Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Чавдар Пейчев и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители са Милена Дамянова и група народни представители, на 21 януари 2014 г., приет на първо гласуване на 5 февруари 2015 г.
Имате думата, уважаема госпожо Дамянова.
Продължаваме с чл. 11.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 11.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? (Реплика от ляво.)
Дали имате изказвания, питам?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не, те вчера напуснаха!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за чл. 11, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Член 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 12.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 12, подкрепен от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 12 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Глава втора – „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Глава втора, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава втора е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 13.
Предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители:
„В чл. 13 ал. 5 да придобие следната редакция:
„(5) Системата на училищното образование осигурява на учениците, принадлежащи към малцинства, наред със задължението им да изучават и ползват български език, задължителното изучаване на техния малцинствен език най-малко 4 часа седмично по учебния предмет „Майчин език”, в съответствие с държавния образователен стандарт, разработен по чл. 22, ал. 2, т. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложенията са оттеглени по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя предложението по т. 3.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Официалният език в системата на предучилищното и училищното образование е българският.
(2) Предучилищното и училищното образование се осъществят на български език с изключение на случаите, предвидени в този закон.
(3) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети може да се изучават на чужд език в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.
(4) В училищата, които обучават в съответствие както с държавните образователни стандарти, така и с изискванията на друга държава членка, учебните предмети може да се изучават на чужд език с изключение на учебния предмет Български език и литература.
(5) Изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и училищното образование е право и задължение на всеки български гражданин.
(6) Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон и под грижата и контрола на държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Процедура – заповядайте!
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отправям молба към Вас да поканите министър Танев на днешното заседание, тъй като обсъждаме много важен закон, който е в неговия ресор. Вчера, въпреки че не изказа мнение по много важни текстове, които обсъждахме, днес може да реши да вземе това участие, така че Ви моля да го поканите да присъства в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Поканете министъра.
Изказвания?
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с разглеждания чл. 13 от Законопроекта за предучилищното и училищното образование ние от ДПС считаме, че във вида, в който е предложен, този Законопроект прави стъпка назад във връзка с изучаването на майчиния език. Във вида, в който е представен, той предвижда изучаването на майчиния език да става в така наречената „разширена или допълнителна подготовка”, без да има нормативно гарантирани условия за неговото изучаване. Казваме и изразяваме нашето несъгласие с тази постановка в Законопроекта, защото по сега действащата нормативна уредба в задължително избираемата подготовка се изучава майчин език. Това, че в сегашния Законопроект министърът на образованието ще определя колко ще бъде броят на часовете за изучаване на майчиния език, мисля, че е връщане назад.
В Законопроекта не са предвидени държавни образователни стандарти за изучаването на майчин език. Мисля, че това е едно селективно отношение, защото има стандарти за изучаването на чужди езици, за интеркултурното образование, но по-нататък в Закона не са предвидени стандарти за изучаването на майчиния език и според нас този проблем продължава да бъде неглижиран.
Няма предвидени и ключови компетентности при изучаването на майчиния език, което по-нататък води след себе си да няма предвидено текущо наблюдение и контрол по изучаването на майчиния език. Имаме сигнали, че сега в регионалните инспекторати по образование вече почти няма останали експерти по майчин език. Това са реални проблеми, които стоят пред образователната система.
Те водят и до демотивация на учителите, които работят и преподават майчин език.
В Закона не е предвидено и в ръцете на министъра на образованието по-нататък остават освен броят на предвидените часове, така също и броят на учениците, които могат да формират група за изучаване на майчин език. Знаем, че това, което сме предложили за задължително изучаване на майчин език – четири часа седмично, убедихме се, че в Комисията, а може би и в залата няма да бъде прието, но такъв проблем има, съществуват проблеми при изучаването на майчиния език и нашият, и моят апел към всички Вас е да имаме предвид всички тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хасан.
Реплики?
Заповядайте, господин Мирчев.
Току-що ми съобщиха, че министърът е в чужбина. Ако искате, да поканим заместник-министъра.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Да, може. Ако госпожа Кастрева не е много заета?
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Хасан, доста интересно обрисувахте Вашето предложение, но ми убягна най-важното – че Вие определяте ученици, които принадлежат към малцинствени групи, задължително да изучават майчин език.
Първо, искам да знам в българския правен мир кой определя коя група е малцинствена?
БЮНЯМИН ХАСАН: Аз, аз!
СТОЯН МИРЧЕВ: Ти си „аз”, но аз питам за правния мир.
Второ, питам кой определя кой влиза в тази група? Това е напълно политически натиск. Както сме свидетели, ще има натиск в тази група да се вкарат както роми – да се самоопределят по този начин насилствено, също така и българи мохамедани. По този начин се опитваме да променим техния чисто човешки и интелектуален код.
В България има и друг тип малцинства – има китайци, доста бежанци. Как самата система ще осигури преподаватели за всички тези пребиваващи в България хора?
И да не се приеме обаче Вашето предложение, искам да Ви успокоя. След пълната автономия, която вчера се прие в чл. 3, това няма да е проблем на определени места, където има политическо влияние и желание, да се обучават по такъв език, тъй като автономията позволява училището с по-голям размах да самоопределя своите политики. Да не говорим, че в частните училища, където почти няма държавен контрол, също ще може да се извършва желаното от Вас с помощта на държавното финансиране, естествено.
Следователно Вашето желание за задължително изучаване на майчин език мисля, че неофициалните Ви коалиционни партньори от ГЕРБ са го решили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Хасан, заповядайте за дуплика.
БЮНЯМИН ХАСАН (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Мирчев, в нашето предложение говорим за изучаването на майчин език, който е гарантиран и по Конституция, и в сега предлагания Законопроект, и по досега действащата нормативна уредба. Вие разширихте проблема и отидохте в друга сфера.
Колкото до това кой определя какви са малцинствата и групите, знаете, че всеки човек може да се самоопредели, още повече ние стриктно се придържаме и към европейските норми, и към конвенциите, които българската държава е подписала, още повече знаете, че и в самия Закон има определение за майчин език.
Това, което Вие искате да внушите, мисля, че е пресилено. Ние продължаваме да твърдим, че изучаването на майчиния език в българското училище трябва да бъде нормативно гарантирано. Няма да влизам тук в подробности, но има вече и доста преподаватели, които се занимават и поставят този проблем. Направени са дори изводи, че изучаването на майчиния език в училище вместо да пречи, подпомага усвояването на официалния български книжовен език.
По-добре е да се насочим към това, а не да търсим проблематизирането и по-нататъшните конфликти по този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хасан.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Мирчев! И аз, в подкрепа на позицията на колегата Бюнямин Хасан, искам да кажа, че Вие подменяте категориите и изкривявате философията на нашето предложение по отношение на изучаването на майчин език.
На първо място, нашата позиция винаги се отнася до изучаване на майчин език. И в Комисията Ви обърнах внимание, терминът „малцинствен език” е избор на вносителите на Законопроекта, но той не е термин по същество, когато говорим за изучаване на езици. Всяка езикова компетентност, както е записано в Законопроекта, че обучението по езици води до създаване на държавен образователен стандарт за езикови компетентности, се съставя от три компонента – майчин език, официален език, чужд език. Никой няма право да изкривява единия компонент – майчин език.
На следващо място, Вие не сте коректен с тези български граждани, чийто майчин език не съвпада с официалния, а това не води към евроинтеграцията. Да отнемеш правото на един гражданин да се самоопредели като идентичност, като етническа идентичност, където основен компонент е езикът, това е по терминология – правото на идентичност е изконно човешко право на всеки гражданин, в това число и на българските граждани! В идентичността по дефиниция влизат компонентите име, език и религиозна принадлежност и не може да отнемаш това изконно право, което е част от правото на идентичност! Това си е подстъп към асимилация, имплицирана и скрита!
Не е възможно в 2015 г., когато и в съответствие с проблемите на бежанската криза, и Ангела Меркел, и в преговорите в Европейския съюз за решаване на този проблем се говори, че трябва да се спазват човешките права на тези граждани, които са изпаднали в немилост спрямо режимите в своите държави; не може да се говори в един съвременен законопроект, че нямаме право да предоставим правото на идентичност на българските граждани да изучават майчиния език. Повтарям, не може да се пледира, че това е въпрос на политическо решение или на политически избор, или, както Вие се изразявате, политическо влияние в общините! Този подход е мракобеснически!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Георгиева.
Има ли реплики?
Професор Станилов, реплика или лично обяснение ще имате?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този спор, за който става дума, го водим в Народното събрание – казвам „ние”, отнася се за всички народни представители, вече десет години откакто аз съм тук, а се е водил и преди това. Въпросът е такъв – или е задължителен, или е избираем майчиният език. Колегите от ДПС настояват той да е задължителен, позовавайки се непрекъснато на европейските правила, европейските конвенции и така нататък.
В България няма малцинства – има диаспора. Никой не отрича правото на турската диаспора в България да изучава майчиния език и това е отразено в Закона.
Що се отнася до задължителността, практиката показва, че децата на турската диаспора в България не се записват да учат майчин език, а се записват да учат примерно английски или немски, или френски и така нататък. Опитът той да стане задължителен е всъщност да се принудят да го изучават, това е ясно като две и две – четири. Това противостояние ще го има винаги и ще съществува вечно.
Въпросът е дали се нарушават човешките права, или не се нарушават. Ние смятаме, че те не се нарушават – не само ние от „Атака”, смятат го и другите политически партии в парламента, без Движението за права и свободи.
Нищо не се нарушава. Спокойно при тази рамка, която е поставена, те могат да изучават майчин език. Останалото е опит да се равнопоставят турският и българският език в българското политическо и културно пространство и да се получи това, което господин Юнал Лютфи – мой стар познат и бивш депутат от ДПС, казваше, че ние имаме двунационална държава – държава на българската и турската нация. Това го казваше от тази трибуна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Други реплики?
Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема проф. Георгиева, много уважавам Вашето мнение – явно не сте ме разбрали при първата ми реплика. Никой не иска да отнема на никого правата. Всеки има право да изучава какъвто език иска. И в сегашния Закон, и в част от предложенията по Законопроекта, който обсъждаме в залата, това е избираем предмет и който иска, може да учи съответния език, в това число и майчиния език. Всеки има това право.
Не знам дали имате определени притеснения, тъй като младите хора в част от малцинствените групи предпочитат да изучават английски, немски, френски, друг език, а не майчиния си, но това е техен личен избор. Никой не може и не трябва да отнема този личен избор.
Тук говорим, че записването „задължително” вкарва в едни рамки и дава възможност за определен политически натиск в определени райони – да се каже на един човек: „Ти принадлежиш на тази или на онази малцинствена група”, без той самият да се самоопределя по този начин, и ние да го задължим. Всеки човек трябва да има право на избор, а правото на избор е чрез свободно избираемите и задължително избираемите предмети, а не чрез задължаване в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Трета реплика има ли? Не.
Професор Георгиева, заповядайте за дуплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Станилов, позицията на ДПС по отношение на изучаването на майчиния език изобщо не опира на основания и на съображения, които да са с претенция за равнопоставяне, както се изразихте във Вашата реплика – че има риск от равнопоставяне на турски и на български език.
Както и в Комисията, ако добре си спомняте, и тук в залата за всички колеги искам да кажа, че ние много коректно използваме термина „майчин език”. Това, на първо място, изобщо, съвсем самодостатъчно снема всички рискове за тези предубедени притеснения, които се създават в обществото.
Когато правим разграничение, както и в моето изказване казах, че езиковата компетентност се опира на три стълба – майчин език, официален език, чужд език, и това е по дефиниция за лингвистична култура на гражданина, няма как да се равнопоставят майчин и официален език – това априори е невъзможно. Ние винаги коректно настояваме и използваме термина „майчин език”. Той никога не може да бъде имплантиран в официален език, защото тази държава има Конституция.
И в Комисията казах, че Вие, когато чуете нашата позиция за майчин език, се вторачвате единствено в турския език, но Движението за права и свободи е движение, което уважава човешките права на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност! И когато говорим за изучаване на майчин език, ние сме с една и съща позиция за всички езици като разновидности, които съществуват, които се явяват майчини за един или друг гражданин.
Към проф. Станилов – нашата позиция съвпада със затваряне кръга на позицията на правителството по отношение на изучаването на български език от гражданите в другите държави. Просто става въпрос за идентичен подход, а не за двойнствен стандарт. Както водим политика, и е записано в програмата на правителството за изучаване на български език от български граждани, които живеят в други държави, така трябва да имаме сходната позиция, когато говорим за майчин език на български граждани – различен майчин език от официалния.
И сега – към репликата на колегата Мирчев. Не става въпрос за никакво насилствено подхождане при изучаването на майчин език. Става въпрос, че уредбата на образователната система трябва да бъде с равен ангажимент и към изучаването на майчин език, а дали съответното дете, чийто майчин език не съвпада с официалния, ще поиска да се възползва от тази образователна услуга, разбира се, че е негово право. Ние говорим за равния достъп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Георгиева.
Други изказвания?
Народният представител Димитър Байрактаров – имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Аз искам веднага да заявя, че ние ще подкрепим текста на Комисията по чл. 13, но тъй като се използваха някои интересни думи: „режими”, „насилствено”, все пак е редно да внесем малко яснота относно текста, който предлагат от ДПС.
И за да бъде ясно, ще го зачета тук, от трибуната: „Системата на училищно образование осигурява на учениците, принадлежащи към малцинства, наред със задължението им да изучават и ползват български език, задължително изучаване на техния малцинствен език”.
Уважаеми колеги, първо, в този текст Вие вкарвате елемент на дискриминация. Няма нито едно българско училище, в което да се приемат децата по етнически признак. Нещо повече, Вие пределно ясно знаете, че и Конвенцията за защита правата на детето не допуска такова разграничаване на децата по етнически признак, както и самият Закон за дискриминация.
Всъщност това, което Вие предлагате, именно то налага дискриминация спрямо децата, а е редно да Ви обясня и да знаете, че никой не може да бъде носител на правата на децата.
Аз бих казал, че вкарвате и един друг умишлено провокативен елемент и това е елемент на малцинствен език, защото това сте записали във Вашето предложение.
Изключително коректна е редакцията на Комисията, точно отчитайки правата, а правата са, че всеки има право да избере какъв език да учи в свободно избираема форма. Именно това е правото на избор, а не да го задължаваш дали да учи испански, патагонски, турски, арменски и какъвто и да било език. Умишлено употребявам няколко езика, за да не ме обвините в някаква конкретика и така нататък.
Не знам защо отново се опитвате да се заигравате с тази тема, отново да вкарвате елементи на провокация и съм убеден, че много добре знаете, че в този текст сте вкарали и елемента на дискриминация, защото това е текстът още в първото изречение.
След като трябва да ги цитираме тези европейски документи, ще започнем именно с Конвенцията за защита правата на детето. А трябва да мине и през нашия Закон за дискриминация, който не допуска разделяне на лицата по етнически признак. Това ли искате да направим – да приемем един текст, който нарушава и българския Закон и Конвенцията за защита правата на детето? Мисля, че не е коректно и не бива да го правим.
Аз лично ще подкрепя текста на Комисията, който е изключително коректен, дава право в една свободно избираема форма всяко дете, естествено, то може да бъде насочено от неговия родител, какъв език да учи. Ако трябва да бъда точен, явно големият проблем не е майчиният език, а големият проблем е незнаенето на българския език. Това е големият проблем!
И освен всичко, изучаване на езици, които дават възможност за развитие – и е ясно, че огромната част от населението например в Родопите, ами то наистина иска да изучава италиански език, да изучава английски език, което им дава възможност да се развиват вече в Европейския съюз, спокойно да могат да прилагат основните принципи на Европейския съюз за свободно придвижване. За да можеш да се придвижиш свободно, ти трябва да имаш възможността и да комуникираш свободна. Именно затова хората изучават тези езици. Това е истината.
Между другото, мога да Ви дам и една друга интересна статистика, че в последно време много усилено се изучава китайски и индийски език, защото там има едни неограничени възможности на едни много големи пазари. Това е истината. Така, че не вкарвайте провокация. Не е редно при приемането на този Закон да тръгваме с такива провокативни изказвания, пък най-малкото да използваме термини като „режими” и така нататък именно в този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението от народния представител господин Местан и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 17, против 81, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 13, съгласно Доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието, с което и чл. 13 по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 14 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1, 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 16 и чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! За съжаление, само в рамките на два дни виждаме втори пример за подвеждане на народните представители.
Вчера бяхме свидетели при обсъждането на чл. 3, предложението на Янаки Стоилов за единната държавна политика в образованието, което беше подкрепено по принцип от Комисията, в текста на вносителите беше сведено само до достъпа до образование и с решението, взето от Народното събрание, практически бяха оттеглени отговорностите на държавата за единна образователна политика по отношение на съдържанието на учебния процес.
Сега имаме още един такъв пример – това, че вносителите не са отразили в редакцията, която ще гласуваме, предложението на Валери Жаблянов по ал. 1, в което се посочва, че държавата осигурява условията за изучаване на български език. И още веднъж подчертавам – подкрепено от Комисията. Отново имаме израз на философията, че държавата няма ангажименти и отговорности по съдържанието на образователния процес.
Още един пример – в ал. 2 не е отразено какво означава да бъде усвоен българският език и ще прочета двата текста. Нали различно звучи записаното от Вас в ал. 3: „Усвояването на българския книжовен език се свързва с изисквания към устната и към писмената реч”, и нашето предложение, което е подкрепено от Комисията – т. 2 в ал. 2 да придобие следното съдържание: „Усвояването на българския книжовен език се свързва с изисквания към придобиване на комуникативни компетентности в устното и писменото общуване”?
С това, което ни предлагате за гласуване, след като Комисията е подкрепила предложението на Валери Жаблянов, но то не е отразено в текста, още веднъж, за съжаление, давате пример за подвеждане от това, което е гласувано в Комисията, и още един пример отново за осъзнато оттегляне на държавата по отношение на съдържанието на учебния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 14, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 14.
Член 14 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 15 – предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители:
„В т. 3 на чл. 15 изразът „процеса на общуване” се заменя с израза „процеса на официално общуване”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Чл. 15 добива следната редакция:
„Чл. 15. Изучаването, усвояването и използването на българския книжовен език в системата на народната просвета се осъществява в:
1. предучилищното и училищното обучение чрез:
а) обучение по образователното направление и по учебния предмет „Български език и литература”;
б) обучение по останалите образователни направления и учебни предмети, по които обучението се осъществява на български език;
2. обучението извън учебния план, организирано за учениците, и извън учебните програми, организирано за децата в институциите от системата на народната просвета;
3. процеса на общуване в институциите от системата на народната просвета.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Този път се обръщам към Вас – да погледнете текста на предложението на Валери Жаблянов, което ще бъде подложено на гласуване, защото не е подкрепено в Комисията, но е свързано с това, че обучението по български език трябва да става не само в учебните часове, но и в извънучебните, в различни клубни форми, също така в извънучилищните центрове.
Европейската и световната практика е казала и е показала, че изучаването на един език не може да става само в учебния час, че той може да бъде усвоен пълноценно само ако се прилага обучение и в извънучилищните форми.
Затова, независимо че не е подкрепено предложението на Валери Жаблянов, аз се обръщам към Вас да видите този текст. Той ще бъде от полза да можем да направим Закона работещ и да бъде полезен за развитието на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 11, против 80, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също не е подкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 15.
Гласували 103 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 20.
