Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Чавдар Пейчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги. Моля да се регистрираме.
Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, във връзка с писмо от Парламентарната група на ГЕРБ, че на основание чл. 14, ал. 2 от Правилника народният представител Здравко Димитров Димитров е изключен от Парламентарната група на ГЕРБ, от което произтича необходимостта от попълване на двете комисии, в които той е участвал.
Предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника като точка първа да приемем решенията за попълване състава на две комисии, в които се овакантява мястото от квотата на ГЕРБ, в резултат на изключването на господин Димитров от парламентарната група.
Моля да гласуваме като точка първа днес да приемем тези решения, тъй като и двете комисии днес имат заседания.
Режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 115, против 25, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
С писмо № 554-02-61 от 22 юли 2015 г. Цветан Цветанов и Цвета Караянчева, съответно председател и заместник-председател на групата на ГЕРБ, предлагат следния проект на

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по регионална
политика, благоустройство и местно самоуправление

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 14, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Освобождава Здравко Димитров Димитров като член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
2. Избира Румен Динев Желев за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление”.
Изказвания има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване проекта на Решение, с което Ви запознах току-що.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 18, въздържали се 11.
Предложението е прието.
И вторият проект за

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по
политиките за българите в чужбина

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Освобождава Румен Динев Желев като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.
2. Избира Руслан Здравков Тошев за член на Комисията по политиките за българите в чужбина”.
Гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 114, против 17, въздържали се 11.
Предложението е прието.
И последният проект за

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по
въпросите на децата, младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 14, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Освобождава Здравко Димитров Димитров като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Антон Ангелов Долапчиев за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”.
Гласуваме, колеги.
Гласували 139 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Едно съобщение преди да започнем със Закона за митниците: с писмо № 518-00-9 от 22 юли 2015 г. председателят на Конституционния съд Димитър Токушев напомня, че предстои прекратяване мандата на господин Красен Стойчев – съдия в Конституционния съд, поради изтичане на 9-годишния му мандат.
Господин Стойчев е избран за конституционен съдия от квотата на Народното събрание с Решение от 26 октомври 2006 г.
Писмото е в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, съгласно която разпоредба три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии, председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат нови съдии.
Писмото на господин Токушев е предоставено на компетентната по този избор постоянна комисия – Комисията по правни въпроси.

ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ, продължение.
Припомням, че на второ четене са приети заглавието и параграфи 1 до 2, който става § 3.
Докладван е § 3, който Комисията предлага да стане § 4, както и предложенията към него – на стр. 4 от Доклада.
Започнал е дебатът, който се надявам сега да продължи.
Процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Процедура за допускане в зала на госпожа Людмила Петкова – Министерство на финансите, и госпожа Розалия Димитрова –Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашите предложения са две – за отпадане на създадената нова т. 7 в чл. 15 от Закона за митниците, която касае разпореждането с отнети в полза на държавата и изоставени стоки, което Комисията приема и разчитам, че залата също ще подкрепи това отпадане.
Мотивите са изложени при първо четене. И в Комисия, разбира се.
Предлагаме също така да отпадне в т. 2 буква „в”, която е свързана отново с разширените правомощия на служителите в Агенция „Митници”.
С въвеждането на чл. 255 от Наказателния кодекс в кръга на престъпления, за които разследващите митнически инспектори имат материална компетентност да извършат действия по разследване според мотивите към Закона, се цели по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпления, свързани с избягване и неплащане на акцизи и ДДС с големи размери, поради взаимодействието между контролните и разследващите органи, които ще бъдат в едно и също ведомство. С предложението в този Законопроект и разширяването на правомощията за оперативно-издирвателни дейности на органите на Агенция „Митници” правителството гласува недоверие на Министерството на вътрешните работи относно капацитета му за извършване на тези функции.
Какъв е отговорът на един фундаментален въпрос – целесъобразно ли е да се смесват контролните и административнонаказателните функции на митническите органи с функциите на органите на Министерството на вътрешните работи? Защо тези функции не се предоставят и на органите в Националната агенция за приходите, или може би това е стара идея, която малко по-късно ще бъде възобновена? Защо и органите по приходите да не задържат и да не конвоират, защото е абсурдно да се смесват административнонаказващите органи с разследващите? Ако това се случи и в Националната агенция за приходите, какво тогава се случва с Икономическа полиция, с функциите на БОП?! Ако целта е да покажем пред нашите европейски партньори, че правим нещо, за да се борим с контрабандата, това хрумване според мен е абсурдно и липсата на мотиви за предложението ни кара да не го подкрепим.
Госпожо Председател, правя предложение за отделно гласуване на двете точки – т. 1 в § 3 и т. 2 в § 3 да бъдат гласувани отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Търновалийски и група народни представители от БСП лява България за разделно гласуване на предложенията им по т. 1 и по т. 2.
Гласуваме, колеги.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Търновалийски и група народни представители за промени в § 3 по т. 1 – в т. 1, буква „б” създаването на т. 7 да отпадне.
Комисията е записала, че не подкрепя предложението, но на практика в редакцията на § 4 го е подкрепила.
Гласуваме предложението на господин Търновалийски и група народни представители.
Гласували 132 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на колегите в т. 2, което Комисията не подкрепя.
Гласували 126 народни представители: за 28, против 58, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
И сега гласуваме редакцията на § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 105, против 19, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс” се добавя „и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи”.
2. В ал. 8, изречение първо накрая се добавя „за което се съставя протокол”.
3. Създава се нова ал. 9:
„(9) Протоколът по ал. 8 се подписва от митническия орган, от един свидетел и от проверяваното лице, на което се предоставя екземпляр от протокола.”
4. Създава се ал. 10:
„(10) Проверката и обискът по ал. 8 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.”
5. Досегашната ал. 9 става ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги, по § 4, който става § 5? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложената от Комисията редакция на § 4, който става § 5.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 по вносител има предложение на народния представител Георги Търновалийски и група народни представители параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, колеги?
Господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В § 5 отново имаме елемент от оперативно-издирвателна дейност, която се вменява на Агенция „Митници”, а именно става въпрос за възможност митническите органи да могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на чл. 16а, и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Отново стоят въпросите с дублиране на функции в дадените служби.
Уважаеми колеги, конвоирането е дейност, която се извършва от всяка областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. По-уместно би било по-ефективното, а също и ефикасното усвояване и ползване на вече съществуващите конвойни служби към областната дирекция на МВР, вместо създаването на нови към отделните митнически учреждения.
Налице е и проблемът с административния капацитет на митниците. За дейността трябват специално упълномощени лица, а е спорно дали министърът на финансите има капацитета за издаване на инструкция за условията и реда, по който се извършва самата дейност.
Уважаеми колеги, въпросът с оперативно-издирвателната дейност, която вменяваме на митническите служители на Агенция „Митници” като цяло, е сериозен най-вече в частта, задавайки си въпроса защо се налага тази промяна в Закона, дали това не е част от обвинението към Министерството на вътрешните работи, към отделните областни дирекции на МВР за несправяне с тази специализирана дейност на вътрешното ведомство, доколко ще бъде по-добре изпълнявана тази дейност, доколко ще бъде по-ефикасна? Създава се хаос, колеги.
Приканвам Ви този текст да не бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме неподкрепеното предложение за отпадане на § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 19, против 56, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме подкрепения от Комисията текст на вносителя за § 5, който става § 6.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 по вносител Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 6, който става § 7.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народния представител Георги Търновалийски и група народни представители – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. Създават се чл. 16д-16ж:
„Чл. 16д. (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от митнически органи, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”.
(2) Оперативно-издирвателната дейност на митническите органи има за цел:
1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
3. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи или могат да послужат за доказателство.
(3) Основанията за извършване на оперативно издирвателна дейност от митническите органи са:
1. получени данни за събития или за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
2. искане на органите на досъдебното производство и съда.
Чл. 16е. (1) Митническите органи осъществяват оперативно издирвателната дейност при спазване на законоустановените права на лицата чрез:
1. събиране, съхранение и обработване на информация;
2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи;
3. идентифициране и издирване на лица и предмети;
4. извършване на насрещни проверки по документи.
(2) Събирането на информация се осъществява чрез:
1. достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи;
2. комуникация с лица;
3. проучване на обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
4. събиране, съхраняване и анализ на изображения.
Чл. 16ж. Организацията и отчетността на осъществяваната от митническите органи оперативно-издирвателна дейност се уреждат с инструкция на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по § 7?
Заповядайте, господин Янков. Вие имате предложение за отпадане, неподкрепено от Комисията.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, в предложения § 7 ще обърна внимание на още един нов елемент от оперативно-издирвателната дейност. Интересен е подходът да се скрие даваната възможност да се вербуват сътрудници с текста „комуникация с лица”, чл. 16е, ал. 2, т. 2. Свенливо се казва, че ще има комуникация с лица, което на нормален професионален език е доброволно сътрудничество с лица или вербуване на сътрудници. Няма правила за работа с бъдещите доброволни сътрудници на митниците и на практика няма да има никакви законови гаранции за правата и свободите на гражданите при използването на този инструмент, присъщ само на оперативните полицейски и специални служби.
Като резултат оперативно-издирвателната дейност на създаваната нова полицейска структура е неподлежаща на контрол.
Уважаеми колеги! Господин Цветанов, близо четири години бяхте министър на Министерството на вътрешните работи. Защо при същата нормативна уредба, при същото законодателство в този период не предложихте Агенция „Митници” да има тези полицейски правомощия? Или сега, когато избрахте министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова, установявате, че проблемът не е в законодателството, а в това кой и как ръководи силовото ведомство, че капацитетът на Министерството на вътрешните работи е намалял и има необходимост от дублиране на дейности, които са специфични, с подготвени кадри.
Тогава като министър не установихте ли, че има необходимост няколко служби да имат предмет на дейност по отношение на една и съща работа може би, за да се контролират? Какво точно се предлага и как митническите служители, за какъв период ще бъдат обучени и със специфичните средства – съжалявам, че господин Атанасов не е в залата, защото в предходния дебат ме репликира, че няма да се разреши възможността на звеното в Агенция „Митници” да използва специфични методи, като в § 7 е записано точно това.
Позволявайки да се използват частично тези специфични методи, ще доведат ли до по-добра работа, или вносителите, категорично казвате, че звената в МВР не работят?! Това е обвинение не само към министъра на вътрешните работи, а и към назначенията, които се случиха в период от близо година – към областните директори на Министерството на вътрешните работи.
Обръщам внимание, че с този текст се отваря врата, като поредна стъпка ще се търси по-късно и право за използване на оперативно внедряване, контролирани доставки и служители под прикритие, които са типично оперативно-издирвателни способи на работа на полицията и Държавна агенция „Национална сигурност”. За да докажем това, може да приложим аналогията с даване на законови компетенции на митниците както да конвоират, така и да извършват комуникация с лица.
Уважаеми колеги, създаваме хаос най-вече в службите за сигурност. Хаосът, който предстои, ще се отрази не само на управлението, не само на събираемостта, на начина, по който функционират институциите, ще се отрази и на живота на всеки български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Реплики на изказването на господин Янков? (Народният представител Красимир Янков дискутира с народния представител Менда Стоянова.)
Господин Янков, освободете трибуната моля, за да бъдат направени реплики.
Господин Цветанов, реплика или лично обяснение? Бяхте споменат поименно и на висок тон.
Заповядайте за реплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Янков, уважаеми колеги! Да, така е, Вие сте абсолютно прав! Имах принципна позиция и като вицепремиер и министър на вътрешните работи не позволих това нещо да се случи. Сега, когато има формирано правителство, което се подкрепя от парламентарното мнозинство, аз се съобразявам с визията и начина, по който се управлява в момента държавата.
Действително, абсолютно прав сте, че това няма да доведе до ефективността, която всички очакваме, защото капацитетът, както и преди, ще повторя, и сега – винаги съм бил принципен и последователен в позицията си – това не води до създаването на по-добри резултати, защото Митницата и към настоящия момент няма необходимия капацитет. Това е тема, която сме дискутирали и в периода 2009 – 2013 г.
Господин Янков, има текстове, които днес не гласувам в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Янков, Вие начертахте тук апокалиптична картина за всички български граждани – горките. Смятам, че позицията, която защитавате и по принцип колегите, които са работили и продължават да работят в МВР, е нормална от гледна точка на институцията, от гледна точка на техния професионализъм в тази посока.
Мисля, че когато говорим за митнически престъпления и точно за тези, за които става дума – за изключително специфични закони, текстове, специфични начини, по които се извършват тези престъпления, моите уважения към МВР. Там има капацитет, но те не могат да бъдат пенкилер във всички области, за да бъдат перфектни в спецификата на отделни видове престъпления и нарушения. Още повече че голяма част от митническите нарушения се извършват или на границата, където е контролът на Агенция „Митници”, или в данъчните складове, които също са под контрола на Агенция „Митници”, тоест в нейните прерогативи.
Не искам да предрешаваме, че, видите ли, Митница нямала капацитет, нищо няма да излезе. Митница може да изгради капацитет, както такъв е изграден в МВР. Мисля, че този капацитет би могъл да бъде и по-висок, защото ще бъде фокусиран върху определен вид престъпления и определен вид действия, които се предприемат за извършване на такива престъпления.
Не смятам, че отричайки, априори, нещо, което явно до момента не дава необходимия резултат, защото всички знаем каква е контрабандата и сивият сектор в тази област, да не дадем възможност за нов инструмент за работа с контрабандата и сивия сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги и уважаеми господин Янков, искам да Ви кажа как стоят нещата на практика в момента. Ако на даден митнически пункт бъде заловен – и това е ставало пред очите ми, контрабандист на наркотици, митничарите трябва да изчакат „Гранична полиция” или ГДБОП, или някой друг да дойде да го арестува.
