Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добър ден, госпожи и господа народни представители!
Има кворум (звъни), което означава, че можем да започнем първото си заседание от Четвъртата сесия на Четиридесет и третото народно събрание. Всички изглеждате много добре. Надявам се да работим и спорно, за да приемем законопроектите, които да станат закони, в полза на обществото. Знаете, че е първа сряда от месеца, поради което на ротационен принцип групите имат право да правят предложения за включване в дневния ред, по низходящ ред.
В тази първа сряда от месеца първо предложение има право да направи Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, която предлага първа точка да бъде Второ гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, с вносители Милена Дамянова и група народни представители. Законопроектът е внесен на 21 ноември 2014 г. и приет на първо гласуване на 5 февруари 2015 г.
От Парламентарната група на БСП лява България предлагат втора точка да бъде Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители са Михаил Миков и група народни представители на 21 май 2015 г.
Има постъпило предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи, което не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Няма предложения от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, Парламентарната група на Българския демократичен център и Парламентарната група на партия „Атака”, както и на Парламентарната група на АБВ.
Предлагам на Вашето внимание Проекта за програма, който има следният вид:
3. Първо гласуване на Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Вносител е Министерският съвет на 30 юни 2015 г., продължение. Това се предлага да бъде т. 1 за четвъртък, 3 септември 2015 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Вносители – Валентин Радев и група народни представители, 8 юли 2015 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Вносители – Милена Дамянова и група народни представители, 21 ноември 2014 г. Приет на първо гласуване на 5 февруари 2015 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител е Министерският съвет на 24 април 2014 г., приет е на първо гласуване на 26 юни 2015 г.
7. Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г. Вносител е Министерският съвет на 25 май 2015 г.
8. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 12 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария. Вносител е Министерският съвет на 5 май 2015 г.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерството на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика относно изпълнението на проекта „Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”. Вносител е Министерският съвет на 5 май 2015 г.
10. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Вносител е Министерският съвет на 18 юни 2015 г.
11. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Вносител е Министерският съвет на 10 юли 2015 г.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна. Вносител е Министерският съвет, 17 юли
2015 г.
13. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който ще се проведе днес – сряда, 2 септември 2015 г., от 12,00 ч.
14. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който ще се проведе в петък от 11,00 ч.
Моля да гласувате Програмата в частта, която подлежи на гласуване.
Гласували 195 народни представители: за 151, против 5, въздържали се 39.
Програмата е приета.
Имаме постъпили предложения по чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Митхат Метин. Той предлага да се включи като точка в дневния ред на Народното събрание за периода от 2 до 4 септември 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 22 юли 2015 г.
И още едно предложение от народния представител Четин Казак: „На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи като точка в дневния ред на Народното събрание за периода от 2 до 4 септември 2015 г. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 22 юли 2015 г.”
И двете предложения не съответстват на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради което няма да ги подложи на гласуване.
По начина на водене ¬¬– заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, действително двете предложения, които сме направили с колегата Митхат Метин, не отговарят на изискванията на чл. 73, ал. 6, но отговарят на изискванията на чл. 85, ал. 4, тоест частично отговарят на изискванията на чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И аз Ви призовавам все пак да оставите пленарната зала да прецени с оглед на факта, че местните избори наближават, а предложенията, които се съдържат в тези законопроекти, са достатъчно важни и належащи. Мисля, че всички политически сили имат интерес този въпрос да се реши с оглед на предстоящите местни избори, а именно драстично ниският праг на преференциите за местните избори, които предстоят. С такъв праг реално няма значение дали даденият кандидат е водач на листата за съветници или е последен в листата. Всички ще се състезават на общо основание и с 20 преференции последният може да стане първи.
Ако ми кажете, че това е справедливо и не е подмяна на вота на българските избиратели, здраве му кажи!
Затова наистина Ви призовавам да подложите на гласуване тези предложения. Нека пленарната зала все пак реши с оглед на съвестта и на политическите позиции на всяка парламентарна политическа сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Без да оспорвам политическите Ви съображения, едно от задълженията на председателя на Народното събрание е да спазва Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В ал. 3 на чл. 50 е описано на какво трябва да отговарят такива законопроекти. На 22 юли са внесени, не е минал двумесечен срок. Няма доклади на нито една комисия. Смятам, че просто... На това основание няма да допусна до гласуване предложението.
Съобщение – постъпили законопроекти и проекторешения от 29 юли до 1 септември 2015 г.:
На 29 септември 2015 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен е на водеща Комисия по бюджет и финанси. Съпътстващи комисии: Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 29 юли 2015 г. е постъпил Законопроект за счетоводството с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по икономическа политика и туризъм.
На 31 юли е постъпил Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ОССЕ за изпълнението на Проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво, компоненти на течно ракетно гориво – Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ОССЕ за изпълнението на Проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво, компоненти на течно ракетно гориво и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ОССЕ за изпълнението на Проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво, компоненти на течно ракетно гориво. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по отбрана. Съпътстващите комисии са: Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
На 31 юли 2015 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за държавния служител с вносители Петър Славов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 31 юли е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносителите са Найден Зеленогорски, Димитър Шишков, Димитър Делчев и Димитър Танев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На 31 юли 2015 г. е постъпил Годишен доклад за младежта за 2014 г. с приложен Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 31 юли е постъпил Проект за решение за изменение на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Вносител е Михаил Миков и група народни представители.
На 5 август е постъпил Законопроект за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия. Съпътстващи са Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
На 5 август е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Съпътстващи са Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
На 5 август отново е постъпил Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 6 август е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежищата и бежанците с вносител Министерския съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 6 август е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на наказанията и задържането под стража. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Отново на 6 август имаме постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и Споразумението за изменение, допълнение и продължаване на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България”. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването. Съпътстваща комисия е Комисията по правни въпроси, както и Комисията по външна политика.
На 12 август е постъпил Законопроект за обществените поръчки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
На 12 август отново е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на обща организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните, а съпътстваща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
На 19 август е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща Комисия по околната среда и водите, а съпътстващи са Комисията по здравеопазването и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 21 август 2015 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на съпътстваща Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 27 август 2015 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Гърнси за обмен на информация по данъчните въпроси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по външна политика.
На 31 август 2015 г. e внесен Законопроект за представителите от индустриална собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика и туризъм, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 1 септември 2015 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по правни въпроси.
Продължаваме със съобщенията.
На 31 юли 2015 г. с вх. № АД-507-00-10 в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 юни 2015 г. – 25 юли 2015 г., и Протокол № 41 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 юли 2015 г., вх. № 502-00-64, в Народното събрание е постъпил за сведение План за подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., приет с Решение № 580 на Министерския съвет от 2015 г. Материалът е предоставен на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии и по електронната поща – на народните представители.
На 19 август 2015 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2015 г. Годишната програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 19 август 2015 г. в Народното събрание е представена разработената по собствена инициатива и приета от Икономическия и социален съвет Резолюция за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2015 г. и съдържаща Становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2015 г. Материалът е предоставен на постоянните комисии, чийто ресор е визиран в Резолюцията, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил окончателен Одитен доклад № 066-02-00-115 със становище за извършен одит на отчета на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода от 1 август до 2 септември 2015 г. в Народното събрание са постъпили четири материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
а) информация за юни 2015 г. по следните показатели: индекси на оборота в раздела „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси за промишленото производство и индекси на строителната продукция;
б) информация за наблюдение на потребителите юли 2015 г., наетите лица и средната брутна заплата през второто тримесечие на 2015 г.;
в) информацията за второто тримесечие на 2015 г. за брутен вътрешен продукт – експресни оценки, и наблюдение на работната сила;
г) информация за индексите на потребителските цени за юли 2015 г.;
д) информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през 2015 г. и общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за юли 2015 г.
Материалите са на разположение на народните представител в Библиотеката на Народното събрание.
На основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси в Народното събрание са постъпили отчети на изпълнението на програмните бюджети за полугодието на 2015 г. на Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, Държавен фонд „Земеделие”, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, Министерството на икономиката, Държавна агенция „Технически операции”, Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Министерството на финансите и Министерския съвет. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси, на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Приключихме със съобщенията.
Преди да преминем към гласуваната програма от дневния ред, по парламентарна традиция в началото на сесия има изявления от името на парламентарни групи.
На Председателския съвет се обединихме около това тези изявления да бъдат предавани директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио, което също е парламентарна традиция. Въпреки това Правилникът изисква гласуване.
Моля Ви, гласувайте дали изявленията на парламентарните групи да бъдат предавани директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 172 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да включите камерите и микрофоните на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Първо изявление има най-голямата парламентарна група.
Думата има председателят на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ народният представител Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предстоящият политически сезон ще бъде белязан от съдбовни политически действия и реформи за страната. Навлизаме във време, което ще покаже доколко продуктивна е управленската формула – кой работи за реформи и кой против. Няма място за упражнения по политическа риторика от позициите на популизма.
Като председател на най-голямата парламентарна група в българския парламент, аз изпитвам удовлетворение от постигнатото с много усилия в парламента съгласие по най-неотложните теми на политическия дебат. Убеден съм, че Парламентарната група на ГЕРБ неизменно работи именно в тази посока.
Благодарение на усилията на Народното събрание и на правителството България успя да се съхрани като остров на финансова и политическа стабилност в региона. В същото време ситуацията в съседна Гърция, както и политическата криза в съседна Турция, доведоха до нови парламентарни избори и в двете страни.
Задача № 1 във вътрешнополитически план е да се финализира работата по договорените преди парламентарната ваканция промени в Конституцията, касаещи съдебната реформа. Едва ли има българин, който да не е убеден, че реформите в правосъдието могат да преодолеят масовото усещане за дефицит на справедливост в обществото ни. Тук прозира и общественото очакване сговорчивостта да се превърне в норма на политическа комуникация у нас, защото промени в Конституцията са възможни само при консенсус между политическите формации в парламента.
Време е да се прави разлика между евтините солови популистки изяви на някои политици от парламентарната трибуна пред множество камери и микрофони и политически отговорното поведение на онези, които избират трудния път на поетапно, но неотклонно налагане на модерно и работещо законодателство.
Тук е мястото да спомена, че Парламентарната група на ГЕРБ споделя мнението на правосъдния министър, че е постигнат изключително добър междинен резултат, тъй като вече има предпоставки съдебната реформа да мине на следващо ниво.
Разбира се, усилията ни за реформиране на съдебната система са категорично свързани и с продължаване на борбата с корупцията. Ето защо още тази седмица Народното събрание ще разгледа на първо четене Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. От Парламентарната група на ГЕРБ сме уверени, че тези усилия трябва да продължат в посока засилване на нетолерантността към корупцията по високите нива в държавата и обществото.
Успешен пример в тази посока, който вече доказахме и практически, е борбата с контрабандата и сивата икономика. Лично с волята и по разпореждане на премиера Бойко Борисов бяха формирани специални смесени екипи от представители на държавни институции, които разследват всички сигнали за контрабанда и нередности, касаещи ощетяването на бюджета на държавата. Вследствие на тези действия към днешна дата приходите на държавата са повече с над 2 млрд. лв., сравнени за същия период на миналата година при правителството на тройната коалиция с министър Пламен Орешарски. Очакванията в тази посока са през 2015 г. държавата да събере близо 800 млн. лв. повече само от ДДС в сравнение с 2014 г.
Социалната реформа е пропита от философията на възможното. Ние се стремим да създаваме реалистични очаквания у хората. Полагаме усилия да гарантираме адекватни спрямо икономическата ни среда и социалния статус на хората помощи и плащания.
Работим неотклонно и за промени в трудовото законодателство, чрез които да обезпечим гъвкав и динамичен пазар на труда и намаляване на безработицата.
Ще продължим да съобразяваме стъпките в пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите реалности в страната.
Ще пристъпим към все по-голяма деинституционализация на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителски грижи.
Крайната ни цел е постепенно и непрекъснато повишаване на жизнения стандарт на всички социални и възрастови групи на населението.
Разбираемо здравната реформа е в центъра на обществения, медийния и експертния интерес. Ние категорично подкрепяме модела на здравеопазване, който се характеризира с равномерно разпределение на ресурсите и с равен достъп на хората до качествено здравеопазване и финансова предвидимост.
Приетите законодателни решения през миналата пленарна сесия дават практически резултат с повишаване на приходите от здравни вноски.
Ще подкрепим въвеждането на задължения на задължителна Здравна карта и финансово стабилизиране на системата чрез ефективни нормативни решения за контрол върху разходите за лекарства.
Категорично заявяваме, че Парламентарната група на ГЕРБ ще следи за прозрачното представяне и консенсусното реализиране на структурните реформи в спешната и в болничната помощ. Ще настояваме за яснота при определяне на основния и допълнителния пакет от медицински дейности като гаранция за правата на здравноосигурените лица.
Няма как да не поставяме сред водещите си приоритети поддържането на високо ниво на национална сигурност. България като член на Европейския съюз трябва по-активно и настойчиво да отстоява националния си интерес в търсенето на общи решения на бежанската криза. Бежанците, които преминават в съседни на България страни, правят тази задача първостепенна. Трябва да се извлекат поуки от досегашното състояние на работата с бежанците у нас и целево да се търси европейска помощ и подкрепа. Най-важното обаче е по темата да се говори открито, защото у хората остава убеждението, че това е тема табу. Откритостта и прозрачността на дебата за бежанците биха могли да променят обществените нагласи и да съдействат за по-толерантни и хуманни настроения сред българите.
Протестите срещу гетата и битовата престъпност сред ромите тлеят и периодично се възраждат, нерядко и по чисто политически причини. Не бива отделни криминални прояви, които реално тормозят населението, да бъдат оставяни без последици от правосъдието, защото рано или късно те прерастват в междуетническа враждебност и нетолерантност.
Парламентарната група на ГЕРБ ще реагира с пакет от инициативи, за да прекрати огромната национална трагедия, породена от постоянните тежки катастрофи по пътищата на страната. Ще се борим за постигане на трайна тенденция на спад на тежки катастрофи и спасяване на човешкия живот.
Днешният вот е безспорно важно събитие от календара на новия политически сезон. Той обаче не бива да се натоварва със скрит политически контекст. Развихрянето на предизборната истерия би било крайно неудачно и направо опасно спрямо ключовия момент, в който се намират реформите в държавата. Поддържането на тонуса на перманентна кампания е израз на политическо безсилие и определена крачка назад от политическия консенсус по национални приоритети, към които се стреми ГЕРБ.
От тази трибуна искам категорично да заявя, че Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи промени на изборното законодателство в последния момент, защото това не е в сила на демократичните традиции, нито пък е от полза за самия изборен процес. Месец и половина преди местния вот ние си поставяме за цел да запознаем гражданите с успешните практики в българските общини. Винаги сме твърдели, че един от най-важните ни критерии за добре свършена работа е резултатите от нея да бъдат видими.
На тези избори ГЕРБ отива, за да спечели десета поредна победа. Това само доказва колко последователни сме в усилията си да задържим доверието на избирателите и какви усилия полагаме, за да поддържаме в добра форма местните си партийни структури. Убедени сме, че на местния вот ГЕРБ ще съумее да спечели поредния рунд в тежката си битка с популизма.
Ако приемем, че слоганите на кампанията на една партия са есенцията на стремежите й, то политическият път на ГЕРБ би могъл да се опише по следния начин: ГЕРБ гарантира открито управление, за да докаже, че България може; ние имаме воля да градим страната си, защото няма вече време за губене; време е за стабилна България и за видими резултати. Последователността на политическите ни идеи ясно личи и от приемствеността на тези слогани през годините, а това е предпоставка за стабилно политическо бъдеще.
Иска ни се новият политически сезон да премине под знака на осъществени реформи, а не под знака на бламирането им, защото ние от ГЕРБ ще окачествим като крачка назад всеки опит националният консенсус, постигнат по важни обществени теми преди ваканцията, да бъде изтъргуван предизборно. Краткосрочните малки победи на някои партии имат много висока цена, когато минират парламентарния консенсус. Време е хората да знаят кои депутати работят за обществения интерес и кои представляват предимно себе си в парламента.
Време е да приемем с консенсус един модерен и работещ бюджет, да демонстрираме общи усилия за подобряване на икономическата обстановка и бизнес средата у нас.
Мина времето, когато хората имаха нужда от парламентарни зрелища и това ги засищаше. Сега подобни спектакли водят само до омраза и отчуждение. Обречени сме да бъдем единни, ако твърдим, че работим отдадено и в полза на обществения интерес! Само така ще имаме и добра репутация като български политици!
Пожелавам успех на всички народни представители през новия политически сезон! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – председателят на групата, народният представител Михаил Миков.
Имате думата, уважаеми господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, в началото на четвъртата сесия има и един знак от тази сутрин, който показва отношението към Народното събрание, което то успя да събере само за година: посрещнати бяхме с домати тук, пред входа на Народното събрание! (Шум и реплики от мнозинството.) Това е израз на отношение към Събранието, което материализира излъгана надежда на българите за положителна промяна, за повече справедливост и съпричастност.
Една година е достатъчно време, за да си дадем равносметка за изминалия период и ако сме честни, няма как да не си кажем, че тази равносметка днес не изглежда никак радостна за България! Защото от надеждата на избирателя се роди ни повече, ни по-малко една банална претенция на управляващото мнозинство за честност, прозрачност, воля за реформи и икономически подем. Днес тази претенция, уважаеми дами и господа от мнозинството, освен банална, всеки ден се опровергава от действителността, в която живеем, и доматите пред Народното събрание тази сутрин са едно от доказателствата за това!
Какво ни обеща управлението преди година? Обеща, че тези, които са гласували за партиите от управляващата коалиция, ще бъдат честни с тях. Днес принципите и основанията на тази коалиция продължават да бъдат неясни за никого или почти за никого, защото участниците в това мнозинство са различни през всяка сесия, различни са в началото, в средата и в края на сесията. Тази есен сигурно ще продължи да бъде така. Това не може да издига авторитета на Народното събрание.
Обещаната реформа на пенсионната система всъщност се сведе до простичкото увеличение на възрастта – 67 години за мъжете, 65 години за жените. Това видимо не съответства на ситуацията с продължителността на живота у нас, с достъпа до здравеопазване в България. От обещаната реформа в здравеопазването, слава Богу още не е завършила, гражданите получиха разделяне на две – такива, чиито заболявания са социално значими, и за които държавата ще полага някакви усилия, и такива, които ще плащат осигурителните си вноски, а после ще доплащат допълнително, защото техните заболявания са социално незначими.
Продължава дискусията по законите в здравеопазването и ние последователно ще се противопоставим тази сесия на идеите за приватизация, както го направихме по отношение на пощите и железниците, които бяха предложени за приватизация от правителството.
Обещаната реформа в образованието – слава Богу, че и тя още не е завършила, но и тука ние категорично ще отстояваме позицията си от предишната сесия, че не може оскъдните ресурси за обществено образование да се пренасочва и към частните училища. Това ще води до все по-големи неравенства, до все по-голямо ограничаване на достъпа до образование, а от там и до социално изключване, което се превръща в основен проблем на нашето общество.
За една година правителството неглижира демографската криза и затова в края на миналата сесия ние категорично поставихме въпроса за необходимите мерки. Очакваме с нетърпение ангажимента на министър Калфин да бъде изпълнен и този месец тук да се гледа Стратегията на правителството за борба с демографската криза, а в края на ноември, заедно с бюджета, да гледаме краткосрочните и средносрочни мерки за борба с демографската криза. Защото това е най-тежкият проблем, който дори в краткосрочен план крие огромни заплахи за нормалното функциониране на страната и нормалното бъдеще на България.
Уважаеми народни представители, беше обещана реформа в енергетиката. Изрази се в увеличение на цените на електроенергията – за бизнеса повече, за гражданите по-малко, но на всекиго по нещо.
Апропо, много се шуми напоследък по темата за горивата. И много интересно: за пореден път правителството прехвърля отговорности за необходимите действия върху някакви фактори, които са извън България – началници, европейски или световни, които трябва да доведат до едно по-справедливо формиране на печалбата от картелите в българската икономика на българския пазар. И ако на предишната сесия БСП лява България постигна резултат по отношение на свръх печалбите и натиска върху българските производители от търговските вериги, то през тази сесия ще бъдем изключително настойчиви по тази тема – как в България чрез доминиращо положение на пазара, се постигат свръх печалби на гърба на най-бедния гражданин на Европейския съюз.
Уважаеми народни представители, бе обещана съдебна реформа, слава Богу и тя неприключила, започнала мажорно и все по-водевилно развиваща се към своя финал. Защото не може да бъде реформа подмяната на лицата във Висшия съдебен съвет и това да доведе до повече справедливост в наказателния, в гражданския процес, до повече скорост на правораздаването, до повече усещане на българските граждани, че българският съд с гарантирана независимост съди в полза на обикновения гражданин, а не на този, който има повече пари.
