Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Александър Ненков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение.
С писмо входящ № 554-00-645 от 23 юли 2015 г. господин Велизар Енчев ме уведомява, че изтегля внесения на 20 юли тази година от него Законопроект за изменение на Закона за Българската народна банка.
Уважаеми колеги, съгласно гласуваната от нас Програма в сряда, като точка първа днес следваше да дебатираме и гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Във връзка със събирането на подписите с конституционно мнозинство за внасяне на нов Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, като процедура предлагам да гласуваме отпадане на точка 9 от седмичната ни Програма и да продължим с останалите точки, които сме приели в сряда. (Шум и реплика от БСП ЛБ.)
Обратно предложение – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние правим обратно предложение на това да отлагаме разглеждането на точката, свързана с изменения в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова предложение за отлагане, има предложение за отпадане от дневния ред.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, че ме поправихте – за отпадане от дневния ред.
Виждате, че обществото вече се вълнува от това какво ще произведе управляващото мнозинство. Вие обявихте, че има исторически, голям компромис, триумф на победилия реформизъм. Дайте възможност този триумф да се изяви.
В крайна сметка според нас това е един обикновен провал. Този провал трябва да се види, да се изяснят причините защо се стигна дотук и каквато каша сте забъркали, нека да се изсърба.
Затова ние настояваме – нека да има разглеждане по точка първа, така както е предвидено по дневния ред, защото, от една страна, Вие сведохте процеса по изменение на Конституцията – нещо изключително важно, свързано с устоите на държавата, с основния обществен договор, до един махленски пазарлък и ние не можем да търпим това повече да продължава. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Трябва да се сложи точка на този фарс и от тук нататък този, който твърди, че е постигнал нещо, да си носи отговорността. Такъв, какъвто е внесеният Законопроект, нека да го разгледаме и да се произнесе Народното събрание по него.
Това че някой има намерение да внася друг Законопроект, това са прости намерения. Нека не принизяваме конституционализма и парламентаризма до прости политически пазарлъци. Много Ви моля да не отлагаме тази точка и да можем свободно – всеки според разбиранията си, да изложи своите становища по Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на точката от дневния ред.
Гласуваме, колеги.
Гласували 197 народни представители: за 167, против 27, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка по Програмата ни:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Два законопроекта – първият е с вносител Волен Сидеров и група народни представители; вторият е на господин Юлиан Ангелов и група народни представители.
Постъпили са доклади от Комисията по правни въпроси и Комисията по политиките за българите в чужбина.
Моля господин Кирилов да ни запознае с Доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 8 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди посочените два законопроекта.
На заседанието присъстваха – от Министерството на външните работи: господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Мариана Гърчанова – дипломатически служител ІІІ степен, експерт в дирекция „Консулски отношения”; от Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, и господин Тодор Драгнев – експерт в дирекция „Миграция”; от Държавна агенция „Национална сигурност”: господин Димитър Георгиев – председател, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и господин Радослав Пънчев – директор на специализирана дирекция.
Законопроектът, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, беше представен от господин Явор Нотев. Със Законопроекта се предвижда изрично включване в обхвата на Закона за българите, живеещи извън Република България на правото на придобиване на българско гражданство при условията на чл. 15 от Закона за българското гражданство. С цел облекчаване на режима на придобиване на българско гражданство се предлага и изменение в чл. 15 от Закона за българското гражданство, като се създава правна възможност удостоверение за български произход да може да бъде издадено и от организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган, както и от Българската православна църква.
Законопроектът, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители беше представен от господин Юлиан Ангелов. С предлагания Законопроект се цели облекчаване на режима за признаване на народност по произход при наличие на изявен интерес за принадлежност към България от лица с български произход или самосъзнание. Създава се и възможност в случай на неиздаване на необходимите документи, доказващи български произход, българският произход да може да се докаже с писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс със заверени дата и подпис.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища по законопроектите от Държавната агенция „Национална сигурност”, Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи.
В обсъждането взеха участие народните представители Юлиан Ангелов, Емил Димитров, Явор Нотев, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов и Четин Казак.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че така внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, следва да бъдат подкрепени по принцип, като отделни разпоредби подлежат на прецизиране.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
С 10 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Йончев, заповядайте.
Има два доклада от Комисията по политиките за българите в чужбина, съответно по Законопроекта, внесен от господин Сидеров, след което по Законопроекта, внесен от господин Ангелов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, нашата Комисия е излязла с два доклада, защото е гласувано отделно по двата законопроекта. Ще Ви представя и двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може и в резюме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ЙОНЧЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 3 юни 2015 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи – господин Румен Александров – заместник-министър, господин Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения”, госпожа Мариана Гърчанова – дипломатически служител III-та степен, експерт в дирекция „Консулски отношения”, от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник-министър, госпожа Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, госпожа Ева Венева – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Тодор Драгнев – експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство” към дирекция „Миграция”, от Министерството на правосъдието – господин Петко Петков – заместник-министър, от Държавна агенция „Национална сигурност” – господин Олег Петков – заместник-председател, госпожа Анна Гочкова-Цаловска – началник отдел I „Правно-нормативна дейност”, от Държавна агенция за българите в чужбина – господин Петър Юруков – главен юрисконсулт.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители, беше представен от господин Юлиан Ангелов.
Законопроектът предвижда лицата от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред като въвежда понятието „близък роднина” с цел документи, удостоверяващи български произход, да послужат като доказателство и за роднина по съребрена линия до шеста степен. С предложено изменение се предвижда възможност при липса на официални документи, удостоверяващи произход, такъв да може да бъде доказван с нотариално заверена декларация. Предлаганите изменения целят създаване на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън Република България, както и възможност за увеличаване на българското население, при наличие на изявен интерес за принадлежност към нея от лица с български произход или българско самосъзнание.
Във връзка със Законопроекта в Комисията по политиките за българите в чужбина са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция „Национална сигурност”.
Изложени са доводи, че разширяването на кръга от родствени връзки, които служат за доказване на български произход, биха довели до трудности за установяване истинността на претендираните родствени връзки, както и да злоупотреби и незаконни практики. Промените, предвидени в Законопроекта, разширяват кръга от лица, които ще бъдат третирани като такива от български произход, за целите на натурализацията и документите, чрез които такъв произход ще бъде доказван.
Държавната агенция за българите в чужбина изрази своето положително становище относно Законопроекта. Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност” изразяват отрицателни становища.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Красимир Каракачанов, Красимир Богданов и Юлиан Ангелов.
В хода на дискусията господин Красимир Каракачанов изрази своята подкрепа към Законопроекта, като отбеляза, че без да бъде променян Закона е променена практиката по придобиване на българско гражданство.
Господин Красимир Ципов отбеляза, че ако се приемат промените в Законопроекта, следва да се промени и Законът за чужденците.
Господин Петко Петков изрази становище, че чрез така поставените промени в Законопроекта се получава смесване на двата подхода за придобиване на българско гражданство.
Господин Олег Петков изрази отрицателното становище на Държавна агенция „Национална сигурност” относно Законопроекта.
Господин Красимир Богданов изказа своята подкрепа към промените в Законопроекта.
Господин Юлиан Ангелов подкрепи Законопроекта, като допълни, че текстовете подлежат на уточнения, промени и прецизиране в процеса между двете гласувания.
В хода на дискусията членовете на Комисията по политиките за българите в чужбина се обединиха около становището, че по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г., изразяват своята принципна подкрепа, като отбелязаха необходимостта от прецизиране.
След проведената дискусия, Комисията по политиките за българите в чужбина с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.”
Ето и втория:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 3 юни 2015 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи – господин Румен Александров – заместник-министър, господин Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения”, госпожа Мариана Гърчанова – дипломатически служител III-та степен, експерт в дирекция „Консулски отношения”, от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник-министър, госпожа Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, госпожа Ева Венева – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Тодор Драгнев – експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство” към дирекция „Миграция”, от Министерството на правосъдието – господин Петко Петков – заместник-министър, от Държавна агенция „Национална сигурност” – господин Олег Петков – заместник-председател, госпожа Анна Гочкова-Цаловска – началник отдел I „Правно-нормативна дейност”, от Държавна агенция за българите в чужбина – господин Петър Юруков – главен юрисконсулт.
От името на вноситeлите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г., беше представен от господин Илиан Тодоров, който изрази своята подкрепа за внесения Законопроект, като отбеляза, че с предложените промени ще се премахне административната тежест и ще се облекчи придобиването на българско гражданство.
Създава се правна възможност българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, да могат да придобият българско гражданство при условията на чл. 15 от Закона за българското гражданство.
Предлага се български произход да може да бъде възстановяван не само с удостоверение, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина, но и от организации на българи, живеещи извън Република България, признати от компетентния български държавен орган или от Българската православна църква.
В Комисията по политиките за българите в чужбина са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, които изразяват отрицателно становище, Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция „Национална сигурност”, които също дават отрицателни становища относно Законопроекта.
Изложени са доводи, че предложенията ще доведат до промяна във философията на Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ) и в Закона за българското гражданство (ЗБГ).
Облекчаването на реда за придобиване на българско гражданство на основание български произход въз основа на документи, издавани от субекти, които не са органи на държавната власт, би повишило риска от нарушения на Закона за българите, живеещи извън Република България.
Така предложените промени не решават основния проблем на българите от историческите общности, живеещи извън Република България, който е свързан с разширяване на възможностите за удостоверяване на българския им произход.
В обсъждането на Законопроекта участва народният представител Илиан Тодоров.
В хода на дискусията господин Румен Александров изрази мнение относно Законопроекта, че споменаването единствено на Българската православна църква поставя в неравностойно положение другите две най-разпространени религии в България – исляма и юдаизма.
Господин Красимир Ципов отбеляза, че ако се приемат промените в Законопроекта, следва да се промени и Законът за чужденците.
Господин Петко Петков изрази становище, че чрез така поставените промени в Законопроекта се получава смесване на двата подхода за придобиване на българско гражданство.
Господин Олег Петков изрази отрицателното становище на Държавна агенция „Национална сигурност” по Законопроекта.
Господин Илиан Тодоров изказа своята подкрепа към промените в Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по политиките за българите в чужбина с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, от 4 февруари 2015 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Йончев.
От името на вносителите? Не виждам в никого в залата.
Това предполага, че нямай кой да го аргументира.
Господин Юлиан Ангелов от името на вносителите по втория законопроект – имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Какво наложи промяната в действащия закон? В последните две години българите зад граница се сблъскаха с проблема да не им се признава българският произход, при положение че действащият Закон е от 2000-та година и до преди две години не е имало проблем да докажат своя български произход. В последните две години тълкуването на Закона, който им дава право, става по различен начин и голяма част от българските общности зад граница не могат да докажат своя български произход – и Българската конституция, и Законът за българското гражданство, и Законът за българите, живеещи извън Република България.
От тази гледна точка внесохме консенсусно предложение, подписано не само от Патриотичния фронт; подписано е от представители на ГЕРБ, на АБВ, на БДЦ, на Реформаторския блок; подкрепено е също така в комисиите и от БСП лява България, както и от „Атака”.
Малко са законопроектите и темите в българското Народно събрание, които обединяват българските депутати. Именно темата „Българите зад граница и техните права” обединиха българското Народно събрание и двете комисии подкрепиха този Законопроект.
Предлагаме няколко конкретни текста, които ще дадат възможност за по-лесно доказване на българския произход на нашите сънародници в Украйна, Молдова, в Румъния, Македония и в Сърбия. Проблемът е, че искането за доказване на български произход по възходяща линия – оказа се, че много хора, получили през годините българско гражданство или български произход, учили в България, на база на това, че са българи по произход, в момента не могат да докажат че са българи.
Има следните ситуации: децата им имат българско гражданство, родителите не могат да вземат български произход, защото децата им не са възходящи, което е пълен парадокс. Затова сме предложили да може да се доказва по низходяща, възходяща и по съребрена линия българският произход, тоест хората, които имат документи на близки роднини – въвеждаме това понятие – да могат да докажат своя български произход и да ползват възможностите, които българското законодателство им дава.
Стигаме до ситуацията, че голяма част от българчетата от Албания, Македония, от Сърбия или от други държави, които кандидатстват в момента за студенти в България, не могат да вземат удостоверение за български произход и да учат в България.
Много българи, които искат да си извадят документи за постоянно пребиваване в България, а не българско гражданство, също не могат.
От тази гледна точка бяха коментирани различните становища на институциите – някои бяха отрицателни, други положителни, трети балансирани. Практиката в момента за подаване на документи за български произход или за гражданство, както и в момента се изисква – да подават декларации, и да ги има в Закона.
По тази причина като съвносители предложихме между двете четения да бъдат прецизирани част от текстовете, които притесняват колегите и институциите, за да може да има по-голяма точност в удостоверяването на българския произход, но да не се отнема възможността на българите да докажат своя български произход.
Надявам се, че българският парламент ще подкрепи на първо четене тези промени и между двете четения ще намерим правилните текстове и правилното решение, за да защитим милионите наши сънародници зад граница, и да бъдат подкрепени.
Благодаря на всички, които подкрепиха и в двете комисии законопроектите, благодаря и на тези, които се подписаха под този Законопроект. Надявам, че един от малкото поводи, който ще зарадва българите зад граница, е именно днешният ден, когато българското Народно събрание подкрепи този Законопроект. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Откривам дебатите.
Напомням Ви, че дебатите могат да бъдат успоредно по двата законопроекта.
Моля изказване. Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 4 февруари 2015 г. – първо четене.
Гласували 128 народни представители: за 44, против 20, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от Илиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 4 февруари 2015 г.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието, с което и тази точка от дневния ред.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.
Вносители са господин Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г., приет на първо гласуване на 20 май 2015 г.
Господин Лазаров, заповядайте да представите Доклада за второ четене от Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност”.
По наименованието на Законопроекта има предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания по наименованието на Закона и наименованието на Глава първа? Не виждам.
Гласуваме предложеното от Комисията наименование на Закона плюс предложеното от Комисията наименование на Глава първа.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 1 има предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме чл. 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението за чл. 1 е прието единодушно
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 2 има предложение от народните представители Михо Михов и Кирил Цочев:
„В чл. 2 отпада предвиденият текст и се създават три нови алинеи:
„Чл. 2. (1) Управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност е структура на органи за координация и взаимодействие между елементите от системата за национална сигурност на Република България.
(2) Посегателство срещу националната сигурност са целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на държавата, единството на нацията и конституционно установения ред в страната.
(3) Нарушаването на равновесното състояние на обществото поради неспазване на установените международни и вътрешнодържавни норми, поради възникнали природни бедствия и производствени аварии, както и по причина на нарушаване на обществения ред и незачитане на гарантираните от Конституцията основни права и свободи на гражданите накърняват националната сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Атанасов, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Методи Андреев, което Комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народните представители Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Димитър Дъбов и господа народни представители, което Комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов:
„Чл. 2 да придобие следната редакция:
„Досегашният текст на чл. 2 става ал. 1 и се създават ал. 2 и 3:
„(2) Системата за национална сигурност е конфигурация от взаимодействащи и взаимозависими способности на държавата за осигуряване на сигурността и отбраната, които формират интегрално цяло.
(3) Системата за защита на национална сигурност е подсистема на системата за национална сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Лазаров, Любомир Христов и господа народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, с господин Цочев защитаваме тезата, която беше разисквана в Комисията. Искам пред Вас да я защитя отново, че в Закона не е целесъобразно да се дава дефиниция, определение за това „що е национална сигурност”.
Самият факт, че бяха предложени шест определения, и то в голяма степен различни, показва, че този въпрос юридически не е издържан, без да претендирам, че имам опит в тази сфера, но по него се спори и сред научните и академични среди, така, както никой досега не е дефинирал и понятието „що е тероризъм”. Сигурен съм, че Вие добре си представяте, че тероризмът е едно от основните неща, които биха и трябва да залегнат по темата „Национална сигурност”.
Затова без да атакувам определението, което се предлага от колегите, ще кажа, че тук текстът ми навява на чл. 2 от Закона за МВР, където пак някак си институциите не се включваха като отговорности. А всичко онова като словосъчетание – „са гарантирани”, „са защитени”, някак си идва свисше или априори.
Затова аз държа на трите алинеи, които предлагаме с господин Цочев, поради факта, че в тях се посочва целта и предметът на Закона. Затова той се нарича „Рамков” между нас. Той е хубав и получи голямо подобрение между двете гласувания, за което съм и доволен.
Във всички случаи, когато говорим за определение и в международен арбитраж човек би се справил с много трудности, ако си задал само един риторичен въпрос: Кой от нас би казал по време на Косовската криза, когато България беше атакувана „с три ракети на НАТО и една на Сърбия”, нарушена ли беше нашата национална сигурност и би ли могъл някой да използва определението, за да защити националните интереси?
За мен е по-важно да се посочи като предмет, че това е структурен, организационен текст, който подлага на субординация и взаимодействие всички институции.
Второ, че посегателствата са действие и бездействие на определени структури.
И трето, нарушаването на националната сигурност и накърняването й са продукт на нарушени международни и вътрешни норми, където ние ги цитираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Михов! Правя реплика на това, което казахте, в два пункта.
Първо, разбирам тезата, с която Вие излизате и се аргументирате, да няма определение за национална сигурност в този Закон. Все пак, доколкото разбирам, текстът е идентичен със записания в § 1, т. 13 в Закона за класифицираната информация, Допълнителните разпоредби. Същият текст е предложен от колегите да влезе и в този Закон.
Ще ми се да обясните какво включвате в това, което казвате за рамков закон. Този Закон не е рамков. Този Закон е като наредба, която регламентира дейността на Съвета за сигурност към Министерски съвет.
Дайте да правим разлика, колеги! Това че някои от народните представители, които манифестираха с желанието да има закони в сектор „Сигурност”, обявиха че ще има рамков закон, това не е такъв закон. Това е като наредба на Министерски съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моето разбиране е, че Законът получи подобрение. Да, в съвносителството аз имах претенции и още в самото начало казах, че този Закон ние го определяме като рамков, защото освен Съвета по сигурността, който влиза в една законова норма, се структурират субординацията и взаимодействието на останалите органи, благодарение на този Закон.
По темата „Определение” ще Ви кажа, че това е почти дубликат на определението на министър-председателя Иван Костов от времето на първата Концепция за национална сигурност. Но концепцията е теоретико-приложно документче.
Вие може би не си припомняте, но Стратегията за национална сигурност, която беше приета от първото правителство на Бойко Борисов, не си позволи дори и тя да внася определение, където е по-допустимо. Определения се правят с научни пособия, в учебници и на прочее места. Тук дефиницията задължава. И аз нека да бъде опроверган с десетилетията напред, дали не сме сгрешили. Благодаря Ви и за репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Други народни представители? Няма. Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михо Михов и Кирил Цочев.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 11, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Красимир Каракачанов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 2, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 2 на Закона в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 3. Постъпило е предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христо Гаджев и Пламен Манушев. (Реплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте това предложение? Добре.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народния представител Димитър Лазаров, Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3.
„Чл. 3. (1) Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна, охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерски съвет.
(2) Националната сигурност предполага и изисква:
1. анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове;
2. недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове и опасности;
3. противодействие на заплахи и посегателства;
4. управление и преодоляване на кризи;
5. установяване, означаване и защита на критичната инфраструктура.
(3) Задачите и дейностите на органите и структурите по ал. 1 се уреждат с отделни закони.
(4) Органите и структурите по ал. 1 при защита на националната сигурност осъществяват:
1. взаимодействие и координация при извършване на дейностите си и при изпълнение на конкретни задачи;
2. сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, и с юридически лица и граждани;
3. сътрудничество със сродни институции и други държавни и международни организации.
(5) Ръководителите на органите и структурите по ал. 1 координират дейността си по защита на националната сигурност, като издават съвместни инструкции, с които се определят редът и начинът на взаимодействие.
(6) Взаимодействието между органите и структурите по ал. 1 се извършва чрез писмена кореспонденция, работни срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане на координирани мероприятия, както и други форми, съобразно тяхната компетентност.
(7) За целите на взаимодействието органите и структурите по ал. 1 се информират и съгласуват действията си при постъпване на информация от интерес за дейността на друг орган или структура.
(8) Органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Националната служба за охрана си предоставят информация и/или достъп до базата от данни, създавани, съхранявани и ползвани при условията на Закона за защита на класифицираната информация, при условия и по ред, определени в съвместна инструкция на ръководителите им.
(9) Органите и структурите по ал. 1 могат да сключват споразумения за обучение на служители и за обмен на служители помежду си и с други органи и структури при условия и по ред, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 3? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Неподкрепеното предложение е оттеглено, затова подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народния представител Красимир Каракачанов:
„Да се добави нов чл. 4 със следното съдържание:
„Чл. 4. (1) Неразделна част на системата за защита на националната сигурност е разузнавателната общност.
(2) Разузнавателната общност се състои от държавни органи, които извършват оперативна и информационна дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, на техните източници и които планират и осъществяват мероприятия за противодействие срещу тях.
(3) Държавните структури по предходната алинея са: Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Държавна агенция „Национална сигурност”.
(4) За съгласуване на въпросите по взаимодействието и координацията на дейностите в рамките на разузнавателната общност и при изпълнение на съвместни планове и задачи се създава Борд на разузнавателната общност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Красимир Каракачанов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 3, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и по принцип по т. 4.
Предложението по т. 1 и т. 3 е оттеглено.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров, Любомир Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност са:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. политически неутралитет;
3. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите и техните организации;
6. откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност;
7. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;
8. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
9. своевременно предоставяне на информация по компетентност на друг орган или структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган;
10. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност и съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Глава втора – Управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност”.
Предложение на народния представител Методи Андреев:
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава втора.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 5 има предложение на народните представители Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Димитър Дъбов и група народни представители:
„Чл. 5 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев. (Реплика от народния представител Методи Андреев.)
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено е предложението от господин Андреев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народните представители Христо Гаджев и Пламен Манушев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. При управлението на системата за защита на националната сигурност Народното събрание, президентът на републиката и Министерският съвет съобразно тяхната компетентност:
1. определят националните интереси и приоритети;
2. изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;
3. определят основните задачи на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
4. осъществяват и организират стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
5. определят необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между държавните органи и структури;
6. контролират разходването на ресурсите по т. 5;
7. контролират изпълнението на стратегическите цели и приоритети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Ние сме предложили тази разпоредба да отпадне, защото, според нас, тя е напълно безсмислена. Органите, за които тя говори, а именно Народно събрание, Президентът и Министерският съвет са конституционно закрепени. Именно там и само там – в Конституцията, може да се определи с общи указания компетентността на всеки един от тях. В крайна сметка става дума за фундаменталния принцип за разделение на властите. Както е написан този текст може да доведе до превратно тълкуване, че сякаш Народното събрание, Министерският съвет и президентът, макар и всеки в своята компетентност, заедно определят, изготвят и приемат и така нататък. Това не е вярно, защото всеки орган носи своите определени отговорности. Народното събрание приема закони, други ги изпълняват. Какво значи трите органа заедно да осъществяват и организират дейността на службите за сигурност? Това е от изключителната компетентност на изпълнителната власт, която се упражнява – както всяка друга, под контрола на Народното събрание. Това са и нашите доводи чл. 5 да отпадне, за което моля залата да ни подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Попов? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъжданите предложения? Няма. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мерджанов и група за отпадане на чл. 5 по вносител. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 49, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 5 в редакцията на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 6 има предложение от Лазаров, Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” предоставят еднаква по обем и съдържание информация, придобита от тях, на Президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(2) Президентът на Републиката изисква и получава от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 необходимата им пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По същество вече сме в Глава втора, която регламентира евентуалната дейност на службите и институциите. Използвам възможността по време на обсъжданията да направя редакционно допълнение. В член 6, ал. 1 след „Служба „Военна информация” да се добави „и МВР”.
Аргументацията ми за тази редакционна поправка е, че в системата на Министерството на вътрешните работи има и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, която има касателство по отношение на националната сигурност и трябва да бъде включена в рамките на текста и по чл. 3, ал. 1 с анализи и информация към Президента на Република България, Народното събрание и министър-председателя. Не бива да изключваме тези звена, които са в рамките на Министерството на вътрешните работи.
Колеги вносители, разбирам Вашето виждане да разтоварвате Министерството на вътрешните работи от дейности. Това стана ясно и във вчерашния ден с приемане на промени, изменения и допълнения в Закона за митниците. Но с логиката, че признавате липсата на капацитет в ръководството на МВР и министъра на вътрешните работи, не трябва да гледаме ситуацията като моментна. Този закон ще действа и след този мандат на правителството на Борисов, и след приключване на мандата на министър Румяна Бъчварова. Така че моля да подкрепите редакционната поправка Министерството на вътрешните работи да бъде добавено в чл. 6, ал. 1. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Янков? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янков след „Служба „Военна информация” да се добави „и МВР”.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Има едно „и”, което се маха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Финални текстове ще оправят редакцията, като след Вашето предложение би следвало да звучи: „Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” – тук ще стане запетайка, ако се приеме Вашето предложение – „Служба „Военна информация” и МВР...” и текстът нататък продължава.
Гласуваме предложението на господин Янков.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 61, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, призовавам Ви да помислите отново върху конкретното предложение! Осакатявате закона. Министерството на вътрешните работи не може да бъде изолирано, когато става въпрос за национална сигурност. Нали затова променихме Закона за МВР, за да може конкретна дирекция – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, да поеме функции, които преди това бяха в контраразузнавателната, силната служба Държавна агенция „Национална сигурност”? А претендирате, че този закон е рамков по отношение на националната сигурност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие говорите по същество, господин Янков! Разбрахме. Искате прегласуване.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Всъщност осакатявате и изключвате Министерството на вътрешните работи. Моля за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги. (Реплики отдясно: „Още по-червено!”.)
Гласували 99 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 6 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 11, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 7.
Предложение на народните представители Михо Михов и Кирил Цочев:
„В чл. 7, ал. 2, т. 1 се изменя така:
„1. Ръководи и координира дейността на представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Министерският съвет:
1. осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;
2. предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;
3. приема и внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
4. приема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност по предложение на министър-председателя;
5. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и на служба „Военна информация”;
6. приема актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност.
(2) Министър-председателят:
1. ръководи координацията между представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт;
2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
3. утвърждава годишните планове относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и на Съвета по сигурността;
4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност и проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
5. внася в Министерския съвет предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, на служба „Военна информация”, както и на главния секретар на Министерството на вътрешните работи;
6. осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;
7. осъществява общото ръководство на международното сътрудничество на Съвета по сигурността с аналогични органи на други държави.
(3) За подпомагане изпълнението на задачите по ал. 1 и 2 към Министерския съвет се създава Съвет по сигурността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
В чл. 7, ал. 2, т. 2 – „осъществява общо ръководство на разузнавателната общност”, предлагам редакционна поправка „общност” да се замени с „борд”, защото изразът „разузнавателна общност” означава сбор от държави или организации, а бордът е от ръководители. Министър-председателят няма как да ръководи държави или организации, различни от българските организации или българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михо Михов и Кирил Цочев. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 22, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка на господин Попов.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 51, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 8.
Предложение на народния представители Велизар Енчев:
„В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 13:
„13. председателят на Народното събрание и председателите на парламентарните комисии по отбрана и външна политика”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) „В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Гаджев и Пламен Манушев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Оттеглено е предложението.
Предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители:
„1. В чл. 8, ал. 1 т. 12 да отпадне.
2. В чл. 8, ал. 5 се изменя така:
„(5) Президентът на републиката може да присъства на заседанията на Съвета лично или чрез свой представител, изрично определен с негов указ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
(2) Председател на Съвета по сигурността е министър-председателят.
(3) Членове на Съвета по сигурността са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. министърът на отбраната;
3. министърът на външните работи;
4. министърът на финансите;
5. началникът на отбраната;
6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;
7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”;
8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. директорът на служба „Военна информация”;
10. началникът на Националната служба за охрана;
11. секретарят на Съвета по сигурността;
12. двама представители на президента на републиката, изрично определени от него с указ.
(4) Член на Съвета по сигурността може да е и заместник министър-председател, оправомощен със заповед на министър-председателя да координира и наблюдава работата на структури от системата за защита на националната сигурност.
(5) Президентът на републиката и председателят на Народното събрание могат да участват лично в заседанията на Съвета по сигурността.
(6) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председатели на постоянни комисии на Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте за изказване, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Намираме се в парадоксална ситуация – независим народен представител да предлага промени в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, които са в интерес на парламента, в интерес на парламентарната квота.
За какво става дума?
Член 8, ал. 1 гласи, че членове на Съвета за сигурността са – да Ви припомня, ако сте забравили – министър-председателят, който председателства разбира се, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на външните работи, министърът на финансите, главният секретар, председателят на ДАНС, председателят на разузнаването, директорът на „Военна информация”, секретарят на Съвета по сигурността и двама представители на президента.
Какво липсва тук? Много просто! Липсва представител на Народното събрание. Затова предлагам да се допълни по право членове на Съвета за сигурността към Министерския съвет да бъдат председателят на парламента, председателите на парламентарните комисии по отбраната и външна политика. Това е във Ваш интерес, не в мой интерес.
И друга много спорна алинея – ал. 6, в която четем, че в определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател – министър-председателя, могат да участват шефът на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на парламента, народни представители и така нататък.
Тук директно Министерският съвет елиминира с този текст законодателния орган в наше лице – Народното събрание. Аз задавам следния въпрос: кои са тези определени случаи и въпроси? Кой определя кога представители на Народното събрание ще участват в работата на Съвета? Това е скандална алинея и тя трябва да бъде променена. Аз предлагам по-точно да се гарантира поканването на народни представители, разбира се, в определени случаи, както казах преди малко – в ал. 3 по право членове на Съвета по сигурността да бъдат председателят на парламента и председателите на двете възлови комисии в Народното събрание, защото, уважаеми колеги, съгласно Конституцията, която все още не сме променили, България е република с парламентарно управление. Поради това не е правилно в работата на Съвета по сигурността към изпълнителната власт да не присъстват по право представители на законодателната власт.
Уместно е също така, особено при кризисни ситуации, в работата на Съвета по сигурността към Министерския съвет да участват и народни представители от всички парламентарни групи.
Аз се надявам на здравия разум и най-вече на Вашия, на нашия интерес да подкрепите нещо, което е в интерес на Народното събрание, независимо кой го оглавява и кой ръководи Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Енчев, Вие предлагате председателят на парламента и председателите на комисиите по отбрана и външна политика да бъдат членове на Съвета по сигурността?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Допълване в нова т. 13.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Има го в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: В т. 12 от ал. 6 това го има?