Поради опасността той да тръгне да бяга през полето, те го връзват с белезници за някое парно. Ето това е ситуацията! Абсолютно незаконно! Всеки може да ги осъди, че вършат незаконни действия.
За разлика от господин Цветанов аз винаги съм считал, че Агенция „Митници” трябва да има три права: правото на дознание, което беше отнето за известно време и беше върнато след това; правото на арест и правото на специални разузнавателни средства.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Какъв ще е резултатът от правото на дознание?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: От кое? От дознанието – ами питайте директора на Агенция „Митници”. Не съм го назначавал аз и не знам какъв е резултатът. При всички... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог със залата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: То беше въведено, отменено по наше време през 2006 г. и отново въведено по Ваше време 2010 – 2011 г. примерно. Няма значение. Митниците трябва да имат дознание, арест и специални разузнавателни средства, господин Цветанов, поради простия факт: когато някой вкара контрабанда, те трябва да знаят тя откъде тръгва, през къде минава и докъде стига. Иначе дават всичко на МВР.
Повярвайте ми, за две години, когато бях в Министерство на финансите, сме дали тонове информация на МВР. От МВР не съм получил една страница. Една страница информация няма! Как да си вършат работата тези хора? Ето за това се прави това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Дуплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Благодаря Ви, господин Цветанов! Вие признавате, че има текстове, които противоречат и на Вашето разбиране за работа в сектор „Сигурност”.
Кой Ви принуди? Коалиционните партньори?! Ами това е бремето на коалицията, която формирахте като амалгама, за да управлявате. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Госпожо Стоянова, от парламентарната трибуна иронично казахте на българските граждани „горките”.
Само че с какво право Вие правите квалификация за работата на служители от системата на МВР?! Ние сме страна – членка на Европейския съюз, и Съюзът е признал, че нашето законодателство – нормативната уредба, е синхронизирана и по отношение на противодействие на престъпността, разкриване на престъпления. Ако смятате, че с вменяване на функции на митническите служители ще се постигне по-ефикасна работа по отношение на престъпленията, мисля, че се лъжете. Това е и директно обвинение към МВР и в момента, че не може да се справи с работата, която му е вменена със закон.
Иначе на господин Кадиев бих отговорил следното нещо: на митническия пункт работи и „Гранична полиция”. И това със задържането от страна на митничарите е нарушение на Закона. Да, само че „Гранична полиция” има всички правомощия да изпълни вменените й ангажименти за противодействие на престъпления, които се извършват на границата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОАВА: Искам лично обяснение, защото той изопачи моите думи.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Не може.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не може, обаче ти изопачи моите думи и искам да дам обяснение за това, което ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По начина на водене бих приел.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте. (Весело оживление в ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще кажа, господин Председател. Вие сте длъжен, господин Председател, когато в процедурата по реплики и дуплики последният, който говори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тоест дупликира.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест дупликира, не може и не бива да изкривява думите и да внушава това, което преждеговорившият репликиращ, в случая аз, е казал. Вие бяхте длъжен да го спрете, господин Председател.
Аз не съм казала иронично към българските граждани. Иронията беше към Вас, господин Янков. Ясно е на всички, че тук явно имаме сблъсък на две, да не ги нарека лобита, но на две гилдии – финансовата и полицейската, за това кой е по-добър и кой по-добре си върши работата.
Моля, господин Председател, друг път да имате предвид да не позволявате изопачаване на думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Стоянова, ще се опитвам в интерпретациите, които правят репликиращите, да улавям нюансите, свързани с внушение и така нататък, което не е лесна работа, но ще положа усилия. (Смях и весело оживление.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Искам думата за лично обяснение. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, моля Ви, ще имате възможност за изказване нататък.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Но искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте. (Шум и реплики.) Беше споменат поименно.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Стоянова, използвам процедурната възможност за лично обяснение, защото Вие се опитахте да интерпретирате по нов начин казаното от Вас – „горките”, според Вас, сме ние от ляво или може би имате предвид точно мен? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Само че самият факт, че дори и в процедурата използвате едно обяснение за сблъсък между някакви лобита, какво се опитвате да обясните? Че сблъсък за овладяване на работата, която зависи като следствие от Агенция „Митници”?
Искам да си прочетете стенограмата, за да прочетете какво точно сте казали. Българските граждани не могат да бъдат подведени с интерпретация на думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, разбрахме Ви.
Благодаря, надявам се личните обяснения да секнат.
Заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Да, имаше дознание преди време в митниците, беше премахнато по време на Вашето управление (обръща се вляво), не знам по чий натиск. Възстановихме го по време на Четиридесет и първото народно събрание.
Не става въпрос за сблъсък, за лобита. Става въпрос за факти, за действителността. Как би могла да стане митническа контрабанда без участие на митничари? Последните факти, последните разкрития и за цигарите, за минаващите тирове, и предишните случаи резултатите, фактите и изводите са точно такива. Затова става въпрос – дали ще се даде възможност на митниците да извършват тази дейност, в която на практика контрабандата се осъществява със съдействието на съответни митничари?
Между другото, ако погледнете дознанията, ще видите колко са и за какво става въпрос. Текстове има, въпрос на капацитет и на възможности. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Лазаров, че върнахте дебата по същество.
Реплики на изказването на господин Лазаров?
Заповядайте за реплика, господин Янков. Моля да споменавате само името на изказващия се.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно, че ще трябва да Ви попитам чрез господин Лазаров всички, които сте готови да подкрепите тези текстове: Вие одобрявате ли начина, по който цялата българска общественост разбра за телефонните разговори, започвайки: „Ало, Ваньо”? Защото Ваньо пак е на същата позиция, защото премиерът пак се казва Борисов. Одобрявате ли и защо вменявате точно възможността един разговор, започващ с „Ало, Ваньо”, да има продължение, което излиза извън рамките на нормалното, извън рамките на законите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Господин Лазаров, към 2006 г. в Агенция „Митници” имаше всичко на всичко 17 дознатели. Тогавашният вътрешен министър господин Румен Петков реши, че в Агенция „Митници” не трябва да има дознание и с промяна в Закона цялото дознание беше отделено към МВР. За мен, това винаги е било грешка и винаги ще продължавам да настоявам, че Агенция „Митници” трябва да има правото и на дознание, просто защото тя трябва да разследва определени текстове, определени деяния, които са чисто митнически, най-вече контрабанда и валутни престъпления. Винаги ще настоявам, че Агенция „Митници” трябва да има правото на арест, защото иначе, докато дойде „Гранична полиция”, ще избягат половината, ако не ги вържат за парното, а не искам да ги връзват за парното. Винаги ще настоявам, че Агенция „Митници” трябва да има правото и на специални разузнавателни средства.
Ще Ви припомня едни записи, които пък излязоха с така наречения „Иван Рилския”, който беше заместник-шеф на ГДБОП, ако не се лъжа, който си говореше с така наречените „Пещаците” ли бяха – вече съм забравил какво беше, но вътре ставаше въпрос именно за контрабанда и за Агенция „Митници”. Там беше служител на МВР. И да твърдите, че контрабандата винаги е с участник на служител на Агенция „Митници” е вярно, но винаги е с участник и на МВР. Един ТИР може да мине без никой да го забележи, канал не може да има без участници и на едната, и на другата агенции. Затова за мен е по-добре те двете взаимно да се контролират и взаимно да се подслушват, ако трябва, а не само едните да подслушват другите и да ги манипулират по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кадиев, и сега при разследването на малкото текстове, които са за тежки престъпления, дознателите в Агенция „Митници” имат право да ползват специални разузнавателни средства, да търсят от мобилните оператори справки за така наречените „разпечатки”. Да, имат я тази възможност.
Няма да се впускам в процесуалния дебат какво значи арест. Там и сега имат право 24 часа да задържат определени лица в зависимост за какво престъпление е.
Да, и сега по дознание, господин Кадиев, имат право да внасят чрез прокуратурата в съда 72 часа задържане на лице. Това правило го има. Да, и го възстановихме 2010 г. Отделен е въпросът доколко и как се ползва, но това право го има. Има и дознания, те се водят.
По отношение на първата реплика. Уважаеми колеги, 2013 2014 г. всички знаем какви бяха сборовете от митниците. Почти никакви! Почти никакви! Сега знаем какво преизпълнение има от сбора, който правят митниците. Така че тук някой да ми развива теории как цъфтяла по време на Четиридесет и второто народно събрание събираемостта на данъците, хайде да не си припомняме, защото ние още не сме забравили. Не сме забравили как беше отменена и една наредба за акцизните стоки за бензина, защо беше отменена, под чий натиск. Някак си е много къса паметта на някои. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Процедура по начина на водене.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, въпреки че видях, че се запознахте с чл. 57, ал. 1, по-скоро искам да обърна внимание на някои колеги, че процедурата за лично обяснение се взима само, когато са засегнати в изказвания колеги. Да Ви покажа какво пише в чл. 57, ал. 1, което означава, че при процедура не може да искате лично обяснение, защото така пише в Правилника. Аз знам, че сте над правилниците и законите, но някой път се съобразявайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Иванов, познавам много добре този член. Действително сте прав. В случая думата беше дадена, за да се успокои господин Янков и виждате, че сега е доста спокоен.
Процедура.
Заповядайте, господин Иванов!
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам прекратяване на дебата, тъй като вече се изчерпа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно предложение? Няма.
Предлагам на гласуване предложението за прекратяване на дебата по § 7.
Гласували 107 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 2.
Предложението за прекратяване на дебата е прието.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Търновалийски и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 45, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя по редакция на Комисията за § 8.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Условията и редът за издаването и ползването на митническия знак и служебната карта се определят със заповед на директора на Агенция „Митници”.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми колеги, § 8, който става § 9, по редакция на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9 и 10, които стават съответно параграфи 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме анблок параграфи 9 и 10, които съответно стават 10 и 11, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. Създават се чл. 19а и 19б:
Чл. 19а. (1) Решението по чл. 19 се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне в тридневен срок от издаването му.
(2) В случаите, когато решението по ал. 1 се връчва лично, връчването се удостоверява с подписи на получателя и връчителя, като се отбелязват датата и начинът на връчването. Отказът да се получи решението се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като връчителят отбелязва имената по документа за самоличност и адреса на свидетеля и решението се смята за редовно връчено.
(3) Решение по ал. 1, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението.
(4) Връчване на решение по ал. 1 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето в случаите, когато адресът на лицето не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса на управление или на постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи.
(5) Съобщението по ал. 4 се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация.
(6) В случай, че лицето не се яви в митническото учреждение в 14-дневен срок от датата на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за редовно връчено.
(7) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат на митническите органи лице на територията на страната, което да ги представлява и на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.
Чл. 19б. (1) Когато с решение на началника на съответната митница се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, те подлежат на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването на решението.
(2) Когато изпълнението на решението по ал. 1 не е спряно по реда на чл. 221, ал. 3 или митническото задължение и/или другите публични държавни вземания не са платени в срока за доброволно изпълнение, решението се изпраща за принудително изпълнение до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като получаването му се потвърждава от публичния изпълнител пред митническия орган, който го е издал.
(3) Когато след изпращане на решението на Националната агенция за приходите длъжникът заплати митническото задължение и/или другите публични държавни вземания, или част от тях заедно с лихвите, началникът на съответната митница уведомява Националната агенция за приходите за плащането. Постъпилите плащания за митни сборове се отчитат съгласно разпоредбите на европейското законодателство.
(4) При обжалване по административен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 2, решението на директора на Агенция „Митници” се изпраща незабавно до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Решението на директора на Агенция „Митници”, с което се отменя обжалваното решение като незаконосъобразно, се смята за искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, образувано от Националната агенция за приходите.
(5) При обжалване по съдебен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 2, влязлото в сила съдебно решение се изпраща до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме § 11, който става § 12, по редакция на Комисията, подкрепен от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи от 12 до 26 по вносител.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 12 до 26 включително, които стават съответно параграфи от 13 до 27 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по параграфи нови от 13 до 27? Не виждам желаещи.
Гласуваме подкрепен от Комисията текст на вносителя за параграфи нови от 13 до 27 включително.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението за параграфите е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 27 има предложение на народните представители Менда Стоянова и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 206б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция „Митници”, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата.”
2. Създават се ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
„(3) Непроизнасянето на директора на Агенция „Митници” в срока по ал. 2 се смята за потвърждение на постановлението.
„(4) Решението по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на органа, който го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя. Непроизнасянето на органа по ал. 3 може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
(5) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително основание.
(6) Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
(7) Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от началника на митницата върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
(8) Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 28, подкрепен от Комисията текст на вносителя. Гласуваме подкрепен от Комисията параграф.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи от 28 до 37 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 28 до 37, които стават съответно параграфи от 29 до 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по посочените параграфи? Не виждам.
Гласуваме подкрепен текст на вносителя от Комисията за параграфи от 29 до 38 включително.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39:
„§ 39. В чл. 239 се създава ал. 4:
„(4) Отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, за които има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, се унищожават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39 по редакция на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 39 има предложение на народните представители Менда Стоянова и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 40:
„§ 40. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 13 думите „от митническите органи” се заличават.
2. Точка 28 се отменя.
3. Създава се т. 36:
„36. „Тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 25 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 40 по редакция на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме наименование на подразделението по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 1.
Предложението за наименование на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 40 има предложение на народните представители Менда Стоянова и група.
Комисията подкрепя предложението.
Господин Председател, аз като вносител, мисля, че това предложение трябва да се оттегли или да се гласува „против” от залата, тъй като то касаеше текстове, които преди малко в § 3 подкрепихме господин Търновалийски, а именно във връзка с реализацията на стоките от митницата.
