Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение: с писмо от 9 септември 2015 г., на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители Найден Зеленогорски, Димитър Шишков, Димитър Делчев и Димитър Танев ме уведомяват, че оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вх. № 554-01-149.

Съгласно приетата седмична програма, днес следва да започнем три законопроекта в точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ И ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Това е първо гласуване на Законопроект за тютюна и тютюневите изделия с вносители Лютви Местан и група народни представители от 28 януари 2015 г. и два Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия – първият с вносител Министерския съвет от 30 януари 2015 г. и вторият е на народния представител Румен Христов и група народни представители.
Постъпили са доклади от водещата Комисия по земеделието и храните, докладът е общ по трите законопроекта, и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Няма доклади от Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
Моля господин Румен Христов да ни запознае с доклада на водещата Комисия за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, моля преди това на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване за допуск в зала представители от страна на Министерство на икономиката госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Светлана Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”, и господин Георги Ралчев – начални отдел дирекция „Пазарни мерки и организации на производители” от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте, колеги.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г. и два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия – № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г. и № 554-01-127, внесен от народния представител Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 15 юли 2015 г., на което обсъди Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.у и два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия – № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г. и № 554-01-127, внесен от народния представител Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
Участниците в работата на Комисията ще ги дам писмено.
По Законопроекта, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Със Законопроекта се уреждат обществените отношения, свързани с производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, и производството и търговията с тютюневи изделия.
Предлага се създаване на Националната тютюнева камара със съответните ръководни органи, правомощия, лица, които могат да членуват в нея и ред, по който да се признае нейният статут. Разписани са и условия за признаване за представителни на организации на производители на тютюн, на преработватели на тютюн и на производители на тютюневи изделия.
Министерството на земеделието и храните следва да създаде и поддържа регистри на тютюнопроизводителите; на лицата, извършващи изкупуване на суров тютюн; на лицата, извършващи промишлена обработка на тютюн; и на лицата, извършващи търговия с промишлено обработен тютюн. Освен това, министерството ще изпълнява функциите на компетентен орган по осигуряване на информация за съставки и емисии в цигарите, ще одобрява лабораториите за тяхната проверка, като води съответния регистър и ще издава разрешения, одобрения и удостоверения. Ще следва също така да създадат комисии по тютюна към областните дирекции „Земеделие” по въпросите, свързани с производството, окачествяването и изкупуването на тютюн.
Разписани са данните, които ще следва да съдържат регистрите.
За производството на тютюн ще се използват единствено сертифицирани семена, съобразно предложението в Законопроекта.
Сроковете за заплащане на изкупения тютюн ще се определят от страните по договора, но не по-късно от 30 дни от подписването на приемателно-предавателния протокол. Купувачите няма да могат да откажат изкупуване на договорените количества тютюн.
Първоначалното окачествяване на суровия тютюн ще се извършва съвместно от производителя и купувача по ред, определен в сключения договор. При спор страните ще могат да поискат окачествяването да се извърши от експерт по окачествяване, а при несъгласие с оценката на експерта и повторно оценяване от тричленна комисия от експерти.
Право да извършват промишлена обработка на тютюн ще имат регистрирани лица, получили разрешение за промишлена обработка.
Производство на тютюневи изделия ще могат да извършват лица, получили разрешение от Министерския съвет, като Министерството на икономиката ще води регистър както за тях, така и за лицата, извършващи дейности със съоръжения и оборудване за изработка на тютюневи изделия.
Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневите изделия ще се извършват от лица, получили разрешение по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
В Комисията са постъпили писмени мотивирани становища на Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката, които не подкрепят Законопроекта. Министерството на финансите изразява принципна подкрепа на концепцията за засилване на контрола върху суровините за производство на тютюневи изделия и върху съоръженията и оборудването за тяхното производство, но въпреки това, изтъква, че не подкрепя конкретния Законопроект. Становищата на Българската стопанска камара и други неправителствени организации като цяло също са отрицателни.
В последвалата дискусия преобладаваше становището, че в част от предложенията има логика и че е необходимо да бъдат въведени мерки за по-строг контрол – бяха подкрепени, но бяха изказани и редица критики по отношение на предложените текстове. Беше отбелязано, че липсват финансови разчети и икономически анализ на ефекта от неговото прилагане и че се въвеждат твърде много регулации, които нарушават принципите на свободната пазарна икономика.
На сериозна критика бяха подложени разпоредбите относно създаването на Национална тютюнева камара и механизма, предвиден за признаването на нейния статут, както и условията за признаване на организации на производители на тютюн, на преработватели на тютюн и на производители на тютюневи изделия.
От БСП лява България заявиха, че, независимо от недостатъците, ще подкрепят предложения проект, тъй като считат, че между първо и второ гласуване текстовете могат да бъдат прецизирани.
По Законопроекта, внесен от Министерския съвет
С него се предлага производството на тютюневи семена да се извършва от регистрирани по реда на Закона за посевния и посадъчния материал лица. Регистърът ще се води в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, като тя ще осъществява и контрола върху качеството, чистотата и произхода на произведените семена.
Второто предложение е свързано с отмяна на забраната за производство и продажба на заготовки за цигари с филтър и на разпоредбата, въвеждаща санкция за нарушение на тази забрана.
Освен това, се определя компетентен орган за установяване на нарушения, свързани с продажба и предлагане на тютюневи изделия чрез използване на услугите на информационното общество, и се въвежда съответното административно наказание.
Всички народни представители бяха единодушни, че Законопроектът следва да бъде подкрепен.
По Законопроекта, внесен от народния представител Румен Христов и група народни представители
Разграничават се отговорностите по отношение на провеждането на държавната политика.
Министерството на земеделието и храните ще следва да създаде два нови регистъра. Първият е Регистър на тютюнопроизводителите и на сключените от тях договори за изкупуване на суров тютюн. Вторият е на лицата, получили разрешение за изкупуване на суров тютюн.
Предлага се към областните дирекции „Земеделие”, в териториалния обхват на които се извършва производство и търговия с тютюн, да се създадат комисии по тютюна. Комисиите ще включват експерти по окачествяване на тютюн, които ще извършват независима оценка на качеството на суровината при възникнали спорове между производител и търговец. При несъгласие със заключението на експерта съответната комисия ще извършва повторно окачествяване, което ще бъде окончателно. Отпада изискването разходите по окачествяването да бъдат за сметка на купувача.
Съответно изкупуване на суров тютюн ще се извършва единствено от лица, получили разрешение, разполагащи с подходящи обекти и съоръжения за неговото съхранение и сключили договор с регистриран тютюнопроизводител. Разписани са задълженията на изкупвачите да предоставят информация за прогнозните количества, които ще бъдат изкупени през следващата година, за изкупените и за наличните количества суров, изсушен, манипулиран и ферментирал тютюн от предишна реколта и за реализираните количества тютюн. Отпада 30-дневният срок, в който изкупеният тютюн следва да бъде изплатен.
По отношение на производството на тютюн се въвежда изискване то да се извършва съгласно технологични инструкции. Ще се използват единствено сертифицирани семена, отговарящи на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал и произведени от лица, получили разрешение за това. Търговията на семена също ще се извършва съгласно Закона за посевния и посадъчния материал. Отговорността за контрола ще бъде на Министерството на земеделието и храните.
Дава се правна възможност за създаване на представителни организации на тютюнопроизводители на лицата, извършващи промишлена обработка, и на производители на тютюневи изделия. Разписват се критерии, на които следва да отговарят организациите, за да бъдат признати за представителни, техните задължения, правомощия и редът за признаване.
По отношение на производството на тютюневи изделия е предвидено то да се извършва от лицензирани складодържатели по Закона за акцизите и данъчните складове, получили разрешение за производство. Условията и редът за поставянето и отчитането на бандеролите върху потребителските опаковки – също ще става по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и актовете по неговото прилагане.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта. От Министерството на финансите изразиха готовност да представят бележки за прецизиране на конкретните текстове, свързани с производителите на тютюневи изделия. Представителите на тютюнопроизводителите също подкрепиха предлаганите промени.
Като цяло народните представители подкрепиха Законопроекта и заявиха, че между първо и второ гласуване ще внесат конкретни предложения за прецизиране на някои от текстовете.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните:
1. С 5 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.
2. С 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
3. С 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от народния представител Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Следва докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., и Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.
На заседание, проведено на 22 юли 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, внесен от господин Лютви Местан и група народни представители.
В заседанието взеха участие, по първия Законопроект:
- от Министерството на икономиката: госпожа Даниела Везиева – заместник-министър, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в дирекция ,,Външноикономическа политика”;
- представители на Министерството на земеделието и храните: господин Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, и господин Георги Ралчев – началник-отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”.
От своя страна, Законопроект № 554-01-16 беше представен от народните представители господин Станислав Анастасов и господин Петър Чобанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет, цели да отговори на изпратеното на 26 ноември 2014 г. от Европейската комисия официално уведомление за предприемане на действия в съответствие с чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с установено противоречие на разпоредби от действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия с чл. 34 и 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Предложеният от Министерския съвет Законопроект цели да коригира това, като предвижда отмяна на чл. 30, ал. 4, забраняващ производството и продажбата на заготовки за цигари с филтър. Според Европейската комисия тази мярка противоречи на смисъла на чл. 34 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с който се забраняват количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Следва да се има предвид, че текстът на чл. 30, ал. 4 може да бъде класифициран като технически регламент, във връзка с което същият е нотифициран съгласно Директива 98/34/ЕО.
От своя страна вносителите на Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, предлагат изцяло нов закон, който да отмени сега действащия, приет през 1993 г. и претърпял близо 30 изменения. С предложения Законопроект се цели ограничаване на незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия, посредством ефективни мерки за контрол и регулиране на веригата на доставките им. Законопроектът е насочен към отразяване в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2001/37/ЕО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия. Следва да се има предвид, че срокът на приложение на горепосочената Директива изтича на 20 май 2016 г., когато я заменя Директива 2014/40/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. В тази връзка Законопроектът предвижда и разпоредби, въвеждащи част от изискванията на новата директива, доколкото те не противоречат на действащата в момента Директива 2001/37/ЕО.
Законопроектът предвижда създаване на Регистър на тютюнопроизводителите, Регистър на лицата, изкупуващи суров тютюн, както и Регистър на лицата, търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Освен воденето на тези регистри и осъществяване на контрол по отношение на количествата суров и промишлено обработен тютюн, към функциите на Министерството на земеделието и храните се добавят и: одобрение на лаборатории, осъществяващи контрол на измерванията на съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите от цигари и уведомяване на Европейската комисия за съставките на тютюневите изделия.
Не на последно място, Законопроектът цели да прецизира определенията в Допълнителната разпоредба и да унифицира понятията, свързани с тютюневите изделия, използвани в Закона за тютюна и тютюневите изделия и в Закона за акцизите и данъчните складове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
Предлага с 5 гласа „за” и 10 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Закон за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Мотивите на вносителя.
Първо, Законопроектът за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-15, внесен от Лютви Местан и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Ахмедова, да представите мотивите.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Днес на Вашето внимание представяме за обсъждане Законопроект за изцяло нов Закон за тютюна и тютюневите изделия. Сега действащият Закон е приет през 1993 г. и е претърпял повече от 30 изменения. Той не отговаря на очакванията и на исканията на работещите в сектор „Тютюн и тютюневи изделия”. Доказателство, че е наложително да се промени спешно и адекватно сегашното законодателство, са ежегодните протести на тютюнопроизводителите. Независимо от това кой е управляващ и кой е опозиция през последните години има протести. Това е знак за системен проблем, а те могат да се решат чрез законови промени.
Проследете в годините назад исканията на тютюнопроизводителите и ще видите, че е крайно време да се чуят проблемите на тези хора и Народното събрание чрез възможностите на законодателството да промени така, че да реши най-накрая техния проблем в цялост, а не на парче – в цялост, с нова концепция за спасяването на бранша, което би довело страната до стабилизиране.
Уважаеми колеги, тютюнопроизводството не е проблем само на тютюнопроизводителите. Това е национален проблем, защото тютюнът е суровината, която се превръща след това в източник на 1,8 млрд. лв. постъпления всяка година в държавния бюджет, което е приблизително 2,2% от брутния вътрешен продукт, или 6% от всички приходи; защото касае около 50 хиляди производители и дава препитание на около 200 хиляди човека; защото решаването на демографските проблеми, най-вече на хората, живеещи в Родопите, където алтернативите за препитание не са много, и отглеждащи най-качествения ориенталски тютюн, е и наша отговорност.
Каква е алтернативата пред голяма част от тютюнопроизводителите, най-вече тези, които отглеждат ориенталски тютюни? Могат да продължат да отглеждат тютюн – традиционно, така както са го правили от години, прививайки гръб целогодишно, ако получават достойно заплащане за къртовския ръчен труд, или да се откажат от родните си места и да се насочат да живеят в големи градове, или още по-зле – в други държави.
Идеята на новия Законопроект е да регулира отношенията в бранша както между тютюнопроизводителите, тютюнопреработвателите, производителите на тютюневи изделия, така и между всички тях и държавните институции. Държавата трябва да въведе механизъм за проследимост на тютюна като стока, която след това е суровина за акцизна стока с висок риск за контрабанда.
Къде е проблемът? Преди години със законодателни промени се въведе тъй наречената „либерализация на пазара” при изкупуване на суровия тютюн и ликвидирането на държавната институция, която наблюдаваше и регулираше бранша, а именно Фонд „Тютюн”. Това доведе до хаос. Вносителите на тези промени преди години твърдяха, че либерализацията на пазара ще доведе до конкуренция и до повишаване на изкупните цени, но в действителност какво стана? Вместо да се увеличат изкупните цени, те паднаха, нароиха се знайни и незнайни прекупвачи на суров тютюн, за които неспазването на договорните отношения е нормална практика. Ненавременното изкупуване стана предпоставка за рекет за сваляне на цените. Липсата на адекватен контрол над качеството на посевния материал доведе до значително занижаване на качеството.
В момента производството и търговията на суров тютюн е приравнен в ранг на обикновена стока, която всеки може да изкупи и да прави с нея каквото иска, но суровият тютюн не може да се използва за производство на консерви или за фураж на животни. Той служи единствено и само като безценна суровина, от която държавата печели ежегодно 1,8 млрд. лв. от акцизи и ДДС и губи всяка година от 450 до 600 млн. лв. от контрабанда. Около половин милиард лева годишно не постъпват в държавния бюджет, заради това че няма информация, проследимост и достатъчно механизми за контрол.
Липсата на механизми за управление на риска и това, че няма информация за случващото се в производствения потенциал, както и отсъствието на регламентирани минимум задължения от страна на производители и търговци в сектора поставиха производството на тютюн в крайно неконкурентна за развитие среда. Задълбочава се и тенденцията за влошаване на качеството на произвежданите в България тютюни и невъзможност да се отговори на предизвикателствата на местния и световния пазар.
Отчитайки тясната взаимосвързаност и взаимодействие между тютюнопроизводството и икономическата, социалната, демографската и институционалната среда в страната, главната стратегическа цел е до 2020 г. да се създадат предпоставки, първо, за устойчиво развитие на този сектор, и второ, да подкрепим съществуването на местни общности, изградени от дребни земеделски производители в икономически уязвими области на страната.
Какво предлагаме в този Законопроект като обща концепция за решаване на проблемите в бранша?
Чрез предложените текстове се цели осигуряване на пълна проследимост на всички количества суров и промишлено обработен тютюн, произведен или постъпващ в страната, като превенция за нарастващата международна незаконна търговия с тютюн и тютюневи изделия.
Законопроектът е хармонизиран с правото на Европейския съюз, както и с Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация.
Законопроектът предвижда въвеждането на следните мерки: създаване на регистър на тютюнопроизводителите, създаване на регистър на лицата, изкупуващи суров тютюн, създаване на регистър на лицата, търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Освен воденето на посочените по-горе регистри – осъществяването на контрол по отношение на количеството суров и промишлено обработен тютюн. Министерството на земеделието и храните одобрява лаборатории, осъществяващи контрол за измерване съдържанието на катран, никотин, въглероден оксид и емисиите от цигари, уведомява Европейската комисия за съставките на тютюневите изделия, издава разрешение за извършване на промишлена обработка на тютюн.
Към специализираните териториални административни единици на Министерството на земеделието и храните се създават комисии по тютюна като постоянно действащ орган по въпросите, свързани с производството, окачествяването и изкупуването на тютюн. Същата Комисия извършва превантивен, текущ и последващ контрол по спазването на този Закон.
Предложеният Законопроект дава възможност на страните по договорите за производство и/или изкупуване на суров тютюн да поискат и да получат възможност за независима оценка на качеството на тютюна и за своевременно решаване на спор при окачествяване на продукцията в момента на изкупуването. За осъществяване на ефективен контрол по спазването на изискванията на Закона, на органите на Министерството на земеделието и храните е предоставено правомощие да съставят актове за административни нарушения по Закона, за които министърът издава наказателни постановления. Предвидена е и възможност за съвместно извършване на проверки от службата на Министерството на земеделието и храните с органите на Министерството на вътрешните работи и на Агенция „Митници”.
В областта на производството на тютюневи изделия се запазва досегашният режим, изисква се регистрация и уведомяваме на Министерството на икономиката за всяко оборудване, предназначено за производство на тютюневи изделия. Законопроектът предвижда условия и ред, при които юридическо лице може да придобие статут на Национална тютюнева камара. Целта на разпоредбите, регламентиращи Камарата, е да подпомогне създаването на организация, обединяваща основните категории участници в секторите „Тютюн” и „Тютюневи изделия”. Такава организация би съдействала за създаването на условия за диалог между тези участници и би повишила въвеждането на добри практики и прозрачност на извършените от лицата дейности.
Статутът на Национална тютюнева камара се признава на юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в което членуват най-малко по една от представителните организации на производителите на тютюн, на преработвателите на тютюн и преработвателите на тютюневи изделия. Предвижда се организация на производителите на тютюн да бъде призната за представителна, ако обединява повече от 50 на сто от производителите на тютюн, вписани в регистъра на производителите, организациите на работодателите да бъдат признати за представителни, ако годишният обем на преработената от членовете им продукция за последната календарна година е повече от 50 на сто от общия обем на преработената продукция в сектор „Тютюн”, а организации на производители на тютюневи изделия да бъдат признати за представителни, ако годишният обем на произведените от членовете им тютюневи изделия за последната календарна година са повече от 50 на сто от общия обем произведени тютюневи изделия.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона са предвидени подходящи срокове за приемане на необходимите подзаконови актове по прилагане на Закона, като до тяхното издаване се предвижда запазване на действието на досега действащите, доколкото същите не влизат в противоречие с новия Закон.