Уважаеми народни представители, щедри на обещания, управляващите запазиха необяснимо мълчание по много важни за България въпроси, по които ние от БСП лява България и на тази сесия ще продължим да настояваме за отговорите на правителството и за отговорите на политиците от мнозинството: санкциите срещу Русия и ефектите за българската икономика, компенсациите на България, на българските граждани, на българската държава от икономическите последици, свързани със санкциите срещу Русия, мълчанието по етническото напрежение, мълчанието по демографската криза, за които споменах, мълчанието по онези ангажименти, които президентът е поел – 2% от брутния вътрешен продукт да отива за отбрана.
Ние категорично ще продължим да отстояваме друга позиция – че в най-бедната страна на Европейския съюз не бива да има увеличение на военните бюджети преди да са решени проблемите на образованието и здравеопазването.
Цяло лято имаше мълчание по въпроса за бежанците, въпреки че ние настоявахме за извънредно заседание на Народното събрание. И днес България понася много тежки репутационни последици от това мълчание на правителството, отговорните министри и ръководители, и министър-председателя – последици, които не само това Събрание и не само това правителство ще носи. Защото, ако отворите европейската преса, ще видите, че това, което се случи в Австрия и неговото свързване с България, нанася много тежки морални последици на авторитета на България като страна – член на Европейския съюз, и като страна – член, която претендира да стане пълноправен член на Шенген.
Уважаеми народни представители, в края на следващия месец предстоят избори. За нас изборите не са боксов мач. Ние знаем, че много политически партии предпочитат спортните сравнения, особено на спортовете, в които има повече кръв. Това докара българските граждани дотам да имат недоверие не само в централната, но и в местната власт, защото в изборите има все по-малко политика и все повече мускули и атракция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние смятаме, че и в местните избори политиката е важна и ще продължим, колкото и да е трудно, да отстояваме политическите приоритети на левите стандарти в местната власт.
И накрая, сигурно много може да се говори какво беше казано, какво беше направено, какво не беше казано, но беше направено, като въпроса с външния дълг от 16 милиарда. Но на тези избори гражданите ще могат да преценят не само за кого да гласуват в своята община, а за каква политика в България да гласуват, за да имат бъдеще техните деца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има нейният председател народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Началото на есенната сесия на Четиридесет и третото народно събрание съвпада с края на първата година от управлението на кабинета Борисов 2. Най-честата, привидно консенсусна оценка за този период е, че управлението е стабилно. Това е най-често повтаряната мантра – чухме я и днес. Въпросът е кой как разбира стабилността.
Още при избирането на кабинета ние изразихме тезата, че стабилността на последно място е въпрос на количествен параметър, съставян от брой партии и численост на народните представители, които сформират управляващото парламентарно мнозинство. И сме категорични, че стабилността преди всичко е функция на идейната съвместимост и общи приоритети на управляващите партии. Такива няма.
Ние бихме приели, че управлението е стабилно, ако то например има обща данъчна политика, като основа на стратегия за икономическо развитие на страната. Ако обаче след месец, когато обсъждаме данъчните закони, се наложи отново отвън, например ДПС да спасява плоския данък заради категоричната позиция на две от управляващите партии за преминаване към прогресивна скала на облагане, това управление трудно може да претендира, че е стабилно. Вместо да вземете да се разберете и да определите общи приоритети, Вие избирате да компенсирате липсата на идейна спойка с друг източник на управляващо единение. Естествено, това е Движението за права и свободи. Например днес откриваме новия политически сезон, а вчера в едно телевизионно студио, да не казвам име, за да не правим излишна реклама, трима видни представители на три от управляващите партии отделиха 23 от 25-минутни дебати на тема ДПС.
Уважаеми колеги, това не е програма за управление. Анти-ДПС нагласата Ви е страст, истерия – няма да заблудите обществото. Това още не е програма за управление! Освен това, някак си е обидно собствено политици и политолози, които учат българските студенти на ценностите на европейската демокрация, базирани на системни демократични партии от триадата ляво–център–дясно, да изразяват тези, които поставят дясното в идейна съвместимост и зависимост от ултранационалистите. Точно тяхното влизане във властта представя първото най-тежко отклонение от базисните ценности на европейската демокрация и това не може да не поражда тежка криза на политическата идентичност на дясното, което предпоставя ценностната и политическата криза! И обяснява защо акцентът и в днешното Ви изказване е стабилността, но не и развитието. На тази тема ще се спра по-нататък.
Ние ще спестим примерите за други вътрешнокоалиционни идейни разломи в областта на пенсионната реформа, сигурността, социалната политика, украинската криза и прочее, защото биха били още едно потвърждение на вече изказаната теза, че формула на управляващо мнозинство, която е не просто разноидейна – това само по себе си не е проблем, но с примес на антисистемна, антиевропейска националистическа партия не може да генерира стабилност! Нездравият популистки компромис е всичко друго, но не и стабилност.
Но няма да Ви спестим – обратно, ще акцентираме на две теми, които най-ярко илюстрират тезата, че тази управленска формула представя наистина тежко отклонение от евроатлантическата идентичност на България. Имам предвид политиката по отношение на интеграцията на малцинствата, в частност на ромския етнос, и глобалния въпрос с отношението към етнорелигиозните различия в българското общество. Политиката на управляващите спрямо ромите е слаба, защото е силова. Има нужда не от силова, а от силна политика на демократични, хуманни решения.
Вчера чухме вицепремиер Бъчварова да казва, че казусът Гърмен е показал, че държавата има ресурс да се справя с този въпрос. Как, с какви подходи – с багери, със засилено жандармерийско присъствие? Не. Ромският въпрос няма да се реши с багери и засилено жандармерийско присъствие. Затова и днес настояваме да бъдем чути.
Решението е едно-единствено – образователна интеграция, която да започне от предучилищната възраст. Ще получите категоричната ни подкрепа, ако в Бюджет 2016 г. заложите нарочна Национална програма за изграждане на детски градини във всички ромски квартали. Това не е бързо решение, но е единствено възможното дълготрайно стратегическо решение на ромския въпрос в България, защото социалното изключване може да се преодолее единствено с активна политика на интеграция. Неинтегрираното общество не може да бъде стабилно и не може да се радва на развитие.
Втората тема. Днес европейската политика е остро предизвикана в най-фината си част – солидарността и хуманизма, от бежанската криза. България и Унгария се гордеят с изградените си телени мрежи, с които да спрат бежански поток, прогонен от истинска трагедия.
Уважаеми госпожи и господа, срещу кого и срещу какво изправят телени мрежи България и Унгария? Може ли Европейският съюз да бъде затворен с телени мрежи? Затворен Европейски съюз означава мъртъв Европейски съюз. Европейски съюз на оградените телени мрежи означава смърт на европейската идея – идеята на хуманизма, свободата, солидарността и демокрацията.
Вярно е, че България и Западните Балкани са изправени пред тежка криза – предвид социално-икономическото положение в тези страни, те не могат сами да поемат бежанската криза. Затова е необходимо точно тези страни да инициират още по-активно разработването на нарочна Европейска стратегия за солидарно поемане на тежестта на бежанската вълна, а не да затваряме границите си. Едно е политиката на защита на Шенгенското пространство, едно е политиката на недопускане на опасни радикални елементи чрез бежанския поток – съвсем друго е да спреш човешката трагедия.
Уважаеми госпожи и господа, ДПС организира много висок либерален форум на 17 – 19, на който ще вземат участие лидерите на всички либерални партии, и основната тема ще бъде именно тази, че кризата с бежанците показа още веднъж: разширяването на Европейския съюз към Югоизточна Европа, към Източна Европа, в частност към Западните Балкани е безалтернативно.
Югоизточна Европа, Западните Балкани така или иначе са част от сигурността на Европейския съюз – ние ще настояваме за нова стратегия за присъединяване и на нашите съседи към Европейския съюз.
И в заключение – думата „стабилност” не може да замести думата „развитие”. Стабилността не е самоцел, уважаеми госпожи и господа, стабилността е само средата, в която следва да се разгърне политика на развитие, няма как да се получи с тази формула на властта. За да имаме управление на и стабилността, и развитието е необходим нов, ясен, изчистен от ултранационалистически, рекетьорски и прочее ретроградни примеси, ясен европейски и евроатлантически профил на властта.
Що се отнася до ДПС – ще продължим да се развиваме като модерна либерална партия – отговорна и креативна, когато е част от властта; отговорна и конструктивна, когато е част от опозицията. И занапред за стратегически верни решения на ДПС може да се разчита. Например, ще изпълним категорично ангажимента, поет с 36 подписа върху новия конституционен проект, но само това не е достатъчно.
България се нуждае от управление на развитието и затова се нуждае и от нова формула на властта и местните избори ще потвърдят категорично правилността на тази наша теза. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
От Парламентарната група на Реформаторски блок – Радан Кънев, съпредседател.
Имате думата, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От първия ден на Четиридесет и третия парламент, да не кажа – от деня, в който станаха ясни изборните резултати, е ясно, че това Народно събрание или ще бъде терен на съгласието, или ще има кратък, безславен живот по пътя към нови предсрочни избори и задълбочаване на тежката политическа криза от последните години.
Уменията за преговори, за търсене на компромиси и съгласие в рамките на този парламент, съставен от осем политически сили, от първия ден бяха предпоставка за защита на националната сигурност на държавата. Постигането едновременно на политика на компромиси и политика на приличие и достатъчни нива на политически морал в обществото, беше най-тежкото предизвикателство пред този парламент, тъй като дълбоката политическа криза, която го извика чрез много бързи предсрочни избори, има много сериозни морални измерения, така че бяхме изправени пред досега непознато предизвикателство – едновременно да налагаме нова политическа етика и да постигаме големи компромиси, предвид състава на Народното събрание. Единственият път за преодоляване на кризата на доверието, която, както казах, за разлика от други политически и икономически кризи, има ясно морално и етично съдържание, защото става дума за доверието на гражданите към управляващите.
Отминалата сесия на Четиридесет и третия парламент доказа, че политика на преговори и компромиси в рамките на Четиридесет и третия парламент е възможна, доказа, че на практика всички или почти всички партии в това Народно събрание разбират, че в момент на дълбока, стихийна и с непредвидими последици политическа криза в двете ни южни съседки, което доведе и до едновременни предсрочни избори в тях на практика, във времето, дълбока политическа криза в западната ни съседка – Македония, и успоредно с това два тежки военни конфликта и най-голямото преместване на човешки маси в Европа от края на Втората световна война насам изискват всички политически сили в рамките на този парламент да могат да си говорят и да вземат необходимите решения за стабилността – съгласен съм, че стабилност не е същото като развитие – за стабилността на българската държава, но именно настоящата сесия – тази, която започва днес, трябва да даде отговор на другия въпрос, на въпроса за цената на преговорите и компромисите, на въпроса: може ли българската политическа класа, ако трябва да използваме този ужасно изтъркан израз, можем ли ние като представители на българските граждани да съчетаем политиката на преговорите, политиката на компромисите с повишаване на моралното ниво на българския политически живот, за да съхраним доверието, което големите взаимни компромиси неизбежно рушат, особено в твърдите ядра на нашите партии?
Казано по друг начин – дали ще използваме кризата около България, за да кажем: ние просто трябва да бъдем стабилни, да седнем здраво на миндера на властта и с всякакви преговори, с всякакви компромиси да удържаме тази власт, използвайки кризата около страната като оправдание и индулгенция за задържането на властта. Или обратно, като всеки мъдър политик, като всяко мъдро общество ще използваме кризата като възможност не просто за да постигнем стабилност, а за да постигнем развитие, за да преместим България със смели крачки от положението й на най-изостанал член на Европейския съюз към положението на държава с ускорено, изпреварващо развитие, което й е отчайващо необходимо.
Въпросът: може ли политика на съгласие и политика на обществен морал да съществуват едновременно, не стои? Всички успешни общества са доказали, че може. Най-успешните държави – европейски членки, тези, които влязоха в ускорен ход в ХХІ век, са всички държави с пропорционални избирателни системи, разпокъсани парламенти, коалиционни правителства и въпреки това са учудващо стабилни, развиват се добре и имат най-високи нива на прозрачност на управлението и на управленски морал, като това са държави както от северозападната периферия на стара Европа, така и от североизточната периферия на нова Европа, тоест тук посткомунизмът не е оправдание вече. Двадесет и пет години по-късно ние не можем да се оправдаваме с комунизма за собствената си корупция и безотговорност. Други доказаха, че тази комбинация не е задължителна.
Остава въпросът: можем ли ние, българските политици, да съчетаем политика на преговори и компромиси с политика на морал? И отговорът е: да, можем, ако се върнем към корените си, ако се върнем към изконната християнска представа за морал на обществената отговорност, не към суетно и себично полагане на маски на лична непогрешимост, а към политическа смелост, разбиране за политическия морал като отговорност на първо място към реда и сигурността, на второ място – към правата на гражданите, на трето място – към парите на данъкоплатците, които всеки ден с гласа си в пленарна зала ние харчим.
Политическият морал е способността за смели решения, които защитават обществения интерес, дори и да накърняват електоралния интерес на отделна партия, дори и да причиняват драскотини по личния суетен образ на морална перфектност.
Преди всичко, за да може политиката на съгласие и политиката на морал да съществуват едновременно, е необходимо това съгласие да бъде насочено към изкореняване на двата обществени бича на българския политически живот – корупцията и партизанщината в администрацията, защото докато политическото състезание е състезание за парчета от баницата и за незаслужени работни места, то винаги ще бъде овълчено, българската политика винаги ще е бой във вълча глутница, защото става дума за страсти, насочени към личен интерес.
Обратно, когато спорът е за политически принципи и идеи, тогава е напълно възможно и най-разпокъсаният парламент да ражда политически съгласия за доброто на всеки отделен гражданин.
В предстоящата сесия на парламента ние имаме достатъчно конкретни решения, които да докажат дали можем да бъдем на висотата на това, което се изисква от нас от историческия момент, не абстракцията на политическия морал, а конкретността на политически решения, които ние, така и така, трябва да вземем.
Припомням, че ние оттеглихме конституционния проект и внесохме нов в името на ускоряване на процеса на приемане на конституционните промени. Това означава, че всички ние трябва да си удържим на думата, да гласуваме със 180 гласа на първо четене, за да можем в рамките на сесията да имаме изменена Конституция, защото това е само отпушване на процеса на съдебната реформа, който се случва през Закона за съдебната власт и процесуалните закони. Трябва да дадем възможност за ускоряване на този процес.
През бюджета трябва да дадем ясен знак, че ние сме отговорни, пестеливи стопани на парите на българските граждани, защото непрекъснатото прахосничество, на което сме тъжни свидетели, особено в предизборни периоди, на общи пари в името на конюнктурни политически успехи, е друга огромна язва на българския политически живот. През законодателството против корупцията, което предстои да гласуваме на първо четене тази седмица, ние трябва да докажем, че сме готови да понесем определени лични щети и неудобства, а може би за част от нас и определени реални рискове от това да разкрием в максимална степен собственото си имуществено състояние и собствените си контакти с бизнеса.
Чрез законодателството в здравната сфера да покажем, че имаме достатъчна смелост първо да спрем кражбите от джоба на българските граждани, и на второ място, с наличния ресурс да осигурим максимална здравна грижа за всеки български гражданин.
Не на последно място при избора на Комисията за защита на конкуренцията, който ни предстои, ние трябва да преобърнем 12 годишна тенденция този орган да работи срещу интереса на българските граждани. Това означава в интерес на монополите –както по отношение на електричеството, така и по отношение на горивата и на още много теми, и против интересите на бизнеса в сферата на корупционните картели и на обществените поръчки.
Неслучайно не споменах местните избори, и с това приключвам. Те не бива и не могат да забавят работата на парламента. Програмата на правителството е четиригодишна. През тези четири години ще минат много избори. Най-близките сигурни избори са само след една година. Ако други избори могат да променят правителствената програма, това е сигурен път към неизпълнение на четиригодишния мандат на този парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кънев.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – има думата народният представител Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В началото на следващата парламентарна сесия е редно да направим анализ на извършеното и набележим основните задачи за нашата бъдеща работа. Изминалият период от работата на Народното събрание, както и на Парламентарната група на Патриотичния фронт, се характеризира с определени, макар и скромни постижения, които, смея да мисля, че дават една добра тенденция в нашата работа.
В края на април за първи път в българския парламент беше приета Декларация, осъждаща геноцида над арменския народ, извършен в началото на XX-ия век. Зад Декларацията се обединиха всички национално отговорни партии с изключение на ДПС. Техните представители не само не подкрепиха Декларацията, а демонстративно напуснаха пленарната зала в минутата за отдаване на почит на жертвите. Това явно показва безперспективността, изостаналостта и криворазбраното обслужване на интересите на нашата южна съседна Турция от страна на най-вредната политико-мафиотска структура през последните 25 години. (Парламентарната група на ДПС напуска залата.)
За съжаление забавянето на изпълнението на част от заложените в програмата за стабилно управление приоритети наложи в началото на месец юни Патриотичният фронт да постави за изпълнение седем основни приоритета, а именно:
Първо, премахване на незаконните постройки в циганското гето на село Марчево, община Гърмен, като тест за приоритета за държавността над толерираното от местното управление на ДПС нарушаване на законите.
Второ, спешни мерки за овладяване на битовата престъпност.
Трето, мерки за решаване на тежките проблеми в българската енергетика, свързани с мащабните злоупотреби и недопускане повишаване цената на електроенергията.
Четвърто, възстановяване на увредените участъци на защитното съоръжение по границата с Република Турция и продължаване изграждането на нови участъци.
Пето, завършване на необходимите законови и нормативни промени за ограничаване на незаконната сеч и износа на дървесина.
Шесто, разглеждане и гласуване промени в законодателството с цел противодействие на купения етнически и манипулиран вот.
Седмо, решаване на институционалните проблеми, свързани с българските общности, живеещи зад граница, както и приемане на промените, предложени от Патриотичния фронт в Закона за българите, живеещи извън териториите на Република България.
По всяка от тези точки в предложения едномесечен срок бе констатирано сравнително задоволително изпълнение с изключение на въпросите, за чието решаване бе необходим по-голям период от време, а именно справянето с битовата престъпност, завършването на защитното съоръжение по границата с Турция и завършването на реформите в енергетиката.
По промяна в изборното законодателство бе постигнат частичен успех, свързан със съгласие за увеличаване на наказанията за купуване и продаване на гласове, което съгласие, надявам се, да бъде реализирано от ръководството и представителите на ГЕРБ и на Реформаторския блок.
Премахването на незаконните постройки в община Гърмен, за които са приключили всички законови процедури, беше временно спряно с писмо на Европейския съд до изпълнение на допълнителни изисквания.
Искам да Ви уверя, че Патриотичният фронт ще продължи последователната си работа по изпълнение на тези, както и на всички незавършени задачи от горния списък и през настоящата сесия на парламента.
Прякото ангажиране на представителите на Патриотичния фронт с оценката в областта на енергетиката приключи с междинен доклад, обхващащ работата на американските централи ТЕЦ Марица изток 1 и 3, както и ВЕИ-сектора. В удължения период за работа на Комисията ще се завърши анализът и на останалите елементи на енергийния пазар и ще бъде предложен за приемане окончателен доклад и препоръки от Комисията.
Бе постигнато също така отлагане и задържане увеличението на цената на електроенергията за битови потребители, с което бе защитен един от основните програмни приоритети на Патриотичния фронт. Междувременно бяха приети две промени в Закона за енергетиката, в които за съжаление бе допуснато въвеждане на лобистки текстове, което би трябвало да бъде коригирано най-спешно.
Решителен етап от окончателното решаване на проблемите в енергетиката ще бъде според нас приемането на Закона за прекратяване на Закона за дългосрочните договори с ТЕЦ Марица изток 1 и 3, внесен от Патриотичния фронт. В момента Законопроектът се обсъжда в Министерския съвет и предстои внасянето му в комисиите на Народното събрание.
Въпреки предприетите организационни мерки от Министерството на вътрешните работи, решаването на въпросите с битовата престъпност и особено в местата с преобладаващо циганско население, както и малките населени места в провинцията, е тежкият въпрос, чието решаване вероятно ще продължи през целия мандат на управлението.
В процеса на работа по гореизброените искания на Патриотичния фронт бе установено добро взаимодействие както с партиите, подкрепящи управлението, така и с органите на изпълнителната власт, което е сериозно постижение и залог за успешна работа.
При решаването на тежките проблеми от национална значимост, свързани с националната сигурност, бе постигнато съгласие между всички български партии в Народното събрание заедно с ръководството на Министерството на вътрешните работи, на което съвещание бяха определени основните задачи в борбата с престъпността.