В такъв случай това предложение вече няма своята актуалност, затова не следва да го гласуваме. И ако това е така, трябва да докладвам и коригирам текст на Комисията за принципната подкрепа на вносителя за § 40, който да стане 41, като в текста по доклада в новия § 41 следва след думите: „от митническите органи” – запетайката се заличава и се заменя със съюза „и”; и след думите „Национална агенция за приходите” –следващите думи „и производства по реализация на конфискувани, отнети или изоставени в полза на държавата стоки, задържани от митническите органи, приети от Националната агенция за приходите” – се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: От „производства по реализация” до „митническите органи, приети от Националната агенция за приходите” – цялото се заличава?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Както и предлагате на втория ред, след „митническите органи” да се сложи съюзът „и”?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: „И производствата по отменения в Глава двадесет и шеста, Pаздел III?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
След това, ако ми позволите, ще изчета окончателната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Първо ще гласуваме по принцип подкрепения от Вас текст на вносителя за § 41, след което предложените от Вас редакции.
Уважаеми колеги, изказания? Не виждам.
Гласуваме първо подкрепено от Комисията предложение за § 40, което обаче вносителят предлага да бъде отхвърлен. Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова да бъде отхвърлено.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 45, въздържали се 25.
Предложението за отхвърляне е прието.
Моля да прочетете окончателната редакция за нов § 41, който трябва да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Окончателна редакция на § 41:
„§ 41. Неприключените до влизането в сила на този Закон производства по издадени решения от митническите органи, производства по отменения в Глава двадесет и шеста, Раздел III „Постановления за принудително събиране на публични и държавни вземания, издавани от митническите органи” и производства за принудително изпълнение пред публичен изпълнител в Националната агенция за приходите се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, гласуваме окончателната редакция на § 41.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението за § 41 в окончателния редактиран вариант е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 41 по вносител.
Във връзка със същото прието предложение на господин Търновалийски в пленарната зала, господин Председател, следва в редакцията на този параграф думите „чл. 15, ал. 1, т. 7” да отпаднат.
Окончателната редакция на § 41, който става § 42, следва да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля преди това да видим дали има изказвания, а след това ще направите редакционно предложение като изказване.
Изказвания по § 42? Няма.
Имате предложение, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Имам предложение за отпадане на думите „чл. 15, ал. 1, т. 7” от § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме направеното редакционно предложение на госпожа Менда Стоянова за отпадане на думите „чл. 15, ал. 1, т. 7” от § 41.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Гласуваме окончателния вариант на § 42 след гласуваната преди малко редакция.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 42.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 44:
„§ 44. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения:
1. В чл. 74 ал. 3 се изменя така:
„(3) Длъжностните лица от инспекторатите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” имат право на достъп до всички сведения и документи в приходната администрация във връзка с извършваните от тях проверки. Те са длъжни да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на правоотношенията им със съответната агенция.”
2. В чл. 209, ал. 2, т. 4 думите „постановление за принудително събиране” се заменят с „решение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Гласуваме редакцията на § 42, който става § 44, подкрепен от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 43.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 43:
„§ 43. В едномесечен срок от влизането в сила на този Закон Министерският съвет приема измененията в подзаконовите нормативни актове, произтичащи от чл. 9, ал. 4 от Закона за митниците и чл. 6, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 43.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 45:
„§ 45. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 194 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думите „по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс” се добавя „и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи”.
2. В ал. 5 след думите „по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс” се добавя „и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 45 в редакция на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 46 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 45 има предложение от народния представител Георги Търновалийски и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, а именно:
„§ 47. В Закона за Националната агенция за приходите (обн.; ДВ, бр. ...) се правят изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1, т. 13 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите, предвидени в закон”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 47, а именно:
„§ 47. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 6 се създава нова ал. 6:
„(6) В структурата на агенцията се създава инспекторат на пряко подчинение на изпълнителния директор за осъществяване на контрол върху дейността на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Първо гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – т. 1 от § 47 .
Гласували 96 народни представители: за 16, против 17, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, сега гласуваме текста на § 47 в редакцията на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 46 има предложение от народния представител Георги Търновалийски и група народни представители – § 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение за отпадане на § 46.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 53, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 48 на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 49.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 49:
„§ 49. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 46, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, когато в закон е определено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, изказвания по § 49? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 49.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 50.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 18, ал. 1 се създава изречение второ:
„Имотите и сградите по чл. 2, ал. 2, т. 6, които не са предоставени за управление по установения ред на министри или на ръководители на други ведомства за изпълнението на функции, свързани с извършването на граничен контрол, се управляват от Агенция „Митници”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, изказвания по § 50? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 50.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Последен параграф.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 51:
„§ 51. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 82, ал. 5 думите „съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците” се заменят с „от трети страни съгласно правомощията си”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 51.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което окончателно на второ четене е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за митниците.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ, продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, продължаваме с гласуване на второ четене на Закона.
В преходно пленарно заседание са гласувани и приети параграфи от нов 18 до § 14, който става § 24 включително, по номерацията на Комисията.
Предстои да бъде докладван § 15, който Комисията предлага да стане § 25. Това е на страница 17 от Доклада.
Слушаме Ви, госпожо Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 15 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 15, в новото съдържание на чл. 206 отпада т. 3 на ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 25, против 37, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 15, който става § 25.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по § 15а, а предложението по § 15б е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 26:
„§ 26. В чл. 211 се създава ал. 5:
„(5) Срокът на действие на превозните билети по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 148, ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на нов § 26.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Румен Желев, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27 . В Глава тринадесета, Раздел II се създава чл. 213а:
„Чл. 213а. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите определя със заповед обема на информацията относно добива и транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти, която е публична. Изпълнителната агенция по горите осигурява свободен достъп до информацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Очевидно трябва да има яснота каква информация трябва да се предоставя за обема на добива на дървесина и недървесни горски продукти. Така, както е записано предложението на Комисията, няма никакъв срок, в който да задължим Изпълнителната агенция по горите и нейния директор да издаде тази заповед. Затова аз правя предложение да се добави, че заповедта се издава в 3-месечен срок:
„Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите в 3-месечен срок определя със заповед обема на информацията...”
Това е моето процедурно предложение. Мисля, че то е ясно за всички – трябва да има ясен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли повторили още веднъж?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите в 3-месечен срок определя със заповед обема на информацията относно добива...” – текстът върви до края. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защо да чакаме три месеца, ако той би могъл по-рано да свърши тази работа? (Реплики встрани от микрофоните на народния представител Чавдар Георгиев.)
Реплики?
Господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Достъпът до информация в информационната система на Изпълнителната агенция по горите е перманентен – няма един, два или три месеца. Няма дата, от която да започва добивът или в която свършва, или транспортирането. Текстът е прецизен. Предлагам да подкрепите текста на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Георгиев? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване редакционното допълнение на господин Чавдар Георгиев, който предлага да бъде фиксиран изричен срок и той да бъде от три месеца, както го предложи.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 50, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 27 в редакцията на Комисията по Доклада й.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме параграфи с номера 16 и 17 по вносител, които стават съответно 28 и 29 по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 30:
„§ 30. В чл. 238, т. 4 след думите „чл. 239” се добавя „ал. 1” и накрая се добавя „или срокът по чл. 239, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 18. Предложение на народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
„В § 18, т. 3, в създаваната нова т. 9 отпада б. „д”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 31:
„§ 31. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 5 думата „два” се заменя с „три”;
б) в т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „установено с влязъл в сила акт на компетентен орган”;
в) създава се т. 9:
„9. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано:
а) изготвен е карнет-опис без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч;
б) извършено е маркиране извън отразените на терена граници на имота, предвиден за сеч;
в) изготвен е протокол за освидетелстване на сечището с невярно съдържание;
г) след съставянето и регистрирането в информационната система на Изпълнителната агенция по горите на карнет-описа без законово основание е извършено допълнително маркиране на дървета за сеч;
д) издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите на отписване от регистъра поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5-9, заявления, постъпили от отписаните лица, не се разглеждат за срок от една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра, заявления за вписване не се разглеждат за срок от две години след влизането в сила на заповедта за отписване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение е в т. 3 в новата т. 9 да отпаднат букви „б” и „д”, а именно: „б) извършено е маркиране извън отразените на терена граници на имота, предвиден за сеч;” и „д) издаден е превозен билет от временен склад” – забележете – „непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина”.
Това са неща, които будят съмнение и реално аз съм против те да бъдат записани в Закона. Поради тази причина се обръщам към народното представителство да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението на народния представител Дора Янкова, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 23, против 48, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на § 18, който става § 31 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 32:
„§ 32. В чл. 240, ал. 2 след думите „чл. 239” се добавя „ал. 1” и думите „т. 5, 7 и 8” се заменят с „т. 5-9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 19, който става § 32, в редакция по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20, който става § 33, по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение от народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 34:
„§ 34. В чл. 242 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 след думите „чл. 239” се добавя „ал. 1”;
б) в т. 3 след думите „чл. 245” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 34 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. В чл. 243 навсякъде след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 35 в редакция по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде § 36:
„§ 36. В чл. 244, т. 4 след думите „чл. 245” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 36.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 21 има предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 37:
„§ 37. В чл. 245 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”;
б) в т. 5 цифрата „5” се заменя с „3”;
в) създава се т. 8:
„8. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове за неговото прилагане, извършени при осъществяването на дейностите по чл. 241, ал. 1:
а) извършване на сеч извън границите на имота, за който е издадено позволително за сеч;
б) извършване на извоз на дървесина от сечището в нарушение на изискванията на регистрирания технологичен план за добив на дървесина.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) Не се разглеждат заявления за вписване в регистъра на лица, отписани поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5 и 8, в срок от една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра заявления за вписване не се разглеждат за срок от две години след влизането в сила на заповедта за отписване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колегата Желев предлага санкции, които са свързани с това, че ако някой е хванат като нарушител при влязъл в сила акт на компетентен орган за установено нарушение – извършване на сеч извън границите на имота и извършване на износ на дървесина от сечище в нарушение на изискванията за добив на дървесина, всъщност ние ще го отпишем от регистъра и една година той няма да има право да бъде вписван отново в него. Това – добре. Обаче ако го хванем повторно, вече две години няма да разглеждаме неговото искане за вписване в регистъра.
Питането е: защо даваме такива бонуси? Хванал си го в нарушение на абсолютно всички законови изисквания за добив на дървесина и износ и в следващия момент ние му даваме два шанса!
Моето предложение е „При повторно или следващо отписване от регистъра” да отпадне от текста, защото в противен случай създаваме прецедент. Тази фирма е хваната в нарушение, включително с решение на компетентен орган, с влязъл в сила акт на компетентния орган. Такова ми е предложението, за да има по-възпитателен ефект за онези, които си позволяват да правят такива нарушения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Къде точно Ви е предложението? Дайте го, ако обичате. Цитирайте го.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В ал. 2 последното изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Алинея 2 – „При повторно или следващо отписване от регистъра”...
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заявлението за вписване не се разглежда за срок от две години след влизане в сила на заповедта за отписване. Това ми е предложението – чисто редакционно е според мен, има възможност за по-голям дисциплиниращ ефект за онези фирми, които имат констатирани вече нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
В предишно мое изказване казах, че когато глобяваме, трябва да глобяваме така, че глобяваният да може да го понесе и когато бием някого, също трябва да може да го понесе. По принцип приветствам изказването на проф. Бъчварова, което е в посока още повече затягане на режима и контрола, но и това има някакви граници. Все пак е възможно и повторното нарушение да бъде неволно. Има точно две, за които са посочени тези – за първи път се отнема лицензът. Извършване на сеч извън границите на имота – само за едно нарушение отнемаш лиценза.
След две години се казва „при повторно или следващо отписване от регистъра” – две години той няма право. Досега можеше веднага след това отново да кандидатства, за да бъде вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска дейност, а сега заявленията не се гледат две години. Това е един карантинен период, все едно че си излежава наказанието, след което те просто не се разглеждат! Но не значи, че след две години, като са разгледани, непременно ще му бъде дадено. Нека Комисията да прецени доколко е голямо нарушението или не. Да дадем възможност на неволно сбъркалите да се поправят, макар и след две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бъчварова, с така предложената редакционна поправка, заличавайки второто изречение „При повторно или следващо отписване от регистъра”, текстът се осакатява така, че ако трябва да се приложи този текст с отписаното второ изречение, при повторно нарушение се връщаме на санкцията за едната година. Ако искаме да увеличим санкциите – по този начин вместо „две години” остава „една година”. Може би трябва да се предложи друг вид редакция на този текст. Иначе по принцип съм съгласна с Вашето предложение за увеличаване на санкциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Трета реплика?
Дуплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност аз предлагам да няма втори шанс. Един шанс има, при условие че е установено това нарушение и в рамките на една година той чака да бъде регистриран. Втори шанс да няма – той е хванат в нарушение. Единствен шанс има, и това е при първото нарушение. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Едната година остава. Не се разглеждат заявления една година – след една година той си кандидатства и се вписва в регистъра. Обаче втори шанс да няма, независимо че е две години.
Освен това, как ще прецените на кои ще разрешите, на кои няма да разрешите втората година? Това е някак си супер субективно – някаква комисия ще определя дали да влезе, или не. Хванат е, има един шанс – не трябва да се повтаря. Това ми е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заместник-министър Георги Костов има думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! В случая искам да дам пояснение.
Споровете за засилване на санкциите са много хубави, но в случая става дума за юридически лица. Вече за физическите лица го гласувахте, за което благодаря. Тук става въпрос за юридически лица и дори да му вземем лиценза изобщо на едно юридическо лице за дълъг период от време, изобщо да му го отнемем, фирмата „Х” става фирма „Х-1”, защото знаете как лесно се регистрират фирми в България. По-важно е, че в досието вече на фирмата ще има една санкция, втора санкция, за това става дума.