Записани са и разпоредби, уреждащи правата на лицата, получили различни разрешения по сега действащи закони.
Уважаеми дами и господа народни представители, призовавам Ви да подкрепите на първо четене Законопроекта, като изразяваме готовност да се вслушаме в предложенията, които бихте направили, и да ги съобразим във вид на корекция между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
По мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който бе цитиран, е приет от Министерския съвет по инициатива на Министерството на икономиката с министър Божидар Лукарски.
Искам да Ви призова да го подкрепите.
Законопроектът внася изменения в действащия закон, които синхронизират Закона с европейското законодателство предвид преки текстове, които ограничават свободната търговия. Моята молба и препоръка е Законът да бъде подкрепен. В противен случай по отношение на тези текстове има риск да има наказателна процедура и по препоръка така или иначе ще приемем тези изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Танева.
Мотиви на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
Заповядайте да представите мотивите.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Представям Ви мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Румен Христов и група народни представители.
В рамките на досега действащата обща селскостопанска политика, регламентацията на сектор „Тютюн” се извършваше с Регламент ЕО 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопански пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти.
На този принцип до момента бяха заложени всички регламентации и промени в националното законодателство за управление на този сектор. До посоченото приравняване към условията на обща организация на пазарите за културата тютюн се започва от месец април 2014 г., когато Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство взема решение за реформа на сектор „Тютюн”, която е в съответствие с принципите на реформата на общата селскостопанска политика от 2003 г.
Следва да се отбележи, че тази реформа се извършваше преди присъединяването на България към Европейския съюз и страната ни не е участвала в дебатите по проблематиката, но в настоящия момент е задължена да прилага изцяло договореностите, постигнати в сектора, които на практика се изразяват в създаването на условия за пазарно функциониране на този сектор. Следва да се отбележи, че този подход към сектора е залегнал и през новия програмен период на Европа до 2020 г., като не съществуват преки ангажименти за страната по отношение на прилагането на системи за управление и контрол при производството на суров тютюн.
Успоредно с това, единствената наблюдавана у нас тенденция за сектора е за спад на производството на този вид земеделска продукция, ниска изкупна цена за килограм, предопределена до голяма степен и от трайно ниското качество на произвеждания у нас тютюн.
Отчитайки взаимна свързаност и взаимодействие между тютюнопроизводството и икономическата, социалната и институционалната среда в страната, главната стратегическа цел на България в тази област до 2020 г. следва да бъде формулирана по начин, който да създаде предпоставки: първо, за устойчиво пазарно развитие на този сектор, второ, да подкрепи съществуването на местните общности, изградени от дребни земеделски производители в икономически уязвими области на страната, както и да им предостави финансова подкрепа, доколкото това е възможно за диверсификация и преориентиране на съществуващите производства на тютюн.
Постигането на подобна цел предвид огромния брой от реално съществуващи производители на тютюн в страната, както и размерът на изплащаните финансови средства към този сектор налагат сами по себе си необходимост от наблюдение на процесите в този отрасъл, без пряка намеса на държавата в тях.
Установяването на системи за проследимост и прозрачност ще допринесе за нормалното функциониране на този сектор. Те ще предопределят сами по себе си оптимизиране на управленските решения за сектора.
С предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия се постига значителен напредък при установяване на подобен подход на работа в сектора и до голяма степен се отговаря на обществените очаквания за по-голяма предвидимост, без да се разписват конкретно функции за намеса на държавни органи.
На първо място, създават се два нови регистъра по отношение на производителите и търговците в сектора, с минимум критерии за включване в тях. С тяхното въвеждане на практика се запълва голяма празнота по отношение на информацията за текущото състояние на сектора. Акцентира се реално на слабостите в производството, осветляват се лицата, занимаващи се с производство и търговия на суровина, предназначена за производство на акцизни стоки, и минимум изисквания към тях за подобен род дейност на територията на страната.
Успоредно с това се създават комисии по тютюна към областните дирекции „Земеделие”, които на регионално ниво ще запълнят липсващото звено към момента за наблюдение и управление на сектора. За същите се предвижда да имат и компетенции по отношение независимото окачествяване на тютюна при евентуален спор при изкупуването между производител и търговец, което се явява единствено и само независима референция по отношение на актуалното качество на суровината.
С предлагания Законопроект за изменение и допълнение за първи път се въвеждат основи за създаване на представителни организации за сектор „Тютюн” по модел на повечето европейски страни, които на вертикален принцип да обединят всички нива от производството до крайния продукт в сектора и поставят отношенията в сектора на ниво, отговарящо на тенденциите в него.
Въвеждането на критерии за представителност на подобни организации създава и непосредствена възможност за създаване на надбраншови орган, който да обедини интересите на страните и се яви като платформа за управление на отношенията в сектора, включително и по отношение на изкупните кампании на тютюн, срокове за изкупуване, ценови равнища без това да противоречи на каквито и да било поети държавни ангажименти за пазарно функциониране на сектора.
Не на последно място в предлагания Законопроект за изменение и допълнение се разграничават ясно функциите и правомощията на компетентните ведомства – Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Адаптират се механизмите за контрол при производство и търговия с тютюневи семена към единствения официално акредитиран орган на страната за това, а именно Изпълнителната агенция по апробация и семеконтрол. Въвежда се изискването производството на тютюн да се извършва съгласно технологични инструкции за производство – бране, сушене и производителска манипулация, които до голяма степен ще позволят произвежданият у нас тютюн да отговори на търсенето на качествена суровина, което е и основа за пазарно функциониране на сектора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Белова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, пред нас са представени три законопроекта, които касаят сектора „Тютюн”, от които един нов Законопроект на Закона за тютюна и тютюневите изделия и две промени.
Искам да започна с това, че действащият Закон за тютюна и тютюневите изделия, както вече беше подчертано, от 1993 г. досега е претърпял 30 промени. Но това, което секторът преживя с промяната в закона в Четиридесет и първото Народно събрание, тоест въвеждането на пълната либерализация в сектора – взаимоотношения производители – търговци, трябва да кажа, че е безпрецедентна практика в Европейския съюз именно в този сектор.
В резултат на тоталното неразбиране за спецификата в производството, търговията с тютюн, неразбирането, че са необходими контролни механизми, страната ни е на път да влезе в историята с редица парадокси. Те са свързани, първо, с това, че в страната няма информация – достоверна, обективна, за това кой произвежда тютюн, кой изкупува тютюн, колко и какво качество се предлага на пазара и съответно от тук нататък картината за пазарната ситуация в сектора „Тютюн” е напълно непрозрачна и създава проблеми както на управляващите в Министерството на земеделието, които съответно са принудени да вземат спешни мерки, така също и на тютюнопроизводителите поради несигурност по отношение на договорите, които трябва да се сключват, а също така и цените, на които трябва да се изкупуват тези количества.
Освен това в сектора цари и пълен хаос по отношение на това как се управляват средствата. Трябва да Ви кажа, че спрямо 2007 г. и 2009 г. средствата за сектор „Тютюнопроизводство” се увеличиха около 25 – 28%, но на фона на два пъти по-малко количество произведен тютюн, особено в последните две години. Спрямо квотата, ние произвеждаме и отчитаме два пъти по-малки количества със съмнително качество, предвид факта на проблемите, които се създават при изкупуването на тютюна.
Дават се национални преходни премии, но тук не чух при вносителите проблемът, който се очерта, особено след 2009 г. и закриване на сектор „Тютюн”, че референтната историческа година е 2009, което означава, че се предоставят средства от националния бюджет първо на тютюнопроизводители, които отдавна не работят в сектора, но поради факта, че притежават квота, всяка година те получават именно тези национални преходни помощи. В резултат на това се създава сериозният проблем, че хора, които са работили и работят след 2009 г., не са в конкурентни преимущества спрямо тези, които са преди 2009 г., и средствата, естествено, се предоставят и изразходват неефективно. Затова тези, които работят в сектора са потърпевши, затова тези, които работят в сектора искат повече държава по отношение на контрола не само на изразходваните средства, но и по отношение на производството на тютюн. Не само тютюнопроизводителите, но и тютюнопреработвателите са в същата ситуация, поради факта че неяснотата по отношение на количествата произведен тютюн рефлектира при тях.
Българската асоциация по тютюнева индустрия посочва, че през 2013 г. заловените количества нелегален тютюн значително са се увеличили и ги оценяват на около 360 тона, а обложения с акциз тютюн за пушене е наполовина по-малко – 164 тона. Затова също те призовават да има промяна в Закона на тютюна и тютюневите изделия и той да бъде насочен в тази посока – повече държава, повече контрол за това как този продукт се произвежда и как след това се реализира на пазара.
Законопроектът на Министерския съвет, който се предлага, предвижда отмяна забраната за производство и продажба на заготовки с цигари с филтър и въвеждане на административни наказания, както и за определяне на компетентният орган за тези административни наказания. Факт е, че това е един пропуск в Закона по отношение на административните наказания, но в същото време тази разпоредба, която действа в чл. 30, ал. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия влиза и в противоречие с действащи директиви на Европейската комисия и държавата ни е заплашена със санкции по тази линия.
Затова предложението от забранителен да се премине в разрешителен режим е една от основните промени в Закона на Министерския съвет и БСП лява България ще подкрепи тази промяна и този Законопроект.
Другите два законопроекта касаят промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия – изцяло нов закон, който се предлага от народни представители.
Искам първо да обърна внимание върху предложението за промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, който е предложен от група народни представители, начело с Румен Христов, който Законопроект, забележете, си поставя амбициозната задача да реши проблемите пред тютюнопроизводството и контрола. Поне това е записано в мотивите.
В мотивите се подчертава, че ще се оптимизират пазарните отношения без намесата на държавните органи.
Като не се съгласяваме с изказаните мотиви, следва да отбележим, че вносителите в своите предложения са решили да направят редица регистри. Това е съвсем закономерно и ясно, защото тези регистри ще създадат предпоставки за ред в сектора. Но тук се изисква намесата на държавата. Не може без участието именно на държавните структури да се създадат регистрите и да се управляват процесите, които създават проблеми пред сектора.
Участието на държавата не е само в създаването на комисии, а тези комисии с експерти ще бъдат на областно ниво във всички области.
Тук възраженията ни към вносителите са, че, първо в България няма толкова много експерти. Направих си труда да видя – в Министерството на земеделието и храните има само един експерт, който се занимава с тютюна от няколко години, а по места, според мен, компетентни хора, които да могат да осъществяват този арбитраж, който е изключително важен за тютюнопроизводителите, не могат да бъдат намерени.
Мисля, че не повече от шест, седем човека в Института по тютюна и тютюневите изделия са тези, които могат да направят окачествяване на тютюна и да бъдат независими от гледна точка на експертизата, която предоставят. Така че арбитраж трябва, но не във вида, в който е предложен, защото това ще бъде неработеща формула.
Регистър на тютюнопроизводителите също е необходим, но искам да подчертая, че такъв регистър и сега съществува, дотолкова доколкото тютюнопроизводителите, получавайки национални средства, са в регистрите на Държавен фонд „Земеделие”. Тези регистри са достоверни от гледна точка на обработваемата земя, която те имат, а също така и като намерения, които предявяват в началото на всяка година.
Вносителите на този Законопроект акцентират най-много върху арбитража, но не се стига до края – ако този арбитраж установи нарушение в едната или другата страна, да има възможност и опция договорите да се прекратяват. Това в Законопроекта не е разписано.
Другият Законопроект е за изцяло нов закон. Приемаме, че е необходим нов Закон за тютюна и тютюневите изделия, най-малко поради факта, че има толкова промени и поправки и най-малкото поради факта, че в новия програмен период Европейската комисия има много нови изисквания към сектор „Тютюн и преработка” и България е една от водещите страни в производството на тютюн.
Нов Закон за тютюна е необходимо да бъде реализиран по възможност в този парламент, с това предложение, именно поради тези причини, които създават възможност да се обхванат всички контролни процеси от производството до реализацията на крайния продукт.
Като подкрепяме принципно този Законопроект, все пак искаме да обърнем внимание, че предлагането на създаването на нови структури, които под някаква форма възраждат Фонд „Тютюн”, не е най-удачният вариант от гледна точка на администрирания процес.
Фонд „Тютюн” е нещо, което осъществяваше своята дейност чрез Закона и създаваше правила. Фонд „Тютюн” го няма. На негова база и на негово място не можем да искаме да създаваме нова държавна структура, въпреки че тя е описана като неправителствена, с изключително много функции, които тази структура, а именно Националната тютюнева камара, не може да изпълни по много причини като взаимоотношение между производители, търговци и преработватели. Тази структура освен това предвижда представителство само на една организация, защото записвайки, че представителни организации са тези, които притежават или които имат над 50% от тютюнопроизводителите, имат над 50% от оборота в тютюневата индустрия, това означава, че Вие имате само едни представителни организации по цялата верига.
В самия Закон се въвеждат редица контролни механизми. Тези контролни механизми в по-голямата си част ще създадат ред на пазара и ще решат някои от въпросите, които към този момент поставят тютюнопроизводителите. Друг е въпросът, че прекалено подробно са описани като по-скоро един справочник, а не като законопроект, който съответно по-нататък може да бъде развиван в поднормативни документи.
Искам да обърна внимание, че в двата Законопроекта се предвижда създаването на представителни организации на производителите, но основното ни възражение и в двата Законопроекта по тази част е, че все още в България няма закон за браншовите организации. Когато Народното събрание приеме закон за браншовите организации и каже кои са представителните, независимо от това какъв сектор са, няма да има нужда и в този Законопроект точно или в който и да е друг, да описваме изискването коя е представителна организация съответно на производители, търговци и така нататък. Затова принципното ни възражение е въобще съществуването на такива представителни организации. Още повече че в България се направиха опити, по една или друга причина, да имаме представителни организации и да се решават въпросите на производство, преработка и търговия.
Спомнете си Млечния борд. Въобще не просъществува, въпреки че беше разписан подробно. Държавата направи всички необходими усилия да го реализира като политика, с която да се решават проблемите между различните страни и те да бъдат по такъв начин решени, че да устройват всички. Нищо не се получи от тези добри намерения.
В тази посока искам да кажа, че Консултативният съвет по тютюна, който и в момента съществува в Министерство на земеделието, може да изпълнява тези функции, предвид факта че през последните години Консултативният съвет по тютюна показа, че може да решава въпросите, свързани както с производството, също така и с разпределението на премиите, които се предоставят ежегодно от държавния бюджет.
Подкрепата на трите законопроекта от БСП лява България е в знак и интерес на желанието в сектора да се променят нещата за повече ред и контрол.
Накрая искам да завърша с това, че в резултат на срещите и разговорите, които имаме с тютюнопроизводители, с преработватели, това, което искат тютюнопроизводителите, е договориране, а не както сега 30-40% от производството се договорира; краен срок за изкупуване на тютюна – крайният срок обаче не може да бъде март, април или май, и заплащане най-малко един месец след изкупуването на тютюна, което също не се случва през последните години. Прозрачност във взаимоотношенията, регистриране на договорите, което също дава възможности и тютюнопроизводители, а също така и преработватели, да имат възможност да управляват бизнеса и финансовите си ресурси, които са им необходими за започване на следващите производствени етапи от производството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, първа реплика? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Предвид това, че темата „Тютюн” касае огромен брой семейства, особено концентрирани в планински и полупланински общини, смятам, че развитието на модерно и конкурентоспособно тютюнопроизводство следва да е един от приоритетите на Министерството на земеделието и храните. Това производство обаче е с най-ниска ефективност на използвания труд в българската икономика.
Ние, представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи, осъзнаваме, че вече сме в реална пазарна икономика, че производството на зеленчуци, плодове и млечни продукти са конкурентоспособните производства, но схващането ни е, че с оглед на нашите агроклиматични условия, развитието на тези производства в областите Благоевград, Кърджали и други е по-скоро разнообразяване, а не алтернатива на тютюнопроизводството.
Увеличаването на минималния осигурителен праг за земеделските производители и тютюнопроизводители през последните пет години и отмяната с лека ръка на текстове на тогава действащия закон, доведе до намаляване или дори ликвидиране производството на тютюн в тези области, увеличи размера на пустеещите земи и безработицата. Същевременно повиши миграцията на населението към големите градове и най-вече в чужбина. Това ще доведе до сериозни негативни последици от обществен и икономически характер, обезлюдяване на районите и превръщането им в изостанал и непривлекателен регион за живот, както и лишаване на държавния бюджет от сериозни източници на приходи.
За да се предотврати до известна степен гореописаното, предложихме нов Законопроект. Убедени сме, че тютюнопроизводството трябва да продължи да се развива, защото са налице следните необходими природни и обществено-икономически фактори:
Първо, търговският интерес към произвеждания в региона тютюн, който е показателен за неговите достойнства и утвърденото място на пазара.
Второ, възможното постигане на високо качество на произвеждания тютюн, което е важен фактор в условията на все по-голямата конкуренция в сектора и съгласно изискванията на Европейския съюз.
Трето, натрупаният богат производствен опит в отглеждането на тютюн.
Поради тези причини наблегнахме на основните очаквания на тютюнопроизводителите на суров тютюн с цел осигуряване на необходимата гаранция и защита на тютюнопроизводителя, а именно: срок за изкупуване на продукцията – включването на текст, гарантиращ срок за изкупуване на продукцията с ясна дата за начало и край на изкупната кампания, ще предотврати до голяма степен напрежението между производители, търговци и други; минимални изкупни цени – колкото и да се струва абсурдно за всеки един от нас, но минимални изкупни цени, определени с консенсус от браншовите организации; държавен експерт или комисия по окачествяване на тютюна с цел справедливото окачествяване на произведената продукция от експертите на фирмите, изкупуващи продукцията; и не на последно място, безвъзмездно осигуряване на сортови семена.
