят всички, които са с мощност по-малка от 200 киловата, мога да Ви уверя, уважаеми колега, че просто няма да остане нищо над 200. Няма нищо по-елементарно от това, ако аз съм собственик на един голям фотоволтаичен парк, да го нацепя на десет парчета и по този начин да намаля мощността му. Това е първото, което идва в ума на всеки бизнесмен.
Как ще стане това? Една покупко-продажба. При нея се разделят на по-малки парчета няколко фирми и всички фотоволтаици ще станат под 200.
Нека да си важат законите за абсолютно всички търговски обекти така, както са разписани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли трета реплика, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Не, господин Добрев го каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Симеонов, Вие казвате: могат да се намалят. Аз говоря за завареното положение, което е в момента. Ние можем да застопорим каквото е в момента за тези фирми, които в момента покриват това условие, а не след това кой може да се възползва от едно такова облекчение.
Към господин Добрев: ако гласуваме отпадането на тези текстове, разбира се, това ще е добре и това, което казахте, че ще важи и за над 1 мегават, покрива малките и средни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, може би разглеждаме най-спорният параграф в този Законопроект. Спорен поради няколко причини.
Първо, днес Народното събрание трябва да вземе решение какво правим с един много сериозен сектор – „Животновъдство”; какво правим с определени европейски директиви – нитратната директива; какво правим с новите технологии; какво правим, колеги, с всички институции, които създават документи? Започвам наред.
Имаме Национален план за действие за възобновяеми енергийни източници, където е прието, че България трябва да постигне 35 мегавата производство на електроенергия от животинска тор. Това е документ, приет от предишното ръководство на Министерството, госпожо Министър. По всички разчети на животновъдите се оказва, че от животните, които ги има в България, от техния тор може да се произвеждат максимум 30 35 мегавата електроенергия.
Колеги, проблемът тук е, че днес в България има 11,5 мегавата инсталирана мощност и такива писма от EVN и други предприятия, които не знам защо лъжат Народното събрание, дават информация, че имат заявени 60 мегавата. Може и да са верни?!
Тук, от тази трибуна господин Мартин Димитров се изправи и каза: „Аз решавам днес онези, които са почнали инвестиции в рамките до тези 35 мегавата, вложили са 10-тина милиона или 20–30 милиона инвестиции дотук, и им казвам: „Оттук нататък няма да продължавате с тези инвестиции”. Решавам!”
Защо? Защото съм народен представител. Решавам защо? Защото никога не съм работил в реалната икономика и на две магарета сламата не съм разделял. (Оживление, шум и реплики.) Решавам, защото мисля за Националната електрическа компания. И какво мислите за Националната електрическа компания? – Да унищожите животновъдния сектор с идеята, че в Националната електрическа компания Вие ще създадете тарифен дефицит. Това ли е?
Уважаеми колеги, производството на електроенергия от животинска тор има ред процеси преди още да бъде внедрено или включено в съответната електроенергийна система. След като се включи в електроенергийната система, има меню, технологичният процес, който може да се проследи дали се ползват 60% животинска тор, или 80%, или някой не ползва животинска тор, произвежда електроенергия, без да влага животинска тор. Обаче ние искаме да не натоварваме изпълнителната власт с контролни функции. Решаваме днес и казваме край, ние сме всьо и оттук нататък животновъдите да си гледат работата.
Уважаеми колеги, крайно неправилно е. Крайно неправилно е и по другия въпрос. Защо само животновъдите имат право да построят тези 35 мегавата електростанции? Защото има само определен брой животновъди, които могат да ги направят. Нашето предложение тук беше в съдружие да се продължи. А тези, които могат да инвестират до 35 мегавата, Вие не ги приехте.
Уважаеми колеги, ако се интересуваме от цената на електроенергията, ако се интересуваме крайният клиент колко ще плати, ние трябва да изградим контролирана система. Изпълнявайки европейските директиви, вместо да платим наказания или 100 милиона за това, че не сме изпълнили нитратната директива за азотните окиси, по-добре тези пари да бъдат инвестирани в България, за да се откриват работни места.
Учудвам се от Реформаторския блок. Хора, които са ужким инвестиционно насочени, хора, които мислят за бизнеса, хора, които смятат, че в тази държава трябва да се открият работни места, се изправят и казват от тази трибуна: „Днес оттук ние ще преценим и ще видим”. Какво ще видите? Кой ще подкрепи Вашите безобразия?
Не съм съгласен с този подход.
Госпожо Председател, мисля че е време да дадете почивка, да можем да уточним, тъй като в Комисията т. 1 и 2 отпаднаха. Ако можем, да се съберем и да вземем решение, какво и по какъв начин ще продължи по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от животински отпадък. Ако не можем да се разберем в Комисията, тогава залата да реши, но наистина това, което ще реши тя, е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Аталай, няма как да уважа Вашето предложение, тъй като съгласно нашия Правилник, в последния един час до края на заседанието не могат да се искат почивки от името на парламентарни групи.
Господин Димитров, имате две минути за лично обяснение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Колеги, аз рядко взимам думата за лично обяснение, но на господин Аталай не мога да не отдам значимото уважение от моя страна.
Точно по този повод искам да кажа следното нещо. Само не казахте, господин Аталай, как няма да се вдигне цената на тока, ако тази врата бъде отворена. Не отговорихте на този ключов въпрос. И то не отговорихте, защото нямате отговор.
Колеги, трябва да сте наясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, моля.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Лично обяснение. Оставите ли вратата отворена за проекти на биомаса от такъв вид, дефицитът, който ще се очаква, за съжаление, е над 200 милиона лева. Дано не съм прав, дано писмото на EVN не е напълно вярно, но ако стане такъв дефицит, това означава моментално увеличаване цената на тока.
Пак да питам всички колеги. Чухте благите приказки, но Вие трябва да вземете окончателното решение. Аз Ви призовавам да бъдете разумни. Да не се окаже утре, че сте отворили вратата за едно сериозно повишаване цената на тока, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към изказването на господин...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вас Ви разбрах. Обаче Вие взехте думата за лично обяснение преди да сме чули репликите към господин Рамадан Аталай.
Господин Валери Симеонов – първа реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители. Господин Аталай, смятам, че се опитвате по някакъв начин, и то доста прозрачен, да манипулирате Народното събрание с общи клишета, с които не съм съгласен. Такава е моята преценка, съответно, че едва ли не с тези си решения ние ще тръгнем против частния бизнес и срещу частната инициатива.