Безпрецедентен резултат с решаващото участие на Патриотичния фронт беше и събирането на 180 подписа под общ Законопроект за промяна на Конституцията за решаване на тежките проблеми на съдебната система. Бяха постигнати успехи в законодателната дейност, свързани с Кодекса на социалното осигуряване, здравната реформа, гражданската регистрация и други, като въпреки наличието на голям брой разнородни политически сили, в Народното събрание по-голямата част от тези решения бяха постигнати със сериозно мнозинство.
Парламентарната група на Патриотичния фронт ще продължи своята последователна работа по изпълнение на своята предизборна програма и в предстоящия политически сезон в посока защита интересите на българската държава и на българските граждани в духа на добронамереност и търсене на консенсус.
Естествено е, че отстраняването на ДПС от всички властови позиции остава най-важната задача на Патриотичния фронт, тъй като ние ясно съзнаваме, че разделянето и противопоставянето на българското общество на етнически и верски признак е най-голямата опасност за държавността.
Ново и изключително сериозно предизвикателство пред България е огромната бежанска вълна, заливаща Европа и в частност южната ни граница. Фактът, че МВР има сериозни успехи за ограничаването на миграционната вълна, не е повод за успокоение. Необходимо е ускоряване изграждането на защитното съоръжение по границата ни с Турция като най-сериозна мярка срещу емигрантите; необходима е промяна и на законодателството с цел увеличаване на санкциите срещу трафика на хора; необходимо е България да постави категорично искане за разпределяне отговорността и тежестта на бежанския поток между всички държави в Европейския съюз, в това число и тези, които са разположени по периферията на общността – Полша, Швеция, Финландия, Дания и други. Своя дял в това отношение трябва да поемат и Съединените американски щати като основна причина за голяма част от близкоизточните конфликти.
Друга задача пред Патриотичния фронт и Народното събрание е предприемането на мерки за насърчаване и възраждане на българската икономика и в частност малките и средни предприятия, които са подложени на задушаващ административен контрол и на нормативен произвол, както и на непрекъснат натиск от монополите и от корупционните практики. В това отношение през изминалите девет месеца практически не сме направили почти нищо, уважаеми колеги, освен частична промяна в Кодекса на труда, свързана с еднодневната заетост.
При актуализацията на бюджета Патриотичният фронт ще настоява да се увеличат средствата за Министерството на вътрешните работи за по-успешна борба с миграционния поток и битовата престъпност; от друга страна, ще настояваме и за увеличаване бюджета на Министерството на отбраната в посока възстановяване на бойната готовност на Българската армия и окомплектоването й с по-модерно въоръжение. Според нас е необходимо и допълнително финансиране на Министерството на културата с цел обогатяване на културно-историческото наследство и засилване туристическия интерес, а оттам и увеличаване на приходите от туризъм.
Патриотичният фронт ще подкрепя реформите в съдебната система, в здравеопазването, образованието и разтоварването на социалната система от прекомерните социални помощи, водещи до създаването на застрашително нарастваща социална прослойка от неработещи, неплащащи данъци консуматори.
От всички нас зависи запазването на относителната политическа стабилност в нашата родина, независимо от сериозните политически различия, защото по този начин ще изпълним своя дълг като народни представители.
В навечерието на новия политически сезон от нас зависи тежките политически, икономически и обществени сътресения на нашите съседи Гърция, Македония, Сърбия, Румъния и Турция да не достигат до свещените граници на майка България.
Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
От името на Парламентарната група на Български демократичен център – съпредседателят Светлин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми съграждани, дами и господа колеги! За съжаление, започваме поредния политически семестър с драматични, тревожни и заплашителни външнополитически събития, визирайки не само нестихващото напрежение и размирици в близка Украйна, но и военните конфликти в Близкия Изток, пораждащи огромни бежански вълни към нашата територия, които неимоверно изправят на изпитание възможностите ни да браним границите си.
В същото време големите световни икономики са поставени пред едни от най-сериозните си изпитания от години насам, като вземем предвид все още неотшумялата гръцка криза, както и това, което се случва на азиатските пазари и САЩ. Единствената добра новина в световен мащаб би била, че поне основната суровина – петролът, е на рекордно ниски нива от десетилетия насам. За съжаление, в България и това не е добра новина, защото тук горивата продължават да поддържат рекордно високи цени.
Още по-страшното е, че вътрешно-икономическата и политическа среда не се отличават много от това, което описах до момента във външнополитически аспект. Започнати са много така наречени „реформи”, но дотук не виждаме конкретни промени и няма нищо завършено. Дори визията за някои от тези реформи да се докара докрай, това са просто хаотични действия, които могат да се оприличат с тръба в тъмното.
Със започналата пенсионна реформа, докарана реално до никъде, държавата опасно заплашва и така крехката ни фондова борса и търговийка, която се случва там. Дано се осъзнаем и не допуснем това да се случи.
Започналата здравна реформа, за която също нямаме кохерентна визия, представлява хаотично вливане на болници, бързи помощи без ясна и цялостна стратегия как наистина да се подобри услугата здравеопазване, за която всички ние плащаме. Дано скоро да видим нещо конкретно и ясно, защото хората буквално измират.
Що се отнася до така широко прокламираната съдебна реформа, дотук също нямаме сигнали и визия как точно да стане. Съдебна реформа няма. Вместо да работим по приоритетите, които наистина биха решили бързо проблемите в тази област, като промяна в Наказателния кодекс – един морално остарял вече документ, Наказателно-процесуалния кодекс и редица други документи, които наистина биха решили наболелите проблеми в системата, и то бързо, не сме приели нито една законова разпоредба, която да е в посока структура, организация и финансиране на тази система. Загубихме една година в нещо, което отне десет дни да го направим преди ваканцията, и то дори не е реалната промяна, от която имаме нужда, нито пък беше това, за което една година се положиха огромни усилия. Дано поне оттук нататък видим някаква решителност и визия, някаква надежда.
Във вътрешно-икономически аспект картината също е катастрофална. Добре, че поне времето е хубаво, та хората не обръщат внимание все още.
Тук ще отбележа новините, които излизат за проваления летен сезон и отлива на туристи от нашите курорти, проблемите пред хотелиери и ресторантьори, както и проблемите, които стоят пред родния бизнес, изпитващ предизвикателствата от държавата – дори и в ежедневната си работа, вместо да се усеща дясноцентристкото управление, което трябва да улеснява, а не да пречи.
В същото време и последиците от фалита на КТБ не са напълно превъзмогнати. Има доста неясноти как, кой и откъде потърпевшите ще успеят да получат някакво обезщетение.
Все още не се говори за дългоочакваното електронно управление и не сме видели решителни стъпки, които цялото общество и бизнес – както роден, така и международен, очакват от дълго време.
Предизвикателствата са големи и в сферата на екологията, където трябва много да наваксваме, за да постигнем поетите ангажименти към Европейския съюз и да избегнем тежки финансови последици за нацията ни в регионалното развитие, както и в усвояването на европейските фондове, което също може да ни струва скъпо. Списъкът е дълъг.
За да обобщя: да приемем, че дотук се учихте, макар че голяма част от правителството не е ново, оттук нататък ни трябва много работа и то конкретна, ясна и последователна. Оценяваме, че отговорността наистина е огромна, защото цифрите са ясни, както и ангажиментите. Гражданското общество наистина става все по-силно, бдително и чувствително в тази информационна ера и не мисля, че някой в тази зала, а и не само в тази, иска да изпита докъде граничи българската толерантност.
Като група от Народен съюз ще продължим бдително да следим процесите, да даваме гласност и прозрачност в работата си и да работим градивно в полза на нещата, които са реални и добри, и да бъдем твърда и шумна опозиция във всички позволени от закона мерки.
Надявам се на ползотворна, градивна и диалогична работа както в парламента, така и в изпълнителната власт. Дано да успеем да овладеем и доведем до успешен край поне някои от тези огромни предизвикателства. Благодаря Ви и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Танчев.
От името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” – председателят на групата господин Волен Сидеров.
Имате думата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Председател, дами и господа народни представители! Както разбрах, освен Българската национална телевизия и Българското нацонално радио е включено, нали?!
Тъй като от известно време БНР има програма на турски език, ще използвам и обръщение на майчин език: „Мараба, аркадашлар!”.
Дами и господа народни представители, това е поредна сесия, която има привидно намерение да заяви нещо ново, но аз не виждам нищо ново. Виждам същите стремежи към консенсус в името на изгодата.
През цялата ваканция през лятото имаше договорки за местните избори, които следват. Все още не можем да разберем кой какви кметове представя. Това означава, че това, което наричате стабилност и консенсус, всъщност е една договорка кой по-голям кокал да захапе във властта. Не, че е нещо ново! Виждали сме го това. Аз обаче не мога да се начудя как може 25 години след като се случи събитието преход от социализъм – социално уредена, индустриално развита държава –да върви към разрушения и див, дивашки капитализъм, двайсет и пет години минаха от този момент, и продължавате да говорите за реформи?! Кое още ще реформирате? Какво повече можете да реформирате? И досега какво се правеше? Питам, но отговор не чакам, тъй като в тази зала отговор на този въпрос не мога да получа. Това ми е ясно.
Няма как да направим поглед напред, ако не се върнем назад.
Преди една година тук, в центъра на София, беше организиран държавен преврат. Той беше организиран с много пари, платени от американски фондации. Беше организиран един български Майдан. Беше свален един законно избран парламент и едно законно избрано правителство, за да се настани една коалиция с неясен произход, но затова пък съдържаща в себе си над 30 партии. Тук някой каза преди малко, че парламентът се състоял от осем партии. Не. Забравяте важната подробност, че парламентът в момента представлява повече от 40 партии – 48, не осем. „Атака” е единствената парламентарна група, която е партийна, моно, монолитна еднопартийна група. Всички други са коалиции. Тоест 48 партии получиха достъп до законодателната власт.
Да видим какъв е резултатът след една година. Резултатът е негативен за България. Потънахме в 16-милиарден заем, първо.
Второ, между 60 и 100 хиляди млади хора отново напуснаха родината, отивайки да си търсят препитание в други държави, тоест, работейки за чужди икономики, а не за българската. Защо? Ами защото тук няма заплащане. Защото, когато „Атака” предложи доходите в България да се вдигнат, тук чухме присмехулни подвиквания и забележки. Всъщност младите хора бягат, защото там могат да получат по-добре платена работа, макар и унизителна за тях. Ако в България можеха да получат същите доходи, нямаше да бягат.
Тогава за какви реформи ми говорите, за каква перспектива, за какъв просперитет?! Ние оставаме без млади хора. България си отива. Тук преди малко някой излезе с възгласа: „Да живее България!” Аз не знам дали след година-две може да се каже този възглас, защото тя няма да живее. Нашата държава си отива.
Огромният проблем на България не е дясното и лявото, не са измислени понятия от политологията, които отдавна нямат покритие, така както доларът няма покритие отдавна – от
1971 г.
Основният проблем на нашата родина България е суверенитетът, липсата на суверенитет. Нито един тук от ораторите не каза две думи за това, че ние се намираме в момента във война; за това, че ни направиха фронтова линия; за това, че тук всяка седмица се стоварва тежка американска техника и че България става част от една огнева линия, която утре може да стане и мишена на чуждо оръжие, защото ние насочваме оръжие към чужди държави. Към кои държави? Ами, към нашата освободителка Русия, която ни освободи от турско робство. За благодарност ние сега правим маневри и учения, с които показваме, че нашите оръжия са насочени там. Те не са наши. Те са американски. Ние просто сме васал. Ние сме територията, която американците използват вече над 20 години за свои експерименти.
Ако не решим въпроса, основния въпрос за България със суверенитета, ние не решаваме нищо. Нито съдебната реформа, нито поправки в Конституцията могат да компенсират липсата на суверенитет. А липсата на суверенитет води до липса на собствена икономика, липса на възможност за препитание, огромна безработица, емиграция на българските млади хора и тотална мизерия за възрастните хора. Това е състоянието днес в страната. Аз не чух един такъв анализ, който да направи някой от лидерите на парламентарните групи. За съжаление!
Аз не чух и критичен анализ на това, че ние вече единайсета година сме членове на Атлантическия военен блок НАТО, който трябваше да се разтури според договорката между американския и руския президент още през 1991 г. заедно с Варшавския договор, но, разбира се, американците, както винаги, излъгаха света. Те са майстори в това изкуство. Аз не виждам критичен анализ.
Не трябва ли да подложим на критичен анализ нашето членство в Евросъюза вече осем години? Какъв е резултатът за България? Продължаваме да сме най-бедната държава в цяла Европа. Значи, време е за критичен и обективен анализ.
Защо българските политолози, икономисти, учени, каквито има доста и които много често се изказват по телевизиите, не направят тази стъпка? Време е да направим критичен анализ на нашето присъствие в НАТО и в Европейския съюз. Какво донесе и какво ни отне? Аз съм сигурен, убеден съм, правил съм такъв анализ, но искам всички от политическия елит да се убедят във фактите. Убеден съм, че ако се направи обективен анализ, ние ще видим, че минусите са повече от плюсовете. Тогава не е ли време да си зададем въпроса къде е разположена геополитически България? Не е ли време да си зададем въпроса дали България не трябва да си сътрудничи икономически с държави, които се развиват интензивно и предлагат много повече възможности, отколкото тясното брюкселско направление? От него не получаваме нищо друго освен директиви, доклади с мъмрене и забележки и искане за повече стягане на коланите.
Не е ли време България да преосмисли своето положение в света? Не трябва ли да си сътрудничи с развити икономики като Русия, Китай, Индия, Япония, които, между другото, имат желание да инвестират в България, но от българска страна получават отговор „Не”, стена.
Не е ли време България да преосмисли дали не трябва да излезе от НАТО и да обяви неутралитет, защото нейното присъствие в НАТО в момента й носи само опасност от въвличане във война? Ние виждаме едно много тревожно дрънкане на оръжие на наша територия. Ние виждаме едно абсолютно никакво съобразяване с българското достойнство присъствие на американската военна машина. Ние виждаме въвличане в един експеримент, с който англосаксонският свят, атлантическият свят воюва срещу православието. Ние, българите, сме част от православния свят. Ние сме създатели на този свят. Ние не можем да се отделяме изкуствено, ние не можем да заставаме в друга позиция, ние не можем да смятаме за нормално и приемливо войната срещу това, което ни спасява като хора, като народ, като нация. То ни е спасявало през вековете, спасява ни и ще ни спаси и в бъдеще. Не можем да се правим на други и е крайно време да си дадем сметка какви сме точно – англичани, скандинавци, американци или българи, създатели на най-старата цивилизация в Европа.
Време е да си поставим този въпрос, докато все още можем да мислим, докато все още обществото ни има някакви зачатъци на мислене, тъй като то непрекъснато е облъчвано от идиотски реклами, шоупрограми и други лумпенизиращи медийни прояви, които го превръщат в немислеща маса, автомизирана немислеща маса. Това е един опасен процес и този процес води до разпад на нацията, разпад на народа, разпад на това, което сме всички ние, което е нашият корен, нашият живот, нашето бъдеще.
Ако искаме да съществува България и в бъдеще да можем да излизаме тук, на тази трибуна с възгласа „Да живее България!”, не само трябва да се замислим по тези въпроси, а да предприемем и действия. Какви са действията? Действията са излизане от колониалния режим, в който сега се намира България. Излизане от тази зависимост, в която всичко, което работи и печели България, е в чужди ръце.
Много пъти съм повтарял от тази трибуна, много пъти съм призовавал изпълнителната власт – премиер след премиер – защо не прекратява тези зловредни за България концесии, тези грабителски договори, с които нашата енергетика, нашите природни богатства се извличат и се ограбват и ние не получаваме нищо. Ако не прекратим тази колониална зависимост, ние не правим нищо.
Време е за преосмисляне на пътя на България. И само тогава можем да казваме възгласа „Да живее България!”, защото иначе само след години ще се произнасяме върху един национален политически труп. България просто няма да съществува. Всичко започна с програмата на турски език на БНР, след това ще премине в БНТ, след това части от България ще бъдат отцепени, след това останалата територия ще бъде обявена за всичко друго, но не и за тази горда майка България, на която се позовават тези, които се наричат патриоти. Ако сте патриоти, работете за излизането на България от колониалното робство! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
От Парламентарната група на Алтернатива за българското възраждане думата има председателят на групата Борислав Борисов.
Заповядайте, проф. Борисов. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Започвайки работата през новата сесия, ще си позволя да споделя с колегите народни представители какво според нас основно ни пречеше през изминалата парламентарна група за това работата ни да бъде по-ползотворна и по-ефективна. Става дума за стила на работата в парламентарната ни дейност и днес ще споделя с Вас виждането на Парламентарната група на АБВ по този въпрос.
За да бъде по-ясно разбрана нашата теза, ще я илюстрирам с един конкретен пример от парламентарната ни практика и това е решението за прехвърлянето на партидите от частните пенсионни фондове в солидарния фонд на НОИ. Спирам се на този пример не за да отварям стари рани, нито да търся виновници и да отправям персонални критики. Спирам се на него, защото, първо, този пример е концентриран израз на неправилни подходи и методи, които в своята съвкупност формират стил на работа със силно отрицателен заряд.
Второ, защото този пример е събирателно показателен за това как не трябва да се работи в парламента.
Трето, този пример, макар и първи във времето, създаде прецедент и вече съвсем не е единствен. Дори бих казал, че по-скоро се превръща в неприятна тенденция в законодателната ни практика.
Първото, с което ще започна, базирайки се на този пример, е факт, който определено ме впечатлява във висока степен, защото става дума за начина на вземане на решенията в парламента. Логическата последователност на взимането на едно решение като правило изисква първо да се премине през процеса на мислене, включително на осмисляне на целесъобразността и последствията от него и едва след това да се пристъпва към взимане на решение. За съжаление, имах възможността нееднократно да се убедя, че тази логическа последователност в нашата законодателна дейност е обърната точно в обратната посока. Първо се взема решението, а след това започва процесът на мислене за последиците от него и като следствие на това започва процес на неговото ревизиране, коригиране, допълване и така нататък. Че е така, говори не само посоченият пример, но и десетките допълнения и изменения на почти всеки един закон, та дори и на такива, приети съвсем наскоро. Или както малко грубичко, но пък съвсем вярно народът го е казал – че в случая конят се впряга зад каруцата.
Като неправилен стил на работа в посочения в началото пример е характерен и един втори момент и това е използването на напълно погрешен подход на решение към една система и към един отделен елемент на тази система.
Ще ме извините за малко за наукообразната част от следващото ми изказване.
Пред нас, колеги, седят много сериозни и тежки задачи, свързани с реализирането на реформи в изключително сложни системи – пенсионната система, съдебната система, здравната система и така нататък. Говорим за реформи в сложни системи и със сложни подсистеми, сложни елементи на системите, със сложни вътрешносистемни и междусистемни връзки. Неудобно ми е точно пред тази авторитетна аудитория да напомня, но явно се налага, че при решаването на проблемите на такива сложни системи единствено доказаният и верен път е използването на системния подход, не поединичното решаване на частните случаи и на отделни елементи от системата, а на системата като цяло, заедно с нейните вътрешносистемни връзки. Каква беше обаче решението за пенсионните фондове, което давам като пример само, ако не решение на един частен случай, на един елемент от системата, при това не на най-важния и кому беше нужно това решение тогава и веднага при положение, че предстоеше да се прави реформа на пенсионната система като цяло и този въпрос щеше да бъде естествено решен като неразделна част от цялостната реформа?
Това е грешен подход, колеги, но за съжаление той е също част от погрешния стил на работа, за който вече споменах. Когато първо се решава частният случай на един елемент от системата, то политиката по реформата на системата като цяло вече става зависима от това решение на частния случай, защото този частен случай е създал вече друг вид вътрешносистемно взаимодействие, с което се предопределят до голяма степен и параметрите на реформата на системата като цяло. Разбира се, че освен като неправилен стил на работа това може да се прави и съвсем целенасочено – за съзнателно предопределяне или ограничаване на търсените параметри на реформата на една система. Това вече е въпрос на конкретен политически стил на работа, който аз лично също не одобрявам.
На трето място, определено ме смущава и не приемам често налагания скоростен метод за приемане на някои законодателни решения. Тук не става дума за една добре осмислена, организирана и проведена по един естествено бърз и резултатен начин процедура. Става дума за налагане на необяснимо защо от някои парламентарни сили спешни срокове за приемане, при това често с определен агресивен натиск за налагане на тези срокове, притискане на другите буквално до стената за положително решение без спазване на елементарни правила от парламентарната практика на предварително обсъждане, съгласуване или изслушване на становището на другия. Това не е добра парламентарна практика и тя не се вписва в демократичния стил на работата.