Не съм съгласна със становището на Министерството на земеделието и храните за неподкрепа на внесения в Четиридесет и третото народно събрание от страна на народния представител Лютви Местан и група народни представители Закон с обхванати важни четири точки, описани по-горе, където се твърди като аргумент, че „предложените правила противоречат на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на страната”.
Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотребата с монополизма. Изключение от конституционните принципи могат да се въвеждат само за продукти, които са поставени под специален режим, произтичащ от тяхното предназначение или от техните свойства – оръжие, отровни вещества, упойващи вещества, лекарства и други. Тютюнът не спада към продуктите, които трябва да бъдат поставени под специален режим на производство и разпространение. В този смисъл предложените регистрационни режими са в противоречие както с конституционните принципи, така и със специалното законодателство, ограничаващо административната намеса в дейността на бизнеса, се казва в становището на Министерството на земеделието и храните.
И оттук питам: щом тютюнът не спада към продуктите, които трябва да бъдат поставени под специален режим, защо тогава суровият тютюн не може да се продава на свободния пазар? Ето например ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи одобряваме предвиденото в предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от господин Румен Христов, касаещ създаване на Комисия по тютюна. Считаме, че те ще покрият част от функциите на регионалните звена на закрития вече Фонд „Тютюн”.
Съгласни сме, че съдържанието на регистъра на тютюнопроизводителите, условията, редът и сроковете за вписване на тютюнопроизводителите е целесъобразно да бъдат уредени с наредба на министъра на земеделието и храните, както и с комисиите по тютюна към областните дирекции „Земеделие”, но следва да се има предвид, че предстои стартиране на изкупна кампания – реколта 2015 г. Препратките към други нормативни документи, както и организацията на областните дирекции „Земеделие”, следва да са факт, така че изпълнението на предложените текстове в Закона да намерят своето реално приложение в интерес на производителите при реализиране на реколта 2015 г. Но този Законопроект не предвижда включването на текстове в Закона, регламентиращи срока за изкупуване на продукцията и за представителните организации няма разписани функции и права, най-малкото свързано с определянето на минимални изкупни цени и начина за предоставяне на сортови семена.
Ние знаем, че тютюнопроизводството и производството на цигари в световен мащаб е западащ отрасъл, знаем, че в променената рецептура на известните марки цигари делът на ориенталските тютюни е все по-малък, но знаем също така, че всеки сорт тютюн вирее най-добре в района, от който произхожда. Затова се обръщаме с апел към всички представители на държавата, фирми изкупвачи на тютюн и представители на тютюневата индустрия: не пренебрегвайте темата „тютюн” – един от основните приходи на държавата.
В Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Парламентарната група на Движението за права и свободи, са разписани подробно разпоредби, уреждащи горепосочените изисквания и процедури, поради което апелирам към всички колеги, с цел да избегнем напрежението в сектора и многото неизвестни, пред които ежегодно са изправени тютюнопроизводителите, да се обединим около един Закон, който веднъж завинаги да уреди проблемите в сектора.
В подкрепа на гореизложеното искам да наблегна на това, че преди всичко много е важно всяка година да се получава актуална информация, която е в помощ при вземането на решения. За целта Законопроектът, който предлагаме, предвижда като изключителна мярка създаване на регистъра на тютюнопроизводителите, в който следва да бъдат вписани всички производители на суров тютюн. Тяхно задължение е да подават до службите на Министерството на земеделието и храните информация за размера на площта, върху която ще се отглежда тютюнът, за произведените количества и за лицата, на които предават произведения тютюн. С въвеждането на задължението за предаване тютюна на лицата, вписани в регистъра, спираме и всякакви спекулации.
Уважаеми колеги, в заключение искам още веднъж да подчертая важността на проблемите в сектор „Тютюн”. Те не са от днес, те не са от вчера. Държавните институции би трябвало да обърнат нужното внимание и да водят правилни и ясни политики, а не да водят политики със спонтанни решения, които да тушират едно или друго социално напрежение с основния интерес какво ще се случи евентуално, ако възникне напрежение в края на месец ноември или в началото на месец декември.
Тук говорим не за нещо друго, а за поминъка на стотици български граждани, които поради липса на ясна нормативна уредба ежегодно са подложени на напрежение с основния въпрос: какво ще се случи с тяхната продукция – дали ще се изкупи, на каква цена, кой ще го оцени, ще получи ли справедливо отношение? Крайно време е да се уредят тези въпроси със закон, за да спрат и политическите спекулации по темата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Емин.
Уважаеми колеги, първа реплика? Няма.
Заповядайте за изказване.
Господин Данев, имате оставащо време 5 минути и 4 секунди. (Реплика от народния представител Добрин Данев.)
Парламентарната група иска удължаване на времето предварително, ако обичате.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Днес ние разглеждаме два закона за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия и един Законопроект – изцяло нов, на същия Закон.
Вярно е мнението на колегите, на представителите на бранша, на Министерството на земеделието и храните, че в сектора има напрежение. Това напрежение е мултиплицирано от различни фактори, като промяната на Закона и пълната либерализация в сектора, от една страна, грешни принципи на взаимоотношения между субектите в бранша, от друга страна, липсата на регламентиране на права, отговорности и задължения, от трета страна. Това е причина за загрижеността на Народното събрание, на Министерството, на отделните институции, което се изразява в предложените три законопроекта.
В същото време от Българската асоциация на тютюневата индустрия посочиха, че през 2013 г. заловените количества нелегален тютюн са около два пъти повече от обложения с акциз. Това го спомена и колежката преди мен в изказването си. Затова те също, както и тютюнопроизводителите, искат държавата да се намеси и да засили контрола и проследяването на тютюна при изкупуването и транспорта. Искам да представя на Вашето внимание кои са съществените проблеми, които трябва да се решат с предложените законопроекти.
Първи проблем, при производството на тютюн не се използват сертифицирани семена с доказан произход, тоест качествени семена, които водят по-късно до производство на тютюн с по-ниско качество. Изследванията показват, че тенденцията за намаляване качеството на произвеждания всяка година тютюн е трайна. Този проблем трябва да намери своето решаване в промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Втори проблем, това е несправедливото разпределение на националната помощ за сектора – около 100 млн. лв. Принципът на разпределение за референтната 2009 г. води до сериозно изкривяване на обективността при получаване на помощите, както практиката показва, че има стопански производители, които след тази дата получават доплащания без да произвеждат тютюн или произвеждат не толкова, колкото е било през референтната година, а производители след 2009 г. не получават средства поради отсъствието им в същата тази 2009 г.
Давам само за пример как решихме проблема със субсидията за пасища и мери в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на производители, които ползват субсидии, а не отговарят на изискванията. Считам, че трябва да се намери справедливо решение, така че помощта да стимулира реалните производители на тютюн.
Трети проблем, липсата на арбитри при възникналите спорове между производители и търговци по отношение на окачествяване на произведения тютюн. Тук напрежението е голямо поради споменатия по-горе факт, че ниското качество на семената има трайна тенденция към намаляване на качеството на тютюна, от една страна, и опит от страна на търговците субективно да натискат цените надолу чрез лицензираните оценители и да ощетяват производителите.
Следващ проблем, липсата на ред и законност в сектора. Това е цитат от становището на Института по тютюна и тютюневите изделия. Считам, че има необходимост от създаване на единни регистри на производители и търговци.
На следващо място, смятам, че нуждата от създаване на браншови орган на вертикален принцип да обедини всички нива от производство до краен продукт, е належаща.
Решаването на тези проблеми е заложено в Закона за тютюна и тютюневите изделия на групата на ДПС и в изменението на Закона, предложен от колегите отдясно. Да, предложените решения са с различен подход. Може би трябва да се подложат на дискусия и да се търси консенсус, тъй като промените са в посока със съмнителен ефект. Например създаването на единен браншови орган на вертикален принцип. Аз считам, че това е полезна идея, реализацията на която ще даде възможност да се внесе ред, да се регламентират отношенията на субектите в сектора „Тютюн” както по отношение на представителност, изразена чрез създаване на регистрите, така и регламент по отношение изкупуването на тютюна, изразена в окачествяване, заплащане и защитата на интереса на всички страни.
Какъв ще е статутът обаче на този орган – браншова камара? Тя ще участва ли в разпределението на националната помощ? Ако отговорът е да, тогава къде ще е ролята на държавата, субсидираща сектора като контролен орган на справедливото разпределение на националната помощ? Това са все въпроси, които трябва да намерят отговор и то задоволяващ всички страни в процеса на производство, търговия и преработка на произвеждания тютюн.
По отношение на Закона за изменение и допълнение на Министерския съвет в чл. 30, ал. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия има забрана за производство и продажба на заготовки за цигари с филтър, която противоречи на чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Нарушен е принципът на свободно движение на стоки като ключов елемент от създаването и развитието на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Мисля, че това е предложение за изменение, което синхронизира европейското законодателство и ние ще го приемем.
В заключение искам да изразя мнението, че ще подкрепим принципно внесените законопроекти, като между първо и второ четене на законите ще се включим активно в дискусията, ще направим нашите предложения за поправки, за да може на второ четене да приемем действащи текстове, които да бъдат в реална полза на всички от бранша. Бранша го очаква от нас! Считам, че ние – народните представители, сме му длъжници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Първа реплика? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Нинова. Групата с удължено време е 4 минути и 14 секунди.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, както вече декларира нашата група, ще подкрепим трите законопроекта с предложения между първо и второ четене за усъвършенстване на текстовете. Но аз бих искала да припомня нещо. Наричам тези законопроекти, внесени от представители на управляващото мнозинство и Министерския съвет „осъзната и призната грешка”. И ако се чуе и това изречение от някого от Вас, то ще заслужи поздравление. Още повече че участниците в тази дискусия от Четиридесет и първото народно събрание и сега сме почти едни и същи. Тогава министър Танева беше председател на Земеделската комисия, ако си спомняте. И отново спорехме по тези въпроси.
Колеги, тогава направихте голяма грешка и не чухте аргументите, и времето показа каква е тази грешка. Тогава обявихте, че сте за пълна либерализация на пазара, за свободно договаряне и ненамеса на държавата в този сектор. Времето показа какви са последиците. Първо, за държавата: рязко намаля в бюджета акцизът от тютюн и тютюневи изделия. От милиард и 200 – 300 падна на 500 – 600 милиона в последните години.
Вторият резултат, така да се каже: увеличи се контрабандата. По време на промените, които направихте тогава – 2012 г., 43 хиляди 248 кг конфискуван нарязан тютюн. През 2013 г. – само за една година след тези промени – 136 хиляди 240 кг нарязан тютюн. Виждате какъв рязък скок на контрабандата. Пострада земеделието като сектор, защото се влоши качеството на произведения тютюн по една причина – отменихте държавната помощ за осигуряване на семена. Пострадаха хората, защото тютюнът им беше изкупуван на по-ниски цени и бяха подложени на рекет от знайни и незнайни изкупвачи.
Георги Андонов от Гоце Делчев дали е тук? Защото тогава много остро спорехме двамата, но след това видяхме протести в Гоце Делчев, които дори доведоха до смърт на тютюнопроизводители по време на протестите. Помните ли, колеги, тези неща? Мисля, че е достойно днес да си кажем: онова Събрание направи грешки и сега имаме воля да ги променим, макар че тази грешка струваше твърде скъпо на държавата, на сектора и на тютюнопроизводителите.
Предложенията и в трите законопроекта, по различни от тези теми, ще ги подкрепим, както разбрахте. Само не проумявам защо Комисията е отхвърлила проекта на Лютви Местан и колегите от ДПС. Той е добър и предлага решения на тези проблеми, които всички изреждаме, че съществуват. Например проблемът за хората – как да им се изкупува тютюнът на по-добри цени. Ами там се предлага да има окачествяване от експерти, осигурени от Министерството на земеделието, които да са независими, тоест да не са страна в спора. За сектора „Земеделие” се предлага да се гарантира качеството на семената, за да се подобри качеството на произведената суровина, от там цената на изкупуване и да влязат повече пари в държавата и в бюджета. За държавата се предлагат регистри, които ще гарантират прозрачност, публичност и яснота, следователно борба с контрабандата и пак осигуряване на повече приходи в бюджета на държавата.
Нека да подкрепим и този Законопроект между първо и второ четене, от трите на направим един общ с предложения, които да са наистина работещи и съществени и които да казват ясно: Четиридесет и първото народно събрание направи грешка. Секторът, държавата и хората пострадаха от тази грешка. Вие сте си я осмислили тази грешка и сега предлагате нейната поправка пак в името на това – да влязат повече приходи в бюджета, да бъде осигурен поминък на тютюнопроизводителите, да бъде намалена контрабандата, да се развива секторът „Тютюнопроизводство” в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Реплики?
Реплики? За първа реплика госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Нинова! Всичко, което казахте, е вярно. Искам да се присъединя към Вашето недоумение по отношение на неподкрепата на Законопроекта, който ние предлагаме, още повече че новият Закон за изменение и допълнение с вносители Румен Христов и народни представители дублира около 80% от текстовете, които са заложени в Законопроекта, който ние предлагаме.
Не искам да вярвам, че неподкрепата е само заради това, че е предложен от ДПС. Ако, колеги, мислите за тютюнопроизводителите, за стабилитета на България, не трябва да отхвърляте с лека ръка усилията на много хора, които са работели върху този закон, защото той е съгласуван с бранша, много срещи са правени, взети са предвид всички предложения, които са направени. Не казваме, че е идеален, но, в крайна сметка, това е плод на усилията на всички ни. Нека да не се разделяме в този парламент на управляващи и опозиция. След като Вие дублирате 80% от нашите предложения, това означава, че сте съгласни с идеята на законопроекта, който ние предлагаме – заради това, че не го отхвърляте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Къде е репликата не стана ясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Председател! Искам да Ви кажа, че през 2010 г., когато направихме либерализация на цената на тютюна, ефектът се почувства през 2011 г. Тогава от традиционните 4 – 5 лв. цена на тютюна, 2011 и 2012 г. цената стигна до 7 – 8 лв. на килограм тютюн. С добавката, която даваше държавата, цената стигна до 9 лв. Когато имаше бунтове и недоволство, то беше по Ваше време, госпожо Нинова. Тогава, подклаждани от кметовете на ДПС, защото обикновените тютюнопроизводители, аз съм ходила на тези протести, казваха: „Защо при Вас цените бяха такива? Защо се изкупуваше тютюнът до края на ноември, а сега е вече месец януари – февруари, още не са изкупени?”.
Лошото е, че с тютюна се прави политика. С тези бедни хора, които дават изключително големи усилия и прекарват почти 90% от годината на полето и работят тютюн, се играе политически.
Затова искам да Ви кажа още няколко думи. Благодарение на правителството на ГЕРБ през 2009 г. с тази нотификация, която направихме и на нашия евродепутат Мария Габриел, имаше допълнителна сума, държавна помощ, която се дава на тютюнопроизводители. Всяка година до 2020 г. отново ще има такава сума, която ще се дава на тютюнопроизводителите. Това е благодарение на правителството на ГЕРБ, на първото правителство на ГЕРБ.
Ние нито за момент не сме забравили този бранш и аз, като народен представител от този избирателен район, мога да кажа, че много често съм излизала, за да защитавам интересите на тютюнопроизводителите.
Нека да си кажем истината в лицето – може да има и някои пропуски, никой не е съвършен, но когато се върви в добра посока, трябва наистина да се оценява това нещо.
Другото много важно нещо. Вие казвате за Закона, който предлагат Лютви Местан и група народни представители от ДПС – ние сме повтаряли Вашия закон. В закона, който съществува в момента, и в Законопроекта за изменение и допълнение, който ние предлагаме, има възможност да вкарате Вашите предложения. Защото тези изменения в Закона, които предлагаме, са благодарение на пет консултативни съвета, които са проведени от Нова година досега заедно с браншовете, тютюнопроизводителите, и на практика в този Закон за изменение и допълнение се базираме на тези срещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Караянчева, цената се повиши след либерализацията само през 2011 г. и през 2012 г. се срина двойно и тройно.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това беше така, защото такъв беше пазарът, а не заради законодателните промени се повиши цената, искам да кажа.
Ако сте права, че тогава сте направили нещо добро, защо сега в този Закон го отричате? Вие напълно отхвърляте онова, което стана тогава. Това не е пропуск, защото Законът не е съвършен, това е нещо по-значително. Колеги, едни и същи хора сте подписали Закона при Четиридесет и първото народно събрание и сега. Ето, стенограмите, извадих ги от дискусиите тогава. Едни и същи хора тогава казват – пълна либерализация, а сега сте сложили подписа си под текст, който казва, че либерализацията е лошо нещо и трябва да въведем регистри и държавата да наблюдава, да контролира този сектор.
Нека да не водим този спор излишно. Наистина направихме грешка, да я поправим.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това няма нищо общо.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не съм съгласна да говорим тук и по тази тема за разделение. Наистина тютюнът се използва винаги за правене на политика. Да Ви припомня ли как по времето на първия мандат казахте: „Даваме толкова субсидии на тютюнопроизводителите, нека да се разберат помежду си как да си ги разпределят” – умишлена провокация, която вкара между тях разделение.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И противопоставихте едролистните на ориенталските тютюни и хората се избиха.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето, така ги употребявахте за политика.
Мисля, че днес е дошъл часът, в който всички сме единодушни, че това трябва да спре. Разделението във всичките му форми е вредно за държавата – и политическо, и икономическо, и социално.
Единодушни сме, че трите закона предлагат добри решения – дайте да ги подкрепим и между първо и второ четене наистина да работим така, че общият интерес да бъде държавата в сектор „Земеделие” и тютюнопроизводителите, а не политиката помежду ни тук, като парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Петров от Патриотичния фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Искам все пак като представител и депутат от една нова политическа сила да попитам и ако някой може да ми отговори – защо от 2001 г., когато имаме стратегическо сътрудничество между две партии в центъра и вляво в този парламент, досега не е приет такъв закон? Защо досега не са приели закон, който, както Законопроектът на Министерския съвет и на господин Христов и група народни представители урежда взаимоотношенията в този бранш?
Освен това искам да кажа на народните представители, че от началото на 2000 г. в никакъв европейски документ няма да срещнете думата „тютюнопроизводители”. Тютюнопроизводителите са земеделски производители, които се занимават с производство на една култура, както всички останали култури. Тази култура обаче е под особен надзор на Европейската комисия, тъй като тя иска и е поставила задачата след 2020 г. да няма никакви субсидии за производството на една култура, която има всички характеристики на лека дрога.
