Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев


Секретари: Юлиан Ангелов и Иван П. Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Днес провеждаме извънредно заседание съгласно приетото решение от предходната седмица с дневен ред, припомням:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Вносител – Валери Симеонов, председател на Временната анкетна комисия.
2. Проект за решение за избиране на Комисия за произвеждане на тайно гласуване при избора на омбудсман. Комисията се избира съгласно Раздел V от Правилата за избор, приети с Решение на Народното събрание от 8 юли 2015 г.
Вносители: Красимир Велчев, Васил Антонов и Евгения Алексиева.
3. Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
Първи въпрос: подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Втори въпрос: подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Трети въпрос: подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите.
Вносител – президентът на Република България.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители Радан Кънев и група народни представители – първи законопроект; и на Министерския съвет – втори законопроект.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 31 ЯНУАРИ 2015 Г.
Вносител е Валери Симеонов, председател на Временната анкетна комисия.
Колеги, представям на Вашето внимание Проект на решение, внесено еднолично само от господин Симеонов. Затова ще го докладвам служебно.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната
анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. до 30 ноември 2015 г.”
Дебатът е открит.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много зачестиха напоследък трагичните инциденти в държавата. Аз, госпожо Председател, моля да поканите здравния министър д-р Петър Москов, за да го изслушаме и да ни разкаже за инцидента, който се случи с д-р Илко Иларионов, който беше пребит в Курило, да ни даде малко повече подробности, за да видим какво се случва в нашето здравеопазване. Щом пребиват доктори, добре е Народното събрание да знае за какво става въпрос. Добре е да предприемете всички действия за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво точно очаквате да направя?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да поканите д-р Петър Москов – министър на здравеопазването, за изслушването му от народните представители по инцидента с д-р Илко Иларионов, пребит в Курило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега Гьоков, изслушването на членове на кабинета е по специално разписана в Правилника процедура. Когато видя спазена процедурата – с внесено в Народното събрание искане, съответно подписано, ще направя това, за което Вие ме призовавате.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кой му е дал думата на Гьоков?!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Председател, не става въпрос за стандартната процедура за изслушване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А да въведем някаква нова процедура?! Принос към правилника?! Благодаря.
По точката, която обсъждаме по дневния ред, има ли изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По предложения Проект за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. – Временната анкетна комисия е създадена на 19 февруари със срок на действие два месеца. Предлага се да бъде удължен срокът за работа на Комисията до 30 ноември 2015 г., тоест недостатъчно е времето, за да се провери и оцени състоянието на енергетиката в Република България, а обхватът е до 31 януари 2015 г.
От решението за такава Комисия досега има промяна в нормативната уредба, включително и в Закона за енергетиката. Логично е да има анализ и предложения за оптимизиране на дейностите в сектор „Енергетика”, след като е създадена Временната анкетна комисия, но очакванията, свързани с констатациите, са по-скоро те да са за законодателни промени. Би следвало те да са при доказана необходимост, обосновка за това как ще се отразят в бъдещи периоди, съобразени със Стратегията за развитие на сектора и обществена подкрепа.
Уважаеми колеги, би имало логика Комисията да работи с нов времеви период, но това не се предлага. Ако в решението се промени: „и към 31 януари 2015 г.” се замени с „към 31 юли 2015 г.”, ще имаме основание да очакваме Комисията да анализира актуална информация, която е съгласно променените нормативни реалности. Не смятам, че само удължаването на срока за работа на Комисията е достатъчен.
Призовавам председателя за точна преценка за необходимия срок и продължаването на дейността на Комисията да се вмести стриктно в този срок.
Уважаеми колеги членове на Комисията, ако трябва, заседавайте всеки ден, но спазете срока. Цялото общество очаква да чуе резултата от Вашата работа, нетърпеливи са да бъдат огласени конкретни констатации и конкретни предложения. Мудната работа и разтеглянето на сроковете правят Вашата работа неадекватна, защото междувременно настъпват и промени в нормативната уредба, което променя и базата на съдържанието на оценките Ви.
Трябва да посочите и конкретни факти, защото работата на Комисията е в полза на обществото, а не членовете на Комисията да трупат знания. Искаме да чуем истината за договорите в енергетиката, за вземане на решенията за работата на отделните дружества. Срочното действие на тези комисии цели да предпостави именно активната и динамична работа и за удовлетворяване на обществения интерес с конкретни резултати в кратки срокове.
Уважаеми колеги, предложението за създаване на Комисията е обосновано с мотивите за сектор „Енергетика”, цитирам: „Тежката ситуация, в която се намира, се свързва повече с липса на прозрачност при вземане на решения, с лошо управление на държавните дружества и неупражнен финансов контрол – в много случаи с надмощие на частни корпоративни интереси над държавната политика и професионална логика.”.
След като от парламентарната трибуна са казани тежки обвинения, сигурно ораторът е предоставил на колегите от Комисията и доказателства, факти, обстоятелства и други, защото ако това не е така, популистката риторика не е полезна особено сега, когато има напрежение, протести и на заетите в индустрията, и на енергетици; в скоро време най-вероятно можем да очакваме и на всички граждани.
Със сигурност българският народ очаква да научи истината за договорите в енергетиката, за вземането на решения, за работата на отделните дружества. Ако се установят лоши практики, нарушения на закона, има данни за престъпления, ще е ясно, че Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност не са работили ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще научим от доклада на Комисията, когато ни бъде представен. Сега дебатираме само срока.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Моля да не ме прекъсвате, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато излизате извън темата, не само ще Ви прекъсна, но ще Ви отнема и думата!
Това, че сте си приготвили нещо, което трябва да го прочетете и то е извън точката на темата, която обсъждаме…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Моля да не ме прекъсвате, госпожо Председател! Не, не е извън точката.
Ако се установят лоши практики, при такъв сценарий може би ще трябва да помислим за създаване и на Анкетна комисия за работата на службите и компетентните институции по отношение на сектор „Енергетика”.
Отново Ви припомням, че мотивите за създаването на Временната анкетна комисия внушават неспазване на законите на Република България. Популизъм ли е това, опит за създаване на напрежение към работещите енергетици, или реалност, очакваме да разберем от доклада на Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Ташева, за да редуваме от различни парламентарни групи, след което ще бъде господин Жаблянов.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители, въпросът с удължаване на срока на работа на Временната комисия е обоснован от голямо противоречие, което залегна още в нейното учредяване. Ако погледнете какво е заглавието на Комисията, каква задача й е предоставена – тя трябва да разкрие причините за банкрута на българската енергетика през последните примерно 17 – 18 години.
Работата на такава Временна комисия не би била пълна дори би била лишена от смисъл, ако след като постави диагнозата, напише епикризата, тя не предложи решение – лечение. Тоест тази Комисия и всяка друга комисия – имало е такива още в Четиридесет и първото народно събрание – трябва да излезе със законодателни решения, които да сложат край на източването на българската енергетика. Това е колосална задача. Това е сизифов труд в много случаи, тъй като – нека да Ви кажа съвсем откровено, и друг път съм го казвала, и мои колеги от „Атака” – в тази зала, когато става дума за разрухата на българската енергетика, невинни няма!
Като изключим Партия „Атака”, във всяка една парламентарна група има лобисти, които са се възползвали, включително и са забогатявали благодарение на ценовите модели – забележете, настоявам да се запомни това: благодарение на ценовите модели, създавани от регулатора, които фактически са в основата на източването на българската енергетика.
През всичките години, през които е създаден, българският регулатор е действал като пазител на интересите на това, което наричаме американски „Марици”, частни търговци на ток, ЕРП-та и ВЕИ-та. Той никога не е защитавал интересите на масовия български потребител.
За да се постави диагноза, да се напише епикриза и да се препоръча лечение, не е възможно една комисия да работи само два месеца. Не може 20 години да източваш такъв могъщ сектор, а за два месеца да му предпишеш лечението, да назначиш лечението. Тоест още в самото начало противоречието беше заложено между задачата, която се поставя на тази Комисия, и времето, което й се дава да реши тази задача. Ето защо се налагаше времето да бъде удължавано.
В момента пред нас е месец август – отпускарски, а месеците септември и октомври ще преминат в предизборна кампания за местните избори. Така че има някакъв смисъл времето за работа на Комисията да бъде удължено ефективно само с още един месец – ноември, тъй като от 1 август до 25 октомври няма да има условия депутатите, които са членове на тази Комисия, да работят и в Комисията, и в предизборната кампания.
От друга страна, трябва да се запитаме: защо досега Комисията не можа да излезе дори с един междинен доклад? Какво свърши Комисията до тук? Тя е разгледала само работата на ЕРП-тата и на ВЕИ-тата, тоест тя се е съсредоточила единствено и само в областта на българската електроенергетика. Но българската енергетика не е само електроенергетика. Къде остава газовата компонента? Какви язви щяха да излязат, ако Комисията беше работила и в тази сфера, в този подсектор?
Под чадъра на извинението „нямахме време” остават и топлофикациите, които, искам да напомня, тук имат не просто лобисти, частните топлофикации и тъй наречените „когенерации”, смея да кажа, тук си имат цяла парламентарна група. Комисията не можа да се занимае с гешефтите в топлофикационните дружества, още по-малко й остана време да констатира защо повечето от тях, да не кажа всичките, са офшорки. Те не плащат данъци на нашата държава...
РЕПЛИКИ ОТ ДЯСНО: Плащат.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Момент!
Кой направи така, кой разреши, че топлофикационните дружества, които получават преференции, преференциални цени, фактически са регистрирани като офшорки, най-често във Великобритания, в Лихтенщайн, в Делауеър и така нататък.
С други думи, от Вас зависи да решите искате ли тази Комисия да каже истината или предпочитате да прекратите срока на нейната работа, за да останат в сянка и в удобна тъмнина големите язви, които допринесоха до парадокса в България, единствена в света, енергетиката да бъде губеща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Ташева има ли?
Господин Жаблянов – за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предложението за втори път да бъде удължен срокът на Комисията, която би следвало да изясни не само пред българската общественост, но и пред Народното събрание състоянието на българската енергетика, е почти скандално. На фона на това, което се случва с електроенергетиката в момента, на фона на небалансираните интереси, очевидно в отрасъла, на фона на предстоящата безпрецедентна стачка на работници и работодатели в този отрасъл, искам да кажа, че политиката, която се провежда и от Народното събрание в последния месец, доведе до там да се обединят синдикатите, работодателите и техните членове срещу политиката в областта на електроенергийния отрасъл. И ние в тази ситуация, като парламент и като институция, нямаме позиция не заради друго, а защото, както вече беше отбелязано и от колегите преди мен, няма три реда от тази Комисия по този въпрос.
Ние за какво създаваме тази Комисия въобще? Ако няма задължение тази Комисия поне в един междинен доклад да информира народното представителство обективно, не от гледна точка на Комисията за енергийно и водно регулирано (КЕВР), не от гледна точка на организацията – работодателите, не от гледна точка на производителите на електроенергия, а от гледна точка на народните представители, какво става в този отрасъл?
Преди един месец бяхме, с извинение за израза, набутани в една ситуация, в която да изслушваме председателя на КЕВР по въпроса каква да бъде цената на един мегаватчас, тук, така както сме се събрали с Вас, буквално, смучейки си от пръстите или отстоявайки конкретни интереси на конкретни организации или физически лица, които имат интереси в отрасъла.
Тук ми се струва, че пропускът на Комисията е наистина изключително сериозен, защото тя трябваше да бъде в полза на всички нас. Защото стачката е утре, колкото и да се правим, че такава няма да има, защото интересите са достигнали до крайност и в двете посоки. Едните искат пари, за да балансират дефицита и го събират от производителите на електроенергия, а производителите на електроенергия казват, че няма да дадат тези 5%, с които ги задължихме, защото не им се дават пари и защото нямат обществен интерес или обществена отговорност, както ние искаме да ги задължим в този фонд.
Искам да поставя въпроса: При това положение каква е ползата от нашите законодателни инициативи? Този фонд ще се състои ли, който ние тук учредихме, в който всички трябва да дават по 5%? Те не искат да дават тези 5%. Те даже в момента си изкарват и работниците на улиците. Ето тук беше мястото на тази Комисия да излезе и да ни обясни на какво се дължи дефицитът в Националната електрическа компания (НЕК) и може ли този дефицит в НЕК да бъде разглеждан ей така, изолирано, извън цялата междуфирмена задлъжнялост в българската икономика? Защото ние тук се занимаваме с политика на парче, с поправки на закони на парче, с една или друга алинея, която определя колко струва един мегаватчас, но не определя каква е себестойността на енергията. Това е липса на цялостна енергийна политика, която не е само от това правителство, в интерес на истината, това е липса на цялостна информация за състоянието на отрасъла.
Тук, ако трябва по някакъв начин да се засили работата на тази Комисия с експерти, да се включат и други депутати в нея, ако трябва по някакъв начин да излезе с допълнителни материали и документи, да изслуша когото трябва, да покани когото трябва, но ние не можем да останем като заложници на лавинообразно развиващата се ситуация на сблъсък на интереси и конфликти в този отрасъл. Това го казвам не само от гледна точка на опозицията, а това е в интерес на управляващите. Защото когато производителите на електроенергия и потребителите на електроенергия излязат на улицата, това означава, че някой тотално е объркал политиката в отрасъла.
Не на последно място, в последната седмица тук сме свидетели на бакалски подход при определяне на цените. Ние сме определили 5%, онези, които произвеждат, ни определят друга цена и казват: „Абе ние сме направили големи инвестиции в отрасъла...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, този дебат е извън точката, която обсъждаме. Моля Ви!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам.
Искам да обърна внимание на липсата на ценова политика и тя е резултат от липсата на ценова политика по отношение на суровините и въобще цялостния баланс в отрасъла.
Искам да обърна внимание върху нещо друго. От пазара като регулатор на цените не могат да бъдат взети само като компоненти инвестициите и на тази база да се калкулира цената – нещо, което чуваме през последните седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие коментирате закон, приет от Народното събрание, а не работата на Комисията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Народното събрание беше събрано по спешност и не мога да допусна, че Комисията, която създадохме, не може да излезе с един междинен доклад от три страници и искат бланкетно удължаване на тяхното съществуване до края на годината. Извинявайте, но ползата от нея не е ясна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, моето несъгласие всъщност е с малко категоричните квалификации, които отправяте по отношение на Комисията, а не че по принцип не сте прав от гледна точка на това, че като външен наблюдател е нормално да недоволствате от това, че до този момент Комисията не е излязла с доклад.
На първо място, Комисията не е излязла с доклад по тази причина, че и за мен беше новост да го науча, че не можем да излизаме с междинен доклад. Иначе докладът е готов и ще бъде изнесен в четвъртък – говоря за междинния доклад, за всички констатации, които са направени до момента. Естествено, че няма да го наречем доклад, няма да го представим пред Народното събрание. Ще има открито заседание, на което ще запознаем всички, за които представлява интерес, заповядайте и Вие, с констатациите към настоящия момент, обобщени и синтезирани в максимално разбираема форма.
Пак ще повторя, моето несъгласие е за това, че давате една оценка на Комисията. Мисля, че Комисията работеше доста съвестно и отговорно, всички членове могат да потвърдят това. Обемът на материята е изключително голям. Не става въпрос само за чисто информационно опознаване, както някой го беше казал преди това, да се информира Комисията, което е неизбежно, тъй като, пак повтарям, материята е много мащабна, не само запознаване с нормативните документи – не само законови наредби, наредбите на КЕВР, съответно на министерствата, просто обемът е прекалено голям, за да може да се излезе с доклад, от който лично мен да не ме е срам. Такъв доклад ще има, ако удължите. Ако не удължите, пак ще има, но ще бъде частичен. Няма да обхване цялата област, включително докладът, за който говореше госпожа Ташева – топлофикациите, държавните предприятия. С останалите имаме готовност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че работата е свършена.
В заключение искам да Ви кажа последно изречение: Не си мислете, че Комисията, работейки, не е дала резултат. Резултатите вече ги имате – промените в Закона, до голяма степен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов. Дадох Ви знак за времето.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Промени на някои наредби, но, прав сте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика има ли, колеги? Няма.
Господин Жаблянов, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Симеонов! Аз съм съгласен, че материята, с която се занимава Комисията, в никакъв случай не може да бъде наречена елементарна не само от гледна точка на обема на нормативните документи, които са приети и които – най-вероятно голяма част от тях са взаимоизключващи се, но също от гледна точка на интересите, които се пресичат в този отрасъл, тъй като той запази най-големия държавен дял в него от всички други производствени отрасли. Поради тази причина продължава да бъде обект на нарастващ интерес.
Очаквам от Комисията да се произнесе категорично по бъдещето на държавната електроенергия и на държавните предприятия в отрасъла. Получава се така, че спекулирайки с пазарните механизми, загубите започват да се трупат в държавните предприятия, а в частните производители се търсят всевъзможни механизми за реализиране на печалби, които се превръщат в счетоводни нули. Този механизъм е основната причина лаически да Ви кажа като страничен наблюдател, според мен, за огромния дефицит в НЕК и редица други причини и обстоятелства.
Искам обаче да ни запознаете и подробно какво беше предоговорено от господин министър-председателя с така наречените „американски централи” и онзи знаменит договор, който беше сключен така, че в момента дългът в НЕК се увеличава. Какво беше сключено тогава? Поискаха да платим задълженията в брой, за да се предоговорят условията. Нали това поискаха от нас? И понеже са много наясно, че българската държава не може да извади едни 800 милиона да ги плати, оттук нататък предоговарянето приключи. И ние сега се намираме в тази ситуация.
Очаквам от Комисията предложения в тези посоки и, разбира се, и законодателни инициативи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Изказване? Заповядайте.
Колеги, имаме Проект за решение за удължаване на срока на действие на Комисията, а не по същество дебат за състоянието на българската енергетика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Без всякакво съмнение, госпожо Председател. Затова не смятах и да взимам думата, но бяха зададени много ключови въпроси, на които, ако не бъде отговорено, просто няма да бъде честно. Затова съвсем накратко ще кажа само едно нещо. Тук един колега попита откъде идва дефицитът на НЕК? Сега, много простичък отговор и много простичък пример. Миналата седмица левицата активно гласува промени в Закона за енергетиката, с които отвори вратата за биомаса на животински тор. Хей така, колеги, беше зададен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, изцяло извън точката, по която върви дебатът в дневния ред.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Председател, нямахте този категоричен отговор към ораторите при това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напротив, от първия изказващ се отговорът ми е категоричен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дайте ми една минута, както дадохте по 6 – 7 минути на предишни оратори по подобни теми.
Хей така става, колеги, дефицитът.
Затова искам да защитя Комисията, която прави проверка в енергетиката, която задава неудобни въпроси, и която събира информация за решаване на този дефицит като проблем и ще излезе накрая и с допълнителни законодателни предложения.
Също така искам да подчертая следното нещо. Прави ми впечатление, че тези депутати, които не са членове на Комисията, но идват на всяко заседание, търпеливо изчакват и изслушват дебата. А тези колеги, които никога не са идвали на тази Комисия, нямат представа за естеството на работата, са много активни в зала, говорят общи неща, които нямат и връзка със заседанията на тази Комисия, но може би искат да чуят своя собствен глас, а и смятат, че, говорейки общо за енергетиката, са полезни на това Народно събрание, в което аз имам дълбоки съмнения.
Ще подкрепя обаче удължаването на срока по една много важна причина – Комисията до момента се занимаваше в своята работа с електроенергетиката. Нямаше време за топлоенергетиката и нямаше време за анализ на предприятията, които се занимават с природен газ, което е съвсем друга област, за която си трябват поне няколко месеца допълнителна работа. Тази Комисия не струва почти нищо на Народното събрание. Струва нашето време. Но имам чувството, че някои колеги, които правят иначе изказвания, изглеждащи принципно, не им върши работа тази Комисия, защото тя постоянно задава тежки въпроси и прави изслушвания, които никога никой не е правил. Такива изслушвания, които в момента се организират, и въпросите, които в момента се задават, никой никога не е правил, колеги.
И аз имам чувството, че на много хора това не им харесва, но няма как да си го кажат откровено и те затова по принцип говорят: защо се отлагал срокът, защо се забавила Комисията. Какво Ви пречи, бе, колеги? Какво Ви пречи тази Комисия? Нищо не струва на Народното събрание. Почти нищо не струва. Какъв Ви е проблемът ми е много интересно? Защо искате бързо да приключи? Искате бързо да приключи, за да няма, колеги, такава Комисия, за да ги няма вече тези изслушвания, да не се викат всеки месец предприятия, включително частния сектор, да им се задават ключови въпроси. Искате да излезе обичайният доклад, който сме виждали много пъти в това Народно събрание, и работата да бъде заметена оттук нататък и да бъде затворена.
Мен ако ме питате, колкото по-дълго работи тази Комисия, тя е полезна със самата си работа, със самите изслушвания, със самите въпроси, които задава, а и, разбира се, с окончателния доклад, който ще представи.
Призовавам Ви колеги, всички, които показват такава загриженост към българската енергетика, тя да не остане формална, а да вземете да подкрепите при това положение удължаването на срока на Комисията, която прави проверки, изслушва и за първи път се зарови в дълбините на блатото, което представлява в момента българската енергетика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Господин Жаблянов – първа реплика, господин Таско Ерменков – втора реплика, трета – Делян Добрев.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Димитров! Аз ще цитирам един политически деец от началото на ХХ век – не е българин, който е казал: „Движението е всичко, целта е нищо”. Като гледам, и тази Комисия работи на този принцип, а Вие сте дълбоко убеден, че тази Комисия е една закрита лаборатория, в която като се съберат 30 души, тя е върхът на представителството в енергетиката и върхът на експертната мисъл. Ако беше така, досега да сте написали доклада.
Извинявайте, ако тази Комисия се занимава само с изслушвания, без никакви резултати, никаква обществена полза няма от нея. Ама никаква обществена полза, освен удовлетворението на личното его на участниците в нея.
Електроенергетиката и енергетиката са отрасли, които се развиват извън Комисията, господин Димитров. Вие защо смятате, че в тази Комисия се регулира... Ами, цялото българско общество има отношение към това, не депутатите, които не присъстват. И като не присъстват – какво като не присъстват? Какво стана? Вие какво направихте? Извинете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Димитров, Вие зададохте един хубав въпрос тук към колегите от ляво. Вие ги питахте: „От какво Ви е страх? Защо искате така набързо тази Комисия да приключи и да не си довърши своята работа?”. Може би, защото многократно повтаряме от тази трибуна да не се опитват да гледат назад и да сочат с пръст назад колегите от БСП, защото сочат сами себе си. Те дори в днешните изказвания стигнаха до тази крайност вече да не гледат назад, а да гледат напред, тоест да гледат към утре. И задават въпроса как било възможно да протестират едновременно работодатели и синдикати и как, какво щяло да стане, ако производителите откажели да платят петпроцентната вноска, която ние сме въвели тук, в Народното събрание, със закон. Ами, те по същия начин, колеги, могат да откажат да плащат и корпоративен данък, и ДДС да откажат да плащат, и социални осигуровки, и всичко останало. Как може от трибуната на Народното събрание да се пита какво ще стане, ако те откажат да плащат вноската, която ние сме гласували със закон?
Така че, господин Димитров, обръщам се към Вас да поясните още веднъж на колегите от ляво, че няма нищо страшно от тази Комисия, поне не за интереса на обществото. Точно обратното – в интерес на обществото е тази Комисия, както Вие казахте, да работи колкото се може по-дълго, защото с тази Комисия ще излязат редица факти и обстоятелства, които във времето са били по един или по друг начин прикривани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, първо, искам ясно и точно да заявя, Вие може да проверите това по начина, по който сме гласували промените в Закона за енергетиката, че групата на Българската социалистическа партия в онези параграфи, които касаеха биомасата и следващите параграфи по-нататък – за вноските във Фонда, гласува „въздържали се”. А това, което беше прието, беше прието с гласовете на Вашия коалиционен партньор – по-големия брат в коалицията. Така че недейте да прехвърляте вината за биомасата върху нашата партия, защото ние ясно и точно по целия този параграф гласувахме „въздържали се”. Погледнете и ще видите, че това е така.
Искам да Ви кажа и нещо друго, че когато се изказваме от ляво, ние се изказваме не защото искаме да замажем положението, а защото наистина сме притеснени от това, което се случва. Когато задаваме въпроси за продължаване срока на Комисията, ние ги задаваме със загриженост и съпричастност, защото малко са хората, които са запознати с дейността, която сме извършили. Евентуалното притеснение, което имат моите колеги, е абсолютно обосновано и то е във връзка с това, че до момента повечето заседания, които правим, са закрити, излиза малко информация в медиите. Така че не приемайте като обструкция това нещо, като поведение срещу съществуването на Комисията. Това е загриженост за начина на работа на Комисията, затова, че обществеността чака от нея повече резултати, затова че ние може би трябва да бъдем малко по-конкретни в изводите, които правим. Иначе всичко друго, което се казва, това, че ние сме против, че замазваме – това е едно политиканство и няма да помогне в дебата, който водим в момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, бих искал да Ви попитам: каква беше ползата от тези комисии, като тази например, която проверяваше работата на частните пенсионни фондове, които набързо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, вече сте много извън темата. Много извън темата!
Върнете се на темата и Проекта за решение за удължаване действието на конкретната Комисия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, госпожо Председател. Благодаря, че така стриктно, особено към Реформаторския блок, следите да бъдем в обхвата на темите, което е помощ, която постоянно ни оказвате, за която аз Ви благодаря.
Колеги, разбрахме от БСП, че бързат да приключат работата на Комисията, но не можах да разбера защо. Всъщност разбрах защо, макар че те не си казаха. Колегите от БСП, явно се разбра, че не искат да има такава Комисия, тя по-бързичко да приключи, да напише някакъв доклад, и проверките в енергетиката да спрат. Това ни казаха колегите от БСП: „Искаме тези проверки, които се правят в енергетиката, вече да бъдат спрени.” (Шум и реплики.)
Да се излезе с едно докладче, като онези докладчета, които сме виждали – няма да кажа къде, защото госпожа Председателката ще каже, че излизам от обхвата, но сме ги виждали. Ей такова докладче да се появи сега и да приключим цялата работа, това ни предлагат колегите от БСП.
По отношение на репликата, аз трябва да отговоря, госпожо Председател, питаха ме за биомасата. Ако не бяха питали, нямаше да отговарям, но понеже един колега каза, че са гласували „въздържали се”, двама души от групата на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше реплика към Вашето изказване – Вие дадохте темата, Вие вдигнахте топката и те Ви забиха тройка. (Оживление. Шум и реплики.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Председател, трябва в дупликата да отговоря, иначе колегите от БСП ще се обидят. Аз го правя заради тях.
Двама души от групата на БСП по време на дебата ясно обясниха как те са най-големите привърженици на биомасата. Аз ще Ви извадя от стенограмите да си го четете, то затова са направени стенограмите на Народното събрание – най-вече специално заради групата на БСП, специално затова са направени.
Колеги, има две възможни позиции: искате ли продължаване на проверките в енергетиката, или искате бързо писане на доклад? Ако искате тази задълбочена проверка да продължи, призовавам Ви всички парламентарни групи да оставите политиканството, да идвате на Комисия, тя да продължи да работи по-дълго време, да бръкне още по-дълбоко в блатото „Енергетика”, да предложи промени в законодателството и сериозен окончателен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители с принос към удължаване срока на Комисията? (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Ако е за прекратяване на дебата, няма такава възможност. Затова спестяваме двете минути за процедура.
Господин Бойчев, заповядайте.
Само по темата за удължаване на срока – едно изречение извън нея, и Ви отнемам думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател. Само по тази тема ще говоря.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да припомня, че нашата политическа сила подкрепи създаването на Комисията и се включи в подписката, която беше необходима за инициирането й в залата. И не само това, но последния път подкрепихме, когато беше предложено да бъде удължена работата на тази Комисия. Днес ни се предлага за втори път да удължим работата на Временната анкетна комисия. Има обаче редица въпроси, които си задаваме, и на мен ми се иска в дебата, предшестващ това решение, да получим отговор на тях.
Първо, за мен би било добре председателят на Временната комисия да изнесе информация за това какво е свършено до момента, като етап на информация. Ако няма възможност за междинен доклад, то преди да вземем решение за повторно удължаване на срока на Комисията, според мен трябва да сме наясно какво е постигнала Комисията досега. Разбирам, че сме си поставили доста амбициозна цел с формирането на заглавието и обхвата на работата на тази Комисия, но, уважаеми колеги, от работата на Комисията трябва да има и някакъв смисъл, а оценката на състоянието е към определен момент и една година след започване на работата на Народното събрание да си даваме оценка какво е било преди една година, ще си загуби смисълът.
Искам да припомня, че от създаването на Комисията два пъти променихме Закона за енергетиката, а част от смисъла на Комисията беше именно да инициира редица промени в политиката, която се следва в този сектор. Най-вероятно октомври месец вървим пак към поредната промяна в Закона за енергетиката, така че аз бих искал да ги свържа и тези неща.
Искам да кажа и още нещо, тъй като имаше спекулации в този дебат. Ние нямаме никакви притеснения относно фактите и обстоятелствата, които ще изнесе тази Комисия. Нашите притеснения са, че се забавяме с изнасянето на тези факти и обстоятелства и за да подкрепим единодушно това решение, бихме искали да чуем все пак какво е постигнато до момента. Аз знам, че са направени много изслушвания, много разговори, но знаете, че създавайки тази Комисия, имаше и големи очаквания към нея.
Искам да припомня на народните представители, че влизаме в една опасност тази Комисия от Временна анкетна да се превърне почти в постоянна – нещо, което не може да си позволим, а едва ли някой ще си помисли, че има нещо в енергетиката, което ще остане скрито от Народното събрание, при положение че имаме Постоянна комисия по енергетика, имаме и постоянна комисия, която наблюдава дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Така че имаме достатъчно органи, но мисля, че едно от нещата, които трябва да показваме, е ефективност в нашата работа.
Призовавам председателят на Комисията, преди да гласуваме това решение, да даде достатъчно аргументи и информация относно етапната работа на Комисията досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън предмета на точката, която се дебатира. Нямаме точка в дневния ред: частична информация за това, което е свършила Комисията до момента.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Ерменков, заповядайте. (Шум и реплики.)
Удължиха времето.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук се обръщам към господин Симеонов като председател на Комисията. Ако господин Симеонов беше тук в началото на внасянето на решението и като вносител беше направил може би едно аргументирано изказване, много неща от въпросите щяха да отпаднат и нямаше да има нужда да ги обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще отпаднат другата седмица с извънредно заседание, господин Ерменков. Знаете ли как хубаво ще отпаднат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но за съжаление Вие използвахте служебно правото да прочетете решението, което не даде възможност на господин Симеонов да обоснове като вносител защо това го е направил като предложение.
Искам да взема отношение по нещо, което е изключително важно и да се опитам да разсея съмненията на колегите, че сме против продължаването на срока на действие на Комисията. Не, ние не сме против продължаване срока на действие на Комисията. Ние сме за това да е ясно какво очакваме от тази Комисия при продължаване на нейния срок. До момента в работата си, която тук извършихме, и в това, което Народното събрание ни вмени като задължения, направи онази грешка, която всички, които се занимаваме с енергетика, обикновено правим и ограничаваме понятието „енергетика” в България да понятието „електроенергетика”, без да влизаме в дълбочина на въпросите, свързани с други части на енергетиката, които са извън електроенергетиката.
Да, ние наистина направихме много срещи, много изслушвания, свършихме доста работа, но ми струва, че позакъсняхме с част от изводите. Това е притеснението ни по отношение на продължаване на срока на Комисията. Ако бяхме направили навремето някои от изводите, които няма как да не бъдат направени, може би когато приемахме миналата седмица промените в Закона за енергетиката част от гласуванията нямаше да протекат така, както протекоха, ако се знаеше информацията, която ние имахме, ако тази информация беше достатъчно добре поднесена и достатъчно добре изяснена. Касае се и за законност на възобновяеми енергийни източници, касае се и за работа на високоефективното комбинирано производство, за което направихме изводи там, касае се и за дефицитите, които трупат американските централи. Това също са част от изводите, които трябва да направим, и част от аргументацията, която Народното събрание трябва да има, когато вземаме по-нататък решения в измененията на законите за енергетиката.
Задачата на тази Комисия беше именно това – да се установи състоянието, за да можем наистина да имаме и аргументите защо вземаме едни решения, да не се създават впечатления за някаква кампанийност или някакъв лобизъм. Нещо повече, предстоят ни и други решения в областта на енергетиката и затова силно призовавам Комисията да засилим онази част, която касае вече изводите, защото, за съжаление, състоянието е такова, че колкото повече изслушвания имаме, толкова по-големи са проблемите и приличаме на човека, който е влязъл в блатото и колкото повече мърда, толкова повече потъва.
В тази връзка освен всичко друго, понеже беше изказано едно притеснение от колегата, който говори преди мен, за това, че ако удължим срока до края на ноември, става един голям срок без анализи, които да се правят, предлагам една редакционна промяна в Комисията. Не съм го съгласувал с нея, но ми се струва, че това ще бъде важно, имайки предвид, че по това време завършва и регулаторният период, да удължим срока на Комисията наистина до края на ноември, но да включим в обхвата на дейността й не до 31 януари 2015 г., а до 31 юли 2015 г., за да можем наистина, когато ноември месец седнем с окончателните решения и изводи, да сме обхванали цял регулаторен период, в който да можем да си правим изводите, да предлагаме съответните изменения.
Призовавам колегите: нека не бързаме със законодателни промени в областта на енергетиката преди Комисията да излезе с доклад, защото ще видите, че когато излезе докладът, много от нещата, които гласувахме миналата седмица, можеха да изглеждат по съвсем друг начин. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се опитам накратко да разясня досега какво е свършено и кое налага едно такова искане за удължаване работата на Комисията, както ме посъветва господин Ерменков и други колеги.
Комисията фактически беше назначена на 19 февруари от Народното събрание, започна работа през месец март и първите заседания буквално съвпаднаха с първите промени в Закона за енергетиката (силен шум). Промените в Закона за енергетиката тогава бяха продиктувани от опита да се решат част от натрупаните проблеми. В течение на работата на Комисията поставихме акцент върху най-големите участници в...
Може ли малко за внимание? Извинявайте, но просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за атмосфера в залата, която да позволява на онези, които желаят да слушат, наистина да го направят!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Та когато определихме нашите задачи, си поставихме амбициозната и отговорна задача на първо място да разгледаме най-големите участници в регулирания пазар, тъй като тяхното влияние върху цените – най-болезненият въпрос, свързан, както знаете, с редица обществени вълнения – колизии, е свързан точно с тези участници. На първо място това са ВЕИ-тата, ЕРП-тата, през които фактически се изкупува електроенергията на около 80% от ВЕИ-тата и съответно участието в общия дял на регулирания пазар на така наречените американски централи 1 и 3.
В периода на работа до момента бяха многократно изслушвани, като се започне от представители на ДКЕВР, а впоследствие КЕВР, за начина, по който са били формирани ценовите регулаторни решения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Симеонов, внесли сте, извинявам се, Проект за решение за удължаване на срока. Ако бяхте внесли и друга точка в дневния ред, щеше да бъде друго! (Реплики от народния представител Валери Симеонов.)
Кой Ви задължава? Това, че някой иска извън точката и Вие тръгвате да отговаряте! Имате внесен проект за решение с мотиви, всеки един народен представител може да ги прочете. Искате допълнително време.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, както и да е. Ще се опитам да бъда кратък.
Разгледани са детайлно работата на ВЕИ-тата, работата на ЕРП-тата, констатирани са многобройни нарушения.
Искам само да Ви информирам, уважаеми колеги, че за да имаме финансовата информация за първоначалните инвестиции на ВЕИ-тата, на нас ни трябваха докладите на АДФИ, които излязоха буквално преди две седмици. С докладите на АДФИ фактически получихме яснота за първите осем малки ВЕИ-та и четири големи, основно ветрови ВЕИ-та. За да можем да Ви представим прецизен доклад, на нас ни трябваше тази финансова информация. Работата на АДФИ продължава, ние сме дали указания по какъв начин, какво искаме.
В заключение, господин Бойчев, ако имате някакви въпроси как се работи, дали се работи, има ли смисъл от Комисията, просто се обърнете към господин Ерменков, той ще Ви разясни.
Същото се отнася и за останалите колеги. В четвъртък заповядайте, ще има информация за досегашната работа в 14,00 ч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Имаше предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това предложение лично господин Ерменков заяви, че е извън обхвата. Господин Бойчев го предложи. Така че е недопустимо и няма как да го подложа на гласуване. Нямаме такава точка, която изцяло да преразглежда необходимостта от предмета на дейност и...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Не предмета на дейност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... не е редакционно допълнението, така че подлагам на процедиране Проекта на решение...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура! Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... на Комисията.
Режим на гласуване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Госпожо Председател, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма пречка да внесете нарочен проект за решение по този въпрос и тогава ще има нов дебат, ново време. Но го направете както трябва.
Гласували 144 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
По начина на водене – господин Красимир Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Двамата с колегата Таско Ерменков направихме предложение да се удължи обхватът на работата на Комисията като времеви период – от 31 януари да стане до 31 юли. Вие не го подложихте на гласуване.