На четвърто място – не по значимост, а като изброяване, бих посочил като лош стил на работата в парламента начинът на провеждане на дебатите по приемането на законодателни решения. Като правило професионалният дебат по законодателното предложение много бързо бива изместен от междуличностни или междупартийни нападки, а професионалната дискусия се превръща в политическа разправия, подкрепяна със съвременни, но и с нафталинови факти, датиращи понякога от Андрейляпчевия период на управление. Загубено за всички време в безсмислен спор! Спор, предизвикан от непремерено, невъзпитано или обидно изказване на някой депутат. Някой, но той не е единствен.
И ако говорим като цяло за парламентарния език, използван в залата, то с малко изключения бих го определил като невъзпитан език, език на ниско културно равнище, език, изпъстрен с целенасочено обидни и провокативно заядливи изрази, при това често придружен с неприятна улична фразеология. Това не е конструктивен език, това е език на разправията, на конфронтацията и на скандала, но не е език на обсъждането и търсенето на съгласие за най-доброто решение или, както се казва, в ползу роду.
Пораженията, които нанася този начин на парламентарно говорене и противопоставяне, уважаеми колеги, не се затварят само и единствено в парламентарната зала. По-страшните поражения са извън нея и те са в душите и умовете на хората, в ерозирането на тяхната вяра в мъдростта и способността на народните избраници да решават проблемите на държавата и на техния живот. Нещо повече, тази нестихваща и нелицеприятна политическа конфронтация между парламентарните сили се пренася неусетно, но твърде успешно като модел на поведение в обществото, като перманентна конфронтация в него на всеки срещу всеки и на всички срещу всичко. Това вече е ерозиране на самата вяра въобще в държавността.
Парламентарната група на АБВ счита, че през новия парламентарен сезон е необходимо да се върнем към единствено ползотворния и успешно доказал се стил на диалога между политическите сили. Този стил на диалог бе поставен от мандатоносителя още при сформирането на правителството и по-нататъшното му използване доказа своята резултатност в достатъчно сериозни парламентарни ситуации.
Безсмисленото голо отрицание и политическото противопоставяне и пустословие са път за никъде! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, господин Председател.
Точно политическият и професионален диалог, който реализира Ивайло Калфин – вицепремиер в правителството и заместник-председател на АБВ, беше в основата на успешно приемане на основния пакет от закони, осигуряващ реформата в пенсионната система.
Парламентарната група на АБВ е убедена, че това е верният път за успешното осъществяване на предстоящите сложни, тежки в съдържателен план конституционни промени, реформите в съдебната система и здравеопазването, националната сигурност, приемането на държавния бюджет, както и други законодателни промени. АБВ ще работи в конструктивен дух и диалог с парламентарно представените политически сили и ще съдейства за всяко едно разумно и полезно за държавата и хората решение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Борисов.
С това изявленията на парламентарните групи, които посочват своите приоритети за новия политически сезон, приключиха. Моля да изключите микрофоните и камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Преминаваме към програмата ни по дневния ред.

Съгласно нея следва:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители са Милена Дамянова и група народни представители. Внесен е на 21 ноември 2014 г. и е приет на първо гласуване на 5 февруари 2015 г.
С доклада на Комисията ще Ви запознае госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г., приет на първо гласуване на 5 февруари 2015 г.
„Закон за предучилищното и училищното образование.”
По наименованието на Закона има няколко предложения от народни представители, с които ще Ви запозная.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
В заглавието на Закона се правят следните допълнения: след думата „образование” се добавят думите „и възпитание”.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението, а то е в заглавието на закона след думата „образование” се добавят думите „и възпитание”.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението е името на Закона да се промени в „Закон за българската просвета”.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението е:
Заглавието на Закона се изменя така: „Закон за народната просвета”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е: заглавието на Закона се изменя така: „Закон за народната просвета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е Законопроект, който съдържа над 400 текста и повече от 400 страници. Това е Законопроект с претенцията за цялостна уредба на българското училищно образование. Независимо от това, че в него има разпоредби, които са универсални или по други причини могат да бъдат възприети, той не дава отговор на основните актуални въпроси, засягащи българското образование днес.
Те са: все по-голямото социално неравенство сред децата, все по-големият брой отпадащи от училище деца и младежи, недостатъчно съчетаване на образованието с възпитателната и социалната роля на училището, недостатъчни грижи към децата в неравностойно положение, все по-голямата комерсиализация на образованието от самото му начало, принизеният социален статус на учителя.
След като този голям Законопроект не съдейства за решаването на тези въпроси, остава да се запитаме какво ще последва след гласуването на многобройните текстове? Ние от БСП лява България сме се опитали да дадем, доколкото можем, отговор на тези въпроси чрез нашите предложения. Сега обосновавам и предложението за промяна в заглавието, а именно Закон за народната просвета. Това е израз на приемственост. В България за повече от столетия са приемани няколко закона за народната просвещение. Това не е просто архаизъм, а желанието на българския народ да получи просветление чрез придобиването на знания – на знания за света, на знания за уменията, които могат да бъдат използвани, за това, което съдържа приемствеността в българската образователна система и заедно с това нейното съобразяване със съвременните най-актуални потребности. Ние ще подкрепим и всички други предложения, които са направени от народните представители за промени в заглавието, защото те правят опит да дадат отговор на това какъв е предметът на закона. Но заедно с това искам да направя и едно редакционно предложение, защото, съдейки по оживените дискусии в Комисията по образованието и науката, нито едно от тези предложения не събра достатъчно голяма мнозинство, за да промени текста на вносителя. Мисля, че най-сполучливото заглавие, което да обедини тези предложения, без да изпада в прекалена подробност, е Закон за предучилищната и училищната просвета.
Ние си даваме сметка, че просветата не се изчерпва с училището. В нея участват и други институции като читалищата, но искаме да се запази българска характерология и по този начин да покажем, че тя именно изразява уредбата, която се предлага и на това, което предшества училището, и на най-дългия период на образователния период, засягащ постъпването на децата и после тяхното развитие в системата на българското училище като основна част от българската просвета. Това предложение имаше шансове да бъде прието в Комисията, ако не беше разколебаването на представителя точно на АБВ – партията, носеща това звучно наименование, изразяващо причастност към българското възраждане, към българската традиция, включително в образованието. Това са факти.
Затова се обръщам към представителите на всички парламентарни групи, включително и на мнозинството, този Законопроект по-нататък ще предизвика много дискусии за едни или други решения, но нека с това заглавие да бъдем едновременно точни в определяне на неговия предмет и заедно с това да изразим приемствеността – тази традиция, с която България има с какво да се гордее, която дори и до днес при многото проблеми все още показва, макар и спорадично, високи избирателни резултати и това, което мисля, че може да бъде израз на стремежа този закон да постигне по-големи резултати. Смятам, че и министърът на образованието има основание да изрази подкрепа за това предложение и затова призовавам всички народни представители преди да се гласува предложението на вносителя и след като бъдат поставени на гласуване предложенията на отделните народни представители, да подкрепят заглавието „Закон за предучилищната и училищната просвета”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Великов – реплика на изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предстои ни много сериозна работа по този Законопроект. Действително трябва да кажа, че в нашата Комисия се отнасяхме с чувство за голяма отговорност – бяха проведени много разисквания, изнесени заседания. Старали сме се да вземем предвид всички рационални предложения, независимо от кои народни представители са били изричани.
В този смисъл аз бих призовал и тук да имаме един съзидателен подход, да се стараем да уважаваме това, което вече е постигнато в Комисията като съгласие и в случаите, когато това може би не е било така, след защитата на народните представители, които естествено могат да защитават своите предложения, все пак да се възприеме това, което в Комисията сме подготвили като текстове.
В този смисъл, независимо че някои от предложенията, включително и на Янаки Стоилов и на другите колеги имат известно основание, предлагам и в случая да се придържаме към Законопроекта за предучилищното и училищното образование като към заглавие, което изразява, включително и тезите, които бяха изтъкнати от колегата Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Втора реплика – проф. Борислав Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Благодаря.
Някак си беше прехвърлена вината на АБВ, че наименованието не е „просвета”, а „образование”. Това не само, че не го приемам като вина, а е много правилна позиция.
Трябва ли, уважаеми колеги, да си обясняваме, че думите имат своята същност и смисъл и носят определена информация? Всяка дума, когато се произнася, ако другият не знае съдържанието на тази информация, разбира погрешно значението и смисъла на думата. Едно е „просвета”, друго е „образование”, трето е „обучение”. Тази грешка ние вече сме я правили. Достатъчно е да отворите действащия Закон за висшето образование, където в един текст е „обучение”, в друг – „образование”, а в трети – „учебен процес”, примерно.
Ако се замислим малко, май в казармата говорим за обучение. А когато говорим за военно образование, имаме предвид военните университети, а не казармата. Явно има разлика между „обучение” и „образование”.
Ако погледнем исторически, първо е ерата на Просвещението, а след това започва градежът на системата на образованието. Да просветиш някой включва, включително да разпознава банкнотата от 2 лв. и от 10 лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но да го образоваш означава да му създадеш система от знания, умения, а донякъде и опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се.
Това вече е образование и аз така разбирам смисъла на този Закон. Затова думата „образование” е целевата дума на съдържанието на този Закон. Иначе „просвета” ми харесва – прекрасна е като дума, но не й е мястото в наименованието на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Желае ли някой трета реплика?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, действително просветата е много отвъд образованието и този Закон, макар много важен и сериозен, макар прецизно изработен, не може да задоволи тези претенции.
Затова аз днес се обръщам към колегите от ляво и от дясно – ако ние наистина сме толкова загрижени за просветата, милеем за културата и говорим за все по-нарастващата криза и кризата в духовните ценности, нека всички заедно в тона на консенсуса, съгласието и доверието, за които толкова говорим, да направим един такъв закон за просветата, но в него да засегнем и проблемите на читалищата, на библиотеките, на театрите. Мисля, че това ще е повод да постигнем пълен консенсус и нека днес самоцелно да не се заяждаме за думите, а да говорим за качеството на съдържанието и да преследваме това качество, така че да вървим градивно напред. А ако имаме други амбиции, нека те да бъдат в друг проект, който можем да предложим и да обединим усилията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Стоилов – дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Репликата на господин Великов беше повече процедурна. Тя нямаше възражение към съдържание на предложението, а към факта, че Комисията е събрала мнозинство, за да подкрепи предложението на вносителя.
Господин Борисов и госпожа Тодорова противопоставиха съдържателни аргументи на моята теза защо терминът „просвета” в случая, според тях, не е достатъчно подходящ.
Да, наистина думите имат и историческо развитие, но смятам, че ще бъде твърде стеснен подходът, ако ние схващаме просветата като остатък от времето на Просвещението.
Освен това, по-общият термин, който се използва в Европа и в нас, е епохата на Възраждането, но просветата не е просто получаване на начални, елементарни знания. Дори ако погледнем времето на развитието на българската просвета през десетилетията, ще се окаже, че до неотдавна, независимо че говорихме, само според Вас, за просвета, в България имаше незначителен брой неграмотни. Сега, колкото повече започнахме да твърдим, че се образоваме и повече хора получават дипломи, включително за висше образование, в същото време нараства неграмотността. Да не говорим за така наречената „функционална неграмотност” за хора, които възприемат някаква информация, но не разбират нейното значение, а още по-малко могат да я използват практически, тоест за да придобиват някакъв опит и да бъде тя ползотворна за тях. Това е въпросът.
Тук не е толкова голям проблемът за думите. Но изпитва се едно притеснение от всичко това, което трябва да носи народностен характер. А народностният характер има две значения. Едното е, че той изразява специфичния български дух и традиция, а второто значение на „народност” в този случай е, че трябва да има максимален достъп за повече хора при равни условия за това, което те очакват да получат от българската просветна или образователна система.
Нямаме основания за такива опасения, ако искаме да отговорим на традицията и очакванията. Така че тези аргументи според мен са достатъчни. Това не е въпрос на излишна претенциозност, а наистина на желание тази българска словесност да присъства в настоящето и в бъдещето.
Вероятно в английския или в друг превод на Закона, той отново ще използва универсалния термин „образование”, доколкото ние няма как да преведем буквално българското „просвета”. Затова не се притеснявайте да бъдем повече българи и така да се доближаваме до съвременния свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Господин Борисов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Изцяло уважавам тезите на колегата Янаки Стоилов – харесват ми и като българин, и като човек, занимаващ се с наука. Нека обаче да сложим нещата на местата им. Образованието е една от системите, осъществяващи или осигуряващи просвета, но тя не я изчерпва.
Дори вижте за какво говорим при завършване на средното училище – среднообразователен минимум от знания. Не среднопросветен минимум! Този среднообразователен минимум е един от елементите на просветения човек, а към него се добавят още много други елементи, давани от други системи.
Затова тук не трябва да противопоставяме думите една на друга в емоционален, в български план, в човешки план. Противопоставяме ги в съдържателен план на това, което разглеждаме в Закона. Ние разглеждаме образователната система и точният термин е „образование”.
Иначе изцяло подкрепям да направим по-широк Закон за просветата, като там ще влязат и читалищата.
Съгласен съм с колегата Янаки Стоилов и за статута, за социалния статус на учителите – смешен и обиден, но мястото му е тук, в този Закон, а не само в просветата. Тук е мястото на социалния статус на учителите.
Затова – без противопоставяне на двете понятия, особено на красивата дума „просвета”, точното наименование на Закона, терминът е „образование”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, проф. Борисов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Мариана Бояджиева има думата за изказване.
Давам си сметка, че в Комисията много време сте използвали за дебат по тази тема.
Имате думата, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, дами и господа народни представители! Без съмнение огромна е нашата отговорност като народни представители в Четиридесет и третото народно събрание при обсъждането на този Законопроект, който беше разглеждан в рамките на няколко месеца в Комисията по образованието и науката.
Бяха чути много мнения на хората, работещи в българските училища, на родителите и българската общественост, която се интересува от този Законопроект.
Мисля, че когато разглеждаме и гласуваме неговите текстове, трябва да имаме предвид не само традициите в българската просвета, а, разбира се, да имаме предвид и необходимостта от модернизация в българската просвета, необходимостта да бъдат отразени промените и духът на нашето време.
В този смисъл обаче, когато говорим за новости, нека да погледнем още веднъж традициите в българската просвета. Тук искам да прибавя още няколко аргумента към предложението, направено от народните представители от БСП лява България по отношение наименованието на Законопроекта, но и не само, защото предложение за запазване на наименованието „просвета” фигурира и в предложението на народни представители от други парламентарни групи.
Според нас водещ принцип в наименованието на Законопроекта, предполагащ реални реформи, трябва да бъде принципът за приемственост и още по-важно – принципът за равен достъп до качествено образование за всички деца в България. В условията на глобални промени в информационни технологии и възникването на множество глобални образователни модели е важно все пак да съхраним традицията и системата на българската народна просвета.
Ще прибавя още няколко думи към дискусията, защото понятието „народна просвета” е българско, изработено в традицията на българското училище и на нашето национално изграждане и кореспондира с традицията на европейското Просвещение. То не противоречи на съвременните тенденции и реалности. Нещо повече: именно Просвещението е в основата на съвременното светско образование и в Европа, и в България.
Просветното дело включва духовността на българското общество и нация. Празникът ни 24 май, който е уникален по своя характер, е празник именно на българската просвета.
Няма причина да подменяме понятието и сегашното наименование на Закона, да подменяме национална традиция и да стигаме до технологични особености на образователната система, които да извеждаме в заглавието.
Наименованието „Закон за народната просвета” отразява според нас по-широките функции на системата на образованието, включително изключително важните функции на възпитанието. Названието „Закон за предучилищното и училищното образование” стеснява периметъра, философията и разбирането на системата на образованието в България, като система, която единствено изгражда определени знания, а не система, която има граждански, национални и обществени отговорности и функции.
Ако отворим който и да е речник на българския език, особено там, където можем да видим синоними на думата „просвета”, ще видим, че тя означава „просвещение”, „образование”, „обучение”, „знания”, „цивилизация”, „култура”, „възпитание”.
Ако се върнем назад в историята, ролята на българската просвета е била не само да образова, но и да възпитава в национален дух дори в годините на чуждо владичество.
В този смисъл, обръщам се към Вас, уважаеми народни представители, нека още веднъж да прецените и да осмислите предложението, което сме направили – да запазим нашата автентична българска дума „просвета”, като дума, която трябва да стои в наименованието на новия Закон за образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Реплики? Не виждам.
Следващият колега, заявил желание за изказване, е народният представител Красимир Богданов от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Имате думата, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предполагам всички в тази зала си даваме сметка колко тежка процедура ни предстои. Затова си позволих да взема материала, който трябва да обсъдим, надявам се в кратки срокове, и да Ви призова към по-голяма конструктивност, както работи Комисията по образованието и науката и бяха изчистени много голяма част от текстовете, които бяха предварително заложени.
Разбира се, трябва да изкажем своето уважение към всички, които са положили огромни усилия през последните години да разработят този Закон и да намерят в крайна сметка консенсус не само в политическите сили, но и в българското общество, особено в професионалните гилдии, които се занимават с предучилищно и училищно образование.
Несъмнено труден беше пътят, който се извървя през тези години, но надеждата, че дълга и продължителна дискусия ще даде шанс да се приеме най-добрият и най-качественият Закон за образованието, ни дава увереност, че работата ни като законотворци в държавата ще бъде само и наистина в полза на обществото.
Патриотичният фронт, разглеждайки първоначалния вариант, който беше внесен в Комисията и след това на първо четене в пленарната зала, естествено направи редица свои поправки с текстове, които ние, като политическа формация, получихме от многобройните контакти с представители на предучилищното и училищното образование, специалисти и експерти, като информация от тях, несъгласие с някои от текстовете. Затова много от проблемните теми, които дискутирахме и в Комисията, засягаха условията за децентрализация на българското образование, държавното финансиране на частните училища – все теми, които будят сериозно напрежение в българското общество; делегираните бюджети или по-скоро начинът на тяхното формиране също е една от тези теми, също и принципът парите следват ученика – всички тези въпроси са изключително дискусионни.
Ние защитихме нашите позиции в Комисията на първо четене на Закона за предучилищното и училищното образование.
Това, което предложихме и смятаме за изключително важно за приемането на един качествен закон, е увеличаването на възнаграждението минимум с 20% на учителите над средната работна заплата на страната; достигането на 5% от брутния вътрешен продукт на средствата за образование до 2018 г.; въвеждането на конкурсното начало и атестацията на ръководните кадри в системата на образованието; въвеждането на редица учебни предмети, които до момента липсват, като „Родолюбие”, „Военно обучение” и „Защита на населението и околната среда”; запазване на ресурсните центрове и на помощните училища. Там намерихме вариант, при който ще съчетаем и модерните европейски тенденции, и традиционните български ценности в системата на образованието, и най-вече оптималното спазване на правата и възможностите за достъп на всяко дете със специални образователни потребности до съответните институции.
Българските училища в чужбина са една тема, която често е подценявана и пренебрегвана в законите, които са засягали просветата в България. Затова ние настояхме те да намерят своето място в Закона за предучилищното и училищното образование.
Много важно е и в новия закон, който ще бъде приет от Четиридесет и третото народно събрание, да не се допусне насаждане в системата на българската просвета на чужди и нетрадиционни за България ценности, насаждането на расова дискриминация, най-различни идеологии, които са опасни, които са отречени от всички световни институции.
Безспорно заглавието на един закон дава до голяма степен неговата насока и дава отражение върху неговото съдържание, или по-скоро изтъква неговото съдържание. Тук се сблъскаха две противоречащи си тези по отношение на заглавието. Разбира се, Патриотичният фронт, като една българска патриотична организация, направи своето предложение, съобразявайки се и с мнението на десницата, че по отношение на Закон за народната просвета може да се търсят някакви връзки, или по-скоро някакви напластявания в миналото – идеологически и други такива.
Ние предлагаме следния вариант за заглавие на настоящия закон – предлагаме той да се нарича „Закон за българската просвета”. Смятам, че по този начин отговаряме напълно на смисъла и съдържанието на предложените текстове, залагаме на българския език като водещ в системата на образованието и като официалния език в Република България и показваме, че наистина този Закон засяга българската просвета, българското образование. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Богданов.
Първа реплика – господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
И Вие по темата за образованието и просветата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Богданов! Взимам реплика, но изказването на колегата Богданов беше по-скоро програмно по отношение на Законопроекта и малко по заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Чак в края беше по заглавието.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в началото имаше афиширане на тезата, която е на Патриотичния фронт.
Взимам реплика, за да Ви поканя да преосмислите предложението си и да погледнете обективно. Не да се чудим как да ценим това понятие, а да се фокусираме, да изчистим, ако можем, представата си за това понятие и от романтиката, и от историзма. Нека да гледаме юридически.