Предлагам да подкрепите предложението на Комисията, където това е детайлно обсъдено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 21, който става § 37, по вносител, подкрепен от Комисията... (Реплики.)
Извинявам се, последното изречение на § 37, ал. 2: „При повторно или следващо отписване от регистъра заявление за вписване ще се разглежда за срок от две години след влизане в сила на заповедта за отписване”, предложено от народния представител госпожа Бъчварова.
Режим на гласуване. Да отпадне, гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 22, против 46, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 21 по вносител, който става § 37, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 79, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 22 – предложение от народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 38:
„§ 38. В чл. 246 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 2 думите „чл. 239, т. 5 и 6” се заменят с „чл. 245, ал. 1, т. 5, 6 и 8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 22, който става § 38, по вносител, подкрепен от Комисията. (Реплики.)
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има предложение от народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 39:
„§ 39. В чл. 247 след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 39.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. В чл. 249, ал. 5 т. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 40.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В чл. 262 навсякъде след думите „чл. 241” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 41.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението, а то е следното:
„Създава се нов чл. 269а:
„Чл. 269а. За нарушения, извършени от физически лица в рамките на изпълнение на трудови или други договори, наказуеми по реда на чл. 256, чл. 258, чл. 260, чл. 261, чл. 263, чл. 265 и чл. 266 се наказва с глоба и юридическото лице, с което е сключен договора, в размер двойно по-голям от глобата на физическото лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: А § 23?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (встрани от микрофоните): Има изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не, до „Комисията подкрепя текста на вносителя…, който става § 42”. Ние гласувахме § 41, след това ще му дам думата.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Точно така.
Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, колеги. Тук става дума за създаване на административна отговорност за управителите на фирми, чиито служители извършват нарушения в горите.
Известно е, че Министерството на горите категорично отхвърля това предложение. Ето моите мотиви за него.
В момента основен проблем е липсата на събираемост на глобата от нарушителите поради факта, че същите са малоимотни, в същото време фирмите, в които служат тези „малоимотни” се облагодетелстват от тези нарушения, затова е необходимо развитие на възможността по чл. 83 от Закона за горите по отношение нарушенията в горите, като се даде възможност на районните директори по горите да възбуждат административнонаказателно производство по отношение на дружествата, които по един или по друг начин са се обогатили от нарушенията и престъпленията в горите.
Мярката има за цел да разреши проблема, че за нарушенията в горите се търси предимно отговорност от физическите извършители на нарушенията, а те са предимно роми, докато Изпълнителната агенция за горите признава, че събираемостта на глобите от нарушителите поради факта, че те са малоимотни е под 15%.
В същото време нарушителите в 99% в случаите извършват незаконни сечи в гори по разпореждане на своите работодатели, поради което аз смятам, че на юридическите лица следва да бъде търсена отговорност за извършените от техните служители нарушения.
До момента контролните органи могат да търсят отговорност от фирмата-работодател, но това се случва в много редки случаи. С това предложение всъщност, ако го приемете, законодателят задължава изпълнителната власт да накаже фирмата, която печели от незаконните дейности на своите служители.
Доводът е, че не може да се търси отговорност на непреките извършители на нарушенията, не е приемлив. Не е приемлив с оглед на факта, че нарушенията засягат ресурс от най-голям обществен интерес и тези фирми, които добиват този ресурс, трябва да носят отговорност за действията на своите служители, така както носят отговорност строителните фирми за незаконно строителство, а не строителните работници. Мисля, че тук съм пределно ясен.
Предложението за изменение в Закона също така е насочено към търсене на административно-наказателни санкции срещу юридическите лица. Нарушенията в горите, както знаете, досега не са включени в дългия списък на нарушения по чл. 83 от Закона и не позволяват търсене на наказания от юридическото лице, което всъщност печели от незаконната сеч. Независимо дали отчитаме незаконните сечи на 1 милион или на 2 милиона кубически метра, в случая става дума за бизнес за десетки милиони – между 40 и 100 млн. лв. годишно. Убеден съм, и Вие сигурно сте убедени, че единственият път за борба с това действие е наказанието на фирмите, които формират тези печалби.
Нека да припомня, че от приемането на Закона за горите през 2011 г. по административнонаказателните разпоредби на чл. 266, който касае незаконните сечи, има общо 1515 съдебни решения, от тях 94% се отнасят за ал. 1, по която се глобяват физическите лица, и едва 64 решения касаят наказателни постановления и имуществени санкции на физическите лица.
Тази ситуация е много странна, защото, това е публична тайна, над 90% от дървесината в България се добива от юридически лица, тоест разрешителните за сеч се издават на юридически лица, а актовете и наказателните постановления, вижте какъв парадокс, се издават на техните служители, обикновено, както казах, малоимотни роми и по същество те не се изплащат. Събираемостта на наложените глоби никога не е надвишавала 15%. Мисля, че това са данни от Министерството на горите.
С този член, да завърша, се задължават контролните органи да съставят актове на отговорните лица, а това са дърводобивните фирми. В гората не се допускат да секат Иван, Драган или Хасан, а фирмата „Хикс” или „Игрек” и всъщност на нейно име се издава позволителното за сеч, а нарушителят, условно Иван или Хасан, е в гората само защото действа от името на фирмата, за което получава и съответното възнаграждение.
Затова моля да подкрепите това мое предложение, въпреки че Комисията и Министерството не го одобряват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Реплика?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Енчев, не знам защо казахте, че, естествено, Министерството на земеделието и храните не подкрепя внесеното от Вас предложение?! Нима твърдите, че то закриля нарушенията в горите?!
По отношение на позволителното за сеч, не го получава фирмата, а лицензираният лесовъд на фирмата, защото от времето на Христос групова отговорност няма, има еднолична. В така предложения от Вас текст има рационално зърно, но не може да бъде приет в този вид, защото, първо, в него има юридически абсурд – юридическо лице не може да се наказва с глоба. Юридическото лице може да се наказва само с имуществена санкция.
Освен това така поставен текстът, ни вкарва в редица казуси, които на другия ден ще изглеждат нерешими. Давам Ви следния пример, колеги. Шофьор към даден ДАП кара пил, залавят го. Трябва ли директорът на ДАП-а да носи отговорност? В крайна сметка този, който извършва нарушението или престъпното деяние, се наказва, а не може по презумпция да наказваме и неговия евентуален работодател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Желев.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Енчев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще подкрепя предложението на господин Енчев. Трябва да има имуществена санкция и за тези, които са придобили разрешителното за сеч.
Но ще направя една редакционна поправка: след „чл. 266 се наказва с имуществена санкция и юридическото лице”. Тоест думата „глоба” да се замени с „имуществена санкция”. От чисто правна гледна точка е по-прецизно така да се запише – имуществена санкция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика? Няма.
Друго изказване?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ако вникнете в предложението, което се прави и което ние ще подкрепим, става въпрос за извършени нарушения от физически лица в рамките на изпълнение на техните трудови задължения, тоест те са наети от някой. Както беше казано, това са обикновено малоимотни лица, на които се вменяват санкциите. Няма начин да бъдат събрани глобите, които на тях им са наложени. Няма никакъв начин! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Мисля, че има справка от Министерството за 2014 г. – от всички наложени актове 10 – 15% е събираемостта.
В следващия текст Вие казвате, че ако те в 30-дневен срок съответно си заплатят санкцията, ще се намали с 30%. Вие въобще не можете да ги съберете. Ако ще да кажете, че и 10% ще бъде от санкцията, няма система, от която да вземете нещо на някой, който просто го няма. Затова предложението, че фирмите, които са наели с трудов договор – не въобще, трябва да носят същата отговорност и актовете да бъдат на тях или наказанията, за които става въпрос, според мен е стъпка в правилната посока. Предлагам това предложение да бъде подкрепено, защото в противен случай Изпълнителната агенция по горите никога няма да се похвали със събираемост на това, което има като наложени актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Права сте, колежке Бъчварова, има вече такъв Институт. Това е в Кодекса на труда. Мисля, че беше чл. 200 – за имуществена отговорност на работодателя и така наречената „безвиновна отговорност”.
Тук се предлага от колегата Енчев именно подобна структура за отговорност на фирмите, които са придобили правото за сеч и съответно тя не се извършва съгласно това тяхно право, а в нарушение на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, доколкото разбирам, сега Законът за горите е над Кодекса на труда. Просто няма как да се случи един закон за определен бранш да пренебрегва всички останали закони – Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки и Кодекса на труда. Трябва да има отговорност и тя се носи от фирмата, която е наела съответните физически лица да изпълняват нейни ангажименти, свързани с изпълнението на договорите. Наистина Ви моля да подкрепите текст, който отговаря и на други законови изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Други изказвания? Няма.
Заместник-министър Георги Костов има думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се гласуват текстове в Закона, трябва да си ги представяме как ще действат реално на практика. Нямаме нищо против всички да засилим охраната на горите и санкциите върху тези, които наистина са виновни.
Това, което предлага господин Велизар Енчев, може да доведе, и най-често ще доведе, до следния много елементарен казус.
Работникът „х”, назначен във фирмата „у”, поради това че има зъб на своя управител по различни причини, отсича три дървета. На него му правят глоба от 200 лв., а на управителя – 400 лв.
Ако се приеме това нещо, тази възможност веднага става реална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението на колегата Енчев е абсолютно целесъобразно. Искам само да посоча, че този тип отговорност в областта на екологичното право е много разпространена. За разлика от другите типове право, основните нарушители в екологията са юридическите лица, защото те замърсяват и увреждат околната среда. Същото предлага и колегата Велизар Енчев – не да търсим ромите, които секат за по 5 или 10 лв. на ден, а да хванем фирмите нарушители – юридически лица, еднолични търговци и други стопански субекти, които унищожават нашите гори с цел да си набавят печалба. Ламтежът за печалба трябва да се ограничи, защото е пагубен за българската гора.
Затова напълно подкрепям текста, който колегата Велизар Енчев предлага, и Ви моля всички Вие да го подкрепите. Няма никакъв проблем с този вид отговорност, който предлага той – обективна отговорност на юридическите лица и другите стопански субекти.
Моля да подкрепим този текст. Той е в ползва на българската гора. По този начин ще докажем и обща воля, че искаме да запазим българската гора и тя да се стопанисва съобразно правилата на горското стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Заповядайте за процедура, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги, предлагам прекратяване на дебатите по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Правя обратно процедурно предложение. Преди да се прекрати дебатът, първо трябва да го гласуваме, в крайна сметка.
Колеги, тук става въпрос за национално богатство, за горите на България. Така лековато да прекратим този дебат и да оставим извършителите на тези престъпления против това национално богатство, против горите, които изсичат, та тези юридически лица да се измъкнат през задния вход, без да търпят някаква имуществена санкция, че не са спазили законодателството, ми се струва доста несериозно.
Правя обратно предложение. Дебатът трябва да продължи. Очевидно е, че колегите имат своите доводи в една или друга посока, но в спора се ражда истината. А истината е една – трябва да запазим това национално богатство. То минава през контрол и санкции от страна на държавата. Благодаря.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ, от място): Политическо говорене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме предложението на господин Желев за прекратяване на дебата по предложението на господин Велизар Енчев за създаване на нов чл. 269а.
Гласували 96 народни представители: за 79, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме предложението на народния представител Велизар Енчев, което не е подкрепено от Комисията.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Има редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако го приемат, ще го подложа на гласуване. Не може нещо, което не е прието в залата, да има редакционна промяна.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 27, против 51, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме само предложението, прочетено от госпожа Караянчева, за следващия § 23 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 42. По вносител е § 23, който става § 42, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 74, против 6, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Колеги, току-що приехме § 23, който стана § 42.
Слушаме Ви, госпожо Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Велизар Енчев – в чл. 273, ал. 1 се заличава израза „освен ако се установи, че са използвани независимо ли против волята на собственика им”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – създава се § 23а:
„§ 23а. В чл. 273, ал. 1 след израза „собственост са” се поставя точка и текстът до края на разпоредбата – отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! При предишното гласуване защитихме интересите на частните фирми, сега с евентуалното отхвърляне на моето предложение, ще защитим интересите на физическите лица – крадците. Разбира се, надявам се на здравия разум, още повече че останах с впечатлението, че по време на разискванията в Комисията има воля това предложение да се приеме, макар че Министерството е против. Разбира се, има възможност това да се предложи и в Наказателния кодекс, но по никакъв начин не се изключва възможността да го променим сега, в този момент, в този Закон.
Кои са моите мотиви? Предлагам да се разреши конфискацията на всички средства, използвани за незаконен дърводобив и за транспорт на дървесината, придобита чрез незаконен дърводобив, независимо от това чия собственост са тези средства. Смятам, че собствениците следва да носят отговорност за управлението на тези средства от трети лица.
Приложената мярка има за цел пряко да демотивира извършителите на незаконни сечи чрез конфискация на всички средства, използвани за незаконен дърводобив и както казах, за транспорта на тази дървесина, независимо чия собственост са те.
В момента не е никаква тайна, че съществуват организирани групи основно във Врачанско, Ловешко, Плевенско и Монтанско, при които се установява превръщане на незаконните сечи в бизнес за стотици хиляди, а може би и за милиони левове. Техни товарни средства са задържани многократно от контролните органи и впоследствие, за съжаление, съдът освобождава задържаните средства, защото – знаете каква е аргументацията – са използвани против волята на собственика, който собственик обаче е основният организатор и получател на печалбата от незаконната сеч. Изпълнителната агенция признава, че търсенето на административна и наказателна отговорност от нарушителите в горите е крайно неефективна.