Първа реплика – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Енчев, използвам процедурната възможност за реплика, за да Ви попитам следното. Във Вашето предложение са включени председателите на парламентарните комисии по отбрана и външна политика. Не смятате ли, че след като се прави такова предложение за представители от българския парламент, не трябва да бъдат включени и председателите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията за контрол на секретните служби?!
Стана ясно от тези, които подкрепят членовете в Законопроекта, че изключват Министерството на вътрешните работи от обхвата на работа на този Съвет по сигурността, като възможност за предложения, анализи, които да бъдат предложени на президента, министър-председателя и на председателя на Народното събрание. Мисля, че във връзка със сектора и отговорността, която имат в работата си тези комисии, те могат да бъдат участници.
Въпросът ми към Вас като реплика е: защо отсъстват? Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): То си беше предложение за редакция.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): По принцип – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Енчев, няма никакво съмнение, че органът, който се конституира с този Закон, е орган на изпълнителната власт. Къде пращате Вие председателите на парламентарните комисии – да отидат на заседание на орган на изпълнителната власт?! Ще ни ръководи изпълнителната власт ли?!
Освен това има отделна алинея, в която е записано, че председателят на Народното събрание, който представлява Народното събрание, може по всяко време да участва в заседанията на този Съвет, ако реши, че има нужда това да се случва, но има разделение на властите, моля Ви се – за това става дума.
Ние не конституираме някакъв орган над всички власти. Това е орган на изпълнителната власт, ръководен от министър-председателя, който е глава на изпълнителната власт. Нямаме място там – да ни ръководи министър-председателят! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Трета реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Аз разбирам добрите намерения на господин Енчев да има повече прозрачност, но един от аргументите вече беше изложен от генерал Атанасов – че това е орган на изпълнителната власт. Ако ние вкараме тук само председателите на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика, възниква резонният въпрос на колегата Янков: защо само тях двамата, а защо не и председателите на Комисията за контрол на службите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и така нататък? Аз мога да се сетя и за председателя на някоя друга комисия. Ще стане голяма говорилня в орган, който трябва да работи по-оперативно!
Между другото, в редакцията на комисиите има подобна опция. Там е записано, пак повтарям, защото това е орган на изпълнителната власт, че: „По преценка на министър-председателя могат да бъдат канени председатели на други комисии, народни представители, представители на всякакви организации”.
И на Вашия въпрос – по какъв критерий, много ясно! Ако гледаме критерия за сигурността по темата конфликта в Близкия Изток, ще поканиш подобни хора и обществени структури, които имат отношение и някаква компетенция по темата, а не всеки, който пожелае.
Мисля, че логиката на Вашето предложение до голяма степен е обхваната в редакцията на Комисията, която е направила окончателния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Изобщо не съм съгласен с господин Атанасов – че не трябва да има представител на Народното събрание в Съвет, който е консултативен и координиращ към Министерския съвет. Все пак ние сме законодателният орган, Министерският съвет е подчинен на Народното събрание. Няма нищо лошо, напротив – точно обратното, добре е в името на демокрацията да присъстват представители на Народното събрание.
Изцяло съм съгласен с господин Янков и мога да направя такова предложение – да присъстват и председателите на Вътрешната комисия и на останалите комисии, имащи отношение към националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С внесените от нас текстове предлагаме в чл. 8, ал. 1 т. 12 да отпадне и в чл. 8 ал.5 да бъде изменена.
Философията на нашето предложение касае ролята на президента в този Съвет, който се формира в Закона. Считаме, че постоянното присъствие на представители на президента на заседанията на Съвета по сигурност е абсолютно необосновано. Качеството им на членове с право на глас – също. Това всъщност принизява президента, чието мнение винаги ще бъде малцинствено в един Съвет, изцяло контролиран от министър-председателя. Съветът е от 13 членове и взема решения с обикновено мнозинство, а президентът ще има два представители. Защо – за нас е непонятно?! Какво могат да постигнат и повлияят при евентуално несъгласие в тази ситуация? Да, разбира се, президентът има право да бъде информиран за работата на Съвета, затова предлагаме той да има право да присъства лично или чрез свои представители на заседанията, но без да е формален член и без право на глас, защото това право на глас го прави член на Съвета, председателстван от друг орган, което е несъвместимо както с представителните функции на държавния глава, така и със статута му на главнокомандващ. Ако иска да участва във вземането на решения, то президентът разполага с един много по-мощен инструмент, какъвто е Консултативният съвет за национална сигурност, който чрез разнородния си политически състав има много по-сериозна и голяма легитимност от Съвета по сигурността към Министерския съвет. Иначе как може президентът да търси консенсус в случай на остро противопоставяне между политическите сили, ако той участва в гласуване или вземане на спорно решение?
Тук трябва да стане ясно, че предложението ни със сигурност не е срещу президента. Напротив, то е в негова защита или по-точно в защита на институцията държавен глава, който не може да бъде просто член на някакъв съвет, бил той и Съвет по сигурността.
Тук в подкрепа на моята аргументация мога да посоча изказването на господин Атанасов преди малко, който потвърди, че този Съвет е орган на изпълнителната власт. Защо трябва да принизяваме президента да влиза като постояннодействащ член на този орган?! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Иванов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложенията на господин Мерджанов и група народни представители, които не се подкрепят от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 15, против 61, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционните допълнения, които господин Велизар Енчев направи току-що от парламентарната трибуна. Гласуваме предложенията на господин Велизар Енчев.
Гласували 108 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване чл. 8 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега обаче трябва да гласуваме и предложението на господин Велизар Енчев, което не е подкрепено от Комисията, отново за промени в чл. 8. Гласуваме неподкрепено предложение на господин Велизар Енчев.
Гласували 110 народни представители: за 14, против 68, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 28 юли 2015 г., вторник, от 11,00 до 17,00 ч. при следния дневен ред:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Вносител – Валери Симеонов, председател на Временната анкетна комисия.
2. Проект за решение за избиране на Комисия за произвеждане на тайно гласуване при избора на омбудсман. Комисията се избира съгласно Раздел V от Правилата за избор, приети с Решение на Народното събрание от 8 юли 2015 г.
3. Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
- Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
- Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
- Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно – по електронен път, при произвеждане на изборите и референдумите?
Вносител – Президентът на Република България, 3 юни 2015 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – Общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители – Радан Кънев и група народни представители, и Министерския съвет.
Режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, непосредствено след като обявя почивката, в северното фоайе ще бъде открита фотоизложба, посветена на 20-годишнината от възстановяването на Сметната палата и 135 години от създаването на върховната одитна институция на България. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам почивка до 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля, поканете народните представители в зала.

Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 17 – 23 юли 2015 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Георги Кадиев към Ивайло Калфин, заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика относно политика на правителството спрямо хората с увреждания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 юли 2015 г.;
- народния представител Светослав Белемезов към Румяна Бъчварова, заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи относно стратегия на правителството за решаване и превенция по недопускане на конфликти и напрежение в райони като село Катуница, село Гърмен и квартал „Орландовци” – София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 юли 2015 г.;
- народния представител Слави Бинев към Христо Иванов, министър на правосъдието, относно политиката по въвеждане на електронно правосъдие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 юли 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на десет въпроса от народния представител Дора Янкова;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Бойка Маринска;
- министъра на образование и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Волен Сидеров;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Славчо Атанасов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Калина Балабанова и Николай Александров;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на питане от народните представители Искрен Веселинов и Красимир Каракачанов;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Митхат Метин;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Жельо Бойчев. То не е отговор, той е цял доклад. Господин Бойчев отсъства;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Никола Хаджийски;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на питане от народния представител Иван Станков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Иван Станков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Иван Иванов и Румен Христов;
заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Манол Генов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Кристиан Митев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Клавдия Григорова;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Димитър Байрактаров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Димитър Байрактаров и Силвия Хубенова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Михо Михов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев.
Това беше последният писмен отговор за връчване. Колегите, които не са ги получили могат по-късно да направят това.
Днешният парламентарен контрол започва с въпросите и отговорите на господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Първи ще развият своето питане народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова относно демографската перспектива пред страната.
Господин Миков, очакваме Вашето питане.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Всички парти в парламента и извън парламента са наясно с тежката демографска ситуация пред страната. Също така голяма част от партиите в своите предизборни платформи поставят този въпрос и той би трябвало да бъде въпрос, с които правителството се ангажира приоритетно.
Нашето усещане е, че през последните месеци, редица други въпроси изместват въпроса за демографската перспектива пред страната, а с миналогодишния бюджет със замразените плащания, с намалените доходи, знаем, че България е най-бедната страна и доходите са най-ниските от всички останали страни, е очевидно, че това ще се отрази негативно и на демографското развитие на страната.
След около 15 години: 2039 г. – 2040 г., около 40 на сто от българското население ще бъде над 65 години. И това, че днес Вие предлагате увеличение на възрастта за пенсиониране на 67 години, няма да помогне. След 15 години сигурно ще трябва да гоним вече 70, 75 години, ако спешно не бъдат взети мерки, ясно осъзнати, дискутирани в Народното събрание, за пречупване на негативните тенденции в демографската перспектива пред страната. Тя е най-тежката и в Европейския съюз.
Всичко това трябва да бъде предмет на много сериозна парламентарна дискусия, но най-вече на отговорни мерки от страна на правителството, приоритетно осигуряване на средства и законодателни, организационни мерки на изпълнителната власт, насочени в тази посока.
Нашето питане с госпожа Нинова, уважаеми господин Вицепремиер, е: какви са тези мерки, какво предстои, какво може да се направи, откъде ще вземем, за да осигурим бъдещето на страната? Това е изключително голям въпрос, който, смятам, че интересува всички политически партии, представени в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на труда и социалната политика господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Миков, госпожо Нинова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен с важността на въпроса, който се поставя от господин Миков и госпожа Нинова. Не е нова констатацията, не се случва от вчера или от днес с някакво негативно развитие. Даже ако решим да търсим някакъв позитивизъм, в последните години има едно много малко подобряване на демографската картина на страната. То обаче е далеко недостатъчно. Начинът, по който страната ни се справя с тези тенденции, които са дългосрочни и ще дадат ефект след години, и то негативен ефект, ако не се вземат навреме мерки, са усилия, които са разписани в демографска стратегия, в която има годишни планове и конкретни мерки и която надали ще имам възможност да изложа подробно пред Вас в рамките на отговора на този въпрос.
Понеже поставяте въпроса с политическата му важност, ще ми се да насоча дискусията там, където според мен би трябвало да бъде. Въпросът с лошата демографска картина не се решава с една или с друга мярка. Той се решава единствено тогава, когато жизненото равнище на българските граждани е по-добро, когато работещите български жени са готови да раждат, да си отглеждат децата и да могат да се развиват в кариерата си, когато българските семейства могат да осигурят добър стандарт на своите деца и на новото поколение, когато обществото ни може да осигури добър стандарт и на хората в по-висока възраст, която да увеличи съответно и техния живот. Тези мерки би трябвало да бъдат действително комплексни и свързани с равнището на живота.
Вие казахте, че доходите са паднали 2015 г. Това не е вярно. Доходите са се увеличили, но отново тук няма как да кажем, че това, което е постигнато, трябва да ни задоволява по какъвто и да било начин. Намеренията ми са стратегията, която е за решаване на демографския проблем, да стане парламентарен въпрос. Вие сте прав, че тези политики трябва да бъдат обсъждани в парламента.
В момента в сътрудничество с експерти от Българската академия на науките се преглежда отново тази демографска стратегия. Есента най-вероятно аз ще предложа на уважаемите народни представители да приемем различна процедура, в която демографската стратегия да се гледа, утвърждава и дебатира в парламента и да става повод за годишни доклади и обсъждания за развитието на демографската картина в страната. Това, мисля, че ще увеличи възможностите и на народните представители, и на обществото да видят какви конкретни мерки могат да се вземат, какъв ресурс обществото ни е готово да отдели и какъв е резултатът, който очакваме от този ресурс, така че разчитам на Вашата подкрепа.
Между другото, имаше парламентарни групи, които проявиха интерес, и вече специално проведохме разговори, свързани с промените в демографската политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Калфин.
Два уточняващи въпроса – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Вицепремиер, прав сте, че това не е нова констатация. Ще предложите и вероятно стратегия, но многократно такива стратегии са предлагани, гледани, обсъждани, концепции и планове са правени също така, но резултатът е виден.
Вие не сте прав, че се подобрява демографската картина, тъй като от 2009 г. насам от 80 952 новородени деца, през 2014 г. имаме 67 585. Виждате колко е драстично намалението. А прогнозите, които се правят, са, че през 2020 г. ще имаме с 25 хил. деца по малко, а през 2025 г. – 34 хил. деца по-малко. Тоест тенденцията е ясна, няма нужда да я оспорвате.
Съгласни сме, че това е хоризонтална политика. Тя зависи и от развитието на икономиката, на здравеопазването, от социалните грижи към младите семейства, но смятаме, че е време да се предприемат конкретни мерки за преодоляване на проблема с демографската криза.
И във връзка с тези конкретни мерки са моите два въпроса.
От Българската социалистическа партия внесохме два законопроекта. Единият предвижда данъчната ставка за храни за кърмачета, преходни храни, пелени за еднократна употреба на бебета, домашна помощ и гледане на деца да бъде облагано с 5% ДДС. Първият ми въпрос е: подкрепяте ли този Законопроект? Особено на есен, когато започне бюджетната процедура, и това да бъде мярка за подпомагане на младите семейства, защото, господин Вицепремиер, за отглеждането на едно дете годишно са нужни 6920 лв., а средният годишен доход на домакинство е 650 лв. Виждате, че дори само за дете не стига целият доход на едно семейство. Намаляването на ДДС на детските храни е средство за подпомагане – конкретно, бързо, което ще даде ефект.
И вторият ми въпрос е: внесохме законопроект, с който предлагаме необлагаемият минимум на доходите на едно семейство да се завишава с 15 на сто за първото дете и с още 10 на сто за второ дете. Тоест хората с две деца да плащат по-малко данъци – за първо с 15 на сто по-малко, за второ с 10 на сто по-малко. Ще подкрепите ли и тази конкретна мярка, за да може още през есента тази година да имаме поне двете решения за подпомагане на младите семейства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Калфин, за отговор на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Нинова, ще трябва да спомена няколко числа, тъй като не започва от вчера и няма да завърши утре проблемът с подпомагане на родителството и на децата.
За 2015 г. – между другото, числата са сравними, с много малка разлика – са предвидени 568 млн. 683 хил. лв. средства от държавния бюджет, които отиват за подпомагане на така наречените „детски добавки”. Получават ги средномесечно 979 393 деца. Това е част от ресурса, който отделя обществото.
За 2015 г. по Програма „Закрила на детето чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда” – това е за намаляване на децата, които са изоставени в институции – са предвидени 16 млн. 600 хиляди.
По Кодекса за социално осигуряване са изплатени и от бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени суми за парични обезщетения за бременност и раждане в размер съответно на 284,9 – 285 милиона, и 151 милиона. В смисъл, обществото ни изразходва един значителен ресурс в момента за подпомагане на децата, като този ресурс е недостатъчен. Той е значителен за възможностите на държавата, значителен е за възможностите на бюджета. Виждате, че само числата, които споменах, доближават 1 млрд. лв. Не се получават от всички помощи. Има тест, свързан с доходите в семейството, и въпреки това усилието е доста голямо.
Тези две конкретни мерки, които Вие предлагате, според мен са мерки в правилна посока. Разбира се, мога да говоря само от свое име, а не от името на правителството. Времето за обсъждане на закони, свързани с данъчната политика, е около приемането на бюджета за следващата година. Мисля, би трябвало да погледнем различни възможности, да видим колко ще струва на обществото всяка от тези мерки, какъв ефект ще има и аз съм готов да подкрепим всякакви такива мерки, съответно като се има предвид ограничения ресурс на българския бюджет, даващи възможност и повече комфорт за отглеждане на деца, особено от работещи родители, които изпитват особени затруднения за отглеждането на децата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Калфин.
Заповядайте за отношение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ):Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, аз Ви благодаря за подкрепата за тези мерки. Вярвам, че тя ще се отрази във Вашата позиция при обсъждането на проектобюджета за следващата година от Министерския съвет.
Разходите от намалената данъчна ставка за бебешките стоки са 56 млн. лв. Не съм съгласен, че доходите са се увеличили. Вие знаете, че доходите на работещите бедни се намалиха с отнемането на 10-те процента необлагаеми или тези, които се преотстъпваха. Така че доходите на работещите бедни са намалени! И когато казвате, че са заделени 568 млн. лв., кажете, че за едно дете са 35 лв. Всички знаем колко са 35 лв. и как се гледа дете с 35 лв. на месец, в страната, в която доходите са най-ниски в Европейския съюз! 35 лв. на месец – сметнете ги в евро и го кажете на Вашите колеги в Европейския съюз!
Аз съм абсолютно наясно, че трябва да акцентираме парламентарно и съм съгласен с Вас. Съгласен съм, че това трябва да се дискутира тук, но не само като стратегии – на хората им е омръзнало от стратегии – а като конкретни и ясни мерки, които да подпомогнат семействата в отглеждането на техните деца. Не може да има ограничен бюджетен ресурс, когато става въпрос за перспективата пред страната, за бъдещето на страната. Защото демографската криза, спадащата раждаемост, демотивацията за отглеждане на деца крият тежки рискове, и то в един по краткосрочен план. Вече не става въпрос за хоризонти от 100 години, а за 15-20-30 години. Слепи трябва да сме – и правителството, и парламентът, за да не насочим средства в тази посока.
Поради тази причина, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Председател, внасям 57 подписа, събрани от групите на Патриотичния фронт, Българския демократичен център и БСП лява България, за насрочване на парламентарни разисквания за мерките по демографската криза пред страната.
Моля Ви, уважаеми господин Председател, в съответствие с Правилника да насрочите разискванията по този въпрос. Заповядайте (подава му документ), ето, 57 подписа, пребройте ги. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Преминаваме към общ отговор на два въпроса, зададени към Ивайло Калфин, заместник министър-председател. (Народният представител Корнелия Нинова иска думата за процедура.)
Започнал съм вече, ако обичате, след това. Умолявам Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Общ отговор на два въпроса.
Първият въпрос е от народния представител Десислава Вълчева Атанасова относно неизплатени възнаграждения. (От БСП ЛБ настояват да им бъде дадена думата за процедура.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Но председателят вече е започнал!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Вие сте длъжен да дадете думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Бях започнал и Вие тогава поискахте процедура. След въпроса ще Ви дам право на процедура. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ.)
Моля Ви, седнете си. Когато реша, ще Ви дам думата.
МУСТАФА КАРАДАЙЬ (ДПС, от място): Правилникът решава, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, въпросът, който задавам, а Виждам, че и колега също го прави, касае гарантиране на трудовите права на жителите на най-бедния район в Република България и целия Европейския съюз, а именно Северозападна България, който е и моят избирателен район. Вероятно този въпрос и този случай изглежда като частен случай. Много се надявам да е изолиран. Той касае трудовите правоотношения на работещи пред чужд инвеститор жители на гр. Лом. За него и за този проблем бях сезирана при провеждането на моя приемна за граждани в гр. Лом, при която постъпи сигнал за неизплатени дължими възнаграждения на работници във фирма „Манифактура форте” ЕООД – град Лом, област Монтана.
Малко конкретика. До февруари 2014 г. над 200 работници са били в трудови правоотношения с горепосочената фирма, а след тази дата са им прекратени трудовите правоотношения с едномесечно предизвестие. До този момент дължимите работни заплати не са изплатени, както и обезщетението им преди регистрация в Бюрото по труда.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: постъпвали ли са сигнали в Инспекцията по труда във връзка с гореописания случай, правена ли е проверка и предприети ли са мерки от страна на компетентните органи по отношение на нарушенията на трудовото законодателство и неизплащането на трудовото възнаграждение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте господин Миков. Сега Ви давам думата. (Шум и възгласи в БСП ЛБ.)
Колеги, с нужното уважение съм към Вас, когато дадох думата на Десислава Атанасова, тогава Вие поискахте процедура по начина на водене.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
И ние с уважение към Вас настояваме, може би след като приключи отговорът, да установите 57-те подписа, за които казах, а трябва да са най-малко 48, и в съответствие с чл. 101 ще Ви помоля, за да няма напрежение, да се насрочи разискване по темата. То е регламентирано, процедурата е позната в парламентарната практика. Не е някакъв враждебен акт към министъра. Още повече, че самият министър заяви, че иска тази тема да бъде сложена на парламентарна дискусия. В момента се обсъжда проектобюджет за следващата година. Ако отидем на есен, от Финансовото министерство ще ни кажат, че пари за бебетата няма, не останали, разпределени са.
Затова настояваме да се спази Правилникът и на основание чл. 101 да се насрочат тези разисквания. Смятам, че няма партия в Народното събрание, която да е против обсъждането на такива мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Съгласно чл. 101 разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Ще предам на Председателски съвет и на следващия парламентарен контрол ще обявим разисквания в дневния ред. (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Как на следващия?! То сега трябва да се направи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обявявам насрочване на последващ парламентарен контрол разисквания по този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Вторият въпрос е от народния представител Емил Димитров Райнов относно неизплатени заплати и прекратяване на трудовите правоотношения на близо 200 шивачки от град Лом.
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, през последните дни в медийното пространство нееднократно публичност придоби същият притеснителен случай, който беше цитиран от колежката Десислава Атанасова – с неизплатените заплати от работодателя „Манифактура форте” ЕООД на близо 200 шивачки от град Лом и прекратяване на техните трудови правоотношения. Според работничките вече бившият работодател им дължи между 1000 и 2000 лв. на всяка от тях. Видно от репортажите, излъчени дори по националните медии, работниците са работели при работно време, което значително надвишава нормалната продължителност на труда, на законоустановеното работно време по Кодекса на труда.
Както знаем, шивашката промишленост е един от основните поминъци в Северозападна България, специално в област Монтана, която е и моят избирателен район. Всеизвестен е и фактът, че работните възнаграждения в тази сфера много често са близки до минималната работна заплата за страната, а работниците работят при недобри условия на труд.
Предвид горното моля за Вашия отговор на следното:
Първо: налице ли е масово уволнение по смисъла на § 9 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда – при прекратяване на трудовите правоотношения на близо двестате шивачки в „Манифактура форте” ЕООД и какви действия са предприели подчинените Ви органи във връзка с масовото уволнение и защита на интересите на работниците?
Второ: какви действия е предприела дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, във връзка с неизплатените възнаграждения от „Манифактура форте” ЕООД за период от шест месеца?
Трето: извършени ли са предходни проверки от дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, за допуснато нарушение на трудовото законодателство от „Манифактура форте” ЕООД и какъв е резултатът от тези проверки?
Какви действия ще предприемете като министър на труда и социалната политика за подобряване условията на работа и спазване на работното време на лицата, заети в шивашката промишленост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Райнов?
Заповядайте, господин Калфин, за общ отговор на двата въпроса в рамките на шест минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Може би в половин минута от шестте минути ще кажа, че съм много доволен, че три от парламентарните групи поискаха дебат по демографската политика. Хубаво би било, както и аз ще продължа да го предлагам, този дебат да е свързан със Стратегията, с това, което се прави през годината и мерките, а не един ден да участваме в дебат. Надявам се, да дадем възможност на хората да разберат какво се прави, какво не се прави и какви са нуждите на цялото общество.Това е проблем, който не е партиен, а е на обществото.
Ако държавата реши допълнително да стимулира раждаемостта, тогава ще обсъдим дали 56 милиона трябва да минат през памперси или през някаква друга форма. Доволен съм действително от желанието и от насрочването, господин Председател, на подобен дебат.
На въпроса на госпожа Атанасова и на господин Райнов.
Дружеството „Манифактура форте” ЕООД работи на територията на град Лом, област Монтана приблизително 20 години вече. За този период многократно е било проверявано от Инспекцията по труда, като за времето преди 2015 г. проблеми със забавени или неизплатени трудови възнаграждения не са били установявани.
Към настоящия момент дружеството не осъществява дейност, тъй като през месец април там е приключила процедура по извършване на масово уволнение. Началото й е поставено през месец февруари тази година, като на 27 февруари дружеството е уведомило дирекция „Бюро по труда” – Лом, за предстоящо масово уволнение, а в началото на месец март Бюрото по труда е съобщило за започнала процедура на Инспекцията по труда в Монтана.
На 10 март 2015 г. Инспекцията е извършила проверка на провежданата процедура, която е констатирала, че основните законови изисквания са спазени. Установен е бил пропуск при оформяне на уведомлението до Агенцията по заетостта, за отстраняване на който на работодателя е дадено задължително предписание. В посочения срок същото е изпълнено, като допуснатото несъответствие е отстранено.
Във връзка с основните нарушения, свързани с неизплатените трудови възнаграждения Инспекцията по труда е предприела следните действия: проверка в началото на месец март, за която вече споменах, е установила, че трудовите възнаграждения на работещите за месец януари, дължими до края на февруари, не са изплатени. За отстраняване на нарушението е било дадено предписание, задължително за изпълнение със срок 20 март. Междувременно в Инспекцията по труда в Монтана са постъпили два сигнала за неизплатени заплати – първият е от месец март, и е подписан от 122 работнички, а вторият – от синдикалния представител на работниците в предприятието, от началото на месец април тази година.
Извършената в края на месец март последваща проверка е установила, че заплатите за месец януари 2015 г. са изплатени. След този случай Инспекцията е осъществявала ежемесечен контрол по изплащането на дължимите възнаграждения. Извършени са били още шест проверки, при които е констатирано неизплащане на възнагражденията за месеците февруари, март и април.
Независимо че от страна на инспекторите по труда своевременно са предприети мерки и са дадени задължителни за изпълнение предписания, в определените срокове работодателят не е изплатил дължимите заплати, за което са му наложени имуществени санкции.
Считано от 4 март 2015 г. работниците на „Манифактура форте” ЕООД са били в престой съгласно заповед на управителите и не са полагали труд. За този период им е начислено трудово възнаграждение, но същото не е изплатено.
В края на месец април 2015 г. трудовите договори на 198 работнички са прекратени в рамките на приключилата процедура за масово уволнение, поради което към настоящия момент възможностите от страна на Инспекцията по труда за действия спрямо работодателя за изплащане на дължими възнаграждения са изчерпани, тъй като предприятието вече е извършило масовото съкращение и работничките са освободени. За работничките остава възможността да предявят финансовите си претенции по съдебен ред, като възможността да предявят тези претенции се урежда, включително както по общия исков ред, така и от предвиденото в Гражданския процесуален кодекс бързо производство.
По питането Ви за мерките, които следва да бъдат предприети като министър за подобряване условията на труд, следва да отбележа, че инструментът за контрол е Главна инспекция по труда; както споменах, те са правили редовни проверки, включително свързани с работното време, когато е имало сигнали. Когато са установявани нарушения, са били налагани съответните санкции върху ръководството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
За реплика има думата народният представител Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, частично съм удовлетворена от отговора и не мога да не подчертая, че държавата, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, Инспекцията по труда и всички подчинени служби, отговорни за нарушения на трудовото законодателство, са си свършили работата, както и Вие заявихте и по отношение на извършените проверки по сигнали, и по отношение на извършените проверки за нарушение на трудовата дисциплина и неизплатените възнаграждения.
Казвам – частично съм удовлетворена, защото на практика проблемът в момента нито от нас, нито от Вас успява да бъде решен. Тоест законодателната и изпълнителната власт са безсилни. Единствено остава тези 200 жени, които вече месеци наред не си получават трудовите възнаграждения и обезщетения, да очакват възмездие от съдебната власт.
Бих казала още нещо. Те споделиха с мен, че им липсват средства да водят подобни дела, въпреки че трудовите дела са напълно безплатни. Тук мога да се ангажирам, предполагам че и останалите колеги бихме подпомогнали с правни, юридически услуги завеждането на тези искове, защото за населено място като Лом това означава 200 семейства без препитание; това означава вероятно 200 деца, 200 ученици, които ще бъдат лишени или от летен лагер, или ще бъдат лишени от закупуване на най-необходимото за новата учебна година.
Силно се надявам, че наистина това е прецедент, че това е частен случай и всички инвеститори, които се опитваме да привличаме, включително и с новите мерки по европейските програми и допълнителното точкуване и оценяване на проекти в Северозападна България, да имат по-различно отношение към работещите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Вицепремиер, удовлетворен съм от отговора, който чух. Радвам се и от това, което чух в аспект на предходния въпрос, че това нещо не е от сега, не е от вчера, не е от последните 20 години. Проблемът е от сега, проблемът е решен отчасти, но от тук нататък наистина остава ангажиментът на всички институции в частност и на народните представители с каквото може да подпомогнем, за да може хората наистина да получат полагаемото им се изработено възнаграждение. Наистина за най-бедния регион – Лом, 200 работници, 200 семейства е голям проблем.
Надявам се и Вие, както обещахте, да вземете във Ваши ръце проблема, за да не се допускат бъдещи такива случаи от бъдещи инвеститори, които най-често под инвестиция разбират печалба на гърба на българските работници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Калфин, за Вашата дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаема госпожо Атанасова и господин Райнов, ще ми се чрез репликата към Вас да се обърна и към инвеститорите в България – и национални, и чужди. Става въпрос за инвеститор, който работи от 20 години и е бил безупречен и то действително в един от районите с най-висока безработица. Вероятно, ако го попитаме защо си затваря бизнеса, ще каже: „Защото се увеличават работните възнаграждения”. Знаете за усилието ни да увеличаваме минималната работна заплата и минималните доходи. Масово в шивашките предприятия се плащат минимални работни заплати.
Това усилие – искам да кажа на работодатели и на инвеститори, ще продължи, защото икономика, която разчита на ниски доходи, на минимални работни заплати, на ниска квалификация, няма как да бъде конкурентоспособна. Винаги някъде по света ще има някой, който е готов още по-евтино да произведе нещо. Така че тенденцията трябва да е много ясна и тя трябва да бъде на повишаване на доходите и съответно инвеститорите би трябвало да търсят възможности не чрез минималните работни заплати и орязване на разходите за труд, а чрез допълнителни инвестиции да бъдат конкурентоспособни и в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Преди да преминем към питането на господин Слави Бинев, от името на Парламентарна група „Атака” има думата председателят на групата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, нямаше да взимам думата, но съм предизвикан от историческите събития, които се разиграват в сградата на българския парламент. Тоест продължаването на търсене на така наречено „съгласие”, за да се съберат 180 гласа. Защо? За да се направи съдебна реформа.