Искам да попитам в тази връзка защо, след като се вижда, че няма ред, че няма дисциплина, че няма организации в производството и в преработката на тютюневи изделия, до този момент не е направено това, а се чака Четиридесет и третото народно събрание, за да се запознаваме сега с три законопроекта?
Искам да кажа на колегите народни представители, че няма да подкрепим Законопроекта на ДПС, защото в него прозират доста лобистки елементи и е опит да се ангажира отново и отново държавата в разрешаването на някои техни политически проблеми.
Смятам, че Законопроектът на Министерския съвет, особено на Румен Христов и групата народни представители, урежда по един много добър начин производството на тютюн, преработката му, а също и начина, по който се изкупува и по който става регистрирането на съответните производители.
Нещо повече, ние от Парламентарната група на Патриотичния фронт ще настояваме между първо и второ четене да се внесе по-голяма яснота по въпроса за това какво получават и какво трябва да получават хората, които наистина произвеждат тютюн, защото по наше сведение около половината от производителите на тютюн не получават нищо или ако получават, получават някакви трохи от тези, които, така да се каже, са правоимащи и получават тези милиони, които се заделят за тютюнопроизводство.
Тук искам да споделя с Вас какво научих, когато бях на посещение с делегация от Министерството на земеделието и храните в Анкара от един български турчин, който е агроном там. В подобни територии той е изградил впечатляващи хиляди декари от овощни градини, по-специално вишни. Питам се, след като знаем, че ДПС работи много със своите кадри, какво са направили досега през тези вече 10 г., откакто Европейската комисия каза, че след 2020 г. спира помощите за земеделските производители, занимаващи се с тютюн? Какво са направили тези агрономи, къде са тези хиляди декари култури, заместващи тютюна? Или продължаваме да говорим за някакви държавни помощи и продължаваме да говорим за квоти?!
Не мисля, че е много добре непрекъснато да се организират – ето, сега чух тук: „Ще видите Вие какво ще стане през ноември и в началото на декември, като организираме пак нашите хора тук и те започнат да искат от държавата пари!”
На мен особено ми допада, а също и на нашата парламентарна група това, че в Закона на Министерския съвет и в Закона на господин Румен Христов се уточнява кой може да представлява производителите на тютюн, кой да представлява преработвателите и кой да представлява производителите на тютюневи изделия. Смятам, че това е начинът, по който трябва да се изработват документи. Схващам тези два законопроекта като част от дълбоката реформа, която се прави в Министерството на земеделието и храните. Смятам, че тя ще продължи със същата дълбочина и със същата интелигентност. Предполагам, че то ще е за добро и за тютюнопроизводителите, защото е крайно време те да излязат от положението си на крепостни и да станат свободни български фермери, които да разчитат на своя труд, на ефективното си производство, а не на държавни помощи и програми, които да се грижат за тях като за малки деца, а те са трудолюбиви хора, които наистина уважавам.
Ако се създадат условия за приемане на закон, който да се занимава със здравето на хората, занимаващи се с отглеждане на тютюн – защото съм виждал десетки туркини с подути гуши, говорил съм с лекари колко голяма е заболеваемостта сред тези отрудени жени, защото се занимават именно с производството на тази древна култура, аз и моята парламентарна група ще гласуваме за такъв закон, който да регламентира докога тези жени ще бъдат държани в неведение къде ги пускат, с какво работят и как това се отразява по-нататък върху здравето им. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петров, казахте, че прозирате лобистки елементи в Законопроекта, който ние предлагаме.
Аз ще си позволя да оставя на трибуната екземпляр от Законопроекта, за да може в дупликата да цитирате къде точно прозирате тези лобистки елементи, защото ако възхвалявате Законопроекта за изменение и допълнение, внесен от Румен Христов, и казвате, че е много добър, но той дублира нашия. Точно за представителните организации има разлика само в една цифра. Всичко друго е копи-пейст.
Не Ви разбирам. Ето, господин Петров, предизвиквам Ви: оставям Закона тук и ми покажете къде са лобистките елементи в този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахмедова.
Други реплики има ли, колеги? Няма.
Господин Петров – дуплика? Не желаете.
За изказване – народният представител Румен Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря за професионалния диспут, който се провежда в пленарната зала по отношение на трите законопроекта.
Използвам трибуната, за да благодаря на членовете на Комисията по земеделие пред цялото Народно събрание за често постигания консенсус в Комисията. Това е нормално, защото отрасълът е жизненоважен за страната, от една страна, и допира, както се казва, до всяко българско семейство.
Ще започна с безспорния Законопроект на Министерството на икономиката. Неслучайно всички народни представители – 18 на брой, присъствали на това заседание, гласуваха за приемането на текстовете най-малкото защото ние не изпълнихме ангажимент към Европейския съюз – датата 4 септември мина. До голяма степен вина имаме ние, тъй като забавихме обединяването на трите законопроекта и тяхното внасяне в пленарната зала. Предвид на това, че Законопроектът е безспорен и че сме закъснели с всички срокове, нямам никакво съмнение, че всички народни представители ще подкрепят Законопроекта на Министерския съвет.
Що се отнася до Законопроекта, внесен от мен и група народни представители, искам да кажа, че никога не съм се изживявал като последна инстанция. Законопроектът е работен с колеги и много тясно съгласуван с Министерството на земеделието. Предприехме стъпката, защото в отрасъла има наболели проблеми, идентифицирани на петте състояли се консултативни съвета, които трябваше да намерят решение, от една страна, а от друга, го внесохме поради изключително напрегнатата законодателна програма на Министерството на земеделието, което предполагаше, че няма да успеят със Законопроекта. Затова решихме, работейки заедно с тях по този законопроект, да внесем текстове, които ще облекчат дейността на бранша – и на преработвателите, и на търговците, за да се движим напред.
Уверявам Ви, че не съм плагиатствал, не е имало копи-пейст, както казвате Вие, но е нормално след петте консултативни съвета и дългия диалог, който води Движението за права и свободи в тази насока, нещата да си приличат. Да, говорим за една и съща материя, едни и същи производители, едни и същи интереси, така че е нормално нещата да си приличат.
Защо не подкрепих Законопроекта на Движението за права и свободи в Комисията? Не защото е внесен от Вас, а защото смятам, че концептуално приемането на цял нов закон е работа на съответното министерство, не само на Министерството на земеделието, но на Министерския съвет. Очевидно е, че Министерството на земеделието на този етап не беше готово и затова предложихме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Ще кажа няколко думи. Има рационални неща във Вашия Закон. Коментирахме това в Комисията. Очаквам между първо и второ четене много активно всички хора, имащи отношение към отрасъла, да направят своите предложения, за да направим добър закон, който да подпомогне тези отрудени хора.
Искам да кажа обаче няколко думи по отношение помощта, получавана от производителите на тютюн. Многократно сме казвали и трябва да сме наясно, че тези пари се получават за конверсия. Те се получават не за да подпомагаме производството на тютюн, а за да подготвим производителите на тютюн за ориентиране към други подотрасли, защото към 2020 г. няма да имаме възможност да даваме такава помощ. Да, тази година наближава, но все пак има пет години, в които трябва да се работи при по-ясни условия.
Що се отнася до представителните организации и начина, по който те ще бъдат признавани, благодаря на проф. Бъчварова, че отново повдигна въпроса за браншовите организации. Няма да скрия, че работя върху такъв законопроект и когато стане готов, ще го предложа на вниманието на народните представители. Надявам се заедно да приемем закон, който да регламентира изграждането на браншови организации, защото не знам как министър Танева издържа, но в някои сфери, които няма да цитирам, имаме повече от 40 асоциации. Нали се сещате, че 40 души... (Реплика от министър Десислава Танева.) Шестдесет и три – ми подсказва министър Танева, нали се сещате, че диалог на министъра с 63 души и ако си вземе пет души помощен екип, не може да се случи.
Да, проф. Бъчварова, има увеличение на средствата за тютюнопроизводителите в рамките на тези 27 – 28 процента, но въпросът е как се разпределят те.
Опитваме се да намерим формула, чрез която средствата да стигат до хората, които наистина произвеждат тютюн.
Референтният период е приет и сигурно няма как да бъде променен, но нека заедно се опитаме така да структурираме промените в Закона, че земеделските производители, които се занимават с тютюнопроизводство, да имат достъп до тези средства, а те да не се ползват от хора, които злоупотребяват с тях и не произвеждат тютюн. Благодаря, господин Председател и колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господи Христов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С изключително внимание следя днешния дебат по този Закон. Всъщност, ако трябва да отбележа моето мнение, единствените колеги, които казаха точни неща, са госпожа Цвета Караянчева, господин Румен Христов и колегата Петър Петров. Това са хората, които казаха няколко точни неща, но мисля, че те трябва да бъдат доразвити. Защото, първо, когато започнем този дебат, трябва да отговорим на един простичък и елементарен въпрос – нужен ли е такъв Закон? Нима производството и продажбата на тютюн не е една нормална стока като всички останали? Защото оттук веднага би следвало да изходи въпросът: а защо няма например закон за картофите? Например. (Оживление.)
Защото, тук вече ако трябва да започнем да разсъждаваме примерно върху заложената теза от госпожа Цвета Караянчева, че този Закон се използва изключително за политическа манипулация и капсулиране на определени групи от население, на първо място, в района на Родопите. Само че никой не казва, уважаеми колеги, че в района на Родопите основното производство е производството на картофи. Но това производство по никакъв начин не се стимулира, не се регулира. Сиреч, някой прави всичко възможно да се насочат усилията именно към едно производство, което, както каза вече колегата Румен Христов, за него се дават помощи за конвертиране. Сиреч, дават се помощи за закриване на този сектор.
И сега – каква е ситуацията към днешна дата? Ситуацията към днешна дата е, че голяма част от това население се е превърнало в амбулантни търговци, които продават по пътищата китайски стоки. Те продават китайски боб, продават китайски мед, продават различни видове китайски конфитюри. Справка – ако бяхте си направили труда и усилията, можеше да направите един лек тегел по пътя за Банско и от Юндола като започнете, та чак до Симитли щеше свят да Ви се завие от такива търговци.
Само че същите тези търговци, уважаема госпожо Министър – тук вече се обръщам към Вас, са случайно и животновъди; забележете, когато дойде време да се гледа такъв закон, странно защо започва една интересна акция, че тези хора продават нерегламентирано млечни произведения от същите тези животни, които са регистрирани по официален път. И странно защо всичките тези мислещи колеги от ДПС, не правят нищо, за да могат тези хора да затворят цикъла си и да продават своето производство под формата на масло, мляко, извара, кашкавал, и така нататък. Сиреч, там се прави всичко възможно те да не могат да излезнат от този омагьосан кръг на тютюнопроизводители, да се превърнат например в животновъди. Незнайно защо, ако обиколите Родопите, ще видите, че всички действащи мандри са закрити. Интересно защо. Имаше програма преди време, още по програма САПАРД, която трябваше да осигури такива малки мандри, които да затворят цикъла и да осигурят възможността на тези хора да се превърнат в модерни животновъди и производство на такава продукция. Няма нищо. Защо? Защото трябва да държим хората капсулирани да извършват един изключително тежък труд. И сега забележете – този тежък труд се извършва от възрастното население. Младите хора излизат в европейските държави и там никой от тях не се насочва към сектор „Тютюнопроизводство“. Нито един. Разговарял съм с десетки.
Следва обаче друг важен въпрос, на който никой не дава отговор – какво се случва когато тези хора обаче дойдат в пенсионна възраст? Тук се изправят колегите от ДПС и започват да Ви убеждават, че в този сектор не трябва хората да плащат осигуровки в по-голям размер от 300 лв. Сиреч, ние ги превръщаме допълнително в едни бедняци, защото те не могат да получат и нормална пенсия. Е, това ли е защитата на този сектор, питам аз? Това ли е грижата за тези хора? Пълно лицемерие. Пълно лицемерие!
Ще продължа по-нататък, колеги, за да Ви стане ясна и една друга схема. Колко от Вас знаят, например, колко струва 1 кг тютюн на тютюнопроизводителя? Колко от Вас знаят, че по най-занижени цени от 1 кг тютюн се произвеждат минимум 50 кутии цигари. Сиреч, срещу 5,00 лв., ако вземем точни числа, тютюнопроизводителят на тютюневи изделия, за да бъда по-точен, ще получи минимум 200 лв. В зависимост от това какви са примесите той може да стигне до 400 лв. Тук обаче регулиране няма. Защо няма? Защото трябва да се стимулира контрабандата с цигари.
Колко от Вас знаят кои са българските марки, които изобщо не съществуват на българския пазар, но странно защо съществуват на руския пазар? Странно защо? Да Ви припомням ли кои са тези марки? – „Опал“, „ТУ 134“, „Стюардеса“, „Арда“. Да сте ги видели на българския пазар? Няма да ги видите. Само че те са основната марка, която се търгува безпроблемно на руския пазар. Как пък така се случват тези неща?! И нали тук все говорим за много загрижени. Загрижени, ама друг път.
Да, ние ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, защото той е свързан с предотвратяване на опасност, която може да ни донесе сериозно плащане относно откритата наказателна процедура, ако не ме лъже паметта. Ще подкрепим Законопроекта на колегата Румен Христов от гледна точка на това, че чрез него се дава възможност тези хора наистина да излязат от този омагьосан кръг. Ние трябва да направим всичко възможно това наше българско население да излезе от този омагьосан кръг, да разбере, че има други възможности, които ще му носят много по-сериозни доходи, които ще му дават възможност да се развива и да запази традициите например в района на Родопите. Районът на Родопите никога не се е славил и никога не е имал традициите на тютюнопроизводителите. Той се е славил с производството на картофи, с производството на чиста екологична животинска продукция.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА (ДПС, от място): Кои Родопи?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: За българските Родопи става въпрос, господине! За българските, ако ме питате. Ето върху това трябва да насочим ние усилия, а не върху лицемерие, което да се използва с политическа цел. Публична тайна е, че винаги се използва този сектор от ДПС за натиск върху огромни групи население трудолюбиви българи, честни българи. Аз съм израснал в този район и много добре знам за какви хора става въпрос. И съм роден там, освен че съм израснал. Така че стига сме давали възможности на ДПС да се заиграва политически и то точно преди избори с този въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: То Ви е удължено.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Приключвам тогава.
Колеги, призовавам Ви да подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, на господин Румен Христов и да отхвърлим политическия, злокобния законопроект на ДПС. Благодаря Ви. (Възгласи от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли реплики към господин Байрактаров? Няма.
Думата за изказване има народният представител от ГЕРБ Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим новия Законопроект на господин Местан и група народни представители, защото там се въвеждат изключително много инструменти за управление, наблюдение и контрол на сектора, които не кореспондират с европейските тенденции за организация на пазара на тютюна.
На второ място, с новия закон се увеличава и административната тежест, а също така се завишават и необходимите средства за бюджета, защото се предлага в 28 областни дирекции „Земеделие” да се открият отдели, които да наблюдават пряко тютюна. Знаете, че тютюн се обработва единствено в няколко области в България.
На Министерството на земеделието и храните се възлагат несвойствени функции, предвижда се цялостен мониторинг и контрол на стопанската дейност, свързан с производството, търговията и преработката на тютюна.
Министерството на земеделието и храните не осъществява стопански функции, то създава условия и подпомага за тяхното извършване.
В чл. 5 се предвижда създаването на редица нови регистри не само на производството, изкупуването и търговията със суров и обработван тютюн, което изисква изцяло нова структура, както казах преди малко. Формулират се нови дейности със суров тютюн, които включват деклариране, проследяване и контрол на количества тютюн, внасяни или въвеждани на територията на България, съответно извеждани извън България към страни – членки на Европейския съюз. Дейност също неприсъща на Министерството.
Към изкупвачите на тютюн и лица, извършващи промишлена обработка на тютюн, се поставят изисквания за подаване на декларация за размера, произхода и основанието за притежаваните средства за осъществяване на дейността. Тази декларация е по образец. Обаче с декларация не се доказват факти и обстоятелства – има други органи и друг ред по данъчното и финансовото законодателство.
Въвеждат се задължителни договори за изкупуване на суров тютюн с минимални цени. Посочването на минимални изкупни цени и срокове за изкупуване създава впечатлението, че държавата иска да регулира този сектор, а знаете, че това не е допустимо в свободния пазар.
Създава се Камара на тютюна, която следва да бъде призната със заповед на министъра, обаче не е ясно как точно това ще се случи. Създават се обществени организации в сектор „Тютюн”, които в известна степен преповтарят функциите на тази Камара.
Ние не считаме, че се налага да се изработва нов Закон за тютюна. Призоваваме колегите между първо и второ четене да направят своите предложения към измененията на Закона, които ние предлагаме.
Относно Законопроекта за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, който се предлага от Министерството на икономиката – ние ще го подкрепим. Може би ще повторя колегите, които говориха преди мен, но все пак – въведената с чл. 30, ал. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия забрана за производство и продажба на заготовки за цигари с филтър противоречи на разпоредбата на чл. 34. Тук се прави синхронизация с европейското законодателство и ние подкрепяме това, което се предлага.
Относно Законопроекта на господин Христов и група народни представители – ние също ще го подкрепим, защото отговаря на обществените очаквания на сектора. Както казах преди малко в своя реплика, има промени, които са съобразени на консултативни съвети, проведени с представители на бранша.
Създават се два регистъра – на производителя и изкупвача на тютюна в сектора, с минимум критерии за включване, което в никакъв случай не значи, че по някакъв начин ще се прекъсне либерализацията на цената на тютюна, както се опитаха да кажат някои колеги. Акцентира се на слабостите в производството. Осветяват се хората, които се занимават с изкупуване на суровината, предназначена за производство на акцизни стоки. Актуализират се текстове, отнасящи се до експертите по тютюна. Както казах преди малко, в тези областни дирекции, където има производство на тютюн, ще има и такива експерти, които ще бъдат като референти при възникнали спорове между изкупвачи и производители. Създават се комисии по тютюна с тези компетенции.
