Председателствали: Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме кворум, откривам заседанието (звъни).
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦАТА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ОБЩЕСТВЕНИ ДЛЪЖНОСТИ. Вносител е Министерският съвет на 30 юни 2015 г.
Продължаваме с разискванията по Закона.
На предишното заседание на 31 юли 2015 г. – в петък, са се изказали: Атанас Зафиров от БСП лява България, Лютви Местан от Движението за права и свободи, Иван Кирилов Иванов – Реформаторски блок, Петър Христов Петров от Патриотичен фронт и Филип Попов от БСП лява България.
Оставащото време по парламентарни групи, е както следва: Парламентарна група на Политическа партия ГЕРБ – 39 минути и 32 секунди, Парламентарна група на БСП лява България – 5 минути и 22 секунди, Парламентарна група на Движение за права и свободи – 6,57 минути, Парламентарна група на Реформаторски блок – 5,08 минути, Парламентарна група на Патриотичен фронт – 13 минути и 16 секунди, Парламентарна група на Български демократичен център – 14 минути, Парламентарна група на Партия „Атака” – 13 минути, Парламентарна група на АБВ – 13 минути, както и за независими 5 минути. Времето е удължено.
Можем да продължим с разискванията.
Има един списък, който остана оттогава, но по-добре е да направите нови заявки за изказвания, за да не стане объркване. По стария списък народният представител Велизар Енчев е заявил изказване, така че имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Аз генерално подкрепям Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, и смятам, че такъв закон трябва да има, и поздравявам госпожа Кунева, че е предложила този закон. Но в него има много сериозни фундаментални проблеми, които би трябвало да бъдат отстранени, в противен случай този закон ще се изроди в българското съвременно Гестапо.
В предишното заседание, по-точно последното заседание преди летните отпуски, отляво и от центъра, ако не греша господин Местан и господин Миков се изказаха по тази тема и моето мнение не е по-различно от тяхното.
Член 8, госпожо Кунева, който гласи, че директорът и заместник-директорът на Националното бюро се назначават и освобождават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет, е грубо нарушение на чл. 1 от Конституцията, който гласи, че България е република с парламентарно управление. По този начин цялата власт тук ще попадне в ръцете на министър-председателя, а в конкретния случай Бойко Борисов, тъй като всички знаем, че президентът Росен Плевнелиев, а и следващият президент е зависим винаги от парламентарното мнозинство, за съжаление. Затова ще предложа и се надявам това да се подкрепи, да се подкрепи този текст, Вие сте длъжна да го подкрепите: директорът и заместник-директорът на Националното бюро да се назначават и освобождават от Народното събрание на Република България. Все пак ние все още сме парламентарна република, а не премиерска и президентска република.
Също така смятам, че чл. 9, където се говори за клетвата, има много интересно изречение: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на предоставените на Бюрото функции срещу корупцията. При изпълнение на задълженията, възложени ми от закона и личното ми професионално поведение ще се ръководя от най-високите стандарти за почтеност.”.
Е, бихте ли ми казали, кой определя, госпожо Кунева, тези най-високи стандарти за почтеност при полагането на клетвата? Нека се прецизират тези стандарти за почтеност. Може би трябва да има класификатор за почтеност. Струва ми се, че тази клетва е доста неясна и размита.
И сега най-важното, срещу което съм убеден, че много от Вас ще възразят. Член 4: „Лицата, заемащи висши и публични длъжности, декларират имуществото и доходите си на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съпружеско съжителство” – и сега най-важното – „и на навършилите пълнолетие деца”.
Ще издам една тайна на българския преход. Всички Вие знаете, че огромното имущество, което много от Вас притежават, тъй като този парламент е парламент на българските милионери, а то и предишният беше такъв... (Възгласи от дясно „Е-е-е!”).
Не, не се обиждайте, нищо лошо няма да има милионери между нас. Но този парламент е парламент на българските милионери и те всичките, Вие всичките – които сте в тази графа, приписвате своето имущество на пълнолетните деца. Аз смятам, че трябва да има клауза, в която да се казва, че трябва да се декларира имуществото, финансовото състояние на навършилите пълнолетие деца на заемащите висши публични длъжности в тази държава.
Повтарям още веднъж. Зная, че всички сега, които ме слушате, до един ще скочите, с малки изключения, срещу мен и ще кажете, че това е дискриминация. Не, това не е дискриминация. Всичките милиони – стотиците милиони, са на децата, навършили пълнолетие и всички ние много добре го знаем. Ако, госпожо Кунева, Вие не предложите и не подкрепите този текст, ще сметна, че сте в конфликт на интереси. (Смях и възгласи отдясно.)
Да, а реакцията в момента от банките потвърждава моята теза, че Вие ще отхвърлите категорично и единодушно това мое предложение. По никакъв начин, разбира се, уважаеми колеги, не обобщавам, казах само, че предложението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Енчев, не влизайте в диалог със залата. Трябва да дам възможност за лично обяснение почти на целия парламент по начина, по който се изказахте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Не съм споменал никакво име, господин Председателстващ. Пък и не аз влизам в диалог със залата, а залата влиза в диалог с мен, и то най-вече ГЕРБ и дясната част на залата. (Оживление отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете, имате още около минута.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Уважаеми колеги от Партия ГЕРБ и в центъра, които редовно ме апострофирате, когато говоря: ще свикнете, че тук, на тази трибуна, ще говорят хора, които не мислят като Вас и не мислят като Вашият кумир Бойко Борисов. Това ще трябва да го приемете. Това ще бъде норма от тук нататък до края на този парламент! (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.) И колкото по-бързо свикнете с тази теза, толкова по-бързо аз ще се убедя, че в този парламент има демокрация, а не бойкокрация! Ето това са моите предложения.
Повтарям още веднъж: госпожо Кунева, незабавно да изтеглите чл. 8, който налага (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) президентска и премиерска, а не парламентарна република. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев. Вашето изказване изчерпа цялото време на групата. Надявам се колегите, нечленуващи в партии, да не са Ви сърдити.
Реплики? Не виждам.
Господин Валентин Николов от групата на Патриотичния фронт – имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че ние от Патриотичния фронт не сме против нито един закон, който може да бъде действително ефективен и ясен, аргументиран и ефикасен с борбата за корупцията или за нейното предотвратяване.
За съжаление обаче по този Законопроект имаме сериозни забележки, тъй като считаме, че има доста неясноти, съмнения за възможност да се използва за нечистоплътни цели, а и след провеждането на всички консултации от госпожа Кунева с парламентарните групи според нас беше редно да бъдат поправени някои нередности и едва тогава той да влезе в Народното събрание и в комисиите.
Аз имах възможността да изразя своето мнение на срещата в парламентарната група, която проведохме, както и на срещата с Националния съвет по антикорупционна политика към Министерския съвет. Изразих същото мнение и в Комисията, където разглеждахме Законопроекта.
Нека да бъда обаче по-конкретен и да кажа къде са нашите по-сериозни забележки. Предварително искам да кажа, че ако Законът бъде приет на първо четене, от сега сме подготвили над 30 изменения и допълнения към Закона, които имаме готовност да внесем. Считаме, че ще бъдат полезни и вносителите ще се съобразят със забележките, защото са доста сериозни. Сега ще Ви запозная само с някои от тях.
В един от членовете са предоставени прекалено много права на директора на Националното бюро, но не е посочен конкретният орган, който ще осъществява пряк контрол и какъв е обхватът на отговорността. Правилникът за устройството и дейността на Националното бюро следва да се издава от директора на Бюрото, но с оглед значимата обществена дейност да се утвърждава от по-висшестоящ орган, за да се избегне едноличното определяне на задълженията и контрола.
В друг член, няма да посочвам членовете, за да не бъда обвинен, че внасям едва ли не някакви поправки, посоченото назначаване и изслушване на директора и заместник-директора само от изпълнителната власт може да породи съмнения относно неговата независимост и за наличие на контрол над законодателната власт. На практика Народното събрание ще има информация за дейността на Националното бюро само от годишния му доклад и при изслушване на директора. Народното събрание не може да бъде безразлично към дейността на изпълнителната власт по изпълнение на законите, въз основа на които се осъществява политиката. Законодателната власт губи своя смисъл, ако приетите от нея закони не бъдат ефективно прилагани.
Друг член, непосочването на конкретна специалност по отношение на длъжността на директора и заместник-директора на Националното бюро, който да е съотносим към бъдещата дейност на Бюрото, на практика е липса на предварителна оценка за критериите по избора им.
Друг член, колеги, това е важно, изричната забрана, визирана в чл. 18, ал. 1 и 2, за неразкриване на информация от всички служители в Националното бюро обезсмисля представянето само на годишния доклад и изслушването на директора от Народното събрание на парламентарен контрол, тъй като чл. 80 от Конституцията дава право на върховния орган на държавата, а това е Народното събрание, да получава при необходимост пълна информация, както и съобразно Закона за защита на класифицираната информация.
Тук стигаме до два много сериозни члена, които според мен са много сериозна бомба, която се залага в Закона. Първото се отнася до преценката за самосезирането на Националното бюро, включително от медии. Тя е прекалено обща и субективна. Необходимо е да се посочат конкретни критерии и наличието на достатъчно факти и доказателства за образуването на производство от Националното бюро срещу лицата, заемащи висши публични длъжности.
Другият член, незаконосъобразно е приемането на фактическа раздяла само с твърдението на единия от съпрузите чрез подписването на декларация. Декларацията е твърдение само на едно от лицата, което би носило отговорност, ако се установи невярно деклариране. Няма законова уредба, чрез която да се извърши точно такава проверка. Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществени отношения между съпрузите се уреждат със закон – чл. 46, ал. 3 от Конституцията, и с декларацията те не могат да се откажат от законови права. Приемането на тази декларация е сериозна предпоставка за нарушения от лицата, заемащи висши публични длъжности.
Следващият член, който също е много сериозна бомба със закъснител, както се изразих преди малко, и е добре, колеги, да го преосмислите, преди да гласувате, е следният. Съгласно разпоредбите на чл. 111, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, анонимният сигнал не е законен повод за образуване на производство. Образуването на производство по анонимни сигнали може да създаде предпоставки за умишлено и безвиновно набеждаване на лица, заемащи висша публична длъжност. То може да предостави поводи за образуване на дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По този начин се насърчава набеждаването и липсата на лична и гражданска отговорност при подаването на сигнал и образуването на проверките. Забележете, Законопроектът дава максимална сигурност на лица, имащи лична и гражданска позиция, да подадат сигнал. В Глава шеста от Законопроекта подробно са описани мерките за защита на подалия сигнал. Питаме: защо е необходимо тогава да има анонимни сигнали, след като подателите са защитени?! Как при анонимните сигнали, завършили с резултат за фалшив сигнал, ще се оправдаят последващите действия на Бюрото и ангажираните впоследствие държавни институции, извършеният разход на средства от бюджета и ресурси от проверката – питаме ние?!
Колеги, забележете, има голяма опасност според нас по този Законопроект анонимните сигнали да се използват за разчистване на политически, икономически сметки и да се даде възможност на недобросъвестни граждани за подаване на доноси и клевети, без да носят каквато и да е отговорност.
Затова според нас този Законопроект се нуждае от сериозно изменение и допълнение, ако бъде приет на първо четене, както казах.
Последното нещо, което искам да Ви кажа от моя скромен опит, когато бях председател в Четиридесет и първото Народно събрание на същата Комисия, е, че тогава се разглеждаха и анонимни сигнали, тъй като първият председател господин Яне Янев ги беше заложил във вътрешните правила. Бяхме залети от компромати, доноси, клевети. Комисията нямаше какво друго да реагира, освен да ги насочи към компетентните органи, да впрегне целия държавен апарат, прокуратура, МВР, впоследствие и съд, ДАНС, НАП и така нататък. Те могат, ако сигналът е фалшив, да разсипят бизнеса на когото и да е или да оклеветят и да окепазят което и да е физическото лице, срещу което е подаден сигналът. Повярвайте, това е много сериозна бомба, заложена в Законопроекта. Ако той бъде приет в този си вид, сами ще се убедите, че действително всеки може да попадне под неговите удари, защото знаете, че този Законопроект е с разширен обхват – стига от президента до селския кмет. Неслучайно и Сдружението на общините в България възразява срещу него, а и не само те, но и видни юристи, с които сме се консултирали.
От Патриотичния фронт взехме политическо решение. Не сме против който и да е такъв Законопроект, защото пак повтарям: ние сме за борбата с корупцията, за предотвратяването на корупцията, но взехме политическо решение и ще гласуваме „въздържали се”, не „против”. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики? Не виждам.
Господин Методи Андреев от Парламентарната група на Партия ГЕРБ, имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме на първо четене Закона за борба с корупцията – накратко така ще го наричам. Винаги, когато се разглежда закон на първо четене, има два аспекта при неговото разглеждане – политически и правен.
Искам да обърна внимание на всички колеги, че обикновено правният аспект получава по-сериозно разглеждане при второ четене на закона. Днес е време да заявим нашата политическа позиция – на всички народни представители, без значение дали сме част от управляващото мнозинство, или сме част от опозицията.
Този Закон е един от малкото закони, по които не бива да се разделяме на управляващи и опозиция, защото корупцията застрашава националната ни сигурност и по този въпрос трябва да бъдем единни! Затова по него трябва да говорим по-политически, а не толкова подробно правно и да търсим кусурите на Закона. Разбира се, че този Закон има кусури, не може да няма. Затова законодателят е предвидил да има първо и второ четене.
Днес обаче ясно в тази зала трябва да се чуе нашата политическа воля – че всички заедно трябва да проведем истинска битка с корупцията, защото ако говорим за по-голямо усвояване на европейски средства и възможност държавата да инвестира все повече и повече обществени пари в различни инфраструктурни проекти, а не поведем истинска битка с корупцията, това означава да признаем, че осигуряваме незаконни доходи на хора с власт, с положение, с връзки в съдебна система, в специални служби, с политици. Тези два процеса – на съживяването на икономиката и борбата с корупцията, трябва да вървят успоредно, защото иначе създаваме условия за увеличаване на корупционния потенциал на българското задкулисие.
В този смисъл искам да направя следния извод. Въпросът за законодателството за борба с корупцията всъщност е едно – ще използвам военен термин – бинарно законодателство. То се нуждае от две съставки, които ако не бъдат гласувани и подкрепени от Народното събрание, от парламента в този му вид, то няма да се случи, тоест няма да се случи борбата с корупцията.
Първото изключително важно и много наложително нещо е реформата в правосъдната система, промяната в Конституцията. Без това този Законопроект ще увисне, защото ако не създадем доверие в правосъдната система по законодателен път, ако тя не започне да работи по начина, по който всички искаме да работи, ако не гарантираме правосъдие за всеки, тогава не можем да гарантираме и изпълнението на клаузите и текстовете на този Закон. Първото важно условие е налице: имаме ясно изразена парламентарна воля за промяна в Конституцията. Дано тя достигне до своята реализация.
Второто условие е да приемем действащ радикален закон. В този Закон има неща, които и на мен не харесват, но не ми харесват в друга посока – не са достатъчно радикални. Основното за такъв закон е превенцията, която той осигурява. Казано простичко, той трябва да всява страх в душите на хората, които искат да посегнат към общите средства, да вземат от обществените пари. Този страх е превенцията срещу престъпленията. Там, където има страх от закона, има и върховенство на закона, защото създаваме закони, които не създават такова усещане у хората, които евентуално ще ги нарушават.
Ще Ви дам веднага пример. Досега бяха гласувани редица закони, има Наказателен кодекс и така нататък. Проблемът обаче винаги стои и остава нерешен – кой ще е човекът, кой ще е директорът на това Бюро за борба с корупцията. (Шум и одобрителни възгласи от БСП ЛБ.) Ако той няма политическа воля да се справи с корупцията, ако няма тази смелост и обществена отговорност, този човек няма да направи нищо съществено.
Смятам, че въпросът с избора на директора на Бюрото за борба с корупцията не е добре решен в Законопроекта. Първо, този човек трябва да е действително независим. Аз също смятам, че независимостта не може да бъде предадена по начина, по който е предложено да се избира този директор. Той действително трябва да бъде избиран от българския парламент. Само по този начин можем да гарантираме политическата независимост на директора, който ще управлява това Бюро. Това е първият момент, който бих защитавал между първо и второ четене.
Вторият момент е какви качества да притежава този човек. Изброени са тривиални изисквания – да не е съден, да не е член на политическа партия, да не е с фирми и така нататък. Това обаче са формални изисквания. Досега всички държавни служители са избирани, като се спазват тези изисквания, но ефектът е ясен: на много места ние нямаме избрани подходящите хора, макар че формално са спазени тези изисквания.
Въпросът тук е при избора на директор за борба с корупцията да приложим един съществено нов подход освен теста за почтеност. Какво примерно трябва да съдържа този тест за почтеност?
Имаше работна среща преди месец време, организиран от госпожа Кунева тук, в България, в София, на която присъства директорът на Бюрото за борба с корупцията в Полша господин Войтуник. На моя въпрос включва ли тестът за почтеност полифизиограф, господин Войтуник отговори следното: „Не само че включва, но периодически всички служители на Бюрото минават през такъв тест”. Да, знае се, че резултатите от този тест могат да бъдат манипулирани, но това може да стане от ограничен кръг хора, които имат съответни умения и обучение, но за нормални български граждани, които ще станат служители на това Бюро, за директора, който ще бъде гражданско лице, това е проблем, който той трябва да преодолее и може да преодолее само ако е действително почтен. Тези тестове за почтеност не могат да бъдат доказателствен материал в съда, но могат да бъдат основание въпросното лице да не бъде избрано.
Освен това в английското, особено в австралийското законодателство има и така наречените симулативни тестове за почтеност, симулации. Там се създава среда, при която лицето да бъде изпитано има ли имунитет срещу корупционен риск, тоест би ли се поддало при контролирана ситуация на натиска да се корумпира. Това също трябва да залегне в Закона и в изискванията при избора на служители, които ще работят в Бюрото за борба с корупцията.
И друго нещо. През тези 25 години станахме свидетели на редица корупционни практики, които станаха нарицателни както за политици, магистрати, така и за хора от специалните служби на Република България. Това са различни схеми, част от които са напълно законни, но говорят за висок корупционен риск.
Примерно може ли директорът на Бюрото за борба с корупцията да бъде човек, който фигурира в списъка на кредитните милионери, официално той се намира в Българска народна банка? Питам: може ли? Не е незаконно, но е укоримо!
Може ли този човек да е бил офицер или сътрудник на специалните служби на Народна Република България? Не е укоримо, но не е морално!
РЕПЛИКА ОТ БСП: Точно така!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Може ли този човек примерно да е участвал в управлението на фалирали български банки?
Може ли този човек примерно да е участвал в незаконни заменки, реализирани след 2007 г.?!
Може ли примерно да е имал фирма, която да не си е плащала заплатите, осигуровките или да е продадена на трето лице с големи данъчни задължения?
Виждате колко много въпроси трябва да зададем към този човек, ако искаме да намерим верния човек, който да води действителна битка с корупцията, а няма да се наглася политически спрямо мнозинствата в парламента.
Има освен това един много интересен текст, който казва следното: ако се установи различие между декларираните приходи и реалното, фактическо състояние на лицето с повече от 10 хил. лв., започва проверка за доказване на имуществото. Тук идваме в светая светих на българския преход. Това е най-неудобният въпрос, който никога не беше зададен от българската държава независимо от това кое е било мнозинството. Той е един: как Вие спечелихте първия си милион?
Тук виждам една възможност и аз лично ще провокирам колегите си народни представители между първо и второ четене, защото какво означава, че лице в качеството си на висш представител на държавната или съдебната власт, тоест заемащо висша публична длъжност, е попаднало в полезрението, в обсега на вниманието на Бюрото за борба с корупцията? Какво означава това? Това означава да има съмнения, че това лице е извършило, е прилагало по време на своето професионално развитие корупционни практики. Ако се окаже, че то е било кредитен милионер, тоест веднъж е прегрешило; ако се окаже, че е участвало в незаконни заменки след 2007 г.; ако се окаже, че е било сътрудник, офицер или агент на бившите специални служби на Народна Република България; ако се окаже, че е продавало фирми с големи данъчни задължения на трети лица, това означава, че при този втори случай то е засечено в рецидив. Тогава за това лице времето за проверка не трябва да е 10 години, както е по закон. Ако се върнем само 10 години назад, единствено ще установим, че това лице законно е натрупало своето богатство.
В такъв случай, за да има превенция в Закона, е важно да върнем не 10, а 25 години, да проследим цялото израстване на това лице като бизнесмен, да видим как то е натрупало първия си милион! Тогава тук е превенцията. Всеки, който е натрупал своето благосъстояние по незаконен начин, ще бяга като дявол от тамян от корупционна практика след влизането в сила на този Закон, за да не попадне на вниманието на Комисията за борба с корупцията. Ето това е превенция! Превенцията трябва да всява респект, тя трябва да създава сериозни проблеми на хората, които ще бъдат разследвани!
Сега по отношение на анонимните сигнали – твърде деликатна за българското общество тема. Нека да знаем следното. Нека да не ставаме изразители на своите собствени страхове, на своите собствени комплекси! Да не казваме какво ние бихме направили спрямо нашия политически опонент, ако имахме тази власт и да не превръщаме това в принцип на поведение.
