Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите: Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Явор Хайтов.

Секретари: Чавдар Пейчев и Калина Балабанова

(На основание чл. 49, ал. 1, 2 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – поради липса на кворум, след изтичане на обявеното за регистрация време председателят Цецка Цачева обявява 15- минутна почивка.)

(Открито в 9,16 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Колеги, във връзка с приключване на парламентарната сесия на парламентарните групи и ръководството на Народното събрание са предоставени справки за законодателната дейност и парламентарния контрол на парламента през сесията, както и изследване за законодателната дейност на Четиридесет и третото народно събрание .

Съгласно седмичната ни програма като точка първа в днешното пленарно заседание предстои:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦАТА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен Законопроектът.
Първо ще чуем доклада на водещата комисия – Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! Предоставям на вниманието Ви:

„ДОКЛАД
на първо гласуване относно Законопроект за предотвратяване
на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности,
№ 502-01-52, внесен от Министерския съвет
на 30 юни 2015 г.

На свое заседание, проведено на 15 юли 2015 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502 01-52, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г. На заседанието присъстваха госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, и госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета на заместник министър-председателя.
От Министерството на вътрешните работи: господин Филип Гунев – заместник-министър; от Сметната палата на Република България: господин Цветан Цветков – председател, и госпожа Петя Димитрова – началник отдел „Правен”; от Висшия съдебен съвет: госпожа Незабравка Стоева – член на Висшия съдебен съвет; госпожа Марина Михайлова – съдия във Върховния административен съд.
Законопроектът беше представен от госпожа Меглена Кунева.
Настоящият Законопроект е в изпълнение на мерките, предвидени в Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 – 2020 г.
Цели се създаване на работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез нов единен, и независим и антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията. Националното бюро обединява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. По този начин се създава необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси и изготвянето на тази основа на анализ за оценка на риска.
Функциите на Националното бюро са оперативни и аналитични. Предвижда се периодичен външен одит на Националното бюро, както и проверки за почтеност на служителите. Със Законопроекта се цели разширяване на кръга на декларираните обстоятелства и на лицата, задължени да подават декларации.
Проектът на Закона, обединява разпоредбите на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Сметната палата и Върховна касационна прокуратура, които заявяват принципната си подкрепа към Законопроекта.
В обсъждането участие взеха народните представители: Филип Попов, Емил Димитров, Хамид Хамид, Христиан Митев, Димитър Делчев, Свилен Иванов, Явор Хайтов, Чавдар Георгиев, Лъчезар Никифоров, Явор Нотев и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията народните представители отбелязаха, че е необходимо прецизиране на текстовете, като обсъдиха разширяването на кръга от лицата, задължени да подават декларации, възможността за подаване на анонимни сигнали, насърчаване на директора и правомощията на Националното бюро.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 5 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно проект на
Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52,
внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 16 юли 2015 г., разгледа на първо гласуване проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета на заместник министър-председателя, господин Филип Гунев – заместник-министър на вътрешните работи.
Мотивите на проекта на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности бяха представени от господин Филип Гунев. Накратко бяха посочени основните насоки на направените предложения в Законопроекта, свързани с водещите приоритети за противодействието на корупцията по високите етажи.
Основната цел на Законопроекта е да се създаде работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган. Законопроектът е в изпълнение на мерките, предвидени в Националната антикорупционна стратегия и препоръките в докладите на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Вицепремиерът Меглена Кунева призова народните представители да се обединят и да подкрепят Законопроекта на първо гласуване.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители: Валентин Николов, Радан Кънев, Иван Кирилов Иванов, Георги Ковачев, Иван Славов Иванов, Атанас Зафиров, Методи Андреев и Красимир Янков.
Членовете на Комисията се обединиха около необходимостта от приемането на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Те акцентираха върху следните дискусионни въпроси: необходимостта от професионализъм за справяне с корупцията по високите етажи на властта; очакванията на обществото в тази насока; образуването на производство по анонимни сигнали, което според по голямата част от народните представители ще създаде предпоставки за умишлено и безвиновно набеждаване на лица, заемащи висши публични длъжности и други. Всички изразиха мнение, че Законопроектът трябва да бъде сериозно прецизиран между първо и второ гласуване.
След проведената дискусия, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: с 7 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Зеленогорски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предотвратяване на корупцията
сред лицата, заемащи висши публични длъжности,
внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Законопроектът е в изпълнение на мерките, предвидени в Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България. Той дава законодателен израз на идеите, залегнали в Стратегията.
Основната цел на Законопроекта е да създаде работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган. Той се основава на два действащи закона – Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Законът урежда принципите и механизмите за предотвратяване на корупционното поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, условията и реда за деклариране, проверка и анализ на имущественото състояние, условията и реда за установяване на конфликт на интереси, както и статута и функционирането на Националното бюро за предотвратяване на корупцията.
Разширява се кръгът на лицата, задължени да подават декларации, като към тези, включени в приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица. Сред новите категории са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лицата, определени да администрират и управляват средства от Европейския съюз и други.
Подробно са уредени и въпросите относно производството за проверка на имущественото състояние на лицата, попадащи в обхвата на Закона.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха Законопроекта, като подчертаха, че с приемането му, наред с предложените промени за реформа в съдебната власт, ще се създадат условия за изграждане на ефективна система за превенция на корупцията.
Част от изказалите се народни представители изразиха притесненията си от част от предложените разпоредби, предвиждащи образуване на производства по анонимни сигнали или публикации в медии, както и от предвидената възможност в правомощията на Националното бюро за отстраняване от длъжност на кметове на общини. Обърнато бе внимание и на необходимостта от прецизиране на санкциите в административнонаказателните разпоредби, като същите се диференцират в частта за подадени декларации в срок, но с невярно съдържание и за декларациите, подадени след установения в Закона срок, но с вярно съдържание.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа – „за”, без „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Остава да чуем и доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, ще ни запознаете ли с доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52,
внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.
На заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
С Решение № 230 от 9 април 2015 г. Министерският съвет прие Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015–2020 г., като водещ приоритет е изведено противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Акцент в Стратегията е предложената реформа на институционалната рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията, насочена към по-голяма ефективност и по-добра координация между съществуващите органи и звена.
Законопроектът дава законодателен израз на идеите, залегнали в Стратегията, и отговаря на необходимостта от създаване на по-ефективен механизъм за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, намерила отражение и в препоръки, съдържащи се в докладите на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.
Основната цел на Законопроекта е да създаде работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган.
Законът се основава на два действащи закона – Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, запазва техни основни постановки и в същото време са предложени съществени нови разрешения като е прецизирана значителна част от разпоредбите с оглед установени проблеми в практиката по тяхното приложение.
Ключова мярка в рамките на приоритет „Изграждане на ефективна система от антикорупционни органи и звена” е създаването на нов единен независим антикорупционен орган – Националното бюро за предотвратяване на корупцията, който е дефиниран като независим държавен орган за осъществяване на политиката за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Този орган обединява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации.
Друга важна мярка, която се предприема с новия Проект на закон, е предвидената реформа на декларациите за имотно състояние и конфликт на интереси в рамките на приоритет „Противодействие на корупцията по високите етажи на властта”. Предвидено е засилване на правомощията на инспекторатите и натоварването им с функции по проверка на декларациите за имотно състояние на служителите в администрацията.
Отделно от горното, Законопроектът предвижда разширяване на кръга на лицата, задължени да подават декларации и на кръга на декларираните обстоятелства, промени в правилата за деклариране, уреждане на производство за проверка на имущественото състояние на лице, заемащо висша публична длъжност, допускане на възможност производство да се образува по сигнал, в това число анонимен, както и по медийна публикация, предвиждане на проверки за почтеност на служителите и периодичен външен одит на Националното бюро, ясна връзка между Националното бюро и другите компетентни органи, усъвършенстване на уредбата в частта за конфликта на интереси, прецизиране на съставите на административните нарушения и предвидените наказания, и създаване на условия за проверка на интегритета на всички лица, заемащи публични длъжности.
Проведе се дискусия, в рамките на която членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около становището, че предвид особената важност на внесения Законопроект, следва да се изискват допълнително извършените от вносителя анализи и очакваните финансови резултати от прилагането му.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси подкрепиха така предложения Законопроект.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 12 гласа „за”, без „против“ и 3 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителя слушаме госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бих искала да благодаря най-напред на госпожа Цачева и на председателите на четирите парламентарни комисии, на които Законопроектът беше разпределен за това, че успяха да включат в натоварената парламентарна програма преди края на тази сесия Законопроекта. Оценявам тази ангажираност като знак за отношение към този Закон, за неговата значимост и чувството за спешност.
Понеже вярвам в силата на дискусията и убеждението проведох срещи по Законопроекта с всички парламентарни групи, с изключение на групата на „Атака”, които очаквам да ни определят удобен момент за да се срещна с тях. Имахме сериозни обсъждания и в парламентарните комисии. На всеки един народен представител, на всеки един от Вас изпратихме на електронната поща допълнителни материали към Закона – извършените анализи, чуждия опит, който сме ползвали, таблицата за отразяване на становищата по съгласувателната процедура и общественото обсъждане на Законопроекта, както и финансовата обосновка по него.
Отново искам да заявя готовността си – моята и на екипа ми, да обсъждаме с всеки от Вас всеки един текст от Законопроекта между първо и второ четене.
Най-напред да кажа защо ни е необходим този Закон. Той не ни е необходим просто защото го искат от Брюксел, впрочем действително в средата на септември има мисия, която ще отчете напредъка на България и какво сме свършили по правосъдие и вътрешен ред, но не това е основното. Не ни е необходим и защото е политически актив за един или друг, а не го възприемам така и спрямо себе си. Този Закон ни е необходим, защото корупцията е тежък проблем, който тормози българското общество и българската икономика. Не защото ни го казва всеки европейски доклад, а защото ни го казват хората. Защото виждаме, знаем за това, говорим за него, а все не намираме достатъчна воля, сили и последователност, за да го променим. Оттук трябва да тръгне дискусията по Закона. Нека да разпознаем ясно проблемите и да работим по решението им. Наясно съм, че борбата с корупцията не се изчерпва с един закон, че той не е универсално лекарство. Няма как един закон да е такъв. Да, не можем да борим корупцията без истинска съдебна реформа и нещо повече – ключово е да ограничим корупцията тъкмо в съдебната система, защото тя е последният страж на законността. И ако там има корупция, ще я има навсякъде.
Не можем без модерна и независима администрация също, без електронно управление, без добри правила за обществените поръчки. Всички тези неща са част от общата картина и ние работим по тях.
Миналата седмица правителството одобри новия Закон за обществените поръчки. Сигурна съм, че и в дневния ред на Народното събрание от изтеклите седмици можете да дадете такива позитивни примери за това какво е излязло оттук, за да направим картината в България по-добра.
Също така съм убедена обаче, че този Закон, който днес ще разискваме, е изключително важен стълб за усилията ни в областта на антикорупцията. Това е административното противодействие, това е превенцията. Това може да стане чрез работещи институции, които прилагат правилата. Дискусията днес е за правилата. И аз предлагам да се концентрираме върху тези правила, а не върху политически изказвания въобще по темата „Борба с корупцията”. И нека не търсим противопоставяне по линията управляващи – опозиция. Българските граждани не очакват това от нас. Ние им дължим действия и резултати, ако искаме да не живеем повече като общество, разделено на граждани и властимащи.
Какво предлага Законът? Създаване на модерна система за проверка на почтеността на лицата, заемащи висши публични длъжности. Това означа, че всички ние – политиците и други лица на високи публични длъжности – министри, депутати, кметове, шефове на агенции, комисии и лица, които провеждат процедури по обществени поръчки или управляват европейски средства, ректори и директори на болници, получаващи средства от Здравната каса и така нататък, ще подаваме декларация за имущество – много по-детайлни от сегашните и ще ни проверят – не формално, а истински. И, да, ние ще дължим обяснение.
Какво заварихме в областта на административното противодействие на корупцията? Множество органи със скромни резултати и без ясна връзка помежду им. Всеки от нас подава по няколко декларации за имущество и конфликт на интереси пред различни органи. Имаме Сметна палата, пред която подаваме имуществени декларации. Те се публикуват и като че ли това е основното достижение – публичността. Проверките на тези декларации обаче са формални. На практика се следи единствено дали си подал декларация и дали не си пропуснал нещо. И това е така, защото Законът е такъв. Сметната палата върши съвестно своята работа, но не разполага с повече правомощия за задълбочени проверки на имуществото.
Имаме и Комисия за конфликт на интереси, която за съжаление доби лоша слава. Извън скандала тази Комисия в момента проверява над 100 хиляди лица и това е законово решение. Разбирам аргументите за това решение. Но резултатът е, че случаите на установен конфликт на интереси са за ниските нива – служители в администрацията и общински съветници, защото когато проверяваш всички, не проверяваш никого или проверяваш само по-беззащитните, ако мога така да кажа.
Друг липсващ момент в действащия Закон е, че когато се установи конфликт на интереси, Комисията спира дотук. Тя няма правомощия да изследва имуществото на лицето, тоест, губи се връзката между тези два закона. Имаме и аналитична структура БОРКОР, в която са инвестирани значителни средства, но резултатите не са такива, които да задоволяват. Следователно една немалка част от проблемите произтичат от съществуващото законодателство. Ето защо с този Закон предлагаме да отстраним тези проблеми и да създадем единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията. Този орган ще събере на едно място Комисията за конфликт на интереси, дирекцията от Сметната палата, която събира и проверява имуществени декларации и БОРКОР. Това не е механично събиране, бързам да кажа. Става дума за обединение на функции по проверка на имущество, по установяване на конфликт на интереси и аналитична дейност. Повече от логично е, когато се установи конфликт на интереси да се провери имуществото на лицето и да се види дали няма обогатяване. А когато то не може да бъде обяснено, да се сезира прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконното имущество.
Мога да твърдя от всички изследвания, които направихме и голямата работа, свързана със сравнителното право в тази област, че предложеният Законопроект е добър и съобразен с най-добрите политики и практики в областта.
Не казвам, че е съвършен, не казвам, че няма нужда от по-добри текстове. Като всяко човешко творение той може да бъде усъвършенстван. Но цялостното му отричане поради това, че бил недобре написан, няма да е истинската причина за неподкрепа. Призовавам всички да бъдат честни в този дебат и да не се крием зад привидни аргументи.
Ще завърша с едно мое убеждение, което защитавам винаги и което ми се струва, че е универсално и важи не само за борбата с корупцията.
На нас ни трябват резултати. За да ги постигнем, трябва да направим правилните неща сега. Нямаме време да отлагаме в търсене на съвършеното решение. Съвършени решения няма. Има правилни решения в точния момент. Вярвам, че Законът, който предлагаме, е едно от тези правилни решения в правилния момент и Ви призовавам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Открита е дискусията.
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, колеги! Все си мислех, че разумът ще надделее и този Законопроект няма да влезе в пленарната зала или поне не в този си вид.
Всъщност, за съжаление управляващата коалиция се опитва да прокара този изключително спорен Законопроект в петък, в последния работен ден на тази пленарна сесия, буквално в 12,00 ч. без 5 минути. Може би се разчита, че ваканционното настроение ще притъпи нашите рефлекси и тези напълно неприемливи текстове ще минат безпрепятствено на първо четене. Това, разбира се, не е така.
Аз ще изложа накратко нашите аргументи за категорична неподкрепа на така предлаганите ни промени. Моите тези между другото няма да се различават от позицията, която заех по време на обсъждането в нашата Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Моето изказване ще има малко повече политическо говорене, тъй като в последните дни станахме свидетели в публичното пространство на най-различни експертни становища, финансови съображения и мисля, че не е зле да кажем и няколко думи относно политическия прочит на предлагания Законопроект.
Госпожо Кунева, първо бих искал да Ви кажа, че след нашите срещи с Вас, в групата и в Комисията, доста мислих, доста разсъждавах.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това вече е изказване.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Говорих с много от колегите от различни парламентарни групи, но за съжаление – и го казвам съвсем откровено – не успях да убедя дори самия себе си, че тези промени и този орган, който се създава, е изчистен от основателни съмнения за превръщането му в орган за политическа репресия. Тук говоря за философията на Законопроекта, а именно – аз по никакъв начин не мога да подкрепя нещо, което въвежда анонимните сигнали като метод на работа. Това противоречи, ако щете, на Конституцията и е в пълно противоречие с моите разбирания за морал и достойнство.
Позволете да Ви цитирам, уважаеми колеги, част от становището на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, където се твърди: „Записите на чл. 35, ал. 1, т. 3 и чл. 74 от Законопроекта ще доведат единствено, забележете, до ежедневен лов на вещици”. (Реплика от РБ: „Оооо!”) Това е терминът!
Цитирам: „Ще се установи практика на непрекъснато и ежедневно подаване на сигнали и омаскаряване на хора, без да могат да се защитят”. Защото клеветниците ще бъдат защитени, а проверяващите органи ще потънат в хиляди сигнали и публикации. Пак казвам, това не е становище на когото и да е, а становище на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.
Разберете, проблемът не е толкова в анонимните сигнали, колкото в неяснотата на механизма по тяхното филтриране и по тяхното придвижване. Там е големият проблем. Дават се прекалено големи правомощия на директора на това бюро и ние ще превърнем механизма за установяване на конфликт на интереси от колективен в едноличен.
Аз прочетох само тази част от становището, но в него много обосновано, на две страници, се предлагат аргументи в посока неприемане на подобен Законопроект.