Сега, при решение на Народното събрание това можеше да създаде условия, при които Комисията да излезе с доклад, който е съвременен – обхванал е периодът, в който са променени нормативната уредба и Законът за енергетиката. Просто не разбирам защо не подложихте на гласуване това предложение, което можеше да създаде възможност българските граждани да имат информация за това какво се случва в енергетиката сега, а не миналата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, редакционни допълнения и предложения в пленарната зала са допустими относно самото звучене на решението, тоест в неговия диспозитив. Ако Вие предлагате, както направихте предложение, различно от начина, по който се казва и е в заглавието на Комисията, можете да го направите с внесено нарочно проекторешение в Деловодството на Народното събрание.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Ще го направим, ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То ще бъде включено в дневния ред и ще бъде дебатирано.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ ПРИ ИЗБОРА НА ОМБУДСМАН.
Господин Велчев, моля да докладвате Проекта на решението.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на Комисия за произвеждане на тайно гласуване
при избора на омбудсман
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за омбудсман и за тайното гласуване при избора на омбудсман (ДВ, бр. 53 от 14.07.2015 г.).
РЕШИ:
Избира Комисия за произвеждане на тайно гласуване при избора на омбудсман в състав от 9 народни представители – по един от всяка парламентарна група и един народен представител, нечленуващ в парламентарна група, както следва:
Председател:
Евгени Димитров Стоев – народен представител от парламентарната група от ПП ГЕРБ,
Членове:
Георги Ченков Търновалийски – народен представител от парламентарната група от БСП лява България,
Хюсеин Хасан Хафъзов – народен представител от парламентарната група на Движение за права и свободи,
Иван Кирилов Иванов – народен представител от парламентарната група на Реформаторски блок,
Валентин Кирилов Касабов – народен представител от парламентарната група на Патриотичен фронт,
Стефан Георгиев Кенов – народен представител от парламентарната група на Български демократичен център,
Миглена Дойкова Александрова – народен представител от парламентарната група на партия „Атака”,
Иван Славов Иванов – народен представител от парламентарната група на АБВ и
Aнa Георгиева Баракова – народен представител, нечленуващ в парламентарна група.”
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по Проекта за решение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на Комисия за произвеждане на тайно гласуване при избора на омбудсман.
Гласували 148 народни представители: за 147, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка трета:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОСИ:
1. „ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ЧАСТ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДА СЕ ИЗБИРАТ МАЖОРИТАРНО?”;
2. „ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ?”;
3. „ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И ДИСТАНЦИОННО ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ПРИ ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?”
Вносител е Президентът на Република България, 3 юни 2015 г.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределено предложението за произвеждане на референдум.
Имаме доклад на Комисията по правни въпроси, доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Квесторите, моля, поканете господин Плевнелиев – президент на Република България!
Заповядайте, господин Президент!
(Президентът на Република България Росен Плевнелиев се ръкува с председателя и със заместник-председателите на председателската банка.)
Господин Кирилов, слушаме доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент на Република България, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
относно Предложение за произвеждане на национален
референдум с въпроси:
1. „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”
2. „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”
3. „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”,
№ 501-00-2, внесен от президента на Република България на
3 юни 2015 г.

На свое заседание, проведено на 1 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Предложение за произвеждане на национален референдум, с вх. № 501-00-2, внесен от президента на Република България на 3 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Румяна Коларова – секретар по образование, наука и гражданско общество на президента на Република България и госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента на Република България.
От името на вносителя предложението за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2, внесено от президента на Република България на 3 юни 2015 г., беше представено от госпожа Петя Тянкова.
В своите мотиви президентът обосновава предложението си за произвеждането на национален референдум с необходимостта от осигуряване на възможност на българските граждани да изразят по категоричен начин мнението си за важните принципи на изборните правила и функционирането на демокрацията. Въвеждането на смесена избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната, като се осигурява функционирането на многопартийна политическа система, което се счита за едно от най-ценните постижения на прехода в Република България. С въвеждането на смесена избирателна система се гарантира както конституционно установеният принцип на политически плурализъм, така и възможността на избирателите да гласуват за определена личност.
Предложението за допитване до народа относно въвеждането на задължително гласуване се основава на необходимостта от противодействие на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран или купен вот, и цели намаляване на тежестта на контролираните гласове.
Предложението за допитване по въпроса относно въвеждането на дистанционно гласуване по електронен път е мотивирано с по-големите възможности, които ще имат гражданите чрез допълването на традиционния метод на гласуване. Този способ улеснява избирателите, които в деня на гласуването се намират на място, отдалечено от избирателната секция. В подкрепа на изложеното е преброяването на населението през 2011 г., когато над три милиона български граждани се преброиха електронно. За електронното дистанционно гласуване може да бъде намерено законодателно решение, което да гарантира тайната на вота, изразяването на лична воля и свободен избор.
Във връзка с предложението на президента за произвеждане на национален референдум на 18 юни 2015 г. от народните представители Мариана Тодорова и Лъчезар Никифоров е внесен Проект на решение за редакция на предложението, № 554-02-56. С Проекта се предлага следната редакция на въпрос № 1 така: „Подкрепяте ли въвеждането на смесена избирателна система, при която половината от народните представители да се избират мажоритарно?”.
В обсъждането взеха участие народните представители Петър Славов, Четин Казак, Мая Манолова, Данаил Кирилов, Чавдар Георгиев, Димитър Лазаров, Десислава Атанасова, Емил Димитров, Лъчезар Никифоров, Филип Попов, Свилен Иванов и Хамид Хамид.
В хода на дискусията народните представители обсъдиха възможността за редакционни поправки на въпросите на президента.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

РЕШИ:

Одобрява Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Сега ще чуем госпожа Маринска с Доклада на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Заповядайте, госпожо Маринска.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо председател, колеги!
„Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 18 юни
2015 г., разгледа и обсъди Предложение на Президента на Република България за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2 от 3 юни 2015 г.
На заседанието на Комисията присъстваха: госпожа Румяна Коларова – секретар по образование, наука и гражданско общество на президента, и госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента на Република България.
Мотивите към предложението за произвеждане на национален референдум бяха представени от госпожа Коларова. Тя изрази позицията на Президента, че застава категорично зад многопартийната политическа система, което е едно от най-ценните постижения на прехода в България.
Чрез въвеждането на смесена избирателна система част от народните представители ще се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално с партийни листи. По този начин ще се запази партийното многообразие, но същевременно ще се гласува и за личности.
Относно задължителното гласуване, това е инструментът, с който ще се противодейства на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран или купен вот.
По отношение на третият въпрос за електронно гласуване – то ще бъде не само улеснение, а е и доказателство, че българската държава не забравя своите граждани, където и да са по света. Дистанционното гласуване ще спести време, неудобствата от големите разстояния за избирателните секции, натрупването на групи от хора пред тях. Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени.
Въз основа на представените мотиви и след последвалото гласуване Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Предложението на президента на Република България за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2 от 3 юни 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Сега думата има господин Росен Плевнелиев – президент на Република България, за да ни представи своята инициатива и конкретните три въпроса за произвеждане на национален референдум.
Заповядайте, господин Президент.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! В своето обръщение към народа и Четиридесет и третото народно събрание от 27 октомври 2014 г. посочих:
„Българските граждани поставиха на всички Вас, народните представители, сложна, но ясна задача – да потърсите общото, като запазите различията си. От позициите, които сега ще заеме всяка една политическа сила, ще се определи дали многообразието може да се превърне в богатство.
Нека песимизмът и тежката криза отстъпят място на смислени действия стъпка по стъпка, ден по ден!”
Девет месеца по-късно искам да Ви поздравя за постигнатото по-високо ниво на стабилност в държавата, за амбицията да се проведат важни реформи и за постигнатото широко политическо съгласие за промяна на Конституцията. Ако декларираните намерения за всеобхватни реформи в българското правосъдие, здравеопазване, образование, пенсионна система, енергетика, сектор „Сигурност” и други се превърнат в конкретни резултати, това ще бъде голяма крачка напред за държавата и обществото с дълготраен и силно позитивен ефект във вътрешен и международен план. Първите стъпки и смислени действия са налице. Пожелавам успех в по-нататъшната Ви отговорна дейност!
Уважаеми народни представители, първопричината за почти всеки от големите проблеми на България е съдебната система и изборният процес. И ниското доверие на гражданите, и усещането за липса на справедливост, и незадоволителният растеж на икономиката и доходите, и недостатъчният размер на инвестициите, и корупцията, и сивата икономика, и ниската избирателна активност са логичен резултат от неефективна система на правораздаване и неустойчив изборен процес. Именно затова силно подкрепям провеждането на дълбока и всеобхватна съдебна реформа и на национален референдум по изборните права на гражданите. Постигането на решителен и устойчив напредък в българското правораздаване и изборен процес може да стане само с волята и подкрепата на народа. Затова инициирах повторно този референдум. Той е точно толкова важен за бъдещето на България, колкото и съдебната реформа.
Възползвам се от възможността, която Конституцията ми дава, да се обърна към Вас, защото вярвам, че дебатите, които предстои да проведете, и решението, което ще гласувате днес, са от ключово значение за развитието на демокрацията и политическата система в страната.
Сезирах Четиридесет и третото народното събрание с искане да се произнесе за провеждане на референдум по три въпроса, които отдавна са в центъра на общественото внимание, но така и не получават този отговор, който да внесе стабилност в избирателната система и процеса на формиране на институциите. Уверен съм, че можем да подобрим многократно работата на публичната власт, като й осигурим по-високо ниво на обществена легитимност.
Всеки политик излиза на сцената с ясен ангажимент да се съобразява с волята на суверена, да намери още по-ефективни начини за засилване на гражданското участие при формиране на политическите решения. Всеки един от нас го е обещавал на своите избиратели, а всички заедно го дължим на народа. Дължим му доверие, защото гражданското общество неведнъж показа своята мъдрост и привързаност към ценностите на демокрацията. Нямаме нито причина, нито право да откажем на суверена възможността да се произнесе по въпроса как да излъчи своите представители, именно тези, които веднага след избора си ще се закълнат „във всички свои действия да се ръководят от интересите на народа”. Пряката демокрация може да допринесе за повече стабилност и доверие в политическата система, когато референдумите се инициират честно, с истинско желание да чуем суверена по въпроси от общонационално значение, но не с популистки подбуди.
Уважаеми народни представители, всички ние сме свидетели, че през последните години изборите в България, вместо да внасят стабилност, много лесно се превръщат в нов фактор на недоверие, на постоянни съмнения, на безкрайни обвинения в манипулации, търговия с гласове, купен вот, корпоративен вот.
Все по-малко наши сънародници се възползват от правото си на глас, все повече българи остават изключени от политическия живот в страната. От това страда държавата и нейните институции. Ако не преобърнем този процес, апатията и нихилизмът ще засегнат основите на самата политическа система.
Решението е в провеждането на референдум по изборни права на българските граждани. Вотът на гражданите ще ни покаже кои са основните принципи, при спазването на които народът да излъчи своите представители. Ще се внесе необходимата стабилност в изборния процес, а в дългосрочен план качествено ще се подобри българската политическа система.
Първият въпрос, който предлагам да зададем на гражданите, е: подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Многократно сме дебатирали по тази тема, много различни тези чух и през последната година. Това, което изглежда безспорно, е, че българските граждани предпочитат, наред с партийните листи, да имат възможност да гласуват и за личности. Уверен съм, че ако засилим мажоритарното гласуване, ще заздравим връзката избирател – народен представител и ще дадем възможност в българския политически живот да участват в по-голяма степен тези наши сънародници, които с живота и постиженията си са спечелили общественото доверие.
Не бива да противопоставяме мажоритарния на пропорционалния елемент в избирателната система. Уверен съм, че при правилна организация и принципен подход ние сме в състояние да се възползваме от най-доброто и от двете системи.
Заставам категорично зад многопартийната политическа система, която е едно от най-ценните достижения на нашия преход и в никакъв случай не бива да бъде отричана! Изрично подчертавам основополагащата роля на партиите в парламентарната демокрация като носител и представител на народната воля!
Същевременно чрез въвеждане на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите – с партийни листи, ще запазим партийното многообразие, но ще гласуваме и за личности.
Внимателно изслушах всички критики и предложения, които бяха отправени по отношение на начина на формулиране на въпроса, а и по време на политическите консултации с всяка от парламентарно представените политически сили декларирах своята готовност да доразвием или да конкретизираме съответно този въпрос. Няма едно общо мнение по отношение на това каква част от народните представители да се избират мажоритарно. Не е и редно президентът да постави цифрово изражение на мажоритарността – това би било в противоречие с основната идея да се допитаме до гражданите, а след това с общи усилия да стигнем до най-доброто решение. Нека проверим волята за мажоритарния избор на суверена по принцип. Това ще е и най-правилният ориентир впоследствие при законодателните решения.
Четиридесет и третото народно събрание вече на няколко пъти показа, че може да трансформира партийното многообразие в консенсусни решения и съм уверен, че всички Вие в режим на диалог ще успеете да превърнете народната воля в ясно и приемливо за всички законодателно решение. Днес обаче е важно да вземете решение, което да позволи самото провеждане на допитването.
Призовавам всеки, който заявява, че е привърженик на мажоритарния елемент в гласуването, да не търси лесно оправдание в цифрите и процентите, а да подкрепи по принцип идеята за референдум по тази тема.
Друг голям проблем, който се надявам да преодолеем с общи усилия, е засилващата се тенденция на социалнополитическо изключване. Все повече се увеличава партията на негласуващите, а държавните органи представляват на практика все по-малко граждани. От това страда не просто тяхната легитимност, но и качеството на работата им, а оттам и цялостното развитие на държавата. Без съмнение, отчуждението и апатията намират своето обяснение във всички поети и неизпълнени ангажименти, в бързо забравените обещания, както и в многото пропуснати възможности и отложени през годините реформи. Въпреки това, сякаш дойде подходящото време да се опитаме по нов начин да преодолеем този проблем.
Задължителното гласуване е познато в демократичния свят и е лекарство, което може да помогне на млада демокрация, като нашата. Колкото повече наши сънародници участват в изборите, толкова по-легитимен ще е изборът, а институциите – по-стабилни и представителни.
През изминалата година чух много гласове „за” и „против” въвеждането на задължителното гласуване, а диалогът – докъде се простира границата между права и задължения, изглежда безкраен. Нека се знаят всички аргументи. Този спор е добър, той има място в нашия граждански диалог.
Нека суверенът да чуе и да направи своя информиран и съзнателен избор. Каквото и да е решението на народа, то е по-силно от нашето лично мнение, от партийните интереси, от желанието ни „да ударим” политическия си противник. Колкото и да сме уверени в тезите, зад които заставаме, правилата на демократичната правова държава изискват от нас да изпълним волята на този, на когото служим.
Нека всеки се възползва от възможностите, които кампанията ни дава, и да убеди все повече български граждани в правотата на аргументите си. Но нека никога не забравяме, че тезата изобщо да не попитаме, защото една малка група хора са уверени в своята правота, няма място в една узряла демокрация. Не мога да приема и подобна позиция.
По тази причина сега няма да използвам тази висока трибуна, за да соча аргументи „за” или „против”, а ще Ви призова днес, чрез гласуването, което предстои, да си осигурим най-честния, най-обективния арбитър в този спор – българския народ.
Държавата трябва да осигури възможност на всеки български гражданин да упражни правото си на вот. Това включва и онези наши сънародници, които са зад граница. Ние всички сме им длъжници. Съвременният глобализиран свят, отворените граници, членството на България в Европейския съюз отдавна трябваше да ни накарат да преосмислим своето възрожденско схващане за емигранта, като човек, който е тръгнал да търси своето развитие другаде. В съвременния свят всеки човек има възможността да учи и да работи както в родината си, така и по света. Съвременните технологии позволяват всеки българин да бъде част от обществения и политическия живот в страната, независимо къде се намира; да внася най-ценната валута – придобития си опит, осъзнатата гражданска позиция и да може да го направи отвсякъде.
Днес живеем в ерата на информационните технологии, а разстоянията губят традиционното си значение. Наша е отговорността да осигурим възможност на всеки българин да покаже своята загриженост към родината. Защото те ни виждат, те са с нас, макар и не физически, говорят с нас ежедневно от всяка точка на света чрез глобалните мрежи и комуникационни устройства. Това отдавна не е екзотичен лукс, а ежедневие за милиони българи.
Много са ползите от дистанционното гласуване по електронен път, но най-важно е, че това ще бъде крачка в посоката, в която се развива човечеството. Ние вече ползваме ежедневно възможностите, които ни предоставят съвременните технологии. Електронното гласуване е бъдещето, то със сигурност ще се случи – въпросът е: не дали, а кога.
Уверен съм, че българските гласоподаватели ще могат да гласуват електронно в близко бъдеще – нека го направим навреме. Така над милион и половина български граждани по света ще могат да дадат своя принос за бъдещето на родината ни.
Не съм съгласен милиони българи да бъдат изключени от обществено-политическия живот само защото са намерили реализация в чужбина. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в родината. Те имат отношение и мнение, като очакват да могат да упражняват конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.
Уважаеми народни представители, нашите сънародници искат да бъдат активни участници в процесите на вземане на решение в държавата, като се произнесат по съществени въпроси за това как функционират българската демокрация и изборният процес.
Народът се отнася критично към състоянието, в което се намира българската политическа система, като посочва несъвършенствата на демократичния ред. Голямо е общественото очакване да направим повече за преодоляване на недостатъците и пропуските на прехода.
През последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии, за съжаление – на политическата система като цяло. Част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че демокрацията предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решение. Няма по-силен инструмент, с който да повишим доверието на гражданите, от референдума. Използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа.
Уверен съм, че ако засилим ролята на референдумите в нашия политически живот, ще спечелят всички – и партиите, и гражданите, и институциите. Вярвам, че при добра регламентация и организация този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата система в страната далеч по-устойчива и стабилна.
Вече предложих националният референдум да се проведе заедно с предстоящите избори за общински съветници и кметове на 25 октомври
2015 г. Едновременното провеждане на местни избори и референдум ще даде възможност да чуем хората с възможно най-малко допълнително натоварване на бюджета.
Практиката на много прогресивни общества показва, че съчетаването на двата вида гласуване позволява на пряката и представителната демокрация да си взаимодействат, като подсилят демократичните устои на държавата. Уверен съм, че с дебатите и гласуването си днес Вие ще покажете на обществото, че Четиридесет и третото народно събрание е оставило в историята острото и безпринципно противопоставяне.
Многообразието на политическото представителство е най-добрата среда, в която да потърсим правилните решения. Те ще бъдат най-устойчиви, ако са съобразени с волята на народа. Нека днес покажем, че вярваме в суверена, за да може утре да направим това доверие взаимно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Президент.
Дебатът е открит.
Изявление от името на парламентарна група – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Президент, уважаеми народни представители! Днес българските граждани имат много проблеми: бедността и убийствените неравенства; икономическото изоставане на България от развитите страни в последните 25 години въпреки подкрепеното от всички партии, от цялата страна членство в Европейския съюз; несправедливостта, прояви на която несъмнено има в съдебната власт, но и много често гражданите се сблъскват с такива и в законодателния процес, и в действията на изпълнителната власт, и в действията на администрацията – държавна и местна.
Днес българските граждани са разтревожени от демографската перспектива пред страната, която очертава в средносрочен план едно изключително лошо бъдеще за съществуването на България като една модерна страна тук, на Балканите. Днес милиони българи са изключени от демокрацията, защото социално-икономическото изключване е небивало за последните 50 години, защото достъпът до здравеопазване и образование все повече става на пазарен принцип и милиони български граждани не могат да разберат защо държавата отстъпва нови и нови сфери на частния бизнес в областта на образованието и здравеопазването.
Днес демокрацията е заплашена от партии и проекти, които минават като падащи звезди през политическия небосклон, защото идейната основа е отречена и е подменена от корпоративния консенсус, от лобистките групи, за които идейните цели нямат никакво значение. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Мнението на мнозинството български граждани няма никакво значение, защото много често лобизмът и политическият пиар в електронните медии подменя реалните дискусии и проблемите, които тревожат българските граждани.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Президент! БСП лява България ще продължи да отстоява последователно демократичните права и свободи, но в същото време ще се противопоставим много категорично на злоупотребата с демократичните механизми за целите на политическия пиар, за целите на подмяна на реалните, същностни, социално-икономически проблеми на обществото с онова, което в някоя лаборатория на медийните специалисти се предлага за пореден път на българските граждани.
Ще бъдем категорично против отговорността на политиците за сегашното състояние на демократичната, правовата и социална държава да се претоварва върху гражданите, които в началото на демократичния процес дадоха ентусиазирано доверие на нова демократична България. Дадоха ентусиазирано доверие на членството ни в Европейския съюз и срещу това получиха разочарование.
Всички сме длъжници, но всяка партия, всеки политик, всеки ръководител на институции избира пътя, по който се връща това доверие. Ние от БСП лява България сме избрали своя път! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е следната: предлагам Ви този дебат, цялата точка трета да бъде излъчвана на живо по Националното радио и по Националната телевизия.
Разбрах от колеги, че изказването на президента е било излъчвано по тези медии – изказване, което е по тези проблеми, които ние разглеждаме. Коректно е, точно би било, ако цялата точка се предава по националните медии.
Затова, госпожо Председател, моля да подложите това на гласуване, а Вие, колеги, да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чуколов за пряко излъчване на дебата и гласуванията по точка трета от настоящия ни дневен ред – точката, която дебатираме в момента.
Гласували 143 народни представители: за 65, против 40, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, сега ще питаме какво да питаме народа. Ще обсъждаме какво да питаме народа, а не искаме народът да види това, което ние обсъждаме – разбирате ли колко абсурдно се получава? Разбирате ли колко абсурдно се получава – в момента да скрием от народа какво всъщност ще опитаме? Просто няма логика в това и Ви моля да го подложите на прегласуване, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 150 народни представители: за 51, против 43, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Дебатът е открит.
Моля народни представители, които желаят да вземат думата, да дадат знак за това.
Има ли народни представители, които желаят?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Президент, госпожи и господа народни представители! В представянето на своите мотиви към предложението за референдум господин президентът веднъж се позова на това, че България е млада демокрация и от това произтичат определени действия, по-нататък по друг повод каза, че нещо е допустимо или недопустимо в условията на узряла демокрация – все относимо към България.
Смятам обаче, че истинската оценка за състоянието в нашата страна е в това, че живеем в условия на деградираща демокрация и, за съжаление, тази оценка не е изключителна само за България. Тя засяга твърде ниското доверие на гражданите в редица европейски страни към управлението на собствените им държави и към сегашното състояние на Европейския съюз. Основната причина за това не са различните технологии за гласуване за избор на представители в държавните институции, а в обстоятелството, че все по-голяма роля в управлението на страните играят корпоративни и външни зависимости. Ако тази истина не бъде казана, не след дълго гражданите дори ще ни попитат: „А има ли значение дали ние избираме, или назначаваме тези, които упражняват власт, която не произтича от тяхната воля и не отстоява техните интереси?” Следователно ние вече сме пред много по-сериозен проблем, отколкото технологиите на демокрацията и те опират до въпроса за самия смисъл на демокрацията – дали тя може да преживее това състояние, в което се намира днес, или ще бъде изродена все повече и това ще предизвика може би нови катаклизми на сблъсък на различни интереси, на сблъсък на различни геополитически фактори?
Когато говорим за референдума, трябва да си зададем този въпрос и в съвременния европейски контекст, защото всички ние ще пожелаем хората да имат реална възможност да участват във вземането на решения, но видяхме, че проведеният наскоро референдум в Гърция не защити волята на гръцките избиратели, които категорично се произнесоха по една тема, а се приеха решения, които са в разрез с мнението на мнозинството.
Когато говорим за референдума, трябва да си помислим до какво би довел референдумът във Великобритания, който в близко бъдеще трябва да бъде организиран и който засяга отношението на британските граждани към участието на страната в Европейския съюз. Това са днес голяма част от истинските проблеми. Разбира се, България има други. Много повече днес в съзнанието на хората назряват въпроси като това – следва ли държавата да допуска финансиране, освен на държавните и на общинските, и на частните училища; следва ли държавата да позволява, след като дава пари на определени лечебни заведения, те да вземат за същото лечение пари от пациентите? Днес това са въпроси, които започват да вълнуват все повече хора.
Но заедно с това аз приемам, че и поставените от господин президента въпроси имат своето място и сега бих искал да коментирам накратко и да направя конструктивни предложения към тази дискусия от името на нашата парламентарна група.
Нека преди това само да отбележа, че преди няколко дни, когато тук се обсъждаха и гласуваха промените в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, не бяха допуснати промени, които засягат валидността на референдума, тоест в този случай дори ако се отиде към провеждането на референдум заедно с местните избори, отново съществува риск дали волята, която са изразили българските граждани, ще има някакво валидно значение в по-нататъшните действия на парламента и на другите институции.
Каква редакция на въпросите според мен може да ги изясни?
Общото питане дали хората подкрепят мажоритарния избор на част от депутатите е ясен отнапред. Спонтанното мнение на повечето български граждани, без всякакво колебание, би определило колкото се може по-висок дял на мажоритарния избор, а някои сигурно вече биха гласували и за това, че ние можем да действаме без представителни институции. Но стъпвайки върху инициативата на президента, можем да предложим следната изясняваща въпроса редакция: „Подкрепяте ли половината от народните представители да се избират в едномандатни райони, като при определяне на мандатите за партиите се отчитат всички подадени за тях гласове в едномандатните и многомандатните райони?”
Какво означава този въпрос? Той означава, че ние определяме числеността на мажоритарно избираните депутати. Заедно с това обаче запазваме правилото, че по никакъв начин този мажоритарен избор не трябва да наруши принципа на съразмерност, че всеки един подаден от българските граждани глас – било за кандидат в едномандатен район или по партийна листа, трябва да бъде отчетен и това в крайна сметка да определи количеството на партийното представителство в Народното събрание. Това е дори подобрен вариант на немската избирателна система, при която никой от тези, които са гласували, няма да има чувството, че неговият глас е загубен, така че тази мажоритарност на самата кампания, на избора, ще запази и устоите на партийното начало.
Аз съзнавам, че това мое предложение, ако използвам грубо израза на играта на карти, може да бъде надцакано, защото някой ще каже: защо да не изберем всички народни представители мажоритарно? И в надпреварата за спечелване на подкрепата на избирателите това също може да срещне подкрепа, но, забележете, ние стоим на основата на това, че гласовете на българските граждани трябва да определят максимално точно представителството на тези партии в парламента, независимо как ще се разпределят избирателните райони и как ще бъде извършено гласуването – било то за отделните кандидати или за кандидатските листи.
Отговорът на втория въпрос – за задължителното гласуване, е още по-труден, защото преди да разсъждаваме за целесъобразността на това да въведем задължително гласуване, трябва да поставим конституционния въпрос: допустимо ли е Народното събрание да превърне правото гражданите да участват в избора на държавни и местни органи, прокламирано в чл. 42, ал. 1 на Конституцията, и в задължение? Конституцията е предвидила няколко задължения, най-отчетливото от тях е задължението гражданите да плащат определените данъци и такси. Някой сигурно може да се опита оригинално да каже, че след като имаш задължение да си платиш данъците, на теб ти се дава и правото да ги платиш, защото можеш да избереш кога да отидеш и на какви вноски, да речем, да направиш това заплащане. В изборите този избор е още по-малък, защото има строго определен ден и начин на гласуване. Или може би някой ще каже, че на гражданите е вменено задължението да участват в избори, а оттам произтича тяхното право вече да гласуват за едни или други кандидати, за едни или други партии.
Този въпрос е много сериозен, защото той е част от главата за основните права и задължения – тези, които Конституцията обявява като неотменими и тези, които тя казва, че могат да бъдат променяни само от Велико народно събрание.
Лично аз бих се чувствал по-уверен, ако дискусията, която водим по въпроса за референдума, беше предшествана от произнасяне на Конституционния съд, защото в случая най-малкото съществуват сериозни основания на застъпниците на различните тези да ги отстояват. Тук изпадаме в ситуация, подобна на тази, в която ни поставиха инициаторите на промяната в Конституцията в раздела за съдебната власт.
Ако приемем, че това е допустимо и използвайки въпроса, поставен от господин президента, предлагаме следната редакция на въпроса: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите с предвиждане на санкция за неизпълнение на това задължение?” Според мен оттук трябва да паднат референдумите, защото това е пряка проява на волята на суверена. Когато искаме институциите да са представителни, казваме, че това ще стане в по- голяма степен, когато задължим гражданите да упражнят своето право.
Ако обаче не кажем, че от неупражняването на това право не следва някаква санкция, ще приемем единствено една законодателна препоръка, един лозунг, за който хората ще гласуват. Ако те са сигурни, че за тях не произтичат благоприятни или неблагоприятни последици извън самата възможност да упражнят правото, нищо няма да променим и вероятно няма да постигнем някакъв чувствителен резултат в увеличаване на изборната активност.
Последно, мисля, че политиците в много по-голяма степен трябва да дадат доказателства за своята състоятелност чрез проблемите, които решават, а не просто чрез строяване на хората, за да отидат да гласуват. Така или иначе ние предлагаме тези редакции на въпросите, ще ги подкрепим. Ако те не срещнат подкрепа или не намерим други уточняващи редакции, които са в съответствие с нашето разбиране, смятаме за подвеждащо да се присъединим към тази инициатива и отговорът на тези въпроси – да не предизвика ясен политически и законодателен резултат.
Накрая искам да поставя още един въпрос, който може би е първи и който като че ли много силно се подценява и подминава от политиците, от инициаторите на референдума.
Искам да попитам: някоя институция, някоя партия направи ли си труда да направи точни изчисления какво означава като технология съчетаването в момента на местните избори с референдума?
Местните избори са най-сложните от технологична гледна точка, най-малкото защото в тях се гласува за общински кмет, за кмет на населено място и листа на общински съветници, а в тези избори – и с многобройни преференции, които трябва да бъдат отчитани.
Продължителността на изборния ден – позволих си да направя груба сметка – по нашия закон е 13 часа. Времето, за което един човек може да гласува, в никой случай не е по-малко от минута и половина, а за много от избирателите, които имат нужда от по-голяма ориентация, това време ще бъде и по-продължително.
Максималната численост на избирателите в една секция е хиляда. Като ориентировъчно число вземам 600, тоест сравнително големи секции, в които не всички ще упражнят своето право. Да допуснем, че в секция от около 900 души ще гласуват реално 600 души. Времето за гласуване, изчислено по този начин, съпоставено към продължителността на изборния ден, показва, че поне два часа няма да достигнат, за да могат всички от тези, които са се явили, да гласуват до края на изборния ден. Дори с предвиденото време за удължаване с един час отново няма да може да бъде приключен технологично изборът.
Поставя се и друг въпрос: че вероятно на тези избори, ако се гласува референдумът, ще трябва да има два списъка с избиратели, защото имащите право да участват в референдума не са тъждествени на имащите право да гласуват за съответните кандидати в тяхната община. Дори да допуснем, че по някакъв начин гласуването приключи, представете си каква воля и издръжливост трябва да имат членовете на изборните комисии, за да отчетат точно волята на избирателите във всички видове гласуване за местните избори и по трите, или колкото останат въпроси за референдума.
Затова предупреждавам, че това съчетание – на местните избори с въпроси за референдума, ако не друго, е най-вероятно да предизвика опорочаване на самите местни избори, защото вместо да се отрази волята на избирателите, най-накрая комисиите може би ще бъдат поставени пред дилемата или да не могат да завършат своята работа, или да се споразумеят да запишат някакви резултати, които им се струват близки до реалните, или пък съответстващи на интересите на представените в комисиите партии.
Това са сериозни неща и аз се изненадвам, че тук нито има възложено искане към Централната избирателна комисия, този въпрос не е обсъждан, а ние отиваме към окончателно обсъждане и решаване на въпроси за самия референдум.
Поради тази причина смятам, че провеждането на местните избори отделно от референдума е едновременно защита и на значението на местната власт, и на значението на пряката демокрация.
Пробутването на референдума в местните избори също говори като че ли за опит той да бъде използван за конюнктурни политически цели, а не, за да получим отговорите на зададените въпроси.
Госпожо Председател, накрая предоставям редакцията, която внасяме на първия и втория въпрос, и ще очакваме тя да бъде също част от дискусията и, разбира се, да бъде подложена на гласуване при оформянето на решението от Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Първа реплика – заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Президент! Уважаеми колеги, господин Стоилов, в 15-минутната Ви реч засегнахте три основни въпроса. Съгласен съм само с третата част, която се отнасяше до трудното провеждане на местните избори. Това обаче е въпрос на организация.
Що се отнася до първия въпрос, който засегнахте – конституционното право на избор, нека да го разгледаме като съставено от правото на избор с няколко елемента. Какви са елементите на правото на избор?
Първият: да си изградя мнение; да имам възможност да се запозная с различните кандидати и алтернативи; да мога да взема свое лично решение, без да ми бъде повлияно.
Трето: да отида до урната и да си гласувам по собствена воля.
Четвъртия елемент е да ми бъде просто преброен гласът.
В тези елементи, от които се състои правото на избор, както забелязвате, липсва дали е задължително, или не да се отиде да се гласува. От тази гледна точка приемане на гласуването като задължително би станало по-скоро административна мярка.
Знаете, че в държавата съществуват доста административни мерки (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), една от която е примерно издаването на лична карта – знаете, задължително е. Така че в демократичните държави има доста такива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, времето за реплика изтече. Благодаря Ви.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Тогава по втората точка, ако може да ми покажете по кой закон предлагате да бъдат променяни въпросите на президента? Къде в някой закон в републиката пише, че може да променяме въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди извън времето за реплика, господин Иванов.
Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Президент, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, припомням, че след референдума в Гърция относно Споразумението с кредиторите от името на Парламентарната група на ДПС представих под формата на декларация специална позиция, в която направих връзка между този референдум и идеята за разискване на Проект за решение за свикване на референдум за избирателната система в България. Струва ми се, че в тази декларация направих препратка и за риска за целостта на Европейския съюз, който се съдържа в предстоящия референдум дали Обединеното кралство да остане в Европейския съюз или не.
Чух доста сходни тези във Вашето изложение с тези на позициите, изразени от Парламентарната група на ДПС, и, честно казано, леко съм изненадан, защото през годините Вие получихте признание на народния представител, откровен апологет на референдуми.
В тази връзка как да разбирам днешната Ви откровено резервирана позиция за този референдум? Може би се нуждаем от известно разяснение, за да се ориентираме в позицията Ви, тъй като ние не сме противници на референдумите, а например непрекъснато твърдим, че е добре да се провеждат референдуми не толкова по експертни теми, защото те биха имали изключително тежки последици. Ето например Ципрас, ако е доблестен, да подложи на референдум и новото споразумение с Европейския съюз. То е при доста по-тежки условия. Но това наистина не е работа за референдум. Това е въпрос на отговорност на представителните власти.
Да разбирам ли, че в позицията Ви усещам сходство и с тази теза, ... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че референдумите по-скоро следва да са по ценностни, а не толкова по експертни теми, каквато безспорно е и темата за избирателната система? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Президент! Господин Иванов, не очаквах от Вас, че ще ме тласкате към повече теоретична дискусия за това какви са елементите на правата, какви са правомощията в отделните права. Аз не Ви съветвам да вървите по пътя на този, бих го нарекъл, редукционизъм, защото, когато едно явление го разчленим на прекалено много елементи, започва да губи самото си значение.
А по кой закон правим тези редакционни предложения? Разбира се, по закона, който урежда пряката демокрация. Това го разисквахме. Там може да се води дискусия в кои случаи е допустима редакция, но нека не се впускаме толкова в тази юридическа казуистика. Мисля, че повечето от народните представители приемат, че тази дискусия е и допустима, и целесъобразна.
По въпросите на господин Местан, те са от принципен характер. Не, господин Местан, аз не съм престанал да бъда привърженик на пряката демокрация, но в началото на моето изказване казах, че в един момент нито една от формите на пряката демокрация няма да има особено значение, ако хората нямат усещането, че те пряко или институциите, които ги представляват, решават жизненоважните за тях въпроси. Така че преди въпроса за формите на демокрацията стои въпросът за смисъла на демокрацията.
Междувпрочем Вие дадохте една добра идея какво би могъл да направи гръцкият министър-председател. Аз също смятам, че политически би бил силен ходът, след като той предложи и подкрепи, за да се запази стабилността в Гърция и съгласуваха рестриктивните закони, след това да предложи те да минат на референдум и да каже: Ако гръцките граждани ги приемат, ние ще продължим управлението.Ако те ги отхвърлят, нека някой друг да приложи тези мерки.
Междувпрочем, мисля, че това е наистина едно много заслужаващо си предложение, което трябва да покаже силата на демокрацията, но и последователността на политиците. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До момента за изказване са се записали господин Сидеров, господин Местан, господин Енчев, господин Славов и господин Байрактаров.
Думата има господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Президент, аз не вярвам, че Вие искате наистина допитване до народа. Вие сте вече четири години на този пост. Ако искахте наистина допитване до народа, досега можехте да инициирате няколко пъти допитвания. Например по въпроса иска ли българският народ чужди военни бази на своята територия или не? (Възгласи отдясно: „Ееее!”.)