Каква съдебна реформа точно се прави? Заедно с моите колеги направихме проверка, дами и господа народни представители, и по най-малките селища на България. Открихме, че там в момента хората ги занимава само един-единствен въпрос, нищо друго. Във всяка битова механа, във всяко село там хората се събират и обсъждат дали да се гласува тайно или явно във Висшия съдебен съвет. Това е въпросът днес пред българското общество. По тази причина аз повече не мога да мълча и взимам думата, за да изразя и аз своето отношение.
Моето отношение към това е следното. Нека Висшият съдебен съвет да си реши дали да си гласува тайно или явно. Но определено, дами и господа народни представители, това не е въпросът, който вълнува българските граждани днес. Въпросите, които стоят пред българското общество, са:
Защо продължава битовата престъпност?
Защо продължават да бъдат ограбвани тези, които се трудят и се опитват по някакъв начин със собствено селско стопанство да се изхранват?
Защо продължава несправедливостта в България – да има олигарси и да има много бедни хора?
Защо няма работа за младите хора?
Защо пенсиите са толкова ниски и защо не можеш да се лекуваш, а когато отидеш да се лекуваш трябва да плащаш и можеш да умреш дори пред болницата, ако нямаш да си платиш?
Това са въпросите, които стоят пред българското общество. Само че българският парламент се занимава с Ве-Се-Се – на колко квоти да бъде разделен, прокурори и съдии и кой на четно място да стои, кой – на нечетно. Това е въпросът на въпросите, около който тече непрекъснато задкулисие в момента. Продължават совалките от кабинет в кабинет, от стая в стая се ходи и се събират гласове. Трябва да се съберат 180 бройки, за да може да се приемат промени в Конституцията, които не вълнуват нито един нормален българин.
Аз питам: Защо занимавате и защо хабите скъпото парламентарно време, за да занимавате българската общественост с несъществени въпроси? Защо представяте това като съдебна реформа? Защо се играе този театър? Защо пристига тук заместник-председателката на Европейската комисия госпожа Могерини и се имитира среща с парламентарните сили?
Вчера беше разиграна една пародия, при която не беше дадена думата изобщо на народните представители и на нас, като председатели на парламентарни групи, да зададем въпрос на въпросната госпожа. Аз например исках да я питам кога Европейският съюз и Европейската комисия ще изплати обезщетенията от над един милиард, които ни дължи за щетите, които понасяме заради идиотските санкции с Русия, които ни са наложени със сила? Кога и защо Европейският съюз и Европейската комисия ще се намеси наистина да сложим преграда, а не да ни забранява да преграждаме пътя на нелегалните емигранти тук?
Тези въпроси останаха без отговор, защото госпожа председателката на парламента скоропостижно прекрати срещата с Могерини и тези въпроси не успяха да бъдат зададени. Това беше една пародия, един фарс. Една пародия, която се играе от двете страни – от Брюксел и от София. От Брюксел казват: „Правете съдебна реформа!”, от София казват: „Да, правим съдебна реформа”.
Защо е необходимо това? Кому е необходимо и защо се бърза? За да се отчете някаква дейност, за да се каже, че тук ние правим реформи.
В същото време полицията е една прогнила структура. В същото време четем всеки ден как полицаи рекетират хора, за да им взимат пари. Четем как полицаи лъжесвидетелстват. Лично аз съм видял това с очите си. Ние четем как полицаи пребиват малолетни младежи и девойки или в същото време тези полицаи, които като доктор Джекил и мистър Хайд през деня са полицаи, през нощта са гангстери и ние говорим за Висшия съдебен съвет.
Ние виждаме съдии, които са поръчкови, ние виждаме съдийка, на която й поръчват да ме осъди да платя огромна сума от 180 хил. лв., защото господин премиерът се бил обидил от едно мое изречение. Ами народният представител по Конституция има право да прави изявление и той не подлежи на санкция за своите изявления. Освен това съм казал нещо, което вече е споменато в поне десет вестника. Но се намира въпросната съдийка и ме осъжда. Намира се и втора, която също потвърждава това безумие, това юридическо безумие. Този абсурд в правосъдието се разиграва всеки ден и всеки час и няма значение дали си народен представител, гражданин без имунитет или какъвто и да е.
Правосъдието в момента не работи, полицията е по-скоро мафия отколкото полиция и всичко това, за което говорим тук, е една илюзия, една измама. Кого лъжем? – Българският народ, че правим съдебни реформи. Тоест, че правите, защото ние не можем да се присъединим към тези поправки, които се дописват дори в крачка, на коляно. Как може да се дописва на коляно поправка в Конституцията?! Кажете ми! Това е най-важният закон, основният закон на държавата.
Затова нашето отношение категорично е негативно към тези поправки, които се опитват да направят управляващите и техните сателити, към това съглашателство, което сега събира уж опоненти в политическото пространство.
Виждаме как ДПС и Патриотичният фронт са един до друг. Те били уж опоненти – едните щяха да забраняват другите, да ги свалят от политическата сцена, сега се прегръщат и застават зад тези така наречени „промени в Конституцията”.
Виждаме същото задкулисие, което беше, когато се формираше този кабинет, когато от стая в стая, от кабинет в кабинет ходеха със същите совалки, предлагаха се постове, предлагаха се облаги и сега това продължава. Всичко това го наричат съдебни реформи. Ние го наричаме измама, ние го наричаме пародия, ние го наричаме заблуда на общественото мнение.
Такава заблуда не е нужна и аз мисля, че тя само ще отврати българското общество, ще го накара още по-малко да вярва в политическата система и още по-малко да отива да гласува. В крайна сметка ще останат само тези платени гласове, с които вече управляващите работят много добре – групите, брокерите са готови и местните избори също са подготвени. Ние ще бъдем свидетели наесен на едни купени избори. В това няма никакво съмнение. Ние ще бъдем свидетели на едно вече затвърдено купуване и манипулиране на изборния вот и ще бъдем свидетели на пародия на демокрацията. Това ще доведе до въпроси сред българските избиратели, българската общественост: Нужни ли са изобщо избори? Нужна ли е изобщо такава политическа система?
Понеже тук управляващите и техните сателити и сателитчета много се страхуват от явлението „Сириза”, и изписаха и изговориха много приказки как това е един популизъм и да не се подлъгваме по този начин, аз си мисля, че не знам дали „Сириза” ще успее в Гърция, но българската „Сириза” или българският опит да бъде разчупен сценарият на политическата олигархия може да се окаже доста по-успешен, макар и не така външно заявен както при гърците. Българският опит – българинът е известен с това, че е търпелив, само че когато се ядоса и тръгне, той тогава наистина тръгва и срещу него нищо не може да се опре. Той превзема непревземаемите крепости – Одрин, 1913 г.
Така че, дами и господа управляващи, които си мислите, че сега в момента правите реформи и заради тях ще бъдете потупани по рамото, ще Ви приемат в Шенген, сякаш това може да бъде политическа цел, и ще Ви оставят да управлявате, защото ще докажете своето послушание, си правите крива сметка, защото я правите без кръчмаря. Кръчмарят във всички случаи се нарича българският народ. Той Ви гледа, крои Ви шапката и чака деня, в който ще каже своето голямо не „Охи“, а „Не”, българско „Не” на Вашата прогнила, корупционна политическа система.
Това е, което исках да Ви кажа, макар че залата е празна. Сигурно камерите го показват.
Тук ги няма тези 180 съглашатели, които сега искат да се подпишат и да заявят пред Брюксел колко са послушни. Защото и вчерашната среща с Могерини, и позорният акт за награждаване на американската посланичка с орден „Стара планина” за това, че ни направи част от фронтовата линия, доказва падението на българската управляваща класа. Не знам дали може да падне вече по-надолу. Оттук нататък следва само повдигане на българския дух, оттук нататък следва само съпротива, оттук нататък трябва да започне процес за промяна на политическата система.
Ние, както винаги, ще бъдем в авангарда на този процес. Никога не сме бягали от това, доказали сме го, последователни сме и пак ще бъдем там, отпред, когато трябва да покажем какво трябва да се направи в България, за да бъдем достоен народ. Все още можем да го направим. След година-две може да е късно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Питане от народния представител Слави Пенчев Бинев относно демографската политика и мерките за справяне с младежката безработица.
Заповядайте, господин Бинев, да развиете питането в рамките на три минути!
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Вицепремиер, драги колеги! Знам, че ще се получи едно дублиране на въпросите, защото те вече бяха зададени от групата на БСП, но това е тема, която беше изключително важна и е част от Програмата на Патриотичния фронт. Затова аз ще се опитам да добавя някои от детайлите, които може би моите колеги пропуснаха.
Няма да се спирам на ужасяващата демографски криза, която вилнее из България. Тя обаче е породена от два факта: не само не се раждат повече деца, отколкото хора за жалост почиват, а просто много хора напускат нашата страна. Над 70-80 хиляди души напускат страната годишно. Тук вече трябва да се зададе един въпрос, който може би не може да бъде решен само от Социалното министерство. Това е комплексът от мерки, който трябва да бъде предприет от цялото правителство. Защото не само социалните бонуси или социалните придобивки са тези, които могат да задържат хората. Там са и справедливостта, там е и престъпността, там са и много други проблеми, които всъщност създават отношението на младите хора към живота, който трябва да живеят.
В тази връзка, господин Вицепремиер, ние всъщност заедно с някои от другите парламентарни групи инициирахме дебат по този въпрос, който трябва да се проведе в Народното събрание, тъй като това трябва да бъдат комплекс от мерки, които трябва да бъдат предприети и да се търси решението на въпроса не само чрез Социалното министерство, а наистина на едно по-широко ниво. Да има наистина стратегия.
Моят въпрос към Вас е много по-елементарен. Искам на един разбираем език пред камерите на цялата телевизия да кажете кои според Вас са мерките, които трябва да бъдат предприети и да бъдат приложени като стратегия на правителството за решение на този проблем. Не смятам, че с разни декоративни мерки – било то бонуси за деца или премахване на ДДС – то може да бъде само комплект, може да бъде детайл от една много по-голяма, много по-сериозна стратегия. Но стратегиите като че ли трябва да бъдат на по-разбираем език.
Затова моля Ви наистина на популярен език да кажете кои са според Вас първите три точки, които трябва да направи правителството, за да може хората не да бъдат задържани тук, а да бъдат привлечени и да останат в своята страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Радвам се, че темата за демографията действително започва да става все по-важна за парламента. Аз искам да благодаря на Вас за въпроса и на парламентарната Ви група, която ме покани, аз я споменах преди малко, без да кажа името й, да обсъдим именно теми, свързани с демографската политика.
Имаше много добри идеи, които мисля, че могат да бъдат включени в бъдещи планове.
Господин Бинев, аз ще започна с малко статистика, заради която сигурно и Вие ще се усмихнете, като я чуете, както и аз направих, като я видях, но това показва статистиката.
Всъщност от 2001 до 2011 г. населението на България намалява с около малко над половин милион – 564 хил. 331 души. Разликата между смъртност и раждаемост е две трети от намалението. На това се дължи – около 390 хил. души. И само забележете – 175 хил. 244 души се смята, че са емигрирали от страната. Говорим за десетгодишния период – от 2001 до 2011 г.
Всички сме свидетели, че и в момента има изключително много млади хора, и то млади хора, които или са образовани, или търсят добро образование, които свързват и образованието, и реализацията си с излизане в друга страна.
Радвам се, че следващия петък ще има дебат по тази тема. Трудно ми е в рамките на петте минути, с които разполагам, да дам подробен отговор, но ако се опитаме да се поставим в обувките на тези млади хора, които излизат от страната и не остават тук, ще видим, че пред тях стоят няколко проблема.
Единият проблем е свързан с възможността те да видят кариерна перспектива и добро заплащане в страната. Затова темата, свързана с работните заплати и със заплащането, аз няма да спра да я говоря. Заплатите в България, общото им равнище, би трябвало да се повишава. Знам всички съображения на работодателите, свързани с конкурентоспособност и така нататък. Предишният въпрос за шивачките от Монтана е добрият пример. Не може заради увеличаване на минималната работна заплата изведнъж работодателят да казва „аз съм неконкурентоспособен”, при ниските заплати, които се плащат в България. Няма как да бъде стабилно това нещо. От гледна точка на младия човек действително е важен стимул.
На второ място образованието би трябвало да бъде достатъчно престижно в България. Като казвам „престижно”, имам предвид с образование в България той да може да бъде конвертируем, да може да излезе, да работи в чужбина, да се върне обратно.
Има професии, в които образованието ни е много добро. Ще взема медицината например. Там за момента в правителството полагаме огромни усилия, включително със специални програми, допълнителни средства да задържим младите медици, които сега завършват образованието си, да не тръгнат веднага в чужбина, поне да специализират в България, да започнат да работят и така нататък. Същото се отнася и за медицинския персонал, средният медицински персонал.
Това са конкретни примери, които показват, че равнището на заплащане, перспектива и образование, което да осигурява подобно качество на живот, е много важно.
На следващо място, особено в работещите млади семейства, стои въпросът с отглеждането на децата. Тази сутрин открих една конференция, организирана от Съвета на жените в бизнеса, с много интересно присъствие от водещите американски организации в защита правата на жените. Изключително много проблеми има за една работеща майка да се реши да роди и да може да отглежда детето си, като се започне от липсата на места в детските градини и детските ясли. Аз не знам действително дали с намаляването на цената на памперсите този въпрос ще се реши. Жените искат да имат възможност да работят и детето да бъде отглеждано. Знаем, че в София и в големите градове това е изключително трудно.
Опитваме се сега се предприемат мерки, свързани с гъвкаво работно време, с помощ в дома, с ваучери и така нататък, които да освободят времето. По една статистика на Европейския институт за равни права, който изследва по шест критерия равнопоставеността на жените, България е на последно място по отношение на така наречения „неплатен труд” или труда на жената извън работата, извън това, което й плащат. Това е домашният, домакинският и всякакъв друг труд. Има пет страни зад нас в тази класация, но специално по отношение на време, с което разполагат жените за кариерно развитие, ние сме на последно място.
Ето още един въпрос, който би трябвало да бъде решен и който се опитваме да решим с всички форми на по-гъвкаво и работно време, и помощ за отглеждане на децата в дома.
Понеже започва да ми мига лампичката за петте минути, мисля, че ще продължим този дебат, но има изключително много неща. Аз мога и конкретни цифри да Ви кажа за младежката заетост. Действително доходи, перспективи, образование и децата в училище може би са в едно изречение, казвайки нещата, от които крайно много се нуждае държавата ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Давам думата на народния представител Слави Бинев да зададе до два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, Вашият отговор ме кара да вярвам, че точно сега наистина е бил моментът този въпрос да бъде повдигнат, защото виждам, че на практика правителството няма ясна и уточнена стратегия по този въпрос за решаването на тези проблеми, защото всички ние наистина знаем и се лутаме в тяхното решение. Аз лично смятам, че е важно да бъдат предприети изключително смели мерки, трябва да се търси някакво Соломоново решение и само с малки мерки няма да може да бъде решен този огромен социален проблем в момента.
Смятам, че трябва да се търси едно много голямо финансиране на младите двойки и въобще на хората, които искат да отглеждат деца. Това може да се случи, когато наистина има европейска подкрепа – и то не само финансова, но и логистична. Тоест, трябва мерките, които явно ще се дискутират на следващия парламентарен контрол, да бъдат свързани с едно делегиране на възможности – да се търсят въобще вариантите, в които – било то чрез младежки програми, било то чрез други възможности, да се търси решението на този огромен социален проблем, в момента, който за жалост е изключително валиден за нашата страна.
Според мен това е, което трябва да се направи. Нямам кой знае какъв въпрос в момента, а имам повече препоръка – да се търси един комплекс от решения на тези проблеми, защото, мисля, че цялата социална сфера може да реши пози проблем – не е само падането на цените или допълнителното финансиране и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Калфин, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси, които не бяха съвсем добре формулиране, но като перспектива беше добре казано.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Само за едно нещо не съм съгласен, господин Бинев, че правителството не знае какво прави. Мисля, че знаем какво правим – и по отношение на доходите инструментът е повдигането на минималната работна заплата, което правим много енергично; и по отношение на възможностите, свързани със свободното време за отглеждане на деца, което правим в Кодекса на труда, който Вие приехте; и в други мерки, които ще Ви предложим.
Вижте също така данните за раждаемостта и за смъртността от миналата година. Миналата година в България са починали около 109 хил. души, а са се родили около 67 хил. 500 деца. Почти наполовина са децата, които се раждат, по отношение на починалите.
Промените в здравната система. Разбира се, те трябва да доведат до по-добро здравно обслужване и да адресират този проблем, тъй като в България въпросът със смъртността, особено с ранната смъртност, е свързан с действително по-добра система, свързана със здравеопазването.
В момента за младите хора се прилагат редица програми. Аз не влизах в числа, ще спомена само няколко в последните данни на Агенцията по заетостта. Ние имаме най-ниската младежка безработица от шест години насам – от 2009 г.
Миналата година са осигурени работни места, които са довели до общо намаление на младежката безработица с 14 700. Миналата година са били 72 хил. младите безработни, а сега са 58 хиляди. Има програми, които са свързани с младежка заетост по европейските програми. В момента са отворени три такива програми. Около 19 хиляди младежи са започнали работа на първичния пазар на труда от началото на тази година. Още пет хиляди са включени в субсидирана заетост. Делът на безработните младежи до 29 години пада до 6,3% от общата безработица, миналата година беше 7,4 на сто. Има три отворени европейски програми и предстои през есента да се отвори още една, която е свързана с обучение и заетост за младите хора, специално насочени към младежката безработица.
Така че мерки има, те дават резултат, но тогава, когато говорим за демографски процеси те са доста по-тежки, бавни, тромави. Тук не бих казал, че трябва да делим на големи и малки мерки, а на дългосрочни мерки и постоянство в политиката на държавата. Само тогава ще видим добрия резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Заповядайте, господин Бинев, да изразите Вашето отношение към отговора.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам да бъда максимално ясен. Става дума за следното нещо. Всъщност на втория отговор на господин вицепремиера аз получих желаните отговори: какви са реалните мерки, които смятам да предприеме правителството, защото първия път само си заявявахме проблемите, които има, а всички знаем кои са, и какво би довело евентуално до тяхното решение, а не какви са стъпките, които смята да предприеме правителството.
Знам за оперативните програми, които в момента текат и Ви стискам палци те наистина да дадат резултати, защото в края на краищата може би това е до голяма степен част от панацеята, която трябва да търсим при решението на тези проблеми.
Определено много от резултатите, които могат да се получат, са във Вашето министерство. Надявам се това да бъде направено по максимално разбираем начин за аудиторията, която може да се ползва по европейските средства. Това е изключително важно.
Смятам, че следващия път, когато има дебат по този въпрос, въпросите ще бъдат решени на едно кардинално ниво, в което ще се знае в края на краищата кои са лостовете, които ще трябва да задвижим, за да задвижим този проблем. Определено това са лостовете по оперативните програми и финансирането от Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Благодаря на господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Отговор на въпрос от народния представител Слави Пенчев Бинев относно Годишна програма ще даде господин Божидар Лукарски, министър на икономиката.
Господин Бинев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, драги колеги! Бих желал да попитам: каква е годишната програма за 2015 г. във връзка с информационната кампания, която се нарича Комуникационна стратегия, на Вашето министерство? Какви цели си е поставила и как може тя да докаже своята ефективност?
Надявам се този път наистина да разберете въпросите и да дадете точен отговор на тези въпроси, защото фактически това е перифразиран въпрос от миналия път, на който аз не получих реалния отговор.
На сайта на Управляващия орган и на Министерството на икономиката няма такава програма или е на крайно незабележимо мястото, на което трудно може да бъде открита. Не трябва ли в края на всяка календарна година или в нейното начало такава програма да се приема и да се публикува, най-малкото за да могат различни медии и рекламни агенции да се явяват на търг, ако има такъв. Също така да бъдат описани целите, които трябва да постигне тази рекламна кампания.
Бих желал да разбера, след трагичния опит от предишния програмен период, дали служителите в Управляващия орган са преминали допълнителни обучения и дали са наети нови служители, за да се гарантира по-качествена, по-достъпна и по-разбираема Информационна стратегия?
С оглед множеството грешки и проблеми от последните години е важно да се започне да се носи лична отговорност от хората, които не са справили със задачите, защото аз не искам да слушам как всичко е направено, но резултатите не са постигнати. Аз искам да чуя как се е направило така, че всичко да бъде направено както трябва.
Моят въпрос към Вас е: споделяте ли тази идея, че трябва да има наказания за служителите, които не са постигнали ефективност и не са постигнали целите на министерството, които си е поставило? И дали има въобще такива цели?
В крайна сметка не смятате ли, че Вие трябва да носите отговорност, ако системите във Вашето министерство не функционират? Защо се харчат милиони за Комуникационна стратегия, а хората не знаят нищо? Това е въпросът. Може да излезем с Вас и да попитаме хората навън дали знаят кои са оперативните програми в Министерството на икономиката.
Бих желал да получа отговор на всички поставени въпроси, защото хората знаят много добре, че ако е корупция, то е лечимо по някакъв начин, но ако е неразбиране, мога да Ви кажа, че това е абсолютно нелечимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, заповядайте – имате думата за отговор. Имате три минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! В началото бих искал да направя едно много важно уточнение. През новия програмен период, за разлика от стария, при който всяка оперативна програма имаше свой комуникационен план, сега всички оперативни програми имат единна национална комуникационна стратегия. Те е одобрена от Европейската комисия и се координира от Централното координационно звено – от Министерския съвет. В рамките на тази обща стратегия всяка оперативна програма разработва годишен план за действие, в който са описани конкретните дейности за информация и комуникация през календарната година. Годишният план за действие на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.” е разработена в изпълнение на Националната комуникационна стратегия за програмния период 2014 – 2020 г., както и в изпълнение на Регламент 1303 от 2013 г. В края на месец май 2015 г. годишният план на ОПИК е съгласуван с Централното координационно звено в Министерския съвет и на 11 юни на заседание на първия Комитет за наблюдение на ОПИК същият е одобрен и публикуван на интернет страницата на управляващия орган на оперативната програма в рубрика „Нов програмен период 2014 – 2020 г.”
В годишния план за 2015 г. са разписани и следните дейности по информация и комуникация: организиране и провеждане на информационни събития, семинари и обучение във връзка с отворени процедури за възлагане на безвъзмездна финансова помощ, разработване на информационни материали, популяризиращи изпълнението на програмата, популяризиране на оперативната програма в електронните печатници и интернет изданията, провеждане на социологически проучвания и разработване на нова интернет страница за ОПИК.
Информация за всички предстоящи събития по оперативната програма се публикуват регулярно на интернет страницата на управителния орган в рубрика „Новини”, както и на интернет страницата на Министерството на икономиката.
Например веднага след обявяването на първата процедура по одобряване на производствения капацитет с малки и средни предприятия стартира широка информационна кампания за нейното представяне, като тя се проведе на територията на цялата страна в периода от 11 до 21 май. Екип от експерти на управляващия орган беше на място в градовете Враца, Търново, Варна, Бургас, Пловдив и София. В столицата поради големия интерес се проведе и втори ден.
Относно възможностите, тук цитирам извадка от Вашия въпрос, различни медии и рекламни агенции да се явят на търг, щом е необходимо, ще Ви поясня, че информацията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки се публикува в регистъра на обществените поръчки на интернет портала на Агенцията по обществени поръчки, както и инспекцията профил на купувача на интернет страницата на Министерството на икономиката. Всички дейности по информации и комуникации са предмет на Закона за обществените поръчки и по-конкретно в профила на купувача. На този етап са публикувани две процедури за възлагане на обществени поръчки в изпълнение на годишния план за действие, за който говорим.
Относно обучението на служители по информация и публичност. Всяка година Управителният орган изготвя план за обучение. През 2013 и 2014 г. служители по информация и публичност са преминали две специализирани обучения.
В заключение: споделям Вашето виждане, че всеки служител трябва да носи лична отговорност за своите действия. Като юрист държа да Ви поясня, че виновното нарушение на служебните задължения е основание за налагане на дисциплинарно наказание по реда на Закона за държавния служител. Реализирането на дисциплинарната отговорност, включително и моята, би могло да се кумулира с прилагането на административна или наказателна отговорност в случай, че се установи по надлежния ред, че е извършено деяние, което съставлява административно нарушение, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и чрез него е осъществен състав на престъпление по Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Ще имате в дупликата време да довършите, ако желаете.
Господин Бинев – заповядайте за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, драги колеги! Ще се опитам да бъда още по-конкретен, макар че не знам как да го направя вече. Става дума за целесъобразност. Става дума за следното нещо. Тези пари може да са изхарчени точно по правилата, които е одобрил Европейският съюз. Аз говоря за целесъобразност. Какъв е ефектът, който е постигнат? То е ясно, че са изхарчени, то е ясно, че Вие сте го направили по правила, които няма да нарушите, защото сте юрист. Аз говоря какъв ефект е постигнат. Ефектът е точно толкова! С Вас можем да излезем да питаме, и тук даже ще питаме хората в парламентарната зала, които би трябвало да са едни от най-информираните хора! Дайте да не си говорим глупости! Харчат се милиони! Ако хората разберат за какво става дума, ще разберат, че всеки един човек трябва да бъде информиран лично, да има личен асистент, който да го информира за информационните програми, а не те да бъдат хвърлени в разни труднодостъпни сайтове или трудно намираеми. Те трябва да бъдат дружелюбни! Да бъдат направени по начини, които да те водят в правилната посока.
Искам Вие с ръка на сърцето да излезете и да кажете: да, целите и ефектът, които ние сме желали, са постигнати! Защото не е важно дали парите са изхарчени по правилата, тук ще си говорим за статистики, за одобрение от Европа, за не знам си какво си и така нататък. Целите, които са постигнати – дали наистина тези пари – няколко милиона, които са във Вашата... Няколко десетки милиона, между другото, които ще бъдат изразходвани от Вас. Това на практика означава, че всеки един жител на нашата страна трябва да бъде информиран за програмите, които приключват, които стартират, за начините, по които може да кандидатства, какъв е профилът, на който може да отговаря. И мога да Ви гарантирам тук с ръка на сърцето, че тези цели не са постигнати! И искам не да ми четете отговорите, а да ми отговорите от сърце и да кажете: имаме проблеми, не са постигнати целите и ефекта, които ние сме поставили. Към момента за мен е така. За Вас явно е по друг начин. Гледаме различни телевизори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър – за дуплика. Таман да завършите и отговора.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Бинев! Уважавам Вашето лично субективно мнение по отношение целесъобразността, но когато говорим за целесъобразност, все пак трябва, когато говорим за административни нарушения и наказания, да говорим по отношение на това дали е спазена законосъобразността.
Сега ще взема и моето субективно мнение по отношение на целесъобразността с ръка на сърцето, както Вие емоционално се изказахте. Ще гледам да бъда по-хладнокръвен и ще Ви кажа: дали са постигнати целите през програмния период и дали са труднодостъпни сайтовете на забележимо място, това, разбира се, пак е лична преценка, но препоръките от Европейския съюз, да не кажа задължителните препоръки, са, че трябва да минем на електронно кандидатстване по всички оперативни програми. Явно хората, които кандидатстват, би следвало да се справят с така наречените от Вас сайтове, които били трудно достъпни.
А що се отнася до ръката на сърцето и до преценката само нещо ще Ви кажа: по първата ос имаме близо 1000 подадени предложения въпреки всички черни прогнози. Явно хората успяват да се справят, явно целесъобразността е добра и явно имаме ефект от кампанията повече от очакваното. Ето това е несубективната преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Тъй като това беше единственият въпрос към министъра на икономиката господин Лукарски, да му пожелаем приятна работа.
Преминаваме към въпроси към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народния представител Георги Божинов относно изтичане на предвидения в Закона за енергетиката срок за изкупуване от ЕРП-тата на енергийни обекти и съоръжения, представляващи елемент от мрежата, които трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия.
Господин Божинов...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да бяхте ме изчакали да Ви дам думата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Много Ви благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател!
Последните седмици много се говореше за обуздаването на цените на електрическата енергия и вниманието предимно беше насочено към производителите на електроенергия и главно рестрикциите и възможностите за намаляване на цените се търсиха в държавните фирми за производство на електроенергия.
Странно за мен е, че вън от това обществено усилие остана полето на преноса и разпределението на електроенергия.
Моят въпрос е зададен преди два месеца. Той гласи, че на 9 декември 2015 г. изтича последният срок за изкупуване на стари енергийни обекти и съоръжения от ЕРП-тата, представляващи елемент от мрежата.
Съгласно Закона за енергетиката, тези елементи на електропреносната система, които принадлежат на други субекти и не бяха собственост на продавача на електропреносните дружества, трябваше да се изкупят от новия инвеститор до 9-и декември 2011 г. Осем години даде законът. Това не се случи, законът не беше изпълнен и българският парламент удължи този срок на 12 години, така че в момента изградените преди 9-и декември 2003 г. има още 3-4 месеца, в които трябва да бъдат изкупени.
Въпросът е какво следва след този срок. Два пъти се променя срокът в интерес на ЕРП-тата. Законът не предвижда никакви санкции, ако задълженията не бъдат изпълнени. Така вече 12 години ЕРП-тата използват чужди съоръжения за предоставяне на услуги, за които клиентите им заплащат, а собствениците на съоръжения се подлагат на унижения, понякога на издевателства.
Уважаема госпожо министър, аз съм народен представител от Врачански избирателен район. На тази територия работи ЧЕЗ. Това дружество не изпълнява законово предвидените срокове и лицензионно регламентираните задължения. След 12 години използване на чужда собственост, ЕРП-тата заявяват на някои от собствениците, че това вече са амортизирани съоръжения, които повече не представляват интерес за тях и те ще ги подменят със собствени, когато преценят и имат възможност за това. Тази постановка отваря нов кръг за злоупотреби. Тоест те нямат интерес да изразходват свои средства, за да модернизират съоръжението Загубите им се плащат от потребителите.