Анонимните сигнали, уважаеми колеги, са приети не къде да е, а в една от най-старите европейски демокрации, както е във Великобритания. Вярно, че там има нюанс. Нюансът е следният – полицейските служби разследват анонимни сигнали, но те го правят абсолютно дискретно! Даже разследваният не знае, че е разследван за този анонимен сигнал. Истинското разследване започва едва когато се докаже, че данните, съобщени в анонимния сигнал, са основателни! Това е в английската полиция.
В английския парламент е записан текстът, че комисарят по жалбите – там имат комисар по жалбите, може да разглежда и анонимни сигнали! Тоест може, но може и да не разглежда.
Ние приехме следното в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – ако имаме анонимен сигнал, да не го разглеждаме, освен ако зад него не застане народен представител от Комисията и го внесе от негово име.
Нека да направим разлика между Комисията за борба с корупцията и Бюрото за борба с корупцията. Комисията няма разследващи функции, тя няма възможност да провери един анонимен сигнал достоверен ли е, или не е и правилно е отказала да разглежда анонимни сигнали. Докато основната роля на това Бюро ще бъде да прави анализи, разследвания, задълбочени разследвания, включително да изисква падане на банкова тайна. То има разследващи функции! Да ползва цялата мощ на държавата в своята дейност!
Затова да не се поддаваме на своите собствени емоции. Може да има много анонимни сигнали, може в тях да има страшно много клевети! В Англия са създали много разумна и действаща система, която може да бъде приложена и тук – за така наречените „защитени телефонни линии и защитени имейл адреси”. Това позволява на инспекторите от Бюрото за борба с корупцията да комуникират с анонимния източник, да задават въпроси, да получават отговори, като по този начин не се разкрива личността на анонимния източник! Хората са го измислили, няма смисъл ние да правим опити, да се насилваме да направим нещо, което вече е създадено и прилагано.
По отношение на наказателните разпоредби. Твърде големи са разликите – от 300 до 3 хил. лв. Тук трябва да бъдем ясни, че когато става дума за нарушение именно в тази насока, глобите трябва да бъдат фиксирани! Между 300 и 3 хил. лв. – твърде голям субективизъм внасяме в тези санкции.
Освен това, аз не прочетох никъде – има специална глава за защита на свидетелите, за защита на информаторите, на хората, които дават сигналите, не видях никъде какви са санкциите, ако служител на това Бюро за борба с корупцията незаконно изнесе информация! Санкцията трябва да бъде една от най-тежките. Нали разбирате? Тогава вече може да получим обратния ефект – този ефект, който се получи примерно след промените по отношение на специалните служби. В началото те не можеха да си намерят сътрудници, защото групировките бяха навлезли навсякъде и онова, което отиде човек добросъвестно да каже, го научава първо групировката, а после, въобще ако има резултат от работата – службата. Ако го допуснем, това Бюро ще увисне – то няма да може да работи, няма да може да функционира.
Още веднъж Ви призовавам – днес на първо четене ние даваме политическа заявка. Всеки от нас, когато гласува за този Закон, дава следния сигнал – не дали Законът е добър или лош, а дали той персонално, като народен представител, е „за” борба с корупцията, или не е!
По този Закон не можем да имаме „въздържали се”! Какво означава да се въздържиш по отношение на политиката за борба с корупцията?! Какво означава да се въздържиш? Това означава, че ти не си съгласен с предлаганата политика!
А между първо и второ четене да се даде максимално възможният дълъг срок, да се направят кръгли маси, да се поканят граждански организации, да се направи задълбочен анализ и текстове, които да коригират тези несъвършенства, които примерно един от една страна, друг от друга посока забелязва.
Но днес призовавам всички тези, които заявяваме по избирателните райони, че сме против корупцията, да гласуват „за” този Закон. Това е изключително важно, това е нашата политическа воля! А за да има борба с корупцията, основна е политическата воля. Сега е времето да изразим тази наша политическа воля – днес, не утре, днес! Затова Ви призовавам – гласувайте и подкрепете този Закон! Това е закон на Министерския съвет, закон на хората, които в България искат да получат справедливост, макар и закъсняла! (Ръкопляскания от РБ, частични – от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андреев. Вие почти преполовихте времето на Вашата парламентарна група.
Реплики на това изказване? Не виждам.
Ще се опитам, уважаеми колеги, да направим така, че да редуваме парламентарните групи. Сега възможност за изказване има господин Димитър Делчев, след което господин Михаил Миков, господин Карадайъ от ДПС, господин Байрактаров от Патриотичния фронт. Ако има други заявки, продължаваме.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Обсъждайки днес борбата с корупцията, Ви моля да си даваме сметка, че говорим за най-голямата бариера пред това в България повече хора да живеят по-добре. Корупцията изпива законността в една държава, изяжда справедливостта и поглъща морала. След като приключи с това нещо, не остава нищо друго – нито инвеститори, нито стабилни институции, нито авторитет на България на международната сцена.
Колеги, трябва да си даваме сметка къде сме сега и къде искаме да отидем. В момента в борбата с корупцията участват над 40 структури и тя е, меко казано, спорна. Борбата с корупцията е неефективна.
Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси работи вече повече от година в непълен състав. За 2014 г. тя е установила наличието на конфликт на интереси в осем случая от 366.
Да не говорим за БОРКОР. Във всеки доклад на Европейската комисия БОРКОР е описан като енигматична структура, която не е ясно какво прави. Тя дори не излиза с доклад накрая на годината – ние дори не знаем какви са резултатите от дейността на БОРКОР.
Фактите са си факти. При ширеща се корупция от 2007 г. насам в затвора има осъдени и лежащи с присъда „корупция” две лица.
Днес, колеги народни представители, е моментът да дадем отговор на въпроса: ние искаме ли това статукво да се запази, или напротив – искаме България да напредне в борбата с корупцията? Гласувайки „за” Закона за предотвратяване на корупцията, ние даваме отговор на въпроса – че искаме да се развиваме.
Антикорупционният закон залага на изцяло друг модел от този, който в момента съществува. Той залага на ново Бюро, което да бъде едноличен орган и което да има повече правомощия, да прави по-задълбочени проверки за конфликт на интереси и в крайна сметка да има по-голяма възможност за разкриване наличие на корупция и наличие на конфликт на интереси.
Това Бюро ще обедини няколко органа. То ще обедини усилията на цялата държава, така че да се бори с корупцията по-ефективно.
Нещо, което много ми допада в Закона, това е въвличането на гражданското общество в борбата с корупцията. Тук публичността и общественият контрол в този Закон са ключовите думи. Да, много приемат, че новите мерки ще навлязат твърде дълбоко в личната сфера на представляваните, но това – първо, не е така!
На второ място, както многократно се цитира едно решение на Съда в Страсбург, заемащите публични длъжности се отказват доброволно от част от личната си територия, за да удовлетворят интереси на обществото, за да получат това доверие, от което ние имаме нужда, за да бъдем избрани.
Все пак държа да отбележа, че тази публичност, която този Закон предполага, има някакви граници. Служителите в Бюрото за корупция, и Вие ще го видите това в Закона, нямат право да изнасят информация, която е по проверките преди това производство да приключи. Те носят лична отговорност за това нещо.
Чувам и няколко опасения, че щяло да има политическа репресия. И Ви питам, колеги: за първи път ли в България ще има политическа репресия, ако този Закон бъде възприет? Нима досега не е имало политическа репресия в историята на България? (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Не законите, не законите правят репресията! (Шум и реплики от ляво.) Хората, хората правят репресията, колеги!
Ще Ви дам един пример – ако довечера, не дай си Боже, в някои от нас влезе крадец, вземе нож от кухненското шкафче и Ви заплаши с него, какво ще направите? Ще изхвърлите ли всички ножове от къщата си? Не. Законът за предотвратяване на корупцията е инструмент за борба с корупцията и много важно е кои хора държат този инструмент. (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Тук е вече акцентът! (Шум и реплики.)
Колеги, моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето е удължено.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Колеги! Колеги, накрая искам да Ви кажа следното: призовавам всички парламентарни групи да преосмислят решението си, защото този Закон е много добър правно-технически способ.
Призовавам колегите от Патриотичния фронт да се сетят, че преди заседанието на Правната комисия те имаха друго политическо решение. Те на заседанието на Правната комисия подкрепиха Закона за предотвратяване на корупцията и трябва сега да обясняват – аз не искам да съм на тяхно място, да обясняват защо промениха това свое политическо решение. Но изключително много симпатизирам на позицията на колегите от Патриотичния фронт и поемам ангажимент заедно с колегите от Министерския съвет да седнем заедно и да отстраним всички неща, които тях ги притесняват. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Само да съобщя, че оставащото време на групата е 10 секунди.
Реплики на това изказване? Не виждам.
Господин Миков, заповядайте на трибуната, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Знаете, че БСП лява България има последователна позиция. Ние няма да подкрепим този Закон и няма да го подкрепим, защото трудно се издържат речите на апологети на Костов, за който президентът казваше: „Иване, кажи си!”.
И ми е малко странно как Вие от ГЕРБ правите основен говорител по темата човек, който е свързан с онзи период, в който се наливаха основите на корупционната практика, господин Андреев. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Наливаха се, създаваха се, но това е част от българския политически пейзаж. В него усещането за спомен, за историчност, за факти често отсъства. Единствено силата на звука и крясъка очертават плътността на аргументите.
В този Закон няма сериозни аргументи и не беше предложен след сериозен анализ: защо досега функциониращата система, включваща създадена със същия патос структура за конфликт на интереси е стигнала до един скандал, свързан с една персона, с едно тефтерче и с други неща?
Той не разполага с анализ какво от досега на Сметната палата дава основание механично да се вземат функциите по регистъра и да се сложат в този Закон.
В него няма грам аргументи и анализ какво от прословутата структура БОРКОР, в която се изсипаха много български и европейски пари, не сработи, та механично вземаме онази функция оттам и я слагаме тук.
Всъщност може би има един отговор и отговорът прозвучава в това изказване: където има страх, има върховенство на закона.
Не, уважаеми госпожи и господа, в демократичната държава върховенството на закона се налага с неговото универсално прилагане, а не с плашенето. Това е рекет! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Това е политически рекет и механизмите за него се създават именно чрез едноличния характер на този орган – назначаван еднолично, назначаван от една политическа фракция или няколко, които има изпълнителната власт. И неслучайно се бяга от представителство на опозицията в този орган. Той трябва да бъде политическият рекетьорски инструмент на мнозинството и на правителството.
Смятате ли че това ще помогне в борбата с корупцията? Смятате ли, че това няма да бъде поредното мъртво родено изобретение в опит да представим пред нашите европейски партньори, че наистина желаем да се справим с корупцията?
Ние от БСП лява България сме убедени, че това няма да даде особен резултат, защото ако човек разгледа постройката на Закона, ще види, че механичният пренос на досега съществуващи институти не дава нищо повече, единствено политически контрол.
Уважаеми госпожи и господа, аз не мога да приема изложеното от господин Андреев, че това Бюро ще има разследващи функции и искам вицепремиерът ясно да се разграничи от тази позиция. Ако ще има разследващи функции, то трябва да се впише в цялата конструкция на съдебната власт в България и в наказателния процес. Ако няма да има и ако разбирането, което господин Андреев преди малко спомена, че ще има разследващи функции, то тогава давайте да отменим Наказателнопроцесуалния кодекс, защото най-силният закон, който трябва да даде превенция, е Наказателният кодекс.
Какво означава това – една година след като бил наказан за конфликт на интереси няма право да заема? Защо една година? Защо не десет години? Защо не до живот? Мисля, че е по-правилно. Ако конфликтът на интереси е донесъл облага, която ще осигури старините, не само на неговите, но и на внуците – и една година? Тоест, характерът на този Закон е единствено да отчетем за пореден път пред партньорите ни една голяяяяяма воля, едни голееееми усилия и нищо повече! Нищо повече, защото в страна, в която върховенството на закона не е на почит, всякакви закони, които се приемат с иначе доста емоционални и понякога обосновани речи, медийно разтръбявани – нямат значение, защото те не се прилагат.
И накрая, ние смятаме, че този Закон е едно ясно признание за неспособност не само за прилагане на законите по отношение на борба с корупцията, но за неспособност за намиране на път за усъвършенстване на законодателството в този сектор. Благодаря Ви.
Ясно е, че нямаме нито повод, нито основание да подкрепим този закон. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплики?
Вие имате възможност за лично обяснение. Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Бях обвинен, че съм бил част от едно мнозинство, което е извършило престъпната приватизация.
Искам да кажа следното нещо, че приватизацията е много укорима и изключително укорима, но най-много се облагодетелстваха именно Вашите членове, господин Миков.
Във Вашата парламентарна група има една госпожа Нинова, която по времето на правителството на ОДС беше доста добре поставена в тези схеми и то реално – с получаване на собственост.
Вие, господин Миков, бяхте важен политически фактор по времето на управлението на Орешарски, когато избрахте Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Това, което Вие правите тук, е една обикновена пропаганда защо не трябва да се води битка с корупцията, защото Вашата съвест не е чиста, господин Миков. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Едни от най-големите зулуми са свършени в Северозападна България, откъдето Вие сте народен представител – най-бедният край, най-ограбеният край по време на прехода. Там Вие винаги сте бил народен представител. Така че много Ви моля да бъдете по-точен и много по-прецизен в изказването си, все пак сте добър юрист.
Вие в момента заявихте, че БСП не желае да води битка с корупцията. Това е, което аз мога да кажа. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте по начина на водене.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, това, което се чу преди мен от трибуната, беше реплика. Аз Ви моля да прилагате Правилника и да ми дадете право на дуплика, защото нито една част от съдържанието не беше свързана с някакво лично обяснение. Тя опровергаваше факти (реплики от ГЕРБ), атакуваше лично и според правилата на Събранието аз трябва да имам правото да отговоря с дуплика. (Реплики и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Миков, аз попитах има ли реплика, съответно беше вдигната ръка, след което в процеса на движение към трибуната господин Андреев каза, че иска лично обяснение, и аз му дадох възможност за лично обяснение. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Председател, Ваше е правото и задължението да прецените, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Прецених, че това е възможност за лично обяснение. Два пъти той беше споменат поименно и аз му дадох тази възможност.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не е за споменаване поименно. Тук става въпрос, че се опровергават факти, правят се изкуствени внушения, лъжи, на които аз не мога да отговоря. (Шум и реплики от „Атака”.) И Ви моля за дуплика. (Шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Миков, разбрах.
Следващо изказване – господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Видно от мотивите, основната цел на Законопроекта е да създаде работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаване на нов и единен антикорупционен орган. Само че според нас той не само че не изпълнява своята цел, но и създава условия за репресия, за политическа саморазправа, за изнудване на политически неудобните и на всички лица, попадащи в приложното поле на този Законопроект. Най-общо казано, с този Законопроект се легитимира и улеснява моделът „Златанов” и се създават допълнителни условия за корупция, вместо той да се бори с това.
Нещо повече, ако Филип Златанов е имал моменти, в които не е успявал да надделее над останалите членове на колективния орган и се е провалял в приемането на решения за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси, то след приемането на този Закон в този му вид тази пречка тотално ще отпадне, защото като алтернатива се предлага не само колективният орган да бъде заменен с едноличен, но и директорът му да се предлага за назначаване от Министерския съвет.
Колеги, кой е генераторът на корупция и кой може да бъде корумпиран? Естествено този, който притежава реални властнически правомощия и реално се разпорежда с публични ресурси, тоест изпълнителната власт – централната и местните. И в крайна сметка какво се оказва? Че с генераторите на корупцията ще се бори орган, който практически е назначен от този, който генерира корупцията. Начинът за назначаването и освобождаването от длъжност на директора на Националното бюро и даденото му правомощие ни дават основание да смятаме, че заемащият тази длъжност не само че няма да бъде независим, което условие е залегнало в мотивите на Законопроекта, а ще разполага с огромен обем от информация за всяко едно от лицата, чиято длъжност попада в обхвата на Законопроекта, която информация дори няма за какво да му послужи след извършената проверка, а ред и санкция за неизползването й за други цели няма, не се предвижда.
Нещо повече, директорът следва да премине през проверка за почтеност. Пред кого: пред органа, който го назначава, пред органа, който го предлага за назначаване, или пред органа, пред който отчита дейността си?!
Начинът за назначаването и освобождаването от длъжност и на служителите е идентичен. Те се назначават от директора при условието на успешно преминала проверка за почтеност, като непреминаването й е основание за освобождаването от длъжност. Тоест изложеното ни дава основание да смятаме, че не само директорът, а и целият орган ще бъде подвластен на определени политически интереси и ще бъде инструмент за решаване на тяснопартийни интереси, за притискане и отстраняване на неудобните.
В Глава пета от предложения Законопроект изцяло са преписани текстовете от сега действащия Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, без дори да са отстранени пороците, водещи до проблеми при прилагането на голяма част от разпоредбите – както във връзка със съвместимостта, така и с определянето на санкциите и последиците от влезли в сила решения, с които е установено наличието на конфликт на интереси.
Не са отстранени пороците във връзка с отнемането на възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси – кой е периодът, за който се отнема възнаграждението, или как се отнема облага, получена от трето лице, което не е страна в производството. Предвижда се производството по установяване на конфликт на интереси да се образува със заповед на директора, като се събират доказателства по реда на АПК и да се провежда процедура по изслушване на лицето. От кого? От експерта, от директора, или да не ги изреждам останалите?!
Само ще маркирам още две неща. Не можем да подкрепим нещо, което въвежда анонимните сигнали. Това би довело до ежедневен лов на вещици и омаскаряване на хора, както каза един колега.
Въвеждат се допълнителни условия за несъвместимост, обръщам още веднъж внимание, и на общинските съветници. След местните избори какво ще правим? Наново ще ги избираме, защото по-голямата част от тези хора, които сега биха били избрани, биха попаднали в това поле.
И още нещо, което днес чухме тук от управляващото мнозинство. Свободата заедно с еднаквото прилагане на законите е начинът за борбата с корупцията, а не страхът, каквито аргументи чухме. Страхът е инструмент за рекет, изнудване и принуда. Ключът за борбата с корупцията е свободата и еднаквото прилагане на законите.
Именно и точно заради тези съображения на първо четене ние не бихме могли да подкрепим този Законопроект. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Оставащото време на групата Ви е около минута.
Реплики на това изказване?
Заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Чухме едно изказване като категоричен триумф на самозабравили се политици. Това ми звучи като оксиморон. Говорим за корупция, говорим в същото време за неща, които са се случили и тепърва ще се случат, говорим за репресии.
Нека да припомня само, че въпросният депутат като заместник-председател на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол успя преди години да се сдобие със стоквадратен апартамент срещу сумата от близо 11 хил. лв. (Ръкопляскания от РБ. Шум и реплики от ДПС.) След което от неговата група излязоха и заявиха, че е бил репресиран. Е такава репресия пожелавам на всеки един от Вас, колеги от залата и журналисти – да бъдете репресирани с по един апартамент от по сто квадрата, струващ над 100 хил. лв., и по този начин да се чувствате ужасно репресирани.
И тук излиза човек, който вместо гузно да мълчи и да търси начин как да оправи газенето на закона, спекулацията с длъжност и политическата далавера, излиза и заявява – добре, че е чел няколко пъти доклада, та можа да артикулира част от изреченията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, придържайте се към темата!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Трудно му беше със сложно съставно с подчинено подложните изречения, но все пак схванахме нещо.
Всичко това ми мирише на нищо повече от характерната наглост на така наречената „системна партия ДПС”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Карадайъ, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще отговоря на репликата със стенограмата и изказването на господин Николов от същата парламентарна група днес точно по този Законопроект. Той си мотивира поведението и каза, че ще гласува „въздържал се”, защото това, което е залегнало в този Законопроект, може да влезе в категорията на лъжата, клеветата, набеждаването, което чуваме и в момента.
Човек, който е наясно как и по какъв начин, и разполага с всички документи, и с пазене, и законите, и сумите, за които говори, са различни в документите, които притежава, излиза, лъже, клевети и набеждава от трибуната на Народното събрание. Ето това бяха аргументите и мотивите на господин Николов. Човек от неговата парламентарна група го доказа днес от тази трибуна.
Именно затова ние няма да подкрепим този Законопроект. Това е отговорът ми и на тази реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. (Народният представител Валентин Касабов иска думата за лично обяснение.)
Моля Ви, вижте Правилника – ако сте споменат в изказване. Става въпрос за дуплика.
Следващо изказване е заявил господин Сидеров.
Не виждам господин Сидеров.
Господин Белемезов, заповядайте за изказване. (Реплики.)
Редувам парламентарните групи – обясних преди малко. (Реплики.)
Първото изказване беше на господин Николов.
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е разработен в изпълнение на мерките, предвидени в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България за периода 2015 – 2020 г.
Най-напред бих желал да спомена, че прозират добрите намерения на вносителите, но, от друга страна, в Законопроекта се срещат редица несъвършенства и в известен смисъл е носител на правна еклектика.
Видно от Закона и мотивите към него става ясно, че пряката му цел е създаването на система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган.
Националното бюро за предотвратяване на корупцията ще бъде правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет.
Дотук добре. Парадоксално е обаче, че Националното бюро ще бъде назначавано от Министерския съвет, което според анализатори е подчертано противоречиво, имайки предвид, че основният фокус на мерките, заложени в Законопроекта, е борба с корупцията по високите етажи именно на ниво изпълнителна власт, където същите анализатори, коментирайки Законопроекта, считат, че е най-голямата концентрация на корупция.