Нищо подобно. Никой не забранява, нито пречи на тези, които до момента са инвестирали в подготовката, организацията и изграждането на такива биоцентрали, да ги пуснат, да ги въведат в експлоатация и да излязат на широкия свободен пазар, за да се борят с конкуренцията и да си продават тока на цени на свободен пазар. Никой не им пречи. Може би трябва подходът Ви да е по-различен, мисленето Ви. Защото под бизнес не се разбира това, което ползва привилегии, преференции от държава, община, а се разбира това, което може да оцелее в остра конкурентна борба.
Така че нека те да докажат, че могат да произвеждат, че могат да продават ефективна електроенергия, която фактически да бъде икономически ефективна за тях и да печелят. Нищо лошо няма в това. Това, че ще се удължи срокът за връщането на инвестициите също нищо фатално. Не вярвам някоя банка да им откаже. Не бива да се внушава, че едва ли не ние тук, съвсем откъснати от действителността, от реалния бизнес, отсичаме една част от здравите икономически сили, които искат да открият работни места. Категорично не съм съгласен с това.
В края на краищата по аналогичен начин един хидроспециалист получи стимул, възнаграждение от над 1 млн. лв. за Цанков камък, сума, която би била достойна, примерно, ако той би давал консултации за изграждането на язовир на водопада Игуасу. Може би там нямаше да вземе толкова пари.
Така че категорично подкрепям решението на Комисията тези две точки да отпаднат и съответно да се даде възможност на свободна конкуренция да излязат, да си доказват инвестициите и да се борят за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика към господин Аталай? Няма.
Дуплика, господин Аталай? Дуплика ще вземете ли? Двоумите се. Докато излезете, дано решите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо Председател.
Да продължа, колеги. Ако ние днес в тази зала не вземем правилното решение, ще затворим възможността да спрем България да не плаща онези наказания, които ще претърпи от нитратната директива, един път.
Второ, онези животновъди, които са започнали да инсталират, за да могат да се възползват от животинския си тор, да произвеждат електроенергия по най-ефективен начин и след това да използват и торта за торене, като най-ефективен начин, ние няма да сме на онази висота, която обществото очаква днес от нас.
Вярвам, че онези препоръки – дали са от хидроинженери, или днес по възобновяеми енергийни източници, са полезни за България. Има много време някои хора да се учат от онези, които дават полезни съвети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков има процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, аз знам, че това което ще предложа, е почти неприемливо. Струва ми се, че в момента сме на една точка, която е изключително важна, и каквото и решение да вземем в момента, не съм сигурен, че ще бъде най-правилното.
Тук имахме спорове и с председателя на Правната комисия – дали така написан предложеният от господин Добрев, господин Николов и господин Димитров текст няма кумулативно значение, така написан – едно, две, три, четири, пет, шест, точка, дали няма и такова тълкуване. Ние имахме и други спорове.
Затова аз предлагам, знам че е трудно да го направите и да го приемете, но ми се струва, че правилното решение ще бъде тази точка специално да я отложим за утре и да продължим с нейното приемане утре или в по-късен час днес, ако трябва да удължаваме работното време. Намираме се в една точка, която – един път част от нея не е приета от Комисията, имаме нещо, което е в редакция на Комисията, имаме различни предложения от различни народни представители по различни текстове и няма как да ги обединим в едно изказване.
Затова много Ви моля да гласуваме това решение – или Вие да вземете това решение за отлагане на тази точка и да продължим по Законопроекта след това, след тази точка нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не подкрепям и възразявам срещу отлагането на тази точка за утре, защото това означава, че и целият Законопроект няма да бъде приет преди утре, което пък означава значително забавяне във времето и да не дадем шанс на регулатора да си свърши работата до 1 август. Няма да му остане никакво време. Затова правя обратно процедурно предложение за удължаване на времето на днешното заседание до приемане на първа точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество има две процедурни предложения – Вие под формата на обратно, направихте и ново. Това ще зависи от начина, по който ще гласува пленарната зала.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Таско Ерменков за отлагане на гласуването по § 11 – да преминем към следващите параграфи, и накрая да се върнем към § 11. Това предлагате Вие, нали? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Гласуваме предложението на господин Таско Ерменков.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 56, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, което направи господин Делян Добрев, за удължаване на пленарното време днес до приключване дебата и гласуването на този Законопроект.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 11, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Изказване – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Първото нещо, което искам да поставя като въпрос, то е преди всичко, дори и с правото после да се ползва като лично обяснение. По текста на вносителите, който не беше приет от Комисията – виждаме господин Димитров, който направи изказване, точно обратно на предложението си. Ще помоля господин Мартин Димитров, ако трябва под формата на лично обяснение, да обясни в кой случай, какво подкрепя – дали това, което е тук, или това, което в момента казва.
Нещо повече, в текста, който се предлага и който не беше приет от Комисията, разбирам, че е направен под някаква форма контрол върху това да няма съвсем напълно отворена врата за онзи, който иска да се занимава с производство на електроенергия от естествен тор, а само онези, които са регистрирани като животински обекти, плюс съответния брой животни.
Още един път Ви обръщам внимание, може би ще трябва все пак редакционно, защото не е ясно дали само една от шестте точки или всичките шест точки трябва да бъдат ясни. Затова може би трябва да се сложи – „или”, „или”, „или”, или някакъв друг начин, по който да се разбере, че става въпрос като вариант за от едно до шест.
Второто нещо, на което възразявам, е: тъй като в историята на земеделието, когато кандидатствате за помощи, се иска една година, за да докажете, че имате история и приходи от земеделска дейност, не виждам логиката да се иска тригодишен срок за регистрация преди да си подал заявление за присъединяване. Предлагам този срок да бъде намален на една година. Ако искате, това да го приемем.
Въпросът, който искам да повдигна по-нататък, е по отношение на нашите предложения – в онази част, която касае цената, по която ще се изкупува над производството на възобновяеми енергийни източници.
Колеги, ако Вие искате да създадете хаос на свободния пазар, ако целта е в момента – хайде, соларните инсталациите не са толкова страшни, но ветроинсталациите са тези, които генерират много ток, искате да ги пуснете на свободния пазар, където те, принудени от това да продават тази електроенергия, ще я продават на цени, различни от тази на излишъка, но по-ниски от тези на цената на свободния пазар, искате да свалите тази цена. Това е пътят, да изкупувате свръхпроизводството на цена „излишък”.