Аз Ви питам, едно изречение: смятате ли за уместно да се регламентира със закон, че след като ЕРП-тата не са изкупили съоръженията в законоустановения срок, заплащат наем или такса за целия период, в който са ползвали тези съоръжения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Божинов, обръщам се към Вас и към всички колеги! Аз съм толерантен – въпросът, който Вие зададохте, е изключително важен, но нека все пак да се вместваме във времето. Хайде, 10-15 секунди, но минута и половина отгоре... Поради важността на въпроса, Ви оставих. Обръщам се към всички колеги да спазват Правилника. Има отлежали въпроси от много месеци, колегите чакат и заради това, че някои говорят по-дълго, ще има колеги, които няма да могат да си зададат въпроса в днешния контрол.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Задължението за изкупуване на съоръжения, представляващи част от мрежата на електроразпределителните дружества е регламентирано в съответните нормативни актове. Това е Законът за енергетиката. Съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката, енергийни обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон, а именно 9 декември 2003 г., трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, в посочената разпоредба е предвидено, че същите се изкупуват от преносното или съответното разпределително предприятие в 12-годишен срок от влизането в сила на Закона за енергетиката. Тоест, както Вие правилно отбелязахте – до 9 декември 2015 г. те следва да бъдат придобити от лицензираните енергийни предприятия. Такова задължение посочените енергийни предприятия нямат, ако изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите.
Енергийните обекти и съоръжения по § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката се изкупуват по пазарната им стойност. Следва да се има предвид, че придобиването на енергийни обекти и съоръжения е вписано в условията на издадените лицензи на всяко електроразпределително дружество и Комисията за енергийно и водно регулиране е институцията, която упражнява контрол за изпълнението на това задължение. В случай, че Комисията установи, че съответното електроразпределително предприятие не изпълни това свое задължение, то същата на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е компетентна да реализира административнонаказателна отговорност, като предвидената имуществена санкция е в размер минимум от 200 хиляди до 1 млн. лв. Към днешна дата срокът по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката не е изтекъл и задължението на електроразпределителните предприятия за изкупуване на енергийни обекти и съоръжения не е отпаднало.
В допълнение следва да се подчертае, че Комисията за енергийно и водно регулиране има задължението да извършва контрол за развитието на електрическите мрежи в полза на всички участници, което да гарантира достатъчен и разполагаем за всички капацитет.
Относно заплащането на наем от енергийните предприятия, които не са изпълнили § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката, както знаете, задължението за плащане на наем или обезщетение за ползване на чужда вещ е предмет на уредба на гражданското законодателство, съответно на Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността. Искове за обезщетения по този ред за ползване на чужда вещ могат да бъдат подавани след изтичане на законоустановения срок за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения, тоест след 9 декември 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Божинов, реплика!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, всичко, което казахте, беше вярно. То е хубаво, но не се случва, въпреки че е предвидено в закона. Не е вярно последното изречение. Никакъв Гражданскопроцесуален кодекс не действа, тъй като чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката е определил реда за плащане на наем на тези съоръжения и когато не се постигне споразумение, се отива в Комисията за енергийно и водно регулиране, тя се отнася с мълчалив отказ и съдът отказва да разглежда тези въпроси. Това го дискутирахме вчера във Ваше отсъствие.
Що се отнася до това, че Комисията за енергийно и водно регулиране налага санкции, ето, пред мен е един одитен доклад за дейността на ЕРП-тата, който горещо Ви призовавам да прочетете. Там е записано, че само едното ЕРП – ЧЕЗ, е, забележете, спестило 142 млн. 948 хил. лв., че предвидило и КЕВР му е одобрила в цената на тока, който са платили българските потребители, технологични разходи и след като не ги е разходвало тези средства, които са му признати, то си е спестило 142 млн. лв. Сега добре ги е спестило, но утре като започнат да падат стълбовете и жиците, възниква въпросът кой ще плати тези спестени от ЕРП-то пари?
РЕПЛИКА ОТ ЛЯВО: Кой?! Държавата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И ще ги плаща пак българският народ.
Вижте от какво друго са спестили, само че тук го наричат „Допълнителни приходи на дружеството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Напомням за времето!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: От това, че са им признати разходи за технически загуби, те са по-големи от действителните и сега като не изкупуват съоръженията, госпожо Министър, тези загуби ще нараснат и ще ги плаща пак народа и дружествата ще печелят. Хвала на тях, че преследват интересите и тежко и горко на българския народ, че неговите министри и депутати не могат да отстояват техните интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Божинов, напълно се солидаризирам с Вас. Напълно съм съгласна с Вас и аз ще съм последният човек, който би приветствал това да не се спазва законът. Все пак има още време докато тази разпоредба влезе в сила.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Добре, ще го изживеем и това време.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Нека да изчакаме и от тук нататък ако тези ЕРП-та не си изпълнят задълженията по закон, смятам, че трябва да се приложи цялата тежест на Закона спрямо тях, така че наистина българските потребители да не бъдат ощетени по някакъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Петкова – към нея има доста въпроси, е от народния представител Мартин Димитров относно мерките по изпълнение на чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! В последно време парламентът и правителството предприеха редица мерки за ограничаване дефицита на Националната електрическа компания, на първо място, и на второ място, мерки, които да предотвратят поскъпването на тока. Основна такава мярка беше условието от ТЕЦ-овете и от заводските централи да бъде изкупувано само високоефективно комбинирано производство, тоест когато произвеждат едновременно ток и пара, това производство да бъде по високоефективен начин, иначе те да не получават високата цена.
За съжаление досега през годините няма значение какво и кога точно са произвеждали, те са получавали много високи цени, което е натоварвало не само НЕК, но е било и причина за повишаване цената на тока в България. По тази причина ние записахме в Закона условието да бъдат монтирани уреди, които да следят в реално време производството на пара от ТЕЦ-овете и от заводските централи.
Най-важният въпрос към Вас, госпожо Министър, в тази връзка е следният – дали навсякъде са монтирани такива уреди и дали тези уреди имат реална връзка с енергийния системен оператор, тоест връзка в реално време, така че за всеки период да може да се проследи количеството пара и ток, което е произвело предприятието и да се плати по високата цена само тази част, само тази компонента, произведена по високоефективен комбиниран начин?
Задавам Ви този въпрос, защото Вие бяхте в залата и бяхте свидетел, че при последните промени в Закона за енергетиката въведохме месечни сертификати от началото на 2016 г. и тримесечни – до края на годината, така че вече е спешно, за да има контрол и се изпълни смисълът на Закона, да има такива уреди, по които да се плаща, както електромера на всеки един човек вкъщи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Министър Петкова, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Съгласно изменението на Закона за енергетиката от 6 март 2015 г. и по-конкретно чл. 84, ал. 7 Министерството на енергетиката изготвя проект на Наредба за условията и начина за изпълнение на задълженията на производителите на електрическа енергия от топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Проектът на наредбата премина през обществено обсъждане, след което тя беше обнародвана на 14 юли 2015 г. в „Държавен вестник”, бр. 53.
В Наредбата е регламентирано задължение на производителите на електрическа енергия в топлоелектрическите централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия да осигуряват възможност за оперативен контрол на производствените параметри от оператора на съответната мрежа. В момента електроенергийният системен оператор получава оперативни данни в реално време само за произведената електрическа енергия от инсталации за комбинирано производство. Производството на електрическа енергия е съпътстващо на производството на топлинна енергия и за един и същи топлинен товар е възможен известен диапазон на производство на електрическа енергия.
За да има електроенергийният системен оператор физическа възможност да контролира в реално време дали производството на електрическа енергия от тези централи е минималното, съответстващо на моментния топлинен товар от топлоелектрическите централи, следва на мрежовия оператор да се предават данни за разход, налягане и температура на парата, съответно водата в характерни точки от технологичната схема в зависимост от вида на инсталацията за комбинирано производство.
За да се реализира на практика този контрол, е необходимо топлоелектрическите централи по задание от съответния мрежови оператор да доставят, монтират и въведат в действие подходящи надстройки на съществуващите измервателни прибори или да ги заменят с нови подходящи такива и специализиран софтуер, чрез който да е възможно препредаването на данни от тях на мрежовия оператор.
Съгласно § 3, ал. 1 от Наредбата определеният срок за привеждане в съответствие с тези изисквания е три месеца.
Позволете ми само да направя едно уточнение относно Вашия въпрос в частта, цитирам: да се изкупува само електроенергията, добита по високоефективен комбиниран начин. Дали производството на електрическа енергия от инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия е високоефективно, се определя едва след като се докаже спестяване на гориво в размер не по-малко от 10%, което се удостоверява със сертификати за произход на електрическа енергия, издавани от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Както и Вие споменахте, съгласно последните промени в Закона за енергетиката, считано от днес на практика до края на настоящата година регулаторът ще има задължението да издава горецитираните сертификати за срок от три месеца, съответно от 1 януари следващата година Законът предвижда издаването на месечни сертификати.
Ето защо съгласно Наредбата е даден такъв тримесечен период да бъдат проведени съответните обществени поръчки от топлоелектрическите централи за доставка на необходимия софтуер и оборудване, те ще бъдат монтирани и до три месеца на практика процесът трябва да бъде финализиран и електроенергийният системен оператор да получава от всички тази информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, Министър Петкова.
Господин Димитров, Вашата реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Министър, благодаря за Вашия отговор, но искам да Ви ангажирам със следния въпрос.
Топлофикациите нямат интерес да въведат тези уреди, защото техният интерес е да произвеждат пара, като част от отоплението през зимния сезон, и то основно лятото, което противоречи на идеята за високоефективно комбинирано производство. Това е все едно, както имаше един анекдот: един човек ял пиле, друг – зеле, средно яли пиле със зеле. Ами, за съжаление, това се получава и с тецовете.
Моля Ви да се ангажирате с монтирането на тези уреди, тоест лично да проследите за тецовете и заводските централи въпросният тримесечен срок да бъде изпълнен. Това означава през месец октомври 2015 г. – тази година, всеки ТЕЦ и всяка заводска централа да е монтирала тези уреди и да се плаща само това, което е произведено по високоефективен комбиниран начин. Всичко друго ще се плаща, но на много по-ниска цена – в пъти по-ниска.
Именно затова се обръщам към Вас, защото законодателно нещата са изпълнени. Наредбата, приета от Ваша страна, по която имаха бележки редица експерти, имаше обществено обсъждане, също е в добър вид, но сега трябва да се проконтролира изпълнението на Закона. Ако Вие не бъдете контролиращият орган, който да напомня за изпълнението на тримесечния срок, се опасявам, пак казвам, че тецовете и заводските централи ще направят всичко възможно за целия зимен сезон това условие да не бъде изпълнено и да продължат старата практика – да произвеждат пара през зимата, лятото – електроенергия и средно – да казват, че това е годишното им производство. Това сериозно ощетява Националната електрическа компания, тоест държавата, а е и предпоставка за поскъпване на електроенергията. Дойде моментът Законът да бъде изпълнен и трябва да бъде изпълнен, за което Вашата роля е много голяма! Месец октомври 2015 г. пада мандалото, когато всички трябва да са монтирали уредите, за да не се налага поскъпване на тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Госпожо Министър, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, напълно подкрепям Вашето предложение за осъществяване на контрол, тъй като единствено контролът, който има функция да проследи дали са изпълнени законовите разпоредби, е мярката, която може да накара задължените лица да предприемат необходимите действия.
Уверявам Ви, че Министерството на енергетиката е инициирало и имаме план за действие след изтичане на нормативно установения срок за монтиране на тези уреди и ще извършим масирани проверки във всички обекти, които имат ангажимент да извършат действия съобразно Закона. Уверявам Ви, че това ще бъде направено и ще докладвам за резултатите от тези проверки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, Министър Петкова.
Въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно техническото състояние на националната газопреносна мрежа и в частност – северния полупръстен от Вълчи дол до газовото хранилище – Чирен.
Заповядайте, господин Божинов, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Националната газопреносна мрежа на България е изградена под формата на два полупръстена от газопроводи с обща дължина 1700 километра, с проектно работно налягане 54 бара и три компресорни станции.
Северният полупръстен е с дължина 363 километра. При всички варианти, госпожо Министър, за нова газова стратегия на страната сега съществуващата газова мрежа ще има висока относителна тежест, а до 2019 г. тя ще има все още определяща роля за икономиката на страната и жизнения стандарт на българите.
Зрялото разширение на газовото хранилище в Чирен освен безпрекословното – подчертавам, изпълнение на техническия проект на чешката фирма, е необходимо и за пълното възстановяване на проектната пропускателна способност на северния пръстен.
По моя оценка сега съществуващото техническо състояние на северния полупръстен е катастрофално! Работното налягане, което може да се постигне, е далеч под проектното – 54 бара. Смятам, че при определянето на средствата и планиране на дейностите, които трябва да се извършат, е необходимо тези реалности да се отчитат безпощадно!
Моят въпрос към Вас е следният: частичните и половинчати мерки, които се реализират в момента от „Булгартрансгаз”, осигуряват ли решаването на тази задача, или положението се кърпи и се действа предимно с цел усвояването на средства? Това е моето мнение. Ако Вие ме убедите в обратното, ще бъда изключително доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Министър Петкова, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, „Булгартрансгаз” изпълнява стратегия за поддръжка както за северния полупръстен, така и за цялата Национална газопреносна мрежа с оглед безопасна експлоатация и осигуряване на необходимия капацитет за пренос на природен газ и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
По-важните дейности, диагностични и ремонтни работи, изпълнявани от дружеството, по северния полупръстен за подобряване на техническото състояние на тази част от мрежата, са следните.
През 2014 г. са извършени вътрешнотръбни инспекции в два участъка от северния полупръстен от Националната газопреносна мрежа: очистно съоръжение Вълчи дол – Лом Черковна, с дължина 135 км, и очистно съоръжение Лом Черковна – Беглеж, с дължина 122 км.
До 25 юни 2015 г., съгласно графиците, приключиха ремонтните дейности за 2015 на участъците: Вълчи дол – Лом Черковна, Лом Черковна – Беглеж и очистно съоръжение Беглеж – линеен кранов възел Батулци. Бяха разкрити, обследвани чрез безразрушителен контрол, оценени всички констатирани дефекти, залегнали в ремонтната програма.
Всички констатирани дефекти в ремонтната програма бяха оценени и обследвани по съответния ред. В резултат на това бяха подменени два участъка, общо 145 км: един – след компресорна станция Полски Сеновец, и Плевен, чрез съответна технология с цел осигуряване непрекъснатост на газоснабдяването за потребителите в съответните участъци.
Останалите дефекти са ремонтирани по утвърдени технологии чрез поставяне на уякчаващи композитни системи, заваряване на стоманени черупки и чрез пясъкоструене и преизолиране. По този начин са завършени всички планирани дейности по Националната газопреносна мрежа от съответното очистно съоръжение Вълчи дол до Батулци с цел осигуряване на възможността за нагнетяване на заявените количества в Чирен.
Изпълнението на ремонтните работи не е повлияло или ограничило нагнетяването в подземното газово хранилище. За осигуряване надеждността на преноса по северния полупръстен през есента на 2015 г. „Булгартрансгаз” ще изпълни вътрешнотръбна диагностика на участък Беглеж – Нови Искър, както и обследване за откриване на пропуски на природен газ върху част от Националната газопреносна мрежа.
Уверявам Ви, че „Булгартрансгаз” изпълнява и ще продължи да изпълнява планираните дейности по извършване на необходимите инспекции и ремонти по северния полупръстен с цел осигуряване на проектната пропускателна способност и нормалното функциониране на подземното газово хранилище в Чирен.
В заключение, използвам случая да Ви информирам, че на 14 юли тази година Европейската комисия одобри финансирането на седем ключови проекта в областта на енергийната инфраструктура, като един от тези проекти е именно разширението на газохранилището в Чирен. За 3D сеизмичните проучвания на Чирен Европейската комисия ще предостави на „Булгартрансгаз” близо 4 млн. евро. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, дори да е направено всичко онова, за което Вие говорите, съоръжението е от такова естество и се поддържа налягане по цялата му дължина, че ако не е направено всичко, не е направено нищо, за да работи при това налягане. Това е сложността. Затова изисква цялата сума да бъде осигурена и всички задачи да бъдат решени – мисля, че се разбира добре.
Що се отнася до средствата за разширение на Чирен. Вие вече имахте възможност да ми отговорите, че се работи по две програми. Не може да се работи по две програми – безпрекословното признаване и изпълнение на единствената легитимна Програма „Технически и технологичен проект”, разработена от чешката фирма, за постигане на реално разширение на Чирен! Другата програма оправдава изразходването на средства, без непременно постигане на целите. Разширението на Северната дъга е също такова условие, защото няма как поддържане на ниското ниво поради технически проблеми в газопреносната мрежа да позволи доналягане вътре в хранилището, подсигуряващо оптималното му разширение. Толкова по този въпрос.
И две думи по въпроса, който искам да оттегля, като Ви помоля да ми предадете писмения отговор на третия мой въпрос. Вярвам, че сте работили много сериозно по подготовката на отговора и сте направили много важни изводи за себе си. Оставам с убеждението, че от моите въпроси има последствия.
Ще обявя само едно: миналия път Вие ме уверихте, че съвсем законно и правомерно пет декара – нива, в Чирен са купени за 137 хил. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) След моето питане следващата нива за следващия проект е купена на цена 26 пъти по-ниска. Значи има смисъл и от моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вие говорите за отпадане на Вашия въпрос, който е шести поред.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Писмено да ми предаде отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Само че по съответния ред – чрез Деловодството.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Има ли пό знаков ред от обявения от трибуната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Чудесно. Благодаря Ви, господин Божинов.
Въпрос от народния представител Жельо Иванов Бойчев относно бъдещето на проектната компания „Южен поток България” АД.
Господин Бойчев, заповядайте да развиете първия Ваш въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първият ми въпрос към Вас е относно бъдещето на проектна компания „Южен поток България”. Припомням, че на 1 декември миналата година президентът на Руската федерация Владимир Путин обяви края на проект „Южен поток”. В момента няма да се връщам на дебата как и защо се стигна до това. Оттогава бяхме свидетели на множество Ваши инициативи, инициативи на българското правителство.
Задавам въпроса, за да ми отговорите какви точно конкретни действия сте предприели с останалия акционер в компанията – „Газпром”, за бъдещите перспективи на „Южен поток България”, в частност и относно уставния капитал на компанията – какво става с него.
Има ли внесено предложение на Българския енергиен холдинг, който е 50% акционер в тази компания – Вие сте принципал на Българския енергиен холдинг, в Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала на дружеството?
Припомням, че имаше такъв тип заповед и на Вашия предшественик – министър Щонов.
Бих искал чрез Вас и българската общественост да получи отговор на въпроса: какви средства са изразходвани след 1 декември 2014 г., разплатени от компанията, и на какво основание, ако има такъв тип средства да се разплащат?
Също бих искал да науча: има ли назначени нови служители в компанията „Южен поток България”? Ако да, на какви позиции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Вие формулирахте около четири въпроса.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, въпреки направеното изявление от страна на президента на Руската федерация, както и на други официални лица за прекратяване на проекта „Южен поток”, до момента Българският енергиен холдинг, в качеството му на акционер в проектна компания „Южен поток България”, не е получавал официална позиция на другия акционер – „Газпром”, относно перспективите пред проекта, включително такава, информираща за неговото прекратяване. Освен липсата на официална позиция, към настоящия момент българската страна не е запозната и с конкретните намерения на руската страна относно развитието на проекта. В този смисъл, предвид липсата на конкретно формулирана позиция на руския акционер относно бъдещето на проекта, няма как да бъдат предприети определени конкретни перспективи пред проектната компания.
Предвид горното, не са предприемани и действия, имащи отношение към размера на капитала на проектната компания. Българската страна не е преставала да счита, че проектът е важен за нас и следва да бъде реализиран при спазване на изискванията на европейското законодателство. В този смисъл без официално уведомление от руската страна за прекратяването на проекта всякакви стъпки относно промяната статута на проектната компания са преждевременни.
Въпросите за конкретния размер на изразходваните средства от „Южен поток България” и за назначаването на служители след 1 декември 2014 г. представляват част от оперативната дейност на проектната компания и попадат в компетенциите на изпълнителните директори на дружеството. „Южен поток България” е самостоятелен стопански субект, търговско дружество, чиято оперативна дейност не изисква предварителни указания от акционерите и предварителни одобрения от тяхна страна.
Правомощията на Българския енергиен холдинг спрямо дейността на „Южен поток България” са ограничени от устава на проектната компания, като последните обхващат по-съществените въпроси от нейното развитие. Изпълнителните директори на дружеството разполагат с пълна оперативна самостоятелност по въпроси от текущата дейност на проектната компания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Господин Бойчев, заповядайте за Вашата реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Със съжаление, госпожо Министър, ще кажа, че не съм удовлетворен от отговора, който давате, тъй като в крайна сметка чрез Вас – Вие сте български министър, Вие представлявате интереса на българската държавата, в българския парламент и българската парламентарна трибуна трябва е мястото, където според мен нашите, българските граждани трябва да получат тази информация. По никакъв начин не мога да приема, че някой може да стои в търговско дружество, в което държавата има 50% участие и да си харчи парите, а на нас да се отговаря, че нямаме достъп до тази информация.
Считам за неуместно и това – след изявленията на президента на Руската федерация, толкова месеца ние да бъдем акционери в една компания 50 на 50 с руската страна и да не сме предприели никакви стъпки и действия.
Моят въпрос беше: предприели ли сте, искали ли сте писмено съгласие, искали ли сте разговори, искали ли сте свикване на общо събрание по този въпрос?
Не мога да приема, че ние тази компания трябва да я държим така – висяща във въздуха, и никой да не знае както се случва.
Относно въпроса ми за назначенията на служители – трябва да Ви кажа, че той е провокиран от информацията, която получавам, че там се назначават служители. Аз ще Ви помоля да проверите тази информация. Ще помоля и българските медии наистина да се поинтересуват, тъй като единственото позитивно, което виждам, е, че, доколкото разбирам, това са активисти на политическа Партия ГЕРБ и това може би говори за промяна на отношенията и позициите към реализирането на „Южен поток” в България, така че това, ако е нещо позитивно, промяна в позицията и мнението на тази партия, добре дошло, но, според мен, сме длъжни да знаем има ли такъв тип назначени хора.
Иначе, по-логичният въпрос, който трябва да Ви задам е: защо не сте ги пуснали всичките в неплатен отпуск, тъй като проектът по същество е спрян или е замразен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Министър Петкова, заповядайте за дуплика на репликата на господин Бойчев.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Бойчев, доста въпроси във връзка с този проект.
Разбирам Вашия интерес и интереса на обществото Той наистина е много голям.
Искам да Ви кажа, че аз като министър на енергетиката и всички мои колеги от екипа на министерството, от Българския енергиен холдинг не сме спирали да защитаваме интересите на българската страна в този Проект.
Вие знаете, че акционер там е Българският енергиен холдинг с 50% от капитала и съответно от руска страна акционер е „Газпром”. Тези два акционери имат абсолютно равни права по отношение на вземане на решения, свързани с оперативната дейност, каквито са назначаването на служители или тяхното освобождаване и съответно предприемането на други действия, свързани с оперативната дейност на дружеството.
По отношение на това какви разходи се извършват, мога да Ви уверя, че от страна на Българския енергиен холдинг в качеството смуна акционер се упражнява необходимият контрол, за да можем да спазваме стриктно указанията и наказателната процедура, която стартира Европейската комисия през юни 2014 г., а именно да се въздържа съвместната компания от възлагането на тръжни процедури, свързани с реализацията на този Проект, така че гарантирам, че това се изпълнява изключително стриктно и не е допуснато разходване на средства.
По отношение на това, че става въпрос за някаква тайна, едва ли не, във връзка с резултатите на дружеството, то това не е така. Дружеството е публично. Има негови годишни финансови отчети. Те се публикуват по съответния ред. Има одитори, които заверят неговия годишен счетоводен отчет, така че тази информация е публична и всички могат да имат достъп до нея.
Смятам, че по отношение на участието на Българския енергиен холдинг в „Южен поток – България”, нещата се контролират и се спазва стриктно както националното законодателство, така и европейските изисквания, европейското законодателство при защита, разбира се, на националните интереси на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Петкова.
Вторият въпрос на народния представител Жельо Иванов Бойчев е относно задълженията на „Топлофикация – София” ЕАД.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! И вторият ми въпрос, госпожо Министър, към Вас е все в тази посока: на всички тези усилия, на които сме свидетели в последните дни, а именно да търсим едни или други резерви в системата на енергетиката и затова първият беше за „Южен поток” и какво правим със средствата, които българската държава има там, а вторият ми въпрос е относно задълженията на „Топлофикация – София”.
Госпожо Министър, аз съм имал възможност да бъда представител и в Столичен общински съвет и през всичките ми години там темата „Топлофикация – София” винаги е стояла на дневен ред. Знаете множеството перипетии, през които мина тази компания в промяна на акционерното си състояние – от собственост на държавата, от 100% собственост на общината до състоянието към момента, в което държавата и общината са заедно, те бяха заедно акционери, в момента отново община е собственик.
Винаги е имало множество работни групи, инициативи за решение на проблемите, които стоят пред „Топлофикация”. Лятото е времето, в което трябва да започне подготовката и за новия отоплителен сезон, затова зададох този въпрос към Вас.
Винаги е имало и спор, между другото, между Българския енергиен холдинг, който ако консолидира целия размер на дълга към „Топлофикация – София”, съответно БЕХ твърди, че размерът е един, поне аз, когато съм бил на тези групи, имаше спорове. „Топлофикация – София” отчита в своите баланси и води друг размер. Знаете, че там имаше различни спорове и затова бих искал да получа от Вас актуална информация: какъв е размерът на задълженията на „Топлофикация – София”, текущи и просрочени, и по-важният въпрос, който интересува всички столичани е: какви са действията и мерките, които предприемате, за да бъдат събрани тези задължения и от там нататък да бъде гарантирана и услугата „топлоснабдяване” в София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев! С цел осигуряване на критично нужната ликвидност на „Булгаргаз”, с оглед изпълнение на лицензионните задължения на дружеството, запазване на сигурността на енергийните доставки и нормалното функциониране на енергийната система в периода от 2009 г. до 2015 г. са сключени няколко договора за цедиране на вземания на „Булгаргаз” от „Топлофикация – София” към Българския енергиен холдинг, като към „Булгаргаз” са извършени реални парични преводи за закупените вземания от топлофикационната централа.
Към момента по счетоводни данни задълженията на „Топлофикация – София” към Българския енергиен холдинг са в размер на 560 млн. 792 хил. 561 лв., в това число – 71 млн. 322 хил. лв. – текущи, 489 млн. 470 хил. 561 лв. – просрочени, вземанията на „Булгаргаз” от „Топлофикация – София” са в размер на 134 млн. 202 хил. 351 лв.
Както правилно отбелязахте, през годините са организирани редица инициативи и срещи между заинтересованите страни с цел намиране на взаимноизгодно решение и уточняване реда и начина на разплащане на задълженията на „Топлофикация – София” към Българския енергиен холдинг и „Булгаргаз”.
На 22 януари 2015 г. след проведена среща в Министерството на енергетика беше сформирана работна група от експерти на „Топлофикация – София”, Български енергиен холдинг и „Булгаргаз”, която да анализира точно тези взаимоотношения, свързани с погасяване на задълженията на „Топлофикация – София”, изясняване на техния характер, размер и произход.
На проведена на 15 май 2015 г. в Министерството на енергетиката среща между мен и кмета на Столична община госпожа Фандъкова с участието на представители на Български енергиен холдинг, „Топлофикация – София” се постигна съгласие за намиране на взаимно приемливо решение за уреждане погасяванията на задълженията на „Топлофикация – София” към Българския енергиен холдинг.
Това, което правим в момента, да финализираме параметрите на споразуменията за погасяване на задълженията на „Топлофикация – София” към Българския енергиен холдинг. Преговорният процес пред Българския енергиен холдинг, разбира се, със съответното разбиране за обществената значимост на „Топлофикация – София”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Господин Бойчев, заповядайте за Вашата реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател!
Благодаря за отговора, госпожо Министър! Виждате, че ситуацията никак не е лека – 560 милиона задължения на фона на цялото състояние в енергетиката, от които около 490 милиона – просрочени задължения.
Удовлетворен съм от това, че очевидно и затова не знаех, че има диалог и Българския енергиен холдинг, и Столична община като представител на акционера, провеждат разговори и търсят решение за това.
Моята молба ще бъде да получим информация, когато тези споразумения бъдат финализирани, за да видим какви са параметрите по тях.
Остават пред мен обаче редица въпроси относно бъдещето на „Топлофикация – София”, с оглед на финансовите показатели на това дружество. Аз не знам, но който и какъв погасителен план на разсрочване да бъде предложен при положение, че той формира загуба и финансовите му резултати за миналата година са отново загуба, не знам по какъв начин той ще може да плаща каквато и да е схема, по която Вие разсрочите и удовлетворите, но като народен представител от София за мен е изключително важно да направим всички действия, така че да бъде гарантирано топлоснабдяването и да остане тази услуга в столицата. В тази посока ще следим и ще Ви задаваме въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Бойчев, както и в отговора си споменах, ние наистина си даваме сметка за важността на „Топлофикация София” – колко важен стратегически обект е тя. Искам да Ви уверя, че в диалога, който водим с колегите от „Топлофикация София”, отчитаме всички евентуални рискове, които биха могли да възникнат. И диалогът, който водим, и споразуменията, които сме на път да финализираме, са насочени именно към това – да бъдат защитени интересите и на двете страни, и да бъдат минимизирани рисковете от каквито и да било проблеми, свързани с топлофикацията на гражданите на София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Следващият въпрос е оттеглен като устен и се иска писмен отговор. Това е въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно обстойно анализираните в Министерството на енергетиката проблеми, поставени от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД с писмо – цитирано е, до министъра на енергетиката. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Само че по съответния ред ще поискате писмен отговор.
Благодаря на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговор на два въпроса от госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма.
Първият въпрос от народния представител Слави Пенчев Бинев е относно рекламна кампания.
Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, драги колеги! Обръщам се към Вас във връзка с обезпокоителна брошура на Министерството на туризма, която рекламира България като туристическа дестинация. България се рекламира като страна, в която се осъществява лов на защитени от закона животни или такива, които въобще не обитават територията на страната. Този възмутителен проект може единствено да отблъсне туристите. Създава се представа за изключително съмнително усвояване на публични средства, а самите проекти не водят до никакви ползотворни резултати, напротив.
Дали сте предприели някакви проверки по този случай и какво констатират те? Отговорните лица ще понесат ли своята отговорност, за да се даде пример и да не се стига до подобни случаи в бъдеще?