Иска ли българският народ санкции срещу Русия, от които губим стотици милиони, или не?
Иска ли българският народ – трябваше да бъде попитан, когато използваха българското небе за бомбардировки срещу Югославия през 1999 г.
Българският народ трябваше да бъде попитан и когато беше вкарана България в НАТО и в Европейския съюз.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Това по темата ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За референдумите.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Българският народ можеше да бъде попитан дали да бъде правен „Южен поток” или да бъде спрян по настояване на един американски сенатор? Не, българският народ не беше питан.
Ако Вие искахте наистина допитване до народа, щяхте да подкрепите нашите предложения за генерално преработване на Закона за допитване до българските граждани. Ние предложихме неща, които работеха много добре за обществения интерес. Тоест, допитването до народа да стане наистина възможно, защото то сега е почти невъзможно.
Ние предложихме редица облекчения, които да направят референдумите наистина достъпни, възможни, така както е в Швейцария, дето винаги я даваме за пример. Само че това беше отхвърлено от мнозинството в сегашния парламент, което мнозинство, между другото, Ви е излъчило за Президент, защото Вие сте представител на партия ГЕРБ в президентството. Тоест бяхте излъчен от тази партия.
Тази същата партия отхвърли нашите предложения и референдумите продължават да бъдат невъзможни за изпълнение – 500 хил. подписа. Това е абсурд за държава със 7 млн. население. Ние предложихме с 50-100 хиляди най-много да се инициира референдум; предложихме да падне изискването колкото са гласували на изборите и така нататък. Предложихме много неща, които наистина щяха да направят допитването до народа възможно и реализуемо във всеки един момент. Сега обаче на четвъртата година Вие излизате с три предложения. Между другото, Ви съветвам сега да изтеглите своето предложение, защото само губим парламентарно време. Ясно е, че Вие не искате истински допитвания до народа. Вие искате да направите една политическа реклама на самия себе си, но не е нужно за това да хабите парламентарно време.
Много рядко идвате в тази зала. Между другото, аз Ви препоръчвам по-често да идвате, за да чувате нашето мнение. Ние сме представители на нашите избиратели. Не да се затваряте зад тежките стени на онази сграда, строена от Георги Димитров и Вълко Червенков, зад която сега Вие се скривате, когато идваме с моите колеги да изразим протест. Онзи ден не ни пуснаха, за да изразим нашето отношение към посланиците, които Вие награждавате. Орден „Стара планина” го раздавате като нафора вече.
Ние сме против Вашата политика, ние сме диаметрално противоположни с политиката, която водите. Няма как да подкрепяме Ваши предложения, още повече направени в контекста на една чисто политическа реклама. Няма никаква логика сега да искате референдум точно по тези въпроси. Проблемите на българския народ и общество са съвсем други – ниски доходи, безработица, липса на икономика.
Питаха ли българския народ, когато приватизираха над 3 хил. мощности? Не! Питаха ли, когато продадоха БГА „Балкан” за 150 хил. долара? Не, не го питаха. Сега ще го питаме дали да има мажоритарен елемент. Ами че то имаше мажоритарен елемент. Великото Народно събрание – аз си спомням, Вие тогава не бяхте в политиката, аз бях – Великото Народно събрание беше избрано с половината състав мажоритарно, едномандатни райони. Е и, какво се случи? Същото Велико Народно събрание гласува Програмата Ран Ът, която колонизира България и ни доведе до това положение в момента на най-бедната страна в Евросъюза.
Две хиляди и девета година имаше 30 души, избрани мажоритарно. Е и, някой да им помни имената? С това да подобри нещо – законодателството, политиката, изобщо всичко, което се върши тук, в тази сакрална зала? Не, нищо такова не се случи. Ако сега направим допитване, хората няма да кажат, няма да си спомнят дори едно мажоритарно име.
Заигравката с мажоритарния вот е една измама и демагогия. Искането да се увеличава мажоритарният вот, защото това щяло да бъдат личности, е просто дискриминация на политическата система, защото демокрацията предполага политическият изказ да става през партиите. Партиите са изразител на политиката, те са носител на политическа концепция и тук става сблъсъкът на политически идеи.
В момента всеки един гражданин на България има възможност да излезе и да се кандидатира мажоритарно. В момента като възможност това го дава и Конституцията, и Изборният закон. Защо трябва да занимаваме с референдум допълнително хората с това дали трябва да има мажоритарен вот като ги лъжем, че това щяло да доведе в тази зала личности. Сякаш сега тук са без личности?! Ами това е обида към народното представителство. Тук присъстващите хора са политически представители на своите избиратели. Ни повече, ни по-малко ще станат, ако се избират мажоритарно, а вече дадох и пример, че това вече се е случвало и не доведе до никакво подобрение в нашата политика. Следователно е излишно да се представя това и да се предлага.
Излишно е да се предлага електронно гласуване, защото това дава възможност за тотално манипулиране. Ние знаем в момента как се купуват гласове. Представяме си как един собственик на предприятие ще задължи своите служители да натиснат копчето по компютъра и да гласуват така, както им каже, защото те са в ръцете му, те са зависими. Това също е една демагогия, която представя уж разширяване правата на хората. Не. Хората имат достатъчно права. Въпросът е, дали ги използват, или не. В момента те отказват да ги използват, защото не вярват в демокрацията, не вярват в политическата система. Те не вярват в това, че тези, които се избират, водят живота на българите към по-добро. Няма да повярват, ако тук се избира индивидуално или партийно. Няма никакво значение. Въпросът е в друго. Въпросът е каква политика се прилага. Въпросът е дали има противопоставяне на това, което в България беше наложено като колониализъм. Въпросът е дали и защо народът не е питан дали иска златодобивът на България да бъде в чужди ръце или в български ръце. Хайде да питаме народа за това. Хайде да питаме иска ли наистина българският народ четири американски военни бази да стоят тук вече десет години и да не се плаща стотинка за тях. Социологията посочва, че две трети от народа не иска това. Обаче ние се страхуваме от тези мнения, а искаме сега да вкараме едно предложение с абсолютно несъществени поправки в Избирателния кодекс.
Аз предлагам да изтеглите Вашето предложение, да не хабим повече парламентарно време и да се занимаваме с по-съществени за обществото неща.
Колкото до политиката, която водите, няма как да не кажа няколко думи, защото Вие наистина идвате рядко в това Народно събрание, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, само по темата, която обсъждаме, защото иначе излизаме извън дебата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Госпожо Председател, това е по темата. Обсъждаме предложение, внесено от господин Президента, който, когато искаме да му кажем нещо, се крие зад дебелите стени на своето Президентство, строено, както казах, от Георги Димитров и Вълко Червенков – здрави стени, между другото, издържат бомба, а не иска да излезе и да каже защо например награждава една посланичка, която ни направи част от фронтова линия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, това вече е извън темата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защо България продължава да бъде мишена за чужди сили, тъй като ние вече сме в положение на фронтова линия. Това го казва държавният секретар на САЩ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако имате нещо във връзка с предложенията на Президента за референдума, имате възможност да довършите мисълта си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да. Предложенията на Президента са така някак си, органична част от неговата политика, с която, както казах, ние – от „Атака”, имаме диаметрално противоположни виждания. Затова няма как да подкрепим предложения, които са изключително политическа реклама. Те не носят нищо съществено.
Съветвам Ви и Вас, госпожо Председател, да посъветвате господин Президента да изтегли своето предложение, да не внася объркване сред редиците, включително на тези, които са го излъчили, защото ние виждаме това объркване. Ние виждаме как от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичен фронт, гласуваха „против” да бъдат включени камерите на БНТ и да бъде включено Българското национално радио. Защо? От какво се срамуват? От какво се крият? Нали говорим за допитване? Искаме да се допитаме до народа, обаче се крием от народа.
Този абсурд, който се разиграва тук в днешния ден, трябва да бъде казан ясно, показан и разобличен, защото иначе продължаваме да потъваме в една демагогия, от която няма измъкване.
Затова, дами и господа народни представители, аз предлагам на всички Вас да прекратим тези дебати, да прекратим това предложение, да го отложим или да се помъчим да убедим господин Президента да го оттегли, тъй като няма никакъв смисъл да занимаваме залата с въпроси, които нямат никакво обществено значение. По никакъв начин не допринасят за стандарта на живот на българите, по никакъв начин не допринасят за сигурността на България, тъй като ние сме в момента в едно фронтово военно положение и господин Президентът продължава да налива масло в огъня, като сочи големи и приятелски настроени към нас държави за врагове. Поначало тази грешна политика, която господин Президентът като главнокомандващ и ръководител на външната политика води ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се върнете на референдума.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... отива и води към много, много опасна перспектива.
Благодаря Ви, госпожо Председател, за това напомняне, но няма как да не ги кажа тези неща, съжалявам. Казвам ги откровено, казвам ги открито, така винаги съм говорил и така ще продължавам да говоря. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики към господин Сидеров? Няма.
Думата за изказване има господин Местан.
Колеги, ще направим почивка в 13,30 ч. Обявявам я, за да няма коментари преди кого от изказващите се в този ред, в който са се записали, я обявявам. Добавям и господин Никифоров до момента.
Слушаме Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Президент, уважаеми госпожи и господа Народни представители! Уважаеми господин Президент, чухме с огромен интерес мотивите, с които представяте идеята си за свикване на референдум по три въпроса, които засягат избирателната система. Не е нужно човек да е специалист социолог, за да отчете обществения градус. Има силни очаквания, положителни, свързани и с трите въпроса.
Да, в българското общество има откровени очаквания да се въведе мажоритарният избор на народните представители. Вероятно са преобладаващи очакванията и за въвеждането на задължителен вот, но тук ние поставяме тази теза под известно съмнение. Що се отнася до електронното гласуване, възможно е отново настроенията да са преобладаващо позитивни.
Според мен обаче най-силно подчертани са очакванията във връзка с въвеждането на пряк мажоритарен избор на народните представители.
И точно тук е проблемът, господин Президент. Това не са просто рационални очаквания. Това са ирационални свръхочаквания – продукт на упоритото внушение и от нас политиците, че чрез мажоритарния избор ще предложим на българските граждани магическото решение на всички проблеми – и социални, и икономически – всички проблеми ще бъдат решени с една магическа пръчка чрез въвеждането на, по Вашите думи, смесена пропорционално-мажоритарна система. Чухме го и днес от Вас. Съвсем ясно го казахте, че след промените в избирателната система качествено ще се подобри политическата система.
Винаги сме били доблестни, когато изразяваме съображения по повод на идеи, инициативи, дори на държавния глава.
И сега ще Ви погледна и ще Ви кажа: господин Президент, световната практика показва, че тази теза е минимум проблематична. Ако трябва да бъда съвсем искрен, ще кажа, че тази теза е илюзорна. Не е вярна по своята същност. Ако беше вярна тезата, че мажоритарният вот води до по-добро качество на политическа система, би трябвало в сравнителен план да отчетем, че всички страни в Европейския съюз, които имат пропорционална избирателна система, имат лошо качество на политическата система и обратното – само страните с мажоритарна избирателна система се радват на качествена политическа система. Няма как да се твърди подобно нещо не само от Вас, от който и да е отговорен политик. Истината е обратната. Има страни с пропорционална система с много добро качество на политическата система, но и други страни, в които тази система има тежки проблеми. Класически пример може би е България. Оказва се и Гърция. Респективно има страни с мажоритарна избирателна система, в които има и неоспоримо високо качество на политическата система. Това е първото ми съображение.
Второто, ако мажоритарната система беше панацеята, защо в рамките на Европейския съюз тя е изключение? Питам: защо е изключение? По-глупави от нас ли са политиците в 80 – 85 на сто от държавите – членки на Европейския съюз, в които властва пропорционалната избирателна система, защото в класически вид ние имаме мажоритарна избирателна система само в Англия и Франция? За германската, така наречената „смесена пропорционално-мажоритарна система”, ще говоря след малко, за да Ви докажа, че тя по същество е една 100% пропорционална система, която обаче позволява вотът да се персонифицира. Това е съвсем друга философия и затова за мен е важно да знам какво се предлага днес.
Уважаеми господин Президент, аз може би правя десето изказване на тема: до какво изкривяване на политическото представителство може да доведе въвеждането – дори във вариант две трети пропорционална, една трета смесена пропорционално-мажоритарна система, ако нямаме предвид германската изборна система, която, повтарям, е персонифицирана пропорционална изборна система? Обясних и с езика на аритметиката, че в български условия, ако първата политическа сила при 100% пропорционална система печели с 40% от ефективните гласове на партиите, прескочили 4-процентната бариера, 96 мандата, то същата политическа сила – първата, ако пропорционално-мажоритарната система се въведе не по германски модел, а в класическия вариант – 80 се избират мажоритарно, 160 пропорционално и партията взима всичко, което е спечелила от мажоритарните, но взима и процента си от 160-те. Тази същата политическа сила в български условия ще направи собствено мнозинство от 139 народни представители.
Това ли искаме? Ако не искаме, трябва ясно да кажем на българските граждани: „Предлагаме Ви да въведем смесена пропорционално-мажоритарна система, но по германски модел, по немски модел” – без тази дума да се съдържа във въпроса, защото би било обидно за нашата национална идентичност, но идеята трябва да се съдържа във въпроса. В противен случай стигаме до тежки изкривявания на представителството. Преди въпроса всички ние да имаме правото да си кажем мнението за това как да избираме своите народни представители, трябва да сме сигурни, че нашият вот ще бъде отчетен коректно, че представителството на партиите ще бъде адекватно на волята на суверена, защото при мажоритарния вот рискът от изкривяване е не просто голям, той е задължителен.
Отново, господин Стоилов, ще дам пример с Обединеното кралство. На последните избори, господин Президент, либералите на нашия приятел Ник Клег спечелиха 8% от вота на английските избиратели и срещу 8% спечелиха осем мандата в това издание на английския парламент. Осем мандата! В същото време Партията на шотландските националисти с едва 4% вкара 56 народни представители. Петдесет и шест народни представители! Това са рисковете на мажоритарния избор.
Всички рационални аргументи са в полза на съхраняването на пропорционалната избирателна система. Единственият аргумент в полза на мажоритарния елемент, на смесената пропорционално-мажоритарна избирателна система е ирационален – това са високите очаквания на българските граждани. И ако това е основният аргумент, който ни води, то да бъдем доблестни пред очакванията на избирателите – да им дадем всичко, което искат, без редукция.
Затова, уважаема госпожо Председател, от името на Парламентарната група на ДПС правя официално предложение за следната редакция на въпрос № 1: „Подкрепяте ли всичките 240 народни представители да се избират мажоритарно?” По вота Ви ще стане ясно кой чува народа и кой не чува народа. Ако ще бъдете популисти, бъдете докрай.
Има още една възможна редакция на този въпрос, само че не знам дали имаме готовност за днес. Въпросът може да бъде: „Съгласни ли сте да се въведе смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система?”, при която обаче представителството на партиите в крайна сметка ще отразява процента получени гласове на изборите, тоест немската избирателна система.
Днес трябва да вземем решението си с ясното съзнание, че ако в България ще се въведе смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система, то тя трябва да бъде по немски модел. Там, ако на следващите избори партията на госпожа Меркел спечели 50% от гласовете на немските избиратели, тя ще има 275 народни представители от 550-членния Бундестаг, без значение от коя кошница – от мажоритарната или пропорционалната, ще се съберат тези 275 мандата. И ако тя случайно спечели всичките 275 едномандатни мажоритарни райони, ще вземе, знаете ли колко от 275-те пропорционални – нула. Защото броят мандати се определя предварително от процента на партията. Ако мога да дам пример с колегите от дясно – ако те имат 10%, би трябвало в крайна сметка да имат 24 народни представители, ако имат 20, дай Боже – 48, дори да са спечелили нула едномандатни избирателни райони.
Ако ще въвеждаме такава система, имате нашата подкрепа, господин Президент. В противен случай ДПС няма да бъде съучастник чрез промяна в избирателната система да се поднасят служебни еднопартийни мнозинства на първата политическа сила в България – сега е ГЕРБ, утре може да бъде друга.
Уважаеми колеги, точно затова, когато говорим за референдума, особено предвид хипотезата, че резултатът би бил обвързващ за Народното събрание, ние още веднъж трябва да държим високо съзнание, че в този случай целокупният български народ, суверенът, се ситуира като законодателен орган и това поставя въпроса за отговорността, за последствията. Отговорността не може да бъде на суверена, тя в крайна сметка ще бъде наша – на този, който инициира референдума, и тези, които ще подкрепим Проекта за решение.
Що се отнася до въпроса за задължителния вот, тук основният мотив на господин президента е постигането на по-високо ниво на обществена легитимност на представителните власти. Уважаеми господин Президент, това наистина е проблем – представителността на представителните власти, обществената легитимност е проблем. При ниска избирателна активност тази представителност е доста проблематична. (Реплика от ДПС: „Удължаване на времето.”)
Да, удължаване на времето.
Наистина е проблематична, само че как да осигурим по-висока обществена легитимност – чрез принуда да гласуват за нас, за да бъдем по-представителни или чрез реформиране на партиите?
Аз мисля, че по-високо качество на политическата система ще се постигне не през реформи в избирателната система, а чрез реформирането на партиите. Не може да се подменя субектът на отговорността за ниската обществена легитимност и тази отговорност да се прехвърля от партиите към избирателите, към суверена. Няма да повтарям другите, как да кажа, изкривявания на политическия процес, свързани със задължителния вот на балотаж за местни власти и представител на лявото да бъде принуден да избира между двама кандидати на дясното. Няма да давам по-крайните примери как наши избиратели могат да бъдат принудени да гласуват за кандидати или на „Атака”, или на Патриотичния фронт, които са се класирали за балотажа. Нали задължението включва и това?
Обръщам се към демократичната мисъл на всички партии, но обръщам погледа си надясно, защото смятам, че това няма нищо общо с нашите разбирания за демокрация. И неслучайно, господин Президент, ще оспоря и тезата Ви, че „задължителният вот е познат и е лекарство”, цитирам Ви буквално, поставям кавички.
Първо, ако е познат въобще, е познат в много малки страни, тоест, явява се изключение. Едно ярко изключение е Гърция. Видяхме какво лекарство е задължителният вот за политическия процес в Гърция. А че не е лечение, това е вън от всякакво съмнение. Не само че не е лечение. Аз и моите колеги сме дълбоко убедени, че задължителният вот ще доведе до задълбочаване на пороците на политическата система.
Освен това, когато говорим за въвеждане на задължение да се гласува, първо трябва да сме осигурили правото на вот. Българският Изборен кодекс не осигурява правото на вот, защото само в България определени принципи като този за уседналостта се въвеждат по начин, който вместо да казва къде можеш да гласуваш, когато уседналостта е въведена така в европейските държави, че когато Ви казва къде не можете да гласувате, задължително предоставя възможност някъде да може да гласувате, само в България този принцип е въведен чрез вкарване на кумулативно изискване на изключващи се условия и принципи, които довеждат до забрана, до лишаване от конституционно право на глас. Тоест, страна, която не е решила въпроса с осигуряването правото на глас, днес разисква референдум, след което да се въведе задължение да се гласува – това е парадокс, който трудно може да бъде обяснен на избирателите на ДПС, които в частност са засегнати от тези ограничения и са нарушени конституционните им права.
Що се отнася до електронното гласуване. Съгласни сме с Вас, че това е гласуването на бъдещето. Тук нямаме съображения против. Съображенията ни са във връзка с това дали България технологично е готова. Парламентарната група на ДПС гледа позитивно на идеята за въвеждане на електронно гласуване, като обвързва тази своя подкрепа с категоричното изискване електронното гласуване да се въведе по начин, който първо да гарантира свободата на вота, защото, не се заблуждавайте, електронното гласуване съдържа много повече условия за контролиран вот, отколкото най-грозните практики, които наблюдаваме днес в политическия процес на страната.
И, второ, сигурни гаранции, че всеки вот ще бъде отчетен коректно. Гаранции против измами чрез този, който контролира софтуера. Иначе като либерална партия сме отворени за подкрепа за това модерно решение, което е решение, насочено към бъдещето. Рано или късно ще се случи, дори пряко волята на нас като народни представители.
Завършвам, господин Президент.
Смятам, че има нужда от прецизиране на Въпрос № 1 (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) или в редакция, която съвсем еднозначно да подскаже, че става въпрос за идея за германския модел на пропорционално-мажоритарна избирателна система, или в противен случай, ако единственият аргумент са очакванията на избирателите, предложението на ДПС за 240 мажоритарно избрани народни представители трябва да се гласува от всеки, който твърди, че чува гласа на народа. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли писмено да ми представите редакцията, господин Местан? Успях да запиша точно само първото Ви предложение.
Имате ли в писмен вид предложенията? Моля Ви да ми ги предоставите.
Реплики към господин Местан? Няма.
Колеги, 30 минути почивка. След това продължаваме с изказването на господин Велизар Енчев. Ще продължим в 14,05 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Заседанието продължава с изказването на господин Велизар Енчев.
Слушаме Ви, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми отсъстващ господин Президент! С цялото уважение към институцията „Държавен глава” трябва да кажа, че предложенията на държавния глава Росен Плевнелиев са данайски подарък за българския народ. Ето защо мисля така.
Кои са моите мотиви за моя отказ да подкрепя трите предложения, дадени от държавния глава тук, в Народното събрание?
„Подкрепяте ли задължителното гласуване?” Да, аз подкрепям задължителното гласуване при изпълняването на три много важни условия.
Първото условие беше дадено от народния представител Мая Манолова в началото на тази година, която предложи – ако има задължително гласуване в Република България, трябва да има бюлетина, на която пише: „Вот против всички”.
В този смисъл не съм съгласен с господин Янаки Стоилов, който предлага при задължителното гласуване да има санкция срещу тези, които не гласуват. Това не е демократично и е репресивна мярка, която по никакъв начин не отива на държава, демократична като България.
Второто условие, при което бих подкрепил задължителното гласуване, е конституционна промяна. От говорилите преди мен бе казано, че трябва да се промени текстът в Конституцията, който казва, че гласуването е право, а не задължение. Готови ли сте Вие, уважаеми народни представители, да направите тази конституционна промяна още сега и още сега да зададете този въпрос на Конституционния съд, както го направихте с планираните промени в българската Конституция?
Третото условие, за да задължим българските граждани да гласуват, е чисто финансово. То е финансово и Вие си спомняте какво имам предвид. В края на миналата година при гласуването на Бюджет 2015 и през февруари тази година в Закона за политическите партии предложих държавната субсидия за всички партии, получили над 1% на парламентарни избори, да падне от 11 на 5 лв. Миналата седмица Вие отказахте тази точка да влезе в дневния ред.
Затова смятам, че има ли задължително гласуване, държавната субсидия за партии, получили над 1% за парламентарни избори, трябва да падне не на 5 лв., а тогава ще предложа да стане 1 лв. или 50 евроцента, както е във Федерална република Германия.
Жалко, че държавният глава отсъства, за да го питам защо все още не е отговорил на поставен му в писмена форма въпрос от журналиста Паун Цонев, който преди три месеца му постави серия въпроси, които ще резюмирам така – през 2013 г., уважаеми колеги, на проведените избори партиите, които влязоха в парламента и всички, които получиха над 1%, получиха от държавния бюджет 45 млн. лв. субсидия, при положение че 50% гласуваха от имащите право на глас. Тоест, при задължително гласуване от 100% всички партии с гласове над 1% ще получат, колко? – Веднага изчислявам: 90 млн. лв. годишно или за период от четири години, колкото е мандатът ни в парламента, колосалната сума от 360 млн. лв. Тоест, ако господин Плевнелиев беше тук, бих го попитал: Вие първо трябва да призовете партиите да намалят своите субсидии, да направят необходимите конституционни промени, да приемат предложението на Мая Манолова за бюлетина „Вот против всички” и след това да предлагате подобен референдум с този въпрос.
При тези три условия бих подкрепил предложението.
Що се отнася до въпроса на държавния глава за мажоритарния избор, уважаеми колеги, бих искал да задам следния въпрос. В този въпрос изобщо не се уточнява каква точно ще бъде частта от депутатите, които ще бъдат избрани мажоритарно. Освен това ще има неравнопоставеност при мажоритарния вот – някои кандидати ще бъдат избрани в избирателни райони със 100 хиляди гласоподаватели, а други – с над 40 хиляди.
Като цитирам авторитети в тази област, нека да цитирам проф. Михаил Константинов, който направо ни съобщи какъв ще бъде изборният резултат, ако се приеме предложението 240 народни представители да бъдат избирани мажоритарно. Неговите изчисления са категорични – при мажоритарно гласуване ГЕРБ ще има 160 депутати, ДПС – 40 депутати, останалите, други партии, в това число БСП – общо 40 депутати. Тоест, при изцяло мажоритарен вот печелят, кои? – Две партии: ГЕРБ и ДПС. Тоест, предложението доскоро на господин Местан за 100% мажоритарен вот, което си е провокация в добрия смисъл на думата, ако изобщо се приеме, е категорично в полза на две партии – на ГЕРБ и на Движението за права и свободи.
Има серия причини, които ме карат да мисля, че старата пропорционална избирателна система трябва да бъде запазена. Първата причина е, че изборите за Европейски парламент са изцяло по пропорционална система. Това е практиката в Европейския съюз. Вече беше казано, че в Германия част от депутатите се избират мажоритарно, но заемат местата, спечелени от партиите им, с пропорционални листи.
Чисто мажоритарно гласуване съществува само в две държави в Европейския съюз. Това са Великобритания и Франция, но Вие ще се съгласите, че това са страни с многовековна демократична традиция и практика, което не може да се каже за Република България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нека да завърша и да кажа само това, госпожо Председател, ако може: електронното гласуване, ако се приеме в сегашния му вариант при тази ниска политическа култура на българските граждани, ще се изроди в електронна подмяна и измама. Защото ние знаем как се купуват гласовете в циганските гета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Наред за изказване е господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще започна с това, че на Комисията по правни въпроси доста коментирахме подлежат ли и въобще допустима ли е промяна в така предложените от Президента на Републиката въпроси, или не подлежат и промяната е недопустима. Но това, което според мен е ясно и безспорно, е, че тези въпроси очевидно не могат да бъдат пренаписвани. Това, което поне в началото чух отляво, за мен беше абсолютно пренаписване на въпросите и на практика, особено от въпроса за мажоритарния избор, нищо не остана от първоначално зададения въпрос. Така че очевидно това не е редакция и не мога да приема, че е редакция, за да може подобно нещо да се прави.
Ние от Реформаторския блок винаги сме били активни по темата за референдумите, за чуване на гласа на хората, гласа на българските граждани. Включително бяхме внесли свой законопроект за промени в така наречения „Закон за референдумите”, който до голяма степен облекчаваше реда за провеждане на референдуми. За съжаление, не се прие.
Няма да Ви връщам и към миналата седмица – какво се случи с едни добри предложения, които бяха направени от колеги от ГЕРБ, и които в последния момент бяха изтеглени с неясни мотиви, но с това искам да обърна внимание, че на практика поставя под въпрос легитимността на този референдум и всички трябва да сме наясно с това, че и хора сред нас носят отговорност за това нещо. Хубаво беше да го чуе и господин Президентът, защото на практика имам чувството, че за пореден път можем да останем с инициатива, но без проведен референдум. Без проведен референдум, както в миналия мандат на практика беше блокирано провеждането на такъв референдум. Спомняте си, много от нас от дясно събираха и подписи включително, за да се проведе този референдум, който беше блокиран тогава от мнозинството Орешарски и на практика беше пратен в забвение. Сега отново се опитваме да проведем този референдум, надявам се да бъде успешен, но предвид тези неща, които споменах за промените, или по-скоро липсата на промени в Закона за референдумите, проблемът остава.
По отношение на самите въпроси – от Реформаторския блок ще Ви предложа една редакция на първия въпрос, която ни се струва много по-удачна и много по-редакционна от всичко това, което се чу до момента, а именно след като от него отпаднат думите „част от” в началото и накрая се добавят още думи на края на изречението. Въпросът добива следния вид: „Подкрепяте ли народните представители да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалното гласуване?”. Или, иначе казано, ние поставяме акцента върху преференциалното гласуване като вид мажоритарно гласуване, което българските граждани имам чувството, че харесаха, разбраха и започнаха да използват все по-активно. Спомняте си –миналата година то за първи път беше въведено реално за изборите за Европарламент, след това присъстваше и на изборите за народни представители и се видя, че наистина нараства силно процентът... (Реплики от БСП ЛБ.)
От ляво моля да не ме репликирате, защото на практика се явява много по-силно мажоритарно гласуване отколкото това, което Вие предлагахте. Така че от място наистина нека да не се репликираме, аз Ви слушах търпеливо.
Това е и причината ние да предложим този въпрос, като наистина считам, че така предложената промяна е редакционна, а не, както от ляво беше предложено едно цялостно презаписване и пренаписване, нямащо нищо общо с първоначалния текст.
Винаги от Реформаторския блок сме подкрепяли електронното гласуване през годините и ще продължим да го подкрепяме. Наистина считаме, че трябва да се намери технологичното решение, да се гарантира сигурността на анонимността на вота и този въпрос да не стои, но не на основание технически проблеми или технически затруднения да се търсят варианти това нещо да се спира и да не се допуска, след като това е бъдещето и след като е възможно милиони да се превеждат по електронен път, банките ежедневно да извършват транзакции за милиарди, а ние да не можем поне да се напрегнем да намерим едно технологично решение при избори, както, между другото, и много държави вече са го направили, да се гарантира тази сигурност на вота и анонимността на вота.
Що се касае до задължителния характер на гласуването, тук бихме искали от Реформаторския блок наистина да чуем гласа на хората и тук, колеги, наистина Ви обръщам внимание, че ние в момента гласуваме въпроси по отношение на референдум, който ще се допита до мнението на българските граждани. Ние не приемаме или не отхвърляме задължителното гласуване и затова и за мен донякъде е необяснимо това поведение, което виждам някъде в центъра на залата, тоест този антагонизъм към задължителното гласуване, било то като средство срещу корпоративния и купения вот, било като решение, което се предлага за други проблеми на съвременната избирателна система.
Наистина Ви предлагам да чуем българските граждани и да разберем те какво мислят по въпроса, след това да помислим и да се съобразим с това, което са ни казали.
Ние от Реформаторския блок ще подкрепим предложението за референдум с уговорката, която направих по отношение на нашето редакционно предложение по отношение на въпрос първи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че господин Президентът отсъства, защото мисля, че би било добре да чуе всички мнения на всички политически сили.
Нека да започна по същество.
Уважаеми колеги, ако трябва да Ви върна назад във времето, мога да кажа, че политически консенсус би следвало да има единствено по въпроса, който касае задължителното гласуване. И тук е редно да отворя темата, че всъщност желанието да се провежда задължително гласуване в България е свързано с противопоставяне, на първо място, на така наречените изборни престъпления, на които българското общество стана свидетел през последните години като купуване на гласове, корпоративен вот, фалшификация на вота. Нещо повече, в българското общество се роди и едно явление, което беше наречено „мъртви души”. Оказа се, че в изборите участват и 120-годишни български граждани и при зададен от мен въпрос към съответния министър това беше потвърдено.
Всъщност от така поставените въпроси за референдум от господин Президента това е единственият въпрос за задължително гласуване, който би следвало да намери пълно политическо подкрепяне. И това означава, че нито една политическа сила, всъщност извинете, с изключение на една, не би следвало да откаже провеждането на задължително гласуване в България. Правото на избор е не само право, но то наистина, както каза господин Янаки Стоилов, води и до задължение. Защото както имате задължение да внасяте данъци, така Вие имате и право да определяте по какъв начин да ги внасяте, а дори и да не ги внасяте, като съответно си платите начислените лихви, ако не изтече давностният срок. Нещо повече – Вие имате право дори да обжалвате дали наистина дължите такива данъци и такива такси, както се случва много често по общините по отношение начисляването на такса „Смет”. Много такива докладни записки на общинските съвети бяха отменени от българския съд. И това също трябва да бъде признато.
Що се касае, уважаеми колеги, до мажоритарния вот, до мажоритарния избор, всъщност ние днес трябва да кажем и нещо, което съществува в българския Избирателен кодекс – и към момента българският избирател има право да осъществява такъв мажоритарен избор чрез избора на така наречените „независими кандидати”, които по същество представляват точно мажоритарен избор. Само че аз бих Ви помолил да се огледате и да ми кажете: колко такива независими кандидати има избрани за народни представители? Май няма нито един. Защо? Защото е ясно, че дори и най-достойният човек, явявайки се сам, без финансова обезпеченост на неговата кампания, без осигуряване на съответното медийно време за медийна изява той няма никакъв шанс.
Но тук вече възниква другият по-съществен въпрос, който през годините много остро беше поставен именно от българското общество и от българския народ – когато определени народни представители, избрани от съответна политическа сила, се превръщат в ренегати, или вече се превръщат в независими кандидати, дали тези хора би следвало да бъдат отзовавани. И тук възниква въпросът: защо когато ние говорим за мажоритарен избор, не поставяме първия основен въпрос – може ли един такъв кандидат да бъде отзоваван? Такъв, който е изменил на програмата на политическата сила, от която е избран, след това да бъде, естествено, отзован. Този въпрос обаче не се поставя.
Няма да говоря, че така нареченият „мажоритарен избор”, който днес ни се прокламира от Президента, всъщност представлява обслужване на определени олигархични структури. Защото само олигархията има финансовата възможност да осигури избора на един такъв мажоритарен кандидат. Няма как обикновен човек, бил и най-достойният, дори един най-достоен лекар, спасил десетки хиляди животи, в бюлетината няма да напише: „Това е достойният лекар, който спаси, примерно, 50 хил. човешки живота”, които са абсолютно достатъчни да бъде избран мажоритарно. Просто няма да се случи.
Всъщност мажоритарният избор, който ни се предлага днес, дава възможност, както не един и два пъти сме го казвали, да бъдат издигани лица, най-вече използвайки се тяхната популярност. Това могат да бъдат фолк певци, това могат да бъдат, за съжаление, хора, на които гледахме задните части, с извинение го казвам, тук, съвсем близо до Народното събрание, събирайки по десетки хиляди на стадиони и опорочавайки подрастващото поколение. Ето това е днес предлаганият въпрос за мажоритарен избор – нещо, което ние от Патриотичния фронт няма как да подкрепим, защото това вече не е демокрация, а това е изопачаване на демокрацията и подвеждане на българския народ.
Ние от Патриотичния фронт и от телевизия „СКАТ” имаме опит. Бих казал, ние сме пионерите, които организираха и проведоха не един и два референдума. Но тук веднага трябва да отворя скобата, която е предшествана от отстъплението, което направиха колегите от мнозинството предходната седмица, когато трябваше да се определи валидността на един референдум. Защото това е по-важният въпрос – искаме ли наистина да чуем народа и ще му дадем ли възможност, когато го чуем, този референдум да бъде признат за законен референдум, да има своята сила.
Аз казах, че стотици хиляди подписи, които ние сме събирали през годините, стоят по прашните рафтове в Народното събрание – никога не видяха своя бял ден. Стотици хиляди! Стотици хиляди!
Представете си, колеги! Ако трябва да отворя скоба за популизма и начина на манипулация чрез референдум: трябва ли да Ви припомням, че някои политически сили днес са парламентарно представени само чрез силата на популизма, обещавайки на българския народ пенсии от по 500 лв. и минимални заплати от по 1000 лв.?!
Хайде, сега се замислете ще има ли проблем да свикаме референдум и да съберем необходимите подписи, ако поставим въпрос на българското население, на българския народ: искате ли пенсиите да са 1000 лв.? Логиката сочи, че поне два милиона пенсионери веднага трябва да си поставят подписа. Друг е въпросът откъде ще дойдат парите за изплащането на тези 1000 лв. пенсия.
Естествено, практиката сочи, че през 1997 – 1998 г. пенсиите бяха по 40 000, по 100 000 лв., с малката подробност, че имаше условия на хиперинфлация, галопираща инфлация. Така че и това е възможно. Друг е въпросът дали някой тук го иска.
Няма да се спирам и да Ви давам примери за така наречения „референдум „Охи” в Гърция, защото мисля, че всеки нормален човек би следвало да си отговори на въпроса: възможно ли е един референдум да бъде организиран само за пет дни? Възможно ли е според Вас? За пет дни само бюлетините не могат да бъдат отпечатани, камо ли да се проведе някаква рекламно-информационна кампания. Тук вече влизаме в сферата на популизма, която президентът, за съжаление, осъзнавайки или не, днес се опита да пропагандира с това свое предложение за провеждане на референдум.
След два месеца в България ще има местни избори. Според това решение, ако то бъде прието в Народното събрание, ще трябва да се проведе референдум.
Хайде, сега ми кажете: върху коя информационна кампания ще се акцентира българският гражданин – върху тази, в която трябва да избира съответния общински съвет, съответния кмет, който ще определя жизнения му стандарт през следващите четири години, или върху онази информационна кампания, която, бъдете сигурни, изобщо няма да съществува, за провеждане на референдум? Просто объркването ще е тотално.