Затова още веднъж Ви предлагам: в редакцията на Комисията в чл. 31, ал. 5, т. 2, съществуваща сега, да бъде заменена с точка, която да звучи по следния начин: „По средна цена на свободния пазар, предхождащ месеца на сделката, предоставена от КЕВР, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.”
Това на практика ще означава, че ние правим първа крачка към либерализацията на пазара. Това означава, че ние въвеждаме пазарни механизми не с диктат, с декрет или със закон определяме цени. Това означава, че даваме възможност на възобновяемите енергийни източници, въпреки че им намалихме часовете, въведохме им допълнителна такса, намалихме им по друг начин инвестиции, признаване и така нататък, да им дадем поне възможност това, което са го надпроизвели, което си е тяхна стока, да бъде изкупено в съответствие с Директивата на Европейския съюз за задължително изкупуване, но на цена, която е средната свободна цена.
Много Ви моля, поне осъзнайте това нещо, че е в интерес на пазарна икономика, в интерес и на либерализацията. По-скоро това би трябвало да го предлагате Вие, а не да го предлагаме ние, защото това е пазарно, това е либерално, това не е толкова държавно диктувано, както би трябвало да се очаква ние да правим такива предложения.
Още веднъж резюмирам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля отчетливо и ясно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, аз ще ви го дам писмено.
По отношение на изброяването на животните да видим по какъв начин може да избегнем това да не изглежда като кумулативно, да въведем едногодишен срок за регистрация на животновъден обект, а не така, както стои в Закона – тригодишен. (Реплики.)
Защо? Аз пак казвам, в момента всяка земеделска дейност изисква доказателства, приходи от земеделска дейност за една година. По неизвестни причини ние в момента въвеждаме, че трябва да бъдат три. Още повече, че тук трябва да имаш и задължителен брой животни.
Така че, много Ви моля, погледнете това нещо, освен ако не искаме да пуснем само онези, на които й списъкът е готов отпреди три години. Това също е вариант наистина и тогава можем към животните да добавим и имената на инвеститорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Ерменков, моля Ви писмено, с едри букви, отчетливо и точно мястото в редакцията на Комисията.
Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Понеже господин Ерменков се помоли да му бъде направена реплика от моя страна, аз имам една особена чувствителност към БСП и на такава молба не мога да откажа.
Искам да кажа следното нещо, господин Ерменков, това, което сме внесли с Делян Добрев, са условия, които затягат контрола, а именно, че трябва животинският тор да е над 60 на сто от биомасата, че трябва да имат регистриран животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност и така нататък.
Само че защо вече дори не подкрепям това предложение, което с Делян Добрев внесохме, а защо предложих напълно затваряне на вратата. Защото, когато внасяхме това предложение с господин Добрев, чуйте ме, господин Ерменков, нямах информацията за готвени 60 мегавата, която получихме от ЕVN. През цялото време на нас ни се казваше следното нещо: на животинска тор няма да има повече от 5-10 мегавата в цялата страна, което не може да окаже голямо влияние, ако искате, върху дефицита на НЕК, ако искате, не може да окаже голямо влияние върху цената на тока.
Впоследствие, когато получихме от господин Добрев и от Комисията по енергетика писмото, че става въпрос вече за над 60 мегавата само в едното ЕРП, тогава разбрах, господин Ерменков, че можем да бъдем свидетели на подобна ситуация, като видяхме в други видове ВЕИ та, а именно очакването да е едно, а проектите да бъдат много повече, съответно дефицитът в НЕК да бъде много по-голям. Но понеже така и така правя реплика, Ви питам следното.
Вие, господин Ерменков, ще се извъртите ли сега в залата, защото когато предложих в Комисията да подкрепите затваряне на вратата, Вие и господин Бойчев гласувахте заедно с мен? Сега искам да Ви питам: като Ви слушам, усещам известно извъртане, та да Ви питам как ще гласувате? Ако можете да отговорите така, че да Ви разберат след това: в смисъл ще гласувате както в Комисията или по друг начин? Така да ми отговорите. Ако е по друг начин – ясно.
Така че Ви моля, господин Ерменков, както Вие ме призовахте, да Ви питам сега ще се извъртите ли пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за втора реплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Ерменков, моята реплика се състои в това. Вие знаете ли колко животински тор има в България? Или в преносен смисъл има ли животинска тор за 60 мегавата, която може да се произведе? (Реплики от ляво: „Няма!”.)
Обяснете го на предишния репликиращ.
И още нещо да Ви кажа. Колеги, дисбалансът в Националната електрическа компания се случи ей от такива колеги, които се произнасяха от тази трибуна. Ако продължаваме по този начин да обясняваме на хората, че някой е изпратил писмо, че 60 мегавата производство от животинска тор са 60% в менюто в България, опасявам се, и те ли ще се включат в производството на торта... Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, господин Димитров! Това, че има писмо за инвестиционни намерения за 60 мегавата производство на електроенергия от биомаса, дори и да го има, не е задължително да бъде производство на биомаса от животинска тор. Би могло да бъде за всякакъв вид биомаса, като така или иначе спираме всички други видове биомаса.
Второто нещо: би могло да бъде също начин, по който инвеститори изграждат централи, след което тръгват по страната с едни големи камиони, познавате ги, събират тор и го използват. Този начин го забраняваме с този закон, ако така бъде приет, защото тук само животински производители могат да правят, и то въз основа на животни, които имат, а не отнякъде да се вземат допълнителни животни. Това също се спира.
Колкото до извъртането, не можах да разбера думата „пак” какво означаваше, защото не си спомням да съм се извъртал досега когато и да било.
Ако си спомняте, вчера на изказването в Комисията възразих по начина, по който е представен Законът, а именно с това, че за мен в Закона за енергетиката, извинявайте, може би не разбирам от животновъдство, но беше смешно да вкарваме 200 кокошки, които в началото бяха даже като носачки. Кокошки-носачки, след това решихме, че ще бъдат птици, за да не се уточняваме какви говеда ще бъдат в това нещо.