Законодателството изисква да използваме думите в точния им изказ. Точният изказ в конкретния случай е образование. Защото, ако използваме едно по-широко понятие, създаваме най-малкото сериозно систематично противоречие. Какво става с другото законодателство в тази област? Какво става със Закона за висшето образование? Какво става със Закона за академичния състав, какво става със Закона за читалищата? Всичко това обхваща и влиза в понятието за просвета и за просвещение.
Ако използваме такова едно широко понятие, което е наистина хубава българска дума, наистина има много сериозно значение, исторически, възрожденски, просветителски, но би трябвало на този Законопроект от 460 страници за второ четене в момента да му сложим поне още 500 и да направим кодекс, като кодифицираме всичко, което е в областта образование.
Затова молбата ми е да прецените Вашата позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам желаещи.
Дуплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Кирилов, аз приемам Вашата критика, че наистина малко реших въпроса, който беше разискван тук, но все пак смятам, а и съобразявайки се с изказването на другите колеги, че е нужно, когато започва да се гледа един закон на второ четене, да има и някакви встъпителни думи, които да засягат и политическата позиция на съответната парламентарна група в пленарна зала.
Иначе поддържам нашето предложение. Наистина смятам, че то отговаря на традициите. И по-скоро би трябвало да търсим в посока на българските традиции и ценности наименованието на един такъв важен Закон като този, който касае българското образование и българската просвета, а не толкова да залагаме на някакви заемки от други държави.
И в миналото министерството, което се е занимавало с тази дейност, се е казвало Министерство на просвещението и то далеч преди годините след 9 септември 1944 г. Във времето от Освобождението до този период това Министерство е носило точно това наименование и се е занимавало с образованието в България. Така че аз смятам, че терминологията не е толкова важна, както Вие споменахте, но пък това може би е и най-традиционният закон – този, който има най-голямо отражение и достига до всеки български гражданин, тъй като всеки един от нас преминава през тази система.
Така че, съобразявайки се с някои от Вашите предложения, поддържам това, което направих аз като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следващото изказване е на господин Веселинов – надявам се да бъде по заглавието.
Имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Действително ще бъде по заглавието, като един от вносителите на предложение за промяна на това заглавие.
Правя уточнението, че всъщност аз и група колеги от Патриотичния фронт се оказахме формалните вносители на предложения, които Светият Синод на Българската православна църква направи в желанието си да се включи в обществената дискусия по този Закон.
Това е именно предложение на Светия Синод и то е в същата посока, в която тече дебатът по използването на думите „просвещение” или „образование”. Може би е компромисен вариант за двете тези, тъй като очевидно образованието не би следвало да го възприемаме само като образование, като получаване на един гол скелет от знания, но и като нещо, което формира характерите, създава ценности и в края на краищата оформя гражданите на нашата държава България, такива каквито са.
В този дух безспорно възпитателният процес е част от това, което училището дава на децата. Мисля, че думата „възпитание” трябва да бъде част от наименованието на Закона. Затова сме предложили да бъде допълнено предложението на колегите, така че да стане „Закон за предучилищното и училищното образование и възпитание”.
Тезите, които могат да се развият в тази посока, са много. Те до голяма степен бяха развити от колегите, които поддържат думата „просвещение”, като по-широка, като включваща именно ценностното начало. Смятам, че това е добър вариант да бъдат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Правите редакционно предложение ли?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, това е предложение, което е внесено и което ще подлежи на гласуване по общия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, това е първото, което е отхвърлено.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Точно така.
В този дух апелирам да се подкрепи това предложение, тъй като в една епоха, в която ценностите са твърде релативистични, когато семействата, за съжаление, имат по-малко време за децата си, мисля, че надеждите към образователната система са все по-големи и ние трябва да кодифицираме още в наименованието на Закона именно това задължение за възпитанието на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики?
Тъй като времето изтече, сега ще прекратя дебатите, защото в 12,00 ч. трябва да започне така нареченият „блицконтрол”, на който ще присъстват министър-председателят и тримата вицепремиери. Прекратявам дебатите дотук.
Едно съобщение: днес в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита документалната изложба „130 години от Съединението на България”, подготвена от Регионалния исторически музей – Пловдив. Всички народни представители са поканени на откриването.
Обявявам 30 минути почивка. В 12,00 ч. заседанието продължава с блицконтрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
по чл. 104 от нашия Правилник.
Да кажем: „Добре дошли!” на министър-председателя, двамата вицепремиери, които са тук, и можем да пристъпим към процедурата.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към господин Томислав Дончев.
Излизам вече с усмивка, защото колегите, като ме видят, знаят, че ще има въпроси, свързани с еврофондовете.
Първо, да похваля правителството за изключително високата усвояемост на фондовете – 92%, мисля, че е наистина страхотно постижение, но моят въпрос не е свързан само с похвалите на работата на правителството.
Въпросът ми е свързан с подписания вчера Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014–2020 г.
Както хората, които проявят интерес към усвояването на еврофондовете, знаят – това е вторият Меморандум. Първият беше подписан през януари 2012 г. и за тези, които не се интересуват, да кажа, че България беше пилотна държава, която подписа такъв Меморандум със Световната банка.
Тогава бяха сключени шест договора за анализи и консултации в различни сфери: иновации, здравеопазване и други, така че мисля, че за всички нас, на които ни е ясно, че еврофондовете са нещо изключително важно за развитието на държавата ни, за икономиката ни, ще бъде интересно да чуем малко повече подробности от господин Дончев за параметрите на сключеното споразумение и какво този път се предвижда в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за малко повече подробности.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Хубенова, както правилно отбелязахте, подписаният вчера Меморандум е естествено продължение на първото споразумение от 2012 г., когато беше отворена възможността България да ползва стратегическа експертиза от така наречените „международни финансови институции”, в помощ и в пряка подкрепа за ползването на средствата от Европейския съюз.
Искам да уточня, че не става дума за консултантски услуги на ниво „проект”, не става дума за аутсорстване или за прехвърляне на ангажименти на страната за управление на проектите на някоя външна институция.
Действително става въпрос за консултантска помощ, но не на техническо, а на стратегическо ниво. И визията ни при продължаване на Споразумението със Световната банка е да ползваме експертизата на банката, с каквато тя безспорно разполага, по отношение на реформите в ключови сектори.
Защо Световната банка е един добър партньор? Защото, освен чисто техническата експертиза, с която тя разполага, тя може да я комбинира успешно с опита, натрупан в други държави.
Реформите, макар да е термин – леко изхабен от прекомерна употреба през последните месеци, е изключително пряко свързан с възможността да се ползват европейски пари, поради така наречените „предварителни условия”, които са уредени в новия, общ Регламент 1303 и става дума за следното: има списък с предписани реформи, обхващащи практически всички сектори, които се финансират с европейски пари. Този списък е валиден за всяка държава членка.
Има изграден механизъм за текущ мониторинг и контрол и ако съответната държава не напредва предостатъчно адекватно със списъка с реформи, от началото на 2017 г. тя може да загуби и възможността да ползва европейски пари в съответния сектор и именно затова помощта на Световна банка е изключително важно.
Аз мога да маркирам само част от секторите, в които се предвижда ангажиране на Банката, макар че този въпрос предстои да се изчиства в следващата една година.
Подходът е относително децентрализиран – преговори с отделно министерство, с отделно ведомство, разбира се, при наличие на централна координация.
Факт е, че от няколко седмици Банката вече е мобилизирана в подкрепа на либерализация на пазара на енергетика. Те са осъществявали подобна услуга в Румъния преди една година и доколкото сме информирани, моделът, който е изграден, финансовият модел е добре направен. Предстои да ни окажат помощ в тази насока.
Ще продължим със сектора „Малки, средни предприятия и иновации”.
Вече имаме натрупан опит в сектора „Здравеопазване”.
Със сигурност в сектора „Земеделие” има две критични реформи, които трябва да бъдат проведени. Едната е свързана с хидромелиорациите, а другата е свързана с комасацията, където въпросът не е от техническо естество, а е свързан със стратегически решения и възможността да се ползва най-добрият чужд опит.
В заключение – Световна банка безспорно е добър наш партньор, но ние работим с всички международни финансови институции и с Европейската инвестиционна банка, и с всички останали институции, като съобразяваме нуждата от подкрепа със специфичната секторна експертиза.
Не всички международни финансови институции имат една и съща експертиза във всяка сфера. Съобразяваме това, което даваме да правят с натрупания опит от тяхна страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Госпожа Хубенова няма да се възползва от правото си на реплика.
От Парламентарната група на БСП лява България за въпрос – народният представител Ангел Найденов.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиер Кунева.
Вярвам, госпожо Вицепремиер, че ще се съгласите с мен, че днес сред най-сериозните предизвикателства за страната и за държавните институции са бежанците и бежанската вълна.
Като казвам „днес” нямам предвид днес като ден, а като период от време. И това ще бъде проблем, който очевидно няма да приключи или да се реши в рамките на тази, следващата или по-следващата година.
Ще се съгласите, че това е и сред най-сериозните предизвикателства не само за страните, които през последната седмица са разтърсени от бежанската вълна, а като цяло и за Европа.
В този проблем са фокусирани най-сериозните рискове за сигурността поне по начина, по който те са дефинирани и в българските, и в европейските документи за сигурност: организирани мрежи и канали за трафик на хора, действия на организираната престъпност, нелегално преминаване през граници, възможности за преминаване и инфилтриране в съответните държави на лица, свързани с джихадисти или с радикални групировки.
Едновременно с това сме свидетели не просто на най-масовата миграционна вълна от края на Втората световна война, свидетели сме на човешка драма, към която трябва да се отнасяме със съпричастност и с необходимото хуманно отношение; свидетели сме на жертви на стотици хора, загиващи по трънливия път към обетованата земя, ако под „обетована земя” припознаваме Европа.
Основните въпроси, госпожо Вицепремиер, които днес звучат, са: първо, какво не работи в европейската миграционна система? Второ, какви трябва да бъдат националните мерки? Разбира се, задавам този въпрос и той присъства не като въпрос на национално усилие – очевидно, че трябва да има някаква координация, трябва да има някаква единна стратегия.
Тук идва третият въпрос: какъв трябва да бъде европейският отговор? Какво трябва да бъде европейското решение? Някои казват, че това е решение с исторически измерения.
Госпожо Вицепремиер, по целия този кръг от въпроси моят въпрос е: каква е българската позиция? След това ще обясня защо е необходимо да има българска позиция, която непрекъснато да бъде в развитие и да се актуализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Найденов, благодаря Ви за въпроса.
Най-напред искам да пожелая на всички „На добър час!” през тази сесия на парламента, лека и успешна работа!
Започвайки с днешния блиц парламентарен контрол, да Ви кажа, че имате възможност да видите как заедно с госпожа Бъчварова осъществяваме координация и да представим от различна гледна точка една и съща политика – нещо, което тя прекрасно прави на национално ниво, което доразвиваме и на европейско. Действително всяка българска позиция, включително и по отношение на бежанците, минава през Съвета по европейските въпроси, утвърждава се от Министерския съвет, но тя винаги е предложена от ресорното министерство. Смятам, че дължим уважение и висока оценка на това, което в момента и Агенцията за бежанците, която е към госпожа Бъчварова, и Министерството на вътрешните работи правят. Разбира се, бих прибавила и Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, защото интеграцията на бежанците минава и през усилията на още един вицепремиер – господин Калфин.
Вие всъщност казахте няколко неща, които са ключови. Едното е голямата картина в европейската политика, второто – как България построява своята политика и какви са нейните акценти?
Въпрос, който не е свързан с бежанците, но който Вие засегнахте, е трафикът на хора и каналджийството. Трафикът на хора и каналджийството – нека да бъдем абсолютно ясни от тази трибуна – са различен тип проблем, и не влизат, може да се пресичат някъде, но не са свързани с това, което се случва с бежанската вълна.
Каналджийството е престъпление против държавата. Опазването на държавните граници е прерогатив и приоритет на Министерството на вътрешните работи. Трафикът на хора, от своя страна, представлява набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица с цел експлоатация. Тук се крие всъщност разликата с бежанския проблем и свързаните с това престъпления. Съществува и специализиран Закон за борба с трафика на хора, който определя и ръководи прилагането на националната политика в областта на противодействието за трафика на хора.
За тази част от политиката отговарям аз, госпожа Бъчварова вероятно ще ме допълни повече по бежанците.
От европейска гледна точка – само преди седмица от голям европейски политик, национален – госпожа Меркел, беше казано, че бежанците са следващата голяма европейска политика. Действително това се доказва с няколко много важни стъпки на Европейската комисия.
Най-напред през месец май, когато беше разработен планът, в България той получи повече известност с така наречените „квоти”, които на този етап са доброволни, но вероятно темата ще се развива. За България са някъде около 560, може би министър Бъчварова ще ме поправи, ако са 563 – евентуално добавянето от тази квота в България. На 1900 европейци се пада един бежанец. Примерът, който дава Европейската комисия, е, че европейските страни не изживяват за първи път проблем от чак толкова голям мащаб.
Искам да обърна внимание и на разширяването на операциите „Посейдон”, благодарение на които се спасиха стотици човешки животи. Европейската комисия започва изграждането на така наречените „горещи точки”, където обработката на данните да става бързо и да се прави разлика между хората, които наистина търсят убежище, защото има опасност за живота им, и за икономическите емигранти. При необходимост такава точка би могла да се създаде и в България. Гърция и Италия в момента са първите кандидати за изграждане на подобни точки.
Планът е следният: първо, неговото признаване, второ – определяне на сигурни страни на произход, за които не важат бежанските политики на Европейския съюз и закрилата на бежанците. Трето, много силно съчетаване на бежанския проблем със сигурността и недопускане на тероризъм на територията на Европа, и голяма интеграционна политика, което безспорно е много важно. Това са направленията, в които ще се работи. Съзнателно не започвам да разяснявам въпроса с това да се изнесе, да се направи максималното мирният процес да приключи в страни като Сирия, Египет. Това е дълъг въпрос и аз съм сигурна, че Вие самият го познавате достатъчно добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Уважаеми господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, откровено казано не съм удовлетворен от този отговор. Трябва да изразя и разочарованието на колегите ми от Парламентарната група на БСП.
Добре зная кой с какви отговорности е натоварен и какво е разпределението на функциите между вицепремиерите или между съответните министри. Нямаме нужда от очертаване на тези отговорности.
Това, от което имаме нужда, е да се убедим, че българското правителство, което носи една от основната отговорност за случващото се в страната, включително и по отношение на бежанците, и което ще има тежката отговорност да участва в различни срещи в европейски формат на различни нива, има достатъчно избистрена позиция по целия кръг от въпроси, които днес звучат.
Вижте, не Ви питам за горещите точки, нито за броя на квотите, които към този момент са доброволни, макар че някои вече говорят, че системата на квотите е отминала, тя е в миналото.
Говоря за това, че е необходимо да имаме отговор на въпроса: с какво ще отиде министърът на вътрешните работи на 14 и 15 септември на срещата на министрите? Какво ще бъде отношението на българския представител, който и да е той – министър-председателя, или президента на Срещата на върха между европейските и африканските държави през месец ноември?
Госпожо Вицепремиер, по-важно е да знаем отношението по следното: днес се задава въпросът и се твърди, че Дъблинското споразумение е мъртво. Какво се появява на мястото на Дъблинското споразумение и какво е отношението на българското правителство?
Второ, твърди се, че е необходима ревизия или, ако щете, отказ от Шенгенското споразумение и възстановяване на граничния контрол. С какво отиваме ние като позиция?
Трето, лансира се тезата, че за всяка страна, която отказва приемането на бежанци, независимо дали под формата на задължителна или доброволна квота ще бъдат спирани евросредствата. Какъв е нашият отговор на цялата тази ситуация?
Това, което ме интересува, госпожо Вицепремиер, а аз се надявам това да бъде изяснено в най-скоро време – ние предлагаме заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Приемате ли подобно предложение и имате ли съответната готовност да разработите доклад и да подкрепите подобна инициатива, която е крайно необходима в ситуацията, в която се намираме, независимо в какъв сезон се намираме и в навечерието на какво точно политическо събитие в лицето на бъдещите общински избори се намираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Найденов.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
Моля да се съобразявате, че времето е две минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (встрани от микрофоните): Извинявайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Найденов, аз също имам въпроси от тази трибуна.
Ясно ли е на всички, че когато става въпрос за конвенция, а Дъблинското споразумение е конвенция, това минава през Народното събрание? Смятам, че отговорът е ясен – да.
Ако имаме някаква идея да дерогираме, да променяме или да правим каквото и да е с международна конвенция, то ще бъде внесено по съответния ред в Народното събрание. Това първо.
Второ, отказ от Шенген – не! Не! Не е минавало и през ум на българското правителство да се отказва от Шенген. Това е част от нашия договор. Ние смятаме, че Шенгенската система на сигурност е добра за Европа. Обикновено това, което е добре за Европа, е добре и за България. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Трето, по въпроса трябват ли някакви спешни мерки. Когато няма повод да се вземат спешни мерки, няма защо да се експлоатира излишно темата. Ние нямаме наплив на бежанци, с които да не можем да се справим, нямаме това, което се случва в Унгария, нямаме обществено недоволство или неразбиране по този въпрос. България остава страна, която спазва своите ангажименти със своето разбиране за хуманитарния проблем, който пораждат бежанците, и проблема на сигурността, който също е много важен за нашата страна и по който българските институции работят.
Разбира се, готова съм да обсъждам с Вас всяка Ваша идея, особено тогава, когато е моментът да я изпълним. Ще Ви информирам редовно, ако има проблем с Дъблинското споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група за Движението за права и свободи – има думата народният представител Илия Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа министри, господин Премиер! Въпросът ми е към вицепремиера госпожа Румяна Бъчварова. България е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека. Именно основната логика и концепция на Съда в Страсбург е правата на човека.
Госпожо Вицепремиер, какво е Вашето отношение към този Съд като вицепремиер, който отговаря по коалиционната политика, какво е Вашето мнение във връзка с това, че Ваш коалиционен партньор е заявил: „Съдът в Страсбург да си гледа работата!” във връзка с решението му, което е против събарянето на къщите в ромския квартал в Гърмен? Считаме, че това изказване е много отговорно и против всякакви европейски норми. Вие като вицепремиер би трябвало да имате отношение и мнение по това изказване на Ваш коалиционен партньор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Илиев, смятам, че това не е въпрос за блицконтрол. Но ако госпожа Бъчварова реши да изрази мнение...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Илиев, приемам въпроса Ви в лично качество.
По отношение на Европейския съд за правата на човека се отнасям с уважение и респект. Приемам тези позиции.
Що се отнася до отношението ми към изказването на тези наши партньори, мога да изразя лично отношение в качеството си на ресорен вицепремиер за коалиционната политика, но не и по отношение на цялата коалиция. Мисля, че такива изказвания трябва да бъдат добре обосновани, а когато се произнасят и международните институции, трябва много добре да се познават особеностите на българската ситуация. Работим, за да сближаваме тези позиции и да предоставяме необходимата информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос не е в лично качество, а по-скоро като председател на Коалиционния съвет, който отговаря по коалиционната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпросът не е за блицконтрол по чл. 104.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Това е принципен въпрос, защото изказването на коалиционен партньор по такива принципни въпроси според нас е много отговорно. Вие като най-голяма политическа партия и мандатоносител трябва да имате мнение по такива важни отговорности с национално значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Илиев.
Въпрос от Парламентарната група на Реформаторския блок – има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господа и дами вицепремиери, уважаеми колеги! Правителството постигна стабилизиране на българската икономика. Следващата стъпка е растеж. За да има обаче икономически растеж е важно цените на горивата в България да бъдат сравними с другите европейски страни, да бъдат конкурентни. Анализът, който направихме вчера от сайта в „Енерджи.ю”, показва, че цената на дизела без данъците в България е втората най-висока в целия Европейски съюз. Втората след Малта най-висока в целия Европейски съюз! Средно за Европейския съюз дизелът в България е с 22 стотинки без данъците по-висок от средната цена в Европейския съюз. Дизелът в България е с 22 стотинки по-скъп от средната стойност в целия Европейски съюз! В страни като Австрия и Белгия разликата в цените е между 42 и 43 стотинки за литър. Давам Ви пример и с по-малка страна, защото проблемът бил в мащаба на страните – чух от някои видни експерти. Разликата с Литва е 37 стотинки за литър, без данъците. Всичко това означава, че има сериозен проблем на пазара на горива в България.
В тази връзка въпросът ми е към вицепремиера Дончев. Аз съм му задавал и преди тази тема. Оттогава има вече конкретни резултати. С гласовете на реформаторите, ГЕРБ и патриотите се взе решение за ново КЗК, защото сегашният състав не може да бъде преизбран. Това е едната ключова стъпка – да имаме КЗК, която защитава конкуренцията.