Имам пред себе си становището на Националното сдружение на общините в Република България до господин председателя на водещата Комисия по правни въпроси. В това становище също така много ясно и категорично се изказва мнение в частта по чл. 34 – допълнителни условия за несъвместимост на общинските съветници, и много аргументирано се посочва, при условие че този Законопроект влезе в сила, след местните избори една голяма част от новоизбраните общински съветници ще се окажат, уважаеми колеги, в противоречие с тези промени, които са на път сега да бъдат приети. Наясно сте това как ще осакати бъдещите общински съвети.
Аз съм сигурен, че по тези текстове ще има оживена дискусия, затова продължавам напред.
Първо искам да разоблича тук една неистина, която се каза, включително и преди малко от трибуната, че, видите ли, този Законопроект ще увеличи обхватът на проверяваните лица. Това не е вярно. Това категорично не е вярно! В мотивите е записано, и тук задължително трябва да го коригирате, защото това се отнася само за лицата в обхвата на Закона за публичност на имуществото. Да, те се удвояват, но по отношение на лицата, които са в потенциален конфликт на интереси, те се намаляват със 105 хиляди служители. Това са експерти в общински съвети, държавната администрация, кметове на кметства и кметски наместници.
Това е много съществена слабост, защото тези хора, които сега ще останат извън обхвата на това Бюро, ще бъдат проверявани от органите по установяване и назначаване, тоест от местните инспекторати. Как ще ме убедите, че тези инспекторати ще бъдат защитени от политическо влияние и политическа намеса? Не можете да ме убедите в това по никакъв начин. Тоест, ето Ви още един аргумент в полза на моето разсъждение, че Законопроектът е така написан и така предложен, че да създава основания за политически натиск. Тоест, това намаляване създава две групи проблеми.
Първо, депрофесионализация на тази дейност. Стотиците органи по избор и назначаване, които ще имат задължението да установяват конфликт на интереси за тези 105 хиляди души, не разполагат с необходимата експертиза за това.
Второ, има възможност за образуване и провеждане на установителните производства при органите по назначаване по политически причини.
Има и още нещо. Първоначалният проект предвиждаше новото Бюро да има функции по отношение на 15 хиляди лица, заемащи висши публични длъжности. След промените в Конституцията, които Вие внесохте, тази цифра пада на 10 хиляди. Учудвам се, че тук за това не се говори. Проектът за изменение на Конституцията предвижда проверките на имуществените декларации и за конфликт на интереси на 5 хиляди съдии, прокурори и следователи да се възложат на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тук следва вече логичният въпрос – струва ли си да се прави изцяло нов орган по отношение на 10 хиляди души, заемащи висши публични длъжности, при условие че тези, на които ще се проверяват имуществените декларации от специализирания орган, ще се повишат едва с 2 300? А за конфликта на интереси кръгът на задължените лица пада 12 пъти – от 120 хиляди на 10 хиляди лица.
И още, въпреки уверенията за надпартийност на едноличния орган, Вие сте въвели две нови основания за предсрочно прекратяване на мандата на Бюрото, което го поставя в много силна зависимост от органа, който го назначава, в случая Министерският съвет. Това пак е опасно за политизиране на работата на този орган и съобразяване с определени опорни точки. Не е предвиден почти никакъв механизъм за контрол над Бюрото, ръководството на което се назначава от Министерския съвет с Указ на президента, но неясно точно по чие предложение. Липсата на такъв контрол от Народното събрание, уважаеми колеги, основателно засилва опасенията, че то може да се превърне в орган на политическа репресия.
Не са изяснени какво точно представляват тези прословути проверки за почтеност на служителите, по каква методика ще се разработват тези тестове?
Освен това, няма връзка между производство за конфликт на интереси и несъответствие в имуществената декларация. Влязъл в сила акт за установяване на конфликт на интереси е повод за проверка на въпросната декларация, но установяване на несъответствие със същата не е основание за започване на производство за конфликт на интереси. В крайна сметка нали идеята е да се съберат двете дейности под една шапка, на един орган и да има връзка между тях?
Също така, не става ясно защо Законопроектът предвижда при установен конфликт на интереси пет пъти намаляване на сегашния минимален размер на глобата от 5 хил. лв. до 1000 лв.? Нали целта на съществуващата система за противодействие на корупцията в частта за имуществените декларации е да бъде надградена, да бъде развита, като се адаптират добрите страни и постижения? С това намаляване тази цел няма как да бъде изпълнена.
Разбира се, много други неща могат да се кажат. Аз ще спра дотук.
В заключение искам да Ви кажа, госпожо Кунева, добре е когато приемаме такива изключително важни закони по толкова чувствителни теми, наистина да има много широк консенсус. Аз този консенсус в момента не го виждам.
Вижте дори гласуването в ресорните комисии. В Комисията по правни въпроси – 11 на 8 гласа, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика – 7 на 3 гласа. Но, колеги, в отсъствието на народните представители от Движението за права и свободи и на „Атака”, и на един от БСП, които ако бяха на това заседание, Ви гарантирам, че нямаше да мине през нашата Комисия. Всичко това ми дава основание да не подкрепим така предлагания Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Зафиров? Няма.
Думата за изказване има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, се разисква в Четиридесет и третия парламент на една страна, която по критерий транспониране на европейското право е на едно от първите места сред 28-те страни – членки на Европейския съюз. Обръщам внимание на факта, че България е транспонирала в своето вътрешно законодателство близо 100% от европейското право! Как при това положение да си обясним парадокса, че една страна, която по критерий транспониране на европейското право е по-напред дори от страни учредителки на Европейския съюз, единствена наред с Румъния, се намира в механизма на проверка и оценка?! Как да си обясним този парадокс? Много е просто и, за съжаление, твърде, твърде, нелицеприятно и жестоко е обяснението.
И най-добрият закон не може да замести политическата отговорност за ефективното му прилагане. Проблемът на България днес не е толкова в несъвършенствата на нейното законодателство, на нейната правна уредба, проблемът на България е в това, че законите не се прилагат ефективно.
И най-добрият закон, попаднал в социокултурна среда, която се съпротивлява против приложението му, е естествено, че ще се провали. Въпреки това вероятно има нужда от още законодателни усилия, за да се подобри противодействието на корупцията, като най-страшната социална язва на българското общество.
Дали този Закон ще изпълни целите, заради които се предлага за разискване и приемане от Четиридесет и третото народно събрание? Длъжни сме да не бъдем скептични, но скептицизмът ни се поражда от факта, че България имаше ясна стратегия за приемане на всички закони, които да направят възможно формалното членство на страната в Европейския съюз, но все по-ясно се очертава огромният дефицит – не сме инвестирали в интеграционния манталитет и на властите, и на гражданите, за да бъдем не само формални, но и реални членове на Европейския съюз.
От мотивите става ясно, че този Закон се предлага като алтернатива на негативния опит от работата на нарочните органи, в лицето на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и на другия специализиран орган към Министерския съвет – БОРКОР. Подчертавам този факт неслучайно, защото във връзка с основното притеснение не само на Парламентарната група на ДПС, което ние съвършено коректно изказахме на срещата с вицепремиера Кунева, тя каза, че се налага колегиалният орган да бъде заменен с едноличен заради негативния опит, свързан с колегиалния орган – Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, придобил гражданственост като „Комисията Златанов“. Да, този орган беше избран от Народното събрание, госпожо Кунева, само че не са ласкави оценките и за БОРКОР, който орган е избран от Министерския съвет. Следователно фактът, че един от провалените органи е бил избран от Народното събрание и затова сега трябва да преминем към конституирането на орган, избран практически от Министерския съвет, не издържа. Този аргумент би бил неоспорим, ако оценката Ви за дейността на БОРКОР беше положителна, а тя също така е негативна, и то еднозначно негативна.
Уважаема госпожо Кунева, и на срещата, и тази сутрин по Националната телевизия казахте нещо много важно. Казахте, че основната критика, че независимият орган ще бъде номиниран от Министерския съвет, не е най-важният въпрос, свързан с първото четене на този Законопроект. Аз мисля, че в тази теза е и проблемът, но и решението на проблема. Не сме съгласни с Вас! Смятаме, че този въпрос е фундаменталният точно за първо четене, защото точно този въпрос е квинтесенцията, идейният център, философията на Законопроекта, който днес ще гласуваме.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Член 6 на Законопроекта дефинира Националното бюро за предотвратяване на корупцията, като независим държавен орган за осъществяване на политиката по предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. Няма как да се съгласим, че може да се дефинира като независим един орган, който съгласно чл. 8 ще се назначава и ще се освобождава от президента на Република България по предложение единствено на Министерския съвет. Това не е дефиниция за независим орган! Това е класическа дефиниция за орган, практически пряко подчинен на Министерския съвет. Това не е маловажно обстоятелство поради най-важната причина, че органът ще се бори с корупцията.
Уважаеми колеги, корупцията не е абстракция и противодействието срещу нея също не може да бъде абстракция.
РЕПЛИКА ОТ РБ: Вие най-добре знаете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И точно по тази причина трябва да си припомним определението за корупция. Има хиляди определения за корупция. Ние няма да дадем научно определение. Ще кажем: най-важната характеристика, неоспоримата характеристика на корупцията е, че става въпрос за злоупотреба с властнически ресурси – било финансови, било при упражняване на властнически правомощия при предоставяне на услуги. При всички случаи – некоректно възмездно, в лична облага, нали така?!
Ако това е така, ние питаме: кой може да бъде корумпиран? Може да бъде корумпиран само този, който притежава реални властнически правомощия, този, който упражнява властта, този, който реално се разпорежда с публични ресурси.
Кой се разпорежда с публични ресурси в България? На първо място, изпълнителната власт – Министерският съвет. Разбира се и местните власти. Но при всички случаи корупцията е там, където е властта. И как ще ни обясните тогава парадокса, че с генераторите на корупцията ще се бори орган, практически назначен от този, който генерира корупция. Що за независим орган е това?
Тук имам още един фундаментален проблем, който, според нас, има пряко отношение към Конституцията, към посоката на парламентарния контрол. Сред лицата, които ще бъдат проверявани от органа на Министерския съвет, са представителите и на законодателния орган – народните представители. Какъв е този контрол на изпълнителната власт върху законодателния орган? Нали е точно обратна посоката на парламентарния контрол – от законодателния орган към изпълнителната власт?
Ще си позволя тази метафора, до която прибягнах и по време на нашата среща – орган, посочен от Министерския съвет,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за по голяма тишина в залата. Аз не чувам господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: … да контролира точно Министерския съвет, наистина ни напомня за онази песен в изпълнение на Вълка, който казва: „Когато бях овчарче и овците пасях”. При това сред стадото.
Няма как да ни убедите в независимия характер на орган, който ще бъде предложен от Министерския съвет. Може да има един-единствен аргумент за това и той е следният: днес страната се управлява от добрите, от един априори неоспорим, добър, най-добър, единствено възможен Министерски съвет, в който има добри, най-добри, единствено възможни министри. И затова те могат да избират независими органи. Извинете, само че в политиката, освен днес, има и утре. Може да дойде време, когато ще управляват недотам добри, чисти, пресвяти министри, каквито сте Вие. Могат да дойдат едни други – недотам святи, може би корумпирани министри. Ами, ако те също си изберат органа, който ще ги контролира? Докъде ще докараме борбата с корупцията?
Затова, уважаема госпожо Министър, принципната позиция на ДПС не е в подкрепа на този Законопроект точно заради този порок, на който поставям единствено акцент. Едва на втори план са анонимките и други съображения, които най-вероятно ще бъдат изказани в тази зала от други оратори след мен. За нас това не е най важното.
Ние, разбира се, между първо и второ четене, като отговорна политическа сила, ако видим корекция в този основен текст – текста на чл. 6 във връзка с чл. 8, можем да коригираме и отношението си към Законопроекта. Повтарям – между първо и второ четене. За първо четене, точно заради тези съображения, които изказах, ние не сме в състояние да подкрепим Законопроекта.
Изразих коректно принципната позиция на Движението за права и свободи. Колко принципни, или по-скоро предубедени биха били интерпретациите на принципната ни позиция стои извън нашата политическа воля. Това е въпрос на Ваша политическа отговорност и коректност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Реплики? Господин Методи Андреев – първа реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Репликата ми ще бъде кратка.
Господин Местан, бих потърсил във Вашето изказване държавническото начало, ако не бяхте лидер на ДПС, което превърна държавата в корпорация (възгласи и реплики от ДПС), което превърна политиката в корпоративна дейност. Кой разпределяше порциите в държавата! Да си припомним! Кой създаде модела „Кой?”?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС, от място): Иван Костов!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Коя парламентарна група е носителят, символът на този модел – Делян Пеевски? Това питам аз. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, аз наистина очаквам Вашата позиция да се развие и Вие да подкрепите и да допринесете за развитието като цяло на системата за борба с корупцията. Защо? Защото ново законодателство може да се приеме, но кой прилага това законодателство? И за мен е също толкова важно кой как изпълнява законите, които го засягат, тоест българските граждани и всички ние.
Това, което аз помня и съм видял във времето, е, че изключително много мои бивши колеги народни представители, като процент от Движението за права и свободи навремето, са били обект на разследване, на обвинение, на сваляне на имунитети и са получили присъди. Тоест, при тази слаба, неефективна борба с корупцията, която всички ние отчитаме във времето, това е факт. От тук нататък аз искам да видя има ли достатъчно воля във Вас, като ръководство на партията, да съдействате това да се промени, като отговорен към Вашата партия и към Вашата структура и народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, припомням последното изречение от изказването си: „Представих искрено и доблестно принципната позиция на ДПС. Колко принципни или по-скоро предубедени с оглед на митологемите, свързани с ДПС, ще бъдат интерпретациите Ви, е въпрос, който стои извън нашата политическа воля и по-скоро поставя въпроса за Вашата политическа коректност.” Не сте коректни в репликите си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До момента записани за изказвания в последователността, в която са дали заявка, са колегите Петър Петров от Патриотичния фронт, Иван К. Иванов от Реформаторския блок, Филип Попов от БСП лява България, господин Делчев от Реформаторския блок, Велизар Енчев – неучастващ в парламентарна група, Методи Андреев – ГЕРБ, господин Янков от БСП. Има и още.
Всички ще Ви запиша, но през това време да говори господин Петров.
Има думата господин Иванов, докато господин Петров влезе в залата.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи в подкрепа на Законопроекта, защото смятам, че той е изключително важен за справяне с този бич за нашата държавност, наречен „корупция”. Ще говоря като член на Комисията за борба с корупцията и като човек, който чисто професионално се е занимавал с антикорупция. Смятам, че нерегламентираните връзки между бизнеса и политиката разкъсват обществената тъкан. Зависимостта на администрацията от силните на деня понижава доверието на бизнеса и гражданите в институциите... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, шумът в залата не дава възможност на оратора да изложи позицията си.
ИВАН К. ИВАНОВ: Като цяло усещането за справедливост разбива усилията на предприемчивите, честните и отговорните.
След 25 години активен преход на промени нивото на корупция в България не само не спада, а и увеличава своя дял. По данни на „Трансперънси Интернешънъл” България е на 69-о място в индекса по корумпираност – след всички европейски страни, но и след много други. Така нареченото „връзкарство” или „имам свой човек”, което битуваше през комунизма, след така наречения „преход” постепенно се мултиплицира в създаване на управленски клики по типа на мафиотските структури, които чрез създаване на мрежи за влияние, с участие на части от политика, бизнес, медии и съд в момента контролират цели сектори от икономиката в публичната сфера. Сякаш отвъд легитимната държава съществуват паралелни латентни структури, които дърпат конците в министерства, общински съвети, комисии, съд, прокуратура и голяма част от общественото благо се експроприира и отива в нечии джобове. По този начин, с наличие на подобен проблем в държавата, се убива инициативата на честните, отговорните и предприемчивите, но и нещо повече – размива се границата между морално и неморално, легитимно и нелегитимно. Тоест така наречената „корупция по високите етажи”, откъдето всъщност трябва да тръгне чувствителният процес, остава недосегаема за множеството структури, които досега са създадени и чиято цел беше да ограничават корупцията, като често обаче самите антикорупционни звена влизат в плен на създадените корупционни мрежи.
Неслучайно в България в подобна среда липсват инвестиции, работни места, доверие в институциите, доверие между гражданите и предвидимост на живота в страната.
Корупцията е навсякъде, колеги, и сякаш никой от властимащите нямаме интерес да я преборим! Смятам, че с настоящия Законопроект ще бъдат положени точно такива усилия и от гласа на всеки от нас зависи дали признаваме, че корупцията я има и искаме по някакъв начин тя да бъде редуцирана и ограничена, или сме склонни да си затваряме очите и да смятаме, че тя не е при нас и не зависи от нас.
Кои са аргументите „против”, които противниците на Закона най-вероятно ще използват и които ще се опитам да коментирам предварително? Един от аргументите е, че няма нужда от преструктуриране в антикорупционния сектор и кое гарантирало ефективността на Бюрото. Тук искам да кажа, че в момента имаме три структури – Комисия за конфликт на интереси, БОРКОР и Сметна палата, като видимо само последната е ефективна.
Връзката между корупция и конфликт на интереси не се прави, а, съгласете се, това е смешно. Всички ние подаваме някакви декларации – в крайна сметка резултатът най-вероятно е комфортен за нас, но е видимо, че има хора, при които от гледна точка на това какво декларират като имущество и как живеят, има разминаване.
Общо взето, с този Закон това ново Бюро обединява функции, а не толкова преструктурира или създава нови структури. Има риск от политическа репресия и злоупотреба с личната сфера – това е също един аргумент, който преди малко чухме. Разбира се, че има такъв риск, но е крайно време да се опитаме да поемем малко по-голям риск, да нарушим собствения си управленски комфорт, за да можем в крайна сметка да покажем, че резултати, даже и на наш гръб, може да има, което надолу по обществената верига да формира в по-голяма степен усещане за справедливост и за морал.
Друг контрааргумент, който най-вероятно ще се чуе, е въпросът с анонимните сигнали, които създавали условия за злоупотреба.