Член 15 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да продължа с чл. 16, уважаеми господин Председател, правя процедура за допускане в залата на господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме предложението за допуск в залата, направено от парламентарната трибуна.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Моля, поканете господин Вълчев в залата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чл. 16 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – чл. 16 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. За децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават допълнителни условия за усвояването му с цел подпомагане на образователната интеграция при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията, редактиран от същата.
Гласуваме редакцията на чл. 16 по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 16.
Член 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чл. 17 – предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) На пребиваващите в страната деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, независимо от тяхното гражданството, се осигурява безплатно обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.
(2) На пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България, се осигурява и обучение по майчин език и култура в сътрудничество с държавите по произход при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.
(3) В детските градини и училищата, в които се обучават деца и ученици, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява при необходимост допълнително обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на книжовния български език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17, редактиран от Комисията в нейния доклад.
Гласували 108 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 16.
Член 17 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 18 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Усвояването на българския книжовен език се изразява във:
1. овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно направление Български език и литература;
2. овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка;
3. спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, при дейностите по различните образователни направления, в които обучението се осъществява на български език, както и в заниманията по интереси;
4. спазване на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование при общуването на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с децата и учениците.”
По чл. 19 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Борислав Великов и народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовноезиковите му норми при обучението по всички учебни предмети, с изключение на чужд език, майчин език и на учебните предмети, които се изучават на чужд език.”
По чл. 20 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми на българския език от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в учебните часове по учебния предмет Български език и литература.
(2) Степента на усвояване на българския книжовен език от учениците се установява и чрез националните външни оценявания.
(3) Спазването на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование се подпомага и контролира от учителите и другите педагогически специалисти.
По чл. 21 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания по чл. 18, 19, 20 и 21? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на чл. 18, 19, 20 и 21, които са редактирани от Комисията съгласно нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Членове 18, 19, 20 и 21 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в чл. 156 и чл. 187.
„Глава трета – Държавни образователни стандарти”.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Глава трета съгласно доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава трета е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
По чл. 22 има предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 22 се добавя нова ал. 4, която гласи: „Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 3 се приема със закон.”.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по буква „ж”.
Комисията не подкрепя предложението по букви „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е” и „з”:
„В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения:
а) в чл. 22, ал. 2, т. 4 да отпадне изразът „в общообразователната подготовка”;
б) в чл. 22, ал. 2, т. 5 да отпадне;
в) създава се нова точка 10 по вносител:
„т. 10. държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети и оценяването на резултатите от тях;”
г) В чл. 22, ал. 2, т. 17 по вносител след думата „труда” точката се заменя със запетая и се добавя изразът „който не включва изискване за минимален брой деца/ученици в група/паралелка”;
д) В чл. 22, ал. 2 точки 6, 7, 8 и 9 се преномерират съответно на 5, 6, 7 и 8, предложената нова точка 10 се променя на 9;
е) В чл. 22, се създава нова ал. 4:
„(4) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 10 се приема с наредба на Министерския съвет.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 3, 4, 5, и 6.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1, ал. 3, т. 1 – 9, т.11–14, т.16, т.18 – 20 и по ал. 5, 6 и 7.
Предложението е оттеглено по ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 3, т. 10, 15 и 17 и по ал. 4.
„10. Обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;
15. защита на здравето на децата и учениците и за физическото и социалното им развитие;
17. материални изисквания за разкриване на детски градини и училища;”.
„(4) Държавните образователни изисквания по ал. 2, т, 1, 6, 12 и 17 се приемат с решение на Народното събрание и са неотделима част от този закон.”
Предложение на народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Корекция по предложението на господин Местан – не съм прочела неподкрепената точка „з”:
„з) В чл. 22, ал. 4, 5, 6, 7 и 8 по вносител се преномерират съответно на ал. 5, 6, 7, 8 и 9.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22:
„Чл. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.
(2) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:
1. предучилищното образование;
2. усвояването на българския книжовен език;
3. учебния план;
4. общообразователната подготовка;
5. профилираната подготовка;
6. придобиването на квалификация по професия;
7. приобщаващото образование;
8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
10. информацията и документите;
11. институциите;
12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
15. управлението на качеството в институциите;
16. инспектирането на детските градини и училищата;
17. финансирането на институциите;
18. нормирането и заплащането на труда;
19. организацията на дейностите в училищното образование.
(3) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 3, 4 и 13 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
(4) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1, 2, 5, 9, 10, 11, 14, 15 и 16 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
(5) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 6 се разработва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(6) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 6 и 8 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.
(7) Държавнитe образователни стандарти по ал. 2, т. 7 и 17 се приемат с наредби на Министерския съвет.
(8) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 12 се приема с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България.
(9) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 18 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
(10) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 19 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Народният представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме текст, който беше изключително дискусионен в Комисията. Показателен е и големият брой предложения, които са направени от народните представители от различните парламентарни групи. Това е така, защото с държавните образователни стандарти се уреждат трайни обществени отношения. Такъв е замисълът и на вносителите на Законопроекта, но това в случая, по предложението, което е направено за гласуване днес, ще се случва не от Народното събрание, а от изпълнителната власт. По този начин всяка една следваща изпълнителна власт би могла да направи промени, които могат в определена ситуация да бъдат различни в духа на Закона.
По замисъла на вносителя целият учебен процес се определя от стандартите – какво ще се учи, по какво разпределение, какви ще са отношенията между участниците в образователния процес и още много други важни въпроси, които бяха коментирани при представянето на текста. Трябва да кажа, че ние до ден-днешен не знаем какви ще са тези стандарти. Многократно сме задавали въпрос към министъра на образованието и науката. Той ни е отговарял, че стандартите се подготвят. Последният отговор беше, че ще са готови до началото на лятото. Отмина началото на лятото. Мисля, че и лятото отмина. Все още няма яснота какво е направено по държавните образователни стандарти.
Това означава, че днес, когато се гласува текста в чл. 22 за държавните образователни стандарти, Вие, уважаеми колеги, се отказвате от правата си на законодател. Ще гласувате нещо, което по същество знаем само какви ще са, но не знаем какво е съдържанието на тези стандарти. Опасността да се гласува за един сляп по същество Закон е много голяма.
Законът може да бъде приет единствено при ясни и приети от Народното събрание стандарти. Изключителна важност имат стандартите за усвояването на българския език, за учебния план, финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда. Затова ние сме предложили тези стандарти да бъдат приети не от Министерския съвет, не от Министерството на образованието и науката, а именно от Народното събрание. Ако Народното събрание не се произнася по тези изключително важни стандарти, защо три мандата се занимаваме с този Законопроект, ако я няма волята на народните представители?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Георгиева!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашата позиция по отношение на чл. 22 е във връзка с отпадането на думите „учебното съдържание” от т. 4 на ал. 2. Имахме оживени дискусии в Комисията. Мисля, че е полезно пленарната зала да вземе отношение по този чувствителен текст.
Този нов Законопроект за предучилищното и училищното образование има основна цел да подобри качеството на средното образование. Споделяме болката от това, че всички изследвания, всички международни експертизи ни подчертават много неприятно, че българските ученици, българското училище снижава позициите си по грамотност на учениците, грамотност по отделни предмети и в общ план – функционална грамотност. Всичко това се отнася до качеството на образованието.
В крайна сметка, в редакцията на т. 4 от ал. 2 на чл. 22 вносителите се отказаха в угода на експертизата на Министерството на образованието и науката, отварям една скоба – немаловажна, че при гледането на второ четене в пленарната зала на този важен Закон, на този Закон, който има статут да отбележи реформа в ключов сектор на обществено-икономическото развитие на държавата, в пленарната зала няма представител на политическия кабинет на Министерството на образованието и науката. Това е формален момент, но той е много показателен за съображенията.
Отказът на вносителите в удобство на експертите на Министерството на образованието и науката да отпадне изразът „учебно съдържание” подсказва, че се върви към отстъп в претенцията на Законопроекта да подобри качеството на образованието в българското училище. Защото този текст отключва големия проблем и голямата тревога на гражданите, на родители, на обществото за проблема с учебниците и с качеството на учебното съдържание, което трябва да намери златното сечение – хем да не тежат раниците на учениците, хем да не се претрупват те с излишно съдържание, с излишен обем знания, които да бъдат непосилни за усвояване, хем тези знания, ако трябва да ги премерим, да създават полезна компетентност на ученика, функционална компетентност, а не да бъдат самоцелна информираност за самочувствието на един или друг авторски колектив, за самочувствието на един или друг учител.
И тук мисля, че е ключова позиция в Законопроекта, моля колегите народни представители да премислят всичките политически позиции – и в минало Народно събрание, дебатът в обществото, в медиите, тревогата на родители, на учители, на обществото за качеството на знанията, които придобива ученикът, когато завърши средно образование. Е, като няма стандарт за учебното съдържание, не е ли обтекаема тази територия, не правим ли удобство на бизнеса с учебниците, питам аз? Не е ли едно много елегантно, прикрито, услужливо затваряне на очи пред интересите на издателства, на издатели, пред бизнес плана, а не пред политиката на Министерството на образованието и науката – да създаде едно добро образование за своите ученици?
Как така няма да има стандарт за учебното съдържание? Тогава този дебат и тази уж тревога колко да бъдат учебниците – един или два, пет или осем – извинете, но това е проформа дебат, това е проформа тревога, това просто е ей така от кумова срама. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато няма учебно съдържание, регламентирано със стандарт, тогава всеки автор и всяко издателство ще преценява по своему, но не и в интерес на качеството на образованието на българския ученик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Георгиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Преди да преминем към гласуване, позволете ми да Ви информирам, уважаеми колеги народни представители, че цялото политическо ръководство, както казахте, проф. Георгиева, е на заседание на регионалните инспекторати по образование във връзка с началото на учебната година, извън София. (Шум и реплики.)
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 37, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители, което не е подкрепено по точки „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е” и „з” – гласуваме неподкрепена част от предложение на народния представител Лютви Местан.
Гласували 99 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в частта, която не е подкрепена от Комисията, а именно по ал. 3, т. 10, 15, 17, както и ал. 4. Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народния представител Валери Жаблянов.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 22, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 78, против 15, въздържали се 7.
Член 22 по доклада на Комисията е приет.
Процедура – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Използвам възможността и правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите по този Закон. (Реплики.)
Сами виждате, че няма нито представител на политическия кабинет от Министерството на образованието и науката, който да защити внесения Законопроект. (Силен шум и реплики от дясно.)
След като има толкова важно съвещание във връзка с започване на учебната година, то можем да прекратим дебатите, да преминем към следващата точка и когато има възможност, въпреки че сме парламентарна република и в тази зала изпълнителната власт трябва да присъства и да защити внесения Закон, тогава да продължим с разглеждане на Закона. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие искате да гласуваме прекратяване на разискванията? (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
В залата е главният секретар, но въпреки това подлагам на гласуване... (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Обратно становище имате ли?
Народният представител Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За пореден път изключително несериозна работа на колегите от лявата страна на залата.
Уважаеми колега, Законопроектът е внесен от народни представители, Вие дори и това не знаете. Освен това има представител на Министерство на образованието – главният секретар, който не е от вчера и който е много важен за процесите и проблемите, които се разглеждат, особено за това, което Вие настоявате – финансирането. Моля Ви не бъдете компетентни. Обратно предложение – да не се гласува. (Силен шум и реплики. Смях. Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Красимир Янков за прекратяване на разискванията по Законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 76, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 23 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1, 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 22, ал. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 23:
„Чл. 23. (1) Държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 1, т. 4-6 и Националната квалификационна рамка се синхронизират в частта й за предучилищното и училищното образование.
(2) Националната квалификационна рамка се разработва въз основа на Европейската квалификационна рамка, приема се от Министерския съвет и съдържа компетентностите като резултат от ученето по нива в съответствие с етапите и степените на образование.
(3) Националната квалификационна рамка има за цел да подпомогне мобилността на гражданите, като осигури условия за прозрачност на придобитото образование и квалификациите и да улесни признаването на резултатите от формалното образование, от неформалното обучение и от информалното учене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя и редактиран от Комисията чл. 23 по доклада на Комисията.
Гласуваме чл. 23 по доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Член 23 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По „Глава четвърта Институции в системата на предучилищното и училищното образование” има предложение от народния представител Милен Михов и група.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
Наименованието на Глава четвърта се изменя така: „Глава четвърта – Институции в системата на предучилищното обучение и възпитание и в училищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, което е подкрепено от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
Глава четвърта ще се казва както предлага вносителят.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел І – Определение и статут”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания по Раздел І? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел І, което наименование се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Раздел І е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Милен Михов и група.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Предложението е оттеглено.
По чл. 24 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група, което Комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Милен Михов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 24, ал. 1 думите „системата на предучилищното и училищното образование” се заменят със „системата на българската просвета”.
Алинея 2 да придобие следната редакция:
„(2) При условията и по реда на този Закон и по преценка на финансиращия орган в детската градини, в които няма разкрити яслени групи, може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализиране и обучение и деца на двегодишна възраст.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група, което Комисията не подкрепя:
„В чл. 24 се правят следните промени:
1. Алинея 1 придобива следното съдържание:
„(1) Детската градина е институция в системата на народната просвета, в която се отглеждат, възпитават и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в І клас и се осигуряват условия за постигане на училищната им готовност в съответствие с държавните образователните изисквания за предучилищната подготовка.”
2. Създава се нова ал. 2:
„ (2) По своето предназначеше детските градини са:
1. обединени детски заведения;
2. целодневни детски градини;
3. детски градини за деца със специални потребности; "
3. Алинеи 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4, като накрая на разпоредбите се добавя изразът „само в населените места, в които няма самостоятелни детски ясли и по преценка на финансиращия орган”.
4. Алинея 4 става ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за здравето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) При условията и по реда на този закон в детската градина може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца на двегодишна възраст.
(3) В детската градина може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст.
(4) Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат, възпитават, социализират и обучават по стандарти за ранно детско развитие, приети с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 20, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 24 така, както ни се предлага в редактирания от Комисията текст по нейния доклад.
Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13.
Член 24 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 25 има предложение от народния представител Милен Михов и група.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група, което Комисията не подкрепя:
В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
„Чл. 25. (2) Училището може да извършва и задължителното...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Алинея 1 първо.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно обучение и възпитание на децата при условията и по реда на държавните образователни изисквания за предучилищна подготовка на държавните образователни изисквания за физическата среда на детските градини, училищата и извънучилищните центрове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. В определените в този закон случаи училището осигурява и условия за придобиване на професионална квалификация.
(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно образование на децата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е редактиран от Комисията за чл. 25.
Гласуваме чл. 25 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11.
Член 25 по доклада на Комисията е приет.
Часът е 10,31. Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме с предвидения за днес:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, съобщения за новопостъпили питания за периода 1 – 3 септември 2015 г:
- от народния представител Светослав Белемезов към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно Стратегия за нормализиране цените на горивата и тяхното отражение върху българската икономика, следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември;
- от народния представител Мартин Димитров и Петър Славов към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, относно политиката на Министерски съвет за либерализиране на режима на дейност на данъчните складове, в това число сключване на междуправителствени спогодби по Директива 2008/118/ЕО, следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2015 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на три въпроса от народния представител Чавдар Георгиев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Иван Станков;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Милен Михов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Петър Петров;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Христиан Митев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Кадиев.
Сега можем да пристъпим и към парламентарния контрол.
Първият въпрос е към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Той ще отговори на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно икономически фактори, отговорни за недостатъчната конкуренция и оставащите високи цени на горивата при ниски котировки на барел петрол и отслабващ долар.
Заповядайте, господин Славов, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер! Този въпрос се явява донякъде продължение на темата, която ние още тогава – през месец март, поставихме пред Вас и я коментирахме. За съжаление, установяваме, че развитието по нея не е добро и цените на горивата продължават да са високи, независимо че имаме изключително ниски нива и на барел петрол на световните пазари, и поевтиняващ долар. Това, че продължаваме да Ви занимаваме, надявам се, че не ни се сърдите – на мен, на колегата Мартин Димитров и на Реформаторския блок, защото нашето убеждение е, че очевидно на пазара, и тук, мисля, че Вие се съгласихте, че има проблем, и вместо да търсим проблема и да вършим работата на институции, които очевидно не си я вършат, предлагаме да помислим заедно как да накараме конкуренцията да заработи и да свали цените. Защото наистина този проблем според нас се лекува с повече конкуренция, а тя според нас не работи. Тук мисля, че и Вие изразихте сходно мнение малко по-рано през седмицата.
Самият въпрос е следният:
Темата за високите цени на горивата в България продължава да вълнува много хора. Дизелът е сред най-скъпите в Европейския съюз при разлика от над 30 стотинки на литър в цената преди облагане с акциз и ДДС на дизела в България и например Австрия или Белгия. Само в началото на седмицата, между другото, бяхме с втория най-скъп дизел в Европейския съюз въобще.
Скъпият долар обикновено е главната причина за скока на цените на течните горива у нас, дори когато петролът остава стабилен. В момента обаче курсът на долара пада, цените на барел суров петрол са на няколкогодишния си минимум от около 40 долара, а цените на горивата по българските бензиностанции остават почти без промяна около 2,3 2,35 лв. за литър бензин и дизел. Между другото тук много ясно личи проблемът на пазара, защото при сходна икономическа ситуация в началото на годината имахме цени под 2 лв., сега тя е почти идентична, а цените продължават да стоят около 2,20 лв., което очевидно си противоречи и е алогично при един работещ пазар, разбира се.
В предишно Ваше изказване – визирам от месец март отговора, посочихте, че „Лукойл”, който държи около 60% дял на пазара, разполагащ с ниско технологично ниво на оборудването, извършва мащабна реконструкция и модернизация, която се очаква да влезе в действие около месец май и това да даде ефект на базата на по-високото КПД и по-високата продуктивност, която рафинерията ще постига. Но виждаме, че цените също не се промениха.
Питаме Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател, какви са причините цените на горивата в България да остават непроменени и високи, дори при понижаващи се курс на долара и цени на барел петрол и какви мерки ще предприемете за създаване наистина на реална конкуренция на пазара, която да свали цените? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа Димитров и Славов! Част от този разговор проведохме в сряда и на голяма част от въпросите, които задавате сега, имах възможност да предоставя коментари и отговор в сряда.
В желанието да не се повтарям все пак ще отбележа нещо. Мерките и усилията на държавата за гарантиране на функциониращ пазар на горивата и те са на истинска пазарна цена, което би означавало крайната пазарна цена, включително и цената преди облагане да бъде сравнима с другите държави членки, особено намирайки се в общ пазар, та тези усилия на държавата в никакъв случай не бива да бъдат кампанийни – при обществено недоволство или когато някой от нас забележи разликата, която коментирахте преди малко, те трябва да бъдат перманентни.
Съжалявам, че ще използвам военна терминология, но усилията трябва да бъдат на всички фронтове. Коментирахме с Вас усилията, които структурите на Министерството на икономиката полагат, за да се гарантира на потребителя, че когато купува горива, те са с качеството и количеството, за които той плаща. Няма нужда да приповтаряме това.
Заедно с Вас коментирахме всичко направено до момента – сезирането на Комисията за защита на конкуренцията и необходимостта, за да имаме по-силна и работеща комисия, тя да има правото да ползва в това число и данъчна информация за целите на проверката. Когато проверката примерно обхваща относително малък обем дружества, които държат много голяма част от пазара, тук точната информация на ниво дружество е изключително важна.
В аванс апелирам за Вашата подкрепа за промяна на текстовете на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за да се дадат подобни правомощия на Комисията за защита на конкуренцията.