Възразих и против тригодишната регистрация на земеделския производител. Не съм възразил против нищо друго. И сега продължавам да възразявам против това нещо и затова пак поставих въпроса: дайте поне да избегнем кумулативността и дайте да намалим срока на регистрация на една година! При това положение няма никакво извъртане, има съвсем последователно поведение с въведени контролни методи, с начина, по който ние решаваме един въпрос, който, между другото, е важен, защото ако не се обработва животинската тор, тя има съответните емисии и съответният селскостопански производител е длъжен да плаща. Освен всичко друго това е един начин за стимулиране на животновъдството, както имах вече възможност в една от по предишните реплики да кажа. Така че, колеги, пак казвам: нещата не са толкова прости и еднозначни, но при начина, по който са направени, и ако вземете предвид тези бележки, които Ви ги казах, мисля, че има основание да търсим съгласие и подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте за процедура, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, правя процедура за прекратяване на дебатите по § 11. Опитът ни в Комисията от понеделник показа, че затънахме в дебата за оборската тор в продължение на повече от час. Опасявам се, че и тук може да стане така и да загубим много пленарно време на уважаемите народни представители. В този смисъл правя процедура за прекратяване на дебата по § 11 и преминаване към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно предложение? Няма.
Гласуваме прекратяване на дебата по § 11.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Първо гласуваме § 11. Предложението е от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов в частта, не подкрепена по т. 1 и 2 от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 80, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Аз съм против всякакви манипулации в тази зала и мисля, че е редно да се прегласува въпросната част от предложението, тъй като бях свидетел как съвсем тенденциозно председателят на Комисията направи знак към ГЕРБ да гласуват „за”. Ей така го направи! (Оживление.)
Така че абстрахирайте се от знака на господин Добрев и гласувайте по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Прегласуваме предложението на народните представители Делян Добрев и група по т. 1 и 2, § 11, неподкрепено от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Валери Симеонов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 2, против 24, въздържали се 100.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 3, против 27, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Рамадан Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 19, против 28, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев и Георги Търновалийски. Тяхното предложение е подкрепено по т. 2, букви „д” и „е”, останалата част не е подкрепена.
Гласуваме предложението в неподкрепената му част от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 12, против 64, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Господин Ерменков, сега следете внимателно.
Имаме в редакцията на Комисията в чл. 31, ал. 5, т. 2: „по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производства по т. 1;”, предложение на господин Ерменков:
„2. по средна цена на свободния пазар за месеца, предхождащ месеца на сделката, предоставена от Комисията по енергийно и водно регулиране – за количествата, надхвърлящи производствата по т. 1;”
Така ли е, господин Ерменков? Коректно ли е?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме редакционното предложение на господин Таско Ерменков.
Гласували 128 народни представители: за 39, против 29, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Господин Добрев, ако обичате, редакцията на Комисията за § 11, който става § 15, изцяло с приетото неподкрепено предложение на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако обичате преди това само, господин Председател, да подложите на гласуване – имаше, мисля, втора редакционна поправка от господин Таско Ерменков, за „една година” и за „и”, „или” в т. 1-6 в чл. 18, ал. 7, която ние приехме като мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Подлагам на гласуване това предложение на господин Таско Ерменков.
Гласували 120 народни представители: за 33, против 48, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Господин Добрев, моля за цялата редакция на § 11, който става § 15.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, сега ще изчета редакцията на § 15 с отразените корекции в пленарната зала на неподкрепени преди това предложения на Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
„§ 15. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 18 се създава ал. 7:
„(7) Насърчението по ал. 1, т. 2 за енергийните обекти по чл. 24, т. 3 с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто, се прилага само ако производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници докаже, че е регистрирал животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност най-малко три години преди датата на подаване на заявлението за присъединяване и притежава определен брой регистрирани животни, както и птици, от животинския тор на които се произвежда 1 кWh електрическа енергия на ден, както следва:
1. говеда, биволи – 1 брой;
2. телета и юници за угояване – 1 брой;
3. телета до 6 месеца – 1,5 броя;
4. свине – 5 броя;
5. овце – 10 броя;
6. птици – 300 броя.”
2. В чл. 24 т. 3 се изменя така:
„3. с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони, и които са с инсталирана електрическа мощност до:
а) 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто при спазване изискванията на чл. 18, ал. 7 и за които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката;
б) 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство.”
3. В чл. 31:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:
1. по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.”;
б) създават се ал. 12 и 13:
„(12) Количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно договорени цени по реда на Глава девета, Раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
(13) За количествата електрическа енергия по ал. 5 търговските TPS-графици на балансиращи групи с членове производители на електрическа енергия от възобновяеми източници могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката.”
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 29:
„29. „Нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени, след приспадане на собствените нужди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Уважаеми колеги, гласуваме току-що прочетената редакция на § 11, който става § 15.
Гласували 125 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! В току-що приетия § 11 между броя на селскостопанските животни, количествата енергия и така нататък ние приехме едно много важно правило – част от Закона, която регламентира как балансиращият пазар на електроенергия в България ще функционира правилно.
Ако някой си спомня, през изминалата година аз зададох въпрос към министър Петкова относно функционирането на пазара и промяната на графиците. Тази промяна на графиците се извършваше безконтролно от Националната електрическа компания в качеството й на обществен доставчик и затрудняваше изключително много работата на производителите на високоефективна енергия и на ВЕИ-тата.
В настоящия момент с приемането на § 11 ние решихме проблема за възобновяемите източници. Остава проблемът за производителите на високоефективна енергия.
Ето защо, господин Председател, предлагам да създадем аналогичен текст в Закона за енергетиката, който ще реши проблема с графиците на производителите на високоефективна енергия. По-конкретно, предлагам в чл. 93а да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Търговските (TPS) графици на производителите на високоефективна комбинирана електрическа енергия могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Искате да кажете, че се създава § 7а, в който в чл. 93 се създава ал. 4?
Колеги, има ли изказвания?
Господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прав е колегата Недев, че приетият текст за корекция на търговските графици във вида, в който е предложен и приет, касае само производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Няма логика за едните производители да важи правилото, че не могат да се коригират търговските графици, а за други – да могат.
Това предложение е свързано с чл. 93а от Закона за енергетиката, който член дискутирахме и гласувахме в няколко параграфа преди сегашния параграф. В този смисъл има логика в предложението на колегата Недев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам. Други изказвания по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното от господин Недев предложение:
„Създава се § 7а:
„§ 7а. В чл. 93а се създава ал. 4:
„(4) Търговските (TPS) графици на производителите на високоефективна комбинирана електрическа енергия могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73.”
Нали е коректен текстът, господин Недев?