Създава се предпоставка за създаване на представителни организации в сектора, които да си партнират с централните органи и с Министерството, тъй като Министерството не може да бъде регулатор на отношенията, не може да бъде регулатор на пазара – то трябва да създава необходимите условия, за да се развива секторът, за да може отношенията между изкупвачи и тютюнопроизводители да бъдат на ниво и всеки да бъде удовлетворен. Ние ще подкрепим Законопроекта на господин Христов и група народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Реплика? Няма.
Други желаещи за изказвания? Ако няма желаещи, уважаеми колеги, да преминем към гласуване.
Има думата госпожа Танева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми в началото да изкажа моето задоволство от това, че както в Комисията по земеделието и храните, така и тук дебатът относно трите предложени законопроекта е по-скоро експертен, отколкото политически и така следва да бъде.
Категорично държавата следва да приема законодателни решения, които показват посоката на развитие на даден сектор. Затова преди да премина към трите законопроекта и да изкажа мотивите си по отношение позицията на Министерството към тях, искам да Ви запозная с няколко цифри и тенденции както в България, така и в Европа, и в света.
Площите в България към момента са 14 хил. хектара, от които 8500 хектара „Басми”, които са били преди време – сега 7500 хектара. Тоест имаме намаляващи площи, като трайна тенденция от 2010 г. насам. Производство – то варира през различните години. Тенденцията също е трайно намаляваща – от 35 хил. тона до 27 хил. тона сега. Производителите, докладвани на нас от изкупвачите на тютюн, както ги докладваме и в Комисията – 20 хиляди.
Нека да кажа какви са условията по референтния период 2007 – 2009 г., по който всяка година разпределяме националната преходна помощ, която намалява до 2020 всяка една година, а след 2020 г. става недопустима.
Референтните стойности за помощта са за 48 хиляди тютюнопроизводители и 54 хил. тона тютюн.
Искам ясно да кажа, че тази подкрепа е възможна единствено и само по тези правила, по тази референтна година и тя служи за преструктуриране на стопанствата на тютюнопроизводителите към друг вид дейност. Такъв е смисълът на регламента, такава е философията и смисълът на подпомагането. Това е много важно да се разбере, тъй като към момента онези, които са започнали да произвеждат тютюн след тези дати, на практика не получават финансиране.
Миналата година бяха разпределени 107 млн. лв. от бюджета съгласно тези стойности. По решение на консултативните съвети, които провеждаме, ние поискахме от Комисията да премахнем 2009-а като година от референтния период, въз основа на който се дава подкрепата. За съжаление, това ни беше отказано. И ако трябва да бъда обективна, същата комуникация са имали и колегите министри, включително за предходния съм сигурна. Това е отказано.
Тютюнът като продукция липсва в който и да е регламент, който урежда, допуска и определя правилата на подпомагане – дали по директни плащания, дали в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Тоест ние нямаме възможност за подкрепа по друг инструмент. Това го обяснявам, предвид много големия проблем, че част от тези, които са започнали наново да произвеждат, на практика не получават подпомагане.
Както в България – по данните, които Ви представих, е трайна тенденцията и за намаляване на площите, и за намаляване на произведения тютюн, абсолютно същата тенденция на намаляване на площите и на производството е и в целия Европейски съюз, и в света. Световната и европейска тенденция е за намаляване на потреблението.
Когато ние, като държава и като власт – законодателна и изпълнителна, приемаме решения, които уреждат начина и правилата на функциониране на даден отрасъл, в конкретния случай – тютюн, не можем да вземем тези решения, без да имаме ясна представа за трайните тенденции и очаквания в Европа и в света, тъй като това определя, разбира се, цените.
Каква е разликата между тенденциите в България и в Европа? Има единствена разлика – съществена, разбира се. Тя е и причина за по-ниските цени в България, отколкото в съседните европейски страни, които също произвеждат тютюн – именно силното снижаване на качеството на произвеждания тютюн. В този смисъл всички бележки по отношение на приемане на инструменти и мерки, мотивиращи ползването на сертифицирани семена, са удачни и ние ще приемем всяко от Вашите предложения за работа в тази посока.
Единствената възможност, която следва да приемем и която я дава Регламент 1308 от 2013 г. за обща организация на пазарите, което предвижда ред за признаване на организации в сектора, които на практика упражняват пазарна сила и в съседните страни, където тютюнът на едни и същи сортове е по-висок от България. Причините са две: по-високото качество и съществуването на такива организации, създадени по този регламент, които на практика повлияват върху защита на интереса на тютюнопроизводителите в изкупните кампании. Ние просто това трябва да направим, няма какво друго да направим. Ако искаме, това са и регламентите, които ни ограничават в една или друга посока, но най-важно е да знаем накъде върви като цяло тенденцията в Европа и в света, защото тя няма как да не окаже влияние.
Защо трябва да има Закон за тютюна, или защо приемаме Закона за тютюна? За съжаление, тютюнът е малко по-различна продукция от другите.
Първо, както вече споменах, той не е в списъка на нито едно приложение по действащите регламенти за подкрепа на сектор „Земеделие”.
Второ, тютюнът след неговата преработка става акцизна стока и предвид на това следва така да функционира системата, че ние в земеделието да сме дали добра основа за ефективен контрол на колегите, които имат задълженията и ангажимента на държавата да следят за този акциз. Този ангажимент обаче не е на Министерството на земеделието и храните.
Искам да отбележа, че и в трите законопроекта съществуват принципи, правила, които Министерството на земеделието и храните подкрепя. Ако тръгнем от Законопроекта, внесен от Министерството на икономиката, категорично мисля, че той следва да се приеме, защото синхронизира правилата с европейското законодателство.
По отношение на другите два законопроекта, по Законопроекта, представен от народни представители от ДПС, аз се въздържам от подкрепа като цяло, в никакъв случай защото е предложен от ДПС. Напротив, в по-голямата част от предложенията в него – въвеждането на правила, ние ги подкрепяме и те намират място както в представения Законопроект от народните представители от ГЕРБ и Реформаторския блок, така и в нашата позиция на Министерството.
Причината, поради която обаче се въздържаме да го приемем, е една, а именно вменяването на повече контролни функции на Министерството на земеделието и храните, които са предмет на задължение на други специализирани органи на държавната власт. Визирам Националната агенция за приходите и митниците.
Второ, концепцията за контрол, представена в този Законопроект, изисква създаването на нов специализиран орган за контрол, който към Министерството на земеделието и храните ще създаде обем от функции и задължения, които по принцип са в други органи, но и ще е необходим финансов ангажимент, какъвто със сигурност към момента няма как да отделим.
И трето, ако влезем в детайла на тази концепция по отношение на контрол, бихме стигнали до противоречие и със Закона за намаляване на административните регулации – това вече примерно е по-подробно, но всички останали предложения, разбира се, ние ги подкрепяме. Освен това, в хода на общия Законопроект, който ще се направи, можем да дебатираме и върху допълнителни предложения.
Да, аз бях председател на Комисията по земеделието в Четиридесет и първото народно събрание. Дори тогава, когато се работеше в една по-различна среда – на по-голяма конфронтация, колегите, които са и от БСП, и от ДПС тук, могат да кажат как работеше Комисията по земеделието и че никога не е имало значение от коя политическа сила идват дадени предложения. В същия дух бихме продължили работа за приемането в окончателен вариант на един общ Законопроект.
Подкрепям изказването на госпожа Салиха Емин по отношение на – това е една от най-важните цели на представените промени в законопроектите – информираността на производителите в тютюнопроизводството и публичността на всяка информация. Това е изключително важно.
Уважаеми колеги, ние сме член на Европейския съюз и работим в определена нормативна среда. В никакъв случай не трябва да излизаме от тук със законодателни решения, които дават политическо послание на който и да е сектор в земеделието – че той може да премине от пазарна ориентация и пазарен модел на функциониране към държавен и регулиран.
Предвид административния капацитет, познания и знания особено на малките производители, искам да Ви кажа, че по срещите, които имам – всяка седмица поне един ден си отделям из страната и се срещам със земеделски производители, последната седмица беше в Тутракан – у тях съществува все още това желание: аз произвеждам мед, искам държавата да ми изкупува целия мед на тази цена и искам да получавам доходи като в Европейския съюз. Така че нашите решения трябва да имат много ясни послания.
Салиха Емин в нейното изказване беше много точна – публичност, информираност на това, което създаваме като регистри, следва да доведе до една среда, която ще информира оператора в сектора да вземе информирано решение за своя бизнес как да работи. И в Законопроекта, представен от Реформаторския блок и ГЕРБ, както и в част от посланията и правилата в Законопроекта, представен от ДПС, има такива правила. Тоест секторът трябва да стане прозрачен, публичен, да имат достъп всички до тази информация и да работят пазарно ориентирани в тази среда, и да вземат решения – сорт тютюн, качество, изкупуване, договаряне. Това е.
Мисля, че бях пределно ясна. Надявам се, че не съм доскучала. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Танева.
Изказвания? Няма.
Преминаваме в режим на гласуване, колеги.
Първо гласуване на Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия. Вносители: Лютви Местан и група народни представители, внесен на 28 януари 2015 г.
Уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 57, въздържали се 53.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
Гласувайте, колеги.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Подлагам на първо гласуване на Законопроект № 554-01-127, внесен от народния представител Румен Христов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Съгласно дневния ред за работата на Народното събрание преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА ПОДКРЕПА ПРИ ЗАСИЛВАНЕ ФУНКЦИИТЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ В ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ И ПОСТИГАНЕ НА ОПТИМИЗАЦИЯ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ДИРЕКТИВА 91/271/ЕИО ЗА ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 4 АПРИЛ 2014 Г., ПОДПИСАНО НА 8 МАЙ 2015 Г.
Има доклади.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Моля господин Николов да представи доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители!
Първо, на основание чл. 46 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да поставим на гласуване допускането в залата на заместник-министър Николай Нанков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, гласуваме допуск до залата на заместник-министър Николай Нанков.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 67, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, моля, поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 25 май 2015 г.
На заседание, проведено на 4 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменението към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 550-01-230, внесен от Министерския съвет на 25.05.2015 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство.
Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие и Международната банка за възстановяване и развитие, е подписано на 4 април 2014 г. и ратифицирано от Народното събрание със Закон, обн., ДВ, бр. 62 от 29 юли 2014 г., в сила от 29 юли 2014 г.
На 08 май 2015 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Международната банка за възстановяване и развитие подписват изменение на горепосоченото Споразумение.
Предмет. Изменението касае удължаване на срока му до 31 октомври 2015 г., както и удължаване на срока на изпълнение на очакван резултат № 3 „Окончателен доклад за прилагане на измененията в регулаторната рамка” по т. 1 от Приложението към Споразумението – до 2 октомври 2015 г.. Промените са и относно наименованията на заинтересованите страни – Министерство на регионалното развитие, сега Министерство на регионалното развитие и благоустройството, и Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране, сега Комисия за енергийно и водно регулиране.
Цел. Целта на предприетото изменение е по-пълното възползване от българска страна от консултантските услуги на Международната банка за възстановяване и развитие при изпълнението на Плана за действие към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г. (Стратегия), приета с Решение № 269 на Министерския съвет от 7 май 2014 г., и изпълнение на предварителните условия за усвояването на средствата от европейските фондове в периода 2014 – 2020 г., и по-конкретно – към изпълнение на тематично предварително условие 6.1. Воден сектор: Наличие на политика за определяне на цените на водата, която осигурява на потребителите подходящи стимули да използват водните ресурси ефективно, и адекватен принос на различните потребители на вода към възстановяването на разходите за водни услуги на равнище, определено с одобрен план за управление на речни басейни за инвестиции, подкрепени от програмите, Действие 8. Приемане на законодателни промени в регулаторната рамка в отрасъл ВиК.
Осъществяването на предвидените в споразумението и в изменението към него дейности и мерки ще допринесе за повишаване на качеството и надеждността на регулирането в отрасъл ВиК, изграждането и експлоатацията на ВиК инфраструктурата и предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация за достигане на европейските стандарти за качество и опазване на околната среда. Подобряването на процеса на регулиране на ВиК операторите ще способства и за постигане на по-добро качество срещу вложени инвестиции и по-ефективно усвояване на средствата от европейските фондове в областта на водоснабдяването и канализацията през новия финансов период 2014 – 2020 г.
Подписаното Изменение на Споразумението не води до промяна в договореното възнаграждение за консултантските услуги.
Необходимост от ратификация. Тъй като основното споразумение, подписано на 4 април 2014 г., е ратифицирано от Народното събрание със Закон (ДВ, бр. 62 от 2014 г.), изменението му също следва да бъде ратифицирано.
Проведоха се дискусии и обсъждания, на които членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие е Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4.04.2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 25.05.2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Чухме доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Има доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Госпожо Коцева, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет.
На свое заседание, проведено на 4 юни 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 25 май 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Иванка Виденова – директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителите законопроекта бе представен от господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Споразумението е подписано на 4 април 2014 г. и е ратифицирано със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 62 от 2014 г.) В него се предвижда Министерството на регионалното развитие да се възползва от експертизата на Световната банка, за да доразвие мерки, предложени в Плана за действие и в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014 – 2023 г. Мерките, предвидени в Споразумението, включват техническа помощ за ДКЕВР в частта „Регулиране на отрасъл ВиК” и са насочени към подпомагане за изготвяне на изменения в регулаторната рамка с оглед хармонизацията й за завършване на реформата в отрасъл ВиК, предложения за организационна промяна и за укрепване капацитета на Комисията, както и разработване на ръководство за избягване на „прекомерни разходи” за постигане на съответствие съгласно чл. 3 от Директивата за пречистване на градски отпадъчни води.
Целта на подписаното Изменение към Споразумението е удължаване на срока му до 31 октомври 2015 г., както и удължаване на срока на изпълнение на очакван резултат № 3 „Окончателен доклад за прилагане на измененията в регулаторната рамка” по т. 1 от приложението до 2 октомври 2015 г. Подписаното изменение на споразумението не води до промяна на договореното възнаграждение за консултантските услуги.
Осъществяването на предвидените дейности ще допринесе за повишаване на качеството и надеждността при регулиране на ВиК услугите за достигане на европейските стандарти за качество и опазване на околната среда. Подобряването на процеса на регулиране на ВиК операторите ще способства и за постигане на по-добро качество на вложените инвестиции и по-ефективно усвояване на европейските фондове в отрасъла през новия финансов период 2014 – 2020 г.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените в Изменението към Споразумението промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Доклад на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране
Заповядайте, господин Стоев, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 501-02-16, внесен от Министерският съвет на 25 май 2015 г.
На свое заседание на 11 юни 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обсъди Законопроект за ратифициране на Изменението към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 25 май 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация”; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Валентин Петков и господин Димитър Кочков – членове на КЕВР; госпожа Йоланта Колева – началник отдел „Контрол и решаване на спорове” към ВиК услуги”, и господин Ивайло Касчиев – началник отдел „Цени и бизнес планове” към ВиК услуги”.
Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Споразумението за консултантски услуги със Световна банка е подписано през 2014 г. и е ратифицирано на 24 юли 2014 година. На 8 май 2015 г. e подписано Споразумение за удължаване на срока на действащото споразумение до 31 октомври 2015 г., като удължението касае само срока, без да се променя неговата стойност.
Споразумението обхваща два типа дейности – компонент 1 касае подпомагане на Комисията за енергийно и водно регулиране за надграждане на подзаконовата регулаторна рамка, а в компонент 2 са дейности, с които се подпомага работата по прилагането на Директива 91/271, касаеща пречистване на градските отпадъчни води и недопускане на прекомерни разходи и определяне контурите на агломерациите в България.
Удължаването на споразумението касае само компонент 1 – подпомагане на Комисията за енергийно и водно регулиране за надграждане на подзаконовата регулаторна рамка, предаване на окончателен доклад за изпълнение на дейностите до 31 октомври 2015 г., като в рамките на този срок ще могат да бъдат проведени съответните обучения на заинтересованите страни, най-вече на ВиК дружествата, както и на Комисията за енергийно и водно регулиране и на съответните експерти от държавната администрация, за това как следва да се прилагат предложените от Световната банка промени на наредбите, свързани с качеството на ВиК услугите и ценообразуването, указанията към тях, както и други спомагателни документи.
Представянето беше последвано от дискусия, след приключването на която се пристъпи към гласуване. Резултати от гласуването: „за” – 13 гласа, „против” няма и „въздържали се” няма.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271 ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г., № 502-02-16, внесено от Министерския съвет на 25 май 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Режим на гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Изменението към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване на функции и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., вносител Министерският съвет, от 25 май 2015 г.
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ от място): Процедура, моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Правя процедура на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника на Народното събрание за приемане на тази Ратификация на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 89 народни представители: за 86, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Николов!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г.
Член единствен: Ратифицира Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерството на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., подписано на 8 май 2015 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Всичко е докладвано вече.
Режим на гласуване, колеги.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
След почивката продължаваме с второто гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование – продължение. Вносители – Милена Дамянова и група народни представители, приет на първо гласуване на 1 февруари 2015 г.
Почивка, колеги, до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ –продължение.
В предходно заседание е гласуван чл. 25 от Закона. Предстои да продължим със следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се чл. 25а:
„Чл. 25а (1) Извънучилищният център е институция в системата на народната просвета, в която се организират дейности за обучение, за възпитание и развитие на способностите или за подкрепа на обучението и/или развитието на децата и учениците.
(2) Извънучилищният център не осигурява завършването на клас и етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 68 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 26 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. (1) Центърът за творчество и развитие на способностите е извънучилищна институция в системата на предучилищното обучение и възпитание и на училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи развитието на дарбите на децата и учениците в определени области, към които те проявяват интерес, в сътрудничество с учителите, обучаващи ги в училище.
2) Центърът надгражда знания, умения и компетентности в областта на науката, технологиите, изкуствата, културата, спорта, и здравословния начин на живот.”
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и способности.