Това, че органът ще бъде предлаган от Министерския съвет, а ще бъде назначаван с Указ на президента, всъщност не дава гаранциите, че това Национално бюро ще има равна отдалеченост от всички институции и ще се запази принципът на корупционно разследване на установени случаи.
Този едноличен орган поставя много въпросителни относно качествата на човека, който би следвало да управлява въпросното бюро. Едно от най-важните качества, разбира се, е дали този човек е носител или не е носител на партийна и политическа безпристрастност.
На второ място изпъква противоречивата юридическа аргументация при ясното дефиниране на задължените лица и декларираните от тях данни. Разширява се кръгът на лицата, имащи публични функции, които подлежат на деклариране на данни, а също така е разширен и кръгът на обстоятелствата, подлежащи на деклариране.
Новост в Закона и определено правно несъвършенство е задължението за деклариране на имуществото, забележете, колеги, и доходите на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство.
На трето място изплува форма на правен нихилизъм като се допуска възможността производство да се образува по сигнал, в това число анонимен, както и по медийна публикация, стига те да съдържат според мотивите на Законопроекта достатъчно данни за необяснимо богатство и/или твърдения за конкретно корупционно поведение на лице, заемащо висша публична длъжност.
В индуктивен план ще спомена, че съществуват редица спорни моменти, при които не става ясно следното: извършен ли е до този момент анализ на работата на институциите, пряко ангажирани в борбата с корупция?
Второ: създават ли се, или не се създават условия за политически поръчки например чрез увеличаването на кръга от лица, които трябва да декларират своите данни?
На трето място: създава ли се, или не се създава чрез Законопроекта среда, която да не допуска корупция и да действа по-скоро превантивно, или всъщност въпросното Национално бюро и Законопроектът от произтичащите му решения трябва да обследват функции и случаи, които вече са факт?
На четвърто място: мотивира ли Законопроектът спорните оперативни и функционални задължения на Националното бюро за предотвратяване на корупцията?
В заключение, колеги, ще си позволя да кажа следното. Завчера, в първия работен ден от есенната сесия на Четиридесет и третото народно събрание, всяка една от парламентарните групи прокламира своите декларации. Акцентът в декларацията на АБВ падаше върху политическия дух на настоящия парламент и нивото на коалиционното управление.
Колеги, духът и функционалното послание на Парламентарната група на АБВ за предстоящата парламентарна сесия обаче се корени контекстуално в принципа да провеждаме коалиционна политика. Да, според нас коалиционните взаимоотношения трябва да бъдат съпътствани от компромис, но, казвам, едно голямо „но”, смисълът на коалиционните взаимоотношения ще бъде терминиран, ако уповаваме нашите решения само и единствено на компромиса.
В един законопроект трябва да търсим не взаимокомпромисната преценка и ротация на обсъжданията, а по-скоро качеството.
Смея да твърдя, че когато един законопроект изобилства от разум, дългосрочност, артикулирана аргументираност и мотивираност, то този законопроект има сериозно бъдеще, около качествата на който ще се обединят мнозинството от парламентарните групи и народните представители.
Когато обаче в един законопроект липсва качеството, то в хода на неговото обсъждане не ни остава нищо друго освен да търсим компромиса. Именно в такъв момент, колеги, ние лишаваме обществото от законодателни решения, които да са в полза на хората и които да са носители на огромна доза рационалност и ефективност, а именно да допринасят с конкретни резултати още от утрешния ден.
Ние подчертано ясно разчитаме различните сигнали, произтичащи от общественото настроение, от една страна, и международните ни партньори, от друга страна, за необходимостта от въвеждането на радикални мерки в борбата с корупцията. Ние не спираме законодателното развитие в тази посока, но очакваме издържан от всички гледни точки закон, именно защото материята е изключително деликатна.
Далеч не смятаме, че обсъжданият днес Законопроект е способен да се справи с предизвикателствата на деня, не смятаме, че е анализиран в дълбочинност и че разполага с нужната пространственост и дългосрочни хоризонти.
Предвид тези причини, поради факта, че настоящият Законопроект е изпълнен с несъвършенства, Парламентарната група на АБВ ще се въздържи от подкрепа при гласуването му на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Белемезов.
Реплики? Не виждам.
Господин Сидеров, заповядайте на трибуната!
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, колеги! Предлагам да не губим повече парламентарно време. Да приключим с дебатите и с това позорно театрално зрелище, което в момента се разиграва.
Обсъждаме така наречения „Закон против корупцията”, предложен от кого? От лицето Меглена Кунева.
Меглена Кунева ще се бори с корупцията! Ами, това е все едно сериен убиец да предложи Закон за защита ценността на човешкия живот. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Сидеров...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е все едно педофил-рецидивист да предложи Закон за защита на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Сидеров, моля, спазвайте етика на думите!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Тези, които ми подвикват, не си ли спомняте? С някои от Вас сме водили борба срещу Меглена Кунева. С някои от Вас сме били заедно, когато я изобличавахме като национален предател. Това е човекът, който предаде интересите на България при преговорите с Европейския съюз. Това е човекът, който излъга българското общество, че АЕЦ Козлодуй трябва да бъде затворен, защото имало такова решение на Европейската комисия. Направихме проверка. Няма такова решение. Това е човекът, който излъга цялото българско общество, нанесе щети за милиарди на България. Този човек трябва да застане на съд, да бъде съден за нанасяне на огромни щети, в невероятно голям размер щети на България.
И сега предлага един некадърен закон, некадърно написан, бездарно написан, а както казва един голям български поет Любомир Левчев: „Бездарието е фашизъм”. Това е един фашистки закон и се прави ново Гестапо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Сидеров, моля Ви! Прекъсвам Ви...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защо ме прекъсвате? Нямате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Напомням Ви да се придържате към темата!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Аз се придържам точно към темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По чл. 151 Ви напомням да се придържате към темата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, придържам се, господин Председателстващ, точно към темата.
Готви се създаването на едно ново Гестапо и се търси кой да бъде нов Хайнрих Мюлер, групенфюрер Мюлер. Кой ще бъде Мюлер? Тук има един кандидат вече. Къде отиде? Преди малко обсипа със слюнна течност микрофоните и пяна му излиза от устата, когато говори. Имате един кандидат вече – Методи Мюлер. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Категорично трябва да прекратим това лицемерие и да кажем ясно: първо, че Меглена Кунева няма място в това правителство. Много съжалявам тези, които я предложиха и гласуваха за нея. Това е човек, който трябва да бъде разследван и да обясни: каква длъжност получи в банка „Париба”, срещу колко пари, след като загроби българската атомна централа? Колко получаваше като еврокомисар? Двадесет хиляди евро! Този човек сега ще ми говори за разследване, за корупция, за имущество и така нататък.
Съжалявам, но тези неща трябва да се кажат, не можем да се правим, че не знаем кой стои тук и предлага този Закон.
Искате да разследвате 25 години назад. Ами, разследвайте! Започнете от лицето Кунева, драги реформатори. Започнете от нея и ще видите какво ще излезе. Тя, която беше във всички партии, която беше в НДСВ. НДСВ продаде БТК за жълти стотинки. Затова сега токът е с огромни цени и се чудим как да сложим енергетиката в релси. Не можем да я сложим в релси, защото тя е част от това престъпно управление, което продаде БТК и Енергото за жълти стотинки. Енергото, ЕРП-тата бяха продадени от това правителство, в чиито състав беше тя, което излъчи Меглена Кунева за преговарящ еврокомисар след това. И сега ще говорим, ще обсъждаме нейния Закон, все едно тя пада с вчерашния дъжд и предлага нещо, което Българският парламент трябва да приеме. Не, не трябва да приема нищо, предложено от Кунева. Това е моето мнение. Това е мнението на нашата парламентарна група. Ние бойкотираме Меглена Кунева. Ние държим тя да бъде разследвана и когато бъдат доказани всички нейни имущества, приходи, доходи и каквото е имала през годините, тогава, ако обича някой, да предлага от нейно име нещо.
Това е, което мога да Ви кажа засега. Ако искате, ако някой има желание да научи нещо повече за Кунева, да пусне архива на телевизия СКАТ. Там има редица предавания, в които аз и тогавашният началник, днешният народен представител господин Симеонов – господин Симеонов, елате да добавите тук – сме разобличавали Кунева като национален предател. Така ли беше? Отречете го, ако можете! Не можете! (Възгласи от „Атака”: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Кънев? Заповядайте, господин Кънев! Няма реплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, неуважаеми господин Сидеров! Остро възразявам срещу допускането на пряко обидни, клеветнически и вулгарни изказвания от трибуната на Народното събрание. Ние тук се опитваме от близо една година да държим някакъв приличен тон в този парламент с деликатни баланси. (Възгласи от БСП ЛБ.)
Разбирам от БСП, че защитавате Сидеров. Моля Ви се, не се учудвам. (Шум и реплики от залата.)
Но наистина, на първо място, абсолютно недопустим тон. На второ място, колеги, нека не крием страха си от разследване за корупцията, на нашето имуществено състояние и връзки с бизнеса зад персонални хули. Излезте и кажете: шубе ме е, не искам повече информация да се публикува за мен, притеснява ме този Закон, притеснява ме това Бюро. Недейте да хулите хората! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, тишина в залата!
Благодаря, господин Кънев.
Следващо изказване? Господин Байрактаров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (извън микрофоните): Може ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не, няма да Ви дам думата. Нямате право на лично обяснение. Не сте споменат по отношение на изказване. Вижте си правилника! (Шум и реплики от „Атака”.)
Господин Байрактаров, заповядайте!
Дадох думата на господин Байрактаров. Бях я дал. (Шум и реплики)
Господин Байрактаров, заповядайте!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Процедура се дава веднага. (Шум от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Бях дал първо думата на господин Байрактаров. Можете да проверите.
Заповядайте, господин Байрактаров.
Моля, заемете си мястото, господин Ерменков!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Всъщност от всички изказвания се разбра, че поне няма кой да излезе и да обвини нас, от телевизия СКАТ, че ние не сме се борили срещу корупцията.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, встрани от микрофоните): Стига реклама!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Възникват два големи въпроса, колеги.
Уважаема госпожо Кунева, ние от Патриотичния фронт подходихме изключително сериозно, запознахме се много внимателно и направихме различен прочит на предлагания от Вас Законопроект. Всъщност големият въпрос, който днес стои пред Вас, е: нормално ли е да приемем Закон, който от всички изказвания, които чухме, трябва да бъде тотално преработен на второ гласуване, сиреч, неговата философия да бъде тотално променена?
Но не това е може би най-големият проблем. Мисля, че дори Вие самата няма да се съгласите да бъде приеман и преработван изцяло един такъв Законопроект.
По-големият проблем е, че с този Законопроект при един внимателен прочит не създаваме орган за борба с корупцията, а точно обратното – орган, който генерира корупция. Защото практиката е показала два основни момента за съществуване на корупция. Един от тези моменти е ненаказуемост. Нима, уважаема госпожо Вицепремиер, не е очеваден фактът за необяснимото богатство на най-известния хидролог в България? Очеваден факт – огромни имоти по крайбрежието. Нима нещо пречи в закона сега те да бъдат разследвани? Не, не пречи. С какво обаче това Бюро ще започне да извършва такива разследвания? Нима не са публична тайна огромните кражби в сектор „Енергетика” и облагодетелствани хора, заемащи висши политически и висши държавни длъжности? Никой не ги разследва.
И сега в чл. 208 от НПК се дава възможност по изнесени данни за престъпления в медиите съответните органи, в случая прокуратурата, да се самосезират на законно основание. Само че тя не го прави. Именно поради тази причина казвам, че този Закон създава орган, който генерира корупция. Защото, обърнете внимание, колеги: директорът на това Бюро всъщност представлява едно лице, което има неограничен имунитет. Ние дори не знаем как ще бъдат проверявани самият този директор и неговият заместник, защото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) според закона това ще бъдат създавани правила от Комисията по корупция, а пък тя самата е против всичко това, което се предлага в този Законопроект. Именно поради тази причина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да приключите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Приключвам, господин Председател. Именно поради тази причина ние от Патриотичния фронт не можем да приемем закон, който създава и покровителства корупцията. Ето това е причината. И вярвам, че всеки трезво мислещ човек ще си даде ясен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Господин Ерменков – по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, вземам тази процедура по начина на водене, защото Вие, не стига че обсъждаме един закон, който е порочен, но се опитвате да правим това обсъждане по порочен начин, като водите по порочен начин заседанието. Преди малко, когато излезе господин Радан Кънев, за да прави забележка по начина на водене, използва „неуважаемия господин Сидеров”. Дали това ще бъде господин Сидеров, Иванов, Петров или Ганчев, няма никакво значение, но това вече е пряка обида и основание на човека, който е наричан така, да вземе процедура като лично обяснение! (Викове: „Браво!” и единични ръкопляскания от „Атака”.) Защото достойнството на народните представители трябва да бъде защитавано от самите тях и от Вас, господин Председател, като пръв сред равни, в момента водещ заседанието.
Иначе Вие в момента наистина влизате в стила на закона, който обсъждаме – порочност, така нареченият начин на презумпция на вина на някой, който се изказва, подсказвате на хората, на които на Вас Ви е удобно да подсказвате, прекъсвате тези, които Ви е удобно да прекъсвате. Това не може да бъде начин на водене, господин Председател! Това е просто начин на илюстриране на Вашия подход към един сериозен проблем, който ние тук обсъждаме, и още един път казвам, влизане в стила на закона – порочност, порочност, порочност! (Викове: „Браво!” и ръкопляскания от „Атака”.)
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ерменков, можете да проверите стенограмата. Изцяло съм се придържал към правилника.
Следващо изказване – господин Николов от Парламентарната група на ГЕРБ.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Ние – групата на ГЕРБ, ще подкрепим този Закон. Ще го подкрепим, защото е важна философията и точно това се опитахме с няколко изказвания да се опитаме да Ви убедим. Самото заглавие, че разглеждаме Закона за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, че разглеждаме самото му заглавие, трябва да говори много. (Влиза народният представител Димитър Главчев. Възгласи отляво: „Е-е-е, браво!”. Единични ръкопляскания от ДПС.)
От това, което чувам от ляво, разбирам, че колегите изобщо не искат да се занимаваме с корупция, но, колеги, и в момента има такива закони, които действат. Те са два. Нямаме нищо по-ново, по-скоро обединяване на два закона, които функционират и към момента, и които са доразвити. И в момента имаме органи, които се занимават с това нещо, и целта е да се обединят. В момента те не са малко, те са, знаем, три институции, да не ги изброявам.
В този Закон интересното е, че все пак разширяваме кръга на лицата, които трябва да подават декларации. Разширява се кръгът на декларираните обстоятелства. И аз като Вас имам определени притеснения, но това правителство с това действие мисля, че ще покаже ясно на Европа, че ние сме против корупцията и се опитваме да създадем нещо ново.
Съгласен съм, че на второ четене трябва да се направят много промени. Част от тях са свързани с анонимните сигнали, с публикациите и сезирането по медиите, чрез публикации в медиите, че не трябва да се сезират. Това са неща, които трябва да се преработят, на които трябва да обърнем сериозно внимание. Но самият акт на приемане на първо четене на този закон е много важен, за да дадем ясен знак за какво се борим в момента и каква е визията на този парламент.
Имам и големи резерви по отношение на проверките, които трябва да минават служителите, и това са проверките за почтеност. Мисля, че и в Комисията по бюджет и финанси съм правил изказвания в тази насока, и е важно работните групи, ако мине Законът на първо четене, да насочат особено внимание към това нещо, защото проверка за почтеност е много общо понятие. Трябва да има ясни критерии, за които да бъдат, иначе това пак ще бъде един инструмент за решаване дали един служител върши определена работа или не върши.
С това, колеги, няма да Ви отегчавам с дълги изказвания, но мисля, че е важно да направим и да покажем, че този парламент има ясна визия по отношение на борбата с корупцията. Това ще си проличи с нашето гласуване.
По-нататък с едни сериозни дебати и дълъг срок между двете четения ще успеем да коригираме по този закон нещата, които ни притесняват и по които смятаме, че имаме сериозни забележки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики? Няма.
Следващият, направил заявка за изказване, е господин Кирилов.
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Длъжен съм, тъй като е продължаващо заседанието – в две части, да припомня и становището на комисиите, които обсъждаха Законопроекта, в частност конкретно на Правната комисия. Дебатът в Правната комисия също беше доста разгорещен.
Искам да заявя следното.
Колеги отляво, извинявам се на ръководството, че си позволявам да наруша Правилника да вляза в дебат с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вие още не сте и се надявам да не го нарушите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въздържам се, господин Председател, но Ви моля да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да не се обаждате от залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете, господин Кирилов.
Предният оратор, очевидно базирайки се на дебатите в Комисията по бюджет и финанси, Ви съобщи следното: голяма част от законодателните решения са факт, те са установени в действащи нормативни актове. Имаме няколко институции, които по ред причини, няма да влизам в системен и институционален анализ, имат затруднения, включително има и нормативен дефицит по отношение на осъществяване на техните функции.
Припомням Анкетната комисия, която беше по Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, припомням Законопроекта на Мая Манолова и Кирил Добрев, който в миналия парламент не можа да стигне до окончателно второ четене. Действително предните оратори изравят известни резерви. Аз в Правната комисия поздравих вицепремиера за свършената от нея и нейния екип работа. Те имаха тежката задача да решат един правен проблем и един институционално-функционален проблем, при това да го решат съобразно изискванията, включително изискванията, които са на европейското законодателство и стандарта, бих казал, за добросъвестност и борба с корупцията. Да, има предложен Проект на първо четене, който очевидно възбужда реакции по някои от темите и въпросите.
Колеги, Законопроектът на първо четене е предложение за дебат. Ако ние сме съгласни с принципи, които досега сме възприемали, които досега сме установявали в законодателството, трябва да ги потвърдим. Ние не можем по повод на искане за усъвършенстване на законодателството да дерогираме вече постигнатото. Регистърът за публичност на имуществото на публичните лица действа понастоящем и действа успешно. Установи се този ред – декларациите се публикуват, публиката вече разполага с тези факти, които някои колеги се страхуват, че ще бъдат узнати. Никой в тази зала не следва да изпитва страх или съмнение, че факти относно неговото имущество трябва и могат да бъдат разгласени. Това е установен принцип.
По конструкцията на Националното бюро: заявих в Правната комисия, сега го потвърждавам, че това предложение го приемаме като предложение за дебат. Възможно е да се обсъжда институционалното място и форма на този орган, както и това да бъде едноличен или колективен, но тъй като досега имаме проблем с колективната комисия – КПУКИ, тъй като досега в обществото непрекъснато се натрапва румънският пример, където симетричният аналогичен орган е едноличен, най-вероятно и най-логично е да се предложи за дебат това решение.
По отношение органа по назначаване. Добре, парламентарна Република е България, никой не спори по това. Предложен е режим, който очевидно търси аналогия с Държавната агенция за Национална сигурност. Да, но ние може да го обсъждаме, може да правите предложения, защо трябва да спрем дебата на първо четене? Нека допуснем дебатът да продължи и да продължим с предложения за второ четене, нека мнозинството и дебатът да достигне и да доведе до решение и вариант, който да се подкрепи от едно мнозинство с консенсус, надявам се, максимално широко. Притеснявам се от това, че на практика дебатът досега афишира отсъствие на политическа воля. Нямаме право да отсъства такава воля. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Не виждам да има заявени други изказвания. (Шум и реплики.)
Имате?! Извинявайте.
Заповядайте. (Шум и реплики от ДПС.)
Вече Ви дадох думата, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Аз ще се старая да не повтарям това, което беше изнесено дотук в дебата – преди ваканцията и сега, по отношение на Бюрото. Разбира се, ние сме на първо четене. Вярно е, че на първо четене тук изказванията са повече политически, но аз ще се опитам юридически да поставя някои въпроси.
Беше споменато за това какъв орган е Бюрото – едноличен или колективен? В чл. 6 е записано, че Националното бюро за осъществяване е органът, има един директор, който ръководи и представлява Бюрото. Разбира се, това може би произхожда от механичното обединяване на нормите, регламентиращи Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът, който даваше правомощия на Сметната палата за проверка на имущество на лицата – няма да го изброявам целия. По-нататък, като четете Закона, Вие ще видите как от това механично обединяване се получава наистина една двойственост. В хипотезите на проверка за конфликт на интереси директорът на Бюрото с мотивирано решение се произнася, което подлежи на обжалване. В хипотезите за проверка на имуществото, когато се установява несъответствие в имуществото или необяснимо богатство, директорът – той е толкова независим, че служи като един пощальон и препраща доклада на инспекторите и не се произнася с никакъв акт. Аз не казвам, че трябва да има акт или решение, което да бъде обжалвано, защото с това препращане се сезира съответно Комисията за отнемане на имуществото, ДАНС, НАП и така нататък. Е, какъв орган е Бюрото?
Това са неща, които са поправими между първо и второ четене, защото принципно Законопроектът обединява регламентацията на отношения, регламентирани в два закона. По-добре е наистина да има един закон, да има един орган – къде да се подават имуществените декларации и къде да се подават декларациите за конфликт на интереси. Няма да се спирам на въпроса как ще бъде избиран директорът, как ще бъде назначавано Бюрото, поне в Закона сега, защото тук са дадени правомощия на инспекторите, които изготвят доклад.