Всички останали мерки обаче, включително свързани с това да има повече механизми не само за функциониращ пазар, а и за либерализация на вноса, защото ако има някакъв дефект на пазара и той би се регулирал с вноса, са добре дошли. Да, има разделение на властите, но няма никаква забрана от гледна точка на обмяна на добри идеи.
Бих искал тук да допълня още няколко пакета мерки, които са изцяло в правомощията на правителството.
Време е да мислим за система за ранно оповестяване. Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” имат достатъчно информация и ако тя постоянно и адекватно бъде анализирана, ще обърна внимание само на един параметър – разликата между внесено и произведено гориво спрямо продадено, като се изчистят времевите флуктуации, подобен анализ би ни казал много. Той би казал много не само за това, което излиза от джоба на българския потребител и на фирмите, но и за това, което евентуално не влиза в държавния бюджет. Да не забравяме, че горивата освен въздействие върху това, което плаща потребителят, имат и друго въздействие – от това, което влиза в държавния бюджет.
Ще отворя една скоба. България като държава от гледна точка на ценообразуването е решила да не товари потребителя. Тя е избрала относително ниска ставка на акциз и относително ниска ставка на данък добавена стойност. Това обаче не личи в крайна сметка при финалните цени на горивата. За съжаление, не личи. Затова е още по-чувствителна информацията какво влиза в държавния бюджет.
Още един изключително важен нюанс: какво излиза. Да не забравяме, че разходите за горива са значително перо в държавния и общинските бюджети. Затова колегите от Министерството на финансите са започнали много детайлен анализ не само за горивната база, която се използва за отопление във всякакъв тип учреждения в страната – образователни, публични, за сметка на държавния и на общинските бюджети, но и за разликата в цените. Първоначалният анализ показа, че има една значителна, но трудно обяснима разлика, без значение дали горивата са доставени през Закона за обществените поръчки, през Българската стокова борба, дали са централизирани или са по индивидуална процедура. Тези разлики трябва освен да бъдат обяснени, но и да бъдат приложени оперативни и законодателни мерки, за да не се стига до подобни девиации. Повярвайте, има случаи, където на едрова доставка разходи за отопление цената е сравнима с тази на бензиностанциите, което е абсолютно недопустимо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Дончев.
Оставих Ви малко повече да говорите, тъй като действително темата е важна.
Господин Димитров, реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Казахте, че са необходими вече конкретни идеи. Ще Ви предоставя конкретна, според мен много добра идея: трябва ни облекчаване на вноса и повече конкуренция.
Директива 118/2008 позволява междуправителствени споразумения за ползване на данъчни бази в други страни от Европейския съюз. Спешно имаме нужда от такива споразумения между България и Гърция и България и Румъния в началото. Това ще позволи да се ползват данъчни складове за чистото складиране в Румъния и Гърция и забележете, за необходимите запаси в Румъния и Гърция, което веднага ще увеличи конкуренцията и вноса.
Господин Дончев, твърде дълго време се занимаваме да видим къде точно е изкривена конкуренцията в България. Нека този анализ си продължава, но нека създадем повече конкуренция и преминем към етап решения, пък новото КЗК да си анализира какви са промените и ги санкционира.
Ако се постигнат две подобни междуправителствени споразумения с Гърция и с Румъния, това ще позволи да има повече внос, повече конкуренция и цените да бъдат намалени буквално през следващите дни.
Между другото, по отношение на запасите подозирам, че България е единствената страна в Европейския съюз, която не е предприела такива мерки: запасите от горива да бъдат държани в други страни – членки на Европейския съюз. Подозирам, господин Дончев, че сме единствените, които не сме направили това, само ние, само България!
Следователно ако започнем с междуправителствени споразумения с Гърция и Румъния по отношение на данъчните складове – това ми се струва най-приоритетно, а след това и с всички останали страни – членки на Европейския съюз, мисля, че ще увеличим конкуренцията и това ще бъде основа цените на горивата в България да спаднат до средните (без данъците) в Европейския съюз, което за дизела означава 22 стотинки надолу.
Господин Дончев, това ще има важно отношение и към растежа на продукта в България, което с Вас сме говорили много пъти.
Неслучайно всички тези въпроси са към Вас, господин Дончев, защото вярваме, че заедно можем да свършим тази работа.
Сега Ви призовавам Вие да бъдете инициаторът на тези междуправителствени споразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Дончев, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, аз вече изразих подкрепа за това. Ще бъда благодарен, ако освен във формат идея представите и някакъв конкретен текст, или нещо малко повече. В крайна сметка, с апарата, който притежава държавата, дори да няма подготвен конкретен текст или идея с повече детайли, това може да бъде свършено.
Впрочем, при опитите да се въведе ред на пазара, а това означава функциониращ пазар, не бива да отхвърляме нито една идея, включително екзотични такива.
Направихме сравнително проучване как са уредени пазарите на всички останали държави членки. Беше ми любопитно дали някоя държава членка е решила да въведе особен регулаторен режим и специален орган по отношение на ценообразуването на горивата. Истината е, че няма държава членка, която да си е позволила да се намесва пряко в ценообразуването. Всички държави членки това, което се опитват да гарантират и видимо от цените в повечето случаи успяват, е функциониращ пазар. Усилията ни трябва да бъдат в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Благодарим Ви, господин Дончев, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще представя
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на „БСП лява България”
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! През последните дни ставаме свидетели на развитието на едно от най-сериозните изпитания и предизвикателства за България и за Европа като цяло – бежанците от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка.
Ситуация, която има две страни. От една страна, човешката драма на стотици хиляди, напускащи родните си места и поемащи риска на придвижването по протежение на стотици километри. И от друга страна, изпитанието за европейските страни, предизвикано от влизането на тяхна територия на хиляди хора, допълнително натоварващи социалните системи и носещи всички рискове за сигурността, дефинирани в различните конвенции и стратегии.
Ситуацията в редица европейски държави много наподобява на тази в България от първата половина на 2013 г.:
- неподготвеност и отсъствие на адекватна реакция;
- липса на екипи за посрещане и обработване на бежанците;
- тромави процедури за регистрация и проверка на документи;
- липса на подготвени места, предоставящи убежище;
- некоординираност между различните европейски служби и институции;
- отсъствие на единна и цялостна стратегия на европейските държави, независимо дали става дума за страни членки, или не на Европейския съюз.
Това, което днес се случва, е само предвестник на онова, което ни очаква през следващите месеци и години. Нека да бъдем наясно – решенията, каквито и да са те, са решения днес, но повече от това – решения за бъдещето. На изпитание са поставени основополагащи европейски принципи, гранични режими и европейски споразумения, които доскоро изглеждаха непоклатими.
Разбира се, и в днешния проблем за бежанците трябва да очертаем двете тенденции, които са продукт на различни по своя характер причини. Първо, икономическа миграция и масово преселение на хора, търсещи просто повече шансове и по-добър живот. И второ, отчаяното бягство на хора, спасяващи своя живот и стремящи се към своето оцеляване, прогонени от варварските действия на фанатици и на паравоенни формирования.
Тези тенденции, в основата на които стоят различни причини, изискват и различни решения. Ако в единия случай икономическите и образователните програми, инвестициите и програмите за заетост може да са някакво решение, то в другия случай е необходим друг, радикално различен подход, преодоляващ последиците от разрушената държавност.
Трябва да признаем, днес България изглежда много по подготвена и с капацитет да се справя с предизвикателството на бежанския наплив. Това обаче в много малка степен се дължи на днешното ни управление. Не отричам усилията, но днес правителството в много по-голяма степен консумира резултати, заложени преди, отколкото да очертава перспектива и единен подход. Правителството действа ситуативно и не предлага системност и позиции, отчитащи случващото се в Европа.
Това, че днес не сме обект на такъв наплив на бежанци и натиск, какъвто наблюдаваме в съседни нам държави, не е нито за успокоение, нито за извинение. До какво решение ще стигнат „големите” е изключително важно, но ние не можем да бъдем пасивни наблюдатели, нямаме право. Проблемът е при нас и ние трябва да бъдем част от решението. Границите ни са под натиск. И при нас действат мрежи и канали за преминаване. Стотици чужденци се озовават без документи в центъра на столицата. Българи се оказват замесени в престъпен международен трафик на хора, при това с десетки загинали, в трафик, нанасящ тежък удар върху репутацията на страната ни.
Грози ни връщането на няколко хиляди бежанци, получили първа регистрация у нас. Социалните системи са допълнително натоварени. А мога да си представя реакцията на хората в населените места, където предстои откриването на нови центрове за настаняване на бежанци.
Какво днес ни предлагат държавните институции? Нищо или почти нищо, ако все пак включим рутинните действия. Президентът мълчи. Ръководството на Народното събрание не реагира на предложението на БСП за извънредно заседание през месец август. Правителството е затънало в предизборни мероприятия. Ресорният вицепремиер Меглена Кунева отделя повече внимание на вътрешнокоалиционните си взаимоотношения в Реформаторския блок, отколкото на преките си служебни задължения да инициира и дефинира позиции по общи за Европа проблеми.
Силно сме обезпокоени от липсата на ясна и изпреварваща събитията правителствена позиция. Затова Парламентарната група на „БСП лява България” отново настоява:
Първо, премиерът лично да поеме координацията на всички въпроси, свързани с бежанците във вътрешно- и във външнополитически план.
Второ, правителството да представи ясно становище по всички въпроси – предмет на обсъждане на различни нива и в различни държави: Дъблинското споразумение, задължителните квоти, възстановяването на граничния контрол, приемането и интегрирането на икономическите емигранти и на бежанците.
Трето, да се предприемат много по-решителни мерки за противодействие и пресичане на нелегалния трафик на хора през страната ни.
И четвърто, но не последно по важност, президентът да свика Консултативния съвет за национална сигурност, включително и като израз на необходимостта от единна българска позиция.
Изправени сме на прага на криза и на исторически решения и снишаването не е позиция.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Преминаваме към въпросите към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Красимир Богданов – относно лошото материално-техническо обезпечаване на служителите на Министерството на вътрешните работи в област Враца.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! В качеството ми на народен представител от Шести Врачански изборен район бях потърсен за среща от представители на синдикатите в сектор „Сигурност” от районните управления на Полицията във Враца, Мездра и Козлодуй. Сред дискутираните проблеми, поставени от служителите на МВР, се откроиха проблемите с нормативната база, пенсионната реформа, лошото техническо обезпечаване и оборудване на районните полицейски управления, липсата на достатъчно автомобили и гориво за тях, недостатъчното средства за униформи, обувки и средства за защита на патрулиращите полицаи.
Не съм привърженик на тиражираните чрез медиите и преекспонирани теми за превишени полицейски правомощия, за безкрайните претенции на служителите на МВР по отношение на пенсионната реформа и така нататък. Очевидно е, че чрез този начин на въздействие не се обръща внимание на положението, в което се намира обикновеният български полицай. Проблемите в МВР безспорно са много и невинаги се действа по най-правилния начин.
Проблемите, за които в момента говоря, си остават и не намират решение в последните години. Техническото обезпечаване е под всякаква критика. Не е нормално месечният лимит на гориво да покрива разхода едва за няколко дни. Това особено важи за районните инспектори в по-отдалечените села, които трябва да бъдат на място при хората, а разчетите за гориво не са съобразени с отдалечеността на населеното място.
В окаяно състояние е положението с облеклото и оборудването на полицаите, особено на патрулиращите, които ежедневно са на улицата, а нуждата от качествена зимна и лятна униформа, съответно кубинки, е очевидна. Често те са принудени сами да си закупуват нови такива. Да не говорим, че за цяла Врачанска област Областната дирекция разполага само с две бронежилетки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Представете си при действия по сигнал, свързан със стрелба, на каква защита и екипировка могат да разчитат те!
В окаяно състояние са компютърните системи, принтерите, скенерите, които не са подменяни с години. Сериозен проблем е и съкращаването на оперативните дежурни, което снижава възможността за бързо и точно насочване на екипите, особено в малките населени места.
Тъй като проблемите наистина са много, уважаема госпожо Бъчварова, моят въпрос към Вас е: какви действия ще предприеме повереното Ви министерство по отношение на подобряване на материалната база, техническото оборудване и оперативната готовност на служителите на МВР в област Враца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Богданов, изцяло споделям Вашата загриженост за състоянието на материално техническото обезпечаване в МВР, специално на някои от областните дирекции. Това е моя основна грижа и притеснение, но искам да напомня, без това да звучи като оправдание, че в рамките на бюджета за 2015 г., 14 млн. лв. са определени за капиталови разходи – четири пъти по-малко, отколкото са били заявените 56 млн. лв., на базата на оценката на потребностите.
Това е изключително нисък бюджет, с който ние можем да се справяме и да се опитваме към момента да действаме по логиката на най-неотложните потребности. За съжаление, не успяваме дори и там.
Имах възможност точно преди една седмица да посетя областните дирекции във Враца, Монтана и Видин, да се запозная със ситуацията, да чуя колегите ми. Те споделят същите проблеми. Имаме ги предвид и следвайки процедурите, които са записани в МВР, на базата на заявките, които се дават, ще се опитаме, надявам се, при един по-благоприятен бюджет за следващата година, да направим програма, с която да започнем решаването на тези проблеми.
Същността и може би коренът на голяма част от тях са свързани с натрупването в годините на нерешени базисни въпроси, които могат да осигурят по-доброто решаване сега във всяко едно отношение – във връзка с оборудване, автопарка, с техническото осигуряване.
Като илюстрация на това, че действаме в един всеки конкретен случай и там, където има възможност, е разработеният проект за Районното управление в Козлодуй. Надявам се скоро във Врачанската дирекция да имат възможност да обявят обществената поръчка и да започнем да работим по нея.
Ще Ви предоставя списък с техника, който специално във Враца е предоставен в годините от 2011 г., за да видите, че дори и с малко усилия, лека-полека подменяме тази техника. Разбира се, нямам никакви колебания, пък не бих искала и Вас да Ви подвеждам, не е добро състоянието. Опитваме се да намерим един нов, друг модел, по който да успяваме да осигуряваме и тази техника. Това е обща грижа и се надявам законодателите да помогнат в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
За реплика, господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, моят въпрос беше провокиран не толкова от целта да направя някаква констатация или да заявя публично каква е ситуацията в момента, а по-скоро да Ви призова да обърнете внимание по отношение на бюджетните процедури, като за следващата година се потърсят такива възможности.
Хубавото е това, че посетихте, видяхте на място и Вашата оценка за състоянието на служителите и на районните управления на МВР в област Враца съвпада с моята. Затова очакваме от Вас наистина едни точни и правилни разчети, които да бъдат внесени за следващият бюджет за МВР. Разбира се, да разчитате на нашата подкрепа, тай като е изключително наложително и нужно това нещо да се случи – проблемите, натрупани през толкова много години, да започнат да се решават наистина по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, госпожо Бъчварова? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Светослав Белемезов относно закриване на групите „Спасителна дейност” в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Заповядайте, господин Белемезов, за изложение на въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, от средата на месец април 2015 г. Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението” обяви позицията си за предстоящото закриване на групите „Спасителна дейност” в редица областни дирекции със създаването на осем спасителни отряда. Заявените намерения повишават риска пред служителите при изпълняване на служебните им задължения.
Специалистите с дългогодишен стаж по бедствия и аварии се насочват в неспецифичната за тях дейност „пожарогасене”, а пожарникарите ще бъдат поставени да действат в условията при повишена опасност като реагират при аварии в опасни среди без използването на специализираната техника или като бъдат принудени да я използват без необходимата квалификация.
Ключов момент при този тип дейности е перфектният синхрон между членовете на екипите и високата експертиза, поддържана вътре в тях, изграждани в продължение на много години.
Част от тесните специализации на членовете са: радиационна защита, химическа и биологическа защита, действия при инциденти с неизвестни вещества и материал, височинно спасяване в градска среда, действия при земетресения или терористични актове, спасяване в бързо течащи води и при наводнения, водолазна дейност и много други.
С ликвидирането на групите ние ще постигнем обратен ефект относно възможността и задължението на държавата да осигурява сигурността и защитата на населението при извънредни и бедствени ситуации.
В подкрепа на моите думи ще споделя още, че със закриването на група „Спасителни дейности” – Кърджали, се закрива и единственият водолазен екип в района. Без адекватна и бърза намеса ще останат едни от най-големите и опасни язовири – „Кърджали”, „Студен кладенец”, „Ивайловград” и река Арда.
Във връзка с гореизложеното бих желал да Ви задам следния въпрос: има ли конкретен анализ на Министерството на вътрешните работи за необходимостта от закриването на групите „Спасителна дейност” при Главната дирекция и какви според Вас ще бъдат краткосрочните и дългосрочните ефекти от този акт? Визирам: оптимизация, способност за осигуряване на защита на населението при извънредни и бедствени ситуации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, мярката „Повишаване способността на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е част от Програмата на правителството, записана е там и тя цели създаване на отряди за реагиране при бедствия на основата на шестте района за планиране.
Изпълнението на тази мярка е заложено в управленските планове на Министерството на вътрешните работи, на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
През 2015 г. проведохме в съответствие щатната численост на служителите в Министерството с регламентираното в Правилника ни. В тази връзка щатният състав на Пожарната беше намален с 292 бройки.
Искам да уточня, че направената структурна реформа не означава закриване на дейности или структури. С тази реформа се повишава ефективността на реакция на екипите при Главна дирекция „Пожарна безопасност”, а със Закона за защита при бедствия са определени територии от особена важност, каквито са градовете София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас. В тях са създадени сектори „Специализирани оперативни дейности” с визия за осъществяване защита на населението при извънредни и бедствени ситуации чрез териториалните й звена. Освен в изброените градове сектори са създадени и във Велико Търново, Монтана и Благоевград.
При преструктурирането се запазва човешкият ресурс и цялата специализирана техника, включително и за първоначална реакция при пожари и бедствия в 20-те регионални дирекции, в които не се предвижда създаването на сектори „Специализирани оперативни дейности”. За целта е увеличен щатът по направление на пожарогасителна и спасителна дейност към районните служби в тези областни градове.
Бих искала да подчертая, че отделяме внимание за повишаване първоначалната подготовка на служителите и тяхната квалификация. Обучението на новоназначаваните служители е организирано за получаване на комплексна подготовка като пожарникари и спасители в Академията на МВР по единна програма в рамките на 25 седмици. Такова обучение са преминали 495 служители, общо 1570 служители на дирекцията притежават необходимата подготовка както за пожарникари, така и за спасители.
Личното ми мнение е, че това е посока, в която трябва да развиваме уменията на цялостния състав в МВР, в смисъл не просто пожарогасителна и спасителна дейност, а придобиване на умения да се изпълняват и други функции. Щатът на новосъздадените сектори осигурява минимум седем служители на смяна, като шест от секторите имат допълнителен щат от четирима служители за водолазна дейност.
За сравнение – служителите от бившите групи „Спасителна дейност” поддържаха дежурство предимно с трима спасители, сега са четирима.
Броят на държавните служители, работещи на смени в регионалните служби на Пожарната ще бъде минимум трима служители в екип с изключение на пожарните участъци.
Служителите от бившите групи „Спасителна дейност” към регионалните дирекции, извършващи дейности по неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита, ще продължават да изпълняват посочените дейности в съответните дирекции.