В същото време текущият текст на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите е приложим само по същество за необразованите роми, които за разлика от постоянните нарушители, не се сещат да използват само чужди средства и винаги да твърдят, че ги използват без съгласието на техните собственици. Смятам, че не могат да се приемат доводите, че с конфискацията на собственост на трети лица, се засягат неправомерно техните интереси, тъй като мярката има за цел защитата точно на собствеността върху гората и дървесината, която е многократно от по-голямо значение за отделния гражданин и за обществото, отколкото моторното превозно средство или резачката на трето лице.
Убеден съм, че мярката е необходима, докато съдебната власт не гарантира и докаже, че търсенето на отговорност от нарушителите в горите е значително ефективно.
Също така искам да успокоя тези, които се страхуват, че могат да пострадат невинни хора – трети лица. Има една гаранция: когато се отнема предметът, спомогнал за незаконните сечи, повтарям – дали ще е трактор, каруца или резачка, собственикът му, ако не е нарушител, може да търси компенсация от нарушителя, включително чрез спор в съда или може да бъде компенсиран, защо не, и със застраховка за това.
Призовавам Ви да подкрепите това предложение, въпреки че Комисията не го подкрепя. Повтарям още веднъж: по време на дебата в Комисията останах с впечатлението, че при гласуването разликата „за” и „против” беше много малка. Става дума за опазването на българската гора и за ефективни наказания на истинските виновници за масовата сеч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, с риск да се повторя с изказването на господин Енчев, все пак ние сме направили подобно предложение и искам да мотивирам и аргументирам защо.
Наистина дебати по чл. 273 са правени и в предходни промени на Закона за горите. Той гласи следното: „Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.”
На практика нарушителят „Х” с вещ, собственост на лицето „У” извършва нарушение, установява се нарушението, задържа се вещта и когато се води съдебно дело, в повечето случаи се установя, че тази вещ е използвана от лицето „Х” без съгласието и волята на собственика.
По този начин в много от случаите делата се губят, собствениците запазват собствеността върху вещите и мисля, че така ние стимулираме нарушителите да продължават безнаказано своите нарушения и своята бракониерска дейност.
Мисля, че с нашето предложение, ако наистина се приеме, ще направим така, че ще дисциплинираме собствениците на тези вещи да контролират в чии ръце са използвани те и по какъв начин, от една страна, от друга – ще накараме извършителите на нарушения да се замислят дали след поредното нарушение тази вещ ще остане собственост на лицето, което им я е предоставило, или ще бъде конфискувана в полза на държавата.
Затова, колеги, аргументите на нашите противници при дебатите в Комисията, че не сме защитили мотивирано нашата позиция считам, че не са уместни и апелирам наистина да гласувате предложението ни, което ще бъде от полза както за държавата, така и ще контролира и дисциплинира нарушителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Светла Бъчварова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 42, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение от народния представител Румен Желев и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде § 44:
„§ 44. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 54 и 55:
„54. „Нискостеблени” са акациевите, келяв габърови, мъждрянови и гледичиеви гори за издънково възобновяване;
55. „Тъмна част на денонощието” е:
а) от 18,30 ч. до 6,30 ч. – за месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. – за месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. – за месеците май, юни и юли;
г) от 21.00 часа до 06,00 часа – за месеците август, септември и октомври.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение от Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Преходните и заключителни разпоредби в § 48.
Комисията предлага да се създадат § 45, 46 и 47:
„§ 45. В § 42 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2 и чл. 249, ал. 5, т. 3” се заличават.
2. Създава се т. 3:
„3. чл. 115, ал. 1, т. 2 и чл. 116, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.”
§ 46. Параграф 78 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 60 от 2012 г.; изм., бр. 102 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.) се отменя.
§ 47. В Приложение № 2 към чл. 27, ал. 3, т. 6 „Списък на горските разсадници с национално значение” се създават т. 26 и т. 27:
„26. „Локорско” – с. Локорско.
27. „Манджерин” – гр. Пирдоп.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 45, 46 и 47.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията предлага да се създаде § 48:
„§ 48. (1) Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, намиращи се в горска територия – държавна собственост, могат да ползват възмездно прилежащата незастроена част от земята.
(2) Ползването на прилежащата незастроена площ по ал. 1 се осъществява след сключване на договор за отдаване под наем по реда на чл. 41-46 без провеждане на търг.
(3) Лицата по ал. 1 в срок до три години от влизане в сила на този закон, могат да подадат заявление за закупуване на прилежащата незастроена част от земята до министъра на земеделието и храните, придружено с:
1. копие от документ за самоличност или удостоверение за актуално състояние и код по регистър БУЛСТАТ;
2. документи, удостоверяващи собствеността върху сградата;
3. скица на имота с обозначени координатни точки;
4. документ, определящ нормативно прилежащия терен;
5. доклад и удостоверение за оценка по реда на наредбата по чл. 86.
(4) Министърът на земеделието и храните издава или отказва да издаде заповед за продажба. В едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, лицето заплаща дължимите цени, такси, данъци и разноски.
(5) Въз основа на заповедта и надлежен документ за платени суми по ал. 4, представен от купувача, министърът на земеделието и храните сключва договор за покупко-продажба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и § 48.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 25 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители –
§ 25 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Румен Желев, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 49:
„§ 49. (1) Когато към датата на влизане в сила на този закон има неприключили административни производства по § 4, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице със заповед назначава комисия за съответната община. Комисията се назначава в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Комисията по ал. 1 е в състав: председател – представител на регионалната дирекция на горите, и членове: представител на общинската администрация, представител на общинската служба по земеделие, представител на службата по геодезия, картография и кадастър за землищата, за които е влязла в сила кадастрална карта, и представител на съответното държавно горско или ловно стопанство. За работата на комисията се изготвя протокол.
(3) Комисията изготвя списъците на поземлените имоти на територията на съответната община, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1. В списъците се описват видът и произходът на горите и размерът на имотите или на частта от тях, която притежава характеристиката на гора.
(4) В списъците по ал. 3 се включват:
1. имоти или части от тях, собственост на физически или юридически лица, които към 1 март 1991 г. са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения, но не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост;
2. имоти, които са възстановени или придобити по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и отразени върху кадастралната карта или върху картата на възстановената собственост като земеделски територии, но са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения преди 1 март 1991 г.;
3. имоти държавна или общинска собственост, придобили характеристиката на гора.
(5) Комисията извършва проверка за наличието на имоти по ал. 3 и 4 на територията на съответната община по горскостопанска карта, чрез цифрова ортофотокарта, по карта на възстановената собственост, по кадастрална карта или по други съществуващи документи;
(6) Когато от проверката по ал. 5 не може да се установи дали имотите представляват гори по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, комисията извърша проверка на място за фактическото използване на имотите по смисъла на
чл. 9 от Закона за устройство на територията;
(7) Списъкът по ал. 3, утвърден с протокола за работата на комисията, се обявява за срок два месеца на публично място в съответната община и в кметствата на населените места за запознаване на собствениците на засегнатите имоти;
(8) В едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 собствениците на засегнатите имоти могат да отправят писмени възражения, бележки и предложения към комисията по ал. 1;
(9) Комисията разглежда възраженията, бележките и предложенията на собствениците на засегнатите имоти и взема решение в едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 8. Решението се обявява по реда на ал. 7. Протоколът, придружен с окончателния списък на имотите, се предоставя на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице;
(10) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице одобрява протокола по ал. 9 в 3-месечен срок от представянето му или го връща на комисията, ако са установени нарушения на административната процедура;
(11) В 3-месечен срок от одобряването на протокола по ал. 9 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за определяне на имотите от списъка по ал. 3 като горска територия;
(12) Заповедта по ал. 11 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс;
(13) След влизането в сила на заповедта по ал. 11 копие от нея се изпраща на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, ако за територията има одобрена кадастрална карта, или на общинската служба по земеделие за отразяване на имотите като горска територия в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В този параграф се разписват процедурата и редът, по които възстановена собственост върху земеделски земи има възможност, и тази възможност се реализира чрез тази процедура, да се превърне в горски фонд. В първия случай, когато това е доброволно, няма никакъв проблем. Но когато собственикът е получил земеделска земя има задължението в 3-годишен срок да я възстанови като земеделска и не го извърши, съответно по административен ред тя става горски фонд.
Както досега се изказваше заместник-министър Костов, трябва да се види в дълбочина как действа текстът и приложим ли е.
Това, което е предложено, за мен е абсолютно неприложимо и отново се ощетяват собствениците. Защо? Защото Вие сте придобили собственост в резултат на Закона за възстановяване на собствеността като земеделска земя. Преди 1991 г. или 1991 г. тя е била гора, но изведнъж се вижда, че е възстановена като земя. Отделно от това се подготвя някакъв списък. В този списък се описват или се наблюдават имотите, които са включени в протокола, който се предлага да бъде горски фонд. Но никъде в текста не е записано, че собственикът се уведомява. Този собственик, който не е един, на един парцел земя може да имате 4, 5 или 6 собственици, кой собственик ще уведомите? Вие не го уведомявате даже, слагате на кметството един план, в който този собственик е длъжен да мине да види дали имотът му е съответно горски фонд и дали попада в тази ... Извинявайте, ама повечето собственици дори ги няма в страната. Те няма да разберат даже, че са в такава процедура, а не да обжалват. Тоест собственикът в тази процедура не е уведомен. Това, че ще сложите обявата в кметството, не Ви носи абсолютно никаква информация за този собственик, за да можете да преобразувате собствеността му. Това е първото възражение.
Отделно, колко собственици ще уведомявате? Аз имам земеделска земя, но собствениците са осем души, примерно. Само мен ли ще ме уведомите или поне 50 процента, защото решението трябва да вземат всички собственици на този парцел, а не една част.
В Закона за собствеността тези процедури са разписани и правото на собственика е защитено от гледна точка на това, че той трябва да се изкаже по отношение на неговите решения в по-нататъшен период.
Като цяло тази процедура, според мен, отново няма да действа, както досега не е действала, колкото и подробно да я разписвате.
Но правя и процедурното предложение в § 49, ал. 7 поне първото изречение да бъде: „Собствениците на засегнатите имоти задължително следва да се уведомят и едва тогава да има възможност да бъде направено обявлението. В това няма лошо. Но собственикът Ви гарантирам, че няма да знае за какво става въпрос. А пък в едномесечен срок да реагира, да дава възражения, просто Ви казвам, няма го собственикът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожо Бъчварова, извинявайте, да повторите предложението си, че имаме спор какво сме записали.
В ал. 7 списъкът по ал. 3, утвърден с протокол за работа...
Елате на микрофона, не Ви чувам добре, извинявайте. Прочетете го точно, както го предложихте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Алинея 7, първо изречение да бъде: „Собствениците на засегнатите имоти задължително се уведомяват за промяната на обстоятелствата по техните имоти”. И следва, за да не се прави нова алинея: „Списъкът по ал. 3, утвърден с протокол, се публикува...”. Тоест задължението е да се уведоми собственикът плюс списъка, който е публикуван в съответното кметство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви. Благодаря.
Реплики няма. Други народни представители?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Отново се връщаме на така наречените земеделски гори, придобили характеристика на гора, които не знам за кой път вече дебатираме. Заповедта се връчва задължително на собственика на горите, госпожо Бъчварова, вижте по-нататък – в ал. 12 или 13. А това, което Вие предлагате – да се уведоми всеки един собственик, просто блокира процедурата.
Тръгнахме да променяме Закона под един обществен натиск, който твърдеше, че горите в България се изсичат варварски, безконтролно и така нататък. Почти всички текстове и поправки в Закона са направени в посока защита на горите, увеличаване на превенцията, увеличаване на контрола, прозрачността и така нататък.
Голяма част от земеделските земи, които по кадастър се водят земеделски гори в България, са придобили по една или друга причина характеристика на гора и в продължение на повече от 25 години те стоят неизползваеми. Най-после трябваше да се вкарат конкретни текстове, които да регулират начина, по който с тях да се процедира от тук нататък. Мисля, че няма нито един слаб момент в предложените текстове, които са много пъти гледани и прецизирани и върху които ние много пъти сме дебатирали.
Основното Ваше изказване беше по посока на това, че собственикът ще остане неуведомен. Това не отговаря на истината, в заповедта собственикът ще бъде уведомен. Има достатъчно дълго време, за да прецени от тук нататък дали да ги стопанисва като гора, или като земеделска земя. Все пак всичко това трябва да става в един обозрим период от време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Желев?
Госпожа Бъчварова.
Всъщност това беше негова реплика. (Реплики.)
Вие изказване ли направихте, господин Желев? (Реплика от народния представител Румен Желев.)
Добре, Ваша реплика тогава. (Реплики.)
По-скоро беше реплика към Вашето изказване, но няма значение – репликирайте сега, а той ще има право на дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вие говорите за ал. 12, когато заповедта е факт. Защо не уведомите собственика, че неговата земя е попаднала в хипотезата, че е гора или не е гора, дали ще продължава да бъде гора, или няма да бъде гора?
Предложението е в ал. 7 – Вие да го уведомите, когато вече сте направили този списък, а той трябва да обжалва иначе заповедта. Това е нещо финално, което изисква много повече усилия. Защо не уведомите собственика в началото на процедурата, за да може да реши какво да направи и съответно в началото на процедурата той да е наясно, че има ангажименти?