(2) Центърът за подкрепа за личностно развитие не осигурява завършването на клас и етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация, с изключение на центъра за специална образователна подкрепа, който може да извършва и професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация и/или за придобиване на квалификация по част от професия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 26 в редакцията на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в чл. 297.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Създава се чл. 26а:
„Чл. 26а (1) Центърът за подкрепа на обучението и/или развитието на децата и учениците е извънучилищна институция в системата на предучилищното обучение и възпитание и на училищното образование за подкрепа на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(2) Специалистите в центровете за подкрепа на деца със специални образователни потребности и/или хронични заболявания трябва да имат специално образование за работа с такива деца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 54, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 27 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Снежана Дукова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. Специализираните обслужващи звена са институции за изпълнението и популяризирането на дейности, свързани с осъществяване на образователните политики, включително и за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, както и с информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 27 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 28 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението е оттеглено по точки 1 и 2.
Комисията не подкрепя предложенията по точки 3 и 4.
„3. ал. 2 т. 1 – отпада; ал. 2 точки 2, 3, 4 и 5 стават 1, 2, 3 и 4;
4. ал. 3 да придобие следната редакция:
„(3) Самоуправлението на училищата включва и правото да избират профилите и професиите, съгласувано с МОН и в съответствие с държавната образователна политика. Самостоятелно да определят учебни предмети, модули и дейности по интереси и да разработват учебни програми в случаите, предвидени в този закон.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Член 28 ал. 1 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Детските градини, училищата и извънучилищните центрове осъществяват своята дейност въз основа на принципа на самоуправлението и в съответствие с нормативните актове.
В чл. 28 и в целия текст на закона думата „автономия” се замества с думата „самоуправление”.
В чл. 28. (2) т. 3 след думата „образование” се добавя думата „възпитание”.
Член 28 ал. 3 се изменя така:
„(3) Самоуправлението на училищата включва и правото да избират профилите и професиите, съгласувано с МОН по реда на този закон и в съответствие с държавната образователна политика. Самостоятелно да определят учебни предмети в свободно избираемото обучение, модули и дейности по интереси и да разработват учебни програми в случаите, предвидени в този закон.”
Предложение на народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията и в съответствие с нормативните актове, като:
1. определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на страната;
2. уреждат устройството и дейността си в правилник в съответствие с този закон и подзаконовите актове по прилагането му;
3. избират организацията, методите и средствата на обучение за осигуряване на качествено образование;
4. определят свои символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност и култура, както и свое униформено облекло и други отличителни знаци;
5. участват в национални и международни програми и проекти, подпомагащи дейности в областта на образованието.
(2) Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в случаите, предвидени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Предложението, което е внесено от мен и от „БСП лява България”, предвижда промяна на понятието „автономия” за училищата с понятието „самоуправление”.
Въпросът не е чисто лингвистичен. Автономията е режим на функциониране във висшите училища и във висшето образование. Тя има съвършено различно съдържание, включва различен начин на управление, включително форми на финансиране, включително форми на определяне на учебните програми и ми се струва за неуместно автономията като принцип да бъде разпростряна от висшето образование върху средното. Това, което, струва ми се, цели изцяло законът като дух, а именно да даде възможност на училищата да подхождат гъвкаво, да имат възможност да отчитат особеностите и на процеса на обучение, и на общата насоченост на съответното учебно заведение, напълно се вместват в принципа на самоуправлението.
Така че предлагам да не забъркваме тази каша в този член така, както се предвижда, да не вкарваме автономията в средното образование, което ще създаде неимоверни затруднения след години, а може би и веднага след приемането на закона и Ви предлагам да заменим понятието с понятието „самоуправление“. Смятам, че аргументите в тази посока са достатъчно. Не виждам какво ще промени това, ако бъде записано понятието „автономия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Нашите две предложения са мотивирани от стремеж към прецизност в текстовете и засягат промени в ал. 2 и ал. 3 на чл. 28.
Предлагаме т. 1, която гласи: „детските градини да определят свои политики за развитие“ да отпадне. Не се противопоставяме на съдържанието на чл. 2, който дава възможност на детските градини да осъществяват определени дейности самостоятелно в полза на децата, на образованието и подготовката. Но все пак да използваме израза, че една детска градина ще води политика, е някак пресилено за нашата лингвистична екзактност, както биха се изразили някои колеги. Всеки речник би ни отправил, че политиката има три смисъла и тези три смисъла не могат да бъдат приложени към съдържанието на ал. 2.
Другото ни предложение е в ал. 3, когато става дума за правото на училищата да избират и да създават профилирани и професионални форми на образование, това да става, макар и общо казано, но все пак в една процедура на съгласуване с Министерството на образованието и науката. Ние водихме такъв дебат в Комисията и държим на своята позиция, че тази процедура на съгласуваност трябва да предшества самата процедура по откриване на такива профили и професии, тъй като става въпрос за нещо много важно, което засяга не просто интереса на отделното училище да привлече ученици, а и ред въпроси, свързани с пазара на труда, с демографската характеристика на района, със стопанското му развитие. Това ще дава една процедура, която ще предшества процедурата по самото откриване, дава възможност на училищното ръководство да получи допълнителна информация, статистика и възможност за успешно развитие на тези форми на обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Извинявайте.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С този член делегираме на училищата един огромен мащаб на автономията – първо автономия на учебните планове, второ, автономия на учебните програми, трето, автономия на учебните предмети, които да избира всяко едно училище. Проблемът тук е, че и днес се чуват различни преподаватели, чел съм, в свои интервюта, казват: за мен, примерно, по математика в определен клас са важни тези три теми. Останалите пет- шест, които трябва да преподаде през срока, за него не са толкова важни и следователно той вече чрез тази автономия може и да не ги преподава.
Основният проблем, който възниква е, че тези деца после на изпитите, на които се явяват, трябва да знаят всички теми, а те няма да са ги научили в съответното училище. В момент, в който държавата е изправена пред демографска катастрофа и трябва да заложим на образованието на децата, а държавата чрез тази автономия не може да провежда единна държавна политика, проблемът се засилва още повече.
В малки населени места, където по принцип не достигат преподаватели, може и да няма капацитет за изготвяне на тези самостоятелни учебни планове, програми и за избор на какви предмети точно да се преподава, в какво количество. По този начин ние пречим на равния достъп до образование на учениците. Тук мога да кажа, че това е вид дискриминация и ще дам един цитат, в който се казва, че когато се даде държавно финансиране и на частните училища, децата на хората от по-бедните и средните слоеве на обществото са по-необразовани. Тези деца до тригодишната си възраст чуват 30 милиона думи по-малко от децата от висшия ешелон.
Това, което в момента Ви казвам, е цитат на господин президента на Съединените американски щати Обама. Ние се опитваме да направим един такъв неолиберален закон, но виждаме, че в люлката на неолиберализма те отказват този закон. Това е може би вторият член на Закона, в който ние ще засилим сегрегацията в обществото, разделението в обществото и ще разделим обществото на един много малък елит отгоре и на всички останали, които трябва да се оправят сами със себе си. Можем да го сравним с образованието през ХVІІ – ХVІІІ век, когато достъп до образование са имали само хората с възможности. С тази промяна и с финансирането на частните училища ние правим точно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители в неговата неподкрепена част от Комисията, а именно по т. 3 и 4.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 28, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 28 съгласно доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 13, въздържал се 1.
Член 28 от доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 29, подкрепен от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 29 е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 30:
„Чл. 30. (1) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено се изписва на български книжовен език.
(2) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 30 заедно със съответния текст съгласно доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов чл. 30 е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 30 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Наименованието на училището включва име и означение на вида му по чл. 38, ал. 1 и 2, чл. 39, ал. 2, чл. 42, ал. 3 и чл. 44, ал. 1. Името на училището трябва да е обществено приемливо.
(2) Наименованието на частните детски градини и частните училища включва и означението „частна”, „частно”.
(3) Наименованието на училището може да включва и означение за основните профили, професии или специализираната подготовка, по които то провежда обучение.
(4) Наименованието на училища с профил „Чуждоезиков” може да включва и означението „езиково”, „езикова”, както и указание за основния чужд език, по който се провежда обучение.
(5) Наименованието на училища с профил Математически и/или Природни науки може да включва и означението „математическо”, „математическа” или „природоматематическо”, „природоматематическа”,
(6) Наименованието на училището, обявено за училище с национално значение по реда на чл. 38, ал. 9, може да включва и означението „национално”, „национална”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редактирания от Комисията текст на вносителя за чл. 30, който в доклада на Комисията става чл. 31.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 31 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 31 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 31 се изменя така:
„Чл. 31. Наименованието на извънучилищния център и на специализираното обслужващо звено съдържа име и указание за предмета на дейност.”
Предложение от народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 31, който е подкрепен от Комисията и става чл. 32 в нейния доклад.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Член 32 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 32 има предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 32, ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание:
„Наименованието на детските градини и училищата, провеждащи обучение в съответствие както с държавните образователни стандарти, така и с изискванията на друга държава членка, може да се изписва освен на български книжовен език и на чужд език.”
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 32, ал.1 и 2 думите „центъра за подкрепа на личностното развитие” се заменят с думите „извънучилищния център”. Навсякъде нататък в текстовете на Закона се прави същото изменение.”
Предложение от народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен като чл. 30.
Комисията предлага чл. 32 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Вили Лилков и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 3, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което също не се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 32 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Член 32 по вносител е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 33 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. (1) Седалището на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено е населеното място, където се намира тяхното управление.
(2) Официалният адрес на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено е адресът, на който се намира управлението на институцията. Официалният адрес трябва да съвпада с адреса на някоя от сградите, в която се осъществява образователният процес, съответно дейността.”
По чл. 34 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Чл. 34. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование притежават обикновен собствен печат. Училищата, с изключение на началните, частните и духовните училища, притежават и печат с изображение на държавния герб.
(2) Печатът с изображение на държавния герб се полага върху следните документи:
1. свидетелство за основно образование;
2. диплома за средно образование;
3. свидетелство за професионална квалификация;
4. удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование;
5. удостоверение за валидиране на компетентности за основна степен на образование;
6. свидетелство за валидиране на професионална квалификация;
7. удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование.
(3) Печат с изображение на държавния герб се полага и върху приложенията и дубликатите на документите по ал. 2.
(4) Печат с изображение на държавния герб върху документите по ал. 2, издавани от частните училища и от духовните училища, се полага в съответните регионални управления на образованието при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове 33 и 34 по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Членове 33 и 34 по доклада на Комисията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Раздел II – Видове институции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението на вносителя за наименование на Раздел II е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 35 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Член 35 се променя така:
„Чл. 35. Според формата на собственост институциите в системата на народната просвета са държавни, общински и частни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, колеги! Считам, че така както е направено предложението в чл. 35 от мен и Парламентарната група на БСП лява България, ясно се дефинират формите на собственост, които функционират в системата на образованието. От гледна точка и на механизмите за финансиране, и начина на управление взаимоотношенията между държавни, общински и частни институции е добре да има еднозначност в понятията. Предполагам, ще обърнете внимание и по-нататък в разглеждането на Законопроекта, често пъти оставаме с впечатление за смесване на понятията. Употребява се понятието „публично” и ми се струва, че това не може да бъде изчерпано с Преходните и заключителните разпоредби в Закона. Затова предлагаме да бъде приет чл. 35, който ясно разграничава формите на собственост.
Въпросът не е формален – има отношение и към формите на финансиране, и към подбора на преподавателите, и към записването на учениците, към всичко, както знаете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Още няколко аргумента искам да изложа в подкрепа на нашето предложение. Видовете институции според нас трябва да се определят по даден признак. Поначало всяка класификация се извършва по определен признак. Това е логиката и основата на нашето предложение.
Представителите на ГЕРБ отхвърлиха нашето предложение в Комисията за видовете училища според формата на собственост, но предложиха нов чл. 36, в който се изброяват видовете училища именно по този признак. В този смисъл към тях се добавят и духовните училища.
Обаче не е упоменат критерият, по който се определят тези видове училища, както и определенията за държавни, общински, частни и духовни училища. Затова Ви обръщам внимание – при гласуването на нашето предложение, че ние предлагаме именно това чрез членове 35, 35а и 35б. Смятаме, че в тези текстове се определя ясно с какъв акт се открива всеки от тези видове институции – държавна, общинска, частна, което според нас е важно.
И още нещо – ясно определяме отговорността на държавата по отношение на държавните и общински институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 35, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 10, въздържали се няма.
Член 35 по доклада на Комисията е приет. (Оживление, шум в залата.)
Моля за тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„Създава се чл. 35а:
„Чл. 35а. (1) Държавните детски градини и училища се откриват с акт на съответните министерства, а общинските детски градини и училища – с решение на Общинския съвет по реда на този закон и заповед на министъра на образованието и науката за училищата.
(2) Държавата осигурява и гарантира финансирането и дейността на държавните и общински институции в системата на народната просвета по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание, че този член, който сега разглеждаме, и нашето предложение са във връзка с предишния член, където се определя формата на собственост в системата на образованието. В предложението, както е направено от Комисията, няма ясно разграничение между отделните форми на собственост, което ще породи много затруднения и от гледна точка на финансирането.
В този член, който предлагаме, ясно разписваме отговорностите на държавата към държавното и общинското образование.
Обърнете внимание, че са предвидени и принципите, върху които би трябвало да бъдат финансирани, и начинът, по който да бъде съхранен периметърът на държавната и на общинската форма на собственост в образованието.
В противен случай аз смятам, че едно от големите достижения в момента на българското средно образование е неговият обществен характер и обществена насоченост. Изравняваме формите на собственост – държавата поема равен ангажимент и към частните, и към държавните, и към общинските форми на собственост в образованието, което, струва ми се, противоречи и на досегашната традиция, и на фактическото положение в системата за образование.
Не виждам причина да бъде отхвърлен този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на чл. 35а, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 61, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
„Създава се чл. 35б:
„Чл. 35б. (1) Частни са детските градини и училищата, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по законодателството на държава членка.
(2) Частните детски градини и училища осъществяват дейността си след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование при условията и по реда на този закон.
(3) Физически и/или юридически лица могат да учредяват частни училища.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 35б, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 36:
„Чл. 36. Училищата са държавни, общински, частни или духовни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 36 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 9.
Предложението за създаване на нов чл. 36 заедно с неговото съдържание съгласно доклада на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 36 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители:
„В чл. 36 думата „неспециализирани” се заменя с „общообразователни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
„Член 36 се изменя така:
„Чл. 36. Според вида на подготовката училищата са общообразователни, професионални и специализирани”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожо Дамянова! Предложението, което направихме в Комисията, беше редакционно. В стенограмата е отразено, че както Министерството, така и колегите се съгласиха с нашия аргумент, че терминът „неспециализирани” е прекалено бюрократичен и съдържа определена степен отрицание. Аргументът да не се подкрепи замяната на този термин с „общообразователни” е, че и специализираните училища дават образователна подготовка. Но освен общообразователната те дават и специализирана подготовка и затова се именуват така.
В хода на дебата си обещахме, че ще търсим синоним на този термин, който и филологически, и чисто естетически дори не ни радва особено, ако го впишем в Закона. За добро или зло не можахме да стигнем до друг термин, който да замени това, да кажа лично на мен, нехаресващо определение „неспециализирани”. Затова аз си позволих да загубя от ценното ни време, за да аргументирам още веднъж, че с обозначаването на „общообразователни” по никакъв начин не влизаме в противоречие с нормативните и поднормативните документи, а даваме едно название на този тип училища, които дори и от традицията са възприети в българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, ние също имаме предложение, според което училищата са общообразователни, професионални и специализирани. След като в предишната разпоредба бяха посочени видовете училища според това кой ги създава, според тяхната собственост, тук трябва да определим видовете училища според съдържанието на обучението за основното направление на подготовката, която се дава.
Аз също споделям мотивите, които изрази народният представител Милен Михов. Дори неговото предложение е по-сполучливо от това, което предлага Комисията, защото в масовия случай става дума за общообразователни училища и за специализирани. В нашата категоризация те са професионални и специализирани, въпреки че има известно терминологично застъпване, но все пак се подчертава, че образованието може да се развие по няколко клона, особено след началната степен, и не би следвало специализираната подготовка, както я разбира мнозинството, да бъде свеждана само до училища по изкуствата и спорта. Ние не блестим вече особено в областта на спорта, и да сведем образованието главно до подготовката на спортисти или на хора на изкуството е много тясно разбиране, в което не попадат редица други важни направления, които имат много повече общо с науката и които имат дори по-широко приложение в икономическата и социалната практика. Аз не подценявам другите училища, но да изчерпите с тях специализацията е много тесногръдо разбиране за ролята на образованието. Освен това в наименованието на училищата като специализирани се влагат и характеристики, отнасящи се до специални образователни потребности на част от децата, така че тук този елемент също трябва да бъде отчитан.
Използвам накрая да обърна внимание, че ако в определянето на образователната политика мнозинството е решило, че ще замести ролята на Министерството, то има това право. Смятам, че в чисто професионалните въпроси тези, на които беше отредено участието от името на ръководството на Министерството на образованието и науката, трябваше да докажат, че са професионалисти не само на претенция, а като реално участие, а не повече да се представят едва ли не в ролята на клакьори на предложенията на мнозинството. Това е голям проблем и той проличава тук в съдържанието на такива разпоредби, които изглеждат повече терминологични, но те се отразяват и върху това доколко професионално се изгражда цялата структура и съдържанието на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! В нашето предложение освен изброените от вносителя видове училища, предлагам да се впише и професионалното образование. Считаме, че понятието „специализирани училища” не изчерпва професионалното образование. Затова правим конкретизация, както ще видите по надолу, където обясняваме, че специализираните училища включват подготовката по математика, изкуства, спорт и така нататък, но те не дават професионална подготовка.
Затова считаме, че има съществена разлика. Има професионални училища, където получавате документ за завършена професия. Ако сте в специализирано училище, където се обучавате по математика, не получавате документ за математик, но ако се обучавате за заварчик, ще получите документ за заварчик, с паспорт, клас и така нататък. И това да не бъде взето предвид в Закона – смятам, че няма рационално обяснение. Ако е въпросът с едно мнозинство да го решим, ще го решим по някакъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Заповядайте за изказване, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Освен техническото значение на тези наименования, което обсъждаме в момента, има и друг въпрос. За да унищожиш една система с много дълги традиции, първото, което трябва да унищожиш, са термините в нея, които дават придадена стойност на самата система. С термина „просвета” го направихме, сега ще го направим с термина „общо образование”. Предстои да видим какво ще направим със свещения термин „учител”, тъй като има желание и той да отпадне, като по този начин съвсем да бъде обезличен законът. Понякога изглежда, че термините не са толкова важно нещо, но в такъв Закон те дават придадена стойност към значението на самия Закон.