Колеги, гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Комисията не подкрепя предложението, което е следното:
„Създава се нов параграф:
„§В срок от един месец от влизането в сила на този Закон КЕВР приема решение, с което определя индивидуални месечни астрономически часове за всеки производител съгласно мощността на централата по разрешението за въвеждане в експлоатация по чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Валери Симеонов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 16, против 11, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 12 има предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев и Георги Търновалийски.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16:
„§ 16. В срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. В този случай чл. 14 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин председател на Комисията по енергетика! Когато ние завчера оттеглихме нашето предложение този параграф да отпадне, смятахме, че в нормалния начин на мислене е, когато се говори за нетно специфично производство, което означава да се отнемат тези количества, които са за собствено производство, това ще се прави по нормалния, приет от всички, мисля напълно законен начин – чрез електромерите на съответните дружества. От електромера, който е отчел какво количество е произведено и е продадено на НЕК, или е предоставено на съответния разпределител или преносител, ще се извади, пак по данните на електромера – втори електромер, онова количество енергия, която е използвана за собствени нужди. Това е записано, ако не се лъжа, в члена, който вече приехме – че това всъщност е нетното производство, това е общото производство минус производството за собствени нужди.
Изведнъж обаче се оказа, че в Комисията малко авансово започват да правят изчисленията на процент – по начина, който сме им го били записали в §16, тоест слагаме процент, който ще признаем, че е собствено производство на съответните ВЕИ-та, и пишем: 5% – от соларни инсталации, за толкова; 6% – за толкова – нещо, което съм убеден, че нито ще издържи в съда, нито е пазарно, нито е нормално!
Пак казвам, ако е въпросът да съберем едни пари във Фонда, без да знаем какви са средствата по начина, по който ги събираме, ако задачата, която е била дадена, е КЕВР на всяка цена да намали цената на електроенергията, макар и с половин процент и господин Иван Иванов да ни каже точно какво трябва да направим и да приемем, за да може това да се случи, сигурно има някаква логика в това, което е написано. Иначе обаче няма никаква логика.
Затова аз предлагам: ако не искате да отпадне този параграф, предлагам след първото изречение в § 16 преди изречението: „В този случай чл. 14 не се прилага” да добавим едно изречение, което да звучи така: „Решенето (има се предвид предишното решение, което приема КЕВР) се приема въз основа на данните от протоколите за използваната за собствени нужди електроенергия и за произведената електроенергия от всяка инсталация”. За всеки такъв електромер има протоколи, в които се отчита колко е произведено, колко е предоставено в съответната преносна или разпределителна мрежа и колко е било произведено за собствени нужди.
По този начин ще се избегнат всякакви спекулации и всякакви начини да бъдат определяни проценти по субективен, измислен от някой си начин и ще се даде съвсем обективен начин: има електромер с два показателя, вадиш от единия показател другия показател, получаваш какво е нетното производство и нещата са решими.
Затова много моля да бъде подложено на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков, което е: след първото изречение на § 16 се добавя ново изречение „Решението се приема въз основа на данните от протоколите за използваната за собствени нужди електроенергия и за произведената електроенергия от всяка инсталация”.
Гласуваме това редакционно допълнение – ново изречение между първо и второ по редакцията на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 35, против 5, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 16 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 13 има предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев:
„В § 13:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и това обстоятелство не е декларирано със заявлението за подпомагане, по отношение на които заявленията за подпомагане са подадени след влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници и спрямо които не са приложени цени по чл. 31, ал. 8, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8, действащи към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект.”
2. Алинеи 5, 6 и 7 да отпаднат.
3. Алинея 8 става ал. 5.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 не се прилагат към електрически централи с обща инсталирана мощност до 200 kW.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17:
§ 17. (1) За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
(2) Производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
(3) След изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1.
(4) Алинея 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2.
(5) За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Заставам на трибуната да подкрепя предложението на колегите Ананиев и Тренчев със следните мотиви. От моя избирателен район бях сезирана от 15 производители на електроенергия, които ги касае изключително силно. Те са в една група около 330 малки български фирми, които преди всичко са свързани с Фонд „Земеделие”. Информираха ме за това и ме помолиха да информирам народното представителство и да вникнем в проблема, който ги касае – че, да, те са били субсидирани чрез Фонд „Земеделие”. Заедно с това в нашия избирателен район, и не само там, земите, върху които е направена инвестицията са скъпи, тъй като попадат в част от селища, където има развит туризъм. Паралелно с това трябва да поставят трафопост, да изберат технология тракери. Без европейско финансиране и преференциална цена това е скъпа инвестиция.
Заедно с това искам, колеги, да се отчете и това, че когато те са подавали документи и са създавали своята инвестиция и документите си в Държавен фонд „Земеделие”, Закон за ВЕИ е нямало. Той не е бил актуален и не е бил в сила.
Правят една равносметка, че доставената цена на съоръженията, която те са реализирали, е четири пъти по-висока от тази, която е реализирана в този бранш, за който горещо дебатираме, 2013-2014 г.
Именно поради тази причина равносметката, която правят, казват: да, ние получаваме субсидия, но в малкия бизнес, който сме създали, трябваше да инвестираме приблизително около 300 хиляди собствени средства.
За тези средства са получили банков кредит, където има обезпечение на ВЕИ централа, цялото имущество – някои с къщите си, земя, имоти и бенефициенти. Същите около 15 производители в нашия район са готови да бъдат подложени изцяло на проверка, която да удостовери това, което те молят чрез мен да информирам народното представителство и Вие да вземете информирано решение да подкрепим това предложение на колегите Ананиев и Тренчев.
Реално това, което ме питат, и имат притеснение: защо, когато са спазвали европейски наредби по Програмата за развитие на селските райони – мярка 313 и 312, с цел да се направи местна икономика в райони, в които няма малък и среден бизнес, спазвали са законите на страната, сега отново със закон те трябва да бъдат наказвани?
Поради тази причина подкрепям и правя послание към народните представители в българския парламент и се обръщам към Вас да подкрепим народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев в тяхното предложение по § 13, особено ал. 6, защото смятам, че е справедливо и защото смятам, че в крехкия и почтен български бизнес не е необходимо всички понякога да ги слагаме под един аршин. Това предложение по принцип е именно за малкия и средния бизнес. Едно предложение, с което можем да ги откъснем, банките да им вземат кредитите, чрез кредитите да им вземат инвестицията и в такива отдалечени райони като моя с този Законопроект да нанесем щети.
Затова Ви моля, колеги народни представители, да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Янкова?