Не виждам никакво противоречие между това, което Вие говорите и което аз предлагам, собствениците да бъдат уведомени. Няма да се справите, казвам Ви го, защото няма да ги откриете. Даже собствениците, всички ще обжалват, независимо какви срокове сте писали, защото правото на собственост върху възстановена собственост от земите е неприкосновено, но пробвайте се, като искате, втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Желев, права е госпожа Бъчварова. Има много случаи във взаимоотношенията на горските власти със собствениците на гори. Получава се така, че един може да състави план, а две трети от другите да правят възражение върху акта на представителя на държавата. Ако уведомим един, тоест, тъй като повечето земи и гори имат наследодател и има много наследници и ние, ако обявим един, който е собственик в качеството си на наследник, ще трябва две трети от другите... Той ще каже: „Да, аз получавам информация и две трети от другите да търсят взаимоотношение с държавата”, защото това е допустимо за административното производство – административно производство без две трети от собствениците не се получава. Тогава ние ги завъртаме в един омагьосан административен кръг, по който е възможно ние да създадем в момента ситуация, която да не е в интерес и да не е чиста, законодателна, да неравнопоставя хората като собственици.
Затова, първо, ако ще се запънете и ще приемете този текст и сте решили да вървите в тази посока, приемете това – „собствениците”, или намерете поне две трети от тях действително да бъдат ангажирани в този процес на производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакционното допълнение, което направи госпожа Бъчварова. В ал. 7 преди текста на Комисията да се допише изречението: „Собствениците на засегнати имоти задължително се уведомяват”.
Така е, госпожо Бъчварова, нали? (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 24, против 39, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме пълната редакция на § 49 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преди да преминем към следващия параграф, подлагам на гласуване предложението на госпожа Светла Бъчварова, което Комисията не подкрепя, за отпадане на § 25 по вносител. (Шум и реплики.)
Гласуваме предложението на госпожа Бъчварова за отпадане на § 25 по вносител. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма предложение нито за отхвърляне, нито за гласуване.
Продължаваме напред.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
По § 26 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„§ 26 – отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
„§ 26 се изменя така:
„§ 26. В параграф 78 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн. ДВ. бр. ...), в т. 3 накрая на текста, след думата „насаждението” се поставя запетайка и се добавя изразът „като сечта се извършва веднъж на 5 или 10 години”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който е отразен на систематичното му място в § 46 и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като § 78 е свързан с чл. 13 в приетия Законопроект, реално в изменението в ал. 2 са останали отношенията във връзка със стопанисването, собствеността на физически и юридически лица с обща площ до 2 ха. Затова моето предложение е конкретно. Ще Ви прочета какво представлява § 78 като цяло и каква е логиката на моето предложение.
Параграф 78 като цяло, който предлагате да отиде на систематичното място в § 48, съответно след това да отпадне или да бъде свит, означава, че до изготвянето на горскостопански план по чл. 13, ал. 2, което е изменено и стабилизирано, и безспорно тук вече отпада или горскостопанска програма по чл. 13, ал. 14, защото ал. 14 отпадна при разглеждането на чл. 13, физическите и юридическите лица и техните обединения, собствениците на поземлени имоти в горски територии с обща площ до 2 ха включително, могат да извършват ползване на дървесина при следните условия:
1. да не се провеждат окончателни фази на възобновителни сечи;
2. да не се провеждат сечи за издънково възобновяване или средностъблено стопанисване за превръщането на издънковите гори в смесени.
Моето предложение е в т. 3 – размерът на ползването, защото ние реално хем блокираме, а трябва да дадем възможност до извършването на карти, размерът на ползването да не бъде по-голям от 20 на от запаса на насажденията и предлагам да се добави, че сечта може да се извършва веднъж на пет или десет години.
Правя това предложение с ясното съзнание от родопската практика и това е необходимо реално да се прави, а Вие реално още повече либерализирате Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на вносителя § 26 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 46, подкрепено от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 45.
Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Параграф 27.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 50:
„§ 50. Започналите и неприключили до влизането в сила на този Закон процедури за вписване в публичния регистър по чл. 235 се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 27, който става § 50, по доклада на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Румен Желев по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 51:
„§ 51. Разпоредбата на чл. 111, ал. 8 не се прилага за ползването на дървесина от имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има издадени позволителни за сеч преди влизането в сила на този Закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 51.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за § 28, който става § 52, подкрепен от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Дора Янкова:
„Създава се § 28а:
„§ 28а. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн. ДВ. бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се създава ал. 6:
(6) Заварените, действащи сега или възстановили дейността си, горовладелски кооперации, дружества и сдружения стават правоприемници на заличените и преобразуваните горовладелски кооперации, дружества и сдружения, на които е отнета дейността от 1947 г.”
2. В Допълнителните разпоредби се създават параграфи 1б и 1в:
„§ 1б. Стопанисването на възстановените гори в идеална собственост става въз основа на стопански планове и програми на кооперативни начала, като разпределението на доходите между собствениците става съобразно притежаваните идеални имуществени дялове.”
§ 1в. Всеки, който притежава горска територия в идеална собственост с предмет на дейност горско стопанство е по право член на горовладелска кооперация, дотогава докато притежава идеални имуществени дялове в кооперацията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велизар Енчев – в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания след израза „227, ал. 1 – 5,” се допълва „235, 236,”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Винаги, когато се правят изменения в законопроектите, в самите законопроекти в Преходните и заключителни разпоредби се правят промени в законите, които имат отношение към основния закон.
Моето предложение за създаване на § 28а е от анализа и дискусията, които има в Родопския регион след възстановяването на горите и земите от горския фонд. Ще споделя своите мотиви.
Всички знаете, че горовладелските и горскопроизводителните кооперации в Република България са създадени на основание законите от 1911 г. За продажбата на някои държавни гори на бившите им собственици тази регулация е направена със закон от 1925 г. и с други последвали документи.
Когато приехме Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд през 1997 г., кооперациите не се конституираха като правоприемници на съществуващите до национализацията кооперации, като форма на задружно управление на кооперативните гори и земи от горския фонд. Тогава реално се отне възможността те да бъдат легализирани като структури, които да отстояват правата на своите членове.
Заедно с това се отне и възможността да се защитят интересите на съсобствениците, предоставили управлението за стопанисване и защита на имуществените им интереси на кооперациите.
Какво направихме реално тогава? Възстановихме на член-кооператорите собствеността в идеални части като стопанисване – отново задружно, и в ревири. И какво се получи? Ревирите са факт. Хората в Родопите знаят, че горскостопанските ревири винаги са били частни. А когато ги възстановихме в идеални части и в съсобственост, останаха парчета вътре в ревирите, в които благодарение на дейността до 1947 г. горските кооперации са имали общо задружно ползване на тези части. Сега на тези части държавата е собственик и съответно кооперациите отделят финансов ресурс, който стои като депо и се ползва от държавата, вместо да се ползва активно от тези икономически единици.
Паралелно с това неслучайно споделих, че към 2011 г. кооперациите са били горовладелски и горско-производителни. Със Закона за възстановяването ние възстановихме собствеността само на тези, които имат собственост, но не дадохме възможност на тези, които имат книжа в акции или съответно в кооперативни дялове в разписните книги на кооперациите.
Изключително сериозно е ощетена – тук колегите народни представители от Смоленския избирателен район знаят, че и в момента има несправедливост – потребителна горска кооперация „Новак” в село Могилица. Тя е била организирана като горско-производителна – не е била само горска със земите си, защото е имала и производителна дейност. Хората сега не стопанисват тези земи и не можаха да се възползват от възможността да си ги възстановят, тъй като дяловият капитал в левова равностойност на всичките над 150 домакинства, а сега една голяма група наследници, не беше признат като право за възстановяване.
По тази причина правя предложение в този Законопроект, защото вече може би след още две – три години става 20 години периодът, в който тези отношения се оказва, че имат пробойна. Народното събрание е затова – да отчете в един период от време къде са несправедливостите в обществените отношения и да ги намести.
Призовавам Ви да подкрепите това предложение – то е справедливо, то е за задружното и кооперативно ползване, дава възможност и е в интерес на кооператорите да се ползват от своите икономически интереси. Затова предлагам да подкрепите това предложение. Отново се обръщам към Вас: то е справедливо за член-кооператорите на горските и на горско-производителните кооперации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз съм напълно убеден в добрите намерения на госпожа Янкова по отношение на поправките и промените, които внася в Закона, само че считам, че мястото им не е в Горския закон. Това е работа на друг закон, примерно на Закона за кооперациите. Не може Горският закон да се занимава с проблемите на хората от село Могилица, защото те са частен случай.
Как така Горският закон ще следи за разпределението на доходите от стопанисването на възстановените гори между собствениците, което става съобразно притежаваните идеални имуществени дялове? Това не е работа на Закона за горите.
Иначе съм сигурен, че предлаганите текстове са добри и обслужват нечии интереси – да са живи и здрави хората, но не мога да подкрепя тези текстове на това място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Първа реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колега, Законът за кооперациите всъщност урежда устройството, статута, възникването и прекратяването на кооперациите – тяхната дейност, но в никакъв случай не урежда възстановяване на собственост. Ако някъде се възстановяват гори и горска собственост, то тук е мястото – в Закона за горите.
Аз приветствам и се радвам, че Вие подкрепяте предложението като текст, като съдържание, но точно тук му е мястото. Надявам се наистина да го подкрепите и при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Репликата ми към господин Желев е следната. Да, Законът за кооперациите има необходимост от промяна, но не от промяна в смисъла на горските кооперации и тя няма да реши нищо, защото тук става въпрос за взаимоотношения с горския фонд, за земи и гори от горския фонд.
Тъй като Вие сте лесовъд, уважаван от мен, надявам се, познавате добре законодателството, през 2011 г., когато са възниквали тези кооперации, те са били горски и горскопроизводителни. Когато ние правихме регулацията през 1997 г., сложихме в привилегия собствениците на горските кооперации, но горско-производителните кооперации са имали нюанси, при които те са имали по-голяма горска производителна сила.
Ще Ви дам пример. Кооперацията в село Стойките е горскопроизводителна. Тя се сля, тя взе и потребителната, тоест стопанисва и гори, има и магазини, има и друга кооперативна собственост. В тази кооперация има хора с дялове, които са техни, в идеална част и съсобственост на ревирите, но тези член-кооператори имат и дялове в кооперацията, която беше слята с потребителната. Документите, книжата са именно на тази кооперация, за която говоря – „Новак”. Добре е да им дадем възможност да се възстанови.
Всички останали, Вие може да се допитате, скоро сте назначили Почеканска за директор на „Хвойна” – това е добро решение, мисля, че тя беше шеф на Сдружението „Горовладелец”. Всички кооперации в Родопите имат несправедливост – има много кооперативна земя, за която в момента трябва да плащат на държавата. Родопите в момента не са в добра икономическа ситуация. По тази причина Ви правя реплика, че тук е мястото – в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Желев, ще ползвате ли? Не.
Процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Надявам се, че процедурата е една и съща.
Тъй като чухме много изказвания и изразяване на становища, предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване процедурата по прекратяване на дебатите и гласуване на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на дебатите по обсъжданите параграфи.
Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Процедура.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с предстоящото гласуване от името на БСП Лява България искаме поименна проверка, тъй като е много важно да се види имаме ли кворум. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По този важен текст трябва да сме наясно как гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Айдоан Муталиб Али - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Квесторите, поканете групата на Реформаторския блок. Съобщете им, че върви поименна проверка.
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Вили Младенов Лилков - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Списъкът на допълнително влезналите до момента: Атанас Атанасов, Валентин Василев, Александър Методиев, Валентин Николов, Валентин Павлов, Борислав Великов, Атанас Ташков, Борис Станимиров, Вили Лилков, Гроздан Караджов, Пламен Тачев – ние до Пламен не сме стигнали, Красимир Янков, Атанас Стоянов, Айхан Етем, Димитър Лазаров, Делян Добрев, Емил Райнов, Валери Жаблянов.
Налице е кворум. Продължаваме!
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова, което Комисията не подкрепя. Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 116 народни представители: за 56, против 45, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тъй като не успях да гласувам, искам да предложа процедура по прегласуване и да призова колегите в залата да подкрепят това изключително важно предложение на госпожа Янкова – то засяга доста на брой кооперации, хора. Така че Ви призовавам да гласувате „за”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 131 народни представители: за 64, против 55, въздържали се 12.
Предложението не е прието. (Оживление в БСП ЛБ. Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
То беше на първото гласуване – при прегласуването нямаше сугестиране на залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велизар Енчев, което Комисията не подкрепя. (Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Господин Енчев, докладвани са текстовете, с общ дебат. Постъпи предложение за прекратяване на разискванията. Обявих, че сме в режим на гласуване.
Гласуваме, колеги, предложението на господин Енчев.
Гласували 118 народни представители: за 32, против 67, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, тъй като досега гласувахме текстове, с които пощадихме фирмите, извършващи незаконна сеч, пощадихме имуществото на физически лица, които крадат от гората, предлагам прегласуване, защото става дума за чисто юридически аргументи, които оспорват становището на Комисията по земеделието и храните, която смята, че това, което предлагам, засяга разпоредбите на Наказателния кодекс. Точно обратното, чисто юридически текстът е част от Закона за административните нарушения и наказания.
Моля, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласували 121 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 29 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по буква „а”, а предложението по букви „б” и „в” е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 53:
„§ 53. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на:
1. Параграф 20, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.
2. Параграф 25 относно чл. 206, ал. 1, т. 3, която влиза в сила от 1 януари 2016 г.
3. Параграф 28, който влиза в сила три месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Заместник-министър Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря, че ми давате думата. Вземам сега думата, защото след като гласувате Закона, нямам право на това.
Искам да благодаря на всички, които подкрепихте промените в Закона за горите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е неголяма, но правилна стъпка за опазването на нашето богатство. Още веднъж благодаря от името на бъдните поколения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Мисля, че получихте реплика под формата на ръкопляскания.
Изказвания по последния параграф? Няма.
Гласуваме § 53, последен от настоящия Законопроект, в редакцията на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението за последния параграф е прието, с което и настоящият Законопроект.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО ОТ ДОХА НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по околната среда и водите като водеща и на Комисията по външна политика.