Няколко думи искам да кажа и за така нареченото „дистанционно гласуване по електронен път”. Едва ли има човек, здраво и трезвомислещ, който да не осъзнава, че именно това е пътят, най-лесният начин за контролиран и купен вот. Няма по-лесен начин от така нареченото „дистанционно електронно гласуване”! Няма по-лесен начин.
Днес ако приемем тази трета точка, означава просто да узаконим голяма част от изборните престъпления, срещу която всички тук се изказаха!
Именно поради това, уважаеми господин Председател, а и виждайки от изказванията на преждеговорившите колеги народни представители, че липсва консенсус, ние от Патриотичния фронт, и аз лично, правим следното предложение – гласуването по тези три точки да бъде разделно! Надявам се да записахте моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е трудно да го запомня.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Гласуването по тези три точки да се извърши за всяка поотделно! Това е правилното решение, което трябва да вземе Народното събрание. Разделно за мажоритарен избор, разделно за задължително гласуване и отделно за поправката, която би следвало да узакони купуването на гласове, манипулирания вот.
Колеги, ще Ви дам само една простичка справка, която е официална. Тя беше публикувана в последния Доклад за интеграция на ромското население. В този Доклад, по официални данни, е записано, че 118 000 души от това население, така аз разбирам, са напълно неграмотни! Така е записано в Доклада – това не са мои измислици. А 80 000 никога не са посещавали училище!
Питам аз: как тези хора например ще осъществят своето право на гласуване по електронен път, при положение че не могат да четат?! Пък как ще се справят с компютъра, аз лично не мога да си го обясня. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Естествено, ние изобщо не ги подценяваме. Знаем, че ще имат прикрепен, както е записано в този Доклад, някой от ромските лидери, с които е воден разговор. Ние сме против тази форма, защото още отсега е ясно, че това ще бъде възможност за изопачаване и манипулиране на изборите, и то прикривайки се зад волята на народа.
Много е лесно да се изказваш експертно, знаейки, че хората в голямата си част няма да те разберат. Но днес тук нещата трябва да се казват ясно и на достъпен език.
Уважаеми колеги, не беше далеч времето – през 2009 г., когато имаше веднъж мажоритарни избори и когато се роди, пак казвам, с извинение, без да искам да засегна когото и да било, изразът, че в една политическа сила и магаре да бяха издигнали, всички мажоритарни кандидати щяха да бъдат избрани. Ето това беше истината. Това роди народът като израз и ние не можем да го отречем. Само че тази форма на мажоритарни и пропорционални избори доказа своята неефективност.
Много от тук присъстващите и изказващи се колеги са коментирали за широката парламентарна представителност на българския народ, а такава може да има само когато има повече политически сили, изразявайки различните възгледи.
Накрая, за да приключа, би било интересно, ако българският народ познаваше механизмите за работа на Народното събрание. Един мажоритарно избран кандидат да обясни как ще изпълнява своята предизборна платформа, при положение че с единствения си глас по никакъв начин не може да промени гласуване, нито да предопредели такова в комисия?!
Има и друг интересен вариант: ако този кандидат е наистина мажоритарно избран, кой пък ще го предложи да стане, примерно, член на комисия? Ако никой от другите сили не иска да го предложи, той ще изпадне в неприятната ситуация да се предложи сам. Нали разбирате? Или евентуално може би президентът ще го предложи?
Но нали разбирате в какви парадокси, чисто технологично, изпадаме днес в тези предложения? Затова пак повтарям, уважаеми господин Председател, нашето предложение е гласуването по тези три точки да се извърши разделно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В писмен вид ще ми го представите ли предложението? (Шум и реплики.)
Реплики?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Байрактаров, странно ми е и Вие, и Патриотичният фронт, когато говорите за българите в чужбина и как трябва да даваме възможност на българите в чужбина – в Покрайнините, в Молдова, в Украйна, българите в Македония, които са български граждани и искаме да бъдат български граждани, да се облекчават правата им по-лесно – тези с български произход, да получават българско гражданство, как говорите, че те, видите ли, щели да манипулират вота, гласувайки електронно, дистанционно.
Аз искам да Ви припомня, че около милион и половина български граждани са в Северна Америка, в Южна Америка, в Германия, в Испания, това са българските граждани, които тук, за това тримесечие, ако не се лъжа, 86 милиона са пратили в България. Това са едни сериозни инвестиции. Това ли ще са хората, които ще им бъде купен гласът, за да ги лишим от възможността да участват активно в политиката в България, гласувайки електронно?
Не е нужно човек да бъде експерт, за да знае, че те там са пръснати и няма как да пътуват 200, 300 и повече мили, за да упражнят своя вот. Дайте да помислим за тези български граждани да могат да упражняват своя вот електронно, дистанционно, а защо не и да има един отделен, самостоятелен многомандатен избирателен район, където те да гласуват за избор на българите, българските граждани, които са в чужбина? Така че да не отричаме изцяло възможността за електронното дистанционно гласуване. Разбира се, с всички изказали се тук при гаранции, че няма да има злоупотреба с вота, ще бъде правилно преброяван и няма да има възможност да се гласува – от едно място да се подават 10 – 15 – 20 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Други реплики? Няма.
Господин Байрактаров, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ) Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Лазаров, аз, между другото, много Ви благодаря за тази реплика, защото Вие по същество не отрекохте всички мои виждания за това, че чрез електронното гласуване всъщност се създава възможност за най-лесното манипулиране на изборите.
Аз обаче държа да Ви прочета какво гласи предложеният от президента текст: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно, по електронен път, при произвеждане на изборите и референдумите?”
Вие да чухте някъде тук да става въпрос за българите, които са в чужбина, за българите, които са в Америка, в Канада, в Гърция? Не, не чухте. Нали?
Никъде не чухте, нали? Така че в никакъв случай не приемам Вашата форма на изкривяване на моите съждения, които аз направих, защото ако трябва да се върна назад във времето, именно ние – от Национален фронт за спасение на България, години наред реагирахме, че не се създават условия именно на тези български граждани да имат възможността да гласуват, като не се създаваха секции.
Беше създаден един режим, който много добре знаете какъв е – чрез попълване на заявления от определен брой хора. Ами, защо не създадохте тогава един такъв лесен режим, за да могат тези хора да гласуват? Защо не го направихте? Питам Ви, защото все пак бяхте и управляваща политическа сила?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Направихме го!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, не сте го направили! Не, не сте го направили, защото трябваше някои хора, включително и моята дъщеря, да пропътуват 800 км, за да отидат да гласуват. Ако това смятате за направено?! (Реплики от ГЕРБ.)
Да не Ви обяснявам, че закрихте някои посолства – в Италия, както стана с посолството в Милано, за да не могат да гласуват. Просто не ме карайте да Ви изреждам фактите и доказателствата, защото не това е спорът по същество. (Реплики от ГЕРБ: „Това е спорът! Това е спорът!”).
Спорът по същество е, че се дава възможност да бъдат манипулирани изборите! Да бъдат манипулирани, защото ще Ви задам веднага един друг въпрос: Вие как ще организирате информационната кампания за тези наши българи в чужбина? Питам Ви: как ще дадете възможност на една експедиция, която се намира на 7 хиляди метра надморска височина, под връх Еверест, където няма практически и интернет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към кого е въпросът, господин Байрактаров?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Как ще го организирате? Как ще организирате, примерно, на Северния или на Южния полюс поредната българска група, която осъществява експедиция, да проведе своето право на електронен избор? Няма как да го направите, а да не Ви кажа, че в една голяма част, например, в някои от така наречените „развити страни” (председателят дава знак, че времето е изтекло), приключвам, господин Председател, дори няма интернет. Дори няма и интернет! (Реплики от ГЕРБ: „По телевизия СКАТ ще гласуват!”)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Да, телевизия СКАТ я има! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За следващо изказване думата има народният представител Лъчезар Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на Политическа партия АБВ ще изразя следното становище.
С внимание изслушахме словото на президента, от което стана ясно, че той подкрепя смесената избирателна система, като подчерта, че българските граждани искат да гласуват и мажоритарно, но не бива да се противопоставя пропорционалния на мажоритарния вот.
В тази връзка и по повод представените ни за обсъждане въпроси ние изразяваме следното мнение.
По първия въпрос: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, ние искаме да се добави след „мажоритарно” изразът: „при пропорционално разпределение на мандатите между политическите партии и коалиции”.
Това изчиства по всякакъв начин правната и юридическа формула. Тя става по-ясна и това предложение ние го правим във връзка с разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за прякото участие на гражданите в държавното и местно самоуправление, като Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос. Мисля, че това сме го направили точно и коректно и по този начин е изчистена юридическата формула.
Що се касае до втория въпрос: „Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”, ние считаме, че на този етап това е една добра временна мярка. Естествено, поставя се въпросът до каква степен правото да гласуваш съответства на задължението да гласуваш и как е разрешен въпросът в нашата Конституция, но аз бих искал да Ви напомня за чл. 1, ал. 2 от българската Конституция, където е записано: властта се осъществява от народа, не цитирам дословно, непосредствено, на първо място и чрез органите си, предвидени в Конституцията. Затова считаме, че референдумът е една много важна и полезна форма за осъществяване на непосредствената власт от страна на българския народ.
Що се касае по третия въпрос – да може да се гласува дистанционно и по електронен път при провеждане на изборите и референдумите, считаме, че пътят за приемането на подобен род гласуване категорично е този и това е модерният път на времето. Не бихме могли по никакъв начин и с никакви аргументи да спрем формата на електронното гласуване. Светът е едно глобално село.
От друга страна, ние държим мерките, които в технически и технологически характер ще се вземат, за да бъде честно и обективно това гласуване, по такъв начин да гарантират гласуването, че да няма и доза на съмнение, че някой ще се опита да манипулира чрез техническите си възможности съответния вот.
На този етап изразяваме становището, че Парламентарната група на Политическа партия „Алтернатива за българско възраждане” ще подкрепи направените предложения, с измененията, които ние предлагаме във въпрос № 1, което в писмен вид предоставяме на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Никифоров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Не виждам.
За следващо изказване – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да помоля за удължаване на времето от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То вече е удължено.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много благодаря за напомнянето.
И така към големия въпрос: какво ще ни донесе референдумът, иницииран от господин Президента? Аз не съм убеден, че мотивите, които господин Президентът изложи пред нас, се осъзнават в дълбочина от институцията и се имат предвид всички онези аргументи, които бяха изложени, а именно, че сегашният начин на провеждане на изборите, по думите на Президента, поражда съмнение, че с въвеждането на нова технология на избиране на народното представителство ние ще внесем стабилност – ще се гласува за личност и ще се заздрави връзката между избирателите и техните избраници.
Изброявам само част от аргументите и ще се опитам да внеса яснота защо те са несъстоятелни.
На първо място, относно мажоритарния избор и персоналната отговорност на депутатите.
Уважаеми колеги, дори и в мажоритарните избирателни системи, веднъж избрани, народните представители участват в законодателния процес от името и чрез парламентарни групи. Няма народни представители, които като самостоятелни физически и политически единици участват в някакъв абстрактен процес и се отчитат директно на своите избиратели. Такава представа за политиката не е професионална и не се основава на досегашната традиция в рамките на европейския континент, а и извън него.
По-нататък, аргументите, които бяха развити от държавния глава – аргументът, който касае задължителното гласуване. Не мога да разбера защо ние – говоря „ние”, имам предвид българските граждани, българите и техните представители в законодателната власт, непрекъснато се опитваме да намерим някакъв опит извън България, който да реши нашите политически въпроси. Колко са държавите, които ползват мажоритарна система и които имат задължение за своите граждани да гласуват? И какво като задължим българските граждани да гласуват? Така ще се заздрави демокрацията ли?!
Въпросът, който е свързан с електронното гласуване. Тук искам да обърна внимание върху чуждия опит, както обичат да казват всички. Единственият документ, който е направил сериозен анализ на резултатите от електронно гласуване, е от 2014 г., иницииран е от френския Сенат, и става въпрос за информативен доклад относно състоянието на изборните резултати и френските политически институции в резултат на въведеното частично електронно гласуване. Ще се спра само на някои от основните изводи и препоръчвам, който желае, да го погледне. Става въпрос за следните изводи: електронното гласуване е изключително скъпо предвид спецификите на необходимостта от въвеждане на особен софтуер, особени системи за предаване на гласуването, за верифициране на вота и така нататък.
Второ, въвеждане на място за гласуване. Когато тук говорим за електронно гласуване, аз не знам защо като че ли всички имат представата, че си стоят някъде в глобалното село на другия край на света с краката върху бюрото и избират българския президент. Това няма как да се случи, уважаеми колеги. Ако искаме да въвеждаме подобна форма на гласуване, за която някой ни уверява, че е от бъдещето, също така трябва да има място за гласуване. Въвеждането на място за гласуване означава, че Вие може да гласувате с електронни средства, но задължително трябва да има гарантирана сигурност на вота.
И не на последно място, инициативата на господин Президента за провеждане на референдум очевидно не е продиктувана от мотиви за усъвършенстване на политическия процес, не е продиктувана от мотиви за заздравяване на демокрацията. Тя няма да донесе и няма да доведе до по-голяма сигурност в българските граждани по отношение на начина, по който се управляват, а единственият резултат от тази инициатива ще бъде блокиране в голяма степен на изборния процес през есента на местните избори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът, който водим, се съсредоточи основно върху трите въпроса, които предлага президентът, но бих искал да обърна внимание на един важен въпрос, който, изглежда, се губи в нашия дебат.
Тези три въпроса се отнасят до три технически елемента от избирателната система, а самата избирателна система при неколкократно прилагане води до необратими политически последствия в една или в друга посока. В този смисъл би трябвало много сериозно да проведем дебат върху това какъв ще бъде ефектът върху политическата система в резултат на прилагането на задължителното гласуване, електронното гласуване и, разбира се, мажоритарното гласуване. В момента се създава впечатлението едва ли не, че в България българската избирателна система не съдържа мажоритарни елементи. Искам да напомня, че изборната бариера, мащабът на избирателните райони, преференциалното гласуване са елементи от избирателната система, които определено могат да бъдат наречени „мажоритарни”.
Основно ще говоря върху въпроса за мажоритарността. Така зададен въпросът, без допълнително уточнение, е много подвеждащ за българските граждани. Когато говорим за мажоритарност, неизменно трябва да говорим и за изборна бариера, трябва да говорим за мащаб и за обхват на избирателните райони, трябва да говорим за начин на определяне на гласовете.
В този смисъл категорично се присъединявам към мнението, което колегата Славов представи пред Вас – когато говорим за засилване на мажоритарното влияние в избирателната система, да говорим за засилване на значението на преференциалния вот, защото това е голямото завоевание, което българските избиратели и българският парламент успяха да постигнат.
В този смисъл, когато говорим за мажоритарност, би трябвало да конкретизираме, а именно по посока засилване на преференциалното гласуване в избирателната система.
Още нещо искам да кажа: когато говорим за технически елементи на избирателната система като задължително гласуване и електронно гласуване, трябва да имаме предвид как те могат да бъдат съчетани, защото определено имаме проблем в съчетаването на тези два елемента на избирателната система.
И още нещо, без да съм юрист – искам да обърна внимание на юристите в залата, ще отбележа, че правото на българския гражданин да гласува е записано в Конституцията в Глава „Права и задължения”. Там избирателното право е записано като право. В момента се опитваме да го превърнем в задължение и в този смисъл трябва да мислим и по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Лилков.
Реплики? Няма.
Следващото изказване е на народния представител Стефан Кенов, след него – народният представител Мартин Димитров.
Имате думата, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, по отношение на въпросите, ще започна отзад-напред: подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно, по електронен път? В това си искане нашата парламентарна група е била винаги последователна. Смятам, че господин Димитър Лазаров беше доста изчерпателен, но все пак, над милион и половина българи живеят в чужбина. Оказва се, че е невъзможно българската държава да им осигури възможност да упражнят правото си глас.
Българската държава е в състояние на демографска катастрофа и единственият ресурс, който имаме в момента и може да подпомогне това състояние на нацията, са именно българите в чужбина. Невъзможността те да участват пряко в управлението на страната през изборния процес още повече отчуждава тези хора. Възможността те да могат да упражнят правото си на български граждани да гласуват в национални избори и в референдуми в момента може да бъде осъществена единствено и само по електронен път. При всички положения ние ще подкрепим зададения въпрос под номер три.
Вторият въпрос: подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване? За нас въпросът е поставен прекалено неясно. Неколкократно сме заявявали, че сме против санкции за хора, които не са упражнили правото си на глас. При недаване на възможност гласът да бъде упражняван по електронен път, дистанционно, сме поставени пред риска да въвлечем българския народ в огромно приключение и пътешествие по време на всеки избор и на всеки референдум. Голяма част от българското население работи далеч от постоянния си адрес, където по принцип е включен в избирателните списъци. Както в някои други европейски държави, ще се наложи велико преселение на избирателите в деня преди изборите.
Така поставен, въпросът за задължителното гласуване не дава яснота какво е имал предвид президентът при задаване на въпроса. За нас остава неясен този въпрос: стимулиране ли ще бъде това, наказване ли, даване на някакви привилегии, ако това нещо не се осъществи?
По отношение на първия въпрос, по който се изказаха най-много мнения. Като либерал и демократ аз съм защитник на пропорционалната избирателна система, която най-пряко показва волята и исканията, представителната власт на суверена да има свои реални представители в законодателния орган.
При всички положения въведената преференция доведе до мажоритарно избрани кандидати по един или друг начин.
На въпроса: подкрепяте ли част от народните представители да бъдат избрани мажоритарно? И сега има мажоритарно избрани кандидати: господин Красимир Янков, господин Кадиев, госпожица Ана Баракова, колегите, които стоят на задния ред; господин Мартин Димитров, мисля. Подкрепям го. Защо да не го подкрепям?!
В цялата част на дебата тук се чу няколко пъти германската избирателна система, която за мен е балансът между двете искания. Мажоритарният вот при всички положения изкривява, смесена система също не би била добра. Смесената система, ако я разглеждаме като половината мажоритарна, половината пропорционална, също ще донесе изкривяване на модела.
Един засилен мажоритарен елемент, една персонификация на избраните кандидати дава германската система. И понеже тя е известна като жаргон, това си е чиста пропорционална система, в която половината от народните представители, от избраниците, са персонифицирани на база едномандатни избирателни райони. При всички положения трябва да отчетем, че трябва да се спази прагът за влизане в законодателния орган и да се отчете общият резултат на партиите, които го постигат.
Противниците на тази система винаги изкарват като флаг Конституцията. Да, но имаме математически модел, който може да бъде приложен и в условията на пропорционална система с половината мажоритарно избрани кандидати – може да бъде избрана при фиксиран общ брой на народните представители. Така че пречката 240 народни представители в Конституцията вече не е пречка за въвеждане на такава система.
Потърсих, за мен, най-добрия специалист в изборните системи – проф. Константинов. Искам да предложа следната редакция на въпрос номер едно, която да бъде: подкрепяте ли половината от народните представители да бъдат избирани (персонифицирани) мажоритарно при пропорционална избирателна система?
Моля да подкрепите предложението. Виждам, че има сходни предложения. Според проф. Константинов това е най-изчерпателен въпрос. Математическият модел за така наречената „германска, немска система” при твърд брой – 240, каза професорът, че е готов да предостави на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Реплики? Няма реплики.
За следващо изказване – народният представител Мартин Димитров, след него – народният представител Чавдар Георгиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! По въпросите, предложени за референдум, по отношение на електронното гласуване, колеги, смятам, че нямаме друга алтернатива. Колкото и да се опасявате от технически проблеми – това е бъдещето.
Една от основните идеи на Европейския съюз е свободното движение на хора. След като сме казали, че хората могат да отиват там, където искат да работят, трябва да могат и да гласуват електронно без проблеми. Няма причина да трябва да се върнат в родината си, за да упражнят своя глас – това е абсолютно излишен разход в съвременен свят, в който ние правим всичко с нашите компютри. Няма никаква причина, след като ползваме всякакъв вид сложни банкови карти, в които държим парите си, правим международни, вътрешни транзакции, подобна система да не бъде въведена и по отношение на гласуването.
Това, че до момента не даваме възможност на стотици хиляди български граждани по света да гласуват, е вид дискриминация към тях. Крайно време е да дадем възможността всички българи по света да участват, да гласуват, да избират, да носят с това отговорност и да влияят на развитието на България. Така те ще бъдат и много по ангажирани оттук нататък.
По отношение на въпроса, който касае мажоритарното гласуване. Категорично подкрепям идеята, която колегата Славов представи пред Вас – искаме въпросът да има следния вид: подкрепяте ли народните представители да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалното гласуване? Тоест за нас мажоритарният избор е чрез разширяване на преференциалното гласуване. (Реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, ако бъдете търпеливи, ще Ви го обясня много просто.
В чист вид мажоритарният вот означава следното нещо: в единичен район дадена партия примерно БСП, защото са най-шумни в залата, не за друго, издигат един-единствен кандидат. Казват това е човекът, ако искате мажоритарно, гласувате за него. Това е мажоритарната система в своя чист вид. Съответно ГЕРБ – един кандидат и всички останали партии по един кандидат, тоест мажоритарният вот в чистия си вид ограничава избора на гражданите до един-единствен кандидат.
Много е интересно, примерно партия ГЕРБ да си спомнят 2009 г., когато имаше мажоритарен избор, знаете, 31 народни представители бяха избрани мажоритарно, техните мажоритарни кандидати в София спечелиха, но получиха под пропорционалните гласове за партия ГЕРБ. Много интересен въпрос, с което гражданите казват, за мен, следното нещо – че имало в самата партия вероятно хора, които са били по-подходящи, но не са им били предложени. Тоест когато мажоритарният кандидат има под пропорционалния вот за дадена партия, така се получава.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): А как бяхте Вие, извинявайте?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Казвам това не за да се заяждам с някого, колеги. Казвам нещо друго – че когато има преференциално гласуване без праг, това дава възможност, колеги, българските граждани да избират измежду 30 кандидата от дадена партия, примерно ГЕРБ, 30 кандидата от БСП, 30 кандидата от Реформаторския блок и да пренареждат тотално листите. Тоест изборът на българските граждани е много по-голям. Той не се свежда до един кандидат от дадена партия.
Затова тогава, когато има преференциален вот без праг, българските граждани могат да избират измежду десетки кандидати. Дори може в едно семейство един човек да гласува за един кандидат на дадена партия, неговата съпруга – за друг кандидат от същата преференциална листа, неговите деца – за трети. Това е истинската демокрация.
Ако приемете мажоритарният вот в чистия му вид, пак казвам, това ограничава възможността за българските граждани само до един-единствен кандидат. Изборът на хората се свежда до един-единствен човек, който как е определен? Много просто – събира се ръководството на партията и казва в дадения район кой ще бъде този кандидат. Тоест изборът на българските граждани вместо да се увеличава, както се опитват да кажат определени колеги, всъщност се стеснява до по-малки възможности за избор, което намалява и конкуренцията.
Тоест аз твърдя, колеги, че чисто мажоритарната система в сравнение със система, по която има мажоритарен елемент и преференциално гласуване без праг, има по-малко кандидати и по-малко конкуренция. Конкуренцията е по-ниска. Или, казано по друг начин – ще дам пример с БСП, защото казах, че са най-шумни: ако на последните избори нямаше преференциално гласуване, а имаше мажоритарно гласуване, в София нямаше как да бъде избран господин Кадиев например, защото беше девети, а щеше да бъде избран, ако въобще бъде избран мажоритарен кандидат от БСП, този, който партията е решила да постави на мажоритарен избор. Един-единствен човек за този регион!
Тоест, колеги, опитвам се аргументирано да Ви убедя, че ако искаме да вдигнем избирателната активност – видяхте на последните избори, че има проблем с избирателната активност не само в България, в много страни, ако искаме по-висока избирателна активност, трябва да дадем възможност на хората да гласуват измежду десетки кандидати. Да изберат различни хора, дори, пак казвам, в едно семейство хората да гласуват за различни кандидати – абсолютно допустимо, абсолютно демократично, насърчаващо активността, насърчаващо изборната активност.
Ако въпросът бъде запазен в сегашния му вид, има следната опасност. Въпросът е следният: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”. Тези, които искат германската система, ще гласуват „за”. Тези, които искат чист мажоритарен избор, и те вероятно ще гласуват „за”. А тези, които в това виждат разширено преференциално гласуване, и те ще гласуват „за”, вероятно. В крайна сметка ще бъде прието едно от трите неща. Честно е да прецизираме нашия въпрос, да питаме ясно хората, да няма двусмислие какво ги питаме.
Предлагам в това прецизиране, колеги, да дадем най-големия избор, който може да бъде даден на българските граждани. За мен, това искат хората. Хората искат да избират измежду повече кандидати. На хората не им е проблемът дадена партия да им определя единственият мажоритарен кандидат. Ако беше така, щяха да са напълно щастливи още 2009 г.
Според мен, хората искат да избират измежду десетки кандидати и единствения начин да им дадем тази възможност е преференциалното гласуване без прагове. Това е вариантът, в който те да могат да изберат деветият Георги Кадиев и да го предпочетат пред осемте от БСП, които са му наредили в листата преди него. Това е демокрацията. Същото важи за Партия ГЕРБ, за Реформаторския блок, за Патриотичния фронт, за всяка една от партиите, които днес са представени в парламента, и за всяка една от партиите, които утре ще бъдат представени в парламента.
Колеги, надявам се да подкрепите аргументите, които Ви представих и да дадем на хората възможност за голям избор измежду десетки кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
За изказване има думата народният представител Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението на президента за въпроси за национален референдум предизвика сериозни размисли, които поставят под съмнение афишираната добронамереност и загриженост за осигуряване на възможност за изразяване на народната воля. Тези въпроси предизвикаха и широка дискусия на заседанието на Комисията по правни въпроси и съм длъжен да отбележа, че по един скандален начин на това заседание бе наложено гласуването само на тези въпроси, без каквито и да е други аргументи и без поставените други алтернативи.
Искам да се спра главно на втория и третия въпрос, но преди това не мога да отмина широките пледоарии, които бяха направени тук в полза на мажоритарното гласуване.
Колеги от дясно, не бъркайте мажоритарния вот с пропорционалния преференциален вот! Това са две различни неща. Ако подкрепяте президента, подкрепяйте го така, както е задал въпроса, а не го отричайте.
С предложението си за втори и трети въпрос господин президентът явно показа и своето незачитане към българската Конституция и решенията на Конституционния съд, които би следвало да са задължителни и за него. При съчетанието на задължително и електронно дистанционно гласуване възможностите за изкривяване на изборните резултати са практически неограничени. Вместо хората ще гласуват фантомите и сървърът. Не само Конституционният съд на България, но и Конституционният съд на Германия обявява за противоконституционно електронното дистанционно гласуване, и то с аргументи, които на практика правят невъзможно всякакъв вид електронно или интернет гласуване.
Ето какви са аргументите за противоконституционност на електронното дистанционно гласуване, което според българския Конституционен съд предизвиква, цитирам: „Основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхранение на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. То не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, поради което се установява неговата противоконституционност”.
Ние от БСП лява България също категорично сме против допускането на този въпрос като въпрос на референдума. Зачитаме Конституцията и считаме, че този въпрос е и конституционно недопустим. Това вече е установено от българския Конституционен съд.
Уважаеми колеги, БСП е „за” провеждане на референдум и на практика е доказала, че е за реална демокрация ясно е обаче, че ако допуснем референдум с така формулираните от президента въпроси, вместо да изпишем вежди, ще избодем очи на българската избирателна система и българската демокрация.
Парламентарната група на БСП лява България е за пряка демокрация, но против така зададените въпроси, формулирани по този безсъдържателен и абстрактно общ начин. Отговорите, каквито и да са те, ще са в ущърб на развитието на демокрацията и интересите на хората. Демокрацията не се постига със словесни еквилибристики. Опити с работещи институти и механизми не бива да се правят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. (Слаби ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Цветан Цветанов, председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът беше доста дълъг. Може би вече отива към своя край и всеки ще направи своя избор с гласуването, което ще направим в пленарна зала.
Нека да припомним обаче нещо, което е изключително важно. Този референдум не е инициатива на президента на страната. Този референдум е със събраните подписи от над 570 хил. български граждани. Въпросите, които бяха зададени на тази подписка, която беше събирана от българските граждани, това бяха формулираните въпроси, с които и президентът на страната се съобрази. Защо трябва днес ние да коригираме текстове, зад които стоят над 570 хиляди гласа? Аз смятам, че това не е наше право и смятам, че не е морално към всички тези граждани, които дадоха подписа си, за да може действително да проведем този референдум.
Защо се стигна до този референдум? Стигна се, защото имахме правителство, ръководено от Пламен Орешарски, което провокира обществено неодобрение спрямо политическите формации, които управляваха страната.
Президентът на страната беше натоварен с огромни очаквания и отговорности и той състави служебен кабинет. Знаете, че всичко, което се случи, е благодарение на това, че всички политически партии, които участват в управлението в годините от началото на прехода, под една или друга форма сме довели до намаляване на избирателната активност, до отблъскване на избирателите. По този начин се създадоха форми на гласувания, които опорочават изборния процес. Това са: купен, контролиран вот, когато някой подаде сигнал и опорочи деня за размисъл. Нали разбирате, че това винаги води до изкривяване точно на това, което трябва всички ние да не го допускаме? Какво е необходимо днес по тези въпроси, които се задават, формулирани са и внесени от президента на страната?
На първо място, да имаме възможност и за мажоритарен елемент в сега провеждащите се избори. Този елемент беше въведен точно от Българската социалистическа партия. Аз искам да им благодаря, защото действително дадохме възможност на българските граждани 2009 г. да дадат оценка на „успешното управление” на тогавашния премиер и българските граждани дадоха възможност да се гласува мажоритарно в 31 многомандатни избирателни района. ГЕРБ спечели 27 от 31, Движението за права и свободи спечели четири и всички останали партии получиха нула.
Господин Димитров, това беше реалният резултат, защото тук дадохте статистики, но смятам, че трябва да бъдем коректни към точните неща, които се случиха точно 2009 г. Разбира се, че това е част от възможността както с преференцията, така също да имаме и мажоритарен елемент, за да може действително да въведем и дадем възможност за по-висока избирателна активност.
Електронното гласуване. Беше отхвърлено предложението на Парламентарната група на ГЕРБ в предишния парламент за въвеждането на избирателен район в чужбина. Искахме действително да дадем възможност на българските граждани, живеещи в чужбина, да имат своя избор и те да бъдат в отделна секция. Това нещо не се получи. В момента електронното гласуване ще даде възможност, то не е казано, че това ще стане утре или вдругиден, след като се произнесем на този референдум, но поне ще заложим условия и възможности, за да променим законодателството, да дадем пълната гаранция за неопорочаване на изборния процес, да може да гласува всеки един български гражданин, който в годините на прехода под една или друга форма е предпочел да отиде да живее и професионално да се реализира в чужбина. Тези български граждани искат да бъдат активно гласоподаватели. Тези български граждани може да им се гарантира това право, когато въведем точно електронния начин за гласуване.
Стигаме до задължителното гласуване. В седем европейски държави е практикуван този начин за гласуване. В някои от тях в годините е отменен. В три държави към настоящия момент продължава да се осъществява като изборен процес. Разбира се, че задължителното гласуване нямаше да бъде тема на днешния дебат, ако ние не бяхме направили така, че да отблъснем българските избиратели да гласуват. Отблъснахме българските граждани с това противопоставяне и всички политически партии доведоха до това реално отблъскване.
Точно затова, колеги, аз смятам, че има резон в темите, които обсъждаме днес, и възможностите, към които ще преминем в следващият етап от днешното обсъждане – да гласуваме. Можем да направим така, че по всеки от внесените въпроси от президента на страната, съобразил се с над 570 хиляди български граждани, да гласуваме отделно, за да може действително да създадем възможност всяка една от парламентарните групи да изрази своето принципно становище със своя глас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване. Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Байрактаров, тъй като то е по процедура, за разделно гласуване на трите въпроса поотделно. Нали така, господин Байрактаров?
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за разделно гласуване по трите въпроса за иницииране на национален референдум.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Сега ще гласуваме в реда, по който бяха направени редакционните предложения.
Първо, по първия въпрос, след което ще минем на редакционните предложения по втория въпрос.
Първото предложение по време, за редакция на първия въпрос, е на господин Янаки Стоилов, който предлага той да гласи така: „Подкрепяте ли половината от народните представители да се избират в едномандатни райони, като при определяне на мандатите за партиите се отчитат всички подадени за тях гласове в едномандатните и многомандатните райони?”.
Гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 159 народни представители: за 47, против 62, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Попов, прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Нека отново да поясним на колегите, може би не са успели да разберат предложението на господин Стоилов. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еее!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, дайте възможност на господин Попов да си направи процедурата.
ФИЛИП ПОПОВ: Ако подкрепим неговото предложение, няма да има загуба на гласове. Тези, които са гласували за загубилия мажоритарен кандидат, така наречен в едномандатните избирателни райони, няма да бъдат отишли нахалост тези гласове. Вие искате да има представителност, твърдите го днес тук цял ден, а в същото време при гласуването се получава нещо съвсем друго. Подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 78, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на господин Лютви Местан, който предложи следната редакция на първия въпрос: „Подкрепяте ли всичките 240 народни представители да се избират мажоритарно?”
Гласуваме предложението на господин Местан.
Гласували 163 народни представители: за 43, против 78, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Следващото предложение за редакция на първи въпрос е на господин Петър Славов, който предлага той да звучи така: „Подкрепяте ли народните представители да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалното гласуване?”
Гласуваме предложението на господин Славов.
Гласували 159 народни представители: за 27, против 26, въздържали се 106.
Предложението не е прието.
Следва предложението на господин Лъчезар Никифоров, което гласи така: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно при пропорционално разпределение на мандатите между политическите партии и коалиции?”.
Гласували 193 народни представители: за 85, против 33, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Очевидно станаха ясни два факта: първо, че има някакво разделение по отношение на мненията в този текст и гласуванията, за което ще помоля за прегласуване. На второ място, наистина имаше колеги около нас, които нямаха тази възможност. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Прегласуване, колеги.
Гласували 187 народи представители: за 80, против 30, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Стефан Кенов. Неговата редакция звучи така: „Подкрепяте ли половината от народните представители да бъдат избирани (персонифицирани) мажоритарно при пропорционална избирателна система?”.
Гласуваме предложението на господин Кенов.
Гласували 189 народни представители: за 81, против 41, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване първият въпрос да звучи съгласно предложението на Президента по проекторешението на Правната комисия: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”
Гласували 193 народни представители: за 90, против 85, въздържали се 18.
Предложението не е прието. (Единични ръкопляскания и възгласи от БСП ЛБ и ПФ.)
Заповядайте за прегласуване, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 196 народни представители: за 89, против 85, въздържали се 22.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от част от народните представители от БСП ЛБ.)
Преминаваме към редакцията на втория въпрос.
Първото предложение е на господин Янаки Стоилов, който предлага въпросът да звучи така: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите с предвиждане на санкция за неизпълнение на това задължение?”.
Гласували 188 народни представители: за 56, против 98, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Редакция по втория въпрос е предложил и господин Велизар Енчев. Той предлага следната редакция: „Подкрепяте ли задължителното гласуване при намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лв. за получен глас на избори?”
Подлагам на гласуване предложението за редакция на господин Велизар Енчев.
Гласували 155 народни представители: за 16, против 85, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване въпроса в проекторешението на Правната комисия, който звучи така: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”
Гласували 181 народни представители: за 98, против 58, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Господин Попов – за прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура по прегласуване. В правото е непознато задължение без санкция. Тук ще бъдем прецедент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 164 народни представители: за 80, против 59, въздържали се 25.
Предложението не е прието. (Възгласи.)
Остана третият въпрос, по който няма постъпили редакционни предложения.
Поставям на гласуване въпроса: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”.
Режим на гласуване.
Гласували 197 народни представители: за 147, против 36, въздържали се 14.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ДПС.)
Заповядайте за прегласуване, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам прегласуване, защото за пореден път ставаме свидетели на поредната политическа уговорка. (Викове отляво: „Ееее! Защо към нас, бе!”) На поредната политическа уговорка!
Ако Ви направи впечатление как така удобно паднаха гласовете за задължително гласуване и как удобно се вдигнаха, когато трябва да узаконим с гласуването си днес търговията на изборите чрез така нареченото „електронно гласуване”. Ако тук някой може да каже, че има мерки, с които да се предотврати купуването на гласове, манипулирането на вота чрез това така наречено „електронно гласуване”, да стане и да го заяви. Аз съм сигурен, че няма нито един такъв.
РЕПЛИКА от ляво: Хората ще го кажат.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Хората няма как да го кажат, особено Вашите избиратели от ДПС, дето не знаят какво е компютър. (Силен шум и реплики от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване. (Реплики от ДПС: „Той не е направил предложение. Няма предложение”.) Излязъл е по процедура за прегласуване, в движение го каза. Иначе за какво да излиза?
Гласували 196 народни представители: за 146, против 40, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин Филип Попов – първи отрицателен вот, господин Георги Божинов – втори отрицателен вот. (Народни представители от ДПС става от местата си.)