По отношение на водолазната дейност е предвиден допълнителен щат от по четирима служители – командир на екип, водолаз и трима спасители. Предвидено е разпределението на водолазите да е три екипа в Южна България и три екипа в Северна България, именно в градовете София, Пловдив, Бургас, Монтана, Велико Търново и Варна. Трябва да се има предвид, че водолазите работят с екип от минимум трима в най-леките случаи. Новосъздадените сектори са оборудвани с допълнителна техника за тежка намеса, като специализирана техника за химическа защита, кранове и специализирана бронирана техника, хидромоторни помпи и съоръжения за оперативна защита при наводнения, а също така багери, булдозери и челни товарачи.
В заключение искам да Ви уверя, че реформата, която се прави, е последователна и добре обмислена, заимствана от европейски държави, които имат изпитани добри практики в спасителната дейност. Ще постигнем оптимизиране в структурата на пожарната дирекция, ефективно разпределение на наличния ресурс и ограничаване на ненужните разходи – много важно. Тази реформа в никакъв случай няма да доведе до намаляване сигурността на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации, няма да доведе и до повишаване риска за служителите, осъществяващи тази дейност.
Лично аз като министър съм изключително удовлетворена от организацията, която е направена, и модела, който действа сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер, за отговора.
Моето лично мнение и впечатление е в малко по-различна посока. Всички ние обсъждахме различните варианти, при които всяко едно от министерствата трябва да направи различни оптимизации и то по отношение на разходно-приходната част, за да могат да бъдат оптимизирани средствата, които всяко министерство кумулира и харчи на годишна база поради свитите годишни бюджети, което е тенденциозно от няколко години насам.
Но в същото време за специфично министерство, каквото е Министерството на вътрешните работи, всяка такава промяна трябва да бъде продиктувана според мен от много дълбочинен анализ, който в настоящия момент, мисля, че не е направен абсолютно коректно. Според мен има звена от общ характер и звена, които са от специализиран характер. Всяка една промяна в звена от специализиран характер, каквито са групите „Спасителна дейност”, неминуемо води до много отражения по места и до дестабилизиране на местната сигурност, ако щете, в различните райони и общини в България.
Не на последно място, тук задавам отново въпроса за вътрешните мотивационни механизми, които съществуват в Министерството на вътрешните работи. Сама може да разберете, че това са хора, които са градили своята експертиза, рутина, опит, които им помагат в такива критични ситуации да вземат безпогрешни решения и да решават такива проблеми в продължение на много години. Там Министерството на вътрешните работи е вливало в продължение на години ресурс тези хора да бъдат обучавани. В момента се изземват тези функции, преразпределят се с цел оптимизация към други звена и отново оставаме в момента в безпорядък по отношение на това – ако се случи в един от тези язовири кризисна ситуация, какъв ще бъде най-бързият план, най-бързият метод, с най-правилните хора, които биха могли да реагират?
Пожелавам успех на тези оптимизации и се надявам, че всяка такава промяна, която Министерството на вътрешните работи е предприело, би следвало да бъде направена с много сериозен анализ и във всеки момент, в който трябва да се извърши някаква приемственост, да не се оставя сигурността в безвремие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Отказвате се от дуплика.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – декларация.
Думата има народният представител Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, госпожо Заместник министър-председател, дами и господа! Декларацията от името на Патриотичния фронт е продиктувана от следните обстоятелства, а именно, че ние сме притеснени не само от това, че в България има огромен бежански поток и нелегални имигранти влизат в България, а от това, че има много съмнения за лица, които са съпричастни към различни ислямски радикални секти, или към „Ислямска държава”, или различни терористични организации. От тази гледна точка за нас е много важно да се отдели необходимият ресурс от българските институции, и най-вече от Министерството на вътрешните работи, за да бъдат тези хора намерени и да не им се позволи да развиват дейност на територията на Република България.
Но още по-притеснително за нас е, че по предоставена информация, която получихме преди малко от евродепутата на ВМРО Ангел Джамбазки, от хора в България от различни градове, които предоставят снимки на български граждани, които вече заявяват и показват своята съпричастност към „Ислямска държава” и към радикални ислямистки движения. От тази гледна точка ние ще предоставим информация на Министерството на вътрешните работи със снимките, които са направени. Ето в Пловдив (показва снимка) автомобил, който се движи със знамето на „Ислямска държава”, ето (показва снимка) имамът в Ихтиман, сниман също, и ред други данни, които български граждани предоставят на ВМРО и на евродепутата Ангел Джамбазки.
Молбата ни е Министерството на вътрешните работи да се активира в тази насока и да не се стига до там българи да информират и да съобщават кой къде се изявява като радикален ислямист или като привърженик на „Ислямска държава”, а МВР да реши проблема и тези хора да бъдат респектирани и съдени дори, ако трябва, за това, което правят.
Във връзка с това ще Ви предоставя тези снимки и се надявам, че ще има бърза реакция, за да не се допуска местни български граждани да застрашават нашата национална сигурност. Благодаря. (Предава снимките на министър Румяна Бъчварова. Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Следващият въпрос е от народния представител Красимир Янков относно разрешение на специални разузнавателни средства.
Имате думата, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е продиктуван във връзка с публикации в медиите. Има информация, че рязко се е увеличил броят на отказите, с които съдилищата отхвърлят искания за разрешение на специални разузнавателни средства – става въпрос за първото шестмесечие. Според данни на Бюрото за контрол на СРС отказите за първото шестмесечие са 267. За същия период на миналата година те са едва 84. Данните сочат, че през цялата минала година отказите на Софийския градски съд примерно са били едва 30, а предишни години дори и по-малко.
Уважаема госпожо Министър, какъв е броят на исканията на служби от МВР за разрешение на специални разузнавателни средства от Съда през първото полугодие и колко от тях са отказани, в сравнение със същия период за 2014 г.? Какви са причините за откази за прилагане на специални разузнавателни средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Янков, ще Ви представя статистиката, с която разполагаме в МВР, като искам да кажа, че трябва много внимателно да боравим със съпоставянето спрямо същия период за миналата година, защото тогава статистиката за миналия период не е включвала отказите, които е получила ГДБОП, която тогава не беше в структурите на МВР.
Общо исканията за ползване на специални разузнавателни средства от структурите на МВР през първите шест месеца на 2015 г. са 1096; отказите са 131. За 2014 г. исканията са 1265 – повече; а отказите са 21, като пак припомням уточнението, че те не включват исканията и отказите, които е направила ГДБОП.
Относно причините за откази мога да Ви уверя, че те са различни за всеки конкретен случай. Основните мотиви, които са ни представени, са липса на достатъчно данни за престъпление по чл. 321 от Наказателния кодекс спрямо лицата, за които има искане за СРС; образувано вече досъдебно производство, където заявител може да бъде само прокуратурата; липса на данни за умишлено престъпление и недостатъчно аргументи или неправилно изписване.
В МВР има вече изготвен Правилник за прилагане на специални разузнавателни средства от служителите му. Правилникът е съгласуван с прокуратурата и Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
Бих искала да Ви информирам и нещо друго – непрекъснато провеждаме обучение на нашите служители с цел повишаване компетентността им при искане и прилагане на СРС. Към 2015 г. общият брой държавни служители, които имат правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, възлиза на 4300 души. Планирахме и започнахме поетапно обучение на всички служители в рамките на настоящата година в Академията на МВР. Завърши обучението на ръководния състав. Неговите контролни функции са от определящо значение за законосъобразното използване на СРС. До настоящия момент обучение са преминали общо 75 директори и заместник-директори на главните областни дирекции, както и 33 ръководители на териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели на ДАНС. По време на обучението участниците са запознати със същността, целта и мотивите за приемане на новите изменения в Закона за СРС, както и практическите изменения при тяхното прилагане.
Акценти в обучението са били основанията за изготвяне и използване на СРС, мотивиранията на исканията за това, унищожаването на събраните данни и други детайли.
За изпълнителския състав с оперативно-издирвателни функции се провежда курс в дистанционна форма. Обучението с дистанционна форма е стартирало на 31 август 2015 г., само преди няколко дни. До момента има обучени като цяло 264 служители. Съгласно утвърдения график те трябва да бъдат 4000.
Накрая да припомня, че нашето задължение и работа е да отправяме обосновани искания. По отношение на отказите би трябвало да се обърнем към друга институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Янков – за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър! От изнесените данни трябва да Ви смущава това, че повече от 10% са отказите в сравнение с 2014 г., като за 2014 г. първите шест месеца са около 1%. Ефективността на работата на МВР при разследване не е в пряка връзка с броя на приложените оперативно-издирвателни дейности. Това е ясно на всички. Но когато има неспазване на регламента за прилагане и не се разрешават специални разузнавателни средства, проблемът е в МВР. Оправдание за това няма.
Широко дискутирана е темата за корупцията, поне в тези няколко дни. Няма спор, че корупцията е престъпление. Има разследващи и правораздавателни органи. Не обсъждам Вашите професионални качества за заемане на поста министър на вътрешните работи, но като български гражданин съм сигурен, че и Вие не искате да има това най-уродливо явление.
В момента сте министър на вътрешните работи. Капацитетът на службите и звената са пряка Ваша отговорност. Разкриваемостта на престъпленията, превенцията срещу тях ще се отрази върху сигурността и спокойствието на българските граждани. Ако Вие не се справяте, ще сме свидетели как колежката Ви Меглена Кунева се оправдава, че няма ефективна борба с корупцията. Няма ефективна борба срещу престъпленията. Виновни са народните представители, че не са приели внесен закон.
Закони има. Прилагайте ги добросъвестно и не се оправдавайте. Отговорността за справянето с това най-уродливо явление – корупцията, е в МВР и службите, които имат капацитета и правомощията според Закона да внасят качествено събрани доказателствени материали и правораздавателната система след това да се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Госпожо Бъчварова, няма да се възползвате от правото си на дуплика.
Още един въпрос от народния представител Красимир Янков относно достъп до електронни регистри и услуги на гражданите.
Имате думата, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова! Въпросът ми е относно достъпа до електронни регистри и услуги на гражданите. Към настоящия момент няма европейски регламент или законово изискване личните карти да бъдат с чип – електронен носител на информация. Все пак съществуват обстоятелства, които подсказват необходимостта личните карти да бъдат с чип.
През месец април 2016 г. приключва договорът, осигуряващ издаването на лични документи. Този период съвпада с пускането в действие на голям брой електронни услуги. Поне такава е заявената воля на управляващото мнозинство и правителството, от което сте част и Вие, което налага в кратки срокове да се осигури възможност гражданите да имат достъп до тези услуги, за които отдавна се говори, но вече е крайно време да се реализират. Затова е необходимо като вариант личните карти да бъдат с чип, в който да се записват данни относно електронния идентификатор и цифровия подпис на гражданите.
От друга страна, има доводи две самоличности – електронна и физическа, да не се събират върху един носител, в случая личната карта, защото един пробив ще доведе до възможността за пълно фалшифициране на картата.
Затова освен лична ката, каквато е в момента, може да се въведе и гражданска карта, чрез която ще се доказва електронната самоличност и ще се осигурява електронно подписване на документи.
Освен това към двата типа картови документи – лична и гражданска карта, има различни изисквания за сигурност.
Въпросът ми конкретно към Вас е: каква е политиката на правителството, за да може максимален брой граждани да получат възможност за достъп до електронни регистри и услуги, което би се случило чрез вграждане на чип за електронна идентификация и цифров подпис? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, правителството е разработило и вече е готов Проект на промени в Закона за електронната идентификация, като в момента тече процедура за неговото съгласуване. Очаквам до десет дни тя да приключи и Законопроектът да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет.
Промените уреждат включването на чип в личните карти на гражданите. Планира се издаването на новия вид документи да започне през 2017 г.
Чипът ще има няколко секторни идентификатора – данни от гражданския регистър за лицата, за здравния му статус, информация за данъчно състояние. Новият тип лични карти ще са предвидени за всеки български гражданин, но при изрично деклариране на лицето, че не желае в личната му карта да бъде вграден чип, съответно няма да има такъв.
Предвиждаме в новия документ за самоличност да бъде включен и електронен подпис. Това обаче ще става с изрична декларация от страна на заявителя. Всеки гражданин, желаещ да може да подписва с личната си карта и документи с електронен подпис, ще има право да избере доставчик за това.
Относно сигурността на новия вид лични карти мога да Ви уверя, че тя ще бъде най-висока. Разработили сме този проект с оглед на четирите степени за сигурност, като сме заложили на най-високата. Предвиждаме всички администратори да имат право да ползват само тези данни, до което ниво те имат право. Например служителите на НЗОК или лекарите ще имат право да виждат информация за дадено лице само за неговия здравен статус, но не и за други, например дали той е коректен платец към НАП.
В Законопроекта се предвиждат няколко възможности за използване на такъв чип и ползването на съответните електронни услуги – едновременно и алтернативно, веднъж в личната карта, а втори път на отделен носител, на отделна пластика, трети път в банкова карта. Дори има и електронен вариант, който ако гражданинът предпочете, ще може да ползва на мобилния си телефон.
Пак казвам, може да има само един, може да има алтернативно няколко – един избран, а може да има и четирите възможности. Докато въведем тези системи, за да насърчим ползването на електронните услуги, ще могат да се ползват всички сега съществуващи системи за идентификация, които имат по-ниска степен на сигурност. Но докато бъдем готови с целия спектър от възможности, ще дадем възможност да се ползват и те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Янков, заповядайте за реплика!
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова! Добра новина! Все пак работи се в посока българските граждани да могат да се възползват. След като се прави тази първа крачка, трябва да се направи и втората крачка – улеснено въвеждане на електронния подпис. Тоест има практики, включително и в европейски страни, в които за сметка на държавния бюджет се предоставя възможността върху лична карта или друг картов носител, така наречената, да кажем, „Гражданска карта”, да има чип с електронния подпис. В случая водещо е максимален брой граждани да получат възможност за достъп до електронни регистри и услуги, което би се случило именно чрез вграждане на чип за електронна идентификация и електронен подпис в личните карти. Естествено, достъпът до записаната информация трябва да бъде изключително сигурен и надежден – това, което Вие казахте.
Апелирам да съкратите срока! След като голяма част от услугите, от които гражданите могат да се възползват, са предвидени за 2016 г., нека този срок да бъде не 2017 г., както казахте, а с изтичане на сега действащия договор за издаване на лични документи – април месец 2016 година. Да помислите – сега има преизпълнение на бюджета – в рамките на следващия бюджет да се предвиди и сума за осигуряване на средствата за този електронен подпис и чип от държавния бюджет за всеки български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Госпожо Заместник-министър, искате ли думата? Не.
Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към Владислав Горанов – министър на финансите.
Първият въпрос, на който ще отговори, е въпросът на народния представител Георги Кадиев относно ефективността на дознателските функции на Агенция „Митници”.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно ефективността на дознателските функции на Агенция „Митници”.
На 23 юли 2015 г. парламентът, ние, приехме промени в Закона за митниците, с които дадохме на Агенция „Митници” правомощия за оперативно-издирвателни действия по измами с ДДС от внос и акцизи. По този начин разширихме съществуващите дознателски функции на Агенцията.
По време на парламентарното изслушване се състоя задълбочен дебат за смисъла, ролята, ефективността на митническото дознание. Тези от Вас, които се интересуват, знаят, че винаги е имало известен сблъсък на концепции между Министерството на финансите и МВР дали органи, които са към Министерството на финансите, могат да извършват дознателски, оперативни действия – подслушване, арести, включително с цел повишаване на приходите за фиска.
В тази връзка и, за да може и ние, и гражданите да сме убедени, че нови функции на Агенция „Митници” имат смисъл, бих искал да отговорите на следните въпроси:
Какъв е общият брой митнически дознатели в системата на Агенция „Митници”? Предвижда ли се актуализиране и евентуално увеличение на техния брой? Какъв е общият брой заведени дознания за периода 2010 – 2015 г. по години и с разбивка по различните текстове на Наказателния кодекс и на НПК? Какъв е общият брой дознания с приключило мнение за съдебно производство за същия период, по години? Какъв е броят на осъдителните присъди, вследствие на заведени дознания за същия период по години? Накрая, оценка от страна на Министерството на финансите – дали Министерството е доволно от изградения капацитет и ефективност на митническото дознание към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Кадиев, общият брой на разследващите митнически инспектори в Агенция „Митници” към момента е 65 души. Евентуално укрепване на тези функции се предвижда. Към всяка митница има назначени разследващи митнически инспектори, които осъществяват действия по разследване на територията на съответната митница. Определянето на техния брой е съобразен с изискванията за осигуряване ефективно разследване и срочно приключване на досъдебните производства.
В началото на 2012 г., съгласно териториалния принцип, са проведени обучения и срещи с представителите на окръжните прокуратури с оглед изясняване критериите на всяка от тях по отношение на работата на разследващите митнически инспектори.
От 1 януари 2012 г. до края на август 2015 г. – ще Ви предоставя писмена справка по години.
Обобщено Ви информирам за следното: за посочения период 1 февруари 2012 г. – 31 август 2015 г. в Агенция „Митници” са образувани 2772 броя досъдебни производства. От тях 1759 броя са образувани за престъпления по чл. 234 от Наказателния кодекс – държане и продажба на акцизни стоки без бандерол, 943 броя са образувани за престъпления по чл. 242 от Наказателния кодекс – контрабанда на стоки в големи и особено големи размери прекурсори и наркотици, и 69 броя са образувани за престъпления по чл. 251 от Наказателния кодекс – недекларирани по Валутния закон парични средства, над 10 хил. евро.
Досъдебните производства, предадени на прокуратурата с мнение за съд за периода 1 януари 2012 г. до настоящият момент, са общо 1915 броя, от които 1329 броя са приключили с осъдителни присъди или със споразумение по реда на Наказателния кодекс. Много малка част от тях са прекратени от прокуратурата с мнение за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Видно от гореизложеното, приблизително 70% от образуваните досъдебни производства, водени от разследващ митнически инспектор, приключват с внасяне на обвинителен акт от прокурора или предложение за решаване на делото със споразумение.
Изводът, който може да се направи, е, че този инструмент е ефективен и помага на Агенция „Митници” да подобрява събираемостта на възложените й от закона държавни вземания.
Повтарям, държа в себе си писмена информация, която е много по-детайлна, която ще Ви предоставя като допълнение на този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Желаете ли реплика? Желаете.
Народният представител Георги Кадиев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в мое лице, да не остават неясноти, имате абсолютен привърженик на повишените дознателски правомощия на Агенция „Митници”. Винаги съм се борил за това, тъй като те наистина имат ефект върху по-високата събираемост на приходите за държавата.
Това, което ме смути в известна степен във Вашите цифри, беше, че от 2772 досъдебни производства в крайна сметка се е стигнало до присъди в 1329 – някъде около 50%. Други 20% са били предадени за съд, но не се е стигнало до присъда, а 30% са общо взето завършили в нищото. Това като ефективност на дознанието – 50% достигнати осъдителни присъди – не е особено висока.
Бих искал, по всяка вероятност с всичките тези обучения, които правите, надявам се, че ще увеличите и бройката на дознателите – 65 не е малко, ми се струва. Когато аз бях в Министерството на финансите 2006 г., бяха само 17. От 17 до 65 увеличението е чувствително, но бих искал да вложите всички усилия, които можете, финансовите средства, които може да си позволи Министерството на финансите, защото това е нещо, което наистина има възвращаемост. Този ръст на увеличение на акцизите, който се наблюдава в момента, до голяма степен се дължи и на действията на тези хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Използвам възможността за дуплика, за да предоставя, ако желаете допълнителната информация, която детайлизира устния отговор, от една страна. От друга страна, да си позволя все пак да изкажа увереност, че дознателските функции на Агенция „Митници”, ако се съпоставят с други органи, които имат такива дознателски функции, са с доста висока ефективност.