Това, което коментираме, е от изключителна важност, защото чух възгласи от колегите отдясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура за прекратяване на дебата. Чухме достатъчно аргументи. Моля да минем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Караянчева за прекратяване на разискванията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 8, въздържал се 1.
Разискванията са прекратени.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 12, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 60, въздържали се 21.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 37 в доклада на Комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 10, въздържали се няма.
Член 37 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – създава се чл. 36а:
„Чл. 36а. Специализираните училища освен подготовката по ал. 2 осигуряват и специализирана подготовка в областта на математиката, природните науки, спорта, изкуствата и културата.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, придвижваме се към финала на един абсурден член, който ще установи следното положение в средното образование в България: ще се завършват неспециализирани училища, в които ще има сигурно специализирани паралелки. Може ли голямата част от образованието да бъде в неспециализирани училища?
Нашето предложение е да се преосмисли това понятие. Недейте да го възприемате като предложение от опозицията, просто хей така, тъй като става дума за системата за образование. Какво означава по-голямата част да завършат неспециализирано училище?! „Общообразователно” – не виждам какво смущава това понятие и кого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаването на нов чл. 36а, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 53, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 37 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Предложението е оттеглено по т. 2.
Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група.
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по точки от 2 до 6:
„2. В ал. 1 т. 2 „основни (І – VІІ клас включително)” става: „основни (І – VІІІ клас включително)”; в т. 3 „гимназии (VІІІ – ХІІ клас включително)” става: „гимназии (ІХ – ХІІ клас включително)”; създава се нова т. 4: „4. техникуми (ІХ – ХІІ клас включително)”; т. 4 и 5 стават 5 и 6.
3. В ал. 2 т. 2 „професионални гимназии” се заменя с „общообразователни гимназии”; създава се нова т. 3: „3. средни училища с разширено и профилирано изучаване на изкуства – музика, изобразително изкуство и хореография;”.
4. Алинея 3 придобива следната редакция:
„(3) Общообразователните училища са общински, с изключение на техникумите, които са държавни.”.
5. В алинеи 5 , 6 и 8 думите „неспециализирани” се заменят с „общообразователни”.
6. В ал. 9 думите „неспециализирано училище” се заменят с „общообразователно училище”, а думите „професионалните гимназии” – с „техникумите”.”
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
„Чл. 37 се изменя така:
а) ал. 1:
„Чл. 37. (1) Според етапа или степента на образование училищата са:
1. начални училища (I-IV клас);
2. основни училища (I-VIII клас);
3. профилирани училища (VIII-XII клас и IX-XII клас);
4. професионални гимназии (IX-XII клас);
5. професионални училища или паралелки (VI-VII клас, VIII X клас)
6. средни училища (I-XII клас).”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Общообразователните и професионалните училища са общински, с изключение на професионалните гимназии, които осъществяват обучение по професии, значими за държавата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 37, който става чл. 38:
„Чл. 38. (1) Според етапа или степента на образование неспециализираните училища са:
1. начални (I – IV клас включително);
2. основни (I – VII клас включително);
3. гимназии (VIII – XII клас включително);
4. обединени (I – X клас включително);
5. средни (I – XII клас включително).
(2) Според съдържанието на подготовката гимназиите по ал. 1, т. 3 са:
1. профилирани гимназии;
2. професионални гимназии.
(3) При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил Математически или Природни науки имат право да осъществяват обучение и в класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование.
(4) Неспециализираните училища са общински, с изключение на професионалните гимназии, които са държавни.
(5) При условията и по реда на Глава осемнадесета със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет професионалните гимназии могат да бъдат преобразувани в общински, когато осъществяват обучение по професии, значими за устойчивото развитие на общината.
(6) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за иновативни училища с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, при спазване на изискванията, определени в ал. 7 и в държавните образователни стандарти по ал. 8.
(7) Иновативни училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.
(8) Критериите за определянето на училищата като иновативни в съответствие с изискванията на този закон се уреждат в държавния образователен стандарт за учебния план, държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за институциите.
(9) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за училища с национално значение с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
(10) С решението по ал. 9 общинските неспециализирани училища се обявяват за държавни.
(11) При отпадане на обстоятелствата за обявяване на неспециализирано училище за национално, то придобива статут на общинско с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, след решение на съответния общински съвет.
(12) При отпадане на обстоятелствата по ал. 7 и 8 за обявяване на неспециализирано училище за иновативно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката се отнема статута му на иновативно училище.
(13) Решенията на Министерския съвет по ал. 6, 9, 11 и 12 се обнародват в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, не съм сигурен, че беше докладвано предложението, което сме направили по този текст, но независимо от това, аз ще го прочета още веднъж, за да видите колко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Докладвано е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но аз ще го прочета още веднъж, за да обърнете внимание, според мен, колко ясно е дадена структурата в съдържанието на подготовката.
„Според етапа или степента на образование училищата са:
1. начални училища (I-IV клас);
2. основни училища (I-VIII клас);
3. профилирани училища (VIII-XII клас и IX-XII клас);
4. професионални гимназии (IX-XII клас);
5. професионални училища или паралелки (VI-VII клас, VIII X клас)
6. средни училища (I-XII клас).”
И следващата алинея:
„Общообразователните и професионалните училища са общински, с изключение на професионалните гимназии, които осъществяват обучение по професии, значими за държавата.”
Основното в нашето предложение е трите етапа на обучението да бъдат равномерно разпределени – началният курс да бъде от І до ІV клас, основното от V до VІІІ клас и средното образование от ІХ до ХІІ клас. По този начин се създава равномерно разпределение на тежестта на обучението през целия процес на образованието до придобиването на средно образование. Това е мотивът защо е по-добре основното образование да завършва не в VІІ, а в VІІІ клас, въпреки че ние, както виждате, не изключваме в определени случаи да има отклонение, което отразява обучението по определени специалности, но това да бъде общият случай.
Вторият мотив е социален, защото когато децата могат да останат една година повече в семейството, в населеното място в тази сложна, преходна възраст, това винаги е по-добре както за тяхното личностно изграждане, за семейната грижа и за намаляване на разходите, които родителите отделят за образованието. Защото много от тях ще се разколебаят, ако детето им една година трябва да смени своето местожителство, средата, а в някои случаи и поради невъзможност да им осигурят подобно преместване. Това е и подкрепа за училищата в по-малките градове и други населени места за задържане на педагогически кадри.
С това решение, което приемате, аз се опасявам, че само след няколко години ще бъдат допълнително закрити няколко десетки основни училища, защото в борбата за преразпределяне на ученици и тяхното по-ранно насочване към третата степен ще се получи и този ефект.
Затова обръщам внимание на мотивите към предложението, за да можете да преосмислите Вашето решение.
Накрая да отбележа малко парадоксално как би изглеждало не само обяснението, а вероятно и вписването в някои от документите, защото ще се окаже, че много от учениците например ще са завършили средно неспециализирано училище със специализирана подготовка предимно по танци. Това така ще даде примерно спектъра на образованието, което е получено. Това е вече резултат от преди гласувания от Вас текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Господин Председател, госпожи и господа, въпросът, който разглеждаме, е ясно, че в никакъв случай не е идеологически, не е политически, той е експертен. Ето защо ние също имаме отношение към въпроса за основното образование и сме направили предложение да се завършва в VІІІ клас.
Освен тук споменатите аргументи, освен традицията съществен въпрос, който ни дава аргументи в тази посока са разговорите, които проведохме с широк кръг учители, особено и ръководители на училища в по-малки населени места. Там съществува, обосновано или не, едно притеснение, че свалянето на основното образование с един клас ще доведе до отпадане на деца в по-горните нива и продължаване в гимназиален курс. Това е един от основните ни аргументи, който ни дава основание да настояваме за запазване на традицията.
Още един въпрос, към който бих искал да привлека вниманието Ви. Направили сме едно предложение професионалните гимназии да възстановят старите си названия – техникуми, което също е израз на едни обществени нагласи, на едни, можем да ги кажем и местни, регионални или училищни традиции в престижното название на някои такива училища, които се гордеят с названието си „техникуми”. Дори и тук, в залата, има хора, които са завършили такива учебни заведения и се гордеят с названието им.
Това са нашите аргументи, те нямат никаква цел да се противопоставят на общата рамка за новите разпределения на нивата и образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Реплики?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Михов! Проблемът според мен, след като изслушах Вашите изказвания, е, че Вие не разбирате, че това е закон, който Вие казахте, че по принцип подкрепяте, но това е закон за жълтите павета, а не за малките населени места, и вносителят не го интересуват малките населени места. Другото, което е важно, това е един технократски закон. В него няма да има и следа накрая от каквито и да било традиции в образованието. Така че, нещата, които Ви притесняват, въпреки че го подкрепяте, ще се случат. Благодаря. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Моля, не се обаждайте от залата!
Заповядайте, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Искам да обърна внимание върху този член, който определя степените и етапите на завършване, защото тук е заложена философията на средното образование. Това е свързано с демографски въпроси, свързано е с общата насока на развитие на образователната система.
Искам да обърна внимание върху това, че текстът на вносителите на Законопроекта предвижда завършване на основното образование в VІІ клас. Тук е и господин министърът, той спокойно може да потвърди, както всеки от нас прекрасно знае, че расте броят на отпадащите от училище. Какво стимулираме с това, че намаляваме годините, в които децата задължително прекарват в училище? Увеличаваме подготовката, образованието, което имат? Увеличаваме социалния им опит? По-бързо ги интегрираме от І до VІІ клас, особено ако са от малцинствата, отколкото от І до VІІІ клас?
Защо се намалява с една година основното образование? Какво става?
Ако тенденцията е обратна в обществото, разбирам – да расте броят на завършващите средно образование, нека да намалим основното. Тогава е ясно, че ще се отиде в следващата степен, където специализацията е по-важна. Аз така го разбирам. Тоест, ако ние поставяме акцент върху специализацията в средното образование, то тогава да намалим времетраенето на основната степен, да увеличим специализираното образование, за да имаме специализирана подготовка на учениците, когато завършват. Но когато в нашето общество расте броят на отпадащите, расте броят на тези, които, грубо казано, формално завършват основно образование, за да получат шофьорски книжки, в същото време ние намаляваме и времето, което те прекарват в училище. Каква реформа е това, да попитам? Каква реформа? Кое реформираме? Какво правим? Увеличаваме подготовката? За какво става въпрос? С какво може това да бъде обосновано? С кой рационален аргумент, с коя обществена тенденция? И най-накрая, извинявайте, ама, преписването на чужди норми не е най-добрата практика да се правят закони за конкретна обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Законите до 1991 г. не сте ги чели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма. (Реплики от залата.) Сега е моментът да влезете в диалог с оратора.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Очаквам изказване, разбирам по реакциите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Чуха се най-различни тези, които просто няма как да приемем. Не можем да приемем примерно тезата за VІІ клас, че не е редно да се завършва основно образование, защото имаме исторически опит, който ни е създаден от Указ № 330 и от този опит от 1954 до 1991 г. основно образование се е завършвало в VІІ клас. В този смисъл не виждам как можем да отричаме нещо, когато казваме, че в тези години сме имали качествено образование.
На второ място, имаме Национална програма за развитие на училищното образование, на предучилищното възпитание и подготовка. Тази Национална програма е с време на действие от 2006 до 2015 г. и тя предвижда основно образование с два етапа – начален и прогимназиален, да се завършва в VІІ клас. Тази програма е приета с гласовете вляво на Четиридесетото народно събрание.
Ние смятаме, че тази нова структура на училищното образование – с два етапа в начален и два етапа в средната степен, ще даде повече яснота и подреденост на системата, ще създаде възможности за вертикална и хоризонтална проходимост в много по-голяма степен, ще даде възможност за смяна на избора след завършен първи гимназиален етап във втори такъв, ще даде възможност за добра предуниверситетска подготовка, нещо на което мисля, всички ние много държим – тясна професионална и профилирана подготовка във втория гимназиален етап.
Ние смятаме, че така ще решим основен проблем, пред който е изправено образованието днес – разминаването между завършването на основно образование и приема след завършен VІІ клас в професионалните и профилираните гимназии. Защото на практика в момента професионалните и профилираните гимназии, при положение че само една година са се обучавали децата в училище, издават документ за завършено основно образование. Нещо повече – Разминаването е толкова голямо в профилираните гимназии, че учебни предмети като „Биология и здравно образование”, „Физика и астрономия”, „История и цивилизация”, „География и опазване на околната среда” с учебно съдържание от VІІІ клас се изучават и в ІХ. Това тотално объркване в момента, по този начин в крайна сметка ще бъде премахнато.
От друга страна, казвате: повече време, и осми клас децата да си бъдат при семействата. Говорите за социални проблеми, за малките населени места. Ами да, ние предвиждаме създаване на обединени училища точно от съображение тези деца да се задържат в тези места, да бъдат при семействата си не една, а всъщност три години, до завършен Х клас, при специалните условия и реда, който законът разписва за създаване на такива обединени училища.
В крайна сметка нека заставаме зад една чудесна българска образователна традиция. Профилираните и професионалните гимназии съществуват 55 години. Извършва се подобен прием след завършен VІІ клас. Ние искаме да отречем тази традиция и този опит ли?
Ние в крайна сметка трябва да създадем проходимост като завършването на VІІ клас съвпадне и със завършването на основното образование. Мисля, че всякакви други аргументи са несъстоятелни. И го казвам като човек от системата, в която съм от много години – от 1981. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринова!
Първа реплика – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пребиваването в системата на средното образование не би следвало – да, може да се вземе предвид като аргумент в подготовката на Закона, но не е основният аргумент.
Второ, искам да обърна внимание върху факта, че позоваването на Указ за уреждане на средното образование от времето на Народна република България, Ви поставя в конфузна ситуация. (Реплики от залата.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Срам ли Ви е?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защото се налага да сравняваме едни обществени икономически реалности с несравними обществени икономически реалности, които са в момента.
В рамките на Народна Република България беше ликвидирана неграмотността. (Шум и реплики от ГЕРБ.) От двадесет години, откакто госпожа Маринска е в системата, неграмотността расте... (Шум и реплики.)
Расте неграмотността, расте отпадането от училище. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пред българските университети имаше опашка от студенти, които чакаха и стояха с денонощия, за да видят дали са приети. В момента Ректората на Софийския университет търси студенти, за да си запълни специалностите. Вие смятате ли, че тези две реалности имат нещо общо помежду си, за да се позовавате на документите по този формален начин?
Извинявайте, нашият апел е не да стигаме до ненужна конфронтация, защото сферата на образованието не е такава сфера. Нашата добронамереност беше демонстрирана и по време на обсъжданията в Комисията, но искаме да има съдържателен разговор. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Съдържателният разговор включва отчитане на реалните обстоятелства, а не модела. Аз не мога да разбера един от основните аргументи на госпожа Маринска – как със степените на образование... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата е към госпожа Маринова.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, госпожа Маринова. (Реплика от народния представител Корнелия Маринова.) Извинете, ще Ви почерпя. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не мога да разбера защо трябва със степените на образование да се компенсират недостатъците в Програмата по обучение? Това не ми е ясно. Ако трябва да се коригира програмата, за да не се изучава нещо в следващата степен, да се коригира програмата, а не да се сменят степените. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Втора реплика?
Госпожа Дамянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за реплика не заради друго, а за да коригирам госпожа Маринова, защото това е практика, която, колеги в ляво, действа доста години. Тя цитира 1954 г., а аз ще Ви цитирам Закона Мушанов от 1909 година, действал до 1948 година, един изключително успешен закон. (Шум и реплики от БСП ЛБ: „Защо имаше неграмотност по времето на този Закон?”)
Между другото, много от идеите са залегнали и в Законопроекта, който разглеждаме в момента. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля не се обаждайте от залата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е времето, в което – тук има доста колеги историци, много добре знаят къде е позиционирана България от гледна точка на икономическото развитие тогава. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви не се обаждайте от залата, колеги!
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Иначе аз уважавам мнението на професионалната общност, която активно участва в разработването на този Законопроект. Важно е да чуем и да имаме предвид какво е становището на учителите, на директорите, на активната професионална и образователна общност.
Колеги, ние сме се съобразили с него, а основаната идея е да задържаме децата не до 7-ми, не до 8-ми клас, а поне до 10-ти клас, за да им дадем след това възможност и за по-тясно специализирана подготовка, която да им гарантира реализация на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли трета реплика към госпожа Маринова? Няма.
Само да попитам господин Жаблянов, когато първия път в репликата си казахте – госпожа Маринска, имахте предвид госпожа Маринова ли? (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Да, и аз не разбрах. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Значи през цялото време сте имали предвид госпожа Маринова, тоест госпожа Маринска няма да има право на лично обяснение. (Оживление. Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, пребиваването – да, категорично ние всички сме не за пребиваване в училище, а за активна работа в училище. Мисля, че в Комисията по образование и наука, действащи преди това учители съвсем не са пребивавали, а активно са работили. В този смисъл опитът на професионалната общност, за който говори госпожа Дамянова, е от изключително важно значение за нас самите и ни дава самочувствието на законотворци от системата.
Говорите за конструктивност, по никакъв начин такава нямаше във Вашата реплика.
Говорите за добронамереност, което също по никой начин не можах да го разбера.
За учебните програми ставаше дума – дали имате предвид за компресирането на учебното съдържание от осем на седем години – не знам какво имате предвид, но професионално ще Ви кажа, че образователните стандарти ще бъдат разработени на база структура на основната образователна степен до 7-ми клас. В този смисъл няма да има никакво компресиране на учебното съдържание, на база 7-ми клас ще бъдат изведени и очакваните резултати в системата.
Колкото до учителите – да, в момента обаче много училища не провеждат, нямат 8-ми клас, поради това че голяма част от тях са приети в професионалните и профилирани гимназии. Ако се приеме Вашето предложение обаче, ще настане катастрофа за професионалните и профилираните гимназии, които няма да имат прием една година, което ще изведе на улицата можещи, интелигентни, всеотдайни учители по чужд език. Не мисля, че това е нещото, което искате.