Колеги, къде тръгнахте? Не сме гласували цялото решение! Гласуваме само редакции. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Гласувах „против” така зададения въпрос, защото ние от Българската социалистическа партия спазваме Конституцията. За съжаление, останалата част от Народното събрание явно, с някои изключения разбира се, няма никакъв прочит по отношение на Конституцията. Има решение на Конституционния съд, който категорично обявява електронното дистанционно гласуване за противоконституционно – не само на българския, но и на германския Конституционен съд. Абсурдно е, защото нито един компютърен специалист, уважаеми колеги, не може да гарантира, че в неконтролирана среда, извън СИК, няма да седи до рамото на избирателя някой, който да му казва как да гласува. В тази насока точно е решението на Конституционния съд.
Но тук видяхме корпоративният сговор на партиите до какво може да доведе. Днес бяхме свидетели на това историческо корпоративно сговорно сдружение. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И БСП – четвърта сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Божинов. (Народният представител Петър Славов иска думата.) Ще Ви дам и на Вас думата. (Реплика от БСП ЛБ към народния представител Петър Славов: „Нали го подкрепяте?!”)
Втори отрицателен вот – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” и за трите предложения на господин президента. Резултатът от гласуването на Народното събрание е тежко и заслужено поражение за Президента на Републиката. (Викове: „Аааа!”) Тежко и заслужено – в голяма степен и в резултат на Вашето гласуване. Защото, след като губеше и губи доверието на българския народ, той се опита с този популистки ход на основата на повърхностни настроения и неоправдани очаквания, че ще спечели доверие и симпатии, да предложи тези теми на обсъждане.
Какво мина обаче от трите предложения? Само оня въпрос, който дава възможност за спекулативно, корпоративно нагласено влияние върху изборните резултати.
Има обаче успокояващи обстоятелства. При така заслужено осакатения референдум този въпрос няма да привлече подкрепа – българският народ няма да бъде измамен. Този въпрос ще получи категоричен отрицателен отговор и това е заслужената оценка за цялостното поведение на президента на Републиката. Той тръгна към втори мандат и днес окончателно го загуби. Това е резултатът от Вашето гласуване. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот има ли?
Господин Славов – процедура по начина на водене.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Госпожо Председател, искам да Ви помоля, когато от трибуната се изказва колега-юрист, бил той от Българската социалистическа партия, и за пореден път тълкува неправилно или по-скоро въвежда в заблуждение колегите народни представители относно решение на Конституционния съд (шум и реплики), да обърнете внимание и да му казвате, че, на първо място, решение на Конституционния съд по конкретен законодателен текст, който е отменен, е задължителен по конкретния законодателен текст. Това не е тълкувателно решение, което да важи въобще за това дали с електронното гласуване се е опазвала тайната на вота, или не, и някакви подобни интерпретации. Така че много Ви моля наистина, когато юристи се изказват по подобен, неточен, да не кажа – некоректен, начин обръщайте им внимание....
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Некоректно е.
ПЕТЪР СЛАВОВ: ... от БСП и да не го правят. Въвеждат всички останали неюристи в залата в заблуждение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Славов, аз мисля, че не само колегите юристи, но и всички народни представители трябва да знаят, че всяко решение на Конституционния съд е по повод на конкретен текст в закон, в съответствен акт.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На мен не ми е удобно да правя подобни бележки от това място и пояснения към всички народни представители, не само към юристите.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Господин Главчев да го направи.
(Народният представител Филип Попов излиза на трибуната за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Попов, (реплика на народния представител Филип Попов) визира Ви, нали Вие дадохте това тълкуване? Как да се обърнем към Вас!?
Добре, хайде обяснете.
Колеги, нека да го чуем да обясни, моля Ви!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, надявам се, колега Славов, че добре сте се консултирали, преди да дойдете тук с някои Ваши роднини. (Реплики на народния представител Петър Славов.) Но аз не съм казал, че решението е задължително. Вижте в стенограмите! (Реплики на народния представител Петър Славов.)
Аз обясних, уважаеми колега, че ние спазваме тълкуванието на Конституционния съд по подобни, да не кажа – идентични текстове, в предишен законопроект. (Реплика на председателя Цецка Цачева.)
В Кодекса Фидосова – абсолютно идентичен текст, касаещ една и съща материя. Ако има по-следващо конституционно решение, нека да видим.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене!
ФИЛИП ПОПОВ: Но при такъв текст, при така зададен въпрос, при вече произнасяне на Конституционния съд по такъв подобен законопроект с текст със същото съдържание, отговорът е ясен, колега.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП, от място): Има трети отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лазаров – по начина на водене. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, не Ви призовавам да водим курс по четене на конституционни решения. Може би все пак трябва да напомняте, че конституционните решения, на които някои се позовават, трябва да ги четат.
Конституционното решение, касаещо отмяната на тайното гласуване в Изборния кодекс 2011 г., в мотивите си – то не е тълкувателно, а е по конкретна процедура – изрично казва, че дистанционно, по интернет гласуване е допустимо и го има в практиката на редица държави.
Текстовете, които тук са написани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква Ви е забележката към мен, господин Лазаров?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Няма как… (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е забележката към мен?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Забележката е, госпожо Цачева, че народните представители, цитирайки решенията, трябва да ги четат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да четат. Благодаря.
Трети отрицателен вот ли искате? (Обръща се към Парламентарната група на БСП ЛБ.) Отказахте се.
Господин Мерджанов – процедура, заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не знам, сега ще каже каква е процедурата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо председател. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Дукова, спокойно!
От името на БСП лява България искаме половин час почивка. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, никъде в Правилника не е казано, че по време на гласуването не може да се иска почивка от парламентарна група.
Петнадесет минути почивка! Продължаваме в 16,12 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля, поканете народните представители в залата – времето за прекъсване изтече.
Колеги, заседанието продължава.
Господин Кирилов, моля да предложите редакцията на Проекта на решение след проведените гласувания в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! (Народни представители заемат местата си в пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля малко по-бързо да се заемат местата. Движението пречи на останалите народни представители, които своевременно са направили това.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам следната редакция на Проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за произвеждане на национален референдум
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
РЕШИ:
Да се произведе национален референдум със следния въпрос:
„Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Поставям на гласуване редакцията на Проекта на решението, с неговото наименование „за произвеждане на национален референдум”, както следва да звучи след одобрението само на третия въпрос, единствен, за произвеждане на референдум. Гласуваме Проекта на решение, който току-що бе актуализиран от господин Кирилов.
Гласували 175 народни представители: за 131, против 41, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Касабов – отрицателен вот.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Гласувах „против”, колеги, защото това, на което ставаме свидетели днес, е нещо нечувано в най-новата българска история. Току-що узаконихте най-голямата измама! И тази измама се осъществи с управляващото мнозинство – ГЕРБ и ДПС.
Ще Ви кажа какво ще се случи оттук нататък. Тълпи интелектуалци от циганските махали вкупом ще гласуват – този път няма да има индианска нишка, както и тълпи от смесените райони няма да имат клечки, нито шнурчета, за да могат да гласуват. Всички ще гласуват по правилния начин!
Днес се откри пазарът на най-способните хакери! Оттук нататък всъщност българският народ ще бъде винаги, по всяко време мамен! Честито на измамения български народ! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Анастасов – втори отрицателен вот.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Като български социалдемократ от Коалиция „Лява България” гласувах с пълното съзнание „против”, защото ще се извърши най-голямата манипулация в интерес на олигарсите, на едрия капитал, на тези, които държат работниците в ръцете си. Те ще им вземат електронните номера – директно в информационните им центрове, където едни млади момчета и момичета ще гласуват така, както им бъде казано.
Същото ще се случи и с малцинствените групи. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Така ще се случи и с онези хора, които не са чак толкова грамотни – изведнъж ще се окаже, че в България компютърно най-грамотни са неграмотните хора! Това е престъпление към България и към българската нация, защото ще бъде готов резултатът! Почти толкова готов, колкото във футболното първенство е ясно, когато започне, че който плати най-много пари, той ще стане шампион! Така и в българските избори – който държи парите, който държи капитала, той ще има най-много гласове!
Само си спомнете в Америка, когато преди два избора започнаха ръчното преброяване, изведнъж се оказа, че, видите ли, другият кандидат печели гласове и прекратиха ръчното преброяване, като имате предвид, че там е машинно, в самата секция се извършва. Когато някой се обажда, нека да мисли. Мислете и Вие! Ще затрием България! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Емил Димитров – трети отрицателен вот.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще се опитам съвсем набързо да Ви прочета текстовете, за да се вместя в двете минути.
Предложението от президента е следното: „Предложение за произвеждането на национален референдум с въпроси: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, втори: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване за изборите и националните референдуми?” и трето: „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно?”.
Това е предложението.
В чл. 13, ал. 6 от Закона, който току-що приехме, пише така: „Народното събрание може да редактира без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси. Ние можем да редактираме, но не можем да променим въпросите.
И последната част от текста: както и тяхната поредност.
Уважаеми господа, третият въпрос става първи. В момента ние променяме ли поредността, или не я променяме? Ако има 47 подписа, дори и този бламиран вече, осакатен текст на варианта за референдум никога не може да мине, защото ние можем някаква редакционна поправка да направим, но не и преномериране, дори и да приемем целия текст. Да не говорим да отпаднат два от текстовете, третият да стане първи и ние да считаме, че правим същия референдум, който президентът е поискал. При 47 подписа дори и този осакатен вариант няма да мине. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред на извънредното заседание:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Адемов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с обсъждане на доклада за второ гласуване на Кодекса за социално осигуряване правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев, госпожа Петя Малакова – от Министерството на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението за допускане в залата.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 553-08-47, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26 май 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-40, внесен от Радан Кънев и група народни представители на 26 февруари 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията... (Шум и реплики.)
Моля? Не Ви чувам.
За процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, съгласно
чл. 49, ал. 3 от Правилника на Народното събрание искаме поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, дайте списъците.
Айдоан Муталиб Али - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - отсъства

Допълнително влезли до момента: Борис Ячев, Джейхан Ибрямов, Корман Исмаилов и Ахмед Ахмедов.
Налице е кворум, продължаваме заседанието. (Реплика.)
Не сме стигнали до Вашата буква, господин Цветанов.
В момент сме на предстоящо гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Предлагам на колегите народни представители процедура по удължаване на работното време до приемане на настоящия общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на пленарното заседание до гласуване на текстовете на второ четене по този Законопроект.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 128 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение за нов параграф – предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Председател, в доклада е записано, че при допълнителния преглед на стенографските и звуковите записи се оказва, че има технически пропуск. Предложението е прието. Така че нека народните представители да са наясно, че това предложение е подкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преди това обаче да гласуваме текста на вносителя за § 1. Ние гласувахме предложението на госпожа Нинова, което не е подкрепено.
Сега ще гласуваме текста на § 1. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 5.
Текстът на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията, е приет.
А сега по предложението, което прочетохте и което е подкрепено от Комисията.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Гаджев и група, подкрепено от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Христо Гаджев и група народни представители е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение от Димитър Байрактаров и група народни представители – § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Идентично е предложението и на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители – § 2 да се измени така:
„§ 2. В чл. 4а, ал. 3 се създава т. 6:
„6. за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии” е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията, както и еднаквото предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 16, против 45, въздържали се 62.
Предложенията на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, както и на Корнелия Нинова и група народни представители не са приети.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 15, против 41, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 2, който е подкрепен от Комисията, с уточнението, че всички параграфи от тук нататък ще бъдат с променена номерация заради приетото предложение преди малко на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 5, въздържали се 8.
Параграф 2 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители – § 3 се изменя така:
„§ 3. Член 4в се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Идентично е предложението от народния представител Георги Ковачев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
В § 3 се правят следните изменения:
В чл. 4б, ал. 1 след думите „пенсионен фонд лица” се поставя запетая и се добавя „родени в периода между 1 януари 1960 г. и 31 декември 1969 г.” и думите „пет години” се заменят с „една година”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Няма как да пропусна това предложение, което по същество е избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, във фонд „Пенсии” и във фонд „Пенсии за лица по чл. 69”. Това възбуди една сериозна обществена дискусия още през месец декември, вследствие на което беше образувана Временна комисия за установяване състоянието на пенсионните фондове.
Още в началото стана ясно, че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя прехвърлянето на партидите в така наречения „Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система” или за краткост наричана „Сребърен фонд”. Стана ясно, че това е предложение на министъра на финансите. Дълго време всички чакахме от него да даде финансов анализ и обосновка как едно такова преместване би се отразило на дефицита на бюджета на НОИ, на държавния бюджет и съответно ако отидат в Сребърния фонд, за да се прехвърлят партидите, и най вече как би се отразило на размера на пенсиите на хората в бъдеще, ако направят такъв избор. И до ден-днешен няма такъв анализ и такава обосновка.
Това е един от аргументите да не подкрепяме този текст.
И друг аргумент против това предложение. Установихме какво се случи на практика след подобна поправка, която приехме през декември 2014 г. при приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване. Тогава необмислено мнозинството прие възможност партидите да се прехвърлят в НОИ, въпреки предупреждението на опозицията. Какво се случи? Оттогава 112 млн. лв. стоят до ден-днешен в Националната агенция за приходите, а това са пари от лични вноски на хората, които трябва да са в личните им партиди и да им носят доходност. Поради неуредиците от тази законодателна промяна се стигна до това, че парите на хората стоят в НАП, а те ги влагат в банки, печелят от лихви, в което няма нищо лошо, разбира се, но хората са ощетени откъм доходност и до днес няма решение на този проблем.
И още един аргумент – този път от гледна точка на осигурените, и на това, което се случва с техните осигурителни вноски. Няма да подкрепим, защото преместването в Сребърен фонд не им увеличава сумата, която са внесли като осигурителна вноска. Сребърният фонд не носи доходност. Парите там няма да се унаследяват и ако се случи нещо с този човек, за разлика от частните фондове, където носят такива права, парите му изчезват, що се отнася за наследниците.
В частните фондове има и предимства – ако се случи злополука с човек, носят допълнителен процент и така нататък. Според предложението Ви това в Сребърния фонд го няма. Там излизаш с 1000 лв. и ако някой ден решиш да излезеш, да промениш избора си, отново излизаш с 1000 лв., без върху тях да има олихвяване и без права за наследниците. Тоест ако трябва да сравним обема права за хората от гледна точка на фондовете и на Сребърния фонд, то в Сребърния фонд правата на хората намаляват. Това е още един аргумент да не подкрепим тази промяна.
Последният ни аргумент: смятаме, че това преместване ще бъде използвано от министъра на финансите за фискални цели и за заздравяване, да го кажем, на макропоказателите на бюджета. То ще бъде в интерес на министъра на финансите, но не и в интерес на хората. Няма да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Министър! Уважаеми господин Гьоков, ако прочетете внимателно този текст, въобще не става въпрос за прехвърляне на средства в Сребърния фонд. Това, което прочетохте преди малко, го има в следващи текстове.
Моля Ви да четете внимателно. Това, което казахте в продължение на 3-4 минути, няма абсолютно нищо общо с текста, който обсъждаме и гласуваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Наистина по-нататък се говори за прехвърлянето в Сребърния фонд. Тогава няма да аргументирам това нещо, но тук говорим точно за... (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако искате, можем да си говорим и така, но не е много добре.
Казах и в началото: тук става въпрос за избор за промяна на допълнителното задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд, във фонд „Пенсии” и във фонд „Пенсии” за лицата по чл. 69. Ако лицето избере да се осигурява в Националния осигурителен институт (НОИ), партидата му ще бъде прехвърлена точно в Сребърния фонд, където по-нататък се говори в Законопроекта. Косвено това касае това. Аргументирам предложението ни да отпадне това предложение с това, че парите отиват в Сребърния фонд, не носят доходност на хората, не се унаследяват, могат да се ползват за други цели и така нататък. Това е аргументът ни против направеното предложение от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер! Колеги, така е, когато не си си научил урока и копираш мисли на други народни представители от стенограмите – така се получава. Казвам това между другото, за тези, които ги четат.
Уважаеми колеги, защо поискахме да отпадне § 3 и в частност да бъде отменен чл. 4б? Член 4б беше приет и поднесен на Народното събрание на 19 декември 2014 г. Това беше текстът, написан на коляно и който предлагаше така наречения „свободен избор”.
Уважаеми колеги, и до ден-днешен този текст остана в закона, но никога не заработи поради простата причина, че министърът на финансите така и не издаде наредба, чрез която да заработи този текст.
Какво се случи, когато този текст не заработи? Затова казвам: когато някой не си е научил урока и се опитва да копира мислите на друг народен представител, няма как да Ви каже истината. Стана така, че над 170 милиона, а може би вече са и над 250 милиона, защото числото, което Ви казвам – над 170 милиона, е към дата 24 март, по данни, изнесени от Националната агенция по приходите във Временната комисия, към 24 март над 170 милиона частни средства, частна собственост стоят по някаква сметка, която ощетява всеки български гражданин, чиито пари трябваше да бъдат в индивидуалната му партида, да носят доходност и така нататък.
Искаме да отпадне чл. 4б, защото по-нататък той влиза в пряка кореспонденция с други текстове, които са, меко казано, нечистоплътни. Тези текстове предвиждат по некоректен начин, ако мога по-меко да се изразя, да бъдат пренасочени поне 2 млрд. лв. от партидите на хората към Сребърния фонд и към Националния осигурителен институт. Казвам и към Националния осигурителен институт, защото има разделяне. Ако някой е чел внимателно Законопроекта, би следвало да види, че петте процента ще отидат при така наречения „свободен избор” в НОИ и те никога няма да Ви бъдат върнати, сиреч понятието „свободен избор” вече не съществува. За да съществува такъв избор, това, което Ви е отнето, трябва да Ви бъде върнато, но то няма да Ви бъде върнато. Иначе казано, българските граждани ще бъдат ощетени.
Законотворецът няма право да допуска ощетяване на българските граждани. Освен всичко по този начин се нарушават и основните принципи, залегнали в чл. 3 на Кодекса за социално осигуряване. Освен основополагащи за действието на този Кодекс, тези принципи са и основополагащи, за да има доверие в системата. С въвеждането на чл. 4б това доверие вече е сринато.
Хубавото е, че Временната комисия доказа чрез цялата събрана информация, че пенсионните фондове са работили добре, реализирали са не лоша доходност и оттам нататък, за да бъде системата работеща, за да отговори на последното писмо на Европейската комисия, в което се казва, както и в устния доклад, че трябва да бъдат намалени разходите в системата на НОИ, но тези разходи могат да бъдат намалени, когато пренасочиш осигуряването към съответните частни пенсионни фондове, когато индивидуалният принос на човек се зачита и той може да получи съответната пенсия.
Само че тук за втори път е ограбен българският гражданин. За да се извърши балансиране, двата процента вноска, с която трябваше да бъдат увеличени вноските на гражданите към частните пенсионни фондове, беше отнета. Тя отива пак към системата на НОИ, към онзи разходопокривен модел, в който парите влизат и никой не знае какво се случва с тях и къде отиват.
Това че никой не знае, ще Ви го покажа, когато разглеждаме чл. 68 – увеличаването на възрастта. Ще Ви цитирам официалния доклад на НОИ към 31 декември 2014 г., пък дано да осъзнаете за какви безобразия става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров. (Народният представител Филип Попов иска думата.)
Заповядайте по начина на водене, но преди това, има ли реплики? Няма.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моля Ви да обърнете внимание на изказването на господин Байрактаров, в което той многократно спомена и обвини няколко колеги едва ли не в плагиатство.
Господин Байрактаров, не всички народни представители притежават като Вас високи възможности, а Вие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие разпознавате ли се в тези обвинения, колеги, тъй като той не посочи никой? (Реплика от народния представител Филип Попов към председателя.)
ФИЛИП ПОПОВ: Не всички колеги притежават високи ораторски способности. Това, че някой колега се е подготвил писмено по определена точка от дневния ред, по определена точка от Законопроекта, в никакъв случай не значи и отнемане на чужди мисли, както Вие се изразихте неколкократно тук.
Затова, моля Ви, господин Председател, да обръщате внимание, когато се сипят такива обвинения по отношение на наши колеги народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Те бяха безадресни.
Заповядайте за лично обяснение, за разлика от това, че Вие адресирахте изказването си към него – към народния представител Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Взимам думата за лично обяснение.
Уважаеми господин Попов, бихте ли казали кого съм обвинил и кого разпознахте Вие? И вменявате тук някакви действия и бездействия, които не съм осъществил. Така че се научете да бъдете коректен, защото днес няколко пъти направихте некоректни изказвания по различни въпроси, но както виждате… (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Субективните преценки може да си ги запазите, когато адвокатствате някъде, а не тук, в Народното събрание. А не да изопачавате нещата и да си измисляте, и да вменявате някаква вина в случая на мен, тъй като ме посочвате поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, обвинението беше към мен, но аз внимателно Ви слушах и нямаше никакво споменаване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Естествено! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като това е една от темите, която се среща в няколко следващи текста, искам с едно изказване да формулираме правилно тезата. Никой на никого не отнема нито лев с тези текстове. Дава се пълна свобода и възможност на всеки един български гражданин да прецени къде да му се натрупват или къде да се осигурява за пенсия.
Всички аргументи в защита на частните дружества, които управляват лични сметки, които, според мен, имат основание, са вече за след това, така че да се убедят хората, че има смисъл и там да си поддържат средствата. В момента тези аргументи на Патриотичния фронт и на БСП в защита на частните дружества са уместни, след като се даде правото на избор и говорим къде е по-добре действително хората да държат средствата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя; предложението от Димитър Байрактаров и група народни представители, което е идентично, както и предложението от Георги Ковачев и група народни представители.
Всички тези предложения не са подкрепени от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 30.
Предложенията на Корнелия Нинова и група народни представители, Димитър Байрактаров и група народни представители, както и на Георги Ковачев и група народни представители не са приети. Те са идентични.
Гласуваме предложението на народния представител Радан Кънев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 35, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 3, който е подкрепен от Комисията и е намерил място в нейния доклад.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 7.
Текстът на вносителя за § 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение от Корнелия Нинова и група народни представители – § 4 да отпадне, което не е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 10, против 63, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 5, ал. 1 и 2 думите „чл. 21, т. 5” се заменят с „чл. 21, т. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Гьоков.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това са технически прехвърляния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обяснете му на господин Гьоков, не на мен.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сега ще му обясня.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отказахте се.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5 в редакцията по доклада.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение от Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В § 5 се правят следните изменения:
1. В т. 1 буква „в” се изменя така:
„в) точка 4 се отменя.”
2. Точка 2 се изменя така:
„2. В ал. 3 се създава т. 10:
„10. за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии” е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„В § 5 т. 2 да се измени така:
,,2. В ал. 3 се създава т. 10:
„10. за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии” е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители:
„Параграф 5 става § 1 и се изменя така:
„§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения:
а) т. 1 се изменя така:
„1. за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
аа) 19,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 22,8 на сто;
бб) 42,8 на сто за лицата по чл. 69;”
б) т. 2 се изменя така:
„т. 2. за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
аа) 14,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 17,8 на сто;
бб) 37,8 на сто за лицата по чл. 69;“
в) т. 3 се изменя така:
„т. 3. за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд „Пенсии" по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;“
г) т. 4 се изменя така:
„т. 4. за фонд „Пенсии" за лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б:
a) 19,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 22,8 на сто;
б) 42,8 на сто за лицата по чл. 69;”
д) в т. 6 думите „едно на сто” се заменят с „две на сто”.
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице;
2. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.“
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Максималният месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година е равен на десетократния размер на минималната месечна работна заплата, определена от Министерския съвет за същата година.”
4. Ал. 3 става ал. 4, като в нея се правят следните изменения:
а) т. 8 се изменя така:
„т. 8. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
аа) 8,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 19,8 на сто;
бб) 11,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а – 14,1 на сто;
б) т. 9 се изменя така:
„т. 9. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
аа) 6,5 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 14,8 на сто;
бб) 8,3 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а – 11,3 на сто.”
5. Алинеи 4 – 15 стават съответно алинеи 5 – 16.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, с уговорката, че ще бъдат преномерирани от „Финални текстове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Ще се опитам да не вземам от интелектуалната собственост на господин Байрактаров и да не му цитирам мислите.
Нашите предложения са основно по чл. 6, където се уреждат осигурителните вноски и осигурителния доход. Много числа прочете председателят на Комисията по труда и социалната политика за нашите предложения, но зад тях всъщност стоят няколко неща, които са философията на приходната част на нашето предложение. Иначе казано, откъде ще дойдат парите за другите наши предложения, които представляват разходи за системата.
Ясно е, че в цялата визия на управляващите съпътстващи действия за стабилизиране на пенсионната система няма. Тук отчетливо стоят въпросите и с недоброто функциониране на българския пазар на труда, с ниската икономическа активност, ниската заетост, високата безработица. Няма виждания за намаляване равнището на тази безработица, за повишаване на равнището на доходите на работещите. Да, за повишаване на доходите – стига сме обяснявали колко е ниска производителността на труда в България. По-добре да бъде обяснено защо в Европейския съюз средно 48 евро от всеки 100 от брутния вътрешен продукт отиват за компенсации на наетите, или по друг начин казано, основно за трудово възнаграждение. В България това съотношение е 40 към 100. Това от своя страна ще увеличи броя на работещите, които плащат осигуровки. В същото време ще увеличи размера на тези осигуровки. Ще окаже пряко отражение върху приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване.
И нашите предложения: най-напред предлагаме повишаване прага на максималния осигурителен доход. Този праг да е обвързан с минималната работна заплата. Ние предлагаме да е равен на 10 минимални работни заплати. Още нещо – този праг на максималния осигурителен доход да бъде записан като текст от Кодекса за социално осигуряване, а не да бъде препратка към правомощията на Министерския съвет и да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, според прищевките на управляващите. Тоест мотивира се и се приема в Националния съвет за тристранно сътрудничество минималната работна заплата, а максималният осигурителен доход се увеличава автоматично. Щом има условия за увеличаване на минималната работна заплата, няма причини да няма условия за увеличаване на максималния осигурителен доход.
Мотивите за това са много, но аз ще спомена само два.
Първо, по този начин предвидимостта на средствата в консолидирания държавен бюджет ще бъде по-реална.
Второ, лицата с високи доходи ще имат интерес да получават съответстващи по-високи пенсии при пенсиониране.
Още един довод – все пак пенсионната ни система е солидарна и хората с по-високи доходи е редно да внасят по-високи осигуровки.
Втората част на предложението ни включва увеличаване от 1 на сто на 2 на сто от вноските за фонд „Безработица”. Мотиви колкото щете. Аз ще кажа само един. Минималното обезщетение за безработица е 7,20 лв. на ден и не е вдигано от 5 – 6 години, а Фондът е в дефицит.
И накрая, увеличаване на вноската за фонд „Пенсии” с 2 на сто още от 1 януари 2016 г. Имаше намерение за вдигане на осигурителните вноски с 4,5%, макар и за 12 години. За изминалите десетина – петнадесет години ги намалихме с 14 – 15%, а сега за 12 години ще ги увеличаваме с 4,5. Дори и това няма да се осъществи, защото един от компромисите, които направихте под натиска на работодателските организации, е това увеличение да е само 2%, а трябва да признаем, че е налице дълбока деформация в структурата на приходите на държавното обществено осигуряване и българската пенсионна система се превръща от осигурителна във финансирана с данъци.
От 32% през 2000 г., днес размерът на осигурителната вноска е 17,8. Увеличаването на осигурителните вноски е един от факторите, който може да допринесе за увеличаване на приходите в пенсионната система. И тук постъпления – едно от малкото смислени предложения – вместо предвидените 4,5% пункта за фонд „Пенсии” и фонд „Безработица”, само 2 %, и то разсрочено във времето. Впрочем, това е неолиберален белег на българската пенсионна система – незначителният дял на плащаните от работодателя пенсионни осигуровки. Трябва да се работи в посока за излизане на светло на реалните възнаграждения и плащането на осигуровки върху тях, а не върху минимални осигурителни прагове, които в повечето случаи са нереални и са плод на пазарлъци между социалните партньори.
Аз не говоря за достигане на нива на осигуровките като тези в Европа. Ще цитирам няколко примера: Литва – 26,35%, от които 23,85 за сметка на работодателя; Чехия – 28%, от които 21,5 за сметка на работодателя; Унгария – 33,5%, от които 24 за сметка на работодателя. Все държави от нашата черга. Може да се пристъпи обаче към едно разумно, обосновано и консенсусно за обществото ни плавно увеличаване, което да гарантира приходи в бюджета на ДОО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков. Нямате време и за останалите...
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Тези наши предложения ще доведат до около 900 милиона повече в бюджета на ДОО. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Байрактаров, което по
т. 2 е идентично с предложението на господин Георги Ковачев и група народни представители.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров и група народни представители и на господин Георги Ковачев и група народни представители.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 55, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 15, против 52, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 5.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 11, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Милена Дамянова, Светлана Ангелова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думите фонд „Пенсии” се поставя запетая и се добавя „съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, от техните съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита при условие, че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.”
3. Алинеи 8, 9 и 10 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 66, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 7 по доклада на Комисията и в нейната редакция.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 7, който става съответен по доклада след новата му преномерация.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 8 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 8.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. трансфери от държавния бюджет, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;”.
2. Точка 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме нов § 10 по доклада, за промените в чл. 21.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
По § 9 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
По § 10 отново има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С оглед гласуването по предходния § 10 и отмяната на т. 5, тъй като отпада правното основание, предлагам редакционно да се съобразим и да отпадне т. 2 на чл. 22а на § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Трансфер от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на лицата по чл. 69 за календарната година”?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате т. 2 да отпадне?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Ангелова в § 9 по вносител, чл. 22а, т. 2 „Трансфер от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на лицата по чл. 69 за календарната година” да отпадне като текст и съответно другите да се преномерират.
Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега гласуваме § 9 по вносител без т. 2, като точки 3 и 4 стават съответно 2 и 3.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 9 и § 10 по вносител. Ние гласувахме редакционно променен § 9, но за чистота в стенограмата гласуваме предложението на госпожа Нинова и група.
Комисията не подкрепя предложенията за отпадане на § 9 и 10 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 10.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
По § 12 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам анблок на гласуване предложенията на госпожа Нинова и група народни представители за отпадане на параграфи 11 и 12 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 57, въздържали се 20. Предложението не е прието.
Гласуваме параграфи 11 и 12 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение за създаване на нов параграф от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 33, ал. 2 думите „за срок 6 години” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги народни представители!
Целта на това предложение е да се премахне шестгодишният мандат на ръководителите на териториални поделения на Националния осигурителен институт. А вносителите го мотивират с необходимостта от синхронизиране на законодателството, Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния служител. Логични и хубави мотиви, ама дали е така? Спомнете си 2010 г., когато пак от Партия ГЕРБ с промени в Кодекса за социално осигуряване въведохте мандатността от 1 януари 2011 г. Мотивите бяха пак благородни, само че ще Ви напомня какво се случи тогава. Тогава накарахте всички директори на териториалните поделения на НОИ да се явяват на конкурси и да ги назначите на длъжността вече с мандат от шест години. Тоест, разчистихте си сметките с неудобните за Вас ръководители и не ми казвайте, че това не е вярно, защото ще Ви дам пример. Ръководителят на старозагорското териториално поделение на НОИ – тогава беше Петър Мръцков, бивш депутат от БСП в Четиридесетото народно събрание, заместник-председател на Комисията по труда и социална политика, възстановен на длъжността си след прекратяване на мандата си през 2009 г. Шест месеца преди пенсия безочливо бе отстранен от длъжност, защото си позволил практически да мисли по-различно от Вас и за да не му платят дължимите заплати при пенсиониране. Въпреки че бе отдал живота си на НОИ, целият му трудов стаж е там.
И това не е единственият случай. Но ако започна да изреждам всички случаи, ще стане един много дълъг списък. Не знам с какво тези хора заслужават това отношение през няколко години да сменяте техния статут. Наложихте едни правила през 2011 г. Да ги променяме през няколко години за мен не е приемлив вариант. Тези хора не изкараха един мандат, господа народни представители. И сега пак от ГЕРБ, пак предлагате, пак променяте, пак ще разчиствате сметки, ама това са повечето Ваши хора – назначени от Вас, които бетонирахте на местата им с мандатността! На пръв поглед е логично, но няма нищо чудно – има нова клиентела, има много верни хора, които чакат за удобни места. Срамно е това предложение! Оттеглете го.
А Вие, колеги народни представители, на които Ви предстои да гласувате това предложение, замислете се – когато се прави законодателство, трябва да се върви последователно, а не конюнктурно или казано по народному „както ни отърва”. Замислете се какво правят колегите вносители и гласувайте против предложението им! Другото е непоследователност и клиентелизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване нов § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 13, 14 и 15 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 13, 14 и 15 съответно да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението и в трите текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители за отпадане на параграфи 13, 14 и 15 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Анблок гласуваме параграфи 13, 14 и 15 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 16 има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Параграф 16 се изменя и придобива следната редакция:
Член 68 се изменя така:
„Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете.
(2) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1, до 31 декември 2015 г., те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67години”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители:
„В § 16 се правят следните изменения:
В чл. 68 се създава нова ал. 1:
,,(1) Жените придобиват право на пенсия три години по-рано от мъжете и при три години по-нисък осигурителен стаж.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„§ 16 става § 2 и се изменя така:
„§ 2. Чл. 68 се изменя така:
„Чл. 68 (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете.
(2) В случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1, те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров беше най-бърз, след това господин Филип Попов, госпожа Мая Манолова, господин Гьоков. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам веднага да заявя, че Патриотичният фронт категорично няма да подкрепи текста на вносителя, с който се цели увеличаване на възрастта за пенсиониране и освен това увеличаване на осигурителния стаж за пенсиониране.
Защо няма да подкрепим този текст и защо предлагаме възрастта за пенсиониране да остане 60 години за жените и 63 години за мъжете, както съответно 34 години осигурителен стаж за жените и 37 години за мъжете?
Уважаеми колеги, както вече Ви казах, Европейската комисия направи препоръка да бъдат намалени разходите в НОИ.
Господин Министър, Вие предприехте една мярка, която всъщност през последните години доказа, че създава корупция. Ако Вие и Вашият екип си бяхте направили труда, както и народните представители, първо да прочетат последните три доклада и отчета на НОИ и да направят един анализ, щяхте да видите, че към 31 декември 2014 г. България плаща 906 хиляди инвалидни пенсии – 906 хиляди инвалидни пенсии! От тях 516 хиляди се плащат директно от бюджета, а 390 хиляди – от НОИ.
Защо се получава това нещо? Като процентно изражение, това означава, че всяка година броят на инвалидните пенсии нараства между 35 и 43% Особено показателен е този процент през 2013 г., когато в определени периоди достига до 45%.
Това се получава, тъй като огромна част от българското население, както не един и два пъти сме коментирали в Комисията, в един момент осъзнават, че нямат никакъв шанс да се пенсионират, тъй като осигурителният стаж не може да им стигне – те имат огромни бели петна през годините на прехода, и единственият начин да получат пенсия е да влязат в корупционна завера, като по някакъв начин се снабдят с решение от ТЕЛК, което да им даде възможност да се пенсионират като хора с увреждания. Ето това доведе до увеличаването на възрастта и до увеличаването на осигурителния стаж – факт, който е безспорен и много нагледно описан в отчетите на НОИ.
Освен всичко, уважаеми господин Министър, Вие имате един ангажимент – само преди няколко дни тук категорично заявявахте, че ще следвате една политика, която да се справи с демографския срив. Аз Ви питам: как и по какъв начин ние ще стимулираме българската жена да ражда деца, при положение че тя трябва да натрупа 37 години осигурителен стаж и в същото време да ражда деца? Например в град София едно младо семейство е почти обречено, ако трябва да даде детенцето си на детски ясли или на детска градина. Вариантът да може да работи това младо семейство, а не да стои вкъщи и да гледа детето си, е да даде детето си в частна детска градина, където таксите са между 550 и 900 лв. С една дума – някой трябва да работи само за таксата в частната детска ясла или частна детска градина.
Това е антимярка, която по никакъв начин не решава проблема с увеличаването на възрастта и на осигурителния стаж, напротив – задълбочава този проблем. Тук се произнесоха абсолютно всички специалисти в тази област, като естествено дадоха много точно определение, че тази Ваша мярка ще има краткосрочен ефект, и то най-вече от гледна точка на това, че двата процента, които трябваше да отидат в частните пенсионни фондове, ще отидат в НОИ. Ето, от там ще дойде този краткосрочен ефект.
Иначе казано, Вие с това предложение просто ощетявате българските граждани и ги лишавате от възможността да се пенсионират. Нещо повече – ако ние приемем днес, колеги, това решение на Министерския съвет, това означава десетки, стотици хиляди, милиони български граждани да ги превърнем само в донори на системата и да изхранват едни маргинални същества, които са се научили да паразитират върху тази система. Ето това ще стане. Системата трябва да има доверие ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Системата трябва да има доверие, а това доверие не се постига с тези, бих казал, абсолютно традиционни мерки, клиширани мерки, които не водят до решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря..