Господин Добрев – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Янкова, съвсем кратка реплика. Разбирам мотивите на тези 15 компании, които са се обърнали към Вас – 15 малки фирми от региона на Смолян. Аз също получих такива писма.
В случая обаче се касае точно за възстановяване на справедливостта, защото тези фирми са получили, знаете, безвъзмездна помощ в размер на 70% от инвестицията по Програмата за развитие на селските райони. Тоест те са инвестирали собствени или привлечени средства от заеми от банките в размер само на 30%. Законът още през 2011 г. казва, че при това положение тяхната преференциална цена трябва да се смята на базата на 30% собствени средства или средства от банкови заеми, с които те са подпомогнали или са допълнили това безвъзмездно европейско финансиране.
Предполагам, знаете също така, че в момента има и наказателна процедура срещу България, вървят и корекции по Програмата за развитие на селските райони за това дали ние сме съобразили отстояването на принципа за подпомагане само от един източник. В случая се получава така, че те, от една страна, са подпомогнати със 70% безвъзмездна помощ от Програмата, от друга страна, са подпомогнати с пълния размер на преференциалната цена.
Предложението, което ние сме дали, касае това те да получат отново преференциална цена, но върху размера на собствената инвестиция от 30%, без да се броят за инвестиция 70-те процента безвъзмездна помощ, осигурена от Програмата за развитие на селските райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност исках да направя реплика – ако мога да допълня господин Добрев, който каза почти всичко. Вече има писма, на база тази процедура в един момент ние ще трябва да върнем тези пари и да ги вземем съответно от бенефициентите. Така че по-добрият случай е да реагираме и да можем да пуснем писмо до Европейската комисия, че сме направили съответните корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Разбирам съображенията, които имате, но паралелно с това трябва да разберем, че тези хора сме ги поставили в законова реалност да правят това – законът е позволявал и те не са го заобикаляли. Това са много по-стари инвестиции и е много трудно, когато излязат европейски директиви, ние да ги прилагаме и да смятаме, че всички едва ли не са привилегировани. Познавам ги тези хора – скромни са.
Даже една сметка тук – предполагам, че и председателят на Комисията е получил: получава се така, че ако ние имаме една малка централа, те ще направят печалба от около 9 хиляди. Разделено на 12 месеца – 750. Нито ще си обслужат банковия кредит, нито ще имат възможност, само ще уравнят сметките по издръжката на самото съоръжение.
Предполагам, че министърът, а и ние трябва да познаваме тези хора. Това е голямо семейство малки предприемачи – 330 човека, в Родопите – 15. Действително трябва да прилагаме европейските директиви, но има начини, по които да насърчаваме българското производство.
Какво се получава? Големите – в разкош, с привилегии и с голямо лоби; малките – притиснати. Ако това е така с 30-те процента – поне не го виждам, че се съдържа в § 17, който ще се приеме, не знам къде ще бъде позиционирано, мисля, че е една глътка.
Но смятам, че е необходимо с тях да се говори, госпожо Министър, да се познават тези хора и да не правим така – тъй като сте и с ресор икономика, енергетика, това е развитие и на бизнес средата, която е свързана с него, да не убиваме малките фирми.
Затова посланието ми е – вижте ги отново, чуйте ги, успокойте средата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 17, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 17 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов:
„Създава се § 13а:
„§ 13a. (1) Разпоредбата на чл. 18, ал. 7 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилага за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация до влизането в сила на този закон.
(2) За енергийните обекти по чл. 24, т. 3, буква „а” от Закона за енергията от възобновяеми източници, които са заявени за присъединяване до влизането в сила на този закон и не са въведени в експлоатация, обстоятелствата по чл. 18, ал. 7 от същия закон се доказват със заявление до съответния оператор на електроразпределителна мрежа. Заявлението се подава в едномесечен срок от влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 116, ал. 7.
(3) Наредбата по чл. 116, ал. 7 се привежда в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, неподкрепеното предложение от мен и колегите Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов касае този по-ограничен брой на фирмите, на компаниите, които могат да изграждат съоръжения за производство на електроенергия, използвайки животинска тор. В този смисъл ние променихме решението на Комисията в § 15 и приехме да продължат да се изграждат такива централи, но само, забележете, на собственици на животни, с животински обекти. Включително записахме на какво производство електрическа енергия отговарят различните видове животни, за да не се спекулира с тази тема и да не се получи така, че без да има достатъчно животинска тор за 60 мегавата, да се построят 60 или 80 мегавата – мегаватите да отговарят на количеството животинска тор, което има във фермите в България.
В тази връзка, за да може да се наложи този по-стриктен контрол, който приехме в § 15, е необходимо да приемем и това предложение, защото то регламентира как да бъде извършван този контрол. В най-общи линии се казва, че в едномесечен срок трябва всички, които са започнали инвестиция в сектора – въпросните шестдесет и няколко мегавата, за които говореше господин Димитров, да декларират и да докажат наличието на определения брой животни, необходим след новите разпоредби в Закона.
Ако ми позволите, госпожо Председател, искам да направя и още едно редакционно предложение на текста, който предлага Комисията за създаването на нов § 18.
Редакцията ми е: след „възобновяеми източници” в текста да допълним „по чл. 24, т. 3, които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г.”
Изчитам целия текст още веднъж: „Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 3, които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г.”
Това предложение отново е свързано с лимитиране на обхвата на тези инвестиции. Това, което правим в момента: даваме едногодишен срок на тези, които отговарят на стриктните критерии, да си завършат инвестициите. След този едногодишен срок няма да има повече преференциална цена за този вид инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само още веднъж текста: „възобновяеми източници по чл. 24, т. 3, които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г.”
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колега Добрев, с Вас заедно направихме много добри реформи в енергетиката и се опасявам, че тук подценявате ситуацията, отваряйки вратата за биомаса – животинска тор.
Имам към Вас много конкретен въпрос и той е следният: как ще контролирате през цялото време, че произвежданата електроенергия по този начин използва над 60% животинска тор в общата биомаса? Как ще осъществявате този контрол? Как така няма да се окаже в даден момент, че процентът е паднал на 10, 5, 0, 17 и така нататък? Как ще реализирате този контрол?!