Колеги, живеем във време, в което медиите много често публикуват информация, често непроверена, на базата на която прокуратурата се сезира. През последните седмици имахме такива примери. Разбира се, има риск от това да се навлезе в личното пространство, но, пак казвам, в Бюрото, което ще се създаде, ще работят добри професионалисти, които, анализирайки информация и данни, ще могат да застанат с името си, с професионализма си, проверявайки тези сигнали. Това не е нова практика, която обаче въведена в работата на тази нова институция, действително би дала възможност да се работи по-професионално и по-ефективно.
Уважаеми колеги, убеден съм, че философията на Закона за нуждата от независим антикорупционен орган, базиран на персонална отговорност и професионализъм, и нужната доза дискреция да работи смело и ангажирано, отговаря на нуждата да върнем държавата на хората чрез промяна на манталитета, най-вече в нас – управленската класа, чувството за безнаказаност на висшите хора от властта.
Според мен е време разделно за нас, политиците. Ще хванем ли последния влак, за да ударим чувството за безнаказаност и да прекъснем порочната убеденост, че властта е недосегаема?
Убеден съм, че ако гласуваме „за”, за което Ви призовавам, ще дадем сигнал на хората, че сме готови да жертваме собствения си комфорт и да станем обект на по-голяма прозрачност и контрол.
Сигурен съм, че управляващите ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото това ще бъде знак, че реално сме готови да се конфронтираме и със собствените си хора във властта, които чрез измама – има и такива, се опитват да дискредитират самото управление. Трябва да положим границата на почтеност.
Няма логика и опозицията да не подкрепи този Законопроект, защото той е насочен срещу евентуални управленски и корупционни практики сред управляващите, а това е най-естественото желание на една опозиция – да има условия за това проблемите с нерегламентирани практики да бъдат поставени в публичното пространство.
Ако опозицията не подкрепи този Законопроект, или тя е беззъба и конформистка, или смята, че управлението е чисто и не е опетнено, в което няма лошо.
Гласът на всеки от Вас, уважаеми колеги, ще покаже на коя страна ще застанете, и това ще се види още на първо четене: от светлата страна на разделителната линия между почтено/корупционно или от страната, ако мога да използвам една метафора от филм, на „тъмните сили”. Вашият глас, колеги, ще го покаже.
Убеден съм, че по-голямата част от моите колеги народни представители ще подкрепят Законопроекта. Разбира се, между първо и второ четене има доста предложения и идеи, които, надявам се, ще бъдат взети предвид от вносителите му, така че след неговото приемане на второ четене в България да дадем нов шанс, нов тласък на възможността да се справим с корупцията, която е голям бич за нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Процедура ли, господин Делчев?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Предлагам удължаване на времето за обсъждане на тази точка и отлагане на парламентарния контрол – след гласуването на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли обратно предложение?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Правя обратно предложение. Като гледам „интереса” в залата по отношение на този Законопроект, една от формите на контрол на законодателната над изпълнителната власт, касаещи темите по Проекта, е именно парламентарният контрол. Не бива по този начин да се отнема тази форма за контрол, и то специално на опозицията – с това предложение.
Правя обратно предложение – да не се удължава времето за обсъждане до приемането на този Законопроект и да не се отлага парламентарният контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Делчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, поканете народните представители в залата.
Колеги, има гласуване. Дала съм сигнал за гласуване. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Гласували 87 народни представители: за 32, против 40, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Госпожо Председател, искам прегласуване, защото е очевидно, че влизат колеги и някои от тях не знаят за какво гласуват.
Но аз да кажа – днес гласуваме да се вземе решение на първо четене за антикорупционния закон. Ако днес не го вземем, това нещо отива за след месец септември. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, Вие искате да дадете сигнал на обществото, че отлагаме този въпрос до безкрайност?! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Успяха ли всички да гласуват при толкова правостоящи? (Реплики: „Не! Не!”.)
Гласували 120 народни представители: за 50, против 61, въздържали се 9. (Частични ръкопляскания.)
Предложението не е прието.
Господин Петър Петров в залата ли е?
Имате думата за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Кунева, дами и господа! Въпроса, който исках да задам на госпожа Кунева, е съвсем кратък. (Силен шум и реплики.) Той вече многократно е бил обсъждан на заседания на комисии, беше обсъждан и в нашата група, и тук по време на обсъжданията. (Силен шум и реплики.) Въпросът е: защо един такъв според мен полезен орган, който се създава в България за борба с корупцията, ще се занимава с клюки?
Госпожа Кунева даде отговор, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Петров, за прекъсването.
Колеги, шумът в залата е толкова висок, че тези, към които се отправят въпросите, не могат да ги чуят, за да могат да отговорят.
Много Ви моля, малко да укротим страстите!
Слушаме Ви, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Поставям отново въпроса: защо такъв важен орган, който създаваме, ще се занимава с клюки?
Отговорът, който очаквам от госпожа Кунева, е, че медицинска сестра, която е видяла голямо престъпление, как няма да го докладва, като я е страх, че ще я накажат?! За това нещо си има съответно начин, по който да се дават анонимни сигнали и къде трябва да се дават. Но висш държавен орган за борба с корупцията да се занимава с клюки, това не ми го побира умът, не мога да го приема, и със стиснати зъби гласувах „за”. Гласувах да се създаде такъв орган, защото това ще бъде поредният опит да видим дали в България се спазва законодателството, или не се спазва. Нашият проблем не е в органите, а в спазването на законите и съответно наредбите.
Това че нашето Народно събрание не успя да събере необходимото мнозинство за промяна на Конституцията в частта й, която се отнася за прокуратурата, е нещо много важно като симптом, а сега това, че приемаме поредния орган, който на всичкото отгоре е със силно централизирани функции, събрани в един човек, ще видим поредния опит. Ако до една година нямаме вкарани няколко висши политици, за които и децата знаят, че са замесени в корупционни схеми, това означава, че този орган няма да върши работа и догодина, ако сме живи и здрави и сме още тук, ще изберем нов орган. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Петров? Няма.
За изказване – господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Целите, описани в този Законопроект, по никакъв начин не отговарят на реалните му цели, а те са много просто казано: репресия – репресия срещу политически опонент. На практика този Законопроект не цели предотвратяване на корупцията и превенция, а дава нови мащаби на корупцията и усъвършенства корупционните методи и практики. Намаляват се осем пъти – от 120 на 15 хиляди, държавните служители, по отношение на които специализираният орган за превенция на корупцията ще има право да установява конфликт на интереси. Законопроектът на практика предвижда възстановяване на разпръснатата, така наречена „дифузна система” от органи, натоварени да установяват конфликт на интереси.
В периода месец януари 2009 – края на 2011 г. конфликт на интереси за назначаемите лица, заемащи публични длъжности, се установяваше от съответния орган по назначение. По въведената с изменение в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от края на 2010 г. и действаща от средата на 2011 г. система един национален орган – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, бе оправомощена със свои индивидуални административни актове да установява конфликт на интереси по отношение на всички 120 – 130 хиляди лица, заемащи публични длъжности.
Действащата система – втората, на практика е по-резултатна от първата, тъй като установените с влязъл в сила акт за установяване на конфликт на интереси случаи са двойно повече, отколкото по предходната система. През последните четири години са образувани над 1400 установителни производства, като над 1300 от тях са приключили с краен административен акт. Тези данни обезсмислят мотивите, че, видите ли, системата не работела. Проектът предвижда за 15 хиляди лица, заемащи публични длъжности, определени като заемащи висши такива, директорът на нов държавен орган, наречен „Национално бюро за предотвратяване на корупцията”, еднолично, повтарям, еднолично да установява и санкционира конфликт на интереси.
Нещо повече, основание за започване на производство е влязъл в сила акт за конфликт на интереси, но не и обратното. Защо? Нали целите са обединяване на двете производства? Целта обаче е по-лесно стартиране на процедурата по репресия срещу политическия опонент.
От друга страна, това разрешение е спорно и с очаквана ниска резултатност по следните причини. За над 105 хиляди лица, заемащи публична длъжност, тази държавна дейност се осъществява от стотици органи, които нямат необходимата специализация и експертиза – кметове на общини, ръководители на агенции, общински избирателни комисии. Възниква предпоставка за създаване на тенденциозни конюнктурни приложения на Закона. Да речем, за кметовете на кметства това са общинските избирателни комисии. Е, питам аз: общинските избирателни комисии – риторичен въпрос – политически натоварени ли са или не са?!
Няколкостотин органа ще формират разнородна практика по приложението на Закона, което неминуемо ще засегне неблагоприятно ефективността от приложението на тази материя.
Друг момент в този Законопроект е предвиждането анонимният сигнал да е основание за започване на производство за установяване на конфликт на интереси. По-добре е да бяхте въвели думичката „доноси”, защото в крайна сметка това е целта на този Законопроект. Повече щеше да отговаря на целите на самия Законопроект.
Това законодателно разрешение, ако се приеме, е спорно от няколко гледни точки. Правото да се подаде сигнал за конфликт на интереси е форма на граждански контрол върху публичните власти. То обаче е балансирано със задължението сигналоподателят да постави името и подписа си под сигнала. Така е уредена тази материя в българското законодателство. Валидният анонимен сигнал е явление, непознато в действащото ни законодателство. Въвеждането му в материя, свързана със сериозни санкции, глоби, отнемане на част от заплата и облага, произтичащи от установен конфликт на интереси, уволнения, предсрочно прекратяване на мандат, би провокирало и насърчило депозиране на всякакви анонимни сигнали, целящи решаване на личностни, политически, професионални и други спорове. Действащият закон, държа да отбележа, забранява провеждане на производство по анонимен сигнал.
Предвижда се случаите на конфликт на интереси да се разрешават еднолично с акт на директора на Бюрото. Изоставя се колективната форма за вземане на решение по важен въпрос, какъвто е установяването или неустановяването на конфликт на интереси със съществени последици, и то за лица във високите етажи на властта – президент, народни представители, министри, заместник-министри. Колективният орган дава гаранции за безпристрастност, по-висока експертиза и обективност, уважаеми колеги.
Недостатъчни са условията за независимост на едноличния орган – директор на бюрото, който предстои да установява и санкционира еднолично конфликт на интереси за лица, заемащи висши държавни длъжности, защото същият се назначава и освобождава по предложение на Министерския съвет от президента на Републиката.
И забележете, предвидени са две нови и нетипични в сравнение с други органи основания за предсрочно прекратяване на 5-годишния му мандат. Едното е при системно неизпълнение на възложените му правомощия или тежко нарушение на служебната му функция, и при незадоволителна оценка от независимия външен одит на дейността на националното бюро. Това са сериозни лостове за въздействие върху дейността му.
На практика тук се получава роботика в една фирма, казвам го като сравнение, да контролира работодателя си кога ще излезе от работа, кога ще се прибере, спазва ли трудовото законодателство. Точно това се случва с този Законопроект.
Цялата отговорност по крайните актове на провеждане на производството за установяване на конфликт на интереси се възлага на този директор. Той еднолично от своя страна ще определя двама докладчици на всяка преписка, и това ще са държавни служители, пак назначени от него, а той пък е назначен от президента по предложение на Министерския съвет, който директор трябва да контролира самия Министерски съвет. Абсурдно!
Целта на този Законопроект наистина е репресивна. Това се доказва и от намаляване на размера на глобата в случаите на установяване на конфликт на интереси. В разрез с целите, описани в мотивите, защото действащият Закон предвижда минимален размер от пет хиляди лева глоба за лице, заемащо публична длъжност при установяване на конфликт на интереси, а проектът предвижда намаляване на този размер до хиляда лева. (Сигнал на председателя, че времето е изтекло.) Пет пъти се намалява! Това предложение не отчита факта, че конфликтът на интереси е тежко административно нарушение, което засяга съществени обществени отношения. Проектът фокусира дейността по установяване и санкциониране на конфликт на интереси върху високите етажи на властта, а същевременно намалява тази санкция петкратно!
Като цяло проектът ограничава професионализирането на държавната дейност по установяване и санкциониране на конфликт на интереси. Поставени са и подводни камъни относно безпристрастността и обективността на предвижданата институционална система. Изводът е, че се създават репресивни политически натоварени органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искате ли удължаване на времето?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето.
ФИЛИП ПОПОВ: Изводът, уважаеми колеги, е, че тефтерчето на Златанов ще ни се стори като детска рисувателна книжка в сравнение с романа „Под игото”, ако се приеме този Закон на първо четене. Това е в крайна сметка целта на този Законопроект.
Цялата философия и формула на Законопроекта е сбъркана още на първо четене и не може да бъде подкрепена, не може да бъде санирана между първо и второ четене. Затова аз и моите колеги от Парламентарната група на БСП лява България няма да подкрепим този Законопроект и на първо четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Попов, уважаеми колеги! Господин Попов, аз от първоначалното Ви изказване освен че сте във ваканционно настроение, което разбрах, чух и едно дълго четене на статистика, което не ми се стори особено полезно за дебата.
Това, което аз обаче не чух, е Вие, визирайки в частност предишния мандат на Четиридесет и второто народно събрание, какво направихте от БСП и ДПС, за да помогнете системата да заработи? За никой не е тайна, че в момента Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, или по-скоро Комисията не работи ефективно, дори бих казал, че работи на границата на незаконосъобразността. (Силен шум и възгласи в БСП ЛБ.)
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място. Ще имате възможност да се изправите и да репликирате.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Много добре знаете, че на председателя на Комисията му бе повдигнато обвинение, беше отстранен от длъжност, друг член на Комисията напусна. В момента тя работи на границата на кворума и резонно се поставя въпросът доколко решенията й са законосъобразни. Така че Вие, като се започне от 2013 г., когато започна сагата с отстраняването на господин Златанов, и като се сметне колко време управлявахте, нищо не направихте да попълните поне състава на тази Комисия и тя да заработи, ако считате, че системата в момента е добре изградена, но очевидно органът не е попълнен и не може да функционира нормално. Вие нищо не направихте практически, а сега се търси възможност да се съберат разпилените в различни органи правомощия на едно място, да се създаде един централизиран орган, системата да се подобри.
Хубаво, разбирам, притеснява Ви подаването на анонимни сигнали. Предложете система как това нещо да бъде решено. Със сигурност има решение. Вие сте юрист, би трябвало да можете да предложите подобно нещо. В БСП имате достатъчно юристи. Предложете, но не се дръжте в настроение за ваканцуване. Имам чувството, че цялата седмица сте в това настроение, изключая вчера, когато беше изборът за омбудсман. Като се започнат заседанията от вторник и в сряда, Вас на удължената част от заседанията въобще Ви нямаше в залата! Не бяхте тук нито за НСО, нито за куп други неща. А сега излизате и казвате – „във ваканционно настроение сме”, и законът бил лош. Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това няма отношение към темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега, настроението за ваканцуване е повече от дясната страна, то е очевидно!
Вие правите внушения, които са неверни, само за да оправдаете този Законопроект.
Колега, добре е да четете статистиката, защото там се крие истината. Добре е да знаете, че ние от БСП лява България внесохме такъв законопроект по отношение на Комисията. Нещо повече, тази Комисия, макар и в непълен състав, работи. Затова Ви прочетох статистиката – че през последните четири години са образувани над 1400 установителни производства, като над 1300 от тях са приключили с краен административен акт, което е двойно повече в сравнение с предишната система, която Вие сега се опитвате по превратен начин да върнете и в крайна сметка да наложите чрез Закона един едноличен орган, който по презумпция, и то необорима, уважаеми колега, а знаете какво е „необорима презумпция”, ще бъде един политически репресивен орган, независимо от състава на Министерския съвет – дали ще е този, дали ще е друг.
Не може орган, който се назначава от президента и се избира от Министерския съвет, да контролира на практика работодателя си. Не може политически натоварен орган като общинска избирателна комисия да контролира кметовете. Това е от ясно по-ясно и се вижда, и прозира не с бели, не знам с какви светлоотразителни конци е зашит този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
По начина на водене – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, знам Вашата толерантност и търпимост към изказванията от трибуната. Струва ми се обаче, че когато народен представител си позволява да клевети цяла парламентарна група за нейното поведение – че тя не била присъствала тук, напомнете му, че има стенограми, които се водят в Народното събрание. Да види колко пъти Парламентарната група на БСП лява България от вторник до днес е вземала отношение от трибуната по въпроси, касаещи нещо много по-важно от това, което в момента се опитвате да ни пробутате под формата на борба с корупцията, а всъщност е един политически бич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, лексиката и отношението към Законопроекта.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да. Това, което направихме, беше доста по-ясно и доста по-аргументирано, така че да ни обвинявате във ваканционно настроение е малко, как да го нарека...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликата Ви към мен каква е? Какво да направя аз в момента?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да го бяхте спрели, госпожо Председател – първото нещо.
Имам предложение към Вас: предстои ни много по-тежък момент с важен парламентарен контрол – изслушване.
Мисля, че е време за почивка, за да можем да се подготвим за този дебат. Затова Ви моля да обявите почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене –господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, по някое време се бяхме събрали доста хора в тази зала, изведнъж редиците оредяха. Предлагам да се преброим.
Искам поименна проверка. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поименна проверка може да се поиска, господин Делчев, по повод предстоящо гласуване. Има много народни представители, заявени за дебат.
Когато приключим разискванията, ще обявя такава поименна проверка.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! От името на Парламентарната група БСП лява България искам 15-минутна почивка.
И без това беше необосновано продължено времето. Минаха 15-те минути, за които можеше да се оправдае продължението предвид втората регистрация, така че ние сме в нарушение на Правилника.
Искаме 15-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Почивка до 11,00 ч.
Имаме фиксиран час за разискванията по искането на народни представители от групата на БСП, Патриотичния фронт и БДЦ.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги!