Реплики? Няма.
За изказване – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз мислех да направя реплика на господин Байрактаров, но абсолютно съм съгласен с него, затова няма как да му направя реплика. Това предложение за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране и достигане в крайна сметка 65-годишна възраст и 40-годишен осигурителен стаж за мъжете и почти толкова за жените ще има най-малко два основни негативни ефекта. Първият е липса на стимул у работещите и тези, които се самоосигуряват не само по трудов договор, изобщо да се осигуряват в нашата пенсионна система, защото те, най-просто казано, няма да доживеят до пенсия. Тук се стимулира вече сивата икономика, защото всеки един гражданин ще предпочете тази разлика между действително полученото и това, което е декларирано като осигуряване, да го вземе тук и сега, за да може да изкара месеца.
Освен това – лишават се настоящите и бъдещи поколения от едно тяхно право. След като почти цял живот са си заплащали осигуровките на държавата, в крайна сметка, когато те достигнат една възраст, в която вече са нетрудоспособни, държавата да се погрижи за тях. И това абсолютно по никакъв начин не е защитено от този Законопроект. Напротив, лишават се гражданите от това тяхно изконно, суверенно, конституционно право.
Пенсиите щели да се увеличат. Естествено, господин Министър, че ще се увеличат, защото на практика няма да има пенсионери. Едно е да плащаш пенсия на пет човека, друго е да плащаш на двама човека. Естествено по този начин, като измрат...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Хайде малко по-сериозно!
ФИЛИП ПОПОВ: Точно така, колега. Аз съм много сериозен. На тази тема сме много сериозни, защото това на практика се предлага тук.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ти на колко човека си дал работа? Работодател ли си?
ФИЛИП ПОПОВ: На практика тук отиваме към един естествен подбор – по-здравите, ако изобщо има такива с тази здравна реформа, ще оцелеят до пенсия. За останалите остава единствено задължението да си плащат почти до живот осигуровките и така, докато господин министърът не осъзнае, според мен, че по този начин пенсионна реформа не може да има, защото в крайна сметка държавата абдикира от своите граждани с тези предложения. Това е основното. Благодаря.
Аз по никакъв начин не мога да подкрепя този геноцид срещу българските граждани и настоящите, и бъдещи поколения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, господин Байрактаров – реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Попов, изобщо не съм съгласен с Вас, че пенсиите ще се увеличат. Нещо повече, ако Вие следите внимателно само преди три параграфа какво прие Народното събрание, ще бъдете безкрайно разочарован.
Кодексът за социално осигуряване казва, че държавата е осигурител и това нейно задължение като осигурител тя го извършваше под формата на трансфер, който се равнява на 12% и беше регламентиран в чл. 21, т. 5. Само преди няколко параграфа чл. 21, т. 5 беше отменен. Иначе казано, господин Министър, с отмяната на чл. 21, т. 5 дефицитът на НОИ вече е с 2 милиарда и 700 милиона отгоре, тъй като осигурителят, наречен държава, просто липсва.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не е така.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно така е, господин Адемов. Не ме репликирайте. Ако искате, можете да станете и да се изкажете.
Разликата между субсидия и трансфер е много голяма. Огромна е. И сега трябва да Ви кажа, че в Бюджета за държавното обществено осигуряване, който е приет от Народното събрание, е записан трансфер от 12%. В момента ние отменихме този трансфер. Хайде да попитам кога ще направите корекция на бюджета за ДОО? Ето за това става въпрос. Иначе казано, вече имаме допълнителен дефицит 2 млрд. 700 милиона, а пък за увеличаване на пенсиите и дума не може да става. Ако искате ще седна, ще Ви го изчисля тук набързо на прима виста да видите как се намалява даже пенсията. И то сериозно се намаля. Така че тази заблуда, че ще има увеличаване на пенсиите, е друг въпрос. А това, че ни карат пак към модела на Бисмарк, който е изработен върху един друг модел, а той е никога да не можеш да стигнеш до пенсия, това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Попов – дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Абсолютно сте прав, колега Байрактаров, само че аз тук цитирах господин министъра, който заяви, че пенсиите ще се увеличат. А тук всъщност виждаме механизма, по който евентуално биха се увеличили пенсиите и как всъщност той е предходил този механизъм, който Вие обяснихте, и в крайна сметка няма да има увеличение на пенсията дори при тези висок стаж и възраст за пенсиониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гьоков – за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! По никакъв начин няма да приемем увеличаването на възрастта за пенсионирането и увеличаването на стажа, предложен от министър Калфин и от управляващите. Първо, защото това предложение не е обосновано нито икономически, нито социално, нито демографски, нито е морално. Прилича на изстискване на последните останали сили на едни хора, които са работили и са се трудили почтено, очаквайки почтеност от държавата, но, уви, няма да я получат.
Второ, защото се преследва стабилизиране на системата за сметка на правата на осигурените. Предложенията Ви са подчинени единствено на фискалната стабилност, а не на адекватността на обезщетения и пенсии.
Трето, защото повишаване на пенсионната възраст без оглед на ниската средна продължителност на живота в страната е цинизъм.
Четвърто, защото увеличаването на изискуемия за пенсия стаж за трета категория труд на жените 37 години и 40 за мъжете, е също цинизъм и обрича работещите българи на невъзможност да се пенсионират.
Пето, защото в предложението Ви има едно съвсем екзотично и неприемливо предложение, направено с ал. 4 на чл. 68 – след постигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране, спрямо промените в продължителността на живота. Тоест 65 години не е крайната цел при увеличаване на пенсионната възраст.
Шесто, защото единствената цел, която преследвате и ще постигнете, е да има повече работещи, които работят по-продължително и съответно по-дълго време плащат осигуровки, и в същото време по-малко пенсионери, които получават пенсии по-кратко време. Това си е чист неолиберален подход и няма как ние като лява партия да го одобряваме или подкрепяме.
Седмо, защото с увеличаване на възрастта за пенсиониране ще намалявате броя на пенсионерите и изплащаните пенсии, но ще се увеличава младежката безработица, а това ще увеличи младежката емиграция.
Може да се твърди, че късното пенсиониране отчасти облекчава натиска върху пенсионната система, но, от друга страна, то задържа по-дълго работни места, които иначе по естествен начин биха се освободили за следващите поколения. Младите хора няма да могат да трупат стаж, а това ще ги превръща в бъдещи потребители на социалната система, а не на пенсионната.
Осмо, защото не пощадихте и хората, които по един или друг начин не са успели да натрупат необходимия за пенсиониране стаж и ще направите така, че до така наречената „социална пенсия” хората да се добират само ако са навършили 67 години и нагоре. Казвам „не пощадихте”, защото хиляди българи достигат до необходимата за пенсия възраст, но нямат изискуемия стаж. Причините за това са много, но няма да ги споменавам.
Затова ние предлагаме спиране нарастването на възрастта за пенсиониране. Това отговаря на очакванията на българите и вместо да ги питате за какво ли не на референдумите – за електронно гласуване, за задължително гласуване и други подобни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво общо има това с обсъждания текст?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По-добре ги питайте искат ли да им увеличаватe възрастта и стажа за пенсиониране.
Как мислите? Какъв ще е отговорът? Аз си мисля, че ще бъде „Не” и то с 99% подкрепа.
Правилното гласуване в този случай – по § 16, е да се подкрепи нашето предложение, да се отхвърли подкрепеното от Комисията предложение за увеличаване на възрастта за пенсиониране. Само така ще отговорим на очакванията на хората, на българите. Благодаря Ви за вниманието. (Силен шум, провиквания, ръкопляскания отдясно, викове: „Бис!”Бис!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За реплика, господин Попов? Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми колега Гьоков, Вие не споменахте във Вашето изказване две неща. (Силен шум и реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами има още двама записани за изказване от Вашата група, господин Попов, нека да остане нещо и за тях.
ФИЛИП ПОПОВ: Моята реплика е към колегата Гьоков и аз така искам той да ми отговори на два въпроса: в коя държава – членка на Европейския съюз, средната продължителност на живота е най-ниска? В коя държава – членка, защото двете неща са свързани, в Европейския съюз, стандартът на живот е най-нисък?
Тези въпроси може би трябваше да ги зададете към господин министъра, за да Ви отговори взети ли са те предвид при изчисляване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране, съгласно българския закон – Кодекса за социално осигуряване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Гьоков, това е наистина гвоздеят на промените в Законопроекта, но аз, като приемам Вашите аргументи, имам въпроси, които са открити.
Да, ние няма да подкрепим тези промени, но мислите ли как те да бъдат отменени и заменени след някоя година с това, което е поносимо и очаквано от българските граждани? Защото тук ни се предлага – това, което се нарича „реформи”, какво ще стане до 2030 г., пък как от 2037 г. благоденствието така ще нарасне, че автоматично вече ще се повишава тази пенсионна възраст, даже без да се казва вече и горна граница. Няма да е 65, няма да е 67.
Така че ние няма да ги подкрепим, но трябва да излезем от този модел на изчисляване на години трудов стаж и възраст и да предложим модел, който едновременно стимулира хората да работят и все пак им дава възможност да получават пенсия, отчитайки всичко това, което става през последните
20-25 г.
Това е големият въпрос, а не просто да кажем, че няма да ги приемем, а кога ще ги отменим и по какъв начин ще ги променим, за да можем да постигнем необходимото. Защото установяваме и нещо друго, което трябва да отчетете, че винаги се намира някаква партия, която претендира уж че е лява, за да направи най-крайните десни реформи и то точно в социалната област. Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Виждам, че част от колегите от БСП задават въпроси на своя колега и, за да разнообразим малко задаването на въпроси, и аз един въпрос да задам към господин Гьоков под формата на реплика: в коя европейската държава един работещ приблизително осигурява един пенсионер? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Гьоков. (Ръкопляскания, провиквания: „Браво!”)
Колеги, моля за по-сериозно отношение! (Смях.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! (Силен шум, реплики, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Аз не знам защо настана тази веселба тук, след като говорим за абсолютно сериозни неща – неща, които ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не знам като излезете от тази зала как ще обяснявате на хората, когато се срещате с тях по избирателните райони, как им вдигате възрастта на 65 г., да не могат да доживеят до пенсия. Как ще им обяснявате, че Вие искате 40 години стаж, за да не могат да се пенсионират?
Аз Ви спестих сметките, които можех да Ви направя тук затова, че на 65 г., за да имат 40 г. стаж, трябва да започнеш на 25 г. и нито един ден да не си бил в сивата икономика и да не си бил безработен.
Не мисля, че трябва да има такова несериозно отношение по въпроса и то по най-важния въпрос от това, което Вие наричате „пенсионна реформа”, защото пенсионната Ви реформа се изразява единствено и само в това: във вдигане на възраст и на осигурителен стаж.
Няма никакви съпътстващи действия във Вашите виждания за това как да се намали безработицата, как да се вдигнат доходите на тези хора, които да плащат по-високи осигуровки, за да може да има повече приходи. Не приемате нищо от това, което Ви предлагаме, което да подобри приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Каква е тази договорка, господин Министър, която направихте с работодателите? То и без туй трябваше от 1 януари 2017 г. да им увеличим осигуровките с 2%, а Вие направихте уж компромис, пък сега ще ги увеличаваме разсрочено – по 1% от 2017 г., един от 2018 г. Какво стана с първоначалното Ви намерение за 4,5% увеличаване на тези осигуровки? (Шум и реплики.)
Или само всичко ще го отнасят работещите, които да не могат да се пенсионират по никой начин.
На Филип Попов мога да отговоря: да, България заедно с Латвия и Литва са с едни от най-ниските последни продължителни... (Реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ама Вие в парламентарната група не си ли говорите помежду си?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Зададен ми е въпрос, господин Иванов, и ще отговоря на него от трибуната.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Опа, сега – лично обяснение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Та, там е най-ниската продължителност на възрастта и, господин Министър, аз казах, че нито... (Реплики.)
На господин Министъра казах, че нито е обосновано икономически, нито социално, нито морално, нито демографски, нито по никакъв начин това вдигане на 65 г. Просто има команда от Европейския съюз годините да достигнат 65 г. за мъжете и за жените, отбележете – и за жените, и по никакъв начин ние не можем да отстъпваме от това задължение. Така че няма какво да обяснявам по-нататък. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Процедура? (Шум и реплики.)
Процедура – госпожа Караянчева. (Шум и реплики.)
Отказвате ли се от процедурата?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не, първо – господин Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А, Вие си определяте поредността двамата?! Така ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, много Ви моля, спазвайте Правилника. Не допускайте уважаемият господин Министър или който и да е министър да отправя реплики към изказващите се, защото чухме в дуплика, че се отговаряше на министъра, което за мен означаваше, че е отправял реплики. Много Ви моля, спазвайте Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Господин Вицепремиер, господин Председателстващ! Чухме достатъчно аргументи и мисля, че няма нужда повече да четем от листове. Нека всеки да гласува по съвест, затова предлагам прекратяване на дебатите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище?
Господин Попов – обратно становище.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Имаше две записвания за изказвания. Недопустимо е по този начин по една наистина толкова съществена тема с викове и възклицания от залата накрая да се прекрати един наистина дебат, касаещ всеки един български гражданин и бъдещите поколения.
Недопустимо е, затова правя обратно предложение – дайте възможност на колегите да се изкажат. Това е важна тема. Всеки има какво да каже. Добре е колегите да ги чуят най-накрая... (Реплики.)
Не, не – да ги чуят и да проумеят какво казват, защото от двете неща има голяма разлика. И тогава нека да се прекрати този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това ще го решат колегите с гласуване от залата.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Цвета Караянчева, за прекратяване на разискванията.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 19, въздържали се 4.
Предложението за прекратяване на разискванията е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 14, против 65, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, някои от колегите не успяха да гласуват. Поради тази причина искам прегласуване.
Освен всичко, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е необходимо и достатъчно условие. Процедура по прегласуване.
Прегласуване! (Народният представител Димитър Байрактаров продължава да говори при изключени микрофони.)
Гласували 121 народни представители: за 14, против 72, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Къде сте бе, „БСП лява България”, социалната партия?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 12, против 71, въздържали се 40.
Предложението не е прието. (Оживление, шум в залата.)
Моля за тишина в залата! Изчаквам да се успокоят колегите – явно емоцията по повод на това гласуване е твърде сериозна.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – Комисията не го е подкрепила.
Гласували 122 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа!
Господин Председател, моята процедура е по начина на водене. Бихте ли помолили квесторите да поканят „най-социалните” партии в парламента, когато се решават съдбините на българските граждани след години? От БСП и от „Атака” да влязат в залата и да гласуват в полза на българските граждани! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
От БСП – 9 души, от „Атака” – нула! И защитават интереса на социално слабите, на пенсионерите! Не Ви ли е срам да оставите тези неща в ръцете на десните капиталисти?! Влезте в залата! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Моля, квесторите, поканете всички народни представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 97, против 20, въздържали се 10.
Текстът на вносителя за § 16 е приет.
Госпожа Корнелия Нинова – отрицателен вот.
Госпожо Нинова, имате думата за отрицателен вот. (Реплика от народния представител Мая Манолова. Оживление, шум.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Не ми дадохте думата за изказване, затова използвам процедурата за отрицателен вот. Разбира се, няма да повтарям аргументите, които бяха изказани от мои колеги. Искам да прибавя още един обаче, и в отговор на колегата, който говори последен и призова левите да влезем в залата.
Колеги, в най-голяма степен пенсионната реформа изисква национално отношение – не ляво, не дясно, а държавническо, надпартийно отношение. Това е допълнителният ми аргумент защо не подкрепям този текст, и той е към господин Калфин.
Господин Вицепремиер, сигурно 10 и повече години се води разговор за пенсионна реформа в България. Различни политически партии в различни мнозинства сме участвали в този разговор и всички стигнахме до съгласието, че за да бъде устойчива една промяна, тя трябва да е постигната в обществено и политическо съгласие.
За да се случат нещата до 2037 г., както ги предвиждате тук, означава, че следващите мнозинства, правителства и обществото трябва да са съгласни с предложеното от Вас, за да го следват до 2037 г.!
Вие не постигнахте обществен и политически консенсус по тази тема и затова имате гаранция, че онова, което предлагате днес, няма да се случи така до 2037 г., защото тези мнозинства ще се променят. И Ви гарантирам, че следващото ще отмени това решение и ще предложи нещо друго.
Господин Цонев, един въпрос остана неотговорен от Вас. Питате: къде в Европа един работещ осигурява един пенсионер? Ние с Вас сме правили няколко бюджета на България и сме ги сравнявали с европейски бюджети. Отговарям Ви с въпрос: в кой европейски бюджет безработицата за три години напред е заложена една и съща и няма заложена никаква амбиция да се открие поне едно ново работно място? Само в България.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): В СИРИЗА!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители – § 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„§ 17 става § 3 и се изменя така:
„§ 3. Създава се чл. 68а:
„Пенсии за осигурителен стаж и възраст в намален размер
Чл. 68а. (1) Лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, могат да се пенсионират при условие, че недостигащите им възраст и/или осигурителен стаж са по-ниски до 24 месеца от определените по чл. 68, ал. 1.
(2) При отпускане на пенсия по ал. 1 лицата не могат да ползват правото по чл. 9а, ал. 2.
(3) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! С това предложение вносителите се опитват да направят нещо интересно – нещо, което на общия фон на необосновано и безумно увеличаване на възрастта и стажа, да даде глътка надежда на българина, който е накрая на трудовия си път. Тоест да му се дадат възможност за пенсия за осигурителен стаж и възраст с намален размер заради недостигаща възраст от една година. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но и тук, като всичко останало, неадекватен и половинчат подход.
Казах го в предишното изказване, ще го повторя и сега: хиляди българи достигат необходимата за пенсия възраст, колкото и висока да е тя, но нямат изискуемия стаж. Проблемът на българина за пенсиониране не е толкова възрастта, колкото стажът. Това налага по-друг подход – по-гъвкав, по-социален, а именно пенсия за осигурителен стаж и възраст с намален размер, но за недостигащи възраст и осигурителен стаж.
В този дух е и нашето предложение – възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с намален размер, гъвкаво пенсиониране за хората в предпенсионна възраст, на които не достигат до 24 месеца възраст и/или осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст или стаж. По този начин се създава възможност за избор на хората, останали по някаква причина без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно, вместо да търсят варианти за получаване на други социални плащания, като инвалидни пенсии или социални помощи.
Броят на тези хора в предпенсионна възраст при затруднения достъп до пенсионната система и неблагоприятните процеси на пазара на труда е значителен, а при тях няма алтернатива. Повярвайте ми, защото аз знам, че тези хора, заедно с младежите, които почват трудовия си път, са едни от най-уязвимите групи и са най-засегнати от безработицата. Останат ли без работа, трудно намират нова, не са желани от работодателите, а са на финала на трудовия си път. Затова е необходимо чрез една такава адекватна и гъвкава форма на ранно пенсиониране да им дадем възможност да започнат да вземат пенсията си по-рано и да водят нормален начин на живот.
Подкрепете нашето предложение. Чисто финансово то не би довело до допълнителен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт в дългосрочен план, а от друга страна, допълва и развива предложението на вносителя. При това главоломно повишаване на възрастта за пенсиониране, хайде заедно да направим един малък жест към хората. Не е страшно, когато чуете предложението на Корнелия Нинова и група народни представители от БСП лява България, неподкрепено от Комисията, да натиснете зеленото копче. Хайде, опитайте! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мислех да направя кратко изказване по предния текст, и щях да го направя, ако не бяха отменени дискусиите.
Искам да подчертая няколко неща, които са важни, защото тук се чуха много заблуди, лъжи и откровено непознаване на законодателството.
Първо, възрастта 65 години за пенсиониране е установена със сегашния Кодекс за социално осигуряване през 1999 г. Оттогава досега Българската социалистическа партия е управлявала поне два пъти. Аз не знам да е отменена тази възраст. (Силен шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нещо повече, в Кодекса за социално осигуряване има изискване тази възраст да расте с по шест месеца годишно. Аз не знам някой досега да е отменил този текст, той се замразява.
Още нещо – това, което предлагаме, е много по-плавно от това, което в момента пише в Кодекса за социално осигуряване.
Следващо нещо, правели сме го заради Европейския съюз. Не, всички страни в Европейския съюз, които са в нашата ситуация, правят подобни стъпки и неслучайно ни го предлага Европейската комисия. През 2014 г. Европейската комисия изразява недоволство, че България не е изпълнила ангажиментите си, поети 2013 г., за промяна в пенсионната система. Тази година Ви обръщам внимание, че за първи път в препоръките от няколко години насам този въпрос изчезна.
Още един аргумент. Госпожа Нинова преди малко ме обвини, че не съм консултирал този текст и че той ще бъде отменен веднага. Кое ще отмените веднага? Нарастването с по един месец на възрастта на мъжете до 2029 г., това ли ще отмените, или с по два месеца на жените? Отменете го! Остава сега действащият текст с по шест месеца. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не съм бил консултирал. Единствените две групи, които не пожелаха консултации, въпреки многократните ми призиви, включително от тази трибуна, бяха групите на БСП и на „Атака”. Аз не мога насила да дойда и да се консултирам с Вас. Съжалявам! Очевидно нямаше никакво желание нито един път да се проведе диалог по пенсионната система от групата на БСП, и точно от там да идва обвинение някак си не е нормално.
Ще ми простят колегите от десницата, няколко изречения само, защото ми четат тук лекции какво искала левицата и какво прави лява Европа, кой бил ляв, кой бил десен.
Доклад на Европейския парламент, приет 2011 г. Докладчик е моята колежка румънската министърка на труда, в момента изпълнява длъжността председател на румънската Социалдемократическа партия. Става въпрос за изравняване на възрастта между мъжете и жените:
„Точка 70 – призовава страните да вземат веднага мерки, така че достъпът на жените до еднакви условия с тези на мъжете да бъдат гарантирани в законовите Ви системи.”
Съдокладчик на този доклад е госпожа Габриеле Цимер, която е лидер на най-лявата политическа група в Европейския парламент, по-лява от социалдемократите.
Следващ цитат: Манифест на Партията на европейските социалисти, отново говорим за изравняване на възрастта между мъже и жени и тук бяха също едни от големите призиви:
„Част втора „Съюз, който защитава”.
Точка 5 – да се осигури нарастването на женските права и равенствата на половете е един от най-важните ни приоритети. Имаме нужда да се затвори разликата между пенсиите на мъжете и жените.” – сега действащият Манифест на Партията на европейските социалисти, председател: господин Сергей Станишев. (Силен шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Последен цитат. (Реплика от БСП ЛБ.)
Да, научил съм го, защото аз следвам подобни политики и се интересувам от тях.
Последен цитат: „Инициатива от 2014 г. на Партията на европейските социалисти – жени:
Точка 3. ПЕС изисква Европейският съюз да включи в стратегията си специфични фондове за повишаване на възрастта на жените над 55 години, които да могат да работят.”
Никой не говори за пенсиониране на жените на 55 години, а фондове, които да ги доведат обратно на трудовия пазар и да им увеличат възрастта – това казват европейските социалисти.
Ще мина малко „по-наляво” и ще Ви прочета един цитат, свързан с това: „Изравняването на възрастта за пенсиониране на двата пола е не само една световна тенденция, но и една логична опция.” Цитирах Ви „Чайна дейли” от 2011 г. – решение на Националния конгрес на комунистическата партия на Китай. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В момента разликата между пенсиите на мъже и жени е 40%. През 2015 г. средната пенсия за жени е 271 лв., а за мъже – 380 лв. За 2014 г. за новопенсионираните тази разлика се намалява малко – на 30%.
Не знам кой защитава равенството на половете и левите идеи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Вицепремиер, макар и вицепремиер, се намирате в парламентарна република, където изпълнителната власт не идва тук, за да се кара на депутатите и да ги нарича „лъжци” (силен шум и реплики в ГЕРБ), а обратно, депутатите контролират изпълнителната власт. Ако вляза във Вашата лексика – не ми се ще, но ще трябва да вляза – Вие току-що излъгахте с няколко неща.
Първо, ние участвахме в работната група, формирана от Вас в Министерството на труда и социалната политика чрез господин Гьоков и взехме участие във всички заседания и обсъждания на пенсионната реформа. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Казахте, че БСП не искала да участва. Първа лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ставаше дума за парламента и парламентарните групи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не само това. Конкретни текстове и конкретни предложения – и в работната група, и в Комисията! Първо това.
Второ, ако не приемем Вашето предложение и остане сега действащият текст, той е измислен от господин Симеон Дянков и е гласуван от част от това мнозинство една нощ тук, в 12,00 часа. (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Така че не обвинявайте левицата за управлението 2005 – 2009 г., след като това е гласувано от Симеон Дянков и ГЕРБ през 2013 г.!
Какво направи БСП след това, когато управляваше за една година? И не само БСП. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
Госпожо Цачева, можете ли да осигурите действието на Правилника в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви за по-висок праг на търпимост.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: През тази една година, в която управляваше правителството с БСП, замразихме тези текстове с една цел – да постигнем това съгласие, за което Ви говорих, че е необходимо – политическо и обществено, за да стане истинската промяна в пенсионната реформа.
Ето, тук е господин Адемов, който беше министър в това правителство и който положи максимални усилия, за да се постигне това съгласие. (Сигнал на председателя, че времето е изтекло.) Дойдохте Вие, прекратихте всякакъв нормален диалог с обществото и с политическите партии. Резултатът е този! (Силен шум в ГЕРБ.) Затова Ви гарантирам, че следващо мнозинство ще го промени! (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ, силен шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, връщаме се към дебата по § 17.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Поставям на гласуване предложението на господин Байрактаров и група народни представители за отпадане на § 17.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 72, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 72, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на § 17 по вносител.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 18 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велизар Енчев:
В § 18 се правят следните изменения:
„В чл. 69 ал. 1 се изменя така: в края на алинеята се добавя изразът „и по Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 21:
„§ 21. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „освобождаване от служба независимо от възрастта им” се заменят с „навършване на възраст 52 години и 10 месеца и” и накрая се добавя „и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.”
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи.
(3) Държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, на военна служба или по законите по ал. 2.”
3. В ал. 4 думите „уволнение, независимо от възрастта им” се заменят с „навършване на възраст 42 години и 10 месеца”.
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.“
5. В ал. 7 думите „прекратяване на правоотношението, независимо от възрастта” се заменят с „навършване на възраст 42 години и 10 месеца”.
6. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1-7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3 и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
(10) Право на пенсия при условията на ал. 1-9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1-3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Калфин, колеги народни представители! Предложението е от 1 януари 2016 г. да се въведе възраст за пенсиониране на работещите в секторите „Отбрана” и „Сигурност”.
Уважаеми народни представители, по никакъв начин не приемаме увеличението на възрастта за пенсиониране, предложена от господин Калфин и управляващите, да се отнася за работещите в силовите структури. Също сме и против усложняване на достъпа им до пенсионната система.
Предложената възраст първоначално е 52 години и 10 месеца, но ще расте до достигане на 55 години. Ще напомня, че последните две изменения в изискванията за минимален осигурителен стаж при пенсионирането на служителите в сектора не бяха въведени плавно, а скокообразно. Сега им въвеждаме и възраст, при условие че такова изискване няма в много други европейски страни. Цялото това механично приравняване на изискванията за придобиване право на пенсия от служителите в сектор „Сигурност” към тези за категорийните работници буди съмнение, защото не е мотивирано. Ясно е, че тези служители са особена група и заради това досега законодателството не ги е причислило към упражняващите която и да е категория труд и е отделило условията за тяхното пенсиониране в специален текст на Кодекса. Това очевидно не се поставя под съмнение и в настоящия Законопроект, доколкото не са предвидени промени в този смисъл на чл. 69.
На мен ми липсва анализът, на чиято база е формирана предложената за достигане възраст, ако, разбира се, въобще има такъв анализ. Ранното пенсиониране на работещите в силовите ведомства само по себе си не е проблем. Без да е прецизиран обхватът, условията за ранно пенсиониране са неадекватни на очакванията на хората, работещи в тези сектори и ведомства. Не е намерено цялостно решение за проблема с изплащането на пенсиите за периода на ранното пенсиониране. Работещите в тежки условия на труд редови полицаи и пожарникари и всички онези, чиито живот е в опасност при изпълнение на служебните им задължения, трябва не само да бъдат рано пенсионирани, но и непрекъснато да бъдат подобрявани условията за работа.
По отношение на разходите – има значителни резерви за оптимизирането им, без непременно жертва да са отново най-уязвимите.
Уважаеми колеги, има практика – понеже Вие въведохте практиката за конкурсно начало и за кариерно израстване, както работи испанската полиция, знаете ли, че в Министерството на вътрешните работи в Испания при встъпването на работа на служител от системата той знае кариерно как върви неговото развитие. В момента в България, в Министерството на вътрешните работи няма такъв регламент. Ние сме пред опасността полицаите, които виждаме на улицата, униформените полицаи да са тези, които ще трябва утре да се пенсионират на 55 години. Как ще противодействат на престъпността тези, които са в „Охранителна полиция” – дали ще отговарят на тези изисквания за физическа подготовка, или ще ги освобождаваме?
Господин Калфин, Вие, като колеги с министър Бъчварова и вицепремиер разговаряте ли по тези теми и по какъв начин тя ще подпомогне точно този процес – за регламента, за работата на служителите от системата на МВР? Поне някаква идея да личи в така предложения Законопроект. Ясно е, че министър Бъчварова вече 50 дни не разговаря със служителите от системата на МВР. Не иска да чуе техните проблеми!
Накрая ще се опитам да разсъждавам и в чисто психологически план. Струва ми се, че това постоянно държане в напрежение хората от сектора, като постоянно се предлагат промени във вида и параметрите за пенсиониране, ще доведе единствено до увеличаване на несигурността сред служителите в сектора. Няма как да не намали и мотивацията им до критични нива и до реална опасност от срив в системата. Резултатите от това могат да бъдат изключително опасни за цялото ни общество. Затова сме против това предложение и сме за неговото отпадане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики?
Господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моята реплика е в посока на това, че през последните години очакванията са пенсионната система, осигурителната система по някакъв начин, ако е възможно, да реформира Министерството на вътрешните работи, да реформира Министерството на отбраната и всички, свързани с така наречения „силов сектор”. Няма как осигурителната система да се справи с този въпрос, ако всички тези системи поотделно не направят всичко възможно да се реформират.
Нещо повече, през последните повече от 25 години осигурителната система беше жертвана, за да може всички останали системи да се реформират. Затова стигнахме до ситуацията, при която за 2014 г. реалната възраст за пенсиониране на всички нови пенсии е 57 години и 6 месеца. Забележете обаче, за трета категория средната ефективна възраст за пенсиониране е 62 години и 9 месеца, при средно за Европейския съюз – 62 години. Тоест ако говорим само за трета категория, ние отдавна вече сме изравнени с европейските ни партньори, с европейските страни.
Когато обаче включим ранното пенсиониране, в това число и за сектор „Сигурност”, тогава средната възраст за пенсиониране рязко спада и това е един от големите проблеми. Парите, които дава държавният бюджет за допълнително финансиране на осигурителната система, засилват зависимостта на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет, тъй като тези близо 5 милиарда лева, които всяка година държавният бюджет трансферира към бюджета на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат предоставени на другите секторни политики: на образование, здравеопазване, да не изброявам всички останали. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последното, с което завършвам, госпожо Председател, през 2014 г. средната възраст за пенсиониране в Министерството на вътрешните работи е 50 години; реалната възраст, на която са се пенсионирали, е 52 години и 8 месеца. Сегашното предложение на Министерството е да се увеличи само с два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Адемов, разберете, и от изявленията, които има от редовите служители, те не са против, включително и да работят след тази възраст. Само че текстовете не са прецизни и могат да бъдат прецизирани по отношение на тези, които са с натоварване, които са с работа, която изисква точно по-ранното пенсиониране.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това трябва да го направи Министерството на вътрешните работи.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Съгласен съм, че трябва да го направи МВР. Затова се обърнах към господин Калфин – как работят с колежката си, вицепремиера Румяна Бъчварова?
Сега е 52 години и 10 месеца с тенденция в следващите години да стане 55 години. И неслучайно обърнах внимание – редовите полицаи, които от „Охранителна полиция” се грижат за обществения ред, как си представяте, че само след няколко години продължават да работят до 55 години на улицата.
Дадох пример какво се случва в Испания, уважаеми колеги. Там реално униформеният полицай, след като вече не отговаря на физическата подготовка, необходима за изпълнение на служебните му задължения, бива преместван и до пенсионирането си довършва на служба, където едновременно се използва неговият капацитет и едновременно с това той има възможност да стигне до тази възраст за пенсиониране.
Господин Калфин, как Вие отразихте с тези промени това, което се иска от служителите от системата за сигурност? Аз не виждам това да е отразено. Факт е, че госпожа Румяна Бъчварова не разговаря със служителите от системата на МВР. Това на всички ни е ясно. Именно затова съм взел отношение и съм се изказал.
Нашето решение е да не подкрепим този текст, защото той не е прецизен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е коректно в отсъствието на министър и вицепремиер да коментираме дали разговаря, или не, господин Янков. Мисля, че ще се съгласите с мен.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаване към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова за отпадане на § 18, което Комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 7, против 62, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велизар Енчев.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 21 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 19 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 65, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 19 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 20 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В параграф 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.69 в, ал.З думите „и 2” след чл. 68, ал. 1 се заличават.
2. Създава се нов чл. 69г със следното съдържание:
„Придобиване право на пенсия от морски лица
Чл. 69г. (1) Морските лица придобиват право на пенсия при навършване на 60-годишна възраст и 15 години осигурителен стаж, придобит при работа по море като морски лица.
(2) Предходната алинея не се прилага за лицата по чл.2, т. 2 от Конвенция 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г. За тези лица важат общите правила за придобиване право на пенсия по чл. 68.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Георги Гьоков:
В създадения нов чл. 69в се създава ал. 3а:
„(3а) На лицата, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от изчисления по реда на чл. 70 размер на пенсията само за периода на учителския стаж за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 23:
„§ 23. Създават се чл. 69б и 69в:
„Придобиване право на пенсия от лицата, работещи
при условията на първа и втора категория труд
Чл. 69б. (1) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:
1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
(2) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:
1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
(3) Лицата, които до 31 декември 2015 г. имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 2 месеца до достигане на 55 годишна възраст за мъжете и за жените.
(4) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират до 31 декември 2015 г. включително, не по-рано от навършване на 45 годишна възраст и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следващата календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените.
(5) В случай че лицето е упражнило правото на пенсия по ал. 4, то не може да сключва трудов договор за работа при условията на първа категория труд до навършване на възрастта му по ал. 1 или по чл. 168, ал. 1, т. 1.
(6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(7) Когато лицата по ал. 1, 2, 3 и 4, които не са придобили право на пенсия по чл. 168, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление, с което искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В 7-дневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество.
(8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.
(3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии”.
(5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този Кодекс се определят с наредбата по чл. 106.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Янаки Стоилов беше първи, господин Байрактаров след него.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Заместник министър-председател, госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили с господин Гьоков, се отнася до лицата, които са работили като учители, и възможностите те да получават надбавка за пенсиите за времето на този техен трудов стаж. Това наше предложение е инициирано от хора, които работят като учители, и ние потърсихме тази формулировка, която смятаме, че напълно съответства на правилата на пенсионното осигуряване. Разликата с предложението на вносителя, на Комисията е, че ние не се занимаваме само с тези, които са работили само и почти непрекъснато като учители. Има стотици, а може би и хиляди граждани, които за определен период през техния трудов стаж са упражнявали учителската професия – 5, 10 или друг брой години. За това време са внасяни за тях вноски в Учителския пенсионен фонд. Този фонд има две задачи. Едната е да осигурява ранното пенсиониране – в случая нас това не ни интересува, а другата задача е за тези, които са придобили право на пенсия при условията на трета категория за трудов стаж и възраст, да получават определена надбавка на пенсиите в предвидения размер около 0,3 на сто за всеки месец, за който има такава осигурителна вноска.
Смятаме, че трябва да разширим обхвата на тези лица, защото противното би означавало, че ние се придържаме към някакви феодално-крепостни начала и казваме, че ако ти си работил само като учител и си се пенсионирал като учител, имаш право да ползваш средства от този фонд. Каква е логиката, след като вноските са удържат при едни и същи правила и лицата са придобили при общи условия правото на пенсия за този брой години, тяхната пенсия също да не се увеличава съразмерно така, както е предвидено и за останалите? Мисля, че няма никакви аргументи. Освен това ще дам и допълнително мотиви. Има определени специалности – като информатика, чужди езици и други, по които не достигат учители, и те трябва да бъдат търсени от тези специалности и да ги насочим към образователната система може би не за много дълъг, но за някакъв период.
Освен това един от стимулите за упражняване на учителската професия би бил, че хора, които са започнали своя трудов стаж или през някакъв период са решили да минат през учителската професия и са се посветили на нея, също да имат допълнителен стимул. Мисля, че това има много по-голяма роля, отколкото редица разпоредби в обсъждания Законопроект за училищното образование. Това е реален инструмент, който едновременно повишава социалния статус на учителската професия и в същото време отговаря на принципа на солидарната пенсионна система, че този, който е внасял за някакво осигуряване, след това трябва да получи съразмерна част от предвидените средства. Според мен, няма мотиви да се отхвърли това предложение и то би трябвало дори ревностно да бъде защитавано от синдикатите на учителите, от всички, които се придържат към споменатите правила.