Що се касае до защита правата на гражданите по отношение на проверките за съответствие на имуществото и за необяснимо богатство – да, казано е, представят се всички доказателства на провереното лице, то може да направи искания за нови доказателства. Ако тези искания не бъдат уважени, какво се случва?
Мисля, че между първо и второ четене би трябвало да се съсредоточим и в тази част. Да, в ДОПК е казано, че се представя докладът от ревизионния акт на лицето и то може да поиска и да направи възражения пред съответния ръководител на данъчната администрация, който да го уважи или не. Поне тук в тази част ние наистина, защото въвеждаме нови правомощия за проверка за съответствие на доходите и за необяснимо богатство, трябва да бъдем категорични, че ще защитаваме и правата на проверяваното лице. Нищо не пречи да бъде представен докладът на проверяваното лице и той да си направи исканията за събиране на допълнителни доказателства в един разумен срок – 7-дневен или 14-дневен срок, да бъдат или да не бъдат уважени, а доказателствата могат да бъдат събрани, но юридически неправилно да бъдат интерпретирани.
Що се касае до анонимните сигнали. Така, както е записано в този Закон, предполагам не това е идеята на вносителите, при анонимен сигнал, колкото и да е достоверен, а той може формално да бъде много достоверен, че лицето „Х” притежава яхта на солунско пристанище, с номер еди кой си или фирмата и така, както е записано означава, че започва процедура по проверка на конфликт на интереси на имуществото на лицето, а не това е идеята.
Нека да се провери, да се започне предварителна проверка за установяване достоверността на анонимния сигнал. Ако той не е достоверен, няма да започне тази проверка – процедурата по проверка на имуществото. Защото иначе ще бъдем изправени пред хипотезата, тъй като в Закона не са достатъчно ясно разписани критериите – кой, в крайна сметка, разпорежда започването на процедурата. Няма го в Закона. Директорът ли разпорежда? Нормално е да бъде директорът, след като представлява Бюрото. Или кой орган ще започне истинската процедура по проверката или по конфликта на интереси? Що се касае до анонимния сигнал, мисля, че тези неща са поправими.
И още нещо. В досега действащия Закон за конфликт на интереси има процедура и тя е записана в този Закон – за прекратяване на производството, когато се установи неналичие на конфликт на интереси, но в частта за проверка на имущественото състояние няма такава норма. Какво става?! Ще се прекрати ли проверката, ако не се установи? Нормално е, че трябва да се прекрати и това трябва да бъде с акт, който да бъде представен на лицето. То трябва да бъде снабдено с този акт, защото иначе остава неяснота. Говорим за публичност и прозрачност на тези проверки. Дори когато завършват с резултат, за който трябва да се сезират другите органи, той трябва да бъде публичен. Когато обаче завършат с отрицателен резултат, той също трябва да бъде публичен.
Имам още някои други забележки. Например прави ми впечатление в Законопроекта разликата със сега действащата норма. Казано е, че се декларира недвижимото имущество в чужбина, а надолу са изброени хипотезите за движимо имущество. В сега действащия закон е казано, че се декларира имуществото в чужбина, което включва движимо и недвижимо имущество. Така е и в декларацията – влогове, вземания. А имуществото включва освен движимото имущество движими вещи, вземания и така нататък. Може би това е техническа грешка при изписването? В първата точка е записано „недвижимо имущество“, а не е записано в основния текст, че се декларира в страната и чужбина и да се декларира движимо и недвижимо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Реплики?
Господин Станислав Атанасов – изказване.
СТАНИСЛАВ АТАНАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, първо имам няколко съвсем конкретни въпроса към Вас.
Първият и най-важен е защо скрихте от нас и българското общество оценката на президента на ГРЕКО господин Марин Марчела, който препотвърди препоръката на ГРЕКО, че няма нужда от създаване на нов орган, а е достатъчно институциите, натоварени с борбата с корупцията, да изпълняват своите правомощия?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Така ли?!
СТАНИСЛАВ АТАНАСОВ: Питам Ви, госпожо Кунева.
Аз разбирам много добре защо панически внасяте този Законопроект и че искате да се направи нещо много видимо в областта на борбата с корупцията, което да се отрази положително в следващия доклад, но къде в докладите по СиВиЕн, госпожо Кунева, видяхте критика към законите за публичност на имуществото на лицата и по Закона за предотвратяване на конфликт на интереси? Къде видяхте критика към Сметната палата и КПУКИ (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси)? Защо бързате да превъзложите функциите им?
Да не говорим за законодателната и институционална каша, която ще забърка предложеният Законопроект – отменя два закона и изменя, забележете, колеги – 48 други закона! Що за законодателна техника е това?!
Госпожо Кунева, няма как да компенсирате неработещи институции с институционално строителство! Струва ми се, че надеждата следващия доклад да бъде малко по-положителен вследствие на този Законопроект по-скоро е резултат от самоубеждение, отколкото от оценка на въздействието на акта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря ви, господин Атанасов.
Реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания? Няма желаещи.
Финално давам думата на вицепремиера госпожа Кунева да направи резюме.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Закрихте ли дискусията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не, не.
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Това е втората част от дебата, който започна през последния ден на парламентарната сесия преди ваканцията. Затова няма да повтарям нещата, с които тогава открих дебата, а по-скоро ще се концентрирам върху отговора на някои от Вашите притеснения.
Най-напред искам да кажа, че съм внесла от името на Министерския съвет и защитавам от името на Министерския съвет един добър Законопроект. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Ако Вие искате да го направите идеален, Ви пожелавам успех, ще работя заедно с Вас!
От името на Министерския съвет сме дали критерии за един добър директор на Бюрото по антикорупция. Ако Вие искате да направите този човек с облика на ангел с изискванията си, Ви пожелавам успех, ще работя заедно с Вас!
Докато обаче не сме намерили идеалния, съвършения начин за решаване на проблемите, нека не пропускаме шанса да направим доброто, а този Закон наистина дава такава възможност.
Искам да кажа на уважаемия господин Миков няколко неща, всъщност да повторя това, с което започвах в различните парламентарни групи.
Да, излишен е анализ на изпълнението на антикорупционните политики. Законът стъпва на много сериозна база. Публикувана бе външната оценка на интегрираната стратегия. Подчертавам – външна оценка. Приехме нова антикорупционна стратегия – 9 април. Правителството определи национален координатор по антикорупционните политики. Започна работа специализирано звено на прокуратурата, ДАНС, МВР за разследване на престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Създадохме Национален съвет по антикорупционните политики, като междуведомствен орган за координация. Създадохме Национален съвет по антикорупционни политики, който прие план за изпълнение на мерките по стратегията. Представихме и този Законопроект, който сега разглеждаме с Вас, и Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Това, което днес чух всъщност от изказванията Ви, не поставя в голямата си част под съмнение философията на Закона.
Всички сме съгласни, че са ни необходими нови концентрирани усилия и те да са свързани с корупцията по високите етажи. Този Закон не се занимава с всичко, свързано с корупцията, затова изброих какво е направено в другите области. Той се занимава с определен обем от задачи. Да, господин Атанасов, бъдете напълно спокоен, няма да пропусна Европейската комисия: в междинния доклад през месец юни Законопроектът, който тогава беше публикуван на страницата, преведен на английски, беше отчетен като много добър. Господин Марчела го поканих аз. Това, което той каза, е нещо, за което всички знаем, че е прав. Дори и лошият закон е по-добър от нищо. В момента имаме закони, които ако ги прилагаме както трябва, ще дадат резултат. Става въпрос за воля за приложение.
Колкото до предложението да има единен орган – това е основното предложение в Доклада по оценка на мерките по правосъдие и вътрешен ред. Тук можете да сте абсолютно спокоен.
Задачите на този Закон са свързани с обхвата на лицата, който е по-концентриран и насочен, като едновременно с това са прибавени нови лица, за които има сериозен риск от корупционни практики.
Въпросът дали органът да бъде единен, или колегиален, мисля, че повечето от Вас, дори и част от народните представители от опозицията смятат, че е по-добре органът да бъде едноличен, както е предложен в Законопроекта.
По въпроса дали да бъде избиран от Народното събрание, или да бъде предлаган сега в сложен фактически състав – Министерският съвет плюс президента, съм дала своите аргументи. В последна сметка решението е Ваше. Смятам, че е силен орган, който има задачата да налага Закона, когато е предложен от изпълнителната власт и потвърден от президента, който е пряко избиран, както Вие сте пряко избирани от народа, и има достатъчно гаранции за неговата независимост.
Ако непрекъснато подозираме, че Законът ще бъде изкривяван – дали от името на законодателната, или от изпълнителната власт, ако имаме такива подозрения, това няма да доведе до добър край!
Смятам, че Законът би могъл да бъде поле на консенсус, а не поле на битки.
По голяма част от нещата, които казахте, имам конкретни отговори.
Ще отговоря нещо на народния представител господин Велизар Енчев. Той цитира нещо съвсем конкретно: може ли при задълбочена проверка и лица над 18 години да бъдат проверявани? Неговата препоръка е такава. Господин Енчев, в чл. 38, ал. 5, ако това ще Ви помогне да подкрепите Закона и да гласувате „за“, там е казано, че при задълбочена проверка могат и лица до 18 години, извън посочените, да бъдат част от тази проверка.
Фактическата раздяла също е нещо, което съществува в нашето право.
По отношение на разследващите функции – нещо, което каза господин Миков, е ясно, че този орган не копира функциите на Наказателнопроцесуалния кодекс, както и това, което стрикто юре разбираме под „разследващи функции“. Колеги, ние имаме разследваща журналистика, за която говорим. Нека не стесняваме обхвата на думата „разследващо“ и да имаме предвид, че тя има далеч по-широко гражданско звучене.
По отношение на глобите – това наистина е интересен въпрос. Аз съм готова да го дискутирам – нека да бъде процент от доходите на лицето. Така например е във Финландия. Наскоро имаше много интересен факт, който обиколи международните агенции – един от много богатите хора във Финландия е бил глобен за шофиране само с 10 км над допустимата скорост с 80 хил. евро просто защото е с такива доходи. Когато е процент от доходите, за него тази глоба е толкова, а за друг, който е с 20 пъти по-ниски доходи, съответно ще бъде различна.
Готова съм да обсъждаме как Законът да бъде по ефективен, как да бъде по-стриктен и как да има повече резултат. Но по отношение на неговата необходимост и това, че той е систематичен, а не взет от различни части – никога не си разрешавам да изхвърлям нещо, което работи. В подредбата, във формата на този Закон се крие неговата сила.
Искам да завърша с това, че той може да бъде подкрепен на първо четене с различна парламентарна геометрия. Надявам се, че ще има колеги, най-напред от партиите, които подкрепят правителството, които в следващите минути ще преоценят мнението си и ще подкрепят необходимостта от приемане на този Закон. Това е първо четене. Нямаме различия по конструкцията му и по неговата необходимост. Надявам се също така, че опозицията ще види шанса си този Закон да бъде закон не просто на Министерския съвет, ние сме вносители, той ще бъде закон на това Народно събрание. И в края на краищата, ако бъде приет с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок, това ще бъде чудесно за ГЕРБ и Реформаторския блок. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Дебатът е закрит.
Гласуваме на първо четене Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2015 г.
Гласували 212 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 71.
Законопроектът не е приет. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Прегласуване – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група искам прегласуване на току-що гласувания Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Прегласуване – има колеги, които не са успели да гласуват.
Гласували 211 народни представители: за 101, против 38, въздържали се 72.
Законопроектът не е приет.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Ерменков. (Оживление, шум и реплики в залата.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Видимо не Ви интересува отрицателния вот – защо сме гласували отрицателно, но аз ще го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, изразете отрицателния си вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Гласувах отрицателно не защото съм против борбата с корупцията по високите етажи, а защото се учудвам как може хора, които са настроени демократично, да се опитват и да гласуват закон със 101 човека в тази зала, който връща годините на Вишински, който връща годините на ЧК (Чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией, саботажем и спекуляцией), който връща онова извънредно законодателство, при което всеки се чувства виновен, защото съседът може да го натопи! Това не беше борба с корупцията – това беше опит за въвеждане на еднолична доносническа власт в демократична република, която от 25 години се опитва да застане на демократични релси! Няма как да бъде подкрепен такъв закон! Благодаря на всички, които не го подкрепиха.
Това е истински демократизъм! Това означава, че ние не се пускаме по плоскостта на така наречения „популизъм”, а гласуваме по съвест! Наистина ще търсим решение за борбата с корупцията, но по законен, нормален, демократичен път! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Няма други искания за изразяване на отрицателен вот. (Оживление, народни представители от всички парламентарни групи разговарят на групи в залата или излизат от нея.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА КАСЕТЪЧНИТЕ БОЕПРИПАСИ И КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНАТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО, СКЛАДИРАНЕТО, ПРОИЗВОДСТВОТО И ТРАНСФЕРА НА ПРОТИВОПЕХОТНИ МИНИ И ЗА ТЯХНОТО УНИЩОЖАВАНЕ.
Внесен е от Валентин Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г. (Оживлението в залата продължава.)
Моля народните представители да заемат местата си, за да продължим работата в пленарната зала.
Уважаеми колеги народни представители, моля да заемете местата си или, ако ще водите някакви оперативки, да са извън залата.
Квесторите, моля да осигурите ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Представени са становища на постоянните комисии. Водеща е Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Манушев, да представите нейния доклад.
Имаше призив в залата народните представители да седнат, а разговорите да продължат извън нея. Ако обичате от всички страни, заемете местата си.
Заповядайте, господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще Ви представя
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана, относно
Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, № 554-01-131,
внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители
на 8 юли 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 23 юли 2015 г., Комисията по отбрана обсъди на първо гласуване Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха 15 народни представители. В работата на Комисията взеха участие представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
Законопроектът бе представен от вносителя – народния представител Валентин Иванов Радев, който изложи и мотивите за внасянето му в Народното събрание.
В Законопроекта се предлага да се въведе императивна забрана за извършване на всякакъв вид дейности, с изключение на разрешените по силата на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини.
В своето изказване той отбеляза необходимостта от приемането на такъв закон, който ще отговори на очакванията на обществото за решаване на проблема с утилизацията на боеприпаси на територията на Република България. Подчертан беше заложеният в Законопроекта по-ефективен контрол на този процес и беше отбелязано, че за изпълнението на дейностите по утилизация най-голям професионален капацитет притежава Министерството на отбраната. Отбелязано беше взаимодействието между Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи в издаването на разрешения за дейности по утилизизирането на боеприпаси, процеса на утилизация, обучението и опазването на здравето и живота на хората при дейностите за обезвреждане на боеприпасите.
Становища по предложения Законопроект на Министерството на отбраната представиха заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов. Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, представи становището на Съюза.
Председателят на Комисията по отбрана Михо Михов представи становища по проектозакона на Правната комисия на Народното събрание, на Министерството на труда и социалната политика, на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на Националния осигурителен институт. В становищата се подкрепя идеята по създаването на правен документ за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и тяхното унищожаване.
В становището на Министерството на отбраната пролича неразбирането на философията на предложения проектозакон и необходимостта му да отговори на очакванията на обществото. Не беше отчетено, че най-добрите специалисти в тази област са именно в Българската армия и решаването на проблема с утилизирането на боеприпасите, технологията на дейността при работа с тях и опазването на здравето и живота на хората, които се занимават с тази рискова дейност трябва да се осъществява от компетентни структури.
Изказвания в подкрепа на предложения проектозакон направиха заместник-председателят на Комисията по отбрана Янко Янков, народните представители Пламен Манушев, Цветомир Михов, Христо Гаджев и Владимир Тошев.
След изслушването на мотивите , становищата и обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 15 народни представители. С 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по отбрана прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, внесен от Валентин Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
Председател на Комисията – Михо Михов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
Следващото становище е от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Атанасов, Вие ли ще го представите? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изпълнение на Конвенцията
за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на
използването, складирането, производството и трансфера на
противопехотни мини и тяхното унищожаване, № 554-01-131,
внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители
на 8 юли 2015 г.

На редовно заседание, проведено на 29 юли 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли 2015г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов и Кристина Лазарова – началник на отдел „Нормотворческа дейност“.
Законопроектът бе представен от вносителя Валентин Радев, който изложи мотивите за внасянето му в Народното събрание.
На 1 октомври 2011 г. за Република България е влязла в сила Конвенцията за касетъчните боеприпаси, с която за страната ни произтичат редица ангажименти с определени срокове за унищожаване на наличните стокови запаси от клетъчни боеприпаси.
С предложения Законопроект се регламентират стриктно разрешените от Конвенцията дейности по унищожаване, транспортиране, внос, износ или трансфер с цел унищожаване. Дейностите, които са нормативно регламентирани, са разрешени по силата на двете конвенции.
Засилва се контролът върху осъществяването на утилизацията, като се възлага на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Възложени са и функции по контрол и съгласуване и на други държавни органи – Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С внесения Законопроект се цели и максимално ограничаване на процесите по внос и транспортиране на оръжия и боеприпаси с цел утилизация. Предлага се и инкриминиране на осъществяването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини без разрешение или в нарушение на издадено разрешение.
Представителят на Министерство на вътрешните работи – заместник-министър Ципов, изрази становище за подкрепа на Законопроекта, тъй като детайлно е постигната регламентация на дейности, които са високорискови.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване № 554-01-131, внесен от Валентин Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има становище и от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова, за да го представите.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.

На свое заседание, проведено на 15 юли 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър, госпожа Кристина Лазарова – началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и господин Емил Ангелов – началник на служба „Контрол на общоопасните средства” към Главна дирекция „Национална полиция”.
Законопроектът беше представен от господин Валентин Радев.
Със Законопроекта се въвежда забрана за извършване на дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини и се регламентира унищожаването, транспортирането, вноса, износа и трансфера с цел унищожаване. Предвижда се унищожаването в срок до 2019 г. на наличните стокови запаси от касетъчни боеприпаси в изпълнение на изискванията на Конвенцията за касетъчните боеприпаси.
Предлага се контролът върху дейностите с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини да се осъществява съвместно от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, като се цели спиране или максимално ограничаване на процесите по внос и транспортиране на оръжия и боеприпаси с единствена цел тяхната утилизация.
Регламентират се дейности свързани с помощ на жертви, събиране на информация и административно-наказателна дейност.
Със Законопроекта се предлага допълнение на Наказателния кодекс, като се инкриминира осъществяването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.
В обсъждането взеха участие народните представители Емил Димитров, Чавдар Георгиев, Явор Нотев и Валентин Радев.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че така внесеният Законопроект следва да бъде подкрепен.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласa „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Господин Радев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На 1 октомври 2011 г. нашето Народно събрание е ратифицирало Конвенцията за касетъчните боеприпаси, съгласно която редица дейности трябва да се извършат в най-важната част в определен срок – до 2019 г., както стана ясно и от докладите. За това време, с тези осем години срок, който ни беше даден, сега сме в средата на периода, трябва да бъдат, с една дума буквално казано – унищожени всички запаси от касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. В тази Конвенция се говори, разбира се, само за касетъчните боеприпаси. Те, за Ваша информация, на територията на страната са 900 тона, собственост на Министерството на отбраната, основно касетъчни боеприпаси – касети и челни части на ракети. Има 500 тона, внесени от частна фирма, за утилизация на територията на страната, също и известните Ви 190 хиляди бройки, или около 76 хиляди тона противопехотни мини.
Отново за Ваша информация трябва да знаете, че България отдавна се е справила с противопехотните мини. Те са унищожени, включително и тези, които бяха по границата. В момента, това, което се случи на 1 октомври 2014 г. – между другото, съвпадение само на датите, преди една година в Горни Лом – инцидентът, взривът и загиналите 15 човека, там останаха тези 190 хиляди броя противопехотни мини, които също трябва да бъдат унищожени. Тоест това е предметът на Законопроекта.
Този Законопроект в основната си част всъщност се занимава с контрола и това е неговата цел. Това е, така да се каже, триъгълният камък върху това, около което се групираха всички интереси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на други ведомства.
Най-важното нещо, което трябва да подчертаем, което прозвуча и в докладите, че държавата и тези, които са създали Законопроекта – това са в основата си Министерството на външните работи, тъй като става въпрос за конвенции и международни договори, Министерството на вътрешните работи също, както и представители на Министерството на отбраната, други министерства и агенции, че контролът трябва да бъде завишен, тъй като става въпрос за особено опасни боеприпаси – касетъчни боеприпаси, които никога не са използвани на територията на страната, но ги има, както казах, 900 тона в армията, и противопехотни мини.
В държавата има Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Там в Глава седма е регламентирано, че отговорността за боеприпасите въобще и утилизацията им се предоставя на Министерството на вътрешните работи. Но тъй като, отново подчертавам, става въпрос за особено опасни боеприпаси, първата причина е – има такава обществена нагласа, че за това са отговорни обикновено военните, и втората основателна причина е, че специалистите за тези боеприпаси, и за двата вида – и противопехотните мини, и касетъчните, се намират в Министерството на отбраната. Има такова общо разбиране и работната група, за която споменах, е работила между тези министерства. Тя решава да създаде законопроект, на който първо място по отговорност се предоставя на Министерството на отбраната. Там е записано с един инструмент, както юристите се изразяват, една междуведомствена комисия – отговорността да се даде в този ред, който изброявам, на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, следват Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и две агенции – Държавната агенция „Национална сигурност” и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Счита се, че представителите в тази междуведомствена комисия са достатъчно представителни и компетентни, за да възпроизведат този засилен според нас контрол. Това, между другото, е по примера на чл. 19 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Там също има такава междуведомствена комисия.