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 24 до 31 юли 2015 г. няма.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Хюсеин Хафъзов и Шабанали Дурмуш;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Кенов; (Народният представител Настимир Ананиев иска думата за процедура.)
Нека да свърша с писмените отговори.
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от Даниела Дариткова и група народни представители.
Поискахте процедура, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, искам удължаване на работния ден до 14,00 ч. Също така не разбрах защо не бяха свикани депутатите, когато започна заседанието – нямаше звънци? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаше доста продължителен звуков сигнал. Не знам къде сте били през това време.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Не знам колко продължителен. Къде съм бил? В парламента съм бил.
Искам удължаване на работния ден до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искате го или правите процедура за гласуване?
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, встрани от микрофоните): Искам процедура за гласуване за удължаване на заседанието до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заседанието е до 14,00 ч.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, от място): Удължаване на заседанието до гласуването на Закона за корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заседанието по принцип днес е до 14,00 ч. с парламентарен контрол.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, от място): Говорим за Закона за корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Формулирайте си процедурата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Искаме процедура по гласуване за удължаване на пленарното заседание за дискусия на Закона за корупцията – до12,00 ч., разискванията, до 14,00 ч.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали имаше такава процедура?
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Не, имаше процедура до края на работния ден, но не и процедура до конкретен час. Искаме до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ананиев, коректното Ви предложение би било, след като приключат разискванията, които са строго фиксирани по Правилника, по питането, а тези искания са от колегите от Патриотичния фронт, БСП и БДЦ, след това да продължим със законодателна дейност вместо конкретен час. Защото, поставяйки часове, ...
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, встрани от микрофоните): Защо не продължим със законодателна дейност и след това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото не направихте такова предложение. Питането е строго фиксирано по Правилника и е обявено миналия петък в парламентарния контрол.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ, встрани от микрофоните): То е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кое е гласувано?
Добре, последно кажете още веднъж какво точно предлагате. Влязох и не Ви чух, признавам си. Кажете какво точно предлагате?
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Предлагам разискванията по Законопроекта, който обсъждахме тази сутрин, да бъдат удължени до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз говоря за разискванията по питанията, които са част от парламентарния контрол.
РЕПЛИКИ: Кой законопроект?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Обратно предложение. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма обратно предложение. (Смях и весело оживление, шум и реплики.)
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Ананиев. (Народният представител Красимир Янков иска думата за процедура по начина на водене.)
Колеги, върви гласуване. (Шум и реплики в залата. Народният представител Красимир Янков иска думата за процедура по начина на водене.)
Вие толкова много шумите, че аз не чувам дори тези, които са отпред.
Отменете гласуването!
Кажете сега по начина на водене.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Обръщам внимание, госпожо Председател, че такова гласуване е недопустимо по принцип при процедура, с която вече сме закъснели – от 11.00 ч. да има парламентарен контрол по искане на една пета от народните представители. И самото искане за гласуване не е формулирано по начин, по който да бъде допуснато за гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам гласуване по направеното предложение от господин Ананиев.
Господин Делчев, Вие поддържате ли си искането за поименна проверка? Имаше такова направено и аз Ви обещах. Искате във връзка с предстоящото гласуване поименна проверка?
Отменете гласуването!
Дайте списъка!
Колеги, моля за ред в залата! Поименна проверка!

Айдоан Муталиб Али - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Михайлова Церовска - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Христов Желев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Андонов Котев - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнително влезли: Вяра Церовска, Данаил Кирилов, Делян Добрев, Иван Вълков и Борис Станимиров.
Подлагам на гласуване предложението на господин Настимир Ананиев. (Шум и реплики.)
Моля? (Реплики от БСП ЛБ.)
Кворум има, заявих. (Реплики от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
Преди това да гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на господин Настимир Ананиев. (Шум и реплики от ляво.)
Поименната проверка е във връзка с предстоящото гласуване. Веднага съм длъжна да пусна гласуването и след това ще Ви дам думата по начина на водене. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Ще поискате прегласуване и ще кажете каквото искате.
Прекратете гласуването.
Гласуват 122 народни представители: за 74, против 38, въздържали се 10.
Предложението е прието. (Реплики от БСП ЛБ.)
Прегласуване? Господин, кой...? – Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! При цялото ни уважение към Вашия парламентарен опит и въпреки разбирането за деликатната ситуация, в която изпадате като представител на мнозинството, не можем да приемаме мълчаливо нарушаването на Правилника, което в момента се осъществява в пленарната зала.
Аз разбирам, че Вие в някаква степен сте заложници на рекета, образно казано, на Вашите партньори от Реформаторския блок, но, извинявайте, по каква логика цялото Народно събрание ще бъде превръщано в заложник на капризите на Реформаторския блок?
Процедурата за гласуване по удължаване на времето за обсъждане на предишния Законопроект беше изчерпана на две гласувания и това, че някой от Реформаторския блок не е бил тук – не е успял да гласува, не е основание ние цял ден да гласуваме и прегласуваме подобни процедури.
На какво основание във времето, в което вече сме в парламентарния контрол, Вие допускате гласуване по предложение за удължаване на дебатите по Законопроекта? На какво основание?! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Парламентарният контрол започва с раздаването на писмените отговори на министрите. Ние сме във времето на парламентарен контрол, след него следва дебатът по нашето питане, след него следва парламентарен контрол. По каква логика ние в момента удължаваме и допускате гласуването за удължаване на времето за обсъждане?!
Разбирам желанието на реформаторите да покажат на министър-председателя, че си седят на местата и че гласуват на всичко отгоре. (Силен шум. Ръкопляскания от ляво.) Но каква е логиката всички ние да участваме в този цирк?!
Това е парекселанс нарушаване на тези процедури – на Правилник и на всичко, което до този момент имаме като парламентарна практика. Кога се е случвало във времето на парламентарния контрол по хрумването на някой да се допуска гласуване за удължаване на времето за обсъждания? (Силен шум.)
Ние сме във времето на парламентарен контрол. Вие връчихте писмените отговори и продължаваме с парламентарния контрол.
Моля Ви да отмените гласуването и да не допускате по-нататък нарушаване на парламентарната практика и традиция. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
Връщаме се към връчването на отговорите и към дебата по една тема, която не просто не е по-малко значима от темата, която обсъждахме, тя е съдбоносна – демографската криза, обсъжданията, мненията, предложенията за решение. Ние ще се връзваме на капризите на Реформаторския блок?! Извинявайте! Хората да вземат да прочетат Правилника, наистина да си стоят на местата и да гласуват тогава, когато е необходимо.
Моля Ви да отмените гласуването и да се върнем към парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, Вие много добре знаете, че не е в правомощието на ръководещия заседанието да отмени гласуване с обявени резултати. (Силен шум и реплики от ляво.)
Обявявам 15 минути почивка.
Свиквам извънреден Председателски съвет. (Реплики: „Браво!” Силен шум. Частични ръкопляскания.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемем местата си! Заседанието продължава.
Прекъсването бе наложено от допуснато от мен гласуване по процедура на колегата Ананиев от Реформаторския блок за удължаване на разискванията до приключването им. В момента, в който поех ръководството на заседанието, не бях информирана, че парламентарният контрол е започнал с връчването на писмените отговори по въпросите на народните представители от съответните министри. Поради противоречията и оспорването на допуснатото от мен гласуване поисках прекъсване. Във времето на прекъсването се събрахме на извънреден Председателски съвет, където представителите на парламентарните групи заявиха категорична позиция.
Мнението на представителите на седем от осемте парламентарни групи, с изключение на реформаторите, е, че след насрочени разисквания по питания, в каквато хипотеза сме за началото на този парламентарен контрол, е недопустимо да се продължава със законодателна дейност, поради което в момента, след като обявя категоричното становище на колегите от Реформаторския блок, които настояват да се продължи с разискванията по Законопроекта и каквото искане беше направено, без това да включва и гласуване по него, решението на Председателския съвет е да продължим с разискванията по питането на народните представители към вицепремиера господин Калфин. (Ръкопляскания от БСП ЛБ, единични ръкопляскания от ДПС.)
Припомням процедурата по такова разискване по питане. В началото на заседанието, тоест, когато, стартира питането, следва да припомня за какво става дума в това питане.
В предходния парламентарен контрол с вх. № 554-05-69 от 1 юли 2015 г. народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова са направили питане към вицепремиера и министър господин Калфин относно демографската перспектива пред страната ведно с Проект за решение, който е подписан от 57 народни представители от три парламентарни групи: БСП лява България, Патриотичния фронт и Българския демократичен център.
Внесен е Проект за решение, който гласи:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова до министъра на труда и социалната политика относно демографската перспектива пред страната
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет в срок до 31 октомври 2015 г. да разработи и внесе в Народното събрание краткосрочни и средносрочни мерки за преодоляване на демографската криза в Република България.”
Времето, разпределено за разисквания по групи, е както следва: ГЕРБ – 12 минути, БСП лява България – 8 минути, Движението за права и свободи – 8 минути, Коалиция Реформаторски блок – 6 минути, Патриотичен фронт – 6 минути, Български демократичен център – 5 минути, Партия „Атака” – 5 минути, АБВ – 5 минути, нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Моля един от вносителите на Проекта за решение да обоснове проекта в рамките на 10 минути. Аналогията е с чл. 77, ал. 3 от Правилника. Това време е извън времето, което обявих за парламентарните групи. Моля от вносителите госпожа Нинова...
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Днес поставяме на Вашето внимание един изключително остър въпрос – демографския въпрос.
Всички сме наясно, че нацията ни се топи с всяка изминала година. Това е проблем за България. Колко голям е той към днешна дата и в прогнозите, които правим? От 1990 до 2011 г. сме намалели с 1 милион и половина. Прогнозите сочат, че през 2060 г. българите ще намалеят с близо още 2 милиона. Рязко ще намалеят младите хора – с около 310 хиляди души. Хората в трудоспособна възраст ще намалеят с близо 350 хиляди души, а броят на хората над 65-годишна възраст ще нарасне с 310 хиляди. Чакат ни драматични социални и икономически проблеми. Кои са причините и как да ги преодолеем?
Първа причина: ниската раждаемост. Все по-малко българчета се раждат. Освен това расте броят на децата, родени извън брак от майки с основно образование. Увеличава се броят на абортите, намалява желанието на жените да раждат във възрастта, която е детеродна. Шест от всеки десет деца са родени извън брак. През 2012 г. са регистрирани 30 хиляди аборта, които са половината от плануваните деца. Продължава тенденцията деца да раждат деца.
Втората причина е високата смъртност. България е държавата с най-висока смъртност в Европейския съюз. Основната причина за това, сочат специалисти, са сърдечно-съдови заболявания, диабет, хипертония, инфаркти, инсулти и злокачествени образования.
Втората основна причина е достъпът до здравеопазване на най-нискодоходните групи.
Уважаеми колеги, според Националния статистически институт към 2012 г. 15% от населението не могат да получат здравеопазване. Днес тези проценти са много по-високи.
И третата причина е емиграцията. От 1990 г. до днес вследствие на емиграция българските граждани са намалели с 6%, а населението, което е в трудоспособна възраст – с 10%. Губим младите, изтичат образованите. ООН ни предупреждава в своя прогноза, че ни очаква спад на работната сила с около 40%. Това поставя въпроса, че все по-малко хора трябва да произвеждат повече и по-качествен продукт. Тоест, въпросът за това каква икономика ще имаме, колко ще е брутния вътрешен продукт на България.
Уважаеми колеги, предизвикваме Ви днес на една смислена, целенасочена дискусия поне в три стъпки. Първата: да се обединим, да приемем, че имаме проблем – тежка, страшна демографска криза.
Втората, да се обединим около тези три основни причини: ниска раждаемост, висока смъртност и емиграцията на младите.
Трето, да набележим мерки за тяхното преодоляване, но не онези стратегии, концепции, които приемаме обикновено и остават едни добри пожелания на хартия. Да набележим краткосрочни и средносрочни мерки – при това такива, които да са надпартийни и държавнически, за да има последователност, независимо кой управлява страната, да има приемственост и тези мерки да се прилагат без никакво отклонение. Защото днес повече от всякога този въпрос е въпрос на държавническо мислене. Каквото и да правим, да приемем най-справедливата съдебна система, да приемем най-правилната банкова система, да обсъждаме цената на тока, каквото искате да правим – защо го правим, ако няма да има за кого след 10, 20 и 30 г.? Нацията ни се топи и смятаме, че това е приоритетът на приоритетите. Всичко друго се произвежда от този проблем. Той е номер едно за нас, заедно с бедността, доходите и работните места на хората. И държим днес на една смислена дискусия, макар че сме в края на сезона и вероятно сте изморени и не Ви интересува тази тема. Търсим аргументите, търсим конкретиката и политическата воля да проведем тези мерки докрай, за да я има България. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Първи поиска думата господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Действително това може би е една от най-важните теми, която ще се обсъжда, надявам се, занапред в българския парламент и е хубаво, че стигнахме до тук. Всъщност ние сме първото Народно събрание, което поставя в задачите си в една от постоянните комисии демографската проблематика и първото Народно събрание, което избра вицепремиер с ресор „Демографска политика”. Това, разбира се, е само първата стъпка, защото демографската политика трябва да намери изражение в конкретни действия.
Колежката беше доста коректна в данните, които поднесе. Разбира се, те са малко по-страшни. За съжаление, всъщност 2 милиона е населението, с което сме намалели през последните 25 години, което прави по 80 хиляди човека годишно. Това са девет човека на всеки час. Докато трае дискусията, с девет човека ще намалее нацията, колкото и да ни е неприятно.
С коефициента на смъртност сме преди Украйна, където бушуваше гражданска война и с малко ни изпревари Сирия, общо-взето шести в света. Действително смъртността, ниският коефициент на раждаемост и миграцията, която е около 2,89 промила, тоест някъде около 2 хиляди души годишно, са основните проблеми, които са видими.
Аз бих искал тук да добавя още един проблем. Той е свързан, примерно, с регионалните различия и с обезлюдяването на регионите. Това също е основен маркер, който трябва да имаме предвид при демографската политика, защото публичните инвестиции, насочвани само в определени райони в продължение на години, водят до развитие безспорно на тези региони и до абсолютен упадък на останалите, откъдето хората емигрират, търсейки препитание в големия град, най-често в София. Един наш известен професор казва, че София е демографската топилня на България. Така че регионалното неравенство, което, между другото, за съжаление е практика в България е и основна причина за демографската катастрофа.
Дори европейските фондове, които усвояваме и които трябва уж да заличават регионалните различия, на практика ги поощряват. Пример затова е Оперативна програма „Транспорт”, където Южна България ще усвои целия ресурс за този планов период. За Северна България няма осигурен нито лев.
Другият, можем да кажем, „стълб” на този проблем е нравствената страна на нещата, моралната страна на нещата и упадъкът на семейните ценности, което също трябва да бъде отбелязано като основен проблем. Коефициентът на брачност, примерно, е спаднал само за три години от 3,3 на 2,9 промила. Припомням, че в средата на миналия век е бил 15,5, което е косвен показател за сериозната криза на семейната институция. Действително въпросът за демографската катастрофа не е просто емоционален и не е свързан само с това, че нас няма да ни има, той е свързан с националната ни сигурност и икономическото ни развитие.
На първо място, застаряване на населението и колапсът на трудовите ресурси, за които стана дума, е влошаване качеството на тези ресурси. Защото, разбира се, тази ниска раждаемост, за съжаление, е характерна за образованите и социализираните слоеве. Точно обратното е положението при несоциализираните, маргинални слоеве, които звероподобно се размножават и които в момента произвеждат една четвърт от новопостъпващите на пазара на труда.
Основен проблем е, че на практика българската социална политика през тези две десетилетия и половина е насочена към производството на такива хора. Една от основните задачи може би на бъдещата реформа ще бъде този процес да бъде овладян и да бъдат подкрепени социализираните слоеве от населението за възпроизводство.
Имиграционната политика, привличането на хора от българския етнос е също основен способ за решаването на демографската катастрофа, както и мерки за преодоляване на регионалните неравенства.
Надявам се наистина това да бъде само първа стъпка в нашата дискусия. Ние вече връчихме меморандум от нашата парламентарна група на министър Калфин и мисля, че в него доста подробно сме развили тезите си. Благодарим за тази възможност още веднъж да подчертаем важността на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Веселинов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Действително е хубаво, че днес стартира дебатът на фона на тези политически страсти и се надявам това да е вследствие на нашата загриженост по проблема, а не някаква политическа PR-акция, целяща да пропагандира някаква единична политическа мярка.
Демографската политика обаче е отвъд разглеждането на проблемите само на раждаемостта, смъртността и миграцията. Към днешна дата тя преди всичко се отнася към качеството на живот и решаването на проблемите на хората във всеки един етап от техния живот. Това касае социалната сигурност, комфортна и добра жизнена среда, заетост, доходи, благосъстояние, добро образование и здравеопазване и привличане на хората, които вече са емигрирали от България.
Мерките по демографската политика са комплексни и хоризонтални. Те зависят от усилието на всички министерства и министри и могат да дадат резултат след години, когато се натрупат ефекти от подходящите секторни политики. Те се отнасят до социалните, до икономическите, до политическите и до културните условия в средата.
Министърът на труда и социалната политика може да е само координатор и може да допринесе за една по-добра демографска политика, но той не може да свърши цялата работа. Тук си струва да отдадем заслуженото както на свършеното от Министерството на труда и социалната политика, така и от Народното събрание, защото бяха приети няколко закона, които допринасят да се решават проблемите в демографската политика.