Уважаеми господин Вицепремиер Дончев, не смятате ли, че има нужда от премахване на пречките пред конкуренцията? Явно има такива, за да бъде дизелът в България вторият най-скъп в Европейския съюз и да има повече конкуренция? Не смятате ли, че трябва да поискате от представителя на държавата в „Лукойл” Румен Овчаров да изготви доклад за причините за тази ситуация в България и да го представите включително пред Народното събрание, след като имате доверие да имате доверие той да е представителят на държавата в „Лукойл”? Той трябва да ни отвори очите и да каже как дизелът да не бъде вторият най-скъп в Европейския съюз. (Смях и реплика от народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, преди заместник министър-председателят Дончев да отговори, позволете да Ви припомня разпоредбите на чл. 104 – пита се за обща политика и не се допускат въпроси по конкретни числа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ние с Вас от началото на годината обсъждаме темата с цените на горивата. Виждам, че има въпроси за петъчния парламентарен контрол. Очевидно ще продължим да говорим по темата. Това, че говорим добре, в никакъв случай не е достатъчно. Приказките не стигат.
Затова аз още през юни месец написах на Комисията за защита на конкуренцията писмо, с което ги посъветвах – нямам право да им разпореждам, че предвид аномалиите, които се наблюдават, е изключително добре да бъде създаден сектор „Анализ” на сектор „Горива”. Предвид факта, че данните, които споделяте, са коректни, нещо по-лошо – те са подобни, исторически месеци назад, като погледнете нещата.
До средата на месец август КЗК ни е информирала, че още в края на месец юни, на база писмото ми те са взели решение подобен сектор „Анализ” да стартира. Освен всички мерки, които трябва да бъдат взети от различни държавни институции –аз няма да коментирам отново проверките на близо 22 хиляди обекта, които бяха правени от структурите на Министерството на икономиката, освен това, което биха могли да свършат и ще свършат приходните администрации – имам предвид НАП и Агенция „Митници”, защото, ако на база тази информация имаме обосновано предположение, че се ощетяват българските граждани, в много от случаите имаме хипотезата, че би могъл да бъде ощетяван и бюджетът. Основната работа тук по повод произнасяне това дали има картел или няма на пазара, трябва да бъде свършена от ресорната комисия. Нейни са правомощията. Тя може да се произнася в тази посока. Ще напомня на всички народни представители, че тя има правото да налага и глоби – процент от оборота на съответната компания, тоест глобите, биха могли да бъдат с огромни размери.
Държавната администрация и структурите, които са в състава на правителството, са на разположение на въпросната комисия да я заредят с всякаква информация, от каквато тя има нужда. Впрочем самата комисия вече е изискала информация от първите седем дружества на пазара. Искрено се надявам и вярвам, че тя ще си свърши работата по най-добрия начин.
Бих искал малко да охладя оптимизма – един подобен сектор „Анализ” отнема време. При всички случаи няма как да видим резултата от него по-рано от следващите няколко месеца.
И тук има един въпрос, който съвсем скоро вероятно ще бъде на вниманието на Българския парламент. Ако погледнете текущото законодателство, Комисията няма право да работи с данъчна информация. Тя има право да пита всички дружества и те могат да й отговарят абсолютно почтено, а биха могли да й дадат съвсем различни данни от тези, които дават на НАП. И тук е основателен въпросът дали на въпросната Комисия не трябва да се даде право чрез НАП да ползва тази информация, която е в масивите на Агенцията. Смятам, че това категорично би помогнало анализите, които прави, да бъдат много по-прецизни и да се произнасят в полза на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Реплика.
Заповядайте, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодарим Ви, господин Дончев, за сериозния и задълбочен отговор. Все пак, задайте си въпроса и Вие, господин Премиер и Вицепремиер, и всички Вие народни представители: защо на други пазари, където има толкова големи разлики, пак Ви казвам, дизелът в България е вторият най-скъп в целия Европейски съюз, конкуренцията сработва, веднага се осъществява внос и тези разлики изчезват? Тук очевидно има нещо гнило. И очевидно, ако държавата не се намеси, ще продължат да се правят само анализи. Между другото, има доста анализи на КЗК по темата „Горива” и тези анализи до момента не са ни помогнали.
Затова, колеги, разбирате, че за първи път трябва да се направи нов вид комисия, с нов състав – хора, които да бъдат решителни, отговорни и да защитят конкуренцията, включително с глоби и санкции, когато е необходимо. В противен случай, уважаеми колеги, ситуацията ще продължава да бъде такава, каквато е в момента, а това пряко ни пречи на растежа. При толкова високи цени на горивата, имайте предвид, и при всички последствия от финансовата криза, ние плащаме с това, че българската икономика расте по-малко. Плащаме конкретна цена всеки ден, всеки месец и най-висока, разбира се, управляващото мнозинство и правителството.
Надявам се на необходимата решителност и също така, господин Дончев, не смятате ли, че са възможни промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които да улеснят вноса на горива в България? Това е другата тема, по която ние ще работим с Вас, ще дадем своите предложения и ще очакваме Вашата обратна връзка. Облекчаването на вноса ще засили конкуренцията и ще премахне подобни аномалии. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Прав сте, господин Димитров, за значението, което имат цените на горивата по отношение на икономическия растеж. Горивата де факто са кръвта на икономиката. Колкото по-ниски цени, толкова по-добре не само за потребителите, а и за икономическата конюнктура, включително и за растежа.
Данните, които цитирате в началото за цените, безспорно са обезпокоителни. Това е не само недопустимо, лошото е, че е трудно обяснимо. Ако имаше функциониращ пазар без никакви дефекти, една подобна ситуация трудно може да се обясни.
И по повод закачката Ви, свързана с „Лукойл”, „Лукойл” не може да ни даде отговор на въпроса по една проста причина: ако има функциониращ пазар, ако една рафинерия продава на цени по-високи от пазарните, това би следвало да се компенсира с внос. До момента аргументите, които се вадят, че България нямала собствен добив, че имала само една рафинерия, са аргументи, които не могат да обяснят ситуацията.
Горивата са борсова стока и те струват толкова, колкото струват, без значение колко рафинерии има и без значение дали страната има добив или няма. Очевидно, ако има проблем, той е свързан с някакъв дефект. Внимавам какво казвам, защото освен в лично качество представлявам и институция. Очевидно има и някакъв дефект на пазара. Този, който трябва да установи какъв е дефектът, е Комисията за защита на конкуренцията. А това, което трябва да направим ние, е да им помогнем по всякакъв начин.
Отворен съм да дискутираме всякакви други възможни промени в законодателството, които да гарантират, че в България има функциониращ либерален пазар. Проблемът не е в пазара, проблемът би могъл да бъде в дефект на пазара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Наред е Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Симеонов!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Моят въпрос е свързан с процедура, започнала и прекратена, процедура законова по отношение на премахването на незаконно изградени постройки в квартал на село Марчево, община Гърмен. Тази процедура беше прекратена с едно спорно писмо, за разлика от объркването – то не беше въпрос преди малко, господин Главчев, а някакво изказване на представител на ДПС за някакво решение на Европейския съд. Няма такова! Да е ясно на всички! Става въпрос за едно писмо на секретар от Европейския съд – служител, чиновник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какъв е въпросът Ви, господин Симеонов?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, ще го завърша. Не съм го задал още. Да не съм си взел времето? Имам още време, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За въпроса обаче.
ВАЛЕРИ СИМЕНОВ: За въпроса, да.
В тази връзка моят въпрос е следният: прекратяването на процедурата е донякъде разбираемо от чисто хуманни, човешки съображения, но не и от законови. Моят въпрос е такъв: искам да отговорите категорично и ясно, и по възможност с приблизителни срокове, кога ще продължи процедурата и ще бъде завършено прилагането на закона спрямо тези 124 незаконни постройки, ако имате информация? Като първи етап – за 22, за които е завършена процедурата и са връчени предизвестията, и за останалите до 124? Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Госпожо Заместник министър...
Въпросът Ви е към...? Към кого задавате въпрос?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (встрани от микрофоните): Към заместник-министър председателя Томислав Дончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заместник-министър председателя Томислав Дончев, заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, ще бъда съвсем кратък и конкретен. Предполагам сте запознати с преписките, броят обекти, броят заповеди за събаряне. Ако към момента е имало забавяне на действията, то мисля, че не е базирано на каквато и да е кореспонденция, включително и с европейските институции, а е свързано с ангажимента на държавата, когато унищожава, когато събаря, според разпоредбите на Закона за устройство на територията, на законно жилище от социална и хуманна гледна точка да предложи условия за кризисно настаняване на лицата, които обитават постройките.
По тази причина и поради кореспонденцията с местната власт, предвид факта, че до настоящия момент ДНСК не е получила информация за процедурата по настаняване на засегнатите семейства, срокът за принудително изпълнение на заповедите е 30 септември тази година, което мисля, че пряко отговаря на въпроса Ви – 30.09.2015 г.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Господин Симеонов, заповядайте за реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Благодаря за отговора.
Господин Дончев, все пак искам да Ви обърна внимание, че няма никъде в българското законодателство такъв текст, който да изисква предлагането на подслон, въпреки че, пак повтарям, това е хуманно и разбираемо. Но важно е дали процедурата ще продължи. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
За следващ въпрос – от Парламентарната група на Български демократичен център.
Заповядайте, господин Иглев.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! В периода 31 юли – 31 декември 2018 г. България за първи път ще председателства в Европейския съюз. Казано просто, Република България ще определя приоритетите и политиката на Европейския съюз.
В тази връзка моят въпрос е следният: какъв ще бъде дневният ред на председателството на България и приоритетите, които ще засегне България през дадения период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпросът Ви, предполагам, е към госпожа Кунева?
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ: Въпросът ми е към госпожа Кунева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин народен представител! Да, 2018 г. е много важна година за България и всички сме наясно с това. Парламентът ще бъде много силно ангажиран с председателството на България.
Разрешете ми малко неформално да Ви кажа, че не можеш да направиш първо впечатление втори път, а това е нашето първо председателство и това, което оставим като следа, ще остане за дълги години.
Освен това председателствата имат рейтинг и всяко председателство се бори да се класира по-високо в рейтинга. То бива наблюдавано от неправителствени организации, оценявано от тях, от европейската общественост. Да, прав сте, това е много голям шанс за страната ни. Това е българско председателство на Европейския съюз.
Страните, които участват в председателствата, са групирани по три. Ние правим председателство заедно с Великобритания и Естония. Ние сме последните – във втората половина на 2018 г.
Приоритетите на всяко председателство имат определени рамки обаче. Те са свързани с плана на Европейската комисия за пет години напред, на Европейския парламент и до голяма степен на Съвета. Това е първото ограничение.
Второто ограничение, и това е според договорите, които държат страните заедно в Европейския съюз, е, че се правят – това е след последния, след Лисабонския договор, приоритети за година и половина. Тоест, ние сме ангажирани с двете други председателства и приоритетите, така да се каже, се предават от председателство на председателство.
В предварителните нагласи за това как можем да влияем на дневния ред на Европа, така да се каже, от менюто – от това, което е сложено на масата, е ние да изберем това, което е най-важно за България. Без съмнение енергетиката ще бъде една такава тема. Това е нагласата и в Министерския съвет. Сигурността, миграцията – според мен също.
Имайки предвид, че Великобритания е държавата, с която започва тройката председателство, аз смятам, че те ще сложат в своя дневен ред финансовите услуги, а Естония – без съмнение дигиталната икономика. Тоест, ние ще бъдем свързани с тези приоритети. Първото ни общо събиране на тройката е през месец декември тази година.
Освен обаче този формален дневен ред, в който ще личи колко акта ще бъдат приети по време на българското председателство, как ние ще се справяме с работните групи, има два много важни показателя. Единият – от целия голям дневен ред, е какво ние ще вдигнем като приоритет, тоест от съществуващите приоритети какво ще придвижим напред. Второто, не по-малко важно, са събитията и паралелните на председателството срещи. За Франция например такава тема беше Средиземноморието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За Гърция такава тема бяха Западните Балкани. Тук ние имаме повече свобода, предстои да го обсъждаме с Вас и да решим най-доброто, през което България да направи амбициозно председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Иглев, ще се възползвате ли от правото на реплика?
Заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Тъй като за Естония, както разбирам, приоритет ще бъдат дигиталните услуги, мисля, че за България и за Европейския съюз младежката безработица е голям бич, тъй като южните части – Испания, Гърция и Италия, са силно засегнати, близо 50% младежка безработица за младежи до 25 години. Мисля, че нашето председателство в Европейския съюз е съвсем нормално да обхване младежката политика, като заетост, реализация и перспектива за младежите до 25 години. Това е голям проблем и мисля, че е нормално да бъде посочен като приоритет от нашето председателство в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иглев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Имате право, още повече предишната година – 2017 г., Варна ще бъде европейска младежка столица. Така че ние трябва да използваме дори и по време на предишното председателство – на естонското председателство, да направим много неща, свързани с това, че България ще младежка столица на Европа. Иначе темите за растеж и безработицата няма как да отпаднат от дневния ред.
Можем да направим голямо съпътстващо събитие, ако имаме възможност, включително и бюджетно, за това. Иначе това, което България може да направи, е специално да се концентрира върху досиетата, върху актовете, които трябва да бъдат приключени по време на нашето председателство. Това означава да ги придвижиш по-напред в европейския дневен ред и смятам, че Вашата забележка е абсолютно справедлива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Политическа партия „Атака” въпроси ще задава народният представител Магдалена Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Председателстващ, господин Министър-председателю, господа министри и колеги! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Госпожо Вицепремиер, на 25 август 2015 г. заявихте, че Вашето ведомство смята да се справи с кризата, създадена от прииждащите ислямски маси, по три сценария, от които най-апокалиптичният бил малко вероятен. Вчера заявихте, че ще откривате, цитирам: още два центъра за регистрация на бежанци. Въпросът е: първо, в които селища ще откриете тези центрове за регистрация? Един приличен отговор предполага да дадете дефиниция що е това „център за регистрация на прииждащи в големи числа незаконно пресичащи границата чужденци”. Второ, това кой сценарий по ред е и как би изглеждал апокалиптичният сценарий, който според Вас е малко вероятен?
Мога да Ви предоставя малко статистика от списание „Икономист”, която излезе днес, и от която става ясно, че България е най-гостоприемната държава в целия Европейски съюз, тъй като е дала бежански или хуманитарен статут на 94% от всички поискали някакъв. За Ваша информация Германия например се е ограничила със скромните 42%, Унгария – с 9%, Великобритания – с 39%. А ние – 94%., който не е поискал, той не е получил бежански статут, без оглед на национална сигурност и социални интереси. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Ташева, ще започна отговора си отзад напред. Статистиката, която цитирате, отразява една много съществена особеност на миграционния натиск към различните държави. Хората, които стигат до нашата граница и влизат на българска територия, отговарят на изискванията, 94 – 95% от тях, за получаване на бежански статут.
Характерът, структурата на бежанската вълна в останалите държави е много по-различен. В Германия повече от половината мигранти не отговарят за получаване на бежански статут, защото са икономически мигранти основно от Косово, Сърбия и Албания. Те не получават такъв и там, в тези държави политиката е насочена към политика на връщането им, защото се смята, че те идват от държави със сигурен произход.
При нас влизат основно сирийски граждани, афганистански граждани и иракчани, които отговарят на изискванията за получаване на бежански статут и на търсещи закрила. Това е голямото предизвикателство пред справянето с проблема в страната ни, въпреки че общият брой на хората, които преминават през българската граница, съпоставим с останалите държави, не е чак толкова голям, но интензитетът на рисковите групи е изключително висок. Ние, като европейска държава, и спазвайки международните конвенции, сме длъжни да предоставим такъв статут, защото това са граждани, чийто живот е застрашен.
Мисля, че голямото достойнство на нашата политика е, че успяваме да се справим с проблема и да регистрираме всички, които влизат легално, да идентифицираме техния произход, личността им, да вземем техните дактилоскопски отпечатъци, за да знаем кой влиза на българска територия.
Оттук нататък усилията ни са да успеем нелегалните мигранти, тоест хората, влизащи през зелена граница, основно от Турция, да бъдат задържани и доведени до центровете за регистрация, за да можем всъщност да канализираме процеса.
Мисля, че към момента въпреки трудностите, които имаме, въпреки почти тройното увеличение на интензитета на натиска, успяваме да овладяваме ситуацията и максимален брой от хората, които влизат на наша територия, да бъдат регистрирани, да им бъде предоставен такъв статут и да им бъдат предоставяни грижи в центровете за бежанци, както изисква нашето хуманно отношение.
Вярно е, в Министерството на вътрешните работи е разработен оперативен план за действие при три възможни развития на ситуацията с бежанския натиск. Това е направено преди два месеца с оглед на нашето собствено изискване да знаем какви действия трябва да предприемем при наличие на белези за увеличаване на интензитета на натиска. Готови сме в три различни варианта и знаем как бихме действали.
Към момента действаме все още по първия вариант, защото наистина успяваме да овладеем ситуацията. Подготвяме се евентуално за втори вариант, като проучваме възможността за разкриване не на два, а на шест допълнителни центъра за регистрация, за да не допуснем това, което се случва в Македония и Сърбия. Всеки, който успее да мине легално или нелегално границата, да можем да го регистрираме и да му предоставим от тук нататък възможностите да продължи, да потърси убежище, и съответните хуманитарни цели.
Такава е политиката на нашето правителство. Не виждам някаква заплаха за националната сигурност, още повече работим с различните институции, включително и с ДАНС, за да можем да гарантираме, че ще успеем да овладеем тези потоци.
Ситуацията е изключително динамична. Има труден за представяне по обем бежански натиск в съседните държави, затова не е изключен и крайният вариант, при който силите ни да не позволят да се справим. Мисля обаче, че няма да стигнем до там, защото една от причините България да има към момента преминали около 16 хил. бежанци, за разлика от 160-те хиляди през Македония, горе-долу 110 хиляди в Сърбия, много повече в Гърция, е, че тези хора и тези, които им помагат и ги трафикират, знаят, че е много трудно да се мине през българска територия. Дори да не успеем да ги задържим на вход, успяваме да задържим горе-долу същата бройка на изход, на границата, както и на територията на страната. След всяко задържане ги регистрираме.
Мисля, че това са доста добри гаранции за ситуацията в страната и за сигурността на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Госпожо Ташева, заповядайте за реплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Вицепремиер, Вие произведохте поредната новина: значи не са два, а са шест регистрационните центрове. Не разбирам защо не казахте в кои градове или села. Сега имате възможност да ги посочите, ако ги знаете, а да не говорите така – англа.
Второ, от всичко, което казахте, разбираме, че първо, нямате никаква представа от национална сигурност и разбирате ролята си за „справяне” с миграционния натиск като настаняване, обгрижване, изобщо ухажване на прииждащите, незаконно пресичащи българската граница всевъзможни престъпници и неидентифицирани обекти. (Смях, оживление в мнозинството.)
Вие с Вашата политика превърнахте България в перачница на фалшиви идентичности. Това сме го казвали още в миналото Народно събрание и заради това искахме оставката на Вашия предшественик Цветлин Йовчев. (Продължаващ смях и оживление в мнозинството.)
Моля, излезте и обяснете в кои шест града ще настанявате тази ислямска маса! (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Госпожо Ташева, ако някой знае къде са тези шест града, това съм аз, но ще Ви ги съобщя, когато има общо решение. Това са центрове за регистрация, а не за настаняване. Мисля, че това е най-цивилизованата мярка, която можем да приложим от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на АБВ въпрос ще зададе народният представител Михо Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, нашата парламентарна група има два въпроса към министър-председателя.
Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери, дами и господа народни представители! През летните седмици и месеци направи добро впечатление участието на министър-председателя в учения на Българската армия на национално ниво и в учения с международно участие, както и посещение на учебни заведения. Това е едната констатация, която приемам като положителна.
Второ, министър-председателят направи оценка за състоянието на определени родове войски от видовете въоръжени сили, която се прие с въодушевление, но бих казал, и с надежда от действащите военни, запасното войнство и голяма част от българските граждани.
Третата констатация, преди да формулирам въпроса, е, че в момента стартира прегледът на целите за способностите на Българската армия по линията на НАТО за двегодишен период. Първоначалната оценка е недобре адресирана по повод на нашата боеспособност.