Господин Иванов, моля, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо моля да подложите на гласуване процедура за допускане в залата на господин Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменението на климата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, гласувайте, уважаеми колеги, допуск в залата на изброените лица.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете лицата, които бяха споменати.
Заповядайте за доклада, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.
На свое редовно заседание проведено на 4 юни 2015 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.
От името на вносителите, Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменението на климата” при Министерството на околната среда и водите.
С изменението, прието на 18-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата в Доха, Катар, през декември 2012 г. се установява втори период на задължения по Протокола, започващ на 1 януари 2013 г. и завършващ на 31 декември 2020 г.
За страните, изброени в Приложение „Б” на Протокола се въвеждат задължения за намаляване на емисиите, както се правят и някои изменения в текста на Протокола, които трябва да се изпълняват през втория период.
Изменението на Протокола от Доха ще влезе в сила на международно ниво, когато бъде ратифицирано от три четвърти от страните по Протокола. Това са 144 от общо 192 страни. Официалното влизане в сила е важна цел на Европейския съюз.
Ратификацията на изменението от Доха на Протокола от Киото от всяка държава членка е необходимо условие за последващата ратификация на законодателния акт от страна на Европейския съюз.
С тази ратификация за България ще бъде официално приложима позитивната международна правна уредба относно изпълнението на задълженията на страната ни за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г..
Въз основа на проведената дискусия и изказани мнения, Комисията по околната среда и водите, с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата,
№ 502-02-17, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Моля да чуем следващия доклад – на Комисията по външна политика. Имаме още един доклад, след което ще направим дебат. Дайте все пак възможност да чуем мнението и на Комисията по външна политика.
Господин Станимиров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
Към Рамковата Конвенцията на ООН от 1992 г. за промяната на климата, беше създаден допълнителен Протокол, приет в Киото през декември 1997 г., с който се предвиждаше намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата в периода 2008 – 2012 г.
България подписа Протокола на 18 септември 1998 г. и го ратифицира през 2002 г.
Протоколът от Киото влезе в сила на 16 февруари 2005 г. и продължи да действа до края на 2012 г.
С изменението, прието на 18-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция в Доха, Катар, през декември 2012 г., се установява втори период на задължения по Протокола, който започва на 1 януари 2013 г. и завършва на 31 декември 2020 г.
Въвеждат се правно обвързващи задължения за намаляване на емисиите за страните, изброени в Приложение „Б” на Протокола от Киото, както и някои допълнителни изменения в текста на Протокола от Киото, които трябва да бъдат изпълнявани през втория период на задължения.
На международно равнище изменението от Доха ще влезе в сила, когато бъде ратифицирано от три четвърти от страните по Протокола от Киото, тоест 144 от 192 страни. Официалното влизане в сила на Изменението от Доха е важна цел на Европейския съюз с оглед постигане на поетите ангажименти от Европейския съюз на международната сцена.
Ратификацията на Изменението от Доха на Протокола от Киото от всяка държава – членка на Европейския съюз, е необходимо условие за последваща ратификация на този законодателен акт от страна на Европейския съюз.
С ратификацията на Изменението от Доха за Република България ще бъде официално приложима позитивната международна правна уредба относно изпълнението на задълженията на страната ни по намаляване на емисиите на парникови газове в периода до 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 10 юни 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
След изслушване на мотивите към Законопроекта, представени от господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите, Боряна Каменова – директор на Дирекция „Политика по изменение на климата”, и госпожа Венета Борикова – началник отдел „Международни преговори и адаптация” в Дирекция „Политика по изменение на климата”, народният представител Янаки Стоилов изрази мнение, че не е налице извънредна спешност, която да налага законът да влезе в сила от деня на публикуването в „Държавен вестник”, както е предвидено в Законопроекта, вместо по общия ред.
В резултат на проведено гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Изказвания по предложения Законопроект за ратификация? (Шум и реплики.)
Заповядайте. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля, не влизайте в дебат извън трибуната със залата.
Заповядайте, господин Георгиев, имате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предлага ни се да ратифицираме един изключително важен закон, който ще утвърди българския принос в мерките, които световната общност предприема за намаляване на парниковите газове в атмосферата и за борбата с изменение на климата – повишаване на средногодишните температури.
Както знаете, този процес започна още в края на 80-те години и началото на 90-те и България подписа Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. От президента Желев беше подписана тя. Тогава ние направихме една декларация да считаме за базова година 1988 и към този момент ние имахме около 250 милиона тона парникови емисии.
Сега, както виждате, значително се редуцира нашия емисионен таван, става сходен с Белгия, но знаете, че нашата икономика е значително по-малка. Тя е със съсипана промишленост във връзка с неолибералния преход, който 25 години ние осъществяваме под диктовката на десните политически сили. (Шум и реплики.)
Този Законопроект ще даде възможност ние да имаме ясни цели за редукция на парниковите газове и да сме част от общата европейска политика в тази посока.
Знаете, че Европейският съюз има амбицията да бъде локомотив, своеобразен локомотив в борбата за изменение на климата и да бъде водеща сила по отношение на редукция на парниковите газове. Други големи водещи сили като САЩ например, са против и не подписаха Рамковата конвенция и Киото – Протокола, защото считат, че редукцията на парниковите газове ще ограничи икономическото им развитие и ще ограничи техните икономики и представлява прекомерна тежест за развитието на техните страни.
Правилното екологично мислене на съвременните хора е това да се подкрепят всички мерки за редукция на парниковите газове и ние трябва да подкрепим този Законопроект за ратификация, тъй като те са в посока, както казах, с общоевропейската климатична политика.
За съжаление този Законопроект, разбира се, ще ограничи потенциалните възможности на развитие на българската икономика, но въпреки всичко следва да бъде подкрепен, тъй като при прилагане на нови технологии, и то главно в енергетиката, която е основният емитент на парникови газове, ние ще имаме достатъчно поле за развитие и ще можем да увеличаваме брутния вътрешен продукт, съответно да увеличаваме нашата енергийна мощ на базата на новите технологии за възобновяеми енергийни източници и за алтернативни енергийни източници.
Спорихме онзи ден, мисля, по въпросите дали това е пътят на прогреса. Аз съм убеден, че това е пътят на прогреса и затова ние с колегите от БСП лява България ще подкрепим този Законопроект и също така се присъединявам към мнението на колегата Янаки Стоилов, който е изразил, че няма такава необходимост ние да считаме и да искаме, и да се запише в този Законопроект, той да влиза от деня на обнародване в „Държавен вестник”. Затова правя и формалното предложение този параграф да се промени. (Шум и реплики.)
Няма как на първо четене. Добре, няма да продължа тогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Друго изказване?
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз рядко и почти никога не чета от трибуната на Народното събрание, но това е изключително важен документ, който ще се приема, и не ми се ще да се гледа бюрократично-чиновнически на него. Затова вземам отношение по този въпрос, а не за да губим времето, заради това че един или друг закон няма да влезе днес в парламентарната зала да се разглежда.
Аз говоря от името на българските социалдемократи, които са част от Коалиция лява България, и заявявам, че ще подкрепим и тази ратификация, както и следващата, но искам да обърна сериозно внимание на това, което заплашва не само България, а и човечеството, за да не се гледа формално на този въпрос.
Може би тук, в залата, никой не си дава сметка, или малцина са тези, които знаят, че в момента започва шестото масово измиране на биологичните видове на Земята и за първи път причината е един от населяващите я видове, а именно човекът. Не природен катаклизъм, а човекът може да стане причина за унищожаване на Земята. Ако тенденцията се запази, ще са необходими милиони години за възстановяване на загубеното биоравновесие и биоразнообразие, а нашият собствен вид вероятно също ще изчезне доста бързо. В момента под заплаха от бързо изчезване са 40% от земноводните и една четвърт от млекопитаещите видове. Четиридесет процента от земноводните и 25%, подчертавам, от млекопитаещите!
Вторият важен проблем, който се разрешава с тази декларация, с която се занимава Организацията на обединените нации и световната политическа общност – ако не знаете, да Ви информирам (шум и реплики от ГЕРБ), че 15 от най-топлите години на Земята са през последните 20 години, и всичко това носи големи рискове.
Европа също е жертва на изменението на климата и на промените, които се налагат в него. Какви са основните рискове за Европа?
Повишаване на риска от внезапни наводнения вътрешно; по-чести крайбрежни наводнения; засилена ерозия на плодородните почви в резултат от наводненията и силните ветрове; намаляване на бреговата ивица на континента в резултат от покачването на надморското равнище; намаляване реколтите от земеделски култури в Южна Европа; загуба на видове разнообразие и загуба на ледени шапки.
Като част от Европа, задълбочаващите се проблеми вследствие на промените в климата не отминават и България. В България се наблюдават все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения, на които бяхме свидетели в последните години (шум и реплики от ГЕРБ), независимо кой управляваше – дали десницата, или левицата. Климатът, южно от Стара планина, става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно опустяват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината. (Реплики и оживление от ГЕРБ.) И всичкото това нещо означава зле за климата на страната ни. Температурите ще се повишат...
На Вас може би Ви е смешно, но повишаването на температурите с шест градуса означава опустяване на Северна България. (Реплики и оживление от ГЕРБ.) Ще се появят, ако някой от Вас не знае... Сега може би Ви е смешно, но появяването на пустини в света е било вследствие именно на такива температури. Само че тогава, за добро, е станало от природни катаклизми, а не от човешкия катаклизъм, който ние в момента правим. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, хората предизвикват тези катаклизми и България ще се превърне в съвсем различна страна.
Особено Вие, младите хора, след 20 – 50 години ще забележите какви промени ще настъпят и какви големи катаклизми ще предизвикат унищожаването не само на континента, не само на България, а и на планетата Земя, затова бюрократично-чиновническото отношение е най-страшното, което може да е.
Неслучайно на 6 и 7 юли тази година в ООН, в Ню Йорк, Консултативният съвет на Социалистическия интернационал, който е най-голямата световна политическа организация от 167 държави, разгледа именно проблема за климатичните промени и на предстоящата среща COP в Париж те ще се доразгледат. Най-големите замърсители на въздуха са от три държави: Китай, САЩ и Европейския съюз. Една от задачите е 20% да се намалят именно въглеродните изпарения във въздуха, които предизвикват тези промени.
И не на последно място по важност, което трябва да отбележим – ТЕЦ-овете са най-големите замърсители на природата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Заради това трябва да се насочим – и това беше едно от предложенията, които направихме пред Социнтерна, той го прие и ще се предложи на следващата среща под егидата на ООН в Париж, която ще бъде през тази есен – да се работи по създаване на нови енергийни мощности, нов вид ядрени реактори, за което трябва да преосмислим нашата политика, за да възстановим наново политиката за връщане на ядрената енергетиката като алтернатива за климатичните промени, които съществуват в момента. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
За съжаление, очевидно е неразбирането в част от Вас, но тук се опитах да обясня на тези, които гледаха смешно. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Въпросът, който стои, е най-малкото за оцеляването на всеки един човек. Когато гласуваме, трябва да вземем ясна позиция и правителството трябва да излезе с ясна позиция за възстановяване на ядрената енергетика в страната. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Ще има ли реплики на изказването? Няма.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Правя процедура за удължаване на работното ни време до приемане на точки 4 и 5. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, следващото е ратифициране на Споразумението, което върви с тази точка. Четвърта и пета точка, надявам се, тъй като колегите заявиха, че ще подкрепят, никой не е против предлаганите промени, ще бъдат гласувани максимално бързо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за удължаване на работното време до окончателното приемане на точки 4 и 5 от приетата Програма.
Гласували 90 народни представители: за 65, против 15, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
Не можахте да гласувате? (Шум и реплики.)
Моля за тишина, да чуем аргументите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, нещо се случи с пулта, не можах да гласувам. Ако може да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, прегласуване.
Надявам се сега пултът Ви да е наред.
Моля, прегласуване на процедурното предложение.
Гласували 97 народни представители: за 71, против 16, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Има ли изказвания по обсъждания Законопроект на първо четене? Няма.
Моля, гласуваме... (Народният представител Таско Ерменков иска думата.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма, няма!
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Е, обявихме гласуване. Какво пък сега?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
Господин Иванов, той прояви желание преди това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене тази ратификация, но все пак, колеги, много Ви моля, нека да се слушаме и да се уважаваме!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Какво?!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да обърна внимание на присъстващите тук и най-вече на управляващото мнозинство, от което зависи какви закони се приемат – да бъде последователно в това, което приема, защото не толкова отдавна в миналото – вчерашния ден, Вие приехте закони, които бяха насочени точно срещу това, което сега ще ратифицираме, точно срещу промените в климата. Вие приехте едни закони, но понеже са по темата, сега Ви обръщам внимание какво правим, защото темата „Енергетика” е свързана най-вече с емисиите. (Реплика на народния представител Цвета Караянчева.)
Нека не влизаме в диалог с хора, които не разбират от това нещо.
Между другото аз съм участвал в тези форуми, в това число в Берлин, в това число и в Бон. Знам за какво става въпрос и кои са важните моменти. В момента, ако разбирате за какво гласуваме, гласуваме за намаляване с 20% на емисиите на въглероден двуокис за следващия период. Това не е нещо, което се случва хей така, щракваш с пръсти и си ги намалил. Това са инвестиции, това е последователно законодателство, това е последователна политика и стратегия. Тя не се случва, защото ние тук в момента ще ратифицираме и утре ще кажем: „Ние го ратифицирахме, но все нещо ще се случи”. Това са неща, които изискват политическа воля. Затова взех думата, за да Ви обърна внимание върху неща, които направихме вчера, но които не трябваше да направим. Вчера трябваше да бъдем достатъчно разумни, за да не се случват тези неща и да си вземем бележка от това, което сме направили, колеги. Защото тук става въпрос освен всичко друго и за задължения, които са доказвали – че когато има в света държави, които не ратифицират този протокол, това означава, че ние създаваме, а и тези, които не ратифицират, създават предпоставки за така наречената „екологична емиграция” на икономически мощности в държави, в които няма такива изисквания.