На първо място, това е приемането на Кодекса на труда. Там се регламентира гъвкавото работно време. Това е особено важно за младите майки и ги улеснява. Ако към това след време се добави и въвеждането на така наречената „ваучерна система”, с която да се предоставят грижи за деца, за възрастни хора и за хора, които са нетрудоспособни, също ще допринесе за демографската политика.
На второ място, е важно да споменем, че започна разглеждането на Законопроекта по заетостта, където ще бъдат стимулирани работодатели, които наемат самотни майки, осиновители и така нататък. Това също е добра мярка.
Кодексът за социално осигуряване и пенсионната реформа отчитат новите реалности за застаряване на населението, че хората в трудоспособна възраст намаляват, също така, че възрастното население ще превъзхожда това, което е в трудово активна възраст. Тоест с пенсионната реформа ние отчитаме новите реалности и това също е средство да борим демографските проблеми.
Това, разбира се, не е достатъчно. Важно е най-вече каква икономика и динамика има в корпоративния сектор. Ние трябва да насърчаваме не само нашите сравнителни предимства, а да развиваме високотехнологична икономика и иновации, за да можем да върнем част от хората от чужбина и да подобрим качеството на живот.
Важно е също така да отбележим и с това ще приключа, че този парламент допринесе с приемането на тези три ключови закона за подобряването на демографската ситуация в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Уважаеми колеги, имате ли реплики? Не.
За изказване има думата народният представител Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българският етнос изчезва! Това е жестоката истина! Имаме статистика, според която може да се очаква пик на демографския проблем през 2050 г. През тази година средната възраст ще скочи от 39 на 49 години. Един от проблемите, свързани с това, е, че броят на хората в работоспособна възраст намалява, а този на нуждаещите се от грижи се увеличава. По-възрастните хора се нуждаят от повече здравни услуги.
Какво правят управляващите за решаването на този проблем? Ами, най-лесното – увеличават възрастта за пенсиониране – 65 години и повече. Ами, направете я 75 години и ще решите проблема.
Какво друго? Разделят заболяванията на социалнозначими и на несоциалнозначими. Едните ще ги лекуваме, а на другите ще им вземаме парите, а ако нямат пари – да умират.
Господин Министър, в няколко Ваши интервюта казахте, че в краткосрочен план няма решение на демографския проблем. И още нещо казахте: „Трудно се правят промени в демографската картина, без да се промени качеството на живота”. Господин Министър, с действията на Вашето „реформаторско правителство”, подкрепяно от реформаторското мнозинство в парламента, не задълбочавате ли демографския проблем в България? Смятате ли, че го решавате в дългосрочен план?! Имам предвид така наречените от Вас и Вашето правителство „пенсионна реформа”, „здравна реформа”, защо да не прибавим към тях и образователната реформа? Та, изхождайки от тези две Ваши твърдения, с които аз се съгласявам безусловно, Ви питам: как виждате подобряването на качеството на живот, като досега ясно сте показали едно – че при цялата визия на управляващите съпътстващи действия за стабилизиране на пенсионната, пък и на здравната система няма. Няма и визия за повишаване равнището на доходите на работещите – на същите тези работещи бедни, нещо уникално за страна – членка на Европейския съюз.
Тук отчетливо стоят и ще продължават да стоят сред реформите Ви въпросите за недоброто функциониране на българския пазар на труда и ниската икономическа активност, ниската заетост и високата безработица. Нямате идеи за намаляване на равнището на безработицата, за повишаване на доходите на работещите. Трябва рязко увеличаване на доходите на всички в България!
Пак ще цитирам Ваши думи: „Конкретните мерки, които трябва да се вземат, са свързани основно с подобряване на възможностите за труд, за работа, за повишаване на жизнения стандарт в страната”. Та, какви са мерките, които вземате за повишаване на жизнения стандарт? – Увеличавате възрастта за пенсиониране, увеличавате изискуемия за пенсия стаж, затруднявате достъпа до пенсионната и здравната система, дискриминирате бедните от образование?
Вие, като вицепремиер, и цялото правителство трябва да отговорите на въпроса: с реформите на това правителство – пенсионна, здравна, образователна, какво допринасяте за решаването на демографския проблем и не задълбочавате ли този проблем на България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики има ли? Няма.
За изказване – народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата за демографската криза не е тема, за да си разменяме политически обиди или да си хвърляме вината. Това е изключително сериозна тема, защото според статистиката на ООН през
2050 г. ние ще бъдем малцинство – българите ще бъдем малцинство в собствената си държава. Следващите български поколения ще ни проклинат, че сме допуснали в ХХІ век да позволим след 1400 години преминаване през какви ли не перипетии, робства, режими, когато сме оцелели, да изчезнем през ХХІ век! Следователно въпросът е сериозен. Той не е да критикуваме или да хвалим министър Калфин.
Въпросът е какви мерки трябва да се набележат и най-вече да си дадем ясния отговор какво искаме да направим.
Първото нещо, което трябва да сме наясно, че искаме да направим, е да ограничим раждаемостта в маргинализираните общности, които на практика 25 години държавата стимулира да раждат деца и да източват социалните фондове. Всички го знаете, само че някои министри и от предишните кабинети, с които съм говорил, защото 10 години говорим по въпроса, ми излизат с един много глупав отговор: „Какво ще кажат в Брюксел?”
Хайде, уважаеми народни представители, 45 години се съобразявахме какво ще кажат в Москва, сега ще се съобразяваме какво ще кажат в Брюксел! Държавата България е на българите! Следователно мерките, които трябва да бъдат набелязани, трябва да бъдат набелязани с оглед бъдещето на българската нация и оцеляването на българската държава, а не какво ще ни каже един, втори или трети чиновник в Брюксел!
Това безобразие – да продължаваме да стимулираме деца да раждат деца, да стимулираме гетоизираната раждаемост и да мачкаме грамотната раждаемост, ще доведе до катастрофа, колапс или както искате го наречете. Трябва много ясно да си го кажем.
Вторият ни резервоар, който трябва да използваме, са българските общности, които можем с умна, продължителна, последователна държавна политика да привличаме на територията на България. Тук пак ще ми кажете всякакви общи приказки, но ще отговоря да погледнете каква е практиката на европейските държави. Няма да Ви давам за пример Държавата Израел, тя е много напред. Ще Ви дам пример с държави като Гърция, Федерална република Германия, Унгария и така нататък. Следователно в името на оцеляването на нацията и на държавата, в името на това да имаме икономика, трябва да предприемем радикални и смели мерки, без да се съобразяваме какво ще ни каже един, втори или трети еврочиновник. Защото за каква икономика, какви инвестиции ще говорим, когато населението в България застарява? България е на прага да се лиши от нормалната си работна ръка. Каква икономика ще развиваш в държава, в която огромен процент от населението не може да чете, да пише, да говори на български, няма образование и на практика въобще не желае да излиза на пазара на труда, тъй като е научено 25 години да ползва само и единствено социални помощи?! Това също е проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Кой нормален инвеститор ще дойде в България, когато знае, че няма да намери работната ръка, която да защити неговата инвестиция?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Икономиката също се влияе като пазар и от броя на населението.
Тъй като времето свършва и тъй като дебатът не е достатъчен – да си говорим по 5, 6 или 10 минути, първата крачка беше крайно време да се направи и тя е направена.
Пак казвам: това не е тема тук да се обстрелваме и говорим кой какво прави в момента и кой какво не е направил в миналото, защото по стария български обичай ще влезем в порочен кръг, от който нито ще излезем, нито ще вземем полезни и разумни решения.
Призовавам министър Калфин, с когото многократно сме говорили по темата и има много ясно разбиране по темата, да бъде по-смел и да не се съобразява толкова с това какво ще му каже някой от Брюксел! Господин Вицепремиер, трябва да се съобразяваме какво ще бъде бъдещето на нашата нация и нашата държава! Благодаря на всички. Извинявам се, че прекалих с времето. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Стефан Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Демографският проблем може би е проблем на проблемите! Той е следствие на всичко, което правим и може би решаването на му е причината за това, което правим в ежедневната си работа – ние, като народни представители, и Вие, като членове на изпълнителната власт.
Министър Калфин, безспорно Вие направихте доста през времето, откакто сте министър на труда и социалната политика. Извършихте сериозна реформа, дадохте знак пред обществото, че можете да бъдете носител на консенсуса и намирането на общите позиции.
Личната ми молба и като съпредседател на Партия „Български демократически център” е следващата голяма тема, която да си поставите, е решаването на демографската криза, катастрофа. В крайна сметка всичко, което правим – пенсионна, образователна, съдебна реформа, няма да има никакъв смисъл, ако няма български граждани след 20 – 30 години.
Многократно съм поставял проблеми и за детските надбавки, и за семейните помощи за деца. Това са някакви щрихи от една цялостна картина, която трябва да бъде творба на всички парламентарни групи, на всички прослойки от обществото, на гражданските организации. За мен трябва да има една нова стратегия, един нов стратегически документ, който може би именно през Вас трябва да мине, който да постави ясни параметри какво правим като данъчни облекчения за семействата с деца. Това като идея е добро, но като размер това, което направиха колегите от ГЕРБ и правителството в Бюджет 2015, е много малко. Надявам се тези облекчения да бъдат доста по-сериозни, да бъдат усетени от българските родители, които работят, плащат данъци и отглеждат децата си в България.
Много трябва да се направи, за да се върне доверието в младите български семейства, че те имат сигурността и възможността и утре, и вдруги ден да останат на работа, да получават трудово възнаграждение и да могат да отглеждат децата си, да имат средства за отглеждат децата си в страната. От друга страна това, което имаме като потенциал, може би го нямат другите европейски нации. Ние имаме огромен ресурс, резервоар от български граждани, които живеят по света. Това, което можем да направим за тях и в рамките на Европейския съюз е да ги привлечем да се върнат обратно, но има много етнически българи, които живеят извън Европейския съюз. Тук също има отношение по-добрата работа с Министерството на образованието, с Министерството на външните работи, улесняване на режима за прием на студенти етнически българи в България. При всички положения ще бъде притегателна сила тези младежи да дойдат да завършат образованието си в страната, защо не да останат да работят тук, да създадат своите семейства тук. Това са етнически българи. Имаме около 75 хиляди места в университетите, няма да имаме възможност за повече от 50 хиляди студента. Така или иначе, държавата дава тези 400 млн. лв., за да поддържа тези публични висши училища. Това е една линия, по която може да се работи и наистина можем да направим така, че доста етнически българи да се върнат в България.
Задачата не е лесна, но и като част от парламентарната група, и като съпредседател на партия БДЦ гарантирам нашата подкрепа за всичко полезно, което може да се направи в следващите месеци и наистина молбата ми е до края на тази година да подготвим някакъв пакет от мерки, за да не остава във въздуха това, че Вие сте и министър по демографските въпроси, и че нашата Комисия, освен това е по демографските въпроси, наистина да имаме някакви ползотворни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Имате ли реплика, уважаеми колеги, към изказването на народния представител Стефан Кенов? Няма.
Следващото изказване е на народния представител Хасан Адемов.
Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Вън от съмнение е фактът, че демографската политика е политика на политиките. Неслучайно това, което искам да отбележа, е свързано, от една страна, с институционализирането на въпроса за демографската политика. От друга страна – кои са причините, които са довели до сегашната ситуация? И накратко – какви са мерките, които трябва да бъдат приети, за да смекчим и намалим влиянието на демографските процеси върху публичните финанси, от една страна, от друга страна върху системата на здравеопазване? И не на последно място – върху системата за социално подпомагане. Тъй като демографската криза, демографската катастрофа, както някои я наричат, е в състояние да влоши публичните финанси, да влоши и да засили натиска на публичните финанси върху държавния бюджет.
Уважаеми колеги, 16 години – от 1989 г. до 2006 г., демографската политика е институционално неглижирана. Няма нито един документ, който да е приет в този период. Затова резултатите, които имаме днес, се дължат именно на невзетите решения тогава. В този смисъл решенията и предложенията, които ще се вземат сега през тези години, ще дадат своите резултати поне след 10 – 15 години най-малко.
Едва през 2006 г. е приета „Национална стратегия за демографска политика 2006 – 2020 г.” През 2012 г. тя е актуализирана „Национална стратегия за демографска политика 2012 – 2030 г.” След това през 2012 г. – в Годината на хората с увреждания, България единствена в Европа е приела „Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора 2012 – 2030 г.” Въпреки че огромна част от народните представители имат някакви съмнения и колебания върху ефективността на тези национални стратегически документи, аз искам да Ви кажа, че по отношение на тези стратегически документи в България има ясно приета методика ежегодно Министерският съвет приема постановление за анализ и отчет на дейността, която е извършена във връзка с годишни такива отчети и анализи за това, което е извършено през съответната година. Има и близо 500 индикатора, по които се оценява ефективността на приетите и изпълнени мерки. Така че по отношение на методологията и институционализацията, като че ли нещата са подредени, но проблемите са в друга посока.
Искам само с няколко думи да кажа това, което беше направено през годините до 2015 г. и което дава отражение върху демографската политика. Уважаеми колеги, първо, закрити и преструктурирани са Институтът по демография и социология към БАН. Механично са обединени Институтът по демография и психология, вместо такова обединение, примерно, между Института по демография и социология. През 2012 г. са закрити две ключови дирекции в Министерство на труда и социалната политика. Едва през 2014 г. с постановление на Министерския съвет е приет и създаден Национален съвет по демографска политика.
Към министъра на труда и социалната политика има и междуведомствена работна група по демографските въпроси, където членуват над 80 представители на различни институции и ведомства. Тази работна група изготвя тези оперативни годишни планове, които Министерският съвет приема.
Сега искам да кажа няколко думи по отношение на характеристиките на българския демографски проблем. Демографски проблем и демографска криза има не само в България, има в целия Европейски съюз. Но българската демографска криза се различава от това, което се случва в Европа, защото, ако в България населението не само застарява бързо, но и намалява, за разлика от Европа. Докато в Европа само застарява, в България намалява с бързи темпове.
Трайна е тенденцията за намаляване броя на населението. Траен е и отрицателният естествен прираст на населението през последните 23 години. Нивата на раждаемост не могат да компенсират нивата на смъртност, поради което абсолютният естествен прираст на населението е отрицателен. Трайна е тенденцията за намаляване на раждаемостта. Нещо повече – със значителна степен на сигурност може да се твърди, че тази тенденция ще бъде необратима през следващите десетилетия. Трайна е тенденцията за намаляване на родилните контингенти. Трайно е задържането на високите нива на смъртност, в това число на детска и перинатална детска смъртност. Висока е все още миграцията и емиграцията на младежите. Трайна е тенденцията за застаряване на населението. Трайна е тенденцията на застаряване и намаляване на работната сила. Неравномерно е териториалното разпределение на населението. Трайна е тенденцията на обезлюдяване на населени места, а вече и на цели региони.
Ако се обединим, че това е характеристиката, трябва да предприемем такива мерки, които да ангажират, както е записано в стратегията, поне 14 министерства и още много ведомства, защото демографската политика е социална политика и няма едно ведомство или една институция, която да може да бъде ангажирана с решаването на този проблем.
Министерският съвет прие през миналата година едно постановление, с което се задължава Министерството на труда и социалната политика да изработи методика на оценка на въздействието на всеки един нормативен акт върху демографските проблеми. Ако всички тези мерки координирано влязат в действие, очевидно е, че нещата по отношение на демографската политика, ако не бъдат решени, поне тенденциите за смекчаване на отражението на демографската политика ще бъдат засилени.
Вън от съмнение е фактът, че мерките, които се предлагат за насърчаване на раждаемостта, мерките, които са във връзка със съчетаването на семейните и трудови задължения, и всички останали, които през годините Министерството на труда и социалната политика предлага на вниманието на народните представители и приема като законодателни мерки, са много важни, но единствено и само те не са достатъчни. Колкото и да увеличим парите за социално подпомагане, каквито и ресурси да заделим за подпомагане на семействата с деца, няма да можем да решим този проблем.
Ако направим анализ на графиката на раждаемостта и на тенденциите, които са свързани с тази графика, ще забележим, че раждаемостта се увеличава не когато се увеличават социалните придобивки, а когато има очаквания за стабилност и за икономически растеж. Ето на тази плоскост според мен трябва да бъдат дискусиите и предложенията за решаване на този изключително важен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Следващото изказване е на народния представител Десислав Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Доста констатации чухме досега – колко са зле нещата. Някои от тези констатации дори бяха четени. А всъщност ние сме народни представители, които би трябвало да обикаляме страната, да се срещаме с електората, с нашите избиратели, и прекрасно да знаем колко е обезлюдена България и на какво дередже е българският народ. Добре, констатирахме го днес тук, в тази зала.
Другото, което чух от господин Адемов – много правилно той припомни досега какво е правено в тази посока. През 2006 г. – да, вицепремиерът Емел Етем оглавяваше такъв съвет, който се бореше с демографската криза. При президента Първанов тогава имаше консултативни съвети за национална сигурност, засягащи въпроса с демографската криза. Това е при управлението на тройната коалиция – БСП, ДПС, НДСВ. През 2012 г., по време на управлението на ГЕРБ – стратегия, която е актуализирана тогава.
Сега сме 2015 г., излизаме на тази трибуна и констатираме колко са зле нещата! Добрите намерения ги има. Както казваше Радой Ралин, „Погледнато формално, всичко е реално, но погледнато реално, всичко е формално”.
Как да направим така – този въпрос трябва да си зададем, че наистина да променим нещата? Наистина да променим нещата! Да направим така, че хората, които са в чужбина, да се върнат тук; тези, които са в България, да раждат повече, а възрастните хора да живеят по-дълго!