Предлагам също така да предоставите на Народното събрание, може би и на Подкомисията по усвояване на европейски средства, доклад за рекламната кампания на Министерството. По този начин ще се постигне по-голяма информираност по темата, ще се отчетат пропуските и ще се набележат допълнителни мерки, които да ускорят и подобрят реализацията на кампанията.
За мен ще бъде изключително важно да знам – сигурно и за моите колеги, какви конкретни мерки са предприети за популяризирането на България като атрактивна туристическа дестинация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Министър Ангелкова, заповядайте за отговор.
Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, използвам възможността да Ви информирам, че Годишната програма за национална туристическа реклама е един от основните стратегически документи в областта на националния маркетинг и за първи път България ще има такава Програма, одобрена в средата на предходната година, в която ще се изпълнява, тъй като през предишни години драстично е забавяно приемането на годишната програма за реклама на страната. Такава, за съжаление, е заварената тенденция, ясен пример за подценяване логиката, по която туристите от основните ни целеви пазари планират своите почивки. Това се случва с шест до дванадесет месеца по-рано от конкретния туристически сезон. Именно ранното планиране на маркетинговите дейности ще позволи да сме конкурентоспособни на международния туристически пазар.
Министерството на туризма вече работи по планирането и подготовката на новите информационни материали за промотиране на страната ни през следващата година в съответствие с Националната програма за реклама за 2016 г. Вярвам, че Вие като информиран народен представител сте наясно със значението на отговорното отношение по въпроса с времевото разположение на кампанията пред нашите основни целеви пазари. В този смисъл Министерството на туризма полага усилия да прекрати недалновидната и контрапродуктивна практика с рекламирането на туристическия сезон в паралела с неговото протичане. Държа да подчертая, че по този начин най-накрая започваме да следваме утвърдените световни тенденции в областта на туристическото маркетиране. По тези стратегически въпроси съм винаги на разположение за диалог с народните представители с цел намиране на най-ефективните решения и прилагане на успешни пазарни модели и практики.
По отношение на конкретните мерки за популяризиране на България като атрактивна туристическа дестинация Ви информирам, че концепцията за национална туристическа реклама приоритизира мащабни дейности с фокус върху нашите основни целеви пазари. Част от тези дейности са, както следва: таргетирано използване на онлайн маркетинг инструменти; стратегическо партньорство с водещи туроператори и съвместен маркетинг с чуждестранните туроператори на целеви пазари; телевизионна реклама, нови тематични видеоклипове и филми с клипове с известни личности, които да промотират България в собствената си държава; съвместни дейности с нискобюджетни авиокомпании; допълнителна печатна реклама в специализирани туристически и бордни издания; активизирано сътрудничество с регионални туристически структури и браншови организации; пиар активности чрез посолствата и туристически представителства; партньорство по време на значими международни спортни и други събития; прилагане практиката на журналистически експедиентски турове с представители от таргетирани потенциални пазари; организиране на съпътстващи мероприятия успоредно с участието на водещи международни изложения.
Бих могла да говоря още по темата, тъй като тя е от централно значение, но се съобразявам с волята Ви на народен представител и ще Ви информирам отново по въпроса за споменатата от Вас брошура.
Припомням Ви, че още в периода 27 – 28 май 2015 г. Министерството на туризма предостави на обществеността и медиите информация по случая с визираната брошура. Дипляната „Лов и риболов” е реализирана преди повече от три години, одобрена от тогавашния екип, който е отговарял за ресор „Туризъм” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Последващ управленски екип, ръководен от Бранимир Ботев, сключва Договор № 438 от 28 юли 2014 г., като се възлага обновление, оформление, печат и доставка на рекламно информационни материали по езикови версии, обособена позиция 3, и нискобюджетни рекламни материали, печат на тираж, на фирмата „Вирус промоушънъл”, в това число и на дипляната „Лов и риболов”, чието съдържание не е било актуализирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
В дупликата най-вероятно можете да довършите отговора, съобразно и репликата на господин Бинев.
Имате думата за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Важно е, че е изяснен случаят как се е случило такава брошура да бъде отпечатана. По-важното е дали ще се търсят някакви отговорности на хората, които са се занимавали с този въпрос? Защо две, три или повече правителства, заместници, министри и така нататък са се занимавали с този въпрос? Напълно нормално е, когато се предава една информация от един на друг, да се получи грешка. Това е развален телефон във всички случаи и по някакъв начин трябва да бъде избегнато.
Специално за това, което казахте за рекламната стратегия на страната, това е изключително важно, защото аз виждам горе-долу какви рекламни кампании се провеждат в света. Вие виждате рекламата на южната ни съседка и въобще в световен мащаб за какво става дума, Дубай и така нататък. Има много други страни, които рекламират и хвърлят страхотни пари, осъзнавайки ролята на това да се предлагат като туристически дестинации, и го правят изключително професионално.
Вие си спомняте, имаше много лош пример преди четири години, когато за емблемата на България бяха изразходвани над три милиона и нещо. На тази емблема й казваха „омлет с праз”. Тя всъщност беше купена от сайт за готови емблеми за 40 евро и беше леко ъпгрейдвана, да речем. Изключително важно е това да не се повтаря, защото хората вече имат прекалено много информация, и да се търси резултатността на тези рекламни кампании и до какво ще доведат.
Бих искал да Ви запитам: с кого от бранша сте се консултирали за това какви нужди има той за реклама? Държавата и браншът би трябвало ръка за ръка да формират тази рекламна политика и да търсят заедно как биха могли да си помагат в рекламирането на държавата ни като дестинация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бинев.
Имате думата, госпожо министър Ангелкова, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, господин Бинев! Да довърша по отношение на брошурата, че след обособяването на самостоятелно Министерство на туризма по мое нареждане е извършена проверка на всички налични рекламни материали с цел установяване на тяхната актуалност. Въпросната дипляна е оставена като архивен материал в склада на ведомството, тъй като следва да бъде съхранявана след приключване на проекта и не е била предназначена за разпространение.
Служителите, които са виновни за допускането на допълнителната изработка и предпечатна брошура с невярно съдържание, неправомерно разходване на бюджетни средства и последващо разпространение на въпросната брошура, са наказани.
По отношение на Националната програма за туристическа реклама за 2016 г., която определя основно рекламната кампания, която провеждаме. Вчера проведохме Национален съвет по туризъм, който е във формата, който обединява представители на всички ведомства на бранша, на местните власти, където обсъждаме предложенията на Министерството на туризма за всички дейности, по които държавата ще се рекламира като целогодишна туристическа дестинация и, разбира се, съобразявайки се с това, да прекратим всички негативни практики, така че категорично целият бранш, съгласно изискванията на Закона и Правилника на Националния туристически съвет, участва и взема активно отношение по темата. Успоредно с това, извън Съвета, провеждаме регулярни срещи с бранша. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Ангелкова.
Преминаваме към следващия въпрос, отправен към Вас от народния представител Иван Костадинов Станков относно проверка на състоянието и възможностите за ефективно използване на природните ресурси в Шабленски регион.
Уважаеми господин Станков, имате две минути, за да формулирате Вашия въпрос.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Община Шабла разполага с уникални естествени природни дадености, които по различни причини не се използват ефективно. Морските й плажове съставляват около 22% от всички плажове на Българското черноморско крайбрежие. Общата им площ е към 318 хил. кв. м. На територията на общината има термални минерални извори, солено езеро, лагуна „Шабленска тузла” с уникална по своя минерален състав лечебна кал – около 230 хил. т, три сладководни езера с голямо разнообразие от рядко срещащи се представители на флората и фауната. На брега на село Тюленово са разположени интересни скални образувания, подходящи за упражняване на традиционния морски туризъм във всичките му форми – подводен, яхтен, скален. Разнообразието на флората и фауната в Шабленското и Дуранкулашкото езеро благоприятстват развитието на екотуризъм.
Всичките тези обекти са в крайно лошо състояние, занемарени. Възможностите им за експлоатация и развитие стават все по-ограничени. Община Шабла не разполага с необходимите средства, за да разреши горепосочените проблеми и да използва пълноценно природните дадености на района. Това е проблем както за жителите на морския град, които не могат да оползотворят възможностите за поминък, които природата им е предоставила, така и за туристите, които са лишени от посочените по-горе уникални забележителности.
Въпросът ми към Вас е: ще инициира ли Министерството на туризма проверка на състоянието на наличните бази и ще предприеме ли съответните мерки за пълноценното и ефективно използване на природните дадености в Шабленския регион? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, проф. Станков.
Уважаема госпожо Министър, имате възможност до три минути да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Уважаеми проф. Станков, на първо място бих искала да отбележа, че Министерството на туризма организира регулярни срещи с представители на туристическия бранш и представители на морските общини. В този смисъл мога да кажа, че както аз лично, така и екипът ми познаваме добре наличната база по Черноморието и какви възможности предоставя тя, включително и тази в региона на Шабла.
Безспорен факт е наличието на уникални природни дадености, основа за утвърждаване на традиционния продукт „морски туризъм”, както и висококонкурентен потенциал за развитие освен на изброените от Вас специализирани видове туризъм – подводен, яхтен, така и на балнеорекреационен и орнитоложки туризъм.
За Министерството на туризма от първостепенно значение е работата в партньорство с общините, с неправителствения и частния сектор, като посредством нея се цели обогатяване на гамата от предлагани туристически продукти на базата на конкретен конкурентен потенциал и повишаване качеството на предлаганите услуги.
В този контекст се полагат целенасочени мерки чрез изготвянето на инвестиционна карта на България в областта на туризма. Така на практика създаваме възможност за целево промотиране на възможни инвестиционни проекти. Най-заинтересовани, същевременно и най-компетентен наш партньор относно оползотворяване възможностите за развитие на локално ниво са местните власти. В този смисъл Министерството се нуждае от обратна връзка, за да избегнем централизиран подход и да постигнем оптимално ниво на баланс, следвайки заложения управленски принцип за устойчиво развитие на туризма, редуцирайки регионалните диспропорции в предлагането чрез създаване на силни регионални брандове на базата на специализирани форми на туризъм.
В момента събираме проектни предложения, предоставени от общините, като създаването на инвестиционната карта е част от интегрирана политика за въвеждане на модел на стимулиране на инвестициите в модернизиране на материална база съобразно принципите на устойчиво развитие. Институционализирането на този механизъм ще бъде финализирано чрез стъпките за превръщане на Министерството на туризма в one-stop-shop за стратегически инвеститори в сферата на туризма. Целта е единен комуникационен канал за изпълнение на административните процедури при заявен интерес от стратегически инвеститори.
По този начин прилагаме двупосочен модел на работа – от една страна чрез проактивно маркетиране на вече селектирани инвестиционни предложения, а от друга – чрез редуциране на административната тежест на вече заявили интерес потенциални инвеститори.
Убедена съм, че чрез този подход ще въведем работещ и устойчив механизъм, който създава условия за оползотворяване потенциала за развитие на регионите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Ангелкова.
Реплика – проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Аз съм удовлетворен от него. Наистина това е природно богатство и трябва да се направи максималното, за да се оползотвори, да се използва по предназначение.
Имах възможност да обиколя всички тези обекти. Някои от тях са в състояние като след бомбардировки, изключително тежко състояние.
Молбата на представителите на местния бизнес е да се облекчи процедурата по закупуване на прилежащата площ към съществуващите в момента бунгала и постройки. Това не значи, че непременно ще има някакво масивно строителство. Може би ще се строят постройки от по-лек тип – бунгала, малки панелни къщички. Така че това е една добра възможност. Възможност също е и изграждането на палатков лагер, което ще бъде съгласно българските и европейски изисквания. Това също е вариант за алтернативен туризъм.
Изготвянето на общ устройствен план би подпомогнало запазването на уникалната природа именно чрез леко строителство.
Силно се надявам, госпожо Министър, че ще вземете присърце този проблем и ще потърсим заедно в най-близко време решение на тези проблеми с оглед на максималното използване на природните дадености. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Станков.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър? Не.
С това Вашето участие днес приключва. Желаем Ви успешен ден нататък.
Продължаваме с два въпроса към министъра на културата Вежди Рашидов.
Първо, има питане от народния представител Слави Бинев относно политиката по опазване на паметниците на културата с национално значение.
Заповядайте, господин Бинев, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Драги колеги! Господин Министър, обръщам се към Вас във връзка с политиката, която Министерството на културата провежда за опазване паметниците на културата с национално значение и реставрацията на онези от тях, които се намират в изключително окаяно състояние. Безспорно голяма част от паметниците на културата в страната тънат в разруха или са се превърнали в мишена на различни посегателства. Състоянието на българската култура продължава да бъде изключително тревожно и се търсят най-различни виновници, които да служат за параван, за да се скрият зад тях истинските виновници, които със своето престъпно бездействие не решават проблемите.
Освен това по този начин се оказва силно неблагоприятно влияние върху развитието на туризма, което опетнява имиджа на страната ни пред света.
Пример може да се даде със състоянието на паметници като къщите-музеи на поетите Христо Смирненски и Пейо Яворов в София и много други. Това са все паметници на културата, които се стопанисват от Националния литературен музей. Смятам, че са налице достатъчно инструменти за идентифициране и финансиране на проекти, които да доведат до обновяване на тези важни за държавата обекти. Мога да дам пример с възможностите, които ни дава новата Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020”. При нея имаме набелязана приоритетна ос „Регионален туризъм”, която изцяло е насочена към опазване, популяризиране и развитие на културата и природното наследство.
Във връзка с това моля да представите набелязаните от Министерството на културата мерки за опазване на паметниците на културата в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бинев.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Политиката на Министерството на културата е насочена към всички категории ценности в три основни направления: проучване, опазване и социализиране на недвижимото културно наследство. Като фактор за устойчиво развитие, Междуведомствена група на Министерството на културата, Министерството на туризма, Министерството на околната среда и водите, Националния институт за недвижимо културно наследство, Националното сдружение на общините в Република България и други организации разработиха методология за подпомагане и изготвяне на оперативни програми за програмния период 2014 – 2020 г.
Този документ е стабилна основа за рационално използване на средства от европейските фондове. За опазване на културното наследство Министерството на културата се стреми да използва целия експертен и административен потенциал на страната и търси различни източници на финансиране, в тази точка и Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Основен принцип на програмата е прилагането на интегриран териториален подход по приоритетите от устойчиво интегрирано градско развитие. Допустими бенефициенти са общини, религиозни общности, Министерството на културата.
Програмата допринася за развитието на културната инфраструктура в градовете чрез инвестиции в театри, училища, библиотеки, музеи, опери, галерии, изложбени зали и други обекти, свързани с културния живот. Приоритетна ос 5 „Регионален туризъм” предлага нов подход в опазването и популяризирането на културното наследство. С 200 млн. лв. ще бъде подкрепена консервация и реставрация на обекти на културното наследство от национално и световно значение. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през 2016 г.
Друга възможност за финансиране е Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в която е застъпено подпомагане на музеите. По програмата ще бъдат възстановени пет сгради с културна значимост и пет културни пространства ще бъдат обезопасени и превърнати в музеи на открито. Седем нови музея, заедно със съответните съоръжения, ще бъдат обновени. По програмата ще бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ за най-малко 20 проекта, подкрепящи иновации в културата и изкуството. Ще бъде подкрепена и втората фаза на проекта на софийския арсенал „Музеи на съвременното изкуство”, с което ще бъде осигурена по-голяма експозиционна площ и ще бъде насърчено двустранното сътрудничество между творците от България, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
По отношение на посочения от Вас пример бих искал да поясня: сградата, свързана с живота и творчеството на Пейо Яворов е частна собственост. Музеят на Пейо Яворов се помещава само на втория етаж от сградата. Съгласно Закона за културното наследство собственикът е длъжен да полага грижи за опазването, съхранението и поддържането на недвижимите културни ценности в добро състояние.
Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата през последните 25 години многократно са давали подобни методически указания, свързани с опазването на сградата.
Къщата-музей „Христо Смирненски” се състои от основна сграда и няколко прилежащи паянтови сгради. Експозицията, посветена на Христо Смирненски, се е помещавала в основната сграда. В миналото целият сграден фонд на музея е бил собственост на община „Възраждане”, а не е ремонтиран основно.
През 2012 г. имотът е отписан от актовите книги на общинска собственост със заповед на кмета на Столична община. Понастоящем къщата-музей „Христо Смирненски” е собственост на Министерството на културата и е предоставена за стопанисване на Националния литературен музей.
През 2013 г. Министерството на културата е финансирало основен ремонт на покрива на основната сграда. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Рашидов.
Господин Бинев, заповядайте да формулирате два въпроса в рамките до две минути.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Драги колеги, господин Министър! Днес думата, разбира се, е целесъобразност. В смисъл – дали има ефект от всичко това, което се прави? Доволен ли сте от състоянието на културата в момента, дали сте доволен от всичко това, което се случва, и от усилията, които се полагат, от финансите, които се заделят, от екипите, които работят, от ангажиментите, които държавата поема? Дали наистина проблемите се решават, или просто се чертаят стратегии и така нататък, и така нататък.
В културното наследство има нещо много важно – да покажеш достойнството на един народ, достойнството на неговите хора! Когато те могат да забодат пръст в истината и тогава, когато може да се оттеглят също с достойнство – когато, не могат да се справят с проблемите, които стоят пред тях.
Културата е достойнството на един народ! Дали истинските виновници със своето бездействие са допринесли за състоянието, в което се намира и са се скрили зад тези, които са избутали като параван, за да се скрият зад него?
Достойнството е по-важно от всяка една култура, която се създава всъщност от хора, които нямат такава.
Искам да Ви попитам: доволни ли сте от състоянието, в което се намира сегашната култура и дали моделите, които тя се опитва да внуши, са достойни за културното наследство, което нашето поколение трябва да остави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бинев, за отправения въпрос към министър Рашидов.
Господин Министър, имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Сигурно не сме доволни от състоянието на българската култура както Вие, така и аз. Не другаде, в тази зала се коват бюджетите.
Второ, смятам, че основателно питате дали съм доволен именно, защото не бях доволен. Петдесет години хора, които не са се грижили за нищо, в рамките на два мандата имаме десет ремонтирани театри, ремонтирани са десет училища по изкуствата, никога толкова археология не се е копаела, както се копаеше преди това време.
Да, разбира се, ако не сте забелязали, 50 години къщата на Иван Вазов се рушеше. Хубаво е да минете днес и да видите колко е обновена – само преди десет дни я ремонтирахме, намерихме средства.
Да, къщата на Смирненски трябва да се ремонтира. Тук две мнения няма. Единственият проблем тази година са средствата, но следващата година и това ще ни бъде приоритет.
За Яворов Ви казах – частна собственост е. Имаме методически контрол, не можем да повлияем върху собствеността на частници. Да, можем да даваме препоръки, тъй като той е обявен със статут „Паметник на културата”.
Полагаме много усилия. Тази зима беше тежка, поради това че от лошите ремонти в предишните години, от лошите ремонти имаше аварийна ситуация в гробницата в Старосел. Веднага потърсихме, намерихме малко средства, но стабилизираме гробница.
Александровската гробница – лошо изпълнение в годините. Намерихме малко средства. Да, три години пловдивският театър стои в сажди – да, намерихме средства и може би сме на последната права на тръжните процедури.
Разбира се, че сме обезпокоени. В това безпокойство нито Вие, нито аз, нито един нормален човек няма да се размине. Това, което сме направили, по-скоро се питам къде сме били да питаме предишните управляващи: защо 50 години нито един театър не е ремонтиран? Защо 50 години материалната база на нашите деца по изкуствата никой не ги е пипал.
Да, разбира се, ако сме още там, ще работим по новата програма 2015-2020 г. Неслучайно още в началото Ви казах за бюджета – малък е, не ни стига, нямаме капитално строителство, с което да можем да покрием нещата.
Да, разбира се, сега ни стои и архивът на Българската филмотека, която е потънала в мухъл и влага, и ще загубим паметта на 100-годишното българско кино. Това ни е приоритет да го решим.
Господин Бинев, едно по едно ги решаваме. Толкова са възможностите на държавата, толкова са и на Министерството на културата. Ние сме усвоили 136 милиона европейски средства за култура от предишната програма в предишния мандат. Сега ни чакат нови средства и през 2016 г. ще продължим, господин Бинев. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате възможност за отношение към направения отговор, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Драги колеги! Уважаеми господин Министър, удачно не разбрахте истинския ми въпрос.
Бюджетът си е бюджет, той може да бъде някаква част от брутния вътрешен продукт, от възможностите на страната. Дали е малко по-голям, или малко по-малък, зависи до голяма степен от икономическото състояние на страната.
Достойнството обаче не зависи от нея! Културният модел, който трябва да създадем, да покажем, ние да оставим културно наследство, в което, когато се види, че някой е награбен неоснователно, да има наистина хора с достойнство. Не да се скрият зад него и да кажат „Ух, успяхме някъде другаде да пратим големия проблем, който чука на нашата врата”.
Дано да дойдат наистина хора, с които можем да се гордеем и да останат те в културното наследство за бъдещите поколения. Това е, което трябва да направим – да има хора, които да кажат това, което мислят, но да го кажат на висок глас. Не да те тупат по раменете в ъглите и да те нападат пред хората, или да се крият зад теб хората.
Смятам, че достойнството е много по-важно от всичко друго, което ние можем да завещаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бинев.
Господин Рашидов, в тази процедура няма как да отговорите.
В този режим на питане последната дума е на народния представител, но може би в следващия отговор може да имате вътрешна връзка и към този по-общ въпрос.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Ангелов Горов относно перспективите за развитие на Драматичния театър в град Ловеч.
Господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с перспективите, които стоят пред Ловешкия театър. Този въпрос се налага в последните няколко седмици, поради една много проста причина – стана ясно, че до края на годината Ловешкият театър практически има затруднения при финансиране на дейността си.
Другата причина, разбира се, е свързана с това, че Ловешкият театър представлява единственият културен професионален институт от сценичните изкуства на територията на общината и няма как ловчанлията да не милее за Ловешкия театър и да не му представлява интерес какво ще се случи с него.
Бяха водени определени разговори с общината за възможностите, които има на този етап да финансира това, което практически е недостига за финансиране на ловешкия театър.
Каква е фактологията? Министерството е одобрило 158 хил. лв., които са практически прогнозната субсидия от страна на министерството; 82 хил. лв. от страна на общината като субсидия и останалите пари са приоритет на това, което ще бъде изкарано от билетите и други дейности, които развива ловешкият театър.
С решение от вчера практически общината се намесва в този казус и ще спаси положението в Ловешкия театър благодарение на разбирането на кмета на общината и на общинските съветници. От вчера 50 хил. лв. вече са факт, гласувани са от Общинския съвет в Ловеч. Тук обаче прави впечатление, че субсидията, която държавата ще предостави на Ловешкия театър, и общината практически се изравняват. Ангажиментът на държавата и на общината става практически равен в Ловешкия театър. Това, за мен е, меко казано, притеснително.
От тази гледна точка въпросът ми е: какво мисли министерството за функционирането на театрите от този тип и по-специално за Ловешкия театър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Господин министър Рашидов, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател! Господин Горов, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви информирам следното. До този момент няма предвидени промени в структурата и мрежата на държавните сценични институти. В Министерството на културата е изготвен и предложен за обсъждане Проект на постановление за утвърждаване на единни разходи и стандарти за финансиране на държавните културни институти. Предложението е доста функционираща форма на субсидиране по базов компонент за брой продадени билети да се замени с общинен по базов компонент за фактически реализирани приходи от продажбата на билетите. Този нов финансов подход не налага преобразуване или закриване на държавните сценични изкуства.
Драматичен театър – Ловеч, ще продължи да функционира нормално и в новите условия на работа. Предварителните анализи показват възможности за подобряване на сегашното състояние на театъра. Отпадането на съществуващи до момента ограничения като например за цена на билета и продуциране на детски спектакли ще активират мениджмънта по отношение на зрителите в града и областта.
Господин Горов, тук трябва да Ви кажа: аз разбирам Вашата загриженост за театрите и за общинските театри, но нека не забравяме едно нещо – театър има, защото хората имат нужда да гледат театър. Необходимостта от театър е това, а не необходимостта да се кичи един окръг, че има театър. Онова, което ни обезпокои, първо, ще Ви кажа откровено: с така нареченото „субсидиране върху купен билет” то се опорочи в действия във времето, когато господин Орешарски беше на власт. Там е изтърван един контрол. Преди това всички бяха щастливи от новата методика.
Да, разбира се, господин Горов, в никакъв случай не е приятно да Ви се отчитат срещу 5 лв. билет, да получават 15 лв. субсидия, срещу 300 продадени билета в залата да има 60 човека. Нали се сещате, че това се казва източване на държавната пара? Именно това наложи да сменим методиката, защото върху реални средства тогава ще субсидираме театрите.
Онова, което правим, иначе би трябвало да обединим някои театри, защото нека да се научим и да казваме думата: доста от театрите не работят добре. Какво значи не? – Нямат публика, просто казано. Но, за да не пристъпим към обединяване, за да съхраним духовните центрове, разбира се, първо трябва да молим общините да бъдат по-активни, а не да финансират 3%, както беше досега, и всички театри легнали изцяло на гърба на държавата. Като казвам „легнали”, легнали върху бюджета на тази държава. Хубаво е общините да вземат и своето място във финансирането на театрите.
Разговорът е по-сложен и по-дълъг, тъй като няма страшно, новата методика гарантира да работи Ловешкият театър, хората да се успокоят, да са мотивирани, но на нас ни предстои среща с общините и може би след ваканцията ще имаме сериозни срещи, за да може наистина да опазим театрите и да им дадем по-дълъг живот да работят спокойно и мотивирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Желаете ли реплика, господин Горов?
Имате думата.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, съгласен съм, че общините трябва да бъдат активна страна, още повече, когато става въпрос за областните центрове, но не знам кои общини финансират 3%. В случая Община Ловеч практически дава 50% от субсидията с тези пари, които са. С тези пари, които общината отделя в момента, стават около 50% от парите, които изобщо се дават за театъра. Така че не можем да говорим специално за Ловешката община, че не е ангажирана с бъдещето на театъра.
За мен, обаче това решение е на парче. Сега общината има възможност, ще отдели пари и въпросът до края на годината ще бъде решен. Ако нямаше възможност? Общините са в същото тежко положение в каквото са Министерството на културата и всички останали ведомства в България. И ако Ловешката община нямаше разбирането и възможността да го направи, това значеше ли, че практически до края на годината театърът трябваше да бъде закрит?
За мен това в момента е гасене на пожар, а не решение за бъдещето на театъра. Решението за бъдещето на театъра трябва да се направи на базата на това, че трябва да се установят диференцирани ставки, според мен, за различните райони. Не можем да сравняваме театъра в Пловдив – в случая взимам условно Пловдив, театрите в София, във Варна, в Бургас, където имаме много по-голяма група струпано население, което практически е потенциален клиент за гледането на тези представления, и това, което се произвежда в Ловешкия театър и което е възможността да бъде посещаемо в Ловешкия театър.
От тази гледна точка, според мен, трябва да има диференциран подход от страна на държавата и държавата трябва да има по-добро отношение към тези театри, защото, ако докараме нещата само до това комерсиалният подход да надделее в културата, ако има публика, ще бъдат правени – не искам да ги квалифицирам под някаква форма, но по-лековати представления, които обаче са винаги по-интересни. От тази гледна точка мисля, че държавата трябва да бъде по-активна в тази посока. Според мен, единствено диференцирания подход е решение на този проблем за този тип театър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, господин Горов! Ще си позволя само няколко думи да кажа.
Новата методика изисква ясно и точно да разберем, че духовният продукт е продукт. Той е духовен продукт. Той трябва да има своя реален пазар. Единственият пазар на културата е неговата публика. И смисълът да има такава култура е само необходимостта на публиката от това. Това трябва да го разберем веднъж завинаги.
Аз ще Ви дам само един пример: 60-милионна Италия, когато разговарях, питах – колко държавни театри има. Отговорът беше простичък и ясен – нула. Ще Ви дам и примери с всяка европейска страна. Ние е България, 6 милиона, имаме 50.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ, от място): Вие, ги закрихте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вие току-що отговорихте на един въпрос, ако няма как да работят.
Проблемът тук е, когато няма публика, какво правим с тези театри? Защо ни е театър като нямаме публика? Ние искаме публика. Така че, новата методика, за да не закриваме театри, защото там има талантливи хора, там има съдби на хора – най-лесно е да ги закрием, няма да постъпим така. Затова сменяме методиката. Върху приход, реални пари да получават пари. Държавата да ги подпомага. диференцирането става в зависимост от големината на градовете. Защото преди малко Вие казахте не може да се сравни София. Да, Бродуей не се сравнява с Балтимор. Така е, съжалявам. Балтимор е малък град, има театър, прекрасен, работи, труди се, а Бродуей има много и големи театри. Ние трябва да приемем и това, ако сме на пазарен принцип – съвременна, европейска, модерна държава. Да, диференциацията е пак Ловеч, неговата публика и неговите зрители. Те са толкова, колко са. Няма как да закараме с автобуси публика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов. И за отговорите на въпросите в движение, поставени към Вас.
С това участието Ви в днешния парламентарен контрол приключи.
Преди да дам думата на министър Николай Ненчев, искам да направя съобщение, че министър Петър Москов – министър на здравеопазването, е уведомил администрацията за неотложен ангажимент, поради което трите въпроса и едното питане към него отпадат. Колегите съответно са уведомени и се надявам да проявят разбиране.
Преминаваме към въпроси към господин Николай Ненчев, министър на отбраната. Първият въпрос е от народния представител Слави Бинев относно разполагане на допълнително военни сили на САЩ на територията на Република България.
Заповядайте, господин Бинев.
Вие днес задавате въпроси почти към всички министри.
Имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Трябва да има някой, който да ги задава.
Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, драги колеги!
Господин Аштън Картър, секретар по отбраната на Съединените щати, информира за разполагане на американски войски на територията на Република България. Смятам, че е необходимо да се даде повече яснота на въпросите, които касаят развитието на отношенията на международната политическа сцена, имайки предвид настоящата сложна геополитическа обстановка и близостта на България до редица конфликтни точки.
В своите изявления господин Картър съобщи, че е налице съгласие от страна на българската държава за разполагане на американски войски на нашата територия. Но Вашето ведомство излезе с информация, че подобно съгласие не е било давано.