Апелирам към Вас да подкрепите това предложение и мисля, че то прецизира разпоредбите, които се съдържат в чл. 69в, отнасящи се до правото на пенсия на тези хора. Пак казвам, за които може да не си бил учител, когато се пенсионираш или да си учител, когато се пенсионираш, но не си започнал своя трудов стаж като учител – така както се допуска комбиниране на различни видове изисквания за различни видове категории труд. Тук дори става дума за една и съща категория труд, но за упражняване на различна професия.
Това са мотивите. Ако някой има колебания или възражения, ние бихме ги чули, за да можем да разберем какви са мотивите и защо едно такова предложение, което се очаква от много хора, не е намерило подкрепа в Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Господин Байрактаров има думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Взимам думата за изказване, тъй като ние от Патриотичния фронт сме направили предложение за създаване на нов чл. 69г. И тъй като, уважаеми господин Вицепремиер, Вие си позволихте през някои медии да ни обвините в популизъм, Патриотичният фронт и колегите от Реформаторския блок, надявам се днес да не обвините в популизъм и Върховния административен съд.
Уважаеми колеги, нашите мотиви са в отговор на Решение № 8413-17/8 юли 2015 г. на Върховния административен съд.
Какво гласи това решение? Ще Ви прочета накратко.
В чл. 2, ал. 1 от Конвенцията на Международната организация на труда, а това е Конвенция 71, е предвидено, че всяка държава – членка на Международната организация на труда, за която тази Конвенция е в сила, трябва да въведе или да осигури въвеждането, съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба.
За Ваше сведение Конвенция 71 на Международната организация на труда е ратифицирана през далечната 1949 г. от Великото Народно събрание на България. Какво обаче казва още съдът в своето решение? В действащото българско законодателство не съществува специален пенсионен режим за моряците. Липсва както специална нормативна уредба, която да се отнася само за пенсиите на моряците, така и препращаща норма, според която за моряците да е приложим конкретен преференциален режим за пенсиониране. Нещо повече – законодателят по Ваше предложение, господин Министър, направени изменения в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на социално осигуряване, който параграф създаде режим практически неизпълним дори и от Господ. Вие създадохте три вида условия, при които, както се е произнесъл съдът, те трябва да бъдат кумулативно прилагани.
Първо, да имате съответен осигурителен стаж по първа или втора категория труд като морско лице.
Второ, да имате определена възраст.
И забележете, трето, което прави всичко това неприложимо и неизпълнимо, е да имате общ сбор точки за мъжете от възраст и осигурителен стаж сто. И, както се е произнесъл съдът, това е невъзможно да бъде изпълнено. Именно поради това Международната организация на труда е приела Конвенция 71. Затова ние предлагаме и създаваме текст, който всъщност отговаря на нашите, първо, партньорски взаимотношения с Международната организация на труда.
Второ, изпълнението на Конвенция № 71, която, забележете, от 1949 г. не се е намерило Народно събрание, което да въведе изпълнението на тази Конвенция за българските моряци. (Реплика от докладчика Хасан Адемов.)
От 1949 г. – през 1946 г. е приета Конвенцията, а 1949 г. е ратифицирана от Великото Народно събрание. Господин Адемов, не ме апострофирайте, ако не, вземете четете и се научете. (Шум и реплики. Оживление.)
Това, което ние предлагаме, не е нищо друго освен изпълнението на съдебното решение, което е окончателно. Прочетох Ви фрагменти от това решение.
Колеги, призовавам Ви, когато някои излизат тук и се изказват за евроатлантически ценности, за партньорството ни със съответните европейски организации, нека бъдем коректни и наистина да приложим Конвенция № 71 на Международната организация на труда, защото тя е наложителна. Тя е, първо, в дух на коректност, който ангажимент сме поели още от 1949 г., а днес вече е 2015 г. и е срамно българският Върховен административен съд чрез решенията си да ни казва, че не се е намерила политическа сила и воля, която да приложи спазването на тази Конвенция.
Още по-срамно е, когато погледнете отляво и видите, че от социалните партньори, или така наречената „социална партия” БСП лява България има само пет представители, което е срамно (шум и реплики), от „Атака” има нула. Когато се разглежда толкова важен Законопроект, е срамно партии, които претендират, че са социално ориентирани, да ги няма в залата. Това е срам! Благодаря за вниманието.
Сега, ако искате, може да станете и да ме репликирате. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. (Реплика от народния представител Дора Янкова.)
Дора Янкова – изказване, заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, моля, нека да спазваме правилника.
Думата има госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет! Вземам думата по предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, сред които съм и аз, за да мотивирам предложението защо според нас само част от § 20 трябва да отпадне, Янаки Стоилов мотивира по отношение пенсиите на учителите.
По-специално ще се спра на чл. 69б, § 4 и § 5. Тук се уреждат отношенията за пенсиониране на подземните работници и това засяга изключително много хора от моя избирателен район, а и не само от него. Знам, че господин Калфин и много хора ще кажат, че имахме Тристранен съвет, синдикатите се съгласиха, а пък после в Комисия ние – от нарастване на 4 месеца, до 50, достигнахме до нарастване на 2 месеца. Ще споделя своите съображения и паралелно с това моята изненада за промяната в ал. 5.
Уважаеми колеги, моля Ви да вникнете в това и да поемете отговорност с гласуването си. Подземните работници реално се пенсионираха досега при сбор от осигурителен стаж и възраст 90, 10 години осигурителен стаж и 45-годишна възраст.
Какво означава това? Това означава, че при условия на тежък труд, при недобри условия на работа, тези хора да имат възможност за труда си, който са полагали, да получат по-рано пенсия. След това чухме анонса на министър-председателя и в това число на синдикатите, които гузно гледаха миньорите. Ще Ви кажа, че действително гузно ги гледаха, защото участвах в една среща в Мадан с голяма група миньори, повече от 200 човека. На тази среща във всеки момент, в който големите миньорски синдикати на централите споделиха какво са договорили, получиха мъжки вой.
Впоследствие, знам, че действително заместник-председателят на Министерския съвет, той е министър, господин Калфин, в Смолян се среща с ръководствата на синдикатите и по някакъв начин ги усмири. Обаче истината, колеги, е, че условията на труд в мините са тежки. Истината е, че работодателите и концесионерите не променят почти нищо, че природният ресурс се ползва при изключително тежки условия на труда. И сега, за да направим изключението, Министерският съвет какво казва: „Ние ще позволим да се работи след пенсионирането на тази група, но не под земята”.
Сега виждаме, че забранителният режим в ал. 1 е направен по отношение на всички, които работят първа категория. Аз много внимателно слушах министър-председателя, като каза: „Той ще се пенсионира по-рано като миньор и няма право да работи. Може да работи друга работа, но не миньор, да речем, шофьор, домакин или нещо друго. Защо да не го прави това?”
Затова, уважаеми колеги, призовавам Ви да не подкрепите § 4. Ние по-късно ще го мотивираме – на стр. 38, в Преходните и заключителни разпоредби, или поне, ако имате воля, да направите такава промяна, както е предложила Комисията – дори с два месеца, да го отложите поне с три години.
Ще Ви кажа защо. В момента ще възникне изключително голям вакуум за намирането на миньори, защото това е перспективата. В момента миньорските училища предлагат и създават хора, които искат да работят в мините, но хора, които искат да имат достойно заплащане. Твърдя, без никакво притеснение, че в момента миньорският труд се заплаща с 500, 600 лв.
Ние можехме да направим по-друга регулация, а досега какво правеха? Точеха НОИ като вземат по-ранно пенсиониране, по-ранна пенсия, работят отдолу миньорите и дават 600 – 700 лв. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и една голяма заблуда, че миньорите получават 1200 лв. Това в момента не решава пенсионирането за миньорския труд, това не променя условията и това е дискриминационно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Дадох Ви знак със сигнала, че времето изтече.
Реплики? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 20.
Гласували 103 народни представители: за 8, против 68, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 40, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов и Георги Гьоков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 26, против 48, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за § 23.
Гласували 101 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Гьоков, за отрицателен вот. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Вземам процедурата за отрицателен вот още веднъж да подчертая, че както сме против каквото и да било увеличение на възрастта по принцип, така сме и против увеличаването на възрастта за категорийните работници. Там изходът за категорийните работници е... Господин Адемов обяснява как те намаляват средната възраст в България за пенсиониране и то значително надолу...
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не аз, статистиката!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, статистиката го показва.
Но това не би трябвало да бъде единственият аргумент, който да ни кара да покачваме тази възраст.
Вземам отрицателния вот да кажа няколко думи, че ние от БСП лява България Ви даваме аргументи и цитираме факти, Вие се отнасяте пренебрежително към тях, неглижирате ги, не обръщате внимание. Дори не се вслушвате какво говорят ораторите от трибуната. Някак си неуместно е постоянното вмятане на господин Байрактаров и на хората от Патриотичния фронт за това как липсвали хората от Парламентарната група на БСП лява България. Как да са тук тези хора, които Ви дават аргументи, Вие не се вслушвате в тях и те като фигуранти да попълват кворума на Народното събрание ли, какво да правят?
Така че, моля, спестете си тези постоянни напомняния, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гьоков, взехте думата за обяснение на отрицателен вот. Вие за това ли гласувахте отрицателно?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това е част от обяснението ми на отрицателния вот. Благодаря за това, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
В § 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„ 5. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размера на осигурителната им вноска за универсален пенсионен фонд и сбора от осигурителната вноска за фонд „Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960г. и трансфера по чл. 21, т. 5, по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
2. Точка 6 да отпадне.
3. Точка 7 става т. 6 и се изменя така:
„6. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
4. Създават се нови т. 7 и 8:
„7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по ал. 7” се заменят с „по
ал. 8”;
8. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11;
5. Точка 8 става т. 9 и се изменя така:
„ 9. Създадената нова ал. 13 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
В § 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 да се измени така:
,,5. Създава се нова ал. 7:
,,(7) За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размера на осигурителната им вноска за универсален пенсионен фонд и сбора от осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и трансфера по чл. 21, т. 5, по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
2. Точка 6 да отпадне;
3. Точка 7 да стане т. 6 и да се измени така:
,,6. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
4. Да се създадат нови т. 7 и 8:
,,7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по ал. 7” се заменят с „по ал. 8”;
8. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11”;
,,9. Създава се ал. 12:
,,(12) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68,
ал. 1.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
Параграф 21 става § 4 и се изменя така:
„§ 4. В чл. 70 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя както следва:
1. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2016 г. – 1,2 на сто, за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
2. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а се определя по реда на т. 1, като за всеки недостигащ месец възраст и/или осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 намалението е с 0,4 на сто.
3. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за една година осигурителен стаж, след тази дата процентът е 4, за две години осигурителен стаж – по 4,5; за и над три години – по 5, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.”
2. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 2 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 7, а по чл. 68а не може да бъде по-малък от 90 на сто от минималния размер по ал. 7.”
3. В ал. 10 думите „определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване” и запетайките преди и след тях се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 24:
„§ 24. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) изречение първо се изменя така: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.”;
б) създават се нови изречения второ и трето: „След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.”;
в) досегашните изречения второ и трето стават съответно изречение четвърто и пето.
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителният му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията.”
3. В ал. 4, т. 2 се създава изречение второ: „От 1 януари 2019 г. – съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.”
4. В ал. 5 се създава изречение второ: „От 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя като средно съотношение от месечните съотношения по ал. 4, т. 2, изречение второ.”
5. Създава се нова ал. 7:
„(7) За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии” за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
6. Създава се нова ал. 8:
„(8) Индивидуалният коефициент не се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в универсален пенсионен фонд са прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.”
7. Досегашната ал. 7 става ал. 9.
8. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „по ал. 7” се заменят с „по
ал. 9”.
9. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 11 и 12.
10. Създават се ал. 13 и 14:
„(13) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
(14) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Член 70 е може би най-интересният текст от Кодекса за социално осигуряване от гледна точка на хората, защото урежда размерът на пенсията и предложенията за промяна на този член будят сериозен интерес.
Няма да издам никаква тайна, че доходите на българите са мизерни и е наложително да бъдат приведени в някакво елементарно съответствие с минимумите за оцеляване, но това е друга тема. Защо го споменавам обаче? Защото тук вносителите се опитват да внушат на хората, че с техните предложения подобряват по някакъв начин адекватността на пенсиите. От 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент при изчисляване на размера на пенсията по чл. 70 ще се определя като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. Странно защо от 1 януари 2019 г.? От 1 януари 2019 г. от формулата за определяне на размера на пенсията при изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три години, по избор, преди 1997 г. Странно защо от 1 януари 2019 г.? Може би, защото сегашните управляващи тогава вече няма да са управляващи.
От 1 януари 2017 г. ще започва постепенно, ама много постепенно, увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите. А защо от 2017 г., пак не е ясно!
Оставам със сериозни притеснения, че управляващите, които претендират, че правят реформа на пенсионната система, съзнателно неглижират един проблем, пред който е изправено българското общество. Това са високите нива на бедност и на неравенство в България, както и несправедливо ниските доходи от труд, а оттук и ниските нива на пенсии.
Спомням си, че с тези мерки министър Калфин обеща 40% ръст на пенсиите към 2025 г. Може би, защото тогава никой няма да си спомня за днешните обещания. Ако дори непредубедено се заемем със сметки, какво значи това за 10 години 40%, за една година 4%? Не е много адекватно и не е много обещаващо. Дори бих казал, че е несериозно. Нали си задавате въпроса как през 2025 г., когато вече ще сме в Еврозоната може би, средната пенсия в България благодарение на днешната реформа ще е нараснала до страхотните 224 евро на месец, които ще осигуряват на българския пенсионер едно завидно съществуване в страна – членка на Европейския съюз, по 7 евро на ден, и то само за средната пенсия. А за минималната пенсия – 107 евро, или по 3,45 евро на ден.
Нашето предложение, което няма претенция за дългосрочно решаване на проблемите с адекватността на пенсиите по същество, е предложение за преизчисляване на старите и новите пенсии и нов начин за изчисляване на новите пенсии от тук нататък – още от 1 януари 2016 г. да се увеличи частта за всички осигурителни години във формулата, по която се изчисляват, от 1,1% на 1,2%. В Преходните и заключителните разпоредби сме предложили това да се случи и за сегашните пенсии, а не само за бъдещите. По наши предварителни изчисления реално това би довело до увеличение на пенсиите с около 10 на сто.
Казахме откъде могат да дойдат парите и въпреки че отхвърлихте на този етап предложенията ни за увеличаване на максималния осигурителен доход и за увеличаване на осигуровките с 2 на сто, може спокойно да гласувате „за” това наше предложение, защото при приемането на Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г. може да се оправят нещата с приходите. Така че спокойно подкрепяйте предложението, защото иначе с пълно право ще говоря и всички ще говорим, че при ясни предложения откъде могат да дойдат парите, Вие от мнозинството отхвърляте без да се замислите механично предложението за увеличаване на пенсиите с 10% от 1 януари 2016 г.
Другата част от предложението ни предвижда, ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и продължават да работят след датата на придобиване на правото без да им е отпусната пенсия, за една осигурителна година стаж след тази дата да получават значителен бонус, достигащ до 5% за всяка допълнителна година осигурителен стаж. С това целим да насърчаваме оставането на пазара на труда по-дълго време на лица с висока квалификация, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Моля Ви да вникнете в нашето предложение и да не го отхвърляте механично, защото имам чувството, че ако на шега от ГЕРБ предложат да се разпусне Реформаторският блок например, всички механично ще го гласувате без да обърнете внимание на предложението. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров и група народни представители, Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 34, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Ковачев и група народни представители, Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 99 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, Комисията не го подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 14, против 62, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 24 в редакцията на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 22 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има идентични предложения от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители и от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„В § 22 т. 2 се изменя така:
„2. В ал. 4, т. 1 – 3 думите „по чл. 70, ал. 7” се заменят с „по чл. 70, ал. 8”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, Комисията не го подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване двете идентични предложения – на господин Байрактаров и група народни представители и на Георги Ковачев и група народни представители. Комисията не ги подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 44, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 22 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 23 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, идентично в т. 2, различава се само в т. 3 с предложението на господин Ковачев.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В § 23 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 2 се изменя така:
„2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в т. 1 – 3 думите „по чл. 70, ал. 7” се заменят с „по чл. 70, ал. 8”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители, идентично в т. 1 и 2, различава се в т. 3:
,,3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители за отпадане на § 23. Комисията не го подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 72, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за изменение на т. 2, което е идентично в тази част с предложението на господин Георги Ковачев и група народни представители.
Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 33, въздържали се 52.
Предложението не е прието, поради което няма как да бъде подкрепена т. 2 за създаване на нова т. 3, тъй като тя има предвид само изместване номерацията на алинеите.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 24 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители и идентично предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„Параграф 24 се изменя така:
„§ 24. В чл. 81, ал. 2 думите „по чл. 70, ал. 7” се заменят с „по чл. 70, ал. 8”.”
Комисията не подкрепя предложението на двамата народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване идентичните предложения на господин Байрактаров и група народни представители и Георги Ковачев и група народни представители, неподкрепени от Комисията.
Гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 75, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 24 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Велизар Енчев за създаване на нов § 24а:
„§24а. Създава се нов чл. 84а.
Добавка към пенсията за плащан ергенски данък
Чл. 84а (1) Пенсионерите, несключили граждански брак, за всяка година плащан ергенски данък получават допълнителна месечна добавка към пенсията си в следните размери:
1. за плащан ергенски данък до 15 години получават месечна добавка по 0,6 процента от пенсията си за всяка година;
2. за плащан ергенски данък над 15 години получават месечна добавка по 1,1 процента от пенсията си за всяка година.
(2) Разпоредбата на ал.1 се прилага за самотни пенсионери, несключили граждански брак и навършили 65 години.
(3) Добавката по ал.1 е за сметка на държавния бюджет и се изплаща чрез Националния осигурителен институт по реда за плащане на пенсиите.
Член 84а влиза в сила от 1 януари 2015 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Енчев, слушаме Ви.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! В края на миналата година, когато се приемаше Бюджет 2015 г., направих това предложение – да се компенсират, да се възмездят хората, които са плащали ергенски данък и са били репресирани с него. Тогава Вие отхвърлихте предложението – това е лошата новина. Добрата беше, че то бе подкрепено от доста депутати от БСП и от Движението за права и свободи. Сега правя ново предложение, като правя корекция с цел да облекча държавния бюджет. Тогава, в края на миналата година за плащане на ергенски данък до 15 години предложих да бъде 1,1.
Сега предлагам обаче който е плащал ергенски данък до 15 години, да бъде възмезден с 0,6% от пенсията за всяка година, а за плащане на ергенски данък над 15 години да се получава месечната добавка от 1,1% от пенсията за всяка година, което, първо, е по-справедливо, и, второ, е по-щадящо държавния бюджет.
Очаквам, че всички Вие ще бъдете съпричастни към съдбата на тези български граждани, които са били, както казах, икономически репресирани и неправомерно ощетени от държавата, тъй като този ергенски данък се плащаше в зависимост от възрастта в размер на 5, 10, 15% от брутното месечно възнаграждение. Данъкът се внасяше в държавния бюджет – това са средства, които са ползвани многократно от държавата! Нормално, справедливо е да се дадат компенсации на тези пенсионери под формата на добавка към месечната им пенсия.
Искам да направя сравнение, за да се убедите в правотата на моето предложение. Както постъпи държавата с частните влогове на гражданите в частната КТБ, така трябва да направи и с принудителните частни влогове, взети под формата на ергенски данък и внесени в държавния бюджет. В първия случай само преди година държавата компенсира частни влогове в частна банка, но с пари от държавния бюджет. Във втория случай, за който пледирам, държавата ще компенсира, ако Вие гласувате, принудителните частни влогове, внесени в държавния бюджет, от самия държавен бюджет, което, ми се струва, ще възстанови правдата. Затова Ви моля да гласувате.
Тук ще покажа на колегите от Движението за права и свободи писма, които съм получил от техни членове и симпатизанти от смесените райони (показва ги) – Разградско, хайде да не казвам имената на селата, за да няма проблеми. Това са около 120 подписа и писма с молба Вие да подкрепите предложението за ергенския данък. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Енчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 66, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 5:
„§ 5. В чл. 94 се създава ал. 4:
„(4) Пенсиите по чл. 68а се отпускат от датата на подаване на заявлението.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 67, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Създава се нов параграф 24а със следното съдържание:
В чл. 95, ал. 1 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
„5. когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Само няколко думи искам да кажа. Този текст беше подкрепен и от НОИ, защото до момента липсва текст, с който да може да се осъществява контрол върху отпуснатите пенсии за инвалидност. Нещо повече, в Комисията се получи недоразумение – някои от колегите не разбраха за какво става въпрос.
Затова се обръщам към колегите, най-вече от ГЕРБ, да подкрепят този текст, защото и те осъзнаха, че е добър. Между другото, много трудно се създава такъв текст, защото има редица конвенции, които трябва да бъдат спазени.
Така че, колеги, подкрепете текста, за да можем да осъществяваме контрол върху инвалидните пенсии. 906 хиляди инвалидни пенсии плащаме, което наистина е ужасно!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Дайте ни възможност да гласуваме!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Давам Ви възможност да подкрепите този текст. Беше подкрепен и от господин Адемов в Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 4. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 25 има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Параграф 25 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„Параграф 25 да се измени така:
„§ 25. В чл. 102 се създава ал. 6:
,,(6) При преизчисляване на пенсиите по чл. 68а размерът на намалението им по чл. 70, ал. 12 не се променя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Параграф 25 става § 6, като съдържанието на създаваната ал. 6 се изменя така:
„(6) При преизчисляване на пенсиите по чл. 68а по реда на ал. 1 – 3 и 5, размерът на намалението, определено съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2, не се променя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 55, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 71, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25, който е подкрепен от Комисията и придобива съответната номерация в нейния доклад. Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 5.
Текстът на вносителя за § 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Създава се § 25а със следното съдържание:
„§25а. В чл. 104, ал. 10 се допълва и придобива следната редакция:
„(10) Категорията труд, както и дейността по чл. 69, чл. 69а и чл. 69г не могат да се доказват със свидетелски показания.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛИ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 53, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 26 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В чл. 124 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „ал. 4“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. Алинея 3 се отменя”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„В § 26 да се създаде т. 3:
„3. ал. 3 се отменя”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 49, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 73, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който е подкрепен от Комисията и намира съответното място в нейния доклад.
Гласуваме текста на Комисията, тоест текста на вносителя, подкрепен от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за § 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 27 има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „§ 27 – да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Идентично е предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители и предложението от народния представител Георги Ковачев.
Тези предложения не се подкрепят от Комисията.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„В § 27 се прави следното изменение: „В чл. 124а, ал. 1 думите „пет години” се заменят с „една година”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което е идентично с предложението, направено от народния представител Георги Ковачев и група народни представители, които не се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 13.
Предложенията на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, както и на народния представител Георги Ковачев и група народни представители не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радан Кънев и група народни представители, което също не се подкрепя от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 10, против 74, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 89, против 13, въздържали се 3.
Текстът на вносителя за § 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 28 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има идентично предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„§ 28 да се измени така:
„§ 28. В чл. 125, ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. задължителност на участието с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представители Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 68, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители идентично с това на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което беше оттеглено, така или иначе, то не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 2, против 55, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте подкрепения от Комисията текст на вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 10, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за § 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Видях.
То е идентично в първата си част с предложението на Георги Ковачев, разликата е в т. 2.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„Параграф 29 да се измени така:
,,§ 29. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 46 във фонд „Пенсии” се заличават.
2. Алинеи 3, 6, 7 и 8 се отменят.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз подкрепям текста на вносителя. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Преди да ръкопляскате, да знаете, че отменяте онова, което преди шест месеца приехте и срещу което Ви убеждавахме, че е много загубена работа. Тогава по същия инатлийски начин, упорито настоявахте да се приеме прехвърлянето на средствата към Националния осигурителен институт от частните пенсионни фондове.
Министерският съвет трябваше да изпълни възложеното му от Закона и да издаде акт по ал. 8 за реда и начина за превеждане на сумите по ал. 6. Министерският съвет нищо не направи. Блокирането на изпълнението на Закона беше всъщност тактика и средство да не се прилага Законът, който Вие на инат приехте. Имаше обществена дискусия.
Изказвам се, за да подкрепя сега предложението на Министерския съвет и да Ви кажа, че така правова държава, в която имаме върховенство на закона, не се прави. Колкото и да ругаете съдебната власт, няма да има върховенство на закона, в която законодателният процес се развива по този начин – Народното събрание, мнозинството, приема нещо на инат, Министерският съвет не изпълнява законите, изчаква да мине време, да минат шест месеца – всъщност в края на януари не знам точно колко са, ще ги видите и Вие – и накрая тихо и кротко отменя това, и същото мнозинство, същите народни представители, които са го приели, го отменят мълчаливо, в полузаспало сънно състояние в пленарната зала. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, закони, правова държава и върховенство на закона така не се прави.
За това исках да Ви обърна внимание и да подкрепя този път разумното предложение на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което също не е подкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 2, против 68, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 30 има идентични предложения от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, от народния представител Георги Ковачев и група народни представители... (Реплика: „Оттеглят го.”)
Те го оттеглят, но има други предложения.
Има предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители – § 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, идентично с това на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, които не се подкрепят от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 75, въздържали се 19.
Предложенията на народния представител Георги Ковачев и група, както на народния представител Корнелия Нинова и група не са приети.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 13, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители – в § 31 се прави следното изменение:
„В ал. 3 изречението „Индивидуално заявление до пенсионноосигурително дружество се подава и от лицата по чл. 124а, ал. 1” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Ковачев и група народни представители – в § 31 т. 1 да се измени така:
„1. В ал. 3 думите „една година” се заменят с „три месеца”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Междувременно господин Байрактаров оттегли предложението си.
Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 75, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Георги Ковачев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 77, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 90, против 12, въздържали се 5.
Текстът на вносителя за § 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 32 и § 33 има предложения от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители –
§ 32, съответно § 33 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението за § 32, съответно за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35, и за § 33, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков. (Смяна на председателите.)
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, ние сме против тази промяна, защото с около 20% се увеличава необходимата намалена работоспособност. От 70,99 на сто от правителството се предлага да стане 89,99 на сто. С около 20% се увеличава изискването за намалена работоспособност и фактически става 90% намалена работоспособност. Досега текстът предвиждаше 70% намалена работоспособност.
РЕПЛИКА: Седемдесет и един процента.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, 71%. Правилно ме коригирате. Да има еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида. Човек е внасял, в същото време му се отнема това право. Затова ние казваме, че това, което се предлага като промяна, е дясно, дясно, дясно! Отнемане на права! Това вършите и трябва да остане в стенограмите, за да е ясно какво правите, защото утре хората ще трябва да знаят кой какво е правил със Закона и най-вече – с техните пари, които те са внасяли за осигуряване! Затова сме против!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Стенографите пишат, не се притеснявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители за отпадане на параграфи 32 и 33 по вносител.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 73, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме анблок § 32 и § 33 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 34 има предложение от народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители.
РЕПЛИКИ: Оттегля се, оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има идентично предложение от народните представители Георги Ковачев и група народни представители - § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Също предложение за отпадане има и от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Георги Ковачев и група народни представители и на Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 34.
Комисията не подкрепя предложенията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 71, въздържали се 15.
Предложенията не са приети.
Поставям на гласуване § 34, подкрепен от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 35 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 15, против 74, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 35 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители за създаване на нов
§ 35а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега е моментът да го оттеглите, за да не го четем, господин Байрактаров.
Не го оттегляте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващото предложение е от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители за създаване на нов § 35б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да прочетете и § 35а.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не го ли оттегли? Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не го оттегли.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители – създава се нов § 35а:
„§ 35а. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във:
1. финансови инструменти, издадени от пенсионноосигурителното дружество, от свързани с него лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби или от други лица, които са част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество;
2. финансови инструменти, издадени от банката попечител на фонда, от инвестиционен посредник по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с тях лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби;
3. дялове на колективна инвестиционна схема или дялове или акции на друго предприятие за колективно инвестиране по чл. 176, ал. 1, т. 10 и 14, управлявана/о от лице, свързано с пенсионно осигурителното дружество по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби;
4. финансови инструменти или инвестиционни имоти, които не са напълно изплатени.
(2) Активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да бъдат придобивани от:
1. пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, от свързани с него лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби или от други лица, които са част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество;
2. друг управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
3. банката попечител на фонда или от свързани с нея лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – ,,в” от допълнителните разпоредби;
4. инвестиционен посредник по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с него лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби;
5. колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране по чл. 176, ал. 1, т. 10 и 14, управлявана/о от лице, свързано с пенсионноосигурителното дружество по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а” – „в” от допълнителните разпоредби.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Забраната за придобиване по ал. 2 и 3 не се прилага в случаите на сключване на сделка на регулиран пазар в държава членка или на официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте и предложението за нов
§ 35б. (Народният представител Димитър Байрактаров иска думата.)
Ще имате изказвания след това заедно. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Искате две самостоятелни изказвания.
Имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател, че се съобразихте с моето желание.
Уважаеми колеги, осъзнавам, че голяма част от тук присъстващите – без да искам да обидя когото и да било – трудно ще разберат за какво става въпрос в този текст. Този текст е на изключително експертно ниво. За да Ви стане ясно, ще се опитам да Ви дам няколко неща (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Карадайъ, недей ми маха с ръка, защото ти пък въобще не можеш да го разбереш. (Оживление.)
Ще се опитам да Ви припомня..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте по същество експертния текст, господин Байрактаров.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Аз ще му обясня.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Успокоих се, господин Адемов ще Ви обясни.
В края на месец декември и началото на месец януари много колеги обикаляха медиите притеснени, че пенсионноосигурителните дружества не са реализирали доходност за осигурените лица, че има опасност част от средствата, събрани по индивидуалните партиди, да са отишли не там, където трябва. Простичко казано – да е работено с тези средства чрез свързани лица.
Именно поради тази причина ние предлагаме създаването на § 35а, който точно и ясно да регламентира по какъв начин пенсионноосигурителните дружества могат да управляват тези средства и портфейлите, за които те отговарят.
Между другото, искам да Ви кажа, този текст беше прокламиран от Комисията за финансов надзор още през 2009 г. Тогава председателят на Комисията излиза и прави публично изявление, че е необходим такъв текст. Той каза: „Ние сме изготвили пакет”. Този пакет и до ден днешен си стои изготвен, но така и не е внесен в пленарната зала за разглеждане.
Така че, ако наистина искате да защитим средствата на българските граждани в техните индивидуални партиди, призовавам Ви, колеги, да приемем този текст, защото той е добър текст. Това е изискване на Европейската комисия, то е ясно посочено в Доклада от месец февруари на Европейската комисия. Това изискване е ясно посочено в доклада от месец март на Международния валутен фонд, посочено е и от Световната банка.
Сега Ви питам: след като тук постоянно се говори за евроатлантически ценности, след като се говори, че трябва да се съобразяваме с това, което нашите партньори изискват от нас, с какви очи ще отхвърлите този текст? С какви очи?! Искам да чуя мотиви по този текст и особено държа Карадайь да излезе и да ми опонира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров и група за създаване на нов параграф, което Комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 44, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители – създава се § 35б:
„§ 35б. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Общата стойност на инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във финансови инструменти, издадени от дружества в една група, не може да превишава 10 на сто от активите на фонда. В ограничението по предходното изречение се включват и влоговете на фонда в банки от групата, стойността на нетната експозиция към съответния контрагент по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп, и разликата между пазарната стойност на съответния актив и получената сума при репо сделки по чл. 179а с тези банки. В ограничението по изречение първо се включват и стойността на нетната експозиция към съответния контрагент по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп, и разликата между пазарната стойност на съответния актив и получената сума при репо сделки по чл. 179а с финансови институции от групата.”
2. Досегашните ал. 2 – 12 стават съответно 3 – 13.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
Бих Ви предложила да седнете по-напред, за да не губим време в придвижването Ви до тук.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще продължа моето изказване, защото по този текст, по който сме направили предложение, беше направен много сериозен анализ, тъй като през годините се оказа, че част от свързаните лица са играли изключително спекулативно на Фондовата борса. Нещо повече, анализът, който направихме, показа нетипичен начин на промяна стойността на акциите в определени моменти, което доказва, че наличието на този текст е изключително важно и Ви призовавам да го подкрепим, защото по този начин хората, които проявяваха загриженост през медиите за доходността на партидите на осигурените лица, сега ще имат възможност да я защитят. Ето, това е истината.
Ако искате наистина да защитим вноските на осигурените лица, колеги, подкрепете този текст, защото той е в полза на всички Вас. Между другото, ако този текст не се приеме, най-ощетени са една голяма част от народните представители, тъй като огромната част имат най-големи суми в индивидуалните си партиди. Така че, както се казва, подходете егоистично, защитете собствения си интерес.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Казвай имена.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря.
Вие не фигурирате в този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Байрактаров и група народни представители за нов § 35б, който не е подкрепен от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 10, против 46, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев, Чавдар Пейчев, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „до 31 март всяка година” се заменят с „всяко тримесечие, до 10-то число на следващия го месец”, а думите „предходната година” се заменят с „предходното тримесечие”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 преди думата „съдържанието” се добавя „формата и”.
б) в т. 2 думите „постигнатите инвестиционни резултати” се заменят с „постигнатата доходност и равнището на поетите рискове”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер и колеги, следват няколко предложения, подписани от депутати от различните парламентарни групи – членове на Временната комисия, да я наречем за краткост, по частните пенсионни фондове.
Сигурно си спомняте, след като приключи работата на Комисията, излязохме пред Вас с доклад, който констатира няколко проблема и направихме предложения за законодателни решения на тези проблеми.
Единият, да го обобщя така, беше насочен към повишаване на прозрачността и информираността на хората, които имат своите партиди в частните пенсионни фондове. В досегашният закон се предвижда веднъж годишно до края на месец март фондовете да изнасят публично информацията за доходност. Тъй като това се оказа недостатъчно и не актуално, правим предложение това да се случва на всяко тримесечие, тоест четири пъти в годината да задължим през закона фондовете да обявяват доходността, с което целим да информираме по-често гражданите, да има по-голяма публичност, прозрачност и достъпност до информацията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Нинова? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 39 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители...
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено е, да.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев, Чавдар Пейчев за създаване на нов § 35б, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. Член 201 се изменя така:
„ Задължителни такси
„Чл. 201 (1) За осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове се въвеждат такси и удръжки в полза на пенсионноосигурителните дружества, както следва:
1 . удръжка от всяка осигурителна вноска в размер до:
а) 4,5 на сто – за 2016 г.;
б) 4,25 на сто – за 2017 г.;
в) 4 на сто – за 2018 г;
г) 3,75 на сто – от 2019 г.
2. инвестиционна такса, изчислена върху стойността на нетните активи на фонда в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителното дружество, както следва:
а) до 0,9 на сто годишно – за 2016 г.;
б) до 0,85 на сто годишно – за 2017 г.;
в) до 0,8 на сто годишно – за 2018 г.;
г) до 0,75 на сто годишно – от 2019 г.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 се определя и отчислява по ред и начин, определени с наредба на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам една редакция само, която е в чл. 201, ал. 2, където е: „таксата по ал. 1, т. 2 се определя и отчислява...”.
Тъй като ние вече сме определили таксите, предлагам просто да отпаднат думите „се определя” а да бъде само „се отчислява по ред и начин, определени с наредба на Комисията”, тъй като ние сме определили таксите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Ананиев, който казва, че ал. 2 трябва да звучи така:
„(2) Таксата по ал. 1, т. 2 се отчислява по ред и начин, определени с наредба на Комисията”
Аргументите са, че определянето, което той предлага да отпадне, вече се случва по-напред в съответните точки и букви на този текст.
Гласуваме предложението на господин Ананиев.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме § 40, съобразен с току-що приетото решение по ал. 2.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев, Чавдар Пейчев:
Създава се параграф 35в:
,,§ 35в. Чл. 202 се изменя така:
„Чл. 202. Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 20 лв. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионна схема съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2 или чл. 343е, ал. 1. Таксата се заплаща от осигуреното лице.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, не искам да правя процедура, но правя изказване, което е насочено към колегата Настимир Ананиев.
Колега Ананиев, Вие правите предложение по един и същи член – един път с госпожа Корнелия Нинова, и втори път, предлагате предложение по същия член от Ваше име и група народни представители.
Искам да попитам: Вие, колеги, били ли сте свидетели на такъв уникален случай – да правите предложение с две групи народни представители по един и същи член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В условията на алтернативност, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В условията на алтернативност – такова нещо в Правилника не съществува.