Друго нещо важно, което е записано в този Законопроект, са забранителните императивно дейности, които трябва да се извършват и които не трябва да се извършват с този вид боеприпаси – пренесено изцяло от Конвенцията.
На следващо място, са разрешени и е записано точно как ще се извършват дейностите с такива видове боеприпаси – касетъчни и противопехотни мини, например внос, износ, трансфер, транспорт и в крайна сметка унищожаването им.
Накрая на представянето искам да Ви обърна внимание, че в Заключителните разпоредби се предлагат и промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия основно в частта и текстовете, свързани с утилизация и някои терминологични въпроси. Заедно с това и промени в Наказателния кодекс на Република България, като се инкриминират, това беше подчертано изрично, забелязах, и в два от докладите, дейностите, които не са разрешени от този Законопроект.
Завършвам представянето с надеждата, че както сте проследили, в докладите имаше само петима „въздържали се”, всички останали бяха „за” Законопроекта. Надявам се, от името и на вносителите, че той ще бъде подкрепен на първо, пък и на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Радев.
Уважаеми народни представители, имате възможност за изказвания по Законопроекта.
Господин Янков – от името на Парламентарната група на ДПС.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Логично е, когато разглеждаме определен Законопроект, да си зададем въпроса: има ли нужда областта, която той засяга, от правна регламентация? Определено да кажем, че тази област има и то спешна нужда от ясна и категорична, компетентна, правна регламентация, която да гарантира сигурността и на хората, които работят в съответните места за утилизация, и на българските граждани, които живеят в близост, защото инцидентите, които станаха в България, показаха, че всъщност в тази област нашето законодателство не е достатъчно компетентно, не е достатъчно категорично, не дава възможност за ефективен контрол. Определено трябва да кажем, че боеприпасите – касетъчните, противопехотните мини, които предстоят да бъдат утилизирани, са хиляди тонове. Това е нещо, което наистина може да създаде много сериозни проблеми в България.
Следващият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: настоящият Законопроект предлага ли нужната правна техника, за да бъдат решени тези проблеми?
Уважаеми колеги, ние в Комисията по отбрана изразихме нашето становище, и сега пред всички Вас искам да го подчертая. Това е добър Законопроект, който ясно, точно и категорично регламентира условията, реда и контрола по утилизирането, притежаването, превозването и така нататък на касетъчните боеприпаси, на противопехотните мини в съответствие със конвенциите.
Когато разглеждахме Закона в Комисията по отбрана, уважаеми колеги, тук беше подчертано и в становищата, ние видяхме едно определено неразбиране от Министерството на отбраната, които искаха да се дистанцират от ангажиментите си по този Законопроект, по тези дейности, които са регламентирани в него. Всъщност практиката показва, че единствените специалисти, които имат възможности да консултират, да проверяват, да оказват ефективен контрол, се намират в Министерството на отбраната, само че когато станаха инцидентите и загинаха хора, специалистите на Министерството на отбраната отиваха постфактум, тоест, когато вече трябваше само след събитието да се правят съответни анализи и изводи. Аз мисля, че прави чест тук на вносителите на Законопроекта, че ясно, точно и категорично са ангажирали Министерството на отбраната с определени контролни функции – това е и лично мое мнение, които функции ще качат на друго ниво дейностите по утилизацията. Смятам, че това трябва да бъде подкрепено от всички нас, защото по този начин, пак казвам, гарантираме безопасността на хората, които работят там, и на българските граждани, които живеят в близост, и предотвратяване на подобни инциденти, които, както видяхме, се случиха.
В този Законопроект всъщност се решава и въпросът, уважаеми колеги, с хората, които могат да пострадат при аварии в дейностите по утилизацията. Имахме определено становище на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите – в чл. 31, който всъщност насочва правата на хората, засегнати от такива аварии, към Закона за военнопострадалите и военноинвалидите. Там имаше определени възражения от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, но, смятам, че между първо и второ четене, заедно с вносителите на база на становището на Съюза, този проблем може да бъде изчистен.
Уважаеми колеги, за да не Ви губя времето напразно, искам да подчертая, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи настоящия Законопроект, защото считаме, че той е полезен за националната сигурност на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да започна изказването си, искам да обясня, че в Правната комисия и аз, и моите колеги в другите комисии са подкрепили този Законопроект. На въпроса: трябва ли тези боеприпаси, забранени вече с конвенция, да бъдат унищожени, отговорът не може да бъде друг освен „не”.
Проблемът е какви боеприпаси имаме. Ние сме имали мини, след това е спряно производството и тези мини всяка година като са утилизирани и унищожавани, е трябвало да намаляват. Те обаче не намаляват – имаме внос.
Имали сме касетъчни бомби, които са били авио. Те не са унищожавани, би трябвало да останат в същото количество. Дали са толкова, или са повече, никой не би могъл да каже.
Притеснява ме едно-единствено нещо, което изразих и в Комисията: ние наши мини и касетъчни бомби ще унищожаваме или създаваме бизнес, който прехвърляме на Министерството на отбраната – да унищожава и чужди?! Едно е да внасяш образци на някаква военна техника, за да я изследваш, да можеш да се противопоставиш, да я обучиш, да я изучиш, друго е да внасяш боклуци от цял свят, които да преработваш в заводите тук, защото, видиш ли, имаш такава технология.
Случаят в Горни Лом, Челопечене, на „Петолъчката”, на „Дунарит” и на Костенец ще го изнесем ли да се случи и в Габрово? Ако е обоснован риск, нека да унищожим мините, нека да унищожим касетъчните заряди.
В чл. 5, ал. 1, т. 2 фигурира и думата „внос”. Това означава, че ние ще внасяме отвън чужди – нещо, което лично мен ме притеснява. Искам да унищожим всички наши, но не искам да се занимаваме с това да унищожаваме чужди и да го превръщаме в бизнес.
По време на дебата в Комисията имаше забележки – пак повтарям: ние подкрепихме този Законопроект, аз също ще го подкрепя – по отношение на това кой да извършва тази дейност.
По същество това е технологична дейност, която винаги е осъществявана от Министерството на икономиката. Военнопромишленият комплекс, производството на оръжие, дадените лицензии от РОС-въоръжение, впоследствие на Главно инженерно управление в България – Военнопромишленият комплекс не е част от Министерството на отбраната, той винаги си е бил към Министерство на икономиката. Към Министерство на отбраната бяха заводите „Терем”. Производството на всичките тези видове боеприпаси никога не е било към отбраната, въпреки че най-добрите специалисти, разбира се, са там и тези, които са останали в момента. Това е било и причината Министерството на отбраната, предполагам, да се дърпа да иска да бъде натоварено с този проблем – да се занимава с утилизацията, с всички последващи рискове като такова производство, случаен взрив, жертви и така нататък.
Така или иначе в комисиите е преценено този вид дейност да бъде дадена на Министерството на отбраната. Казах, че притесненията ми са да няма внос и да не се занимаваме с чужди.
Второ, след като приемем Законопроекта, да не го прехвърляме на редица други фирми, които със съответни пълномощия и лицензии да се занимават с тази дейност, и в крайна сметка да се окаже, че ние няма да унищожаваме само и единствено нашите мини и касетъчни бомби, а ще се занимаваме и с всякакви други, и ще подложим на необосновано голям риск хората, които желаят да изкарат своята прехрана, да се занимават с този вид бизнес. Моля между двете четения да се помисли изрично въпросът с вноса на чужди боеприпаси да бъде преосмислен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания?
Господин Тошев от Парламентарната група на ГЕРБ.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но след преждеговорившия трябва да Ви кажа две изречения.
Първо, от средата на април тази година има мораториум за забрана на внос в България по какъвто и да е начин на тези мини.
Второ, двете конвенции, които сме ратифицирали, ни задължават да унищожим абсолютно всички боеприпаси от този тип, които са на наша територия.
Трето, не знам дали разбрахте – Министерството на отбраната няма да утилизира, то ще контролира утилизацията. Искаме този горещ картоф, за съжаление, загиват хора, да регулираме процеса, така че най-добрите специалисти да следят процеса и стремежът за печалба на фирмите, които утилизират, да бъде потушаван по такъв начин, че да се унищожават боеприпасите и да се съхранява животът на хората. Нищо повече от това, което е записано в Законопроекта, няма да се случи.
Думата „внос”, която беше цитирана, става въпрос за мините, които вече са внесени и са на наша територия, и ние трябва да се погрижим за тях.
Моля Ви да приемем този Законопроект. Крайно важен е, за да съхраним живота на хората, които работят в тази област, и второ – да си изпълним ангажимента към нашите партньори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Тошев.
Има изказване на господин Байрактаров.
Ще има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Да чуем изказването на господин Байрактаров и след това да пристъпим към гласуването на Законопроекта.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Виждам, че много щедро се раздава подкрепа по този Закон, който е прикрит под егидата на двете конвенции. Трябва да Ви кажа, уважаеми колеги, че двете конвенции са ратифицирани от повече от над 116 страни в целия свят. Само в две страни има създаден закон по тези конвенции, и законът е създаден с една-единствена цел в тези две държави – именно да бъде спрян вносът на боеприпаси от трети страни.
Ще се обърна към колегите от ГЕРБ, тъй като преди малко говорихме за корупцията, а много добре си спомняме какво сме правили и как сме се борили.
Господин Радев, 18 януари 2010 г.! Мястото е град Стара Загора пред областната управа. Първи масов протест на гражданите, приключил със замерване на яйца на министри. Причината: утилизация на боеприпаси в полигона „Змейово”, довел до обгазяване на град Стара Загора, включително с бойно отровно вещество „фосген”, категорично доказано, документирано от съответните инстанции.
Какво предлагате днес, уважаеми господин Радев, с този Закон?
Първо, предлагате по чисто лобистки път да регулирате изключително скъп бизнес, свързан с унищожение на боеприпаси от трети страни.
Уважаеми колеги, между другото, редно е да Ви кажа, че Конвенцията за противопехотните мини е ратифицирана от България 1999 г. и за радост, мисля, че в България почти вече няма такива мини за унищожаване. Много малко на брой са и касетъчните боеприпаси.
Ще припомня какво се случи през 2008 г., след като този случай доведе до смърт. През 2008 г. в България бяха внесени милион и шестстотин хиляди мини от Гърция. Тези мини доведоха до смърт в Горни Лом, доведоха до смърт в цеховете на фирма около село Лозенец, Ямболско, сиреч Законът, който днес ни се предлага за приемане, носи след себе си освен корупция, носи след себе си освен възможност България да бъде превърната в най-голямото сметище за унищожаване на боеприпаси от цял свят, носи и смърт.
И забележете, в Закона Ви се предлага, хората, които ще бъдат засегнати, които ще бъдат увредени, в нарушение на Конституцията, да бъдат превърнати във военноинвалиди. Има едно много хубаво становище именно на военноинвалидите по този Закон. Препоръчвам Ви да го прочетете!
Призовавам всички хора, които са избрани за народни представители от Стара Загора, категорично да гласуват против този закон. Ще ги попитам след това с какви очи ще се изправят пред обществеността на Стара Загора. Осем години водихме битки да спрем обгазяването в Стара Загора и Вие днес искате да ни го върнете. Само че, господин Радев, тогава Вие се криехте – 2010 г. Криехте се и нямаше нито един представител на властта на 19 февруари 2010 г., когато 25-хиляден митинг в центъра на Стара Загора се изправи срещу това безобразие. Нима днес искате да върнете всички тези мракобесни времена?
Патриотичният фронт категорично няма да подкрепи този закон. Категорично! Това е Закон, носещ смърт, носещ увреждане на екологията. Това е закон, който носи далавера и корупция, особено с разрешителния режим.
Питам Ви аз: защо на нас ни е необходимо да внасяме боеприпаси извън разписаното в Конвенцията от трети страни в огромни количества, че да ги унищожаваме на нашата територия? Питам защо? На кого е необходимо? На търговските дружества, които сте регламентирали в този Закон ли? Това ли е необходимо? Затова ли го правите този Закон, прикрит под егидата на тези две конвенции?
Не ме принуждавайте още в неделя да Ви пусна всички записи, които са правени от отговорни институции, за да чуете за какво става въпрос, включително на ръководители на съответните институти за опазване на околната среда.
Категоричен доклад на независимия експерт доц. Добринка Лолова доказа през 2011 г. всичко това, което днес искате да го облечете в закон. Всяка една моя дума, която днес тук я казвам пред Вас, всяка една дума...
Вие днес ни предлагате този Закон, при положение че през 2011 г. февруари месец ние сме ратифицирали Конвенцията. Тя е великолепна. Ние не сме против тази Конвенция, но тази Конвенция казва: „Уважаеми господа, България унищожи тези опасни боеприпаси – в случая касетъчни. Имате срок осем години, до 2019 година.” Питам аз: кое налага ние да внасяме отнякъде си...? Питам, защото това е същественият момент. Или трябва да осигурим със закон далаверата? Не, няма да стане. После да се правим тук, че ще се борим срещу корупцията. Това ли е смисълът? Това ли?
Вашите министри обещаваха, че ще се явяват в Стара Загора с усмивка. Никой не се появи след това. Никой! Никой! Ама, ходете сега да им кажете на хората, че пак ще им върнете обгазяването, че пак ще има фосген, че пак ще има опасни химикали при унищожаването на тези боеприпаси. Затова ние няма да подкрепим този Закон. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Байрактаров говори от името на Патриотичния фронт.
Реплики има ли? Не реплика, а лично обяснение.
Господин Радев, имате думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Силно съм изненадан от това, което чух от колегата Байрактаров. Винаги съм Ви слушал с голямо внимание и съм си мислил, че сте голям експерт в някои области. Признавам си, от тук нататък няма да Ви слушам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Как си позволихте да изкажете толкова глупости за толкова кратко време, толкова неверни неща и толкова лъжи? Как можахте да споменете и Стара Загора?
Аз имам лично обяснение, затова ще говоря за Стара Загора, а не за този внос, за който говорите. В Закона, нека да кажа и това, никъде не се говори за внос, нов внос. Напротив, Министерският съвет има от 8 април, Вие би трябвало да го знаете, Мораториум за вноса на боеприпаси за утилизация от целия Европейски съюз, стари боеприпаси. Това е само заради това, за което говорите – за вноса. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
За Стара Загора – господин Байрактаров, аз не съм Ви виждал в Стара Загора. Аз съм ходил там почти през месец. Ние сме единственото правителство, което казва следното: Стара Загора и обгазяването й, този въпрос ще бъде решен по един елементарен начин – като разкрием цялата истина. И лично аз съм говорил с всички фирми да покажат техните договори, представяте ли си, оръжейни договори, и ни осветлиха, да не казвам имената на големите фирми, само ме помолиха да не казвам кога влизат и излизат камионите от Стара Загора. Представяте ли си, и това казахме, защото има и терористи. И всичко осветлихме, всичко казахме, даже в НАТО ме питаха: извинявайте, това не беше ли военно поделение в Стара Загора? Защо всичко разказахте? И Вие ми говорите, че там ние сме криели нещо.
Още нещо. В Стара Загора на полигона „Змеево” никога не е извършвана утилизация с изключение на един-единствен път. И за никакъв фосген, и за никаква професорка не ми говорете, защото нейните изследвания са опровергани от цял екип немски учени, които дойдоха тук. Казвам това, защото е една голяма измама, която говорите в момента.
Най-важното нещо, питайте хората, които бяха против Министерство на отбраната и считаха, че то обгазява Стара Загора. Тези хора се казват – Куцаров, мисля че беше фамилията му – един журналист или общественик, той мина на наша страна. Има една много известна журналистка от БНР, мисля че беше, Попова ли се казваше, питайте за нейното мнение. И тя си го смени. Тя беше ястребът срещу нас. Аз Вас не съм Ви виждал, не съм Ви чувал там. Как така говорите за Стара Загора с такъв апломб? Изумен съм просто!
Съжалявам, че трябваше да чуя толкова неистини. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания има ли по Законопроекта? Няма.
Ще преминем към гласуване.
Моля, при второто четене на Законопроекта Комисията да обсъди поставените въпроси. Не влизам в дискусията.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Какви обсъждания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само обръщам внимание, че в чл. 5 наистина се говори за внос. Така че, моля, господин Радев, изяснете, защото тук казвате за вече внесени, но текстът изисква да се работи върху него.
И още един въпрос от чисто правно-техническо естество по Закона.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Такава процедура няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, това е препоръка за обсъждането във водещата комисия. По Закона за нормативните актове всички определения сте дали в Допълнителната разпоредба с изключение на основното определение за касетъчни боеприпаси, което се съдържа в чл. 2. Нека с ръководството на Правната комисия този въпрос да го обсъдите.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): В процедура сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: По начина на водене – господин Байрактаров. (Реплика от залата – „Да гласуваме!”)
Ще гласуваме, да. Преди почивката. Казах, ще пристъпим към гласуване.
Заповядайте по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, в момента е
11,37 ч., тоест Вие вече сте нарушили Правилника, защото в 11,30 ч. по Правилника се дава почивка. (Шум в залата.) Така че, гласуването ще го проведем след почивката. (Смях в залата.) Защото в противен случай нарушавате правилника. В момента Вие искате да гласуваме във време, което е отредено за почивка. В 11,30 ч. се дава почивка. (Реплика от залата – „Няма такъв текст.”)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Как да няма такъв текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Байрактаров, не Ви прекъсвам, защото говорите във времето, ще Ви отговоря като завършите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В такъв случай, искам почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Почивката обикновено се дава в 11,30, но тя не е задължение по Правилника, не е и право автоматично, което следва от настъпването на часа. Попитах дали има изказвания и тъй като е по-добре дискусията да приключи, имаха възможност всички, които желаеха, да се изкажат по темата, затова ще проведем гласуването и след това ще обявя почивката.
И последно, призовавам народните представители да разграничават процедурите на реплика и на лично обяснение. Струва ми се, че днес два пъти станахме свидетели на случаи, когато наистина имаше лично обяснение, но заедно с това се правеше реплика по съществото на изказването на оратора. Затова нека от тук нататък ясно всеки да се съобразява кога да прави лично обяснение и реплика. Напълно точен съм в това, така че обърнете внимание, за да могат ораторите, на чиито тези се възразява, да отговорят, а не да се прикриват с лично обяснение. (Шум в залата.)
Ще гласуваме и обявявам гласуването по Законопроекта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това за първи път ли се получава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към гласуване.
Гласували 109 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме със заседанието!

Продължаваме да разглеждаме:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Това е продължение на дебата и на Закона от вчера.
Припомням, че вчера започнахме с дискусия по заглавието на Законопроекта. Имахме няколко изказвания и няколко предложения, които не са подкрепени от Комисията, както и едно редакционно предложение от господин Янаки Стоилов.
Вчера беше направена и заявка за изказване от госпожа Бойка Маринска. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Госпожа Бъчварова, ще бъдете записана.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, дискусията вчера започна, и вероятно ще продължи още, около наименованието на заглавието на Закона за предучилищното и училищното образование. Искам да внеса малко яснота по отношение на думичките – просвета, просвещение, образование.
Просветата и просвещението са се свързвали винаги с духовно движение, типично за края на ХVІІ и началото на ХІХ век, а думата „образование” включва в себе си преподаването и научаването на знания и специфични умения, тоест едно по-широко понятие, което включва именно преподаването, научаването и придобиването на знания и умения, нещо, което е от значение и за икономическия напредък на страната. Да се упражняваме по заглавието в излишен популизъм е излишно губене на време и на енергия.
Затова Ви моля всички Вие да преосмислите позициите си, които вчера показахте и изказахте становища по отношение на това заглавие, и да подкрепите, както ще направи Реформаторският блок, заглавието на Законопроекта – Закон за предучилищното и училищното образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринска.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Светла Бъчварова.
Имате думата проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не считам, че дебатът по заглавието на Закона е маловажен, предвид факта, че със заглавието ние определяме периметъра и обхвата на това, което се предлага като реформи и промяна в българското образование.
От тази гледна точка дали ще бъде образование, дали ще бъде просвета има значение за традициите, които имаме в тази система, а тази система не се създава сега. Тя не е рутинна система, в която имаме деца, които се обучават, деца, които се възпитават.
От тази гледна точка искам да Ви предложа още два аргумента в подкрепа на нашето предложение – „предучилищна и училищна просвета”.
Първият аргумент е, че когато говорите за предучилищно образование Вие го влагате в категорията „образователна степен”. След като не издавате документ за завършено образование, следователно това не е степен.
Вторият аргумент, който искам също да посоча, е, че още в чл. 3 на Закона Вие казвате какво е образование и в това определение на „училищно образование” казвате, че това е обучение, говорите за това, че е възпитание, освен това и социална приобщеност. Всичко това представлява просветата. Вие можете да видите в Тълковния речник значението на думата „просвета”, тоест Вие отъждествявате образованието с просветата, както на Вас Ви е изгодно или както считате, че трябва да бъде казано по брюкселски, европейски език, да звучи по-благозвучно или да бъдем много модерни в съответствие с изискванията на именно този нов диалект, който започна да използва думи в българския език, които не означават абсолютно нищо и зад себе си нямат абсолютно никакъв логически смисъл. Думата „просвета” е тази, която всички ще разберат за какво става въпрос.