Въпросът ми, уважаеми господин Министър-председател, е: актуализирани ли са Вашите и на ресорните министри възгледи за строителството на новия военен бюджет за 2016 г. с цел осигуряване и подготовка на целия личен състав на Българската армия, остарялата бойна техника и поетапното модернизиране на въоръжените сили? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генерал, действително отделих време, заедно с военния министър и други колеги посетихме няколко и от учебните заведения, и занятия, и съответно обученията, които НАТО проведе на територията на България, съвместно с други сили. Трябва да Ви кажа, че за чест на всички нас, които сме тук, винаги съм подчертавал колко е важно това, че имаме и парламент, и правителство в една много сложна политическа обстановка на Балканите, където много други държави не можаха да се разберат, затова, казвам за радост на всички нас, имаме доста боеспособни, особено в модерната си част като армия, прекрасни момчета и командири. И то с една нова методика, по която и ген. Радев работи, доста напред са отишли. Особено във ВВС на по 23 – 24 години летци правят уникални неща. Именно затова се обръщам и към Вас. Опитахме се да ги стимулираме, да ги похвалим, защото действително показаха огромни умения. Така е и с моряците, така е и на други места. Така и вследствие на съвместните учения, които се водят, и на полигоните, съответно на Сухопътните войски. За първи път в тези учения участваха и Сухопътните войски, съответно ракетните войски, ВВС, над 1200 – 1300 войници и сержанти, които действително направиха добри неща.
Докладът за нашата боеспособност, която идва от НАТО, вече спокойно мога да кажа, че Вие вече не сте военен, станахте депутат, защото е лошо адресирана като напредъка в съдебната система и Мониторинговия доклад – когато се каже напредък, след него следват само критики. Това е за бюджета, който имаме. Затова с министъра на отбраната направихме няколко срещи, подписахме меморандум- Надявам се, че ще се финализира с полската страна 26 –27 изтребители да бъдат модернизирани в период пет или шест години, като се надявам дотогава да имаме повече пари да купим съвременен изтребител. Но това, което и в Шабла демонстрираха с наличната техника, беше много добро и се надявам да финализираме, като на министъра на отбраната с финансовия министър сме му обещали, че при актуализацията на бюджета тези пари ще се вкарат и ще направим тези ремонти.
Не искам да се връщам назад за кораби, за състояние на техника, за окомплектоване на вертолети, транспортни самолети. Няма смисъл да загубим енергия в това. По-добре е да се мобилизираме и в следващата година да приемем тази стратегия и постепенно да си оборудваме армията. Благодаря за вниманието. Влиза в нашите планове с парите, които събираме в повече от приходите, в следващите една-две години да влезем в стандарта на НАТО, който сме подписали в края на краищата като държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Господин Михов, заповядайте за реплика.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, господин Министър-председател, както аз и парламентарната група, но надявам се и Комисията по отбрана променяме с надежда чувството, че в близките месеци Българската армия ще има по-голяма грижа и поглед към себе си, защото основният стълб на националната сигурност е отбраната.
В същото време искам да споделя и пред народното представителство, че едни учения във всички случаи са доза показност – най-подготвените, най-изправното. И ползвайки военна терминология, това не е размахът на операция, която може да ни се наложи да водим по време и количество. Така че нека да не се подвеждаме само и по показаното и демонстрираното. Неслучайно във въпроса си казах: „за подготовката на целия личен състав”.
Много се радвам и за окуражаването на министъра на отбраната, но се надявам, че само едно писмо за намерения между Полша и България не е достатъчно. И аз силно се притеснявам дали добре ще го финализираме. Благодаря, господин Министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Господин Министър-председател, ще се възползвате ли? Няма.
Въпрос към министър-председателя има народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Имам въпрос към министър председателя на Република България господин Борисов, но всъщност това не е мой въпрос, въпрос, поставен вчера от протестиращите български граждани срещу цените на горивата. Вярно, вчера протестиращите български граждани бяха малко, но в България всяко голямо нещо в началото започва с малко хора.
Тъй като времето е кратко, веднага Ви задавам тези въпроси, които са повече от актуални.
Защо, господин Министър-председател, най-бедната страна в Европа плаща най-скъпо гориво и не трябва ли да има намаляване цената на горивата спрямо стандарта на живот в България?
Втори въпрос на протестиращите вчера български граждани: кога ще поискате оставката на министър Божидар Лукарски, който явно застана на страната на монополите, като не обяви главния виновник за цената на горивата в лицето на свещената крава в България „Лукойл”?
Ще инициирате ли, господин Премиер, разследване защо и как е разрешено на една фирма, става дума за Лукойл, да държи половината от пазара на горивата на дребно и почти целия пазар от горивата на едро?
И последен въпрос: готов ли сте да се приеме закон – питат протестиращите вчера български граждани – с който производителите на горива да не могат да продават във веригите си, в своите вериги на дребно, включително на тези, отдадени на франчайз, на цени по-високи от 20% от тези на едро?
И също така, това вече е моят въпрос, но предполагам, че протестиращите български граждани го подкрепят: очевадно е за целия български народ, че в България има картел на цените за горивата. Вижте днес цените на бензиностанцията – най-масовото гориво навсякъде, във всички бензиностанции, два лева и 15 стотинки, но Комисията за защита на конкуренцията заявява точно обратното – че не може да се намеси, че няма правомощия, че това е пазар и ние трябва да се съобразяваме с този пазар. Нещо повече – говорителят на Комисията за защита на конкуренцията заяви, че той и неговото ръководство нямат тази възможност и права.
Ще бъда благодарен да отговорите не на мен, а на протестиращите български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, горе-долу скицирах въпросите. Аз ще отговаря на Вас, а през средствата за масова информация всеки може да получи своите отговори.
От няколко месеца сме започнали действия и те са концентрирани главно в звеното за борба с контрабандата и корупцията, която, многократно съм Ви казвал, е изградено от НАП, митници, БОП, ДАНС и ежедневно там на работа са и наблюдаващи прокурори, които координират цялата им дейност. От начина, по който бяха конструирани по цигари, алкохол, захарни изделия, меса, петрол, се направиха анализи и се видя, че почти във всички сфери в различни степени има несъвършенства или умишлено така са направени закони и наредби, че лобитата, които са ги движили, са създали на практика възможност за изключително неефективна дейност. Това, което казахте за оставка на министър Лукарски, ако щете дори и там, но това си е било винаги така: две агенции –едната поставя, другата контролира.
По-лошото – във времето, когато се поставят, или във времето, когато се изграждат фирми, които нямат нищо общо с държавата, поставят техни си пломби за две седмици време. В момента от работата ни, мога да уверя и всички останали, че не само от днес до събота или от събота до понеделник, както беше казано от уважаван колега, сутринта по една от телевизиите, 24 часа в момента се работи по всички данъчни складове, защото някак си данъчните складове останали в законите и в наредбите, без да бъдат регламентирани дейностите им.
Няма да се връщам на конкуренцията и защо имаме една рафинерия. Всеки може да направи – дай Боже да направят. И в Раковски имаме подобна рафинерия, не знам защо само една се описва.
Мога да Ви уверя – на 7 септември в парламента ще влязат доста предложения за промени в законите от Финансовото министерство и се надявам лично Вие да ги подкрепите. Първо, за оцветените горива – не знам какво Ви е мнението, да ги има или не. Данъчните складове – защо да са извън контрол? Внасяме промени, които ще отрегулират всичко това и мисля, че ще дадат много добър ефект нататък.
Действително Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е независим орган, но пък от парламента зависи да избере такова ръководство на КЗК, че да не се налага сега ние да коментираме този процес. Ако за тока държавата има повече отношение, за горивата нямаме никакво. Не можем да кажем нещо дали е картел, или не – трябва да го каже Комисията, трябва да го докаже. Толкова години не го е доказала.
Факт е, самите Вие виждате от това, което излиза в момента – стотици тонове оцветено гориво в знайни и незнайни бензиностанции, краде се от акциз, краде се от ДДС. Понеже всяка сряда имаме съвещание, може би днес от прокуратурата ще излезе информация за свършеното досега като един сбит текст.
С промените, които ще предложим още следващата седмица, за които разчитам на подкрепа от парламента, защото ще има голям натиск, ще видите, че в следващите месеци ще се спестят стотици милиони и ще се дисциплинират компаниите. Ако парламентът стигне до подобни драстични закони, които предлагате, има Комисия, бих го подкрепил. В предишните изказвания се подчерта, че горивата са изключително важни за конкурентоспособността.
Между другото, утре имам среща с концесионерите на нашите газови и петролни находища. Това, което е заявено – в момента вече плащат платформите и се надявам в най-скоро време в нашето Черно море, в „Хан Аспарух” да започне проучването за добив на природен газ и петрол. В румънската част, в която не са спирани концесиите през годините, вече добиват и Румъния в момента харчи само около 10 – 12% вносен газ.
Нека да имаме в случая общо решение на парламента – след като предложим законопроектите, да бъдат приети. С колегите от реформаторите сутринта го говорих, с господин Симеонов съм го говорил, надявам се и с останалите колеги, с АБВ не съм – този пакет ще реши много от проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Господин Енчев, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Премиер, позволявам си да направя една констатация – в последните 30 дни Вие много говорите, почти всеки ден, за качеството на горивата, но почти никога – за цените на горивата. Затова искам да Ви попитам: кого пазите?
Още повече, във връзка с това, което говорихте за качеството на горивата – официална проверка на Министерството на икономиката установи, че нарушенията са под 1%, господин Премиер. Следователно трябва да говорим за цените на горивата, а не толкова за качеството им.
Тъй като Вашият министър Лукарски твърди, че държавата няма право да се меси в пазара на горивата, ще Ви кажа нещо, което самият Лукарски призна вчера. Той заяви, че в Австрия има държавен дистрибутор на горивата, който продава на цени, близки до производителите и по този начин се поддържат ниски цени на горивата в Австрия. Какво пречи да въведем този модел или се страхувате, че ще Ви обвинят в тежнение към комунистическото минало?
Накрая да кажа най-важното, с което не можах да завърша в предишното си изказване. Когато говорим за Комисията за защита на конкуренцията, смятам, че трябва да се предприеме законодателна инициатива за смяна на това ръководство поради неговата негодност да контролира, да защитава конкуренцията в България.
Също така, господин Министър-председател, аз се надявам да се намерят депутати, които да подкрепят това мое предложение – за промяна в ръководството на Комисията за защита на конкуренцията в България. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Енчев – това е работа на парламента.
Господин Министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, аз говоря за качество, говоря и за цени, но тъй като сме пазарна икономика, правителството не може да определя цената. Ако си позволим да го направим, своеволно, както ние преценим, да определяме цените, повярвайте ми, никой от Вас няма да е доволен, нито един български гражданин. Ние живяхме в такива години.
Разбирам популизма, разбирам желанието да се изкажете срещу мен, приемам го, но все пак трябва да имаме граници.
За качеството на горивото говоря, защото на маса народ се повредиха автомобилите, особено в разни ведомствени станции, бензиностанции, които са оставени без контрол. Ето и завчера една – над 170 – 180 т оцветено гориво са задържали. Не ми се влиза в детайли. Доколкото знам, парламентът взе решение за КЗК – всичко това, което говорим, да стане факт, и то през септември месец. Ние сме го декларирали. Вместо да се опитваме да правим политика от това... Безспорно, може да е закъсняло, както искате го наречете, но факт е, че в момента парламентът и правителството имаме необходимото желание, усещане, воля да подредим и този сектор. В случая абсолютно разчитам и на колегите от БСП, ДПС, „Атака”, и на самия Вас –като дойде време да се гласува, подкрепете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър-председател.
Започваме втория кръг от въпроси.
Наред е Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Има ли въпроси? (Реплики между министър-председателя Бойко Борисов и председателя Димитър Главчев.)
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа и дами вицепремиери! Моят въпрос е към госпожа Кунева.
С нарастване на бежанската вълна все повече страни – членки на Европейския съюз, заговориха за граничен контрол. Смятате ли, че това може да повлияе за влизането ни в Шенген? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Госпожо Кунева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Народен представител, отдавна се говори, особено активно след това, което започна с голямата бежанска вълна, а и по други причини, свързани със сигурността, за това как трябва да се промени Шенгенското законодателство, за да може да отговаря на съвременните предизвикателства. Това нещо ще се случи.
В началото на тази година, след инцидента с „Шарли Ебдо”, Франция излезе с 10 точки, една от които беше свързана тъкмо с промяна в Шенгенското законодателство. Никой обаче сериозно не смята, че Шенгенското законодателство няма повече да действа и няма да се усъвършенства на базата на нови щрихи към него, а просто страните ще започнат да ренационализират тази политика. Затова е много важно България да стане част от Шенгенското пространство. Ние говорим, разбира се, за поетапно влизане в Шенген, за да можем да бъдем страна, равноправен участник с глас, с участие, когато става въпрос за промяна на това законодателство.
Именно сега, когато се чертае тази нова европейска политика на сигурност на външните граници, не е приемливо България да стои отвън. Ние сме външна граница на Европейския съюз, която охраняваме професионално и добре. Службите работят равностойно с останалите партньори и заслужават това да бъде оценено.
Не само евростатиците, но и политици, които защитават възможно най-плътно европейската интеграция, повдигат въпросите за реформирането на Шенген. В това отношение, разбира се, България също може да каже как да се реформира тази политика, но Шенген остава политика за повече сигурност. Именно в тази ситуация и за България искаме повече сигурност.
Аз съм заявила това ясно при всичките си срещи, включително и последната – във Финландия, с външния министър и вицепремиер, с министъра на правосъдието и с министъра на икономиката Оли Рен.
Очакваме искането за влизането на България в Шенгенското пространство поетапно да бъде разгледано още през октомври, защото сме убедени, че нашата страна заслужава и може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господни Христов, реплика? Няма.
Следващ въпрос – от Парламентарната група на БСП лява България. (Шум и реплики.)
От Движението за права и свободи? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Задайте въпроса си. Той ще дойде и ще отговори. (Реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
Ще го чуе, ще го чуе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли друг въпрос, който да не е към Премиера?
От Реформаторски блок – заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос касае политиката, която провежда Министерският съвет, респективно и Министерство на вътрешните работи, също така отчасти въпросът ми е към вицепремиера Бъчварова по отношение на мерките по безопасността по пътищата и в частност, разбира се, борбата срещу така наречената „война по пътищата”.
Госпожо Бъчварова, преди парламентарната ваканция Вие станахте патрон, така да се каже, инициатор на една работна група, която да подготви адекватни законодателни промени по най-наболелите тогава проблеми, които притесняваха обществото. Това бяха тогава, да си припомним, всички тези проблеми с джигитите, с трудностите за връчване на наказателни постановления на водачи с многобройни нарушения, с невъзможността те да бъдат санкционирани, защото се укриват и така нататък, тоест тези проблеми тогава бяха донякъде адресирани.
Създаде се работна група. Тя, доколкото имам информация, започна да работи. Включително и ние с колегите от Реформаторския блок предложихме и конкретни законодателни предложения към нея, които евентуално да послужат за основа на един законопроект, но виждам сега – през летните месеци, че нови проблеми всъщност възникнаха, и то много сериозни, с така наречените „гонки” и с тези безобразия, които се случиха и отнеха човешки животи.
Самата Вие обявихте няколко нови мерки, които Министерството възнамерява да предприеме по отношение на извеждане на нарушители от движението, установяването им навреме, санкционирането и така нататък, но очевидно доста нови неща има, които се появяват и които е необходимо да бъдат адресирани.
И в този смисъл и моят въпрос към Вас е: как виждате работата на тази работна група? Евентуално в какви срокове бихме могли да очакваме един по-конкретен продукт от нея като законопроект, който евентуално да бъде внесен и от народни представители, обсъден в парламента и приет? И, разбира се, дали не е разумно към работната група да бъдат привлечени представители на местната власт, които също да бъдат ангажирани в процеса и наистина да мислят по места за адекватни мерки за справяне с всичките тези проблеми – било то поставяне на камери, поставяне на повдигнати пешеходни пътеки, така наречените „легнали полицаи”, всичките тези проблеми, които всъщност местната власт би могла също да адресира и да бъде полезна при решаването им? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Славов, наистина политиката по ограничаване на пътно-транспортните произшествия е основен приоритет в работата на Министерството.
Много активно работихме през всички летни месеци и развитието на ситуацията провокира развитие на мерките, които прилагаме, за да можем да осигурим по-голяма сигурност на пътя.
Това, което констатирахме, е, че липсата на систематична и последователна политика е може би най-същественият фактор за тежката пътно-транспортна ситуация, която регистрираме в момента.
Работната група, за която питате, работи и през летните месеци и в нея по обясними причини не участваха представители на парламента, но сега, на този етап, доста напреднал, до който е достигнала групата, ще бъдете поканени.
Мисля, че в хода на последващото обществено обсъждане могат да бъдат включени и представители на местната власт.
Общото ни разбиране е, че трябват комплексни мерки и систематичен, последователен контрол на пътя с всички възможни технически и оперативни средства.
Това, което мога да Ви кажа като резултат от направените проверки, е, за периода през месец август: общо установени нарушения 46 715. От тях в присъствие на контролен орган са установени 15 843. Издадените фишове са 22 944. Съставените актове за установяване на административно нарушение са 18 088. Издадените електронни фишове от 25 стационарни и 148 мобилни камери са 24 018. Установени неправоспособни водачи – 2366.
Искам да обърна внимание на всички Вас: 2366 неправоспособни водачи по пътищата на страната само за един месец, които са установени! Те са повече от установените водачи, които управляват моторни превозни средства след употребата на алкохол – 1436, като 288 от тях са с над 1,2 промила.
Нарушения на пешеходци – 263, защото смятаме, че мерките трябва да бъдат справедливо налагани и по отношение на всички участници в процеса.
Нарушения на велосипедисти – установени 24 в последните две седмици на месец август, когато започнахме да регистрираме и тези нарушения.
Контрол на агресивните водачи – 731 нарушения, считани от 20 до 31 август, само за десет дни.
Това са резултатите от нашата намеса по време на движение по пътищата.
Проведени са съвместни проверки с ДАИ – 25.
Нарушения в малките населени места – 1928 за последните две седмици – нещо, което досега не е било регистрирано. Там нарочно пренасочихме повече сили и работа в малките населени места и пътищата между тях. 160 са подадените сигнали за гонки в този период и сме реагирали на всеки един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Нека да приключим с процедурата.
Реплика – не желаете. (Реплики от ДПС.)
По начина на водене – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги!
Господин Председателстващ, искам да внесем яснота – ще дойде ли премиерът да отговаря на въпросите, за да не бъдат задавани в празно пространство, защото и колежката Нинова, и колегата от ДПС имат въпроси към него? Искам да изясните този въпрос като председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Знаем, господин Генов.
В момента господин Главчев уточнява въпроса. (Реплики от ДПС.)
Ако искате наистина да Ви отговарят, Ви моля да изчакате. Мисля, че действително е важно Вие да получите отговор. (Шум и реплики от ДПС.)
Нека да дадем възможност на Патриотичния фронт и да изчакаме все пак, Ви предлагам, за да получите все пак коректно отговор на въпроса.
Моля за разбиране.
Заповядайте, господин Веселинов. (Шум и реплики.)
Благодаря за разбирането.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели на Министерския съвет!
Въпросът ми е към госпожа Бъчварова и е свързан, разбира се, със заплахата, която е най-голяма и за България, и за Европа в аспект национална сигурност. Става дума за бежанците и най-вече за незаконните емигранти.
Тази сутрин чухме тук от една политическа партия, определяща се като либерална, тревога, че в Европа се изграждат огради, че има лошо отношение към незаконните емигранти. Може би тази политическа сила си мечтае за една Европа, в която да доминират минаретата, бурките, дълбоките шалвари. За нас това е недопустимо. Европа е и трябва да остане крепост на християнската цивилизация, крепост на просвещението, на светската държава. Тази вълна, това велико преселение на народите, които обаче са антагонистично настроени към тези ценности, за съжаление, подлежат на интеграция и не желаят да приемат европейските ценности, са наистина сериозна заплаха.
Преди месец ние питахме за степента на готовност за изграждането на съоръжението, което ще възпрепятства проникването от чуждата граница – нещо от изключителна важност, както вече разбираме по трагичния опит на нашите съседи.
Бих искал да подновя тази тема и бихме искали да получим прецизна информация за изграждането на това съоръжение. Какво може да се направи за неговото ускоряване? Бихме ли могли ние като парламентаристи да помогнем в тази посока – било като законодателна инициатива, било като помощ за преформирането на бюджета?
Наскоро попаднах на информация, че в Унгария за два месеца са изградени 175 км съоръжение макар и от друг тип. Притеснява ни бавният темп, с който напредваме. Дано да ме опровергаете.
Бих искал и по-общо да кажете съществуват ли някакви системни проблеми при репатрирането на незаконните емигранти, които парламентът евентуално би могъл да реши?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Веселинов, първо искам да кажа, че ние не разделяме бежанците, които преминават нашата граница, по религиозен признак.
Друго, което би трябвало да уточня, е, че преградното съоръжение, което изграждаме, и ще го повторя: е само с цел да насочим влизащите към пунктовете, на които те могат да бъдат регистрирани, да бъде снета тяхната самоличност, за да знаем кой влиза на наша територия.