Моля Ви да станете и да обясните кое от двете предложения подкрепяте, защото едното излиза от името на Комисията – така наречената „Временна комисия за пенсионни фондове”. Отсега Ви казвам, защото и там сте сложили подписа, колега Ананиев, че накрая предстои един грандиозен скандал, ама грандиозен скандал. И ще разберете за какво става въпрос. Затова Ви питам: да си преосмислите дали сте си слагали подписа и сте чели под какво сте се подписали? Неслучайно правя това изказване. То е предястие на скандала, който предстои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Ананиев?
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Байрактаров, като заместник-председател на Временната комисия на фондовете съм подкрепил предложението на колегите. Имах различия и затова вкарах и собствено предложение, за да може да има алтернатива и също така да може да има диспут и да се намери най-добрият вариант.
Радвам се, че Комисията е подкрепила моето предложение. Разбирам, че това на Вас не Ви се е харесало, но такъв е животът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, колега Ананиев, на мен наистина не ми харесва и сега ще Ви обясня защо не ми харесва нито едното, нито другото предложение. Защото, уважаеми колеги, това предложение, което на пръв поглед изглежда много добро – видите ли, ние ще намаляваме таксите, само че с приемането на чл. 4б за така наречения „свободен избор”, колега Ананиев, Вие давате зелена светлина безпрепятствено и безплатно два милиарда лева, помнете ми думата, два милиарда лева само след няколко месеца да отидат в един друг фонд. Въведената такса за прехвърляне на средства от един фонд в друг, на първо място, имаше спиращ характер. Някой трябва да плати за това удоволствие. В момента Вие го правите безплатно, играейки си на 10 лева, на 20 лева, като тези 10 и 20 лева са само такса, ако бъдат прехвърлени средствата в някой фонд, който се намира в страна – член на Европейския съюз, но не и в България. Ето това правите! Надявам се да го разбирате, давате зелена светлина. Вие много добре знаете като член на тази Комисия, че има и един десети фонд, който е регистриран и, така да се каже, чака на стенд бай. На стенд бай чака всичко това да се случи. Дано да го осъзнавате. Казвам Ви го добронамерено, защото наистина Ви уважавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
За изказване – народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, предложението, което сме направили пред Вас, членовете на Комисията, които сме го подписали, е съгласувано с Комисията за финансов надзор и частните фондове. Като страна в този разговор, в този диалог, те са се съгласили с това предложение.
Искам да Ви обърна внимание, че сме били водени от целта да намалим разходите на хората по отношение на обслужването на техните пари в партидите. Намаляването на таксите реално води до това да се увеличат средствата на хората в индивидуалните им партиди. Само това е бил мотивът. Никакви съмнения в някакви договорки – да се подпомагат някои от фондовете за сметка на други, не са сериозни в тази дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев и Чавдар Пейчев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 23, против 12, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 41. Моля гласувайте предложения от Комисията § 41 със съответния текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не съм го прочел обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така ли? Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Настимир Ананиев и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 41:
„§ 41. Чл. 202 се изменя така:
„ Допълнителна такса
Чл. 202. Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 10 лв. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионна схема съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2 или чл. 343е, ал. 1. Таксата се заплаща от осигуреното лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложенията на Комисията за създаване на нов § 41 заедно със съответното съдържание по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Параграф 41 заедно със съответния текст, съгласно доклада на Комисията, е създаден и приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Създава се § 35в:
„§ 35в. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Общата стойност на инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, съответно на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, във финансови инструменти, издадени от дружества в една група, не може да превишава 20 на сто от активите на фонда. В ограничението по предходното изречение се включват и влоговете на фонда в банки от групата, стойността на нетната експозиция към съответния контрагент по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап, и разликата между пазарната стойност на съответния актив и получената сума при репо сделки по чл. 179а с тези банки. В ограничението по изречение първо се включват и стойността на нетната експозиция към съответния контрагент по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп, и разликата между пазарната стойност на съответния актив и получената сума при репо сделки по чл. 179а с финансови институции от групата.”
2. Досегашните ал. 2 – 10 стават съответно 3 – 11.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Байрактаров и група, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 18, против 28, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 10, въздържали се 4.
Текстът на вносителя за § 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Предложението е подкрепено по т. 1... (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Втората точка я оттегля. (Ръкопляскания.)
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев, Чавдар Пейчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 43:
„§ 43. В допълнителните разпоредби в § 1, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 буква „д” се изменя така:
„д) лицата, едното от които притежава пряко и/или чрез контролирано лице/лица 20 или повече от 20 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на другото юридическо лице.”
2. Точка 4 се изменя така:
„4. „Контрол” е налице, когато определено физическо или юридическо лице (контролиращият):
а) може да упражнява пряко и/или чрез контролирано лице/лица повече от половината от гласовете в общото събрание на юридическо лице, или
б) може да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или
в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към това юридическо лице, или
г) е акционер или съдружник в дружество, и:
аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице, които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети, са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или
бб) което самостоятелно контролира по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или
д) по силата на закон, устройствен акт или споразумение управлява, представлява и/или определя инвестиционната политика на друго лице.
В случаите по букви „а”, „б” и „г” към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на юридическите лица, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на контролирано от него юридическо лице.
В случаите по букви „а”, „б” и „г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращият, нито контролирано от него юридическо лице, както и с гласовете по акциите, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя.
В случаите по букви „а” и „г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, притежавани от самото контролирано от него лице чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращия и на контролираното от него лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов
§ 43. (Шум и реплики.)
Гласуваме предложение на Комисията за създаване на нов параграф. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Параграф 42 го създадохме преди малко.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 43 е единодушно прието.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по начина на водене, заповядайте. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Ако ще ме питате кога е създаден § 42, направете си справка със стенограмата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Главчев, предложението, което съм направил в § 42, е подкрепено от Комисията. По никакъв начин не се отразява в така наречения от Вас „§ 43”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той не е от мен, а от Комисията е наречен.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така.
А кога беше гласувано тогава предложението, което е подкрепено от Комисията и което гласи, че § 36, който става § 42, а след това се създава
§ 36а.
Питам Ви: кога гласувахме ние този текст, който касае свързаните лица и е подкрепен от Комисията? Сега да видя, тук в стенограмата, кога го гласувахме и защо го прескочихте Вие този текст?! (Шум и реплики.)
Не, ей сега, току-що – не е гласуван. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Няма 43, такова нещо 43-и параграф – мога да Ви го прочета какво гласи, то е нещо съвсем друго. (Шум и реплики.)
Много се извинявам, обаче си следете нещата, защото по този начин народните представители се подвеждат и не гласуват текстове, които са подкрепени от Комисията. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Ето и колежката Светлана Ангелова в момента каза, че изобщо го няма и в доклада. Ако трябва, дайте почивка. (Шум и реплики.)
Аз не искам да взимам почивка, но ако трябва... (Силен шум и реплики. Реплика от докладчика Хасан Адемов.)
Прав ли съм, господин Адемов? (Силен шум и реплики.)
Прав съм, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Почивка 15 минути.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемем местата си. Заседанието продължава. Преди прекъсването е гласуван § 43 нов по доклада на Комисията.
Господин Адемов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители § 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители:
„В § 37 се правят следните изменения:
1. точка 1 и 2 да отпаднат;
2. точки 3 и 4 да станат съответно т. 1 и 2;
3. създава се нова т. 3:
„3. Създава се § 6в със следното съдържание:
„§ 6в. (1) При подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигуреното в универсален пенсионен фонд лице, родено от 01.01.1960 г. до 31 декември 1969 г. включително, има право на избор дали да получава пенсии от Националния осигурителен институт и от универсален пенсионен фонд, или само пенсия от Националния осигурителен институт, ако това е по-благоприятно за него.
(2) Лицето, което желае да упражни правото си по ал. 1, го заявява изрично пред Националния осигурителен институт, който изчислява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето, подало заявлението, в два варианта:
1. без да прилага чл. 70, ал. 7;
2. като прилага чл. 70, ал. 7.
(3) Националният осигурителен институт уведомява пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсалния пенсионен фонд, в който е осигурено лицето, за подаденото от него заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(4) Пенсионноосигурителното дружество, получило информацията по ал. 3, изчислява пенсия от универсален пенсионен фонд въз основа на натрупаните по индивидуалната партида на лицето средства и уведомява Националния осигурителен институт за нейния размер.
(5) След получаване на информацията по ал. 4 Националният осигурителен институт отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст:
1. в размера по ал. 2, т. 1, ако той е по-голям от сбора на пенсията, в размера по ал. 2, т. 2 и пенсията от универсален пенсионен фонд;
2. в размера по ал. 2, т. 2, ако сборът от него и пенсията от универсален пенсионен фонд е по-голям от размера по ал. 2, т. 1.
(6) Националният осигурителен институт изпраща копие от разпореждането за отпускане на пенсията на пенсионноосигурителното дружество, като:
1. в случаите по ал. 5, т. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, в едномесечен срок от получаване на разпореждането от пенсионноосигурителното дружество;
2. в случаите по ал. 5, т. 2 уведомява лицето, че следва да подаде необходимите документи до пенсионноосигурителното дружество, за да му бъде отпусната допълнителна пенсия от универсалния пенсионен фонд, в който е осигурено.
(7) Осигурителното правоотношение с универсалния пенсионен фонд на лицата, чиито средства са прехвърлени във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, се прекратява от датата на прехвърляне на средствата.
(8) Редът и начинът за прехвърляне на средствата от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, и за обмена на информация между Националния осигурителен институт и пенсионноосигурителните дружества се определят с наредба на Комисията за финансов надзор, съгласувана с Управителя на Националния осигурителен институт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дора Янкова и група народни представители:
В § 37 се създава нова точка 1 със следното съдържание:
,,1. В § 4, ал. 1, 2 и 3 думите „до 31 декември 2015 г. включително” се заменят с думите „до 31 декември 2018 г. включително”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Ковачев и група народни представители:
В § 37 да се направят следните изменения:
1. Точка 1 да отпадне;
2. Точки 2 и 3 да станат съответно т. 1 и 2.
3. Да се създаде нова т. 3:
,,3. Създава се § 6в със следното съдържание:
,,§ 6в. (1) Осигурените в универсален пенсионен фонд лица, родени от 01.01.1960 г. до 31 декември 1969 г. включително, имат право, в срок от една година преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, да прехвърлят еднократно средствата, натрупани по индивидуалната им партида във фонда, във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”.
(2) Лицата по ал. 1 заявяват изрично пред пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсалния пенсионен фонд, в който са осигурени, желанието си средствата, натрупани по индивидуалната им партида във фонда, да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”.
(3) Средствата на лицата, заявили желание по реда на ал. 2, се превеждат по сметка на фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, в едномесечен срок от подаване на заявлението до пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсалния пенсионен фонд, в който са осигурени.
(4) Осигурителното правоотношение с универсалния пенсионен фонд на лицата, чиито средства са прехвърлени във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, се прекратява от датата на прехвърляне на средствата.
(5) Считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението по ал. 2, Националната агенция за приходите спира превеждането на вноските за лицето, подало заявлението, в универсалния пенсионен фонд и започва да ги превежда във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, в който осигурителната вноска за него се увеличава с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1.
(6) При подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, чиито средства са прехвърлени във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, Националният осигурителен институт изчислява размера на пенсията в два варианта:
1. без да прилага чл. 70, ал. 7;
2. като прилага чл. 70, ал. 7.
(7) Националният осигурителен институт уведомява пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсалния пенсионен фонд, от който са прехвърлени средствата на съответното лице за подаденото от него заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(8) Пенсионноосигурителното дружество, получило информацията по ал. 7, изчислява пенсия от универсален пенсионен фонд въз основа на прехвърлените средства във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, и уведомява Националния осигурителен институт за нейния размер.
(9) След получаване на информацията по ал. 8 Националният осигурителен институт отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст:
1. в размера по ал. 5, т. 1, ако той е по-голям от сбора на пенсията, в размера по ал. 5, т. 2 и пенсията от универсален пенсионен фонд;
2. в размера по ал. 5, т. 2, ако сборът от него и пенсията от универсален пенсионен фонд е по-голям от размера по ал. 5, т. 1.
(10) В случаите по ал. 9, т. 2 Националният осигурителен институт превежда на универсалния пенсионен фонд прехвърлените средства във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” и постъпилите вноски по чл. 157, ал. 1, т. 1 след датата по ал. 5, в едномесечен срок от датата на разпореждането за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
(11) Осигурителното правоотношение с универсалния пенсионен фонд, в който са преведени средствата по ал. 10, се възстановява от датата на постъпването им по негова сметка и пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, отпуска пенсията от универсален пенсионен фонд по реда и в сроковете, предвидени в неговия правилник.
(12) Редът и начинът за упражняване на правото по ал. 1, за прехвърляне на средствата от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, и за обмена на информация между Националния осигурителен институт и пенсионноосигурителните дружества се определят с наредба на Комисията за финансов надзор, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В § 37 т. 5 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 44:
„§ 44. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4б ал. 5 се изменя така:
„(5) При отпускане на пенсия по чл. 168 Националният осигурителен институт превежда прехвърлените на основание § 4а, ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в който лицето е било осигурено към 31 декември 2010 г., и постъпилите осигурителни вноски във фонд „Пенсии” след тази дата до 17 юни 2011 г. включително, по сметката на професионалния пенсионен фонд, който отпуска пенсията. Средствата се прехвърлят в 14-дневен срок от уведомяването на Националния осигурителен институт, че е отпусната пенсия от професионален пенсионен фонд.”
2. Параграф 5 се отменя.
3. В § 6, ал. 1 след думите „35 на сто” се поставя запетая, добавя се „а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто” и се поставя запетая.
4. В § 22:
а) в ал. 1 думите „до трансформирането му в универсален пенсионен фонд” се заличават;
б) алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 26.
Предложението не е прието
Гласуваме предложението на господин Байрактаров и група. Комисията не го подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 7, против 63, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Дора Янкова и група народни представители.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено предложение на господин Георги Ковачев и група народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 74, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 44 по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 38.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – § 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 45:
„§ 45. (1) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а, осигуряването на които е прекратено след придобиване на правото на пенсия, но не по-късно от 31 декември 2014 г., се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след изтичане на 6-месечния срок от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението.
(2) Лицата с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 94, ал. 1 по заявления, подадени след 31 декември 2014 г., могат в 6-месечен срок от обнародването на закона да поискат пенсиите да им бъдат отпуснати при условията на ал. 1.
(3) Пенсиите на учителите, отпуснати по § 5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби с начална дата до 31 декември 2015 г., се изплащат в намален размер до навършване от лицето на възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 45 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 39.
Има предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – § 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители. Идентично е предложението от господин Георги Ковачев и група народни представители:
„§ 39 се изменя така:”
РЕПЛИКИ: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено е предложението от господин Байрактаров и група народни представители, но тъй като господин Ковачев го няма, така че моля, четете неговото предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Георги Ковачев и група народни представители:
„§ 39 се изменя така:
„§ 39. (1) За осигурените лица, родени след 31 декември 1959 г., за които задължението за осигуряване в универсален пенсионен фонд е възникнало след 31 декември 2014 г. до влизането в сила на този закон, срокът по чл. 137, ал. 3 започва да тече от датата на влизане в сила на този закон.
(2) За лицата неизбрали универсален пенсионен фонд в срока по ал. 1 се извършва служебно разпределение по чл. 137, ал. 4.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 46:
„§ 46. За осигурените лица, родени след 31 декември 1959 г., за които е възникнало първоначално задължение за осигуряване след 31 декември 2014 г. до влизането в сила на този закон и които не са направили избор по реда на чл. 137, ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени от Националната агенция за приходите и от комисията по чл. 120б, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 71, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на Георги Ковачев и група народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 46 по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 40.
Има предложение от Корнелия Нинова и група народни представители – § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 47:
„§ 47. Лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно – уволнение или прекратяване на правоотношението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 10, против 75, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 47 по доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 11, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По 41 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Кирил Добрев и Мая Манолова:
„§ 41 от Преходните и заключителни разпоредби да придобие следния вид:
„§ 41. Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи могат да се пенсионират без оглед на минималната възраст по чл. 69 до 31 декември 2018 г., като в този срок се въведе промяна на нормативната уредба за диференциране на длъжностите в това министерство, съобразно характера и особените условия на труд и с оглед ползване на права за ранно пенсиониране.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 76, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Кирил Добрев и Мая Манолова, неподкрепено.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 65, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 41 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 42 има предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители – § 42 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители – § 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Идентично предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 49:
„§ 49. (1) Лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд „Пенсии”.
(2) Лицата, на които към 1 януари 2016 г. остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, могат до 31 декември 2016 г. еднократно да упражнят правото по чл. 4б на избор за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на държавното обществено осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители, идентично с предложението на Георги Ковачев и група народни представители за отпадане на § 42 – неподкрепено предложение от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 15, против 75, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 49 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 43.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. Лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015 г., могат да поискат до 31 декември 2016 г. преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 50 – нов, по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 43 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 43 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 8, против 70, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 43 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Настимир Ананиев и група народни представители за създаване на нов § 43а:
„§ 43а. За пенсионноосигурителните дружества, управляващи фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за който срокът по чл. 201, ал. 3 е изтекъл, чл. 201, ал. 4 и 5 се прилагат.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на господин Ананиев и група народни представители.
РЕПЛИКИ ОТ РБ: Пултовете не работят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменете гласуването.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Настимир Ананиев и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7:
„§ 7. Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2015 г., се преизчисляват по реда на чл. 70 с процент 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 8, против 78, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 44 има идентични предложения:
- от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е оттеглено!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„Параграф 44 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Параграф 44 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепените предложения на Георги Ковачев и група народни представители, и Корнелия Нинова и група народни представители, които са идентични.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 76, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 44.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 45 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Параграф 45 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители:
„Параграф 45 да се измени така:
,,§ 45. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в чл. 179, ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) Националната агенция за приходите превежда вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. В същия срок по сметка на Националния осигурителен институт се превежда и увеличената осигурителна вноска за лицата по чл. 4в, ал. 1 и по § 6в, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
(3) Редът за избор на осигуряване, внасяне, разпределяне на задължителните осигурителни вноски и обменът на информацията се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, оттеглих моето предложение, защото предложението на колегата Ковачев е абсолютно идентично – да не се четат две идентични предложения. Ние ще подкрепим предложението на колегата Ковачев.
Между другото, е редно да Ви обясня за какво става въпрос. Жалко, че не виждам колегата Владислав Николов, който е много наясно с този казус.
Какъв е казусът, колеги? В Националната агенция за приходите от години съществува един много неприятен казус, който на специализиран език се нарича „сторнировъчни операции”. Какво ще рече това? Примерно Агенцията или нейната програма, която много често дава някакви странни грешки, отчита разлика от две-три стотинки. Тази разлика веднага стопира от Агенцията Вашите пари, които трябва да бъдат преведени във Вашите индивидуални партиди, да отидат там, където им е мястото. В момента от 2006 г., цитирам по памет, защото това беше потвърдено при изслушване на Националната агенция за приходите във Временната комисия по пенсионните фондове, се изчистват тези невнесени във Вашите партиди суми!
Именно поради тази причина ние предлагаме в 30-дневен срок сумите да бъдат преведени там, където им е мястото, да реализират доходност, както е редно, и гражданите да не са потърпевши. Сумата, по памет, която мисля, че продължава да бъде в така наречените „сторнировъчни операции”, надвишава 200 млн. лв. Надвишава 200 млн. лв.! В момента се извършват тези сторнировъчни операции от 2006 г.! Тепърва трябва да бъдат изчистени за 2007, 2008. Вероятно през 2016 ще се изчистват сумите за 2012 г.
Нека бъдат така добри от Националната агенция за приходите да си преведат сумите където трябва, а няма никакъв проблем тези няколко стотинки или два-три лева разлика да бъдат удържани, да бъде извършвано счетоводно изравняване по тези сметки.
Нещо повече, от НАП дори искаха да налагаме допълнителни наказания на работодателите, които, естествено, нямат никаква вина. Затова този текст е справедлив, той е в полза на всички граждани, за да може в 30-дневен срок техните пари да отидат там, за където са предназначени. Това е истината.
Дано да сте го разбрали, защото това е справедлив текст, колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Ковачев и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 66, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 45 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 46 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Милена Дамянова, Светлана Ангелова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 54:
„§ 54. В Закона за здравното осигуряване в чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „чл. 6, ал. 8“ се заменят с „чл. 6, ал. 9”;
б) в т. 6 думите „чл. 6, ал. 10” се заменят с „чл. 6, ал. 11”.
2. В ал. 3 т. 9 се изменя така:
„9. Родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 76, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 54 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 90, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 47 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 70, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 47 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Йордан Цонев, Мариана Тодорова, Владислав Николов, Настимир Ананиев, Чавдар Пейчев за създаване на нов § 47а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 56:
„§ 56. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн. ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 114:
а) в ал. 5 се създава изречение трето: „Това изискване се прилага и по отношение на сделки и действия по чл. 114в.”;
б) в ал. 11 след думите „ал. 1-10” се добавя „и чл. 114в”.
2. Създава се чл. 114в:
„Чл. 114в. По отношение на сделки или действия, представляващи изпълнение по договор, сключен преди вписване на дружеството в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, се прилагат чл. 114 и 114а, когато в резултат на съответната сделка или действие се преминават праговете по чл. 114, ал. 1-3.”
3. В чл. 221, ал. 5 след думите „чл. 114а, ал. 4 и 5” се поставя запетая и се добавя „чл. 114в”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Току-що Ви беше изчетен текст, който не е внасян и не е гласуван от Комисията. (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Ето затова става въпрос. И сега ще Ви обясня, защото при този текст, който беше внесен от госпожа Корнелия Нинова, аз реагирах изключително остро в Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи е внесен! (Шум, реплики, оживление.) На какво реагирахте, ако не е внесен текстът?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо, не ме прекъсвайте, защото не е внесен текстът. Ще Ви покажа сега.
Ето го текстът, който е внесен в Деловодството с подписите на вносителите. И сега Ви чета какво пише в доклада, което не е внасяно като текст в Комисията и което, господин Адемов, питам аз: как така се променят текстовете в доклада и по какъв начин? С какво е мотивирано това променяне на текстовете? (Шум и реплики.)
Защото в чл. 114в, колеги, ще Ви прочета вносителите какво са записали. Те записват: след думата „надзор” Ви чета: „се прилага чл. 114 и следващите”. Това е по вносител.
Ето сега по доклад какво Ви се предлага: „Чл. 114 и чл. 114а”. Такова нещо Комисията не е гласувала, не е внасян такъв текст в Комисията, нито – иначе казано, някой тук се опитва да подвежда народните представители и аз питам: как така? (Реплики от БСП ЛБ.)
Кой? Да – кой? (Оживление.)
Тук преди малко един, дето се правеше на отворен, да каже кой, някой. То, вече „кой” е запазено, затова ще викаме „някой”.
Така че, господин Адемов, Вие дължите отговор на колегите народни представители по какъв начин Вие прочетохте текст, който не е гласуван от Комисията. Опит за измама ли е това? Опит за фалшификация ли е, или е опит за обслужване на интереси, които съставляват 900 млн. лв.? (Силен шум и реплики.)
Това се крепи с тези текстове – 900 млн. лв.! Питам аз: как се случват тези неща?
Затова, уважаема госпожо Председател, искам половин час почивка, за да решим какво ще се случи по тези текстове. (Силен шум и викове.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Байрактаров…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Един час мина от последната почивка. Имам право да поискам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, прав сте, господин Байрактаров, че един час е минало от последната почивка.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Край на заседанието няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава по-малко от един час.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Как решихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ме опровергаете, ако това нещо не е вярно.
Благодаря Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма определен край на работния ден, така че не нарушавайте Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остават няколко параграфа, които няма как да бъдат приети за повече от един час.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В противен случай Вие ще узаконите едно нещо, което не е гласувано от Комисията. (Шум и реплики.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Някой да отиде да ти донесе хапчетата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Карадайъ, хапчетата ще са за някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много Ви моля, господин Байрактаров. За медицинската помощ – по-късно, моля Ви. (Смях, оживление.)
Реплики има ли? Няма реплики.
Други народни представители?
Госпожа Нинова, очакваме да отговорите на поставените от господин Байрактаров… (Реплики.)
Нека да чуем и вносителите. Ще го помоля и той да отговори.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, предложението на вносителите… (Силен шум в залата, реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, нека да чуем отговора на вносителите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предложенията на вносителите е „чл. 114 и следващите”. Това сме подписали и внесли в Деловодството. Това е, как да го кажа, не е точно предложение, защото „чл. 114 и следващите” означава всичко до края на Закона за ценните книжа, не е в Кодекса за социално осигуряване, това е за Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Точният текст, който отговаря на намеренията за промени в законодателството е „чл. 114 и чл. 114а”.
И, госпожо Председател, правя в тази връзка редакционно предложение: вместо „чл. 114 и следващите” да бъде „чл. 114 и чл. 114а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, госпожо Нинова, никъде в редакцията на Комисията не виждам „следващите”.
„§ 56. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 114:”…
И се изброява – буква „а”, буква „б”.”
„2. Създава се чл. 114в:”.
И следва редакцията.
„3. В чл. 221, ал. 5 след думите „чл. 114а, ал. 4 и 5” се поставя запетая и се добавя „чл. 114в”.”
Това е предложението.
Изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Заместник министър-председател, госпожи и господа Народни представители! Аз използвам даже да се обърна и към господин Калфин, или ако някой в тази зала има отговор на въпроса. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не, ние започнахме с приемането на промени в Кодекса за социалното осигуряване. Все още сме в тази тема, но от два часа аз единствено чувам някакви спорове за пенсионните фондове. Да не се окаже, че под знамето на прословутата пенсионна реформа ние се занимаваме с някакво боричкане между пенсионните фондове. Излезте и го разяснете, защото споровете кой какво предложил, какво изменил, какъв е крайният ефект, оставят това потискащо впечатление и ние не правим пенсионна реформа, а продължаваме преразпределението на някакво влияние по интереси. Ако не е така, изяснете го, защото аз следя дебата и от два часа нищо друго не чувам, което засяга българските пенсионери, а само кой, в каква посока ще насочи едни или други действия на пенсионните фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
Само да припомня на господин Янаки Стоилов, че тук, в тази зала, гласувахме доклада на Комисията, ръководена от госпожа Корнелия Нинова, и се задължихме да извършим поправки в Закона, които са в смисъла, който днес гласуваме.
Слушаме Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов, колегите от две комисии – едната е Комисията по енергетика, а другата е за ревизия на сектор „Енергетика”, се побъркаха да търсят буфери и да намаляват разходи в енергетиката. Тук става въпрос за подписани договори в едно от ЕРП-тата на стойност 900 млн. лв. между свързаните лица на това ЕРП и някой се опитва да узакони тези договори.
Ще Ви върна назад във времето – през 2003 г. се въведе чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа с една единствена цел да се спре източването на печалбите и да се ощетява държавният бюджет от невнасяне на данък печалба от фирми чрез свързани лица. Показателен пример в това отношение беше през 2003 г., 2002 г. и 2001 г. Рафинерията, която намали своята печалба от 160 – 170 милиона, по памет цитирам, на 3 милиона. Тогава законодателите, прави им чест, реагираха много бързо, защото една група от бизнеса показа, че тук става драстично ощетяване на държавния бюджет. Оказа се, че и към днешна дата, между другото, стои един списък от 50 хил. фирми, които имат нула внесен данък печалба. Нула! По-голямата част от тези фирми – сега ще Ви разкрия една тайна, са с руско участие. Има ги по списък – 50 хил. фирми са. (Шум и реплики.)
Сега действащият чл. 114 чисто юридически е перфектен. Той действа безотказно, само че някой иска да го заобиколи, за да вкара едни други текстове, с които всичко това да се узакони и да бъдат ощетени и Вие, и всеки български гражданин от тези договори за 900 млн. лв. Казал съм го и преди тук, от тази трибуна, казвам Ви го и сега: тук не става въпрос за боричкания, а за защита интереса на българските граждани – ето за това става въпрос.
Мисля, че господин Добрев може да го потвърди, той е запознат с казуса. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, можете да направите реплика, тъй като преди малко се изказахте.
Вие казвате, че искате изказване, но преди малко взехте думата.
РЕПЛИКА: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приключихме ли с репликите?
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател!
Господин Байрактаров, признавам, че не съм запознат с примерите, които цитирахте, и връзката между дейността на енергийните дружества и пенсионните фондове. Но понеже Вие отворихте темата за енергетиката, беше много странно това усилие в неотдавна приетия Закон – как без да се променят условията, при които работят различните производители на електроенергия, може чрез някакви други комбинации да се намали цената на електроенергията. Мисля, че това е почти непостижима задача и практиката скоро ще го потвърди.
Аз продължавам да оставам с впечатлението, че вместо да се концентрираме върху въпросите, които засягат доходите на българските граждани от пенсии и правилата за тяхното определяне, в момента като че ли патосът на тази реформа е насочен към това как да се наместят пенсионните фондове в пейзажа на пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Мисля, че по това предложение дискусията има нужда от разяснения, защото става въпрос за казус, за който и господин Байрактаров има право, а и цялата Временна комисия по пенсионните фондове се обедини около това как да предотврати, случилото се преди няколко години с едно от електроразпределителните дружества и с няколко от пенсионните фондове. Обяснявам как се стигна до промяната на този член. Той беше поискан от пенсионните фондове и ние в Комисията с всички колеги откликнахме, те ще го потвърдят.
Става въпрос за следното – чл. 114 и чл. 114а, както отбеляза правилно господин Байрактаров, от Закона за публичното предлагане на ценни книжа уреждат материята какви сделки не могат да се сключват от публичните дружества. Това са предимно сделки със свързани лица, сделки над определени прагове. Да не ги изброявам – в цели три листа на двата члена са изброени хипотезите, които не могат да бъдат сключвани, не могат да се извършват сделки, в резултат на които... – и са изброени. Това са чл. 114 и 114а.
Въпросното електроразпределително дружество, в което няколко пенсионни фонда инвестират свои активи, тоест пари на пенсионерите, извършва такива сделки, но ги извършва преди да предприеме действия да стане публично. Пенсионните дружества уведомяват Комисията за финансов надзор и искат санкция. Комисията за финансов надзор им отговаря, че сделките и инвестирането се е случило преди дружествата да станат публични. Тоест виждаме към онзи момент празнота в Закона. Всички ние в Комисията го видяхме. Признаха го и юристите, признаха го и от Комисията за финансов надзор. Впрочем признаха го и дружествата, които са отправили въпросните жалби.
С това изменение в Закона казваме следното: ако има в бъдеще подобен случай, сделките, които са сключени преди дружеството да стане публично, трябва да се ревизират, след като стане публично, след като в това дружество са инвестирани средства на пенсионните фондове. Тоест ние се опитваме да запълним законодателната празнина от гледна точка на това, което ще се случва оттук нататък.
Това, което се е случвало тогава, е предмет на съдебен спор, или предмет на каквото и да било друго. Пенсионните дружества след това с гласуване са приели подобни сделки, като в гласуванията вече не е участвал мажоритарният акционер – въпросното публично дружество. Участвали са само миноритарните акционери, както е изискването на чл. 114 и чл. 114а, но ние сега предвиждаме това да се случва дори и ако има такава хипотеза, каквато е имало в миналото.
Тоест нямаме никакво отношение с този текст към узаконяване на никакви неща, които са се случили в миналото. Опитваме се да запълним тази празнота и всички се обединихме около този текст.
Най-лесно беше да направим друго – да не предприемем никаква законодателна инициатива и да оставим чл. 114 и чл. 114а да действат, както е сега. При подобна хипотеза в бъдеще щеше да възникне същият спор, същият казус. Затова се опитахме да го оправим.
В Комисията, доколкото паметта ми припомня, основният проблем беше, че господин Байрактаров – нека да ме поправи, ако греша – спорът беше не около това дали да има законодателни промени или не, а дали е виновна КФН, дали е трябвало да спре сделката или не е трябвало да я спре, дали е трябвало да отговори точно по този начин или е трябвало да отговори точно по друг начин.
При положение, че имахме тълкуване на юристите относно текста, който е действал, а той е, че тези сделки са сключвани преди въпросното електроразпределително дружество дори да подаде документи да стане публично, ние няма как да прилагаме тази хипотеза.
Ето, това е целият казус около този спорен член, който впрочем ако го оставим без да го приемем, ще си остане както си е било – няма да има никакви последствия нито за електроразпределителното дружество, нито за пенсионните дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 56 по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 12, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от Мариана Тодорова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 57:
„§ 57. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр...) § 2а от Допълнителните разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 57 по доклада на Комисията. Съответно ще има друга номерация.
Гласували 104 народни представители: за 90, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 48 има предложение от народните представители Кирил Добрев и Мая Манолова – § 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, идентично – § 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми колеги! Предложението на Реформаторския блок е свързано с въвеждане на законови изисквания – министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването в тримесечен срок да предложат план за намаляване, оптимизиране и контрол на разходите за инвалидни пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но това е следващият текст. Вие предлагате създаването на нов § 48а, който още не е докладван. Изчакайте.
Подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията предложения на народните представители Кирил Добрев и Мая Манолова, на Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 48 по вносител.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 77, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме § 48 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Радан Кънев и група народни представители:
Създава се нов § 48а със следното съдържание:
„§ 48а. В тримесечен срок от влизането на Закона в сила Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването внасят в Министерския съвет план за реформиране, оптимизиране и контрол при отпускането на пенсии за инвалидност и/или държавна подкрепа за хората с увреждания.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Искам да аргументирам защо това предложение е важно. Защото по официални данни на отчета на НОИ за 2014 г. разходите за инвалидни пенсии са възлезли на 1 млрд. 646 млн. лв. Ако направим сравнение за последните 14 години, това е 6,5 пъти увеличение – от 244 млн. лв. на 1 млрд. 646 млн. лв.
Освен това от 99 379 пенсии, отпуснати през 2014 г., 36 800 от тях са за инвалидност поради общо заболяване, а над 3700 са социалните пенсии за инвалидност. Колеги, това е 40%. Близо половината пенсии, които са отпуснати през 2014 г., са инвалидни! Това е тенденция, която на практика няма овладяване.
Защо искаме точно в тримесечен срок министрите да предложат този план? Защото предстои подготовка на бюджета и ние трябва да знаем дали ще направим реформа по отношение на инвалидните пенсии, или отново ще залагаме огромни дефицити в бюджета на НОИ.
Втори аргумент. Преди около осем месеца, ако не се лъжа, господин Заместник министър-председател, на парламентарно питане Вие отговорихте, че до няколко дни ще предложите решение на проблема – първо експертно, а после и политическо, но на практика за тези осем месеца не се случи нищо.
Аз лично съм Ви питал два пъти в Комисията дали този проблем ще има решение. Вашият отговор, разбира се, е, че ще има. Топката се прехвърля между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, а българските граждани плащат стотици милиони за тази пробита система.
Предложението ми е и към колегите от ГЕРБ: дайте задължение на министрите в тези три месеца да направят този план. Сега не трябва да приемаме нищо. Да ги задължим да направят този план в рамките на три месеца и да предложат промени, които да доведат до оптимизиране на системата, и да спрем източването на стотици милиони от бюджета надолу. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кънев и група народни представители – Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 34, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Христо Гаджев и група народни представители за създаване на нов § 49 със следния текст:
„§ 49. В 6-месечен срок от приемането на този Закон Министерство на отбраната следва да представи предложение за законодателни промени на чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с оглед актуализиране на пределната възраст за военната служба с разпоредбите на този Закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Много странен текст. Ние, които имаме право на законодателна инициатива – народните представители, задължаваме с него Министерството на отбраната да предложи тези промени. Защо не ги предлагаме ние?
Колеги, по Конституция народните представители можем да направим същото и е нонсенс в закон да задължим министерство да предлага промени.
Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Гаджев и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 11, против 30, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Кирил Добрев и Мая Манолова:
„В § 49 т. 2 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – § 49 става § 8 и се изменя така:
„§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 59:
„§ 59. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на:
1. параграф 2 относно чл. 4а, ал. 3, т. 6, § 3, § 6 относно чл. 6, ал. 3, т. 10, § 7, т. 2 относно изменението в чл. 9, ал. 6, § 15, § 24, т. 5 9, § 29-34, § 45-49, § 52, § 53, § 54, т. 2 относно изменението в чл. 40. ал. 3, т. 9, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник”;
2. параграф 43, който влиза в сила 12 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
3. параграф 55, който влиза в сила от 1 април 2015 г.;
4. параграф 57, който влиза в сила от 17 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Добрев и госпожа Мая Манолова за отпадане на т. 2 в § 49 – неподкрепено от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 76, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено предложение на госпожа Нинова и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 75, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 59 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 11, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам специално да благодаря на вносителите, да благодаря и на колегите от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, на всички народни представители, които участваха в дискусията.
Специално искам да благодаря на експертите от Комисията по труда, социалната и демографската политика Светлана Дянкова, Мариета Стоянова, референта Боряна Капитанова, които дадоха всичко от себе си, за да може Вие, народните представители, да приемете тези промени. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поради приключване на гласуването и приемането на второ четене на Законопроекта за изменения и допълнения в Кодекса за социалното осигуряване закривам пленарното заседание.
Утре – начален час – 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 22,42 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Юлиан Ангелов

Иван П. Иванов