И второ, уважаеми колеги, ако на 1 юли 2016 г. се окаже, че няма 10 мегавата, няма 15 мегавата, няма 30 мегавата, както ни казаха, че бил максимумът за страната – това ни казаха от Движението за права и свободи, но днес ни го казаха – утре каква отговорност ще носят? А има 60, 70, 100 и повече мегавата. Как ще покрием, колеги, този дефицит и защо при всички ключови реформи, които направихме заедно, поемаме този риск? Това е въпросът ми към Вас: как смятате да осъществите контрола?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз също съм много неприятно изненадан от допълнението, което беше внесено. Поддържам изцяло колегата Димитров и Ви призовавам да не го приемате, тъй като по този начин правим точно обратното на това, което се опитваме да направим с цялата промяна на Закона. Опитваме се да ограничим разходите, да ограничим дефицита на националната енергетика и сега изведнъж даваме едногодишен срок до 1 юли 2016 г., когато, който желае, можел да си завърши биоцентралата.
Аз ще Ви кажа какво ще стане. Това, което стана към 1 юли 2012 г.: много фотоволтаици бяха въведени в експлоатация, без въобще да бъдат построени, на документи. След това да не стане: „Оле-мале, защо тъй стана?!” Така стават нещата – когато се даде възможност за злоупотреба, тя ще бъде извършена.
Нямаме никаква нужда от увеличаване на процента на възобновяеми източници. Ние сме постигнали нормативните изисквания на Европейския съюз към 2020 г. Това, което правим според мен, просто създаваме възможност на определени приближени групи или хора, които са доста талантливи по отношение на злоупотребите със законопроектите, да се изградят фиктивни централи, или пък въобще без да изграждат, да си запазят възможността в бъдеще да ги изградят и съответно да продължава изцеждането, разграбването и обезкървяването на Националната електрическа компания. Така че съм категорично против това предложение, призовавам Ви и Вие също да не го подкрепяте.
А специално за колегите от ГЕРБ бих направил така, както прави господин Добрев. (Размахва пръст. Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, по отношение на страховете, които имаме – дали няма да станат прекалено много тези мегавати. Колкото и да е странно в Закона за енергетиката или в Закона за възобновяемите енергийни източници да има записани животни, ние записахме всички видове животни, които могат да генерират животинска тор. И не само това – записахме, че една крава дава един киловат на ден. Тоест, за да направиш мегават и половина инсталация, трябва да имаш 1500 крави. Нямаш ли 1500 крави през цялото време – съжалявам, че влизам в такива детайли, но все пак е важно, за да разберем – не можеш да направиш мегават и половина. Това казва текстът.
От друга страна казва, че птиците, които в първоначалното предложение на Министерството на земеделието и храните бяха кокошки носачки, трябва да имаш 300 птици за един киловат на ден. Ако умножите 1500 по 300, колко се получава? 450 хил. птици трябва да имаш, за да построиш мегават и половина. Връзката е между произведеното количество електроенергия и броя на животните, които трябва задължително да притежаваш, а не да си сключил договори по селата с по едно-две животни и да симулираш, че, едва ли не, ти наистина ще използваш животинска тор. Трябва да притежаваш тези животни и то да си животновъд най-малко три години преди влизането в сила на Закона, за да не се появят новоизлюпени животновъди и да кажат: „Ние от утре вече сме животновъди, ето ги кравите, ще гледаме крави, за да можем да произвеждаме ток.”
В този смисъл разпоредбата според мен е изключително лимитираща. Това, което може да се направи допълнително, е в наредбата да се постави постоянен контрол за количеството на животинската тор дали е 60%, или е 20, или е 50, или е 5 и дали я има, или я няма. Има наредба. Тук е написана и не сме го гласували все още, но предстои да гласуваме текстовете, където този контрол да бъде направен още по-стриктен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще се опитам да бъда учтив.
Очевидно темата за биковете, кокошките и какво точно количество тор дават много ги вълнува всички.
Две поправки – каза се електромер. Електромер е вкъщи, иначе е средство за търговско измерване. То е съвкупност от един или няколко уреда, но се казва „средство за търговско измерване”. Да не сложим в Закона тази глупост, защото после трябва да го поправяме.
По отношение на торта, навсякъде има газ, навсякъде има възможност за „Моста на дружбата”, и да не стане, че отчитаме тор, а всъщност продаваме енергия по една, по друга цена. (Ръкопляскания от ПФ.)
И накрая, кой ще ми каже къде, колко тор може да излезе? Имаме уреди, имаме стандартизация, метрология. Вярно е, че има един уред, казва се халкиметър. Много е хубав уредът, обаче не може да мери.
Недейте да се занимаваме с глупости. Това е възможно само за крупни, големи, могъщи фирми, които имат предвидени цистерни за съхранение на биомаса, всичко друго е само имитация.
Нека да се спрем върху основните текстове. Да не даваме възможност да се източва и без това стоящата на ръба на оцеляването НЕК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, не Ви разбрах. В § 18 никъде няма думата „електромер”.
Има ли реплики към господин Емил Димитров?
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колега Димитров, с неприемането на § 18 всъщност не постигаме целта, която Вие си поставяте. Защото § 18 в тази редакция казва, че след една година няма да има преференциални цени за тези производители. Ако не приемем § 18, това ще означава, че завинаги ще има преференциални цени, или поне докато ние не направим промяна, за да кажем, че няма вече преференциални цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
Няма да ползвате.
Други народни представители?
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, в спора се ражда истината. Казали са го големи мислители. Надявам се през месец юли догодина да бъдем живи и здрави, ще видим фактите. Дано фактите са такива, каквито ни обещаха от ДПС. Те казаха, че в България повече от 30 мегавата не могат да се направят. Но като дойде краят на годината, като дойде месец юли 2016 г., ще направим пълна проверка. Да не се окаже, че не 30, а повече от 100 мегавата са направени, че ние сме си мислили, че сме решили дефицита на НЕК, реформирали сме ТЕЦ-ове, заводски централи, ВЕИ-та, обаче се оказва, че е създаден нов огромен дефицит. Тогава кой ще понесе отговорността?
Най-важен е въпросът за контрола. Затова питах господин Добрев. Виждам, че той е добронамерен. Казва, че ще контролираме, ще спрем да няма злоупотреби. Аз казвам: „Господин Добрев, не можете да контролирате”. Не можем да контролираме и ще се появят много централи. Изведнъж ще видите, как ще нарасне броят на кравите в България, например. (Смях и оживление в залата.) Всички ще имат огромно количество крави, поне на хартия.