Много Ви моля, пак казвам, внимавайте какво гласуваме и какво ще гласуваме от тук нататък.
Нека когато говорим за ниско въглеродна икономика, когато говорим за запазване на климата, когато говорим за устойчиво развитие на държавата и когато приемаме законите, които ще приемаме от тук нататък, в това число в областта на енергетиката, и промените, които обещахте да направим в следващите няколко месеца, да бъдат съобразени с това, което правим сега, а не днес да ратифицираме нещо, което не се знае как ще го изпълняваме след това. Това беше моят призив. (Реплика на народния представител Цвета Караянчева.)
Не виждам смисъл да влизаме в диалог и има ли това връзка с ратификацията или няма.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Изобщо няма смисъл!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Има! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? (Народният представител Филип Попов иска думата. Силен шум в ГЕРБ.)
Групата на БСП лява България има още две минути и 36 секунди.
Заповядайте, господин Попов.
И без това удължихме времето до приключване на двете точки от дневния ред.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Прав сте, колега Ерменков, но не само вчера, а и днес се прие един такъв закон – Законът за горите. Преди малко го гласувахме. И там остана безконтролността и безнаказаността - именно на тези нелоялни фирми, които изсичат българската гора. В тази посока ми е репликата. (Ръкопляскания от народния представител Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, не мислех да правя реплика, но бях провокиран. Господин Ерменков направи доста призиви – че са направили нещо, но не можах да разбера точно какво са направили, че сме изпълнили нашите изисквания към европейските партньори, а за възобновяеми източници вече сме изпълнили индикативните цели до 2020 г.
Доколкото разбрах от преждеизказващите се, през техния ляв интернационал те са искали забрана на ТЕЦ „Марица изток 2”. Така излиза. (Шум и реплики в БСП ЛБ.) Така ли излиза? И развитие на ядрената енергетика, така ли излиза? Защото е хубаво това да се чуе в Стара Загора – какво точно сте защитили. Хубаво е, защото тези гласоподаватели, които досега са гласували за Вас, трябва да знаят каква политика точно изповядвате.
Аз мисля, че трябва да има балансирана политика в енергетиката, трябва да има всичко. Защитата на климатичните промени струва скъпо и понякога обществото не може да плати. Те трябва да бъдат разпределени планово във времето, за да може да ги поеме чисто финансово. Доколкото разбирам, Вие искате агресивно, рязко да спрете топлоенергетиката и да се насочите към ядрената енергетика. Разбира се, това е хубаво, но не знам дали за южния район на България е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика – господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Просто чета и не вярвам на очите си!
Уважаеми колега Ерменков, много пламенно говорите. Ние подкрепяме и Вие подкрепяте предложената и последващата ратификация с Исландия, кога ще се случи и така нататък. Но когато говорите толкова пламенно и защитавате някаква теза, не бъркайте термините. Вие говорите за въглероден двуокис. Ето го приложението, четете и тогава говорете. (Показва документ.) Пише не „въглеродни емисии”, а пише „парникови газове”. Има въглероден, ама е диоксид, а не двуокис. (Смях и възгласи: „Ееее!” в БСП ЛБ.) Да не стане като с компотите и компютрите, които бяха по Ваше време. Когато се аргументирате, може да Ви е смешно, може да говорите каквото искате, но вземете прочетете поне какво ще гласуваме. Ето го тук. Прочетете какво ще гласуваме и дайте да дебатираме за това. (Смях и възгласи: „Ееее! в БСП ЛБ.) Съвсем колегиално се обръщам към Вас. Няма смисъл да губите времето на Народното събрание в безсмислени реплики. Няма смисъл от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
Благодаря, господин Иванов.
Дуплика – господин Ерменков. (Пререкания между докладчика Станислав Иванов и народния представител Таско Ерменков, преди господин Ерменков да излезе на трибуната.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Ще започна отзад напред. Господин Иванов, знам какво означава грийн хаус емишън! Много добре знам какво означава и мога да Ви опиша и шестте броя, които са. Недейте да се хващате за това нещо.
Второто, което искам да Ви кажа, колеги, когато Ви призовах за гласуване – в бъдеще време да се съобразявате с това, което днес ще ратифицираме, а не законите, които ще приемете днес, утре или вдругиден, да поставят под заплаха изпълнението на това наше задължение.
Когато говорим за ядрена енергетика, никой не е поставял – може би сте свикнали да разделяте икономиката на добри инвеститори, лоши инвеститори, плащащи си инвеститори и такива, които не искат да си плащат – никога не сме разделяли икономиката и особено енергетиката на въглища, ядрена и каквато и да била друга. Винаги сме говорили, че трябва да има оптимален микс. Когато обаче говорим за намаляване на емисии, когато говорим за намаляване на парникови газове, господин Иванов, ние говорим за енергетика, която има оптимален микс, освен всичко друго и като социална поносимост.
Няма да Ви чета лекция какво означава „устойчиво развитие на държавата” и че вътре има три елемента, които включват: икономическо развитие, избягване на промените на климата и социална поносимост. Ако искате някой път ще Ви прочета и тази лекция.
Това, което обаче искам да Ви кажа още веднъж: бъдете внимателни какво гласувате оттук нататък, защото от Вашите гласове – може да Ви излезе малко смешно, но има хора, които смятат, че електричеството идва от стената; има хора, които смятат, че водата също тече от стената – от Вашите гласове, и от копчето, което натискате, зависи дали утре и колко емисии ще има. Затова говорим за ядрена енергетика, затова говорим за „Белене”, защото те са доказани източници на енергия с нискоемисионно съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, към края на работния ден сме, моля, за разум и спокойствие.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите по Законопроекта.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-17, на първо четене.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по околната среда и водите предлага да бъде приет на второ гласуване Законопроектът.
Моля за процедура гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, моля докладвайте на второ четене текста на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменението от Доха на Протокола от
Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации
по изменение на климата
Член единствен. Ратифицира Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте. (Реплики и възгласи.)
Моля за тишина в залата!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги, прав бяхте, когато казахте, че нямам право на първо четене да направя конкретно предложение по съдържанието на Законопроекта.
Възползвам се сега да предложа редакционно изменение, заключаващо се в следното: Заключителната разпоредба да отпадне. Няма смисъл от тази разпоредба, уважаеми колеги, тъй като дали ще влезе в деня на обнародване, или три дни след това, няма съществено значение за действието на този Законопроект съответно на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Нормалният начин по нашата Конституция за влизане в действие на законопроектите е три дни след тяхното обнародване. Само в изключителни случаи трябва да допускаме даден законопроект да влиза в сила веднага след обнародването. Няма такава необходимост тук, затова правя предложение Заключителна разпоредба да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме тезата Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, предложението от господин Чавдар Георгиев – да отпадне текстът на Заключителната разпоредба. Нали така, господин Георгиев?
Гласуваме предложението на господин Георгиев да отпадне текста на Заключителна разпоредба.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 62, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме Законопроекта, както беше прочетен от господин Иванов, включително със Заключителна разпоредба.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което и Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ИСЛАНДИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА ИСЛАНДИЯ В СЪВМЕСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ И ИСЛАНДИЯ ЗА ВТОРИЯ ПЕРИОД НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.
Доклад от Комисията по околна среда и водите.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тъй като по предишната точка допуснахме господин Гуджеров и госпожа Каменова, това е нов Законопроект, трябва ли отново да искам допуск до залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Няма нужда, те вече са в залата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между
Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и
Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в
съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз,
неговите държави членки и Исландия за втория период за задължения от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18,
внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2015г., Комисията по околната среда и водите, разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменението на климата” в МОСВ.
На 18-ата Конференция на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 2012 г. в Доха, Европейският съюз и неговите страни членки и Исландия, заявиха, че ще изпълняват съвместно ангажимента за постигане на 20 на сто намаление на общите си емисии на парникови газове през втория период на Протокола от Киото в сравнение с равнището им през 1990 г.
Споразумението с Исландия е част от законодателния пакет на Европейската комисия за ратификация на Изменението от Доха на Протокола, като с това се определят условията по участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на ЕС за втория период на задължения по Протокола от Киото. Това не поражда нови задължения за страните членки, включително и за България към поетите през 2009 г. цели по действащия пакет „Климат – Енергетика”.
Ратификацията на това Споразумение от всяка държава членка е необходимо условие за последващата ратификация на законодателния акт от страна на ЕС. С тази ратификация ще се осигури предпоставка за предоставяне на предписаното количество емисионни единици, чрез които България ще може ефективно да се включи в съвместното изпълнение през втория период по Протокола от Киото.
Въз основа на проведената дискусия и изказани мнения, Комисията по околната среда и водите, с 13 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Станимиров, докладът на Комисия по външна политика имате право да го резюмирате и аз Ви препоръчвам да го направите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря Ви, господин Председател, ще се възползвам от правото си да резюмирам доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Все пак прочетете относно какво е.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502-02-18, внесен от Министерски съвет на 1 юни 2015 г.
Споразумението с Исландия е част от предложен от Европейската комисия законодателен пакет от документи за ратификация на Изменението от Доха на Протокола от Киото, като с него се определят условията, уреждащи участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия, за втория период на задължения по Протокола от Киото. Това не поражда нови задължения за държавите – членки на Европейския съюз, в това число за България, в допълнение към поетите още през 2009 г. цели по действащия в момента законодателен пакет „Климат – Енергетика“.
С ратификацията на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, ще бъде осигурена абсолютната предпоставка за предоставяне на предписаното количество на държавата (определен брой предписани емисионни единици), чрез които България ще може ефективно да се включи в съвместното изпълнение на задълженията от Европейския съюз и Исландия по втория период на задължения по Протокола от Киото.
На редовно заседание, проведено на 10 юни 2015 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. След изслушване на мотивите към законопроекта, представени от господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Боряна Каменова – директор на Дирекция „Политика по изменение на климата”, и госпожа Венета Борикова – началник отдел „Международни преговори и адаптация” в Дирекция „Политика по изменение на климата”, народният представител Янаки Стоилов изрази мнение, че не е налице извънредна спешност, която да налага законът да влезе в сила от деня на публикуването в „Държавен вестник”, както е предвидено в законопроекта, вместо по общия ред.
В резултат на проведено гласуване, с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Станимиров.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебата. Режим на гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 502 02-18, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
Режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което и Законопроектът – на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На основание чл. 77, ал. 2 от нашия Правилник Комисията по околната среда и водите предлага Законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, докладвайте текста на Закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Които към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписано на 26 февруари 2015 г.

Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Георгиев.
Най-вероятно редакционно предложение около Заключителната разпоредба?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Много смешно, много смешно.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Смешни сте Вие, колеги.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ние с колегите от БСП имаме принципна и последователна позиция (шум и реплики в ГЕРБ) и още веднъж искам да Ви призова да не правим излишни законови еквилибристики. Няма необходимост този Закон да влиза от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Има си общ ред по Конституция и нека да спазваме Българската конституция.
Затова, господин Председател, моето предложение е Заключителната разпоредба да отпадне и Законът да си влезе по общия ред, предвиден в Българската конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от господин Георгиев за отпадане на Заключителната разпоредба.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 69, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме цялостния текст на Закона, както беше предложен от господин Иванов.
Моля, гласуваме предложения текст на второ четене.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и целият Закон, както и дневният ред за днес.
Съобщение за парламентарен контрол на 24 юли 2015 г., от 11,00 ч., петък:
Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на два въпроса от народните представители Десислава Атанасова, и Емил Райнов и на две питания от народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова, и Слави Бинев.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на въпрос от народния представител Слави Бинев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Божинов – три въпроса, Мартин Димитров, Борислав Иглев, и Жельо Бойчев – два въпроса.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Слави Бинев и Иван Станков.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Димитър Горов и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на четири въпроса от народния представител Слави Бинев, Иван Вълков, Васил Антонов, и Волен Сидеров.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Славов, и Станислав Станилов.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на един въпрос от народния представител Мариана Бояджиева и на едно питане от народния представител Иван Станков.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Добрин Данев.
Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на едно питане от народния представител Явор Хайтов.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Мая Манолова, Димитър Горов, Кирил Добрев и Радослав Стойчев, Георги Кадиев, и Красимир Янков и на едно питане от народния представител Георги Кадиев.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на четири въпроса от народните представители Слави Бинев, Петър Славов, Невин Хасан, и Корнелия Нинова и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса и едно питане от народния представител Слави Бинев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
– заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Явор Хайтов, Кирил Добрев и Георги Кадиев, и Светослав Белемезов;
– министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на въпрос с писмен отговор от народния представител Чавдар Пейчев;
– министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народния представител Иван Станков;
– министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на три въпроса от народните представители Филип Попов, Светла Бъчварова и Красимир Янков, и Иван Станков и Светослав Белемезов;
– министърът на здравеопазването Петър Москов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Явор Хайтов, и Любомир Владимиров, и на два въпроса от народните представители Филип Попов, и Красимира Ковачка.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от ПОДНС, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на три въпроса от народния представител Любомир Владимиров – към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, към министъра на здравеопазването Петър Москов, и към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.
Поради възникнал ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради предварително поет ангажимент за участие в работна среща, свързана с напредъка в изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Въпроси 33, питания 8, общ брой въпроси и питания 41. Необходимо парламентарно време 6 часа и 57 минути.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,24 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:

Иван К. Иванов

Кирил Цочев


Секретари:

Чавдар Пейчев

Юлиан Ангелов