Имало ли е преговори между представители на Министерството на отбраната и на американските ни партньори? Постигнати ли са някакви договорки между двете страни и какви са те? На какво се дължи разминаването в официалните позиции по отношение на споменатия въпрос. Защо трябва да разбираме за подобни намерения на правителството на България от американски източници, а не от самото правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за поставения въпрос.
Министър Ненчев, имате възможност да отговорите в рамките на три минути. Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, Вие сте прав – средата за сигурност е силно влошена. Възползвам се обаче от случая и възможността от тази трибуна да припомня, че преди 11 години България направи своя цивилизован избор да се присъедини към НАТО. Този избор беше осъзнат, доброволен и продължава да се радва на обществена подкрепа. Така ние избрахме сигурността, която е гарантирана от трайно партньорство и колективна отбрана. Развитието на международната обстановка в последните години ни постави близо до зони на риск. В Украйна се стигна до кървав конфликт. В Близкия Изток, в Северна Африка сме свидетели на ужасяващи кръвопролития. Бежанските вълни засилват заплахата от тероризъм. Три съседни държави са на ръба на политическата дестабилизация. Тези предизвикателства на промените в средата за сигурност се налагат сега повече отвсякога – да подобряваме боеспособността на Българската армия, и да се придържаме към зоната на стабилност и сигурност.
Бих искал да заявя, че над 70% от техниката, с която разполагаме е остаряла и несъвместима с техниката на нашите партньори. Съвместните многонационални учения дават възможност на българските военнослужещи да придобиват нови умения, да обменят опит и да работят с модерна военна техника.
Програмата, лансирана от американския секретар по отбраната Аштън Картър за подпомагане на европейските съюзници, предвижда ротационно разполагане на американска военна техника в страните по източния фланг на НАТО. Целта е да се демонстрира ангажимент на САЩ към независимостта и териториалната цялост на тези страни.
Целият свят трябва да знае, че България не е разположена в някаква сива зона на геополитически боричкания, а неделима част от семейството на най-развитите страни в света. Количеството техника се вмества напълно в рамките на договореното от Споразумението между правителството на Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г.
И сега на Вашия въпрос конкретно, защо има разминаване. Няма никакво разминаване, господин Бинев. В тази връзка бих искал да Ви информирам, че преговори между Министерството на отбраната и САЩ за постоянно базиране на американски военнослужещи и техника на територията на Република България не са водени. Въпросът беше дали в България ще бъде разположена американска техника за постоянно. На този въпрос отговарям – не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, уважаеми господин Бинев?
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Аз съжалявам, че нямам пред себе си официалното изявление на американските ни партньори, което на практика ще ми даде възможност да опровергая това, което казахте Вие. Някъде има разминаваме на информацията и трябва да се види точно къде е. В публикуването на самата информация нещо се е разминало, защото интерпретирането на отговорите просто е различно. Трябва да се успокои обществото, защото и без това се вълнува вече страшно много от всякакви войни във всякакви точки, които като че ли все повече наближават нашата територия. От тази гледна точка информацията, която излиза и от Министерството, и която се публикува от нашите партньори, трябва да бъде изключително прецизна, защото това може да доведе до недоверие към това дали наистина е така или не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Желаете ли дуплика, господин Министър? Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Бинев, още веднъж да поясня – недоразумението идва от въпроса. Към мен беше зададен въпрос дали американска техника и военнослужещи ще бъдат разположени постоянно в България. На този въпрос отговорих че към нас подобно запитване не е отправено. Благодаря.
Мисля, че приключихме с тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към Вас от народния представител Иван Вълков се отлага. Той е поискал отлагане. Най-вероятно ще бъде зададен към Вас на следващ парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос от народния представител Васил Антонов относно възстановяване на Висшето военновъздушно училище в град Долна Митрополия.
Господин Антонов, имате думата да формулирате въпросите.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Поради организационно структурни реформи в Българската армия с Решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 14 юни 2002 г. трите висши военни училища във Велико Търново за сухопътни войски, в Шумен – за артилерия и Военновъздушното „Георги Бенковски” в Долна Митрополия, бяха преобразувани в Национален военен университет „Васил Левски”, като в град Долна Митрополия остана седалището на неговия факултет „Авиационен”.
През този период факултетът „Авиационен” и учебната авиационна група „Георги Бенковски” успяха да запазят и развият необходимите учебна и материална база, преподавателски и инструкторски състав и продължиха да подготвят висококвалифицирани авиационни кадри. Факт е, че сегашният модел за подготовка на кадри не задоволява нарастващите потребности и изискванията на съвременната среда. Необходима е промяна в модела за подготовка на специалисти за нуждите на ВВС и изграждане на нов модел за обучение, отговарящ на реалните потребности за постигане на нова по-висока ефективност на подготовка на обучаваните.
Условията, необходими за съществуване на едно висше учебно заведение, в това число и на едно военно такова, са три. Първо е необходимо да има база, второ – да има желаещи за обучение, и трето – да има достатъчно хабилитирани лица. На тези три показателя Военновъздушното училище в Долна Митрополия отговаря.
Уважаеми господин Министър, тук идва и моят въпрос, още повече че възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия би могло да бъде реален факт, защото финансирането му като факултет към момента не изисква по-голямо отделяне на средства и при възстановяване на Военновъздушното училище. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос е: ще бъдат ли предприети необходимите действия от Ваша страна и какво смятате да направите за възстановяване на Военновъздушното училище в Долна Митрополия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, господин Антонов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, функциониращата система за придобиване на военно образование, квалификация и професионална военна подготовка при сега съществуващия състав на въоръжените сили напълно удовлетворява потребностите за подготовка на кадри за техните нужди. В резултат на създадената организация и провеждане на прегледа на структурите на въоръжените сили работна група № 15 – „Военно образование и научни изследвания”, в своя доклад за прегледа на военнообразователната подготовка добави становище, в което отчита, че към момента възможностите на Националния военен университет „Васил Левски” не само отговарят, но дори и чувствително надвишават актуалните потребности от кадри за Военновъздушните сили.
Курсантите, обучаващи се за нуждите на ВВС, са около 30 до 35 човека годишно. Випускниците за нуждите на военновъздушните сили не се назначават веднага на длъжности и се вземат по специален щат на министъра на отбраната. През годините това изглежда по следния начин: през 2009 г. – седем; за 2010 г. – четири; 2011 г. – един; 2012 г. – осем; 2013 г. – трима випускници и за 2014 г. – един.
Тенденция е намаляването на кандидатите за курсанти за нуждите на Военновъздушните сили, както и броя на допуснатите до летателна годност поради здравословни причини. За учебната 2014 – 2015 г. само десет, от явилите се седемдесет кандидати, са получили годност и са допуснати до кандидатстване в Националния военен университет „Васил Левски”. За учебната 2015 – 2016 г. само петнадесет, от явилите се 62 кандидат-курсанти, са получили годност и са допуснати до кандидатстване в Националния военен университет „Васил Левски”. Поради това все по-трудно се попълва заявеният брой места по специалностите във факултет „Авиационен”.
Съгласно т. 49 от указанията на министъра на отбраната по отбранителна политика 2015 – 2018 г., военнобразователната система ще бъде ориентирана както към изграждането на съвременни професионални умения, така и към лидерски качества и способности. Структурата на военнообразователната система няма да се променя като в рамките на съществуващата ще се търсят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развитие, както и възможности за придобиване на комплексно авиационно образование в областта на Военновъздушните сили и гражданското въздухоплаване.
На основание гореизложеното Ви информирам, че засега през следващите няколко години не се предвижда да бъдат предприети действия в посока възстановяване на Висшето военно училище в Долна Митрополия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Антонов, за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, определено не ме удовлетворява отговорът и смятам в голяма степен, че Вие сте заблуден по отношение на въпроса за възстановяването на военното училище.
Първо, когато се извършваше реформата и когато се изгради университетът, в тази реформа беше предвидено да влезе и Военноморското училище във Варна. Обаче явно, че се намери лоби и Военноморското училище бе отделено от тази реформа. Днес еталонът на българските въоръжени сили е именно това училище, което не влезе в реформата. Тук е и началникът на училището ген. Михов – той може да потвърди, че дотогава еталонът на образование и гордостта на въоръжените сили именно беше Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Искам още веднъж да погледнете и да се опитаме заедно с общи усилия да променим тази ситуация, защото искам да Ви кажа, че днес Националната програма „България 2020”, чл. 94, който дословно ще Ви зачета, за да се убедите, че Вие нарушавате тази програма. В т. 94 се казва: „Необходимо е реализиране на възможностите за придобиване на компетентност в образованието и във Военновъздушните сили и гражданското въздухоплаване.”
Това днес не може да стане по този начин, с този модел, необходимо е да се извърши съответно с петгодишна програма на обучение, а именно и на единия тип, и на другия тип.
Имам още много други сериозни аргументи. От 2014 г. със заповед на тогавашния министър – господин Шаламанов, имаше изградена работна група, която точно да даде яснота по тези въпроси. Докладът, който е подготвен, е 46 страници, би трябвало да сте запознат с него и той предвижда точно този вариант – да се стартира процедура по акредитация и да се вкара този въпрос в Националната агенция за оценка и акредитация и да се премине към другия етап. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение искам да кажа, че има много информация по този въпрос. Въпросът го вкарахме и в Четиридесетото народно събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършвате.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Завършвам с още едно изречение.
Променихме Закона за въоръжените сили през 2009 г. За съжаление, още в Четиридесет и първото народно събрание, донякъде от неопитност, бяха отменени именно тези корекции.
Още веднъж настоявам и съм готов да дойда на разговор при Вас с една голяма група, която дълго време работи по тези въпроси, за да направим още веднъж подробен анализ. Убеден съм, че с общи аргументи ще можем... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тук именно е въпрос на гордост, на авторитет на българските въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Минута и половина сте над времето, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Сега ние говорим за ремонт на самолети, закупени преди 30 години, а днес трябва да обърнем по-голямо внимание на обучението, защото утре ще закупим самолети, а тогава ще търсим пилоти от съседни или от по-далечни държави. Благодаря Ви за търпението, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Антонов, разбира се, аз Ви каня на среща, на която ще поканя и висшия ръководен състав, за да обсъдим за пореден път много сериозно този въпрос.
Бих искал да Ви кажа, че това не е въпрос на емоция или заради липса на експертиза. Обърнал съм изключително голямо внимание към тази тема и съм провел редица разговори с експерти и с висшия команден състав, включително с командира на Военновъздушните сили, включително и на Съвет по отбрана. Такова беше становището на нашите експерти и специалисти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Ненчев.
Преминаваме към последния въпрос към Вас от народния представител Волен Сидеров относно обидна демонстрация на сила от американски военни самолети над събора в Рожен.
Искам да Ви информирам, че имате две минути да зададете Вашия въпрос.
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): На 17, 18 и 19 юли тази година се проведе традиционният Роженски събор, който събира десетки, да не кажа стотици хиляди хора. Той е наша традиция. Исторически ще припомня, че началото му е поставено преди 117 години в Деня на Св. Пантелеймон, когато местният свещеник решава да събере всички енориаши в околността да отдадат почит на Бога и светиите, покровители на Роженските параклиси.
На този събор се събират над 200 фолклорни групи от цялата страна, 100 индивидуални изпълнители на народна музика и танци от седем области, 300 народни носии бяха представени. Това е един огромен събор, на който хората ходят с удоволствие, с голямо желание.
Какво се случи този път на Роженския събор? На първия ден от събора голямата изява на българското национално достойнство и чувство, беше помрачено от три американски военнотранспортни самолета, които прелетяха на ниска височина над Роженските поляни – това стана на първата вечер от събора и всички участници и гости бяха възмутени от това нагло поведение на американските пилоти – те летяха както по време на война – пикиращо, с явното намерение да сплашат, да всеят страх у хората, така както правиха в Либия, в Ирак, в Сирия, във всички държави, където Щатите са извършвали военна интервенция – те са десетки след Втората световна война. Тази акция не е инцидентна. Аз имам данни за други подобни нагли, арогантни и показни такива прелитания над селища в България. Ще поставя и тази информация на обществото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, въпроса Ви!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Моят въпрос е: как Вашето министерство е допуснало американските самолети да заплашват хилядите участници в събора на Рожен и какви мерки ще предприемете тази нагла провокация да не се повтаря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, господин Сидеров.
Господин Ненчев, имате възможност да отговорите в три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Действително от 10 до 26 юли 2015 г. се провежда съвместна българо-американска подготовка „Тракийско лято 2015”. В него от българска страна участва личен състав от Министерството на отбраната и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, силите за специални операции на Сухопътни войски, военноморските и военновъздушни сили и Министерството на вътрешните работи, и транспортен самолет С 27 и вертолети МИ 17, вертолети „Кугър” от военновъздушните ни сили. В съвместната ни подготовка участват зенитно-ракетни дивизии от Командването на Военновъздушните сили, и екип от Военномедицинска академия и Служба „Военна полиция”.
От американска страна в „Тракийско лято 2015” участват формирования от силите на САЩ в Европа и транспортни самолети С 130 от Въоръжените сили на Съединените американски щати. В качеството си на наблюдатели в подготовката са включени и военнослужещи от Кралство Великобритания. По време на тази съвместна подготовка екипажите на транспортните самолети изпълняват полети на малка височина – полети в планина, осъществяването на хуманитарна помощ от въздуха, медицински евакуации и други. Командването на българските Военновъздушни сили отговаря за планирането и използването на въздушното ни пространство при съвместни учения. Като министър на отбраната се доверявам на експертизата на командирите на видовете въоръжени сили.
Маршрутите се подбират така, че да не съвпадат с международните трасета на гражданската авиация и да се избягват населените места. Основна част от полетите се осъществяват съвместно, не са само американски самолети, като самолетите „Херкулес” и нашите самолети „Спартан”. Летят заедно във формации. Очевидно Командването на Военновъздушните сили не е взело под внимание провеждането на събора в Рожен в посочения от Вас ден и час. Със сигурност може да кажем, че по никакъв начин въздухоплавателните средства не са променили или снижили рязко височината на полета в цитирания район и време, а са спазили предварително планирания маршрут и няма как иначе да се случи. За провеждането на мероприятието своевременно съм уведомил институциите в страната съгласно установения ред. Информацията се обновява периодично на сайта на Министерството на отбраната, публикува се и на електронните сайтове, и на страниците на средствата за масово осведомяване.
Използвам случая да поднеса личното си извинение към всички, които участват в събора, ако действително са били обезпокоени от този полет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Сидеров, реплика до две минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Министър, не само не съм удовлетворен, а съм възмутен от Вашия отговор, защото от него излиза, че Вие всъщност сте дали съгласие за този арогантен полет. За да Ви опровергая си нося снимки и видеоматериал. Самолетите, които са летели, са с надпис USA. Тук няма български надпис. Тези самолети са летели опасно близко – ето тук се вижда – над колите, над паркинга и над гражданите. Ето, те ги наблюдават. А мога да Ви пусна също така запис, на който да видите реакцията на българските граждани, защото не само не са били зарадвани, те са били възмутени от това, което се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Системата заби май че...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да...
Специално ще направя излъчване на този запис по телевизия „Алфа”, ще може да бъде видян, за да видите каква е реакцията на българите там. Тя е негативна, меко казано те ругаят, защото са уплашени. В социалните мрежи имаше буквално взрив от възмущение заради това, че тези самолети са летели толкова ниско. Не мога да разбера как Вие приемате това за нормално?! Ако това е нормално, тогава защо се извинявате? Значи Вие намирате, че имало нещо грешно цялата история, намирате, че е имало нещо нередно!
Надявам се на следващия събор, където и да е той, да не се упражняват Вашите американски партньори със зенитно артилерийски установки, защото могат да извадят и оръдията, и танковете и да вземат да подпукат там който е на събора, за да покажат, че правят учение. Надявам се това няма да стане, господин Министър, на следващия събор, защото лятото е време, в което се правят събори. На някои от тях участва Вашият лидер, един от лидерите Ви – господин Цветанов, обикновено с национална носия. Да не вземе да отиде зян – това ми е страхът и това ми е опасението, и да стане жертва на приятелски огън. Такива неща се случват, за американците те са ежедневие. (Ръкопляскания от „Атака”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Желаете ли дуплика, господин Министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Сидеров, аз съм от хората, които умеят и носят отговорност, които могат във всеки конкретен случай, когато това е необходимо, да поднесат и извинения, които ще направя още веднъж. Вие наред с всичко останало ме попитахте и какви мерки ще вземете. Вече съм взел такива мерки, отправил съм писмо към генерал-майор Радев за в бъдеще подобни инциденти да не се случват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше Вашият последен отговор за днес. Благодаря за Вашето участие и успешен ден нататък.
Сега преминаваме към питане към министъра на правосъдието господин Христо Иванов от народния представител Явор Хайтов относно политиката по развитие и реформа на военното правосъдие в Република България. Вие вече загряхте, видяхте се с господин Министъра, може да поставите сега Вашето питане в рамките на...
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Не аз, господин Председател! Той загря, защото той, както добре знаете, е подчинен на нас – законодателната власт, така че той дойде да ме изслуша, да си зададе необходимите бележки, да се съсредоточи и да се надявам, да отговори и компетентно. Благодаря Ви, господин Председател, за предоставената ми възможност.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето питане, което отправям към министъра на правосъдието на Република България, е относно политиката по развитие и реформа на военно правосъдие в Република България.
И така, уважаеми господин Министър! В стенограмата от заседание на Министерския съвет на Република България от 17 юни 2015 г. са записани следните Ваши думи: „Част от това, за което говорите, господин Министър, се дължи на факта, че не поддържаме системата на военното правосъдие, което няма оправдание – военните магистрати, пояснявам – се чудят как да си създадат натовареност, за да оправдаят съществуванието си. Тормозят хората, включително с билетчетата за транспорт, че не били издадени правилно. Роман може да се напише по начина, по който хвърляме обществен ресурс да поддържаме една абсолютно излишна система.”
В тази връзка моят моят въпрос, уважаеми господин Министър, към Вас е: считате ли, че системата на военното правосъдие е една „абсолютно излишна система”? Какви са Вашите виждания за военното правосъдие, което е конституционно закрепено? Какви действия сте предприели, за да бъде променена „абсолютно излишната система”, които са Вашите думи? Благодаря Ви.
Очаквам Вашият отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Хайтов, за стегнатото питане.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите в рамките до пет минути.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хайтов, благодаря Ви много за този въпрос. Той ще ми даде възможност, освен да Ви отговоря по наистина важна тема, и да похваля Висшия съдебен съвет за две неща. На първо място ми позволете да отбележа, че съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт в правомощията на Висшия съдебен съвет е да взима решения за закриване на съдилища съгласно степента на натовареност. Тоест, въпросът за политиката по отношение на тази или друга подсистеми на съдебната власт следва да бъде по-скоро адресиран към тях.
Към Висшия съдебен съвет съществува също така и постоянна Комисия по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт, която разработва специфична методология за отчитане на натовареността и прави предложения за конкретните мерки с оглед балансирането на натовареността на отделните органи в системата на съдебната власт.
На 6 февруари 2014 г., тук е първото нещо, за което следва да бъдат похвалени колегите от Висшия съдебен съвет, Висшият съдебен съвет взе решение за закриване военните съдилища и военните прокуратури във Варна и в Плевен. Съгласно това решение следващият етап на преструктурирането трябваше да се осъществи през 2015 г. За съжаление през 2015 г. те отложиха решението за по-нататъшно преструктуриране, което беше непосредственият фон за моята ремарка.
Трябва да имаме предвид по отношение натовареността на системата на военното правораздаване следните данни, които самият Висш съдебен съвет отчита в свои доклади. Цитираната Комисия по анализ на натовареността за 2014 г. констатира твърде ниска натовареност на тези органи. Дори и след извършването на структурната реформа, което споменах, със закриването на двете структури във Варна и в Плевен, тя остава твърде ниска. Например според така направения анализ от Висшия съдебен съвет средната месечна натовареност по щат на военните съдилища за 2014 г. е 2,5 броя при 4,12 броя дела за 2013 г. и 4,86 броя за 2012 г. В сравнение със средната натовареност по щат на останалите съдилища става дума за 2014 г. за 29,5 броя в сравнение от 2,8 броя и 25,8 броя дела. Тези данни ясно контрастират с натовареността на общите съдилища, която в повечето случаи е много по-висока, всъщност с няколко десетки пъти може да достигне тази разлика в сравнение с военните съдилища.
В структурно-организационен план системата на военното правосъдие е изграждането в контекста на значително по-висок числен състав на Българската армия, както и на военизирана система на органите на МВР, което вече не е факт. След промените в числеността на военнослужещите и девоенизирането на системата на МВР се редуцира и натовареността на военните съдилища и прокуратури. Въпреки тези констатации Висшият съдебен съвет отложи закриването на други военни съдилища и на свое заседание от 3 март 2015 г. възложи допълнителен анализ.
Искам да Ви цитирам още няколко констатации от докладите на Висшия съдебен съвет. Те констатират, че се задълбочава трайна тенденция за намаляване броя на делата, които се образуват и разглеждат във военните съдилища, като това е пряка последица от специалната законово определена и ограничена подсъдност на военните съдилища. От друга страна, реформата в Българската армия, е довела до значително редуциране на числения състав.
Друга тяхна констатация е, че въпреки закриването на Военния съд в Плевен и Военния съд във Варна и съответните им прокуратури, този факт не се е отразил съществено на натовареността на останалите три военни съдилища и те остават все така слабо натоварени.
Препоръката, която самата Комисия на Висшия съдебен съвет е направила, е, че следва да продължи процесът на окрупняване на военните съдилища и прокуратури, като се пристъпи към следващ етап на преструктуриране на един военно-окръжен съд и един военно-апелативен съд и съответните им военни прокуратури, тоест да останат само по един за двете нива и съответните прокуратури в национален план. Защото иначе не можем да оправдаем съществуващата натовареност.
Второто нещо, за което искам да похваля от тази висока трибуна Висшия съдебен съвет, е, че преди две седмици, отново по доклад на Комисията за натовареността, те изработиха минимална норма, норматив за размера на районните съдилища в страната, което е следваща много важна стъпка за така наречената „Реформа на съдебната карта”, тоест по-оптимално разпределение на човешкия ресурс на системата върху територията на страната. Това е изключително важен елемент от съдебната реформа, който е под водачеството на Висшия съдебен съвет и те правят важни стъпки в това отношение и трябва да бъдат похвалени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Хайтов, имате право до два въпроса в рамките до две минути.
Трибуната е Ваша!
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
В рамките на възможностите, които ми дава Правилникът – до два допълнителни въпроса, най-напред ще споделя задоволството си от факта, че във Вашето изложение два или три пъти похвалихте настоящия Висш съдебен съвет и това е добре, което показва, че изпълнителната и съдебната власт могат и би трябвало да си сътрудничат. Но на следващ момент, ние не бива да разглеждаме промените и реформата в съдебната власт абстрактно, да разглеждаме проблемите отделени един от друг – било то в административно правосъдие, военно правосъдие, наказателно правосъдие и така нататък.
Затова моите два допълнителни въпроса са: какво предвиждате по отношение на новия Закон или промени в Закона за съдебната власт – структуроопределящ и изключително важен? Има ли създадени работни групи във ведомството, което ръководите, по отношение изработването на така очакваните кодекси, които наистина реформират системата процесуално? Това са Гражданският процесуален кодекс, Административнопроцесуалният кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря за въпросите, господин Хайтов.
Без съмнение реформата на съдебната карта е изключително важен елемент от това ние да имаме много по-ефективно правосъдие, в рамките на което финансовият и човешкият ресурс се управляват достатъчно добре.
В момента имаме диалог с колегите от Висшия съдебен съвет и работим по възможностите заедно да структурираме проект по Оперативна програма „Добро управление”, който да обхване цялостно политиката по райониране на съдебната власт и органите на съдебната власт и обвързване на районирането с електронното правосъдие с реформата в бюджета на съдебната власт, което позволява едно много по-ефективно отчитане на разходите и извършената работа. Надявам се, че то ще доразвие това, което Вие похвалихте – сътрудничество между двете власти, което е факт и към момента. И двете страни правят своите усилия в това отношение.
Що се отнася до изменението в Закона за съдебната власт, тъй като политиката конкретно по поддържане или закриване и откриване на конкретни институции на съдебната власт на конкретни места следва да се развива от Висшия съдебен съвет, това, което ние предвиждаме на този етап в Закона за съдебната власт, е въвеждането фигурата на така нареченото „териториално отделение” на съд. Тъй като е ясно, до тази идея сме стигнали съвместно с колегите от Висшия съдебен съвет, при промяната на съдебната карта едно от най-важните съображения наред с оптимизацията на използването на човешкия и финансовия ресурс е достъпът до правосъдие, тоест нашата цел е така да оптимизираме системата, че гражданите, които я ползват, ако може, да не забележат нейното преструктуриране.
От тази гледна точка ние работим по вариант, в който на местата, в които натовареността на съдилищата не оправдава съществуване на отделен самостоятелен – бил той районен или окръжен съд, съдебната власт да може да продължи да обслужва гражданите посредством такива редуцирани от гледна точка на администрацията териториални отделения. Тоест те да бъдат едни по-малки структури, които по-малко харчат, но продължават на същото място да предоставят съдебната услуга. Това следва да се случва паралелно с въвеждането на електронното правосъдие, по което също работим много активно с Висшия съдебен съвет, защото е очевидно, че при дигитализацията на комуникацията със страните и на все повече услуги, това също може да освободи голям ресурс за системата.
По втория въпрос, в момента в Министерството има три работни групи – по НК, която следи приложението на НПК, има работна група, която сме в процес на създаване с Главна прокуратура и ВКС за евентуално реформи на НПК. Имаме работна група, която работи по Кодекса за административни нарушения и наказания. Той беше изработен в предишен период. Същата работна група в момента преглежда своя проект и очакваме вероятно в началото на септември отново да го внесем за обществено обсъждане и да го предложим и на Вашето внимание в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за отношение към отговора.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Аз Ви благодаря. Диалогът, който имаме, се надявам да продължи.
Слушайки Ви, се сещам за популярен български естраден певец, който пееше известна, популярна песен: „Ти закъсня, ужасно закъсня!”. Господин Министър, повече от девет месеца практически няма нито една стъпка в реформата на съдебната власт, за която можем да кажем, че нещо се е случило. И във Вашето изложение няколко пъти споменахте: ние предвиждаме така, ще оптимизираме, ще работим на тема „Електронно правосъдие” – неща, които очакваме да случат в обозримо бъдеще, но без ясни и конкретни срокове. Това е по допълнителните ми въпроси.
По основния въпрос, който Ви зададох, може би беше честно да се каже една дума и тя е: „Извинявайте, военни магистрати, че по този начин беше сложена дамга върху Вашата работа.”. Българските военни прокурори, военни следователи и военни съдии са авторитетни, компетентни и образовани хора. Те са възпитаници на Юридическия факултет и на факултетите, които обучават кадри по право, с не по-малка тежест от всички нас, останалите. Тяхната работа трябва да бъде оценена и аз не съм съгласен, че тормозят хора за билетчета в градския транспорт и така нататък.
Завършвам своето отношение с надежда, че всичко, което предпоставихте в бъдеще време, ще се случва.
Искам да Ви уверя, че в личен план имате моята подкрепа. Както сме работили активно в Комисията по правни въпроси, така и парламентарната група, която аз представлявам, ще подкрепяме всичко, което наистина е свързано с позитивна и необходима промяна в цялостната картина на съдебната система в нашата страна. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Хайтов.
С това въпросите към министър Христо Иванов се изчерпват.
Желаем Ви успех нататък!
Продължаваме с въпроси към министъра на земеделието госпожа Танева. Тъй като тя не е в залата, но виждаме, че тук присъства министърът на образованието и науката Тодор Танев, а и народните представители, които ще задават въпроси, са тук, е добре да дадем възможност на министъра на образованието и науката господин Тодор Танев да отговори първо на питане от народния представител Иван Костадинов Станков относно общата визия на Министерството на образованието и науката за изработването на нов Закон за висшето образование.
Господин Министър, имате готовност да отговорите, нали? Благодаря Ви.
Господин Станков, моля да формулирате Вашето питане в рамките на три минути.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Парламентът на Република България прие Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г. Тя е фундаментът, на който трябва да стъпи Законът за висшето образование в нашата страна.
Сега действащият нормативен акт, регулиращ тази материя, е изменян и допълван многократно или както ние, ректорите, често си говорим, е кръпка до кръпка и много трудно човек може да се ориентира в действащия закон.
Това налага бързи мерки за изготвянето на нов закон.
В съществуващия Закон за висшето образование в момента, по който работим, има редица ограничителни текстове, което лишават държавните училища и университетите да решават някои от проблемите си.
Един от основните проблеми е хроничният недостиг на финансови средства, докато в частните до голяма степен той е решен.
Новият нормативен акт трябва да даде по-голяма свобода на университетите да си набавят допълнителни средства. Държавата няма достатъчно, а е наложила ограничения!
В Стратегията е предвидено да се разшири ролята на външното финансиране чрез привличане на частни инвестиции. Това е положително, но трябва да се добави и правото на висшите училища и университетите да развиват стопанска дейност. Такава практика има наложена в много страни по света.
Питането ми към Вас е: кога се предвижда разработването и представянето в парламента на нов Закон за висшето образование? Предвижда ли се в него правото на висшите училища и университетите да развиват стопанска дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отправеното питане.
Министър Танев, имате до пет минути да отговорите на поставеното питане.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С Решение № 393 от 29 май 2015 г. на Министерския съвет е внесен документ с най-неотложните изменения и допълнения на Закона за висшето образование, изготвен от Министерството на образованието и науката. Става дума за предложение за ЗИД – Закон за изменение и допълнение на съществуващия закон, като основната причина засега да се подхване тази линия, а не нов закон, е оперативната програма, която изисква промени, за да бъдем в синхрон и да има възможност за конкурсите, когато дойдат първите траншове, да има къде да бъдат използвани. Това обяснява защо Закон за изменение и допълнение на съществуващия, както хубаво казахте – още една кръпка, но да се надяваме – за добро, защото този път става дума за пари, а не нов закон. Ако мен питате, както Вие, така и всички колеги – надявам се, от сферата на висшето образование, особено от държавните университети спешно бихме искали нов закон.
Това, което сме направили, разбира се, е в синхрон със Стратегията, приета тук. Тъкмо във връзка с тази Стратегия смятам, че трябва да се направи нов закон, включително това, което Вие ме питате: дали на висшите учебни заведения, най-вече държавните, да се разреши развиването на определен тип – от народните представители със закон, определени рамки на такава дейност. Съвсем естествено, че трябва да има такива рамки.