Затова предложението, което ние направихме, продължаваме да го поддържаме. Моята молба е да преосмислите този Закон с неговото наименование и да бъде коригиран в посока, в която всеки да разбере за какво става въпрос, независимо от реформите, които се предлагат по-нататък и тези реформи се надяваме да бъдат в посока да имаме едно качествено и достъпно образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прекратяване на дебатите по тази точка. Чухме достатъчно аргументи в едната и в другата посока, така че предлагам да минем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложената процедура от народния представител Цвета Караянчева.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
И сега преминаваме към гласуване.
Започваме първо с предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и на народния представител Станислав Станилов, които са идентични.
Комисията не подкрепя предложенията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 39, въздържали се 54.
Предложенията не са приети.
Сега минаваме към предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 18, против 13, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Преминаваме към предложенията на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, които са идентични.
Комисията не подкрепя предложенията.
Гласували 114 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Янаки Стоилов, което е наименованието да бъде „Закон за предучилищната и училищната просвета”.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 17, против 65, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, което е подкрепено от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 12, въздържали се 4. (Ръкопляскания от дясно.)
Имаме прието заглавие – наименование на Закона.
Заповядайте за отрицателен вот.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото мисля, че е грешка да заменим традиционния термин „просвета” с технократския термин „образование”.
Колеги, в целия Закон терминът „образование” се използва по две направления. Едното е да се визира организацията на учебния процес, а другото е получаване на образователен ценз – това, за което говориха и преди мен колегите.
И вторият смисъл въобще не е приложим в предучилищната подготовка. Тук трябва ясно да се каже, че терминът „просвета” е много съдържателен. Той притежава три смисъла – не само образование и придобиване на компетентности, не само социализация и възпитание на децата, но и културните ценности и традициите на нашата нация. Това третото не е дреболия, нали? Тогава защо погребахме този чисто български термин в този Закон? „Просвета” носи 120-годишна държавна традиция и заряд. Първият закон след Освобождението се казва Закон за българското просвещение.
Днес с отказа си от просвета Вие какво правите? Отказвате се от българското самосъзнание и историческо самочувствие? Не ни интегрирате към света, а ни обезличавате пред него?
Накрая искам да Ви попитам нещо. Догодина на празника 24 май, когато сте сред своите избирателни райони, ще сведете ли гузен поглед надолу в земята, когато се запее песента „Върви, народе възродени”? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли друг отрицателен вот?
Господин Ангелов има процедура.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Правя следното предложение. На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20 от 4 февруари 2015 г., приет на първо чете на 9 юли 2015 г. от Народното събрание, да бъде удължен с още седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Юлиан Ангелов.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението – навсякъде в Закона:
а) думите „системата на предучилищно и училищно образование” се заменят с думите „системата на народната просвета”;
б) след думата „предучилищното” се заличава думата „образование” и се добавят думите „обучение и възпитание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
„Раздел І – Предмет на закона”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованията на Глава първа и на Раздел І, които са подкрепени от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Наименованията на Глава първа и на Раздел І са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 1 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 1 се правят следните промени:
а) ал. 1 се променя така:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със системата на народната просвета.”;
б) създава се нова ал. 2, а досегашна ал. 2 става ал. 3:
„(2) Образованието като процес на обучение, възпитание и социализация е национален приоритет и гарантирано от държавата право.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Член 1, ал. 1 се променя така:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със системата на народната просвета.”
Член 1, ал. 2 се заличава (систематичното му място е в чл. 2а.).
Създава се нова ал. 2 към чл. 1:
„(2) Образованието като процес на обучение, възпитание и социализация е национален приоритет и гарантирано от държавата право.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! В чл. 1 съм се опитал да покажа как трябва да се пишат законите, защото тази бъбривост, която се съдържа на много места в Законопроекта, не е добра атестация. Оставям въпроса за решенията, които се предлагат, но в много случаи те не успяват да бъдат формулирани по най-икономичния, най-прецизния начин, който изисква законодателната техника. Достатъчно е да кажем какъв е общият предмет на Законопроекта, както и ал. 2 после посочва разграниченията между общото и професионалното образование.
Това, което в случая е ново и предлагам заедно с мои колеги, е още в началото да определим образованието като процес на обучение, възпитание и социализация. То е национален приоритет и гарантирано от държавата право. Това триединство на образованието трябва да бъде подчертано, защото в последните десетилетия ние наблюдаваме все по-задълбочаващи се процеси на социална дезинтеграция.
След като вече армията не е този социализиращ елемент, какъвто е била през 19-и и 20-и век, може би училището остава единствената институция, която поне за определен период обхваща всички подрастващи и няма как да не носи и тази своя роля, разбира се, подчертавайки, на първо място, значението, мястото на училището и неговата роля в обучението, в образованието.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Просвещаването!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбира се, „просвещаването” – ще Ви отговоря, господин Иванов, специално на този въпрос, на Вас – няколкото десетки души, които гласувахте дори не „въздържал се”, а „против” включването на думата „просвета” в заглавието. Ще му отделя малко време след това.
На второ място, училището трябва да бъде място за възпитание. Можем да кажем: колкото по-малки са децата, толкова повече имат нужда и от възпитание – от детската градина, от началното образование. Вече във висшето училище може да се смята, че този процес до голяма степен е завършен, че върху него влияят много повече обществени фактори – там ударението почти изцяло се поставя върху процеса на придобиването на знания, на способности за творческо мислене и за прилагането на тези знания.
И възпитателната функция на българското училище в тези десетилетия беше силно принизена, защото неминуемо това става при всеки исторически преход – променят се ценности, променя се тълкуването на историческите факти и образованието почти винаги е било и средство за решаване на други задачи. Това в някаква степен е неизбежно, но то не трябва да навреди на постигането на някакво себеуважение, на уважение към околните, на чувство за живот в общност, освен в изолация или пък за формиране само на виртуални общностни представи. Това именно подчертава предложението, което е направено.
Вие също някъде по-нататък посочвате, че образованието е национален приоритет.
Тук ще си позволя малко излизане от официалната лексика за един виц: попитали радио Ереван кога ще се оправи България, а отговорът бил „Вие вече бяхте добре”. (Оживление в ГЕРБ.)
Това се отнася за образованието като национален приоритет. В България за образование докъм 1990 г. отиваха около 6% от брутния вътрешен продукт. В момента много от най-развитите европейски държави се стремят този процент да бъде около 5. При нас в годините той падаше и сега е под 4%!
За какъв приоритет говорим, ако това реално не е опредметено чрез политиката, която се залага всяка година с бюджетите? Така че тези декларации са хубави, аз ги приемам, но те имат значение, ако по-нататък в този и в другите закони намират някакво предметно изражение.
Разбира се, накрая казваме, че това е приоритет, гарантирано от държавата право, и Конституцията го посочва.
По отношение на просветата, тъй като тук имаше подхвърляния: какво да чакаме от хора, които споделяха или поне подкрепяха човек, заемал поста „президент”, който лансираше идеята за замяна на кирилицата с латиница?! Това може би показва отгласа и ехото от подобни дискусии днес в Народното събрание. Аз не очаквам подкрепа на предложението, но обяснявам причините, поради които то няма да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 59, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също не е подкрепено от Комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 1, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 11.
Текстът на вносителя за чл. 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 2 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което е:
„В чл. 2, ал. 3 и ал. 4 се изменят така:
„(3) Участниците в процеса на обучение, възпитание и образование са децата учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите (настойниците).
(4) Институциите в системата на предучилищното обучение и възпитание и в училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подпомагане на деца със специални образователни потребности, центровете за творчество и развитие на способностите и специализираните обслужващи звена.”
Има предложение от народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Системата на предучилищното и училищното образование включва участниците в образователния процес и институциите, както и отношенията и връзките между тях за постигане целите на образованието.
(2) Участниците в образователния процес са децата, учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите.
(3) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
(4) Участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините и с други заинтересовани страни.
(5) Системата по ал. 1 включва и обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, както и от други организации и институции, посочени в Глава шестнадесета.”
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте – народният представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Вие чухте нашето предложение. Не е подкрепено от Комисията, но аз искам да обърна внимание върху два важни пункта от него, защото в края на краищата решенията се вземат от народните представители в залата. Смятам, че те трябва да отразяват и съществуващата практика в момента в българската образователна система.
Първото ни предложение е в чл. 2, ал. 3 към участниците в процеса на обучение, възпитание и образование, които са показани в текста – това са децата, учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите – да бъдат прибавени настойниците.
От много време и ние говорим, в публичното пространство също, за проблемите на децата, чиито родители са отишли на работа в чужбина, остават ги да ги гледат баби, дядовци, техни близки и роднини. Често пъти има сериозни трудности в тяхното обучение и възпитание.
Законът, според нас, трябва да отрази тази съществуваща практика и да задължи родителите да предоставят настойничество. В този смисъл нашето предложение е да бъдат записани и настойниците като участници в процеса на образование.
Второто ни предложение е свързано с институциите в системата на българското образование. Ние не можем да възприемем предложението, което е направено от вносителите по отношение на бъдещите центрове за личностно развитие. Съгласни сме с тезата, че трябва да се подкрепя личностното развитие на всяко дете, но това трябва да бъде според нас основна отговорност на училището, а извънучилищните звена да подпомагат и да надграждат това развитие. Затова смятаме, че понятието „центрове за подкрепа на личностното развитие” не е достатъчно прецизно. То ще подведе гражданите, снижава статута на българското училище и противоречи на концепцията, че детето трябва да е в центъра на развитието.
Второто ни притеснение е, че предложените центрове за личностно развитие включват едновременно и работа с талантливи деца за развитие на техните способности и в същото време и работа с деца със специални образователни потребности, също така развитие в сферата на спорта и други дейности. При това те се прехвърлят като ангажименти на българските общини.
Тук има няколко тревожни въпроса, които освен в тези текстове на Закона ще бъдат обсъждани вероятно и в следващите, където конкретно ще се говори за тези центрове.
Аз още сега, в началото на обсъждането на Закона, ще ги поставя: една подредена, според нас, система досега чрез извънучилищните центрове, детските комплекси, спортни школи, обсерватории, може да бъде вкарана в хаос.
Второ, прехвърлянето на тази отговорност върху общините, които често пъти имат проблеми по отношение на пълното финансиране, също може да създаде проблеми.
И още нещо, резултатът от това преструктуриране дали няма да доведе до закриване на десетки, примерно общински детски комплекси? И кой ще носи отговорност, примерно след една година, ако се окажем в такава ситуация?
И накрая, според нас подкрепата за личностното развитие на талантливото дете и условията за подкрепа на дете със специални образователни потребности са съвсем различни. Те изискват и различна материална база, различен кадрови ресурс, различна методика, затова нашето предложение, което сме направили тук, е свързано със създаването на два вида центрове – едните за подкрепа на творчеството и развитие на способностите, и другите, отделно от тях, за подкрепа на развитието и подпомагането на деца със специални образователни потребности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики имате ли, уважаеми колеги? Не.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо поставям предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 16, против 65, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя за
чл. 2.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Отменете гласуването.
Къде е имало редакционно предложение? (Реплики.)
Имаме доклад на Комисията.
Гласуваме редакционното предложение на Комисията за текста на вносителя по чл. 2.
Моля, гласувайте текста на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 5.
Текстът на чл. 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2, което е отразено на систематичното му място в чл. 4.
„Раздел ІІ – Принципи в системата на предучилищното и училищното образование”.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„Раздел ІІ и Раздел ІІІ разменят местата си.”
Наименованието на Раздел ІІ се променя така: „Раздел ІІ – ......”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека да спрем дотук, тъй като има неподкрепен текст.
Започваме с предложението на народния представител Валери Жаблянов, което е подкрепено – добре.
Раздел ІІ – предложението за друго наименование е оттеглено.
Прочетете всъщност неподкрепеното предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Раздел II и Раздел III разменят местата си. Наименованието на Раздел II се променя така:
„Раздел II – Цели на системата на народната просвета.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 69, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, което е подкрепено от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Наименованието на Раздел ІІ по вносител, подкрепено от Комисията, е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 3 – предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
„а) в т. 4 след думата „етнокултурно” се добавят думите „и религиозното”;
б) създава нова т. 5 със следното съдържание:
„т. 5 формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности”;
в) останалите точки се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което е идентично с това на Искрен Веселинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.
(2) Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:
1. единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование;
2. ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;
3. равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
4. равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование;
5. запазване и развитие на българската образователна традиция;
6. хуманизъм и толерантност;
7. съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език;
8. иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес, въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;
9. прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование;
10. автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;
11. ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Мисля, че тук Комисията е успяла общо-взето да подреди принципите на образованието. Възприела е в значителна степен предложението, което сме направили аз и някои от другите колеги.
Само две бележки да направя към този текст.
На второ място, след принципа за единната държавна образователна политика, е посочен този за ориентираност към интересите и мотивацията на детето. Нямаме претенции, че образованието трябва да е насочено и с оглед на това изискване, но то трябваше да стои някъде доста по-назад в изброяването, защото има по-важни принципи, като равния достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и прочее. Но така или иначе е написано, не искам да усложняваме дискусията и гласуването с пренареждането на тези принципи.
Другият най-малкото дискусионен въпрос се съдържа в точка десета, където е казано: „автономия за провеждане на образователни политики”.
Още в първа точка се говори за единна държавна образователна политика, а в точка десета се говори за образователни политики. Не знам българската държава колко образователни политики смята да провежда. А ако тя няма да ги провежда и ги дава, грубо казано, „на откуп” – всеки да си ги прави както смята, то всъщност записаното в началото на точка десета до голяма степен подравя значението на декларацията, съдържаща се в точка първа. Затова смятам, че е по-добре да отпаднат тези думи и в точка десета да се говори само за самоуправление и децентрализация.
Възможно е и това даже е целесъобразно – самата образователна политика да не се прилага механично. Тя дава възможности за разнообразие при нейното прилагане, за вариативност в учебните програми, но това е нещо различно от декларираната автономия, защото автономия за провеждане на образователната политика навява на мисълта, че тези образователни институции – училищата, ще бъдат откъснати в някакъв момент от централното подчинение и ръководство на Министерството на образованието на други власти, на други институции или по други правила. Подобно двусмислие според мен с нищо не допринася, първо, за яснотата на Закона, второ, за това, което може да последва в годините по неговото прилагане.
Моето предложение е тази част от израза в точка десета да отпадне по вече изразените мотиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Правите такова предложение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, както и на народния представител Станислав Станилов, които са идентични и не са подкрепени от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 9, против 40, въздържали се 62.
Предложенията не са приети.
Сега подлагам на гласуване направеното предложение от парламентарната трибуна от народния представител Янаки Стоилов в т. 10 от предложената от Комисията редакция да отпадне изразът „автономия за провеждане на образователни политики” и да остане само „самоуправление и децентрализация”.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 116 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя на
чл. 3.
Гласуваме текста на Комисията за чл. 3.
Гласували 107 народни представители: за 92, против 8, въздържали се 7.
Член 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Държавата провежда образователна политика спрямо българите, живеещи извън Република България, и осигурява условия за пълноценното им интегриране в българската образователна система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 4 по нейния доклад.
Гласуваме чл. 4 по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Член 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел III – Цели на предучилищното и училищното образование.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на вносителя за Раздел ІІІ по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 5 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по буква „а”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”.
Комисията не подкрепя предложенията по букви „в” и „г”.
Предложението по буква „д” е оттеглено.
Ще изчета предложението, което не е подкрепено от Комисията:
„в) Създава се нова точка 7:
„ 7. Преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи на негативно отношение към етническите, религиозните и културните различия в съвременното общество”;
г) т. 7 по Вносител се изменя по следния начин: „Формиране на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение чрез предоставяне на знания за етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1, 2, 5, 6 и 7.
Предложението по т. 3 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по точка 4:
„т. 4. В края на т. 8 (нова) думите „етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин” се заместват с „ идентичността на всеки гражданин”.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Основните цели на предучилищното и училищното образование са:
1. интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;
2. съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;
3. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
4. придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;
5. ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;
6. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
7. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорно гражданско участие;
8. формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;
9. формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;
10. познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;
11. придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки;
12. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.
(2) Държавата провежда политики за повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Във връзка с разглеждането на чл. 5 от настоящия Законопроект имахме предложения, които председателят на Комисията изчете.
От Движението за права и свободи считаме, че през годините има сформирани предубеждения и стереотипи на негативно отношение към етническите, религиозните и културните различия в обществото. Нашето предложение е във връзка с тяхното преодоляване.
Продължаваме да настояваме, че в закон, който претендира да бъде модерен закон, който да регулира важни обществени отношения, които засягат всички български граждани, е редно да има такъв текст, още повече че дори и в новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” една от мерките също предвижда действия, цитирам: „Системно ще се полагат грижи за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията по етнически и религиозен признак”. Акцентът тук е и върху преквалификацията на педагогическия персонал особено в работата с деца, за които българският език не е майчин.
Ние продължаваме да твърдим, че такъв проблем има в българското общество и той трябва да намери адекватно своето място в Закона за предучилищното и училищното образование.
По второто предложение мотивите ни бяха, че наистина формирането на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение може да стане чрез предоставяне на знания. Това, разбира се, отговаря и на Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства 2015 – 2020 г. Това отговаря и на европейските образователни политики, които са изцяло в духа на интеркултуралността. Това бяха мотивите за нашите предложения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хасан.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Лютви Местан и група народни представители, в неподкрепената му част от Комисията, а именно подточки „в” и „г”.
Гласували 105 народни представители: за 7, против 73, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Отрицателен вот – господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Възползвам се от правото си на отрицателен вот и то в частта, в която се говореше за исторически натрупани предразсъдъци, които трябва да бъдат преодолени в системата на българското образование.
Първо, през последните години системата на образованието извървя доста голяма еволюция в тази посока. Няма достойно уважаващ себе си български учител, който да проявява такива предразсъдъци към етнически и религиозни малцинства.
Учебниците, които са създадени през последните години много добре отразяват реалностите в страната и историческата истина, разбира се. Ако ние целим с един такъв текст да подменяме истината и това, което се е случвало в миналото, и да го обличаме във формата на справяне с предразсъдъци, които са натрупани във времето, то тогава смятам, че нашият подход нито е европейски, нито е модерен. Най-малкото е национално отговорен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов. Текстът, така или иначе, не беше приет.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители в неподкрепената му част, а именно т. 4, както беше представена от докладчика от парламентарната трибуна.
Моля, гласувайте неподкрепената част от Комисията на предложение на народен представител!
Гласували 105 народни представители: за 10, против 19, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя за
чл. 5.
Моля, гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 18.
Член 5 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:Член 6 – Предложение от народният представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народният представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Член 6 се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 18, против 60, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, отразено в доклада на Комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 14.
Член 6 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел ІV – Право на образование”.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е: „Наименованието на Раздел ІV се променя така: „Раздел ІV – Задължително предучилищно обучение и възпитание и училищно образование”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 22, против 61, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, отразен на съответното място в Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 17.
Наименованието на Раздел ІV по Доклада на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 7 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 7, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Член 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 8 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2.
Предложението по т. 3 е оттеглено.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3.
Предложението по ал. 1, което е неподкрепено от Комисията, е следното: „В чл. 8, ал. 1 думите „5-годишна възраст” се заменят с „4-годишна възраст”.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3.
Предложението по ал. 2 е:
„Чл. 8, ал. 2 се променя така:
Ал. 2. Училищното обучение е задължително до навършване на 18-годишна възраст и започва от учебната година, което е в началото на годината на навършване на 7-годишна възраст на детето”.”
Предложение на народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8.
„Чл. 8. (1) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.
(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.
(3) Училищното образование може да започне и от учебната година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето по преценка на родителя и при готовност за училище, удостоверена при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(4) Началото на училищното образование може да се отложи с една учебна година, когато здравословното състояние на детето не позволява постъпването в I клас, установено по ред, определен в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Бих искал да привлека Вашето внимание върху нашето предложение за изменение на чл. 8, ал. 5, което засяга задължителната възраст за децата, посещаващи предучилищно образование. Идеята за 4-годишна задължителна подготовка в предучилищната степен не е нова. Няма смисъл тук пред почитаемата аудитория да се връщам към историята на тази идея. Не е необходимо дълго да аргументирам основанията на тази идея. Различни политически групи, включително и наши опоненти от тази зала, от това място изтъкват необходимостта за ранно предучилищно образование на всички български деца, независимо от техния произход. Аз мисля, че това е проява на толерантността и загрижеността на Патриотичния фронт към всички български деца и най-важното – опровержение на всички онези обвинения, които се сипеха в продължение на последните осем месеца към нас. Задължителността на тази форма на обучение, сведена до
4-годишните, не е по никакъв начин ограничаване на правата на избор, правата на децата или правата на родителите. Това е декларативна гаранция от страна на държавата за осигуряване на правото на децата за достъпа на предучилищно образование, правото на децата на качествено образование и в края на краищата реализиране на свещеното право на щастие на най-малките деца.