Отново обръщам внимание, че от 2772 броя досъдебни производства около 1329 са приключили с осъдителна присъда, което макар и да изглежда като относително нисък процент, съпоставимо с работата на други органи, имащи дознателски функции, е доста задоволителен. Естествено усилията в тази посока не трябва да спират нито за миг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос към министъра на финансите е от народния представител Атанас Стоянов относно покриване на транспортните разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 жители.
Заповядайте, господин Стоянов!
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в края на миналата година Народното събрание прие Годишния бюджет за настоящата 2015 г. В разходната му част са заложени значителна средства за социални дейности и услуги от страна на държавата, като част от тези социални разходи в размер на 3 млн. 600 хил. лв. конкретно са за покриване на транспортни разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 жители.
Социалният характер на тази дейност е от изключителна важност. Тя обхваща субсидирането на доставката на хляб и стоки от първа необходимост в над 1600 малки населени места, които, за съжаление, вече са със затихващи функции. В тях живее предимно възрастно население и се намира в планински и полупланински региони. Отчитайки важният социален характер на тази дейност, държавата през последните 20 години ежегодно осигурява тези средства, с които се покриват голяма част от транспортните разходи по доставката на тези стоки от първа необходимост за населението, живеещо в тези населени места.
Естествен партньор в този социален ангажимент на държавата досега е бил Централният кооперативен съюз, който чрез своите регионални кооперативни звена в цялата страна, от една страна, администрира тези средства, а от друга страна, реално реализира тази доставка на най-необходимите стоки до най-уязвимите групи в обществото, а именно възрастните хора в тези отдалечени малки населени места, там където наистина реално липсва възможност за доставката им от търговски субекти.
В тази връзка моят въпрос, уважаеми господин Министър, е: какви са причините към настоящия момент все още да няма регламент по усвояване на тези гласувани средства, с оглед целогодишната доставка на стоките от първа необходимост? Какви действия ще предприемете, за да може в максимално кратки срокове този въпрос да бъде решен и съответната организация, която администратира този процес, наистина да направи така, че тази социална функция по доставката на тези така необходими стоки за толкова много население да бъде факт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Горанов, имате възможност да отговорите – три минути е времето, определено за тази процедура, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Стоянов, до края на 2014 г. предоставянето на бюджетни средства за покриване на транспортните разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 жители се осъществяваше на основание Постановление на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответната година под форма на схема за минимална помощ, като администраторът се определяше, без да се прилагат изискванията на Закона за обществените поръчки. Считам, че тази практика не може да продължи, тъй като тези доставки продължават да бъдат извършвани при необходимост от конкуренция и при спазване на националното законодателство в областта с обществените поръчки.
Бих искал да Ви уведомя, че действащият до края на миналата година администратор е юридическо лице със статут на кооперация, което може да извършва търговска дейност, тоест той е търговец, който не е директно избираем за извършване на доставки и услуги с източник на финансиране на бюджетни средства. В този смисъл бих приел Вашия въпрос: какъв механизъм ще приложим за организиране на снабдяването, а не пряко да коментирате Централния кооперативен съюз, който е една много сериозна и с традиции организация, но в случая не може да бъде директно избираема за тази дейност.
До този момент в Министерството на финансите, освен постъпилите въпроси от народни представители, липсва индикация от държавен орган на централната или местна власт, че е налице проблем с доставката на хляб и хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 души.
Обръщам внимание, че при подготовката на проектобюджета за 2010 г. изискахме писмено становище от Националното сдружение на общините, където според мен трябва да се реши проблема с предоставянето, разбира се, на средства от бюджета. Получихме отрицателно становище от тях за ангажимент в тази връзка.
Какво бих могъл да предложа за такава организация, ако действително проблемът е с тази острота, с която се поставя? При подготовката на Закона за държавния бюджет за 2016 г. можем да включим в бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджета на общините средства, които да бъдат използвани за организирането на тази дейност или, ако министърът на труда и социалната политика прецени, че това е дейност, която трябва да бъде осигурявана по линия на социалната защита, подобни средства да бъдат включени към бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
В многократните дебати досега, които съм имал с Националното сдружение на общините и с отделни мои колеги министри, не е предложен надежден механизъм, който да реши проблема, а без провеждането на обществена поръчка и регламентирането на начина, по който в съответствие със Закона се използват тези средства, няма как да бъдат директно предоставяни на цитирания от Вас Централен кооперативен съюз. Защо и как е правено това в миналото без провеждане на обществена поръчка, е тема, която също трябва да бъде обсъдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Горанов.
За реплика – господин Стоянов, имате думата.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз разбирам Вашето становище по сериозния казус, процедурните и техническите затруднения относно администрирането на тези средства. Да, прав сте, законите трябва да се спазват, в частност Законът за обществените поръчки, но в крайна сметка тези средства са предложени от Вас в проекта за бюджет и одобрени от Народното събрание. Мисля, че всичко е на добра воля, разбира се, не само на добра воля, а е въпрос на добър административен капацитет, от една страна, на Вашето ведомство, а от друга страна, на съответната организация, която ще администрира и реално ще доставя тези стоки от първа необходимост.
Досега Централният кооперативен съюз е бил естественият партньор на държавата в това отношение, но никой не казва Централният кооперативен съюз отново да бъде този партньор, евентуално чрез Националното сдружение на общини в съответните общини. В крайна сметка трябва да има една организация, която реално да доставя тези необходими стоки до стотици населени места в цялата държава. Проблемът е изключително сериозен.
Вие казвате, че в проекта за бюджета за 2016 г. този въпрос до голяма степен ще бъде изчистен. А до тогава? Вече са минали 9 месеца от тази година и хората, имащи нужда от тези стоки от крайна необходимост, не са длъжни да знаят Закона за обществените поръчки. Ако досега тези стоки се доставят до тези малки отдалечени населени места, най-вероятно това не е благодарение на държавата, а по-скоро въпреки нейното бездействие.
Аз отправям апел към Вас. Разбирам Вашата съпричастност към проблема, но нека с още по-голяма ангажираност и упоритост да намерим оптималния вариант, оптималния алгоритъм и формула, която да доведе до краен добър вариант и държавата чрез Министерството на финансите да намери верния път към решаването на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Да.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Държавата чрез Министерството на финансите е осигурила ресурса, което Вие коректно констатирате, четейки Годишния закон за държавния бюджет.
Със сигурност обаче във функциите на министъра на финансите не се включва предоставянето и снабдяването със стоки на слабо населени места. Водил съм многократно дебати с държавни органи, които по-скоро биха могли да припознаят тази функция. Най-странното нещо беше, че Националното сдружение на общините не я припознава. Надявам се от последния дебат с тях, който съм имал, да припознаят тази функция. Ресурсът ще бъде отново осигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно административни пречки, които режимът на данъчните складове поставя пред конкуренцията на пазара на горива и конкурентните доставки от Европейския съюз.
Господин Славов, Вие ли ще зададете въпроса? Да.
Имате до две минути, за да го формулирате.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин министър Горанов, въпросът, както стана ясно, касае изключително актуалната и болезнена тема в обществото за високите цени на горивата. Последното развитие по темата, което се получи от последните дни, а предполагам сте видели и Вие тази информация, която медиите разпространиха, показаха и репортажи, как вече не само български граждани от пограничните райони, но и цели фирми от секторите – от транспорта, от логистиката преориентират зареждането с горива в съседни нам държави от Европейския съюз. На практика това, предполагам, Ви вълнува, защото касае пряко фиска, тъй като са загубени приходи от ДДС и от акцизи за българската държава, предвид че тези фирми предпочитат да зареждат с горива в съседните държави и да ги плащат там, а не в България. Очевидно трябва наистина да се промени нещо на пазара на горива и цените да бъдат и в България конкурентни и съпоставими със съседните нам държави, за да не губи фискът тези приходи.
Но конкретно по въпроса: скъпият долар обикновено е бил главната причина за скоковете на цените на течните горива у нас, когато барел петрол остава непроменен или поевтинява с малко. В момента обаче интересното е, че имаме няколкогодишни минимуми и на цената на барел петрол и поевтиняващ долар на практика, дори бих казал има съпоставима ситуация с началото на годината, ако си спомняте, като параметри на цена на барел петрол и на курса на долара, тогава цените бяха под два лева, докато в момента са над 2,20, отиват към 2,30 даже, преди седмица само бяха над 2,30. Така че проблемът, който виждаме тук – липсата на реална конкуренция, се корени в режима, който Законът за акцизите и данъчните складове въвежда и на практика не предвижда диференциран режим между внос от трети страни и между доставки от държавите от Европейския съюз и режима на практика на доставки на горива от такива държави.
Затова всъщност Ви питаме: господин Министър, споделяте ли мнението, че липсата на такава диференциация в регулацията на режима на данъчните складове създава административни пречки пред конкуренцията на пазара на горива, което води до високите цени и ниска стойност на барел суров петрол и поевтиняващ долар? И ако възприемате тази теза, считате ли, че може да се направи нещо по отношение на това и въобще за намаляване цените на горивата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители, господин Славов, господин Димитров! Не мога да споделя докрай това, което коментирате по отношение режима на акцизите и данъчните складове, специално по отношение на режима на данъчните складове, тъй като разпоредбите на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 2007 г. и Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз регламентират много ясно и без възможност за интерпретация в националното законодателство организацията на акцизните стоки и движението им в рамките на Общността. Акцизните стоки могат да се движат под режим „отложено плащане на акциз” на територията на Общността, включително когато преминава през трета страна или трета територия – от данъчен склад до друг данъчен склад, до регистриран получател или до място, в което акцизните стоки напускат територията на Общността или когато стоката се изпраща от друга държава членка. В случай на внасяне на територията на страната акцизните стоки са обект на митнически формалности по реда на митническото законодателство.
Следва да се отбележи, че в случай на внасяне на територията на страната, акцизните стоки могат да бъдат освободени за потребление със заплащане на дължимия акциз или да бъдат допуснати за свободно обръщение, като едновременно с поставяне под режим „отложено плащане на акциз” трябва да постъпват в данъчен склад.
Законът за акцизите и данъчните складове урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоки, подлежащи на облагане с акциз. Когато за акцизните стоки не е платен акциз поради поставянето им под режим отложено плащане за акциз, контролът, както знаем, се осъществява от митническите органи. Въвеждането на различни регулации по отношение на акцизните стоки в зависимост от това дали са произведени на територията на страната, на територията на друга държава членка или на територията на трета страна, не е в съответствие с правото на Европейския съюз. Извън този формален отговор бих могъл да коментирам следното. Чух и от представители на Комисията за защита на конкуренцията некоректното твърдение, че, видите ли, режимът на данъчните складове изкривява възможността за конкуренция. Ако има съмнения, че достъпът до данъчния склад по един или друг начин е картелирано, именно същата Комисия трябва да положи усилия да регулира пазара на използване на такива площи под наем в данъчни складове, за да няма съмнение, че има затруднение при вноса.
Искам също да изразя увереност, че според мен проблемът в сегашните твърде високи надбавки, които се получават като разлика между цена на производител и крайна цена за покупка на горива, се дължат основно на изкривяването в пазара, което наблюдаваме от доста години назад във времето. Отговорът на Вашия въпрос е: проблемът е в липсата на конкуренция и в необходимостта тя да бъде защитена чрез мерките, които държавните органи могат да приложат – те са извън изпълнителната власт до голяма степен.
От друга страна, да изразя увереност, че режимът на данъчните складове по-скоро би трябвало да улеснява конкуренцията, дотолкова, доколкото позволява внасянето на горива под режим „отложено плащане на акциз”, отколкото да го затруднява. Но ако имате някакви конкретни примери за лоши практики при ползване на данъчните складове, сме готови да предприемем конкретни оперативни проверки и действия за премахването на тези недостатъци на системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Министър, благодаря за отговора.
За реплика – господин Димитров.
Вие ще имате възможност…
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Доклад на КЗК – знаете колко критики съм имал лично аз към КЗК, но все пак техен доклад от 2011 г. казва, господин Министър, че 80% от данъчните складове се притежават от една и съща компания – 2011 г. Ние не знаем каква е сега ситуацията, но имаме друг въпрос към Вас по този повод и една проверка от страна на Министерството на финансите трябва да бъде направена – дали данъчните складове се притежават от една и свързани компании, и в момента дали има проблем с конкуренцията, така да го наречем?
Но какво са направили доста страни в Европейския съюз? Тази препоръка също е написана от КЗК, открихме след дълго четене, за да може, когато им бъде поставен директно въпросът, да кажат: „Ама ние всъщност сме направили препоръка, която изпълнителната власт не е изпълнила”. Тази препоръка сега конкретизирам по следния начин: България може да сключи междуправителствени споразумения – моята препоръка е първо те да бъдат с Румъния и Гърция, за взаимно използване на данъчните складове. Европейският съюз го позволява и Директива 118/2008 също така. Взаимното използване по отношение както на складиране, така и запасите могат да бъдат държани по този начин...
Между другото, господин Министър, няма да се учудя, ако България се окаже единствената страна в Европейския съюз, която не е разрешила запаси да бъдат съхранявани другаде на територията на Европейския съюз. Мисля, че сме единствената страна. Хубаво е да го проверите и да ме опровергаете, да се окаже, че са две държави в Европейския съюз, а не е само България тази, която не го разрешава.
Това са административни ограничения пред конкуренцията. Тоест, казвате: пълномощията на КЗК – ясно. Но това, което може да направи правителството за повече конкуренция и намаляване на цените още в следващите месеци, са тези междуправителствени споразумения с целия Европейски съюз за взаимно използване на данъчните складове. КЗК твърди, че има такава практика, не вярвам да не са прави, а Вие трябва да предприемете и конкретните мерки и ние ще Ви подкрепим. Представете си от румънски данъчни складове без проблеми да бъдат внасяни петрол и горива в България. Това ще доведе до намаляване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Министър на финансите, имате възможност да направите дуплика на предложенията под формата на реплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Димитров, господин Славов! Не виждам и сега никаква пречка горива под режим „отложено плащане на акциз” да се съхраняват в чужди данъчни складове. Между другото това е масова практика и сега. Разбира се, ние ще проучим много внимателно това, което КЗК говори за споразуменията. Аз не мисля обаче, че има нужда от такива. Защото когато се урежда на територията на Република България гориво с режим „отложено плащане на акциз”, то, пристигайки на територията на Република България, трябва или да бъде освободено за крайно потребление, сиреч да бъде платен акцизът и данъкът добавена стойност, или трябва да продължи да бъде съхранявано в данъчен склад на територията на Република България. Няма как горивото да тръгне с режим „отложено плащане на акциз” от румънски данъчен склад и да пристигне при нас с режим „отложено плащане на акциз” в бензиностанциите. То пристига с режим „освободено за крайно потребление”. Тоест все още не разбирам, а ще се запозная внимателно с констатациите на КЗК, които господин Гаврилов – говорителят на КЗК, умело артикулира последните дни, но ако има някакви притеснения за конкуренцията с горива, те са тези, които трябва да дадат отговорите и не вярвам да се коренят в това.
Питам Ви: след като от Сърбия се внася гориво от рафинериите на един от най-големите световни производители, след като се внасят на много ниска стойност, защо те продължават да се продават с много висока крайна цена? Отговорът не e, защото липсват данъчни складове на територията на Република България, а просто, защото пазарът не е сработил и смятам, че точно тук трябва усилията, може би на новия състав на Комисията, да бъдат доста по-ясно изявени.
Ако наистина съществува подобна практика за подобни споразумения, въпреки че това е частен оборот, аз съм готов да предложа сключването с всяка съседна нам държава, но не мога да идентифицирам проблема по начина, който Вие го поставяте. Със сигурност споделям опасенията Ви за изкривяването на конкуренцията при търговията с горива специално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Преминаваме към последния въпрос към Вас от народния представител Георги Търновалийски относно изпълнение на приходната част на държавния бюджет.
Господин Търновалийски, заповядайте на трибуната да формулирате Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господа министри, колеги! Уважаеми господин Горанов, моят въпрос към Вас е свързан с изпълнението на приходната част на държавния бюджет. В публичното пространство се изнася информация за значително превишение на постъпленията от косвени данъци към края на месец август 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. в размери на над 2 млрд. лв. в резултат от борбата с контрабандата. Твърдения в тази посока бяха направени и от членове на Министерския съвет.
Уважаеми господин Министър, новината за повече приходи в държавния бюджет е чудесна, но само тогава, когато тези приходи са в резултат на предприети мерки и истинска борба с контрабандата и измамите с ДДС, когато тези действия са на база изпълнение на поети ангажименти. Ако тези резултати обаче са на база нереално планиране или трикове с отчитане на приходите в края на годината, това не е само лоша новина, а една илюзия с цифрите.
В тази връзка, господин Министър, моят въпрос към Вас е: кои са конкретните мерки, които предприехте и какъв е приносът на всяка една от тези мерки в тези резултати, които отчитат превишение на приходите към 8-месечието на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Господин Горанов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Търновалийски, най-обобщено ще вляза в този отговор така, понеже бях провокиран от анонса Ви за спекулация с числа и някакъв друг тип техники, които до такава степен да изкривяват отчетността на приходите, че те да надхвърлят номинално за същия период на миналата година със стотици милиони и милиарди левове. Това се дължи на всички мерки, които предприемаме и които Вие, като заместник-министър на финансите, не предприемахте.
В конкретика мога да цитирам. В края на 2014 г. е прието Решение на Министерския съвет № 788 за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори, по които получателите на плащанията нямат публични задължения. През 2015 г. се осъществява постоянен мониторинг от Националната агенция за приходите по отношение на длъжниците с просрочени задължения в размер на над 100 хил. лв. за данъци и задължителни осигурителни вноски. Укрепихме административно Агенция „Митници” и разширихме правомощията й – нещо, което със сигурност Вие вероятно приветствате. Продължихме практиката, въведена от Вас и наложихме допълнителни мерки във връзка с механизмите за обратно начисляване на данък добавена стойност при доставки на зърнени и технически култури.
Вероятно може и в хода на дебата за държавния бюджет за 2016 г. да проведем много сериозен анализ защо доста голяма част от приходите, които постъпват сега, не са постъпвали в преходни години, но ще си позволя само още няколко конкретни цитата.
Знаете, че всяка седмица провеждаме много сериозни координационни срещи между всички органи, които имат отношение към икономическите престъпления, които най-често се свързват с избягването на плащанията на данъци и акцизи. Това, повярвайте ми, е добра практика и ако някога отново сте в изпълнителната власт, би трябвало да продължите да я прилагате, тъй като тя действително дава добри резултати и показва, че държавата има капацитет да събира приходи.
Засилихме ефективността на фискалния контрол чрез допълнително открити фискални пунктове – в пристанища Бургас и Варна и в близост до ГКПП-тата със Сърбия и Турция. Разширихме значително обхвата на стоките, които подлежат на фискален контрол.
На база на предварителните данни не само като статистическа информация и реални постъпления можем да цитираме, че към края на месец август са постъпили 21,5 милиарда – 70,9% от годишния разчет, като спрямо същия период на миналата година имаме 12% номинален ръст. Ако смятате, че може да се постигне 12% номинален ръст с техниките, за които Вие се съмнявате, съм готов да Ви поканя в Министерството на финансите и да Ви дам конкретна информация перо по перо.