Това се прави преди всичко със стимули за развиване на научноизследователската дейност в държавните висши училища, както и развитие на иновации, но ориентирани към пазарната икономика, клъстъри.
Във връзка с това сред предвидените дейности е регламентирането на стопанската дейност във висшите училища и премахването на нормативни и административни пречки за такава дейност, които да залегнат в нов закон, както тези дейности са залегнали в Стратегията за развитие на висшето образование.
Не трябва да има разминаване между Стратегията и това, което ще бъде законодателната база за нашата дейност във висшите учебни заведения. Това е против всякаква логика.
Към настоящия момент законодателството все още не допуска развиването на стопанска дейност във висшите училища. Това затруднява създаването на така наречените спин-оф фирми, тоест фирми, които реализират технологичен трансфер към работещи икономически субекти в материалната и нематериалната сфера. Тъй като те са пресечната точка на иновационната и индустриалната политика, отчитаме важността им за развитие на връзките между научния сектор и бизнеса, както и за възвращаемостта на инвестициите в публичните изследвания.
Имам предвид, че освен Стратегията, но и политиката на ръководството на Министерството на образованието и науката са насочени изключително към основното – гръбнакът на реформата да съществува. Този гръбнак е оттеглянето на централизираното управление на науката – разбирайте Министерството, от изконните му позиции за 120 години и повече съществуване и допускането на живота, разбран не само като бизнесът, но и местните власти, местната инициатива, местната общественост, като партньори на това Министерство. Този живот отвън като партньор на министерството доказва колко души, по какви специалности и по какви учебни планове за горе-долу какъв срок напред ни трябват, а не Министерството чрез държавната статистика да прави условни изчисления по този въпрос. Това е голямата реформа. Тази реформа правим в това Народно събрание.
Част от нея – тези интегрални колежи, които искаме да направим, те са между средното и висшето образование, но тук въпросът е за висшите учебни заведения и затова ще кажа, че над тях в тази сфера близо до бизнеса и до живота трябва да развиваме клъстерите, освен, разбира се, центровете за върхови постижения. Нека да има и едното, и другото.
Ако ще правим тези клъстери – извинявам се за чуждицата, но тя е общоприета в момента, тоест това е производство, технология и наука заедно, тогава ще ни трябва законодателство, което да създава възможност за частни инициативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Професор Станков, имате възможност да зададете до два конкретни въпроса на уважаемия господин Министър.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговорите, които дадохте на поставения от мен въпрос. Наистина нуждата от един нов закон е много голяма, но Вие достатъчно добре обяснихте защо ще направим изменения и допълнения. Разбира се, ние ще приемем и това, стига то да решава проблемите на висшето образование, които наистина са много в настоящия момент.
По отношение на стопанската дейност аз искам да Ви кажа, че този проблем ние сме го обсъждали в продължение на моите два мандата като ректор. В Съвета на ректорите непрекъснато говорим за това, че нашите студенти трябва да влязат във фермите, че нашите студенти трябва да влязат в работилниците заедно със своите преподаватели, да изработват машини, изобретения, да получават пари срещу това. Аз това съм го видял. Бил съм в Америка, в щата Айова, бил съм в Япония, в Токио, и на много места по света това нещо се прави. И наистина студентите са много силно удовлетворени, защото при реални условия те се обучават и придобиват практически умения.
Пак във връзка със Закона за висшето образование искам да Ви поставя още два въпроса, имам право на това.
Първият: какво е становището на Министерството на образованието и науката за възлагането на държавна поръчка във висшите училища и университетите? И докога ще продължава тази аномалия да се дава двойно по-голям брой от завършващите ученици? Това е единият от въпросите, защото наистина много ни тревожи, голяма част от университетите няма да могат да запълнят местата си.
И вторият въпрос: считате ли, че е достатъчно субсидията да бъде само за качество и да се определя основно от рейтинга и реализацията на студентите? Рейтингът и реализацията до голяма степен зависят от състоянието на сектора. Секторът „Аграрни науки” не е от най-добрите, така че може би е добре да вземете отношение по този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Професор Танев, имате възможност да отговорите на тези два въпроса.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Професор Станков, ние говорим един и същ език с Вас. Държавните поръчки, както ги назовахте, всъщност тава дума за бройките, които ние утвърждаваме всяка година. Такива бройки се утвърждават и за частни, и за държавни висши учебни заведения. Когато става дума за частен ВУЗ, Министерството се осланя на оценките, които този ВУЗ е получил от Националната агенция за акредитация. Колкото бройки поискат, ние сме длъжни по закон да им дадем толкова или нещата трябва да влязат до съд, защото нямаме никакви основания от Министерството да забраняваме тези бройки, стига Националната агенция за акредитация да е казала: „Да, този частен ВУЗ има капацитет да получава по това качествено, има необходимата база”. Е, тогава ние сме в подчинено положение, колкото и да става дума за министерство.
Когато говорим за държавен ВУЗ обаче имаме няколко възможности повече. Затова ние сме доста стриктни и ако сте забелязали почти няма мърдане в тази година, има само за един частен колеж, който придоби нов статут.
Сега е мястото да кажа – 51 бяха, 51 остават висшите учебни заведения – четирите в Пловдив, за които говорихме, не си сменят статута, не влизат някъде от другаде и не стават от 51 на 55. Просто си сменят статута. Те са били и продължават да бъдат висши училища. Един от тях е частен и има наистина завишаване, но след всички документи. Останалите висши учебни заведения получават бройките, които заявяват.
Друг въпрос е колко пари се получават за тях. Това, както знаете, е друг въпрос. В януари месец всяка година Министерството праща комисии, които виждат колко реално учат в момента и съответният държавен ВУЗ получава субсидията на реално съществуващите. Така че ако някой държавен ВУЗ има 1000 места реално, а получат 1200, ще му ги дадем, но няма да му платим за 1200, ако там намерим 900 студента в януари. За 900 ще бъде платено. Така че този въпрос не е толкова решителен, не е толкова важен.
По-важното е субсидията за качеството. Тук имаме много да говорим. Качеството, ако ще го мерим само с великия рейтинг, доникъде не сме. Защото във всеки университет има силни и недотам силни специалности. Ако целият университет има добър рейтинг и дадем пари по оперативната програма на неговия ректор, този ректор ще отклони пари за заплати и друго на непечелившите, всъщност на тези, които са по-слабите катедри. Тоест как така ще финансираме със старото мислене и със само един критерий рейтинг? Имаме какво да говорим. Имаме много, имаме предложения.
Аз искам диалог по този въпрос. Широк диалог, който да постави началото изобщо на нов закон наесен с Вас. Стига да минем един път Закона за училищното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Танев.
Професор Станков, имате възможност да вземете отношение по отговора.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Много Ви благодаря, господин Министър, аз съм доволен от отговорите, които давате. Явно живеем заедно с проблемите на висшето образование, и търсим решенията.
Няма да се спирам на другите неща, за които вече разговаряхме. Може би трябва да добавя и това, че когато говорим за качеството и когато говорим за финансиране и субсидиране по качество, трябва да поставим ударението върху учебната дейност. За съжаление в България в много университети, в това число и в Тракийския университет, в който работя аз, има все още остарели методи на преподаване. Ние продължаваме по традиционната форма лекция – колко студенти дошли – не се знае. И какъв е ефектът от тази лекция? Аз пак ще спомена това, че в чужбина съм видял как само по проблемни въпроси се изнася лекция и тази лекция се обявява. В Монпелие бях, в Дижон. В центъра на града има съобщение. И не само студенти, а и всички, които се интересуват от тази проблематика, участват в лекциите.
Ние трябва да променим чрез законови решения формите на обучение. Тези пасивни форми, които прилагаме досега, са неудачни. Трябва да въведем активни форми на обучение, където студентите – като семинари ли ще бъдат, по какъв начин ще бъде, има достатъчно опит в света, ние ще можем наистина да променим начина на обучението и студентите да получават по-добра квалификация.
Аз вярвам, че Вие като реформатор ще направите всичко необходимо и обявявам, че съм готов да сътрудничим и да работим заедно за решаването на проблемите на българското висше образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Станков.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мариана Бояджиева относно създаденото напрежение и несигурност в управлението на Стопанска академия „Димитър Ценов” гр. Свищов и организирането на учебната 2015 – 2016 г. в учебното заведение.
Госпожо Бояджиева, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Накратко искам да припомня фактите, които са ми дали основание, за да задам този въпрос към министър Танев.
На 28 май 2015 г. бе проведено Общо събрание на Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов” – град Свищов, на което след тайно гласуване за ректор на Академията бе избрана проф. д-р Теодора Димитрова.
С Ваша заповед, господин Министър, № РД-09727 от 3 юни 2015 г. за временно изпълняващ длъжността „Ректор” на Стопанска академия „Димитър Ценов”, за срок – до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца, е назначен проф. Иван Върбанов. Допуснато бе предварително изпълнение на тази заповед.
Във връзка с избора на ректор на Академията са образувани няколко съдебни дела в Административен съд – Велико Търново, и Върховния административен съд.
Предвид на тези факти, както и във връзка с организацията на кандидатстудентската кампания и новата учебна година, моля за Вашия отговор на следното: какви действия сте предприели за успешното приключване на кандидатстудентската кампания в Стопанската академия?
Второ, как ще гарантирате успешното започване на новата учебна 2015 – 2016 г. във висшето училище?
Как ще гарантирате законосъобразността на действията и издаваните актове на временно изпълняващия ректор, предвид наличието на двама избрани ректори на висшето училище – ректора, избран от Общото събрание на Академията, и временно изпълняващия длъжността „Ректор”, назначен с Ваша заповед?
И последният ми въпрос: как ще гарантирате, че в Стопанската академия не са нарушени основополагащите принципи на висшето образование в България, а именно принципите на академичното самоуправление и академичната автономност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Отговорът Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Бояджиева, ще Ви дам писмения материал, който съм приготвил, и ще говоря сериозно.
Риторичният ми въпрос е: можехме ли да продължаваме с Академията „Д. А. Ценов”, където в продължение на много години бяха натрупани проблеми, за които цялата общественост знаеше и негодуваше, цялата академична общност също така? До момента има ли един-единствен протест от страна на представители на политически партии, на обществеността или от академиите?
Мога да Ви дам хиляди примери за обратното – че това беше рискована крачка, недобре описана в Закона, но по-близка до духа на Закона, отколкото формалното изпълнение на другото. Много по-близо!
Поех риска с цялото съзнание за това нещо. Ние не искаме да диктуваме нещата, не можем и не трябва на едно автономно висше учебно заведение, но автономията не е почва за самоуправство! Повтарям, автономията не е почва за феодализъм в нито една академия, особено в такава важна и достойна академия, каквато е тази в Свищов, в град, който е дал толкова на България – от Алеко Константинов до не знам кого! Тя заслужава да заеме своето място.
Това беше Академия, в която е висяла картина, на която е „Тайната вечеря” с ректора! Това ли да защитаваме? Аз не мога да го направя!
Имаше проблем с начина, по който цитираното от Вас заседание на 28 май е било проведено. Други, не Министерството, са внесли в съда проблемите, които имат – съдът да решава! Писахме писмо на тогавашния ректор: „Недейте прави това събрание – ще има проблеми. Съдът не се е изказал”. Но точно този ректор – тогавашният, не видя, че има съд и не призна – той е над съда, и проведоха това събрание. Така не може – никой не стои над съда.
Това, което министърът на образованието и науката, тоест проф. Тодор Танев, тук, пред Вас стоящ и отговарящ, направи, е да го вкара в съда. Ние сме се оттеглили от тази гледна точка и няма да настояваме за нищо, нито можем! Онова, за което настояваме, е качество! Затова още тук ще Ви дам точните документи.
Помолихме го още на 24 юни 2015 г. окончателно да ни уведоми какви мерки са взети. На 27 юни е проведена последната изпитна сесия, резултатите от първото класиране са публикувани на 13 юли. Тоест нещата са абсолютно в реда си! След което, мога да кажа, ние сме пратили за 50 работни дни срок – от 20 юли, одитна проверка на звеното за вътрешен одит на Министерството. Не качваме по-нависоко – не искаме гонене на вещици. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Завършете, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: И сме пратили също така, още един път сега пращаме, наш представител – вероятно господин Додев, директор, който да провери още един път как ще протече събранието, което те трябва да направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Можете да оставите, ако искате, отговора на госпожа Бояджиева.
Заповядайте за реплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, благодаря Ви за отговора, за ангажираното и отговорно отношение, което имате по създадената ситуация в Стопанска академия „Димитър Ценов” – Свищов. Тъй като моят въпрос беше зададен преди около десетина дни, наистина има динамика, аз се надявам, че ще бъдат изпълнени тези бройки, които са дадени на Стопанската академия. Днес дори вече се обявяват резултатите и за третото класиране. Но е факт, че кандидатстудентската кампания се провеждаше в много динамична ситуация – в същото време в изключително трудна ситуация, което беше показано и в медиите от представители на Академията, които коментираха хода на провеждането на кандидатстудентската кампания.
В този смисъл смятам, че освен държавна отговорност, е и морален дълг на Министерството на образованието и науката, а и на всички, които милеят за Стопанската академия – след като завърши приемът и започне новата учебна година, да бъдат извършени всички процедури, наистина да се установи атмосфера за спокойна работа на преподавателите и студентите в Стопанската академия, защото тя е висше училище с изключителни традиции.
От тази висока трибуна в Народното събрание си струва отново да припомним, че в нейната близо 80-годишна история, в основата й стои изключително голямо дарение – на родолюбеца Димитър Атанасов, който по този начин създаде възможността да има сериозно висше училище в Свищов. Към днешни дни то има около 130 хиляди възпитаници, които работят на различни места в цялата страна и също се вълнуват за бъдещето на Академията.
Ще завърша с това, че всички трябва да имаме интерес и отговорност. Разбира се, държавните институции имат много голяма роля за възстановяване на академизма, за връщане на доверието на хората в Стопанската академия, на хилядите възпитаници, на бъдещите студенти, на техните родители. Това висше учебно заведение има не само традиции – има, естествено, и своето бъдеще, и добрата възможност млади хора от цяла България да получават солидно образование в град Свищов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Бояджиева.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
С това днешното Ви участие приключи. Благодарим Ви, че отговорихте на въпросите на колегите народни представители.
Преминаваме към единствения въпрос към министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Въпросът е зададен от Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Добрин Данев – относно схема за държавна помощ „Намаляване на акцизната ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, чрез използване на система ваучери за гориво”.
Народният представител Кирчо Карагьозов ще зададе въпроса към министър Танева.
Имате думата.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! През изминалата стопанска година стартира една нова схема за подпомагане на земеделските производители чрез намаляване на акцизната ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско производство.
Тази схема беше приложена, след като Европейската комисия, която беше одобрила схемата още месец май 2011 г. удължи нейния срок до края на 2014 г.
За финансиране на схемата от бюджета за 2014 г. бяха заделени 84 милиона, които всъщност представляваха общата номинална стойност на ваучерите, които следваше земеделските производители да получат на два транша. Първият транш беше до 15 май 2014 г., а вторият транш – 1 февруари-15 март 2015 г., като задължението на земеделските производители беше в срока до 15 януари да представят съответните декларации по образец и дневниците за изразходваното гориво, заедно с фактурите за купеното такова.
Този срок, разбира се, както сами разбирате, отдавна изтече и земеделските производители дълго очакваха това да се случи, като им бъдат предоставени вторите траншове на ваучерите в размер на 40% от това, което имат да получат. За изненада обаче тук преди две седмици те видяха върху фасадите на областните и общински служби една Ваша заповед, с която срокът за подаване на документите и отчетите беше удължен с една седмица, изненадващо за всички.
В тази връзка моят конкретен въпрос е: защо в нарушение на всички нормативни документи този втори транш на ваучери от схемата за държавна помощ – намаление на акцизна ставка върху газьола, използван при селскостопанско производство за 2014 г., не е предоставена и до днес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Карагьозов, с едно изречение, ако трябва да отговоря на Вашия въпрос за тази заповед и удължаването на срока – за да отговорим на исканията на многобройни земеделски производители относно несправяне в съответния първи срок с необходимите документи, които е трябвало да подготвят.
Малко хронология: във връзка с прилагането на схема за държавна помощ – намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери в периода 19 януари – 13 февруари 2015 г. беше открит първият прием на документи. През този период бяха подадени 9 741 броя окончателни декларации, заявени 231 млн. литра гориво.
След приключване на приема беше установено, че около 4 хиляди земеделски стопани не са подали окончателни декларации.
С оглед удовлетворяване на постъпилите многобройни искания от земеделски стопани, пропуснали срока за подаване на окончателните декларации, с моя заповед бе определен допълнителен срок за прием, както е предвиден в чл. 47е, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Предвид ангажираността на общинските служби по земеделие във връзка с подаването на единните заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания се наложи този допълнителен прием да бъде изтеглен напред във времето, а именно 6-17 юли 2015 г., а оттам и всички останали срокове за последващи етапи.
Както знаете, тази година директните плащания бяха първа година в този си обем – в пъти над миналогодишния, и затрудненията предвид налагането и приемането на нови национални критерии за допустимост.
През този период бяха подадени 213 броя окончателни декларации и заявени още 1 млн. 500 хил. литра гориво.
Към настоящия момент се извършват проверки от Държавен фонд „Земеделие” на подадените окончателни декларации от земеделските стопани по отношение на извършените от тях мероприятия и изразходваното гориво. Целта е да бъде установено реално изразходваното количество гориво на основата на което ще бъде изчислено и окончателната отстъпка.
За съжаление, в процеса на извършване на проверките, се установиха редица несъответствия по отношение на декларираните количества горива, представените разходооправдателни документи и информацията от дневниците, които земеделските стопани бяха задължени да водят за извършените мероприятия и то на голям процент от извадката, която беше проверена.
В тази връзка се извършват допълнителни проверки от Фонд „Земеделие” с оглед установяване на действително изразходваното гориво. Те ще приключат до 30 юли и на основание на получената информация по отношение на действително изразходваното гориво от земеделските стопани ще се изчисли и конкретната отстъпка.
След това на основание на тази информация ще бъдат дадени и ваучерите от втория етап, което планираме да стане по средата на месец август.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, Министър Танева.
Реплика, уважаеми господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, вероятно ще има затруднения, защото това е сравнително ново облекчение за земеделските стопани, но аз считам, че този срок твърде дълго се проточи.
Срокът, в който трябваше да бъдат предоставени тези ваучери беше 15 март, крайният срок. Далеч извън този срок Вие давате възможност на недобросъвестните земеделски стопани да представят допълнително документи, с които да докажат правото си на получаване на втория транш. Затова аз мисля, че оправданието за това огромно закъснение не е съвсем коректно и дано не разберат земеделските производители, защото тази помощ я чакат в навечерието на най-трудния земеделски период, а това беше жътвата. Нека за в бъдеще това да не се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Карагьозов.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте, Министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Карагьозов, искам първо да подчертая, че земеделските производители чрез браншовите организации са информирани за хода на прилагане на тази държавна помощ и за затрудненията, които се срещнаха, така че ние не сме взели едно такова решение без комуникация.
Второ, самото прилагане на държавната помощ започна с близо два месеца закъснение, тоест в момента, отчитайки тези два месеца, сме още в толкова закъснение.
Отчитаме и трудността по отношение на доста тежкото администриране. Ето защо новата държавна помощ за намалена ставка, отстъпка от акциза на горивата за земеделските производители, се разработва в момента. Надявам се до края на месеца, в началото на следващия, ние да я представим пред земеделските производители. Няма да бъде със системата на ваучери именно заради това да облекчим административно земеделските производители.
Аз считам, че независимо от удължаването на срока, все пак сме изхождали от това този, който е бил изряден, ползвал е ваучерите си, да не бъде ощетен и да може да си приключи помощта, така че да се възползва от това, че е купувал гориво със съответните платени данъци и не е ощетил държавния бюджет, тъй като прилагането на тази помощ за отстъпка от акциза на горивата ясно доказва, че това, което се разходва от земеделските производители гориво е с всички платени налози, които държавата събира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С това Вашето участие днес на парламентарен контрол приключва. Желаем Ви хубав ден нататък.
Продължаваме с два въпроса към министъра на външните работи господин Даниел Митов.
Първият е от народния представител Петър Славов относно напредък по облекчаването на визовия режим и последващото му премахване за български граждани, които пътуват в САЩ, подобно на постигнатото споразумение с Канада от 1 януари 2016г.
Уважаеми господин Славов, имате възможност да зададете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Както Вие казахте, моят въпрос касае напредъка по облекчаването на режима със САЩ и постепенното премахване на визите.
Уважаеми господин Министър, проблемът с визите за българските граждани, желаещи да пътуват в САЩ, не е от вчера, но неговото разрешаване все още се бави. Усилия в тази посока са предприемани както от Вас в качеството Ви на министър на външните работи, така и от цялото българско правителство.
Тук бих добавил, тъй като въпросът е от началото на месец юли, последните две седмици бяхте особено активен по тази тема и доста интересни неща казахте, предполагам че част от тях ще споделите и сега още веднъж, така че имам усещането, че има напредък, но нека да довърша въпроса.
Подкрепа за премахването на визите Република България е получила и от Европейската комисия, а самите ни американски партньори неведнъж са поемали ангажимент, че проблемът ще бъде разрешен.
Нови възможности за поставяне на въпроса пред американската страна и предприемане на реални действия за първоначално облекчаване и последващо премахване на визите е прецедентът, който беше създаден в отношенията ни с Канада неотдавна, а именно – български граждани, които в последните десет години са пътували за Канада или такива, които притежават неемигрантски визи за САЩ, от 2016 г. ще могат да пътуват безвизово за Канада. Единственото изискване ще бъде тяхната регистрация в електронната система за разрешение за пътуване за Канада.
Постигнатият напредък в разрешаване на визовия проблем с Канада считам, че би могъл да се използва и в отношенията ни със САЩ и в тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: считате ли за възможно постигането на облекчаване за български граждани на визовия режим със САЩ като стъпка към окончателното премахване на визите по подобие на постигнатото наскоро споразумение с Канада, а именно за български граждани, които през последните десет години са посещавали САЩ, повече да не се изисква издаване на виза? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Господин Министър на външните работи, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, благодаря за отправения въпрос. В началото на отговора бих желал да подчертая следното – че на фона на достигнатото ниво на двустранните отношения между София и Вашингтон, окачествявани нееднократно и от двете страни като стратегически и приятелски, отбелязваме, че визовият режим на Съединените щати за българските граждани не отговаря на това високо ниво на двустранно сътрудничество. Именно настоящото правителство, на базата на легитимността, която има пред евроатлантическата общност, интензивно поставя този въпрос пред Съединените щати при всяка една възможност.
Позволете ми също така да припомня, че в началото на месец февруари 2014 г. България, а също така и други четири държави – членки на Европейския съюз, които не са включени в Програмата за безвизови пътувания на американското правителство: Кипър, Полша, Румъния и Хърватска нотифицираха писмено Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия за липсата на визова реципрочност със Съединените щати в съответствие с разпоредбите на Регламент на Европейския съюз № 12/89 от 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. Бих желал да поясня, че Регламентът въведе усъвършенстван механизъм за постигане на визова реципрочност. Една от възможностите в този Регламент е, че ако до 24 месеца от публикуването на нотификацията на засегната държава членка в официален вестник на Европейския съюз, в случая 12 април 2014 г., третата страна не отмени изискването за виза, Комисията е длъжна да приеме делегиран акт, с който временно да преустанови освобождаването от изискването за виза на гражданите на тази трета страна.
В рамките на създадения въз основа на този Регламент механизъм от 12 април 2014 г. насам в Брюксел на всеки шест месеца се провеждат тристранни срещи между България, Съединените щати и Европейската комисия, на които се разглежда постигнатият напредък по въпроса за визовата реципрочност. В периода юли 2014 г. – юни 2015 г. бяха проведени три тристранни срещи, като последната между България, Съединените щати и Европейската комисия се състоя на 23 юни 2015 г. На нея още веднъж бе потвърдена общата оценка за много високото ниво на двустранно сътрудничество и взаимодействие по въпросите на сигурността.
С удовлетворение бе отбелязано подписването във Вашингтон през месец март тази година по време на работното посещение на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова на Споразумение за обмен на информация за пътниците. Следва да отчетем, че с оглед присъединяването на България към Програмата за безвизови пътувания на Съединените щати, нашата страна изпълнява изискванията на законодателството на Съединените щати за сътрудничество в областта на сигурността. В този контекст от особено важно значение е изпълнението на така наречения „количествен критерий”, включващ процента на отказани визи. Този процент за българските граждани през 2013 г. е бил 19,9%, а през 2014 г. е спаднал на 15,2%. Това е напредък, но въпреки това тези проценти все още значително надхвърлят допустимия праг, регламентиран в законодателството на Съединените щати, а именно до 3% отказани визи през три последователни години.
Включването на България в Програмата за безвизови пътувания на САЩ бе една от темите на разговори по време на посещението в София на държавния секретар на Съединените щати Джон Кери на 15 януари тази година, както и при визитата в София на заместник-помощник държавния секретар на Съединените щати Хойт Ий през април тази година.
С оглед на времето ще продължа отговора си в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за разбирането, господин Министър.
Господин Славов, имате възможност за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз Ви поздравявам, че наистина полагате огромни усилия за разрешаване на този проблем. Той преди всичко е знаков, тъй като очевидно подобно, бих казал, неравноправно отношение не се приема добре от българските граждани и те очакват едни партньорски отношения да бъдат двустранни и добри. В тази посока считам за абсолютно обосновано при всяка възможност да се поставя въпросът по съответния начин, както, разбрахме, и Вие правите. Аз съм убеден, че в допълнителното Ви изказване ще споменете още случаи, в които въпросът е поставян и, надявам се, това да е спомогнало за постигане на напредък в правилната посока.
Преди всичко искам да Ви пожелая, дай Боже, във Вашия мандат – даже бих казал, дано да е в първата му половина, да постигнем тази заветна цел и да бъдат премахнати визите по начина, по който през 2000 г. си спомням при тогавашното демократично синьо управление България беше извадена от черния списък на Шенген и българските граждани започнаха да пътуват свободно из Европа, което на онзи етап беше огромно постижение на фона на опашките пред посолствата и тогавашната ситуация. Желая го от сърце и на Вас като успех, и на всичките ми сънародници. Това ще има доста положителен ефект, включително и върху самочувствието ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, благодаря за оценката. Наистина полагаме всички усилия. Искам да посоча, че по време на моето работно посещение във Вашингтон миналата седмица, в рамките на което се срещнах с ключови представители на изпълнителната и законодателната власт на Съединените щати, неизменна тема на разговорите, която поставях във всяка една моя среща, бе присъединяването на България към Програмата за безвизови пътувания на Съединените щати. Пред американските си колеги заявих, че съществуването на визов режим спрямо българските граждани не е в съответствие с високото ниво на сътрудничество между нашите две страни. В допълнение на това обърнах внимание на нашите партньори от Вашингтон, че визовият режим се използва от други страни за създаване на негативни и пропагандни послания спрямо интеграционния процес на евроатлантическата общност.
Надявам се, всички сме наясно с това, че постигането на напредък по въпросите на визовата реципрочност с Канада не би могло автоматично да доведе и до напредък по въпросите за визовата реципрочност със Съединените щати. Следва да уточним, че анонсираното от Канада освобождаване от изискванията за притежаване на виза за определени категории български граждани се очаква да влезе в сила след 15 март 2016 г., когато регистрацията в електронната система за пътувания стане задължителна.
Мисля, че можем да бъдем оптимисти за постигането на по-нататъшен напредък по отношение на облекчаване на визовия режим на Съединените щати за български граждани. В този смисъл бяхме информирани за някои облекчения, въведени от посолството на Съединените щати в София, касаещи процедурите по издаване на визи при бизнес пътувания на български граждани. Посолството на Съединените щати предприема усилия за подобряване информираността на българските граждани относно процедурите при кандидатстване за виза, които биха могли да допринесат за намаляване на броя на отказаните визи. Разбира се, постигането на тези облекчения не ни позволява да изпитваме задоволство от постигнатото. Запазването на високо ниво на сътрудничество между двете държави, в това число и в особено важната област на сигурността, е съществена предпоставка за постигане на крайната цел – отпадане на изискванията за притежаване на визи за пътуванията на български граждани в Съединените щати.
Министерството на външните работи ще положи всички усилия както да увеличи информираността на българските граждани при тяхното кандидатстване за визи, така и да положи необходимите усилия Сенатът и Конгресът на Съединените щати да ускорят процеса на приемане на законодателство, което да увеличи прага на допустимост, когато става въпрос за вкарване на определена държава в Програмата за безвизови пътувания на определен по-висок процент. Така ще се даде възможност и през подобна кампания да намалим процента достатъчно и, разбира се, да се ускори процесът на влизането на България в Програмата за безвизови пътувания със Съединените щати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Митов.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас от народния представител Станислав Станилов относно изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България от 8 април 2011 г.
Господин Станилов, надяваме се чрез Вашия въпрос да разберем за какво решение на Народното събрание става въпрос.
Имате думата до две минути да го формулирате.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! На 8 април 2011 г. Четиридесет и първото обикновено народно събрание прие Решение за уреждане на нерешени въпроси между Република България и Република Турция, отнасящи се до имуществените и социалните въпроси. Решението е във връзка с Договора за приятелство, подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г., тъй наречения „Ангорски договор”, и Протокола към него, които нямат давност.
Решението призовава българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществени и социални теми и да определи актуален размер на претенциите на българската страна.
В тази връзка моля да ми отговорите какви мерки са предприети за изпълнение на Решението на Народното събрание на Република България от 8 април 2011 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, проф. Станилов.
Уважаеми господин Министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, въпросът за връщането и обезщетяването на имотите на тракийските и малоазийските българи бежанци е част от нерешените въпроси в двустранните отношения между България и Турция. Това е ясно. През последните 50 години между двете страни нееднократно са водени преговори по този въпрос, които за съжаление не са довели до конкретни резултати.
Юридическите основания за претенциите на Република България към Република Турция се съдържат в Договора за приятелство между България и Турция, както вече казахте, известен като Ангорски от 1925 г., и в протокола „Башев-Чаглаянгил”, подписан на 21 август 1966 г., както и в чл. 2 от Договора за приятелство и добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция от 6 май 1992 г., където е записано следното: „Страните са решени да разрешават всички съществуващи между тях проблеми, включително имуществени, социални и хуманитарни въпроси.”