Освен това, как ще можете да контролирате процента на оборския тор, който се влага в производството? Ще изпратите една проверка, ще направите втора проверка, но постоянен контрол не може да има. В крайна сметка ще се окаже, че това производство използва реално не 60% оборски тор, а много по-малък процент. Моята прогноза отсега е между нула и 10%. Никой това не може да го контролира, колкото и да има желание. Нито може да контролира какво е производството през нощта, нито може да имаме орган, който да прави постоянни проверки.
По-важното е следното. Ние не си извличаме в момента, колеги, поуките от проблемите, които проверихме. Не си извличаме поуките от 2012 г., което се случи – един бум, който не беше предвиден. Не си извличаме поуките от един въпрос към Трайчо Трайков, който никога няма да забравя. Тогава го попитах: „Господин Трайков, какъв е обемът на ВЕИ-тата в България? Колко са предварителните и колко са окончателните договори?” (Реплика на народния представител Десислава Атанасова.)
Свързано е с темата, госпожо Атанасова, уверявам Ви.
Когато той стана министър, не знаеше. Когато дойде на заседание на Комисията, каза: „12 хиляди мегавата предварителни договори”, което е шест пъти „Белене”, представете си го така. Аз бях изумен. И той не го знаеше!
В момента си правите подобен експеримент. Имате мнозинство, ще си приемете тези неща. Аз Ви питам само следното...
Един колега даже ми вика „Хайде, стига!”. Хайде, стига, ама после ни питате как да решаваме проблема с дефицита. Разбирам да кажете, че пускате тази тема и ще си оправяте дефицита от тук нататък, ще си поемете поскъпването на цената на тока. Поемете си тази отговорност, а не ми говорете, че щели да бъдат само десетина мегавата, че нямало проблем,. Щели да бъдат до 30 мегавата, обясняваха от ДПС.
Рискът, който се поема, е много сериозен и огромен! Предвид всичко, което се случи, и общата цел, която сме си поставили за решаване на дефицита на НЕК, не мога да Ви разбера, колеги. Не разбирам защо днес отваряте вратата за този експеримент с възможни тежки последствия за българската енергетика.
Опасявам се, че всичко, което свършихме, за което твърдо Ви подкрепяхме, което правихме заедно, се поставя под въпрос и може да не е успешно. Дано не съм прав, дано Вие да сте прави, но пак Ви моля: ако утре ние се окажем прави, че това е довело до ново, огромно количество ВЕИ-та, до нов огромен дефицит на НЕК, моля Ви, днес, които гласувахте по този начин, да ни кажете какво решение предлагате на всички тези въпроси.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ще изколим кравите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правя две процедурни предложения.
Пак се върнахме на темата с оборската тор. Смятам, че достатъчно дълго време я дискутирахме. Затова предлагам прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правя и втора процедура, господин Председател. Правя редакционна поправка – в предложението, което сме дали аз и колегите, в ал. 3, където пише „тримесечен срок”, предлагам срокът да бъде „едномесечен”. Това е накрая в § 13а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Първо, гласуваме предложението на господин Добрев за прекратяване на дебата.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов за § 13а.
Гласували 114 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 23.
Предложението е прието.
След като предложението вече е прието, гласуваме предложението по същия § 13а, направено от господин Добрев и група народни представители – в последното изречение на предпоследния ред, изразът „тримесечен срок” да стане „едномесечен срок” – от влизането в сила на този Закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 9, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Добрев, ще Ви помоля да прочете редакцията на § 18.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 18 с редакцията, която предложих, звучи по следния начин:
„§ 18. Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници” – до тук всичко е както е по текста на Комисията, вмъкваме – „по чл. 24, т. 3”, поставяме запетая, „които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г.” и зачертаваме думите до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, режим на гласуване на тези поправки.
Гласували 114 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 15.
Редакционната поправка е приета.
Подлагам на гласуване целия § 18 с току-що приетата редакционна поправка.
Гласували 115 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Комисията предлага да се създаде § 19:
„§ 19. От датата на влизането в сила на този закон до 1 януари 2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране издава сертификатите на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за срок три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 19 в редакция на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 14 има предложение от народния представител Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 20:
„§ 20. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката издава наредбата по чл. 4, ал. 2, т. 22.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 14, който става § 20 по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народния представител Валери Симеонов:
„§ … В срок от една година от влизането в сила на този закон Агенцията за държавна финансова инспекция, съвместно с Министерството на финансите извършват проверка на всички ВЕИ производители за съответствие на извършените инвестиции на Насоките на Европейската комисия относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. Проверките по чл. 80а се завършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Симеонов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 39, против 6, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в редакцията по доклада за нов § 21.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов...
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е оттеглено. Благодаря.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. Параграфи 3 и 11 влизат в сила от 1 януари 2016 г.”
Правя редакционна поправка – „11” да се чете „12”, заради промяна в номерацията на параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме направената редакционна промяна „§ 11” става „§ 12”.
Режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме § 22 с току-що направената корекция:
„§ 22. Параграфи 3 и 12 влизат в сила от 1 януари 2016 г.”
Режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? (Смях. Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, може ли да бъде по-тихо в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако обичате, колеги, дайте една минута възможност.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Вземам отношение по параграфа, който регламентира влизането на Закона в сила.
Първо, вземам отношение по въпроса за това, че ние бързайки да приемем този Закон, което сигурно вече ще го направим, и сигурно в петък ще бъде публикуван, искам да задам един въпрос към министъра на енергетиката: дали наредбата, която е необходима, за да се направят изчисленията в КЕВР, е готова и дали законно няма да имаме наредба? Това е въпросът, който искам да задам.
Второ, искам да поздравя вносителите на този прекрасен Законопроект, който направиха. Имаме цели два текста, които са приети по вносител – заглавието и влизането на Закона в сила. Всичко останало е променено, с което още веднъж доказахме, че нашият парламент може да приеме закон на първо четене по заглавие и последен параграф, и всичко друго да го направим в процедурата между първо и второ четене. Затова Ви предлагам, ако искате някой път да съкращаваме времето, да приемаме така законите на първо четене и после ще си ги оправяме между първо и второ четене.
На вносителите: браво за така качествения Закон, внесен на първо четене! Просто се гордея с Вас, благодаря Ви. (Шум и реплики. Възгласи: „Браво! Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 15, който става § 23.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на второ четене.
Сега колегите от „Финални текстове” ще имат своя принос да преподредят номерацията на параграфите. С това следва да приключим днешния пленарен ден.
Утре продължаваме по програмата, приета по-рано тази сутрин.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,58 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Кирил Цочев

Секретари:
Иван П. Иванов
Айхан Етем