Ето защо Ви апелирам да водим открит и сериозен дебат по това наше предложение, защото колкото по-рано децата бъдат приобщавани и социализирани чрез системата на предучилищното образование, толкова те имат по-голям шанс за социална реализация, за усвояване на базисни навици, за усвояване на книжовния, литературен – извинете за повторението, но искам да го подчертая – български език, който е в основата на съвременната култура в нашата страна. Това е реалната стъпка на загриженост и на отговорност на държавата и на нас като законодатели към малките деца, това е една от решителните стъпки да направим нещо реално в социализирането и интегрирането на всички български граждани, независимо от техния майчин език, независимо от различията в културата и родовата традиция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Също няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в неговата неподкрепена от Комисията част, а именно ал. 1. (Шум и реплики.)
Гласуваме предложение на народен представител в неподкрепената от Комисията част.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 19, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Моля гласувайте предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в неподкрепената му част, а именно ал. 2.
Гласували 89 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редактирания текст на вносителя за чл. 8 по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 13.
Член 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 9 има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 9 се създава нова ал. 3:
„(3) Държавата създава условия за реализиране на правото на образование и осъществяване чрез училището на определени социални функции.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2.
„Член 9, ал. 1 се променя така:
,,Чл. 9 (1) Задължителното предучилищно обучение и възпитание и училищното образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.”
Създава се нова ал. 3 в чл. 9:
„Чл. 9 (3) Държавата създава условия за реализиране на правото на образование и чрез възлагане на училището на социални функции, определени с държавните образователни изисквания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.
(2) Училищното образование в държавните и в общинските училища е безплатно и след задължителната училищна възраст за:
1. българските граждани;
2. гражданите на друга държава членка;
3. гражданите на трети държави:
а) с разрешено постоянно пребиваване в страната;
б) получили право на дългосрочно или продължително пребиваване в страната, както и за членовете на техните семейства;
в) приети по актове на Министерския съвет;
г) приети по международен договор, в който този въпрос е уреден;
д) за които това е предвидено в специален закон;
е) търсещи или получили международна закрила в страната.
(3) На малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява безплатно образование и обучение в държавните и в общинските детски градини и училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.
(4) Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците. Не се заплащат такси и за явяване на държавни зрелостни изпити и на държавни изпити за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията с цел придобиване на средно образование.
(5) Извън случаите по ал. 2 граждани на трети държави, навършили задължителната училищна възраст, се обучават в държавните и в общинските училища срещу заплащане на такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! В духа на обективност да отбележа, че Комисията е приела нашето предложение да не се заплащат такси за явяване на изпити в държавните и общинските училища, но обръщам внимание на другото неподкрепено предложение, което аз и мои колеги сме направили, а именно държавата създава условия за реализация на правото на образование чрез осъществяване на определени социални функции в училището. Смятам, че отхвърлянето на това предложение от Комисията по образование е израз на социална безотговорност. Думите не са силни и ще ги илюстрирам.
Вие знаете, че в резултат на нашите усилия в училището бяха проведени определени социални програми за закуска на децата с топло мляко, плодове, така че те да могат първо да получават поне част от грижата за тяхното отглеждане в училище и това да бъде по здравословен начин.
Тези дейности трябва да намерят своето законово основание и да бъдат не само запазени, а много активно развивани. В условията, когато голяма част от децата живеят в бедност, училището може да се превърне в най-силния социален фактор не само чрез знанията, които получават, но и чрез улесняване на възможностите за тяхното отглеждане. Ако могат в училище да закусят, а някъде дори и да обядват, тоест два пъти в деня да се хранят, помислете колко от тези семейства, които иначе биват издирвани, търсят се, убеждавани са да пращат децата си в училище, ще го направят без да виждат, че тези деца могат там да получат част от грижата. Защото освен училищния транспорт, който да ги заведе или прибере от училище, трябва да се извършват тези дейности.
Още един пример ще Ви дам.
Трябва да бъде стимулирано в училището въвеждането на ученически облекла – веднъж за да могат децата да се обличат, когато родителите изпитват затруднения, и втори път, за да превърнем училището не в терен за развитие на дейността на някакви религиозни или други тежнения, защото има места в страната, където вече се заплаща на определени семейства, за да се използват определени символи – деца и други да ходят забрадени. Това ли искате да се направи – училището да няма тази социална роля, всеки вътре да прави каквото иска? Защото този проблем вече идва, чука на вратата от много развити европейски страни. И ние, ако проспим тази работа, после отново ще се борим с нейните последствия.
Така че да се използват точно тези социални функции на училището и възможността държавата да съдейства, да се използват европейски програми. Там, където кметовете имат по-голяма ангажираност, също да могат да се включат в този процес, но да виждат, че това е държавна политика, която се подкрепя, която се стимулира и в която самата държава участва, която приобщава родителите и другите институции, които трябва да имат загриженост за нея. Така че аз не виждам нито един аргумент такова предложение да не бъде подкрепено. Ако пленарната зала се води по предложението на Комисията по образованието и науката, означава, че тази квалификация, която даде в началото, ще трябва да я прехвърлим към самото мнозинство в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма. Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 51, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване. Не успяхте да гласувате ли? (Реплики от БСП ЛБ.) Няма да стане. Ако не е успял да гласува – тогава...
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване поради факта, че първо не чухме никакви аргументи срещу изказването на господин Стоилов и някак си ми се струва, че повечето от колегите в залата не разбраха за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Прегласуване.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в неподкрепената част, а именно в ал. 1, тъй като ал. 3 е идентична с предложението на народния представител Янаки Стоилов и беше отхвърлена.
Гласуваме ал. 1 от неподкрепеното предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 9 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 16.
Член 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 10 има предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Комисията не подкрепя предложението: в Глава първа, Раздел IV, чл. 10 отпада.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението: Член 10 се отменя.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група.
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 10 да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Децата в частните детски градини и учениците в частните училища заплащат такси, чиито годишен размер не надвишава 70 процента от размера на държавната субсидия.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението чл. 10 да отпадне.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители – чл. 10 се променя така:
„Чл. 10 (1) Държавата финансира образованието само в държавните и общинските детски градини и училища за образование.
(2) За образованието на учениците по чл. 9, ал. 2 в частните детски градини и училища държавата осигурява безплатни помагала за децата в детските градини и безплатни учебници за учениците до осми клас.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл. 9, ал. 2, частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия при условията и по реда на този закон.
(2) Включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавно финансиране се извършва по тяхно заявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.
(3) Когато частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия, те могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.
(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавно финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.
(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на ал. 4 се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, а конкретните изисквания и редът за прием – с правилника на съответната институция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Макар че от АБВ ясно сме декларирали, че подкрепяме философията и духа на Закона, това е единственият член, по който имаме несъгласие. Не подкрепяме държавата да финансира частните училища чрез отпускането на средствата, които са предвидени за всеки един ученик – за частни училища. Смея да кажа, че това е по-скоро принципен, а не идеологически въпрос, както някои от нашите опоненти се опитват да вменят, и ще се мотивирам защо това е така.
Вносителите изхождат от презумпцията, че така или иначе правото на образование е конституционно право и то трябва да важи за всички деца, сиреч и за тези, които посещават частни училища. Държавата дава право на безплатно образование за децата, които посещават публични държавни училища, а да избереш частно училище е волеизява и възможност на родителите – не е нещо, което държавата трябва да финансира. Както държавата финансира публичния транспорт, но не финансира всеки да си закупува личен автомобил – извинявам се за грубото сравнение, така ние трябва да възприемаме и този принцип.
Експертите от Министерството на образованието и науката твърдят, че това няма да има сериозни изражения в бюджета, защото ще коства само 11 милиона, тъй като малка част от училищата и учениците ще се възползват. Но аз ще възразя, защото когато има отлив на ученици от държавните училища, това веднага ще се отрази на качеството на образованието в тях – учителите ще напуснат, което ще дестабилизира системата; материалната база ще се влоши, тъй като ще намалеят приходите за ремонти и за административни разходи.
Как можем да погледнем по друг начин? Чрез отпускането на тези средства ние всъщност финансираме частната инициатива, каквито са частните училища.
Тук ще се позова на един цитат: „Тестът за нашия прогрес не е в това дали прибавяме повече към богатството на тези, които имат много, а той е в това дали подсигуряваме достатъчно за тези, които имат твърде малко”. Не го е казал някой левичар, а американският президент Рузвелт.
Тоест когато ние финансираме частните училища и частната инициатива чрез тези средства, трябва да преоценим какъв знак даваме към обществото, защото има твърде много, които имат твърде малко. Системата на държавните училища има доста проблеми, страда от недофинансиране и знакът, който ние даваме на обществото, е, че въпреки това, ние подпомагаме частните училища. Затова настоявам този член да отпадне и смятам, че може би такава мярка ще е по-удачна в бъдеще, за да спазим все пак тълкуванието на конституционното право.
Ще си позволя съвсем кратко да полемизирам с колегите от Реформаторския блок, които предлагат един усреднен вариант срещу това държавата да отпуска средства за частните училища – да предлага квоти. Все пак трябва да помислим: това дясна политика ли е, когато слагаме квоти? Държавата да диктува на частната инициатива какво да прави, не ми звучи много дясно и не много удачно. Това е един вид насилствена регулация, която пак не е присъща за дясна политика.
За мен квотите са насилствено, а не стимулиращо равенство. Как точно да подберем тези 20% деца, по какви критерии? Няма ли това да създаде конфликт в системата? Мисля, че тук трябва да сме много внимателни, деликатни и да преосмислим нашата позиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до гласуване на чл. 10. Предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Цвета Караянчева.
Гласували 92 народни представители: за 72, против 14, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме с изказването на народния представител Янаки Стоилов. След него са се записали народният представител Емил Райнов, народният представител Бойка Маринска и народният представител Милен Михов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Това е един от най-важните текстове в Закона. Дори започвам да си мисля дали не е и един от най-важните мотиви за приемането на целия Закон, защото като го изтръскаме от много други текстове, които имат универсално значение и не се отразяват на политиката в образованието, тук всъщност виждаме политическите и социалните измерения на обсъждания Законопроект за предучилищното и училищното образование.
Ако става дума дали да се финансират от държавата частни образователни институции и търсим каква е практиката, можем да намерим всички възможни отговори. Нека да не се разпростираме повече – само да погледнем на картата на Европа. Има държави, включително в Европейския съюз, които финансират, при определени условия, частично образованието и в частните училища. Има други, които не го правят. Следователно оттук не можем да изведем някакъв безспорен аргумент за нещо, което трябва да бъде уредено по начин, който не търпи възражения. Следователно това е дискусия за българския парламент и за българските условия. Отговорът трябва да дойде от България, а не закачайки се за едни или за други примери, защото, пак Ви казвам, всяка от страните, които застъпват различните мнения, може да намери в подкрепа на своите становища такива.
Ще Ви кажа само един пό общ аргумент. В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа преди една или две години имаше специална дискусия по този въпрос и там в приета резолюция мнозинството, и то голямо мнозинство, което не се разделяше много рязко между парламентарните групи, гласува препоръка държавата да финансира образованието там, където тя носи отговорност, тоест именно където то е формирано, издържано от държавата, местните и регионалните власти. Това го казвам, без да преувеличавам значението и на този факт.
И се питаме: когато в България социалните неравенства се увеличават – не само бедността, защото бедността има различни проявления, ще помогнем ли с нещо, ако от 100 единици финансиране, които продължават да бъдат недостатъчни, извадим 20 и ги раздадем някъде другаде? Каква е целта на това упражнение?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е лъжа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Първо помислете – на картата на България в колко от областните градове има частни училища? Само тази сметка направете. Колкото по-надолу слизате, към по-малките общини и населени места, никакви частни образователни институции няма, защото там нямат среда, в която да съществуват.
Следователно този Закон за кого го правите – за тези, които така или иначе имат, да получат и нещо от държавата, с много подвеждащия аргумент, виждате ли, ние към всички сме равни?! Е как сте равни, като самата ситуация е неравна? По този начин трябва да накарате децата, които имат амбиция да учат в частно училище, разчитайки на държавно финансиране – техните семейства не да стоят там, където живеят и да разчитат на едно прилично образование, а още повече да се концентрират всички хора, образователни, трудови и прочее фактори към столицата и няколко големи града! Това опира и до принципи, и до идеи – тук не виждам нещо смущаващо, защото идеите обикновено рефлектират в принципите. Дали ние следваме принципа за това, че държавата, след като има задължение да създава определена образователна структура, трябва изцяло да осигури нейното добро съществуване, или тя просто ще си раздава парите на калпак на всеки, затова че се е записал?
И аз питам: нищо лошо няма, всеки от нас или друг, който има възможност, да си запише детето в частно училище, но защо държавата трябва да му плаща за този избор и за това удоволствие, след като той има достатъчно средства, за да си го издържа и да има свободата на избора? Това е то достатъчното, което трябва да се направи. И ако Вие се отклоните по какъвто и да било начин от това начало, означава, че Вие всъщност работите срещу по-голяма част от българските граждани.
Ние самите сме предвидили държавата да осигурява учебниците и в частните детски градини, училища, за да има горе-долу еднакво образователно съдържание, за да се покаже тази съпричастност, но това е максимумът, до който в този момент България може да си позволи да отиде. От там нататък това нещо се превръща в регрес на образованието и в една дълбоко антисоциална мярка. Затова ние ще гласуваме „против”. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Емил Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз съм изненадан, че този толкова важен въпрос минава така апатично в залата.
Аргументите са много. Господин Янаки Стоилов каза аргументите – по-общите, но аз ще дам само един прекрасен пример, с който се сблъскваме вече шеста поредна година. (Оживление.)
Виждам, че колегите от Здравната комисия вече се усмихват, защото знаят какво ще кажа.
Така започва, скъпи колеги, и проблемът със здравеопазването. Тогава нямаше частни болници. Дайте да дадем и частните болници да вземат средства от средствата за здравеопазване. В момента ситуацията я знаете каква е – страхотен наплив, страхотен брой болници.
В момента Здравната комисия по предложение на реформаторския министър, по предложение на колегите от ГЕРБ предлага рестриктивни мерки, в това число министърът на здравеопазването с наредба да определя кои болници да получават държавни пари и кои – да не получават, така че, уважаеми колеги, мислете за това, което залагате за бъдещето.
Ще процъфтяват – нищо лошо, частните училища, но цели региони ще бъдат без достъп до образование. Тази невинна на пръв поглед стъпчица, въпреки че в момента четох данните как само 12 хиляди са по частните училища или греша? (Шум и реплики.)
Греша!? Как ще вземат парите, но тези пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Но тези пари, не ме опонирайте, но тези пари идват от, така или иначе, ограничения ресурс за образование, който, видно по дългосрочната финансова прогноза, няма да се увеличава. Вие по този начин наистина обричате една камара общински училища на закриване, на геноцид.
Усмихвате се, но следващи правителства, ако това се приеме, ще се занимават именно с този проблем и как да го спрат. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Райнов.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Бойка Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми колеги, дискусията за предоставяне на държавно финансиране на частното образование се води с различни темпове, с различна сила и с различна интензивност от години.
В хода на този разговор се очертаха две основни, коренно противоположни тези.
От една страна е тезата в полза на финансирането на частното образование, защото образованието до 16 години е и право, и задължение, а това поражда ангажимент за държавата да осигури и гарантира това право на всяко дете, независимо от институцията, в което то е избрало да го осъществява.
Пълното провеждане на принципа „Парите следват ученика” предполага издръжката за обучение да върви с него дори когато се обучава в частно училище или в частна детска градина.
От друга страна е другата теза, отхвърляща финансирането на частното образование.
Според поддръжниците на това разбиране държавата осигурява достъпа до образование като изгражда, поддържа и издържа системата от държавни и общински детски градини и училища, а системата на частното образование е паралелна и алтернативна на всяка система.
Бюджетните, публичните средства трябва да отидат в публичните институции и всяко дете да може да избере такава, за да осъществи правото си на безплатно обучение.
Според тях държавните и общинските градини и училища ще изгубят конкурентното си предимство, ако и частните получават публични средства.
Проектът на Закон за предучилищно и училищно образование, който днес разглеждаме, стъпва като философия върху първата теза. Това е модерното разбиране за осъществяване на правото на образование.
Около какво се обединихме в Комисията по образование и наука? Частните детски градини и частните училища ще имат право на държавна субсидия, ако заявят желание да се включат в системата на държавно финансиране. Те ще получават финансиране по стандарта за издръжка на едно дете или ученик и за дейностите, които се покриват по този стандарт.
Дейности срещу заплащане детските и градини и училища ще могат да извършват само извън финансираните от държавата. От тези такси за допълнителни дейности ще бъдат освободени 20 на сто от децата и учениците, като за тях обучението ще бъде изцяло безплатно. Това могат да бъдат деца с изявени дарби, деца с отличен успех, деца със специални образователни потребности.
Държавният стандарт за финансиране на институциите ще определи най-общо условията за прием на тези деца, но самите училища в своите правилници ще разпишат подробно критериите и процедурите за прием.
Около този текст се обединихме в Комисията по образованието и науката и нашите аргументи бяха следните – първо, участието в системата на публично финансиране е доброволно, частните детски градини и училища нямат задължение да се включват, и второ, получаването на държавна субсидия обаче върви с по-голяма обществена отговорност – отговорност за осигуряване на достъпа до образование. Предложеният текст се опитва да намери баланс между обществения интерес и частната инициатива.
Когато се обсъждаше въвеждането на държавно финансиране за частните училища, една от основните критики, които се чуха, беше, че няма гаранции, че частните детски градини и училища ще намалят таксите за обучение и държавната субсидия ще се използва за генериране на печалба. Тогава представители на тези институции протестираха срещу подобно внушение, изтъквайки, че намаляването на таксите е напълно реалистично.
Днес обаче се чуват гласове, твърдящи, че освобождаването на една пета или 20% от записаните в тях деца от заплащане на допълнителните дейности е невъзможно без това да доведе до натоварване с техните такси на останалите деца, тоест намаляването на таксите на всички е възможно, а частично освобождаване от такси за една пета от децата е немислимо.
На мен тези аргументи не ми звучат сериозно. Още повече, че има частни училища, които прилагат отдавна подобни критерии, които осигуряват безплатно обучение на част от най-добрите си ученици посредством стипендиантски програми.
Аз искам да се възползвам от правото си да внеса предложение за редакционна промяна в чл. 10, ал. 4, която да звучи така:
„(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавно финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от записаните” – това е промяната – „в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вместо „приеманите” предлагате да са „записаните”?
БОЙКА МАРИНСКА: Точно така.
И чл. 10, ал. 5 да се измени така:
„(5) Приемът на деца и ученици по реда на ал. 4 се извършва в началото на всяка учебна година за детските градини и в началото на всяка образователна степен за училищата при условия и ред, определени в Правилника на съответната институция.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нали ще ми представите писмено предложението, което правите? Благодаря Ви.
Реплика?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, аз слушах госпожа Маринска, съпоставяйки двете тези и аргументите. В едната даже не разбрах за какви училища и тяхното строителство става дума, защото в България има достатъчно училища, но, за съжаление, голяма част от тях се затварят и ние нямаме никакъв проблем с училищата, а имаме проблем с учениците.
Другото, аз като Ви слушах, се питах: Вие като представител на Вашите избиратели от Пазарджик ли говорите, в случая и аз имам честта тази година да бъда представител от този район, или на някакви лобистки групи на частните училища? В края на краищата ние трябва да преценим дали допринасяме с нещо за по-доброто на хората, които гласуват. Допускам, че част от тях споделят Вашите възгледи, но колко частни училища има там, за да сте се загрижили какво ще стане, кой какво написал, и как те били обвинявани, пък трябва тук да ги оправдаваме?! Всеки от заинтересованите среди има право да си поддържа позицията, която иска, а ние сме тези, които трябва да видим все пак кой е преобладаващият интерес и ако има някакви хора, които трябва да защитим, дали те се нуждаят от нашата защита.
Мисля, че хората, които Вие защитавате, не се нуждаят от такава защита, защото те така или иначе получават много по-високи заплати от останалите учители, защото семействата, които си пращат децата там, също нямат тези проблеми, така че ние трябва да се загрижим за останалите. Като гледам как вървят нещата в последните години, нашата институция ще става все по-излишна, тъй като тя ще бъде някакъв декор в разпределяне на богатството и в един момент хората отново ще започнат да се питат има ли нужда от това, което се нарича демокрация. Демокрацията означава тя да работи в някаква степен за масовите интереси и да дава възможност на тези хора да се изявяват при определени условия – точно за това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Други реплики?
Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Маринска, знаете моята позиция и че съм твърд привърженик на това, което беше прието на първо четене, или първите три алинеи от Закона, но не това искам да коментирам.
По отношение на това, което прие Комисията между първо и второ четене, което беше и Ваше предложение, а именно относно ал. 4 и 5, твърдо съм несъгласен с тези 20%, които Вие странно въведохте. До ден-днешен никой не ми е обяснил защо са точно 20%. Никой не обяснява как ще дойде тази разлика, защото практическото изчисление показва, че всяко друго дете, извън освободените, ще трябва да плати по сегашните цени около 250 лв. повече.