Съоръжението, което изграждаме, е планирано за допълнителни 131 км и технологично, инженерно е много по-сложно отколкото това, което беше изградено толкова скоростно на унгарско-сръбската граница. Там височината е два метра, представлява разположение на тел, докато проектите, по които ние работим, са доста по-устойчиви. За да могат да гарантират все пак функцията, за която са предназначени, и за да могат да гарантират действия в различни ситуации, на много места има специални отвори, врати, през които може да се минава. Пак казвам, че целта е наистина да канализираме цялостните потоци.
Това съоръжение е скъпо. Може би Ви изглежда бавна работата по неговото изграждане, но ежедневно следим какво се случва. Две са основните дейности: изграждаме пътищата около граничната бразда и самото техническо съоръжение. Мога да Ви кажа, че към момента 20 км от самата ограда е изградена в района на пункта Лесово; 10 км от пътищата в участъка, в който оперира – Хасковския участък, а в Бургас все още се разчистват терените, за да започне строителството на оградата. Самият факт на започналото строителство вече дава резултат и затова всъщност най-големият бежански наплив е точно в участъка около Малко Търново, където тези действия не са започнати.
Имаме уверението, че до края на есента ще успеем да приключим с първата половина от така планираното съоръжение. То ще ни даде възможност да намалим броя на командированите служители по границата, ще снижи разходите по самата издръжка за охраната на границата. Най-голямото му достойнство е, че ще ни помогне да легализираме бързо и ясно мигрантските потоци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Реплики има ли?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Преди всичко искам да кажа, че съм удовлетворен от числата, които чувам. Попаднах на медийни информации за доста по-скромни изградени участъци. Хубаво е, че се изграждат и пътищата, хубаво би било във Вашия отговор, госпожо Заместник министър-председател, да прозвучи ангажимент за крайния срок на изграждане на съоръжението, което, надяваме се, наистина да бъде в рамките на тази година.
Бих искал да добавите няколко думи по втората част на въпроса ми: съществуват ли проблеми при репатрирането на незаконните емигранти, тъй като чуваме от хора, работещи в сферата на емиграцията, за такива, преди всичко за нуждата от допълнителни политически усилия страните, от които произхождат те, да си ги приемат обратно? Прави ли се нещо в тази посока? Идеята не е да настаняваме неограничено количество хора в центрове за незаконни емигранти, а тези, които наистина не са заплашени от война или друг тип бедствия, максимално бързо да поемат обратно към родината си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Извинете за пропуска по втората част от въпроса – полагаме усилия. Относителният брой на влезлите на наша територия, които трябва да бъдат върнати в страните по произход, е малък, но за сметка на това в различни държави. Затова самата организация на процесите е малко по-дълга. С това се занимават колегите от дирекция „Миграция”, много активно работим с „Фронтекс” – организиране на съвместни полети за връщането им в страните по произход. Наистина това,съпоставимо с други държави, е доста по-малка бройка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Въпрос към министър-председателя от госпожа Корнелия Нинова от Парламентарната група на БСП лява България..
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър-председател, твърде рано се изнервихте. Запазете самообладание, защото тепърва започваме. Това е първият работен ден за нас и ни чака сериозна работа. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
В тази връзка на Вас, на екипа Ви и на колегите пожелавам силна, успешна и резултатна сесия, най-вече с добър резултат.
Към Вас е въпросът ми.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Задай си въпроса, пък аз ще преценя дали да отговоря.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не Вие, господин Министър-председател, Правилникът на парламента казва, че трябва да отговорите, а Правилникът е закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог, госпожо Нинова!
Моля, задайте си въпроса!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако искате да демонстрирате, че не спазвате законите на България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако имате въпрос, задавайте си въпроса! Моля Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имам.
Господин Борисов, от месец януари твърдите, че правителството събира повече приходи в бюджета.
Започнахте от милиард, милиард и половина, стигнахте до два. В последния август месец в медиите излезе полускрита информация, че много голяма част от тези пари вече са изхарчени.
Въпросът ми е: вярно ли е, че това е така? Колко от тях са изхарчени и за какво?
Ако се харчат такива големи пари от едно правителство, трябва да има поне два резултата, колеги: или да се види видимо растеж в икономиката, защото държавата прави инвестиции, или да се подобри жизненото равнище на хората, защото държавата инвестира в доходи, в работа и така нататък. Нищо подобно обаче няма.
Господин Министър-председател, вярно ли е, че тези пари се харчат? Вярно ли е, че ги харчите предизборно там и за когото Вие прецените, защото Ви е удобно? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ако не е така, готов ли сте да ме опровергаете, като внесете актуализация на бюджета до края на годината?
Няколко пъти в предишните си изказвания днес казахте, че парламентът е мястото, където трябва да се решават важни въпроси. Няма по-важен въпрос в държавата от един бюджет. Нека тук да обсъдим колко пари в повече е събрало правителството, да чуете и плюсовете, като сте затегнали приходите, да чуете и минусите обаче, защото Вие умишлено заложихте по-ниски приходи в бюджета за 2015 г., за да може да съберете повече, и да ги харчите сега безконтролно. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Това го казахме още по време на обсъждането на бюджета, колеги.
Въпросът ми е: харчат ли се тези пари по Ваша лична преценка? Готов ли сте да ме опровергаете, че не е предизборно, като внесете актуализация на бюджета до края на годината? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Нинова! Действително приходните агенции работят много по-добре. Има достатъчно информация по случая. Действително се направи всичко възможно да се подобри благосъстоянието на хората. Сто милиона по предложение на министър Калфин отидоха за българските пенсионери по време на Коледа и Великден. Над сто милиона за тютюнопроизводителите – дотация, сто милиона да отремонтираме участъците на магистралите, които не бяха построени от нас, и много други по благосъстоянието на общините без абсолютно никакво значение дали са червени кметове, кметове на ДПС или кметове на ГЕРБ. Мога да Ви опровергая във всяко едно отношение, а Вие имате прекрасната възможност да поканите финансовия министър на Контрола и да Ви даде всички данни. В България винаги е предизборна обстановката. Всяка година има избори. Ние октомври месец ще гледаме бюджета и тогава ще разговаряме по всички тези теми.
Надявам се и в следващи години, когато сте в управление, да продължи тази добра практика. Още си спомням времето, когато дори митниците нямаха ръководство месеци наред и много точно и ясно може да се направи разграничението за двата периода.
Взаимното уважение между правителство и парламент не е само в една посока. Вече час и четиридесет минути съм тук и можехте спокойно да ми зададете този въпрос като пръв и да Ви отговоря. Вие се подхилквахте и мислите, че така ме дразните. Аз не си позволявам да коментирам Вашето душевно или лично състояние, не го правете и Вие. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дали съм спокоен, дали съм нервен, не влиза във Вашата работа. Аз не коментирам това, че Вашия председател го няма на работа. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър-председател.
Реплика, госпожо Нинова?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър-председател, не бих коментирала емоционалните Ви състояния, ако те не нарушават Правилника за работа на парламента и не се проявяват тук ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той не е нарушен. В момента Ви отговаря на въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ... в напускане на залата по време на контрол, когато имам въпрос към Вас (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Факт е, че министър-председателят Ви отговаря на въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Иначе не ме интересуват емоционалните Ви състояния.
По отношение на съществото на въпроса и отговора.
Всички разходи, които изброихте – стоте милиона за пенсионерите, другите за пътищата и за общините, бяха предвидени и гласувани в бюджета за 2015-та. Аз Ви питам за допълнителните разходи, които правите, с допълнително събраните пари. Те къде са отишли? Писаха вестниците за 800 милиона за един месец август.
И не ми отговорихте по същество на най-важния въпрос: ще внесете ли актуализация на бюджета, за да видим колко сте събрали и къде отиват като разходи?
Отговаряйки, мисля на господин Михов от АБВ, казахте: „При актуализацията на бюджета ще подсилим военния бюджет”. Помислих си, че ще има такава актуализация. В моя отговор казахте: „През октомври ще обсъждаме бюджета за 2016 г. и тогава ще си говорим”. Значи, няма да има актуализация на сегашния бюджет. Моля, в дупликата кажете кое от двете е вярно. В продължение на един час казвате две неща, а бюджетът не е детска приказка, колеги, това е най-сериозната тема в държавата.
Конкретно питам: ще внесете ли, или няма да внесете актуализация на бюджета за 2015-а?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: (ГЕРБ, от място) Внесете го Вие.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Бихме го направили, но Законът не ни позволява. Единственият субект, който може да внася актуализация на бюджета, колега, четвърти мандат сигурно сте депутат, научете го, е Министерският съвет. Опозицията няма право да внася актуализация. Иначе веднага бихме внесли и бихме отстоявали с аргументи това, което говоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Министър-председател, заповядайте за отговор!
Госпожо Нинова, Вие добре знаете, че актуализацията на бюджета не е предмет на блицконтрол, въпреки многото мандати, които имате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Нинова, има Закон за бюджета и ние работим по този закон. Когато финансовият министър ми предложи, ако ми предложи да има актуализация, ще има актуализация. Ако не, това Вие би трябвало да го знаете, че министърът на финансите е човекът, който предлага или не. Ако искате, попитайте го на Парламентарен контрол, той ще Ви отговори. Благодаря. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Следващият въпрос е от народния представител Мустафа Карадайъ от Парламентарната група на Движението за права и свободи. И той също е към министър-председателя.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа заместник-министър председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Премиер, по време на предишен контрол Ви предадох доказателства за съзнателни опити за нарушаване на Конституцията от лица, заемащи висши държавни длъжности, в частност министри от Вашия кабинет, които не отговарят на въпроси на народни представители, зададени съгласно Конституцията на Република България, по реда, уреден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е демонстрация на явно неуважение към Народното събрание и към гражданите на страната.
Убеден съм, че не подкрепяте модела на формални отговори, които не отговарят на поставените въпроси. Вашият ангажимент в този смисъл беше ясен и го има в стенограмите от предходното заседание на Народното събрание.
Моят въпрос е: какви мерки предприехте министрите Ви да спазват Конституцията и законите на страната, за да имаме възможност и ние, народните представители, и Вие – Министерският съвет, да изпълняваме законовите си задължения и с общи усилия да работим за доброто бъдеще на обществото и Родината ни?
Поставям този въпрос, защото аз до днес не съм получил отговори на поставените от мен въпроси, а сигурно има и други народни представители, които получават такива формални отговори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми, господин Карадайъ, въпросът Ви е по-скоро към председателя на Народното събрание. Но ако иска министър-председателят да отговори, би могъл. Не смятам, че въпросът е към него.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Карадайъ, мога да отговоря само с една дума – че всички министри трябва да спазват Конституцията. Това, което сега Ви каза госпожа Бъчварова, ако към нея съответно е упрекът, или други министри, понеже не посочихте имена, е, че има теми, по които отговарят по-общо, защото по дадените лица тече производство и не могат да Ви отговорят конкретно, поради тази причина. Затова дават писмени отговори. Ако ми конкретизирате съответно въпроса, бих могъл да го проверя и да Ви информирам допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Господин Карадайъ, реплика? Заповядайте!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Премиер, предадох Ви в папка зададени въпроси и получени отговори. Точно за тях става въпрос и в момента. Евентуално писмено ще Ви ги изпратя наново. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Господин Министър-председател, дуплика?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: С това приключва Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Заповядайте от АБВ.
Имате думата, господин Кючуков!
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър председател, уважаеми господа вицепремиери! Имам един съвсем кратък въпрос към Вас, господин Министър председател.
Правителството на господин Орешарски официално издигна кандидатурата на госпожа Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации. Това е във връзка с факта, че в края на другата година мандатът на господин Бан Ки Мун изтича и той няма право да бъде преизбран. В тази връзка редица много авторитетни източници подчертават възможностите, и то добрите възможности, на госпожа Бокова да бъде избрана, ако се кандидатира. В полза на това има и няколко факта. Първият факт е, че страните от Източна Европа досега не са имали представител като генерален секретар.
Второ, че в редиците на световната организация все повече се налага мнението, че би трябвало жена да вземе този пост.
И трето, че госпожа Бокова има два успешни мандата като директор на най-голямата организация към ООН – ЮНЕСКО. Затова обаче българското правителство би трябвало да води много активна промоционална политика.
Моят въпрос е следният: стои ли българското правителство еднозначно зад кандидатурата на госпожа Бокова и ако е така, ще има ли активна агресивна, атрактивна промоционална политика за нейната кандидатура, която би могла да почне още от сегашната Генерална асамблея, където нашата делегация ще бъде водена от президента Плевнелиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кючуков! Към момента има решение на Министерския съвет в подкрепа на госпожа Бокова. В предишното правителство работихме много активно по нейното избиране в мандата й за ЮНЕСКО. Така че от тук нататък много, много държави, много разговори трябва да се проведат. Ако не ме лъже паметта, беше чак догодина някъде. Така че ние като държава към момента това, което е било необходимо да го заявим, сме го заявили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема господин Министър-председател.
Благодарим Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Остана въпрос от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа заместник-министър председатели! Едно от най тежките – не по смисъла на Наказателния кодекс престъпления, това е разпространението на наркотици – производството, трафика и разпространението. В тази връзка моят въпрос е към госпожа Бъчварова и той е следният: каква е общата политика за противодействие на престъпленията, свързани с производство, разпространение и трафик на наркотици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, мога да Ви уверя, че няма промяна в общата политика на правителството. Работим много активно в тази посока. Резултатите го показват. В момента подготвяме възобновяване на мерките, които ще предприемем с оглед започването на новата учебна година. Ако следите справките, които предоставяме, напоследък доста редовно ограничаваме производството и износа на марихуана. Това са едни от последните данни. За съжаление не мога да цитирам конкретни цифри и килограми, но резултатите от последно време са впечатляващи. Няма промяна в политиката, напротив, остава си основен приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Заместник министър-председател.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
Колеги, моля Ви за ред в залата! Остават още само пет минути!
ЯВОР ХАЙТОВ (БДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа вицепремиери! Българското правителство не пропуска да се похвали с някои резултати и то основателно – например с ограничаване на контрабандата, със събиране на по-добра събираемост в приходните агенции по отношение на бюджета. Но истина е, че през последната една година ние не сме чули за знакови операции на Министерството на вътрешните работи по отношение на трафик – било то международен, по отношение на разбити цехове и производствени бази на амфетамини и други прекурсори например. Така че аз съм убеден, че винаги, когато правителството постига такива резултати или успее да предотврати трафик и разпространение, както и производство на наркотици в големи и особено големи размери, винаги това става обществено достояние.
Затова моята теза е, че правителството изостава в тази си дейност. Наистина ние всички трябва ясно да си дадем сметка, че този тип престъпност генерира и битова престъпност, и организирана престъпност и не на последно място генерира неимоверни печалби на хората, които се занимават с производство и организация. Така че, струва ми се, в това отношение българската общественост трябва да бъде малко по-добре информирана, ако има с какво да бъде информирана.
Ще си запазя правото в рамките на блицконтрола като министър на вътрешните работи в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред или пък в рамките на парламентарния контрол – не блицконтрола, да детайлизирате какво сте свършили през последната една година с ясни цифри, с ясни образувани досъдебни производства, с внесени обвинителни актове в съда, защото наистина това е една престъпност, която е ясно, че не може да бъде изкоренена, но може да бъде ограничена в едни поносими размери. Ние, заети с глобални проблеми за цената на петрола, бежанските потоци, по някой път превъзмогваме някои битови, доморасли проблеми, а аз считам, че това е проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, наистина темата, която поставяте, е изключително важна и съществена. Мога да Ви уверя, че не сме спирали да работим, въпреки преструктурирането на Главната дирекция за борба с организираната престъпност. Колегите работят. Тук искам да кажа, че много активно и добре работят по линия на международното партньорство с нашите партньори. По всички сигнали се реагира, постигаме резултати и това е една практика, която е установена с течение на времето. Самото ниво на работа по тази тема е изключително високо, близо до международните стандарти.
Що се отнася до информираността на обществото – да, съгласна съм с Вас, че трябва да има повече информация. Поемам ангажимента да Ви представя точна справка за това, което се случва. Но ограничаването на употребата на наркотици, на тяхното разпространение и производство трябва да бъде по-широк кръг политика, трябва да се включат мерки по превенция, да се адресират различни групи и да постигнем още по-добри резултати. Това е една от нашите основни амбиции и приоритет. Разчитам и на сътрудничество от страна на депутатите, за да направим работата си много по-интензивна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа вицепремиери! Госпожо Бъчварова, искам да Ви припомня, че през последните дни в управлението на ГЕРБ в миналия мандат по предложение на депутата Александър Ненков беше предложено в тази зала да се състави Временна комисия по оскъпяването на строежа на оградата на българо-турската граница, строена тогава от коалицията, ръководена от Българската социалистическа партия. Тогава това Ваше предложение, уважаеми колеги от ГЕРБ, за оскъпяване на оградата – корупционно според Вас, бе отхвърлено с 90 гласа „против”.
Сега, госпожо Бъчварова, Ви питам – не е ли съмнително, че скъпата ограда, която се изгражда с Турция, бе изградена, първо, без конкурс, бе заобиколен Законът за обществените поръчки и цената е над 1 млн. лв. за километър?
Веднага правя сравнение с Гърция. Гърция строи 10 км за 3 млн. евро или за 600 хил. лв. за километър. Как става така, госпожо Бъчварова? Кой печели от всичко това? Очевидно е кой губи – българската хазна и българските данъкоплатци. Още повече като имам предвид, че гръцката стена е висока четири метра, а нашата е три метра. Явно някой много, много добре е спечелил.
Затова, госпожо Бъчварова, смятам, че след като Унгария построи за 43 дни ограда от 170 км – три реда бодлива тел, спираловидно положена, за 40 дни – 170 км, ние – по-скоро Вашето правителство, госпожо Бъчварова, вече 6 месеца, при това през месец май не беше завършен проектът на оградата, мога спокойно да говоря за корупционни практики, които налагат съставянето на Временна парламентарна комисия за разследване на съмнително скъпата ограда по границата с Република Турция. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Енчев, когато правите такива сравнения, се надявам все пак да сте видели и снимки на съоръженията, които се изграждат. Голяма част от тях са несъпоставими с проектите, по които се работи на нашата граница.
При първоначалните разчети, които имахме, от които стартирахме остойностяването на проектите, сме намалили цената точно два пъти. Забавянето дойде заради процедурите, които започнаха, защото, знаете, че самото изграждане и финансиране се ръководят от областните управители на три области. Това според мен гарантира и е много съществена корупционна мярка, защото можем да съпоставяме цени.
Друго много важно уточнение, което искам да кажа – цената, която плащаме в момента, включва проектирането на съоръжението, материалите и неговото изграждане и съпътстващите ги пътища. Покрай оградното съоръжение, знаете, че теренът на българската територия е изключително сложен, не е, както в Унгария или някъде другаде, където има равнинни терени. Много трудно е в момента в бургаския участък, който е близо до Малко Търново. Има на практика непроходими места, на които ние продължаваме да изграждаме съоръжения и точно там бяха основните усилия по специфичното проектиране. Извършваме контрол върху цените.
Ако Вие имате сигнал за корупционни практики, можете да ги предоставите, да ги проучим и каквото се установи, ако има такива нарушения, можете и Вие да ги предоставите на прокуратурата.
Нашите усилия са насочени към това не просто да има някакво преградно съоръжение, но то да бъде максимално функционално, за да можем след това да не правим допълнителни усилия и средства за неговата поддръжка и ремонт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Енчев, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Бъчварова, коренът на злото, тоест прекомерно скъпата ограда по границата с Република Турция се крие във факта, че в този парламент управляващото мнозинство прие да се строи тази ограда, заобикаляйки Закона за обществените поръчки.
Затова предлагам – разбира се, предлагам, защото като народен представител, нечленуващ в парламентарна група, нямам право да направя това, ще предложа на колегите от опозицията – от Българската социалистическа партия и Партия „Атака”, да предложат съставянето на Временна анкетна комисия, както и Вие предложихте през месец февруари
2014 г., и тя да разследва защо тази ограда беше оскъпена, както преди ми помогна господин Найденов с информация – точно три пъти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Енчев, Ваше право като народен представител е да внесете предложение за такава комисия и Вашите колеги да решат дали да има такава комисия, или не.
Искам само да Ви припомня, че процедурните особености на изграждането на това съоръжение, тоест непровеждането на открита обществена поръчка беше на базата на закон, гласуван от този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател, и за участието в днешния блицконтрол.
Изчерпахме времето, предвидено за контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Утре продължаваме с първо гласуване на Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, с вносител Министерският съвет – продължение.
Закривам днешното заседание, утре продължаваме от 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 14,05 ч.)



Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Иван К. Иванов


Секретари:

Александър Ненков

Калина Балабанова