Сигурен съм, че бихте подкрепили допълнителни мерки, които в непродължителен срок ще предложим за засилване ролята на държавата при увеличаване събираемостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Горанов.
Реплика, уважаеми господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, Вие не отговорихте на зададения въпрос. Попитах за конкретните мерки с конкретното измерение, тъй като говорим за 2 милиарда от контрабанда, а, първо, няма 2 милиарда повече приходи спрямо предходния период от косвени данъци. Техниките, за които казах, за изчисляване на числата, сега ще Ви кажа – през месец януари имате постъпления от ДДС 970 милиона, след като в предходните години тези постъпления са не повече от 600 милиона или малко повече от предходната година. Тук има едно задържане на данък добавена стойност, включително и засилено възстановяване. Това са техниките, по който начин с 300 милиона увеличавате приходите през 2015 г. Това е записано във Вашия бюлетин. (Показва го.) Конкретно и ясно – това е записано.
Трябва да отчетем също така и другите показатели, които влияят върху приходите – по-доброто вътрешно търсене. Вие много добре знаете какво влияние оказва то. Ако не знаете, нека да Ви кажа. За 6-месечието имаме допълнително още 200 милиона – от сектор „Телекомуникации” – 27,5, от „Електроразпределение” – 27 млн.лв., от търговски вериги – 25,4 млн.лв., от добивната промишленост – 26 млн.лв. Ето, това са петстотинте милиона повече приходи от ДДС. Къде са приходите от спряната контрабанда? Аз не ги виждам, още по-малко в никакъв случай не са в тези размери, в които се изнася в публичното пространство.
Една част от мерките, които изброихте, са законодателни и оперативни мерки от предходната година, така че благодаря за апела, който ми отправихте. Не е нужно да идвам в Министерството. С удоволствие бих дошъл, но аз поставих конкретен въпрос и Вие трябва да ми отговорите перо по перо откъде са тези приходи и ако са от контрабанда, да кажете с кои мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Господин Министър, дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Към края на месец август само от акциз приходите в повече са 320 млн. лв. Само от акциз! (Реплики от народния представител Георги Търновалийски.) Да, към края на месец август номинално приходите само от акциз са 320 млн. лв. повече спрямо същия период от миналата година.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): Двеста и тридесет са, но както и да е.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако съпоставите – тук се опитвам да не опростявам дебата, измененията в агрегираните макроикономически показатели и ги наложите с номиналния размер на приходите, ще установите, че 70% от ръста на приходите не съответства на измененията в макроикономическите показатели, тоест идва по линията на събираемостта.
Възможно е и от позитивните новини да се прави негативна политическа пропаганда, но това допълнително ни мотивира само в една посока – да продължим да си вършим работата така, както досега, а Вие да изобретявате какви ли не спекулативни теории.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): И твърдите, че това е от контрабандата?!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Естествено, че Ви е дискомфортно, че успяваме. Това е нормално, нормално е да Ви е дискомфортно, че успяваме. За съжаление обаче краткият Ви опит като заместник-министър на финансите не Ви е дал възможност да се разгърнете, за да покажете Вашите възможности.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): Аз съм се разгърнал там, където е по-важно.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тазгодишният бюджет беше внесен при условията на свръхдефицит и наказателна процедура срещу България. Повярвайте ми, не беше лесно да преминем през наследството, което ни оставихте в Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): Не Ви е удобно, но това са фактите, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това въпросите към Вас за днес са изчерпани. Благодаря и Ви желаем успешен ден нататък!
Продължаваме със следващата серия въпроси, които са към министъра на отбраната Николай Ненчев.
Първо ще бъде зададен въпрос от народния представител Иван Вълков относно имоти със статут на частна и публична държавна собственост, находящи се в Бургаска област, с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната, предвидени за осъществяване на разпоредителни действия – продажба през 2015 г.
Господин Вълков, имате думата.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Господин Ненчев, през периода 2012 – 2013 г. на основание на писма от общини в Бургаска област и на областния управител на Бургаска област с искане за прехвърляне на имоти от Министерството на отбраната и вследствие на проведени разговори на сайта на Министерството на отбраната беше качен график за прехвърляне на тези имоти към съответните общини. В тези графици фигурират имоти с местонахождение в област Бургас, Царево, Айтос, Средец и Поморие.
Тази година обаче на сайта на Министерството бяха качени и други имоти, както и беше променен статутът по отношение на предвидените разпоредителни действия с тези имоти. Всички имоти бяха качени за продажба за 2015 г.
Въпросът ми към Вас е: какво наложи промяната на това решение на Министерството на отбраната? Какви са причините?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Министър Ненчев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Вълков! Имал съм възможност вече многократно да отговарям на подобни въпроси, но нека Ви информирам, че се касае за имоти – частна и публична държавна собственост, намиращи се в общините Бургас, Царево, Айтос и Средец, които са били включени в график за предоставяне на имоти на общини, областни управители, ведомства през 2013 и 2014 г. Някои от тях са включени в утвърдения график на имоти със статут на частна и публична държавна собственост с отпаднала необходимост. Предвидени са за осъществяване на разпоредителни действия – продажба през 2015 г.
Безвъзмездното предоставяне на имоти е обвързано с управленската програма на изпълнителната власт. Тази мярка представлява преди всичко управленско решение по целесъобразност: при доказани обществени нужди и проявен обществен интерес – реализиране на общинска инфраструктура, проекти с регионално значение, изпълнение на общински проекти или такива с европейско финансиране.
Ежегодно Министерството на отбраната изготвя график с имоти, планирани за разпоредителни действия – продажба чрез търг. Разпореждането с имоти в управлението на Министерството на отбраната се осъществява съгласно Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му.
Графикът за безвъзмездно предоставяне на имоти с отпаднала необходимост няма задължителен характер. За всяко искане се докладва на министъра и след негова положителна санкция стартира процедура, която се съгласува с всички министерства и най-накрая се финализира с решение на Министерския съвет.
Ръководството на Министерството на отбраната паралелно с две други направи продажба и предоставяне, която в крайна сметка се предоставя въз основа на политика за освобождаване от ненужна инфраструктура.
Какво имам предвид? Уважаеми господин Вълков, имотите в Министерството на отбраната с отпаднала необходимост са в особена тежест за Министерството. Добре знаете, че Министерството трябва да плаща данъци, такси, да поддържа сградите, включително да ги охранява. Нашата политика е свързана с това: там, където е възможно и необходимо, или да предоставяме тези сгради на съответната община след решение на общинския съвет и по целесъобразност, или те да бъдат обявени за продажба. Нека да поясня, че средствата, които получим от продажба на тези имоти, не влизат в Министерството на отбраната, а в централния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, Министър Ненчев.
Господин Вълков, заповядайте за реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Ненчев, аз съм напълно съгласен с Вас, че имотите с отпаднала необходимост са наистина в тежест на Министерството и то трябва да намери най-подходящия възможен начин, при който имотите да бъдат отдадени или на общините, или да бъдат обявени за продажба, както е направено в настоящия случай.
Има случаи обаче, в които е започната процедура и според мен за всеки отделен имот процедурата трябва да се съгласува поотделно.
В Айтос например има необходимост от гаражи за Гражданска защита, за Пожарната, които в момента стоят празни във военното поделение.
В същото време Българска православна църква там е дарила един имот на държавата в лицето на Министерството на земеделието през 1905 г. Тъй като условията по дарението не са изпълнени, те искат да придобият този имот, за което също са водени разговори.
Същото съществува в района на Поморие, където съгласно Общия устройствен план на града и на общината единият от терените е предвиден за градски парк и обществени дейности.
Според мен за всеки отделен случай трябва да се подхожда отделно и да бъде отчетен най-вече общественият интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Вълков, разбира се, че е така – към всеки конкретен имот трябва да се подхожда конкретно.
Разбирам Вашата загриженост. Вашето поведение е правилно, Вие сте загрижен за обществения интерес. Искам да Ви уверя, че имам воля да откликна положително. Моля Ви, представете ми всички имоти, които считате, че биха били от полза за съответната община и за хората, и аз ще направя всичко възможно те да ги получат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Ненчев.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас, който е от народните представители Дора Янкова и Стоян Мирчев относно ниско летящи военни самолети по поречието на реките Малка Арда и Давидковска, община Баните.
Господин Мирчев, заповядайте да формулирате Вашия въпрос.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Ненчев, през юли към нас се обърнаха доста разтревожени граждани от поречието на Малка Арда и река Давидковска от община Баните относно ниско прелитащи самолети.
След проведени разговори с жителите те изразиха разтревоженост, че от три до пет пъти на ден се наблюдава прелитането на ниска височина на военни самолети, на височина по-малка от 100 м.
Въпросът ни към Вас е: може ли да ни информирате каква е целта на тези ниско прелитащи и смущаващи населението полети? Каква е ролята на ръководеното от Вас министерство в координацията на тези маневри? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Мирчев, благодаря за въпроса.
Уважаеми господин Министър Ненчев, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Мирчев, госпожо Янкова! Вече имах възможност да отговоря на този въпрос преди известно време. Нека да информирам и Вас, че става въпрос за съвместна подготовка, която се проведе в рамките на 15 дни през месец юли. Това учение включва полети на малка височина и полети в планина, при които се обработват различни операции. Такива съвместни подготовки се провеждат един или два пъти в годината – от 2008 г. насам.
В случая за изпълнение на тези полети са избрани поречията на реките Малка Арда и Давидковска. При определянето на зоната на прелитане са взети под внимание изискванията към релефа за извършване на подготовката, както и търсене на слабо населени места, тъй като освен населените места, при планирането на маршрутите е необходимо да се избягват и трасетата на международната авиация. Понякога се налага да се допусне и по-близко преминаване до градове и села, за което аз лично вече имах възможност да поднеса извинение. Поднасям извинения и към жителите на съответните села, които са се обърнали към Вас.
Но няма причина хората да се притесняват, защото това са преди всичко рутинни задачи и се извършват в рамките на кратки периоди от време. За всички учения своевременно се публикува информация на сайта на Министерството и се уведомяват съответните институции.
„Тракийско лято” се нарича учението и то е от изключително значение за подготовката на екипажите от военно-транспортната ни авиация и формированията от силите ни за специални операции.
Във връзка с временната финансова криза ние много държим на тези съвместни обучения, защото спестяват на всичкото отгоре и ресурси, които са изключително необходими за Министерството на отбраната. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Мирчев, имате възможност за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ненчев, Вие наистина сте отговаряли на подобен въпрос, но тук вече виждаме един системен проблем. Явно проблемът се повтаря не веднъж, а два пъти – да се надяваме, че в бъдеще няма да има такъв.
Една от Вашите отговорности е националната сигурност, тоест гражданите на България да се чувстват спокойни и защитени, особено предвид напрегнатата международна обстановка около България – на немалко километри има няколко огнища. Явно начинът, по който предупреждавате хората за тези учения, не е достатъчен.
Аз лично бях на Роженските поляни, когато прелитаха тези самолети. Искам да Ви кажа, че в момента, в който голяма част от българското население беше на тези поляни, за да изпита националната си гордост, много хора около мен, включително и аз се почувствах лошо, започнаха да критикуват, че държавата по никакъв начин не ги е предупредила или не е намерила начин да забави или да заобиколи, но да не ги стресира.
Виждаме, че проблемът се е повторил и в община Баните. Силно се надявам оттук нататък да предприемете конкретни мерки да се предупреждава населението, за да не се стига до такива моменти. Иначе изглежда, че сме някак си придатък на чужди геополитически интереси и въобще не ни е грижа за българите, които живеят на нашата територия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Точно ни е грижа за българските граждани! Точно затова извършваме всички тези тренировки – за да бъдем подготвени; за да извършваме тези операции, които извършихме, ако си спомняте, в началото на тази година, когато имаше обилен снеговалеж, когато спасихме човешки животи! Тогава, когато трябваше да използваме нашите хеликоптери Ми-17 да гасят пожара в Рила! Тогава, когато беше необходимо да хвърлим целия ресурс, с който разполагаме, за да помогнем на държавата и съответните организации!
Така че тези тренировки са изключително важни за нас. Екипажите трябва да бъдат подготвени, за да могат да отреагират във всеки конкретен случай, когато е необходимо, за защита на националната сигурност и националните интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Петър Христов Петров – относно отправено искане за обезщетения от гражданите на село Мокрен, село Пъдарево и село Г. Александрово заради емитиране на вредни газове и шум от военен полигон Ново село.
Уважаеми господин Петров, имате думата да формулирате Вашия въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който задавам, всъщност е въпрос на 283 граждани на споменатите села. Узнавайки за тази подписка, към нея се присъединиха още списъци, които мога да предоставя при поискване, но мисля, че не е нужно. Това прави някъде около 30 – 40% от постоянно живеещите там, които отправят въпрос към Министерството.
Освен това, искам да изразя личното си становище, че като народен представител ще направя всичко възможно, а предполагам това ще направят и народните представители от групата на Патриотичния фронт – да подкрепим министъра на отбраната, Министерството на отбраната при формирането на новия бюджет, защото всички ние виждаме огромната празнота в националната ни отбрана, която се откроява, с години пренебрегвана. Всичко това бихме го направили, защото по мое лично убеждение нашата евроатлантическа ориентация няма алтернатива.
След този увод искам да поставя въпроса, че в изпълнение на междуправителствена спогодба между България и САЩ е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което е ратифицирано със закон от Народното събрание през 2006 г. В изпълнение на това Споразумение Министерството на отбраната, в качеството си на изпълнителен агент, подпомогна американската страна за изграждане на съвместна българо-американска учебна база.
На основание ПУП Ново село – искам на това да обърна внимание, в дългосрочен план съоръжението представлява българо-американска учебна база за провеждане на съвместни военни учения на армиите на двете страни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В Зона 1 предна оперативна база представлява част от територията на Ново село и съгласно Споразумението се използва като постоянна база от американската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да формулирате въпроса – в репликата може да…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мисля, господин Председателстващ, че в момента използвам рационално двете минути за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вече са 2 минути и 43 секунди.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Минаха ли вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбира се, затова Ви предупредих със сигнала.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Много бързо, благодаря Ви много.
Моят въпрос към министъра на отбраната е съвсем прост: дали Министерството ще изготви един график, който ясно да покаже на гражданите на селата Мокрен, Пъдарево и Горно Александрово как ще се изпълнят исканията в подписката, а пък те са много прости – да се даде възможност на хората да живеят така, както обитателите на военната база – да имат вода, да имат пътища? Извинявайте много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров. Почти минута и половина просрочихте времето. Бях така любезен да се съобразя с Вас.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Господин Председател, спазвайте Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Призовавам Ви да се опитате да формулирате следващите въпроси в рамките на две минути.
Господин Министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Петров, ще спестя от моето време, за да компенсирам.
Господин Петров, благодаря Ви за Вашата съпричастност, за Вашето положително отношение към евроатлантическата кауза на България. Благодаря Ви за подкрепата, която получаваме и в Комисията, и в Народното събрание. Бих искал да Ви кажа няколко неща.
На първо място – не знам кой е събрал тази подписка, но Ви предлагам, тъй като виждам, че сте добронамерен, заедно да посетим района и да поговорим с хората. Бил съм там вече няколко пъти и имах възможност да разговарям с тях.
До момента ние нямаме каквото и да е основание за безпокойство, свързано с някакво замърсяване на въздуха или каквото и да е друго.
През 2015 г. там са проведени 77 учения, като за точните часове и дати на провеждането им са уведомени кметовете на съответните населени места и местната управа.
Информирам Ви, че през последните пет години са инвестирани над 3 милиона щатски долара и са изпълнени 42 проекта по Програмата за хуманитарна помощ и реконструкция. Сред тях са проекти за ремонт на детски градини, спортни площадки, читалища, безплатни очни прегледи и други. Такива проекти са реализирани и в посочените във Вашето питане населени места. В зависимост от отпуснатия финансов ресурс изпълнението на проекти по Програмата за хуманитарна помощ и реконструкция ще продължи и в бъдеще. В периода 2012 – 2015 г. е изграден и водопроводът, за който Вие питате, който освен за полигона, ще може да се използва и от местните хора.
Освен това бих искал да подчертая, че в учебния полигон на постоянен трудов договор са назначени около 60 човека от региона, което наистина е нещо според мен много добро за местните хора.
Уважаеми господин Петров, аз съм на Ваше разположение заедно с Вас да посетим района, да поговорим с хората. Мисля, че бихме могли да направим още много за тях и за инфраструктурата в този толкова труден за тях район. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, Министър Ненчев.
Реплика – господин Петров, две минути и ще Ви предупредя, ако ги просрочите.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Все пак го отдайте на моята недостатъчна изява от трибуната. Аз предпочитам да работя в комисиите.
Благодаря Ви, господин Министър. Аз ще бъда радостен, ако направим едно общо посещение на тези селища. Наистина вярвам в това, което казвате, че заставате зад идеята и то трябва да бъде така. Тези хора трябва да бъдат. . .
Аз, между другото, съм израснал в този район и знам какъв е шумовият натиск. Сега живея в Сливен, домът ми е в Сливен, от другата страна на Балкана.
Те трябва да бъдат компенсирани, трябва да им се обърне внимание. Просто искам наистина съвместно да тръгнем и да компенсираме тези хора, защото каквото и да правим, знаем, че те са с натрапено съжителство с тази база.
Горно Александрово е едно село, което, ако го видите в какъв вид е, то просто не е нормално за обитаване. Да не говорим за село Пъдарево, където аз не мога да отида до избирателите си от огромните дупки и трапища по пътищата.
Аз ще Ви предложа наистина да отидем и да се заемем сериозно с проблемите. Мисля, че Вие ще бъдете първият министър, който ще направи, и то осезателно нещо, уверен съм в това, че ще направите първи нещо, което осезателно да се почувства там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
С това въпросите към Вас, уважаеми господин Министър, са изчерпани.
Продължаваме с въпроси към министъра на здравеопазването господин Петър Москов.
Първият въпрос е зададен от народния представител Кирил Добрев и неговия колега Радослав Стойчев относно имоти на „Специализираната болница за рехабилитация” в община Костенец.
Имате думата, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги! Господин Министър, в община Костенец има три курорта – град Момин проход, курортен комплекс „Вили – Костенец” и курортен комплекс „Пчелин бани”, които на базата на използването на минералните води в тях са се утвърдили като значителни балнеологични и лечебно-рехабилитационни центрове в страната.
След демократичните промени в резултат на преструктурирането на собствеността и липсата на средства за поддръжка, материалната база там се намира в изключително лошо състояние, като въпросът, свързан с нейната поддръжка, придобива особена актуалност след предоставената възможност общините да управляват безвъзмездно находищата на минерална вода.
Костенец е първата община в България, която получава разрешение да управлява и ползва находищата на минерална вода в Костенец и Момин проход.
По неясни причини по-голяма част от сградите и съоръженията, стопанисвани към момента в този район „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, тънат в разруха и са се превърнали в руини.
В тази връзка и тъй като Министерството на здравеопазването като едноличен собственик на капитала на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, община Костенец, не проявява никаква загриженост за използването на сградния фонд, материално-техническата база и природните богатства на имотите, които притежава, отправяме към Вас следния въпрос: защо след като години наред „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД в община Костенец е доказала по безспорен начин, че няма фактическа възможност да стопанисва своите имоти, те не се предоставят на община Костенец за стопанисване на концесия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стойчев.
Уважаеми господин Москов, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, понастоящем в Министерството на здравеопазването се събира информация за имотите – сграден фонд и поземлени имоти, собственост на държавните лечебни заведения – търговски дружества. Една от задачите на тази проверка е да се прегледат имотите, които не се използват или не се ползват по предназначение, с оглед даване на конкретни указания за бъдещото управление или разпореждане с тях.