От „Атака” Ви го казахме доста отдавна. Тогава някои от Вас се подсмиваха, журналистите иронизираха. Ами когато повдигнем доходите! Когато направим пенсията – пак ще бъде най-ниската в Европейския съюз, около
500 лв. и когато направим заплатите около 1000 лв.! Тогава населението в България ще има средства, ще може да прави семейно планиране. Ще може да се каже: „Мога да си позволя в годините напред да гледам детето си, което ще имам”. Възрастните хора ще могат да си позволят по-добра храна, по-добри медикаменти и по-добро здравно обслужване. Хората, които са в чужбина, ще се върнат тук и ще кажат: „Искам да работя за благото на родината”.
Повдигане на доходите! Тогава как беше посрещната тази наша идея? С присмех. Журналистите казват: „Откъде пари, бе, господин Чуколов?”. Дори възрастни хора, които си виждат внучетата само по скайп, защото те са в чужбина, и те не вярват, че това може да се случи!
Във всички държави от бившия соцлагер, които минаха така наречения „преход”, се случи това, но ние трябва едва ли не да се примирим, че в България това не може и няма как да се случи!
Трябва да направим така, че да се случи. Иначе ще останем народни представители на… – няма да бъдем народни, защото няма да има народ, няма да има кого да представляваме. Това е нашето задължение.
Виждаме държави в Европейския съюз, които полагат неимоверни усилия в тази посока. Казваме, че трябва да върнем българите от чужбина. Ето, в Унгария – правителствена програма: 320 евро на месец на млад специалист, който се завърне в Унгария – подпомагане в продължение на дълго време, за да си стъпи той на краката и да работи в родината си. Виждаме как тези държави правят всичко възможно в бюджета им да влизат максимално средства, които да бъдат използвани в тази посока.
Как става това? Става, когато си отстояваш интереса. И друг път сме го казвали.
И Вие, господин Калфин, сте го иронизирали, представяйки го пред медиите превратно.
Да направим така, че тук, в България, парите да се задържат, да не изтичат извън страната.
Пак пример с Унгария: ЕРП, което работи против унгарския народ, се национализира – в унгарски ръце. В крайна сметка това се получава – печалбата в унгарски ръце, в унгарския бюджет и тези пари се използват по адекватен начин.
От „Атака” тук сме задавали въпроси на енергийния министър: колко всъщност е печалбата на фирмата, която експлоатира българските златни залежи? Оказа се, че става въпрос за милиарди, милиарди, обаче те не остават в бюджета!
Когато направим така, че тези пари да се събират в българския бюджет и да бъдат използвани правилно, адекватно, с необходимите социални програми, тогава ще се променят нещата. Иначе пак така ще си говорим, чудесно. Правителството ще изработи стратегия. Тази стратегия ще си я четем и след някой и друг парламент пак ще се повдигне въпросът. А дотогава? Дотогава нещата отиват на зле.
Моят призив към Вас, уважаеми колеги, е – тези дни е актуално да се казва как трябва да се слезе от метлата: да слезем от облаците и наистина да се захванем за работа. От партия „Атака” имате пълната ни поддръжка за това. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване има думата народният представител Георги Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички сме загрижени за демографските проблеми или демографската катастрофа в нашата страна. Всички искаме да набележим конкретни мерки.
Тук се казаха доста аспекти от демографската криза, но като представител на медицинското съсловие искам да кажа, че не е най виновно здравеопазването в България. Имаме си кусури, имаме си нерешени проблеми. С няколко числа мога да Ви докажа, че не е здравеопазването, което е в основата на демографската криза.
През 1960 г. средната възраст е 69 години, през 2000 г. – 70, през 2012 – 74. Да, населението застарява, но това се дължи и на постиженията на здравеопазването.
Ние, които сме в здравната сфера, имаме своите задължения, имаме своята мисия да спомогнем, но ние не можем да повишим раждаемостта, освен в персонален аспект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нека да обърнем повече внимание на икономическите и социалните проблеми и по-малко да се вторачваме в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
За изказване има думата народният представител Руслан Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Разискванията днес няма да бъдат достатъчни за задълбочено разглеждане на всички аспекти на демографската тема – демографските перспективи, демографската политика на България, но са първа, добра стъпка по пътя за постигане на устойчиво и дългосрочно политическо съгласие по отношение на предприеманите от държавата мерки и разумно управление на демографските промени.
Отмина времето, когато демографската политика се отъждествяваше единствено и само с предприемане на мерки за повишаване на раждаемостта. Тази политика е съотносима с целия жизнен цикъл на човека, с потребностите, очакванията и проблемите на всеки етап от неговия живот – не само с раждаемостта.
В условията на продължаващи икономически и социални трансформации, при трайно и необратимо поне през следващите няколко десетилетия намаляване и остаряване на населението, демографският дебат трябва да включва, освен темите раждаемост, смъртност и миграция, и темите, свързани с качеството на живот, с качеството на човешките ресурси. Затова, когато се дебатира по тази тема, е уместно и крайно наложително да се търсят и предлагат най-адекватни мерки за подобряване на жизнената среда и благосъстоянието на хората, повишаване на заетостта, продуктивността на доходите, подобряване качеството на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане, социалните грижи, подобряване на инфраструктурата и повишаване на солидарността между поколенията.
Факторите и причините, довели до тежките демографски дисбаланси, са комплексни. Поради това единственият възможен и правилен метод за управление на демографската промяна е комплексният метод – цялостен и интегриран хоризонтален подход. Демографските промени – ниска раждаемост, висока смъртност, намаляване и застаряване на населението, високи миграционни потоци, имат икономически и финансови отражения и измерения. Те се отразяват пряко върху устойчивостта на икономическия растеж и стабилността на социалните системи – пазар на труда, пенсионна, здравна и образователни системи, система на социално подпомагане, дългосрочна и социална грижа.
В дългосрочен план и без държавна намеса демографските промени ще доведат до още по-голямо забавяне на икономическия растеж – циклични и дългови кризи, натиск върху публичните финанси, риск за устойчивото развитие на социалните системи. Ето защо едни от възможните направления, в които трябва да се работи, са постигане на високо качество на човешкия капитал, висока производителност и продуктивност на труда, съчетани с нарастване на доходите, високи технологии и иновации, развитие на икономиката и производства с висока добавена стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Вяло и общо абстрактно протича тази дискусия, която е от изключителна важност не само за днешния ден на България, тя е важна за бъдещето на България.
Прави странно впечатление отсъствието на цяла парламентарна група, която очевидно...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Коя? Коя?
МИХАИЛ МИКОВ: ... не се интересува от тежките проблеми пред България не само на днешния ден, а на нейната перспектива, на нейното бъдеще.
Реформаторският блок имам предвид, за да не ме питате коя. (Шум и оживление.)
Резултатите, до които стигнахме, са последица от това, че държавата 25 години се оттегли от различни сектори. Политиката на по-малко държава ни води в челните класации – и европейски, и световни, по раждаемост, по смъртност, по продължителност на живота, и политиците говорят, а държавата все повече се отдръпва. Отдръпва се в областта на здравеопазването. Отдръпва се в областта на образованието. Социалният бюджет продължава да бъде остатъчна величина в най-бедната страна на Европейския съюз и страна, която, поради системно и продължително налагана дясна политика, отстъпва от водещите си позиции, които имаше в редица сфери, като образование, здравеопазване, култура и начин на живот.
Всичко това се случва, защото гордостта от ниските данъци и ниските доходи убива перспективата за развитие пред квалифицираните младежи на България, защото отвореният Европейски съюз им дава много повече възможности за доходи и за нормален живот – за тях, за семействата им. Този процес ще продължи, и никой чужд инвеститор няма да идва в България заради ниските заплати, ниските разходи за труд и ниските данъци, когато няма качествена работна ръка, наета от европейските предприятия. Това е фундаментален въпрос, който трябва да се разбере не само от министъра. Той трябва да се разбере от цялото правителство.
И докато бюджетът на Републиката продължава да бъде в зоната на 39 – 40% преразпределяне на брутния вътрешен продукт, нищо няма да стане, господин Министър. Далеч под европейските рамки и норми! Няма да стане тази работа, а само ще станат приказки.
Уважаеми народни представители, за 25 години в България не беше реализирана социална държава, и днес демографският въпрос, възлов за социалната държава, се превръща в опасност за българската демокрация.
Тези номера с технологиите, с начина на гласуване няма да решат другия голям проблем – за участието на българите в бъдещето на тяхната държава.
Уважаеми народни представители, тази дискусия е първа по рода си. Аз се радвам, че повечето групи, с изключение на реформаторите, я приеха като важна.
Смятам, че тя е много важна и за правителството, господин Министър, и трябва да се пренесе при Вас там – на „Дондуков”, защото сега се обсъжда бюджетът за следващата година, сега се залагат параметрите. Не на есен да има оправдания от типа „Няма пари!”, сега се решава. Не може да не търсим средства за бъдещето на страната. Кризата, катастрофата е видима и констатирана от всички.
Ние от БСП лява България имаме своя скромен принос – намаляване на данъците чрез прогресивно облагане на българските граждани със заплати до 1500 лв. – две средни работни заплати за страната; диференцирана ставка по отношение на бебешките стоки, защото без тези малки знаци хората ще продължат да смятат, че държавата е чужда, далечна от тях и ще продължат да гледат към Терминал 2 като по-добрата перспектива.
Уважаеми господин Министър, каква демографска и въобще каква социална политика да се прави, когато при 290 лв. линия на бедността, некоригирана от много време, при 380 лв. минимална работна заплата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), издръжката на един човек е 562 лв.? Какво разширено възпроизводство на нацията?! – Просто да не говорим!
Искам да благодаря на всички народни представители и групи, които имат ангажимент към тази тема. Тя наесен ще звучи много повече от различни страни – и тук в Народното събрание, ще звучи, вярвам, и откъм Министерския съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Реплики към господин Миков?
Заповядайте, господин Белемезов?
Вашата група има ли време? Групата Ви е с изчерпан лимит за времето, няма възможност. Репликите влизат в това време.
Има ли други желаещи?
Господин Лъчезар Иванов.
ГЕРБ има ли време?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Мисля, че темата, която разглеждаме, е изключително важна и трябва да я разглеждаме като надпартийна. Темата е изключително важна за нацията, за бъдещето на България.
Ще бъда по-конкретен. Казвам: надпартийна. Тук всички сме обединени в името на развитието и бъдещето на България. Имах възможността внимателно да изслушам част от изказванията. Тази политика не може да се прави от една политическа партия, от едно правителство. Когато говорим за демографския фактор, всички тук трябва да си дадем ясна сметка, че това е политика за 30 – 40 години напред, и затова по тази тема трябва да се води първоначално задълбочен дебат в обществото. Ние, политическите партии, като отразители на общественото мнение след този задълбочен анализ трябва да си дадем ясна сметка, че независимо от това какво се случва в политическия живот на една или друга партия, на едни или други избори, бъдещето на държавата, бъдещето на България, колкото и да звучи силно, е в нас, в нашите ръце. Ще кажа защо.
Това не може да бъде политика само на едно министерство. Тук трябва да бъде ангажиран целият български народ, всяко семейство, възпитанието в училищата, в детските градини.
Ще дам един прост пример, от който можем да се учим. Това е политиката, която провеждат в близка и нам съседна държава – Македония. Искам да обърна внимание на това как и по какъв начин те провеждат политиката за демографския фактор. Искам да кажа, че тук трябва да има обединение на цялото общество, включително и на религиозните общности. От тук трябва да започнем и да дадем сигнал, да бием камбаната, че демографският срив в България е страшен.
Трябва да започнем още от малки да възпитаваме децата в училище. Трябва да показват на децата в букварчетата как трябва да имат едно братче, две и така нататък, а не в изложбите, които се правят, да има по едно детенце, нарисувано на картината. Трябва да се започне от начина на мислене, от осъзнаването на този проблем. Това изисква обединението на всички във всички сфери. Това трябва да бъде всеобща политика, която да обхване обществото, да стане диалог, да стане ежедневие.
Но за съжаление нашето общество се раздира от различни проблеми, като започнете – икономически, финансови. Различия има много, но мисля, че по тази тема трябва да се води разумен диалог с всички политически партии, с неправителствени организации, с всички представители на религиозната общност. Само ако осъзнаем, осмислим и направим тези усилия, бихме могли действително да имаме някакъв принос за бъдещото развитие на България.
Считам, че този дебат днес би трябвало да постави началото и основата на създаването на една всеобхватна, цялостна програма – както хоризонтална, така и вертикална.
Няма да изчерпим всички теми тук, днес, но това е добър пример, че тази тема трябва да бъде разисквана в обществото сериозно и в дълбочина. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Групите нямат време.
Господин Вицепремиер, имате възможност в рамките до 10 минути...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, още когато миналия петък беше поискан този дебат, благодарих и ще го направя още веднъж, затова, че тази тема се постави в Народното събрание.
Темите, свързани с демографията и демографските проблеми, не са партийни, не могат да бъдат на едно правителство. Те са дългосрочни. Аз благодаря на всички, които със загриженост, а не от партийни позиции поставиха този въпрос в днешния дебат.
За да може да бъде дългосрочна тази политика, тя трябва да мине през Народното събрание.
Заради това може би основателните бележки, че се приемат различни видове документи, които след това не се изпълняват, за мен е задължително нещо, което съм споменавал – демографската стратегия да минава през Народното събрание – и като приемане на такава стратегия, и като отчитане всяка година на конкретните мерки, които са изпълнени.
Заради това аз си мисля по отношение на предложеното днес решение, с което се иска да се внесат краткосрочни и дългосрочни мерки, по-добре е Народното събрание да се занимае с нещо, което правителството подготвя в момента, и то е обсъждане и приемане на Национална стратегия за демографско развитие.
За Ваша информация, по действащата Стратегия от 2012 до 2030 г., която работи, съм помолил учени от БАН за анализ и те в момента работят по нея. Срещаме се и с други политически сили и експерти, които имат предложения по нея. Договорът с БАН е до края на годината да бъде извършен този анализ. Ще ги помоля да ускорим този процес. Във всички случаи до края на годината или в началото на следващата година предлагам да се внесат не краткосрочни и дългосрочни мерки, а Стратегията за демографската политика да бъде цялостно и подробно обсъдена от парламента.
Предлагам парламентът, заемайки се с тези мерки, да работи с документа, с който би трябвало да работи и който е дългосрочен.
Има ли нужда от стратегия? Да, има нужда от стратегия. Могат да се предлагат чудесни мерки в една или друга област, обаче те не биха решили цялостния проблем. Демографските проблеми обхващат различни области – на управлението, на науката. Няма как с предприемането на една или друга мярка да се търси ефект. Трябва да има демографска стратегия. Тя не е празен документ.
Всяка година – нещо, което ще предложа – парламентът би трябвало да изслушва доклад за изпълнението на конкретните мерки, заложени в тази стратегия. По този начин политиката ще стане парламентарна политика.
Третото нещо, което предлагам, е процедура, която тече от 2012 г. Доктор Адемов я спомена сега. Има и добър опит в Германия – всеки проект да минава през демографска проверка – по какъв начин съответният законопроект ще се отрази на демографската политика. Не е сложно. Имаме опита на водещи европейски страни, които го правят. Лично аз ще предложа тогава, когато се приемат нормативни актове, да има подобна оценка за всеки от тях.
Това са трите мерки, които мисля, че ще направят парламента съпричастен към определянето, провеждането и отчитането на демографската политика в страната, и то съпричастен по отношение на конкретни мерки и конкретни политики.
Данните, свързани с демографията, се измерват от различни източници. Те показват едни и същи резултати. Няма да Ви чета числа, но няма как да се изненадваме от числата. Измерват се от Националната статистика в България, Европейския съюз чрез Евростат и специална комисия към Съвета на финансовите министри към Екофин, измерват се от ООН, измерват се от Световната банка. Общо взето всички прогнози показват, че за България ако не се вземат мерки, свързани с демографията, които да са ефективни, до
2050 г. до 7% годишно ще спада брутният вътрешен продукт или ще расте с 0,7% по-малко годишно, ако останат сегашните тенденции в демографската политика.
Мерките, които в момента предприемаме и които не са малко, за тях стана дума – хората да влязат по-активно на пазара на труда, да намалее младежката безработица, доходите да се увеличат – те намират временно решение. Това са данни, които се отчитат от всички институции, които се занимават с демографията. Те ще дадат краткосрочен ефект.
Дългосрочният ефект е свързан с различен тип икономика, в която един работещ произвежда много повече. Няма да цитирам числата, които и в България, и в цяла Европа ще доведат до съотношението между един работещ и пенсионерите в страната. Без промяна на цялостната икономика, без промяна в производителността, с каквито и да е данъчни и други мерки няма да можем да решим въпроса.
В стратегията, която в момента работи – тази, която споменах, че ще предложа на Вашето внимание до 2030 г., има шест показателя и 65 индикатора, които измерват политиката в демографската област. Показателите са темповете на намаляване на броя на населението, адаптиране на политиката на семействата и децата към стареенето на населението, адаптиране на политиката на пазара на труда към застаряването на населението, образователната политика, миграцията и интеграцията, здравният статус на населението. Това са шестте области, които имат отношение към крайните резултати на демографията. Не можем да ги измерваме само с броя на населението. Вчера излезе Годишният доклад на ООН за тенденциите в световното население. В най-бедните страни най-бързо се увеличава населението. Ако това е критерият и търсим бързо увеличение на населението, то тогава гледаме към страни с голяма бедност и големи неравенства.
Това, за което трябва да говорим, е качеството на живот. Това правят европейските страни. Така че всички области, които споменах, включително здравеопазването, включително образованието, включително готовността и възможността за съчетание на отглеждането на децата с работа и с кариерата, са изключително важни политики. До края на годината правителството ще внесе Законопроект за равните възможности между мъжете и жените. Разликата в пенсиите в момента на мъжете и на жените е 40%. То се дължи на две неща – жените получават по-ниски доходи и се пенсионират по-рано. Четиридесет процента е разликата в пенсиите.