В крайна сметка ние търсим решението, което да е в полза на децата, на учителите, на системата и мисля, че това е решението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринова.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители, което не е подкрепено в частта му от т. 2 до т. 6 включително – гласуваме неподкрепено предложение на народния представител Милен Михов.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 12, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 38 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 74, против 11, въздържали се 5.
Член 38 по доклада на Комисията е приет.
Отрицателен вот.
Заповядайте, господин Ерменков, имате думата за отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Мислех да се въздържа от този отрицателен вот, но когато пак ми дадоха за пример Закона от 1909 г. до 1948 г. и пропуснаха нивото на образованост на българския народ тогава и след 1948 г., няма как да се въздържа и да не кажа защо гласувах отрицателно.
Колеги, още една малка причина и тя е чисто прагматична. Имайки предвид, че все пак основното образование е задължително, което предполага, че всички трябва да го завършат, предполага, че минимум трябва да престоят осем класа в училище, силно се притеснявам, че ако ги намалим с една година и когато имаме липса на образователен ценз за кметове, депутати и градски съветници, вместо те да останат и да се образоват една година повече, стигаме до това ниво, което сме днес. Благодаря Ви. (Смях. Оживление. Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други отрицателни вотове има ли? Няма. (Шум и реплики.)
Самокритиката е хубаво нещо.
Моля, госпожо Дамянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 38 има предложение от народния представител Борислав Великов и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народен представител Янаки Стоилов и група, което Комисията не подкрепя:
„В чл. 38 се правят следните промени:
а) в ал. 1 след думата „кадри” изречението се заличава и се добавя изразът „със средно образование в областта на: природните и математически науки, хуманитарни и обществени науки, медицина, технологии, сигурност, спорт, изкуства, култура и за нуждите на вероизповеданията”.
б) в ал. 2:
- т. 2 придобива следната редакция:
„2. училища по изкуства и култура (I - XII, V - XII клас, VIII - XII или IX - XII клас включително);”
- създава се нова т. 3:
„3. лицеи (V - XII клас) – математика и природни науки, хуманитаристика и култура (V - XII клас и VIII - XII клас включително);”
- създава се нова т. 4, а досегашна т. 4 става т. 5:
„4. професионални колежи (IX - XII клас и /или след завършен XII клас)
по:
технологии
здравни грижи
сигурност и опазване на обществения ред;”
в) ал. 4 се изменя така:
„(4) Училищата по изкуствата и училищата по културата са държавни, определени по критерии, условия и по ред, определени в Закона за закрила и развитие на културата.
г) създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) Лицеите са държавни или общински училища и осъществяват обучение по специализирани програми, изготвени в сътрудничество с висшите училища и/или с научните организации. Лицеите се откриват по условията и реда на този закон.
(6) Професионалните колежи са държавни или общински училища, чиято цел е овладяването на конкретна професия. Те осъществяват обучение по специализирани програми, изготвени в сътрудничество с ресорните министерства. Професионалните колежи се откриват по условията и реда на този закон.
(7) Духовни са училищата, открити по реда на този закон от религиозните институции в страната за деца, завършили основно образование.”
Предложение от Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38, който става чл. 39:
„Чл. 39. (1) Специализирани са училищата за подготовка на кадри в областта на спорта, изкуствата, културата и за нуждите на вероизповеданията.
(2) Специализираните училища са:
1. спортни училища (V-ХІІ клас включително);
2. училища по културата (I-ХII, V-ХII или VIII-ХII клас включително);
3. училища по изкуствата (І-ХІІ, V-ХІІ клас или VІІІ-ХІІ клас включително);
4. духовни училища (VІІІ-ХІІ клас включително).
(3) Спортните училища са държавни или общински. Държавни са спортните училища, определени по критерии, при условия и по ред, определени в Закона за физическото възпитание и спорта.
(4) Училищата по културата и училищата по изкуствата са държавни.
(5) Специализирано училище по ал. 2, т. 1, 2 и 3 може да бъде обявено за иновативно училище по реда на чл. 38, ал. 6 при спазване на изискванията по чл. 38, ал. 7 и критериите по чл. 38, ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър! Вие внимателно следите дискусията. Дотук не намерихте основание да прибавите свои аргументи, но вярвам, че не за да приличате на известния герой от едно българско стихотворение на един също известен автор.
Само накратко да добавя аргументите за това наше предложение. То отчасти е продължение на дискусията по предишния текст. Според нас специализираната подготовка е необходима не само за кадрите в областта на изкуствата и спорта. За това вече стана дума.
Предлагаме по-широка и по-разнообразна структура, свързана със съвременните изисквания и заявените намерения за развитие на нашата страна. Тази структура би отговорила на реалните потребности на България и тя може да реши част от националните кадрови проблеми при подготовката на кадри в областта на природните и математическите науки, обществените, медицина, технологии, сигурност и вече изброените спорт, изкуства, култура, както и за нуждите на вероизповеданията.
Предлагаме също професионални колежи и лицеи, училища, които ще осигуряват връзка между средното и висшето образование, които ще готвят средни специалисти и ще могат по този начин да подобрят взаимодействието между висшите и средните училища. Даже по едно време, като слушах това, което чете госпожа Дамянова, ми се стори, че този текст на Комисията звучи много добре. Извинявайте, това е било част от неприетия текст, който ние предлагаме.
Не знам защо с такова упорство, дори вече във възприетата от Вас структура и схема, не се стремите да обогатите съдържанието на Закона. Нямам какви други аргументи да добавя. Това го казваме по-скоро, за да бъде относително пълна аргументацията по тази важна тема, а не защото имаме чак толкова наивни очаквания нещо да бъде ревизирано, след като досега процесът се е развивал инерционно и е довел до познатите резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 60, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редактирания текст на вносителя за чл. 38, който в доклада на Комисията става чл. 39 и е подкрепен от същата.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 8, въздържали се няма.
Член 39 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 39 има предложение от народния представител Вили Лилков и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 4.
Предложението е оттеглено по ал. 5.
Има предложение от народния представител Борислав Великов и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Комисията не подкрепя предложението:
„Чл. 39 (3) се изменя така:
„(3) Физически и/или юридически лица може да учредяват частни училища по чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 38, ал. 2, т. 1-4.”
Има предложение на народния представител Мариана Бояджиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 39, който става чл. 40:
„Чл. 40. (1) Частни са детските градини и училищата, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по законодателството на държава членка.
(2) Частните детски градини и училища осъществяват дейността си след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование при условията и по реда на този закон.
(3) Физически и/или юридически лица може да учредяват частни училища по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 39, ал. 2, т. 1-3.
(4) Частните детски градини и училища може да провеждат обучение и да издават документи за завършено предучилищно образование, съответно за завършен клас, етап или степен на училищното образование в съответствие както с изискванията на този закон, така и със законодателството на друга държава членка, при условие че са получили разрешение съобразно законодателството на тази държава членка и подготовката може да се провежда при съчетаване на изискванията на образователната система на държавата, издала разрешението, и на държавните образователни стандарти по чл. 22.
(5) Частно училище по ал. 1 може да бъде обявено за иновативно училище, по реда на чл. 38, ал. 6 при спазване на изискванията по чл. 38, ал. 7 и критериите по чл. 38, ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 39, който е редактиран от Комисията и е намерил своето място в чл. 40 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 10, въздържали се 3.
Член 40 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в членове 38, 39 и 40.
По чл. 40 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 251 и чл. 345.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 40 се създават нови ал. 2 и ал.3:
„(2) Създаването, функционирането и прекратяването на духовните училища се осъществява по наредба на Министерския съвет и след одобрение от министъра на образованието и науката.
(3) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското от Министерството на образованието и науката, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху текста, който регламентира създаването на духовните училища, и да посоча нещо, което противоречи и беше обратна логика на това, което досега се говореше. Именно в тази точка беше постигнато добро решение струва ми се в рамките на Комисията – на базата на съдържанието на нашето предложение и предложението, направено от господин Михов, тъй като очевидно първоначално внесеният текст с една бланкетна регистрация на духовните училища не съответства, най-малко казано, на социалния политически момент не само в България, това се уреди по възможно най-добрия начин при сегашната ситуация. Подкрепяме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Преминаваме към гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 8, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 40, който е подкрепен от Комисията и става чл. 41 в нейния доклад.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Член 41 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Предложението е оттеглено по ал. 1, изречение второ.
Комисията подкрепя по принцип предложението по алинеи 1 до 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 38.
По чл. 41 има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 41, който става чл. 42:
„Чл. 42. (1) Училищата са дневни и вечерни.
(2) Училищата по чл. 38, 39, 44 и 46 се откриват като дневни училища. При условията и по реда на този закон в тях могат да се организират всички форми на обучение.
(3) Във вечерните училища се организира обучение във вечерна форма за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, а в случаите, предвидени в този закон – и за лица, навършили 14 години.
(4) При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организират самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 42 по доклада на Комисията, който представлява редакция на текста на вносителя за чл. 41, както и текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 43 по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 10.
Членове 42 и 43 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 43 има предложение от народния представител Станислав Станилов:
„Член 43 да се измени така:
„Чл.43. (1) Специалните училища са:
1. за обучение и подкрепа на ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие;
2. за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение;
3. възпитателни училища интернати;
4. социално-педагогически интернати.
(2) Специалните училища по ал. 1:
1. са от интернатен или полуинтернатен тип с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене и при наличие на необходимата материална база – с организирано общежитие;
2. разкриват терапевтични комплекси, в които се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, професионалното им ориентиране, консултиране и социално включване;
(3) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се провежда обучение за завършване на клас, без придобиване на степен на образование и се поставят оценки само с качествен показател.
(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация.”
Комисията не подкрепя предложението по алинеи 1 – 4, които изчетох.
Комисията подкрепя по принцип предложението за алинеи 5 – 8.
Предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„1. В чл. 43, ал. 1, т. 1 след „сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение” се добавя „или ученици със специални образователни потребности, при които интеграция в масово училище не е възможна и това е удостоверено от родителя чрез представяне на документ от съответен специалист”;
2. В чл. 43, ал. 2 между „Специалните училища са от” и „интернатен тип с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене и общежитие” се добавя „от полуинтернатен или” ;”
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението:
„В чл. 43 се правят следните промени:
В ал. 1:
а) създава се нова т. 1:
„т. 1. за обучение и подкрепа на ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие;”.
б) т. 1 – 3 стават съответно т. 2 – 4.
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
„(2) Специалните училища:
1. са от интернатен тип с целодневна организация на учебния процес, осигурено хранене и при наличие на необходимата материална база – с организирани общежития;
2. разкриват терапевтични комплекси, в които се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, професионалното им ориентиране, консултиране и социално включване.”
3. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се провежда обучение за завършване на клас, без придобиване на степен на образование и се поставят оценки само с качествен показател.
(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се осигурява обучение за придобиване на професионална квалификация.”
4. Алинея 3 става ал. 5 със следното съдържание:
„(5) В специалните училища по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се провежда обучение за завършване на клас и за придобиване на основно и средно образование и обучение за придобиване на професионална квалификация.”
5. Алинея 4 става ал. 6 като изразът „ал. 1, т. 1” се заменя с израза „ал. 1, т. 2, 3 и 4”.
6. Алинея 5 става ал. 7 със следното съдържание:
„(7) В специалните училища по ал. 1, т. 1 и 2 може да се организира и провежда предучилищно обучение и възпитание за достигане на училищна готовност на децата със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие и на децата със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, преди постъпването им в първи клас.”
7. Създава се ал. 8:
„(8) В специалните училища по ал. 1, т. 2 може да се организира и провежда ранно въздействие и рехабилитация на деца до 3-годишна възраст със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение;
8. Алинея 6 и ал. 7 стават съответно ал. 9 и ал. 10.”
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 – 4, Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 5 – 9, Предложението е оттеглено по ал. 10:
„Чл. 43 да придобие следната редакция:
„(1) Специалните училища са:
1. (Нова) за обучение и подкрепа на ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие и за ученици със средна степен на умствена изостаналост ;
2. за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух, нарушено зрение или деца със сензорно- интегративни и тежки комуникативни нарушения;
3. възпитателни училища интернати;
4. социално-педагогически интернати.
(2) (нова) Специалните училища по ал. 1:
1. са от интернатен или полуинтернатен тип с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене и при наличие на необходимата материална база – с организирано общежитие;
2. разкриват терапевтични комплекси, в които се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, професионалното им ориентиране, консултиране и социално включване;
(3) (нова) В специалните училища по ал. 1 т. 1 се провежда обучение за завършване на клас, без придобиване на степен на образование и се поставят оценки само с качествен показател.
(4) (нова) В специалните училища по ал. 1 т. 1 се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация.”
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
„Чл. 43 се изменя така:
„Чл. 43. (1) Според специфичните образователни потребности на учениците училищата са:
1. училища за социализиращо образование;
2. оздравителни училища;
3. училища „Втори шанс”;
4. училища за деца с отклоняващо се поведение;
5. училища към местата за лишаване от свобода;
6. училища, създадени по силата на международен договор, в който този въпрос е уреден;
7. български училища в чужбина;
(2) Училищата по ал. 1 са държавни.
(3) Училищата за социализиращо образование са от интернатен или полуинтернатен тип – с целодневна организация на учебния ден и с осигурено хранене, общежитие и транспорт.
(4) В специалните социализиращи училища за ученици със специфични потребности и особености на интелектуалното развитие се провежда и обучение за завършване на клас и без придобиване на степен на образование и се поставят оценки с качествен и количествен показател.
(5) В училищата за социализиращо образование се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация, за първа степен на професионална квалификация или квалификация по част от професията, при условията и по реда на Закона за професионално образование и обучение.
(6) Специалните училища по ал. 1, т. 1 са с целодневна организация на учебния ден и осигурено хранене, а при необходимост и при наличие на необходимата материална база – и с организирано общежитие.
(7) В училищата за социализиращо образование се осъществява обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, ученици от аутистичния спектър и ученици с множество увреждания.
(8) Към специалните училища по ал. 1, т. 1, могат да се разкриват:
1. кабинети за консултиране, ранно диагностициране и корекция/ рехабилитиране на дефицитите за деца до 3 години;
2. терапевтични комплекси, в които се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, професионалното им ориентиране, консултиране и социално включване.
3. дневни центрове за подкрепа на лица от 18 – 26 години.
(9) Училищата „Втори шанс” са за обучение на ученици в задължителна училищна възраст, прекъснали обучението си за повече от една година, както и за лица, навършили 16 години без основно или средно образование. В училищата „Втори шанс” се организира обучение за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация. За учениците в задължителна училищна възраст училищата „Втори шанс” са от интернатен тип – с целодневна организация на учебния ден и с осигурено хранене и общежитие.
(10) Училищата за деца с отклоняващо се поведение са социално-педагогическите интернати и възпитателните училища интернати, чието основно съдържание е корекционно-възпитателната дейност.
(11) Оздравителните училища са за ученици с хронични заболявания, които се обучават за определен период от време. В оздравителните училища освен обучението по ал. 4 се извършва рехабилитационна и корекционна работа.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 – 4. Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 5 – 8:
„В чл. 43 се правят следните промени:
а) в ал. 1:
аа) създава се нова т. 1, а досегашните т. 1, 2 и 3 се преномерират в съответно т. 2, 3 и 4:
„1. за обучение и подкрепа на ученици със специфични потребности и особености в интелектуално развитие;”
б) създават се нови ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
„(2) Специалните училища по ал. 1:
1. са с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене и при наличие на необходима материална база – с организирано общежитие;
2. разкриват терапевтични комплекси със специализирани кабинети, в които се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, професионалното им ориентиране, консултиране и социално включване;
(3) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се провежда обучение за завършване на клас;
(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 се осигуряват и обучение за придобиване на професионална квалификация.”
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) Специалните училища са:
1. за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение;
2. възпитателни училища интернати;
3. социално-педагогически интернати.
(2) Специалните училища по ал. 1, т. 1 са с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене, а при необходимост – и общежитие.
(3) В специалните училища се провежда обучение за завършване на клас и за придобиване на основно и средно образование. В специалните училища се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация.
(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се осъществява профилирана подготовка.
(5) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се организира и провежда и предучилищно образование на деца със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, преди постъпването им в І клас.
(6) По изключение в специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца, навършили две години.
(7) По изключение в специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст при условия и по ред, приети с наредбата по чл. 24, ал. 4.
(8) Възпитателните училища интернати са за обучение на ученици, извършили противообществени прояви.
(9) Социално-педагогическите интернати са за обучение на ученици, които нямат подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор или са извършили противообществени прояви.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Тук ще прекъснем. Утре продължаваме с разискванията по чл. 43.
Съобщения за Парламентарен контрол на 11 септември 2015 г., от 11 ч.:
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните представители Кристиан Вигенин, Велизар Енчев, Красимир Янков, и Светослав Белемезов.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на шест въпроса от народните представители Иван Пенков Иванов, Слави Бинев, Гюнай Хюсмен, Стефан Кенов, Десислава Атанасова, и Десислав Чуколов.
3. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Славов, Невин Хасан, Корнелия Нинова, Велизар Енчев, и Стефан Кенов и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
4. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на четири въпроса от народните представители Филип Попов, Иван Станков и Светослав Белемезов, Светла Бъчварова и Красимир Янков, и Георги Божинов.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Слави Бинев.
6. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на три въпроса от народните представители Светослав Белемезов, Вили Лилков и Петър Славов, и Велизар Енчев.
7. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса, и Петър Христов Петров.
8. Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на едно питане от народния представител Слави Бинев.
9. Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на питане от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на шест въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова, Мартин Димитров, Петър Славов, Валентин Павлов – три въпроса;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на два въпроса от народния представител Волен Сидеров;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Антони Тренчев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров, и Петър Славов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- пет въпроса от народния представител Мая Манолова – към министър-председателя на Република България Бойко Борисов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, към министъра на земеделието и храните Десислава Танева, и към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- въпрос от народния представител Магдалена Ташева – към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Поради предварително поет ангажимент, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Петър Москов,
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Въпросите са 27, питанията са 2. Общият брой на въпросите и питанията е 29. Необходимото време за парламентарен контрол е 4 часа и 33 минути.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Утре започваме в 9,00 ч. Продължаваме със законодателна дейност.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Димитър Делчев