По отношение на предоставянето на имотите на лечебното заведение на концесия на община Костенец Ви уведомявам: община Костенец не е заявявала до настоящия момент друго искане за предоставяне на имотите, освен за безвъзмездно прехвърляне в собственост.
Община Костенец не може да бъде концесионер, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за концесиите, в който са дефинирани концесията, нейният обект и страните в процедурата, а именно: „Концесията е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск”.
Това е формалният отговор на въпроса Ви, иначе нека да Ви кажа, че към момента на вчерашния ден, мисля, че през следващата седмица има насрочена среща между представители на СБР („Специализирани болници за рехабилитация”), тоест на структурата, на кмета на Костенец и на председателя и членове на общинския съвет, които имат отношение по въпроса, за да се търси решение за конкретния начин. От юридическа гледна точка не е това начинът – концесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, Министър Москов.
Господин Стойчев, имате възможност за реплика.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател!
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Въпросът беше зададен някъде от преди ваканцията, може би преди около два месеца. Вие вече сте предприели действия за решаването на този въпрос.
В действителност, ако не е това начинът, по който може да се реши въпросът, да потърсим заедно, както казахте, вече има насрочена среща, за да се реши този въпрос и да не продължават да тънат в разруха имотите. А също така и да възстановим тези толкова ценни минерални бани, за да ги ползват всички български граждани, жители на общината, на съседни общини, както и от всички, които имат нужда от тези балнеолечебни процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Стойчев.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Кадиев относно забавената реинбурсация на лекарството за миелофиброза от Националната здравноосигурителна каса.
Господин Кадиев, не го виждам в залата.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас. Той обаче отново е от народния представител Георги Кадиев и отново не го виждам в залата. (Народният представител Георги Кадиев влиза в пленарната зала.)
Всъщност появихте се, господин Кадиев. Ще Ви дам възможност да зададете първия си въпрос към господин министър Москов. Той е относно, пак повтарям, забавената реинбурсация на лекарството за миелофиброза от Националната здравно-осигурителна каса.
Моля да развиете своя въпрос.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател. Не предполагах, че министърът на отбраната толкова бързо ще свърши с въпросите си.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е относно забавената реинбурсация на лекарство за миелофиброза от НЗОК.
По неофициални данни у нас около 100 до 120 души страдат от тази рядка болест, при която костният мозък не произвежда качествени кръвни клетки. Това е рядка и тежка болест. Официален регистър на болните няма, въпреки че се изготвя от години. В момента НЗОК поема само симптоматично лечение на болестта: преливане на кръв, което е просто задържане на положението, без лечение. На пациентите се дава и хидроксиурея, което по мнението на специалисти е лекарство за друга болест и се препоръчва при уголемен далак.
От друга страна, от 2011 г. в САЩ и от 2012 г. за целия Европейски съюз, е одобрено лекарството „Руксолитиниб” с търговско название „Джакафи” или „Джакави”, като единствено таргетирано лекарство за миелофиброза. Автоматично одобрено и за България.
Болестта е включена в Наредба № 38 на министъра на здравеопазването и лекарството фигурира и в Позитивния лекарствен списък. Въпреки липсата на пречки лекарството не се реинбурсира от НЗОК, а цената на свободния пазар е около 10 хил. лв. на месец, което е на практика непостижимо за който и да е от тези болни. За лечението на всички болни в страната до края на годината е нужна сумата от 5 млн. лв., като това са изчисления, които съм правил към момента на задаване на въпроса – 10 юли 2015 г., тоест към момента тя е още по-малка. Без това лекарство перспективата за болните е силно негативна и състоянието им може да се влоши до смъртен случай във всеки един момент.
Във връзка с тази информация моля да отговорите на следните въпроси: каква е причината за забавянето на реимбурсацията на лекарството за миелофиброза от НЗОК? Кога лечението с това лекарство ще бъде реимурсирано от НЗОК? Кога ще бъде завършен регистърът на болните от това тежко и рядко заболяване? Колко нови случаи на болестта се откриват годишно и какви биха били разходите за лечение на болните годишно извън първоначалните разходи при лечението на заболелите към този момент? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, за да имам време да Ви кажа това, което трябва да Ви кажа, започвам по същество отговора.
Съгласно Приложение № 16 „Клинични пътеки” и Приложение № 19 „Клинични процедури” към Националния рамков договор за 2015 г., посочените терапевтични показания на лекарствения продукт Jakavi не присъстват в диагностично-лечебния алгоритъм на съответните клинични пътеки и процедури.
Лекарственият продукт ще бъде реимбурсиран от Националната здравноосигурителна каса след включването на заболяването Миелофиброза в алгоритъма на действащите клинични пътеки/клинични процедури на Националния рамков договор, при актуализация на действащия или при приемането на нов Национален рамков договор в съответствие с изискванията на чл. 54 от Закона за здравното осигуряване.
Към момента е в ход процедура по създаване на Списък на редките заболявания. Предложение за включване на заболяването Миелофиброза могат да отправят практикуващи медицински специалисти с призната медицинска специалност – тоест това е начинът да бъде включено; националните консултанти; ръководители на експертни центрове за редки заболявания; координатори на референтни мрежи за редки заболявания; медицински научни дружества. Предложението за включване на Миелофиброза в Списъка трябва да бъде отправено към Комисията по редки заболявания, създадена със заповед на министъра на здравеопазването.
Съгласно становище на националния консултант по клинична хематология проф. Георги Михайлов в национален мащаб броят на пациентите с Миелофиброза е ограничен – около 20, като по отношение на ефективността от лечението в България има твърде ограничен опит с този продукт. Според националния консултант лечението може да продължи дотогава, докато съотношението полза – риск остава положително. Въпреки това, лечението трябва да бъде спряно след шест месеца, ако не се наблюдава намаляване на размера на слезката или подобрение на симптомите след започване на терапията.
Мога да Ви говоря и за цената, но общо-взето пътят е този.
Извън формалността на отговора, в момента вървят преговори между фирмата вносител и ръководството на Националната здравноосигурителна каса от гледна точка на параметрите на включването на този продукт. Доколкото на мен ми е известно, преговорите вървят по линията на споделяне на риска и договори обем – цена. Това е, което мога да кажа към момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Москов.
Реплика – народният представител Георги Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря за отговора, господин Москов, от името и на 20-те души, които са болни от тази рядка болест в България. По техни данни, тъй като те дойдоха и поискаха среща с мен, те са около 100, но няма значение, няма да спорим. Дали са 20, или 100, като число са малко, но като хора, които все пак са граждани на България и имат своето право да оздравеят и да живеят, и всичко това зависи от една сума пари, и от някакъв процес, който трябва да бъде извървян, както Вие казахте – да бъдат включени в определен списък. Надявам се всичко това ще бъде направено бързо, защото като тази болест са и много други, и лекарство има. Жалко е да има лекарство, а хората да умират, защото или няма пари, или дори в случая не толкова това е причината, а неизвървяването на пътя до включването в списъка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Дуплика? Не желаете.
Господин Кадиев, по реда отново сте Вие с питане към министъра на здравеопазването, и то е относно политиката на Министерството на здравеопазването към спешната медицинска помощ в страната.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Тук вече минаваме към една от темите, която е от любимите на министър Москов. Спомняте си, че още в началото на годината спешната помощ стана една от ключовите теми на реформата в здравеопазването. Тогава дебатът се въртеше най-вече около безопасността на лекарите в спешната помощ. Малко настрани останаха няколко други проблема. Един от тях е заплащането на тези лекари, друг е техническата обезпеченост и самата реформа вътре в спешната помощ.
Нееднократно поредица от министри на здравеопазването са поставяли необходимостта от увеличение на заплатите в сектора. Ако се бяха случили само от 2012 г. насам всички обещания, които са били давани, в момента средната щатна заплата на спешните лекари би надхвърлила 1100 лв. Въпреки това понастоящем тя е около 30% по-малко, което демотивира служителите.
По отношение на условията на труд, по време на мандата на министър Москов се дискутираше важна тема за сигурността на лекарите, но се пренебрегнаха други теми, като амортизацията на медицинска техника, болничните помещения, санитарните автомобили, осигуряването и качествената поддръжка на работното облекло и дори санитарните условия в пунктовете за спешна помощ. В част от тях служители сигнализират и за наличие на големи популации от паразити, като бълхи например. Тези въпроси са особено наболели във филиалите за спешна медицинска помощ в населените места извън областните центрове на страната, като при тях допълнително стои и въпросът за осигуряване на адекватен транспорт за служителите на спешна медицинска помощ от филиалите към центровете за спешна медицинска помощ.
Във връзка с всички тези фактори, за да съкратя донякъде въпроса си и да вляза във времето, бих искал да Ви задам следните въпроси:
Планирате ли ръст на възнагражденията в спешната медицинска помощ? С какви темпове и в какви конкретни времеви срокове?
Какви мерки възнамерявате да предприемете, за да гарантирате материалната обезпеченост и поддръжка на спешната помощ у нас с оглед на последните изменения в Закона за здравето?
Планирате ли разширяване на социалните придобивки на служителите в тази област с оглед запазване на кадрите в системата и повишаване на мотивацията им, включително чрез осигуряване на служебен транспорт в определени случаи, както казах, от центровете към филиалите?
Какъв контрол оказва Министерството на здравеопазването на санитарно-хигиенните условия в центровете за спешна медицинска помощ и филиалите за спешна медицинска помощ и какви промени в организацията на спешната медицинска помощ предвиждате с оглед гарантиране намаляване на времето за придвижване на екипите на спешна помощ и наличието на адекватно оборудване в санитарните автомобили? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев!
Общо-взето няма да чета написания отговор, защото го знам наизуст.
Първо, за възнагражденията на работещите. С бюджета за тази година, гласуван от Вас, в бюджета на Министерството на здравеопазването бяха заложени средства за увеличение на възнагражденията на работещите в спешна помощ средно с 20%. Към момента няма лекар в системата на спешна помощ, който да взема основно възнаграждение под 1000 лв. С натрупванията те стават доста сериозни. За първи път от много години насам има обръщане на тенденцията, тоест количеството на постъпилите медицински лица в спешна помощ е по-голямо от броя на количеството на напусналите. Това има и конкретни измерения. Например броят на екипите в София, дежурещи на дежурство, за по-малко от година от средно 12 – 13 на дежурство в момента са между 23 – 25.
От гледна точка на материалната база, бяха закупени с постановление на Министерския съвет 56 нови реанимобила, нови линейки, разпределени съответно по две във всяка една от областите.
Бяха закупени също с постановление на Министерския съвет за 18 центъра 25 телемедицински устройства и бяха преоборудвани частично, доколкото стигна финансирането, чисто битово част от центровете и филиалите на спешна помощ. Всъщност реалната промяна в инфраструктурата на спешна помощ е даже с одобрената вече програма „Региони в растеж” за модернизация на спешната помощ, която е на стойност 85 млн. евро. Тя включва в рамките на четири години цялостно обновяване на автопарка, постепенно във времето. Това са 600 нови линейки, като 400 от тях са по линия на европейското финансиране, а 200 по линия на държавно финансиране, разположено във времето.
Преоборудване – строене наново. В момента тече процесът по изчистване на собствеността в едни много бързи срокове на всеки един от филиалите и центровете на спешната помощ. Превръщането на филиалите на спешна помощ – там, където те са единственото лечебно заведение, единственият червен кръст, който свети, на място примерно както е в Елена – в едни спешни приемни кабинети с амбулатория, с легла, възможности за диагностика и отчитане на реалната нужда дали от това градче или село, където е разположен филиалът, има нужда за хоспитализация в болница, или състоянието може да бъде овладяно със средствата на работещите там, или да бъде насочен към личния лекар.
Допълнително към това, в този проект са заложени и вече е гарантирано финансиране, защото той е одобрен, преструктуриране и апаратурно обновяване на всичките спешни приемни отделения на болниците, които са част от цялата тази система. Най-общо взето това е, което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Не желаете да отправите два уточняващи въпроса.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Красимир Янков относно консорциум на болниците във Варна.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, научаваме от медиите, че при посещението си във Варна сте предложили държавни, общински и частни болници във Варна да се обединят в консорциум.
Господин Министър, моля да отговорите как виждате реализирането на това Ваше предложение? Кой ще управлява активите? Как ще е защитена държавната и общинската собственост? Как ще се разпределят функциите при реализирането на такава идея?
Моля да бъдете конкретен, защото варненската общественост и варненци се интересуват какво ще е бъдещето на болничните заведения от гледна точка на Вашите действия като министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, болните нито във Варна, нито в Бургас, нито в Тутракан се интересуват от формата на управление на болниците, а от услугата и пълноценността на тази услуга, която лечебните заведения им предоставят. Поне такова е моето мнение. Ако Вие имате становище, че болните се интересуват каква е формата на собственост на болниците, съм склонен да се съглася с Вас.
При реализирането на такова намерение – консорциум, което е част от формите на обединение на търговски дружества по Търговския закон, каквито има още няколко, участниците в него обединяват усилията си за организиране и осъществяване на съвместна дейност. Конкретните условия се регламентират от договор, който урежда правата и задълженията на страните в него – управлението на активите, икономическо-финансовото управление на обединението. Той не засяга независимостта на отделните лечебни заведения и запазва юридическата самостоятелност.
Относно поставения въпрос – как ще бъде защитена държавната и общинска собственост при евентуално такова обединение – следва да уточним, че лечебните заведения управляват собствените си имоти, които са изгубили статута, респективно на общинска собственост при преобразуването им в търговски дружества. Тоест всички въпроси, за които Вие говорите, се уреждат между партньорите. Ясно е какво е управлението на собствеността, кой представлява дружеството, при какви условия, какво е управлението на активите, как се отчита финансовото състояние, как се определят приходите. Всичко това се разписва в конкретни договори, каквито хиляди и хиляди търговски дружества по света сключват ежедневно.
Тук идеята не е някой да пази някаква собственост, защото тя била негова, а различните видове собствености да гарантират на пациентите, че такова обединение дава по-добра, по-пълноценна или само пълноценна медицинска услуга, срещу което не вярвам да сте Вие или който и да било разумно мислещ човек. Моето твърдо убеждение е, че това трябва да бъде закрепено в закон с начина на финансиране. Дълбоко погрешно е да се продължава да се счита, че НЗОК може да финансира само един епизод от Вашето или моето лечение като пациент. Ако за целта е нужно системата „болнична – доболнична помощ” да се реорганизира, за да отговаря на моите и на Вашите нужди като пациент, да го направи и да има съответните финансови стимули за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, Вие по-скоро според мен се правите, че не разбирате какъв е въпросът. Говоря от името на варненци, защото аз в парламента съм избран от 3. Варненски многомандатен избирателен район, но това касае всички български граждани. Всички знаем, че държавните болници са търговски дружества. Притесненията ми са, че във Ваше лице като министър на здравеопазването при разрешение от Ваша страна като принципал за влизането в такива консорциуми, няма да бъде защитен интересът на собственика, което е някаква форма на публична собственост. Вие ще се съгласите ли, че консорциум от държавни и частни болнични заведения може да бъде представляван от посочен от дружества с частна собственост? Или по някакъв начин ще бъде ощетена държавата като собственост в болничните заведения, участвайки в такъв консорциум, съгласявайки се конкурентни лечебни заведения да бъдат част от един консорциум, който да бъде страна по договора със Здравната каса? Защото сякаш това се предвижда и Вие това препоръчвате.
Българските граждани повече разчитат на старите болнични заведения, които са все още държавна собственост или по-голямата част от собствеността е държавна и общинска. Всички знаем, че отделни клинични пътеки, които са по-скъпоструващи, са приоритет на частните болнични заведения, а по нерентабилните, но изключително важни от гледна точка на грижата за здравето на хората, останаха в тези болнични заведения с държавна и общинска собственост.
Какво точно предвиждате Вие? Притесненията, които имаме ние, са част от този дебат, който явно предстои да водим с Вас. По много теми ние се разминаваме с Вашето виждане. Това, което Вие наричате реформа, със сигурност може да се спори дали е полезно за бъдещото обслужване на всички български граждани, на които държавата гарантира здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
За дуплика – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янков! За публичния фонд, за Касата, за държавата формата на собственост не трябва да представлява причина за сключване или не на договор или за различно отношение. Това е хубаво да го научат вече всички, дори и най-левите в БСП, че формата на собственост не е причина за дискриминация. Как ще бъдат защитени държавните интереси, зависи от държавата. Ако държавата си е на място, те са защитени, ако не си е на място, не са защитени. Това не зависи дали държавата се управлява от хора, които казват, че държавата е всичко, или от хора, които считат, че частната собственост не е проблем. Въпросът е да има държавност.
Иначе онова, от което трябва да се интересува публичният фонд, не е, отново казвам, при какви обстоятелства различни субекти с някаква форма на собственост са се събрали, за да изпълнят изискванията на НЗОК спрямо Вашето лечение. Това е смисълът на обединението. Той е насочен към ефект и публичният фонд да плаща само за резултата от Вашето лечение. Друга драма тук няма и не разбирам къде е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Красимира Ковачка относно необходимост от нова регулация за забрана на изкуствените трансмазнини у нас.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът, който искам да задам, е относно новата регулация за забрана на изкуствените трансмазнини у нас. Тази година Европейското кардиологично общество, което представлява повече от 85 хиляди специалисти, призова европейските политици да последват САЩ и да въведат регулация за пълна забрана на изкуствените трансмазнини в Европейския съюз. В изявлението се казва: „Основавайки се на ефектите върху сърдечно-съдовото здраве от приема на трансмастни киселини, позитивният опит от различни интервенции за ограничаване на приема на трансмастни киселини и натрупаното познание за различната консумация на трансмастни киселини в Европа, Европейското кардиологично общество вярва, че е необходима регулаторна интервенция, която да осигури, че всички граждани на Европа могат ефективно да намалят приема на трансмастни киселини”.
Още през 2008 г. Европейският парламент публикува изследване, с което призова за забрана на трансмастните киселини за Европейския съюз. През 2009 г. СЗО заключи, че наличната информация е достатъчна, за да се препоръча елиминиране на индустриално произведените трансмастни киселини от употреба и миналата година призова за пълна забрана на трансмазнините в Европа.
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в Европа, като допринасят за 40% от тези случаи. България от своя страна е на едно от първите места в Европа по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания, което се подчертава и в последния доклад на Световната банка. Лечението и възстановяването от тези болести е продължителен, сложен и скъп процес, което натоварва сериозно здравната система у нас.
Счита се за доказано, че важна причина за тази висока заболеваемост е неправилното хранене и особено високият прием на трансмазнини. Освен това се предполага, че високият прием на трансмазнини може да доведе и до много други сериозни здравни проблеми и появата на оконкологични заболявания, диабет, затлъстяване. В момента три държави-членки на Европейския съюз – Австрия, Дания и Унгария, са въвели в законодателството си забрана на индустриално произведени трансмазнини в хранителната верига. В САЩ се оценява, че забраната на трансмазнините, която влиза в сила от тази година и ще доведе до елиминиране на трансмазнините там до юни 2018 г., ще струва на индустрията около 6,2 млрд. долара за 20 години за преформулиране на продуктите. Ползата обаче за здравната система за 20 години ще бъде над 140 млрд. долара.