Една жена – по данни на Европейския институт за равенството на половете, работи седем пъти повече от съпруга си в изпълнение на семейните задължения и около три пъти повече при отглеждане на децата. Когато дадем възможност хората да могат да съчетават работата си с домашни задължения, с отглеждане на деца, тогава ще дадем и повече стимул не само за раждаемост, а и за качеството на живота.
Редица мерки, които са свързани и с доходите, разбира се, и със съчетанието на трудова с домашна заетост, и с политиката към хората с увреждания – изключително важна политика, политиката към децата, тази година завършваме процеса на деинституционализация за деца с увреждания; няма да има повече домове от стария тип на деца с умствени или физически увреждания; започва програма, по която се работи от няколко години – доктор Адемов знае – със Световната банка за ранно включване, където деца с увреждания в редица общини ще започнат да получават грижи от много рано – това прави хората пълноценни. Това е демографската политика.
Завършвайки, още веднъж предлагам на парламента тези три мерки, за да може демографската политика да стане действително парламентарна дейност: приемане на Националната стратегия, изслушване на годишни отчети за нейното изпълнение по конкретните показатели и изработване на механизъм, с който да се прави демографска проверка на всеки един законопроект, който минава през правителството.
Мисля, че това ще направи действително демографската политика парламентарен въпрос и, надявам се, да бъде, както днешната дискусия, не партиен, а действително от загриженост към държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Вицепремиер! От Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Проекта на решение, предложен от колегите, като правим предложение за редакция по отношение на срока. Срокът, който са предложили колегите – 31 октомври, считаме, че ще бъде кратък. Предлагаме да бъде до 30 ноември. Считаме, че в хода на бюджетната процедура, когато се обсъждат всички закони, свързани с бюджета за следващата 2016 г. и по отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване, и този на Националната здравноосигурителна каса – само така дебатът би бил полезен, когато в бюджетна процедура пред парламента се представят от изпълнителната власт краткосрочните и дългосрочните мерки за справяне с демографската криза.
Всички сме убедени, че може би това е най-сериозният проблем пред страната ни. Като народен представител от Северозападна България, която по всички европейски и национални статистики, е район с най-силно намаляващо население, с най-голям удар на демографската криза, не мога да не взема отношение и да не кажа, че в тези краткосрочни и дългосрочни мерки трябва да бъдат предвидени не само мерки за пазара на труда, за младежката безработица, за производителността на труда, но трябва да бъдат интегрирани и трябва да засягат и образователния, и здравния статус, и качеството на живот, както казахте Вие, и равни възможности за всички.
Подкрепяме концепцията Ви по отношение на грижата към децата и на семействата, които отглеждат деца, които отглеждат и деца с увреждания. Това е политика, която е била приоритет в предходното правителство на ГЕРБ и неведнъж сме дебатирали по темата за деинституционализацията и за това как домовете за отглеждане на децата, лишени от родителска грижа трябва да бъдат различни и трябва да не съществуват. Тази родителска грижа трябва да бъде от нов тип.
Радвам се, че сега има приемственост, че всички, които сега сме в пленарната зала, ще се обединим за едно решение – да начертаем – Вие като изпълнителна власт, а ние да Ви подкрепим като законодатели – дългосрочните и краткосрочните мерки срещу демографската криза.
Жалко е обаче, че липсва една група, която традиционно заявява готовност за реформи. Жалко е, защото, както казах, трябва да има интегрирана политика по отношение на населението за преодоляване на демографската криза, а това не става без да има пряка връзка със здравеопазването, с образованието.
Господин Вицепремиер, надявам се, че диалогът, който липсва в момента и мнението на колегите от Реформаторския блок, във формата на изпълнителната власт и на Министерския съвет Вие ще успеете да проведете с колегите си господин Танев и господин Москов; защото това е политика за България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Колеги, дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
В началото Ви прочетох Проекта на решение.
Има постъпило предложение визираният срок в Проекта на решение – 31 октомври 2015 г., да бъде сменен с 30 ноември 2015 г.
Гласуваме предложението за удължаване на срока.
Гласували 127 народни представители: за 121, против 6, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение с актуализацията, която направихме във срока.
Гласуваме пълното съдържание на решението.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието единодушно.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Въпрос ще бъде зададен към господин Калфин, след това ще отговаря госпожа Бъчварова.
Към господин Калфин има питане от народния представител Георги Кадиев относно политика на правителството спрямо хората с увреждания. (Народни представители напускат пленарната зала.)
Моля Ви, шумът в залата е много висок, не може да се провежда нормално контролът.
Очаквам в залата господин Георги Стоянов Кадиев да зададе питането си към господин Калфин относно политика на правителството спрямо хората с увреждания.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Питането ми е по отношение политиката на правителството спрямо хората с увреждания.
Уважаеми господин Калфин, в работата Ви като министър на труда и социалната политика акцентирате върху условията за пенсиониране и труд. Подобен фокус се пренася и спрямо хората с увреждания, където основните въпроси, които се дискутират, са заетостта, пенсиите, информацията за предстоящите реформи в политиката по уврежданията, като често, за съжаление, се стига до противоречива информация и объркване на част от хората. Това води и до тяхната тревожност, за което те са сигнализирали мен като народен представител.
Сред основните теми, които се поставят, е недостатъчната ефективност на ТЕЛК за идентифициране на специфичните потребности на хората с увреждания. Комисията по ТЕЛК освидетелства, а не прави оценка на увреждането. Задачата е да се установи процента загубена работоспособност въз основа на набор от диагнози. Така никой не оценява съхранения капацитет на човека да води независим живот, тоест да взима решения сам или с подкрепа за собствения си живот, да работи, да има семейство и да се социализира. Издаваният документ също отразява здравния статус на индивида, както и намалената му работоспособност спрямо човек без изброените в решението на ТЕЛК диагнози. Ролята на документа е да осигури на хората пенсии, социални помощи, а не достъп до ресурс за подкрепа и социално включване.
В тази връзка питането ми към Вас е: какво е становището Ви относно предложението да се издава разширена епикриза от болнично заведение, която да бъде последвана от задълбочена и комплексна индивидуална оценка за потребностите на човека с увреждания? Следвайки тази логика, индивидуалната оценка трябва да има правна стойност за представяне на необходимата подкрепа за всеки човек с цел неговата независимост, трудова и социална реализация, а не просто получаване на социални помощи за оцеляване.
Създаването на подобни специализирани оценки може да замени или да допълни решенията на ТЕЛК, които ограничават решенията си до загуба на работоспособност, без да се прави разграничение между видовете труд, които биха могли да се полагат.
Към момента изпълнението на Закона за интеграция на хората с увреждания е възложено в основната си част на Агенцията за социално подпомагане, като така не може да се провежда реална комплексна политика спрямо хората с увреждания. Подкрепата на държавата по-скоро се свежда до раздаване пари на калпак под формата на социални помощи, което ангажира значителен публичен ресурс, без постигане на качествена промяна в живота на хората с увреждания.
В тази връзка питането ми е: какви са намеренията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на Закона за интеграция на хората с увреждания, който е основополагащ за всички политики в тази сфера?
Обмисля ли се преструктуриране и овластяване на Агенцията по уврежданията като й се вменят отговорности, свързани с индивидуален подход и оценка на увреждането, както и със социалната реализация на всеки човек с увреждане?
Към момента доставчиците на услуги за хора с увреждания получават субсидия като национално представени организации за хора с увреждания, а същевременно значителна част от хората с увреждания, водещи активен живот, остават извън тези организации и нямат усещане да са представени в тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Заповядайте за отговор, господин Заместник министър-председател – до пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, имал съм възможност не един път да отбележа становището си по въпросите, които поставяте. Действително поради причини, свързани с дневния ред и на правителството, и на парламента през последните месеци говорихме доста активно за пазара на труда и за темите, свързани с пенсионното осигуряване. В рамките на втория дебат по пенсионното осигуряване постигнахме съгласие включително със социалните партньори, със синдикати и работодатели. Това съгласие е публично огласено – вече започва да се извършва дейност, и след лятната ваканция ще продължим активно. Надявам се в рамките на есента да започне да се проявява и в рамката на различната политика, която ще имаме или ще предложим на парламента за хората с увреждания.
В какво се състои тя? До голяма степен съответства на духа на това, което Вие споменахте. В момента хората с увреждания получават решение за тяхната функционална възможност да се трудят. Това са решенията на ТЕЛК. След получаването на решението на ТЕЛК, което се удостоверява от съответната комисия, евентуални проверки по това решение са единственото възможно действие. Освен това те се правят и по документи. Всички следствия след това – какво получава съответният човек, съответната степен на намалена функционалност или на увреждане – следват автоматично. Този подход не е добър. Не отговаря на индивидуалните нужди на хората. Създава условия за разпиляване на ресурс, който и без това е малък, и в крайна сметка един значителен за възможностите на българската икономика и държава ресурс, отива при недостатъчно добра измеримост на ефекта от тези средства.
Моето мнение е, че този ресурс не трябва да се спестява и всички тези упражнения, които ще направим, няма да бъдат за спасяване на пари, а за да може много по-ефективно тези средства да отиват към хората, които действително имат нужда от тях.
Механизмът, който предвиждам, е този, който Вие споменахте: след издаването на медицинската експертиза ще има медико-социална комисия, в която лекари и социални работници ще преценяват за всяко едно лице какво би могло да се предпише – и като социални средства, и социални програми, и като възможности за връщане обратно на пазара на труда. За мен трябва да бъде водещо създаването на възможности хора с увреждания да бъдат пълноценни и да бъдат на пазара на труда.
Има подобни програми. За съжаление, те са за субсидирана заетост и в момента, в който свърши програмата, тези хора остават отново без работа.
Между другото, доста трябва да се потрудим, надявам се с помощта на парламента, да променим стереотипите, които съществуват при голяма част от работодателите, които избягват да наемат хора с увреждания.
Тази втора комисия ще работи на основата на стандарти. В момента работна група разглежда стандартите на Световната здравна организация, опита на други европейски страни, които прилагат точно такава политика към хората с увреждания. Точно това налага и известното забавяне. Това е една експертна работа, която е много обемиста и, която, преди да предприемем политическите решения, би трябвало да бъде извършена.
По отношение на законодателството в момента – в работни групи работим изцяло по нов Закон за социалното подпомагане и по промени на Закона за хората с увреждания. В момента, в който напреднем, те ще бъдат широко обсъдени.
Това, в което мога да Ви уверя, е, че нищо не се прави за хората с увреждания без тяхното участие. На всяка една стъпка те са и ще бъдат консултирани.
Вие поставихте въпрос, който е изключително важен. Искам да използвам последната минута, именно свързана с него – за представителността на националните организации. Има критерии, има Съвет за хората с увреждания, има много хора, които претендират че не са добре представени през тези организации. Аз мисля, че тук би трябвало и самите хора с увреждания да потърсят такова представителство, на което да имат доверие. Готов съм да огледаме още един път критериите за участие в този съвет, но държавата трябва да говори с партньор. Този партньор би трябвало да бъде в състояние да изразява колективни желания, приоритети, да консултира съответната общност. Затова на мен много ми се иска и хората с увреждания да бъдат в състояние, да бъдат и подпомогнати, но и да бъдат в състояние да преценят кой би могъл най-добре да представлява техните интереси.
Имаме нужда от подобен диалог, който, за да бъде ефективен, те трябва да бъдат адекватно представени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Кадиев – до два допълнителни въпроса според Правилника.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, трябва да кажа, че съм удовлетворен до голяма степен от отговора Ви. Това, което разбрах, е, че Вие ще преразгледате законодателството и вероятно ще предложите промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Разбрах също така, че вероятно ще има и известно преструктуриране на Агенцията за хората с увреждания като й се вменят отговорности, които тя няма в момента.
Най-големият проблем с ТЕЛК-овете е това, че те не са достатъчно индивидуални, което и Вие признахте. В България има стотици хиляди хора с телкове, всеки от тях е свой особен случай и поради тази причина има и десетки представителни организации. Нормално е някои от тях да не се чувстват достатъчно добре представени както при взимането на мнението им, така и при финансирането, което получават. Една част от тях стигнаха и до мен, поради което задавам и този въпрос.
Наистина бих приветствал, ако е възможно да включите и мен, всякакъв разговор за тези критерии за национално представяне и евентуално промяна на начина, по който се определят тези организации, тъй като все пак това е важно за тези хора. Аз не пожелавам на никой нито да има решение наТЕЛК, нито да бъде част от тези организации, но ние всички трябва да се грижим за тях, защото те са част от обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Желаете ли да вземете отношение, макар че нямаше формулиран въпрос? Не.
Благодаря Ви, господин Кадиев.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова. Първи своя въпрос ще зададе народният представител Светослав Белемезов относно обезпечаване с индивидуални средства за защита на населението при бедствия.
Господин Белемезов, заповядайте да развиете своя въпрос.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Според чл. 13 от Закона за защита при бедствия се урежда необходимостта от обезпечаване на така наречените „индивидуални средства за защита на населението”, които индивидуални средства са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия.
В чл. 13, ал. 2, точки от 1 до 4 изрично е посочено как запасите от индивидуални средства се създават, съхраняват, обновяват, поддържат, предоставят и отчитат.
Също така в чл. 13, ал. 3, от Закона за защита при бедствия, се вменява задължението, че индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от Министерството на вътрешните работи.
С оглед на гореизложеното, уважаема госпожо Министър на вътрешните работи, бих желал да отправя към Вас следния въпрос: спазват ли се от Министерството на вътрешните работи предписанията на Закона за защита при бедствия по отношение на регулярните доставки на индивидуални средства за йодна профилактика към общините и правят ли се периодични анализи за готовността на институциите и по-конкретно МВР, респективно общините, да се справят с потенциални бедствия и бедствени ситуации на територията на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, йодната профилактика като защитна мярка се извършва съгласно критериите за прилагане на защитни мерки, заложени в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария. Населението, подлежащо на йодна профилактика в страната, наброява 4 млн. 20 хил. 490 души, съгласно получени данни от НСИ. В Приложение № 47 на Външния авариен план на АЕЦ „Козлодуй” са посочени осем населени места на територията на общините Козлодуй и Мизия, както и допълнително 35, разположени на територията на общините Козлодуй, Мизия, Оряхово, Хайредин, Бяла Слатина, Борован, Криводол, Вълчедръм, Лом и Бойчиновци. В изброените 43 населени места таблетките калиев йодит са раздадени на населението.
През 2012 г. са подновени препаратите за йодна профилактика на стойност 1 млн. 942 хил. 448 лв. за населението в областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Русе, Силистра, както и София град. Те са със срок на годност до 2017 г. и са предоставени на общините. Осигурен е и резерв на Единната спасителна система. През 2014 г. средства за йодна профилактика са осигурени за областите Бургас, Варна, Добрич, Разград, Търговище и Шумен със срок на годност до 2019 г. в размер на 979 хил. 799 лв. за 2 млн. 157 хил. 36 души или около 54% от населението на страната. В останалите 15 области средствата за йодна профилактика са с изтекъл срок на годност и затова в бюджетната прогноза за 2015 г. сме заявили средства за тяхното подновяване, но към момента няма отпуснато финансиране.
В тази връзка в бюджетните прогнози за 2016 – 2018 г. на МВР също сме предвидили средства за закупуване на препарати за йодна профилактика за подмяна на тези, които са с изтекъл срок на годност. В случай че за 2016 г. не бъдат отпуснати средства по бюджета на МВР, ще търсим друго финансиране и ще видим дали това не може да стане през Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
По отношение на периодичните анализи. Да, в МВР се изготвят такива анализи за различни дейности, включително и за готовността на институциите да се справят с потенциалните бедствени ситуации. Разчитаме при обсъждането на новия бюджет за 2016 г. да ни подкрепите и сумата за необходимата йодна профилактика да бъде включена в бюджета на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Вицепремиер! Парламентарната група на АБВ изключително много работи в направление „Сигурност” и знаем, че всеки един от въпросите, които засягат националната сигурност, сигурността на гражданите в Република България е жизненоважен към настоящия момент. Този въпрос е един от тях. Ние естествено ще водим битки и разговори, обсъждания в посока на това бюджетът на МВР за 2016 г. да бъде значително подобрен, за да не изпадаме отново в хипотезите, в които за жизненоважни въпроси, касаещи сигурността, държавата да няма средства, да я гарантира. По този начин ние отваряме един много сериозен фланг, чрез който казваме на българската общественост: „Вие не сте защитени, защото нямаме пари.”
Апелирам изключително много да се работи в тази посока и да се търси максимален консенсус на ниво Министерски съвет и в парламента по отношение на средствата, които са необходими на Министерството на вътрешните работи, защото смятам, че за мен ще бъде държавно престъпление, ако един такъв инцидент се случи на територията на Република България и ние постфактум да търсим решението за справянето с последствията. Вярвайте ми, тогава ще плащаме много повече пари, за да се справим със самите последствия и ще бъде изключително тежко за самото население и за пострадалите, отколкото ако взимаме навременни мерки и работим по-превантивно.
В този дух споделям Вашето виждане, че ще бъде необходимо в края на годината да обсъждаме бюджета в по-различни параметри от тазгодишния. Аз знам, че Вие сте министър, който пое Министерството на по-късен етап и не сте имали възможност да участвате в тези процеси, затова вярвам, че и самото мнозинство в парламента ще одобри такава позиция, не само Министерството на вътрешните работи, но и на повечето парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Ще ползвате ли дуплика, госпожо Министър? Не.
Продължаваме с питане от народния представител Светослав Белемезов относно стратегията на правителството за решаване и превенция по недопускане на конфликти и напрежение в райони като село Катуница, село Гърмен и кв. „Орландовци”, град София.