Господин Главчев, правя процедурно предложение текстовете да бъдат гласувани разделно. Ние ще подкрепим алинеи 1, 2 и 3, но ще бъдем твърдо против алинеи 4 и 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Тъй като Законът е внесен от народни представители, блести със своята каквато и да било финансова обосновка. Говорим хипотетично – подкрепяме какво? Ние подкрепяме с нашите данъци публичната услуга „образование”. Държавата се ангажира за достъпно, качествено образование на всички български деца, а на тези, които са в частните училища, не им забраняваме да предлагат тази услуга на търговски принцип, но изборът на всеки родител е да заплати за тази услуга. Как ние разпределяме ограничения бюджет, който държавата отделя – 3,7% от брутния вътрешен продукт? Как ние при намаляващ бюджет през следващите години финансираме и частни училища, неравнопоставени спрямо това, което е избор на самите родители?
Искам да Ви попитам още един въпрос. Направили ли сте си труда да видите дали това не е държавна помощ, защото разпределяте едни бюджетни средства, събрани от данъците, на търговски дружества, които формират печалби? Такава констатация, такава експертиза въобще няма и не съществува във Вашите изказвания, а трябва да има.
Редица експерти казват, че са необходими около 200 милиона допълнително, които трябва да бъдат предоставени на частните училища. Откъде ще ги вземете, сигурно ще ми отговорите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) На Вас са Ви необходими освен издръжката на училищата и много сериозна система на контрол – за какво ги предоставяте и как ги отчитате. В противен случай това ще бъде наистина нерегламентирана държавна помощ и ми кажете за какво става въпрос? Как отнемате от ограничените средства на образованието и давате на тези, които могат да си позволят и са си избрали сами да си заплащат частното образование? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Госпожо Маринска, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Да.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Госпожо Бъчварова, от Вас чух една цифра, която ще Ви моля да ми я потвърдите – 200 милиона допълнително, за да се осъществи такова финансиране на частните училища. Така ли е? (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.) Така е.
Аз пък ще Ви кажа, че този, който Ви е правил тази калкулация, очевидно не е влизал в часове по математика изобщо. Бюджетът на държавата предвижда финансиране за всяко едно дете в тази държава. Дали ще отиде в частно училище, дали ще отиде в държавно училище, парите ще следват ученика. Много Ви моля, седнете, направете си нов разчет и сама ще се убедите, предполагам, ще убедите и Вашите колеги, че допълнително средства за такова финансиране не са необходими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринска.
За изказване народният представител Милен Михов.
Имате думата, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожи и господа! Нашето предложение, което внесохме между първо и второ гласуване, е идентично с това на колегите от АБВ – да отпадне този чл. 10. В хода на разискванията и на обществения дебат, който стана на практика в българското общество и в българските медии, се формулира ново предложение на Комисията, по което трябва да кажа, че в нашата група има различно отношение. Говорейки тук, ще изразя единствено и само своето лично становище.
Аз лично съм противник на тезата, че парите следват ученика, защото за това липсват всякакви нормативни и конституционни сериозни аргументи.
На второ място, този принцип показа доста дефекти в неговото прилагане в системата на средството образование. Днес виждаме препълнени училища и училища, които страдат от липса на ученици.
На следващо място, парите, които би трябвало да следват ученика, не са индивидуални средства на семейството, на родителите, още по-малко на децата. Те са обществен ресурс, акумулиран от всички юридически и физически лица, които се разпределят чрез държавния бюджет.
Ние сме привърженици на частната собственост и на частната инициатива. Считаме, че тя е свещена и неприкосновена, както и свободата на частната инициатива от всякаква държавна намеса, контрол и регулация.
На следващо място, бих завършил с няколко числа: какво би означавало това за държавния бюджет, тъй като някой спомена, че няма финансови разчети. Не е трудно да се изчисли, че по данни на статистиката и при съществуващия днес единен държавен разходен стандарт това би коствало помощ или подкрепа на частните училища между 15 и 19 милиона, ако всички училища решат да се възползват от това. Това не е толкова голям финансов проблем за образователната система, но искам да отворя още един въпрос.
Прилагането на този принцип в средното образование няма логика да не бъде приложен и във висшето образование. Ако в средното образование делът на частните училища е 1-1,1%, във висшите училища той достига до 19% от обучаваните бакалаври. Ако го пресметнем, това приблизително означава около 32 млн. лв. помощ за частните висши училища.
Ето защо нашата група ще гласува по съвест. Аз ще се въздържа да приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми доц. Михов.
Има думата за изказване госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! При цялото желание и възможност, които направихте, за да ме ядосате, не успяхте, защото толкова неистини чух от тази трибуна, толкова безстойностни неща и липса на всякакъв прочит на аргументи досега не бях видяла.
Зная че текстът на чл. 10 от Закона е един от препъникамъните, с който се боря още от Четиридесет и първото народно събрание. Толкова аргументи бяха изразени и в публичното пространство, и от трибуната, и при първо четене, и в Комисията, че си мисля, че когато от тази трибуна на първо четене казах да мислите извън кутията, Вие нещо сте разбрали. Оказа се нищо.
Второ, когато се говори от тази трибуна, трябва да говорят професионалистите. Ние в ГЕРБ сме свикнали да слушаме професионалистите, хората, които разбират от средно образование, които няма да говорят за начална, средна и обща просвета, а ще говорят за образование, които ще говорят за образование за кой? За българските деца, д-р Райнов, защото това касае децата на България.
Аз бях по-радикална в своето мислене, защото смятах, че всички те го заслужават, и имах резерви, когато подкрепих тези 20%. Подкрепих ги не защото смятам и съм променила убеждението си, че образованието не е социална услуга, а защото смятам, че трябва да толерираме децата в по-голяма невъзможност и децата – огромните таланти на България, да изберат своя достъп, да учат там, където пожелаят.
Ако трябва да бъдем почтени, трябва да кажем, че този Закон с тази мярка е по-социален дори от това, което Вие мислите, защото ще учат и деца, които до този момент са нямали възможност. Частните училища участват в реалния процес на икономиката на България. Те са част от структурата на средното образование, което по Конституция, ако не сте забравили – чл. 56, трябва да бъде задължително и достъпно.
Господин Мирчев, не спекулирайте, не сме в процес на избори, не сте на общо събрание в защита на някоя кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог със залата! Колеги, не се обаждайте от залата!
СНЕЖАНА ДУКОВА: В този смисъл, тъй като се направиха страхотни спекулации, аз имам 50 аргумента. Няма да ги чета, защото многократно съм ги казвала. Ще кажа само, че тази мярка е действала от 1909 до 1948 г. Представете си кога тя е отхвърлена. Нямам коментар.
Ще кажа само, че парите, които ще бъдат за тези български деца, са от порядъка от 11 до 13 милиона годишно. Ще кажа, че тези пари ще бъдат разчетени в тъй наречения „стандарт” и те са съгласувани по процедура с Министерството на финансите и са обезпечени.
Ще кажа също, че от 2630 училища в България в системата на средното образование, в системата на средните учúлища, а не училищá, учат толкова много деца. От тях само 162 са частни училища и само 54 са частни детски градини.
Ами като няма в Северна България частна детска градина, защо да не я направят? И защо да няма деца, които имат по-малък социален статус, да умеят да учат?! Или политиката Ви е демагогска и фалшива?! Или манипулирате всичко, както бихте искали?! Не, няма да стане!
Опитахте се да саботирате приемането на този Закон. От 1991 г. това е третият път на нашия безспорен опит за успех. Средното образование е нужно да бъде променено. България има нужда от това. Децата ни имат нужда от това. Ще бъде! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Заповядайте за първа реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Госпожо Дукова, с уважение към Вашия професионален интерес към образованието, но тъй като от тази трибуна ние като народно представителство гледаме може би един от най-важните закони за бъдещето на България, сигурно с този Закон много време в обществото и в Комисията дебатираме за това.
За образователната система и за образованието трябва да признаем няколко истини – 3,61% е финансовият ресурс от публичния бюджет за образование. В тригодишната прогноза този процент намалява. Ако трябва да регулираме публичния ресурс за качествено образование, за тази услуга с държавните и общинските училища да бъдем на нивото на отговорността на избирателите, че са ни изпратили тук, Вие смятате ли, че от този публичен ресурс трябва да извадим и да изпратим към частните училища?! Казвам го не случайно, а заради това, че знам какво представлява на територията на цялата страна да има модерно образование.
Ако държавата е богата, ако в нея има голям публичен ресурс, ако ние сме над 4 към 5%, нека да дадем.
Ще Ви дам два примера от моя избирателен район. В Девин, село Селча, и в Неделино, село Средец – големи селища, където когато свършат парите, защото по стандарта не са толкова много учениците, учителите предпочитат да не вземат заплата или да вземат минималната заплата, защото парите не стигат.
Като точим от публичния ресурс, тогава да дофинансираме общините. Ако трябва да бъдем справедливи, трябва да сложим на масата именно първо това и след това, нямам против, ако сме богата държава, второто.
Отговорете ми: как се чувствате Вие с този публичен ресурс спрямо цялата образователна система в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Втора реплика – заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Дукова, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател!
Госпожо Дукова, това, което ме притеснява във Вашето изказване и във Вашата подкрепа на този член, е въпросната ал. 4, където се определят 20% безплатен прием за деца, в това число за деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности. В това число, тоест не е задължително тези деца да бъдат такива.
Задавам въпроса: дали част от колегите, които днес ще подкрепят със „за” този член, техните деца няма да се окажат точно 20% ?
Нещо друго искам да Ви кажа: при недофинансирането на системата в момента в България има над 400 училища – по данни на Министерството – с под 200 ученици. Те страдат от голяма доза недофинансиране. Тези 13 млн. лв., за които Вие говорите, ще бъдат взети от тях. (Реплики от ГЕРБ.)
И още нещо! Днес частните училищата ще искат 13 милиона от бюджета, но утре, когато видят държавното финансиране, тези училища ще станат още повече и недофинансираните училища извън големите градове, в по-малките общини и села съвсем ще останат без пари и ще бъдат закрити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Трета реплика – народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър!
Госпожо Дукова, Вие правилно споменахте 1909 г. и 1948 г. Пропуснахте само да кажете какъв е бил процентът на необразованите в България до
1948 г. и какъв е станал процентът на образованите след 1948 г., когато е отпаднало това, за което Вие в момента се борите.
Искам да Ви напомня и нещо друго. Вярно, че в Библията е казано, че на тези, които нямат, ще им се вземе, и на тия, които имат, ще им се даде. Това не означава обаче, госпожо Дукова, че ще се вземе от тези, които нямат достатъчно пари за обществено образование, за да се даде на частните училища. Тук става въпрос за вярата, госпожо Дукова! За вярата!
Убеден съм, че всички Ваши избиратели ще Ви дадат правилна оценка за това, което правите в областта на образованието и за допълнителната разделителна линия, която правите между бедни и богати и сегрегацията на деца, които ще могат да учат и на деца, които няма да могат да учат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Госпожо Дукова, заповядайте да дуплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Няма да влизам в стилистиката на последния репликиращ, защото преди това казах: да говорят професионалистите. По повод средствата ще кажа, защото това е опасната тема, около която се хлъзгаме и се движим, миля, че забравяте кой Ви управлява. Вие давате ли си сметка колко пари постъпват в бюджета като излишъци? Вие се притеснявате, че ние няма да можем да дадем 13 млн. лв. за българските деца. Вие прочетохте ли добре закона? Разбрахте ли, че тези пари не ги вземаме нито от енергетиката – господинът там, който ме пита, нито ги вземаме от тухларството, нито от стъкларството. Тези пари просто не са разпределени и тези български деца ги заслужават.
Не ме хвърляйте, господин Мирчев, в политиката на политическия дебат и в политиката на недоизказаната мисъл. Ние даваме, но не вземаме. Ще дадем на тези деца.
Що се касае до тези 20%, имам едно съгласие с Вас и предлагам да си остане „от записаните деца”. Текстът да бъде този. Господин Мирчев има право в това отношение, да не е „от тях”. Ще Ви подкрепя в това предложение. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Процедура – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вече 40 минути слушаме едни и същи доводи, повтарят се, нищо ново до момента не чуваме. Наистина има различни и интересни разсъждения. При положение обаче, че не се чува нищо ново, което да грабне мисълта на народните представители, предлагам дебатите по чл. 10 от Закона да приключат и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Байрактаров, правя точно обратното предложение, поради факта че това е най-фундаменталният закон за държавата, тъй като от това, което правим днес тук, ще зависи как ще изглежда държавата след няколко години.
Точно този член е първата голяма бомба, която ще взриви образователната система. Да дойде това предложение от Патриотичния фронт – да защитим единия процент, и да застанем срещу останалите 99 според мен е просто смешно.
Правя обратно предложение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Пребройте се колко човека сте в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията, направено от народния представител Димитър Байрактаров.
Гласували 123 народни представители: за 90, против 32, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Прекратяваме разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на народния представител Мариана Тодорова, което не се подкрепя от Комисията.
Идентично е предложението на народния представител Станислав Станилов, както и на народния представител Милен Михов.
Гласуваме три идентични предложения, които не са подкрепени от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 41, против 62, въздържали се 27.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: за 5, против 79, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото неподкрепено от Комисията предложение, а именно предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Преди да преминем към гласуване на текста, предложен от Комисията, имаше предложение от народния представител Стефан Кенов за разделно гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Кенов за разделно гласуване на чл. 10 по алинеи. (Реплики.)
Разделно означава алинея по алинея.
Нали така предложихте, господин Кенов? Първа, втора и трета алинеи заедно, а четвърта и пета – поотделно. Това е всъщност предложението.
Гласували 130 народни представители: за 81, против 13, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Преминаваме към разделно гласуване.
Гласуваме чл. 10, алинеи 1, 2 и 3 по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 89, против 33, въздържали се 7.
Алинеи 1, 2 и 3 на чл. 10 са приети, съгласно Доклада на Комисията.
Отрицателен вот.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Гласувах „против” тези текстове, защото мисля, че чрез тях ще се въведе един дискриминационен модел спрямо имуществото на българските граждани, което изрично е записано в чл. 6 от Конституцията.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България същата, именно Република България, гарантира живота, достойнството, правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека.
Питам аз: образованието не е ли част от свободното развитие на човека и усъвършенстване на личността?
Съгласно чл. 53, ал. 3 от Конституцията „основното и средното образование в държавата и общинските училища е безплатно”.
Ще се спази ли този конституционен принцип, тази норма, това изискване, след като отнемаме от нямащия, от държавните, общинските училища, и даваме на частните? Не. Няма да се спази. Няма да се спази и въпросът, който беше коментиран в тази зала – за правото на избор. На практика по-бедните, тези, които нямат, в по-отдалечените краища извън центъра, извън София, извън Варна, Бургас, големите градове, пак няма да имат основен ресурс. Тези семейства няма да имат пари да изпратят децата си в частните училища. Те изяждат – единадесет милиона ли беше, които не стигат за държавните и общинските училища. Затова гласувах и „против”.
Как ще защитим правото на образование, когато липсват кадри в образованието – в средното, а и във висшето? Няма кандидати за учители. Няма кандидати за учители, защото тази професия няма да е атрактивна и не е атрактивна в момента, тъй като заплатите и трудът са твърде ниско обезпечени. Напротив, взима се от тези учители, от техните заплати, от техните искания и се дава на частните. Естествено, бъдещите учители ще отидат в частните училища. Там ще преподават. За държавните нищо няма да остане.
Говорим за правото на образование на всеки един български гражданин, което Вие току-що нарушихте с гласуването на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втори отрицателен вот – Борислав Борисов.
Заповядайте, професор Борисов!
Ще има и трети – от народния представител Мариана Бояджиева.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаеми колеги, уважавам мнението на всеки и на всички тези, които са застъпени, защото във всяка една от тях има истина.
Понеже съм икономист, ще изкажа моето съображение защо гласувах „против”, от чисто икономическа гледна точка, а не финансова.
Ние говорим за пазарна икономика. Колежката Снежана Дукова ми припомни с изказването си, че се бори от Четиридесет и първото народно събрание. Аз се боря от Тридесет и деветото народно събрание. Тогава се създаваха частните висши училища и борбата беше те да получат държавно финансиране. Днес се създава прецедент. Следващият етап е да се премине към държавно финансиране на частните висши училища.
Какво означава и защо съм против?
Нашата Конституция – дори ще оставя и нея настрана.
Пазарната икономика има един основен принцип. Той е записан и в нашата Конституция – равнопоставеност на всички форми на собственост. Равнопоставеност означава те да имат еднакви права, за да функционират на пазара. Това, че има пазар на образователните услуги, няма какво да спорим. На този пазар на образователните услуги има два типа субекти. Едните са финансирани държавно, а другите са финансирани частно. Когато на единия от субектите му даваш предимството – освен частното финансиране да получи и държавно, вече равнопоставеността на собствеността е нарушена. Нямаш пазар. Ако искаме равнопоставеността да се върне и субектите да работят при равни условия, то тогава би трябвало на държавните да им разрешим да получават такси, тоест да имат платено обучение. Това е принципът. А ние го нарушихме днес. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Борисов.
Трети отрицателен вот – народния представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Гласувах „против”, защото днес Вие приехте едно решение, което е изключително оспорвано в българското общество.
На следващо място, приехте норма, за която няма оценка на въздействие от нито една експертна институция – нито средносрочна, нито дългосрочна прогноза какво влияние ще окаже върху развитието на българското образование.
С това решение, което беше прието днес, се нарушава принципът публични средства, които се събират от данъците на българските граждани, да бъдат използвани за работата само на публичните институции. С това решение, което Вие днес взехте, ще засилите неравенствата в българското образование между децата и учениците, които ще имат неравен достъп до добра материална база; учителите, които ще получават различно възнаграждение; училищата – публичните, които са под строг контрол и нямат възможност да събират такси, и частните училища, които освен държавна субсидия ще ползват и средствата от таксите, които се събират за обучение в тях. Ще засилите неравенството между българските общини по териториален признак, защото, както беше посочено, частните училища са в големите градове, а тревогата на всички нас трябва да бъде за съхраняването на училища във всички населени места, където има български деца.
Днес с това решение, както вече беше посочено, беше надскочен чл. 53 в българската Конституция и беше сложен знак на равенство между държавните, общинските и частните училища. Вие позволихте с това решение да бъдат финансирани търговски дружества, при това с регистрационен режим.
Още веднъж, изразявайки ясната и категорична позиция на Българската социалистическа партия лява България против това решение, искам да кажа, че нашето решение е да напуснем залата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Тропане по банките. Частични ръкопляскания. Възгласи: „Еееее!”)
Продължете да гласувате това, което Вие сте замислили във Вашите предложения в Проекта за Закон за образованието. (Народните представители от БСП лява България напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Имаше предложение от народния представител Бойка Маринска за ал. 4, в
чл. 10. (Реплика от народния представител Бойка Маринска.)
Оттегляте и оставяте първоначалния вариант, който е с приемане? (Шум и реплики. Реплика от народния представител Бойка Маринска.)
В момента говорим за ал. 4.
Подлагам на гласуване ал. 4 по доклада на Комисията, след като е оттеглено предложението на народния представител Бойка Маринска. Гласуваме ал. 4 на чл. 10 по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 15, въздържали се 3.
Алинея 4 на чл. 10 е приета.
Преминаваме към гласуване на ал. 5, където също имаме редакционно предложение от народния представител Бойка Маринска.
Поддържате ли го, госпожо Маринска? Да.
Тогава преминаваме към гласуването на редакционното предложение за ал. 5 на чл. 10, предложено от народния представител Бойка Маринска.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 14, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Бойка Маринска за ал. 5 е прието.
Сега гласуваме целия чл. 10 по доклада на Комисията, заедно с приетото редакционно предложение на госпожа Бойка Маринска.
Гласували 109 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 8.
Член 10 е приет.
Следват съобщенията за парламентарен контрол на 4 септември 2015 г. от 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов.
2. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на шест въпроса от народните представители Кирил Добрев и Георги Кадиев, Красимир Богданов, Красимир Янков (два въпроса), Светослав Белемезов, и Кристиан Вигенин.
3. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева ще отговори на един въпрос от народния представител Светлин Танчев.
4. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Кадиев, Атанас Стоянов, Мартин Димитров и Петър Славов, и Георги Търновалийски.
5. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Вълков, Дора Янкова и Стоян Мирчев, Петър Христов Петров.
6. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на седем въпроса от народните представители Кирил Добрев и Радослав Стойчев, Георги Кадиев, Красимир Янков, Филип Попов, Красимира Ковачка, Корнелия Нинова и Георги Гьоков, и Емил Райнов и Георги Гьоков и на едно питане от народния представител Георги Кадиев.
7. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
8. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на шест въпроса от народните представители Любомир Владимиров, Петър Славов, Невин Хасан, Корнелия Нинова, Велизар Енчев, и Стефан Кенов и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Красимир Янков, Велизар Енчев и Магдалена Ташева;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Стефан Кенов, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Светослав Белемезов, и Вили Лилков;
- министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Светослав Белемезов, и Мартин Димитров и Петър Славов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Борислав Великов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Мая Манолова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов, и към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- питане от народния представител Слави Бинев към министъра на правосъдието Христо Иванов.
Поради предварително поет служебен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на икономиката Божидар Лукарски, министърът на земеделието и храните Десислава Танева и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Поради предварително поет служебен ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на външните работи Даниел Митов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Въпроси – 29, питания – 3. Общ брой на въпроси и питания – 32. Необходимо парламентарно време – 4,51 часа.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с второто гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Днес стигнахме до чл. 10.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)



(Закрито в 14,49 ч.)


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Секретари:
Айхан Етем

Юлиан Ангелов