Уважаеми господин Министър, имайки предвид всичко казано – високата заболеваемост у нас от сърдечно-съдови заболявания, доказаната причинно-следствената връзка между приема на трасмастни киселини и появата на тези заболявания, слабата ефективност на мерки, като доброволна саморегулация на производители и маркировка на хранителни продукти, ние считаме, че усилията трябва да се насочат към законодателна забрана на изкуствените трансмазнини в храните у нас.
В тази връзка аз бих искала на попитам: какви са активностите на Министерството на здравеопазването по този важен за общественото здраве проблем до момента? Какви са предприетите съвместни действия с Българската агенция по безопасност на храните в тази насока? Каква ще бъде Вашата политика и политиката на правителството на национално и европейско ниво за забрана на използването на изкуствени трансмазнини в близко бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, д-р Ковачка.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема доктор Ковачка, няма да чета по логиката на текста, която описва и аргументира Вашето притеснение от употребата на трансмастни киселини с различни научни доказателства, включително и взети решения на територията на някои държави.
Това, което планира Министерството на здравеопазването, то не е само в рамките на Министерството на здравеопазването, а и на правителството, като цялостна програма за един нов здравословен начин на живот, главно при младите хора, защото вероятно нашите навици с Вас по-трудно ще се променят.
Относно храните и вредностите в храните това, което планираме, е масирана рекламна кампания. Наричам я „рекламна”, но тя е свързана с ясно поставяне на обозначения върху храни, които съдържат над определено количество трансмастни киселини, сол, захар и кофеин, които са едни от основните причини за изброените от Вас заболявания или за отключване на други, съпътстващи ги.
Идеята, че това не е сработило при цигарите, е погрешна. Ако ние с Вас пушим, не изхождаме от мисълта, че правим нещо полезно. Какво пише на цигарите няма значение. Но ако майката, която купува храна за детето си, някакви пастички или каквото купува с трансмастни кисилини, за които говорите, ако върху нея има голяма червена точка например това е ясен знак за майката, че тя купува нещо с вредност за детето си. Тя, дали го знае, или не, ние сме длъжни да й го покажем. Тоест една такава рекламна кампания е свързана с практически вече готов изработен проект, който ще започнем да консултираме с различните министерства, за въвеждане на допълнителен данък върху храните, съдържащи определени вредности.
Считаме, че той трябва да бъде в рамките на около 10% от стойността и да бъде аналогичен като нормативна уредба на данъка, който по линията на екологичното законодателство, свързано с обработката на опаковките и така нататък, се заплаща. Ако приемем че за една кутия безалкохолно със съдържание на огромно количество захар, на огромно количество кофеин или нещо такова, ако сега по българското законодателство се заплаща такса, такъв данък за опаковката, която е алуминиева или еди-каква си, за да се рециклира по определен начин, ние считаме, че част от тази цялостна кампания, в която да обърнем внимание на младите хора, че различният начин на живот е модерен, полезен, интелигентен, трябва да наложим такъв данък и върху съдържанието, а това да бъде и причина съответно производителят да промени с течение на времето съдържанието и да го сведе под минимума. Това не е задължително ново данъчно облагане. Просто не го пълни до половината със захар и няма да бъдеш облаган с данък! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! Аз виждам, че на масата на Министерството се постави въпросът за общественото здраве. Мисля, че тук трябва много сериозна работа. Проблемите за общественото здраве не са само проблема и въпроса, който аз Ви зададох.
Конкретно по въпроса, мисля, че трябва да има дългосрочна стратегия, която касае не само Министерството. Затова попитах за програмата на правителството в национален мащаб. Тук трябва да има регулация и контрол на производителя, регулация на етикетирането и обозначаването, а Министерството трябва има огромна информация сред населението, сред цялата си мрежа от лечебни заведения от общопрактикуващи лекари до всички видове специализирани заведения за това какво е значението на храненето и с какво се храни.
Все пак хубаво е Министерството с тази стратегия да направи един анализ за ефекта, който ще донесе всичко това. Ако се случи този анализ и има разяснение сред населението, това ще доведе до намаляване на финансовите средства от лечението на наистина социално значими заболявания, до които водят тези проблеми, които се опитах да изтъкна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ковачка.
Желаете ли право на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Корнелия Нинова и Георги Гьоков относно Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата на Министерството на здравеопазването.
Господин Гьоков, Вие ли ще развиете въпроса?
Заповядайте!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Ще Ви занимая с един акт на Министерството на здравеопазването. Това е Наредба № 3 от 2000 г. Тази Наредба № 3 на Министерството на здравеопазването работи повече от 15 години. В нея се уреждат организацията и дейностите на здравните кабинети в детските заведения и училищата в Република България. След толкова години действие на тази Наредба става ясно, че има редица недостатъци и създава сериозни проблеми например: броя на учениците, които обслужва един медицински специалист, лекарственият списък в приложението към Наредбата, изисквания за следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето, медицинска екология и хранене, прекъснатата връзка между личния, семейния лекар и медицинския специалист от здравния кабинет на детското заведение или училището.
Сериозни са проблемите. Хората се обръщат към нас като народни представители. Затова и нашият въпрос към Вас, предвид гореизложеното, е следният: предстоят ли промени в Наредба № 3 на Министерството на здравеопазването от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училища?
В каква посока и направление ще бъдат направени тези промени? В какъв срок се ангажирате да станат те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за отговор, министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, уважаеми господин Гьоков, Министерство на здравеопазването е изготвило проект за нова Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях, в който подробно са разписани правата, задълженията и отговорностите на лицата, които работят в здравните кабинети, както и дейностите, които се извършват в здравните кабинети.
Относно броя на учениците, които обслужва един медицински специалист, чл. 5, ал. 1. В проекта на Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях е отпаднало изискването за минимален брой деца/ученици, обслужвани от един медицински специалист. В проекта на новата наредба в чл. 6, ал. 4 е определена горна граница за брой обслужвани деца/ученици – до 200 деца и до 800 ученици, от един медицински специалист в здравния кабинет на една или повече детски градини или едно или повече училища за осемчасов работен ден.
Относно лекарствения списък, Приложение № 2, към чл. 5, ал. 6. Списъкът на лекарствените продукти и медицинските изделия е изцяло обновен. Освен това е дадена възможност за осигуряване на допълнителни видове и количества лекарствени продукти и медицински изделия въз основа на препоръка, направена от лекаря, провел профилактичния преглед на детето/ученика, което е отразено в Талона за проведен профилактичен преглед.
Относно изискванията за следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето, чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1. В чл. 2 на проектонаредбата е разписан текст, с който се регламентира обучението на медицинските специалисти от здравните кабинети. Осигурява се задължително обучение за оказване на първа помощ при спешни състояния в център за спешна медицинска помощ, както и за проблемите на профилактиката на болестите, промоцията на здраве и по спазване на хигиенния и противоепидемичния режим, съответно в регионалните здравни инспекции и/или в Националния център по обществено здраве и анализи.
Относно твърдението за прекъснатата връзка между личния лекар и медицинския специалист от здравния кабинет на детската градина и училището. Считаме, че разпоредбите на чл. 14, раздел V „Документация в здравните кабинети” на проектонаредбата ще промени тази констатация.
Личните лекари на децата/учениците, както и лекарите по дентална медицина имат задължението ежегодно да попълват Талон за проведен профилактичен преглед на дете/ученик и Талон за проведен профилактичен дентален преглед с данните от профилактичните прегледи на децата и учениците, извършени през съответната година, съгласно изискванията на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
Също така лицата, които работят в здравните кабинети, със съдействието на директора на детската градина и училището изискват от родителя, настойника, попечителя, или лицето, полагащо грижи за детето/ученика, в периода от месец септември до края на месец декември на всяка календарна година да предоставят талоните за проведени от личните лекари профилактични прегледи.
Към настоящия момент проектът на Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях е в процедура на съгласуване от компетентните дирекции в Министерство на здравеопазването, след което същият ще бъде предложен за приемане от ръководството на Министерството на здравеопазването и както изисква процедурата, да бъде публичен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, в общи линии аз съм доволен от отговора, който ми давате. Искам само няколко насочващи неща да Ви кажа.
Първо, реформите в здравеопазването наистина са наложителни. Народното събрание и Вие като министър много бързо реагирате в тази посока, но на нас от ляво не ни хареса посоката, но въпросът е, че работите. Вие имаме отговорността за това като управляващи и така приемаме, но искам да Ви кажа, че редица наредби и други актове на Министерството на здравеопазването създават затруднения за работа и за тях не е необходимо тромавото минаване през Народното събрание, а по-бързо трябва да стават. Сега от Вас чух, че правим Наредбата, но не чух кога ще я пуснете и ще я приемем. Кога ще приемете Наредбата и кога ще влезе в действие? Това, първо.
Второ, чух няколко неща от Вас по въпроса, който сме задали с госпожа Нинова, обаче там има проблеми, например работодател е общината, а пък разрешенията се искат от директора на училището. Това е объркано в Наредбата. Тези хора не знаят работодателя ли да слушат, или другия, който им нарежда, дето се казва.
Това, което казахте, за броя на учениците е супер, защото е почти невъзможно в малките населени места да се случва. Обаче за следдипломното обучение, казвате пак в центровете за спешна помощ, но там не се извършва такова обучение. Те сега го минават в Българския червен кръст и Спешната помощ нямали такива функции, според хората, които се срещат с нас, пък Вие пак там го пращате. Обърнете внимание на това.
Лекарствата в здравните кабинети. Радвам се, че ще обогатите списъка, но хората казват, че лекарствата в здравните кабинети – ампули, адреналин, аналгин, глюкоза, натриев бромат, калциев глюконат, урбазон – те нямат право да поставят тези лекарства без лекар и просто чакат да им изтече срокът на годност, за да заредят нови. Хубаво е, че ги разширявате, но трябва да помислим и за това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз очаквам да ми отговорите поне за срока на Наредбата и кога ще бъде приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, уважаеми господин Гьоков, хайде да не се изхвърлям, но в началото на месец октомври най-късно Наредбата – тя ще бъде публична, ще подлежи на обсъждане. Всички въпроси и допълнения, които имате предвид, може да не се ограничавате, а да ги направите още сега до Министерството. Каня Ви, ако имате идеи, на разположение сме за доработване на този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, който е последният, предвиден в днешната програма за отговори от министъра на здравеопазването и той е от народните представители Емил Райнов и господин Георги Гьоков относно тежко пребития лекар – пациент на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” в Курило.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съжалявам, че се връщам на един такъв проблем и отново го ровим.
Доктор Илко Груев, дерматолог в Столичната Пета градска болница е бил настанен за лечение в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”, по-известна като Курило. Твърди се, че психичното разстройство на лекаря е провокирано от факта, че ще остане без работа, защото се закрива отделението, в което е работил. На 21 юли той е пребит жестоко и е настанен в централната реанимация на „Пирогов” в критично състояние и там е починал.
Предвид тези факти се обръщаме към Вас със следния въпрос: какви действия предприехте във връзка с допуснатото насилие в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски” на д-р Илко Иларионов, вследствие на което той е починал в Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор – министърът на здравеопазването д-р Петър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Райнов и Гьоков, аз няма да влизам в разказ за анамнезата на починалия пациент. Ще Ви предоставя документа и ако считате, че трябва да продължава тази работа, направете го.
Относно конкретния въпрос, тоест няма да дам отговор, господин Гьоков, на въпроса кога е започнало, как е свършило и така нататък, защото трябва да има малко човещина в цялата работа и не всичко е политика.
Относно проверката на ИА „МО”, която назначих, за да се разследва случая. На базата на констатираните от ИА „МО” обстоятелства и препоръки ръководството на здравеопазването прие възможността за следните мерки:
- Пребазиране на лечебното заведение на територията на град София, за което сме в преговори със Софийска община. Там битовите условия по същество са недобри.
- Назначаване на лекари – специализанти по психиатрия, като в момента оформяме възможността финансирането да върви по линия на европейските програми и проекти. Има специфични програми, заедно с Министерството на социалните грижи правим това. Към момента за обучение на специалност „Психиатрия” са записани 112 лекари, от които към момента специализират 55. Това е от гледна тока на попълване на кадровия потенциал с психиатри, което не е лесно.
- Възнагражденията на работещите медицински специалисти в държавните психиатрични болници ще се увеличи, с оглед повишаване на мотивацията и задържането им там. Разбира се, това няма да е с огромен порядък, но ще тръгнем по този път. Имаме отделен ресурс за това.
- В Правилника за устройството и дейността на вътрешния ред на всяко конкретно лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ ще бъдат разписани подробни правила и процедури по съпровождане и обслужване на пациентите, в съответствие с медицински стандарт „Психиатрия”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, мина доста време от инцидента – 21 юли 2015 г. Аз си спомням, че в началото на мандата Вие много бързо реагирахте по въпроса с битите медици и получихте адмирациите на обществото, включително и нашите, държа да го подчертая това, стигна се до законодателни промени и криминализиране на такива действия. Пак казвам, адмирации за това, но този инцидент показа и една друга страна – отношението към хората с психични проблеми.
Трябва и тук да се реагира бързо и адекватно. За съжаление, аз, извинете, че го казвам, но не забелязах такава бърза реакция, защото веднага след случая беше заявено, че Здравното министерство ще даде повече информация на обществото по случая, защото такива случаи представляват интерес за обществото. Такава до момента няма. Ако погледнем например в интернет последните новини по случая са от следващия ден на събитието, от побоя. Може би надеждата на Министерството е случаят да се забрави, то не е лошо и да се забрави, защото това са срамни случаи, но ако го забравим този случай, аз се питам: докога? До следващия такъв инцидент ли? И като че ли и сега не получавам адекватна информация от Вас, въпреки че това, което казахте, сигурно ще бъде добро специално за тази болница и специално за хората с такива проблеми.
Няма да спекулирам кой е отключил психичния проблем с лекаря. Но дължим на обществото отговори защо е възможно да се случват подобни инциденти в едно българско лечебно заведение. И, разбира се, дължим и отговор какви са гаранциите, че в бъдеще няма да има такива случаи. Затова е нашият въпрос, който вече не е актуален, но изисква отговори, за да изразим нетърпимост към подобни случаи и да направим невъзможно да се случват в бъдеще такива неща. Пак казвам, съжалявам, че ровим в този случай. Така изглежда на пръв поглед. Но целта и идеята на зададения въпрос е точно, за да избегнем такива случаи в бъдеще да стане невъзможно и повтарянето им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова, уважаеми господин Райнов, уважаеми господин Гьоков! Наистина публично няма да кажа нито една дума повече около случая. По случая е реагирано адекватно, бързо. Всичко, цялата конкретика на това, което се е случило, е тук. Ако това Ви е нужно като информация и желание, доколкото аз съм длъжен да Ви я предоставя по силата на закона, но отказвам да го направя пред микрофоните. Не мисля, че с определени човешки трагедии трябва да се прави шоу. Обясних и се придържах към това да кажа какви са мерките, за да не се допускат допълнително такива неща, за които говорих – колко бързо и как ще успеем да ги въведем, е Ваша работа да следите и да отговаряте.
Искате ли тази документация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният предвиден за днес въпрос към Вас, с което изпълнихте конституционните си задължения да отговаряте на депутатски въпроси и питания.
Приятен ден и приятна работа Ви пожелавам!
Преминаваме към отговор на актуален въпрос от министъра на културата господин Вежди Рашидов. Въпросът към него ще зададе народният представител проф. Станислав Станилов относно банята на Сюлейман Великолепни в Акве Калиде – Бургас.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е много кратък.
Строителните дейности по банята на Сюлейман Великолепни в Акве Калиде – Бургас са приключили. В тази връзка моля да ми отговорите дали според Вас освен паметници от османския период ще се социализират и тези от тракийския, римския и византийския период? Това е краткият ми въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Станилов! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам следното.
От 2008 г. до настоящия момент се изпълняват мащабни археологически проучвания на античната и кръстоантичната и средновековна крепост Акве Калиде Термополис. За този период са разкрити част от римската баня, построена през II и III век, фрагменти от крепостната стена, отделни сгради от периодите на Античността, Късната античност и Средновековието. Напълно или частично са проучени източната стена на римската баня, три съблекални и два басейна за студена вода. Консервацията и реставрацията на османската баня е извършена паралелно с археологически проучвания.
През 2015 г. в консервираната и реставрирана османска баня от XV – XVI век е изготвена музейна експозиция, отразяваща историята на древната крепост в периода II – VIII век. Изготвени са карта с маршрут и виртуален тур, които представят миналото на Акве Калиде от първото хилядолетие преди Христа до най-новото време, като се набляга на факта, че минералната вода е използвана през различните периоди на траки, елини, римляни, византийци, българи и османци.
По отношение на останалите археологически обекти на територията на крепостта напълно са консервирани, частично реставрирани, експонирани и изцяло проучени югоизточните съблекални, половината от източната стена на римската баня. Към момента приключва пълното проучване на басейна за студена вода, както и на системата от канали, която ги захранва и отводнява.
Планирано е в края на месец септември да се пристъпи към тяхната консервация по реда на нормативната уредба. Посочените вече експонирани обекти са в процес на социализация. Проектирани са указателни табели и се подготвят подходите към обектите, като се изчаква приключването на археологическите разкопки за тяхното обособяване. Извършва се проучване на обособен терен за сградата музей Акве Калиде, в който ще бъдат включени и експонирани градежи от различните периоди на Античността и Средновековието. Финансирането на проектните работи и тяхното изпълнение е осигурено от община Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Виждам, господин Министър, че нещо не сте добре със здравето, за което Ви се извинявам, че Ви принудих да дойдете тук на парламентарен контрол.
Обаче това беше актуален въпрос и той има в известен смисъл провокативна насоченост, за да Ви призова да се ускорят тези работи, тъй като това е изключително важен паметник и има висока стойност за българското културно минало. Равнопоставеността на паметниците от различните периоди е много важна и тя трябва постоянно да се спазва, а не да се спазва правилото, което става в България и е грешка, който паметник е по-запазен и монументален, да бъде изведен напред в неговата социализация, а останалите паметници, които са по-разрушени, да бъдат засенчени от него. В това е и смисълът на моя въпрос. Наистина след приключването на работите от моя гледна точка ще преценя какво е направено и вероятно на парламентарния контрол отново ще се срещнем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
Докато се придвижите, проф. Станилов, мога ли да Ви помоля да предадете на народния представител Любомир Владимиров три писмени отговора?
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, моля да ме извините, днес не съм разположен. Случва се на всеки.
Господин Станилов, вижте, аз имам безкрайно уважение към Вас, затова си позволявам да Ви кажа допълнително няколко думи, защото Вие сте един опитен човек и реставратор, с много опит.
Разбирам въпроса Ви. Но за мен всичко, каквото е история, то трябва да върви паралелно. В никакъв случай не става въпрос за наблягане на един период или на една периодика или един исторически паметник. Разбира се, така е, както питате, така ще бъде.
Онова, което мога да Ви кажа – лично аз успях и се радвам за това, че успях да намеря половин милион спонсорски пари за Акве Калиде – както на латински е правилно да се казва. Осемнадесети септември е срокът да го открием. Така че ще се радвам много и ще Ви поканя, разбира се, с удоволствие, като професионалист, да присъствате, да бъдем заедно на откриването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, Министър Рашидов.
С това предвидените въпроси към Вас са изчерпани. Часът е 14,00. Всички въпроси, предвидени за отговори от министри в днешния ден, са дадени, отговорено е.
Следващото заседание на Народното събрание е сряда, 9 септември, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Хайтов

Секретари:
Чавдар Пейчев
Иван П. Иванов