Заповядайте, господин Белемезов, да развиете своето питане.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Бъчварова – министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът с напрежението в райони като Катуница, Гърмен и столичния квартал „Орландовци” продължава да бъде на дневен ред, с оглед анализа и оценката на националната сигурност в България. Поради тази причина си позволявам да задам въпрос към Вас, който касае питането: каква е конкретната позиция на правителството, респективно на Министерството на вътрешните работи и каква е визията по превенцията и недопускането на подобен род конфликти отново на територията на Република България?
От друга страна смятам, че въпросът, който поставям, е изключително актуален, поради причината, че такъв тип конфликти и проблеми на територията на нашата държава са се случвали нерядко в условията на предстоящи избори, особено местни избори.
Ние като парламентарна група в хода на обсъжданията на тези проблеми имахме възможност ясно и недвусмислено да изразим нашата позиция. Нашата позиция се свежда до няколко основни приоритета, два от които са: на първо място, в превенцията за недопускане на подобен род конфликти и в обща стратегия и визия на правителството за решаване на такъв вид конфликти трябва да участва не само Министерството на вътрешните работи. Тук трябва да бъде Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Националното сдружение на общините и така нататък.
На второ място, ние предложихме вариант за създаването на една обобщена карта, която да даде общия анализ на това кои са критичните точки по места в България. Анализите посочват, че те са критични заради първо, второ и трето и съответно произтичащо от това трябва да бъдат взети превантивни първи, втори и трети мерки за недопускането на такива конфликти.
В едно от изслушванията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на която аз съм член, Вие имахте възможност да предоставите своя анализ, обобщен в една такава карта. Ще Ви помоля да споменете за нея отново, за да може българската общественост от тази висока трибуна да знае, че всъщност такава карта вече е изготвена и би следвало да се работи по нея.
С оглед на всичко това, което споменах, искам да Ви попитам конкретно: има ли вече изготвена правителствена стратегия за решаване, превенция и недопускането на подобен род конфликти? Каква е визията на МВР като един от основните двигатели за решаване на тези проблеми за случилото се до момента? Каква е Общата стратегия на създадения непосредствено след последните събития Национален съвет за превенция не престъпността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор до пет минути – министър Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, дами и господа народни представители, уважаеми господин Белемезов! Стратегията за превенция на престъпността за периода 2012 – 2020 г. е приета преди три години от Министерския съвет по време на първия управленски мандат на ГЕРБ. Едва сега – само преди месец, ние възстановихме Съвета по превенция и борба с националната престъпност като органът, който трябва да осъществи политиките и да гарантира изпълнението на мерките, които са заложени в тази Стратегия. Затова смятам, че възобновяването на работата на Националния съвет е една много важна крачка напред в усилията ни в тази посока.
Първото заседание беше проведено само преди няколко седмици. Там участват представители на всички министерства, включително представители на Националното сдружение на общините с идеята, която и Вие тук очертахте от трибуната – да се постигне един синтезиран ефект от усилията на всички ведомства и администрации за решаването на този проблем. Мисля че вече на всички е ясно, че единствено усилията на МВР не могат да решат проблема, те могат да ограничат негативните явления, могат да влияят на конкретна ситуация, но не могат да решат проблемите, натрупани толкова дълго време в годините.
Освен това рестартирането на Съвета отговаря и на разбирането ни, че само в партньорство можем да продължим да действаме. Ние действахме така, инициирайки такъв род партньорство в Гърмен още в първите дни, когато се появи там конфликтът и това даде много добри резултати. Досега продължаваме да работим основно заедно с МРРБ и с МТСП, за да търсим решение на проблемите, до които стигаме. Знаете, че в Гърмен в началото имаше саморазрушаване на някои от къщите. Проблемът там с незаконните постройки е изключително драстично силен, защото те са изключително голям брой. Но заедно с двете министерства търсихме възможности основно да осигурим и да предложим на семействата, чиито домове трябва да бъдат разрушени, възможност за настаняване.
От страна на МРРБ има предложение, което ние приехме, одобрихме на Министерския съвет в една дискусия, предложено е на областния управител да се намерят сгради, които са държавна собственост, които да се предложат за настаняване.
Веднага искам да кажа, че при развитието на усилията ни в тази посока по отношение на Гърмен, срещнахме един друг проблем, който се оказа много съществен и по който трябва да мислим възможности за принципното решаване. Той е нежеланието или невъзможността от страна на местната власт да се изпълни едно или друго решение. Например и общинското ръководство, и кметът на общината се отказаха да предложат настаняване в близки сгради заради опасността да провокират нови вълни на недоволство сред населението, въпреки че това беше задължение по изпълнение на техните законови правомощия. Затова се намеси областният управител изключително активно и конструктивно. Той присъства и на последното заседание на общинския съвет, където се приеха решения за изпълнение на необходимите мерки да се обяви ПУП на територията, да се дадат парцели, върху които вече жителите на Гърмен, които са в ромската махала и предстои да бъдат разрушени жилищата им, да могат да си построят законни жилища. Това е по отношение на конкретния пример каква е философията ни за начина, по който оттук нататък трябва да решаваме проблемите. Но си даваме сметка, че това да овладееш една ситуация не е достатъчно. Политическата ни и управленска отговорност изисква разработване и по-дългосрочни политики. В тази посока са най-големите ни усилия в момента.
Затова още на първото заседание предложих представителите на всички ведомства да ни изпратят доклади с мерките, които те предприемат по ограничаване на престъпността, за да можем да направим един общ план и не просто да ги съберем на едно място, но и да ги надградим, така че да имаме по-цялостна стратегия.
Имам сигнал, че времето ми изтича.
Може би при уточняващия въпрос ще мога да Ви дам повече информация. Но Вие сте свидетел на усилията ни, защото няколко пъти сме обсъждали тази тема, включително и във Вътрешната комисия, където съм Ви информирала подробно за нашите усилия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате право на до два допълнителни въпроса, господин Белемезов, в процедурата по Вашето питане.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Да, ние сме имали възможност да обсъждаме тази тема в генерален аспект на различни заседания, включително в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, включително и на срещи, организирани в парламента от парламентарни групи, в които са участвали, между другото, всички парламентарни групи. Всеобщото мнение на всеки един от народните представители, които следят темата, свързана със сигурността, е че наистина Министерството на вътрешните работи полага необходимите усилия в тази посока. Но също така всеобхватно е мнението, че това не е достатъчно и че това не трябва да бъде единствено и само във Вашия прерогатив. Тук, напротив, трябва да се търси една комплексна, мащабна стратегия, която да бъде инициирана и в чието изготвяне да участват максимален брой институции, които би следвало да носят отговорност за този тип политики в България.
Приветствам усилията Ви в създаването на Национален съвет, който би трябвало да излиза при такъв тип проблеми с конкретни решения, които да бъдат производни и произтичащи за всяко едно от министерствата в България.
Моят уточняващ въпрос беше зададен и на Комисия по вътрешна сигурност – защо другите институции мълчат до момента? Защо българската общественост и хората, с които разговаряме по места, остават с впечатлението, че до момента се чува единствено Вашият глас по този проблем? Къде са останалите институции? Казахте, че сте инициирали определени срещи. Има ли всъщност конкретен ефект от тях? Произлиза ли нещо, което може да бъде разписано и което може да бъде сведено до вниманието на всеки един от народните представители и ние като представители на народа, правейки срещите по места в страната, да имаме възможност да ги запознаваме с тези предписания на правителството по отношение на сигурността? И ние да съветваме хората какво би следвало да се случва и да се правят в своите региони, живеейки там, по места, съжителствайки в смесени райони и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това всъщност е единственият ми уточняващ въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, фактът, че МВР първо посрещна предизвикателството да се справи с възникналите проблеми в две от населените места, в които живеят съвместно роми и българи, не означава, че останалите министерства и моите колеги не са отнасят с разбиране и не действат по този въпрос.
Ще повторя, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с министър Павлова и Министерството на труда и социалната политика и с вицепремиера Калфин сме в непрекъснат контакт. Няколко от срещите, които проведохме с тях, бяха съвместни. Те доведоха, според мен, до резултат, който промени по някакъв начин позицията на кмета и на Общинския съвет в Гърмен, за да могат да вземат правилните решения. Разбира се, има още много какво да се направи с оглед координиране на усилията. Аз мисля, въпреки че не е изцяло в правомощията на МВР, но ако зависи от инициативата на МВР този процес да продължи, нямам нищо против да поема и тази допълнителна инициатива.
Става въпрос обаче за много широкообхватна политика и за нейното правилно разработване. Освен всичко друго, социално чувствителен е нашият подход при разрешаването на проблемите и в „Орландовци”, и в Гърмен и беше с цел да приложим Закона и мерките, с които разполагаме по начин, по който да не пренебрегваме или да дискриминираме едната от конфронтиращите се страни. Мисля, че успяваме в тази посока. Това ще бъде стилът при решаването на тези проблеми.
Мисля, че най-сигурният фактор за интегриране на ромското население към цялостната обществена структура е точно това – да разбере, че към него няма специфични мерки, а че те са като към всеки един равноправен гражданин на държавата ни. Ние имаме план с мерки на МВР, които прилагаме в момента.
Картата, за която споменахте, е готова. Там са регистрирани и описани всички критични зони, нивото на криминализация на отделните общини. Това, което е много интересно, че всъщност зоните на социално напрежение се получават там, където няма толкова висока ромска криминогенност. Тоест, факторите са различни, много са. Обикновено поводите са от битов характер, но след това се разразяват като по-задълбочени конфликти.
Много активно работим по това, разкриваме щатни бройки, за да привлечем на длъжност „Сътрудник по охраната” представители на ромската общност.
Разработихме тези готови бланки, по които българите или застрашените да могат да сигнализират полицията, така че да следим първата картина. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имаме още поредица точки – до девет, които изпълняваме в момента в този план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви госпожо Заместник министър-председател.
Господин Белемезов, имате възможност да изразите отношение до две минути.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер за отговора на уточняващия въпрос.
Всъщност подобен род конфликти потенциално биха могли да се случват на територията на Република България, където силно е дестабилизирана местната сигурност – там, където отсъства реалната интеграция на малцинствените групи. По презумпция казвам, че от това явление, наречено „битова престъпност”, което вилнее през последните няколко години в България, всъщност страдат не само български граждани, но в същото време и роми, които също са български граждани, респективно граждани на Европейския съюз.
В този порядък ние би следвало да взимаме наистина всеобхватни решения, да подобряваме изключително много тези райони в страната, където общото образование на населението е ниско, където преобладават предимно малцинствени групи. Изключително много трябва да се фокусираме върху тях и да положим максимални усилия за интегрирането на ромите в България. Защото и сред тях има хора, които държат на възпитанието на своите деца, държат да работят, държат да плащат данъци, да бъдат равноправни граждани на Република България и да носят не само позитивите от така наречената „политическа система – демокрация”, като права, но в същото време те носят и своите задължения, които предполагат и произтичат от едно демократично общество.
Пак казвам, от името може би на голяма част от народните представители – ние отчитаме като много положителен факт Вашите усилия в тази посока. Изключително много ще се радвам, ако непосредствено след парламентарната ваканция ние, парламентарно представените политически партии, имаме възможност да седнем на обща дискусионна маса с представители на изпълнителната власт и от неправителствените организации, разбира се, в която наистина да разгледаме тази проблематика и да се опитаме по различните сечения да търсим максимални решения, които да окомплектоваме в работеща национална стратегия, тъй като до този момент тя очевидно не работи ефективно.
Пожелавам Ви успех! Надявам се наистина в началото на месец септември да имаме възможност да разгърнем една такава дискусия в българската общественост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Преминаваме към последния въпрос, предвиден за днес към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Въпрос от народния представител Станислав Станилов относно затруднения пред служители на Министерството на вътрешните работи да се явят на конкурс за по-висока длъжност в годината, през която са придобили по-висока образователно квалификационна степен.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете своя въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Може би не е достатъчно известно на българската общественост, но в МВР работят и служители, които не се задоволяват с постигнатото, а се стремят да повишат своята професионална и образователна квалификация. Оказва се, че съществуват пречки от формален характер, които не позволяват явяването на конкурс за по-висока длъжност в годината, през която са придобили по-висока образователно-квалификационна степен.
Съгласно чл. 4 от Наредба за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност за държавните служители в МВР, всеки кандидат подава нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование, при завършено образование в чужбина – удостоверение за признато образование.
Ако направите проверка в университетите, ще установите, че от дълги години завършилите висшисти получават дипломите си със закъснение. Процедурата бе утежнена допълнително след 2009 г., когато бе добавено изискването в дипломата да се поставя холограмен стикер. Докато не бъде предоставен този стикер от Министерство на образованието и науката, служителите на МВР не могат да се явят на конкурс, защото не могат да представят копие от диплома. В повечето случаи те са принудени да чакат нов конкурс през следващата година. За да не се демотивират служителите, би могло те да представят удостоверение от съответния университет, че предстои да им бъде издадена диплома и да подпишат декларация, че удостоверението не е документ с невярно съдържание.
В тази връзка, моля да ми отговорите: какви са възможностите служителите на МВР да се явят на конкурс за по-висока длъжност в годината, през която са придобили по-висока образователно-квалификационна степен, ако представят съответното удостоверение? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
За отговор – заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, в представянето на въпроса си Вие отбелязахте, че забавянето, което съществува при получаването на дипломата е в рамките на процедурите, които извършват университетите. Тоест, забавянето е в компетентността и отговорността на висшите учебни заведения. Същевременно забавянето на холограмните стикери на дипломата е отговорност на това министерство и би следвало да се отправи питане към тях, за да могат да кажат какви са възможностите за преодоляване на това забавяне.
В Закона за висшето образование и в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, не е предвидено завършването на образователно квалификационна степен на висшето образование да се удостоверява с друг документ, различен от диплома.
Връщането на конкурсния принцип, като елемент на израстването в системата на сигурността, е ангажимент, който ние поехме пред обществото още в предизборната си кампания и изпълняваме този ангажимент. В Министерския съвет записахме и приехме програма на правителството, където в Глава „Сигурност и обществен ред” приоритет е възстановяване на конкурсното начало в МВР.
С промените в Закона за МВР от месец февруари бе възстановено конкурсното начало в системата и наредбата, която урежда провеждането на конкурс за преминаване в по-висока длъжност, не допуска удостоверението като документ за кандидатстване, тоест следваме законовите изисквания.
Въведеното с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата изискване за представяне на диплома за висше образование произтича от действащата нормативна уредба, съгласно която издадена от висше училище диплома е документът, който удостоверява завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование. Дипломата за завършено висше образование е единственият официален документ. Едно удостоверение не отговаря на тези изисквания.
С Наредбата № 8121-3-406, която е в сила от 21 април 2015 г., и в рамките на 3-месечния период на действие са обявени 35 конкурса за преминаване в по-висока длъжност за заемане на 103 вакантни длъжности в Министерството. Това на практика не пречи на провеждането на конкурсите и ми се струва, че не ограничава правата на служителите за израстване, вероятно ги отлага по някакъв начин във времето, но не ги отменя. Обявяването на конкурси за преминаването в по-висока длъжност се осъществява по всяко време през календарната година и е обвързано с потребностите от човешки ресурси в структурата на МВР.
Ние не идентифицираме съществен проблем при това забавяне, защото няма ограничаване на права на завършилите, а само отлагането им във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Министър, от формална и юридическа гледна точка Вашият отговор беше перфектен. В този смисъл не мога да изкажа недоволство.
Моята идея беше съвсем друга. Чиновниците в университетите не мога да ги накарам. И да питам, и да не питам министъра, те са автономни и не можеш да ги накараш веднага да издадат такъв холограмен стикер. Няма как да ги накараш да се грижат за служителите на Министерството на вътрешните работи, което е във Вашите прерогативи.
Вие казвате, че Наредбата не позволява да се представя това удостоверение, възможност, за която аз говоря, но тя е подзаконов акт и като такава може да бъде изменяна от министъра на вътрешните работи, в случая – от Вас.
Според мен в случая нищо не коства, а може би коства политическа воля и усилия и добронамереност спрямо служителите на Министерството на вътрешните работи все пак това удостоверение да бъде валидно примерно за срок от 6 месеца, докато се получи този холограмен стикер. Така служителите, които са завършили, във времето ще придвижат напред своето израстване, защото Вие казахте, че е обявен конкурс. Може би такъв конкурс ще бъде обявен не следващата, а пò следващата година, защото той е в зависимост от това какви щатни длъжности има в Министерството. В случая служителите, които получат валидни дипломи, за да кандидатстват, вероятно ще трябва да чакат година и половина, две години или повече.
Надявам се, че ще си помислите по този проблем и може би ще приемете моето предложение, изказано във въпроса. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Станилов, разбира се, ще поставя темата на обсъждане пред ръководството на МВР.
Лично аз смятам, че сегашното състояние не пречи, не ограничава, защото, надявам се да съм се изразила ясно: тези конкурси не се провеждат веднъж годишно, а непрекъснато, когато се установи потребност от заемането на длъжност. В този смисъл забавянето не би могло да дойде след година или година и половина, а може да стане след няколко месеца.
Отварянето на такава възможност в Наредбата може да крие други опасности и точно това бих обсъдила с моите колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С това предвидените в днешния парламентарен контрол въпроси към Вас са изчерпани.
Вие изпълнихте конституционното си задължение да отговаряте на депутатски въпроси и питания.
Часът е 14,00 и предвиденото време за работа на Народното събрание изтече.
Уважаеми колеги, следващото заседание на Четиридесет и третото народно събрание е на 2 септември 2015 г. от 9,00 ч. – сряда.
На всички Вас пожелавам приятен месец август, отдих или труд!
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев

Янаки Стоилов

Явор Хайтов


Секретари:
Чавдар Пейчев

Калина Балабанова