Съгласно постигната през 2008 г. договореност между президентите на двете държави беше създадена Смесена експертна комисия по нерешените въпроси между България и Турция. В изпълнение на Решение № 164 на Министерския съвет на Република България от 14 май 2009 г. бяха създадени експертни работни групи в рамките на българската част на Смесената комисия. Основната и най-голяма експертна група е тази по имуществените и социални въпроси, която включва и въпросите за обезщетение на имотите на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия, както и връщането на имотите на Фондацията на българските православни църкви в Турция – така наречените „Екзархийски имоти”.
Експертната работна група издирва, систематизира, анализира и обобщава фактическия материал, необходим за оформяне, актуализиране и излагане пред турската страна на позициите и претенциите на българската страна. След като под общата координация и с активното участие на експерти от Министерството на външните работи бяха изготвени и съгласувани горепосочените основания, на 18 май 2009 г. в Анкара се проведе първата среща на Смесената комисия. До момента са осъществени общо четири такива срещи, като четвъртата беше проведена на 18 декември 2013 г. в София.
На всички срещи българската страна, респективно Министерството на външните работи, ясно и категорично отстоява българската позиция за намиране на адекватно решение на въпроса с имотите на нашите бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Нашата позиция включва искането за постигане на конкретни ангажименти от турска страна за пакетното обезщетяване на имотите на всички тракийски бежанци.
Трябва да се отчете фактът, че турската страна също поставя насрещни имуществени претенции, които са диаметрално противоположни на нашите. България настоява да бъде постигнато съгласие по принципни въпроси, отнасящи се до характера и вида на взаимните имуществени претенции, периодите, за които се отнасят тези претенции, както и начина на уреждане на вземанията. За реализирането на този приоритетен за България въпрос, в допълнение към продължаващата работа на Смесената комисия, българската страна се фокусира към максимално използване на комплексни възможности, особено в контекста на членството ни в Европейския съюз и на продължаващите разговори за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Господин Председател, ако ми позволите още тридесет секунди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: В тази връзка през 2011 – 2012 г. бе отчетен известен напредък по въпроса за връщането на имотите на Фондацията на българските православни църкви в Турция, които заедно с въпроса за имотите на българските бежанци е част от гореспоменатата експертна група в Смесената комисия.
Министерството на външните работи на Република България направи постъпки за провеждане на пета среща на Смесената комисия. До момента турската страна реагира пасивно. Въпреки това Министерството на външните работи продължава да оказва натиск в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Професор Станилов – реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря, господин Председател, че дадохте възможност на господин министъра като време да изложи докрай концепцията си, която беше изключително важна.
Аз съм народен представител от 10 години. Този ми е четвърти мандат и непрекъснато от нашата политическа сила сме поставяли именно този въпрос, както и политическата сила ВМРО навремето, когато беше в Четиридесето народно събрание, и те също поставиха веднъж този въпрос.
Имам чувството, че нещата се движат много бавно и че Министерството на външните работи на България недостатъчно използва всичките си инструменти.
Между изпълнението на Ангорския договор и претенциите на турската страна за имуществени обезпечения няма нищо общо. Още повече, че българската страна коректно уреди въпроса в много кратък срок за пенсиите на турските изселници, повтарям – изселници, докато нашите българи от Турция не са изселници, те са бежанци. Не са адекватни претенциите за вакъфски имоти и прочие. Ако има добър юрист в залата, може да разбере това и го знае априори.
Винаги външният министър отговаря – не става въпрос за Вас. Ето, Вие като отговорихте, стана на въпрос, че през октомври ще се навършат две години, откогато тази комисия не е заседавала. Политиката на турската държава е много добре позната – бавно, назад, никога не отстъпвай. Това са трите пилона, на които се крепи турската политика, но те са били империя, били са демократична империя. Такава им е политиката докрай. Въпросът е дали ние ще се поддаваме.
Вие лично ще поемете ли ангажимент да придвижите енергично този въпрос, тъй като колкото и диаметрално да се разминават политиките на политическата сила, която Вие представлявате във властта, и тази политическа сила, която представлявам в опозицията? Касае се за български интереси, за български въпрос, даже за политически имидж от подобно решение. Защото доколкото се познава турската външна политика, пак повтарям, те ще упорстват, те няма да отстъпват и насреща си ще имат огромни претенции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, проф. Станилов.
Дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, прав сте. Много дълго време се говори по този въпрос. Вие сам дефинирахте някои параметри на външната политика или поне на отношението на турската страна по този въпрос и си давате сметка, че нашата енергичност, когато се срещне с тези параметри, има затруднения. Именно заради това толкова дълго време разговаряме по тези въпроси. Ние сме наясно, че става въпрос за защита на български национални интереси. Отстояваме ги. Не сме отстъпили. И ще продължаваме да ги отстояваме.
Аз лично съм настоявал няколко пъти за заседание на Смесената комисия, преди да организираме междуправителствено заседание. И ще продължавам да настоявам за това. Междуправителствено заседание може да се състои тогава, когато то се подготви добре, а част от подготовката минава през разговорите в Смесената комисия. Енергичността в случая я има. Мисля, че ще намерим начин да направим по-интензивен разговора с нашите турски колеги и приятели. Въпросът е, че и политическата обстановка в съседната Република Турция в момента е достатъчно усложнена след изборите. Трябва да отчитаме и тези фактори.
Надяваме се, че там правителство ще бъде съставено и ще можем възможно най-скоро да подновим този разговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Министър.
С това днешното Ви участие приключи. Желаем Ви успешен нататък.
Продължаваме с въпроси към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
Всъщност оттук до края на парламентарния контрол има три въпроса и едно питане от народния представител господин Бинев.
Въпросът Ви към министъра на околната среда и водите е относно изпълнение на комуникационен план на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Видно от сайта eufant.bg е, чe Вашето Министерство е сключило договори с определени медии, което буди сериозна тревога. Въпросните споразумения касаят предоставяне на програмно време за излъчване на аудиовизуални форми и са сключени в периода март – май 2015 г., но рекламират изтекъл програмен период. Договорените възнаграждения значително надвишават тези, които са били договорени в рамките на други оперативни програми. Пример може да се даде с данните за Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, които сочат, че въобще не са били сключвани подобни договори през последните месеци на настоящата година.
Тази информация буди известно недоумение и съмнение за злоупотреби, тъй като става въпрос за разходване на значителни средства за дейност, засягаща вече приключила оперативна програма.
В този контекст бих желал да Ви попитам какви са причините, довели до сключването на договори с подобни условия и ще инициирате ли проверка по случая? Не смятате ли да накажете служителите, които са си позволили да препоръчат това да бъде изпълнено?
Мисля, че след въпросите ми към господин Лукарски, тези неща ще бъдат избегнати, тъй като и при него имаше подобни действия също.
За да обясним на хората, които може би ни гледат в момента, става дума за следното нещо: да се рекламира програма, която вече е изтекла, е ясно, че става дума за купуване на медиен комфорт и не може да означава нищо друго. Разбира се, след това ще се каже: „Искаме да се похвалим с добре изпълнената програма”. Има начини това да бъде обяснено и артикулирано, но всъщност става дума за едно-единствено нещо, тъй като идеята за комуникационната стратегия на оперативната програма е съвсем друга. Тя е, за да разясни какво следва, какво трябва да се направи, кои са хората, които трябва да бъдат активни и какво трябва да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Бинев.
Уважаема госпожо Василева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Бинев, започвам с това, че не мога да споделя тревогата, която изразихте относно съмнения за незаконосъобразност. Също така категорично не съм съгласна с твърдението, което току-що заявихте, че програмата е приключила. Съгласно регламента оперативните програми за периода 2007 – 2013 г. приключват със сроковете за допустимост в края на 2015 г. В този смисъл програмата съвсем не е приключила.
Във връзка с въпроса Ви, Ви информирам, че както другите програми, така и Оперативна програма „Околна среда” през 2015 г. чрез управляващия орган провежда информационна кампания в изпълнение на комуникационния план на оперативната програма. Акцент в комуникацията е представянето на резултатите от изпълнението на програмата във връзка с нейното приключване. Кампанията, която се провежда, е част от изпълнението на третия етап 2014 – 2015 г., от комуникационния план на програмата, одобрен от Европейската комисия през месец май 2008 г.
Мерките за информация и публичност са насочени към представяне на широката общественост на резултатите, постигнати при изпълнението на оперативната програма, както и към осигуряване на прозрачност за изразходваните средства, предоставени от Европейския съюз и националното съфинансиране.
За изпълнение на мерките за информация и публичност са избрани различни информационни канали в зависимост от целевите групи и заложените цели на кампанията.
Избраните комуникационни методи са: информационна кампания в електронните медии, насочена към широката общественост и провеждане на информационни събития – семинари, дискусии, пресконференции и други, насочени към различните целеви групи съгласно комуникационния план на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
Комуникационните методи, които се използват в кампанията, са съобразени с посочените цели и целеви групи, анализът на ефективността на досегашното изпълнение на мерки по комуникационен план, пипълметрични данни и анализ на телевизионна и радиоаудитория, както и с възможностите за финансиране на тези мерки по Приоритетна ос 4 на оперативната програма.
С цел подготовка и реализиране на кампанията в електронните медии на базата на пипълметрични данни и анализ на телевизионна и радиоаудитория са изпратени писма-покани към електронните медии за представяне на оферти за програмно време. Постъпилите в Министерството на околната реда и водите предложения са разгледани, като предложените от медиите формати: време за излъчване, цена и срокове, са анализирани и оценени в контекста на пипълметричните данни, целевите групи и целите на кампанията.
Сключени са договори с електронни медии, с фиксирани параметри и срокове за постигането на основните цели на кампанията: предоставяне на широката общественост на резултатите, постигнати при изпълнението на програмата, в това число и приносът на програмата за подобряване качеството на живот в страната; осигуряване на прозрачност за изразходваните средства, предоставени от Европейския съюз и националното съфинансиране.
В заключение, отново бих искала да подчертая, че мерките за информация и публичност са изцяло в съответствие с изискванията на регламента и се изпълняват при спазване на принципите за равнопоставеност, навременност, адаптивност, партньорство и прозрачност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Реплика – господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Госпожо Министър, ще Ви задам още един въпрос: доволни ли сте от комуникационната стратегия и според Вас изпълнила ли е тя целите, които си е поставила?
Бих Ви помолил да ми изпратите програмите, които остава да бъдат решени за 2015 г., пък аз ще Ви изпратя Комуникационната стратегия или рекламите, които са в медиите. Заедно с Вас ще преценим дали наистина предоставената информация от медиите всъщност е Комуникационна стратегия или нещо друго.
Уверявам Ви, че ако отидем заедно в Европейската комисия и представим нещата точно така, както те изглеждат – как се прави Комуникационната стратегия в България, нашите европейски партньори няма да бъдат удовлетворени. За съжаление, това не е прецедент. Сигурен съм, че Вие наистина трябва да защитите, че парите са изразходени правилно, но, повярвайте ми, хубаво е все пак да видим дали наистина целите, които си поставя като цяло Комуникационната стратегия, са постигнати. Това е единствената добавка към въпроса ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, безспорно като член на Комисията, която упражнява контрол върху еврофондове, имате достъп до цялата информация, която касае отчитането на работата на управляващия органи и постигнатите цели и резултати по програмата, както и комуникационния план. Разбира се, винаги сме на разположение и заявявам готовност, ако желаете, да бъдат дискутирани повече детайли. В допълнение искам да Ви уверя за пореден път, че Европейската комисия следи както изпълнението на програмата, така и на комуникационния план. Той е приет с решение на Комитета за наблюдение на програмата, както и на Европейската комисия. Така че изцяло е в съответствие с Регламент ЕО1828/2006. управляващият орган изпълнява своите ангажименти, които съгласно чл. 7 изискват: „Управляващият орган да гарантира, че мерките за информация и публичност се изпълняват в съответствие с комуникационния план и се цели да се осигури възможно най-широко медийно покритие с помощта на различни форми и методи на комуникация на съответното териториално равнище”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Това беше последното Ви участие за днес.
Преминаваме към въпросите, формулирани от народния представител Слави Бинев, към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения господин Ивайло Московски.
Първият въпрос е относно бюрократични пречки пред иновативни бизнес начинания
Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колега, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Една уговорка – това е въпрос, който съм задал преди повече от пет месеца. За жалост, не можахме да получим отговор на него. Няма значение какви са били причините.
Специално този въпрос не изисква моментален отговор, но винаги е добре да се отговаря по-бързо на въпросите, защото има въпроси, на които, ако не отговориш веднага, те не са актуални.
Обръщам се към Вас във връзка с новата фирма „Либра”, която е конкурентна на сега действащите таксиметрови компании. Срещу тази компания се подхожда особено решително. Тази компания ползва много нови автомобили, доколкото знам шофьорите отговарят на най-високите критерии.
Защо не се подхожда така към други таксиметрови компании? Приветствам Вашите намерения за проверки, за да се гарантира сигурността на пътниците, но настоявам за пълна проверка и на останалите таксиметрови компании.
Смятам, че е наложителна проверка и на превозните средства от градския транспорт и междуградския транспорт, както и на така наречените „маршрутни таксита”. Тоест това начинание, тези проверки, този административен акт е много добре за тази фирма, защото това гарантира на пътниците техния комфорт, но в края на краищата не трябва да има двоен стандарт.
Всеки безпристрастен може да види с просто око повече от окаяното състояние на превозните средства в България. Ако започнете споменатите от мен проверки, ще докажете, че няма преднамерени действия спрямо новата компания. Това ще отговори на въпроса: така ли стимулира предприемачеството у нас?
Хубаво е да се извършват повсеместни проверки на всички таксиметрови коли от страната, както на градския, междуградския транспорт и маршрутните таксита.
Също така, защо решихте да санкционирате въпросната фирма? Запознахте ли се с нейните методи на работа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Уважаеми господин министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев, уважаеми още един народен представител, които сте останали в залата! Законът за автомобилните превози урежда извършването на превоз на пътници с леки автомобили срещу заплащане единствено под формата на таксиметров превоз. За започване на предоставяне на таксиметрови услуги превозвачът следва да отговаря на определени изисквания, на които трябва да съответства през цялото време, докато извършва и осъществява такава дейност. В противен случай би било налице основание за прекратяване на регистрацията на самия превозвач. Установени са изисквания и към водачите на леки таксиметрови автомобили, на които те трябва да отговарят, за да получат удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил”. В случай, че водачът престане да отговаря на някои от тези условия, удостоверението се отнема.
При постъпване на работа водачите представят и удостоверение за психологическа годност и на всеки три години подлежат на психологическо изследване.
Също така в Наредба на Министерството са установени специални и множество изисквания към леките таксиметрови автомобили, включително за тях е предвиден по-кратък срок на валидност на извършения технически преглед, тоест по-често да се извършва технически преглед на такъв автомобил.
Видно от изложеното за таксиметрова дейност, предвид високата степен на обществена значимост на същата и широкия кръг потребители на таксиметрова услуга е предвидена държавна регулация чрез нормативно уредена регламентация за започване на извършването й, определени строги правила при извършването й и осъществяване на постоянен контрол от „Автомобилна администрация” и от контролните органи на МВР.
Превозът, предлаган чрез платформата за споделени пътувания на пътници от „Юбер – България” ЕООД се доближава до голяма степен именно до таксиметровия превоз на пътници, като в същността си на практика е идентичен с таксиметровия превоз. Различията с нормативно уредената таксиметрова дейност са твърде незначителни. Те се изразяват в начина на поръчването на превоза – единствено чрез смартфон технологии и приложения, както и начина на заплащане на превоза – изцяло безкасов.
От една страна, таксиметров превоз също може да бъде поръчан чрез приложение на мобилен телефон, в случай че превозвачът е организирал такава възможност, от друга страна, възможно е таксиметровият превозвач да предвиди и уреди възможност за заплащане на цената безкасово. Тоест тези различия не са съществени.
Поръчването на услугата и заплащане на стойността й не са съществени характеристики за дейността, а са съответно предварителна и последваща дейност на самия превоз.
Превозите, предлагани чрез платформата за споделени пътувания на пътници, въпреки че по своята същност са идентични на таксиметровите, се извършват без спазване на каквото и да било от установените изисквания нито към самия превоз, нито към водачите на този превоз, нито към автомобилите и съответно без осъществяване на какъвто и да е контрол от страна на държавен орган, общински или друг такъв, на който това да е възложено.
Извършването на обществен превоз при несъответствие с изискванията за това дава основание да се направи извод, че извършваната дейност е незаконосъобразна и противоречи на действащото законодателство, регламентиращо извършването на обществени превози.
Във връзка с конкретния казус – дали се извършват проверки на всички таксиметрови автомобили, предоставям на вниманието Ви следната информация:
- за 2014 г. са направени проверки на 47 хил. 580 таксиметрови автомобила; установени са нарушения и са съставени 2527 акта, а от началото на 2015 г. до 15 март са проверени около 6200 таксита и са съставени 379 акта;
- през 2014 г. са проверени 574 автомобила, осъществяващи превози на допълнителни автобусни линии или така наречените „маршрутки”; установени са нарушения и са съставени 45 акта. До 15 март на тази година са проверени 82 маршрутки и са съставени четири акта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Бинев, за реплика към министър Московски.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Може би това ще бъде единственият път, когато патриотите доминират тотално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ами при празна зала...
СЛАВИ БИНЕВ: Господин Министър, въобще няма проблеми с проверките. Напротив, аз приветствам проверките, които гарантират живота на нашите съграждани, и няма нищо по-хубаво от това наистина това да бъде така.
Става дума за двойните стандарти – към едни фирми се полагат страхотни грижи да бъдат изправни, да бъдат точни, към други фирми контролът е доста по-занижен. Това е всъщност и моят въпрос: кое налага, между другото, към тази фирма точно законът да бъде толкова стриктно прилаган, а пък към другите да бъде по-лек?
Всички можем да видим окаяното състояние, ако сравним двете коли и начините, по които въобще е направена методологията на двете фирми, ще разберем с невъоръжено око. Не е нужно дори да си специалист, за да кажеш: да, тази фирма е много по-подготвена от тази. А в същото време тази фирма, която е видно, че е по-добре подготвена, се контролира най-старателно, което буди...
Всъщност аз Ви алармирам в момента дали някой не злоупотребява с властта, която му е дадена, или властта, която упражнява. Това е! Просто трябва да прецените и да видите дали няма някакъв нездрав интерес на някой, който иска да направи нещо. Знаете много добре, че информацията, която получавам, не идва само от локалните представители на фирмата, тя идва и отвън, тъй като наистина повечето от политиците навън защитават интересите на своите компании и моментално алармират, когато има неспазване на европейски директиви и европейски закони.
Аз Ви алармирам, че няма нищо лошо в това да се правят проверки, стига това да не буди подозрението, че законът е много по-подозрителен към едни и по-благоразположен към други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: По същество, господин Бинев, изместваме малко темата. Не е основният казус това дали се правят проверки, или не. Уверявам Ви, че не се прилага никаква субективност при възлагането на проверките. Тук става въпрос за следното: по същество дейността на компанията „Юбер” за територията на България е незаконосъоразна.
В интерес на истината, личното ми мнение е, че би трябвало да позволяваме като държава всички нови технологии и нововъведения да имат право на достъп и да се конкурират на пазара. Но казусът не е при нас. Вие, като народен представител, имате пълното право и възможност да внесете такива изменения в законодателната рамка, че те да позволят на такъв тип услуги да могат да се прилагат на българския пазар. Към момента тази дейност е категорично незаконосъобразна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски отново е от народния представител Слави Бинев относно електронното управление.
Заповядайте, господин Бинев, да развиете своя въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, обръщам се към Вас във връзка с пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2014-2020 г. Проектът за електронно управление е от изключителна важност за държавата – ще премахне излишните административни тежести, ще допринесе за прозрачността на администрацията и ще се спестят много публични средства. Постигнатото през последните години е крайно незадоволително и направените разходи остават неоправдани и повдигат множество въпроси, включително за наказателна отговорност за участващите в процеса.
Кои са предприетите от Вашето ведомство мерки за осъществяване на очакваните резултати от етап нула на пътната карта и ще приключи ли през последната година въпросният проект, както е предвидено в цитирания документ?
Ще бъде от голяма полза, ако бъде изготвен и предоставен пред Народното събрание доклад за напредъка по проекта за по-голяма информираност. Ще могат да се отчетат пропуските и ще се набележат допълнителни мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Бинев.
Господин Московски, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Относно предприетите мерки на Министерството за осъществяване на очакваните резултати от Етап 0 на Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2014 – 2020 г. Ви информирам, че към днешна дата Министерството работи основно по пет проекта за развитие на електронното управление, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет”, резултатите от които са от изключително значение за развитието на електронното управление и са част от заложените мерки в Пътната карта.
Проект № 1: „Развитие на административното обслужване по електронен път”. Това е по Приоритетна ос № 3 – Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление, подприоритет 3.1 – Подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронното управление. Проектът включва пет основни дейности, които са приключили през 2014 г.
Проект № 2: „Подобряване на административното обслужване на потребители чрез надграждане на централните системи за електронно правителство”. Проектът включва шест основни дейности. Приключил е в средата на 2013 г.
Проект № 3: „Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез развитие на електронното управление в областта на пространствените данни”. В рамките на проекта са разработени и внедрени мрежови услуги в областта на железопътния транспорт, базирани на Географска информационна система от данните от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Проект № 4: „Повишаване квалификацията на служителите от администрацията на централно ниво чрез усъвършенстване на знанията и практическите им умения за управление на софтуерни IT проекти в съответствие със съвременните методологии”. Проектът е част от изпълнение на мерки, имащи за цел да отразят непрекъснатия технологичен напредък и развитие на цифровите технологии, подобряване управлението на човешките ресурси, повишаване квалификацията на служителите в държавната администрация посредством изграждане на умения за ефективно разработване, управление, координиране и мониторинг на програми и проекти в областта на информационните технологии и усъвършенстване на информационно-комуникационната среда.
Проект № 5: „Надграждане на съществуващите и изграждане на нови централни системи на електронно правителство с оглед на усъвършенстване на Информационно-комуникационната среда за по-добро административно обслужване на граждани и бизнеса”.
За изпълнение на всички тези дейности са сключени договори с изпълнители след проведени процедури. Според графиците за изпълнение на отделните основни дейности на Проекта всички поддейности, които са включени в този проект, следва да приключат към месец октомври 2015 г., което е в срок на Оперативна програма „Административен капацитет”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Бинев? Не желаете реплика, следователно няма и дуплика.
Преминаваме към питане от името на народния представител Слави Бинев относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за справяне с корупционните практики.
Процедурата е по-различна. Имате три минути този път.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Ще се опитам да ги спестя, защото започва да бъде много камерно всичко.
Благодаря Ви, господин Председателстващ!
Господин Министър, обръщам се към Вас във връзка със Стратегията на Вашето министерство за справяне с корупцията във ведомството. Корупционните практики в подобни държавни институции ще отдалечат страната ни от постигането на особено важни национални приоритети като присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Има зачестили случаи на корупционни практики в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Това явление е много тревожно и е в противовес с плановете на правителството за справяне с корупцията.
Във връзка с това моля да предоставите политиката за справяне с корупцията в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, най-вече с оглед на следните въпроси: какви мерки са предвидени за борба с корупцията във Вашето министерство, особено в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”?
Защо не се разрешава на служител, подал множество сигнали за корупция в ДАИ, да провежда изпити с кандидат-водачи на моторни превозни средства, въпреки че отговаря на всички изисквания и е предложен от прекия си началник за това?
Как повереното Ви министерство планира да подобри образователната подготовка на кандидат-шофьорите и съществува ли необходимост от внасянето на изменения в съществуващата законова уредба?
Какво ще предприеме Министерството във връзка с разследването, инициирано от Европейската комисия относно корупцията при издаването на книжки в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Господин Министър, имате пет минути за отговор. Тъй като сме в процедура на парламентарно питане, отговорът е с по-голямо времетраене.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Само с една корекция в началото, че подобни практики са с тенденция намаляване, а не с тенденция увеличаване.
По точка 1 със Заповед, № 08-7/21 май 2013 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са утвърдени Вътрешни правила за прилагане на антикорупционни процедури, в това число и за докладване, преоткриване, установяване или наличие на информация за допуснати грешки, нередности, измами, злоупотреби и други в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и Методика за оценка на корупционния риск. Утвърден е План за действие за превенция и противодействие на корупцията в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в който са предвидени конкретни мерки за ограничаване корупционните практики. Сигналите за нерегламентирани действия или съмнения за такива се разглеждат от екип експерти от централното управление на администрацията. Екипи от служители на централното управление на администрацията извършват проверки в областните отдели. При наличие за съмнение за корупционни практики съответните служители се отстраняват от дейността по провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.
С цел намаляване предпоставките за пораждане на корупционни практики, както и ограничаване на съществуващите такива, е въведено видеонаблюдение при провеждането на изпити и информационна система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, която позволява електронно обслужване на потребителите и преминаване към електронна документация в учебните центрове при провеждането на обучението и изпитите.
Информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, включва: електронен регистър на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В него учебните центрове въвеждат информация за всеки един обучаван от тях кандидат, както и получават достъп до цялата информация за обучението и изпитите, касаещи съответния учебен център.
Второ, електронен график: чрез него учебните центрове сами избират датата, на която да представят обучените от тях кандидати, като на тази база протоколите за провеждане на изпитите се създават по електронен път.
Трето, електронен жребий: ограничаване на субективния фактор при определянето на лицата, които ще провеждат изпитите.
Четвърто, електронна контролна карта: електронно нанасяне и отчитане на резултатите от практическите изпити за придобиване на правоспособност. Модулът осигурява възможност кандидатите да прегледат в учебния център записа от видеонаблюдението на практическия си изпит.
Съгласно § 19, т. 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредба № 38 от 16 април 2004 г., за условията, реда и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност, за провеждане на проверовъчни изпити, теоретичен изпит чрез решаване на електронен тест полагат от 1 януари 2016 г. всички кандидати, включени в списъците по чл. 16, ал. 1. Осигурена е техническата възможност до месец септември теоретичните изпити на всички кандидати да се провеждат чрез решаване на електронен тест на таблети, тоест хартиеният носител окончателно ще отпадне до края на тази година.
Независимо от предприетите до момента мерки съществуват възможности за нерегламентирани действия при явяване на теоретични изпити. Констатирани са случаи, при които вместо вписания в протокола кандидат, на изпита се явява друго лице, което използва личната карта на кандидата, вписан в протокола или използва неистинска лична карта с данните на кандидата, вписан в протокола.
Електронните устройства за решаване на електронни тестове осигуряват запазване на решените тестове и прилагане към тях на три снимки, произволно избрани моменти по време на изпита на кандидата. В протоколите от проведените изпити Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” прилага снимки вече на всички кандидати, които са положили изпит по електронен път.
Изпълнителната агенция обсъжда с Министерството на вътрешните работи възможността за проверка на лицата, които са се явявали на теоретични изпити преди издаването на свидетелството за управление да бъде направено сравнение по електронен път на снимката на лицето с действителното лице, което е решавало теста и се е явявало на изпит.
Констатирани са случаи, при които кандидатите използват технически средства – камера, слушалки при решаване на изпитните текстове. В тези случаи изображенията на въпросите чрез камера са достъпни за лица извън кабинета за провеждане на изпита и на кандидата се диктуват верни отговори. Към настоящия момент се търси техническа възможност за предотвратяване на тези случаи.
При проверки на тестовете на хартиен носител от проведени теоретични изпити за придобиване на правоспособност, освен отбелязването от кандидата, са установени нанесени символи на мястото, предназначено за отбелязване на верния отговор. Считаме, че символите са поставени предварително и при изпита на кандидатите са предоставени вече решени тестове. Случаите са представени на компетентните органи за разследване, но това ще приключи до края на тази година, тъй като изцяло ще се премине на електронен вариант. При осъществяване на последващ контрол на видеозаписи от системите за видеонаблюдение в кабинетите за провеждане на теоретични изпити са установени случаи, при които кандидатите разменят изпитните си тестове. Тези случаи по същия начин са предадени на компетентните органи.
С цел осигуряване на оптималното използване на административния капацитет предложенията за включване на лица в списъка по чл. 28, ал. 1 от Наредба № 38 се изготвят от съответния началник на областен отдел, предвид датите за изпити и броя на комисиите в графиците за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност. Началникът на съответната областна дирекция организира, ръководи и контролира цялостната дейност на този отдел.
Във връзка с обсъждане на възможността за увеличаване броя на часовете по управление и въвеждане изисквания практическия изпит на кандидатите за придобиване на правоспособност от категория „Б” – да се провежда и на учебна площадка с цел подобряване качеството на обучението, ще бъде сформирана работна група от експерти и представители на неправителствени организации за обсъждане на предложенията и ще бъдат отправени съответните постъпления за изменение и допълнение на нормативната уредба.
В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не е постъпило запитване от Европейската комисия относно разследване за корупция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Бинев, имате две минути за два уточняващи въпроса към питането, което отправихте към министър Московски.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): От самото начало, господин Председател и господин Министър, уточних, че това са въпроси, които са зададени отпреди повече от пет месеца и е напълно нормално по много от тях да са решени някои въпроси, което аз аплодирам и което, уверявам Ви, ме радва. Това е изключително важно след като с тези въпроси сме успели по някакъв начин да подобрим средата. А това дали тя наистина е подобрена, или всъщност са взети мерки, които само ни отдалечават от крайната цел, ще мога да Ви го кажа в много близко бъдеще, защото аз продължавам да получавам информация по този въпрос. Ако има още сигнали, ще Ви запозная с тях, за да може те да бъдат предотвратени и лошите практики да бъдат елиминирани.
Уверявам Ви, че има страшно много сигнали в Европейската комисия по този въпрос, тъй като Вие знаете, непрестанно се повдига въпросът за войната по пътищата, а това се случва именно с тези съучастници, които са спомогнали да се издават фалшиви книжки. Това е било факт до момента, надявам се този факт да се стопира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Минев.
Господин Московски? (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Това беше последният въпрос към Вас днес.
Господин Бинев, поздравявам Ви, Вие подобрихте рекорда на българския парламент – седем въпроса и две питания, общо девет за един парламентарен контрол.
Поради изтичане на точката от дневния ред – приключване на въпросите от парламентарния контрол, закривам настоящето заседание.
Следващото заседание на българския парламент е във вторник, 28 юли, от 11,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 15,55 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Александър Ненков